Текст
ГЕОРГИ БАТАКЛИЕВ
АНТИЧНА
МИТОАОГИЯ
ВТОРО ИЗДАНИЕ
СОФИЯ, 1989 Г.
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“
В книгагпа са представени митове за ста-
рбаръцки и римски богобе, полубогоВе и
герои. ИзползВан е азбучният принцип на
подреЖдане. Включени са след съответ-
ните статии и Всички известии произве-
дения на литературата, изобразителни-
те изкуства и музиката с митологични
сюгкети, създадени от дреВността до
днес.
Цялостното познаване на античната ми-
тология дава възмозкност на днешния чо-
век да разбере по-добре както творбите
на античните драматурзи, поети, писа-
тели, така и голяма част от създадените
8 по-ново време произведения на светов-
ната литература и изкуства.
1989011818
201 £= .
© Георги Петров Батаклиеб
с/о Jusaulor. Sofia, 1985, 1989
ДИ .Д-р Петър Берон"
ПРЕДГОВОР
* Митове наричаме поетичните разкази за раЖдането, ЖиВота и
делата на античните боеоВе, полубогове и герои. По-точно разказите
за делата на героите се наричат легенду. МитоВете и легендите са
създадени от античная чоВек при наблюдението му на тВорческите
сили на природата и при обяснението на събития от Живота на
общестВото и личността. И В дВата случая фантазията на юЖняка
е ВиЖдала боЖествена намеса. ПърВи създатели на античните ми-
тологически образи са елините, те най-проникнобено наблюдаВали
природата и давали Воля на фантазията си. При тоВа създали богоВе
по сВое подобие — придали им сбоите радости и скърби, сВоите
полоЖителни и отрицателни качества. Както олимпийските, така
и останалите богоВе Вземат участие 6 Живота на хората, като
най-често тяхната намеса на земята стаВа под нравстбените по-
вели на съдбата. Елините мислели с митологическите образи и със
символиката на митологическите персонаЖи, наВлезли дълбоко В
нраВстВеността и мирогледа им. Впоследстбиес гръцките богоВе
и герои Рим отъЖдестВил сВоите — Юпитер и Зевс, Нептун и По-
сейдон, Хера и Юнона, Минерва и Атина, Диана и Артемида. Рим-
ляните пренесли Върху сбоите богоВе и богини гръцките предстаВи,
като изтъквали обоЖестВяването на владетеля или основателя на
дърЖавата, напр. при митоВете за Еней, Ромул и Рем.
НепосредстВените изВори за гръцката и римската митология
са самите абтори на дреВността. Всички антични творби са наси-
тени с митове и легенди, без тяхното познаване не моЖем да раз-
берем античните текстове. Но цялата теогония е събрана В няколко
основни произведения: на гръцки в поемите „Илиада" и „Одисея" на
Омир, в „Теогония" на Хезиод, също В трагедиите на Есхил, Софокъл
и Еврипид, на втори план в учената поезия на елинистическите поети
Калимах и Аполоний Родоски. Съществували и антични митографски
сборници, които съдърЖат много от знанията на александрийските
учени, на първо място „Митологическата библиотека" на Аполодор.
Но истинският учител по гръцка и римска митология си остаВа
Овидий, чиято оснобна поема „Метаморфози" съдърЖа около 250
мита-поемки. За тях тойе използуВал стари източници (Никандър
от Колофон), като към'гръцките митове прибавил и италийски пре-
дания и за много метаморфози вмъкнал свои версии (ВЖ..българския
пребод!). Със своя епос Овидий упраЖнил огромно Влияние върху ли-
тературата и изкустбото на поколенията. Много загубе^и митоВе
съдърЖа сборникът „Басни" на римския учен и писател Хигин. Ми-
3
тологични образи и представи съдърЖат още трагедиите на рим-
ските писатели Сенека и ПакуВий и на комическия поет Плавт, който
повлиял на Молиер, Клайст и др. Чрез античната литература не е
забравена и античната митология през средните ВекоВе. Оттам
представите и мотиВите на античната митология са пренесени-и
6 тВорбите на хуманистите от еВропейския Ренесанс Волтер, Сер-
вантес, Камоинш, Шекспир (този Второ Овидий),. Бокачо.
Античната митолоаия била позната през античността и В днеш-
ните бълзарски земи. През VII—VIB. пр, н.е. европейските и малоа-
зийските гърци колонизирали западния бряг на Черно море — Одесос
(Варна), Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и др. От II 8. рим-'
ляните основали много градове по тракийските-земи и В Мизия по-
край ДунаВ. Така гръцките колонисте по брега на Черно море и рим-
ските Ветеране, които остаВали на слуЖба В селищата, упраЖняВали
Влияние Вълху обществения Живот на тракийското население и Върху
изкустВото му: едните — с по-силно гръцко Влияние, а
другите — с римско. Траките също Влияели Върху гръцката религия
и митология. Елините приели от сеВерните си съседи богоВете Арес
и Дионис, Борей, Бендида, Котито и не на последно място — ро-
допския пеВец Орфей иучението орфизъм. При културния обмен се
получило сближение меЖду елинско-римските и тракийските боЖес-
тВа. У нас непрекъснато се откриват многобройни паметници —
релефи и плочки със сюЖети от тракийската митология, но с образи
на Диана, Аполон, Хигия, СилВан и пр., под чиято форма се крият
стари местни богове:
Така митологическите образи не са загинали и след появата на
християнството и залеза на езичеството. От дреВността насам
митоВете на гърците и римляните непрекъснато са обогатябали
тборчестВото на абторите от сВетобната литература. От тях
черпят ВдъхноВение и по-нобите литературно произведения и тВор-
бите на изобразителните изкустба и музиката.
ВъВ франция Жан Кокто пише „Цар Един" (1925), „Антигона"
(1922), „Орфей" (1928), „Бакх" (1951); А.Жид — „Едип" (1930), „Те-
зей" (1946); Ж. Жироду — „Електра" (1937); Ж. Ануй — „ЕВридика",
„Антигона" (1942), „Медея" (1946); Ж.-П. Сартр — „Мухите" („От-
мъщението на Орест"). В Германия Г.Хауптман пише „Ифигения
В Делфи" (1941), „Ифигения В АВлида" (1943), „Смъртта на Агамем-
нон" (1944), „Електра" (1945). В Австрия ф. Браун създава „Тантал"
(1917), Р. Байр — „Едип" (1952), „Агамемнон трябва да умре" (1955).
В Швейцария ф.Дюренмат написва „Херакъл и АВгиеВите обори"
(1954),-В Италия С. Бенели — „Орфей и Прозерпина" (1928). В Ру-
сая ТредиакоВски пише „Деидамея" (1765), Ломоносов — „Демо-
фонт" (1751), Сумароков — „Алкестида" (1759), „Цефал и Прокрида"
(1755), Крилов на 17 години написва „филомела" (1786). През първата
половина на XIX в. Пушкин е „представител на разцВета на благо-
родната античност". В най-ново Време античната тематика и ан-
тичната образност продълЖава'т да ЖиВеят, изпълнени с револю-
ционно съдърЖание с централен образ тиранобореца Прометей. Не-
4
зовият подВиз е Възпят от. мнойина руски1 писатели. През 1902 з.
Леся Украинка пише „Касандра".
Всички золеми музеи В Европа от ЕрмитаЖа в Ленинград до Прадо
В Мадрид съхраняВат статуи и картини на золеми мабстори на дле-
тото и четката, ваяни и рисуВани по митологически сюЖети. По-
сетителят моЖе да се наслаЖдава на фронтоните, фризобете и
метопите на античните Храмове и на съвършеното претворение на
митолозичните образи на античните скулптори Праксител, фидий,
Лизип, Алкамен, на МикеландЖело, на по-новите: Роден, Канова, Бер-
нини, Торвалдсен, у нас — на митолозическите фиеури на Паназюр-
ското златно съкроВище. Митолозическите сюЖети оЖивяват в кар-
тините на великите худоЖници ДЖордЖоне, КоредЖо, Рафаело, Рем-
бранд, Рубенс и мн. др. ИзмеЖду често срещаните изпъкват Аполон
и Дафна, Дедал и Икар, Прозерпина, Персей и Андромеда, Аврора,
фаетон и др.
Античната митология е застъпена не по-малко и в музиката.
Първата опера („драма с музика"), представена през 1594 г. във
Флоренция, е „Дафна", с музика от Пери и текст от Ринучини. По-
следвалите представления са „Евридика" (1600 г.) от Качини, „Ор-
фей" (1607 г.) и „Ариана" (1608 г.) от Монтеверди. По-късно Люли
композира оперите „Прозерпина" (1680 з.) и „фаетон" (1681 г.),
Гуно — композиторът на „фауст'\голямата опера „филемон и Бав-
кида", Сен-Санс — „Прозерпина", Йохан Кристиан Б.ах — „Орфей и
Евридика", Моцарт —- „Аполон и Хиацинт", Рихард Щраус — „Даф-
на". Митът за Орфей и Евридика става сюЖет на опери на Мон-
теверди, ЛуидЖи Роси, Глук, Офенбах и на симфонични творби на
Хайдн и Лист. Руският композитор и пианист А. Н. Скрябин отразява
с музиката революционния подем в Русия в началото на XX в. Ком-
позицията му „Прометей, поема на огъня" (1911 г.) е „пророчество
за световната социалистическа революция" (А. В,Луначарски).Нека
сПоменем и единичния опит в бълзарската музика — оперетата на
Парашкев ХадЖиев „Цар Мидас".
Познаването на античната митолозия спомага по-добре да бъ-
дат разбирани произВеденията не само на античните драматурзи,
поети и писатели, не само произВеденията на античното изкустВо,
но и голяма част от тВорбите на сВетоВната литература и изку-
стВо от по-ново и най-ново Време.
Транскрипцията на термините В справочника е съгласувана с
постановките на сборника „ИззоВор и транскрипция на чуЖдите име-
на В бълзарския език" (под състаВителството на Л.Андрейчин и
М. Въгленов, София, 1974, ДИ „Наука и изкустВо"), по.-специално със
стртиите на Г. Батаклиев: „Латински имена" (с, 245—267); „Ста-
рогръцки имена" (с. 268—289).
За удобство на читателя термините и имената, за които има
самостоятелни статии в справочника, са написани с разредка.
Георги Батаклиев
5i
A
^ АБАНТЗгрц.) — 1. Дванадесетият ми-
тически пар на Аргос, сип на ДцмКей,.и
Хиперместра, баща на Акризий,. дядо
на~Даная7й^талднп1.а,,пр на Пер.^
себ, сина. на”.Даная от ЗеВс.2. Син
"на Посейдон и речната нимфа_Арету-.
за,"'която прёследВал Влюбеният В нея
"речён бог .Алфей. — 3. Син на,.Мел.5МП
и на Ифианаса, дъщерята наЩрет,,—
4. Съюзнйк~на” финей В битката му" с
Персей. — 57 Имё”на JkeHmaBjp. —
6. Другар на_Диомед,преВърнат от Аф-
родита В^птицата _буревестни1с‘ —“
~7:Тръцкй герой, когото Еней убил при
Троя, а щита му окачил пред Входа на
храма на^кполон. —,8. Троянец, приятел
на Еней. —'Й.ПЁтруск, който довел на
Енёй"оптряд корабй’от Популония и от
о. ИлВа.
... АБАНТИАД (грц.) — потомък на ар-
гос1«1Я"Ц‘ар“А'бЗнт: 1. Акризий като син
на Абант. ‘=г27’ Пёреей като’правнук на
Абант. — 3. Слёдващйте царе на Аргос,
___ДБАНТИАда (грц.) — 1. Потомка на
Абант: ‘Даная и Аталанта като внучки
на Абангт-—'2.~Cm'aporno ймё на о. ЕВбея.
АБДЕР (грц.) — син на Хермес или на
Тромий,’ млад локриец от др._Опунт,_
бхранявал четиритё'кръвоЖадни кобилй
на тракийския цар Диомед,. Когато_Хе^
ракъл ги отВлякъл, а царят и поданиците
мГу'с’е опитвали да ги ВъзВърнат, конете
се разбеснели и го разкъсали, а на мяс-
тото на гибелта му _Херакъл_основал гра-
ч да, който нарекал на него (Абдера)..
jABCklPT (грц.) — вЖ._Апсирт^
^АВГА (грц.) — jkguya на Атина, дъ-
_щеря на”тегейския цар Алей и на Неера,
.майка от'Хёракъл наТелеф. Детето си
"родила тайно и гд скрила В свещения лес
(или В храма) на Атина. Ёюгинята, раз7
гнеВёна, " Чё" нейната' Жрица престъпила
сВещените закони, изпратила мор над
страната. При това бедствие бащата на
Авга открил и подхвърлил младенеца, а
майката продал отвъд морето в мало-
азийска Мизия, където тя се омъЖилааа
царяГ'на^страната Тевтрант. Според
друга версия Алей затворйл~майката - и
детето В ковчеЖе и ги.хвърлил В морето
.да се удавят, но .то ги изтласкало на по-
сочения малоазийски бряг, където по-къс-
но Телеф се домогнал до царския престол.
АВГИЙ (Авгей, грц.) — син на Хе-
лиос,'цар на ёпей'ците в Елида, аргонавт.
Наследил 3000 броя добйтък,“чиитб обо-
ри, непочиствани 30 години, никой не мо-
Жел да почисти. Огромните куп ища тор
Херакъл премахнал само за един ден, ка-
то пуснал да тече през тях Алфей, Пе-
ней или друга река (шестият подвиг на
героя,’ налоЖен му от цар ^ЕВристей).
Предварително се уговорил да получи за”
бързия си труд една десета от стадата,
но Авгий се отметнал под предлог, че
Херакъл като слуга на Евристей нямал
право да притеЖава добйтък. Затова Ав-
гий бил Жестоко' наказан: синът му от
срам напуснал Елида и се преселил на пус-
тинен остров. Според друг мит за въз-
поминание на победата си Херакъл осно-
вал Големите олимпийски игри.
.Поговорката хда। почистит Авгиевите ,
^обори" значи да извършиш непосилна и
неприятна работа.
• Paguonusca: „Херакъл и АВгивВите обори" от Дю-
1 ренмат.-
АВГУРИ (лат.) — почетна и Влиятел-
на "коле&йя ТГ Рим, отначало от уредници
(з,. по-късно . Iб) на.рг______________
р'одйё, после от Жреци-гадатели, особено
птицегадатели: пред ВаЖни дърЖаВни ак-
тбВВ~53даели волята на боговете по не-
бёсните Явления — по облаци, мълнии и
го'ъмотеВици, най-вече по поведен пето
на.птииите пои летене. песен или писък,
кълване (на сВещените кокотки . В чер-
тите на храм овете) и по вътрешнос-
тите на Жертвените животни; освёща-
вали храмове и ръко полагали сВещено-
слуЖители. УдраЖнявали голямо Влияние .
Върху дърЖаВния и политический Живот
и ~върку предприемането на военни~по-
хобй',~моЖёли да възпрат ВсякакВи дей-
ствия, дори сенатски решения, ако по-
личбите им се сторели неблагоприятни.
CB6LT а'Вгуои ймали пълководците, Вой-
ските и императорите, Катон често при-
знавал, че се учудва’как двама авгури при
среща едва се сдърЖат да не се засмеят.
Затова „смехът наi авгура" станал посло-
вичен.'
ЯЧФШЙЕ
7
АВГУСТАЛИ (лат.) — колегия от 21
^креци и ним през императорската епоха,
грифели се за Култа наим лера тора. Още
АВэуит лренеиьл Вьрху себе си култа на
„гения на римския народ". Императорите
след смъртта си били проВъзгласявани за
богове, а В проВинциите били обоЖес-
твябани и приЖиве. Най-висшата точка
< от разВитието на императорския култ
стигнал император Аврелиан (270—
275 г.), който сам се обяВил за „господ
и бог".
“V51 АВЕНТЙН (лат.) — митически цао на
Д'. насГстария латински град Алба Лонга, 'син
SJ на~ Херакъл и на Весталката Рея, ВоЖд
на сабелитё и съюзник на Турн срещу
sK Ене и; на него е наречен АВентинският
Л хълм на Рим, защото спопео Вепяилий
ч АВентин се родил на него или защото
според Овидий бил погребай там. Носил
V- щйт с наследстВения знак: сто дракона,
Вплели В~тёлата~си хидра, наметнал на
paWo лъВбкЭТкиЖа (Гиазвята гриба и със
ри зъбеста паст, която покой Вала цялата му
J глаВа.
АВЁРН (грц. А-орнос — „без.птици")
— езеро Върху Вулканичен кратер източ-
но от гр. Куме, 8 Кампания — Италия (дн.
Лаго д'АВерно), дълбоко 65 м, със эло-
Вонни отроВни изпарения, обградено от
стръмни склоноВе и засенчено от гъсти
гори. До него се намирали дъбраВата на
богиня Хеката, пещерата на кумейската
Сибила и един от ВходоВете към под-
земния свят. През него според Страбон
Одисей, а според Вергилий Еней се слус-
нали В сВета на сенките. Според мито-
Вете птиците, коитб прелитали над не-
го, падали отроВени от изпаренията му,
оттук името му. /7оет.подземният сВят,
подземното царство.
АВЁРНСКИ (от грц.) — епитет на
езеро, бездна, пристанище, пещера, на
Юнона, Прозерпина. В>к. АВерн.
AJBPOPA (лат.) — римската богиня на
утринната-зора, гръцката toe'
Химн: .На Зората" от Орфей.
АВТОЛЙК (грц. „истинският Вълк")
— син на Хермес и Хиона, съпруг на
' Местра, баща на Антиклея (майката
на Одисей). Владеел Всички похВати на
състезанията, по., борба, прочут с хит-
рините и грабеЖите си. Баща му го научил
да лрепраВя образа си и.да променя Вида
на плячката, за да заличаВа следите й.
напр. преВръщал черна краба В бяла. Но
Сизиф при едно състезание го надхит-
рил: като эабелязал, че броят на. ЖиВот-
ните му намаля8а,.а стадото на АВтолик
се уВеличаба, дамгосал монограма си Вър-
ху долната страна на копитата на сбей-
те ЖиВотни и така -успял да проследи
дирите им. РодослоВието обясняВа откъ-
де дошла хитростта на Одисей.
АВТОН0Я (грц.) — 1. дъщеря на Ка-.
дъм и Хармон ия, сестра на И но, Се-
мела и Агава, съпруга на Аристей,
майка от него на Полидор и Актеон.
Като Вакханка скършила ръката на пле-
менника си Пентей (сина на Агава) и
участВувала В убийството му. —
2. Дъщеря на аргонавта Кефей (Цефей),
наричана още Антиноя. — 3. Дъщеря на
Пирей, любимка на Херакъл, от когото
родила Палемон.
АГАВА (грц.) — 1. Дъщеря на Кадъм
и Хармония, сестра на Семела, Поли-
дор, Ино и Автоноя, съпруга на Ехйон,
от него майка на тиванския цар Пентей,
който, подбуден от нея, отказ Вал да при-
знав новия бог Дионис. Той я наказал: в
бакхическо изстъпление сметнала сина си
за глиган и го разкъсала заедно със сес-
трите си Инб и АВтоноя и с други ти-
ванки. Когато дошла на себе си, избягала
от ТиВа В Илирия, там се бмъЖила за цар
Ликотерзес, когото по-късно убила, за да
предаде престола му на сВоя баща. —
2. Една от данаид и те, която през Време
на първата си брачна нощ убила своя съ-
пруг Лик. — 3. Една от дъщерите на
морския бог Нерей.
АГАМЁМНОН (грц.) — митическицар
на ГЙикена, правнук на 1антал, внук на
Пелопе, син и наследник на Атрей, по-.
стар брат на-Менелай, съпруг на Кли-
теместра, баща на Ифигения, Хри-
зотемида, Електра (Лаодика), Ифиа-
наса и Орест, върховен ВоЖд на гръц-
ките воини В похода срещу I роя. Върху
негиВВй дЬМ'ТЛ&ёЙблУпроклятието ня бо-
говете още от оядо му Тантал. За да
смекчи гнева на Артемида и да измоли
пбпътните Ветрове, преои Флотата да
тръгне от Авлида, принесъл в Жертва
дъщеря Си Ифигения, пред стените на
Троя трябвало да Върне своята пленница
Хрйзеида на баща ~й Криз, отнел от
Ахи л красиВата му пленница Бризеида,
с ~ което предизвикал неговия гняВ —
основната тема на имировёта „Илиада".
След паданетона крепостта се заВърнал
В родината си заедно с Касандра. но вил
8
съсечен от съпругата си Клитеместра
илй от неиния прелъстител Егист, или
от двамата на трапезата или в банята.,
По-късно синът му Орест отмъстил за
него. ..
Картина: „Пратемиците на Агамемнон в палаткзта
на Ахил" от Ж. А. Д. Емгър. — Тр&еедии: „Агамемнон” от
Есхил; от Сенека; от Алфиери. — -Смъртта на Ага-
мемноне" от Г. Хауптман. — „Агамемнон трйбВа да
умре” от Р. Байр.
АГЁНОР (грц.) — 1. финикийски цар,
син на Посейдон и Либия, брат-близнак
на египетский цар Бел, баща на Кадъм,
Киликс, феникс и на Европа, прадядо
на Персей, прародител на Дидона (сле-
дов. на финикийците), негов град ё Кар-
таген. След похищението на Европа от
Зевс пратил синовете си да я търсят с
повелята да не се връщат без нея, никой
от тях не се завърнал. — 2. Един от
50-те синове на Египт, съпруг на Енипа,
дъщерята на цар Данай, и убит от нея
през време на първата им бранна нощ.
— 3. Син на Ниоба, когото Аполон по-
разил със стрелата си. — 4. Троянски ге-
рой, син на Антенор и Теанй, баща на
Ехекъл. Встъпил в двубой с Ахил, в мо-
мента на пораАението си бил спасен от
Аполон, който приел неговия образ. Убит
от Неоптолем.
АГЕНОРЙД (грц.) — син или потомък
на Агенор: Кадъм, Персей и др.
АГЕНОРЙДА (грц.) — дъщеря на Аге-
нор: Европа.
АГЛДВРА (или: Аграула, грц.: „светла-
та") — една от трите дъщери на Кек-
ропс, на които Палада поверила в за-
творена кошница младенеца Ерехтей
(или Ерихтоний), пазен вътре от дракон.
Задено със сестрите си Херза и Пан-
дроза Аглавра нарушила забраната на
богинята и разплела от любопитство
кошницата. Взела от Хермес за подкуп
теАък товар от злато, за да го пусне в
спалнята на сестра си Херза, но от силна
ревност се превърнала в черен камък.
Според друга версия трите сестри били
наказани от богинята с безумие и се
хвърлили от атинския Акропол, след кое-
то там било издигнато светилище.
Картина: „Аглавра препречва пътя на Меркурий към
Херза' от Веронезе. — „Дъщерите на Кекропс и мал-
кият Ерихтоний’' от Рубенс.
АДМЁТ (грц.) — син на ферес, царя на
Тесалия, съпруг на Алкестида, участник
8 Калидонския лов и в похода на ар-
гонавтите. При него, смъртния, слуАил
за наказание една . година като пастир
Аполон, задето заради смъртта на сина
си Асклепий убил циклопите. МеАду.два-
мата се завърэало приятелство. Богът
му помогнал да спечел дъщерята на цар
Пелий от Йолкос, като изпълнил царско-
то условие: впрегнал в една и съща кола
лъв и глиган. Аполон поканил на сватбата
мойрите — богините на човешката съ-
дба. Те обещали на младоАенеца да оста-
не в часа на смъртта си Айв, ако някой
се съгласи да слезе вместо него в под-
земния свят. Когато часът настъпил, до-
ри старият му баща и майка му не по-
Аелали да го заместят, единствено лю-
бещата го млада съпруга след трогателна
раздала с готовност дала Аивота си за
него. Но Херакъл успял да я изведе от
Аид и да я върне на Адмет. Друга версия:
Персефона, трогната от поАертвова-
телната обич, я върнала на земния свят.
Карлпжи: „Адмет и Алкестида". стеногшс от Помпей.
— „Аполон със стадата на Адмет" от Кл.Лорен*', от
А. М. Васало. — Драма: .Алкестида" от Еврипид. —
„Домът на Адмет' раэмяната на съдбата" от Хердер.
— „Хамтата": „Адмет" от Доницети.
АДОНИС (Адон, Адонёй,' финик, „гос-
подар") — боАество на вегетацията,
олицетворение на отмиращата и въз-“
кръеваща Природа, според източни ми-
тоТЗё ловец, иитгтта~1аГЬърския цар Ки-
ни рас и на дъщеря му Мира (или Смир-
на), превърната за наказание в миртово
или балсамово дърво. Слея раАдането му
огггд^рвотпо" Аф род и та поела и предала
младенеца на Персефона да се гриАи за
него"gbkaiTio порасне. Но царицата на
п'одземното царство, пленена от хубо^йт-
та му, когато дошло времето, отказала
да го върне. Спорът меАду двете богини
трябвало да разреши сам Зевс. Според
по-разпространен мит Афродита сё
влюбила в Адонис, когато той ойл на лов?
изостаВила небето и тръгнала да го следТ
ва из гори и планини. но Арес (Марс) от
ревност насъскал срещу него глиган (или
сам сё превърнал на' "глиган;, които
смъртно го ранил, Чула отдален пред-
смъртните му стонове, Афродита се
втурнала да му помогне, но по пътя раз-
ранйла тялото си о бодливите храсти.
От нейните капки кръв се появили розите
(или розите, които дотогава били само
бели, се ооагрили в че^вено). НатъАената
богиня поръеила кръвтУ на Адонис с бо-
Аествен нектар й~я гф'ёвЪрНЙЛё в1 кърва-
воаленото цвете адониум (съсънка, ане-
мона) и не преставала да го полива със
сълзите си. 1~о не Аивяло дълго като рано
издъхналия млад ловец. Зевс позволил на
Адонис да прекарва на земята шест ме-
9
сеца от аодината — тоааВа АФпоаитя
В радостта си даряВа на nn^inogama про-
летта и лятото, докато останалите
шест месеца —"есен'та и зимата. той
оставал при ПерсеФона. Според друг мит
Волята на Зевс била той да остаВа В под-
земная гВЙ1П През една трата от аоди-
ната, през Втората трета да се Въздига
прП" АфрбдитаГ а остан алото Воеме Ъа
бъде, където сам Желае. Но Адонис оста-
ВаКТг~прбб дветё трети при Афродита.
Богинята на красотата оплакбала Всяка
година В деня на смъртта му сбоя любим.
ВъВ Финикия и Сирия устройвали 8 нсгоВа
najyiem мистерии, В който след погребал-
ните обреди зараВяли В земята дърве-
ната му статуя и след това лику Вали за
Възкресението му. В Гърция на празника
му адонии през пролетта или В средата
на лятото Жените пеели скръбни .песни,
принасяли му В Жертва косите си и по-
саЖдали в саксии („градинките на Адо-
нис") цВетя, който бързо цъфват и бързо
повяхват. ПонеЖе Адонис е сВързан с Аф-
родита, култът му бил тачен поВече от
Жените и особено от хетерите. Заедно
с Афродита е изобраэяван и В античното
йзкустВо — Върху гръцки и юЖноиталий-
ски Вази, етруски огледала, стенописи от
Помпей и римски - саркофази. Преносно
„Адонис" означаВа младеЖ с рядка красо-
та' ..... -
Статуи: „Умиращият Адонис' от Винченцо де Роси;
от Роден. — „ Венера и Адонис' от Канове; отА. де
фр и с. — „Влюбена двойка (Венера и Адонис)', скул»
птурна ерупа от Одесос (ди. Варна). — Картини:
„Адонис и Афродита', стенопис от Помпей. — „Венера
и Адонис" от Тициан; от Тинторето; от Веронезе; от
Рубенс; от К. ван Харлем, от Л. ДЖордано. — „Венера
оплаква смъртта нз Адонис' от Веронезе. — Драми:
„Адонис" от Льо Бретон, „Адона" от Й.Гундулич. —
Поема: „Адок" от ДЖ. Марино. — £лилион: „Адонис" от
Овидий (Метаморфози). — Химн; „На Адонис" от
Орфей. — Идилии: .Сиракузанките или Жените на праз-
ника на Адонис" от Теокрит. — „Плач за Адонис' от
Бион (II в. пр.н.е.). — Симфония: „Адонис" от Дюбоз.
— Оратория: „Адониада" от Бернаскони. — Опери:
„Аден" от Монтеверди. — „Любовта на Венера и Адо»
нис* от М. А. Шарпантие.
ДДРАСТ (грц.) — син на Талай и Ли-
зимаха, брат на Ерифила, баща на Аргея
и Деипила, един от глаВните организа-
тора на похода на Сядемте против Тива.
Цар на Аргос, прогонен оттам от Ам-
фиарай, избягал в Сикион при дядо си
Полиб, след чиято смърт наследил цар-
ската Власт. Получил от оракула зага-
дъчното предсказание, че ще омъЖи дъ-
щерите си само за лъв и мечка. ОмъЖил
Агея за Пол и ней к, който носел на ра-
менете си., лъВска коЖа, а Деипила — за
Тидей, който бил наметнал меча коЖа
(друга версия: два мата герои имали върху
щитовете си изображения на лъв и меч-
ка), след което решил да направи зетьо-
Вете сц царе В родните им градове. За-,
ради Полинейк и заедно с него повел го-
ляма войска в похода на Седвмте против
Тива. В който взели участие Всички герои
от Аргос. „Седемте" били сразени, спасил
се само Адраст поради бързината на
коня си Арйон, който му бил подарен от
Херакъл. След десет години се опълчил
отново срещу Тива заедно с т.нар. епи-
гони — синовете на загиналите В първия
поход, разрушил града и принудил Жите-
лите му да го напуснат, но загубил В бит-
ката сина си и на Връщане умрял от скръб
по него в Мегара. Гробът му В Сикион бил
култово почитан.
АЁДОН (грц.) — син на критянина
Пандарей.
АЕДОНА (грц. „слабей") — 1. Дъщеря
на Пандарей, съпруга на Зет, брата на
Амфион, майка на Итил (ВЖ... Итис и
Прокна). От эавист към многодетната
си зълва Ни оба, съпругата на Зетовия
брат Амфион, замислила да убие нощем
най-големия й син, но В тъмнината про-
бола по погрешка своя единствен син
Итил. За да я избави от отчаянието и
голямата мъка, Зевс я превърнал на сла-
Вей, в чиято тъЖна песен всяка пролетна
нощ се дочува: И-тил! И-тил! —
2. Дъщеря на Пандар от Ефес, годеница
на Политехи, худоЖник от Колофон в
Йония. Хвалила се, че се обичат взаимно
повече от Зевс и Хера. За наказание съ-
пругата на Зевс изпратила богинята
Ерида, за да всее раздорупомеЖду им,
ДЕЛО (грц.) — у Хезиод име на крилата
харпия, ,
АЕРОПА (грц.) — царица на Микена,
внучка на Минос, дъщеря на Катрей,
сестра на Климена, Анемосюна и Ал-
темен. На Катрей било предсказано, че
ще загине от свое чедо, затова предал
Климена и Аеропа на аргоския морепла-
вател Навплий да ги продаде в чуЖбина
(Алтемен доброволно напуснал родния си
град). Той завел сестрите в Аргос, там
се оЖенил зз Климена, а Аеропа продал.
Тя се омъЖила най-напред за Плейстен,
а после за брат му А трей, от когото
родила синовете си Агамемнон и Ме-
нелай. Зет й Тиест я прелъстил, Атрей
го прогон ил от града (после го повикал
обратно) и заповядал да хвърлят Аеропа
в морето. (Митът е разработван в древ-
ността от различии трагици, меЖду тях
от Софокъл и Ений, но всички трагедии
са загубени.)
10
АЗОП (грц.) — река В „Беотия, Гърция,
и едноименен бог на реката, син на По-
сейдон и Перй (или на Океан и Тетия),
баща от Метопа на Егина, ЕВадна,
ЕВбея и дядо на Еак Когато Зевс отвля-
къл Егина, се опитал с помощта на Си-
зиф да си я възвърне, помъчил се да на-
падне с вълните си Олимп, но бил поразен
от мълнията на бога-похитител.
Италия гръцкия култ, като пренарекли
Ащ| с имината Оркуи-или Дит, Дис-
пашер, а персефона назовали Прозер-
пина. Към гръцките митоВе за тях. кт i-
то и без това не били много, не приба-
вили нищо ново. На Дит и Прозерпина не
строили Храмове, освен един олтар, общ
за двамата, ниско под земята на Марсово"
поле, откриван веднъЖ в годината. Върху
него принасяли в Жертва само Животни
с цвета на царството му — черен бик
и черна крава. Те били напълно изгаряни
и никой не смеел да вкуси от тях, за да
не попадне под властта на Дит (Аид).
Статут .Плутон грабВа Прозерпин?" от Л, Бернини;
от ф. Жирардон. — Картина: .Плутон грабвэ Прозер-
пина* от Рембранд.
— 2. Самият подземен свят, домът на ' /
Аид и на сенките на покойниците, у гър-
цитеоще Тартар и Ереб, у римляните
Оркус („ад-ьт"). Древните си ао пред-
ставили най-напрёд като, обширно прс>
странство под земята, отделено от по-
Върхността и чрез тънък пласт. Д о него
се достигало през отворигпе на вулкани-
те и' пещерите на западния край на света
отвъд океана пред портата на залязва-
щото слънце В страната на кимерийци-
те, обвита от вечна нощ и мъгла. До-
шлите там продълЖавали земните си за-
нимания.
Пб-късно представите в гръцката ре- У
лигия се доразвили и доизяснили: В~~Аид •
сеслизало през прочутия Тёнарски нос на
юЖнйя край на_Аакония, през Пйлос в~3а-
паден Пелопонес, през езерото Аверн 8
Италия и другаде. Пазач на Входа стояло
свирепото триглаво куче Цербер (грц.
Кёобео). кдето пропускало всички ново-
ппистигнали да влязат но не пускало ни-.
кой да се върне обратно. На мала ина
смъртни боговете позволили/след "като
са слезли в света на мъртвите, пак да се
изкача~Тп на земята: на Орфей, който из-
мблил рано загиналата си невяста Е5-
ридика, на Херакъл, който извел оттям
Цербер, на Одисей и Еней, които искали
да се срещнат с близките-си. На входа
бдял и самият Аид като „Пиларт" („кой-
то затваря портата"). Там Херакъл се
борил с него и го наранил. За да лекува,
раната си, богът се изкачил на Олимп.
" Цялото подземно царство се опасва от
ленивите води на реката Стикс. ръкяв
на световня поток Океан. 6Ж. Океан.
Клетвата в нея била свешена и за бого-
вете. Поез нея превозвал душите на мър-
твите наЬъсеният стар лбдкар със сплъс-
тена_брада Харон. Пои погребение гър-
ц|ипдгляяяли R уг.тята на мър'твите един
ДЗОПИАД (грц.) — потомък на речния
бог Азоп: внукът му Еак.
АЗОПЙДА (грц.) — потомка на речния
бог Азоп: дъщеря му Егина (също Евад-
на, ЕВбея).
АЙД (Хадес, Аидоней, Плутон) — син
нё Хронос и Нея, брат на ЗеВс и По-
сейдон, мрауният, меланхолен и тайн-
ствен бог на подземния свят получил го
при подялбата на света меЖду тримата
братя. Приемал в тъмната земна утроба
всички без разлика (затова Полидект
или Полидвгмон), според Омир — най-
омразният от всички богове, според Се-
нека „има образа на Юпитер, но на гър-
мящия Юпитер", В Гърция не се издигали
негови Храмове, в' изобрази! rteAHUiTiti'TO1-
кустЙа рядко е представян. А когато бил
представян, получавал чертите и осэн-
ката на Зевс. Макар и неумолим, бил спра-
ведлив съдник на мъртвите, подхранвал
отделу корените на растенията и криел
В нёдратпа си НёСМё'тните богатства от
бла'гоооони метали. В атическата коме-
дия е сляп, затова разпределял безраз-
борно богатствата меЖду хората. СлуЖ-
бата на придруЖител и приемник ИгГду-
шите на покоиниците прехвърлил върху
своя помощник Хермес (-Психопомпос'-).
Но и Аид като повечето богове бил уяз-
вим от стрелите на Ерос, опГпръв по-
е>глед залюбил и отвлякъл Персефона,_аа
I t< да я направи своя съпругёи велика цЭрица
•3Q на царството на мрака. За да не опустев
* Земята от отчаянието и гнева на майка
й "Деметра, Зевс позволил Персефона да
прекарва едната половина от годината
пои нея на земяФа, през другата половина
да остава в дома на Аид (митът явно
отразява смяната на годишнйте времена,
ум"йрането и Възбоновяването на рас-
тигпелността). — С_ помощтба на Аид
магьосницата Медея приготвила сокр-
ветеГс които поомлаоила Езон. бащата
на съпруга й Язон.
Римляните нямали собствен и богове на
смъртта'U <10Д36Мний свят, те прёнеСТСг
през Първата пуническа война след до-" ________________
питване до' СиСилинДкУГНё книги в обол — дребна монета, с конто те да
«
11
заплатят за преВоза на лодкаря. И други '
реки пресичали света на мрака: Лета
(една глътка от нея карала Всеки да за-
браВи миналото си), Кокит, Пирифле-
гетон, Ахеронт. Нито Аид, нито, Пео-
сефона съдили нобите си поданици — те
се явявали на.сьо за делаппа си пред Ми-
X. нос, Еак и Радамант. на който оазлич-
ните аВтори придават различии дейнос-
ти. Според Платон Радамант съдел мър- .
< тъВци'те от Азия, Еак — покойнииите от
J" ЕВропа, докато на Мчнпе прпнярлеакяля
> послеаната дума. Изпълнителки на при-
К съдите и спраЙедливи отмъстителки би-
ли ериниите и други зли духоВе. Антич-
ни поети и_ писатели апнпрапг-много за
нечестивците, измъчВани В Аид, чиито
и мена и до днес са нарицателни: Танта л,
Т йтий, Иксиоьъ Сизиф, Дана идите.
Други чудовища, обитатели на Аид, Кили
ХекатаТ г<5раоните, харпиите, Хи-
лл ера, ехидна, кидоа. А мъотъвците.
чиито души приЖиВе остаВали чисти —
любимщзтеТча богоВете, се преселвали В
Е л и з и о н~ТЕКисбйБХитё полегца, „Остро -
Вите нгГбАйэкбйифё ЛОл/ц
АИДОНЁЙ (грц. „неВидимият") — епи-
тет и друго име на Аид, бога на подзем-
ния свят.
А КАД ЕМ (грц.) — митически герой на
'S Атика, който посочил на диоскурите
N Кастор и Полидевк похитителя на сес-
тра им Елена и така им помогнал' да я
освободят от 1езей. на.него оила по\
'Л^светена градината блиЗб до Ат и на на
ЗУ брега на реката Кефис, където Платон
ЛУ пОУЧйвал поивърженицитё си. Основана-
та там от него'школа била наречена Ака-
демия. “
АКАМАНТ (грц.) — 1.Син на Тезей и
Федра, брат на Демофонт, с когото
имал поразителна прилика. Дал името си
на атическата фила Акамантида. След
похищението на Елена от Парис зами-
нал заедно с Диомед за Троя, за да пре-
говаря за връщането й. Там се увлякъл по
Приамовата дъщеря Лзодика, която му
родила син — Мунит. След неуспеха на
преговорите участВувал заедно с брат си
В Троянската Война, дори Влязъл заедно
с отряда от гръцки герои Във Вътреш-
ността на дърВения кон. След падането
на града освободил заедно с брат си
отвлечената от диоскурите своя баба
(майката на Тезей) Етра. На него при-
писвали построяването на фригийския
град Акамантион. По-късно успял В Тракия
да спечели любовта на царската дъщеря
филида. — 2. Син на Евзор, во>кд на
траките, който се явили на помощ на
троянците през време на Троянска-
та война, бил толкова храбър, че
Арес приел неговия образ, за да поощри
троянците в боя. — З.Син на Теанд й
Антенор (приятеля на Одисей, за ко-
гото вярвали, че е' предал Троя)..
акарнАн (грц.) — син'на Алкмеон
и Калироя, брат на Амфотер.1 След
убийството на Алкмеон Калироя поискала
от Зевс, който не бил безразличен към
нея, двете й момчета моментално да
Възмъ>кеят, за да отмъстят на убийците
на своя баща. Молбата й била чута —
Акарнан и Амфотвр добили мъгкка сила
и убили синовете на псофидския цар фе-
гей, а после и самия фегей. Огърлицата
и пеплоса на Хармония, който носели
нещастия, посветили на Аполон в храма
му в Делфи. По-късно двамата братя със
свита се отправили за Епир и завладели
Акарнания, на която Акарнан дал името
си.
АКДСТ (грц.) — син и наследник на
тесалийския цар Пелий и на Анаксибия;
съпруг на Хиполита, баща на Лаодамея,
Стеропа или Стенела. Участник в Ка-
лидонския лов и В похода на аргонав-
тите. 8 отсъствие на Язон Пелий сва-
лил от престола неговия баща — несъщия
си брат Езон. Когато Язон поискал да си
Възвърне полагащата му се Власт, го из-
пратиЛи да търси элатното руно, за да
го погуби. След за връщането на аргонав-
тите по подбуда на Яэоновата съпруга
Медея сестрите на Акает „Пелиади"
убили баща си, заради което Акает из-
гонил Медея и Язон из страната и
устроил -погребали и игр и в чест на своя
баща. При Акает намерил убезкище него-
вият приятел тесалийекият цар Пелей,
след като убил неволно през време на
Калидонския лов Еврит.
АКВИЛОН (лат.) — богът на северни’я
вятър, съпруг на Орития, баща на Ка-
лаис и Зет. Според Овидий обитавал
пещера в планината Хемус (дн. Стара пла-
нина).
АКЁСТ (грц.; лат.:Ацест) — сицилий-
ски цар, син на речния бог Кримис и на
знатната троянка Егеста (Сегеста),
оказал гостоприемстВо на Еней и спът-'
ниците му, погребал баща му Анхиз на
планината Ерике и основал заедно с него
сицилийския град Акеста (по-късно Се-
геста, дн. Кастеламаре, „крепостта на
великие Акест"), където останали ста-
12
pumg u немощно троянци, gokamo gpy-
гите продълЖили пътя си към Лациум.
АКЁТ (грц,) — тиренски моряк, nog
чийто образ Дионис се явил пред ти-
ванския цар Пентей, за да го предупреди
да не се съпротивява срещу въвеЖдането
на Дионисовия култ.
АКЙД (грц.; лат.'.Ацид) — красив си-
цилийски пастир, син на фаун и на ниМ-
фата на реката' Си мет (Симетида), лю-
бимият на най-красивата от нереидите
Галатея. От ревност циклопът Поли-
фем, влюбен в нимфата, като не моЯсал
да я наст йене (тя се скрила 8 морето),
сплескал Акид с грамадна скала, но Гала-
тея превърнала кръвта му в едноимен-
ната сицилийска река, конто из вира из под
скала на северния склон на Етна.
Картин»: „Триумфът на Галатея" от Рзфаело; от
Й.-Б. Ван Лоо. — .Галатея" от Рубенс. — .Полифем и
Галатея" от Тивполо. —.Ацид и Галатея" от Кл.Лорен;
от Ш.дьо Лафос; от Б. Булон: от Л. Силвестер Млади;
от Й.-Х.Тишбайм Стари. — Епилиан: .Ацид и Галатея"
от Овидий (Метаморфоза). — Пасторалам роман: .Гв-
латеп" от Сервантес. — Кантата: .Полифем" от А.
Шиблер (текст от Стефан Цвейг). — Опори: -Ацид и
Галатея" от Ж. Б.Люли; от Хендел; от Хайдн; от Биан-
ки; от Й. Г. Науман; от Т.С. Кук. Балати: .Ацид и Га-
латея" от П.КанаВасо; от.ф.Аспелмайер; от К. Боси;
от Дюпор; от К. Кава,
АКМОН (грц.) — другар на Диомед,
от гр. Плеврон в Етолия, превърнат от
Афродита, която предизвикал, в птица.
АКОНТИЙ (грщ „метателно копие")
— младеэк от о. Кеос, син на почетни, но
не богати родители, влюбен в знатната
девойка Кидипа. Спечелйл сърцето й с
остроумна хитрост: На празник на Ар-
темида на о. Делос подхвърлил на девой-
ката в храма ябълка (обичайния любовен
подарък в древността), върху която из-
дълбал надписа: .Кълна се в Артемида, ще
се омъэка за Аконтий". Кидипа вдигнала
плода и любопитна, прочела Вйсоко на-
писаното.^Така се обвързала с клетвата,
която като свешена трябвалй да изпълни.
Когато родителите й решавйли да я омъ-
>кат за другиго, Кидипа се разболявала
теэкко. Те разбрали истинската причина
на болеет та и се съгласили да я дадат на
Аконтий.
Стихотворения: .Аконтий и Кидипа" от Калимэх
(.Причини*). — Писма: .Аконтий до Кидипа* и .Кидипа
до Аконтий" от Овидий (.Героини"). — Опара: .Акон-
тий и Кидипа" от М.Хофман.
АКР И ЗИЙ (грц.) — митически цар на
Аргос, син на. Абант и Аглая, брат-близ-
нак на Прет, баща на ДанЗя, дядо на
Персей, изгонен от Аргос от своя брат
Прет, но скоро възвърнат от Персей,
от когото в изпълнение на едно предска-
зание бил неволно убит.
АКРИЗИОНА (грц.) — дъщерята на
Акризий, т.е. Даная, майката на Пер-
сей от Зевс, който я посетил във вид
на златен дъЖд.
АКРИЗИОНИАД (грц.) — внукът на
Акризий, т.е. Персей.
АКТЁОН (грц.) — прочут тивански ло-
вец, внук на Кадъм, син на дъщеря му
Автоноя и на Аристей, възпитан от
кентавъра Хирон, превърнат от Ар-
темида в елен и разкъсан от собстве-.
ните си ловни кучета. Гневът на боги-
нята се обяснява различно: според Еври-
пид (във -Вакханки"), защото Актеон се
хвалил, че е по-опитен ловец от нея; спо-
ред Овидий, защото той я изненадал на
планината Китерон, когато се къпела за-
ед но с нимфите си в пещерен извор или
поток. В Беотия измолвали с Жертво-
приношения от Актеон закрила срещу
вредните въздействия на горещниците.
Разкрито е светилище на Актеон и в
днешните български земи: в античния
град Петра, дн.развалини в землищепгю.
на с. Мулетарово, Благоевградско,-
Статуи: .Актеон се защищаВа от.две нападаили го
кучета*, малка антична мреморма група. — .Наказа-
нието на Актеон*, мелоска теракота от V В.пр.н.е.
— .Артемида и Актеон" — метопе от храма на Хера
В Селинунт. — .Актеон*, римски надгробен релеф. —
ВазоВа ЖиВопис:. .Актеон", червеиофиаурев этически
кратер от художника на Пан. — Картина: .Актеон из-
ненадва Артемида" от Тициан.'— .Артемида и Актеон"
от П.Бройгел Стари. — .Диана и Актеон" от Тициан;
от Хендрик ван Бален; от X. Ротенхамер: от Рембранд:
от Л.СилВесптьр Млади; от Тиеполо; от Г. Гейнзбъръ.
— Драма: .Актеон" от ф. Браун, — Роман: .Актеон
сред кучетата" от С- Вестдайк, — Опери: .Актеон* от
М.А. Шарпантие: от Д.ф.Обер. — Оперета: .Актеон
и кентавърът* от ф. Шасен.
АКТОР (грц.) — 1.Дядо на Патрокъл,
съпруг на Егина, баща на Мвнойтий.
— 2. Син на форбант и Хирмина, съ-
пруг на Мол и он а, баща на близнаците
Еврит и Ктеат, който като съюзници
.на чичо си Авгий се борили с Херакъл
и били убити от него. — 3. Троянец, при-
ятел на Еней, убит от Турн, който му
взел като трофей оръЖието и се гордеел
с него.
АКТОРЙДИ (акториони, грц.) — по-
томците на Актор и на Молиона (Мо-
лиониди): братята-близнаци Еврит и
Ктеат.
13
АЛАСТОР (грц. „отмъстител") —
I.Enumem на Зебе, ериниите и другите
боЖестВа, който наказВали нечестиВци-
ппе. — 2. Синът на Нелей и Хлорида,,
който се оЖенил за Харпалика, дъщерятз
на Климен, царя на Аргдс или Аркадия.
— 3. Един от Военачалниците на Не-
стор. —'4. ПредВбдителят на ликийците
пред Троя, приятел на Сарпедон, про;
тивник на Одисей и убит от него. —
5. Един от четирите коня на Плутон.
АЛБУНЁЯ (лат.) — изВор със серии
, Води близо до латинския град Тибур
(дн.Тиволи), също нимфата предсказа-
телка на изВора (по-късно станала Си-
била, на която бил посветен и Албуней-
ският лес с оракул на фаун и храм (дн. В
разВалини) над пропастта, В която пада
отВисоко реката Аниен.
АЛЕЙ (грц.) — аркадски цар, баща на
Жрицата Авга.
АЛЕКСАНДРА (грц.) — Второто
име на Касандра, една от дъщерите на
Приам.
АЛЕКСАНДЪР (грц.) — второто име
на Парис, сина на Приам.
АЛЕКТО (грц.) — най-Жестоката от
трите еринии (лат.фурии), дъщеря на
Нощта (или на Ефир) и Гея (Земята),
изобразявана крилата.
АЛЕКТРИОН (грц. „пепел") — млад
момък, който изпълнявал особена слуЖба
при Арес: бдял нощем пред Вратата му,
когато го посещабала Афродита, и
предупреЖдавал Влюбените, когато се за-
зорявало. Една сутрин задрямал и Хе-
лиос, като се показал над морето, Видял
•изневярата и съобщил на мамения съпруг
Хефест. За наказание момъкът бил пре-
Върнат В петел.
АЛЁТ (грц.) — 1.Потомък на Херакъл,
син на Хипотес, получил от оракула, на
Зевс в Додона предсказание, че ще стане
цар на Коринт, ако някой му предложи
буца коринтска пръет. Отишъл на посо-
ченото място if си поискал хляб от пър-
Вия срещнат, но той Вместо хляб му
предложил буца пръет. Като разбрал, че
предсказанието ще се сбъдне, нарекъл
града „Зевсов Коринт". — 2. Син на
Егист, завладял властта над град Ми-
кена, докато Орест бил в Таврия, по-къс-
но бил убит от него.
АЛКАНОР (грц.) — баща на Пандар.
АЛКАТОЙ (грц.) — син на Пелопе и
Хиподамея, баща на Перибея. Възста-
новил с помощта на Аполбн градската
креп ост на Мегара, разрушена пред и това
от критяните начело с царя им Минос,
затова градът заедно с цялата облает
Мегаридэ на Коринтския залив получил
поетичното име Алкатоя. Според друг
мит извикВал всички претенденти за ръ-
ката на дъщеря си на състезание в бнаане,
надвивал ги и ги убивал. Според друг мит
пък, когато синът на мегарския цар бил
разкъсан от лъв, нещастният баща обя-
вил, че ще омъЖи дъщеря си ЕВехма за
този, който отмъсти на звяра. Алкатой
го убил на планината Китерон, оЖенил се
за царската дъщеря и наследил властта
над града. По-късно мегарците му издиг-
нали светилище и устроили в негбва чест
игрите алкатой.
АЛКАТОЯ (грц.) — поетичното име
на гр. Мегара и цялата облает Мегарида
на Коринтския залив.
АЛКЁЙ (грц.) — син на Персей, баща
на Амфитрион, дядо на Херакъл. .-7
г
АЛКЕСТЙДА (Алкеста, лат.Алцеста)
— дъщеря на Пелий, вярната и поЖер-
твователна съпруга-на Адмет.
✓АЛКЙД (грц.) — „потомъкът на Ал-
кей", така се нарича Херакъл като син
на Алкей и Внук на Персей, израсъл като
природён син на Амфитрион.
АЛКИДАМ (грц.) — Жител на град
Картея на о. Кеос. Заклел се да gage дъ-
щеря си Ктезила за Жена на атинянина
Хермохар, но после решил да я омъЖи за
другиго. Наистина Хермохар я отвлякъл
от олтара, но за клетВопрестъпниче-
ството на бащата дъщерята починала
скоропостижно. Пред очите на всички
ковчегът й изчезнал, след като от него
излетял гълъб.
АЛКЙМ (грц.) — итакиец, баща на
ОдисееВия приятел Ментор.
АЛКИНОЙ (грц.) — син на НаВзитой,
Внук на Посейдон, брат на рано заги-
налия Рексенор, чиято единствена дъщеря
Арета Взел за съпруга, баща на НаВзи-
кая, ВърхоВен цар на феаките на мити-
ческия остров Схерия, посрещнал госто-
приемно и отпратил с богато дароВе
Одисей за родния му остров Итака с
14
• Вълшебния кораб, който при обратния му 1
курс бил пребърнат от Посейдон В ска-
ла. .1
АЛКИОНА (Алциона, Халциона) —
1. Дъщеря на повелителя на ветробёте
Еол, съпруга на Кейк (Цеик),. пример на
съпруЖеска обич. След като съпругът й
на път за оракула на Аполон в Кларос
намерил при корабокрушение смъртта си
и вълните изхвърлили трупа му на родния
бряа пред нея, от скръб се хвърлила от
скала в морето. Там морската богиня
Тетида превърнала съпрузите В две
птички алционки (морски рибарчета). —
2. Една от плеядите, любимка на По-
сейдон, майка от него на беотийския цар
Хирией, бащата на Орион.
Епилион; „Квик и Алциона" от .Овидий (Метаморфа*
* зи).
АЛКИОНЁЙ (грц.) — гигант, Всяващ
i страх, при гигантомахията хвърлил
грамадна скала срещу Херакъл, който
вою вал на страната на боговете, но ге-
роят отхвърлил скалата с криВака си
обратно и с нея ао убил.
—f Релеф: .Атина в борба срещу Алкионей*. Върху из-
точная фриз на Пергамския олтар.
АЛКИОНЙДИ (алциониди, грц.) — дъ-
щерите на Алкионей, които след него-
вата смърт се хвърлили В морето и били
превърнати в морските птички алционки.
АЛКМЁНА (Алкумена, грц.: .най-сил-
ната") — внучка на Персей, дъщеря на
Електрион, съпруга на тиванския .цар
Амфитрион. Увлечен от нейната кра-
сота, Зевс се сблиЖил с нея под образа
на отсъствуващия съпруг през една
тройно удълЖена нощ — същата, през
конто. Амфитрион се завръщал от похода
си срещу телебоите. От близостта си
със Зевс тя родила Херакъл — одновре-
менно с Ификъл (или Ификлес), сина си
от Амфитрион. РевниВата Хера се
опитвала да попречи на раЖдането на
Херакъл, а когато се родил, тя не пре-
ставала да преследва сина на съперница-
та си през целия му Живот. След смърт-
та си Алкмена била пренесена по Зевсова
воля В Елизион, там я омъЖили за Ра-
дамант, един от тримата съдии в под-
земния свят.
АЛКМЁОН (грц.) — един от „епиго-
ните", син на прочутия гадател Амфиа7
раб и на Ерифила. След завръщането си
от победоносния поход срещу, ТиВа убил
своята майка по Внушение на оракула или
по завета на баща си (както Орест ,—
Клитемнестра) заради нейното пре-
дателство спрямо съпруга й, .затова пак
както Орест, преследван от място на
място от ериниите, обезумял. Забягнал
в Псофида (Аркадия), където цар фегей
го оневинил и го оЖенил за дъщеря си
Арсиноя. След като й подарил фатал-
ната огърлица, която някога боговете
дали на Хармония и с която Ерифила
била подкупена от Полинейк, Алкмёон,
отново подгонен от ериниите, намерил
убеЖище на наносния остров . върху
устието на р.Ахелой — място, което не
било ВиЖдало. слънчевите лъчи до убий-
ството на Ерифила. Там се оЖенил за ре-
чната нимфа Калироя.И новата му съ-
пруга поискала за себе си огърлицата. За-
това Алкмеон се върнал в Псофида да си
я иска обратно под предлог, че ще я при-
нася в Жертва на Аполон. Но лъЖата му
била разкрита от цар фегей, който за-
поведал на синовете си да го убият. За
да отмъстят за убийството, овдовялата
Калироя помелила Зевс нейните две не-
връстни момчета Акарнан и Амфотер
да ВъзмъЖеят веднага, молитвата й била
чута. Момчетата отмъстили за баща си.
Картина: „ЖертпВоприношението на Калироя" от
Ж. Фрагонар: — Драми: .Алкмеон В Коринт* и -Алкмеон
В Псофида* от ЕВрипид (ВъВ фрагмента). — .Ерифила*
от Волтер. — Опери: „Ерифила" от А.Ариости: on)
К. Монца. — .Калироя” от А. Закини.
ААОАДИ (алоиди, грц.) — двамата ис-
полину От и Ефиалт, синове на Алоей
(или на Посейдон) и на Ифимедея (спо-
ред една версия — на Земята), облада-
ващи чудовищна сила. Смесвани често с
титаните и гигантите. Още на деВет
години били дебели деВет лакътя и високи
дебет разтега. По-късни автори пресмя-
тат, че расплели на месец с по 9 пръста,
Преди още първият мъх да поникне на
бузите им, решили да накамарят една
върху друга планините Оса и Пелион, за
да се възкачат на Олимп и там да овла-
деят любовта на Хера и Артемида, но
Аполон ги умъртВил със стрелите си.
Според друг мит Артемида пратила съ-
рна (или самата тя се превърнала на съ-
рна) меЖду братята и докато те се це-
лели в нея, се улучили един друг. Щом по-
паднали В Тартара, били превързани със
змии на един стълб и там кукумявка веч-
но пищяла на ушите им. Друго предание
гласяло: оковали Арес и дърЖали неукро-
тимия Воин 13 месеца в бронзова тъм-
ница (през това време на земята владеел
нерушим мир), докато Хермес успял да
разкъса страшните вериги. Според Хе-
15
зиод алоадите били благодетелям, осно-
ВаВали. храмове и учредябали култа на
музите. Наго: Наксос били почитани като
боЖества. . ,
АЛОЁЙ (грц.) — гигант, син на По-
сейдон и Канака, съпруг на Ифимедея,
която родила от него (или от Посей-
дон) исполините Алоади От и Ефиалт.
АЛОПА (грц.) — дъщеря на сВирепия
елевсински великан Керкион, майка от
Посейдон на Хипотой, когото след
раЖдането му завила В дрехата си и под-
хвърлила В планината. Пастири намерили
младенеца и го отнесли на великана, той
разпознал детето и заповедал да накаЖат
със смърт майката — собстВената си
дъщеря. Тогава бог Посейдон превъднал
любимката си в извор.
АЛТАР — ВЖ. Олтар.
АЛТЕМЁНЕС (грц.) — син на критския
цар Катрей, брат на Аеропа, Климена
и Анемосюна, съдбата му напомня орис-
та на Едип. Оракулът му предсказал,-че
ще погуби собствения си баща. За да не
стане отцеубиец, доброволно напуснал
родния си град и се заселил на о. Родос
заедно със сестра си Анемосюна, която
по-късно убил с ритник, като не й повяр-
Вал,че упраЖнил над нея насилие бог Хер-
мес. След време Катрей на преклонна
възраст, като поЖелал да Види сина си и
да му повери царската Власт, се отпра-
вил със свита към Родос. Когато слязъл
с придруЖителите си на пустия бряг,
местните пастири сметнали чуЖденци-
те за пирати и започнали да ги замерят
с камъни. Завързала се битка, В която сам
Алте менее убил своя собствен баща. Раз-
брал, че се сбъднало старото предсказа-
ние, помолил боговете и те изпълнили
молбата му: земята се разтворила пред
него и го погълнала.
АЛТЁЯ (грц.) — дъщеря на етолийския
цар Тестий (затова Тестиада), съпруга
на калидонския цар Ойней, майка на Де-
янира. Торга и Мелеагър, с чиято тра-
гична съдба се прочула.
ААфЁЙ (грц.) — главната река на Пе-
лопонес, извира от Аркадия, тече край
Олимпия през Елида, като ту изчеэва под
земята, ту отново се появява на повърх-
ността. Също богът на реката, син на
Океан и Тетия, който преследвал из-
ворната нимфа Аретуза и под Среди-
земно море, чак до Сицилия..
Релеф; «Алфей” на източния фронтон на храма на
Зевс в Олимпия,
АЛфЕСИБЁЯ (грц.) — дъщеря на фе-
гей, царя на Псофида в Аркадия, пърВа
съпруга на Алкмеон, според Хезиод майка
от феникс на Адонис.
АЛЦИОНА — ВЖ. Алкиона.
АМАЗОНКИ (грц. „безгърдц") ,— ми-
тическо племе от красиво, но войнствени
Жени ездачки, ЖиВяло извън граничите на
познатия в древността свят — по бов-
гоВете на Меотида (дн.Азовско море) В
Скития, на р.Термодонт В Мала Азия и
на островите Лесбос, Самотраки, та чак~
до"Гърция (Бартца, Атина). Били пред-
ВоЖдани от царица. Нриемали В Женската
си дърЖ^Ва мЪЖе от съсеонитя оЯлапти
само когато зачебали, после ги прогону
Вали. РаЖоанитя мпмчета впъшяли на
бащите им, а момичетата запазвали, ка-
то Ьм давали да сучат от лявата гъооа.
а диспута изгаряли или изпячйялТ^ яя дя
не им пречи при мятане на копие. Един-
ствено те Водили политиката и воен-
ните действия. В изкуството були из-
образявани ВъоръЖени със сърповйдён
Щит Във вид на полумесец, лък и копие,
бойна двуостра секира. Воински пояс око-
ло хълбока и меч на златен колан — сим-
вол на сила. Деветият подвиг на Хёракъл
билда отнеме пояса на Хи полита (Ипо-
лита), царицата на амазонките на
р.Термодонт. Т.ёзёй нападнал амазонки-
те в Атика, пленил пред водителката им
Антиопа (или Хцполита), която сё влю-
била (("победителя си, и когато неините
другарки дошли да се оият повторно с
Тёзей, тя била Вече на негова страна. По-
сле станала от него майка на И полит,
герой на по-късна трагическа история.
Амазонките участвували В Троянската
В ойна на страната на троянците и пр и -
\щнийи_много_загуби-на-еърцнте7-Краси -
Вата и храбратяхна царица Пентезилея
паднала В един двубоб от Ахил. В мита
за амазонките е отразено смътно Въз-
поминание за прадревната епоха на мат-
риархата.
Амазонките са любими персонажи на
изобразителните изкуства. Плиний Ста-
ри съобщава, че по Желание на ефесците
меЖду най-прочутите ваятели фидий,
Поликлет, фрадмон и Крезилас се съ-
стояло състезание за изВайване на най-
красивата, амазонка. Наградата получила
бронзовата амазонка на Поликлет, която
16
заела достойно място В храма на Арте-
мида В Ефес. Запазени са много'антични
копия на статуите на.тези скулптори. Те
се разделят на три групи: тип на ранена
амазонка по оригинала на Крезилас (Капи-
толийски музей), тип на подпряна Върху
копието си амазонка по Фидий (Ватикан-
ски музей) и тип на почиваща амазонка по
Поликлет (Ватикански и Берлински му-
зей).
Релефи: „Битката на амазонките" („Амаэономакия")
върху метопите от съкровищницата на атиняните в
Делфи, върху фриза на храма на Аполон от Басаи-Фигэ-
лия, върху фронтона на храма на Асклепий в ЕпидаВър,
върху фриза на Мавзолея в Хзликарнас, Върху Артеми-
эиона в Магнезия на р. Меандър и върху Виенския сарко-
фаг с амазонките — „Глава на амазонка" върху златен
ритон от Панааюрското съкровище. — Картами: .Бит-
ката на амазонките" от червенофигурния атически
кратер на художника на Ниобидите, и др. — „Битката
на амазонките* от Рубенс; от А. Джордано; от Кокош-
ка — .Амазонки на лов за вълци" от Фейербах, — .Бит-
ката на амазонка* от Бахтеев. — Мозайка: .Амазонки"
от Антиохия. — Кантата: „Амазонките" от К. Шами-
над.
АМАЛТЁЯ (грц.) — 1. Козата, която
кърмила малкия ЗеВс, том се родил,в ед-
на пещера на планината Ида (или Дикте)
на о.Крит (или нимфата", която го кър-
мила с козето МЛЯкй). След смъртта й
ЗеИся иъзнесъл на небето като съзвезоие
(„Коза" В съзвездието „Колар") и превър-
на'л"стрЪ~шения й рог Във Вълидебния рог
на'щзобилието. От него течали нектар
и"амброзия, и Всякакви храни и напитки,
какбито Cd ПбЖелабал притеЖателят й.
По-късно символ на изооилието и атри-
бут на Ейрене, Гея, Плутон и Тюхе.
Също градина-светилище на нимфата
Амалтея В Епир, близо до имението на
римския земевладелец Атик. Подобна гра-
дина си устроил и Цицерон В своето име-
ние В Арпинум. — 2. Една от сибилите,
предсказВала от гр. Куме' В Кампания, ос-
ноЗателкя на прпчутия оракул В Рим, съ-
стаВителката на Сибилинските книги.
Статуя: „Малкият 3е0с, един фаун и козата Амал-
тея" от Л. Бернини. — Картины: .Амалтея храни Юпи-
тер" от Н. Пу сен; от ДА. Романо; от Г. А. Брни и др.
АМАТА (лат. „обичаната") — 1. Пър-
Вата слуЖителка на Веста В Лабиниум,
съпруга на древния италийски цар Ла-,
тин и майка на ЛаВиния, поощряВала
Женитбата на дъщеря си с рутулския^цар
Турн, а когато той бил убит от Ен ей, се
обесила. — 2. Всяка девойка, която рим-
ският ВърхоВен Жрец (понтифекс мак'си-
мус) ръкополагал за весталка.
АМБРОЗИЯ (грц. ...безсмъртие") —
1. Вълщебната храна на богобете, от
конто те получаВали Вечната си младост;
и безсмъртие, и на конете на бога на
слъНЦеМО'Хёл'йос (Сол). — 2. БоЖестВе-
ният балсам на безсмъртните*ОтааоВбн-
нб масло за помазване и запазВане на те-
лата им, козметично средство, придаба-
що ЖиВителна сила и обезсмъртяВащо
смъртните.
АМЙК (грц.) — 1. Цар на бебриките
Във Витиния, син на Посейдон и нимфа-
та Мелия, притеЖаВащ необикновена си-
ла. ПредизВикВал на юмручен бой всички
чуЖденци, който преминаВали през стра-
ната му, докато бил победен след кратка
ожесточена схватка от аргонаВта-
боксьор Полидевк (Полукс). — 2. Кента-
вър, син на Офион/на сватбата на Пи-
ритов умъртвил лапита Келадонт (Це-
ладонт), но бил убит от Белат. Реалис-
тично описание на юмручния бой дава
Теокрит в XXII идилия.
АМЙКЛА (грц.) — 1. Античен град в
Лакония, юЖно от Спарта, седалище на
Тиндар и родина на диоскурите, Елена
и Клитемнестра, прадревно култоВо
средище със сбетилище и колосална ста-
туя на Аполон Амиклейски. — 2. Град в
Лакония юЖно от Спарта, загинал от
мълчанието на Жителите си (поради за-
кона, който забранявал да се говори за на-
стъплението на неприятелите).
АМИКЛЙД (грц.) — потомък-на Ами-
къл, т. е. синът му Хиацинт.
АМЙКЪЛ (грц.) —син на Амфион, ба-
ща на Хиацинт.
АМИМОНА (грц.).— дъщеря на Данай.
Когато ВеднъЖ търсила извор да вземе
вода за сестрйте си, била нападната от
сатир. Спасил я Посейдон, който сам я
обладал. Тяхна роЖба бил НаВплий. С
удар на тризъбеца си господарят на води-
те Посейдон направил да избликне от
скала 6 Лерна извбрът, който нарекъл на
любимата си („Амимона").
Картина: „Нептун спасява Амимона" от Ж. да Сэн
ДЯсоВани; ст ф. Буше. — Стихотворение: „Амимона"
от А. Й. Пенцел. —Драма: „Амимона" огп'Есхил (сатир-
на пиесэ, запазени само фрагменти). — Опера: „Нептун
и Амимона" от Г, Б. Щук-Баспистин.
АМЙНТОР (грц.) — син на Ормен, ба-
ща на феникс, цар на долопите от Елеон
В Тесалия.
” АМИТАОН (грц.) — син на Тирб и
нейния чичо Кретей, брат на Езон и фе-
рес, основател на гр. Иолкос.
у
17
АМОН (егип. Амана, Амун, „потай-
ният")—един от глаВните боговена Еги-
пет, почитан като покровител на
египетския град Тива, по-късно бог-ора-
кул с прочут храм в оазиса Сивах в Либий:
ската пустиня, Изобразяван с две пера
или роаа на главата, или като овен, или
гъска. От Времето на Новото царство
(XVI в. пр, н. е.) се слял с бога на слънцето
Ра (Ре) в един бог (Амон-Ра) и ста нал
върховният египетски бог, закрилник на
фараона и неговата власт. Гърците го
отъЖдествявали със Зевс и от
V в. пр. н. е. му издигали светилища. Пин-
дар му посветил един от своите химии.
В Рим бил приет като Юпитер Амон с
овнешки образ или като мъЖ с овнешка
глава и вити рога. През императорската
впоха култът му избледнял.
AMQP (Амур, лат, „любоВ" I — гоъи-
кият бог Ер ос.
АМПЕЛ (грц. „лоза") — сатир, люби-
мец на Дионис, получил от него в дар
един грозд, окачен на висок бряст. Когато
се опитал да го откъсне, паднал от дър-
вото и се пребил. Богът превърнал люби-
- меца си в небесно съзвездие.
АМУАИЙ (лат.) — син на Прока, ти-
раничен цар на стария латински град Ал-
ба Лонга, отстранил от престола по-
стария си брат. Нумитор, сина му
умъртвил, а дъщеря му, Рея Силвия
(Илия) направил весталка. Нейните сино-
ве от Марс, близнаците Ромул и Рем,
които след раЖдането им Амулий под-
хвърлил в реката, убили тирана и възвър-
нали властта на дядо си Нумитор.
АМУР (Амор, лат. „любов") — гръц-
кият бог Ерос.
АМФИАРДЙ (грц.) — прочут гадател
и сънетълкувател, цар на* Аргос, син на
Оикъл и Хипермнестра, участник в
Калидонския лов. Съпругата му Ери-
фила заради огърлицата на' Хармония,
предложена й от Полинейк, го принудила
насила да участвува в похода на Седемте
против Тива, макар че предвиЖдал не-
щастния- му край. Преди да умре, заклел
синовете си да отмъстят за него..Поръ-
ката му изпълнил-Алкмеон. На Амфиа-
рай бил издигнат храм с оракул за сънища
и свещен извор при Ороп, град на граница-
та меЖду Атика и Беотия.
Вазава Живопис: .Полинейк и Ерифила* върху .Крате-
ра на Амфиарай” (от VI в. пр. н. е.).
- АМФИКТИОН (грц.) — вторият син.
на родоначалника на елините Девкалион
и на Пира (според една версия саморо-
дён). Отначало царувал над Термопилите,.
по-късно се оЖенил за дъщерята на атин-
ския цар, когото скоро свалил от престо-
ла. Царувал в Атина дванадесет години
след Кранай, оттам бил прогонен от
Ерехтей (Ерихтоний). ,
АМФИКТИОНИ (грц. „съседи") —
представители на съседни гръцки дърЖа-
вици, обединени в религиозни и политиче-
ски съюзи
АМФИКТИОНИИ (грц.) — съюзи на
съседни гръцки племена или градове,
обединени за религиозни и политически
цели (съвместни гриЖи за култа и сВети-
лищата и за опазване на съкровищниците
в тях, за свещените игри, уреЖдане чрез
помирителен съд на възникнали спорове).
Главните амфиктионии били: 1, Делфий-
ската — обединение на 12 дърЖави за
съвместни гриЖи за култовете на Апо-
лон и Деметра със сборбве веднъЖ вся-
ка година в Антела при Термопилите, по-
късно два пъти — пролетни в Делфи и
есенни В Антела. — 2. Аполоновата на
о. Делос — съюз на Жителите на Циклад-
ските и съседните острови с главна за-
дача: закрила на светилището на Аполон
в Делос.
АМФИЛОХ (грц.) — Т. Прочут гада-.
тел, син на гадателя Амфиарай и Ери-
фила, брат на Алкмеон, един от пре-
тендентите за ръката на Елена,участ-
вувал в Троянската война, след която
останал известно време в Мала Азия, ос-
новал заедно с Мопс гръцки градове по
крайбреЖието на Киликия. Ималсветили-
ще със свои оракули освен в киликийския
град Малое, още в Ороп, Атика. — 2. Син
на Алкмеон и Манто, дъщерята на гада-
теля Тирезий. Известно време бил въз-
питаван в Коринт от цар Креонт, след
премеЖдията на сестра му бил прибран
обратно от баща си. !
АМФЙОН (грц.) —син на Зевс и Ан-
ти опа, красивата дъщеря на тиванския
цар Ни кт ей, брат близнак на Зет и цар
на Тива. Получил от Хермес (или Апо-
лон) вълшебна лира и дарбата да свири на
нея и да пее боЖествено. Когато двамата
близнаци се раЖдали, майка им била отве-
дена като пленница-робиня на суровия
цар Лик и на Жестоката му съпруга Дир-
ка. Затова' „тиванските диоскури" били
подхвърлени в планината Китерон. Еди-
18
ният, Зет, стенал груб оВчар и смел ло-
вец, добил страшна сила/а брат му — не-
Жен певец. Когато ВъзмъЖали, разпознали
майка си, научили страшните мъки, на
който била подлагана, и веднага се отпра-
вили срещу Тива, убили цар' Лик, а Дирка
привързали за рогата на бесен бик- („фар-
незкия бик") да я влачи по земята. Разкъ-
сания й труп хвърлили в един извор (или
боговете я съЖалили и превърнали на из-
вор) край Тива, който приел нейното име.
Укрепили града, като издигнали крепост-
та му (силният Зет носел камъните на
раменете си и ги нареЖдал един върху
друг, а Амфион със звуците на вълшебна-
та си лира карал скалните отломъци сами
да се подреЖдат в зидовете). Той се оЖе-
нил за Ни оба, дъщерята на Тантал, коя-
то му родила седем синове и седем дъще-
ри. Тях Аполон и Артемида поразили с
тихите си стрели зарад’и надменността
на Ниоба пред малодетната Лето (лат.
Латона), която родила само две деца.
След трагичния край на роЖбите си Ам-
фион със собствения си меч се самоубил.
Статуя: „Зет и Амфион приВързВет! Дирка эа рогата
на фарнеэкия бик“ (Неапол). — Картами: „Амфион”,
фреска от Помпей. — „Амфион" от А. Тиеполо. — О/те-
ри: „Амфион" от Ж. Б дьо ла борд: от Й. Д. Науман. —
Вале: „АмфиомоВи зВуци" от Йох. Щраус баша. — Балет:
„Амфион" от А. Хонегёр (текст П. Вэлери).
АМФИТЁЯ (грц.) - съпруга на арго-
ския цар Адраст.
АМФИТРИОН (грц.) — митически цар
на Тиринс в Арголида, син на Алкей, внук
при спречкване убил тъета си Елек-
трион, бил принуден като изгнаник да
забегне заедно с Алкмена и намерил гос-
топриемство при цар’ Креонт в Тива.
Там по поръка на царя избавил страната
от бързата като вятъра хищна тевме-
ска лисица, която ядяла хора. Насъскал
срещу нея кучето си, получено от Кефал
(Цефал), надминаващо в бяг всички. По
Желание на Темида, за да останат и две-
те Животни цепобедими, те се вкамени-
ли. В Тива Алкмена родила синовете блиэ-
нацй Ификъл от Амфитрион и Херакъл
от Зевс (вЖ. Алкмена). Амфитрион за-
гинал през време на поход срещу миний-
иите. -
Трагедия: „Амфитрион'* от Софокъл (зэгубена). — Ко-
медия: „Амфитрион” от ПлаВт, образец на много коме-
дии от сВетоВната литература (Камоинш, Молиер,
Клайст, Жироду). — Опери: „Амфитрион" от Хенри
Пърсел; от Волф*ферари.
АМФИТРИТА (грц. „шумящата",
„многошумната") — богиня на морето и
место негово олицетворение, една от 50-
те дъщери на морския бог Нерей, почи-
тана култово заедно с тях, съпруга на
главния морски бог Посейдон (Нептун),
който я похитил през време на един неин»
танц с другите нереиди на о. Наксос. Ско-
ро избягала от него и се скрила в дълбини-
те на морето при Океан или при Ат-
лант, но делфинът, свещеното Животно
на Посейдон, я открил и върнал при него,
за което от благодарност богът го на-
правил небесно съзвездие. По-късно Ам-
фитрита превърнала съперницата си
Скила (Сцила) в чудовище с 12 крака и 6
кучешки глави, веяващо уЖас у мореплава-
телите. От Посейдон родила Тритон,
който в някои митове се явява в мно-
Жествено число. Римляните нея познава-
ли, те дали на Нептун за съпруга богиня-
та на морската вода и откритото море
Салация.
В античното изкуство се изобразява с
диадема и Жёзъл с тризъбеца на Посейдон
с Впрегнат В нея тритон или възседнала
тритон, или яздеща делфин.
Картина: „Амфитрита" от Рубенс: от Тиеполо.
АМФОТЕР (грц.) — син на Алкмеон,
брат на Акарнан, заедно с него отмъс-
тил на псофидския цар фегей и синовете
му за убийството на баща си.
АНА (лат.) — 1. Дъщеря на Бел, сест-
ра на картагенската царица Дидона, по-
следвала я от Финикия В Африка, нещаст-
на свидетелка на нейната гибел; забягнала
от Картаген в Италия при Еней. Там,
преследвана от ревнивата му съпруга
Лавиния, се хвърлила в реката* Нуми-
ций и се превърнала в речна нимфа. —
2. Ана Перена, римска богиня, навярно
на луната и нейното олицетворение ВъВ
връзка със сменящите се лунни фази. В
течение на цялата година разпръеква над
земята благодат, римляните измолвали
от нея дълголетие и здраве. Ч ест вуВали я
на 15 март в дъбрава край Рим с пир-
шества и народни веселия.
АНАДИОМЁНА (грц. „изплуваща из
вълните") — епитет на Афродигба.
АНАКСАРЁТА (грц.) — знатна кипър-
ска девойка от рода на стария ТеВкър. За-
ради коравосърдечието си към влюбения
в нея Ифис била превърната от богове-
те в камък.
АНАНКЕ (грц. „необходимост", „неиз-
беЖност", лат.: Нецеситас) — богиня —
олицетворение на световната законо-
мерност и предопределение, на която се
19
подчинявали Всички, и боговете., У Пла-
тон и неоплатониците — основна фило-
софска категория, сила на върховния peg,
майка на богините на съдбата (мойри). В
народните представи богиня..на смърт-
та. Почитана в Коринт заедно с богинята
Биа („сила", „могъщество”) в общо све-
тилище. В Рим съответната богиня Не-
цеситас била само нейно литературно
отражение.
АНАПИС (грц.) — богът на реката
Анапис (дн. Анапо) в Източна Сицилия,
която се ВлиВа В морето юЖно от при-
станището на Сиракуза. ЛюбоВник на
нимфата Киана (Циана), чиито Води
приема малко преди да стигне морето.
АНДРОГЁЙ (грц.) — син на могъщия
критски цар Минос и на.Пасифая, убит
от атинския цар Егей В Атика, защото 6
празничните игри Панатинеи Винаги по-
беЖдавал противниците си. За отмъще-
ние Минос предприёл поход срещу атиня-
ните и след победата си им налоЖил кръ-
Вен данък — да изпращат В Крит Всяка
година (или на седем години) по седем
младеЖи и седем деВойки за храна на чове-
коядното чудовище Минотавър В Ла-
биринта. -
АНДГОМАХА (грц. „боркиня с мъЖе-'
/у те"Г—^дъщеря на Еетион. царя на lutfa
jJ" В Троада, предана^а и любеща съпруга на
храбрия троянски Войн Хектор, майка
от него на Астйанакс (скамандрий),
който се родил през Време на Троянска-
та Война. ОплакВала смъртта на съпру-
St га си-^След падането на 1роя гърците
хЛрлшш -невръстния й син от една кула
на градските стени, за да' изкйбанят на-
ф сЛедниците на троянския цар, а нея отВел
В робство Ахиловият син Пир (Неопто-
лем). Като негова налоЖница тя родила
трима синове, а след смъртта му се омъ-
Жила за своя деВер (Ората на Хектор), га-
дЗтеля. Хелен, който бил приютен 8
Епир. ПрощаВането на Андромаха с Хек-
тор при заминаВането му на бойното по-
ле пред Троя е описано от Омир В VI пе-
сен на „Илиада”.
Статуя.- .ПрощаВането на Хектор с Андромаха" от
Б. ТорВалдсен. — Л,арти№;*.С>мят на Андромаха' от
ДЖулио Романо. — .ПрощаВането на Хектор с'Андро-
маха" от ПадоВанино; от А. П.Лосенко; от Л. СилВес-
птьр Млади; от Г. Бацини. — .Андромаха скърби за Хек-
тор' от Г. Хамилтън. — .Пленената Андромаха" от
ф. Лейтън. — Балет: .Пир и Андромаха" от Ф. Брук-
нер. — Опера: .Андромаха" от П. Тори.
АНДЕрМЁДА (грц.) — дъщеря на
етйопския цар Кёщеи (цефеи) и на Ка-
сиопея (Касиопа). ПонеЖе цари цата раз-
гнеВила нереидитё FхВалбите си. че е
no-красиВа и от тях, Посейдон наводнил
страната и пратил ми реки дракон да я
опустттошава. Цракулът на Амон в Либия
предсказал, че етиопците ще се избавят
от бедата, эко церят поЖертвува дъще-
ря си за храна на чудовището. Кефей не
моЖел да не се вслуша в молбата на наро-
да си и оставил Андромеаа ппикоВана
върху скала край морето. Прелитайки над
Етиопия при завръщането си от едно
свое приключение, героят Персей я съ-
гледал. Влюбил се В нея и я спасил от дра-
кона, след като получил обещанието на
царя, че те му я gage за съпруяя. ] ака Пер-
сей я отвел В Др?пп Глрд рмъртта си_тд
била преВъонатя в еднттяннпто съзвез-
дие....
Картина: .Персей и Андромеда" от Рубенс: от Тин-
торето. — Трагедии: „Андромеда" от Еврипид: от Кор-
ней. — .Андромеда и Персей" от Калдерон, — Епилион:
.Андромеда" от Овидий (Метаморфозу), — Опери:
.Андромеда и Персей" от Хайдн; от Шарпантие (текст
Корней). — Балет: .Андромеда и Персей' от К. Канобия.
АНИЙ (грц.) —син на Реб (или на Креу-
са) и на Аполон, негов Жрец и владетел
на о. Делос, дал гостоприемство на при-
ятеля си Анхиз и на сина му Еней, на
които разказал своята съдба и история-
та на дъщерите си. Когато майка му била
временна от бога, баща й я затворил в
ко’вчеЖе и я оставил на произвола на мор-
ските вълни, но те изхвърлили съда на
брега на о. Делос (или на о. ЕВбея). Аний
получил от боЖествения си баща дарбата
да предсказва; имал три дъщери: Ойнб
(;,лозова“), Спермй („семенна") и Елаида
(„маслена"). Дионис им вдъхнал способ-
ността да ,изВличат из земята вино. Жи-
то и масло, така могли да изхрзнят цяла-
та войска на Агамемнон през време на
Троянската войн'а. Но той се опитал
да ги вземе в плен; те се обърнали за по-
мощ към бога на растителността Дио-
нис и той ги превърнал в гълъби. Затова
на о. Делос било светотатсщво да се на-
раняват тези птици.
Епилион: „Дъщерите на Аний" от ООидий (Метаморфо-
зу).
АНКЁЙ (грц., лат.: Анцей) — 1. Цар на
Аркадия, син на Ликург от аркадската
облает Паразия, баща на Агапенор, про-
чут участник в Калидон’ския лов, дръз-
нал да се похвали, че против волята на
Артемида ще убие глигана й, но той,го
промушил. Изобразен в момента на нара-
няването върху. източния фронтон на
храма на Атина в Тегея, изваян от Скопас
през IV в. пр. н. е. — 2. Етолиец, прочут
боксьор.
20
АНТЁЙ (грц.) —Великан от Либия, син
на Посейдон и Гея (Земята); винаги ко-
гато имал допир с майката Земя, получа-:
бал ноба, no-страшна сила. ПредизВикВал
на борба бсички чуЖденци, който минаба-
ли през страната, надбивал ги и ги убибал.
Херакъл, като бидял откъде идба силата
му, го бдигнал набисоко и бъб Въздуха с
ръцете си го удушил.
Статуя: „Херакъл и Антей" от А. Полаюоло. *** Кар-
тина: „Херакъл и Антей" от Л. Кранах Стари; от Тин-
торето; от Тиеполо, от X. Балдуина Грин.
АНТЕНОР (грц.) — старият мъдър
троянски ВоЖд, съпруг на Теанб, една от
сестрите на Приамобата съпруга Хеку-
ба, приел б Троя гръцките пратеници
Одисей и Менелай и събетбал троянци--
те да бърнат- Елена и даробетё, който
донесла, и да сключат мир. При превзема-
нето на крепостта гърците пощадили
него и близките му, като го посъбетбали
да окачи на братата си коЖа на пантера,
знак,' че негобата къща не биба да се пляч-
косва. Стигнал преди Еней б Италия и ос-
новал там град Патавиум (дн. Падуа).
АНТЁРОС (от Ант-ерос, грц.) — бра-
тът на Ерос, когото Афродита родила
по събет на Темида, за да има с кого да
си играв малкото капризно момченце
Ерос, докато порасне. Въплъщение на
взаимната споделена любоб.
АНТЕСТЁРИИ (грц.) — празник на
цъфтеЖа, честбубан в Гърция, особено б
Атина, б чест на бога на растителност-
та Дионис в началОто на пролетта през
месец антестерион (Втората половина
на февруари и първата на март). Траял
три дена (от 11 до 13 число). Първият се
наричал питоигия („отпечатВане на
делвите", в който било наливано' наесен
младото вино). След Възлияние на бога
опитВали за пръб път биното и преценя-
вали неговото качество. В обреда участ-
вубали и робите. Вторият се наричал
„ден на каните”. Шествие от сутринта
въвеЖдало б града- триумфално от мор-
ския бряг на корабоВидна кола „Дионис",
Всъщност Висшия чиновник архонт бази-
лебс. почитан като същински бог. Шест-
Вието стигало пред дома му и там било
предстабяно театрално мистичното съ-
четание на „Дионис" — т. е. архонта ба?
зилевс с царицата — негобата съпруга, с
надеЖда за изобилие и плодородие на при-
родата и хората. На последВалото весе-
лие Всеки получавал кана с по 3 литра би-
, но, за да започне състезание В пиене. По-
бедителят, който пръв опразвал каната,
бил КаграЖдаВан. ПонеЖе плодородието
идва от земята, празнубащите не эабра-
Вяли и покойниците. Според поверието
на този ден сенките били освобоЖдавани
и бродели свободно из града. За да не сре-
щат Жителите, вратите на къщите били
намазвани с катран, а самите атиняни
дъвчели листа от трънки,.за да прогон-
ват сенките с лошата миризма. Третият
ден бил „на гърнетата", той наподобявал
християнската задушница с помена. При-
готвяли за покойниците храна В гърнета
и правели възлияние В едно отвърстие В
храма на Зе Вс, като отпрабяли молитВи
към Хермес Психопомпос, съпровоЖдача
на- мъртбите. който според суеВерието
ЖиВеел В земните недра. Денят заВър-
швал с повика към сенките: „Вън оттук,
сенки, антестериите сбършихаГ В Рим
отражение на антестериите бил празнц-
кът либералии, В който синовете обли-
чали мъЖките дрехи.
АНТЁЯ (грц.) —съпруга на аргоския цар
Прет (Пройтос), у Омир наречена Сте-
нобоя. ВЖ. Белерофонт.
А_НТИГОНА (грц.) — 1. Дъщеря на
Един и Иокаста, сестра на Йемена,
Етеокъл и Полиник. ПридруЖабала без-
помощния си ослепял баща В неговото
доброволно изгнание до края на Живота
му. При похода на Седемте против Тива,'
, когато в борбата за власт нейните бра-
тя се погубили един друг, погребала Поли-
ник: Въпреки забраната на новия власто-
любив тивански владетел Креонт. За на-
казание той заповядал да я зазидат Жива
в пещерна гробница, където тя се сбеси-
ла. Годеникът й Хемон,синът на Креонт,
дошъл да я спаси, се пронизал с меча ей
над мъртвото й тяло. Олицетворение на
синовната и родствената обич и на мъ-
ЖестВеното изпълнение 'на човешкия ✓
дълг, —2.'Дъщеря на тррянския цар Лао - '
медрнт, сестра на Приам. Според
етйологичния мит с дългите си коси се
сравняВала с Хера (Канона). За наказание
върхббната богиня поеВъпняля копитёТГв
змии. Боговете се смилили и я преВърнали
В щъркел, заклетия Враг на змиите.
Драма: „Антигона" от Л. СтояноВ; Трагедии: „Анти-
гона’ от Софокъа; от В. Алфиери; от Хьолдерлин (пре*
Вод на Софокъл); от Кокто; от Б. Брехт; от Ж. Ануй, —
Композиция: „Антигона" от Менделсон; от Хоф-
манстал (уВертюра към „Антигона" на Софокъл). —
Опери: „Антигона—43" от Л. Пипков. „Антигона" от
К. Орф; от Кл. Хубалек; от Г. Скарлатти.
21
АНТИКЛЁЯ (грц.) — дъщеря на АВ-
толи к, съпруга на Лаерт, майка на Оди-
сей, умряла от скръб по дълго отсъстВу-
Ващия си син. ,
АНТИЛОХ (грц.) — най-голям -син на
пилоския цар Нестор. Най-младият и
най-бързият от гръцките Воини пред
Троя. Близък приятел на Ахил и Патро-
къл. Загинал В края на Троянската Вой-
на от ръката на етиопския цар Мемнон,
самопоЖертвувал се, когато се притекъл
да спасяВа баща си. Тримата Воини били
полоЖени В обща гробна могила.
АНТИйПА (грц.) — красиВата дъщеря
на тиВанския цар Никтей (или на речния
бог Азоп), към чиято красота ЗеВс не
останал равнодушен. Той се.яВил пред нея
във Вид на сатир В планината Китерон
и тя родила от него близнаците Амфион
и Зет,, който Веднага след раЖдането
подхвърлила. Избягала от гнева на баща
си в Сикион при тамошния цар Епопей,
той я приел и взел за съпруга. Това пре-
диэвикало война меЖду двамата царе, в
която Никтей загинал. Лик, неговият
брат и наследник на царската Власт, из-
пълнил завета му: победил и убил Епопей,
разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал
за робиня на съпругата си Дирка, която
се отнасяла много Жестоко към нея. Зет
и Амфион отмъстили на Дирка. — 2. Съ-
пруга на Пиер и майка на пиеридите. —
3. Царица на амазонките, тя (или Хи по-
ли та) по-късно се омъЖила за Тезей.
Статуя: -фарнезкият бик" — Амфион и Зет ВръзВат
Дирка зэ бика (римско копие от гръцки оригинал от
АпОлоний и ТаЗриск). — Кэрлшни; „Антиопа” от Коред-
Ао. — .Юпитер и Антиопа' от Тициан. — .Юпитер ка-
то'сатир и Антиопа" от Вето; от Тинторето. —Дра-
ма: .Антиопа' . трагедия от ПакуВий (220—130 а.
пр. н. е.).
АНУБИС (ёгип. „кученце”) — син на
Озирис, староегипетско боЖестВо на
подземное свят и смъртта, изобразявано
като човек с глава на чакал или куче. По-
късно В мистериите на Изида отъЖ-
дествяван с Хермес (Меркурий), почи-
тан и в Рим от I В. като пазач на входа
на подземная свят и съпровоЖдач на ду-
шите на покойниците от единая свят В
другия.
АНХЙЗ — митически дардански Владе-
тел, внук на Асарак, син на Капис и Те-
мида, на когото дарила любовта си боги-
нята Венера, майката от него на Еней.
ПонеЖе издал пред хората името на бо-
Жествената си посетителка, бил осака-
тен от мълния, затова Еней го извел на
раменете си от горящата Троя. Умрял в
Сицилия през Време на бягството на Еней
към Италия. Смятен за родоначалник на
римския Юлиев род.
Статуя: „Еней, Анхиз и Асканий” от Л. Бернини. —-
Картини: .Еней, Анхиэ и Асканий', ствнопис от Херку-
лан. — .'Еней носи Анхиз от Троя' от П. Бройгел млэди.
АОНЙДИ (аонидки, аонийски сест-
ри):— един от епитетите на музите ка-
то обитателки на планината Хеликон с
извора Хипокрена в Беотия (нейният по-
етичён синоним е Аония).
АПИС (егип.) — 1. Свещен бик с бял че-
тириъгълник на чёлото в Мемфис, Еги-
пет, който египтяните почитали като
боЖество на луната, на слънцето или на
Озирис. Гърците го смятали за син на
Зевс и преВърнатата в крава И6, на тях
бил известен като цар на Египет под
името Епаф. — 2. Син на аргоския цар
фороней, епоним на Апия. старото име
на Пелопонес.
laris^jg»
. АПОЛОН (грц. „сразител"; Феб) — син
на Зевс и.Летб, брат близнак на Артб-
мида, роден заедно с нея в планината
Кинт на о. Делос, баща от Коронида на
бога лечител Асклепий, на прочу тите
певци Орфей и Лин и на много гадатели
и герои. Най-разпространеното боЖест-
во нё aUfflUMHOifrima — красивият млай бог
на~светлината. чиито култ бил пренесен
още в предисторическо време от Мала
Азия В Гърция. Първоначално нагледвач на
диВеча и пазач на стадата —оВчарски бог;
йзобретател на изкуството на лъка;~бог,
на^Всяка религиозна и духовна дёйност; на
предсказанието, с много оракули В Гърция
и_Мала Азия — в Делфи (главното му све-
тилище), Кларос, Патара В Ли кия и друга -
де, чрез оракулите си Водач и общ родона -
чалник на целия гръцки народ, упраЖнявал
Влияние Върху дърЖавната политика и
Върху съдбата на отделни семейства; бог
на музиката и песента (затова~муза-
гет — „предводител на музите", изобра-
зяван с лирата, която получил от Хер-
мес), като будител на свещеното поети-
ческо и пророческо вдъхновение; бог на
светлината, слънцето и чистотата; ка-
то бог на благодатна,"ббкроиител на зе-
меоелието (с летки-и есенни праз-
ненства В Атина). на ЖивотнрВъдство-
то и на Всяка дейност на открито — при
морёплаване, състезание по Оорба, сраже-
ния и др.; като бог на очищението^д ле-
чението заедно със сина си Асклепий из-
пращал и лекуВал болестите и злИните.
22
Убил при Делфи чудоВищния дракон Пи-
тон и на мястото'на победата издигнал
тамошното сисветилиЩб. От " друаг*
страна, страшен боа на смъртта, защо-
то с оаъня си место нанабЯЛ врйди на ка-
рата и посеВите. За смъртоносната сила
на слЪВчеВитё'лъчи зааатба и легендата
за Хиацинт: спартанският царски син
ВеднъЖ при задруЖни упражнения загинал,
эасёгнат от диска на Аполон. В тъгата си
бог^ьт съедал.от кръвта на любимеца си
цвете с тъмночервен цвят, което наре-
къл хиацинт. Заедно със сестра си Арте-
мида със сВоите непогрешимо апрели —
слънчевите лъчи, отмъстил на възгордя-
лата се Н иоба, която оскърбила майка му
Летб. Пак заедно с Артемида пронизал
израсналия из земята гигант Титий,
който също посегнал на Лето; извратил
мор в гръцкия лагер пред Троя заради
обидата на своя Жрец Хриз. Наказал са-
тира Марсий, който дръзнал да се съ-
стезава с него на лира, и од рал коЖата му.
Неговото свешено дърВо е лавърът (грц.
„дафне"), 6 който се превърнала преслед-
Ваната от него нимфа Дафна. ПонеЖе
ПриамоВата дъщеря Касанд~ра отхвър-
лила любовта му, я наказал да не й Вярва
никой, макар че тя получила от бога дар-
бата да предвиЖда бъдещето. Заедно с
Посейдон издигна^ за цар Лаомедонт
стените на Троя. СлугуВал една година ка-
то пастир на смъртния Адмет, защото
заради смъртта на Асклепий погубил
циклопите, които били изковали за Вър-
хоВния бог сВеткаВицата и гърма. Соеди-
ща на култа на Аполон били сВетилищата
му на о. Делос, където на Всеки четири
месеца от годината се устройвали праз-
ненствата дели и, В които участвуВали
представители от Всички полиси;~В
Делфи с прочутия оракул, В Дидима, В
Атина. Спаота, ТиВа и другаде. Атри-
бутите и златокъдрия бог са егида, лък,
колчан и апрели (за оога на светли на та~и
смъртта), лаВър и палмово клонче (зало-
га” на състезанията), форминкс (ВидТй-
rriapa' или арфа) или изнамерената от Хер-
мес лира (за китаоооа), триноЖник. Него-
Вй сВещени ЖиВотни са лебедът и ястре-
бът (като птици за гадаёне), вълкът,~де-
лфВИЕПУ MULUkama, йуСцерът. Ёпитети-
те На Аполон са: „делфиец", „Аполон де-
лфийски", люкий — „ликейски", „Вълчи”
(пазещ стадата от Вълци), номий — „па-
зам на стадата", сминтейски — „миши"
(изтребител на мишките), саврокто-
нос — „гущероубиец", люкигенес — „роден
от сВетлината" или „роден от Ликия",
хекаергос — хекатос, хекатеболос и хеке-
болос — „стрелец", „далекострелен", ар-
гюротоксос — „сребролък", клютоток-
сос — „прочут с лъка си", хризаорос —
„със златен меч", анакс — „Владетел", ка-'
тарзиос — „очистител", патроос — „ро-
доначалник" (на целия гръцки народ) и др.
В Рим култът на Аполон преминал през
гръцките колонии заедно със Сибилйнски-
те книги през V В. пр. н. е. Август смятал
бога за свой по)
ЯЙИ!
Дтел и приписвал..по-
беяата си при Акциум на неговата наме-
са. Затова му издигнал на Палатинския -
хълм богат храм „Апблинар" и го укпясил
с прочутата статуя на Аполон Китарод
от "‘Ukonac. Там подновил през 17 г.
прГнТёШтолетните игри — култовия
празник с молитви и Жертвоприношения. •
Той траял три дни, като през последните,
била изпълнеяа търЖествено съчинената
от Хораций хорова „Песен на столетие-
то“, посветена на Аполон и Диана.
Култът на Аполон бил разпространен и
В днеСинйте' оългарскй-земи от Времето
на гръцката колонизация. Аполон Кендри-
сйиски оил главното божество на гр. фи-
липопол' (дн. Пловдив) с храм Върху хъл-
ма ДЖеноемтепе. На името на главния си
65г АПолон оил наречен градып Аполония
(на мястото на днешния Созопол),~В кой-
то~б1птздиана1П Храм на Аполон-Лечител.
ДреВните траки почитали боЖество,
сродно на Аполон като бог на растител-
ността, здравето и лечението. Като по-
добен на тракийския Херос са го изобра-
зявали и като конник с лира в ръка.’Имал
общо светилище с Тракийския конник при
с. Лозен, Хасковско, при с. Труд, Пловдив-
ско,и др.
В античното изобразително изкустВо.
Аполон ё идеялннят образ на младеЖката.
мъЖественост. Най-прочутите негови
статуи са: Каселски Аполон, римско
копие от оригинал на Фидий от V в.
пр. н. е., Аполон Белведерски — римско
мраморно копие по бронзов оригинал от ,
IV в. пр. н. е„ което „Въпл1ъщава висшия
идеал на античното изкустВо” (Винкел-
ман), централната статуя от западнйя
фронтон На храма на Зевс в Олимпия,
Аполон Савроктонос от Праксител,
Аполон Музагет в дългата дреха на ки--
тарод.
Други статуи: .Аполон" от Б. ТорВалдсен и от Ро-
ден. — .Аполон", прочута бронзоВа статуя на бога,
вис. 13,20 м от гръцкия ваятел Каламис, стояла в храма
на Аполон Лечител в древна Аполония (дн. Созопол)? —
.Аполон" от с. Еаерово, Харманлийско. — .Аполон",
бронэова позлатена глава от Сердика (София), бронзо-
6з статуйка от Августа Траяна (дн. Стара Зазора). —
Картини: .Аполон и Диана" от Л. Кранах Стари. — „Апо-
лон и Юнона" от Варонезе. — „Аполон и Дафне" от Тие-
поло — .Аполон и музите" от Н. Пусен. ~ „Победата
23
над дракона Питон" от Дьолакроз. ‘„Аполон" от ДЖоба-
ни Спа ня, Капитолийскэ галерия 8 Рим. — Медиа гравю-
ра: ^Аполон" от Дюрер. — Химии: „Към Алолон" от
Омир (2): от Орфей; от Калимах; от Шели, — -На
Аполон" от А. Китс. — Опери: „Аполон и Дафна" от
Люди. — «Аполон и Хиацинт" от Моцарт. — Балет;
„Аполон Музагет" от Иаор СтраОински.
АПСЙРТ (Абсирт, грц., още: Егиа-
лей). — син на колхидская цар Еет, брат
на Медея. Когато след завладяването на
златното руно магьосницата Медея бя-
гала заедно с Язон и аргонаВтите от
Колхида, Озэла със себе си и своя брат.
Еет се втурнал да ги преследва, но току
да ги настигне, Медея убила и разкъсала
Апсирт и започнала да хВърля частите от
тялото му една след друга по вълните.
Еет се.забавил, като събирал разпиляно-
то тяло на сина си, изостанал и прекра-
тил преследването, за да се върне В Кол-
хида, да го погребе там. Според друга вер-
сия още В Колхида царят натоварил Ап-
сирт да догони бегълците, но Медея му
устроила засада и го заловила, а аргонаВ-
тите го убили.
АРАХНА (грц. „паяк") — смъртна де-
войка от Лидия, дъщеря на И дм он, най-
сръчната тъкачка в страната. Предизви-
кала дори Палада на състезание в тъка-
чество и наВезала в килим скандални лю-
боВни истории на богобете, особено на
Зевс (Юпитер). Уязвена от нейното
изкустВо и от изобраЖенията на платна-
та й, богинята раздрала тъканта, залази-
ла Живота на съперничката си, но я пре-
върнала В паяк — омразното й Животно.
Картина: „Арахна” от Веронезе. — „Арахна на стана"
от Тинторето. — „Палада и Арахна" от Рубенс. — „Тъ-
качкцте на килими" от Веласкес. — Епилион: „Арахна"
от Овидий (Метаморфози).
АРВАЛСКИ БРАТЯ (лат. „полски бра-
тя") — култова колегия от 12 Жреци В
Рим начело с ежегодно избирай магис-
тър в слуЖба на полската богиня Два
Ди а. В републиканската епоха през среда-
та на май възнасяли молитви с танц и
култова песен Кармен арвале (арвалска
песен) пред Марс и домашните богове
лари за Плодородие. Император Август
възобновил позабравения обичай.
АРГЕС (грц. „далечна светкавица") •—
един от тримата циклопе, синове на
Уран (Небето)'и Гея (Земята), брат на
Бронтес и Стеропес.
АРГЁЯ (грц.) — дъщеря на Адраст,
единия от глаВните организатори на по-
хода на Седемте против Тива.
АРГИОПА (грц.)' — нимфа, майка на
тракийския певец и музикант Тамирис.
АРГО (грц. „Бързи") — корабът,
строён 1Ю0 рЬкбвй^йФ'Вото на самата
богиня /Атина, с кбйфё аргонавтите на-
чело с Язон потеглили към Колхида за
златното руно, ипоред друг мит — из-
общо първият ко раб. На носа му била
Втъкната треска от сВещения дъб на
Додона, която говорела.с човешки глгю и
сочела пътя през морето. След завършва-
не на похода бил закрепен от Атина въоху'
небесния свод кагпсТТГЕТвУЗдОе: ’
Статуя: „Арго" върху метопа от съкровиилницата на
сикионците В Делфи.
АРГОНАВТИ (грц. „моряците от Ар-
го")”—“'Язон и неговите 50 Спътници,
меЖду които~гёроите от племето на ми-
нййцитё Акает, Адмет и Периклимен
заёдно~с новите героидиоскурите Кас-
тор и Полдник, Херакъл. Мелеагър,
Пелей" Гезей. Линкей. Тиаей. Тела-
мон, тракийския певец Орфей, бореади-
те' Калаис и Зет Идяп АмсЬиаоай,
Лаерт, Адмет, Атланта и др. Те тръг-
нали по море за Колхида (на северойзточ-
ното крайбреЖие на Черно море, дн. За-
па'дна I рузия и СССР), за да донесёт, от-
там златното руно. , Походът бил
предприет под закрилата на Хера и Апо -
лин ё^но поколение преди Троянската
война. На носа на кораба застанал Лин-
кеи,.чиито поглед прониквал през скали и
планини. С присъствието на Орфей арго-
навтите се чувству Вали защитени срещу
омагьосващите песни на сирените. Похо-
дът започнал от тесалийския пристани-
щен град Йолкос, родината на Язон. По
пътя си героите преЖивели много пре-
меЖдия~— още на втория ден буря-от не-
сла Арго на о. лемнос, населяван и управ -
ляван от Жени, на острова нямало мъЖе.
Там героите били приети дружелюбно от
лемнийките и царицата им Хипсипи л а_и_
съблазнени. Те насмалко щели да забравят
Колхида, ако Херакъл" не йи укорил, че не
мбелели Вече за пбдвизи и слава. Вторият
простой бил на о. Самотраки, където ао-
гбнаВтите били Въведени в тамоиините
мистерии. Но-нататък през Хелеспонт
(дн.~ дарданели) стигнали в страната на
долоните в гр. Кизик, на брега на Про-
понтида (дн. Мраморно море). Там отна-
чало намерили гостоприемство, но по-
късно меЖду долоните и гостите по не-
доразумение се завързала битка, в която
заедно с другите Жертва паднал и мла-
дият цар. Край град Киос в Мизия изворни
24
нимфу отвлекли красивия младеЖ Хилас,
любимеца на Херакъл; героят тръгнал да '
го търси и изостанал от спътниците си
(оттогава по заповед на Херакъл всяка
година Жителите на града ао търсели и
зовели по име). В тракийския град Сал-
мидес аргонавтите убили или прогонили
грабливите птици харпии, който отна-
сяли или замърсявали храната на ослепе-
лйя гадателфиней, колчемГ той посягал
къй~Яёя7 в замяна пророкът им предсказал
прёдстоящите препятствия и ги научил
как да преминат между иимплегадски-
те скалй (Кианеите). Спооёд друга Вео-
сия харпиите били прогонени от Зет и
Калаис, който, крилати като синове на ’
бога на ветровете Борей, се издигнали
във въздуха и от'там насочили мечове
срещу птиците. Във Витиния Полидевк
убил в юмручен бой царя на бебриките,
сина на Посейдон и нимфата Мелия, кой-
то предизвиквал на бой всички чуЖденци.
По-нататък корабът Арго успял да пре-.
одолее най-голямата пречка по пътя си —
Симплегадите — двете подвиЖни скали
на входа на Черно море: когато кооабитё
минавали меЖду тях, те се блъскали с не-
вероятна сила една о друга и аи разбивали.
Слеа като скалите били поеодолени, Хера
ги приковала за морското дъно. Но най-
рпеЖкагпа задача тепърва предстояла в
Колхида. Цар Ёет обещал на Язон златно-
то руно coeuiv много теЖки условия: ге-
роят пя впреянА R орач два дика с Железни
крака и с огнен дъх, да разоре с тях една
нива и да я засее със зъбите на дракона,
убит преди това опгкадъм. и са надвое
облечените в броня воини, в който щели
да се превърнат посетите зъби. През то-
ва време Афродита разпалила у дъщеря-
та натцаря неотразима люоов към Язон;
чародейката Медея, Жрица на хеката,
направила Любимия си ненараним чрез со-
кове от растения" който Прёсщ това били
пбникнали из земята от кръвта на Про-
метеи. >ака_нзон оазооал нивата, а кога-
то_из нейните боазди_изникнали воините,
подучен от Медея, хвърлил сред тях един
камък. В започналата братоуОиидтВена
воина те взаимно“~се избили. Язон вече
леснр приспал незаспиващия иначе змей,
завладял златното руно и с другарите си
полетял за родинйта. ЗЭврицаНёГпо трая-
ло дълго, стаНал<Т през различии пътища
и "се опйсва G различно версии. СюЖетът
еКпредставен главно в три антични по-
еми, озаглавени еднакво: двете гръцки
„Аргонавтики" — на Аполоний Родоски и
на тракийския певец Орфей, и латинска-
та „Аргонавтика" на Валерий флак. Във
втората главният герой е Орфей, разка-
зът е влоЖен в неговата уста, той изпъл-
нява ролята на Жреците гадатели' Мопс
и Идмон, ръкрводи Жертвоприношения-
та и очистителните обреди, навсякъде
сам показва магическата сила на изкуст-
вото си. Спускането на кораба в морето
не моЖело да мине без лирата на Орфей:
той заглушавал с вълшебния си глас при-
мамните песни на сирените; правел да за-
седнат на морското дъно блуЖдаещите
Симплегади, за да се провре меЖду тях
Арад; овладяването на златното руно от
приказния дворец на Хеката се дълЖало
също на неговата вълшебна песен, която
учудвала и самата Медея. Преодоляване-
то на опасностите при завръщането на
героите също се отдавало на Орфеевото
изкуство. В основата на мита се съдърЖа
историческо зърно: ранното проникване
на гърците по ОрегоВете на Черно море.
Опери; „Аргонавтите' от О. Бах; от Г. Малер.
АРГОС (грц.) — 1. Син на Арестор, по-
строил с помощта на богиня Атина ко-
раба Арго. — 2. Син на ЗеВс и Ниоба,
цар на Аргос.
АРГУС (грц.: Аргос) — гигант, син на
Агенор, у Овидий — на Арестор, със
сто очи по главата, от който винаги по
две почивали и спели затворени, а оста-
налите гледали на. всички страни. Поста-
вен от ревнивата Хера за страЖ на пре-
върнатата в снеЖнобяла крава И б, лю-
бимка на Зевс. По негова заповед Хермес
приспал всичките очи на гиганта с овчар-
ската си свирка сиринга и с вълшебния си
Жезъл, съсякъл го и го хвърлил от висока
скала в пропастта, а Ид освободил. Хера
пък поставила стоте очи на верния си
слуЖител на опашката на своята пти-
ца — пауна, по чиите пера те заблестели
като небесни звезди.
Епилион: „Аргус- от ОВидий (Метаморфозу).
Арес (грц. навярно: ..опхмъстител"
„наказател") —гръцки бог на необуэдана-
та войнственост, на кървабите и опус-
тошителни битки, изобщо на войната.
Син на ЗеВс и Хера? баша от Афроди-
та на Ерос и Антерос, на Хармония,
на тракиеца Диомед и на Кикън, про-.
тивника на Херакъл, на много герои и
амазбйки. неаови неделимо спътници са
(|Гоб~дС,' Деймос („Страхът" и „УЖа-
сът"), Ерида („Наздорът ф. кёрите“~и
Ен ио, Кръвожадната богиня на войната.
Още омир го смята нашественик от
Тракия — неговата родина, страна на с/-
25
ровите бури и ВойнстВените племена.
Като траки иски бог е баща на Тер е й.
Изобразяба се Върху колесница с огнени
коне, В медиа броня, с развита йриВгГна
шлШЗТгдъяго кбпие.с кожен щит В'ляВа -
та ръка. В Гроянската Война участВу-
Вал на страната на троянците срещу
аърците, дбри бил ранен Жестоко от ар
Ромул и Рем. Според една версия бил съ-
пруг на сабинската богиня Нериена. Пря-
корът му Градив е свърэан о негоВия
тракийски произход. ПърВоначално ита-
лийски бог на земеделието, плодородието
и пролетта, който Воюва срещу суровия
мраз на зимата, По-късно, след като се
слял с гръцкия jMgp, станал бог на свире-
пата война и законното отмъщение. Бил
един от най-почитаните богоВе на Рим,
второ след Юпитер, родоначалник и по-
кррвител на римската военна мош. Спо-
ред народните поверия сам Марс Г радив
Вървял невидим пред Войската през Време
на ~ойтките: На 1 него бил посветен
март — тогава пърВият месец на годйна-
та, през конто спирали студовете и за-
почВали 'ВоинипЛег НеаиВияп! култ В"Рим
„стеноразрушителят", миайфонос— „об-
агреният с кръв", телбриос — „исполин-
ският", талйвринос — „щитоносецът",
алпросалос — „непостоянният", лаб-
соос — „подбуЖдащият народите" (към
Война), хрюсёноос — „златоблестящият"
‘и. др.
__Г.____ ________________________ С гръцкия Арес е отъЖдествен италий-
гоския цар героя Диомед, ьог на грубата^ скикт оог Марс (Макрос), син на Юпй-
сила, той 'ё-пълнй прогпиВополоЖност на V тер и Юнона, баща от Венера на Амур
ВойнстВенЗта Атина, която пе'челела(Амор, Купидон) и хармония, от Вестал-
победите си В битките чрез спокойствие^ Жата Илия (Рея солвия) на олизнаците
и разум. 11ри едно спречкванё меЖду дВё5< “ ”
матэ“Арес бил надвит и така наранен опт
богинята бойкиня, че от болка надал рев,.
равен на стона на цяла войска. Той изпа-
дал в беда и друг път: Алоадите От и
Ефиалт го оковали и хвърлили в бронзо-
ва тъмница, там престоял 13 месеца,
щял да стой и повече, ако Хермес не го
измъкнал изнемощял. На Арес бил сВещен
убитият от Кадъм дракон, голям колксГ-
то едноименното съзвездие, което сё
протягало на небето между Голямата и
Малката мечка. Вярвали, че тиванцитё,
който произлезлй от посетите зъби на
стрЗшния дракон, били потомци на Арес.
В Гърция~култът на Арес бил наи-разпро-
странен у ВойнстВените спартанци. За_,
тиванците той изпращал и поичиняЙал ___________ _______ __________
чумаша, 33 тях бил съпруг на Афродита^ бил ръководен от 12-те ЖреЦЦ СЗлии. Те,
Хар'мбния била дъщеря на двамата. Но бо-«-’през Март U бктомври преминавали въ-
гът на убийствената Война не бил оИ'бёТТУ’опъЖйни в търЖествено шествие с песни
но обичан от гърците, те не.му издигали jp-u Войнствени танци през градските ули-
прочугби храмове, не устройВали ~празД$ ци, като носёли свещения кръгъл щит,
който през царуването на митическия
Нума Помпилий бил спуснат от небето в
отговор на негова молитва за закрила на
Рим.
На името на бога било наречено Мар-
совото поле В равнината край Рим, за-
нёНСгбва 8 НёЗСВа мест, mdu бил омразен uV
на боговете,' tjupu на собс|'пвения си баща<
3 евс — сам'о'заради брбизхода си бйл*Вк-
га-лшы;
лючёнПГчислото на главните богоВе. На
Арес е наречен Ареопагът — „хълмът на
Абес*, който_се издигал В Атина на севе- ___ _________________
розапад от Акропола, там заседавал Съ-^ падно от Квиринала, по посока на р. Ти-
ветът на архонтите..-Слабост на Арес 'бър,' където произвеЖдали сборове на
била красиВата Афродита, в Спарта съ-^ Войската и засёдавали народните събра-
що богиня на войната, нёвярната съпруга S ния. |ук идвал всеки пълководец пред Вое-
на бог Хефест (лат. Вулкан)- Омир_раз-У не-н поход, за да потърси помощтгГна бо-
казва как Арес оскВернява лоЖето на хро-' Сред'„Полето" Август'построил най-
мйя огневластник, Хелиос ВиЖда сцена-Величествения храм на Марс и уредил~кул-
ко г а то по-късно Афродита се увлякла п о
Адтпгис и тр.ъгнала да го следва навсякъ-.
дё,~ДресГ насъскал срещу него глиган (или
сам се преВърнал В глиган), който го нара-
нил смъ^тно.
Епитети: тйос — „стремителният",
„ВойнстВеният", андрбфонос и андреи-
фонтес ;— „мъЖеубиецът", бротолбй-
гос — „човекоуёиецът", тейхесйплетес —
та~, маменият съпругсковаВа здрава Mpe-(^irtia~a Марс Отмъстителя (на убийство-
Жа'~от невидимо Вериги и омотава двама- £> шо на Цезар). Пред храма Всеки пет годи-
та~В момента на любовно блаженство. ни принася"ли изкупителна ЖертваЪуове-
। * j. таурилйи (свиня, овен и бик), коя~то за-
вършвала с оценка на ймуществата 1ча
граЖданите. През октомври уреждали В
чест на Марс наабягВане с колесница, след
което принасяли 8 Жертва единия от ко-
ноте на колесница та, която излизала пър- '
ва".
СВещени Жиботни и атрибути на Марс
били вълкът и кълвачът, на който не била
26
, чуЖда ВойнстВеността му, и конят.
На Арес се изВършвали Жертвоприно-
шения и В древна Тракия. Открити са не-
гови сбетилища при ,с. Огняново, Пазар-
дЖишко, и при с. АсеноВци, ПлеВенско.
Върху траки иски те плочки от римската
епоха се изобразява като конник. Изобра-
Жението му стой и Върху монети от
тракийски градове. У траките крестонци
носи епитета Кандаон, у аспинтийци-
те.— Плейстор.
Статуи: .Арес Лудовиэи" (копие В Рим, Музей Тер-
ми. — Т. нар. „Ахил Боргезе (0 ПариЖ, Лубър). .Марс С
Амур" от Торвалдсен. — «Марс и Венера* от Канова, —
.Арес", релеф от светилището при с. Саладинобо (ди-
c. Овняново), ПаэардЖишко— „Арес", бронэоВа статуй-
ка от с. Осма КалугероВо (дн. АсеноВци), ПлвВенско —
Картина: .Марс и Венера* от Ботичели; от Веронезе.—
„Марс и Венера, изненадани от Вулкан", „Марс, Венера
и трите грации*1, .Венера и Марс" от Тинторето, —
.Марс с Венера и Амур', .Венера, Марс и Амур" от Ру-
бенс. — „Марс в ковачкицата на Вулкан' от Л. Ко*
ринт. — „Марс* от Рембранд; от Веласкес. — Химни:
„Към Арес*1 от Омир; от Орфей.
АРЁТА (грц.) —съпруга на царя на феа-
ките Алкиной, дъщеря на негоВия брат
Рексенор (форма на брак от дълбока
древност). Почитана от царя и Всички
феаки като богиня. Тя разрешавала споро-
вете меЖду мъЖете, в „Одисея" странст-
вуващият Одисей коленичил най-напред
пред' нея с молба да му помогне да се вър-
не В родината. Легендата съдърЖа следи
от матриархата в първобитнообщинния
строй на древните гръцки племена.
АРЕТУЗА (грц.) — 1. Една от хеспе-
р и ди те, които обита Вали вълшебната
градина със златните ябълки на западния
край на земята. — 2. Извор на о. Итака,
наречен на майката на Коракс, която се
обесила на брега му от скръб по загиналия
си син. — 3. Нимфа на извор В Елида, Гър-
ция, нереида от сВитата на Артемида,
която преследвал влюбеният 8 нея речен
бог Алфей. Благосклонната богиня на це-
ломъдрието я превърнала в поток и и
вдъхнала сила да се проВре под Йонийско
море и да избликне чак в о. Ортигия, до
Сиракуза. Но Алфей я посЛедвал по дъно-
то на морето от родината й до Сицилия,
така двете реки слели водите си върху
тамошна почва. Нарича се Алфея по име-
то на речния бог.
Епилион: „Аретуза" от Овидий (Метаморфоэи). —
Поема: „Аретуэа" от Шели. — Поема за иигулка: „Фон-
танът на Аретуэа" от К. Шимановски.
АРИАДНА (грц.) — дъщеря на крит-
ския цар Минос и на Пасифая, сестра на
Федра и Андрогей. От любов предала на
этическая герой Тезей кълбото с вълнена
преЖда, с което след убийстВото на Ми-
нотавъра героят намерил обратная път
из криволиците на Лабиринта. Избягала
от Крит на кораб с Теэей, който я спасал
от отмъщението на баща й и обещал да
се оЖени за нея, но по пътя за Атина я
изоставил заспала на пустия остров На-
ксос (Дия). Там я намерил Дионис и я на-
правил своя Жрица и съпруга, а сватбения
подарък от Хефест — венеца от глаВата
й, издигнал меЖду небесните звезди (съ-
зВездието Корона). След смъртта й Дио-
нис извел нея, както и майка си Семела
из подземния свят и ги завел В Олимп.
Сватбата й с Дионис е описана от Ови-
дий в „Любовно изкустВо", I, 525—564.
Статуи: „Спвщата Ариадна', мраморна фигура ВъВ
Ватикана. — .Бакх намира Ариадна" от Докатало. —
Писмо: .Ариадна до Тезой* от ОВидий (Героини).<—Епи-
лиом: „Венецът на Ариадна* от ОВирий (Метоморфо-’
зи). — Опери: .Ариадна В Наксос" от Рих. Щраус. —
.Ариана" от Монтеверди. — „Ариана В Крит" от Хен-
вел. — „Ариана в Наксос' от ХаСгдм.
АРЙОН (грц.) — 1. Прочут гръцки ки-
тарод и пръв съчинител на дитирамби,
лирически поет от лесбийския град Ме-
тимна (историческа личност). За него
Херодот разказва в „История": След като
спечелил В Италия с изкустВото си голя-
мо богатство, поЖелал да се Върне в Ко-
ринт. На корабз екипаЖът замислил да му
.открадне парите и да го хвърли в откри-
то море. Арион помолил моряците да из-
пълнят последното му Желание: да му по-
зволят да изпее в пълна премяна от ска-
мейките на гребците последната си пе-
сен. И той я изпял в съпровод на китара-
та си, след което скочил в морето. Но
делфин го поел на гърба си и го отвел на
брега. Отправил се към царския дворец.
Когато моряците пристигнали, били из-
обличени и наказами. А делфинът бил въз-
несен на небето като съзвездие под съ-
щото име. — 2. Конят, подарен от Хера-
къл на Адраст, с който новият му при-
теЖател се спасил единствен след пора-
Жението на Седемте против Тива.
Митът отразява елементи от тотемиз-
ма в гръцката религия.
Романс: „Арион" от А. В. ф. Шлегел. — Опера: „Арион"
от И. Б. Мато,
АРИСТЁЙ (грц.) — пастир, син на
Аполон и ловната нимфа Кирена, съ-
пруг на Кадмовата дъщеря Автоноя, ба-
ща от нея на ловеца Актеон; полско бо-
жество, покровител на земеделието и
овощарството, научил хората на пче-
ларство, винарство и лов. Подгонил Ев-
ридика, тя при бягството си настъпила
спотаена В тревата змия и от отровни-
27
me й зъби намерила смъртта си. За нака-
зание аорските нимфи, приятелкй на Ев-
ридика, уморили Всички пчели на пастира.
АРКАД (грц.) — син на ЗеВс и на ним-
фата Калисто, която Хера от реВност
превърнала В мечка, отгледан от Мая,
майката на Хермес;. митически родона-
чалник на аркадците, епоним на Аркадия.
При среща В гората не познал, майка си
под мечия й образ и насочил към нея смър-
тоносна стрела. Но богът на боговете
попречил: издигнал дВамата на небето и
ги обожествил. Аркад бил превърнат в
съзвездието Воловар, което се двиЖи 8
близост до Голямата мечка.
АРКТОС (грц. „Мечка") — съзвездието
от северното звездно небе Голямата
мечка, в което според мита Зевс превър-
нал град ска та нимфа Калисто (която
родила от него Аркад), за да я предпази
от ревниВата си съпруга. Хера й забрани-
ла да се потапя В Океана, затова съзвез-
дието все остава на Видимото небе. Рим-
ските селяни оприличавали седемте й
звезди на седем вършитбени вола, затова
наричали съзвездието още Колата.
ДРНА (грц.) — Жителка на цикладския
остров Сифнос. Според Овидий предала
за злато родината си, затова била пре-
върната във врана.
АРТЕМИДА (грц., лат.: Диана) — дъ-
щеря на Зевс и Лето, сестра Ьлизначка
на Аполон, родена заедно с него на остров
ДелосГцеломъдрената богиня на лова, лу-
ната и светлината, покровителката на
родилкитё? Господарка—тта—Живота и
мъртвата природа и богиня на лова с епи-
тета Диктина („ловуваща с мреЖи").
Облечена в къса до коленете туника без
ръкави, опасала, Ппояс, придружена'~от
сърна или мечка, носи крпие, лък и колчан
със стрели, броди през гори и планини за-
едно с планинските ниМфй, който са об-
рекли на нея обичта и девството си. Ка-
.то богиня девст'Веница е закрилница'”на'
младите неомъЖёни Жени,~ревнителка"5ё
чистота и деВственост; поразила със
стрелите си красивия беотийски ловец
Орион, когото богинята Еос похитила?
Безпощадно наказвала смутителите на-
моминската й непорочност: понеЖе лове-
цът Актеон я видял гола в пещерен вир,
ръснала в лицето му капки, чиято Вълшеб-
на сила'го превърнала на елён, не гопозна-
ли„~й~го разкъсали cofirmRau.imp му ловни
кучета. За яа избави оръЖеноската си,
нимфата Аратуза, от преследването на
речния бог Алфей, й Вдъхнала сила да се
промъкне под Йонийско море и да се по-
даде чак в Сицилия. Прогонила от свита-
та си аркадката Калисто. конто ЯрВп
прелъстил под образа на самата Артеми-
да. Разгневена, задето Агамемнон убил
свещената й кошута, спряла всички вёт-
рове и попречила на събраната в АВлида
флота да потегли за Троя. Гадателят
Калхант обявил, че богинята иска в
Жертва дъщерята на Агамемнон. Когато
повлекли Ифигения на заколение към ол-
та~ра, Артемида се смилила над невинна-
та дёвойка, спуснала облак пред присъст-
Вуващите и поставила на нейно място
ЖертВена сърна, а Ифигения отвела в
Таврида, там я направила своя Жрица. По-
късно нейният брат Орест я отвел за-
едно със статуята' на богинята В Италия,
където тя била почитана като скитска
Диана. ПонеЖе калидонският цар Ойней
при Жертвоприношение на боговете ос-
тавил олтарите на Артемида да гаснат
без Жертви, предиэвикал нейния гняв и
възмездие: тя пратила огромен глиган да
опустошаВа страната, докато царският
син Мелеагър устроил Калидонския
лоВ и убил звяра. За оскърбление на май-
чинството Лето по нейна молба прониза-
ла със стрелите си една подир друга дъ-
щерите на Високомерната Ниоба. Като
сестра на Феб Аполон, който бил отъЖ-
дествен с бога на слънцето Хелиос, ста-
нала богиня на луната и светлината с
епитета Феба — латинската Луна. По
молба на богинята Асклепий съЖивил
трагично загиналия неин почитател
Иполит, а тя му променила образа и му
дала името Вирбий. От състрадание пре-
върнала Егерия,.безутешно скърбящата
за съпруга си цар Нума, в едноименния из-
Вор. Пред преследването на Тифон Ар-
темида се превърнала В котка (свещена
на египетската богиня Бубастис, в кон-
то гърците виЖдали своята Артемида).
Ефеската Артемида е запазиЛа малоа-
зийските си черти, на култовата си ста-
туя тя е изобразена с много съсци — сим-
вол на плодовитост.
С Артемида била отъЖдествена рим-
ската Диана, Тгървоначално предгръцко
италииско божество, след отъЖдестВя-
ването — пак богиня на лова, светлината
и.нощните вълшебства, но още покоови-
телка на родилкитё) известна под името
Луцина с прочутото нейно светилище в
леса край гр. Ариция. Сервий Тулий я про-
възгласил за закрилница на съюза на ла-
тинските племена, с което тя тдцаобила
и полйтическо значение. В това й качест-
28
Во римляните й издйгнали храм на АВен-
тйнския хълм. Денят на основа ванетсГму
15 ~ август, през който и принасяли |Г
Жертва краба, бил празник на плебеите и
надробите? Почитала на кръс1Тюпътита-
та, оприличена на малоазийската богиня
на луната Хеката, като нея Властница
над нощните ВълшебстВа.
Богинята на лова е почитана под името
Артемида или Диана и В днешните бъл-
гарски земи като синкретизирано гръ-
ко-римско-тракийско боЖество. Нейно
светилище същестВуВало (сега разкрито
заедно с релеф на богинята) при с. Соеди-
нение, Великотърновско. На 2 релефа от
Врачанско и Санданско и В 2 мозаики от
римска Вила при ЙВайлоВград са изобра-
зени оцени от мита за ловеца Актеон.
Разкрито е светилище на Артемида в ан-
тичния град Петра, днес развалини в зем-
лището на с. Мулетарово, БлагоеВград-
ско.
Епитети: Дёлия — по името на родния
й остроВ Делос, Ортйгия — по другото
име на същия остроВ, Кйнтия — по пла-
нината Кинт на същия остроВ, титан-
ка — като внучка на титана Кей, Трйвия
(лат. „кръстопътна") — като богиня-на
магиите, още у Омир, иохёайра — „стре-
лометница", ёустёфанос — „дивно венча-
на", „ёускопос — „зорка”, хрюздтронос —
„златопрестолна", пйтния тердн — „гос-
подарка на зверовете", агротёре —лов-
дЖийка" и др. .
Статуи: .Артемида",, римско копие (бронз, Във Вер-
сай) —_.Ефеска Артемида". — ..Артемида" от Пракси-
тел, копие; Диана от Габии. — Оброчни ллочки: .Арте-
мида* от с. ВърбоВка, Великотърновско, от Вълчедръм.
от сВетилиш.егг'ю на Асклепий или ГлаВа Па нега (посве-
тена от Тит Статилий). — Картами: .Диана като
лоВдАийка" от КоредАо. — -Диана" и .Смъртта на Ак-
теон" от Тициан — „Спящата Диана“ от Л. Кранах
Млади. — .Диана и хорите” от Тинторето. — -Диана"
от А Маре. — .Артемида, изненадана от сатири". -Връ-
щането на Диана". _Ловът на Диана", .Диана В бан я та,
иэненадана от сатири" от Рубенс, — .Диана В банята"
от Рембракд. — -ЛоВът на Диана" от Бьоклин. — -Диа-
на" от ф. Буше — .Артемида и Актеон" от Т. Гейнзбъ-
ръ. — Химни: .Към Артемида" от Омир (2), от Орфей;
от Калимах; от Катул. — Пасен: „Сърдитата ДианаГ от
Шуберт. — Ярами: .Играта на Диана" от Конрад Кел-
тис. — .Диана" от X, Хайке (Скица).
АСАРАК (грц.) — троянски цар, син на
Трос, брат на Ил, дядо на Анхиз.
АСДУЛЕС (трак.) — впишет на бог
Дионис като бог на Вегетацията, изоб-
разен Върху релеф от гр. Мелник, Бълга-
рия.
АСКАААФ (грц.) — 1. Син на бога на
подземната река.Ахеронт и на авернска-
та нимфа Орфна, според Овидий издал,
че Персефона яла в подземния сВят, за-
това тя го превърнала В прокобната пти-
ца кукумявка. — 2. Беотийски герой, син
на Арес и Антиоха, предвоЖдалорхо-
мёнските воини в равнината пред Троя,
убит от Деифоб, един от защитниците
на крепостта.
Епцлион:„Аскзлвф“ от Овидий (Метаморфоэи). ’
ДСКАНИЙ (грц.) — син на Еней и на
Креуса, според друга версия — на Лави-
ния, наричан в Рим още Юл (или отъЖ-
дествен с латинския герой Юл), спасен из
опоЖарената Троя заедно с троянските
пенати и заведен като дете в Италия от
баща си. След неговата смърт влязъл в
двубой с Мезенций, етруския цар на
гр. Цере, станал владетел на гр. Лавиниум
и 30 години след смъртта на Еней.осно-
вал град Алба Лонга. Представителите на
римския Юлиев род го смятали за свой
родоначалник. Според друга Версия — ба-
ща на Силвий.
Опери: '.Асканий В Алба" от Моцарт. — .Асканий" от
Сен-Санс. (
АСКЛёПИЙ (грц.; лат.; Ескулап) — син
на нимфагпа Коронида от .Аполон, съ-
пруг на ьпиона, оаща на Хигия) Ясо (Па-
нацея) и Телесфор. Бог (у Омир още не е
бог, у Хезиод е герой) лечител, посветен
В тайните на лечебното изкуство от
кентавъра Хирон. Iиърде често името
му е придружавано от епитета Спасител.
Щом дръзнал да съЖивява покойници (то-
вё~се смятало за престъпление спрямо
природата й съдбата и за накърняВане
npaBaina на подземния сВят)Г5ил умърггь'
Вен от мълнията на ЗеВс.зараяитоВа.
разгневеният Аполон убил циклопите,
които изкова,лй~йълнията._иосле.6ил Въз-
Върнат към Живот, два пъти променял в
боЖёствена смъртната си природа.
Асклепий е изобразяван като зрял брадат
мъЖ с чертите.на Зевс, подпрянна'гпояга.
около която е обвита змия„.символ на
подмлааяващата Жизнёна сила на меяи-
цината чак до днес.
Прочуто било В Търция светилището
му Асклепион в Епидавър, там Жреците
устроили голямо лечебно заведение със
1В0 помещения. По по.добие наёего бил
построен асклепион на юЖния склон на
атйнския Акропол, асклепибни имало и в
други гръцки градове. J3 храмовёте на оо-
га~ЛёЧител оолнйтё и недъгавите трябВа-
ло да преспят една нощ В светилището
върху коЖата на Животно, току-що при-
несено В Жертва. Богът спохоЖдал съня
на търсещия лечение и той, щом сё събу-
дёл, разкгзвгл на жреците какво е съну-
29
Вал. Според съня се предписВали различии
лекарства: до днес са достигнали около 40
вида лечебни рецепт и. Напр. болният
трябВало да се потопи В свещената къ-
палня, да пази диета, да храни и аали сВе-
щените змии, каквито ималб Във всички
асклепиони, I юнякоаа пренощували близ-
ките на болните, който не моЖели да от-
идат чак до храма. Майки са пренощували
в храма за оздравяване на с Вой те дъщери.
Открити са аолеми тракийски асклепиони
и в днешните български земи: при Златна
Панеаа, Плевенско, в местността Хай-
душко кладенче при с. Паталеница, Па-
зардЖишко, при Перник и Кюстендил
(древния град Пауталия). В асклепиона на
Пауталия е разкрита настилка на пода и
стенна облицовка от мраморни плочи, с
подова мозаика от разноцВетни камъче-
та. На една от мозайките бели и тъмно-
сини мраморни късчета образуват гра-
мадна змия с голяма глаВа и извита опаш-
ка.
В Рим' богът е пренесен от светилище-
то му В Епидавър през 293 г. по. н. е. след
дбпитване до Сибилинските книги за от-
бива Не ЯЭ чу мата В Дациум. Когато кора-
бът с боЖествения товар стигнал ита-
лийскиябряг, богът под образа на свеще-
ната си змия скочил върху остров сред
река Тибър и там веднага му построили
храм.
Статуя: „Асклепий" от Траэимед (хрилслсфантиннл 0
Епидавър, загубена). — Релефи^-Асклепий, Хигия, Теле-
сфор, Хера, Арес, Дионис, Деметра" от античен храм
във Филипопол (дн. Пловдив), II в. — Оброчни р&лефи
(многобройни), също от днешните български земи:
„Асклепий и Хигия“ от светилището при Глава Пане-
га. — Оброчни плочки: „Асклепий", посветена от Елий
Бейтюкент, от Глава Панега. — Картина: „Посещение у
Ескулап’ от Е. Й. Поинтър. — Монета: „Асклепион" от
Сердика'(дн. София), III 6. —Химии: „Към Асклепий" от
Омир: от Орфей. '
Г"а. СТ А РТА (финик.-сир, Ашорет; вавил.
Ищар) — финикийска богиня на луната,
плодородието и майчинството, олицет-
ворение на тВорческата оплодяваща сила
на природата, почитана от народите на
Близкия изток. Чрез сирийски търговци
култът й бил пренесен през Кипър и Крит
до Сицилия и Картаген, отъЖдествена с
гръцката Афродита и римската Селе-
на, в Египет — с Изида. Нейна звезда е
вечерницата, гълъбът е ней на ша свеЩена
птица.
АСТЁРИЯ (грц. „звездна ,нощ”) — ти-
танида, дъщеря на титана Кей и на Фе-
ба, сестра на Летй, майка от Перс на
Хеката. За да се спаси от задирянията
на Зевс, се превърнала на пъдпъдък и се
хвърлила в Егейско море. На нея бил наре-
чен градъгп Астерия, който по-късно бил
преименувак-на Делос.
АСТЕРйПА (грц. „мълния”) :— една от
седемте плеяди, наричана още Стеропа.
ДСТИАНАКС (грц. „владетел на гра-
да") — епитет на Скамандрий, мало-
летний син на Хектор и Андромаха, ко-
гото гърците след падането на Троя
хвърлили от градската крепост поради
предсказанието, че той щял отново да
въздигне града.
АСТИНОМА (грц. „бдяща над безопас-
ността на града") — същинското име на
Хризеида, дъщерята на Аполоновия
Жрец Хриз.
АСТИОХА (грц.) — майката на бео-
тийский герой Аскалаф.
АСТРЁЙ (грц.) — титан, съпруг на Еос
(Аврора), баща на ветровете. Зефир,
Борей и Нот („астрейските братя").
АСТРЁЯ (грц. „звездна девица") — дъ-
щеря на Зевс и Темида (или на Астрей
и Еос), богиня на справедливостта,
отъЖдествявана с гръцката Дике и с ла-
тинската Юстиция. През златния век
Живеела честита сред хората, през сре-
бърния се оттеглила в планините, а в
медния отлетяла последна от боговете
от плувналата в кръв земя на небето (са-
мо там моЖело да се търси справедли-
востта!), пребърната в съзвездието
Вирго („ДеВица"), наричано от антични-
те писатели още Астрея.
АТА (грц. „безумие", „заслепление", „бе-
да", „престъпление”) •— богиня — олицет-
ворение на внезапното безумие, което
замъглява ума на хората и боговете. След
като Зевс я запокитил от Олимп на зе-
мята, защото го подстрекавала да обрече
сина си Херакъл да слуЖи на недостойния
цар Евристей, останала само сред хора-
та.
АТАЛАНТА (грц.) — амазонрка героиня
ловкиня, дъщеря на Яс (или Схеней) и на
Климена. Баща й искал да има син, а не
дъщеря, затова при раЖдането й я оста-
вил в планината Партенион. Там тя била
намерена и откърмена от мечка, докато я
открили ловци. Намерила родителите си
едва когато пораснала. Участвувала в Ка-
лидонския лов и в похода на аргонав-
тите. В лова нанесла с непогрешимата
си стрела удар върху глигана, докато Ме-
30
леагър го доубил с konuemo си. Нз нея
Мелеагър отстъпил трофеия — коЖата
на звяра, но Вуйчо му Плексип й го отнел,
поради което настъпил разрыв меЖду
двамата. В Аркадия много знатны младе-
Жи искали ръката й, но тя. предупредена
от оракул да не се омъЖва, поставила на
кандидатите условието да я надВият б
надбягВане, като надвитият трябвало да
загине. Миозина смелчаци заплатили'с
Живота си — тя била бърза като сърна.
Накрай Миланион (или Хипомен), по-
дучен от Афродита, успял да я надбяга с
хитрост: той подхвърлял на промеЖду-
тъци по пътя на състезанието трите
златни ябълки от градината на хеспери-
дите. Така Миланион взел преднина. по-
бедил я и станал неин съпруг. Богинята
превърнала двамата съпрузи в лъв и лъви-
ца, защото забравили да й принесат бла-
годарствензта Жертва.
Картина: -Ланшэфт с лова на Аталанта- от Ру-
бенс. — fitaAuw’ -Аталанта и Хипомен“ от Овидий
(Метаморфозы). — Драма: ..Аталанта" от Й. Гот-
tueg. — Опера: „Аталанта" от Хендел. — Балет: „Ата-
ланта и Хипомен” от П. Канавасо.
АТАМАНТ (грц.) — цар на беотийския
град Орхомен (у Овидий на Тива), син на
бога, на ветровете Еол. От първата си
съпруга Нефела, богинята на облаците,
имал две деца: фрике и Хела. Когато се
оЖенил повторно за Кадъмовата дъщеря
И но. Нефела се възкачила на небето и
прогонила облаците от Беотия. В стра-
ната настъпила незапомнена суша. Ино.
която родила на беотийския цар синове-
те Меликерт и Леарх, преследвала не-
отстъпно децата на предшественицата
си. преиначила получен оракул и убедила
Атамант да омилостиви боговете, като
им принесе в Жертва фрике и Хела. Кога-
то всичко за Жертвоприношението било
готово, Нефела претила чрез Хермес на
децата си вълшебния овен със златното
руно, той ги отнесъл на гърба си, обвити
в облак. В същото време Хера, разгневе-
на, задето Ино била отгледала малкия
Дионис — сина на съперницата си Се-
мела, вдъхнала безумие в гърдите на два-
мата съпрузи. В изблик на лудост Ата-
мант помислил сина си Леарх за елен или
лъв и стоварил върху него цяла скала-. От
уплаха да не убие и другия им син, Инб се
хвърлила заедно .с Меликерт в морето,
където Дионис (у Овидий Афродита)
превърнал двамата в морски боЖества,
друЖелюбни към моряците: Ино — в бо-
гинята Левкотея (в Рим отъЖдествена
с Матута), а Меликерт — в бог Пале-
мон (от римляните отъЖдествен с
Портун). Атамант се оЖенил и трети
път — за Темистб, която в Желанието си
да убие децата на предшественицата си
по погрешка умъртвила своите.:
Епилион: .Атамант и Инй" от Овидий (Метаморфо-
зы}.
АТАРГАТЙДА'(Атаргата) —гръцкото
име на „сирийската богиня" на любовта,
майчинството и плоддродието Дерке-
тб, почитана на много места на Изток —
в Хиераполис (дн. Баалбек в Ливан), Аска-
лон, Палмира, Дамаск, Делос. От срам,
че се отдала на сирийски младеЖ, от кого-
то родила вавилонянката Семирамида, се
хвърлила в езеро и се пррвърнала в риба.
Изобразявали я като риба или като полу-
Жена-полуриба. Свещените й Животни са
рибата, гълъбът и змията. На нея’бил из-
дигнат най-богатият храм в Сирия. При
свещените оргии на богинята Жреците й
„гали”, танцувайки в диво изстъпление
под възбудните звуци на флейти, си на-
насялй рани с мечове, самобичували се и
се самоскопявали. .Култътна Атаргатида
бил пренесен през III в. пр. н. е. чрез тър-
говци и роби в Гърция. Там „сирийската
богиня" била отъЖдествена с Афродита
и имала храм в Делос. В Рим тя била осо-
бено почитана от робите и от войници-
те, дори от самия Нерон. Описание- за
„Сирийската богиня" ВЖ. у Лукиан.
АТЙНА (грц. Палада, Атина Палада;
лат?: Минерва) — едно от главните бо^
Жества на античността, по всяка ве~
роятност от предгръцки произход. Роде-
на без майка, любима аъшепя на Зевс, из-
хвръкнала с пълно ВъоръЖение от главата
му, РаЖдането й било придруЖено от
земни трусове, вълните се надигнали със
страшен рев, ббгът на ильнцтн'ОТизумен.
спрял колесницата си. Девственица
(„Партенос"), тя блестяла с хуоостта си,
велика богиня на мъдростта и разума, на
наукйте, изкуствата и занёятите, на по-
бёдоносната война, водена разумно. По-
читана особено в. яр. Атина. нп покрови-
телка в мир и война и на други градове
(затова „Полиада"). Като богиня на побе-
доносната война. закДилница на смелите
и разумни герои(Херакъл и Ахил, Дио-
мед и находчивия Одисей, В кентаврб-
. махията — на Тезей). Като покрбвитёл-
ка на тиорците, за да спаси Пердикс от
Деоалч го поебъонала В яребииа. Затво-
рила във Върбова кошница неродения от
майка получовек полузмей ‘Ерихтоний й
го предала на дъщерите на Кекрбпс. Спа-
31
сила девойката Коронuga от преследВа-
нийгттта Посейдон, кагпо я превърнала
ВъВирана, но след неин донос я поогонила
от храма си. I 1днеже В нейния храм Посей-
дон изнасилил Медуза, богинята превър-
налё даВоВката В чудовище със змийски
косфТГо-кьени поставила главата й Върху
сВоята егида. Научила гърците да с^слу-
ЖатТкбИя'й колесницами, показала им как
да' 'бГйрбЯГП кбраВИ (сама взела участие
при стровЖа на кораба Aped), да плетет
и т'ъкатГно не пбзВолявала да се срабня-
Banri' c нёя В женски те срочности. Пре-
дизВикала смъртната Арахна на* състе-
заниеб тъкачество. МеЖду картине те,
който богинята Втъкала В своето плат-
но, главно място эаемало състезанието й
с Посейдон за Властта над град Атина. С
удар на своето копие тя направила да из -
никне кгзенята маслинэтэ, която стана-
ла нейЪо свёщёно' дървб. БОВинята нав5?
зала още истории^ който слуЖели за по-
ука, как се на1?азба~ надменността на
смъртните. Арахна пък натъкала любов-
но приключения на боговете, особено~на
Зевс. Уязбена от изкустбото на лидийка-
та, Атина я превърнала в паяк. При пара -
нето на Троя Аякс изнасилил в нейния
храм пророчииата Касандра. за което
богинята разразила буря Върху гръцката
флота близо до скалистия нос Кафарей,
където Аякс бил поразен от мълния. ~
На "Атина били издигнаспи три~8елико-
лепни храма на ёГбинския Акропбл: храмът
на НТПСёГ~Партенонът с 11-метровата
култоВё~~йтатуя~на Атина Паотенос от
фйдий (V вГпрн. е.}, облечена в злато и
ело нова кост, а пред храма стояла друга
огрбвгна- статуя на Атина г!ромахдс
(„Бранителката"). Нейният позлатен
шлеми~върхът на копието и се ВиЖдали
отдален от"морето; Ерехтейонът с ,пад-
налия~от*небвтб "Паладион, Атрибутитё
на" Палада са: шлем, копие, егида с образа
на Медуза, щит с главата на Горгона.
още богинята, Никё~като олицетворение
на победата. СВещени Животни: змията
като домашно боЖество и кукумявката
(со~Ва), свещено дърво: масли ната. В чёст
на Атина Палада всеки четиои гоаини В
средата~ня явяуг.т се ултрпйВяли Голем и -
те панатенеи.
Епитети: главкйпис — „светлоока”,
„бляскавоока", „совоока”, агелёйе— „пляч-
коносна”, ерюсйптолис, полиас — „закрил-
ница на града", лайсоос — „запалваща мъ-
Жете", полйболос — „богата с мъдри съ-
вети", атрютбне — „неукротима", фти-
сймбротос —' „човекоубийца", тритогё-
нея — „родената на бреговете на Три-
тон", прймахос— „предна бойкиня", ергё-
не — „покровителка на Женските еръч-
ности", и др.
Статуи (осВен спомематите по-горе): .Атина ДЖус-
тиниани' (във ватиканский музей). — .Атина и Мар'
С1нГ.от Мирон. — .Атина Фарнезе- (8 Неаггол). — .Ати-
на от Велетри" (в ЛуВър, ПариЖ). — .Атина иэскача от-
глаВата на Зевс' — на източния фронтон на Партенона
в Атина. — .Атина срещу Алкионей' на източния фриз '
на Пергамския олтар. — .Атина Лемния" (Лемноскз) от
Фидий, — Картини: .Палада укротяВа кентавъра' от
Ботичели..— .Палада и Арахна' от Рубенс. — Камни:
.Към Атина' (2) от Омир; от Орфей. — .Банята на Па-
лада’ от Калимэх. — Комедия: .Палада и Венера" от X.
Закс.
В Рим с гоъиката. Атина Палада е
отъЖдествена староиталийската богиня
на' мъдррстта и науките Минерва, Гя
била почитана като покровителка на гра-
да („Капитолийска Минерва") заедно с
Юнона В храма на Юпитер на Капитолий-
ския хълм. Храмът й на Авентинския хълм
бил сакрално средище на професионални-
те~сдружения на лекари, учители,, пис'ари-
с екретари, артисти („Авентинска~~М и -
нервгГТ’Също богиня лечителка („Минер-
ва медика"). Нейният главен празник били
Големите квинкватрии (лат, квинкве —
..nemJ‘), който започвал на петия ден от
мартенските иди и тоаял от 19 до 23
м а рт. Празнували го също артисти и з а -
наятчии, на него се изплащали аодишните
заплати на учителите, а учениците имали
ваЕанция. На Втория ден на празненст во -
то се устройвали гладиаторски игри. По -
малък празник били Малките квинкват-
рии, който се чествували на 13 юли?
Картина: .Минерва' от Рембранд. — .Минерва и
Марс' от Тинтврето; от Веронезе.
Култът на Атина бил разпространен и
в днешните български земи чрез гръцкото
и римското население. Открйти са па-
метници с изображения на Атина главно
от римската епоха:
Статуйки: .Атина-Никв" (от с. Кирилове, Стэроза-
горско). — .Атина Палада" (бронз, от Свиленград-
ско). — Релеф: .Съдът на Парис- (върху ритон от Па-
нагюрското съкроВище).
АТИС — фригийски млад овчар, в кого-
то се Влюбила фригийската богиня Кибе-
ла. „великата майка на боговете". Тя го
направила свой Жрец, при условие той да
запази любовта си само за нея. Но Атис^
й изневерил, като поЖелал да се оЖени за
дъщерята на песинунтския цар. Богиня-
та, уЖасена, се поя вила на сватбеното
търЖество и веяла безумие у гостите.
Атис побягнал в планината, там в съ-
стояние на лудост се самоскопил и
32
умрял nog една пиния (оттогаба невово
свещено дърво). Кибела измолила от
Зевс тялото му да не изтлява и го пре-
несла В сВоята пещера, В която се поселил
негоВият дух. Така финикийският овчар
станал малоазийско боЖество на пролет-
та, наумиращата и ВъзкръсВаща природа.
НевоВият култ бил пренесен и В Рим и
станал там част от дърЖаВната религия.
Празникът му, свързан и с култа на Ки-
бела, траял много дни — от 22 до 27
март, със свешена трапеза .от хляб и ви-
но. През една от нощите под ярката
сВетлина на огньове пърбият Жрец обя-
вявал възкресението на бога. СледВали
шумни оргии, при които Жреците „гали"
по подобиё на бога се самоскопяВали, за
да останат ебнуси. ВаЖна част от тай-
ния обред (мистерии) бил т. нар. тав-
роболиум, кръВното кръщение, чрез кое-
то мистът получабал очищение на гре-
хобете си. Той слизал 8 роб под дъсчена
площадка, над която заколвали бик, крьб-
та му се стичала от пролуките меЖду
дъските долу в роба върху посВещабания.
АТЛАНТ (Атлас, грц. „носител") —
титан или морски Великан с необикновена
сила, син на титана Я пет и на океани-
дата Климена, брат на Менойтий,
Прометей и Епиметей, баща на плея-
дите, хиядите, хесперидите и Ка-
липсо, Владетел на западните земни пре-
дали и на морето. Наказан поради учас-
тието си В титаномахията да крепи
Върху раменете си небесния свод. Докато
късал за Херакъл трите златни ябълки
от близката градина на хесперидите,
оставил на героя да подърЖи небето. Но
след услугата отказал да поеме обратно
теЖкия .товар, докато Херакъл го под-
мамил с хитрост, Като цар на Маври-
тания не оказал гостоприемство на героя
Персей, затова той чрез главата на
Медуза го превърнал в планината Атлас
(Атласките планини В Северозападна Аф-
рика).
В архитектурата името атланти
означава мъЖки скулптурни фигури, кои-
то като декоративно колони поддърЖат
сводобе, балкони и други покривни кон-
струкции.
Статуи: „Атлант под теЖестта на небесния свод'
(в Музея В Неапол). — .Херакъл, Атлант и нимфа" —
метола от храма на Зевс в Олимпия. — Картина: .Хе-
ракъл и Атлант" от А. Карачи, — Епилион: „Атлант'
от Овидий (Метаморфоэи). — Поема: .Вълшебницата
на Атлант* от Щели.
АТРЁЙ (грц.) — син на Пелопе и Хи-
подамея. Внук на Тантал, брат на
Тиест, баща на Агамемнон и Менелай,
Цар на Араос и Микена. Според Омир ца-
рувал спокойно и умрял от естествен а
смъ~рт~в "Пёлопонес. ho-късни митоВе
~разказват~за съдВата на братята Атрей
и Тиёст и потомиите им. Над тях тег-
нело проклятие пооади кръвната Вина на
баща им. Най-напред Атрей и Тиест за -
ед но с майка си убили несъщия си брат
Хризип, любимия син на Пелопе, след
като той ги проклел и прогонил от стра-
ната, те намерили убеЖище в Милена при
цар Ьвристеш След неговата смърт
Атрей наследил властта му и прогонил
брат си, защото научил,'че тойолязъл б
непозволена бръзка със съпругата му
Аеропа, и с нейна помощ му отнел въл-
шебния овен със элатното руно — залога
за царската власт. Или защото Тиест
изпратил срещу него собствения му син
Плейстен, който израснал при чичо си
като негов син. Но Атрей разкрил заго-
вора и наказал със смърт заговорниците,
заедно с тях и собствения си син, а Аеро-
па хвърлил в морето. Престорил ее, че
прощава на брат си, и го повикал да сё
помирят, а когато той дощъл, му под-
несъл на трапезата в гоэба части от
телата на неговите синове Калилеонт
и Орхомен. Пред вида на престъпление-
то богът на слънцето Хелиос обърнал
конете си към изгрева и настъпила тъмна
нощ. Втората съпруга на Атрей била
Пелопе», дъщеря на Тиест. Тя расла далеч
от баща си и без да го знае, родила от
негр Егист, който бил възпитаван в до-
ма на Атрей като негов син. След бреме
Атрей го изпратил да убие Тиест. Но той'
разбрал кой е истинският му баща, и
обърнал меча си срещу Атрей, съсякъл го
и предал царската власт на Тиест. Заради
това убийство ново проклятие почнало
да тегне по-нататък върху целия род.
Една от куполните гробници в Микена,
от XIII в. пр. н. е.,~е известна като „сък-
ровищницата на Атрей".
Трагедии: _Тиест" и -Атрей" от Софокъл (ВъВ фраг-
, менти): -Тиест" от ЕВрипид; от Сенека.
.’ АТРЙДИ (грц.) — братята Агамем-
нон и Менелай като синове на Атрей.
АТРОПА (грц. „неотменната", „непрек-
лонната") — една от трите орисници
мойри (лат. парки), която срязвала ниш-
ката на Живота на Всеки смъртен, когато
настъпи часът на смъртта му.
АфАРЁЙ (врц.) — 1. Митически цар
на Месения, баща на близнаците Линкей
и Идас, които били противници На дио-
скурите, участници В Калидонския
О
3. Антична митология
33
(О.'вЙР, БИБДИОШЛ-В&рл I
... W.Jr. j
лоб. -— 2. Кентавър, на когото Тезей на
сВатбата на Пирйтой раздробил лакьт-
ната кост.
АфЁЯ (грц. ..невидимата", „изчезнала-
та") — епитет на критската богиня
Бритомартида, под който била из-
вестна на о. Егина.
АфРОДЙТА (грц.) — първоначално бо-
гиня на плодородието, отъЖдествена с
финикийската Астарта; според Омир
дъщеря на Зевс и титанк'ата Диона
според Хезиод и гръцките rioemu след не-
го родена из морската пяна (древните
извеЖдали името й от грц~афрос~~— ..пя~-
на'), оттук произлиза епитетът й Ана-
диомене— „изплуваща из морето". У гър-
ците „златната", „дивновенчаната",
„ласИаво усмихнатата" богиня на любов-
та и красотата е въплъщение на твор-
ческата сила на природата. Като Аф-
родита Пандемос („земната") е богиня
на чувствената любов. първоначално на
пролетта, градините и цветята; като
Афродита Урания („небесната”) — на
Възвишената лю.бов: по гръцките остро-
ви и пристанищни градове почитали Аф-
роди та Понтия като богиня на морето
и морёплаването, която укротяВа моое-
то и успокрява вълните (втора след По -
сёйдон). В „Одисея" е невярната съпруга
на 'хромия бог на огъня ’Хефест, на ко-
гото изменя не само с богове, до и със
. с м’ъргПНГГгерои От брга'на войната Аре с
е нейййЯт син Ерос (лат.Амор,"Амур,
Купидон), въплъщенивто на любовната
сггфаст, и Антерос, Рога на Взаимната
любой. Ьт войнствения бог родила също
Хармония, за която се оЖенил Касъм.
Рожба на любовната й близост с Хермес
е Хермафродит, който обединява име-
ната надвамата” От Анхиз е златната
майка на Еней,. героя на „Енеида", когот'о
подпомагала и за когото измолила от
Посейдон Възшествие на небето. Обог-
нала красивия ловец Адонис, а след не~
говата злополучна смърт го превърнала'
. в цветето съсънка (анемона) или скло-
нила Персефона да го пуска да прекарва
половината от всяка година в наозёмния
сВят. Подпомагала влюбените: помогнала
на Пелей. който се влюбил в морската
нимфа Тетида; направила Парис похи-
тител на хубаВата Елена заради ябъл-
karrta. която той й присъдил В знак на
признание за най-красивзта меЖду трите
богини (нейни съпернички били Хера и
А тина). Така станала причина да Въз -
никне Троянската война, в която сила
на~страната на троянците: поради близ -
ката й намеса в битките била ранена от
Диомед. Вслушала се в молбата на Пиг-
малион и вдъхнала Живот на изваяната
от него хризелефантинна статуя на Же-
на. Помогнала.на Хипомен да спечели за
съпруга Аталанта (но когато двамата
забравили да й благодарят, ги превърнала
в лъвове). Нзказвала с омразата си тези,
който й се противят. ПонеЖе млаяеЖът
Нарцис отблъснал нимфата Ехо, го на-
казала да се влюби в собствения си образ.
В каменила Анаксарета поради кора во -
сърдечието й към Ифис. Според мито-
вете Афродита се двиЖела, придруЖа-
вана от голяма свита. Нейни спътници
осВен синовете й Ерос и Антерос били
Химерос („любовното Желание"), По-
тос („'любовнидт копнеЖ"), Хименей
(богът на сВатбата и сватбеното удо-
Волствие), фосфор („Збрницата"). Хес-.
пер (.’Ъечерницата"), харитите — 50-
гините на граЦйята, и .хо.рите^^боги-
ните на годишните Времена, цветята и
плбдородйето.~Им^ла светилиша на мно-
го места В Еляпа: на_оЖипър, на чийто
бряг излязла из морските, Вълни, и на
о. Kiimepa, В градовете Книдос, КорЙТГт
(с прочут храм), В планината Ерике в Си-
цилия. Според култовите й соедища~ са
епитети й Киприда, Пафия, Аматунтия,
Китерз (Китерея, лат. Цитерея), Ерикина
(лат. Ерицина). СВещени ЖиВотни на Аф-
родита_са: гълъбъгф враочето и дрекът
(като на богиня на плодородието)—и дел-
фи нът (като на морска богиня); свещено
растение: миртът. Атрибуте: огледало,
съдче с помада, двойка гълъби, Ерос.
Статуи: _ Венера Милоска" (в ПариЖ. ЛуВър), „Аф*
родита КнидскаГ от Праксител. (В много копия), „Глава
на Афродита" от Праксител. — „Венера Киренска" (6
Рим, Музей Терми). — „Афродита от Kenya" от Лизип.
— .Афродита В градината" от Алкамсн. — „Клекиалата
Афродита" от Доидалзас. — Релеф: „РаЖдането на
Афродита от пяната на морските Вълни" (в Рим. Музей
Терми). — „Венера и сатир" от ДЖовани да Болоия.
— Картина: .Афродита върху мидата" — стенопис от
Помпей. ' „Афродита" от Апелес. — Химии: „Към
Афродита" (3) от Омир; от Орфей. — Опера: „Афро-
дита" от Орф —“ Балет: „Венера и Адонис" — от
ф. Ш. ЛьофеВр.
Култът на Афродита Ерикина премин ал
през Сицилия в Рим, там гръцката бо-
гиня изместила незначителната местна
Венера, богинята на приятната пролет,
цветята.и градините, затова чествувана
през пролетния месец април. В началото
на ИГ В. пр. н. е. нейният култ станал дър-
Жавен в Рим. През 215 г. пр. н.е. римля-
ните и йздйгнали отделен храм. С време
та станала напълно богиня на любовта.
и то на чувствената любов. Като майка
на Еней, следов, родоначалница на йм-
34
ператорския Юлиев род и на целия римски
народ, йейнаша личнисгп твърде рано до-,,
била политическо значение — за римля-
ните тя била закрилница на града, съз-
оателка на граЖданския сговор и любоВта
меЖду хората. Поез IB. пр.н. е. на Ве-
нера Генетрикс („основателката на
браковете") Цезар издигнал на римския
, форум нов храм
Статуи; .Венера" и -Венера и Амур" от Р, бега. —
„Венера с огърлицата" от А.Майол. — .Венера' от
А. Реноар. — -Венера с ябълката' от. Б.ТорВалдсен. —
. Картина: -РаЖдането на Венера" от Ботичели. — .Ве-
нера" и -Венера и Амур" от Л. Кранах Стари. — -Венера
и Марс", -Праэненството на Венера", „Венера Анадио»
мене", -ПочиВаща Венера". „Венера с огледалото" и .Ве-
нера укротяОа Амур" от Тициан. — „Спящата Венера",
от ДЖордЖоне. — -Венера и Вулкан', -Венера, Вулкан
и Амур" — от Тимторето. — -Венера и Адонис', „Зъз-
нещата Венера", „Тоалетъгп на Венера", -РаЖдането на
Венера", .Празникът на Венера" от Рубенс. — -Венера
и сатир' от Веласкес. — - Венера и Амур' от Рембранд.
— -Венера" от Бьоклин; от фойербах. — Поема: -Be*
пара" от Шекспир. — Комедия: -Венера' от Х.Закс.
АХАТ (грц.) — троянец, храбър и верен
спътник на Еней.
АХЕАОЙДИ (грц.)- — речните нимфи
наяд и като дъщери на речния бог Ахе-
лой. \
АХЕЛОЙ (грц.) — богът на едноимен-
ната най-голяма река на Гьрция, на гра-
ницата меЖду Акарнания и Етолия, син
на Океан и Тетия, баща на изворната
нимфа Кали роя, понякога на сирените,
почитан в цялата страна. ПритеЖавал
способността да приема всякакви образи.
Състезавал се с Херакъл за ръката на
Деянира, през време на борбата се пре-
вращал в змей, след това в бик, но на-
празно: загубил си единая рог, който на-
ядите ахелоиди напълнили с плодове и
цветя, за да стане рогът на изобилие-
то, символ на.богатство и благодат. Или:
Херакъл му върнал рога, в замяна получил
от него рога на козата Амалтея.
Епилион'. -Джелой* от Овидий (Метаморфоэи).
АХЕЛОЙДА (грц.) — епитет на извор-
ната нимфа Калироя, дъщерята на Ахе-
лой.
АХЕРОНТ (грц. „реката на плача") —
1. Тинестата ленива река в подземния
свят, опасваща го, която сенките на мър-
тъвците трябвало да преплават на лод-
ката на стареца Харон, у Омир в нея се
вливали подземните реки Пирифлеге-
тон и Кокит, у други автори тя се вли-
вала в Кокит. — 2. Богът на тази река,
съпруг на авернската нимфа Орфна. —
3. Прет.: дълбините на подземния свят,
самият подэемен свят.
АХЙЛ (грц.) — тесалийски герой, на-
й-силният, най-храорият) най-оързият
(„Ахил бързоноги") и най-красцвиягп от
гръцките воини прея Троя, внук на Еак,
син на цар Пелей и на мооската богиня
Тетида. Още докато бил дете, майка му
го потопила във водите на р. Стикс, за
да го направи ненараним. Но петата му,
за-Жоято го дърЖала, останала суха —
единствёното уязвимо място по~~него-
вото тяло („АхилёсоВа пета'). Бил въз-
питаВан от мъдрия кентавър" Хирон,
възпитател също на Херакъл, Язон и др.
прочути герои. Той го учил на гимнас-
' тическо, музикално и лечебно изкуство.
Поради едно предсказание на гадателя
Калхант, че без Ахил 1роя няма да падне,
но той ще загине пред стените и, преди
началото на похода lemuga го облякла
като момиче и го скрила на о. Скирос меЖ-
ду^ъщерите на цар Ликомед. Там той
се оЖенил за Деиоамея — една от дъ-
щерите, и тя му родила сина .Г1ир (или
Неоптолем). Но бил открит с хитрост
от Одисей и Диомед и прияругкил ава^
мата до гръцката флота в Авлида. През
време Ha I роянската война показал
чуя на храброст, меЖду другото надвил и
сразил царицата на амазонките Пен-
тоз и лея (и се влюбил в неяГЪокато тя
издъхвала), от ръката му паднал също
Мемнон, синът на Еос и Титон, макар
че той се отличавал с голяма храбрости
На десетата година на войната, когато
Агамемнон му отнел красивата плен-
ница Бризеида, се отказал да участвува
повече в сражения та (неговият гнявё
главната тема на Омировата „Илиада").
Едва когато неговият най-близък при-
ятел Патрокъл, облякъл назовите до-
спехи, бил убит от Хектор, у Ахил плам-
нало Желанието за мъсОТ. TotTnak’сё~~на-
месил в борбата с новоизкованото от
Хефест въоръЖение (включително про-
чутия щит; и уоил в двубой противника
си Хектор. Победил и Посейяоновия син
. Кикън и отпразнувал победа та си, но
Посейдон, разгневен поради превръща-~
нетона Кикън в лебед, подучил Аполон
да го убие, по негово внушение Парис.
(или самият Аполон, предрешен като Па-
рис) го наранил смъртно със стрела в
петата — уязвимото му място. Трупът
му бил погребай,' огЧлакван не само от
всички гърии._но още от-Тетиоа и сес-
трите й нереиди. За оръЖието на Ахил
избухнала свада меЖду Големия Аякс и
Одисей. При' завръщането на гръцката
35
Войска сянката на героя пожелала аа бъде
принесена В ЖертВа Върху ароба му на
тракийския бряг ПриамоВата дъщеря По-
ликсена. според Омирслед смъртта си
Ахйл обитаВал дома на Аид като Всички
смъртни, според друг мит той заЖиВял
щастлиВо В Ьлизиум. или се оценил за
Еле на, според някои предания Тптио а
пренесла трупа му на о.ЛеВка В Черно
море.
Статуи: .Ахил Боргезе" (6 ПариЖ). — „Ахил" (бюст).
5 ЕрмитаЖа 6 Ленинград. — .Ахил и Патрокъл" от
Б.ТорВалдсен — Картами: Мкогобройни антично ри-
сунки върху Вази и фрески. — „Гневът на Ахил",
.Смъртта на Ахил". „Историята на Ахил" от Рубенс.
— „Откриването на Ахил”, .ГнеВът на Ахил" от Тие-
поло. — „Гръиките ВоЖдобе 6 палатката на Ахил" от
Карстенс. - .Ахил меЖду дъщерите на Ликомед' —
стенопис от Помпей; от А. бан Дайк; от Н.Пусен; от
Ж. дьо Лафос. — „Эъэпитанцето на Ахил" от Г. Б. де
Роси; от А. Карачи. — Поеми: -Илиада" от Омир. —
„Дхилеида" от П. Папиний Стаций: от Гьоте. —.Епи-
лион: „Смъртта на Ахил" и „ОръЖието на Ахил" от
ОВидий (Метаморфози). — Драма: „Деидамея" от
В.К-Тредякобски. — Опери:.Деидамея" от П.ф-КаВали;
от Хендел. — „Ахил и Поликсена” от Люли. — Балет:
„Ахил В Скорое" от Керубини.
АЯКС (или: Еант, грц.„орел") — име на
аВама поочути герои, участница В
Тооянската Война: 1. Голем ият
Аякс, син на саламинския цар Теламон и
на Еоибея (или Пеоибея). ДомогВал се др
ръката на Елена. След Ахил най-храб-
оият от гръцките Война. Надбил XeR-
тор В двубой и го сВалил на земята, но
боговете прекратили борбата меЖду
дВамата. Спасил В соаЖение тялото на
Патрокъл. Водил спор с, Одисей за Въ-
оръЖението на Ахил. Кргато гърците
присъдили оръЖието на Одисей, от ярост
изпаднал 6 безумие и се нахВърлил срещу
стадо ВолоВе, който сметная за в'рагбВе.
Когато дошъл на себе си, се пробол с меча.
Crfooeci ОВиоии от кръВта му сё родило
пурпурно цВете, Върху чиито листа били
бзписани пърВитё букВи на името му
(грц. Al AI). Обидата на Одисей той не
забраВил и В подземния свят.
Статуи: „Аякс” от КаноВа. — .Аякс и Одисей спорят
3? оръЖието на Ахил" от Б.Торвалдсек. — Картину;
„Аякс" от Тимомах, от Н. Пусен. — Епилион: .Смъртта
на Аякс" от ОВидий (Метаморфози). — Грагедии:
„Аякс" от Софокъл, от Ений (В заглавие). — Опера:
„Аякс" от А.Скарлати. —
— 2. Малкият Аякс, син на локрийския
цар билей, братоВчед на Голёмия Дякс7~
УчастВуВал В похода соёщу Троя с 40 ко-
оаба. Храбър боец, но със сприхаВ ноаВ.
При паоането на града изнасилил проро-
чицата Касандра пред олтара на Па-
лада В нейния храм, където тя потърсила
закрила. Със сВетотатстВото наВлякъл
гнеВа на богинята. 11ри обратния път
Атина и Посейдон ~ разоазилибуря 6
морето и разпилели флотата му, а него
пооазилй с мълния. ОттогаВа локрййците
билО- задълЖёНи да изпращат по сто~дё-
Войки от знатни семейстВз за обикно-
бени слуЖителки при храма на Атина В
Троя.
Картина: „Аякс и Касандра" от Рубенс.
Б
БАВКИДА (грц.) — благочестивата
старица от Фригия, съпруга на Филе-
мон, с когото ЖиВяла В сгобор до края
на ЖиВота си.
БАКИС (грц.) — 1. Един от пърВите4
гадатели на Гърция, получил гадателска-
та си дарба от нимфите на корикийската
пещера В. планината Парнас. —
2. СВещеният бик В Хермонтида, Горен
Египет, който имал на гърба си четина,
променяща цВета си Всеки час.
БАКХ (Бакхус. грц. и лат.) — латин-
ското име на гръцкия бог Дионис, отъЖ-
дёствяВан със староиталийския бог Ли-
бер.
БАКХАНАЛИЙ (Вакханалии) — римски
култоВ оргиастичен празник В чёст на '
римско-гръцкия оог на виното и веселие-'
то Ьакх (Дионис), на който първона-
чално~присъствували само Жени Вакхан-
ки (менади). Празнуван ВеднъЖ' на три
години нощем свободно и разюздано^. jj.
. Рисунка: .Вакханалии" от Рубенс, Галерйя УфициЧъВ
Флоренция.
БАСАРА (от грц. басарида — „лисица")
— дългата дреха от лисичи коЖи, която
посели Вакханките (басариди) (предимно
от Тракия и Лидия (Мала Азия).
БАСАРЁЙ (грц.) — епитет на Дионис
(Бакх), произведен от думата „басара"
— лисичата коЖа, която обличали слу-
Жителките му Вакханки.
БАТ (грц. „бъбрица") — стар пастир
на пилоския цар Целей. Въпреки дадената
36
дума издал скриВалището на краВите на
Аполон, kourrio му откраднал Хермес,
затова превърнат от него 0 краВа.
Епилион: „Бат” от Овидий (Метаморфоэи).
БАУБО (грц.) — старица, орфически
Женски персонаж от ЕлеВсинските
мистерии, Според едно предание кърмач-
ка на Дионис, според друго — старица,
В чийто дом спряла да почине Деметра-,
по следите на похитената си дъщеря
Персефона. Стараела се да забавляВа
богинята с непристойно брътВеЖи. В по-
късни митоВе — магьосница от сВитата
на Хеката.
БЁБРИКА (арц.) — една от 50-те да-
наиди (или белиди), която през пърВата
си брачна нощ убила съпруга си Хтоний.
БЕЛ (грц.; западносемит. Баал) — 1.
Митически осноВател на Вабилон и на
асирийското царство, прародител на
персийския цар Орхам, почитан като бог
Баал. — 2. Митически цар на Египет, син
на Посейдон и Либия, брат на Агенор,
баща на Данай, Египт и Кёфей, родо-
началник на царете на Тир. — 3. Баща на
Дидона, цар на Сидон, покорил заедно с
Тевкър остроВ Кипър.
БЕЛЕРОФОНТ (грц. „убиецът на Бе-
лер") — епитет на Хипоной, коринтския
национален герой, син на цар I лавк (или
на морские бог Посейдон) и на Евр>и-
меда, внук на Сизиф, баща на Хиполох,
Изандър и Хиподамея, дядо на-ГлаВк.
С помощта на Атина залоВил и укротил
безсмъртния крилат кон Пегас, който
изсКочил из тялото на Медуза след
смъртта~и, препускал на Воля по небето
и над Вълните и никой смъртен не могъл
да' го укроти, сънувал, чё богинята сло-
жила В ръцете му небесни юзди и му за-
поВядала да укроти с тях коня. Когато се
събудил, юздите били В ръцете му и Вед-
нага изпълнил Внущението. Случайно убил
сънародника си Белер и трябвало да на-
пусне като изгнаниК страната. Отишъл
да ЖиВее при д&ора на тиринския цар
Пр~ет. неговата съпруга, според Омир
Анппея,Според трагиците Стенебоя, се
Влюбила В геооя. но_той отхВърлил лю-
боВта й. Пренебрегната, тя го наклеВе-
тила пред царя, че се опитал да я съ-
блазНи. I Ipem и повярвал и като не Желаел
да го уоие като' свой гост, го изпратил
пои тъста си Иобат В Ликия с писмо.
В което му Възлагал той да изВърши убий-
стВот'о. Иобат приел Белерофонт, 8 не-
гоВа чест устроил пиршество, което
траяло деВет дни, за него заклали оеВет
бика. Чак на десетия ден Йобат прочел
писмото на сбоя зет, но и той не искал
да убие героя, а му наредил да изВърши
няколко подвига с надеЖдата така да по-
гине. Първият опасен подвиг бил срещу
триглаВата огнедишаща Химера, чудо-
вище с глава и шия на лъв, с опашка на
дракон и с туловище на Коза. Белерофонт
се издигнал ВъВ Въздуха, Възсёднал коня
Пегас и отВисоко със стрела от лъка си
я'сразил. След това се сраЖавал с диВото
планинско племе соли ми, Враждебно на
ликийците, победил и амазонките. На-
край Йобат Ьазбрал, че белерофонт бил
любимец на боговете и му дал за съпруга
дъщеря си филоноя, заедно с нея и по-
ловина та от своето царство. ГеРбЯТп не
заоравил виновнииата на дългите си
страдания, издигнал Антея на крилатия
кон Пегас Въб Въздуха и отвисоко я хвър-
лил В морето. Пиндар разказва, че щас-
rriuemo помрачило ума на героя. Той се
опитал да долети до обителта на бого-
Вёте на Олимп, но ЗеВс подлудил Пегас
и .безсмъотният кон хНъолил смъртния
си ездач.
итпчияппа
Релеф: .Белерофонт убива Химера” (Британский му*
рей 8 Лондон). — Картин*: «Победата на Белерофонт
над Химера" от Л. СилВестър Млади. — Драма: .беле*
рафант” и „Стенебоя" от Еврипид (във фрагменты).
— «белерофонт, или Любовтэ на съдбата’ от
А. Дюбоа Ла Шартър. — Опера: .Белерофонт” от
Ж. Б. Люли.
БЕЛЙДИ (грц.) — nemgecemme сестри
като внучки на египетския цар Бел, дъ-
щери на Данай, по когото се наричали
също да на иди.
БЕЛОНА (лат, „богиня на Войната")
— рймскаЪоеиня, олицетворение на Вой-
ната, също сестра и придружителка~на
Марс, праиталииско бозкество с храм на
Марсово поле край Ним, отъЖдествёна
с гръцката Ен и б. Изобразява се с дълга
дрёха, копие, щит и окървавен бич. В хра-
ма й~сё събирал сёнатът при ВаЖни съ-
бития. свързани с мира и Войната. За
Жеотвоприношенията й се гриЖели Жре-
ците белонарии на „деня на кръвта"
—" 24 март. 1е се самонаранявалиГ по ръ-
иёте и киакапм. .-м да пмтинят-ня пп-
гинята или да изпият изтеклата кръВ.
Картина: „Белона” от Рембранд.
БЕНДИДА — тракийска богиня на Ве-
гетацията, плодородието и лова, на лу-
ната, чийто култ В края на V В. пр. е.
поради политическите Връзки меЖду
Атина и Тракия преминал през о.Лемнос
В цяла Гърция и бил официално признат
37
В Amuka, там била отъЖдествявана ту
с Артемида, ту с Хеката. Пред ней-
ното сбетилище В Пирея (Атика)
устройвали Всяка година на 4 юни нощ-
ните бендидии с факелно шествие под
ръкоВодството на тракийски Жреци.
Шествието е описано в „ДърЖавата" на
Платон. Покъсно култът й преминал и В
Египет. Изобразявана е в тракийско
облекло Върху два големи релефа от Ати-
на и Върху ваз и.
В днешните български земи от много-
то нейни светилища е проучено свети-
лището на Артемида-Бендида при
с. Соединение, Великотърновски окр. Вър-
ху тракийски оброчни плочки е изобразена
като Артемида-лоВдЖийка, възседнала
елен или сърна.
БЕРОЯ (грц.) — 1. Морска нимфа, дъ-
щеря на Океан. — 2. Съпруга на Енеевия
спътник Дорикъл от тракийския град
Исмар; под нейния образ се явява Ирида
на морския бряг пред флотата на енеа-
дите, за да всее раздор меЖду тях.
БЙА (Бия, грц. „сила", „насилие", „при-
нуда") — олицетворение на силата и
мощта, според Хезиод дъщеря на Па-
лант и Стикс, сестра на бога Зел (За-
вистта), на Нике и Кратос. Воювала на
страната на боговете в битката им с
гигантите. Като иэпълнителка на Волята
на Зевс, помагала заедно с Кратос на
Хефест, когато той влачил титана
Прометей до скалата в Кавказ, на която
трябвало да го прикове.
БИАНОР (грц. „насилник") — кентавър
великан, когото Тезей убил на сВатбата
на Пиритой.
БИАНТ (грц.) — митически цар на Ар-
гос, син на Амитаон и на Идоменея,
брат на Мелам под. Поискал дъщерята
на пилоския цар. Нелей, но той я давал
само на този, който откраднел кравите
на Ификъл от Тесалия, охранявани от
зло куче. На помощ му се притекъл Ме-
лампод, който разбирал езика на Живот-
ните. Но в момента на краЖбата бил за-
ловен. След едногодишен престой в тъм-
ницата разбрал от разговор меЖду чер-
веи-дървояди, че таванът е прогризан от
тях и скоро ще се срути. Затова помолол
да го преместят на друго място, без да
скрие причината. Ификъл скоро се убедил,
че затворникът му е истински гадател,
и обещал да го пусне на свобода и да му
gage кравите, ако той му открие защо
неговият син е бездетен. Така Мелампод
се завърнал с кравите при брат си. а'
Биант получил ръката на дъщерята на
Нелей. Децата от този брак били Талай,'
Арей, Периалк и Алфесибея.
БИБЛЙДА (грц.) — внучка на Аполон,
дъщеря на Милет и Кианея, залюбила
греховно своя брат Каун, по следите му
прекосила Кария, Ликин и други области
на Мала Азия, докато накрая, изтощена
и безнадеЖдна, се преВърнала в струите
на едноименния извор.
Епилион: „Библида” от ОВидий (Метаморфоза).
БИЗАЛТЙДА (Теофана, грц.) — дъ-
щерята на Бизалт, сина на Хелиос и Гея.
За да отдалечи красавицата от много-
бройните й обоЖатели, Посейдон я
отвлякъл на остров, където я превърнал
на овца, а себе си — на овен. От връзката
си с морския бог родила овена със злат-
ното руно, за което аргонавтите
тръгнали през морето за Колхида.
БИТОН (грц.) — син на Кидипа, Жри-
цата на Хера в Аргос, брат на Клеобис,
отличавал се заедно със своя брат със
синовната си обич.
БОНА ДЁА (лат. „Добрата богиня")
— епитет на фауна, или отъЖдествена ’
с нея — съпруга или оъшеоя на Фаун,
богиня на оастителността и плодоро-
дието на природата, прочута с целомъд-
рието си, покровитёлка на Жените. На нея
били посветени два празника гюез годи-
ната, на който присъствували само Жени:
1 май, на „закрито място"' — в храма й
на Авентинския хълм, и в началото~ня
декември — нощем, в дома на консула
(или претора), с участието на Вакхан-
ки те под ръководството на съпругата
на консула^ 1ам отправили молитви към
богинята за здраве и благоденствие. За-
бранено било да се Внасят мирт и вино,
ако пък се внесяло вино, то се наричало
мляко, а съдът, в който било наливано,
минавал за гърне с мед.
БОНУС ЕВЁНТУС (лат. „добър успех",
„щастлив изход") — олицетворение,
отначало низше боЖество на римските
селян и, после дарител на всеки-успех.
БОРЕАДИ (грц. „потбмци на Борей")
— братята-блиэнаци Калаис и Зет, си-
нове на бога на северния вятър Борей и
на Орития. Взели участие в похода на
аргонавтите и в прогонвацрто на хар-
пиите от финей. Когато през време на
38
похода Херакъл се забавил да търси
отвлечения от нимфите Хилзс, те съ-
Ветвали да продълЖат без него пътя си.
ЗатоВа по-късно героят убил и двамата
на о. Тенос. Винаги когато задухВал Бо-
реят, надгробните им плочи се поклаща-
ли.
Б.ОРЁЙ (грц. „себернякът", „северният
Вятър"; лат. Аквилон) —гръко-траки иски
бог, олицетворение на наи-буреносния
Вятър, син на Астоей и на Еос, брат на
Ветровете Зефир, ЕВър и Нот. Духал
за Гърция от север. Крилат бог с рбшава
коса и змийска опашка, отвличал млади
девойки. така от брега на реката Илис
похитил дъще'рятЗ~на "Ерехтеи Оритйя,
която му родила синовете-близнаци Ка-
лаис и Зет. ‘
Картина: „Борей грабВа Оротая* от Рубенс, от Ка-
рачи. — Еаилион: ..Борей и Оритип" от Одидий (Ме-
таморфоза). — Химн“ „Към Борей" от Орфей.
Релеф: „ГрабВането на Орития’ {бронзоВа хидрия от
Несебър).
БОТРЕС (грц.) — син на Аполоновия
Жрец ЕВмел. Ял мозъка на Жертвено агне,
предо то да бъде положено на олтара,
затоВа ударен от бащата със запалена
главня по главата, паднал в гърчове на
земята. Аполон се смилил над стоно-
вете на Жреца си и превърнал прегреши-
лия в пъстрата птичка пчелояд.
БРАНХ (грц.) — син на Смикър (Смик-
рос) от Делфи или на самия Аполон, кой-
то му вдъхнал пророчески дар. Основал
в Дидима блиэо до Милет В Мала Азия
прочутото светилиице с оракул на Апо-
лон, второ след делфийското. Неговите
потомци бранхиди били наследствени
Жреци — служители и управители на хра-
ма.
БРИАРЁЙ (грц. „мощният", „страхот-
ният") — син на Уран (или Посейдон)
и Гея. морски бог със сто ръце и 50 глави,
според Омир хората го наричали Егеон.
Защищавал боговете в битката 'им с
титаните. Според Плутарх бдял на един
свещен остроВ на края на познатия сВят
на север, докато спял там Кронос.
БРИЗЕЙДА (грц. „девойката от Бри-
за") — епитет на Хи подам ея, красива та
робиня и любима на Ахил през Време на~
Троянската война. Отнел я от него
Агамемнон, когато трябвало да се
откаЖе от своята плячка — рооинята
Хризеида, дъщерята на Аполоновия
Жрец Хриз, ВЖ. Ахил.
Статуя „ОтВеЖдането на Бриэеида" от
Б Торбалдсен. — Картина: „Ахил осВобоЖдаВа Бриэеи-
дэ". стенопис от Помпёй. — „Ахил и Бризеида'1 от Ру-
бенс — „ПредаВането на Бриэеида" от Й X. Тии-байн
Стари. — .Бризеида поВеЖдат към Агамемнон" от Тие-
поло. Писмо „Бриэеида до Ахил" от ОВидий (Герои-
ни). — Опери: „Бриэеида" от А. Стефани; от
ф. Корадини.
. БРИТОМАРТЙДА (грц. ..Сладката де-
войка" или: Диктина) — критска бргиня
на плодородието, почитана също като
любима нимфа на Артемида или като
самата критска Артемида (също богиня
на луната). За да се спаси от ухаЖването
на критския цар Ми нос, след като се кри-
ла дебет месеца от него, накрай скочила
от скала в морето. Но там се заплела в
мреЖите на рибари (оттук епитетът й
Диктина; грц. диктион <— „мреЖа"), от
който я освободила Артемида. С лодка
доплаВала до о. Егина, там се крила В пе-
щера на Артемида. ОстроВитяните я по-
читали като Афея. ПредстаВата за ней-
ното появяване и изчезване е сВързано с
различните фази на луната. На Брито-
мартида бил посВетен храм близо до
гр. Кидония на о. Крит. Ямала култово
светилище и В Лакония.
’ БРОМИЙ (грц. „шумният") .един от
епитетите на Дионис.
БРОНТЕС (Бронт, грц. „гърмящият")
— един от циклопите В кобачницата на
Хефест. който изработвали мълниите
на Зевс.
БУБОНА (лат.) — римска богиня на
, рогатия добйтък, сродна на Епона.
БУЗИРИС (грц.) — син на Посейдон
(или на Египт) и Лисианаса, Жестокият
цар на Египет, който залавял всички при-
шелци и ги прингсял в Жертва Върху олта-
ра на Зевс — по съВета на гадателя
фразой , (или Тразий), за да слоЖи край
на глада, сполетял страната. Разбора се,
съветникът станал първата му ЖертВа.
Когато повел към олтара и Херакъл, ге-
роят разтрошил веригите и убил и него,
и сина му Ифидамант. В основата на
мита леЖи споменът за пренасянето на
човешки Жертви в дълбока древност.
Драма: „Бузирис" (сатирна пиеса) от ЕВрипид. — Рен.
„Буэирис" от ИэоКрат.
БУТЕС (грц. „ВолоВар", „пастир") — 1.
Син на Пандион и Зевксипа, брат-близ-
нак на Ерехтей, след смъртта на баща
си наследил длъЖността му като Жрец
на Атина и Посейдон и станал родо-
началник на Жреческия род на бутадите
39
В Атина. — 2. Герой, син на Телегон (или
на Посейдон); участВубал В похода на
аргонавтите. Когато корабът Арго
минавал край сирените и Орфей заглу-
шаВаЛ с лирата си песента им, единствен
той скочил от борда, за да стигне брега
им. Но Афродита го спасила и го отнес-
ла на носа Лилибей В Сицилия, където се
наслаЖдавала на любобта му. — 3. Воин
: от Троянската Война, син на Палант
или на царя на бебриките Амик, брат на
Клит, убит Върху гроба на Хектор. —
4. Тракиец, син на Борей (или на
Дриант), брат на едонския цар Ликург,
прогонен от него, избягал на о. Стронгил
(или Наксос). На едно празненство на
Дионис В Тесалия, грабнал една от вак-
ханките, заради сВетотатстВото богът
го наказал: обезумил, той се хВърлил В
кладенец. — 5. Троянец, оръЖеносец на
Анхиз, по-късно придруЖавал Асканий.
В
ВАКУНА (лат.) — старосабинска бо-
гиня на пролетта, полята и плодородие-
то, покроВителка на полския труд. Се-
ляните й принасяли ЖертВи след приби-
ране на Житната реколта. На нея било
издигнато едно сВетилище край сабин-
. скин град Реате сеВероизточно от Рим,
друго — близо до имението на Хораций
В Сабинските планини на мястото на
днешното село Рока ДЖоВине на брега на
р^Дигенция. По-късно отъЖдествена с
римските богини Церера, Минерва и
Венера.
ВАКХАНАЛИИ — друго име на рим-
ския култов оргиастичен празник Вакха-
налии. Днес преносно: разпуснато весе-
лие. необуздано пиршество, оргии.
ВАКХАНКИ (менади) — Жриии на
БакхГ участнички В бакханалиите—
празника на бога на виното и веселието
Дионис (Бакх); невести и девойки, който
честВуВали Всекй'трй~години екстатич-
ните му оргии В планината при светли-
ната на факли 'прВз—яай-дьлгапта зимна
нош. В буйното Веселие Вакханкит'е, на-
влекли дългите си дрехи от сърнешки или
лисичи коЖи, размахВали тирсоВе (тояги,
обвити с бръшлян и 'лозбби листа). раз-
пуснали косите си, удряли гръмко зВън-
тяиците чинели и свирели пронизйтелно
на флеити, играели оргиастични танци,
В бясно йзстъплёние раздирали с голи ръ-
це горски Животни В знак на страдания-
та, който изпитВала планинската при -
рода. ВърхоВният момент настъпВал, ко-
гато забравяли човешката си същност и
ВярВали, че се поиблиЖяВат до бога Вак-
ханките от тракийското племе едони
разкъсали Орфей, певеца на Бакховите
тайнстВа, защото след поВторната за-
губа на скъпата си Евридика поенёбоег-
нал Афродита и намразил Всички Жени.
Статуя: л Вакханка" от Б. ТорЗалдсен. — Трагедия;
„Вакханки" от ЕВрипид.
ВЕЙОВИС (BeguuoBuc, Ведий, лат.)
— староиталийско боЖество на отмъ-
щението, обитаващо подземното цар-
ство, отъЖдествено твърде рано с
Юпитер (като „Малкия Юпитер" в ка-
чеството му на бог на отмъщението) и
с Аполон. Млад бог със стрели в ръце,
придруЖаван от коза. Храмът му в Рим
се намирал в падината меЖду двете въз-
вишения на Капитолийския хълм.
I ..
ВЕКОВЁ (потомства, поколения) —
® според мита — четирите световни Пе-
риода, най-големите периоди от исто-
рйята на земята, от който всеки след Ваш
е по-лош от предхоания и се опоеделя от
Все по-малоценен метал. Първи В антич-
ната литература ги предстаВя гръцкият
писател хёзиод в „Дела и дни", а от рим-
ските писатели ги описва Овидий в „Ме-
таморфоз и .
Първи е златният век. Той траял,
докато царувал дооЛвМбииският неоесён
Владетел Кронос, векът е наи мену ван по~
името на съотВетния латински бог Са-
турново царство. Хората на златния век
Живеели щастливо Във вечна пролет. нё~
познавали мъки и труд, защото земята.
общо притеЖание, им досгпавяла неорана
всичко в обилие, от планинските^дъбови
клонки капели Жёлъдов плод и златоЖълт
мед, течали реки от нектар и потоци от
мляко. Немало воини, затова градовете
нёсе защищавали от-Вбйници""(Гне се
опасвали от ровове в Валове; нймало пре -
ст'ъпления, затова не оили необходим и
закони, съдии~и наказания. След продъл-
Жател~етгспокоен ЖОВбптгората умирали
сякаш потопени в сън, а след смъртта се
Прёвръщали в благосклонна боЖе~ства.
Збездната девица Дике (Справедливост-
та) бродела меЖду земните Жители.
40
След като ЗеВс запокитил Кронос В
мрачнпя Тартар и заВзел Властта над
света, настъпил Векът на среброто,
много по-долеН От златния. Олимпиецът
ограничил древната пролет и*създал че-
тирите годишни Времена, хората тряб-
Вало да ЖиВеят по сто год ин и, докато
ВъзмъЖеят и стигнат до зрелост. Те си
устроили Вече домове 6 пешерите и хоас-
тите; за първи път застенали под яоема
бици. Но новите земни Жители се само-
обоекли от собствената си глупост. Не-
с п раВедлиби и горди, престанали да по -
читагп боговете. Богинята на спраВед-
ливостта се оттеглила В планините. И
Зевс се принудил да ги скрие под земята.
ЗеВс създал трето поколение гоВорещи
хора, по-диВи от предишните. Векът бил
меден (или боонзоВ) — медни били Жи-
лищата, оръдията за труда и ооъЖията.
ЯВила се частната собственост, с нея
— ВпйнитяГ.няп11л11ятя и гоаОеЖите. При
общия упадък на нраВите Астрея окон-
чателно се оттеглила на небето. Хората
за'почнали да се погубват Взаимно и със
силата на 'сВбй'те собствен и ръце сами
си' пррчиняВали гибелта. ТогаВа според
Хезиод настъпил меЖдинен (четВърти)
Век (у ОВидий той липсВа) — Времето
на~~герои прлубогоВе, които погинали В
кърВаВите сражения на ТиВанската и на
Троянската иоина. Много от тях ЗеВс
прёнесъл на Островитё на олаженитеи
дарил със спокоен Живот, там'три пъти
на' годината хлеоодарната земя им до-
наСяла изобилии сладки плодоВе'
Нослеаният чр.тЦъшпи (според Хезиод
пети) Век бил Железният, той продъл:
ЖаВал още. През него хората нямали по-
кои нито денем, нито нощем от непо-
силен труд и мъки. Изчезнала почитта
към бащите. огрчуЖдили се един от друг
приятелите, никой' Нё мбЖёЛ да С'ё'уПбВаВа
на клетви и Вярност, наВред Владеели си-
лата и юмручнотО право, на почит били
прёстъпнЬкът и злодеяТгГ Съвестта и
Свенът бОВили В бели" одеЖди сбоите
тела и се Възнесли горе при Вечните бо-
гоВе, а на земята останали за хората са-
мо най-Жестоките бедствия.
Епилион: мЧетирите Века" от ОВидий (Метаморфо*
зи). — Стихотворение: „Четирите века" от Шилер.
ВЕЛИКАТА МАЙКА НА БОГОВЕТЕ
(лат.: Магна матер) — друго име на фри-
гийската богиня Кибела.
ВЕНЁРА (лат, „прелест", „красота")
— италийската богиня на пролетта, по-
късно като ооаиня на красотата и лю-
боВта, отъЖдестбена с гръцката Афро-
дита, вЖ. Афродита
Картине: „Мэре и Венера" от Ботичели.
ВЕНЙЛИЯ (лат.) — староиталийска
загадъчна богиня, като съпруга на Неп-
тун покроВителка на моряците, като
съпруга на Янус майка на нимфата Ка-
нента. У Вергилий нимфа, съпруга на
фаун и майка на Турн.
ВЕРТУ МН (Вортумн, лат. „превръща-
щият се") — първоначално етруско бо-
ЖестВо, което било скоро Възприето В
Рим, бог на Вегетацията, на градините
и на годишния кръгоВрат, покроВител и
на търёовията. Римляните му приписВали
неограничената способност да Възприема
различии образи. Предрешен като ста-
рица, склонил богинята на плодобете
Помона да му стане съпруга. НегоВа
статуя се издигала на края на етруския
квартал в Рим с поглед към форума, близо
до нея се намирали магазините на кни-
Жарите и на продавачите на плодоВе. Хра-
мът му се намирал Върху АВентинския
хълм. На 13 август Всяка година римля-
ните чествували празника му Вертум-
налий. Античните хора си го предста-
вили с градински ноЖ В едната ръка и с
кошница, пълна с плодоВе, В другата.
Картина:„Вертумн и Помона" от Л. Силвестър Мла-
ди; ст ф. Буше. — Епилион: .Вертумн и Помона" от
Овидий (Метаморфоэи).
ВЕРТУМНАЛИИ — празникът на бог
Вертумн, който римляните чествували
всяка година на 13 август.
•
ВЁСТА (лат.; грц.: Хестия) — дъщеря
на иатурни на богинята йпс, старо-
италийска богиня на домашното огнище
и чистотата на семейния Живот. Ь неи-
н'ия храм — кръгла постройка на римския
форум, горял вечно сиещеният й огън. Той
бил донесен заедно с култа и от Ьней от
Троя В Италия (затова „Веста Троянска")
— залог за благополучието на римската
дърЖа'Ва; ит~нёго пренасяли В новите се-
лища и колонии. Над него бдели Жриците
весталки. Угасването му се смятало за
най.-лошо предзнаменование. В случай че
угасне, запалвали нов огън чрез триене на
дървегпа. В~ъВ~Вътрешността на "храма
пазёли държавните пенати и~някакъв
скрин — сВетая светих. (Гкойто не моЖёл
никой мъж да надникне. Вътре криели
най-строго свещената утВар на богинята
заедно с т.нар. паладиум — спооеа мита
спуснатото от небето изображение на
Пала да. Когато Август се проВъзгласил
41
за.ВърхоВен Жрец (понтифекс максимус),
птои"изёигнал до своя дворец на Пала-
m и некая хълм ноВ храм на Веста. Бог и -
нята била изобразявана седнала или поаВа
със забулено лице, с чаша, Жезъл и пала-
диум. I лавният й празник весталии бил
на*ТГ'~юнйГ~рй~ЙЛЯнигт1Ы"се запътвали боси
с ЖёртВена храня към храма й, който бил
осноВно почиет Ван на 1b юни. 11оПёъсн6
Веста била отъЖдествявана с богините
Телур(3емята), Кибела и Рея.
Статуя: .Ёсста ДАустиниани" (8 Рим. Музей Тор-
лония).
ВЕСТАЛКИ — Жрици на Веста, пред-
ставителки на римските домакини пред
дърЖавното огнище. Огонамало четири,
по-късно шест деВойки, обричан'й на бо-
гинята още като-деца до 10 години. Били
Ъзбирани от знатни семейства и сеза-
дълЖавали да служат В продълЖение на
30'години: пърВите 10 аодини се учили.
Вторите 10 години били пълнопрзВни
Жрици и последните години поучаВали
по-младите. През това Време тряовало
да останат деВстВени, можели да Встъп-
ВаггГВ" брак едва след този срок Нару-
шилите оброка за целомъдрие били за-
равяни Живи на ЕскВилинския хълм. I лаВ-
ното задълЖение на весталките било дён
. и нощ да пазят да не загасне сВещеният.
огън~1Г огнищёто на Веста. Която Вес-
талка го остаВяла да угасне, била налагана
с пръчки от ВърхоВния Жрец. ОсВен ггюВа
носели Вода за Жертвоприношенията са-
мб’от извора на Измените пред Порта
Кап'ена (самите те пиели само дъждовна"
Во'да)~.~'ОблёЧенб и Забулени В бяло, с диа-
дейа на главата изВършВалё- обредните
Жё'ртви й отправили молитви за благото
на римската дърЖаВа, три пъти в годи-
пятя прирптВялн упаиата.ча nfiiiiiime дър-
Жа Вни Жертвоприношения. Били подч и -
нени на ВърхоВния Жрец (понтифекс мак-
си'мусУ, заедно с когото ЖиВеели~В слу-
Жёбен дом (Атриум Весте) близо до хра-
ма набогинята, тВърде подооен ~на
християнските деВическй~манастири,' на -
чело с Върховната Весталка (Вирго Вёс-
талис максима). Срещу тез и строги за -
дълЖёния Весталките имели големи права
и се радвали на особено уважение от
страна на народа. ьили"сво6одни от ба-
щина опека, разполагали сами с имущее^
твата си, свияетелствувёли В (!Ьда,~беё
да полагат клетва. При обществени тър-
ЖестВа и игри за тях отделяли почетно
места, през града се возели на колёснйци
— няню, което не било позволено на
обикновените римлянки, по улиците Вър-
Вял пред тях ликтор, предкойто отстъП-
Вали дори консулите. Всяка обида срещу
Весталките се наказВала със смърт. Те
има~ли правода опрощаВат наказанията
на престъпници, който потърсВали тях-
натазакрила. култът тоаял оо IV В.
ВИКТОРИЯ (лат. „победа") — богиня
— олицетворение на победоносната вой-
на и на победоносната мощ нФвойнстве-
нйя римски народГримско съответствие
на гръцката Нике. Изобразявана крилата
с лавров Венец или палмово клонче в ръка.
В'Рйм средище "На неиния култ бил Ка-
питолийският хълм, където след триумф
римските пълководци полагали нейни
статуи „Виктории . Най-заоелеЖитёлна
от тях била статуята, посВетена~от
Октавиан~А8густ след побеоата му при
Акциум над Антоний и Клеопатра. Праз-
нйкът на Виктория се чествувал на 12
април. ..
Статуя: „Виктория" (бронз, I 8., В Брешэ).
ВИНАЛИИ (лат.) —' два празника в
Рим7 евързани с лозарството и винар-
с твото, на 22 април празникът бил п о -
светен на Юпитер, а на 19 август — на
Венера В качеството й на богиня на гра-
дините.
ВЙРБИЙ (лат.) — италийското име
на Тезеевия син И полит, което му дала
Артемида, след като го възкресил Ас-
клепий, и.тя го пренесла в Ариция, Ита-
лия. Там той бил почитан като боЖество
едновременно с култа на богинята. В све-
щения лес, където пребцвавал, не били
допускани коне — отзвук от старата
история, когато през време на първия си
Живот бил разкъсан от разбеснелите си
коне. Също име на сина му.
ВЙРГО (лат, „девица") — едно от име-
ната на съзвездието Дева, в което се
превърнала Асгпрея, дъщерята на Зевс
и !емида (или нё АСбтр~ёи и кос), отъЖ-
дёстВявана от много писатели с Дике
(Справедливостта).
ВОЛОВАР (грц.: Боотес) — съзвез-
дие’то на северното звездно небе, близо
до Солямата мечка, В което бил превър-
нат_Апкад. синът на Зевс и нимфата
Калисто.
ВОЛТ$ТЦ (Вултурн, лат.) — 1, Ста-
роиталийско речно боЖество, богът на
едноименната река в Кампания, баща на
изворната нимфа Ютурна. Празникът
му волтурналии се чествувал в Рим всяка
42
година на 27 август. — 2. Друго име на
югоизточния вятър. ЕВър.
ВУЛКАН (лат.) — римският бог, на
разрушигпелния огън, отъЖдествяван с
гръцкия Хефест, като него хром, като
него съпруг на най-красиВата богиня.
Римският му епитет е Мулцибео. бог
наПЕовашкото изкуство. Работилниците
му~се намирали дълооко поо земята 8>В
вулканичните области — на планината
Етна В Сицилия и на липарските остпоВн.
В тях той заедно Ь циклопите изпълнябал
особените поръчки на ОогоВете: коВял
мълнии за ЗеВс (Юпитер), стрели за
Артемида (Диана) _и иъоръЖение за
отличилите се герои. В Рим сВетилище-
то му Вулканал било незастроено място
с неговата статуя, същинският му храм
се'намирал извън града на'Марсово по*-
ле.където се чествувал на 23 август Вся-
ка'година с различно игри празникът му
вулканалии. : 1 1 ~
Картами: „Вулкан показЗа на Темида щита за сина й
Ахил“ — ст сноп и с от Помпей. — .Венера, Вулкан и
Амур", „Вулкан и циклопите" от Тинторето, — -Вул-
кан" от Рубенс; — .Венера в ковачницата на Вулкан'
от Рубенс; от А. Ван Дайк- — .КоВачницата на Вулкан"
от Веласкес; от Тиеполо. — .Венера при Вулкан' от
Тиеполо.
Г
ГАЛАНТЙДА (грц.) — робинята на
Алкмена, майката на Ификъл (от Ам-
фитрион) и на Херакъл (от. Зевс). В
деня, В който предстояло Алкмена да ро-
ди сина си от ЗеВс, Върховният бог се
ззклел, че детето, което през този ден
ще види бял свят, ще Владев над всички
народи наоколо. Ревнивата Хера, която
преследвала сина на сВоята съперница
още от утробата на майката, изпратила
Илития да забави раЖдането. Но хит-
рата робиня, за да отвлече вниманиеточ
на богинята на роЖдейтвата, се провик-
нала, че Вече Алкмена се освободила от
родилните мъки, Илития, изненадана,
плеснала с ръце и магията се осуетила.
За наказание разгнеВената Хера преВър-
нала Галантида В невестулка и я заклела
да раЖда през устата. Легендата била
създадена, за да обясни защо невестул-
ката раЖда през устата, както ВярВали
античните хора.
Епилион: „Галантида' от ОВидий (Метаморфозу).
ГАЛАТЁЯ (грц. „млечнобялата") — 1.
Нереида, дъщеря на Нерей и Дорида,
обикнала красабеца Акид, но била безсил-
на да се избави от диВата любов на едно-
окия Полифем. Недодяланият великан не
моЖалда я спечели с песни, но смазал със
скала нейния любим. Според друг мит не-
реидата отВърнала на любовта на По-
лифем, омъЖила се за него и му родила
много синове, или само един — Галатее
(или Галайт). — 2. Аюбимата на Пиг-
малион.
Картина: .Галатея"; от Рафаело; от Тиеполо. —
„Акид и Галатея' от ДЖ. Романо; от Кл. Лорен; от
Ш. дьо Лгфос; от Л. Силбесптър Млади; от
Й. X. Тишбайн Стари. — „Полифем и Галатея" от
А. Карачи. — Епилион: „Ацид и Галатея" от Овидий
(Метаморфоэи). — Роман: (пасторален) „Галатея' от
СерВантес. — Опери: „Акид и Галатея" от Й. Б. Люли;
от Хендел; от Хайдн. — Балет: .Акид и Галатея' от
К. КаВо.
ГАМЁЛИЯ (грц. „брачно Жертвопри-
ношение с пиршество") — един от епи-
тетите на Хера като покровителка на
брака, съответствие на латинската
Юнона Пронуба.
ГАНИ МЁД (грц.) — син на троянския
цар Трос или Лаомедонт и на Калироя.
Наи-красивият меЖду Всички смъртни.
Заради красотата му ЗеВс пратил своя-
та птица орела (или сам се превърнал на
орёл) да го похити и го ваел на Олимп за
виночерпец на мястото на Хеба, като му
дарил вечна младост. В замяна богът по-
дарил на баща му прочутите бързи като
вятъра коне заедно с колесницата или
златна лоза. Според друга версия Ганимед
бил превърнат на съзвездие под името
Водолеи.
Статуи: „Орелът ствлича Ганимед' от Леохарес; от
Б. Челини. — .Ганимед храни гълъба" от Б. ТорВалдсен.
— Релеф: „Орелът отвлича Ганимед" (Върху гърба на
старогръцко огледало). — Картина: „Ганимед* от Ру*
бен с; от Маре. — .Ганимед в ноктите на орела' от
А. Й. Карстенс. — „Отвличането на Ганимед' от Ко-
редЖо; от Рембранд. — Епилион: „Ганимед* от ОВидий
(Метаморфоэи); от Гьоте.
ГЁНИЙ (лат.) — у римляните духът-
покровител, боЖественото въплъщение
на оплодителната и Жизнена сила на всеки
мъЖ, негов пазител през живота, опре^
делящ съдбата му. Според народните
представи имал образа на змия. Женско-
тб му съответствие, духът-покровител
на всяка Жена, се наричал юнона (мн.ч.
„юнони”). Свой гений си имали също всеки
дом, театър, легион, град, място (мест-
43
ноет, гора), още римският народ, рим-
ската дърЖаВа. След смъртта на носи-
теля си се преВрЕсЦал & негоВия2лар._Е&:
ният се почитал на рождения дён и се
омилостивяВал с цветя и Нино. на/рим-
ския"фбрум била иэдигната статуя на
гения на римската дърЖаВа, която пред-
стаВляВалй брадаШ МЪЖ Свенец с рога
на изобилието в дясна ръка и с жезъл
В лябата. П'раЗНикът му се честВубал с
Жертвоприноше~нйн на 9 ЦктомВрш
ГЁРАНА (от грц. геранон — „ЖераВ")
— друго име на пигмейката Енона, евър-
зано с пребръщането й В ЖерЗВ.
ГЕРЙОН (грц.) — цар-Великан с три
тела, с три глави, шест ръце и шест кра-
ка, син на Хризаор и Кали роя, ЖиВял на
испанский остров Еритея, на западния
край на света, притеЖавал стада от гой-
ни крави. Херакъл го убил и му отвлякъл
стадата (X подвиг на героя).
ГЁЯ (Ге, грц.) — майката-земя, ббги-
нята на замните недра, една от най-ста-
рите съзидателни сили. неродена от бог.
а произлязла из Хаоса, конто рпЖдя и
кърми растенията, Животните и хората.
Майка на Уран (звездното небе), на пла-
нините и Понт (шумното безплодно
море). Тя и Уран са първата двойка в све-
таГ’тёхни яеца са циклопите, хека -
тонхейрите („сторъките") и могъщите
титанц, ощекронос, на коготр пред -
рёкли, че ще го погуби собственияпх му
син. Ощ Понт родила морските божества
Нерей7~1 авмант, форкин, Кетб и ЕЙ-
рибия. Добила от I артар чудовището
Тифон, което бълбало огън из сто змий-
ски глави. МайкаРиЛа и на ериниите,
гйгантите и мелиадите. Когато цик-
лд'пите" и хекатонхеирите почнали да се
на'дигат срещу Уран и той ги~ запокитил
в подземния свят, I ея сеопиталадаопъл-
чи срещу него титаните, за да освободят
братята"си. I lo-киснд'подстрёкавала ги-
гантите срещу Зевс и им помагала в
гигантомахията давала несломимЗ
мощ на Антей; също нёин син, когато
той сё докосвал до нея. За да предпази
нимфата Сиринга опГ прёгръдкитУна
бог Нан, я превърнала В тръетика. Ко -
га'то фаетон подбалпл световния пожар
и пламнали гори и планини, Гея — земята
кърмйлна, отправила зов към Зевс за по-
мосщ Твърде неопределёно Рожество, Гея
по:късно..била замёстена от оогинитё с
по-човешки черти Рея, Хестия, Де-
метра. Темида, Диона. '
..Същата благодатна кърмилна Гея, като
богиня на ЗСмНЦте Недра, приема обратно
в утрооаёпа си всичко Живо, затова ~зе
явява и като богиня на смъртта и под-
земното Царство. & това й качество В
нейно име се произнасяли свещените
клетви, нея призовавали като сВидетелка
при сключване на договори.
Нейно съответствие В Рим е старо-
итаТийската богиня I елу'с (Вемята), бо-
ги ня'сьщи на брака "с храм върху мястбто
на дома на Спурий Касий. Чествували я
заедно с богинята Церера на празникз
паганалии, на които я омилостивявали
с пренасяне в Жертва на бременна свиня
— символа на земното плодородие.
В картините на античните худоЖници
богинята се подава с половина тяло из
земята. Така е изобразена и върху фриза
на Пергамския олтар, с рога на изоби-
лието в ръка.
Картина: „Гея" от фойербах. — Химии: „Към Гея,
майка на Всички“ от Омир. — „Към Гея' от Орфей.
— Опера: „Гея' от Г. А. Голдшмид.
ГИГАНТИ (грц.) — синове на Гея, про-
излезли от капките кръв, които се ръеели
Върху нея от осакатеното тяло на Уран:
„зёмеродните” Порфирион, Алкионей,
Агрий, фет, Тоон, Иполит, Ефиалт
и др. Космато, змиекраки великани; вся-
ващи уЖас с външносттПа Ои. Живеели В
ооласти с вулканична дейност — вулка-
нични сили, смесвали ги често с тита-
ните. По подбуда на Гея се опълчили сре-
щу второто поколение богове —нака-
марили една върху друга планините 'Оса
и Пелион и започнали да замерят небето
със скали и горящи стволове. ~Но били
надвити в Жестокбто сражение „гиган-
томахия", в което участвували всички
олимпийци, подпомогнати от циклоп и -
те, хекатонхеирите и от Херакъл.
От тяхната кръв прбизлязъл неооузда-
нйят човешки род. След пораЖениетоим
3ёвс ги захвърлил в подземния lapmap
и тгродъ'лЖил'да Властвува над небе и~земя,
не'смущаван от никакви ВрагоВе. В осно-
вата на мита леЖи възпоминанието за
победата на олимпийската религия над
предгръцките култове. Гигантомахията
е любим мотив нёГантичното изобрази-
телно изкуство: Най-изВестен е фризът
с гигантомахията на големия олтар на
Зевс от Пергам от II в. пр. н. е. (сега в
Пергамския музей в Източен Берлин),
фризът предстаПлява мраморен релеф,
вис. ок. 1,20 м, дьл. ок. 120 м, слуЖи като
постамент над олтара на Зевс. Централ^
ната фигура, изразяваща безпределна
мощ, представя върховния бог Зевс в
44
битка с трима протиВници, с езида В ля-
Вата ръка и с- мълния В дясната. Особено
драматична е сцената, В която Атина,
ВъоръЖена с щит, шлем и езида, поваля
на земята крилатия гигант Алкионей.
До нея се подава из земята с полоВината
си тяло с умоляВащ скръбен Жест Гея,
майката на гигантите, Отдясно долита
богинята на победата Нике, за да увенчае
Атина.
Релефьс „Гиганте" — Оърху фронтона на старил храм
на Атина Върху атинския Акропол; Върху фриза на съ-
краЗищницата на книдосците В Делфи: Вьрху метели
на Партенона на Акрополе: Върху „чашата на Бриаос"
(дн. В Берлин), и др. — Епилион: .Борбата на аигая-
тите" от ОВидий (Метаморфоэи). — Епос: „Гигэн-
томахията" от Кл. Клаудман. — Опере: „СгромолясЗа-
нето на гигантите" от Глук.
ГИЕС (Гигес, грц.) — един от Велика-
ните-хекатонхейри, който бил запратен
В подземния Тартар.
ГЛАВК (Понтий, грц.) — 1. Едно от
ни'зшите морски боЖестВа, на особёна
почит у рибари и моряци, на Които~се
ябяВало на помощ. УчастВуВел 6 похода
на арзонаВтите, един от строителите
: на кооаоа Аого и негоВ коомчия. Спорее"
мита пърВоначално риОао от го. Антедо-
на В Беотия, баща на Деифоба. ВеднъЖ
на риболоВ Вкусил от Вълшебна билка,
скочил от брега В морето, където Океан
и Тётия го очистили от земнитё недос-
татъци и го преВърнали В морско боЖе-
стВо. Като любимец на Нерей бил на-
дарен с пророчески дар, получоВек-полу-
риба, предсказбал заедно с нерендиТпр
бъдещето. Влюбил се безумно В Скила,
която нимфата-Вълшебница Кирка пре-
Върнала от реВност 6 морско чудовище.
ИзобразяВан като старец с рибешка
оп'ашкаТ'сГдълга брада и коси до раменете.
— 2. Коринтски цар, син на Сизиф, баща
на Белерофонт, при езда разкъсан от
собстВените си кобили, В който Афро -
дита Вляла бяс, 'защото ГлаВк я отблъс-
нал. Смятан за боЖестВо, което под-
плашВа конете при надпрепускане (,.Та-
раксип”). — 3. Внук на Белерофонт, през
Време на Троянската Война предВоди-
тел на ликийците като съюзник на троя-
нците. — 4. Син на критския цар Минос
и на Пасифая. Като дете паднал В делВа
с мед и се удаВил В нея. СъЖиВил го с Въ-
лшебно биле гадателят Полиид.
Статуя: .Нептун и ГлаВк" от Л. Бернини. — Епилион:
.ГлаВк" от ОВидий (Метаморфоэи").
ГЛАВКА (грц.) — дъщеря на митичес-
кия коринтски цар Креонт, наричана още
Креуса, за която поЖелал да се оЖени
Язон. ИзостаВената Медея, пърВата
съпруга на~а&боя. 8~ЧДбКПкиа дйВа реВност
й изпратила като сВатбён подарък пеп-
лос, напоен с отроВа. Глабка го облякла
и обгоряла заедно с баща си, докато той
се опитВал да я спасяВа- В голямото си
страдание се хиърлила В един избор, кой-
то приел нейното име. ’
ГОРГОНА (грц. „уЖасната") — епитет
на Медуза, най-страшната и единстве-
ната смъртна от трите чудоВища, дъ-
щ'ери на морския дракон форкин (затоВа
„форкиниди") и на китоподобната Кетб,
ОбитаВала заедно със сестрите си Сте-
нд и ЕВриала крайния Запад отвъд океа-
на7~ТТърВонач~ално била чудна ХубЗВица с
красиВи коси, който Палада преВърнала
В змии, когато деВойката била прелъс-
тена В нейния храм от Посейдон (мор-
ският бог се сблиЖил с нея под образа на
птица). Нейнбто страшно лице с изцък-
лени очи, оголено зъби и изплезен езйк
ВкаменяВало Всеки, който я погледнел.
Г е'роят Персей, изпратен от Поли -
дект, й отсякъл глабата („горгонейон"),
докато тя сняла. Той се приблиЖаВал до
нея обърнат гърбом и наблюдава/ГОбраза""
й.’отразен Върху щита. От трупа й из-
скочили крилатият кон Пегас и Велика-
нът хризаор. Капки те кръв от глаВата
й; всмуканйГКлйбийския пясък, се преВър-
нали~В змии. Горгонейона получила богиня
Атина, тя го поставила Върху щита или
егидата си.
Статуи: .Медуза", релеф върху западная фронтон не
храма на Артемида в Керкира. — .Медуза Ронданини",
мраморна маска в Глцптотеката в Мюнхен. — .Персей,
и Горгона", метопа от храма С 0 Селинунт. — .Персей
обезглабяВа Медуза" от Б, Челйни. — Картина: „Гла*
Вата на Медуза" от Леонардо да Винчи; от КараВадЖо;
от Рубенс.
ГОРДИЕВ ВЬЗЕЛ — Възелът, изкусно
зап летен__от_фр.изийския цзр Гордий,
прикрепен Върху ока на колесницата му,
която била изложена Върху крёпостта на
грТордион. Предсказано било, че който
пръВ~го~ разИлёте, ще владее над цяла
Азия. Според прёданието Александър Ве-
лики, като не моЖал да го разВърЖе, го
разсякъл с меча си. Иэразът „да разсечеш
ГоруиеВин иьиил" значи драстичнб да раз-
решит Гбрубен Въ'прос. ,
ГОРДИЙ (грц.) — митически цар на
фригийския град Гордион. ПърВоначално
бил обикнобен селянин, който си обра-
ботВал ниВите, но бил проВъзгласен за
цар по.повеля на оракула след една по-
личба — кацнал орел Върху хомота на ко-
45
лата му. Из Вестен е с „Г ордиевия Възел",
който прикрепил, на колесницата си.
ГРАДЙВ (лат. „шестВуВащ В боя") —
епитет на бога на Войната Марс, на ко-
гото В това му качество служили Жре-
цитё салии.
ГРАЙИ (грц. „старцци") —трите сес-
три Пемфредо, Енио и Дейнб, дъщери
на форкин и Кетд и сестри на горго-
ните, олицетворения на старостта.
Според Хезиод „краснобузи", но от рож-
дение били с бели коси, трите имали едно
общо око и един общ зъб, с който си слу-
Жели на смени. Героят Персей по съвет
на Атина им откраднал окото и им го
върнал едва когато те го научили как да
надвие горгоната Медуза. В античното
изобразително изкустВо са с младеЖки
лица.
Сатурна лиеса: .Грэйите“ от Есхил.
ГРАЦИИ (лат.) — трите римски бо-
ги ни. на п ролетта и прелестта, пълно съ-
ответствие на аръцкйте хари mil
Статуи: „Трите грации'' от Канова; от
Б. Торбалдсен/ — Картина: „Трите грации', стенопис
от Помпей, — „Пролетта" от Ботичели. — „Трите
грации' от Рафаело; от КоредЖо; ат Л. Кранах Стари,
от Тимторето; от Карачи; от Рубеке.
ГРЙНИЙ (грц.) — кентавър, който на
сватбата на Пиритой убил лапитите
Бротеи и Ориос, самият бил убит от
лапита Ексадий.
ГРИФОН (грц.) — митическо крилато
чудовище с тяло на лъв и глава на орел.
Използува се като дексратппвен ёлемент
в архитектурата, скулптурата и Жибо-
писта на старите гърци, . римляните и
траките, сьщО В старроългарското из-
кустВо. ' лг*-"* ' "
Д
ДАКТИЛИ (грц. ..пръети"), идейски
дактили — магьосници-коВачи, произлез-
ли от праха, който нимфата Анхиала
посипала в род на та пещера на Зевс.
Прастари фригийски боЖества, Жреци на
Кибела, обитавали планината Ида във
Фригия, оттам преминали заедно с култа
си на едноименната планина на остров
Крит и били отъЖдёствявани с куре-
тите и' корибантите, с кабирите и
телхините.
ДАМАСТ (грц.) — друго име на Про-
круст (или Полипемон, или Прокоптас),
великана разбойник от Атика с „Прок-
рустовото лоЖе".
ДАМОКЛОВ МЕЧ — мечът, който
сира'кузкият тираний Дионисий нОсикТ-
ВшГда ЪйсйГ над главата на Дамокъл.- ~
ДАМОКЪЛ (грц.) — придВорен и'при-
ятел на сиракузкия тирании Дионисий.
Според един мит поканен от тиранина
на разкошно пиршество, внезапно забе-
лязал, че над главата му Виси оептьр меч,
закрепен само на конски косъм, според
друг мит — воденичен камък. Дамоклб-
.Вият меч означавал опасността, на която'
е изложен постоянно Владетелят.
ДАНАЙДИ (грц. „дъщерите на
Данай") — петдесетте дъщери на Да-
най, наречено още белиди като внучки
на Бел. Петдесетте синове на Египт
последВали чичо си Данаи и Аргос и го .
принудили да им gage дъщерите си за съ-
пруги. СВатбеният обред преминал спо-
ред обичая, но пред първата Ьрачна нощ
Данай предал на дъщерите си по един кин-
Жал с поръка да уЬият младоЖенците.
Всички изпълнили злоиещотд дело осоен
Хипермёстра, която пощадила Дйнкей
и по-късно с помощта на Афродита
сдобоила тъста_със. зетя. Според друг л
мит Данай бил убит от Линкей (или пре- -
дал дбброВолно Властта си на него). А
останалите данаиди били наказани от
боговете да пълнят 8 подземния свят с
Вода съдове без дънаЛака те продълЖили
зЗйймйнията 'си от земния Живот, през
който оросявали изкуствено страната.
Статуя: „Данаида' от Роден. — Драма: „Молигпел-
ките" от Есхил. — Опери; „Хиперместра' от ф. Кавали;
от А. ВиВалди.
ДАНАЙ (грц.) — син на египетский цар
Бел и наАнхироя, следователно пото-
мък на Ий, брат-близнак на Египт, при
подялбата на^ащйното наследство той
получил Лйбия, а брат му — Египет. Имал
от различии Жени 50 дъщери (данаиди или
белиди), а орат му — во синове. В оЖес-
точените борби помеЖду им Данай~&ил
прогонен от Египт, построил нов кораб
с 5б~грёбла и с него заедно с дъщерите
ей напуснал страната. Най-напред слязъл
46
на острой Родос, там издигнал статуя
nF А"тина ТГалад'а/ след това се' пре-
хвърлил В Аргос, родината на неговата
прямянка Йр. цт тамошния Вляаетел Ге~-
ланор получил властта, а след като ста-
нал царИа Аргос, нарекъл Житёлите му,
заедно с тях и Всички гърци данайци. Така
идването на потомците на Ио станало
причина да се изкопаят кладенци и да се
прокопаят канали В обезводнената от
Посейдон почва.
ДАНАЯ (грц.) — дъщеря на аргоския
цар Акризий. Поради предсказание на
делФийския оракул, че ще бъде убит от
внука си, я затворил (Скула или бронзоВа-
гробница, за да не се свързва с външния
свят. Но Зе Вс проникнал до нея във Вид
на*златен оъжд и тп родила от него не-
устрёШймия ёерой Персей. Когато ца-
рят чул плача на младенеца, затворил
Даная заедно с него в ковчег и предос-
тавил двамата на морските Вълни. Но
Зевс не позволил те да загинат. Нълнитс
отнесли двамата на скалистия цикладски
остров СериФ. Там рибарят Диктис из-
теглил с мреЖата си на пясъка плуващйя
ковчег и завел Даная и Персей при брат
си Полидект, който царувал над остро-
ва. Той поЖелал да Вземе Даная за Жена,
но тя дълго~ време се противяла. За да
отстрани от пътя си храбрия Персеи,
който през това време ВъзмъЖал, ПолГГ-
дект му наредил да извърши опасни под-
Вйзи, който не оили по силите на един
смъртен — най-напред да донёсё главата
нгГгоргоната медуза, която вкаменявала
Всеки, който я погледнел. С помощта на
Атина Палада героят изпълнил поръ-
кэта и като се Въонал~с главата на Ме-
дуза превърнал В камък Полидект и при-
дворните му, а цардката Власт предал на
Диктис. Според италийската Версия Да-
ная пристигнала В Италия и там основала
град Ардея, омъЖила се за Пилумн и му
родила сина Даун.
Картина: „Даная" от КоредЖо; от Тинторето; от
А. ван Дайк; от Рембранд; от Тиеполо; от А. Карачи; от *
Тициан. — -Даная с Амур" от Тициан. — Стихотво-
ранив: „Жалбата на Даная" от Симонид. — Опера: „Лю-
боВта на Даная' от Рихард ЩрауФ
ДАРДАН (грц.) — син на Зевс и плея-
gaffi'a Електра, брат на Ясион, дядо на
Трос, основатёл на гр. Дардания В Троада,
родоначалник на троянския владетелски
р б§~ ина всички троянци („дарданиди"),
слёдователно и на римляните, който про-
излизали от Еней. Според италийското
предание произхоЖдал от Италия.
ДАРЗДЛАС (Дарзала, Дерзелат)'
тракийско боЖество на земните недра и
растителността, на плодородието и бо-
гатството. Култът му бил създаден от
тракийския хинтерланд на гр. бдесос (дн.
Варна), .чиито Жители го възприели от
траките и секли образа му върху сребър-
ните си монети още от II в. пр. н.е. Бил
изобразяван като прав възрастен мъЖ с
брада, понякога с венец на главата, с рог
на изобилието и Жертвена паница’ в ръце
или като брадат тракийски конник с рог
на изобилието. Един негов релеф е на-
мерен в Шуменско. На него той е с дълга
коса и брада, в дълга туника и наметало.
Дарзалас бил отъЖдествен 'с Великия
бог от черноморските гръцки. колонии,
засвидетелствуван от монети от
IV в.пр.н.е. — прав или полулегнал бра-
дат мъЖ с митра на косата и с шапка
калатос — във вид на кошница, също с
рога на изобилието и Жертвената паница.
Под неговото име главният бог на града
имал храм с култова статуя в Одесос.
През римската епоха в негова чест били
устройвани спортните игри дарзалии.
Релеф: -На починалия Асклепиад". стерши градски ле-
кар и Жрец на Великия бое Дарзалас. на съпрувата му
Ани и на дВама техни роб и (от Одесос, I! В.) — Мо-
нета: „Дарзалас" изображение върху монетата.
ДАУН (грц.) — цар на Северна Апулия,
син на аркадския цар Ликаон или на Пи-
лумн и Даная, баща или прадядо на ру-
тулския цар Турн и на безсмъртната
нимфа Ютурна. Оказал гостоприемство
на Диомед, когато той слязъл с гръцки
колонисте на италийския бряг, и му дал
дъщеря си за съпруга, *
/ ДАфНА (грц. „лавър") — красива ним-
фа,(дъщеря на'тёйаЛийскйЯ речен. Вог 11е~-
ней. предана на целомъдрената Артё-
цида,Преслёдвана от влюбения в нея
Аполон. В момента, когато я настигал,
по нейна молба баща й я превърнал В
лавър — оттогава" свещено дърво на
Аполон?с него той си кичил косите, кол-
чана и лирата, а листата му според древ-
ните притеЖавали пророческа сила.
Статуи: .Аполон и Дафна" от Бернини; от
Б. фалконе- — Картами: „Аполон и Дафна", стенопис
от Помпей. — „Аполон и Дафна" от ДЖордЖоне; от
Доменикино; от Н. Пусен: от Ш.дьо Лафос; от Л. Сил*
Вестър Млади; от Тиеполо. —Мозаика: .Аполон и Даф-
на" (Антиохия, IV б.). — Епилион: .Аполон и Дафна' от
Обидий (Метаморфозы). — Драма: „Даная, царската
дъщеря" от Ханс Закс. — Опери: .флориндо и Даная'
от Хендел. — „Даная" от Рихард Щраус.
ДАфНИС (грц.) — син на Хермес и
на нимфа, необикнобено красив млад
овчар на планината Ида в малоазийска
47
фригия или на остроВ Сицилия. Любимец
на Пан, койгтю го научил да сВири на
рВчарската свирка, и на нимфите, съз-
дател на Бакховите тайнстВа и на пас-
тирската.буколическа песен. За смъртта
му се носели различии предания. Според
едно от тях бил превърнат В камък от
Влюбената 6 него ревниВа нимфа Ехе-
наида, според други загубил зрението си
или бил увлечен Във Водата, когато из-
оставил нимфата Номия (никой смър-
тен не моЖел да отблъсне безнаказано
любоВта на нимфа). Песните, с които
изплаквал тогава загубеното си щастие,
били първите буколически песни. След
дълго бродене из остроВа се хвърлил от
скала в морето. За възпоминание на мяс-
тото на гибелта му Хермес направил да
избликне из земята извор. Любим пер-
сонаж на буколическата поезия от
XVII -XVII! в.
Романа: „Дафнис и Хлоя" от Лонгас (II в.) — „Ар-
кадия' от Лопе де Вега.
Опера: „Дафнис" от А. Скарлати — Композиция: _Ис-
тинската оВмарка" от ЧайкоЗски (интермедии В „Дама
Пика '). — Балет: ..Дафнис и Хлоя" от М.Гавел
ДЕВКАЛИОН (грц.) — 1. Цар на те-
сзлийска фтия, син на титана Проме-
тей и на Климена, съпруг на Пира, чрез
сина си Хелен-родоначалник на елините.
Когато през бронзовия Век ЗеВс решил
да затрие покбарения човешки род, Про-
метей предизВестил за предстоящий по-
топ сина си Девкалион. И той се
подготВил — построил си ковчег или ко-
раб, на който той и Пира. дВамата Верни
почитатели на боговете, се спасили един-
ствени”от световния потоп. След като
се оттеглили Водите, слезли на Върха на
Парнас (или на планината Отрисв Теса-
лия, или на Етна в Сицилия, или на Атон).
Веднага по съвет на Темида или ЗеВс
започнали да хвърлят зад себе си камъни
(„костите на великата майка'') и така
възсъздали новия човешки род, издръЖлив
поради потеклото си. От камъните, кои-
то хвърлял Девкалион, произлезли мъЖе-
те, а от камъните на Пира — Жените.
— 2. Син на критския цар Минос и Па-
сифая, баща на героите Идоменей и
Главк, участник в Калидонския лов.
Епилион: „Девкалион и Пира" от ОВидий (Метамор-
фоза).
ДЕДАЛ (грц.) — син на Метион, прав-
ку кна цар ьрехтей, прочут митически
apxumekrrt, меХЗни1<~й скулптор от Атина.
съвременник на Тезеи и Минос. От за-
вист хвърлил от атинския Акропол пле-
мённиЕа и ученика си llepgukc (или Тал),
затова Оил при нуден да избяга на остров
;
48
Крит при цар Минос. Там построил Ла-
биринта за чудйвищетб МинотаВър
и 'grspBeAa' крива за. Паииф^п минос го
задърЖал на острова заедно Ле сина Му
,Икар, за да не издаде тайната на Лаби-
ринта, но в затвора той скрепил с восък
‘изкуствени крила за сеое си и за Икар, с
тях-двамафа пслёГбели към Атина. Опия-
нен~опТ~пилета. Икар въпрекй предупреЖ-
денията на баща си се втурнал към не-
бето. но нависоко слънцето стопило’Во- .
съка на крилата"му и той паднал в мо
periioTнаречено по-късно на него ultapcko.
След ’погребението му Дедал се озббал
през гр'. Куме В Сицилия при цар Кокал.
Там бил застигнет от Минос, който по-
искал да му го предадат. Но дъщерите на
царя удавили преследвача в басейн с вряла
вода.
Статуя1 ЙИкзр си слага крилатг» на Дедал" от-
Донзтело. Картини: .Дедал и Икар”, стенаете от
Помпей. — „Дедал и Икар" от КараВадЖо; от Йан
Дайк „Падэнето на Икар" от Тинторето. — „Ланд-
шафт със серомолясВането на Икар" от П.Бройгел
Стари — Епилион: „Дедал и Икар" от ОВидии (Мета-
морфозу). Балет: „Пэдането на Икар" от Райнолди.
Д ЕДАЛИОН (грц.) — син на Луцифер
(грц. Хеспер). брат на Кейк, баща на
Хиона, от скръб по дъщеря си, която
загинала от стрела на Артемида, скочил .
от Върха на Парнас, но Аполон го пре-
Върнал на ястреб и така му спасил Жи-
вота.
Епилион: „Дедглио.ч и Хиона" от Овидий (Метамор-
фоза)
ДЕИДАМЁЯ (грц.; лат.: Деидамия) — '
дъщеря на скироския цар Ликомед, съ-
пруга на Ахил, майка от него на Не-
оптолем (Пир).
Драма: „Деидамея" от В. К.ТредякоВски. — Опера:
„Деидамея” от Хендел
ДЕИОПЁЯ (грц.) — една от лидийски-
те нимфи на Хера, обещана от нея за
съпруга на повелителя на ветровете Еол.
ДЕИПЙЛА (Деифила, грц.) — дъщеря -
на Адраст, майка на Диомед,
ДЕИфОБ (грц.) — син на Приам и
Хекуба, брат на Хектор и Парис, един
от най-храбрите троянски герои, след
смъртта на Парис се оЖенил за Елена.
След превземането на Троя неговият дом
бил опоЖарен, а той — съеечен от Ме-
нелай и Одисей.
ДЁЙМОС (грц. „уЖас") — син и колар
на бога на войната Арес.
ДЕЙНО (грц.) — една от трите сес-
три грайи, олицетворения на старост-
та.
ЛЁАОС (грц., ноВогрц.: Дилос) — м.а.-
лък Ии кладски остров юЖно от Евбеяв
Егейско море, 8 античността срёдище на
култа ^а Аполон. Според мита един-
ствен от Всички земи и морета дал под-
слон на ЛёГВб', Кбгато наолиЖило Времето
да роди боЖествените близнаци Аполон
й' Артем ида,~след к'5тЪ Никоя страна,
„гр'яна оп! СЛЪнЦСТП'б") не посмяла да при-
еме съперницата на ревнивата кера. От
този 'момент ёкалистият остров, който
дотогава плуВал непрекъснато сред Въл-
ните. уседнал на Морското дъно и станал
' народ с Делфи сВещен на Аполон, Наричан
още Ортигия („пъдпъдъченият остров")
— епитетът, който преминал и Върху
Артемида.
Химии: яКъм Делос" от Калимах.
ДЁЛфИ (грц.) — гоаа и сбетилище ВъВ
Фокида В подноЖието на пл. Парнас, с
на'й-поочутия ппёз ооебността „делфий-
ски оракул". пърВоначално на Темида, по-
сле на Аполон, и с храма на Аполон, дн.
В разВалини при с. Кастри. Пред Входа на
хоама била изоигната статуя на Аполон,
а пред посетителите стоял надписът:
Г'ноти сеаВтон — „познай себе си". В
средата на храма се намирал сВещеният
на бога полукръгъл камък Омфалос (грц.
„пъп"), запазён до днес, където според
дрёбните се намирал центърът на зе- .
мята. Плутарх предаВа, че дВа осела, из-
летели от дВата края на земята към Де -
лфи, се срещнали точно на тоВа място.
БоЖествените отгоВори даВала проро-
чицата Пития, наречена по питона, убит
• натоба място от Аполон. Тя, като отпи-
вала глътка бода от сВещения иаВор Ка-
сотида, дъвчела лаВроВи листа и седяла
на тринога Върху пукнатина на почбата,
из която лъхали упойващи пари, прбизна-
сяла ~К~екстаз несВързани думи. Тях Жре-
ците ВъзВестяВалй В двусмислена реч ка-
то Волята на Аполон. До оракула се до-
питВали по частно, Военни, политически
й др. Въпооси не само обикноВените граЖ-
дани, но често и фаоаони. иаое и импе-
ратору. Отгоборите били от ВаЖнр зна-
чение не само за I ърция. Питагор наричал
града „моя Делфи поради мъдростта,
която ВъзВестяВалй от него богобете.
От близка пещера бликал сВещеният Кас-
талски изВор, с чиито Води сё миели или
ръселй~г10клоннииите на бога, преди да
пристъпят към сВетилището му. Набли~.
зо. до Делфи В рабнината Криса празну-
Вали през лятото-Всяка трётагодина от
одгмпиадитё прочутите ~1 олеми питии"
cku'iiepurBrffgptitTie оощоелински игри след
Олймпийскйте. На празненстВата пред-
стёВяли"лаРГг1гТбТШТШГ'В‘ев~~6ръзка с мита
за убийстВото на питона от Аполон: из-
гаряли~лека дърВена постройка, симВо-
лизираща палата'на чудоВището; напет
млад"дёлфиец представил бога най-напрёд
като изгнанй!д после ппечистВан от пое-
стъплението чрез лаВроВ Венец. Накрая
сё'"гТрб11ё'ВСЖдалй музикални състезания,
който трябвало да напомнят за борбата~~
на Аполон и питона, по-късно прибавили
към'тях атлетически и конни игри. Освен
храма на~Делфи разкрит(Гса още стадио.-
нът, театърът, 23 от съкроВищниците
на г~ръцКпте~грздрВЕ7Култовй сгоади и др
с множество' надписи и оброчни дароВе
—' статуйТ оронзоби триноги ,и <Ж~
Д Е I\/i ЁТРА (грц. „майката земя") —
дъщеряда Кронос и Рея, както Хера
сестра на ~3'ёВс,'"майк~а от него на Пер-
сефона.от'Ясион — на Плутос, иден-
тична с римската Церера, Отначало бо-
. гиня на плодната земя и земеделието,
затоВа~РТО^ъсто^окроВитёлка на брака.
прйя’тёлка на мира; богиня на праВовия
peg/uj3akoHuiTie~(„Тесмофора"). Возила се
на колесница с Впрегнати дба дракона."
ПърВа научила хората на земеделие, като
самадэ~^~рЭла~ЗШйТпа, пърЬа дарила пло-
доВетё и благата храна на земята. Ней-
ниёт_дао е Житото и хлябът. Ксситя й
са руси като цВета на зрелите класоВе.
СВещена на "Деметра е дъбраВата, В коя-
то извишаВал клони нейният многогоди-
ииен дъб. Вътрешността му обитабала
най-Вярната й нимфа хамадриада. Когато
тесалиецът Еризихтон Въпреки предуп-
реЖденията на богинята го отсякъл, тя
наказала сВетотатника с глад, който не
моЖел с нищо да се утоли. МладеЖът
ставал^ Все no-тънък, макар че непрекъс-
нато ядял. Така Деметра отмъщавала за
смъртта на нимфите си. Обикнала те-
салийския земеделец Ясион и от него ро-
дила Плутос — „богатстбото", „бла-
госъстоянието", но гръмоВерЖецът
узнал тайната й и хвърлил ослепителен
гръм'; Върху клетника. Според ОВидий
Ясион стигнал до дълбока старост и бо-
гинята напразно молила ЗеВс да го под-
млади. Богът на подземния-свят Плутон
отблякъл дъщеря й ПерсеФонаДКоса) на
златната си колесница в подземная свят.
Обезумила-от скръб, Деметра се отте.г'-
ли'ла от Олимп, изостаВила и земята —
В отчаянието си строшила рал'ата на зе
4. Антична митология
49
м еделците. а сам ите тях наедно с до -
битъка им почнала да погубв’а безжалост-
но, докарала и болести по нивите. Пек-
нало силн.о.,.слънци, а след неги нацльли
поооини дъЖдоВе. Плодородието изчез-
налб, пояВил се глад. Цялата земя запус-
тялаГнямало кой да принеся. Жертви .на
боговете. Накрая тя се оплакала на Зе Вс
и 'наСПТояла за негоВата намеса. За да не
опустев земята и за да не изчезне земе-
делието, той Върнал Персефона на майка
й эа~шест месеца от Всяка година. Де-
метра предала семена на Триптолем,
сина на елеВсинския цар Келей, и го пра-
тила да научи хората на земеделие. Пре-
върнала скитския цар Линк заради ..ко-
ВарстВото му В рис. Сама се превърнала
В кобила, за да избяга от гонитбата на
Посейдон. Нейният Жрец Ампик носел
обичайната за сана му белоснеЖна митра
през челото. На Деметра се принасял пър-
Вият плод от ЖътВата на годишния праз-
ник на плодородието — В Атика — тес-
мофории, на о.Сицилия — антесфо-
рии, на които участВуВали само омъЖе-
ните Жени, облечено В бяло; те посели В
ЖътВарскй Венци плодоВете от първата
беритба, като се ВъздърЖали от сноше-
ния с мъЖе деВет нощи. ГлаВното кул-
тово средище на Деметр;Ге ЕлеВсин,
където се празнуВали нейните елеВсми.-
ски~'мисДГё,р~ии- Друго средище имала В
Сицилия, Нейните .атрибути са: Венец от
класоВе, факел и затВорена кутия със сВе-
щена утвар. ।
Спмтуи. „Книдска Деметра" (fl Лондон. Британски
музей}. ...Деметра. Коро и Триптолем", елеВсински
оброчек релеф „Деметра", мроморна статуя от
Ескуо' (до с Гияен. Плебенско). Химии: „Към Де-
метра" (2), от Омир, от Орфей; от Калимах. — Песни:
„ЖертВена песен" от Теокрит. — „ЕлеВсинският лрэз-
ник" и „Жалбата на Церера" от Шилер.
С гръцката Деметра е отъЖдестВена
римската Церера, дъщеря на Сатурн и
на One (или Рён), сестра на Юпитер и
Плутон, майка на Прозерпина, богиня
на плодоносната земя, на земеделието,
особено на зърнопроизВодстВото, покро-
Вителка нй мира, законите и на Всяка по-
Висока култура. Нейният праэник цереа-
лии се чёствуВал през април. По-късно
култът й се слял с култа на Ге я (Телус)
и на. Ре^ГПГйбе'ла. През 493 г. пр. н.елоим-
л я н и те издигнали северно от АВентин-
скйя хълм~~храм на римската тройка Це-
рера, Айбер и ЛиОера . (съотВетни ТГа
аръцкитё~Дёметра, Дионис и Персефона).
ХрамъпГ'Оил наречен ' Дом на Цеоеоа
(Едес Церерис), Тор бил ваЖно религиозно
и пол.цтическо средище на плебса, В него
плебейските едили се гриЖели за архива-
та и касата на плебса и за организиранп
на цереалиите.
Картини; -Церера" ст Рубенс; от А.Вато. — „Церера
и Бакх" от Бьоклин. — „Бакх, Венера и Церера" от Ру-
бенс; от Н.Пусен. — „Венера. Амур, Бакх и Церера" от
Рубенс. — Комедия: -Плененатэ богиня Церера" от
Х.Закс.
дЕмддОк (грц.) — слепият поет и
пеВец при дбора на Алкиной, царя на
феаките. Музата го дарила с добро и със
зло: отнела му зрението,- но му дала звуч-
ната песен. К ОмироВата „Одисея" пее на
гшршестВото, дадено В чест на Одисей,
за'тайната лю'боВ на Арес и Афродита
и 'за подВизите на героите от Троян-
ската Война.,
ДЁ1У10НИ (грц.; лат.: гении) — низщи
боЖестВз изобщо богоВе и богини без..
опрёделен~§ъншен дбрэз и Тулт, лични
духоВе-покррВители, които според дреВ-
ните_ поверия придруЖаВали хората от
моментгГна раЖдането до смъртта им,
неВидими техно съВегпници, личната съ-
дба у хората и народите. ПринасЯли им
на роЖдёнйте дни Вино, тестени слаа-
кишиТПВенци сред упоиВащия дим на та-
мянТВъв“филосо'фията демонът е част
от сбръхестестВената боЖестВена сила
у чоВека, здрабия естествен инстинкт.
За християнската религия като езически
боЖества те са само зли духоBe или дя
Воли~ '
Химн: .Към Демон' от Орфей.
ДЕМОфОНТ (грц.) — 1. Син на Тезей
и федра, брат на Акамант, с когото
имал поразителна прилика. След падането
на Троя освободил заедно с брат си
отвлечената от диоскурите своя баба
(майката на Тезей) Етра. Откраднал от
Диомед троянската статуя Паладион и
я пренесъл в Атика. Там оказал госто-
приемство на Орест, след като убил
майка си Клитемнестра. Слязъл на бре-
га на тракийското племе бистони и там
се сгодйл за царската дъщеря филида,
но се оттеглил на о. Кипър и не се забър-
нал до уговорения срок. Затова филида
го проклела и се обесила, а след смъртта
си се превърнала в бадемово дърво. То се
разцъфтяло, когато Демофонт го обгър-
нал с ръцете си. Отмъщението на филида
не закъсняло. При езда конят му се спънал
и ездачът се натъкнал на собствения си
меч. — 2. Син на елеВсинския цар Келей
и на Метанейра, брат на Триптолем.
Като малък известно време за него се
гриЖела самата Деметра, предрешена
като стара Жена. Привързана към мом-
50
чето, тя решила да го направо безсмър-
тен: денем му маЖела тялото с амброзия,
а нощем го слагала G огъня, за да изгорят
см.ъртните му части. Но еднз нощ Ме-
танейра я проследила и изненадала точно
6 момента, когато подхвърляла сина й В
огъня. Майката изпищяла уЖасена, а Де-
метра изпуснала Демофонт на земята.
В същото Време богинята трябВало да
открие БоЖестВената си същност, за-
ряди което елеВсинците й построили
храм и основали В нейна чест елевсин-
ските мистерии.
Драма. ..Демофонт" от В. Ломоносов - Опери. „Де-
мофонт": от Глук. от Керубини.
ДЕРКЕТО (Деркета, грц.) — наричана
още Атаргатида, сирийска богиня на
майчинстВото и плодородието, оприли-
чаВана на гръцката Афродита. От срам
за любовта си със сирийски младеЖ, от
когото родила Семирамида, 'се хВърлила
В едно езеро и се превърнала там В риба.
ИзобразяВана като Жена с рибешка опаш-
ка. Според ОВидий — вавилонка.
ДЕЯНЙРА (грц.) — дъщеря на мити-
ческия калидонски цар Ойней и на Ал-
тея,‘сестра на Мелеагър, съпруга на
Херакъл, който, за да я спечели, тряб-
Вало да надВие речния бог Ахелой. Мла-
дите съпрузи ЖиВели щастлибо, родил им
се син Хил. При преминаВане на реката
ЕВен кентаВърът Нес се опитал да
отвлече Деянира, но за дързостта бил
убит от героя. За да си отмъсти, пред
смъртта си кентаВърът предал на не-
Вестата Вече отроВената си дреха уЖ
като средство' против любовна магия.
Когато след време Деянира се измъчВала
от реВност към Йола, дъщерята на цар
ЕВрит, изпратила на Херакъл дрехата на
Нес и така причинила неволно мъчител-
ната смърт на съпруга си.
Писмо ..Дианира да Херкулес" от ОВидий (Героини);
Гр&гери» -Трахинянките" от Софокъл.
ДИАНА(лат) — предгръцко италийско
боЖестВо) дъщеря на “RJhumep и /Va-
тона, сестра на аполон, непорочната
богиня на лова.луната и нощните въл-„
шебства, отъЖдествена с римската Ар -
темида: ' ’
Картина: „Диана" от Фр. Буше.
Почитана е също В днешните български
земи през римската епоха. Нейно све-
тилище е същестВувало на територията
на днешния МихайлоВград, открити са
оброчни плочки с нейни изображения при;
с. Градище, ГаброВско, при Сухиндол, В
Чирпан, В МихайлоВград (от светилище-
то), ЧипроВци, Вълчедръм, В селата Гага-
ница, Бистрица, МърчеВо, Михайловград-
ско (сцена: Диана и Актеон).
ДЙДИМА(грц.) — градче близо до ма-
лоазийския град Милет с храм и сбети-
лище (дидимейон) на бог Аполон, Второ
след делфийското, основано от атинския
герой и гадател Бранх. Неговите потом-
ци бранхиди били наследствени Жреци
— служители и управители на храма до
IV в.пр. н.е., когато той бил достроен и
гриЖите по него поели градските упраВ-
ници. От II в.пр.н.е. там се честВубал
панелинският празник дидимии.
ДИДОНА — първоначално финикийско
боЖество, дъщеря на финикийския цар
Бел от Тир, сестра на Пигмалион, кой-
то убил съпруга й Сихей (или Ацерба),
за да заграби богатствата му; забягнала
от финикия заедно със свои близки през
море в Северна Африка, където либийски-
ят цар Ярба й отпуснал толкова 'земя,
колкото моЖе да покрие една Волска коЖа.
Но тя нарязала коЖата на тънки ремъци
и оградила с тях мястото, на което раз-
простряла новия град Картаген. Запла-
шена от либийския цар с война, ако не му
стане Жена, слоЖила сама край на Живота
си. Според Вергилий посрещнала Еней и
му отдала сърцето си и царството си,
но след като той по по веля на съдбата
се отправил към бреговете на Италия, се
пробола с меч върху собстВената си кла-
да. Почитана в Северна Африка като едно
от главните боЖества.
Статут .Дидона Върху кладата" от А. Кайо. — Кар-
тину: .Дидона и Еней" и „Смъртта на Дидона" от Ру-
бенс — „Дидона" от Мантеня. — „Печалндта Дидона"
от А. Ван дер Верф. — „Еней и Дидона" от Й.Х.Тишбайм
Стари. — Епос .Енеида" от Вергилий. — Писмо: ..Ди-
дона до Еней" от Овидий (Героини). — Драма: .Дидона"
от Й.Е.Шлегел; от Шарлота фон Щайн. — Опери: „Ди-
дома и Еней” от Х.Пърсел. — „Дидона" от Хайдн.
ДИКАЙОСЮНА (грц.) „справедли-
Вост", „законност") — гръцка богиня-
олицетворение на спраВедливостта и за-
конността, близка по значение и дейнос-
ти с богиня Дике, но притеЖаваща и ка-
чества на Немезида.
Химн: .Към Дикаиосюна" от Орфей.
ДЙКЕ (Дика, грц. „справедлиВост") —
като една от трите (или четирите)' хо-
ри, дъщеря на Зевс и Темида. Оогиня-
блицетВорение на спраВедливостта и за-
конността, без собствен мит. Ж)ъвет-
ничЕа на_3евс. на когото съобщавала за
51
незаконните постъпки на хората. ЖиВяла
на" земята през златния Век. ОтъЖдес-
твявана с гръцката Астрея. В антич-
ните трагедии страшна отмъстителка,
за незаконните деяния пронизВала сърца-
та на неспраВедливите. ИзобразяВали я
с тояга В. ръка.
Хиллн: „Към Дике" от Орфей.
ДЙКТЕ (грц.) —-планина на остроВ
Крит с пёйцерата, В която бил укпчВян
младейёЦЪГВ Зебе.
ДИКТЙНА (грц. диктион — „мреЖа")
— епитгт на критската богиня на пло-
дородието Бритомартида.
ДЙКТИС (грц.) — 1. Рибар на циклад-
ский остров Сериф, брат на владетеля
му Полидект. Изтеглил с мреЖата си
на брега плуВащия ковчег с Даная и Пер-
сей. — 2. КентаВър, убит на сВатбата на
лапита Пиритой от самия младоЖенец.
ДИМАНТ (грц.) — батата на троян-
ската царица Хекуба, наричана затова
Димантида.
ДЙНДИМА (грц.) — планина Във Фри-
гия, Мала Азия, свещена на богиня Ки-
бела.
ДИОМЁД (грц.) — 1. Етолиец. цар на
Аргос, син на Тидей и на Деипила, учас-|
тВува'л в похода на епигоните против
Тива, отличил се с подвозите си пред
Троя, където бил поопомаган от Атина
Палада като нейн любимец. В една битка
АфрТУдиТпа едва избавила любимецаси
Еней от неговия пристъп. Наранил дори
Арес и Афродита, когато те се наме-
сили" в~боя на страната на троянците.
Той и Одисей пленили троянския съглед-
Вач Долон, промъкнали се В града и
отвлекли конете на тракийския цар Ре-
зос, когото убили, откраднали статуята
Г. адион. След падането на Троя, пре-
следван от Афродита За наНесената й от
него рана',' cu'iB.dHUiliByBdA НН ЦёГЗЯнй места,
след дълги неволи бил отнесен от бет-,
ровёппе „в_„италийска Апулия, където ~се
оЖенил за_дъщерята на цар Даун и на-
следил царството му. Отказал на 1урн
Военна помощ срещу Еней, като раэказал
на Турновия пратеник Венул странству-
ванията си и превръщането на другарите
му в лебеди. В Аргос и ЮЖна Италия бил
поддърЖан .култът на Диомед. Пета песен
• Омировета „Илиада" е посветена на
гобите содбизш — 1. Син на Арес и
КиреКа/цар на войнственото тракийско
племе бистони, който давал чуЖденците,
попаднали на неговия бряг, за храна на
дивите си кобили. Херакъл го надвил и дал
за"храна на конете техния господар (VI11
подвиг). От кръвта на тези коне израсъл
по-късно , Буцефал, прочутият' кон на
Александър Велики,~които~ Рил смятан за
потомък на Херакъл,"
Епилион: „Войните на Диомед" от Овидий (Мета-
морфозы).
ДИОНА (грц.) — титанка, дъщеря на
Океан и Тетия, у Омир съпруга на Зевс,
първата майка на Афродита („Дионея”).
Почитана заедно със Зевс в Додона. У
Вергилий отъЖдествена с Юнона, май-
ката на Венера, следователно прароди-
телка на целия Юлиев род; също епитет
на самата Венера.
ДИОНЁЯ (грц.), — епитет на Афро-
дита (Венера) като дъщеря на Диона.
ДИОНИС (Бакх, грц.; лат.: Бакх, Либер)
— първоначално тракийско боЖество,
още в дълбока древност проникнало в
Гърция. За гърците — син на Зевс и Кад-
мовата дъщеря Семела. ОЖенил се за
дъщерята на критския цар Мин ос
Ариадна, която намерил изоставена от
Тезей на о. Наксос. Най-напред бог" на
плодородието, после на Виното и лозар-
ствотбУнэ музиката, Предимно шумната,
и чта"gpapianiUMggkama поезия: от култо-
вата му песен дитиоамба произлязла ан-
тичната драма; бог на мистичната и ек-
статична насока В религията. Предо да
се роди, ревнивата Хера, предрешена ка-
то бавачка на Семела, подучила своята
съперница да поиска от нябесния си лю-
бим да се яви пред нея в пълното си бо-
Жествено Величие. И понеЖе Семела прео-
варително взела обещанието на Зевс? че
ще изпълни Желанието й. той не моЖел
да'"й~о'ткаЖе7~Н'о олясъкът на негобата
мълния поразил смъртната. Детето било
спасено из майчината утроба, но понеЖе
било недоносено, Зевс го вшил В бедрото
си и там го дъоЖал до срока на раЖаа-
нето. Затова Дионис е „двуроден", Хер-
мес поел младенеца и го предал на Ин6,
сестрата на Семела. Тя го отгледала тай-
но заедно със съпруга си Атамант, за-
това той е „с две майки". А след като
Хера наказала двамата съпрузи с безумие.
Дионис бил_ооотгледан в низейона (пе-
щерата на нимфите) на планината Низа
на остров Крит, после нимфите го пре-
дали на Силен. По-късно той се отпла-
тил на низёйските нимфи. когато те
остарели, помолил Зевс да ги подмлади.
Спо peg о р ф и ч е ск ото уч е ние_.о.ил-роден_
52/
дай-напрвд от Персефона .nog името
Загреб. Но бил разкъсан_и изяден от.
титаните, конто за наказание. ЗеВс из-
пёпелил с мълнията си.. След тоВ.а бил
отнрВ’о родён от Семёла. А от пепелта
на-тигпанйтё" се родил човекът, който"
затова притеЖавал 0 себе си добри'(Дир-
hTjcoSu) и лоти (титанични) черти. ДВу-
рог, защото бил изобразяван и като бик
с рога. ПритеЖавал способността да-се .
превръща 6 различно Живбтни и расте-
ния. Кдгато гйгантътТифон преследвал
'боговете, Дионис се преВърнал В козел
свещеното негово животно, символ
на оплодителната му сила: ВъВ Вид надо-
за прельстил Еригона. За тоба, че мити- '
чёският фригийски цар Мида Върнал на
Дионис залуталия се негоВ ВъзпитатеА
Силен, богът изпълнил глупавото Желание
на царя да превръща чрез докосВане Всич-
ко 6 злато. Но .когато и хоаната, и пи-
тието 8 устата му почнали да се ВтВър-
аяват. го освободил от опасния си дар
чрез изкъпВане във Вълните на р. Пактол.
Подобен дар получили и дъщерите на Апо -
лбно'ВияГЖрец Аний. Те могли да преВръ-
щат с докосВане Всичко 6 зърно. Вино и
масло. Но когато Агамемнон им запоВя-
дал да подпомагат с небеснця дар гръц-
ката флота, богът по тяхна молба ги
преВърнал В гълъби. Култът на Дионис,
широко разпространен сред народа на
Гърция, В елинистическитё страни и В
РимТгдето той се слива с мёстното бо-
Жество на плодородието Либер) пър-
Воначално се отлича.Вал с просто Веселие,
по-късно бил съпътстбуВан от мистерии
и диВи оргии. В че.ст на Дионис сё устрой-
Вали различно празненстВа. НеВ.е.сти и
дёбойки менади честВубали Всеки три го-
дин и екстатичните.му opguu 6 планината
при светлината на факли през най-дъл-
гата зимна нош. След кятп едонските
менади посекли Орфей, пе.Веца на Дио-
нисовите тайнстВа. богът..ги преВърнал
В дърбета и се оттеглил от Тракия В
Мала Азия.
С~Э'оляма търЖестбеност били праз-
нуВанй В Атина. Големите градски
дионисии S началото на пролетта, те
прбдълЖавали някрлко дни и се посещаВа-
л~и~от'много Жители, на другите гръцки
градове. ХороВе представили В буйни и
гръмки култови. песни Живота* и стра-
данията на Дионис. От тези песни по-
стёпейГНо Възникнала и се разбила гръц-
ката ОрамаГ ПройЗВёЖдали се музикални
и—драматически състезания („агони")
меЖду аВторите на~нови трагедии и ко-
Megiuj— НакрзяпразненстВата заВър.щВа-
ли с голямо шествие, начело на което
носели дърВената статуя на бога. С по
малък блясък~се отлцчавали Малки те
полски дионисии. Те сё ограничабали с
Жертвоприношение на ко'зел; обикаляне на
свещената утвар на бога, танци, карна-
Вални шествия й пиршества. На тях се
изнЗсяли драми, Вече предстаВяни на сце-
ната в Атина. През януари — февруари
вакханките празнували ленеите на мяс-
тото, където според преданието стоял
първият чебър.БоЖеството олицетво-
рявал укрдсен дървен ствол, облечен В
дрехи и с маска на лицето. На този праз-
ник по-късно също се произвеЖдали дра-
матически състезания. Култов_и_средиш,а
на Дионис били гр..Тива, о. Наксос, двете
"светилища В Атина — Ленейонът и хра-
"мът на Дионис Ёлевтерос (сголемия теа-
тър). Според Херодот старо светилище
с оракул съществувало и на „най-виссГ-
к'а'та планина." (т. е. Родопит.е, Западнитё
Рбдбпи), негови владетели, били траките.
сатри, а гадатели — басите, един клон
ФтГ'сатритё, там Жрица предсказвала
както в Делфи. За сВетилището рим-
ският писател Светоний съобщава: „Ко-
гато Октавиан, бащата на Август, водил
воиската си някъде из отдалечените час-
ти и в свещената гора на Дионис, се до-
пйтал_до оракула на бога за сина си, било
му потВърдено от Жреците, че синът му
щё бъде господар на целая свят, понеЖе,
"след като Виното се разляло върху олта-
ра, димът се издигнал нагоре над върха
на светилищетб чак до небето — зна-
мение като това, което получил и самият
Александър Велики, когато принасял Жер-
твгГна същия олтар."
Дионис ё многоименен бог, както го
нарйча хорът в СофоклоВата драма „Ан-
тигона". Освен латинското си име той
притеЖава още култовите епитети
Бромий („Шумная"), Евхан и Елелей
— звукоподраЖателни имена по радост-
ните въэгласи в мистериите, Иакх —
„вик", „вопъл", Леней — „изстискващия
соковете", Лией — „освобоЖдаващия от
гриЖи", Никтелий — „Нощния", Низей
— „бога от планината Низа". Атрибу-
тите му са: еленова коЖа. тирс, лозоба
клонка; Винена'чаша. Свещените му Жи-
вотни: сърна, лъв или тигъо. козел. СВе-
щените растения: бръшлян и лавър. В по-
старото изобразително изкуство се
представя като внушителен брадат мъЖ
в дълга одеЖда — типична е статуята
на т. нар. 'Сарданапал във Ватикана и В
Лондон. В по-новото изкуство е красив
младеЖ с неЖни черти и неподрязани къд-
ри. Представителни.са сгпатуите на Дио-
нис от Лувър, ПариЖ, и седящото торсо
53
от Неаполския музей. Место срещано
обкръ>кение~ на Дионис са 'ни
ИЬЧЧЦВ
тири и силени, пазачът на козите и оВчи-
тё стада, на градияите и лозята Приап,
аркадското планинско и горско боэкество,
покровителя т на стадата, оВчаоите и
лоВците Пан.
Статуи: „Хермес с малкия Дионис" от Праксцтел,
— „Дионис и пиратите", релеф Върху фриза на памет-
ника на Лизикрат В Атина. — „Дионис. придруАен от
дВама сатири и пантера" Върху Пергамския олтар. —
„Бакх" от МикеландЖелр; от Б.Торвалдсен. — Картами:
Любима тема на В азо 0а та Живопис. — „Мистерии на
Дионис", „Дионис Върху престола", стенописи от
Помпей. — „Бакх", „Бакханал" от Рубенс. .Бакханял’,
„Бакх и Ариадна'. „Възпитанието на Бакх" от Н. Пусен,
„Бакханал", .Бакх и Ариадна" от Тициан, „Бакханал" от
Пикасо. „Младипт Бакх" от КзраВадЖо. —Драма: „Вак-
ханки” от ЕВрипид. — .Бакх" от Ж. Кокто. — Поема:
.Дионисиака" от Понос (V В.). — Химии: „Към Дионис"
от Омир (3): от Орфей. — Литография: „Бакханал" и
„Оброк на Бакх' от Пикасо. — Музика: „Дионис" от
Маске. — „Ариадна на о. Наксос" от Рихард Щраус
(текст Хофмаястал). — Опери: „Дионис" от Дебюси.
— „Бакх” от Ж.ф. Масне. — Опера-балет: „ТърЖе-
стВото на Бакх" от ДаргомиЖски. — балет: „Бакх" от
В. А. ДюВерноа.
В Ецм_ртначало култът на бога на Ви-
ното и Веселието също е срещнал съпро-
тиВа.Там той бил отюкдестВен смест-
ния боа на плодородието Либер (Ли-
бер-патср), който приел и останалите
функции на гръцкия Дионис, и името му
БакхТЖёнсТсото му съотВетстВие е рим-
ската Ли.б.ера, по-късно отъ>кдестВена
с Кора. Церера, Либер и Либера обра-
зували римска бо>кествена троица, на
която бил посВётён общият им храм
„Дом на Церера" (Едес Церерис) северно
от АВентинския хълм. В _чдст_ на"~бога
римляните празнували-на-ТД-марпСвсяка
година либералиите. подобии на гръц-
ките~Малки дионисии, на които момче-
та та..в.авършили Възраст, обличали мъ>к-
ката тоаа. По-късно пр.ааникът получил,
както В Гърция, разюздан характер и се
преВъо'нал В тамошните бакханалии (Вак-
ханалии).
Релефи: „БакхоВи сцени". .Върху римски саркофаэи.
— Картами: Стенописи от Помпей.
|/ В днешните български земи култът
на Дионис бил тВърде разпространен.
Негови сВетилища бакхейони имало осВен
6 Хемус (дн. Стара планина) — при СВи-
щоВ и другаде. Намерени са много тра-
кийски оброчни паметници с различии
епитети на бога. Негов олтар и свети-
лище се споменава най-напред В два над-
писа от Севтопол ([II В. пр. н. е,). Върху
релеф на Дионис от Мелник епитетът
му като на бог на растителността е
Асдулес.
Релефи: „Дионис" .(дърЖи ритон, накрая със Сфинкс
и Семелэ, IV 0. пр. н. е.) от с Борове, Русенско. —:
.Дионис" (торсо и мраморна статуя) от ьалчик. -
„Дионис' Върху съд от Панагюрското съкровище. —
Оброчни плочки: „Сцена от ДионисоВия. кулгтГ (в
долната част — сцени от производството на Вино)
от ПлоВдивско-
ДИОСКУРИ (грц. „синоВвтв на ЗеВс":
ощ'е: тиндар.иои) — епитет на братя-
та-близнаци Кастор и~ПолидеВк (лат.
Полу Ес). 1'е са Ъратя на хубаВата Елена
и на Клитемнестра?"синоВе на Леда,
съпругата на спартанский цар I индарей.
3 еВс почуВстВуВал влечение къмхуба -
Ви цата Леда, но не могкел да се сБлизки
с нея незабелязано в дома на съпруга й,
затова през една нощ я посетил под обра-
за на лебёд. У Омир двамата са смъртни,
а’у автора на Омировите химии — без-
смъртНи. Според някои антични аВтори
д Вамата тйндариди пръкнали от ед но
яйце, което снесла Леда. Кастор сё~родил
като'синтта Тийдарейй останал смъртен.
докато Полидевк, потомък на Зёве, по-
лучил беземъртие. Двамата загкиВели В
нёразлъчна дру>кба. С'мъртният син. на
Тйндарёй станал смел конеукротител и
ездачГТ ИолидеВк — страшен боксьор
— юмрукът му се стоВарВал с те>кка си-
ла. НодВамата заедно се отличавали В
много геройства. За спартанците били
покровители на тяхната дърЖаВа и обра-
зец' за оезстрашие, а за Всички гърци и
по-късно за >кителите на Италия — по-
мбщници в сра>кенията и спасители, при
корабокрушения, издавали присъетвието
ей с малкитёпламъчета по ВърхоВете на
ма'чтите. затова били почитани особёно
от моряците. Най-напред Освободили
сестра ciT Елена от Тезей, който я по -
хитил, когато била едва на ggeem години.
После се прочули~като участници~В' по-
хода на аргонёвтите и в налидонския
лоВ.._По пътя на кораба Арго към Колхида
Полидевк пооедил Прочутия Ооксьор
Амик, царя на бебриките в Битиния. По-
следният и най-вазкният подвиг на.дисГ-
скурите бил отвличането на левки пи -
дите — двете дъщери на .Левкип —
фёоа и Хилаира. Те били сгодени за бра-
тбВчедите си Идас и Линкей, синове на
месенския цар Афарей. Първият от тях
се прославил със силата си, а погледът
на втория прониквал през всякакви пре-
гради. Ме>кду двете двойки избухнала лю-
,-па бптк'я н коягпо Кастор бил убит от
Идас, а Полидевк убил Линкей. Йдас'пък
бил пронизан с мълния от ЗеВс. ПолисеВк
не искал да се разоеля с брат'сй, эаГПова
със съгласието на Зевс се отказал от
половината си беземъртие. На смени през
ден двамата. братя прекарвали в цар-
стботсГ на Аид, през ден се ВъзкачВали
54
на Олимп — митологически символ за,
смяната на деня с нощта и на светлината
с тъмнината. Според една Версия запади
послдНичната. дм Взаимна любов ЗеВс аи
възнесъл на небето като яркото съзвез-
дие. „Близнаци" („Гёмини')' Което показ-
Вало пътя на моряцитё. На~Мноао места
В Гьрция им издиаали храмове, В храма
им В Мантинея горял Вечен огън, В Атина
ги почитали като Анаки. На празника им
се устройВали конни надбягвания. Самите
Олимпийски. ияри_се намирали под тях-
ното покооВителстВо. статуите им
украсяВали палестрите. В античното из-
куство се изобразяВат с островърхата
плъстена шапка „пилос", Възседнали ко-
нете си или изпраВени до тях, голи или
облечени В хламида. Най-предстаВител-
ното им антично изображение са т. нар.
Колоси от Монте КаВало В Рим, 4 м Ви-
соки статуи, според който Квиринал-
ският хълм и сега се назоВаВа Монте Ка-
Вало.
Картина: „ОтВличането на ЛеЙкипидите" от Рубенс.
— Химии: _Къгл Диоскурите" от Омир; от Теокрит.
— Опера: -Кастор и Полукс" от Ж. ф. Рамо.
ДЙРКА (грц.) — сВпругата на тиван-
ския цар Лик, която дълги години оскър-
бяВала и измъчВала заробената от царя
Антиопа. За Възмездие Амфион и Зет,
синоВете на Антиопа. я привързали за
рогата на диВ бик и пуснали бика (или за
дВа коня). Накрая богоВете се смилили и
превърнали разкъсания й труп В едно-
именната река близо до гр.Тива.
Статуя: „Амфион и Зет забърэВат Дирка за бика“
(.фарнезкият бик") от братята Аполоний и ТаВриск.
— Картина: „Наказанието на Дирка", стенопис от По-
мпей.
ДИС (лат. = ДиВес, ДиВес патер —
,.богатият", „богатият баща") — латин-
ски преВод на името на гръцкия бог на
подземния свят и богатството Плутон,
чийто култ римляните Възприели поч-
ти изцяло. Цезар го отъЖдествявал с
келтския бог на нощта.
ДИСКОРДИЯ (лат. „разпра", „раздор")
— римска богиня-олицетборение на раз-
дора, която носела смърт и гибел, по-
мощница на бога на Войната Марс,
отъЖдествена с гръцката Ерида.
ДИТИРАМБ (грц.) — древногръцка пе-
сен В култа на Дионис(Бакх). по-късно
и на други богоВе и герои. Пръв Арион
през 625 г.пр.н.е. ВъВел на сцената са-
тири, който гоВорели със стихоВе, и на-
карал хора да пее дитирамби. Те се из-
пълняВали на празника дионисии В Ати-
на. Хвалебна и ВъзторЖена песен, най-
ВъзторЖената В гръцката хорова лирика.
Накрая получила Високопарен и бомбас-
тичен/характер. Запазени са дитирамби
от Бакхилид и Пиндар.
ДОДОНА (грц.) — 1. Планински град
във Вътрешността на Епир, прочут с
най-стария оракул в Гърция, втори по
значение след делфийския. Храмът с ора-
кула бил посВетен на ббЖествената двой-
ка Зевс и Диона. Светилището било
разполоЖено сред сВещена дъбрава, там
Жреците „сели" долавяли Волята на бо-
говете по шумола на листата на Вековен
дъб или по звука на меден леген (чинел),
когато се раздвиЖвал от Вятъра..В знак
на благодарност поклонниците, който
получавали отговорите на бога, прина-
сяли на оракула съдове, статуи и др. пред-
мети. Множество такива дарове са
открити на самото място. — 2. Пренос-
но: додонската дъбраВа. От свещения й
дъб една треска Атина скрепила на кила
на кораба Арго, тя говорела с човешки
глас и сочела пътя през морето.
ДОДОНЙДИ (грц.) — 1. Жреците от
светилището и оракула на Додона. —
2. Нимфите-гледачки на малкия Зевс.
ДОЛИХЁН (грц. „Долихенски") — ма-'
лоазийският Баал, бог на небето и бу-
рите, чието култово средище било си-
рийското градче Долиха в Комагена. Из-
образяВан стоящ с дВойната секира Върху
бик и с престол Високо на небето. Приел
семитски характер, отъЖдествяван през
различно време с персийския Ахура-Маз-
да, с гръцкия Зевс Оромазд, в Рим негови
функции приел Юпитер (Долихен). Кул-
тът му В римската дърЖава, включител-
но провинциите, бил пренесен от Изтока
от войници.
ДОЛОН (грц.) — син на Ев мед, троян-
ски съгледвач, който срещу обещанието
на Хектор. че ще му подари бъдещата
плячка — безсмъртните коне и колесни-
цата на Ахил, тръгнал да разузнава В
гръцкия лагер. Но ОдисеТ) и Диомед го
пленили и узнали от него разполоЖението
на троянските войски заедно със ста-
новете на техните съюзницф така успе-
ли да се промъкнат В лагера на траките
и да убият царя им Резос. Убит от Дио-
мед. Десета песен от ОмироВата „Илиа-
да" е наречена по него „Долония"?
ДОР (грц.) — син на Хелен и нимфата
Ореида, родоначалник и епоним на до-
55
puuckomo гръцко племе, брат на Ксут и
Ёбл, родоначалниците съответно на йо-
нийците и еолийците.
ДОРЙДА (грц.) — морска богиня, дъ-
щеря на Океан и Тетия, съпруга на мор-
ския бог Нерей, майка от него на 50-те
перейди.
ДРИАДИ (от грц. дрюс — ,,дър8о''.
.оъб^ГхамадЪиади) — горски нимфиГкои-
тб ЖиВеели В дъоВетата и умиряли за-
едно с тях, понякога преминаВали от едно
дърбо В друго" Почитани заедно с Пан или
други горски боЖестВа. Когато сёчёли
някоё дърво в планината, изстенЙала от'
болка нимфата, която Живеела В него.
Когато тесалиецът рризихтон отсякъл
многогсдишен дъб, чиято Вътрешност
обитавала хамадриада на Деметра, бо-
гинята наказала сВетотатника с не-
утолим глад. Дребните вярвали, че дриа-
дите са доброЖелателни към хората, кои-
то се гриЖат за дърВетатз.
Симфонична поема: .Дриади' от Сибелиус. — Паеса
за цигулка: „Дриадите и Пан' от К. ШимэноВски,
ДРИАНТ (грц.) — 1. Баща на Ликург,
царя на тракийското племе едони по бре-
говете на р. Струма. — 2. Син на Арес,.
от Калидон, брат на тесалийския цар
Терей, участник В Калидонския лоВ.
ДРИОП (грц.) — тесалийски герой, син
на речния бог Сперхей и на една от да-
наидите, баща на Дриопа, епоним на
предгръцкото (пеласгийско) племе дрио-
пи, което ЖиВеело пърВоначално меЖду
планините Парнас и Ета В Тесалия.
ДРИОПА (грц.) — тесалийска нимфа,
дъщеря на Дриоп, която според един
мит родила от Хермес бога на пасти,-
рите и стадата Пан.
, Епилион: .Дриопа** от ОВидий (Метаморфоза).
Е
ЁА (Ея, Ая, грц.) — митическата
облает Колхида на източното крайбре-
Жие на Черно море, седалище на цар Еет,
крайната цел на похода на аргонаВти-
те. У Омир — митически остров. Вла-
дение на нимфата вълшебница Кирка
(Цирцея).
ЕАГБР (грц. „самотен ловец", „ЖиВеещ
сам на.полето") — бог на едноименната
река В Тракия, тракийски цар, баща. от
музата Калиопа на Орфей. Също като-
сина си сВирил на китара.
ЕАК (грц.) — герой, митически цар на
мирмидонците на остров Егина, син на
Зевс и нимфата Егина, дъщеря на речния
бог Азоп, баща от Ендеида на Теламон
и Пелей и от Псамата — на фок, дядо
на Ахил и на Големия Аякс, прадядо на
Ахиловия син Пир (Неоптолем). Според
мита по негова молба Зевс преВърнал
мравките на безлюдния остров Егина в
чоВешки същества, наречени така по про-
изхода си (от грц. мюрмекс — „мравка").
Заедно с Посейдон и Аполон строил
стените на Троя. През следомирово вре-
ме след смъртта му заради неговото бла-
гочестие и справедлиВост боговете го'
направили съдник в подземния свят за-
едно с Минос и Радамант. На остров
Егина съществувал негов култ с празника
еакии.
ЕАКЙДИ (грц.) — „потдмците на Еак".
— 1. Синовете му фок и Пелей. — 2.
Внукът му Ахил.
ЕВАДНА (грц.) — дъщеря на Ифис и
филака, вярната съпруга на Капа ней,
единил от Седемте против Тива.
Хвърлила се в пламъците на погребалната
клада на съпруга си, когато той бил по-
разен от Зевс чрез мълния.
ЕВАНДЪР (грц. „добър мъЖ", „силен
мъЖ") — син на Хермес и аркадската
нимфа Никострата, баща на Палант,
герой'от Палантион в Аркадия, Гърция.
Още преди Троянската война основал
на мястото на бъдещия Рим аркадската
колония Палантеу.м върху хълма, наречен
после Палатин. Научил местните Жители
да четат и пишет, пренесъл в Италия
култовете на Деметра, Посейдон, Хе-
ракъл, Нике и Пан (лат. Луперк). Оказ-
вал гостоприемство на Херакъл и Еней.
Бил на страната на Еней в битката му
с Турн, от когото В дВубой бил убит си-
нът му Палант. В подноЖието на Пала-
тинския хълм издигнали олтар и статуи
на Евандър и сина му.
56
ЕВАНТЕС (грц.) — син на Дионис и
Ариадна, баща на ОдисееВия спътник
Марон.
ЁВБУЛ (Евбулёй, грц. „добър съвет-
ник") — епитет на ЗеВс и Дионис, осо-
бено на Плутон.
ЕВ ЕН (грц.) — цар на областта Етолия
В Гърция, баща на Марпеса, която за-
любил и похитил Идас. Бащата преслед-
Вал похитителя и похитената чак до ре-
ката Ликорм (дн. фидари), но като не
могъл да г и стигне, се хвърлил в реката,
която оттогаВа получила неговото име.
ЕВЁРЕС (грц.) — 1. Бащата на слепия
тивански гадател Тирезий от нимфата
Хариклй. — 2. Син на Птерелай, царя
на телебоите (или тафците), надарен от
дядо си Посейдон с безсмъртие.
ЕВЁХМА (грц.) — дъщеря на Мегарёй,
съпруга на Алкатой.
ЕВКЛЁИ' (грц.) — празненствата на
богиня Артемида ЕВклея В ТиВа и Ко-
ринт.
ЕВКЛЁЯ (грц. „многославната") —
един от епитетите на Артемида.
ЕВМЁЙ (грц.) — Верният роб-свинар
на Одисей в И така. Син на Ктезий.царя
на о. Сирис. Като дете отвлечен от фи-
никийска робиня и продаден на Лаерт от
моряци.
ЕВ МЁЛ (грц.) — 1. Син на тесалийския
цар Адмет и на Алкестида, съпруг на
Ифтима, дъщеря на Икарий. — 2. фи-
ванец, ревностен Арец на Аполон. Убил
сина си Ботрес, защото ял от Аертвено
Аивотно, преди да бъде полоАено на
олтара, ВА. Ботрес.
ЕВМЕНЙДИ' (грц. „благосклонните",
„милостибите") — евфемистичен епи-
тет на богините на отмъщението ери-
нии (лат. фурии).
Драма: „Ебмениди" (111 част от трилогията _Орес-
тея") от Йсхил'. — Химн: -К-ьм ебменидите’ от Орфей.
ЕВМОЛП (грц. „сладкопевец") — трак,
според един мит син на Посейдон и бо-
реадата Хиона, която, след като го ро-
дила, го подхвърлила В морето, но Посей-
дон го спасил оттам. Според друг мит
бил баща или син на орфическия поет
Музей, откриВател на ВинарстВото и
отглеАдането на дърбета. Опълчил се
заедно с елеВсинците срещу атинскйя
Ерехтей, но бил разбит от него. Според
ОмироВия „Химн към Деметра” е един от
четиримата или шестимата елевсински
царе, който първи Деметра посветила
в основаните от нея мистерии, станал
нейн Воин и Арец, ученик и съпровоАдач
на Орфей, родоначалник на Ареческия род
еВмолпиди.
ЕВМОЛПЙДИ (грц. „потомци на Ев-
молп") — виден Аречески род в Атина,
явно произхоАдащ от Тракия, от който
избирали Ареците на Деметра в Елев-
син.
ЕВНЁЙ (грц.) — син на Язон и цари-
цата на Лемнос Хипсипила, брат на Не-
брофон. Когато аргонавтите, предвоА-
дани от Язон, слезли на брега на Лемнос,
намерили острова населен само от Аени.
Причината: преди това лемнийките
отказ вали да слуАат на Афродита и
богинята, оскърбена, направила телата
им смрадливи. МъАете почнали да ги
отбягват и да търсят Аителките на
близката до острова Тракия. Това пък
накарало Аените да избият всички мъАе,
единствена Хипсипила не посегнала на
своя баща. И когато аргонавтите слезли
на острова, били посрещнати любвеобил-
но. При обсадата на Троя Евней бил при-
ятелски настроен към гърците. На де-
сетата година от войната изпратил на
обсадителите кораби с вино.
ЕВНОМЙЯ ( грц. I,законен peg") — дъ-
щеря на -Темида, една от хорите, бо-
. гиня-олицетворение на законността.
ЕВРИАЛ (грц.) — 1. Син на Мекис-
тей, другар и спътник на Диомед, учас-
твувал в похода на аргонавтите, в
обсадата на Троя и в похода на епиго-
ните срещу Тива.
ЕВРИАЛА (грц.) — 1. една от трите
горгрни, безсмъртна. — 2. Според фе-
рекид (VI в.пр.н.е.) майка от Посейдон
ла ловеца-великан Орион.
ЕВРИБАТ (грц.) — итакиец, глашатай
на Одисей, който го ценялзаради острия
му ум Въпреки грозотата му.
ЕВРЙБИЯ (грц.) — титанида, дъщеря
на Понт и Гея, съпруга на Криос (Крий),
майка на Астрей, Палант и Перс.
ЕВРИДЙКА (грц.) — 1. Горската ним-
фа. съпруга на тракииския певец ирщеи.
57
която той измолил от боговете на nog -
земнрто.царство, но по мрачната път.ека
за горния сВя7гГ~отново я загубил. — 2.
Съпруга на Нестор.
. Опера: „ЕВридика" от Ж. Пери.
ЕВРИКЛЁЯ (грц.) — дъщеря на On,
Вярната дойка на'Одисей? когото, пред-
решен. Като просяк, познала при забръ-
ща нето му след дВадесетгодишно отсъс-
твиёуот Итака по белега на крака му.
ЕВРИЛйХ (грц.) — 1. Един от >кени-
хитё'на Пенелопа, който през Време на
дългото отсъстВие на Одисей прахос-
Взли*В пиршества имота и Chiagama му.
. — 1. Един от спътниците на Одисей,
единствен от тях не влязъл в двореца на
Кu'p'ka и~останал неомагьосан "от питйе~-
то и. По-късно на л ТрЪнякня подучил
другарите-си, който били изтощени от
глад, да заколят сВещените коаВи (или
бици) на Хелиос, така станал причина за
! тяхната и своята гибе/С
ЕВрИМЁДА (грц.) — съпруга на По-,
сейдон и майка на коринтския герой Бе-
лерофонт.
ГЕВРИМЕДОНТ (грц.) — 1. Син на
фаун. — 2. У Омир — син на Минос и
нимфата Парен, безстрашният цар на
племе от гиганти 6 Епир, баща на Пе-
рибея, която родила от Посейдон ро-
доначалника на финикийските царе
НаВзитой, според друга версия баща и
на Прометей.
ЕВРИ.НОМ-(япи ) — .1 Итакиеи. един
от гкенихите на Пенелопа. — 2. Кен-
тавър, когото на сватбата на Пиритой
убйл~~лапитът Дриант. — 3. Демон от
подземното~царство. който изя>кдал ме-
сата на мъртвите, а оставил огризани
костите им. Йзобразен.със синьо лице и
оголено зъби върху картината Аид" в
Делфи на художника Полигнот.
ЕВРИНОМА (грц.) — океанида, дъщеря
на Океан и Тетия, майка на Левкотея,
според Хезиод на харитите, според една
версия — майка от Зевс на бога на бео-
тийската река Азоп. Заедно с Тетида
' укривала на дъното на морето Хефест,
когато Хера го хвърлила от Олимп. В
Аркадия имало издигнато негово свети-
лище.
ЕВРИПЙЛ (грц.) 1, Син на Посей-
дон и Астипалея, цар на спорадския
остров Кос 8 Егейско море и на главния
му град. Убит опт Херакъл, когато ге-
роят на Връщане от Троя поискал да слезе
на брега, но остроВитяните го отблъс-
нали, защото помислили него и другарите
му за разбойници. — 2. Тесалиец, син на
ЕВемон, от Магнезия. В ОмироВата
„Илиада" един от най-храбрите Военачал-
ници, ранен В сражение срещу Хектор и
Парис. Раната му излекувал Патрокъл.
— 3. Син на Телеф и ПриамоВата сестра
Астиоха, цар на кетейците В Мизия,
съюзник на троянците, убит от Не-
оптолем.
ЕВРИСТЁЙ (грц,) . .страхлибцят и
хилаВ син на Посейдон и Ни кипа, дъ-
щерята наг Пелопе, цар на Микена (или
Тиринс), потомък на Персей, следов, и на
Зевс, сродник и господар на Херакъл. По
Внушение на оракула изискал от Херакъл
да извърши знаменитите дванадесет
подвига, след негоВата смърт пренесъл
омразата си върху сина му Хил.
ЕВРЙТ (грц.) — 1. Син на Менелай и
Стратоника, баща на Ифит и Молио-
на. Цар на Ехалия В Тесалия (или-В Пело-
понес, или на о. Евбея). Непогрешим стре-
лец, той научил Херакъл да стреля с лък.
Обещал да gage ръката на русокосата си
дъщеря Иола на този герои, който мата
стрелите си по-изкусно от него. На съ-
стезанието Херакъл го надвил, но Еврит
0тказал да изпълни ооещанието си под
предлог, че кандидатът бил бмърсил ръ- /
цете си с убийство и слугувал на Effpuc-
тей. Херакъл, незабравил обиаата. скоро
събрал войска и потеглил от тесалийския
град Трахин към Ехалия. Той превзел града
и крепрстта, убил Еврит и синовете му,
така сам си завоювал Иола. Спорёд~друга
версия Еврит бил уёит’от Аполон.'по•
не>кё дръбнёл да го предйзВиква на 'съ-
стезание в стрелба. Лъкът му преминал
В ръцетё на Ифит, който го подарил на
Оди'се.и. " '"2( Сон Н'ё'ТУктор и молибна,
баща на Талпий, заедно с брат си Ктеат
съюзник на цар Авгий срещу Херакъл, _
който убил и брат му, и него. — 3. Ар-
гонавт, син на Хермес. — 4. КентаВър,
който се опитал на сватбата на Пири-
той да отВлече невестата.
Трагедия: „Трахинямките“ от Софокъл.
ЕВРЙТИОН (гои.) —, тесалийски д и в
кентавър, който на сватбата на лапит-
ския цар Пиритой се опитал да отвлече
-невеста та" му Хиподамея и станал при -
чина да избухнё >кестоката битка между
лапити и кентаври. — 2. Пастир, който
58
пасял cmagama на триглаВия Великан Ге-
рион, убит от Херакъл.
ЕВРОПА (грц.) — красивата дъщеря
на финикийския цар~дгенор и на Теле-
cbaca. Коаато една сутрин беряла заедно
с другаркйтё~си цветя на морския Оряг,
я зърнал ЗеВс и Веднага невидимата
стрела на Врос пронизала ВлюбчиВото му
сърце. За да не ао забелегки реВниВата
Хера и за да не смути тирийските де-
войки, той се преВърнал на кротък бик
и лёгнал пред краката на Европа. Тя' за-
почнала да гогали, дори го Възседнала, но
В този миг бикът излетял, хвърлил се В
морските Вълни и эаплуВал като делФин
с ‘Европа-на гъоба си към остров Крит.
Там тя родила от него Минос, Рада-
мант и (според Хезоид) Сарпедон. Ми-
тът е Възпоменание за тьтешестВията
и колонизацията на финикийците и гър-
ците.
Статуи. „Европа върху бака', метопа от най-стария
храм на Селинунт от VI В.пр.н.е., метопа от съкро-
вищницата на сикнонците в Делфи. — „ЕВропа върху
бика", беотийска теракота от V в.пр.н.е. — Картина:
..Похиилението на Европа" стенопис от Помпей, в На-
ционалния музей в Неапол. — „ГрабВането на Европа"
от Тициан; от Клод Лорен; от В. Серов; от П. Веронезе:
от ДА. Вазари; от Тинторето: от Тиеполо; от Ф- Буше,
— „Европа" от Рембранд. — Епилии: „Европа" от Ови-
дий (Метаморфоэи); от Мосхос. — Роман; „Похище-
на сто на Европа" от К. А. федин.
ЕВТЁРПА (грц. „доставящата насла-
ла") — еана от аеветте музи, музата на
тоагедията и лирическата поезия. Изоб-
оазяВана е като млааа Жена с дВоина
флейта.
ЕВфЁМ (грц.) — 1- Гръцки герой, син
на Посейдон. Бил толкова бърз, чеТа'то
скачал през гребёните на Вълните, не .си
намокрял краката. Участник В Калидон-
ския лов-и В похода на аргонаВтите.
Когато корабът Арго стигнал_пред~Сим-
плегадите, той пуснал' да пролети на-
поёо.гълъб..за .да се разбере моЖя ли~дя
се мине меЖду двете блъскащи се скали.
На връщане от Колхида В Либия-Тпитон
(или Еврипил) му дал буцапръст и Медея
му предсказала: ако я занесе до долините
на пл. Тенар, потомците му от трето
коляно~ще управляват Либия. Но §уцата
по-нататък се изплъзналё от борда на
кораба й на мястото, Където паднала,
изникнал островът lepa. Чйк през ~Г7-о
поколение по'Фомъкът му Бат успял да
основе на африканские бряг колонията
Кирена. Митът е сВързан с гръцката ко-
лонизация на африканското крайбреЖие.
— 2. Син на.Трезен, ВоЖд на тракийско-
то племе кикони, притекъл се с Войската
си на помощ на троянците на десетата
година на войната.
I
ЕВфОРБ (грц.) ’— син на Пантой и
фронтида, един от. храбрите троянски
защитници, ранил Патрокъл,/ но бил
убит от Менелай. След смъртта ду-
шата му се преселила В Питагор, който
ВярВал В преселението на душите.
ЕВфРОСЙНА (Ефросина, грц.) — една
от трите харити, дъщеря на ЗеВс от
океанидата ЕВринома.
ЁВЪР (грц.) — богът-олицетборение
на бурния югоизточен Вятър 6 Средизем-
номорието, брат на ВетроВете Борей,
Зефир и Нот. В Рим наричан Волтурн
(Вултурн).
ЕГЁЙ _(грц. „мъЖът на Вълните") —
митически цар на гр. Атина, син на цар
Пандион, Внук на Кекрбпс, брат на Па-
лант. Низ и Лик. Монокс бил бездетен,
се допитал до оракула 5 Делфи, TcalT'ga
добие наследник. Но отговорът бил мъг-
лиВ и той отишъл при трезенския цар
Питей, за да му го разтълкува. Царят
разбрал смисъла на предсказанието, напил
Егёй и В това състояниё ёсГ ВъВёл при-
дъщеря си Етра. Като не моЖёл дълго
В р емё_да остане В Тпезен, "Егей се раз -
делил с дъщерята на Питей, но скрил меча
и сандалите си под скала на морския бряг
и поръчал ня Етря. когато синът им, кой--
то ще се роди, заякне достатъчно, за да
поВдиеНё скалата, да го изпрати при него
В Атина с тези знаци на произхода му.
Етр~а~родила оъдещия прочут герой Тё-
зей. Докато той расъл (ГТрезен, Егей при-
ютил бегълката Медея и се оЖенил за
нея. По^нейно внушение едва не отрови/Г~
Тёзеи, когато той) Вече мла'деЯСпри-
стигнал непознат при него, назгнёвён,
веднага прогонил Медея от Атина. Но .
срещу пришелеца от Коринт се надигнали
синовете на Егеевия брат Пала нт, кои-
то се стремели към царската власт. Те
били отчасти разбити, отчасти прого-
нени от града. Скоро Тезей решил да по-
губи Минотавъра на оТКрит, за~да из-
трие позора, нанесен на Атина — градът
бил задълЖен~да"изпраща за храна на чу-
доВището~Веднъ>к (или три пъти) на го-
ди ната по седем младеЖй и седем девои-
ки/Когато потеглял за острова, се уго-
ворил, с баща си, ако походът му излёзе
щастлив, на Връщане да смени черните
платта~на~кбраба с бёХчГНо на връщане -
опиянен от успеха си, Тезей забравил да
смени плат на та. Егей чакал много дни
59
наред от скала над морето и като Видял
оптоалеч черните платна, оез да' дочака
сина си, се хвърлил във вълните. Orrimo-
гаВа нарекли морето Егейско, а В Атина
му посветили храма Егейон?:
ЕГЁОН (грц.) ~~ у Омир — друго име
на сторъкия великан Бриарей, син на
Уран и Гея.
ЕГЁРИЯ (лат.) — италийска изворна
нимфа от реката Тибър — гадателка на
едноименния из вор, любима или съпруга
на римския цар Нума Помпилий и негова
мъдра съветничка по слуЖбата на бого-
Вете. След неговата смърт, безутешна,
се разтопила В сълзи. Почитана и като
богиня на раЖданията, и като Диана в-
нейния лес при Ариция, и -заедно с ка-
мените пред Порта Капена в Рим.
/Сартина: „Егерия” от Н.Пусен. — Елилион: м£герия~
от Овидий (Метаморфоэи). — Вале: Ланцът на Еге-
рия" от Йохан ЩрауоБаща.
ЕГИАЛЁЙ (арц.) — 1. Син на аргоския
цар Адраст, участвувал в похода на епи-
гоните против ТиВа, единствен паднал
в сраЖението . — 2. Син на Еет, брат
на Медея, наричан още Апсирт (Аб-
сирт).
ЕГЙДА_ (грц. „козя коЖа") — у Омир
— щитът на Зевс, иЗк'ДВЭН'ЬЛП'Хефеспгъ
който боаът на боговете като „егиох"
разклащал с лява ръка, докато мятал~ с
дясната мълнията си, за да пораЖда бури
и да Всява уЖас; место го отстъпвал на
Аполон и Атина. Според по-късен мит
егидатгГбила коЖата на козата Амал-
тея, кърмачката на” малкия Зевс. Със
змии по краищата, в средата и била за-
крёпена главата на горгоната Медуз а,
тя слуЖйла ту като щит, ту като гръдна
броня на Зевс, с нея той се сраЖавал сое-
щу титаните. Също оръЖие на Атина
Палада като щит на лявата в ръка, или
нейн атрйо^т, провесен от рамената
върху~гърдите. 1 *
ЕГЙНА (арц.) — нимфа, дъщеря на
речния бог Азоп. В нея се влюбил Зевс,
той я отвел на пустия остров Енопия
(или Енона) в Саронския залив и във Вид
на пламък я прелъстил. Баща й се опитал
с помощта на Сизиф да я възвърне, на-
паднал с вълните си Олимп, но Зевс с една
мълния го върнал в речното му корито.
По-късно Егина се омъЖила за Актор и
родила от него сина си Менойтий (ба-
щата на Патрокъл). Островът бил на-
речен за нейно възпоминание Егина. На
мястото са открити статуи от фрон-
тона на тамошния храм на Атина.
ЕГЙПТ (грц). — внук на Посейдон, син
на Бел и дъщерята на бог Нил Анхиноя,
брат-близнак на Данай. При подялбата
на бащиното наследство получил Египет.
Имал 50 сина, който, насилили чичо си да
им gage за Жени 50-те си дъщери „данаи-
ди", вЖ. Данаиди.
. ЕГЙСТ (гои.) — син на микенския цар
Тие~ст и на дъщеря му Пелопея. Като
дете; род ено от кръвосмешение, под-
хвърлен в планината и там намерен от
овчари.' Ьил Възпитаван Като син нгГ Агть
рей. КбгатсГвъзмъЖал, мнимият му баща
го'изпратил да убие Тиест, но в същото
Време пТбй~распознал истинския си ро-
дител и заедно с него убил Атрей при
ед но Жертвоприношение на морскиябряг.
Т aka I иест сёвъзцарил над Микена. След
неговата~смърт сийовете на Атрей^-
Агамёмнон и Менелай, прогонили
Егист от града. Докато Агамемнон Во-’
ювал срещу Троя, Егист прелъстил съ-
пругата му Клитемнестра и заедно с
нёя "коварно убил В банята Агамемнон
Вед'нага след завръщането му, Царувал
над Микена седем години, а на осмата
Орест~"йзпълнил кръвнбто отмъщёние
над' него й~над сВоята майка.
Опери: ,Егист” от ф. КаВали,- от И.Пицети.
ЕДЙП (грц.) — син на тиВанския цар
Л ай и н^ТТокаста (или Епикаста)7след
раЗкдането му подхвърлен. на план и на та
Китерон. Не познавал истинския си баща,
защото израсъл в двореца на коринтския
цар~Полйб. когато възмъЖал. отишъл в
Делфи да се допита до оракула за про-
изхдда и бъдещето си. Отговорът 'бил,
че ще стане убиец на 0аща~сй и ще има
от майка си деца. Мислеики i юлио за свой
баща, вешил да не се връща в кори нт. В
странстВуванёто му към 1ива съдбата
го'йзправила точно срещу същинсКия *му
баща Лай, неговите стражи пбйсЕалй да
отбйят от пътя Едип и при настъпилото
спречкване царят ударил Едип с меча ей,
а Един го преоил с т'бягаГЛЗ Си. СлёдТщто
убилрвоя баща, попаднал на чудовището
Сфинкс — полулъв-полуЖена, което вар-
дело на портите на Тива и задавало' на
всёк'и минувач гатанката: „Кое същество
ходи сутрин на четири крака, на пладне
на два, а Вечер си слуЖи с три крака?"
Който не давал верния отговор, ьилТвър-
лян 8J5au3kama пропаст, Едип разрешил
гатанката („човекът"), слёд~което чудо-
60
Вището самб се срутило В бездната. За
благодарност kgun бил провъзгласен от
miTKaHiiiime за пап на ТиВа и се оценил .за
нейната иапииа Йокаста, която. без_той
да знае. била собстВената му майка. Ста-_
нал от нея баща на Антигона, Йемена,
Етеокъл и Полинейк. Но след години
8 Тиба се пояВили'много Нёщастия и бо-
лести, от който ~наи-страшна оила чу-
мата: ообитъкът измирал, посятото Ве-
че не даВало плод. Заари>кен за спасението
на~града~,' ЕдигГизпратил Креонт брапТа
на-Йокаста? при оракула В Делфи. Вблята
на боаа била да се отмъсти на убиеца на
Лай, И когато слепият ясновидец Тире-
зий разкрил истината, Едип си избол очи-
те и напуснал ТиВа. Иокаста се обесила
В дома си —
Картина: -Едип и Сфинксът" от Енгър. — Трагедии:
„Едип цар". .Едип 0 Колон" от Софокъл. — .ЕдигГ от
Сенека; от Л.Корней; от Волтер: от ф-Хьолдерлин
(преЗод на Софокъл). — .Едип и Сфинксът" от Хоф-
манстал. — .Цар Един” от Ж. Кокто. — Композиция;
„Едип В Колон' от Росини. — „Едип 6 Колон" на Со-
фокъл' от Менделсон. — Опера-орзтория: „Пар Едип"
от ф. И. СтраВински. — -Опера: .Един" от ДЖ. Енеску.
— .Цар Едип" от Р.ЛеонкаОало. — Роман: .Едип по*
беЖдаВа при Сталинград" от Г.Рецори (1954). — филм:
„Едит" от Ж. Кокто (1953).
ЕЁТ (грц.) — цар на гр. Еа В Колхида,
син на Перса и Хелиос, брат на Кирка
и Пасифая, баща на Халкиопа__и Медея,
с чиято помощ аргонаВтите му
отВлекли златното руно. Тъст на
Язон.
ЕЕТИАДА (грц.) — друго име на Ме-
дея като дъщеря на колхидския цар Еет.
ЕЁТИОН (грц.) — цар на гр.ТиВа В Ки-
ликия, баща на Андромаха.
^Езон (грц.) — цар на гр. Йолкос В Те-
салия, син на Кретей и Пиро, природён
брат на Пёлий, съпруг на Поли меда,
баща на Язон. Подмладен чрез магьос-
ните сокове на Медея.
Епилион: иЕзон* от Овидий (Метаморфоза).
ЕИДОТЁЯ (Идотея, грц.) — морска
нимфа, дъщеря на морския бог Протей,
научила Менелай, как да принуди баща
й да му разкрие начина за заВръщане В
родината.
ЕЙЛЙТИЯ (грц.) — друга транскрип-
ция на името на Йлития.
ЕЙРЁНЕ (Ирина, грц. „мир”, лат.: Пакс)
— една от трите сестри хори, дъщери
на ЗеВс и титанката Темида, най-из-
Вестната меЖду тях, богиня-олицетбо-
рение на мира и мирния Живот, според
Пиндар „майк-i на богатстВото и на пре-
лестите на н, олетта". Била особено по-
читана В Атина след победата на ати-
няните над спартанците през 375 г.
пр. н.е. при Левкада. Нейният празник в
началото на август бил честВуВан тър-
ЖестВено с Жертвоприношения пред
олтара й на градската агора. Аристофан
я представя на сцената на „Мир" като
няма Жена. В Рим Възприели култа на
гръцката Ейрене и почитали богинята
под латинското й име Пакс („мир"). Ав-
густ й издигнал величествен олтар на
Марсово поле, на който три пъти през
годината (през януари, март и юли) при-
насяли търЖестВени Жертви. Император
Веспасиан построил на Марсово поле край
Рим храм на Мирз, където се устройвали
научните събрания. Богинята била изоб-
разявана върху монети и медали с рога
на изобилието и с маслинено клонче.
Статуя: ..Ейрене с малкия Плутос" от Кефиэодот
(IV в. пр, не.)
ЕКЛЙД (Ойклид, грц.) — епитет на
Амфиарай като син на Оикъл.
ЕЛЕВСЙН (грц.) — град и община на
22 км североизточно от Атина на Са-
ламинския залив, наречен на героя Елев-
син, митическия баща на Триптолем.
СВързан с Атина през VII в. пр.н.е. чрез
„Свещената улица” с храма на Деметра;
известен с еЖегодните есенни и пролет-
ни елевсинии. Днес селото Левсина.
ЕЛЕВСЙНИИ (грц., елевсински мис-
терии) — пърВоначално полски празнен-
етВа В чест на богинята на земното пло-
дородие Деметра и на дъщеря й Пер-
сефона. ВпоследстВие превърнати в
дърЖавен этически култ под надзора на
„архонт базилевс". Различавали Малки и
Големи елевсинии. Малките елевсинии
се празнували в атинското предградие
Агри през февруари и били един вид под-
готовка за Големите елевсинии, който
били само за посветени/Те се устройвали
в Атина и Елевсин през септември —
времето меЖду ЖътВата и сеитбата.
През пърВите три дни се избършВали В
Атина обредни очищения с пости и Жер-
твоприношения, след който участниците
се превръщали в мисти („посветени").
На 19 септември Жреците и целият народ
заедно с робите и надошлите чуЖденци,
окичени с мирти и с факли В ръце (шес-
твието почвало (чадвечер), се отправили
по „Свещената улица” за Елевсин. Начело
носели статуята на Дионис, който в
61'
тези мистерии минайал за син на Плу-
тон и годеник на Кора. ГлаВното таин-
ство се извършвало В Елевсин най-напред
на открито, а после нощем, В затворе-
ното пространство телестерион — по-
стройка или зала с преддберие-колонада,
построено през VI в. пр. н. е. от архитек-
nia Иктин. Присъствували само посве-
тените. Там се извършвало свешено пие-
не, обредно пеене на химии и Жертво-
приношение. В храма пару вал мрак, който
от време на време бил прорязван от ярка
светлина. Накрая се давали драматически
представления и се показвали Живи кар-
тине из Живота и мъките главно на Де-
метра, а и на другите боЖества, който
участвуВали В мистериите. В тяхната
основа леЖала народната представа за
отвъдния свят, където посветените в
тайнствата ще се радват на по-добро
съществувание от земното.
Релефи: „Елевсинии", золям елеВсински обрЛен релеф.
— „ПасВещение в мистериите". 8 Неаполския музей.
Химн: „ЕлеВсински празник" от Шилер.
ЕЛЁКТРА (грц.) —: 1. Океанида, съпруга'
на Тавмант, майка на Ирида и харпии-
те. — 2. Една от седемте плеяди, дъ-
щеря на Атлант и Плейона, майка от
Зевс на Ясион и на родоначалника на
троянския род Дардан, на когото пре-
дала символа на троянската мош Па-
лад ион.. Поради нея на много места
троянците се наричали плеяди. —
3. Дъщеря на Агамемнон и Клитем-
нестра, сестра на Хризотемида,
Орест и Ифигения, по-късно съпруга на
Пилад, най-добрия приятел на брат й. В
ранните версии именувана Лаодика. Под-
буд ила Орест да отмъсти на убийците
на баща им. Когато майка й и нейният
любовник били посемени, укрила брат си
Орест във фокида при чичо си Строфий..
Трагедии: .Електра" от Софокъл; от ЕВрипид. —
„Хоефори- от Есхил. — Драми: .Електра" от
П. Кребийон; от Хофманстал; от Хауптман; ат Б..Перес
Галдос. — Опера: .Електра" от Рихард Щраус (текст
Хофманстал). — филм: .Електра" от М-Кекояние. —
балет: .Електра" от Г. Майер.
~ ЕЛЁКТРИОН (грц.) — син на Персей
и Андромеда, баща на Алкмена, май-
ката на Херакъл.
ЕЛЕЛЁЙ (грц.) — епитет на Дионис
(Бакх), звукоподражателен по възгласа
в негова мест „елелей"
ЕЛЁНА (грц., Хубавата Елена) — пър-
воначално прастаро минойско боЖество
на вегетацията, плодородието и свет-
лината. В по-новите митове — дъщеря
на Зевс (или на спаотанския цар Тин -
д'арей) и на Леда, сестра на диоску-
рите и на Клитемнестра. УхаЖвана от
пърйите герой на Ьлада, още десетгодиш-
на~ Рила отвлечена от ~!езеи в Атина
(първото й похищение, откъдето неб н и -
те Оратя я освободили и върнали в Спар-
та). I индарей избрал за съпруг на Елена
спартанский цар Менелай — наи-оога-
тйя измеЖду царете, и~ тй~~Живяла спо-
койно с него няколко години, през който
му родила Хеомиона и сина Нико-
страт. В състезанието по хубост меЖду
богините Хера, Атина и Афродита
тбоянският иярски син паоис отсъаил
първенството на богинята на любоВта,
затова тя му обещала Елена, най-хуба-
вата Жена на Елада. Нейното отвличане
станало повод за избухванегпо на I роян-
ската война. След гиоелта на Парис по-
хцтената се омъЖила за брат му Де-
ифоб. А след падането на Троя тя пре-
дала Деифоб на Менелай, който, заслепен
от нейната красота, я приел отново, без
да я наказва, и след редица морски~пре-
меЖдия я отвел в Спарта___Кпгатп Ме-
нелай умрял, тя била изгпнеця от Спартя
и избягала на о. Родос, където била убита.
Според една версия биеовете я съЖивили
на о.Левка, за да се омъЖи за Ахил. Спо-
ред едно стихотворение-палинодия („оп-
ровержение") на хоровия лирик Стезихор
Парис отвел в Троя не истинската Елена,,
а сянката й, докато самата тя била пре-
несена след рухването на Троя в Египет
и Спарта от Менелай. В Лакония Елена
била почитана като боЖество на умира-
щата и възкръеваща природа.
Релеф: .Афродита предумва Елена** (I в., дн. в Не-
апол). — Картина: .Елена" от ЗеВксис;'*от Полигнот;
от Рафаело: от Кл. Лорен. — .ОтВличането на Елена'
от Тиеполо; Тишбайн Стари; от Тимторето; от
ф. Маре. — Трагедии: .Елена" от Еврипид; от Гьоте
(фрагмент); от Виланд (преВод на Еврипид). — .Но*
вата Елена" от О. Уайлд. — Диеса: .ЗаВръщането на
Елена" от Е. Верхарен. — Панегирици: .ВъзхВала на Еле*
на' от софиста Горгий; от Исократ. — Епиталамий:
„Елена" от Теокрит. — Интермеио: .Елена" от Гьоте
(Фауст, II ч.). — Опери: „Египетската Елена** от
Р.Щраус (текст от Хуго ф.Хофманстал),— .Хубавата
Елена" от Ж.Офенбах. — Композиции: .Елена' от
К. Сен-Санс. — .Парис и Елена" от Глук.
ЕЛЙЗИОН (грц.; лат.: Елизиум) — Ели-
сейските полета, полетата на блаЖени-
те, според Омир не част от подземния
свят, а красива местност на запаония
край на света с Вечна пролет, където се
преселвали с тела и души, без смърт.
близките на Зевс герои, като Радамант
й Менелай, Пелей, Кадъм, Диомед и
Ахил. У Хезиод и Пиндар това били _Ос-
тровите на блаЖе.ните" в Атлантический
океан (според по-късни представи остро-
62
бите Мадейра и Порто Санто, според
представи от римската императорска
епоха Канарските острови). Там Живеели
щастлиВо любимците на боговете, без
да чувствуват нуЖда от каквото и да
било. По-късно Елизион е част от_под-
земния свят, където отивали душите на
благочвгтйвцит'ё, признати от тримата
подземни съдии за достойно. Това бла-
Жено място е Възпято от Вергилий в
„Енеида" (VI-п.).
Опера: . Елисейските полета" от М. К. Огикски. -
ЕЛЙСА — семитското име на карта-
генската царица Дидона. -
ЕЛПЁНОР (грц.) — един от спътни-.
ците на Одисей, които нимфата-
вълшебница Кирка превърнала в двореца
си чрез магесни сокове в прасета. По-къс-
но, когато си възвърнал човешкия образ,
легнал в пияно състояние да спи върху
покрива, сънен се търкулнал оттам и се
пребил. В подземния свят Одисей обещал
на сянката му, като се върне горе, да по-
гребе непогребаното му тяло.
ЕМДТИОН (грц.) — 1.- Богобоязлив
старец, убит от Хромис през време'
на боя меЖду Персей и финей. — 2.
Син на Титон и Еос (Зората), брат на
етиопския цар Мемнон. Когато се опи-
тал да попречи на Херакъл да откъсне!
златните ябълки, бил убит от героя.
ЁМПУСА (грц.) — в народните пове-
рия страшилище от подземния свят от
свитата на Хеката, или самата Хеката,
богиня на магиите и чудовищата. Била
' способна да приема различии образи (му-
ле, куче, момиче) и с тях да плаши Жените,
децата и пътниците.
ЕНАРЁТА (грц.) — дъщеря на Деимах,
съпруга на цар Еол, майка на Кретей,
Сизиф, Атамант, Салмоней и пр.
fЕНДЙМИОН (грц.) — син на Аетлий
(или на Зевс), овчар или ловец, най-кра-
сивият от мъЖете. В него се влюбила
свенливата богиня на луната Селена. Тя
го изненадала заспал (или сама го про-
спала) и отвела от Елида в пещера на
планината Латмос, близо до гр. Милет в
Мала Азия. Там богинята го потопила в
непробуден сън (той и в съня си дърЖал
красивите си очи отворени) и измолила
за него беземъртие, за да го посещава
всяка нощ и да му се любува крадешком.
Тази сцена се среща често пр саркофаги
и надгробии паметници. ъ
Статуи: «Спящият Ендимиоя" (релеф от Капитолий-
ский музей В Рим). — ;Ендимион" от Канова; от '
Ф-Ф. Шчедрин. — Картами: «Дивна и Ендимион" от
Тинторето; рт А. Ван Дайк, от Рубенс. — .Луната и
Ендимион" от Н.Пусен. — Поема: „Емдимион" от
Д>к.Китс. — Опери: .Ендимион' от М.Хайдн; .от
Й. Кр. Бэх.
ЕНЕ АДА (грц.) — епитет на Афро-
дита като морска богиня, чиито храмове
били издигнати на морския бряг.
ЕНЁЙ (грц.-лат.) — един от първите
тр'Вянски герои, бардански воЖд, пра-
правнук на ТроСсин на "Приамовия бра-
товчед Анхиз и на Афродита (Вене-
ра). Според автора на Омировия „Химн
на Афродита" след падането на i роя
останал в града като цар на троянците.
а спроед-до-късни м итове и според Вер -
. гилий бил пощаден от гърцитё' поради
благочестието и храброст та си. ПоВел
с флота свита от оцелели троян'ци и
понёсъл на рамене отечественипю пена:~
ти и стария ди баща заедно със сина ей
Асканий (Юл), потеялйл да търси ново
Отечество."Съпругата му Креуса изос-
танала през нощта в опоЖарения град.
След кратък престой на тракийския бряг
отплавал за о. Делос, където гостувал на
главния Жрец Аний. Насочени от оракула
на Аполон да търсят „родни крайбре-
Жия" (Италия), троянците начело с Еней
отплавали оттам към Крит, където не
останали дълго, пристигнали в Епир и
след предсказание на Хелен слезли в Си-
цилия. Там умрял Анхиз и Еней погребал
с почести баща си. След година троян-
скагбгГфлота сё насочйла към Италия, но
внезапйа Руря, предизвикана от лера
(Юнона), я отхвърлила на либийския бряг
близо до картаген, Царицата Дидона по
волята на Венера посрещналз гбето-
п риемно Еней, влюбила се в него и-му ста -
нала съпруга. Но след няколко месеца :е-
роят, следвайки повеленията на Зёве
(Юпитер),тайно отплавал с флотата си.
Разрийът между двамата станал начало
на' вечната враЖда меЖду Рим и Картаген.
Еней пристигнал отново В Сицилия, там
устроил погребални игри над гроба на ба-
щэ си. След това слязъл в Италия близо
до гр. Кумё, откъдето с помощта на про-
рбчицата Сибила се спуснал в подземн и я
свят, там Анхиз му предсказал бъдещата
историй на Рим чак до император Август?
Спасил Одисеевия спътник Ахеменид от
Полифем; бил предупреден от Макарей
за опасностите, които го очакват на бре-
га на Кирка (Цирцея); погребал с почес-
ти дойката си Каета. Накрая пристигнал
заедно с троянците в Лациум, посоешнат
дружелюбно от цар Латин, който помнел
63
яа.нщлц
едно предсказание, че негоВият зет ще
дойре от сялечня чуЖппня Но т.ппуяата
му Амата В неЖеланието си да gage дъ-
щёря Cd на ЧУЖоенеца подбудила царя на
рутулите Турн, годеника на ЛаВиния, да
оЬяви воина на пришёлеца. В помощ на~
Турн се яВйли хората на латин и на
Мезенцйй, както'и героичната Камила,
прёдВодителка на конен отред от Волсци;
Еней пък бил подпомогнат от аркадския
цар ЕВандър, В Жестокия дВубой Еней
надВил и убил Зурн, НО паднал и Латин.
След негоВата ,смърт Еней се възцарил
над~ ЛаВрёнтум, оженил се за Давания и
обёдънил своите троянци с местнйте
племена.'VTiTia'diiA родиначалНиГТа римля-
ните и Възлязъл оЬоЖестВен..на небето.
То'идесет години след тоба синът му
Асканий (Юл) основал на Албанските
планини града Алба Лонга, метрорплиятл
на по-къснца^Еим.
Статуя: -Еней и Анхиз” от Бернини. — Картины:
..Екей" и ..Дидона и Еней" от Рубенс. — „ПрощаВането
на Еней и Дидона” от Тин то ре то. — .Еней на пира и
Дидона” от Тиеполо. — -Еней и Дидона на лоВ" и -Ве-
нера и Еней" от Н. Пусен. — ..Еней и Дидона" от П. 1*рни.
— -Еней на лоВ В* Либийската пустиня” от Кл. Лорен.
— -Еней изнася Анхиз из Троя" от П.Бррйгел Млади.
— .Еней и Сибило В подземная сВят" от Й.Бройгел
Стэри. — Поема: ..Енеида" от Вергилий. — Епилиом;
„ОбоЖестВяВането на Еней" от ОВидий (Метаморфо-
за). — Опери: -СВатбата на Еней и Лабиния",11Еней’* от
МонтеВерди. — ..Еней В Италия** от ПалаВичини. —
Еалет: -Еней и Турн" от КанаВасо.
ЕНИАЛИЙ (грц. „ВойнстВеният", „бо-
гът на битките") -- бог на Войната или
епитет на Арес, гръцкия бог на Войната,
с когото е отъЖдестВяВан римският
КВи рин.
ЕНИО (грц.) — 1. Една onj трите сес-
три грайи, дъщерите на форкин и Ке-
то — 2. Низша богиня на Войната/спът-
ница на Арес,. В Рим отъЖдестВяВана с
Белона.
ЕНИПЁЙ (грц.) — богът на едндимен-
ната река В Тесалия (или Елида), под чий-
то образ бог Посейдон прельстил не-
гоВата любима — царската дъщеря Ти-
ре, която родила от него близнаците
Пелий и. Нелей.
ЕНОМАЙ (Ойномай, грц.) — син на
Арес, цар на Пиза В Елида, баща на Хи-
подамея (Хиподамия), чрез зетя си Пе-
лопе — родоначалник на атридите. Обя-
Вил, че ще gage ръката на дъщеря си на
този, който го надбяга В състезание на
колесница. Но с бързите си коне, подарени
му от Арес, настигал Всички и отстрани
ги пронизВал с безпогрешнотб си копие.
НадВил го едба тринадесетият състеза-
тел Пелопе. Той .подкупил Миртил, ко-
чияща на Еномай, и той преди състеза-
нието ВлоЖил тайно В оста на царската
колесница Восъчен клин. Така през Време
на надбягВането колата на Еномай се раз-
била и самият цар намерил смъртта си
под нея. Според друга Версия Пелопе по-
бедил В състезанието, защото получил
конете на Посейдон, Така Пелопе спе-
челил за Жена Хиподамея, а подкупния
Миртил удаВил. С мита за Еномай гър- .'
ците сбързВали надбягбанията с колес-
ници на Олимпийските игри.
ЕНОНА (Ойнона, грц.) — 1. фригийска
нимфа, дъщеря на речния бог Кебрен,
която Парис отВел на планината Ида и
ЖиВял с нея, докато бил овчар, но после,
я напуснал заради Елена. Преди Парис я
любил Аполон, той й предал лечебното
изкуство. Когато Парис бил смъртно ра-
нен, помолил да го излекуВа, но тя му
отказала. След негобата смърт от мъка
се самоубила.
— 2. Пигмейка, почитана от сВоето пле-
мё като богиня; презряла Хера, затоба
богинята я преВърнала В ЖераВ (грц. „ге-
ранон"). Оттук Второто й име Герана.
Писмо: -Енона до Парис" от ОВидий (Героини). —
ЕНОПИОН (Ойнопион, грц.) цар на
о.Хиос, син на Дионис (или Радамант)
и Ариадна, съпруг на нимфата Хелика,
баща на Меропа. ПонеЖе беотийският
ловец Орион изнасилил дъщеря му, Ено-
пион го напил, проспал и ослепил. ЛоВецът
слоЖил на раменете си едно момче и.му
запобядал да го Води към слънцето, а ка-
то стигнали пред изгреВа, си излекуВал ।
чрез слънчев лъч зрението и тръгнал
обратно, за да си отмъсти. Енопион, из-
паднал В уЖас, се. спотаил В подземно
скривалище, построено нарочно за него
от Посейдон и Хефест (или го скрили
децата му на дъното на кладенец).
ЕНОСИГЁЙ (грц. „земетръеецът") *-
постоянен епитет на морския бог По-
сейдон.
ЕОЛ (грц. „подвиЖният") — 1. Син или
Внук на Хипотес, според Вергилий — на
Посейдон и Меланипа, Владетел на ми-
тическите Еолийски или Лцпарски остро-
Ви. ПостаВен от ЗеВс за поВелител на
ВетроВете, който дърЖал затворена във
Вечна тъмнина на митическия остров
Еолия, североизточно от Сицилия, откъ-
дето ги пускал от Време на време. ОЖенил '
шестте си синове за шестте им сестри.
Дъщеря 1Йу Алкиона била предана съпруга
64
Аполон Белведерски. Ватикански музей в Рим
Афродита Кмидска, от Праке и та л, Ватикански музей 6 Рим
Силен с малкия Дионис на ръце. Ватикански музей в Рим
Арес Лудовизи. Музей Терми в Рим
Huke от Самотраки. В Лувър. Пари*
Пан и Аполон. Национален музей в Неапол
Персей и Андромеда. Капитолийски музей в Рим
Орфей и траки в тракийскв мосия. ДърАавни музеи, антична сбирка
в Берлин
Орфей. Евридика и Хермес, копие от загубен оригинал в школа та
на Фидий. Ок. 420 а. пр. н е.. Национален музей в Неапол
Атина. Херакъл и Атлант, метопа от храма на ЗеВс В Олимпия
Диана и Актеон. Национален музей 6 Палермо
Улучена Ниобида. Музей Терм и 8 Рим
Млада Apuua. Музей Терми В Рим
Венера Киренска (детайл). Музей Терми 8 Рим
Танцуваш Фаун (бронз). Национален музей в Неапол
Богинята на луната Селена, от юЯсния фриз на Пергамския олтар
на Keuk. След преВръщането на двамата
В морски птици Всяка зима за седмица
Еол уталоЖВал ВетроВете, докато >^ен-
ската мъти над морската повърхност.
При странствуВането на Одисей той ао
посрещнал дружелюбно. На прощаВане му
подарил бичи мях, 6 който бил напъхал
'ВетроВете, и му обяснил как да'бораВи
с тях. Но другарите на Одисей помислили,
че Вътре има златни съкробища, и отвър-
зали меха. Така ВетроВете излетели на-
Вън и отбели кораба обратно при Еол, у
когото Вечё не намерили същия прием.
— 2. Тесалийски цар, син на Хелен и ним-
фата Орсеида, Внук на ДеВкалион, ба-
ща на Атамант, Сизиф, Кретей, Сал-
моней, Псут и др.. Все основатели на
различии градоВе. Митически родоначал-
ник на гръцкото еолийско племе. —
3. Троянец от свитата' на Еней.
Кантата: „ЗадоОоленият Еол" от Й. Себастиан Бах.
ЕОЛЙДА (грц.) — дъщеря на повели-
теля на ВетроВете: Алкиона.
ЕОЛИЯ (грц.; Стронгила, Липара) —
1. Неприступен остроВ и царство на бо-
га на ВетроВете Еол, плуващ В далечния
Запад. — 2. Дъщеря на Амитаон, съпру-
га на Калидон.
ЁОС (грц.; Зората, Утринната зрра;
лат': Аврора) — дъщеря на титана Хи-
перион и~на титанката Тея, сестра на
Хелиос~и на Селена, според една версия
дъщеря на Хелиос и на Нощта. От пър-
Вия си съпруг Астрей родила ВетроВете
Борей, ЗеФир, Нот и звезоите. За по-
етите от Омир нататък е облечена В
багрите на утринното небе, тя е розо-
Вопръста, шафранодрешна, лъчезарна,
златопрестолна, роснокоса, пурпурна.
Всяка сутрин носи сВетлината на бого-
Вете и хбрата, като изплуба из морските
дълбочини на дивна колесница с конете
си ~Лампос и фаетон — „блестящ” и
„искрящ", подкарВа, звездите (пред нея
бърза единстВено Зорницата), пропъэкаа
тъмнината и отВаря с розоВите си пръс-
ти пред колесницата на Слънцето злат-
ните небесни порти, както казВа Верги-
лий В „Енеида”.
Героиня е на четири любовни романа,
В който се яВяВа бее похититёлка. ОтВе-
ла~~В ооителта на боговете надарёния с
боЖестВбНа'Красота Клит. сина на Ман-
тии от гадателския род на мелам поди -
дите. ОтВлякла лоВеца Орион, сина на
Посейдон, но боговете се пазгнебили и
богиня Артемида го пронизала със стре-
ла на о.Ортигия (Делос),
След смъртта му ЗеВс го Въздигнал
заедно, с лоВното му куче В съзВездие на
утринното неое олизо до съзВездието
Плеяди. — ОтВлякла и страстния ловец
Кёфал, сина на Деион и внука на теса-
лййскйя цар Еол, скоро след сватбата му,
след като ао отчуЖдйла от неВестата
Пр~окрйд~а. Паи-извести ото увлечение на~
Еос~ё по Титон. за когото още Омир съ-
общаВа, че е син на троянския цар Лао-
мёдонт, брат на Приам й баща_ого_Е.ос
на~ептоОТТСкия~ цар~Мем н он. Пленена от
красотата му, богинята го обйкнала,1 по-
хитила и отвела В океана или в страната
на слънцето Етиопия. Оттам Всяка сут-
ритгсе надигала от леглото му, за да раз-
наЬя~днеината светлина." '
&бърйала се с молба към Зевс да дари
любймия й с безсмъртие, но забравйХеГда
пойска~за него и Вечна младост. 1 aka 1и-
тон пред нейните очи като Всички
смъртни се състарявал и смалявал, до-
като, залазил само гласа си, преВърНёл се
на' щурец. От срам тя го скрила от "ЧУЖ-
дите очи в залостената си спалня. А
Мемнон като съюзник на троянците В
Троянската Война бил пронизан от
стрелата на Ахил. В мига на неговата
смърт Еос избледняла и облак забулил
ефйра Оттогава майката плачела пр и
Всяко зазоряване. Капките утринна роса
били нейните сълзи. Върху много антично
вази Еос е изображена как язди върху ко-
лесница с четири коня или впряга конете
на Хелиос, или летяща разлива от съд
роса Върху земята. Върху големия фриз
на Пергамския олтар в сцената на гиган-
томахията язди на кон Високо пред Хе-
лиос.
Кавтини: ,Еос по&еЖсава Нощта' от Тиелоло; от
Пиетро да Кортона. — Химн: я Към Зората” атОрфей.
— Опера: -AGpopa' от Е.Т. А. Хофман.
ЕПАф (грц. „д'окосване”) — Внук на
Инах, син на Ио и на Зевс, оснобател
на гр. Мемфис и митически цар на Египет.
Почитан там като свещения бик Апис.
ЕПЁЙ (грц.) — 1. Син на Панопей,
отличен боксьор, худоЖник и строител,
дошъл от Цикладските острови пред-
Троя и там построил с помощта на Ати-'
на дървения троянски кон. — 2. Син на
Ендимирн. Станал цар на Елида, след
като победил 8 състезания братята си.
ЕПИГОНИ (грц. „потомци”) — сино-
Вете на Седемте против Тива, който
десет години след безуспешния поход на
бащите си завладели и разрушили Тива,
след това се завърнали в Пелопонес: Тер-
зандър, син на Полинейк; Алкмеон
5. Антична митология
65
(предбодител); Егиалёй; Диомед, син на
Дидей; Промах (или Тлезим.ен), син на
Партенопей; Стенел, син на Капаней;
Полидор, син на Хипомедонт.
ЕПИКАСТА (ври.) — у Омир другото
име на Йокаста, майката и съпругата
на Едип.
ЕПИМЕНЙД (грц.) — полуисторическа
личност, гадател, поет и Жрец от
о. Крит, иэвършил очистителни обреди В
Атина за „КилоноВото сВетотатство"
(след метеЖа на Килон привърЖениците
му били посемени Върху олтарите на Ати-
на и ериниите). Според по-късни митоВе
проспал В омагьосана пещера 57 години.
Като излязъл оттам, намерил брат си В
дълбока старост.
ЕПИМЕТЁЙ (грц. „който късно се се-
ща") — син на Я пет и Климена, баща
на Пира, брат на Атлант, Менойтий
и Прометей. Въпреки съВета на брат
си да не Вэема подаръци от богоВете, се
оЖенил за Пандора, която му изпратил
ЗеВс. Така докарал Всички злини и неща-
стия на сВета.
ЁП И МЕТИ ДА (грц.) — дъщерята на
Епиметей: Пира.
ЕПИОНА (грц.) — съпруга и спътница
на Асклепий, майка у Омир на синоВете
му Подалирий и Махаон и на дъщерите
му Хигия („здраве"), Ясб („лечение"),
Панакея („Вселечителка") и на момчето
Телесфор, („изпълнител"). На о. Кос била
почитана като дъщеря на Асклепий.
Вале: Ланцът на Епиона" от Й. Щраус-Бэща.
ЕПОНА — богиня наВярно от келтски
проиэход, покровителка на конете, ма-
гареграта и мулётата, почитана от пас-
тири и колари. Култът й преминал от
Галия по цялата Римска'империя. Нейни-
те изображения били поставяни В обо-
роте. Открити са множество оброчни
надписи, посВетени от Войници на Епона.
Сродна на нея у римляните е Бубона,
богинята на рогатия добитък.
^'ЁПОПЁЙ (грц.) — 1. Цар на Сикион.
Син на Алоей, Внук на Хелиос, баща на
Маратон (епоним на едноименната
местност). При него избягала от гнева
на баща си Никтей, тиВанскияцар, Ан-
тиопа, след като родила от Зевс близ-
наците Амфион и Зет. Никтей се са-
моубил от отчаяние, но преди смъртта
си заклел своя брат Лик да накаЖе Ан-
тиопа. В завързалото се сражение Ёпопей
бил убит от Лик. — 2. У Овидий тирен-
ски моряк от свитата на Акет, под чий-
то образ богът на виното и веселиёто
се явил пред Пентей.
EtffiTfl (грц. „обичната") — 1. Една от
geBemnie музи,музата' на~ лириката' и лю-
ббВната поезия. Неин атрибут е'лирата.
— 2. Една от нереидите.
ЕРГАНА (грц. „работничка", „майстор-
ка") — епитет на богиня Атина като
покровителка на Женските сръчности и
занаятите.
ЕРГЙН (арц.) — 1. Цар на минийците
от Орхомен, син на Климвн, баща на ху-
доЖниците Трофоний и Агамед. След
победа налоЖил на гр.Тива позорен.теЖък
данък — в течение на двадесет години
да му пращат по 100 крави годишно. Ко-
гато ВеднъЖ глашатаите му отивали да
получат данъка, били пресрещнати от
Херакъл. Той им отрязал носовете, уши-
те и ръцете, окачил ги на шиите им и с
тези „дарове" ги върнал при Ергин. Раз-
гневан, минийският цар напуснал Тива, но
Херакъл о оръЖието, което получил от
богиня Атина и подпомогнат от тиван-
ската Войска, убил Ергин и обърнал в бяг-
ство тиванците, като ги принудил да
върнат в двоен размер получения дото-
гава данък. — 2. Заместник на Тифис,
кормчията на кораба Арго след неговата
смърт. Под негово водачество аргонав-
тите слезли на острова на Арес,
ЁРЕБ (грц. „мрак") — бог-олицетво-
рение на мрака на земните дълбини, про-
излязъл от първичния Хаос, место са-
мият подземенсвят. У Хезиод — син на
Хаос („зеещата празнина") и брат на
Нощта. Според друга версия съпруг на
Нощта, баща от нея на Химера (Деня)
и Ефир (Горния бъздух).
ЕРЕХТЁЙ (грц. „тресящият") — ми-
тичес{аГатинск'и цар и герой, получовек-
полузмёй, произлязъл от Гея, която го
предала на Атина. а тя ЙО аятвопила в
кашнииа и го поверила на сбоите слуЖи-
телки-Жрици — дъщерите на Кекропс.
П'гткърнп! кято оВоиник на кекропс и
отъЖдестВяван с Ерихтоний, оил смя-
тан за основа'|йёЛ на атиникаша дьрЖаВа
след потопа, като син на Пандион. И м ал
чёгпиои сина U четири дъщери, меЖдУ тях
Кекропс, Прокрида и прочутата Ори-
тия. Едно от Важните негови дела~Ъила
Войната му с елевсинците и с техния съ-
юзник тракиеца Евмолп. За да победи
66
противниците cu, трябвало да принесе
В Жертва една от сбоите дъщери и той
принесъл или Хтония, или неомъЖените
си дыцери без Креуса. Кацпо Възпитанйк
на боаиня Атина постройл ё нейна чест
на Акропола Ерехтейона — храма на Ати-
на Полиада и на Посейдон:
Картина: „Ерехтеи" от Рубенс. — Драми: „Ерехтей"
от ЕВрипид (загубена): от А.Суинб-ьрн.
ЕРЗЕфОРИИ (грц.) — тайнстВо,
сВързано с култа на Афродита: През
юнска нощ две'атински деВойки ерзефори
(„носителки на росата") поемали от ръ-
цете на Жрицата на Палада на Акропола
и понасяли на глаВите си кошница с ппайн-
стВено съдърЖание, към което не биВало
да поглеЖдат. Вътре се намирали сим-
Волите на оплоЖдането и роЖдението.
ДеВойките отнасяли и полагали кошни-
цата-олицетВорение В пещера под зе-
мята, сВещена на Афродита.
ЕРИГОНА (грц.) — 1. Дъщеря на ати-
нянина Икар (не сина на Дедал!) или Ика-
рий, прелъстена от Бакх под образа на
лоза. СлоЖила край на ЖиВота си, когато
нейният баща бил убит от селяните на
Атика: при празненстВото на Бакх той
за пръв път им поднесъл да пият Вино,
а те помислили, че им даВа отробно пи-
тие. Заради синовната си обич превър-
ната В съзвездието ДеВица. МеЖду нея
и съзвездието Скорпион (Щипци) било
осВободено място за ноВото боЖество
Август. Митът бил широко разпростра-
нен в древността чрез поемата „Еригона"
на учения и поета от III В. пр. н.е. Ера-
тостен. — 2. Дъщеря на Егист и Кли-
темнестра, опитала се да предизвика
общо проклятие над Орест, който убил
баща й.
Драма: -Еригона" от Софокъл (СъВ фрагмента).
ЕРЙДА (грц. „раздор”) — богиня на
раздора, дъщеря на Нотта, сестра и
спътница на бога на Войната Арес. Спо-
ред^Хезиод. майка на Нещастйята. СВа- .
дите и Глада. Не била поканена на сВат-
баша на Нелей"и~ Тетида, затова от
вратата подхвърлила между гостите
златната ябълка.на раздора с надписа: „На
н а и-красивата!" Всяка от трите богини
Хера, Атина и Афродита сметнала, че
ябълката трябвало да.принадлежи на нея.
Спбрът бил разрешен от Парис на пла-
нината Ида В Мала Азия. За награда-ва-
гините му предлагали своите дарове: Хера
обещала, ако Парис се произнесё В неинЗ
полза, да го Възнагради с властта над
всички хора, Атина — да~му носи военни
подави, а Афродита1— да му помогне да
спечели най-красивата Жена. Парис при-
сьдил първенството на Афродита и по-
лучил Елена. съпоугата на спартанская
цар Менелай. Това станало причина да
из'бухне Гроянската Война. С япъикатя
богиня Ерида В Рим била отъЖдестбена
Дискордия, спътницата на богинята на
Войната Белона.
Картина: „Еридз б градинатз на хесперидите” от
У. Търнър.
ЕРИДАН (грц.) — 1. Митическа река
на крайния Запад, 6 която паднал фае-
тон, когато го поразила мълнията на
Зевс. Тя отнесла в Океана сълзите на
хелиадите — сестрите на фаетон. Гър-
ците отъЖдествяВали с нея редица реки '
на запад от тях. най-често р. Пад (дн. По)
В Италия. По-късно — една от реките В
подземния свят. — 2. Богът на реката,
син на Океан и Тетия, изобразяван с
рога, защото от най-ранни времена реч-
ните боЖестВа били представяни като
бикове, рогата му били позлатени поради
златоносния пясък на реката.
ЕРИЗЙХТОН (грц.) — 1. Син на те-
салийския цар Триопас, баща на Мнес-
тра. Изкоренил или изсякъл дървета от
свещената дъбрава на Деметра Въпреки
нейното предупреждение (тя се явила
пред него под образа на Жрица). За све-
тотатството бил наказан с неутолим
глад. Изял цялото си имущество, прибяг-
нал до просия, продавал дъщеря си, накрай •'
почнал да ръфа собствените си меса. —
2. Син на Кекропс и Агравла от Атика,
пренесъл статуя на богинята Илития от
о. Делос в Атина.
Картина: „Адонис и Еризихтон" от ДЖордЖоне. —
Елилион: .Еризихтон" от ОВидий (Метаморфоэи).
ЕРИКЕПАЙ — enumem на фанес, дву-
полоВия първи бог на орфическата тео-
гония.
ЕРИКЙНА (грц.; лат: Ерицина) — enu-
mem на Афродита по прочутото й све-
тилище в Ерике, СеВерозападна Сицилия.
ЁРИКС (грц.) — 1. Планина и град В
Северозапдна Сицилия, дн. Сан ДЖуляно,
с прочуто сВетилище на Афродита,
оттук епитетът Ерикина (Ерицина),
който носи богинята. — 2. Царят на
едноименния град, син на Посейдон и
Афродита или на Афродита и аргонавта
Бут. Опитал се да открадне от Херакъл
бик от стадото на Герион и предизвикал
героя на борба, но бил надвит и убит от
67
него. — 3. Боец на фин ей, Вкаменен от
Персей..
ЕРИМАНТСКИ ГЛИГАН — диВ глиган,
който се криел В планината Еримант и
опустошавал полята на Аркадия. Хера-
къл го гони'л до Върха на планината, къ-
дето звярът затънал В дълбокия сняг,
завързал го и го занесъл на господаря си
ЕВристей (IV подвиг на героя).
ЕРИНЙИ (грц, „проклятия") — богини
на бъзмездието, обитателки на подзем-
нйя свят, отъЖдествябани с латинските
фурии. Според хезиод дъщери на Уран
(Небето) и Гея (Земята), произлезли от
kankiime кръв, който се ръсели на земята
от" скопения Уран; според друг мит —
дъщери на Нощта и на Ереб. У Омир ту
една, ту няколко, по-късно три; Алекто
(„Йеукротимата"), Тисифона („Отмъс-
тителката за уоийствата") и Мегера
(„Завистницата”). Пазителки на нрав -
ствёния peg, „ото на'u'lpdUegAuUuuiiiiiia'';
безмилостно преследвали за Всяко убий-
ство, особено на родственици, и наказ-
вали"~престъпилигпе клетвата и госто-
приемстВото, като ВсяВали у тях без-
умие: ЙзооразяВани като стариии със
змой В косите и с бичове В ръцете.
Най-йзвестните митове за тях са сВър-
зани с Орест и Мелеагър. В по-късно
Време за омилостиВяВане наричани ев-
фемистично евмениди („милостиВи",
„благосклонна"), образите им са омеко-
тенй.
Слпатуу; „Спящата ерикия" („Медуза ЛудоВизи").
римско копие по елинистичен оригинал (Рим. Музей
Терми). Трагедии: „ЕВмениди" (трета част от три-
логията .Орестея") от Есхил. — „Едип В Колон” от
Софокъл. — „Орест” от ЕВрипид. — „Ериниите” от
Ш. М.'Р.Леконт дьо Лил (муаика от Ж. Маске). — Химн:
„Към ериниите" от Орфей. — Балада: „ЖераВите на
Ибик” от Шилер.
ЕРИфЙЛА (грц.) — сестра на Ад-
раст, съпруга на аргоския цар и гадател
Амфиарай, майка на Амфилох и Алк-
меон. Срещу огърлицата на Хармония
пред самия поход на Седемте прот’иб
ТиВа издала скривалището на съпруга си
и така го изпратила на яВна смърт. На
суетната си майка по-късно отмъстил
Алкмеон.
< ЕРИ)СТОНИЙ (Ерихтей, Ерехтоний)
— 1~ Цар на лтина, син на Хефести
Гея, роден от земната почва, получоВек-
пблузмия, като дете поверен от Атина
на Херза, Пандроза и Аглавра — дъ-
щерите на КекропсГда го пазят във Вър-
ббВа кошница. ЬогВнйтЭ'ПлЯ забранила да
отварят кошницата, но от лтсбоптгпт-
ство те нарушили заповедта й и като я
отворилтлГВидели Вътредете, опасаноот
,31йГеи.. За наказание според едни АглаВоа.
и Херза били задушени от змея, според
други били обзети от безумие и се хВър-
лилй от Акропола В пропастта. Митът
е етиологичен, създаден е, за да обясни
произхода на култоВото таинство ер-
зефории в Атина. Според една версия
Едухтоний бил арбитър в спора меЖду
{Динята Атина и Посейдон за властта
над гр! Атина. След Време Хефест поискал
от Зевс да' подмлади сина му. Смятали
го за откривател на колесницата с че-
тири коня, затова след смъртта му бил
превърнат В съзвездието Колар. Първо-
начално бил отъЖдествяван с Ерехтей,
но по-късно гръцките трагици отделили
от общия образ персоналка на сина на
Пандион, бащата на четирите сина. и
четирите дъщери. — 2. Синът на Дар-
дан, цар на дарданците, баща от Ас-
тиоха на троянская цар Трос.
Картина: „Дъщеритв на Кекропс и малкият Ерих-
тоний- от Рубенс. '
-ЁРОС (грц. „любов"; лат. Амор, Купи-
дон )~ — най-напред първичната Космого-
нична сила на любовта. която Властвува
навсякъде и свързва Всичко, произлязъл
нЗ-Хаоса еонпвременно г: Гея (Земята)
и Уран (Небето). понякога смятан за син
на Кронос. По-късно станал син на Арес
и Афродита, бог на любовта. която
р'азпалва не само у хората, но и у ооао-
Ветё. Най-велик бог, съпротивата сращу
н его~е нёвъзмоЖна, не му устояВа дор и
ВеликияП! ЗеВи'.”"Бил изйбразяван ка'то
добре сложен атлет, по-късно пт рлн-
нистическата епохя бил красив младеЖ
или крилато голо момче със златен лък
и два вида стрели В колчана: с едните
съ'буЖоал сладката любовна мъка, а с дру-
гите — отвращение и равнодушие към
това чувство. “
По молба на Афродита упраЖнил мощ-
та си и Върху бога на подземния свят:
най-остратё и най-бизпогрешната му
стрела направила Аид (Дит) да пламнё
от любов към Персефона и да я похити.
3а_Въздействието_иа_Ерос върху подзем -
ните богове говори в самия Тартар
Орфей. Капризното момче не Жали и соб-
ствената си майка: случайно я одраскал
с _Върха ня стрела и събудил у нея люБоВ
към красивия ловец Адонис: С една стре-
ла разпалил у Аполон страстна любов
към- Дафна, а с друга ппедизВикал отвра-
щение към бога. Аюбима на Ерос е Пси-
хея. За прйказната му любов към нея раз-
Йазва римският писател Апулей. ВЖ. Пси-
68
хея. ОбикноВено Ерос се дВиЖи В обкръ-
Жението'на Афродита, той се ripugpy-
ЖаВа от Хи меней, бога-олицетворение
на сВатбения обряд, и от сбоя брат Ан-
теросГ, бога на Взаимната, споделената
любов.
От V 8 пр. н.е., особено от елинисти-
ческата епоха, В литературата и В из-
образителното изкустВо богът се рои В
любимите персонажи: крилати голи ероси
(амури, амурети, амурчета), които из-
пълняват ВсекиднеВни занимания: ходят
на лоВ, яздят, състезаВат се на.колесници
и пр. Римските поети ОВидий, Проперций
също ги ВъВеЖдат В стихоВете си като
амури и ?купидони (лат. „ВъЖделения").
Римляните Възприели гръцкия бог, като
подменили имегпо му, без да прибавят
нёщо същестВенр В чертите и йраВЗ''МУ7
ВТърция най-изВестният му храм бил В
Теспии, град В Беотия, където Вески пет
години се чествували празненствата
еротидии. Статуите на бога стояли В
аимназионите меЖду статуите на Хер-
мес и Херакъл, още като надгробии па-
метници, защото Ерос се смятал за уте-
шител при скръб. Най-хубаВата статуя
на цялата дреВност била „Ерос" от Прак-
си тел, изгорала при поЖар В Рим през
Времето на император Тит.
Статуи: „Торсо на Ерос' (ВъВ Ватиканския музей).
— -Ерос опъВа лъка* от Лизил (копие в Капитолийская
.музей В Рим). — -Ерос и Психея* (В Капитолийский
музей). — -Ерос' (мраморна статуя от Никополис ад
Иструм, дн’с. Никюп. Великоптърновско). — „Амур"
от Канова; ст Торвалдсен; от Роден. — -Амор и Психея"
от КаиоВа; от Р. Бега; от Роден; от Торвалдсен. —
-Триумфът на Амор* от Торвалдсен. — Картини: -Амор
и Психея* от Рафаело. — -Въэпитанието на Амор* и
„Триумфът на Амор* от КоредЛо. — -Възпитанието
на Амор", -Венера и Амур* от Тициан. — -Амор дялз
лъка" от Рубенс. — .Венера и Амур*, „Амур* от Рени.
— „Ерос наранява Психея* от ф. Буше. — „Амор и Пси-
хея" от Кокошка. — Стихове: .Обрааът на Амур",
„Амури* от Проперций. — -Ерос беалецът" от Мосхос.
— „Новият Амур* от Гъоте. — Химии: „Към Ерос' от
Орфей. — Приказка: „Амур и Психея* В романа „Ме-
таморфоза* („Златното мэгаре") от Апулей. —Драма:
-Ерос" от флетчър. — Опери: „Амур" от Кавзли. —
-Празниците на Амур и Бакх* от Люли (текст Молиер).
— Балет: „Амур и Психея" от П. Хиндемит.
ЕСДК (грц.) — син на Приам и Алек-
сироя, от майчина страна правнук на бо-
гиня Тетия. Влюбен В Хиперия, дъще-
рята на троянския речен бог Кебрен; от.
мъка по нейната смърт, за която се смя-
тал Виновен, се хвърлил от скала в мо-
рето/там Тетия го преВърнала в гмурец.
ЕСКУЛАП (Ескулапий, лат.) — латин-
ската форма на името на гръцкия бог на
лечението Асклепий.
Епилион: .Ескулап" от ОВидий (Метаморфоза).
ЁСОН (грц.) — друга транскрипция на
името на тесалийския цар Езон.
ЁТА (грц.) — планината В ЮЖна Те-
салия, Гърция, на която се самозапалил
Херакъл.
ЕТЁЙСКИ (грц.) — произхоЖдащ от
планината Ета: „етейски" цар е Кейк,
защото родният му град Трахин бил раз-
полоЖен на планината Ета.
ЕТЕОКЪЛ (грц.) — син на Едип и Йо-
каста, брат на Полинейк, Антигона и
Йемена. След като Етеокъл и Полинейк
се споразумели да царуват 8 Тива на сме-
ни от по една година, отказал да отстъпи
властта на брат си и го прогонил от гра-
да, което станало причина за похода на
Седемте против Тива. Накрая двама-
та братя се погубили взаимно.
ЕТИйПЦИ (грц. „обгорели на слънце-
то") — според най-старото предание
мирните обитатели на югоизточния край
на света, отхкойто иэгрява Слънцето
(оттук тъмният цвят на коЖата им). У
Омир щастливо, често посещавано от
боговете племе. По-късно била създадена
представата и за заладните етиопци.
Еос (Зората) пренесла В пещераВ стра-
ната на етиопците любимин си Титон
и му родила там синовете Ематион и
Мемнон, съюзника на .троянците В
Троянската война. Етиопски цар е Ке-
фей (Цефей), чиято съпруга Касиопея
раэгневила нереидите с хвалбите си, че
ги надминаВа по хубост, и чиято дъщеря
Андромеда била прикована върху скала
край морето за храна на чудовището.
ЁТНА (грц.) — вулкан на остров Си-
цилия. Според един мит лежала върху гър-
лото на гиганта > ифон, които, затрупан1
с тази планина от Зевс (Юпитер), все’
още се бунтувал, като изпигва пламъци,
камъни и пясък. Огнен, Вулканът кипи .съе
сёрните си пещи през многото душници
или ветровете предизвикват в пеще^ите
му пламъци чрез сблъсъци на скални маси.
Според друг мит в неините дълбочини се
намирала ковачницата на Хефест.
ЁТРА (грц.) — 1. Дъщеря на трезен-
ския цар Питей, съпруга на Егей, майка
на Тезей, която диоскурите похитили
и направили робиня на сестра си Елена,
заедно с нея отведена в Троя. Оттам при
падането на града била освободена от
сбоите Внуци Акамант и Демофонт.
69
2. Океанида, съпруга на Атлант, май-
ка от него на седемте хиади и на Хиант.
ЕфИАЛТ (грц.) — един от дВамата
алоади (синобете на Алоей), брат-близ-
нак на От, Внук на Посейдон.
ЕфЙР (етер, грц.) — у Омир и В гръц-
ката поезия небето и небесното про-
странство. Според Хезиод син на Ереб
и на Нощта, или на Хаос и Ереб; съпруг
на, Хемера (Деня) или на Гея (Земята).
В натурфилософското учение на Арис-
тотел боЖествена и небесна субстанция.
Огнена пърВоосноВа, обВиВката на сВета,
от която произлезли слънцето и звез-
дите, сред която ЖиВеели богобете.
ЕфРОСЙНА (грц.) — опростена тран-
скрипция на името на харитата ЕВфро-
сина.
ЕХЙДНА (грц. „змия'1) — чудовище от
Скития, Кйликиё или подземния свят, дъ-
щеря на (Роокин и Кето, или на Таотао
и Гея според Хезиод на Хризаор и океа
нидата Калироя. ПолуЖена-полузмия,
огнедишаща. отличаваща се със сила и
бързина. ОМЪЖила се за I ифон и му на-
родила страшните чудовища Цербер,
Лер'Нёйската xugpd, Х'имёрё. исрин~-
кса на египётска I ива и Аемейския лъВ.
СКоред no-късен мит майка от Херакъл
на Агатирс, Гелон и Скит, родоначал-
ниците на агатирсите, гелоните и ски-
тите. Убита, докато спяла, от Аргус.
ЕХИНДДИ (грц. „тгралеЖовите остро-
Ви") — група от поВече от пет малки
скалисто острови срещу устието на
р. Ахелой, принадлеЖащи на Акарнания,
днес под различии имена. Някога били
нимфи наяди, който заклали десет юнеца
за ЖертВоприношение на полските бо-
жества. ПонеЖе не зачели Артемида, тя
ги превърнала В скали.
Епилион: „Ехинёдите" от ОВидий (Метаморфози).
^ХЙОН (грц. „змийски мъЖ") — 1. Един
от петте ВъоръЖени спарти („посети
мъЖё"), котТю израсли от посетите от
Кадъм драконови зъби и оцелёли след Жес-
токата битка. иЖенил се за Агава, дъ-
щерята на Кадъм, на когото помагал при
построяВането на Тива. Издигнал храм на
Кибела. Неговият син Пентей получил
от своя дядо Властта над града. — 2. Син
на Хермес, брат на Еврит, аргонаВт.
ЁХО (грц.) — ореада (планинска ним-
фа), олицетворение на ехото и природ-
ната сила на планината. ПонеЖе залъгвала
със сладката си реч Хера, докато Зевс
общувал с планинските нимфи, ревцива-
та небесна царица й отнёла способност-
та да изговаря думите цели. Опитала се
да спечели любовта на Нарцис, най-кра-
сивия от Всички младеЖи, но не намерила
отзвук, скрила се и се вкаменила, останал
единствен безтелесният й глас — ехощо
в планината.
Картина. _Ехо с Нариис" от Н. Пусен — Лхо
и Нарцус“ от ОР.идий (Метаморфоза). — Драма „Ехо"
от К РостВоробски.
ЖЕЛЁЗЕН ВЕК — последният, чет-
Въртият световен период, век на нрав-
ствен упадък, ВЖ. Векове.
ЖЁРТ8ЕНИК — Възвишение, единичен
стълб или архитектонична композиция,
средище на античен култ — ВЖ. Олтар.
Ж^РТВОПРИНОШЁНИЕ - даровете,
който античните хора принасяли на по-
койници, герои или богоВе за измолВане
на помощ против нещастия.за очищение
и'ВлагОдарйост,'при полаганё на клетви,
склю'чване на договори и пр. най-чести,
особено 33 авроите~и~'прп~~частни Жер-
твоприношения, били Оезкръвните
ЖертВи: плодове, предимно дърВите пло- .
дове на реколтата, потки, „медова смес"
от мёд~и мляко, на първо място вино 8
началото й В края на оореда. Като кръв-
нв ЖертВи оили прйнасяни най-ВаЖните
Животни за изхранването на чоВека —
Вол, теле, овца и свиня, освен тях кон,
коза, риба и дребни домашни Животни. На
всеки бог принасяли определено Животно:
кон за Посейдон, Куче за Хеката, петел
за Асклепий, гъска за Изида. На небес-
нйт.е богове посвещавали бели Животни,
на подземните и морските — черни, а на
боговете на огъня — яркочервени. На бо-
говете отдавали мъЖки Животни, на бо- .
гините — Женски. Една част, от Живот-
ното — определена за боговете, била из-
гаряна заедно с кръвта, а останалата,
по-фината, Рила разпреоеляна меЖду Жре-
ца' и участниците в Жертвоприношение-
то за култовото угощение. Но Живот-
70
ните, посВещавани на боговете на'под-
зёмния свят и на покойницигпе, както и
ЖерМвиёпе при очистителните обреди,'
билЪ НйбТьЛно изааоянн яяряНяни или хВъп-
ляни В мооето и реките. Мякяп оядко.
прйнасяли и чоВешки Жертви. Преди за-
почване на сражението при Саламин гър-
ийте принесли
тпимя пепси.
Освен единични и мало и масовц- Жер-
твоприношения. Големите тържествени
обреди се наричали хекатомои — т.е.
„Жертва на сто вола", макар че воловете
можело да се заменят с други Животни.
При Жертвоприношението се спазВало
строго: Животните да бъдат без недос~
татъци и петна и да не са изпълнявали
никаква служба на човека, Жрецът да бъ-~
дел забулен, облеклото му да бъдёло без-
укорно чисто, пои действието да се па-
зело пълно мълчание. В Рим ЖертВопрй*-
ношението почвало с повика на глашатая:
„Пазете мълчание!'" (havete unguis). Там
при очистителни обреди принасяли „Суо-
Ветаурилиа" (Suovetauriiiaj — тройните
Жертви със сВиня, овца и Вик, на Мар-
сово поле. Такова Жертвоприношение е
изобраэено върху постабката на стауята
на Гней Домиций Аенобарб, сега в Лувър,
ПариЖ,,и върху мраморната преграда на
ораторска трибуна в Римския форум.
ЖРЕЦЙ (грц. хиереи. лат. сацердотес)
— в клада и Рим — свещенослуЖители.
„посредници меЖду боговете и хората",
първоначално и гадатели по вътрешнос-
тите на Жертвените Животни, тълку-
Ватсли на отговорите на оракула и на
свёщеното право. В Атина главното им
задълЖение било да'се гриЖат за храмо-
Вете, статуите на боговете. за публич-
ния~култ — празненствата и ЖертВопри-
нбшенията. Но могли да изпълняват и
други длъЖности, давали също лечебна
ппмгЯГГТянът се придпбивал С Общ избор.
по'Жребий или по наследствено право (в
Елевсин — евмолпидите, в Дидима —
бранхидите), В някои случаи се купувал.
Жреците не получавали възнаграждение
опгГ дъоЖаВата, но получавали доходи от
храмовите имущества, от продаЖбата
на'коЖите на жертвените животни и от
частта от месото на Жертвените да-
рове. При това Живеели безплатно при
храмоВете, ЬиЛи осВбЪождавани от да-
нъци- и uuvau иьвЖаВни таиоби. Н£~тях
билц-нодчинени хиеродулитё („свещени
1 роби")7 които обработВали храмовите
земи. Носели дълги бели одеЖди — отпа-
Сан хитон, и дълги коси. Имали опреде-
лёни ограничения в храната. Така напр.
било забранено на Жреците на Посей-'
дон, бога на морето, да ядат риба. В
Атина на най-голяма почит се радвал ар-
хоТГтът-базилевс — Жрецът на Дио-
нис ьлевтерёй, които заемал първо мяс-
то при празненства, иари и Жертвопри-
ношения, а 8 театъра на Дионис сядал на
разкошен мраморен стол (запазен и сега!)
на първата редица. Жреците на боговете
били мЪЖе, ЦвбщёноСлуЖителите на бо-
ги ни'т'ё'ои ли Жени"- Ж^ятцп~(ЖрсП1ата~н а
Артемида В Таврида била Ифигения,
храма на Хера в Аргос обслуЖвали Жри-
ци). Те били задълЖени да спазват строго
целомъдриё.
В Рим Жреците имали по-голямо по-
литическо Влияние, отколкото гръцките
им събратя. Само те познавали свёЩё^*
ното право, имали достъп до висши
длъЖности, заседавали в сената. ТТрёди
рёпубликата се назначавали от царетё?
а по-късно се ръкополагали от върЯОВНРИ
Жрец (pontifex maximus), чиято длъЖност
през императорската епоха заемал сам~
принцепсът. УслоВието за назначението
им~било да бъдат родени свооодни (Не
показали безукорно поведение. Били освсн
боЖдавани от военнё служба, не плащали
яанъци. От^ШХпрГнГёГйОетъп до Жре-
ческата длъЖност получили и членовете
на плебейското съсловие. но повечето
Жреци имали патрициански произход. С
особёни права се ползувалй весталките.
Жреците на~ёдйничен бое се на'р'ичаХй
ф^амини, начело с „царя на свещенодей-
ствията*' (rex sacrorum). Жреците били
обединени В различии колегии, със своя
собствена носия и със свои символи: ко-_
лёгията от 20 фециали начело с патер
патратус уреЖдали меЖдународните Въ-
проси — осВещаВали сключването на мир
и примирие7*о5явяването на война, до- '
говорите с чуЖои аъоЖави? четиоима от
тях като fetiales legati били изпращани да
сключВат съюзи; 20 'салии изт»лнявали
слуЖбата на Марс и Ъъхранявал'ы, „све-
щ'ените щитоввС^ 12 лупебци обраёуВали
Жреческата колегОя, на „ликейския" Пан;
12 авралски братя слуЖели'на полската
богиня' Деа Диа; колегията от 3. по-къс-
но от 16 авгури .уреЖдали обредите за
плодородие, по-късно били Жреци-гада-
тели; етруските харуспици гадаели по'
Вътрешностите на Жертвените ЖиВот-
ни; децемВирите (или децемвири сакро-
рум, или сакрис фациундис) били пази-
тели и тълкуватели на Сибилинските
книги (първоначално двама Жреци,-после
10'— 5 патриции и 5 плебеи), по-късно
броят им се увеличил на 60: 15 квинде-.
71
цемВири съхраняВали и тълкуВали Си-
билинскиЬпе книги и упраЖнявали ВърхоВ-
ния надзор над ВъВедените чу Жди култове
от гръцки произход.
3
ЗАГРЁЙ — орфически бог, отъЖде-
стВен с пърбия Дионис, родения от
Персефона и разкъсан от титаните.
ЗБЁЛСУРД (трак., „който дърЖи мъл-
нията"?) — тракийски бог, иэббразен ка-
то ЗеВс ГръмоВерЖец Върху релефи от
днешните български земи — с. БозадЖии,
СлиВенско, и с. Кардам, ТъргоВищко. От-
крити са негоВи светилища с посВещения
меЖду с. ШатроВо и с. Голямо село, Кюс-
тендилско, и с. Капитан-ДимитриеВо,
ПазардЖишко. В редица [релефи и бронзо-
Ви статуйки е представен като същин-
ски ЗеВс.
ЗВЕЗДЙ — ВЖ. Съ'зВездия.
ЗЕВКСЙПА (грц.) — леля и съпруга на
Пандион, майка от него на Прокна и
филомела и на близнаците' Ерехтей и
Бут. ’
ЗЕВС (грц.) — ВърхоВен гръцки бог,
неограничен Владе, пел й а небето и земя-
та.пТааТпячВете и хопята. бог на Всички
ввяяа
небесни или атмосферни яВления, от кои-
то заВис.и плодородието — праща роса-
та, дъЖда, снега и Вятъра, мята мълнии-
rine, ВъдВоряВа peg и хармония сред при-
родата, застъпник на боЖествёната
спраВедлиВост В дърЖаВата и семей-
стВото. Син на Рея и Кронос (затоВа
често се наоича Кронид). Владетел на сВе-
та след падането на Кронос през сребър-
ния Век. По-Велик-пт сНпя порител. макао
чесам се подчиняВа на Съдбата (Мойра).
Нёгобите братя са Посейдон, който п<>
лучил от КроносоВото наследство мо-
рето, и Айд, получил подземното цар-
ство; негоВи сестри са Деметра и Хера
(също негоба съпруга). Родното място на
бога бил остооВ Крит, Спооед тамощния
мит бил отгледан и Възпитан тайно от
Кронос от Жреците-курети и кърмен от
нимфите Адрастек и Ида с-млнкото на
козата Амалтея. У Омир сестра и съ-
пруга на ЗеВс е Хера, но съпруЖестВото
на ЗеВс не е безукооно: докато само Арес
е синът му от този брак, той има много
деца от други богини, нимфи и смъртни
Жёни~Чяктг от мптоВете за любоВнйте
приключения на ВърхоВния бог са създа-
дёни~на генеалргична основа, са изВедат
п'роизхода на царе и благороднически ро-
доВеот Зене.
Синовете на Зевс- Арес и Хефест от
Хера; Хполон от Лето: Хеомес от плея-
дата Мая; Дионис от смъртната Се-
мела; Епаф от нимфата Ио; Аркад от
нимфата Калисто; Персей от царската
дъщеря Даная; Амфион и Зет от цар-
ската дъщеря Антиопа. Еак от нимфата
Егина, Мин ос и Радамант от царската
дъщеря ЕВропа: Хеоакъл от АлКмена;
ПолидеВк от иагшиата Леоа. Дъщерите
на Зевс: Дртемиоа от Летд; Персе-
фона от Деметра; Афродита от Дио-
на; Хеба от Хера; Елена от Леда; Атина,
родила се от глаВата_на ЗеВс: хорите и
мойрите от Темида; харитите от ЕВ:
пином а. Внуиите и правнуците на Зевс:
Еней като син на Венера, Одисей, синът
наТЛаерт, който пък е син на Акризий,
сина на ЗеВс: Аякс, Внукът на Еак, бащата
на Теламон. е mntmu потомък на ЗеВс;
Пелей, синът на Еак, е Внук на ЗеВс
' Богът преВърнал 8 краба любимата си
нимфа Ио, за да я укрие от реВността
на Хеоа. по-късно й ВъзВърнал чоиешкия
образ. Под образа, на Артемида насилил
нёйната нимфа калисто, а Когато Хера
разбрала, я преВърнал б мечка. Зевс я Въз-
дигнал В съзВездие на небето. иоикнал
смъртната Се м ела, но позади хитрост-
та на Хера се яВил пред нея съС cBdunie
мълнии и гръмоВе, на който тя не устоя-
ла,'спасил само неродения младенец Дио-
нис, като го Вшил В бедрото си. Проник-
нал до затВорената (Гподземна кула или
бронзобагробница Даная във вид на зла-
тён дъЖд. Въпреки Влечението си към
богиня Темида отбягВал^элизост с не'я,
защото спарёд Предсказанието синът~ й
иТял оа ппеиъзхоЖоа по сила баща си, и я
чя сВоя Внук Пелей, бащата на
Ахил. Похитил чрез сбоята птица орела
красавеца Ганимед и го Ввел на Олимп*
яя Впнлчярпеи.
Сътборил четирите годишни Времена
и наказВал безпощадно Въстайащите сре-
щу сВетоВния peg, дръзналите срещу бо-
говете. и самохВалковците: надВил~змие-
краките гиганти, който искали да за-
Владеят небето. ПреВърнал ЙъВ Вълк ар-
кадския цар Ликаон, който осмиВал бо-
72
ЖестВеността му И^ратил потоп на
земята да затрие покВарените хора. По-
ра зил с мълния самонадеяния фаетон,
след тоВа, за да предотврати световния
поЖар, се повриЖил за обаорялата земя.
Превърнал в планини влюбените един в
друг Родопа и Хемус заради дързостта
им. Хвърлил магьосниците телхинСГ в
морето. Поразил с мълния Капаней, един
от Седемте против Тива заради са-
мохвалството и бовоборството му. Пре-
Върнал в маймуни кёркопите заради ко-
варството им." Но се Вслушвал благо-
склонно В отправените към него молеб-
ствия на благочестивците. По молба на
Еак възобновил народа на обезлюдения му
остров Егина, като преВърнал мравките
В хора. Възнаградил отзивчивите старци
филемон и Бавкида'за оказаното му
гостоприемстбо, а наказал техните бо-
гати, но коравосърдечни съседи. Послу-
шал Калироя и направил да израснат пре-
ждевременно невръстните й синове. По
молба на Еос (Зората) удостоил с осо-
бена чест загиналия пред Троя неин син
Мемнон. Там той според обещанието,
което дал на Тетида, помагал на троян-
ците срещу гърците, когато Агамем-
нон нанесъл обида на сина й Ахил; подвёл
чрез сън Агамемнон да постави на из-
питание гърците с предложение да се за-
върнат по домовете си.
Като на „бог на всички гърци" на Зевс
бил издигнат храм на най-високия връх
на остров Егина и в Додона, Епир, където
по шумола на листата на свещения дъб
Жреците долавяли неговия глас. Други
средища на култа му-били планината
Олимп в Тесалия и Мизия, планината Ида
при Троя и на остров Крит и Олимпия в
Елида, където бил издигнат прочутият
му храм и където се устройвали Олим-
пийските игри.
Епитети: баща на боговете и хората,
Владе тел и повелител, най-Великият от
боговете, най-висшият от боговете.
Властелин, с трон в ефира, облакосборец,
облакогони’ v чернооблачен, гръмовер-
Жец, мълнивметец, изпращач на всички
знамения, бог на битките, егидодърЖец,
страЖ и покровител на верността, па-
зител на домашното огнище и семейнигпе
връзки, пазител на стадата, отмъстител
за клетвонарушение, носещ очищение,
гостоприемствен, покровител на тър-
сещите убеЖище и мн. др.
Атрибута: светкавица и мълния, Жезъл,
орел; крилатата богиня Нике (Виктория,
Победа); егида, щит; свешено дърво: дъ-
бът; свешена птица: орелът.
Най-прочутата статуя на Зевс била „
изваяна от фидий за храма на бога в
Олимпия. Тя била смятана за едно от се-
демтё чудеса на света. Разказвали, че ко-
гато фидий завършил творбата, помолил
Зевс да му gage поличба, че одобрява ста-
туята. В отговор от небето 'блеснала
мълния над храма. Статуята не е запа-
зена, представа за нея се добива от из-
обраЖенията й върху монети от Елида.
Други статуи: „ЗеВс от Отриколи". мраморнэ глава
във Ватикана. — ,Юпитер" от ЕрмитаЖа в Ленинград.
— „Зевс и Хера", метопа от Херайона В Селинунт. —
Картини: „Зевс и Херэ на планината Ида', стенопис от'
Помпей. — „Юпитер мята мълния" от П.Веронезе.
“ „Младостта на Зевс" от Коринт. — Химии: .Към
ГръмоверЖеиа Зевс' и „Към Мълниеметеца" от Орфей.
— „Към Зевс" от Каламах. — Опера: „Юпитер в Аргос"
огПХендел. —Раман: „Мемоарите на Зевс" от М.Дрюон
(1962).
Зевс бил широко почитан и в,днешните
български земи, синкретизиран с Дионис,
Сабазий и др. Негови тракийски съответ-
ствия са Збелсурд и Тракийският Хе-
рос. И тук са открити негови светилища ,
— при с. Бабяк, Благоевградско, с. Копи-
лобци, Кюстендилско. Най-голямото му
светилище е от местността Манзърица
при с. Копиловци, откъдето пр’оизхоЖдат
два бюста на Зевс и Хера и множество
оброчни плочки на Зевс, Хера, Асклепий,..
Телесфор и др. Друго голямо светилище
на двете боЖества се намирало при с. Га-
ганица, Михайловградско. Релефи: от с.
Бащино, Старозагорско, районът на Тър-
говище, с. Русаля, Великотърновско, с.
Шишманци, Пловдивско, Пловдив (сребъ-
рен медальон с релеф на Зевс), Брезово, с.
Прибой, Пернишко.
ЗЕЛ (Зелос, грц. „заВист”) — бог-оли-
цетворение на съперничеството, син на
Атина и Стикс,, брат на Нике.
ЗЕТ (грц.) — син на Борей и на Ори-
тия, брат-близнак на Калаис, участник
заедно с брат си в похода на аргонаВ-
тите. На път за Колхида прогонили граб-
ливите птици харпии, койтограбили или
замърсявали храната наслепия тракийски
цар и гадател финей. ВЖ. Бореади. —
2. Брат-близнак на Амфион, син на Зевс,
и Антиопа, дъщерята на Никтей, хра-
бър воин и ловец. .
^ЙР (грц.) — богът на западния
вятър, довеЖдащ дъЖда. Син на Астрей
(ЗВездното небе) и на Еос (Зората),
брат на ветрочете ьореи. Ев.ъо и Нот.
Баща от Хлорида (лат. флора) на бога
на плодовете Карпос, а от харпията
73
Подарга — на двата бързи коня на Ахил.
От ре0ност убил Хиацинт.
Статуя: „Зефир и Психея" от Роден. — Картина: „Зе-
фир и флора" от Тьеполо. — Опери: „Зефир и флора'
от Люли. — „Зефир' от Рамо;
ЗЛАТЕН ВЕК — първият светоВен пе-
риод от историята на земята, щастли-
Вата ера на небесния Владетел Кронос
(лат. Сатурн). ВЖ. Векове.
ЗЛАТЕН ДЪЖД — оъЖоът.. в който
се прёвъонал Зевс, за да проникне оо Да-
ная.
ЗЛАТНИ ЯБЪЛКИ — трите златни
ябълки от градината на хесперидите,
който гигантът Атлант откъснал за,
Херакъл.
ЗЛАТНО РУНО — руното на овена,
Върху чийто грър Фоикс и Хела избягали
през морето от маицехата си Иной koijT
то (ЬоиКсптойнёсъл в Колхида в благодар-
ст! Вен а_Ж£р.гпва._на_3 е В с.
Дрвмй: .Златнйто руно" от Корней: от Грилпарцер.
ЗОДИАК (грц. „Животинският кръг")
— ВъобраЖаемият небесен пояс, с раз-
полдЖените по него 12 съзвездия: Риби,
Овен, Бик (Телец), Близнаци, Рак. Лъв.
Девица, Везни, Скорпион, Стрелец, Ко-
зи рог и Водолеш
И
ИАКХ (грц.) — епитет на Дионис,
произлязъл от радостния възглас в чест
на бога на мистериите му в Атина и
Елевсин; първоначално боЖество от сви-
тата на Деметра (син на Деметра или
Персефона) в елевсинския култ, отъЖ-
дествено с Бакх поради съзвучието на
имената.
ЙДА (грц.) — 1. Планина на о. Крит,
където в пещера според някои митове се
родил Зевс. Там той бил почитан като
Зевс Идейски. — 2. Планинска верига в
Троада, Мала Азия, прочута с култа на
богиня Кибела, мястото, където се съ-
стояла свещената сватба на Зевс и Хера
и където Парис-отсъдил спора меЖду
Хера, Атина и Афродита В полза на -
богинята на любовта.
ИДАЛИЯ (грц.) — епитет на Афро-
дита по Идалион, планината на о. Кипър,
където сред сВещен лес се издигал храм
на богинята.
, ЙДАС (грц.) — 1. Син на Афарей,
брат на Линкей, участник В Калидон-
ския лов. — 2. Гост на сватбата на
Персей, поразен по погрешка от копието
на финей. — 3. Другар на Диомед при
пътуВането му към Италия, превърнат
в птица.
ЙДМОН (грц.) — 1. Син на Аполон и
Астерия (или на Кирена), един от два-
мата гадатели (другйят бил Мопс) сред
аргонавтите. Взел участие в похода,
въпреки че предвиЖдал злополучния си
край, убит в Битиния при лов на глиган.
— 2. Син на Египт, получил по Жребие
за съпруга данаидата Пиларга. —
3. Бащата на лидийката Арахна.
ИДОМЕНЕЙ (грц.) — син на Девка-
лион и внук на Минос, цар на Крит, един
от най-храбрите гръцки герои пред Троя.
На връщане попаднал в буря и се заклел,
ако се спаси, да принесе на боговете пър- ,
вото нещо, което срещне на родния бряг:
там срещнал най-напред сВоя собствен
син и изпълнил клетвата си, заради което
критяните го прогонили от страната,
така завършил Живота си в Колофон.
Опера: „Идоменей, критският цар" от Моцарт.
ИЗЙДА — глаВното боЖество на древ-
ния Египет, царица на небето, като гос-
подарка на небесните светила и тяхното
движение, влияеща върху човешките
съдби; като богиня-олицетворение на
земята и разливите на Нил, покровртелка
на плодородието и майчинството. Сес-
тра и съпруга на Озирис, майка на Хор
(Харпократ). Жреците й се обличали в
дълги ленени дрехи (оттук епитетът й
„ленодрешна") и се воэели на коли, тег-
лен и от крави;' като богиня и на луната
била изобразявана с извито кравешки ро-
га, каквито древните разпознавали в лун-
ния сърп. Така гърците започнали да я
ЬтъЖдествяват със своята Ид, която
също си представяли с кравешки рога.
Затова в „Метаморфоза" на Овидий Изи-
да е дъщеря на Инах (бащата на Йо). А
египтяните я оприличавали на Деметра.
Култът на Изида още през елинистиче-
74
ската епохасс разпространил от Индия
до ДунаВ, В Рим той проникнал през II В.
пр. н.е. въпреки противодейстбието на
сената и траял до V8. от н. е. Постепенно
В нейния образ се Влели черпните и на дру-
ги гръцки боЖества: на Хера, Деметра
и Афродита, за да стане тя богиня, коя-
то проникВа Въб Всичко. Култът й, близък
до мистериите на Деметра, бил привле-
кателен не само за народните маси. Той
се състоял В екстатични преЖивявания,
пости и молитви, В шествия и драма-
тично сцени, който' представали слиза-
нето на Озирис в Аид и възкръсването
му на земята.
Статуя; .Изида” (елияистическа) В Рим. — Картина:
.Празник 8 храма на Иэидэ”, стенопис от Херкулан.
— Опери: .Изида” от Люли; от Клайн.
Изида била почитана и в днешните бъл-
гарски земи. Намерени са надписи, посве-
тени на Изида, от IV—I В. пр. н.е. от
Месамбрия (дн. Несебър). Открити са
нейни бронзови статуйки и един систрон
(струнна дрънкалка), с който Жреците й
извършвали свещената си слуЖба. Изида
е изобразена заедно със Серапис Върху
слънчеб часовник с образа на Орфей от
III в., намерен в Силистра.
ИКАР (грц.) — син на митическия
строител Дедал. Отлетял от о. Крит
заедно с баща си на изкуствени криле, ВЖ.
Дедал.
Картина: .СгромолясВането на Икар” от Сарачеми.
— Елилион: .Дедал и Икар” от ОВидий (Метаморфоли).
ИКАРИЙ (грц.; в латинските автори;
Икар) — 1. Баща на Еригона, Живял в
Атина по времето на цар Пандион. Дал
гостоприемство на Дионис, за благо-
дарност получил от бога неговия дар —
виното. Започнал да учи народа да го пие,
но бил убит 'от пастири, който помис-
лили, че с винения сок той иска да ги
отрови. Вярната му дъщеря го търсила
дълго и когато с помощта на кучето си
Мера (Майра) намерила трупа или гроба
му, се обесила. Дионис 'Възнесъл двамата
заедно с кучето на небето и ги направил
съзвездия — бащата като Икарий, или
Воловар, Еригона като Девица, Живот-
ното в съзвездието Куче. — 2. Брат на
Тиндарей. ОЖенил се в Акарнания за
Поликаста. Баща на Пенелопа и на дВа-
ма синове.
ЙКЕЛ (грц. „подобният") — боЖествё-
ното име на един от боговете на съни-
щата, който' приемал Жиботински обра-
зи, наричан фобетор („уЖасяващият").
ИКСЙОН (грц.) — престъпен цар на
лапитите в Тесался, съпруг на Дия. Ко-
гато тъстът му си поискал обратно
сватбените дарове, го убил и хвърлил в
яма с разгорени Въглени. Зевс му простил
и го прибрал на Олимп, но там той се
опитал да прелъсти Хера. Вместо нея
Зевс му изпратил под нейния образ облака
Нефела, от сблиЖението си с него Ик-
сион създал рода на кентаврите. За на-
казание бил привързан в Тартар на огне-
но колело, което се въртяло вечно. Неаов
син от друга майка бил Пиритой.
Картами: „Наказанието на Иксион", стенопис от
Помпей. — .Иксион. измамен от Юнона” от Рубенс.
ИЛ (Илос, грц.) — 1. Правнук на Дар-
ден," син на Трос и Калироя, брат на
Ганимед и Асарак, баща на Лаоме-
донт. След като излязъл победител в
едно състезание по Оорба във фригия, по
с'ъвета на оракула получил от фригийския
пар като награда 50 младеЖи и 50 девой-
ки. заедно с тях и една шарена крава.
Тоябвало оа тоъгне подир ддбичето и къ-
дето то полегне аа почине, да построй
нов град. Кравата се спряла под хълма
Ата и там Ил основал Троя, която на-
рекли по неговото име Илион. Той. Веднага
се псмолил на Зевс да му gage някакъв
знак за съгласието и благоволението си.
На следната сутрин съгледёл до палат-
Ката си Паладион — дървената статуя
на Атина Палада с копие В дясната ръка
й с хурка и Вретено В лябаппа. С това зна-
мение Зевс показал, че одоЙрява мястото
на града, от притеЖанието на статуята
зависело занапред съществуването и бла-
гополучието на Троя. — 2, Син на Мёр -
М"ёр, владетел "на'гр. Ефира в Пелопонес.
Познавал тайната за приготвяне от бил-
ки на отрова за стрелите.
ЙЛИОНТярчТ — другото име на Троя,
главния град на Троада, наречена така В
чёст на нейния основател И/С
ИЛИОНА (грц.) — 1. Най-възрастната
дъщеря на Приам и Хекуба, съпруга на
Полиместор.— 2. Епитет на Приамо-
вата съпруга Хекуба.
ИЛИОНЁЙ (грц.) — най-младият от
синоВете на тивзнската царица Ниоба,
убит от Аполон.
ИЛЙТИЯ (грц.) — дъщеря на Зевс и
Хера, богиня на раЖдането и на родил-'
ната помощ, в Рим отъЖдестВяВана с
Луцина или Юнона Луцина. Епитет на
Хера и Артемида В качестВото им на
75
богини на. раЖдането. Кул'пгьт й има
критски произход. Била изпратена от
Хера да забави раЖдането- на Херакъл,
но била надхитрена от Галантида, коя-
то за тоВа била превърната 0 невестул-
ка. ИзобразяВана със забулена глава, за-
голен и ръце и факел.
ЙЛИЯ (лат.) — поетичното име на
Рея Силвия, дъщерята на Нумитор,
Жрица на веста, майка от Марена близ-
наците Ромул и Рем.
ИНАХ (грц.) — богът на едноименната
река В Арголида, Североизточен Пелопо-
нес. Син на Океан и Тетин, баща на
фороней и на красиВата Жрица Ио, коя-
то отъЖдестВяВали с египетската бо-
гиня Изида и която ОВидий нарича дъ-
щеря на Инах. След потопа осноВател и
първи цар на гр. Аргос В Арголида
(ВЖ. ДеВкалион). Бил арбитър в спора
меЖду Посейдон и Хера за властта над
Арголида и го разрешил в полза на боги-
нята. Тогава за отмъщение Посейдон на-
воднил страната, но Хера укротила
водната стихия. Според друг мит Посей-
дон пресушил реките и в Арголида на-
стъпила суша. Митът обяснява сушавия
климат на областта. Инах отправил мол-
ба към Зевс да остаВи на мира дъщеря
му. Разгневен за неговата дързост, богът
му пратил една ериния. Като не изтър-
пял мъченията й, Инах се хвърлил в ре-
ката, която по-късно била наречена на
него.
ИНО (грц.) — дъщеря на Кадъм и Хар-
монйя, сестра на Семела и АВтонря,
втора съпруга на тиванския цар Ата-
мант, на когото родила Леарх и Ме-
ликерт, мащеха на фрике и Хела. Отгле-
дала тайно от Хера сина на Семела
Дионис, заради което небесната царица
си отмъстила Жестоко: призоВана от
Агава, Ино в бакхическо изстъпление
раздрала сина й Пентей. А когато в по-
рив на безумие съпругът й помислил сина
си Леарх за елен или лъв и го умъртвил,
за да не постигне сьщата участ и Ме-
ликерт, се хвърлила заедно с него В мо-
рето. Там Посейдон я преВърнал в мор-
ската нимфа Левкотея. Тя като закрил-
ница на корабокрушенците се притекла
на помощ на Одисей със спасителното
си було.
Егшлион: .Атамант и Ино’ от ОВидий (Метамор-
фозу) — Опера: „Ино" от Доницети.
ИО (грц.) — красиВата дъщеря на ар-
голидския речен бог Инах и сестрата на
фороней, Жрица на Хеоа. която Зевс
обикнал, но (Торади ревността на Хера я
п^евърнал В кравге
Хера, усетила хитростта на съпруга си
я поискала в дар, който ЗеВс не моЖел да
й'откаЖе, и я поверила на Аргус, гиганта
със сто очи по цялото си тяло. По поВеля
на Зевс Хермес приспал стоокия страЖ.
пбсякъл го и освободил нещастницата, но
Хера не престанала да я преследва, като
вселила в гърдите й безумие. ИзмъцВана
от него, Ио след дълго странствуване се
озовала в Египет, .където ЗеВс чрез до-
косВане с ръка й ВъзВърнал човешки'я
обраФТам тя родила Епаф (от грц. епа-
фао, „докосвам") който станал цар на
Египет и основал гр. Мемфис. Почитана
била от египтяните като богиня Изида,
4бито служители, като Всички египетски
Жреци, носели дълги ленени дрехи. Като
Изид1Г“била смятана за съпруга на Ози-"
рис7~ ‘ “
Картини: „Ио\ фреска бъ'З вилдод на ЛиВия на Па*
латинский хълм В Рим, копие на прочутэ картина на
Никий от IV 0. пр.н..е. — „Ио получаба ислуВкатэ на
Юпитер" от КоредЖо -Смъртта на Аргус" и „Мер-
курий и Аргус" от Рубенс — .Меркурий приспиба Аргус"
от Тинторето. — „Меркурий и Аргус” от Веласкес.
— Епцлион: ,Ио“ от ОВидий (Метаморфоза) — Опери:
„Юпитер и Ио" от Г.А. Бонтемпи. — „Ио" от
Ж.ф. Рамо
ИОБАТ (грц.) — цар на Ликия, баща на
Стенобоя. ВъзлоЖил на госта си Бе-
лерофонт теЖки задачи: да убие три-
главата Химера, да се бие с дивото пла-
нинско племе солими и с амазонките,
ВЖ. Белерофонт.
ИОЛА (грц.) — дъщеря на стрелеца
ЕВрит, митическия цар на Ехалия. Ба-
щата обещал да gage ръката й на този,-
който победи него и синовете му на
стрелба с лък, но отказал да gage дъщеря
си на Херакъл, който изпълнил условие-
то. ЗатоВа героят завладел града, убил
царя и синовете му, а Иола отвел. От
ревност към нея Деянира изпратила на
съпруга си напоената с отрова дреха на
кентавъра Нес и причинила неволно
смъртта му. Преди да умре, Херакъл
оставил Иола за съпруга на сина си Хил.
ИОЛАЙ (грц.) — син на Ификъл,. бра-
товчед на Херакъл и негоВ спътник при
много от. подвизите му като тивански
(хиантейски) герой, участник В Кали-
донския лов. Подмладен от Хеба по
молба на обоЖественин Херакъл.
Епилион: „Иолайн от Овидий (Метаморфоэи).
76
ЙОН (грц.) — син на Аполон и атин-
ската царска дыцеря Креуса, митически
цар на Атина и родоначалник на йоний-
ското племе — едно от четирите глабни
племена на Елада. Митът за него е раз-
работан от Еврипид В драмата „Ион”.
Когато го родила, небрачната майка го
подхВърлила, но Хермес го намерил и
отнесъл В АполоноВия храм В Делфи, къ-
дето бил отгледан. След Време Креуса се
омъЖила за Ксут, но техният брак оста -
нал бездетен. Ксут се .посъветвал с ора-
кула, как да добие наследник. ОтгоВорът
бил: да признав за сбой син първия, когото
срещне на излизане от храма. Така по во-
лята на съдбата той срещнал биВшото
подхВърлено дете на Креуса и го нарекъл
Ион. А Креуса, която сметала сина си за
загинал, помислила, че Ксут иска да Въ-
Веде у дома им свой извънбрачен син, и
намислила да го убие, Накрая майката и
синът се открили един друг пред олтара
на бога.
Трагедия: .Ион" от ЕВрипид. — Поема: „Креуса" от
Й.И. Бодмер.
ИГ1ОЛЙТ (Хиполит, грц.) — син на
атинския цар Тезей и на амазонката
Антиопа (или Хиполита). ПонеЖе не
отВърнал на горещите чувства на сВоята
мащеха федра, бил наклеветен от нея
пред Тезей, че искал да я прелъсти, и бил
прогонен от царския дом. Бащата, на ко-
гото Посейдон среди плова бил обещал
да изпълни три негоВи Желания, помолил
морския бог да погуби момъка. Когато
Иполит тръгнал на изгнание, пред него
се изпречило морско чудовище, конете се
подплашили и го изхвърлили от колесни-
цата. Но по молба на Артемида, чийто
ревностен почитател бил загиналият,
той бил съЖивен от Асклепий, а боги-
нята му променила образа, дала му но-
Вото име Вирбий и го пренесла В сВоята
дъбрава В Ариция.
Релеф: -Иполит и федра" бърху антична саркофази.
JL Картина: „Иполит и федра",' стенопис от Помпей»
— Трагедии: „Иполит" от ЕВрипид. — „федра" от Се-
нека; от Расин; от Шилер (преВод на Расин); от
А.Суин&ьрн; от Габр. д'Акунцио. — Епилион: „Иполит"
от ОВидий {Метаморфозы). — Сценична музика:
„Иполит" от Масне. — Опера: „Иполит" от Глук. —
Балет: „Иполит" от Ж. Кокто — Ж.Орик-
И ПОЛИТА (грц.) — друга транскрип-
ция на името на царицата на амазонките
Хиполита.
ИРЙДА (грц. „небесна дъга") — дъщеря
на ТаВмант и на океанидата Електра,
сестра на харпиите, понякога се яВява
като съпруга на Зефир. Богиня-олицет-
ворение на дъгата, като такава се из
образяВа с шафранни крила в блясък от
хиляди багри. ПонеЖе се простира от не-
бето до земята, ..пиела” влага от земята
за облаците, или била посредница меЖду.
богове и богове и меЖду богоВе и хора,
слуЖителка и Вестителка особено на Хе-
ра. С помощта на Ирида царицата на
боговете, противница на троянците, се
опитала да опоЖари корабите на Еней,
но Зе Вс потушил поЖара с дъЖда си.
Релеф: „Ирида зад Хера", Върху източния фриз на
Партенона В Атина. — Картина: „Хера и Ирида, лре-
следВани от сВитата на Дионис", колике от базописеца
на Бригос.
ЙРОС (Ир, грц.) — у Омир просяк в
Итака, чието същинско име било Арнеи.
Наричан така шеговито от младеЖите,
понеЖе както Ирида при боговете той
изпълнявал при тях слуЖбата на вести-
тел.
ИСМЁН (ерц.) — 1. Богът на едно- -г
именната река край Тива в Беотия. —
2. Най-големият син на Ниоба, пронизан
от стрелата На Аполон.
~ ИСМЁНА (грц.) — дъщеря на Едип и
Йокаста. сестра на Антигона. Етео-
къл и Полинейк. Когато Въпреки забра-
ната Антигона погребала тялото на По-
линейк, Йемена не се срамувала от съ-
участието си в нейното деяние и била
наказана заедно с нея.
ИСМЕНЙДИ (грц.) — дъщерите на
бога на беотийската река Йемен, част от
тях се превърнали в неизвестни птици
със същото име.
Епилион: „Исменидите" от Овидий (Метаморфозы),
ИСТМЙЙСКИ ИГРЙ (Истмии) — игри
в. чёст'на Посейдон със спортни, крнни
и. музикалнй състезанйяТв Кооинтския
провла!Г(Йстъм), трети по значение след
Олймпийските и Питийскйте. Ус-
тройвани били през пролетта на всёки
две години- в смещения елов лес пред во-
лемия* храм на морския бог. За учредяВа-
нёто им съществували няколко мита.
Според единия от това място КадмоВата
дъщеря Инб, гонена от оьёзумелия~£и
съпруг Атамант, се хВърлила и море'то
заедно с невръетния си син WTeTTIk'eрт,
пбелё'там била прёвърната В~ мЧЗРсКата
ббёиня~Левкогпёя. Според друг~мйт иг-
рйтё~бйли_Ъсновани от Тёэёи, следТато
героят погубил Върлуващия по тези мес-
та Синид (Скиро'н)Т~Разроиникът завър-
звал ръцете и краката на минувачите за
77
върховете на две ели и пускал клоните на
дървётата. I Ю същия начин ао погубил и
Тезей. Gnopeg трети мит игрите учре-
дили посеидоН и ХёлиОс, след като два-
мата сложили край на с пора си за Власт -
та над проВлака.
Истмиите били ръководени от корин-
тяните (те били и аобитои При ёъсте-
занията), но почетните места принад-
лежали ня атиняните (Тезей бил атински
национален герой). През Време на царите
свашеиото приморие меЖду гръцките
племена не се спазВало така строго както
при~илймпийските игри. Не се допускали
от реВност само елейците (ръководи-
телите на Олимпийските игри). Победи-
телите били награЖдаВани с Венец от
керВиз или от ела, с Вплетени 6 него елови
клончета.
Балада: ГХера б и т е на Ибик” от Шилер.
ЙСХИС (Исхий, грц.) — брат на Ке-
ней, хемонийски младеЖ, по когото се
уВлякла тесалийката Коронида, предо да
роди Асклепий, сина си от Аполон. По-
губен заедо с Коронида от пренебрегна-
тия бог.
ИТАКА (грц.) — родина и Владение на
Одисей, малък планински острой срещу
зйпадните брегоВе на Гърция 6 Ионийско
море, меЖду Кёфаления и Акарнания,
дн.Тиаки или според археолога Дьорпфелд
о. Левкада. Според описание_то на Омир
В „Одисея" В себерната полоВина се из-
дигала планината Нерит с хребета Нейон,
там се намирал градският пристан Рей-
трон под градините на Одисеебия баща
Лаерт. ЮЖната полоВина ВключВала ста-
дия пристан на форкин, скалата Коракс
и избора Аретуза, пасищата на ЕВмей и
пещерата на нимфите. На запад се
открояВал малкият скалист остроВ Ас-
терида (дн. Даскалио?) с дВете проста
нища, където Женихите устроили заса-
дата на Телемах.
ИТАЛ (лат.) — митически цар на си-
кулите (сицилийците), който се преселил
от Сицилия В ЮЖна Италия, оЖенил се
за дъщерята на цар Латин. От него
страната получила името си.
ЙТИС (или Итил, грц.) — 1. Момчен-
цето на тракийския цар Терей и на ати-
нянката Прокна, което собствената му
майка и нейната сестра филомела убили
и поднесли на трапезата на баща му, за
да отмъстят за опозоряването на фи-
ломела. — 2. Синът на тиванския цар
Зет и на Аедона, прободен по погрешка
една нощ от собствената си майка, кон-
то, заслепена от завист към многодет-
ната своя зълба Ниоба, замислила да убие
нейния най-голям син.
ИфИАНАСА (грц.) — у Омир друго
име на Ифигения,
ч *
ИфИГЁНИЯ (гоц?) — дъщеря на Ага-
мемнон, царя на Микена, и на Клитем-
нестра (вариант; на Тезей й Елена,
отгледана и Възпитана от Клитемнес-
тра). Когато гръцката Флота, потегляла
от бео'тййска АВлида към Троя, нейният
ВоЖд Агамемнон убил една от сВещените
сърни на Артемида, ааради тОВа с~Ве-~
тотатстВо богинята задърЖала всички'
пбпътни ВетроВе и приковала корабите
към пристанищёто. Според Жреца-гадЗ-
т'ел калхант тоябвало Агамемнон да
принесе дъщеря си В изкупителна жертва
на~Артемида. Когато довели Ифигения
бгтГ Микена под предлог, че ще я Венчават
с ~А~хил, вместо със сватбените рдеЖди
я обвили с обичайните за Жертвенитё
Животни бълнени ленти и така я повлекли
към~~олтара. Но В последния миг Арте-
мида се смилила и подложила тайно на
н ей но място сърна (мечка или телица),
а самата Ифигения отнесла В скитска
Таврида (на Кримския полуостров), къ-
дёто я направиласвоя Жрица. А там тав-
рййците заколвали Всички чуЖденци вър-
ху олтара на богинята. Такова Жертво-
приношение очаквало също Орест, брата
на Ифигения, и приятеля му Пилад, кои-
то по съвета на оракула пристигнали в
Таврида, за да похитят от храма и отне-
сет 6 Атика статуята на Артемида Тав-
ридска. Ифигения случайно познала брат
си и той я отвел заедно със статуята
в родината.
Картами: „Жертбоприношението на Ифигения”, сте-
нопис от Помпей. — „Жертвоприношениет© на Ифи-
гения” от Тиеполо. — „Ифигения” от А. Бьоклцн. —
.Ифигения” и -Ифигения в Табрида” от А.Фейербах.
— Трагедии: „Ифигения в АВлида” и .Ифигения В Тав»
рода” от ЕВрипид. — „Ифигения в Таврида” от Гьоте.
— -Ифигения” (в АВлида) от Расин; от Готшед; от
Шилер (превод на Еврипид). — .Ифигения в АВлида” от
ГХауптман. — .Ифигения в Делфи" от Г.Хауптман.
— Епилиам: „Ифигения” от Овидий (Метаморфоза).
— Олери: „Ифигения б Авлида" от Д. Скарлати: от Глук;
от Керубини.
ИфЙКЪЛ (грц.) — 1. Син на Амфит-
рион и Алкмена, едноутробен природён
брат на Херакъл, баща на Иолай, един
от участниците в Калидонския лов.
— 2. Тесалийски цар, син на филак от
филака, баща на Подарк и Протези-
лай; един от аргонавтите, родственик
на Язон; отвлякъл биците на Тирд, кои-
то Меламп, синът на Амитаон, поЖе-
78
лал да открадне за брат си Биант. Бърз
като Вятъра: бягал над Житните класове
и над гребаните на Вълните, без да ги
докосва.
ИфИМЕДЁЯ (грц.) — дъщеря на
Триопас, съпруга на Алоей, майка от
Посейдон (или от Алоей) на От и
Ефиалт („алоади").
ЙфИС (грц.) — 1. Дъщеря на Телетуза
и на бедняка Лигдус от о. Крит. Преди
да се роди, бащата заплатил, че ако роЖ-
бата бъде момиче, ще я убие. Затова де-
тето йзраснало далече от него като мом-
че, в момчешко облекло, и така събудило
любоВта на красиВата Янта. Пред сват-
бения олтар девойката била превърната
В момък от богиня Изида, която се вслу-
шала в майчината молба. — 2. Беден мла-
деЖ от о. Крит, който от любобен коп-
неЖ по знатната Анаксарета слоЖил
край на Живота си. За наказание Афро-
дита преВърнала Жестоката девойка в
камък. — 3. Цар на Аргос, баща на Евад-
на и Етеокъл.
Епилии: „Ифис" и „Ифис и Анаксарета" от ОВидий
(Метаморфоэи).
ЙфИТ (грц.) 1. Син на .ЕВрит от
Ехалия, участник в похода на аргонав-
тите. Срещнал В Месена Одисей и му
подарил лъка на могъщия си баща, с този
лък героят избил Всички Женихи на съ-
пругата си Пенелопа. Хвърлен от кулата
на крепостта на Тиринс от Херакъл.
— 2. Син на Навбол от фокида, баща
на Схедий и Епистроф, участник в по-
хода на аргонавтите. — 3. Троянец, един
от спътниците на Еней.
ИЩАР — у източните семити името
на финикийската богиня на луната, пло-
дородието и майчинството Астарта.
Й
ЙОКАСТА (у Омир — Епикаста, грц.)
— дъщеря на Менойкей, сесгрра на
Креонт, съпруга на Лай, царя на Тива,
майка на Ёдип. След смъртта на Лай се
омъЖила заЁдип.без да подозира, че той
е нейн син. Когато тайната се разкрила,
се обесила, ВЖ. Ёдип.
Й0ЛКОС (грц.) — град В областта
Магнезия, в Тесалия, седалище на цар Пе-
лий, родина на Язон, където той по-
строил кораба Арго и откъдето арго-
навтите поели за Колхида.
К
КАБЙРИ (финик, „великите богове”)
— древни предгръцки или семитско-гръц-
ки боЖества на плодородието, олицет-
ворения на природните сили, почитани
предимно по малоазийското крайбреЖие
и егейските острови Лемнос ( (на
пл. Мозихъл), Имброс и Самотраки (с’про-
чутите мистерии на „самотракийските
богове"). Според Херодот статуите им
приличали на изобраЖението на Хефест,
чиито синоВе и помощници се смятали
съответни на циклопите на пл. Етна. В
светилищата им моЖели да влизат само
Жреците. В Кабирион и градовете край
ТиВа са намерени оригинални чернофигур-
ни кабирски вази. От края на V в. пр. н.'е.
в Самотраки култът им се слял с култа
на Деметра и бил чествуВан 6 прочу-
тите тамошни мистерии, В някои
острови кабирите (двете мъЖкй боЖес-
тва Аксиокерз и синът му Кадмил, и две-
те Женски — Аксиерос и Аксиокерза) били
отъЖдествени с диоскурите, като тях
били помощници и спасители на моря-
ците от буря и от други опасности.
Чрез мореплаВателите техният култ
се разпространил и по Черноморието,
преминал и по западното крайбреЖие на
Черно море. Имали светилища и по днеш-
ните български земи — в Одесос
(дн, Варна), за техен храм В Севтопол
(при Казанлък) говори намерен там над-
пис.
Трагедия: „Кабири" от Есхил (не в запаэена).
КАВКАЗ — планинска верига меЖду
Черно и Каспийско море, наричана още
Скитски Кавказ. Древните хора смятали,
че е край на земята и.че върховете му
стигат звездите. Първи се запознали по-
79
отблизо с него аргонавтите по пътя
си към приказната Колхида, там Върху
стръмна скала на планината бил прикован
Прометей, след като откраднал за хо-
рата свещения огън.
КАВЪН (грц.) — Внук на феб, син на
Милет и на Кианея (Цианея), отблъснал
грехоВната любов на сестра си Библида,
избягал от родината си Милет и основал
в Кария, на югозападния бряг на Мала
Азия, град, на който дал името си. Внук
на речния бог Меандър, бащата на Киа-
нея.
КАДЪМ (грц.) — Внук на Посейдон,
синТО фиНШийскон ЦИр Агенор, наи-ма-
лък брат на похитената от Зевс La-
pp па, баша на Семела. Ино. АгаВа. АВ-
тоноя и Полидор. Докато по заповед
на своя баща бродил по света да търси
изчезналата си сестра, по съВета на дел-
фийския оракул тръгнал по стъпКите на
нёвпряганз крава с бяло луноподобно пет-
но по.гърба и на мястото В Беотия (грц.
„страна на кравите"), където тя легнала
на тревата, основал град. Нарекъл го по~
себёси Кадмея — по-късната Тива. А кра-
вата принесъл в Жертва на Атина. Преди
да nocrripou крепостта, умъртвил стращ-
ния дракон, син на Войнствения Марс, и
по внушение на Атина посял зъбите на
чудовището в земята. От тях изникнали
напълно въоръЖени воини, който започ-
налй~оа се сражават помеЖду си (митът
навярно е спомен за борбите.на древните
обитатели на страната). Оцелели. пе-
тима, който помогнали на Кадъм при по-
строяване на крепостта, те били пред-
ците на знатните.тивански родове, из-
вестии като спарти („посети"). Насади
убийството на дракона КЭдъм *6ua нака-
зан от Арес с осемгодишно робство. но
накоай се помирил с него и се оЖенил за
неговата и на Афродита дъщеря Хар-
м ония"На сВатбата гостували богове'-
те, музите участвуВали с прекрасните си
песни. Хефест подарил на невёстата
чудна огърлица, която по-късно донесла
много бедй и нещастия на Кадъм и по-
томците му — на Внука му Актеон, на
дъщеря му Семела, на Ино и др. Накрай
Кадъм и Хармония се преселили в Илирия,
там се превърнали В змии, след което
били приети в Елизиум — Островите на
блаЖените, ВЖ. Елизион.
Елилиолс .Кадъм" от Овидии (Метаморфоза).— Оле*
ра: .Кадъм и Хармония** от Лк>ли.
КАЁТА (грц.) — 1. Дойката на Еней.
— 2. Нос и град в ЮЖен Лациум, Италия,'
където според преданието Каета била
погребена, дн. местността Гаета, близо
до Неапол.
КАЙНАДА-КАЙНЁЙ (Кенида-Кеней.
лат.: Ценида-Ценей) — девойка от пле-
мето переби в Италия, дъщеря на Елат,
прелъстена от Посейдон и преВърната
в мъЖ с неуязвимо тяло. Перебът Кайней,
гордост и чест за лапитското племе,
участвуВал в Калидонския лов. В бит-
ката меЖду лапити и кентаври показал
голяма сила: с двуострата си .секира по-
губил пет кентаври. Накрая кентаврите
го обезвредили, като тру пали Върху него
стволове и скали и го задушили, но изпод
грамадата излетяла птицата с ръЖдиви
криле, В която се преВърнал храбрецът.
Според Вергилий той В подземния свят
отново се преВърнал в девойка.
Епилион: .Ценидэ-Ценей" от Овидий (Метаморфоза).
КАК (лат.) — син на Вулкан, огнеди-
шащ разбойник, великан, получовек-полу-
ЖиВотно в.пещера на Авентинския хълм
в Рим, откраднал от Херкулес кравите
на Герион, затова бил убит от героя.
Митът е създаден за възпоминание на
местно боЖество, което било заменено
с гръцкия култ на Херакъл.
КАЛЛИС (Калаид, грц.) — синът на
Борей и братът'на Зет, участник в по-
хода на аргонавтите.
КАЛЙБА (грц.) — стара Жрица на
Юнона в Ардея, чийто образ приела фу-
рията Алектб.
КАЛИДОН (грц.) — пристанищен град
в ЮЖна Етолия в Гърция, седалище на цар
Ойней, известен с мита за Калидон-
ския лов.
КАЛИДОНЙДА (грц.) — enumem на
Деянира, дъщерята на калидонския цар
Ойней, наречена така по родния й град
Калидон.
КАЛИДОНСКИ ЛОВ — ловът на гра-
мадния калидонски глиган, който Арте,-
мида изпратила да опустошава област-
та. Богинята се била разгневила, защото
цар Ойней, съпругът на АлтеяГведнъЖ
след прибиране на есеннцте плодове
оставил само нейните олтари без по~
добаващите благодарствени Жертво-
приношения Именно спешу този глиган
Мелеагър, синът на Ойней, събрал в Ка-
лидон най-храбрите герои от цяла Елада.
Там дошли освен него още цриант от
Калидон, Идас и Линкей, синовете на
80
Афарей от Месения; Кастор и По-
ли деВк, синовете на Зевс и Леда от
Спарта; Тезей, син на Егей, от Атина;
Адмет, син на фарет, от фере; Анкей
и Кефей, синовете на Ликург от Арка-
дия; Язон, син на Езон от Иолкос; Ифи-
къл, синът на Амфитрион от ТиВа;
Пиритой, син на Иксион от Лариса;
Пелей, син на Еак от фтия; Аталанта,
дъщеря на Схеней от Аркадия; Амфиа-
рай, син на Оикъл от Аргос, също дВа-
мата братя на Алтея. ЛоВът започнал
след пиршество, което траяло деВет дни.
Участниците заобиколили мястото, къ.-
оето.ся крпял яВярът_п г. ЙикпЙс гп прп-
ионили от легоВището му. Глиганът се
спуснал като мълния Върху сбоите пре-
след Вачи, от които неколцина Ьеднага
станали Жертва. Първия смъртоносен
удар му нанесла с непогрешимата си
стрела ловката Аталанта, а Мелеагър го
доубил с копието си. Всички решили, че'
коЖата на глигана се пада на калидонския
герои, но Мелеагъо отстъпил трофея на
Аталанта, В която се Влюбил.
Елилиан: „Калидонскинт лов” от ОВидии (Метамор-
фозу).
КААИОПА (грц. „хубабогласата") —
музата на епическата поезия и изобщо на
науката, най-Възрастната и деветата от_
деветте музи, майката на тракийския-
певец Орфей. Нейните атрибути са пло-
ча или сВитък и калем.
КАЛЙПСО (грц.) — дъщеря на Океан
или на Атлангп, ним фата -Влад етёлка на
митическия остров Оги'гия (някъде край
о. Крит или в Западна Италия), която спа-
сила Одисей след корабокрушение и го
прйютябала на острова си седем години.
Обещала му оезсмъртие, ако остане при
нё£ Но след като Хермес й предал за-
поведта на "JeBc да го пусне веднага, за~
да аамине за родината си,, му помогнала
яа.с.и построй сал.
Картина: .Одисей и Калипсо” от А. Бьоклин. — Опера:
„Калипсо" от Г. ф Телеман.
КАЛИРОЯ (грц. „прекрасно течаща")
— изворна нимфа, дъщеря на Океан или
на речния бог Ахелой, съпруга на
Алкмеон. ОВдоВяла, измолила от Зевс
да Възмыкеят преждевременно неВръст-
ните й синове Акарнан и Амфотер, за
да отмъстят на синовете на фегей,
убийците на техния баща. Според мало-
азийски мит била дъщеря на речния бог
Скамандър и майка от Трос на Гани-
мед и Ил. Според трети мит, произхоЖ-
дащ от Калидон, в нея бил влюбен Дио-
нисовият Жрец Корее. Той трябвало да’
я принесе в Жертва върху олтара на бога,
но бил безеилен пред любовта си и заклал
себе си, послед ван от Калироя.
Картина: .ЖертВоприношен^ето на Калироя” от
Ж. Фрагонар. — Епилион: «Синовете на Калироя” от
Овидий (Метаморфози).
КАЛЙСТО (грц.„най-хубавата") — ар-
kageka нимфа от ловната свита на Ар-
темида. Дъщеря на Ликаон, прелъстена
от Зевс, който я доблиЖил под образа
на Аполон или Артемида. Разгневена,
истинската богиня я прогонила, защото
престъпила целомъдрието си, а ревни-
вата Хера я превърнала в мечка, въздиг-
ната после от Зевс на небето като Го-
лямата мечка (Арктос) заедно със сина
й Аркад, вЖ. Аркад и Арктос. На атин-
ския Акропол били издигнати статуите
на нимфите Калисто и Ио, превърнати
в ЖиВотни.
Картини: .Калисто и Артемида”, стенопис от
Помпей. — «Диана и Калисто” от Тициан. — .Юпитер
и Калисто” от Рубенс. — .Калисто” от Тиеполо. —
„Юпитер и Калисто" от Тишбайн Стари; от Н. Пусек.
— Епилион: .Калисто” от Овидий (Метаморфоза). —
Трагедия: .Калисто” от Есхил (звгубена).
КАЛХАНТ (грц.) — син на Тестор,
брат на Алкмаон, прочут гадател на гър-
ците при похода им срещу Троя. Пред-
сказал в Авлида, че няма да задуха попъ-
тен вятър за гръцката флота, докато не
бъде принесена в Жертва Ифигения, дъ-
щерята на Агамемнон; и пред Троя —
че войната ще продълЖи десет години;
че без присъствието на Ахил крепостта
не ще падне; посочил причината за чумата
сред войската; .дал съвет да се построй
дървеният троянски кон, Умрял от мъ-
ка, когато на едно състезание в гадаене
бил надвит от киликийския гадател
Мопс; В Апулия, ЮЖна Италия, бил из-
дигнат храм с оракул в негова чест.
КАГИёНА (Казмена, лат.; „предсказВа-
ща пеВица") — пееща и предсказВаща ла-
тинска изворна нимфа, смесвана с ним-
фата Егерия. Преносно: песен, стихо-
творение, поезия.
КАМЕНИ'(лат.) — стари италийски
боЖества, изВорни нимфи на песента и
предсказанието, отъЖдествявани от
римските поети с гръцките музи. Тях-
ното светилище се намирало недалеч от
Порта Капена в Рим.
КАМЙЛА( лат.) — дъщеря на царя на
волеците Метаб и на Касмила от град
Привернум в Лациум, през време на из--
6 Антична митология
81
гнанйчеството на баща й израснала като
смела лобдЖийка и бойкиня, посВетена на
Диана, съюзница на Турн против Еней,
проявила героизъм В сраЖенията, но била
убита от ЕнееВия Воин Арунт.
КАНДАОН (трак. ..кучедаВец", „Вълк")
— епитет на Арес у древните траки
крестонци.
КАНЁНТА (лат. „певица") — италийска
нимфа, дъщеря на Янус и Венилия, пре-
дана съпруга на Пик. Когато той бил пре-
върнат на кълвач, защото не искал да
накърни брачния си съюз, изтощена от
скръб и скитничество, се стопила без
следа във въздуха.
и Канента“от ОВидий (Метаморфозы).
КАНЕфОРИ (грц. „носителки на кош-
нички") — почетна длъЖност на красиво
млади девойки, който при шествия на
празненства на Атина, Деметра и
Дионис носели на главата си кошн ички със
сВещените съдове на боЖеството. Из-
обраЖенията им били използувани в из-
куството и като орнаменти в архитек-
турата.
КАПАНЁЙ (грц.) — син на Хипоной,
’един от Седемте против Тива, когото
според мита Зевс 'поразил с мълнията
си, защото при нападението на градската
крепост се хвалел надменно,- че никой,
дори Зевс,' не моЖел да го възпре. Съпру-
гата му Евадна се хвърлила Върху трупа
му на горящата клада. Тази сцена е из-
образена в Еврипидовата драма „Моли-
телките", Според една версия пепелта му
била разсеяна от ветровете.
КАР (грц.) — сия на митическия ар-
госки цар фороней, епоним на Кария,
планинска облает В Югозападна Мала
Азия.
КАРДЁЯ (Карда, от лат. кардо —
„вратни панти") — римска богиня, страЖ
на вратите, т..е, на семейното огнище
-и на семейството, която нощем прогон-
Вала Вампирите, нападащи-особено пеле-
начетата В люлките им. С нея била отъЖ-
дествявана богинята Карна.
КАРМЁНТА (от лат. кармен, „песен")
— аркадска_ нимфа, гадателка и лечител-
ка, майка на Евандър, с когото се пре-
селила от Аркадия в Рим, по-късно.била
обоЖествена. Неин храм се издигал върху
склоновете на Капитолийския хълм, имала
олтари на Карменталската порта в Рим.
ПразненстВата й карменталии на Т1 и
15 януари Всяка година били чествувани
особено от Жените.
КАРНД (лат.каро, „плът", „тяло") —
богиня на чоВешката плът и на най-бла-
городните части на чобешкото тяло. от
ОВидий отъЖдествена с богинята на се-
мейното огнище Кардея (Карда).
КАРНЁИ (грц.) — празник в чест на
Аполон Карнейски, траял 9 дни през спар-
танская месец Карнейон (август-септем-
ври) едновременно с Олимпийските
игри. Имал военен характер, от VI в:
пр.н.е. в празненствата били Включени
и музикални състезания.
КАСАНДРА (гои.)— дъщеря на тро-
янския цар Приам и Хекуба; Аполон _й
вдъхнал пророческа дароа, но след като
. не отвърнала на любовта му, направил
никой да не вЯрва на В5рНиГпе"й предска-
зания. Напразно пред дървения кон пред-
сказвала гиЬйлгпа на Тмин. Пии ПлячТос-
Ванеп)<) ИЙ града Малкият Аякс я изна-
силил в храма на Палада, където била
потърсила спасение. За накърненото пра-
во на убеЖище Богинята преслсдвала
гръцката флота при здвръщането й. При
подялбата на троянската плячка сё пад-
нала на Агамемнон, който я отвел като
своя пленница-в'Микена, там била умър-
твена заедно с него от Клитемнестра
и "Егист. "На различии места в Лакония
чёствували нейния култ заедно с култа
на местната героиня Александра.
Статуя; _Касандра“ от М. Клингер. — Картина; _Ка-
сандра” от Рубенс. — Дрзми: „Касандра* от Л. Украинка;
от Б. П. Галдос. — Балада: „Касандра" от Шилер. — Ро-
ман: „Нощи с Касандрэ" от ф. Валтер (1952). — Кан*
mama: „Касандра" от Й.Кр.фр. Бах,
КАСИОПЁЯ (грц.) — съпруга на етиоп-
ския цар Кефей (Цефей) и майка на Ан-
дромеда, оскърбила с гордостта си не-
реидите и с това станала причина за
нещастието на дъщеря си. По^късно била
възнесена на небето като едноименното
съзвездие.
КАСТАЛИЯ (грц.) — 1. Свещеният на
Аполон и музите извор при Делфи в пла-
нината Парнас, чиито води притеЖавали
пророческа сила, с тях се миели и ръеели
поклонниците на бога, преди да прцстъ-
пят към светилището му; по-късно сим-
вол на поезия. — 2. Нимфата на извора.
КАСТОР (грц.) — син на спаптанг.кия
цар Т'индарей и на Леда, смъртния бовт.
на‘безсмъртния Лолидевк (лат. Полукс),
82
един от дВамата guockypu, смел коне-
укротител и ездач, убит В оитката меж-
ду двамата братя и синовете на Афёрей
— Йдас и Линкер. ~ '
КАУН (грц.) — друга транскрипция на
името Кавън.
КБ.ИРЙН (лат.) — първоначлно епи-
тет на Марс, после име на самостоя-
телния Бог, родоначалника на сабиняните.
ИпТс'ЛииСки боа ПЭ Вбинапта, заемал трето
място слёд ЮГШ111ё(Г7Г Марк' Сред рим-
скпгпе нейесни бигиВь. КуЛНэът му се слял
най-напред с култ'а на МЩ>с, после на Рб-
мул след неаовото оБоЖествяВане. За
това СвидётёлСтвуВа храмът на Ромул
—: КВирин, на римския хълм Кйиринал,
наречён'на него. Ош КВирин проиаляЗЪА и
епитётъгп На puMCkuiiie граЖдани (кви-
рити). Също епитет на Октавиан Август
като~8тори оСноВател на ним.
. КВИРИНАЛИИ (лат.) — римски праз-
ник В чест на КВирин на 17 февруари с
главен обред търЖествено Жертвопри-
ношение, ръководено от Жреца фламен
КВириналис.
КЕБРЁН (грц.) — 1. Малка река В Троа-
да. Мала Азия. — 2. Богът на реката, ба-
щата на фригийската нимфа Енона, пър-
Вата съпруга на Парис, и на нимфата
Хесперия.
КЁИК (грц.) — „звезден" син на Хес-
пер и филонида, брат на Дедалион,
съпруг на еолидата Алкиона. Дал гос-
топриемстВо на Пелей В изгнаничестВо-
то му и му разказал за превръщането на
брат си Дедалион В ястреб. На път за
оракула на Аполон В Кларос претърпял
корабокрушение и вълните изхвърлили
трупа му на родния бряг. Тогава той и
преданата му Алкиона били преВърнати
от Зевс или Тетида в птици — морски
рибарчета. който мътели върху морска-
та повърхност при спокойните „алки-
онски" дни.
Епилион: -Кейк и Алциона” от ООидий (Метаморфо-
□и}. — Кантата: .Алкиона" от М. РаОел. — Опера; „Ал-
киона" от М.Маре.
КЕЙ (Койос, грц.; лат. Цей) — син на
Уран и Гея, един от титаните, съпруг
на феба! баща от нея на Лето (Лато-
на) и на Астерия.
КЁКРОПС (грц.) — пърВият (мити-
чесКи) цар на Атина, основател на атйн-
ската крепост Акропол („Кекропия"), на
атинската дърЖава и нейните закони и
устройство, ноден из земята (.’.авто-
хтон ), като срихтоний двояк — по:
лучовек-полузмей, Според една версия бил
съдник в прочутия спор между Атина,и
Посейдон за властта над града, итсъ-
дил спора в полза на бойинята, която по-
дарила на града маслината. Дълго Време
атиняните показВали на Акропола една
фиданка, която уж Била посадёната от
Атина маслина, кекропс оил баща на бо-
Жёствените кекропиди, богините на ро-
сата Херза, Пандроза и Аглавра, чии-
то~хора Водел Хермес, а Пан им сВирил
на флейта; на тях Атина предала да па-
зят в затворено кйвчеЖе младенеца
крихтоний с изричната заповед да не
надникват Вътре. През царуВането на
Кёкро.пс станал големият ДеВкалионоВ
потоп, ВЖ. Девкалион.
Релеф: „Спорът меЖду Ангина и Посейдон" на запад-
ная фронтон на Партенона. — Картина: -АглаВра не
допуска Меркурий при Херза" от Паоло Эеронеэе. —’
.Дыцерите нэ Кекропс и малкият Ерихтоний" от Ру-
бенс.
КЕЛЁЙ (грц.) — митически цар на
Елевсин в Атика, съпруг на Метанейра,
баща от нея на Демофонт и Трипто-
лем. В неговия дом намерила гостоприем-
ство Деметра, когато под образа на
старица бродила по земята по следите
на похитената си дъщеря Персефона.
По заповед и с помощта на богинята по-
строил нейн храм в Елевсин и станал нейн
Жрец. Научил от нея земеделието и мис-
териите.
КЕНЙДА-КЕНЁЙ — друга транскрип-
ция на имената Кайнада-Кайней.
КЕНТАВРИ (грц.) — диви същества
от'гбъцката митология, роЖби (освен
Хирон) на Иксион и Нефела — облака,
който приел пред него образа на небёс-
ната царица. За Омир — старо планинско
тёсалййско племе с огромна сила и сурови
црави, олицетворений' наТЯ’йраТРнЗт'а мощ
на спускащите се от високо планински
води. Обитавали мъчно дбсптьпни планйни
и непроходимо гдрй. Едва—след Омир из
об'разяванй като полухо^~полуконе'с~чо-
вешка горна част на тялдто~и'~с~конско
туловище, отдалена прилйчали на коннй-
ц'и, сраснали с конегре ей. Но имело и
кротки кентаври/с благ характер, като
Хирон, възпитателя на много герои, и
фол. От IV в. пр. н.ё. се явяВат ВТ сви-
тата на Дионис заедно със сатири и
вакханки.
83
Статуи: „Боргезкият кеитаВър", сега В ЛуВър. ПариЖ.
— .Стар кентавър". „Млад кентаВър” от скулпторите
Аристей и Пений, В Капитолийская музей В Рим. —
„Кентавърка” от Роден. — „Групэ кентаври" от Р. Беза.
,— „Тезей В борба с .един кентаВър” от КаноВа. — Кар-
тина: „КентаВър и нимфа" от А. Бъоклин; от Л. Коринт.
Стахове: .КентаВър с ранензта си съпруеа на речния
бряг” от 'Хоф.манСтал.
КЕНТАВРОМАХЙЯ (грц.) — битката
меЖду дивите и груби чудовища кентав-
рите и лапитите, избухнала на сВатбата
на ланита Пиритой и Хиподамея, ко-
за то кентаВърът Евритион се .опитал
да отВлече неВестата. В битката участ-
вували и най-силните герои на Елада на
страната на лапитите. Домакините над-
били и прогонили кентаврите, които лпо-
гаВа се преселили от тесалийските пла-
нини Ета и Пелион Във Високите планин-
ски области на пл. Пинд 8 Епир.
Релефи: „КентаВромзхия'’ Върху западная фронтон на
храма на Зевс В Олимпий: Върху фриза на Тезейанз В
Атина; на ю А ни.те мет о пи на Партенона 6 Атина; Вър-
ху фриза на храма на Аполон Епикуриос ВъВ фигалия*
Басаи В Пелопонес. — „КентаВромахия" от Микелан-
джело. — Картина: „КентаВромахия" от Рубенс. —
„Барбата меЖду лапити и кентаВри" от А.Бьоклин.
— Литография: „КентаВромахия" от Пикасо. — Епи*
лион: .КентаВри и лапити" от ОВидий (Метаморфоза).
КЕНТАВЪР (грц.; лат.: Центабър) —
съзВездие, ко.ето ОВидий описва като хе-
монийски, т. е. тесалийски лък, и което
изобразяВа пренесения на небето след
смъртта му кентаВър Хирон В позата
на стрелец.
КЕРАСТИ (грц. „рогати") — митиче-
ските Жители на о. Кипър, които първо-
начално поради многото си Носове се на-
ричал Керастис. Според Овидий самите
кипърци носили рога, те били превърнати
от Венера .8 бици, защото принасяли
хора В Жертва на Юпитер.
Епилион: „Керасти и пропетиди" от ОВидий (Мета-
морффзи). ’
КЁРБЕР (грц.; лат.: Цербер) — друга
транскрипция на името на триглавото
куче Цербер, пазач на изхода на Аида.
КЁРИ (грц. „смърт", „гибел") — богини
на-^асилствената смърт и смъртната
орйс, у Омир — олицетворение на самата
смърптЧ-на всяко зло. Черни деиа на Нот-
та, грабвали човещките души В мига на
тяхното отделяне от тялото. иоита-
Вали Тартара, понякога нЗричанй' ерй-
нии.;
ЕРИНЁЙСКАТА КОШУТА — приказ-
_ кошута от планината Керинея в Ар-
кадия. Имала златни рога и медни копита.
била бърза като вятъра и стрелата. Хе-
ракъл получил заповед да я улови и под-
несе на Евристей, но без да я нарани или
убие, защото била свещена на Арте-
мида. Героят я гонил цяла година, накрая
я уловил в Партенийския лес при р. Ладон
в Аркадия (III подвиг на Херакъл). След
това кошутата била върната на Арте-
мида.
Релеф: .Херакъл и керинейската koiayma“,-Memona от
ськроВищницата на атиняните в Делфи.
КЕРКЙйН (грц.) — син на Посейдон,
разбойник-великан, който върлувал край
ЕлеВсин: принуЖдавал Всички минувачи да
се борят с него и ги убивал. Героят Тезей
го надвил и убил.
КЕТО (грц.) — титанида, дъщеря на
Понт (Морето) и на Гея (Земята), сес-
тра и съпруга на форкин, от когото ро-
дила горгоните, грайите, сирените
и дракона на хесперидите Ладон.
КЁфАЛ (грц.; лат.: Цефал) —. красив
ловец, син на'Хермес и на Херэа, дъ-
щерята на Кекропс. Скоро след сват-
бата му с Прокрида го похитила Еос.
ПонеЖе непрестанно тъгувал за невес-
тата си, богинята на зората го върнала
при нея, но му променила лицето," за да
мрЖе той да изпита верността й. Не-
узнаваем, той успял с богати подаръци
да я разколебае. Когато се разкрил, по-
срамената съпруга побягнала в планината
и стенала спътница на Артемида. След
дълги молби и рззкаяния на Кефал тя се
заВърнала и му донесла от богинята куче,
което надбягвало всички, и копие, което
улучвало неизменно целта си и се връ-
щало само в ръцете на ловеца. При един
лов кучето се Вкаменило заедно с тев-
меската лисица, защото Темида по-
желала да останат и двете Животни не-
победимо. След време при лов Кефал про-
бол с копието си Прокрида, която го сле-
дяла из шубрак, а той помислил, че в храс-
та шумоли дивеч. За това убийство
ареопагът го осъдил на вечно изгнание.
Картина: „Кефал и Прокрида” от Паоло беронеэе.
— „Кефал и Аврора' от Рубенс. — „Смъртта на Про-
крида" от Кл. Лорен. — „ОтВличането на Кефал от Еой”
от К, Ван Лоо, — Епилион: „Кефал а Прокрида" от ОВи-
дий (Метаморфоза]. Драма: „Кефал и Прокрида” (бур-
леска) от Калдерон. — „Прокрида и Кефал” от
Й.Е.Шлегел.
КЕфЁЙ (грц.; лат.: Цефей) — мити-
чески цар на Етиопия, син на Бел и Ан-
хиноя, брат на финей, съпруг на Касио-
пея, баща на Андромеда, тъст на Пер-
сей. Митически родоначалник на персите,
84
koumo първоначално се нарычали кефени.
Превърнат 8 съзВездие („Цефей”) заедно
с Касиопея. Андромеда и Персей.
КЕфЁНИ (грц.) — митическо племе 6
Етиопия, подВластно на цар Кефей.
КИАНА (грц. „синята"; лат.: Циана) —
извор и поток при Сиракуза, дн. Пизма,
който се слива с реката Анапис малко
преди тя да се влее 6 голямото градско
пристанище. Също изворната нимфа,
която напразно се опитвала да попречи
на Аид да отвлече Персефона и от Жал
по нея се саморазтопила в бистрите, си
води. Чрез знак посочила на майката Де-
метра пътя на небесния похитител.
Епилион- -Циана" от ОНидий (Метаморфозы).
КИАНЁИ (грц.) — двата малки скалис-
ты острова на входа на Черно море, кои-
то постоянно се блъскали един о друг,
наричани още Планкти или Симпле-
гади.
КИАНЁЯ (грц.) — дъщеря на речния бог
Меандър, съпруга на Милет и майка на
близнаците Библида и Каун.
КИБЁЛА (Кибеба, грц.) — фригийска
богиня, „Великата майка на богове-
те'' и на всичко Живо на земята, на въз-
раЖдащата се природа и на нейното пло-
дородие, чествувана по планински върхо-
ве с оргиастични мистерии под звъна на
медни чинели, тъпани и флейти. Боги-
нята обединявала в себе си двата пола,
в знак на това нейните Жреци „гали" се
скопявали сами. Център на нейния култ
бил град Песинунт в Мала Азия. Оттам'
той се разпространил в Гьрция,- където
се слял с култа на гръцката Рея, и в Рим.
където Кибела била отъЖдествена с бо-
гинЯта One. Изобразявана била с куло-
образна корона, седнала на колесница с
впряг от лъВове — преобразените в тия
Животни Аталанта и Хипомен. Нейно
сВещено дърво била пиныята, в която тя
превърнала любимия си Атис. спътника
на нейния култ. В нейна чест бил издиг-
нат храм на Палатинския хълм В Рим.
Проникнала и В днешните български земи
чрез гръцките колонизаторы по Черно-
морието. Култът й се разпространил в
областта на Марцианопол (при ДеВня),
Никопблис ад Иструм (при с. Никюп, Ве-
ликотърновски окр.) и 6 Сердика.
Статуи: .Кибела", (бронз) от Роден. — .Кибела", Ва-
робикоВ релеф от Сердика (I— IV В-). “ Картина:
„Пристиаането на кулп’обия образ на Кибела G Рим" от
Мантеня. - „Магна Матер" от Бъоклин. — Химн: .Към
Майката на богоОсте" от Омир. — Опера: ..Атис" от
Й Б Люли
КИДЙПА (грц.) — 1. Знатна девойка
от о. Кеос, която младеЖът Аконтий
спечелил чрез остроумна хитрост — с
подхВърлената ябълка. — 2, Жрицата на
Хера В Аргос, майката на Битон и
Клеобис, ВЖ. Аконтий.
КИКОНИ — тракийско племе, което
обитавало крайбреЖието близо до устие-
то на р. Хебър (Марица), съюзници на
троянците.
КЙКЪН (грц. „лебед”) — 1. Лигурийски
цар, син на Стенел, родственик и страс-
тен почитател на фаетон, от скръб по
него из пътя за гроба му се превърнал в
лебед (птицата запазила името му) й се
възнесъл като звезда на небето. —
2. Красиво, но капризно момче, син на
Аполон и Хирия, поискало от приятеля
си филий да му укроти без оръЖие лъв
и да му улови с голи ръце два грамадни
орела, накрая — да му доведе див бик.
филий изпълнил всичко, но когато по съ-
вета на Херакъл отказал да му gage бика,
от яд се хвърлило от висока скала в мо-
рето, където Аполон го превърнал на ле-
бед.
Епилион: „Кцкън' от Овидии (Метаморфозы).
КИНЙРАС (грц.) — 1. Митически аси-
рийски цар, чиито дъщери отказали да
почитат Хера и затова били превърнати
в храмови стъпала. — 2. Син на Пафа и
внук на Пигмалион, според мита цар на
Асирия и след това първият цар на
,о. Кипър. От кръвосмесителната любов
на дъщеря си Мира баща на милоВидния
Адонис. '
КЙНТИЙ (грц.; лат.: Цинтий) — един
от епитетите на бог Аполон във връзка
с роЖдението му на планината Кинт на
о. Делос.
КЙНТИЯ (грц.; лат.: Цинтия) — един
от епитетите на богиня Артемида,
произведен от името на планината Кинт
(Кюнтос) на о. Делос, на която се родила
заедно със своя-брат-близнак Аполон.
КИПАРЙС (грц.)— красиво момче от
свитата на Аполон (или Зефир), _коетб~
неволно наранило с копието си своя лю-
бим жротък еле'н и причинило смъртта
му. Тъгувало така безутешно по едена, чё
богът го превърнал в дърво, на което дал
85
името на момчето. Оттогава кипарисът
станал дърво на скръбта, засаждали го до
гробоВегпе ня скъпи покойница.
Епилион: „Кипарис" от Овидий (Метаморфоза).
' КИПРЙДД"-(грц.) — .един от епите-
тите на богиня Афродита, произведен
от името на остров Кипър, където се
намирало главното средище на нейния
култ.
КИРЁНА (грц.) — 1. Като съпруга на
Арес майка на тракиеца Диомед, царя
на тракийското племе бистони. —
2. Майката на аргонавта Идмон. —
3. Нимфа-ловдЖийка, майка на Аристей.
КЙРКА (гои.: лат.: Цирцея) — морска
нимфа магьосница, дъщеря на боаа на
слънцето Хелиос и на океанидата Пер-
са. ЖиВеела заедно със сбоите нимфи на
самогпния остров Еея. Неговият хълмист
бряг, обрасъл с омайни билки, бил опасен
за моряците. защото нимфата ппеВоъ-
щала попааналите там корабокрущенци
ВъВ ВсякакВи Животни. ПонеЖе Всезря-
щуят Хелиос издал любобната среща на
Афродита с Арес, богинята Вдъхнала
6 гърдите на дъщеря му Кирка неси оде-
лена любов към I лайк, Кирка пък превър-
нала милата девойка Скила, заради която
ГлаВк я отблъснал, В морско чудовище.
Гост на еейската нимфа бил идисей;
след като той я принудил да ВъзВърне
чбвешкия образ на негоВите друаари, Жй-
Вял щастливо с нея на острова още го-
дина. 11о-късно от омраза към нея Скила
лищила Одисей от негоВи друаари. Кирка
пъЪ Ъревърнала lluk, коитб Я Отблъснал
поради любовта си към нимфата Канен-
та, в шарен кълвач. Предсказала на Оди-
сей опасностите, който го очакват в по-
нататъщния му път към родината.
Картами: „Кирка" от Досс Доси: от Каляри; от Ка-
рачи; от Кастильоне: от Ж. Моро. — Епилиом; „Кирка”
хот Овидий (Метаморфозу). — Комедия: „Най-голя-
мото очарование е любовта" от Калдерон. — Опери:
.Цирцея” от тарпантие. — „Кирка" от X. Пърсел. —
„Кирка и нейните свини" от Р.бинтерберг.
КИСЁЙ (грц.) — 1. Тракийски цар, ба-
щата на троянската царица Хекуба. —
2. Син на египетския цар Египт. —
3. Син на Мелампод, един от воините
на Турн, убит от Еней.
КИТАРОД (грц. „китарист") — певец,
който си акомпанира на китара. Епитет
на бог Аполон.
КИТЕРЁЯ (Китера, Цитера, Цитерея)
— един от епитетите на Афродита,
произведен от името Китера — острова
и града, прочути с култа на Афродит.!.
КИТЕРОН (грц.) — аориста планина на
границата меЖду Атика и Беотия В Гър-
ция, Възпявана като средище на Диони-
совите оргии. В една от пещерите й оби-
тавали китеронските нимфи пророчици.
КИХРЁЙ (грц.) — герой от остров
Саламин, син на Посейдон, Възцарил се,
след като убил змея, който опустошавал
острова. Според друг мит, превърнат в
змей, обитаВал храма на Деметра в
Елевсин.
КЛЕОБИС (Клеобий, грц.) — син на
Кидипа, Жрица на Хера в Аргос, брат на
Битон.-Двамата братя били прословути
със синовната си обич. Когато на един
празник на богинята ня мало Волове за
колесницата, която да отВеде Кидипа В
храма, братята сами се впрегнали. За
това боговете ги наградили с лека смърт
през време на сън.
ГКЛЕОПАТРА (грц.) — 1. Дъщеря на
Борей и Орития, сестра на Зет и Ка-
лаис, съпруга на финей, майка на Плек-
сип и Пандион. — 2. Дъщеря на Трос
и Калироя, сестра на Ил, Асарак и Га-
нимед. — 3. Съпруга на Мелеагър. —
4. Моли телка пред Атина в Троя заедно
с Перибея. Двете, преследвани от мест-
ните Жители, се укрили в храма на бо-
гинята.
КЛЕОТЁРА (грц.) — дъщеря на кри-
тянина Пандарей.
КЛИМ ЁН (грц.) — 1. Син на аргоския
цар фороней, брат на Хтония. —
2. Противник на Персей на сВатбата му
с Андромеда, убил Ходит.
КЛИМ ЁНА (грц.) — 1. Дъщеря на
Океан и Тетия, съпруга на Я пет, от
него майка на Атлант, Менойтий,
Прометей и Епиметей. Според друг
мит майка на Прометей или на египет-
ския цар Меропс и майка на Девкалион,
или като любимка на Хелиос майка на
фаетон и на сестрите му хелиади. —
2. Дъщеря на Миний, съпруга на филак,
майка на Ификъл. — 3. СлуЖителка й
придруЖителка на Елена В Троя.
КЛЙО (грц.) — една от деветте музи,
музата на историягйй и апиЧёСк'Зта пбё-
зия. Изобразявана като Калиопа със сви-
тък от папирус или пергамент и калем.
86
КЛИТ (грц.) — 1. Един от 50-то си-
нове на египетская цар Египт, получил за
•съпруга по сходство на имената данаи-
дата Клита. — 2. Воин от друЖинатв
на финей, противник на Персей на
сватбата му с Андромеда, убит от ге-
роя.
КЛЙТА (грц.) — една от 50-те данаи-
ди, омъЖена по сходство на имената с
Клит, един от 50-те синове на египет-
ская цар Египт.
/~КЛИТЕ1У1НЁСТРА (Клитеместра, грц.)
— дъщеря на Уиндарей и Леда, сестра
на ЕТГгГйгГ'О' двоекурите, съпруга на Ага-
мемнон, майка на йрест, Хризоте-
мида, Електра и Ифигения. През вре-
ме на отсъствието на съпруга' си спо-
деляла властта с любовника си Егист.
Заедно с него уОила коварно съпруга си,
когато се завърнал от I роя.71b внушение
на Аполон синът и Орест изпълнил кръв-
ното огПМЪЩУниё ЯсГд дваМата уоийци.
КЛЙТИЙ (грц.) — 1. Един от гиган-
тите, когото през време на гиеанто-
махията убила Хеката, като го ударила
с факел. — 2. Син на Лаомедонт, брат
на Приам, баща на Калетор. —
3. Жених на Пенелопа, от о.Дулихий,
баща на Пирей. — 4. Жених на Пенелопа
от о. Закинт. -^_5. Жених на Пенелопа от
о. Самос. — 6. Брат на Кланис, против-
ник на Персей на сватбата му с Андро-
меда, убит от героя.
КЛЙТИЯ (грц. „прочутата") — нимфа,
дъщеря на Океан и на морската богиня
Тетия, любима на Аполон. Когато из-
дала съперницата си Левкотоя на баща
й, феб я превърнал на хелиотропиум —
синкаво цвете, което обръщало цвета си
към слънцето. Според Плиний земедел-
ците познавали по него дневните часове.
То сигурно е различно от слънчогледа
(helianthus), който е внесен от Америка.
Епилион: ..Клитик" от Овидий (Метаморфози).
КЛИТйРИОН (грц.) — град в Северна
Аркадия, в чиято околност бликал кли-
торийският извор. Според мита негова-
та вода предизвиквала погнуса към ви-
ното, защото Амитаон хвърлил във во-
дите му питието, с което излекувал пре-
тидите от тяхната лудост.
КЛОТО (грц. „плетачка") — една от
трите сестри моири (лат: парки), бщ
гини на съдбатёйкоито предали Жизне-
ната нишка на всеки смърптат
КОДЪР (грц.) — син на Мелант, спо
peg мита последният цар на Атина, са-
мопоЖертвувал се За спасението на гра-
да, когато го нападнали дорийците от
Пелопонес. ПонеЖе делфийският оракул
предсказал, че Атина не ще падне, ако
неприятелите убият царя, Кодър, предТ
решен като просяк, предизвикал непрйя-
телски войници и те го убили. Атиняните
решили, че занапред няма да имат такъв
достоен цар, и отменили царската власт.
КОЗИРОГ (лат. Capricornus) — едно от
дванадесетте съзвездия на зодиака, чии-
то имена са им дадени още през древ-
ността.
КОКАЛ (грц.) — митически сицилий-
ски цар, вдигнал се с оръЖие за защита
на Дедал, който намерил у него убеЖище,
когато бил преследван. от Минос.
КОКИТ (грц.) — тинеста река в под.7
земния свят, приток на Стикс или Ахе-
ронт.
КОМПИТАЛИИ (лат.) — римски праз?
ник В мест на ларите в качеството' им
на покровители на отделни улици. Праз-
нуван през януари по пътищата.
КОНКОРДИЯ (лат. „съгласие") — рим-
ска богиня; олицетворение на съгласието
меЖду граЖданите: В античното изку-
ство изобразявана като зряла Жена с
нейните атрибуте рог на изобилието
и маслинено клонче. В Рим бил издигнат
неин храм, от който са запазени останки
на северозападния ъгъл на форума и в
полите на Капитолийски^ хълм. Неин
празник се чествувал през януари и март.
Сега същото име носят в Атина Platia
Omonias и в ПариЖ Place de la Concorde.
КОНС (Консус, лат, „скришният", „бо-
гъгт1-съветник ) — древно римско боЖе-
сПТвб“нй "йё'мяИт и земиублието'от’ рода
на—хпюниЧЕСките божества, по-късно
отъЖдествено с Нептун (Neptunus eque-
ster). Олтарът му се намирал под земята
сред Големия цирк в Рим, в него граЖ-
даните имали достъп само на празника
на бога'консуалии на 21 август и на 15
декември всяка година, на който римля-
ните канели съседните племена и им по-
хища'ВУли Жените, консуалиите били
учредени от Ромул именно след ерабва-
нёто на сабинянките. На търЖествата
сё* устраивали състезания с коне и му-
лета, окичвани с венци от цветя.
87
КОРА (грц,. „момиче”, „девойка") —
името, с което атиняните наз'оиавали
Пирсефона, дъщерята на Деметра и
ЗёЪс” ’
•** >
KOPEC (грц.) — Жрецът на Дионис,
които трябВало да принесе 6 Жертва на
олтЗра на бога сВоята любима Калироя.
КОРИВАНТ (грц.) — демойично съ-
щество, син на Ясион или на Арес и на
Кибела, баща на корибантите, които
са Жреци на малоазийската богиня Рея
Кибела, смесВани с куретите. Той е
уЖасът на тъмнината, заедно с тоВа
здрачът, които е разкъсван от смразе-
ните братя Деня и Нощта.
КОРОНИ (грц.) — дВама младеЖи, кои-
то според ОВидий били Въздигнати от
боЖестВата на смъртта Аид и Персе-
фо на из пепелта на самопоЖертбуВалите
се за спасението на гр. ТиВа дъщери на
беотийския лоВец Орион: При Връхле-
тялата чума Менипа и Антиоха, Вслу-
' шали се В гласа на АполоноВия оракул, се
проболи с Вретената си, самите те били
превърнати В комети на небето; бео-
тийците издигнали В Орхомен храм на
дВете дебойки, преВърнати В Корони, къ-
дето Всяка године принасяли изкупителни
ЖертВи.
л
КОРОНЙДА (грц..Франа") — 1. Дъ-
щеря Фа тесалиеца флегий, сестра на
Иксион, майка от Аполон на Аскле-
пий. Предо да го родщ почувстВуВала Вле-
чение към хёмонийския младеж Исхис.
Издадена на Аполон от негоВата дове-
рена птица аарбана, била убита от бога,
който спасил нероденото дете от мър-
твата му майка и го предал на добрия
кентаВър'' ЛИрон, да го отгледа. —
2. ‘Дъщеря на фокидския цар Короней,
която Палада превърнала Във Врана, за
да я спаси от преследВането на Посей-
дон. Поради неуместен донос изпаднала
В немилост пред богинята, която я про-
гонила от храма си. Тази етиологична ле-
генда обясняВа защо Враната страняла от
Акропола, а според Плиний и от града на
богинята.
Картина: „Аполон убиба Коромида- от Доменикиио
— Епилион: „Коронида’ от Обидий (Метаморфоза).
КОТИТ0 — първоначално mpakuucka
богиня', по-късно култът й бил пренесен
В Гърция (Атина и Коринт) и 6 Рим с
празненстВата котитии — разюздани
нощни оргии, приличии на оргиастичните
таинства на Кибела и на Дионис-Бакх.
Жреците й се наричали бапти.
КОЦИТ (грц.) — друга транскрипция
на името на подземната река Кркит.
КРАТОС (грц. „мощ", „сила", „насилие”)
— син на Стикс, брат на Биа, бог-оли-
цетворение на силата. Заедно с Биа по-
магал на Хефест, когато той влачил
титана Прометей към скалата на са-
мотния Връх на Кавказ, където трябВало
да го прикове.
КРЕОНТ (грц.) — 1. Син на Меной-
кей, брат на Йокаста, след смъртта на
Лай и ослепяването на Един цар на Тива.
— 2. Цар на Тива, баща на Мегара.
ВЖ. Херакъл. — 3. Цар на Коринт.
ВЖ. Медея.
КРЕСфОНТ (грц.) — един от херак-
лидите, син на Арис то м ах. Заедно с
братята си Темен и Аристодем заВла-
дял Пелопонес. След това получил по Жре-
бие Властта над Месена и за съпруга
Меропа, дъщерята на месенския цар, но
скоро бил убит заедно с дВамата си сина
от Полифонт.
КРЕТёЙ (грц.) — митическият осно-
Вател на гр. Йолкос, син на Еол. —
2. Брат на Салмоней, съпруг на Тирб,
баща на Езон, Амитаон, ферет и. Хи-
полита, дядо на Язон.
КРЕУСА (Креуза, грц.) — 1. Дъщеря на'
атинския цар Ерехтей, от Аполон майка
на Ион, родоначалника на йонийското
племе. — 2. Дъщеря на коринтския цар
Креонт, наречена още Главка, след Ме-
дея втора съпруга на Язон. — 3. Дъщеря
на Приам и Хекуба. майка на Асканий.
Изчезнала през време на бягството от
горящата Троя.
КРИТ (грц.) — най-големият остров
на Средиземно море, в източната му
част, в предгръцко време център на 8и-
соката критско-микенска (минойска) кул-
тура, чиито митове са запазили спомёни
за цар Ми нос. Островът бил люлка на
Зевс, който според един мит като мла-
денец бил отгледан в критска пещера,
кърмен от козата Амалтея и хранен от
пчелите с меда им. В Крит намерил убе-
Жище в изгнанието си атинският архи-
тект и строител Дедал. Критянка била
Телетуза, майката на Ифис.
88
КРЙТСКИЯТ БИК — огромнцят див
огнёдишаши 6uk, който критският цар
Мин ос получил от Посейдон за Жер-
твоприношение, но пред олтара го за-
менил с друго Животно от своето стадо.
Затова по Поля на^ бога бикът побеснял*
и станал опасен за целия остров. Хера-
къл" по поръка на ЕвриСтеи го хванал".
укротил и преплаВал на гърба му морето
от Kpufn до Микена (VII подВиг на героя).
Там Хера не го приела като ЖертВа,"за-
щ'ото с него се прославил синът на нёй-
ната съперница Алкмена. Пуснат от ЕВ-
ристей на свобода, критският Ьик извя-
зал В Маратон, Където като маратон-
ск и би к бил улоВен и принесен в Жертва
от Тезей.
КРОКУС (грц. „шафран") — младеЖ,
Влюбен в деВойкэта, Смилакс. По не-
известно причини двамата били превър-
нати — той В шафран (Жълт минзухар),
тя в увивно.то растение кукуВича преЖда.
КРОМИОНСКА СВИНЙ — диВата
сВиня от гористата облает на Кромион,
която Влизала В домовете и отвличала
от тях хората. Тезей я убил с Железния
кривак, който Взел от разбойника Пе-
рифет.
КРОНЙД (грц, „син на Кронос") — епи-
тет на ЗеВс като син на Кронос.
КРОНЙОН (грц.„КроноВ") — епитет
на Зевс (или Посейдон) като син на.
Кронос.
КРОНОС (грц.) — най-младият от
титаните, син на прадревната двойка
Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг
на сестра си Нея и баща на~ Дестин,
Деметра, Хера, Аид Посейдон и
Зё~Вс, както и на кентавъра Хирон. Ско-
пил с острия сърп, който му дала Гея, и
сВалил от престола баша си, но оил про-
кълнат от Уран да загоне от собствения
си ~сйн. ватова поглъщал своите роЖби
Веднага след раждането им, за да запази
Властта си над созовёте. Но Рея спасила
най-малкото си дате — ЗеВс, като вмес-
то него дала на Кронос да погълне камък.
повит В пеленаТ’Скоро след ожесточена
десетгодиш'на борба ЗеВс го надбил, при-
нудил го да избЬлва погълнатите божес-
тва" запретил го в lapmapa и заел не-
гббото място като ВърхоВен бог. Кронос
пъРВоначално-оил оог на земеделието.
Поради сходство на името му с гръцката
дума хронос — „време", бил „създател на
Времената". На три места В Гърция —
в Атина, Родос и Тива, честВували него-
Витекронии, празника на ЖътВата, на
който били израВнявани социалните раз-
личия. Времето, през което упраВлявал.
сё смятало за златния Век на земята
(вЖГВВк'сгв'еТ.' В аАТбйчното из'образитёл-
но иэкуство се предстаВя като Величе-
ствен, но печален старец, сходен на ЗеВс,
с покривало на главата и със сърп В ръка.,
Римското му съотВетстВие е Сатурн
с негоВия празник сатурналии, приличащ
на гръцките кроной.
Картина: „ Кронос поглъща децата си" от ДЖ, Вазари.
— .Сатурн поглъща едно от децата со" от Рубенс; ат
Гоя. — Химн: „Хълл Кронос" от Орфей.
КРйТОН (грц.) — селянин, оказал гос-
топриемство на Херакъл, който от бла-
годарност основал на мястото на дома
му града с неговото име.
КСАНТ (грц. „кулест") — 1. Троянец
от Троянската Война, убит от Дио-
мед. — 2. Име на единия от беземърт-
ните коне на Ахил. — 3. Име на единия
от конете на Хектор.
КСУТ (грц.) — син на Хелен и нимфата
Орсеида, брат на Дор и Еол — родо-
началниците на дорийците и еолийците,
съпруг на Креуса, дъщерята на атическия
герой Ерехтей. баща на Диомеда и на
синоВете Ахей и Ион, родоначалниците
на ахейците и йонийците.
КТЕАТ (грц.) — син на Актор и на
Молиона, брат-близнак на ЕВрит. Два- -
мата братя стояли начело на Войската
на Елида, съюзници на Авгий срещу Хе-
ракъл, и били убити от героя.
КУПИДОН (лат,„Желание") — епитет
на бога на любовта Амур (Амор).
КУРЁТИ (грц.) — низши боЖестба, по-
читано с оргиастичния култ на Зевс на
о. Крит: растителните сили на земята,
родени от дъЖда, спътници на Рея, ко-
гато тя търсила място да роди Зевс
тайно от Кронос. След раЖдането му В :
пещера на планината Ида (или Дикте)
заглушавали плача на детето с войнстве-
ните си танци и с дрънкане на щитове.
Древните вярвали, че от тях произхоЖ-
дали Жриците на Рея, които след слива-
нето на култовете на Рея и Кибела в
култ на Рея-Кибела били отъЖдествявани
с корибаИтите.
Химн: „Към куретите" от Орфей-
89
л
, 'ЛАБДАК (грц.) — цар на Тива, внук на
Кадъм, син на Полидор, родоначалник
на лабдакидите, върху който тегнело
проклятие: баща на Лай, убит от соб-
ствения си син Едип, който пък се оЖе-
нил за майка си, без да я познава, и имал
от нея синовете Етеокъл и Полинейк,
те се убили взаимно в битка за властта
над Тива.
ЛАБИРЙНТ (арц.) — според предание-
1710 скална постройка при гр. Кносбс на
o.-Rpum с дълги кривуличещи ходове и
стаи, от който влезлият не моЖел да
намери обратная път — късён~спомён~за
големия ми поиски ^ворыц при този град,
издигнат през 2оии—юиО г. пр' н.еТСп о -
оео мита_бил изгоад1ж~от Дедал за чу-
довището Минотавър и за седемте
м'ладеЖи и седемте девойки, който эти-
• нянйте пращали всяка година като кръвен
данък за цар Минос — вътрё те умирали
от глад или били изяЖдани от Минота-
въра. Йо геронт 1 езей влязъл и Лаоирин-
та и уёпял да намери изхода, Като си по-
' СлуЖил ‘с ~кълботр с вълнена" прежда на
Ариадна: единия му край закрепил на вх~о-
да и като навлизал, развивал кълбото,
. намесил вътре Минотавъра, убил го и
лесно се завърнал. Подобий лабиринти
били изградени~още във фаюмския оазис
в Египет, според Херодот с около 3000
стаи, в Самос от архитекта Поликрат
и при Киузи в Италия, където слуЖил за
гробница на етруския цар Порсена.
. Епилиам; .Лабиринтът” от ОВидий (Метаморфоэи).
ЛАВЁРНА (лат.) — римска богиня на
-нощната тъмнинз, покровитёлка на всяка
печалба,сЛбддвзтйелйои на раздойпиците
и~к'радцигпе~ На~нея оил посветен лес в
околностите на Рим'.
' ЛАВЙНИУМ (лат.) — град юЖно от
Рим, в Лациум, дн.Пратика. Според мита
основан от Еней и наречен на съпругата
му Лавиния.
ЛАВЙНИЯ (лат.) — дъщеря на мити-
ческия италийски цар Латин, койтоя дал
за съпруга на Еней, защото според пред-
сказанието очаквал зет пришелец. Заради
нея избухнала войната меЖду Еней и пре-
дишния й годеник — царя на рутулите
Турн.
ЛАЁРТ (гои.) — влааетел на о, Итака,
син на Аркизий, баща на Одисей (за-
това често бил наричан Лаертиад или
Лаертид). Според друга версия Одисее-
вият баща бил Сизиф, първият съпруг
на Антиклея.
ЛАЙ (грц.) — митически цар на Тива,
потомък на Кадъм, син на лаодак, съ-
пруг на Йокаста ( у Омир — Ьпйкаста),
баща На'Едип, ВЖ. Едип.
ЛАМИЯ (грц.„поглъщаща") — красива
девойка,-дъщеря на Бел, любимка на
Зевс, превърната от ревнивата Хера в
грозотия, която погубила най-напред соб-
ствените си деца. По-късно съществу-
вали много ламии — грозни Женски съ-
щества, подобии на вампири, който при-
влйчали "по ССйДей начин деца, най-вече
красиви младеЖи, и им изпивали кръвта.
ЛАМОС (грц.) — син на Посейдон,
цар на людоедите лестригони, мигпи-
чески основател на гр. формие в Кампа-
ния, Италия.
ЛАМПЁТИЯ (Лампеция, грц, „блестя-
щата", „сияйната") —. една от дъщерите
на Хелиос, сестра на фаетон. Заедно
със сестра си фаетуза пасяла кравите
на баща си на о. Тринакрия (Сицилия). При
вестта за гибелта на фаетон заедно с
други те хелиади се превърнала от скръб
в топола.
ЛАОДАМАНТ (грц.) — син на Етео-
къл, след неговата гибел цар на Тива. За-
щищавал града срещу епигоните и пад-
нал в сраЖението с тях. Убил Егиалей,
а него убил Алкмеон. След убийството
му тиванците се прибрали зад стените
на града.
ЛАОДДМЁЯ (грц.; лат.: Лаодамия) —
1. Дъщеря на Белерофонт, майка от
Зевс на Сарпедонт. — 2. Дъщеря на
Акает, цари на Иолкос, съпруга на Про-
тесилай, когото след убийството му не
искала да надЖивее.
ЛАОДЙКА (грц.) — 1. Дъщеря на Ага-
мемнон и Клитемнестра, в трагедии-
те назовавана с името Електра. —
2. Дъщеря на Приам и Хекуба, любима
на Акамант и майка на Мунит, „първа
по хубост" меЖду сестрите си. След па-
дането на Троя земята я погълнала пред
погледа на всички. — 3. Нимфа, съпруга
на фороней.
90
ЛАОКООН (грц.) — сын на Антенор,
Арец на Аполон (или на Посейдон) В
Трон, забил копие в търбуха на посвете-
ния на Палада дърВен кон, за да попречи
на троянците да го Внесат В града. За-
ради „светотатството" бил задушен при
Жертвоприношение заедно с дВамата си
сина от дВе огромни змии, който Внезап-
но пропълзели от близкий остроВ Тенедос
и се скрили В храма на Атина Палада.
Троянците'помислили, че това е знамение
на боговете, не повярвали на предупреЖ-
денията на Жреца и внесли в града „да-
найския подарок". Във Ватикана сега е
запазена прочутата мраморна скулптур-
на група от родоските майстори Хаге-
зандър, Полидор и Атенодор, която из-
образяВа Лаокоон и синовете му В сце-
ната със змиите. Въз основа на тази ста-
туя Лесина обосноваВа теорията си за
реализма В изкустВото.
Картина: „Лаокоон" от Ел Греко. — Драма: .Лаокоон"
от Софокъл (бъВ фрагменте). — Трактат: „Лаокоон,
или За границите на ЖиОопистз и поезията" от Лесина.
ЛАОМЕДОНТ (грц. „бладетел на наро-
да") — цар на Троя, син на Ил, ЬЙЩЗ НИ
Антигона, на хезиона, ириам и 1и-
тон. Получил помощта на Аполон и По-
сейдон при издигането на 1роя, но 8ъ-
' преки предварителното обещание отка-
зал да ги Възнагради, затова Посейдон
наводнил страната и изпратил огромно
морско чудовище. Жадно за човешки Жер-
тВи, на което трябвало да се принесе
Хезиона. Херакъл убил чудовището и
спасил дъщерята на царя, но и на него
Лаомедонт отказал обещаната награда
— безсмъртните коне, който някога
Зевс дал-на дядо му Трос в отплата за
отвличането на Ганимед; затова героят
заедно с други герои, меЖду който бил~
Теламон, завладел страната, убил из-
мамника и дал дъщеря му за Жена на Те-
ламон.
Мозаика: „ОсВобйЖдаВанегтк} на Хезиона" (Рим. Вила
Албани).
ЛАПЙТИ (грц.) — митическо племе от
великани около планините Ета и Пелион
в Тесалия,.олицетворения на бурята. При
сватбата на техния цар Пиритой с ху-
бавата Хиподамея поканените диВи
кентаври се опили от виното и се опия-
нили от красотата на лапитките. кен-
таВърът Евритион се опитал да отвле-
че невестата -- повод за битката кен-
тавромахия.
Релефи: „КентаЗромахия". Върху зэпадния фронтон
на храма на ЗеВс в Олимпия и другаде; на западная фриз
на т.нар. Тезейон в Атина.
ЛАРИН (лат.) — духовете на римски
покрйнйци, който останали непогребани
или в-чиито погребални оореди не били ,
спазени всички изисквания. <)ли духовё.
привидения, сродни на Вампирите лё-
мури, според поверията Живеели В под-
земния свят, откъдето излизали нощем
да си отмъщават. Римляните ги омилос-
тивявали и поогонвали на б, 11 и 13 май
през Време на нощните обрёдй лемури и;
бащата на семейството излизал~~вън'от
дома нощем бос, удрял по ме'дни чинели
и йзговарял определени формуле. Прёз
тёзй дни храмовете билсгззггтВорёни и не
се сключвали Кракове.
ЛАРЁНЦИЯ (лат.) — италийската бо-
гиня Ака Ларенция.
ЛАРИ (лат.) — у римляните и етру-
ските — домашни богоВе, покровители
нгГдома и семейството, место смесвани
Г~пянятптп 11ърЯпначЗлнг> духовете на
предците на семейството. Техните из-
ображения — малки дървени или восъчнй
статуйки, били поставяни В ниша или'(Г
ракла— ларариум, при огнището близо
до изобраЖенията на пенатитеГв нача-
лото на всеки месец на техния празник
лаоарии и при особен и случаи пред тях
запалВали огън и извършвали Жертво-
приношения. Римляните вярвали, че ко-
гато семейството напуска заВинаги Жи~-
лището, ларите, за разлика от пенатите,
оставали В дома. Свои лари-покроВители
имали също отделяйте улици с параклиси
и празници компиталии по кръетопъ-
тищата, също посевите, езерата. Им-
ператор Август наредил върху общес-
твените и частните олтари на ларите
да се честВува и геният на принцепса. •
Синоним на дом, подслон и отечество.
ЛАТЙН (лат.) — родоначалник на ла-
тинското племе. Според гръцкото пре-
дание син на Одисей (или Телемах) и на
нимфата Кирка, според италийското
— на фаун. Цар на Аациум, дал на Еней
гостоприемство, място да си построй
нов град и ръката на дъщеря си Лавиния,
която преди това била обещана на ру-
тулския воЖд Турн.
ЛАТОНА (грц.) — латинизираната
форма на името на гръцката богиня Ле-
тб (Лато), дъщеря на титана Кей
(Койос) и на титанката феба.
ЛАТОНИ Я (лат.) — епитет на Диана
(Артемида),дъщерята на Латона (Лато)
91
ЛАТРЁЙ — кентаВър, убил македонеца
Халес на сВатбата на лапита Пи ритой,
но с високомерието си пред'извикал Ве-
ликана Кеней, който го убил.
ЛАХЕЗИС (грц.) — „наречницата", ед-
на от трите сестри мойри, богините
на Вечная сВетоВен закон, които плетат
Жизнената нитка на Всеки смъртен.
ЛАЦЙНИЯ (лат.) — епитет на Юно-
на, даден й по Лациниум, нос В ЮЖна
Италия при гр. Кротон, където бил из-
дигнат прочут неин храм; храмът на
Юнона В Лациниум.
ЛАЯД (грц.) — епитет на Едип като
син на цар Лай.
ЛЕАНДЪР (грц.) — младеЖ от Абидос,
на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дар-
данелите); Възлюблен на тракийската
Жрица Херй от Сестос, град на отсамния
бряг. ПреплуВал Всяка нош, през протока
до сВоята любима, Жрица на Афродита
(или Артемида), но през една нощ бу-
рята угасила лампата от кулата на Херо
и той, лишен от пътебодна сВетлинка,
намерил смъртта си Във вълните. На
сутринта Херо Видяла трупа му изхвър-
лен на брега и В отчаянието си се хВър-
лила В морето.
Картина: „Херо и Леандър- от Рубенс — Епос:
„Леандър и Херо*'осп Музей. — Лисма- .Леандър до Хе-
ро" от ОВидий (Героини). — „Херо до Леандър" от
ОВидий {Героини). — Стихотворение: „Херо и Леандър"
от Шилер, — Драма: „Вълните на морето и любоВта"
от Грилпарцер. — Разказ: „Херо, Леандър и оВчарягтГ
от А.И. Куприн. — Опера: „Леандър" от А.Скэрлати.
ЛЕАРХ (грц.) — синът на Инб, убит от
баща си Атам ант В пристъп на безумие.
ЛЁВКА (грц.) — малък остров при
устието на ДунаВ В ЕВксинския Понт
(Черно море), където според един мит
Темида пренесла тялото на загиналия си
син Ахил, той Въэкръснал, оЖенил се за
Елена и ЖиВял щастливо. Там се издигало
негово светилище.
ЛЕВКАТА (грц.) — юЖният нос на
о.Левкада В Зап.Средна Гьрция, Върху
който се издигал прочут храм на Аполон.
ЛЕВКЙП (грц. „мъЖът с белите коне")
— 1. Син на цар Еномай от Пиза, любим
на нимфата Дафна, обличал се В Женски
дрехи, за да се радва на близостта й.
Открит В банята от нейните друЖки и
убит от тях. — 2. Потомък на Персей,
брат на Тиндарей, цар на Месена, баща
на феба и Хидаира, които диоскурите
Кастор и ПолидеВк отвлекли на бър-
зите ,си коне, така станали причина за
битката им с афаридите Идас и Лин-
кей. Отвличането на левкипидите било
любим мотиб на изобразителното изку-
стбо.
Картина: „ГрабВането на дъщерите на ЛеВкип" от
Рубенс.
ЛЕВКЙПА (грц.) — дъщеря на Тестор
и сестра наТеоноя.
ЛЕВКИПЙДЙ (грц.) — епитет на дъ-
.щерите на ЛеВкип: феба и Хилаира.
ЛЕВКОНйЯ (грц.) — една от трите'
дъщери на Миний, които били превър--
нати В прилепи за незачитане на култа
на Дионис-Бакх (на неговия празник
тъкали и си разказВали весели истории).
ЛЕВКОТЁЯ (грц. „сбетлата богиня")
— култоВото име на Ино, дъщерята на
Кадъм и Хармония, след като се пре-
Върнала в морска богиня.
ЛЕВКОТОЯ (грц. „Бялата бегачка”) —
дъщеря на персийския цар Орхам ли на
океанидата ЕВринома, затова нимфа.
Любимка на Аполон и на Хелиос (Сол),
който проникнал до нея под образа на
собствената й майка. Заради опозорява-
нето й била заровена Жива от баща си,
но превър на та от бога на слънцето в
тамяново растение, от чиято смола при-
готвяли благовония.
Епилион: „Левкотоя" от ОВидии (Метаморфозы).
;иышэ;
(ликийски „Жена") — дъщеря на
етолийския цар Те’стии и на Евр и те-
мида, сестра на А-лтея, съпруга на спар-
танский цар Тиндарей, от когото родила
Клитемнестра и Кастор — единия от
дВамата диоскури; любима на ЗевсГкой-
то се свързал с нея под образа на лебед
и от когото родйла ’хубавата Елена й
безсмъртния Полидевк (Нрлукс) — дру-
гая от~диоскурите. Рпоред една версия*
лёбедът сё хВърлил върху нея, гонен от
орел, под които се криела самата
роди та? Леда снесла две яйца, от едното
сё излюпила Елена, а от другото се по-
явйли диоскурите (или: Леда се гриЖела
за яйцето на Немезида от Зевс, от ков;
то се излюпила Елена, която Леда отгле-
дала като свое дете). У Омир само Елена
е дъщеря на Зевс, а двамата диоскури са
смъртни, докато у автора на Омировите
92
химии и двамата са безсмъртни. Сино-
ним на красива Жена.
Статуя: -Леда" от Тимотей (IV В.пр.н.е,), запазени
са само копия. — Релеф: ' „Леда и гълъбът" от
А. Хилдебранд. — Картина: „Леда" ст Тинторето; от
КоредЖо, — „Леда с лебеда" ст Леонардо; от Веронезе;
от Л. Силбестър Младо; от МикелзндЖело; от
ДЖ. Вазари; от Буше. — Стихотворение: „Леда" от
Пушкин.
ЛЕЙТ (грц.) — син на Алектор, един
от кандидатите за ръката на Елена. Ка-
то воЖд на беотийците пред Троя ранен
в сражение от Хектор.
ЛЕМУРИ (грц.) — у римляните нощни
зли духове, вампирй, сродни с ларВТГте,
противополоЖнй на духовёте-пбк'роВи-
тбМглЯВН |'|~Н'я'натч. поазникът им ле-
мурии или лемуралии се състоял на 9,
11 и 13 май.
ЛЕНЁИ (грц. ленон — „чебър”, лена —
„разпуСната вакханка") — оргиастичен
Женски празник на вакханките в чест на
Дионис пред храма му Ленеон в Атина,
където според преданието стоял пър-
вият чебър. Главната част от празника
било търЖественото шествие, на което
носели свещените символа на бога. То
било последвано от пиршество и веселия.
На него богът се явявал като ствол, обле-
чен в дрехи. От празничните игри про-
излезли по-късните драматически пред-
ставления.
ЛЕРНЁЙСКА ХЙДРА (грц.хидра „вод-
на змий^У — изчадие на !ифон и Ехидна,
чудовище от аргоския град Лерна с деВет
глави, от който едната оезсмъртна. По-
губвала с отровния си дъх всички, похи-
щавала хората и Животните в областта.
Героят Херакъл я нападнал и започнал да
сече със сърповидния си меч главите й,
но на' мястото на всяка отсечена глава
израствали две нови, I юмогнал му него-
вият племенник и спътник Иолаи, като
опоЖарил цяла съседна гора. С разгоре-
лите сёглавни Херакъл изгарял раните на
хидрата, след като нанасял ударите си.
/Гоезсмъртната глава затиснал със скала.
Така умъртвил иудпКинттп fll подвиг на
героя). С Жлъчката на хидрата намазал
стрелите си. така те стачали отровни.
„Да реЖеш главите на хидрата" знача да
се бориш с непреодолима мъчнотии.
Статуя: „Херакъл убиВа хидрата" от Т. Аспети (В
Палацо Дукале Въб Венеция).
ЛЕСТРИГбНИ (грц.) — у Омир ми-
тическо племе от кръвоЖадни исполини
с цар Антифат и с главен град Телепил.
Нападнали със скални отломъци корабите
'на Одисей и разломили 11 от тях, смач-
кали и иэяли иного от спътниците му.
Според римляните Живеели при формие
в Лациум.
ЛЁТА (грц. „забрава") — река в подзем-
ния~"свй1П, ОШ Кайши йенКите на~~пбЕои'-
ниците пиели забрава на земния си Жи-
вот. ,
ЛЕТО (грц.; лат. Латона) — дъщеря на
титана • Кей (Койос) и на титанката
феба, майка от Зевс на Аполон и Ар-
темида^ Когато предстояло да раЖда бо-
Жвствените близнаци, никоя страна на
земята, ни небето, ни морето и дали под -
слон от страх пред ревнивата Хера. Над
родилката" се смилил малкият скалист
остров Делос; там в подноЖието на пла-
нината Кинт под палма след деветдневни
родилни болки богинята дала Живот на
двамата близнаци, Югава Зевс закрепил
острова здраво за морското дъно и му
дал името Делос („прочутия"), Дотогава
тпй блуЖояел във вълните и се наричал
Ортигия. Лето по-нататък била под по-
стоянната закрила на чедата си, Когато
на нея посегнал титанът Титий, Аполон
го поразил и хвърлил в Тартара. Когато
тиванската царица ниоОа се дсмелила
да разгонва народа от олтарите й и да
се""сраввява с 'нёйГ Апблбн и Артемида
изтреБйли седемте й синоде и седемте
й дъщери. Оскърбена от ликийските се-
лянй~ Лето ги превърнала в Жаои.
Релефи: „Аполон. Лето и Артемида", метопа от
наи-стария храм В Селинунт. — „Артемида и Лето",
метопа от храма на Немезида В Рамное (V 0. пр. H.eJ.
— Картами: „Лето" от Тинторето; от Й. Бройгел Ста-
ри. — Химии: „Към Лето" от Орфей.
ЛЙБЕР (Лцбер патер, лат.) — старо-
италийски бог на оплоЖдането и засаЖ-
дането, отъЖдествен по-късно с гръцкия
бог на виното Дионис. Имал общ храм
на Авентинския хълм в Рим заедно с Ли-
бера и Церера.
ЛЙБЕРА (лат.) — 1.Дъщеря на-Цере-
ра, съпруга или сестра на староиталий-
ския бог на виното, отъЖдествявана с
латинската Прозерпина и с гръцката
Персефона. — 2. Епитет на Ариадна
като съпруга на Бакх (Дионис).
ЛИБЕРАРИИ (лат.) — римски празник
в чест на бог Либер (Бакх) и на Жен-
ското му съответствие Либера на 17
март, когато младежите обличали мъЖ-
93
ката тога. Отражение на гръцкия празник
антестерии.
ЛИБИТЙНА (лат.) — староиталийска
хтоническа богиня на плодородието и по-
гребенията. Като богиня на плодородие-
то била отъЖдествявана с Афродита,
а като богиня на подземния свят — с
Персефона. В светилището й В Рим се
съхранявали списъци на покойниците и
ВсякакВи погребалнй съдобе, там се съ-
бирали предприемачите на погребения.
Помощници на богинята били гробарите
либитинарии.
АЙГДУС (грц.) — съпруг на критян-
ката Телетуза и баща на пребърнатата
В мъЖ Ифис.
ЛИЕЙ (грц. „осбобоЖдаВащ от гриЖи”)
— епитет на бога на биното Дионис
(Бакх).
. ЛЙЗИЙ (грц...осбобоЖдаВащ", „прогон-
Ващ гриЖите") — епитет на бога на Ви-
ното и Веселието Бакх-Дионис, символ
на осВобоЖдаВащата сила на биното.
ЛИК (грц.) — 1. Атически герой, син
на цар Пандион, брат на Егей, Палант
и Нис, родоначалник на Жреческия род на
ликомидите, Прогонен от Егей, избягал
В Мала Азия, където станал епоним на
Ликия и родоначалник на ликийците. —
2. ТиВански цар, съпруг на Дирка, убит
от Амфион и Зет, синоВете на Ан-
тиопа. — 3. Син на Посейдон и плея-
дата Келено, изпратен от бога на
Остробите на блаЖените. — 4. Другар
на Диомед, преВърнат В птица. — 5.
Кентабър, убит от Пиритой.
\ ЛИКАБАНТ (грц.) — тиренски моряк,
който настояВал да се плени и продаде
В робстбо Бакх.
ЛИКАОН (грц. „чобек-Вълк") — 1. Ми-
тически цар В Аркадия, син на Пеласг и
океанидата Килена, баща на Калисто.
Осмибзл Вярата на аркадййте В богоВете,
пребърнат от Зебе на Вълк, защото по-
добно на Тантал, когато ВеднъЖ Гръ-
моберЖецът посетил земята под чоВеш-
ки образ, му поднесъл на трапезата ястия
с месото на собстбения си син. Поради
неговото безбоЖие и кръВоЖадност,
сВойстВени и на другите хора от него-
вото Време, богобете решили да унищо-
Жат чрез потоп чобешкия род. Митът
произлязъл ВъВ Връзка с чобешките Жер-
тби, какбито според Платон били при-
насяни чак до IV В пр.н.е. В аркадската
„Вълча планина" Ликеон на ЗеВс Лакейски.
Според Овидий Юпитер (ЗеВс) не Желаел
такива ЖертВи. Внук на Ликаон е Аркад,
синът на Калисто. — 2. Един от сино-
Вете на Приам и Лаотоя, убит от
Ахил.
Епилион: „Ло'квон" от ОВидий (Метаморфоэи).
ЛЙКЁЙ (грц.; лат.: Лицей) — 1. СВещен
лес-градина с храм на Аполон Ликейски
и с гимназион В сеВероизточната по-
крайнина на гр. Атина, където поучаВал
Аристотел. — 2. Висока планина в Юго-
западна Аркадия на границата й с Месе-
ния, свещена на ЗеВс и Пан, със сбети-
лище на ЗеВс Ликейски. Там бил честВуВан
празникът на аркадския ЗеВс ликеи.
ЛИКНЙТ (грц.) — епитет на Бакх-
Дионис според плетената кошница лик-
нон, В която през Време на негоВите
празници поднасяли пърВите плодоВе.
Химн: „Към Ликнит” от Орфей. ,
ЛИКОМЁД (грц.) — цар на остроб
Скирос, при когото Тетида скрила В Жен-
ски дрехи сина си Ахил, за да не участВуВа
В Троянската Война. понеЖе имало
предсказание, че бъдещият герой ще за-
гине пред стените на Троя. На остроВа
Деидамея.ёдна от дъщерите на.лико-
мед, родила от Ахил сина му Йеоптолем
(Пи?Г
ЛИКУРГ (грц. „създател на сВетлина")
— син на Дриант, митически цар на
тракийското племе едони. Забранил на
поданиците си да почитат Бакх, разго-
нил спътничките на бога, а него хВърлил
В морето и наредил да изсекат всички
лози. Бакх побягнал при Тетида и оттам
освободил менадите, наказал Ликург със
слепота или с безумие: Вместо да сече
лозите, за да прогони бога, посякъл със
секирата сбоя син, като го'помислил за
лоза (Вариант: отсякъл сбоите крака).
Народът го довлякъл В планината Пангей,
където царят’ бил разкъсан от коне. Ми-
тът отразява съпротиВата, която срещ-
нало ВъВеЖдането на култа, — 2. Царят
на Немея, на когото пирати продали из-
гонената от Лемнос Хипсипила.
ЛИМНЁЯ (грц.) — нимфа, дъщеря на
речния бог Ганг, майка на Атис.
ЛИН (Линос, грц.) — древен певец и
музикант, за когото б различии области
94
на Елада Възникнали различии митоВе и
легендщ Според един мит от Аргос той
бил син на Аполон и царската дъщеря
Псам а та. Веднага след раЖдането му
бил подхбърлен или даден за отглеЖдане
на пастир. Расъл като оВчар сред овцете,
но бил разкъсан от свирепите кучета. За
наказание Аполон изпратил В страната
чудовище, което грабело малките деца
от скутовете на майките им. Според
друг мит, проиэхоЖдащ от Тива, негова
майка била музата на танца и хоровата
песен Терпсихора. Лин бил отличен пе-
вец и музикант, учител на Орфей и на
Херакъл, не тбърде схватливия ученик,
който често' търпял укорите на настав-
ника си. През време на едно занимание
Херакъл го ударил по главата с китарата
си и го убил. Според трети мит като син
на Аполон и музата на астрономията
Урания бил убит от баща си, защото
дръзнал да предизвиква на състезание в
изкуството него, бога на изкуството. А
според гръцкия митограф Аполодор Лин
бил син на речния бог Еагър и на музата
Калиопа, слёдователно бил трак и брат
на Орфей, наричали го още син на Аполон.
Пръв ударил невъзприемчивия си ученик,
след което Херакъл стоВарил Върху него
китарата и го убил. Лин бил олицетво-
рение на Жалната песен лин.
ЛИНКЁЙ (грц.линке — ..рис") — 1. Син
на месенския цар Афарей, брат-близнак
на Идас. УчаствуВал заедно с брат си В
Калидонския лов и В похода на арго-
навтите, през Време на който стоял на
носа на кораба Арго, защото острият му
поглед прониквал през дърбета, скали и
планини. Загинал от Полидевк в бит-
ката с диоскурите, които похитили не-
Вестата му Хилаира. — 2. Един от 50-
те синове на Египт, съпруг на данаидата
Хиперместра, - която единствена от
50-те дъщери на Бел не погубила съпруга
си през първата брачна нощ.— 3. Троянец
от свитата на Еней, убит от Турн.
ЛЙРИС (грц.) — троянец от свитата
на Еней, убит от Камила.
АЙХАС (грц.) — слуЖител на Херакъл,
по него Деянира пратила на героя дре-
хата, напоена с отровната кръв на Нес,
затова преди смъртта си Херакъл го сма-
зал Върху една скала и го хвърлил в мо-
,рето, и там той се превърнал в скала.
Статуя: „Херкулес и Лихас" от Канова. — Епилион:
-Лихас" от Овидий (Метаморфози).
ЛОТЙДА (грц.) — нимфа, която се спа-
сила от преследването на бога на пло-
дородието Приап, като се превърнала 8
дървото -лотос. Според Овидий, когато
Дриопа, любима на Аполон, се опитала
да откъсне клонче от него, и тя се пре-
върнала в същото дърво.
ЛОТОфАГИ (грц. „лотосояди") — ми-1
тическо гостоприемно племе, ооитавало
либийското крайбреЖие на Африка. Хра-
нёло се с плода на дървото лотос, а който
Вкусвал от него, забравял миналото си.
Когато част от спътниците на Одисей .
вкусили от него, не искали аа се. връщат
по домовете си. Героят насила ги Върнал
на корабите и ги завързал на борда с Въ-
Жета.
ЛУА (лат.) — староиталийска богиня,
дъщеря на Сатурн, В нейна чест изгаряли
плененото оръЖие на неприятеля,
ЛУнА (лат. „блестящата") — римска-
та богиня на луната, дъщеря на Латона
и сестра на бога на слънцето Сол, отъЖ-
дестбена с гръцката Селена. Подобно на
брат си се Возела по небето на колесница,
теглена от коне, но в no-тесен кръг около
земята. Често я отъЖдествявали с Диа-
на, която като богиня на луната се на-'
ричала феба. На Авентинския хълм стоял
неин храм, според преданието издигнат
от цар СерВий Тулий, той изгорял при
поЖара на Нерон.
Химн: „Към Луната" от Орфей-
ЛУПЁРК (лат.„прогонващ вълците")
— 'староиталийски бог на плодородиёто.
пасищата и стадата, подобен на гръцкия
ликейски Пан. В подножието на Пала-
тинския хълм В Рим имело негова сВещена
пещера Луперкал. Мн.ч. луперки — два -
надесетте Жреци на оог луперк (=ПЙан),
избрани из дВата римски рода фабии и
КВинкции (луперки фабиани и Луперки
КВинкциани).
ЛУПЁРКАЛ (лат.) — пещерата, све-
щена на Луперк, В подноЖието на Пала-
тинския хълм В Рим.
ЛУПЕРКАЛИИ (лат.) — староиталий-
ски празник на плрдородието и пречист-
ването В чест на фаун-Луперк (=ликей-
ския Пан), празнуВан в Ним~на 15 фев-
руарй — през последний месец на рим-
ската година. ЧестВу.Ван бил при строга
□боеаност. Жоеаите лчперки принасяли* ,
В Жертва пред, свещената пещера Лу-~
перкал козли и кози, надяВали~н<1 ёрлб-
95
прясно одранигпе им коЖи и огптам се
Впускали да обикалят Палатинский" хълм,
Hau'-uliiapama част на Ним. С ремъци, из-
рязани от същите коЖи, те удряли по-
падналите насреща им, омъжените Жени
се' стягали през кръста, за да изоягнат
безплодието ей. Култът западнал към
края на републиката, но Август ео под-
новил. “ ;--- '
ЛУЦЙНА (лат. „изВеЖдаща на бял
свят") — 1. ПърВоначално епитет на
Юнона (Юнона Луцина. гръцката Хера),
В качестВото й богиня на брака. По-късно
самостоятелна италийска богиня на ро-
дилната помощ и закрилница на новоро-
дените, съотВетстЙие на гръцката Или-
тия. Римлянките честВуВали Всяка го-
дина на 1 март празника й матроналии.
— 2. Хеката като причинителка на мрач-
ни сънища.
ЛУЦИфЕР (лат, „носител на светли-
ната'Т'превод на грц. фосфор) — 1. Епи-
,тет на светоносните богоВе, като Диа-
на, АВрора и др. — 2. Бог на планетата
Венера — звездата Зорнйца (Денница)?
син на АВрора и титана Астрей (или
Кефал); баща на Кейк, след чиято смърт
се помрачило лицето му. Помътняването
му означавало прокоОа пред убийството
на Цезар. '
МАВОРС (лат.) — старинно и поети-
ческо име на Марс.
МАГНД МАТЕР (лат.) — ВЖ. Вели-
ката майка ИЗ 'боаовёФе; киоела.
МАКАРЁЙ (грц.) — 1. Бащата на Иса,
която Аполон прелъстил под образа на.
' пастир. — 2. Син на Еол, пламнал от гре-
ховна любов към сестра си Канака. —
3. Лапит, който на сватбата на Пири-
той убил кентавъра Еригдуп. —
Д.Итакиец, другар на Одисей, изостанал
доброволно от свитата му при гр,Каета
В ЮЖен Лациум, където разказвал на
Еней премеЖдията на завръщащите се
гърци при Еол, лестригоните и в зе-
мята на Кирка. '
МАКАРИЯ (грц.) — дъщеря на Хера-
къл и Деянира. След смъртта на Хера-
къл сама се принесла в Жертва поради
предсказанието, че хераклидите ще по-
бедят Евристейсамо ако някой от тях
се поЖертвува доброволно.
МАМЕРС (Мамерт, лат.) — името на
Марс на оскийски и сабински език. Оттук
мамертини: „синовете на Марс", както
се наричали Жителите на гр. Месана за-
ради храбростта си..
МАНЕРОС (грц.; от егип. маа-не-хра
„Върни се" — егип. Жалбена песен) — син
на пърВия египетски цар, загйнал млад и
красив като Лин, Хиацинт и Адонис.
Също: Жалбена песен (лин).
м
МА _— първоначално слуЖителка на
фр'игийската богиня „Великата майка
на богоВете" Кибела, на която Възло"
Жили да гледа малкия Бакх. Мамила ре-
ВниВата Хеоа, че детето не било от
Зевс, а от Арес. По-късно самостоя-
тел, !а богиня, култът й бил чествуван, с
оргиастични мистерии в Кападокия (в
Мала Азия) и на о, Крит, където я смя-
тали майка и съпруга на ЗевсТВеликата
майка на боговете. Те по разюзданост
далёч надмина'валй оргиитё на Кибела.
Била въведена в РйЯ~Т5ПтптБ?Ф^8отжгЗ и
диктатора Сула, там В средата на
Г в. пр. н.е. бил издигнат ядпН храм, по-
ради войнствения й нрав я отъЖдествя-
Вали с римската Соаиня на войната Бе-
лона.
МАНИ—; 1. Според Вярването на рим-
ляйите душите или сенките на мъртъв-
ците, на който въздабали боЖески почес-
ти, според Вергилий богоВе на подземния
свят, наказващи съдници. — 2. Боговете
на подземния свят Плутон, Прозер-
пина, Хеката. ha римските надгробии
памётницЦ 'СФои като формула посве-
щението Р1\Д = ms IVlanibus — „на под-
земните богоВе".
МАНИЯ (лат.) — староиталийска бо-
гиня на подземния свят, майка на маните,
понякога и на ларите. Нейното.изобра-
жение стояло закачено на вратите като
пазител на дома. Постепенно се превър-
нала в лот дух, страшилище, платило за
децата, таласъм, каракондЖол.. Поднася-
ли й като Жертва глави от лук или чесън
В спомен за далечните времена, когато
й принасяли човешки ЖертВи.
96
О Я-a
: - с - -
« i - -
Парнас, от Рафаело. във Ватиканским дворец
Раэкдането на Венера (детайл) от Ботичели, Галерия Уфици
8ъ8 Флоренция
„Силата" (Биа), от Ботичели. Галерия Уфици във Флоренция
Минерва укротява Кентавъра. от Ботичели. Палацо Пити
във Флоренция
Марс. Венера u сатири Национална аалерия в Лондон
Флора и Зефир от .Пролетта' иа Ботичели. Галерия Уфици
във Флоренция
Делфийската Сибила. от МикеландАело. Сикстинската капала
във Ватиканский дворец
Аврора, от паметника на Лоренцо де Медичи от Микеланджело
Нощта. от паметника на Дуаклиано де Медичи от Микеланджело
Церера и Помона, от Рубенс. 6 Галерия Прадо в Мадрид
Вакханалия, от Рубенс. Галерия Уфици 6ъ8 Флоренция
Ромул и Рем бозаят от Вълчицата. от Рубенс, Капитолийската
пинакотека В Рим.
Трите грации, от Рубенс. Галерия Уфици Във Флоренция
Венера В банята. от Даковани Болоня. Национален музей Във Флоренция
Аполон и Дафна, от Бернини. Галерия Боргезе 0 Рим
Персей с алавата на Медуза, от Бенвенуто Челиии. във Флоренция
МАНТО (грц. „гадателка") — гадател-
ка, дъщеря на тиванския гадател Тире-
зий (или на Полиид), майка от Алкмеон
на Амфилох и Тисифона. Пленена В Ти-
ва от победителите епиаони, които я
изпратили заедно с част'-от Военната
плячка в Делфи, по-късно била отъЖдес-
твена с делфийската Си била.
МАРАТОНСКИ БИК — огромният див
критски бик, който, укротен от Херакъл
и пуснат на свобода от Евристей, из-
бегал в Маратон и там като маратонски
бик бил уловен и принесен в Жертва от
героя Тезей.
МАРОН (грц.) — син на Евантес. Жрец
на Аполон в тракийския Исмар, който
отпратил Одисей с дарове в знак на бла-
годарност, задето пощадил него и близ-
ките му.
МАРПЁСА (грц.) — дъщеря на Евен.
В спора за ръката й меЖду Аполон и
Идас, сина на Афарей, се намесил Зевс.
Той предоставил на Марпеса сама да на-
право избора си меЖду двамата. От
страх да не я напусне Аполон, когато тя
остарее, избрала Идас. Той я отвлякъл на
крилатата колесница, получена от По-
сейдон.
МАРС (лат.) — италийският бог на
войната, отъЖдествяван с гръцкия Арес.
Картина: .Марс и Венера" от Ботичели.
МАРСИЙ (грц.) — сатир или силён от
малоазийска Фригия, един от спътници-
те на Дионис. Намерил фригийската
флейта, която Атина захвърлила. и с нея
предизвикал Аполон на музикално съ-
стезание, но Аполоновата китара над-
вила над неговата флейта, богът го ока-
чил на едно дърво в Келене и му одрал
коЖата. От сълзите, които пролели за
него полските боЖества, нимфи и пас-
тири, бликнала едноименната река, при-
ток на Менандър. Над пещерата, от коя-
то извира, имало окачена коЖа, която
фригийците смятали за коЖата на са-
тира. — Често изображение на вазови
рисунки, релефи върху саркофази и геми.
Статуи: .Марсий и Атина". скулптурна група от
Мирон. — „Марсий, свирещ на флейта и танцуВащ"
(„Силен Боргезе"} от щколата на Лизип (300 г.пр н.е.}.
“ „Аполон и Марсий" от МикеландЖело. — Картини:
„Аполон1 и Марсий" от Тинторето; от Тиеполо. —
„Аполон одира Марсий" от Карачи. „Марсий’ от
Рубенс. — Епилион: „Марсий" от ОВидий (Метамор’
Фози).
МАТУТА (Mamyma матер, лат.)
староиталийска богиня на утрото —
„разлива сутрин розова светлина в ефи-
ра” (Лукреций) — и на зрелостта на пло-
довете, закриляща раЖданията; в нейна
чест римляните празнували през юни
матралиите. По-късно била отъЖдес-
твена с Ино и Левкотея и така станала
също покровителка на мореплаването и
пристанищата.
МАХАОН (от грц. махе „сражение")
— митически цар на Трика в Тесалия, син
на Асклепий и Епиона, брат на По-
далирий, възпитаник на кентавъра Хи-
рон, у Омир — божествен лечител на
рани в' гръцкия лагер пред Троя. Освен
другите излекувал ранения филоктет.
Паднал от ръката на царицата на ама-
зонките Пентезилея.
МАЯ (грц. „майчица") — дъщеря на
Атлант и Плейона, най-голямата от
седемте плеяди, планинска нимфа, свър-
зала се с него в здрачна пещера и родила
от него Хермес, който затова се нарича
още Маяд. Според други митове съпруга
на Хефест, отъЖдествявана с Бона
Деа, фауна и др. Една звезда от съзве-
здието Плеяди, илй всички наедно.
МЕГАРА (грц.) — дъщеря на тиванския
цар~к.реонт, съпруга на леоа~къл, от ко~
гото родила трима сина. По-късно героят
я отстъпил за съпруга на своя братовчед
Иолай. “
МЕГАРЁЙ (грц.) — 1. Син на Онхест,
внук на Посейдон, баща на Хипомен.
Основал едноименния град (Мегзра) в
Беотия. — 2. Син на Креонт, по заповед
на гадателя Тирезий принесен* в Жертва
за спасението на Тива.
МЕГЁРА (грц. „завистницата") — една
от ериниите, трите богини на възмез-
дието, със змийски коси, с факли и бичове
в ръцете.
МЁДЕН ВЕК — третият световен пе-
риод на земята, през който се явила
частната собственост, заедно с нея до-
шли войните, насилията и грабеЖите. ВЖ.
Векове.
МЕДЁЯ (грц.) — дъщеря на Еет от
Колхида, Жрица на Хека та, могъща ма-
гьосница. Влюоена в предводителя на ар~
гонавб1йте Изон, му помогнала да завла-
дее златното руно, след това избягала с
аргонавтите от Колхида и се омъЖила за
7 Антична митология
97
него. В гп. Иолкос ло молба на Язон поя -
младила с чародейните си билки баща му
Езон и подмамила дъщерите ня ияр Па-
лий да насекат на парчета баща си, така
огпмъстила на чичото на Язон, задето
отстранил от Власттаи прогонил баща
му. Успяла да се отскубне от наказание,
като избягала заедно с Язон Върху колес-
ницата си, теглена от крилзти дракони,
8 Коринт. Там била отблъсната от Язон,
който поЖелал да се оЖени за Креуса
(илй~Главка), дъщерята на цар Креонт,
но си отмъстила.като пратила на съ-
терницата ей сВатбен дар — дреха, на-
поена с разяЖдаща отрдВа. подпалила
царския палат и убила със собстВените
си ръце сбоите аВамя сина от Язон. След
тоВа Медея отлетяла на колесницата си
В Атина, където я приел и направил сбоя
съпруга цар Егей. Там напраВила опит
чрез царя да отрови неговия син и на-
следник Тезей, но Рила разкритаТи про-
гонена от Атина. СюЖетът е разработен
В много фрески от Помпей, рисунки Върху
Вази и изображения Върху римски сарко-
фази.
Статуя: „Медея и дъщерите на Пелий" (V В пр.н.е.,
римско копие 0 Латеранския музей В Рим). “ Картина:
„Медея и дъщерите на- Пелий". стенопис от Помпей.
— „Медея пред убийстВото на деиата си", стенопис
от Помпей —• „Медея" от Дъолакроа. — „ЗаминаВа-
нето на Медея" и „Медея с меча" от Фейербах. — По-
еми: „АргонаВтика“ от Аполоний Родоски; от Валерий
флак — „Медея" от Корней; ст Грилпариер (III ч. от
трилогията „Златното руно"): от Ж. Ануй. — Епилион:
„Медея" от ОВидий (Метаморфозе). — Писмо: „Медея
до Язонн” от ОВидий ^Героини). — Трагедии: „Медея”
от Еврипид; от Сенека;“от Овидий (загубена). — Опери:
„Медея" от Керубини, от Шарпантие.
МЁДОНТ (грц.) — 1. Глашатай В дома
на Одисей, останал Верен нз господаря
си. Издал на Пенелопа заговора на Же-
нихите срещу Телемах и бил пощаден
при избиването им. — 2. КентаВър, теЖ-
ко ранен В борбата с лапитите.
МЕДУЗА (грц.) — най-страшната и
единстВена смъртна от трите чудовища
горгони.
Статуи: „Медуза Ронданинц' и „Персей обезалаВява
Медуза" от В.Челини. — Картина: „Глава на Медуза"
от Леонардо да Винчи; от КарзВадэко; от Рубенс. —
„Персей обезглавяВа Медуза" от А. Карачи — Епилион:
„Медуза" от Овидий (Метаморфози).
МЕЛАМПбД (Мелампус, грц.) — син
на Амитаон, брат на Биант, най-ста-
рият гадател и пърВият лечител с по-
мощта на билки. ВеднъЖ, докато спял,
слизали ушите му дВе змии. Когато се
събудил, започнал да разбора езика на Жи-
Вотните,' особено на птиците. От тях
научил много неща и способността да
предсказба. След известии премеЖдия
успял да отведе за брат си биците на
Ификъл. ИзлекуВал дъщерите на Прет
от безумието, В което изпаднали поради
отказа си да участвуВат В Дионисобите
таинства; получил като награда част от
' царството на баща им.
Стихотворение: „Мелампод" от Г. Мередит.
МЕЛАНЙП (грц.) — тиванец, син на
Астап, един от храбрите защитнице на
ТиВа срещу Седемте, убиец на нападателя
, Тидей, но той, умирайки, му разсякъл че-
репа. Накрая бил умъртвен от Амфиа-’
рай.
МЕЛАНЙПА (грц.) — 1. Сестрата на
Хиполита, царицата на амазонките от
брегоВете на р.Термодонт. Пленена В
сражение от Херакъл, който поискал ка-
то откуп пояса на царицата — накита,
поЖелан от Адмета, дъщерята' на ЕВ-
ристей. — 2. Майка или дъщеря на Еол,
съпруга на Посейдон, майка от него на
Беот и Анкъл (Еол?), След като ги ро-
дила, Еол заповядал да ги подхВърлят, а
нея да затворят в тъмница. Освободили
я синоВете й, когато ВъзмъЖали.
МЕЛАНТ (грц.) — 1. У ОВидий лидий-
ски моряк на Акет, под чийто образ се
криел самият Бакх, превърнат от бога
на делфин. — 2. Син на Нелей и Месена,
баща на Кодър, прогонен от потомците
на Херакъл от Месена и Атина, където
станал цар на мястото на Ксант, по-
следний наследник на Егей.
МЕЛАНТИЙ (Мелантей, грц.) — син
на Долий, козар на Одисей, след забръ-
щането на героя застанал на страната
на Женихите на Пенелопа, затоВа наказан
Жестоко.
МЕЛАНТО (грц.) — нимфа, дъщеря на
ДеВкалион (или Протей), пред която
Посейдон се явил превърнат на делфин.
М.ЕЛЕАГЪР (грц.) — син на кали дон-
скйя цар Ойней и на Алтея, брат на Хе-
ракловата съпруга Деянира, участник в
похода на аргонавтите и в Калидонския
лов. Влюбен В Аталанта, която също
учзствувала в лова и първа ранила гли-
гана, той й подарил главата и коЖата на
убития от него зВяо. Н спора с ВуичоВ-'
ците си — двамата тестиади, който
искали трофея за семеен спомен, Й прй-
стъп на гняЙ ги убил. Майка му отмъс-
тила за с ВО U IViS ~6pai I !я и хВьрлила В бгъня.
98
I
оълго потулВаната от нея главна, от ч пе-
то догаряне спорей орисницата зависел
Жйвотът на сина й, одновременно с глав-
нята угаснал и той. При погребението~му
Жените, който го оллаквали, се преВъо-
нали на птиците мелеагриди (токачки).
У Омир за кожа та на глигана избухнал
спор меЖду калидонците и техните съ-
седи куретите от гр. ПлеВрон. В бит-
ката меЖду тях Мелеагър бил пронизан
от златната стрела на Аполон.
Статуя: .Мелеагър" от Скопас (копил Във Ватикан-
ския музей и ВъВ Вила Медичи В Рим). — Барелеф:
.Смъртта на Мелеагър" Във Вила Албани В Рим. —
Картина: „Мелеагър" и „Мелеагър и Аталанта" от Ру-
бенс. — Епилион: „Смъртта на Мелеагър" от ОВидий
(Метаморфоэи). — Трагедии: .Мелеагър" от Софокъл;
от ВВриоид (незапазени).
МЕЛИКЁРТ (грц.) — син на тиванския
цар Атамант и на Инд, Внук на Кадъм,
брат на Леарх. ПонеЖе майка му отгле-
дала тайно малкия Дионис-Бакх, сина
на Семела от Зевс, разгневената Хера
Веяла безумие у съпруга й. В това съ-
стояние той помислил сина си Леарх за
елен или лъв и го убил. За да не постигне
същата участ Меликерт, Ино се хвърлила
заедно с него в морето, там Посейдон
преВърнал майката в- морската нимфа
Левкотея, а Меликерт — в морското
боЖество Палемон. И двете нови бо-
жества се притичвалй на помощ на из-
падналите в беда мореплаватели.
' МЕЛИНОЯ (грц.) — нимфа от подзем-
ния свят, дъщеря на Зевс или Плутон
и Пёрсефона, олицетворение на здрача,
среден образ меЖду светлината и мрака.
Химн: „Към Мелиноя- от Орфей*
МЁЛИЯ (грц.) — океанида, дъщеря на
аргоския цар' фороней.
МЁМНОН (грц.) — рано загиналият
красив етиопски цар, син на Еос (Зората)
и Титон, брата на Приам. Притекъл се
на помощ на троянците в Троянската
война и проявил голяма храброст, убил
Антилох, сина на пилоския цар Нестор,
но паднал от ръката на Ахил. ЗеВс удов-
летворил молбата на осиротялата Еос:
от кладата на неговата пепел излетели
новите птици мемнониди, вид ястреби.
Те всяка година се завръщали в Троя и
започвали яростни битки над гроба му.
Майката не преставала да плаче — кап-
ките утринна роса били нейните сълзи.
Древните ВиЖдали в статуята на еги-
петский фараон Аменофис (Аменхотеп)
III при египетска Тива образа на Мемнон:
при изгреВ статуята издавала Жален чо-
вешки глас — поздрава на Мемнон към
неговата' майка Зората. Статуята по-
страдала при земетресение. След рестав-
рирането й, престанала да звучи'.
Епилио/л.Мемнонидите” от ОЗидий (Метаморфозу).
— Песен: „ Мемнон- от Шуберт (текст от
Й. Майрхофер).
МёНА (грц.) — друго име на Селена
(Луната), пренесено по всяка вероятност
от Изтока.
МЕНАДИ (грц. „безумствуващи")
епитет на вакханките, почитателките
на бога на виното, който с разпуснати
коси, в дълги дрехи и с надянати сърнешки
или лисичи коЖи вилнеели в изстъпление
из гори и планини далеч от мъЖете.
Статуя: „ Менада' от Скопас (римско копие В Дрез-
ден}. — Епилион: „Наказанието на менадите" от Оби-
дой (Метаморфоэи). — Трагедия: „Вакханки" от ЕВ*
рипид.
МЕНЕЛАЙ (грц.) — по-младият син на
микенския цар Атреи и на АйрОбаГбрат
на^АгамемноТ)' като съпруг на Елена
наследник на I индареи и цар на Спарта.
Баща'на Х'бР1ЯТГ0ТГЗ'U HUkdcmpam. След
отвличането на Елена призовал заедно с
брат си гърците на поход срещу I роя.
Пои оо.садата на крепостта бил меЖду
на й- смелите гръцки героиГЗаедниТ'СтдтГ-
сей~йапбазШ'уг?&варял троянцитёП;~ла-
гер~а~'им да предёдаШ без Еойна хубавата
Елена. Победил в дВубои I l<ptjE~*Ho "Вил*.
ранен'от'ТГандар с лъ1<а, подар'ён. му от
А полон/ Убил Евфорб/Уедин от най-
храбрите троянци, който наранил Пат-
роТ.ъл, спасйл П Татрбклбвйя’тру п. "Нами-
рал се заёдно с други'герой в~'тъобуха на~
дървения Троянски кон. След завлаоя-
Ването на 1роя убил Деифоб. сина на
П риам, за когото се била омъЖила Елена
след смъртта на I lapuc. Приел отново
Елена, без да Я_наКая1-!а,_чи_алвел
си към Спарта. По пътя при нос Малея
бил отхвърлен о'т буря към Кпит и Еги-
пет, откъдето след седемгодишно
странстВуВане успял да се добере с тро-
фейните си съкпоВищз в Спарта. Там
омъЖил дъщеря си Хермиона за Нео-
ётблем, сина на Ахил. Ь края на Живота
си като зет на Зевс бил пренесен Жив
в Ьстровите на блаЖените (Елизиум).
Место срещан персонаж Във вазовата
Живопис. .
Скулптурна група: „Менелай с падналия Патрокъл"
(т. нар. „Група Паскуико", II В.пр.н.е.. копие В Рим).
— Картина: „Менелай и Парис' от Й.Х.Тишбайн,
МЕНЕСТЁЙ (грц.) — син на Петей от
рода на Ерехтей, един от кандидатите
99
за ръката на Елена. Докато Тезей и
Пиритой се забавили в Аида за похи-
щението на Персефона, диоскурите
му възвърнали властта над Атина, която
преди това билазаграбена от Егей. Пред-
водителствувал атинския отред пред
Троя. След падането на града доплавал до
о. Мелос и се възцарил там след смъртта
на царя Полианакт.
ЛКЙЕНЙПА (грц.) — дъщеря на беотий-
ский ловец великана Орион, сестра на
Метиоха. Когато боговете превърнали
бащата в съзвездие, двете сестри ста-
нали комети.
МЕНОЙКЁЙ (грц.) — син на тиванския
цар Креонт, един от защитн'иците на
Тива срещу Седемте. .При обсадата на
града сам доброволно се пронизал с меча
си заради предсказанието на гадателя
Тирезий. че защитниците ще победят,
ако се gage кръвно възмездие за убитая
от Кадъм дракон. А Менойкей бил един
от наследниците на Кадмовите воини
спарти („посети"). Митът е възпоми-
нание от стар обичай при .опасност за
града да се принася в Жертва детето на
царя.
Опера.-.Менойкей" от Б.А.Зебер.
МЕНОЙТИЙ (грц.) — 1. Син на титана
Япет и на океанидата Климена (или на
Азиа), брат на Атлант, Прометей и
Епиметей. Заради извънредната му сила
и свирепостта му Зевс го запокитил в
Тартара. — 2. Син на Актор от
Опунт, баща на Патрокъл („Меной-
тиад"); един от аргонавтите.
МЕНС (Мента, лат.) — богиня-оли-
цетворение на здравия човешки разсъдък,
с храм в Рим и празник на 8 юни.
МЁНТА (лат.) — нимфа, превърната
от Прозерпина или от Церера в едно-
именното растение, защото се влюбил
в нея богът на подземния свят Дит.
МЁНТЕС (грц.) — приятел на Одисей,
син на Анхиал, воЖд на тафците, в чий-
то образ Атина се явявала пред Теле-
мах.
МЁНТОР (грц.) — син на Алким от
Итака,"връстник и близък приятел на-
Одисей, в негово отсъствие съветник
на Телемах. Место под неговия образ
Атина поиаоуЖавала Телемах и подпо-
магала Одисей в борбата му с Женихите
на Пенелопа. Поеносно: опитен съвет-
ник, наставник, ръководител.
Роман: .Приключенията на Телемах, сока ОдисееЦ” от
фенелон (XVII В.).
МЕРА ((Майра, грц.) — 1. Кучето на
Еригона, с чиято помбщ тя намерила
трупа или гроба на баща си И карий. Въз-
несено от Дионис на небето като съз-
звездието Куче.— 2. Една от нереид и те.
— 3. Дъщерята на Прет, майка от Зевс
на Локър, нимфа от свитата на Ар-
темида, убита от нея.
МЕРИОН (Мерионес, грц.) — критя-
нин, син на Молос, сродник и съратник
на Идоменей, един от най-храбрите
гръцки герои пред Троя.
МЕРКУРИЙ (лат. „бог на търговци-
те") —~ римското съответствие на
гръцкия Хермес. Син на Юпитер и Мая,
бог на търговията, стокооомена й печал-
бата, на когото още през 495 г.пр.н. е.
бил~издигнат храм в ним при Цйркус~ мак-
симус срещу Авентинския хълм. Храмъгп
му~бил мяСШи за србЩи й'съорания на рим -
ските" търговци. В средата на май те
принасяли Жертви на него и майка му Мая.
Като вестител на боговете и особено на
Юпитер бил изобразяван с херолдския
Жезъл кадуцеус, със златни крилати сан-
дали и крилата шапка.
Картина: -Меркурий и Аргус" от Рубенс.
МЕРМЁР (грц.) — 1. Баща на-Илос в
теспротска Ефира, на когото гостувал
Одисей. — 2. Син на Язон и Медея,
брат на ферет. И двамата братя били
убити от майка им, след като тя била
изоставена от Язон. — 3. Кентавър,
бърз на бяг, получил рана в битката с
лапитите.
МЕРОЙ (Меропс, грц.) — 1. Митически
цар на етиопците, съпруг на Климена,
която според мита била майка от Хе-
лиос (или Аполон) на фаетон. — 2.
Митически цар на о. Кос, според който
островитяните приели епитета меропи.
МЕРОПА (грц.) 1. Една от седемте
плеяди, дъщерите на Атлант и Плей-
она, съпруга на коринтския цар Сизиф,
майка на Главк. Нейната звезда в съ-
звездието Плеяди едва мъЖдука. Според
мита тя си загубила лицето от свян, че
само нейният съпруг е смъртен, докато
съпрузите на другите й сестри до един
били богове. — 2. Дъщеря на месенския
100
пар хераклида Кипсел, съпруга на месен-
ския цар Кресфонт, който станал Жер-
тВа на заговор. Начело на загоВора стоял
Полифонт, който насила се оЖенил за
Меропа, като убил също и двамата й сина.
За да не погуби и третия, Епит (Ай-
пит), Меропа го пратила тайно при баща
си в Аркадия. Когато той пораснал, се
забърнзл, убил Полифонт и си възвърнал
бащиното царство. — 3. Една от океа-
нидите, майка на фаетон. — 4. Една от
хелиадите, сестра на фаетон. — 5. Дъ-
щеря на Ерехтей и майка на Дедал. —
6. Дъщеря на Пандарей. — 7. Коринтска
царица, съпруга на Полиб.
Дрэми „Меропа" от Вахтер. ат В Алфиири, от Ал-
мейда Гарет: от М Арнолд,
МЁСТРА (грц.) — дъщеря на Ерцзих-
тон, любимка на Посейдон. Нейният
баща бил наказан от Деметра с неуто-
лим глад. След като изпоял цялото си
имущество, почнал да продава и нея, за
да се прехранва, но тя все се эавръщала
в бащиния си дом под образите на раз-
личии Животни (дарбата за превръщания
получила от Посейдон).
МЕТАНЁЙРА (грц.) — съпругата на
елевсинския цар Келей, майка на Демо-
фонт. предала го на гриЖите на пред-
решената като старица Деметра, ко-
гато минавала през Елевсин да търси по-
хитената си дъщеря Персефона. Една
нощ изненадала богинята, когато тя сла-
гала детето в огъня, за да го направо без-
смъртно.
МЁТИС (грц. „мъдрост'', ..разум", „про-
мисъл") — 1. Олицетворение, богиня на
мъдростта, първата съпруга на Зевс,
дъщеря на Океан и титанката Тетия.
Било предопределено, че след Атина ще
роди бъдещия господар на света, затова
Зевс я погълнал, докато още била вре-
менна. Но скоро от главата му изхврък-
нала в пълно въоръЖение богинята Атина
Палада. А Зевс запазил в себе си Метис
— мъдростта (алегория!). — 2. Епитет
на фанес, двуполовия първи бог на орфи-
ческата теогония.
МЕТИОХА (грц.) — дъщеря на бео-
тийский ловец-великан Орион, сестра на
Менипа.
МИДА (Мидас, грц.) — митически цар
на фригия (страната на берекинтийците
в Мала Азия, затова „берекинтийски ге-
рой"). Напил заблудилия се Силен, въз-
питателя на Дионис, пленил го и го вър-
нал при питомеца му. Затова богът из-
пълнил Желаниёто му да превръща в зла-
то всичко, до което се докосне. Но след
като и храната, и виното в ус^- та му
се превръщали в течно злато и той на-
смалко щял да умре от глад, помолил бога
да му отнеме фаталния подарък. По ие-
гова заповед Мида се потопил в реката
Пактол в Лидия и там се освободил от
последиците на своята алчност, но
оттогава пясъците на реката почнали да
носят злато. Според Овидий на музикал-
но състезание меЖду Аполон и Пан,
меЖду лирата и овчарската тръстика,
глупаво оспорил присъдата на съдника
— бога на планината Тмол, в полза на
Аполон. За наказание богът нв'музиката
направил да му израснат магарешки уши.
Мида се опитал с фригийска чалма над
слепоочията да прикрие белега на позора
си, но тайната била разкрита по чуден
начин; Царският бръснар видял новите
уши на Мида, но като не моЖел да сподели
с никого чудото, изкопал дълбока яма и
извикал в нея: „Цар Мида има магарешки
уши." Скоро от затрупаната яма израсла
тръстика и тя, щом я новее вятърът,
разнасяла тайната за царските уши.
Картина: „Мида се къпе 6 Пактол" и .Мида пред Бакх"
от Н. Пусвн. — „Присъдата на Мида" от Тинторето;
от А. СхиаВоне — Епилион. „Мида" от ОВидий (Ме-
таморфоза). — Оперета: -Цар Мидас има магарешки
уши" от ПарашкеВ Хад?киеВ.
МЙЗА (гр.) — тайнствёно двуполово
същество, което в Орфеевия химн. към
нея се представя като ЖенскатасъстаВка
на Дионис,.
Хиллн.гКъм Миэа" от Орфей.
МИКАЛА (грц.) — майката на лапита
Ориос, тесалийка, която според мита
моЖела чрез заклинания да свали и луната
на земята — тесалийските магьосници
били прочути в древността.
МЙЛЁТ (грц.) — критянин, син на
Аполон и Дейона, митически основател
на едноименния град в Мала Азия, баща
на близнаците Каун и Библида.
МИМАНТ (грц.) — 1. Един от гиган-
тите, противници на олимпийските бо-
гоВе, убит от Арес, или от Зевс, или
според Аполодор с наЖеЖен камък от
Хефест. — 2. Син на царя на бебриките
Амик, убит през време на похода на ар-
гонавтите от Кастор, според Верги-
лий — Връстник и другар на Парис,
спътник на Еней, убит от Мезенций.
101
МИНЁРВА (лат.) — староиталийска
богиня на мъдростта, изкустбата и за-
наятите, която била отъЖдестВяВана с
аръцката Атина, ВЖ. Атина.
МИНИАДИ (грц.) —, трите дъщери на
цар Миний, които били превърнати от
Дионис-Бакх на прилепи, защото
отхвърляли неговия култ: тъкали и си
разказвали историйки на негоВите праз-
ненстВа, когато тиванките честбуВали
бога. ОВидий пренася мита В ТиВа.
Епилион: „Дъщерите на Миний" от ОВидий (Мета-
морфозы).
МИНИН (минийци, грц.) — старо пле-
ме В Беотия, получило името си от сВоя
митически родоначалник Миний. част от
тях се поселили В Тесалия, откъдето
тръгнали към Колхида аргонаВтите,
които често се назоВаВали с тяхното
име.
X
МЙНИЙ (грц.) — основател и цар на
беотийския град Орхомен, митически ро-
доначалник на миниите, баща на ми-
ниадите ЛеВконоя, Арсипа и Алкатоя.
МЙНОС (грц.) — митически цар на
Крит и околНйФё бстроВи, колкото спра-
ведлив, толковамъдър и могъщ, с неговия
мит е сВързано морското владичество
на'острова, син на de вс и Европа, брат
на Радамант й Сарпедон, съпруг на
Пасифая, баща на федра, Андрогей,
ДеВкалион, Глабк и Ариадна; събрал
голяма войска, и кораби, като привлякъл
и'съюзнй'цй"пд"?>Ё1Прбвите на Еаейско мо-
ре" срещу атиняните, защото убили сина
му Андрогей. Само Ьгина му отказала по-
мощта си. Обсадил най-напред близкия до
Атина град Мегара (Алкатоя). В него се
влюбила Скила, дъщерята на цар Низ, тя
му предала града, но била презряна от
него. Победил и атиняните и им наложил
суров данък:*'да йзпращат всеки девет
години като кръвен данък за чудоВ ищет о
МинотаВър по седем девойки и седем
младеЖи. вавърнал се В Крит и поръчал
на прочутия архйтект ЩедаУда:построй
там лаоиринта за Минотавъра. От този
данък го избавил Тезей,'като с помощта
на Ариадна убил Минотавъра. Когато
Дедал изоягал от Крит и намерил убе-
жище при сицилийский цар Кокал, Минос
го пре'следВал дотам и поискал да му го
предадат. вместо това дъщерите на Ко-
кал во уоили, като го залели с вряща вода.
След смъртта ей станал съдник. заедно
с брат си Радамант и с Еак.в подземния
свят. Според Платон Радамант съдйл
мъртВите от Азия, Еак — от Европа/з
Минос се произнасял при ревизия на при-
съдите. По името Минос е произведено
от археолога ЕВанс наименоВанието на
старокритската минойска култура.
Статуи: -Тезей побеАдаВа Минотавъра" (бронз от
I В,, дн. В Берлин). — „Тезей победител над Минотавъра"
от Канова. — Епилион: „Минос" от ОВидий (Метамор-
фоэи).
МИНОТАВЪР (грц. „бик на Минос?)
— получоВек-полубик, роЖба на проти-
ВоестестЗёната страст на Пасифая,
съпругата на критския цар Минос, към
пратения от Посейдон мооски бик. За
да прикрие позора на своя дом, Минос го
затворил в средата на построения от
Дедал Лабиринт и го хранил с младеЖите
и девойките, които атиняните след свое-
то поражение били задълЖени да му пра-
щат като кръвен данък на всеки деВет
години. След две такива доставки сме-
лият Тезей, доброволен участник В тре-
тата смяна, го убил, като намерил лесно
изхода на Лабиринта с помощта на
Ариадна, която се влюбила в героя
МЙРД (или Смирна, грц.)— дъщеря на
кипърския цар Кинйрас. ит сруриите до:
Ведена до безумие, пламнала'от неестес-
твена любой към собстбения си баща, до
когото се ооблиЖила със съдействието
на сВоята дойка и под прикритцето на
нощния мрак. <Jm~ тази връзка добила мй-
лбвидния Адонис. След голяма,дущебна
мъТа П бИыкра'ЙНа скръб поевъоната в
сълзящото ароматично дърво смирна. “
МИРМИДрНЦИ (от грц. мирмекс —
„мраВка") — ахейско племе В Тесалия,
откъде_то колднизирало остров- ьгинг
(вариант: под предВодителството на
Пелей мирмидонците се преселили от
Егина в.Тесалия). Според един мит/след
като остоовът бил пбяалюпен пт стоаш-
на чума, Зевс по молба на Еак превърнал
мравките в страната в човешки същес-
тва, наречено по произхода си. СраЖавали
се~упорито срещу Троя под преоводител-
ството на Ах и л.
МИРТЙЛ (грц.) — кочияшът на цар
Еномай, помогнал на Пелопе да спечели,
ръката на царската дъщеря Хиподамея.
МИСТЕРИИ (грц..„тайнства") - тай-
ни свещенодействия В Елада и Рим като
част от дърЖаВните~култоВе или обре-
оите~йа религиозно общества и частно
лица' ~Възникнали в следомироватареди -
гия. Свързани са с преоещавата на древ -
102
ните за ymexama u катарзиса („очщце-
нието") пред отВъдния свят u за Въз-
мёздието В него. Достъп до Тлях имал\1,
само посветените (мисти), но те били
задълЖени да пазят В строга тайна и да
не издаВат обредите, В който участву-
Ва'ли. Затова е позната само Външната
страна на пищните бозкестВени оргии,
докато за Вътрешното им съ~дър>кание
мо?ке само да се гадае. ГлаВните бозкес-
тВа на мистериите Деметоа и Пер-
сефона (Кора), Дионис и Орфей са тяс-
но сВързани с прастарата манка земя:
Кбрё и Орфей слизат В нейните недра, но
пак се възрагкдат. ЯВно В осноВата на
мистериите стой страхът от смъртта
и вярата Във вечния радостен Яси Вот на
посВетеяитё. ТэйнстВата били привле-
кателни за всичките слоеве на население-
тб — за образбВаните С висохата етич-
ноСт, конто боЖеството изисквало”от
тях.ТГЗа Mtfuuuie — 0 НЪстрата ссГВънщна
обредност. Огпобщонационално значение
били мистериите на ДемотРра и ilepce-
фотга~ТКора) В Елевсин, на Дионис-Бакх.
пренесени от 1ракия, и на Орфей.(„ор-
фиКй"Т~ Елевсиниите са прастаои зе-
меделски празненства В чест на богинята
на'плидоридието; прёбърнати в дърЖавен
этически култ, и били ВъвеЖояни пт
обредни очищения, пости и Жертвопри-
ношения, последВани от голямо Вечерно
шестВие, ибрёдйб ПиёИё U Пёёни, накрал
с представления, кбитд" ПбкЗЗВата кар-
тини из живота и мъките на Деметра и
другйте боЖестВа на. мистериите. Във
Вакханалиите на Дионис хорове~пред-
стаияли В оуини и гръмки песни ЖиВота
и страданиям на бога на Виното и Ве-
селиетб. от негоВите култоВи песни Въз-
никнЗКЗ'и ие развила грьцката драма. Съ-
mdliid ббредност същестВуВала и В ек-
статичните оргии на Вакханките В пла-
нината, там те б сърнешки коЖи раз-
търсйали тирсове, оиели чинели и
танцували В пристъп на бясно изстъп-
ление/Орфическите таинсг^Вё-мистврий
се устрой Вали на бЖрито, сред приро-
дата 1Г били прйдруЖаваНй опттхимичеёки
игри и хороВи песни, редувани с обредни
екстатични танци, с ВърхоВен момент
симВоличнипю разкьсОани на'Дионис-За-
грёшот миститё. ’ '
След Пелопонеската Война 6 Елада про-
никнали азиатските култоВе и мистерии
— ми Изида (и Озирис), на Митоа. на
Атис(й~ Кибела), на Адонис (и Магна
МатерТ Афродита), на Сабазий. В Рим
гръцк(ипё~~и~особено азиатските култови
• мистерии Въпреки съпротйЪата на влас- '
тите и преследваниягта^1тастерил1ГГййрок
прием. През императорската епоха най-
раёпросФраНенй Рили мистериите на '
Бакх, Кибела, Изида и Митра.
МЙСТИ (грц.)—посбетените ВТ тайн;
ствата Жреци или участници В боЖес-
тВенитё сВещенодейстбия В Елада и Рим.
МИСЦЁЛ (грц.) — син на Алемон,
граЯсданин на Арголида, по Внушение на
Херакъл, който му се яВил насън, по-
строил град Кротон, гръцка колония В
ЮЖна Италия.
Епилион: .Мисцел" от ОВидий (Метаморфоэи).
МЙТРА (Митрас) — 1. Старо индо-
персийско боЖество на сбетлината. спо-
ред античните писатели — самото
Слънце, според сбещената книга Зенд-
АВеста — спътник на Слънцето по не-
бесния друм, след като се борило, но се
помирило с него. Влнзъл В Жестока борба
с бика, създаден от Ормузо. .чякплнл яп
със златния си меч и го поинесъл В Жер-
тва. От капките кръВ на космическия бик
покълнали из земята пплеяните растения
и се родило плодородието — алегория за '
борбата на сбетлината срещу мрака и
злото. Така си спечелил името „Непобе-
димото Слънце". (лат. Sol Invictus), дал
пример на почитателите си за борба сре-
щу чувствеността, за истината и спра-
ВедлиВостта. Роден бил из скала, затоВа
станал бог на култоВите мистерии В пе-
щери и затворено подземни помещения
мйтреуми. Там В ниша стоял култоВият
релеф на’бога В поза на победител на бика,
убиВащ го или Възседнал го. Зад изобра-
ЖенйОТО били разпблёгани нйскиТкаменни
скамейки, Върху който ВярВащите седели
на сВещеното пиршество. Ученйето из-
повядВало безсмъртието на душата, зао-
гробния съд и Възкресението и застът
Вало седем степени на посВещение В мис-
териите, най-напред чрез потапянё ВъВ
Вода и мед, белязане с глаВня, култоДо
пиршество с хляб. Вода и Вино. Култът
проникнал презВаВилон, Арменияи Мала
Азия В Европа и преминал В Рим R края
на i В. През III В. сериозно съперничел на
християнското учение, което изповяд-
Вало близка до неговата нравстВеност.
Под негово влияние християнстВото въз-
приё~ло за свещен седмичен ден не. юдей-
ската събота, а неделята — Митровия
свешен оен на Слънцето, Рогкденият ден
на „Непобедимото Слънце7-— 2В Шкнм-
Ври, денят на слънчевия поВрат, станал
Ро>кдестВо Христово.
103
Култът на Митра се разпространил от
рим~ските цоиници по Всички краища на
обширната~империя и изместил остана-
лите божества (императорите Нерон и
Комод се посветили В нагоните мисте-
рии~П~~птата итй иыдеыпвувал чак~оо IV 8.
В йн'ёШнишн бЬл^арски земи се разпро-
странил В края на II В. чрез войниците на
император Траян. Открити са много
оброчни плочки на бога В районите на
римските Военни лагери от Ескус (до
днешното село Гиген, ПлеВенски окр.), от
НоВе (при дн.СВищов) и В местата с по-
силно римско Влияние — около Пауталия
(дн. Кюстендил) и Германия (при дн. Се-
парева баня). — 2. Име на ВърхоВния Жрец
на Изида.
Релеф: „Митра" (мрамор) от с. КуртоВо Конаре,
ПлоВдиВски окр.
МИТРЁУМ — светилище от римско
време на индо-персийското боЖество
Митра, обикновено в пещери или ниши,
изсечени в скалите. В България митреуми
са огпкрити край с. Крета, Плевенско, из-
дълбан в скала, и в София.
МЛЁЧЕН ПЪТ (грц. Галаксйас) — „не-
бесногпб~млякс>'~, според мита млякото.
което се оазляло по небето от гърдата
на Хера, когато бозал от нея малкиятд
Дионис или младенецът Херакъл. Него
подлоЖил под гърдата на небесната ца-
рица, докато сняла, сам ЗеВф за да~на-
праВд сина си~ббЖёСтВёнТТ1о бъдещият
герой толкова силно засукал, че Хера се
събудила и го отблъснала. млякото й йз-
текло по небето и образувало млечния
път. По него наи-напоео минавала колес-
ница та на Слънцето, а после слизали за
земята боговете.
МНЕМОНЙДИ — друго име на музите
като дъщери на ЗеВс и Мнемосюна.
МНЕМОСЮНА (Мнемосина, грц. „па-
мет”; лат.: „Монета1') — отначало олице-
творение, после богиня на паметта. ти-
танка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея
(Земята), родила от “Зевс деВетте музи
в тракийската облает Пиерия. През Вре-
ме на титаномахията била на'страната
на боговете. Преносно: паметта, споме-
нъпТ
Химн: „Към Мнемосюна" от Орфей.
МОЙРИ (грц. „съдби", лат.: парки) —
тб.йтеТестри старици, дъщери~на~Ь1 б'щ-
та‘(или на Зевс и Темида). богини на
съдбата, който плетат нишките на всеки
чдвешки Живот;_Клотб (.преаачка") ия-
прида нишката, Лёхезис („наоечница")
определи дължината й, Атропа („не-
отменна'1) я срязва; знаят бъдещето йТо
откриват на смъртните. ""
Химн: .Към моОрите” от Орфей. — Кантата: .Песен
на парките" от Брамс.
МОЛИ (грц.) — Вълшебно биле с бял
цвят и черен корен, средство против
магните на нимфата-вълшебница Кирка.
МОЛИОНЙДИ (или акториди) — си-
новете на Молиона и Актор (или По-
сейдон), братята-близнаци Еврит и
Ктеат, според Хезиод родени със срас-
нали туловища. Съюзници на Авгий в
борбата му с Херакъл, убити от него.
МОЛ0РХ (грц.) — беден овчар от
Клеона, при Немея, Гърция, дал подслон
на Херакъл при лова на немейския лъв,
затова получил в дар всички поля на Не-
мея, където оттогава се устройвали Не-
мейските игри.
МОМОС (грц. „укор", „хула") — според
Хезиод олицетворение на укора, вечен
мърморко и недоволник. Укорявал Зевс,
че не слоЖил рогата на бика на плешките
му, където ЖиВотното било най-яко.
Хлоцнал вратата от яд, като не моЖал
да намери никакъв недостатък в Афро-
дита.
МОНЕК (грц. „Живеещсам”) — епитет
на Херакъл. „Крепостта на Монек" е
дн. Монако.
МОНЁТА (лат. „предупредителката")
— 1Т Латинското име на гръцката богиня
на паметта Мнемосюна. — 2. Епитет -
на Юнона поради различните нейни пред-
упреждения към римляните. Хоамът на
богинята бил на Капитолийския хълм, къ-
аето хоанели сВещените гъеки; В храма
сечели римските монети, чрез звъна на'
монетите богинята предупредила рим-
ляните при едно земетоесение.— 3. нЯо-
нетаонииата в храма на Юнона-Монета
на Капитолийския хълм.
I МОПС (грц.) — 1. Лапит от Ехалия,
син на Ампик и нимфата Хлорида, или •
на Аполон, един от двамата гадатели
на аргонавтите, участвувал и в Ка-
лидонския лов, и в битката с кентав-
рите на сватбата на Пиритой, на която
убил Ходитес. Умрял от. отровна змия
в Либия, където имал собствен оракул.
— 2. Син на критянина Ракий или на Ал- ,
104
>7
кмерн, или на Аполон, и на гадателката
Мантй, гадател В колофон, основал за-
едно с Амфилох оракула на Аполон в
Кларос, Мала Азия. Състезавал се в из-
кустВото за гадаене с Калхант и го по-
бедил, след което Калхант огорчен се са-
моубил. — 3. У Вергилий — име на овчар.
МОРфЁЙ (грц. „създател на образа",
..оформител") —боа на сънищата, който
моЖел да приема образите на Всички хора,
един от синовете на бога на съня Хип-
ноо, според хезиод — на НощтаТИз-
образяван най-Вече крилат.
Статуи: .Морфей" от Гудон и от ф.Толстой.
МУЗАГЁТ .(грц, „предВодител на му-
зите") — епитет на Аполон като пред-
Водител на музите.
МУЗЁЙ (грц.) — митически певец, син
на Семела (Луната) и ученик на Орфей.
Негова родина се смятала страната на
музите Пиерия. Съчинител на оракулски
предсказания, на Жертвени и други рели-
гиозно песни. ВъВел орфическите мис-
терии В Атина. Според една версия след
смъртта на Орфей лирата на тракийския
певец преминала у него.
МУЗИ (грц.? лат.: камени) — първо-
.началнб нимфи на ромонещите извбри,
богини на песента, по-късно — на музи-
ката, поезията, изкуствата, науките и
Всички духовни дейности. У Омир — без
определен брой и имена. У Хезиод — дъ-
щери на ЗеВс и Мнемосюна (затова
мнемониди), родени в Пиерия, гориста
облает В Тракия и северните поли на.
Олимп. По-късно техни средища станали
още пЛанините Хеликон В Беотия с изВора
Хипокрена, Парнас с изВора Касталия, Ки-
терон, както и много други места В Ела-
да. Като ВдъхноВяВащи („ВнушаВащи мис-
ли") изВорни. нимфи ~са почитани заедно
с бог Дионис и певеца Орфей, техен
Водач („муэагет") е Аполон. Към тях се
обръщали В пролозите на творбите си
епическите поети.
Музите били твърде ребниви относно
превъзходстВото на сВоето иэкустВо.
ПръВ дръзнал да се хВали, че ще ги надпее,
траки йският певец Та ми рис. И те го
ослепили, отнели му певческие дар и звуч-
ната лира. Пиеридите — деВетте дъ-
щери на Пиер, се осмелили да се състе-
зават в пеене с тях и за надмеността си
били превърнати в свраки.
Пъвоначално били три: Мелета („Раз-
мисъл"), Мнёма („Памет ) и Аеда ~(7Пе-
сен"). По-късно — девет, като Всяка по-
лучила свое име и предназначение? Ка- "
лиопа '('„'ХУбавогласата"), В химните чес-
то зова на майка на Орфей — с писмена
табличка, на епическата поезия и крас-
норечието; Клео (Клио) — със свитък В,
ръка, на историята; У рания .(„небесна-
та") — с глобус и пръчица, на астроно-
миягпа; Ерато („любимата") — с~китара,
на люоовната лирика;Терпсихора (..обп1-
чаща танца") — с лира и плектрон, на
танците и хоровата лирика; Евтерпа
(„радващата") — с флейта, на меличе-
ската лирика; Мелпомена („пеещата")
— с трагическа маска, на трагеаиятя:
Та/\ия~Т,Жйзнерадостната") — с коми-
ческа маска, на комедията; Полимния
(Полихимнйя), „многопесенна", „много-
химнена — забулена, нЗ XUMHume u пан-
томимата.
РПКгекнтп суптйртплтДир ня аоъцките
музи били изворните нимфи камени, бо-
жества на песента и вдъхновението.
Най-известна меЖду тях ё Камена,
отъЖдестВяВана с нимфата Егерия, лю-
бима или съпруга на римския митически .
цар Нума Помпилий.
Статуи: -Музите", скулптурна група от III в. пр.н.е.
(погрешно лрипцсВана на филиск от Родос). — _Апо-
та оз а не Омир" от Архелай от Приене. — .Полихимнйя"
от Канова. — К&ртини: „Пролетела" от ботичели. —
„Аполон и музите" от П.Тибалди; от Н.Пусен; от Ло
Спаня. — „Деветте музи" от Тинторето. — .Парнас"
от Монтеня; от Рафаело; от Кл.Лорен. — .Евтерпа"
от Тиеполо; от Бьоклин. — £лилии: .Музите" и „Съ-
стезанието меЖду музите и пиеридите" от Овидий
(Метаморфоза), Химии: -Към музите" от Омир; от
Орфей. — Стихотворение: „Мнемосюна" от Хьолдер-
лин. — Опера: „Терпсихора" от Хендел.
МУЛЦИБЕР (лат. „размекващ Желяэо-
то", „леяр") — епитет на римския бог на
ковашкото изкустВо Вулкан, отъгкдес-
тВяван с гръцкия Хефест.
н
НАВЗИКАЯ (грц.) — у Омир — кра-
сива та дъщеря на царя на феаките Ал-
киной и на Арета. Според замисъла на
богиня Атина отнесла на мулещка кола
дрехи за пране на речното корито на бре-
га на реката, където след корабокрушенис
Одисей се приютил под листака на дива
105
маслина и потънал 0 дълбок сън. След ка-
то тя и робините й прострели да съхнат
избелените дрехи, се изкъпали и започнали
моминска надпревара 0 танци.и игра на
топка. Насочена от Атина, топката пад-
нала S реката, дебойките изпищели и Ви-
кът им събудил Одисей. Той се показал
овалян 8 солената тиня, девойките, из-
плашени, се изпокрили зад близкая хълм,
останала пред странника само НаВзикая.
НаВзикая разк'азала на Одисей за стра-
ната, близкий град и народа, сред който
е попаднал, сложила чистите дрехи В ко-
лата, качила се на нея и поканила чуЖде-
неца да я последба пешком заедно с ро-
бините до града, там го ВъВела 6 палата
на баща си. Тайно поЖелала да има такъВ
съпруг, но Одисей, претърпял безброй бе-
ди, копнеел да се завърне В родния си
остроб. л
В някои следомирови митоВе НаВзикая
се омъЖила за ОдисееВия син Телемах,
В други — за самия Одисей.
Картина:-Одисей и Набзикая" ст Рубенс; от Тишбайн.
— Грэгедии: .НаВзикая' от Софокъл (незапазена; при
нейното предстаВяне самият автор играл ролята на
героинята); от Гьоте (фрагмент). — Поема: .Телемах
и НаВзикая" от Й.Й. Бодмер. — Роман: .Дъщерята на
Омир" от Р. Грейвз. — Опера: .НаВзикая' от А. Бунгерт.
НАВЗИТОЙ (грц.) — у Омир — цар на
феаките, син на Посейдон и Перибея,
баща на Алкиной и Рексенор. ИзВел
феаките от Хиперия, отгдето ги пропъ-
дили циклопите, и ги поселил на о. Схерия.
НАВПЛИЙ (грц.) — 1, Син на Посей
донГбаща на Прет и Дамастор, на не-
говото име е наречен градът НаВплион.
— z. Cirri На Посейдон и Дмимона, оаща
на Паламед, цар на ЕВбея.Синът му по-
ради лъЖлив донос на Одисей бил убит
с камъни от гърците пред Троя, за отмъ-
щение при завръщането на флотата за-
паЛВал от носа Кафарей при ЕВбея лъЖ-
ливи сигнални огньоВе и много от гръц-
ките кораби се разбили В крайбреЖните
скали.
НАКСОС (грц.) — по-късното име на
Дия, най-големия от Цикладските остро-
Ви В Егейскр море, прочую с мрамора и
виното бВ' на него Тезей изостаВил
Ариадна, която намерил и за която се
оЖенил Дионис-Бакх, затоВа на остро-
ва се тачил култът на бога на Виното и
Веселието.
НАЙД (грц.) — речна нимфа, дъщеря
на речния бог Сангарий, майка на Атис,
когото заченала, като скрила цвят от
нарово дърВо 8 пазВата си.
НАРЦИС (грц.) — красиВ момък, син
на Беотийския речен бог Кефис и на на-
ядата Лир ио па. Отблъснал планинската
нимфа Ехо,_ затова бил наказан от оскър-
бената Афродита да се Влюби Всоб-
стВёния си Образ, който Видял на огле-
далната поВърхност на планински извор.'
ЧезНбщ от неугасим копнеЖ по себе си,
се превърнал Й едноименното цВете, сим-
вол на студена, оезсърдечна красота? По?
неЖе е преВито надолу, дреВните ЙярВали,
че~то продълЖава" да се оглеЖда ВъВ Во-
датгГ"ГТпсателн111 ПаВТЛЧий разказВа друг
митг Нарцис ймал сестра-близначка, В
която се Влюбил. Но тя умряла и той се
HagBecBaAJHag планинския извор да съзер-
цава В своя образ нейното лице. Живо-
писецът и скулпторът Оноре Домие е
поставил под литографията си, карика-
турата „КрасиВият Нарцис", следния над-
пис: „Той беше млад и красиВ, с мекия си
дъх зефирите галеха прелестното му ли-
це. И обичаше, както и ние, да наблюдава
В огледалото на изберите своите черти."
Статуя: .Нарцис* от Б.Челими. — Картина: .Нарцис
над изВора" от кл. Лорен. — „Ехо и Нарцис' и -Нарцис"
от Н.Пусех. — Литография: .КрасиВият Нарцис' от
О. Домке. — Мозаика: .Нарцис" (II в., Антиохия). —
Епилион: -Exo и Нарцис* от ОВидий (Метаморфоза).
— Стихотворение: „Кантата за Нарцис" от Пол Ва-
лери. — Драма: „Ехо и Нарцис’ от Калдерон. — Комедия:
„Нарцис" от А. П. Сумароков. — Опери: „Нарцис" от
Масне; от Скарлати. — „Ехо и Нарцис" от Глук. —
.Нарцис и Ехо обеземъртани" от «авали.
НАЙДИ (от грц. нао „тека") — нимфи
на Водите, особено Върху сушата — на
извори и потоци, по-рядко океан иди те
и нереидите. Красиво млади девойки-
полубогини, хранителкй на растейията,
покровителки на благосклонните за хо-
рата и Животните природни сили. При-
теЖавали пророческа и лечебна дарба,
отдадени били на танца и песента, евър-
зани били любовно, доброволно или. по
принуда, със сатири, по-Висши богоВе или
смъртни. Речни наяди били сестрите на
И б; хесперийските наяди зарили тялото
на фаетон; наяди скърбели сестрински
за Нарцис; превърнали с биле и песни
младеЖи 8 риби; откърмили на'планината
Ида Хермафродит; наяда била влюбе-
ната в Хермафродит Салмакида; група
наяди били превърнати в островите Ехи-
нади, защото при Жертвоприношение за-
браВили речния бог Ахелой; наяди пъл-
нели рога на изобилието; превърнали
в извор сълзите на Библида; отгледали
невръетния Адонис; скърбели за смърт-
та на Орфей; в морски наяди се превър-
нали корабите на Еней и пр.
106
НЕДЙМН (грц.) — кентавър, когото
Тезей убил на сВатбата на лапитския
ВоЖд Пиритой.
НЕКТАР (арц.) — 1. Питието, понякога
и хр'ана на боговете На него те дълЖали
безсмъртието и Ёечната си младост, rio-
ради него В Пилите им течала друга теч-
ност („ихор"),.а некръв. — 2. ьоЖестве-
ният балсам, с който богоВете си раз-
триВали телата. — о. приятно питие
или приятен мирис. „Нектарът на Бакх"
— Виното. — 4. Поезията, сладки звуци.
НЕЛЁЙ (грц.) — цар на Пилос, син на
Посейдон и Тирб; брат-близнак на Пе-
лий, след раЖдането на двамата майка
им ги подхвърлила и се омъЖила за Кре-
тей, царя на Йолкос В Тесалия. Те били
отгледани от оВчари с млякото на кобила
(копят бил сВещеното ЖиВотно на По-
сейдон). След смъртта на Кретей бра-
тята запбчнали борба за царското на-
следство. В нея надделял Пелий, а Нелей
избягал в Пилос, Месения. където се оЖе-
нил за Хлорида, тя му родила дванадесет
сина. Нелей отказал на Херакъл обред за
очищение и героят убил него и Всичките
му синовё осВен Нестор.
НЕЛЙДИ (грц.) — дВанадесатте сина
на пилоския цар Нелей,
ЦЕМЕЗЙДА (грц. „справедлиВост",
„възмездие") — богиня, олицетворение
на ноавствения .сВётовен рео., оаяша за~
съразмерното разпределение на щастиеТ
то ТГнёщастието. На Омир неизвестна,
у Хезиод — дъщеря на Нощта. В по-къс-
ните предстаВи на древните богиня на
справедливото Възмездие, наказваща за
нарушение, на -обществсния ред, за ,не-
праВда и надменнрст "за_ррйко.М£рН£цщэс-
тие, В това й качество е сродна с рим-
скитё фурии и била изо.бр_азяв'ана_като
Т е.м ид а с Вез ни и аршин, ОтъЖдест вя -
вали я още с обоЖествената Леда (като
майка от Зевс на Елена) и с фортуна.
Нейн храм се издиаал В гр. Рамнунт (Рам-
нуэия) в североизточна Атика, откъдето
произхоЖда епитетът й Рамнузия („рам-
нунтската богиня"). В Рим култът й бил
тачен повече от войниците. Нейната
статуя стояла на Капитолийския хълм.
Хг/лгсл/; .Към Ьемеэиаа" от Орфей; от Мозомед (I! В.)
— Медиа гравюра: Немезида" от Дюрер.
НЕМЁЙСКИ ИГРЙ — общогръцки игри
в eopiKhidma уикинд на р. Немея, устрои--
Вани през юли на втората и четвъртата
година от Всяка четиригоаишна олимпиа-
да. Били учредени в чест на Немейския_____
ЗевТГ Запазени са'останкита от тамрш-
ния”Великолепен храм на бога — стадио-
нът' за игрите. ПровеЖдали се предимно
атлетически и конни състезания, муаи-
калните били no-слабо застъпени. През
време на игрите военните действия меЖ'-~
дУ~гръцките племена се преустановявали
и настъпвало свещено примирие меЖду
тях. нрограмата оила като на Олим-
пийските и Питийските игри, но съ-
стезателите се делели на три групи; въз-
растни, младеЖи и момчета. Победигпё"-
лите били'награЖдавани отначало с мас-
линов венец, по-късно с венец от кервиз,
който се смятал за растение на скръбта.
Според один мит началото на игрите би-
ло свързано с героя ХерйкЬЛ. !ё били
учредени, за да се увековечи споменът за
неговия първи подвиг; убийството на
немеисхия лъв. Според друг мит през
долийата минали аргонавтите, те срещ-
нали там Хипсипила, дъщерята на лем-
неския цар Тоант, която тогава била
пленница на немейския цар Ликург и слу-
Жела като кърмачка на момчето му
Офелт. Докато тя разказвала на герои-
те историята на своите бедствия и
отишла да донесе от близкий извор вода
за воините, детето било ухапано от змия
и умряло. Именно в спомен за неговата
гибел аргонавтите учредили игрите.
Епииукии: „Немейски песни" от Пиндар.
НЕМЕЙСКИ ЛЪВ — чудовищен звяр,
орден от Тифон и Ехидна, който опус-
тошавал, аористата должна на реката
Немея, югозапаяно от Коринт 6 Арголи-
шил с ръце. Героят мёт'нал Върху себе си_
коЖата му. която од рал със собствен ите
с'и нокти, да му слуЖи за щит, а глаЪата
на звяоа Взел за шлем. Спооея един мит
В спомен за този свой първи подвиг осно-
вал в долината пред храма на Немейския
Зевс немейските игри.
НЁНИЯ (грц.) — 1. Римска траурна
песен, изпълнявана под съпровода на
флейта отначало от близките на покой-
ника, по-късно от платени оплаквачки
пред дома или погребението. — 2. Богиня
— олицетворение на траурната погре-
бална песен.
НЕОПТОЛЁМ (грц. „млад Воин'1; друго
име: Пир) — син на А7ил и Деидамея,-
една от дъщерите на Ликомед, царя на
о. Скорое., ИзВикан твърде късно — след
смъртта на Ахил, В гръцкия лагер пред^
107
Троя, защото според предсказание гър-
uuhie не модели да изтръгнат победата
без._нёгоВо' участие. iaM Сё отличал с
храбрЗстта и~>кестокостта си. Той се
намирал заедно с другите герои 6 търбуха
на дървения троянски кон. При превзе^
мането на града убил Приам, когато
старёцътпотърсил спасение пред олтара
на ЗеВс. Принесъл В Жертва Поликсена,
една от дъщерите на Приам, Върху гроба
на'баща си по Желание на неговата сянка.
От..Военните трофеи на него се паднала
Андромаха,_съпругата на Хектор, кон-
то му родила сина Молос. После се оце-
нил за МенелаеВата дъщеря Хеоми.она,
годеницата на~Орест, който затоВа го
посякъл~~В делфТГиското светилище,, на
Аполон.
Опера; „Хермиона" от Росини.
друЖителка и съпруга на бога на Войната
НЕПТУН (лат.) — староримски и ста - Марс,
поиталийскн пог на морето и течащите
Води, отъЖдествяВан с гръцкия бог на
морето Посейдон. Празника му непту-
налии чещпвуВали всяка година на 23 юли.
1Я1В8ТЛ
НЕ_РЕЙДИ (грц. „дъщерите на Нерей")
— морски нимфи, милоВидни дъщери на
морския- бог Нерей и на Дорида, у Омир'
— 34 на брой, според някои митоВё —~
W0 или повече, най-Вече 50, обитателки . потопена В отровната кръв на лерней-
ската хидра. Преди смъртта си предал
на Деянира дрехата си. Вече поела отро-
Вата, уЖ като магьосно средство за въз-
. връщане на разколебана любов,
ВЖ. Деянира.
Ёпилион: „Нес" ст ОВидий (Метаморфоза).
на" морето, олицетворения на неговия
плйегБк, играели Върху гърбовете на дел-
фйни~пфитони и други морски чудовища,
благосклонно към моряците, често ги за-
бавлявЭЛСГС вёйёлите си игри и танци по
вълните или им помагали в мигове на
опасност. Някои нереиди прилипали на
Вълните, които примамват неопитните
с красотата си и после ги увличат в дъл-
бините. Една хубава нереида на о. Носала
привличала с любоВта си мнозина на
острова, а после ги превръщала на риби.
Hjft-изВестни били чернооката и много-
шумна Амфитрита, съпругата на глав-
ной морски бог Посейдон, майката на
Ахил Тётида, която Зевс обичал, но не
взёл за съпруга, понеже оило предсказано,
че синът й ще~ превъзхожда баща си;
„млечнобялата" I алатея, която дълго
преслед вал с любовта си циклопът По-
лифем. " ‘ "
Статуи: „Паметник на нереидите" от Ксантос (ЮЖ-
нз Мала Азия, пронесен 6 Британская музей В Лондон).
— „Нереида" (мрамор, 6 Галерия Уфици 0ъВ флорен»
ция). — 'Картина: „Галатея и Полифем", фреска от
Помпей. — „Тритон и нереида" от Бьоклин. — Хамн:
„Към нереидитп" от Орфей.
НЕРЁЙ (грц.) — син на Гея (Земята)
и Понт ||У1орето),~~М0рСкИ боа, появлас-
т'ён на~По,сёйаон к~рпгг>ък и мъдърЪта-
реи,, олицетворение на спокойното и кра-
сиво море, като Вбички .Морски божества
притеЖавал дарбата да предсказва и да
се преВъплъщзВа. Когато Херакъл на път
зТ apaguOlid на хесперидите поискал
от него да му' покаЖе как да се добере до
.злат'ните ябълки, Нерей приемал обра-
зите на пламък. Вода и пр. Той бил съпруг
на Дорида и преди Всичко баща на 50-те
нереиди, които го придруЖаВали набся-
къде и с които се криел В дълбините на
Егейско море. Оттам помааал на кора-
бокрушенците. ИзобразяВан като брадат
старец с коси и мигли от Водорасли, дър-
Жащ В ръка Жезъл, понякога и тризъбец.
Кими: „Към Нерей" от Орфеи-
НЕРИЁНА (Нерия, сабин, „сила") — са-
бинска богиня, според римски мит при-
НЕС (грц.) — кентавър, син на Ик-
сион, пренасял пътници през реката ЕВен
В Етолия. На сВатбата на лапита Пи-
ритой гадателят Астил му предсказал,
че ще бъде убит от Херакъл. Опитал се
да отВлече Деянира, съпругата на Хе-
ракъл, когато я пренасял през реката, но
бил умъртВен от героя със стрелата.
НЁСТОР (грц.) — син на Нелей и Хло-
рида, съпруг на Евридика, баща на седем
сина и две дъщери, цар на гр. Пилос. Един-
ствен от 12-те сина на Нелей оцелял от
гнева на Херакъл. Въэпитан от мъдрия
кентавър Хирон. Още твърде млад се
сраЖаВал със съседните епейци и аркадци
и въэстановил мощта на бащиното си
царство. УчастВуВал В кентаврома-
хия та на страната на лапитите и надВил
четири кентавъра. В Калидонския лов
се спасил от глигана на клона на едно дър-
Во, плавал заедно с аргонавтите в по-
хода към Колхида. Когато според Омир
царувал вече над трето поколение, за-
минал заедно със синовете си Антилох
и Тразимед с гръцката Войска за Троя'.
Заедно с Диомед принудил Одисей да
се присъедини към гръцките бойци. В сра-
жение загубил сина си Антилох, убит от
етиопския ВоЖд Мем нон. След войната
заедно с Тразимед се завърнал в Пилос.
108
. НЕфЁЛА (грц. „облак") — богиня-оли-
цетворение на облаците, първата съпру-
га на митическия тиВански цар Ата-
мант, майка от него на фрике и Хела,
на който изпратила оВена със златното
руно да ги отВеде през морето, за да ги
спаси от злата им мащеха Инд.
НЕфЕЛЕЙДА (грц. „дъщеря на Нефе-
ла") — епитет на Хела като дъщеря на
Нефела.
НЕЦЁСИТАС (лат. „необходимост")
— латинската богиня, олицетворение на
сбетоВната закономерност, слабо лите-
ратурно отражение на гръцката богиня-
олицетворение Ананке.
НИЗ (грц.) — митически цар на Мегара
(Алкатоя), син на Пандион (или на
Арес), баща на Скила. Докато спял, тя
му отряз'ала пурпурния кичур на темето,
от който според ориста зависел него-
вият Живот и съдбата на дърЖавата, и
го предала на Врага — Минос.
Епилион: _Низ и Сцила" от ОВидий (ЬЛетаморфози).
НИЗА (грц.) — планината, на която
Дионис-Бакх бил отгледан от нимфите
Локализирала се първоначално В Тракйя,
после на различии места в Бакховия култ:
в Беотия, Кападокия, о. Евбея, дори в Ин-
дия.
. НИЗЁЙ (грц.) — епитет на Дионис-
Бакх по планината Низа, на която бил
отгледан от нимфите.
НЙ.КЕ (грц. „победа"; лат.: Виктория)
— 1, Богиня-олицетворение на неотра-
зимата сила и побеоата. пъпвоначално
самата~Атина. На Омир още непозната.
Според Хезиод дъщеря на титана Па-
лант и на океанидата Стикс, сестра на
Кратос, Зел и Биа. Почитана като
спътница и атрибут на ЗеВс и Атина,
изобразявана като малка статуйка в ръ-
цете им~или като самостоятелна богиня.
Наи-вече крилата, с палмоВо клонче и с
лавров венец, место сечена Върху монети.
— /’/Един от епитетите на~~А~тйна~Па-
лада като на богиня на побеоата. Хоам на
Атина-Нике се изоигал на атинския Ак-
ропол.
Статуи: „Нике от Делос" (В Атика, Нац.музей}. —
„Нике. Зодеща за ЖертВоприношение бик" (римско ко-
пие на этически оригинал, 0 Берлин). — „Нике" от Пео-
ниО (Q .Олимпия), — „Нике от Самотраки" (мрамор,
иэобразена и Върху монети). — Химн: „Към Нике" от
Орфей.
НИКОСТРАТА (грц.) — аркадска ним-
фа, отъЖдествявана с, римската гада-
телка Кармента. ,
НИКТЁЙ (грц.) —1. Митически ти-
вански цар, баща на Антиопа, майката
от Зевс на близнаците Амфион и Зет.
— 2. Другар на Диомед, превърнат в
птица.
НИКТЁЛИЙ (грц. „нощният") — епи-
тет на Дионис-Бакх, произлизащ от
нощните му празненства никтелии.
НИКТИМЁНА (грц. „нощната") — дъ-
щеря на цар Епопей от о.Лесбос. ПонеЖе
опетнила бащиното лоЖе, от срам се
скрила в горския мрак. Превърната там
от Палада в кукумявка (свещената пти-
ца на богинята), продълЖавала да се крив
в тъмнината от чоВешки очи, а когато
денем се покаЖела, била преследвана от
другите птици. Легендата обясняВа защо
тази птица Води нощен ЖиВот.
Епилион: „Никтимена" от ОВидий (Метаморфозы).
НИА (грц.) — главната река на Египет
и богът на реката, син на Океан; един от
първите царе на страната. През Време
на световния поЖар, предизвикан от
фаетон, побягнал ‘накрай света и там
си зарил глаВата. Макар че днес реката
се ВлиВа В морето през деВет големи и
много малки устия, за дреВните тя се
разклоняВала на седем ръкава (сВещеното
семитско число), заради което била на-
ричана „седмоустният Нил”..След чети-
римесечно разливане Нил се прибирал през
есента В коритото си, като отлагал,го-
лямо количество тиня, по която плъэвали
много мишки, Жаби и други Животинки.
ДреВните ВярВали, че те се зараЖдат от
тинята. Нил се изпречил срещу Ид като
естествена преграда В нейното стран-
стВуване. Дъщерята на нейния син Епаф
станала майка на Либия, която пък ро-
дила Агенор и Бел.
НИЛЁЙ (грц.) — потомък на речния бог
Нил, съюзник на финей срещу Персей,
от когото бил Вкаменен.
НИМфЁУМ (грц. нимфеон) — свети-
-лище на нимфите. изграЖдано наолизо до
извор, често с колонади и седалки за по-
kA'OHh'umime и Със стоанични постройки
за нощуване. Нимфеуми имало и В днеш-
ните оългарски земи: В Голямата пещера
край с. Мадара, Шуменско, В тракий-
ското селище Бурд а па, при днешното
109
с. ОгняноВо, ПазардЖишко, В Августа
Траяна (дн. Стара Зазора), Хисаря, Анхиа-
ло (дн. Поморие), с. Каснаково, ХаскоВ-
ско — на-трите нимфи и Афродита. В
тях са намерено много оброчни плочки с
образи на трите нимфи, на нимфите и
Афродита или ЗеВс.
НЙМфИ (грц. „деВойки", „неВести")
— дълговечни, но не Винаги безсмъотни
красиви девойки полубогини, олицетBo-
рение на ЖиВотВорните сили на приро-
дата; место дъщерина ЗеВс (Юпитер),
ЖйВеели~в извори" реки и Озера (наяди),
В горски дъбраВи (ореади), 6 самите
дърВета (дриади, хамадриади, умирали
заедно с дърветата или се преселВали от
едно"УЕрQU'В ‘други, ни Вии НИК умирали),
В м~ор'ёПТата~ (нереиди, океаниди), по пла-
ними U пещери, по лиВади, дори В подзем-
ния~сВят7~ВечнОПУ|ладй, Водели безгриЖен
и Весел Живот, отдадени на танци, песни
и игри, техният глас се долавял В ромола
на"*йзВорите и потоците или 8 шумола
на листата. По-изВестни нимфи са:
Дафна, Сиринга, Ио, Лириопа, 'гласо-
Витата Ехо, ЛеВкотоя, Салмакида,
Орфна, Хесперия, Галатея, Канента,
Помона, Егерия. Сбита от нимфи при-
друЖаВала Артемида (Диана), богиня
на лоВа. Нимфите Аретуза, нейната
оръЖеноска, Крокала (грц. „м.орски
бряг"), Нефела („облак"), Хиала („крис-
тал"), фиала („чаша"), Ранида („роса"),
Псекада („капка") и др. обитаВали Ко-
рикийската пещера на пл. Парнас, пла-с
нината Низа. (Там 8 пещера отгледали
малкия Дионис-Бакх; подземния сВят
(АВерн); областта на гр. Картея на
о. Кеос, където закриляли елена със элат-
ните рога; лозята на пл. Тмол В Лидия
— оттам отошли да се наслаЖдават на
изкустбото на Арахна; земята на леле-
гите, където с 'прегръдка приВдигнали
отмалялата Библида. ОбслуЖввли тра-
пезата на речния бог Ахелой, Виели Венци
от цбетя В дВореца на Кирка; други били
морски същестВа; хесперийски наяди эа-
роВили трупа на фаетон. С нимфите
обичал да се забаВляба ЗеВс тайно от
Хера. Нимфи били арбитрите В музикал-
ното състезание меЖду хеликонските
музи и пиеридитё, заедно със сатири и
фауни оплакВали Марсий, пребърнали
Керам б В рогач, за да го спасят от по-
топа.на ДеВкалион, оплакВали със сълзи
обезВоднените изВори В Тива, превърнали
в маслина диВачка апулийски пастир, кой-
то ги прогонил от пещёрата им.
Релеф: „Нимфа и Пан". — Мартини: „Нимфа и сати-
ри', „Три нимфи с рога на изобилието". „Нимфите на
Диана, изненадани от сатири" ст Рубенс. — „Нимфа
и сатир" от Ж.А. Вато. — „КентаВър и нимфа" от
А. бьоклин. — „Нимфа на изВора' от Реноар. — Балет:
„СилВия. или нимфата на Диана" от Делиб.
И В днешните български земи бил раз-
пространен през римското Владичестбо
култът на трите нимфи, почитано като
богини на ‘ плодородието, изобразявани
заловени за танц (хоро), голи или обле-
чени В хитони. Култът им се е запазил
и В средновекоВието.
Релэф: „Трите нимфи", оброчна ллочка от с. ОгняноВо.
ПаээрдЖишки окр. — Химн: „Към нимфите" от Орфей.
НИН (грц.) — митически осноВател на
асирийско-ВаВилонското царство, съпруг
на Семирамида, баща на Ниний.
НИОБА (грц.) — 1. Дъщеря на фри-
гийс1<ТТН"или лидийския цар Тантал и на
хиадата Диона, Внучка на Атлант и сес,
тра на Пелопе, съпруга на тиванския цар
Амфион, снаха на Зевс. Възгордяла се
от МНогооройната. си челяд — според
Омир шест синове и шест дъщери, според
трагиците седем синове и седем дъщери,
според Сафо — по деВет, според Хезиод
и Пиндар — по десет, забранила на ти-
ванките да чествуват двудетната Лето
(Латона), аполон и Артемида отмъс-
тили за ооидата на майка си, като из-
пънали лъковете си и избили всичките й
синове и дъщери. Амфион се самоубил. а
НйоОа, икаменена от скръб. била прене-
сена в човешки образ от вихър на върха
на родната й планина Сипил в Лидия, Мала
Азия, като скала тя продълЖавала оа
сълзи. Митът е легнал в осноВата на не-
запазени драми на Есхил и Софокъл. Спо-
ред местен аргоски мит Ниоба била пър-
вата Жена на света и първата смъртна
любима на ЗеВс.
Скулптури: „Улучена ниобида" (копие В Рим В Музея
Терму). — „Ниоба и миобидите при нападението на
Аполон и Артемида" от Праксител или Скопас. — Кар-
тами: „Смъртта на'ниобидите" от КараВадДо: от Тин-
торето; от Й.Л. ДаВид. — Драма: „Ниоба, тибанекзта
царица" от Х.Закс.
£/шлион: „Ниоба" от ОВидий (Метаморфоэи).
— 2. Майката на фороней, съпруга на
Инах.
НОМОС (грц. „обичай", „закон") — бо-
Жество-олицетворение на закона като
космическа закономерност и природна
неизменност, първообраз на всички земни
закони, който донася отвисоко.
Химм: „Към Номос" от Орфей,
НОТ (Нотос, грц.; лат.: Аустер) —
юЖнякът, богът на юЖния вятър, брат
110
на Борей, Зефир и ЕВър. Носи на Гър-
ция и Италия облаци и дъзкдове.
Химм: _Към Нот” от Орфей.
НОЩ (грц. Нюкс) — олицетворение на
нощта като природно явление, според
Хезиод дъщеря на Хаос, сестра на Ереб;
родила от него Ефира (Небето) и Хе-
мера (Деня), майка още'на Хеката, еВ-
менидите, сънобиденията, у орфиците
— на Уран, Гея и Танатос (Смъртта)
и първоначало на Всичко. „Сияние В мрака"
според нейно изобразкение, В което е
Вместен и знакът на луната. Вози се на
колесница по небето както богът на
слънцето, загърната В черна дреха, със
зВезди по нея. НаполоВина небесна, на-
половина земна, защото раздела с Деня
Властта си над земята. Върху северния
фриз на Пергамския олтар е изобразена
като млада ткена с кълбо 6 ръка. Место
дързки В ръце невръстните Танатос и
Хипнос.
Статуя: „Нощта" от Микеландйело. — Химм: „Към
Нощта” от Орфей.
НУМА ПОМПЙЛИЙ (лат.) — сабиня-
нин, митичёският итори цар на Рим, Во-
дил политика на мир, според преданиепуэ
от него Водёли началотб си римски за-
коне, религиозно обреди, ооичаи и Гре-
чески колевии. Вслушвал се В съиетите на
сВоята съпруга и ВдъхноВителка нимфа-
та Егерия, с която се срещал изВън Пор-
та Капена В леса на камените. ПосъВета
на нимфата пленил горските бозкестВа
П ик и фаун, като налял Вино В извора,
от който пиели. Така узнал от тях как да
успява В молбите си към Юпитер и Как
да~бтбива мълниите.' При еоно молеб-
ствие, което отправял от Палатинския
хълм \oV~<bmgwBiiuii бов ~ЗТ закрила над
йоада. Юпптдр. спуснял пт .небето В знак
на благосклпннппт_______едим—алпптВиден
шит. Кояятп iiium-i.m парнал на_земята.
прозвучал глас, който казВал, че римската
дързкава.ит съизестВува' докато ёё пази ~
този щит. За да го запаэи, Нума поръчал
да_изработят още еднняИЩ!Ц1П'5инакВГГ.
шита и назначил 17. чкряцн на Всеки. от.
тях поверил по един.
Епилион: _Нумэ" от Овидий (Метаморфоэи).
НУМИТОР (лат.) — митически цар на.
Алба Лонгя. батя ня вёсталката Илия.
(Рея Силвия), дяоо на близнаците Ромул
и Рем. Свален от престола от по-младия
си боат, но ВъзВъонат от Внуците си,
който убили тирана.
НУМЙЦИЙ (лат.) — малка река.В Ла-
циум, Влиба се 8 Тиренско море, дн. Ну-
мико. Богът на реката, като другите ре-
чни бозкества, бил изобразяВан с рога.
НУНДЙНА (лат.) — римска богиня на
очистителните обреди, призоВаВали я на
деветия ден от розкдението на момче-
тата и на осмия от розкдението на мо-
мичетата, когато наричали имената на
децата.
О
ОГЙГ (грц.) — прадребен митически
Владетел на беотийска Тива, син на Беот
(или на Посейдой). Според Барон, Нон
и др. автори по негово време настъпил
големият потоп на земята. Епитети:
огигийски = тивански, произхозкдащ от
времето на Огиг.
ОГЙГИЯ (грц.) — митически остров,
притеэкание на нимфата Калипсо, която
приютила на него В продълзкение на седем
(или пет) години ксфабокрущенеца Оди-
сей.
ОДИ££Й_ (грц.; лат.: Улике, Улис) —
митически цар на о, Итака, син на Лаерт
(заппова'7\аертид, Лаертиад)’ и на~Ан -
тиклея, дъщеря на Автолик, според
следомиров мит — син на Сизиф. Съпруг
на Пенелопа, баща на Телемах, участ-
вувал В 1роянската воина и след нёя
странствчВал дълёб по Море, храорият
и находчив герой от поемите на Омир.
В неблагоприятна светлина го показва
Аякс: Понезке оракулът му предсказал, че
ако-замине за Троя, ще се върне едва след
двадесет години, позкелал да се отклони
от участие В |роянския поход; престорйл
се на луд и запичнал да бее на ниВата сол
с Ъпрёгнати в един ярем вол и кон (или
магаре). Но бил изобличен от Паламед,
който поставил в ораздЗТпа пред ралото
невръетния му син Телемах. Затова по-
късно идвсеи обвинил в измяна изобли-
чителя си, като подставил злато В па-
латката му и въз основа на лъзкливите
улики станал виновник за съдебното му
убийство.
В эащитната си реч Одисей (пак у ОВи-
дий) се предстаВя в образа, изграден от
Омир. Одисей бил един от кандидатите
111
за ръката на Елена, но когато тя избрала
Менелай, предложил Всички нейни Же-
нияи уа nunuAaiii клишва, че ще помагат
на' избрдника В случаи на нуЖда. Преди
гръцкзпта’флиша да ПбПТёёли за Гроя, пред-
решен като търгоВец, открил В дома на
Лико~Мёд "на 'бГСкирос облечения В мо-
мичешки дреки АхйЛ, там го скрила майка
му. богинята Tfiffidga', за да осуети_прёд1
сказайието на Калхант. Убедил Агамем-
нон да преодолев бащините си чуВстба
пред ЖертВоприношението на дъщеря си
Ифигения, а самата нея убедил да отиде
В АВлида под предлог, че там ще я омъ-
Жат за Ах ил. Заедно с Менелай прегоВарял
за мирно разрешение на спора за Тооя:
опитал се да укроти гнева на Ахил; про-
мъкнал се сред троянците заедно с Дио-
мед, убил троянския разузнавая Долон,
пленил гадателя Хелен, от когото научил
как моЖе да се превземе Троя; посякъл
тракийския цар Резос, съюзник на
троянците, заедно със свитата и конете
му; отвлякъл свещената статуя Пала-
дион, от която зависела съдбата на
обсадената столица; Върнал бегълците
от гръцкатз войска, когато Агамемнон
за изпитание предложил войската да се
завърнё В родината; довел филоктет
от о.Лемнос и Неоптолем от о. Скирос,
без които Троя нямало да падне; по негов
съвет гърците построили дървения
троянски кон, самият той се скрил в
търбуха му. По решение на Военния съвет
получил рръЖието на загиналия Ахил, на
него била отдадена като бленница“й Хе-
куба, съпругата наПриам.
По обратная път за Итака странстВу-
Вал десет години и преживял много из-
питанши буоя отвлякла героя и свитата
му В гр. Исмар при траките кикони.
СпътниципТеГму сринали града и избили
мъЖете. Но връхлетели Върху тях съсед-
ни кикони. Загинали 72 спътници. След
дебет дни буря ги изхвърлила на брега на
лотофагите. Оттам стигнали В стра-
ната на циклопите. описей с 12 свои
д'ругари попаднал в"пещерата на свирепия
циклоп~Полифем,' които изял половина-
та от тя>Г Едва се~спзси?гс~останалите,
като го напил с вино "if го ослепил. На
остроТГЁолия Еол посрещнал Одисей дру-
желюбно, ВЖ. Еол. В град Телепил испо-
лините лестригони нападнали със скали
корабите на Одисей и потопили 11 от
тях. като смачкали и иэяли много"'от
спътниците~Му. С НООЛёбния си кораб и
с оцелелите"спътници Одисёв СтигнЭл дй'
остроВ Еея, където ЖиВеела н им фата-
вълшебница Киока. тя поеВърнала .поло-
вината от спътниците в свини. Героят
успял да.развали магията йсТпомбщта
112
на биле, получено от Хермес, и научил от
нея предстоящи те опасности. Но съвета
на~КП[5ка той сляз^л В пОдзбМНия "с'Вят,
за да попита сянката на гадателя Ги-
резий как да се добере до Итака, Минал
благополучно с корэба сиТЮкрйй бреггГна
сирените, които омаивёли с Вълшеония
си глас моряците, убличали ги и ги раз-
къ'СВали. Одисей останал невредим, като '
нарёдйл' на греоците да гб~зйвържат здра-
В6 за мачтата, за да се наслаЖдава^така
на песента им, а’ушита на сбоите хора
запушил с Восък. кораоът преминал край
п'ёщерата_яа шёСбтйЛйВЫйо морски чууо-
Вищё Скила (сцила), което—геттзло-
оттам мореплавателитёГй край Опасния
. Въртоп-Харибда — чудовището поглъ“
щало морскитё Води бедно с Корабите и
огпнобо ги йзбълВало. На приказния
остров Грйнакия друга рите на героя Въ-
преки предупреЖдението на Тирезий за-
клали свёщёните крави на хелиос. но
моЛоа на бога на слънцето вевс спуснал
тёЖки облаци Върху кораба и с мълния го
разбил. Спасил се единстВено Одисей Вър- 1
ху кила на разбития съд. На десетия ден
В непрогледна нощ оил изхйърлен на
остроВ Огиеия, където Живеела нимфата
Калипсо, тя го приютила и задърЖала
седем години с надежда да й стане съпруг.
НсГкйааТО’ХёрмЁё й’СЬОбЩил поВелята на
ЗеВс-да пусне героя, сама му помогнала
да~ си построй сал. Ибйёидон продъл-
ЖаВал да го преследва по морето, защото
той ослепил сиПоли<рем.~Йакрай
Одисей се спасил с помощта на морската
богиня ЛёВкотёяГТака йзпаднал на брега
на остров Схерия, където царската дъ-
щёря НаВзика’я го посреЩН37га~и~ забела
В д Во репа на баща си, царя на фёакшпе
Алкиной. Той му предоставил кораЬ~~да •
го отведе след двадесетгодишно отсъс-
тВие В Итака при вярната му, съпруга
Пенелопа. На родния остроВ Одисей
срещнал Атина, престорена на овчар,
него тя предрешила като просяк. В този
Вид, непознат, Влязъл 8 сВоя палат и Ви-
дял с очите си как Женихите настояВат
за ръката наГПенелопа^и пропйляВат ймо-
та ~му, а него, чуЖденеца, оскърбяВат. И
скрбйлс~Дтина отмъщениетоси. Открил
се на сина си Телемах и на Верния си сби-
на~р ЕВм.ей. С.тяхна помощи с неВиди-
мата поакоепаЗзя Атина ..избил "Всички
надменни Женихи, наказал със смърт и
неВерните робинй. които В негоВо отсъс-
т"8ие позорилис Женихите дома му. Пе-
нелопа от начало не искала да повярйа; че
подо нея стон, пстинският й съпруг, но
той я убедил, като й съобщил някои тай-
ни, които били известии само на дВама-
та. “ —————
оп
Те
ни
за
зег
mi
off
.0
с I
Ти
-О
дз
ля
or
№
В
о
CI
с
с
>
/
}
I
I
I
I
Cnnnng по-късен мит Одисей бил убит
от сбоя син от Кирка (или от Калипсо)
Телегон, Който след убийстВото се оце-
нил за Пенелопа, Телемах пък се оценил
за Кирка.
Kapmwu: -Одисей при лестригоните, Кирка и в под-
земното царство”, римска поредица от 8 стенни кар*
тини, Вис. 1 м, от I В.пр.н.е. — -Одисей и НаВзикая"
от Рубенс. — _Одисей и Полифем' от Търнър. —
-Одисей и Калипсо" — от Бьоклин. -г- -Одисей В борбз
с просяка" от Коринт. — .Одисей оре и сее сол” от
Тиеполо. — -Одисей и сирените” от Пикасо. — Паеми:
„Одисея" от Омир. — -Одисей” от Шилер: от Казан-
дзакис. — Драми: .’Одисей” от Везендонк. — .По*го*
лямото очарование е любоВта', „Заливът на сирените”
от Калдерон. — „Аъкът на Одисей' от Г.Хауптман.
— Рамами: -Одисей" — от ДЖойс. — „Одисей и'сВи-
нете" от Л. Фейхтвангер. — -ЗэВептьт на Одисей” от
В. Йенс. — Опери: .Одисей" от Гунй. — .Връш.ането на
Одисей 8 родинатз” от Монтеверди. — филм: .Стран-
ствуВанинта на Одисей (1954).
ОЗЙРИС (Осирис, егип.>грц.> лат.)
— един от главните египетски богоВе,
син на Нут (Нощта) и на Хеб (Земята),
брат на Сет, съпруг на Изида, баща на
Хор (Харпократ). Първоначално бог на
умиращата и ВъзкръсВаща природа, на
луната и на нилските Води. След като бил
убит от заВистливия си брат и възкръс-
нал, станал „бог на боговете", господар
и съдник на подземния сВят. В него се
превръщали1 мъртъВците. за да получат
безсмъртие. На траурните му мистерии
Жреците предстаВяли . ритуална драма:
след убийството му от Сет (семитски
„сатана") Изида търсела трупа му —
мъЖе и Жени го оплакВали, като се удряли
В гърдите, и накрая го намирала под ли-
куващите Възгласи на участниците. С
гюмощта на бога Анубис го съЖиВяВала.
ПонеЖе честВуВането и „намирането" му
се поВтаряли Всяка година, у ОВидий той
е „бог, Винаги търсен". ГлаВното място
на негоВия култ бил гр. Абидос, а симво-
лът му — безлистно дърВо. Почитан за-
едно с Изида от гърци и римляни, В Гър-
ция известен още от Времето на Херо-
дот и отъЖдестВяВан с Дионис, В Рим
Калигула го обябил за дърЖаВен бог.
ОЙКЪЛ (грц.) — гадател от Аргос,
Внук на Мелампод, син на Антифат и
ЗеВксипа, съпруг на Хипермнестра, ба-
ща на прочутия гадател Амфиарай, на
съпругата на Мелампод Ифианейра и на
Полибия.
ОЙЛЁЙ (грц.) — митически цар на лок-
рите В Локридэ, баща на -Малкин
Аякс.Взел' участие В похода на аргонаВ-
тите.
ОЙНЁЙ (грц.) — митически цар на Ка-
лидон В Етолия, син на Партаон, съпруг
на Алтея, баща на Мелеагър, Тидей и
Деянира, дядо на Диомед. ВЖ. Кали-
донският лоВ.
ОЙНОПИОН (грц.) — друга тран-
скрипция на името Енопион.
ОКЕАН (грц.1! — спооед Омир сбетов-
ният поток, който опасвал земята. Т?о
сеВерните му брегоВе Жи Ввели потънали
В мрак кимерийците, на запад и изток
— етиопците, на юг — пигменте. От—
Океана изплуВали Всяка сутрин Еос (Зо-
рата) и Хелиос (Слънцето), В него се
къпели.зВездите (осВен Гдлямата мечка).
Според Хезиод — титан, прародителят
на боговете, най-стар.ият син. на Уран
и Гея, брат и съпруг на Тетия, която му
родила 3000 синове и толкоВа дъщери,
всички изВори, реки и морета. ЖиВеел В
морските дълбочини на крайний Запад и
никога не се пояВявал на събранията на
боговете.
Химм' -Към Океан” от Орфей.
ОКЕАНЙДИ (грц.) — нимфите, дъ-
щери на'Океан и 1етия.
рКИПЁТА (грц.) — у Хезоид — една
опт..рилатите богини харпии.
ОКИРОЯ (грц. „бързо течаща"; лат.:
Оцироя) — дъщеря на кентаВъра Хирон
и на нимфата Хариклб, притеЖавала
пророческа дарба. Предсказала съдбата на
Асклепий и на баща си, но понеЖе раз- '
крила премного бъдещето, ЗеВс я пре-
върнал В кобила..
Епилион: „Оцироя” от Овидии (Метаморфизм).
ОКЪН (Окнус, лат.) — 1. Син на речния
бог Тиберин и на ясноВидката Манто,
брат на Авлест, митически осноВател на
гр. Мантуа. — 2. Старец, който бил на-
казан в подземния свят да плете Вечно
сламено ВъЖе, което едно магаре все под-
яЖдало от другия край. Символ на започ-
вана безконечна работа.
ОЛЙ1У1П (грц.; нгрц. Олймбос „плани-
на")'— 1. Име на плайини вгГЕрция и’Мйла
Азия. Наи-известната и най-висока меж-
ду тях се изяига в I ъоиия на £раницата~
меЖду Тесалия и Македония, вис. 2918 м,
неоосегаема и свещена за дреВните, чии-
то Връх спорео мита бил обител на глав-
. ните богоВе — олимпийците. На тази
планина Хефест построил прекрасно
8 Антична митология
113
дВорцц за обитателите й. Там те пре-
каоВали ОъВ. Вечна младост, пирувайки
Всеки аен. Нектярът тахцлтл питдя п
амброзията, тяхната храна, запязВали
geSECTspillUHiiiu им. Вогините музи и ха-
рити ги наслаЖдавали със сбоите песни,
танци и грация. Начало на олимпийците
стоял ЗеВс (Юпитер), син на Кронос
(Сатурн).— Върховният Роя. Ппгъпп_мя
небето и атмосфёрните яВления. Дру-
гйте олимпийци били; ХрРа (Юылиа)
съпруга на ЗеВс и покрдВителка нд брака:
Посейдон (Нептун), бпя ня мпратп-
Аид^( Плутон), бог на подземния сбят
и царстВото на сенките; I ея (Телус),
пб^късно ДеметрТПГЦёрёра).'богиня на
зеёюделиетодАаоАМ^^^нщцзкуствата
и предсказанията, предВодител на музи-
те, по-късно бог и на слънцето; Арте-
мида ( Дианя) богиня на лова, по-късно
и на луната; Атина Палада (Минерва!,
богиня на мъдростта и Военното изку-
ство; Афродита "( Венера), богиня на
любоВТпа и коасотатя: Апеп (МяпгЛ—боя
на~~войната. Често името „Олимп" се
употребява като синоним ,на небе и без-
смъртие. — 2. Митически фригийски или
мизийски сВирач на флейта, ученик на са-
тира Марсий, символ на нахлуването на
малоазийската музика в континентална
Гърция.
ОЛИМПИЙСКИ ИГРЙ (олимпии) —
най-значилleAHUirrer'OOmoapbufru Състеза-
ния, устройвани В чест на Зевс Олим-
пийски В гр. Олимпия, рбластта Елида В
Пёлопонес, Породили се в далечно_преа-
историческо време, а историята им по-
чва от ! /Ь г„ "бткогато се съставяли
списъци ня победителите В игрите. Поо-
извёЖдалиАе на Всеки четпрп аодиншхрея
лятото (юли-аВгустЬва-саверния бряг на
р. Алфей в т. нар, алтис (алтий), све-
Щсния участък на ЗеВс между хълма Кро'-"
ний и реката.Там сё издигали. хоамът на
ХёраГ&ъй'статуята на Хеомес.от Прак-
сйтел, големият храм на Зевс с прочу-
тата хризелефан’тйнна статуя на бога
От фидий, свещената гробница на-Пе-
лопс, олтарът на? ЗеВс, шест двойни
олтара на~~ТУте Рогове,'"съЖровйщници
с даровете на гръцките градове и~статуи
на победителите. Състезанията ставали
на стадиона"!! хип<удрума ТГрай рекат'а. В
тях -у-чяётвували само своб'бд'НТг~гъ"рци.
пълноправни граЖдани,. неопетнени от
кръНни престъпления, отначало само гър-
ци, после и Македонии, по-късно и рйм-
ляни. 'Кафб. Наблюдатели се допускали и
ВаоВарй?дебойки и Жрицата на храма до
стадиона? На Жените било забранено да
присъстВуват под страх от смъртно
наКаёё^Оё.'ЦоМЗкини-организатори и ар-
битри~С„хеланодики") били Жителите на
Елида. През време на празненствата на-
стъпвало свещено приморие меЖду гръц-
ките племена и градове-дърЖави? осигу-
рявала се пълна неприкоснбвеност както'
на състезателите, така и на обикнове-
нитё посетители от -другаде.
Празненствата продълЖавали седем
дни,"от който пърВият'и. пбслёдният б'и-
ли" забълнеНЦ с кулшивй обреди и жёр-
т во приношения, през останалите се съ-
стояли състезанията; бягане, на 185 м.
двойно бягЭДё. далёчно бягане на 520 м.
бягане В пълно ВъоръЖение; юмручен бой;
панкратион (сочетание на борба с юмру-
чён бой), пентатлон (петобой); Скокове,
хвърляне на диск, бягане, мятане на копие,
борба; конни състезания — с коне и че-
тириколни колесници, И мало и надбягване
на'колесници, теглени от мулета, също
състезания меЖду момчета в бягане, бор-
ба и юмручен бой. На игрите худоЖници,
прети и учени имал'и ВъзмоЖност да за-
п бзнаВат многобройната публика със
сВоите произведения", НО те нё получаВали
награди. Победителите („олимпионики")
били награЖдавани с Венец от маслинени
клинки, иткъснати uin свещёния лес, из-
рЖНёЛ ши фцдннка, донесена от Херакъл
от АиилоИ1 липёрборейски. Трикратен
пооедител имал правото да си постави
сТпаСТгятаа в сВетилището. оа не плаща
дйНъци, да се храни на дърЖавни разноски
В~ёрадскйя дом („пританейон J. .
ОЛТАР (алтар, ЖертВеник) — сведите
на античен култ на покойниии геоои или
боЖестВа: пърВоначално естестВено или
изкуствено възвишение в най-груба фор-
ма, стъпало над эёМятз, Върху което се
п'остабяла Жертвата — безкръВна, кръв-
на или предназначена за изгаряне; по-къс-
но чётириъгълен жаменен стълб с архй-
тектонично рамКиране В долната и гор-
ната част, с изображения и надписи-по-
сбещения. В някои случаи имали^монумен-
тални размери и архитектурнй формиг
мрамдрни компоЗиЦийГ'блйТабЪГТ! На~Зб‘Вс
В ~0Л11л?1П11я, 11ерга~мският олтар (сёга В
Източен'ЪёрлиИ), олтарът на Аполон В
Делос, -съств ________
несени В Жертва кози.
т рогата на пои-
Различни антични олтари са открити
и В България: в тракийското светилище
при с. Паталеница, ПазардЖишко, в с. Гла-
ва Панега, Ловешко, в Сердика (дн. Со-
фия) и др., също в гръцките колонии и
римски селища;
114
[НО
ip-
на
la-
Й.’
no'
e-
ОмфАЛ (гои. ..Дъп") — стар култоВ
паметник; сВещен камък, наВярно метео-
рит. пазен В храма на Аполон В Делфи,
според ВярВането на старите гърци цен-
търът на света, Според писателя Плу-
тарх, когато ЗеВс поискал да узнав къде
се намира иентърът на света, пратил~два
бпела от. еаиния и от друаия край на зе-
мята по посока към Делфи и те се срещ-
нали точно на мястото на Омфала. в
изкуството бил изобразиВан с кацнал
Върху него орел (свещената птица на
Зевс), лебед или гарван (птицата на Апо-
лон), место със седнал върху него Аполок.
ОМфАЛА (грц.) — дъщеря на лидий-
ския цар Ярдан, съпруга на Тмол, след чия-
то смърт станала царица на Лидия. Спо-
ред мита на нея служил една или три го-
дини като роб Херакъл, след като убил
Ифит. Тя му възлагала работи, свой-
ствени на Жените, и той ги изпълнявал,
облечен В Женски, дрехи, докато Омфала
намятала лъвската коЖа на героя.
откровение: стих или изречение, което
тълкували жреците. I фотут~бил~дел~фай^—-
ският оракул на аполон. В него Жрйца'тз1—
Пития, като отпивала глътка "Вода от
свещения извор, дъвчела ла'вроВи листа
и седяла Върху тринвгггв^рддГпукнатина
на почвата, от Която йзлйтали упШващи
пари, произнасяла*'В изст%ИлёНй&"Фъмни
предсказания, иракулът на Зевс в До-
дон а"се настйрал в свешена дъбрава, там
Жреците дйлавялСГ'Воляпла' на бога~'пб шу-
мела на ЛВСФафа на вековен дъб или по
зВука на медни чинели. накачени по"него.
Жреците на Аполон в Делос се Велу швали
в шумоленето на сбещено лавроВо дърво,
техните събратя В Олимпия в Елида
разглеЖдали Вътрешнрстите на Жертве-
ните Животни, а Жреците- на Юпитер
АЯбн в Либия наёдюдаВалй как се кла-
. тушка статуята на бога, когато я н осели
поезПЗрёме на шествие. Гадателите на
го Куме У Кампания~изВършВалй~ некро-
мантия — оопитване до душите на мър-
тъвците относно бъдещето.
Скулптура: „Омфала и Херакъл". фарнезка мраморна
група. — Хартини: „Херакъл и Омфала" от Л. Кренах.
Стари; от Й.Х.Тишбайн Стари. — „Херакъл измъква
Фаун от леалото на Омфала" от Тинторето; „Херакъл
и Омфала" от Рубенс. — Опера: „Омфала" от Телеман.
— Симфонизма поема; „Хурката на Омфала" от Камии
Сен-Санс.
ОНЕЙРОС (Онейр, грц. „съновидение")
— бог на сънищата и съновиденията, схо-
ден с Хипнос. негов син или брат, според
Хезиод син на Нощта. ЯВявал се в ня-
колко разновидности; като Морфей се
преВъплъщавал в хора, като Икел се явя-
вал в образи на Животни, като фантаз
се претворявал В бездушии предмети. С
тълкуването на сънищата в древността
се занимавали нарочно Жреци.
Химн: „Към Онейрос" от Орфей.
ОПС (лат. „богатство", „Власт") —
земята, староримска богиня на ЖътВата
и плодородието, по-късно на богатство-
то и изобилието. ОтъЖдествена с гръц-
ката Рея Силвия = Кибела, съпругата
на Кронос, затова смятана за съпруга на
Сатурн, с когото имала общ храм на
Капитолийския хълм в Рим. Сатурн и One
били почитани също като боЖества на
брака и семейството.
Чествували два нейни празника; опи-
консивии като на One Консивия („Сеяч-
ката") на 25 август, и опалин на 9 де-
кември.
ОРАКУЛ — светилището или храмът,
към~Тойто' сё йВръщали ЗУТфедсказание
Вярващите. също самото боЖествено
ОРГИИ (оргийни тайнстба) — буйни *
екстатичжГпразн'енстВа, евързанй с тай ~
ните култове на никой богоВе, особено на
Деметра (елевсинии), "ДиОнисТБак'х
(вакханалии) и на малоазийската Кибела,
на конто присъствували само по'светени.
Те били устройвани нощем в план ини и
горски долини, съпровоЖдани от факелни
шествия, музика и тзяцп. прсг-коттгсгсе
стигало до диви йзстъПления.'~ЗатрВаг
днес думата „оргий'"бзначаваТазюздани
' пиршества.
ОРЕДДИ (от грц. орос, „планина") —
нимфите, който Живеели по планините;
олицетворение на природната сила на
планините и долините. Най-известните
са Ехо и Евридика.
ОРЕЙТЙЯ (грц.) — друга транскрип-
ция на името на Орития, съпругата на
северния вятър Борей.
ОРЕСТ (грц.) — син на Агамемнон и
" " ~~~ Ti, брат на-лризотемида,
Ифигения и-Електра. Когато Агамем-
нон при завоъшането си от Троя бил пре-
дателски убит от съпругата си и от
нейния любовник Егист, сестра му Ёлек-
тра го изпратила. при вуйчо им итро-
фии ‘във фокйда. Там той растял и се
възпитавал заедно с неговия син Гтлад,
меЖду двамата се зародило пословично
приятелство. След осемгодийжо изгнание
се заВърнал непознат заёано с Пилад В
Микена, открил се на Електра. Заедно с
HHlUi
115
нея и Пилад, Воден от оскърбеното си
си но Вно "чувство и по съиета на Аполо-
новия оракул, убил- и Клйтеместра, й
Егист. Но ёарад'й~пролятата майчина кръВ
бил"доведен до безумие. Преслерван от
ерин.ийт'е; по1пърйил~ убежище пред
олтара на Аполон В Делфи. Оракулът
ао пратил в Атина йреб 'СЪда на арео'пага.
На делото ериниите обвиняВали Орест,
че извършил най-те>ккото престъпление
—' маикоуоииството, кръвно престъп-
ление. Според тях Клйтеместра не се е
проВинила спрямо кр'ъвните връзки —
меЖду съпруг и съпруга те не съшеству-
Вали. Аполон защищаВал Орест, според
него страшното престъпление извърши-
ла-Клйтеместра, защото тя нарушила
сВетостта на Орачните връзки и не май-
ката, а оащагпа създабал децата — той
бил алабата на семейството — мнение,
характерно 3d прехода от матриархата
към патриархата. Пди гласу ването гла-
соВете на старейшините се разделили по
равно, нргласът на богиня Атпня дял про-
вес В полза на Орест и той бил оправдан.
Ериниите, като. защитнички на маичи-
но то право, останали недоВолни от при-
съдата и заплатили, че ще, лишат от пло-
дородие страната. Но Атина ги успокои-
ла ПщпГГГиигнъкяля култя.в. Атина, където
те получили Вече нобото си име еВме-
нидй (грц. „благосклонно *). Според друг
мит, за да се очисти от престъплението
си, Орест, получил съвет от оракула да
донесе в Ариция, на италийска почва, от
Скития, страната на таврите, култоба-
та статуя на Артемида. Статуята се
пазела В храма на скитска Диана, където
Жрица на богинята била Ифигения, сес-
трата на Орест. В Скития Орест и Пилад
били заловени и трябВало според местния
обичай като чуЖденци да бъдат хвърлени
в ргъня на храма. Но Орест успял да из-
бяга заедно с Пилад и отвел сестра си
Ифигения ведно със статуята на Арте-
мида. — По-късно той отнел от Не-
оптолем дъщерята на Менелай Хер-
ми она. за която по-ранобилсгоден, а него
убил Върху олтара на Ахил В Делфи. На-
края умрял ухапан от змия в Аркадия.
Картина: „Орест и Ифигения' от Тишбайн. — Три-
логия; „Орестея" от Есхил. — Трагедия: „Орест" от
ЕВрипид. — Драми; „Орест” от Й.Е.Шлегел; от Расин;
от Кребибон; от Волтер; от В.Алфиери; от А.Дюма.
— „Мухите" от Сартър. — Опери: „Орест" от
Д.Чимароэа. — „Орестея" от С. Танеев. — Балет:
„О-реет" от В. Тренто.
ОРИОН (гоц.) — поочут ловец, Великан
ЛгГБеотия, син на Земята или на По-
сейдон и ЕВриала. Когато прегазВал
морето, раменете му ~стърчалй Високо
над Вълните. ПреследВал плеядите или
майка им Нлейона. ПонеЖе отнел чест-
та на Меропа, дъщерята на хиоския цар ,
Ено пион, бащата. го напил, приспал и
ослепил. ТГо-късно< Хелиос чрез лъч му*
Възвърнал зрението. Еос (Аврора), сес-
трата на бога на слънцето, се Влюбила
В него и го похитила, но от оевност Ап--
тёмида ао поразила съсГстрелите си.
След смъртта му Зебе го превърнал за-
едно с кучето му в съзвездие близо до
Плеядите. Там той е проснат в целия ей
грамаден ръет, измъкнал меча си. Целият
му пояс блести, изтъкан от ярко све-
тещи эвезди. ИзгреВът му в началото на
ноември предвещавал за Гърция и Рим
дъЖдоВе и бури.
ОРЙТИЯ (Орейтия, грц. „втурваща се
в планината") — дъщеря на атинския цар
Ерехтей, отвлечена от тракийския бог
Борей в неговата сурова страна, където
му родила близнаците Калаис и Зет.
Релеф: „Борей отВлича Орития", броязоба хидрия от
МесемВрия (дн. Несебър) с релефната сиена под дръЖ-
ката, — Картини: „Борей атВлича Орития* от
А. Карачи: от Рубенс. — Епилион; „Борей и Орития" от
ОВидий (Метаморфоза).
ОРКУС (Дит, Диспашер, лат.) — 1, В
Рим богът на смъртта, на когото рим-
ляните придали качествата на гръцкия
Аид (Аидоней, Хадес, Плутон). Изоб-
разяван като ВъоръЖен воин, който на-
неся рани на смъртните. — 2. Самият
подземен сВят. — 3. Смъртта.
ОРСЕЙДА (грц.) нимфа, съпруга на
Хелен, майка на Дор, Ксут (бащата на
Ахей и Ион) и Еол, родоначалниците на
гръцките племена дорийци, ахейци, йо-
нийци и еолийци.
ОРТЙГИЯ (грц. „пъдпъдъченият
остров") — 1. По-старото име на
о.Делос. — 2. Епитет на Артемида
(„Ортиеийска"), понеЖе островът бил
смятан за нейна родина. — 3. Остров
пред Сиракуза в Сицилия.
ОРТРОС (грц.) — двуглаво куче, родено
от Ехидна и Тифон, брат на Цербер
и лернейската хидра, баща на Сфинкс, -
което пазело на западния край на света
червените крави на триглавия великан
Герион. Убито и отвлечено от Херакъл.
ОРфЁЙ (грц.) — най-великият певец,
поет и музикант на древността. Върху
антични вази е изрбразяван в тракииска
носия сред заслушани в песента- му съ-
116
племенници. НеаоВ баща е речният боа
Ебаър, Владетелятна Хемус (игпара~пла-
нина),~а негооа-майка и учителка — му-
зата на епическата поезия Калиопа („ху-
баЪогласата ). юи затъмнявал със сла-
Вата си дори водача~нЗ музите'Аполон:
вълшебната му песен и лира или китара
омайвала птици и риби, заставила цели
гори да се свеЖдат, раздВиЖВала скали и
планини, уВличала диВи звероВ'ё, разта-
пяла планинскйте преспй Дребните
твърдёли, "чё"8илй"н'аЪлюда'Вали 6 Бело-
морието дъбоВе В танцови фигури, за-
стинали от Орфеева омая. Като участник
в похода на аргонавтите за златното
руно Орфей давал такт на гребните
(maksBS поза заёма Иърху'мётопа опГсъ-
кровищница от Делфи от VI в. пр. н.е.);
край .брега на сирените заглушавал с пе-
сёнта си тяхната съблазън.
Кратка и трагична е любоВта на тра-
кийския kumapog. През сВатбения ден или
скоро след него змия Вляла отроВата ей*
В ходилото на_ негоВата невеста дриа-
дата Евридика. Митът-оааказва, че за
да си я ВъзВъоне, Орфей слязъл В подзем-
ния свят, където срещу печалната му ли-
ра и затрогВащата му песен никой не
устоял. ^РазвълнуВали- 66 дбрСг суроВите
богове на оезплътните сенки: Плутон
и Пеосефона позволили да извёде~*лю-
бимата си с уговорка да не се обръща кТм
нея, докато стигне' светлината."Но той
не'изтраял, по нагорната мрачна пътечка
изВърнал когГнеЖен поглед към своята Ёв-
ридика и.тя полетяла обратно. Орфей се
зявърналВ ооднаТпаТракия ГГВече.се отна-
еял с пренебрежение към Всяко Женско
ухаЖВане~Загпбва"Оил убит някъде noJjjl-
лата на Хемус от развилнели се поклон-
нички на Дионис. "Според друга версия
бил поразен от Зевс, защото дал на хо-
рата божествен промисъл и попречил на
плановете на върховния бог. Главата и
лирата му били отнесени от вълните на
тракийския Хебър (Марица) до Лемнос,
острова на сладкогласата Сафо.
Поети и худоЖници от древна Елада и
Рим славят магията на Орфеёвата песен
и лира. Но Орфей не е само ненадмина-
тият майстор на музикалното изкуство.
За дреВния човек музиКата поради Мбги”
ческата си сила е сродна с мъдростта,
още с филососрияпигц iieyaaueukaiTia. Щом
героят оил слязъл при подземните сила
и успял да се завърне оттам, значи~~5йл
магьосник. И понеЖе за ония Времена ма-
гията леку Вала, Орфей се явява и първият
лечител на тракийската народна" меди-
цина. Върху еднд оронзово оглёдало от
V в.пр.н.е. Орфей дърЖи не само тра-
дициднната си лира, но и кошница с книЖ-
ни сВиптьци.
Релефи: „Орфей, ЕВридика и Хермес" (V 8.пр.н.е.. ко-
пие В Неапол). — „Орфей- Върху слън^ ** часобник от
Силистра. — Статуи: „Орфеи и ESpug^a' от Како-
ва; от Роден — „Орфей сред Жиботните' (мрамориа
скулгипурна група от Византийский музей б- Атина}.
— Картами: „Орфей и траки В тракийска нозд'й", эти-
чески чербеиофигурен кратер, — „Орфеи и Евридика-,
„Орфей б подземния свят” от Рубенс. — „Орфей- от
Л. Коринт. — „Орфей В подземния свят- от Тинто-
рето; от П. Бройгел Млади^ — „Орфей омагьосба Жи-
ботни и дърбета- от Й. Бройгел Стари. — „Орфей из-
ОеЖда Евридика из подземния свят” — от Тиеполо.
— „Орфей и Евридика* от фойербах. — Епилии: „Орфеи
и ЕВридика- й „Смъртта на Орфеи- от ОВидий (Me-
таморфози). — Поеми: „Орфеи- от Шели, „Сонетите
на Орфей- от Рияке. — Драма: „Орфей и ЕВридика" от
О. Кокошка. — „Орфей" от Кокто. — „ЕВридика- от
Ануй. — „БоэкестВеният Орфей- от Калдерон. — Кан-
тата: „Смъртта на Орфей" от Берлиоз; от Делиб.
— Опери:' „Орфей" от Монтеверди; от Люли. — „Ор-
фей и ЕВридика- ст Глук; от Хзйдн — Пародия: „Орфей
0 подземния сВят". от Офеябах. — Балет: „Орфей" от
Игор СтраВински. — филм: „Орфей- от Ж. Кокто.
ОРфЕОТЕЛЁСТИ (грц.) — Жреците на
орфическите култови мистерии.
ОРфЙЗЪМ (грц.) — култ с дионисов;
ски'мистичен характер, чииПТо основател
в античнагЛа литература ~е ОДс)>ёй.
Орфизмът е твърде стар: появил сё срез
VIII в. пр. н. е. в I ракия, през следващйя век
поеминал в Атика, после се разпоостоа-
нил по цяла Елада, спечелил многобройни
последователи в.ЮЖна Италия и Рим. "
Орфическите представи за произхода на
боговете и на вселената се основават на
прадревен мит и се различават от до-
гмитТО'На блИМбииската религия: Първо-
източникът на нещата 'Х'рЗНОС (Време-
то*) произвел в ефира едно световн'о яй-
це, то се разпукнало на две, от чёрупкитё
му Те образували небегпа U земята) а от
Cb^eeuHafnFTMyncg^gHBnxnTSpewmriS^
двуполовиягп"фаД^ГТТйзлъчващ светли-
на", известен още като Протогон —
„първороден". Метис — „промисъл",
Ерос — „любов", Ерикепай — с не-
известно значение). След като родил
Нощта и създал чрез нея Кронос, фанес
бил глътнат опГ Кроносовия син Зе1Вс4
койтр*тШ^СЕ'дб1ЯВгНЗл^бТ|Ълната'власгп
над"света7"Сдъщеря си 11ерсефона„0?
олимпийската. религия съпруга на подзем-
ния бог Хадес) имал прекрасная си на-*
слёдник "ЗагрейГ отъЖдествяван с Дио-
нис? главния образ на о'рфйчёсЧсагпа тео-
гония,' Хера от ревност подбудила срещу
Дионис титаните" те вёднагаслед раЖ-'
дането му гс подмамили с едно огледало’'
(символ на алегория!): докато той сё
оглеЖдал, го разкъсали и изялй, ТоВа_било
първичният грях, з~аради който Зёве' ги
порёзил'~с"мълнйята си. Атина спасил'а"
117
сърцето на Дйонис и го Върнала на ЗеВс,
който го глътнал/а чрез Семела родил
нов, Дионис, Вече с. епитета Лизей—
„осбобоЖдаВащ от гриЖи", „даващ забра-
Ва". От пепелта на титаните се родили
хората. който наследили две същносгпи:
боЖёственагпа частица от първия~Дио-
нис~и~ЙёчестибаТпа част~от грехдбното
титанично начало, Дущата според орфи-
ческата религия е боЖествена и без-
смъртна, но тя е заключена в.тъмницата
на тялото. за да стане сВёщена, тятряб-
Вало да се усъВърщенствува, като стран-
стбуВа дълго и мъчително — след смърт-
та се прераЖдалаб друго Живо существо,
дори в Животно. Пред човёка стояла цел-
та да разпали в' себе. си боЖествената
искра, да надвие титаничното начало и
да си Възвърне дионисоВското единство.
За осВобоЖдението били нуЖни хармо-
нично земно същестВуВане — просвет-
ление, строг аскетизъм, забрана да сё
убиват ЖиВотни и да се яде месото им.
В драмата на Еврипид „Иполит" атин-
ският цар Тезей укорява сина си, че като
привърЖеник на Орфей ЖиВеел по Веге-
тариански. Последователите на тракий-
ската доктрина очакВали, че след очи-
щението ще се слеят с боЖеството за
вечна радост и щастие. Те изпълнявали
под ръководството на Жреците орфео-
телести определени обреди в затворено
за външно око общества. Тяхната тайна
се спазвала толкова строго, че никога не
била издадена на непосветените. Орфи-_
ците нямали определени места за све-~
тил'ища ТГтехните мистерии се извъо-
швали на открито, сред природата. Знае
сёсамо, че в тях 66 раЭВйхряли мимически
игри, придружавани от хорови песни, ре-
дувани с ёКСГПЗтичниI ббрёдни танци. Съ-.
щйнският бакхичёски момент "настъпВал
с разкъсванйМй НЗ'ДибНис от титаните
— отначало богът бивал заменяй с бик,
ВпоследстВие сцената била символична.
Но това не в дивото изстъпление на Дио-
нисовия култ. По-смекчен от него, орфиз-
мът му протйвопоставял вътрешното
вглъбяване и етическите цели.
С шумната пъстрота на култовите
тайнства и с надеЖдата за безсмъртие,
която давало връщането на Орфей от
подземния свят, орфизмът упраЖнил го-
ляма притегателна сила върху народните
маси, а с Високата си етика привличал
образованите кръгове. От Тракия той се
влял в гръцкия свят и получил най-.много
последователи в ЮЖна Италия и Рим. В
катакомбите се откриват изображения
на Орфей не като худоЖествени про-
изведения, а като култови предмети. Не
ёмалко влиянието му върху учението на
Питагор, който търси световната хар-
мония В законите на математиката и
музиката. Неоплатониците изучавали
усърдно такстовете на орфизма, сте-
нало тяхнс свещено писание.
Орфическото направление, което дълго
обогатявало античната философия, съз-
дало голяма поезия, но ние притеЖаваме
от нея оскъдна част. В пясъците на Еги-
пет и сега се откриват папируси, който
свидетелствуват за разпространението
на тракийската доктрина отвъд делтата
на Нил. Запазена е поемата в 1376 стиха
„Орфическа Аргонавтика" за участие-
то на Орфей в похода на аргонавтите
до богатата Колхида на североизточния
бряг на Черно море и обратно. Разказа
води от първо лице самият Орфей —
една особеност на този епос. Друго про-
изведение, на което се приписВа автор-
ството на Орфей, е ..Орфическа Литика"
в 774 хекзаметъра, негов предмет е чу-
дотворната сила, която излъчвали бла-
городните к^мъни'и магнитът. Но най-
добре ни запознава с орфизма сборникът
от 88 стилизирани „Орфееви химии пред
Музей". Макар че според повечето изсле-
дователи песните произхоЖдат от по-
късно време, химните се влагат в устата
на тракийския кита род, който често иэ-
рича пред музата Ка л и о па обръщението
„майко". Това са песните, който после-
дователите на Орфей изпълнявали под
звеэдното небе на Родоните за възслава
на природните сили. Те разкриват съ-
щината на едно облагородяващо изку-
ство, родено в планинските недра на Тра-
кия и завладяло народните слоеве извън
нейните граници. Още в уводния химн
мнимият или истинският Орфей завеЖда
своя легендарен приятел и ученик Музей
В орфическия пантеон. В него влизат 80
боЖества — не само главните богоВе на
античността, включително и тракийски-
те небесни сили, но и боЖествени але-
гории и олицетворения: Ефирът, Небето,
Слънцето, Луната, Звездите, Облаците,
Нощта и др. Към боЖествените имена
са нанизани хвалебствени култови епи-
тети, след тях се изреЖдат собствените
качества и достоинства на боЖестве-
ните персонаЖи; Всяка песен заВършва с
настоятелен зов за склонност към мо-
лителя при етичното му поведение в
един свят, иэпълнён с опасности. Някъде
сакралната тенденция се губи сред чисто
поет'ичните съзерцания на природата.
Песните са лирическа изява, те събуЖдат
чувството за възвишеното В природата
и издават съкровения копнеЖ към до-
118
сто.ен живот в хармонична земна среда.
В основата им леЯси космическо чувство,
пронизано от дионисовски пятое. МоЖем
да ги сравним със староиндийските ре-
лигиозно песни и с библейските псалми.
ОСХОфОРИИ (грц.) — празнично шес-
твие на атински младеЖи, облечени в
Женски дрехи, носещи лозови клонки и
гроздове от храма на Дионис-Бакх към
храма на Атина. Състояло се през
м. анопсион (октомври-ноември).
ОТ (грц.) — великан, единият. от два-
мата алоади, брат-блиэнак на Ефиалт.
Релеф: „Борбата на триалаОата Хеката с великана
От- от източния фриз на Пергамския олтар.
ОЦИРОЯ (грц.) — латинската тран-
скрипция на името Окироя.
П
ПАВОР (лат. „страх") — римско съ-
ответствие на гръцкия бог фобос, не-
делим спътник на Марс (грц. Арес).
ПАГАНДЛИИ (лат. „селски праэник")
— римски праэник на земното плодоро-
дие в чест на староиталийската богиня
Телус (Земята — вЖ. Гея) и на Церера.
ПАГАСА (грц.) — пристанището на
гр. Йолкос в ЮЖна Тесалия, където бил
построен корабът „Арго" и откъдето
аргонавтите поели за Колхида.
ПАКС (лат. „мир") — латинското съ-
ответствие на гръцката богиня Ейрене,
олицетворение на мира и мирния Живот.
ПАЛДДА (грц. „девицата") — епитет
на богиня Атина, вЖ. Атина.
ПАЛАДИОН (грц. „изображение на Па-
лада";'лат. Паладиум) — 1. Култова ста-
туя на Атина Палада в Троя, според'
мита спусната с щит и когТОе в ръцетет
orn~He6eifi5~'om ЗёТС^ре^времетд;,,на
Ил'ос, осноВателяПГпървия цар .на града.
Била залог за съществу ването и благо-
получиепю на'Троя, кбяТпсГщяла да съЭДё-
ствува, докато я притеЖава. Одисей и
ДиОСТБд.я бГвкрйднали, оттам статуята
бТТЛа~бтнесена в Атина или Аогос. оттам
в Ним. Според римляните съществували
два паладиума — единият останал в Ати-
на, а другйят бил отнесен от Еней в
Италия, където се съхранявал в храма на
Веста в Рим. Подобии изображения/
обикновено.аър.вени, извайвали също на
Аполон и Афродита и ги поставили Във
вътрешността на градска крепост или
храм. — 2. Поетичното име на богиня
Атина.
ПАЛАМЁД (грц.) — син на евбейския
цар Навплий и на Климена, умен и на-
ходчив гръцки герой, на когото се при-
писвало изнамирането на някои букви от
азбуката, на цифри и на сеченето на мо-
нети, също на мерките и теглилките. При
избухването на Троянската война из-
обличил Одисей, когато той, за да се
отклони от похода, се престорил на луд.
Оттогава Одисей го намразил и търсел
начин да си отмъсти. Чрез подкупен роб
заровил в палатката му кесия със злато
и го обвинил в предателство, заради кое-'
то Паламед бил убит с камъни. Според
друг мит го подмамил, че в един кладенец
има скрито съкровище, и когато Паламед
се спуснал вътре да го търси, заедно с
Диомед го затрупал с камъни.
Статуя: „Паламед” от Какова. — Картина: „Паламед
иэобличава Одисей” от Тиеполо. — Драма: „Паламед-
от Софокъл (зааубена}. — „Защитна рвч ма Паламед-
от софиста Горгий.
ПАЛАНТ (Пйлас, грц.) — 1. Син на
Пандион, брат на атинския- цар Егей.
— 2. Един от гигантите. в гиганто-
махията, надвит от Атина, която му
одрала коЖата. — 3. Аркадец, дядо или
прадядо на Евандър, родоначалник на ар-
кадците, основател на наречения на него
гр. Палантеон в Аркадия. — 4. Синът на
Евандър, съюзник на Еней, убит в дву-
бой от Турн.
ПАЛЁМОН (грц.) — първоначално фи-
никийско боЖество: боЖественото име
на Меликерт, сина на цар Атамант и
на Инд (Левкотея), превърнат в мор-
ско боЖество, след като майка му, пре-
следвана от обезумелия Атамант, се
хвърлила в морето. „Млечен брат на
Дионис", понеЖе богът след пораэява-
нето на майка му Се мела от мълния на
Зевс бил откърмен от нейната сестра
Инд.В негова чест били уреЖдани ист-
Мийските игри в Коринт, където по-
119
J
късно отъЖдествяВали. Палемон с По-
сейдон.
Химн: „Към Палемон" от Офрей.
ПАЛЁНА (грц.)'' — най-западният
полуостр 3 и^залив на Халкидика, дн. Ка-
сандра, В древна Македония (Ематия),'
първоначално обиталище на Протей
(„Ематийски").
ПАЛЕС (лат.) — древна италийска бо-
гиня на пастирите и стадата, закрилница
на добитъка от болести и грабливи Жи-
вотни. ЧестВуВана В храмове и под дър-
Вета на празненствата палилии на 21
април, деня, В който бил основан Рим. У
Вергилий ролята й на боЖестВена покро-
вителка е засилена.
ПАЛЙКИ (грц.; лат.; Палици) — два-
мата синове-близнаци на Зевс (Юпи-
тер) и на нимфата Талия или на Етна,
като хтонически боЖестВа, омилости-
вявани с чоВешки ЖертВи близо до
гр. Палика, при дн. Лаго ди Паличи В Юго-
източна Сицилия. На тях било посветено
Палицейското блато, малко, но дълбоко,
с горещи серии изВори.
ПАЛЙЛИИ (лат.) — празник на 21 ап-
рил В чест на древната италийска богиня
Палее, под чиято закрила били пасти-
рите и стадата. ЧестВува се и до днес
като роЖден ден на Рим, защото на него
според мита Ромул полоЖил основите
на Вечния град.
ПАЛИНУР (лат.) — верният кормчия
на Еней, който при преминаването на
Сицилия към Италия, обхванат от не-
преодолим сън, паднал заедно с корми-
лото в морето. Изхвърлен от вълните
на италийския бряг, бил убит от мест-
ните Жители; по-късно мястото в Ау-
кания, където бил погребан, и някои Но-
сове и пристанища по западното край-
бреЖие на Италия и по северная бряг на
Африка получили неговото име.
ПАЛОР (лат. „уЖас") — римското съ-
ответствие на гръцкия Деймос, спът-
ника и кочияша на Арес, олицетворение-
то на уЖаса.
ПАН (грц. „всичко", „Вселена") — ар-
кадски бог, син на Уран (или на Хермес,
или на Зевс), и на Гея (или на нимфата
Пенелопа). Първоначално боЖество на
пасищата, но поради еднакВостта на
името му с гръцката дума „пан" („всич-
ко") бил произведен с помощта на народ-
ната етимология в бог на Вселената. Още
като дете приличал на коза — бил обра-
съл с косми по цялото тяло, с кози рога
и кози крака и колита, с брада и опашка.
Майка му, щом го родила, се изплашила
и го подхвърлила, но Хермес го намерил,
и занесъл повит В заешка коЖа на Олимп.
Боговете, като го Видели, се иэсмели, без'
да му обърнат особено внимание. Пан бил'
преди всичко планинско боЖество. На не-
го били посветени планинските пещери.
Самият той Живеел в пещера на пл. Ликей
в Аркадия, където растяла елата, него-
вото свещено дърво. Там танцувал с Ехо
и другите планински нимфи. Пиндар го
нарича най-съвършения танцьор меЖду
боговете. Танцът му се състоял от осо-
бени Скокове, за конто били много при-
годни козите му крака. Като латинския
фаун покровителствувал пастирите и
стадата им, ловците, пчеларите и ри-
боловците. Влюбил се в нимфата Си-
ринга и дълго я преследвал с любовта си,
докато тя, за да се предпази от него, се
хВърлила в аркадската река Ладона, къ-
дето майка й я превърнала в тръстика.
От нея веселият бог си слепил овчарската
свирка, носеща името на нимфата. Със
свирнята си той забавлявал нимфите и
дори дръзнал да се състезава с Аполон.
Когато някой пътник се загубВал в пла-
нината или из гъстите гори, Пан излизал
насреща му, подскачайки, и го стряскал
с чудовищната си фигура. Така възбуЖдал
„панически страх" или „паника", най-вече
нощем.и по обед в тихите знойни дни.
По такова време пастирите не смеели да
нарушават тишината, за да не предиз-
Викат появата на бога пред стадата им,
та Животните да се спускат яростно
едни срещу други или да се хвърлят към
скали и пропасти. Атиняните вярвали, че
на паниката, която Пан веял у персите,
се дълЖала тяхната победа при Маратон
през 490 г. пр. н. е. v3amoBa след битката
му издигнали олтар в Атина и въвели там
култа му. В Аркадия, където богът. бил
най-напред почитан, смятали, че като
всички горски боЖества притеЖава про-
роческа дарба, затова В тази облает име-
ло негов оракул. В него служила Жри цата
Ератд. Плутарх съобщава, че през вре-
мето на римския император Тиберий
(I в. пр. н. е. — 1 в. от н. е.) моряци на път
за Епир в Северна Гърция; плавайки край
изоставения ионийски остров Паксос, ну-
ли ясен глас: „Като стигнете в Епир, съ-
общете, че великият Пан е мъртъв". Ко-
гато се доблиЖили до Епир, моряците
извикали край бреговете му тези думи.
Веднага скали, дървета и Животни запла-
к>
41
СО СО
н
с
П
п
р
в
.1
„I
Й
с
Б
ь
и
о
Г
4
Г
>
/
г
I
(
1
1
120
кали. Тори плач за горский бог означаВал,
че е насптьпил.краят на една ера и започ-
Вала ноВа. В по-късно Време Пан Влязъл
В сВитата на Дионис. ОттогаВа започ-
нали да го смесват с другите негови
спътници — сатири и силени, поради кое-
то оВчарският бог се разВил В множество
паноВе или паниски, отъЖдествяВани с
римските божества фауне.
С/пзтуи: .Нимфа и малкият Пан” (релеф. II 8;, 0 Рим,
Ватикански музей). — .Пан" от Роден; от Пикасо. —
.Пан утЕшаЗа изостабена нимфа" от Вега. — Картини:
.Пан и Сиринга" от Пусан; от Рубенс — .Амури отВе>к*
дат малкия Пан 0 Олимп" от А. Фейербах. — „Пан и
Сиринга", .Пан сепВа един оВчар" и _Пзн и нимфа” от
Бьоклин. — .Младият Пан и Сиринга” от Й.Бройгел
Млади. — Химии? .Към Пан" от Омир; от Орфей; от
Шели. — фарс: .Сатир или боЖестВеният горски дух*
от Гьоте. — Кантата: .Състезанието ме>кду Феб и
Пан" от Й .С. Бах. — Симфония: .Следобедът на един
фаун.” от Дебюси,
ПАНАКЁВ (грц. „Вселечителка"; лат..
Панацея) — дъщеря на Асклепии, оо-
ЖестВо на лечението.
• ПАНАТЕНЁИ (Големи панатенеи) ’—
глаВният общенароден праэник на
гр. Атина В мест на богиня Атина По-
лиада. Оснобан от Ерихтоний под име-
тоатенеи, подновен, и разширен от Те-
зей за спомен от обединението на Атика
(вЖ.Атина). ПразнуВан бил през август
отначало Всякагодина.от 551Г г. пр. н. е.
през третата година на Всяка олимпиада
с Жертвоприношения, шествия и състе-
зания — музикални и кончи. Победите-
лите от състезанията получавали за на^
града венец от маелйнёни клонки и ве-
ликолепна „пана теней ска състезателна
амфора", пълна с елей от свещеното мас-
линоио дъ'рво. най-тържественйНП1 мо-
мент на прёзника било ВнушителНснии
шествие на иелия" ва^'бд, koenrio минавало
през улиците на града и се отправило за
Акропола. Там в храма Ерехтейон обли-
чали статуята на богинята с одежда,
тъкана дълго време от атинските девой-
ки. ШестВието се ВиЖда върху фриза на
външната страна н| Партенона, изобра-
Жението е дело нй Скулптора фпдий.
Поедставяни пили сын» пттоЖифтгвнни
асами, най-'вече отвличането на кора ~и
т-Срг-дидто i'i от Деметра, нейната
ск оъб. ОсВен Големите панатенеи ат и -
ня ните празнували Всяка година и Малки
панатенеи.
ПАНДАР (грц.) — 1.Син на Ликаон,
ВоЖд на ликийците в Троя, отличен стре-
лец, по внушение на Атина метнал стрела
срещу Менелай и така провалил при-
мирив меЖду троянците и гърците. —
.. I
2.Троянец, син на Алканор, спътгаак на
Еней, убит от Турн.
ПАНДАРЁЙ (грц.) — критянин от Ми-
лет, син на Меропс, баща на Аедон и на
Меропа и Клеотера. Откраднал от
критския храм на Зевс златното куче,
което пазело сВещената пещера. За на-
казание ЗеВс го умъртвил и превърнал на
скала. Осиротелите му дъщери били
отгледани и възпитани от Хера, Ар-
темида и Афродита. Когато порасна-
ли, Афродита помолила ЗеВс да им на-
мери Женихи, Но харпиите ги похитили
и предали за слуЖителки на ериниите.
ПАНДЁМОС (грц. „общонародната”)
— епитет на Афродита като богиня на
чувствената любов.
ПАНДЙОН (грц.) — 1,Син на Ерих-
тоний или внук на Ерехтей, митически
цар на гр.Атина, баща на Ерехтей и
Бутес и на Прокна и филомела, сродил
се с тракийския княз Терей, Епоним на
атинска фила. — 2. Едноименен атински
цар, баща на Егей, "Палант, Низ и Лик.
ПАНДОРА (грц. иронично: „надарената--
с Йсичко", „Вседарителката") — 1. Епи-
тет на । ецжато богиня, даряваща всичко.
— 2. 11ървата смъртна Жена, която Хе-
фест изваял по повеля на вевс от влаж-
на глина, всички богове ВлоЖили в нея
своето изкуство, за да я направят пр~й~-
Влекателна. Атина й сложила пояс и на-
китй,' харитите й подарили златна
огърлица, хорите я накопили сЪролетни
цветя, Афродита вляла в лицето й чар
и съблазън. Накрая Хермес и дал чоВешки
глас и вложил в нрава й коварство, хит .
рост~~й~~красноречие. Зевс, за да накаЖе
хората заради откраднатия от Проме-
тей огън, я изпратил на земята, като..й
пъхнал в ръцете една затворена урна. В
нея били скрйти Всички нещастияибо^
лестиГЪ този подарък нандбра сё явила
при Прометеевия брат ЕпиметейТПрй
вида на красивата Жена Ёпимётей забра-~
вил съВета на брат си да не приема по-
дарък от олимпиеца Зевс и се рё<ё'нил_за
Пандора. А нея нейното любопитство не
оставило спокойна, докато не Вдйанала
похлупака на урната. Оттам излезли и се
пръенали сред хората злините, гриЖите
и стоаоанията, непознати дотогаВа на
смъптните. Пандора захлупила Веднага
урната?но на дъното й останала затво-
рена само надеЖдата. Дъщеря на Пандора
121
и Епиметеб била Пира, съпругата на
Пигмалион.
, Картина: „Урнагпа на Пандора" от Рубенс. — Драма:
„Пандора' от Й.Агрикола. — .Връщането на Пандора"
1 (скица) от Гьоте. — Комедия: „Пандора" от Виланд.
lT— Опера: „Пандора* от.Ройе по текст на Волтер. —
, Корова композиция: „Пандора" от А. Менделсон по
• текст на Гьоте.
пандрОза (грц. „Всеоросителката")
— най-глаВната от трите дъщери на
Кекропс (другите са Херза и АглаВра),
богиня на росата. Светилището й Пан-
дрозейон се намирало западно от храма
Ерехтейон на атинския Акропол, където
растяла свещената маслина, посадена
според мита от Атина.
ПАРИС (фриг. „борецът"; Александър
„защитник на мъЖете си") — син на
троянски» цар Приам и на Хекуба, брат
на~Хек.тор, деифоб" Хелен, Креуса,
ЛаодикаГ Поликсена, Касандра и др.
През Време на бремен ността си майка му
сънувала, че ще роди огън, който ще из-
пепели Троя. Затова когато Парис се ро-
дил, Приам го дал на пастира Агелай да
। го отгледа на планината Ида. Гам то'й
. бил кърмен от мечка. Като пастир се
отличил с храбри дела и бил наречен Алек-
сандър. Когато веднъЖ слязъл от плани-
ната в~града, попаднал на игрите, който
Приам бил устроил, участцувал в тях и
надвил бра тип га ии. ТавгКасяйдрЯ Дб~ЗИала
. в него сибя^брапп и той бил приет в ба-
щиния дом. “----------- ----
На сватбата на Пелей и Тетида бо-
гинята на~ раздора ЕрйдгГподхвърлила
сред-гостите ябълка с надпис: „На~най~
красйвата".'Спуснали сё~Хёра7"'Атина и
Афродита. Парис разрешил спора в~полза -
на Афродита и получил от нея любовта
на хуоавата Елена, съпругата на спар-
танскияцар Менелай, вЖ.Ерида. ДокаГпо
Парис бил още пастир в планината, се '
радиал на любовта на нимфата Енона,
но~след като~~бтВел Ёлена, я изоставил.
ровен като любовник понякога се про-
явявал и като храбрец, изкусен стрелец
на лъкГНо~Афродита едва го спасила при,
двубоя му с Менелай, Изранен с отрбв-"
ната стрела на фйлоктёт, потърсил
помощта' На. първзтпа си съпруёё Енона,
но~нимфата му я отказала. Когато узнала,
|Че той умрял, тя се_разкаяла и се само-
убила.
, Статуи: .Парис" осп Канова. — „Присъдата на Парис**
от Какова. — .Присъдата на Парис** от Реноар. —
„ПридирчибияггГ от Г:3айи- — -Съслпеэанието меЛду
Хера. Афродита и Атина' (релеф върху ритон от Па-
.нагюрското съкровище). — Картами. .Парией Елена",
стенопис от Помпей. — „Присъдата на Парис** от
Л. Кранах Стари; от Рубенс: от Н. Пусен: от Вато; от
Фейербах: от Маре; от М. Клингер; от Реноар; от Гоген,
от Коринт. — Писмв: „Енона до Парис'.'Парис до Еле-
на" и „Елена до Парис' от Овидий (Героини}. — Опера:
„Парис и Елена" от Глук.
ПАРКИ (лат.) — латинското съ-
ответствие на мойрите, трите сестри
старици, дъщери на Нощта, богини на
съдбата.
ПАРНАС (грц., дн. Лякура) — много-
ВрЪх планински масив във фокиаа. Соеона
Гърци'я, вис. 2466 м. Според Овидий из-
виеявал два върха до звездите. В юЖните
му склонове са разполоЖени гр. Делфи и
в него храмът на Аполон с оракулТРт
него вликал свещёният на музите извор
Касталия. Почитан, както Хеликон, ка-
то планина на музите и символ на пое-
зията. Парнаска била Темида, защото
още преди феб оракулът В Делфи бил
неин, парнаски бил и лавърът, защото го
донасяли в Делфи от долината на речния
бог Пеней, бащата на превърнатата в
лавър Дафна.
Картами: .Парнас" от Рафаело; от Мантекя.
ПДРТАОН (грц. „девойкин лес") — .лес
на Артемида", планина на границата меЖ-
ду Аркадия и ЮЖна Арголида, където Хе-
ракъл уловил керинейската кошута на
ловната богиня и където имело свети-
лище на Пан.
ПАРТЕНОН (грц. .храм на девата")
— храм от бял пентелски мрамор, по-
сватан на покровителката на г'оаоа Ати-
HaJПалада Партенос („Девата ), по-
строен през 447—438 г. пр, н. е. по почин
на'Пёрикъл от архитектите Иктин иКа-
ликоат. СтооеЖът и скулптурната укра-
са били изпълнени под ръководството на
Фидии? върху двата фронтона са пред-
crnSBeHu в скулптурни сцени из митоло-
гията: на изтбчния фронтон раЖдането
на“Атина, на эападния — състезанието
меЖду~АтйН^~~й~Посе^дон_з_а~Властта
над"Атика. Рёлефип» на ЭТ^та метопа на
фриза изобразяват сцёни~ОТЛ~~гтгганто-
махията (източната страна), из кен-
тавромахията (кпкната страна)?—из
битката на гърците с амазо~нките~(за-
падната страна) и из Троянската вой-
на (сеиерната сгпраНЯ)г~Въ~рху~'фроза"зад
Вънщните колони върху стената на съ-
щинския хоам.се оазпростира на дълЖина
от 160 м тъоЖестВеното шествие на
Големите панатенеи, вЖТПанатенеи.
ПАРТЕНОПА (грц.) — една от сире-
ните, който се хвърлили в морето и там
122
се превърнали на скали, когато Одисей
(или Орфей) преминал покрай техния
бряг без да се съблазни от песента им.
Епонг-.t на гр. Неапол, чиёто първо по-
етиччо име било Партенопея, защото на
неговото място била погребена сирена-
та.
ПАРТЕНОПЁЙ (грц.) — син на Ми-
ланион (или на Мелеагър), баща на
Промах, един от Седемте протиб
Т и Ва.
ПАРТЕНОС (грц. ..дева'', „деВица") —
1. Enumem на гръцката богиня Атина
Палада, от който е избедено името Пар-
тенон. — 2. Дъщеря на Стафил и Х^и-
зотемида, любимка на Аполон. Хвър-
лила се заедно със сестра си от скала в
морето, защото двете не могли да опа-
зят от сВинете зимника с вино, който
им поверил техният баща. Аполон ги спа-
сил и отнесъл В Херсонес, където били
провъзгласени за богини. — 3. Дъщеря на
Аполон и Хризотемида, умряла твърде
рано и Възнесена от баща си като съ-
звездие на небето.
> ПАСИТЁЯ (грц.) — у Омир една от
помладите милоВидни харити.
ПАСИфАЯ (грц.) — дъщеря на Слън-
цето (Хелиос), съпруга на критския цар
Минос, майка на Андрогей, Ариадна и
федра, по Внушение на оскърбената Аф-
родита пламнала от неестествена
страст към бика, подарен от Посейдон
на съпруга й, и родила чудобището Ми-
нотаВър.
ПАТРРКЪЛ (грц.) — родом от Опунт,
син на Менойтий, несъщ брат на Еак,
т^оечен приятел на Ахил, участВуВал
заедно с него В сраЖенията пред Троя.
Когато на аесетата година от Войната
Агамемнон отнел от Ахил красиВата
пленница Бризеида и героят се оттег-
лил от бойните действия, Патрркъл ао
по'следВал.’ Но щом троянците нахлули'В
гръцкия лагер, помолил~'Ахил да му gage
сбоите доспехи" .да му пбзволй да се
опълчи В тях начело на мирмидонците
срещу неприятеля. Троянците, като Ви-
дёлТГ златните доспехи, на Акь1л7"помис-
лили, че героят е забраВил гнеВа си, и се
разбягали В безпорядък. Патрокъл ги го-
нил чаК до стеките, катб'сякъл~8сичко по
пътя сщ~"но Аполон застанал на пред-
ната градска кула и оттам възбърнал
смелостта на троянците. По негоВа под-
буда троянецът ЕВфорб наранил Пат-
рокъл' а Хектор го довършил crkonrreffTo
сиТГсъблякъл от него като трофей Ахи- ‘
ловите доспехи. За трупа на Патрокъл.се~'
разразила упорита оороа. Менелаи с по-
мощта на Големия Аякс и други~"гёрои“
убил ЕВфорб и спасил трупа. На кладата"
на Патрокъл Ахил принесъл В Жертва 12
млади троянци и в три обиколЕш на гроба
на приятеля, си Влачил зад колесницата
трупа~на Хектор. Митът е разказан от'
ОмцР-В^.еИ.йРадагР^У ! пёсёнТТПагпроклея").
Статуя: „Менелай с трупа на Патрокъл" (т нар. -Тру-
па Паскуино"), fl В.пр.н.е. — 8азо&а Живогшс: „Ахил
' пребързВа раните на Патрокъл", черВенофигурен киликв
от Вулчи, ок. 500 г.пр.н.е. — Картина: „Бербагпсь^да
трупа на Патрокъл" от ДАулио Рамано. — Ддома.*
-Патрокъл" от Й. Й. Бодмер.
ПАфД (грц.; лат.: Пафос) — дъщерята
на ПигмаЛион, която според Овидий да-
ла името си на Пафос, Всъщност осно-
вател на града се смятал нейният син,
Кинирас.
пАфия (грц. „Пафийката") — enu-
mem на богиня Афродита (Венера),
произведен от името Пафос — града,
който бил едно от средищата на нейнин
култ.
ПЕАН (или Пеон, грц. „помагащият",
„лекуващият") — 1. У Омир — лекарят
на олимпийските богове. По-късно enu-
mem на всеки бог на лечението, особено
на Аполон. — 2. ТърЖествена песен,
отправена най-вече към Аполон В знак на
благодарност за спечелено щастие, по-
беда, за освобождение, оздравяване и др.
Известии са пеани от Пиндар и от ели-
нистически поетй.
ПЕГАС (грц.) —безсмъртният крилат
кон, който сёродилзаедно" сХ риза о р от
кръвта на горгоната Медуза, когато
Персей СТ отсякъл главата. Препускал на
ВоЛя по небето и никои смъртен не можёл
да го укроти. Това сторйл7едёа~героягп
Белерофонт със златните юзди, който-
му’спускала Атина. Той говъзседнал и
отвисоко сразил чудовйщёто'" Хйме’ра'.
После се опитал да долети на него до
обителта на боговете на Олимп, но'Зевс
подлудил Пегас и безсмъртният кон йз-
хвърлил от гърба, си смъртния ездач. С
удар на копитото си открил в~план~ината
на музите леликон извора Хипокрене "(грц.
„конски извор”), който същестВуВа’и дней
под името Крио Пилади („студен" кладе-
нец") и изЙора Пейрене прй~Коринт. Жи-
Веел при ЗеВс, чиито гръмоВе" и~~мълний
123
носел, свързан с култа и планината на
музите, затова след древността станал
символ на поетичёско вдъхновение. Спо-
ред друг мит — син на Посейдон, който
се явил пред Медуза в птичи образ,
откъдето се обяснява произходът на кри-
лата му. Превърнат в съзвездието Пегас
(меЖду Андромеда и Водолей)
Картина: „Персей Върху Пегас" от Тиеполо. — Поема:
„Пегас под юздите* от Шолер,
ПЕЙРИТОЙ (грц) друга транскрип-
ция на името на царя на лапитите Пи-
ритой.
ПЕЙТО (Пито, грц. „предумване") —
дъщеря на Океан и Тетия или на Аф-
родцта, нейна спътница, гръцката бо-
гиня-олицетворение на предумването,
също-една от харитите. Нейно римско
съотвётствие е богинята-олицетворе-
ние Свада.
ПЕЛАСГ (грц.) — митическият родо-
началник на пеласгите — племе, което
принадлежало към предгръцките обита-
тели на Балканский полуостров. Мала
Азия и островите.
ПЕ/\ЁЙ (грц.) — най-старият син на
егинския цар Еак и на Ендеида, внук на
Зевс, брат на Теламон и несъщ брат.на
Фок, съпруг на нереидата Тетида, баща
на великия Ахил. Гой и брат му I ела мбн
посекли фок? защото ги надаивал във
всяко състезание, затова били' прогонёнй
от—риу инап и им Егггма и "се1 "заселили в
Тёсалия при Еврит, царя йа~фтия. през
време на Калидонския'~л51£~в който
участвувал заедно с брат си Теламон,
Пелей уоил неволно Еврит и се насочил
към Йолкос, където Акает го пречистил
от~Йината. Но Астидамея, съпругата.на
Акает, се* влюбила в него и като не срещ-
нала взаимност в любовта си, го накле-
ветила пред владетеля, че я задирял.
Акает го оставил невъоръжен насред пус-
т инята пред кентаврите, откъдетоПе-
лей се спасил по чуден начин, отправил се
към/Йолкос и убил там Акает. В битката
меЖду лапити й кентаври проявил
храброст, като отмъстил на Демо-
леонт за убицството на своя оръЖено-
сец Крантор. Участвувал и в похода на
аргонавтите. ОЖенил сё за Тетида по
повеля на~ 3евс, който обичал морската
богиня, но не я направил своя съпругаТ'з’а-
щото според предсказанието нейнйят
син щял да превъзхоЖда баща си. Шдвпл
неоеидажа2блёИ~Жвсптдкз~&о~Ьба7пг1ез вре-
ме наТоято temuga приемала различии
образи. На сватбата„на..Пеле.й_Л1.,Те.тида,
на коятд присъствували като гости бо-
говетё. Еоиоа предизвикала раздора
меЖду Хера, Атина и Афродита.. Пелей
надЖивял сина си Ахил и умрял на старини
в изгнание.
Релеф: „Сватбата на Палеи и Тетида* (Върху римски
саркофаг). — Картини: „СВатбата на Пелей и Тетида’,
рисунка Върху Вазата „франсоа" (въВ Флоренция). —
„Сватбата на Пелей и Тетида'' от К. Ван Хаарлем: от
Н._Пусен; от Рубенс. — Епилион: „Пелей и Тетида* от
ОВидий (Метаморфоза}. — Стихотворение: -СВатба-
та на Пелей и Тетида" от Катул. — Опера. „Тетида"
от Глук.
ПЕЛЙЙ (грц.) — цар на Йолкос в Те-
салия, син на Посейдон и Тирб, брат-
близнак на Нелей, баща на Акает, Ал-
кестида, Пелопия и др. При раЖдането
на двамата близнацц Тиро ги поставила
в едно корито и тайно ги подхвърлила на
брега на близката река. Там ги намерили
и откърмили кобили и ги отгледали тех-
ните пастири. Когато пораснали, откри-
ли коя е тяхната майка, и я освободили
от изтезанията на нейната мащеха Си-
дерб. По-късно Нелей се заселил в Месе-
ния и там станал родоначалник на пило-
ските царе, а Пелий се възцарил над Йол-
кос, като'отстранил от престола дове-
дения си брат Езон. Но неговият син
Язон, след като бил възпитан от кен-
тавъра Хирон и възмъЖал, се завърнал
в Йолкос и си потърсил бащиното на-
следство. Той се явил пред Пелий с един
сандал, а Пелий бил предупреден от ора-
кула да се пази от човека, който се яви
пред него без сандал. Затова изпратил
Язон да му донесе златното руно от Кол-
хида с обещанието, че щом го донесе, ще
му отстъпи властта. Всъщност Пелий
се надявал, че племенникът му ще вагине
по пътя. Но Язон се завърнал благополуч-
но и поискал от Пелий да изпълни обе-
щанието си. Той му отказал и Медея, съ-
пругата на Язон, замислила уЖасното си
отмъщение. Тя подмамила дъщерите на
Пелий да нареЖат баща си на късове и да
го сварят в котел, уЖ така да го под-
младят.
Статуя: „Медея и дъщерите на Пелий" (V в.лр..н.е;)
— Картина: „Медея и дъщерите на Пелий", стенопис
от Помпей. — Епилион: „Пелий** от ОВидий (Мета-
морфоза). — Трагедии: „Пелий" от Софокъл и от Ев-
рипид (незапаэени).
ПЁЛОПС (Пелоп, грц.) — плёменен ге-
роСГЫЗ" НелопоИёё, ейн наРайТПал, брат
на Я иоба, която единствен той оплакал,
баща от Х.иподамея на Атрей и Тиест,
а от нимфата Аксиоха — на Хризип.
Баща му ао насякъл на__късоВе и ао под-
нестэл В гоэба на богоВете, за да йэпита
Вс
не
ко
из
ps
ski
нг
че
о1
т
га
ос
ел
В
ц«
кс
СТ
О
т
8<
гс
UI
д|
кг
и
т
м
п
с
ГТ
с
В
X
В
В
У
и
. и
и
)
Hi
м
В'
„I
м
Е
F
fl.
Е
?1
с
t
3
Е
г
г
fl
€
124
Всезнаниегпо им. Те открили измамата и
не Вкусили от мес'ото. Само Деметра,
която потънала^.6-С.кръб_з.а.. дъщеря си?
изяла по невнимание част от едното му
рамоГБоаоВетё съёоинйлГГкъсоВёте и съ-
ЖиВили 11елопс, а на мястото на изяое-
ната част поставили слоноВа~кост. Спе-
челил с хитрост ръката на Хиподамея,
дъщерята на пизанскйя цар'Ёномай, кой-
то получил предсказание, чё ще умре, ко-
аато се омъЖи дъщеря му, и се старал да
осуети омъЖВането й._ОбяВйл. че ще при-
еме за зет кандидата, който го победи
В надбягВане с RSA^ElTOlIuT^jirT^TtoXecHu-
цата, ей Впрягал бърз'итё~ГапТёГ'Вятъра
коне?подарено н.а..бата.муот АрёсТТТези
състезания били смятани за начало на
Олимпийските игри.1! При надбягВане-
то'изскачал напред и отстрани промуш-
Вал с Копието си състезателя. Така за-
гинали тринадесет смелчаци и глаВи'те
им~били постаВени над Входа на царския
дворец. Но Пелопе излязъл победитёл,
като"подкупил Миртил, син на хермес
и кочияш на царя. Преди състезанието
той постабил на колесницата Вместо
металически Восъчни сгпеги. laka Еномай
паянал от ~ колата и бил Влачен от
собстВените си коне. За да отклони Мир"
тил от обещана та награда и за да ням а
сВидвтел на измамата, 11елбГГЕ~ё'б~§ЭВёл
В родината си и там от носа Гёрайст го
хВърлил В морето. Впёсле^стВие станал
ВладёГОёл на цял Пелопонес (грц. LOcmpo-
Въ'т на нелопс"). Но синът на Хермес,
умйраики, изрекъл проклятие над Пелопе
и йёлйя*му род. Рилата на проклятйето
. изнищали първо Атрей и luecm, след тях
и наследниците им Агамемнон и ЕТТГст.
। ' Скулшпурна врупа: „Поагото8ката‘эа състезанието
на Пелопе и Ой намай", Върху иэточмия фронтон на хра-
ма на ЗеВс 8 Олимпия (V 8. пр. н.е.). — Картина: .От-
веЖдането на Хиподамея", скица от Рубенс. — Епилион:
„ПелрпсИ от ОВидий (Метаморфоза), Трагедии: .Ено-
майГ (или „Пелопе") (0ъ8 фрагмента) от Софкъл; от
Еврипид.
ПЕНДТИ (от лат, penus „килер”, „по-
мещение за хоанителни продукИТй"}" —
римски. Вероятно староиталийски до-
машни божества, сВързани с оббЖёствя-
Ването на предцйте. ОбикноВенб~В',мно-
ЖестВено или дВойствено чИЕло, често
смесВани с ларите. Без лични имена *~и
без типично обоази. Първоначално бдящи
за прехраната на семейстВото, поста-
Вянй 8~ помещенията 33 хрЭДТПТГёлнСГтё
пойпаси.- по-късно получили по-голямо
значение. Поставили дърВените им ста-
туйки над огнището или в~5Гпдёлнй"~до-
машн1Г олтарйЩ-Те—Вземалй"участие" В
еЖедневната трапеза и 6 радоститё и
скърбите на дома. Когато римляните на-
пускали Жилишзто си, за разлика от ла~
pffnie, ги Взема, 1 със сеое си. Когато ^ней
напускал горящата Троя, понесъл Тсам
Италия и сВоите пенати, В,храма на В.е.с~-' ,
та* В~Рйм почитали пред огнището „пе-
натите ня пимския народ", там ВърхоВ-
ният Арец извършВал ЖеотВоприноше-
нуа-,
ПЕНЁЙ (грц.) — 1. ГлаВната река В
Тесалия, която изВира от пл. Пинд, тече
меЖду Олимп и Оса през долината Темпа
и се ВлиВа В Егейско море. —: 2. Богът на
реката, баща на пребърнатата В лавър
нимфа Дафна.
ПЕЫЕДЙПА (гри.) — дъщеря на Ика-
рий и на наядата Перибея, красивата
съпруга на Одисей и майка на Телемах,
още от древност. олицетворение на. съ-
пруЖеската Вярност и Женско благород-
ство, очакВала цели дВадесет години
отсъс.тВуващия си съпруг Въпр^ки__мно^_
ЖестВотоЖенихщ който се~надпре6ар -
Вали за ръката и. ‘ОтклоняВалаги" под
предлог, чё преди омъ/кВането си иска да
изтъче погребален сабан за сВекъра си.
Лаёрт. но. платното, което изтъкаВала
денем, разтъкаВала нощем, докато не- ,
доороЖелателна неина робиня я Видяла-й
издала. Накрая обябила, че ще се омъУи ’
за'жениха, който иб!11еанё''Х^кз~н'а~Одисёй.
Н и кой не~ моЖел да гюоЬтегне ocuen~npgg -
решения 6 просешки дрехи Cfgi'iceu, RUurn'o
Вече се заВърнал. Според един късен мит
се омъЖила за Телегон, от когото родила
И тал. Според друг мит изменила на Оди-
сей с Хермес и родила от него Пан.
Картини: „Одисей и Пенелопа', стенопис от Помпей.
— „Пенелопа на стана- от ДЖ.Вазари. — Писмо: „Пе-
нелопа до Одисей" от Овидий (Героини). — Роман:
„Връщането на Пенелопа" от X. Маклёнан. — Опери:
„Вярмата Пенелопа" от А.Скарлати. — .Пенелопа' от
Д. Чимароза.
ПЕНТЕЗИЛЕЯ (грц.) — дъщеря на
Арес, красиВата царица на амазонките,
В Троянската Война след смъртта на
Хектор се яВила В помощ на троянците,
но била убита от Ахил, който се влюбил
в умирзщата и от любов към нея предал
доброволно трупа й на троянците.
Статуя: „Ахил и Пентезилея" от Б.Торвалдсен. —
Картина: .Пентезилея-, рисунка върху т.нар. .паница
на Пентезилея-. — Трагедия: .Пентезилея- от Клайст.
ПЕНТЁЙ (грц.) — син на Ехион' и на
Агава, внук на Кадъм, тиВански цар.
Присмял се на Тирезий за пророческата
му дарба, напразно се противял на ВъвеЖ-
дането на оргиастичния култ на Дио-
125
нис-Бакх и забранявал на тиВанките да
участВуват В празненствата' му, запо-
Вядал да убият Акет, В чийто образ се
криел самият Бакх, но ао сполетяло ужас-
но наказание: разкъсали го менади, меЖду
който била и собстВената му майка. Ага-
ва занесла у дома си окървавената глава
на своя син.
Картина: „Накэзанието на Пентей", стенопис от
Помпеи. — Епилион: .Пентей" от ОВидий (Метамор-
фоэи}. — Трагедии: „ВаКханки" от ЕВрипид. — „Пентей"
от Есхил (ээгубена)-
ПЕРГАМСКИ ОЛТАР — ВЖ. Гиганти.
ПЁРДИКС (грц.) — племенник и ученик
на Дедал, надминал учителя си в май-
сторството — смятали. го за изобре-
тател на триона, переела и грънчарското
колело. От зависел Дедал го блъснал от.
крепостта на Атина, но богинята го
подхванала и превърнала на яребица.
Епилион: .Пердикс" от ОВидий (Метаморфоэи).
ПЕРИБЁЯ (грц.) - 1. Съпруга на Те-
лам он, майка на Голем ия Аякс, наричана
още Ерибея. — 2. Съпруга на коринтския
цар Полиб, която отхранила и Възпитала
подхвърления Едип като свой син (на-
ричана още Меропа). — 3. Наяда, съпру-
га на Икарий, майка на Пенелопа.
ПЕРИКЛИМЁН (грц.) — син на пилос-
кия цар Нелей и брат на Нестор, участ-
ник в похода на аргонавтите. Получил
от Посейдон, основателя на рода на не-
леидите, дарбата да приема всякакви
образи. Бил наранен със стрела от Хе-
ракъл, след като напразно се превръщал
на лъв, змей, пчела, накрая в орел.
Елииион.'.Периклимен" от ОВидий (Метаморфоэи).
ПЕРИМЁЛА (грц.) — нимфа, любимка
на речния бог Ахелой, превърната В един
от островите Ехинади. .
Епилион: .Перимела" от ОВидий (Метаморфоэи).
ПЕРИфАНТ (грц.) —' 1. Митически
цар на Атика. Зевс искал да го порази с
мълнията си, защото бил почитан от
народа наравно с него, но поради эастъп-
ничество на Аполон само го преВърнал
на орел, царя на птиците, а съпругата му
по нейна молба — в грабливия морски
орел. — 2. Лапит, който на сВатбата на
Пиритой убил кентавъра Пирет.
ПЕРИфЁТ (грц.) — син на Хефест,
наричан с епитета Коринет (грц. корине
„кривак", „боздуган"). Убит от Тезей,
който си присвоил боздугана му.
ПЁ.РМЕС (грц.) .— река В Беотия, коя-
то изВира от планината "Хеликон, све-
щена на Аполон и музите, обиталище на
музите, който затова сё наричат още
„пермески сестри", „пермески деви".
ПЕРО (грц.) — дъщеря на пилоския цар
Нелей и на Хлорида, съпруга на Биант,
брата на Мелам под. Баща й обявил, че
ще я gage за съпруга на този, който му
доВеде биците на Ификъл от филака. На
подвига се решил заради брата си гада-
телят Мелампод. Но той бил заловен
и хвърлен В тъмница, от която бил осво-
боден едва след една година, и то като
научил Ификъл как да се излекува от без-
детност.
ПЕРС (грц.) — 1. Титан, син на ти-
таните Крий и Еврибия, съпруг на Ас-
терия, баща на Хеката. — 2. Син на
Персей и Андромеда, смятан за родо-
началник на персите.
ПЁРСА (грц.) — съпруга на Хелиос,
майка на Еет, Кирка, Хеката и др.
Г^рСЁИ (эрп )~ — злятлродйн син на
Даная, дъщерята на Акризий, и на ЗеВс.
' На краката си носел крилати сандали, за
оръЖиё му слуЖел сърповйдният мёЧГПб-V
лучен от Хёрмес. ПонеЖе на Акризий би-
ло предсказано, че ще загине от бъдещия
си внук, скрил Даная в Желязна куда под
земята, но Зевс я посетил във вид на зла-
тен дъЖд. Родила от него Персей. Ак-
рйзий затворил младенеца заедно с Даная
в ракла и ги подхвърлил в "морето. Доска-
лист~ия~остроВ~~"С5рйф~~вълните ги из-
тласкали~В мреЖата на рибаря Диктис.
той ги отвел при брат си Полидект,
царя на острова, който, за да моЖе спо-
койно да заэдЬя майката, изпратил Пер-
сей да му донесе главата на горгоната
: Медуза, чийто поглед и сюпио вкаменя--
Вал, Персей се приземил в страната на
_Медуза на брега на Океана в крайния За-
пад? там с помбщта на Атина и Хермес
откраднал едното око и единия зъбТс кои-
то си слуЖили двете сестри Грайи, срещу
тях получил крилати сандали, uianka-Hg-
Видимка и торба и научил пътя към чу-
довишето: отсякъл главата на горгоната,
докато спяла, със сърповидния си меч,
като пристъпял към нея гърбом и гледал
огледалния й образ в медтанащита си.
Капкитё кръВот главата на Медуза се
превръщали в змии по песъчлиВия афри-
кански бряг От трупа й изскочил още
безсмъртният крилат кон Пегас и брат
му Хризаор. I ероят Вкаменил титана
126
Атлант, който поадъткал на края на
земята Върху плещите си небесния свод,
защото отказал да го приюти. Мооските
растения, върху които остаВил глаВата
на Медуза, се ВтВърдили В корали. На Връ-
щане, когато летял към Ефиопия,"Персей
съ'гледал красавицата Андромеда, дъ-
щерята на цар Кефей, окована на скала
и остаВена за Жертва на морското чу-
довище Кет (Кйт). I lepceu го убилТосво-
бодил Андромеда и се оженил за нея. на
сВатбения пир нёйният чичо и ОиВш го-
де*ник фи ней разпалил уЖасна битка, на
която персей Вкаменил с глаВата на Ме-
дуза сбоя противник и оцелелите му съ-
юзници. От Андромеда станал баща на
Горгофона и Перс, Амфитрион, Ал-
кей, Стенел, Електрион и Местор.
Вкаменил също Прет, който бил успял да
отстрани Акризий от престола, и Въз-
Върнал Властта на дядо си. Изпълнило се
старото предсказаное Акризий: на
спортно . състезание В~ Аргос дискът,
хбърлен от ръката на Внука му персей,
се~5гпктонил и ао маранилЧпяъртпоносно.
Гербят наказал и Полидект, който не про-
ста Вал да задиря Даная? 1ПЯапраВил~Д0к~-
тис цар на Сериф. Подарил глаВата на
Медуза на богинята-ооикиня Палада/коя"
то я поставила В средата на еаидата~си.
А богоВете приели главните персбН'аЖи
на този мит В съседни съзвездия: Персей,
Андромеда, Кефей, Кет, Касиопея.
Статуи:„Атина, Персей и Медуза’’, метопа от храма.
„С" В Селинунт. — „Персей и Андромеда", релеф В Ка-
питолийский музей 8 Рим. — "Персей- от Какова. —
„Персей с елайата на Медуза" от Б. Челини. — Картина:
„Андромеда" от Рембранд. — „ОсВобоЖдаването на
Андромеда** от ДЖ. Вазари. — „Персей и Андромеда" от
Тиниан; от Рубенс; от Л. СилВестър Млади; от Тие-
поло. — Епилии: „Персей" и .Персей и финей" от ОВидий
{Метаморфоэи). — „Трагедии: „Персей” от Софокъл;
от Еврипид (във фрагменту). — Драма: „Персей с Ан-
дромеда" (комедия) от Х.Закс. — .Андромеда’ от Кор-
ней. — .Андромеда и Персей" от Калдерон. — Стихо-
творение: .Плачът на Даная" от Симонид Кеоски. —
Опери: „Персей" от Люли. — „Андромеда и Персей" от
М.Хайдн. — балет? „Персей и Андромеда" от Райнолди
(музика от фолкерт).
ПЕРСЕФОНА (ПерсеФонея, Персёфаса
грц,; лат.: Прозерпина) — дъщеря на 3.еВс
и Деметра (Дед), богиня на плодоро-
дйёЭТйГ’й пролетния цъфтеЖ на природа"
пта.'сЪщо царица на подземния свят и на*
сенките на мъртбите. Когато ВеднъЖ
бёряла цветя на една ли Вада, из земята
изскочил Аид, царят на подземния мрак?
От пръВ поглед той се Влюбйл~В краса-
вицата и я отвёл на огнёната си колес-
ница В сВоето царство? Деметра се
Втурнала да търси дъщеря си с два фа-
кела, които запалила от ^Вулкана на пла-
нината Ётна. 1ърсила я дебет дни и дебет
нощи и едва на десетия ден научила от
Хелиос —. Слънцето. кой Я'похСтйл'^и
къдеяГотвел. Обезумяла от скръбГТпя се
о(птёглила от Олимп и" изоставила за-
мята, строщила ралата на земеделцитё
и доказала ролест и по нивите и стадата.
Плодородието изчезнало, явил се глад. За
да спаси посеВитё, Зевс склонил Аид"да~
върне Персефона при уговорка да не е яла
нищо в подземното царство? Но понеЖе
гбя'ТЗкусила няколко нароВи зърна — сим-
вол на неразривността~на брака (видял
я Аскалаф), не могла да се освободи на-
пълно от подземния владетел. Зевс и Де-
метра се споразумели тя да прекарва~ёд-
ната половина отгооинатав дома на Аид
— тогзва на земята настъпВа студ и
мраз, а през останалото време да остава
пр"и майка си на земята —1 нюгава Де-
метра е радостнё — Всички. в , ЙриЬодата
цъфти и зрее. ’
СъотВетно на двойстВения й характер
В _изкуствогпо изобразяВали Персефона
кятр богиня ня пооземното царство за-
едно с Аид с факел или Жезъл В едната
ръка, с^ароВ~плод и нарцис В~другата, с
диадема на глаВата, а като богиня на пло?
дородието — с класове, беряща цветя.
Според орфическото учение 11ерсефона
е самостоятелна богиня, съпруга на ЗеВс
и майка на Загрей — орфические бог,
отъЖдествяван с първия Дионис, който
В химна на Орфей носи епитета
Евбул(ей), майка е също на ериниите.
В чест на двете богини, Деметра и
Персефона, меЖду които същестВувала
вътрешна връзка, атиняните празнували
елевсиниите. В тези мистерии Дио-
нис бил смятан за син на Деметра и го-
деник на Персефона-Кора („дъщерята",
„девойката"). В Атина празнували на две-
те богини тесмофори („законодател-
ки") празника тасмофории.
Култа на Персефона гърците от ЮЖна
ИтЗ№я 1и1;||||11лия-пданесли В Ним. Там
всички нейнц митове били отнесени към
римската Прозерпина, като смесили с
нея прастарото боЖество на плодоро-
дието Либера, Женското съотВетстВие
на Либер. Култът на Прозерпина и Плу-
тон е засВидетелстВуван В надписи съ-
що от с. Гиген, Плевенско, и от Никопол.
Скулптурна група: .Лохищението на Персефона" от
В. И. Демут МалиноВски. — Статуя:„Грэбвэнето не
Прозерпина" от Л. Бернини. — Картина: „ГрабВането
на Прозерпина"'от Рембранд; от Рубенс; от П.Броиеел
Млади. —. Химн: .Към Персефона" от Орфей. — Сто-
хотворения: .Прозерпина" от Пушкин. — .Песента на
Прозерпина" от Шели. — Драма: .Прозерпина" от Гьо-
те. — Мелодрама: „Персефона" от Стравински.
127
Опери:— „ГрабВднето на Персефона" от МонтеВерди.
— „Прозерпине” от Люди; от К. ЕберВайн (текст от
Гьоте).
ПЁСЕН НА СТОЛЁТИЕТО — ВЖ. Сто-
летни игри.
ПЁТАСОС (грц.) — крилата шапка с
твърди обърнати кантоВе.
ПИАНЁПСИИ (пианопсии, грц.) —
атински празник 6 чест на бог Аполон
на 7 пианепсион, четвъртия месец на
атическия календар (края на октомВри).
Празнубащите готвели фасул и други зе-
ленчуци като Възпоминание на завръща-
нето на героя Тезей от о. Крит.
ПИГМАЛИОН (гоц.) — 1. Според ми-
та про'чут кипърски Ваятел, Влюбил .се В
изваяната от самия него хризелефантин-
на статуя на Жена, на която по негова
молба~Вдъхнала живот Афродита. Спо-
рёд някои мрдернй автори бЖиВената
статуя се наричала Галатея.
Статуя: .Пигмалион” от фалконе. — Картина: -Пиг-
малион" от ф. Буше. — Елилирм; „Пигмалион" от ОВи-
дий (Метаморфоэи). — Драма: „Пигмалион” от Русо.
— Комедии: „Пигмалион" от Б. Шоу, първообраз на мю*
зикъла „Моята прекрасна лейди” от Лернер-ЛьоВе. —
„Пигмалион и Галатая” от ДЖилбергп. — Поема: „Пиг-
малион" от Й. Й. Бодмер. — Стихотворения: „Пигма-
лион" от А. В. Шлееел. — „Пигмалион към Галатея" от
Р. ГрейВз. — Кантати: „Пигмалион” от Й.Кр.фр. Бах;
от К. В. Рэмлер. — Опери: „Пигмалион" от Ж. П. Рамо:
от Керубини. — Оперета: „ХубаВата Галатея" от Супе.
— Балет: „Пигмалион" от ЛьофеВр.
— 2. Син на Бел, брат на Дидона, ми-
тически цар на финикийския град Тир,
убил Сихей — съпруга на сестра си, за-
ради златните и сребърните съкроВища,
който той преди тоВа закопал В земята,
така че Дидона эабягнала с тях.
ПИГМЁИ (от грц. пйгме, „юмрук") —
митическо племе от дЖудЖета, споме-
навано още от Омир, ЖиВеело на юг от
Египет В Етиопия, Вечно избивало пре-
литащите от север ЖераВи, който опус-
тошаВали страната. Пигмейската майка
Герана (грц. „ЖераВ") отхбърляла- кул-
тобете на боговете, особено на Хе
(Юнона), и била почитана от съплемен-
ничките си като богиня. ЗатоВа Хера я
преВърнала В ЖераВ и посяла Вечната
ВраЖда меЖду тази птица и пигменте.
Според някои автори пигмеи ЖиВеели съ-
що В Тракия или В крайния север на о.Тула,
В Кария, Мала Азия, или В Индия. Изоб-
ражения върху ритони, Вази, фрески, мо-
заики. Прочута антична статуя на Нил
с пигмеи.
ПИЁР (грц.) — -1. Македонец, цар на.
Пела в антична Македония, баща на пйе-
ридите. — 2. Македонец, баща на де-
Ветте музи, който въвел култа им в бео-
тийския град Теспии.
ПИЕРЙДИ (грц.) — двете дъщери на
Пиер („ематиди"), произхоЖдащи от
Ематия (Македония). Дръзнали да се съ-
стезават с деВетте музи в певческото
изкуство, но победени, били преВърнати
на свраки. .
Епилион: „Състезанието меЖду музите и пиеридите"
от ОВидий (Метаморфоэи).
ПИЁРИЯ (грц.) — облает В Югозапад-
на Македония, на север от Олимп, сре-
дище на музите.
ПИЗАНДЪР (грц.) — щедър и храбър
итакиец, син на Поликтор, Жених на
Пенелопа, убит от пастора филойтий.
ПИЗЁНОР (грц.) — 1. Баща на On и
дядо на Евриклея. — 2. Глашатай на
Телемах 8 Итака.
ПИЗИСТРАТ (грц.) по-младият син
на Нестор.
ПИК (лат. „кълВач") — митически ита-
лийски цар/ син на Сатурн, баща на
фаун. Обикнал нимфата Канента и се
оЖенил за нея: ПонеЖе отхвърлил любов-
та на Кирка, тя превърнала него в кълВач,
а хората от ловната му друЖина — В
различии збероВе. Като свещена птица на
Марс, по-късно бил Въздигнат 6 боЖе-
ство на полята и горите, предсказващо
бъдещето, изобразиВано с кълВач и аВгур-
ски Жезъл. У някои автори е съпруг на
Кирка или на Помона.
£тмдем*„Лик и Канента' от ОВидий (Метаморфоэи).
ПИКУМН (лат.) ВЖ. Пилумн и Пи-
кумн.
ПИЛАД (грц.) — син на цар Строфий
от фокида, братовчед, Връстник, близък
приятел на Орест, когото придруЖавал
при убийството на Клитеместра -и
Егист, при довеЖдането на Ифигения
от Таврида и искал да се Жертвува за
него. ОЖенил се за Орестовата сестра
Електра.
ПИЛЕМЁН (грц.) — троянски съюзник,
син на Билсат, ВоЖд'на пафлаг'онците
пред Троя, баща на Харпалион, убит от
Менелай.
128
ПЙЛОС (грц.) — име на два града В
Пелопонес, единия разполоЖен на загтад-
нотпо крайбреЖие на Месения срещу
остров-Сфактерия. другая В Елида. Еди-
ният от тях е „градът на Нелей" и се-
далище на сина му Нестор.
ПИЛУМН И ПИКУМН (лат.) — ста-
роиталийски земеделски боЖества на
брака и покровители на новородените.
Пилумн с криВака си стриВал зърната на
брашно и прогонвал болестите от де-
цата, а Пикумн (наричан още Стеркви-
лин) открил торенето на ниВите и се
гриЖел за растеЖа на децата. Според
Вергилий Пилумн бил съпруг на Даная,
баща на Даун и прадядо на Турн.
ПИНД (грц.) — планинска верига в Се-
верна Гърция, гранична меЖду Епир и Те-
салия, посветена на Аполон, средище на
музите.
ПИР (грц.) — синът на Ахил, наричан
още Неоптолем.
ПЙРА (грц.) — титанка. дъщеря на
Епиметей, съпруга на братовчеда си
Девкалибн (сина на Прометей), заедно
с него след светоВния потоп създала но-
вото човешко поколение, като по повеля
на оракула подхвърляла зад рамо камъни
(„костите на майката земя''); нейните
камъни се превръщали в Жени.
ПИРАКМОН (грц.) — един от цикло-
пите от ковачницата на боа Вулкан.
ПЙРАМ И ТЙСБА — любовна двойка
от Вавилон. Двамата Живеели в съседни
къщи, но родителите не им позволявали
да общуват. Единственият начин да раз-
говарят с Жестове и энаци им давала една
пролука в общата стена. Един ден се уго-
ворили през нея да се срещнат вечерта
вън от града пред гроба на Нин. Първа
пристигнала на мястото Тисба, но не-
надейно излязла пред нея лъвица и изпла-
шената девойка се скрила в близка пе-
щера. В бързината и уплахата изпуснала
от рамо наметката си. Лъвицата я стъп-
кала и раздрала с окървавената си уста,
защото наскоро била давила добиче. По-
сле уталоЖила ЖаЖдата си с близкия из-
вор и продълЖила пътя си към гората.
Втори пристигнал Пирам. Като забелязал
следите на лъвицата върху пясъка и на-
мерил окървавената дреха, помислил, че
зверът е разкъсал любимата му, и забил
меча в слабините си. През това време
Тисба излязла из пещерата, видяла тя-
лото на Пирам в кърви и като гд окъпала
В сълзите си, рухнала върху топлия меч
на Пирам, а черничевото дърво, което
станало ням сВидетел на уЖасната сцена,
обагрило плода си в черно. Пирам е също
името на реката в Киликия в Мала Азия,
в която се превърнал Пирам след смърт-
та си.
Картина: .Пирам и Тисба”, стенопис от Помпей. —
.Пирам и Тисба” от Тинторето; от Кранах Стари. —
Епилион: „Пирам и Тисба" от ОВидий (Метаморфоэи).
— Поема: .Легенда за Тисба от ВаВилон" от Шосьр.
— Пародия: .Пирам и Тисба" от Шекспир (В „Сън 6
лятна нот”). — Опера: .Пирам и Тисба" от Глук.
ПИРЕНЁЙ (грц.) — митически тракий-
ски княз, който дръзнал да насилба- му-
зите, но при опита си да ги настигне на-
мерил смъртта си.
Епилион: .Пиренеи" от ОВидий (Метаморфоэи).
ПИРИТОЙ (Пейритой, грц.) — син на
Иксион (или на ЗеВс) и на Дия, цар на
лапитите, приятел на Тезей, участник
В Калидонския лов, гостувал на Ахе-
лой, когото осмял заради вярата му В
боговете. ПонеЖе на с ват ба та му с Хи-
подамея поканените кентаври се опи-
тали да отвлекат невестата и другите
лапитки, избухнала Жестоката кентав-
ромахия, на която самият младоЖенец
убил пет кентавъра.
Помоанал на Тезей да отвлече Елена,
а Тезей слязъл заедно с него в подземния
свят, за да отвлекат Прозерпина. Но
там ги заловили и Пиритой бил задърЖан
вътре, докато Тезей бил освободен от
Херакъл.
Скулптурнэ група: .КентаВромахията" на западния
фронтон на храма на ЗеВс В Олимпия.
/
ПЙСТИС (грц.) — боЖество-олицет-
ворение на верността. В Атина бил из-
дигнат негов храм.
ПИТЙЙСКИ ИГРЙ — общогръцки
празненства, устройвани от VI и. пр.н.е.
на всеки четири години в равнината Кри-
са край Делфи в памет на победата на
Аполон Питийски над дракона Питон,
на който била представяна с музикален
съпровод на флейти и борбата с дракона?
Отначало със състезание меЖду поети и
флейтисти, по-кьсни и -с—аттжетпТескй
игри и нааёягване на колесници.
ПЙТИЯ (грц.) — пророчицата в све-
тилището на Аполон В Делфи.
ПИТО (грц.) — старинно^ и поети-
ческо име на областта до пл. Парнас във
фокида, където бил , разполоЖен
9 Антична митология
129
гр. Делфи с прочутия храм и оракул на
Аполон.
ПИТОН (грц.) — огромен дракон, роден
от ГеяТЗемята! и пазёФна нейния оракул"
при Делфи на пл. Парнас. Аполон гб~уЪйл,
основал на същото място своя делфииски
оракул и получил епитета Иитийски.
Статуя: .Аполон и Питон" от Роден. — £лолиоя.'.Пи-
тонът" от Овидий (Метаморфозе).
ПЛАНКТИ (грц. „блуЖдаещи екали";
Кианеи, Симплегади) — два малки скалис-
то острова на Входа на Черно море
откъм Босфор, които според мита били
подвиЖни, постоянно се блъекали един
друг и разбивали попадналите меЖду тях
кораби. Преди да преминат меЖду тях,
аргонавтите пуснали напред един гълъб
(или чапла) и корабът Арго преминал
бързо след птицата, а песента на Орфей
приковала скалите на морското дъно.
ПЛЕЙОНА (грц.) — една от океани-
дите, съпруга на Атлант и майка на
плеядите, от които най-известната е
Мая, майката на Хермес, който следо-
вателно е внук на Плейона и Атлант.
ПЛЕЙСТЁН (Плистен, грц.) — син на
Пелопе, брат на Атрей и Тиест, съпруг
на Аеропа, баща на Агамемнон и Me-
нелай, които отдал на брат си Атрей да
ги възпитава. Според някои син на Атрей.
ПЛЁЙСТОР (грц.) — епитет на бог
Арес у траките апсинтийци.
ПЛЕКСЙП (грц.) — един от синовете
на Тестий,
го убил.
ПЛЕЙДИ_
Ването" или _____________
щери на гиганта Атлант и океанидата
Плейона: мая, майката на Хермес,
Електра, майката на Дардан, Тайгета,
Алкиона, Келенб, Астеропа (Стеропа)
и Меропа. Те били дълго преследвани от
беотийския ловец Орион. За да ги_спаси
от нёгБВитё оезкрайни задиряния, Зевс
ги превърнал най-напред в гълъби, а после
в едноименното съзвездие седем ви-
димо звезди близо до съзвездието Телец.
Кётр. гълъби те оонасялй в човките си на
Олимп небесната храна амброзия на Зевс.
Всяки път_кпгато изкачвали стръмнина-
та_(или минавали меЖду скалите План-
к'ти), яона_от сестоите се загубвала. Но
.ЗеВс не оставял числото им да намалява;
на мястото на всяка загубена плеяда съз-
вуичо на Мелеагър, който
(грц. „звезди на корабопла-
..гълъ'бй
даВал нова. Като звезди се появяВали на
нёб'ето'прёз пролетта, когато моряците
тръгвали СЛед’дългата зима по морето.
Вергилиите („ецзвездие-кичур"). С името
Плеяда се наричат и александрийските
трагици от 1EI В. пр. н.е., същото име
обединява поетическата школа Във фран-
ция през Времето на Ренесанса начело с
Ж. дю Беле и Ронсар (XVI В.).
ПЛУТбН (япи бояятият") — богът
на подземния свят и на земните недра,
където са находищата на скъпоценните
метали, имёнуван~още Аид („невиди-
мият"), Хадес, лат. Дит, Оркус. Син на
Кронос и Рея, брат на ЗеВс, Посейдон
d Деметра, съпруг на нейната дъщеря
Персефона, която той похитил от над-г
зёмния свят. О епитета „подземен зеве"
приема и съди в Тартара душите на по-
койниците. ИэобраЖението му е. сечено
йГ върху антично монети от днешните
български земи. Неговият атрибут ро-
гът на изобилието се среща върху ня-
кои оброчни плочки на Тракийския кон-
ник, което показва известно смесване на
двете боЖества.
Статуи: .Плутон грвбВа Прозерпина'’ от Л. Бернини:
от ф.Жирардон. — Картина: .Плутон йрабва Прозер-
пина" от Рембранд. — Химн; .Към„Плутон" от Орфей.
- ПЛУТОС (грц. „богатство") — пър-
воначално едно и също боЖество с Плу-
тон (явно сходство меЖду имената!),
по-късно самостоятелен бог-олице-
тВорение на богатството. което иде от
земното плодородие. Син на 'Деметра
и Ясион (в елеВсинските мистерии съ-
пруг на Персефона е Плутон). Изобра-
зила сё в различии възрастй. Като момче
стой в ръцете на Ейрене — олицетво-
рението на мирния Живот, от който се
раЖда богатството, или на Тюхе —-
^Съдбата. Като зрял мъЖ или старец има
сходни черти с Плутон и дърЖи рога на
изобилието. В атическата комедия е
сляп, затова разпределял несправедливо
и без избор блага та.
ПОДАЛЙРИЙ (грц.) — 1. Син на Ас-
клепий, брат на Махаон, прочут лекар на
гръцката Войска пред Троя. — 2. Троянец
от свитата на Еней.
ПОДАРГА (грц. „бързоногата") — у
Омир една от харпиите, майка от Зе-
фир на конете Ксант и Балий, подарени
на Пелей.
130
ПОДАРКЕС (грц.) — пърВогпо име;на
троянския цар Приам.
ПОДЗЁМЕН СВЯТ (Подземно
царстВо) — ВЖ. Аид.
ПОЛИАДА (грц. „закрилница") — епи-
тет на богиня Атина.
ПОЛЙБ (грц.) — 1. коринтски цар,
който отгледал В двореца си Едип. —
2. Цар на египетска . Тива, съпруг на
Алкандра. — 3. Жених на Пенелопа,
убит от ЕВмей. — 4. феак. —
5. Итакиец, баща на ЕВримах, Жениха на
Пенелопа.
ПОЛИДАМАНТ (грц.), — троянец, син
на Пантой и фронтида, храбър и мъдър
ВоЖд и гадател, приятел на Хектор..
।
ПОЛИДАМНА (epu.Ji — египтянка, съ-
пруга на Тон. Подарила на Елена Въл-
шебно биле, което премахвало ВсякакВа
скръб.
ПОЛИДЁВК (грц. „побиращ всичко")
— 1. епитет на бога на подземния свят
Аид. — 2. Цар на цикладския остров Се-
риф, където брат му^|барят Диктис
извадил с мреЖата си от морето под-
хвърлената ракла с Даная и новородения
Персей. След Време, за да моЖе необез-
покояван да задиря майката, пратил из-
раслия Персей да му доносе главата на
горгоната Медуза. С нея Персей го вка-
менил.
ПОЛИДОР (грц.) — 1. Цар на Тива, син
на Кадъм и“Яармония, баща на Лабдак.
— 2. Най-малкият син на троянския цар
П ри а м~. негой люоимец. Преди падането
на' 1р~оя'Т1риам го изпратил заедно. с.
троянските съкровища при Владетеля_на
Тракийския Херсонес Нолиместор, Тра-
кииският княз го уоил заради съЕрови-.
щата и захВърлил трупа му в морето.
Хекуба отмъстила за смъртта на сина
си, като убила заедно с други троян1йГ
децата на Полиместор, а него ослепила.
Трагедия: .Хекуба" от Еврипид.
ПОЛИЙД (грц.) — Жр'ец на Дионис,
гадател и лечител от Коринт (или от
Аргос), правнук на Мелампод, според
един мит баща на гадателката Манто.
ПОЛИКАСТА (грц.) — най-малката
дъщеря на Нестор и на най-старата дъ-
щеря на Климен Евридика.
ПОЛИКСЕНА (грц.) — дъщеря на
Приам и Хекуба, обещавана за съпруга
-на Ахил. Станала причина за неговата
сМърт: когато отишъл В храма на Апо-
лон да се срещне с нея (или да се съчетае
в'брак с нея), бил убит от Парис. След
падането на Троя отведена като плен-
ница на европейския бряг на Хелеспонт.
Там сянката на Ахил поискала да бъде упо-
коена с нейната кръв. Жертвоприноше-
нието изпълнил синът му Неоп толем.
Картини; „Жертвоприношението на Поликсена" от
ДЖ.Рени; отТцепало. ~ „Поликсена" от В. Озеров. —
Епилион: .Поликсена" от ОВидий (Метаморфозу).
ПОЛИМЁСТОР (грц.) — тракийски
(исмарски) владетел, цар на одрисите и
_на Тракийски Херсонес, съпруг на Приамо-
вата дъщеря Илиона, при когото Приам
пратил тайно пред самото, падане на
Троя най-малкия си син Полидор заедно
с троянските съкровища. Той убил госта
и заграбил богатствата, но не останал
неотмъстен: Хекуба убила децата му, а
него ослепила.
Картина: „ОслепАването на Полиместор от троян-
ките“ от Г. М. Креслу.
ПОЛИНИК (Полинейк, грц.) — син на
Едип и Йокаста, брат на Ётеокъл, един
от Седемте против Тива и срещу брат
си, който нарушил споразумението за по-
редно управление на града, то станало
причина за похода.
Картина: „Етеокъл и Полинейк’ от Тиеполо. — Дра*
ми; .Седемте против Тива’ от Есхил. — „Молител-
ките* от Еврипид. — .финикийките’ от Еврипид; от
Шилер (превод на драмата на Еврипид). — „Полинейк'
от В.Алфиери, — Поем»: .Тиваидэ' от П. Папиний
Стаций (I в.). — Стихотворение: Двуболт меЖду
Етеокъл и Полинейк" от фр. Енгвлс.
ПОЛИПЁМОН (грц.) — 1. Баща на
разбойника Скирон, който хвърлил в мо-
рето дъщеря си Алкиона заради разгул-
ния й Живот и там тя се превърнала В
птицата морско рйбарче. — 2. Разбойник
в Атика с епитета Прокруст. —
3. Баща на Афейдант. Като друг негов
син Еперит Одисей се представил на
баща си след дВадесетгодишното си
отсъстВие от Итака.
ПОЛЙТ (грц.) — 1. Син на троянския
цар Приам и на Хекуба, прочут бегач,
убит от Неоптолем при превземането
на Троя. — 2. Един от спътницитё на
Одисей, превърнат от нимфата Кирка
В прасе.
ПОЛИфЁЙД (грц.) —син на гадателя
Мантий, внук на Мелампод, баща на
Теоклимен. След смъртта на Амфиарай
131
най-видният гадател. Скаран с баща си,
се преселил от Аргос в Хиперезия, където
предсказвал сьдбата.
^~ПОЛИ(ЬЁ1У1(гоц.) —1. Най-изВестни-
ят от циклопите, син на Посейдон и
нимфата Тооса. Исполин с едно око на-~
сред челото, обитаВал с .овчето си стадо
пла'нин'ска пещера. Обичал красиВата не-*
рейда Галатея и от реВност смазал лю-
битаия й'Акид. който след това се пое-
върнал В едноименната река. Лекувал лю-
бовта си с музика. Според Омир затворил
в пещерата попадналите в нея Одисей
и спътниците му, от който нагълтал
шестима. Одисей го напил с вино" той-и
останалите Живи с наЖеЖен прът го
ослепили и се измъкнали през изхода, на-
вързани под търрусите на грамаднйте му'
овце. Преди тона НёкЭёл за предсказание-—
мо на гадателя (ёлем, че Одисёй ще го
ослепи? Въпреки еле!iCuidiiia ииТ1ремепТйал
по посока към морето ОМломена от плй--
нината скала и едва не потопил кораба
на OgucefiZ ' “
Статуя: .Полифем' от Роден. — Картина: .Поли-
фем" от Л.Тибалди: от Рубенс; от Бьокли^— -По-
лифем и Галатея" от А. Карачи. — -Ландшафт с По-
лифем" от Н. Пусен. — Драма: -Ииклопът" (сатирна
пиеса) от Еврипид. — Роман: -Галатея" от Сервантес.
— 2. Лапит, съпруг на Лаонома, сес-
трата на Херакъл, участвувал в Кен-
тавромахията и в похода на аргонав-
тите. Заедно с Херакъл търсил отвле-
чения от нимфите и изоставен от ар-
гонавтите Хилас. Загинал в Мала Азия
в битката с халибите.
ПОЛИфОНТ (грц.) — убиецът и на-
следникът на Кресфонт, принудил Ме-
ропа да се омъЖи за него.
ПОЛИХЙМНИЯ (Полимния, грц. „мно-
гопесенна", ..многохимнена") — една от'
деветте музи. първоначално муза на тан-
ца, по-късно и на пантомимата. Изоб-
разявана забулена, без атрибуту.
ПйЛУКС (лат.; грц. Полидевк) — ла-
тинското име на единия от двамата бра-
тя диоскури, синовете на Леда и бра-
тята на хубавата Елена.
ПОМОНА (от лат. помум — „дърве-
сен плод") — латинска хамадриада, бо-
гиня на градините и овощията, непри-
стъпна красавица, обикната от бога на
градините Вертумн, който моЖел да
приема различии образи, и предрешен ка-
то старица, я склонил да му стане съ-
пруга. Един лес меЖду Рим и Остия бил
посветен на нея.
Статуя: „Помона" от А.Мебол- — Картина;-Церера
и Помона” от Рубенс Гелсрия Прадо в Мадрид. Епилион:
„Вертумн и Помона" от Овидий (Метаморфоэи).
ПОНТ (Понтос, грц. „море") — бог-
олицетворение на морето, възникнал от
Гея (Земята) без баща. От прегръдката
на Понт и Гея се родили морските бо-
, Жества: кроткият и мъдър старец Не-
рей, бог на спокойното и красиво море,
морският великан Тавмант. форкин,
бог на бурното море, и двете дъщери-
богини Кето и Евриб.ия.
ПОНТЙфИЦИ (лат, „мостостроите-
ли") — в Рим първоначално четиоима
уредници, който се гриЖели за поддър-
-Жането~на старите моетове и за строе-
Жа на нови, ho-късно Жреческа колегия,
служители на култа, но не на отделно
боЖество, а на цялото частно и общес-
твено богослуЖене. на'тях. принадлежал
надзорът на обредите, Жертвоприноше-
ниярта и календара, в старо Време те за-
писвали Жреческите анали. ьроят им се
увеличил най-напред на 8, а при дикта-
тора Сула стигналдо 15. Начело на ко-
легията стоял„върхоВният Жрец"~(пбн-
тифёкс макси мус), той разпрострял
Властта си над всички Жрёци св,ещенос-
луЖители, моЖел да размества и наказва
ко'легите си. незиденцията "му — ста-
рият царски дворец (региа), се намирала
на римския форум. Император АвгусИГсе
обяВил- и . за-понтифекс максимус/ сЛёд*
него всички императоре били облечени В
тази религиозна Власт, Помощници на
титулярите били младшите понтифици,.
който изпълнявали слуЖбата и на писари.
Името „Понтифици" е запазено и досега
в титлата на римския папа „Сомо пдн-
теФиче". 1 '•
ПбНТИЯ (грц. „морска", „Понтийска")'
— „повелителка на морето", епитет на
богините Афродита, Тетида и нереи-
дите.
/
ПОРТАОН (Партаон, грц.) — мити-
чески цар на Калидон, син на Агенор, ба-
ща на Ойней, дядо на Деянира и Ме-
леагър.
ПОРТУН (лат.) — сродно с Янус ла-
тинско боЖество на морските заливи и
пристанища, отъЖдествяванб с гръцкия
Палемон.
132
ПОСЕЙДОН (грц.; лат.: Нептун} —
бог на моретата и водите, син на Кро-
нов и Рея, според Омир — по-млая брат
на Зевс и втори след него по мощ, брат
на Аио, Хера. Деметра и Хестия. съ-
ппуг на неоеиаята Амфитрита, с която
Жпвеел В овопеи на морското дъно срея
с В ита от нереияи, тритони и други мор -
г.ки чуоовиша, Баща на много герои, ве-
ли'кани и фантастично същества: Орион,
Тритон, Амик, Антей, Сарпедон,
Скйрон, От, Ефиалт и Бузирис. Не-
гови синове са също Нелей, родоначал-
нцкът на нелидите, и едноокият Великан
Полифем, когото Одисей ослепил и с
moga.cu наблякъл омразата и преследва-
нето на бога. Посейдонов герои се нари-
то бог на постоянно променящата се
повърхност на многоликото море, Посей-
дон е аВтор на много метаморфоза. Той
направил И но и" меликерт морски бо-
жества, превърнал Перимела, любимка-
та на Ахелой, в един от островите Ехи-
нади. Макар велик бог на моретата и зе-
метръейте, той е подвластен на любов-
та"О'бичал Корон ида, която превърнал
във врана; насинил Медуза в~хр~а~Ш~ТГа
Минерва (превъплътен В птица) и
МнестраТкоято” надарил със способ-
ността.да си променя образа; превърнал
по нейно Желание насилената от него
Кенида в мъЖ, когото направил неуяз-
вим. Върху килима си Арахна втъкала
различните любовни похоЖдения на раз-
лично превъплъщаВания морски бог; той
се явил като юнец пред Канака, като
речния бог Ен и пей пред съпругата на
Алоей, като овен пред Бизалтйда, като
кон пред русата Минерва, като птица
пред змиекосата Медуза, като делфин
пред Мелантй.
Когато ЗеВс пратил голем ия потоп на
земята, по-малкият му брат помогнал с
Водите си, но после уталоЖил морето.
защот^моЖа^да-У^.о^паВ^и^нащсвйре-
пите бури. При състезанието си с Атина
П ала да с удар на тризъбеца направил' да
бликнё~солен извор от, сКалитё~'на~Л1фр-
пола, но боговете отсъдили първе'нство-
то на Палвяа заради маслината,"която тя
оа^а ня рояля. Богът на мооетата заедно
с Аполон построил стените на Троя, но
понеЖе цар Лаомедонт отказал~да му
изплати угрВореното ВъзнаграЖдение, го
някааял. Той намразил и Ахил, понеЖе
гръцкият герой удушил сина му Кикън,
и накарал Аполон да го убие.
Посейдон, като бог на разрушителната
морска стихия, щом ударел с тризъбеца
си по морскат^ повърхност,- събирал
облаците,- надигал вълнитеи прёдизвик-
вал бурите. Но само с едно кимване успо-
коявал разВълнуВаното море. СВещено'
Животно на бога бил конят, един от епи-
тетйте му бил „коннияпТ'ДдреВният чо-
Век си представял Вълните като скачащи
Жребци). Неговите празници се придру-
Жавали от конни състезания, те били за-
стъпенй и на истмийските игри Върху
Истъм (Коринтския провлак). Други све-
щени Животни на Посейдон били делфи-
нът и бикът. В най-старите митове бо-
гът на моретата е „земедърЖец", „зе-
меразтърсващ", защото според предста-
вите на дреВните земетресенията се
предизвиквали от подпочвените води. А
оттам идвало и земното плодородие, за-
това Посейдон е „фиталмиос" — „раЖ-
дащ". Негов атрибут е тризъбецът —
риболоВно копие с три остриета, оръЖие
и символ на мощта му.
Статуи: „Посейдон-, колосална статуя от храма на
Посейдон в Милос. — „Глава на Посейдон*, бронз от
нос Артемизион от V В.пр.н.е. — „Спорът на Посей-
дон с Атина". скулптурна ерупа от западная фронтон
на Партенона. — «Посейдон", релеф Върху бронзоВ на-
. бузник от шлем от Раэградско. — Квртими: „Нептун
и Амфитрита' от Рубенс. — Химии: .Към Посейдон"
от Омир: от Орфей.
В Рим староримският и староиталий-
ски бог Нептун първоначално бил бог на
сладките и дъЖдовните води, на коне-
въдството и конните състезания. Но
след като твърде рано бил отъЖдествен
с гръцкия Посейдон, станал бог и на мо-
ретата. Римляните му издигнали един
храм близо до фламиниевия цирк, а
друг — на Марсово поле за ознаменуване
на победата на Октавиан при Акциум.
ПОТОС (грц. „Желание", „копнеЖ") —
боЖество-олицетворение на любовния
копнеЖ, влизало в свитата на Афроди-
та.
Статуя: „Потос", копия от статуя на Скол ас 6 Дрез-
ден и В Галерия Уфици във Флоренция.
ПРЕТ (грц.) — митически цар на Ар-
гос, син на цар Абант и Аглая, брат-
близнак на Акризий. Борбата меЖду два-
мата братя започнала още в утробата
на майка им. После при иэострилата се
борба за надмощие .прогонил от страна-
та брат си. У него пък намерил убеЖище
Белерофонт. Съпругата на Прет Сте-
небоя (у Омир Антея) се влюбила В чуЖ-
денеца, но той не отвърнал на чувствата
й (ВЖ. Белерофонт). .
133
ПРЕТЙДИ (грц. „дъщери на Прет”) —
дъщерите на аргоския цар Прет Лизипа,
Ифиноя и Ифианаса, които не признавали
Дионис-Бакх за бог, или се противели -
на въвеЖдането на култа на Хера, за кое-
то били наказами от боговете с безумие:
Въобразявали си, че са крави — свеще-
ните Животни на Хера, и мучали силно из
полето. Излекувал ги чрез билки и въл-
шебни танци гадателят Мелампод, за
което получил половината царство на
баща им. След това безумието проминало
у други Жени.
ч.
ПРИАМ (грц.). — 1. Шестият и по-
следният цар на^Троягттай^ШЗ^ият син
на Лао мед о нт. Спасил'се като пода рк
(„откупен'У при първото нападение и раз-
рушение на 1роя от Херакъл, като оста-"
нал единствен Жив от братята си. Съпруг
на'Хекуба, баща от нея на ПФ'от ~пет-
десетте си синове и на много дъщери,
меЖду които са Хектор, Дейфоб, Па-
рис, Хелен. Полидор. Троил, Креуса,
Лао’дика, Кясанора, Поликсена. В бой-
ните действия не вземал дейно участие
пбради напредналата си възрасгп. Когато
Хектор паднал от ръката на Ахил,
Приам отишъл при него Цъв враЖия лагер
с подаръци, за да измоли с покъртителна
реч "трупа на сина си. Загинал при рухва-
нёто на i роя пред олтара на Зевс от
ръката на Ахиловии~'стт Неоптолем
(Пир), Митът за смъртта му е раэра-
ботен в трагедията на Еврипид „Троянки” .
и в поемата „Енеида” на Вергилий. —
2. Внукът на цар Приам, син на Полит и
спътник на Еней.
С/патуя; „Приам пред Ахил" от Б.ТорВалдсен. — Кар-
тина: „Приам пред Ахил" — Ваза от Вазописеца на кри-
вое.
ПРйАП (грц.) — син на Дионис и
нимфа (или на Афродита), отначало
малоазийско боЖество, после култът му
се разпространил по цяла Гърция и Ита-
лия. БоЖество на оплодителната сила на
природата, на градините и лозята, по-
кровител на овчите и кбзите стада, на
лозарството, пчеларството и риболова,
изобразяван с прекомерен фалос. В Жер-
тва му принасяли магаре и му въэливали
мляко и мед. Карикатурни негови статуи,
често от дърво, брядисвани в червено,
със сърп в ръката, били поставяни по гра-
дините и лозята главно като плашила за
птиците.
ПРОЗЕРПЙНА (лат.) —римското съ-
ответствие на гръцката богиня Пер-
сефона-Кора.
ПРОКНА (грц,) — дъщеря на атинския
цар Пандион и на нимфата Зевксипа,
сестра на филомела, на Ерехтей и
Бут, съпруга на тракийския цар Терей
и майка на И тис. За да отмъсти на мъЖа
си за неговото престъпление спрямо сес-
тра й филомела, заедно с нея убила соб-
ствения си син Итис и му го поднесла на
трапезата. Когато Терей я подгонил, бо-
говете превърнали филомела в ластови-
ца, Прокна — в слабей (у римските поети
обратно), а Терей — 8 папуняк. В Жал-
ната песен на слабея древните виЖдали
плача на майката, в чирикането на лас-
товицата — опита на нямата да разказ-
ва нещастната си съдба, а в качулката
на главата на папуняка — тракийската
гугла на царя.
Статуя: „Прокна и Итис" (V В.пр.н.е., В Атина). —
Картина: „Обедътп на Терей"- от Рубенс. — Епилион:
„Прокна" от ОВидий (Метаморфозы). «— Трагедия:
„Трапезата на Терей" от Софокъл (запазени
фрагменты). — ‘Вале: ..Вале на филомела" от
Йох. Щраус Баща.
ПРОКРЙДА (грц.) — дъщеря на атин-
ския цар Ерехтей, сестра и съпруга на
страстния ловец Кефал, която не могла
да устои на изпитанието за вярност, на
което я подлоЖил.
Епилион: „Цвфал и Прокрида" от ОВидий (Метамор*
фоэи).
ПРОКРУСТ (грц. „разтегач") — епи-
тет на атическия разбойник Полипемон
(или Дамаст, или Прокопт), който про-
свал Жертвите си налегло („Прокрустово
лоЖе"), по-късите раэтягал до дълЖината
му, а на по-дългите реЖел краката. По
същия начин Тезей „смалил" неговия ръет
и го убил.
ПРОМЕТЕЙ (грц. „прозорливият") —
титан, син на титана Япет и на океа-
нидата Климена (или на Азия, или на Те-
мида), брат на Атлант, Менойтий и
Епиметеи, баща на Девкалион. В бор-
бата меЖду нечестивия род на титаните
и боговете поддърЖал Зевс, но когато
Зевс поискал да унищоЖи хората, се въз-
бунтувал. Първото му стълкновение с
боЖеството било за Жертвоприношения-
та^След като хората трябвало да'колят
и да принасят Животни, възниквал въ-
пр'осът: каква част от закланотоЖивот-
нб да изяЖдат хората/ Прометей тряб:
вало да разреши спооа. Той заклал един
вол, насякъл го на парчета и го разделил
на две купчини. На едното място отделил
костите, като ги покрил с малко мазнин'а
и обвил с коЖата, а месото, по-ценната
част, скрил в търбуха и предложил на
134
Зе8с да избира. Зевс, разбора се, разбрал
имамата ил Rro пя|? Нчел яа ОЛЦМПЦЩ
ците по-малоценната част (оттогаВа
nphjfcepmHnripnHmiifimia^xopama запазвали
за себе си най-ценното месо от Живот-
ното). Но отмъщението не "закъснялб.
Зев<Г~наоеаил. на ХесЬест да извае* от
ВляЖна „глина—съблаяънта — .Жената
Пандора, и я изпратил. при _Прометеевия '
браУЁпиметей с урна, 6.конто били
скрити Всички злини, нещастия и болес-
тиТТТрометей пък' откраднал оаъня от
Олимп или от ковачницата "на Хефест,
или- от колелото на слъяч~ёва'та~кЬлёсни-
цаг КраЖоата причинила анеба на ЗеВс,
който кроял други планове за смъртните:
според Ьсхил — да ги унишоЖи напълно.
И поръчал на Хефест да прикоВе Проме-
тей На Скала В КаТЯсаз на края на земята
по безлюдната скитска пустиня. Хефест,
макар и против боля та си, забил Железен
кол В гърдите му, извил ръцете му назад
и оковам цялОФо му~ тяло във вериги. В
тази работа му помагали’ЗёВсбвите слу*
ги Кратос и Биа („Власт" и „Сила"). Чо-
ВеколюбиВият Прометей уВиснал ~ на
скала та — денем орел му кълВял непре-
къснато черния gpob, който Всяка нощ
отноВо йзраствал НегоВ бсбоёодитёл
бОТГйёбЯЯЯГХерйкъл, който-мина Вал край
Кавказ, зе-да търсй~~гоадината на хес-
перидите, откъдето искал да откъсне
златните ябълки. Той съжалйл ПрикоВа'нщГ
титан. Но не само от съЖаление го-спа-
сил от мъките. I ероят се надявал, че от*
този прозорлив нёпокорник те научи къдё
„ се намйра градината с ябълките. Затова
той-убил-със. гтоеда_ор£да^оазоил~Вери -
гите и го освободил. В полза на Прометей
се~ отказал от безсмъртйето си кента-
въоъ.т Хирон. Според по-кЪ'сг<п~~гйцгп'ове
Прометей не'само предал на хората бо-
Жествения огън, той им показал изгрева
и залеза на небесните звезди и красотата"
им,~тбйтэп~яэуток~да четат и да пищат,
дарил ги с творческа памет, измислил им
кооабите, показал им как да Впрягат до -
битъка”Предй~Прометей хората нр по-
знавали лечебната сила на разните Оилкй-
но този чоЙёколюбец ги научил как да ей
прйготвят лекарстватаёТой също уста-
новил разните начини з?~гад~а~ёНё7катс1 се
тълкуВат сънищата, приоодните знаме-
ния, летенето на птиците. От него раз-
боали какВи богатства крие в'недрата си
земята. Прометей научил смъртните да
мислят и да разсъЖдават. Всички изкус-
тва на хората били от него. Ёсхил го
представя kahno изобретател и йлаго^ё-
тел на човечеството, който счовёко-
любиёто си навлякъл гнева на боговете.
В Атина го почитали неравно с Хефест
и Атина, на празника му проСТёШеи
устройвали надбягвания със запалени
факли. иьразът на 11рометей се утвърдил
кёто Образ на смел борец срещу тира-
нията, за правдата и справедливостта.
Статуи; „Прометей* от Н.С.Адам. от Г.Мэркс. —
„ОсВобоэкдаВането на Прометей" от ф. Леспиньола.
— Хартини: „Прометей" от Тициан; от фойербах; от
Бьоклик. — „ПрикоВзният Прометей* ат Рубенс; от
П. Тибалди. — „СъздаВането на чоВека от Прометей*
от Л. Силвестър Млади. — Трагедии: „Прикованият
Прометей* от Есхил, от Калдерон. — Лирична драма:
„ОсВободеният Прометей" от П.Б. Шели. — Пиеси:
„Прометей* от Гьоте. — „Освободеният Прометей”
от Хердер; от В, Ефтимиу, — Поема: „Прометей* от
Байрон. — Опери: „Прометей* от Р. Вагнер-Реаени; от
К. Орф. — Симфонични поеми: -Прометей* от Лист;
от А. Н. Скрябин. — балетка музика: „ТВорението на
Прометей’ от Бетховен.
ПРОПЕТЙДИ (грц.) — момичета от
о.Кипър. ПонеЖе отричали боЖестве-
ността на Венера (Афродита), тя ги
Вкаменила.
Епилион: „Керасти и лропетиди" от ОВидий {Мета-
морфоза). -
ПРОТЁЙ (грц.) — слуЖещд на Посей-
дон морско боЖество, което Живеело на
о. фарос, пред египетския бряг,. където
пасяло тюленовите стада на- Посейдон,
или в Тракия (Халкидика), мъдър Всезнаещ
старец, който. притеЖавал неизчерпае-
мата способност да се преобразява и
пророческа дарба, пророкуВал само кога-
то бивал насилван. Когато Менелай бил
отхвърлен на египетския бряг. нимфата
Еидотея го научила как да поиска от
Протей, баща й, предсказание. Докато
спял на брега, Менелай го овързал здраво
и макар морският бог да се превръщал на
лъв, дракон, пантера, глиган, дърво и те-
чаща вода, накрая, изтощен, открил на
упорития воин как да се върне в роди-
ната. У Вергилий до услугите на Протей
прибягнал и пастирът Аристей, за да
научи кой е довел нещастния мор по пче-
лите му. „Всезнаещият старец" предска-
зал още на Тет.ида, че бъдещият й син
(Ахил) ще надмине делата на баща си,
а научил Пелей как да овладев бъдещата
си съпруга. Според един вариант бил цар
на Египет.
Епилион: .Протей" от ОВидий (Метаморфоза). —
Химн: „Към Протей* от Орфей. — фарсоЗе: „Протей"
ат Х.Закс. — „ЛюбоВта на Протей" от А. Р. ЛьосаЖ.
— Р&эказ: „За старая Протей* от В. Раабе.
ПРОТЕСИЛАЙ (грц.) — син на Ифи-
къл от филака, тесалийски военачалник
в похода срещу Троя, пръв скочил от ко-
135
работе на троянския бряг и според пред-
сказанието пръв от гръцките Воини бил
убит от Хектор, 8Ж. Лаодамея. След
смъртта му боговете се смолили .над не-
утешимата му съпруга Лаодамея и Хер-
мес го пуснал да излезе за три часа или
за един ден из света на мъртвите. След
този срок тя слязла заедно с него в Аида.
Според друга Версия след смъртта на съ-
пруга си Лаодамея му създала собствен
култ пред восъчна статуйка с неговия
образ. Баща й хбърлил статуйката В огъ-
ня, но с нея и тя се хвърлила в пламъците.
Диалози: „Разговори в царстбото на мъртбите" (19:
Еак, Протесилай, Менелай и Парис} от Лукиан.
ПРОТИРЁЯ (грц. „намираща се пред
вратата", „в преддВерието") — епитет
на гръцката богиня на л'оВа Артемида,
която била винаги готова да се притече
на помощ. Назована още Йлития като
помощница на родилките, нейно съ-
ответстВие е латинската богиня Лу-
цина.
Химн: „Към Протирея’ от Орфей.
ПРОТОГОН- (грц. „пърВороден") —
двуполово боЖество от орфическата
теогония — сВетовен дух, представян
като птица, излюпена от „световното
яйце". Сроден или тъЖдестВен с фанес
(„излъчващия светлина"), известен .още
като Метис („Промисъл"), Ерос („Лю-
бов"), Ерикепайос (значението на ду-
мата неизвестно). След като родил Нощ-
та и чрез нея създал Кронос, бил погълнат
от КроносоВия син ЗеВс, който така се
домогнал до пълната Власт над света.
Химн: „Към Протогон' от Орфей.
ПРОфАН (грц. „извън храма") — не-
посветеният В боЖествената служба, в
Mlicmeppuuie, неучсЦяивуваЩ в богослу-
Женйето. “' —
ПСАМАТА (грц. „момичето от пясъ-
ка") — морска богиня, една от перей-
дите, сестра на Тетида, майка на фок.
За да отмъсти за убийството на сина си,
пратила бесен Вълк сред стадата на Пе-'
лей. След като Тетида се застъпила за
своя съпруг Пелей, тя вкаменила звяра.
ПСИХЁЯ (грц. „душа") — най-младата
от трите дъщери на един цар и една ца-
рица, с красотата и обаяниёто си при-
личала по-скоро на изящно произведение
на изкуството. Хората започнали да се
поекланят пред нейния образ, както преди
това се прекланяли пред ^Афродита
(Венера). Заради запустелите си олтари
пренеорегнатата богПЙЯ^се разгневила и
поЖелала да.си отмъсти. Тя пратила своя
син~Ербс (Амур) да я накара със силата
на стрелите си да се Влюби в най-пре-
зряното същество нФ Ерос, пленен от
красотата и мило Вид HiScmma на девой-
ката, сам се Влюбили нея. Психея заЖи-
Вяла щастливо И небёсния двдрец на бога.
ЕдинЬ'тВгноп1и, кишни ишргаалц' "девой-
kaijff, било, чё не тоябвало да Види с очи-
те си на смъртна лицето на Ерос, докато
стоял1" цнеините обятия. Той остаВал
Винаги невидим за нея, защото я спохоЖ-'
дал все~нощем и не прзболявал да запали
В негово присъсгпВие каквато и да било
светлинка. а сёёттеглял бързо ощепреди
изгоев. От друга страна, друЖбата на
Психея с бога събудила завистта на дВе-
те й сестои. Те дори й подхВърлили, че
до нея Всяка нощ се промъкВа змей, който
скоро ще я погълне заёдно с роЖбата В
утробата й. Клетата не устояла на съ-
мненията си и когато една нощ Ерос по-
тънал В дълбок сън до нея, поднесла до
лицето му запалена лампа. Наистина по
неземната му красота се убедила, че е бог,
н о когато сё над весила да го целуне, го -
ряща капка от маслото на лампат'а кап-
нала~Вър~ху неговото рамо и в мига~Ерос
ско'чил~и отлетял към Високото нёбе
Убола се през това Време надълбоко от
острието на една стрела от колчана, и
бе'з това влюбената Психея разпалила у*
себе си още no-безумна любое към бога
на любовта. Дълго се лутала тя с неспо-
койна душа- да търси своя Ерос, дълго се
старела да омилостиви боговете с роб-
скй молби. Докато~Ерос стенел от бод:
ките на раната? Афродита прёследвала
непрекъснато девойката с кипящо от яд
сърЦё, че синът й се влюбил В съперни-
цата на нейната красота. Тя подложила'
Психея на дуюго мъчения и изпитания,
дори й заповядала да слезе, в скръбното
царство на мъртвите и оттам да изнёсе
за Афродита В затворена урна малко от
хубтртя ня Пррпясбпня. От любопит-
ство Психея отворила кутията, преди да
я gage на АФоооита, но вътре нимало'
нйкаква хубост, а истински стигийски
сън. Гъстият му облак се разлял над ця-
лото й тяло и веднааа тя изпаднала в
безсъзнание. в това Време Ерос, оздраВял
от'теЖката рана, потърсил сВоята Пси-
хея и след като я намерил, я изтръгнал
оггГ'дълбокия сън пак чрез докосВане на
ст релите си. А съня скрил отново на"прё-
дищното му място. След това се явил
като моли тел пред великия Зёве и му из-
ложил делото сиТЗеВс. макар доста патил
136
от изкуството му, се показал благоскло-
нен към двамата. СВикал на събрание бо-
говете и пред самата Atppogurria дарил
безсмъртие на Психея, като й поднесъл
чаша с амброзия, и пожелал на Ёросда се
рад За Вечно на сВоята любой В прёгръд-
ките на Психея. ТоВа е приказката на Апу-
лей „Амур и Психея" В романа му „Ме-
таморфоза" („Златното магаре").
Скулптурна групв: «Ерос и Психея” (мрамор), 8 Ка-
питолийская музей В Рим. — С/п&туи: .Амур и Психея”
от Каноба. — -Меркурий и Психея” от Р. Бега. — „Пе-
чалнета Психея" от ПаЖу. — .Картина: „Ерос и Психея"
от Рафаело. — -СВатбата и бракътп на Амур и Психея"
от ДЖулио Романо. .Амур и Психея" от Рубенс; ат Ко-
кошка; от А.Ван Дайк. .Историята на Психея” от,
Л.СилВестър Шади. Драма: -Психея и Купидон” от
Калдерон. — Паями: -Амур и Психея" от Щорм. — -Ода
за Психея" от Китс; от М. А. Богданович. — Роман:
.ЛюбоВта на Психея и Купидон" от Лафонтен. — Опе-
ри: .Психея" от Люли; от Скарлати; от франк. — Ба-
лет: .Психея" от Люли.
ПСИХОПОМП (грц. „изпращач на ду-
шите") — епитет на Хермес в каче-
стВото му на бог, изпращач на душите
на мъртвите 8 подземното царство.
ПТЕРЕЛДЙ (грц.) — Внук на Посей-
дон, син на Тафий, баща на шест сина,
цар на телебоите на о. Тафос. Дядо му
Посейдон го направил безсмъртен, като
му посадил златен косъм на глаВата. Си-
новете му предприели поход срещу Аргос,
в който били разбити. Но воЖдът на не-
приятелите Амфитрион не моЖел да
завладее напълно острова, докато Пте-
релай бил Жив. А неговата дъщеря Ко-
метд се Влюбила горещо в Амфитрион,
отскубнала златния косъм на баща си и
той умрял. Амфитрион убил Комето за-
ради измяната й и покорил Тафос й съ-
седните острови Ехинади.
Р
РАДАМАНТ (грц.) — син на Зевс и
Европа, брат на Минос, Втори съпруг
на Алкмена, заради сВоята справедли-
Вост и мъдрост след смъртта си един
от тримата съдници — следоВател и
обвинител В подземния свят.
РАМНУНТ (арц.) — най-северният
град в Атика, дн.ОВрио Кастро, известен
със старин храм и. статуята на Неме-
зида, „рамнунтийската" богиня на въз-
мездието.
РЁЗОС (Рез, вероятно ВъВ връзка с
лат. гех, „цар") — тракийски цар на
областта на долна Струма, който на де-
сетата година от Троянската война
се притекъл на помощ на троянците с
вълшебно белите си коне. Според Апо-
лодор син на речния бог Стримон и му-
зата Евтерпа (или Калиопа). Одисей и
Диомед го убили и му отвлекли колес-
ницата с конете, защото според пред-
сказанието Троя не моЖело да бъде прё-
взета, докато те са на паша пред града
и пият троянската вода.
РЕМ (лат.) — брат-близнак на Ромул.
РЁЯ (грц. rheo „тека") — „богинята''от
която тече Всичко", според някои тъл-
куватели името й означава „земя". Дъ-
щеря на Уран и Гея, в орфическата тео-
гония на протогон — сестра и съпруга
на Кронос, като майка на олимпийските
богове начело със Зевс, се отъЖдествя-
Вала с малоазийската богиня Кибела '—
„великата майка на боговете". Нейни по-
стоянно спътници и свещени зкивотнй
са лъвоветё, те теглели колесницата й7
Нейният култ иМЭЛ бргиастичен харак-
тер, тя свещенодействувала заедно със
синовете Ди — Жрецита к'брпбёнти, из
планините. В Атика В чест на Рея и съ-
пруга й се организирали празненствата
кронии.
Химн: -Към' Рея" от Орфей.
РЁЯ СЙЛВИЯ (Рея, Силвия, наричана
още с поетичното име Йлия) — според
римския мит родоначалнйчката на риМ-
ляните. Дъщеря на Нумитор, митичес-
кия цар на Алба Лонга, когото негоВият
брат Амулий отстранил от Властта. За
да няма наследници от страна на брат
си, Амулий убил сина си Нумитор? а дъ-
щеря му направил Весталка. Ко'гатб во-
преки това тя станала майка от Марс
нгГблизнаците но мул и “Рем, чичо и х'Вър~-
лил децата В Ти_бър, а майка. им_затв.орил
В тъмница или удавил^ но тя станала ре-
чна богиня.и.съпруга на речния бог. Според
no-стар мит Рея Силвия била дъщеря на
Еней.
РОБЙГО (Рубиго) — римско боЖество,
ту мъЖко, ту Женско, което според мита
предпазвало посевите от главня. Пред-
ставили си го като куче или лисица, праз-
нували му през април робигалии.
137
РОГЪТ НА ИЗОБИЛИЕТО — рогът. на
козата Амалтея, конто някога кърмила
малки‘я"3евс на о. КритГсимВол на богат-
ство и земна благодат. От него течели
нектар и амброзия, и Всякакви храни и
напитки7~|<аЧ<Вито поЖелаел притеЖате-
лят _му. Атрибут на Гея, Тюхе, Фор-
туна.,. Пдугпос и др, богове. У Овидий е
рогът на речния бог Ахелой, който се
състезавал с Херакъл за ръката на Де-
янира. През време на борбата рогът на
Ахелой се откършил, а наядите го на-
мерили и напълнили с цветя и плодове
(вариант: Херакъл му върнал рога и по-
лучил срещу него рога на козата Амал-
тея).
Епилион: _Роаът на изобилието" от ОВидий (Мета-
морфоза).
РОМУЛ (лат.) — митически основа-
те7? и бръв цар на Рим,'син на Марс'и
весталката Рея Силвия (Илия), дъще-
рята на царя на Алоа /хонга ^Н ум и тор,
брат-близнак на Рем. Iехният чичо Аму-
лий бил отстранил брат си от престола
и заповядал да удавят в Тибър новоро-
дените блйзнаци. Изхвърлени от вълните
на брега, те били кърмени от вълчица,
пратена.от Марс („Капитолийската въл-
чица'1). намерени и отгледани от овчаря
фаустул и Жена му Ака Ларенция? Ко~
гато пораснали станали овчари, отмъс-
тили на Амулий и върнали на Нумитор
властта над Алба ЛонгаТНа мястото,
където ги намерила вълчицата, основали
Рим "(7БЗ г. пр. Н. е.). При издигането На
стените му между Ьратята' избухнала
свада, Ромул убил Рем и станал първият
римски цар. Но римляните нямали.Жени.
затова поканили на празненството свои-
me съседи сабиняните и им грабнали дъ-
щерите. МеЖду двете страни избухнала
война/която завършила с помирение на
бащите и съпрузите на сабинянките и с
подялба на властта меЖду Ромул и са~
бинянския цар Тит Таций. След негоТЗата
смърт Ромул бстанал единствен римски
владетел. Чой бил обоЖествен по на-
стояВане на Марс пред Юпитер, в ранена
колесница бил възнесён на небёто ~и по-
лучил" името Квирин. Хвърлёно от него
к^иё~вър\у"ПалатинсЕ'ия хълм пуснало
ко_ре±щ. ~~~~
Статуя: ЛВзмата бозэещи блйзнаци и Капитолий*
ската Волчица* (бронз). — Хзр/тша; „Ромул и Рем бо-
заят от Вълчицата" от Рубенс, Капитолийската пи-
накотека В Рим. — Епилии. „Копието на Ромул", .Ромул
и’Херсилия", „ОбоЖестВяВамегпо на Ромул" от ОВидий
(Метаморфоза). — Драма;-.Ромул и Рем” от Х.Закс.
— Опера; .Ромул и Рем" от ф.КаВали",
С
САБАЗИЙ (Сабос, грц. навярно „спа-
сител") —j фригийско-тракийско боЖе-
ство на растителността, земеделието
и лечението, Оргиастичният му култ пре-
минал през V в. пр. н.е. в Гърция, оттам
— в Рим и ое слял с култа на орфичес-
ко-.тракийския Дионис-Бакх. Макар че
името му станало епитет на Бакх и че
неговата природа и обредност е близка
до Дионисовата, богът имал и други ка-
чества: наричал се още Загрей, бил син
на Зевс (Юпитер) и на Персефона
(Прозерпина), с която ГръмоверЖецът
се сблиЖил под образа на змей. Като
отроче Сабазий бил кърмен от нимфата
Ниса и бил разкъсан от титаните на три
части' Атина (Минерва) залазила и
предала на Зевс сърцето му. Мистериите
му били свързани с нощни къпания и пре-
чиствания и се отличавали с разпусна-
тост. По-късНо името му. станало епи-
тет на Зевс (Юпитер) и на юдейския бог
Саваот. Бил изобразяван като бра'дат
мъЖ с фригийска шапка, Жезъл и борова
шишарка. У нас са намерени многобройни
негови оброчни паметници във вид на
ръце с благославящия Жест, който по-
късно възприело християнството. Те
произхоЖдат от големите градове фи-
липопол (дн. Пловдив), Августа Траяна
(дн. Стара Загора), Сердика (дн. София),
Пауталия (дн. Кюстендил) и от Долна
Мизия (дн. Сев. България): с.Градница,
Габровско, с. Красен, Русенско, и др.
Химн: .Към Сабазий" от Орфей.
а
САБИНЙНИ (сабини) — староиталий-
ско племе, обитавало планинската облает
северозапаоно от Рим, съседно на рим-
ляните. Техните дъщери били похищено
от първите римляни, но се помирили с
тя>Г и станали майки на новото римско
поколение. Техният воЖд Тит Таций ца-
рувал заедно с Ромул над Рим,
Картина: -ГрабВането на сабинянките" от Рубенс: от
Н. Пусен; от П. Пикасо.
салАция (лат.) — римска богиня на
бурното море, сродна с гръцката Тетия, \
съпруга на Океан, майка на Тритон.
САЛИИ (лат. „скакачи") — римска ко-
легия от 12 Жреци на Марс, у Вергилий
— на Херкулес, според мита учредена от i
царя Нума Помпилий, по-късно две ко-
138
легии Жреци от култа на Марс, който
през първата половина на март и през
октомври обикаляли В. старинно римски
носии с култоВи танци и песен свеще-
ните места на Рим. При тези шествия
носели 12 щита („анцили"), единият от .
тях според мита бил паднал от небето
през времето на Нума Помпилий!
САЛМАКЙДА (Сзлмацида, арц.) —
1. Бистър и според мита с ослабително
ВъздейстВие изВор В Карин, Югозападна
Мала Азия. — 2, Наядата на същия изВор,
Влюбила се В красавеца Хермафродит,
когато се къпел В извора й, била отблъс-
ната, но по нейна молба боговете я слели
с младеЖа в едно дВуполоВо същество.
Картине' -Хермафродит и Сзлмацида" от А. Карачи.
— Епилион: „Хермафродит и Салмаиида' от Овидий
(Метаморфоэи).
Г ’ •
САЛМОН ЕЙ (грц.) — син на тесалии-
ския цар Еол, баща на Тирд. Построил си '
град В Елида и му дал сВоето име. Запо-
Вядал да му при'насят ЖертВи като на
ЗеВс и се опитвал да произвеЖда гръм
и мълнии като него, но ЗеВс го поразил
и захвърлил В Аид.
САРАПИС — ВЖ. Серапис.
САРПЕДОН (арц.) — 1. Син на ЗеВс
и Европа (или на Лаодамея), брат на
Минос и Радамант. След свада с Минос
се преселил от Крит в Ликия, Мала Азия,
където се Възцарил. През време на
Троянската война се сраЖавал на стра-
ната на троянците, Втори по хрзброст
след Хектор, но бил убит от Патрокъл.
Зевс предал трупа му на Хипнос и Та-
натос да го занесат в родината му. Не-
говите двама сина придруЖавали Еней в
пътя му към Италия. — 2. Гигант, син
на Посейдон.
САТЙРИ (грц.) — низши боЖества,
който според митоВете ЖиВеели на зе-
мята, духоЙе на диВата природа, олице-
творяващи нёббузданата Зшвотинска
похотливост. Сродни на нимфите,-npTj-
друЖаВЗТЯГнаВсякъде с лудориите си Ьо'га
на виното и веселието Дионис-Бакх,
обичали танците, зВуците на флейгпата
и овчарската свиока на горския бог Пан.
В ранното антично изкуство са изобра-
зявани като хора с конски уши, конска
опашка и копита или като полухора-по-
луконе Ту сатир, ту силён е фригийският
бог Марсий, когото Жив одрал Аполон
и оплаквали неговите братя. Сластните
сатири се опитали да овладеет красива-
та хамадриада Помона. Но с течение на
Времето в изкустВото започнали да из:
образяват сатирите с оолагородени чер-
ти, опашката им станала no-малка, уши-
те’ им добилй ОбикНбвёНйФа си форма,
рогата им се скривали под косата. 1 ака
В класическаггта ёпОха сатйрйптё~сгпанали
идеален тип на мъЖка красота. Многог
бройни изображения" върху Вази. В днеш-
ните български земи се срещат изобра-
зени върху оброчни плочки на Дионис.
Статуи: „ПочиВащият сатир" от Праксител
(IV 6.пр.н.е., копие В Капитолийский музей 8 Рим). —
.Сатир с Дионис' от Лиэип (IV 8.пр.н.е.). — „Спящ
пиян сатир" или „Барберинският фаун' (III В.пр.н.е.)
„Млад сатир' от бромэов канделабър от гробница до
Меэек. ХаскоВски окр. — „Бюст на млад сатир" (от
Кюстендилско). — Картина: „Сатир и нимфа" от Ве-
ронезе; от А. Матис — „Сатири и нимфи' — от бан
Дайк; от Н.Пусен. — „Сатир и нимфа', .Сатир и мо»
миче с кошница с плодове", „Нимфи и сатири". „ДВамв
сатири’ от Рубенс. — Гравюра: „Семейство от са-
тири" от Дюрер. — Поема: „Следабедът на едим фаун"
от Ст.Маларме. — Симфонцчна поема: „Прелюд към
следобеда на един фаун" от Дебюси.
САТУРН (лат.) — староиталийски бог
на посевите. покровител на земеделския
труд, овощарството и Винарството, ра-
но отъЖдествен с гръцкия Кронос, Вре-
мето на неговото управление над бого-
Вете се смятало за златния Век на земята
—~ВЖЭ Hi paBfeBfaffBO, ПЗббилие й вечен
мир. Съпруг на родната си cecmpa'1Uhc,
богинята на Жътвата и плодородието.
Баща на Юпитер, Нептун, Дит, Юно -
на и .Церера, станал баща на кентавъра
Хирон и на Пик. Свален и хвърлен в Оркус
от децата си и наследен “от ЙЗпитер.
Неговият празник сатурналии започвал
на 17 декември и се чествувал~ВСЯКа~го-
дина.
САТУРНАЛИИ (лат.) — римски праз-
ник в чест на бог Сатурн, който тряб-
Вал<Г да напомня за щастливите дни от
Сатуоновия Век на сВобоаата и рзВен-
ството. Започвал на 17 декември и трэял
първоначално 3, от императорската епо-
ха — Ь до 7 д'нвГТТрёусТпановявана била
всякаква работа, училищата били згтва-
ряни. Праэнуван бил по гръцки образец с
волност и веселие. Започвал' с жертво-
приношение в храма на Сатурн на римския
Форум, след което слагали обща трапеза'
пред храма. Там изчезвали' социалнитё
различия, господари и роои се ббслуЖвали
взаимно. Разменяли си подаръци .— пе-
чеш1_глинени фигурки и восъчни свещи,
който се продавали на обществени места
и по лавките. На улиците никой нёГобли-
чал тога, всички носели домашна роба, на
глаВата — кръгла плъстена шапка — сим'-
139
г .
Вола на свободния римлянин. По домове-'
те_ госпддарите поднасяли блюдата, на
роботе си, който били' възлегнали.върху
господарските дибани край трапезата и
били свободно да критикуват господа-
рите си. Но тоба траяло само през днитё
на сатурналиите!
С ВАДА (Суада, Убеда, лат. „предумва-
не") — римска богиня-олицетворение на
предумването, съответствие на гръц-
ката Пейтй, една от харитите.
СЕДЕМТЕ ПРОТИВ ТИВА — походът ,
на седемте аргибски герои намело с По-
линейк и Адраст срещу ззщитниците
на „седмобратната" Тиба намело с Етео-
къл — борбата за бласт между двамата :
сина на Едип, над който тёгнело прокля-
, . тйёто на съд'бата. След като Едип се
ослепил и ртиииъл в изгнание, а Йркаста
се обесила, синовете им Етеокъл и Но-
лйнёйк се споразумели да царуват в ТиВа
на смени за срок от Погодина. Но Етеокъл
; нарушил. споразумението" за~' поредно
: управление и не допуснал врат си в града,
: което станало причина За"'гГйхЬд~3'.'~'П0^з
това време Нолинеик се бил оттеглил б
изгнание 6 Аргос при "цар Адраст, който
го оЖенил за дъщеря си Аргея и сам за-
станал намело на похода против Тиба.
ВоЖдовете на нападателите застанали
Всеки пред една от вращите на крепост- '
та. гадателят Амфиарай, син на Оиклей,
Гидёй, син на калидонския цар Ойней,
силният К а ланей, син на Хипоной, Хи-
помедонт, син на Аристомах (или на'ТгГ"
лай), Партенопей, син на Меланион и
ловдЖийката Ата ланта (освен тях Ад-
, раст' и 11длинёйк). итбътре застанали
защитниците Мелании, Полифонт,
М'ёгЭ'рвй, Хипербии, Актор, Ласте-
’ нес-и Етеокъл — седем срещу Ъедем.
Имената Варират В различните изтом-
ници. (Есхил, Софокъл, Еврипид и Аполо-
дор). АмЖ,арай отнамало не искал да
|участвува. защото като гадател npegi-
виЖдал, ме никой герой няма да се Върне
.от битката. 1ой дори се скрил, но съ-
пругатз. му Ёрифила, подкупена от По-
линейЕ-с фаталнзта огърлица на хар-
м~ония, издала скривалището му. 8 града
ниците, че ще отОлъснат нападателите,
ако се принесе в~Ж~ё'р'тва"на"Арес никой
; от наследниците на Кадмовите воинй-
спартиТ" в а да . спаси отечестбото ей,
Менойкей,; синът на Креонт, сам до-
броволно се пронизал с меча точно срещу-
пещерата, б която някога Живял змеят
; на Арес. Героите от Аргос устроили Жер-
твоприношение пред стените за бога на I
войната и смъртта и се заклели, че ще I
сринат крепостта или ще напояггчтиван- I
ската земя с кръвта си. Изпратили на- I
пред Тидей да поиска ключовете на кре-
постта и като получили отказ, насте-
лили б пълно въоръжение. Етеокъл също
бил бъоръЖил тиванците. СраЖёнието
забършило с пълно пораЖение на напада- \
телите. Надменният Капаней успял да се
изкачи по стълбата на крепости эта сте-
на и Ре провикнал оттам, че и Зевс не
моЖел да го спре по-нататък със свет-
кавиците си. Но Веднага бил поразен от
мълнията на I ръмовер>кёца~ и се стро-
полил отвисоко. Нападателят Тидей, на-
ранен "смертоносно, се разгневил страш-
но,-раёцепил черепа на вече падналия за-i
шитник Мелант и изпил мозъка му. Бо-
гиня Атина,. която оотогава искала да го
дари с беземъртие, сега си оттеглила
благоболенйёто от него и тпп бил убит
Адраст се спасил на бързия си кон. Пред
гадателя Амфиараи земята се разтво-
оила и го погълнала заедно с колесницата
и конете му, но по-нататък Зевс го спа-
ейл и наплавил беземъотен. Хипомедонт
и ПартенопяГ|..са-пазбагали, От защит-
ниците оцялял само Етеокъл. Накрая два-
мата братя, пламнали от Взаимна бясна
омраза, сё втурнали един срещу друг с
мечовете и копията сии се погубилшТиба ,
била спасена и Креонпубратът на Иокас-
та, поел управлението й. По-късно еп и-
гоните отново нападнали Тиба, превзели
я и я разрушили.
Релеф: „Седемте против ТиВа’, сцена из митэ. де-
тайл от украсата на амфората-ритон от златното
Пэнаеюрско съкровише. — Трагедии: .Седемте срещу
Тива“ от Есхил. — .финикийките" и .Молителките“ от
Еврипид. — .Тебаида' от П. Папиний Стаций (1 в.).
— .Тебаида, или Братнта врэаоВе' йт Расин. — „Фи-
никийките" от Шилер (превод на Еврипид). — Опера:
„Спасвнието на TuBa" от Р. Келтерборн.
СЕКУРИТАС (лат, „сигурност") —
римска богиня, олицетворение на сигур-
ността и безопасността — политическа
проблема на римската'република. Погле-
дите на римляните често се обръщали
към нея, колчем римският мир (₽зх Ro-
тапа), наложен от Август след граЖдан-
ската война, бил застрашаван. Назлича-
вали Сигурност на императора и Сигур-
ност на римския народ. Образите и на
двете разновидности били печатани вър-
ху римските монети.
ДЕЛЕНА. (грц. .блестяща", „лъчиста",
лат.: Луна) — богинята нз луната, из-
вестна също под името Мена. Дъщеря.
на титаните Хиперион и Тея, сестра
140
(или съпруга) на Хелиос (Слънцето) и
Foe Тзопата), И по-късйо Ореме отъЖ-
дествяВана с Хеката; Артемида и не-
бесията АсЬоодита. „ЛяВото око" на
с.ВетоВния боа. Носи се както Хелиос rm
небето на блестяща колесница, теглена
от дВа бели коня, или В орфическата тео-
гония по подобие на Хеката, теглена от
бици. ТъЖна.1 понеЖе била безнадеЖдно
Влюбеня R непробудно спящия красабец
Ендимион, който предпочел вечната
младост при непробуден сън и когото
посещабала нощем В пещера на планината
Аатмос В Кария. Поради ярявянетп и В
различните Фази пърВообраз на Вечната
промяна на нея дреВните приписВали
Влияние Върху поиоодата и Живота на
хората. Покровителка на магьосничките,
ко’итп-бёпели и сушели магьосните билки
на лунна светлина. Според дробно~схВа-
шяне пВуполоВа — мъЖка и Женска богиня,
дВурога.поради образа й ВЪърВата. й'п'о-
слеоната четВърт.
Релеф: .Селена" Оърху юЖния фриз на олпгарэ на Пер-
гам. — К&ртини: „Луната и хорите" от Тинторето.
— „Селена- от ПерудЖино. — Химн: „Към Селена" от
Омир.
СЕМЁЛА (грц.) — първоначално тра-_
ко-фригийска хтонична богиня, прёмцнала~
едновременно сДионисв! ърция, където
била смятана за дъщеря на тиванския цар\
Кадъм и на Хармония, люоимКа на .
ЗеВс. П~о~съ8е'гпа на реВниВата Хера, коя-
то~се явила пред -нея под образа на _ба-
Вачката й Бероя, Семела поискала от ЗеВс
да й сепокаЖе В истинския си боЖестВен
Вид, ВЖ. Дионис. Но капро смъртна не
могла _да устои на мълниите му. 'Зёве
успял да_спаси от утробат.а"и.~неродения
и недрносен Дионис, когото Вшил В бед- ,
рото си и го д^рЖалдпам" до брёмёто на
поВторното му 'рёЖданеГ’По^РьснбТГиб-
нис слязъл .В~подзёмния,.с.Вят~й"оттам"я
извел на Олимп, където я обоЖёствил “под
името Трона.
Картина: „Юпитер и Селена- от Тинторето. — Епи-
лион: „Семела” от ОВидий (Метаморфози). — Химн:
„Към Семела” от Орфей — Поеми: „Семела" от Шилер:
от Тенисон. — Оратория: .Семела- от Хендел. — Опе-
ри: „Семела” от И. В. франк; от М. Маре.
СЕРАПИС (Сарапис = Озирис + Апис?)
— едно от главните боЖества на ели-
нист'ическия Египет, широко разпростра-
нено също В Гърция и Рим. ОбединяВало
египетски и гръцки култоВе: египетският
Озирис, Великият бог на умиращата и
ВъзкръсВаща природа, бил отъЖдествен
с гръцките ЗеВс, Плутон, Хелиос и
Ерос, така се е получил общ бог на Жи-
вота, смъртта и лечението. Култът му
бил официално Въведен В Египет от Пто-
лемей I с цел да се обединят дВете кул-
тури на религиозна осноВа. В Рим Серапис
бил обяВен от имп. Калигула за дърЖавен
бог. Главните храмоВе на бога — сера-
пейони, се издигали В Александрия и Мем-
фис. Серапейонът В Александрия, с
огромна библиотека от 40000 сВитъка,
бил разрушен през 391 г. пр. н.е. от хрис-
тияните, които се борили яростно срещу
бога. Той бил изобразяван с крина или
кошница с плодоВе Върху глаВата.
СИБИЛА (грц. „боЖествена съВетнич-
ка^) — Жоица. гааателка на Аполон.
О'тначало само една — на име Хеоофила.
поеосказВала от пещера В йонийския ма-
лоазийски град Еритра (дн. Литри).
Нейните предсказания излизали Верни,
защото според мита се рад Вала на Ьла-
госклонността на бога. Друга прочута
Сибила^(Ам алтея) предсказВала по-късно
от гр. Куме В Кампания, ЮЖна Италия.
Под неино предВодителстВо Еней слязъл
В “Аида. Възрастта й била пословична,
при срещата си с Еней оила на /00 го-
дини, но й оставало да Живее още Зои;
тъй като Аполон удовлетворил молбата
й да Живее толкова години, колкото пра-
шинки моЖела да дърЖи В едната си ръка.- ,
Но забраВила да си поиска вечна младост.'
С вреМето броят на сибилите се увеличил -
на 2, 3, накрая до десет. Имало още пер- '
Сийска, лиоииска, халдеиска, еритрейска,
кимерийска, самоска (фемоноя), тибур-
тйнска (Албунея), хелеспонтска сибили.
4ar.pi пт тях били исторически Жени, В
Гърция на най-голяма почит се.радвала
еоитоейската сибила. Най-голямо Влия-
ние В Италия имала кумската Жрица. Йа
нея приписВали съставянето на "т'.нар."
Сибилински книги — сборник от пра-
древни предсказания. Според римския пи-
сател Барон тя предложила на митичес-
кия цар ТаркВиний Приск да купи.девётте
книги. ПонеЖе той й отказал, тя изгорила
три от тях, при повтори йя “отказ _унй-
щоЖ.ила.. втората тройка,—Царят купил
останалите тр_ц_книги..и_гц.дредал на съ-~
хранение В храма на Юпитер на“Капи-
толийския хълм. Според Вергилий тя пи-
шела преоказанията си върху^ Тпалмови
листа. До нея се отнесъл за съвё'т “Е'ней;
тя го въвела в подземния свят при~баЩа
му Анхиз, от когото той научил бьде-
щата история на Рим чак до император
Август. ;
Картина: .Сибила" {Либийска, Кумска, Делфийска,
Пврсийска, Еритрейска) от Микеланджело; от Ре-
мбранд. — „Тибуртинската сибила и Август" от Тин-
торето. Епилион: „Сибола" от ОВидии (Метаморфози).
141
. СИБИЛЙНСКИ КНИГИ (лат.) — сбор-
ник от прадреВни тайнствени предска-
занйя,~съчиняцани през различии бремена
В гръцки и латински, хекзаметри от не-
избестни гръцки, римски и юдейско-хоис-
тиянски аВтори. Написани- 6 загаоъчно
неясен език, те срЛтпфасяли за бъдеще
Време. Чрез тях проникнали 8 Гърция и
Рим много орйёнталски предстаВи- Били
съхраняванипод голяма'тайна б каменна
ракла В храма на Юпитер на Капитолий-
ский хълм В Рим~а~от времето на Август
— б храма на Аполон За съхранението
им jp ?р1пкялах1пеи<1ална Жреческа колегия
първоначално от двама, по-късно от 10
и ТЬ свещенослуЖЦПпели. ДО книг~те~~се
допитВали по решение на сената при съд-
боносни събития за дърЖаВата. Те съ-
шествуВзли и дълго Време след укрепВа-
нето на християнството. Били изгорени
едва през 407 г. по нареЖдане на Сти-
лихон. :
СИЗЙФ (грц.) — син на тесалийския
цар Еол и на Енарета, брат на Ата-
мант, Салмоней, Кретей и др„ съпруг
на плеядата Меропа, баща на ГлаВк, дя-
до на Белерофонт, митически осноВа-
тел и първи цар на_Ефира (Коринт), ро-
доначалник на коринтските' Владетели.
„Според, ёдин мит оаща от~Антйклея на
Одисей. Известен като най-хитрия из^
мацник. Йадхитрил и един друг разоойник
— Автолик, крйто умеел да променя
в и да на плячката си, напр. преВръщал чер-
на краба В бяла, Когато Сизиф забелязал,
чеОроятнакравигпе му намаляВа, дам-
госал монограма си под копитата им и
така проследил ЖиВотните. С делата си
поеоизВикал гнева на боговете. Нападал
пътниците и ги затискал с теЖки скали..
Забелязал, че Зевс похищала тайно ним-
фата Егина и издал похитителя на.баша
й, речния бог Азот Според друг мит Гръ-
моверЖецът пратил при Сизиф Смърт- -
таТНо той успял да я окове във~вериги.
ТогаВа хората престанали да умират и
ЗеВс се принудил да изтрати бога на Вои-
ната да освобрдиСмъртта и да~отвёде
ВиноВника В подземния свят. Но преди
СизиФ да последВа Арес, поръчал на съ-
поугятя.г.п да не го погоебва и да нё~при-
нася ЖертВи над трупа му. Оплакал се за
тоВа долу на Персефона и поискал от
Аид да го пусне на земята, докато накаЖе
„светотатнйцата”. Но не бързалсТна-
казанието" и Жи Вял още дълги годин и,
дркатсГнаново умрял — от старост. За
наказание за сбоите дела след"смъртта
си избутВал в подземния сВят с глава и
ръцё теЖка скала към Върха на планина,
но малко преди Върха тоВаоът Все про-
падал и мъченикът трябВало да започва
отново непосилния си труд (послоВичния
„Сизифов труд'). :
Картина: „Сизиф" от Тициан. — „Сизиф птьркаля на-
гора скалата’ от Л. ДАоодано. — Балет: „Сизиф" от
К. В. Блймдал.
СИЛВАН (лат. „горан") — полубоЖе-
стВо, покровител на горите, полските
посеВи и стадата, Земеделците му при-
насяли ЖертВи ВеднъЖ В годината, от ,
култа му били изключвани Жените. Както
при Пан и фаун от единия СилВан се
намноЖили много силВани.
Оброчна плочкв: .СилЗан", открита В сВетилището
на бога при дн. с.Лиляче. ВрачанСки акр. (от II 6.).
СЙАВИЙ (лат.) — 1. Син на Еней и
Лавиния (или на Крауса), несъщ брат
или син и наследник на Асканий В Алба
Лонга. — 2, НегоВият наследник Еней
СилВий.
СИЛЁН (грц. „грабител", „измамник”)
— според Аполодор лозар от АВлида, кой-
то принуЖдавал всички пътници, който
минавали край лозето му, да го копаят.
Херакъл, който по едно Време му слу-
гувал, изкоренил лозето и го убил (един
от Второстепеннитё подвизи на героя).
Тип на зъл господар. Според друг мит,
разказан от Конон, Силей Живял с брат
си Дикей („справедливия") на пл. Пелион.
Когато Херакъл го убил, предал и мота му
на по-добрия брат, но се Влюбил в дъщеря
му. Докато веднъЖ отсъствувал, тя
умряла от тъга по героя. Отчаян, Херакъл
поискал да се хвърли върху нейната клада,
но бил възпрян от другарите си.
СИЛЁН (грц.) — син на Хермес или на
Пан, най-старият от сатирите, отна-
чало възпитател, после почитател и не-
разделен спътник на Дионис-Бакх. Из-
образяВан с комични черти като добро-
душен плешив старец със сплеснат нос,
дебели бърни,. конски уши и опашка. Весел
и постоянно пиян, възседнал магаре, эа-
щото не моЖел да се дърЖи на краката
си, но надарен с Мъдрост и пророческо
вдъхновение. ВеднъЖ Дионис отищъл от
родината си Тракия в малоазийска Фри-
гия. С него били постоянните му спът-
ници сатири и вакханки. По едно време
Силен изостанал, залутал се и се загубил
в царските розови градйни. Заловили го
фригийски селяни и цар Мида го върнал
на бога. За благодарност Дионис обещал
на царя, че ще изпълни това, което Мида
си поЖелае. Античните гърци познавали -
142
не само един, а много силенй — дВукрэки
полухора-полуконе, танцьори с големи
търбуси. Отначало диВи природни съ-
щества, смесвани место със сатирите.
ПридруЖаВали Хефест до Олимп, Воюва-
ли с гигантите. По-късно се Влели В сви-
тата на Дионис.
Скулптурна група: .Пиям Силен с мэлкия Дионис на
ръце" (мрамор, в Лувър). — .Силен с малкия Дионис”
от К Бега. — „Бюст на Силен" от античния гргд Аб-
ритус (при Разврад). — Картини: „Пияният Силен” от
Рубенс; от Ван Дайк. — .Силен и Бакх” от Фейербах.
.СИМПЛЕГДДИ (грц. „блъекащи се")
— друго име на Планктите или Киа-
неите — двата малки скалисто острова
на входа на Черно море.
*
СЙНИС (Синид, грц. „Вредител") —
великан, разбойник В Коринтския провлак.
Нападал, ограбвал и завързвал пътниците
за ВърхоВете на набедени до земята два.
бора и после отпускал дърВетата. Тезей
го надвил и погубил по същия начин.
СИНОН (грц.) — гръцки Воин, син на
Езим. родстВеник на ОдисейГГГрез време
на Троянската Война се престорил на
беглец-014 грьцкин ЛёЖф и с коварстВо
подвел троянците да Внесет дървения
кон‘през градските борти" ГГ’
Картина: .Синон пред Приам" от Кл. Лорен.
СИРЁНИ (гоц.) — дъщери на речния бог
Ахелой и на Стеропа (или на ’форкин
и кетй), полуптици-полудеВойки, оби-
таващи дал'еЧё на Запад скалите между
островите на Кирка и Скила. ilo-рано
били красиви девойки като музите, при-
друЖавали Пеосефона В игрите й, но
нейната майка Деметоа ги превърнала
в демонични същества за наказание, дето
не се притекли на помощ на приятелката
си,.Жогато я похитил Владетелят на под-
земния свят. Спооед Омир две, по-къСно
три, те омайвали с Вълшебните си песни
мореплаВателите, увличали ги В скалите
и tfia&r р'азбйбали корабите им (олице-
творение на опасностите, коитр крив'
примамното море). Оаисей успял да пре-
мине невредим край брёговёте им, като
по съвета на Кирка запушил ушите на
гребците си с восък, за да не се поддавят
на~съблазънта им, В накёрал предвари-
телно да. го бвърЖат с яки въжета за ко-
рабната мачта. -
Когато аргонавтите плавали покрай
бреговете им, Орфей заглушавал с лирата
си гласовете им. От яд, че им се изплъз-'
нали, сирените се хвърлили В морето. и
там се превърнали в скали. Според Вер-
гилий това били трите малки пуст и
островчета Лигея, Левкозия и Партенопа
(иМёнат'а- на- сирёййте!) пред крайбре-
Жи'ёто на Кампания, който отразявали
непрестанная вой на морето.- Едната от
тях — Партенопа, дала името си на
ар. Неапол, който- нас-напред се наричал
Партенопея. Според един'мит сирените
се надпявали с музите, но били победени,
музите оскубали перата им и си окичили
лицата с тях. Според народните поверия
сирените били причинителки и гении на
смъртта, затова образите им стояли
върху много от античните надгробии па-
метници. '
Статуя; .Сирените" от Роден. — ВазоВа ЖиВопис:
.Одисей и сирените” — черЗемофигурна атическа
ст ом на от „Художника на сирените" (V 0. пр. н.е.) —
Картина:..Одисей исирените" от А.Карачи. — Елилион:
.Сирените" от ОВидий (Метаморфоза). — Комедия:
.Одисей с морските чудовища сирените' от Х.Зэкс.
СИРЙНГД (грц. „тръстика") — кра-
сива, но недостъпна хамадри'ада отАр-
кадия, в която се влюбил Пан, За да се
спаси от гонитбата му, рёчните й сестри
я превърнали в тръстика; от нея, като
' съединил седем или девет цеви с различна
дълЖина, богът изобретил овчарската
свирка сиринга. Името наподобява изда-
вайся от свирката звук.
Епилион: .Сиринга" от Овидий (Метаморфоза).
СЙРИУС (грц.) — най-светлата ви-
дима звезда от съзвездието. Голям ото
куче (Кучето), в което Дионис превърнал
Вълшебното куче Мера на Еригона, или
ЗеВс — кучето на ловеца Орион, или ку-
чето, което Прокрида донесла от Ар-
темида на съпруга си Кефал. Предвест-
ник на лятната Жега, носещ според древ-
ните глад и болести. Принасяли му Жер-
тВи, за да го омилостивят.
СЙРИЯ (грц.) — в „Одисея" — прика-
зан остров, насаден с лози, родина на сви-
наря ЕВмей. ’
СИХЁЙ (грц.) — първият съпруг на
Дидона от финикийския град Тир, кого-
то нейният брат Пигмалион убил за-
ради златните и сребърните му' съкро-
вища, който бил закопал в земята.
СКДМАНДРИЙ (грц.) — друго име
(епитет) на Астианакс, сина на Хек-
тор и Андромаха.
СКАМАНДЪР (грц.) — реке в Троада
(= Ксант), която извира от планината
Ида, тече на север през Троянската рав-
143
нина и се влива при Сигейон В Хелеспонгп,
Егейско море. Също едноименният боа на
реката, баща на Калироя, съпругата на
Трос. '
СКЙЛА (ари.; лат.: Сцила) — 1, Опасна
за морёплаоателите скала срещу Църтопа
Харибда на Входа на Сицилийская про-
ток, Според мита някогд била красива
девойка, дъщеря на. форкин~и на ним-
фата Кратеида, Желана от много мом-
ци? наи-пламенно от риоаоя ГлаВк. Ма-.
гьосницата Кирка от ревност я преВър- •
нала В морското чудовище, изобразяВано >
от античните автори с 12 ръце и крака,
с 6 глаВи и бесни кучета около коре м а. За
отмъщение Скила грабнала няколкб от
другаритена нейния любим Одисей, за
което пък Кирка я превърнала В скала?
ПогоВорката: „намирам се меЖду Сцила
и кёрибда" означаВа: „даплашватме от
две страни дВе големи опасности." —
2. Дъщерята на мегарскияцар низ, чий-
то Живот и дърЖава зависели от един
пурпурен кичур на главата му. Влюбена
В "Минос, който обсадил крепостта на
града, отрязала съдбоносния кичур от
главата на баща си, докато снял, и го пре-
дала на неприятеля. След смъртта на ца-
ря'Минбс превзел града, но отблъснал лю-
бовта на предателката, тя се хвърлила
В морето след кораба му и се превърнала
в птицата цирис, а баща й пооаълЖнл
да я преследва, превърнат В морски орел. •
(лилии: „Низ и Сцила" и .Сцила" от ОВидий (Мета-
морфозы).
СКЙРОН (грц.) — разбойник в окол-
ностите на гр. Мегара, син на Полипемон,
баща на Алкиона. Заставал пътниците
да му мият краката върху скала над мо-
рето и ги блъскал оттам В пропастта.
По същия начин го хвърлил във Вълните
Тезей. Костите му се превърали в под-
водни Скали.
СКИТ (Скитес, грц.) — син на Херакъл
и огнедишащата полуЖена-полузмия-
Ехидна, по-младият брат на Агатирс и
Гелон, родоначалниК на скитцте~и цар на
Скития, след като обтегнал лъка и опасал
пояса, който Херакъл оставил в страна-
та.
СМЙЛАКС (грц. „кукуВича преЖда",
раст.) — любима на Крокус. По не-
известно причини двамата били превър-
нати В цветя, тя — в кукувича преЖда
(вид увиВно растение), той В шафран
(вид минзухар).
СМИНТЁЙ (грц. „миши") — епитет на
Аполон в качеството му'на хтонически
бог мишкоубиец.
СОЛ (лат, „слънце") — римският бог
на слънцето, първоначално сабйнско бо-
ЖебтвоТ покровлтетг на"цирковигпе йгрй
и Т<а колесниците с 4 коня, по-късно
отъЖдествен с гръцКия хелиос, затова,
дъщерите му? сестрите на Фаетон? се
наричали хеухиади. Имал храм на Квири-
налския хълм, в Рим и като покровител
на . конските колесници в Голем ия цирк
(Ц'иркус максимус). През императорската
епоха'биЛ иВьрзан с персийския бог Мит -
ра, който бил,разпространен от рймски-
те войници по всички краища на импр-
рията, и с други източни6дЖества~на
слънцето. Император Елагабал като Жрец
наТУдга,”пренесъл през 218 г. от родния
си сирийски град Емеса в Рим каменен
идол на Непобедимото Слънце (Sol Invic-
tus), император Аврелиан въвел през
274 г. неговия култ с храм на Квиринал-
ския хълм и празник на 25 декември и сам
се представал като Непобедимото Слън-
це.
СОМНУС (лат.; грц.: Хипнос) — бог,
олицетворение на Съня.
f СПАРТИ (грц.) — ВъоръЖените ти-
ван ци7~които изникнали от зъбите на-
сМрашния дракон, който кадъм посял, с
ретима от който построил тиванската
крепост. Преносно; тиванцщ ~
СРЁБЪРЕН ВЕК — вторият световен
Век от историята на земята, по-долен
от века на златото. ВЖ. Векове.
СТЕНЕБОЯ (грц.) — съпругата на ти-
ринския цар Прет, която се влюбила В
героя Белерофонт.
СТЕНО (грц. „могъщата") — едната
ототрите горгони, Другите са~ГУ1едуза
и ~Е~Йриала.
СТЁНТОР (грц.) — гръцки воин пред
Троя, глашатаи, който надвиквал петде-
се.т гласовити герои. Загинал при състе-
зание с гласа наТХермесТ
СТЕРКВИЛЙН (Стеркул, Стеркут,
лат.) — друго име на староиталийското
боЖество на земеделието Пикумн.
СТЕРйПА (грц. „блясък", „мълнця") —
1. Една от плеядите, наричана още Ас-
теропа, според мита съпруга на Арес,
144
майка от него на Еномай. — 2. Дъще-
рята на тегейския цар Кефей, на която
Херакъл подарил къдрица от косата на
горгоната Медуза и която посъветвал
при неприятелско нападение три пъти да
я вдигне над градската крепост, без да
гледа напред. — 3.' Съпругата на речния
бог Ахелой, майка на сирените.
СТЕРОПЕС (грц.) — у Хезиод един от
тримата циклопи, който Уран хбърлил
В Тартар, а ЗеВс ги освободил, заради
което те му кобели мълниите и свет-
кавиците. Другите дВама са Аргес и
Бронтес.
СТИКС (арц.Ж.р. „отВратителната")
— Т. Най-прочутата между океанидйте,
нимфа на едноименната река В подзем-
ното царство. При титаномахията
заедно с децата си пике, кратос, Зел
и*Биа~била съюзнцца на боговете. затова
клетвата в нея била свещена не само за
Хбрата, но и за ооговете, който бо;Г~я
престъпвал, потъвал В едногодишен сън
и биВал лишаван от амброзия и нектар,
след това бил'изгонван uiu Олимп за бЩе
дебет годиИй. Нейнитё лениви води опас-
ваКй подземния свят седем пъти. През
реката пре'насял душите (само ня погпе-
бян!imp мъртви) -Доокаоят—Хар.он. —
2. Прочута река при гр. феней в Аркадия.
Водите й се спускали от високи скали,
били ледено студени и се смятали за
отровни.
СТИМфАЛЙЙСКИТЕ ПТЙЦИ (стим-
фалиди) —- гра'блйвйте птици, чието
свърталище се намирало близо до бла-
тотр Стимфал В Североизточнз Арка-
дия. Имали медни пера — същински стре-
лиГкбст’йТПйдряРве; хранели се с човеш!<о
месо и стреляли с перата ей Като със
ст рели. Херакъл ги убил или разгон ил с
грамадно крёчетало (V подвиг на гаодя).
СТОЛЕТНИ ИГРЙ — игри, който били
устройвани по стар римски обичай, пред~-
писван от Сибилинските книги, за пе-
pudg~~gm сто, по-късно според етруски
образёц 1'10 години. Подновени през
17 г.пр.н.е. по нареЖсгЗне на /
ознаменували края на стария век и нача-
лото на нбвата ёрё. Култовият празник
с молитви и гкертвоприношения траял
непрекъснато три дни В'чест-на небес-
ните и три нощи В чест на подземните .
богове. f !рез третия ден като заключение
27 момчёта U 27 дев5йки"й'ЗбълняВа‘ли с
танцови стъпки хоровата'култоВа Песен
на столетието, съчинена от ’ Хораций,
лютни
посВетена на Аполон (същеВременно бо;
га Слънце.' Сбл) й' на Диана (отъЖаес-
твявана с Луната и като пок'роВителка
на раЖданията наричана Илития, Лу-
цина или Гениталис). Изпълнена била
• най-напред на Палатинския хълм В Рим;
пред храма на Аполон и повторена~на^Ка-
пи толи иския .хълм.
СТРЙМОН (днешна Струма) — река
В антична Тракия, от V в. пр. н.е. Според
мита Херакъл нахвърлял през течението
й скали, за да преведё през нея кравите,
който Водел на Евристёй. Според Апо-
лодор богът на реката бил баща на тра-
кийския цар Резос от музата Евтерпа
(или от музата Калиопа).
СТРОфИЙ (грц.) — цар на фокидския
град Криза, съпруг на Агамемноновата
сестра Анаксибия, баща на' Пилад и вуйчо
на Орест, който се укривал у него В пър-
вите дни след убийството на Агамем-
нон.
су Ада — друга транскрипция на име-
то Свада.
СЪЗВЁЗДИЯ — съзвездията на небе-
то.'ЕЬитЪ играели голяма фоля в jkuBoma'
на античния човек. СлуЖели като пъте~-
водни знаии В пътешёствията на море-
пХэВателигпе и В труда на земеделцитё.
Когато Одисей останал сам сред вълнй^
те~върху сала, очите му~не се откъевали
от Плеядите, ВолоВаря и Голямата мечка,
която л5е обръща на място 0 rrraxo
Орион поглеЖда"... ИзгреВът на седемте
звезди хи ад и в главата'на съзвездието
Телец предвещавал за селяка дъЖдовно
време. Повечето небесни съзвездия пазят
ревниво старите си имена и крият ми-
тове за богове и богини, за герой, героини
и -Животни, с който небесните са насе-
лйли "набето. Така напр. Голямата мечка
(Арктос, Колата) ё аркадската нимфа
к а листо, която Зёве прелъстил под
образа на Артемида. Йстинската бо-
гиня я превърнала в мечЕаУ а ЗеВс я въз-
дигнал в съзвездие, Малка та мечка (или
Малката кола) крие в себе си мита за
Аркад, сина на Калисто от Зевс. Дрз-
конът е вечно зрящият змей, който па-
зел градината сьи шатните ябълки на
хёсперидите, убит от героя Хеоакъл.
Венецът е с&атбеният поааоък от гла-
вата на Ариадна, който младоЖенецът
Дионис издигнал меЖду зВездите на не-
бето. ДеВицата (Асгпрея, Вирго) е Ас-
трея (дъщерята на Зевс и (емида или
на'Астрей й ЕосУ, богинята на справед-
10 Антична митология
145
лuBocmma, която през златния бек ЖиВяла
меЖду хората, през сребърния Се оттег-
лйла 'В'"планините, а В медния .отлепляла
на неьето'и Изам билё превърната В съ-
збездието. Нас т о о . и„ П.ол и д е В к'-аВете
ярки звезди, са я Зама та братя, първият.
смъртен, а Вторият безсмъртен, които
и след смъртта на Кастор през ден пре-
карВали заедно В царствбто. на Аида.
ппез ден се ВъзкачВали пак заедно ня
Олимп. СледВат четири съседни съзвез-
дия, ‘който представят четирите пер-
соналки от един мит: Касиопея —
етиопската иаоииа. която. станала.пои-
чина за нещастието на дъщрря си; самата
Анромеда, конто била прикоВанана ска-
ла край морето и остаВена~там за храна
на морското чудовище, а героят Персей
я спасил, след смъртпТЗ си превърна~гп~В
едноименното съзвездие; Пееас — без-
смъртният крилат кон, който се ооаил
огпкръВта на гоогоната Медуза, когато
героят отрязал главата й;1 Орион (бълг.
..Ралииа'"1 -— бертийският ловец, който
преследВал плеядите и майка им Пле-
йона. а след смъртта му ЗеВс ао пое-
Въонал заедно с Вярното му куче 6 съ-
збездие близо до Плеядите, преследВащ
също Заека; Плеядите — седемте дъ-
щери на гигантё Атлант и океанйдата
Плейона, преслёдвани дълго от Орион:
за да'ги спаси от него, ЗеВс ги преВърнал
В съзбездието; Арго — корабът, който
носел аргонаитите nq*Mopekuilltl ВЬ'ЛНи
към Колхида; Млечният път — млякото
на Хера, което се разляло по небето, ко-
гато от гърдата и оозал малкият~~Дио-
нйс или младенецът Херакъл: Cuouvc
— най-сВетлата зВезда от съзВездието
Голямото куче (Кучето), В което Дио-
нис преВърнал иълФебногбо куче Мера на
Еригона, или ЗеВс— кучето на~Орион, или~
кучето на Прокрида и Кефал; Орел —
птицата на ЗеВс, която покйтила за гоф
подаря си красаВеца Ганимед; Делфин
— които склонил Амфитрита да се съ-
четаё с Посейдон; Лира музикалният
инструмент, който Хермес построил от
костта на костенурка; Стрела — тази.
която най-напред като младенец Аполон
отпратил с лъка си. След тях се наоеЖ-
дали и съзвездията на зодиака (най-Вече
имена на Животни): Овен~Г^ оВенът със
златното руно, който носел на гъоба си
през морето фрике и Хела; Би1с(Телец)
—"бикъгпь под чийто образ'Зевс похитил
ЕВропа;~1злизнацй — диоскурите. Кас-
тор и ПолидеВк; ЛъВ — т, е. немей-
скинт лъВ; Стрелец — т.е. КентаВъоът
(ВЖ.Г(1)ол)"РакГДевица, Везни, Скорпион,
Козирог, Водолей и Риби. '
СфИНКС (м. и Ж. о,: грц. „душегубец ")
— T.L У египтяните — чудовище от мъЖ-
ки род с. лъвско, тяло и глава на мъЖ с
образа на фараона или бога на слънцето.
— 2. У гърците (тиВанскйят сфинГе)":
дъщеря на "Тифон и Ехидна, чудовище с
тяло на крилата лъвица, с глава на дё-
Войка и с крила. Стояла Върху скала пред
портите'на TuBaJ и задавала на Всеки ми-
нувач съдбоносната га танка. Който не
мбЖел да отговори Вярно, ао поглъщала
илй~ хвърляла отВисоко В дълбока про-
паст. УпоаВителят на града Креонт обя-
Вил, 'че ще gage царстВото и ръката на
овдоВялата царица на~ този, който спаси
града от напастта. ИзпраВен пред Сфин-
кса, Ёдип трябвало да разреши гатанка-
та: Кое е това същестВо, което сутрин
ходи на четири крака, на пладне на два,
а прйвечёр си служи с три крака? Едипо-
вият отговор бил: „ЧоВекът, докато е
дете, пълзи на четири крака, кога то по-
расне, ходи на два крака, а през старосгп-
та си се подпира с тояЖка. След това
сполучлиЙо разрешение на гатанката
Сфинксът сам се строполил В дълбоката
пропаст и luua била ййВоббд~ёна от чу-"
довището.
Статуи: ^Сфинксът грабва едим млэдеЖ" от Фидий
(V б. пр. н. е.). — -Сфинксым", Върху метопа на нзй-ста-
рия храм на Селинунт. — Картини: ,Egim и Сфинксът”
от Енгър; от Ж„Моро„ —Драма: .Едип и сфинксытГ от
Хофманстал. — Поема: -Сфинксът" от О. Уайлд.
СХЁРИЯ (грц.) — митическият остров
на феаките, на който те се преселили от
Хиперия под предводителстВото на На-
взитой. Някои антични аВтори, вклю-
чително историкът Тукидид, го отъЖ-
дестВяват с о. Керкира (дн. Корфу) В Йб-
нийско море, край западния бряг на Гър-
ция. На него слязъл след корабокрушение
накрая на странствуВането си Одисей.
СЦЙЛА (грц.) — латинска транскрип-
ция на гръцкото име на прочутата скала
и чудовището Скила.
СЪНЯТ (грц. Хипнос, лат. Сомнус) —
бог, олицетворение на съня, син на Нощ-
та, брат-близнак на Танатос (Смърт-
та). ВЖ. Хипнос.
Епилион: .СъняггГ от ОВидий *(метаморфози).
146
т
ТАВМАНТ (грц. „бог на причудливите
явления") —' морско боЖество, син на
Понт (Морето) и Гея (Земята). брат
на Нерей, форкин. Кето и ЕВрибия,
баща от океанидата Електра1 на чеб-
ръстата слуЖителка и Вестителка на бо-
гоВете Ирида и на харпиите. Бог на
бурното и многобааро море.
ТАВМАНТЙДА (Табмантиада, грц.)
— епитет на богинята на небесната дъга
Ирида като дъщеря на Табмант.
ТАГЕС (Тагет) — етруско боЖество,
внук на Юпитер, момче на вид, а старец
по мъдрост, изскочило внезапно пред
орач на бразда на нивата — разказВа Ци-
.церон — и продиктувало на стеклите се
етруски цялата харуспицина — изку-
стВото за предсказване по вътрешнос-
тите на Жиботните, което записали,,В
тагетските книги.
Епилион: .Тагес” от ОВидий (Метаморфоэи).
ТАЙГЁТА (грц.) — дъщеря на Атлант
и Илей она, звезда от съзвездието Плея-
ду, видима от май до ноември.
ТАЛ (Талое, грц.) — 1. Жив бронэов.
гигант-, “останал от орбняпвпя Век или
изЕоЧян опгГ ХеФест-и подарен от Зевс
на~~ЕТЕ1УО11а (или на Минос) за разач на
остров Крит. Той пътн обхоЖдал остро--
ваи когото хванел, умъртвявал чрез огън
— или сам се нагкеЖавал и го, протискал
В прегръдката си, или 26 киърлял в огъня.
Но имал едно блабб МЯСТТО~— дупка на
едната CU пета, кбЛГНб запуиГвал с. гвоз-
дей. Опитал се да попоечи на аргонав-
тите да слязат НЭ осфрсва, Тогато се
воъшали от Колхида, но Медея го про-
спала с магиите си и му изтеглила гвоз-
аея. Оттам кръйФта му йзтекла.—
2. Племенник и^Ч'Ё'Иик~на 'мигййчёския_ао-
хитект _Дедал?коитР “надминавал учи -
теляейв изкуството. Затова оггГзаВист
Дедал го х6ърли?Гстт~атТлТЕкия~Дкропол 8
пропастта, заради което трябВало' да
пбтърсцубеЖище на'о. Крит. Според друг
Вариант той се наричал Иердикс. —
3. Рутул.'убит от Еней.
ТАЛАЙ (грц.) — аргоски герой, съпруг
на Лизимаха и баща на Адраст,' учас-
тник В похода на аргонавтите.
ТАЛИЯ (грц. „цъфтящата", „Жизнера-
достната") — 1. Една от деВетте музи,
дъщери на ЗеВс и Мнемосюна, майка от
Аполон на корибантите, муза на ко-
медията, изобразявана с комическа маска
в ляВата ръка и с обчарска гега В дясната,
на глаВата с лавров Венец. — 2. Една от
харитите, дъщерите на Зевс и Ев.ри-
нома. — 3. Една от нереидите, дъще-
рите на Нерей и Дорида.
Статуя: .Талия” (мрамор. Ill—II 8.пр.н.е.). в Ерми-
тэЖ.г В Ленинград.
ТАЛО (грц. „цъфтящата") — една от
хорите, дъщерите на Зевс' и Темида,
богиня на пролетния цъфтеЖ и растеЖ.
ТАЛТЙБИЙ (грц.) — глашатаят на
Агамемнон и на гърците пред Троя.
ТАМ ИРИС (грц.) — тракийски певец,
син на певеца и музиканта филамон и
на нимфата Аргиопа. Похвалил се, че ще
надоев и надсвири дори музите. Състе-
завал се с тях при условие, ако той по-
беди, да си вземе една от тях, ако те
победят, да го лишат от тоВа, което си
изберат. Музите го победили и го лишили
от зрението и от дарбата да пее и свири
на китара. Писателят Павзаний описва
една картина в Делфи, в която худоЖ-
никът Полигнот изобразявал Тамирис
сляп, с дълги коси над раменете и със
строшената лира пред краката му. Со-
фокъл написал трагедия „Тамирис" (не-
запазена), в която сам той изпълнявал
главната роля.
ТАНАТОС (гои, „смърт") — бог, оли-
цетворение на смъртта. брат-близнгПГна
Хипнос брат на керите, според Хезиод
с ин на Нощта, с Желязно сърце, ед и н -
ствен от боговете не поиемал подаргий.
Живеел в пооземното царство, откъдет'о
излизал на бял свят. В изкуството оОик-
новено двамата братя били изобразяванй
заедно. Крилат млааеЖ със загасен. Факел.
В Рим отъЖдествяван с Оркус. г'
Химн: _Към Танатос" от Орфей.
147
ТАЦИЙ (лат.) — Тит Таций, сабински
цар, след грабването на сабинянките об-
явил война за отмъщение на Рим, но след
помирението на бащите със съпрузите
станал цар заедно с' Ромул на обедине-
ната римско-сабинска дърЖава, а саби-
няните получили римско гражданство.
ТЁВКРИ (грц.) — друго име на троян-
ците като потомци на Тевкър.
ТЁВКЪР (грц.) — 1. Син на Скаман-
дър от о. Крит и на нимфата Идея, зет
на Дардан, най-старият цар на Троя,
прадядо на троянските царе, родоначал-
ник на тевкрите, т.е. троянците. —
2. Син на саламинския цар Теламон и на
Хезиона, брат по баща на Големия Аякс,
най-опитния стрелец от гърците през
Време на Троянската Война, на Връщане
от Троя се поселил на о. Кипър и основал
там нов Саламин.
ТЕВМЁСКАТА ЛИСЙЦА — бърза kamp
вятъра хищница, която ядяла хора/ но
подгонена от кучето на Кефал, била вка-
менена заедно с него от Темида. Наре-
., чена по името на планината Тевмес, коя-
то се намирала североизточно от Тива.
Епилион: -Тебмескатпа лисица" от Овидий (Метамор-
фозу).
ТЕВТРАНТ (грц.) — царят на мало-
азийска Фригия, за когото се омъЖила
АВга и който осиновил тайно родения й
син Телеф.
ТЕЗЁЙ (грц.) — этически герой, съз-
даДё^Йа еоинството на атцнската оъо-
Жава. Син на атинския цар ^геи (йлсГНа
Посейдон) и на трезенската царска дъ-
щеря Етра. Тогато Егеи~~се разделял "с
fcFhpa, за да отпътува от I резен, Ъкрил
меча и сандалитё Си под арамадна "Скала-
и поръчал на Етра, щом синът им заякнё
дотолкова, че да може да Вдигне скалата,
да го прати с тези опознаВателни.знаци
при нёго._Тезей расъл при дядо си Питей,
ВъзпитяИян от мъдрия кентавър Хирон.
Когато навършил шестнадесет години,
лесно. повоигнал скалата и поел по суша
за Атина, По пътя си изВършил шест по-
двига, като убил: разбойника Перифет.
който смазвал пътниците с Железния
боздуган; Синие, който превивал два бо-
ра и завързвал пътниците за върхо'вётё
им; диВата кромионска свиня, конто
вливала~ по къщите"й~отвличала обитТ-
телите им; скирон, който хвърлял хо-
рата от скала В моретоГелевсинския раз-
бойник Великан керкион? койтопринуЖ-
ТАНТАЛ (грц.) — 1. Син на ЗеВс, баща
на Пелопе и ниоба, дядо на Агамем-
нон, приказно богат цар на Сипил ВъВ
Фоигия. Любимец на боговете, удостоя-
Ван да седи натпяхната трапеза. Но раз-
гласяВал таините им.-крадял от трапе-
зата им нектар и амброзия и угощавал
с тях смъртните: за да изпита Всезна-
нието на богоВете. насякъл на парчета
<ч|на сп Пр»?м-ц "м_ао поднесъл на блю-
до. Боговете разбрали, съединили късо-
Вете и съЖивил1ГмладеЖа, а сВетотат-
ника подложили В подземното царстВо
на бёзконечни мъки. И до днес са останали
послоВични ТЯНПГ|ялоВите мъки": изгарял
от Вечна ЖаЖда, а стоял до шия Във Вода,
клято с.е cuuiiiaRaxa. когато сё"навеЖяал:
над него Висели отрупани с плод клони,
но те се отдръпвали нагоре, колчем по-
сягал към тях. Или над него ВъВ бъздуха
се клатушкала скала, която грозяла Всеки
миг~ ~дэ' Падне-Връз птегб. ьоЖественото
проклятие тегнелп и .Йъруу-.пптлминте
му тан тал иди: Пелопе. Атрей, Тиест.
Агамемнон,—И.фиминя. Faticm. Орест.
— 2. Един от синоВете на Ниоба, погу-
бени от стрелите на Аполон.
ТАРГЁЛЙИ (грц.) — этически празник
на ЖътВата 6 мест на Аполон и Ар-
темида през м. таргелион, първия от-
атическата година (май — юни).
ТАРКВЙТ (лат.) — син на фаун и ним-
фата Дриопа, рутул от сВитата на
Турн, убит от Еней.
ТАРПЁЯ (лат.) — млада римлянка от
Времето на Ромул, дъщеря на Спурий
Тарпей, тя посочила на сабиняните, който
обсаЖдали Рим, подстъпа към градската
крепост. Нейното условие за- предател-
ството било да получи това, което носят
на лявата си ръка. Тя си мислела за скъ-
поценностите — златни гривни и пръе-
тени със скъпоценни камъни, а неприя-
телите я прихлупили с щитбВете си. По
нея е наречена Тарпейската скала на Ка-
питолийския хълм, от която хВърляли
провинените спрямо дърЖаВата.
ТАРТАР, (гои.) — Т Най-мрачното
мясгЯо-1 В дълбочините под подземния
свяйУ далеч от земята кблкбпто-небеиГО
от~Нея, опасано от медни стенТГи от
рёката Пирифлегетон, затвор за поое-
geHUlTie Рогове и титанё, хёкатонхейри.
и циклопи, място за наказание на прови-
нилите се~спрямо боговете; Ьзобщо под-
земното царство. — 2. Според една Вер-
сия съпруг на*Тея, баща на Тифон.
148
давал минуВачите да се борят с него—и_
ей убиВал; Прокруст, който смаляВал
или разтягал на лоЖето си гостите. В
Атина и и двореца Тезей Влязъл непознат.
Там намерил баща си под Влиянието на
магьос'нйцата. Медея, която, след като
побягнала от_Коринт,'обещавала на Еаей
да му ВъзВърнё- младостта. Тя поискала
да~ премак'Йб' бгп' 'пътя си младия герой и
убядиля птярия вече цар да го отрови. Но ,
тъкмо Тезей поднасял към устата си ча-
шата, Егей познал меча "iFсандалите си,
бут нал чашата и разлял Виното. Медея
била принудена да бяга и от Атина. По-
слёдВал нов загоВоо. Този път петдесет-
те~сина на ЕгееВия брат Палант, който
смятали чичб си за бездетен и се на-
дяВали да ао наследят, се Вдигнали срещу
Тезей. Но той ги надВил, една част от
тях избил, друга прогониЛ от града. След
тоВа се отправил срещу Маратонския
бик, който Херакъл ВеднъЖ укротил В
Крит, ноТГвристей го пуснал на свобода.
Тезей го хВанал Жив, преВел го през града
и го прйнесъл В Жертва на Аполон ~Дёл-
Финий. После отпътуВал за Крит заедно
с отредените за кръВна дан на Мино-
тавъра атински юноши и деВойки. Над-
Вил В Лабиринта чудовището с помощ-
та на кълбото с Вълнена преЖда, което
му дала царската дъщеря Ариадна. Спе-
челил любов та и и се оЖенил за нея, Взел
я със себе'си при сВОбФо з'аВръщане, но
по пътя я оставил'на, о. Накбос. когато
потеглял от Атина за остроВа, се уго-
ворил с баща си, ако походът му заВъчши
щастлиёо, на Връщане да смени траур-,
ните черни платна на кооаба с бели. Но
при обратния път забраВил угоВорката
и Егей. като Видял от скала на атинския
бряг черните платна. се хВърлил В мо-
рртп. След неговата злополучна смърт
Тезей наследил царската Власт. Като цар
обединил различните, части на Атика . и
за спомен от събитието подноВил и рас-
ширил'празника панатенеи. В чест на
боя Аполон Делфиний учредил празника
пианепсии, а на Дионис, Ариадна и Атина
— осхофориит'е. Героят участВуВал също
В Калидонския ло8,"В похода на арго-
на Втите и В кентаТ__________ .
с царя на лапитите Пиритой. Опазил...
неВестата му от похитителя кентавър,
убил други шест кентаври. После диа-
мата слезли в подземния сбят, 'за да
отВлёкат Оттам ПёРСёфона,~но ери-
ниите го хВанали и приковали на скала,
пт конто гп..спасил Херакъл. А лапит-
ският цар останал завинаги на скалата.
Отвлекли хубабата Елена и Тезей я завел
при майка си ьтра (После диб'скуриФё
сгапяикоы
— нейните братя, я върнали обратно).
ВоюВал с амазонките и пленил тяхната
царица Хиполита (или Антиопа), кон-
то се Влюбила В'своя'победители Когато
нейните поданички нахлули В Атика да си
я Върнат, при оЖесточената битТёавбли-
зост до атинския аеропаг Хиполита сё
спаЖаВала на негова страна, но била уби-
та. От нея бил синът му И полит (Хи-
полит). Поогонил от дома си и проклел
собстрения си син, оклеВетен, защото не
отвърнал на греховната любов на своята
мащеха Федра, последит па иьируга на
Тезей. От дългото негоВо отсъствиё"от
Атина успял да се ВъзползуВа Менестей.
Той заграбил властта. а Тезей изгонил от
япааа. Геооят. изВъошил толкова подВизи,
умрял на стари години на о. Скирос като’
беглеи. По-късно по съвета на дёл-
фийския оракул останките му били пре-
несени В Атина и постаВени В нарочен
храм, наречен Тезейон. Той станал нацио-
нален герой, почитан като бог с празника
си тезей (общ с Посейдон) на осмо
число на Всеки месец. Епитети: Егид като
син на Егей, Кекропид като правнук на
Кекропс.
Релефи: „Подвизите на Тезей" Върху метопите на
атинската сг!кро0ишница в Делфи, върху метопцте на
Тезейока В Атина и върху фриза на АполоноВия.храм
В Баеаи-фигалея. — Статуи: „Тезей". „Тезей като по-
бед и тел на Минотавъра", „Тезей в борба с един кен-
тавър", „Тезей в борба с кентаврите" от Какова. —
Картина: „Борбата на Тезей с Керкиом", червенофигурна
ваза от Евтимид. — „Тезей мамира меча на баща си"
от Н.Пусен, — „Тезей" (Битката с амазонките) от
Кокошка. — Драма: „Сън в лятна нош" от Шекспир; от
Щолбера. — Поема: „Тезеида" от Бокачо, — Опери: „Те-
зей" от Люди; от Хендел.
ТЕКМЁСА (грц.) — дъщеря на фригий-
ския цар ТеВтрант (или Телевт), робиня
и предана съпруга на Аякс Теламонид.
Родила му ЕВрисак и напразно се опитВала
да го Възпре да не се самоубие, когато
оръЖието на Ахил било присъдено не на
него, а на Одисей.
ТЕКТАф (грц.) — син на Олен, лапит,
убит при кентаВромахията от кен-
таВъра феокомес.
ТЕЛАМОН (грц.) — син на Еак (затова
Еакид) и на Ендеида, брат на Пелей,
‘участник в Калидонския лоВ заедно с
брат си, който му се притичал на помощ
в момент на опасност, баща от Пери-
бея на Големия Аякс (Теламонид). По-
сякъл заедно с Пелей несъщия си брат
фок, затова двамата били изгонени от
родината. Придруэкавал Херакъл В пър-
Вия поход срещу Троя, след заВладяването
на града получил като плячка царската
149
дъщеря Хезиона за съпруга. УчастВуВал
В презморския поход на аргонаВтите до
Колхида.
ТЕЛЕБОАНТ (грц.) — кентаВър, убит
на с.Ватбата на лапитския цар Пиритой
от Нестор.
ТЕЛЕБОИ (арц.) —- митическо племе,
преселило се от Акарнания през йонийския
остроВ Тафос на остроВ Каррея (дн. .Кап-
ри).
ТЕЛЕГОН (грц. — „роден далече") —
син на Одисей и нимфата-магьосница
Кирка. Като узнал от майка си кой е баща
.му, се Впуснал по морето да го търси.
Слязъл на о. Итака, там се завързало сра-
жение меЖду баща и син, без да се по-
знаят, и Телегон убил Одисей с острието
на копието си. Когато разбрал кого е убил,
заедно с Пенелопа занесъл тялото му
на Кирка. Там Телегон се .оЖенил за Пе-
нелопа, а Телемах за Кирка — Всеки за
сВоята мащеха. Накрая се преселили 6
Острова на блаЖените.
ТЁЛЕМ (грц.) — син на ЕВрим, гадател
на циклопите, предсказал на Полифем,
че ще го ослепи Одисей.
ТЕЛЕМАХ (грц. „синът на ВоюВашия
надалече") — синът ня Описей и Пе-
нелопа, Възпитан от бащиния му приятел
Ментор. ГлаВното дейстВуващо лице на
пърВите четири песни_на_идисея~Т7Тёлё-
махия''). При отсъстВието на Одисей от
И така бил опора на майка си Пенелопа
докато тя устояВала на дръзките оомрг-
Вания на Женихите. По Внушение на бо-
гиня’A'mti на /сЙйЕал напбоно съорание и
предложил на Женихите да напуснзт ба-
шиния му палат"и да ей Мърсят другаае
пиршества, поискал да му дадат кораб,
за~да търси следите на Одисей. Когато
събранието му отказало..Атина му оси-
гурила кораб и гребциГТой се отправил
за-Пилос ппи Нестор и за Спарта при
Менелай, от които научил подВизите на
Одисеи и премеЖдията на гръцкитё ге-
рои~1|ре’з тоВа Време Женихите. се упла-
шили пт решителността на Телемах и
решили ра му устроят при завръща'йёто
засада~~Но' той се изплъзнал и се завърнал
неВоарим..В. Итака.. Там..з.аВаоил...в" хиЖата
на свинаря ЕВмей сбоя баща, пристигнал
предрещен катопросяк'ГДдисей се открил
нашего и на дВамата си Верни роби и за-
едно с тях скроил план за избиВането на
Женшште^При изпълнението му.Телемах
поппомагал баша си. Според следомиро-
Вите митобе той се оЖенил за Навзикая
или за дъщерята на Нестор Поликаста.
Или след смъртта на Одисей отишъл с
Пенелопа и Телегон при Кирка, оЖенил се
за нея и имал от нея син Латин.
Картина „Телемах ‘при Калипсо" от Ж Рау ..Те*
лемах и Ментор" от Тиеполо Опери. .Телемах" от
А Скарл'ати, от Глук. Балет „Телемах на острове
на Калипсо’ от Кусто.
ТЕЛЕПЙЛ (грц. „обширен") — град 8
страната на лестригоните.
ТЕЛЁСТ (грц.) — критянин, баща на
деВойката Янта.
ТЕЛЕСфйР (грц. „изпълнител", „който
донася събършенстВо") — бог на эдра-
Вето и изцелението, от тракийски про-
изход, придруЖаВащ боговете на лечение-
то Асклепий и Хигия, изобразябан като
момченце 6 тракийската дреха ямурлук
с качулка. В България сё откриВат негоВи
изображения от римската епоха.
ТЕЛЕТУЗА (грц.) — критянка, съпруга
на Лигдус и майка на превърнатата В мъЖ
Ифис, почитателка на богиня Изида,
която й помогнала със съвет и дело.
ТЕАЁф (грц.) — син на Херакъл и ар-
кадската Жрица Авга„от всички деца на
Херакъл най-много приличал на баща си.
Роден тайно и подхвърлен, бозал от ког
шута, но заедно с майка.си попаднал в
Мизия, Мала Азия, след Време наследил
царската Власт на ТеВтрант. Като цар
отблъснал едно нападение на гръцките
Воини, които, като не знаели морския път
за Троя, слезли на Мизийския бряг. При
сраЖението убил мнозина, но бил победен
и ранен В бедрото от копието на Ахил. .
След като дълго Време раната не заздра-
ВяВала, се допитал до оракула на Аполон
как да я излекува. ОтгоВорът бил „Който
е нанесъл раната, той ще я излекуба."
Затова при повторното преминаване на
гърците, предрешен като просяк, се явил
пред Ахил (или предумал Агамемнон да
убеди А'хил) и той му дал ръЖда или стър-
готина от същото копие, с тях излекувал
раната. За благодарност посочил на гър-
ците пътя към Троя, но не поЖелал да
участвуВа във Войната като родственик
на Приам (бил съпруг на Астиоха, сес-
трата на Приам). Телеф бил почитан В
Пергам като родоначалник на династията
на Аталидите и В Аркадия. 1
Релеф: „Историята на Телеф”, Върху фриза на олтара
на Зевс в Пергам. — Картина: .Херакъл намира Телеф",
стенопис от Херкулан.
150
ТЕЛУМОН (лат.) — мъЖкото съ-
отбетствие на латинската богиня Те-
лус, олицетворение на раЖдащата сила
на земята.
. I
ТЁЛУС (също: Тера, Тера матер, лат.
„земя", „майката земя") — дреВноита-
лийско боЖество, Земята, богиня на зе-
мята, Великата родителка, като богиня
на плодородието отъЖдествена с Це-
рера и гръцката Гея, богиня на Живота
и смъртта.
ТЕЛХЙНИ (грц.) — низши морски бо-
жества, синове на Понт и Гея, спътници
на Посейдон, обитатели на’островите
Родос и Кеос. Опитни ковачи-магьосници.
Научили родосците да обработват ме-
талите и да ваят статуи на боаоВете,
изнамерили мелницата, били също вещи
лечители. Смесвали ги с различии мито-
логически същества, особено с циклопи-
те. Но били злобни и ВраЖдебни, извест-
ии с лошия си поглед, който покварявал
всичко . Зевс (или Аполон) ги намразил
и хвърлил в морето.
ТЕМЙДА (грц. „право", „закон") — ти-
танка. дъщеря на Уран (Небето) и Гея
Т3§мя?па). съппуга на Зевс преди Хера,'
ЧйЭШйГдт него' на хорите и моирите,
•ббгйня~Т1а~ божествения и природния peg,
нанравствеността, правото и зако"н-
ността. като съветница на върховния
бог изявявала негбвите повелиГ~^атоВа
също богиня на предсказанието, прите-
Жавала преди Аполон делфийски'Я'оракул
и сё~наричала На^ЯЭвКа,. защото Делфи
е раз положен на планината- Нэрна с. Гя
посъветВала чрез оракула Девкалион,..и
Пира, единствените смъртни след све-
товния потоп, как да създадат новото
поколение. Пратила тевмеската ли-,
сица В Тива като Възмездие за гибелта
на Сфинкс, предсказала братоубийстве-
ния поход на Седемте против Тива.
ИзобразяВана с вързани очи, с рога на
изобилието и с везни.
Статуя: „Темида от Ра'мнуняГ от Херес трат
(300 г.пр.н.е.) — Химн: _Към Темида* от Орфей, —
Вале: 1Темидйни зЙуци". „посОетени на слушателите на
праОото’ от Й.Щраус Баща.
ТЕМИСТО (грц.) — дъщеря на Хипсей,
mpemama съпруга на Атаманш, който се
оЖенил за нея след лъЖлива вест, че вто-
рата му съпруга И но умряла (но когато
научил, че тя Все още е Жива, я потърсил
явно или тайно). Замислила да премахне
заварените си деца и наредила на робиня
да облече нейните деца В бели, а децата
на Ино В черни дрехи, за да ги различава
през нощта, за която гласила коварното
си дело. Но робинята (всъщност тя била
Ино) разменила дрехите и Темисто в
тъмнината убила своите собствени де-
ца. Когато разбрала какво е изВършила,
се самоубила.
ТЕНАР (грц.) — средният най-юЖен
нос на Пелолонес, където според мита се
намирал в пещера най-известният вход
(„Тенарската порта") за подземния свят.
ТЁНЕДОС (грц.) — малък остров и
град в Егейско море, непосредствено пред
западното крайбреЖие на Троада с прочут
храм на Аполон Сминтейски (дн. Бозкаа-
да). При острова спуснала котва гръц-
ката флота през време на Троянската
война, когато гърците опраэнили рав-
нината пред Троя, качили се на корабите
и дали вид, че си заминават.
ГтЕОКЛИМЁН (грц.) — 1. Син на По-
лифейд/ внук на Мелампод, гадател от
Аргос от знатен и богат род, извършил
убийство и за да избегне отмъщението
на близките на убития, побягнал в Пилос,
там срещнал Телемах и го помолил да
го вземе със себе си на кораба. Като негов
гост в Итака укорил Женихите на Пе-
нелопа за поведението им. — 2. Египет-
ски цар, син на Протей и Псамата.
ТЕОНбЯ (грц.) — дъщеря на Тестор
и сестра на Левкипа, похитена от ли-
рати.
ТЁРА (Тера матер) — ВЖ. Телус.
ТЕРЁЙ (грц.) — митически тракийски
цар, син на Арес, съюзник на атинския
цар Пандион и съпруг на дъщеря му
Прокна.
Трагедия: „Терей” от Софокъл (ээпазени само фраз*
менти). — Картина: -Обедът на Терей" от Рубенс.
ТЁРМИН (лат. „граничен камък") —
римско полско боЖество, бог на грани-
ците и меЖдите, застъпник на частната
собственост, на когото били свещени
всички гранични знаци, стълбове и ка-
мъни, почитан особено от селяните. Не-
говите функции по-късно приел Юпитер
Терминус или Терминалис. Превърнал
се и В бог на дърЖавните граници, на ко-
гото бил отделен кът от храма на Ми-
нерва на Капитолийския хълм, негоВа ста-
туя стояла 8 средата на храма на Капи-
толийския Юпитер; на него бил посветен
празникът терминалии.
151
ТЕРМИНАЛИИ (лат.) — римски праз-
ник В чест на полския бог Термин, праз-
нуВан на 23 февруари Всяка година осо-
бено от селяните, според преданието
учреден от митическия цар Нума Пом-
пилий. На този ден стопаните помаз-
Вали граничните си камъни, украсявали ги
с Венци и, принасяли Жертви на бога. '
ТЕРМОД0НТ (грц.) — река В античния
Понт, Северна Мала Азия, дн. Термечаи,
по чиито брегоВе ЖиВеело митическото
племе от ВойнстВени амазонки. От
„златото на Териодонт" бил изкован ко-
ланът на амазонската царица Хиполита,
белегът на преВъзходстВото й над дру-
гите Жени, който й отнел Херакъл. „Тер-
модонтската дВойна секира" е оръЖието
на амазонската царица Пентезилея,
която се яВила с отряд амазонки 6 помощ
на Приам, но била убита от Ахил.
ТЕРПСИХОРА (грц. „обичаща танца")
— муза на танците и хороВата лирика,
изобразяВана с лира и плектрон В ръце.
ТЕРСДНДЪР (грц.) — син на Поли-
нейк и Аргея, един от епигоните, учас-
тВуВал заедно с Адраст В похода против
Тива, след превземането й станал цар на
града. УчастВувал В първия поход на гър-
ците срещу Троя като съюэник на Ага-
мемнон и бил убит след слизането им
на брега на малоаэийска Мизия от Телеф.
У Вергилий — един от героите, които се
спотаили в дървения троянски кон.
ТЕРСЙТ (Терзит, грц. „смелият", „беэ-
страшният", „дръзкият") — обикновен
гръцки воин пред Троя, син на Агрий, спо-
ред по-късен мит — братовчед на ба-
щата на Диомед. Представен от Омир
в карикатурен Вид: най-грозният от во-
ините пред Троя, гърбаВ, куц и кривоглед,
дързък В речта си спрямо царете, техен
изобличител и хулител, враг на Ахил и
Одисей, единствен дръзнал да негодуВа
срещу Агамемнон , заради користта и
алчността му, предлагал на гърците да
прекратят войната и да се завърнат по
домовете. Убит от Ахил, когато се над-
смивал над тялото на загиВащата Пен-
тезилея, царицата на амазонките.
Драма: „Терсит" от Ст. Цвайг.
ТЕСМОДОТЁЙРА (Тесмофора, грц.
„законодателката") — епитет на Де-
метра като основополоЖница на земе-
делието и учредителка на брака и град-
ския правов peg.
ТЕСМОфОРИИ (грц.) — праэник в
Атина, Аркадия, малоазаийските градове
и егейските острови в чест на Деметра
и Персефона в качестВото им на тес-
мофори — богини на брака, земеделието
и правовия peg. Чествуван бил само от
омъЖените свободно атинянки с безукор-
но поведение и траял пет дни в края на
октомври (10—15 пианепсион). През
трите предпразнични дни Жените тряб-
Вало да се въздърЖат от общуване с мъ-
Же. През първия ден на празника, облечени
в бяло, устройвали шествие до храма на
Деметра, където принасяли Жертва на
богинята. Разполагали се за три дни на
лагер в полски колиби от шума в близост
до храма. На следния ден се отдавали на
пост и изваЖдали от близка пропаст оце-
лелите остатъци от Жертвени питки,
които спускали там четири месеца по-
рано заедно с прасенце. Този обичай бил
създаден за възпоминание на деня, в кой-
то свинарят Евбулей според мита бил
пропаднал в разтворилата се пред Аид
и Персефона почва. Една част от оста-
тъците полагали върху олтара на Демет-
ра, а друга смесвали със семето за посев.
На четвъртия ден се връщали в града, по
пътя си разменяли остри шеги като спо-
мен за шегата, с която старицата Ямба
успяла да извика усмивка на лицето на
скръбната Деметра. През този ден осво-
боЖдавали пленниците (под гаранция!), за
да бъдели всички свободни, та да не пре-
чат на плодородието. През последния ден
прекарвали в пиршества и танци в чест
на Деметра Калигенея — „раЖдащата-
прекрасно плодове".
Комедия: „Жените на празника тесмофории” от
Аристофан.
ТЕСТИАДА (грц.) — дъщерята на ето-
лийския цар Тестий, т. е. Алтея.
ТЕСТИАДИ (грц.) — enumem на Токсей
и Плексип, братята на Алтея като си-
нове на Тестий, участници в Калидон-
ския лов. Искали да отнемат от Ата-
ланта коЖата на убития глиган, затова
Мелеагър, техният племенник, ги убил.
. ТЁСТИЙ (грц.) — цар на гр. Плеврой в
Етолия, баща на Леда, Алтея и тестиа-
дите Токсей и Плексип.
ТЁСТОР (грц.) — баща на гадателя
Калхант и на Теоноя и Левкипа. Дъ-
щеря му Теоноя била отвлечена от пи-
рати и продадена на Икар, царя на ма-
лоазийска Кария. Икар се влюбил в нея и
я направил своя съпруга и царица. Тестор
152
тръгнал да я търси, но 0 морето буря го
изхвърлила на карийские бряг, рибари го
открили и продали също на царя. ЛеВкипа
си отрязала косата и каппо младеЖ също
тръгнала да търси сестра си и баща си.
Царицата се Влюбила 0 младеЖа, но като
не срещнала взаимност, иэпратила „роба"
Тестер да го убие. Бащата и дъщерята
се разпознали, Тестор се разкрил и пред
Тебноя.
ТЕТЙДД (грц.) — дъщеря на Нерей и
flopirga. найТДцдната ~от петдесеттё"
нереиди, ръкоВодеща техния хор. УхаЖ-
Вана от Зебе и Посейдон; конто не
встъпили В брак с нея, защото според
предсказание синът й щял да преВъзхоЖда
баща CU. "Ни Зебр заповядал на сбоя Внук
смъртния Нелей да се оЖени за нея 1е-
тида му се ппптпПиАд.-прййпъшяла се на
птица, дърбо и тигрица, на оаън и Вода.
но с помощта на морския бог Протей
успял да я овлаппя Ня сВатбата им пои-
състВували Всички богобе и богини, не
била~поканена самб Еьииа1, кияши, иПсьп-
бена, подхвърлила от Вратата сред гос-
тите златната ябълка, ВЖ. Ерида. Те-
тида стяняля маика_пт ГТёлей на Ахил.
напоаВила го беземъртен, като го пото-
пила. В оеката Стикс, с единствено_уяз,-
вимо място на петата, която останала
суха. ПонеЖе прозряла гибелта му В поео-
стоящата Троянска Война, го~преобляк-
ла В'Женски дрехи и го скрила сред дъ-
шерйт'ё.на Ликомед, царя на о.Скирос.
Открил го с хцтрост Одисей. Тетида
усгфла Само да го предупреди да не стъпба
ПръВ на троянския бряг, защото пърВият
стъпил щял Веднага да загине. По-късно~
Пелей я изостаВил и тя се завърнала В
двореца на баща си Неоей 6 мооето. Раз-
лична от богинята '1 ёйпия^ ’
Статуи: „Тетида по/папя Ахил В Стикс" и „Тетида и
нимфите й утешабат Ахил" .от Т. Банкс. — Картина:
„Тетида и Ахил" от Й.Х. Тишбайн Стари. — ..Юпитер
и Тетида" от А.Д. Енгър.
^ТЁТИЯ (Тетис, грц.) — богиня, олице-
творение на морската стихия, титанка,
дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земя-
та), сестра и съпруга на Океан, майка от
него на многобройни потомства — на
всички речни богове и на океанидите.
меЖду който най-известна е Стикс.
Обикновено придруЖавала Океан и имала
общи храмове с него, оказвала заедно с
него помощ на Хера, когато тя бягала от
Зевс. Превърнала правнука си Есак в гму-
рец, когато той от скръб по загиналата
си любима се хвърлил в морето. Поетичен
синоним на морето.
ТЁЯ (грц, „боЖествената") — титан-
ка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Зе-
мята), майка от Хиперион на Хелиос
(Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Ав-
рора, Зората).
ТЙАС (тиасос, грц. „съюз") —
1. ТърЖествено шествие в чест на бо-
жество, особено на Дионис-Бакх, сви-
тата му, В която участвували сатири,
силени. менади с венци и тирсове. —
2. Религиозно сдруЖение за устройване
на съвместни шествия. Жертвоприно-
шения, празненства, пиршества и др.
ТИБЕРЙН (лат.) - 1. Реката Тибър,
която извиоа от .Аненините и се ВлиВа
в Тиренско море, rio чиито брегове на
25 км от устието е издигнат Рим; на
нейн остров бил построен, храм на пре-
несения от Епидавър, Гърция, бог Еску-
л'ап ~(гои. Асклео.ий): нейните изводи
обитавали нимфи, предсказВащи бъде,
Щёто, често благосклонно към смърт-
ните. както нимсЬата Едярия —
2. Най-Вече богът на реката, чиито праз-
ненства се уреЖдали на 8 декември, 7 юли
и 27 август. — 3. Митическият цар на
Алба Лонга,, който дал името си на ре^-*
ката.__
ТЙВД (грц.) — главен град на Беотия,
основан. поез . мики'никжпа епоУа спорвд
мита — от Каоъм. укпепен със стени
от Амфион (който карал с вълшебната
сй~ лира каменните блокове сами да се
пбдреЖдат). За разлика от другите едно-
именни градове известен със седемте си
Вратч (..сеомовоатната Тива"). Там се
намирало светилище на кабирите. СВър-
зан с митовете за Кадъм, Едип, Ан-
тигона, уедемте против Тива. епи-
гоните, Темида предсказала брато-
убййствената Война за властта. След
като Едип си избол очите и напуснал гра-
да, синовете му Ётеокъл и П о л и н е й к
сё споразумели да управляват на смени
оНПУидна acjjUHa, но Етёбкъл нарушил
епбразумението й Полинейк започвал
войната. Тсб—получил тгодурьЖкаша на
тьсТп'ГсйГарёоОкПя~цар ~Ад расТбГТ! на Пё-
тйма други героТгттиёЖдупгпяУГбилп' аргй-
вёцът капанеи“и гадателят Амфиарай,
който бил принуден да участвува в по-
хода от предателстВото на користо-
любиВата си съпруга Ерифила. След про-
дълЖителна обсада двамата братя се по-
губили взаимно в авубои. самонааеяният
Капаней бил поразен върху градските сте-
ни от мълния на Зевс, който поразил и
153
Амфиарай заедно с конете му, но го на-^
правил безсмъртен. Десет'гоаини по-къс-
но синоВете на СедеМте („епигони") на-
nagнале отново и .рядрутплп грааа.—
2. Г рад В Египет(„Стовратната Тива")
на бреговете на горния Нил, главно сре-
дище на бог Амон. — 3. Град в Мизия,
Мала Азия, близо до Троада, разрушен от
Ахил.
^^ТИДЁЙ (грц.) — митически цар на
гр. Калидон в Етолия, син на Ойней и
Перибея, баща на Диомед. Заради убий-
ство на свой сродник прекарвал В изгна-
ние при Адраст В Аргос, който го оЖенил
за дъщеря си Деипила, защото се явил
пред него наметнал меча коЖа (а имало
предсказание от оракула, че ще омъЖи
дъщерите си само за лъв и мечка). Учас-
твувал в похода на аргонавтите и в.
нападението на Седемте против Тива,
където се проявил като свиреп боец. В
сраЖението пред града паднал полумър-
тъв от ръката на Меланип, който също
бил теЖко ранен. Атина, отначало бла-
госклонна към Тидей, измолила от Зевс
лекарство, за да го направо безсмъртен.
Но гадателят Амфиарай го мразел, като
узнал това, отсякъл главата на Меланип
и му я пратил. Озверен, Тидей разсякъл
черепа и изпил мозъка. Атина се отвра-
тила от постъпката на любимеца си и
се отказала да го спасява.
ТИЁСТ (грц.) — син на Пелопе и Хи-
подамея, брат на Атрей.
' ТИЗИфОНА — друга транскрипция на
името Тисифона,
ТИНДАРЕЙ (грц.) — митически осно-
вател и цар на Спарта, син на Ойбал и
Батея (или на Периер и Горгофона),
брат на Икарий. Прогонен от несъщия
си брат Хипокоонт, прекарал известно
време в изгнание при Тестий, владетеля
на Плеврон в Етолия, за чиято дъщеря
Леда се оЖенил. Възвърнал си властта
над Спарта с помощта на Херакъл. От
Леда станал баща на тиндаридите (дио-
скурите) Кастор и Полидевк, на Кли-
темнестра и хубавата Елена (според
по-разпространен мит Елена и Полидевк
били деца на Леда от Зевс, у Омир —
само Елена). Когато омъЖвал Елена, по
съвета на Одисей поискал от кандида-
тите й (всъщност повечето гръцки царе)
да се закълнат, че ще помагат на бъдещия
й съпруг. ЗадълЖени от клетвата, по-къс-
но всички тръгнали след Менелай да се
сраЖават срещу Троя. ПонеЖе при едно
Жертвоприношение Тиндарей забравил да
почете 'Афродита, богинята наказала с
проклятие дъщерите му Елена и Кли-
темнестра. Предал властта си на спар-
танския цар Менелай, след като диоску-
рите били обоЖествени.
ТИНДАРЙДИ (грц. „потомци на Тин-
дарей") — друго име, епитет на дио-
скурите като синове на Тиндарей.
ТИОНА (грц. „буйствуващата") —
епитет на Семела, даден й от нейния
син Дионис, когато я обоЖествил и пре-
селил на Олимп.
ТИОНЁЙ (грц.) — епитет на Дионис-
Бакх според Тиона, enumema на майка му
Семела, който богът й дал след нейното
обоЖествяване.
ТИРЁЗИЙ (грц.) — син на Евер и на
нимфата Хариклб, сляп тивански ясно-
видец, най-прочутият гадател на древ-
ността, седем години Живял превърнат
в Жена. Привлечен за арбитър в спора
меЖду Зевс и Хера, кой изпитва повече '
наслада в любовта — мъЖът или Жената,
се произнесъл против мнението на Хера,
затова тя го ослепила, но в замена Зевс
му вдъхнал пророческа дарба. Според дру-
га версия зрението му отнела Атина,
защото я видял гола в банята. Според
трета версия — защото разкривал пред
хората тайните на боговете. Открил
пред събранието на тиванците произхо-
да и делата на Едип. След падането на
Тива се отправил за делфийското све-
тилище, но по.пътя умрял. По милостта
на Персефона и в царството на сенките
запазил напълно разума си. Пророческата
дарба на Тирезий преминала и у дъщеря
му Манто.
Епилион: мТирезий“ от Обидой (Метаморфозы).
ТИРЁНЦИ"'(грц.) — гръцкото име_на
erijfryckume, който се преселили от Се-
Верозападна Мала Азия в назованата по '
тяхното име Етрурия — Северна Италия,
дн.Тоскана. Тиренци са моряците на
Акет, който се превърнали в делФини.
Прочути гадатели, за тях изкуството да_
се~гадае по аътрешностите на Жертве-
ните Животни било наука, която според
мита им продиктуВало етруското бо-
Жество Тагес"
ТИРО (грц.) — дъщеря на Салмоней,
царя на Иолкос, съпруга на Кретей, от
когото била майка на Езон, ферет.и Ам-
фион, а от Посейдон, сблиЖил се с нея
154
nog образа на любимия й, речния боа Ени-
пей, майка на Нелей и Пелий.
ТИРС (грц.) — бакхически Жезъл, тояга,
обвита с бръшлян и лозоВи листа, увен~
чЗна~с борова uiuwapka, конто носели и
оаЗмахВали Дионис-Бакх и вакханките
прй буйните си Веселия.
ТЙСБА (грц.) — красиВа деВойка от
ВаВилон, любима на своя съсед младеЖа
Пирам.
ТЙСИфОНА (грц. „отмъстителка на
убийстВата") — 1. Една от трите ери-
нии (лат. фурии), дъщери на Нощта и
обитателки на подземния свят, със змии
В косите, около ръцете и кръста, с факел,
придруЖавана от УЖаса, Уплахата, Скръб-
та и Лудостта. По поВеля на Хера вдъх-
нала лудост В гърдите на Ино и Ата-
мант. — 2. Дъщеря на Алкмеон и сестра
на Амфилох. От детство раслапри ко-
ринтския цар Креонт, чиято съпруга от
ревност я продала В робстВо. Купил я
собстВеният й баща, който едва по-къс-
но я разпознал.
ТИТАН (грц.) — богът на слънцето
Хелиос като син на титана Хиперион,
с когото често бил отъЖдестВяван.
ТИТАНИ (грц. „стремящи се") — деца
на пърВата боЖестВена двойка: Уран
(Небето) и Гея (Земята), според Хезиод
6'синове и 6 дъщери,, олицетворения ~на
суровите природни стихии: Океан и Те-
тйя (lemtic), Коиос (лат. Цей) и_феба_
(Хипеоион и 1ея)~~кронос и Рея, Криос,
Япет, Темида, Мнемосюна.-Подучено
от майка си, свалили от Власт Уран. Той
пьк бил надвит от Зевс и от по-младото
поколение'бигиВе. Пивечето титане били
хвърлени В lapmapa, продълЖили боЖес-
твеността си само 1емида (оогиня на
нбавыПвеноипина и закон Ността). Океан ,
(на Водната стихия) и 1етия (на Влага-
таУ, която попхпанва Всеки Живот, ипб-
ред друг мит от орфически произход
титаните, подбудени от Хера, разкъсали,
сварили и изяли Дионис-Загрей, заради
което ЗеВс ги поразил с мълнията си. От
тяхната пепел произлезли смъртните
хора.
Кэртини: ..Титани" огп Рубенс: от фойербах. Кантата:
нТитэни" от Расини.
ТЙТИЙ (грц.) — 1. великан, син на
Зевс и Елара (у Омир— на Гея). Посегнал
на Летй, затова бил поразен от стре-
лите на Аполон и Артемида (или от
мълниите на Зевс) и хвърлен в Тартара.
Там леЖал окован на земята и два лешояда
ръфали от двете страни черния му дроб,
който все израствал отново.
ТИТОН (грц.) — красиВият син на
троянския цар Лаомедонт, брат на
Приам, баща на царя на етиопците
Мемнон. Заради хубоста му го похитила
и се оЖенила за него Еос (Зората). По
нейна молба Зевс го дарил с безсмъртие,
но не и с Вечна младост. Непрекъснато
се състаряВал и смаляВал, докато накрая
според мита се преВърнал на щурец.
ТЙфИС (грц.) — кормчията на кораба
Арго, с който аргонзвтите отплавали
към Колхида за златното руно.
тифОн (Тифоей, Тифаон) — прадре-
вен сторък великан с необикновен ръст.
Според Хезиод син на Гея и Тартар (или
самородён от Хера), съпруг на Ехидна,
от брака си с нея баща на Цербер, лер-
нейската хидра, двуглавото куче
Ортос, Химера, немейския лъв, орела,
който кълвял черния дроб на Прометей,
тиванския Сфинкс. Чудовище със сто
змийски глави, из които бълВало огън,
олицетворение на подземните вулканич-
ни сили,- Въстанал срещу боговете, те не
устояли пред него и побягнали в Египет,
където се спасили под образи на различии
Животни. Накрая Зевс го победил, като
хвърлил върху него вулкана Етна. Но по-
неЖе бил безсмъртен, не умирал, а макар
скован под планината, не преставал да
бълва огън из скални пукнатини. През ели-
нистическата епоха бил отъЖествяван
със Сет, египетския бог на смъртта и
неприятел на боговете. Изобразен върху
големия фриз на Пергамския олтар.
ТЛЕПОЛЁМ (грц.) — син на Херакъл
и Астиоха, поради убийство изгнаник
от родината си Аргос, поселил се на
о. PogcJc, където станал цар и основал
много градове. Участвувал В Троянска-
та война с дебет кораба и предвоЖдал
родоските воини. убит от ликийския цар
Сарпедон.
ТМОЛ (грц.) — планина юЖно от
гр. Сарди в малоазийска Лидия, дн. Боздаг,
и според мита бог на планината, съпруг
на Омфала, баща на Тантал, като
съдник в музикалното състеэание меЖду
Аполон и Пан се произнесъл В полза на
Аполон.
155
ТОАКТ (грц.) — оръЖеносец на цар
Кефей, съюзник на финей срещу Пер-
сей, убит от него.
ТОАНТ (грц.) — 1. Цар на Лемнос.'син
на Андремон, баща на Хибсипила, под-
помогнала го да избяга В Кипър, когато
лемнийките избили Всички мъЖе на
острова, защото предпочитали пред тях
робините си. — 2. Синът на Хипсипила.
ТООН (грц.) — троянец, противник на
Одисей, който го убил.
ТРАКЙЙСКИ КОННИК (Херос) бог
на лоВа, плодородието. Живота и смърт-
та, без лично име. Култът му бил широко
разпространен сред тракийското насе-
ление от земите на антична Тракия през
епохата на римското ВладичестВо (I —
IV В.). В България са разкрити десетици
негови сВетилища — най-главните при
с. Галата, Варненско; с. ПаскалеВец, Вели-
котърнобско: с. Пласт, КърдЖалийско, Ло-
зен, Харманлийско, Паталеница, с. Бат-
кун, ПазардЖишко; Крън, Старозагорско;
ГлаВа Панега, ЛоВешко, ДаскалоВо,
Пернишко, над 100 бронзоби статуйки и
над 1500 четВъртити мраморни или Ва-
роВикоВи плочки, който са слуЖили като
оброчни даробе. На тях богът е изобразен
като млад мъЖ, яздещ на кон, следВан от
прислуЖник, куче или лъВ, с копие, щит и
ЖертВена паница. често с образа и атри-
бутите на Аполон, Асклепий, Дионис,
Плутон, ЗеВс, Митра или СилВан.
В източните райони на Тракия се свър-
зВа с Аполон, В западните с Асклепий, 6
сВетилищата с Асклепий, Хигия и Телес-
фор, по-рядко с Дионис.
Статуя: „Тракийски конник", паметник н$ виден хе-
роирач тракиец (111 в.. Sue. 1.60 м. открыт при
С. Брестница, Пловдивско). — Оброчни плочки. .Тракий-
ски плочки: „Тракийски конник" (II—III 9., намерен при
гара Кричим), при Златна Панега, ЛоВешко.
ТРАХЙН (грц.) — град на пл. Ета В
тесалийската облает Фтиотида, седа-
лище на цар Кейк и известен със смърт-
та на Херакъл.
ТРЕЗЁНА (грц.) — град В Източна.Ар-
голида, В която царуВал митическият
Питей, син Йа Пелопе.
ТРЙВИЯ (лат. „кръетопътната") —
епитет на Диана (Феба) като богиня
на луната и ВълшебстВата, почитана по
кръетопътищата и оприличена на Хе-
ката.
ТРИОПАС (грц.) — тесалийски цар,
баща на Еризйхтон и дядо на Мнестра.
ТРИПТОЛЁМ (грц.) — син на елевсин-
ския цар'Келей и на Метан ей раг изоб-
ретател на плуга и разпространител на
земеделието. С него си послуЖила Де-
метра, когато, осВободена от скръбта
си, решила да ВъВеде земеделието там,
където дотогаба било непознато. и да го
подобри, където било занемарено през
Време на скитането й по земята. Тя го
снабдила с класоВе и го изпратила на соб-
ствената си колесница, теглена от кри-
лати змии. С нея той пребродил сВета,
за да учи хората на земеделие и на сбе-
щените обреди на Деметриния култ. но
не наВсякъде бил приет дружелюбно.
Скитският цар Линк (Линкей) се опитал
.да го убие коварно и да му открадне дара,
но Деметра го преВърнала В рис. Ери-
эихтон, синът на тесалийския цар Трио-
пас, изкоренил или изсякъл дърВетата от
свещената дъбрава на Деметра, но за.
светотатстВото си бил наказан с не-
утолим глад. По-късно Триптолем станал
Жрец на Деметра и бил Въздигнат до сте-
пей на местен бог, чийто култ се Влял В
елеВсинските мистерии. Платон го знае
като съдия В подземния свят. Бил изоб-
разяван с класове и.змийска колесница.
Релеф:. .Деметра и Кора иэпращат Триптолем-"
(т нар „ЕлеВсински релеф") — Дрема' „Триптолем" от
Софокъл.
ТРИТОГЁНЕЯ (грц. „родена от Три-
тон") — поетически епитет на Атина.
ТРЙТОН (грц. „шумящият") —
1. Яизше мррско боЖество, син на По-
сейдон й Амфитрита (у римляните
— на нимфата Салация). От хълбока на-
горе човек, чието туловище ’преминавал'а
В раздвоена делфинова опашка с Живо-
тински зъои в широка уста, с”враснали
по плещите пурпурно миди, зелени косми,
хриле в ушите, с грапави като повъох-
ността на раковините оъце. В който дър-
Жи тризъбец, Известявал Врлята на По-
сейдон, като надувал~ечаща раковина, с
нейните зВуци уталоЖвал или .Вълнувал
морето.
СВързан с мита за аргонавтите: Ко-
гато те на Връщане от Колхида минабали
през Либия, Тритон дал на героя.. ЁВсБём
буца пръет, тя се изеипала от борда на
кораба В морето на мястото, където се
надигнал остроВът Yepa. Медея предска-
зала? че по тези места нЯкОЙа ще'В'ладеят
бъдещите негови потомци. И- наистина
след 17 поколения потомцитё.^му осно-
вали колония на африканский ирна (града
156
Курена). Според един мит веднъЖ няколко
Жени се къпели В морето, за да са чисти
за обред на Дионис'. Внезапно изплувал
из дълбините Тритон и се опитал да аи
изнасили, но на техния Вик се отзовал
техният боа Дионис и след упорита борба
надВил чудовището. Като морско боЖе-
стВо Тритон носел нещастие. В „Енеида"
на Вергилий ЕнееВият спътник Мизен
излязъл да се състезаВа на ракоВина с
Тритон, но той, оскърбен от дързостта
на троянеца,.го сграбчил и потопил В пе-
нестите Води сред скалите.
Тритон е любим персонаж на изобра-
зителните изкустВа, 8 които често се
смесВа с мооските боЖестВа Нерей и
Протей и се яВяВа сред нереиди, В сви-
тата на Посейдон В единстВено и мно-
Жестиено число (тритони). Образът му
сё използува често като декоративен
елемент, напр. Във фонтаните на Пет-
родворец край Ленинград. — 2. Река в
Либин, която се изтича от езерото Три-
тонида В Средиземно море.
Статуя: '„НегГтун и Тритон" от Л. Бернини. — Кар-
тина: „Тритон и нереида" от А. Бьоклия.
ТРИТОНИЯ (Тригпонида) — enumem на
Атина Палада с неизяснено значение.
Оттук прилагателното Тритонидин,
Тритонски: тритонска сВирка е фригий-
ската флейта, която Палада открила, но
я захвърлила, защото при сВирня загрр-
зявала лицето й, а сатирът Марсий я
Вдигнал от земята. Митическото три-
тонско блато, с неустаноВено местона-
хождение, притеЖаВало чудотворна сила:
който се потопял в него дебет пъти, се
преВръщал в птица.
ТРОАДД (грц.) — областта на Троя в
Мизия, СеВерозападна Мала Азия, от Хе-
леспо'нт (дн. Дарданели) до пл. Ида.
ТРОЙЛ (грц.) — най-младият син на|
троянския цар Приам и на Хекуба (спо-
ред някои същинският му баща бил Апо-;
лон). Паднал още в началото на Троян-,
ската война от Ахил, който го убил от,
засада, когато поил конете си в раВни-'
ната пред Троя или В храма на Аполон .
Тимбрейски, където по-късно паднал и
самият Ахил..
Митът за любовта му с Кресида е
създаден едва през средновековието, той
е разгърнат В средновековния рицарски
роман „ЛюбоВта на Троил и Кресида" на
Беноа Сент-Мор, откъдето Шекспир е
Взел сюЖета за драмата си „Троил и Кре-
сида".
ТРОфОНИЙ И АГАМЁД — дВама бра-
тя от Елида, строители на Храмове и
съкровищници.' Били наети да съзидат
кам'енната съкроВищница на богатия цар
Хирией (или АВгий). През време на
строеЖа оставили на едната стена под-
вижен камък, през който да Влизат и кра-
дат от несметните богатства на царя.
Но Хирией забелязал, че златото му не-
прекъснато намалява, и за да улови кра-
деца, заповядал да слоЖат вътре капан.
Една нощ Агамед Влязъл през отвора и
се хВанал В капана, повикал веднага брат
си и го помолил да му отреЖе главата,
за да не го познае царят и да не залоВи
брата му. Трофоний изпълнил молбата и
отнесъл главата. За светотатстВото
земята се разтворила пред него и го по-
гълнала. Подобии прикаэки се срещат В
митоВете и на други народи. Аналогичен
мит разкаэВа и Херодот („История", I!,
121) за съкровищницата на фараона Рам-
псинит (Рамзес ПР).
ТРОЯ (Илион) — дреВен град В СеВе-
розападна Мала Азия, областта Ipoaga,
близо до.морето, Върху ВъзВишение меЖ-
д'у р.Скамандър и притока й Симоент,
основан още през каменната епоха, през
IV хиляоолетие пр.н.ё., многократно раз-
рушаван и отноВо заселван, достигнал до
Висок разцвет през П хил. пр. нГё.,- раз-
крит чрез разкопки през 18бН г. от~5В-
хеблога X. Шлиман. Седмият от многото
разкрити Пластове предстаВя разВали-
нйте на ймировата Гроя. разрушена и
опустошена спооед антично сведения
през XII В.пр, н. е., след като деВет години
отстояВала напора на гръиките Воини,
които искали да си ВъзВърнат хубаВицата
Елена, похитена от троянския царски
сйн Парис. Аполон и Посейдон помог-
нали при изграЖдането на граоските сте-
ни. но понеЖе не им заплатили Обещаното
Вознаграждение, Посейдон наводнил
страната (Херакъл още поеди~Трояй-
ската война завладел Троя заради клет-
ВопоестъпничестПпт^ НР—цар Лапме-
донтк Последен ияр бил Приам яяяин^л
при падането на града. Покорител на Троя
е Агамемнон, ~ГТ
итёЛЯт на Всички
гръцки Войски В похода. Наследник на Троя
е Ним, който станал ново отечество на
дарданеца Еней и оцелелите негови близ-"
ки спооед :ю-раншна_предсказание на
троянския гадател Хелен.
ТРОЙНСКА ВОЙНА — войната на
старите гъоци (ахейцитеП: Трон Около
началото на XII В. пр. н.е. Нейната исто-
рия запомвя пл гВятбятя ня Пелей и
Тетида. БогинягПа Ерида преоизвикала
157
cBaaama меЖду плоите глаВни богини: Хе-
ра, Атина и Афродита. Парис раз-
решил спора 0 полза на Афродита и по-
лучил От нея люоовта на хубаВата Елена,
съпругата на спартанский цар Менелай.
Мёнелай и Агамемнон ппизоВали гър-
ците на поход срещу Троя. ОтзоВали се
почти Всички гръцки царе, ВърхоВен пред-
Водител им станал АгёМёМНбн. Според
..Илиада В похода участвуВали 43 ВоЖ-
дове от zy области, 100010 бойци и 118В
кораба, а от троянска страна 2/ ВоЖдоВе
с lyoffipetja, от коитб Ь Лйд ВЪрхоВгн-
стВото на НриамГа11 произхоЖдали от
съюзни племена. Когато цялата гръцка
флота потегляла от беотийското при -
ётанище "АЪлиоа към |роя, Агамемнон
случайно убил една от сВещените сърни
нa ApnleMUga, Зёради iHOBO СВетотат-
ство оогйнят'аёадържала всички попътни-
Ветрове и приковала корабите Към при-
станището. Според Жреца-гадател Кал-
•хангп трябВало Агамемнон да принесе
дъщеря си Ифигания'в изкупителна Жер-
тва, за да измбли сип ApifTSMUga "ri'6'пътг
нитё'~Вё|нооВе. ВЖт-ИФйааёия .'Спопед по-
късен мит най-напред гърците, като не
знаелц пътя къМ Троя, слезли на мизйй-
ския бряг. Там ги срещнал и отблъснал
ца~рят на~ Мизия 1 елеф. I лаВните герой
от гръцка страна били ОСВен Менелаи и
Агамемнон още Одисёи, старият Не-
стор, дВаМаша АнкСбвци) 'Дйомёд,
Ахил и Неоптолем ГлаВният защит-
ник на крепостта бил 11риамоВият син
ХеКтор, след него по храорост се нареж-
дал Парис. От трите 663UHU АфрбдиФа
подпомагала троянците. а Хеиа и Атина
били на страната на ахейците. След
смъртта на лектор на помощ на троян- '
цйте се явила със сВоите бойкини Кра-
сиВата царица на амазонките Пенте-
зйлея, но била убита от Ахил, който се
Влюбил В умиращата, Притекъл се на по-
мбщ на троянците и младият етиопски
цар Мемнон, синът на Еос (Зората) и
на Титон, той проявил голяма храброст,
убил меЖду другото Антилох, сина на
пилоския цар Нестор и Втория приятел
на Ахил, но и той паднал олгГ~ръкатТ~ПЗ
Пелид. Когато Ахил победил i 1осейдоно-
Вия син Кикън, богът, разгневен, пбдучил
Аполон оа убие пърВия ахейски ге0<Я£~а*
Аполон насочил ръката на Парис, който
го' наранил смъртоносно със стрела по
петата — уязВимото му място. Ахей-
ците победили чрез хитростта на йди-
сей По нёгпВо предложение оставили
пред стяните ня Троя грямядния дърВен
кон, изработен от Епей. В кухня му тър-
бух.се скпилп най-'хоабрите гръцки Воини,
останалите дали Виа, че се нпВръи1ят_пд
домоВете. Въпреки предупреЖаенията на
Жреца Лаокоон троянците Внесли Вътре
6 града коня и с тоВа дока ради гибелта
си. Приам и поЙечето тооянци загиналй,
а Еней с оцелелите достигнали брего-
Вете на Италия, където той основал нова
дърЖаВа. Агамемнон при пристигането си
у дома бил коварно убит от съпругата
си Клитемнестра и нейния любовник
Егист. А Одисей странстбуВал цели де-
сет години, докато слезе на остров Ита-
ка. където го очакВала Вярната ~му~Пе-
нелопа.
Картипи: „Превйемането на Троя", кил икс от Вазо-
писеиа на Бригос (0 ЛуВър. Парий). — „Сцени из Троян-
ската Соина" от ДЖулио Романо; от Тиеполо. — „По-
Жэрът нв Троя" от А. Елсхаймер. — Поема: „Илиада" от
Омир. — Драми: „Трорнките" от Еврипид; от Сенека;
от Й. Е. Шлегел: от Ж. П. Сартр (по Еврипид). — „Р&з-
рушаването на Троя" от Х.Закс. — Оратория: „Хор на
пленено троянки* от Р. Хенце. — Опера: „Троянците В
Кзртаген" от Берлиоз.
ТРОЯНСКИ КОН — грамаден дърВен
кон, който гърците построили по съвёпта
на идисей след десетгодишната обсада
на Троя. След като крепостта устоявала
т’Върдо на Всички нападения, за да я пре-
Взёмат, гърците решили да си послуЖ'ат
с ХитросФ. ЕИёи с помощта на Атина
и на много мъЖе построил коня, 0 чиито
търВуу—ee-HoeriiuHUAU НЗи-Видните воЖ-
дбВе на ахейците начало с Неоптолем,
Менелай, Диомед, филоктет, одисей
и самият строител Епеи. останалите се
отбюилили заидних-корзбита зад блпэКия
остроВ 1енедос. Омелият ахеец Синон
сё “прёстбрил на ЬеёЛёЦ ббГгрЪЦКОА ЛЗёёр
и съобщил, Чё'"кбнёМ ё построен'За Жер-
тва на биги ня Ainuna i'ipegu тяхното з?-
минаване и че конят ще запази крепост-
та. ако ги Внесем'(ГнёнГЛаокоон, жрец
на Посейдон, брёдупреЖдаВал защит-
ницитё? че В данайския подарък се крие
коварстве; КЗСёндра пророкувала не-
щастие, но не й поВярВалЦ. |роянците
разрушили apagukauid порта, ~за дамине
през нея „оорочната ЖертВа~, и се'отдали
на~шумни ВеСёлия~с мисълта, че Войната
е сВършилаТНопри настъпване на нощта,
когато всички потънали б сън, Синон по-
дал знак на скритите в коня и те напус-
кали скривалищеФС си. ЗЗВ^рнали сё~от
Тенедос Йъоръжените отрёди и за 1роя
и Жителите й настъпил последният час:
грая-ъсщ&ил опоЖарен" войната завъ'ршйКа.
Картина: „Троянскуят кон", стенопус от Помпей.
— .Троянският кон" от-Л. Коринт; от Л. Карачи. —
филм: „Троянският кон (1962).
ТУРН (лат.) — митически цар на Арден
и на племето рутули, син на Даун и на
158
нимфата Венилия, брат на Ютурна и
племенник на Амата, годеник на Лави-
ния, дъщерята на цар Латин, затова
главен противник на Еней в Лациум и
макар подпомаган от Юнона, убит от
него.
ТЮХЕ (грц. „съдба”) — богиня на съд-
бата и щастливия случай, придруЖаваща
хората през целия им Живот. ТъЖдес-
твена с римската фортуна. Дъщеря на
Океан (или на Зевс) и на Тетия. По-къс-
но олицетворение на изобилието и бла-
годенствието, изобразявана като млада
Жена с рога на изобилието, с крила,
гребла и като символ на променчивостта
на щастието, стъпила върху търкалящо
се кълбо. Някои градове я почитали като
своя покровитёлка.
Статуи: „Тюхе" от Антиохия; от ЕВтихид (бронз,
300 г. пр. н.е., копие 6 Рим, Ватикански музей). — Химн:
„Към Тюхе" от Орфей.
УБЕДА — превод на латинското име
Свада (Суада).
УЛИКС (Улис, лат.) — латинското име
на! Одисей.
УРАН (грц. ...небе", лат.: Целум) —
наСГстарото гръцко върховно боЖ'ёствр,
родено от Гея (Земята), в орфическата
теогонияНОЩ'гТГа, в негово име се
произнасяли клетви. Встъпил в брак с
майка си Гея и родил хекатонхейрите,
циклоните и титаните, олицетворе-
ния на природните сили. ПонеЖе се боял,
чё те ще му ОГпнемат 'властта, ги хТТЕрХРл
в бездънните дълбочини под земята. Гея
не издърЖала на техните стенания и в
гнева си подсторила титаните срещу
баща им. Наи-младият, Кронос, който
единствен останал свободен, със cbjbffo-
виден метален меч го лишил от оплоди-
телйата сила и го свалил от небёсни'я му
прертол. уран проклёл своя уйиёц. Um
кръвта, конто кап ела от тялото му, про-
излёзл|Т*трите~богини на отмъщёнРбГбо
еойнии. А от оплодителния му орган,
кой то паднал в морето и го разпенил,
според друг мит се родила Афродита.
ф
ФАЕТОН (грц. „лъчащият", „блестя-
щият") — 1. Епитет на Хелиос. —
2. Син на бога на слънцето Хелиос (лат.
Сол) и на океанидата Климена, приятел
на Епаф. ПонеЖе сесъмнявал в произхода
си от Слънцето, отишъл в неговия дво-
рец и поискал за залог от баща си да му
отстъпи да управлява един ден слънче-
вата колесница. ПонеЖе Хелиос се заклел
предварително в реката Стикс, че ще
изпълни Желанието му, не моЖел да не се
съгласи. Но по небесния свод буйните ко-
не усетили неопитния колар, излезли из-
вън пътя си и опоЖарили голяма част от
земята. За да спаси света, Зевс го по-
разил с мълнията си и фаетон паднал от
колесницата в река Еридан. За него по-
тънали в скръб Слънцето и майка му, а
сестрите му хелиади на брега на реката
се. превърнали на черни тополи, а сълзите
им — на кехлибар.
Статуя: „Падането на фаетон" от Д.ЛьофеВр. -
Картина:. Падането на фаетон" от Й. Хай ни Стари; от
Тин то ре то; от. Л. Карачи; от Ж. БуланЖе; от
Л. Джордано; от Л. Силвестър Млади. — „фаетон" от
Тиеполо. — Епилион: „фаетон" от ОВидий (Метамор-
фози). —Трагедии: „Хелиади" от Есхил и „фаетон" от
ЕВрипид (ээгубени). — Драми: „Синът на Слънцето
фаетон f от Калдерон. — „фаетон. трагедия на ЕВри-
пид, опит да се Въэстанови по фрагментите" от Гьо-
те. — Поема: „фаетон" от М. Армстронг. — Симфо>
ничнэ поема: „фаетон" от Сен-Санс. — Опера: .фае-
тон" от Ж. Б. Люли.
фАЕТУЗА (грц. „светещата”) — най-
голямата от хелиадите —• дъщерите на
Хелиос и сестрите на фаетон.
фАМА (лат. „мълва") — латинското
олицетворение на Мълвата като богиня.
В нейното Жилище обитавали Доверчи- -
востта, Заблудата, Празната радост,
Страхът, Вълнението и Шепотът.
фАМЕС (лат. „глад") — у римляните
олицетворение на глада, отъЖдествено
с гръцкото боЖество Лимос.
фАНЕС (грц. „излъчващ светлина")
— в орфическата теогония първият бог,
двуполов, който се появил от сърцеви-
натз на световното яйце, произведено
в ефира от първоиэточника на нещата
Хронос. Известен още като Протогон
— „първороден". Метис — „промисъл",
Ерос — „любов", Ерикепай. След като
родил Нощта и създал чрез нея Кронос,
бил глътнат от Кроносовия син Зевс, •
159
който така се'домогнал до световната
Власт.
фАНТДЗ (грц. „привидение”) — един
от боговете на сънищата, у Овидий, син
на Хипнос,. брат на Морфей и Икел-
фобетор, бог с много лица, който се пре-
творявал само В бездушии предмета —
Вълни,. земя, дървета, скали и във всичко.
ФАТУМ (и мн.ч. фата, лат.) — бо- .
Жествено слово, съдба, неотменима съ-
дба, орис. 8 мн.ч. = парки, римското
съответствие на гръцките мойри, бо-
гините на вечния световен закон.
^фАУН (фавън, лат.) — 1. Древен цар
В Лациум, син на Пик, внук на Сатурн,
баща на Латин. — 2. Праиталийско до-
броЖелателно боЖество на поля та и гори-
те, учил народа на земеделие, отъЖдес-
тВяван с гръцкия Пан и изобразяван като
него с кози крака и рога, като фаун фа-
туус притеЖавал пророческа дарба с про-
чут оракул при извора Албунея в леса край
р.Тибър. На свещеното му дърво — дива
маслина — моряците след спасение от
корабокрушение принасяли благодарстве-
ни.дарове. Особено го почитали пастири-
те, защото пазел стадата им от Вълци. В
негова чест сеустройвали празненствата
$ауналии по селата и луперкалии В Рим.
ауналиите се състояли през декември с
голяма алъч и разпуснатост, на тях роби-
те се ползували с известии свободи. Лу-
перкалиите, също празник на очищението,
се състояли на 15 февруари при строга
обредност. По-късно римляните Вярвали В
съществуВането на много фауни — земни
полубогове и горски духобе.
Статуи; „ТанцуВащият .фаун’ от Помпей. — „фаун’
от Роден; от Пикаоо. — Картина: „фаун и фаунка" от
Рубенс. — „фаун и кос" от бьоклин.
фАУНА| (лат.) — римска богиня на по-
лита и горите, покровителка на стадата
и земеделието, Женско съответстВие на
фаун, отъЖдестВяВана често с Бона
Деа. Римлянките й принасяли Жертви В
дома на консула или на градския претор
В началото на декември, на свещенодей-
ствията не присъствувал никакъв мъЖ.
фЕАКИ (феакийци, грц.) — в „Одисея”
на Омир митическо мореплавателско пле-
ме, което обитавало приказния остров
Схери.я, отъЖдествяван по-късно с Кер-
кира (Коркира, дн. Корфу). Известно с
беэгриЖния си щастлив Живот далече от
другите хора. Техен цар бил мъдрият благ
Алкиной, „царица — Арета, тяхната
дъщеря — Навзикая. В описанието на
феаките" личат черти от .първобитно-
общинния стрй и в показано ръководното
положение на Жената (до царицата Арета
отнася молбата си Одисей), властта на
царя е ограничена от съвета на старЗй-
шините. Алкиной дал блестяще госто-
приемство в прекрасная си палат на Оди-
сей след неговото корабокрушение, пред
феаките той разказва подробно своите
странствувания и премеЖдия. Корабите
на феаките летели по-бързи от птйци,
като мисли и без кормчий стигали целта
си, защото предугаЖдали сами Желанията
на пътниците. С един от тях Алкиной
изпратил с богати подаръци Одисей след
двадесетгодишното му отсъствие от
родината. На връщане Посейдон пре-
върнал кораба на скала и го затъкнал на
морското дъно, за да не преврзват феа-
ките повече на корабите си смъртни.
Картину; „ОстроВът на мъртВите” от Бъоклия..—
Роман: „Шестата песен" от Е.Шнабел.
фЕБ (грц. „блестящият”) — поетиче-
ски епитет на Аполон като бог на сВет-
лината, слънцето и чистотата.
фЁБА (фойба, грц. „блестящата", „лъ-
чащата") — 1. Титанида, дъщеря на
Уран и Гея, майка на Астерия и Лето,
основала храма на Аполон в Делфи и го
подарила на внука си от - Лето. —
2. Дъщеря на ЛеВкип, заедно със сестра
си Хилаира похищена от диоскурите.
— 3. В римската литература поетически
епитет на богинята на лова и луната
Диана, след като брат й Аполон бил
отъЖдествен с бога на слънцето и бил
наречен феб. — 4. Самата луна като не-
бесно светило.
фЁБРУУС (от лат. februo „извършвам
очищение", „пречиствам") — етруски бог
на душите на покойниците или на под-
земното царство, отъЖдествен с Плу-
тон или негов култов епитет. На него
е посветен месец февруари, защото през
втората му половина се извършвали
очистителни обреди за Живите и молит-
ви за опрощаване греховете на покойни-
ците.
фЁДРА (грц. „светлата") — дъщеря на
критския цар Минос и на Пасифая, сес-
тра на Ариадна, втора съпруга на атин-
ския цар Тезей. майка на Демофонт и
Акамант. Влюбила се в заварения си син
Иполит, но понеЖе той не отвърнал на
любовта й, се самоубила.
160
Писмо: эфедра до ИполипГ от Овидии (Героини).
— Драми: „федра“ от Софокъл (незапааена). — „Ипо-
лит*' (2) от Еврипид. — -федра’* от Сенека; от Расин;
от Шилер (превод на Расин): от Д'Анунцио. — Опери:
_федра“ от Рамо; от Глук. Симфония: -федра" от Мас-
ке; от А.Хонегер. — Балет: „федра “ от Кокто.
фЕЛЙЦИТАС (лат. „щастие") — рим-
ска богиня на щастието, сродна с фор-
туна. На нея пълководецът Лукул издиг-
нал храм В петия римски район и го укра-
сил с худоЖествени паметници, който
консулът Мулий отнесъл от Коринт след
разрушаването му.
фЁМИЙ (грц.) — син на Терний, певец
В двореца на Одисей в Итака.
фЕМОНОЯ (грц.) — дъщеря на Апо-
лон и негова пърВа Жрица в Делфи.
фЁНИКС (грц.) — 1. Син на Агенор,
брат на Кадъм и Европа, епоним на
финикийците. — 2. Тесалийски старец,
син на Аминтор, участник в Калидон-
ския лов, учил Ахил на красноречие и
военно дело и го придруЖавал в Троянския
поход. — 3. Приказна птица, почитана
от египтяните в Хелиополис, която спо-
ред мита Живеела над 500 години, само-
изгаряла се в гнездото и отново от пе-
пелта се възраЖдала. Символ на подмла-
дяването и прераЖдането.
Трагедии; „феникс" от Софокъл и от Еврипид (фраг-
фЕРОНИЯ (лат.) — староиталийска
богиня от етруски произход, богиня на
пролетта и цветята, на Жътвата и ле-
чен пето, на нея принасяли първите пло-
дове от всяка реколта. Покровителка на
либертините (освободените роби), по-
читана в светилището й на планината
Соракте в Етрурия и в околностите на
Ацксур, съпруга на Юпитер Анксур и
майка на царя на пренестинците Ерил. В
нейния храм в Тарацина ставало освобоЖ-
даването на робите.
фЕЦИДЛИ (лат.), — римска колегия от
20 Жреци, който изпълнявали слуЖбата
на пълномощници на Рим пред чуЖдите
народи и дърЖави за водене на преговори,
обявяване на война и сключване на мир
и примирив при спазване на определени
религиозни обреди. Според мита колегия-
та била учредена от митическия цар Ну-
ма Помпилий, фециалите били избирани
от знатни семейства. Вън от границата
те действували по двама. Единият, вер-
бена рий, носел в ръце свещено клонче от
растението вербена (лавър, маслина.
мирт), откъснато от градската крепост
като знак за неприкосновеност. Другият,
патер патрйтус, същинският пълно-
мощник и говдрител, дърЖал скиптър и
кремък — свещените символи на римска-
та Власт и сила. При обявяване на война
двамата пратеници отивали в неприя-
телската страна и излагали своите ис-
кания. При отказ единият хвърлял на чуЖ-
дата земя окървавено копие и войната за
възмездие се смятала справедлива. При
сключване на мир един от фециалите за-
колва^ с каменен ноЖ свиня. Колегии от
фециали имело и в други градове на рим-
ската дърЖава.
фЙДЕС (лат. ,',вярност") — римска
богиня-олицетворение на верността,
особено към клетвата. Изобразявана ка-
то стара Жена с класове и кошница, пълна
с плодове. В Рим бил издигнат неин храм,
според преданието от цар Нума Помпи-
лий.
фИЛАМОН (грц.) — един от старите
тракийски певци, син на Аполон и Хио-
на, баща на Там ирис.
ФИЛЁЙ (грц.) — син на елидския цар
Авгий в Калидонския лов.
фИЛЕМОН (грц.) — старец от Фри-
гия, Мала Азия, който Живял дълго години
в съпруЖески сговор със своята връст-
ница Бавкида. Единствени Филемон и
Бавкида приели в бедната си колиба Зевс
и Хермес, който ;пътували по земята,
предрешени като смъртни. Негосто-
приемните им богати съседи станали
птици, именията им потънали в блата,
а благородните старци според Желанието
си останали Жрец и Жрица в храма на бо-
говете, който се издигнал на мястото на
дома им, докато, сломени от годините,'
се превърнали едновременно в съседни
дървета — той в дъб, тя в липа.
Мартини: -Юпитер при филемон и Бавкида' от
А. Елсхаймер. — -Юпитер, Меркурий, Филемон и Ба0-
кода” от Рубенс. — „Филемон и БаВкида” от Рембранд.
—< Епилион: -филемон и БаВкида' от ОВидий (Мета-
морфоза). — Пародия: „БаВкида и Филемон** от Суифт.
— Идилия: „филемон и Бавкида” ат Й.Х. фос. — Опери:
-БэВкида и Филемон” от Глук. — -Филемон и Бавкида”
от Хайдн; от Гуно.
ФЙЛИЙ (грц.) — приятел на Аполо-
новия син Кикън, по чието капризно Же-
лание извършил три теЖки подвига: убил
лъв без оръЖие, уловил Живи два лешояда
и довлякъл с голи ръце бик от олтара на
Зевс. Когато отказал да предаде бика на
11 Антична митология
161
Кикън, той от яд се хвърлил в езерото
Конопа.
фИЛЙРА (грц.) — нимфа, дъщеря на
Океан и Тетия, майка от Кронос на
кентавъра Хирон (често наричан фили-
рид), на когото помагала при възпита-
нието на Ахил и Язон. ОтВратена от
Животинския' образ на сина си, по нейна
молба била преВърната от ЗеВс на липа.
^фйЛОКТЁТ (грц.) — цар на тесалийска
Мелибея, син на цар Пеант. Той запалил
кладата, на която се самоизгорил при-
ятелят му Херакъл, и наследил лъка и
отровните стрели на героя. В похода към
Троя бил ухапан от змия. Гърците, като
не издърЖали на стенанията и на злово-
нието на раната му, по съВета на Оди-
сей го изоставили на о. Лемнос. Но бил
доведен след десет години пред Троя от
Одисей и Диомед (или от Одисей и
Неоптолем), защото според предска-
занието на гадателя Хелен Приамобият
град не моЖел да падне без стрелите на
Херакъл. Там бил излекуВан от лечителя
Махаон. Убил със стрела Парис.
Трагедии: „филоктет" от Софокъл; от Хердер.
фИЛОМ ЁЛА (грц. „приятелка на пе-
сента") — дъщеря на атинския цар Пан-
дион и на. нимфата ЗеВксипа. Била из-
насилена от тракииския цар Терей, съ-
пруга на сестра й Прокна. За да не го
издаде, той й отрязал езика, но тя съ-
общила грозната Вест на сестра си чрез
Везба Върху платно. За отмъщение двете
насекли И тис, сина на царя, и му го под-
несли на трапезата. Когато Терей ги под-
гонил, боговете превърнали филомела В
ластовица, Прокна — В слабей (у рим-
ските поети обратно), него — В папуняк.
Картина: „ГощаОката на Те рей “ от Рубенс. — Поема:
„П пищите на Итис" от О.Уайлд.
фИНЁЙ (грц.) — 1. Брат на етиопския
цар Кефей, чичо и годеник на Андро-
меда. Когато Персей спасил царската
дъщеря от морскотб чудовище и тя му
била отстъпена за Жена, на самата сват-
ба финей нападнал със сВитата си героя,
но той го надвил и вкаменил с лицето на
Медуза, убил или вкаменил и другарите
му. — 2. Митически цар — предсказател
на тракииския град Салмидес, син на Аге-
нор (или на феникс), ослепил двамата си
сина, подбуден от тяхната мащеха Идея,
затова бил наказан от Зевс със слепота,
при която полуптиците-полуЖени хар-
пии му отнасяли или замърсяВали хра-
ната. Освободили го от тях бореадите
Калаис и Зет, участниците в похода на
аргонавтите, след като той ги научил как
да преминат през скалите Симплегади,
Картини: «Персей и финей" огп А.Карачи; ,от
Л. Дгкоррано. Епилион: „Персей и финей" от ОВидий
(Метаморфозе).
фЛАМЙНИ (лат.) — римска колегия
от 15 Жреци, които били задълЖени да
се гриЖат за Жертвоприношенията на
определени богове. Трима от тях —
старшите (maiores), се избирали от пат-
рициански фамилии: фламен диалис
(Жрец на Юпитер), фламен марциалис
(на Марс) и фламен квириналис (на Кви-
рин, т.е. на Ромул). Останалите двана-
десет имали гриЖата за Второстепен-
ните боЖестВа и се избирали от плебей-
ски семейства: фламен вулканалис (на
Вулкан), фламен флоралис (на флора),
фламен помоналис (на Помона), фламен
карменталис (на Кармента) и др. През
императорската епоха към тях се при-
бавил и фламен августалис (на импе-
ратора като боЖество), Главният, фла-
мен диалис, се ползувал с' известии при-
вилегии: имал правото да бъде рридру-
Жаван от ликтор, да заема курулно крес-
ло, да носи тога претекста, но имал и
немалко ограничения: не бивало да се кач-
ва на кон, да носи пръстени със скъпо-
ценни камъни, не моЖел нощем да остава
извън границатз на града, не моЖел да се
развеЖда със съпругата си (фламиника.
Жрица на Юнона), а ако тя умре, трябвало
да се откаЖе от сана си. Според . пре-
данието колегията била учредена от царя
Нума Помпилий. фламините били назна-
чавани от върховния Жрец понтифекс
максимус, отличителният им знак била
Вълнената нитка около Жреческата им
шапка.
фЛЁГЕТОН (грц. „горящата") — една
от реките в подземния свят, в която
вместо вода течал огън.
фЛЁГИЙ (грц.) — син на Арес и Хри-
за, баща на Иксион и Коронида, цар на
лапитите, запалил храма в Делфи, за да
отмъсти на Аполон за похищението на
дъщеря си, но изкупвал тази вина В Тар-
тар: стоял под скала, грозяща всеки миг
да се срути, и една ериния (фурия) пре-
чела да се приблиЖи до слоЖени пред него
лакомства.
флОРА (от лат, флос, „цвете") — са-
бинско и староримско земеделско боЖе-
ство, богиня на цъфтеЖа на класовете,
цветята и пролетта. Храмът й се из-
дигал на Авентинския хълм, близо до Цир-
кус максимус. Постепенно добила значе-
162
ние u на богиня-майка; която помазала на
родилките и улесняВала раЖдането. Праз-
никът й’се наричал флоралии.-
Статуи: „фэрнезката флора'' (В Неапалския музей).
— „флора" от Мейол. — Картина: „флора" от Тициан:
от Рубенс; от Рембранд: от Бъоклин. — „UapcmGomo
на флора' и „Триумфът на флора" от Н, Пусен,
фЛОРАЛИИ (лат.) — римски празник
0 част на богинята на пролетела флора,
празнуван от края на април до наёалото
на май. Отличабал се с разпуснато Весе-
лие. Вратите на къщите се окичбали с
цветя, а хората — с розови Венци б ко-
сите, Жените се обличали В бели дрехи.
Хетери предстабляВали мимоВе, В цирка
показвали лоб на зайци, сърни и друг дро-
бен дибеч. *
фОБЁТОР (грц. „уЖасяващият") —
един от боговете на сънищата, син на
Хипнос, брат на Морфей и фантаз.
Превръщал се на птици, зверове и змии.
Боговете го наричали Икел („подобният",
„уподобяващият се").
ФОБОС (грц.; лат.: Метус, Пабор) —
Страхът, син на Арес и Афродита, за-
едно с брат си Деймос (УЖасът, лат.
Палор) неделимо спътници и слуги на
Арес.
фОК (грц.) — ейн на егинския цар Еак
(или на Посейдон) и на нереидата Пса-
мата. ПонеЖе винаги побеЖдавал на съ-
стезания несъщите си братя Пелей и
Теламон, подбудени от майка си, те го
посекли. За отмъщение неговата майка
пратила бесен вълк сред стадата на Пе-
лей.
фОЛ (грц.) — кротък и благ аркадски
кентавър, син на Силен и нимфа (за раз-
лика от кентаврите, родени от Иксион
и Нефела), епоним на планината фолоя,
в която Живеел. ВеднъЖ Херакъл, заЖад-
нял и изгладнял през време на лова си за
еримантския глиган, гостувал в пе-
щерата му. фол го нагостил и наточил
вино за него от една делва, която при-
надлежала на всички съседви кентаври.
Другите надушили Винената миризма и
се стекли, за да защитят собствеността
си. В избухналата битка Херакъл прогонил
един от тях, други избил/ но една от
отровните му стрели одраскала фол слу-
чайно. Преди да продълЖи пътя си, героят
устроил голямо погребение „на приятеля
си, който скоро бил възнесен на небето
като съзвездието Стрелец.
Многобройни рисунки върху вази са с
образа на кентавъра фол.
фОНС (фонт, лат.) — син на Янус и/
на нимфата Ютурна, римски общ бог на
всички извори, с храм и олтар върху скло-
новете на хълма Юникулум. На празника
му на 13 октомври римляните украсявали
кладенците с цветни венци и хвърляли
цветя в изворите.
фйРКИН (форкис, грц.) — морско бо-
Жестбо, син на Гея (Земята) и Понт
(Морето), брат на Нерей, Табмант и
Кетб (неин съпруг), баща на трите гор-
гони, на грайите, на страшния дракон
Ладон, пазача на грздините със златните
ябълки на хесперидите, и на други чу-
довища. От Хеката баща на чудовището
Скила. У Омир баща на нимфата Тооса,
майката на Полифем.
фОРКИНЙДИ (форкиди, грц.) — епи-
тет на грргоната Медуза и на нейните
сестри грай и като дъщери на морския
дракон форкин.
фОРОНЁЙ (грц.) — митически цар на
Аргос, син на речния бог Инах и на океа-
нидата Мелия, баща от нимфата Лао-
дика на Кар и на Апис, епонима на Апия
— старото име на Пелопонес. Според
местен мит бил първият мъЖ на света,
а дъщеря му Ниоба била първата смърт-
на любима на Зевс. Научил Жителите на
Аргос да обработбат земята и да си слу-
жат с огъня. Като арбитър в спора меЖду
Посейдон и Хера, кой да Владев над
Аргос, подкрепил Хера. Затова Посейдон
пресушил реките б страната. При сухо
лято Инах и другите реки пресъхвали на-
пълно.
ФОРТУНА—(лат. „щастие", „случай-
ноет", „съдба"1 — римпкя богини Г1Л11-
цетворение на щастието (и нещастие-
тр) и съдбата, на непостоянстВото и
несигурността, отъЖдествена с гръ<(ка-
та~ТтбЗ№. Подчинена на заповёдите на
Юпитер, издигала слаоите и сваляла сил-
ните:1 Закбилйица на Ним и ооластта 'Ла~-
циум, в Анциум и Пренесте имало про-
чути нейни сбетилища с оракули. Култът
й~в Ним бил Въведен от предпоследний
митически цар СерВий Тулий, сина на оо~-
биня, той й издигнал там пърбия храм и
учредилпразника й на 24 юни, тачен осо-
бетги иш рибиите и1 плебеи те. I ГритеЖавала
много епитети: фортуна Попули ро-
мани (или Публика) — покровителка на
римекя народ, фортуна Аугуста — на
императора, фортуна Редукс — богиня
на „щастливото завръщане” на импера-
тор Август от Ориента, фортуна При-
163
мигения, на конто пърВа от боговете по-
свещавали' новороденото, фортуна
Пантея — „всебогиня", фортуна Вик-
трикс — „победителка", фортуна ма-
ла — „зла фортуна", фортуна барбата
(на която младеЖите посВещавали бра-
дата от първото си обръсВане) и др.
През императорската епоха била отъЖ-
дествяВана с различии богове, почитана
била като Изида фортуна. Според мно-
гото нейни епитети нараснал и броят на
храмовете и светилищата й. В изобра-
зителните изкуства била предстаВяна
забулена с кормилно гребло и Жезъл като
?кормчийка на човешкия Живот, с рога на
изобилието, с малкия Плутос в ръце,
крилата, стъпила върху кълбо или колело
— символите на превратностите на
съдбата.
Неин храм бил издигнат също и в юго-
източния край на форумния комплекс на
римския град Ескус в днешните български
земи (до с. Гиген, ПлеВенско).
Картина: „Фортуна" от Мантеня: от Рубенс; от Тие-
поло. — Ода: „Химн на фортуна от Анциум" от Хо-
раций.
фосфор (грц. „носещ светлината")
— утринната звезда Денница, синът на
Аврора, или вечерницата = лат. Ауци-
фер.
фРИКС (грц.) — син на митическия
беотийски цар Атамант и на Нефела,
брат на Хела. За да не бъде принесен в
Жертва от мащехата си И но, избягал със
сестра си на гърба на овена със элатното
руно. Хела паднала и се удавила в протока,
наречен по-късно по нея Хелеспонт, а
Фрике стигнал сам при цар Еет в Колхида
(дн. Грузинска ССР). Там по повеля на
Хермес принесъл овена в благодарствена
Жертва на Зевс, а руното подарил на
царя, който го окачил на дърво в свещения
лес на Арес.
Арами: ..Златното р‘)ио~ от Корней; от Грилпарцер.
ФУРИИ (лат. „беснеещи") — латинско
съответствие на гръцките богини ери-
нии, трите сестри Алекто, Мегера и Ти-
сифона, ьогини на иъзмездието, особено
за проииненре спрями 1фъините връзки
и убийства, крепителки на нравстВените
устои. „
Епилион: „Фуриите" от ОВидий (Метаморфозу}.
X
ХАДЕС (грц.) — друга транскрипция на
имТтнГна бога на подземния свят Аид.
ХАЛИТЁРСЕС (грц.) — итакиец, при-
ятел на Одисей. Предсказал завръщане-
то на Одисей и сина му Телемах.
ХАМАДРИАДИ (грц.) — горски
нимфи, боЖества на дърветата, нераз-
личавани от дриадите.
ХАОС (грц. „зеещият") — 1. Началото
на ДСичко, безкраиното-гпъмно прост ран-
ет Ид, изпълнено с творческа сила и бо-
жествен кълн. Според Хезиод първа от
него произлязла широкогръдатгГ Гея, след
нея"— мрачният lapmap и Ерос (Лю-
бовта, която съчетава и оформя Всич-
ко). Според учението на орфиците —
Вебдната, В която обитаВали Нощта и
МъгляВината. МъгляВината се сгъстила
и образувала грамадно яйце, от което
произлезли Уран (Небето) и Гея (Земя-
та). — 2. Празното пространство, мра-
кът в подземния свят, самият той, оли-
цетворен като боЖество и баща на Нощ-
та и на Ереб.
ХАРЙБДА (грц.) — опасен морски вър-
топ срещу чудовището Скила (Сцила).
Олицетворение на въртопа — чудовище
на дъното на морето, което поглъщало
морските води заедно с корабите и отно-
во ги избълвало.
ХАРИКЛО (грц.) — 1. Нимфа, дъщеря
на Аполон (или на Океан), съпруга на
кентавъра Хирон и майка на Окироя.
— 2. Нимфа, майка на гадателя Тирезий.
ХАРЙТА (грц.) — В „Илиада" прелест-
ната и кротка съпруга на Хефест.
ХАРЙТИ (грц. „прелести") — дъщери
на Зевс и океанидата Евринома (или
Евномия), отначало боЖества на плодо-
родието, по-късно — на красотата и ра-
достта в Живота, олицетворения на Жен-
ската прелест. У Омир — няколко, у Хе-
зиод — три: Аглая („блясък"), Ефро-
сина („радост", „веселие"), Талия („раз-
цвет"). В старото гръцко изобразително
изкуство облечени В дълги одеЖди, по-
степенно облеклото им се олекотява, на-
край се изобразяват като голи девойки.
ПридруЖавагп най-вече Афродита, коя-
164
mo обличат и гиздят, още Дионис, Апо-
лон и други'богобе. Пиндар нарича хим-
ните си техни дарове. На тях отгоВарят
римските грации.
Статуи: „Трите харити" от КаноЗа. от ТорВалдсен
— „Хермес и трите харити" (релеф от VI В.пр.н.е.
В Акропола). — Картина: „Трите грации"; стенопис от
Помпей. — -Пролетта" от Ботичели. — „Трите ара-
ции" от Рафэело: от КоредЖо; от Л. Кранах; от Кокошка
— „Трите зрации и Меркурий' от Тинторето. — „При-
род а та се крвси от грациите" и „Трите грации" от
Рубенс. — Химн: ..към харитите” от Орфей.
ХАРМОНИЯ (грц.) — според тиВански
мит — дъщеря на Арес и Афродита,
съпруга на Кадъм, митическия цар на
ТиВа, майка от него на АВтоноя, Ино,
Семела, АгаВа, родоначалничка на ти-
Ванския народ. На сВатбеното търЖе-
ство неВестата „получила от боговете
или от Жениха Вълшебната огърлица, на-
рочно изкоВана от Хефест, донесла по-
късно много беди и нещзстия за потом -
ците на Кадъм и за града. В дълбока ста-
рост след дългото управление на Кадъм
дВамата съпрузи се преселили В Илирия,
където ЗеВс ги пребърнал В безсмъртни
змии и ги отвел В Острова на блаЖените
— Елизион.
Епилион: „Кадъм и Хгрмония” от ОВидий (Метамор-
фози).
ХАРОН (грц.) — син на Ереб и на
Нощта (или на Стикс), лодкарят, който
пренасял на черната си лодка душите на
покойниците през р.Ахеронт (или Стикс)
В подземния свят. Вергилий го описва В
„Енеида” — старец с нечиста брада, ся-
каш обрасла с бурени, и с вторачени огне-
ни очи. Не пренасял Живи хора, вземал от
всеки такса по един обол, затова древ-
ните поставяли В устата на мъртвите
преди погребението им по една такава
монета.
Картина: „ОстроВът на мъртВите" от Бьоклин —
Драма: „Харон с духоЗете нэ покойниците” от Х.Закс.
ХАРПАЛЙК (грц.) — 1. Цар на тра-
кийското племе на аминейците, баща на
Харпалика, на която дал сурово възпи-
тание. Загинал от поданиците си при Въ-
стание. — 2. Троянец от свитата на
Еней, убит от Камила.
ХАРПАЛЙКА (грц.) — Войнствена
тракийка с амазонски черти, дъщеря на
Харпалик, царя на тракийско племе. От
малка останала без майка и била подло-
жена на сурово възпитание от строгая
си баща — той я хранил направо от ви-
мето на кобила и я учил на езда и.стрелба
с лък. Вергилий веднъЖ сравнява с нея
Венера, когато се явява ВъоръЖена пред
сина си Еней: тя приличала на тракийката
Харпалика, която „Въз заморени коне из-,
преварва крилатия Хебър („Марица")”.
Освен това авторът на „Енеида" я взема
за прототип на сВоята героиня Камила,
смелата.ловдЖийка и бойкиня, дъщерята
на царя на волсците.
Когато баща й паднал убит при едно
въстание на поданиците си, Харпалика
побягнала В гората и там преЖиВявала от
лов и плячка. Подгонила. млад козел, но
попаднала в капан за сърни и била убита
от преследвачите си. МеЖду тях плам-
нала остра свада, В която мнозина ста-
нали Жертва. Заради несправедливо про-
лятата кръв и за да бъде омилостивен
духът й, учредили култови ВъоръЖени иг-
ри върху нейния гроб.
ХАРПИИ (грц. „грабителките", „похи-
титёлките") — две или три олицетво~
рения на бурните Ветрове и гении на бър-
зата смърт. ПолуЖени-полуптици. У
Омир се среща името на едната — По-
дарга („бързоногата"), Хезиод назовава
две: Аело и Окипета. По-късно хищни,
зловещи чуоовцща. нечТфтоплътни, с
оълги птичи нокти на кукести ръце, из-
мъчвани от Вечен глад, обитаващи
йонийските острови Строфади и Входа
на', подземния свят. Похитили дъщерите
на П андарей и отнасяли или замърсявали
храната на слепия тракийски цар финей,
от него ги прогонили бореадитё Калаис
и Зет през време на похода на арго-
навтите, след като той ги научил как
да преодолеят скалите Симплегади,
ХАРПОКРАТ (егип. Хар-пе-хрод) —
гръцка транскрипция на името на еги-
петския бог на слънцето и мълчанието.
Хор, син на Озирис и Изида, изобра--
зяван като дете с десния показалец на
уста, йероглифния знак за непълнолетие,
с корона на главата и рога на изоби-
лието. Въведен В Гърция и Рим като бог
на мълчанието с атрибути скорпион, кро-
кодил, лъв и сърна.
ХАРУСПЙЦИ (лат.) —- Жреци-гадате-
ли В Рим, запознати с етруската харус-
пицина. Гадаели .по вътрешностите на
закланите Жертвени Животни ~ (черен
дроб, сърце, Жлъчка, бял дроб) и по летеЖа
на птиците. Отначало гадатели, викани
срещу заплащане от Ётрурия в Рим по
решение на сената за консултации, преди
дгГсе почне поход или сражение, през вре-
мето на Цицерон колегия от висши ма-
165
eucmpamu, през UMoepamopckama ёпоха
начало с главен жоёЦ харуспекс максимус.
Харуспици следбали и римските пълко-
Водци при Военни походи.
ХЁБА.Тгрц. „младост")— дъщеря на
Зебе, и Хера, гръцката богиня на мла-'
достта и Вечната красота, изобразявана
като млада девойка с Венец от цветя и
златна чаща, В ръка? поднасяла неКптарЗТ!
амброзията на боговете В Олимп, нейно
свешено дърво бил кипарисът. Съпруга на~
Херакъл, след като той бил обоЖестПён .
и Възнесен на Олимп. По сведения на Пав-Г
з^ний роб, който Влезел 8 нейния храм.6
получаВал..свобода. С нея. била отъЖаес-
твена римската богиня ЮВента.
Статуи: „Хеба и Херакъл". релеф (V В.пр.н^е., В Не-
айол), — _Хеба“ от КаноВа; ст Торбалдсек.
ХЁБЪР (Хеброс, грц.) — глабната река
В Тракия, дн. Марица, В дреВността по-
слоВична със студените"си Води, според
мита край OpeeoBeMCTj вакхйнките раз-
късали Орфей и му хвърлили главата и
лирёта в рекагба.
ХЁДИ (лат. „козлета", „козички") —
двете най-ярки звезди в лявата страна
на съзвездието Колар, избледняването им
през эимното слънцестоене в края на
октомври предвещавало за дреВните гър-
ци и римляни бурно Време.
ХЕЗИОНА (грц.) — дъщеря на троян-
скйя цар Лаомедонт, която Херакъл
спасил от пратеното от Посейдон мор-
ско чудовище, но я дал за съпруга на бой-
ния си другар Теламон, след като царят
не изпълнил обещанието си да Възнагради
героя с беземъртните си коне. Майка на
Тевкър.
Епилион: „Хезиона” от ОВидий (Метаморфозе).
ХЕКАТА (грц. „улучВаща отдален") —
дъШеря"на титана Перс (затова Персея)
и титанидата Астерия, или на ЗеВс и
Деметра. Неизвестна на ОмирТкултът
й пренесен от Кария, Мала Азия, ВТърция,
но не бил разпространен в F*um. Отзив-
чива богиня, носела благосостояние, успе-
хи в борбата, ловкост при езда, добра
съветница. Според Хезиод богиня на под-
земния свят, магьосница с Власт . над
тайнствените природни сили, подстре-
кателка на Всички'нощни'привидения?гос-
подарка на душите, който напускат тя-
лото. Ьродела като поизоак в безлунни
нощи и В пладнешки зной. ппиопуЖавана
от воя нааемпнпчни кучета, нейните све-
щени >киВотни. ВнУШаВала у тР-Ч1,-Ьпптп
срещне по пътя си, ношни кошмари и
страхоВе. Богиня с три лица. Место била
изобразявана с три сраснати тела — с
три глави и шест ръпе^тъЖдествяВана
била със Селена, богинята на луната, В
нейната невидима фаза новолуние, с Ар-
темида като земна богиня, господарка
на зверовете, и с Персефона — като
хтонична богиня на подземния сВят.
ДреВните гърци я омилостивявали, като
оставили по кръетопътищата блюда с
храна („Вечерята на Хеката ”), Който при-
бирали бедните. Неин свёщен~дён бил по-
с'ледният ден на' Всеки месец. Нейните
атрибути — Факел, бич и змии. Някои
нейни качества са добаВени от орфизма.
Почитана чак до соедните Векове като
по*кровителка на нечистоте сили.
Релефи: „Хеката", изображение Върху из точная фриз
на Пергамския олтар. — Химн: „Към Хеката" от Орфей.
— Надгробна плоча на обоЖеспгбенатз Юлия от Ме-
самбрия (дн. Несебър) от II—IIJ В.:
-- i
ХЕКАТОМБА (от грц. хекатон „сто")
— &ерт вопри ношение от 1йо глави ~до-
битък, прен, голямо тържествёно Жео-
твоприношение.
ХЕКАТОНХЁЙРИ (грц. „сторъку'П —
синоВе на Уоан (Небето) и Гея (Земята),
три исполини с по сто ръце и петдесет
глави: Бриарей, Гиес й Кот, олице-
творение на разрушителните природни
сили. В страха си да не му заграбят
Властта Уран ги оковал и скрил заедно с
циклопите в утробата на Гея, от което
тя се оазгневила. Оттам били освободени
от ЗеВс и за благодарност те му станали
ГЫПЯНП11П В титаномахията. След като
Зевс победил титаните и ги хВърлил В
Таотаоа, станали тех~ни пазачи. ---
ХЁКТОР (грц.) — първородният син на
троянския цар Приам и Хекуба, пред-
Водител на троянците и най-храбрият
герой В защитата на обсадената Троя,
почитан от съгражданите си като бог,
убйт от Акил.'Съпруг-на Андромаха,
баща на Астианакс. Пронизал с копието
си, както било предсказано, пърВия ахеец,
който стъпил на троянския бряг — те-
салиеца Протесилай. Когато Ахил се
оттеглил от битките, лектор нападнал
гръцкия лагер и насмалко щял да опожари
иэтеглените на брег~а Вражески корабй.
Встъпил В бой с Аякс Теламонов и сё
отдалёчЬл" от" него оез рана. След като
убйл НатрокЪЛ~падйал от ръката на
неговия приятел и отмъстител Ахил,
който привързал трупа му зад колесни-
166
цата cu u го влачил пред погледа на тро-
яягпИйе: ~' 1 ”
Статуи; „Хектор" от А. КэноВа. „Хектор и Парис"
от Б.ТорВалдсен. — Картина: „СяэряЯсението на Хек*
тор\ червенофигурна рисунка Върху амфора от' ЕВ*
тимид. — „ПрошаВането на Хектор с Андромаха" от
Л. СилВестър Млади; от А. П. Лысенко. — Стиха*
творение; „Раздялата на Хектор' от Шилер.
ХЕКУБА (латинската форма на името;
грц. пб-тбчно: Хекаба) — дъщеря на фри-
гийския цар Ди мант, съпруга на троя-
нския иап Ппиам на когото'родила T9
деца — синове и дъщери, меЖду които:
Хектор, Парис/ ДёифоО, делен,ПГ1о-
л'иаор. Касандра, Поликсена и др. При
оазрушаването на Троя поеЖивяла гибел-
та на всичките си близки, спасила само
костите, на сина си ХеКтор. При подял-
багпГ на пленничките се паднала робиня
на~~ТУдтп:ей. отведена на брега на тра-
кийски Херсонес, избола с пръсти очиФе
на rnpaka I (олиместор, който убил
най^малкия и син Полидор. Накрай се пре-
върнала в кучка.
Драма: „Хекуба" от Еврипид; от Й. Е. Шлегел. — £по*
лиан: „Хекуба" от ОВидий (Метаморфозу).
ХЕЛД (грц. „Животворна -светлина") ч
— дъщеря на Атамант и на Нефела,
сестра на фрике. Когато при бягството
от злата си мащеха И но летяла с фрике
над протока, който разделя Азия от Ев-
ропа, паднала в морето, което тогава се
нарекло Хелеспонт (т. е. „морето на Хе-
ла"). Според един мит се удавила, според
друг не загинала, а била спасена от По-
сейдон и се превърнала на морска нимфа,
останала вечно в шумните вълни, родила
на бога-спасител двама сина: Пеон и
Едон, родоначалниЦи'те и епонимите на
пеонците и едонците.
ХЁЛЕН (грц.) — син на троянския цар
Приам и Хекуба, брат на Хект'ор, про-
чут гадател. Като пленник предсказал на
Одисей и Диомед, че Троя моЖе да бъде
превзета само с помощта на Неопто-
лем (Пир) и филоктет и че съдбата на
града зависела от Паладион — дърве-
ната статуя на Палада. След падането на
Троя откаран заедно с Андромаха, съ-
пругата на Хектор, в робство от Пир в
Епир, където се оЖенил за нея (у древните
съществувал обичаят левират — след
смъртта на по-големия брат за Вдови-
цата му се оЖенвал по-младият). Когато
Пир умрял, получил част от земята му
и на нея построил град по образеца на
Троя. Там дал гостоприемство на Еней
и му предсказал, че ще основе далеч от
първата си родина могъщфригийски град.
ХЕЛИАДИ (от гр. хелиос, „слънце")
— дъщери на бога на слънцето Хелиос
и на Климена, сестра на фаетон. От
скръб по брат си се превърнали в тополи,
а сълзите им В кехлибар (грц. електрон
— „слънчев блясък"). Овидий споменава
имената на две от тях: фа втуз а (грц.
„лъчезарната") и Лампеция („блестя-
щата", „сияйната").
Трагедия: „Хелиади" от Есхил (ээгубека). — „Епилион:
-Хелиадите" от Овидий (Метаморфозу).
ХЕЛЙК (грц.) — младеЖ, съюэник на
финей, противник на Персей и убит от
него.
ХЕЛЙКА (грц. „въртящо се съзвез-
дие”). — 1.Нимфа, съпруга на хиоския цар
Енопион. — 2,Друго име на съзвездието
Голямата мечка според името на аркад-
ката Хелика, любима на Зевс, но както
Калисто преВърната от Хёрав мечка.
ХЕЛИКОН (грц.) — планина В Западна
Беотия. ~Средна “ГКрил!й7"в~ нея~~~без-
смъртният кон Пегас с удар на копи-
тото си открил извора Хипокрене, 5
който се къпели музите — обитателки"
и царици на планината.
ХЁДИОС (грц. „слънце") — богът на
слънцето, син на титаните Хиперион
й'Тея, сам той се наричал титан, брат
на Селена (Луната) и Еос (Зората, Ав-
рора), баща на царя на колхидците Еет,
на магьосницата Кирка, на фаетон и
хелиадите. ОтъЖдествяван често с Хи-
перион и с Феб Аполон. Красив младеЖ
с венец от лъчи по златоруейте му къд-
рици, яздещ на ослепително блестящата
ей колесница, теглена от четири крилати
огнедишащиТсоня/ носел светлина iF ра-
деет на хората. Всяка_ сутрин~се~вБЗкач'-
вал от Етиопия по небето, през деня из-
минавал определения си път по нёбесния
свод, а вечерта потъвал в~океана в край-
ний Запад, където се стелят -конските
паши не от треба, а от амброзия, там
Атлант поиемал колесницата за ношен
отдих. Оттам през нощта се завръщЭл
пак в Етиопия на златна лодка, която му
изработил и подарил Хефест. през го-
аината изминавал пътя си през двана-
дёсетте съзвездия на зодиака, за _да
отмерва гоаишното време. От него нищо
не оставало скрито, той бил свидетел на
прёлюбодейството на Афродита с~
Арес и го съобщил на мамения съпруг
Хефест. Затова богинята на любовта
поеслеавала и него, и любимките—и_гюг
томките му: Левкотоя била) Жива за-
167
lutTCw*.
роВена от басца си, а нейната йздайничка
Кл.и'ФиФ'•също любима на лелиос, била
отблъсната от бога; Медея," ВнучкаФа
му, на която подарил колесницата със
змийския впряг, била изоставена от
Я'зон, убил~а децата си от него, а по-късно
била прогонена и от атинския цар Еаей;
по Внушение на Афродита неговата дъ-
щёря Пасифая пламнала от неестестве-
на'страст към'бика; дъщеря му Кирка,
кояТпо произнасяла~йметю му при магците
си, била нещастна В любобта си към
Гла~Ш< и Пик. На острой Тринакрия, 8
Сицилия дъш^пйте на Хелиос АретузгГ
и Лампетия пасли по седем негоВи ста-
да от сВещени краВи, който спътниците
на Присей заклали, заради което ЗеВс
по молба на Холиос~ТчПб11Л кбйаоа им с
мълния. След трагичната смърт на фае-
тон~богът ненавидял светлината, изгря-
Вал~ без блясък и изостаВил колесницата
си. На него били издигнатй В Гърция Хра-
мове (ГКоринт, Аргос и Ёлида, но младият
бог бил най-много почитан на о, Родос.
Там В негоВа чест бил издигнат пред Вхо-
да на пристанището Росрэският колос.
Висок /ь гръцки лакъФя7~излян от бронз
oni скултора Харес -през Z9T г. пр. н. е..
дкиним
ma. В Hum на бога на слънцето Сол"npu-
писвали Всички митоВе, сВързани с гръц-
кия Хелиос.
Статуя: «Хелиос". релвф Зърху Яергамския олтар.
— Картина: „Хелиос на колесницата". стемопис В МаВ-
золел nog храма „СВ. Петър" (It В.) — Химки: „Към Хе-
лиос" от Омир. от Орфей.
ХЁЛОПС (грц.) — кентаВър, убит от
Пиритой В битката меЖду лапити и
кентаВри.
ХЕМУС (грц.) — планина В Тракия, дн.
Стара планина. В България. Според мита
Хемус и Родопа били орат и сестра, кой-
то се обичали грехобно и се назоВаВали
неблагочестиво Зевс и Хера, зато6а~Ьо-
гоВете гипревърнали В планини с лице
една към друга.
ХЕРА (грц. „господарка"; лат,; Юнона)
— 'дъщеря на Кронос и Рея, сестра на
Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и
ЗеВс, с него съчетана В „сВещен брак",
майка на Арес, Хеба, Хефест, Йлитйя.
Като ЖснсЕо"съответствие на ЗебсГца-
рица на олимпииските богове. Властница
надПТёбето, повели телка на оолацитё" и
бурите, на мълниите и гърма, богиня на
брака и съпруЖёската любоб, вярна~по-
кооВитёлка на омъЖените Жени и пома,-
гачка'на бремен ните и род'илките. Пример
на съпруЖеска Вярност, неумолимо стоо-
га спрямо престъпилите сВетостта на
брака. ОпраВданата реВност на Хера и
семёйните й крамоле са Втъкани В много
митове, гневно, често Жестоко преследВа
съперни^ките си и техните деца. За да
укриеот нея ИojЗеВс превърнал ним-
фа та~в"крава, ХёрЙизВадила очите на уби-
тия “нейн страЖ Аргус и ги пбстаВила
Върху Ерилата на пауна (сВещен на бо-
г и нята~~Вёроятно защото птицатУд о -
летяла от~Азия'~ВТВропа през остров
Самос, острова с прочутото сбетилище
на небесната царица)j Прёвърнала Ка-
л и с т о В мечка и когатоЗеВс ВъзВел а р -
каррЕата-ТиимФа ща_небесния свод като
съзвездие, Хера слязла В морските дъл-
бочини, за да моли^тамОШните Ьбгбвё~да
не я допускат до ВбииФё си. НёнаВйстта
си към похитената uni 3u0l ЕВрибДТГре-
н есла върху целия род на Аге нор, ба ща
й.~1юд образа на нейната кърмачка под-
урила Семела да иска от Зевс да се яви
пред нея в истинския си ОоЖесФвёН йля-
сък,' гибелен за смъртните. итнелУна
планинската нимфа Ехо способността да
говори. Подбудила в Аида фурията 1и-
сифбН5~да всее безумие В гърдите на Ино
и съпруга й Атамант. Превърнала друж-
к и те на Ино в камъни и пгйици, една пиг -
мейкз — в жерав, Антигона, дъщерята
на Лаомедонт, В щъркел, дъщерите на
Кинирас — в храмови стъпала. Пред ги-
ганта Тифон се цреВЬЦНала в крава. ипи-
тала се да попречи на Лето да намери
мя'стр на земята. където да роди Феб
Аполон и Аптемиоа_.след раЖдането
им продълЖила оа ги преследба. Пратила
чума на остров Егина. задето носел име
на нёина съперница. Преследвала Хера-
къл, сина на Алкмена от ЗеВс: още в
утробата на майката забавила раЖданё-
то', пратила в люлката му две змии. Вну-
шила по-кцено на ЕВристей да изисква
от героя сВръхчоВешки подВизи. С недоб-
ро око гледала на ГаниКТёд, младия Ви-
ночерпец на ЗеВс. Като не искала да слуша
просби за мъртъВци, натоварила чрез
Ирида бога на съня да яви на Алкиона
гибелта на съпруга й Кейк. Вместо да
прегърне Хера, гигантът Иксион прегър-
нал облака Нефела. В Троянската вой-
на помагала на гърипте, плед кятл Парне
на планината__Иоа отсъпил златната
ябълка — пърВенстВото В коасопТата, на
Афродита; преследвала Еней, сина на
своята съперница, и другите троянски
бегълци. Но проявила състрадание над
царица ~Хекуба заради незаслуЖената~и
п-ьдНя—някрая прекратила ВраЖдата си
към потомците на Еней и пратила вяр-
н
>
i
г
t
г
V
с
Г
Г
£
г
г
[
<
<
i
I
168
на.спа си слуЖителка Ирида да съобщи на
Херсйлия обожествяВайето на съпруга
й Ромул. ПонеЖе претидите се про-
тивопоставили на ВъвеЖдането на култа
й В Аргос, ги наказала с безумие: Въобра-
зябали си, че са свещените краби на бо-
гинята и мучали силно из полето. За Йе-
чинно отношение и незачитане на до-
стойнстВото й отнела эрението на Ти-
резий. С ВсеВластната олимпийска бо-
гиня се сраВняВала В подземния свят
Персефона като „Авернска Хера”,
По-ваЖните светилища на Хера (хера-
йони, хероони): в Самос (с празника хереи
на Всеки 5 години), Аргос, Микена, Спар-
та, Коринт, Платея, Олимпия, Пестум,
ЕВбея, Делос, Атина. Атрибуте: Жезъл,
диадема, паун, крава (нейното свешено
ЖертВено ЖиВотно).
Статуи: .Хера Фарнезе", копие по оригинал от
V В. пр н.е — „Хера" от Поликлет (хризелсфантннна,
заеубена). — „Барберинска Хера". — „Хера ЛудоВизи"
(колосална мраморна глаВа). — ..ЗеВс и Хера", метопа
от Хераиона 8 Селинунт {V 0. пр. н е.). — Картами: ВЛ.
при Юнона* — Химии: „Към Хера" от Омир. от Орфей.
ХЕРАКЛЙДИ (грц.) — децата и по-
томците на Херакъл, който ЕВристёи"
каТпо заклет Враг на бащаим след него-
Ва'та смърт прогонил от родния им град
и никоя дърЖаВг не смеела да им помогне:
ХераклоВият син Хил, негоВият Внук
Аристрмах, негоВите синобе Темен,
Кресфонт и Аристодем, синовете на
Аристодем Прокъл и Евристен. Още
Хил се допитал до делфийския оракул, как
да си ВъзВъоне Пелопонес. Оракулът
отговорил: като изчака третата рекол-
та. На третата година Хил настъпил, но
Войската му била напълно разбита. CV
щия опит направил след 1йСГ'{йли 5TJ) го-
дш-ПТ Внукып му AptiZiMMax, но и той
претърпял неуспех. Едва хераклидите от
третото поколение на Хил („ИПретЭта
реколта ) нахлули заедно с дорииците В
П ело п он есШ1..1ЖТЗЗвЗЕХгг~П реай~ТТбх~боа~и
те се допитали до оракула. Той ги посъ-
ВетВал-да-По.ставят-начело на войската
пърВия..спешнат._триок езаа!шЛо.ва_бил
етолийският цар Оксил, който яздел на
едноок кон. След победата хераклиди те
си поделили Властта: Темен получил"Др-
гос, синовете на Аристодем, който бил
убит — Лакедемон, а Кресфонт — Ме-
сена, заедно с царската дъщеря Меропа
за Жена. СъществуВали и други Версии на
мита. Борбата на хераклидите да си въз-
Върнат Пелопонес била митическТГОТПра-
Жение на едно историческо събйтТгё~—
ддрийското преселение.
Драми: „Хераклидите" от ЕВрипид. — „Аристодем"
от ф. М. Клингер; от В. Монти. — Поема: „Макария"
от Й.Й. Бодмер.
/
ХЕРАКЪЛ (грц. „прославен чрез Хера',______
лат.' Херкулес) — оеотийски и общо-
гръцки народен героиТнай-хпабоЦят от
всички елински герои, син на смъртната
Алкмена и на Зевс, брат-близнак на
Ификъл, съпруг на Деянира, след обо-
ЖествяВането му — на Хеба. Когато
предстояло да го роди Алкмена, ЗеВс се ’
заклел, че детето, което през този ден
Види бял Свят, Щё Владее над целия род
на Персей. Но-Хёоа. която преследВала
сина на своята съперница още от утро-
бата на майка му, забавила неговото ра~Ж-
дане. а вместо него се родил прежде -
временно друг потомък на Персей — Ев -
ристей. Още докато лераКъл бил в люл-
ката. Хеоа_му_ пратила две отровни змии,
но младенецът удушил всяка от тях с по
една ръка. Бил възпитаван от герои и
мъдреци: веднъЖ по невнимание наранил
с отровна стрела учителя си кентавъра
Хирон и му причинил такива болки, че
раненият поЖелал да~сё'~<йгЖ~а~Жо~йпТ'бёз-
смъртйето си В полза_на Прометей' и
да умре. Напредвал~В~упраЖненията си В
борбата, лъка и стрелите. но изоставал
с муЗйкалните занимания, заради което
учитёлят му по музика старият Лин го
плеснал за немарливостта, буиният уче-
ник отвърнал, като го ударил с лирата по
главата и го убил. Освободил тиванците
от теЖкия данък, който им наложил Ер-
гин, затова цар Креонт му дал дъшёоя
си М~егаоа за съпруга. Но Херакъл В при-
стъп на безумие, изпратено му от Хера,
убил и Мегара, и децата й. За да спечели
Деянира за съпруга, надвил в двубой со-
перника си речния бог Ахе'лойГТ^бил ке~н-
тавъра Нес, когато се опитал'да'огпб'лёче
Жена му, със стрелата, потопена ВЖрьЕ'
та 'ТТа лернейската хи'дра.” да' отмъ-
щение кентаВърът предал на ' Деянира
свбята вече напоена с отрова дрёхаГ уЖ
като средство за Възвръщане на разк о -
лебана любов. След време тя решила да
си послуЖи с нея пред Херакел и така iipu-
чинила мъчителната му смърт — от не-
търпими страдания той се самоизгорил,
след като хвърлил В морето Лихас, прё-
нбеителя на убийствения подарък.
ГлаВното униЖение, на което подло-
жила Херакъл Хера, била негобата ~сл'уЖ~ба
на" ЕВристей, по чиято запоВед той из-
вършил промутите дванадесет Подвига:
I. Удушил с ръце немейск'йя лъв. който
бил иначе неуязвим. коЖата му ьзел за
мантия, а главата му — за шлем. — 1к
Умъртвил лернейската хидра с мно-
гото змийски глави, от който едната
беземъртна, и потопил стрелите си в
.отровната й кръв, за да ста на т смър-
тоносни. — III. Уловил в~Партенийския
169
лес 6 Аркадия бързата като ВяТпъра ке-
ринейска кошута, като я гонил цяла
година. — IV. Изоил или проеояил с по-
даренотб му от Палада кречёФало стим-
фалийските птй'ци"— У, УЛоВил Вмре-
Жа еримантския глиган, който~сё криел
В планината Еримант и опустошавал по-
лята на Аркадия, героят го гонил до Върха
на планината. където зВярът затънал В
дълбокия сняг. На път за Еримант бил
напзднагп В пещерата на кентавъра фол
от~ негоВйте събратя — родените от
Нёфела, но прогонил едни от тях със
запалени главни, други — със стоелите
VI Начистил ппплпВично яямърпя-
ните АВгиеВи об.ори В Елида, като пус-
нал да тече през тях една река. — VII.
Укротил ~диВия критски бик и на~аърба
му преплаВал морето до Маратон. — VIII.
НадВил ВойнстВения тракийски цар Дио-
мед, който давал за храна на кръбоЖад-
ните си кобили попадналите на неговия
бряг чуЖдёнци — него хВърлил на ЖиВот-
ните, а тях откарал В Микена, където
ЕВоистеи ги~прёнёсъл В Жертва на хера.
— IX. Грабнал златния пояс или колан на
царицата на амазонките Хиполита и го
поднесъл на Адмета, дъщерята на Ев-
ристей. — х. ОтВлякъл от западния край
на света стадата от краВи на триглаВия
Великан Герион. На Връщане от него гос-
тубал на Кротон и обещал да издигнё на
мястото на дома му град, което по-къснб
изВършил чрез Мискел. — XI. Отнесъл
трите златни ябълки от градината на
хёсперидите, които пазел Вечно зрящ
дракон, като с хитрост накарал гиганта
Атлант да му ги откъсне, докато Хс-
ракъл по“ёл~~3а'малк0 на бТменете си не-
беснйя свод. — XII. Най-теЖкият подвиг:
Вързал~и извел от подземния сВят три-
гла Вото куче_ Цербер/което пазело бра -
тите на Тартар. На Входа му се изпречил
и самият~Дид, но героят го наранил със
стрела по рамото и така сломил нёго-
Вагпа съпротива. МеЖдуВременно Херакъл
убил кръбоЖадния египетски цар Ёузи-
рйс, освободил Прометей, удушил ВъВ
Въздуха ливийский Великан Антей. След
дванадесетте си подвига бил освободен
от" слуЖба на еВристеи. I Ю-късно убил
изпратеното от Посейдон морско чу-
довище, спасил от него дъщерята на цар
Лаомедонт хезйона и заВладял Троя,
когато иёрят не изпълнил обещанието си
да го Възнагради с конёгпёГси7ТоитоТ1Ь-
луЧйл от ЗёВ^"УчастВуВал~~1Г~похода_на‘
аргонаВтите и"нгГ Връщане загубил при-
ятеля с'й'~Хил"ас"Прёди да легне на кла-
дата на'Върха на" планината Ёта, поверил
лъка и стрелйте 'си/на~ф~ил'б'к'т~егп, сина
на Пеант, а пленницата си Иола дал за
Жена на сина си Хил. ит пламЯалата клада
гербят бпл Възнёсен от 11алада.на Олимп,
там Зевс го дарил с оезсмъртие и го
ощастлиВил с нова съпруга — миловид-
ната~~Хёоа. хера~брЕстанала уа'врэЖдува
с него.
Преди тоВа В миг на безумие, което му
Вляла' Хера, хВърлил от Високата куда на
Тиринс приятеля си Ифит и забелял от
тёЖка болеет. Потърсил пилоския цар
Нелей да го пречисто от престъпление-
то. Той му отказал, Херакъл убил и Нелей,
и Всичките му синоВе (без Нестор).
Оттам, потъосил очищение от Жрицата
- на оракула В Делфи. Но и тя го отблъс-
нала. ТогаВа Хепакъл зздигнал от храма
триногата, от която се произнаенли
поеосказанията. яя да си направо с"него
собствен оракул. Но. тук се явил самият
Аполон да му попречи. Меркау авамата
сина на ЗеВс, ёдиния смъртен, другия без-
смУртеН, произлязла Жестока бороа. 1я
щяла да евърши зле, ако ГръмоВеоЖеиът
не ги разделил с мълнията си. След като
се помирили, оракулът обяВил, че пре-
стъплението на Херакъл моЖе да бъде
очистено с нова тригодишна робска
слуЖба, сега на лидийската царица
Омфала. Тя, наметнала лъвската коЖа и
с неговия боздуган В ръце, му Възлагала
да изпълняВа в Женски дрехи сред другитё
. робини чисто Женски дейности.
Ня крряУъл лили изоигнати много хоа-
мове из цяла Гърция. негоВи празници хе-
оаклёи били чествуВани на много места,
чятВъртият.дян пт_Всёки мёсей^бил нё-_
го В сВещен, защото ВярВали, че на чет
Върто число се родил. Името на героя
носили много градове (Хераклеи).
Атрибута: боздуган и лъвска коЖа с
главата: слитет»:л.МъЖественият“. „об-
ладаващият лъвска храброст", „неустра-
шимият", „боЖественият". По своя пас-
трок Амфитрион се наричал Амфит-
рионид, по името на неговия баща, своя'
дядо Алкей — Алкид, по родния си град
Тиринс — тиринтец, тирински герой, по;
неЖе според друг мит се родил в Беотия,
св именувал аониец, поетичното име на
беотиец, като народен герой е „земен
освободител" (сотер), заради отличи-
телния си атрибут — „мъЖът с бозду-
гана". С някои свои негативни качества:
избухлив темперамент, ненаситност и
влюбчивост, е любим персонаж също на
комедията и сатирната драма.
Статуи. „Младият Херакъл" от Скопас.(риыско копие
в САЩ). — „Херакъл", серия скулптури от Лиэип („По-
^иващият Херакъл". копие от Гл и кон). — „Херакъл",
релеф Върху метопите на съкроВищницата на атиня-
ните В Делфи, „12-те подВига" Върху метопите от
170
храма на ЗеВс в Олимпии. Върху из точна та страна на
Тезейона в Атина, — .Херакъл осВобоЖдавз Дея мира от
Евригпион" от МикеландЖело. — .Херакъл и Атлант"
от П. Вишер Стари. — Картами: .Херакъл удушаВа
эмиите", стенопис от Помпей. — .Херакъл и хидрата"
от А. Полаюоло. — .Херакъл в борба със стимфалий*
скитв птица" от Дюрер. — .Херакъл и Антей" от Тин*
торето; от Л.Кранах Стари. —. „Пинният Херакъл"
от Рубенс. — .Лриемането на Херакъл 8 Олимп" и
-Триумфът на Херакъл" от Тиеполо. — „Малкият Хе-'
ракъл със эмиите" и -Подвизите на Херакъл" от
ДЖ. Вазари. — .Херакъл убива Как" от Н. Пусен. — Епи-
лион: .Смъртта и апотеоэът на Херкулес" от ОВидий
(Метаморфоэи). — Химии: .Към Херакъл" от Омир; от
Орфей. — Драми: -Херакъл" от Еврипид. — „Трахинян-
ките" от Софокъл. — „Херкулес буйствуВащ" от Аней
Сенека. — .Херакъл" от Виланд; от Ведекинд; ст Дю-
ренмат. Симфонии: -Младостта на Херкулес" от Сен-
Санс. —- „Деянцра" ст Сен-Санс. — Опери; .Алкид" от
Люли. — Оратория: „Херкулес" от Хендел.
От днешните български земи; Статуйки: „Хера-
къл". от колесница В Ямбол. — .ПочиВащ Херакъл",
мраморно копие, вис. 0,41 м. от творба на Лиэип
(IV В.пр.н.е.. намерено В Рациария — дн. Арчар, Ви*
динско). — Оброчми плочки: „Почибащ Херакъл", Вис.
0,47 м, от сВетилището на нимфите В Мадара, Шумен-
' ско, с яадпис Върху рамкатэ: „На непобедимия Херакъл".
ХЁРЗА (Херса, грц. „роса") — една от
трите дъщери на Кекропс. на който
Палада поверила в затворено ковчеЖе
младенеца Ерихтоний, пазен отвътре
от дракон, с поръка да го съхраняват, без
да го отварят. В нея се влюбил Хермес,
омаян от хубостта й.
ХЁРКУЛЕС (лат.: грц.: Херакъл) — ла-
тинизираното име на гръцкия херакъл,
чиито~култ бил пренесен в Италия от
гръцки колонисти. Неговото светилище
Ара'максима се намирало в Рим пред
входа на Големия цирк (Circus maximus).
Макар че бил чествуван като чуЖд бог,
към старите функции и подвизи на героя
там били прибавени и нови. Смятали го
още като бог на тъоговията и съобще-
нията, станал любител на музите и мес-
то. бил изобразяван с лира в ръка, пре-
махнал сабйнския обичай да се поинасят
в (кёртВа хора, като заменил човешките
Жертвоприношения с кукли, водил про-
чутата бйрба С Оёйёйишёщия разбойник
великан Как, който му откраднал кра-
вите на I ерион, придал боЖественост
на'любиМата си Ака Ларенция. В негово
име се произнасяли клетвите: „Me Her-
cule!" (бога Md!T~Ha Херкулес бил посве-
тён град ХеркуЛан в подноЖието на Ве-
зувий, затрупан заедно с Помпей през
79 г. от вулкана. В образа на Херкулес
обичал да сё представя император'Комод.
Кантата; -Херкулес на кръстопът" от Й.С. Бах. —
Оратория; „Херкулес" от Хендел.
ХЁРМА (грц. „скала", „камък", „постав-
ка" ) — стауя, на която OiYi тйлйтб-на
изобраЗАваниА ё ОйПпавёна само главата,
положена върху ч'ётвъртита колона, с
прибавка-на фалоо В долната част но
мъЖките фигуру, Отначало дървена,
най-Нёбрёд изобразивала Хед2±ес2(оттук~
името), по-късно — и други боговё~и~
смъртни. Имало и двойни херми, в който
са- съедпнбШ! две лица, гледащи В про-
тивоположи и посоки, със сраснати эадни
чаСПТП7"СлуЖили като пътепоказатели по
пътишата и площааите. авойните — по
кръстопътищата; всеки гимн азион, всяко
мястп^за телесни уппаЖнения имал своя
херма.
ХЕРМАФРОДИТ- (грц.),— красивият
син на Хермес и Афродита, наречен по
имёната на двамата, като внук на Ат-
лант зован Атлантиад."итблъснал лю-
ббвта на изворната (нимфа Салмакида?"
но~когато се къпел в извора й? по нейна
молба Ооговете слели телата на двамата
в~ёдно двуполово същество. всеки, който
се къпел и същия извор, ставал хермаф- .
родит. " "
Статуя: „Хермафродит" от Поликлет (II В. пр.ч.е.)’
— Картина: „Хермафродит и Салмакида" от А. Карачи.
— Епилион: -Хермафродит и Салмацида' от ОВидий
(Метаморфоэи) •
ХЁРМЕС (грц.; лат,: Меркурий) — син?
на Зевс и плеядата мая, внук на~Аго-
ла нт, роден в пещера на планината Ки-
лене в Аркадия' затова киленец, килениец,
баща на Пан и Хермафродит. Няколко
часа след раЖдането си изооретил лира-
та. като опънал стоуни .въоху бронята-
на костенурка, и възпял на нея любовта
на Зевс и Мая. Още същия ден откраднёл"
кравите на несьщия си брат Аполон и
превърнал в скала Ёат, когато той издал
новото им скривалище на техния сто*-
панин. Първоначално аркадски бог на вет-
ровете и дъЖда, затова вестител на Зевс,
и олимпийските богове, като изпълнител
на~6оЖествените поръчки владеел изкус-
ната оеч, носил на хората богатствата,
особено стадата, закрилял училищата и
палестрата, подпомагал растеЖа на >ки~
вбтните, изобразяван с ёёНё на раменете
(„добрият пастир"), бог на търговията)
патрон на търговците? крадците и из~
мамятште —• УЧИЛ сина си Автолик,
дядото на Одисей, как да краде;„£ъпро-
вождач на душите на покойниците. до
подземния свят (Психопомпос), следо-
вателно посредник меЖду двата свята,
във връзка с подземния свят е епитетът
му Хтониос (Хтоний, „подземен"); п&-
неЖе сънищата идели от света на сен-
ките, той е също техен бог. Той и Зевс
стран ствували по земята в човешки
171
отрази, така били приети радушно от
филёмон и Бавкида. Обикнал Херза и
превърнал в черен камък Аглавра, която
взела от него злато, за да го въведе в
спалнята на сестра си. Обикнал и Хиона
едновременно с Аполон, тя родила от
него хитреца Автолик. Негови атрибу-
ти са крилатите му златни сандали, сим;'
волъШ Иё пьрёаВЦНа'Ма му, крилатата
пътническа, шапка-шлем и вълшебният
Жезъл кадуцей, с който моЖел да приспи
или да събуди всеки бог или смъртен, и
ке’сия, а оръЖието мубило сърповидният
меч, Lmamvume му от дърво и Камък (хёр-
ми) служили като гранично камъни и та-
лисмани по пътища и кръстопътища. I Го
поръка на Зевс убил Аргус, стоокйя
страЖ на превърнатата в краба Ио, за-'
това се нарича Аргеифонт (Аргоубиец);
известил на нимфата Калипсо да пусне
Одисей дасевърнбГв Итака, предупредил
Егист да нё УбивЗ Агамемнон; предал
на Одисей магьосното биле „моли , koerflo
предпазвали от магиитз на нимфата
Кирка. В ЖертВа му принасяли агнета,
козли и други Животни, негоЁа свешена
птица била петелът. '
Статуи: „Хермес с малкия Дионис" от Пракситол
(IV В. пр.н.е.). — .ПочиВащият Хермес" от школата
на Лизил (бронз, от IV G. пр.н.е.. копие). — .Меркурий
като Аргоубиец," от Торвалдсем. — „Меркурий** от
Р. Бега; от ДАоВани да Боломп; от Ж.» Б. Пивал. — Кар*
ям/лог .Хермес приспиВа Аргус" от Тинторето. — .Мер-
курий" от Рубенс. — -Меркурий отвлича стадата на
Аполон" от Кл.Лорен. — Химии: .Към Хермес" от Омир
(2); от Орфей; — Комедия: .Меркурий, бог на търгоВ*
ците“ от Х.3акс. — Сатирна драма: „Копоите" от Со-
фокъл.
ХЕРМИОНА (грц.) — внучка на Леда
и Зевс, единствена дъщеря на Менелай
й "Елена. Когато Елена отплавала заедно
с-Паоис за I роя, Хермиона била девет-
годишна. Според Омир при прёвземането
на~~града сила сгодена ulll Деда (или от
Менелай) за Неоптолем и се омъЖила
за него. Според по-късен мит била сгодена
з а Орест, а се омъЖ и ла за Неоптолем и
го~последвала в Епир. ирест поостоёТ^ал
делфийците да у бия т Неоптолем и я
отвел. От Орест имала син ТисаменГ
Писмо: .Хермиона до Орест** от ОВидий (Героини).
ХЕРО (грц.) — красивата тракийка.
Жрица на Афродита в Сестос на отсам-
ния бряг на Хелеспонт. ВЖ. Леандър.
Картина: „Херо и Леандър' от Рубенс. — Епос: _Херо
•и Леандър" от Музей (V—VI В). — Стихотворения:
.Херо и Леандър" от Шилер; от Кр. Марлоу. — Драма:
.Нълните на морето и на любовта" от Грцлпарцер
— Кантата: „Херо и Леандър" от Л. Мамчцнелц.
- ХЁРОС (грц.) — 1. Герой от прадревен
полубоЖествен или божествен произход
от бащина или майчина страна, идеал на
човешка сила и доблест, благодетел на
народа си, епоним на области, градове и
съсловия, полубог като Херакъл. —
2. Т^акийскчят-конник. мийто култ бил
широко разпространен сред тракийското
население от земите на антична Тракия
ntgk? епохата на оимското владичество.
Разкрито я светилище на Херос в антич-
ная град Петра, дн. в развалини ~В~зем-
лището на с. Мулетарово, Ьлагоевградско.
'Други светилище на тракийския Хе-
рос като здравеносно боЖество е откри-
то и запазено при с. Даскалово (дн. квар-
тал на гр. Перник).
Мраморна плача с' лосВещение на тракийския Херос
Карабазмос. намерена във Варна (античмия Одессе),
където имало светилище на това боЖество (хероон),
посЗетена от 21 членоВе на религиозното сдрухёние
намело с Жреца Нумений (111 в.).
ХЕРОфЙЛ'А (грц.) — първата гада-
телка Сибила, предсказвала от пещера.
ХЕРСЙЛИЯ (лат.) — една от похи-
тените сабинянки, съпруга на Ромул,
след неговото обоЖествяване въздигна-
тз на небето и съчетана с основателя на
Рим като богиня Хора Квирини. Майка
на дъщерята Прима и сина Авилий.
. ХЁСПЕР (грц. „вечер", „запад", лат.:
Луцифер).— богът на вечерницата, баща
на Кейк, според една версия — на хес-
перидите. Като утринната Зорница
(Денница) носи името фосфор. Дълго
време древните не знаели, че вечерница-
та и зорницата са една и съща звезда
— планетата Венера.
Стихотворение: „Хеспер** от Бион.
^~ХЕСПЕРЙДИ (грц. „дъщери на Запада")
— сладкогласните нимфи, дъщери на
Нощта (или на Хеспер, или на Атлант):
Егла,—Еритея и Аретуза, който оби-
тавали западния край на земята. Там па-
зёли заедно със стоокйя драУон ладон
чуднатэ градина със златните ябълки.
Дървото, на което зрёелй, бйло бооапено
от I ёя на Хера б деня на сватбата й със
Зевс. Пътя gt>~ хесперидите посочил~~на~
Херакъл морският бог Нерей.
Статуя: „Херакъл при хесперидите" (V В. пр.н.е.).
— Картина: ..Хесперидите" от Рафаело. — Поема: „Хее*
перидите" от Тенисъм.
ХЕСПЁРИЯ (грц.) — нимфа, дъщеря на
речния бдг Кебрен. Умряла, ухапана от
змия, когато бягала от влюбения в нея
Есак.
ХЁСТИЯ (гои tPHiniie*) — гръцката
богиня на огъня и домашното огнище, ед-
172
ни от 12-me олимпийски богове, дъщеря
на "КГронос и Рея, сестра на зеве, ГГб-
cetigoH, Аид, Хера и Деметра. СВе-
щеяо за нея било огнището на дома като
средище на семейния Живот. На него въз-
лиВали В началото и края на Всяко ядене.
Оттук античната поговорка: „Почни с
Хестия!" Около неао алаВата на семеи-
ството'носел нпвопооенпто като знак,
че се приема В кръга на семеиството.
(Таншиате^пОслуЖвали Жени и девоиКи.
чисти като пламъка. Самата богиня
осознала безбрачна и непорочна, макар че
била ухаЖВана от Аполон и Посейдон.
Кактг> във. всеки дом се поааъоЖа по-
стоянно ояънят, така Вечен огън горял и
В гоаоския „дом пританейон, около кон-
то ср събипалч притяните — носите-
лите на дърЖаВната Власт, и сядали на
трапеза официалните гости. Оттам ко-
лонистите поенасяли сВещения огън за
ноВите си поселения. Об.щото огнище за
цяла Елада предстаВляВала делфийската
Хестия. Римското съотбетстбие на бо-
гйнята била Веста.
Химии: _Към Хестия" от Омир (2); от Орфеи.
ХЁфЁСТ (грц.) — гръцкият бог на огъ-
ня,'~на коВаческотб изкустВо и на Всички
занаяти, за които е нуЖен огънят. С^н
на ЗеВс и Хера, Когато се родил, "Хера,
отВратена от гопзотата му. го хВърлила
от Олимп 6 океана. Там на дъното му го
поели испасили нереидите ЕВринома и
Те'тида, но останал хром и с дВата си
крака'. llo-къснб' се Върнал на Олимп) къ-
дето строил красиВите дВорци на бого-
Вете.'В „Ооисея — "съпруг на най:Кра-
сиВата, но неВярна богиня Афродита,
а В „Илиада — на Харита. Хелиос. кой-
то ВиЖдал Всичко, открил нейната из-
нёВяра с Арес и-омотал дВамата с из-
кусно изработенатэ си мреЖа В любов-
ната им прегръдка. Заедно с циклопите,-
негоВите помошниии^нзпаботВал В под2
земните си коВачниии ВъВ Вулканите’оръ-
жията и накитите на боговете) Той, бил
изкусният майстор на украсзта В дВо-
реца 'на бога на слънцето. изкоВал егиаата
на Атина, >кезъл_а на ЗеВс, колесницата
на Хелиос, тирса на Дионис доспехите
на Ахил, огърлицата на Хармония; из-
BartA ПърВата "смъртна Жена Пандора.
Древните ВярВали, че Живее ВъВ Вулка-
ните, ыапюВЗ кулфът му оил поддърЖан
Във ВулканичНи области, най^Вече на
о. Лемнос, откъдето е епитетът му лем-
нйеи ня.планината Етна В Сицилия и на
Липарските остроВи. Неаоб е храмът Те-
зейон в Атина. В Рим ТсоВачът на бого-
Вете е отъЖдествен с Вулкан)
Карпшни: „Венера, Вулкан и Амур" и „Вулкан и цик-
лоните" от Тинторето. „Вулкан" и ..Венера В коВач-
ницалм на Вулкан" от Рубенс. „КоВачницата на Вул-
кан" от Веласкес. „Венера В коВачницата на Вул-
кан" от А. Ван Дайк. „Венера при Вулкан" и -КоВач-
ницата на Вулкан" от Тиеполо. Химн: „Към Хефест"
от Орфей.
ХИАДИ (грц.) — „нимфи на дъЖда", от
две до седем нимфи, дъщери на Атлант,
сестри на Хи а нт. Когато брат им за-
гинал на лов, от скръб по него погаснали,
но ЗеВс ги преВърнал в седемте звезди
В главата на съзвездието Телец. Техният
изгрев на небето В Гърция през май озна-
чаВал дъЖдовно време, а залезът им през
ноемВри подканвал за оран.
ХИАЛА (грц. „кристал") — нимфа от
сбитата на Артемида.
ХИАНТ (грц.) — брат на хиадите,
загинал през Време на лов, разкъсан от
лъВ или ухапан от змия.
ХИАЦЙНТ (грц.) — предгръцки бог на
растителността, според мита красив
младеж от Амикла при Спарта, син на
ОйЪал, любимец на Аполон. При задруЖ-
на игра богът го наранил смъртно с диска
си, насочен от ревнивия Зефир, и ff
скръбта си направил да поникне от кръв-
та~ му тъмночервеното цвете хиацинт
(или перуниТса). На дъното на чашкатаму
върху листцата дреВните различавали
букВите Al AI (АИ АИ) — Жалостнитё-
стонове на Аполон. В същото цвете се
преВърнал след_ смъртта си и гръцкият
герой "Аякс. При него същите ре.зки се
тълкували като първите буЕВшатшмет'о
му (грц. AIAC). Култ към Хиацинт съ-
щестВувал в АМикла с празника му хиа-
цинтии, В които бил чествуван и Апо-
лон.
Мартини: „Аполон и Хиацинт" от А. Кара.чи; от До-
менцкино. — „Хиаиинт" и „Аполон оплэкба Хиацинт'
от Тиеполо — Епилион: -Хиацинт" от Овидий {Ме-
таморфоза), — Опера: „Аполон и Хиацинт" от Мо-
царт.
ХИАЦЙНТИИ (грц.) — тридневни гб-
дишни празненства в чест на пргдреВно
боЖество на пролетта, оприличено по-
късно на Хиацинт. ЧествуВали го спар-
танците, като през първия ден принасяли
ЖертВи. а през следните два дни устрой-
Вали весели шествия с бръшлянови венци
и състезания, най-често на хВърляне на
диск и надбягване.
ХЙГИЯ (грц. „здраве") — гръцка богиня
на здравето, съпруга или дъщеря на Ас-
клепии. ьила изоорАзяванй кШпо млада
173
Жена с дълга одежда, с диадема, змия и
чаша. Разкрити са оЬрочни плочки на Хи-
гия, Ескулап- и Телесфор от римско
сбетилище край Глава Панеаа, Ловешко.
Химм: „.Към Хиаия" от Орфей.
ХИЕРОДУЛИ (арц. „свещени роби")
— роби и робини, служители В храмове-
те, обработВали земите им, понякога по-
мазали при богдслуЖенията.
ХИЛ (грц.) — един от хераклидите,
син на Херакъл и Деянира, настъпил
срещу Пелопонес, но Войската.му била
напълно разбита.
ХЙЛАС (Хил, грц.) — красиВ младеЖ,
син на Тейодамант, любимец и оръЖе-
носец на Херакъл. През Време на похода
на аргонаВтите отвлечен на мизийско-
то крайбреЖие в Битиния от нимфите,
когато при един престой се отдалечил да
черпи Вода от извор. Напразно Херакъл
дълго го търсил.
Статуя: _Хилас“ от ТсрВалдсен. — Идалия: „Хилас”
от Теокрит. — Опера: -Хилее" от Т.Дюбоа.
ХИЛЕЙ (грц.) — 1. Име на един от
участниците 6 Калидонския лов. —
2. Аркадски кентавър, на сВатбата на
лапита Пиритой, упоен от Виното, си
позволил волност, убит от Херакъл.
ХЙЛЕС (арц.) — кентавър, убит от
Пелей на сВатбата на Пиритой.
• ХИЛОНОМА (грц. „горска обитател-
ка”) — красива кентавърка, любима на
кентавъра Килар.
ХИМЁН (Хйменей, грц.) — боЖество-
олицетворение на сватбената песен, за-
това син на Аполон и музата Калиопа
(или на Дионис и Афродита Урания).
Красив младеЖ в шафранова дреха, кри-
лат, носел Венец от риган, който бил све-
щен и на Афродита, в дясната ръка дър-
Жал факел, а В лявата — було, с което
забулвал невестата, призоваван с хорови
сватбени песни (хименеи, епиталамии)
при ВъВеЖдането на невестата в дома на
младоЖенеца.
ХИМЁРА (грц. „коза") — дъщеря на
Тифон и Ехидна, митическо чудовище
от малоазийска Ликия, което изоигвало
огън, тригла во. от пред лъв, с туловище
на"коза и опашка на дракон, увито от
Белерофонт, който, възседнал крила-
тия кон Пегас, го сразил от Въздуха със
стрела.
ХИОНА (грц. „снеЖната девойка") —
1. Дъщеря на Борей и Орития, сестра
на Калаис и Зет, майка от Посейдон
на трака Евмолп. Родила сина си тайно
„ от своя баща и веднага след раЖдането
гб хВърлила в морето, но Посейдон го
спасил. БоЖество на снеЖната буря. —
2. Дъщеря на Дедалион, обикната едно-
временно от Хермес и от Аполон, ро-
дила от двамата синове-близнаци, който
наследили бащините си качества: хит-
реца Автолик от Хермес и делфийския
певец и поет филамон от Аполон. Ар-
темида й пронизала езика със стрелата
си, защото тя подценявала нейната ху-
бост.
Епилион: „Дедалион и Хиона" от Овидий (Метамор-
фоэи).
ХЙПА (грц.) — една от низейските или
фригийските нимфи, която смятали за
дойка на Бакх.
Химн: „Към Хипа“ от Орфей.
ХИПЕРБОРЁЙЦИ (грц. „Живеещи
отвъд Борей" или „отвъд планините")
— митически народ, който Живеел във
вечно щастие в крайние Север и почитал
Аполон в един от ранните му образи.
Според един мит при тях Аполон прекар-
вал зиме и си дърЖал отровните стрели.
ХИПЕРИОН (грц. „Живеещият във ви-
сините") — 1. Титан, син на Уран и Гея,
баща от Тея на бога на слънцето Хе-
лиос, с когото често бил отъЖдествя-
Ван, на Селена (Луната) и на Еос (Зо-
рата). — 2. Един от епитетите на Хе-
• лиос.
ХИПЕРМЁСТРА (Хипермнестра, грц.)
— една от 50-те дана иди, единствена
от тях въпреки заповедта на баща си
пощадила през първата бранна нощ съ-
пруга си Ли.нкей и му помогнала да из-
бяга.
Поема: 1Хилерместра до Линкей” от ОВидий (Герои-
ни).
ХЙПНОС (грц. „сън") —Сънят, богът
— б'лицетворение на съня. Според Хезиод
син на Нощта, 6pam.-fi*'l'luak ня Тяня-*
той (Смъртта) и на Лета (Забравата).
ЖиВе5Х~В'ницземнипю цапстНп пткъдё-
то излизал на бял свят, за да донесе при-
ятния отдих на всички хооа и богове.
МоЖел да приспи дори ЗеВс, но бил мра-
174
I
\
з^и от., боговете. Изобрази Вали го като'
к рилат младеЖ (или спяйЮ 'миМЧе), дър-
Жащ В една'та ръка рог; и другата — ма-
кова глёвичка поради приспивната сила
на 'мака. На него отговаоя латинският
Сомнус.
Химн: „Към Съна‘ от Орфей.
ХИПОДДМЕЯ (Хиподамйя, грц.) —
1. Дъщеря на Еномай, царя на Пиза 8 Ели-
да, който обявил, че ще я омъЖи за този,
който я надбяга. Победил я с хитрост
Пелопе, от когото станала майка на
Атрей и Тиест. — 2. НеВестата на
царя на лапитите Пиритой, заради коя-
то избухнала битката меЖду лапити и
кентаври.
ХИПОКОйН (грц.) — цар на Амикла В
Лакония, брат на Тиндарей; изпратил
синовете си да участВуВат В Калидон-
ския лов, от тях Овидий споменава Ене-
сим, който бил промушен от глигана. —
2. Троянски воин, спътник на Еней, син
на Хиртак, опитен стрелец.
ХИПОКРЁНА (грц. „конски извор") —
изВорът на музите в планината Хеликон,
който бликнал след удар от копитото на
крилатия кон Пегас. Днес съществува
под името Крио Пигади (грц. „Студен
извор").
ХИПОАЙТ (грц.) — друга транскрип-
ция на името И полит.
ХИПОЛЙТА (грц.) — царицата на ми-
тическите войнствени амазонки, който
Живеели по бреговете на р.Термодонт в
Северна Мала Азия. Херакъл й отнел
златния пояс или колен (IX подвиг) и го
поднесъл на Адмета, дъщерята на ЕВ-
ристей.
ХИПОМЕДбНТ (грц.) — аргивски цар,
син на Аристомах, един от Седемте
против ТиВа.
ХИПОМЁН (Меланион, грц.) — бео-
тийски младеЖ, син на Мега рей, правнук
на Посейдон, с хитрост, на която го
подучила Афродита, надбягал Аталан-
та и така я спечелил за съпруга, но бо-
гинята превърнала двамата в лъвове, за-
щото забравили да й благодарят.
Епилиом: „Аталантв и Хипомен" от ОВидий (Мета-
морф ози).
ХИПОНОЙ (грц.) — същинското име
на Белерофонт, коринтския национален
герой, син на цар 'Главк или на морския
бог Посейдон и на Евримеда.
ХИПОТЕС (грц.) — 1. Баща на госпо-
даря на ветровете Еол1. — 2. Троянец
от свитата на Еней, баща на Амастър.
ХИПОТОЙ (грц.) — син на Керкион,
участник в Калидонския лов.
ХИПСИПЙЛА, (грц.) — дъщеря на
ТоаьГт; царя на лёМНИС? К,огато"е'дна'ноиГ
Жените на острова избили всички мъЖе,
защото предпочитали робините пред
тях, единствена тя пощадила баща си if
му помогнала да се укрие, след тпова ста-
налаТщрица на Женската оъоЖава, Когагпо
аргонавтите слезли на острова, разде-
лила лоЖе с Язон и родила от него близ;
наците Ев я ей и То а нт. След оттегля-
нето на аргонавтите лемнййките научи-
ли, че е спас ила Оаща си, U за наказание
я прогонили от Лемнос. По морето пи-
рати я похитили и продали в робство на
нёмейския цар ликург. а той я направил'
кърмачка на сина си Офелт. И през до*^
лината на Немея минали аргонавтите, и
там срещнали те Хипсипила. покато тя
ги Водела до близък извор да пият Вода,
детето, останало самб на тревата, бйло
ухаНансГот змия и умряло. В спомен за
негобата гибел аргонавтите основали'
немеиските игри.
Опери: „Хипсипила” от Глук: от Скарлати. — Писмо:
„Хипсипила до Язон" от ОВидий (Героини).
ХИРИЁЙ (грц.) — богатият цар, който
наел братята Трофоний и Агамед да
построят каменната му същровищница.
ХЙРИЯ (грц.) — майката от Аполон
на-Кикън. Научила, че синът й загинал,
от скръб се стопила в сълзи-и се превър-
нала в езеро с нейното име.
ХЙРОН (Хейрон, грц.) — добър и мъдър
кентавър, син на Кронос и океаниаата
Филйра? С двояк образ, защото Кронос
се превърнал бързо в кон, когато съпруГ
гагпа му нея го изненадала при нимфата?
Живял в пещера на планината Пелион В
Тесалия, където поради изобилието на
билки се зародила медииината. той бил~
първинт лекар. Възпитател на герои, и
синове на богове Й лов, езда? бора Вен ес
оръЖие, музика и медицина. От него били
възпитани Херакъл? Тезей. ouockvnumn
4 Ахил, Язон, феникс, Актеон и раз-
бора се, Асклепий. Хранил малкия Ахил
с мозък на лъвове, мечки и глигани. Дъ-
щёря му икироя притеЖавала пророческа
175
Пирба, тя му предсказала бъдещето. По _
невнимание наранен неизлечимо от
отровната стрела на Херакъл. сам по-
делал да умре. за да се йзбави от угас-
ните болки, като се отказал от безсмър-
тието си S полза на Прометей,
ХЛОРЁЙ (арц.) — 1,/Троянец. спътник
на Еней, убит от Турн. — 2, фригийски
Арец на Кибела.
ХЛОРЙДА (грц.) — 1. Най-възраст-
ната дъщеря на Амфион и Нио.ба, съ-
пруга на Нелей, от когото имала дъщеря
Перо и 12 сина. — 2. Римска богиня на
цбетобете и цветята, отъЖдествена с
флора.
Х.ОРИ (гоц. ..времена") — природни си-
ла, богини на часовете и на редуващите
се годишни времена, на ясното Време"
Жьтвата, мЛЗ'до'сгпгНа U kpjffiorfiama. спът-
нички на боговете, особено на Афрод и -
та. Според имир пазителки на неоесните
врати, те ги отваряли и затиаряли“с гъс-
пПТбТГлащзгириЖили се за кптлин и колес-
ницата nd Хера. Пгрвокачални трите:
Тало, богиня на цъфтеЖа, Ауксо — на
растеЖа, Карпб — на зрелите плодове.
Спйрёд Хезиод трите дьщери на Зевс и
Темида: Евномия („Законност"). Ди-
ке~||раво". „СпраВедливост") и Еирене
(„Мир"), у по-к'ъсните писатели са че-
тири. Сред тях се двиЖи Хелиос, който
е техен приятел. Притежавали музйкални
способности.
Кдрггшни' „Хорите’’, ..Пан и Хори", стрнопис от Пом-
пеи - „Луната и хорите" от Тинторето — Химм:
„Към хорите" от Орфей. - бале: „Танци на ЕОномия"
от Й Щраус Баша
ХРИЗ (грц.) — 1. Жрец на Аполон в
гр. Хриза в малоазийска Мизия, баща на
Астинома (Хризеида), отведена при
поход от Ахил и предадена като военна
плячка на върховния воЖд на гърците
пред Троя Агамемнон. — 2. Синът на
Астинома.
ХРЙЗА (грц.) — град в малоазийска
Мизия, където бил издигнат храм на
Аполон.
ХРИЗАОР (грц.) — великан, син на
Медуза и брат на крилатия кон Пегас.
ХР.ИЗЕЙДА (грц. „девойката от Хри-
за") красивата дъщеря на Аполоновия
Жрец Криз, пленница на Агамемнон, во-
>кда на гърците~~в Троянската Война,
пленила го с красотата си. Той не се съ-
гласил да я освободи и когато баща й до-
шъл в гръцкия лагер с подаръци, за да си
я откупи. За оскърблението на своя Арец
Аполон девет дни наред пращал с не-
видимите си сопрели чума сред гърците.
В това време гадателят Калхант обя-
вил, че Аполон няма да спре"гнева си, до-
като не бъде върната дъщерята на Жреца.
Агамемнон бил принуден да се откаЖе от
своята плячка,~ но в замяна си поискал
Бризеида, не по-малко красиВата плен-
ница на Ахил. !ова предизвиКало О'б5~-
крайния гняв на наи-храбрия гръцки герой
(главната тема ня Омиповата „Илиада").
Според no-късен мит по съвета на Кал-
хант Жрецът върнал Хризеида на Агамем-
HQHjiooaou добоите му чувства към нея.
Тя му оооила сина Хоиз.
К^рпи/ни^ .Одисей предаВа Хризеида на баща й“ от
Кл. Лорен.
XРИЗЙ П , (грц.) — син на Пелопе и
нимфата' Аксиоха, несъщ брат на Ат-
рей и Тиест, родените от Хиподамея,
който, подучени от майка си, го убили.
Според друг мит заради красотата му в
него се влюбил тиванският цар Лаи и го
отвлякъл с колесницата си в Тива. Опо-
зорен, Хризип слоЖил сам край на Жибота
си. А Хера, блюстителката на нравстве"
нбетта, зз наказание пратила на Тива
Сфинкса и проклела целия род на Ъпо-
зорителя." ~
ХРИЗОТЕМЙДА (грц.) — дъщеря на
митическия цар Агамемнон и Клите-
местра, сестра на Ифигения, Електра
(Лаодика) и Орест.
ХРОМИЙ (грц.) — ликиец, съюзник на
троянците през Троянската война,
убит от Одисей,
ХРОМИС (грц.) — 1. Съюзник на фи-
ней в борбата му срещу Персей. —
2. Кентавър в битката меЖду лапити и '
кентаври, когото убил Пиритой.
ХРОНОС (грц. „Време") — времето.
боЖество-олицетворение на времето.
Според орфическата митология пръв из-
точник на нещата заедно със Зевс и 1*ея.
От него произлезли огънят, въздухът и
водата, а от тях се зародили боЖестве-
нйте потомства. I lonanu близко авучене
на имената гърците го отъЖдествявали
с Кронос, а римляните — със Сатурн,
който приел и функциите на бога на вре-
мето.
176
Зевс, от с. Прибой. Пернишко
Посейдон, върху набузник от шлем от Разградско
Атина Палада (бронз), от Бълеария
Аполон. от с.Езврово. Харманлийско
Ерос. от Никополис ад Иструм (с Hukton.
Великотърновско}
Артемида. оЬрочна плочка от Вълчедръм. Михайловерадско
Xnkama. от Българил (неизвестно местонахождение)
Пан (бронз), от Бълаария (неизвестно местонахождение)
Асклепий. Хигия и Толесфор. оброчка плочка от Глава Панова
Борей отвлича Орития (Брона), от Несебър
▲
Дионис и Херакъл на колесница, оброчна плочка от Пловдив
Tpume нимфи. оброчма плочка от с. Оанянобо. Пазард>кишко
Херакъл (бронз), от колесница от Ямбол
Сатир, от Мвзек
Млад сатир (бюст), от Кюстендилско
ХТОНИЙ (Хтониос, „подземният", от
грц. хтон „земя") — 1. Епитет на бого-
вете, родсни от Гея — титаните и др.,
на боговете на подземния свят и на свър-
заните с тях боЖества, като Аид, Хер-
мес, Дионис и др. — 2. Един от петте
спарти — оцелелите въоърЖени воини,
които изникнали от посетите зъби на
страсиния дракон, с който Кадъм по-
строил тиванската крепост. —
3. Кентавър, когото на сватбата на Пи-
ритой убил Нестор.
ХТОНИЯ (грц. „подземната") —
1. Епитет на богините, свързани със зе-
мята и подземния свят: Гея, Деметра,
Персефона, Хеката, ериниите и др.
— 2. Една от четирите дъщери на атин-
ския цар Ерехтей, която сам принесъл
в Жертва на боговете, за да извоюва по-
беда във войната си с елевсинците и
техния съюзник, тракиеца Евмолп.
ц
ЦЕНЙДА-ЦЕНЁЙ
Кайней.
вЖ. Кайнада-
ЦЁРБЕР (лат.) — кръвоЖадно куче с
три глави,. покоити със змии, родено от
Тифон и полуЖена та-полузмия Ехидна.
Пяяячът на входя ня...плояямното uafT-
ство, пускало всеки да влезе, но не по-
зволявало никой да излезе. Ияващите до-
лу ~го омилостивявали с медена питка.
Погледът му бил страшен като погледа
на Медуза^ който вкаменявал. От слюн-
отровното растение аконитум, Херакъл
успял с поекомепната си сила да го из-
мъкне от царството на сенкигпе и пак го
върнал. Когато той го водел, вкаменило
с погледа си случаен мйнувач. Скила опри-
личавала на него псетата по тялото си.
ОоФей го укротил с песента и лирата
си.,_
Картина: „Атина, Херакъл и Цербер", атическэ чер*
ВенОфиеурна амфора от Андокид.
сестра на Юпитер и Плутон, майка на
П розерпина, богиня на плодната земя
и земеделието, затова покровителка на
мира и Орака, законОдателка; неино све-
щено цвете е махът, символ на съня и
смъртта, свързан със скръбта по дъщеря
й, която била отвлечена в света на мър-
. твите. ' ‘
ЦЕфЁЙ (лат.) — друга транскрипция
на името Кефей.
ЦЙГЪН (лат.) — друга транскрипция
на името Кикън.
Епилион: .Цигън" от ОВидий (Метаморфоза).
ЦИКЛО ПИ (грц, „кръгдооки") - едно-
оки великани, синове на Уран (Небето)
и Гея (Земята), груои и нёйод^лЗнйГТно
сръчни ковачи. Най-извёствите ~6т~тях:
А^гес, Бронтес и Стеропес Били
хвърлени от баща си в Тартара, но 'Леве
ги^Ъсвободил, за да помагат на бог Хе-
ф'ест в ковачницата му. Затова изковали
лъка. стрелите и мълнйите на Гръмовер-
Жёца. В „Одисея" са полудивите синове
на Посейдон, които Живеели на~плани-
наФа Етна в Сицилия и не се бояли от
боговете, враЖдебнй на Одисей и дру-
гарите му, най-известният—от тях бил
Полифем. Според i !авзаний циклопите
били строителите на дебелите стени на
микенската епоха (стените на Тиринс и
МикЗНЗТ
Картина: .Вулкан и циклопите" от Тинторето. —
Епилион: .Циклолът" от ОВидий (Метаморфоза). —
Сатирна драма: „Циклоп" от ЕВрипцд. — Идилия: „Цик-
лопъгп" от Теокрит.
ЦЙНТИЙ (лат.) — друга транскрипция
на името Кинтий.
ЦЙНТИЯ (лат.) — друга транскрипция
на името Кинтия.
ЦИТЕРЁЯ (лат.) — друга транскрип-
ция на името Китерея.
ЦЙРИС (лат.) — неизвестна морска
птица, в която била превърната Скила,
след като се хвърлила в морето елецко -
раба на митическия критски цар Минос.
ЦИРЦЁЯ (лат.) — друга форма на.име-
то Кирка.
ЦЕРЁРА (лат.) — латинското съ-
ответствие на гръцката богиня Демет-
ра. Дъщеря на Сатурн сг~О~пс (или Рея),
12 Антична митология
177
ю
ЮВЁНТА (лат, „младост") — римска-
та богиня-олицетворение на младостта
и Вечно'"младата мош. на дЪр>каВата. За
нея бил отделен кът 8 храма на Юпитер
на Капитолийския хълм, а по-късно й бил
издигнат храм В Големия цирк (Uupkvc
максимусГ 8 Ним. Отъ>каестВявана с
гръцката Хеба.
ЮЛ (лат.) — според Вергилий син на
Еней и Креуса, според Тит ЛиВий — на
Еней и Лавиния, наричан още Асканий,
избягал заедно с баща си от Троя и осно-
вал б Италия града Алба Лонаа, родо-
началник на римския род на юлиите
(наи^йдни представители: Гай Юлий Це-
зар и негоВият оси но бен син I ай Октавий,
наречен I аи Юлии Цёзар Октавиан^
ЮН О НА (лат.) — първоначално етру-
скб' бо>кествО, по-късно като италийска
богиня представя римскбто съответ-
ствие на Хера: дъщеря на Сатурн и One
(или Нея), едновремённо сестра и съпруга
на Юпиптёр) богиня на брака и раАдания-
тЗ' (Луц'ина) С Празник мато.о.налии.през
календите (всяко първо число на месе-
uumel и с Жрица фламина ди ал и с. Като
Юнона Регина („Царица") — покроби-
телка на Ним и римската дърэкава, имала
храм на Капитолийския хълм, а като
Юнона Монета — на градската кре-
no’cml къоето била монетарницата на
Рим и се хоанели нейните свещени гъеки.
Те с коясъка си предупредили римляните
за приблиЖаващата опасност — нападе-
нието на галите, и така спасили града.
Освен гъпкатя свещени нейни ЖиВотни
били Враната и паунът на Хера.
Картина: .Юнона" от КоредЖо. “ -Юпитер и Юнона"
от А. Карачи. — .Юноне В подземния сВят" от Й. Брой-
гел Стари. — .Юнона и Аргус" и .Юнона и млечният
път" от Рубенс. — .Юнона украдова пауна си" — от
Н. Пусен. - „Клетва пред Юнона" от Тиеполо.
ЮНйНИ (лат.) -— римски боЖества-
духовё, поКроВителки на Жените. Всяка
Лена си имала своя юнона. СъответстВия
на гениите у мъЖете.
ЮПИТЕР (от лат. Dies-pater — „баща
на светлината")' — римският върховен
национален бог, цар'на боговете и хората.
„най-добрият и най-великият", отъЖое-
ствен с гръцкия Зевс и приел много-
бройните негоВи митове. Син на Сатурн
и Рея, брат и съпруг на Юнона. Бог на
светлината и на Всички небесни и ат-
мосферни явления, от който зависи зем-
ното плодородие, но пращал и мълнии,
бури й'аоайУШки като Юпитер Ферет-
риус, фулгур, Тонанс. Кимнел ли, разтър-
свал Олимп. Като бог на светлината. не-
говй свещени са оните. на пълнблуние
(идите), като бог на небето е почитан
по планинските Върхове. Известен е още
под епитетите Юпитер Консерватор
(или Кустос) — пазител на войската.
Юпитер Виктор —~победйтел. Юпитер
Верзор — отблъекващ (неприятеля).
Юпитер Плувиус или Увидус — изпра.щаш
дъЖда, дъЖдоносния, Юпитер Продигиа-
лис — показващ чрез поличби волята си
— място, ударено от гръм, се смятало
сВещен о. НегоВият храм на Капитолий-
ская хълм бил построен още от Таркви-
ниите, след опоЖаряването му при Сула
бил издигнат оте_по-Величествен. той
обхващал култовете и на другите главни
божества Юнона и Минерва. В него се
и з вършвали главните актове на дърЖа в -
ния Живот — Жертвоприношения, от не-
го след Жерт вопри нЪшения се отправяли
пълководците на военни походи, там да-
вали обет при Встъпване в длъЖност
консулите, състояли се пърВите заседа-
ния на сената поез новата заседателна
година, в храма .завършвали триумфите
на пълководците'след победи, в няго -тя
оставили лавровите си Венци. В албан-
ските планини бил издигнат храмът на
Юпитер Лациалис — покровителя на
Лациум. Жреци на Юпитер били фла-
мините намело с Фламен диали С, авгу-
рОте и фециалйте, празникът му "се
чествувал на Всеки иди (13-ия или 157ия
gotTua чесоцчтя), Атрибутите му эилй:
брада, владетелски Жезъл и мълния. 11о-
късно, когато в римската империя про-
никнали източните култовё, с Юпитер
били отъЖдествени: Баал, един от глав-
ните богове на финикия, древна Сирия и
Палестина, Амон, Върховният египетски,
бог, покровителят на фараона и неговата
Власт, Серапис, главният бог в елинис-
тическия Египет, Долихен-Баал от си-
рийская град Долиха в Комагена, на ко-
гото като на бог на небето и бурите
Юпитер Долихен римляните издигнали
храм на Авентинския хълм.
За Юпитер В изобразителните изкус-
тва ВЖ. Зевс.
ЮСТЙЦИЯ (лат. „справедливост”,
„правосъдие") — римска богиня-олицет-
ворение на правосъдието и справедли-
востта, отъЖдестВявана с гръцките
Дике, Астрея и Темида.
178
ЮТУРНА (лат.) — италийска изворна
нимфа, сестра на рутулския цар Турн и
любимка на Юпитер, който й дал без-
смъртие и Власт над Всички Води, съпруга
на Янус, майка от него на фоне, бога на
всички извори. ЧестВуВана на празника
ютурналии на 11 януари.
Я
ЙЗО-Н (грц. „лечител") — син на Езон,
царя на Иолкос. чиято власт заграбил
брат му Пелий. Възпитан от мъаоия
кентабър Хирон, който во ВъВел В га-
оатёлското изкуство, когато се завъонал-
В Иолкос, Вуйчо му Пелий, за да го
отстрани, го изпратил В Колхида да'му
донесе оттам златното руно. ОглаВил
пОХОда на аргонавтите с ояпомния кг>~
раь Арго. За да получи от цар Еет ру-
нбто, трябВало да Впрегне В плуг два
мёднОНбгй бика с огнени дъхоВе. да разоре
с паях нива, в нея да посее зъбите на ора-
конаглбйгп от Кадъм, и да надвое въ-
оръЖеНЦШе Вбини, kuuilio ще Поникнат от~
посётите зъби. С помощта на царската-
дъщеря Мелея у кпятп АсЬпооита раз-
палила страстна любов към героя, изпъл-
нйлусловията на Еет и обладалзлатнптп
руно. Отплавал за рбдния Иолкос заедно
с Медея, конто подмлад ила с чудодей ни те
си билки бащата на Язон и подмамила
дъщерите на Пелий да насекат на парчета
баща си. Изгонен от I !елиевия син Ад-
оаст, Язон избягал с Меоея В Коринт и
Жйвял там дълго Време с нея щастливо.
По-късно заради Главка (Креуса), дъ-
щерята на коринтския цар Креонт, из-
остаВил Медея, но тя си отмъстила Жес-
токо: подпалила гряда порубила С отррВ-
ни дароВе съперницата си и убила двете
ей деца от Язон. I ероят участВуВал и В
Калидонския ло~В~~ ' '-------
Статуя: „Язон" от Торбалдсен. — Медиа гравюра:
„Язон" от Й.А. Карстенс. — Поеми: „Араонзбтика" от
Аполоний Родоски: от Орфей.*— Драю: „Златното
руно" (трилогия) от Грилпариер. — Опера: „АргонаВ-
тите" от Г. Малер. — Балет: .Медея и Язон" от
Ж. Г. Нойер.
ЙМБА (грц.) — старица, която успяла
да извика усмибка на лицето на Демет-
ра, когато богинята била тъЖна за по-
хитената си дъщеря Персефона.
ЯНТА (грц.) — красива девойка от
критския град фестос, дъщеря на Те-
лест, която след превръщането на
Ифис от деВойка В момък станала негова
щастлива съпруга.
ЯНУС (от лат, януа „Врата") — ста-
роиталийско божество, първоНЗ'та'ЛНСГВбЗ
на светлината и слънцето, който отва-
рял сутрин и затварял вечер Вратата на
неоето. i'lo-кьсно —'Вог на Всяко начало—
и Всеки край, страЖ на Всеки Вход и на
Всеки изход. покровител на пътя и пыть~
ниците. Изобразяван с две соаснати про-
тивополоЖни липа, отнячялп едното боа;
дато, а другото безбрадо (древният сим-
Вбл на слънцето и луната). Едното гле-
дало къМ ОЪаёшето. а другото към ми-
налото. или ппи_вратите и входоветё
— едното навън. а дпугото навътре. Не-
говото изображение моЖе да се види вър-
ху най-дребната римска монета ас. За-
щитник и на градските Врати при мир~
и война. Свещено за него е началото на
годината, на месеците и днитё. Нъовият
мёсеи-януаои е наименуван по него („ме-
сецът на Янус"), а първият ден на този
месец (Kalendae Januariae) бил негов праз-~
ник, на който извършвали Жертвопри-
ношения': икичВ'али ВПЗТНйте с лаврови
Венци и си разменяли малки подаръци7На_
ЯнРс посвещавали Всяко начало. Земедел-
ците почВали сеитбата с ЖергпВоприно-
щенйя на него, пълководците при тръг-
Ване за сражение се обръщали към него.
Като бог на Всяко начало бил създателят
на всички изЙбри и ручей, затова в ми-
товете негови съпруги са изворни нимфи,
а синове — речните богове фоне и 1и-
берин. Според една Версия негова съпруга
била италийската изворна нимфа Ютур-
наг-според друга — Венилин, кипит ~е
майка от-негп на нимфата Канента. Той
моЖел да напраВи да бликне извор от за-
мята. КОкапЮ СЗбтТнёИите нахлули в Па-
латинский град да си отвоюват дъще-
рите, изригнал из земята срещу тях го-
рещ серен извор, който спрял нападение7"
то~йм. Най-известният храм на Янус В
Рим сё намирал на форума. Той бил във
вид на аркада с врати от двете страни,
през който минавала войската, когато^сё
отправила на поход. Поез мирно Време
бил затворен, а през Време на Война вра~
тите му оставали отворени. защото
римляните вярвали, че при сраЖенията
той не остаЙэл в хрямя сч я ёо иямирял~
сред бойците. През всичкото Време на
уппявлението на Август бил затворен-
само два пъти, а през негово Време —
179
три пъти. Янус изнамерил употребата
на~моне111ШПе U кораоитё!
Картина: „Храмът на Янус" от Рубенс.
ЯПЁТ (грц.) —един от титаните, ба-
ща на Атлант, Прометей и Епиме-
тей. Поради участие 0 бунта срещу ЗеВс
бил хвърлен заедно с другите титани В
Тартара.
ЙПИКС (грц.) — син на Дедал, поселил
се В Апулия, Италия, и дал името си на
областта Япигия.
ЙРБА (лат.) — цар на гетулите В Аф-
рика, според мита син на Юпитер-
Амон и на нимфата Гарамантида, съ-
перник на Еней пред Дидона.
ЯСЙОН (грц.) — любимец на Демет-
ра, когото богинята ааряиала с любоИта
си В „три?к преоравана нива*. Um бтг-
зостта на дВамата се родил синът йм
Плутос ~[БогатстВото), т.е. богатата
реколта. Според Омир, когато тайната
станала известна на ЗеВс. ГръмоВерэке- 1
цът хВърлил ослепителен гръм Върху
клетника. Според ОВидий Деметра се
оплаквала. че той остаряВал. За Ливпаб—
Сицилийски бил баща на Хаомония. съ-
Пругата на Кадъм~ '
ЯСС (грц. „лечение"). — дъщеря на Ас-
и ^пиона.сестра на ХйгияТГПсГ-
далирий-и Махаон.
180
БИБЛИОГРАФИЯ
Н. Hunger, Lexikon der griechischen und romischen Mythologie mit Hinweisen auf das
Fortwirken antiker Stoffe und Motive in der bildenden Kunst, Literatur und Musik bis zur
Gegenwart. 6 Aufl.,Wien, 1963.
K. Latte, Romische Religionsgeschichte, Munchen, 1960. (Handbuch der Altertumswissen-
sc haft, V Abt.).
M. P. Nilsson, Geschichte der griechischen Religion. Munchen, Band 1,2. Aufl., 1955. Band
2,2. Aufl., 1961 (Handbuch der Altertumswissenschaft, V. Abt.)
W. H.Roscher, Ausfiihdiches Lexikon der griechischen und romischen Mythologie. 6 Bd.,
Leipzig, 1884—1937.
G. Schwab, Die schonsten Sagen des klassischen Altertums. 3 Aufl., Leipzig, 1965.
I.Trentcs6nyi-Waldapfel, Die Tochter der Erinnerung. 3. Aufl., Berlin, 1968.
Енциклопедия „България". Издателство на БАН, т. 1—4, София, 1978—1984.
Г. В. Штоль, Мифы классической древности, изд. IV,' т. I—II. Пер. Б. И. Покровского
и П.А. Медведева. М., 1904.
М.С. Альтман, Греческая мифология. Л., 1937.
С. И. Радциг, Античная мифология. М.-Л., 1939.
А. ф. Лосев, Олимпийская мифология в ее социально-историческом развитии. „Ученые
записки МГПИ им. В. И. Ленина", т. 72, 1953.
А.ф. Лосев, Античная мифология в ее историческом развитии. М., 1957.
Н.А. Кун, Легенды и мифы древней Греции, изд.4, М., 1957.
И. Тренчени-Вальдапфель, Мифология. Пер. Е. Н. Елеонской, peg. и предисл.
В. И. Авдиева. М„ 1959.
Аполлодор, Мифологическая библиотека, изд. В. Г. Боруховича. Л., 1972.
Г. Батаклиев, Кратка антична митология, Сф., 1945.