Автор: Гримал П.
Теги: културология римска митология речник на римската митология култура на древен рим митове и легенда древен рим
ISBN: 954-8440-53-9
Год: 2003
Текст
РЕЧНИК
НА ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА
МИТОАОГИЯ
Пиер Гримал
РЕЧНИК
НА ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА
МИТОЛОГИЯ
Пиер Гримал
РЕЧНИК
НА ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА
митология
IIревод от френски
КАТЯ ПЕЕВА
ЯВИВ!
120000010497
РИВА
2003
Cet ouvragt. edite dans le cadre du programme de participation a la publication
ГГГОСНА. bene/ide du soutien du Ministere Francois des Affaires Elrangeies et
du Service de Cooperation el d'Action culluivlle de t'Ambassade de France en
Bulgarie.
Точа заглавие. пубаикунано а past ките на програмата за участие в
книгоиэдалането „ВИ ГОША ". се полна от поФсрепата на
Министерството на Външните Раооти на Франции и на Служъата ia
Сътрудничество и Кулппрна деиност на Френскито Посаитно
в Бтгария
Ouvragepublie avec le concours du Mimstere Francois charge de la cultuic
Centre national du Livre
Pierre Gnmal
DICTIONNAIRE DE LA MYTHOLIXjlE
GRECQUEET ROMAINE
C Presses Umversiiaires de France, 1951
С Катя Песка, преми
О Веселии Цаков, художник
Ииатепство „РишТ. 2(Ю5
ISBN 954-M40-5J-9
ВЪ ВЕДЕНИЕ
Единствената амбиция на този речник е да служи като удобен пътеводи-
тел на митовете и легендите. използвани и цитирани най-често в антич-
назпа литература Основната wv цел е да предстали вм возможно най-
кратка форма понятията. необходимы при тълкуването на произведени-
чта на древните авторы Той не претендыра пито за оригиналност. нито
за ерудираност Така например легендите нс са придружени с ..обясни-
телна" система Тя не само би увеличила немыслимо обема му. а и авто-
рьт се е ръководиз предимно от миеъзта, че непрекъснапзото развитие
на наз чната мисъл и изследваныята промена критичната гледна точки
на всяко следващо поколение Системите за анализ бързо остаряват
единствено фактите оставит непроменени Именно тчх искаме да съ-
берсм, резюмираме и представим Тази работа нямаизе да бъде възмож-
на без помощта на вече публикз ваны трудове от сыция вид като
..Lextkon". издаден от Route и скдрхжници (Я' Н Rosther. Aw>fuhrliche\ der
griechixchen und romisehen Mvlhologie. 6 vol. Munich IKMA 14.17) конто бе
наш постоянен помощник Онзи. който иска не само да познана зегенди-
те. но и да гы изучала, трябва да използва тона произведение И пашня
том ще намерите само и злагането на митовете: научният анализ нс е
бил иегова цел.
Традиционно определяната като класи ческа „митоюгия" представляла
предмет, който смеем не е прост, нито последователен или обвьрзан с яс-
ны взаимовръзки. Като цчло това е смкупност от митични разкази от вся-
какъв вид. от всички епохи, които трябва. ако това е возможно, да се под-
зожат на някаква класификацич
Пьрвият признак, по който могат да се обединят е произходът на раз-
каза: никои зегенди са римски по-голямата част - гръцки Цвете мыто ю-
гични системи имат много допирни точки, но преди да се срсщнат. са из-
Muuaiu различии пктища. и то с различно времетраене Гръцката митич-
на мисъл е много по-богата и тя налога формитс си на другата, но това
неравенство не бива да ни кара да пренебрегла не никои типично римски
легенды, чието изучаване не е лишено от интерес
Досегашните проучванич разкриват. че най-дълбоките Пластове на
римскита митологич водят началото си от праисторията на затинска-
та ..раса" Много от историческите разкази. приети и представени като
такива от античните авторы и до една по-нова епоха. смятани за таки-
ва и от съвре.менните авторы, всъщност представ зяват ..историзирана "
адаптация на много древни митични теми, общи за индоевропейските на-
роди от родствени лингвистични групи (например келти и индоиранци)
Така в страниците които следват ще намерите статия за Хорациите.
за Сервий или Ромул 5
Гази група легенди се противопоставя на други, чийто митичен харак-
тер е по-очевиден и в тях лесно се разпознава отпечатъкът на гръцките
теоретици Това са „класическите" легенди от латинската митология.
често точна копия на гръцката митология, но в конто понякога се разли-
чава национален елемент някакьв ритуал или институция, антично ..та-
бу". политическо действие, което легендата има за цел да обясни Минер-
ва в Рим по времето на Цицерон всъщност е Атина. но нейните приключе-
ния с Марс и А на Перена могат да бъдат разбрани единствено в контекс-
та на една чисто римска митология. На практика разделянето между дае-
те школы е трудно постижимо. Все пак това е възможно и не можем да
не отбележим. че римската мисъл. макар и отрано силно повлияна от гръц-
ката, е успяла да запази своята оригиналност Нейните различии прино-
си: латински „субстрат", етруска „дисциплина" и т н., позволяват на
римската мисъл да предаде свой отпечатък на несравнимо по-богатата
елинистичната митология Това се вижда не само в легендите. но и при
скулптурата, живописта или архитектурата. които се развиват в Рич
благодарение на гръцките техники: те, разбира се. не са били нито случай-
ны. нито последствени. но не са сыците като в Александрия. Пергам. Ати-
на. Римската мисъл в легендарните теми се чувства до много късен пери-
од по времето на империята западното християнство се различава от
източното, проповядано на гръцки език. и ако е вярно, че митичната ми-
съл, различна от религиозната. му служи понякога за подкрепи, самостоя-
телното сыцествуване на римска религиозна мисъл ни позволява да пред-
полагаме и подобна самостоятелност за легендите и митовете
Елинистичната митология се формира в резултат от действието на
много повече влияния. сред които ролята на индоеврепейските елементи
изглежда доста ограничена Решителен се оказва приносът на семитския
свят и все озце не съвсем ясният принос на онези цивилизации, наречены
„средиземноморски", в чиито последователни Пластове ние тепърва започ-
ваме да съзираме Източното Средиземноморце В този странен синтез е
трудно да се различи частта. която принадлежи на всеки от тях. Леген-
дите се фор.мират, развиват. превръщат се в литературно. религиозна или
„исторически " материя, применят характера си заедно с преместването
на центъра на влияние от остров на остров, от континент на континент,
от Сирия в Крит, от Родос в Микена, от Милет в Атина. Не е учудващо.
че при тези обстоятелства същесзпвува изобилие от традиции, разкази.
митове, всеки отнасязц се до някакъв епизод или момент, и всички те се
преплитат в своеобразна тотшна смесица.
Днес класическата митология се разглежда не в процеса на формирането
й. а в нейната цялост, фиксирана от сегашното състояние на документы-
те. Според класификациите на специалистите (впрочем доста различны и
несигурни) различаваме „ чисти " митове. „героични цикли ". „новели ". еты-
мо.югични легенди. народни разкази и прости анекдоты без особена стой-
ноет. От тази гледна точка разликите между гръцката и римската ми-
тология се заличават: все пак трябва да констатираме, че най-висшите
форми — митовете, повелите и героичните цикли, принадлежат само на
6 елинистичната традиция
Прието е под мит в теснил смисъл на думата да се разбира разказ. от-
насящ се до устройството на света, съществуваща преди сегашния ред
Неговото предназначение е не да обясни местна и ограничена особеност
(това е ролята на етиологическата легенда), а всеобщ закон за същност-
та на нещата В този смисъл историята на Херакъл (лат Херкулес), кой-
то след определено приключение дава името си на дадено място (напри-
мер Херкулесовите стълбове, днес Гибралтарския проток), не е мит За-
щопю в този случай на преден план не е поставен световният ред
Зотова пьк разказът за потопа и създаването на човешкия род отДев-
калион и Пира е същностният тип на мита, както и в по-pa зличен план
този за Пандора и Епиметей
Противно на това. което често се твърди, митът. дори когато в него
присъстват богове. не е непременно религиозен Макар че в мита за потопа
Девкалион изпълнява предсказанието на оракула и всъщност е инструмент
на божествената воля, трудно бихме квалифицирали тази легенда като
„религиозна ". В нея се прибягва до свръхестествени средства (както е и в
приказката за „Котаракът в чизми"). но развитието на събитията само
бегло се ръководи от намесата на Съдбата Тя би заслужила епитета „ре-
лигиозна " само ако същсствуваше кулзп и по отношение на Девкалион се
изпълняваше ритуал, в конто митът би играл ролята на епос Но изглежда
Девкалион е бил само местен герой, превърнал се по неизвестна причини в
инструмент на мита
Напротив, други митове са тясно свьрзани с някое божество и с рели-
гиями. Целият цикъл за Деметра например, в който се говори за мистика-
та на покълването. на растежа и узряването на житото, е един от пай-
великите митове на гръцката мисъл. Гой е дълбоко религиозен и се развива
напълно благодарение на изключително сложная ритуален комплекс на
Елевзинските мистерии
„Раждането", ..Детствопю" на Зевс, „Свещеният му брак с Хера" са
митове заради дълбокия им символизъм. а не заради простота присъствие
на боговете. Например „хиерогамията", ритуално представяне на божес-
твената брачна церемония, uwa за цел да възроди могыцеството на расти-
телността Живописните описания на танците на куретите не са митове.
а „етиологични " легенди. предназначени да опишат ритуалы, чиято прись-
ща магическа стойност (танц на дъжда или някой друг) днес е загубена.
Вижда се, че границите на мита са доста ра змити. Един разказ, за да
заслужи това название, трябва в някаква степен да разкрива Сыцността
на нещата: това отвращение на мита към случайното обяснява голямото
му значение при Платон и изобщо в гръцката мисъл. жадна да проникне (и
още повече да изрази) Вечните законы
В най-напредналата си форма митът се развива през целил елинизъм
Той се появява в „ Теогония “ на Хезиод, но алюзиите в Омировите поеми ни
карат да предполагаме. че е съществувал много преди това. Далеч от това
да отговаря на някаква „примитивна " мисъл, той продължава своята ево-
люция в най-добрите времена на философските размышления под най-слож-
ни формы. Ако помыслим за космогонията на Апулей, свързана с култа към
Изида и митовете за нея. ще видим, че вероятно в течение на времето
митът се разгръща в мистично съзерцание на действителността. която 1
изразява Разказът вече е само незначителен елемент, материална обвивка
на духовната същност.
Дълго време теоретиците трудно различават мита от героичните
цикли- Всъщност разликата е твърде осезаема. Един героичен цикъл е сьс-
тавен от няколко передни истории, обединени помежду си от личност-
та на героя, който се явява основно действащо лице. Типичен цикъл е то-
зи за Херакъл. Херакъл в никакъв случай не е „мит ", това ясно се доказва
от провала на първите обяснения за връзката на неговите легенди със
слънцето или природата. Приключенията му не поставят под въпрос ус-
тройството на света. Нито едно от действията му няма космично зна-
чение той крепи небето на раменете си. но това е само подвиг, доказ-
ващ физическата му сила. Небето не се променя от това. Когато довеж-
да кучето Цербер на земята от отвъдния свят, той е затруднен какво да
прави с него и го врыца при Хадес. Единствено в умозренията на филосо-
фите Херакъл продобива стойността на морален пример, но това става
доста по-късно и има вторичен характер
Основните героични цикли на Гърция - за Херакъл, за Язон, за Тезей. са
успех, който само доказва виталността на една тема Цикълът за Хера-
къл е дорийски, за Тезей - атически. а цикълът за Язон, доста по-сложен.
изглежда обединява еолийски традиции и много древни истории за мигра-
ции. доста променени при литературната им обработка. Характерна чер-
та на всички цикли е тяхното свързване с определени селища: Олимп на
Зевс. Ниса на Дионис са неопределе ни места, но не и Ета на Херакъл. къде-
то археологически разкопки откриват материални следи от олтар и ри-
туал на изгаряне.
Сыцествува истинска „география" на аргонавтите. включваща свети-
лищата на Атина. разпръснати по цялото Средиземноморие. както има и
„география" на Еней, обединяваща храмовете на Афродита. Всички све-
тилища на Херакъл притежават собствена легенда, и именно тези изоли-
рани разкази. след като се групират, полагат началото на огромен епос за
героя. Само че така се преплитат елементи от различии епохи, вярваиия
или различии ритуали. Херакъл Тасоски не е Херакъл Аргоски. Относител-
ното единство, до което цикълът бързо достига, само доказва до каква
степей е силна асимилиращата роля на елинизма. който интегрира волю
или неволю всички чужди приноси. Подреждането на тези разпръснати
елементи е литературно работа, без съмнение определена за най-древни-
те историци, който търсят и изучават различните традиции, който тряб-
ва да обединят и примирят. Все пак жътвата е толкова обилна. че надми-
нава техните възможности Съперничествата между светилищата, осо-
беностите на селищата запазват епизоди. който не влизат в „канонич-
ная" цикы: в някой списък фигурира „подвиг", който липсва в друг, при
различните митографи един и сыц епизод с развит по различен начин - и
по съвсем друг при Пиндар или Павзаний. .. Циклите " не се раждат от една-
единствена част, а се формират вследствие на дълга еволюция Противно
на мита. който още с раждането си е символичен, символичната стой-
ноет на цикъла се постига в процеса на неговото развитие и сыцествува-
не, когато различните епизоди се впишат достатъчно добре в него, за да
8 придобият единно звучене Така например ловните истории, като битка-
та с Немейския лье. Критския бик, Стимфалските птици ши кошутата
от Кериния, по своята същност не са морални митове. Трябвало е да ма-
нат доста асконе, та Проди к да избере Херакъл за свой герой, и то не на
жизнерадостна възхвала, а за морална апология.
Третият тип легенди е този. който назоваваме с термина ..новели" Те
също като героичнизпе цикли са географски определена Техните също та-
ка многобройни епизоди се развиват в познати местности И също като
тях не са символична, ноне като същност и в началото на появата си. Но
докато в героичния цикъл единството е изградено около личността на ге-
роя. тук единсзпвената връзка е интригата Така например история та за
отвличането на Елена, пазена в Троя, за която се бият две армии в про-
дължение на десет години, след това завръщането и след многобройни прик-
лючение в семейното огнище, което не е трябвало да напуска, всичко това
е една новела, от която „Илиада "развива само малка част Тя е. дори мо-
же да се каже. роман от рода на .. Теаген и Хариклея " (гръцки роман в 10
тома с автор Хелиодор Емески от 111 в. сл. Хр. - бел ред.), но историята
на Елена принадлежи на легендата. а тази на Теаген — на литературата
Причината за това е много проста в даден момент приключенията на Еле-
на са се възприемали като действителни. докато Теаген винаги е бил при-
ятна измислица и забавен литературен образ. Дори показвали гроба на кра-
савицата и чествали нейния култ Възможно е тя да е била „провалило"
се божество. Границата, бихте казали. е доста размита; но на практика
разликата е чувствителна „Илиада" приписва на Ахил напълно измислени,
литературни черти Но героят остова легендарен: той сыцествува неза-
висимо от Омировото описание. И други поети преди „Илиада" са писали
за него, трети след нея ще пишат и ще променят още образа му Ггрочт
от легендарната „новела" може да бъде подложен на всякакви фантазии,
но той никога не се идентифицира с тях. независимо колко гениално, кол-
ко велико е творението. което го използва. За нас Еней сыцествува почти
само чрез Вергилий, но литературното съвършенство на „Енеида " не мо-
же да създаде всички тези части на мита (в широким смисъл на думата)
за Рим на енеадите Богатството, значението. важността на поемата
се дължат на предхождащото я сыцествуване на героя, който Цезарова-
та мистика има гениалното хрумване да конфискува само за себе си.
Божествата сыцомогат да бъдат герои на такива „новелив епосите
за Афродита иАрес, за Афродита и Анхиз няма нищо митично Не повече.
отколкото в детството на Атина Палада и ли семейните истории на Тети-
да. Все пак най-често обект на повелите са смъртни, и за това има опреде-
лена причина - общо взето, те имат социално значение и обхват Беше до-
казано. челегендата за Едип еразказ за „завоевателя " (М Delcourt. OEdipe
ои la legende du Conquerant, Paris. 1944 ) Всяко или почти всяко от действи-
ята на героя е символично - но не както в мита с космичен символизъм. а
изразяващо социална функция, произтичаща от старите политически ..ри-
туали " около царската власт: например убийството на старая цар. кръ-
восмешението и предшестващипзе ги изпитания В тази легенда е важна
не личността на Едип. истинският сюжет е поредицата на неговите прик-
лючения. Това не може да се каже например за цикъла за Херакъл. където
епизодите са взаимно заменяема, а последователността им — случайна 9
Най-разпространеният тип легенди е етиологичният разказ - т. е раз-
казът. предназначен да обясни странна подробност аномалия в жертвоп-
риношение. особеност на културен образ, на селище или на лично име пос-
тавят началото на история, конто ни запознава с тях Така например в
храм на Кипьр имало статуя на жена, наведена на пред. Поза та й била не-
обичайна, а истинското значение - загубено. Зотова разказвали. че това
била метаморфозата на млада любопитна девойка. изненадана. докато
гледала през прозореца, и върху тази тема изградили любовна история То-
ва е легендата за Анаксарета.
Много сходни разкази се отнасят до имена на местности и са основани
на игра на думи. Това става най-често. когато по някаква причина езиккт
на страната се е променил и неговата ономастика е стонала неразбирае-
ма. Името на римския град Алба (дума. близка доАлп и означаваща височи-
на на език. използван преди нахлуването на първите индоевропейски групи)
става неразбираемо за народите, говорещи латински. Те го свързват с при-
лагателното albus (бял) И Зотова разка зват историята, че градът бил
построен на мястото. където Еней принесьл в жертва бял женски глиган
с неговите трийсет малки
Гези разкази се вписват в героичните цикли и са допълнителни елемен-
ти в повелите. Означаващото действие обикновено се извършва от белч-
зана от съдбата личност. надарена с „легендарни способности ". ако не е
бог. Тези етиологични легенди дори могат да се превърнат в митове, кога-
то особеността, която се обяснява, има космическо значение Такъв е слу-
чаям с всички „звездни героизации ". които пренасят на небето не без зна-
чение хора, животни или предмета и ги превръщат в съзвездия
И накрая някои легенди не влизат в нито една от изброените катего-
рии. Това са „затрогващи приказки" без познавателно значение, а техни-
те герои са неизвестна и нямат морално или космическо значение Пеня-
кого причината за появата им ни се изплъзва. попе в сегашиото им състо-
яние, в което са достигнали до нас Вьзможно е формата, която ни е поз-
нота, да е остатък от предишно състояние на преданието с по-завьршен
смисъл. Понякога мистерията е пълна и нищо не ни позволява да твърдим.
че някоя история не е и никога не е била друго освен забавно четиво
Изворите на митологията са най-разнообразни: от Омировите поеми до
коментарите на византийските учени от XI/ век. Тук ще посочим само ос-
новните групи.
Много малко легенди са достигнали до нас така, както са били разказ-
вани от народа. Устната традиция, толкова ценна за съвременните фолк-
лористи. е достигнала до нас само чрез няколко творби. Една от тях е
„Описание на Крит" на Павзаний За сьжаление в нея са разгледани само
няколко области: Атика. Коринт и Сикион, Лакония. Месения. Елида, Ахея.
Аркадия. Беотия, Фокида. Освен това. съставена през пьрвата половина
на Н в. сл. Хр., тя съдържа вече доста еволюирали вари анти Въпреки това
документалното й значение е огромно. Без нея нямаше да сме запознати с
повечето от неканонизираните версии и с най-поучителните местни ле-
генди. Така например Страбон, макар че живее един век преди Павзаний.
Ю ни дава по-малко сведения. Неговото творчеств покрива твърде голямо
пространство, за да се занимава с подробности. Освен това Страбон е
по-ненадежден „анкетьор": той интерпретира дос та свободно фактите
Втората категория извори е много по-значима. това са творбите на
„ерудитите" В нея са включены майсторски трактаты, посвезпени само
на митологията, или коментари на литературно творби, предназначена
да осветлят някои неясноти. Това направление се появява доста рано в
грьцката литература. Първият известен автор е от Милет. Хекатей. кой-
то към края на TI в пр. Хр написва четири тома „Генеалогии", от които
до нас са достигнали само откьси Хекатей възприема митологията като
част от историята И като историк сьбира сведенията, отнасящи се до
родовете и селищата
Мылко след него се появяват други историци като Акузилай от Аргос,
Ферекид от Атина. които описват традициите на своите страны Фере-
кид на свой ред е значим извор за всички антични митографи, които се
позовават основно на него. За съжаление от неговите. както и от произ-
всденията на Акузилай, притежаваме само откьси. Сыцото се относя и
за Хеланик от Митилена, сьвременник на Тукидид. чисто творчество, ако
се сьди по заглавията, с които разполагаме, обхваща сьвкупността от
всички елинизирани страны по онова време Неговата ..Хронология на жри-
ците на Хера " представлява важен сборник за традициите в Аргос. Той
написва и история на Атика. в която им а хронология на атинските царе -
облает, с тясно преплетени мито.югия и история С Херодор от Хера клея
Понтийска в края на У в. пр Хр започва нова тенденция: вече не се фикси-
рат „историческите моменты", а се тьреи дьлбокият смисьл на митове-
те Сицилиецьт Евемер. живял един век по-кьено, може да се смята за не-
гов духовен ученик. Неговото учение, евемеризмът, е добре познато: то се
сьстои в идеята, че боговете всъщност са хора, чиито заслуги и услуги,
направени на ближните им, са им донесли божествени почести Зотова
вьв всички чудодейни разкази се тьреи „разумният смисьл Лернейската
хидра с непрекьенато поникващи главы всъщност е блато, което Херакъл
трябва да пресуши, но то непрекьенато се пълни с вода. Това е безплодна
игра без никаква опора в действителността. но с голямо влияние вьрху ан-
тичната мысы. Историкът Диодор Сицилийски, живял през I в. пр. Хр.. е
запазил много от тези „рационализации", изкушили и римската мисьл и
от които се е вьзползвала и символиката на философите - както епику-
рейци. така и стоици Hue ще изброим някои от най-значымите.
Ученик или по-скоро последовател на Евемер. Палефат. написва в нача-
лото на 111 в. пр Хр. пет тома „Невероятии сьбития ". от които прите-
жаваме само резюме Кьм сыцото наследство се отнася и малкият труд
на някой си Хераклит. който претендирал. че „лекува " невероятната
страна на митовете.
През елинистичната епоха се появява и развива трета тенденция, коя-
то няма претенциите да тълкува митологичните разкази. нито да ги ин-
тегрира в историята. а просто ги сьбира От III в пр. Хр. се появяват
„колекции ", някои от които са достигнали до нас под формата на резю-
мета. Част от тези произведения са посветени на определен тип легенди.
например „Катасгперизми" (Астрализации) на Ератостен от Кирена, кой-
то пише през втората половина на III в. пр Хр. Други, по-амбициозни, icuam j 1
за цел да обхванат цяюто легендарно наследство Най-ценният труд, пред-
ставляващ едновременно сборник и „система", е приписной на Аполодор,
атински литератор, който твори към средата на II в. пр Хр Ученик на
Аристарх от Самотраки. той узучава филология според александрийски-
те методи и посвещава изследванията си на тълкуването на древните ав-
тора „ Библиотека ". която притежаваме и която носи неговото име. не
е негов труд поне във вида, в който е достигнала до нас. Макар че пробле-
мът за авторството е далеч от своето разрешаване, възможно е тя да е
дело на преписвач от I в пр. Хр. който е следвал плана и основните данни
на първоначалното произведение, без да внося собствени приноси Без то-
ва условие, ако произведението е по-късно от 11 в.. трудно може да се обле-
ни липсата на всякаква алюзия с римских свят Всъщност ние притежава-
ме само част от самото резюме Непълнотите донякъде са запълнени от
„Епитом" на византийская автор Цецес.
..Библиотека" разделе митовете на големи цикли първо ..Теогония",
след това зараждането на човешкия род от Девкалион и Пира; после ид-
ват аргоските, тиванските и атическите легенди На ..Епитом" принад-
лежат резюмета под формата на разкази за Омировата епопея и герои ч-
ните цикли
Какъвто и да е произходът й. ..Библиотека" съдържа безценни сведения
за състоянието на легендите в началото на римската епоха Тя ни осведо-
иява за работата по класификацията на митовете благодарение на уси-
лията на граматици и филолози
Развитието на римската експанзия не спира тези търсения В известен
смисъл тя дори ги улеснява, защото за тази нова публика, която не е много
образована, отлично подхождат резюмета и спомагателни творби Благо-
дарение на труда на Антонин Либералис (писан между II и III в сл Хр) и
неговите .. Трансформации " ние можем да се досетим какво е представля-
ваз сборникът. загубен днес. на Никандър от II в пр Хр. пазован ..Мета-
морфоза" Никандър. като събира пародии предания и измисля ня кои свои,
чрез метаморфоза обяснява произхода на всеки животински вид А в спои-
те „Метаморфози" Овидий разработва в стихаве подобен сюжет, като с
доказано, че Никандър е бил един от изворите му. ако не и основният
Александрийският поет, принадлежа^ към школата на Каламах. Пар-
тений от Никея, написва за своя господар Ггм, приятел на Вергилий, трак-
тат за „любовните приключения ", предназначен да предоставя теми на
раиските автори на елегии. Този труд е запазен. както и ..Разказите". ко-
нто митографът Конон написва в началото на нашата ера и посвещава
на цар Архелай от Кападокия
Митографите. служещи си с латински език, са по-малобройни Те са
само имитатори на гръцките автори Най-известният сред тях е „гра-
матикът " Хигин Под негово име до нас са достигнали два сборника „Пре-
дания" (Fabulae) и „Поетична астрономия " Вторият е имитация на ,.Ка-
тастеризмите" на Ератостен. Сборникът „Предания " представя най-раз-
витите и разклонени версии на класическите легенди. групирани по кате-
гории Главното качество на този сборник. който между другото съдър-
жа много погрешни сведения и свидетелства за странната липса на позна-
12 ния на автора му е. че е запазил до наши дни сюжетите на загубени днес
произведения ни големизпе трагици. Една или друга пиеса на Софокъл и пай-
вече на Еврипид са ни познати единствеззо от реззомезпата на Хигин Това
дава възхзожност да се проследи в известна степей еволзоцияпза на леген-
дарната тема и да се разграничи липзературната измислица от традици-
онная елеменпз. За съжалеззие в текста на Хигин има пропуски, зичните
имена са объркапи, той е пълезз с противоречия и дорзз с абсурдзиз твър-
деззия. Не знаем точно кога е съставен този сборник. Името Юлий Хигин.
което носят ръкописизпс. нс зпрябвзз да ни обърква. Не може да става духза
за приближения на Август, учения библиотекар на Библиозпеката ни Аполозз
на Палатинская хълм. Според по-ззови хипотеззз твороазпа датира от епо-
хата на Антонините.
Сборник, подобен на твороата на Хигин. но без име на автора, е позззат
от ръкопис от Ватикана и Зотова носи името Мипзогразр от Ватикана
Възможно в тази компилация да се опзнася към К в. сл Хр.
Учудвизц е фиктът. че първите християнски автори също предстивлявапз
ценен източник върху езическите мотиве Те ги използвапз и цитират за ради
полемиката, която водят с тях. но именно породи тази цел издирвит пай-
иевероятните легенди. конто правят пай-малко чест на човешкия ум. нео-
зарен от Бож ията милост. В това отношение много цезззаз са трудовете
на свети Августин. Климент от Александрия, съзцо Арззобий и Лактанций.
Всыцност областта на легендата не се огриничава само от търсеиията
на уцепите. Митологията се развива и благодарение на това, че служи на
литерапзурата. Литеритурното творчество с идеал но тз> поле за разцве-
пиз на митовете. Няма раздел на гръцкита литература, която да не ги
използва и да не се опара върху тях Нейното изучаване е неразрывно евър-
зано със сомите творби Гзлемшпе епични цикли ставит наше достояние
чрез., Илиада " В тази епоха те са обект на сложна интерпретация и уце-
ните предполагаю, че авторите ни поехзати само са и збирали от същест-
вуващапза обилии легендарна фактология. От тази литература до нас са
доепшгнали само фрагмента препритки. съдържащи се в поемата, резю-
мета на митографи и най-вече части от героичнззте цикли, посветени на
тиваззеките герои (нещастнизпе воини от похода на Седемте срещу Типа,
също Едип и децапза му), на аргонавзпите. на героипзе. който се появяват в
..Илиада ", но не са централни фигура например Мемнон. Пентезилея. въз-
петзз от Арктшз от Милет в неговата „Епшопида". ..Малказтз Илиада"
на Лесхес съдържа разказ за епизодизпе от Троянската война. развили се
след смърпзта на Патрокъл. Други ноеми като ..Завръзцазшя" възпяват
приклзоченията на ахейскизпе герои след приклзочвинезпо на войиата „Оди-
сея " е най-известззита от тези „завръзцаним". но не е единственапиз
Слез) Омир цялапза гръцка ноези.ч се захраззва от легендите: хорозза лири-
ка. дитирахзби. трагедии, всички тези жанрове съдържит ..трохи от боги-
татзз Омировзз трапе за " Народнопззз ззаследство се препзворявзз според осо-
беззостипзе на жанра, като осеки поет си изгражда собствезз легезздирезз
свят. Така се спзига до голя.\ззз объркване на рзззличззизпе версизз зз зпехнизне
вариантзз в спзремежа на зтторите за ..нормализация" нзз легезздитс Мзз з-
ко по малкзз поезпите достигаю до резултатите, постигззати от мизпогри-
зризпе Прзз изколазтз на Ка. зимах легендата вече не е само опорна точка на
13
поемата. а неин основен обект. В крайни сметка се появява нейна нова вер-
сия. чиято цел е да съчетае в себе си най-не.чсните алюзии. най-странните
варианта И макар че Калимах притсжава добър у сет. които го направ.1Я-
ва в творчеството .му. съвременникът му Ликофрон ни дава най-завърше-
ния вид на тази митологична поезия в поемата си ..Александра ". Темата е
пророчеството на Касандра (наричана сыцо Александра), коя то след пада-
нето на Троя възвестява възраждането на троянския народ Макар и твър-
де неясен, този текст дава възможност на Цецес да направи изключително
ценен коментар за съвременните митографи. защопю всеки от неговшпе
стихове съдържа алюзия за най-неизвестните легенди от митологията. а
неговото обяснение намесва толкова митове. че целостна та теорба пред-
ставляла истински синтез на античното легендарно богатство.
Латинската поезия има своите „антиквара" и Овидий е техният чай-
добър представите.*. Две негови произведения използват - едното преди
ecuчко гръцката митология (това са .. Метаморфоза "). а другото най-вече
римската митология (това са „Фасти". поетичен календар на римските
празници. от които за съжаление са написани само първите шест тома,
отговарящи на първите шест месеца от годината). Проперций в IV книга
на своите елегии имитира Калимах. като разказва етиологични легенди за
местности и римски обичаи този за Тарпея или култа към Юпитер Ферет-
рийски Далечният му последовател Стасий посвещава ня кои от своите
„Silves " на аналогична търсения, докато в епопеите си.. Тиваида " и „Ахиле-
ида" възприема традицията на героичните цикли И накрая Валерий Флак
написва по сыцото вре.ме римските „Аргонавтики". вдъхновсни от много
по-известните ..Аргонавтики" на Аполоний Родоски. написани към средити
на III в пр. Хр
От тази епоха насепше митологията вече е определена в своите широ-
ки граница. Ерудираните странности на един Плутарх вече не могат да
променят каноническите версии Откъсната от народното творчество и
от религиозната подкрепа, митологията се развива в многобройни посо-
ки: мистична символика на неопитагорейците. моралистка символика с
епикурейците и стоиците. литературни или пластични шаблони в скугп-
турата и живописта Тя вече не е съвкупност от вярвания. а инструмент
за изразяване, сам по себе си риторика или поетика. Твърде показателен е
фактът, че в най-добрите времена на френския и английская класицизъм.
когато започва спорът между Старите и Младите, двете спорещи стра-
на поставят дебата най-вече вър.ху проблема дали дрсвните митове са за-
губили или не силата си. Днес знаем, че сыцествуват и други „поетични
стилове ", че митичната мисъл и израз са само един от отворените пред
литературата пътища Вече не изискваме от тези антични легенди абсо-
лютна стойности. Знаем, че те са само естествен продукт на дълги Л-
ховна еволюция Наясно сме със значението. което имат в историята на
човешката мисъл. и за това. което все още са способна да придобият в
ръцете на творец, способен да съживи тези вечни марионетки
14
АБАНТ* (гр.). В литерагурната традиция
се срещат г рима герои с тона име, като све-
дения । а за тях место се прсплзггат
I Най-сгарияг дава нмего си на абантитс,
най-дрсвннтс жители на ост рои Евбся. та
които се говори в „Илиада" Син на Посей-
дон и рсчната нимфа Аре гута, богиня на ат-
вор в близост до Халкида Агинско преда-
ние от по-ново креме го прсдсгавя като
внук на Мегион, сипа на Ерсхтсй В такьв
случай иегов байга би трябвало да с Халкон,
синьг на Мегион. Абант имал двама синовс
- Халкодоп и Канет.
2. Наи-известнияг с дванадесетияг цар на
Аргос, синьг наЛинксй и Хипсрмесгра, пра-
родитсл на Персей и исговия род (внж табл
31). Смята се та основатсл на фокийския
град Абе. От Аглся имал двама блитнаци.
Акризий и Прет, и дъщеря И домена, която
се омъжнла та Амитаон (внж табл. I). Ос-
всн това имал иезаконороден сии. Лирк. чи-
сто име носи областта Лнркся в Пелопонсс.
3. Третият Абант с сии на Мслампус. внук
на Амитаон, и правнук на предишния герой
(внж табл. I). Именно та тоти Абант, сип на
Мслампус, се смята, чс е байга на Лнтима-
ха. жеиага на Талай и майка на Адрасг Пе-
гов син с и гадатслят Идмон. наследил ка-
чсствата на дядо си и на Ксран (та него внж
и статията та Полиций).
АБОРИГЕНН (лат.). Според римските
легенди аборигсннтс били най-древиитс
обитатели на Централка Италия С мята л о
се. чс били синовс на дьрвега. Живссли бет
за кони, нямалн градовс, скитали и сс хра-
пели с диви плодовс. И мето им отначава
„местно население" Когато Енсн намело на
трояишпе пристигнал в Лациум, техен цар
бил Латин. Заедио с тях образувалн лагни-
ския народ, наречен така в чсст на цар Ла-
тин (внж това име)
АВГА (гр.). Дыцеря на царя на градТсгея в
Аркадия. Алей, и на Пеера, дыггерята на Пс-
рей (внж табл 9) Лсгсндататансяссвьртана
одновременно с тати та Хсракьл и с троян-
скггя цнкъл, чрет сина й Телеф, когото гачена-
ла от Херакъл. Една от най-старите версии
разказва, че Авга жнвеела в двореца на тро-
янския царЛаомсдон. Когато Хсракьл прсв-
зел града (внж Хсракьл). той се влюбил в нея
и я прельстил. Тя неизвестно танго напусна-
* Грант, кринцняга на имена та с според българс ки-
те езнкови норми и выприетага традззиия
ла Троя и о пиши в дворсца на митийския цар
Тевтраит Много ио-популярна обаче с ггер-
сията на Еврипид в „Авга" и на Софокьл в
„Алеадитс" и ..Мигиишггс ', а тя е следната:
Оракул бил лрсдрскьл на Алей, чс дыцеря
му гце има син. конго иге убие чнчонците си
(алеаднге) и те царува на тяхно място. 16-
гава царят посветил дыцеря си та жрица на
Атина и и забранил да сс омьжва под смьр-
тна заплаха По Херакъл. който мннавал
проз Тегся на път за Елила. за да се бне с
Авгей, бил приет от Алей. В разгара на го-
лям пир. пнян. той изнасилил Авга. без да
предполага, чс с дыцеря на царя. Изнэсил-
ваггсто ставало или в свстилищсто на Ази-
на. или до сьссден извор Когато царят уз-
нал. чс дыцеря му с временна, тон поискал
да я убие. Затворил я заедно с дет его в сан-
дьк и ги хвърлил в морсто. или гн поверил
на мореплавателя Навплий със задачи га да
ги изхвьрли в морсто. Както вече бггл пос-
гьпил с Аеропа и сестра и (внж гАеропа),
Навплий спасил младага жена и сина и. Гой
ги продал на гьргооци като роби, конго ги
о г вели в Ми зия Царят на страната, който
нямал деца, сс оженил за Авга и оенновил
малкия Телсф. В друга версия сс разказва.
чс Авга била продадена. след като родгыа.
а синьг й останал в Аркадия, подхвърлен в
плаиината и отхрансн с млякото на една
сьрна. По-късно. по сьвег на Дслфийския
оракул. Телеф отишъл в Ми зия при Тевт-
раит и намерил майка си (внж Телеф и ро-
мантичния разказ за тяхната срсша).
АВГЕЙ (АВГИЙ, гр.). Цар на Ел и да в Пе-
лопонсс. Пай-често е смятии за син на
Слънисто (Хелиос) Други смятат, чс с син
на ланита Форбанг или на Посейдон Май-
ка му с Хсрмипа, дъшеря на Нелей (виж
табл. 14 и 23). Навсякьдс за иегов брит е по-
бочен Актор. Той участвал в похода на ар-
Г01ШПМТС. за да сс запоздав с полубрат си
Ест. когото ннкога зге бил внждал.
От багца си Авгей имал миог обройни стада,
но бзьт немърлив и нс почиствал жнвогинс-
кия тор в оберите, а това вредяло на плодо-
витостта на почва га. Когато Евристсй запо-
вядал на Хсракьл да почисти оборзпе му. Ав-
гей се съгласил на лраго съргге Гсроят по-
искал една дссста от стадата му. при усло-
вие чс успсе да почисти оборигс за един ден,
и Авгей решил, чс това не с възможно Но
Хсракьл отворил пролука в ограда га на обе-
рите и пуснал оттам водите на рскитс Ал-
фей и Пеней, конто тсчали една до друга
Водата прсминала от друга га страна на дво-
ра и отнесла венчкия тор. Ядосан. чс гсроят
с изпьлггил у говорка га. Авгей нс поискал да
му гглатн, под предлог че Хсракьл нямал
право да притсжава добитьк Гсроят повгз-
кал за сгзидстсл Филей, сина на Авгей, конто
потвърднл. чс багца му с обещал една дссс-
та от стадата си като отплата за рабогага зга
Хсракьл. Тогава Авгей изгошгл Хсракьл и
А
АБАНТ/АВГЕЙ
15
<
X
X
8
<
Филей от зсмята си. По-късно обачс Хсра-
къл събрал в Аркадия армия от доброволцн
и се отправил срсшу Авгей Разбрал за то-
ва, царят натоварил диамата си племенни-
ци. синовс на Актор - молнонншпс (виж то-
ва имс) да го защитят Но Хсракъл се раз-
боям и двамата брзтя го разгромили Ско-
ро след това по врсмс на религиозна цере-
мония Хсракъл убил молионнднгс и завла-
дел Езида Той убил Авгей и неговите сино-
вс и поставил Филей на трона, Спорсд дру-
га версия Авгей умрял от сстесгвена смърт
на преклонна възраст Народы му отдал бо-
жсствснн почести (виж Хсракъл) За исто-
рнята на богатството на Авгей виж Агамсл
АВГНИП (лат.). Или Окннй Етрускн ге-
рой, евързан с легендата за Болоня. Син на
Фаун или на бога Тибър. Майка му с Ман-
то. дъшеря на Тпрезий или на Херакъл Ро-
дом от Перуджа, той напуснал града, за да
не засенчм брат си Аалсст. кой го го бил ос-
новал, прскосил Апенините и положил ос-
новнте на струския град Фслсина. по-късио
пренменуван на Болоня. Другариге му ос-
новавали и други градовс по долнната на р
По. сред които и Мантуа.
АВЗОН (гр.). Син на Описей, ролен по врс-
ме на пътешсствнята му Майка му е или
Цирцея, или Калипсо (виж табл 39). Иегов
брат с Латин, а син - Липар Авзон дал имс-
то си на народа на авзонитс. първитс оби-
татели на Италия, конто тогавз се нарнч.зла
Авзония Гой бил пт.рвият и цар (виж сыцо
статиятаЛсвказия и прсданисто, спорсд ко-
ето е син на цар Итал).
АВИ.1НЙ (лат.). Син на Ромул и Херсилия
(виж това име).
АВКСЕСИЯ (гр.). Авксссня и приятелка-
та и Дампа били две лсвойкн от Крит Тс
дошли в Трезсна и тук случайно попаднали
сред разбуитувала се тълпа. която ги лин-
чувала Почитали ги с култ, като ги нденти-
фицирали с Деметра и Псрссфона
АВР?\ (гр.). Името й означава „бриз". Дъ-
шеря на фригнйката Псрнбоя и на титана
Делайт. Бърза като вятъра. тя била сред
другарките на Артемида в лона В нея се
влюбил Дионис, който напразно се мзмсл да
я настигнс в бягансто По-лска. тя винаги
се нзмз.квала. дока го Афро .шт а по молба на
бога не й пратнла безумие и тя му се отда-
ла Дионис я дарил с блнзнаци. но в лудост-
та си тя ги разкъсала и се хвърлила в река
Сзнгарнй Зевс я превз.риал в извор Един
от блнзнаците бил Инах (виж това име)
АВРОРА (лат.). Виж Еос
АВ ГОЛЕОН (гр.). Когато локрнйшпе се би-
ели. тс оставили в рсдовсте си празно място
в памел на Аякс, запило вярвалн. чс така ге-
ронт им помигал в бигх.згз срсшу противни-
ка. Един дсн. когато возовалн срсшу жители-
те на Кротон, един от тях. Аитолеои. поис-
кал да се промз.кие през топа празно място,
но бил ранен дълбоко в бедрото от призрак
Рана га му нс можела да зараенс Оракулы
му ка зал да о гиде на Белин остров. при усти-
сто на Дунае (виж Ахил). и да прннссс жерг ва
на Аякс Локрийскн. Тук той срсщнал Елена,
кон то му порицала да каже на поста Стеси-
хор, който ослепял, запило я обидит в една
от посмнтс си. чс отново ще прогледие. ако
папнше „палинодия" (поема, в която да се от-
каже от думитс си). Така и стаиало. Такапа е
перенята на Коной Павзаний. който разказ-
ва ст.шата история, нарича героя Л сопим
АВТОЛИК (гр.). Син на Хсрмсс и Хиоиа.
или на Стилба, дъшеря на Еосфорос. Гон е
брат блнзнак на Филемон (виж Дедал нон и
Хиоиа. 3) Оженил се за Мнестра. дыисрята
на Еризихтон. Но това с по-нова версия Дъ-
шеря му Агггиклся с майка на Одиссй (виж
табл. 35 и 39). От баны си Хсрмсс Автолик
наследил дарбата да лети, без да бъдс с г Иг-
нат Кражбите му били многобройии Оз
Лмнгпор откраднал мелен шлем и го дал на
Одиссй. който го иоссл по врсмс на иошното
си разутпапане в стана на трояицитс заеднос
Диомед Or l upin пък откраднал стада га му
от Енбея Откраднал и кровит с на Сизиф (виж
това имс) За да не бьде разкрит. той проме-
нял вила на животнитс, като например ши-
пел кожата на биковстс. Спорсд никои авто-
ра той дорн можел да промеия облика си.
Научил Хсракъл да сс бори. Когато Сизиф
отишъл при него, за да тьреи стадата си. му
дал тайно дъшеря си Антиклся. точно кога-
то трябвало да я омъжи за Лаерг
Автолик участвал в похода на аргонавппе
Някои автори го посочват каго дядо на
Язон, след като дъшеря му Полимсла се
омъжила за Езон.
АВТОМЕДОН (гр.). Волачът на колесни-
ца га на Ахил и иегов боен другар Той прис-
тнгнал в Троя ничело на дссст кораба, съе-
тавляваши отряда отСкирос. Активно учас-
твал в биткитс пред стенитс на Троя. След
смъртта на Ахил продължнл да служи на
сипа му, Пир-Нсоптолсм Той участвал и
прсвзсмансто на града.
АГАВА (гр.). Дъшеря на царя на Типа Кал-
мос и жена му Хармоиия 11сйин сестри са
Иио. Семела и Автоноя Съпруг и с Ехион.
а син - Пснтсй (виж табл 3).
Сссгра й Семела била убита от мьтншя. га-
шото в пспрсдпа злнвоегта си помолила
Зевс, своя любовник, да сс покажс пред нея
в пяла га си мощ След смъртта й Агава ра з-
пространила слуха, че Семела имала любов-
на врьтка със смърген и че Зевс я наказал за
думнте й. че с брсменна от пего. По-кьсно
Дионис, син на Семела. отмъстил га майка
сн и наказал жестоко Агава за клсвститс й
Когато отишъл в Типа, къдсто тогава кару-
вал Попей, богът накарал всички жени на
града да отидат в плапнната Кн герои, за да
честват мисгсриитс Пснтсй. който се про-
тивопоставил на нразнуването на ритуала,
се опитая тайно да иаблголава вакхиикигс
16
Майка му го забслязала, но нзпаднала в бак-
хичсско бе>умис, го помислила за див эвяр
и го разкъсала крайник по крайних (виж Пси-
гей) Когато дошла на себе си, отчаяната
Агава итбягала отТнва в Илирия. при Лико-
герс, царя на страна га, за когото сс омъжи-
ла, По-късно го убила, та да осигури въз-
качвансто на трона на баша си Кадмос
АГА.МЕД (гр.). Известен архитект. Агамел
бил син на Стимфал и правнук на Аркад, кой-
то дал нмето си на аркалийците (табл 9).
Жена му Епнкаста му родила син, Трофо-
ннй. зачснат от Аполон. След това му роди-
ла още един син, Керкнон. Три мата били ед-
п.зкво добри архитскти и построили много
от швестнигс с г ради в Древка Гърция Тях-
но дело били брачната стая на Алкмена в
Тнва, храм ы на Аполон в Делфи, храмът на
Посейдон в Аркадия и една съкропишннца
то царя на Хирия. Хирей, в Беотия За нея
съшсствува следната легенда Агамел и Тро-
фоний, конто били назоварсни със стросжа,
поставили един камък толкова ловко, чс мо-
жели да го изваждат Пред нощта проникна-
ли в съкровшцницата и и ihcc.th богатстаа-
га Царит табелязал кражбата и за да хванс
виновцигс, поискал съвстот Дедал Той пос-
тавил клопка. в коятосс хванал Агамел Тро-
фоний му отрязал глава га, за ла нс каже имс-
го на сьучастпнка си Но зсмята сс разтво-
рила и погълнала Трофоний В гората на Лс-
вадся и мало лупка и плоча. на която било
отписано нмето на Агамсд. Тук сс издигало
свстилишс в чсст на Трофоний. където по-
сели дароае и почитали нмето на Агамсд.
Съшсствува оше една версия на тати леген-
да Царят не сс казвал Хирей, а Авгей от
Елида Керкнон, който участвал в кражба-
та. избягал с Трофоний до Орхомсн. но
преслсдван от Дедал и Авгей, се скрнл в
Атина, а Трофоний отишъл в Лсвадся.
Според трста легенда Агамсд и Трофоний
построили храм на Аполон и тъй като по-
искали от бога да им заплати, той им обс-
тал да нм ладе заплатата до оссм дни До-
като чакат, ги посъветвал да живсят весе-
ло. На осмата нош и двамата архитскти ум-
рсли от лека смърт Това било най-доброто
шплащаие, косто можсл да нм дяде богът
АГАМЕМНОН (гр.). Описан в лсгсидите
като идсалния цар. а в „Илиада" като пред-
води тел на цялата а.хсйска войска Според
имсната на прадедите му е смятан ту за ат-
рнд, ту за пелоикд или танталид (виж табл
2) В „Илиада" е цар на Аргос, а понякога и
на Мнксна, като така в поема» троны на
Аргос сс приписав на Диомед (това с вер-
сията спорсд „Каталог на кораби гс“ - вмък-
нат по-късно откъс на посмата). В най-къс-
ните предания Агамемнон с цар на Лаксде-
моиия със столица Амиклея.
За потомството му виж Асропа и Атрсй.
Агамемнон бил женен за Клитемнестра, ко-
ято играе важна роля в легендата му Тя е
сестра на Елена и като нея дыксря на Лена
и Тинларсй (внж табл 19) Пьраомачално
била омъжена на Тантал, сипа на Тисст, но
Агамемнон убил Тантал заодно с новородс-
ння нм син В резултаг на двойного убийс-
тво и на женитбаза на Клитемнестра с Ai а-
мемнон против воляга й братята й Кастор
и Полидевк започиалн да прсследваз Ага-
мемнон. който потърсил убежите при it-vi
си Тиидарсй Накрал Кае юр н Полидевк сс
съгласили да сс сдобрят с Агамемнон Но
бракът на Клитемнестра, започнал с прсс-
гъпление, бил прокълнат. както покатил по-
иататък легендата
От Клитемнестра Агамемнон имал зри дъ-
щерн - Хризотсмида, Ластика и Ифи.шаса.
и един син. ролен последсн. Орсе г Тона с
пз.рвият вариант иа легендата В по-късни-
тс версии сс появява оше една льшеря. Ифи-
гения. различна от Ифнанаса, и накрая на
мястото на Лао дика авторите на антични тра-
гедии на зова ват Елсктра, която е иапълно
нспозната на Омир В трагедиите наи-мио-
го сс говори за Ифигения. Елскз р.з и Орсе t
Трояне кати война Тъй като за ръката на
Етена сс домогвали много прстсидснти, по
съвст на Одиссй Тинларсй ги оовързал с
клетва. спорсд която тс сс задыгжавалн да
уважат набора на Елена и да нс оспорват пра-
вого иа шас глнвеиа. избран or пси Нсшопо-
всчс. ако той бьдел иападнаг, всички тряб-
вало да му сс притскат на помощ. Когато
Парис отвлякъл Елена, Менелай отншздз да
моли за помош Агамемнон Той напомнил
на останалитс тяхната клетва н така сс фор-
мнрало ядрото на армия», на която било от-
рсдсно да нападне Троя Агамемнон бил из-
бран за върховен вожд, било поради лични-
те му качества, било в резултат на умела из-
борна тактика. Отрядите се събрхти и Ав-
лида В „Илиада" сс разка та как Зевс всд-
нага им изпратнл добро предзнаменование
след жертвоприношение в чесг на Аполон
една змия сс спускала от олтара към съссд-
ното дърво и разкъсала оссм малки врабче-
та в гиездото им заедио с майка», или об-
що девет След това змията сс превърнала и
камьк. Калхант разтълкувал зова като про-
рочество на Зевс. чеТроя те бъде превзета
на дссстата година Спорсд Ес.хил прсдска-
заннсто било друго: брсменна зайка, разкъ-
сана от два орела. Калхант разтълкува.1 то-
эи знак. чеТроя ще эагинс, поАрзсмида ня-
ма да бъде благосклонна към п-рцизе
Според по-късна от „Илиада" поема („Ки-
пърскиге песни”) гърщгтс, конго не ноша-
вали пътя за Троя, пз-рво спрсли в Мнзня и
след порсдица от битки били ратрз-сназз!
от буря Всички кораби сс завз.рналн в стра-
ните си (виж Ахил). Оссм годннн след този
неуспех гърцитс огново сс събрали в Авлн-
да Но морего не жслаело да приеме кора-
би гс - царяло пълно безветрие Запитан,
жрецът Калхант отговорил, чс това сс дъл- 1 7
АГАМЕЛ / АГАМЕМНОН
2
a.
О
x
ы
с
б
<
жн на гнева на Артемида За него нмало ня-
колко причини: или итого Агамемнон,
убиваки кошута. кагал, че Артемида не мо-
же да го стори по-добре от него, или ито-
го преди времс Ат рей не бнл принесъл в
жертва хлатното агне на бошнята (внж Ат-
рей). или итого Агамемнон бил обещал на
богинята да принссе в жертва най-добрия
приплод и годината, в която била родена
Ифигения, но не я прннссъл в жертва По-
ряди всички теги причини богинята искала
да й се принесе жертва и тати жертва да с
Ифигения. Агамемнон се съгласнл породи
амбиция или иради дълга си към оста пали-
те. а това още повече настроило Клитем-
нестра срещу него.
Флогьт най-сстие потеглил Спрелн на ост-
ров Тенедос, където и първи път се проя-
вила тлесшата омраи между Агамемнон и
Ах ил. която предшествала спора, поставил
в опасност гършгге пред Троя. По сьщото
време Агамемнон нзоставнл в Лемнос Фи-
локтст. чиято рана разпръевала зловонна
мнризма. а стенанията му пречели на жерт-
воприношенията
След това изминали първите девет години
от обсадата На десстата Агамемнон и Ахил
участвали в многобройни пиратски нападе-
ния срещу съссдните градове От донесена-
та плячка на Ахил се паднала Бризеида. а
на Агамемнон - Хризеида, дъшерята на
жреца на Аполон Хриз Той поискал да от-
купи дъшеря си. Агамемнон отказал и за да
го накаже. Аполон изпратил мор в гръцка-
та армия Именно с тази случка започва раз-
казът в ..Илиада". Събраиието на воините
заставило Агамемнон да върнс Хризеида,
но в замяна той поискал Бризеида от Ахил.
Това била прнчнната за гнева на Ахил Той
отказал да я прсдаде и се оттеглил в палат-
ката си Тогава Агамемнон изпратил двама
глашатаи, Талтибий и Еврибат. за да отве-
дат Бризеида Ахил нямал нзбор и дал дс-
войката, но отказал да се бис По молба на
Тстида Зевс изпратил на Агамемнон лъжо-
вен сън. който го накарал да вярва. че може
да превземе Троя без Ахил Преди това друг
оракул бил предсказал на Агамемнон, че
Троя ще падие. когато в лагера на ахейците
започнат противоречия
Битката започнала и Агамемнон лично
участвал в нея. като извършил много под-
визи. но бил ранен и трябвало да се отлег-
ли. След като се убедил, че ще загубят бит-
ката, ако Ахил не се включи, решил да се
помири с него. Изпратил му отново Бризе-
ида и му обещал ръката на една от дъшери-
те си и скъпоценни подаръци От този мо-
мент нататък в ..Илиада" вече не се говори
за Агамемнон, вниманисто се съсредоточа-
ва върху Ахил
По-късните поемн разказват за намесата на
Агамемнон във войната след смъртта на
Хектор и Ахил. особено в битката. която се
води около трупа на Ахил. и в свадата за при-
тежанисто на оръжнята на героя (виж Аякс,
сии на Теламон. и Описей) В „Одисся" се
разказва. че след превземането на Троя в не-
говага плячка влязла и дъшерята на Приам,
пророчицата Касандра. Тя му родила двама
синовс близнаци -Тслсдам и Пелопе
Завръщането на Агамемнон и тръгвансто
му от Троада също са обскт на спичии раз-
казн В „Одисся" вече се спомснава за спо-
ра между Агамемнон и Менелай Менелай
искал да си тръгнат веднага след евършм-
исто на войната. а Агамемнон след извес-
тно времс. докато омилостмвял Атина с по-
даръцн. Поем из е от „Завръщанс" разказват
също гака как в момезпа. в който Агамем-
нон щял да отпътува. му се явила сянкап
на Ахил и се опитала да го задържи. каю
му описала всички бъдещн нещастия, ком-
то ще му се случат. Същсврсменно поиска-
ла от него да принссе в жертва Поликсена
една от дъщсритс на Приам.
Когато се завърнал в родина за си. Агамем-
нон бил проследен от доверен човек на
Егист. любовника на жена си Егист пока-
нил Агамемнон на голям пир и го убил за-
одно с хората му с помошта на двалссе) кгь-
же. скрити в зала та на празнснспюто Дру-
ги версии на същата легенда разказваt. че
Клзгтемнестра също участвала в заговора и
убила съпернииата си Касандра Пиндар ао-
бавя, че в омразата към мъжа си тя искала
да убис и Орест, собственна си сии Прв
трагиците обстоятелствата се рахтнчаваг
ту Агамемнон, както при Омир. бнл убит на
масата, ту в банята в момента, когато се он-
лел в ризата, подарена от жена му Тя била
зашила ръкавитс и той нс можел да сс ото-
ранява. Според Хигин инициаторы на
убийството бил Еакс. братът на Паламе!
който искал да си отмъстн за нсговото
убийство, заповядано от Агамемнон Еакс
казал на Клитемнестра, че Агамемнон смя-
та да я замени с Касандра, и това я решило
да се включи в прсстъплснисто Тя го уда-
рила с бра.'цза, докато правел жертвоприно-
шение. след това убила и Касандра Таи
версия напомня твърде много легендата и
Егнала и Диомед.
Известно с как след това Агамемнон бил
отмъстси от своя сии Орест (внж легендата
за него).
АГАПЕНОР (гр.). Агапенор фнгурнра в
..Илиада", в „Каталог на корабите", като
вожд на аркадските войски Той жнвссл в Те-
ге я Бил сии на Анкей и внук на Ликург
(табл. 26) Като бивш претендент за ръкага
на Елена бнл обвързан с клетвата. дадсна из
Тнндарсй (виж Агамемнон), и участвал к
похода срещу Троя
При завръщането му от обсадата след ко-
рабокрушснис бнл нзхвърлен на остров Ки-
пър Тук основал град Пафос и построй
храм на Афродита Още по врсмсто, когато
18
бил в Тсгся. синовстс на Фсгей Агенор и
Проной били убизи в лома му от лвамага
синеве на Алкмсон. за да отмъстят за
смъргга на баша си.
АГДИСТИС (гр.). Легендата за Агдистис
идва от Изток. от страната на Вели ката
майка на Боговетс (Кибела) и е разказана
от Павзаннй. Тя започва с един съзз на Зевс,
по времс на който на земята лада част от
семето му От него сс родил хермафродит.
наречен Агдистис Другитс боговс го каст-
рнрали и от отрязання му член поникнало
бадсмово дърво Дъшерята на речния бог
Сангарий откъснала бадсм от това дърво и
го сложила в утробата си Тя забременяла
и родила момче, наречено Атис. което изос-
тавила Летело било отгледано и отхрансно
от козел. Когато пораснало. станало толко-
ва хубаво. че Агдистис. вече жена, го обик-
иала. За да го огьрват от прсслсдванията й.
родитслите на Атис го нзпратили в Песи-
нонт, за да се ожени за царската дъщеря.
Вече били изпели сватбения химн. когато се
появила Агдистис Когато я вилял. Атис бил
обхванат от лудост и отрязал члена си. Съ-
шото направил и царят на Песинонт, който
му бнл дал дъщеря си за жена Скръбната
Агдистис получила само тялото на умрелня
от раната си Атис. което било нетленно.
Съшсстува и друга версия на същата леген-
да: по границата на Фригия се нздигала са-
мотна скала, наречена Агдос. Тук почитали
Кибела под формата на камък Влюбеният
в богинята Зевс решил да сс съедини с нся,
но тъй като не можал. оставил семето си
върху съседна скала. От нся се родил хер-
мафроднты Агдистис Дионис го огтиянил и
го кастрирал. От кръвта му поникнал нар
Нана, дъшерята на бога Сангарий. сложила
плод от него в утробата сн и забременяла
Така сс родил Атис. Сангарий я принудил да
остави летело То било прибрано от случай-
нн пътнипн и от гледано с мед и „мляко от
козел". Нарекли го Атий, коего означава
„козел" на фригийски, също и „красавец"
Тъй като Агдистис и Кибела се скаралн за-
ради мл а лежа, който израсиал много красив
и царят на Песинонт Мидас искал да му да-
де дъщеря сн за жена. Атий бил доведен до
лудост от Агдистис. кастрирал се и умрял
под един бор Кибела го погребала, но от
кръвта му край бора поннкнали внолстки
Дъшерята на Мидас се самоубила от мъка
и от кръвта и също поннкнали внолстки
Кибела я погребала и над гроба й порасна-
ло бадемово дърво. Зевс, трогнат от мол-
вите на Агдистис. направил така, че тялото
на Атий да не се разлага, косата му да про-
длдзжава да растс. а малкият му пръет да
мърда Агдистис прснесла трупа в Псси-
нонт. където го погребала и основала жре-
чсско братство и празник в иегова памст.
АГЕНОР (гр.). Потомък на самия Зевс
чрез Ио и сипа и Епаф Епаф имал дъщеря.
Либня (на нся е наречена едноименната об-
лает в Африка), която сс евързала с Посей-
дон и родила близнацитс Агенор и Бел (виж
табл 3). Бел царувал над Египет, а Агенор
се установил в Сирия Той царувал в Тир и
Сидон. Оженил се за Тслсфаса и имал мно-
го дсиа от нея дъщеря Европа и зрима си-
неве - Кадмос, Феникс н Кнликс. Когато
Зевс се превърнал в бик и отвлякъл дъшеря
му Европа, Агенор изпратил синовстс си да
я търсят и им нарсдил да нс сс връшат. до-
като не я намерят Младсжитс сс отправи-
ли на път и когато видели, чс нс могат да
изпълият поръчението на баша си. основа-
ли свои градовс в Сицилия н в Траки# Фе-
никс се установил във Финикия
Траг идите не са единии по отношение на
имената на синовстс на Агенор Еврипид ги
нарича Кнликс. Феникс и Тасос Пав заннй на-
зовава Тасос, а Хсродот говори за финикийс-
ки колонии, въэннкнали на острова съе съ-
шото име. и за колония на остров Тсра. осно-
вана от Кадмос Диодор Сицилийски говори
за колония, основана пак от Кадмос на Ро-
дос. Тези легенди предават местнитс тради-
ции, залазили спомена за финикийскою за-
сслванс. като жалонират нсговата скспанзня
Понякога за жена на Агенор с сочена нс Тс-
лсфаса. а Аргиопа, или племенницата му
Ангиопа. дъшеря на Бел
АГЛАВРА (гр.). В лсгсндзггс сс говори за
две жени с това име
1. Дъшерята на Актей. първия цар на Ати-
на. и жена на Кскропс. от когото имала син.
Еризихтон. и три дъзцерн Аглавра. Херса и
Пандроса (табл 4).
2. Дъшерята на първата Аглавра. любима
на Арес, от когото имала дъщеря Алкила.
Аглавра се появява със ссстригс си и в ле-
гендата за Ерихтоний Атина отглеждала
тайно малкия Ерихтоний. роден от любов-
ною желание на Хефест към нея Тя го зат-
ворила в кошница и я поверила на трите мо-
мичста на Кекропс С тази задача била на-
товарсна най-вече Пандроса Любопитнитс
и сестри не могли да се възлържат. отвори-
ли кошницата и видели детето. обвито от
змия Те подудели от страх и сс хвьрлнлн
от една скала на Акропола Черна врана раз-
казала на Атина за любопитството на дс-
войките(внж Ерихтоний)
Овидий разказва, чс Аглавра. която била
най-вииовна. не полудяла По-късно я опис-
ва изпълнена с ревност към сестра си Хср-
са. обичана от Хермес Накрая богът я пре-
върнал в каменна статуя (виж Керике).
АГРОН (гр.). На остров Кос живеел мъж.
наречен Евмслнй, син на Меропс. Той имал
две дъшери и един син. Тримата били мно-
го жестоки Момичстата сс казвалн Биса и
Меропида. а синът Агрой Те жнвеелн в от-
далечена местност и обработали земята.
която давала обидна реколта Затова почи-
тали само Земята и не признавали другзгге
АГДИСТИС/АГРОН
19
и
I
s
о
5
н
ы
боговс Ако цвете девойки били покаиени на
празник на Атина, брат нм отказвал да ги
пусне, като казвал. че не харесва жени с очи
на кукумявка (такта бил цветы на очзгге на
Атина) Ако ги капели на прааник на Хер-
мес. казвал. че не харесва боговете крадци
Ако ставало въпрос аа Артемида, отгова-
рял, че не харесва женатое, които излизат но-
щем Накратко. непрекъснато обиждзл бо-
говете Разсърдени, Артемида. Хермсс и
Атина решили да му отмъстят и една вечер
отишли в къшата на младите хора Атина и
Артемида се превърналн в девойки. а Хер-
мес в пастир Хермес гюканил батата и си-
на на пир. давай от пастирите в чест на Хер-
мес. и ги помолнл да извратят Биса и Мс-
ропида в гората на Атина и Артемида. Са-
мо като чуда името на Атина. Мсропида эа-
почиала да я обижда. Всднага била превър-
ната в кукумявка Биса станала чайка. Ев-
мелий гарван. а Агрой дъждовник
АДМЕТ (гр.). Цар на Ферес, Тесалия Син
на Ферес. на когото била кръстена страна-
та. и на Периклимена Като млад участвал
в Калидонскня лов и в похода на аргонав-
тите След смъртта на баша сн станал цар
и тогава Аполон нзгърпял при него наказа-
нието си като пастир (виж Аполон). Той се
влюбил в Алкестида, дъщсрята на Пслий,
дар на Йолкос. конто поставил условие, чс
ше ддде дъшеря сн само на мъж, чнято ко-
лесница с теглсна от лъв и глиган в един
впряг. Аполон дал на Адмет впряга било от
благодарззост за грижитс, положснн за него
по време на робството му. било защото бил
влюбен в него.
Така благодарение на помошта на бога Ад-
мет получил ръката на девойката Тон оба-
че забравнл да направи жертвоприношение
на Артемида по време на сватбата. Разгнс-
вена, тя назтълннла брачнага стая със змии
Аполон обещал на Адмет да накажс сестра
си. Съшевременно помолнл мойритс - бо-
лтните на човешката съдба, Адмет да не ум-
ре в определения му ден, ако услее да на-
меря човек. съглассн да умре вместо него.
За да получи тази милост за любимсца си.
Аполон използвал хитрост. като упоил мой-
рите Но когато този ден дошъл, никой не
се съгласнл да умре вместо него, с изклю-
чение на любязцата му съпруга. По това
време през Ферес минавал Херакъл. стар
другар на Адмет от похода на аргонавтите
Като вилял в двореца само хора, потънали
в траур и риддния. той попитая каква с при-
никала и разбрал, че царицата е мъртва
Слязъл в подэемния свят и върнал оттам
Алкестида, no-млада и по-хубава отвеико-
та Такава е версията на Еврипид в драмага
му .Алкестида”. В друга версия Хсракьл не
се намеезта вы» възкръеването на младата
жена, а Псрсефона. пыхи гена от нейната
саможсртва. я врьща към живот
Адмет имал три децд. Евмсл. Псримсла и
Хипас (виж табл. 21).
АДМЕТА (гр.). Героиня от легенда от ост-
ров Самос Тя била дъшеря на Евристсй и
правнучка на Персей (табл. 31). Ж и весла а
Аргос, където била жрица на Хера Спорен
една от версиите на легендата аа амазонки-
те Херакъл тръгнал да вземе колана на ца-
рицата на амазонките заради Адмета.
Тя била жрица в течение на 58 годики, ио
когато баша и умрял. трябвало да напуске
Аргос. Отишла на остров Самос, като от-
несла със себе си култовата статуя на боги-
нята, поверена на нейните грижзз В Самос
намерила много старо свстилише на Хера,
основано от лслегите и нимфитс. и поста-
вила статуята там. Житслите на Аргос, раз-
тревожени от изчезвансто на статуята, по-
ръчалн на тиринтскитс пнрати да я върмат
Те се надявали, че самосин шс им предала!
Адмета, която трябвало да пази статуята. и
щели да я накажат, ако сс окажс. че тя я с
отхраднала. Тъй като храмы на Самос ня-
мал врата, пиратите без затруднения и внес-
ли статуята Но когато разлизали плата, и
да отплават. корабът им нс помръдиал Га-
ка тс разбрани, че богинята иска да остане
в Самос. Тогава оставили свсшсната статуя
на пясъка и и направили жертвоприноше-
ние В това време .Адмет а забелязала иэчез-
ването на статуята и съобщнла на жители-
тс на острова, които започналн да я тьреят
навсякъде Накрая я огкрилн на брега, след
като пиратите вече били отпътували Те
решили, чс богинята е дошла сама догук, и
я вьрзали със стръкове ракита Когато Ад-
мета дошла, тя отвързала статуята. прочие -
гила я и я осветила наново, зашото била
омърсена от допира с чонешки рьце След
това я върнала в храма. В памсг на тази
случка всяка година жителитс на Самос чес-
твали празник. на който запасали статуята
на Хера на брега на морсто. освешавали и
наново и и поднасяли даровс
Спорен Павзаний пренасянето на Хера от
Аргос на Самос било извършено нс от Ад-
мета, а от аргонавтите.
АДОНИС (гр.). Предаиието за Адонис па-
ва от сирийска легенда, заимствана още от
Хезиод Нейната най-чссто разказвана вер-
сия с слсдната: царят на Сирия Тснас имал
дъшеря. Мирта, или Смирна, която била
подтикната от гнева на Афродита към кръ-
восмсшсннс с баша си. С помошта на дой-
ката си Хиполита тя успяла да заблуди Тен-
ас и сс съвкуплявала с него в продължение
на дванадссст нощи. Но на дванадесстатэ
нош Теиас разбрал, че това с дъшеря му, и
я подгоннл с ножа си, за да я убие. Мирта
помолила боговете за помош и те я превър-
нали в миртово дърво. Десст мсссца по къс-
но кората на дървото се повдигнала. разкъ-
сала се и се появило лете, което получило
името Адонис. Трогната от красотата на бе-
бето, Афродита го взела и тайно го подери-
20
ла на Персефона, та да го отглепа Но тя на
свой ред се прнвързала към красивого деле
и не поискала да го върне на Афродита, ко-
гато пораснало Споры между цвете боги-
ни бил решен от Зевс, а според други вер-
сии - от музата Калиона в името на Зевс
Решили Адонис да живее една грета от го-
дината с Афродита, една грета с Персефо-
на, и одна трста където той пожелав Но
Адонис винаги прскэрвал две трети от го-
дината с Афродита и само една трста с Пер-
ссфона По-късно гневът на Артемида (не сс
знае точно по каква причина) насъскал срс-
шу него глиган, който по време на лов го
ранил смъртоносно.
Тати първа версия на мита. който разкрива
тайнството на растителността в образа на
детето, което, родено от дърво. прскарва ед-
на трста от годииата под земята, а през ос-
таиалото време - при богинята на любовта
и пролетта. по-късно с разкрасена и допъл-
нена Дадени са уточнения за проклятието
на Афродита Кснреида. манката на Смирна
и жена на Кинирас (на мястото на Теиас) оби-
дила богинята. като твърдяла, че дъшеря й
е по-хубава от нея, и именно заради това бо-
гинята вдъхнала на Смирна престъпна лю-
бое. Когато Смирна открнла кръвосмсситсл-
ния характер на чувствата си. първоначал-
но поискала да се обеси. но се намесила дой-
ката й, която я посъветвала да задоволи
страстта си След като осъшествила кръвос-
мешението, младата жена се скрнла от срам
в гората, където Афродита, изпзгтвайкн ми-
лост към жертвата сн. я превърнала в дър-
во. Баша и разрязал с меча си кората на дър-
вото н нзвадил на бял свят малкня Адонис
В друга версия глиган (прсдричайкн по този
начин смъртта на младежа) освободил дър-
вото от бебето, като разтворнл кората с бив-
ните си Въображението на елинистичните
поети представя отгледания от нимфите
Адонис да ловува в гората или да пасе стада
из полето Колкого до обстоятелствата, до-
вели до смъртта му според постите, те били
предизвнкани не от Артемида, а от ревност-
та на Арес. любовника на Афродита, или от
отмъщенисто на Аполон срсшу Афродита,
която била ослепила Ернмант. сина на бога,
зашото я зърнал гола, покато се къпела (виж
Ернмант).
Легендата за Адонис се развива ту на Ида-
лион, ту в Ливан. В Библос минавала река,
наречена Адонис, която всяка година в пе-
ня, когато чествали смъртта на Адонис, се
обагряла в червено
С историята на Адонис са евързанн множес-
тво легенди за цветя Не само за мистичния
пронзход на ми рта та (сипите на Мирта), ио
и за розата в началото това цвете било бя-
ло. но когато Афродита тичала на помощ на
своя ранен приятел, тя убола крака сн на
трънче, и цветы на кръвта й обагрил роза-
та. която била посвстена на нея Анемонии-
зе съшо били родеии от кръвта на ранения
Адонис. Идилнчният посг Бион разказвз, чс
богинята проляла толкова сълзн. колкого
капки кръв натекли от Адонис, и от всяка
ст, л за се раждала по една роза, а от всяка
капка кръв - анемония
В памет на своя приятел Афродита основала
празник, честван от сирийските жени всяка
пролет В саксин и сандъчета тс слагали се-
мена. които поливали с толпа вода, за да по-
кълнат по-бързо Наричали тези засаждения
..градинитс на Адонис" Цветяга, които раз-
цъфтявали по този начин, умирали скоро
след това. и така символизирали съдбата на
Адонис А жените ригуално оплаквали съд-
бата на младия мъж. обичан от Афродита.
Семитскнят пронзход на тази легенда с оче-
виден. дори името на бога произлиза от ев-
рейски и означава .хосподар" Култът към
Адонис сс разпространява в средиземно-
морский свят през елинистичната сноха, и
легендата му с изобразявана върху струс-
ките огледала
АДРАСТ (гр.). Цар на Аргос, чнято леген-
да е евързана с тази за похода на Ссце.мте
срешу Тива Слеп като Прет си поделил
царството на Аргос с двамата синовс на
Амитаон. Биант и Мелампус (виж легенда-
та за Прет и претидите. за Мелампус и
табл. I), трите семейства царували однов-
ременно Йо скоро се скаралн По време на
размириците Амфиарай. наследник на Ме-
лампус, убил башата на Адраст. Талай, кой-
то принадлежал към рода на Биант (или
Пронакс, един от синоветс на Талай) Тога-
ва Адраст нзбягал в Сикион при дядо сн по
майчнна линия, царя Полибий (виж табл
22). който нямал мъжки наслсдници и преди
смъртта си му отстъпил царството си Ка-
то станал цар на Снкион, Адраст се сдоб-
рил с Амфиарай и си върнал трона на Ар-
гос. Но дълбоко в душата си Адраст не бил
простил на братовчед си за убийството на
баша си. Той му дал ръката на сестра сн
Ерифила. като се договорил в случай на нс-
съгласне между двамата спора да реши
младата жена Така той се надявал. чс ни-
кой ден ще има случай да сн отмъсти
Но сс случило така, че Полинснк. с ины на
Един, бил изгонеи от Тива от брат си Етео-
къл, и в същото време Тидей, синьг на Ой-
ней. царя на Калидон, бил изгонсн от баша
си заради убийство (внж Тидей) По време
на една нощна буря двамата герои едиоврс-
меино се оказали в двореца на Адраст. за да
искат подслон Още в предния двор тс за-
почиали да се карат Събуден от шума, Ад-
раст ги накарал да влязат и започнал да пре-
чиства Тидей от омъреяването, което тегне-
ло върху него. След това. забс.зизвайки, че
двамата герои сс биели като ..лъв и глиган"
(или виждайки обратите на дветс животин
върху щитоветс им), той си спомиил за ед-
ко старо предсказание, според което шял да
АДРАСТ
21
I
A
H
p
a.
<
<
X
0
5
<
омъжн дыцерите си за ./лигам и тьв". Той
дал по-голямата. Аргия. на Полинсйк. и по-
малката. Дснпнла. на Тидсй. като им обе-
щал. чс ще ги върнс в родните им страни и
ше възстанови правата им. Това положило
началото на похода на Седемте срещу Тива
В тот поход участвалн наслединците на
Биант и Мелампус, също и на Прет, т. е. и
на трите рода, конто царували в Арголнда
Според по-късните придатки към първона-
чалната легенда към тях се присъсдинили и
войскн на съюэницитс им от останалата
част на Пслопонсс с исключение на Мике-
на. чиито прннцове - атриднтс Агамемнон
и Менелай, предвнждали, че тази война ще
завършн катастрофално.
Седемте начете с Адраст били Амфнарай.
Калансй. Хнпомсдон. плсменннкът на Ад-
раст Партенопсй (понякога го представят за
брат на Адраст), Тидей и Полинсйк
По пътя си владетслитс спрели в Немея, къ-
дето основали игри в памет на младия Ар-
хемор. ухапан от змия и умрял пред очитс
им (виж Амфиарай) Така положили начало-
то на Немейските игри. При Исмсиос те из-
воювали първата сн победа срещу тнванци-
те и ги отблъснали зад крепостните степи
Но когато атакувалн града, цялата нм ар-
мия била унишожена. Спаснл се само Ад-
раст с коня си Ареной (виж това име), забе-
лежителеи с черната си грива След този
момент съществуват няколко версии. Или
Адраст. който бил умел оратор, успял да
убеди тиванците да върнат телата на жерт-
вите. или (според атннската версия) Адраст
избягал в Атина. под покровителството на
Тезей Тогава Тезей предприел поход срещу
Тива и с оръжие взел труповсте и ги погре-
бал в Етсвзии
Необезкуражсн от неуспеха на първия по-
ход. десст години по-късно Адраст предл-
риел нов поход срещу Тива със синовете на
мъртвите Армията била по-малобройна. но
предсказанията този път били благопрнят-
ни Епигоните (това е името, дадеио на си-
новете на загнналите герои) завзели Тива и
издигиали за цар Терсандър, син на Поли-
нсйк Но Адраст загубил сина си. Егиалей.
който бнл убит от сина на Етеокъл Лаода-
мант. От скръб старнят Адраст умрял в Me-
тара Разказват също, че се хвърлил в огъ-
ня. за да се подчини на предсказание на
Аполон.
Адраст, женен за Амфнтея, дъшерята на
Пропаже, имал шест деца Четирите му дъ-
щери Аргня, Хиподамея. Денпнла и Егиала
били омъжени съответно за Полинейк, Пи-
ригой. Тидей и Диомед
АЕДОНА (гр.). Според „Одисея" Аедона
била дъщеря на Пандарей (виж това име) н
жена на тивансца Зет (виж това име), брата
на Амфион (внж Амфион) Тя имала само
един син и завиждала на плодовитостта на
снаха си Кноба, жената на Амфион В за-
вис тта си се опнгала да убис голсмия и син
Амалсй. докато снял Но погрешка убила
собственна си син Итил Скръбта и била
толкова силна. чс прсдизвикала милостта на
боговетс и те я превърнали в еланей
Сыцествува и друга легенда за слався. съ-
що толкова трагична и бслязана с убийст-
ва. Аедона била дъщеря на Пандарей or
Милет и жена на художника (Золитехнос Те
жнвеелн в Колофон, Лидия. Имали син
Итис Докато почитали боговетс. двамата
били шастливи. Но щастието им ги нзпъл-
нило с горделивост и тс запичкали да сс
хвалят, че бракы им с по-добър от lout на
Хера и Зевс За да ги накажс, Хера им нзп-
ратила богинята на Раздора Ернда. коя го им
вдъхнала желанисто да сн сыкрничат. И
двамата сс захванали с работа: той да игра-
боти колесница, а тя да тъчс Онзи. който
завършел пръв работата си. трябвало да да-
де на другия прислужница С помойка на
Хера Аедона спечелила. Обиден. По штех-
иос решил да си отмъсти Той отишъл в
Ефес и помолил тъета си да отводе Хели-
дона, ссстрата на Аедона. на гости на сест-
ра й По пътя обезчсстнл дсвойката. обля-
къл я в дреки на робиня. отрязал и косата и
я заплатил, че ще я убис, ако каже на сест-
ра си коя е. След това я дал на жена сн за
робиня. Така минало известно времс, без
Хелидона да бъде позната Но един лен. ко-
гато разказвала на нзвора за нещастисю си,
Амидона я чула и я познала. Двстс решили
да си отмъстят Те убили Итис и го поднес-
ли като ястис на баша му, след това и шага-
ли в Милет. Политсхнос разбрал от един съ-
сед какво е яденсто му. Той ведиага г рьгиал
да ги преследва. но бил хванат от слугнтс
на Пандарей. на когото дыцерите му били
разказали всичко, Политсхнос бнл вързан,
намазан с мед и оставсн на полети да бъде
хапан от мухитс. Аедона сс съжалнта над
него и нзгонила насскомнтс. Тогава братя-
та и баша й. разгневени. поискали да я убн-
ят. Но Зевс се съжалил над разбитого се-
мейство и превърнал всички в птици Пан-
дарей станал морскн орел. Хармотоя май-
ката на Аедона - алцион (морска ми голо-
гична птица), Политехнос - зелен кълвач
Братът на Аедона бнл превърнат в папуши
Аедона. както подсказва името и - в с завей,
а Хелидона в ластовица (нмената на цвете
на гръцкн означават точно това) Едипстве-
ио Хелидона благодарение на милостта на
Артемида, която тя била призовала на по-
моги. докато Политехнос я наенлвал. може-
ла да живее сред хората.
АЕРОПА (гр.). I, Синът на Минос Катрен
имал три дьшери и един син. Дъщсрнте му
се наричали Асропа. Климсна н Апсмозниа,
а синът - Алтемсн Катрей се допитал до
оракула как ще умре и той му отговорил,
че ще загнне от ръката на едно от децата си
Катрей запазнл предсказанието в тайна, но
22
Алтемсн разбрал за него. Той всднага изби-
рал със сестра си Апсмозина Катрей пък
дал Асропа и сестра и Климсна на мореп-
лавателя Навплий и.му заповядал да ги про-
лапс в чужбина Навплий отвел двсте девой-
кн.в Аргос. Тух Аеропа се омъжила за Плис-
тен. царя на страната От брака нм сс роди-
ли Агамемнон и Менелай (виж табл. 2).
Спорей друго предание Катрей дал Асропа
на Навплий не зашото се страхувал. че тя
ще го убис. а зашото се била отпала на един
роб Навплий трябвало да я удави Аеропа
нс сс омъжила за Плистен. а за Атрей. и
именно той бил башата на Менелай и Ага-
мемнон За да съгласуват цвет с предания,
някон транши представят Атрей като син
(или баша) на Плистен Аеропа първо се
омъжила за него, след това. когато умрял.
за Атрей. а цвете дсиа. родени от Плистен.
били отглсдани от Атрей
Докато била омъжена за Атрей. Асропа би-
ла прелъстена от зет си Тиест и му дала тай-
но златиото агне, което оенгурявало царс-
ката власт на Атрей. Въпрски това той ус-
пял да остане пар с помошта на Зевс и за да
накаже жена си. я хвърлил в морето
2. Павзаний лише за друга Аеропа. дъщеря
на Кефей. обичана от Арес. която умряла при
ражданс Арес направил така, че детето да
може да бозас от гърдата на мъргвата си
майка
АЗИЯ (гр.). Дъщеря на Океан и Тетия (виж
табл. 38). Тя дава името си на азнатския
континент От мъжа си Япет ражда Атлант.
Прометей. ЕпнметеЙ и Мснойтис
АЗОП (гр.). Бог на едноименната река
Според авторите е син на Посейдон и Пе-
ро. на Зевс и Евронома или. като всички ре-
ки. на Океан н Тетия Оженил сс за Метопа,
лыперята на река Ладон. и имал двама си-
новс, Йемен и Пелагон. също и двадссет дъ-
щери. Диодор спомснава само дванадесет
от тях: Коркира. Сал амида. Егина. Пирена,
Клеона. Тива. Танагра. Теспия. Азопида, Си-
нопа. Ойння (или Орння). Халкида Някон
смятат, чс с баша на Антиопа, майката на
Зет и Амфион. и на Платся (виж също Йе-
мена, 1. и Егина).
АИЙ ЛОКУЦИЙ (лат.). Тайнствен бог,
който се появява само веднъж - по време
на галското нашествие проз 390 г. пр. Хр
под формата на глас, извсстяваш за приб-
лижаването на противника Никой нс му
обърнал внимание Но след завземансто на
Рим и след като галите били нзгонени. за
да поправи неуваженнето, което проявил
към този божествен глас, диктаторы Камий
издигнал свстилише на мястото, където гла-
сът бнл чут, в северния край на Палатинс-
кня хздзм.
АКА ЛАРЕНЦИЯ (лат.). При царуването
на Ромул или това на Анкус Марций, по вре-
ме на празник жреиът на храма на Херкулес
в Рим поканнл самия бог да участва в игра
на заровс, като поставил условие победите-
лят ла предостави на побеления обяд и кра-
сиво момнчс Богът приел и спечслил пар-
тията; но жреиът го нагостил и го оставил
ла се наслади на прелсститс на най-красива-
та дсвойка в Рим по това времс, Ака Ларей-
ция Преди да си тръгне, като награда Хер-
кулес я посъвствал да сс омъжи за първия
мъж. когото срещнс Този мъж бил струек,
на име Таруций Той бил много богат, но ско-
ро умрял Ака Ларениия наследила богатст-
вото му - обширни области и околноститс
на Рим При смъртта си гя ги завещала на
римских народ. Тази версия на легендата яв-
но с измислена с иел да узаконн тернтории-
тс, за конто прстендирал Рим След като ос-
таряла. Ака изчезнала безеледно във Велаб-
рия. на същото място, където била погребе-
на другата Ларениия. жената на Фаустул
Друга легенда разказва за Ака Ларениия.
жена на овчаря Фаустул Тя имала дванаде-
сет дсиа освен Ромул и Рем. конто оеннови-
ла Именно в памет на тези дванадесет дсиа
на Ака Ларениия била основана Колсгията
на Дванадесетте братя.
АКАДЕМ (гр.). Герой от Атика, Той посо-
лил на диоскурите мястото. където Тезей
държал като пленничка сестра им Елена, ко-
гато след отвличаисто й Кастор и Полидевк
пребродили ияла Гъриия, за да я търсят
Гробы на Академ е в предградията на Ати-
на. недалеч от Ксрамичния квартал Той бнл
обграден от свешена гора, станала извест-
на заради Платон, който основал там шко-
лата си. наречена Академията Някон авто-
ри смятат, чс името Академия произлиза от
това на аркаднеца Екедем. прндружил диос-
курите в търсенето на Елена
АКАК (гр.). Според някон легенди приеме»
баша на Хермсс Син на Ликаон. той осно-
вана град Акакезион в Аркадия
АКАКАЛИДА (гр.). Една от дыцерите на
Минос, която последовате.тно била любима
на Хермес и Аполон От първия имала син.
Кидон От втория родила трима синовс
Наксос (който дава името си на острова).
Милет и А.мфитемис, познат още под име-
то Гарамант Когато Акакалнда била вре-
менна с Амфитемис. разгневеният Минос я
изгонял далече от Крит, чак до Ливия, къ-
дето синът и под името Гарамант поставил
началото на номадския народ на гарамантн-
те Още докато очаквала раждането на гре-
тая си син. Милет. Акакалнда. страхувайки
се от гнева на баша сн, нзбягала от дворсиа
в гората Там родила сина си и го изостави-
ла под едко дърво Но по заповед на Апо-
лон вълчнците в гората го хранели с мля-
кото си. докато го намерили овчари, конто
го прибрали и го отгледали.
Понякога Акакалнда е наричана и Акакала
АКАЛАНТИДА (гр.). Сред дсветте дыне-
ри на македонский цар Пиерос нмало една.
наречена Акалантида Със ссстритс си тя
ос
23
<
<
преднзвикала музитс, като каша. че не пе-
ят толкова добре, колкото нея Разгнсвеин-
те божества ги преобразили н птнци Ака-
лантнда станала кадънка (внж Писридн).
АКАМАНТ (гр.). Под това име са познатм
наколю герои
I. Троянец, син на Аитенор и Теано. който
нграс героична роля при атаката на грьцкня
лагер Убит от Мерион.
2. Чичо на Киэнк. също бисщ се на страна-
та на троянците. вожд на гракнйски отряд
Убит от Аякс, сина на Теламон
3. Най-известният от героите. носсш това
име. с еннът на Тезсй и Федра, дал името сн
на атическото племе на акамантитс Той нс
фигурнра в Омировнте епопеи. макар че по-
къснитс легенди след „Илиада" му отреж-
дат важна роля, както и на брат му Де-
мофон. при превэсмането на Троя В тях се
разказва, чс Акамаит огишъл с Диомед в
Троя оше преди войната. за да иска Елена.
Там го видяла Лаодика. дъшерята на При-
ам. която сс влюбила в него. Младата жена
споделнла чувствата си с жената на Персей.
Филобня Тя решила да и помогне Убедила
мъжа сн. койгто царувал в град Дарданос, в
Троада. да ги покани на пир и да ги поставн
един до друг. Лаодика шяла да се представи
за куртизанка от харема на Приам. В края
на пира тя станала жена на Акамант От
брака нм се родил Мунит. конто бил отгле-
дан в двореца на Приам от прабаба сн Ет-
ра. майката на Тезен, тогава пленница на
Елена. След падансто на Троя Мунит се
върнал при баша сн. който го отвел в Атака
заедио с Етра. Но по пътя. покато ловувал
в Олиит, Мунит бил ухапан от змия и ум-
рял
При лревэемансто на Троя Акамант се на-
мирал вътре в дървения кон. Като плячка по-
лучил пленницата Климена При завръша-
него си спрял в Тракия и останал там дълго
поради любовта си към Фнлида След това
отншъл в Кипър, където основал колония
Разказват, че именно тук умрял, след като
паднал от коня си и за нещастие се набол на
меча си Но тази легенда обнкиовено се раз-
казва за брат му Демофон (виж това нмс)
Според други легенди, след като участвал
в превземането на Троя с брат сн Демофон,
Акамаит се върнал в Атака с баба си Етра,
където взел властта и царувал в мир
АКАНТИДА (гр.). Автоной н жена му Хи-
подамея ималн четирнма синовс - А нт ос.
Еродий, Схеней. Акант и една дъшеря -
Аканта да. понякога нарнчана Акантилида
Семейството обработвало голяма плош те-
мя, която обаче не била плодородна, защо-
то работсли малко, и на лолего им имало
предимно бодили и тръетаки (оттук и име-
ната на Схеней и Акант, които на гръцкн оз-
начают бодил и тръетика) Основного им
занимание било коневъдството Обикнове-
но пасели стадата си в блатата Един ден.
когато Антос доигьл да прибере живо таите,
които нс искали да напуснат пашата си. ко-
билите побеснели и се нахвърлнлн върху
младня мъж. като го разкъсали. Ьашата.
привлечен от шума, не посмял да сс призе-
че веднага на помош, също както и насгав-
ннкът на младежа Накрая двамата мъжс сс
опитали да откъснат констс от тялото му.
но напраэно Цялото семейство страдало
толкова много от тази жестока смърт. чс
Зсвс и Аполон ги превърнали в птици Ав-
тоной в шърксл. Хиподамся в чучулига.
Акант и Акантада са вероятно два вила ка-
дыка, а Еродий - чапла
АКАРНАН (гр.). Алкмсон. синът на тиван-
ския гадатсл Амфиарай. имал двама сине-
ве. Амфотер и Акарнан. от жена сн Калироя
(Хубавият нэвор), дыцеря на речння бог
Ахелой (внж табл. I). По време на прнклю-
ченнята си Алкмсон бил обидил Фсгсй, ца-
ря на Псофида в Аркадия, и нсговнте леца
го убили (внж Алкмсон) Когато Калнрои на-
учила за смъртта на съпруга си. тя помели-
ла Зевс, на когото била някогашна любима,
да направн така, чс енновете и да порасиат
бързо. за да могат да отмъстяз за баша си.
Зевс се съгласнл и така те успели да убият
двамата еннове на Фегей - Проной и Аге-
нор. които срешнали при цар Агапсиор След
това отишли в Псофида и убили Фегей. нс-
тннския виновник за смъртта на баша им
Жителнте на града ги прсследвалн, но те ус-
пели да им се изплъзнат и сс скрили при Ага
пснор в Тсгся. Аркадия. където тегеаднгс.
подпомогнати от няколко аргосци. ги защи-
тили от преследвачите. По заповед на .идо
им Ахелой братята отишли в Делфи, за да
пре да дат на Аполон огьрлицата на Хармо-
ння, стояща в основата на дълга порешнн
от убийства, и която косвено причинила
смъртта на баша им Алкмсон и на дядо им
Амфиарай (виж Ерифила). След катонзпъл-
нилн тази задача, те прсминалн пре i Епир.
събрали сподвижннии и колоннзиралн Акар-
наши, чиито жители. досега наричаши сс ку-
рети, приели името акарнанийци. Една ле-
генда разказва. че Акарнан намерил смърт-
та си. опитвайки сс да се ожени за Хипода-
мея, дъшерята на Ойномай. който убивал
нейните ухажори (виж Хиподамея).
А К ACT (гр.). Син на царя на Йолкос Па-
лий и на Анакснбся (виж табл 21) Участ-
вал в похода на аргонавтите против волип
на баша си, който го организирал единст-
вено с цел да се отърве от Язон, претендент
за трона му (виж Язон) Той участвал и в ло-
ва на глигана от Калидон Когато бани му
Пелий бил убит от Медея. Акает се възкл-
чил на трона на Йолкос (виж Медея).
Акает играе кос вс и а роля в легендата за Ле-
лей. бащата на Ахил. По време на Калидон-
ския лов Пелсй убил случайно един от лов-
цитс, Евритион За да сс пречиста от това
убийство, той отнигьл при Акает. Тук. докз-
24
го жнвссл в двора на Йолкос. Астида.мея.
жената на Акает, сс влюбила в него. Озб-
лъсиата от героя, тя нзпрагила сьобшспис
на жената на Нелей, и което it катала, чс
мьжът и те я напусне заради дыцеряia на
Акает Стерона. От отчаяние жената на Ле-
лей се сбесила. Вее ошс неудовлетворена
от огмыценнсто си, Асзидамея обвинила
Лелей пред Акае г. чс искал да я прельсти
Акает и повярвал, но тъй като нс посмял да
убие госта си. който бил пречнетил от
убийство, решил да го таксис на лов в Пе-
лион и да го июстави. докато спи. И за да е
енгурен. чс дивите живонш от планиназа
няма да го оставят жив. скрил меча на зае-
дания герой в говежди гор. Обезорьжен.
Лелей за малко шял да бъде убит от пла-
нипскитс ксигаври. ако един от тях. мълре-
цът Хирон, нс го събудил наврсмс и нс му
върнал меча (виж Лелей).
Занърнал сс в царството си. Лелей решил
да си отмъе ги Според някои версии тон на-
паднал Йолкос - сам или с помошта па
Я юн. Кастор и Полидевк. Завземаики гра-
да. той убил Астндамея и разхвърлял край-
ницитс и из града, така че армията му да
мине между тях Убил и Акает.
Други авгори смятат. чс по време на Троян-
ската война Лелей, останал без зашита, за-
шото еннът му Ахнл бил в Азия, бил напал-
нат от Акает и прогонси от нарствозо му.
Освсн Астидамея легендата развязна и за
друга жена на Акает. Хиполита Кретсида.
дъшеря на Кретей (внж това име)
АКЕСТ (гр.). Виж Егест.
АКИД (гр.). Бог на рската със съшото име.
съссдна на Етпа. Представят го като сип на
италнйския бог Фаун и нимфата Симстида
Преди да станс река, той обнчал нимфаи
Галазся. в която опаяно бил влюбен н цнк-
лопът Полифем Побссиял от рсвност. По-
лифем сс опитал да размажс съперннка сн
в скалите, но Акнд се превърнал в река и га-
ка сс спаснл от гигаига.
АКОНТИЙ (гр.). На остров Кеос живеел
много красив младеж. който произхождал
от заможно, макар и не знатно семейство
Веднъж отншъл на празненствата на Делос.
Там видял красива дсвойка. придружена от
дойката си. която също била дошла ла при-
носе дарове на боговете на Делос Тя била
толкова прекрасна, че Аконтий ведпага се
влюбил в нея Назвала се Кнлипа и била дъ-
шеря на влиятелен човск, който мнпавал
през Делос Аконтий я проследи;! до храма
на Артемида, /(окаго се извършвало жерт-
нопрнношсннсто. дезюйката седнапа Тог»-
ва Аконтий оттекал една июля и с острие-
то на ножа си издълбал следната фраза
..Заклсвам се пред храма на Артемида да сс
омъжа за Аконтий " След това ловко хвър-
лил дюлята към момичсто Дойката я вдиг-
нала и я подала на Кидипа. Тя невинно про-
чела на глас напнеаното. След каго разбра-
ла значенисто на думите, които току-ню
произнесла, тя почервеняла и хпър.тила пло-
да падалей Но вече, макар и про пн волята
си. била прои (несла клетвата. която я об-
вързала с А ко и гззй И 6oi инята би.за свидс-
тсл на тона. Аконтий се завьрнал в родина-
га сн и заживал гам. изпълнен с любое към
онази, която смятал за своя годеница Ио
башата па Кидипа подготвял годеж за дъ-
шеря си, laiitoTO и бил избрал друг жених
Щом започналн прашснстваза. тя внезапно
и тежко забеляла и трябвало да отложат го-
дежа Дсвойкаia веднага оздравяла Три ззъ-
тн. при вески опит да бъде сгодсна. тя за-
болянала от таниезззената болеет. Новина-
та за гова достигнала до Аконтий. който
всдиага пристигнал в Атина (Кидипа била
атннянка) и час по час. ден след лен се ос-
вс.томявал за здравето на тази. която обн-
чал Любовта му скоро станала достояние
на целня град и венчки номислили, чс гой е
омагьосал дсвоиката Баша и отншъл да сс
допита до Дслфийския оракул и богът му
разкрцл, че Кидипа с обвързана с клетка и
Артемида я наказва вески път. когато с на
Прага да я нарушн Тогава башата развитая
та ссмейството на Аконтий и решил, чс то с
достойно да се евърже с неговото Скоро
Шастлива сватба увенчала хигростта на
младежа (виж сыио Хермохар)
АКРНЗИЙ (гр.). Абант. цар на Аргос, син
на Линксн и Хипсрмнестра. имал двама си-
новс б.тизипцн. Прст и Акрнзий (виж табл
31) Двсте деца. наследили омразата на пра-
делите си Египт и Данай, се бис ли ошс в ут-
робата на майка си. Когато пораснали. чув-
ствата нм не се промснилн Тс се и трави-
ли в двубой един грешу друг, за да опреде-
лят на кого ще сс падне тропы на баша им
след смъртта му Именно та него били съз-
дадезш крылите шиговс. наиграли голяма
роля в бойкого изкуство на античността
След дълга борба Акрнзий победил и изго-
нит брат си. които заминал за Ликия. къде-
то се оженил за дъшерята па цар Иобаг Ан-
тея. наричана or грагиците Стенебоя 11аче-
ло на голяма армия Иобат върнал Прст в
Арголида и го настанил в Тнринт, където
циклошпе били И1дигнали за него крепост-
нн степи от огромни камыш Тогава диама-
та братя решили да сключат договор Ак-
pinnii царуиал в Аргос, а Прет в Тирниг
Царство Арголида било разделено на две
ранни части
От жена си Евридика. дъшерята на Лакеде-
мон. Акрнзий имал дъшеря Даная Тъй ка-
то искал син. той се доззитал до оракула,
който му предсказал. чс дыцеря му шс има
син, който шс го убие За да избегне сбъд-
ваиего па пророчеството, Акрнзий постро-
ил подземна стая с бронзови степи, в която
затворил Даная Тя била пазена дсноношно
Нишо не могло да попрели обачс Даная да
бъде прелъстена Някои антори твърдят.
А
I-
и
<
25
че това бил чнчо и Прет, други (по-многоб-
ройни) - Зевс под формата на шатен дъжд,
конто достнгнал през пробойна в покрнва
до утробата на девойката Когато Акрнзнй
разбрал. чс Даная с била пре.тьстсна, тон нс
поискал да повярва в божественна произход
на това събитие, сложил дъшеря си и бебе-
то й в сандък. който занесъл на брега на мо-
рето. Момчето се казвало Персей (виж не-
говата легенда) Когато пораснал. той из-
вършнл много подвнзи. след като бил спа-
сен от Диктнда на плажа на Сернфос. къде-
то бил изхвърлен от вълните Един лен Пер-
сей решил да посети дядо си Акризий и за-
това се върнал в Аргос с майка си н жена
си Андромеда Когато разбрал. че Персей
иска да го внди, Акризий се уплашил. чс
прсдсказаиието ще сс сбъдне. и заминал за
Лариса, в страната на пеласгитс (в Тесалия).
на другия край на Гърция. еднакво далече
от Серифос и Аргос, далече от пътишата.
които во дели към тях Точно тогава цар Тев-
тамид органнэнрал игри в мест на баша си
и Персей прнстигнал. за да участва в тях В
момента, когато Персей хвърлнл диска,
духнал силен вятър Дискът про мен ил по-
сокатз си, ударил Акризий по главата и той
умрял Разбрал. че предсказаннето се е
сбъднало въпреки всичко. Персей погребал
дядо си извън града и се върнал в Аргос.
АКРОН (лат.). Владетел на града на саби-
няните Семина След отвличането на саби-
нянките той пръв започнал бнтката с Ромул.
Приел предизвнкателството, подхвърлено
му от Ромул, и се съгласнл на двубой меж-
ду двамата. който се състоял пред двете ар-
мии. Акрон бил убит от Ромул, който сва-
лил доспех иге му и ги посветил на Юпитер,
на Капитолия. С това се слага началото на
обнчая Depouilles Opimes (прсдаване на
бойиите трофеи на победителя).
АКТЕОН (гр.). Аристей. син на Аполон и
нимфа га Кирена, имал сии от Автоноя. дъ-
нкрятз на Кадмос, наречен Актеон Той бил
отгледан от кентавъра Хирон, който го обу-
чил на изкуството на лова. Един ден Акте-
он бнл разкъсан край Китсрон от собствс-
ните му кучетэ Съшсствува г различии вер-
сии за тази смърт Някои автори пишат, че
така бнл наказан от Зевс, защото се опитал
да му отнеме любовта на Семела. Повече-
то от авторите обаче приписват това нака-
зание на гнева на богинята Артемида, недо-
волна. че била видяна от Актеон да се къпс
гола в един извор Богишгта го превърнала
в елей и насъскала пстдесетте му кучета
срешу него Кучетата го раэкъсали, без да
го познаят. след това напразно го търсили
в цялата гора, която изпълннли с воя си. Та-
ка стигнали до пешерата, къдсто живсел
кентавърът Хирон, и той, за да ги утеши,
направил статуя с лика на Актеон.
АКТОР (гр.). 1 Герой от Тесалия. предста-
вян или като син на Мирмидон и дъшерята
на Еол Пнсидика (виж Мирмидон). или като
лапит. син на Форбант и Хирмнна, дъшеря-
та на Епей (виж табл. 23). и накрая като син
на Хирмина и Хелиос Според послсдната
версия той е баша на Авгей (виж табл. 14)
Легендите са противоречив» и за потомст-
вото му Ту е смятан за баша на Менойтий и
следователно дядона Патрокъл (виж Меной-
тий и Егина), ту минава за „човешкн" бани
на молионндите Еврит и Ктеат (виж Молн-
оннди) и на династията на Елида (виж Тал-
лий) Както повечето тссалийски герои, гой
има пелопонески ..двойник".
Актор царувал във Ферес, Тесалия. и про-
гоненият от баша си зарадн убийством на
Фок Пелей дошъл при него, за да го пречис-
та Актор се съгласнл и го оставил в дома
си, като иа смъртното си ложе му завешал
царството си В тази версия легендата при-
писва на Актор син. Евритнон, който участ-
ва в Калидокскня лов. и дъшеря. Филомела
(виж съшо Евритнон. 3).
2. Друг Актор от Орхомен с потомък на
Фрике (виж табл 33).
АЛАЛКОМЕНЕЙ (гр.). Смята се. чс той
е основателят на град Алалкомсна в Бео-
тия Приписват му и въвеждането на „хгк-
рогамията" на Зевс и Хера. т. е. рслигиоз-
ните церемонии, представяшн женитбата на
бога и богинята Когато измамсната от Зевс
Хера отишла да се оплаче на Алалкомсней.
нетоварен с отглеждането на Атина. за из-
неверите на божествения си съпруг, той я
посъветвал да иалрави своя статуя от дъбо-
во дърво и тържествено, като на сватба, да
я понесе. съпроводена от шествие Богиня-
та го послушала и така било положено на-
чалото на „Празника на Дедал" Спорсд на-
родните вярвания този ритуал обновява бо-
жествсння съюз, брака, и му възвръша си-
лата чрез магията на сходството
АЛЕБИОН (гр.). Алебнон и Деркин, сине-
ве на Посейдон, жнвеели в Лигурия Когато
Херакъл минал през страната им сз»с ста-
рого крави, конто водел от похода си срс-
щу Герион. те се опитали да ги откраднат
Но двамата крадци били убнти от Хсракъл
(виж съшо Лигис).
АЛЕКСАНДЪР Виж Парис
АЛЕКТРИОН (гр.). По врсмс на любовнз-
та връзка между Арес и Афродита на пост
стоял Алектрион (на гр петел), който тряб-
вало да оповести за приближаването на ю-
рата. Една сутрин обаче се успал и Слышс-
то изненадало двамата влюбени То ведиа-
га побързало за разкаже за видяното на Хе-
фест, мъжа на Афродита. Тогава той решит
да поставн кнопка на нсвярната си жена и
да я изнснада на местопрсстъпленисто(виж
Афродита).
АЛЕТ (гр.). 1 Чрез баша си Хипотес (виж
това име) Алет бил потомък на Хсракъл,
иегов правнук. По майчниа линия бил по-
томък на Иолай, племенник на Хсракъл
26
(табл 31). Баща му го нарскъл Алет. коего
означала „бродсшия". защото сс родил, ко-
гато потомимте на Хсракъл се пресслвали,
а самият Хипотес бил изпратен на заточе-
ние заради убийство и бродел от град на
град (виж Хераклиди) Когато Алет възмъ-
жал. решил да завладсс Коринт и да изгони
ионий ните и наследии ните на Сизиф, които
царували там Прели това отишъл за съвст
при оракула на Зевс в Додона, който му обе-
щал побсдата при две условия: никой да му
даде буца коринтска пръст и ако нападнс
града „в деня. когато носят короните" Пър-
вото условие било изпълнсно. когато Алет
поискал хляб от жите л на Коринт, ио като
подигравка получил само буца пръст За да
нзпълни второго условие, той нападнал гра-
да в деня. когато жителите празнували Де-
ня на мъртвитс и според обичая всички но-
сели корони Алет убедил дъшерята на цар
Креон да му отвори враткте на града, като
обещал да се ожени за нея Девойката се
съгласнла и му предала града
След това предприел поход срешу Атмна
Оркулът му бил обещал, че ше завоюва
победата. ако остави жив царя на Атина
Атанянитс. знаейки за това предсказание,
убедили царя си Кодрос. който бил на 70
години. да пожертва живота си за своя на-
род (виж Кодрос). Така Алет не успял в на-
чннанието си.
2. Друг Алет. син на Егист, се появява в ле-
гендата за Орест и Електра (виж Елсктра)
АЛ К АГОЙ (гр.) Син на Пелопе, царя на
Елида. и жена му Хиподамся, брат на Атрей
и Тисст (виж табл. 2). Тъй като синът на цар
Мсгарсй бил убит от лъв. той обещал ръката
на дъшеря си на онзи, който убне звяра Ал-
катой успял да умъртви животного и полу-
чил обешаната награда. Той изоставил пър-
вата си жена Пнрго и се оженил за Евсхма.
дъшерята на Мсгарсй. и наследил иарската
власт
Когато критяните опустошили град Мега-
ра, с помошта на Аполон Алкатой въэста-
новнл разрушеиитс крспостни стени (виж
Мегарсй) В миналото показвали камъка. на
който Аполон бил оставил пирата си. пока-
то работел. Този камък имал магически
свойства Когато го удрялн с малко камъ-
чс. издавал музикалин звуцн.
Един от синовете на Алкатой. Исхсполис.
взел участие в лова на Калидонския глиган
и затикал в него Браг му Калнполис. който
пръв научил нонината. се втурнал да я преда-
де на баша си Той го заварил в момента,
когато извършвал жертвоприношение в чест
на Аполон на крепостта. В нстърпенисто си
Калнполис прекъснал цсрсмонията край свс-
щена та клада Ядосан, Алкатой решил, че
синът му иска да обили боговстс. и го убил
с един удар на запалена факла (виж Полнил)
Алкатой имал и дъшеря, Ифиноя. чийто
гроб бил в Мсгара
АЛКЕСТИДА (АЛКЕСТА) (гр.). Една от
дъшеритс на Пслин, цар на Йолкос. и на
Анаксибся (виж табл 21). Тя била най-кра-
сива и благочестива от всички. сдинствсиа-
та. която нс взела участие в убийството на
баша си. когато Медея с магните си нака-
рала собствснитс му лъшери да го убият
(виж Язон) Когато владстслят на тссалийс-
кия град Ферсс Атмст поискал ръката на
Атксстида. Пслий му поставил няколко ус-
ловия. които той изпълнил с помошта на
Аполон (виж Атмст) Еврипид разказва. чс
бракът им бил модел за съпружсска любов
До такава стелен, че Алксстида се съгласн-
ла да умрс вместо съпруга си Когато ум-
ряла, Хсракъл сляззл в подземного царст-
во и я върнал отново, по-хубава и по-млада
отпреди Според други версии Персефона,
грогната от предаността на Алксстида, я
въриала отново между живите
АЛКИНОЙ (гр.). Когато след последнего
си корабокрушение на връщанс от острова
на Калипсо Одиссй сляззл па острова на фе-
аките. бил посрсщнат от царя на страната.
наречен Аткиной Омир нарича този остров
С херня По всяка всроятност става въпрос
за остров Корфу Агзкнной бнл смятан за
внук на Посейдон Баша му се казвал Нав-
зитой Имал петима синовс и една дъшеря,
Навзикая. която посрещнала Описей на бре-
га (виж Описей и Навзикая) Жената на Ал-
киной, която едновременно била и иегова
племенннца. се казвала Арета (косто на
гръикн означава ..нензразима"). Тя живеела
в дворсца с мъжа и пецата си. обградсна с
уважение и слава Арета и Алкиной били
обнчанн от народа си. гостоприсмни към
чужденцнтс и особено към корабокрушен-
цитс. чиято съдба сс мъчели да подобрят
Дворецът им бил обградсн от великолепна
овощна градина, в която през цялата година
непрекьенато зрссли различии плодовс.
След като приютил Описей и по врсме на един
пир изелушал дългия разказ за прнключеии-
ята му, Алкиной му дал кораб. за да се вьрнс
в Итака, и го натоварил с богата дарове
В ..Аргонавтикн" се разказва как Медея и
аргонавтнте съшо спрслн при Аткиной по
врсме на завръшането си. В двора му зава-
рили пратеници на цар Ест. натоварени да
въриат Медея иа баща й Аткиной бнл посе-
чен за съдник между двете страни. Той
решил да вьрнс Медея на баща й. ако оше е
девица, а в протавння случай да я остави при
Язон Тогава Арета побързала да ожени два-
мата млади. за да спаси Медея от иаказани-
ето, косто я очаквало в Колхида (виж Арго-
навта) Тъй като нс посмели да сс предста-
вят на царя си, пратсницнте останалн в Кор-
фу, а аргонавтнте продължнли пъгя си, след
като Арета отрупала с дарове младоженшпе
АЛКИ НОЯ (гр.). Една коринтянка на имс
Алкиноя. омъжена за някой си Полно, син
на Дриас. прсдизвикала гнева на Атина по-
зе
О
S
в
27
АЛКИОНА / АЛКМЕНА
ради слсдната причина, наела жена да и гъ-
че и когато тя свършила работа та. откатала
да и плати уговореиата сума Тъкачката я
проплела, призовавайки та свидетел Атина.
покровителю на тъючкнте. Разгневсна, бо-
гинята направила така, че Алкиноя наруби-
ла разума си Младата жена се влюбила в
един чужденсц от Самос, наречен Ксакт. Тя
налуснала мъжа н децата сн. за да го пос-
ледва Но по срсдата на пътя дошла на себе
сн и от отчаяние, призовавайки децата и мъ-
жа си. се хвърлнла в морето.
АЛКИОНА (гр.). Известна съшо и като
Алцнона Дъщеря на царя на ветровете Еол
Била омъжена за Кеикс. сина на Зорннцата
(Еосфорос или Луцифер). Бракът им бнл
толкова шастлив, че те се сравнявали със
Зевс и Хера Раздразнени от тази гордели-
вост. боговетс ги превърналн в пгнци - не-
го в гмурец. а нея в алцион (морско рибар-
че). Алкиона гнездяла на брега на морето н
вълните нспрекъснато разрушавалн гнездо-
то й. Зевс се смилил над нея и заловядал на
ветровете да спрат да духат седем дли пре-
ди зимното слънцестоене и седем дни след
него, когато алцнонът мътел яйцата си. То-
зи период е наречен .длите на алциона", ко-
гато няма морски бури.
Овидий разказва съвсем друга история:
Кеикс. женен за Алкиона, решил да замине,
за да се допита до един оракул По време на
пътуването го връхлстяла буря, корабът му
се разбил, а той се удавил. Тялото му било
изхвърлено от вълните на брега, където
жена му го намерила. От мъка тя се превър-
нала в птица, която издавала жалостней кря-
съци, а боговете направили същото и със
съпруга й.
АЛКИОНЕЙ (гр.). I. Сред гигаититс. ро-
дени от Гея (Земята) и Небето (Уран), има-
ло един, който сс нарнчал Алкионей, забс-
лежителен с ръета и необикиовената си си-
ла Той наиграл основна роля в битката
между гмгангите и боговете в Пелена. Ма-
кедония Докато се бнел на земята, от коя-
то бил родсн. Алкионей не можел да бъде
убит. Затова по съвет на Атина Херакъл го
пренесъл далеч оттам и го пронизал със
стрела, след като с един удар великаны
премазал с огромна скала 24 от другарите
на Херакъл Дыцерите на Алкионей. Алки-
онидите, огчаяни от смъртта на баша си. се
хвърлилн в морето Прсвърмати били в пти-
ци (алциони) (виж съшо Херакъл).
2. Легендата разказва за оше един Алкио-
ней. младеж ат Делфи, надарен с голяма ху-
бост и много добродетели. По това времс в
съседиата на Делфи планнна Кирфида жи-
весло огромно чудовище, наречено Лаки,
или Сибарис То излизало от пешерата си и
разкъевало животни и хора Жителите се
допитали до Делфийския оракул, ia да раз-
берат как да се отърват от този бич. Апо-
лон заловядал да прннесат в жертва на чу-
довнщето млад мъж аг града. Жребият по-
сочил Алкионей Жрецитс го коронясалн и
процесията го повела към звяра. По пътя се
появнл Еврнбат. синът на Евфем. млад зна-
тен мъж от народа на реката Аксий. Виж-
дайки. че отвеждат младежа, гой повитал и
прнчината Когато разбрал. чс ик го Ирина-
сят в жертва, об зет от любое към Алкионей.
тъй като не можел да го освободи със сила,
помолил да го вземат на нсгово място.
Жрецитс се съгласили. коронясали го и го
отвели при звяра. Когато стигнал пред пе-
щера та, той храбро влязъл вы ре. хнахал
Намята, измъкнал я навьи, хвърлил я вер-
ху скалите и тя си счупила главата. Така звя-
рът изчезиал и на нсгово място бликнал из-
вор. който нарекли Сибарис. На името на
този извор по-късио бил наречен грады,
който локрийците създали в Италия
АЛКМЕНА (гр.). Жена на Амфитрион и
майка на Херакъл (виж табл 31) Тя принад-
лежи към рода на Персей Изключитслно
красива, била дадсна на Амфитрион за же-
на. но със забраната бракът да нс се консу-
мира, преди той да извършм едно отмъше-
ние (виж Амфитрион). Тя живссла заточена
с него в Тива. Амфитрион заминал на поход
срещу телебоите и точно преди да сс вър-
не. Зевс обладал жена му: за да постнгнс
цслта си, богът прнсл образа на Амфитри-
он. защото зиаел колко добродстслна е Ал-
кмена Според преданнята Зевс направил
така, чс тази първа брачна нош да трас три
деиоиощия Затова дал заповед на Слъние-
то да не изгрява. преди да изтече това вре-
ме Когато Амфитрион се прибрал, бил учу-
ден, че жена му не го посрсща с радост, а
като започнал да и разказва за подвизитс сн
тя му отговорила, че вече знае всички под-
робности Тогава той сс обърнал към про-
рицателя Тнрсзнй, конто му разкрил всич-
ко. Алкмена забременяла с двама блнзнаин.
конто трябвало да се родят в интервала от
една нощ: Херакъл, син на Зевс, и Ифнкъл.
сни на Амфитрион Според преданието Аз-
кмена била последната от смъртннте жени,
с която Зевс имал любовна връзка. Когато
научил за нистливого приключение на Зевс.
Амфитрион първоначално решил да накажс
жена си н да я изгори на клада Но Зевс про-
тал дъжд. който загасил огъня Пред пря-
ката намеса на божеството Амфитрион раз-
мислил и простил на жена си.
Въпреки това, когато раждането наблнжк-
ло, Хера, изггълнена с рсвност към смъртна-
та си съпсрница, ус пила като богиня на раж-
даисто да удължи възможно най-продължи-
телно бременността на Алкмена Тя имала
още една причина за това: според едно пред-
сказание на Зевс тя можела да нагласи часе-
веге на двстс раждания така, чс да предоп-
редели съдбата на Херакъл и да го напрашг
роб на Евристей (виж Херакъл и Евристей i
По-късно Алкмена останала вдовица и за-
одно с Херакъл, който бнл извършил венч-
ките си поднизи, Ифнкъл и синът му Иолай
се отстали да се върнат в родиия си Тнринт
Но Евристей им попречил да осъществят на-
меренисто си. Все пак в момента на апотео-
за на Херакъл Алкмена била в Тириит с част
от внупите си. останалитс били в Коринт и
Трахнда. След смързта на Херакъл Еврис-
тей изгонил Алкмена от Коринт и поискал
от царя на Трахнда Кеикс да налрави също-
то с наследниците на Херакъл. жмнесши в
ст рахата му Всички те избягалн п Атина.
където намерили защита Евристей поискал
и от атинянггге да ги прогонят, но те отказа-
ли. В послсдвалата война Евристей бил убит.
Занесли главата му на Алкмена, която избо-
ла очите му с куки. След това се заселила в
Тива с наследниците на Херакъл. Умряла на
преклонна възраст. Когато Зевс разбрал, чс
с мъртва, изпратил Хсрмсс да отиссс тяло-
то й на Островитс на блаженнтс. където се
омъжила за Раламант Според други автори
била отнесена на Олимп и участвала в бо-
жесгвснитс почести към сина й. Трети раз-
казват. чс след смъртта на Амфитрион, убит
в битка, в която участвал заедно с Херакъл.
Алкмена се омъжила за Радамант и живяла
с него в Беотия, в Окалея
АЛКМЕОН (гр.). I Алкмеон е първород-
ннят син на гадателя Амфиарай (виж за про-
извола му в табл. I). Негов по-малък брат е
Амфилох. Когато Амфиарай, заставен от
жена си Ернфила. тръгнал на война срещу
Тива. въпреки че благодарение на прорнпа-
телните си способности знаел. че ще заги-
не. той поставил на синовстс сн задачата да
отмъстят за него, когато възмъжеят Тс
трябвало да убият майка си н да нападнат
Тива Така Алкмеон бил включен в похода
на епигоните („епигони" - на гръцки ота-
чава потомци. т е. потомците на седми-
ната вождове, който участва-tu в похода
срещу Тива - без ред ). Оракул предрекъл
на епигоните. че ще удържат победа, ако
вземат за водач Алкмеон
Въпреки това предсказание и дьлга към ба-
ша си Алкмеон никак не бързал да се от-
рави срещу Тива Но майка му. която енлно
желаела да получи като подарък роклята на
Хармоння. както при първия поход поиска-
ла огърлицата и от баша му. успяла да го
убеди В първите битки Алкмеон лично
убил царя на Тива Лаодамант. син на Етсо-
къл Обезкуражсни. обградените тиванци по
съвет на техния гадател Тирезий се разбя-
гали през ногцта На друтия ден победите-
лите влезли в града, разграбили го и го раз-
рушили Част от плячката посветили на
Аполон. На трона възкачнли сина на Полн-
нейк Терсандър.
След победата Алкмеон отиигьл при Дел-
фийския оракул да се допита за второго за-
лълженис. което трябвало да изпълнн -
убийството на майка си. Оракулы му отго-
ворил. че не трябва да се отмята от него,
защото Ернфила не само подтикнала мъжа
си към гибел. но направила същото и с де-
цата си, като ги накарала да участват във
втория поход. Тогава Алкмеон убил майка
си - с помошта на брат си Амфилох или
най-вероятно сам Тогава отмъстителните
еринии започнали да го преслсдваг. както
преди прсследвали Орест, когато убил Кли-
темнестра Обезумял, той сс скрил при дя-
до си в Аркадия, след това при Фсгсй в Псо-
фида Фсгей го прсчистил. излекувал го и
му дал за жена дъшеря си Арсиноя. или спо-
ред други автори Алфесиба Алкмеон и по-
дарил огърлицата на Хармония и роклята,
заряди която майка му погубила баша му.
Но земята на Псофида била поразена от
безплодне и оракулът заловядал. за да сс
вдигне това проклятие. Алкмеон отново да
отиле да се пречиста, този път при речния
бог Ахелой Алкмеон отново тръгнал да
броди Първо отишъл при Ойней в Кали-
дон. който го посрсшнал като скъп гост. За-
това пък теспротите в Епир. при конто ота-
шъл след това. го прогоняли от сграната си
Накрая според указанията на оракула при
устието на Ахелой той намерил острова,
образуван „след убийството на майка му*',
и там богът на реката го пречистнл и му дал
дъшеря си Калироя за жена Но тя съшо по-
искала като подарък роклята н огърлицата
на Хармония. Това било нейното условие за
съвмсстен живот За да ИЗЛЪЛИЖ жсланието
и, Алкмеон се върнал при Феген и поискал
от първата си жена Арснноя подаръцитс. ко-
нто й бил дал Под претекст, че по заповед
на оракула трябва да ги посвети на Аполон
Делфнйскн, за да получи окончателиата му
прошка за убийството на майка си Фегей
разрешил на дъщеря сн да върне подаръци-
тс. но един прислужник на Алкмеон разкрил
на царя истанската цел на господаря сн и за
кого са предназначени подаръшггс Разгне-
вен. Фегей заловядал на синовсте си Про-
ной и Агенор (наричанн също Темен и Ак-
сион) да му устроят засада и да убият Алк-
меон (самият той не можел да го направн.
защото бил негов гост).
По времето на Павзаний показвалн гроба
му, обграден от големн кипарисн. във вм-
сока долина над Псофнда Снновете на Ал-
кмеон скоро отмъсталн за баша сн (виж
Акарнан) Според нзолнрана легенда, разка-
зана единствено от Проперций, това отмъ-
щенне било дело на първата жена на Алк-
меон (която в тази версия се нарнча Алфе-
сибся) В друга легенда, използвана от Ев-
рипид. сс разказва следното' Докато бил
преслсдван от сринните. Алкмеон имал от
Манто, дъшерята на Тирезий. две деца Ам-
филох н Тнснфона Той отвел даете деца в
Коринт и ги поверил на владетеля на града
Креон. за да ги възпита. Но Тисифона сте-
нала толкова красива, че засснчила царица
АЛКМЕОН
29
28
A
2
-
=
о
л
5
зо
та, която. страхувайки се. чс царят ще я взс-
ме та жена, я продала като робиня Девой-
ката бнла купена от собственна си баша,
който не я познал Когато Алкмсон сс вър-
нал в Коринт, той поискал децата си Царят
върнал само сина му. но табеля зал. чс роби-
нята. която била с Алкмсон. била Тисифо-
на Така Алкмеон намерил и двете си деца
2. За другня Алкмеон. син на Сил. виж Сил.
АЛКОН (гр.). Критски стрелец, другар на
Херакъл. Стрелите му никога нс пропуска-
ли целта. Те прсминавалн през пръстенитс.
постзвснн на глава та на мъж. Можел да раз-
дели една стрела на две. улучвайки острие,
поставеио като мншена Един дсн. когато
синът му бил иападнат от змия. Алкон я
пронизал със стрела, без да рани детето
Съшата история сс разказва и за бащата на
Фалер, един от аргонавтитс (внж табл. 11).
АЛОАДИ (гр.). Така наричат синовете. ко-
ито Посейдон имал от Ифимедея. дъшерята
на Триопс Всъщност Ифимедея бнла омъ-
жена за Алоен. съшо син на Посейдон и на
Канака, от рода на Девкалион (виж табл. 10
и 8). Ифимедея бнла влюбена в Посейдон и
обнчала да се разхожда на брега на морето.
да загребва вода от вълните и да я нзлива в
пазвата си. Накрая Посейдон отстъпил на
любовта и и я дарнл с двама синове, Отой и
Ьфиалт. които били всликанн И наистина.
всяка година децата пораствали с един ла-
кът на ширина и с един разтег (дължината
на двете ръцс в обтегнато положение) на ви-
сочина Когато станали на девет години. би-
ли широки 9 лакътя (около 4 м) и високн 9
разтега (около 17 метра). Решили да обявят
воина на боговсте. Сложили планината Оса
върху Олимп и Пелион и се заканили. че ше
се качат на небсто. След това заплатили, че
ще залълнят морето с планинн. за да го про-
сушат. и ще прсместят морето там. където
доссга бнла сушата. Накрая признали, че са
алюбени в две богини — Ефиалт в Хера, а
Отой в Артемида. Сетке, разгневенн на
Арес, който бил предизвикал смъртта на
Адонис по времс на лов. го оковали във ве-
риги и го затворили в бронзов съд. Остави-
ли го така 13 мсссца. докато накрая Хермес
успял да го освободи в състоянне на пълно
изтощение. Постъпхитс нм. които нямали
мярка. предитикали гнева на боговсте Ня-
кои автори разказват, че Зевс ги убил с мъл-
ния. а други, чс Артемида се превърнала в
кошута и по врсме на лов на остров Наксос
сс втурнала между тях В стремежа си да я
уцелят те се убили взаимно В Ада мъчсни-
его им продължило. Завързали ги със змии
за една колона, над която без прекъеване кре-
щяла кукумявка
Приписват им основавансто на много гра-
дове: Алоион в Тракня. Аскра в Хелнкон.
където изповядвали култ към мутите Прн-
съствието им в Наксос по време на смърт-
та им сс обяснява със задача, която нм бил
поставил приемннят им баша Алоен Те
трябвало да открият сестра си Панкратнда
и майка сн. отвлечен и от Скелнй и Касамсн
(виж Ифимедея).
АЛОПА (гр.). Керкнон, разбойникът, кой-
то върлувал в Елсвзинскитс полета, нмат
дъшеря. наречена Алопа, обичана от Посей-
дон без знанисто иа баща й. Тя родила лете
от него, косто собствсната и дойка трябва-
ло да остави в гората Кобила (животно,
посветено на Посейдон) кърмила бебсто.
докато било отзгрнто от пастир. повито иъз
великолепии пелени Той го приютил, но
един друг пастир му го поискал Пз.рвият се
съгласнл да му го дадс. ио запазил пслени-
те за себе си. Вторият. разгневен. отишкз
да се оплаче на Ксркион, който. като видят
пелснитс. се досетил какво е станало и при-
нудил дойкага да му разкажс венчко Алопа
била убита, а детето отново оставсно в го-
рата. Тогава дошла друга кобнла и го кър-
мила. Друг овчар го приютил и го нарскъл
Хипотой. По-късно той дал нмето си на атн-
чсското плсмс на хипотойциге Когато Те-
зей убил Ксркион. Хипотой дошъл да иска
царството на дядо си и Тезсй му го отель-
пил на драго сърце Посейдон превърнал в
извор убитата от Керкнон Алопа
АЛП (гр.). Сицилийски великан, който жи-
всел на връх Пслорос (дисс Фаро) Както
всички великани. той бил син на Зсмята
Имал много ръце, главата му бнла обвита
от коса, съставена от сто пспелянки Той
дебнел пътииците, заблудили сс в планина-
та. разбивал ги върху скалите и след това
ги разкъевал. Ето зато планината пустее-
ла. Пан и нимфитс, дори Ехо нс стъпвали
там. Навсяхъдс наряда тишина. Това при-
дължнло. докато в мсстността нс дошъл
Дионис. Алп го нападнал. като сс предпаз-
вал от шит, направен от чствърт скала, а за
оръжия му служели цели дървста Дионне
хвърлил срещу него своя трнножник н го
пробол в гърлото Алп паднал в морето,
близо до острова, под който живсел Тифон
АЛТЕЯ (гр.). Дъшеря на Тестий, съпругэ
на калндонския цар Ойней, майка на Деянм-
ра и Мелеагър (виж табл. 24 и 27) Когато
синът й станал на ссдсм лена, мойрите. бо-
гините на Съдбата. дошли при нея и н пред-
сказали. че бебето ше умре, когато главна-
та. която горяла в огнишето, изгори налъл-
но. Алтея веднага взела главнята, загасила
я и я прибрала в един сандък Според други
легенди тази вълшебна главня била клон от
маслииово дърво, която Алтея родила ед-
повременно със сина си.
Но ето че по време на Калндонския лов Мс-
леагър убил чичовците си. братята на Ал-
тея. Разгневсна. тя хвърлила в огъня глав-
нята, от която зависел животы на сина н.
Мелеагър умрял веднага Отчаяна. Алтея се
обесила (виж сыцо Мелеагър)
Разказват също така, че бащн на двете дсиа
били две божества Мелеагър бнл син на
Арес. а Дсянира - на Дионис Дионис сс
влюбил в Алтея и когато Ойней разбрал то-
на. му отегьпил жена си За благодарност
богът му дал елно лозе и го научил да отг-
лежда грозде и да прави вино (виж Ойней)
АЛФЕИ (гр.). Бог на реката, носеша съшо-
то имс. която тече в Пелопонес. между Ели-
да и Аркадия Както всички реки, и той бил
син на Оксан и Тетия За дсиа му припис-
ват Орсилох. баша на Диокъл. цар на Фс-
рсс в Месения. и понякога и аркадиеца Фс-
гей (внж това имс) Много легенди разказ-
ват за опитзгтс на Алфеи л.з покори Артеми-
да и нимфитс Алфей обичал Артемида, но
тя нс отиръшала на любовта му Тогава той
реимл да я има наста Веднъж, когато Ар-
темида и нейните нимфи чествали празник
в Летриной, на устието на реката, гой поис-
кал да се приближн до нея. но богинята на-
мазала лиието си с гиня и Алфей нс я поз-
нал Спорен друга версия Алфей преслсдвал
Артемида до остров Ортигия Сред свита-
та на Артемида била и Арстуза. в която Ал-
фей съшо бил влюбен За да я слелва. той
се прсоблякъл като ловец като иея и когато
в стремежа си да се отскубне от него тя из-
бягала в Сиракуза, на остров Ортигия. той
я послсдвал Арстуза била превърната в из-
вор От любов Алфей смесил водите си с
нейните (виж друга версия на нейната ле-
генда. Наядите).
АЛФЕСИБОЯ (гр.). Нимфа от Азия, в ко-
ято бил влюбен Дионис Но той не успял да
я прельсти до деня. в който решил да се
преобрази на тигър Уплашена. Алфеснбоя
се съгласила да се отдадс на бога, за да я
пренссе през реката (която сс казвала Со-
лакс). и когато стигнали на другия бряг. из-
бегала От бога имела сии. Мсдос. който
по-късно дал имсто си на народа на мели-
те. и който нарскъл Тигър реката, на брега
на която майка му се отдала на Дионис
АМАЗОНКИ (гр.). Народ от жени, произ-
лизаши от бога на войната Арес и нимфата
Хармония Царството им било на север -
или в Кавка тките планинн. или вТракия. или
в Южна Скития (по долинитс на левия бряг
на Дунае) Тс сс управлявалн сами, без по-
мошта на мъжс Начсло стояла царица
Прнсъствнето на мъжс било позволено са-
мо в качсството им на прислужнипи Спо-
ред някои автори те осакатявалн децата сн
момчета още при раждането им. като ги ос-
лспявали или ги правели купи Според дру-
ги дори ги убивали През опредслени пери-
оди спели с чужденци. за да продължат ро-
да, като запазвали само женскнте бсбета
Като пораснелн, им отря звали едната гър-
да. за ла не им пречи при използвансто на
лъка и копието. и с този обичай се обяснява
и имсто им (тези, които нямат гърда) Глав-
ната им страст била войната
Различии легенди разказват за бнткнте на
гръиките герои с амазонкитс; Бслерофонт
воювал с тях по заповсд на Иобат. после
Херакъл. който получил от Евристсй зада-
чата да отидс на брега иа Тсрмодон в Капа-
докия и ла вземс пояса на Хиполита. цари-
иата на амазонкитс (виж Хсракъл). Хиполи-
та се съгласила да даде пояса си на Хсра-
къл. но Хера, която ревнувала героя, прс-
дизвикала нсдоволство сред амазонкитс
Хсракъл трябвало да убис Хиполита и да сс
оттегли с бой В този поход Хсракъл бил
придружен от Тсзсй. който отвлякъл ама-
зонката Антиопа За да го накажат, остана-
лите тръгнали на поход срсшу Атина и бит-
ката се развихрила в самия град Амазон-
ките направили своя лагер на хълма. който
по-късно започнал да сс нарича Ареопаг
(хълма на Арес) Те били побслени от ати-
няните. предвожданн от Тезсй (виж Тезсй)
Разказват също. че амазонкитс извратили в
Троя свой отряд в помощ на Приам, коман-
дой от царицата Пентсзился Но Ахил убил
Пснтсзнлея. чийто пос.лсдсн поглед го нака-
рал да се влюби в нея
Богинята. която най-много почитали ама-
юнките, била Артемида Тя имала много об-
щи черти с народа на амазонкитс, които сс
занимавали с война и лов На тях сс приписва
и основавансто на Ефес и построяването на
голсмия храм на Артемида (виж Мирина)
АМАЛТЕЯ (гр.). Това с имело на дойката.
кърмила на остров Крит Зевс като дстс Тя
го отглсдала тайно, за да го скрие от Кронос,
който иски да го изяде За древните Амал-
тея понякога с козата. която храпела с мля-
кото си Зевс, а друг път я представят като
нимфа, и това е пай-разпространсната вер-
сия Разказват. чс Амалтея окачила малкото
детс на едко дърво, за да нс може баша му
да го намерн „нито на небело, нито на зс-
мята. нито в морето" Около него събрала
курститс. чнито песни и танци заглушавали
плача му Козата. която давала мляко. сс на-
ричала Анке (Козата). Тя била ужасявашо съ-
щсство. проиълизащо от Хслиос (Слънцсто).
и титаните толкова сс страхували от вида й,
че по тяхна молба Зсмята я скрила в одна
пещера в планинитс на Крит По-късно, ко-
гато Зевс воювал с титаните, той си напра-
вил щит от кожата на тази коза, известен ка-
то егидата на Зевс Елин дсн. докато си иг-
раел. Зевс откършнл слиння рог на козата и
го подарил на Амалтея. като и обещал, чс
щс сс напълнн чудотворно с всички плодо-
ве. които си пожслас Това с Рогьт на Амал-
тея. или Рогът на изобилието (виж Ахелой)
АМАТА (лат.). I Жена на Латин и майка
на Лавнния (виж тези имена) Сред мио-
гобройните прстеиденти. които искали ръ-
ката па Лавнния. Амата избрала младия цар
на рутулите Тури Затова, когато дошъл
Енсй и Латин решил да дадс дъшеря си на
чужденсца. Амата се опитала да попрсчи на
този брак по всички възможни начини. Тя 31
АЛФЕЙ / АМАТА
АМИК / АМФИАРАЙ
32
подбудила жените от Лаврентий да се бюп
с троя идите Когато научила за тяхната по-
беда к та смъртта на Тури, се обсекла.
2. Амата с ритуалиото име. което получа-
вали весталките в Рим при посвсшаваието
нм от Върховния жрец
АМИК (гр.). Великан, син на Посейдон и
нимфата Мслия, цар на бебриюгте във Ви-
тания Опнсват го като жесток и повойник,
който е начислил бокса н коженага ръкави-
на. пълна с же.тято или олово, с която си
стужели атлетнтс при юмручния бой. Напа-
дал чуждснцитс. конто слизали във Вита-
ния, и ги умъртвявал с юмруди Когато ар-
гонавтатс стъпнли на брега. Амик ги пре-
дизвнкал на бой Полидевк приел прсдитви-
кателството и борбата започнала Въпреки
голсмия си ръет и огромната си сила вели-
каны бил победен от умението и ловкостта
на героя Залогът на битката били самите
участници ако Амик победил, щял да убие
противника си. но победителят Полидевк
само накарал съперника си да обешае. че
ще уважава та в бъдеще чужденците, като
го обвързал с тържествсна клетва.
АМИКА (гр.). Дъщерята на царя на Спар-
та Саламин Тя основала колония от киггър-
ци в Антиохия на брега на р Оронт и се
омъжила та Кас. един от синовете на Инах,
който бил довел колония от жители на Крит
Когато умряла, била погрсбана недалеч от
града а местност. наречена Амика.
АМИМОНА (гр.). Една от псгдесетте дъ-
шерн на цар Данаи Майка и била Европа
Когато Данай налуснал Ливия (виж Данай)
с децата сн, Амимона го прндружнла Тя се
установила таедно с него в Аргос. Но в
страната нимало вода заради г нева на По-
сейдон, недоволен от предавансто на тази
облает на Хера, тъй като я искал за себе си
Данай, станал цар на Аргос, извратил дъ-
шерите си да търсят вода Амимона тръг-
нала таедно със сестрите сн, но изморена от
пътя. заспала в полото Докато спала, до-
шъл един сатир, който поискал да я обла-
дае нас ила Девойкзта повикала на помош
Посейдон Богът се появил веднага и с един
удар на трнтъбеца си прогоннл сатира
Амимона дала на Посейдон това, което от-
казала на сатира. Но тризъбецът ударил ед-
на скала, огкъдето блнкнал троен извор
Според Друга версия Посейдон, влюбен в
Амимона, след като й помогнал, й показал
итвора Лерна. От Посейдон Амимона има-
ла син. героя Навплий
А.МПЕЛ (гр.). Син на сатир и на нимфа
Името му отначава ..главина на лоза". В не-
го бил влюбен Дионис. Богът му подарил
лоза, която, цялата обенлана с гроздове, се
била надвес ила през клоните на млад бряст
Младиягт мъж поискал да наберс грозде, по-
качил се на бряста. но паднал и се убил. Ди-
онис го превърнал в съзвездис
АМУ.1ИИ (лат.). Пстнадссети цар на Алба
Лонга, сил на Прока и браг на Нумнтор
Преди да умре. Прока разделил наследст-
вото сн на две части: еднага част била цар-
ството, а другата - богатствата Нумнтор
избрал царството. но Амулий, ншол шайки
богатствата. които му сс паднали. нзгонмл
брат си и взел властта. Въпреки всички
предпазни мерки той не успял да попрсчи
на племенницата си Рея да роди двама бра-
та близнаци. Ромул и Рем, конто го свали-
ли от престола, убили го и върнали властта
на дядо си Нумнтор
АМФИАРАЙ (гр.). Син на Ойхъл и Хипер-
мнестра (виж габл. I). Имал двама синовс
Алкмсон н Амфнлох, към които някои авто-
ри прибавят оше трима, срещашн се в ига-
линсюгте легенди - Тибуртий, Кор и Ката-
лин. основатслктс на град Тибур, в блнзост
на Рим (днес Тиволи) Амфиарай бил гада-
тел, закрилян от Зевс и Аполон Едиоврс-
менно с това бил воин и восначалник. из-
вестен със смелостта и честное па сн. а съ-
що и с благочестието си. По време на раз-
мирнците, които бележат началото на цару-
ването му в Аргос. Амфиарай убил башата
на Адраст, Талай. и изгоннл Адраст (виж Ад-
раст). По-късно двамата братовчеди се сдоб-
рили Но докато Амфиарай бил нскрсн. то
Адраст таял в душата си жажда за мъст Ад-
раст му дал за жена сестра си Ерифнла. при
условие че при спор между тях младата же-
на ше им бъде съдник Този договор щял да
причини смъртта на Амфиарай. Адраст бил
обещал на Полннейк да му осигурн трона
на Тива и затова помолнл Амфиарай да юс-
ме участие в похода, който подготвял сре-
щу града. Амфиарай, който поради качест-
вата си на гадател знасл за нещастння из-
ход на тази война, се опитал да го откажс от
намсренията му. Но по съвст на Ифис По-
лннейк обещал на Ерифнла огърлицата на
Хармония (виж Кадмос). Спечелена на тях-
на страна, Ерифила. повнкана за арбитър в
спора между Адраст и Амфиарай, решила в
полза на войната и Амфиарай, обвърза» с
обешанието сн, трябвало да замине да се бис
въпреки волята си. Преди да тръгне, нака-
рал двамата си синовс да се закълнат. че шс
отмъстят за смъртта му, като убият майка
сн и оргаиизнрат вторн поход срещу Тим.
който трябвало да бъде победоносен (внж
Алкмсон. това с походы на епнгонитс)
По пътя към Тива ги очаквало първото из-
пнтание Когато мннавали през долината на
р Немея, героите ожаднели н помолили ро-
бинята Хипсипила, която пазела Офелт, си-
на на царя на страната, да им покажс н шор,
където да утолят жаждата си. За да нм го
посочи, Хипсипила за момент оставила ас-
тето, за което оракул бил предсказал да нс
бъде поставяно на земята, преди да прохо-
ди- Тя го сложила до иэвора, ио змията. коя-
то го пазела, се нахвърлила върху него и го
удушила Амфиарай им разкрил злокобння
смисъл на тази случка: походы те бъде ка-
тастрофалсн и всички предводители шс за-
гинат. Но геронте продължилн пыя си. след
като основали игри в чес г на Офелт. косого
нарекли Археморой - началото на Сьдбата
Тс самите участвали в тези нерп, конто по-
късно били наречсни Немс Иски Амфиаран
спсчелнл наградата в скока и хвърлянсто на
диск. С изкусниге си речи и мьдростта си
той намолил прошка за Хипсипила or роди-
телите на дстето (виж Хипсипила).
В Тива битката сс водсла прел седемгс пор-
ти на града Амфиарай наиграл важна роля
в нея Един от Седсмтс. Тидей. бил ранен в
корсма от Меланип. Амфиаран го убил, от-
рязал му главата и ошс кт.рияша я занссъл
на Тидей. който я отворил и изял мозька
Атина, която била решила да цари беземър-
nic на Тидей. била толкова отвратена <хг то-
зи акт на каннбалнзъм. чс се отказала от ка-
мере ннст о си След пораженного Амфиаран
избягал до брега на Исмснос и тук в момен-
та, в който щял да бъде настигнат от Пе-
риклимсн. Зевс разтнорил земята и тя го по-
гълнала заедно с конете, колес штата и во-
дача По времето на Павзаннй оше показ-
вали мястото, където гсроят изчезнал Зевс
го направил бсзсмз.ртен и Амфиарай про-
дължнл да пророкува в Оропос, Атака
АМФИКТИОН (гр.). Амфиктион с втори-
ят син на Девкалион и Пира (виж табл К).
Той се оженил за одна от дъшерите на царя
на Атина Краиай и го изгоннл, за да заеме
престола му (внж също Кален) След десет-
годншно царуване той на свой ред бил из-
гонсн от Ерихтоний Според никои преда-
ния дал името Атана на града, като го пос-
ветил на богинята Атана По време на ца-
рувансто му Дионис дошъл в Атака и бил
иегов гост.
Приписват му и основаванего на Амфикти-
ония. религиозна организация, която пери-
одично събирала пратеници от всички гръц-
кн градовс. Преди да царува в Атина, тон
бил владетсл на Тсрмопнлнтс. където било
одно от диете места на събнраннята (друго-
го било Делфи)
Амфиктион нмал сии. Итон, чнито ясна
присъстват в бсотийските легенди Една от
дъщерите му с майкз на Ксркион (виж
табл. 8).
АМФИЛОХ (гр.). В литсратурнага тради-
ция сс срсщат двама души с това име. конто
чссто се бъркат Еднният с най-малкият син
на Амфиарай и баша на Алкмсон (виж табл.
I) Той бил още много малък. когато баща
му заминал за Тива. и играв второстепенна
роля в убийството на Ерифнла и отмъшени-
сто на Амфиарай (виж Амфиарай и Алкме-
он) Възможно с дори Амфнлох ла нс е учас-
твал в убнйспитто на майка сн Затона нс бил
прсслсдван от сриниитс като брат си Той е
сред претсндентнтс на Елена и участия в по-
хода срещу Троя след завръщансто сн от по-
3
хода на епнгонитс в Тина Въпреки това име-
то му нс е споменато н „Илиада", а е и тест-
по от поемите в ..Завръшане" Амфнлох,
конго споделял пророческага дарба на ба-
ша сн. помагал в Троя на жреца Калхаит и
laeillio с него основал много оракулн на бре-
га на Мала Азия Това обачс се приписва по-
чссто на глория Амфнлох. племенник на пре-
дншння. син на Алкмсон и Манто, дыцеря-
га на тиванскня гадател Тире тай Младият
Амфнлох основал град Аргос в Етолия (раз-
личен от Аргос в Арголида. много по-из-
всстсн и древен) Тон съшо о тишь л н Троя н
със жреца Мопс основал в Сицилия грал Ма-
лое. След това решил ла сс нърне в Аргос и
оставил Мопс да царува в Малое Но се ра-
зочаровал от оном, което пшшл в Аргос, и
сс вз.рнал в Малое. Поискал да си върнс
властта от Мопс, но той отказал Тогава лва-
матз влезли в бой. в който загинали.
АМФИОН (гр.). Син на Зевс и Ангиопа.
брат близкая на Зет Роден в Елефтера. Бе-
отия. и оше при раждането си бил изоста-
вен с брат си в планината от чичо им Лик
Даете бсбета били намерени и прибрани от
един овчар, който ги отглелал Зет се отдал
на бойни изкуства н на занимания, конто
изнсквалн физически труд: борба. земсдс-
лне. животновълство, токато брат му. кой-
то получил от Хсрмес лира, се посветил на
музикзта Двамата младежи често се сърев-
новали в това кой е по-добър в занимання-
га си Амфион. който бит по-добър по ха-
рактер от брат си. често му отсткивал. до-
ри ло степей да се откажс от музнката Май-
ка им Антнопа била пленница на чичо нм
Лик. а жена му Дирка се отнасяла с нея ка-
то с робиия. защото я ревнувала заради кра-
сотата й. Но една нош веригнтс. с конто ви-
за вързанз. като по чудо паднали и тя се
добрала, без никой да я вили, до колибата.
където били синовете и Те я познали и от-
мъстили за нея. като убили Лик и жена му
Отмъщснисто към Дирка било страшно: те
я завързали жива на бик, който я размазал
върху скалите След това двамата брагя се
възцарнли в Тива на мястото на Лик Те об-
г ради л и града с крепостца стена Зет пре-
насял камт.ните на гърба си. а Амфиои ги
гакрспял върху него със струните на пира-
та си По-късно Амфион сс оженил та Нио-
ба. дъщерята на Тантал (виж Нноба). Спо-
ред някои автори той бил убит от Аполон
одновременно с лецата си Според други по-
гулял и се опитал ца разруши храм на Ало-
зой Тогава богът го пронизал със стрела.
АМФИСТЕН (гр.). Лакелемонсц, внук на
Агис и син на Амфикъл Имал син Ирб. чи-
ито две деца. Астрабак и Алопек. намерили
статуята на Артемида Ортия Заради това.
чс са видели свсшсната статуя, те полу пели
Статуята на Артемида била загубена отдав-
на (казват, че това била статуята. която
Орест и Ифигения дичехли от Таврил»^ —ЛЗ-
АМФИКТИОН / АМФИСТЕН
АМФИ IРИОН / АНАКСАГОР
Двстс деца и намерили скрита в храсталаци-
тс Точно пред тази статуя всяка година би-
ели до кръв с камшнци младше спарганци
АМФИ ГРИОН (гр.). Син на Алкей, иар на
Тнринт. и дъшерята на Пелопе Асти дамся
(внж габл. 2 и 31). Взел участие във войната
между чичо си Елсктрион и нсговия пле-
менник Птсрслай: Елсктрион царувал в
Микена. а Птсрслай предявнл претеииии
към властта като наследник на Местор.
един от братята на Елсктрион. Синовстс на
Птерслан нрнстигнали начело на армнята
на жителите на остров Тафос. опустошили
Миксна и отвлекли стада г а на Елсктрион
В битката эагинали всички снновс на Елск-
трион и на Птсрслай. с нтключенне на един
от всяко семейство - Ликнмний от първите
и Еверсе от вторите. Тафос цн успели да и з-
бягат със стадата, конто поверили на царя
на Елида Поликсен Но Амфитрион го убе-
дил да му ги върне срсшу откуп и ги от-
карал в Миксна За да отмъсти ла смъртта
на синовстс си. Етектрион решил да тръг-
не на война срешу Птсрслай и народа му.
тслсбоитс. Докато отсъствал. той поверил
царството и дъшеря си Алкмена на Амфит-
рион, като Амфитрион се заплел да пати
честта на девойката до ътврьшаттсто на ба-
ша и Но Елсктрион нс заминал на война,
както искал Когато Амфитрион прибирал
открадлатите стада, едва крана се разлуду-
вала и та да я спре. Амфитрион хвърлил
върху главата и тоягата си Тя сс ударила в
рогата и. отскочила, ударила Елсктрион и го
убила Стснсл. владстслят на Аргос, кому-
то била подчинена и Миксна. сс възползвал
от това и прогонял Амфитрион. Той избя-
гал заедно с Алкмена н Ликнмний в Тива.
където бнл прсчистсн та убийството от цар
Крсон Но таради клствата си не можел да
се ожени та Алкмена. Тя нс искала да станс
иегова жена, докато нс отмъсти та смъртта
на братята си Така чс Амфитрион трябва-
ло да се опълчи срсшу Птсрслай и телсбои-
те Той помолил Крсон за помош. конто нс
му откатал, но поставил условнсто Амфит-
рион да избавн Тива от една лисица, която
опустошавала страната му Тсвмсската ли-
сица не можела да бъде стигната. когато бя-
гала. Тогава Амфитрион поиска.') кучею на
Кефал. коего било родсно в Крит и можсло
да настигнс всяко прсслсдвано животно. Ло-
вът залочнал и щял да бъде бсткрасн. зато-
ва Зевс, м да уважи воля та на Съдбата и ед-
повременно с това да намсри изход от си-
туацию. превърнал двстс животнн в ка-
менки статуи.
Като нзпълнил задачата, поставсна му от
Крсон. Амфитрион получил като сьюзннци
тиватшите в борбата му срешу тслсбоитс
С другите отряди (на Кефал, от Агика, Па-
нопея. от Фокида. Хслснос. на Арголнла и
на един сии на Персей) той опустошил ост-
ров Тафос Но тук се сблъскал с друга ма-
гия I рад Тафос нс можел да бъде превкг.
докато Птсрслай с жив. а нсговият живот
зависел от един элитен косъм в коса и му
Но дъшерята на Птсрслай Комсто. се
влюбила в Амфитрион и отскубнала фа-
талина косъм Птсрслай умрял. а Амфит-
рион завзел цялата земя на тслсбоитс След
това убил Комсто и сс върнал в Тива, iu-
товаре» с плячка По времс на отсъспшсго
му Зевс сс появил пред Алкмена в образа
на Амфитрион н получил това, коего преди
искал напразно (виж Алкмена и Херакъл)
Съшата нош Амфитрион сс върнал н от
него тя зачснала Ифнкъл, докато вече била
зачснала Херакъл от Зевс. Когато нсво.т-
ната невирност на жена му била разкрнтаот
жреца Тнрешй, Амфитрион първо поиски
да я накажс. но намесата на Зене му поорс-
чила (виж Алкмена) Амфитрион сс сдобрил
с жена си. отглсдал Херакъл и го научил да
управляю колесница Разканыт съшотака,
чс за да узнас кой с нсговият енн н кой на
Зевс, той пуснал в сгаята на децата две
големн змии Ифнкъл се уплатил, но Хера-
къл. който тогава бил на десет мссеца. г it
удушил. Така сс разкрил чонешкнят про-
изход на Ифнкъл и божест нения i на Хера-
къл (виж съшо Ифнкъл). Според друга
традиция двстс змии били изпратегш от
Хера По-късио, когато Херакъл проявит
жсстокия си нрав и убил учи геля сн во
мушка Линос, Амфш рнон, като сс боял да
не постнгнс съшого. ако сс иропиюпоегэ-
ви на момчсто, го изпратил да пасс крана
Там героят убил лъва. който нападал ста-
дата на Амфитрион в планината Китсрон
Амфитрион умрял, когато заодно с Херакъл
и жителите на Тива участвал в битка срешу
жителите на съседния град Орхомсн (ин*
съшо Ергин и Херакъл).
АМФИТРИТА (гр.). Царица на Морето.
което обгражда Света. Тя принадлежи към
перейдите - дыцерите на Нерен н Дорнда
Един ден. докато тагшували блнмз до ост-
ров Наксос, Посейдон я вндял н я отвлякъл.
Разказват съшо. чс той отдавна бил плгобен
в нея. но девойката от цсломъдрнс му отзз-
зала и сс скрпла в дт.лопните на Океана, да-
леч зад Колоните на Херакъл. Делфишне я
намерили и от.пронолена от голяма свита, я
отвели при бога на морето. коню сс оже-
нил за нея Катосыгруга на Посейдон тяиг-
расла сына га роля, каквато имала Хера ло
Зевс и Персефона до бога на мъртвигс Мес-
то я представят обкръжена от многобройна
свита от морски божества.
АНАКСАГОР (гр.).Син на Мсганенг. спи
на Прет и цар на Аргос, когото наследил
(виж табл 36). Спорен традиция, достатка-
ла до нас чрез трудовете на Павзаний и Ди-
одор. аргоските жени били обхвана иг масо-
во от лудост при нсговото царуваие. а нс
при това на дядо му Прет Те били излеку-
ванн от Мслампус (виж това име) Като от-
плата Анаксагор му дал одна грета от свое-
то царство, една грета дал на брат му Би-
ант и една трста залазил за себе сн Него-
вите наследници. анаксагоридите. царували
при тезн условия ло сина на Стснсл. Кила-
раб. който отново обсдинил цялото царст-
во на Аргос, зашото послсдният наследник
на Мелампус - Амфилох (виж Амфилох). нс
се върнал след войната в Троя Послсдният
наследник пък на Тоант, Кианип. син на Еги-
алей (а според други ан гори негов породен
брат (виж габл 11. нямал деца Килараб съ-
що не оставил наследници и сипы на Ага-
мемнон. Орест, завладял Аргос одновре-
менно със Спарта (виж Орест).
АНАКСАРЕТА (гр.). Млада дсвойка от
Крит, която принадлежала към благородни-
чсскн род. произлнзаш от Тевкер. основате-
ля на Саламин в Кштьр Младеж от остро-
ва на име Ифнс бил безнадеждно влюбен в
нся. но тя не огвръшала на любовта му и
се отиасяла жестоко към него. От отчаяние
Ифис се обесил на поргата й Когато цере-
моннята мннавала под прозорсца и. )Я по-
искала да гледа погрсбението. но не от мъ-
ка. а от любопитство заради големня брой
хора, конто били дошли, и оплакваннята на
целия град, развълнуван от съдбата на мла-
дежа Но Афродита, разгневена ог жесто-
кости и, я лревърнала в каменка статуя
точно в момента, когато се навеждала от
проторена Тази статуя, наречена Венера
Prosptcicns (Венера, която гледа напрел),
била поставсна в храм в Саламин
АНДРОГЕЙ (гр.). Сии на критския цар Ми-
нос и Пасифая (виж габл. 28) Той имал за-
бележителни способности в атлстачсскитс
игри Участвал в състезанията, opi аиизира-
нн от Егей в Атина Победил всичкитс си кон-
курента От завист Егей го изпратил да сс
бис с бика в Маратон, който опустошавал
областта Там Андрогей загинал Според
други автори след победите си в Атина Анд-
рогей, на път за игрите в Тива. бил нападнат
от съперницитс му и убит Когато новинага
за смъртта му достнгнала до Минос. той
принасял жертва на боговете на остров Па-
рос. Без да прекъева празника. царят поис-
кал да изразн скръбта сн. свалил от главата
си царската корона н така спрял вссслата му-
тика на ритуалнитс флейта. По този начин
сс родил ритуалът на Парос, при който по
времс на жертвонрнношенията в чссг на Гра-
циитс (зашото тогава чсствали тях) няма
вен ни от цветя и музнка на флейта След ка-
то празникът снършил, Минос събрал фло-
та и тръгнал срещу Атина Първоначално
завзел Мегара, разположена в залива на Са-
ламин. която била ключът към Атака Той
завзел града породи предатслството на дъ-
щерята на цар Низ Скипа (виж това име)
След това продължил похода си към Атина.
Но войната сс проточила. Тъй като искал да
приключи но-бързо. Минос помолил Зеве да
ОГМ1.СТИ >а него на атанянше и върху града
се отоварили глад и мор След като напраз-
но принасялн в жертва много девици. ати-
няните се допитали до оракул, който им от-
говорил. чс за да сс озърваг от тази у част,
трябва да дадат на Минос каквото нм поис-
ка, Царят им наложил кръвен данък - всяка
година грябвало да пращат седем млалежн
и седем девойки без оръжие за храна на чу-
довищния син на Пасифая Минотавър Те-
зей освободил Агика от данъка
Според стара традиция Андрогей бил съжн-
вен от Асклепий, но вероятно става въпрос
за обърквансю му с Главк (виж Главк. 5).
Андрогей имал двама снновс. Алкей и Сте-
пей, конто се заселили в Парос с чичовците
си. синовете на Минос и на Парня, (виж Не-
фалион).
АНДРОКЪЛ (гр.). Син на Кодрос, вожд на
йонийскитс заселннци. конто изгонит и лс-
легитс и кариините, наотаннлн се в облас-
тите край Ефес Смятан е за осиовазсл на
града с зова име Той завладял и остров Са-
мос. По повод на възннквансто на град
Ефес ражазваг, че един оракул прсдсканот
на заселнициге. че мястото на бьдешня
град ще им бъде посочено от един глиган и
една риба Една вечер, когато прнготвяли
вечерята, от огъня изскочила риба заедно
със заленен за нея вылей и подпалила един
храст. От храста излятьл глиган. който бил
убит от Андрокъл Разбрал. чс това всыц-
ноот било прсдсказаннсго на оракула, Анд-
рокъл иэДНГНаЛ града на това място.
АНДРОМАХА (гр.). Дъщеря на царя на ми-
шйския град Тина Естаон. който бил опус-
тошен от Ахил преди началото на дсветага
година от войната в Троя (виж Ахил). Съп-
руга на Хсктор и снаха на Приам Андрома-
ха загубила баша сн и седемте си брагя. ко-
нто били убита от Ахил. От Хсктор имала
един-сдинствен син, Аотианакс След смърт-
та на мъжа си и падансто на Троя Андрома-
ха била дадсна на Неоптолсм. сина на Ахил
След като според никои автори убит сина й
(други смятат. че го оставил жив), той от-
вел Андромаха в робство в Епир. където ца-
рувал. Тук Андромаха му родила трнма си-
ноне: Молос. Писл и Пергам Неоптолем бил
убит в Делфи, където отингъл да се допита
до оракула Умирайкн, той завещал на брага
на Хсктор - Хелен, когото бил отвел със се-
бе сн в Епир. царството и жена сн.
По нреме на пътувансто на Еней в Епир Ан-
дромаха царувала заедно с Хелен След ка-
то той умрял. тя оташла със сина сн Пер-
гам в Мизия. където той основал град,
кръетен на нсгово име - Персам Легенди-
гс я описват като висока тъмнокоса жена с
властен вид
АНДРОМЕДА (гр ). Дъшеря на Кефей. ца-
ря на Етиопня. и на Касиопея Майка и пре-
гсиднрала. чс с по-хубава от нсрсндитс
Разгневени. те поискали от Посейдон да я
i
о
-
=
<
35
34
<
х
ш
X
W
<
X
X
<
=
X
<
накажс за тачи обила За да им угоди. По-
сейдон изпрагил прахом, който опустошит
страната на Кефей Оракулы на Амон пред-
рекал. че Етнолия ще сс спаси от тати на-
паст. ако пожертват дъшерята на Каснопся
та урана на чудовнщето Егмопциге убеди-
ли Кефей да извърши жертвопрнношсние-
то и та да изпълнм желанието на боговсте,
царят приковал дъшеря си та една скала На
връшане от битката с Горгона Персей я ви-
дят и сс влюбил в нея Той обещал на Ке-
фей да спаси дъшеря му. ако му я ладе та
жена Кефей се съгласнл Персей убил чу-
довишето и се оженит та Андромеда Тога-
ва Финей, брат на Кефей и годеник на де-
войката. негова племеннниа, организирал
таговор срешу Персей Но той го разкрнл н
обърнал срешу враговсте си глава та на Гор-
гона. която гн превърнала в камънн Пер-
сей отвел Андромеда в Аргос, след това в
Тиринт Там тя му родила много еннове и
едва дъшеря ( внж табл 31)
Съшсствува и една рашюнхлнетична интер-
претация на легендата. разказана от Конон
Кефей царувал нал страна, която по-късно
щели да нарскат Финикия, но по негово вре-
ме сс нарнчала Йопс. на имсто на град Ио-
ле. ратположен на брега Царството му се
простирхто от Средитемноморието до араб-
ските страни и до Чсрвсно море Кефей имал
много красива дъшеря. Андромеда, която
била ухажвана от Феникс, споним на Фини-
кия. и от чичо си Финей. брат на Кефей След
много колебания Кефей решил да даде дъ-
шеря си за жена на Феникс, но нс искал брат
му ла разберс, че му отказва Затова симу-
лирал стгвтичанс Щели да я отвлекат or маз-
ко островчс. на косто тя правела жертвоп-
риношение на Афродита Така и направил
Феникс, който присгигнал на кораб. наречен
..КиТ' Но Андромеда, която нс знаела. чс
става въпрос за инсценировка заради чичо
и. крещяла и пикала за помош Персей, си-
нът на Даная, минавал случайно оттам Той
видял девойката. която отвличхж и ведиа-
га се влюбил в нея Понесъл се напрел, блъс-
нал кораба. моряците се вцепснилн от учуд-
ване, а той грабнал Андромеда Оженил се
за нея и царувал спокойно в Аргос.
АНИЙ (гр.). Син на Аполон. царувал в Де-
лос по време на нойната с Троя Майка му
сс казвала Рео (нар) и чрез баша сн Стафнл
(грозд) пронзхождала от Дионис Когато
Стафил за беля зал. чс дъшеря му е брсмсниа,
помис.тил. че башзга нс е Аполон. а никой
простосмъртен Затворил я в сандък ня пус-
кал в морето Санпъкът бил и 1хвт.рлен на
остров Евбея Когато детето се родило. Ало-
лон го пренесъл с майка му на свешсния ос-
тров Делос, където му дал властта и го на-
дарил с пророчсска дарба (виж съшо Рео)
От Дорипа Аний имал три пъшери. нарича-
ни Лозаркзгге: Елаида. Спермо и Ойно, чии-
то имена означавхти масло, жито и вино
Триге дсвойки получили от своя дядо Дио-
нис способността да иэвличат от зсмята
масло, жито и вино. Разказваз. че баша им
ги претил в помош на грьцката армия, три-
нала на война срсшу Троя, защото знаел по-
ради пророческата си дарба. чс тази война
ше трас десет години Първоначално гър-
шггс отказали помошта на зрите девойки,
но тъй като война га сс проточила. Агамем-
нон изпрагил Одиссй и Менелай да гн из-
мерят в Делос н да им поверят гриж.зта м
изхранване на войскэта Тс сс съгласнли ш
драго сьрце. но скоро се изморили и избя-
г ал и Преслсдвани от гърнитс, помол или
Дионис да ги защити, и гой ги превърнал в
гълъби. Ето зашо на остров Делос било
забранено да сс убиват гълъби.
Легендата за Аний нс фнгурнра в Омирови-
тс посми Тя се появява в Цнклнчнитс пос-
ми и сс развива през слинистичната епоха
За Аний. баша на Лавиния, виж това име
АННА НЕРЕНА (лат.). Много древна
римска богиня, почитана в свешена гора,
разположена на север от Рим. край Флами-
ниановия път Представят я като сгара же-
на. По врсме па оттсглянето на плсбеите в
Свешена га плаиина храната нс достигала и
тя всеки дси правела сладкиши, които про-
давала на народа и гака го спасила от глад.
С това заслуэкила божественн почести, ко-
гато политнчсскитс размирнш! прссганалн
и плсбсът сс върнхл в Рим.
Спорсд друга традиция Анна бита сестра на
царица Дидона (внж Енсй). След самоу-
бийството й Картагсн бил завладян от мес-
тннтс жители, прсдвождани от Ярба (виж
това имс) н Анна била принудена да нзбяга
Първо намерила убежите при царя на Ме-
лится. остров по крайбрежисто на Африка
Но Пигмалион, царяг на Сирия, дошъл да
иска да му прсдадат бегьлката Тя напуска-
ла острова с кораб, но била застигната от
буря и изхвърлена на брега на Лациум По
това време Енсй царувал в града на Лаврсн-
тиите и точно тук попаднхта младата жена
Енсй се разхождал на брега на морето.
придружен от приятеля си Ахат, който раз-
познал Анна Еней я приел със сълзн на очи.
оплакал тьжната съдба на Дндона и я нас-
тупил в дворсца си Но това нс сс харссало
на жената на Енсй Лавиния. която нс глода-
ла с добро око на нея като свидстсл на ми-
налото на мъжа и. Сън предупредил Анна
да сс пази от клопките на Лавиния и през
ношта тя нзбягхла от диореца Бродсша в
нощта. тя срешнала бога на съеедната ре-
ка. Нумиций. който я завлякъл в леглотоси
Но хората на Енсй започналн да търсяг бе-
гълката. Те проследили стьпките н до брега
на рската. Тук следите изчезвали И доказо
се чудсли накъдс да вървят. от реката сс по-
явила причудлива форма, която им казала,
че Анна е станала нимфа, а нового и имс -
Персна. означивало вечност. Радостни, слу-
36
гите на Еней се пръсналн из полита и пял
дек празнувагзи и се веселили Така било
поставено началото на ежегодник празник
на Анна Псрсиа
Като остаряла. Анна била набрана от Марс
за посредник между него и Минерва Марс
обнчал богинята. но целомъдрената Минер-
ва отблъеквала ухажванията му Тогава той
решил да поверн на стара га Анна традини-
онната роля на сватовиииа Тъй като смята-
ла. чс задачата и с иевъзможна, старнцата
дала на бога лъжлива надежда и нан-накрая
оргаззизирала нощна срсша. на която вмес-
то Минерва отишла тя Когато богът бил
въведсн и брачната стая, тя влигнала воала.
който криел линето й. и Марс познал стара-
га жена, която се подиграла с него с груби
думи С това се обясняват неприличннте
песни, конто сс псят на празнззка на Анна
АНТЕЙ (гр). Великан, син на Посейдон
и Гея. Той живеел в Ливия и предзззвиквал
всички чужденин да се бият с него След ка-
то ги победил, ги убивал и украсявал с од-
раната им кожа храма на баша си. Антей
бил непобедим, шом сс докоснсл до манка
си (зсмята). Но като минавал през Либня.
за да тьреи златиитс ябълки. Хсракъл вля-
т1.л в двубой с него, вдигнал го на раменс-
тс сн и го задушил (виж съшо Тинга)
2. Младсж от нареки род от Халикарнас.
взет за заложник в двора на тирана на Ми-
лет Фобий. Жената на царя Клсобоя (някои
автори я наричат и Филсхма) сс влюбила в
него. Но младежът нс отвърпал на чувства-
та й. Непрекьенато си търссл извинение Ту
казвал. чс го с страх да нс бъдат разкрити,
ту говорсл за уважение към гостопрнсмст-
вото на Фобий Тогава Клеобоя решила да
си отмъсти и да го погуби. Хвърлила в дъл-
бок кладенец златна купа и помочила Ан-
тей да я и звали Когато стигнал дъното, гя
хвърлила вз>рху него голям камък. който го
премазал. Когато разбралз. чс го с убила,
все оше влюбена в него, тя сс обссила (внж
сыне Фрззгий).
АНТЕНОР (гр.). Стар троянски вожд. лру-
гар и съвстник на старик Приам Преди из-
бухването на Троянската война бил евързан
с приятслство с някои от гръикитс вождо-
вс. на които дори гостувал Преди обсадата
приел Менелай и Одиссй. дошли като пар-
ламентьори, за да уредят конфликта мирно
(виж Менелай) В ..Илиада" с описан как да-
вя съвсти за умсрсност иа троянннте При-
върженик на мирннтс решения, той сс оли-
тал да урсди двубой между Парис и Мене-
лай По време на ззревземането на Троя един
от синовеге му, Ликаон. бил ранен Описей
го распознал и го превел през грьцката ар-
мия. като го скрил на еззгурио мясю заедно
с брат му Главк По време на опустошсние-
го на града гършгтс сложили лсопардова ко-
жа на вратата на къшата му. за да показва.
чс нс трябва да вли злт в нея
С развитисто на троянския никъл образы
на Антенор се промсня: той сс превръша в
изменник на родинага сн. който отваря
вратите на дьрвения кон на грънкитс войни-
1Ш. скрити вътрс Антенор с предст-авсн като
прародитсл на венстите, нассляваши до-
лината на По. След превземането на Троя
гой тръгнал към Тракия. придружен от
синовеге си. и оттам продължил към Се-
верна Италия
АНТ ЕЯ (гр.), (виж Стсиебоя)
АНТ ИТОНА (гр.). I Дъшеря на Едип. сес-
тра на Йемена. Полннсйк и Етеокъл (виж
Един, габл. 29). Пай-древните легенди по-
сочват за нейна майка Еврнгания. лз.шеря-
та на царя на флегийшгге. народ от Беотия
Но в по-известните посми (сьздадени след
трагедиите) тя с дъшеря на Йокаста и с
плод на кръвосмсшснието на Едип със соб-
ствената му майка Едип. разбрал за прсс-
тъпленнята си от предсказаннето на Тире-
зий. се ослепил сам и заминал в добровол-
но изгнание извз.н Тива Той просел по пъ-
тишата, а Антигона го придружавала Стиг-
нали чак до Колон, в Атика. където Едип
умрял След смъртта на баша си Антигона
се върнала в Тина, при сестра сн Йемена
Гук я очаквало ново изпнтание Във война-
та на Ссдсмте срешу Тива братята и Етсо-
къл и Полинейк участззали в двата противо-
положни лагера - Етеокъл на страната на
гнваиската армия, а Полннсйк на страна-
га на гърнитс По врсме на битките. които
сс водсли пред портите на Тива. двамата сс
убили взаимно Креон. чичо на двамата
младежи и девойката. организирал гържсс-
гвено погребение на Етеокъл. по забранил
да погрсбат Полинейк. тъй като сс бил срс-
шу родинага си Антигона нс се подчинила
на заповедта. Присмайкзз за свешен дълг.
наложен от боговсте и нсписаните законзз.
погребсннсто на мъртвите и най-нечс на
близкитс роднззни. тя престъпила заззоззеп-
га на Креон и поръсияа върху трупа на По-
линеззк шепа пръст. ритуален жест, доста-
гъчен. за да сс нзгп.лнн религиозного залаял-
жение Зарадн този акт на мнлосг тя била
наказана със смърт от Креон и зазндазза жи-
ва в семсйнага гробница Тук се обссила, а
годеникъг и Хемозз, синът на Креон. сс про-
низал с меча си над мъртвото и гяло Же-
ната на Креон Евридика на свой реп се са-
моубнла от мъка
2 В легсндитс сс разказва за оше една
Антигона, сестра на Приам, която сс от-
личавала с голямата си красота Горда с
прекрасната сн коса, тя се хвалсла. чс ззей-
ната с по-хубава от таззз на Хера Разгнс-
вената богиня превърнала косата на де-
войката зз змии Боговсте обаче сс смилили
нал нея и я преобразили зз шъркел. голям
враз иа змниге
АНТИКЛЕЯ (гр.). Майка на Одиссй зз съп-
руга на Ласрг Дъшеря на Автолик. най-хзп-
АНТЕЙ/АНТИКЛЕЯ
37
рия сред кората (внж табл 35) Тъй като Ав-
толив откраднал добигък от Сизиф. той
отншъл при него, та да сн върне своего. До-
като Сизиф бил гост на Автолнк. Антиклея
му сс отдала тайно, преди да се омъжн за
Лаерт. Ето зато понякога смятат Описей за
син на Сизиф По време на отсъствнето на
Одисей Антиклея, изтошена от очакването
и разкъсвана от мъка. се самоубнла.
АНТИЛОХ (гр.). Син на Нестор, когото
прндружил в Троянската война. Бърз като
вятьр и много красив, след Патрокъл Ахил
обичал най-много него Именно той съоб-
щнл на героя за смъртта на Патрокъл и за-
едно го оплакали Скоро след това Антилох
бил убит - или от ръката на Мсмнон. син на
Аврора (Еос). или от тази на Хсктор, или
едновременно с Ахил от стрела на Парис
Една от легендите разказва как Антилох се
притекъл на помош на баща си. остамал без-
мощен срещу многобройиия враг Той го зак-
рил с тялото сн, но спасявайкн баща си. бил
убит. Пепелта му била поставена редом до
тази на Патрокъл и Ахил. В задгробния си
живот на Бслия остров тримата герои про-
дължилн битките и празнишгге (виж Ахил).
АНТИНОЙ (гр.). Прсдводител на прстсн-
дентите за трона на Описей, които в нсгово
отсъствис завладели двореца му и искази да
се оженят на Пенелопа Отличавал сс с
жестокост. надменност. гордсливост и твър-
дост. Опитал да убие Телемах, заедно със
съучастниците си разграбил имуществото
на Одисей. обиждал Евмей. когато старият
свинар въвсл Одисей в двореца. настрой вал
просяка Ирос срещу Одисей. когото не
успял да познас. и най-накрая бил убит от
стрелата на Одисей в сцената на Разпоз-
иаааието точно когато поднасял чаша вино
към устата сн. Оттук ндва и изразът .Дълъг
е пътят на чашата до устата'* (внж също
Калхант).
АНТИНОЯ (гр.). I. Едиа от дъщернте на
Кефей от Майз инея По съветите на оракул
тръгнала след една змия и отвела жителите
на Мангинся до мястото. където построили
нов град, на брега на рскичката Офис (на
гръцки „офис" означава змия).
2. Според някои автори една от дъщеритс
на Пелий. След неводного убийство на ба-
ща си (виж Пелий и Медея), изпълнена с
ужас, тя избягала в Аркадия Гробът й бил
близо до Мантинея
АНТИОПА (гр.). Едиа от дъщеритс на рсч-
ния бог Азол, а според други легенди на ти-
вансца Ннктей (виж табл. 25) Била много
красива и в нея се влюбил Тевс, който. взел
образа на сатир, я обладал Тя родила двама
братя близнаци - Амфион и Зет Преди раж-
дането на децата си избягала от къщи. за-
щото се страху вала от гнева на баща си. и
се скрнла при царя на Сикион. Епопсй (виж
Ламедон) Отчаян от бягството на дъшеря
си. Никтей се самоубил. но преди да умре.
завещал на брат си Лик да отмъсти Лик на-
паднал Сикион и го превзел. убил Епопсй и
отвел Антиопа като пленница в Тива По пъ-
тя от Сикион към Тива тя родила дветс си
деца. И зоставсни в планниата по заповсл на
чичо им Лик. тс били намсрснн от овчари
(внж Амфион) В Тива Лик и жена му Дирка
нзмъчвалн Антиопа Но една нот вернгите.
с които била вързана. паднали от само себе
си и тя избягала в колибата. където живее-
ли децата й В началото тс нс я познали, и
дори я предазн на Дирка, която дошла да я
търси Тогава овчарят. който ги бил отгле-
дал. им казал, чс това с майка им Тс ведиа-
। а я освободили и отмъстнли на Эст и Дир-
ка. После Антиопа била наказана с лудост
от Дионис, който бил разгневен от смъртта
на Дирка, и започнала да броди из цяла Гър-
ция до дсня. в който била излекувана и се
омъжила за Фок (виж това нмс) Внж и дру-
ги варианти на легендата на името Лик
АНТИОХ (гр.). Син на Херакъл. прароди-
тел на Хипотес (виж Филант. 3 и 4).
АНХЕМОЛ (лат.). Син на Регий, цар на
италийским народ на марувиитс Бил лю-
бовник на машехата си Касперия Когаго
Регий разбрал за това. поискал да убие си-
на си. но той нзбягал и сс скрнл при Дав-
ний. баща на Турн Той сс бил на иегова
страна по време на войната с Енсй и умрял
с оръжис в ръка.
АНХИЗ (гр.). Баща на Енсй. син на Каппс
и Темиста (виж табл. 7). В него се влюбила
Афродита, която го виляла, докато пасм
стадата си на планнна га Ида. близо до Троя
За ла го накара да сс влюби в нея, тя му се
явила като дъщерята на царя на Фригия.
Отрея. отвлечена от Хермсс и прснссена до
Ида. Така му сс отдала По-късно разкрила
на Анхиз коя е и му предрекла, че и»с му ро-
ди син. но той не трябвало да казна на нико-
го. че синът му с от богиня, защото ако Зевс
разберял. щял да убие детето с мълння Но
на един празник Анхиз пил много и се
похвалил с любовта си Зевс веднага го
наказал, като с удар на мьлния го направил
куц. а според други автори му отнел зрени-
ето. На Анхиз приписват бащинството на
Лири.
Елин ден. когато Зевс бил извратил на Трос
божествените си коне, Анхиз тайно довел
своите кобили и ги заплоднл от жребцигс
Те родили шест жребчета, от които той дал
две на Енсй
Далечна традиция приписва на Анхиз емзф-
тна съпрута, наречена Ериопнда. от която
имал много дъщери. най-голямата от кон-
го се наричала Хиподамся (внж Еней).
Когато Троя била превзета. Енсй спаснл ба-
ша сн от пожара и кланегата и той станал
иегов спътник в пътуваннята му. Мястото на
смъртта на Анхиз (той бнл на 80 годинн при
тръгването им от Троя) с различно според
различимте автори Тс посочват гроба му ту
38
в Ида. където на мла ди ни лас ял стадата си.
ту на полуостров Палена, в Македония, ту
в Аркадия, в Епир, и Южна Италия, в Сици-
лия. Спорен Вергилий Енсй урсдил в иего-
ва мест погребалните игри. конто са в осно-
вала на Троянскитс игри. чсствани в Рим чак
до спохата на Импсрияга Според други Ан-
хиз живял чак до пристигансто на Енсй в
Лациум. по време на войната с Мсзенцнй
(виж също Егест).
АНХУР (гр.). Син на Мидас и пар на Фри-
гия Тъй като до столицата сс отворила
дълбока пропаст, която заплашвала да по-
гълне града. Анхур политал оракула как
може да сложи край на опасности. Ораку-
лы отговорил, чс зрябва да хвърли в про-
ластта най-скъпото си нещо. Злато и нами*
та били хвърлени в пропас па. но напрас-
но Накрая Анхур скочил сам Пропастга
веднага сс затворила.
АПИС (гр.). В произвсдснията на Аполо-
дор Апис с син на Форонсй. конто пък с син
на Инах Майка му с нимфата Тслсдика. Той
наследил от баща си властта върху иял
Пслопонсс. който след смъртта му тапоч-
нал да сс нарича Алия Управлявал като ти-
ран и бил убит Според някои от Етол дал
името си на Етолия, според други от Телк-
сион и Тс л х ис След смъртта сн бил божес-
твен и почитан под името Сарапис. За
смъртта му отмъстил Аргос. Според Есхил
Апис бил ясновидец лсчитсл. син на Апо-
лон. дошъл да прсчисти Пслопонсс. Според
всрсията на Павтаиий Алис бил син на Тел-
хис от Снкион и баща на Тслкснон (внж
табл. 22) Както в предпишите предания,
той управлявал Пслопонсс
АПОЛОН (гр.). Бог от второго олимпийс-
ко поколение, син на Зсвс и Лето, брат на
богинята Артемида В ревността си Хера
лрсслсдвала Лето по цялата темя Уморена
да броди. Лето потъренла място, където да
роди децата сн. но цялата темя отказвала да
й го дадс. боейки сс от гнева на Хера Един-
ствено плаващият пуст остров Ортигия
(или Астсрня) се съгласнл да даде убежище
на нещастницата Тук сс родил Аполон
Признателен, той закрепил острова в цен-
търа на гръцкия свят н го нарскъл Делос,
„блсстящия". Тук. под единствсното дьрво
- една палма. девет дни и левст нощи Лею
очаквала освобождавансто сн от бремен-
ността Хера задържала при себе сн на
Олимп Илития, богинята. която присъства-
ла на щастлнвнтс раждания Всички боги-
ни. в това число и Атина. били кран Лето,
но нс можсли да направят нито без съгла-
систо на Хера Накрая решили да изпратят
при нея Ирида Тя трябвало да смскчи гне-
ва й с огърлица от злато и ксхлибар, дебела
девет лакътя. и ла я ломали да освободи Ле-
то, На тази цена Хера сс съгласнла Италия
да слезе от Олимп Лето заставала на коле-
не под палмата и на бял свят първо сс поя-
вила Артемида, след това с нейна помощ и
Аполон В момента, в който сс родил бо-
гът. в небето над острова сс появнли светс-
ки лебеди, като направили ссдсм обиколки,
тъй като бил ссдмият ден от месяца. Зевс
веднага пратил подаръци на сина си - знат-
на митра, лира и колесница, теглена от ле-
беди. След това му заповядал да отидс в
Делфи Но лсбсдите първо отвели Аполон
в страната си. на брега на Оксана, отвъд
Страната на Северния вятьр, при хипербо-
рейците. където небето вииаги било ясно.
Те създали в негова чсст култ, който нспрс-
къснато чествали. Тук богът останал една
година, за да приема почестатс на хипербо-
рейшгге, след това сс върнал в Гърция и
прис сигнал в Делфи в средата на лятото,
сред празнснства и песни Дори Природата
празнувала в иегова чсст; шуршпе и славе-
итс псели. изворитс били по-бне гри Отто-
гава в Делфи всяко лято чествали присти-
гането на бога
В Делфи Аполон убил със стрелитс сн
змей, нарнчан Питон или Дслфиней. който
пазел старою святилище на Темида. но и
непрестанно разорявал околиостта, размы-
вал изворнте. отвлнчал стада и селяии,
опустошавал плодородната равнина на ре-
ка Криса и плашел нимфитс Чудоиището
било нимало от Земяза. Разказват. че Хера
му била заповядхта да прсследва Лето, до-
като била временна с Аполон и Артемида
Аполон освободил страната от него, но ка-
то спомсн за подвига сн (или за да успокой
чудовишето след смъртта му) основал в ие-
гова памет погребалнн игри. наречени Пи-
тайски иг ри. чсствани в Делфи След тона
направил свстилищсто на Темида свое и ос-
ветил в храма трнножник. Триножникът с
един от символитс на Аполон, и именно
ссднала на трнножник Пития прави своите
предсказания Ж|ггслнтс на Делфн отпраз-
нували побсдата на бога н завзсмансто на
свстилищсто с триумфални песни За пър-
ви пы изпелн химии ..Пеан" в чсст на Апо-
лон Богът трябвало да отидс в Тесалия. в
долината Темпа, за да се пречиста от убийс-
гвото на змея На всеки оссм годики в Дел-
фи с гържествсн празник отбелязвали
убийствого на Питон и прсчистването на
Аполон По-късно Аполон трябвало да за-
щитава храма си от Хсракьл Гсроят бил до-
шъл да сс допита до оракула и гы< като Пи-
тия отказала да му даде отговор, той поис-
кал да ограби храма, да отнссе триножника
и да направи свой храм с оракул на друго
място. Аполон залочиал битка, но тя оста-
нала нсдовършена. тъй като Зевс разделил
опешите се (и двамата били нсгови синовс).
като хвьрлил между тях мълния. Но ораку-
лы останал в Делфи (виж Херакъл)
Аполон с представян като много красив бог
с дълги черни къдрици сы сникав отблясък.
като ивстовсте на тсмснугата Бил обичан
О
6
<
а.
Z
<
39
от много ннмфн и смъртни жени
Тага например той се влюбил в нимфата
Дафна, дъшеря на речння бог Пеней, в Теса-
ния Тази любое му била вдъхната та от-
минские от Ерос, на когото Аполон се бил
подыграл, докато се упражнявал да стрсля с
лък (това било оръжието. на което Аполон
нямал равен) Нимфата не отговорила на
чувствата му Тя побягнала в плаиинзтэ и тъй
като богът я прселедвал. в момента, когато
щял да я хване. тя помолила баша си да я
преобрази. за да се измъкне от прегръдката
на Аполон Баша и изпълнил молбата и я
превърнал в лаврово лръвче ( на грънки .даф-
не“). дървото. посветено на Аполон
От нимфата Кнрена имал син - полубога
Арнстей Имал любовни приключения и с
мутите, чнйто култ бил евързан с нсговия
Приписват му баишнството на корибанти-
те - демонн от свитата на Дионис, чиято
майка била Талия От Урания имал двама
синове - музикантзгге Орфей и Лин Според
други автори те били синове на Еагьр и му-
лата Калиона Едно от неговите най-извсс-
тни приключения е сиързаио с раждането на
Асклепии (виж това име). когато станал
жертва на неверността на Короннда Подоб-
но злополучие му сс случило и с Марпеса,
дъшерята на Евсн. Аполон обичал девойка-
та. ио тя била отвлечена от Идас. сина на
Афарей, в крилата колесница, подарък на
Идас от Посейдон Той отвел девойката в
Месена Тук Идас и Аполон се били, но Зевс
ги разделил. Марпеса получила правого да
иэбсрс с кого от двамата да бъде Тя избра-
ла смъртния, зашото се страхувала да нс
бъде иэоставена от Аполон. когато остарсе
И с Касандра. дъшерята на Приам. Аполон
не бил по-шастпив Той обичал девойката и
за да я прельсти, й обещал, че ще я научи
на пророческого изкуство Касандра прие-
ла уроците му и след като ги усвоила, му
отказала любовта си Аполон си отмъстил.
като и огне л дарбата да вдъхва доверие в
с войте предсказания. Ето зато никой не
вярвал на нещастната Касандра. колкого и
верни да били пророчествам и
Приблизитслно по същото времс Аполон
бнл обичан от Хскуба. майка на Касандра и
съпруга на Приам, която му родила син.
Троил В Колофон. Азия. Аполон имал син
от пророчииата Манто - гадателя Мопс,
който победил гръцкия прорииатсл Калхант
в състезаннс. което устроили след Троя ис-
кать война (виж Калхант) Пак в Азия Апо-
лон имал и друг син. Милет, от жена, нари-
чана Ария. Акакалнда или Акала (виж Ака-
калида). Той по-късно основал град Милет
В Гърция Аполон бил смятан за любовник
на Фтия, епоним на тесалийската облает със
същото име От любовта им се родили три
дсиа - Дор. Лаодок и Полипет, убити от
Етол И накрая от Рео имал сии Аний, кой-
то царувал в Делос (виж Аний)
На Аполон приписват и бащинството на Те-
нес, който бил убит от Ахил на остров Тс-
нсдос Нсговата емт.рт преди звикала ось-
шествянането на Съдбата. довело до смърт-
та на самня Ахил Като баша на Тенсс е со-
чен и Кнкън
Аполон не ограничавал любовла си само
към жените Той обичал и млади мъжс Hail-
известии са геронте Хиашшт и Кипарис, чн-
ято смърт или по-скоро метаморфоза (и
двамата сс превърнали в растения - първи-
ят в планннски крем, а иторият в кипарис)
наскърбнла дт.лбоко бога
Според легендите Аполон два пъзи нзтър-
пявал изпитания. като сс преврыцал в роб
на смъртни Първия път бил наказан заради
заговора му с Посейдон. Хера и Атина м
оковат Зевс в железин окови и да го окачэт
на небето (виж Егеон). След провала на за-
говора Аполон и Посейдон били прннудеин
да работяг за троянския цар Лаомсдон Тс
били натоварени да построят крспостнитс
стсни на града. Спорен някон предания оба-
чс само Посейдон работсл. докато Аполон
пазел стадата на царя в плаинната Ида
След като срокът изтекъл. Лаомсдон отка-
зал да плати на двамата богове уговорена-
та сума И тъй като тс протестнрии, той гн
заплатил, чс шс им отреже ушитс и те ги
продадс като роби Когато Аполон възвър-
нхл облика и енлата сн на бог, нзпра1ил сре-
щу Троя мор. който я опустошил (внж Хе-
зиона и Херакъл).
Легендата за Аполон като пастир се появя-
ва н в историята за неговото второ нзпи-
танис Когато синът му Асклепий, обучен от
кентавъра Хирон да лскува. придобил та-
кива умения, чс можел да възкрееява и
мъртъвци. Зевс го убил с мълння (виж Ас-
клепий). В скръбта си Аполон. който не
можел да отмъсти на Зевс, убил сз>с стрсли-
те си циклопите. конто правели мълннитс
За да го накажс, Зевс искал да го запрати в
Тартар, но по молба на Лето сс съгласнл да
смскчи наказание™ му и заловядал Аполон
да бъде роб на един смъртен за одна годика
Така Аполои отишъл в Тесалия при цар
Адмет и станал говелзр Благодарение на
него крзвитс ражлалн по две тсяста ед-
повременно и скоро областта процъфтяпа
(внж Алкеста)
Место описват Аполон като пастир на свои
собствсни стада Животнитс му били отк-
раднати от Хермсс. още пслсначс. което би-
ло доказателство за преждевременного му
съзряванс Аполон ги намерил в планинала
Килсна По малкият Хермес бнл изобретал
пирата и Аполон. очарован от това творе-
ние. оставил стадото си на Хермес в замя-
на на инструмента. След това Хермес съз-
дал флейтата Аполон я купил от него сре-
щу златсн жезъл и го обучил в изкуството
на предсказание™
Флейтата присъства в легендите за Аполон
и в история га за сатира Марсии. Той бил
син на Олимп Един ден намерил флейта,
эахвърлена от Лгина. която се «питала да
свирн на нся. но бьрзо сс откатала, когато
виляла как дсформира у с гаи и и придана на
лицето и неприятно нзражсннс Като чу.т
колко мелодични звуки и шава инструмен-
ты, Марсии прсдизвнкал Аполон на състс-
занис, като твърдял, чс евнри пи-добре на
своята флейта, отколкото богът па лнрата
си. Аполон победил и го одрал. след като
го закачнл на един бор.
На връх Парнас Аполон бнл прсдставян ка-
то бог на музнката и посзията. Там гой ръ-
ководел игритс на музите Неговите предс-
казания били в стихотворца форма и той
вдьхнонявал не само жрецитс, но и пос гите.
Поделил га ih функция с Дионне, по исгово-
то вдъхновенне се ра з.тнчавхю о г Диоииси
евото по своята умсрсност (виж Дионис).
Бог на предсказаписго и музнката, съшо и
на пастирнте. чиято страст към нимфи и
младеж и. превърналн се в цветя и дървега,
го евързват с раститслността и Прнродата.
Аполон бнл и бог-воин, способен с лъка и
стрслите си да тираны отдален, като сест-
ра сн Аргемида. бърза и лека смьрт Той
участвал с нея в убийството на децата на
Нноба, та да отмъсти та чсстта на Лего (виж
Ниоба) Прагнл на I ръикага армия, събра-
на пред Троя. мор. който да я обезкърии. за
да принудн Агамемнон да иърнс на жрена
му Хриз дъщеря му Хризеида. пленена от
гърцитс След тона убил циклопите. Питон
великана Титий. Участвал в Гигаитома.хня-
та на страната на олимпийскитс боговс. В
„Илиада" воюва на страната на троянците
срещу гърцитс Той предлазвал Парис в
бигкигс и на нсговата пряка или косвена на-
меса се дължала смъртта на Ахил.
На Аполон са посвстсни и някон животин
вълкът, конто понякога му припасяли в жер-
тва н чийто обрат на монетите с до нсговия,
еръндакът или кошутага. конго са свьрыни
с култа към Артемида Сред пищите лебе-
ды. чернена га каня, лсшояды, гарванът. по
чийто полет правели предскатания. Сред
морските животни дслфиггьт. чисто имс
напомня на Делфи, главния храм на Аполон
Лаврового дърво също сс евъртва с Аполон
Пития дъвче лавров лист по времс на про-
роческий сн транс.
Функциитс и снмволитс на Аполон са мно-
гобройни. Изучавансто им принадлежи по-
скоро на нсторнята на релш ни I с, от колко-
го на митологията Аполон постепенно ста-
ва бог на орфичсската религия и с нсговото
име с евързана цяла полумитпчна, полумо-
рална система, обещаваща спасение н вечен
живот на посвстснитс в нся (виж Загреб и
Орфей). Прсдставян е и като баща на Пнта-
гор, с чисто имс сс сньрзваз подобии докт-
рини. Аполон (и най-вече Аполон Хннсрбо-
рейски) с прсдставян като царуващ на Оо-
ровите на Блажснитс. ран на орфизма и на
нсопитагорсйството. Аполон с почитан ка-
то личеп покровител на Август, първия рим-
ски император Август приписка победага
при Акциум над Антонии и Клеопатра в 31
г пр. Хр на намссата на бога, а сред наро-
да сс разка звало. чс майката на Август Ан-
тия била забременяла с него, след като
прсспала една нощ в храма на Аполон. Ав-
густ построил върху Палатин храм на бога
и основал в нет она чсст специален култ. В
чсст на Аполон през 17 г. пр. Хр били под-
новенн Столстнитс игри (чествани на вески
сто години). на конто била нзпята Песен на
столстисто, съчннена от Хораций В този
хи.мн Аполон и сестра му Диана са боговс-
те - посредники между римския народ и
Юпитер Тепренасяг иразпросграняваг нс-
бесната благословив
АПРНАТ.А (гр.). Героиня от остров Лесбос,
в конто бил влгобен Трамбел, сины на Те-
ламон. Но тя не о|върнала на любовта му
Затова младежът решил да я отилече, дока-
то се разхождала с прислужничкитс си н
имение го на баша сн. Девойката оказала
съпрогива Тогава Трамбел я хвърлил в мо-
рето. Според някон тя се хвьрлила сама
Малко след гова небето наказало Трамбел
(внж гова н.ме).
АПСИРТ (гр.). Внж Аргонавги.
АРАХНА (гр.). Девойка от Лидия, чийто
баша Идмон. родом от Колофон, бил бояд-
жня Младата Арахна била много известна
ста: сръчността сн в тъкансто и бродсрията
Платовстс. конто тъчала и продирала, били
толкова красней, чс нимфнтс от съссдннтс
области идвали да нм сс възхишаваг Зара-
ди сръчността й считали. чс с ученичка на
Атина. богинята на гъкачкитс и шивачкитс
Арахна обачс искала таланты й да с само
ненн Тя прсдизвикала богиня!а на състеза-
ние В началото Атина сс появнла пред нся
в образа на старица и само я предупредила
да бъде по-скромиа. В противен случаи
грябвало да сс сграхува от гнева на боги-
нята Арахна й отвъриала само с обили То-
гам богинята сс разкрмла и състсзанисто
започнало Атина представила върху килим
дванадессттс боговс от Олимп в цялото им
величие И за да предупреди съпсрннцата
си. в чстиритс края поставила чстири спи-
года от трагичната участ на смъртни. осмо-
лили сс да преднзвикат боговете. Арахна
изброднрала върху платного сн скандалив
любовни истории на боговетс. Зевс и Евро-
па. Зевс и Даная и т. н Рабогата й била
блестяща, ио разгневената Атина я разкъ-
сала и ударила съпсрницата сн със соналка-
та. При тази обида Арахна изгубила надеж-
да и сс обсснла Но Агина нс й позволила
да умрс и я превърнала я паяк (виж и друга
версия на легенда га, Фаланкс).
АРГЕН (гр.). Много красив младеж, син на
Пиитдика, дъшерята на Левкои (виж табл
АПРИАТА / АРГЕН
41
33) Той живссл в Беотия, па брега на си-
рого Копане Елин леи. докато сс къпсл. го
забелязал и харесал Агамемнон, който че-
ки поггътсн вятър в Авлнда. за да отпътува
за Тива Младежът избягал. преслсдван от
Агамемнон Когато останал без сили. сс
хвърлил в река та и се удавил Агамемнон
му устроил пншно погребение и изднгнал в
иегова памет храм на Артемида Аргеннла
АРГИРА (гр.). Речна нимфа от Аркадия Тя
бнла влюбена в млад и красив овчар иа имс
Селемнос Любовта и траста, докато той
бил млад, но когато остарял и погрознял, го
напускала Селемнос умрял от мъка и Аф-
ролита го превърнала в река Но въпрски
това той продължавал ла страда и богинята
го дарила със способността да забрани мъ-
ките си Затова всички. мъжс и жени, конто
сс окъпели в река Селемнос. забравяли лк>-
бовнитс сн мъки
АРГОНаВТИ (гр.). Така наричат спътни-
ците на Язон. предпрнелн похода м Злат-
ното руно За причините на тот поход виж
Ятон Названного нм идва от имсто на ко-
раба, с който плавали. ..Арго", косто значи
„бърз" и едиоврсменио напомня имсто иа
строителя си. Аргос (внж това име)
/ Аргонавтитс В много „каталоти" са за-
пазени имена га на геронте, които се отзо-
вават на новината. разнасяна от вестител in
пяла Гърция, че Ятон организира поход към
Колхида Тс доста сс разлнчават един от
друг и отразяват различимте времена на
създавансто на тази легенда Два от списъ-
шггс - иа Аполоиий Ролоски и на Аполодор.
прсдставляват интерес, зашото са възник-
налн напълно независимо един от друг Бро-
ят на аргонавтите с относително еднакьв
от петдесет до петдесет и пет Корабът бил
построен за петдесет гребци
Някои от нмсната са еднакви и в двата спи-
съка и прсдставляват солидна основа на ле-
гендата Освен Язон, който ко.мандвал по-
хода. сред тях са Аргос, син на Фрике, а
според други на Арсстор, строителят на
кораба. Тнфис. син на Хагний. който бнл
кормчия Тнфис станал кормчия по заповед
на Атина. която го научила на оше непотна-
того изкуство на навигацията Когато ум-
рял в страната на марианднннте. той бнл за-
менен от Ергнн. сина на Посейдон Сред ге-
ронте бил и тракийският музикант Орфей,
чието задътженнс било да опрелеля ритъ-
ма на гребните Твърди сс. чс боговсте му
заповядали да се качи на „Арго", за да мо-
же пссните му да противодействат на сире-
ните (виж по-долу). В скипажа нмио мно-
го гадатели Идмон. син на Абант. Амфна-
рай. и според списъка на Аполоний лапитът
Мопс Слсдват двамата синовс на Борей,
Зет и Калане, двамата синове на Зевс и Ле-
да, Кастор и Полидевк, и братовчсдитс нм.
синовеге на Афарей Идас и Линкей Вссти-
тел на похода бил синът на Хсрмсс Еталид
В списъка на Аполодор кетового име е про-
пуснато Всички тези герои играят основна
роля в пътс1Нествията на „Арго", а остана-
лите сс появяват само в опрслслсни спи зо-
ли Сред тях били Адмет, син на Ферсс,
Акает, син на Пелин, който прндружавал
братовчед си Язон въпрски заповедите на
баща си; Периклнмен, син на Нелей, Асте-
рий (или Астерион), син на Комет, лапитът
Полифем, син на Елат; Кснсй или синът му
Корон, Еврит, син на Хсрмсс и (според Апо-
лоний) брат му Ехион. Авгей, син иа Хе-
лиос и нар на Елида. брат иа Ест. който
участвал в похода, воден от желанието да
вили брат сн. когото не познавал. Кефей,
син на Алей, и (при Аполоний) брат му Ам-
фндамант. Палсмонин, сии на Хефсст, или
на Етол; Ефсм. син иа Посейдон, Пелсй н
брат му Теламон. и двамата синове на Еак.
11ф|гт. син на Навбол, Посй, баша на Фи-
локтет Той с спомснат от Валерий Флак и
Хитин Слсдват Ификъл, син на Тсстий, и
племенникът му Мелеагър; Бутес, син на
Телеон, и (само при Аполоний) синът на
аругТслеон, Ерибот. Аполодор и Аполоний
са на едно мнение по въпроса за прнсъст-
висто на Хсракъл. чисто име е евързано с
един епизод от плаването - отвличансто на
Хилас. но затова пък останалите автори да-
леч нс са единодушии (виж Херакъл) Нак-
рая н двамата включват в списъка сн Анкей.
сина на Ликург
Следващитс имена нс фигурират в списъка
на Аполодор: и те са трнма от синовстс на
Перо. Талай. Арсй и Лсодок (виж табл I);
Ификъл, син на Филак; Евридамант, син на
Ктимен. Фатер, син на Алкон, атинянинът
Флиас (или Флиус). син на Дионне (на мяс-
тото на Флнас Аполодор спомснава други
двама синове на бога: Фан и Стафил), Навп-
лий, когото Аполоний разграничава по хро-
нологичнн причини от бащата на Паламед,
Ойлей, бащата на ..малкия" Аякс. Сред род-
нините на Мелеагър към вече цитираните
имена Аполоний прибавя сина на Портаон,
Лаокоон. който не прнсъства при Аполодор
Следват Евритнон, син на Ирос; Клитий и
Ифит, синове на Еврит; Кант, син на Канет.
Астерий и Амфион, син на Хипсрасий
За сметка на това Аполодор спомснава имс-
ната на някои герои, конто Аполоний нс на-
зовава освен Фан и Стафил. Актор, син на
Хнпас. Ласрт и п.ст му Автолик. Еврнал.
сии на Мскистсй, който прнсъства и в тро-
янския цикъл, също така Пенсией, енн на
Хипалм. Лсйтос, син на Алектрион, след то-
ва Аталаита. сдинствсната жена в скипажа,
и Тсзей. в легендата за когото този епизод с
привнесен по-късно; Мснойтис. син иа Ак-
тор. той пък син на Деион. различен от си-
на на Хнпас, н накрая двамата синовс на
Арсс, Аскалаф и Ялмсн
Фантазията на по-къснитс пости, комента-
тори на дрсвнитс автори. с прибавила към
42
този снись» известии имена, кои го не са
спомснате нито от Аполодор. нито от Апо-
лоний: например Тилей, лекарзп Асклепий,
му «икантът Филамон, Нестор, който се спо-
менава само в посмата на Валерий Флак,
нсра зделния другар на Тетей Пиритой. чие-
то присъствие се обяснява с вмъкването на
Тетей н легендата. Така се обяснява и спо-
мснаването на сина на Хсракъл Хилое (ко-
сто протнворечи на установената хроноло-
гия), на Полай, на Ифис, брата на Евристей,
и само Хигнн спомснава та брата блнзнак
на Хсракъл Ификъл Валерий Флак назова-
ва Климсн, чичо на Мелеагър. конто по-чес-
то с смятан та брат на героя (внж табл 27).
Единствено Хигнн изреждаоще Хипалким,
син на Пелопе и Хиподамея. Девкалион
Критянина, баща на Идоменей, и един ге-
рой. чисто неточно посочсно име вероятно
с Терсанор, сина на Левкотоя, която била
превърната в скъпоцснния камък хелиотроп
(виж Клитея)
II Пътешеспншето Корабът бил построен
в Пагасе. пристанище в Тесалия. от Аргос
(виж това име) с помощта на богинята Аги-
ка. Дървото било донесено от Пелион, а от
парче от свсщения дъб, донесено от Зевсо-
вото светилище в Додона, самага Атина из-
дялала носа на кораба и го дарила със спо-
собността на говори и да прсдсказва
„Арго" бил пуснат във водата край брега на
Пагасе пред насъбралото се множество
След като принесли жертви в мест на Апо-
лон. геронте потсглили Предсказаннята би-
ли благоприятен Ратгълкувани от гадате-
ля Идмон. те гласели, че всички ше се вър-
нат живи и тдрави с нзключенне на самня
Идмон. комуто било съдсно да умре по вре-
ме на плаването
Първо спрели на остров Лемнос. По това
врсме там живеелн само жени, защото би-
ли убили всички мъжс (внж Тоант, Хипси-
пила. Афродита) Аргонавтнте правили лю-
бов с тях и им дарили синовс След като ги
напускали, плавали към остров Самотраки.
където по съвета на Орфей се посветили в
мистериите Павле тли в Хе лес понт (Дарда-
нслите) и слегли на остров Кизик. страната
на долионите, чнйто цар се наричал Кизик
Народът му ги посрещнал гостоприемно
Царят ги поканнл на пир и нм дал многоб-
ройни доказатслства за приятелството си.
Следващата нош геронте отплавали, но за-
почналн да духат срещуположнн ветрове и
при тори отново се озовали в страната на до-
лионитс Тс не разбрали, че това са гостите
им от предния ден и решили, чс са пелас-
гийски пирате, които често нападали стра-
ната им. Започнала битка. Чул шума, сами-
ят пар Кизик се притекъл на помощ на по-
даннцитс си. Почте веднага бил убит от са-
мия Язон, който пронизал гърдитс му с ко-
пнете си. Останалитс герои също убили
много от нападателитс сн Но когато слън-
цето изгряло, съпсрниците сс разпозналн и
съжалили за сторсното Язон организирал
тържествено погребение на иар Кнзик. В
продълженис на три дни аргонавтитс уст-
ронвалн ритуалнн песнопения и игри в па-
мет на жертвите Въпреки това младата же-
на на Кизик Клита се обссила от мъка Ним-
фите я оплаквали толкова много, че от съл-
зите им се образувал извор, наречен Клита
Преди да отелават. тъй като силна буря им
пречела да сторят това веднага. аргонавта-
те издигналн на връх Ден дим. който се из-
внеявал над Кизик. статуя на Кибела, май-
ката на боговсте
Следвашнят стал от плаването ги отвел на
изток. край брегонсге на Мнзия Жителите
и ги посрсщналн с дарове Докато героите
сс занимавали с приготвянсто на угощени-
ята, Хсракъл, който бил счупнл греблото
си, защото гребял с го.чяма сила, отишъл в
блнзката гора да п>рси подходяще дърво за
ново гребло. Но Хилас, младеж, когото ге-
роят обнчал и който пътувал с него на „Ар-
го", бнл изпратен да намери пнгейна вода
за приготвянето на храната На брега на
един извор той срещнал нимфи. които тан-
цу вали Очарованн от красотата му, тс го
привлекли в извора и той се удавил Поли-
фем. друг аргонавт, чул вика на младежа в
момента, в който нзчезвал под водата Той
сс втурнал да му помогне и по пътя срещ-
нал Хсракъл. който се връщал от гората.
Двамата заполняли да търсят Хилас. Те
през цялата нош бродели в гората. и когато
преди зазоряване корабът тръгнал, не били
на борда му. Аргонавтете трябвало да про-
дължат пътя си без Херакъл и Полифем, за-
щото по волята на Съдбата двамата герои
нямало да участват във вземането на Злат-
НО1О руно Полифем основал град Киос. а
Херакъл продължил сам приключенията си
(виж Хилас и Херакъл).
Нан-сстие „Арго" пристегнал в страната на
бебриките, където управлявал цар Амик
(виж това име). След победата на Полидевк
над Амик според някои легенди започнала
битка между аргонавтете и бебриките. в ко-
гго таги нал и много от тях и накрая всички
се разбягали
На другия ден аргонавтнте отплавали, но
прели да навлязат в Босфора, ги нръхлетяла
буря и те грябвало да спраз вТракня, т. е. на
свропейския бряг на Хелеспонт. Тук попол-
няли в страната на Финей Той бил сляп гада-
тел. сии на Посейдон, когото боговсте били
наказали със странно проклятие вески път,
когато пред него слагали маса с блюда, хар-
пните - полужени. полуптици, се нахвърля-
ли върху тях и изяждали всичко, а коего не
можелн, омъреявали с изпражненнята си.
Аргонавтете поискали от Финей да нм каже
как ше завърши пъгсшествието нм Но той
не искал да им отговори, преди да го отърват
от харпиите. Героите го поканнли да седнс
А
X
(—
ва
х
2
43
Al
на масата им и когато харпиитс връхлеге-
ли. Калане и Зет. конто като синовс на бога
на вятъра имали крила. сс этурнали да гн
прсслсдват. докато харпиитс. ил ощени, обе-
щали повече да нс нзмъчват цар Финей. Ос-
вободен от приклятаего, Финсн разкрнл на
аргонавтите част от бъдещего нм. която им
бнло позволено да узнаят Тон ги предупре-
дил за близка опасност по тля: Сините ека-
ли (Симплегадитс) - скали. които се разда-
лечавали. а сегне се удряли една в друга. За
да разбери г дали могат да мннат между ска-
лите. Финсн гн посъвствал първо да пуснат
гълъб Ако той успссл да прелсти. те също
могат да го послсдаат без опасност. Но ако
скалите сс затворелн и го премажели. значи
начинаниего им е прошв воля та на боговете
и те трябва да се откажат. След това им дал
няколко пояснения поосновншс стали от пъ-
тсшсствисто им. След това предсказание ар-
гонавтатс продължнли пътя си Като стиг-
нхтн до Сините скали. тс пускали гъльба.
който успял да премннс през прохода, но зат-
варяйки се. скалите огкъснали най-дългите
пера от опашка та му. Геронте изчакали. дока-
то скалите отново се раздалечат, и се впус-
налн напред. Корабът успял да прсмине, но
задцата му част била лско ковредена, какт о
опашка та на гъльба Оттогава Сините скали
останали нсподвижни. зашото по волята на
Съдбата те трябвало да елрат да се упряг,
том някой кораб успес да мине между тях
Така аргонавтите навлекли в Черно морс и
стагнали до страната на марнандннитс. къ-
дсто цар Лик ги лосрещихт радушно Имен-
но тук по време на лов умрял гада телят Ид-
мон. ранен от глиган. Загинал и кормчията
Тифис. Заменил го Анксй След това арго-
навтатс прсминали ус гнет о на река Термо-
дон (на брега на която ее разказвало. че жи-
веят амазонките). след зова Кавказ и стнг-
нхш в Колхида, при устисто на Фаза, цента
на пътспзествисто им.
Тук геронте слезли на брега и Язон отншъл
при царя Ест и му катал за поръченнето на
Пслиз'1 Царят сс съгласил да му даде Злат-
ното руно, но при условие чс без чужда по-
мош успес да впрегис два огнедишащи би-
ка с медни колита Тсзн ужасни животин,
подарък на Ест от Хефсст. и и кот а нс били
впрягани Когато изпълнел зова първо нз-
питаиис. Язон трябвало да изорс едва нива
и да я засади със тьбите на дракон (това бил
остатъгът от зъбитс на дракона, убит от
Арес в Тива, които Агина дала на Ест. виж
Кадмос н Арес)
Язон сс чудсл как можс да запрегне биковс
те. когато Медея, царе ката дъшеря. която из-
питвала с ил на любое към нею. му сс при-
текла на помош Първо поискала да й обе-
щав да я вземс за жена, ако му помогне да
преодолев изпитанията. наложени от баща
й. н да я от веде в Гърция Язон и обещал
Тогава Медея му да.та вълшебен балсам (за-
то го тя бкл.г веща в окултнитс дела), с когпо
трябвало да намажс щи га и гялото сн. пре-
дн да сс захванс с бнковсте на Хсфест. Този
балсам правел нсуязгшм към жсля ю и огън
вески. конто сс намажс Г* него, н силата му
граела един пял ден. Оснсн това му рвзкри-
ла. че от зъбнге на дракона щели да сс ро-
дят въоръжеин мъжс, коню ще иска г да го
убнят, по той грябва само да хвърли отда-
леч камък сред тях. Тогава те шс се нахвър-
лят един срещу друз и шс сс избият
Така с нейна помош Язон успял да внрегне
бнковсте в колссннцата. да изорс полсто и
да поссс зъбитс на дракона След това сс
скрнл и отдалеч хвърлнл камък сред мыте-
тс. поникнали от странния посев. Тс сс сби-
ли помежду сн. Язон сс въшолзвал от топа
и гн избил.
Въпреки гова Еет нс изпълнил обещание!.
си. Той решил да изгори „Арго" и ца убие
екипажа. Но преди да усиее да пигьлнн на-
мсрението си. Язон, воден от Медея, вече
бил взел Златното руно (магните на Медея
били прислали дракона, който го ттазел), и
отплавал.
Когато Ест разбрал, че Язон с откраднал
Златното руно и е отвел дъшеря му, сс
втурнал да прсследиа кораба Медея, която
била прсдвидила гова. убила брат си Ап-
сирт, когото била взела със себе сн, и разп-
ръенала частите от тялото му по пътя им
Ест изгубил време. докато ги съберс. а ко-
гато евършнл. вече бил изостана.з мною, за
да продължи да ги прсслсдва Тон сс отпра-
вил към иай-близкото пристанище Томее,
на западдня бряг на Черно море (Понт Евк
синд и там погребал детето. Но преди да сс
върнс в Колхида, той изпрапът няко.тко ко-
роба с преслсдвачн. като ги предупредил, чс
ако не върнат Медея, шс бъдат убита вс
забавно.
Спорен друга версия Апсирт бил изиратен
да прсслсдва сестра си от Еет, но Я юн го
убил с помошта на Медея в храма, носве-
тсн на Артемида, на устнето на Дунав (Пет-
рос). Така или иначе аргонавтите продължи-
ли пътя си към Дунав и по рската стагнали
до Адрнатмчсско морс (в спохата. когато
възникнала легендата. Истрос (Дунав) бил
смятан за речна артерия, снързваща Поит
Евксин с Адриатика). Зевс, раз гневен от
убийството на Апсирт, н тратил буря, коя-
то отклонила кораба от пътя му Тогава ко-
рабът проговорил и разказал за гиена из
Зевс, като добавил, чс гневът му няма да
стихне. докато аргонавтите не бьдаг нречне-
тени от Кирка. Тогава корабът сс насочзы
към Еридан (По) и Рона, през страната на
лизуритс и келтзггс. Отту к ге наалезли в Сре-
диземно море, заобиколили Сардиния и стиг-
налн до остров Еся, с граната на Кирка Тук
магьоеница та. конто също като Ест била до-
те на Слышето и порами това леля на Ме-
дея. прсчистила героя и ра гговаряла дълго
с девоиката. но категорично отказала да
предложи гостоприсмсгвозо на двореца сн
на Язон. Корабът отново се впуспал в море-
го и воден от самата Тез ида по запонсд на
Хера, прскосил морсто на сирсннтс Тук Ор-
фей нзпял толкова прекрасна песен, чс ге-
ронте не напитали нмкакво жс.ганнс да от-
върнат на призива па сирсннтс (внж това
име) Само един от тях. Бутсе, с плу ване дос-
тигши! до с кала г а на маг ьосницигс. но Афро-
дита го спасила и го о г вела в Лхтнбея (днес
Марсала), на западиия бряг на Сицилия.
След гова корабът ..Арго" прсминал прото-
ка на Харибда и Сияла и заобиколнл Бро-
дещитс осгрови (вероятно Липарските ост-
роин), над които сс издигал черен днм. Кай-
накрая пристигнали в Коркира (дисс Кор-
фу). в страната на фсаките, чийго цар бил
Алкиной Тук срегцналзг част от колхидци-
те, пратенн от Еет да ги прсслсдват Тс по-
искали от Алкиной да зим предадс Медея
След като сс посъветвхл с жена сн Арета,
царят отговорил, чс ще им я предаде, ако
Медея с девствена Но ако вече е жена на
Язон, тя трябвало да остане с него Арета
тайно предала решението на Медея и Язон
побързал да нзпълни условно и. което мо-
жело да спаси Медея При гова положение
Алкиной отказал да предадс младата жена
Колхндиитс, конто нс смсслн да сс върнат
в родината си. останалн при фсаките Арго-
навтитс продължззли плаванею си
Едва били напускали Коркира, когато буря
гн завлякла към брега на Либзгя Тук тс
трябвало да прснссат кораба на рамсисте СН
до сзсрото Тритонис. Благодарение на Три-
тон. бога на сзсрото. те намерили нзлаз към
морсто и продължнли пътсшсс гвисто сн
към Криг Е1о по време на този спизод из-
губили двама от спътннцнтс си. Кант и
Мопс (конто между другого нс фигурираг
във всичквг слисъци на аргонавтите. извест-
ии от литератур)гата традиция).
Когато слезли на брега в Крит, се катыша-
ли на великана Тал, бронзово чудовище,
направено от Хсфест Ммнос му бил пове-
рил защнтата на острова срещу венчкн
пристнгащи кораби (внж Тал). Той огкърт-
вал огромни скали от брега и отдалеч ги
хвърлял срсшу минаиагшие кораби. за да ги
отклоггз! от брега. Великаны бил нсуя займ,
но на глезена му под дебелага кожа нмало
вена, в коя го се крнсл живспът му Ако тази
вегга се разкъсала. Тал щял да умре Медея
надвила великана с маг ните си и тратила
му лъжлнви видения, гой разярсн разкьсал
венета си и веднага умрял Аргонавтите
слезли на брега и прекаралн там пошта На
другия цен изднгнали светившие на Атина
Минонска н заминали
В морсто при Крзгг били обгьрнаги ог чер-
на тайне таена гющ, която гн изложила на
голсми опасности Язогг помолнл Феб да нм
покажс пътя Феб-Аполон чул молбата му.
хвър.’гнл гъньк льч светлина н им показал
съвсем близо до кораба мальк остров, къ-
дсто тс хвьрлили котна Нарекли острова
Анафс (Острова на Разкритисто), и издш-
ггали свстилнщс на Феб Искрящня Но на
скалистая остров нямало даропе. конго да
принесет и жертва Тогава направили ри-
туални иылияния па вино вместо вода Ко-
гато видели това. феакийскитс прислужни-
UH. които Арета дала на Мелся като сват-
бен подарък, избухназзг в смях и гасипхти
аргонавтите с пойИГравки Те им отвърнали
с лруги Эапочнхта нссслба, която сс повта-
ряда всяка година, когато на острова сс пра-
вело жертвоприношение в чсст на Аполон.
След това аргонавтите отишли в Егнна и
стагнали до Йолкос. Така тс завършнлн
плавансто си та четнри мессна и донесли
Златното руно След това Язон закарал ко-
раба в Коринт, згьдето го посветил на По-
сейдон
В първия си вариагп тази многопластова
легенда предхожла „Одисся’. в която се
споменава за приклгоченията на Я зон. Ди
нас тя с досгигнала благодарение на дъл-
гага поема на Аподоний Родоски. където
той подробно я разказм. По време на Ан-
гнчноспа тя била много популярна Посте
пенно се превкрната в ця.1 цикъл. към конто
били прибавенн много мсстни легенди
Както Омнровзпс посми, гака и легендата
за приключеннята на аргонавтите послу-
жили за сюжет на много писси и различии
посми Постите особено сс вдъхновявали оз
любовната история на Медея и Язон (виж
Медея и Язон).
АРГОС (гр.). 1 Първият Аргос с син на
Зевс и Кноба, която по маичнгга линия с по-
томка на Океан и Тетня (виж табл, 17). Кн-
оба с първата смъртна. коя г о имала депа от
Зевс При подялбата на наслсдството Аргос
получзгл Пслопопес и го нарекъл Аргос (с
гова име нарекли града и Арголида. обггасз-
та. която го обкрьжава). Той сс оженил за
Евална. дыцеря га на С гримов и Нссра (или
на оксанидата Псйто) Ог нея имхт чегнрн-
ма синовс (виж табл. 18 и табл. 17) Според
прсданисто Аргос въвсл в Гърция орагпа и
сеитбата на жито.
2. Кай-пэвестанят Аргос е правнук на пър-
иия Според някои автори имал само едпо
око. а според други чегнрн. едишгят чифг
гледал напред. иторият - назад Версии му
нрнписват множество очи, разпрьснаги по
цялото тяло Надарен с чудодейна сила, гои
освободил Аркадия от бнк. който опустоша-
вал страната, одрал кожа г а му и сс облякъл
с нея. След тона убил сатир, който тормо-
зел аркадийцнте и отличал ст адата нм. Убил
също така и Ехидна, чудонншната .тьшеря
на Тартар и Гея (Земята). коязо отвличала
хора Той я нзнснадал в съня й и я победит
(виж Ехидна). След гова Хера го наговари-
ла да пази кравата Ио. от кояго решгувала
£
<
45
44
АРЕНОЙ / АРЕС
Зсвс (виж Ио). За тази цел Аргос завързал
животного за едно маслиново дърво. което
растило в свешена гора в Микена. Благода-
рение на многобройните си очи можел да я
наблюдава непрекъснато. зашото вннаги до-
като ешзата половина от очите му сияла, дру-
гата била отворена Но Зевс заловядал на
Хермес да освободи неговата любима Ио
Легендите за това как се справил Хермес са
няколко: в една се говори, че отдалеч хвър-
лил камък и убил Аргос, в друга, че го прис-
лал, свирейки на флейтата па Пан, в трета,
че с вълшебния си жетъл го потопил в маги-
чески съи В крайна сметка обаче Хермес
убил Аргос За да обекмъртзз верния пазам.
Хера пренесла очите му върху перата на пос-
ветеното на него животно, пауна
3 Трстият Аргос с син на Фрике и Халкио-
па. Бнл родсн и иэраснал в Колхида, но я
напускал, за да претендира за наследство™
на дядо си Атамант (виж Фрике). Корабокру-
шеиие го захвърлнло на остров Ария, къде-
то бил прибран от аргонавтите, както и бра-
тята му Фронтис. Мелант и Китисор Спо-
ред друга традиция Аргос и Язон се среш-
нали при Еет в Колхида Именно тон чрез
майка сн уредил първата срсша между Язон
и Медея Върнал се с аргонавтите, в Гъриия
се оженил за дъшерята на Адмет Перимсла
и от нея имал син. Магнсс (виж табл 33).
4 Четвъртият Аргос построил кораба на ар-
гонавтите ..Арго" и участвал в похода за
Златното руно Той е смятан за енн на Арес-
тор и понякога се бърка със сина на Фрике
АРЕНОЙ (гр.). Ареной е името на коня на
Адраст в първия поход срещу Тива. Благо-
дарение на него само Адраст се спасил.
всички остаиали герои загинали. След разг-
рома на аргоската армия Ареной отвел бър-
зо господаря си далече от бойното поле, в
безопасност в Атика. близо до Колон Бър-
зззната на Ареной вече се била проявила на
погребалните игри в мест на Архемор (виж
Амфиарай)
За произхода на Ареной се разказва след-
ната история когато Деметра търсела нав-
сякъде дъшеря си, отвлечена от мимо и Ха-
дес (виж Персефона), Посейдон, който бил
влюбен в нея, я следвал навсякъде За да се
откъсне от него. Деметра решила да се лре-
върне в кон и ла се скрие сред консте на цар
Онкос в Телпуза, Аркадия Но Посейдон нс
се оставил да бъде измамсн Той също се
превърнал в кон и обладал богинята в този
образ От тази връзка се родили дъшеря. чи-
сто име било забранено да се изрича (на-
ричали я Дамата или Господарката), и един
кои. Ареной. Този кои първо принадлежат
на Онкос. след това служил на Херакъл по
време на похода срешу Елида и в борба га
срешу Кикън.
АРЕС (гр.). Бог на войната. отъждествяван
с италийския бог Марс Той бил син на Зевс
и Хера, и като Аполон. Хермес и др при-
надлежи към второго поколение олимпийс-
ки богове (виж табл 38) Бил сред дванадс-
сетте големи боговс за разлнка от сестрите
си Хеба и Илзгтия, конто били второстепен-
ни дсмони От Омирово времс Арес с прсд-
ставян като бог на войната В Троя сс бит
на страната на трояншгге. макар че нс се ии-
тересувал особено от справедливостта на
каузата. която поддържал Можел съшо да
помага и на ахейнизе Представят го с риз-
ница и шлем, въоръжен с шит, копие н меч
Имал свръхчовсшки ръет и издавал смра-
зявашзз вззковс Обнкновсно се бисл пет,
понякога го представят в колесница, тегле-
па от четири бойни коня Негопн шитомос-
ци били децата му Деймос и Фобос (Страх
и Ужас), а спътничкз! му били Ерила (Раздо-
рът) и Енио
Арес живссл в Тракия. полудива страна със
суров климат и много коне, обитаваиа от
войнствсни народи Според традиция! а туп
живсел и народы на амазонки! с. дыцери на
Арес В Гъриия. в Тива. имало култ към не-
го. защото бил смятан за прародитсл на нас-
ледниците на Кадмос. Тук той притежавал
игнор, пазен от демон, който бил нсгово ле-
те. Когато Кадмос поискал да почерни вода
от извора. за да нзвърши жертвоприноше-
ние. драконы сс опитал да му попрсчи Кад-
мос го убил и за да изкупи това убийство,
трябвало да служи на Арес осем годиик ка-
то роб (виж Кадмос) Но след изтичансто на
срока боговетс оженили Кадмос за Хармо-
ния, дъшерята на Арес и Афродита
Повсчето от мзгтовстс. в конто сс спомена-
ва Арес. са за битки и войнн. Но богът нс
вннаги с побсдител Напротив, още от Оми-
ровата епоха гърците изпитвали удоволст-
вне да представят бруталната му сила, въз-
пряна или измамсна от умения га на Хера-
къл или мъдростта на Атина Един ден, во-
ювайкзз на страната на Хсктор по време на
Троянската война, той се изправил срсшу
Диомед Всднага го нападнал. но Атина, не-
видима под вълшебния шлем на Хадсс. от-
клонила кописто на Арес и Диомед го ра-
нил. Богът падал ужасен вик. чут от цялата
армия, и избягал на Олимп, където Зсвс го
превързал Друг път. при разпра сред бого-
вете при Троя Атина сс била срещу него и
в зела надмощис. като го зашсмстила с ка-
мък ПротивопоставянстО на Агина и Арес
нс сс проявява само в трояне кия цикъл Ко-
гато Херакъл влязъл в битка с Кикън. сина
на Арес.бани му решил да го защити В
името на разума Атина приканила Арес, из-
пышен с гняв и ярост. да се подчини на Съд-
бата. която искала Херакъл да убис Knin.ii
Но думите н били напразни и тогава Атина
се намесила, като отклонила копиего на бо-
га. Херакъл сс възползвал от грешка в за-
щита та му и ранил Арес в бсдрото Арес от-
ново избягал на Олимп Гова с вторнят път.
когато Херакъл ранява Арес Първият с
пред Пнлос. когато героят дори го обезоръ-
жил.
Когато неговага дъшеря. амазонката Псн-
тезилея. била убита пред Троя от Ахил,
Арес поискал да отмъсти за нся, без да се
интерссува от Съдбата Зевс го възпрял. ка-
то изпратил мъзния
Друго нешастно приключение на Арес с
сблъсъкът му с алоадите. конто го оковали
във вериги и го затворили в бронзов съд за
трннайсет мессца
В легендата името на Арес е евързано чрез
акт на насилие и с Ареопага, атинския хълм,
на който се събирал съдът за релш мотните
прссгъпления. В подиожисто на хълма има-
ло извор. Тук един ден Арес забелязал Ха-
лиротий, сипа на Посейдон и на нимфата
Еврита. който сс опитвал да насиди Алкн-
па. иегова дъшеря от Аглавра Разгневсн,
гой убил Халиротнй. Но Посейдон го изп-
равил да отговаря пред съда, съставсн от
олимпийски богове на съишя хълм. в чиего
подножие било извършено убийството. Бо-
говете оправдали убнеца.
Легендата приписка на Арес много любов-
нзз авантюри Най-нзвестна е тайната му
връзка с Афродита (виж това имс) Имал
много деца и от смъртни жени Повсчето от
тях станали жестоки мъжс. конто нападали
пътинци. убивали ги и нзвършвали кървави
прсстъпления От Пирена имал трима
синове Кикън. Диомед Тракийскзз, чиито
кобили разкъевали човешка плът. и Лнкаон
И тримата били убитзз от Херакъл Други
са второстспенни герои, конто играят ня-
каква роля във воении митове Понякога му
приписват башннствого на Мслсагър и
Дриас. конто участвали в Калидонския лов
Арес бнл този. който дал оръжнята на сина
си Еномай, с конто той убивал претендсн-
тите за ръказа на дъщеря си (виж Пелопе и
Хиподамея).
Свсщени животин иа Арес са кучсто и ле-
шоядьт.
АРЕТУЗА (гр.). Нимфа от Пслоионес и
Сицилия (виж Алфей, иаяднте).
АРИАДНА (гр.). Дъщеря на Минос и Па-
сифая (виж габл. 28). КогатоТезей дошзл в
I ърция да се бие с Минотавъра (виж Тезей).
Ариадна го видяла и лудо се влюбила в не-
го. За да не се загуби в Лабиринта, тя му
дала кълбо прежда. което той размотавал и
така отбелязвал пътя си. След това зззбяга-
ла с него, за да сс спаси от гнева на Минос
Но тя нс стигнала до Атина Когато спрсли
на остров Наксос. Тезей я изоставил. дока-
то сияла на брега Авторите дават различ-
ии обяснения за тази измяна Според някон
Тезей обичал друга жена и затова изоставил
Ариадна, според друпз такава била волята
на Съдбата и заповедта на боговетс На сут-
ринта Ариадна се събуднла и видяла в да-
лечннага плагиата на любнмия си Тя нс
страдала дълго. Пристигнал Дионис със
евнтата си Богът сс возел в колесница, тег-
лена от пантери Омаян от хубостта на мла-
дата жена, Дионис се оженил за нся и я от-
вел на Олимп Като сватбсн подарък дал на
Ариадна златна диадема, направена от Хе-
фест Тази диадема по-късно станала съз-
вездне (виж съшо Тезей)
От Дионис Ариадна имала деца, наречени
Тоант. Стафил. Енопион и Пспарет Според
друга традиция Ариадна била убита на ост-
ров Дия (по-късно отъждествяван с Наксос)
от богинята Артемида по заповед на Дио-
нис (виж останалите версии за Ариадна в
статззята за Тезей)
АРИОН (гр.). Музикаит от Лесбос, който
получил от господаря си. коринтския тиран
Периандър. позволенного да проброди Гър-
иия и Сицилия, припечелванкзз със свирснс
След известно време натрупал богатство и
поискал да се върнс в Коринт Но робите и
моряцитеот кораба,с койтосе врыпал,орга-
низм ради заговор, за да го убият и да в земат
парите му Тогава Аполон му се явил на сън.
облечен като свирач на цитра, и го предупре-
дил да се пази от враговсте си. като му обе-
щал помошта си Когато Арион бнл налад-
нат от заговорнииитс. той ги помолил ла му
позволят да попсе за поспелей път Разреши-
ли му Като чули гласа му. делфините. люби-
миге животин иа Аполон. сс приближнли до
кораба Арнои скочил в морето. разчитайки
на помошта на бога Елин от делфините го
подхванал и го отнесъл на гърба си чак до
нос Тенара На сушата певсиът прннссъл
жертва на Аполон и сс върнал в Коринт, къ-
дсто разказал на тирана какво му се било
случило. Скоро корабът с убийшзте пристиг-
нал в Коринт Периандър попитал моряците
къде с Арион. Тс отговорили, чс с умрял по
пътя. Тогава Арион се показал и лъжците
били разпънати на крьст. а според иякои ав-
тори набоденн на кол В намет на случило-
то сс Аполон превърнал в съ звездне пирата
на Арион и делфззна. който му помогнал
АРИСТЕЙ (гр.). I. Поетът Аристсй с по-
лумзггична, полумсторическа личност Умрял
в тепавнца Когато приятелите му дошли да
го зърсят, тялото му било изчезнало и не
успели да го намерят Нсколцмна пътницн.
прист игнали съшззя ден. разка зали. чс срсш-
налн по пътя Аристсй. който сс бнл отправил
към Кнзнк Огтогава се появявал на разлнч-
нзз места зз през различии нитерэали от вре-
мс Седем годинзз по-късно Аристей сс за-
върна'1 и написал посмата „Аримаспн" През
тети седем годнни прндружавал Аполон в
митичната страна па хиперборейците След
като написал посмата си. изчезнал отново
2. Син на нимфата Кирена. дъшеря на царя
на лапитнте Хипссй. самият той син иа ман-
дата Креуза зз на тесалийския речей бог Пе-
ней (виж табл. 23) Елин ден. докато Кире-
на ловувала в долината на Пелион. Аполон
я взздял и я отвлякъл със златната езз колес- 47
АРЕТУЗА / АРИСТЕЙ
46
ница чак в Л ибн я (виж Кнрсна). Там тя му
родила сии, Арис гей Аполон го поверил на
прабаба му Гея (Крсутл била дъшеря на Гея
и Посейдон) н на Хоритс (Часовезе! Спо-
рсд друго предание Арис ген бнл отгледан
от кентавъра Хирон Мутите завършили
обученного му. като му предали изгусгво-
го на медицина га и гада теле пю то Те му по-
верили грижата за стад а га си от овце, отг -
леждани в равнината на Фтия. Тесалия
Нимфитс го посветили и в майсторствого
на добиваие на мляко. в пчсларството и вн-
нарствого На свой ред тон предал на хора-
та това. косто бнл научн’1
Оженил се ia дъшерята на Кадмос Автоноя.
които му родила син - Актеон Приписват
му многобройни изобретения в облаегта на
лова, сред които използвансто на ими и мре-
жи. Сины му Актеон бнл ловец като него и
това му коствало живота (виж Актеон).
Вергилий разказва как един дсн Аристей
прсслсдвал жената на Орфей Евридика
покрай рската. Еврндика била ухапана от
змия и умряла Тази смърт предизвикала
। пена иа 6oi оветс срешу Аристей. конго го
наказали, като пратнли мор. който унито-
жил пчелизе му Озчаян, Аристей помолнл
за помош майка си. нимфата Кнрсна. която
живеела в кристален дворец във водите на
баша си Пеней Тя му казала, чс само мор-
ският бог Протей можсл да му разкрне
причината за нещастието, косто го било
сполет яло. Аристей тръгиал да гърси Про-
тей и го заварил да спи на една скала сред
стадо от тюлени, собственост на Посейдон.
Вътолзвайкм се от съня му, Аристей го за-
вързал и го принудил да отговори на въпро-
сите. защото Протей не обичзл хората. ко-
ито задавали въпроси Той ра нерил на Арис-
тсй. че боговсте го наказват заради смъртта
на Еврндика. и му дал съвст как да направи
нови кошери
Знас сс съшо, чс Аристей номогнал на Дио-
нис начело на аркадийска армия за заала-
дяването на Индия. По врсме на болеет,
която моряла Цнкладитс през сезона, ко-
гато звездата Сириус докарвала иан-го-
рсщитс дни в годината. жзпелите помоли-
ли Аристей да им дадс лек срсшу този мор
По зяповсд на баша сн Аристей сс съгласнл
да сс притечс на помош на нсшастницитс и
отишъл и Кеос. Тук той изднгнът голям
олгар на Зеке и вески ден прннасял жертва
на Сириус и Зевс Троснат от молбитс му.
богът изпрагил всгровс. които разхладнли
и прочистили лошня въздух над Циклад-
ските остропи
В Аркадия помигали Аристей. зашото ги на-
учил да огглеждаг лчели Съшо и в Ливия,
в страната на Кирена, където той послсдва.1
манка си и посетил скъпоцснното растение,
наречено xilphium. от косто сс произвежда-
ли лек и подправка
АРИСТОДЕ.М (гр.). Един от хераклидиге
Син на Арисго.мах (ннж табл 16). правнук
на Херакъл (виж табл. 16) Нсгови брагя са
Темен и Кресфонт. завоевалсшпе на Пето-
понес. Докато с брат сн Темен чакал в На»-
пакт да подготвят флота и армнята за бык-
шня завоевателен поход. Аристодсм бит
ударен от грьм по желание на Аполон, кой-
то искал да го накажс, зашото не се бнл до-
питал до Дслфийския оракул Спорсд друга
версия бил убит от дсиата На Питал и Ежк-
тра - Медон и Строфнй Лаконииic in*
смятали. чс нс с убит, а с участвал н запое-
вателната скспслииия с братята си и при ло-
дялбата получил Лакония, където пару пал
след смъртта си н оставил трона в наследс-
тво на двамата сн синовс Еврисген н Про-
къл. които му родила Аргия. лъшерята ш
Автсзион (виж Тсрант и табл. 37).
АРКАП1 (гр.). Сии на Зевс и нимфа (а Ка-
л него Според друга версия баша му виз
Пан Когато Калне го. любима на Зевс, ум-
ряла. а според най-раи|ростраиената Персии
бнла превърната в мечка. Зеве повери л де-
тето на Майа. майката на Хсрмес. която го
отглодала По майка Аркан г бнл внук на пар
Ликаон. който упрадлявал страната. по-къс-
но наречена Аркадия Един ден, за да изли-
та проюрлиаоспа на Зевс, Ликаон му под-
несъл нарязани и сготвени крайницзпе из
мал кия Аркант. Зсвс нс се объркал. сз.пори
м.теата и ударил с грз.м кт.шата на Ликаон,
а самим него пренърнал нз.в вълк. След то-
ва събрал отново краказа па лсзсто в му
върнал жило за
Когато Аркант пораснал. един дсн. докато
бил на лов. срсщнал майка сн. преобразси.1
като мечка Той започнал да я прсслслва
Животного сс скрнло в храма на Зсвс Ли-
ки иски Аркант я последвал в свсшсното
място В страната обаче имало закон, спо-
рсд който вески, който проннкнел в храма,
бил наказван със смърт Но Зевс сс смилзп
над тях и за да нс ги убият. ги прсиърнал в
сьзвсздия: Мсчкага и ненния Пазач
Аркант бил владстсл на псласз ктс в Пело-
юнее, които по-късно били нарсчени арка-
дийпи Той наследил сина на Ликаон. Ник
тим. Научил народа си да отглежда жзио
нзкуство. предадспо му от Трнпзолсм. да
прнготвя хляб. да тъчс вълна Оженил се за
Лсанира. дъшерята на Амиклас (внж табл
6 и Крокон). От нея имал дв.зма синовс.
Елат и Афидас (ннж и Хризопслся) От ним-
фата Ерато имал трети син. Азан Поделил
Аркадия между тях тримаза (внж табл 9)
АРТЕМИДА (гр.). Артемида с грънкия
първообра । на римската и и галийската Диа-
на Макар че и някои легенди с смятана за
дъшеря на Деметра, най-често я представят
като сестра бли значка на Аполон, дъшеря
на Зсвс и Лето. Тя сс родила в Делос първ.1
от двете дсиа и току-то родсна, помогиалл
на майка си да роди бра г и Аполон (ииж Апо-
лои) Артемида остаиала девзнза. вечно мла-
да. смела девойка. която се яълнувала само
от лова Като брат си била въоръжена с лък
С него си служела срешу елените по време
на лов. и срешу хората Тя изпращала на же-
ните, които умирали при раждане, злого, ко-
его огнемало живота нм На нейните стре-
ли приписват и внезалната смърт. която нс
бнла придружена от никаква болка Бнла
много огмъстнтелна - жертвите на нейння
гняв били многобройни. Едно от първите и
действия било заедно с брат сн да убие де-
цата на Ниоба Докато Аполон убивал един
по един шестимата братя. излезли на лов в
Китерон, Артемида убила шсстте момиче-
та. останали вкъши (виж Ниоба). Тс извър-
шилзз това от любов към майка си. която би-
ла обидсна от Ниоба Двете току-шо родени
деца убили и дракона, който гн нападнал. за
да защитят майка си (виж Аполон) Заради
нея нападнали и убили Титии. който искал
да изнасилн Лето (внж Титий)
Артемида участвала и в битката с велика-
ните. Нейннят съперннк бил великаны Гра-
тной, когото убила с помошта на Херакъл
Тя причинила гибелта и на други две чудо-
вища. алоадите (виж легендата) Приписват
и смъртта и на чудовишето Буфагос (Този.
който яде говсда) в Аркадия
Сред жертвите на Артемида с и великаны
ловец Орион Мотнвитс. които я подтикна-
ли да го убие. са различии в прсданията
Орион предизвикал гнева на богинята, за-
щото се усъмннл в способностите й при
хвърлянсто на диск, или защото отвлякъл
приятелката й Опнда, която богинята дове-
ла от ст раната на хиперборейшпе. или за-
щото се опитал да изнасили самата Арте-
мида Тя му нзпратнла скорпион, който го
ухапал смъртоносно. Друг ловец. Актеон,
синът на Аристей, също дължал смъртта си
па Артемида (внж легендата му). Тя с и при-
чнната за лова на Калндонския глнган. пре-
ли звикал края на Мелеагър Ловеца Тъй ка-
то Ойней забравил да принесс жертва на
Артемида, когато прннасял в жергва първи-
те плодове от реколзата си на всички божес-
тва. тя изпратнла огромен глиган. за да
опустоши страната му (виж Мелеагър)
Една от версиите на легендата за Калисто
й приписка смъртта на младата жена, уби-
та от нея със стрела или по молба иа Хера,
или за да я накажс. чс се е отдала на Зевс,
докато била превърната в мечка (виж Ка-
лнето) Всички тези легенди са ловки раз-
казн. прсдставяшн богинята сред планинн,
горн и диви животни.
Епизод от легендата за подвнзитс за Хс-
ракъл разказва как той получил заповсд от
Евристей да му донесс елена със златни ро-
га, посветсн на Артемида. Хсракъл. който
нс искал нито да рани, нито да убие това све-
шено животно, го прсслсдвал цяла година
Накрая гонитбага му дотегнала и го убил
Веднага пред него сс нзправили Артемида и
Аполон и му поискали сметка за дсянисто
Гсроят успял да ги успокой, като прехвър-
лил вината на Евристей (виж Хсракъл) Съ-
щият мотив се появява и в историята на Ифи-
гения старият гняв на богинята срсшу сс-
мейството (виж Атрей) бил разпалсн от Ага-
мемнон, който. след като убил еден по врс-
ме на лов. докато чакал в Авлнда попъген
вягър, за да потеглят към Троя, сс провик-
нал „Артемида нс би го направила толкова
добре!" Тогавабогинята празилабезветрие,
косто спряло всички кораби газатслят Ти-
резий разкрил причината за топа, като доба-
вил. чс сдинствсният начин па сс омилости-
ви Артемида е да и се принесс в жергва Ифи-
гения. девственага дъшеря на Агамемнон
Но Артемида не оценила тази жертва В пос-
ледних момент тя заменила девойката със
сърна. а нея отвела в Таврила като нейна
жрица в тази далечна страна (в Крим)
Артемида бнла почитана във всички пла-
нински и диви области на Гърция Аркадия.
Спарта. Лакония. Елида и т и. Най-извсст-
ното нейно с веги лише в гръцкия свят е в
Ефсс. където Артемида олиистворява ста-
ра азиатска богиня на плодоролисто
Дрсвнитс смяталн Артемида за о.пшетворе-
ние на Луната. която броди в планиннте
Брат и Аполон пък бнл олицетворение на
Слышето Със снгурност обаче всички кул-
зове към Артемида нс са Лунин, н в елииис-
тнчния пантеон богинята засма мясгото на
Господарката на звероветс. огкрита в криг-
ските религиозни памстннци В нейння култ
се включваг и някои варварски ритуали ка-
то този в Таврида, характернзнращн сс с чо-
вешки жертвоприношения (виж Амфистсн)
Артемида била защитница на амазонкитс.
конто също като нея били жени вомни и лов
джийки. независимы от мъжстс За врз. жа-
тв на Артемида с магиям виж Хеката
АРХЕЛАА (гр.). Син на Тенсм. един от по-
томимте на Херакъл (виж табл. 16) Пзго-
нен от Аргос от братята си. той отишъл в
Македония при цар Кисей Тогава царит бнл
обкръжен от неприятслска армия, която
всекн момент щяла да го победи Той обе-
щал на Архелай ръката на дъшеря сн и цар-
ството си. ако успее да го спаси Вереи на
примера на своя прадядо Херакъл. гсроят с
една битка успял да спаси Кисей Царят
обаче под влиянието на глонамсрени съвег-
ницн отказал да излълни обешаннето сн и
за да прсмахне и послсдната следа от нечес-
тного си поведение, подготвнл смъртта на
Архелай. Накарал да нзкопаят дълбок ров.
който напълнил с жива жарава, и i о покрил
с клони Имал намсрснието да убие Архс-
лай Обаче един роб го предупредил за
опасността Тогава Архелай поискал тайно
да се срешне с Кисей и сам го бутнал в ро-
ва. След това, по заповсд на оракула на Апо-
лон, напуснал града, като последвал един
коза, която срсщнал по пътя си Козата го
А
АРХЕЛАЙ
48
4
С-
s
X
£
<
отвела до местмост в Македония. Там той
основал град и го нарекъл Егея в мест на ко-
зата. която го била довела (на гръцки името
означава ком). Смятало се, че Александър
Македонски с пряк потомък на Архслай
АРХЕМОР (гр.). Виж Амфиарай.
Асаон Баша на Ниоба в лнднйската версия
на легендата. Тъй като зет му Фнлот бил
убит по време на лов в Сиппла, Асаон ре-
шил престъпно да сс съедикн със собстве-
ната си дъшеря Ниоба, но тя откатала. То-
гава Асаон поканил 20-те деда на Ниоба на
вечеря и ги хвърлил в огъня От мъка Нио-
ба се хвърлила от една скала. Асаон полу-
дил и също се убил
АС К АЛ А Б (гр). Когато Деметра оби кати-
ла цялата темя, за да търсн дъшеря си. тя
прекосила Атика и тук много ожадняла. Ед-
на жена на име Мисма и дала да лис и Де-
метра нтпнла наведнъж водата толкова жад-
но. че това ракмяло малкия син на Мисма.
Аскалаб. Разгнсвена, богинята хвърлила
върху него остатъка от водата и малкият се
превърнал в петнист гушер.
АСКАЛАФ (гр.). I. Син на нимфа от Стикс
и на Ахерон Той бил в граднната на Хадес.
когато Персефона. нарушавайки забраната.
нзяла зрънце от нар и така, без да знас, из-
губила всякаква възможност да излезс на
повърхиостта (виж Персефона) Аскалаф я
вмдя.1 и я издал В яда си Деметра го прс-
върнала в кукумявка В друга версия богн-
нята бутнала Аскалаф под голям камък, но
Херагьл го отместил. когато слизал в Ха-
дес. Едва тогава като второ наказание Ас-
калаф бил превърнат в кукумявка.
2. За Аскалаф. сина на Арес, виж Ялмен.
АСКАНИЙ (гр.). Син на Еней и Креуза. По
майчина линия е внук на Приам, а по баща -
на Афродита (виж Анхиз и табл. 34). Спо-
ред друго предание негова майка е Лавиння.
дъшерята на царЛатин (виж Еней). която го
родила след идвансто на Еней в Италия.
Най-дрсвната версия на легендата раэказва.
че след превземането на Троя Асканий бил
отведен от баща сн заедно с Креуза и Ан-
хиз По-късно бил изпратен от него в Про-
понтида. където одру вал до момента, кога-
то се върнал в Троада заедно със сина на
Хектор Скамаидър, за да възегановн Троя
Според друга противоположна версия Еней
се върнал заедно с Асканий в Троя и при
смъртта си му завещал царството си. Но
най-известната легенда е евързана с римс-
ката и версия, в която Асканий се установя-
ва в Италия и дава потомство
Образы на малкия Асканий най-добрс е раз-
вит в „Енеида" Вергилий го представя като
юноша, на път да стане мъж Той участва в
Троянските игри в намет на Анхиз след
смъргга му. Ловува в италийските полета, но
прсдизвиква омразата на местните жители,
когато по невнимание убива свешена сърна
Обичан дълбоко от баща си. надежда на тро-
янците. той е глезен и от баба си Венера
Легендата разказва. че след смъртта на
Еней Асканий царувал над латините Бит се
с етрускитс и ги победил Трндесет голиии
след основавшего на Ланннум от Енсй Ас-
каний на свои ред основава Алба Лонга,
града-майка на Рнм. на мястото. където
преди време Еней принссъл в жертва бял
женски глиган с грнйсегте му малкн Там
бил застигнат от враждебное па на лагини-
те. които се надигналн срещу него в полза
на вдовниата на Еней. машехата му Лави-
ння. Когато Енсй изчезнал. бременната Ла-
виния се скрила в гората. эащото се етра-
хувала. че довсдсннят и син шс убие лете-
то. което носсла Приютил я овчар на име
Тир или Тирен и там тя родила сина си Сил-
вий. Тир предизвикал срещу Асканий гнева
на латинския народ. След смъртта му на
трона на Алба го наследил Силвий
Често Асканий се появява под името Юлии
което дава основание на римската фамилии
на Юлиите да се смятат за нсгови погомпи
(виж Афродита).
АСКЛЕПИЙ (гр.). Наричан Ескулапотрим-
ляните. едноврсменно герой и бог на меди-
штата. Той е син на Аполон. но легендите ы
неговото раждане са противоречиви Най-чес-
то. и това е версията. нзпол шана от Пиндар,
се разказва. че Аполон обичал Коронида пъ-
щерята на тесалийския цар Флсгий (виж това
имс). и тя забрсмсняла от него Но докато
била бременна, Коронида се влюбила в един
смъртен. Исхис. сина на Елат Известен за
този грях от любопит на черна врана | или за-
щото можсл да вижда в бъдешето). Аполон
убил неверницата и в момента, когато тяло-
то и било положено на кладата и шяло да бъ-
де изгорено. изнадил от утробага и ошс жи-
вого дстс. Така сс родил Асклепий Според
друга версия, която обяснявала зашо Аскле-
пий е големнят бог на Епидааър в Пелопо-
нес. Флегий, голям грабител, бил дошьл в
страната. за да внди какви богатства има и да
проучи как може да ги заграби С него бнла
дъшеря му. По време на това пътуванс тя би-
ла прслъстена от Аполон и тайно родила сии
край Епнданър. в подножието на лланинага
Миргион. След това го и доставила Но една
коза идеала да го кърми. а едно куче го пазе-
ло.Овчарят Арсстанас. на когото принадле-
жали ко тага и кучето, намерил детсто и бнл
поразен от свстлината, която го обгръшала
Той разбрал. чс има някаква тайна, и не пос-
мял да вземе бебето
В друга версия майка на Асклепий е Арен-
ноя. дъшерята на Ленкип, а Коронида само
го отгледала.
Асклепий бнл поверен от баща сн на кеита-
въра Хирон, който го посветил в тайнствата
на мединниата. Скоро Асклепий показал го-
леми качества в тази облает. Той дори отк-
рил начин да възкрееява мъртвнте От Ати-
на получил кръв, текла във веннте на Горго-
на Докато във веннте й от ляиата страна тс-
чала отрова, в тети от дясната кръвта бнла
животворна и Асклепий знасл как да я из-
полша, за да възкрсси мъртвнте Броят на
хората, коиго върнал към живот, бнл значи-
телен Сред тях са Капаней. Лнкург (веро-
ятно във войната срещу Тива. където герои
с тези имена фнгурират сред мъртвнте),
Главк, еннът на Минос. и пай-често сломе-
наваният Хнполит. син на Тезсй (виж Фед-
ра) Зевс сс уплатил, чс Асклепий шс нару-
ши реда на света, и го убил с мълния За да
отмъсти за него. Аполон убил циклопите
(виж Аполон). След смъртта си Асклепий
бил превърнат в съзвсздисто Дракон
Според по-къспи с виде г с лет ва Асклепий
участвал в Калидонския лов и в похода на
аргонавтите Но. общо взето. той остава из-
выг герончнитс цикли
Приписват му две деца. също лечит ели -
Подалирий и Махаон, сломенати в „Илиа-
да" В по-късинтс легенди се появява и же-
на му, Егшонся, и дъщеритс Акссо. Ясо, Па-
нацея. Еглся и Хиг ия (виж гези имена) Кул-
тът към Асклепий н Тесалня. в Трика, огкъ-
дсто вероятно той произхожда. сс устано-
вява най-вече в Епидавър. в Пслопонсс, къ-
дсто възннква и сс развива истинска лечи-
те л ска школа, в която сс използвалн пре-
димно магически практики. Нотя подготви-
ла развнтнето на научната медицина, прак-
тнкувапа от наследщщите на Асклепий, ас-
клепиадитс Най-извсстннят е Хило крат
Обичайнитс атрибути на Асклепий били
змии, увити около пръчка. боровн шишаркн.
също лавров венец, понякога коза или куче.
АСП АЛ ИДА (гр.). Мслнгсй. еннът на Зевс
н нимфата Отреида. като по чудо отхрансн
от рояк пчели в гората, където манка му го
била оставила, заминал за Тесалня, за да ос-
нове град, наречен Мелится. Там тон цару-
вал като тиран, отвличал девойки и ги пър-
жал в двореца си Една от тях. Аспалида. дъ-
шеря на някои си Аргсй. му харссала и той
заповядал да му я довела т Девой ката сс обс-
екла. преди да дойдат войнишггс Брат и Ас-
ти гит облякъл дрсхитс на сестра сн, скрил
под тях меч и сс оставил да бъде отведен
вместо сестра си Когато го въвелн при ти-
рана, гой го убил Житслнтс на града хвьр-
лили тялото му в рската и провъзглаенлн Ас-
тигит за цар Когато потърсили трупа на Ас-
палида. видели, чс с нзчезпал, а на нсгово
място боговете били оставили дървена ста-
туя. която жителитс почитали с култ.
АСТЕРИЯ (гр.). I Дъшеря па титана Ко-
ей и Феба, сестра та на Лето, като нея дъ-
шеря на Уран (Нсбето) и Гея (Земята) В ноя
сс влюбил Зевс и за да сс отървс от прсс-
лсдванията му. тя сс превърнала в пъдиъ-
дък, хвърлила сс в морсто и там станала ос-
тров, наречен Ортнгня (Островът на пъдиъ-
дъцитс), а по-късно Делос, където Лето ро-
дила дветс сп дец.з От Персее тя имала дс-
тс. Хеката (виж табл 32).
2 Друга Астерия (или Астсропия). дъшеря
на Денон и Дисмсдся. сс омъжила за Фок,
сина на Еак Тя с майка на Паиопея и Кри-
сос (виж табл. 20).
АСТЕРИОН (гр.). Астериои или Астерий,
син на Тсктам или на Дорос и на една от дъ-
шеритс на Крстсй. бил цар на Крит Той сс
оженил за Европа, след като тя била отвле-
чена от Зевс Астсрион осин овил децата. ро-
дени от този божествен съюз Минос. Сар-
педон. Радамант (виж табл 28).
АСТИАН АКС (гр.). Син на Хектор и Анд-
ромаха Баща му го наричал Скамандър. на
името на реката, която минавала през Троя,
но народы му казвал Астианакс (Принцы
на града) заради признатслността си към
Хектор Още невръетно дете. косен на ръ-
це от майка си. присьствал на сбогуването
между Хектор и Андромаха, и невинно си
играел с шлема на баща сн След смъргга
на Хектор и падансто на Троя Одисей взел
детето и го хвърлил от една куда Според
по-нова версия Астианакс нс бил убит, а ос-
нова.! нов град Троя (виж Асканий)
АСТИМЕДУЗА (гр.). Дъшеря па Стснсл
(виж габл. 31). ъз която Едип сс оженил (в
едка от по-нсизвсстнитс версии на легенда-
та за Един) след смъргга на Йокаста Тя
наклсвстмла пред баша им двамата си до-
всдсни синовс Егсокъл и Полинейк, чс ис-
кали да и причинят зло. Едип проклел деца-
та сн Това бнл проиподьт на кавгага меж-
ду двамата прннцовс.
АСТРЕЯ (гр.). Богиня на Справсдлнвост-
та. дъшеря на Зевс и на Темида (Правдата),
сестра на Целомьдристо Тя ратрострапя-
вала между хората справедливост и нравс-
твсност. Тона било по време на Златния век
Но тъй като смъртнитс станхти зли и зли-
ната завладела света, Астрся се качнла на
нсбсто и сс превърнхта в сывсздисто Дева
Понякога казват, чс преди да напуске земя-
та. тя останала известно време при сслянп-
тс (внж също Правда)
АТА (гр.). Персонификация на Грсшката
Малко леко божество, чин го краха сгъппа-
ли само по гланнтс на смъртнитс. По време
на клетвата. с която Зевс сс ангажирал да
даде преднмство на първня наследник на
Персей и така подчинил Херакъл на Еврис-
тей. именно Ата го налы ала Зевс сн отмъс-
тил, като я хвърлил от Олимп Ата паднала
на един хълм във Фригия, който бнл наре-
чен Хълмът на Грсшкага. Там Ил построил
крепостта Илион (Троя) Изхвърляйки Ата
от Олимп. Зевс и забранил да сс връща гам.
и затова човечествого има гьжната участ да
съжитслства с нея.
А ТАЛАНТА (гр.). Имею к сс срсща и в ар-
каднйските, и в бсотийскитс легенди Поня-
кога с смятана за дыцеря на Яс (или Ясин),
син на Ликург и потомък на Аркант (в гакъв
случай майка и е Климека, дъшеря на Мн- 5 I
АСПАЛИДА > А ГАЛ АН ТА
50
ний. царя на Орхомси). в други традиции
(според Еврипид например) батата на Ата-
лаита с Менял, дал името си на връх Ме-
нял; след Хезиод обачс най-разпространс-
ната версия е. че тя с дъщеря на Схеней. един
от синовете на Атамант и Темисто (виж табл.
33), епоним на беотнйския град Схеноита
Тъй каю баша и не искал дъшеря, той оста-
вил новороденото момиче в планината Пар-
те пион Храпела я мечка, докато един ден я
намерили ловли. конто я прибрали и отгле-
дали. Когато пораснала, Аталанта нс поис-
кала да се омъжи и останала девица, като
сс посветила иа лова, по подобие на госпо-
дарката си Артемида Кеитавритс Рек и Хи-
лей поискали да я нзнасилят. ио тя ги убила
със стрелите си. Участвала в Калндонскня
лов. като нанесла решавашия смъргоносен
удар на глигана (виж Мелеагьр) На погрс-
балните игри в мест на Пелнй спечелнла
наградата в бягансто. а може би и в борба-
та. като нсин противник бнл Пелей.
Аталанта не искала да сс омъжи или от вяр-
ноет към Артемида, или зашото оракул й бил
предсказал, чс ако се омъжи. шс се превър-
не в животно За да отклони претендентите
си. тя обявила. че ще се омъжи само за мъ-
жа, който я надбяга Ако гя спечелела, щяла
да убие претендента. Аталанта била много
лека и бягала бързо. Давала малко предим-
ство на съперника си и го преследвала с ко-
пне. с което го пропитала. щом го настиг-
нсла. Много младежи намерили смъртта си,
докато сс появил един, нарнчан или Хипо-
мен. син на Мегарсй, или Меланион (или
Миланнон). син на Амфидамант. и по иего-
ва линия братовчед на Аталанта (във версн-
ята. в която тя е дъшеря на Яс. виж табл
26). Новодошлнят носел златпи ябълки. ко-
нто му била дала Афродита Те били или от
свстилишсто на богинята в Кипър, или от
градината на хесперидмте По време на бя-
гането. когато Аталанта вече го настигала,
младежът заполнял да хвърля една по една
ябълките пред нея Любопитна (а може би
влюбена в младежа и шастлнва. чс може да
хитрува със себе си), Аталанта сс спряла, за
да ги събере, и така Меланион. или Xипо-
меи. победил и получил обешаната награда
След времс при един лов двамата съпрузи
влезли в храм на Зсвс (или на Кибела) и се
наситнли на любовта си. Разгнсвен от това
свстотатство, Зевс ги превърнал в Львове
(което се обяснява с вярваисто. чс лъвовстс
не се съвкупяват помежду си. а с леопард»)
Край Епндавър има извор. наречен иа Ата-
ланта веднъж тя ожадняла по време на лов,
ударила с копнето с и една скала н оттам
бликнала вода
Аталанта имала от съпруга си (или от
Арсс, или от Мелеагьр) син, Партсиолсй,
който участвал я първия поход срещу Ти-
ва (виж Партснопсй)
АТАМАНТ (гр.). Бестнйски цар. койтоспо-
ред никои автори царувал в Тива Син па Еол
и внук на Хелен (виж табл 8). История» и
исто с послужила за сюжет на много траге-
дии, като към нся са прнбавени сложим, по-
иякога противоречив» епизоди. Атамант сс
женил три пъти. История га на неговите бра-
коне става сюжет на по-кьснитс ромаитмч-
ни вариант» на един по-дрсвен миг
В най-известната версия, разка ина в трагс-
дията ..Фрике” на Еврипид (която днес с за-
губена). Атамант първо сс оженил за Нефе
ла, която му родила сии, Фрике, и дъшеря
Хсла. След това той изгонял Нефсла и се
оженил за дъшерята на Кадмос Ино От то-
hi вгори брак сс родили синовете муЛсарх
и Мсликерт Ино. която мразела дет» от
първия му брак, решила да ги убие и камне -
лила следната хитрост убедила жените к
страната им да опекат зърното, предками-
чено за посев на жито Мъжстс го noce.ni.
но нищо не поникнало Естсствено, при Га-
зи поличба Атамант изпратил да се доплат
до оракула в Делфи Ино подучила пратени-
ците, конто казали, че за да сире глады,бо-
гът иска Фрике да бъде принесен в жертва
За малко хитрината и да успес Фрике кче
бнл отведен до жерл веника (както и сестра
му според някон автори) и точно когатощял
да падне под ножа на жреца. Нефсла мм И1-
пратила овен със платно руно, подарък от
Хермес. Той издигнал двеге деца в небето и
ги спаснл. Така Фрике отннп.л в Колхида, а
сестра му сс удавила (виж Хсла. Фрик)
В друга версия сами кг пратсник. подучен от
Ино да пределе лъжливото съобщснме, сс
съжалнл над Фрике и разказал всичко на
Атамант. Като разбрал какво прссгъп.зенис
подготвяла жена му. гой заповяддл да к при-
несат в жерт ва на мястото на Фрике медио
с малкия н син Мсликерт. Докато я воде ли
към жертвеника, Дионис се съжалнл над
Ино, която била иегова донка (вмж тзо-до-
лу). обгърнал я с голям облак, тя станалк
невидима и успяла да избяга с Мсликерт
След това пратил на Атамант лудост Той
убил по-малкия си син Лсарх, като го хвър-
лил в казан с вряща вода На свой ред Ино
сс самоубнла със сина сн (виж Лсвкотсй)
Това е „трагичната" версия на легенда»
евързваща в един разказ два спиюда - тот
за омразата на Ино към децата на Нефетаи
този за собствсната й смърт. В началото к
са били иатгьлно различии
Еврипид написва още една трагедия по то-
зи сюжет, озаглавена „Ино", в която се раз-
казна за третня брак на Атамант с дыисря-
та на Хипссй, Темисто В нея след неспел»-
чилия опит да убис Фрике Ино избягалэ п
планината и се присъсдинила към вакханки-
те на Дионис Смятайки. че с мъртва, Ата-
ман! сс оженил за Темисто. от която ими
две деца - Орхомен и Сфинптй Но Ино се
аввриала тайно. Тя сс разкрила пред Ап-
мант, който я въвсл в двореца си като прис-
лужница. Темнею разбрала. че съпсрннца-
та и не е мъртва, но нс знасла къде се крие
Тогава решила да убис децата й и сс дове-
рила на новата прислужница. Тя и народила
да облече децата на Ино в черно, а нейннтс
в бяло. за да може да ги различи в тъмни-
нага Мнимата прислужница сменила дре-
хите на децата и така Темисто убила своитс
синове. а децата на Ино останали живи. Ка-
то разбрала какво е направила. Темисто сс
самоубнла Твьрдс вероятно е тази легенда
да е нз1гьлно нзмислена от Еврипид.
Най-често сс разказва. чс гневът на Хера сс
стоварнл върху Аз амант след жертвоприно-
шението на Фрике, зашото се бил съгласил
да отгледа малкия Дионис, поверен от Зевс
иа Ино, която била сестра на Семела. Тя нап-
равила така, че тон да полудее и да убие Ле-
арх. Тогава Ино убила Мсликерт и се хвър-
лила в морето с трупа му (виж Левкотсй).
Изгонсн от Беотия след това убийство. Ата-
мант започиал да се скита. Той попитал ора-
кула къде да отиде и той му отговорил да
се установи там. където дивите живогии ще
му дадат да яде Когато пристигнал в Теса-
лия. заварил как вьлци разкъеват овца. Ка-
то го видели, животните сс разбягали и му
оставили плячката си Така предсказанного
се сбъдиало. Атамант се установил в тази
страна, която нарекъл Атамантия. и основал
град Алое (или Хал ос) Именно тук се оже-
нил за Темисто, дъшерята на Хипсей, и
имал четирима синове: Левкон. Еритрий.
Схеней и Птой (виж табл 23,33). По-късно
Атамант за малко щял да бъде принесен в
жертва от подаииците си, зашото нарушил
религиозна забрана, но бил спасен от внук
си Китисор (виж това имс). Този последен
епизод от легендата за Атамант намирамс
при Софокъл в загубената му трагедия „Ко-
ронясаннят Атамант", където прннасянсто
в жертва на героя изглежда било подготве-
но от Нефела като отмъщение Атамант бил
спасен, но не от Китисор, а от Херакъл.
АТИНА (гр.). В Рим съотвстства на Ми-
нерва. Дъшеря на Зсвс и Метода. Точно ко-
гато Метила трябвало да роди, Зсвс я по-
гълнал по съвет на Уран и Гея. конто му раз-
крили. че ако Метила има дъшеря. след то-
ва ще роди момчс. което шс отнеме от Зсвс
нсбесното царство. Когато настъпнл мо-
менты на раждансто. Зевс нарсдил на Хе-
фест да разцеп» главата му с удар на брад-
ва. От нся наскочило момичс. въоръжено с
шит, лък и копне Това била богинята Ати-
на. За място на раждансто й обикновено се
посочва брсгът на сзерото Тритонис в Ли-
бих Иаправяйкн сс. тя падала боен вик. от
който потрспсрали небето и земяга.
Богиня на войната. въоръжена с копие и еги-
да (ризница от козя кожа), тя наиграла важ-
на роля в битката с гигантите Убила Палант
и Енкслад. Първия одрала и от кожата му си
направила ризница. Преследвала Енкслад до
Сицилия, където хвърлила върху него цслия
остров В „Илиада" взнма участие в битка-
та на страната на ахенците (след като Парис
отказал да и прнсъди награда за хубост на
остров Ида. тя била настроена враждебно
към троянцитс) Ненниге любимци били Ди-
омед. Одисей. Ахил. Менелай Тя предлаз-
вала и Херакъл в битката Когато героят за-
полнял да извършва подвизитс сн, тя го въ-
оръжила, дала му и бронзовите тимпан», с
конто нзплашнл птиците от езерого Стим-
фал, след което ги пронизал със стрелите
си Като отплата Херакъл й дал златните
ябълки на хсслерндитс, когато Евристей му
ги поверил Херакъл се бил с нея и по времс
на Гигантомахията.
Атина помогнала на Одисей да сс завърне в
Итака. В „Одисся" присъствисю и с посто-
янно и тя сс появява под образа на различ-
ии хора, за да помага на героя Например
изпратила сън на Навзнкая. за да и внуши
да отиде да изпере дрсхите си на рската в
деня. в конто Одиссй шял да слезе на ост-
рова на феакитс. Дарила любимсца си със
свръхестествеиа красота, за да развълнува
със сигуриост девойката. която трябвало да
му оенгури кораб. за да се прибере в роди-
иата си. Освен това изменила от Зевс да по-
могне на героя и да заповяда на Калисто да
пусне Одиссй и да му оенгури начин да сс
върне в Итака
Покровитслството над Херакъл н Одиссй
символизира подкрспата на разума към гру-
бата сила и към личните качества на герон-
те. Защото Атина е почитана като богиня на
мъдростта. Тя ръководи нзкуствата и лите-
ратурата, действие, в което надминава дори
музнтс, макар чс е евързана повече с фило-
софията, отколкото с посзията » музнката
Като богиня на интслектуалшггс дсйности
тя покровнтслствала и тъкачкитс, плстачки-
те. броднрачкитс (виж Арахна) Кейната
изобретателиост, евързана с воинственна и
дух, й помогнала да нзмисл» квалрнгата -
колесница, карана от чстири коня, и бойната
колесница. Тя ръководела построяването на
кораба ..Арго", най-големия плавателей съд.
построяван дотогава (виж Аргонавти).
Находчивостта и уменнята и намираг при-
ложение и в изкуството на мнрннте дсйнос-
ти. В Атика освен другитс благодеяния и
приписват изобрстявансто на зехтина и до-
ри донасянето на маслинового дърво Това
бил нейннят подарък за това. чс с призната
за нейна покровителка Посейдон й ос пор-
вал властта над Атика н двамата решили да
направят по един подарък на жители гс. с кой-
то т рябвало да затвърдят оплата С удар на
трнтьбсца си Посейдон пробил дупка на Ак-
рополя в Азина, от която блнкнало солено
сзсро. Атина пък посадила маслиново дър-
во Дванадссетте богове. конто били сълин-
ии. решили, че маслинового дърво с за прсд-
почитанс, и дали на Атона властта над Атика 5 3
АТИНА
52
X
3
Атина често била защитница и покровител-
ка на градовето Освен в Атина, на която да-
ла имсто си, нсйни храмове нмало в Спар-
та. Мсгара, Аргос и т. н В Троя съшеству-
вал специален култ гьм нея. Там я почита-
ли под формата на много стар идол, нари-
чан Паладион. Този идол бил гаранши за
оцсляването на града. Който искал да прев-
зсмс Троя, първо трябвало да откраднс ста-
гуята Ето эашо Диомед и Одиссй сс вмък-
нали тайно през ноигга в Троя и я открадна-
лн. лишавайки по този начин града от защи-
та Именно този Паладион пазели в Рим в
храма на Веста, където изпълнявал същата
функция (виж Паладион).
Атина останала дсвствсна. Въпрски това ле-
гендата разказва. че нмала сии по следния
начин: един ден отишла при Хефест в ковач-
нииата му. за да се снабди с оръжия Богът.
когото Афродита била (поставила, от пръв
поглед се влюбил в Атина и започнал да я
преследы Тя побягнала, Въпреки чс бил
куц. Хефест успял да я настигне и я взел в
прегръдките си. но тя нс отстъпила. В же-
ланного си Хефест изцапал със сперма кра-
ка на богинята. От отвращение тя се избър-
сала с вълнен парцал и го хвърлила на зе-
мята. От така оплодената земя се родил
Ерихтоний. когото богинята смятала за
свой син Тя го оттледала без знанието на
другите богове и пожелала да го направи
беземъртен Затворила го в сандък, обвит
от змия, и го поверила на дъшерите на царя
на Атина (виж Аглавра)
Атрибутите на Атина били копие, шлем и
егида Тя имала обща егнда със Зсвс На
щита си поставила главата на Горгона, коя-
то и дал Персей и която превръщала всяко
същество, което я погледиело, в камък
Предпочитаното и животно било кукумяв-
ката, а растение - маслинового дърво Ви-
сока. спокойна, по-велнчествсна. отколкото
хубава. Атина най-често е опневана като
„светлооката богиня"
АТИС (гр.). Фригийски бог. любим на Ки-
бела. майката на боговсте, легендата за не-
го еволюира с разпространението на култа
за Кибела в елннистнчння свят, след това и
в Рим. В началото Атис бил смятан за син
на Агдистнс и нимфа та (или на дъщерята)
на река Сангарий Нана. За обстоятслствата
на това ражданс внж Агдистнс. Агдистнс.
който бил хермафродит. сс влюбил в Атис
и му пратил лудост Под негово влияние
Атис се скопил по време на една оргия, ка-
то увлякъл със себе си и останалитс зрите-
ли Този миг пределавлява само размсства-
ие на сиените, които съпътстват азиатским
мит за Кибела В легендата Атис умира от
загубата на кръв Но залазва в смъртта си
форма на патентен живот и над гроба му
поникват цветя (виж Агдистис)
Овидий разказва съвсем различна версия на
тази легенда В горите на Фригия жнвссл
красив младеж, в когото сс влюбила Кибе-
ла. но страстга и нс била плътска Тя реши-
ла да го обвържс завинаги със себе си. като
го направи жрец на храма и. Като условие
му поставила да пази дсвственосгта си Но
той не устоял на любовта на ннмфаза Са-
гаритида (чисто имс напомни това на река-
та Сангарий). Ядосана. Кибела отсякла
дървото, с което бил свър1ан животы на
нимфата, а на Атис веяла безумие По врс-
ме на една от кризитс сн той сс скопил. Из-
глежда. чс след това Кибела отново го при-
ела на служба при нея Изобразявали ги на
колссницата на Кибела, прекосяваши пла-
нинитс на Фригия
АТЛАНТ (АТЛАС, гр.). Титан, сии на Япез
и океанндата Климека (или на Азия) Той с
брат на Мснойтий. Прометей и Епимстсй,
..жестоките хора" (виж табл 25 и 38) Някои
сказания го представят като син на Уран и
брат иа Кронос. Атлант принадлежи към бо-
жсствата. появилн се преди олимпнйските
боговс. чудовншни същсства с огромни раз-
мери Участвал в борбата между титаните и
боговсте и наказанного, наложено му от
Зевс, било да поддържа небесния свод с ра-
менете си. Обикновено за иегова родина сс
посочваДалечният нзток, прн хесперндите
Други смятат. чс живеел при хиперборейпи-
те Хсродот с първият, който опнева Атлант
като планина. разположена в Северна Аф-
рика Персей, връщайкн сс след убийството
на Горгона, го превърнал в скала, като му
показал главата на Медуза (виж Персей)
Приписват му бащинството на много дсиа
от Плсиона на плсядите и хиадитс, от Хес-
пернда на хесперидите. Диона също с счи-
тана за нсгова дъшеря Нсгови синове били
Хнас и Хеспер.
По-къснитс компиляции го представят като
астроном, който предавал на хората науката
за небето и затова бил обожсствен В други
се говори за трима души с това имс: Атлат
от Африка, италийски Атлант и аркадийски
Атлант, баща на Майа и дядо на Хсрмес
За Атлант, споним на Атлантида, виж Ат-
лантида
АТЛАНТИДА (гр.). В два диалога Платон
разказва как Солон, по време на пътуването
си в Египет, разпитвал жрсцитс. и един от
тях. който жнвссл в Санс, на Дслгата на Ннл.
му разказал за много стари предания за вой-
на между град Атина и народа на атлантитс
Този разказ. започнат в „Тимей", е доразвит
във фрагмента, който притсжавамс от „Кри-
ций" Според египстския жрец атлантитс жи-
весли на остров, който се простирал след Ко-
лоните на Хсракъл. когато сс излиза от Сре-
диземно море и се влиза в оксана. Когато
боговете си поделили земята. Атина стана-
ла притсжанис на Атина и Хефест, а Атлан-
тида на Посейдон Тук живеела «лито, мла-
до момиче, загубило родителите сн Левснор
и Лсвкипа Посейдон сс влюбил в нея Кли-
54
то жззвссла н цснтралната планида на ост-
рова Около ЖИЛИП1СТО и богът издигнал кре-
постца стена и ровове, пълзззз с вода Тук тон
живил дълго с нея Дарил я пет пътзз с по
двама близнашз Най-големнят се наричал
Атлант На него Посейдон дал върховната
власт Той разделил острова на дссет части
Атлант царувал над цснтралната планнна н
оттам упражняпал властта си Остроззьг бил
много богат както с различии растения, та-
ка и с минсралннте си и зкопасми Тук нмало
в изобилие не само злато, мед. жсляю, но и
„орикалк" - минерал, който гресл като огън
Цареге на Атлантида издигналзз прскрасни
градовс, пьлнзз с ззодземия. мостовс, хапа-
ли. сложно проходи, кон го улсснявали зазшз-
тата и тьрговията Във всяка от дессттс об-
ласти царували наследницитс на първите де-
сет царе, синовеге на Посейдон зз Клито
Наследника,!' на Атлант бил върховен вла-
детсл. Всяка година сс събнрали в столнца-
та за специална церемония, по врсме на ко-
ято отивали на ритуален лов за бнк. като пи-
ели кръвта на животного, което обезглавя-
вали След това взаимно сн раздавали пра-
восъдис. облечено в дълги тоги в гъмнола-
эурсн цвят, посред нот. седналн в още топ-
лата пепел от жертвоприношение™, след ка-
то всички светлини наоколо бплн загасспи
Тук спира запазеният фрагмент от диалога
Атла|ггнте се опнгали да покорят света, но
били побелено от атнняноте 9 хил години
преди врсмето на Платон Спорсд доста по-
разлнчно предание, прсдадсно от Диодор
Сицилийски, атлантитс били съссди на ли-
бнйцитс и били нападнатн от амазонкитс
(виж Мирина). Спорсд Платон атлантитс и
тсхният остров изчезналзз завинаги. погъл-
пати от зсметресеиис
АТРЕЙ (гр.). Син на Пелопе и Хнподамея
Негов по-малък брат с Тисст (внж табл. 2).
Легендата за него с основана на омразата
между двамата братя и жсстокитс отмъщс-
ззззя, които прсдприсмат един срсшу друг Та-
зи омраза обаче оше нс е позната на Оми-
ровитс посми Понякога тя сс свьр та с прок-
лятие на Пелопе: с майка си Хнподамея Ат-
рсй и Тисст убили своя полубрат Хризип. син
иа Пелопе и нимфата Аксиоха Пелопе из-
гонил младежизе от страната сн и ги прок-
лял Тс отшили в Минска, при Евристей. на
когото Атрсй бнл чичо. или спорсд по-paзп-
ространенага версия, при бащата на Еврис-
тей, С тепел Когато Стснел н нонил Амфит-
рион от Арголида, той поверил града и об-
лвстта Моден на Атрсй и Тисст. По-късно,
когато под ударите на хераклиднтс. Еврис-
тей умрял. без да остави наследник, оракул
ПОСЪВСТВаЛ жнтслнтс на Микена да изберат
за цар един от сннонсте на Пелопе Тс пови-
вали Атрсй и Тисст и двамата братя започ-
ззали да изтъкаат ввчсстзшта сн за цареката
титла Тогава проличала омразата нм един
към друг Преди време Атрсй бил намерил в
стадото си агне със златно руно. Макар чс
бил дал обет да принесс в жертва иа Арте-
мида най-добрия приплод от стадото си, гои
запазил за себе сн агнето. като скрил руно-
тому в ракла Но жена му Асропа (виж това
имс) тайно дала вьлшебното руно на любов-
ника си Тиест В спора пред микенцнтс Ти-
сст предложил да изберат този. който може
да покажс златно руно Атрсй приел, зашо-
то не знаел за зззмяната на Аерола. Тогава
Тисст показал руното и бил и збран за цар
11о Зевс предупредил Атрезз чре з Хсрмсс да
прсговаря с Тиест истннскнят цар да бъде
избран с друго предска зание ако Слышсго
промензз пътя си. цар на Микена зцял да ста-
не Атрей, в противен случай Тиест зала звал
титлата си Тисст приел и Слънцето залязЛо
на изток Така Атрсй, явно предпочетен от
боговсте. с га нал новззят пар на града Той
прогонил Тисст Но след като разбрал за
връзката му с Асропа. се направил, че иска
да сс сдобри с него, и го повнкал образно
След като брат му сс върнал. А грей тайно
убззл тримата синовс, конто Тисст имал от
една наяда - Аглай. Калилсон и Орхомсн,
макар чс тс сс били скрипи в един омар на
Зевс. След това ги паря зал на парчста. сва-
рил ги и гн предложил на баща им на един
пир Когато Тисст ял от това яс тис. той му
показал главите на снновсте му и му разк-
рил шпината. След това отново го изгоинл
Тиест отишъл в Сикион Там по съвста на
един оракул, той имал от собствсната си дъ-
шеря. но без тя да знас. чс и с баша, син
Егнст. След това тази дъшеря на Тисст. Пс-
лопия, се омъжила за чичо си Атрей Егнст,
за чийто баща Атрсй нс знаел нищо, бил от-
глсдан от него н когато пораснал. царят му
заръчал да убие Тиест. Но Егнст открыл ззав-
ремс. че това е баща му, и каю сс върнал в
Микена. убнл Атрей, след това дал царство-
то на Тисст (виж Егнст).
От Асропа Атрсй имал двама синовс: Ага-
мемнон зз Менелай, макар чс в някои вер-
сии тс са синовс на Плнстсн. син на Атрсй.
умрял много млад, зз отглсдани от дядо езз
(внж Плистен, Асропа).
АФРОДИТА (гр.). Богинята иа любовта,
съотвезстваща на Венера в Рим За нейио-
то раждане ззма две версии; спорсд една га с
дъшеря на Зсвс и Диона (виж Диона), спо-
рсд другата пени баща бил Уран, чнззто по-
лови органи. отрязанзз от Кронос, падналзз
в морето и от тях сс родила богинята, Жс-
ната-родена-от-вълнз1тс. илзз Родена от
спсрмата на Бога. Едва нзлязла от вълии-
те. Афродита първо била отнесена от Зефир
в Китера, след това в Кипър Там я приели
хоритс. коню я облекли, накичплзз я и я за-
ме л зз прзз бстсмъргните. Според друга ле-
геззда, достипзала до нас чрез Лукиан, пър-
во я отглсдал Нсрсз'з (внж Хера) По-късно
Платон зззмнеля две различнзз Афродити:
родената от Уразз (Нсбсто), Афродззга Ура- 55
АТРЕЙ / АФРОДИТА
A
о
м
мня. богинята на чиста та любое, и Афроди-
та Пандемия (Афродита на народа), богиня
на плътскатэ любое Но това с no-късна фи-
лософски интерпретация, чужда на най-ран-
ните митове та богинята.
Около Афродита са се оформили многоб-
ройни легенди. които не съсгавляват сдин-
на история, а представляват различии епи-
зоди. в които се появява богинята Афроди-
та била женена та Хсфест. куцня бог от
Лемнос, но тя обичала Арес. бога на война-
тэ Омир опнева как двамата влюбе ни били
итненадани една сутрнн от Слънцето. кое-
то разказало та гова на Хсфест Той тайно
направил клопка: вълшебна мрежа, която
само той можсл да двнжи Една нот, кога-
то двамата любовници били в леглото па
Афродита, Хефест затворил мрежата над
тях и извнкал всички богове от Олимп То-
ва им доставило огромно удоволствне. По
молба на Посейдон Хефсст се съгласил да
вднгне мрежата и богинята побягнала зас-
рамена към Киггър, а Арес - към Тракия. От
любовта на Арес и Афродита сс родили
Ерос и Антерос. Деймос и Фобос (Ужас и
Страх). Хармоння (която по-късно станала
жена на Кадмос в Тива). а понякога приба-
вят и Прнап. бога покровитсл на граднннтс
(тащото в някои легенди Афродита се смя-
та за богиня на градините. но гова по-скоро
важи за Венера)
Любовта на Афродита не сс ограничила са-
мо с Арес Когато Мирта, превърнала сс в
дърво, родила Адонис (виж Адонис). Афро-
дита приютила детето, което било много
красиво, и го поверила на Персефона Но тя
не поискала да й го върне Зевс отсъдил
младежът да остава една грета от годнната
при Афродита, една трста при Персефона и
една трета където сам поиска Но Адонис
винаги оставал две трети от годнната с Аф-
родита Скоро, смъртоносно ранен от гли-
гаи, Адонис умрял. можс би станал жертва
на рсвносттз на Арес.
Богинята обичала също така Анхиз. в пла-
нината Ида в Троада, и имала от него двама
синовс - Еней и Лири (виж Анхиз).
Гиевът н проклятнето на Афродита са пос-
ловнчни Тя вдъхнала на Еос (Зората) неп-
реодолима любое към Орион, та да я нака-
же за това, че се с отдала на Арес Наказала
и всички жени от остров Лемнос, защото нс
я почитали, с толкова неприятна миризма.
че мъжетс им ги напускали заради тракийс-
км робинн Жените убили всички мъжс на
острова и основали женско общество до де*
ня. в който аргонавтите ги дарили със си-
нове (внж Тоаит) Афродита наказала и за-
шерите на Кииирас на остров Пафос, като
ги принудила да се продавят на чуждении
(виж Федра. Пасифая и др )
Нейното благоволение също било опасно
Един ден богинята на раздора Ернда хвър-
лила ябълка, която трябвало да бъде дадена
на най-хубавата от т рите богини - Хера. Аф-
родита или Атина. Зевс нарсдил на Хсрмес
да заведе бигикитс в плашшата Ида в Троа-
да. където споры трябвало да бъде решен
от Александър. по-гъсно известен под име-
то Парис. Трите богини започнали да спо-
рят. като всяка хвалела красотата сн и обс-
тавала на Парис подарък. ако й даде ябъл-
ката Хера му обещала да царува над цялата
земя, Атина - че ще го направн непобедим и
бнткитс. а Афродита му обещала ръката на
Елена Той посочил нея н така тя станам
причина за Троянската война (виж Елена)
По време на битките тя защнтавала троян-
ците и най-вече Парис В двубоя с Менелай,
когато щял да загннс, тя го измъкнала oi
опасности и прели шикала инцидент, довел
до повссместннтс сражения По-късно пред-
пазила и Еней в момента, когато щял да бъ-
де убит от Диомед, който дори ранил боги-
нята. Но защнтата на Афродита не могла да
попречи на падднето на Троя и смъртта на
Парис. Все пак тя успяла да запаси троянс-
кня народ и благодарение на нея Енсй избя-
гал от горящий град заедно с баща сн Анхнз
и сина си Юлий (или Асканий). за да търсн
ново място за своя родина Рим също почи-
тал като покровителка Афродита-Венера
Юлиите. наслсдниците на Юлий. т. с. на
Еней. са представсни като нейни потомки
Затова Цсзар й издигнал храм под названи-
ето Майка Венера. Venus Genilnx.
Свещснитс животин на богинята били гъ-
лъбите. Колесинцата й била теглена от
впряг гълъби Растения! а и роза и мнрто-
во дърво
АХАТ (гр.). I Троянец, верен приятел на
Еней, който го придружавал в пътсшествимта
му до Ит алия Според една легенда той убил
Протесилай, първня грък. сгъпи.т на троян-
ска земя 2. Ахат с също така името, дадено
от НониЙ в .Дионнсиади" на един от друга-
pine на Дионне. Този Ахат с от Тирена
АХЕЛОЙ (гр.). Имс на река в Етолия. най-
голямата в Гърция. и на бога на тази река
Той с син на Оксан и на Тетия, г. е. на една
от най-старите двойки според елинистична-
та теология (виж Уран) Ахелой е смятаи за
най-големня от своиге три хнляди братя -
богове на реки
В други легенди Ахелой е представян за син
на Слънцето (един от титаните) и на Земя-
та, или за син на Посейдон Според тези ле-
генди в началото рската се наричала Фор-
бас. но един ден. докато я пресичал. гсроят
Ахелой бнл пронизан от стрела, която при-
чинила смъртта му Той паднал в реката и
оттогава тя носи неговото имс
Припнсват му сс различии любнми, ту Мсл-
помена. която му родила дыцери сирени-
те, ту някои от лругите муэи. Смятан с също
за баща на много напори - на Пирена в Ко-
ринт, на Касталия в Делфи, на Дирка в Тива
Калироя (Хубавият извор). за която сс оже-
56
нил Алкмсон, с представена като негона дъ-
шеря. но легендите не казват коя с майка и
Ахелой е свързан с цнкъла та подвиз>пс на
Херакъл. В Етолия бил съсед на царя на
Калидон Ойней и поискал ръката на дъше-
ря му Деяннра Като речей бог Ахелой мо-
жсл да се прсобразява и да приема формата,
която пожелае ту на бик. ту на дракон Тати
дарба изплашнла Деяннра. която сс при-
теснила, чс шс има такъв съпруг. Затона,
когато Херакъл дошъл в двора на Ойней и
помолнл та ръката й. тя веднага се съг-
ЛВСИЛа. Но Херакъл т рябвало да я спсчсли
от Ахелой, който не се оставил доброволно
да бъде пренебрегнат Между двамата пре-
тендент започнала битка Ахелой използ-
вал всичките си способности, а Херакъл -
цялата си сила По време на битката Ахе-
лой се преобратил в бик Херакъл нттръг-
иал един от роговсте му Тогава Ахелой сс
признал за победен и се предал Той му от-
стьпнл правого да се ожени та Деяннра. но
поискал да му върне рога. В замяна му по-
дарил рога на котата Амалтся. дойка на
Зевс (виж Амалтся). който ратпръеквал цве-
тя и плодовс в изобилие Други автори
твърдят, че този вълшебен рог бил рогът на
самня Ахелой
На чудодейного действие на бога се дължи
и създавансто на Ехинадските островн, раз-
no ложе ни на устието на реката Когато че-
тири ннмфи правели жертвоприношение на
брега на Ахелой, сред и.мената на боговете
забравилн да споменат името му. Разгне-
вен, той надигнал водите си и ги повлякъл
в морсто. където те сс превърналн в остро-
ви. Петият остров от групата носи името на
девойката Перимсла. обичана от бога, кой-
то отнел левствеиостта й Башата на Пери-
мела, Хиподамант, разгневен на дъшеря си,
я хвърлил в реката в момента, когато щяла
да ражда По молба на любимия и Посей-
дон превърнал младата жена в остров
Днес река Ахелой носи името Аспропотамо
(тя се влива в Йоинйско море)
АХЕМЕНИД (гр.). Като трябвало набър-
то да напусне острова на циклопите и да из-
бяга от огромните скали, които хвърлялн
по корабитс му всликаните, повнкани от
Полифем. Одисей забравил да вземс на
борда един от друтаритс си. наречен Ахсме-
нил Той оживил, като се крисл от велика-
ните, докато Енсй не го взел на борда си
АХЕРОН (гр.). В „Однсся" има описание
на подземния свят, в което се говори за ре-
ката Ахерон, близо до Пирифлсгстон Ахе-
рон е реката, която трябва да прекосят ду-
шите. за да стигнат до Царството на мърт-
вите Лодкарят Харон ги прекарвал от еди-
ния бряг до лругия (виж Харон). Ре ката бн-
ла почти неподвижна, а брсгонстс н - обрас-
лн с тръетика и погъналн в тиня.
Според една от легендите Ахерон бнл син
на Земята (Гея), осъдеи да остане пол земя-
та като наказание за своя стара грешка по
време на битката между олимпийски ге бо- Ж хк
гове и титаните Ахерон се съгласил да даде Л
вода на нп ощените великанн
От нимфата на мрака Орфна или от Торги- 5
ра Ахерон имал син Аскалаф. но Деметра 5
превърнала младежа в кукумявка (внж ле-
ген да га му).
В Епир. на заладиня бряг на континентална X
Гърция. съшествувала река, наречена Axe- ®
рон. Тя преенчала дива местност и сс губе-
ла в дълбока пукнатина Когато излизала Ш
отново на повз.рхността. тя образувала мо-
чурнщс Погрешна егммология (която из-
вежда името й от гръцката дума „болка"). а
съшо и особсносгите на спнрската река, са
допринесли без съмненис за раждането на
идеята. че тази река има врыка с подзем-
ного царство, и така особеностите й на зе-
мята били пренессни и в подземния свят
Според мистичните вярваиня. царуващи в
Римската империя. Ахерон била разположе-
на близо до Южния полюс
АХИЛ (гр.). Легендата за Ахил с една от
нан-дрсвшгге и най-богатитс в гръцката мн-
гология Тя става известна най-вече чрез
„Илиада", в която се разказва не за нревзе-
мансто на Троя, а за гнева на Ахил. който
по време на тази война за малко нс причи-
нил гнбелта на гръцката армия Така най-чс-
тената през цялата античност епична поема
спомага за популяризиране на прнключени-
ята на героя. Други пости и народни преда-
ния обогатяват разказа за негоння живот,
като прибавят нови епнзоди, за да попълнят
празнинитс в Омировитс разкази По този
начин постепенно се формнра цикълът за
Ахил, преизпълен със случки и често про-
тнворечивн легенди. който влъхновява
спичннте н трагнчннтс пости през цялата
Аитичност до римската споха
Детство Ахил бил син на Пслей. който ца-
рувал в град Фтия. Тесалня. Чрез баша си
той е пряк потомък на Зевс, а манка му би-
ла богинята Тстила. дыцеря на Океан, бога
на Оксана (виж табл. 30). Версиите за него-
вото отглеждане са различии Едлите раз-
казват. че бил отгледан от майка сн в бащи-
ния дворец, под ръководството на наставни-
ка Феникс или кентзвъра Хирон, а други, че
станал невопна причина за свадата между
баша сн и майка си и как тя напускала мъ-
жа си и поверила сина си на кентавъра Хи-
рон. който живссл в планнната Пелион. Тъй
като била богиня, бракът на Тетида със
смъртння Пслей не можсл да бъде трасн.
Твърдс много различия разделяли съпрузи-
тс Ахил бил седмото детс. родсно от този
брак След раждането на всяко дсте Тетида
се опитвала да премахне смъртнзгге елемен-
ти. наслсдени от Пелсй За тази цел ги хвър-
,тяла в огъи, но тс умирали Ио при появага
на седмото дсте Пелсй бил нашрек н видят
как Тетида се готви да осъщсстви опасния 57
си опит отново. Той й отпел детсто, на ко-
ето били нагорели само устните и кокал-
чсто на дссння крак. Ядосаната Тетида
отшила да живее в морето със сестритс си
След като спасил сина си. Пелен помолил
кентавъра Хирон, веш в нзкуството иа мс-
дицината, да замени нзгорялата кост Хирон
изровил един от велнкаинте, Дамис. който
прижнве бнл много бърз в бягансто, и сле-
жка на мястото на лнпсвашата съответст-
влиата кост от великана. С това се обясня-
ват изключителните му способности на бс-
гач Друга легенда твърди. че като дстс
Ахил бил иакъпан от майка си във водите
на Стикс, рската на Ада Тати вода правела
неуязвим вески. потопси в нея Само пета-
та, за която Тетида държала детето. нс мог-
ла да бъде потопсна във вълшебната вода,
и останала уязвима.
На Пелион за Ахил се грижелн майката иа
кентавъра. Филира. и жена му. нимфата Ха-
рикло Когато пораснал, започнал да сс уп-
ражнява в лов и дреенране на коне, а също
и да изучава медицина. Освен това се на-
учил да псе и да свири на лира, а Хирон го
обучавал в добродстелите иа античння свят
презрение към богатствата на този свят, от-
вращение от лъжата. умсреност. съпротива
срешу ннзшите страсти и нздръжливост на
болка Храпел го изключително с вътреш-
ности на Львове и глигани. за да му прсда-
дат силата си. с мед (който трябвало да му
дадс добрина и увсреност), с мозъка на меч-
ки Хирон го кръетил Ахил. преди това го
нарнчалн Лиги рои
Тръгването ю Троя В „Илиада" Ахил сс
съгласил да участка в похода срсшу Троя,
след като Нестор. Одиссй и Патрокъл дош-
ли в Тесалия и лично го поканнли. Той по-
вел флота от пстдесст кораба. с която пъту-
вал отряды на мирмндоншггс Придружава-
ли го приятслят му Патрокъл и наставни-
кът му Феникс (виж това име). При отпла-
вансто Пслей дал обет, че ше принссе в
жертва на река Сперхсй (която минавала
през истового царство) косите на сина си,
ако се върнс жив и здрав от похода От своя
страна Тетида предупредила сина си за съд-
бата. която го очаквала ако отиде в Троя,
ще има голяма слава, но животы му ще бъ-
де кратък Ако остане, ще живее дьлго, но
безелавно Ахил избрал славния кратък жи-
вот Така с според Омир. обачс по-къснитс
поети н особсно трагицитс прсдават това
заминаване по различен начин Оракул
предсказал на Пелей (или на Тетида), чс
Ахил шс умрс пред Троя. Когато гърцитс
решили да тръгнат за Азия срешу града на
Приам. Пелей (или Тетида) решил да скрис
мл а дежа, преоблякъл го в женски дрсхи и
го отвел в двора на Лнкомсд. владетсл на
остров Скирос. за да живее с дъщсритс му.
Там той остаиал денег годинн Нарнчалн го
Пира (т. с Рижата) заради мсднорусите му
коси Така прсоблечсн имал врыка с Деи-
дамия, една от дъщсригс на Лнкомсд. и oi
нея сс родил син. Нсоптолем. кой го по-къс-
но бил наречен Пир. Но облсклото му не ус-
пяло да излъжс съдбата Одиссй разбрал от
гадателя Калхант. чс Троя няма да бъде
превзега без участието на Ахил. Той ведна-
га тръгнал да го гьреи и научил къде се с
скрнл Огишъл в двора на Скирос и прсоб-
лечен каго търговсц. илязъл в покой)с на
момнчетата. за да предложи стоката си. Те
избрали неща за бродиране и Платове Но
сред тези предмет и Одиссй бил скрнл и скъ-
поценни оръжия „Пира" веднага ги в юла
За Одиссй нс било трудно да убеди младия
мъж да сс разкрис. Разказват също. чс за да
успес да разпалн бойния дух на Ахил. О.ш-
ссй измислил и друга хитрост: изведнъж
край двореца на Лнкомсд сс чул звук от бой-
ня тръба Жените сс разбягали подллашс-
ни. само Ахил останал и поискал оръжието
си. толкова силен бил бойният му инстинкт
Тетида и Пелей трябвало да сс примирят с
това. което нс можсли да промена г. и за во-
енного призвание па Ахил повече нимало
пречкн На тръгванс от Делила, където би-
ла събрана флотага на гьршгге, Тетида да-
ла на Ахил доспсхите. конто някога Пелей
получил като подарък от боговетс за
сватбата си. и конетс, получсии от Посей-
дон. Освен това. за да сс опита да послсдсн
път да обърнс съдбата. тя изпратила със
сина сн робиня. която трябвало със с ьве ги-
те си да му попречн да убис син на Аполон.
Защото оракулы бил прсдрскъл. чс Ахил
ще умрс от жестока смърт. след като убис
син на Аполон, за когото нямало ннкакво
друго описание.
Пърао пьтуване. Според „Илиада" гръц-
ката армия се отправила направо към Троя.
По-къснитс разкази описват един нссполуч-
лив опит за потсглянс Първия път, когато
флотата напускала Авлида, за да атакува
Троя, объркала посоката и вместо да слязат
в Троада. гърцитс спрсли много по на юг. в
Мизия Мислсйкн. чс са в Троада. тс за-
почиалн да опустошават страната. Но сипы
на Херакъл Тслсф. който царувал там, сс
опълчил срсшу тях. Започнала битка По
време на сраженного Ахил ранил Тслсф с
копието си. След това грешката била oiКри-
та и гърцитс сс качили на корабитс. за да
отидат в Троя Тс нс успели да достигна!
цента си. защото развнхрилата сс буря раз-
пръенала корабитс и тс сс завьриали по
родните си места. Ахил бнл и тхвърлен иа
Скирос. при жена си и детсто си Гьршгге
отново сс събрали. този път в Аргос. Тук
Телсф. по съест на Дслфийския оракул,
помолил Ахил да го излекува оз paii.ua.
която му бил нанссъл. защото само коние-
то на Ахил можсло да лскува раните, конто
с направило (виж Тслсф).
Второ пьтуионс. От Аргос грьцката флота
58
отново опила в Авлида. Тук обаче настъпн-
ло ггълио безветрие, пратсно от богинята Ар-
темида Тя искала да и принссат в жертва
дъшерята на Агамемнон. Ифигения (виж
Агамемнон) Агамемнон сс съгласнл и за да
довсдс дъшеря си в А в лида, без да прсдиз-
вика съмнснията и. нзпо тези на майка и Кли-
темнестра, обяснил молбата си с това, че
иска да я с годи за Ахил Героят нс знасл за
хнтростта на царя Когато разбрал за нся,
девойката вече била в Авлида и било твърде
късно да действа. Той напразно се отпал да
се противопостави на жертвоприношението,
но иадигналите се срешу него войннцн едва
не го убили с камъни Ахил трябвало да се
примири с неизбежного Именно този спи-
зод е застъпсн в повечето трагедии Все пак
благоприятният вягьр сс появнл и армията.
прсдвождана от Тслсф. пристиг нала на ост-
ров Тенедос. Тук по време на пир за пръв път
избухнала свада между Ахнл и Агамемнон
На Тенедос Ахнл убил син на Аполон. Тс-
нес. чиято сестра се опитал да отвлече(виж
Тенсс) Разбрал твърде късно. чс е нзпъл-
нил прсдсказанисто, от което майка му сс
опитвалз да го предпази. той направил пиш-
но погребение на Тенсс и за да я накажс за
нсбрежиостта и. убил робннята, която тряб-
вало да го предупреди
Гършпс обсаждат Троя левст голини. пре-
ли да започнал събитията. описанн в ..Или-
ада" Тези девет години са ншълнсии с под-
виги. никои от конто са познати на Омир. а
за други четсм в по-късните поеми В ..Или-
ада'* се говори и за реднца набеги и опусто-
шения срещу градовете и островите на Ма-
ла Азия, а съшо и срешу Тива в Мизия.
превзета от Ахил Нсйният цар Еетион. ба-
ша иа Андромаха, и седмината му синове
били убити. а царицата била отведена в
плен Ахил превзел и град Лирнссос. къде-
то пленил Бризеида. докато Агамемнон
пленил Хризеида в Тива Засдно с Патрокъл
героят опитал да открадие стадата. конто
Еней бил пратил да пасат иа Ида. През тези
първн девет години са включени още много
схватки, като таги при първото слизане на
гършпс на троянския бряг. когато местните
жители едва нс победили гърцнте. но Ахил
убил сина на Посейдон Кикън и ги обърнал
в бяг Разказва се съшо. чс Ахил. който не
бил сред претендсититс зз ръката на Елена,
бнл любопнтсн да я вили и Афродита и Те-
тида им уреднли срсша Така или иначе
Ахнл никога не е прсдставян като влюбен в
Елена.
Същинският разказ на Омир започва на де-
сетата година от войната. със свадата око-
ло Бризеида Мор разяждал редовстс на
гръцкитс воини. Калхант разкрил. чс този
бич им с пратсн от Аполон по молба на
жреца му Хриз. чиято дъшеря Хризеида би-
ла отвлечена и дадсна на Агамемнон като
част от плячката му в Тива Ахил свикал
събранис на вождовете н принудил Агамем-
нон да върнс девойката Но в замяна Ага- А
мемнон поискал от Ахил да му ладе Бризе- /ж
ида. която той бил получил в своя дял Ахил
се оттсглнл в шатрата си н отказал да учас- Jg
тва в битката срешу гроянците. том му ос- х
порват собствеността върху девойката Ко- <
гато двамата пратеници на Агамемнон дош-
ли да я отведат. той я предал, но изразнл
гържсствсно нсгодуванието си срешу тази
несправедливост След това се оттеглил на
брега на морето и прнзовал Тетида. която
го посъветвала да остави гроянците да ата-
куват и да стигнат до гръцкитс кораби, за
да станс неговото присъствие наложително,
зашото единствено той вдъхвал на против-
ника ужас, който би му попрсчил успешно
да напада гърцнте. Тетида се качила на не-
бето и отишла при Зсвс. като го помолила
да направи така, че гроянците да побежда-
ват, докато Ахил нс взема участие в битки-
тс Зсвс сс съгласил и слсдвашитс няколко
дни послслвал низ от поражения за гърци-
тс Напразно Агамемнон пращал пратсни-
ци при Ахил, за да го омилостиви. обста-
вал му Бризеида и богата отплата, съшо и
двайсеттс най-хубавн жени в Троя, както и
една от ль шерите си за съпруга Ахил оста-
нал непреклонен Битката приближавала до
лагера на гърците Ахил я наблюдавал от
палубата на кораба си Патрокъл не могъл
да нздържи и помолил за позволснисто му
да сс притече на помош на гършпе. чиито
кораби вески момент икли да бъдат изго-
ренн Ахил се съгласил и му дал доспсхите
и оръжието си Но след няколко победи
Патрокъл. когото трояишпе взели за Ахнл,
паднал под ударите на Хсктор Нензразима
мъка об зела Ахил Неговите вопли били чу-
ги от Телида, която ведиага пристигнала и
му обещала ново оръжне в замяна на прс-
дишното. което Хсктор взел от трупа на
Патрокъл. но Ахил се появил невъоръжен
на бонното поле и нсговият глас прогоннл
гроянците. конто сс биелн с гърците за тя-
лото на Патрокъл.
На другата сутрин Ахил прнзовал Агамем-
нон да забрави за свадата Той бил готов ла
се бие на негова страна На свой ред Ага-
мемнон му поискал прошка и му върнал
Бризеида нсдокосната Ахнл се включил в
битката. но преди това конят му Ксант
(Алез-зн). който в този момент получил дар-
бата да говори и да прсдсказва. го предуп-
редил. чс го очаква смърт Ахил. пренебрсг-
нал прсдупрсжленисто. се хвърлил в бзггка-
та и троянцитс сс обърнали в бяг Само
Еней, нз.одушевен от Аполон, му се опъл-
чил Копието на Ахил пронизало щита на
противника му. който хвърлил срсшу него
огромен камък Тогава Посейдон прсмах-
нал опасността, като ги обвил в тъмен об-
лак. Хсктор също се опитал многократно да
нападне Ахил, но напразно Боговете му се 59
противопоставили Засега съдбата не поз-
волила двамата герои да се сблъскат Ахил
продължмл похода си към Троя Мннавайки
през брода на р Скамандър. той пленил
двадесст млади троякий, които решил да
принесс в жертва на гроба на Патрокъл Бо-
гът на реката решил да предотврати клане-
то и да убие Ахил. чизгто жертви задръет-
вали коритото му. Той повдигнал водите си
и занял брсговсте си. за да преследва героя
Но Хефест принудил бога да спре. Ахил
продължил зтаката си към крепостнитс вра-
ги на града, за да прекъсне отстъпленисто
на троянците Той бил отклонен от пътя си
от Аполон. който го заблудил Когато отно-
во намерил пътя към Троя, вече било много
късно. Само Хектор бил останал сам пред
Сксйската порта Но в мига, когато видял
Ахил да се приближава. го обзел страх и
побягнал Три пъти Ахил обиколил града, за
да го преследва Гонитбата евършнла. кога-
то Зсвс сложил на везните на Съдбата
участта на Ахил и на Хектор. Везната на
Хектор се наклонила към Хадес. Тогава
Аполон изоставил Хектор Атина се появи-
Ла и внушила на троянсца да влезе в бой,
като приела образа на брат му Дсифоб
Хектор повярвал. че той му се е притекъл
на помош Но това било само заблуда и той
умрял, предсказвайки на Ахил. че и негови-
ят час ше настъпи скоро У ми райки, поме-
тил врага сн да предаде тялото му на При-
ам Ахил отказал и влачил трупа след ко-
лесница та си. след като пробил петите му и
го завързал с кожени върви за нея След то-
ва се върнал в лагера, където започнало
погребеиието на Патрокъл
Дванадесст дни влачил Ахил трупа на вра-
га, отпел му приятеля Патрокъл. когато той
все оше оплаквал. На дванадесетия ден Зевс
натоварнл Тетида да му съобщи, че боговс-
те са разгневени от тази липса на почит към
мъртвитс Приам отишъл в стана на гърци-
те да моти Ахил да му предаде тялото на
Хектор Ахил го приел добре и срешу го-
лям откуп му върнал сина Така заяършва
разказът в „Илиада"
„Одисея" ни показва Ахил в царството на
мъртвигс Бързо прсброжда той полетата с
бели лилии, а край него мкнават героите,
другарите му от войната: Аякс, син на Те-
ламон, Антилох, Патрокъл и Агамемнон,
който разказва на Одисей за смъртта на
Ахил, но не посочва кой го е убил. Той раз-
казва най-вече за нгрите, съгтътстващи пог-
ребенисто. и за послсдвалата свада за оръ-
жията на героя (виж Аякс, син на Теламон.
и Одисей).
По-късиитс посми допълват този цикъл
Първо се говори за бнтката срешу иарината
на амазонкитс. Лентезилея Тя пристигнала
в момента на погребеиието на Хектор, за да
помага на троянците Отблъснала гърните
до лагера им. но Ахил я ранил смъртоносно
и в момента, в който умирала, открнл лине-
то й Красотата му го нзпълнила със скръб.
Страданието му било толкова явно (Ахил
нс можсл да крис чувствата си), чс Терсит
му сс подиграл за любовта му към една мър-
тва. Ахил го убил с един удар на юмрука си.
След това се опнева биткага срешу сина на
Зорага Мемнон. в присъствнсто на две май-
ки (Еос за Мемнон и Тетида за Ахил) И нак-
рав любовта му към Поликсена, една от дъ-
шерите на Приам Ахил вндял Поликсена,
когато предавал тялото на Хектор и така се
влюбил в нея, чс обещал на Приам да из-
мени на гъриитс и да застанс на иегова
страна, ако той се съгласн да дадс млада та
си дъшеря за иегова съпруга. При тези ус-
ловия Приам се съгласнл и договоры тряб-
вало да бъде сключсн в храма на Аполон.
който се издигал недалеч от вратите на
Троя. Ахил отишъл в храма невъоръжен и
Парис, скрит зад статуята на бога, го убил
Троянците взели трупа и поискали същия
откуп, който трябвало да платят за Хектор
Тази романтична версия за смъртта на ге-
роя е малко по-късна Други автори гвър-
дят. че Ахил намерил смъртта си в боя. след
като отблъснал троянците до стеките на
града им Аполон се изправил пред него и
му заповядал да се оттегли и след като Ахил
не се подчинил, го пронизал със стрела
Друг път стрелецът е Парис, но именно
Аполон насочва стрелата му към единстве-
ното уязвимо място на Ахил. петата
Около тялото му се разгоряла ожесточена
битка, както при смъргта на Патрокъл
Аякс и Одисей успели най-накрая да го прс-
несат в лагера, държейкн врага на разстоя-
ние Погрсбснието било нзвършено от Те-
тида и музите. или нимфите. Атина намаза-
ла тялото с амброзия.
След като гъриитс му издигнали гроб на бре-
га на морето, Тетида го отнесла до устмсто
на река Дунае, на Бе.лия остров, където Ахил
продължил да води невидим, загадъчсн жи-
вот Моряците. мннаваши покрай острова,
чували денем траканс на оръжия. а вечер шу-
ма от наздравици и песни от нескончаем пир
Други пости разказват. че Ахил се венчал в
Елиссйскитс полета за Медея, или за Ифи-
гения. за Елена или Поликсена Има и вер-
сия. че когато гърните си зазиинавали след
превземането на Троя, от гроба на Ахил се
чул глас, който поискал да принесат в жерт-
ва Поликсена в памет на героя.
Спомеиът за Ахил останал жив в народна га
памет на гърните и ку.ттът към него бил раз-
пространен не само на островите. но и на
азиатских континент, боен театър на нсго-
вите действия
Омир опнева Ахил като много красив мла-
деж. с руса коса, блестящи очи и мощен
глас Бил неподвластен на страха Най-снл-
ната му страст била радоегта от битката
Съшсвременно бил жесток и най-много
обичал славата Но имал и някои по-мски
черти в характера си. Като добър музикант
успявал да забрани грижнтс с песни и пира-
та сн. Обичал приятеля си Патрокъл и Бри-
зсида. която сподсляла любой,а му Бил
бсзми.юстсн. когато трябвало ла скзекути-
ра троянски гс плсиниин. и лори от гроба
поискал да принесат в жертва Поликсена, в
сыцото време бил нзпълнен със съчуоствие
към Приам и плакал заедно с него, когато
той дошъл да приборе тялото на сина си
Вече в погпемния свят, се зарадвал. когато
разбрал. чс синът му Неоптолсм е храбър
воин Почитал родитслитс си. доверяем сс
на майка си и когато научавал к.тква с воля-
та на боговсте. бързал да я изпълни Въп-
рски тети човедзки черти в очитс на слнннс-
тичнитс философ,, и пай-вече на стоицитс
Ахил бил образ на жесток човек. роб на
отрастите си Противопоставили го на Оди-
сей мъдреца Знае сс и за култа на Алекса,!-
дър Велики към Ахил. когото той присмал
за идеал И двама га умират млади
Образът на Ахнл вдохновява много антич-
ни литсратурни зворби от „Илиада" до
„Ахслиада" на Стаций Той с герой в много
трагедии, например в „Ифигения в Авлида"
на Еврипид.
1. АЯКС, СИН НА ОКЛЕЙ (гр ). Аякс от
Локри да е наречен Малкня. за ла сс разли-
чав» от Аякс, син на Теламон. или Голсмия
Аякс Той фигурира сред героите. бнеши сс
пред Троя, като вожд иа локринския отряд,
състоят сс о г чстиридссст кораба Бисл сс
до сипа на Теламон, но докато той бил „те-
жък" воин, синът на Онлей бил пзюръжен с
лък и пенена ризница Тъй като бил много
бърз, играел ролята, която през класичсс-
ката сноха била поверена на щнтопосцитс
Взел участие във всички големи битки, опи-
саии в „Илиада**: в тсглснсто на жребия за
двубоя с Хектор, в битката около корабитс.
около тялото на Патрокъл. в ст>стсзаннето
иа погрсбалнитс игри. дадсни от Ахил в па-
мет па Патрокъл
За него се смята, чс имал лот характер, с
косто се разлнчавал от своя сънменннк:
арогантсн. жесток към неприятеля. скандхз-
джия, той бил и безбожник и rpcuiKirre му
довели до загубзта на голяма част от грыт-
ката армия Най-тсжкото му прегрешение е
светотатството, косто извършил спрямо
Атина и косто му нанлякло гнева на боги-
нята По време на превземането на Троя Ка-
сандра сс скрила до олтара па богинята
Аякс искал насила да я отскубне от статуя-
та. за която сс държала, и поплакъл нс само
девойката, но и нея За това непочитаие на
рслигиознизс закони ахейците искали да го
пребнят с камы,и, но Аякс на спой рсд сс
скрип в храма на Атина и така се отървал
о г смърт Но при ззврынансто на гъриитс
богинята изпратила буря, която уннщожн-
ла близо до остров Миконос голяма част от
ахейските кораби. сред конто бил и корабът
на Аякс Гсроят бил спасен от Посейдон,
който го върнал на по|п.рхността на морс-
то. Тогава Аякс започнал да се хвали, чс с
оживял въпрски гнева на богинята Атина
помолила Посейдон да го погуби и гой с
един удар на (ризьбеца си разлепил скала-
та. на която сс бил приютил, и го удавил
Според други автори самата Атина го уби-
ла с мт.лния. използвайки орьжнето на ба-
ша си Зсвс
Но светотатството на Аякс продължавало
да тегне върху народа му Три години след
завръшансто на героите от Троя в Локрида
избухналн спилсмии и последвала переда-
на от лоти рсколти Запитан, оракулы от-
говорил. чс този бич с проява „а божестве-
ния гняв и чс Атина пяма да сс успокой, ако
в продолжение на хиляда години, за да in-
купят открадвапсто (и изнасилвапсто) на
Касандра. локрийците нс изпращат всяка
година в Троя по две девойки. опрсдслспи с
жребий Така и направили, Троянците уби-
ли първнте две момичега. конто отшили, и
разпръенали праха им в морето. Останали-
тс били присмани добре и прашэни да слу-
жат на богинята Атина. Но останал обнча-
ят при прнстигането им да бьдат преслед-
ванн от тълпа. въоръжена с прьчки. с я каш
искали да ги убият. Ако успеели да избигат,
дсвойкитс отивали в светилишего на Агина
с бос и краха и вставали деве гасни до прек-
лонна възраст Така грехът на сина на Оилсй
срешу жрица та Касандра бил Н|купиан дол-
го след смъргта му
II. АЯКС,СИН НА ТЕЛАМОН (табл 30)
(гр.). Голсмият Аякс Той царувал на Сала-
МИН и дошъл в Троя начело на 12 кораба. В
лагера на ахейците заемал лявото крнло.
След Ахил бнл най-смслнят и иай-силният
герой в цялата армия Силен, висок, много
красив, той бил спокоен и можел да сс вла-
дев Бнл тежко въоръжен Щигът му бил за-
бележителен - направен от седем волскн
кожи една върху друга Осмият пласт, най-
горният. представлявал бронзова плоча
Моралпо бил пълна противоположност на
Малкня Аякс: говорен малко. бнл добропа-
мерен, почитал боговсте Но ако трябва да
се сравни с Ахил. на него му липсвали чув-
ствителностга, музикзлиоегга и иежността
на сина на Тетида Аякс преди всичко бнл
воин, и то суров
Той бил гсроят. в 1бран от съдбата да влезс
в двубой с Хектор и го повалил с камък. но
всститслнтс нрскъсна.311 битката. Докато
ахейците гьрпсли загуби, той бил един от
героите, конто се опитали да възпрат Хек-
гор. но напразно. Бил ранен и не останал до
края на битката. След това го извратили при
Ахил. за да го разубеди в решенного му да
нс участва във вой на, л Той го обвинил в сго-
нзъм и жестокост, която нс можс да бъде
пречупена дорн оз нещастието на гършпе
61
•X
5
Когато Хектор предприсл атака срещу ко-
рабите. ахсйската съпротива се концснтри-
рала около Аякс Към него се обърнал разт-
ревоженият Посейдон, м да го помоли да
удвой усилията сн Тон ранил Хектор с ка-
мък. но троянецът се върнал с удвоенн сили
и го отблъснал до собствения му кораб И
когато пречупнл копнето му. Аякс признал
волята на боговете и избягал Именно в то-
зи момент се появнл Патрокъл и отблъснал
троянцнте Аякс се върнал на бойкого поле
след смъртта на Патрокъл и Хектор отново
щял да го напалме, ако Зевс, та да уважи во-
лята на Съдбата. като запази Хектор та
Ахил. не обгърнал двамата герои с облак.
По време на погребалннте игри. дадени от
Ахил. Аякс се бил с Одисей Нито един от
двамата не победил и Ахил дал наградата и
на двамата А в боя с мечовс с Диомед той
отново не бил победен, но и не успял да по-
беди противника си Нс успял да хвърли н
диска по-далече от един от съперниците си.
По-късните легенди след „Илиада" са разк-
расили още повече обрата му, като са се по-
мъчилн да го доближат до толи на Ахил. Те
представят и двамата като внуци на Еак (внж
Теламои). В Агика та иегова майка смятат
Перибоя. една от девойките. итпратени от
Егей в Крит като данък та Минос. която Те-
тей спасил от смърт, убивайкн Минотавъра
Когато Херакъл подготвял похода срещу
Троя (внж Хсракьл). отншъл при Теламои.
та да го помоли да участва в него, и го зава-
рил да пнрува Като постлал под него льве-
ката кожа, с която бнл загърнат Херакъл. той
помолил Зевс да дари Теламои със енн, смел
колкого него и силен като льва, чнято кожа
му покатвал. Зевс чул молбата му и итпра-
тил в тнак на съгпасне орел (оттук и името
на детего, на гръики „аякс" означава орел).
Според друга версия по време на посешени-
сто на Херакъл Аякс вече бил родсн Героят
го обвил в тьвс ката кожа, молейки Зевс да
го направи неуязвим Детето станало неуяз-
вимо с итключение на частите, на които вър-
ху тялого си Херакъл носел колчана си: хан-
ша, подмншницата и рамото
След това към обрата му постепенно се при-
бавят нови черти При таминаването му та
Троя баша му го посъветвал да „победи, бет
съмненис с копнето. но също и с помошта
на боговете" На което Аякс отговорил, че
„страхливеиът също можс да победи с по-
мошта на боговете" След това изтрил от
шита си обрата на Атина. предитвнквайки по
готи начин враждебността на богинята
Според прсданието по време на подготви-
телните походи, та които в „Илиада" не се
говори. Аякс играел важна роля Пръв прнс-
тигнал с брат си Тевкер на срещата в Аргос
и бил избран та командващ флотата заедно
с Ахил и Феникс В един момент дори за-
местил Агамемнон, когато атридът бил от-
странен. след като убил свсшената сърна на
Артемида. След слизането на гършггс в
Мизия той поел заедно с Ахил командване-
то на войската. и докато Ахил ранил Телеф
(виж Ахил). Аякс убил брат му Тсвтраний
По време на първите девет го ди ни пред Троя
Аякс участвал в набезите срещу азиатеките
градове Той нападнал града на фригийских
пар Тслсвтай и отвлякъл дъшеря му Тскме-
са. Опустошил също така Тракийскн Херсо-
нес (диес Галиполския полуостров), където
царувал Полимсстор. зет на Приам, конто
им предал Полидор. един от синовете на
тъета си. когото пазел (виж Полидор) Аякс
отвличал и стадата на троянцнте. пасящи и
планината Ида и по полето.
Най-важните моментм от приклзоченията на
Аякс се развиват през последните епизоди
от войната, след смъргга на Ахил. Той при-
ел сина на Ахил. Нсоптолсм-Пир. като свои
син и се бил заедно с него Бил се заедно и
със стрслеца Фнлоктет, както в „Илиада" се
биел със стрелеиа Тевкер След като прев-
зели града, той поискал Елена да бъде на-
казана със смърт заради своего прегреше-
ние Но това предизвнкало срещу него гне-
ва на атридите. които искали да спасят мла-
дата жена. И Одисей успял да направи гака,
чс да върнат Елена на Менелай Тогава Аякс
поискал като част от плячката статуята Па-
ладион (виж това име). Но му отказали, от-
ново по внушение на Одисей. Това довело
до разривсред военачалниците Аякс запла-
тил да отмъсти на Менелай и на Агамем-
нон. Атридите сс обградилн със стражи, а
на другата сутрин намерили Аякс, прободсн
с меча му
Друга версия за смъртта му, no-близка до
трагините, разказва, чс гсроят полудял. за-
шото му отказали нс Паладион. а доспсхи-
те и оръжнята на Ахил Тетида била заповя-
дала те да сс дадат на най-смелня от гърци-
те, или най-малкото на онзн, който вдъхне
най-много ужас на троянцнте За да разбе-
рат кой с той. разпнтали троянскитс плен-
иици. които от омраза посочили Одисей. а
нс Аякс Одисей получил оръжнята През
нощта обезумелият Аякс избил стадата,
предназначени да нзхранват гърцитс. На
сутринта, когато видял какао с направил в
умопомрачснисто си, сс пронизал с меча си
По време на завръщансто Атина. за да на-
каже гьрците за несправсдливостта. жерт-
ва на която станал Аякс, ги прсслсдвала с
гнева сн (виж Аякс, енн на Оилей).
Аякс не бил изгорен. какъвто бил тогава
обнчаят, а поставен в ковчег и погребав
Всяка година на остров Саламнн атиняшпе
му отдавали божсствсни почести
62
БАБИС (гр.). Брат на фригийския сатир
Марсий, който прсдн шикал Аполон на със-
тсзаннс по мушка (внж Марсии). Той също
бил му знкант като браг си, но на обнкнове-
на флейта, докато Марсий свиреп на двой-
ка Бабне бнл толкова лот му шкант, чс то-
на му спесгило гнева на Аполон.
БАВБО (гр.). Жената на Дисавлнй от Елев-
зин. Когато Деметра гьреела дъшеря си по
целия свят, 1 я пристигнала в Тлевши, прид-
ружена от малкия Якхус Дисавлнй н Бавбо
я приели в дома си. Бавбо и предложила су-
па, която в скръбта си Деметра откатала. За
да покаже нсдоволството си или за да раз-
весели богинята. Бавбо вдигнала полите си
и показала задиитс си части Като вилял то-
ва, Якхус започнал да ръкопляска Богиня-
та сс раземяла и приела супата
Синовс на Дисавлнй и Бавбо са Трнптолсм
(който по-чссто с прсдставян като син на
Келей и Мстаннра) (внж Трнптолсм) и
Евболей Дъщеритс им се назвали Прото-
ноя и Ниса.
БАВКИДА (гр.). Фри1ийка, омъжена за
бедния селянин Филемон Един ден те прие-
ли в колибата си Зеве и Хермес, които ми-
навали през Фригия, преобразени като
обикновенн циннии. Другите жители отка-
зали гостоприемство на чужденцнтс Разг-
невенн. боговете изпрагили наводнение на
страната. като залазили само колибата на
Бавкида и Филемон, която превърнали в
храм. И тъй като двамата старци помолнли
да завършат дните си заедно, Зевс и Хсрмес
ги превърнали в две дърнста. нздигащи сс
пред храма, който някога бнл тяхна колиба
БАИОС (гр.). Кьрмчия на кораба на Оди-
сей, ио името му нс е споменато в „Оди-
сся“. Според по-късните разработки на ле-
гендата за Одисей той с дал името си на
много местности на планина на остров Кс-
фаления в Йоиийско морс, на град Баи в
Кампания Управлявал кораба на Одисей
(виж Одисей) по време на ггьтувансто в Ита-
лия, къдего намерил смъртта си.
БаКХУС (лат.). Виж Дионис.
Балий (гр.). 1. Един от конете на Ахил. Ро-
ден е от Зефир и харпията Подарга. Бил
сватбен подарък, направен от Посейдон на
Пслей и Тетида Когато Ахил бил убит. По-
сейдон взел този кон, който бнл беземър-
тен. а също и другия кон на Ахил. Ксанг
2. Балий е имего и на едно от кучетата на
Актсои.
БАТ (гр.). I Старец, играет роля в исто-
рнята за кражбата на стадата на Аполон от
Хсрмес. Тъй като Аполон. увлечен от лзо-
боята си към сипа на Магнсс, Химснсй. за-
немарил стадата си, Хсрмес откраднал част
от кравигс му и ги отвел в Мснала. Пело-
поисс. Тук обаче срсщнал старена Бат, кой-
то живеел в планината За да не го издаде.
му дал едка юница Стареиът обещал да сн
мълчи След като скрил животиитс, Хсрмес
се преобразил и отншъл при него, като се
престорил, чс търси стадата си Той го по-
лизал не с ли виждал да минават животин и
му обешал награда, ако му помогне да ги
намерн Бат нс улържал обешанисто си и
проговорил Разгнсвсн, Хсрмес го превър-
нал в скала.
2. Основатслят (митическа или историческа
личност) на колоннята Кирсна в Либи я Ие-
гов баща с Полнмнест. потомък на аргонав-
та Евфем (внж това име) Принадлежи към
групата на „минийцитс'' (наслсдницн на ар-
। онавтите, виж стагията Минин), които би-
ли преселници ото Лемнос вЛаксдсмония.
но били принудени да я напуснат и се засе-
лили вТера. Майка му с Фронима (виж това
име) и била родом от Крит Според леген-
дата Бат бил прякор. ладен на героя, зашото
заеквал. Според Херодот обаче на либийскн
Бат означавал ..цар". Според някои автори
истинското име на Бат било Аристотсл, спо-
ред други Ариелей (може би поради обърк-
ването му с Аристей. сина на нимфата Ки-
рена. виж това име). Спорен Папиний. след
като основал Кирена. той спрял да заеква
БАТОН (гр.). Водам на колссннцата на ти-
ванския герой Амфиарай (виж Амфиарай)
Като него бнл потомък на Мслампус При
Тива Батон сподслил съдбата на господаря
си и бил погълнат от земята в момента, ко-
гато щял да бъде убит от неприятеля От-
дали му божсствсни почести Според друга
литсратурна традиция след смъртта на Ам-
фиарай Батон сс оттеглил н илирийскня
град Харпня.
БЕЛ (гр.). Син на Посейдон и Либия, брат
близнак на Агенор (виж Агснор и табл. 3).
Когато порасналн. Агенор отишъл да цару-
ва в Сирия, а Бел станал цар в Египет и се
оженил за Анхнноя. дъщерята на речния бог
Нил От нея му се родили близнаци. Египт
и Данай Някои автори добавят Кефей и Фи-
ней Същсствуват и няколко вавилонски и
асирийски герои с това имс. Един от тях фи-
гурира в родословиото първо на картагенс-
ката царица Дидона.
БЕЛЕРОФОНТ (гр.) Произхожда от цар-
ского семейство на Коринт Син на Посей-
дон. но отглсдан от Главк, сина на Сизиф
(виж табл. 35) Майка му била дыцеря на
царя на Мегара Низ. Понякога я наричат
Евримеда. друг път Еврннома.
Приклзоченията на Белерофонт тапочват
със случайного убийство на Дслиад (собст-
63
s
=
Id
<
X
c
5
вения му брат) Други источим ин посочват
като жертва Пирен (чието име има връзка с
гова на извора Пирена в Коринт), Алкимс-
ней или Белер. тиран от Коринт (отжълсто
нова етимологията на собетвеиото му име,
зашото Белерофот означава „убиеиа на
Белер") Слел убийството Белерофонт
трябвало ла напусне г рала Той отишъл в
Тиринт. при цар Прет, който го пречистил
Стенебоя (наричана от Омир Антея), жена-
та на Прет, се влюбила в Белерофонт и по-
искала да сс срешне с него насаме Тъй ка-
то той й откатал, за да му отмъсти. тя се
оплакала на съпрута си. че младият мъж ис-
ка да я прельсти Тогава Прет изпратил Бе-
лерофонт при тъет сн Иобат. царя на Ликия,
с писмо, в което го молел да убие приноси-
тсля Прет нс искал да убие Белерофонт. зз-
щото бил негов гост, а стар обичай забра-
нявал убийството на човек. с когото си се
хранил на едиа маса След като прочел пис-
мото. Иобат заповедал на Белерофонт да
убие Химера: чудовище - лъв отпред, дра-
кон отзад. с глава на коза, която бълвала
пламъци То опустошавало страната му и
отвличхзо стадата Иобат мислсл. че Беле-
рофонт никогз няма ла успес да се справи
сам със залачзта Но той възседнал крнла-
тия кон Пегас, когото бнл намерил, докато
пиел вода от извора Пирена в Коринт (виж
Пегас) Издигнал се високо в небето. спус-
кал се върху чудовншето и го убил с един
удар Тогава Иобат го изпратил да се бие
със солимите. воинстве но и кръвожадно на-
селение. което живсело в съсслство със зе-
ните му Той победил и тях След това раз-
громил и амазонките - това било следваща-
та му задача Тогава Иобат събрал най-смс-
тите сред лидийците и нм заловядал да нап-
равят засада на Белерофонт и да го убият
Той обачс ги избил до един. Тогава царят
разбрал. че героят има божествен произход
Изпълнен с възхищение от подвизите му,
той му показал писмото на Прет, като го
помолил до остане в страната му Дал му
за жена дъщеря си Филоноя (според лругн
автори Антиклея) и му завещал царството
слел смъртта си. (За отмъшеннето на Бе-
лерофонт виж Стенебоя )
От дъшерята на Иобат Белерофонт имал
двама синове - Исандър и Хиполох, и една
лъшеря. Лаодамея. която родила от Зевс ге-
роя Сарпедон
По-късно Белерофонт. заслепсн от гордост.
поискал да се издигне с летяшия си кон чак
до Олимп Разгневен. Зевс го изхвърлнл на
земята и той се убил Белерофонт бил по-
читан като герой в Корит и Ликия
В „Илиада" се говори за връзките на гос-
топриемство. конто съшествували между
Белерофонт и царя на Калидон Оеней
БЕЛОНА (лат.). Като римсха богиня на
войната Белона постепенно била ндентифи-
нирана с гръцката богиня Енио. Представят
я като жената на рнмския бог Марс Чссто
я изобразяват като водач на колесница га му
Чертите и са ужасяващи. в ръка га си държи
брал на. копие или меч Нейното изображе-
ние се доблтгжава до това на фуриите
БИ А (гр.). Олицетворение на Насилисто
Дъщеря на гиганта Палант и на Стикс В
гигантомахията се бие на страната на Зсвс
Нейна сестра е Нике (Победа), а брата
Зелос (Сила) и Кратос (Власт) (виж табл.
32). С тях тя вннаги прилружавала Зевс.
Помогнала при оковававането на Прометей
в Кавказ.
БИ АН А (ВИАНА) (гр.). Девойка. на чис-
то име е кръетен град Виена в Дофине Ро-
дом от Крит, тя избягала от острова, къде-
то царял глад, който прогоннл лалеч от ро-
дината им много крнтяни По време на тан-
ци девойката била погълната от пропаст, ко-
ято се отворила под краката й Дали името
й на града, издигнат от преселниците
БИАНОР (гр.). Герой от Мантуа. син на
Тнбър и нимфата Манто Той основал град
Мантуа. на който дал това име в намет на
майка си Понякога го отъждествяват с
Авкнус.
БИАНТ (гр.).Син на Амнтаон и Идоменея,
дъшерята на Фсрей Брат на гадателя
Мелампус (виж табл I и 21) Биант искал
да се ожени за Перо, дъшерята на пилоския
цар Нелей Той обаче му поставил като ус-
ловие да открадие стадата на Филак, пазенн
от бясно куче Брат му (виж Мелампус) ги
откраднал вместо него и когато получил от
Нелей ръката на Перо, я отсгъпнп на Бианз
По-късно. когато Мелампус излекунал от бс-
зумието им дыцерите на цар Прег, той по-
лучил една трета от царството му и съшо го
дал на брат си (виж Прет. Мелампус и Анак-
сагор) Перо му родила петима синове -Та-
лай. башата на Адраст (виж табл I). Пери-
ал к, Лаодок. Арей и Алфесибей След като
отишъл да живее в Аргос, в царството на
Прет, се оженил за една от дъщерите му. Ли-
зила От нея имал дъщеря Анаксибея, която
според някои легенди се омъжила за Пелий
БИБЛИДА (гр.). По линия на баша си Ми-
лет Библида е правнучка на Минос (виж
Акакалнда). а според някои версии дори ие-
гова внучка (виж Милет и табл. 28). Мне-
нията за името на майка й са различии -
споменават се Кианея, дыисрята на Mean-
лър. Трагасия. дъщеря на Кслено. и Идотея.
дъщеря на цар Еврит Имала брат близнак.
наречен Каун, когото обичала с греховна
страст Ужасен от сестра си. Каун избягал
от Милет и основал град Каун в Кария От
гъга по него Библида полудяла и заполняла
да броди из Мала Азия. В момента, когато
искала да се хвърли от една скала, за ла сло-
жи край на живота и мъката си. нимфите я
лревърнази в непресъхващ извор. катосъл-
1ите на девойката.
На тази версия се противопоставя друга. в
64
кояго Каун бил влгоисн в ссора сн. Заради
грехоаната сн страст той избягал от баггш-
ния лом, а Библида сс обссила. В псина па-
мет името н било дадсно на два града -
Библис в Кария и Библос във Финикия
БИЗАНТ (гр.). Син на Посейдон и Ксрсса
Майка му била дъшеря на По и на Зене и
била роде на недалеч от мястото. кьлето по-
късно въшикнал град Бнзангмон Тон осно-
вал този град, наречен на нсгово имс. и го
укрепил с номошга на Аполон и Посейдон
Тракийският тиран Хсмус атакувал г рада и
Би шит го победил в дну бой, като преслед-
н11 враговете си чак в Гракия В нсгово ог-
съсгвне обаче грады бнл нала,шаг от паря
на Скигия Одрис, който го обсадил Фн-
далея. жената на Бнзазгг, спаснла грана с гго-
могцга на другнтс жени, като хвърлнла в
протнвникоиия лагер тмин. Фидалея спа-
сши оше ведньж града от брага на мъжа сн
Стромб.
БОНА ДЕЛ (лат.). „Добрата богиня"
римско божество, евъртано с култа към
Фавн Доста оскъдпите дакни м нея имат за
цел да обяснят някои негови особенности.
Според първата версия Бона Деа била дь-
шери на Фавн Той сс влюбил в нся, но тя
не искала да отегьпи на жсланието му дори
когато я напил с вино. Тогава я набил с
пръчки от миргово дърво (с това сс обясня-
ва зашо миртата с нзключена от нсиния
храм). Накрая сс превърнал в змия и успял
да я прельсти. Според друга легенда тя би-
ла жена на Фавн и била много веша в дома-
KHHCIBOTO, но нзклгочигелно срамсяслива
До такава степей, чс не излизала от стаята
си и нс виждала друг мъж освен своя Един
ден намерила кана с вино, н шила я и сс на-
пила. Мъжът и така я набил с клонки от
миргово дърво. чс тя умряла След това сс
разкажл и я превърнал в богиня В Рим свс-
гилището на Бона Деа било в Авентинс ка-
та гора и тук жените и дсвонките чес гнали
всяка година тайнствата на .Добрата боги-
ня". в конго не можели да учасгват мъже
Херкулес. който сыцо нс бил допуснат, за
отмъшенис устроил тържсствени церемо-
нии край Големня олтар, посвсгсн на него,
който се намирал близо до нейното свети-
лише, на конто жените нс можели да при-
състват (виж Херкулес)
БОРЕАДИ (гр.). Децата на Борей. Север-
ння вятър Под това име се споменават два-
мата братя близнаци Калане и Зет, конто му
родила Орития, дъшерята на Ерехтсй. отв-
лечена от бога на брега на Илнс (внж Бо-
рей и Орития и табл. II). Двамата младежи
имали криле. Според някои авюрн на пети-
те. според други на гърба. като при пти-
пите Като баща си тс били евързаггн с вя-
търа Името на Калане означава „онзн. кон-
то духа леко". а иа Зег - „онзи. който духа
силио". Били роденн в Тракия и се отлнча-
вали с бъртината си. Те Hie ли участие в по-
хода на аргонавтите, където играли чонов-
ца роля при гостуването при цар Фннсй
(внж Артонавтн), като ннонпли харкните,
конто го прсслсдвали По този повод съ-
ществуват няколко версии Според някои
нерени освободили Фннсй. като заставили
харкните да летяг безспир и ги накарали да
обешаят, чс ше оставят па мира царя, спо-
ред други убили дне от трите харпии. в тре-
ти нс се говори изобщо за харнии. а га тона
как те наказа.'! и Финеи. зашото ослепил де-
ца га. конто му родила сестра им Клеопат-
ра (виж Фннсй)
Смъргта нм съшо с прсдадена ко различии
начини. Те или у мира г, дока го сс връшат.
след като нс успели да стнгнаг харкните, а
според по-извсстната версия участват в не-
лия поход на api опав гите, а съшо и в игри-
тс в памет на Пслий (виж Пслнн и Язон),
като спечелнли наградила в надбягвансто
Убил ги Херакъл. който не могъл да им
прости, че посъвсгвали аргонавтите да го
ославят в Мизия, когаго се забавил при гьр-
сснего на Хюгас Koi ато сс врынали ог пог-
ребеиисто на Пелий, героя г ги открил на ос-
тров Тенос н ги убил. Той им из,изгнал ви-
соки надгробии плочи, конто се поклашали
вески път. когато духал Северннят вятър
Борей имал и две дъшери - Клеопатра,
омьжена за Фннсй, и Хнона.
БОРЕЙ (гр.). Бог на Ссверния вятър Жи-
вссл в Тракия. смягана от гърцитс за много
студена страна. Представят го като крилат
демон, с огромна физичсска сила, брада,
обикновено облечен с къса набрана туника
На едно изображение с прсдставсн като
рнмския Янус с две лица, изобразивший
двата противоположни ня гъра - Борен и
Антнборей Но това с изклгочение.
Борей с спи на Еос (Зорага) и Астрей. сина
на Крпос и Еврибоя Брат с на Зефир и Нот
(внж табл 14). Прннадсжи към семейство-
то на пгганнтс. съгцествата, прсдставлява-
шн първнчните с или на Прнродата. Сред
многого прегрешения му приписват и оте-
ли чане го на дъшерята на царя на Атина
Ерехгей Орития. докато нграсла с приятел-
ките си на брега на река Илнс. Гой я завел в
Тракия, където тя му родила двама синове.
Калане и Зет При друг вариант тон отвля-
къл девойката от процссия. която се качва-
ла по Акропола към храма на Атина Полиа-
да Понякога приписват на Борей наказани-
сто иа Финеи (внж това имс) Под формата
на кон Борей имал от кобилигс на Ерихто-
нмй дванадесет жребчета - толкова леки, че
когаго тичали по жигно поле, нс прскърш-
вали класовсте под тсжсспа сн. а когаги ти-
чали по повърхността на морето. нс го наб-
раздявали. От Ериння, а после и от една
харпня. Борей имал за рожби бьрзи копе.
(За Борей, цар на кслтмтс, виж Кипариса).
БОРМОС (гр.). Син на Титий. много кра-
сив младеж. Един ден. когато отншъл до
Б
б
а.
О
1£
65
5
I
Б
дълбок извор. за да налес вода за жътнари-
те. бил отвлечен от нимфите (виж Хнлас)
Според друга версия бил убит по време на
лов Всяка година по време на жътва отбе-
лязвали смъргга му с ридания. съпроводс-
нн от звуцитс на флейта.
БОТРЕС (гр.). Тиванец, син на Евмел Ев-
мел много почитал Аполон Един ден. до-
като му принасял жертва, еннът му Ботрес
бил до него и му помагал Той отделил Мо-
тька на агнето. което принасяли в жертва,
преди ла го занесат над олтара. Разгневен.
баныта го ударил с горяша факла и дстего
умряло веднага Вижлайки мъката на баша-
та и майката. Аполон превърнал Ботрес в
птичка, наречена аеропос. т с „птица с тъм-
ни очи". Тя гнездяла под земята и нспрекъс-
нато кръжала над нея
БРАНГАН Г (гр.). Син на речния бог Стрн-
мои и брат на Олинт. който бил убит по вре-
ме на лов от един лъв Брангант го погре-
бхл на мястото. където паднал. и нарскъл
Олинт града, който основа.! в съседство
Бранк (гр ) Син на герой, родом от Дел-
фи, наречен Смикрое (виж това име). кой-
то се установил да живее в Милет и там се
оженил Прели раждането на Бранк майка
му имала видение как слънцето слязло в
устата и. мннало през цялото и тяло и из-
лязло прел корема Гадателнте разтълкува-
лн това като благоприятно предсказание.
Сииът. когото родила, бил наречен Бранк,
т е. „бронха", ташото именно прел брон-
хите си майка му усстила как слънцето
влита в нея Един ден. докато пасял стада-
та в планината. в красивого дето сс влю-
бил Аполон По-късно Бранх издигнал ол-
тар на Аполон и вдъхновен от бога, който
му вдъхпал пророческа дарба. основал в
Дидима. Южен Милет, светалнше с ора-
кул. прочуто почти колкото Дслфийского
В него служели бранхидите. т с погомци-
те на Бранх Сред родствсниците му по ба-
тина линия бил и Махерсй. който убил
Нсоптолсм в Делфи
БРИЗ (гр.). Башата на Бризсида (виж по-
долу) Прсдставян или като пар на лелеги-
те в Кария. или най-често, подобно на брат
му Хриз. ла жрец на Аполон в град Лнрне-
сос, опустошен и ограбен от гърците по
време на Троянската война Освсн дъшеря
си Хиподамея. иаричана по-често Бри зеида.
имал и син Еетиои(различен от Регион. пар
на Лирнесос и баша на Андромаха) Когато
Ахил при нападеиието на града разрушил
къшата им. той се обеенл
БРИЗЕИДА (гр.). Истинското и име е Хи-
подамся Дъшеря на Бриз, жреца на град
Лирнесос, пленена от Ахил и станала иего-
ва любима Бриз е брат на Аполоиовня
жрец Хриз. башата на Хрнзсида Бризсида
била омъжена за Минее, който бил убит от
Ахил За да я утеши. Патрокъл и обещал,
чс шс направи така, че Ахил да се ожени за
нея. Тя наметит станала иегова предночи-
тана робння и Ахил нежно я обичал Кога-
то Събранието на геронте заставило Ага-
мемнон да върне Хрнзсида на баша и и той
поискал като компенсация Брнзснла. от
гняв и болка Ахил отказал да се бис (виж
легендата за пего) По-късно Агамемнон
обещал да му я върне. за да го уми лое ниш
По време на сдобряването си с атрида Ахил
приел сднисгвсно нея По-късните посми
представят Бризсида като висока. черноко-
са жена с блестящ поглед. сключснн веждн
и светла кожа Тя погребала Ахил.
БРИТА (лат.). Дъшерята на Марс (Арсе),
служнтелка на Артемида в Крит, е лвоипн-
iia на Брнтомаргида (виж по-.долу) Прее-
лсдвана от Минос, Брита сс хвърлила в мо-
рсто и рибари намерили талого й. оплетено
в мрсжзггс Наставал мор и оракулът отго-
ворил. чс за да спре, трябва да отладят бо-
жестпенн почести на Диана Дню ина. т с
Артемида с мрежата
БРНТОМАРГИДА (гр.). Критска богиня
па плодородного, чисто имс означава .хлад-
ката дсвойка". Дъшеря на Зевс и Карма
Нимфа-девица, приятелка на Артемида в
Крит Минос се влюбил в нея и в желание-
то си да я има я прсслсдвал девет мссеца
през планинитс и долннитс на острова, до-
като един ден тя. като виляла, чс шял да я
настагнс. скочнла от одна скала в морсто
Рибаритс я уловили в мрежтпе си и я спаси-
ли. откъдсто произлязъл и прякорт.т й Дик-
тана (Девойката с мрежата)
Друга, нс толкова романтична версия, обяс-
иява името Днктина с това. чс била измис-
лила мрежитс за лов Всднъж, докато лону-
вала. сс оплела в една мрежа Спасила я Ар-
темида и и отдали божествсни почести под
името Днктина
Сыне като Артемида я представят заобнко-
лена от кучста, в ловджийски дрехи. отбяг-
ваша мъжстс и обнчаша самотата
БУЗИГЕС (гр.). Името му означава „Он-
зи. който запряга волове". Митнчсски образ
на човска. сетил се да обуздае бнковсте и
да ги впрсгне. за да обработал земята с тях
Минава за един от първите законодатели
Приписка му сс забраиата да сс убиват би-
ковс и говсда заради работата, която вьр-
шат в зсмеделисто (Виж и статняга Пала-
днон)
БУЗИРИС (гр.). В гръцката легенда с
прсдставсн като цар на Египет. Всъшност
имело му нс фигурира в нито едка от фа-
раонскитс династии, освсн ако не с транс-
формация на името па бог Озирис Бузи-
рис бил много жесток цар и неговата ти-
рания заставила Протей ла избяга от Еги-
пет (виж Протей) Той решил да прата тру-
па от разбойниии да огвлекат хсспсридитс.
прочутн с хубостта си Хсракьл ги срсш-
нал по пътя си, докато търссл златнитс
ябълки. и ги убил След гова убил и Бузи-
66
рис. Тойа станало по слсдния начин В
страната имало порсдгша от лоши рскол-
тн и прорицателя! Фразий. дошъл от Ки-
иър. пос ъвствал царя не яка година да при-
пася в жертва на Зене по един чуждснсц. та
да го умилостззви. Бутнрнс го послушал и
първо прпнссъл в жертва сам и я нею. Ко-
гато Херакъл минал прст Египет. Бузнрнс
го задържал. завьрзал го с вериги, поста-
вил на главаIа му венец от циоя и го по-
вел към жертвенна олтар Но Хсракьл раз-
късал веригиic сн и убил Бузнрнс и сипа
му Ифидамант (пли Амфидамаш). вести-
теля Халбес, както и всички присьстваши
на жсртвоприношснисго.
Бутирис бнл син на Посейдон и Литианаса
(внж табл. 3) Бпл поставец на трона от Оги-
рис. когаго тон тръгнал да обикаля света
БУ КОЛ (гр.). Името му означава „пастир.
воловар". Син на Колой от Танагра. Беотия,
и брат на Окем. Леон и Окна. Сестра му
Охна обичала Евносз. по била отблъсната
от него Раггпевена, тя се оплакала па
бра!яга сн. че той искал да я ншаенли, и тс
го убили. Обхванага от угригения. Охна
скоро пригнала штата си Братята итбяга-
лн. звилашенн от башата на Евност. а тя сс
самоубнла
БУЛИС (гр.). Виж Египий
БУ НОС (ар.). Родом от Коринт, син на
Хсрмес и Алкидамея След ыминавансто на
Ест >а Кол.хос юй получил трона на Корин i
с нарсждапсто да го шпаги, докато Еет или
някои 01 наслсдниците му се завърне След
смъргга на Бунос го наследил Епопсй от
Сикион
БУТЕС (гр.). I. Син на Борей, полубра)
на цар Ликург Тс били родсни oi различии
жени, но пито еднаia. пито другата била
Орнтия. таконнага съпруга на бога (виж
Борей) Бутсс искал да убие Ликург, но
следка го гамисълы му бил разкрнт. тряб-
вало да игбяга и отншъл с привврженици-
те си на остров Наксос, къдею живее л от
грабежи и пиратство. По време на едко от
нападения га му над Фтио гида в Тесалня
срешнал поклонничкзз те на Дионис, нак-
ханките. Повечего от гях успели да игбя-
гат, но дойката на бога Коронида бнла от-
влечена и дадена на Бутсс По молба на
младата жена Лионне му игпратнл бе гу-
мне и той сс хвърлил в кладенец и умрял
2. Син на царя на Атина Панднон и Зевкси-
на (виж табл. 11). Ссстрн са му Филомена
и Прокиа Пегов браг с Ерехтей След
смъргга на Панднон Ерехтей получил иар-
ската власт. а Бутсс станал жрец на Агина
и Посейдон Оженил сс та дъшерята на
Ерехтей Хтония (виж също и Ерехтей).
Смята сс га родоначалннк на жречсския род
на бутадите в Аиша.
3. Герой от похода на аргонавтите. основал
град Лилибея в Сицилия (виж Аргонавт и
Ерике).
БУ ФАГОС (I р.). Буквално ,.го ш. конго яде
говела". Герой от Аркадия. Син на Япст и
Торнакса Заедно с жена си Промна прию-
Л1Л по време на войната срешу Авгей Ифи-
къл. който бил ранен (внж Херакъл). Гри-
жнл сс та него до смъргга му и го погре-
бал По-късно бил убит от Артемида, отсг-
чсна от любовта му, докато я прсслсдвал в
Аркадия
Б
В
БУ КОЛ I ВАСИЛЕЯ
ВАКУНА (лат.). Много древна сабипскэ
6oi иня Останки ге от нейния храм сс нами-
рали близо до вилата на Хораций на брего-
встс на р Линен та Коментаторнте на древ-
шпе автори я огьждсствяват с Диана. Ми-
нерва и дори с Никс Няма легенда ла нея
ВАЛЕРИЯ (лат.). По време на спндемия.
нт.рлуваща във Фалерия. оракул предска тал.
чс та да се прекрати бсдствиего. всяка
година жтпелите трябвз да припася г в жер-
тва на Юнона по една девица Те нлпьлиилн
предскататшето Една година жребият се
паднал на дсвойка на име Валерия Лупсрка
В момента, когато тя шяла да сс прободс с
меч до олтара, сс появил орел, който иэт-
ръгнал меча и оставил малка тояга близо до
ритуалння чук, намнращее на олтара След
това отлетял и пуспхл меча върху юница,
пасяша н съседнага лнвада. Валерия ратб-
рала указания га на итнцата Тя принесла в
жертва юницата и взела със себе си чука
Щом докоснсла с него бодните, тс веднага
оздравявали.
ВАСИЛЕЯ (гр). Името н означава „ца-
рица". Голямата дъшеря на Уран и Тея. сес-
тра на Рея и на титаните, конто отглсдала
Тя се отличавала с мъдростта и прозорли-
вости си Омъжнла се за брат си Хипери-
он Майка на Селена (Луната) и Хелнос
(Слънцето). Тъй като му завиждалн, други-
гс тзпашз убили мъжа и и хвърлилн Хелн-
ос в река Ерндан Ог мъка по брат си Селе-
на сс Х1гьрл)таа от покрнва на къшата им
Тогава и двамата били нревириатн в ввез-
ли Междувременно от един пророчески сьн
майка им разбрала какво сс с случило и обе-
зумила Тя ввела тамбурина и чипелитс на
дъшеря си и като ги удряла. броде ла по по-
лего. докато някакъв човск сс смилнл над
нея н я спрял. Тогава сс извила силна буря
и Васнлся нзчезнала В нейна чест бнл из-
дигиат кул г под името Всликата майка, кон-
то я нлентфнцирал с Кибела
67
I
s
a
C
s
-u
a
ВЕЙОНИС (лат.). Римски бог, огьжлсствя-
ван в късната споха с Анолом. Имал много
дрсвяо свстилишс на Капитолия и на ост
ров Тиберии С млата му сс проявим под зс-
мята и изглежда ггьрноиачино е бил покро-
взгтел на олатата и вулканите Вейовне. за
когото няма легенда, бил ролов бог на
Ю ли иге
ВЕНЕРА (лат.). Древна нталнйска богиня,
имала храм близо до Арлея, оше преди ос-
новавансто на Рим Д-ьлго време присманл
като богиня на раститслността и градини-
те, по-късно от някои автори с предсгааяна
като посредник при молитвата, но зова нс с
много сигурно. През II в гтр. Хр. е отъж-
дествсна с гръиката богиня Афродита
Юли1гте, които претендират. чс са потомим
на Еней. почитат Венера като своя праро-
дителка (виж Еней)
ВЕРТУМН (лат.). По всяка вероятност ст-
руски бог. чнято статуя се издигала в Рим.
в етрускня квартал, на входа на Форума
Вертумн олицстворявал представала за
.дтромяната" Приписват му дарбата да при-
ема всички обрати, конто пожеласл Овидий
разказва за неговата любов с нимфата По-
мона (виж това име), вероятно зашото Вср-
гумн бил покровител на растмтелността и в
частност на плодните дръвчет-а
ВЕСТА (лат.). Римска богиня с много стар
произход, покровителка на огъня в домаш-
него огиишс Както и гръиката Хсстия (внж
това име), тя принадлежи към групата на
дванадсссттс най-важни божества Нсйннят
ку.тг бил обслужван от първожреиа, подло-
маган от вес тал ките, които той покровител-
ствал Според повечето автори ку.ттът към
Веста бил въведен от Ромул Това повднга
редица вьпроси. зашото нсйннят храм (с
крыла форма, както повечето от старите
жилища в Лациум) се издигал нс във вът-
реши ос тт а на селищсто, а отстрани - на
рнмскня Форум, т. е. извън града на Ромул
Архаичният характер на богиня га сс пот-
върждава и от факта, че нейно свешено жи-
вотно било магарето - среди зсмноморско
животно за разлика от коня, кой го е индо-
европейско. На празннка на вссталнигс (в
средаза на юни) малкитс магаренца били
ндкичвани с венцн от цветя и не работелн
За да се обясни този факт, по-късно е из-
мислсна легенда, спорсд която богинята.
между другого девица, била спасена от ма-
гарс от опита на Приап (виж зова имс) да я
прельсти Това с гъсна легенда, възникнала
изкуствено под елииистично влияние
ВИРЬИЙ (лат.). Демон, чийю ку.тт с евър-
зан с този на Диана в свещсната гора Неми
(Ариция) Факты, чс в гази гора не бивало
да влизаг коне, родил повсристо, че Вирбий
не е друг, а синът иа Тетей Хиполит, убит от
конете си. възкресен от Асклепий и прене-
ссн от Артемида в Италия (виж Хиполит)
Това тълкуване с подкрепено от една игра
на луми. спорен която нмето Вирбий сс раз-
дела на Вир (мъж) и Бис (два пъти) - този,
конто с бил мз.ж два пъги, и това с намек за
възкръсвансто на героя
ВОЛТУРН (лат.). Дрсвно римско божест-
во Празникът му волтурналии се чествал на
27 август Спорсд една легенда Волтурн
(или неговнят сънмснник речният бог от
областта Кампания, с който той по всяка вс-
роятност с идентичен) е бащата на нимфа-
та Ютурна (виж юла имс).
ВУЛКАН (лат.) Римско божество със свой
жрец и празник - Вулканални. който сс чес-
твал на 23 август. Той бил въведен в Рим от
Тит Тайни. но спорсд друго предание пър-
вото му свстилишс било построено от Ро-
мул с плячката. взега по врсме на война По
време на празнииитс на Вулкан нмало тра-
диция да сс хвърлят в огъня малки рибки. а
понякога и други животни Смятало сс. чс
тези приношения прсдставляват човсшкитс
животи. за чисто спасение били прннасяни
в дар на бога Вулкан няма собствена леген-
да и чссто с отъждсствяван с Хефест (виж
това име). Понякога представят Вулкан ка-
то баша на Какий (виж това имс) или на Це-
кул (внж това име) или на митичння цар
Сервий Тулий (обикновено прсдставян като
син на божеството на домашното огнище
Лар) (виж Сервий).
Г АВАН (гр.). Гаван. Аероп и Псрдика били
грима братя. наследниии на царя на Аргос
Темен Те сс прссслили в Илирия и Македо-
ния. където станалн овчари и служба на ца-
ря на Лебея. Всеки път. когато иарицата мс-
села хляб за Пердика, хлябът бух вал два пъти
повече от този за другитс Обезгюкосн от то-
ва чудо, царят изгонит тримата братя и вмес-
то да им плати уговорената сума, им казал,
че нм дава „парчето слънце. минало през ко-
мина". Без да умува. Псрдика навалил ножа
си и отрязал слънчевия кръг, който сс виж-
дал на пода, и го сложил в торбата си След
зона тримата братя заминали Царят нзпра-
тил след тях конници. за да ги убият. но ед-
на река се надигнала като по чудо и закрнла
братята. а прсследвачите нм трябвало да се
кърнат I аван и братята му сс установили в
Македония, където Псрдика станал родона-
чалник на царския род на страната.
ГАЛАНТИДА (гр.). Дъшеря на тиваиеца
Прет, прнятелка на Алкмена, майката на
68
Хсракъл Когато Алкмена всеки момент
трябвало да роди Хсракъл, монрнтс и Или-
тня. божества иа раждансто, отказали да я
освободят по заповсд на Хера. Те седели и
продължегше на деист дин и деист нощи със
скръстегш ръне и крака на Прага на кыиата,
като пречели на раждансто със заклиггания-
га си. Галантида съжалила прият елката си
и се уплатила, че може да полудес от бол-
ейте сн. Тя измнелила слсдната хитрост. из-
тичала при богинитс и им съобщила, чс по
заповсд на Зсвс Алкмена с родила момчс
иъпреки магните им. Разгневени и изплашс-
ни. чс технитс прана са иарушени. бот пни-
те стат тали и така нарушили позицията. ко-
ято „врьзвала" Алкмена Тя иеднага родила
сина си. Но богинигс ей отмъегили. като
превърнали Галантида в новее гулка. И тъй
като устата и бнла итрскла лъжата, тс я оса-
дили да ражда прст нея Но Хската се съжа*
лила над бедного животно и го направила
свешено и своя прислужница. Кот ато порас-
нал. Херакъл си спомнил та тати, която По-
мотала да сс роди, и й издигнал свстили-
шс до дома си По време на празнииитс на
Хсракъл тиваниитс посели дарове и на ней-
ното свстилишс
Г АЛ АТ (гр.). След като откраднал стадата
на Гсрион. Хсракьл мннал през Галия и ос-
новал град Алеши Гам в него се влюбила
дъшерята тта местей принц, която не можс-
ла да намерн достоси за себе сн мъж. Тя ро-
дила на Хсракъл син. наречен Галат, който
порадн смелое па сн заслужил трона на Га-
лия, По-късно той дал имсто си на зсмята
на галатитс. Галатия (виж съшо Келт).
ГАЛАТЕЯ (гр.). В лсгсндитс сс юворн за
две детишки с това имс. а стимологнята му
означава „бяла като мляко".
1 Дъшеря на Нсрсй и морска богиня. извес-
тна от народните легенди в Сицилия Девой-
ката с бяла като мляко кожа, жнвееша в
спокойного морс, била обнчана от Поли-
фем. сицилиане кия циклоп с чудовищно га-
ло Тя обаче се влюбила в красивня Акид.
сина на бога Пан (или Фавн в рнмскага тра-
диция) и на нимфа. Един дсн. когато Гала-
тея сн почивала па брега на морсго в прег-
ръдкитс иа своя любим. Полифем ги забе-
ляэал и тъй като Акид сс впитал да избяга.
циклопы хвърлил по него огромна скала,
която го смазала. Галатея пренърнала лю-
бимня си в река с бистра вода.
Спорсд някои автори от любовта на Поли-
фем и Галатея сс родили грима герои - Га-
лат, Кслт и Илирнй. споними на галатитс.
келтите и илиринцитс (виж Кслт. Илнрий и
Галат) В такъв случай с възможно някоя от
всрсннтс на легендата за Галатеи да с раз-
ка лгала за сподслената любое па Полифем
с переплата, но до нас нс с достигшим» ни-
какие пряко свнлетелство за това.
2 Друга га Галатея с от остров Крит, дъше-
ря на някои си Еврзггий и омъжена за Ламп-
рос. мьж от добро, но много бедно семейс-
тво от град Фестос Когато забрсменяла.
Лампрос и заявил, чс шс приеме само мом-
че Ако родяла момичс. трябвало да г о изос-
тапн Докато бил в плаиина га. където пас ял
стадата си. Галатея родила момичс. но нс сс
решила да го изхвърли По съвет на гадите-
лите тя го иблякла като момчс и го нарекла
Лсвкип Но когато нораснал. Лсвкип станал
много красив и заблудата трудно можела да
се поддържа. Обхванага от страх, Галатея
отишла в свегилишето на Лего и помолила
богиня га да смени пола иа детето. Гака мо-
мичс ю се прсвьрнало в момчс (виж Ифис).
ГАЛЕЗИЙ (гр.). Подаиик иа крал Вагин от
врсмето. когато Еней и троянците дошли в
Лациум. Тъй като енны на Енсй, Юлий,
убил опнтомсна съриа и гона можело да
преди ганка война между латнните и троян-
цнге. Галсзин се опитая да прсговаря с дае-
те с грани, за да запази мира Но нс успял и
бил убит.
ГАЛЕОТ (гр.). Син на Аполон и Тсмисто,
която била дъшеря на царя на хипербо-
рсйцитс Забий. Той с основагсл на сици-
лийски гадатслски род Заедяо с огне един
хипсрборсси. Тслмис. Галсот отишъл да се
допита до оракула в Додона, който заповя-
дал елинияг да върви на изток. а другия г на
запад, докато орел не отнссе мссото от жер-
твата. принасяна по време па жертвоприно-
шение Там те трябвало ла нэдигнат олт.гр
I алеот отигггъл в Сицилия. а Тслмис сс ус-
тановил в Кария
ГАНГ (гр.). Бог на река Ганг в Индия. С ин
на Инд и на нимфата Калаврся Пиян обла-
дал манка си против волята й Когато итт-
резнял и разбрал какао е направил, се хвър-
лил в реката, нарнчана дотогава Хлиарос
Огтогава тя прнела имсто Ганг.
ГАНИМЕД (гр.). Млад герой, приггадлс-
жагц кьм троянския царски род. потомък на
Дардан (ннж табл 7). Смятии за най-малкия
син на Трой и Калнроя н за брат иа Клео-
патра. Ил и Асарак Според други автори с
син на Лаомсдонт (сина на Ил. който в тра-
диционна! а генеалогия с иегов племенник)
и дори на Ил или Асарак. Спорсд грета вер-
сия той с сип гга Ерихтоннй. който в тради-
ционна™ версия с нсгов дядо I аггимсд бнл
огне юноша, когато бнл откраднат от Зевс,
докато пасял стадата на баша си в нланини-
те край Троя. Той го отвел на Олимп, защо-
то красотата му (Ганимед мннавал за най-
красивия сред смъргнитс) била покорила
боговсте Младежът станал внночерпец и
наливал амброзия в чашата на Зсвс. като за-
местил Хсба. богинята гга младоегта
Разказнтс сс различават отпоено подроб-
ностите по отвлнчаисто или самият Зсвс
олзлякъл дегего, или изпратил любима! а сн
птица, орсла. който го огнссъл на нсбсто.
Според други автори Зсвс се прсвьрнал в
орел, както се бил прсвръщал в толкова жи-
ГАЛАТ / ГАНИМЕД
я
ы
вогни и хора, за да задоволн любовнитс си
страсти Като похитители сс споменават и
Минск. Тантал и лори Еос (Зората) Място-
то на отвличаието сыне е различно според
рахличинте автори Обнкновено се посочва
Ида в Троада. но понякога се говори за
Крит. Евбея и лори Мизия
Като компенсация аа детето Зсвс подарил
на башата вклшебни коне и златил лоаа.
направена от Хефест Оре.тьт. който отне-
съл Ганимед, бил превърнат в сывездие
ГАРАН (лат.). Овчар, който според една не-
ясна версия на легендата и Какий го убил,
макар че убийството му обикновено се при-
писал на Херакъл (внж Какий, Рекаран)
Гарматона (гр.) Жената на царя на Египет
Нил Тя аагубнла сина си Хрнаохой. но въп-
реки скръбта си окатала гостоприемство на
богинята Итнда. конто я посетила Богиня-
та й се отплатила, като върнала живота на
сина й.
ГЕЛАНОР (гр.). В родословного дърво на
царете на Аргос, предадено от Павзаний
(виж табл 17). Геланор е син на Стснел и
последннят цар от рода на Форонсй Бил
свален от трона от Данай (внж това имс).
дошъл в Египет с петдесегте си дъшери
Според някои автори му отстъпил добро-
волно властта
За чудото с вълка. който сложил край на
властта му и подтикнал народа да нзбсрс
Данай, внж Данай
ГЕ.1О (гр.). ..Страшилище" от остров Лес-
бос Това била страдашата душа на девойка
от Лесбос, умряла съвсем млада, която се
връшала. та да крале деца
ГЕНИИ (лат.). В римската митология има-
нентнн съшества. прнсъшн на всеки човек
на всяко място, на всяко юриднческо лице
(колегия. град, т н ). конто с имволиэирлт ду •
ховната същност Те се раждат едиовремен-
но с човека или нешото. с конто са евърта-
ни. и основната нм функция е да го пазят и
да определят съдбата му Геният е божест-
веното вълдъщение на огхлодителната и жиз-
нената сила на мъжа н иг рае важна, макар и
тайнствена роля та потомството на личност-
та Има .тений" на брачного легло, който се
грижи та плодовитостта на двойката Като
персонификация на човешкото сыцество
личннят гений е вы решната сила, поражда-
ша оптими гъм На латински сыцествува по-
говорка Indulgcre gemo, която означава .ла
сс оставит на духа си” Тя се нзползна при
всяка проява на чревоугодничество и особе-
но като евфемитъм при прспиванс По врс-
мсто на импернята „геният на императора"
притежавал страшна мощ Той упражнявал
върху гсниитс на другитс сыцата власт. как-
вато императоры имал нал хората Посте-
пенно геният бил идентифициран с маните
и смятан за бекмъртен елемент в човека
Дори боговете имали гении Правели се
жертвоприношения на „гения" на Марс, на
Юпитер и т. к. Женского съотвегствис на
гения сс нарнчало юно (внж Юнона)
ГЕРАНА (гр.). Жена от народа на пигмен-
те. конто я почитали като богиня Тя не за-
читала нстннскигс божества. За да я нака-
же. Хера я превърнала в жерая (на грыжи
геранон) Прели трансформацията [орана
имала син. наречен Морс. След като става-
ла гттииа. тя се опигала да се вьрне при не-
го в старата си къша, но тъй като по нолята
на Хера народы на жсравнтс бил във война
с пигменте, то те с оръжис в ръка и забра-
нилн да се прнблнжава до дома си. като иа
свой рсд я измъчззали (внж Пигмеи)
ГЕРИОН (гр.). Великан, чисто тяло до
кръета било тройно, имал три глави и шест
ръцс Баша му бнл Хризаор. родсният от
Горгона и Посейдон (виж Хризаор и табт
32), а майка му Калироя. дъшерята на Оке-
ан Живеел на остров Ернтея. разположен
сред мъглите на западния край на света,
„отвъд огромния Океан". Притежавал мно-
гобройни стада от крави. пазенн от Евритм-
он и кучсто Ор гос (или Ортрос). недалеч от
мястото. където Монет пасял стадата на
Хадес По заповсд на Евристей Херакъл от-
краднал стадата на Герион За тази цел убил
кучето. а слел това и воловаря Тогава до-
шъл Герион. но на свой рсд бил победен и
убит - или пронизан от стрелите му. иди
пребит с дебелня му кривая Херакъл ответ
кравитс в Гъриия (виж Херакъл)
Оше от античността грады на остров Ери-
тея бил евързван с различии градове Веро-
ятно става вълрос за околностите на Гадес,
в Испания Епоним на Ернтея била едва от
хесперидите. чиято градина била в съссдст-
во с острова Самото название означава
„червената страна" и по всяка вероятност
опнева облает на запад. Страната на заляз-
ващото слънце
Друго предание раэполага Ернтея в Епир. в
областта Амбракия
ГЕЯ (гр.). Това е Земята. смятана за пър
вичния елемент, от който е произляхла бо-
жествената раса Тя играс важна роля в по-
смата „Теогония" на Хсзнод. но не и в Омм-
ровите поеми
Според Хезиод Гея се появнла втора, слел
Хаоса и точно преди Ерос (Любовта) Без
помошта на мъжки елемент тя родила Не-
бето (Уран). което я покрнло, и Планнните.
съшо и Понт (Морето). мъжка персонифи-
кация на морския елемент След раждансто
на Небето тя сс съвкупила с него и децата.
конто родила от него, вече не били първнч-
ни елемезгти. а познатите ни богове Първо
сс родили шссттс тзггани: Океан. Кеос. Кри-
ос. Хипсрнон. Япет и Кронос, и шссттетзз-
танки Тея. Рея. Томила. Мнемосина, Феба
и Тетия. конто са женски божества Кронос
бил най-младият от гова поколение (вззж то-
ва име и табл. 38)
След това дошъл ред на циклопите (виж то-
70
ва име): Аргес, Стсропес и Бронгес Те би-
ли божества, свързани с гръмотсвициге и
светкавицитс И най-накрая сс появилн
хекатонхсйрите. сторъките жестоки всли-
кани. нарсчени Котос. Бриарей и Гигес (виж
тети имена)..
Тети дсиа плашелн Уран, който нс нм поз-
волявал да видят свстлнната. а ги задъл-
жавал ла останат в дълбинитс иа майката
Зсмя Тя обачс решила ла ги освободи и ги
помолила да отмъстят заради нся на Уран
Но никой от тях нс сс съгласил освен най-
младият. Кронос, който мразел баша си. Гея
му дала остьр стомансн сърп и когато през
ношта Уран се спуснал към Гея и я обгъриал
от всички страхи, с един удар на сърпа
Кронос отрязал тсстиситс на баша си и ги
хвърлил зад него Кръвта от рахата паднала
върху Земята и я оплодила отново Така сс
родили ернниите. гигантите и нимфитс, или
най-общо божествата. съжитслстващн с
дърветата
След раняването на Уран Гея се съвкупнла
с друго от децата си. Понт, и от него роди-
ла пет морски божества: Нсрсй. Тавмант,
Форкис. Кето и Еврибия
Кронос царувал над света и съшо като ба-
ша си би жесток тиран Той отново затво-
рил братята си, синовстс на Гея. в Тартар,
така чс Гея подготвила нов бунт Когато
Рея, чиито деиа последователно били по-
гълнати от Кронос, забременяла със Зевс,
отишла да се посъветва с Гея и Уран как да
спаси детето, което косела. Тогава тс и раз-
крнли танната на Съдбите и я посъвсгвали
как да измами Кронос Така Зсвс успял да
се пораснс и да се спаси от ужасния си ба-
ша. Когато го родила, тя го скрила в една
дълбока пещера (виж Зсвс). а на нсгово
място дала на Кронос повит с пелени камък,
който той погълиал По-късно. когато Зсвс
се направил в отхрита борба срсшу баша си.
Гея му разкрнла. че ше успес да победи
Кронос само ако се съюзи с титаните Зевс
ги освободил и тс му дали своите оръжия
гръмотевииитс и мълниитс. с конто той дет-
роннрал Кронос.
Но Гея не застанала напълно на страната на
Зсвс Недоволна от поражсннсто на своите
деца хекатонхейритс. тя се отдала на Тартар
- бога, персонифицнраш дълбишпе на Ада.
и родила от него чудовище с огромна сила.
Тифон, който обявил война на боговете и
дълго време бил побсдител (виж Тифон) От
Тартар тя имала още едно дете. Ехидна, съ-
шо огромно чудовище (виж това име)
В други теогонии и се приписва и майчинс-
твото на Триптолсм Негов баша бил Оке-
ан. собственият й сии. един от титаните Съ-
що и на гиганта Антей, противника на Хс-
ракъл. с баща Посейдон, бога на морето
(внж Антей). По принцип няма чудовище,
което да нс е описано като дете на Земята в
някоя от митологиитс: Харибда, харпните,
Питон (виж тези имена), драконът. който па-
зел златното руно в страната на Ест. и дори
Ренома. чудовишето, описано от Вергилий
под името Фама. Мълвата (виж Фама)
Постепенно Земята. притежаваша нсизчер-
пасма плодовитост. била възприета като
Универсалната майка и майката на Бого-
ветс Когато слинистичната мисъл псрсони-
фицирала своите богове. Земята била въп-
лътсна в образа на божества като Кибела
или Деметра, чиито митове били много по-
човешки и разкривали въображението на
хоратз. докато представите за Земята като
първичсн елемент напуснали областта на
митологията. за да влязат в тази на фило-
софията
Гея била вдъ.хновителка на много оракулн
тя шасла тайннте на Съдбата и нейните
оракулн били по-древни и дори по-сигурни
от тези на Аполон
ГИАНТ (гр.). I Името Гиант се появява
два пъти в ..Енеида" Първия път това е дру-
гарят на Еней. който взел участие в нгрите
на погребението в памет на Анхнз
2 Вторият е съперник на Еней. когото геро-
ят убил елноврсмснно с брат му Кнсей Той
бил римлянин, син на Мелампус. придружил
Херакъл в похода му срсшу Герион (виж Ге-
рион) и на връщане останал в Лациум
ГИГАНТИ (гр.). Синове на Гея (Земята).
родени от кръвта. изтекла от раната на ба-
ща им Уран по време на кастрирането му
от Кронос (виж Гея и табл. 12). Макар и с
божествен пронзход. те били смъртни или
можели да бъдат убити, но само едновре-
менно от смъртен и бог. Освен това съшес-
твувала вълшебна трева, дадена от Земята,
която ги пазела от ударите на смъртннте
Но Зсвс обрал тревата, преди те да успеят
да се докоснат до нея За тази цел забранил
на Сльнцето, Луиата и Зората да светят Та-
ка никой не можел да я вижла. докато той
берял Според други традиции някои от ги-
гантите (като Алкионей или Порфирион)
били бсэсмъртни. докато сс намиралн на
Земята. от която били родени Легендата за
гигантите е известна най-вече с историята
за тяхната борба с боговетс и с поражение-
то нм Те били родени от Земята, която ис-
кала да отмъсти за Т1гганитс, конто Зевс
затворил в Тартар Били огромни съшества
с неукротима сила и ужасен вид Имали
гъста коса, рошава брада, а краката им би-
ли тела на змии Били родени на полуост-
ров Палена. Тракия Току-що родени. ведна-
га заплатили небето, замервайки го с ог-
ромни горящи стволове и скати Пред тази
заплаха олимпнйскнтс боговс сс подготви-
ли за битка Основнитс противннци на ги-
гантите първоначално били Зсвс и Атина.
богинята на битхите Зевс бнл въоръжен с
егида и мълния, конто носел орелът му
Атина също като баща си носела егида и
хвърляла мълнии Нсйният основен помощ-
(—
X
<
X
н
х
71
а
а
ник бнл Херакъл - том било условного на
Съдбата Той бнл онли схгьртсн. бел чиято
помощ гигантите нимало да мота г да ум-
рат. Херакъл се иолел на колссницата иа
Зевс и отдален мятал стрели
Понякога Дионис съшо вземал активно
участие в битката Той бил въорьжен с тир-
са сн и с факли и бнл пошзомаган от сати-
рите Слел това легендата постепенно се
обогагява. появяват се и други божества
Арсе. Хефест. Афродита и Ерос. Посейдон
Митографите ни осведомямт ла съдбата на
някои гиганта. взели участие в битката Ал-
кионей бнл убит or Херакъл с помошта на
Атина. която посъветвала героя да го под-
мами далече от Палена, родного му място.
защото всеки път. когато падал, тон вывръ-
щал силите си. като докоснел эемята. от ко-
ято се бил родил Порфнрион нападнал Хе-
ракъл и Хера, ио Зсвс му вдъхнал желание
към Хера и докато той сс опитвал да разкъ-
са дрехите и. го поразил с мълния. а Хера-
къл го довършил с едва стрела Ефналт бил
убит от стре ла на Аполон в лявото око и дру-
га на Херакъл в дясното Еврит бил убит от
Дионис с удар на тирса му. Клитий от Хска-
та с ударн на факла. Ми мант от Хефест с
късовс от нажежено желязо Енхслад сс опи-
тал да избяга. но докато бягал. Атина хвър-
лнла върху него остров Сицилия Тя одрала
кожата на Палант и си направила ризница
от нея за края на битка га. Полибот бил прсс-
ледван сред вълните от Посейдон, докато
достигнал остров Кос Богът разрушил част
от острова, наречена Низирон. н я хвърлил
върху гиганта. Хермес. носеш шлема на Ха-
дес, който го правел невидим, убил Иполит,
докато Артемида убивала Гратной Монри-
те, въоръженн със своите бронзови бозду-
гани. убили Агрий н Тоаит Осгаиалите ги-
ганта били норазсии от кгьлниитс на Зевс и
довършени със стрели от Херакъл Битката
се водсла главно на острое Палена, в Тра-
кия. но местно предание я локализира и в
Аркадия, на брега на р Алфей
В по-къснитс литературни произведения се
споменават имсната н на други гиганта, ко-
нто неправилно са причислснн към тази ка-
тегория. и на чудовища като Тифон. Бриа-
рей. алоадите (виж тези имена), конто не
принадлежат към семейството на гигаити-
ге. макар чс с огромшпе си тела и чудовищ-
на сила заслужават това име.
Гигаитомахията. или борбата на гигантите
с боговете. с любима тема на антачната
скулптура, особсно при украсата на фрон-
тон и на храмовсте тслата на чудовишата.
завършващн със змии, били използваии. за
да запълват ъглитс и да завършват компо-
зи цинге
ГИГЕС (ГИЕС) (гр.). Един от хскатонхей-
ритс, всликанитс със сто ръне, деца на Зе-
мята и Небето (виж табл 12). Брат иа Бри-
арен (Егеои) и Котос. Той съшо участвал в
битката срсшу олимпийскитс богове и бил
затворен от Зсвс в Тартар, където бил пазен
от собственна си брат Бриарей (виж Егеои).
Царят на Лидия Гигес. в чиято легенда, дос-
тигнала до нас чрез Хсродот. има много
фолклории слсмснги (пръетенът. който пра-
вд хората нсвидими. чудодейного забоз ава-
нс. шастливата сълба. откривансто на „сък-
ровишс". любовта на царица и т. н.) не при-
надлежи на митологията. а на исторнята
ГИРТОН (гр.). Брат на Флсгнй к в някон
легенди чичо на Икснон Смята сс. че с ос-
новал град Гиртона в Гссалия
ГЛАВК (гр.). Това име носят няколко лич-
ности. съшо и едно морс ко божество
I. Син иа зроянеца Азпенор (виж това име)
и па Тсано, помотал на Парис да отвлечс
Елена Заради това бнл изгонсн от баша си
Биел сс на страната на трояниите срсшу
гърците и бил убит от Агамемнон Но в
пос гимна га традиция го спасяват Одиссй н
Менелай, тъй като е син на Антенор. с
когото ги евързват оръзкнтс на гостонри-
сметного
2. На страната на гроянците сс биел още
един Главк, син на Хиполох. който команд-
ная с братовчед си Сарпсдон ликнйския
отряд Бил извееген с изобрегателпостта и
смелостта си По времс на биткитс в окол-
постите на града сс нзправил лице в лице с
Диомед и двамата признали, чс ссмействага
им са свързани с връзките на гостоприсмс-
тво. По баща Главк бил внук на Белерофонт
(виж табл. 35). Някога Ойней, дядо на Ди-
омед. го бил приел в двореца си и си раз-
меняли подаръци и знак на гостоприемст-
во Ойней му подарил пурпурен кожей
калъф за меч. а Белерофонт - златна чаша
Пред Троя двамата наследници повторили
обичая Диомед дал на Главк въоръженнето
си. което било от бронз, а Главк - своего от
злато После всеки засл мястото сн в строя.
След това Главк извършил различии пол-
ей зи Когато Сарпсдон бкл ранен, той му се
притекъл на помощ. но бнл възпрепятстван
от Тевкср. след това бнл ранен н трябвало
да напуснс боя По иегова молба Аполон го
излекувал наврсме, за да може да прибсрс
тялото на Сарпедон, но не преди гърцитс да
ограбят дрехите и оръжието му (виж Сарпе-
дон) След това се присъсдинил към Хектор
и се бил за трупа на Патрокъл. Бил убит от
Аякс, сина на Телэмон Тялото му било пре-
несено от ветровете в Ликия по запояед на
Аполон Именно от Главк, внука на Белеро-
фонт. прокалила царският род в Ликия
3 Крадя л о на прсдишння. баща на Белеро-
фонт Син па Сизиф, той наследил баща сн
на трона на град Ефира. основан от него -
бъдешня Коринт. Той е известен най-вечс
със смъртта сн Взсл участие в нгрите на
погребснисто в намет на Пслий. в надбяг-
ванего с квалригнте - колееннци с чстири
коня. Бил победен or Полай, сина на Ифи-
72
къл (виж Ио лай) След това кокете му го
разкъсалн Те побеснели или от водата на
вълшебен innop. с която по непредлазли-
вост ги напоил господарят им. или заради
гнева на Афродита, защото Главк, за да гн
направн по-бързи, им зэбранявал да се пло-
дят и така обидил богинята
Друга легенда разказва, чс Главк, син на Си-
зиф. един ден пил от извор. чиято вода да-
ря вала безсмъртис. Но никой нс искал да
повярва в промяната му За да убеди хора-
та. тон се хвърлил в морето и сс превърнал
н бог. бролещ сред вълните. Вески моряк,
който го видел, знаел, че скоро ще умрс
4 Морс ко божество, различно от прсдиш-
ния Главк, което помагало на рибаритс и
моряците. Според мита пърноначално бит
рибар от град Антсдона. Беотия. Бнл син на
основателя на грала Антсдон и на Халкно-
на. или син на Посейдон и на една от наядн-
те. но бил смертен Случайно опитал от
вълшебна билка, която даривала беземър-
тие, и станал бог на морето. Морсктпе бо-
гини го прочистили от всичко смъртно. ко-
ето било останало в него. Тялото му прие-
ло нова форма раменетс му сс разшнрнли
неимоверно, долната част на тялото му се
превърнала в силна рибя опашка, бузите му
се покрили с гъста брада със зелен оттенък
на патикнран бронз. Освен това получил
пророчсска дарба Използвал я доста кап-
ризно. за каквото му се прнше Според Вер-
гилии бил баща на Смокла от Кумс, която
също била пророчица Главк се появнл на
Менелай във водата кран нос Малей, кога-
то сс връшал от Троя. Тон съпровождал и
кораба ..Арго' по времс на похода на арго-
навгите, а според някои от версиите на ле-
гендата дори бил строителят на кораба Гой
сс биел на страната на аргонавтите
Главк се прочул с многобройннте сн любов-
ен истории Ухажвал безуспешно Скнла
(лат. Сцнла) и бил причина га за преврыца-
него на дсвойкат а в чудовище с магните на
Кирка (лат. Цирцея) (виж Скида). Но той не
успял да преодолев любовта си към нся и я
направил богиня.
Главк се опитал да покори и Ариадна, която
Тетей изоставил на брега на Наксос. Не ус-
пял. но се присъсдиннл към евнтата на Ди-
онис. когато богът дошил да вземс девой-
ката, за да я направн своя жена
5. Син на критскмя цар Минос и на Паси-
фая (виж габл. 28). Като дете преслсдвал
една мишка, паднал в дслва. пълна с мед, и
се удавил. Минос го зърсил дълго и на-
мерил трупа благодарение на гадатели или
на самия Аполон Тогава куретитс му ка-
зали. чс има един мъж, който може да вьр-
нс живота на момчето: онзи, който успес
най-добрс да опишс цвета на една крана от
стадата му, която меняла окраската сн три
ггьти дневио от бяла ставала червена. след
това черна, и това сс повтаряло на другня
ден. Минос събрал всички умни мъжс на
Криг и ги помолил да опишат цвета на
вьлшебната крана Само един. Полнил, син
на Ксран. успял Зой отговорил, чс кравата
има цвета на черница този плод първо с
бял, след това става червен. а когато узрсс
става чсрсн. Минос отсъдил, чс Полнил е
решил загадката, и му заловядал да вьрнс
живота на Главк. Той го затворил с трупа в
една зала. Полнил ужасно сс изплашил. ко-
гато вилял, чс към трупа сс приближава од-
на змия Ст рахувайки се ла не го изядс или
най-малкозо да нс го повреди, гой я убил
Веднага влязла друга змия, която. като
видяла първата мъртва. сс върналэ и след
малко отново се появила. носсйки в у ста га
сн билка. с която докоснала мъргвата змия
и тя веднага сс съживила Полнил взел от
билка га и докоснал Главк, който също
оживял.
Минос обаче нс бил доволен нагтълно. Той
поискал, прели да пуснс Полнил да се нър-
не в родння си Аргос (или Коринт), да пре-
дало дарбата си на Главк Полнил изпълнил
това. което искали от него, но когато бил
освободен и трябвало да замине. плюл в ус-
тата на момчето н то забравнло всичко. ко-
ето му бил предал
В други предания Главк нс бил съживен от
Полнил, а от Асклепии
ГЛАВКА (гр.). I „Зслсната". нереида; сь-
шо и нимфа от Аркадия
2. Същото имс носи и дыцерята на тиванс-
кия цар Крсон. наричана също и Креуза, съ-
перннцата на Мелся за Язон (виж Креуза)
ГЛАВКИЯ (гр.). Дъшеря на фригийскня
речей бог Скаманлър Когато .Херакъл сс
отправил срешу Троя, той бил прндружен
и от един беотиец. Деимах. син на Елеон.
Главкия и Деимах сс влюбили н тя заб-
ремсняла. но преди да сс роди синът им.
/(симах бил убит. Когато детето се роди-
ло. майка му го нарекла Скаманлър. в па-
мет на дядо му Херакъл завел Главкия и
сина и в Гъриия. където ги поверил на Еле-
ен Скаманлър дал името си на ручей не-
далеч от Танагра, имею на Главкия на друг
съседен извор, а името на жена си (гЧкнду-
за) на трети извор. От нея имал три дъшс-
ри. към конто имало култ. наречен култ
към Трите дсвици
ГЛИФИЙ (гр.). Когато Тирезий бкл оше
жена (внж зова име) и живссл в Трезсна. жн-
тсл на града, наречен Грнфнй. поискал да го
нзнасили. докато сс къпсл По Тирсзии бил
no-силен от нападателя си. надвил го и го
убил. Посейдон обаче обичал Г.лнфии и за
да огмъеги за смъртта му, поискал от мой-
рнге да превърнат Тирезий в мъж и да ог-
немат пророческага му дарба Богнните из-
пълнили молба га му
ГОРЕК (гр.). I. Дъщеря на Ойней, царя на
Калидон, и сестра на Мелеагьр Тидей с
пени син от собствсння й баща (виж Гндей).
О
£
х
<
73
От Андрсмон и мал а друг син. Тоант (виж
това име. 4) Заедно със сестра си Деяннра
се спасала от магията. лревърната сестрите
на Мелеагър в яребици (виж Мслсагрнда)
2 Дъшеря на Мегарей. омъжена та Коринт,
основателя на Коринт Децата и били убн-
тн и от мъка тя се хвърлила в едко езеро.
което нарекли Горгопида
ГОРГОНА (гр.). Трите горгони се нарнча-
ли Стено. Еарнала и Медуза Те били лъше-
ри на морските божества Форкис и Кето
(внж табл 32). От трите само Мсдута била
смъртна Обикновсно именно Медута е на-
ричана Горгона, эашото тя олниетворявхла
напълно това страшно име Трите чудови-
ща живеели в далечния запад. недалеч от
царството на мъртвнте. от страна га на хес-
периците н на Герион Главите нм били об-
вили със амин, нмалн големи бивни, подоб-
ии на глиганските. бронзовзз ръце и златив
крила. които им поаволявали да летят Очи-
те им блестели, а погледът им бил толкова
проииаващ. чс когато някои ги погледнел. сс
вкамснявал Изпълвалн с ужас не само
смъртните. но н беасмъртиите Само По-
сейдон нс се побоял да обладас Медуза и
тя забрсменяла от него
Именно тогава Персей тръгнхт на тапад, та
да убие Медуза Той дсйствал или по тапо-
вед на тирана на Ссрифос Полидскт. или по
съвет на Атина След много приключения
Персей открил убежишето на чудовишата
Издигнал се във въздуха благодарение на
летяшите сандали на Хсрмес и успял да от-
резке главата на Медуза. За да нс я глсда. си
служел като с оглсдало с излъекання си
шит. зашото така нямало опасност да сс
вкамени За по-сигурно убил Горгона, дока-
то спала. От разрязаното и гърло нзекочн-
ли децата на Посейдон - крилатият кон Пе-
гас и великаны Хризаор
Атина използвала главата на Горгона, като
я слагала върху шлема си или в с ре дата на
егидата си. Само при вида и противннцитс
на богинята сс вкаменявали Персей събрал
и кръвта. която иттекла от раната на Меду-
за Тя била вълшебна тази от лявата вена
била смъртоносна отрова. докато тати от
дясната - лек. съживяваш мъртвнте (виж
Асклепий). Освен това само кичур от коса-
та й. показана на цяла армия, бнла доста-
тъчна за разгрома н (виж Ксфей и Херакъл)
Легендата за Медуза се развива от сыдава-
исто си до елинистичната споха Първоиа-
чално Горгона е чудовище, едно от първич-
ните божества, принадлежашо към предо-
лимпийского поколение След това я предс-
тавали като жертва на прсобразяванс Тя бн-
ла красива дсвойка. която сс осмелнла да съ-
перннчи на Атина Гордеела сс най-вече с
прскрасната си коса. За да я накажс. Атина
преиърнала коезта и в змии В други версии
Атина се ратгневила. зашото Посейдон нз-
наенлнл девойката в нени храм Медута по-
несла последнцитс от това свстотатство
Диодор предана легендата по различен на-
чин Той разказва. че горгоннте били войи-
етвен народ, подобен на амазонкнтс Тс жи-
веелн в страна в съссдство с тази на атлан-
тите След като амазонките покорили атлан-
тите, тяхната царица Мирина (виж това
име) решила да обяви война на горгоннте
Те били побсдени. но бързо се възстановн-
ли от пораженного си. След гова били на-
паднати от Персеи и накрая напълно разби-
ги от Херакъл
ГОРГОПИДА (гр.). В доста старо преда-
ние жената на Атамаит, машехата на Фрике,
по-често нарнчана Ино (виж тети имена).
Горгофон (гр ) „Убисцът на Горгона" I
Внук на Персей (виж табл 31).
2 Това име носел и царят на Епндавър. из-
гоняй от царството сн. на когото оракулы
бил предсказал да построй град на мяс-
тото, където намери ножннца на меч
Горгофон я намерил в Пслопонес Това би-
ла ножницата на Персей, която той из-
пуснал. докато лстял на връшанс от убийс-
твото на Медуза Тук Горгофон основал
град Мнксиа
ГОРГОФОН А (гр.). „Убийцата на Горго-
на" с дыцеря на Персей и Андромеда (внж
табл. 31) Тя сс охгъжила за Псриср. от ко-
гото имала двама синовс. Афарсй и Левкин
Двамата и други синовс - Икарий и Тин-
царей (внж табл 6 и 39) били смятанн или
за деца на Псриер, или на Ойбал. за когото
се омъжила повторно след смъртта на Пе-
риср Горгофона била гтървата гръцка жена,
омъжила се повторно, след като останала
вдовица Дотогава вдовицитс нс трябвало
да влнзат в повторен брачсн сыоз
ГОРДИЙ (гр.). Митически цар на фригийс-
ким град Гордион В крепостга стояла ко-
лссницата му, чиито окзз били закрепензз с
толкова сложен възел. чс никой нс можел да
го развърже Цялата власт над Азия била
обещана на онзн. който успесл да развърже
този възел Александър. който знаел за
предсказанного, го разсякъл с сдизз удар на
меча си
Гордий бил любим на Кибела и я дарил със
син - Мидас
ГРАЙН (гр.). ..Трите старищГ Тс ннкога не
са били млада, а са родени стари. Родзпе-
лнте им са Форкис и Кето (затова понякога
ги наричат Форкиди) Принадлежат към
предолимпийского поколение божества, съ-
що като сестрите си горгони (виж това
имс) Имсната им са Еиио. Псфредо и Дей-
но Трите имали само едно око и един зъб и
ги редували Живеели в далечния запад, в
страната на иошта, където Слънцето ннко-
га не грссло.
Единствсният мит. в който сс ерошат грай-
итс. е този за Персей Когато Персей тръг-
нал да убива Медуза, първо срсшнал ста-
рините Те били пазачки на пътя и не пус-
74
кали никого при горгоннте. Тъй като нмалн
самоедно око. на пост стояла ешга or lax, а
други ге спели, очаквайки да дондс реды им
Персеи откраднал сдинстненого нм око и
гака и трите заспали едноврсмснно По този
начин той успял да мине и да изпьлин зада-
чата сн. Хвьр.гнл около н с гсрото Трнтонис.
В друга версия на легендата грабите били
пазителки на едно предсказание. Тс имели
какао грябва да притсжава онги. коню иска
да убие 1 органа тон i рябвало да сс сдобис
от иимфиге с ЛС1ЯШН сандали, с особсии ди-
сагн, нарсчени „кикпбис". и с шлема на Ха-
дсс, коню правел чонека невидим Персей,
подучен ог Хсрмес и Аиша, откраднал око-
ло на старнцитс и зъба им (заплатил ги с
меча си спорен някои версии) и г и заставил
да разкрияг танната Те му показали къдс
можс да намерн нимфите и тс веднага му
дали ну жни те предмет (виж Персей).
I РАНИК (гр.). Ос нона гс л на фрнгнйскня
град Адрамига. расположен нсдалеч от
Троя Когато Хсракьл пристигнал вы» Фри-
гия, Граник му дал дыцеря си Тива та жена
и гсроят основал в чес г па младата си съгг-
руга град Тива (в Мнзия)
ГРАЦИИ (лат.). Трите римски богини на
пролстта и прслсстта. съотаетстваши на
гръцките харити (виж това име).
ГРИН (гр.). Син на Еврипид и внук на Те-
леф. След смъртта на байта сн. убит кран
Троя от Псоптолем. бнл напашгат от съссд-
иитс народи, конто искали да го свалят от
трона му в Мн him Той повнкал на помоги
сина на Псоптолем и Андромаха - Псргам
Благодарение на помошта му тон победил
прогнвнициге си и в памет на побсдата ос-
новал два града: Псргам и Грингтон.
ГРИФОН И (гр.). Митически птици с глава
на орсл. мошпн криле и тяло на лъв Пос-
ветенн на Аполон, тс ггазели ськровишага
му от набели е на примаслите в скнгската
пуст пня. в с граната на хиперборейците.
Според Друг и автори живеели в Етиопия
или в Индия.
Грифоггигс се евъртаг и с Дионис. Те па ге-
ли кратера му. пълен с вино.
По-новите литературнн творбн разказваг.
чс г рнфонигс сс ншранялп срещу злаготър-
сачитс в пустиннте на Северна Индия, или
зашото били на говарензг да пазят метола,
или зашото гнездели в планннитс. откъдс-
то сс извлнчало златого. и гашнтавали мал-
ките си ог всякаква опасност.
ГУ ИЕЙ (гр.). Син на Окит. Той е сред прс-
тендентите за ръкага на Елена и се сражана
прел стеннгс на Троя начело на отряда на
снианитс и псрсбигс от Тесалня При
гаврынансто си прегьрпял корабокрушешге
кран Лнбия и останал да живее на брега на
река Кишите.
ДАДА (гр.). Съпруга на кригския г срои Са-
мой, койго помог нал на Скамандър да за-
вою на Троада (виж Скамандър). След като
Самой бнл убит, жена му се доверила на
един веститсл. конго тряби.сто да я придру-
жм до съссдсн град, кь.зсто смятала да сс
омъжн повторно Но по пътя гзсститслят я
изнасилил. Ог срам Дада сс убила с меча
на мъжа сн. конто носела със себе сн. Ко-
та го к риг яни г е научили га случгглото сс. гс
убили вестителя с камыш па местопрсстъп-
Л синего Мясюго било крьстено „Полего
на бсзерамисто'*.
ДАИТАС (гр.). На остров Лесбос живсли
двама братя - Даитас и ТнсСТ. конго нзлго-
пнлн от яйце лете Нарекли го Енорх. Кога-
то тон пораснал. издигнал храм на Дионис,
където богы бил почитан под иМето Енорх
ДАКТИЛИ (гр.). Дактилите от Ида са
критски или фригийски демонн. жрецн на
Рея или на Кибела Имего нм означава
„пръети". Обяснява сс или с тя.хната еръч-
носг. особого при обработвапето на мета-
ли. или с сгимологическн легенди. Една от
тях разказва. че в момента, когато манка им
(Рея или някоя нимфа о г Ида) гн ражддла,
гя табнла в темяга сгърчегнпс си от болка
ръце и напрансните белези довели до наз-
ваннсго на децата. Според друга версия те
са роденн от прах г а. коя г о донки гс на Зевс
хнърлилн зад себе сн между ггръетнте си.
Дактилите са магьосшши и на тях сс при-
пневат разпространсннсто и дори изобретя-
вансто на Мистсрнитс.
Често бнлгг сродявагш с курение, за тях съ-
що сс смятало, че са сс грнжсли за Зевс, до-
като бил лете. Те са пет или десет на брой. а
понякога и сто Имало е пег мъжки н пег
женски дактили. Според градишгягаот Ели-
на гс са нарсчени Херакъл (най-големият.
различен ог енна на Алкмена). Епнмед. Идас
(или Акезид). Пеопсй и Яз. Органнзнралн
ni.pBiiic олимпийски игри. зада забавляштт
детето 'Зевс Разказва сс. чс те са обучавали
по му знка Парис в плашшага Ида в Троада
ДАМАЗЕН (гр.). Великан, роден ог Земя-
та (Гея) и отглсдан от Брила (Раздора) Тон
се родил брадат и веднага след раждането
му богинята Илитня му дала оръжне. По-
раснал пвклзочително голям и силен По
молба на нимфата Мория убил дракона, по-
губил брат н Тил (виж Мория)
75
ДА.М чек (гр.). Дамаск с героят. зал имс-
то си на град Дамаск в Сирия Той с прспс-
тавян ту като син на Хсрмсс и нимфата Ха-
лимсда. прсселил сс от Аркадия в Сирия,
където основал града, ту като сонник на
Дионис в ивладяването на Индия Той от-
сякъл с брмвз лота. посалена от бога, и та-
ради това бит о дран жив от него на място-
то. кълсто сс итдиг а Дамаск Раткатва сс съ-
шо. чс имею на града Дамаск идва от един
егтътоик на Дионис, наречен Дамзе. който
наградил шатра ка мястото на бъдешня
град и поставил статуя на бога
ДАМАСТ (гр.). Великан, обикновено нэрн-
чан с имею Прокруст (Я1гж това имс) Ит-
вестен е и като Полипемон
ДА.МЕТ (Гр.). Цар на Карил. на чийто бряг
слятъл тскарят Подалнрий след корабокру-
шение по врсме на таврлнането сн от Троя
UpHioicH от Котар. Подалирий бил ивслси
при царя Дъшеря му била тежко болиа и той
я иттскувал В пик на благодарност царят
му дал ръката на дъшеря си. която сс катвала
Снрна. и един полуостров, кт.дето Подали-
рий основал два града (виж Подалирии i
ДАМ ИС (гр.). Великан който бнл най-бър-
тигг я състеинията по бягаие Погребав в
Палена Когато му поверили отглежаането
на Ахил. Хирон раткопал гроба на Дамке и
вдел кост от неговия плетен. та да имени и i-
горялата от огъня кост (виж Ахил). Ето и-
що Ахил бил толком бърт в бягзпето Ед-
ва от по-късиите легенди. евъртанн със
смъртта на героя, разка та. чс когато бнл
преследваи от Аполон, костта на глетсна му
се откъснала и Ахил паднал. като по този
начин дал възможност на бога да го убие
ДАНАИДИ (гр.). Петдесетте дъшерн на
цар Данай (виж това име), конто го придру-
жкли. когато той нтбягал от Египет. стр.т-
хувайки се от пстлсссттс синовс на брат си
Египт След като се установил и Аргос, той
повикал при себе си петдссстте си племеи-
ннци, които го помочили да тэбрави кара-
нишггс нм и и тратили жслаинсто сн ла се
оженят за пстдессттс му дт.шери Данай се
съгласнл. въпрски че не повярвал и поми-
рснието Сиатбитс стана ли по слсдния на-
чин Хилермнсстра (или Хипсрместра).
най-голямага. се омъжила та Линксй. а Гор-
гофоиа - та Протей, таиюто Линксй и Про-
тей нмали цзрека кръв по манчина линия
Бутирнй. Енкслад. Лик и Дайфрон тсглили
жребии та четирите дт.шери, които Данай
имал от Европа - Автомата. Амнмона. Ага-
ва и Скся Истт.р се оженил за Хипоп.тмся.
Хал кодон аа Родия. Агснор та Клеопатра.
Хаетин та Астерия. Диокорист та Филола-
мея. Алкей та [лавка Алкменорт.т Хнпомс-
дула. Хипотой та Торга, Евхснор та Ифимс-
дута. Хиполит та Рода. Агаптолсм за Пире-
на. Ксркет ка Дориона. Евридамант ка Фар-
тида. Егий та Мнестра. Аргий та Евина, Ар-
хстай та Апаксибся. Менемах за Пело. Кли-
той та Клита; Стенсл та Стекста. Хрншп м
Кризипа; Евритох, Фангин. Псристснсй.
Хермос. Дриант. Потэмон. Кисси, Дикс.
Имбър, Ьромий. Поликтор. Хтонин се оже-
нили съотиетно та Анюноя. Теано. Елсктра.
Клеопатра. Евриднка. Главкнпа. Антелия.
Клеодора. Евина. Ерато. Статна. Брика Пс-
рифантвзет ia жена Акте*. Ойней Подар-
ка. Египнй Диокснпа, Мсналкей Алита
Ламп -Окнпста, Идмон Пкларга, Плас
Хиполика, Дайфрон Аднанга. Пандион
Калидика. Арбс.т Емся. Хипсрбий • Келе-
но. Хнпокористсй Хиперипа Двойките
били опредслспн и тн чре з гептене на жре-
бий. или по близко звучсне на нмензта
За сватбеното тържссгво Данаи оргаиитн-
рал голямо прашснсгво и дал като поларък
на всяка от споите дъшерн по един кинжал
След това ги накарал ла обешаят. чс всяка
те убие съпруга сн по време на сватбсиата
нош Така и направили всички с итключсннс
на Хипсрмнестра. която пожалила Линксй.
тэтою гой се огнссъл с уважение към нея
Данай я татворнл и поставил под стража
Убиншпе отсекли главите на съпрузитс сн
и погребали тслата им с почести пред Ар-
гос. докато гтавнгс били погрсбани в Лер-
на Пи таповсл на Зевс те били прсчнстсни
от убнйствата от Хсрмсс и Апша По-къс-
но Данай сс съгласнл с брака между Хипср-
мнсстра и Линксй и потърсил съпрути та
другнте си дыцерн Но сс явили малко кан-
дидата Тогава тон решил да органи шра
съсгетания. а дмиернтс му да бъдат далени
като награда на побсднтслите Кандида ги-
те боли освободсни от тадт.лжението да но-
сят обичайннте подарыш Така данаидитс се
омъжили та мсстнн младежи и поставили
началоto па народа на дапайцитс конто за-
местил псласгнтс По-късно тс били убито
таедно с бани нм от Лннкей. който отмтл-
тил та братята сн Много вероятно с ензт-
бата на даиаидите и убийство™ им от Лин-
ней лэ са две различии версии на легендата.
като втората с no-старата В подтемння
свят те били накатани та злодеянисто си. ка-
то трябвало да гтълнят с вода грамадсн съл
бет дъно (виж Амимона)
ДАНАЙ (гр.). Един от двамата синовс на
Бел и Анхнноя (ннж Бел и Егигтг и табл 3)
По батина линия ирон тли та от Посейдон и
нимфата Либия От ратличии жени той имал
петдесет дъшерн (виж Данаиди) Баша му
го поставил на Трона на царство Лнбия
Прслупрсдсн от оракул или просто от страх
от пстаесстте синовс на брат си Египт. той
построил по съвст на Атака кораб с петде-
сет репа гребла и нтбягал с него от Лнбия
Слагал в Аргос таедно с дыксрнтс си. след
като та кратко спрял в Родос, където се смя-
та, чс лыцсритс му построили храм на Ати-
на Лнндинск.1 В Аргос царувал цар Геланор
Спорсд някои автори [елаиор доброволно
отстъпнл трона си на Данай, според други
76
Данай се сдобил с нластга след дъльг ора-
торски двубой пред народа иа Аргос, конто
завършил с чудо. Когато Данай и Гсланор
били и зпранени един срешу друг та послед-
ний дсбат, на разсъмванс един вълк нзлязъл
от гората и сс нахвърлнл върху стало гоне-
да, коего прсмннавало прел града Вълкът
скопил върху един бик и го убнл Аргосни
били потресенн от прилика та между толи
вълк единак, дошъл отдален, и Данаи В то-
ва чу^ю те видели божия та вола и избрали
Данай та нар Той излит нал храм на Аполон
Лнкийскн (Аполон Вълка)
За начина, по който Данай осигурил вода за
Аргос, който бил лишен от нея порали гне-
ва на Посейдон срсшу бог Инах, внж Амн-
мона и Инах.
За убийство™ на пстлесеттс синовс на
Египт виж Данаиди. Данаи се смята за стро-
ится на крепоспа на Аргос. Там се Пами-
ра.'! и гробит му, който бил показван но вре-
ме на класнчсската сноха
ДАНАЯ (гр.)- Дъшеря на наря на Аргос Ак-
ризий и на Еврндика. една от дъшернте на
Лакедемон и Спарто (виж табл 31 ( Оракул
предрекъл на Акризий. че синът на дъшеря
му Даная ше го убие. както и условия та.
нри конго този син (Персеи) ше бъде саче-
на г и родсн (виж Акришй) След ражданс-
го на детето двамата с майка му били зат-
ворен и в сандък и хнърлени в морето Зсвс.
който ги закрилял. направил така, чс те би-
ли изхвърлени на остров Ссрифос Там ги
приютил Диктис. брат на тирана Полидект
Спорен някои предания Полидекг сс влю-
бил в Даная и за да отцалечи Персей. чисто
прнсъствие пречело на плановете му. го из-
вратил да донесе главата нв Медуза Спо-
рсд други Диктис сам завел Даная при По-
лидскг. който сс оженил за нея и отглсдал
сина и По яреме на отсъствието на Пс|кси
(спорсд първата версия) Полидекг се опи-
тая да насили Даная. При заврыпането си
героя г я заварил да се моли таедно с Днк-
тне пред жертвеника за спасенного им от
заплахите на тиранина С главата на Меду-
за Псрсетт го вкамензтл таедно с другариге
му След това дал кралска власт на Диктис
После напуснал Ссрифос таедно с Даная,
която сс вьрнала при майка сн Евридикд в
Аргос, а Персей заминал да тьреи Акризий
Спорсд одна италнанска версия на легенда-
га, след като били хвърленн в морето в сан-
дък. Даная и Персей достигнали до брсго-
веге на Лациум Зам Даная се омъжили за
Пилумиий и заодно основавали градАрдея.
ДАРДАН (гр.). Син на Зсвс и на Електра -
дъшерята на Атлант. Родом от Само траки,
където жнвссл с браг сн Ясной. След одно
наводнение, в косто брат му намерил
смъртта сн. Дарлан прсминал на сал на ази-
атский бряг срсшу Самотраки. Там упран-
лявал цар 1свкср - син на речння бот Ска-
мандър и нимфа га Идса Твикер го ттосрсш-
нал доброжслатслио и му дат част от парс-
твото сн и дъшеря сн Батися Дарлан наг-
радил град, конто приел нсговото имс. а
след смъртта на Тевкср цялата страна била
наречена Дардання От Батися имал двама
синовс - Ил и Ерихтоний. към които авто-
рите прибавят Закинт. както и една дъше-
ря. носсша нмето на баба сн по майчина ли-
ния - Идеа (виж табл 7) Дарлан илт радия
крепости Троя и управлявхл цяла Троада
Спорен легендите той посветил трояниитс
в мнетерзште на боговсте от Самотраки (ка-
бири). а понякога лори бил смят ан за един
от тях. и въвел във Фригия култа на Кибе-
ла В една от легендите сс говори, чс огк-
радпал статуята Паладион от Аркадия и я
донссъл в Троя (виж Паладион)
Спорел зггалийсхо предание Дарлан проиъ-
хождал от струскии град Кортона в Цснт-
рална Италия. Той победил местного насе-
ление на Италия, наречено аборигены, и
след гова основал града По-късно се прс-
селил във Фригия, създавайкм по този на-
чин връзкитс между Троя и Италия Слом-
ияйки си за своя произход. трояниитс наме-
ло с Енсй сс мпрнали на нталнанския по-
луостров след падансто иа Троя
Съшествув.1 и предание, косто сродява Дар-
дан с Евандър и Палант. сина на Лнкаон
(внж Палант. II. 2).
ДАРЕС (гр.). Фригиец, който по съвст на
Аполон Тимбонйски. закрилник на Троя,
бнл посочсн засъвс-тннк на Хектор. за да му
попречн да возова срешу Патрокъл (зашо-
то Съдбата била отрсдила. ако Хектор убие
Патрокъл. той да бъде уб!гт or Ахил) Да-
рсс обаче скоро нреминал като изменник в
лагера на гършпе. Бил убит от Одиссй
ДАУН (ДАУНИЙ, гр.). Един от тримата
синове на илнрисца Ликаон Негопзз братя
са Янике и Псвкетий Заодно с брагята си
начело иа армия от нлнрийцн той отишъл в
Южна Италия, протопил авзоните. които
живесли в страната, и създал три царства,
които сс наричали царство на дауните. на
месапнтс и на певксгнте, а като цяло прие-
ли имсто Страна» на япнгигс. Когато Ди-
омед. прогонен от родинага сн. пристигнал
в Италия, тон бнл радушно посрешнат от
Даун, който му дал земи и ръката на дъше-
ря си. Едко но-късно предание разказва за
раздор между Даун и Дномсд. който бнл
убит от гъста сн (внж Диомед. 2)
Този Даун (или иегов съименннк) е баша на
Турн (внж това нмс)
ДАФНА (гр.). Дафна, чисто име на гръцкн
означавэ .давър". е нимфа, в която сс влзо-
бил Аполон Спорсд различите версии тя
била или дъшеря на речния бог Ла дон и на
Зсмята. или цьшери на тесалийскня речей
бог Пеней Прсслсдвана от Аполон. тя по-
бягнала и когато той щял да я настигне. по-
мелила баша сн да я преобрази. Прсвърна-
ла сс в лавър - любимого растение на бога
X
е
5
3
77
s
x
•=>
tвиж съшо Аполон)
Сыцествува и лакоиийски вариант на леген-
дата. според конто Дафна била дъшеря на
Амикъл Дива по природа, 1И обожанала ло-
ва и прскарвхта времето си. бродеики из
планиннтс Била любимка на Артемида
Левкнп. синът на царят на Елида Ойномай,
я обнкнал и за да се прнближи до нся. сс
об.тякъл в женски дреки и се присъсдиннл
към прнятелкитс и И его чс Дафна сс при-
вързала към него, мнелейки го за момичс.
и нс се отделяла от „прнятелката" си Тога-
ва ревнувашият Аполон. като вилял. че
Левкнп те я спсчсли. подтнкнал Дафна и
приягслкигс и да сс изкъпяг в един игнор
Но Левкнп нс искал да сс съблсчс Дру rap-
ките му го съблскли нэенла и видели изма-
мата Те сс нахвърлили срсшу него с копи-
нга си. но боговете го направили невидим
Аполон сс опитал да хваис Дафна, но тя сс
нзплъзнхла и Зсвс ншкпист молбата и. ка-
то я превърнал в лавьр
ДАФНИС (гр.).Сншълиански полубог. при-
надлежат към пастирския (буколический)
цикъл. Син на бога на стадата Хермес и на
нимфа Бил роден във високнтс сицилиане-
ки долнни. в една Лаврова горняка, посае-
тена на нимфите, и затова го кръетили гака
Отглсдали го нимфите. като го научили на
пастирския 1анаят Изключнтелно красив,
той бил любим на много нимфи и смърпш,
а съшо и иа боговс Бил обичан оз Пан. кой-
то го научил да евнри на флейта Докато во-
ловстс му пасслн, Дафнис свирсл Той пссл
съшо и пастирски песни, конто нзмислял
сам Умрял много млад Причина за смърг-
та му била любовта му с нимфата Номия
(Пастирка) След като я прельстил, той обе-
щал да и бъде вечно верен Устоял на ду ма-
та сн до момента, когато дъшерята на един
сишииански цар го напила и прельстила.
От ярост Номия го ослепила Някои автори
смятат. чс дори го убила Според най-чесго
срсшаната версия слепият Дафнис пссл
скръбнн песни и or мъка сс хвърлил от аи-
сока скала, вкамснил сс или бил отнесен па
небело от баша си Хермес Един извор па-
тел спомеиа за него и всяка година зам се
подиасяли дарове в иегова чсст
Според друга легенда Дафнис обичал ним-
фа. наречена Пимплея или Талия, която
била отвлечена or разбоиници Той тры нал
да я търси и я намерил във Фригия, където
била робиня на цар Литиерс Опит Вайки сс
да я освободи, гой за малко да споделн
участта. иа която Литиерс подлагал гости-
те си (виж легендата за него, както и за Хе-
рвкъл). но Херакъл доигът навреме и го спа-
си.! Той убил царя и дал царството му на
Дафнис и Пимплея
Александрийских г пост Court ей написва
сатирна драма на тази тема
ДЕВКАЛИОН (гр.).Това нме носят двама
герои
I Наи-нзвсстсп с синът на Прометей и на
Климент пли Колено (виж табл 38). Съп-
рут е на Пира, дъшеря на Епнмстсй и на
Пандора, която с първата or всички жени и
света(виж Пандора) Когато Зет решил.че
хората от бронзового епоха са покнареиа ра-
са. той поискал да ги уншножн чрез потоп,
конго да птданн всички човеци. Решил ла
спаси само двама праведници - Девкалион
и жена му. По сытст на Прометей Девкали-
он и Пира построили голям „ковчег**, огро-
мен сашгък. в който сс скрипи В продел-
женне на деве! дни и ноши те се посели пи
вълпиге на потопа и накрав лосгнгнали ди
плаиишгте на Тесания Там дочакали края на
погона и когато водата сс огтеглила, Зевс
iiinpaiii.T Хермес. конто предложил да им
изпълнн по едно желание Девкалион поис-
кал ла има другари 1 огона Зсвс му ъзпоня-
дал таедно с Пира до хвърлят на зад през ра-
мснстс си костите на своите майки Пира ее
yu.iauiii.ia от тона святотатство, по Девка-
лион разбрал. че гова са камънитс - кости-
те иа Земята. коя го с Нссобшага майка Той
заполнил да хвт.рля през рамото сн камыш
и от тях се родили мъжетс От камънитс.
хит.рлени от Пира, се родили жените
Девкалиоп и Пира имали голямо потомст-
во (внж табл. 8).
2 Прсданията разказват и за опте един Ден-
катион. син на Минос и Пасифая. брат на
Катрей. 1лавк и Андрогей (виж табл 28)
Този Девкалион бил приятел на Теки и
участвал в лова на Калндонския глиган Тин
е дядо на Мерной (виж това имс)
ДЕДАЛ (гр.). Той с линянии и принадлежи
към царским род на Кскропс (виж табл 4)
Дедал е пшнчннят универсален творец - ар-
хитскт. скулнтор. изобретател в областта на
мсхапиката. През Античноегта му прнпис-
ваг дори оиезн произведения на архаично-
го изкуство. конто имат по-скоро митичсн.
огколкото реален характер, като например
говореиште статуи, за конто пите Платон
в „Менон" Според някон предания баша му
сс ка шал Евпалам. а майка му Алкипа Спо-
ред други баща му е Палсмои или Мстнои.
внукът па Ерехтей (внж Мегион) Дедал ра-
боте.) н Атина, където иегов ученик бнл
племенпикт.т му Тал. син на сестра му Пер-
инка Тал бил толкова ерьчен, че Дедал за-
почнал да му завнжда. А в деня, когато
В.П.ХНОВСН от формата на змнйскага чслюст
Тал изобрели) трноиа, Дедал го хвърлил от
внеочнниге на Акрополя. Убийството обаче
било ражрито и Дедал бил отведен прел
Ареопага, който го осъдил на изгнание
Изобрсз.пслят избягал в Крит, при пар Ма-
нос. на който станал главен архитект и скул-
птор След като Пасифая. жената на цар
Минос. се влюбила в бик. тон й направил
дървенз крана (виж Пасифая). За Минос
Пос)роил Лабиринта, дворец с множество
сложно пренлетеш) коридор». н който царяг
78
затворил Минотавъра По-късно, когато
Ариадна поискала да спаси Тетей, героят,
който трябвало да убие чудовишето, тя
потьреила помоги от Дедал. Той и подска-
зал хитростта. която спаснла Тетей. Дедал
посъвствал Ариадна да дадс на героя кълбо
от конин, което той да развива, докато вьр-
ви напред. и така след това успял да се вър-
не обратно След като ратбрал та успеха на
Тезей и та хитростта, с която си бил послу-
жил. Минос затворил нсговия съучастник
Дедал таедно със сина му Икар (който му
родила една робиня от дворсиа. наречена
Навкрата). Но Дедал итработнл та себе сн
и за сина си крнла, конто скрепил с восък, и
двамата отлетели (виж Икар) Дедал стнг-
нал жив и здрав до Куме. Минос го прсс-
ледвал навсякъдс. но Дедал се скрнл в Ка-
микос, Сицилия, при иар Кокал (виж това
име и начина, по който Минос огкрил Де-
дал). След като Минос бил убит в Сицилия
от дъшерите на иар Кокал. Дедал в знак на
благодарност към домакина си построил
многобройни здания
ДЕДАЛИОН (гр.). Брат на Кеикс и син на
Утринната звезда. Еосфорос. Буен, лзобзз-
тсл на биткнтс и лова, гой имал множество
любовни завоевания Родила му сс дъшеря
на имс Хнона Тъй като била много краси-
ва. в нся били влзобензз много младежи
Един дезз Хермес к Аполон минавали през
областта. където жззвеела Хнона. видели я
и двамата я обнизали Тя им родила две де-
ца - детсто на Хсрмсс било наречено Авто-
лик (виж легендата за него), а на Аполон -
бъдещия музикант Фззламон Но Хнона ня-
мала мярка Тя се хвалсла, че е по-красива
от Артемида, и богиня за я убила със стре-
ла. Тогава Аполон превърнал с т рада щи я
Дедалиозз в ястреб, който залазил буйния сн
нрав от времето, когато бил чоиек
ДЕИОНЕЙ (гр.). Баша на Дня зз тъет на
Иксион. Тъй като Деиоией поискал обичай-
иите подаръзхи в момента зза годежа. Икон-
ой подло го блъснал в яма с горя щи въгленн
и го убил.
ДЕИПИЛ (гр.). Син на тракнйския цар По-
лимсстор. чиято жезза била Илиона, най-го-
лямата дыисря на Приам Баиза и поверил
веднага след раждансто му сина си Поли-
дор и зз заръчал да го оггледа Когато Или-
она родила Деипил. тя тайно размеззила двс-
тс деца и представила сина си за свой брат
Освен гова се погрижнла да осигурн, в слу-
чат! чс никой от двамата умрс. лравото на
другия да ззаследзз трона След ззрев зсманс-
то на Троя Агамемнон. който искал да унн-
щожзз рода зза Приам, обещал на Полнмсс-
тор ръката на дъзцеря си Елсктра. ако му
прсдадс Полндор. Полиместор сс съгласил
и така убил собствсшзя си сии Деипил, смя-
тайки, чс убива Полидор. Едизз дезз. когато
Полндор отишъл да сс допита до Делфийс-
юзя оракул, гьй като нс знасл нншо за раж*
дансто си. оракулы му отговорил, чс баша
му и манка му са у биги. а родззната му с в
развалинн Полидор много се учудил зза то-
зи отговор, тъй като в ссмейството, което
смятал за свое, немало ззнзззо такова Тога-
ва развитая Илиона, която му разкртгла ис-
гиззата По съвет на Полндор Илиона осле-
пззла и убила Полиместор (виж съзцо Поли-
мсстор зз Хскуба)
ДЕИФОБ (гр.). Сизз на Приам и Хскуба.
лзобнмият брат на Хектор Преобразсзза ка-
то него. Атина се явила и излъгала Хектор
по време на битката му с Ахил. подтиквай-
кн го към двубой. което довело до смъртта
му (виж Ахил и Хсктор) Дсифоб разпознал
Парис-Алсксандър по време на погребал ни-
те игри. когато той победил всичкитс си
брагя (внж Парне). След смъртта на Парис,
който бил убит от Фззлозпет. Деизфоб спе-
челил ръката на Елена в състсзанис с бра г
си Хелен, въпреки че той бил по-възрастсн
(виж Хелен) След прсвземансто на Троя
Одиссй и Менелай нападнали и ограбили
дома му Менелай го съсякъл. Сянката на
Деизфоб сс явява зза Еней в Ада
ДЕИФОНТ (гр.). По линия на баша си Ан-
тимах Дсифонт с потомък на Херакъл Той
сс оженил за Хирнсто. дъшеря на друг хс-
раклнд - Темен (виж табл. 16). Когато
хсраклндитс завладели Пслопонсс (виж Хс-
раклиди), Темен получил като своя част от
завоеваннето град Аргос. Той извикал
Дсизфозгт. за да управлява г съвмсстно При-
нт, р зал се толкова към него, чс собствснитс
му синове се притсснзглзз да не бъдат обез-
наследеззн за ззегова сметка. За да не допус-
нат гова. по-големзгге братя. с изклзочсззис
на най-малкия, решили да убият базца си Тс
го нападнали. докато се къпе.т в реката, и го
ранили смъртоносно Но тъй като сс вдиг-
нала тревога, те избягали Темсзз умрял от
раните си. но успял да завещае царството
на Денфоззт и да разкаже за прсстъззления-
та на синовстс си Те били и згонензз завина-
ги. 130 въпреки това не загубили надежда
сдизз ден да си възвърнат властта над Ар-
гос. Наиспзна с помошта зза външни съюз-
ниии успели да го завладсят Но Дсизфозгт с
жена езз и по-малкия и брат Аг рей. който нс
бил враждебно настроен към него, се засе-
лили в Енндавър. чийто цар Питмрсй. пото-
мък зза Йон. му отстьпил доброволно тро-
на Докато Денфонт жнвеел в Епидавър.
двамата по-големн брагя на жена му
Керни и Фалк, я отвлекли с колесница га си,
след като я примамнли зззвъзз укрспсните
стенн на града Дсифонт започнал да ги
прсследва и убил Керни с копието си. Но
Фалк убил Хнрнето зз избягал. Тялото на
младата жена било погребено на съзцото
място. сред горичка от маслинснн дървста,
където й отдавали божествени почести
ДЕКЕЛ (гр.). Герой, дал името си на ати-
чсскня град Декслня Когато диоскуритс
д
79
н
Lb
s
ы
E5
«г
и
к
МЫ
г;
гръгнатн да търсят сестра си Елена, отв-
лечена от Тетей. Декел им покатал мястото.
където бнла татворсна Понякога тати роля
се прнпнсва на Академ (внж легендата та
него)
ДЕКСА.МЕН (гр.). Името му отначава
..гостоприсмеп". Цар на град Олснос. при
конто потърсил убежище Хсракьл. когато
Авгей го изгонял (виж Авгей и Херакъл)
Тон му обещал ръката на дъшеря сн Мне-
энмаха. а сегне Херакъл тръгнал ла извър-
ши поредния сн подвиг Когато се завърнал,
дсвойката бнла сгодсна наенлэ та кеитавъ-
ра Еиритнон. които принудил Дсксамен ла
му я даде та жена Херакъл убил кентавърз
и се оженил та Мнезимаха
Според друг вариант на легендата Мисти-
маха и Деяннра били едно и също лине, а
действисто сс ратвива в Калидон, в двора на
Ойней (внж Деяннра), където спорът та де-
войката бил между Херакъл и Ахелой
Дексамен дал две от дынертпе си Теронн-
ка и Тсрефона. та сълруги на молионидите
(внж това име).
ДЕКСИКРЕОН (гр.). Търговец от остров
Самос. По време на престоя му на остров
Кипър Афродита го посъветвала да патова-
ри кораба си само с вола и ла излезе ведна-
га в открито море Така и направил Когато
излязъл в открито море, настъпило ггьлно
безветрие Дексикреон продал водата на
екилажите на обстдвнжените кораби с голя-
ма печалба В тнак на благодариост нтдиг-
нал статуя на богинята
ДЕЛФ (гр.). Герой, на който с крьстен град
Делфи, известен със свстилищсто и ораку-
ла на Аполон Царувап по времето. когато
Аполон станал иегов покровител Поняко-
га е смятан за син па Посейдон и тта дыне-
рята на Девкалион - Меланто, която богът
обладал, прсобратсн като дслфин (<лтук ид-
ва името на детсто). Други автори го прие-
мат за син на самня Аполон и на Келсно
(наричаиа ошс Мслснида). на Тия или пък
на Мелена, съотвстно дъшери на Хиам. на
Касталии и на Ксфис (виж габл 8) Делфи
дължи тгървоначатиато си имс Пито или на
сина на цар Делф - Пит. или на едва от не-
говите дъшерн - Пития (виж също Питон)
ДЕ.1ФИНА (гр.). С това име били нарсче-
ни два дракона
I Единият от тях имал задача от Тифон да
пази нервиге и мускулитс на Зевс, които би-
ли затворсни в пещера в Силиция (виж Ти-
фон) Но Хермсс и Пан успели да приспят
вниманието му и ла възвърнат на Зевс пър-
вичннте му сила и форма Делфииа била по-
лужена, полузмия
2 Другият дракон с това име бдял а Делфи
над фонтана, близо до който сс намирал ста-
рнят оракул, който Аполон сн присвоил Той
е различен от дракона Питон, когото Апо-
лон победил (виж Аполон). Вероятно това
са два последователнн етапа на одна и сына
легенда, като тати за Питон е по-късна
ДЕМЕТРА (гр.). Май ката Земя. принадле-
жат! към второго поколение богонс - олим-
пийскитс Тя с дъшеря на Кронос и на Реи и
с тяхззо второ дезе По-млада с от Хссгкя н
с ирьеппща на Хера (виж табл 38). Пейни-
ят образ, едиовремсино религиозен и мнто-
логнчеи. се различава от този на 1ея. която
прсдстаалява Земята като космос оничен еле-
мент (внж Гея) Деметра, богиня на земеде-
лието и П.Юдородного, е почитана най-вече
като богиня на жнтото Легендите за нея са
разпространени навсякъде в слинисгичния
свят, къдсго растс пшеница Най-често се
срсшат в равшннгтс на Елсвизн и Сицилия,
също така и в Крит. Тракия и Пслопонсс
Както и легендите. така и в рслигио зния култ
Деметра е таено евъртэна с лъшеря си Пер-
сефона Двете често обратуват двойка, на-
рнчаиа просто Богшпгте Приключения га им
съставляват основния миг от гяхната леген-
да. чнето дълбоко значение се разкрива при
посвсшаваиею в елевтинекзгзе мистерии
Отнтччнетп ча Персефона Персефона е
дыцеря на Зевс и Деметра и понс според
традицнонния вариант на легендата била
сдннствената дъшеря на богинята (виж н
Персефона) Тя растяла щастлиаа сред ним-
фите заедно със сестрите си. другитс тз.ше-
ри на Зевс - Атина и Артемида Жснитбата
все оше нс я вълнувала. когато чичо и Ха-
лсе се влюбил в нея и с помошта на Зевс я
отвлякъл.
За мясло на отвлнчането обззкно|зсно сс по-
сочва мсстноспа Ена в Сицилия, но в Оми-
ровия „Химн та Деметра” с спомената ран-
нината на р Миза мнтическо име, което
по всяка вероятност нс е нгързано с конк-
ретно геоз рафско понятие Други предания
поставят това място ту в Елсвзнн, по тсче-
нисто на Ксфита. ту в Аркадия, в подножн-
ето на планината Кнлена, къдсго нмало пе-
щера, иодеша към под земння спят, ту в
Крит, близо до Кносос и г и В момента, в
който дсвойката откъева'за нарцне (или ли-
лия), земята се раззворила, пояннл сс Ха-
лес и я отвлякъл
Оттогава Деметра започнала да гърсн дъ-
шеря си Тя пробродила целня снят В мо-
мента, пред)! да изчезне н бездззата, Перес-
фона надала ВИК Демез ра го чуда и безпо-
койството обхванало сърцето и. Тя лотича-
ла до мястото, но Персефона нс бнла там
В продолжение на деист дзззз и денег ноши,
без да яде зз пне, бе з да се мззе или грижи за
себе си, богинята бродила по своза с по ед-
на запалена факта вз.в всяка ръка На лесе-
тня ден срешнала Хеката, която също била
чуда вика, но не раапознала похитителя. чи-
ято глава била обгърната от черннте сенки
на Ношта. Елинствено Слышето, което
инждало всичко, можело да н каже какво е
стаиало. Според една мссгна легенда обаче
жите л иге на Хсрмиона. в Арголида. и по-
80
сочили виновника Разярена, богинята ре-
шила повсче ла нс се качва на небето и да
остане на «смята, нюставяйки божествена-
га си функция, докато не й върнат дъщеря-
та Преобразила сс на стара жена и отишла
в Елевзин Първо ссднхла върху един кв-
мък. който оттогава носи имело Камък на
скръбта. след това отишла при цар Келей.
който управлявал страната Там сс били
събралн стари жени, които я пока мили да
прнссднс до тях, като една - Ямба (виж то-
ва име), успяла да я раземее с тегите си
След това богинята отишла при Метанира,
жената на Келей, която я взела за дойка По-
верили й малкия Демофон (виж това имс)
или, според други предания Трнптолсм Бо-
гннята сс опитала да го направи беземър-
тен. но не успяла поради нснавременната
намеса на Метанира Деметра разкрила коя
е и дарила Триптолем със способността да
разпространи житната култура по целия
свят (виж Триптолем).
Според други легенди богинята била дойка
при царя на Сикион - Племней (виж Орто-
полис)
Доброволното изгнание на Деметра напра-
вило земята безплодна и така свстовиият
ред бил нарушен Тогава Зевс заповялал на
Хадсс да върне Персефона Но това вече
било невъзможно Докато била в подземно-
го царство, тя погълнала згърно от плода на
пара, символ на брака, и топа я обвързало
завинаги с Хадсс (виж Персефона) Трябва-
ло да достигнет до няхакъв компромисс Де-
метра да се завърне на Олимп, а Персефо-
на ла прекарва една част от годнната с май-
ка си. а другата с Халес По този начин вся-
ка пролет Персефона се отскубва от своего
подземно царство и сс изкачва на небето с
първите кълиове. поникнали по браздитс. и
сс връша обратно сред сснкмте. когато за-
почва сситбата. През времето. докато тя е
разделена от Деметра, земята е безплодна
и настъпва тъжиата зима
С търсенията на Деметра са евързани мно-
го различии местни предания В Сикион й
припневат изобрстяването на мелнииата.
която тя предала на хората. в други облас-
ти културата на зеленчуиите и по-спсци-
алио па баклата или на плодове като смо-
кннята (виж Фитал). Почти навсякъде в Гър-
цня същсствували храмовс в чсст на боги-
няга, за които се твърди, чс са основани от
домакиннте, конто някога са я подслонили
в Аргос от Мизий и жена му Хризантида.
а съпю във Фснея. в Аркадия нт и
Други предания Към разказитс за издмрва-
него на Персефона са прибавенн и легенди
за любовта между Деметра и Посейдон. За
ла сс спаси от Посейдон, богинята се пре-
образила на кобила, но напразно тя роди-
ла освсн коня Ареной и едно момичс, което
с известно сдинствсно като Господарката
(внж Ареной).
Друго предание, описано в „Одисея".
разказва та любовта между Деметра и Яси-
он, от когото богинята имала син Плут
(виж Ясион).
Деметра влязла в противоборство с Хе-
фест за господството над Сицилия (виж Ет-
на), а с Дионис за Кампания (този мит. ве-
роятно по-късен. всъшиост ясно символи-
зира природните богатства на Кампания
лозя и жита) (виж също и Еризихтон)
Атрибута на Деметра са жнтнняг клас. нар-
цисът, макът; птаната й - жерав; пре.лпочи-
таното н жертвено животно свинята (виж
Евбулей) Най-често богинята е изобразява-
на седнала. държаща факли или змия
ДЕМИФОН (гр.). Цар на град Елеонт в
Тракийски Херсонес (Галиполския полуос-
тров). За да спре смъртоносната спндемия.
която разорявала страната му. оракулът на-
рсдил всяка година да се припася я жертва
по едно момиче. избрано от знатните се-
мейства в града Така и направили всяка
година теглели жребий, но Дсмнфон ннко-
га нс слагал в урната имсната на своигс пъ-
щери. Когато един от знатните граждане -
Мастузий, отказал имсната на дъшер(гте му
да бъдат поставени в урната. докато царят
не постави имената и на своите. тиранинът
убил дъщерята на Мастузий, без да тсгли
жребий За да си отмъста, Мастузий пока-
нил царя и дъшерите му на жертвоприноше-
ние Девойкнте дошли първн Мастузий ги
убил и смесил кръвта им с виното в купа,
от която дал ла пие на Дсмнфон Когато ца-
рят разбрал какво с пил, той хвърлил Мас-
тузий н купата в морсто Оттогава то започ-
нало да се нарича Мастузианско морс, а
пристанището - Кратер, на името на съла,
в който били смесени виното и кръвта Пре-
данного твърди. че този ..кратер" станал
съзвсздис. известно като Купата
ДЕМОДИКА (гр.). Името на машехата на
Фрике в един от вариантите на легендата за
него (виж Фрике) Тя била съпруга на Крс-
тей. брат на Атамант (виж табл К и 33) Тъй
като Фрике, обичан от Дсмодика. нс отго-
ворил на любовта й. тя го наклеветала пред
Кретен и той убедил брат си Атамант па го
убие Но м.зйкатз на Фрике Нсфсла го спа-
сила. като му дала вълшебен овен, който го
изднгнал във въздуха (виж и Атамант)
ДЕМОДОК (гр.). С това имс са познаги
двама древногръцкн поети, конто играя!
роля в Омировите епопен.
I По-извсстаият с този. който пссл в дво-
реца на Алкиной, царя на фсаките. по вре-
ме на пира, когато Одисей разказвал за
приключенията си Музнтс. чийто любимец
бнл. го лишили от зрение, но в замяна му
дали дарбата ла разчувства с поспите си
сърцата на хората
2. Вторият е поетът. когото Агамемнон,
тръгвайки за Троя, оставил при жена си Кли-
темнестра Той трябвало да я наблюдава и
О
2
s
О
е
S
81
I
ы
E5
да я съветва. Но той нс успял да я защити от
изкузиеннята на Егнст (виж Клитемнестра).
ДЕМОФОН (гр.). I. Син на царя на Елсв-
зин Кслсй и жена му Мстанира. по-малкият
брат на Трнптолем Докато търссла дъшеря
сн. Деметра започнала да работа при Мета*
нира и трябвало да сс грижн и малкня Демо-
фон Тя пожелала да го направи беземъртен
и ношем го слагала в разпалена псш. за да
изгорят смъртните му слсмсити Но тъй като
детето растяло по чудодеен начин, майка му
или дойка га Праксится (виж това имс) за-
почнала да дебне Деметра и вндяла как през
нощта богинята започнала да прави магии
на Дсмофон Ужасена. падала ник Деметра
изпуснала детето на зсмята и разкрнла нс-
тинската си самоличност. Според някои ле-
генди Дсмофон изгорял в огъня. а спорсд
други оцелял. но остана.') смъртен. запазвай-
ки обаче вечна га слава, че като малък за не-
го сс е грижила богиня. Понякога герой иа
тази история с не Дсмофон, а брат му Трип-
толем (внж това нме. Елевзии и Келен)
2 Друг Дсмофон с брат на Акамант (внж
това имс. 3) и следователно син на Тезсй и
Федра (според други на Тезей и Ариадна)
Участвал с брат си в Трояне ка га война, за
да освободи или откупи тяхната баба -
Етра. която бнла робння на Елена (виж Ет-
ра и Акамант). Докато Тезей бил в Ада. за
да отвлечс Персефона и да я омъжн за Пи-
ритом, ди ос керите Кастор и Полидевк про-
томили от трона на Атина Акамант и Демо-
фон и поставили на тяхно място претенден-
та Мснестей (виж това нме) Акамант и Де-
мофон се оттсглили в Скирос. където скоро
приставил и баша нм (внж Тезей) Оттук
те потсглили за Троя заедио с Елсфснор. си-
ня на Халкодонт. Взели участие в превзема-
нето на града и били сред героите. скрити в
дървения кон.
При завръшаието си ат Троя Демофон (то-
зи епизод с приписван съшо и на Акамант).
имал любовна авантюра в Тракия с дъше-
рята на царя на Амфиполис Ситон. Младо-
го момиче се каэвало Филида Тя се омъжи-
ла за него и баща и му дал като зестра нас-
лсдството на трона. Демофон обаче искал
да сс завърне в Атина След много молби
той и обещал да сс вьрнс и започнал да сс
подготвя за отпътуванс Филида го изпрата-
ла до местността, наречена Дсветте пътя
На прошаване му дала ковчеже. съдържащо
свешени предмета, посветени на Великата
майка Рея. Тя му заръчала да нс го отваря.
докато не загуби всякаква надежда, чс шс
се върне при нея. Демофон заминал и сс ус-
тановил в Кипър Когато натекло олределе-
ното за завръшането му време, Филида го
проклела и се самоубила. Демофон отворил
ковчежето и това. което видал. го ужасило
Яхнал коня си и сс понесъл надалеч, ио пад-
нал и се ранил смъртоносно на меча си.
Благодарение на Демофон атнняиите и Ма-
ли възможност да почта) Паладион - тро-
янската статуя на Атина Пал ада (внж Атина
н Паладион). Или Диомед (и Одиссй) я
подарили на Дсмофон. след като я открад-
налн от Троя, или той сам я спсчслил. след
като няколко загубили сс аргосци под
предводитслството на Диомед одна нош
погрешка слезли на остров Фалера, където
Дсмофон, взиманки ги за пирата, ги напад-
нал и нм отнел статуята.
По врсме на пару ване го на Дсмофон в Ати-
на пристигни Орссг. прсслсдван от евме-
нндитс. По съшото време и хсраклидитс
дошли в Атина. за да поискат помош срсшу
Евристей
Явно е. че тази легенда с изградсна от раз-
личии, неевързани помежду си снизоди. и не
е напълно логична много от случкитс вза-
имно си противоречат Затона се приписват
едиовременно и на Акамант. и на Дсмофон
ДЕНДРИТИДА (гр.). От дендрон (гр I
дърво Така наричали Елена в Родос Мест-
но предание разказва. чс след смъртта на
Менелай Етена, придружена от двамата не-
законороденн синовс на Менелай Никост-
рат и Мегапсит. о титла в Родос при вдови-
ната на Тлеполсм - Полнксо. Също като
съпруга си родом от Аргос, тя го послсдва-
ла в Родос, когато гой избягал от родния си
град (виж Тлеполсм). След смъртта му, до-
като синът и бил нспълнолстсн, тя управля-
вала острова. Полнксо посрсшнала радуш-
но Елена, но решила да й отмъеги за смърт -
та на съпруга си. загинал по врсмсто на об-
садата на Троя Един дсн. докато Елена се
сытела, слугннитс на Полнксо. прсоблечс-
ни като ерннин. я отвлекли и обесили па од-
но дърво. Под това .дърво иа Елена" порас-
нало вълшебно растение, наречено елейной,
което лекувало ухапванс от змия (виж сь-
що и Полнксо).
ДЕРКИН (гр.). Лигурсц, брат на Алсбион
Двамата сс опиталн заедио да откраднат
стадата. конто Херакъл отвлякъл от Герион
(внж Херакъл).
ДЕЯНИРА (гр.). Дъшеря на калндонския
цар Ойней и следователно сестра на Мслс-
агър (виж табл. 27). Спорсд друга легенда
неин баша е Дионис, конто бил гост на Ой-
ней в Калидон. Майка н с Алтея (ниж това
имс) Дсянира можсла да управлява бойна
колесница и владсела бойного нзкуство. Ко-
гато брат и Мелеагър загинал. тя била пре-
образена. както и ссстрите и, в токачка. Но
по молба на Дионис тя и сестра и Торга въз-
становили човешкня си образ
Когато Хсракъл отишъл в Ада. за да тьреи
Кербер, той срещнал душа)а на Мелеагър,
която поискала от него да сс ожени за сест-
ра му. останала без подкрспа след смъртта
му. Веднага щом сс завърнал на земята. Хс-
ракъл побързал да отнде в Калидон, където
речннят бог Ахслой вече бил поискал Дея-
нира за жена За битката. кояго води Хера-
82
къл. ц и я спечслн от съперника си. виж
Ахелой
След сватбата си с Дсянира Херакъл оста-
нал дълго врсме в Калидон Тук тя му ро-
дила син - Хил (виж табл. 16). По-късно Хс-
ракъл и Дсянира напускали Калидон По
пътя. когато прссичали едка река, кентавъ-
рът Несос сс опитал да насили Дсянира. но
Хсракъл го убил Умнрайкн. Несос дал на
младата жена питие, замсссно с кръвта. из-
текла от раните му. казвайки и. чс с любо-
вен слнксир (виж Несос и Хсракъл) В Тра-
хит Хсракъл и Дсянира били посрсшнати
от нар Кейке и заедио с него сс били срешу
народа на дриопите. Когато Хсракъл се
влюбил в Иола, ревннвата Дсянира. желае-
ша да си възвърнс любовта му. напоила ед-
на туника с течноегта, дадсна и от Несос, и
я нзпратила на Херакъл Веднага шом ге-
роят я облякьл. цялата му кожа започнала
да горн. За да се нзбавн от страданнята, той
накарал сина си да издигне погрсбалнз кла-
да на планината Ета и да го изгори (виж Хс-
ракъл) Като разоряла какво е направила и
чс любовного питие всыцност е отрова. Де-
янира се самоубила В Трахида показвали
кз. де с погрсбана
ДИАНА (лат.). Италнйска и римска богиня,
озъждествявана с Артемида (виж Артеми-
да) Тона отъждсствяване вероятно е започ-
нало много рано, може би оше пред VI в.
пр Хр.. чрез гръцките колонии в Южна
Италия и особено в Кумс Образът на Диа-
на само обогатява с нови черти образа на
местна богиня, легендитс за която били
доста първичнн порадн ниската стелен на
развитие на почитащите я народи. Двете и
най-стари свегилиша са в Капуа. където тя
носи имею Диана Тифагнна. и в Арицня (на
брега на езерото Нсми. блнзо до Рим), къ-
дето с нарнчана Диана Неморснзис - Горс-
ката Диана.
В преданнята се разказва. чс Диана от Нсми
била Артемида от Таврида, донесена от
Орест в Италия. С това се обяснява и свире-
постта на обредите, посвегени на нея Жре-
цы на Диана ог Немн. наричан Рекс Немо-
рен тис - Цар на гората. можело да бъде убит
при известии обстоятелства от някой. който
искал да го замести. Богинята от Таврида
обнчала чопсшкитс жертвоприношения (виж
Артемида) Разказва сс съшо. чс Артемида
подслонила Хиполит. енна на Тезсй. след
смъртта и възкръеването му. дължашо сс на
лекаря Асклепий Тя го завела в Италия и го
скрила под чуждо имс в своя храм в Ари-
ния. където го направила свой свешен слу-
жигсл Хиполит бил наречен Вирбий. косто
означавало „този. конто с жнвял два пъти".
Легендата води своя пронзход от забраната
да сс нкарват коне в светилишето - древно
табу, част от култа на Диана от Неми. Тъй
като в легендата за Хиполит смъртта му би-
ла причинена от конетс му (виж Хиполит).
това чудесно сс евързвало с лнчността Вир-
бий и обяснявало табуто като отмъшснис
към виновните животин
В Капуа съшествувала легенда за кошута,
посвстена на Диана - животно, живешо из-
ключително дълго. чиято съдба се евързва-
ла със залазването на града.
ДИАС (гр.). Според един от вариантитс на
многобройнитс предания за пронзхода на
Атриднте Диас бнл син на Пелопе и Хипо-
дамся, следователно брат на Атрсй и Тиест
Пегова дъшеря била Клеола. Тя сс омъжила
за Атрсй и му роднла син - Плистеи Него-
ви деца са Агамемнон. Менелай и Анакси-
бея Спорсд друго предание Клеола. дъше-
рята на Диас, била съпруга на Плистсн. си-
на на Атрей. и майка на Менелай. Анак-
сибся и Агамемнон (виж табл 2).
ДИДОНА (лат.). Легендата за дари дата на
Картаген Дидона е известна най-вечс бла-
годарение на Вергилий и любовната исто-
рия в нсговата поема ..Енснда" Но преда-
нного съшествувало и преди това и разказ-
ва за един епизод от прессленисто на финн-
кийшггс към Западною Средиземноморце
В най-стария си вид легендата бнла слеши-
та: Царят на Тир - Муто. имал две деда -
син Пигмалион и дъшеря Елиса (Елнса с ти-
рийското нме на царица Дидона) Когато ца-
рят умрял, той оставил царството на деца-
га си н народы признал за цар Пигмалион,
въпрски чс той бил оше лете Елиса сс омъ-
жила за чичо сн Сихарб. жрец на Хсракъл.
който бнл втори по ранг след царя Пигма-
лион накарал да убият Сихарб. за да загра-
бн богатствата му Но сестра му. ужасена
от престъпленисто. тайно натоварнла сък-
ровишата на Сихарб на кораби и отплувала.
придружена от знатнн тирнйци. недоволни
от управлението на брат й. За да излъже ал-
чността на Пигмалион, тя нспрекъснато
хвърляла в морето чували. згълни с пясък.
за които казвала. чс са пълни със злато и
така правела жертвоприношение за душата
на мъжа сн В Кипър към нея се присъеди-
нил жрец на Зевс, подтикнат към това от бо-
жията воля Там спътницнте на Дидона отв-
лекли двадесет и четири млади момичета.
които се били обрекли на Афродита, за да
ги направят свои съпруги След това просел-
ницитс достигнали до Африка, където били
посрсшнзт гостоприсмно от местного на-
селение Когато Дидона ги помол ила да й
дадат земя. на която да сс установи да жи-
вее, тс и казали, чс може да взсмс толкова
земя. „колкого покрива една волска кожа".
Тогава Дидона нарязала една волска кожа на
много тънки ивици и направила дълга връв.
с която обградила обширна геритория Мес-
тного население удържало на думата сн и й
отстъпило тази тсритория Скоро жителите
на Утика нзпратили подаръцн на новодош-
литс и ги насърчнли да наградят свой град
На ггървото избрано място, където решили
д
<
X
с
§
Е1
<
X
<
X
83
3
S
□
<
X
X
g
в
да копаят. открилн волскн череп, което било
изтълкувано като лото предзнаменование
Сменили мястото и при копаенето открили
конски череп - добро предзнаменование за
воинската сила на бъдещия град След прнс-
тнгането на нови заселннцн от бинта га мет-
рополия градът укрепнал и тогава Ярба,
местният дар. поискал да се ожени за Ди-
дона, като заплатил, чс ако тя не се съгла-
си. шс обяви война на града Дидона не мо-
жела да откаже. но ужасе на от този нов съ-
|оз. поискала срок от три мессца. за да ус-
покой чрез дарове сянката на първия си
мъж След нзтичането на този срок тя се ка-
чнла на клада и сс самоубнла.
Върху тоэн сюжет Вергилий съчниява исто-
рия» на Еней. в която се разказва как геро-
ят бнл нзхвърлен от буря на бреговете на
Африка и сс подслонил при жителите иа
Картаген - града, основан от Дидона По
време на пир, ладен в иегова чест, Еней раз-
казал за приключенията си н завзсмансто на
Троя И докато спътницитс му поправяли
корабитс. той приел гостоприемствою на
царицата. която постепенно сс влюбила в
него В крайна сметка, по времс на лов. ко-
гато сс подслоннли таедно в една пещера,
тъй като избухнала буря, Дидона, по воля-
та на Венера и поптиквана от Юнона, ста-
нала иегова любовница Но скоро цар Яр-
ба. ядосан. чс пред него е предпочетен чуж-
денеиът. помолил Юпитер да отдалечи
Еней Юпитер, който познавал предначер-
танията на Съдбата. энаел, че Рим трябва
да бъде изднгнат далече от бреговете на
Африка Ето зато той заловядал на Еней да
отпътува и да прекъсне тази мимолетна
връзка Еней тръгнал. без ла види опюво
царицата. Когато разбрала. че е изоставе-
на. тя издигналэ голяма клада и се хвърли-
ла в пламъците и При Вергилин Дидона съ-
що е била омъжвана преди това. както и н
по-късния вариант на легендата. но името
на първия и мъж с Сихей Освен това сс по-
явява и сестра и Анна, която нс е спомсна-
вана преди това (виж Анна Пере на).
ДИКТИНА (гр.). Другого име на критска-
та нимфа Бритомартида Минос бил вл кэ-
бе н в нея, тя скочнла в морето и била спа-
сена от мрежите на рнбарите (виж Ьрито-
мартида и Брита)
ДИКТИС (гр.). Брат на тирана на Сериф
Полидект и закрилник на Даная и Персей
(виж тези имена). Името му. производно на
думата, означаваша „мрежа", отговаря на
ролята. отредена му от легендата Той
хванал в мрежите си край бреговете на ост-
ров Ссрнф сандъка. в който плували Пер-
сей и майка му Понякога се разказва. чс той
бил обнкновен рибар След смъртта на По-
лидект Диктис царувал на острова
ДИМОЙТЕС (гр.). Брат на Третей, за чия-
то дъщеря Евопида се оженил Но Евопида
обичала собствения си брат Димойтес раз-
брал за това и разказал на Третей От страх
и срам младата жена се обесила, като
промела онзи. който разкрил тайната й.
По-късно Димойтес вилял на брега на мо-
рето тялото на много красива жена, подх-
върляно от вълните. Той сс влюбил в трупа
и го обладал Но скоро тялото се разложи-
ло Димойтес издигнал гробница, но тъй ка-
то нс можал да преодолес болката от загу-
бата, се пронизал с меча си
ДИОМ (гр.). Герой от Атика. син на Колит
Когато Херакъл му гостувал. той обикнал
Дном След обожествяването на Херакъл
Дном му принесъл н жертва животно от
стадото на баща си В този момент се поя-
вило куче, което отнесло парчепзта мссо до
място. където Дном построил храма на Хе-
ракъл Киносарг.
ДИОМЕД (гр.). В прсданнятз съществуват
двама души с това име.
I Първият е тракийски цар. син на Арес и
Пирена, който имал обичая да дава на кръ-
вожаднитс си кобили да разкъеват чужден-
ците. попаднали в неговата страна Еврис-
тей натоварил Херакъл да прекрати това и
да докара кобилите в Микена. Херакъл
тръгнал с трупа доброволци. успял да сс
справи със слугитс, конто пазелн животни-
те. и ги отвел Вече на път. на брега на мо-
рето. бил нападнат от мссгните хора, който
искали ла запазят конете. За да се справи с
тях. Херакъл поверил конеге на своя дру-
rap Абдер, син на Хермес. родом от Опоит.
Локрида. Кобилите повлекли младежа и го
убили Херакъл успял да победи мсстните
жители, убил Диомед и в памст на обива-
ния сн приятел основал град на брега, на-
речен Абдера След това отвел животнитс
при Евристей Но той ги пуснал на свобода
и тс били разкъсани от дивите животни под
възвии1сннята на връх Олимп Според дру-
го предание Херакъл убил Диомед, хвър-
зябки го на собствените му кобили. конто
го разкъсали След това отвел жнвотните
при Евристей. който ги обрекьл на Хера
Поколения на тези животни са съшествува-
ли по времето на Александър Македонски
Легендата е съхранила имената на чстири-
те кобили Подарг. Лампой, Ксантос и Дей-
нос. Те били вързани с железна верига за ве-
ла. направена от бронз.
2. Другият Диомед с столийскн герой, учас-
твал във войната срсшу Троя Той е син на
Тидей и Дсипила, една от дъшерите на Ад-
раст (виж табл I и 27). Участвал в похода
на епигоните срещу Тива (внж Адраст).
Първото нсгово дело според преданията
било отмъщеннето срещу синовете на Аг-
рий. конто отнели царството на Ойней, ца-
ря на Калидон, нсговия дядо (виж табл. 27).
за да го дадат на собствения сн баща Дно-
мед ДОШЩ1 тайно от Аргос (страната. която
го приютила) (виж Тидей) с Алкмеон и из-
бил всички синове на Агрий с изключенис
84
на Оззхест и Терсит, конто прели това избя-
гали в Пелопонес Тъй като Ойней бил мно-
го стар, Диомед дал царството му на Аззд-
ремон. който бнл женен та дъшерята на
Ойней. Торга Когато Ойней, оттеглил се в
Пелопонес. бил убит от тасала от оцелели-
те синове на Агрий. Диомед го погребал с
пншна церемония на мястото. където по-
късно се издигнал град Ойное, наречен на
името на стареца. След това се оженил за
леля си Егиалея (виж табл 1). която според
някои автори била иегова братовчсдка. за-
шото не била дъшеря на Адраст. а на Егиа-
лей (виж табл. 1).
В разказнтс от Троянския цикъл Диомед се
явява като другар на Одиссй в по-голямата
част от опасните премеждия. конто среща.
Като бивш кандидат за ръката на Елена той
потеглил с атридите към Троя Някои све-
дения го представят в Скирос. редом с Опи-
сей. стремят се да оенгури подкрспата на
Ахнл После помогнал на Описей да накара
Агамемнон да пожертва дъшеря сн Ифиге-
ния в Авлида. подкрепил го и в пратеннчес-
твото му до Ахил. когато трябвало да оми-
лостивят героя и да го върнат да сс сража-
ва на страната на гърцитс, Участвал съшо и
в ..разузнавателната" мисия. която предпри-
сл Одиссй в ношта след преговорите. Заод-
но убили съгледвача Долой и водача на тра-
кийските войскн Рсзос, който бил пристиг-
нал предншния ден. и Диомед задигнал ко-
мете му. Внж съшо и срешата му с Главк,
внука на Белерофонт (Главк. 2) Диомед
участвал в погребалнитс игри в памет на
убития Патрокъл В поемите, създадени
след „Илиада". Диомед придружава Одиссй
в Лемнос, за да търсят ранения Филоктст.
чисто присъствие било необходимо на гър-
ците. за да завземат града (виж Филоктст)
Дномсд бил смел боец, който дори успял да
рани в една битка богинята Афродита, с ко-
ето си навлякъл нейния гняв Той бил умел
оратор и присъствал на съвсшаннята на
ахсйскнтс водачн Но избухвал твърде лес-
но Когато Ахил убил Терсит заради подиг-
равкитс му по повод на Пситсзнлся. Диомед
се ядосал на Ахил и му напомнил, че Тер-
сит с негов родственнк (виж табл. 27). След
това поискал тялото на амазоиката да бъде
хвърлено в Скамандър.
Дълго времс се смятало. чс завръщането на
Диомед отТроя есред най-шастливите Така-
ва с версията и в „Одисея". Но приключенн-
ята му лродължават и след завършването на
Трояне ката война Жена му Егиалея била не-
парна (внж Егиалея) и завръшайки се в Ар-
гос. той едва се спасил от всички клопки. ко-
нто тя му поставила. Той сс приютил в храма
на Хера и оттам избягал в Италия при цар
Даун. Неверността на жена му била израз
на гнева на Афродита, която не забравнла,
че я е ранил. Сражавал се рсдом с цар Даун
срещу неговите неприятели, но царят не му
дал обешаното възнагражденис Тогава Ди-
омед проклел страната му и я обрекьл на
безплодис. ако не бъде обработана от нс-
говитс сънаролннии столийиите След това
си осигурил господство нал страната, макар
че Даун в крайна сметка победил героя и го
убил Спътницитс му били превърнатн в
птици. кротки само когато срешали гърцн.
и свирели срешу всички други хора Припис-
ка му се основаването на поредмиа от гра-
дове в Южзза Италия .
ДИОН (гр.). Лаконийски цар. съпруг на Ам-
фитея, дъшерята на Пронакс Имал три ;гь-
щерн - Орфа. Дико и Карня Амфитея пос-
решнала път у ваши я из Лакония Аполон с
най-големн почести В знак на благодар-
ност той обещал да дари дъшерите й с лар-
бата да предричат бъдешето. но при усло-
вие, че никога зыма да предадат боговете и
няма да искат да научат неща. конто не ги
засягат Но един ден като гост в къщата на
Дион дпшъл Дионис Той обикнхт Карня и
тя отвърнала на любовта му Когато завър-
шил пътуването си около света, той отново
се върнал при Дион, воден от любовта си
към младого момичс Сестрите и решили
да го шпионират. за да разберат делата му.
Аполон и Дионис ги предупредили, но нап-
разно Тогава ги превърнатн в скалн. Само
любимата Карня била преобразена в плодо-
роден орех Тя била почитана под името Ар-
темида Кариатида
ДИОНА (гр.). Една от богините от първо-
то поколение богове Спорен различните
предания пронзходът и е различен - тя е или
дъщеря на Уран и Гея. сестра на Тетия. Рея
и Темина, или с една от океанидитс - дъше-
ря на Оксан и Тетия Понякога дори сс смя-
та, че с от дъшерите на Атлант От Тантал
имала две деца - Нноба н Пелопе. Според
друго предание тя с майка на Афродита
(виж това име)
ДИОНИС (гр.) Нарнчан още Бакхус. В
Рим е ндеитифзщиран със стария италийс-
ки бог Либср Патер Пре з класическата епо-
ха бззл бог на лозята, на внното и на мне-
тичния делнрнум Легендата за него е мно-
гопластова, зашото обсдинява различии
елсменти, заети не само от Гьрция. но и от
сьседнн дьржави Образът на Дионне, съб-
рал в себе си образите от аззалогични кул-
товс, произхозкдаши от Мала А зззя. н ззего-
внте частични превъплъзцения раждат раз-
личии предания, евързанзз ловече или по-
малко с легендата за него
Дионис е син на Зевс и Ссмела. дыцерзгга
на тиванскня цар Кадмос и Хармония (виж
табл. 3). Той принадлежи към второго по-
коление олимпийски богове, като Хермес,
Алатон, Артемида. Подучена от ревннвага
Хера, Семела помолила Зевс, който бил
влюбен в ззея. да й се явзз в цялата си мош
За да и сс хареса, той нзпз>лннл желанного
й Но неспособна да нздържи на свсткави-
д
и
S
X
о
S
о
X
d
85
z
5
X
=5
ните, конто обгръшали божественна обрат
на любнмня и. Семена паднала. поразсна от
мълния Зевс побързат да изваян от утро-
бата н дстсто. което нос ела от него То би-
ло само на 6 мссеца Веднага го пришил
към бсдрото си и когато термины доипл.
бсбсто и тля по оттам напълно оформсно и
здраво Това бил малкият Дионис, .два пъ-
ти роденнят" бог. Той бнл поверен на Хер-
мес. който го дал на царя на Орхомсн Ата-
мант и втората му жена Ино. Хермес ги по-
съвствал да обличат малкия Дионис в жен-
ски дрешки. та да заблудят ревнивата Хера,
която искала да го убие. та да накаже Зевс
та нтневярата му Но Хера нс се оставила
да я итмамят и пратила бстумис на дойката
на Дионис Ино и на самия Атамант (виж
Ино. Палемон и Атамант). Тогава Зевс от-
несыт Дионис далеч от Гърция. в страна, на-
речена Ниса, която според някои автори сс
намирала в Азия. а според други - в Етио-
пия или Африка, и го дал на нимфнтс да го
отглеждат. Но та да не го ратпотнае Хера,
го превърнал в котле. Тоти епитод обяснява
едновременно ритуалното натвание „ко-
тел". с което понякога с нарнчан Дионис
(котел), и стнмологията на името Дионис,
блитко до това на страната Ниса По-късно
нимфнте. които отглсдали Дионис, станали
звезди в сътвстдието Хнади
След като пораснал. Дионис открнл грозде-
то и нсговото итполтване та направата на
вино Но Хера му пратила лудост. Обсзу-
мял. богът бродел ит Египет и Сирия. Така
прмстигнал във Фригия, където бил прию-
тен от богинята Кибела, която го пречистн-
ла и го посветила в ритуалнте на своя култ
Освободсн от лудостта си. Дионис сс вър-
нат в Тракия Там бил посрещнат враждеб-
но от цар Ликург, който царувал на брего-
вете на Стримон. Той се опитал да плени
бога, но нс успял. зашото Дионис итбягал
при Тетида. нереида та. която го приютила в
морсто Но Ликург успял да хване вакхан-
ките. конго придружавалн бога. Те обаче би-
ли освободсни с намесата на боговете, а Ли-
кург полудял Мислейкн. че отенча свеще-
ното растение на Дионис лозата, той отся-
къл крака си и крайницнте на сина си. Кога-
то се освободят от безумието си. разбрал.
че страната е безплодна Оракулы, до ко-
гото се допитали поданнцнтс му. от говорит,
че гневы на Дионис ще бъде успокоен са-
мо ако Ликург умре. Тогава го убита. като
го разгтънали между чстирн коня
От Тракия Дионис отншъл в Индия Той по-
корил страната благодарение на полувое-
нен. полубожестаен поход, използвайки си-
лата на оръжието (зашото водел цяла армия
със себе си), и благодарение на мистмчната
мош и магните си. Именно тук започнал да
нзползва кортежа, който след това винаги
го придружавал - колесница, теглена от
пантери. украсена с бръшлян и пиннева ши-
шарка, снлсннтс и вакханкитс. сагиризе,
както и други нипии богове като Приди, бо-
га на Лампсак
След като сс върнал в Гърция. Дионис оги-
шъл в Беотия, родната страна на манка му
В Тива. където царувал Пснгсй. наследии-
кы на Кадмос, той въвсл вакханалннтс -
праэнснства. в конто цялото население и
най-вече жените били обхващанн ог мисти-
чен транс, бягалн през полето. като издава-
ли рнтуални викове Царят се противопос-
тавил на въвеждането на толкова опасен ри-
туал и бит наказан за това заедно с майка
си Агава, сестрата на Семена (виж Агава и
Пентей) Агава го разкъсала със собствсни-
гс сн ръце. изпаднхта в бакхичсско безумие
в планината Кн герои. След това Дионис
отишъл в Аргос и демонстрнрал мощи си
по съшня начин, като подлупил дъщеритс
на цар Прет (виж Мслампус и прети лите),
както и всички жени, които бягалн и муча-
ли. сяхаш бязи превърнат в крави, и в бе-
зумието си стигалн дотам да разкъеват де-
цата в утробата си.
Дионис поискал да отидс в Наксос н за тази
цел решит да насмс тирентскитс пиратн. за
да го прскарат с кораба си на острова. Тс сс
престорили, чс са съгласни. но сс отправи-
ли към Азия с мисълта да продадат пътника
си като роб Когато разбрал това. Дионис
превърнал греблата им в змии, напълннл ко-
раба им с бръшлян и накарал да звучат нс-
видимн флейти Той оплсл кораба в гирлян-
ди от лоти, обездвижит го и полуделитс пи-
рат започнали да сс хвърлят в морсто, къ-
дето се превърнали в дслфнни. Това преда-
ние обяснява зашо делфините са приятели
на хората и сс мъчат да ги спасяват по врс-
ме на корабокрушения От този миг мошта
на Дионис бита призната от цслия свят и бо-
гът можсл да се качи на небето. зашото бил
евършнл работа га си на земята. като уста-
новят навсякъде вл ияи исто на своя култ
Преди да се качи на небето. гой поискал да
слезе в подземного царство, за да търсн
сянката на майка си Семела и да н върне
живота Минал презбсздъннотосзсроЛсрн.
зашото се смятало, чс това с най-ирският
път към подэемння свят Но тъй като нс зна-
ел пътя. попитал Проснмнос (или Полим-
нос), който като благодарност му поискал
на връшанс да му нзпълни една услуга. Бо-
гът не могъл да извършн това, зашото меж-
дувременно Проснмнос умрял. но сс отпал
да изпълни обсщанисто сн. като забучил в
гроба му една пръчка. Като стнгнал при Хи-
лее, Дионис помолнл бога да освободи май-
ка му. Хадес се съгласил. при условие чс
Дионис му даде нещо, на което дьржи мно-
го. От любимите си растения Дионис му от-
стълил мнртата. От гати легенда води на-
чалото обичаят посвстеиите в култа към Ди-
онис да украсяват челата с миртов венец.
Вече като бог на небето Дионис отвлякъл
86
Ариадна в Наксос (виж Ариадна н Тезей)
Лионне участвал и в борбата на боговете
срсшу титаните: той убил Еврит с удар на
гирса си (жезъл. увит в листа ат бръшлян),
нсговня основсн атрибут
Царят на виното и вдъхновението е честваи
с буйки процесии, в които участват маски-
тс на закрилниците на земята и плодороди-
ем По-късно тети процесии стават основа
на създавансто на тсатралнитс представле-
ния - комедия, трагедия и сатирна драма
По време на римската споха. npei II в пр
Хр_, мистериигс на Дионис със своята вол-
ност и оргиастичен характер проннкнали в
Италия, където били радушно приетн от не-
досгагъчно цивнлизованото население на
Южна и Централка Италия Римският сенат
бнл принудсн да забрани празнуването на
взкханалинте през 186 г, пр. Хр Но римс-
ките мнетнчни секти залазили много от ди-
онисисвитс традиции Цсзар възроднл вак-
хичсскитс церемонии и най-вероятно богът
продължавал да играс важна роля в рели-
снята от времето на импсрията.
ДИОПАТРА (гр.) Виж Тсрамб
ДИОСКУРИ (гр.) Синовете на Зевс Кас-
тор к Полидевк (лат Полукс). Тяхна майка
е Леда, а техни сестрн Елена и Клитем-
нестра (виж табл 2 и 6). Леда била омъже-
на за лакедсмонския цар Тиндарей В кош-
та. когато Зевс обладал Леда под образа на
лсбсд. тя забрсмсняла и от мъжа си Роде-
ните две двойки близнаци били разделени
по следния начни: Полидевк и Елена били
пена на Зевс, а Кастор и Клитемнестра - на
Тиндарей. Ето зашо диос курите понякога са
наричани и тиндариди. или синовете на Тин-
дарей (табл 19). Едиа от легендите разказ-
ва, че блнзнацнтс се излюпнлн от две яйца,
снесенн от Леда след връзката й със Зевс,
преобразен като лсбсд За тяхно рождено
място се посочва Тайгет. планина в Спарта
Те били нстински дорийски герои, което
обяснява някои спнзоди от легендата, в ко-
ито тс сс борят срсшу атиняиина Тезей Ко-
гато Тетей и Пиритой слезли в подземния
свят, за да искат ръката на Персефона. ди-
оскурите организирали поход срещу Атика.
тъй като Тезей бил отвлякъл сестра им Еле-
на и я затворил в крепостта Афидна Те не
само освободили Елена (виж Академ), но
отвели в робство и майка му Етра (виж то-
ва име) Освсн това свалили от трона сино-
встс на Тезей и поставили на него претен-
дента Мснсстсй (виж Демофон).
Дноскурнтс участвали и в похода на арго-
навтнтс (виж това име). Те се проявили най-
вече в битката срсшу царя на бебрнките
Амик. Bic.’iH участие и в Калидонския лов
(внж Мслеагър) Помогналн и на Язон и Пе-
тей да разграбят Йолкос.
Те не взели участие в Троянската война, ма-
кар чс били бра г я на Елена, зашото преди
това били обожествсни заради слсдното:
Тиндарей имал двама братя Афарей и Лев-
кип Афарсй пък имал двама синовс - Идас
и Линксй (внж табл 19) Тс били сгодени за
левкнпидитс - двете дъшерн на Левкип -
Феба и Хилара Кастор и Полидевк бнли по-
каненн на сватбата, но отвлекли двете де-
войкн Избухнала битка, в която Кастор и
Лннксй били убити Според друга версия
обаче диоскурите наистина отвлекли двете
левкипнди имели деца от тях. а братовче-
дите нм не предявилн никаквн претенции
Напротив, заедно с тях организирали поход
в Беотия, за да крадат добитък На връщане
се скарали за плячката и диоскурите уст-
роили засада, н която Полидевк убил Лин-
кей. но бил ранен, а Кастор бил убит от
Идас Зевс убил Идас с мълния н отвел По- j
лндевк на небето Но Полидевк не искал да £1
приеме беземъртието. което му предлагал ’’
баща му. ако брат му остане в подземного а.
царство Тогава Зевс им разрешил да пре- О
карват заедно вески втори ден сред богове-
тс (внж съшо Идас и Лсвкнпиди) «С
Кастор и Полидевк са прсдставяни като два- t-
ма млади герои бойни Първнят е най-вече
воин, а вторият - боксьор В римските ле- Q
текли се появяват воювашм на страната на X
римляните в битката при езерото Рсгила Те
известили на жителите на града за победа-
та. като завели конете сн да пнят вода от нз-
вора на Югуриа, на Форума Ютурна. ним-
фата на този нзвор, била смятана за тяхна
сестра Тс ималн храм в близост до него, не-
далек от храма на Веста
ДИРКА (гр.) Жената на тнванския цар
Лик. която нзмъчвала Антиопа. майката на
Амфион и Зет За нейното наказание виж
Амфион
ДИС ПАТЕР (лат.) ..Башата на Богатст-
вата". Латинского наименование на гръцкия
бог Плутон (Хадес) (виж Хадес) В Рим бог
на подземния свят и богатството
ДОЛ ИЙ (гр.) Името на старик градннар.
който според „Одисея" се грижсл за гради-
ните на Одисей в нсгово отсъствис Той
участвал в убийством на претендеитите за
ръката на Пенелопа
ДОЛОН (гр.) Троянец, син на вестителя Ев-
мед. Нямал спорта фигура, но тичал мно-
го бързо Бил единствеиият син на Евмед и
имал пет сестри. Когато Хектор предложил
на троянцнте да изпратят съгледвач в лаге-
ра на ахейците, за да разберат намереннята
им. като в замяна обещал колесницата на
Ахил с двата му беземъртни коня. Долой
прнсл да изпълни задачата Маскнрал сс с
кожа на вълк и тръгнал в нощта Но бнл за-
ловен от Диомед и Одисей Тс го заставили
да нздаде разположснисто на троянската ар-
мия. след което Диомед го убил
ДОР (гр.) Гсроят, дал името си на дорнй-
цитс. одно от слннските племена С нсгово-
то имс са евързани две различии легенди
Според едната той бнл син на Хелен и ним- 87
ДОРИДА/ДРИОПА
фата Орсеида. внук па Дсвкалнон и Пира
(виж табл. 8). Пегов брат бил Еол, родона-
чалник н споним на солннцитс. друг голям
клон на елннската общност В тази версия
Дор и родствснишгге му, след като живсли
във Фтиотида, Тесалия. сс прссслили в об-
ластга на планнннтс Олимп и Оса, после -
в областта Пинца, във вътрсшността, пре-
ли да сс заселят окончателно в Пелопонес.
В другата версия на легендата Дор бил енн
иа Аполон и Фгня. брат на Лаодока и Поли-
пег Тримата братя били убит от Етол, си-
на на Ендимион (виж Етол и Ендимнон),
който им отнел царството Етолия. иа север
от Корннтскня залив
ДОРИДА (гр.) Дъшеря на Оксан и жена на
морс км я бог Нсрсй (виж табл. 12). Майка на
нереидите (виж това нме)
ДРИАС (гр.) Един от синовете на Арсе,
участвал в Калндонския лов. Вероятно ста-
ва въпрос за Дрнас. брата на Терей Когато
благодарение на едно пророчество Терей
научил, че синът му Итис ще бъде убит оз
ръката на един от близките му, той помис-
лил, че Дрнас нма намерение да погуби пле-
менника си. за да си оенгурн наслсдството
на трона. Терей побързал да го убие. за да
не може да изпълнн намсрснието. Но Дриас
бил невинен. Скоро след това Итис бил
убит от Прокна (виж Прокна и Терей) За
друг герой със същото нме виж Палена
ДРИМАК (гр.). В дрсвността жителите на
остров Хио били първ1ггс хора, които купу-
вали роби. и това прсдизвикало гнева на бо-
говете Много от робите нм успели да избя-
таг и сс приютили в планината. откъдсто рс-
довно опустошавали земитс на бившиге си
господари Техен предводитсл бнл Дрнмак
След многобройни битки жителите на ост-
рова сключилм сделка с него, срешу данък,
който щели да му плашат, той обешавал по-
вече да нс ги закача Въпреки това те обяви-
ли награда за главата му. Тя била толкова
голяма. че Дрнмак. който не държат вече на
живота сн, убедил един млад мъж. когото
обичал. да му отрежс главата и да озидс да
вземе наградата. Така и направили Но след
смъртта на главатаря сн робите подловили
г рабежите Тогава жителите на Хио постро-
или свстнлище в иегова чсст и започнали да
му отдавит почести. Говорсло се, чс ако ня-
кой бнл заплашван да стане жертва на ма-
шинациите на робите си, Дрнмак му се явя-
вал насън и го предупреждавал
ДРИОП (гр.). Името му е близко по звучс-
нс до думата .дгърво", или „дъб", и е епо-
ним на предгръцкото племе на дрнолите.
конто сс смятаг за един от пъринтс обита-
тели на слниския полуостров Понякога го
представят като син на речния бог Спсрхсн
н на дъшерята на Данай Полшюра. или ка-
то син на Аполон и Дна, дъшеря на Ликаон.
Наследииш1те му, конто първоначллпо жи-
всслн в облает на Парнас, били прогоне-
ни от дорийцнтс и сс разпръенали Някои сс
установили в Евбся. други в Тесалия, трети
в Пелопонес и дорн на остров Кипър.
В „аркадийската" версия на легендата. в ко-
ято Дриоп с син на пар Ликаон, сс разказва.
чс той имал дъшеря. обнчана от Хсрмсс, ко-
ято родила бог Пан В „тссалнйската" вер-
сия дъшеря му Дриопа била обнчана от
Аполон и родила Амфис (ннж по-долу).
ДРИОПА (гр.) Единственага дъшеря на
цар Дриоп. която пасяла стадата на баша си
в подиожнето на Era. Хамадриадите (горе-
ките нимфы) я взели за тяхна другарка в нг-
рите и я научили на любим1пе песни и тан-
ин на боговсте Аполон я вндял сред хора
на нимфитс и сс влюбил в нея За да сс
приблнжн до нея, сс препърнал в костснур-
ка. Девойкитс започнали да си играя г с кос-
тсиурката като с топка и накрая тя сс ото-
вала на коленстс на Дриопа Аполон ведна-
га сс превъркал в змия и я обладал. Упла-
шена, Дриопа се прибрала взгьшн. но не ка-
зала нншо на родитслите си. Скоро сс омъ-
жнла за Андрсмон. сипа на Окснл. и родила
момчс. Амфис. Когато пораснал, тон осно-
вал град в подиожнето на Ета и го нарскъл
с имсто на планината. Един ден, когато
Дриопа отишла да направи жертвоприноше-
ние на хамадриадите. старите и дружки,
близо до храма на Аполон. който бил пост-
роил синът й. хамадриадите сс с мил или над
нея. отвлекли я и я направили одна от тях.
На мястото. където я отнесли, бликнал из-
вор и поникнала высока топола
Овидий разказва малко по-различна версия
на легендата. Амфис бзс! оше мхтък. когато
Дриопа отишла в планината. до езеро с бис-
тра вода Тя искала да принесс жертва на
нимфитс. но виляла дърво с блестящи листа
и откъснала няколко. за да ъзбавлява сини
си с тях. Нс знасла. чс дървото било прсоб-
разеното тяло на нимфа га Лотис. От клон-
чсто потекла кръв и в гнева сн нимфа га прс-
въриала Дриопа в подобно дърво. Младитс
момичета. конто неразумно разказали как-
ао са видели, съшо били превърнат в бо-
рове. тъжни гъмни дървста
В „Енсида" Вергилий спомснава една
нимфа, любима на бог Фавн, съшо нарече-
на Дриопа.
88
ЕАГЬР (гр.). Ьашата на Орфей Митогра-
фите го представят като речей бог. а сведе-
нпяза та произхода му са различии. Поня-
кога го представят като сип на Арес, друг
пы - на Пиерос, сыцо на Хароне (виж това
име и свфсмисткага легенда и Дионис в
статмята та Ликург) В тати пос ле дна вер-
сия той с пар на Тракия За иегова жена
посочват мутата Калнопа. която с майка на
Орфей Понякога се срешат имената на
Полхнмния или Клио. По-късните автори го
смятат та баша на Марсий. Лин и Кимотон
ЕАК (гр.) Най-благочестивнят от всички
гърни. син на Зевс и на нимфата Егнна. дъ-
шеря на речния бог Азоп Той бил родсн на
остров Енона. по-късно прсимснуван на нме-
то на майка му Егнна. Когато сс родил, «ст-
ропы бил пуст Тъй като искал да има дру-
гари и народ, над конто да дарува. Еак по-
молил Зсвс да превърне в хора миогоброй-
ните мравки на острова. Зсвс сс съгласнл и
така сътдадсният народ получил от Еак име-
го мирмндонин (на гр. мюрмскс - мравка).
Еак се оженил та Ендеида, дъшерята на
Скирон. От нея нмал двама синове. Теламон
и Пслей (внж сыцо Кихрсй) Въпрски това
някои автори. и вероятно това с най-древ-
ният вариант на легендата. не спомепават та
родство между Теламон и Пелей. Те смятат.
че само Пелей е иегов син (внж табл. 30).
След това Еак обладал дъшерята на Нерсй
Псамата, която му родила син. Фок. За да
избяга от любовта му. Псамата. която като
повечето морски и речни божества можела
да променя вида си. се превърнала в тюлен.
Но гова не я спасило и тя забременяла. а
нмето на сина и напомняло за метаморфо-
зата на майка му Той бил много добър в
атлстичсскнте игри и това преди заикало за-
внетта па двамата му братя Пелей и Тела-
мон Те решили да го убият и Теламон хвър-
лил така един диск, чс го ударил смъртонос-
но по главата. С помошта на Пелен Теламон
погребал Фок в една гора, но когато убийс-
твото било разкрито, Еак прогонил синовс-
те си от Егина (виж Теламон и Целей).
Еак бил известен със справедливостта и
благочестнего си (най-вече благодарение на
строгого наказание над снновсте сн) н за-
това го избрали да отправи към Зевс тър-
жсствсна молитва от нмето на всички гър-
цн. когато зсмята им била сполстяна от без-
плодие. То се дьлжало на гнева на Зсвс сре-
шу Пелопе, който бил разчленнл крайних по
крайних своя враг Стимфал, даря на Арка-
дия. и бил хвърлнл тялото му. Еак успял да
умилостнви Зевс.
След смъртта си Еак станал съдяик душите
на мъртвитс в подземння свят Но гова вяр-
ване е сравнително ново и е непознато на
Омнр, който поставя в подземного царство
само Радамант. Платон с първият. който
спомснава Еак като съдник
Друга легенда разказва, чс Еак участвал в
стросжа на крспостната стена на Троя заедио
с Аполон и Посейдон. Когато стснага била
построена, три змии се изкачили по нея Две
от тях. които се прнближнли към частта. пос-
троена от боговетс. умрсли Но третата ус-
пяла да пре кос и оназн част, която била пос-
троена от смъртсн Аполон разтълкувал
предсказанието по следния начин - Троя ше
бъде превзета два пъти: ггървия отсин на Еак
(това било първото превземане на Троя от
Херакъл. заедио с когото се биели Теламон
и Пелей). а втория три поколения по-късно.
от Неоптолем, правнук на Еак и син на Ахил.
ЕАКС (гр.). Един от тримата синове на
Навплнй и на дъшерята на Катрей Климена
(внж Навплнй) Нсговн братя са Паламед и
Навзнмедон. Той бил заедио с Паламед при
Троя Когато брат му бнл убит с камъни от
гъриитс. Еакс измиелнл следния начин да
съобши за смъртта му на Навплнй - напи-
сал разказ за случилото сс върху гребло и
го пуснал в морето. Той знаел. че баша му.
който прекарвал повечето врсме на кораба
си. все някога ше го намери
Някои автори смятат. че Еакс отмъстнл за
Паламед, като посъвствал Клитемнестра да
убие Агамемнон. Възможно е самнят той
да е намерил смъртта си от ръката на Орест
или Пил ад
ЕВАДНА (гр.). I Дъшеря на Посейдон и
Питана. ..Смъртннят" н баша бил Епит. цар
на Аркадия (виж Епит. 3). Евадна била лю-
бима на Аполон. на когото родила син Ям.
родоначалннк на жреческата фамилия Ями-
дн в Олимпия (виж Ям).
2. Друга Евадна е дъшеря на Ифис и съпру-
га на Каланей (виж табл. 36). След смъртта
на съпруга си тя се хвърлила и нзгоряла на
погребалната му клада
ЕВАНДЪР (гр.). I. Син на Сарпсдон. ро-
дом от Ликия Той бил сред бойиите. при-
текли се на помош на троянците в битката
срсшу гърците
2. Един от синовеге на Приам
3 Най-извсстният Евандър е основателят
на Палантеум. сслишето. което се е нами-
рало на хълма Палатин преди основаване-
то на Рим от Ромул.
Евандър е аркадией от град Палантион.
Според някои предания е син на Хермес и
нимфата Тслпуза. дъшеря на Ладон. която
имала пророческа дарба Нсговата манка
под имсто Кармснта е почитана в Рим (виж
Кармента) Според други предания тя се на-
S
<
X
—
£
<
ш
89
3
рича Тсмида. Ннкострата или Тнбуртида
(последнею име я доближава до името на
ре ката, прсминаваща прет Рим - Тибър).
Има и версии, чс Евандър с син на Ехсм or
Тсгся и Тимандра - дъшерята на Тиндарсй
и на Леда, слсдоватслно потомък на рода,
към конто принадлежат диоскуритс, Елена
и Клитемнестра Различии са и верснитс та
причините та тамннаваисто му от Аркадия
Понякога сс казва. че с тръгнал добровол-
но. друг път. чс бил принудсн да нзбяга, за*
шото с убил баща си. ташитавайки майка
си. тин пък че с убил майка си
Евандър сс установил на левия бряг на Тн-
бър. на хълма Палатин Бнл посрстштат при-
ятслскн от царя на аборнгснитс - Фаун, но
трябвало да сс сражава срещу даря на Прс-
нсст - великана Ернл ( виж Ернл). Той уп-
ранлявал с доброта и цивилизовал дивите
мсстни жители Научил ги да четат и лишат,
открил им музнката и и зку отвага, както и
рсд други полезни умения. На него се при-
писав вьвсждансто в Лаштум иа някои ар-
кадски кулзове - на Церера (Деметра), Неп-
тун ( Посейдон), и най-вече на Паи Ликийс-
ки. в чест на когото били основани Лупсркс-
ките тържества Когато Херакъл доигъл в
Палантеум. Евандър го приел и го очистил
от убийството на Какий. Той прозрял божес-
твенна му произход и в иегова чсст въвсл
култа към Всликня Олтар (Ага Maxima),
между Пхлатин и Авситин Пристигането на
Евандър в Лаииум станало шестдесст годи-
ни преди началото на Трояне ката война Сле-
дователно той бил старец, когато Еней до-
шъл да го моли за помощ в битката с руту-
лите (виж Еней). Той си сломнил. чс някога
е бил гост на Анхиз и затова посрещал гос-
топриемно Еней. като му дал в помощ един
воснсн отряд под комаидвансто на сина си
Палант. зашото лоради налредналата си въз-
раст не можел сам да се сражава Палаш
бил убит в последвалата битка
Освен Палант Евандър имал и две дыцери
- Ромея н Дина (Дауна)
В подножисто на Авситин. недалече от Пор-
та Трнгемина. издигнали олтар в чест на
Евандър. Този олтар бил ра злоложен с имел-
рично спрямо олтара на майка му - Кар-
мента. в подножието на Калитолийския
хълм. близо до Порта Кармснталис. от дру-
гатв страна на Форум Боарнум
ЕВБУЛЕЙ (гр.) Това име носят двама раз-
личии герои, свързани с Елевзннските мис-
терии. I. Първнят е брат на Триптолсм, син
на жреца на Деметра - Трохил. който избя-
гал от Аргос в Атика Но според някои пре-
дания Триптолсм и Евбулей са синове иа
Дисавлий (виж Тригполем).
2. Вторият герой бил свинар. който със ста-
дото си от малки прассниа се намирал на
мястото. къ.чего Хадес отвлякъл Псрссфо-
на в подзем ния свят. Част ат стадото му би-
ло погьлнато заедно с диете божества С то-
на произшсстиис сс обяснява обредъз на
жертвоприношение на младй прассниа по
времс на празника Тссмофорин в Евбулся.
който сс нзвършвал в подземна зала. Проз-
вището Евбулей (добър съвегнпк. доброже-
лател) съшо така с спитст на Хадес и чсст о
сс използва за имс на божество, рожба на
Зсвс и Псрсефона
ЕВДОР (гр.) Син на Хермес и Полпмсла.
дъщеряга на Филас Той бнл отгледан от дя-
до си и ло времс на Троянската война пос-
лсдвал Ахил начело на пет отряда мирми-
донцы Ахнл го пратил да помага на Патро-
къл. когато послсдният отшпъл да сс сра-
жава сам. по време на „гнева" на героя
ЕВЕН (гр.) Цар на Етолия. син на Арес и
Демоника (виж табл. 24) Иегова дъщеря
била Марпеса. Легендата разказва. чс гон
убивал всички претенденты за ръката и. ка-
то с черспите нм украсявал храма на Посей-
дон Марпеса била отвлечена от Идас и
стенала любима на Аполон Евсн преслед-
вал похитителя, но нс могъл да го стигнс,
зашото Идас получил от Посейдон летяща
колесница. Тогава Евсн убил колете сн и се
хвърлил в река Лнкормас. която оттогава
носи иеговою имс (виж Марпеса)
ЕВИПА (гр.) 1 След като убил претсндси-
гите за ръката на жена си. Одисей отишъл
в Епир, за да се допита до оракула. Там бнл
посрешнат от царя Тириманат. на когото зле
се отблагодарил за гостолрисмството. съб-
лазнявайкп дъшеря му Евина. Родил му сс
син. наречен Евриал. Когато той пораснал.
Евина го изпратила в Итака с плочки. на ко-
нто написала ..отличителни знаци". за да
може Евриал да бъде разнознат от баща си
Евриал обачс пристигнал в Итака, когато
Одиссй отсъствал Пенелопа, която била
дочула за любовната връзка на Одиссй с
Евипа. при завръщането на мъжа сн го убе-
дила. че трябва да погуби Евриал. зашото
той с дошъл. за да го убис Без да разсъж-
дава. Одиссй собствсиоръчно го убил.
В други предания синът на Евипа и Одиссй
сс нарича ЛсонтофроИ (виж табл 9).
2 Има и друга Евипа - внучка на Атамант
(виж табл 33).
ЕВЛИМЕНА (гр.). Девойка от остров
Крит, дъщеря на цар Кидон Баща й я ОГО-
ЛИЛ за Аптер, принадлежат към кршската
аристокрацня Но тя обичала и била обнчз-
на от Ликаст. който от дълго време бил пс-
ин любовник Тъй като част от критскитс
градовс сс разбунтували срсшу Кидои. той
запитал оракула какво трябва да направн
Отговоры бил. чс девица трябва да бъде
принесена в жертва Кидои разнореднл да сс
гегли жребий и той се паднал на дъщеря му
Евлимсна За да я спаси от жсстоката участ,
Ликаст разказал на Кидои за връзката им
Но народы решил, чс тя заслужава съдба-
та сн и девойката била принесена в жертва
Кидои накарал да разрежат тялото и н раз-
90
брал, чс е бременил Аптер, опасявайки се
от отмыцение от страна на Ликаст, му уст-
роил засада и го убил След това избегал в
Ксантос. близо до Термсра. Ликия
ЕВМЕЙ (гр.) Свннарят на Одисей, оста-
нал верен на своя господар и стремят се да
запазн богатството му в Итака, доколкото
можел Бнл син на цар Ктезий. който цару-
вал на остров Сирис (един от Цикладските
остропи). Бил още малко доте, когато го по-
верили на една фнникийска робиня Но тя
се саързала с финикийски пиратн. открад-
нала момчего. което било продадено като
роб на Ласрт При завръщането си в Итака
по съвет на Атина Одиссй пърно отишъл
при Евмсй Той му послужил та ..посред-
ник" при завладяването на двореца, като го
посрсшнал и го вкарал, преоблечен като
просяк, сред претендентите та трона
ЕВМЕЛ (гр.) 1 Синът на Адмет и Алкее -
та. който фигурнра сред геронте в Трояис-
катз война Той заве л пред Троя конетс. гле-
данн от Аполон по време на робството му
при Адмет Те му оенгурили победата на
погрсбалнитс игри в чест на Патрокъл.
2. Герой от ост ров Кос. превърнат в гарван
арадн бетбожнето му (виж Агрон).
3 Баша на Ботрес от Коринт, превърнат в
птица от Аполон (виж Ботрес).
ЕВМОЛП (гр.) Според най-разпростране-
ната версия на легендата - син на Посейдон
и Хнона. дъшерята на Борей и Орития (виж
табл II). Тъй като се страхувала от баша
си. Хнона хвърлила новороденото в морс-
то Посейдон го прибрал и го отвел в Етно-
пня. където го поверил на дъшеря си Бенте-
сикима, която му била родила Амфитрита
Беитесикима гоотгледала Когато пораснал.
мъжът на неговата осиновителка му дал за
жена една от дъшерите си. Но Евмолп се
опитал ла изиаенли една от ссстрите и и бнл
прогонсн Заодно със сина си Исмар отишъл
при царя на тракнтс Тегирий. който дал одна
от дъшерите си за жена на Исмар Евмолп
обаче взел участие в заговор срещу Тегирий.
но бил разкрит и трябвало да избяга Наме-
рил убежище на Елевзии. където бил пос-
решнат радушно от жителите на града По-
тно. когато Исмар умрял, той се сдобрил
с Тегирий. който му оставил царството сн в
наследство След като Евмолп станал цар
на Тракия. избухнала война между елевзин-
скитс и атинскнте жители, прсдвожлани от
Ерехтей (внж Ерехтсй) Повикан от приггс-
лите си, Евмолп се пр1гтекъл с армия на по-
мощ на елевзиншгте Но бил победен от ати-
няните и убит Баща му Посейдон отмъс-
гил за него, като убедил Зсвс да убие с мъл-
ния победителя Ерехтсй.
Различии предания приписват на тракнеиа
Евмолп нъзстановяването на Елевзннските
мистерии Той пречистнл Херакъл след
убийството на кентаприте Смята се. че
жреческия род на Евмолпндите произлнза
от него След смъртта му синът му Керике
(Вестителя) бнл нетоварен с роля в мистс-
риитс Той е прародителят на хсродитс, ко-
нто ръково.тели посвсшсннсто в Елевзии
Някон предания евързват Евмолп с Музей,
като го представят или като негов баша, или
като иегов син Но авторитс не се прости-
рат подробно върху личността на Евмолп ка-
то създатсл на мистериите Някои дори смя-
тат, че тон няма пишо общо със сипа на Хи-
она, а е сии на Деиопа и внук на Триптолсм
ЕВНЕЙ (гр.) Син на Язон и Хипснпила. ца-
рица на Лемнос, по времето. когато жените
на острова били убили всички мъже и арго-
навтите. мннавайки проз острова, ги дарили
с деца (виж Хипснпила и Аргонавтите) Ма-
кар че не фигурнра сред воинитс от ахсйс-
ката войска пред Троя, той поддържал прия-
телски отношения с гърците Снабдявал ги
с вино Срсшу богато инкрустиран кратер
Евней откупил от Патрокъл сина на Приам
Ликаон Когато Хипснпила била продадена
като робиня на Ликург, цар на Немея. Евней
я освободил и я върнал в Лемнос
ЕВНОМ (гр.). След женитбата си с Деяни-
ра Херакъл остапал да живее в двора на
гъста си Ойней, царя иа Калидон. Там той
случайно убил дете на име Евном. което
служело като виночерпец Евном бил син на
Архител. родиина на Ойней Тъй като Ев-
ном полял рьцете му с топла вода, предназ-
начена за крака му. Херакъл го плескал. но
силата му била толкова голяма. чс го убил
на място. Архител простил на героя нсвол-
ното му прсстъплснис. но въпреки това Хе-
ракъл напускал двореца и заедио с жена си
и сина си отишъл вТрахнда Евном поняко-
га е наричан и Киат
ЕВНОСТ (гр.). Герой от Танагра, в Беогия,
енн на Елиея и Скипит, който бил отгледан
от нимфата Евноста Той отблъснал любов-
та на Охиа, дъшерята на Колон, което му
коствало живота (виж Букол).
ЕВРИАЛ (гр.) I. Син на Мскистей (виж
табл I) от Аргос, който участвал в похода
на аргонавтите. в похода на епигоните и в
Троянската война заедно с Диомед
2. Това с името и на сина на Одисей от Еви-
па. лзицерята на спнрскня цар Тиримант. кой-
то бнл убит от самия Одиссй (виж Евипа)
3. Другар на Еней. младеж с необнкновена
красота, чиято дружба с Низ станала пос-
ловнчна Убит в битката срещу рутулнтс.
ЕВРИГАНЕЯ (гр.). I. Евригана и Еврнга-
нея са нмсната на жената на Едип в най-ста-
рите версии на легендата, където нс сс го-
вори за кръвосмешснието с Йокаста (през
Омнровата епоха известна под името Епи-
каста ) Евриганея. а не Йокаста родила на
Едип след смъртта на майка му Етеокъл.
Полинсйк. Антигона и Йемена
2 Много сходна литературна традиция
представя Евриганея като дъшеря на Хн-
перфант и майка на децата на Едип. а Епи-
Е
ЕВМЕЙ / ЕВРИГАНЕЯ
X
Е
S
а.
сс
Ш
X
5
ш
каста било нмето на манка му В тази вер-
сия Едип сс оженил за Епнкасга. но нямал
деца от нея «виж съшо Евриклей и Един).
ЕВРНДИКА (гр.). 1. Най-нзвсстната сред
героините. носешм това имс. е дриада и же-
на на Орфей Когато един ден се разхожда-
ла с приятелкитс си наядитс по поляните в
Тракия, тя била ухапана от тмия За да свър-
жс тати легенда с легендата та Аристей.
Вергилии предполага. чс това се случило,
докато Еврндика бягхта от Аристей. който
искал да я насиди Когато умряла. Орфей я
оплакал и в огчаяннсто сн не сс поколебал
да слете в подземния свят, та да я погьреи
Успял да ратвълнува подтемнитс божества
с прекраентгте си песни и те му разрешили
да отведе съпругата си. но при условие че
няма да се обрыца да я глсда. преди да са
видели с.тьнчевата светлина. Еврндика го
слсдвала и почти били нтлетли. когато Ор-
фей не устоял да изкушеннето да погледне
натад и сс обърнал Веднага някаква сила
повлякла Еврндика обратно в подземния
свят и Орфей се завърнал сам
2. Дъшерята на Лакедемон и Спарта Тя ро-
дила Даная от Акризий (виж табл. 6 и 31).
3. Това име носи съшо и жената на немсйс-
кия цар Ликург, баша на Архемор (в нзгу-
бената трагедия ..Хнпсипила" на Еврипид)
4. Дъшерята иа Амфиарай и Ерифила (внж
табл 2) (може би идентична с предишната)
5. Жената на Креон. тиванския цар. който
не могьл да понесе смъртта на сина си Хе-
мон и се обеенл (виж Антигона)
ЕВРИКЛЕЯ (гр.). I Майката иа Едип във
версия, в която не сс говори та кръвосмс-
шенисто му. Евриклся била първата жена на
Лай. а след неговата смърт Едип се оженил
за втората му жена - Епикаста
2 Дойка га иа Одиссй.
ЕВРИЛОХ (гр.). В „Одисея" боен другар н
егтътник на Одисей Бил женен за сестра му
- К гимена (внж това име) Жрсбнят посо-
чнл него, когато на острова на Цирцея ни-
кой трябвало да отидс на разутнаване Той
обаче не влязъл в двореца на магьоснииага
и се върнал. за да раткажс на Одисей за прс-
образявансто на другаритс му. По-късно
Еврилох го посъвствал да спрат на остро-
ва. където пасяло свешеното стадо бнкове
и юници на Хелиос Пегова била вина га та
проклятието, последвало светотатството,
извършемо от спътмиците иа Одисей, като
ги подтикнал да замолит и изядат животнн-
те на бога Всички загиналн
ЕВРИМ (гр.). Герой от Оленос (вероятно
Оленос в Етолия), който наклеветил Кастор
на Полидевк Той побъртал да разкажс за
клсветата на брат сн. който убил с юмруии
Еврим. Друга версия ратказва. че самият По-
лидевк отмъстил по сыция начни на Еврим
ЕВРИМАХ (гр.). Един от най-видните пре-
тендента за ръката на Пенелопа в „Одисея"
Той обидил Одиссй. когато той влятьл в дво-
реца, прсоблечен като просяк. и го замерил
със столче Когаго гадателят Теоклимсн
прсдрекъл на прсгенлентнтс съдбата, която
гн очаквала. Евримах сс подиграл с него, ка-
то го обвинил, чс здравият разум го е на-
пускал За голям свой срам по врсме на със-
тезанието с лък Евримах не могьл да го об-
тегне Във фнналнзта сцена на поема га, след
смъртта на Антнной. той сс опитал да сс
сдобри с Одиссй. но след като нс успял. из-
вадил меч срсшу него и бил убит от стрела.
ЕВРИ.МЕДОН (гр.). Имс на много герои
I Най-старнят с титан, царувал над народа
на титаните на края на Земята. Жестокост-
та му довела до нсговото унншожение и до
това на поданицитс му. Разказват. чс бнл из-
н ас ил ил Хера оше като дсте, и тя родила
Прометей. Това прецизиикало гнева на Зсвс
(виж съшо и легендата за Прометей, в коя-
то тази доста съмннтслна версия изглежда
с привнесена по-късно)
2. Син на Минос и нимфата Парня Нсгови
братя били Нефалион. Хриз и Филолай (виж
табл. 28). По врсме на похода срсшу ама-
зонките Хсракъл спрял на остров Парос и
тъй като двама от спъгниците му били убита
от синовеге на Минос, които живссли на то-
зн остров. Херакъл ги нападнал и убил. След
това обсадил града. За да го умилостивят,
жигслитс помолили да вземе със себе си два-
ма от тсхните принцове на мястото на уби-
таге му другари. Херакъл взел Алкей и Сте-
нел. внуци на Минос и синовс на Андрогсй
3 Водачът на колссницата на Агамемнон.
Той бил убит от Егист в Микена едноврс-
менно с господаря сн.
ЕВРИНОМ (гр.). Павзаний единствен е
съхраннл спомена за демон, наречен Еври-
ном. който изяждал плъгта на погрсбаните
мъргъвцн. останяйки само костите
ЕВРИНОМА (гр.). Богиня от първото по-
коление боговс - на титаните Дъшеря на
Оксан и Теги я (виж табл. 38) Преди Кронос
да завзсмс властта. тя царувала заедио с
Офион по заснежсниге склоновс на Олимп,
откъдето била прогонсна от Кронос и Рея,
конто заели мястото им Офион и Евринома
намерили убежите в морето. Там тя таедно
с Тетня посрсшнала Хефест. когато той бил
хвърлен от иебето (виж Хефест).
Обнчана от Зевс, тя родила от него харнта-
те Аглая, Ефросина и Талия, съшо както и
речния бог Азоп В нейна чест около Фига-
лия било издигнато много древно свстили-
шс Храмы се изднгал сред гора от кипа-
рнси Култовата статуя на Евринома предс-
тавлява фигура на жена, която от кръета на-
долу има тяло на рнба
ЕВРИПИЛ (гр.) I Първият герой с това
имс е тесалийски вожд, син на Евемон,
участвал във войната срсшу Троя. Той убил
Хипсснор. Мелант и Алисаон Бнл ранен от
Парис, но Патрокъл излекувал ранета му.
2. Местей герой от Патрас, на Коринтскня
92
залив. най-често идентифициран с прсдиш-
ния герой Разказва се. че всяка година жи-
телите на Патрас трябвало да принасят в
жертва на Артемида най-красивия младеж и
най-красивата девойка от града нм като на-
казание за оскверняването на храма и от Ме-
ланин и от жрицата Комето (виж Комето.
2) От плячката в Троя Еврипил бнл полу-
чил вълшебно ковчеже: но когато го отво-
рил. полудял. Оракулы му казал, че ше се
излекува. когато на връшане срещне ..нео-
бичайно жертвоприношение" Оракулы до-
бавил. че трябва да се установи в страната.
където види това явление Когато пристиг-
нал в Патрас. Еврипил вилял ежегодното
жертвоприношение на Артемида, и разбрал.
че предсказанието се е сбъднало В сыцото
врсме жителите на Патрас били предупре-
лени от оракула, че жертвоприношеиието ня-
ма да е необходимо, ако на него прнсъства
чужленец Когато видели Еврипил. те разб-
рали. че гневът на Артемида е потушен Ев-
рипил сс установил в Патрас и там умрял.
Показвали гроба му в акрополя на града
3. Цар на остров Кос. син на Посейдон и Ас-
типалея Когато на връшане от Троя Хера-
къл спрял в Кос. Еврипил и синовеге му го
отблъсналн Но Херакъл проникнал в гра-
да проз ношта и ги убил
4 Син на Телеф. който сс борол на страна-
та на троянците по ареме на Троянската
война. След като го ранили. Телеф се заре-
къл. че като озлравее, нито той. нито нас-
ледниците му ще се бият срешу гърците.
Но Астиоха. сестра на Приам и майка на
Еврипил. се оставила ла я убедят да изпра-
ти сина си в Троя, където бил убит от Неоп-
толем Тя направила това заради един пода-
рък - плана на златното лозе, което преди
време Зевс бил предложил на Ганимед. Ев-
рипил бил баша на Грин, внж това имс.
S. Син на Посейдон, който царувал в Кире-
на. в Лнбия Той дал на Евфем буца пръст
като знак за гостоприемство, когато арго-
навтитс мннавали край езерото Тритонис
(внж Евфем). Според Пиндар Еврипил бил
въплъшение на самия бог Тритон Според
други автори той бил брат на Тритон, май-
ка му е Колено, дъшеря на Атлант Женен
за Стерола, дъшеря на Слънцето. той имал
двама синовс. Ликаон и Лсвкип. По време
на истового царуване Аполон довел нимфа-
та Кнрсна в страната (виж Кирена).
ЕВРИСАК (гр.). Аякс, синът на Теламон.
при обсадата на Троя се оженил за една
пленница на нме Текмсса. дъшеря на фри-
гийския цар Телевт. която му родила сии.
наречен Еврисак (внж Аякс 2). Преди само-
убийството си Аякс поверил сина си на своя
брат Тевкер След превземането на Троя Ев-
рисак се върнал в родинага нв баша си. на
остров Саламин в Агика Но той пристиг-
нал с друг кораб, а не с този на чичо си Тев-
кер. което разгневило цар Теламон. Когато
Теламон прогоиил Тевкер. Еврисак насле-
дил дядо си на трона. Щом разбрал за
смъртта на Теламон, Тевкер се опитал да се
върне. но Еврисак го отпратил. С брат си
Филей Еврисак върнал остров Саламин на
атиняните. заради което получили атинско
гражданство Според други традиции Фи-
лей нс бил брат, а син на Еврисак. и той вър-
нал острова на атиняните Така или иначе
роды на Еврисак се установил в Атина. а
сред потомимте му били Милтиад. Кимон,
Алкивнад и историкът Тукидил
ЕВРИСТЕЙ (гр.). Потомък на Персей, ие-
гов внук, с баша Стенел Майка му е Ники-
па, дъшеря на Пелопе Първи братовчед на
Амфитрион и Алкмена (виж табл 31). Ца-
рувал нал Тиринт. Микена и Мидия в Арго-
лида Властта му била лалена поради пред-
сказание на Зевс, което Хера с хитрост про-
меняла Когато трябвало да се роли Хера-
къл. Зевс казал, че наследннкът на Персей,
който щял ла се роди всеки момент, ше иа-
рува нал Микена Ревнивата Хера убедила
Илитня. богинята на ражданията. да забаяи
появата на Херакъл (внж Алкмена) и ла из-
бърза с раждането на Евристей. който бил
едва ссдмаче Евристей се родил пръв и се
нъзползвал от предсказанието на Зевс В ле-
гендата за Херакъл Евристей е описан като
човек. несъвършен физически и морално.
трепереш от страх пред героя, неспособен
да опраядае властта. която лъ.тжал на воля-
та на Зевс. Когато Херакъл на връшане от
похода си срешу минийците от Орхомен
(виж Ергин) бил поразен от лулост, изпра-
тена му от Хера, и убил децата си. той оти-
шъл ла се допита ло Пития Пророни цата му
казала да отиле в Гиринт и да остане на служ-
ба при Евристей Именно Евристей поискал
от героя да извърши дванадесетте подвига,
които му донесли голяма слава и довели до
обожестяването му Но му забранил да вли-
та в Микена. страхувайки се, че Херакъл ше
му отнеме властта. Евристей никога не се
показвал пред героя, а изпращал заповеди-
те си по вестителя Копрей. син на Пелопе,
който се бил приютил при Евристей. след
като убил Ифит Задължавал го всеки път,
когато завършел поредната задача, ла оста-
вя свилетелство за нея пред вратите на гра-
да Освен това бил приготвил огромна брон-
зова делва. в която ла се скрие, ако Херакъл
го нападне Последователно му заповядал
да убие Немейския лъв. Лернейскатв хнлра.
да хване Керинейската кошута. а после и
Еримаитския глиган. да почисти Авгиеаите
обери, да изгони (ггиците от езерото Стим-
фал. да залови Крнтския бик. да доведе ко-
кете на Диомед, царя на Тракия. да донесе
колана на царицата на амазонките Хиполи-
та, да открадне стадото на Герион и златнн-
тс ябълкиотгралината на Хес перилите(виж
Херакъл) Но Евристей отказал да прнзнае
втория и третня подвиг под претекст, че Хе-
Н
ы
<
и
S
а.
а
ш
93
<
с
с
о.
а
ы
х
S.
х
ы
ракъ.1 с получил възнагразкдснне (виж Хе-
ракъл). Когато Херакъл нзпълннл всички за-
поведи. Евристсй направил жертвоприноше-
ние. на което поканнл героя Но тъй като не-
говите синовс му дали по-малко парче ме-
со. отколкою на другитс. Херакъл сс оби-
лия и убил трима от тях
Тогава гсроят решил да сс установи в Ти-
ринт. но Евристсй му попрсчнл и продолжил
да го прсслсдва И дори след смъртта на ге-
роя потомцитс му не намерили убежище, за-
шото Евристсй се опитал да ги предадс на
Кеикс Тс намерили закрнла в Атика Еврнс-
гей сс отправил към Атина намело на армия,
но бнл убит в една от битките Занесли глава-
та му на Алкмена, която нзбола очнте му.
Друга версия на легендата. распространена
през александрийската епоха. разказва, че
Херакъл бил любовник на Евристсй и че
извършнл дванайсетте подвига от любое
към него
ЕВРИТ (гр.) I Един от гигаититс, участвал
в битката срещу боговете Дионис го убил
с жезъла си.
2 Най-извсстннят герой с това име е бата-
та на Иола, който играе важна роля в цикъ-
ла за Херакъл Той бнл нар на Ехалня. град
в Тесалня. в Евбея или в Месения Бнл син
на Меланей. много точен стрелец, който за-
ради уменисто си бил смятан за син на бо-
жествен ия лъконосецАполон Майка на Ев-
рит бнла Стратоника Той бнл женен за дъ-
щерята на Пилон. Азгтиоха. и имал пет яс-
на четирима синове - Денон (някъде е да-
ден като Молиои). Клитмй, Токсей и Ифит,
и една дъшеря - Иола. Еврнт наследил от
баща си умението в стрелбата с лък. Спо-
рсд Омировата версия на легендата той прс-
дизвикал самня Аполон. но порадн високо-
меристо му богът го наказал със смърт
„преди да остарсс" За Еврнт се говори, че
научил Херакъл да си служи с лъка. Синът
му Ифит в знак на гостоприемство подарил
лъка на Еврнт на Одисей. а той му подарил
копие и меч. С този лък Одисей убнл пре-
тендентите за ръката на Пенелопа
Най-известната легенда за Еврит го предс-
тав* като непрнггел на Херакъл Еврит бнл
обявил състсзанис. открито за всички гър-
ци Като награда обещал да даде ръката на
дъшеря си на онзи. който успее да го побе-
ди Херакъл приел предизвикателството и
го победил. Но синовете на Еврит ис били
съгласни да дадат обещана га награда. Те сс
опасявалн. че ако Херакъл има деца от сес-
тра им. отново може да ги убие в пристъп
на лудост. както вече бнл сторил (виж Хе-
ракъл). Едннствено Ифит се застъпнл за ге-
роя. От този момент легендите се различа-
ват Според един Еврит обвинил Херакъл.
че е откраднал добитъка. който всыциост
бил в зет от Автолик. и Ифит. за да премах-
не обвинението, предложил на героя да го
гърсят заедно След гова обаче Херакъл.
който отново обезумял. го хвърлил от ви-
сочинитс край Тиринт. Според други Хсра-
къл наистина нзвърп1ил кражбата и когато
Ифит отншъл да иска животнитс обратно,
той го убнл Като и тку пленке за това убийс-
тво Херакъл бил продаден в робство от
Хермсс и купен от Омфала (виж Хсракьл)
Еврит обаче отказал да приеме откупа, кой-
то Херакъл бнл готов да изплати за убийс-
твото на сина му След като робството му
приключило. Херакъл предприсл поход сре-
щу Ехалия. превзел града, убнл Еврит и си-
новетс му и отвел като пленница Иола.
3 Друг Еврит. син на Хсрмес. брат на Ехи-
он. е сред аргонавтите (виж Ерит).
4 Виж Молиониди
ЕВРИТИОН (гр.) I. Един от кентаврите,
който се опитал да отвлече годеницата на
Пиритой и станал причина за битката меж-
ду кентаврнте и лапититс
2. Това е името и на друг кентавгър. убит от
Херакъл. зашото се опитал да се оженн на-
сила за Мнезимаха. дъщерята на царя на
Оленос Дексамен (виж Дсксамен).
3. Синът на Актор (виж и Ир), герой от
Фтня. който участвал в Калидонския лов В
неговия двор сс приютил Пслей след
смъртта на Фок (виж Пслей и Еак). Еврнтн-
он го пречнетил и му дал за жена дъшеря
си Антигона, както и една трста от царст-
вото си По време на лова на Калидонския
глиган Пелсй случайно убил тъета си. след
което трябвало да сс скрис в двора на Акает
(внж Акает и Астидамея).
4. Евритион се казвал и пастнрът на Гернон
(виж Гернон и Херакъл).
ЕВРОПА (гр.). I Дъщерята на Титнй. коя-
то родила Евфем от Посейдон
2 . Една от оксанидитс. дъшеря на Оксан и
Тетия.
3 Майката на Ниоба. жената на Форонсй
4 Дъщерята на Нил. една от жените на
Данай
5. Най-извсстна от всички с дъшерята на
Агенор и Телсфаса, отвлечена от Зевс. Ма-
кар че обикновено я представят като дъше-
ря на Агенор(виж табл 3). някои автори по-
сочват за неин баща един от синовете на
Агенор на имс Феникс.
Зевс вилял Европа, докато играела с прня-
телкзпе си край морскня бряг в Сидон, или
в Тир. чийто цар бнл баща и. Красотата и
го изпълнила с любое, той сс превърнал в
белоснежен бик с рога, прнличаши на лунсн
сърп След това легнал в краката на девой-
ката Първоначално уплашена. постепенно
Европа бнла очарована от кроткого живот-
но. започнала да го галн и седнала на гърба
му Бикъг веднага станал и се спускал към
морсто Въпрекз! виковете на Европа, коя-
то се доржала за рогата му. той се гмурнал
във вълните и се отдалечил от брега. Таха
стигнали до Крит, където Зевс обладал дс-
войката до нзвор в Гортина. Оттогава яво-
94
риге, под които се ратита тази сцена, са
вечно телеки и разлистени
Европа родила на Зевс трнма синове Ми-
нос. Сарпедон и Радамант Някои смятат. чс
тя с майка и на Карн, обичан от Аполон. и
дори на Додона Зевс й направил три пода-
ръка бронзовня исполин Тал (внж Тал и Ар-
юнавтите), който па>ел брсговете на Крит
от нашественнии. едно куче, от което не мо-
жете да сс измъкне никаква плячка. и копие,
което винагн достигало ислта си След това
я омъжнл та критския пар Астериои. син на
Тсктам. който нямал деца н осиновил сино-
ветс на Зевс След смъртта си Европа полу-
чила божествени почести Телецът. чиято
форма втел Зевс, станал сьтвездис и бил пос-
гавен сред тнаците на Зодиака
За братята на Европа, които тръгнали да
търсяг сестра си. виж Агенор и Кадмос.
ЕВРОС (гр.) Югозападннят вятьр Син на
Еос (Зората) и Астрсй. или на Тифон
ЕВТИМ (гр.). Евтим от Локрида е герой от
Южна Италия, освободил град Темпа от
жестокмя данък. който всяка година изпла-
щали на зъл демон, наречен Алибант Тош
демон бнл духът на спътника на Одисей По-
литес Когато Описей стъпил на брега на
Темеза. пияният Политес нзнасилнл едно
местио момичс Жителите го линчували за
деянието му Оттогава духът на Политес ги
преслелвал по всякакъв начин - той поис-
кал да му се построй храм, където всяка го-
дина ла принасят в жертва най-хубавото мо-
миче Тот откуп се изплашал редовно, до-
като един ден се появнл много еръчен бок-
сьор, наречен Евтим от Локрида, който пре-
ди «виквал демона, победил го и го прину-
дил да напусне страната. Евтим се оженил
>а местно момнче. доживал до дълбока ста-
рост и един ден нзчезнал. бет да открият
следи от смъртта му
ЕВФЕМ (гр.). Един от аргонавтите Син на
Посейдон, тон дължал на баша си дарбата
да ходи по вълнитс Майка му била Европа,
дыцеря на Титий По време на похода на ар-
гонавтите. при преминаването на Симплс-
гадитс. Евфем пускал гълъба. който тряб-
вало да определи съдбага. която ги очаква-
ла (виж Аргонавги) По време на случката
при сзерото Тритонис той получил от бог
Тритон буца вълшебна пръет. пророчество
та илването в Киренайка на потомимте му.
И наистина. Бат. основатслят на колоннята
в Кнрсна, с потомък на Евфем. Той хвър-
лил в морсто свещената буца пръет. от коя-
то сс появил остров Тера Оженил сс ia Ла-
ииома. сестрата на Хсракьл. От лемниан-
ката Малаха (виж Аргонавги) имал син.
Левкофан. прадядо на Бат
ЕВФОРБ (гр.) Троянски герой, син на Пан-
той. който нанссъл първага рана на Патро-
къл Бил убит от Менелай, който вэел шита
му и го занесъл в храма на Хера в Аргос.
Пи Тагор смятал, чс в предишен свой живот
е бил геронт Евфорб
ЕВФОРИОН (гр.) След смъртта сн Ахил
живял таедно с Елена на Острова на Блаже-
ните Тс нмалн син Евфорион, свръхестест-
вено съшество с крила Зевс се влюбил в не-
го. но любовта му не била с поделена За да
се скрис от него. Евфорион нтбягал Богът
го намерил на остров Мелос и го убил с мъл-
ния. Ннмфитс на острова го погребали, но
ядосаннят Зевс ги превърнал в жабн
ЕВФРАТ (гр.) За да се обясни произходът
на името на река Ефрат, била нзмислена
следната легенда мъж на имс Евфрат имал
син. наречен Аксурта Един лен Евфрат за-
варил сина си заспал до майка си. втел го
та чужд мъж и го убил Като вилял таблу-
да га си. той се хвърлил от мъка в река Me-
дос. която след това била наречена Ефрат
ЕВХЕНОР (гр.) Син на коринтския гада-
тел Полнил Баша му многократно го прс-
дупреждавал та съдбата. която го очаква
той можел да нтбира между спокойна
смърг, ако остане вкъши. или насилстнеиа.
ако отиде да се бие срешу Троя с атридите
Евхснор итбрал славната смърт и тагинал,
пронизан от стрела на Парис
ЕГЕЙ (гр.) Цар на Атина. баша на Тетей
Иегов баша бил Панднон, наслсдникът на
Кскропс (виж Кекропс и табл II) Панднон
бил прогонен от Атина от сина на Метион
след бунт. Тогава той отншъл в Мегара, къ-
дето се оженил за Пилня. дъшерята на цар
Пилант. и след време заел трона му В Мега-
ра се родили четирнмата синове на Панднон
Егей. Палаш. Низ н Лик. След смъртта на
баша сн синовете му организирали поход
към Атина и завзелн властта. след което си
я поделили Като най-голям Егей получил
най-голямата част и властта нал цяла Атика
Според друго предание Егей бил син не на
Пандион. а на Скирий Бил Осиповен от
Пандион и на това се основавали претенцн-
ите на потомците на Палакт срещу Тезей,
конто оспорвалн законността на властта му
(виж Тезей).
Егей се оженил първо за Мета, дъщерята на
Хоплес, след това за Халкиопа. дъщерята
на Рексенор (или на Халкодон) Тъй като и
от двата брака нямал деца. приписал това
на гнева на Афродита Урания, богинята. ро-
лена от Уран (виж Афродита), и въвел ней-
ния култ в Атина След това отншъл да сс
допита до Делфннския оракул и Пития му
дала толкова неясен отговор, чс той не мо-
гъл да го разтълкува. Тя казала следното:
„Ти. най-съвършеният сред хората, не от-
вързвай устата. замърссна от вино отвън.
преди да си стнгнал до най-внеоката точка
на град Атина " Той тръгиал към Атина. но
по пътя спрял в град Трезена. при цар Пи-
тей. сина на Пелопе Той разбрал прсдска-
занието и побьрзал да напис Егей. след ко-
его го въвел при дъшеря сн Етра (в сына та
нощ. когато Посейдон също се съединил с
Z
-
X
95
X
о
е
(}
нея - виж Етра и Тезей) KoiaTocn грьгнал,
Егей заръчал на Етра. ако роди син, да го
отглсда. без да му открива кой с баща му
Съшеврсмснно скрнл под една скала меча
н сандалите сн. като казал, чс когато синът
му порасне достатъчно. че да може да от-
мести скалата. ще получи знак как да огк-
рие баша си Това момче било Тезей
След тръгваието с и от Трсзена Егей срешнал
Медея Тя му обещала, че ако сс ожени за
нея. безплодисто му ще евърши Егей се съг-
ласил и тя му родиласин. Мед. КогатоТезей
пораснал и прнстигнал в Атина. Медея, коя-
то чрез магните си разбрала кой е той. поис-
кала от Егей да го убис Егей обачс познал
сина сн и изгонил Медея със сина й Тезей
прнстигнал точно навреме - синовстс на Па-
лант били вдигнали бунт срещу Егей и не-
кали да го дстроиират. Тезей ги разгромил
Тъй като Егей бил виновен пред Минос за
убийството на Андрогей (виж това име),
Минос зааладял Агика. Бнл наложен данък
- 50 младн момнчега и 50 момчега всяка
година били нзпращани на Минотавъра в
Крит Тезей органнзнрал похода срещу Ми-
нотавъра (виж Тезей) н стана.! причината за
смъртта на Егей. Тезей бнл обещал да сло-
жи бели платна на кораба си. ако се завър-
не жив в Атина. Ако корабите се върнелн
без него, тс щели да бъдат с черни платна
Но магните на Ариадна, която Тезей изос-
тавил в Наксос, го накарали да забравн обе-
щанието си (виж Ариадна). и Тезей не сме-
нил платната Егей, който очаквал завръща-
нето на сина си на една скала, видал, че са
черни, помиелнл, че сниът му с мъргъв, и
се хвърлил в морезо. коею оттогава носи
неговото име - Егейско море
ЕГЕОН (гр.). Сред сторъкитс великанн
(Хекатонхсйрите) имало един, когото бого-
ветс нарнчалн Бриарей, а хора га - Егеон
Таедно с братята си той участвал в битката
срещу титаните на страната на олимлийски-
те богове (внж Титани) След като победи-
ли и титаните били затворенн в Тартар, ро-
лита на Бриарсй-Егсон нс евършнла дотук
Той е представай или като пазач с двамата
си братя на титаните в техиия подэемен зат-
вор, или се разказва. че Посейдон го въз-
награднл за смелостга. която проявил в
битката. като му дал ръката на дъщеря си
Кимополея и му позволил да пази титаните
Когато олимпийскмте богове Хера, Атина н
Посейдон некали да оковат Зевс във вери-
ги, Тетида извнкала на помощ Егеои. Само
неговото присъствис и сграхът от чудодей-
нага му сила били достатъчни, за да сс от-
кажат от намереннето сн
Любопитен е факты, чс сыцествува и пре-
дание, според което верннят приятел на
Зевс бил съюзник на титаните и аоювхт
срешу олимпийските богове.
ЕГЕРИЯ (лат.) Римска нимфа, която пър-
воначално е опневана като речна богиня.
евързана с ку.гга към горскага Лиана в Не-
ми (виж Лиана) В Рим съшсствувал култ
към нея Егсрия била смятана за ст.вещич-
ка на император Нума. Тя била представя-
на или за иегова жена му, или като истова
приятелка. която имала навнка да му опре-
деля срешм през ношта. Ликтувала му ре-
лнгиозната политика, като го учела на мо-
литвн н заклинания. След смъртта на Нума
от мъка нимфата пропяла толкова много
сьлзи, че била превърната в извор
ЕГЕСТ (гр.). Или Акест Син на сицилий-
ские речей бог Кримнс и на гроянката Егес-
та, или Ссгеста. която посрещнала гостопрн-
емно Еней и гроянците. когато пристигнали
в Сицилия Има няколко версии за това как
тази троянка се с озовала толкова далече от
родмиата си. Според Сервин, когато Лаоме-
дон отказал да плати на Посейдон и Аполон
възнагражденнето, което им бил обещал за
построяването на троянската стена. Посей-
дон изпратил морско чудовище, което опус-
тошило града, а Аполон го поразил с епиде-
мия Като запитали Аполон как да се огър-
ват от чудовишето, той отговорил, че тряб-
ва да дадат на Посейдон за храна благород-
ните младежи на страната. Ведиага много
от гроянците изпратнлн набързо децата си
извън Троя Така направил и Хнпотес, или
Хипострат, който поверил дъшеря си Егес-
та на търговци и те я отвели в Сицилия. Тук
речният бог Кримнс. приел образа на мечка
или куче, се оженил за нея и тя му родила
Егест, основателя на град Егест, или Сегест
Според Ликофрон Егеста била дъшеря на
гроянеца Фенодамант. който бил посъвет-
вал съгражданите си да дадат за храна на
чудовишето Хезиона, дъщерята на Лаоме-
дон. За да си отмъсти. той дал на моряки
трите дъщерн на Фенодамант. който тряб-
вало да ги оставят на дивите Звереве в Си-
цилия Но по волята на Афродита трите де-
войки се отскубналн от смъртта. Една от
тях. Егеста. се омъжила за речния бог Кри-
мис Синът й Сегсст основал три града -
Сегест. Ерике и Ентела. Според едно от
преданнята Егеста. дъщерята на Хипотес.
се върнала от Сицилия в Троя, където сс
омъжила за Каине и му родила син. Анхиз
И накрая Денис Халикарнаски разказва, чс
един от цедите на Егест сс бил скарал с Ла-
омсдон, срещу когото вднгиал гроянците на
бунт и бил убит по иегова заповед. както и
всичюгте му наследници от мъжки пол. Тъй
като нс посмял да убие и дъшерите му.
Лаомедон ги дал на търговци С тях тръг-
нал и един млад троянец, който ги послед-
вал в Сицилия Той се оженил за една от
тях. която му родила син, Егест. Той бил от-
гледан в Сицилия, придобнл навнците на
страната и говорен нейния език. Когато
Троя била обсалена, с разрешението на
Приам той отишъл да я защитава. Но ско-
ро грады бил превзет н Егест сс върнал в
96
Сииитня, озвсждайкн със себе си Елим. не-
мконния син на Анлез. И накрая Страбон
лише, чс за да построй град Сегест. Егест
бил подломогнат от другаризс на Филоклез.
По шаг с н друг Егест. жрец в Ланувиум Тъй
катосвещсните обрати на Пенапгте. отнесс-
ни от Ланувиум в Алба след осиоваването
на тоти град, по чудодеен начин непрестан-
но сс врыцали в Ланувиум. Егест намело на
шесгстотин бати на семейства бил тппра-
теи от Алба в Ланувиум, та да и тдигне култа
на Пснатнте там. където боговетс искали
ЕГИАЛЕЙ (гр.). Виж Сикион
ЕГИАЛЕЯ (гр.). Чствъртата дъшеря наАд-
раст (внж табл. I), която сс омъжила та Дио-
мед. царя на Аргос Скоро съпругьт и я на-
пускал и тръгнал на поход срсшу Тива. след
това срсшу Троя Тя му останала вярна дълго
времс, след това тапочнала да му нтневерява
с различии герои, послсдният от конто бнл
Комстес. с инът на Стснсл За да обяснят по-
всдснисто и. някон автори смятат. чс Афро-
дита. тиранена от Диомед по времс на една
от битхите пред Троя, решила да му отмъсти
по тош начин, като вдъхнала на Егиалея
страсти, на конто тя нс можсла да устои.
Други автори отдавал тази промяна в поведе-
нието и на клевстите на Навплий, батата иа
Паламед, когото гърците линчували За да
си отмъсти на грънките военачалннци. Навп-
лий ходсл от град на град и разказвал на же-
ните, чс мъжстс им нзнсвсряват и чс се гот-
вят да довсдат от Троя дьржанки. конто шс
тасмаг мссзата им на законни съпруги.
Когато Диомед сс ньрнал от Троя, трябва-
ло да избита от клопката. която му подгот-
вилн Егиалея и любовннкът и Той отишъл
в Хесперия, и западного Средизсмноморис
(внж Диомед)
ЕГИМИЙ (гр.) Егимий. енн на Дор. митич-
ния прародител на дорнйците. създал тако-
ните на този народ ошс докато жнвеел в до-
лина га на Пеней, в Северна Тесания Когато
дорийцигс били изгонени от лапититс, пред-
вождани от Корон. Егимий нтннкал Херакъл,
с чиято помощ си осигурил победата В знак
на благодарност Егимий оеннонил сина на
Херакъл Хил. като му дал толкова темя, кол-
кого на своите синове Димант н Памфнл.
Така те дават имена га на трите дорийски пле-
мена: хнлейци. диманн и памфилинци
ЕГИНА (гр.) Дъшеря на речння бог Азоп.
Зсвс сс влюбил в нся и я отвлякъл. Баша и
преброцил цяла Гърция. за да открие похи-
тителя Най-сетнс успял благодарение на
доносннчеството на Сизнф. който искал да
нма извор на акропола му в Коринт В знак
на благодарност Азоп му дал извора Пи-
рена Но по-късно Сизиф трябвало да отго-
варя в нодземшш свят та предателстното си
(виж легендата та него). Зевс нападнал Азоп
с гръм и речинят бог се прибрал в корито-
то си Огтогава в корн тою на река Азоп
имл залежи от пылища
?
Зевс отвел Егина на остров Енона и я да-
рил със син. Еак (внж Еак н табл. 30). По-
късно островът бил наречен на нейно имс
Егина После Егина от «шла в Тесалия. къ-
дсто се омъжила за Актор, от когото роди-
ла син. Менон гни. бащата на Патрокъл.
ЕГНПИЙ (гр.) Син на Атен и Будила Имал
ia любовница вдовица на нмс I имандра. чий-
то син Нсофрон я ревнувал от него и напра-
вил така, че заблудсният Егнпий едва нош
прсспал ст.с собствената сн майка, мислей-
ки. че е Тимапдра. Когато Булила разоряла
какво престъплснис е нзяършил синът й. по-
искала да извади очите му. Но Зсвс се сми-
лнл над ссмсйството и Превърнал всички в
птици Егнпий и Нсофрон станалн лсшояли.
Будила - гмурец. птица, която според леген-
дата сс храни само с очите на рнби. змии и
птици. Тимапдра - еннигер
ЕГИПТ (гр.). Епоним на Египет, син на Бел
и Анхнноя (виж табл 3). По линия на баша
си с пряк наследник на Посейдон, а на май-
ка си - на рската Нил Имал браг Данай Бел.
който царувал над афрнканскитс страии. пос-
тавил Данай на трона на Либня. а на Египт
дал Арабия. но Египт сам завладял страна-
та на „меламподнте" (черн окра ките) и я
нарекъл Египет, на собствсното сн име
Египт имал 50 сиконе от различии жени
Брат му Данай имал 50 дъшери (виж Данай
н Данаи ли) Двамата братя сс скаралн н Да-
най избягал в Арголида, Синовете на Египт
го последвали и поискали да нм ладе дъше-
ритс си за жени Той се съгласил. но в наве-
черието на свазбитс ги убил с помошта на
годсниците им. Загубил синовете сн. бояш
се от брат си и разкъеван от мъка. Египт сс
оттеглнл в Ароя. където умрял
ЕГИСТ (гр.) Син на Тисст и дъшеря му Пс-
лопия (виж табл. 2) Тисст бил прогонен от
брат си Атрей (виж Атрей) далече от Мике-
на, в Сикион. Той нспрекъснаго гьреел на-
чин да отмъсти на брат сн. който убил енно-
везе му. Оракул му предсказал, че за него
ше отмъсти синьг. ролен от собствената му
дъщеря През нощта той прнчакал дъщеря
си. която се връшала от жсртзюпрнношсннс
в Сикион. и я изнасилил. След това изчез-
нал Но по време на нзнасилването Псло-
пня успяла да нзмъкне меча му Скоро след
това Атрей се омъжил за Пслопия. без да
знас коя с тя. Когаго родила сина от баща
сн. тя го нзоставнла в планината. Атрей го
намерил при овчарите. конто го храпели с
козе мляко (отту к и имею му Егист. което
на гръцки означава коза), Атрей отвел дете-
то и го отгледал като собствен син Когато
пораснал. му заръчал да отиде в Делфи и да
потърси Тисст. да го плени и да го доведе, за
да го погуби. (Според друга версия с тази
задача били натонарени двамата синове на
Атрей Менелай и Агамемнон) Егист сс под-
чиню! и довел Тиест. Атрей му заловядал да
го убие. Но Егист носел меча, който майка
Е
н
О
S
ы
«
ш
5
=
97
98
му била взела в нощта на изнасилването Ко-
гато видал меча. Тисст го попитал откъде го
има Младежът отговорил, чс му с ладен от
майка му Тиест помолил да доведат Пело-
пия и им разкрил тайната за раждансто на
Егист Пелопия взела меча и се пробола
Егнст извадал меча и както бил кт.рвав на-
мерил Атрей. който извършвал жертвопри-
ношение на брега, радостен, че е убил брат
си, и го пробол След това Егист и Тиест ца-
рували таедно над Микена
Докато атрндите Агамемнон и Менелай би-
ли в Троя. Егнст, който бил останал в Пело-
понес. поискал да прельсти Клитемнестра
Дълго време нямал успех, защото Агамем-
нон бил оставил като неин сьветник стария
поет и левей Демодок Но накрая той успял
да го отстрани и Клитемнестра се предала
Той живял с нея до завръшането на Агамем-
нон Бнл ралположнл съглсдвачн на морс-
кия бряг. които да му доклалват за пристн-
гаието му Когато Агамемнон пристигнал.
Егнст го посрешиал с големи почести и
прояви на прнятелство Дал в иегова чест
прием, по време на който го убил (или го
убил чрез ръката на Клитемнестра) (внж
Агамемнон) След това царувал седем го-
дини над Микена. преди да бъде убит от
Орест, сина на Агамемнон
Егист имал две деца, Алет и Еригоиа
ЕДИП (гр.). Герой на една от най-извест-
ните легенди в гръиката литература след
троянския цикьл До нас не са достигнали
епичнн поеми, в чиято основа да стон тази
легенда, но е известно, че са съшесгвува-
ли Прнключеиията на Едип са известии
прсдимно чрез трагедиите
Едип принадлежи към рода на Кадмос (виж
табл 3) Неговият прадядо Полидор е един
от синовсте на Кадмос Иегов дядо е Лаб-
дак. син на Полидор и Никтеида. която пък
по линия на баща си Ннктей е потомка на
Хтоннй. един от ..спартите", мъжете, роде-
ни от зъбнте на дракона (виж Хтоний) Ие-
гов баша е Лай, син на Лабдак Всички пра-
деда на Едип били владетели иа Тива - с ня-
колко прекъевания, спорсд най-разпростра-
нената версия на легендата. докато Лай лос-
тигне пълнолетие (внж Лик)
Майката на Едип нграе много важна роля в
легендата Имсто и с предадено в няколко
варианта в „Одисея" сс каэва Епикаста. а в
трагедиите - Йокаста Най-често я евързват
с рода на Пентей и Ехион. един от ..спарти-
те" (внж Ехион) Баша и е Менойкен, а дя-
до й - Оклас (виж табл. 29) В епичната вер-
сия иа цикъла за Едип майката на героя се е
казвала Евриганея или Еврианаса и била дъ-
шеря на Хипсрфант или на Псрнфант (ла-
нита). или на Terr раит Друга версия и дава
името Астимедуза. дъшерята на Стенел.
Целта на тази версия е да евърже Едип с ин-
къла за Херакъл чрез майка му
Освен тези различии предания, засягаши
майката на Едип, сыцествуват н такива. кои-
то производно гн смесват с цел да бъдат раз-
решени някои противоречия в цялостоата .ле-
генда или между нейните различии версии
Оше с раждането си Едип бил белязан от
проклятое В легендата, представсна от Со-
фокъл, се говори за оракул, който предска-
зал, че детето, носено от Йокаста. „ше убие
баша си" Според Есхил и Еврипид ораку-
лы се намесил прели забременяването. заб-
раняванки на Лай да зачене лете Той му
предсказал, че ако има син. той не само ше
го убие. но ше стане причина и за поредаца
от нешастия. които ше доведат до разруха-
та на дома му Лай нс се съобразил с пред-
сказанного и затова бил наказан по-късно
За да предотврати изпз»лиснието на прокля-
зието. Лай иэхвърлил новороденото Той
пробил озелените му. за да пз завърже с ка-
иши. и именно дупкитс от тези рани били
причина за имсто. далено на детето (Поду-
то стъпало) Сыцествуват две различии
версии за този епизод: или че малкият Едип
бнл поставсн в кошница и хвърлен в морс-
то. или чс бил изоставен в планината Китс-
рои, близо до Тива В първата версия мяс-
тото на изхвърлянсто било севсрният бряг
на Пелопонес - или Сикион. или Коринт
Детето било намерено от царица Перибоя.
съпруга на цар Полиб, която го от гл едала
В другата версия се разказва. че поеред зи-
ма детето било изоставсно в делва. Наме-
рили го коринтскн овчари, които пасели
стадата'си в околностите. Те го занесли на
царя си. зашото той бил бездетен, а много
искал да нма цена Във перенята, следвана
от Софокъл. цар Лай народил на слугата си
да занссс летето в планината. където той го
дал на овчарнтс Но във всички версии имс-
то на башата. осиновил Едип, с едко и съ-
шо - цар Полиб. независимо че понякога го
представят като владетел на Коринт, а друг
път на Сикион или Антедон
Детството и юношеството си Едип прека-
рал в двореца на Полиб. когото смятал за
свой баша Но когато възмъжал. напуснал
осиновитслитс си Причините за това отно-
во се различават Най-старата версия изгяеж-
да с следната: Едип отишъл да търси отк-
радаатите коне и така срешнал истине кия си
баша Лай. без обаче да знае кой е той По-
късно трагическите поети добавят по-слож-
ни психологически мотиви Когато веднъж
Едип се скарал с един кориитянин. той, за
да го обида, му казал, че не е син на царя, а
намерено дете Едип разпитал Полиб. кой-
то много неохотно накрая му разкрил исти-
ната Тогава Едип решил да попзгта Делфийс-
кия оракул кои са истннските му родители
Независимо от причината за заминаването
му обаче по врсме на това пътуване Едип
срсшнал Лай Авторите не са единодушии
за мястото на срещата. То с или в Лафистн-
он, по пътя за Орхомен. докато Едип тър-
сел конеге си. или на кръстопътя на Потни-
ай. или във Фокида, на мястото. където се
пресичали пътищата за Давлида и Тива. за
да оформят пътя. водсщ към Делфи по до-
лина га на рската Този път сс виел между
скатите и бил съвсем тесен. И когато вес-
тоносецы на Лай Полифонт (или Полипет)
наредил на Едип да се отдръпне, за да нап-
рави път на даря, и убил един от конете му.
зашото не бързал достагьчно, разгнсвсни-
ят Едип убил и двамата Така предсказание-
то се сбъднало В тази послсдна версия
Един идеал от Делфи, където оракулы му
бнл предрскъл. че ще убие баша сн и ше се
ожени за майка сн. Изплашсн. тъй като вяр-
вал. че е нстински син на Полиб. Едип ре-
шил да напуснс доброволно града и затова
бил тръгнал по пътя за Тива и срсшнал Лай.
който накарал да го обидят - а спорсд ня-
кои автори го обидил лично, с косто си нав-
лякъл гнева му.
Пристнгайки в Тива. Едип срещпал Сфинк-
са. Това чудовище, наполовина жена, напо-
ловина лъв. поставяло таганки на всички път-
нини и ги нзяждало. ако нс можели да отго-
ворят Загадката била слсдната- „Кос с това
същество. косто ходи ту на две лапи. ту на
три. ту на четири и косто противно на сс-
тествснитс закони с най-слабо, когато е на
четири лапи?" Съшсствувала и друга загад-
ка „Има две ссстри. като първата ражда вто-
рата. а тя на свой рсд ражда нея “ Отгово-
ры на първата гатанка бил „Човскът" (за-
щото той ходи на четири крака, докато е ма-
лък. след това на два крака, а в старост сс
подпира на бастуй) Отговоры на нтората
бил:.Дснят и ношта" (на гръцкн думата ден
с от женски род. така чс с „сестра" на нощ-
та). Никой сред тиванците нс бил успял да
дадс правилен отговор и Сфинксы ги нзяж-
дал един по един Едип веднага отговорил и
чудовището се хвърлило от скалата, на коя-
то сс било покачило. или Едип го блъснал в
пропастта. Една от всрсиитс, вероятно най-
старата. представила събитията по следния
начин тиванците се събирали всеки ден на
площада на града, за да сс опитат да разре-
шат загадкитс на Сфинкса, но все нс успя-
вали. И всеки ден Сфинксы изяждал един
от тях. Според някои митографи той бнл по-
гълнал дори младия Хсмон, сина на Креон.
След като убил Сфинкса и спаснл града.
Едип спечслил любовта и признатслността
на всички жители В знак на благодарност
тиванците му дали за жена в лови цата на
Лай и го направили спой цар. В някои пре-
дания след смъртта на Лай властта взел
брагът на Йокаста Креон, който добровол-
но я предал на Едип. за да му благодари, че
с отмъстнл за смъртта на сина му.
Скоро обаче тайната за раждаието иа Едип
била разкрита. В един от вариантите на ле-
гендата Йокаста го познала по белезите вър-
ху глсзснитс Тази версия е променена от Со-
фокъл. който изгражда своята трагедия
„Едип пар" върху сюжета за разпознаване-
то на Едип Жителите на Тива измнрали от
нспозната болеет. Едип нзлратил Креон при
Делфи Иски я оракул, за да разберс причина-
та за това наказание, отоварило се върху гра-
да Креон доиссъл следния отговор: моры
няма да спре, докато нс отмъстят за смърт-
та на Лай Едип проклел човека. нзвършил
убнйството. и естсствсно проклятието му сс
обърнало срсшу самия него. Той се допитал
до гадателя Тирезий. за да му разкрнс нмс-
то на виновника Тирезий, който благодаре-
ние на пророчсската си дарба знаел истина-
на. сс опитал да избегав въпроса. но така,
че Едип решил, че именно Тирезий и Креон
са убили Лай Йокаста сс намесила и за да
ги сдобри, подложила под съмнсние способ-
ностите на Тирезий. Тя посочила само едио
доказателство - пророчеството, косто няко-
га бил произнесъл за сина. когото тя родила
от Лай и когото той изхвърлил от страх да
не бъде убит от него Въпрски това предс-
казание. допълнила тя. Лай бнл убит на кръе-
топът от разбойници Когато чул. чс се спо-
менава „кръетопът". Едип поискал да му
опишат Лай и колесницата му. Уточнил и
мястото на убнйството и бил обхванат от
двоен ужас: дали той не е убиецът? Накарал
да повикат един от слугите, прндружавали
Лай и свидетел на убнйството. Случило се
така, че този слуга бил същият. който бил
дал малкня Едип на овчарнте Мсждувремсн-
но от Коринт пристигнал пратеник. който съ-
общил за смърт на Полиб и помолил Едип
да се вьрнс с него, за да поеме царството
му Едип и Йокаста решили, чс заплахата от
предсказанието с преминала. тъй като По-
либ бил умрял от сстествсна смърт Все пак
оставало да се извършн втората част от бо-
жествената валя не рискувал ли Едип да вле-
зс в кръвосмесителна връзка с вдовниата на
Полиб'’ За да го успокой, пратсникът му раз-
крил. че е намерено дете и че Полиб не е
истииският му баща. Така кръгът се затво-
рил и Едип прозрял истината Разказът за то-
ва как било намерено детето не оставил ни-
какво съмнсние в Йокаста: собствсният и
син бнл убил баща си, а самата тя била из-
вършила кръвосмешенне с него Царнцата
нзбягала във вътрешността на двореца и се
самоубила Тогава Едип избол очите си с
брошката на Йокаста.
Тази версия на легендата. обеземъртена от
Софокъл, бнла променена от Еврипид в
друга пиеса, която не е достигнала до наши
дни. Той отрежда по-важна роля на Креон,
който организирал заговор срешу Едип. за-
шото го смятая за узурпатор Убедил го. че
е убиецът на Лай. и накарал да му нзбодат
очите След това Пернбея. съпругата на По-
либ, ги известила за смърт на мъжа сн и
от разка за й за това как Едип бил намерен в
планината Китсрон Йокаста разбрала, чс
99
вторняз й съпруг сыцност е синът и Тогава
се самоубнла.
В спичната версия на легендата за Едип
смъртта на Йокаста нс ПрСКЪСВа царуванс-
то на Един, който останал на трона и умрял
по време на военна кампания срещу съссд-
ния народ на минийцнтс
Но в трагсдиите Едип става жертва на прок-
лятаето. което проюнася срещу убисца на
Лай. преди да разбсре. чс това с самигг той,
и е нзгонен от града Тон сюггал. прндружа-
ван от сестра си Антигона Двамата му си-
нове отказали да го защитят и той ги прок-
лел. След дълго и мъчитслно пътуванс Едип
стигнал в Атака, в Колон, където умрял
Оракул бил предсказал, че страната. къде-
то с гробът на Едип. шс бъде благословена
от боговете Затова Крсон и Полинейк се
отстали да убедят умирашия Едип да се
мг, върне в Тива. Той отказал, тъй като бил пос-
Ерещнат гостоприсмно от Тезей. и поискал
праха му да остане в Атака
ЕЕТ (гр.). Син на Слънцето н на оксанида-
< та Персенда (виж табл 14. стр ). Еет първо
ь. получил като владение от баща сн Коринт
* Но скоро напускал Коринт н отншъл в Кол-
5 ища. страна, разлоложена в подножието на
Кавказ, на брега на Черно морс. Нсгови сес-
три били магьоснииата Кирка (по-нзвестна
ы с римского си нме Цирцея), която посрещ-
нала така странно Одисей. и Паснфая. же-
ната на Минос. По въпроса за съпругата му
версиите се различават Наричат я или Ев-
рнлита. или споменават като иегова жена нс-
рсидата Веера, или океанидата Идня, или ма-
гъосницата Хеката. иегова племениица и дъ-
шеря на Перс, царя на Таврида (виж Медея).
В Колхида Еет царувал над Еа със столица
Фаза, на брега на реката със същото име
Когато Фрике нзбягал със сестра си Хела
върху овен със златао руно, който гн прсне-
съл над земята и морсто. той пристнгнал в
Колхида и бил приет от царя, който му дал
за жена одна от дъщерите си. Халкиопа (внж
табл. 33). Фрике принссъл в жертва на Зевс
вълшебння овен и дал златното руно на Ест.
който го заковал на един дъб в свешената
гора на Арес. бога на войната Язон, полу-
чил от Пелий заповсд да му донесе златно-
то руно, се отправил на поход към Колхида
заедно с другарите си на кораба „Арго“ (виж
Аргонавтите) Когато след много приклю-
чения аргонавтите пристагнали в Еа, царят
им обещал руното при условие, чс Язон шс
преодолев няколко изпитания По този на-
чин мислел да се отърве от тях Но с по-
мошта на Медея, дъщерята на Еет. Язон ус-
пял да опитоми чудовищиите биковс и да
превъзмогне останалитс изпитания Тогава
Еет открито отказал да му даде руното и се
опитал да запали кораба .Лрго" Язон успял
тайно да вземе руното и нзбягал. като взел
със себе си Медея. Ест тръгнал да гм прсс-
1 00 ледва. но дъшеря му била взела със себе си
малкия си брат Апсирт. когото убила, от-
къснала краката и ръцетс му и ги изхвърли-
ла в морсто За да събсрс тялото на Апсирт.
Еет се забавил, изостанал и обезкуражен, се
отказал от прсслсдването
По-късно Ест бил дстроннран от брат сн
Перс Правага му били възегановенн от
Медея, нърнала се, без да разкрие коя с
ЕЕТИОН (гр.) Цар на град Тива в Мизня,
баща на Андромаха Бнл убит със синовете
сн от Ахил по време на нападение на гър-
цнтс над града. Ахил уважил смслостта му
и го погребал тържествено заедно с оръжм-
ята му. На гроба му нимфитс посадили
бряст Жена му била ос побелена срещу от-
куп. но скоро умряла. погубена от стрели-
тс на Артемида
ЕЗОН (гр.) Езон бнл също като Амитаон и
Фсрсс син на Кретсй н Тнро (виж табл. I).
Оженил сс за Полимсда, дъщеря на Авто-
лик. и по линия на тази връзка с прачичо на
Одисей. Други легенди му приписват за же-
на Алкимеда. дъщерята на Филак (табл. 20).
Негов природен брат бнл Пелий, а син -
Язон. Пелий му отнел царството Йолкос, за-
вещано му от Краев. и нзпратмл Язон за
златното руно След като до него стагнала
мълвата, че аргонавтите са загинали. Пелий
вече нямало от какво да се страхува и ре-
шил да убие Езон. Като последна милост
Езон поискал правого сам да и 16ере смъртта
сн и сс отровнл с кръв от бик Овидий, нап-
ротив. разказва. че Езон вилял огново своя
син и бнл подмладсн от магните на Медея.
ЕЛАТ (гр.). 1. Най-голсмнят енн на Аркант.
епоннм на Аркадия (виж габл. 9). При подял-
бата на страната баща му дал областта Кнле-
на. Оттук по-късно той завладял и Фокида
Той помогнал на фокиднйцнте във войната
срсшу флегийинтс и основал град Елата.
2 Както много от аркадийскитс герои, Елат
има тесалийски двойник, от когото трудно
може да се различи С Елат от Лариса по-
някога сс евързва Кенсй (ниж тона име и
Полифем, I).
ЕЛЕВЗИЙ (гр.). Или Елсвзин Епоннм на
град Елевзин Според някои предания той е
енн на Хсрмсс и Денра и съпруг на Котона.
от която имал син Триптолем Когато Де-
метра се опитала да направи Триптолем
беземъртен и за тази цел го закаливала с
огъи, любопнтният Елевзий станал свиде-
тел на сиената и от арах извнкал Ядосана.
Деметра го убила (внж и Трнптолсм).
ЕЛЕКТРА В легендите сс срещат много
героини с това нме.
I. Най-старатз е една от дыцсритс на Океан
и Тетая Омъжена за Тавмант. син на Флот
(Морето) и Гея (Земята). Нсйни деца били
пратеннчката на боговете Ирида и двете хар-
пии Асло (Вихрушка) н Окнпета (Бърз по-
ла) Електра бнла сред другарките по игра
на Персефона по време на «гвличането й.
2. Електра се казна и една от седсмте плея-
да. лыцсрнтс на Атлант и Плейопа. конто
жззвссли на остров Самогракзз От Зевс тя
родала Дарлан (виж табл 7), който основал
троянскня царски рол на Троада Имала и
друг син. Ясной, чиято легенда с езгьрзана
с легендата на Кибела н Деметра (внж Ясн-
ой). Понякога н прнпневат оше един син.
Ематион. царувал в Самотразси. Но по-чес-
то като трето дсте от сьюта и със Зевс по-
сочват Хармония. жената на Кадмос (спо-
рен други версии Хармония е дъшеря на
Арес и Афродита. внж съшо Корит)
В „италнанскитс" версии на легендата за
Електра тя с жена на етруския цар Корит
Тя родила Дардан и Ясной в Италии И нак-
рая Електра е свьрзана с легендата та Па-
ладион. Когато Зевс поискал да я обладае
нас ила. дсвойката погъренла закрила от бо-
жествсната статуя, но напразно В гнева си
Зевс хвърлзиз Паладион от върха на небе-
то Статуята паднала в Троада и бнла пос-
тавена за съхраненис в един храм в Троя
(виж Паладион). Разказззат съшо така, чс са-
ма га Електра донесла Паладион на своя
син. за да зашитава града. По-късно заедно
със сестрите си Електра била превърната в
звезда, част от съзвездисто Плеяда
3 Най-извесгната героиня сред иоссшитс
името Електра с дъшерята на Агамемнон и
Клитемнестра (виж табл. 2) Тя нс с познала
през Омнровата споха. По-късните поети
постепенно заменят името на Лаодика, една
от дъшсритс зза Агамемнон, която не сс спо-
мснаиа поззече. с гова на Електра. След като
Егист н Клитемнестра убили Агамемнон.
Електра, която се отьрвала на косъм от
смъртта, бнла i рстираиа като робння Тя би-
ла спасена ог майка си. която се эастызнла
пред Егист. С порсд някои версии тя измъкна-
ла малкия Орест от рьцстс на убийцитс н го
поверила тайно на стирил нм наставник, кой-
то го отвел далече от Миксна. За да попре-
ли Електра да роди син, който би могъл да
огмъсти за убийство™ на Агамемнон. Егист
омъжил девойката за селянин, живесш да-
лече от града Но мъжът н запалил девегве-
носпа й. Спорсд други версии Електра. сго-
дсна преди това за Кастор, а след това обе-
щана на Полиместор. бнла държана затво-
рена в двореца на Миксна. След завръшанс-
то на Орест тя распознала брат си. който ка-
то нея бнл отншъл на гроба на Агамемнон,
и те заедно подготвпли отмъшснисто -
убийство™ на Клзпсмнестра и Егист. Тя в зе-
ла активно участие в двойного убийство, и
когато по-късно Оресг бил преслелван от
срннинтс. се ногрижила за него. Електра иг-
рае роля в различии спизоди ог легендата за
Орест, така, както я предс тавят трагическн-
те поети. В „Орсст“ на Еврипид Електра
участка в ишитанияга на брат си и застава
на иегова страна срсшу враждебно настро-
ено™ население, което искало да осьдн
убийцитс на смърг. В грагедззята „Алст" от
Софокъл, която днес с загубена, тя с глав-
ната героиня. След като Орест и Пнлад
гръгнали за Таврида, за да търсят свешена-
та статуя на Артемида Гаврика (виж Орест),
в Миксна се разнесла новината за тяхната
смърт и за гова. чс Ифигения е убила брат
си Алсз. синът на Егнст. веднага завладял
трона. Тогава Електра отишла в Делфи, кь-
дето срешнала Ифигения и Орест. Като
виляла сестра си. която смятала за виновна.
Електра поискала да я пакаже и за мал ко да
я ослепи с нажежени жслязо, което взела от
олтара. но видала брат сн. Електра и Орест
сс завърнали заедно в Микена и убили Алет.
Орест сс оженил за Хсрмнона. дъщерята на
Елена, а Електра била дадена на Пнлад. ко-
гото придружила във Фокида. От този брак
се родили Медон и Сгрофий
ЕЛЕКТРИОН (гр.). Син на Персей и Анд-
ромеда Баща на Алкмена (виж гова имс и
табл 31). Според едно беотийско родослов-
но първо той с син на Итон зз баща на Лейт,
сражавал сс под стенитс на Троя
ЕЛЕНА (гр.). Жената на Менелай, заради
която гършпе воювали доест годинн пред
Троя Легендата за нея с многопластова и
след Омнровата споха сс обогатява непре-
къснато с нови елементи, козгго постепенно
напълно изместват гтървичиня й вариант
В Омнровата споха нейният пронзход е ясен
- тя с дъшеря на Зсвс и Леда. „Човешкият"
и баша е Тиндарей (виж табл. 24). братя -
даоскуритс Кастор и Полидевк, а сестра -
Клитемнестра. Но скоро след това Елена е
продет звена като дыцеря на Зевс и Немези-
да (виж това имс). За да избяга от Зсвс. Не-
мезида бродсла по цялата земя, като прис-
мала различии образзз. Най-накрая сс пре-
върнала в гъека. На свой ред Зевс се пре-
кърнал в лсбсд и в този вид я обладал в Рам-
позгг. Агика В резултат Немезида снесла яй-
це. което оставила в свешена гора. Наме-
рил го овчар и го занесъл на Леда Тя го сло-
жила в кошница и след определения период
то се растворило и от него излязла Елена
Леда я отгледала като собствена дъшеря Ле-
гендата. в коятоЛеда е прсдставсна като ис-
тинсказа майка на Елезза. с аналогична. Спо-
ред нея Леда снесла яйце, след кого Зевс я
обладал в образа на лебсд. Или снесла две
яйца От едното из лезли Елена и Полидевк,
а от другого - Клитемнестра н Кастор. Съ-
шествува и ошс един вариант, според който
от едно яйце излезлн Елезза, Кастор и Поли-
девк. а Клитемнестра, дъшерята на Тинда-
рей. се родила по нормален начин
Според други предания Елена била дъшеря
на Оксан илзз на Афродита. Освсн Кли-
темнестра нейнн ссстрн били Тимандра и
Филоззоя.
Нспознага на Омнр легенда разказва. чс ошс
като дсвойка Елена била отвлечена от Тезей
и приятеля му Пнрптой. докато припасала
жертва на Артемида в Лакония 1сзезз и Пи-
=
3
S
о
3
с.
н
Л.
Ы
3
101
=
ритой тсглнли жребий и Елена сс паднала
на Телей Но тъй като атннянитс нс искали
да прнемат младого момнче сред тях, Телен
я завел в Афидна. където я поверил на май-
ка си Етра. Дноскурите й се притекли на по-
мощ, докато Тетей и Пнритой били слегли в
подтемния свят, за да отвлекат Персефона
Жителите на Дскелия раткрили на братята
къде е скрита Елена (виж Дскел). Други вер-
сии приписват ролята на спаснтел на Ака-
дем (виж това име) Кастор и Полидевк на-
полняли Афидна и отвлекли сестра си н май-
ката на Тезей Отвели ги в Лакония (виж Ет-
ра). Според някои автори Тезей оставил де-
войката девствена, според други тя му ро-
дила дъшеря - Ифигения (виж това име)
Когато се върнала у дома. Тиндарей решил,
че е време да я заломи За ръката н се стек-
ла цяла тълпа от претенденти Дошли поч-
ти всички благородии герои на Гъриия Ми-
тог рафите са залазили техиите имена Бро-
ят им варира от 29 до 99 според рахтичните
автори Единствен сред геронте не се пред-
ставил Ахил. може би защото ошс не бил
на възраст за женене
Объркан от многото претендентн. Тиндарей
се страхувал. че ако избере един, ще обиди
оствналите и рнскува да му обявят война.
Затова послсдвал съвста. даден му от Оди-
сей. Той предложил на всички кандидат-же-
ннхи да дадат клетка, че ще уважат избора
на Елена и а случай на нужда ще се прите-
кат на помощ на избраника Именно тазн
клетва припомнил Менелай на бившите
претендентн за ръката на Елена и това гн
задължило да тръгнат на война срещу Троя
Като отплата за оказаната помощ Одисей
получил ръката на Пенелопа (внж Икарий)
Елена избрала Менелай и всички претен-
денти приели избора й. Скоро тя родила на
съпруга си дъшеря. Хермнона Според ня-
кои легенди имала и син. Никострат Но той
се родил след връшането й от Троя
И два и моменты на отвличането и Елена
била най-красивата жена на света и Афро-
дита обещала на Парис да му я даде, ако
той и присъди наградата за красота (виж
Парис). Следвайки съветите й. той спрял с
кораба си в Амнклея и гостувал на тинда-
реидите След това отнигьл в Спарта, къде-
то бнл гост на Менелай Но когато съпру-
гът и заминал за Крит, за погрсбението на
Катрей (внж това име), Елена посла ролята
на домахни пред гостите му. Така сс срсш-
пали с Парис и той веднага я отвлякъл По-
всчето автори след Омнр смятат, че това
станало със съгласисто на Елена Други пък
я оневиняват. като ттьрдят, че била отвле-
чена против волята й. Трети смятат, че в от-
съствието на Менелай самият Тиндарей дал
ръката на Елена на Парис Дори се тжърди.
че Афродита преобразила Парис като Ме-
нелай. за да му помогне да я съблазни Но
най-често се говори, че красотата на Парис
и нсговата решитслност били основни нс-
говн козовс при отвличането
Елена не тръгнала с празни ръце Тя отнес-
ла съкровишата. взела съшо и робите си.
сред конто Етра, майката иа Тезей. Но ос-
тавила Хермиона в Спарта
Свсденняла за пътуването на двамата лю-
бовники са разнообразии В Омировите по-
еми изобщо не се спомсиава за това Най-
старата н най-кратка версия твърди. чс бла-
годарение на полыни ветрове Парис стиг-
нал до Мала Азия за зри дни. Но според
друга корабът му бил изтласкан от буря
Iпредизвикана от Хера) чак до Финикия, в
Сидон. В „Илиада" се прави алюзия с този
спизод По-късно той е доразвит - Парис
завладял града, въпреки чс бил посрещнат
гостоприемно от царя му. разграбил дворс-
ца и отплавал, прсследван от финикинцитс,
с конто завързал кървава битка Най-сетне
прнстнгнали в Троя с Елена. Сходна леген-
да разказва, че от страх да не бъде преслед-
ван Парне останал по-дълго във Финикия и
Кипър и едва когато вече бил сигурсн. че
Менелай не го преследва. сс върнал в Троя
Във всички версии обаче Елена с с него Сы
щсствуват и други, доста по-страини Хера,
недоволна. чс Парис избрал Афродита за
най-красива. решила да отнсмс лзобовта на
Елена към него Затова направила така, чс
истинската Елена била отведена от Хермес
в Египет, при пар Протей, докато Парис бил
заблуден с нейно подобие В друг вариант
самият Зсвс изпратил сянката й вместо Еле-
на в Троя, за да предиэвика войната Херо-
дот не говорзз за божествена намеса. Спо-
рен него Елена и Парне отшили в Египет на
път за Троя Първоначално иар Протей ги
посрещнал доброжелателно Но когато раз-
брал отношенията, конто ги евързали. той
сс разгневил. изгоннл Парис от царството
си и залържал Елена като пленница, докато
Менелай не дошъл да си я вземе По-къс-
ните автори добавят, че за да не отпрати Па-
рис сам. Прогей с магните си и тратил сян-
ката на Елена с него Именно заради нся из-
бухнала Троянската война
Всички тези версии явно имат за цел да оне-
вният красавицата. прсдставяйкн я като ин-
струмент на съдбата, по-енлна от волята й.
Вероятно са евързани с палинодиитс (опро-
верженията) на Стезихор през VI в пр Хр
Дсйствително посты Стезихор в стиховсте
си бил заклеймил повсдсннсто на Елена.
Павзаний разказва, чс заради това той ос-
лспял Но някой си Лсоним от Кротон по-
сетил Белня остров в Черно море, където
вечно живеела Елена, омъжена за Ахил
(виж по-долу) Глас му повелил да се отпра-
ви към Химера, града на Стезихор. и да му
разкрис, че причината за неговата слепота
с гневы на Елена За да го укроти, той тряб-
вало да съчини отказ от „клсветитс си“
Стезихор се подчинил, написал палинодии
102
и вьзвърнал зрението си (виж Автолеон).
Според Омировага традиция Елена наисти-
на живяла в Троя, докато траела войната. Тя
била прнста от Приам и Хскуба. конто би-
ли заплснсни от красотата й Скоро обаче
от Гъриия пристигнали пратсници. та да
нъриат бегълката: Одисей и Менелай или
Акамант и Диомед. Прег опорите обаче за-
иьршили неуспешно и войната избухнала
Елена живесла с Парис и била приемана от
всички като иегова жена. Но сдиовременно
с това била мратсна от троянския народ, за-
щото станала причина та избухваисто на
войната. Единствсно Хсктор и старият При-
ам знаели. чс войната била послсдица от во-
лята на боговете, и сс отпас ял и доброжсла-
гелпо към Елена. В „Илиада" Елена е пред-
сзавена на бойниге укрепления, показваща
главните воини сред гърците на гроянците,
конто тя познавала добре По-късно. кога-
то дървеният кои бил въведен в града. Еле-
на. която добре шасла какво сс крис в него,
имитирала гласовстс на жените на гръцки-
тс воини. скрити в него, и един от тях за
малко щял да проговори. Положснието и
било доста двойствсно: тя била съотечест-
веннчка на враговетс и всички энаели. че из-
питва симпатия към тях Затова гроянците
я подозирали с основание. Непрекъснато
под угроза от нападение. Елена презирала
опас костите, зашото зиаела. че красотата и
ще я спаси от всички заплахи.
Друга легенда, нсфигурираша в „Илиада",
разказва. чс Ахил. който нс я бил виждал.
изпнтал желание да сс запознас с нся. Тети-
да и Афродита уредили среша помежду им.
При някои от варианипе срсщата с стана-
ла преди започването на войната, а при дру-
ги малко преди смъртта на Ахил Вьзмож-
но е по времс на тази среша той да се с влю-
бил в нся и да са станали любовники Поне
така гвьрдят онсзи митографи. конто й при-
писват „пстима съпрути". Ахил бил чствър-
гият, след Тетей, Менелай и Парис. Пстият.
за когото сс омъжила след смъртта на Па-
рис. бил друг син на Приам. Деифоб, След
като Парис бил убит. Приам обещал Елена
като награда ia най-храбрня. Претендентн
били Деифоб, Хелен и Идоменей (съшо син
на Приам). И зрима га били влюбени в нся
отданна. Спсчслил Деифоб. Разочарован,
Хелен сс опеглил в Ида. където бил пле-
нен от гърцитс (виж Хелен).
Когаго Одиссй влязъл в града, преоблечен
каго просяк, Елена го разпознала, макар чс
той сс бил обезобразил, като нарисувал бе-
ле зи по лице го си. или сс оставил на Тоант
да го обезобразн (виж Одисей). Но тя нс го
предала. Еврипид разказва, че казала за то-
на на Хскуба, но гя само го отразила, вмес-
то да го прсдадс на гроянците. По-късно
Одисей. пак предрешен, сс завърнал в Троя,
огниво дегизпран Придружавал го Диомед,
с когото о|крадналн Паладион (виж това
имс). Елена отново го познала. Но тя не са-
мо нс го издала, а дори му помогнала По
времс на срешата им (а според други авто-
ри оше първия път) Одисей и Елена се дого-
ворили как гърцитс да превземаг града, кой-
то Елена шяла да им прсдадс
По времс на фатална нош тя размахала вър-
ху крепостната стена факлата, с която из-
вестила на грьцката флота, изтеглила се
към Тенедос. да се върне Изнссла оръжие-
то от къшата на Деифоб. за да предотврати
нсговата съпротива Доказала по този начин
предаността си. тя чакала спокойно поява-
та на Менелай Разказват. чс след като убил
Деифоб, той тръгнал към нея с вдигнат меч.
за да й отреди същата съдба. Но тя се пока-
зала полугола и мечът сам паднал от ръка-
та му. Според други авгори се скрила в хра-
ма на Афродита и оттам преговаряла с мъ-
жа си Но когато гърците видели, че Елена
ше се агърве жива и здрава, поискали да я
убият с камъни И този път била спасена от
красотата си Камъните паднали от ръцстс
на мъчитслите и (внж съшо Менелай).
Завръщането на Елена и Менелай нс мина-
ло гладко, както и това на повечсто грънки
герои, взелн участие във войната То трая-
ло оссм години Лутали сс из Средиземно
морс и спрели в Египет след корабокрушс-
ние. Легендите се различават по отношение
на втория и преслой в Египет (след първия
с Парис) Кормчнята на кораба. Каноб (или
Каноп), бнл ухапан от змия и умрял. Тога-
ва Елена убила змияга н взела отровата и.
Направила тържсствено погребение на Ка-
нон. който станал споннм на Канопа, при
устието на Нил (внж Каноп). Разказват съ-
що така, че царят на съседния град. Тон или
Тонне, приел гостоприемно Менелай и Еле-
на Но съблазнен от красотата й, се опитал
да я изнасили. Менелай го убил. По-под-
робна легенда разказва. чс Менелай, отпра-
вяйки сс на поход в Етиоиия, поверил Еле-
на на Тонне Но жена му Полидамна. след
като разбрала. чс Тонне ухажва Елена, я из-
пратил а на остров Фарос, като й дала бнл-
ки. конто да я пазят от многобройните змии,
конто насслявалн острова. Тази билка била
хеленион (внж Полидамна).
Простоят и в Египет е обясняван и по след-
ння начин: още преди започванего на вой-
ната Елена нзбягала от Троя, тъй като искала
да сс върне при Менелай. Тя се евързала с
капитан на кораб, наречен Фар. и го помо-
лила да я отвсдс в Лакония Но буря ги нзх-
върлнла в Египет. Тук змия ухалала Фар и
той умрял Елена го погребала и дала името
му на острова - Фарос, разположен на усти-
ето на Нил По-късно. след приключваието
на войната, Менелай я намерил в Египет.
Преди да пристнгнат в Спарта. Елена и Мс-
нелай спрслн в Аргос (според Еврипид), точ-
но в ценя, когато Орест убнл Клитемнестра
и Егист(внжОрест). От предлазливост през
X
3
103
<
7
ш
fib
z
—
e
г
w
ношта Менелай вы»ел Елена в дворсца. Тс
не подозирали какай събитня са сс разигра-
ли там Когато Орест вилял Елена, заобн-
колена от свитатз си. разкошно облечена по
итточеи маниср като троянка. тон поискал
да я убие. приписавши н отговорността та
всички нсшастня. струпалн се върху ссмейс-
твото му Но по заповсд на Тевс Аполон я
въздигнал и я направит беземъртна Та зи ле-
генда нс съвпада с най-ра тпространената ле-
генда. която след ..Одисея” представя завър-
налата се заедио с Менелай Елена като при-
мерна съпруга и домакиня
Все пак от легендата та обожествяванего на
Елена са остан.спи някаквн следи, гъй като в
Г ъриня сыцествуват многобройни свстити-
ша. посвстени на Елена, в които сс почнта и
Менелай Той бил обожеезвен по молба на
Елена, която искала по някакъв начни да ком-
пснсира мъките. на конто го била подложи-
ла по иреме на сьаместння им живот На ней-
ните молбн приписват и обожествяванего на
двамата й братя Кастор и Полидевк
Легенда от остров Родос, поэната ни от
Павзаний. сълържа нспознат епизод от жи-
вота на Елена След смъртта на Менелай
двамата му синове. Никострат и Мсгапснт.
изгоннли Елена, ла да я накажи та претре-
шенията и Елена отишла на остров Родос
при старата си прнятелка Полнксо. чийто
съпруг бнл убит в Трояне ката воина, бней-
ки сс иа страната на гърните Полнксо сс
направила, че я посреша с радост. но реши-
ла да си отмъсти Преоблнчанкн слугнннте
си като сринии. тя нм нареднла да уплашат
Елена, докато била в банята си Тс така я из-
мъчили. чс тя сс обесила
Сыцествуват и други версии ла ..наказанн-
ето" на Елена Например, чс била принесе-
на в жертва от Ифигения в Таврида като
.лоетичио” отмъщсннс та жертвоприноше-
нисто на Ифигения в Авлила Или че Тети-
да. разгневена от смъртта на Ахил, причи-
на та която бнла Елена, я убила по време на
тавръшансго и.
Сред мистичнктс легенди та Елена има ед-
на. която я представя омъженз та Ахил на
Острова на блажени тс. ра (положен в Чер-
но море, на устието на Дунав Посейдон н
группе богове отпразнувалн годежа им и
забранкти на смъртиитс да стъпват на тот
остров (виж и легендата та С гезнхор) Ахил
и Елена имали син. крилато същество. на-
речено Евфорион. в когото се влюбил Зевс
(внж Евфорион)
От с войте различии връзки Елена нмала ня-
колко дсиа (виж табл. 13) Елинегвено бра-
кът й с Денфоб останал бездетен Разказват.
че Ларис и Елена дълго спорили как да
кръетят дъшеря си Александра, на имсто
на баша и. или Елена Накрая решили да
направят избора с игра на кости Спечели-
ла Елена Дъшерята Етена бнла убита от
Хекуба Чстиримата й братя загимали, след
като върху тях сс срутил покрив по време
на превземането на Троя
ЕЛЕФЕНОР (гр.) По линия иа баша си
Халкодон Елефснор с внук па Абант, кого-
то наследил на трона на Евбея Един дсн ви-
лял. че дядо му с измъчван от някакъв слу-
га. и му сс притекъл на помощ. В стремежа
си ла у дари с тоята слуга га той ударил дядо
си и го убил Поради това нсволно убийство
трябвало да напуснс Евбея. Елефенор бнл
сред прстендснтитс за ръката на Елена и
участвал във войната срсшу Троя Той довел
абантитс (евбснския народ), натоварсни на
трндесет кораба. За да сз-бере народа сн, тъй
като след убнйството на дядо му било заб-
ранено да сгъпва на зсмята на Евбея. той сс
качнл на една скала на малко разстояннс от
брега По време на Троянската война нсго-
вн бойни другари били двамата синовс на
Тезей Акамант и Дсмофон За по-нататъш-
ната му съдба легендитс се различават: спо-
рен Омир той бил убит от Агснор пред Троя
Според други версии оцслял при завзсманс-
го на грала и сс установил на остров Огро-
нос. съседсн на Сицилия, откъдсто бил про-
гонсн от змей След това отиигьл в Епир. в
областта Абаития (или Амантия). Легенда-
та. спорсд която Елефснор умира под сте-
ките на Троя, ра зказва. че неговите бойни
другари се заселили в Епир, на Адриатичес-
ки море, където основали град Аполония
ЕЛ ИД (гр.) Син на Еврипнла. дъшерята на
Ендимион, и на бог Посейдон. След смърт-
га на дядо му Ендимион гой го наследил на
трона и основал град Елида. носеш негово-
то имс
ЕЛИМ (гр). Неэаконороден син на Анхнз и
спътннк на Егсст, с когото основал много
градовс в Сицилия Дал имсто си на трояне-
катз колония пресслници. дошли заедно с не-
го. които станали ядро го на елимскня народ
ЕЛПЕИОР (гр.). Един от спътннцитс на
Одиссй. Той бил превърнат в пресс от Цир-
цея. кояго после отново му върнала човеш-
кия образ Сутринта, докато спътиншгте на
Одиссй сс събрали. за да оттгьтуват, Елпс-
нор спял на тсрасата н дворсца на Цирцея
под влияние на излитого предншната вечер
вино Когато го поникали, в желанието си
ла отилс при пругаритс си. все оше сънен.
той забранил къде сс намира н паднал отте-
расата Умрял на място По-късно Одисей
ерошил сянката му в подземния свят Ел-
пснор го помолнл да му направят ритуалио
погребение Одиссй изпълнил молбата му.
след като сс завърнал Показвалн гроба на
Еллснор в Лацнум
ЕМПУСА (гр.) Страшилище-привидение
от с Bin а га на богинята Хската. Тя живсела
в подземния свят и населявала нощкнте
кошмари Можела да приема всякаква фор-
ма и сс появявала най-вечс иа жените и де-
ната Смята се. че имала бронхов крак. Хра-
пела сс с човешка плът и чссто. за да прнв-
104
лече жертвите си. сс превращала в красива
млада жена
ЕНАРОФОР (гр.) Един ел синовеге на Хи-
покоон. Тъй като искал със сила да завла-
дсс младата Елена, Тинларсй и поверил на
Тетей (виж Елена).
ЕНДИМИОН (гр.) Родословието му с раз-
лично при различимте автори. Най-често с
смятан та син на Летлий (син на Зевс) и Ка-
лика (виж табл. 24). Друг път го представят
та син на самия Зсвс Той завел еолийиитс
от Тесалия в Елида и царувал над тях. След
това сс оженил (имсто на жена му сыцо сс
разлнчава спорсд автор иге) и имал трима
синовс - Пеон. Епей и Етол. и една дыне-
ря. Еврикида (виж Етол). Спорсд някон ав-
тори имал оше една дъщеря, Лиза, епоним
на едноименния град в Елида.
Най-извсстнага легенда за Ендимион е лю-
бовната му история с Луиата (Селена). Той
с прсдставян като млад и много красив ов-
чар. в когото Луиата сс влюбила и се съели -
нила с него По молба на Селена Зевс обе-
щал да и шьлни едко желание на Ендимион
Тон поискал да спи вечен сън и заспал, като
останал вечно млад. Според други версии
именно по време на този блажен сън Луиата
го видила и сс влюбила в него. Гази история
се развива или в Пелопонес. или в Кария,
недалеч от Милет (виж също Хинное). Ен-
димион дарил любнмата си с 50 дъшерн.
ЕНЕЙ (гр.). Троянски герой, син на Анхиз
и Афродита. По линия на баща сн, който
бнл син на Каине, Енсй принадлежи към ро-
да на дарданците, т. е потомък с на самия
Зевс (внж табл. 7). За обстоятелстаата око-
ло негового раждане виж Анхиз Като ма-
лък Енсй бил о г где дан в планината и коса-
го навърщил пет години. бил отведен от ба-
ща сн в града и поверен на Алкатой, мъжа
на сестра му Хнподамея. Той сс заел с обу-
чение го му. В епоса Еней е прсдставян като
нан-безстращния троянски вожд след Хек-
тор. Той нс принадлежал към царскня род.
но с нсговото раждане били евързанн пред-
сказания, спорсд конто един дсн властта
пила да му принадлежи Афродита, раэкри-
вайки след любовння акт на Анхнз коя е. му
казала: „Ти шс имаш син. който ще царува
над троянците. и на неговите синовс ще сс
родят синове. и така до безкрай.“
Първата срсща между Еней и Ахил по вре-
мя на Троянската война стенала на планина-
га Ида. по время иа нападснията па Ахил сре-
щу стадата на Еней. Той напразно се мъчил
да му се протнвопоставн и накрая потьренл
убежище в Лнрнссос. където бил спасен от
Зсвс по время на завземането на града от
Ахил Енсй се появява многократно в бит-
китс при Троя Първо бил ранен от Диомед
и в опита си да го спаси Афродита също би-
ла ранена Тогава Аполон иэнесъл Еней из-
вън бойното поле, като го скрил в облак от
мыла, но съвясм скоро Еней отново се вър-
нал в битката и убил Кретон и Орсилок Той
се отличил и по време на нападеннсто на
ахейския лагер. Влязъл в двубой с Идоме-
ней. но нито един от двама га нс победил
След това убил много гърци Той с рядом
до Хектор. когато троянският герой объриал
в бяг ахейците. Бил се около тялото иа Пат-
рокъл и срешу Ахил Сред всички гърци са-
мо Ахил можсл да го убие Посейдон го из-
мъкнал наврсме. отново обгръшайки го в
мыла, като напомнил предсказанието на Аф-
родита. чс един ден Енсй ще царува над тро-
янците и чс децата на неговите дсиа ще за-
лазят властта. Така в Омировитс разкази
Енсй сс появява като герой, на когото с обе-
щано бляскаво бъдеше. защитаван от бого-
всте. на които той се подчииявал с уваже-
ние. От него зависела бъдещата съдба иа
троянския народ По-късно всички тези сле-
менти били заимствани от Вергилий в ,.Ене-
ида“ и интерпретирани в римскитс легенди.
По-къснитс пости го представят как взима
участие в последите битки, поел ролята на
убития Хектор Но ролята му нараснала
след падането на града Разбнрайки след
пророчеството. на което стонали жертва си-
новетс на Лаокоон и техиият баща. че краят
на града наблмжава (внж Лаокоон), по съ-
вет на баща си и с напътствията на Афро-
дита той сс отправил в планина та с Анхнз.
малкня си син Асканнй и жена си Креуза
По-романнзнрана версия на легендата раз-
казва как Енсй бил изнснадан в града от на-
падснисто на гъриитс Той сс спаснл сред
пламъците. понесъл на гръб стария Анхиз
и в рьце сина си Асканий. и нетоварен със
свсщените Пеиати на Троя и Паладион. loft
сс оттсглил в Ида, където събрал разпрьс-
натите жители на Троя, оцелели след клане-
то. и основал нов град, над който царувал,
като така било изпълнено пророчеството на
Афродита, която спорсд някои автори бнла
преднзвикала Троянската война, за да отне-
ме от Приам царската власт и да я дадс на
своите потомки (внж Асканий).
По най-разпространсната легенда, към коя-
то сс при.'гържа посмата на Вергилий, с раз-
казът за пътсшсствисто на Енсй. След кра-
тък престой в планината Ида героят се отп-
равил към Хесперия, т. е. към Западного
Средиземноморце Етапитс на пътешсстви-
сто му били слепните: след престой в Са-
мотраки тон отишъл в Тракия и Македония,
след това на остров Крот и Делос, в Китсра.
след това в Лакония и Аркадия Оттук зами-
нал за Левкада и Закинта. по брсговсте иа
Епир Спираики в Бутрота. срсшнал Хелен
и Андромаха (виж Андромаха). Най-сстне
пристигнал в Южна Италия, където се на-
п.кнал на многобройни гръцки колонии То-
гава решил да заобиколи Сицилии, изоягвай-
ки по този начин Месинския проход, където
сс намнрали Скил а и Харибда В Дрепанон
умрял старият Анхиз. Когато Еней отново
С
«Ай
ш
о
ш
105
<
X
с
X
о
X
X
ы
106
отплавал по море, го настагнала буря. кои-
то го изхвърлнла към картагенския бряг
(виж Дидона) Отту к по заповсд на богове-
те. които не агслаелн да се установи мирно в
града, на когото било съдсно да стане съ-
перкик на Рим. той отново потеглил на пъг
и пристнгнал в Куме Именно тук Вергилии
прсдставя срешата на героя с пророчица га
Снбила и слизането му в подземния свят
Скоро след това Еней потеглил отново и пла-
вал покрай итал наносите брегове на северо-
млад Спрял в Гета. където погребал с по-
чести дойката си Каета (виж Каста). нзбяг-
нал да спира на острова на Цирцея и най-
сетне пристнгнал при устието на Тибър. къ-
дето го очаквалн битки с рутулите Оставяй-
ки по-голямата част от спътнишпе си в ла-
гера. построен на брега, той потеглил наго-
ре по река Тибър до град Пхтантея. който се
нтдигал на мястото. където по-късно бил ос-
нован Рим (Палатин), и поискал стариятиар
Еванлър да му даде помош и да стане иегов
съюзник Еванлър. който бил аркадией, но
преди годиии бнл гост на Анхиз и порадн
това не бил враждебно настроен към троян-
ците. посрешихт радушно Еней и му пред-
ложил гостоприемството и подкрепата си
Пратнл му на помош отряд, комаидван лич-
но от сина му Палант След това по съвет на
Еванлър Еней отишъл в Агила, в Етрурия.
където вдигнхт на оръжме разбунтувалитс
се поданной на цар Мезеиций Но в негово
отсъствие отрядите на Турн. царя на руту-
лите. нападнали лагера му и се отпали да
подпалят флотата на троянцнте Битката
клоняла към мгуба на троянците. когато
Еней пристнгнал със съюзннческкте сн от-
ряди Еней убил врага си Тури в двубой
Именно с победата на Еней мвършва пое-
мата на Вергилий Той не разказва за по-къс-
ните събития. достигнали до нас благодаре-
ние на историшгге основаването на Лавн-
ниум. борбата с рахтичните племена в стра-
ната и изчезването на Енсй по време на бу-
ря Потомъкът на Енсй Ромул основал град
Рим. а неговият син Асканий (Юлий) осно-
вал Алба Лонга, метрополия на по-къення
Рим За по-ранните от Вергилий версии на
легендата виж Латин Някои по-неясни пре-
дания представят Енсй като основател на
Рим (виж Нанос и Одисей) Сперед други той
имал четирима синове Асканий. Еврнлеон,
Ромул и Рем (виж последнего имс). но оче-
видно Вергнлисвата версия се приема от по-
късните автори и единствено тя остава след
I в. сл. Хр Легендата за Еней придава на
Рим благородннчески пронзход заради ста-
рииния пронзход на основателите му и 6о-
жествените им предц|ест&ениии Зевс и Аф-
родита Освен това величието на Рим изг-
леждало предсказано от Омнр И най-сетнс
Рим бил призван да помири два враждува-
ши народа гърцн и троякий
ЕНИО (гр.). Богиня на войната. егтътаииа
на Арес Най-чссто я представят като иего-
ва дъшеря (виж Арес). понякога като майка
или жена Обикновено с изобразявана в кър-
ни в смени на насилие В Рим с отъждсствя-
вана с римската богиня на войната Белона
ЕНППЕ11 (гр.). Бог на едноименната река
в Тесалня. към който Тиро. дъшерята на
Салмонеи и Алкидика. нзпитвала плхмтяша
страст Посейдон, който бил влюбен в де-
войката. приел образа на Енипей и я прельс-
тил Тя ро;1ила от него двама близнаци. Пе-
лий и Нелей (виж габл 21)
ЕНОКЪЛ (ОЙНОКЪЛ, гр ). Цар на асни
аните Довел народа си до Кира и тук бил
убит, зашото оракул на Аполон бил предс-
казал. чс за да спрат глада, който мъчел стра-
ната. трябвало да направят тази жертва
ЕНОМАЙ (ОЙНОМАЙ. гр.). Цар на Пи-
за в Елнда. син на Арес и на една от нимфи-
тс. дъщери на речния бог Азоп, наречена
Харпина или Евритоя. или на плеядата Сте-
рола За баша понякога му прнписват героя
Хиперох От Стерола (или от Еварета. дъ-
шерята на Акрнзий) Еномай имал дъшеря
Хиподамся Ръката и некий многобройни
претенденти. но баша и отказвал на всички
Може би самият той бнл влюбен в нея или
пък оракул му бил предсказал, че шс умре
от ръката на зет сн - и двете обяснення съ-
шсствуват при митографитс За да отблъс-
не претендентите. той бнл нзмиелнл след-
ноте който искал ръката на Хиподамея,
трябвало да се сз.стезава с него с колесни-
ца Преди да се качи на колеспицата си.
Еномай принасял в жертва на Зевс овен, а
през това време младежът започвал състе-
занието. чиято крайиа цел бил един олтар
на Посейдон, в Коринт След като завършел
жертвоприношеннето. Еномай се впускал
да настигнс претендента, след което го уби-
вал Всъщност конете. подаренн му от
Арес, били вълшебни. затова никой обнкно-
вен впряг не можел да ги победи Еномай
бил спечелил 12 победи и бил забол на вра-
тата на жнлишето си 12 глани на нсшастни-
те конкурента, когато се появил Пелопе
Хиподамся сс влюбила в него и спечелила
на своя страна кочияша на баша си Миртил
Той направил така, чс по време на състсза-
ннсто оста на колесницата сс счупила. а са-
мият Еномай бил повлечен от юздите и вла-
чен от конете си Или пък бил убит от Пе-
лопе Така или иначе той нс прежнвял загу-
бата (виж Хиподамся и Пелопе).
Митографите наювават дванадесетте (или
тринайсетте) претенденти, убита от Ено-
май Мермн. Хипотой, Еврилох, Автоме-
дон, Пелопе от Опоит. Акарнан, Еврнмах.
Лазий. Халкон, Трикорон. Алкатой. син на
Портаон. Аристомах и Кротал.
ЕНОНА (ОЙНОНА, гр.). По време на дет-
ството си Парис жнвеел извъи Троя, в пла-
нината Тук се влюбил в нимфа на нме Ено-
на. дыцеря на бога река Кебрен Тя му ро-
дала енн. наречен Корит (внж това нме) Но
когато Парне изрекъл извсстната си прись-
да коя от гритс богини бнла най-хубава, той
изостанил Енона заради любовта си към
Елена, обещана му от Афродита. Енона, ко-
ято познавала бъдешето. поискала да го ра-
зубеди Напраэно. Тогава му катала, чс ако
го ранят, трябва да се върне при нея, тащо-
го само тя можс да го нзиерн И наистина
прс.из това Аполон я бил възнаградил за ней-
ната дсвствсност с дарбата да познава ле-
чсбнитс свойства на билкитс Няколко го-
дини по-късно. по време на обсада га на Троя,
гой бил ранен от стрслата на Фил октет От-
чаян. чс няма да оздравсс, сс сетил за поръ-
ката на Енона Отншъл при нея. или пък пре-
тил хор да я довела! при него, за да излеку-
на раната му. Но ра1Гневсна. че е била изос-
тавена. Енона отказала помощга си и Парис
умрял Скоро обаче Енона съжалила за пос-
гышата си и пристнгнала, понесла билкитс
си. надявайки сс да намсри бивших си лю-
бим още жив Когато разбрала. че с умрял.
тя от мъка се самоубила; или сс обссила. или
се хвърлила в погрсбалнага му клада
ЕНОПИОН (ОЙНОПИОН, гр ). „Пиячът
на вино", син на Ариадна и на Дионне (или
на Ариадна и Тезей). Бил цар на остров Хи-
ос. където донссъл червеното вино. Самнят
той лошъл от Крит. Лемнос или Наксос.
Имал много синовс Евант, Стафнл. Марон.
Тал. и една дъшеря - Меропа. Тя бнла по-
искана за жена от Орион, когато гсроят до-
шъл на острова на лов за диви животин
(виж Орион) Но гьй като не искал да му да-
де дъшеря си. Енопион го напил и когато
заспал, го ослепил
ЕНОТЪР (гр.). Един от синовете на Лика-
он (внж това имс) и на Килена Недоволен
от дела, който му сс паднал при подялбата
на Пслопонсс с братята му, той напускал
страната заедно с брат си Певкетий И два-
ма га отишли в Италия: Певкетий дал име-
то си на народа на певкститс. а Енотър - на
снотрийдите. Според версия, прсдадсна от
Варон. Енотър бил сабински цар. Понякога
бнл смятан за брат на иар И тал
ЕОНОЙ (гр.). Племенник на Алкмена Той
бил енн на Ликимннй и братовчед на Хе-
ракъл Придружавал героя в похода му в
Пслопонсс Станал побсдитсл в състсзанн-
сто по бяганс. когато Херакъл основал
олммлийскнтс игри Бил убит от Хнпокоон
и синовете му (внж Хсракьл). Предпрнел
похода в Спарта, за да отмъстн за смъртта
на Херакъл
ЕН ТОР И А (лат.). Нейната история идва от
римска легенда, достигнала до нас благода-
рение на Плутарх, и датира от времето на
изднгането на храма на Сатурн. Изглежда с
«.ьчинсна нзкуствено и е пълиа със заемкн
от легендата за Еригона (виж това име). По
времето. когато Сатурн живеел в Италия
(виж Златният век), един селянин, наречен
Икарий. дал поделок на бога, който прелъс-
тил дъшеря му Енториа Тя родила четири
деца: Язгус. Хими, Фауст и Феликс Освсн
това Сатурн научил своя домахни да отг-
лежда лози и да приготвя вино, като му пре-
поръчал да покаже на съседите си научсно-
то. Икарий поканнл съседите си. почерпни
ги с вино, коего ги опиянило и те погъналн
в дълбок сън. Когато сс еьбудили. помис-
лили. че са били отровени. и убили Икарии
От мъка внуците му се сбесили Тогава сред
рнмлянитс избухнала спндсмия Когато се
допитали до Дслфийскня оракул, той отго-
ворил. че това било последица от гнева на
Сатурн. За да успокой бога. Лутаций Катул
основал храм на негово имс в подножнето
на Капитолия и издигнал олтар. украссн с
чегирите лица на децата на Енториа. Той
дал на първия месец от годнната името яну-
ари (месецьт на Янус). Сатурн превърнал
цялото семейство на Икарий в съзвездие.
ЕОЛ (гр.). С това имс са известии няколко
герои.
I. Синът на Хелен и на нимфата Орссида
(виж габл. 8), внук на Девкалион и Пира Не-
гови братя били Дор и Ксут Основател на
гръцкото еолийско племс Царувал в Маг-
незия, Тесалня Тук сс оженил за Енарста, дъ-
шерята на Деимах. Имал селем синове Кре-
тей. Сизиф. Атамант. Салмонсн, Деион. Маг-
нсс. Псриерей, към които други легенди при-
бавят още Макарей. Етлий и Ми мае Имал
и пет дъшери: Канака. Алкиона. Пнеидика.
Калика и Перимеда (според някои автори Та-
награ и Арна съиюбнли негови дыцери). По-
някога отъждествяват този Еол с Бога на
ветроветс. но по-често тази титла се дава на
друг Еол. внук на първия и син на Посейдон
(според Диодор) и Арна. Но Еол, еннът на
Хелен и баша на Канака, нграе трагична ро-
ля в любовната история на дъшеря си с Ма-
карей (внж Канака).
2. Еол, син на Арна и Посейдон, внук на
Еол, сина на Хелен. Често (и това е тради-
цията. прсдадсна от Еврипид в нсговитс две
загубени трагедии за Меланина) манка га на
този Еол носи името Меланина вместо Ар-
на Тя родила от Посейдон двама близнаци,
Еол и Бсот. При тяхното ражданс башата
на Мсланнпа я ослепил и я затворил в тъм-
ница След това ъзповядал да оставят деца-
га в планината. Една крава гн храпела с
млякото си, докато пастири станали свиде-
тели на това чудо и прибрали децата Но
Метапонт. царят на Икарня (според Хигин
вероятно трябва да се разбира Италия) не
можсл да има деца от жена си Теано. Той я
заплатил, че ако нс му роди дсте. ще я из-
гони. Тогава тя помолила овчарите да й да-
дат децата. за да ги прсдстави като свои. Те
й дали двамата братя и тя направила така,
че Метапонт повярвал, че са нейни синове
Но след това Теано наистина родила двама
синовс и решила да сс отървс от двете чуж-
X
О
X
X
X
X
107
дм леи», конто така непрсдпаззино била въ-
вела н къшата сн. ошс повечс чс красотата
нм ги направила любнмии на съпруга и
Един ден. когато Метапонт принзеял жерт-
ва на Днана. Tea но разкрнла на синовстс сн
танната за раждансто на Еол и Беот и ги по-
молнла да ги убият по време на лов Чети-
римата младежи сс сбили в планината. но
благодарение на помошта на Посейдон Ьол
и Беот победили Ге убили синовете на Тса-
ио и поп-рсили отново убежите при пасти-
ритс. конто ги били прибрали прели годи-
ни. Тук Посейдон им разкрил. чс с техен ба-
ща. а майка им все ошс била ъзтворничка
Младсжитс я освободили, а Посейдон и
върнал зрснисто Те я завели в Метапонт и
разкрили на иар Метапонт преегьллението
на Тсано Царят се оженил за Мсланипа. а
младежите заминали за Беотия (нлн Тра-
кня’’). където основали другата Еолия. в
Пропонтида.
Според други версии на съшага легенда брс-
менната от Посейдон Арпа-Мсланипа нс би-
ла затворена от байта си. а далека на житсл
на Метапонт. който минавал през Тесалия
Когато се върнал. по съвет иа оракула той
осиновил двете момчета Когато възмъжа-
ли. Еол и Бсот завзели властта в Метапонт
след бунт на жителите му. След това тс уби-
ли жената на осиновнлня ги баща (Автоли-
та или Снрида). която сс скарала с майка нм
Заради това убийство трябвало да избягат
Еол отишъл на островите в Еолийско морс
и основал град Динара. Бсот се върнал н
Болида, по-късно наречена Тесалия
След ка го напуснал Метапонт. Еол бнл при-
ет на Еолийскнтс острови от иар Динар, син
на Авзон. който му дал за жена дъшеря си
Киана и му отстъпил трона си Самият тон
отишъл в Сореите. От Киана Еол имал шес-
тима синове Астиох, Ксут. Андрокъл. Фе-
ремон. Йокаст и Агатирн
3. Еол. син на Посейдон, чссто се отъждсс-
твява с Еол. Бога на ветровете. за когото
се говори в „Одисся" Когато по време на
пътувансто си към родината Одиссй спрял
на остров Еолия. Еол го приел и го задър-
жал цял месец. При заминаването му пода-
рил мях. в конто били затворепн всички ост-
рове С нзключение на един, който трябвало
да го отведе направо в Итака Но докато
снял, спътнниите на Одисей отворили меха,
зашото мислели. че е пълен с вино Встро-
вете сс измъкнхтн и сс извила буря, която
отнесла кораба обратно в Еолия Еол. разб-
рал. че Одиссй с станал жертва на гнева на
боговетс, този път нс поискал да му помог-
не и го отпратнл (виж Описей)
ЕОЛИЯ (гр.) I В „Одисся" остров Еолия
е жилишето на Еол. Господаря на встровс-
те. Той бнл плаващ скалист остров, обгра-
ден с бронзова стена По-късно с отъждсс-
твен с остров Стронгила (днес Стромболи)
нлн с остров Динара, и двата принадлежа-
пн» на групата на Еолийскнтс острови
2 Името Еолия носи и героиня от легенди-
те. дъшеря на Амитаон и жена на Калидон
(внж табл. I).
КОС (гр.) Персонификация на Зората (Ав-
рора) Принадлежи към първото поколение
боговс. това на титаните (виж табл 14), Дъ-
шеря на Хипсрнон и Тея и сестра на Хели-
ос и Селена Според друга версия с дъшеря
на Палант (виж това имс) От Астрсй, бог
от съшия род (син на Крнос и Еврибся и ва-
ша на гнганга Палант) (виж габл 32) тя ро-
дила ветровете Зефир. Борей и Пот, съшо
и Узриннага горница и звсздитс. Предста-
вят я като „розовопръета" богиня, която от-
варя нсбесните порти за колееннцата на
Слънпсто. Легендата с изпълнена с разказн
за любовнитс и истории Първо одичала
Арес и така сн навлякла гнева на Афроди-
та. която я наказала да с влюбена вечно.
Нении любовннци били: Орион, гиганты,
син на Посейдон, когото отнлякла и завела
в Делос. След това Кефал, синът на Деиона
и Диомед, а спорен други на Херза и Хер-
мес Тя го отнлякла в Сирия, където му ро-
дила син. Фаетон (който обнкновено с со-
чен за син иа Слънието (виж Фаетон) И
накрая отвлякла т роянсца Тизон, син на Ил
и Плакия (или Левкипа). и го отвела в Ети-
опия - спорсл старите легенди страната на
Слънието Родила му двама синове. Емати-
он и Мсмнон. Мсмнои бил любнмият й син
и царувал над стиопцнте Той умрял при
Троя, биейки се срещу Ахил (виж Мемнон)
Еос успяла да накара Зевс да направн Гитон
беземьрген. но забранила да поиска да е
вечно млад Остарявайки. Титон страдал от
много болести Еос го затворила в дворсиа
си. където водел жалко съшсствуванс В
друга версия се разказва, чс остарявайки.
той загубил човешкия си вид и съсухряйкн
сс. сс превърнал в щурсц.
ЕПАФ (гр.). Когато Ио, любимата на Зсвс.
била прсобра зена в крана, тя бродела по ця-
лата земя. преследвана от гнева на ревнн-
вата Хера (виж Ио). Най-накрая намерила
убежище край бреговете на Нил и там. при-
сманки отново човешки образ, родила син
- Епаф. „Зевсово докосванс" Но Хера
прехвърлнла омраза за си към този син и за-
повядала на куретите да го скрият. Те
успели да го скрият толкова добре, че Ио
нс могла да го открис. Зевс убил куретиге
и Ио отново започнала да търси сина си. Тя
научила, чс той бил отглсдан от жената на
иаря на Бнблос. в Сирия. Отишла там,
взела го и го нърнала в Египет Когато дос-
тигши пзлнолстие, той наследил на трона
осиновителя си - Телегон. Епаф се оженнл
за Мемфиса, дъщерята на речного божест-
во Нил Тс имали дъшеря - Ливия, дала
имею сн на съседиата на Египет държава
След това им сс родили още две дъщери.
конто били кръетенн Лизнанаса и Тива. В
108
някон предания жена на Епаф не е Мемфи-
са, а Касиопся (виж това име).
ЕПЕЙ (гр.). В предаиията съшествуват
двама герои с това име.
I. Първняг е един от синовете на Ендими-
ои, царя на Елида. братът на Пеон и Етол
Той наследил баша си (виж Етол) и извсст-
ни време част от елндейцитс посели него-
вото имс - cnciiiui (виж табл 24).
2. Вторият, който с по-извсстсн. с синът на
Панопей (виж табл. 30). Той участвал във
войната срещу Троя намело на отряд от три-
дссет кораба. но не бил добър воин Той сс
отличил в боксовитс битки, органитирани
при погребалните игри в памег на Пагро-
къл, но се провалил при хпз.рлякето на диск
Известен е пай-вече с това. чс построил
дървення кон. с който гърцитс пропитали
в Троя По времс на ..завръщането сн" Елен,
разделен от началника си Нестор, достиг-
нал до Южна Италия, където основал град
«Метапонт или съссдния - Лагарня. Там тон
посветил на богинята Атина инструмснти-
те, с конто нзработил троянския кон. Спо-
рсд друга легенда той с основатсл на град
Пиза в Централка Италия Бил нзхвърлси
от буря на италийских бряг и троянските
пленниш!. конто водел със себе сн. 'запали-
ли корабите му. Отчаяни, чс никога повече
няма да се върнат в роднната си. героят и
спътницитс му основали град Пиза, наречен
така на еднонменния град в Елида
На Епсй сс прнписва една чудотворна ста-
туя на Хермес. почитана в Айнос в Тракия
Изработсна в Троя, тя била отнесена от при-
дошлите води на Скаманлър. когато рекатз
се опитвала да спре Ахил. Оттам стигнала
до бреговете на Айнос. където рибари я
хванали в мрежите си. Тъй като статуята би-
ла от дърво. тс решили да я нацепят за дър-
ва за горене. Но въпреки усилията си успе-
ли само да я одраскат по рамото. Хвърлилн
я шла в огъня, но тя не изгоряла Тогава я
върнали обратно в морето. Статуята обачс
отново сс закачила за мрежите им. Така ри-
барите разбралн. чс тя носи божествен об-
раз и нздигнали за нея специалио светили-
ще. Тази легенда е разказана от Калимах в
поема, от която до нас са достигналн само
отделки части.
ЕПЕЙГЕЙ (гр.). Син на Агакъл. цар на Бу-
деион в Тесалия. След като убил братовчед
си. той бнл принулен да избяга при Пелей
Воювал с Ахил във войната срещу Троя
Убит от Хсктор.
ЕПЕЙРОСА (гр.). Дъщерята на Ехион Тя
придружавала Кадмос и Хармония. конто
носсли праха на Пезпей. докато бягалн във
вътрешността на страната, след като напус-
кали Тива Умряла в Хаония и била погре-
бала в свсщсната гора, която сс спомснава
в легендата за Анти па и Кихир Нейното
нмс носи областта Епир.
ЕПИГОНИ (гр.). Название, дадено на пре-
ките наследници на Седемте. взели участие
в първия поход срещу Тива Докато той за-
вършил с неуспех, вторият поход, предпри-
ет от епигоните. завършил с превземансто
на града (виж Адраст и Алкмеон).
Десет години след неуспеха на първата вой-
на синовстс на мъртвите герои решили ла
отмъстят за башите си Те се допзггали до
оракул, който им обещал победа, ако вземат
за прсдводител Алкмеон. сина на Амфиа-
рай Въпреки кесъгласнето сн в крайна
сметка той сс съгласил под натиска на май-
ка сн Ернфила. спечелена от подарыште на
Тсрзандър. сина на Полинейк. както преди
гова била спечелена от подарыште на са-
мим Полинейк Във войната участвали ява-
мата синове на Амфиарай - Алкмеон и Ам-
филох. синът иа Адраст - Егиалей. синът иа
Тидей - Диомед, синът на Партснопей -
Промах, синът на Капансй - Стснел, синът
на Полинсйк Тсрсанлър. синът иа Мскистсй
- Евриал. Епигоните започиали опсрацията
с нападения над съсслнитс на Тива селища
След това. когато тиванцнтс налезли срсшу
тях под предводитслството на сина на Е.те-
окъл - Лаодамант. се провела първата бит-
ка при Г.писас. Лаодамант убил Егиалей. но
бил убит от Алкмеон. а тиванците - разби-
та През ношта по съвет на гадателя Тире-
зий жителите на града избягали. На сутрнн-
та епигоните влезли в Тнва и я разграбили
Голяма част от плячката посветили иа хра-
ма на Аполон в Делфи
ЕПИДИЙ (лат.). Герой от Ну церия в Ита-
лия Един ден нзчезнал в реката Сарно Пос-
ле той се появнл с рога на бик на целого,
което показов, че сс с превърнал в речно бо-
жество
ЕПИМЕЛИДИ (гр.) Ннмфи. пазителки на
овцете. Месапнйците разказвали слсдната
легенда за тях: един ден овчзритс ги виде-
ли. докато танцували около свстилишсто сн
Нс знаейки. че са богини, тс сс подиграли с
тях. като казали, че могат да танцуват по-
добрс. Засегната. нимфите приели облога
Но овчарите лесио били победеии. зашото
били неуки в таниитс За да ги накажат. ним-
фитс ги превърналн в лървета на мястото,
където ги били изненадали Жителите раз-
казвали. чс ношем чували стоновс. конто из-
лизали от стъблата на омагьосанитс овчари
ЕПИМЕ1 ЕЙ (гр.) Едно от четиритс деца
на Япет и оксаиидата Климеца, или Азия
(виж табл. ЗК). Той принадлежи към рола на
титаните. Негови братя са Атлант. Мс-
нонтий и Прометей, на когото бил пълна
пративоположност Той бил инструменты,
с който си служсл Зсвс. за да иэлъжс из-
кусния Прометей Когато на два пъта Про-
метей победил бога (виж Прометей), той
забранил иа брат си да приема какъвто и да
с подарък от Зевс Но Епнметсй нс могъл
ла устои, когато Зсвс му предложил чрез
Хермес Пандора за жена Така той станал
СС
ы
iA.
7
s
В
ы
е
ш
=
109
ЕПИОНА / ЕРЕХТЕЙ
отговорен м белиге на човечествого (виж
Панлора) Пандора му родила дъшеря.
Пира, жената на Девкалнон
ЕПИОНА (гр.) Жената, с която жнвссл
Асклепий, обнкновсно смятана та иегова
съпруга н майка на децата му Ясо. Панакся.
Егла н Акесо. В Епидавър нсйната статуя сс
издигала до таги на бога На о Кос я почи-
тали като дъшеря на Асклепий. Понякога
посочват. че е дъшеря на Меропс
ЕПИТ (гр.) Потнати са няколко герои с
това име
I. Един от тях е от Аркадия, син на Хипо-
той и баша на Кнпсел Един дсн поискал да
влете със сила в храма на Посейдон в Май-
танея. бнл ослепен от бога и умрял
2. Другият Епит с правнук на първия Ваша
му бил цар на Мессния - Кресфонт. а манка
му е Мсропа - дъшеря на Кипсел (виж табл
16) По врсме на размнриш! братята и баша
му били убити Епит успял да итбяга и сс
скрил при дядо си Когато вътмъжал. сс за-
върнал в родного сн място с помошта на ар-
кадийните и на дорнйскнтс приниовс. енно-
вете на Аристодем и Истмий. и отмъстил та
баша сн и братята си Той убил Полифонт.
който предитвнкал бунта и след смъртта на
Кресфонт наенла сс оженил та жена му Me-
ропа. Епит освободил майка си и завзел
властта (виж съшо Меропа) Bin толкова по-
читан та своята нравственост н мъдрост. че
неговите наследници. които били наричани
хераклндн. приели името епитиди Прският
му наследник на трона бнл цар Главк
3. Третаят Епит е син иа Елат. а според ня-
кои предания на Аркант (внж табл. 9). Той
иарувал над няла Аркадия Бнл ухапан от
змия по време на лов и умрял Гробът му
се намира недалеч от връх Кнлена Той отг-
ледал като своя дъшеря Евадна. дъшерята
на Посейдон, поверена му от майка й Пита-
на. Евадна родила от Аполон син Ямос(виж
това име).
ЕПОПЕЙ (гр.) I Цар на Сикион Свсдс-
нията за произхода му са противоречнвн
Според някои е син на Алоей. внук на Кана-
ка и Посейдон, според други автори е техен
син (внж табл 10) Първоначално иарувал
над Сикион. след като наследил трона от
Коракс (внж Ламедон). Но когато умрял
Бун. който бил получил трона на Коринт от
Еет след заминаването му та Колхида. Епо-
пей го наследил, като така поставил под
своя власт и двата града.
Епопей участва в легендата за Антиопа
(виж това име). Той приютил младата же-
на. когато тя избягала от баша си. преди да
роди Амфион и Зет. синовеге на Зевс Янк.
чичо на Антиопа. нападнал Сикион и след
превземането на града Епопей бил убит
Той имал сии. наречен Маратон, който жи-
веел в Агика, докато баша му бил жив След
смъртта на Епопей се завърнал в Корит
2. Епопей от о Лесбос, който бил влюбен в
дъшеря сн (внж Ннкгимсна)
ЕРАТО (гр.) 1. Една от деветте мути, дъ-
шерн на Зевс н Мнемозина Тя е покровн-
телка на лириката и иай-вече на любовната
посзия
2. Ерато с името и на аркадийска дриада
(нереида), която родила на Аркант син
Азан (внж Аркант) Тя била пророчица,
вдъхновявана от аркадннския бог Пан
ЕРГИН (гр.) I I (ар на миннйците в Орхо-
мен. в Беотия Син на Климсн и Бутится
(виж табл. 33) Баша му бил убит по време
на празнснство в чсст на Посейдон в Онхес-
тос от тавансц на имс Псриерсй. водач на
колссннцата на Мснойксй Ергин събрал ар-
мия и потеглил срсшу Тива Убил много ти-
ванцн и с ключ ил с царя на грала договор, в
който в продълженис на 20 години трябвало
да му плашат данък от 100 крави. На връ-
шанс след лова на Китсронския лъв Хсра-
къл срсшнал пратенишггс на Ергин. кото
били получили данъка за господаря си. и ги
обезобразил, като нм отрязал носа и ушите
Закачнл ги на шиите им и ги претил при гос-
подаря им Разгнсвсн. Ергин нападнал Тива
Царят иа града Креон бил склонен да сс пре-
дало. но Хсракъл свикал на орьжис млалс-
житс на Тива Получаванки орьжис от сама-
та Атина. той поел командването на тсхння
отряд и се впускал в битка срсшу Ергин За
да попрсчи на вражеската конница да сс раз-
гърне. наводнил долината Така победил, но
по време на битката Амфитирон, осинови-
телят му. бнл убит Херакъл убил Ергин със
собствените си ръце В знак на благоцарност
за победата Креон му дал ръката на голяма-
та си дъшеря Мегара
Според места традиция Ергин нс умрял в
битката. Той сключил договор с Хсракъл.
който наложил на поданинитге му двоен ла-
нък в сравнение с този. който прели плата-
ли тиванците След това вложил силите сн
за възстановяване на ратореного си царст-
во Когато събрал голяма сума, сс оженил
по съвет на оракула за млада жена, от коя-
то имал две деца: архитектите Агамед и
Трофоний (виж тяхната легенда)
2. Син иа Посейдон, който участвал в похо-
да на аргонавзите Понякога го отъждест-
вяват с царя на Орчомен. противника на Хе-
ракъл След смър(та на кормчията Тнфис
Ергин го заменил и упранлявал „Арго". Ма-
кар и млад, косата му била бяла и заради
това на Лемнос жените се скарали за него
(виж Аргонавта) На игритс в Лемнос спе-
челнл победа при надбягването
ЕРЕБ (гр.). Подземният мрак Син на Ха-
ос и брат на Никс (Ношта)
ЕРЕХТЕЙ (гр.) Атански герой, чийто мт
с евързан със създавансто на Атина Пър-
воначалио не бнл разлнчаван от Ерихтоннй
(виж това име). сина на Хефест и Зсмята.
При Еврипид все оше с прсдставян като
иегов син По-късно. когато лсгендитс се
НО
разграничат, той влита в хронологията на
пьрвите иаре на Атина Син е на Пандион 1
и Зсвкснпа (лсля по майчина линия иа Пан-
дион). Пегов брат бил Бутес (виж това
имс). а сестри Филомела и Прокна. конто
по-късно били превърнази в птици (виж Те-
рек. табл. 11). След смъртта на Пандион
Ерехтей и Бутес сн поделили наслсдството.
Ерехтей получил иарската власт. а Бутес
станал жрец на цвете божества на Атина -
Aiина и Посейдон.
И друга легенда сс разказва. че по време на
глад, който морял Атика. Ерехтей отишъл
в Египет. Той ннссъл оттам житото и въвсл
он леждането му в страната Благодарните
жители го направили цар.
Ерехтей бил женен за Пракситея. дъшерята
на Фрасим и Дногсния. дъшерята на Кефнз
(виж съшо Пракситея). От нея имал много
деца Синове: Кскропс II. Пандор, Мегион,
кьм конго различии автори прибавят Алкон.
Орнсй, Теспий. Евпалам. Дъшерн: Протоге-
нея. Пандора. Прокрида. Креуза. Хтония и
Оризззя, също и Меропа
По врсме на война между атиняните и слев-
1ННЦИТС. конто нмалн за съюзннк тракиеца
Евполп, син на Посейдон и Хиоиа, дъшерята
на Борей и Орития, и по тази линия правнук
на с амия Ерехтей (виж табл. 11) Ерехтей се
допнтал до Дслфинскня оракул как да спе-
челн победа га Оракулът му казал, чс тряб-
ва да принесс в жертва една от дъшерите си
Той сс завърнал в Атина и принссъл в жерт -
ва или Хтония. или Протогенея Но сесгри-
тс на жертва га. които били дали клетва да
нс я надживсят. сс самоубили. Някои авто-
ри смятат. чс те принесли живога си в жерт-
ва за благото на града. Ерехтей и атиняните
победили Евмолп бил убит в битката Но
Посейдон, разгисвси от гнбелта на сина си.
поискал от Зсвс да убие Ерехтей с мълння.
Понякога приписват на Ерехтей въвеждане-
то на празника на Панатенснте. съшо и
и зобретяването на колесницата под вдъхно-
вснисто на Атина
ЕРИГОНА (гр.) I. Дъшеря на атинянина
Икарнй. който приел гостоприсмно Дионис,
когато той пристигнал иа зсмята. за да до-
иссс на хората лозата и виното Дионис сс
влюбил в нея Тя му родила син. Стафил. Ди-
онис подарил на Икарнй мях с вино, като го
посъвствал да почерни с него съседите си
Икарнй почернил овчаритс. които се напили
и помнелнли, чс гн е отровил. Тс го убили с
тояпгтс си и захвърлили трупа му. Кучето
му Мера с воя сн посочнло на Ернгона мяс-
тото. където лежал трупы, лишен от гроб.
При вида му Еригона се обеенла на дърво-
то. под косто лежал баща и. Дионис си от-
мъегил, ка ю изпрагил на атиняните стран-
но наказание: дсвойкитс полудявали и се
обсевали. Дслфнйският оракул разкрнл. че
гова е заради смъртта на Ернгона и Икарнй
АГИИЯИИ1С прогонили овчаритс и в чсст на
Еригона устроили празннк. по врсме на кой-
то окачвали девой ките по дървстата 11о-къс-
но заменили момичста га с крыовс. на кои-
то били и зобразяванн човешки лица Това е
легендарннят прои зход на ритуала ..oscilta**.
практикуван сыцо в Рим и в Италия по врс-
мс на Лнбералиитс - празника на Либср Па-
тер. италианския Дионис (виж съшо Мера)
2. Еригона се казвала и дъшерята на Егист
и Клитемнестра, сестра на Алет Появява сс
в легендата за Орест. Именно с нейната на-
мсса той бил призован пред съда на Арео-
пага и съден за двойно убийство (виж
Орест). Когато бил оправдан. Еригона се
самоубила Според някои версии Орест ис-
кал да я убие едновременио с майка и и ба-
ща й. но Артемида я вдигнала и отнесла в
Атина. където я направила своя жрнпа Тре-
ти версия пък разказва. чс тя сс омъжила за
Орест и му родила син. Пентил
Една от двете Ери гони (по-всроятио дъще-
рята иа Икарин) била превърната в съзвез-
дие (Дева, един от знацитс на Зодиака).
ЕРИДА (I р.). Персонифинирания г образ на
Раздора. Смята се, че тя с сссгра на Арсс и
иегова съпруга. Но в своята „Теогония" Хе-
зиод я поставя сред първостепсннитс с ил и
от локоленнето на Ношта (Никс) Нсйни де-
ца са абстракциите Понос (Нсщастис). Ле-
та (Забрава), Лнмос (Глад), Алгос (Болка) и
Оркос (Клетва). По-късно Хсзиод различа-
ва две богини на Раздора: зловредна, дъше-
ря на Ношта, и полезна, духът на сърсвно-
ванието. койго Зевс пратил на свсга като
подбуда (мотив). Последиата е тази. която
кара грънчаря да завнжда на грънчаря. за-
наятчията - на другия занаятчия. като вдъх-
ва на всеки .тюбов към професнята му.
Ернда по принцип с представяиа като кри-
лат женски дух. подобно на сриниите. на
Ирида и т и.
Ерида хвърлила „ябълката на раздора", ко-
ято Парне трябвало да дадс на най-красн-
вата измежду богнинте (виж Парне), което
става и причина за Троянската война
ЕРИДАН (гр-). Име на мнтнческа река В
началото я посочват като река в крайния За-
пад. За нея сс говори в легендата за Хсра-
къл Тук гсроят помолил нимфитс да му по-
кажат ггьтя. който ще го огне де в градината
на хесперидите Появява се в историята на
аргонавтнте (виж това имс). По нея мннава
..Арго" на път за страната на кслтите и се
впуска в Адриатнчсско морс Когато геог-
рафскнте познания сс нзбнетрили. Ери дан
била отъждествсна с По или Рона.
ЕРИЗИХТОН (гр.). I. Тесалийски герой,
син (или брат) на цар Трнопас. Безбожник и
жесток човск. той нс сс страхувал от гнева
на боговсте. Всдиъж решил да сече дърва в
свешена гора, посвстсна на Деметра Божн-
итс предупреждения не могли да го разубе-
дят За да го накажс. богинята решила да му
нзпрати разкъеваш глад, който нс можсл да
бъде утолен ол нншо За няколко дни нзял
всички запаси в къшата си Но дыцеря м>
Мнестра, кото притежэвала дарбага да сс
преобразила (била получила толи дар оз По-
сейдон. който бил нем* любовник), решила
да се предало като робиня След топа отно-
во се преобразовала, и отново сс продава-
ла. нздържайки по този начни баша си Но
накрая той се самоизял
2 Легендарен герой от Атина. син на Кек-
роле I н Аглавра, конто умрвл млал. без да
остави потомство Всичко. което се >нас за
него, е. че отншъл на пътешсствис в Делос,
откъдето донссъл древна статуя на Илития.
но умрял по пътя (взг* табл 4)
ЕРИКС (гр.) Гсроят. който дава имело си
на сицилнанскагз плаиина, известна със свс-
тнлището на Афродита, което се намирало
на върхз и Син с на аргонавта Бутес. отв-
лечен от богинята в момента, когато он по-
тов ла се поддаде на песента на сиренитс и
на самата Афродита Според други автори
Ерике бил син на Афродита к на Посейдон
Понякога баша му Бутсс е смятан не за ар-
гонавт. а за местей пар Припискзт му пост-
рояването на храма на Афродита Грикина.
играс и роля и легендата за Херакъл. Кога-
то гсроят сс връшал. копейки стадата. отк-
ралнати от Гернон. Ерике го предизвикал на
бипга. за да му вземе стадата Херакъл при-
ел предизвнкателството и го убил Но вмес-
то да запази за себе си царството на Ерике,
го дал на местного население, казвайкн. че
никой от наследнииитс му те доидс ла взе-
ме властта Така и стаиало. когато лаконе-
цът Дорией дозиъл и устроил тук колония
ЕРИЛУС (лат.) Легендарен герой от Прс-
нест. известен ни от ..Ененда" Син на боги-
нята Фероння, той имал три живота и три
тела (като гиганта Гернон) Когато Еванлър
сс установил в Лациум. тон се срешиал с
Ерилий и влязъл в двубой с него, като го
победил
ЕРНМАНТ (гр.) I Син на Аполон, който
бнл ослепен от Афродита, зашото я вилял в
банята. в момс»гта на любовен акт с Адонис
За да си огмъсти. Аполон се превърнал в
глиган и убнл Адонис с удар на зурлата си
2. Бот на река Ернмант. намнраша сс в Псо-
фида Мигографите го причнеляват към ро-
да на Аркатгг. епоннм на Аркадия
ЕРИНИИ (гр.) Еринииге. нярнчани съшо
евмениди. което значи „благосклонни. доб-
рожелателни" (с цел да бъдаг умилостивс-
ни и да не бъде прслизвикан страшннят им
гнав, ако бъдат пазовани с обидно нме) са
отмъстнтелни богини, които римлянитс
отъждествява г с технитс фурии Тс били ро-
дени от капкиге кръв. които напоили Земя-
та след нараняваиего на Уран I Bit* Кронос
и Уран) Следователно те принадлежат към
най-старнте божества от древногрънкия
пазггеон Тези пъринчни сили нс при знавали
авторитета и влаезта на боговете от ноною
поколение Били аналогични на Парките
изи Съдбитс. конто нямалн други закони
ос иен споите собегвезззз и на които дори
Зевс сс подчннявал П з.рноначилно сринии-
те били безброй По-късно броят нм бил
уточнен, както зз имена га им. кат о до нас са
достигнали три Алекто. Тнсззфона и Меге-
ра Предстзнянзз са като крилати духовс, чи-
ззто коезз са прсплстсни сз.с змии, в рыгс
държат факлн или камшици Когато хва-
исли своята жертва, я подлатали на мъче-
ния. докато нс обезумев Место са сравни-
ванн с „кучки", преследващи хората Те оби-
тават Мрака на подземния свят - Ерсб.
В Омнровпте поемзз тяхната задача бзита да
отмынават та нреегызленията Те наказами
най-вече през решениита срещу семейство-
то Например престъплснисто на Алтея сре-
щу Мслеагър било пролнктувано от ерзши-
итс като отмъикнис за това. чс Мслеагър
убзы чичошште езз (внж Мслеагър). Те при-
чинили зз нещастията. сполстеЛИ ссмейство-
то на Аз амемнон след жертвоприношение-
то на Ифигения, те билзз тети, които нака-
ралзз Клитемнестра да убие съпруга си.
след коего я наказали чрез ръката на сина
н. а нан-накрая прсслсдвали и него, зашото
убил майка сн. Подобна с и ролята им в
проклятззето. което тепзело над Едип
Заннггнззчкзз на общественна ред. те наказ-
валзз веники престъпления. конто го зап-
лашвали. както зз всички крайности, които
карали човск ла забрани ззоложението си на
простоемъртен Тс забраиявали на божест-
вата и предска загс л иге да разкриват много
точно бъдещето. тъй ка го гака щели да на-
маляг иесигурностга на човска и той зиял
да се приближи до боговете. Чрез техник
образ сс изразянало най-пажното древног-
ръпко схвашанс за съшсствувашня ред в
света, който трябвало да се предпази от
анархнята Естестисио, една от тсхннте ос-
новни роли бззла да наказват убиезза и нс са-
мо нзвършззлия престъплението. но и в пай-
общ смисъл самого прсстъпление, което се
възприемало като религиозно петно. поста-
вящо под заплаха стабилността на сопиал-
ната трупа, където било нзвършено По
принцип убисцът бил прогонван от своя
з рад и сс скитал, докато не сс намсри някой
да го прочисти ог извършеното престъпле-
инс Место сриниите му прашалн лудост
(виж Орест и Алкмеон).
Постепенно, колкого повече се налагала вя-
рата в отвъдното. ернниите започвали да сс
възприемат като божества на възмездисто
Таш тяхна роля се появява. макар н бегло,
ошс при Омнр. но сс налага най-вече в
..Ененда" Вергилий ги представя измъчва-
щи душите на умрелите със своите камшн-
ци. смразяиащи ги със змиите си на дъното
на Тартар В ь зможно с тези мрачни схваша-
ззня па са понлияни от струската релизам. в
която често чудовишнзз същсства измъчват
112
умрелите в подземния свят (виж Харон)
ЕРИНОНА (гр.) Младо момиче от Кигтър,
и което до нас са достигнали сведения само
от едно тълкуване от Сервий на текстовсте
на Вергилий С целомъдрието и мълростта
си спечелнла приятелството на Атина и Ар-
темида. Но Афродита се стремяла да нака-
ра Зсвс да се влюби в нея За да полречи на
гова. Хера направила така, че Адонис да я
изнасили Вбссен. Зевс го убнл с мълния
Но по молба на Афродита той разрешил на
сянхата му. водеиа от Хермес. да се завърне
на белия свят След изнасилванего Артеми-
да превърнала Ернноиа в паун, аслед това и
върнала човешкия обрат Тя дори успяла да
я омъжи та възкръе налия Адонис От брака
си тс нмалн един син - Талей
ЕРИТ (гр.) Ерит или Еврит е брат близнак
на Ехнон. един от аргонавтите Също като
него бил син на Хермес и Антианира. дъ-
щерята на Менет
ЕРИФНЛА (гр.). Ерифнла е дъшерята на
аргоския цар Талай и сестра на Адраст Ко-
гато Адраст се сдобрил с братовчед си Ам-
фиарай, приятелството им било скрепено със
сватбата на Е.рнфила и Амфиарай (внж табл
I и Адраст, Амфиарай) От техник брак се
родили четирн деца: синовете Алкмсон и
Амфнлох и дъщерите Еврндика и Демонаса
Легендата на Ерифнла с евързана с ти-
ванския 1шкъл и двата похода - този на Се-
дейте и на епигоннте Амфиарай. подтикван
от Адраст да участка в първата война, пър-
воначално отказал, зашото чрез гадателскн-
тс си способности разбрал, че ще загиие
Но по време на сватбата сн бнл дал дума,
че ако имат разногласия с Адраст. техен
съдннк ще бъде съпругата му Ерифнла
Случаят бнл представен на нея за решение
Но вместо да вземе безпристрастно реше-
ние. Ерифнла се оставила да бъде подкупе-
на с подарък от Полинейк. заради когото
Адраст подготвил този поход - огърлицата
на Хармония (виж Хармония и Полинейк)
Тръгвайки. Амфиарай накарал синовете си
да обещаят. че ще отмъстя г за него. По вре-
ме на похода на епнгонитс Ерифнла по съ-
шия начин накарала Алкмеон да поеме ко-
мандвансто й Този път тя била подкупенв
от Тсрсаняър. сина на Полинейк, с роклята
на Хармония. След като сс завърнал от
похода. Алкмсон убнл майка сн (виж Алк-
меон) и посветил роклята и огърлицата на
Аполон в Делфийското светилище.
ЕРИХТОНИЙ (гр.). Един от първите царе
на Атина Свсденията за родословного му
лърво нс са единни. Според някои версии е
енн на Атида, дъщерята на Кранай. според
по-разпространените е роден от моментно-
го желание на Хефест към Атина. Атина по-
сетила бога в ателието му. за да му поръча
оръжнята си Като я вилял, Хефест изпитал
желание към нея Богинята избягала. но ма-
кар и куц, той успял да я хване Атина се
защитавала, но по време на битката част от
спермата на бога паднала на крака и. С от-
вращение тя избърсала мръео гията с вълие-
но парче и го хвърлила на земята Така запло-
дена. Земята родила момче. което Атина взе-
ла и нарекла Ерихтоний (първата част от
името му означавала вълна. а втората - поч-
ва. от която той бил ролей). Без знанисто на
боговете Атина затворила бебето в кошни-
ца и го поверила на една от дъщеритс на Кек-
ропс (виж Аглавра). Воде ни от любопитство.
девойките отворили кошнината и видели
момчето, пазено от две змии Според някои
версии самого то имало тяло, което завърш-
вало с опашка на змия, като повсчсто от съ-
ществата, родени от Земята Според други,
когато отворили кошницата. летето нзбяга-
ло, приемайки формата на змия, и се скрило
зад шита на богинята Девойките. ужасени
от гледката. полудели и се самоубили. като
се хвърлилн от скалите на Акрополя
Атина отгледала Ерихтоний в свешения си
храм на Акрополя По-късно Кекропс му
дал властта Някои автори пишет, че Ерих-
тоний изгоннл Амфиктион. който царувал в
Атина (виж Амфиктион). Той се оженил за
нимфата наяда Пракситея (омоним на же-
ната на Ерехтей. внук на Ерихтоний) (виж
табл 11). Негов син бил Пандион. който го
наследил на трона на Атина На Ерихтоний
се приписватизобретяването на колееннца-
та с четнри коня, въвежлапего на употреба-
та на среброто в Атина и органнзацията на
празненствата Панатенеи я мест на Атина.
които се провеждали на Акропола Някои от
тези изобретения се прнписват и на неговня
внук Ерехтей (виж това име).
ЕРОС (гр.) Богът на любовта Обратит му
еволюнра много от архаичната до алексан-
дринската и римската епоха В иай-старите
теогонии Ерос с роден елновременно със
Земята и произлиза директно от Хаоса В
Теспня той с почитан именно като такова
божество, под формата на неояялаи камък
Или произлиза от Първнчиото яйце, родс-
но от Нощта. от чиито две разделены части
са се получили земята и нейният похлупак.
небето Ерос сн остана трвичната космо-
гоннчна фундаментална сила на Света дори
по време на александринския период на нс-
говата легенда Той е силата. която осигу-
рява продължителността на вндовсте. но и
вътрешната връзка на Космоса Върху тази
тема разсъждават авторите на Космогони-
ята. философ и и поети В „Пир" на Платон
се издига тезата, представена под формата
на мит, изречена от жрниата от Мантзшся -
Диотима. някога посветила Сократ, че Ерос
не трябва да бъде разглеждан като един оз
велнките богове. Според Диотима Ерос е
.демон", посредник между боговете и хора-
та. Той с роден от брака на Порос (Средст-
во срешу Злого) и Пения (Бедноспа) в гра-
дината на боговете след голямо празнснст-
ЕРИНОНА / ЕРОС
113
8
—
ш
н
ш
л
<
о
во. на коего били поканенн всички божест-
ва На родителитс си дътжи особснитс си
качества винагн преслсдващ целите сн ка-
то Бсдността. вннаги тнаеш начин как ла ги
постигнс (като Среде твою) Но гьй като не
с могъш бог. гой с нснрскъснато нсзадово-
лена и неспокойна сила.
Появяват сс и други мнтовс. в конто Ерос
има различен произход понякога го по-
сочват като син на Илигня нлн на Ирнда.
нлн на Хермес и Артемида Хтонийска Най-
разпространената версия с. че е брат на
Хермес и Афродита Но митографитс раз-
виват различии теги дори и върху нея Така
както различават няколко Афродитн. гака
има и множество Ероси еднният е син на
Хермес и Афродита Урания (виж Афроди-
та). друг сс наричал Ангсрос (Обратна лю-
бое) и бил ролен от Афродита, дъшеря на
Зевс и Диона, и Арес Третнят Ерос бил син
на Хермес и Артемида, дъшеря на Зевс и на
Псрсефона. и именно той с крнлагият бог
на постите и скулпторнте. За Цицерон, кон-
то в края на трактата си „Природата на бо-
говсте" разглежда прозренизпа на митогра-
фитс. не е никак трудно да покажс и тку ст-
вения характер на всички тети митове, из-
мислени в по-късни епохи. за да разрешат
нсяснотитс нлн противорсчията. съдържа-
ши сс в първнчиитс легенди
Постепенно под влияннсто на поедите бог
Ерос придобнва траднционння сн обрат
Представят го като дете. понякога с крнла.
което виася смут в сърцата на хората. Той
или ги подпалва с факлага си. или ги про-
божда със стрелите си. Намесите му са
многобройни Тон сс противопоставил на
Херакъл. на Аполон (който го научил да си
служи с лък). дори на Зсвс. на собствената
си майка, и, разбира се. на хората. Алексан-
дринскнте пости обичали да го представят
как си иг рас с орехи с божсствените деца.
особсно с Ганимед, как сс кара с тях или с
брат сн Антерос Тс измисляли детски сце-
ни в съзвучис с характера на бога: Ерос на-
казан от манка си и разкайваш се. Ерос уво-
лен от тръни. зашото брал роти, бет да сс
пази от тях Фреските от Помпей популяри-
зират този образ (виж например „Продавач-
ката на любой'*). Но винагн. и това с люби-
ма та тема на постите, под невннния образ
на дете сс уссша могъшсството на бога,
който може да нанесс тежки рани в зависи-
мост от фантазията сн Майка му съшо из-
пнтвала известен страх от него
Една от най-нзвестните легенди, в която
Ерос сс появява. с романтичного му прик-
лючение с Психея (внж това име).
ЕСАК (гр.). Син на Приам и Арисба (виж
табл 34) Тон получил от дяди сн Меропс
дарба га да тьлкува сънишата. Когато преди
да роди Парис Хскуба сънувала. чс шс роди
горяш факел, който ше подпали цяла Троя,
го разлит дли та смнсъла на този странен сън
Той отговорил, че детсто, което щяло да се
роди, ше бъде причнната за гнбелга на гра-
да Той посъвствал да го убият ошс при раж-
дансто му (виж Парис, Хскуба) Скоро же-
ната на Есак умряла, у хапана от змия, и той
се хвърлил в морето. От милое г Тетида го
превьрнала в птица от рода на гмуркачите
Е ТАЛИД (гр.) Син на Хермес и Евполе-
мся. която била дъшеря на Мирмндон Ета-
лид бнл отличен стрелец. Той взел участие
в похода на аргонавтите. на конто служел
като пратеник Бил получил от баща си сил-
на памст, която запазнл дорн след смъртта
сн. когато слязьл при Хадес. Той не оста-
нал завиназ и в царството на мъртвнтс, а сс
връшал при хората за кратки перноди, след
кое го отново слизал под земята.
ЕТЕОКЪЛ (гр.). Един от геронте от гаван-
ский цикъл. син на Едип и Йокаста. брат на
Полинсйк (виж табл. 29 и 37). Според ня-
кои предания иегова майка била Евригамия
(виж тети имена). След разкритието на кръ-
вос.мсшсннсто. извършено от Едип (внж то-
ва име). двамата му синове го изгоним от
Тива Едип ги проклел. прсдсказвайкн нм,
че шс сс скарат и взаимно ше причинят
смъртта си (внж други версии за проклзгта-
ето на Полинейк). За да се проплатят от то-
ва проклятие, двамата братя решили да ца-
руват един след друг, вески по една година
Етсокъл първн взел властта. Полинсйк на-
пускал града било доброволно. било защо-
то брат му го итгонил. Но когато изтекла
една година, той сс тавърнал и поискал от
браг си да се отлегли. Егеокъл отказал По-
линеик отишъл при Адраст и с иегова по-
мощ органнзирал поход срсшу собствения
сн град (внж Адраст). Все пак, преди да на-
падне, той изпратил Тидей, за да помолн за
послсдси път Егеокъл да спази уговорката
между двамата. Той отново отказал. Тогава
ар.мията на Адрасг нападнала. Етсокъл и
Полинейк се срсшнали лице в лице в толко-
ва ожесточена битка, чс и двамата загина-
ли След победата на тиванцнтс Етсокъл
бнл погребай с почести, докато Полина»
бнл лишен от пог ребенке (внж Антигона).
По времс иа похода на епигоните един от
синовете на Етсокъл. Лаодамант, царувал в
Тива (внж Епигони).
ЕТЕМЕЯ (гр.) В Кос царувал цар Меропс.
а иегова жена била нимфата Етсмся. Зара-
ди брака си тя престанала да принадлежи
към свитата на девствсната богиня Артеми-
да За да я накаже, тя я пронизала със стре-
лите сн и щяла да я убие, ако Псрсефона не
я отнесла жива в подземния свят. В скръб-
га си Меропс поискал да се самоубие. Но
Хера сс смилнла над него и го превърнала
и орел, след това го поставила между заез-
дите, за да забрани чонешката си мъка. про-
мсняйки облика си.
ЕТЕР (гр.) Персонификация на нан-горно-
то небе, където светлината е пай-ярка Хе-
114
зиод смята, чс той с син на Ерсб н Никс
(Тъмнината и Нотта), и брат на Хемера
(Дневната светлина). Според други преда-
ния гой се съедннил с Деня и от връзката
нм сс родили Земята. Небето и Морето.
както и някои абстракции като Мьката, Гне-
ва. Л ьжата. също и Океан. Темнда. Тартар,
Бриарей, Гигес, Стерон (та конто Хезиод
казна, чс били циклопн), Атлант. Хнпсрион.
Сатурн. Опс. Монета. Дионса. трите фурии
В този списък. дадсн от Хитин, се виждат
заемкн от мита за Уран (внж тази легенда).
Според Цицерон Етер с баща на Юпитер и
Келий и дядо на Слънието.
ЕТИАДА (гр.) В едва от дрсвннтс леген-
ди - дъщеря на Еней. дала името сн на град
Етида. на брега на Лакония, срещу Kirrepa
Е111ЛА (гр.). Дъщеря на Лаомсдон, една
от троянскитс пленничкн. конто след раэг-
рабнаието на града попадналн в ръцстс на
гърцитс. Тя с дадсна на другаритс на Про-
тссилан Когато корабы им след буря тряб-
вало да акостнра в Тракия. за да си набавят
вода. Етида подбудила другаркитс си по
съдба да вдигнат бунт, като им напомнила
мькигс, конто трябвало да иггърпят догу к,
н тс in. конто ги очаквали, още по-лошн. при
прнстнгаисто им в Гърцня. Тя ги посъвет-
вала да изгорят корабитс. Което и направи-
ли Гърцнте, прииуденн да останат на бре-
га. основали град Скиона.
ЕТНА (гр.) Сииилнанска нимфа, дъщеря
на Уран и на Гея. или в по-старитс версии
на Бриарей. Великаны със сто ръцс Тя да-
ва името сн па вулкана над град Катан. Ко-
гато Хефест и Деметра сс скарали за собс-
тненоегга над Сицилия (темя на вулкани и
на жито). Етна станала техен арбитър. По-
някога я смятат за манка на Палнкн (внж
гова имс), чийто баща бил Хефест.
ЕТ РА (гр.). Дъщеря на трсзснскня цар Пи-
тей и слсдовагелно внучка па Пелопе (виж
табл. 2) Тя с майката на Тезей. който по
майчнна линия имал права върху трона па
Трсзсна. Етра била ухажвана от Белеро-
фонт. Но когато Егей прнстигнал в Трсзсна
от Делфи, където сс допнтал до оракула за
начините да си оенгури потомство, цар Пи-
тен. разбрал смнсъла на отговора на ораку-
ла (виж Егей). направил така, чс дъшеря му
да сс отдадс на госта, въпреки неговото не-
съгласнс. От тази врыка сс родил Тезей
Разказва се също, чс в павечерието на деня.
когато Егей трябвало да ирнстигнс, богння-
га Аиша внушила насън на Етра жсланис-
то да опте на съссдсн остров, за да прннс-
сс жертва в чсст на героя Сфер, който няко-
га бил водач на колссницата иа Пелопе. Там
била нтнснадаиа от Посейдон, който и ог-
не л дсвствсността. Същата вечер сс отдала
на Егей. така чс Тетей можел да бъде както
син на бога, така и на смъртсн.
Егей отпъгувал за Атина, а Етра останала в
Трсзсна, където отглсдала сипа си (внж Те-
зей). Когато. вече като иар на Атина. Тетей
тръгнал за подземння свят, гой поверил на
майка си хубавата Елена, която бил отвля-
къл преди това. Но Кастор и Полидевк, два-
мата братя на млалото момичс. успели да я
освободят и отвели Етра като пленница Тя
послсдвала Елена като робиня в Троя, доб-
роволно. както твърдят някон автори, и до-
ри според тях тя била тази, която посъвст-
вала Елена да тръгне с Парис и да оставн
Менелай. В Троя тя се грижела за малкия
Муннт. правнука й (вж Муннт). След завзе-
мансто на града тя била разнозната от вну-
цитс сн Демофон и Акамаит. конто излсйст-
вали освобожденнсто й. Разказва сс, че след
смъртта на Тезей Етра сс самоубнла от мъка
ЕТОЛ (гр.). Цар па Елида в Пелопонес. син
на Ендимион и на нимфа Нсговн братя и
сестри са Пеон, Елей, Еврипнла, Паке и
Пне. За да реши кой от синовете му ще го
наследи, Ендимион решил да ги краги па Т1
съсгсзанис по бяганс в Олимпия, като по- IJj
бсдитслят щял да станс цар Победил Епей
Пеон избягал в Македония. Етол останал в
Пелопонес и след смъртта на Епей го нас- Ы
леднл. Но тъй като убил царя на Пелопонес щ
Апис (виж това име). той бил принуден от "
синовете на жертвата си да тмине в изгна- 3
ние. Отишъл на север от Коринтскня залив. ?
при устието на река Ахелой Тук бнл приет р
като гост от Дор. Лаодок и Полипе г, сино- ш
веге на Фтня и Аполон Той ги убнл и станал
кладется на страната, след като изгонил ку-
рсанте След нсговата смърт страната за*
почнала да сс нарнча Етолпя Оженил се за
Пропоя, дъшерята на Форбант. от която
имал двама синове. Плеврой и Калидон
(виж Eiuuimhoii, Елида и табл 24).
ЕФИАЛТ (гр.). Това имс носят двама вс-
лнканн - един от алоадиге (виж това име),
а другият бил участник в Гитантомахията.
неприятен на боговете. убит от Аполон и
Херакъл. конто пронизали очите му със
стрелите си
ЕХЕМ (гр.). Син на Аероп и съпруг на Ти-
мандра. дз.щерята на Тиндарей и Леда (виж
табл. 2). Пада сс зет на диоскурнтс и на Еле-
на и Клитемнестра. Ехсм наследил трона на
Аркадия следЛикург Като такън защитаиал
Пелопонес от първото нападение на хсрак-
лидите. Успял да уговори да влезе в дирск-
тсн двубой с предводителя им Хил. Ако по-
бедял, хсраклндитс сс задължавали петле-
сет години (според други автори сто) да нс
нападат Пелопонес. Битката сс състояла в
Коринтскня провлак, в околиоститс на Мс-
гара. Хил бил убит. Хераклидите сс оттег-
лили След тазн победа тсгейциге (защото
Ехсм бил от Тегся) получили правою да ко-
мандват една от арминтс на обедннсннтс
войски на Пелопонес. Гробы на Ехсм в Мо-
гара бнл до тозн на Хил. Негов гроб показ-
вали и в Тегея.
Според друга писмсна традиция Ехсм учас- 115
гнал в похода на диоскурите срсшу Агика,
когато Кастор и Полидевк трябвало да ос-
вободят Елена (виж Елена и Телей)
ЕХЕТ (гр.). Легендарен цар на Епир. про-
чут със с почта жестокост. наречен ..ужасы
на смъртните". В „Одисея" заплашвали
просяка Ир. че ше го прсдадат на Ехет. кой-
то шял да му отреже носа и ушитс и да го
хвърлн на кучетата още жив Ехст имал
дъшеря. наречена Метопа, която се отдала
на своя любим За да накажс двамата лю-
бовники. Ехет обе «обратил младежа. а дъ-
шеря си ослепил, като забоя в очите и брон-
эови шли. След това я затворил в една куда
и и дал да мели бронзови счсмичснн зърна,
като й обещал, чс ше проглсдис. ако успсс
да направн брашно
ЕХЕТЪЛ (гр.) Легендарен герои от Ата-
ка, който се появява само всднъж в битката
при Маратон срешу перс иге Той дошъл на
В) бойното поле, прсоблсчен като селянин, н
। убил много перси След победят а изменил.
*“• Оракул разкрил божественна произход на
мив този таинствен воин и заповядал да му се
' Дм издигне свстилише.
ЕХИДНА (гр.) Усойница Чудовище с тяло
на жена, което завършвало със змийска
S опашка вместо крака Даннитс за произхо-
а? да и не са единни Според Хезиод тя всро-
ятно е дъшеря на Форкис и Кето, дсната на
" Понт и Гея В други произведения с потом-
ка на Тартар и Гея. или на Стикс или Хрнза-
Ш ор (виж табл 12 и 32) Живеела в пещера в
* Сицилия, в страната иа арнмитс Според
други предания живеела в Пелопонес Тук
бнла убита от стоокия Аргос, защото раз-
къевала минаващите Майка е на много
чудовища, от Тифон родила Ортрос. кучсто
от Гернон, Цербер, кучсто на подземния
свят. Лсрнсйската хидра (виж Хсракъл). Хи-
мера. убита от Бслсрофонт (виж Бслеро-
фо!П) От Ортрос роддла беотийского чу-
довище Фикс и Немейскня лъв (виж Хера-
къл). Смята се. чс с майка и на Дракона от
Колхида, който пазел Златаото руно (виж
Язон), и на този. който пазел златннге ябъл-
ки на хссперидитс (виж Хсракъл). а също и
орсла на Прометей
Жителите иа гръцките колонии на Пон г св-
ксин (Черно морс) разказвали поста по-раз-
личиа легенда за Ехидна. Спорсд тях Хера-
къл. пристмгнал в Скнтия. оставил конетс
си да пасат. докато снял. След като сс събу-
дил. нс ги намерил Докато ги търссл. на-
мерил Ехидна, която живеела и одна пеще-
ра Тя му обещала да намерн конетс му. ако
спи с нея. Херакъл сс съгласнл и тя му ро-
дила три деца. нарсчсни Агатирс. Гелии,
епоним на град Гслоной. и Скит, който дал
нмето сн на плсмсто на скититс
ЕХИОН (гр.) 1 Един от пегимата оживс-
ли от хората. които сс родили от зъбитс на
дракона, посети от Кадмос по врсме на ос-
116 новаването на Тива (виж Спарта) Той сс
оженил за една от дъщеригс на Кадмос.
Агава, която му родила син Пснтей. По-
късно синът му станал цар и сс опитпл да
сс протмвопосталн па въвсждансто на култа
на Дионне (внж Пснтей, Агава. Дионис).
2. Един от аргопавтите. брат близнак иа Ев-
рит, сип на Хсрмсс и Аитианнра.
3 За третая Ехион виж Портсй
ЕХМАГОР (гр.). Фиало. дъшерята на ар-
кадисца Алкимеон. бнла обнчана от Хера-
къл. от когото родила син. Ехмагор. След
раждансго му Алкимеон принудил дъшеря
си да изостави бебето. а нея завързал в пла-
ннната Една сойка чула внковстс на детето
it сс опит ала да ги нмитира. Херакъл чул
крясъшпе на сойката. конто повтаряло схо-
то. приближил сс и открнл своя син и лю-
бима га сн. Освободил жената и гн спасил
Съссдпият извор започнал да се нарича Ки-
са (Изворът на сойката).
ЕХО (гр.) Имсто на една от ореадите (пла-
нннскн ннмфи на горите и нзворнтс), с коя-
го с евързана легендата за появата на схо-
то 13 нея бил влюбен бог Пан, но тя нс го
харссвала. а нзгаряла от страст по един са-
тир. конто пък я огбягвал. За да си отмъс-
та. Пан накарал овчарскнтс сн кучета да я
разкъсат В друга легенда тя бнла влюбена
огчаяно в младня Нарцис (виж Нарцис). но
след смъртта му нзчезпала и станала глас,
който понырял последнитс срички на думн-
тс. които другнтс произносят
ЗАГРЕИ (гр.). Смятан за син на Зсвс и
Псрссфоиа и за първия Дионис. За да го
създадс. Зевс сс съединил с Перссфона. ка-
то взел образа на змия Върховннят бог из-
пигвал слабост към него и загона решил да
го направи свой наследник и владстел на
света Но Съдбнтс решили друго. За да
предпати малки я Загреб от рсвността на
Хера, Зсвс го поверил на Аполон и на куре-
титс. който го отгледали в горите на Пар-
нас. Но Хера успяла да открие кьде е той и
заповядала на гиганитс да го отвлекат. Заг-
реб напразно сс опитвал да им сс изплъзне.
променяйки вида си. Когато се превърпал в
бик. т итаните го нирязали на ларчста и нзя-
ли част от тях суровн, а останалите - опе-
чек и Палант успял да спаси само сърцсто
му, косто още бисло. Аполон събрал рами-
левите му останки и ги погребал под три-
кожника на Делфи Но по волята на Зевс де-
тего отново ожнвяло - според един автори.
след като Деметра събрала това. косто ос-
танало от него, според други, след като Зевс
оплодил Семела с „втори Дионис", като я
накарал да погълне сърнето на Загрей Спо-
рсд трота версия саммит Зевс погълнал сър-
кето на Загрей (виж Якхус), преди да дадс
живот на Дионис чрез Семела
Загрей е орфическо божество и горните ле-
генди принадлежат към орфическите мисте-
рии На орфизма се дължн и отъждествява-
нето му с Дионис. Есхил обаче го нарича
..под «смен Зевс" и го евързва с Хадес
ЗАКИНТ (гр.). Героят. дал името на остров
Закинт (днес Зант) в Йонийско море Спо-
ред легендите бил син на Дардан (виж табл
7) или аркадией, дошъл от град Псофида.
ЗЕВКСИПА (гр.). Това нме носят множес-
тво героини, сред които най-важнн са:
I Жената на владетеля на Атика Пандион.
майка на Ерехтей. Бутес. Прокна и Фило-
мела (виж табл 11). Тя е сестра на собстве-
ната си майка - наядата Пракситея. съпру-
га на Пандион
2 Дъшеря на паря на Сикион Ламедон
(табл. 22). Тя се омъжила за Сикион. от ко-
гото родила дъшеря - Хтонофила.
3 Дъшеря на Хипокоон Неин съпруг е Ан-
гифат, синът на Мелампус. а техни синове
са Ойкъл и Амфалк (виж табл I)
ЗЕВС (гр.). Висшето божество на древиог-
ръцкмя Пантеон. Той е бог на Светлината.
на ясното небе, но и на мълниите Не е оли-
цетворение на нсбсто. така както Аполон нс
с на слънието и Посейдон иа морето. В
дрсвногрыткитс прслстави боговсте са за-
губили космическата си същност. която са
нмалн в дадсн момент от своего развитие,
и тук Зевс ни интересува само и единстве-
ио като герой на легендите.
Омировите поеми създават образа на Зевс
като гос по дар на хората и на боговсте, възка-
чен на своя трон в светлите небеса. Най-чес-
то живеел на Олимп, но понякога пътувал
Така например го намираме сред етиопците
- най-вярвашия народ, чиито жертвоприно-
шения той особсно пенял Постепенно мес-
тоположението на Зевс лрестава да се отъж-
дествява с конкретна планинз и под назва-
нного „Олимп" започва да се разбира цялата
въздушна облает, където живеят боговсте
Зсвс нс само управлява божествените дела,
създава дъжда. хвърля гръмотевиии и мъл-
нни. които са и неговият символ върху еги-
дата му (виж по-долу). но най-вечс поддър-
жа реда и справедливостга в света. Нетова-
рен със задачата да пречнетва убийците.
омърсени от пролятата кръв, той сс грижи и
за удържане на дадената клетва. и за дължи-
мото уважение към гостите Той е гарант на
переката власт и иай-обшо на соцналната Ие-
рархия Властта му се простира не само вър-
ху хората. ио и в обшеството на боговсте
Самият той е подчинен на богинитс на съд-
бата. на които е изразитсл и които зашитава
срсшу пришевкитс на лругитс богове - нап-
ример премернл съдбнте на Ахил и Хектор
и когато везната на Хектор се наклонила на-
долу към Хадес. той забранил на Аполон да
се намесва и изоставил героя на неприятеля
му Бог на провндението, съзнаваш отгоаор-
ностите си. той единствен не се поддана на
капризите. с нзключение на любовниге. но
дори и тогава те са подчинсни на някаква оп-
ределена политика (виж по-долу) Той разп-
рсделя доброго и злого. В „Илиада" Омир
разказва. че пред вратите на дворсца му има-
ло две лелви - едната пълна с добрини. дру-
гата - със злини Най-често Зевс изпол звал
поравно и едната. и друга та за всеки от нас
Но понякога бъркал само в едната и съот-
ветната съдба била или изключително доб-
ра. или по-често - много лоша.
Представала за Зевс като всеобща сила е
развита в Омировите поеми. като при древ-
ногръиките философи достига до идея га за
единната Съдба Така при стопинге (Хризип
например, който му посвещава поема) Зевс
е символ на единния бог. въплъшаваш Кос-
моса Земните закони са миелите на Зевс
Но тук достигаме крайната точка на еволю-
нията на божеството. което излита от гра-
ниците на митологията и става част от тео-
логията и историята на философнята
Раждането на Зевс Както и всички оста-
нали олимпийски божества. Зевс принадле-
жи към второго поколение богове Той с син
на титана Кронос и на Рея И както Кронос
с най-младият от поколението на титаните,
така и Зевс е последният му син (виж табл
38) Известно е как Кронос, който бнл прс-
дупредсн от оракула, че ше бъде свален от
трона от свонте деца, се опитал да избегие
тази заплаха. като поглъшал всички родени
от Рея момчета и момичета. При шестого
раждане тя решила да си пос лутки с хитрост
и да спаси мал кия новороден Зевс Тайно го
родила през ношта и на сутринта занесла на
Кронос камък, завит с пелени Кронос по-
гълнал този камък. който взел за новородс-
ното дете. Зевс бнл спасен и вече нито не
можело да попречи на Съдбага да изпкзни
предопределеното.
Сыцествуват две различии легенди за мес-
торождението на Зевс Според най-разпрос-
транената това станало в Крит, в някоя от
следите планинн - Егеон, Ида или Дикта
Според другата версия, прокарана от Кали-
мах в нсговия „Химн за Зевс", раждансто
му станало в Аркадия (виж Неда) Но дори
и Калимах признана, че ранного детство на
бога е проминало в Критека пешера. където
майка му го поверила на куретите и мимфи-
те (виж Курети) Дойка му била нимфата
(или козата) Амалтея, която го отзсърмила
с млякото си (виж Амалтея) Спорсд преда-
нията, когато козата умряла. Зевс направил
а
117
от кожата и прочитай сн егнда шита. чи-
сто здравика нзшггхт та първи път при бит-
ката срсшу титаните
Богът лете бнл хранен и с мед Пиелите на
Ида го правели спсшшлно за него (внж ста-
тиста та Мелиса и Мелнссй).
Критянитс нс само чс показват мястото, къ-
дсто според тях бил роден Зсвс, но и „гро-
ба на Зсвс". та голям ужас на митографнте
и постите, според които Зсвс с беземъртно
божество
Зип.1адяяането на лшетта Когато Зсвс
възмъжхл. тон решил да тавтсмс властта от
Кронос Той поискал съвст от Мстила
(Прсдпазливостта) (внж Мегила). която му
дала биле, благодарение на което Кронос
повърнхт децата, коню бил погълихт С по-
мошта на братята и сестрите си. отново
вывърнати към живота, Зевс нападнал Кро-
нос и титаните Борбата продължнла дссст
години В краппа сметка олимпнйските бо-
говс налезли победители, а титаните били
прогонсни от небето (внж Кронос) За да
достигнс до побсдата. Зевс по съвет на Гея
освободил циклоните и хекатонхейритс от
Тартар, където ги бил затворил Кронос. За
тати цел убнл патача нм Камней. Циклоп li-
re дали на Зсвс изковаинтс от тях гръмотс-
вици и мълнин. на Хадсс - шлем, който пра-
вел невидим всеки. който го носсл. а на По-
сейдон - тризъбсц. с който можсл да раэ-
търси морстата и земята След като побе-
дили. боговете си распределили властта с
жребий На Зсвс сс паднато небето. на По-
сейдон - моретата. а на Хадес - подтемни-
ят свят Зевс получил и властта над света
Но много скоро побсдата на Зевс и олнм-
пнйските богове над титаните била оспоре-
на Те трябвало да се сражават срещу гиган-
гиге. настроени срсшу олимпнйските бого-
ве от Гея (Земята). ядосана. че нейните си-
нове - титаните, били за творен и в Тартара
За тази битка, наречена Гигантомахия, виж
Гигаити Последнего и най-трудио препят-
ствие, което трябвало да преодолев Зсвс,
бнла борбата с Тифон В тази продължител-
на битка Зсвс бил пленен и контузен от чу-
довишето. но с помошта на Хермес и Пан
се освободил и в края на краиша) а победил
(виж Тифон).
Жените ни Зевс. Първага жена на Зевс би-
ла Мстида. дъшерята на Оксан За да се спа-
си от бога. Мстида сс прсобразявала мно-
гократно. но напразно В крайня сметка сс
евързала с него и зачснала момичс Но Гея
предрекла на Зевс, че ако Мстида роди мо-
мнче. след това шс роди син. който шс сва-
ли от трона баша си Тогава Зсвс погълнал
Мстида и когато дошло времето за ражда-
не. Прометей (според други Хсфест) разде-
лил с бра два главата на Зсвс. откъдето вьо-
ръжена изскочнла богинята Атина
След това Зсвс сс оженил за Темида. тнтан-
ка. която му родила хорите (Временага), на-
речено сьотвсгно Ейрсна (Мир), Евномня
(Дисциплина) н Дике (Справедливост)
След гова се родили мойрнте (виж това
име). които олнцетворявали Съдбата Този
брак с Темида с в ьп.ты пение на Всчния ред
и Закона, той с символ за подчиненного на
вссмогъшият Зсвс на съдбата, зашого ней-
ните проявления са негови деца и в някаква
степей част от него.
Зевс сс евързал и с Диона, друга титаика. и
тя родила Афродита (внж на това имс раз-
лнчннтс версии за раждането).
От дъщерята на Океан Евринома негови дъ-
incpii били харитите (Грации) Аглая, Ефро-
сина и Талия. богини на плодородного.
От титанката Мнемо мша. която олицетво-
рява памспа. негови дъшери били музнте
(ниж това име) II накрая Лето му родила
Аполон и Артемида.
Според Хезнод едва тогава Зевс вегьпил в
свешен брак със собствената си сестра Хе-
ра Но в легендите този брак сс смята за по-
стар. От тази връзка сс родили Арес. Цин-
тия и Хеба, а според някои версии и Хефест
(виж Хера)
От друга своя сестра - Деметра. Зевс нмал
дъшеря - Персефона.
Това са основните връзки на Зсвс с богини,
докато със смъртннте нсговитс временни
връзки са нензброимн Най-важннтс са по-
сочсни в табл. 40
Няма район в древногръцкия свят, който да
не се гордее с някои свой герой, роден от
любовта на Зевс. Всяко семейство от леген-
днтс е свьрзано със Зевс. Хераклидитс во-
дя т произвола си не само от любовна га врьз-
ка на Зсвс и Алкмена, но и от по-далечни
времена, чрез връ жата на Зевс и Даная, за-
шото са потомцн и на Персей (виж табл 31).
Ахил и Аякс са потомцн на Зевс от нимфата
Егнна (внж габл 30). докато прародитслст
на Агамемнон и Менелай - Тантал, бнл смя-
тан за син на Зевс и Плуто (виж табл 2).
Потомст во го на Кадмос сс сньрзва със Зсвс
чрез Ио и сина й Епаф (виж табл. 3). Троян-
цитс чрез прсдшсствсника сн Дардан са ро-
дени от любов га на Зсвс и плсядата Елскт-
ра (внж табл 7) Критянитс твърдят, че са
потомцн на Европа и гримата и синовс от
Зсвс - Минос, Радамант и Сарпсдои (виж
табл. 28) АркаднГшите имат за предшест-
веник Аркаит - син на Зсвс и на нимфата
Калнсто (виж табл 9). а тсхнитс съеедн -
аргийцитс. носят името на Аргос, роден. как-
то и брат му Пеласг, родоначалник на пс-
ласгитс, от врз. зката на Зсвс с аргоската Ни-
оба (табл 17 и 18) Лаксдсмонцитс заявя-
ват, чс са потомцн на нимфата Тайгста и на
върховния бог (табл 6)
Въпреки че митографнте от християиската
епоха представят тези врыкн като проява
на разпуснагост, по-древниге пости и изеле-
дователи сс стремят да посочат основател-
ни причини, подтикнали божсството да нал-
118
Pjbii деиа на смъртни жени Така например
раждането на Елена се обяснява с желание-
то па сс намали прекалено голямото населе-
ние на Гз.рция и Алия чрез един кръвопро-
литен конфликт По съшия начин се обясня-
ва и ражлането на Херакъл - с намерението
ла се освободи земята от тлите чудовища
Накра гко опложлането при Зевс се разглеж-
ца като акт, евързан с провидснието Още
древнитс са забелязали, че много от тети
сливания са се итвършвали. като Зевс при-
емал образа на различии животин или други
преображения: с Европа - като бик. с Леда -
като лсбед, с Даная - като златен дъжд и
т н Тези странности, понякога обясняванн
с хипогезата за заменянето на по-стари мес-
тей религиозни култове от този на Зевс, в
които таместеното божество с имало аин-
малистмчна или фетишистка форма, са би-
ли обект на възмущенне и затова те са по-
търсили тяхното символично обясненис За
Еврипид например златният дъжд. оплоднл
Даная, е символ за силата на богатството.
Тези авантюри доста често излагали Зевс на
яростта на Хера Древните са дали обясне-
ние на мегаморфозите на бога и с желанне-
то да се скрие от съпругата си. но това явно
е вметнато по-късно. във всеки случай дос-
та след появата на самите легенди за пре-
обра зяването. Любовнниите на Зевс също
приемат животаиски форм» Ио е преобра-
зена в крана, а К ал исто - в мечка
Други и-генди Зевс участва в множество
легенди. които с трудно да бъдат групира-
ни В ..Илиада" се разказва за заговор сре-
щу него от страна на Хера. Атина и Посей-
дон, конго некали да го оковат и затворят
Той бил спасен от Егеон (виж това име)
Зсвс хвърлил Хефест в бездиата и го оса-
катил эавинаги. наказвайки го, че е заставал
на страната на Хера (виж Хсфест и Хера)
Възстановил реда в света след кражбата на
Прометей, приковавайки го в Кавказ (виж
Прометей) Поради човешката злоба той
решил да нзпрати потоп и човешката раса
сс спасила само благодарение на Девкалн-
он (виж това нме). Той направил на Зевс
Спасителя първото си жертвоприношение
след края на потопа
Зевс сс намссвал във всички възможни спо-
ровс: между Аполон н Херакъл за Дслфийс-
кни трнножник (виж Херакъл). между Апо-
лон и Идас за Марпеса (внж това нме). меж-
ду Палада и Атина. като по този начин при-
чинил, без да иска, смъртта на първата (виж
Палада). между Атина и Посейдон, които
спереди за господството над Атака, между
Афродита и Персефона. скаралн се за кра-
сивия Адонис (виж това име). Той наказал и
някои пресгъпници и най-вече светотатци-
те като Салмоией, Икс ион (като отмъщава
зз лична обида). Ликаок и т н. Вижламс го
да помага на Херакъл във всичкнтс му под-
низи. давайки му оръжия срещу нсприятс-
лите или измъквайки ги от ръцетс нм. кога-
то е ранен (внж Херакъл)
Преданието разказва. чс Зевс отвлякъл Га-
нимед от Троада. правейки го свой виночер-
пец на мястото на Хеба (внж Ганимед).
В Рим Зевс е отъждествяван с Юпитер, също
като него бог на небето и защитник на гра-
да Храмът му бнл на Капитолийские хълм
ЗЕЛ (гр.). Богът на сърсвнованието и на
усърдието. син на Стакс и на Океан Брат
на Победата (Нике), Силата и Насилието
(виж табл. 32).
ЗЕТ (гр.). Внж Амфион
ЗЛАТЕН ВЕК. В една от посмите на Хеш*
од се говори за мит. в който сс разказва за
първите народи, появнли се след раждането
на човечеството В началото имало Златна
раса. Тогава на небето още царувал Кронос
Хората живеели като богове. нямали грн-
жи. не познавали мъката и мизерията Нс
знаели шо е старост, времето нм минавало
в празници. Когато настъпвал моменты на
смъртта им, просто заспивали Не трябвало
да работяг, всички блага им принадлежали
Почвата раждала сама изобилна рсколта. а
те живеели сред полето в мир С възцарява-
нето на Зевс тазн раса изчезнала от земята
Такава е най-старата легенда за алатния век
Много скоро този мит се превърнал в из-
ходна точка на теорията. че при зараждане-
то на човечеството на земята царували
Справедливости и Добронамереността В
Рим. където Кронос е отъждестяван със Са-
турн. смятали, че по време на златния век
Сатурн царувал над Италия, която се ки-
вала Авзония Боговете живеели заедно със
смъртните. Вратите още не били измислс-
ни. зашото кражбата не сыцествувала и хо-
рата нямали какво да крият Хранели се пре-
димно с плодовс и зеленчуки, зашото никой
не се сешал да убие Цивилизацията праве-
ла първите си крачки: Сатурн въвел изпол-
зването на сърпа. който фигурирал сред ат-
рибутате му. Той научил хората да използ-
ват по-добре плодородисто на земята В
Рим разказвали, че царувал на Капито-
лийския хълм. на мястото, където по-късно
бил издигнат храмы на добрия голям Юпи-
тер Бил приет в страната от бог Янус, кой-
то управляв&л заедно с него и сс съгласил
да раздели царството сн с новодошлня
Поетите развихрят въображснисто си вър-
ху тази тема. Те раэказват как вълната сама
се обагряла в ярки Цветове на гърбовете на
овцете, тръните раждали сладкзз плодове, на
земята царувала вечна пролет Митът за
златния век фигурира и в неопитагорейска-
та мистика
ш
5
119
и
ИДА (гр.). I Името на една от сестрите на
Мелисей. която таедно със сестра си Адрас-
тея кърмнла Зеле като бебе в Крит Това с
името и на Критеката планнна. където протек-
ло детството на бога (виж Зевс н Амалтея).
2 Дъшерята на Корибант. която се омъжи-
ла за царя на Крит Ликаст и му родила Мн-
нос младши
ИДАС (гр.). Най-снлният и най-безстраш-
ннят сред мъжете, както е определен в
„Илиада", принадлежи към рода на Перие-
рес Негов баша е А фарс й, а манка - Аре-
на. дъщерята на Ойбал Имал двама братя
-Линкей и Пис (внж табл. 19) Идас е бра-
товчед на диоскуритс и на левкнпидите Хи-
лера н Феба, и на Пенелопа
Идас и Линкей участвалн в похода на арго-
навтите с Язон На два пътн Идас нграе
важна роля по време на пътуването при ма-
рнандините и техник цар Лик. когато гада-
телят Идмон бнл убит от глиган, Идас убил
животного и така отмъстил за другаря си
След това се опитал. но без успех, да огне-
ме владенията на царя на Мизия Тевтрант
Бил победен от Телеф (внж Тслеф).
Идас и Линкей участвалн и в Калндонския
лов. Идас като тъет на Мелеагьр, който сс
оженил за дъшеря му Клеопатра Алкиона
Идас отвляхъл Марпеса. дъшерята на Евеи.
син на Арес. на крилата колесница, подарък
от Посейдон. Евен го преследвал, но не мо-
гъл да го настигне и се самоубнл (виж Евен).
Идас спокойно се върнал в родината си Ме-
сена Но Аполон бил влюбен в Марпеса и
поискал да я отнеме от съпруга и Идас я
защитил и предизвикал бога на двубой То-
гава сс намесил Зевс, който разделил два-
мата съперницн и дал правого на избор на
младата жена Марпеса избрала Идас < внж
Аполон). В един от вариантиге се разказва.
че Аполон оталякъл Марпеса и я задържал
известно време. „без тя да протестира” След
това Идас сн я върнал обратно.
Отвличането на Марпеса понякога сс заме-
ня с надбягване с колесници, в което Мар-
песа била наг рада та за победителя (като в
легендата за Пенелопа и Хиподамея) Евен
убивал претендентитс, конто побеждавал.
Идас е известен и с битката срсшу братов-
чедите сн Кастор и Полидевк. Тя сс сьстон
от два различии спизода, конто понякога сс
предават като напълно незалисими версии,
докато други автори ги евързват Кастор и
Полидевк заедно с Идас и Линкей органи-
знралн поход в Аркадия с цел да заграбят
стада кравн Поделянсто на плячката било
поверено на Идас Той убнл една крана, раз-
делил я на четирн и заявил, чс който пръв
изяде своята част, ше получи половината от
заграбеното Вторият щял да получи оста-
тъка След това погълнал наведнъж своята
част и изял частга на брат си. Така загра-
бил всички животни. Недоволните диоску-
ри нападналн Месения, страната на братов-
чедите си. и си възвърнали това. което смя-
тали. че им се полага. плюс още главк до-
битък. След това направили засада на Идас
и брат му. Но Линкей. който имал много ос-
тър поглсд, забслязал скритня в хралупата
на стар дъб Кастор Той го посочнл на Идас,
който го убил с копието си. Полидевк убил
Линкей, но Идас го нападнал с огромен ка-
мък, който според преданнята бил взел от
гроба на баша сн Афарей, като го проснал
в безсъзнаннс. Зсвс сс притскъл на помощ
на сина сн, убнл Идас с удар на мълння и
отнссъл Полидевк на небето.
Друтнят спизод от битката с евързан с отв-
личансто на лсвкипидхтс Линкей и Идас би-
ли годсницн на дъшерите на Левкнп и тех-
ни братовчедки Хилера и Феба. Но Кастор
и Полидевк отвлекли девонкнте (виж Диос-
курн) Идас и Линкей решили да им отмъс-
тят. Кастор бил убит от Линкей. Полидевк
на свой ред убил Линкей, а преди Идас да
убие Полидевк, се намесил Зевс, който сло-
жил край на битката както в предишния епи-
зод. Други версии предават сблъсъка по
друг начин: Кастор и Линкей решили да уро-
дят разногласнята в двубой Кастор побе-
дил и убил съпсрника си. Идас решил да от-
мъсти за брат си и в момента, в който убил
Кастор. Зевс го поразил с мълния. Поли-
девк нс играв никаква роля в този вариант
Хигин разказва, че Линкей бил убит от Кас-
тор и когато Идас поискал да го погребе.
Кастор му попрсчил под претекст, чс Лии-
кей се проявил като страхлнвец в битката и
умрял като жена. Разгневсн, Идас изтръг-
нал меча, който Кастор носел на кръета сн.
и го пронизал в слабините. Или го смазал с
колоната, която издигал на гроба на брат
си. Скоро след това бил убит от Полидевк
ИДЕА (гр.). Името означава „Тази, която
идва от Ида" нлн „която живее на Ида".
1 Нимфа, която родила от речния бог Ска-
мандър син, наречен Тевкер. който станал
цар на тсакрийцитс. живееши на азиатскня
бряг. срсшу Самотракн (виж табл. 7).
2 Едиа от лъщерите на Дардан. правнучка
на прсдишната Идеа Hropaia жена на Фи-
ней. царя на Iракля Гя била виновна за ие-
щастията, сполетсли Финеи (внж нсговата
легенда), като наклсветила децата от пър-
вата му жена Клеопатра, дъшерята на Бо-
рей (виж Бореади)
ИДЕЙ (гр.). Имс. което носят много герои,
свързани или с планината Ида в Крит, или с
Ида н Троада.
I, Сии на Приам
2 Син на Парис и Елена.
3. Водач на колесннцата на Приам
4. Син на троянскня герой Дарес.
5. Жител на Корибант
6. В по-непозната версия на легендата за
Дардан сс разказва. че той бил женен за
Хриза. от която имал двама синове - Идей
и Димас. Идей се заселил на фригийския
бряг, в подножието на планнна. която прие-
ла неговото име - Ида. Той въвел в тази об-
лает култа към Богинята Майка (Кибела),
докато Дардан се заселил в Троада
ИДИЯ (гр.). Океаннда. втора жена на Еет.
царя на Колхида.Тя била майка на Медея.
Според тази версия тя не е майка на Апсирт,
но според други била първата съпруга на
Еет и в гакъв случай майка и на двамата му
синове (виж Еет).
ИДМОН (гр.). Един от аргонавтите Той
бил гадателят, който тълхувал прелсказани-
ята за похода. Смятан с за син на Аполон.
..Чоэсшкият'" му баша е Абант, син на Ме-
лампус (виж табл. 1). Майка му е Астерия
или Кирена Понякога отъждествяват Ид-
мон с Тестер, сина на Аполон и Лаотоя и ба-
ша на Калхант Идмон бнл прякорът му. оз-
начаваш „внждам". На гръцкн думата има
значение на „който предвижда".
Приключенията му с аргонавтите се преда-
взт в различии варианта Понякога смятат,
чс е достигнал до Холкос. други разказват,
чс бил убит от глиган по време на престол
иа аргонавтите при мариандините Идмон
бил предсказал собствената си смърт и въп-
реки това не се поколебал да се включи в
похода (виж Аргонавта).
ИДОМЕНЕЙ (гр.). Критски цар, син на
Девкалион и внук на Минос (виж табл. 28).
Той е полубрат на Молос. син на баща му
от една наложница Молос бил башзта на
другаря му по оръжис Мерной (виж това
име). всъшност племенник на Идоменей
Идоменей бил сред прстсидентате за ръка-
та на Елена. Обвързан от обшата клетва.
той трябвало да участва в Троянската вой-
на. Там се отличил сред най-смелнте бой-
ци Предвождал Крите кия отряд от 80 кора-
ба и представлявал седем града: Кносос,
(органа, Лнктос, Милег, Ликастос, Фестос
и Ритион Той е един от девстамата вождо-
ве. конто се били срещу Хектор. когато той
решил, че по този начин може да разреши
спора между ахейците и троянцитс
Жсртвите, конто повалил на бойното поле,
били многобройни Той се проявил при за-
шнтата на корабитс. Главннят му противник
бил Деифоб, след това се сражавал с Еней
По времс на битката около тялото на Пат-
рокъл решил да нападне Хектор. но избя-
гал. когато героят го нападнал и убил Ке-
ран. подача на колесннцата па Мерной. Идо-
меней сс върнал в лагера.
В „Илиада" се разказва. че Идоменей спе-
челил две състезания по време на погребал-
ните игри в чест на Ахил Той бил един от
героите. проникнали в Троя с Троянскня кон,
а също и сред съдиите, решаващи на кого
да дадат оръжията на Ахнл
Завръщането на Идоменей било едно от най-
шастливите Показвали гроба му в Крит Ле-
гендата разказва за събития. бел я зал и по
драматичен начни края на живота му
Първата версия се отнася за съпругата му
Меда, която, подтакната от Навплий. се под-
дала на любовта на Левк Той бил син на Тал.
нзоставен още при раждансто си Идоменей
го приютил, отгледал го и му поверил дома
си. докато отсъства. След като я прельстил.
Левк убил Меда и дъшерята на Идоменей и
Меда - Клизитера Някон автори спомена-
ват сред жсртвите нмената и на двамата му
синове - Ифнкъл и Лик След завръщането
сн Идоменей ослепил Левк и върнал трона
си. Според други автори обаче Левк изго-
нял Идоменей от страната му
Други версии разказват, че по време на пъ-
туването му от Троя към Крит флотът на
Идоменей бил разбит от буря Царят дал
обет, че ако се приборе жив и здрав, ше при-
нссе в жертва на Посейдон първото човеш-
ко същество. което срешнс в царството си.
Щом прнстигнал. първият. когото вндял,
бнл синът му (или дъшеря му) Верен на
обета си. Идоменей го принесъл в жертва
Други автори твърдят. че той само симули-
рал жертвоприношение Каквото и да е сте-
нало, скоро в Крит настъпил мор. За да ус-
покоят боговете. трябвало да изгонят Идо-
меней. тъй като жестоката му постъпка би-
ло предизвикала техния гняв Идоменей
отишъл в Южна Италия и се установил в
Салеит Тук нздигнал храм на Атина.
Разказва се също и следното: Тетида и Ме-
дея сс карали коя е по-красива и избрали
Идоменей за техен съдиик Той отсъдил в
полза на Тетида, което разсърдило Медея
Тя заявила, че „всички крнтяни са лъжци" и
проклсла народа на Идоменей, осъждайки
никой от него да не казва повече истината
Такъв е произходът на една поговорка, спо-
ред която всички крнтяни са лъжци
ИДОТЕЯ (гр.). I Една от дыцерите на Про-
тей. Тя посъветвала Менелай да разлита ба-
ща и в Египет (виж Менелай и Елена)
2. Дъщеря на царя на Карня Еврит и жена
на Милет, основателя на град Милет Тя би-
ла майка на Кавън и Библида (виж Кавън)
3 Така се назвала втората жена на слепня
цар Финей Тя била сестра на Кадмос За
омразата й към довсдените й синове и на-
казанного й виж Фннсй В някои мнтове
втората жена на Финей носи името Евритая
или Идея
НЕУД (гр.). Първородният или единствен
енн на Кронос в една финикийски легенда
Пегова майка била нимфа, наречена Аноб-
1
рста По врсме на воина, опустошаваша ос-
трова. Кронос прииесъл в жертва сина си.
облечен в царски одежди. за да спаси стра-
ната си.
ИЗИДА (ег.) Макар че египетската богиня
Изида не принадлежи нито към елинистн-
ческата, нито към рнмскага мнтолопзя. ней-
ният култ и митове се разпространяваг тол-
кова широко в гръко-римския свят още в
началото на нашата ера. че е невьзможно да
не бъдат спомеиати.
В египетския пантеон Изида е съпруга на
Озирис и манка на бога на Слънцето Хор
Сет. богът на Сянката. убил Озирис, а на дру-
гия ден Хор отмъстил за него Прет ношта
се провело бдението на Изида (внж Нема-
ну с) и оплакванията до отмъшеннето Най-
да, като майка на боговсте. властвазца над
нощнитс сиди, бърао обладала мистеринтс
и под този образ се появява в различимте
превъплъшення в елинистмческата религия
Към нейння миг (този за бдението над Ози-
рис ) и нкоиографията и (И зида место е пред-
ставяна като крана, държаша символа на лу-
нага) се отнася историята на Ио (виж това
име) Освен това я отъждествяват с Демет-
ра. която съшо търсела отвлечсната сн от
Хадес дъшеря. бога на подземния свят и све-
та на Мрака Освен това тя съшо е смятана
за майка на боговсте и пазителка на мистс-
риите Такава. каквато се появява по времс-
то на Алулей например. Изида олнцетворя-
ва всеобщего женско начало. Тя царува над
морето. плодовете на земята. над мъртви-
те; богиня е на магията. ръководи трансфор-
мацмята на иезцата и съшествата, на елемен-
тите Около нейння образ се формира ре-
лигиозният синкретнтьм през II в сл Хр .
особено за женскитс божества
ИЙНКС (гр.). Дъшерята на Пан и на ним-
фата Ехо. Тя виъхнала любов на Зевс към
Ио, като му дала да пие любовно питие За
наказание Хера я превърнала или в камеи-
на статуя, или в птица, наречена „ийнкс",
която се използва за любовни заклинания
ИКАДИИ (гр.). Син на Аполон и нимфата
Ликмя Родом от Азия, той нарскъл с имсто
на майка си страната, където се родил (Ли-
кия) и основал град Патара. сыцо и храм с
оракул на Аполон След това отишъл в Ита-
лия. но след корабокрушение един делфин
го отмесил на гърба си до Парнас, където
основал град, наречен Делфи в памет на не-
говня спасител делфина
Според някои автори Икадий бил критянин,
брат на Япикс. епоним на япигитс (виж
Ялике).
ИКАР (гр.). I. Син на Дедал и една робиня
на Минос. наречена Навкрата Когато Дедал
научил Ариадна как да помогне на Тезей да
убие Минотавъра. разгневеннят Минос
затворил Дедал и сина му в Лабиринта Но
Дедал, който бил все така изобретателен,
направил за себе си и за сина си криле, кои-
то залепил за раменсте им със смола. След
гова двамата отлетели Преди да тръгнат.
той зарьчаз на сина си да нс се спуска много
ннско и да не се нздига много високо Но
Икар, нзпълнен с високомсрие, нс послушал
съвста на баша си Той сс нздигиал високо в
небето. толкова близо до слънисто. че смо-
лата се разтопнла и ззспрешзазливият младеж
паднал в морето. което оттогава сс нарича
И каре ко морс (морето около остров Самос).
Друга версия разказва. чс след като убил
своя племенник и ученик Тал. Дедал нзбягал
от Атина На свой ред синът му Икар също
бнл прогонен и трынал да тьреи баща си.
Но когато корабът му сс разбил близо до
остров Самос, морето получило нсговото
име (както в обичайната версия). Тялото му
било изхвърлено от вълнигс на брега на ос-
тров Икария. където Херакъл го погребал.
Разка зват съшо така, чс Икар и Дедал избя-
гали от Крит с две платноходки, тъй като
Дедал току-шо бзиз изобрстил плагиата Но
Икар нс успял да управлява своята и се обър-
нал Или чс акостирайки на остров Икария.
гой нееръчно скочил от кораба и се удавил.
Всички тези варианти имат за цел да пре-
махнат прнказната страна иа легендата с
крилете. като я направят по-реалнетична.
Поназвали гроба на Икар на остров в Егей-
ско морс Разказват. чс Дедал бил издигнал
две колони едната в памет на сина си, а
другага носела собственото му имс или че
нзрнсувал портите на храма на Аполон, кой-
то бил построил в град Кумс с разказа за
гъжната съдба на сина си.
Понякога представят Икар като изобретате-
ля на дървообработването
2 В легендите сс среша оше един Икар, цар
на Карня Негова любовница била Тсоноя.
дъшеря на Тестор и сестра на Калхант (виж
Теоноя)
ИКАРИЙ (гр.). I Атннянин, баша на Ери-
гона. за когото се смята, чс с въвел отглеж-
дането на лозята в Гърция (виж Еригона) по
врсмето. когато в Атина царувал Пандион
2. Син на Псрнсрес и по тази линия пото-
мък на героя Лакедемон Понякога за иегов
баша сс посочва Ойбал (внж табл. 6). В та-
зи версия Псриерсс с баша на Ойбал. а ие-
гов баша с Еол (внж табл. 8 и Псриерсс)
Икарий и брат му Тин,гарей имали прнроден
брат. Хнпокоон. който баша им имал от ним-
фата Ьатня Хнпокоон. подкрепян от сино-
ветс си. гн нзгонил от Лакедемон. Тс отиш-
ли при Тесзий в Плеврой. Останали там. до-
като Хсразгьл убил Хнпокоон и синовете му
(виж Херакъл и Кефей) Тнндарей се завър-
нал в Спарта и завзел властта. а Икарий ос-
танал в Акариання и сс оженил за Поликас-
та. дъшерята на Лнгей Родили му сс три де-
ца - дъшеря Пенелопа и двама синовс - Али-
зей и Левкадиз) Спорсд друг вариант на ле-
гендата Икарий сс завьрнал н Лакедемон с
брат си зз сс оженил за наядата Псрибоя. от
122
която имал пстнма синовс: Тоант, Дамасип,
Имевсим. Алет. Перилей, и една дъшеря -
Пенелопа (виж табл. 19) Икарнй предложил
дъшеря си като награда та победителя в със-
гетаннс по надбягване между претенденти-
тс за ръката й. Победил Одисей Но според
някои автори Тиндарей. баша на Елена и чи-
чо на Пенелопа, помогнал на Одиссй та то-
ги брак от благодарност та мъдрня съвет,
който му дал. да обвърже с клетва претен-
дентите та ръката на Елена и така да избег-
нс нсдоволството им след направеиия набор
След сна гбата Икарий поканил Одиссй да сс
настанят да живсят при него Той откатал И
тъй като Икарий настоявал. Одиссй заста-
вил Пенелопа да иабира между него и баша
си Тя не отговорила нищо. но се нтчервнла
и от свян закрила лицсто с воала сн Икарий
ратбрал. че дъшеря му с направила своя на-
бор. и се отдаления След това на сыцото
място. където се разиграла тати сцена, пос-
троил светнлище на Целомъдрието
Мес тиа лакедемонска легенда разказва. че
Икарий се опълчил срешу брат си Тиндарей,
тастаггайки иа страната на Хнпокоон, като
му помогнал да го итгони от Лакедемон,
преди гвикваики бунт Тогава Тиндарей избя-
гал в Пелена (виж Тиндарей).
ИКМАЛИЙ (гр.). Занаятчия от Итака, кой-
то нтработмл .Ливана" на Пенелопа, като го
украсил със слонова кост и сребро.
ИКСИОН (гр.). Няма единна версия та
произхода на Иксион Най-често е предста-
пяи като син на Флегий и брат на Короннда
(виж гова име) Понякога минава та син на
Арес или на Аегон, или на Антион или Пи-
сион Майка му е Пернмела (виж табл. 23).
Иксион бил тссалийски цар, който управля-
вал лапитите. Оженил се та Диа. дъшерята
на цар Деионсй Когато искал ръката на де-
войката, той обешал на Деионей големн да-
ровс Но когато след сватбата царят си по-
искал обешаните подаръци, Иксион го бут-
нал предателски в яма. пълна с горещи вы-
ясни Така сс провнннл не само в лъжа. но и
в убийство на член or семейството си. Ни-
кой преди него не се бнл осмелявал да из-
вършн такова снстотатстно, зашото члено-
всте на семейството били обвързани с рс-
ЛНГНО1НИ врътки и прннасялн жертва на ед-
ин и съши закриляши ги божества Ужасът
от това убийство бил толкова голям, че ни-
кой нс поискал ла пречистн Иксион. какъв-
го бил обичаят От всички богове само Зевс
сс смилил над него, пречистил го и така го
освободил от яудостта, обхванала го след
ии1ьршването на убнйството Но Иксион
от върнал на благодетеля си с неблагодар-
ност. Той сс осмслил да се влюби в Хера и
сс опитал да я насиди Зсвс (или Хера) нап-
равили от мъгла подобие на богинята. Ик-
снон сс евързал с този призрак и зачснал ле-
те, Кситавър. бащата на кснтавритс. или до-
ри зачснал самитс кентаврн Пред това но-
во светотатство Зсвс решил да го накажс
Той го завързал та горяшо колсло, косто сс
въртяло безспир. и го хвърлил в облацитс
И тъй като му бнл дал да пис амброзня. до-
като го пречиствал, Иксион станал без-
смъртен и трябвало да изтърпява наказани-
ето си вечно. Така нсблагодарността му
превърнала дори благодсянисто на бога в
оше по-тежко наказание
Место наказаннсто на Иксион сс развива в
под тс мн ия свят, в Тартар, при най-голсми-
те престъпници
Иксион е баша на Пиритой. приятеля на
Тезсй
ИЛ (гр.). Имсто на Ил се среша два пъти в
царского троянско семейство
I Първият герой е едко от чстирите деца
на Дардан (внж табл. 7), който умрял, без
да остави наследници.
2 Името сс появява две поколения по-къс-
но, като с него е кръетено едно от четирите
деца на Трой и Калироя (виж сыцата табл ):
Клеопатра, Ил. Асарак и Ганимед. Той сс
оженил за Еврндика, която при Аполодор с
дъшеря на Адраст. Родил им се син Лао-
медон, който имал пстнма синове. сред ко-
нто Подарк. наречен Приам, и три дъшери.
една от които била Хсзиона Освен Лаоме-
дон Ил имал дъшеря, Тсмиста. която сс
омъжила за Капис (сина на Асарак) и по-
късно станала баба на Еней. Именно този
Ил бил обшият прародител на рода на При-
ам и иа рода на Еней. на конто последова-
телно принадлежала царската власт
Ил основал град Троя (със старо име Илион)
при следните обстоятелства: родом от Тро-
ада. той отишъл във Фригия, за да участва в
органнзиранитс оз царя игри. Спсчелил наг-
рада га, която представлявала по петдесет
млади роби ог лиата пола По съвета на ора-
кула царят прибавил към тях шарсна крава
и посъвствал Ил да следва животного и да
се установи там. където то спре, като осно-
ве град. Кравата тръгнала на север и се спря-
ла под фригийския хълм Ата Именно тук
бнла паднала Ата (Грсшката), когато Зсвс я
изхвърлил от нсбсто. Ил построил град, кой-
то нарскъл Илион (бъдешата Троя). Грады
се прострял в долината на Скамандър, не-
далеч от Дарданос. града в планината Ида,
основана от Дардан (внж Дардан)
Известно време след основавансто на Или-
он по молба на Ил Зсвс изпрагил знак, с кон-
то заснидсгелствал благоразположснисто си
и одобрил нзбора на мястото Една сутрин
Ил намерил пред палаткага сн статуята на
Атина Палада. наречена Паладион, появила
се като по чудо Статуята била внеока три
лакътя. а краката н били съединсни В дяс-
ната си ръка държала копне, в лявата - кур-
ка и врстсно (виж Паладион). Ил построил
храм, за да приберс статуята. Това бил го-
лсмият храм на Атина Палада в Троя Спо-
рсд други автори статуята паднала през пок-
И
X
X
!
--
X
X
123
рива на храма, докато го строели, и сама тл-
ела ритухтното сн място Според друга вер-
сия по време на пожар в храма Ил спаснл
статуята, като я измъкнал от пламъците. но
ослепял. зашото си позволил да поглсдне бо-
жественна образ Но Атина се смилнла над
молбите му и му върнала зреннето, зашото
светотатството му било оправдано
Според някои автори Ил се сражавх'1 сре-
щу Тантал н Пелопе, които отвлекли сина
му Ганимед, и ги изгоннл от страната
2. Трети герой с това име с посочен в „Оди-
сея", като принадлежат към рода на Язон
Бнл син на Мсрмер и внук на Ферес II. са-
мият той син на Язон и Медея В тази вер-
сия на легендата Мсрмер и Ферес нс са два-
мата синовс на Медея, конто тя убила заед-
но с Главка (виж Медея и Язон и табл 21).
Ил царувал в Ефира в Елнда Ог прабаба сн
Медея бнл научил тайната на отровите
Преди да тръгне за Троя, Одисей отишъл
при него, за да му приготвн отрова. в която
да натопи стрелитс си и да ги направи смър-
тоносни Но Ил се уплатил от гнева на бо-
говстс и отказал
ИЛИОНА (гр.). Най-голямата дъшеря на
Приам и Хскуба. съпруга на Полиместор
(внж Деипила и Полиместор)
ИЛИОНЕЙ (гр.). I. Най-малкнят от енно-
вете на Ниоба и Амфион 2. Синът на троя-
йена Форбант 3. Спътинк на Еней 4 Стар
троянец, убит от Диомед по време на прев-
земансто на града
И.1ИРИЙ (гр.). Най-мхлкият от синовете
на Кадмос и Хармония. конто сс родил по
време на похода им срещу илирийците 06-
ластта бнла кръстсна на иегове имс (внж
също Галатея).
ИЛИТИЯ (гр.). Богиня на раждането. дъ-
шеря на Зевс и Хера, сестра на Хсба. Арес и
Хсфест Вярна служителка на манка си. тя и
служена при нейните отмъшения Опитхла
сс да попрсчи при раждането на Лето (внж
това име) и на Алкмена Понякога поетитс
говорят за илитнн, олицетворяваши женски-
те духовс на раждането.
ИЛИЯ (лат.). Името. с коеточестобила на-
ричана Рея Силвия. майката на Ромул и Рем
Някои античнн митографи се опитват да раз-
граничат версиите в легендата за създава-
нето на Рим, в които майката на Ромул с на-
речена Рея. от тези. в които се нарнча Илия
(т. е троянката. жена на Илион). Според тях
името Илия е запазено в легендата. в която
майката на Ромул и Рем е дъшеря на Еней и
Лавиння Но по съшество тя е една и сына
Рея-Илия била обладана от Марс и му роди-
ла близнаци. а Амулнй. царят на Алба, кой-
то я бнл осъднл да бъде жрица на Веста оз
страх да не роди, ако се омъжи. или я задър-
жал затворена, или я хвърлил в Тибър Раз-
казват. чс речният бог успял да я прснърнс в
божество и сс ожени.') за нея (виж Рея).
ИМБРАС (гр.). Река на остров Самос, чий-
то сдноимснен бог бил енн на Аполон и на
нимфата Окнроя 2. Гракийски вожд. чнйто
син Пнрой се появява в „Илиада".
ИНАХ (гр.). Речей бог в Арголида. Разказ-
ват. че някога царувал в Аргос и от дыце-
рята На Океан Мелил нмхт двама снновс:
Форонен и Егиалей (виж табл 17) Самнят
гон бил син на Оксан и Тстия Според ар-
госии той живят оше преди да сс появят хо-
рата и синът му Форонен бил първият чо-
век Според други легенди бил съврсменннк
на Ерихтоний и Евмолп (виж тези имена),
които живеели в Атина и Елсвзин Или че
събрал оцелслнтс хора след потопа на Дев-
кхтион и ги завел в долината на река га, на
която дали името му като спомсн за добрн-
нага му Тъй като Хера и Посейдон сн ос-
порвали властта над страната. Инах бнл из-
бран за арбитър заедно с Ксфиз и Астери-
ои Той отсъдил в полза на Хера Разгневе-
ния г Посейдон го проклел през лятото ре-
ката да пресъхва и да се пълни само по яре-
ме на дъжловс. Инах (или синът му Форо-
ней) пръв нздигнал храм на Хера Аргоска
Освсн Форонсй н Егихтсй Инах имхл и дъ-
шеря Мнхена. епоннм на едноименния град,
а понякога му прнписват и оше двама сино-
ве Аргос и Пеласг (виж табл. 17), а също
Кас (внж Амика). Най-често (и това е пред-
почитана га версия на трагиците) му при-
писват бащинспюто на Ио, смятана н за дъ-
шеря на Яс (виж Ио) Прнключеннята на дс-
войката му причинили много мъка. Разказ-
ват. чс той сс опитал да прсследва похити-
теля й Зсвс Богът изпратил срещу него ед-
ка от ернниитс. Тнзифона. която толкова го
измъчила, че той се хвърлил в реката, нари-
чана дотогава Халиакмон След смъртта му
тя приела неговото имс. Друг вариант раз-
казва, чс Зевс го поразил с мълния. като та-
ка прссушил коритото на река Инах.
ИНД (гр.). I Гсроят. дал името си на Индия
Легендата, в която с представен като роден
от Зс.мята и убит от Зевс, е доста по-късна и
напълно изкуствсно създадсна. Другата й
версия, според която съшият герой, съпруг
на нимфата Калаврия, бил баша на река Ганг,
съшо с съставсна в по-нови времена.
2. Другнят герой с това имс е млад индиец,
известен с голямата си красота, който наси-
лия дъшерята на цар Оксиалк и избягмал на-
ка занисто. като се хвърлил в река Мавзол
Ottoi ава реката започнала да се нарича Инд
3. Хигин приписва на скитския цар Инд
нюбрстяването на парите, чисто използва-
не било внесено в Гърция от Ерехтей.
ИНДИГЕТИ (лат.). Многобройни римски
божества, чнято функция е евързана с из-
1тълнснисто на точно определена дейност и
които нс съшествуват извън нея Например
такива са „силите", които съпътстват чо-
вешкото съшество от раждането (дори от
зачатисто) до смъртта му, от Консеий (бо-
га на Зачатието) до Нения (богинята на пог-
рсбалните опл.зквания) Сред тях с богння-
та. която научава детето да ходи. Абеона го
направлява при първите му крачки извън
дома, а Адсона го връша отново у дома. По-
гнна го учи да лие и т. и Съществува и пя-
ла порсдица от „полски божества", които
руководят рашичнитс стадии от развитие-
го на поссвите и растителността: Ссгетия
(жъртвата). Лактурн. който качва „млякото"
в житните класове при тяхното узряване. и
др Някои от тези богове като Флора. Про-
зерпина под влияние на елинистичната ми-
тология са придобили по-голяма индивиду-
алност (виж Флора и Прозерпина-Персефо-
на) Други от тях са сиързани с определеии
места Янус с вратиге. Глиюкола с накло-
нените пътнша. Гардея с пантите на врати-
гс Божества от тозн вид имало на всички
места - в кухнята. в затворите и навсякъде
Други били натоварсни със задачата да нап-
равляват пьтнините. като ги пазят да не по-
емат по грешен път С идеята за инцигсти-
тс се потвърждава ..магического мнсленс".
което изисква наличието на свръхестестве-
на сила за ефикасността на всяка дейност.
която извършва човек. През класическата
епоха това сс изразява в правого (основно
консервативно) на понтнфекенте. То е и
обскт на интерес от страна на истори пите
като Варон. чиито творби служат за нзвори
на християнските автори Тяхното изучава-
не е евързано по-скоро с историята на ре-
лнгията, отколкото с митологията
ИНКУ БИ И (лат.). Демони от рнмския
фолклор, които ношем капали върху гърда-
те на спяшите и им носели лоши съннща
Понякога се съединявали със спяшите же-
ни Представили ги с конусовидии шапки на
главата. които понякога загубвали Този,
който гн намсрел, веднага придобивал си-
лага да открива скрити съкровиша.
ИНО (гр.). Виж Левкотея.
ИО (гр.) Дсвойка от Аргос, жрица на Хера,
обичана от Зсвс Мнснията кой с баша и са
различии, но всички легенда съвпадат от-
носно факта, чс тя е принпеса от царския ар-
госки род и е наследница на сина на Океан
Инах (виж табл 17). Според някои неин ба-
ща е Яс Предпочитаната версия обаче на
повечето трагици е. че е дыцеря на сами я
речей бог Инах (виж неговата легенда) Тре-
ти приписват бащинството на Пирен (веро-
ятно брат на Белерофонт) и в този случай
Ио би трябвало да принадлежи към царския
род на Коринт Във версията, в която е дъ-
шеря на Инах, нейна майка с Мелия. а като
дыцеря на Яс майка й е Лсвкана.
Любовта на Зевс към Ио бнла вдъхната или
от необикновената красота на девойката.
илн благодарение на магните на Ийнкс, дъ-
щерита на Ехо (виж това име). В легендата
се разказва, че сън подгикнал Ио да отшк
на брега на сзсрото Лерна и там да се отпа-
де на Зсвс Ио разказала съня на баша сн.
който разпнтал Додоне кия и Делфийскня
оракул Те му отговорили, че трябва да се
подчини, ако не иска да бъде ударен от гръм
заедно със семейството си. Ио се отдала на
Зевс, но Хера веднага заподозряла какво е
стенало За да предлази девойката от рев-
ността й. Зевс я превърнал в снсжнобяла
юница. И се заклел на Хера, че никога не е
обичал това животно Хера поискала да й я
подари и така Ио била дадена на сълсрни-
цата си. която я поверила на стоокня Аргос,
роднина на младата жена
И тогава заполняли изпитанията на Ио Тя
бродела около Микена. след това в Евбея
Навсякъде. където минавала. от земята по-
кълвали нови растения Зевс се емнлил над
любнмата сн (с която продължавал от вре-
мс на време да се съединява в образа на бик)
и натоварил Хермес да я отърве от пазача й
С един замах на магическата сн пръчка Хер-
мес прислал петпесет от стоте очи на Ар-
гос. докато останалите спели естествен сън
След това го съсякъл Но смъртта на Аргос
не освободила Ио. тъй като Хера изпратила
стършел. за да я измъчва Насекомого се
впило в хълбоците й и тя обезумяла от вол-
ка Започнала да броди из пяла Гърция Пър-
во минала през залив, който приел нейното
име и залочнал да се казна Ионийски залив
Прехосила морето през протоците. конто
разделяли азиатския от европейския бряг
Протокът бнл наречен Босфор: Проходы на
кравата След това продължила да странст-
ва в Азия и накрая пристигнала в Египет Тук
била посрешната гостоприемно и родила
син. наречен Епаф (виж това нме и табл 3),
който бил призван да даде началото на нов
народ, сред който били и данаидите Приела
първоначалния сн човешки образ и след пос-
леднего изпитанис - да намери сина си. от-
краднат от куретите по заповед на Хера, ста-
нала царица на Египет, където бнла обожес-
твена под името Изида
През античността нсториците се опитват да
интерпретират легендата в исторически
план, като представят Ио за дъшеря на цар
Инах, отвлечена от финикийски пирата и по-
карана в Египет Илн като любовница на ка-
питана на пиратите и избягала по собствена
воля В Египет Ио била купена от царя на
страната. който със спсциалнн пратениии ка-
то откуп претил на баща й бик Но когато те
пристигнали. Инах бнл умрял Тъй като не
знаели какво да правят с животного, те за-
почналн да го показват срещу пари на жите-
лите. които дотогава не били виждали бик
След земния си живот Ио бнла превърната
в съзвездае Като основа на разказите за Ио
и наслединците й съшеств увала епичсска по-
ема - „Данаида", която днес е загубена
ИОБ (гр.). Един от синовете на Херакъл от
иыцергта на Теспий. наречена Керта
ИОБАТ (гр.). Цар на Ликия. играет важна
роля в легендите за Акрнзий и за Бслеро-
фонт Акризин бил изгонит своя брат близ-
нак Прет от Аргос (виж Акризий) Прет оти-
шъл в Ликия. при Иобат. който му дал та
жена дъшеря сн Антея, наричана съшо Сте-
небоя (виж гова име). Той организирал екс-
псдиция. та да му върне царството Така Ак-
ризий станал цар на Аргос, а Прет на Ти-
ринт Но Прет решил, че Белерофонт иска
да прельсти жена му. и го изпратил при
Иобат. като тайно му заръчал да го убие Но
Белерофонт се справил изкуснос всички на-
питают. на конто го подложил царят (внж
Белерофонт). и се оженил та «гората дыне-
ря на Иобат. наричана Фнлоноя. Касандра.
Алкимена или Антиклея. На смъртния си
одър Иобат завещал царството си на Бсле-
рофонт,
ИОДАМА (гр.). Дъшеря на Итон и внучка
на Амфнктнон. пото.мък на Девкалион (внж
табл 8) Тя била жрниа на Атина Итония в
Беотия Една нош богинята и се явила със
своя щит и Иодама сс превърналз в камък
Издигнали н олтар в храма и вески ден. до-
ри по времето на Павзаний. една жена пов-
таряла три пъти. поддържзйки ритуалния
огън. „Иодама с жива и иска огън "
Иодама бита обичана от Зсвс н му роднла
дъшеря, наречена Тива (виж това име). коя-
то Зевс омъжнл за Огиг
Според друга легенда Иодама е сестра на
Атина. която случайно я убила, докато се
упражнявала с оръжията си (сходна с леген-
дата за Палада).
ИОКАСТ (гр.). Син на Еол. господаря на
Ветровете. или на Еол. сина на Арна i виж
Еол 2 и 3) Царувал в Италия Смята се. че
с основал град Региум в Калабрия Според
друга традиция обаче градът бнл основан от
халкидийцитс. прогонени от страната си по-
ради суша и глад, конто се настанили „блн-
ло до гроба на Иокаст" По-точно те избра-
ли мястото, посочсно им от оракул, където
.дкенска прсгръша мъжкар". т е. лом, уви-
ла се около зелен дъб Иокас умрял. укапан
от змия
ИОКС (гр.). Внук на Тезей. син на Мела-
нии и Псригуна. дъшерята на разбойника
Синие Потомимте на Иокс смятали дивня
анасон за свешено растение, зашото в мо-
мента. когато Тезей убивал Синие. Перигу-
на се скрила сред храстите и му обещала,
че ако я прикрие добре, никога няма да му
сторн нишо лошо
ИОЛА (гр.). Дъшерята на царя на Ехалия
Еврит Баща и обявил. чс ще я даде за награ-
да на състезание по стрелба с лък. което
било спечелено от Херакъл (виж Еврит и
Херакъл) Но Еврит отказал да му я даде.
зашото се страх увал, че героят може отново
да полудее. както вече му се било случвало,
и да убие децата си. конто дъщеря му шяла
да роди Херакъл превзел със сила град
Ехалия и отвел девойката като пленница На-
учавайки за това, Деянира му изпратнла фа-
талнзта дрека (виж Деянира) и така Иола
нсволно станала причина за смъртта му. На
кладата Херакъл я поверил на сина си Хил
Някои версии представят Иола как се съп-
ротивлява на любовта на побсдоносння
Херакъл и предпочита да види как убива
родитслитс и. отколкото да му се отдаде
Или чс сс опитала да се самоубие при
превземансто на града, хвърляйки се от
крепостната стена. Но широката и дреха я
задържала във въздуха и тя паднала, без да
се нарани Тогава Херакъл я изпратил на
Деянира като робиня, но тя, ревнувайки от
младото красиво момиче, му приготвила
смъртоносното питие.
ИО.1АЙ (гр.). Племенник на Херакъл. син
на Ифнкъл. полубрат на героя, и Автомеду-
за. дъщерята на Алкатой (виж табл 31). През
целив си живот придружавал чичо сн в него-
вите поднизи и бил водач на колесницата му
Появява се например в битката на Херакъл
с Лериейската хидра. след това в двубоя му
с Кикън. сина на Арес. Той помогнал на ге-
роя да в геме оръжията му. Прндружил го при
открадването на стадата на Герион. в обса-
дата на Троя, и дори ако в някой от разказн-
те за Херакъл нс се спомснава за присъст-
вието му. в скулптуритс винагн с предела-
вян до него (например при хеспсридите, в
битката с Антей, при дебиенето на Цербер,
в подземния свят и т. и .). Той е сред арго-
навтите и сред ловците на Калидонския гли-
ган И накрая. спечелил с впряга на Хера-
къл победата на първите олимпийски игри
при създаването им. също и иа погребални-
те игри в памет на Пелий (виж Главк. 3).
Когато Херакъл поискал да се ожени за
Иола, той отстъпил жена си Мегара на пле-
менника си. Той я взел за съпруга н тя му
родила дъшеря, която се казвала Лсипефи-
ла (или Любовта на Изоставената), нарече-
на така като спомсн от развода на майка й
Полай бнл спътник на Херакъл не само в
победите, но и в изгнанного му. наложено
от Евристей Той напуснал заедио с негоТи-
ринт, за да отидат в Аркадия (виж Херакъл).
Послсдвал го и когато Херакъл се качил иа
Ета за последнего жертвоприношение н
обожсствявансто му.
След смъртта на Херакъл той помагал на
хсраклндите и сс опитал да нм намери ро-
дина Завел голяма част от тях - повсчето
от внуцитс на нар Теспий (виж Хсраклиди в
Тсспий) и атннянитс, в Сардиния. Основал
много градове. сред конто Олбня. Довел Де-
дал. който построил големи сградн. конто
нздържалн до спохата на Диодор Разказват.
че или умрял в Сардиния, или сс върнал
Сицилия, където основал много свстнлиша
в чест на обожсствсния Херакъл Самият гон
бнл почитан в Сардиния, а населсннето. кос-
то заселил на острова, се нарекло йолнйив
В старое па сн (или след смъртта сн. зашо-
то нъзкръенал. за да изпълни това дело) на-
126
казал Евристей. който прсследвал хсракли-
дите. и дори се смята, че го убнл. Зевс и Хеба
му върналн та един ден силата н младостта
ИОН (гр.). Героят. дал името си на йоний-
дите Той с от рода на Девкалион, племен-
ник на Дор и Еол. син на Ксут и Креуза (дъ-
щерята на Ерехтсй) (виж табл 8 н II).
Ксут. батата на Ион. бил прогонен от Теса-
лия от двамата си братя Еол и Дор Той оти-
шъл в Атина. където се оженил за царската
дъщеря Креуза След смъртта на баша й бил
итгонен и от Атика и сс заселил на ссверння
бряг на Пелопонес (в страната Егиалос. на-
речена по-късно Ахся) (виж по-долу). След
смъртта му двамата му синове Ахей и Ион
се разделили Ахей сс върнал в Тесалия. а
Ион сс подготвил да нападне егиалийцнте
Но царят им - Селин, му дал за жена единс-
гвената си дъщеря Хелика и го песочил ка-
то свой наследник. След смъртта му Ион се
възкачил на трона и основал град, който на-
рскъл Хслнка на нмсто на жена си. а жите-
лите на царството си - йоннйци Вижлайки
□елата му. атинянитс. конто били във война
с жителите на Елевзии. го повикали на по-
мош и го направили свой военачалник Ион
нм се прнтскъл на помощ. но умрял в Ати-
ка Наследниците му залазили властта в Еги-
алос до дсня. в който потомиитс на Ахей,
завърнали сс от Тесалия. ги прогонили, зав-
зели властта и нарекли страната Ахея. Това
с версията, разказана от Павзаний Страбон
я предана по малко по-различен начин, който
обяснява различните миграции на елннисти-
ческитс народи След женитбата с дъщерята
на Ерехтей Ксут основал в Атика Тетрапол,
който бнл съставен от четири града - Еное.
Маратон. Пробалинт и Трикоринт Един от
синовете му. Ахей. извършил неволно
убийство н избягал в Лакедемон. Той дал на
жителите на тази облает името ахейци. до-
като Нон покорявал трахите, бивши се на
страната на Евмолп (виж това име). Това му
спечелило такава слава, че атиняните го
направили свой цар. Ион разделил Атика на
четири части и организирал политически
страната. Когато умрял, тя взела името му
По-късно атинянитс изпратилн засслници в
Егиалос и нарекли тамошната страна Йония
Но били нзгонени от ахейцнте по времето
на хсраклидитс. конто на свой ред нарекли
страната Ахся
Еврипид написва трагедия за Ион. в която
предана в романтизнрана версия легендар-
нитс сведения. Ион не е син на Ксут. а на
Аполон и Креуза, най-младата дъщеря на
Ерехтсй. Тя се отдала на бога в пещера на
Акропола и там се роднл синът им Но Кре-
уза нс искала да го отгледа. Още с ражда-
нето му го изоставила в кошница сред ска-
лите. мнелейкн, чс Аполон ще се погрижи
за него Така и станало. Детсто било отне-
сено от Хермес в Делфи и поверено на жри-
цата на храма.
По-късно Креуза се омъжила за Ксут в знак
на благодарност за помошта, която оказал
на семейството и във войната срещу наслед-
ниците на Халкодон Но бракът им останал
безплодсн и Ксут и Креуза отишли в Дел-
фи. за да се допитат до оракула Той отго-
ворил, че Ксут трябва да осиновн дстето.
което види първо, влизайки в храма Това ле-
те било синът на Креуза Подчинявайки се
на бога. Ксут го оенновкл. но Креуза нс иска-
ла да приеме чуждото дете. което нс разпоз-
нала Тя дори имала намерение ла го отрови.
но накрая благодарение на кошницата. в ко-
ято намерили детсто и която жрицата била
залазила, Креуза най-сетне разпознала сина
си. в който течала кръвта на ерехтидите
ИОНИЙ (гр.). I Епоним на Ионийско мо-
ре (чието име по-често. например при Ес-
хил, е евързвано с прсминаването на Ио;
прели него Йонийският залив бнл наричан
просто „морето на Кронос и Рея") Ионий е
син на илирийския цар Адриант. който пък
дал името сн на Алриатическо море
2 Синът на Днрах, епоним на град Дирахи-
ум (днес Дурацо) Днрах бил нападнат от
собствените си братя. когато Херакъл ми-
навал оттам и му се притекъл на помощ Но
в битката героятслучайно убнл сина на своя
съюзник Трупы му бил хвърлен в морето.
което започнало да се нарнча Йонийско
ИОПА (гр.). I. Дъшеря на Ифнкъл. брата
близнак на Херакъл, жена на Тезей Но ле-
гендата за нея не е достигнала до нас. Мо-
же бн просто става въпрос за опит за евър-
зване с родствена връзка на двамата герои
- убийци на чудовища
2 Една от дъшерите на Еол. омъжена за Ке-
фей. башата на Андромеда, в по-стара вер-
сия на легендата По-често майката на Анд-
ромеда с наричана Каснопея Но в нся Кефсй
царувал нс в Етиопия. а във Финикия (виж
Андромеда) Иопа е епоним на град Йопе
ИРИДА (гр.). Дъшеря на Тавмант и Елскт-
ра Потомка на Океан и по майчнна. и по ба-
шина линия Сестра на харпиите (внж табл
32). Символизира дъгата. а по-обшо връз-
ката между Земята и Небето. между бого-
всте и хората Изобразяват я с криле, пок-
рита с воал. оцветяван от слънието в цве-
товете на дъгата Понякога я представят ка-
то жена на Зефир и майка на Ерос
Ирида имала задачата като Хермес да носи
съобшення. заповеди и съвети на боговете
Тя била подчинена на Зевс н най-вече на
Хера, на която била почти прислужница
Понякога и други богове се подавали от ус-
лугите и.
ЙРОС (Ир, гр.). I Синът на Актор, царя на
Оронт. баща на аргонавтите Еврндамант и
Евритион (виж също Евритион. смятан за
син на Актор) Когато Пелей случайно убил
Евритион. за чиято дъщеря бил женен, той
предложил на Ирос като компенсация овце
и го веда Но Ирос не приел: оракул посъ-
О
£
3
X
О
3
127
вствал Пелей да ославн стадата па свобода
Тогава г и канадца.! вълх. който гн разкъсал
С божест вената намеса вълкът ою превър-
пат в камък и по-късно погашали статуята
му на границата между Локрнда н Фокнда.
2. И рос се казвал и просякът, та конто се го-
вори в „Одисея" Одисей трябвжто да сс бие
срешу него та аабааление на претенденте
(внж Одисей)
ИСА (гр.). 1 Дсвойка от Лесбос, чин то ба-
ща се казвал Макарей Дала нмето сн на
град Иса в родината и Бнла обнчана от
един от боговсте Хермес или Аполон. мо-
же би н от двамата На Хсрмсс се приписал
бащипствого на сина и Прнлис, гадатели от
Лесбос (виж Прнлис)
2. Така наричалн Ахил. когато сс крисл сред
дъшсрите на цар Ликомед вСкирос (внж ле-
гендата та него). Вместо Иса понякога го
наричаг Пира нлн Керкмсера
ИСМЕН (гр.). 1 Бог на сдиоимсннага ре-
ка в Беотия Кати всички речнн богове с син
на Оксан н Тетня Понякога го представят
като син на Атоп н Метопа
2. В легендите сс говори та оше един тина-
ней на нме Йемен, или Исмсний, син иа
Аполон и на нимфата Мелия (внж това
нме) Имал две дъщери - Дирка и Строфия,
И, два потока
II 3 Йемен сс казвал и най-голсмият енн на
Ниоба и Амфион Бнл убит с ннобндите от
'у стрслитс на Аполон Умирайки, се хвърлнл
“ в река га. която приела кетового нме
S ИСМЕНА (гр.). I Майката на Ясос в ро-
дословнсто. в което той с син на ?Чргос (виж
у габл 18) Дъшеря на А гоп
= 2. Сестра на Антигона, дъшеря на Един и
Йокаста (виж табл 325). Спорсд неясно по-
верие бита обнчана от Тсоклнмсн, млад ги-
ванец. но по врсме на една от срсщяге нм
бнла убита от Тилей по внушение на Атина
(внж Тидей)
ИСТМИАД (гр.). Съпругът на Пеларга.
дъшерята на Потней Тъй като по врсме на
похода на Седсмте срсшу Тива ку.тгът към
Кабнритс бил изоставсн. той и жена му от-
ново го въвсли в Беотия Когато Пеларга
умряла, Додоне кия г оракул наредил да и се
отладят божссгвснн почести зарашт заслу-
гитс и към боговсте
ИСТЪР (Истрос, гр.). Псрсонифицирани-
ят обрат на река със съшото имс (днсс Ду-
нае). Син на Оксан и Тетня Двама от сино-
ветс му, нарсчсни Хслор и Актей, сс бнли в
Мизия на страната на Телеф по врсме на
гръцкото нападение
ИСХЕН (гр.). Житсл на Олимпия, син на
Гигас. сина на Хсрмсс и X иерея По време
на глад оракулът предсказал. че трябва ла
принесат в жергва виден житсл на страпа-
та. Исхен сам предложил да бъде убит Пог-
ребали го с големи почести под Хълма на
Кронос, недалеч от стадиона В иегова па-
128 мет се провели погрсбални игри
След смъртта му жнгслите на Олимпия го
нарекли Гар.1кспп(Обьркваш конетс), зашо-
то конетс ог надбягванията винаги се пона-
еяли в луд галоп, мннавайки край гроба му.
Прнписвали тона на окултното му влиянис
нли на сянката на лавър, случайно пораснал
гам. която плашела животните (виж сыцо
Таракснп).
ИСХИС (I р.). Аркадией по линия на баща
си Етал, внука на Аркант (внж съшо Лапн-
ти) Той сс оженил га Короннда, дъшерята
на цар Флсгий, докато тя вече била бремен-
на с Асклепии, сина на Аполон (виж Аскле-
пий) За това пресгъпление бил убит от бо-
га заедио с жена му Понякога га любовник
па Короннда сс посочва Алкнонсй.
ИТАК (гр.). Гсроят споннм на остров Ита-
ка Той с сип на Птсрслай н Амфнмсда и е
потомък на Зсвс Имал двама братя. Нсрит
и Поликтор, които напускали с него остров
Корфу и основали град Итака на острова
със същою име На него, както и на братя-
та му. жителите на Итака дължалн постро-
явансто и освсшанането на извора. от кой-
то чернели вода.
ИТАЛ (I р.). Гсроят. дал имсто си на Ита-
лия. Сведенияia за произхода и родното му
мясго си противоречат Понякога е смятан
за владстсл на тсриторня. разположена в
най-южната точка на Брутиум В гаги вер-
сия Итал с с снотрннски произход. Мъдър
и честен цар, дарил поданиците си със за-
коии и ги цивилизовал 13 знак на благодар-
ност тс кръетнли царството му Италия
Постепенно нмето се ра зпространило вър-
ху цялата южна чист на полуострова (нари-
чан догогава Авзония), а скоро и върху це-
лия полуос г ров.
Спорсд друз и варианта добрнят цар Итал
бил със сикулски или луканнйски произход,
а може би с лигу реки или коркнрнйскн
Представят го н като внук на Минос, сип на
дъшеря му Сатирик (виж това име). Обърк-
ването на венчки тези податки е голямо
Итал е евързан сыцо н с цикъла за Одиссй
и Цирцея: той бнл син на Пенелопа и Теле-
гон (виж Цирцея. Одиссй и Лсвкарня).
ИТИЛ (гр.). Спорсд тнваиската версия в
легендата за славея (виж Аедона) - син на
Асдона и на тиванеца Зет. Бил убит от май-
ка сн. която го сбьркала с Амалей. първо-
родзшя сип на снаха й Ниоба Тя я ревнува-
ла. защото имала много дсиа, докато тя ро-
дила само двама синове - Итал и Нене.
И1ИС (гр.). Син на Прокна в по-новата
версия на легенда за за славея, развита от
трагишзте Баща му вече не е Зет, а Терей.
цар на Тракия. който се оженил за Прокна.
дъшерята на атинския цар Пандион Това е
апзнският вариант на легендата (виж Те-
рей) Итис бил убит и сервиран като ястис
на баша сн Боговсте го превърнали в пти-
ца. вероятно фазан
Съшсствува и сходна милсзийска легенда.
чиято героиня се к.пва Аедона (виж това
нме) В нея Аедона е превърната в славен,
но синьг й. и зглезкда. няма сыцата съдба.
И ТОМА (гр.). Нимфа от планината със съ-
шото нме в Мессния. Спорсд местна тра-
диция тя отглодала Зсвс. докато бил малък,
таедно с още една нимфа, наречена Неда
Лаете место го къпелн в извора Клепсидра.
Съществувало свсгнлишс на Зсвс Итомант.
в коего вески ден посели вода от този из-
вор като спомен та нимфитс, които го глс-
дали Там Зевс имал оракул
ИТОН (гр.). Син на Амфиктион (виж табл
8) и потомък на Дсвкалион Отнимфата Ме-
танипа имал три дсиа: Беот. Хромия и Иода-
ма Понякога му приписват основавансто на
култа към Атина Игония (виж Иодама).
НФИАНАСА (гр.). Името с носсно от ня-
колко героини
I Дъшерята на царя на Аргос Прет, която
нолудяла заодно със сестра сн и бнла излеку-
вана от Мслампус (внж Претили и табл 1).
2 Една от дьшсритс на Агамемнон в най-
древння вариант на легендата (внж Агамем-
нон и табл 2). Първоначално различавана
от Ифигения, постепенно обратите им се
сливат
3 Жената на Ендимион н манка на Етол.
ИФИГЕНИЯ (гр.). Една от дыисритс на
Агамемнон и Клитемнестра (виж табл 2).
Обаче в Омировата спопся (виж Агамемнон)
тя нс фигурира. или понс нс с това имс Ней-
пата легенда с развита от трагинитс. които
й посвсшават много внеси. Заради Агамем-
нон. който сн навллкъл гнева на Артемида,
ахсйската флота била задържана в Авлида
норади безветрие. Гадателят Калхант пред-
рекъл. чс гневът на богинята може да бъде
успокоен само ако Агамемнон сс съгласн да
и принесс в жергва дыцеря си Ифигения, ко-
нто сс намиралас майка си в Микена Първо-
начално Агамемнон отказал, но полгикнат
от обиюто мнение и най-вече от Менелай и
Одиссй. грябвало да отстьли Той извикал
дыцеря си в Авлида под прстсксг, че ще я
сгоди за Ахил, и я принссъл в жертва на олта-
ра на Ар гемнда с помошта на Калхант. Но в
13ОСЛСДННЯ момент богинята сс смилила над
девойката и я заменила с ко шута. Отвела я
в Таврида (иа Кримскня полуостров), къде-
то я направила своя жрица. Такава е леген-
дата в най-ра зпространсната и най-опростс-
на форма Сыцествуват и множество други
варианги. конто промснят дори смисъла й.
Промсня се мястото иа жертвопрнношени-
сго - вече нс с Авлида, а местное! в Атака,
наречена Браврон. Богинята заменила де-
войката нс с кошута, а с мечка. В момента
на жертвоприношението Ифигения бнла
превърната в бик или юница, в мечка или в
с гарнца, и под този образ изчезнала. Изчсз-
вансто и се обяснява с факта, чс всички прн-
състващи били обърнали поглсд, отказвай-
кн да наззлюдава г толкова отблъекваш акт.
Рационалистична версия обяснява, че жерт-
вопрнношеяисто било прскъснаго от вне-
запната поява на ЖИВОТНО - бик, юница, ко-
за и т. и., или на старица, и при зова предз-
наменование жрецът сбавил, чс жертвата не
е необходима и чс боговсте няма да я одоб-
рят. Така Ифигения била спасена.
Ифигения осганала в Таврида няколко годи-
ни като жрица на богинята Тя трябвало да
принеся в жертва всички чужденци. попад-
нали в страната след корзбокрушенис
До деня. в конто познала н двамата чужден-
ци. които и воде ли за жертви. Пил а л и браг
си Орест, конто Делфийският оракул бнл из-
празил в Таврида, за да търсят статуята на
Артемида Тя изоставнла своего жречество,
дала им статуята и избягала с тях в Гърция.
По врсме на завръшането преживели прик-
лючение. прсладсно от Софокъл в трагсди-
ята му (днес загубена) „Хриз". Ифигения с
брат си и Пнлад слезли в град Сминтион на
брега на Троада. където Хриз бнл жрец на
Аполон При него бил синът на дъшеря му
Хризснда от Агамемнон, който тя заченала
по врсме на пленничествого сн в лагера на
гърците (виж Хриз и Хризен да) Той носсл
името на дядо си и шял да го наследи като
велик жрец Смятал. чс с син на Аполон При
пристигансто на бегълците. преслсдвани от
Тоант, царя на Таврида, той гн спрял и шял
да му ги предаде, когато дядо му разкрил
тайната на раждансто му Тогава Хриз убил
Тоант и последвал браг си и сестра сн в Ми-
ксна. В друга версия Ифигения е дъшеря нс
на Клитемнестра, а на Хризеида. Тя била от-
влечена от скизски пирата по врсме на зав-
ръшанего на Агамемнон в Гърння след прсв-
зсмаисто на Троя. Хриз-младши умрял във
Витания, в Хрнзополис. наречен така на не-
гово имс В една доста по-paзлична версия
Ифигения с дъшеря на Тезсй н Елена, която
я родила оше преди женитбата си, когато бн-
ла отвлечена от него (виж Тезей и Елена).
Спасена от своите братя дноскурнтс. Елена
нм сс заплела, чс оше с девствсиа. и тайно
родила дъшеря. Пфиг еиия, която поверила
на сестра си Клитемнестра. Тя я отгледала
като своя дыцеря
Разказват. чс Ифигения умряла в Мегара,
където й изднгнали свстилишс. или чс
Артемида я направила беземъргиа и бнла
отъждествена с Хската Според грета вер-
сия тя живеела на Белия остров, омъжена
за Ахил (виж Ахил). на усгмсто на река Ду-
ная. Така се осъщсствил бракъг между Ифи-
гения и Ахил. първо предлагай от Ага-
мемнон. след гова желай от Ахил и може
би от девойката, но на койзо попречило
жертвоприношението
ИФИДАМАНТ (гр.). I Едко от децата на
гроянеца Азггенор (виж това нме) и Тсано.
дыцерята на тракийския цар Кисей Той бнл
отглсдан от дядо си и се оженил за една от
дъшсритс му. която всъшност била иегова
5
7
<
i
X
<
S
р
-
х
129
я
леля Мали» след сватбата потеглил към
Троя с дванадесст кораба Бил убит от
Агамемнон н голсмият му брат Кооп се
опитал да отмъсти та него Той успял само
да рани Агамемнон, който веднага сс огтег-
лил от битката Кооп бил убит върху трупа
на брат си.
2 Синът на цар Бузнрнс. който бил убит од-
новременно с баща си върху олтара на Зевс
от Хсракьл (внж Бузнрнс).
ИФИКЪЛ (гр.). I Синът на Амфитрион и
Алкмена (внж табл 31). Неговият пронзход
с напълно човешкн. дока го бли такта му Хе-
ракъл имал та баща Зевс Това различие се
появнло още при първого напитаине, което
трябвало да преодолев Херакъл Две тмин,
нтпратенн от Хера, се вмъкнатн встаята. къ-
дето спели децата. Щом вилял влсчугитс.
Ификъл падал внк и заплакал Херакъл хва-
нал двете амин и ги удушил одновременно
По-късно Ификъл прндружил героя в някои
от неговнте подвитн Той се бнл с него кре-
щу жителите на Орхомеи н като благодар-
ност цар Крсон му дал та жена най-малката
сн дъшеря. а Херакъл се оженил та най-го-
лямата - Мегара Заради тоти брак Ификъл
трябвало да нэостани първата си жена - Ав-
томсдуза, от която имал син Иолай (виж то-
Я ва нме). По време на лудостта си Херакъл
ж! убил не само децата. конто имал от Мегара.
но също и двама or синовгге на Ификъл. кой-
® то успял да спаси от клансто само Мегара и
ej първородния сн син Полай
И Докато Еврнстей се отнасял към Хсракьл
£ много кораво. той определено бил бла-
Z гос клонен към Ификъл. който съшо трябва-
= ло да му служи (виж Еврнстей) В откъс па
Хезиод дори се подратбнра. че Ификъл се
3 заклел във вярност към Еврнстей. нюста-
вяйки Херакъл. докато Иолай останал верен
на чичо сн.
S Ификъл участвал с Хсракьл в похода сре-
щу Троя, както и в Калидонския лов Бил
убит в бнтката срещу енна на Хипокоон.
сражавайки сс рсдом до брат си В други
версии на легендата умрял от рана, получе-
на по време на битка срещу молноннднте
(виж легендата та тях. съшо и Буфагос)
2 Синът на Филак. царя на Филака в Теса-
ния По дядо сн по бащина линия Денон той
принадлежи към рода на Девкалион и Еол
(виж табл 8 и 20)
Той е участник в следното приключение; до-
като бнл младеж. страдал от полова нсмош
Байта му се допитал до гадателя Мелампус.
който бил негов братовчед (виж Мслампус
и Бнант) та лсчснието на тоти недъг Мс-
лампус принесъл в жертва два бнка. наря-
тал гн на парчста н ги оставил на птишпе
След това останал. та да ратгадас проро-
чеството на лсшокдите. които разкъевалн
жнвотните Тс разкрнлн. че някога, докато
кастрирал овин. Филак оставил кървавия сн
130 нож до Ификъл Уплашсиото дсте откраи-
вало ножа н го скрило и кората на cBcinen
дъб Кората обвила острнето и го покрнла
напълно Лсшоядитс добавили, чс ако някои
успес да намсри ножа и да прнготви питие
от ръждата по него. Ификъл щял да бъде ит-
лекуван Трябвало да пне от него десет де-
ла порсд и щял да има спи Мслампус отк-
рпл ножа, пригопшл отвара н по-късно на
Ификъл му се родил син. наречен Подарк
Ификъл бил нтвсстсн с бъртнната си - той
можел да тича по поле от жито, бет да на-
всде класовсгс. Спсчслнл побсдата по над-
биг ване на погрсбалнпте игри, дадсни в па-
мст на Пелий.
Той шел участие в скспеднцията на арго-
навтитс с племенника си Я юн (внж табл
20). Можс би дорн го бъркат с него
3. Син на Тестин и 6pai на Алтея (виж табл
24). коню участвал и Калидонския лов н в
похода на аргонавтите.
4 Син на Идоменей, царя на Крит Докато
баща му отсъствал. бнл убит от Левк (виж
Идоменей)
5. Същото нме сс появява и в одна легенда
от остров Родос Така се катал един от вож-
довсгс на дорийските 1авосватсли. който
сложил край на финикийского господство
по следння начни Фнникнйците били изгу-
били почти цел ня ос i ров и нм оставал са-
мо един гарнизон в крспостта Иалисос под
командването на финнкийския принц Фа-
ланг Оракул бил предсказал, чс няма да за-
губи познцията, докато гарваните са черни
и докато нс се лояви риба във водата на во-
доема. от който пиелн Ификъл разбрал за
предсказанного и решил да нзмами непрня-
телите си. Той подкупил един слуга на Фа-
лант (според някои автори дыцеря му Дор-
кня от любое към Ификъл му помотала) и
пуснал над стеките на крспостта гарваии. на
конто бнл боядисал крнлете бели, след то-
ва тайно пуснал риби във водохраннлшце-
то. Вижданки това. Фалант inry6iui вяра и
се предал Така завършило финикийского
господство на остров Родос.
ИФИМЕДЕЯ (гр.). Дъшеря на Триопс. от
рода на Канака (внж табл. 10). Тя сс омъ-
жила за чичо сн Алосй. Родила му три деца
- двама синовс. нарсчени алоади, Ефиалт и
Отое (виж тези имена), и една дъшеря -
Паикратида Ифнмсдея била влюбена в По-
сейдон Тя често ходела на брега на морето
и слагала вода в пазвага си. Накрая Посей-
дон я 1аплодил н тя родила двама синове.
чийто „човешки** баша бнл Алосй. Според
други автори алоадитс били роденн от Зе-
мята, като повсчсто велнканн. а Ифнмсдея
била само тяхна дойка
Един дев. когато Ифнмсдея и дыцеря й Пан-
кратова чествали празницитс на Дионис в
Ахся. те били отвлсчсни от двама пирати от
остров Наксос (тогава наричан Стронгила
-Скслис и Хегетор(виж Паикратида). Влю-
пени в двете жени, те се сбили и сс убили
взаимно. Царят на Наксос Агасамсн дал
Ифнмсдея на един от своите приятели, а м
себе си залазил Паикратида Алосй нзпра-
гил синовете сн да търсят майка сн и сестра
си. Великаните иаладиали остров Наксос, из-
томили тракизс и завладели острова. В Ан-
тсдон пока авали гроба на Ифнмсдея.
ИФИС I (гр.). I Аргоскн герой, син на
Алектор, баща на Етеокъл (табл. 36). един
от Седмнната срещу Тива. и на Енадна, же-
ната на Капаней. Според Павзаний Ифис
бил син на Алектор и брат на Капаней Де-
цата му. както н Капаней. нмали тъжен
кран Етеокъл загинал пред Тива. Евадна се
хвърлила на кладата на мъжа си. който бил
убит от мълния. докато се качвал по крелос-
тнага стена (виж Капаней) Ифис бил нака-
тан мрет децата си. защото бил посъвствал
Полинейк да подлъже Ерифнла. жената на
Амфиаран. като й дал о|ърлииата на Хар-
мония (внж Ерифнла) Тъй като нямал по-
вече деца. при смъртта си Ифис тавешал
царството на сина на Капаней Стснсл.
2 Житсл на Аргос, син на друг Стснсл (си-
на на Персей) (внж табл. 31) и брат на Ев-
рнстей. който участвал в похода на аргонав-
тите.
3 Любнмият на Анаксарета. дсвойката от
Саламни в Кипър. която била превърната в
камък от Афродита (внж легендата за нея)
ИФИС II (гр.). 1 Като женско имс се сре-
ща при една от дъщеритс на Теспий. отдала
се на Херакъл (виж това име).
2 Пленница от Скнрос, обичана от Пат-
рокъл
3 Дъщерята на Лигд и Тслсуса. двама кри-
тяне от Фестос. Преди да се роди детето,
Лигд бил заповядал на Тслеуса да го изоста-
ви. ако с момнчс Малко преди да роди, тя
имала видение, в което и се явила Итида. Тя
и заповядала да отгледа детето си независи-
мо от пола му. И когато родила момиче. Те-
леуса решила да го запази, като го предста-
ви за момчс Нарекла го Ифис. което било и
мъжко, н жснско нме. и го обличала като
момчс. Но в него сс влюбила една девойка,
Янта. която като всички мислела. чс Ифис е
момчс Двете момичета били сгодени Май-
ката на Ифнс изпаднала в затруднение: тя
непрекьенато отлагала сватбата под различ-
ии предлозн. но накрая вече не можела да
отстъпва И помолнла Изида да я измъкне
от затрудиснисто. Богинята сс смилнла над
нея и превърнала Ифис в момчс Сватбата
се състояла (виж също Галатея. 2).
ИФИТ (гр.). I. Син на Навбол. принц на
Фокида. Той бил баща на Схедий и Епист-
роф. военачалннци на фокидийския отряд
при Троя Заедно с Язон участвал в похода
на аргонав тите
2. Най-извсстният Ифит с синът на Еврит
Появява сс в цикъла за Херакъл Легендата
му е многослойна Първо фигурнра сред ар-
гонавтитс с Клзггий (виж това име). Син на
Еврит, царя на Ехалия, бил известен като
много добър стрелец (виж Еврнт), В ..Оди-
сея" се разказва, че след смъртта на баща
си той наследил вълшебння лък, с който си
служен баща му. и го подарил на Одисей
Това бил залог за гостоприемство, който
двамата герои си размснили в Месена От
своя страна Одисей подарил на Ифит копне
и меч. С този лък при завръщането си в
Итака Одисей убил прстсндентитс та ръка-
та на Пенелопа.
В тази версия на легендата Еврит умнра
преди сина си. убит от Аполон. когото прс-
ддзвикал на състезаиис по стрелба с лък
Други автори прнписват убнйството на Ев-
рит на Херакъл по време на завзсмансто на
Ехалия (виж Иола), като Херакъл убил ед-
повременно Еврит и чстиримата му синовс.
сред които и Ифит. Разказват също така, че
единствен сред братята си Ифит застаиал
на страната на Херакъл и му предложил да
му даде ръката на Иола, която бил спечс-
лил на състсзаннсто по стрелба с ЛЪК. Това
обяснява зашо се спасил при превземането
на града Въпреки това той все пак умрял
от ръката на Херакъл. Когато Одисей го
срсщнал в Месена. Ифит търссл конете си
(или говсдата си), които Хсракьл бил отк-
раднал. илн били откраднатн от Автолик и
повсрсни на Херакъл Той отказал да върне
животннте и убил Ифит. В друга версия се
разказва. че Херакъл само бил подознран за
кражбата и Ифит отншъл при него, за да го
помоли за помощта му Херакъл обещал, но
изпаднал в лудост както наврсмсто. и хвър-
лил младежа от крспостната стена на Ти-
ринт За да откупи това убийство. Херакъл
бнл продадсн като роб (внж Омфал).
3. Друг Ифит бил убит от Копрей, всстите-
ля на Еврнстей (виж Копрей).
4. На границата между митологичните и ис-
торическнте времена се появява още един
Ифит. цар на Елида. съврсмснник на Ликург,
законодателя на Спарта, който реорганизи-
рал Олнмпийскийтс игри. потънали в заб-
рана след Херакъл и смъртта на цар Оксил
(виж това имс). Ифит бнл отншъл при Дел-
фийския оракул, за да помоли за лек срещу
различнитс напасти, спндемин. политически
разделения, разкъеваши Гърция. и бил по-
съветван да възстановн Олимпнйските иг-
ри Съшсвременно убедил житслитс на Ели-
да да издигнат култ към Херакъл. когото все
ошс смятали за свой непрнятсл Съвмсстно
с Ликург свикал панелинистично събранне
по време на пансгиринтс в Олимпия - това
била първата крачка срещу политического
разделение, от което страдала Гърция.
ИХТИОКЕНТАВРИ (гр.). Или кентаври-
рнбн Морски съшества, които не присъст-
ват в народнитс предания, но са нзобразя-
вани в елинистичната и римската пластика.
Горната част от тялото им представлява
мъж, както при кентаврнте Но долната е
О
S
е
=
131
рибсшка опашка Чес то ги нюбразяват с
лапи. подобии на лъв Присъстват в свита-
та на морскмте божества редом с морс ките
коне, нареченн хипокампи
И
ЙОКАСТА (гр.). Името. което носн жената
на Едип в аитачните трагедии Омнровата
традиция й дава името Епнкаста Дъшеря на
тавансна Менойкей. сестра на Хипонома н
Крсон Първо се оженила за Лай, от когото
родила Едип (виж това име) По-късно, без
да разпознае собствения сн снн н без тон да
я познас, тс сключили брак и тя му родила
много дсиа (виж табл 3). Когато разбрала
за кръвосмсшеннсто. се обеснла
Според друга версия Йокаста имала от Едип
двама синове. Фрастор и Лаонит. конто били
убита във войната срешу Орхомен и наслсд-
ницитс на Минин След смъртта на Йокаста
Едип се оженил за Евриганея (внж това име)
КААНТ (гр.). Син на Океан След като сес-
тра му - нимфата Мелия, била отвлечена от
Аполон близо до Тива, край брега на Исмс-
нос. баша му го изпратил да я търси Той
намерил момичето и бога, но нс успял да
ги раздели В яростта сн подладил светили-
шето на Аполон. което коствал о живота му.
защото богът го убил с една от стрелите си
Гробът му бил показван в Тива. близо до из-
дерите на Арес
КАБАРН (гр.). Когато Деметра търссла
дъщеря си, отвлечена от Хадес. един житсл
на Парос, наречен Кабарн. и посочил кой я
е отвлягъл В знак на благодарност богиня -
та го направила свой жрец, както и наслсд-
нициге му Местно лароско предание
КАБНРИ (фин.). Тайнственн божества
Главното нм свстилище се намирато на ос-
тров Самотрэки. но според свндетслстпо на
Херодот били П0Ч1ГПШИ навсягьде. дори в
Египет, в Мемфис Дрсвнитс митографи
предават по различен начин техния произ-
ход и съишост Най-често за техен баща или
божествен прародител е сочен Хефест Спо-
ред Акусилай Хефест имал снн от Кабиро,
наречен Кадмнл, който на свой ред станал
баша на трнмата кабнри Кабнритс пък са
бащи на нимфите кабириди. Според Фере-
кнд кабириге са синове на Хефест и на Ка-
бнро, лъшергга на Протей В тези версии
нимфите кабнриди. на брой три, са сестрн
на трнмата кабнри Според други автори ка-
бирите били седем. а техен баша е финики-
еиът Сидик. Техен брат с Асклепий Друга
легенда, идваща от Мнасеа от Патара. изб-
роява четири кабнри жснските божества
Акснерос и Акснокерза и мъжките Аксио-
керс и Кадмия, отъждествяваии съотвегно
с Деметра. Персефона, Хадес и Хефест, а
понякога при римляните с Юпитер, Мерку-
рий. Юнона и Минерва. В тази хипотеза
обачс липсва тсхннят произход. В случая
..кабнри" е мистичного название на горепо-
сочените божества Понякога кабириге са
отъждествяванн със синовете на Зевс и
Елсктра Ясион и Дарлан (виж тези имена),
козгго съшо са герои от Самотраки.
Тъй като кабириге са божества на мистери-
ите. те нс можели да бъдат призоваванн без
причина Е(ай-често били наричани Велики-
те божества Едно тълкуване споменава ос-
вен посочените по-горе имена още и Алкон
и Евримедон, двойка кабнри. синове на Ка-
бнро и Хефест. През римския период каби-
рите най-често са посочвани като триада,
обхващаша трите римски божества Юпи-
тер. Минерва и Меркурий.
За тях митовс почти нс съшествуват. Раз-
казва сс. че те са присъствали на ражданс-
то на Зсвс в акропола на Псргам. Това от-
говаря на техния образ на дсмонн. включе-
ни в с цитата на Рея Тс са слуги на богинята
и породи тази причина чссто се бъркат с ко-
рибантитс и курстите (виж тези имена). От
края на класичсската епоха кабириге сс по-
явяват най-вече като покровители на мо-
реплаването, подобно на лноскуритс. с кон-
то имат някои общи черти
КАБИРИДИ (фин.). Три нимфи. сестрн на
кабириге (виж по-горе).
КАБИРО (гр.). Дъшеря на Протей и Анхи-
ноя Родом от Лемнос, където Хефест бнл
почитан Тя била иегова любима и му ро-
дила деца - кабирите и кабириднте (виж Ка-
бири).
КАВКАЗ (гр.). Овчар, убит от Кронос В
иегова памет Зевс кръетил Кавказ планина-
та. която дотогава била наричана ..Плани-
ната на Борей"
КАВКОН (гр.). 1 Един от синовете на Ли-
каон. иар на Аркадия, потомък на народа на
Пеласг (внж Ликаон) Дал името сн на пле-
132
мето на кавконнтс, обит а на то запалната
час, на Пелопонес. Бил убит от мълния на
Зевс шедно с братята и баща сн заради без-
божисто на Ликаон.
2. Снн на Келен, внук на атинянина Флиос,
който лръв въвсл в Мсссння мисгсриитс на
Деметра.
КАВЛОН (гр.). Снн на амазонка!а «лига,
дойката на Пентезилея (внж Клита) Тон
отншъл в Южна Италия с манка си и осно-
вал г рал Кавлония
КАВЪН (КАУН, гр.). Брат блнзнак на
Библида (виж това име) и син на Милет, ос-
нователя на град Мнлст, и на Идотся. Тъй
като сестра му била влзобена в него, той из-
бягал н основал град Кавнос в Карня. В
друга версия той бил влюбен в Библида и
тя избягала от него. Според трети вариант
на легендата Кавън сс оженил за нимфата
Проноя в Ликия. която му родила син. Еги-
ал Според тази легенда синът му. а нс той.
основал град Кавнос.
КАДМОС (КАДЪМ, гр.). Герой от тиван-
скня цикъл Легендата за него подобно на
гати за Херакъл е разпространена из целия
средиземноморски свят, в Мала Азия. Или-
рия и Африка (Либня). Кадмос е син на Аге-
нор и Телсфаса, според други предания Ар-
гиопея (виж Агенор и табл 3). Той е брат
на Кнликс. Феникс и Европа (въпреки чс
има случаи, когато за негов баша, съшо как-
то и на Европа, е посочван Феникс - внж Ев-
ропа). Според късно появнла се беотнйска
легенда той с син на местния гивански ге-
рой Огиг (виж това имс)
След отвличането на Европа Агенор изпра-
тил синовете си да я търсят н им забранил
да сс връшат без иея Майка им тръгнала с
тях и те напускали Тир. където царувал Аге-
нор Но скоро младежите разбрали. че уси-
лия га им са напразни, и докато братята му
се установили на различии места. Кадмос и
майка му огишли в Тракия. където били
приегн благосклонно от мсстните жители.
След смъртта на Телсфаса Кадмос сс допи-
тая до Дслфийския оракул, койгто му казал
да оставн издирвансто на Европа и да осно-
ве град Но за да нзбсрс местонахождение-
то му. трябвало да слсдва една крава. дока-
то тя грохне от умора. Изггълнявайки ката-
ного от оракула. Кадмос тръгнал на път и
когато премннал през Фокида. сред стадата
на Пслагон. сина на Амфидамант, видял ед-
на крава. която имала от двстс сн с грани
знака на луната (кръг. напомнят за пълно-
луннсто). Той я последвал и кравата го пре-
дела през пяла Беотия. Накрая тя легнала
на мястото, където щял да се нздигне бъде-
uuiar град Тива. Кадмос смятал да изпълни
прсцеказанисто и решил да принссе крава-
та в жертва на Атина. Затова изпратил ня-
колко от другаритс си да вземат вода от
близкия извор, наречен извора на Арес. Но
дракон, конто според някон авгори бнл пряк
потомък на Арес, пазел извора и убил по-
всчсто от мъжстс. конто Кадмос изпратил
Кадмос им се пригекъл на помощ и убил
чудовишето Тогава му сс явила Атина и му
внушила да засее тъбитс на дракона Кад-
мос това и направил От земята веднага сс
появили въорт.жени мъжс. нареченн спарти
(Т. е посадсни мъжс) Тези мъжс нзглежда-
ли много заплашителни Тогава на Кадмос
му хрумнало да хвърлн сред тях камъни
Тъй като не разбралн кой ги напала, спар-
гитс започнали да сс обвнняват един друг и
в крайня сметка сс самоизбнли Оислели са-
мо петима - Ехнон (който по-късно сс оже-
нил за една от дъшерите на Кадмос - Ага-
ва), Удей. Хтоний. Хиперенор и (1слор Но
убийството на дракона трябвало да се на-
купи и в продълженне на осем години Кад-
мос служил на Арес като роб. След края на
робството сн благодарение на покровитсл-
ството на Атина Кадмос станал иар на Тн-
ва. Зевс му дал за жена дъшерята на Арес и
Афродита - богинята Хармония.
Сватбага на Кадмос и Хармония била чест-
ваиа с многобройни гържссгва. на конто
присъствали всички 6oi ове и пели музите.
Те слезли от небето в гиванекатя крепост
Кадмея, за да поднесат дароветс си. Най-
важнитс даровс били за Хармония - прек-
расна рохля, изтъкана от харититс. и злат-
на огърлниа. дело на Хефест. бога ковач.
Според някои автори тази огърлниа била
дадсна на Кадмос ог самия Хефест. а спо-
ред други гова бил подарък от Европа за
брат й. Самата тя я получила от Зсвс. Тези
огърлниа и рокля по-късно играли важна
роля в скследицнята на Седемте срсшу Ти-
ва (внж Амфиарай. Ернфила и Алкмеон).
Хармония родила на Кадмос много деца -
дъшерите Автоноя. Ино (която след обо-
жсствяванего си приела името Левкотея),
Агава и Семела, и син - Полидор
Към края на живо!а си Кадмос и Хармония
напусналн Тива при неясны обстоят елегва,
оставяйки трона на внука си Пентеи. сина
на Агава и Ехион. Тс отишлн в Илирия при
енхелейшгте. конто постоянно били наиада-
ни от илирийшггс и един оракул им предс-
казал. че шс победят само ако ги прсдвож-
дат Кадмос и Хармония. И тс нанспзна по-
бедили. Кадмос започнал да управлява нлн-
рийците Родил му се син, наречен Илнрий
^последствие двамата с Хармония били
превърнали в змии и отишлн в Елнссйскн-
те полета. Покатали гроба нм в Илирия
(внж съшо Агава).
В една легенда, предадена от Нон от Пано-
полис, която вероятно с негово поетично
творение, се разказва как Кадмос >ръгнал
по следите на бика. отвлякъл сестра му. и
бил въвлечен от Зсвс в похода срещу вели-
кана Тифон. За цслта сс преоблякъл като
пастир с дрехи. даденн му от бога Пан. кой-
то бнл негов прнятсл И когато Знфон огк-
5
X
I
Z
О
5
133
к
S
3
и
s
ы
<
и
раднал жилите на Зсвс. Кадмос с пирата си
запленнл великана и го склонил ла ги вър-
не. под прстекст. че от тях шял да си напра-
ви струни. Кадмос върнал жилите на Зевс и
така богът спсчелил победата За благодар-
ност Кадмос получил ръката на Чармония
(внж Тифон).
В Тера. Родос. Самотраки. Крит и на много
други места разказвали. че докато гьреел
Европа. Кадмос основал там градовс
КАЕИРА (гр.) Дъшеря на грънчар от Ми-
лет. която нграс роля в прсданието за Не-
лей. сина на Кодрос (внж Нелей и Кодрос)
Принудсн да напуснс родината сн. Нелей се
допитал до оракула къде да сс засели Ора-
культ му отговорил, чс ще намери новата
си родина там. гъдсто младо момичс му по-
дале земя. примсссиа с вода Докато сс ски-
тал. един дсн Нелей прнстигнал в Милет и
там лоиска.1 от Каеира да му дадс мека гли-
на. за да направи калъп на ведро Каеира се
сьгласила Така предсказанието на оракула
се сбъднало Нелей взел властта в Милет и
основал три града в околностите му.
КАЕТА (лаг.). Легендата за град Каста
(диес Гаста, на южния бряг на Лациум) раз-
казва. че бил основан в памет на Каста, дой-
ката на Еией (спорсд други тази на Асканий.
дори иа дойката на Креуза, жената на Енсй)
В някои версии на легендата се казва, че Ка-
ста била погребаиа на това място. а в други,
че тук тя спаснла флотага на Еней от по-
жар Друга легенда пък евързва името на Ка-
ста с башата на Медея - Ест. дошъл в този
район да тьреи дъшеря си (виж Аргонавти и
Ест) Според тази легенда първото име на
града било Еета. станало по-късно Гаста
КАЙСТЕР (гр.). Бог на едноименната ре-
ка в Лидия Разказват. че бил син на Ахил и
амазонката Пентезилея Негов син бнл
Ефес, който по-късно основал град Ефес
От Дсркето Каистър имхт дъшеря Семира-
мида (виж Семирамида).
КАКА (лат.) Дрсвна римска богиня, за ко-
ято сс смята, че била сестра на ра збойника
Какий (виж това нме) Тя предала брат си.
нздавайки на Хсркулсс скривалишсто, къдс-
то Какий бил скрил откраднатитс от героя
жнвотни. За благодарност на Кака започна-
ли да се отдавал божествсни почести, като
в ней на чест се поддържал вечен огън. по-
добно на богинята Веста
КАКИЙ (лат.). Какий. вероятно божество
на огъня. бил местей герой на град Рим.
чийто мит с евързан с този за Херкулсс
Смятало сс. че е сии на Вулкан. Той обита-
вал пещера на Авснтинския хълм Когато
Хсркулес се завърнал от пътувансто си от
Западного Средиземноморце и докарал от-
краднатитс от Гернон храни (виж Хсракъл).
той гн оставил свободно да пасат на място-
то, където по-късно шял да бъде излигнат
Форум Боариум, докато тон снял на брега
на Тибър Въпреки чс искал да откралне ня-
лото стадо. Какий успял да отмъкне само
няколко животин (четири кравн и четири
бика). които скрил в пешерата си За да заб-
луди Хсркулсс. той тсглел животнитс за
опашките. прииуждавайкн ги да вървяг
назад Така изглеждало. чс следите излита г.
а не влита г в пешерата Когато Хсркулес се
събудил и преброил животнитс в стадото.
открнл кражбата Тръгнал да търси собст-
всността сн и шял да бъде надхитрсн от иэ-
мамата на Какий. но спорсд една версия от-
краднатнте животин измучали, усещайки
стадото. а според друга ссстрата на Какий
Кака, разкрила нстнната Между Какий и
Хсркулес започнала битка Какий бнл триг-
лав и бълвал огън и през трите си усти.
Хсркулсс обаче скоро го победил с кривака
си. Друга версия разказва. че Какий сс
скрил в пешерата. като струпал на входа и
камънн и прешпвикал героя. Но Хсркулсс
сс качил на върха на хълма. разкъртил ка-
мъните, които служсли за покрив на пеше-
рата. зз така влязъл вътре, където убил неп-
риятеля си В знак на благодарност за по-
бсдата си той принссъл жертва на Юпитер
Иивснтор Цар Евандър. който управлявал
Палантея. бъдешия Рим (тогава все още
обикновено пастнреко селце на Палатине-
кия хълм). му благодарил, че е отървал
страната от разбойника Какий и му обещал,
че небесата ще го възнаградят, отдавайки
му божеспзени почести
По-неизвсстно предание от легендата за
Херкулес замества Какий с разбойник, на-
речен Гараи или Рскаран, но и той нграс съ-
шага роля като Какий (виж Рскаран).
Спорсд древен римски историк Какий бил
другар на цар Марсий, дошъл от Фригия, за
да завладев Италия Марсий го изпратил ка-
то пратеник при етрускня цар Тархон, но
той го пленил Какий успял да се освободи
и сс върнал при Марсий Двамата заедно
завладели Кампания около Волтурн и на-
паднали областта на Рим, където нмало из-
градсна аркадийска колония. Тогава Херку-
лсс сключнл съюз с Тархон и смазал нашес-
твеннцитс
Диодор съшо спомснава за Какий, когото
опнева като много храбър мъж, който жи-
ввел иа Палатинскня хълм и гостонриемно
приел Хсркулес На негово име била кръе-
тена стръмнина недалеч от дома му. на Па-
латинския хълм. наречена scalae caci.
КАЛАМ (гр.). Името му означава „тръе-
гнка" Бнл син на речння бог Меандър във
Фрш ия Свьрзвала го любое с друг, много
красив младеж. наречен Карп, син на божес-
твото Зефир и на една от хоритс (ссзоните)
Елин лен двамата сс къпсли в Меанлър и
Калам се опитал да налплува приятеля сн.
Но по врсме на състсзаиисто Карп се уда-
вил От мъка Калам изсъхнал и сс превър-
нал в тръетнка край реката Карп (чисто
имс означава „плол") сс прсвьрнал в „пол-
134
с к» плод", който сс ражда и умира всяка го-
дина.
КАЛИДИКА (гр.). Кралица на Тсспрот.
омъжсна за Одиссй, когато след завръща-
нсто си в Итака той бнл принулен отново да
потсгли на път. както предсказал Тирстнй Тя
му родила енн. наречен Полипе), конто след
смъртта на майка си иарувал в Тсспрот,
след като Одиссй ее върнал в Итака (виж
Одиссй и табл. 39).
КАЛ ИД НОС (гр.). Син на Уран и според
някои предания пьрви цар на Тива. пре д шее -
веник на Огнг. Понякога сс посочва. че той
с шградил крспостиите сгени и крспостни-
с кули на града, въпреки чс спорсд най-раз-
пространенага версия тсхии строители би-
ли Амфион и Зег (ннж Амфион).
КАЛИДОН (гр.). I. Едноимснсн герой от
Калидон в Етолия, на север от Коринтския
залив. Син е на Етол и Проноя (виж Етол и
габ. 24). Той сс оженил та Еолия. дъшеря на
Амитаон. с която имали две дъщери Епи-
каста и Протогения
2. Спорсд други митове Калидон бил енн на
Тестнй Заврыцайки се от дъльг поход в Си-
кион, той шпарил Калидон, легнал до май-
ка си. Решил, чс са ншършнли кръвосмсшс-
ннс. и гн убил. По-късно осыпал i решка та
си и сс хвърлил в река, наричана Аксснос.
която след това приела имего Тсстий. пре-
ли окончателно да бъде названа Ахслой
Спорсд някои автори Калидон бил енн на
Арес и Астннома. Той бил превърнат в ска-
ла на планината. наречена Калидон, близо
до Ахслой (внж и Ахслой). зашото вндял
Артемида да сс къпс
КАЛПОПА (гр.). Една от музите. Въпре-
ки че в началото.както и осганалите й сес-
три, тя немала опредслени функции, от вре-
мсто на алсксандринскитс поетн сс смя га.
чс с муза на лнриката. В някои произведе-
ния тя с посочвана за майка на сирснитс. на
Лин и на Рсзос (виж тези имена) В някои
предания тя е арбитъръз между Персефона
и Афродита в спора им за Адонис
КАЛНПОЛИС (гр.). Син на Алкатой. убит
от баща си. защото прскъснал едно жерт-
воприношение. Гробы му бил в Мегара
(внж Алкатой).
КАЛИПСО (гр.). I. Нимфа, която спорсд
някои предания с дъшеря на Атлант и Плс-
йона (виж Плеяди), спорсд други на Слън-
цего (Хелиос) и на Персея (косто означава.
че с сестра на Еег и Цирцея - виж легенди-
Те за тях). Тя жинссла на остров Огигия,
който спорен авторите сс намирал в Запад-
ного Средиземноморце, и който по всяка
всроятност с полуострова Цефта. намнраш
сс срсшу Гибралтар. Калипсо, косто озна-
чава „тази. която скрнва". спасила Одиссй
след корабокрушението В „Одисея" се раз-
ката как тя се влюбила в него и го задър-
жала песет години (според други версии -
селем или дорн само една година), наира з-
но предлагай»! му бсзсмъртис Одисей за-
лазил в сърцсто сн жсланисто да се завър-
нс в И гака и не се поддал на изкушението
Калипсо живеела в дълбока пещера с мно-
го помещения, глсдаши към сстсствени гра-
днни. кьм свешена гора с голсми дървста н
нзвори. стичащи се край тревата Тя прскар-
вала пре,мето си. предейки и тъчейки заед-
но със слугиннтс си. сыцо нимфи. и пссла.
докато работела По молба на Атина Зевс
изпрагил Хермес да иамери Калипсо и да й
заповяда да освободи Одисей. Калипсо
пуснала любимня си да си гръгне със съ-
жалсннс Тя му дала достатъчно дървен ма-
териал. за да си направи сал, а съшо и про-
визии за път. Казала му и как да се ориен-
тира по нсбето.
В мнтове|е, появили се след „Одисея", Ка-
липсо и Одисей имзт син. наречен Латин
(най-често обаче смятан за син на Цирцея),
понякога дори двама синовс - Навзитой и
Навзиной. чиито имена напомнят имсто на
кораба му Има и версия, че техен син бил
Авзон. споннм на Авзония (внж Авзон и
Одиссй и табл. 39).
2. Калипсо сс нарича и една от дъшерите на
Тетня и Океан.
КАЛИ РОЯ (гр.). Означава „прекрасно по-
точе". Има няколко героини с гова име
I Първата е дъшерята на Оксан и на Тетия
Тя родила от Хризаор. сина на Горгона и
Посейдон, чудовншата Гернон и Ехидна
(виж табл. 32). От Посейдон нмала син -
Минин, от Нил - дыцеря Хиона, а от пър-
вия цар на Лидия - Манес, родила сина си
Котис
2. Дъшерята на речния бог Ахслой. Тя се
омъжила за Алкмеон, от когото имала два-
ма синовс - Амфогер и Акарнаи (виж табл
I). След смъртта на мъжа си. убит от сино-
веге на Фсгей, тя станала любима на Зсвс
Помолила бога двамата и синовс да възмъ-
жеят бързо. за да могат да отмъстят за ба-
ща си. Зевс се съгласнл и така тя си отмъс-
зила (внж Акариан). Но тя била сполет яна
от злошастия, зашото поискала да прнтежа-
ва огърлицата и роклята на Хармония (виж
Кадмос). Над тези божествсни подаръци
тегиело проклятие
3. Речннят бог Скамашгьр съшо имал дыце-
ря на нме Калнроя. Тя сс омъжила за Трой
и му родила четирн деца: Клеопатра, Ил,
Асарак и Ганимед (внж табл. 7). В Троада
нмало и друга Калнроя. може би идентична
с предишната. Тя била нимфа, любима на
Парис по времсто. когато пасял стадата си
в Ида и преди връзката му с Елена. Парис я
июсгавил заради Елена и Калнроя. според
прсданиего, страдала много от загубага иа
любимня си.
4. Калнроя сс нарнчала и дъшерята на ли-
вийский цар Лик. След края на Троянската
война Диомед бнл изхвърлен от буря на
брегонете на царството му. Лик го пленил и
К
я
2
в
•*»
135
сс готвел да го принесе в жсрзва на Арес.
когато Калироя сс влюбилаз в героя и го
спасила Но той я изоставнл и от отчаяние
дсвойката се обесила
5. Калироя с нме на извор блию до Кали-
дон. Ратка звало сс. чс с кръстен на името
на младо момиче. отхвърлило любовта на
Дионисов жрец на име Корез Той се опла-
кал та неуспеха си на Дионис и богът ира-
тил в страната епилемия от лудосг Жите-
лите сс допитали до оракула на Додона, кой-
то разкрил. че за да се омнлостиви богът.
трябва да прннесат в жертва младого мо-
миче или някос друго лице, готово да засме
мястото и на олтара. където служен Корез
В момента, когато жрецът трябвало да при-
несе момичето в жертва, той отново бил об-
хванат от любое към нея и вместо нейния
принесъл в жертва собствення си живот От
срам Калироя се самоубнла близо до изво-
ра, който носи името й
КАЛ ИСТО (гр.). I Митът за Калисто е от
Аркадия Според някои автори тя бнла гор-
ска нимфа, според други дъшеря на цар Ли-
каон илн на Ннктей Обрекла се на цело-
мъдрне и живесла в планинитс. ловувайкн
в свитата на Артемида Зевс я видал и се
влюбил в нея. Той сс добрал до нея в обра-
за на Артемида, зашото Калисто отбягваза
всички мъже Според други източници бо-
гът приел образа на Аполон, аркадския бог.
брат на Артемида Калисто родила син -
Аркаит. Когато оше бнла бременна с него,
един ден Артемида и свита га и решили да
се изгьпят в един извор Калисто била при-
нудсна да се съблсчс и прегрешението й
станало явно Разгневената Артемида я про-
гоняла и я превърнала в мечка Според дру-
га версия превръшането и било резуятат от
ревността на Хера илн пък на предпазлн-
востта на Зсвс. който се стрсмял да скрие
любовнииатз си и да я предлази от отмъ-
шснисто на жена сн Хера вес пак успяла да
я открие и убедила Артемида да я убие със
стрела. Според друго предание Артемида я
убила, зашото не слазила падения обет за
непорочност Зсвс я превърнал в съзвездис
- Голямата мечка (виж и другигс версии за
легендата за Аркаит. както и табл. 9) По-
някога се емзпа. че имала и вторя син. близ-
кая на Аркаит - бога Пан
2. Сестрага на Одисей (виж. табл 39)
КАЛХАНТ (гр.). Гадател от Микена или
Мегара. който бил прочут с това. че можсл
да прсдсказва по полета на пишите и поз-
навал пай-добре от съврсмсннишпе си ми-
иалото, настоящего и бъдешето Дължал
дарбата си на Аполон. тъй като бил енн на
Тестер, потомък на бога Бнл главният га-
дател в похода на гърцитс срсшу Троя За
всеки по-важен момент от войната и от под-
готовката и Калхаит правел никое предска-
зание Когато Ахил бил на девет години.
Калхант предсказал, чс градът ше бъде
прев зет само ако детето участка в битката.
което накарало Тетида да скрие сина сн сред
дъшерите на царя на остров Скирос (внж
Ахил) В Авлида на жергвения олтар отно-
во той разгълкувал начина, по който змия-
га разкъева птнци. като предзнаменование,
чс грады ше бъде пре в зет на дссетата го-
дина на войната (виж Агамемнон). След
клощастното ели зане на брега на Мизия. ко-
гато Телеф сс съгласил ца води флотата към
Троя. Калхант потвърдил с предсказаннята
си посоката. ладсна от Телеф (виж Ахил)
Преди повторного отплаванс на флотата от
Авлида разкрил. чс безвегрието. което я
спирало, сс дължи на недоволството на Ар-
темида което можело да бъде смскчено са-
мо с принасянсто в жертва на Ифигения
(виж Ифигения и Агамемнон). По-късно.
след смъртта на Ахил и самоубийството на
сина на Теламои - Аякс, Калхаит съобшнл
на гърцитс. че грады може ла бъде превзет
само ако сн върнаг лъка на Херакъл. Пред-
сказал и мисията на Одисей при Фнлоктет
I виж Одисей и Филоктет). След смъргга на
Парис, когато Хелен се оттеглил в горите
на Ида. той посъветвал гърците да го пле-
нят, зазцото само Хелен можел да им разх-
рне как да превземат града (виж Хелен).Той
с и прсдсказатслят, вилял, чс със сила не
може да сс постигнс нишо. и дал съвета да
се построй дървен кон, благодарение на
който геронте влезли в града. Самнят Кал-
ханз бил сред воините. скрити в койя. В мо-
мента на отплаването предупредил гърци-
тс. че врыцането им няма да е леко заради
гнева на Атина. разярсна от несправсдли-
востта спрямо нейния любимец Аякс, сина
на Теламои (виж Аякс) Ето защо Калхант
не поискал да тръгне с тях. тъй като знаел.
че корабите няма да пристигнет благопо-
лучно Отплавал с друг гадател - Амфилох.
сина на Амфиарай (виж Амфилох), като по-
вел със себе си геронте Леоитсй, Подали-
рий и Полилст Тяхният кораб бил иэхвър-
лен на брега на Мала Азия, в Колофон (спо-
рол друга версия, тс отишли до там по
суша) Едно предсказание (по всяка вероят-
ност на Хелен) гласяло. чс Калхант ще ум-
рс в пеня, в който срсшне по-умсл от него
гадател В Колофон той срешиал гадателя
Мопс Близо до къшата му имало смокиня.
Калхант го попитал „Колко смокини има
на дървото?". Десет хил я ди и една крина и
ошс една смокиня", отговорил Мопс. Кога-
го проверили, сс оказало, че Мопс имал
право Видели една бременна свиня. Мопс
попитал Калхаит ..Колко прасенца ще ро-
ли и кога’’" Калхант отговорил, че ще има
оссм малки Мопс му заявил, че греши и
прибавил, че тя с бременна не с оссм, а с
девет. всичкитс мъжки. и чс ше роди на дру-
гих леи в шест часа. Така и станало. От мъ-
ка Калхант умрял Според други сс самоу-
бн з Погребали го в Нотион, близо до Ко-
136
лофон Друг вариант на спора между два-
мата I адате ли с разказаи от Коион Царят
на Лнкия подготвял поход Мопс го посъ-
ветвал да нс го предприема. зашото шс Сл-
ае победен. Калхаит го уверил, че ще побе-
ди. Царят потеглил на война и бил разбит
Това затвердило репутацията на Мопс, а
Калхант от отчаяние се самоубил.
Съшествува и друга история, сиързана със
смъртта му. Калхант посадил лоза н свеше-
на та гора на Аполон. в планината Гриннум
в Мизия. но един местен гадател му предс-
казал, че никога няма да пие вино от тази
лоза Калхант не му повярнал и му сс прис-
мял. Лозата нзраснала. родила гроздовс. от
коиго направил вино В дсня. когато тряб-
вало да се опита младого вино, Калхант по-
манил съседите. сред които бил и гадатслят.
направил прсдсказаннето. В момента, кога-
то Калхант сс готвел да отпие от ггълната
чаша, съпсрникът му повторил, че тон няма
да опита гова вино. Калхант сс раэсмял тол-
кова бурно, че се задавил и умрял. преди да
подвесе чашата към устните си (виж и Ан-
тинои).
Южноиталийските митове разкаэват за друг
Калхант. съшо гадател, чийто гроб сс Па-
мира в (.’ирис, на Тарснтскня залив Съшес-
твунал и трети Калхант. отново гадател. кой-
то бил известен с това, чс хората идвали да
прсспят в нстовото свстнлишс. за да могат
след това по сънищата сн да гадаят за бъде-
шата сн съдба. Този храм сс намирал на връх
Гарз анон, близо до Адриатичсско морс Кал-
хант от Сирис бил убит с един удар на юм-
рука от Херакъл. Тези различии предания са
преплетени едно с друго (виж и Калхос).
КАЛХОС (гр.). Цар на дауните - много
древен народ, живссш в Южна Италия Той
сс влюбил в Цирися по времето. когато тя
носрешнала Одисей Но влюбената в Оди-
сей Цирцея не отклнкнала на любовта на
Калхос и тъй като той бил настоятелен, тя
дала в иегова чсст угощение, по време на
което го превърнала в прасе и го затворила
в свинарника. След като не дочакали царя
сн. дауните дошли да го търсят. Цирцея се
съгласила да му върне човешкия образ, при
условие че повече никога няма да стъпн на
острова, за да моли за любовта й илн по
друга причина.
КАМБЛЕЙ (гр.). Лндийскн цар. който бил
толкова лаком, чс изял собствсната си же-
на. От съжалснне сс самоубил. Понякога
вместо Камблсй гой с наричан н Камблит
(внж Яр дан)
КАМЕЗИЙ (лат.). Това с името на много
древен цар. който според една по-непозната
легенда царувал в Лациум. когато там прис-
тигнал бог Янус, изгонсн от родната си Те*
салия Камсзий посрсщнал много добре бег-
леца и поделил с него царството сн Двама-
за иарували известно време заедно. след ко-
его Камсзий умрял н Янус управлявал сам.
КАМЕНИ (лат.). Римски изнорни нимфи
Те имат свое светилише в свешена гора, не-
далече от Порта Капсна (на юг от Кслиус).
на мястото, където бнл издигнат олтар на
Егерия (виж Егерия) Още в дрсвността те-
зи нимфи са отъждествявани с музитс
КАМЕРС (лат.). Легендарен цар на мити-
чен град, намираш се между Терасин и lae-
та, наречен Амнклес. Той с син на Вудцсн
Грады му изчезнал в класнчсската споха
след нашествие на змии
КАМИЛА (лат.). Легендата за Камила с
разказана от Вергилий в „Ененда" и е осно-
вана на италийскнтс пародии предания,
както и на историята за Харпалнка (внж то-
ва имс) Камила била дъшеря на цар Мстаб
от град Привсрнум Прогонсн от града от
нспрнятелитс си след смъртта на жена си
Касмила. той побягнал с невръетната си дъ-
шеря от прсследвашите го въоръжени вой-
ници. Но в момента, в който щял да сс из-
мъкне, стигнал до течението на Амазеиа -
рекичка, тешаша през Лацио За да спаси
дъшеря си. той решил да я върже за едно
копие и да го метке на другия бряг на рска-
та. Обещал на Диана да й посвети дъшеря
си, ако я спаси Диана изпълннла молитва-
та и дъшеря му достнгнала до другия бряг
Той сам преплувал рската и двамата с дъ-
шеря си заживсли самотни сред горите
Младото момнчс свикнало с този начин на
живот дотолкова. че не можсло да живее в
града. Тя ловувала. упражнявала се във во-
енного изкуство и участвала във войната
срещу Еней. където нзвършила много под-
визи. подобно на гръцките амазонки Била
убита от героя Арунт.
КАМПА (гр.). Чудовище от женски пол. на
което Кронос възложил да пази в Ала цик-
лопите и хскатоихейрнте. конто той бил
пленил (виж Кронос). След като оракул
прсдрекъл на Зевс победа над Кронос и ти-
таните само с помошта на цикдопите. той
убил Кампа и ги освободил.
КАНАКА (гр.). Една от дыцерите на Еол
и Енарета (виж Еол и табл. 8). Овидий, по-
ювавайки се по всяка вероятност на Еври-
пид, разказва. че тя имала лете от брат сн
Макарей. Дойката и се готвела да изнесе эе-
тсто от двореца. за да го изостави. скрито
под свешенн предмета, давайки сн вид. чс
отава да извършва жертвоприношение Де-
тето обаче изплакало и Еол го открил Гой
го хвърлил на кучетата и изпратнл меч на
дъшеря си, заповядвайки н да се самоубне.
От Посейдон Канака имала няколко деда
(виж табл. 10).
КЛИЕНТА (лат). Нимфа от Лациум. оли-
цетворение на Пссснта Тя била съпруга на
Пик, който царувал над Лоренто (в Южна
Остия) и двамата се обичалн много Но
един ден по време на лов магьосницата
Цирцея видала Пнк и сс влюбила в него За
да го отдалечи от свитата му. тя го превьр-
Е
О
=
£
нала в глиган. смятайкн след това да му
върне човешкия образ Отчаяният от раздя-
лата с жена си Пик обаче отхвърлил любов-
та на Цирцея В яростта си Цирцея го пре-
върнала в птица - зелен кълвач Клиента,
която не успяла да намери любимия си, се
отчаяла. В продолжение на шест дни и но-
ши тя бродила в търсене на Пик и най-нак-
рая паднала изтошена на брега на Тибър
Там изпяла последната си песен н сс стопи-
ла във въздуха
КАНОП (гр.). Каноп (или Каноб) с героят.
дал името на египетски град и на част от об-
ластта при устного на р Нил (Каноп Iблизо
до гр Александрия Родом от Амиклея. той
бил кормчня на кораба на Менелай, когато
след прсвземането на Троя царят дошъл в
Египет заедно с Елена (виж легендата за
тях). Каноп бил много млад и красив Тео-
ноя. дъшерята на египетских цар Протей
(виж това име). се влюбила в него, но той
нс опгьрнал на чувствата и Един ден Ка-
нол слятьл на брега, бил ухапан от змия и
умрял Менелай и Елена го погребали и му
издигнали гроб на остров Каноп От сълзи-
те. пролети от Елена по този случай, сс ро-
дило растението хеленион
Според друга легенда Каноп бил кормчня-
та на египетских бог Озирис Той управля-
вал кораба „Арго" и заедно с него бил пре-
върнат в съзвсздис
КАПАНЕЙ (гр.). Един от аргоеките прин-
цове. участвалн в похода на Седемте срсшу
Тива (внж Амфиарай. Адраст) Син на Хи-
поной Бнл огромен на ръет и много жес-
ток Не изшггвал никакъв страх от богове-
те По време на първата атака сс втурнал
към града, решен да го изгори Но Зсвс го
убил с молния в момента, когато се подгот-
вял да изкачи крепостаите стенн Жена му
- Евадна. се хвърлнла в жертвената клала,
която изгаряла тялото му
Негов снн бил Стенел. който участвал нъв
войната срешу Троя (виж легендата за
него)
КАПИЙ (гр.). 1 В ..Илиада" Капин с сред
прародителите на Еней Бил син на Асарак
и от съпругата си Тсмиста имал две деца -
Ил и Анхиз (виж табл 7) По-късни митовс
разказват. чс Еней имал спътник с това име.
който основал град Капуа в Кампания Съ-
шествуват и версии, че Капуа била основа-
на от един от синовете на Еней - Ром. и че
е наречена така в памет на прадядо му (виж
Егест)
Спътникът на Егей Калий понякога с смятан
и за основател на град Кафис в Аркадия
2. Според други автори основатслят на Ка-
пуа не бнл от Троя, а бил неизвестен житсл
на остров Самос Всыпиост нзглежда, че
името на Капуа пронзлиза от етруската ду-
ма за сокол и най-обшо за всички тези. ..кон-
то имали пръети на кракатэ. завити иавътрс"
КАРИЯ (гр.). Девойка от Лакония, която
била преньрната в орех (карня на гръцки оз-
начава орех) (виж Дион)
Според друга легенда Карня била хамадри-
ада. родсна от кръвосмешснието на Окснл.
сина на Орей. и сестра му Хамадриада.
КАРКАВ (гр.). Син на царя на Персб Три-
опас. който управлявал в Северна Гърция.
между Македония и Тракия Триопас бнл
жесток тирании и синт.т му го убил, за да
нзбави страната си След отцсубийството сс
нзеелнл доброволно и бнл прсчистен от гре-
ха от владетеля на Троада Трой, при когото
потърсил убежите Той му предоставил и
земя. върху която Триопас основал град Зе-
лея Неговият наследник Пандар сс сража-
вал на страната на гроянците.
МАРКИН (гр.). На гръцки згмето означава
..речен рак" Той живссл в блатата на Лер-
на По времс на битката на Херазгъл с хид-
рата ракът ощипал героя за пстата Разярен,
героят го смазал. Но Хера, в знак на благо-
дарност. че с помогнал в борбата срешу Хе-
ракъл, го прснесла на небето и го превър-
нала в съзвезднето Рак
В един от вариантите на мита за Лерна се
разказва. че Каркни бил восначалник, до-
шъл на помош на цар Лсрн и убит от героя
(внж Лери и Херакъл)
КАРМА (гр.). Карма е майката на Брито-
мартида. родена от връзката й със Зевс в
Крит (виж Бритомартзтда). Тя била смятана
за дъшеря на Евбул. сина на Карманор.
Според други автори Карма била дъшеря на
Феникс, един от синовете на Агенор (виж
табл 3) Майка й била Касиопея Разказва-
ло се. че когато остаряла. била отведена ка-
то пленница в Мегара и била дойка на дъ-
шерята на цар Пне - Скнла (виж Скила)
КАРМАНОР (гр.). Жрец от остров Крит,
баша на Евбул и Хризотемида (виж Хрнзо-
теми;»). Според критяните той подслонил
Аполон и Артемида, след като убили Пи-
тон. и ги пречистил от този грях. Той пре-
доставил дома си и на влюбсннтс Аполон и
Акакалнда
КАРМЕНТА (лат.). Според римските ми-
товс Кармснта с майката на Евандър. Тя
дошла с него от Аркадия, когато той напус-
кал тази страна и потърсил убежище на За-
пал (внж Евандър) Докато жипсела в Арка-
дия. имала друго имс. Понякога се смята,
че първоначално сс иарнчала Никострата.
Теми да. Тимандра или Тслпуза. Тя била ним-
фа. дъшеря на речния бог Ладон. В Рим я
нарекли Кармснта. зашото имала дарбата
да пророкува (от „кармен” вълшебна пе-
сен). Благодарение на пророческнте сн
предсказания и дарбата да познава съдбата
тя избрала ..шастлнвия град" Рим сред
всички останали. за да отидат там със сина
си Когато на врьщанс от похода си срещу
Герион Херкулес дошъл в Палактея (виж
Херкулес), тя предрекла на героя бъдешето
му (виж Какий) Доживала до дълбока ста-
138
рост - 110 години Синът и я погребал в
подножисто на Капитолия, недалеч от Пор-
та Кармеззтала. наречена така в нейна чест.
В някои варианти на легендата Кармснта не
била майка, а съззруга на Евандър Когаго
Херкулес я поканил да участва в жерзвоп-
риношенисто при освсщавансто на олтара
в Ара Максима, тя откатала Ядосан. богът
забранил жени да участват в празнуването
на нсговия култ. С тази случка се обясззява
градицията за нсдопускансто на жени при
честванего иа култа на Херкулес там.
Някои римски тълкувателн на легендата
представят Кармснта като божество на раж-
дансто Тя била наричана с двстс имена
Прорса и Постусрса. според двстс възмож-
нзз пози на раждашото се дете
КАРНА (лат.) Нимфа, която обитавала
мястото, където по-късно се издигнал Рим
Неин дом била свешена гора на брега на Ти-
бър, Лукус Хелерни. където жрецитс прина-
еяли жерзви дори по времето на Август.
Овидий разказва, чс първоначално тя се на-
ричала Крана и била дала обет за дсвствс-
носз Лову вала по к ъл монете и в з орага. Ко-
гато някои влзобезз в нея я приканвал да оти-
дс с него, тя го карала да я послсдва в гора-
Га, където нзчезвала Но един ден двулики-
яз бог Янус я табеля зал и се влюбил в нся
Той и направил предложение и тя решила да
го измами, както правела с другите Но
Янус я табеля зал в момента, когато искала
да сс скрие зад една скала. Той я хванал и я
насилия В замяна й предоставил всички
права над ключалкитс на вратите и като
знак за длъжността й й предал разцъфнало
клончс от глог, вълшебна вейка, чието пред-
назначение било да отстранява всички зли
сиди от отворите на домовезе Нейно било
и задьлжеиието да отстранява вампирите -
полуптици. полухора, конто иземуквалн
кръвга на новородснитс. оставснн сами в
люлките от дойкитс им Овидий разказва,
че тя спасила от смърз сина на цар Прокас,
нзрнчайки заклинания и изнършвайки ма-
гии. докато вампирите вече били поставили
своите знацн върху тялото на детсто.
КАРНАБОН (гр.). Цар на гетите, първона-
чално посрещнал гостоприемно Триптолсм,
koi а то той. служейки на Деметра, обикалял
земята в колесница, теглена от дракони, за
да запознае хората с огглеждането на жиг-
ните културн Впослсдствне обачс Карна-
бон нападнал Триптолсм и убил един от нс-
з овите дракони Деметра сс притекла на по-
мощ точно когато Карнабозз щял да убис
Триптолсм и превърнала царя в съзвсздис,
като тон е и зобретен в момента. когато уби-
ва дракона, държейки го в ръка
КАРН (гр.). Гадатсл. родом от Акарнания
Гой сс присъсдинил към хсраклиднтс. кога-
го сс събрали в Навпакт. за да се подготвят
за завладявансто на Пелопонес. Един от хе-
раклилитс - Хипотес. го помиелнл погрсиз-
ка за шпионин и го убил. Тогава сред арми-
ята настъпил мор. Оракулы, до когото се
допитали. отговорил, чс болестта с изпра-
гена от Аполон. разгневен заради убийство-
то на нсговия жрец Като възмсздис Хипо-
тес бнл отстранен, а хсраклиднтс започнали
да отдават почести на Аполон Карззсйски
Други легенди разказват за втори герой на
име Карн или Карнсй. снн на Зсвс и Евро-
па. обичазз от Аполон.
КАСАНДРА (гр.) Дъщеря иа Приам и Хс-
куба Неин брат близнак е Хелен (табл 34).
Когато децата се родили. Приам и Хскуба
устроили празнснство в храма на Аполон
Тимбрийски. който бил построен на извест-
но разстоянис извън крепостните стснзз на
Троя Всчсрта си тръгнали. като забранили
децата. конто прекарали нощта в светили-
щето. Когато на сутринта сс върналзз да ги
търсят. ги намерили заспали, обвнти от дне
змии, конто тъкмо поставили езнцнтс си
върху сстивните им органи, за да ги „лре-
чнетят" Прзз виковетс на уплашеннте ро-
дители влечугитс се скрилзз в свещснитс
лаврови дървета в храма Заедно с „пре-
чистването" децата получили дарбата да
прсдсказват
Друга легенда разказва как Касандра полу-
чила гази дарба от самия Аполон. Богъг, кой-
то бз!л алюбен в нея. й обещал да я научи да
позззава бъдешего. ако му сс отдадс. Касан-
дра приела договора и била обучена от не-
го. но след това се отказала да изпълнзз сво-
ята част от договора Тогава Аполон плзол в
уста та й. като така и отнел нс дарбата да
предсказва, а да убеждала (виж Аполон)
Обикновено разказват. че Касандра била
..вдъхновена" пророчица като Пития или
Сибнла Богът се вселявал в нея и тя изри-
чала предсказанията си. изпаднала в транс.
Хелсзз обачс научавал бъдещето чрез пти-
ците и вънзззнн призназзи.
Пророчества та на Касандра бележат всички
по-важни моментн от обсадата на Троя: ко-
гаго доизъл Парис (младежъг не бил познат
под нетинската му идентичност), тя предс-
казала, чс той ще прсдизвика разрушаванс-
то на града (виж Парис). Точно шелзз да я
убият, когато тя познала, че това е синът на
Приам, и така спасила живота си. По-късно,
когато Парис се върнал с Елена, тя отново
предрекла, чс това отвличане ще предизви-
ка гибслта на града. Но както обикновено
никой нс н повярвал Тя първа знаела, чс след
смъртта на Хсктор. когато Приам отишъл
да иска тялото му от Ахил. той щял да сс
върне с него. Подкрсняна от гадателя Лао-
коон. тя се противопоставила с всички енли
на идсята да вкарат в града дървеззня кон.
оставсн от гърцитс на брега, когато тс се
престорили. че се оттсглят Тя предупреди-
ла, че коняг е пълен с въоръжени воини Но
Аполон изпратил змей, който разкъсал Ла-
окоон зз синовстс му (виж Лаокоон). н тро-
139
с
янцитс решили, чс том с добро предзнаме-
нование. Разказват. чс тя направила н някои
предсказания за съдба га на троянкитс. в те-
ти в плен след превземането на града, н за
бъдещата съдба на народа на Еней
Самага тя по време на опустошавансто на
Троя се скрила в храма иа Атина Тук бнла
преслсдвана от Аякс Локрнйски Тя прегър-
нала статуята на Атина. но Аякс я издърпал
и така съборил статуята от пнедсстала й
Тогава богинята вднгнала очи към небело
Пред това светотатство гъриитс били гото-
ви да убият Аякс, но той се спасил. като се
скрил в о.тгара на богинята. която обиднл
(виж Аякс, син на Онлей)
При подялбата на плячката Касандра била
дадсна на Агамемнон, който лудо сс влю-
бил в нея До този момент Касандра бита
остаиала девица, макар чс не липсвали пре-
тендента за ръката и. сред които Отрнонсй.
който обещал на Приам да я освободи от
гъриитс, ако в знак на благодарност му я да-
дс за жена Но Отрионей бнл убит от Идо-
меней
Касандра родила на Агамемнон двама близ-
наци -Теледам и Пелопе. Но при завръща-
нсто си в Микена Агамемнон бил убит от
жена сн. Тя убила и Касандра oi рсвност В
някои версии за убнйството на Агамемнон
сдинствсната причина с любовта му към
Касандра
Понякога Касандра с наричана Александра
и под това нме се явява като главна герои-
ня в пророческа поема на Лнкофрон. напи-
сана, когато рнмляните започнали да се ме-
сят пряко в политнката на Гърция В нея
Приам, недоволен от пророческата дарба на
дъшеря си, страхувайки се от подигравки-
те на трояншпе, я затворил, като на стража
поставил пазач. който трябвало да донася за
всичко, което тя казвала. Посмата разказва
за пророчсствата на девойката
КАСИОПЕЯ (гр.). Манка на Андромеда
(виж това имс) Тя толкова сс възгордяла от
красотата си. чс се сравнила с нереицитс и
дори с Хера. Богинитс поискали от По-
сейдон да отмъста за засегнатото им чес-
толюбие и той нзпратил морски дракон,
който опустошил страната на Касиопея За
да сс омнлостиви богът. Андромеда трябва-
ло да бъде принесена като жертва на чудо-
вището По Персей сс появил и освободил
девойката След това я отвел със себе си
Касиопея била превърната в съзвездие (внж
Персей).
Има няколко версии за произхода и Место
я евързват с рода на сирисиа Агсиор като
жена на Феникс и майка на Финей (внж
табл. 3). Тя е дъшеря на Араб. с;гин от си-
нейте на Хсрмес. дал имею си на област-
га. наречена Арабия Понякога съпругьт и
нс е Феникс, а Епаф, от когото родила Ли-
бия. майката на Агенор 11 накрая предста-
вят я като жена на Кефей. царя на Етаопия
Всички .легенди обаче евързват легендата за
Касиопея с далечиия Юг - Арабия. Етиопия
или южната част на Египет
КАСИФОНА (гр.). Сестрата на Телегон,
дъшеря на Одисей и магьосницата Цирцея
(виж табл 14 и 39) Когато Телегон убил
случайно Одисей, Цирцея го съживила, а
Касифона сс омъжила за Телемах, доведе-
ния си брат, сина на Одиссй от Пенелопа
Но «последствие го убила, за да отмъста за
майка си Цирцея, която била убита от него
Тоз»1 разказ принадлежи към най-ранните
варианта на легендата за Одисей По-често
за жена на Телемах посочват самата Цир-
цея (виж Одисей и Телемах).
КАСТАЛИЯ (гр.). Дсвойка от Делфи
Прсспсдвана от Аполон близо до светили-
шето на бога, тя сс хяърлнла в нзвора. кой-
то бил наречен на пенно име и посветсн на
Аполон.
Спорсд друга традиция Касталия била дъ-
шеря на Ахслой и жена на иар Делф. От не-
го нмала син Касталнй, който иарувал в
Делфи след смъртта на баша си
КАСТОР (гр.). Един от диоскурите (внж
легендата за тях)
КАТЕТ (лат.). Легендата за Катет е вмък-
нага в латинския цикъл, за да обясни про-
изхода на някои имена Гсроят бил влюбен
в Салия. лыцерята на етруския цар Аний
Той я отвлякъ.т в Рим Аний се опитал да
хванс беглеца, но напразно От отчаяние се
хнърлнл в най-близката река, която нарек-
ли Анио (днес Анисне. която се влива в Тн-
бър в северната част на Рим). Катет се оже-
нил за Салия, която му родила двама сино-
вс - Латин и Салий, съответио споннми на
латинския народ и на Ордена на едлийците
(салиеритс) - жреци на Марс, които всяка
година изпълнявали свешени танин по врс-
мс на ритулна церемония
КАТИЛИЙ (лат.). Герой, който се появява
в легендата за създавансто на град Тибур
(днес Тиволи). Римските нсторнци смятат.
чс е грък или чс е дошъл с Евандър като ко-
мандваш флотата му. или че е син на аргос-
кия герой Амфиарай, който след смъртта на
баша си по заповсд на Ойкъл тръгнал наве-
ло на трупа младежи да тьреи съкровище в
Италия В Италия на Катнлий се родили
грима синовс - Тибурт, Корее и Катилнй-
младшн Те именно основали град Тибур
При Вергилий Катилнй се появява в битка-
га срешу рутулите.
КАТРЕИ (гр.). Един от чстирнмата синовс
на Минос и Пасифая. които наследили ба-
ша си на трона на остров Крит (внж табл
28) Оракул му предсказал, чс ше умрс от
ръката на едно от децата си Той имал три
.гыцерн - Асропа. Климена и Апемозина. и
един син Ал темен Макар чс Катрей скрил
гова предсказание от децата си. Алтемен
научил за него и заедно с Апемозина избя-
। алн от Крит, за ла го предотвратят. Те
140
огишли н Родос, където основали град Кре-
тсния, на имсто на остров Крит. От страх
обаче Кат рей дал другите си две дъшерн на
мореплавателя Навплнй, та да ги продало
като робини в чужда страна.
Когато остарял, Кат рей решил да завсшас
царството на сина си и заминал за Родос, та
да го търсн. Той акостирал с хората си на
пустинен бряг и бил хванат от пастирн, ко-
ито решили, че това са пирати Макар чс сс
опитал да им обясни кой с. лаят на кучета-
та заглушил гласа му и овчаритс го линчу-
вали до момента, в който се появил Алте-
мен, който го довършнл с кописто сн Ко-
гато научил какао е направил, Алтемен по-
молнл зсмята да сс разтвори, за да го по-
гт.лне, и тя изпълнила желание го му
Когато Менелай отишъл на погрсбснието
на Катрсй. който му сс падал дядо по линия
на манка му Асропа (виж табл. 2), Парис от-
влякъл Елена.
Аркадийцитс ТВЪрДЯТ, чс Катрсй не с син на
Минос, а внук на цар Ликаон
КАФЕНА (гр.). Младо момичс от град
Криаса в Кария. Наблизо в района нмало
гртщка колония от Мелос начело с Нимфей
Тя бързо сс разраснала и станала могъша
Жителите на Криаса се обезпокоили и ре-
шили да премахнат съссдите си. Тс зачис-
лили да поканят всички гърци на празнен-
ство и да ги избият. Но Кафсна бнла влю-
бена в Нимфей и му разкрила заговора. Ко-
гато кариините дошли да ги кадят, гъриитс
приели, но казали, чс според техния обичай
на пиршеството трябвало да бъдат покане-
ни и жените им Така и станало. Мьжсте
отпиши на пира без оръжис. но всяка от же-
ните нм скрила под роклята си меч По врс-
мс на пиршеството по дадсн сигнал карий-
ците се нахвърлили върху гърцнте. ио те
били подготвени и ги избили до един. Уни-
щожмлн град Криаса н на негово място пос-
троили друг, наречен Нова Криаса Кафсна
се омъжила за Нимфей и се радвала на го-
.теми почести.
КАФИРА (гр.) Дъшеря на Оксан Заедно с
телхините отглсдала на остров Родос По-
сейдон, който и бил поверен от Рея.
КАФОР (гр.) Либиец. син иа Амфитем (на-
ричан съшо Гарамант) и на нимфа от езеро-
го Григонис Следователно бнл внук на
Акакалнда и на Аполон Един дсн, докато
пасял овцстс сн край езерото Тритонис, в
Лнбия. един аргонавт на нме Кант сс впи-
тал да му открадне част от живо попе, за да
нахрапи изгладнелитс си другари. Кафор го
с убил, ио скоро бил открит от аргонавткте
и на свой рсд убит.
КВИРИН (лат.). Стар римски бог, едно от
гритс древни божества, култът към конто
представляла нндосвропсйската основа на
римската религия. По йерархня той с на
послсдно място в триадата, съставена от
Юпитер, Марс и Квирин. Античните изво-
рн са единодушии отпоено нсговата съш-
ност и функции - представят го като бог на
войната от сабински произход. За корена на
името му има две версии - че прошли за или
от това на сабинскня град Куре, или от са-
бннската дума за копие „курис". Той с бог
на хълма Квиринал, където традиционно сс
предполага, че е съшсствувало сабине ко
свстилишс
Основавайки се иа сыиествуването на по-
добна триада като тази на Юпитер. Марс и
Квирин в другите индоевропейски религии,
където всеки от боговсте отговаря иа опре-
делена соииална класа Юпитер или нсго-
вият аналог на тази на жрешпе, Марс или
аналогът му - на воините, а третият бог на
тази на земеделцитс. Жорж Дюмсзил раз-
вива тезата. че по своя произход Квирин нс
е воин, а покровител на земеделцитс Тази
правдоподобна хило теза намира своего пот-
вържденис за римската облает в едно сви-
детелство, запазено от Сервий, според кос-
то Квирин с един „спокоен Марс", „Марс
на мира" Освен това, според забслежката
на Дюмезил. квирнтите, чието название е
евързано с това на бога, са мирим гражда-
не асе знас. че назоваването на воннитс по
този начин се смятало за крыша обида
Митовсте за Квирин са много малко Един
от тях е евързан с основавансто на град Ку-
ре от Моднй Фабидий Наи нзвсстният
отъждествява Ромул с Квирин. След като
Ромул се явил на Юлий Прокул, рнмляните
нзднгнали храм на Ромул, наречен на Кви-
рин (внж Ромул). По сыцото време Хсрси-
лия, жена му, била наречена Хора Квирини
(внж Херснлия).
КЕДАЛИОН (гр.). Майсторът. който нау-
чил Хефест да обработва метали и му пре-
дал занаята на ковача. След раждансто на
Хефест на остров Лемнос майка му Хера го
поверила на Кедалион. който живесл в Нак-
сос Той го обучил на занаята си.
Кедалион помогнал на Орион да вьзвърнс
зрението си, когато ослепял Орион го ка-
чнл на раменете сн и го помолил да го обър-
не към изгрявашото слънце. което го изле-
кувало (виж Орион).
КЕИКС (гр.). 1. Цар на Трахида, приятсл и
родника на Херакъл (бил племенник на Ам-
фиггион). Хсракъл се скрил при него, кога-
то по невнимание убил малкня Евном (внж
това име). След ехгъртга на Херакъл деца-
та му. прсслсдвани от Евристей, отново на-
мерили убежите в Трахида при Кепке Ев-
ристей обаче ги прогоиил оттам
Дъшерята на Ксикс. Темистоноя. била же-
на на Кикън. който бил убит от Херакъл
Ксикс го погребал с почести Той имал два-
ма синове Хилас. който прндружил Хера-
къл в похода срещу Ехалия и намерил в нея
смъртта си. и Хилас. другар на Хсракъл и
аргонавтнте (внж Хилас)
2, Син наУтринната звезда (Еосфорос).съп-
s
ы
3
н
3
и
3
о
к
LZ
ы
и
рут на Алкиона (виж топа имс). прсвърнаг
в птица
КЕКРОПС (гр.). I. Според най-ратпрост-
раиената легендарна традиция първият мн-
тически цар на Атика Роден от темята на
Атика, която залочнала да сс нарича Кскро-
пея. докато преди носела названнето Акта
Оженил се за Аглавра. лыцсряга на Актей.
който съшо понякога е сочен и първия цар
на Атика Родили нм се четнрн деца: снн
Еризихтон (виж легендата и него. 2) и ipn
дъшери. конто се появяваг в мита аа Ерих-
тоиий (виж Аглавра).
Кекропс бил двойствено съшсство - горна-
та част на тялото му била човсшка, а дол-
ната завършвала като амия, което било
знак. че е син на Земята
По времс на неговото царуванс боговете си
разпредслили властта над градовстс За
Атина спорели Посейдон и Апгна Морски-
ят бог прнстигнал в Атика и с удар на три-
зъбеца си в ас мята направил така, чс в срс-
дата на Акропола бликнало солено сзсро
Слел това се появила богинята. която изви-
кала Кекропс та свидстел и пред него поса-
дила маслиново дърво на върха Зсвс пазо-
вал сьдиитс според някои автори това би-
ли Кекропс и Кранай, според други двана-
десетте богове Те отсъдили в полза на Ати-
на. зашото Кекропс свндстслствал. чс тя
първа засадила маслиново дърво в Атина
Разгневеният Посейдон наводнил Атика
Докато управлявал Кекропс. който бил ми-
ролюбив впадетел. в Атика цнвилизацията
направила първите систъпки Той научил хо-
рата да строят градовс и да погребват мър-
тшстс Приписват му откривансто на писмс-
ностга и преброявансто на населенного
2. В списъка на царетс на Атика има ошс
един Кекропс, снн на Ерсхтей (внж това
имс)
КЕЛБИДАС (гр.). Герой от град Куме, кой-
то заминал за Италия, където основал град
Тритея в Ахея Според други гралът бнл ос-
нован от Меланип, сина на Арсс и жрицата
на Атина Тритея. дъшерята на Тритон
КЕЛЕВТОР (гр.). Един от синовстс на Аг-
рий от Калидон, конто участвал в похода
срешу чичо си Ойней заедно с братята си
Те му отнелн царството и го дали на баша
си. Бил убит от Диомед, внука на Агрий
(виж Диомед и табл 27).
КЕЛЕЙ (гр.). I Роден от земята на грал
Елевзии. той бил първият владетел на сд-
ноименната страна (виж и Рар) Келен иа-
ру вал над Елевзин, когато Псрсефона. дъ-
шерята на Деметра, била отвлечена от Ха-
дес Богинята пробродила земята. за да я
гърси, и отшила в Елевзии. където била
посрешната гостоприсмно от Кслей и жена
му Метанира Тя прнстигнала вечерта. прс-
образена като старица, в часа, когато жени-
те отивали за вода. Дъшерите на Кслей би-
ли на извора и завели странницата в кыпа-
та на баша си, където и предложили да я
вземат за слутиня Деметра сс съгласила и
и поверили отглеждането на Домофон, най-
малкия син на царя Но тя се грнжела по
странен начин за него (внж Домофон, I) и
най-накрая разкрнли божествената и сыц-
ноет Обаче преди да се върне на Олимп,
Деметра посветила Кслей в ритуалите на
своя култ и му помогнала да и построй храм
(внж Триптолсм и Деметра).
Според други версии Кслей не бил цар. а
обикновен селянин от Елевзин
2. Критянин, който с другарите си Лай. Кер-
бер и Еголнй се отстали да откраднат меда
от свсшената пешера в критската планида
Ида, където Рея родила Зсвс Достъпът до
пешерата бнл забранен за боговс и хора
Всяка година в дсня на раждансто на бога
от пешерата излизал вълшебен огън. Крал-
tone сс облекли с бронзови рилинии, за да
сс предвидят от пиелите, конто преди годи-
ни доставали меда, с който се хранело бо-
жестве Ното дете. Но когато стигналн до
люлката на Зевс, бронзовите ризннцн пад-
нали от само себе си Чул се силен гръм,
предизиикаи от Зсвс Той шял да ги убие на
място. ако Съдбигс и Тсмида не го спрсли с
думитс. че на това свешено място не бива
да умира инкой, за да нс бъде омърсено. То-
гава Зевс ги превърнал в птици - Лай в
дрозд. Колей в черна врана, а Его л ий в мор-
скн орел Кербер се превърнал я непошата
птица, която на гръцки носела сыцото имс
като него Тъй като нзлезли от свешена пе-
щера. ппшитс носсли шасгис за този. кой-
то ги видел
КЕЛЕНО (гр.). Това имс косят няколко ге-
роини
I. Една от дъшерите на Данай, която роди-
ла син на Посейдон, героя Келен.
2. Дъшеря на Атлант и Плейона, една от се-
демте плеяди Or Посейдон родила Лик, Ев-
рипид и Тритон (внж табл 25)
3. Така сс наричала една от харпиитс.
КЕЛМИС (гр.). Според критската митоло-
гия божество, фигурирашо в обкръжеиие-
то на детсто Зсвс В началото верен на Зевс,
впослсдствие Кслмис обилии Рея и затова
Зевс го превърнал в диамант
КЕЛ Г (гр.). Епоним иа кслтите. Син на Хе-
ракт.л и Кстгина. дъшеря на владетеля на
Британия Когато Херакъл сс врыцал с ст-
кралнатите стала на Герион. той трябвало
да прскоси Британия Тогава срешнал дъ-
шерята на владетеля, която скрила живот-
ните и отказала да му ги върне. докато не я
обладав Херакъл сс съгласил, тъй като не
сам» искал да си върне стадата, но и девой-
ката била много хубава. От гази връзка се
родил Кслт (виж Галатея).
Според друга традиция Кслт бил сип на Хе-
ракъл и плсядзта Стсропа
КЕНЕЙ (гр.). Син на лапита Етал (виж
табл 9) Първо бнл жена, наречена Кеннда
142
След като била облапана от Посейдон, по-
молила бога да я превърне в неуязвим мъж
Посейдон изпълнил желаннето и. В новия
си образ Кеней участ вал в битката срещу
кентаврите Тъй като не можели да го уби-
яг. те го удрали с огромни дънсри от боро-
ве и го заронили жив След смъртта си Ке-
ней отново станал жена или бил превърнат
в птица с блестящи крила.
Според друго предание, след като станал
мъж. Кеней се възгордял Забил копието сн
на площада н нзискал от жителите да го по-
читаг като божество. За да го накаже. Зсвс
изпратил срешу него кентаврите. конто го
убили. Кеней фигурнра в някои списъци на
аргонавтите. Синът му Корон бил цар на ла-
пнтитс по времето на Херакъл
КЕНГАВРИ (гр.). Чудовишни съшества,
полухора - полуконе. Предната част на тя-
лото им и дори краката били човешкн. но
задната, от кръета надолу, завършвала с
конско тало. В класнчсската епоха ги пред-
ел аня л и с четири конски крака и две ръце.
Живеелн в планината и горите, ядяли суро-
во месо и били с жесток нрав.
Обикновено ги представят като рожба на
любовза на Икснон и призрачна мъгла. на
кояю Зевс бил придал образа на Хера Той
я изпратил на Иксион. за да внди дали той
шс сс осмели да осъшестви свстотатстве-
ната си любое (виж Икснон и табл. 23). Но
двама от кентаврите - Хирон и Фол. конто
били различии от останалитс. имали друг
пронзход Хирон бнл родсн от връзката на
Филира и Кронос (виж Хирон). Фол пък бнл
син на Силен и нимфа на яссннтс (една от
мелнадитс). Тс ня.мали ливня нрав на себс-
подобните си Били гостоприемни. добро-
жслателни, харссвхти хората и нс прибягва-
лн до жестокости.
Кентаврите сс появяват в много митове Те
се бнелн многократно срещу Херакъл. Ко-
гато отивал на лов за Еримаитскня глиган,
Херакъл сс отбил при Фол. Той посрещнал
добре героя, ссрвирал му варено месо, ка-
то за себе сн оставил сурово. Когаго Хера-
къл поискал вино. Фол му отговорил, че на-
нстина има цяла делва, но то било на всич-
ки кентаври. Тя била дар от Дионис, който
нм я поверил със заръката да я отворят са-
мо когаго всички са заедно и Херакъл им е
на гости Героят казал на Фол да я отвори,
без да се страхува Мнризмата на внното
обачс веднага прнвлякла осгаиалите кентав-
ри oi планината, конто пристигнали. въоръ-
жени със екали и борове, и затворили пеще-
ра та. Първите двама, Анхии и Агрий. конто
вле зли вътрс. били убзгти от Херакъл с уда-
ри с факла. Другите той преслсдвал със
стрелите си чак до нос Малея. където сс
скрили при Хирон, който бил изгонсн от Те-
сали* от лапитите и жнвссл тук. Кентаври-
те сс скупчили около Хирон. Херакъл наст-
релял една стрела, която пронизала ръката
на Елат. след това ранила Хирон в коляно-
то. Героят сс опитал да превърже раната.
която направил нсволно на добрня кента-
вър, но нс успял да му помогне Хирон
страдал толкова много, че пожелал да ста-
нс смъртен (защото бил беземъртен). Про-
метей поел тежестта иа беземъртиего му н
Хирон умрял
Кентаврите се били и срсшу лапитите
плсмс в Тесалия. предвождано от Пирнтой
и нсговия приятсл Тезей Пиритой бил по-
канил кентаврите. конто се падали негови
родники (виж легендата му), на сватбеното
си гържество Но те нямали навнка да пият
вино и бързо сс напили Един от тях - Ев-
рит (или Евритион), сс опитал да изнасили
годсницата на Пиритой Хиподамся Това
предизвикало голямоебнване Били даденн
жертви и от двете с грани Все пак накрая
лапитите победили кентаврите и ги прину-
дили да напуснат Тесалия.
В легендите за отвлнчания съшо се появя-
ват кен гаврн първо Еврнтнон се опитал да
отвлече Мнсснмаха от Херакъл. който бнл
неин годеннк (виж Дскса.мсн). след това Нс-
сос се опитал да изнасили Деянира при пре-
мннаването на рската (виж Нссос) Виж съ-
що така и легендата за кентаврите Хилей зз
Ройк. коззто се опитали да нзнасиляг дени-
цата Атланта.
В легендата сс говори и за женски кентав-
ри. конто живеели с мьжките в планниаза
В легсзздитс има и други сьщсстна. подоб-
ии на кентаврите например ихтиокентав-
ритс. конто са полухора-полурнби
КЕРАМ (гр.). Агински герой, на чисто име
е кръетен Ксрамичният квартал, предградие
на Атина Син на Ариадна и Дионис, смята
сс. че е изобретал грънчарството.
КЕРАМБ (гр.). Тссалнйскзз овчар По вре-
мето на Девкалиоиовня потоп се качнл вн-
соко в планината. за да се спаси от навод-
неннето, а нимфите му дали криле и го пре-
върналзз в бръмбар. наречен керамбус (внж
и Тсрамб).
КЕРБЕР (гр.). По-извсстен с латинского си
имс Цербер. Кучсто на Хадес. едно от чудо-
вищата, паэсшзз царството на мъртвнте. ко-
нто нс давали на живите да влизат и най-ве-
че на зиъртвите да излизат. Най-извсстннят
образ, под който го представят, с слсдният
три кучешкн глави. змийска опашка, а на
гърба му множество змийеки глави Разказ-
ват. чс имал петдссет глави. дори сто Бил
завързан пред входа на Анд (Ада) и плашел
душите, конто влизалн. Един от подвнзззте.
наложезш на Херакъл от Евристей. бил да
отиде в Ада при Кербер и да го довсдс на
земята Херакъл тръгнал. като прсдварител-
но бил посвстен в елевзинските мистерии
Хадес му позволил да вземс Кербер, при ус-
ловие че го укроти, без да нзползва оръжия-
та си. Херакъл сс борил срсшу кучсто с го-
ли ръце. почти го задушил и го надвззл. След
х
ш
ьй
Е
Ж
х
as
X
х
-С
143
ж
s
U9
гова го завел при Еврнстей. който сс итла-
шил и му заловядал ла го върне обратно
По-късно Кербер бнл укроген от Орфей
Кербер е енн на Ехидна и Тифон Брат с на
ужасного Герионско куче Ортрос. на Лер-
нейската хидра и на Нсмсйския лъв
КЕРЕБИЯ (гр.). Майката на Диктне и на
Полндскт. двамата братя. конго живеели на
остров Серифос н които се появяяат в лс-
геидата га Персей (виж Персей) Техен ба-
ша бил Посейдон Според други а в горн те
били синове на Магиес
КЕРЕСА (гр.). Дъшерята на Ио и на Зевс
Тя се родила във Византия. близо до Злат-
ния рог. откъдсто пронзлнза и името и (на
гръики рог с „керас") Била отгледана от
нимфа, а по-късно от Посейдон родила син
Ьизантион. основател и пърнн влалсзел на
град Византия Имала и друг син, Стромб
който се бил срсшу брат си и инлантнишпе
КЕРИКС (гр.). На гръцки името означала
..веститсл" Син на Евмолп от Елсвзин След
смъртта на баща си поел юпълиеннето на
култа към Деметра и от него водят начало-
то си веститслиге (кериките). които ччаст-
ват в ритуала. Според някои авторн Керике
е син на Аглавра и Хсрмес (виж Аглавра)
КЕРКАФ (гр.). Един от седсмтс синовс на
Хелнос и Рода, наречено хслиади Той се
оженил за Кидипа. една от пъшсригс на
брат си Ох им. когото наследил на трона на
остров Родос Родили му се грима синовс
Ялис. Линд и Камнр. които сн поделили ос-
трова и основали три грала. нарсчени с тсх-
нитс имена (виж Ох им)
КЕРКИОН (гр.). 1 Елсвзннски герой, енн
на Посейдон илн на Хефест и на една от пъ-
шеритс на Амфиктион. илн на Бранх и на
нимфата Аргно (виж съшо Рар) Криел сс
край пътя от Елевзнн към Мегара. където
спирал пъгнипитс н ги прннуждавал ла се
бият с него След като ги победял. ги уби-
вал Веднъж оттам минал Тезей По-ловък
в борбата от него, той повдигнал Керкион
във въглуха, след това го хвърлил на земя-
та и го смазал
По пътя за Мегара имало място. наречено
„Палестрата на Керкион". разказват. че тук
именно разбойникът великан спирал мнну-
вачите и гн убивал (виж съшо Алона)
2. Съшествувал и друг Керкион. син на Ага-
мсд (виж легендата за него)
КЕРКИРА (гр.). Известна и к.зто Коркира
Една от дъшеритс на речния бог Азоп о г ар-
кадийката Метопа Тя бнла отвлечена от По-
сейдон. който я обладал на ост ров Коркира
(днес Корфу), наречен така на нейно нме Ро-
дила му енн. Фсакс, епоннм на фсаките
КЕРКОПИ (гр.). Двама братя. наричанн
понякога Еврибат и Фринондант. понякога
Сил и Гриб ал. най-чссто обсдииени под
името керкопн Тяхна майка е Тея. една от
дъшеритс на Океан Тс бнлн огромин раз-
бойники с чудовищна сила Прсбивали до
смърт пътннцн it. конто срсшали. след като
ги ограбелн Манка им ги била предупре-
дила па сс П.111ГТ от герои, наречен Мелам-
пиг (т е мъжът, черен отзад) Един ден те
срещнали Херакъл, заспал край пътя. и се
опитали да го ограбят. Но гсроят се събу-
дит и лесно ги надвиг След това гн вързал
за краказа за двата края на дълга тояга, ка-
то котлета, конто носят за продан. Едва то-
гана тс забелязали. чс Херакъл бил черен
опад, и разоряли пророчсството на майка
си Но с шепот си раземели Хсрагъл н той
ги пуснал да си холят
След този случай керкопнге продължнли
грабежнте си до пеня, в който Зевс, разгне-
вен ст повсденнсго им. ги превърнал в май-
муни к гн прснссьл на дна га острова, офор-
мяши Нсаполския залив - Проскнда и Ис-
\ия Тук >аживслн техните наследники и от-
тук идва името на архипелага, който в ан-
гичноегга бил наричан „Островиге на май-
муните" (виж съшо и Херакъл).
КЕРЧИ (гр.). Това име носят много герон:
I Внук на Мелампус (внж Клит и Полина)
2 Водачът на колесницата на Мерном, убит
ог Хектор пред Троя.
3 Мнлезиец, на когото се случила следиа-
та история Елин лен видя л рибар. който
бнл хванал зелфин. откупил животного и го
върнал във водата. След време единствен
от ненчки (плющи на кораба бнл спасен по
време на буря благодарение на дслфнните.
Когато умрял н погрсбалнага процесия ми-
навала край пристаиищего на Милет, виде-
ли трупа дслфнни. конго се прнсъсдинили
към пропссията.
КЕРИ (tp.|. Керите са духовс. които игра-
ят голяма родя в „Илиада**. Тс участват в
сиените, където има битки и насилие, и ко-
та го Съдбата отпаси геронте в момента на
смъртта им. Прсдстаиянн са като крнлати
черни съшссгва с ужасяващи дълги бели Tb-
it и. с дълги и остри нокти. Те разкъевали
зруповсте и пнелн кръвта на умрелите и ра-
нените Платове!е им били пропитн с по-
лешка кръв Но те нс върлували само по
бейните полез а Спорен Омнр понякога са
ныпрнемани като неразделна част от всяко
човешко същсстно, като нсгона съдба, оп-
рсделяша не само конкретння начин на
смъртта му. но и живота му. Така Ахил има
избор между две керн, едната би му дала
дътъг и щастлнв живот в родината му, да-
леч от слава) а и войната, а другата, която
той избрал, му осигурила пред Троя вечна
слава с иенэта на прсждеврсменната му
смърт Пред всички богове Зсвс премерил
на везннте керите на Ахил и Хектор. за да
узнас кой трябва да загине в битката меж-
ду двамата Всзната с ксрата на Хектор се
наклонила към Хадес и Аполон веднага
нзостапил героя на немннуемата му съдба
В „Теогония" на Хсзиод керите имат свое
родословие Те са прсдставени като „дъше-
144
ри на Home"; но в съшата част, няколко сти-
ха по-нататък, поетът нарича една кера сес-
тра на Танатос и на Морос (Смъртта и Кон-
чнната). а лругите керн - сестрн на мойрите
(Парки) (виж тети имена) Вероятно става
въпрос та вмькнат по-късно епизод, или по-
скоро това противоречие се дължи на по-по-
пулярното и общо схващане за керата като
божество или сила, присъща на всеки човек
Така в „Илиада" троянците имат своя кера,
эхейците - съшо Въпреки че тозн ласаж е
по-късен от частта. където е вмькнат, сигур-
но е, че понятието кера е обобщавашо
В класнческата епоха керите се появяват ка-
го литерзтурни реминисценции Те се сли-
вл г с други подобии божества- мойрите и до-
рн ериниите, с които си приличат по злове-
щих сн нрав В трагедиите се явяват само
като заемки от Омнровата епоха В един по-
етичен откъс Платон ги прелставя като зли
духове. които подобно на харпните омърся-
ват всичко. до което се докосват в живота
на хората Възможно е народиата традиция
да гн евързва и със злонравите .туши на мър-
гвите, на които трябва да се приклеят даро-
вс. за да бъдат успокоени Това ставало нап-
ример на празннците Антестерии
КЕТЕС (гр.). Египетски владетел. който
имал свойството да се превръща във всяка-
къв вид същества. животни или дървета,
или в приро.чии елементи като огън. вода и
Т и Владеел „науката на дишането", която
била в основата на магните му.
КЕТО (гр.). Името й напомня това на мор-
ските чудовища (китове) Дыцеря на Флот
|Понтос), т. е. Морето. и на Земята. Тя с
сестра на Нерей и Тавмант (виж табл 12 и
32). Омъжила се за брат си Форкос или
Форкис Родила му дсиа - грайите (стари-
ните. виж легендата за тях), горгоннте и
дракона, който пазел граднната на хесперн-
дите. а съшо и самите хеспериди.
КЕФАЛ (гр.). Известен и с латинского си
име Цефал Герой от много митове, в които
данните понякога си противоречат Неговият
пронзход е спорен. Най-често го представят
като син на Денон, който по линия на баша
си Еол произлизал от рода на Девкалион
Майка му била Диомеда, дъшеря на Ксут и
Креуза (виж табл. 8 и 20). Според други ав-
тори той е атинянин, син на Херза, една от
дъшерите на Кекропс, и на Хермес (виж
табл 4). И накрая го смятат и за син на атин-
ския цар Пандион. Негова жена била Прок-
рнда. дъщерята на атинския цар Ерехтей
Първият мит за Ксфал е евързан с отвлича-
нето му от Зората, която била влюбена в не-
го ( виж Еос) В Снрия тя му родила син, Фа-
стон Но скоро Кефал изоставил божестве-
ната си любима и се върнал в Атика, където
се оженил за Прокрида. Тя му подарила ку-
че. което била получила от Минос. То при-
г окапало дарбата. дадена му от Зевс, да хва-
та всички животни. които преследва (виж
Прокрида). Кефал подарил това куче на Ам-
фитрион, за да му помогне при залавянето
на Тевмеската лисица (виж Амфитрион).
Любовта му с Прокрида съшо бнла изггьл-
нена с приключения Двамата сс обнчали.
но Кефал заполнял да се съмнява във вср-
ността на жена си. Той решил да я излита
Влязъл при нея преоблечен като чужденец.
докато тя знаела. че мъжът й отсъства, и сс
опитал да я прельсти с многобройни пода-
ръци Младата жена отказвала яълго време,
но накрая се предала Тогава Кефал сс раз-
крил. Засрамена и разгневена, Прокрида из-
бегала в планината Изпълнен с угризения.
Ксфал я последвал Накрая двамата се
сдобрили, като признали взаимно грешката
си. Известно време живсли щастливн Но на
свой ред Прокрида бнла изгтълнена с рев-
ност Мъжът й често ходел на лов и тя се
питала дали не бил привлечен от планинс-
ките нимфи Разпитала прислужника, който
го придружавал, и той й разказал. че след
лова мъжът и спирал и викал някоя си тайн-
ствена „Бриза" да го разхлади Прокрида
решила да го залови в грях Проследила го
по време на лов Чувайки шум в храстала-
ците. Кефал запретил копието сн. което ни-
кога не пропускало целта си Прокрида би-
ла ранена смъртоносно Но преди да умре,
тя разбрала заблудата си Ксфал й бнл ве-
рен. а „бризы**, който викал, бил вятърът
Изправен пред Ареопага за убийство, Ке-
фал бил осъден на изгнание и напускал Ати-
ка Присъедштл се към Амфитрион и го
прндружнл в битката му с тафийпитс След
победата им нарекли остров Кефаления на
негово име Тук се оженил за Лизила, от ко-
ято имал четири деца. дали имсната си на
четирите племена на Кефаления Според ня-
кои автори от него пронзлиза родът на Ла-
ерт, той като баша му Акризий е сочен за
иегов син или внук По тозн повод се раз-
казва, че Кефал отишъл да се допита до
Делфийския оракул как може да има сино-
вс Оракулът го посъветвал да сс съсдини с
първото съшество от женски пол. което
срсшие. Той с реши ал мечка. Изпълннл за-
ръката и мечката веднага сс превърнала в
красива млада жена, която му родила сип.
Акризий (виж табл. 39)
КЕФАЛИОН (гр.). Лнбийски овчар, син на
Амфитемис и нимфа от езерото Тритонис
Той убил двама аргоиавти. Ернботес и
Кант, които се опитали да открадиат част от
стадото му.
КЕФЕЙ (гр., лат. Цефей). Легендата раз-
казва за двама герои с това нме:
1. Царят на Тегся в Аркадия Той бил син на
Алей и участвал в похода на аргонавтите
Появява се и в легендата за Херакъл Кога-
то report решил да замине да се бне със си-
новете на Хнпокоон в Лакедемон, той поис-
кал помошта на Кефсй. който имал дваде-
сст синовс. Но Кефсй се страхувал. чс ако
сс
Щ
•
ж
и
-и
м
л
145
10
напусне града, привържениците на Аргос
ик се выползват от това н тс «авладсят тс-
ри горниле му За да го убеди. Херакъл му
поверю кичур от коса га на Горгона. iai мо-
рен в бронтова вата - подарък от Атина Хе-
ракъл го уверил, чс ако враговсте му напад-
нат града в негово отсъствие. достагъчно
ше бъде дъшеря му С тсропа да адигне Ки-
мура и да го ра«клали три пъти над крспост-
нага стена. Ако нс глсда >ад себе си. нспрн-
телят шял да сс обърнс в бяг Кефей бил
убедсн и тръгнхт с Херакъл и брал му Ифн-
къл. Но в битката тагннхти и Ификъл. и Ке-
фей таедно със синовете си. мажар че Хера-
къл победил
Понякога аркаднецы Кефей е представян нс
като син на Алей, а на Ликург За него кат-
ват, че участвал в Калндонския лов
2. Другнят Кефей е бащата на Андромеда и
съпрут на Касиопея Тон с син на Бел (внж
табл. 3). Царувал над народа на ксфснитс.
живеещ или на брега на Ефрат. или в Етио-
пия (виж Андромеда и Касиопея) Той ня мал
други деца След смъргта му го наследил
внукы му Перс, син на Персей
КИАНА (гр., лат. Циана). 1. Имсто й на-
помня синня цвят (циан) на морската вода
Тя е дъшеря на Линар, древен цар на авто-
ните (прадсдиге на италийнигс). Итгонен от
Италия (тогава Автония). той се установил
на Липарскитс острови. носсщи нсговото
име Когато Еол дошъл в царството му. Ли-
пар му дал ръката на дъшеря си Киана и по-
делил с него властта (виж Еол. 2).
2. Друга Киана е и «вор в Снраку «а Преди
да станс нтвор. бнла нимфа, която се опи-
тала да попречн на Хадес да отвлече Пер-
сефона. В гнева си Хадес я превърнал в вто-
ро с гъмносин цвят. подобен на морето
3. Сиракутка легенда ра «катаа. чс младо мо-
мичс. наречено Киана, било и«насилено от
баща сн. докато бнл пиян Тъй като това ста-
нало прет ношта. бащата. наречен Кнаиил.
се надавал да нс бъде ратпотнат от Киана
Но тя успяла да втсме пръст с на му и на сут-
рнита ратбрала кон бнл насюннкът и В гра-
да настьпнл мор. Оракулы, до когото се до-
питали, катал, чс та да сс сложи край на то-
ва. трябва да принесат човешка жертва - ня-
кой. итвършил кръвосмешение Киана и ба-
ша и се самоубнли. та да иткупят греха си.
КИАНИП (гр.). I Син на Егиалей н внук
на Адраст. иарувал над Аргос, когато бнл
ратделен на три части Спорсд друга леген-
да е енн на Адраст (виж табл. 1). Като дстс
бил отглодал от Диомед и Евриал Участвал
в Троянската война и влятьл в Троя в дър-
вопия кон Умрял. бет да остави поколение
2. Друг Кианнп е тесалиец, син на Фаракс.
който сс оженил по любов «а дъшерята на
знатен тесалиец, наречена Левкона Тя бнла
много хубава Кианип бил «апален ловец и
след женитбата не се откатал от страстга
сн. Той излизал сутрин. връшал сс вечер
юлкова и «морен, чс обикновено заспивал.
щом положел глава на вътглавницата. Бед-
на га Левкона се чувствала прснсбрегната и
сс огегчавхта Веднъж решила да проследи
мъжа сн на лова, та да вили какво намнра
юлкова «абавно в гората Итмъкнала се от
къши бе« шаннето на слугитс, но се запле-
ла в един храсталак и кучетата на мъжа й я
открнли Днвата глутннца се нахвърлнла
върху нея и я рансъсала. Когато видял тру-
па н. Кианип бил отчаян. Той и«дигнал кла-
да. поставил тялото на жена си. убил куче-
тата и накрая сс хвърлнл в огъня.
3. Внж Киана. 3.
КИБЕЛА (гр.). Всликата богиня на Фри-
гия Често я наричат Майка на боговете.
или Всликата майка. Властга й се простира
над цялага природа, като тя олнцетворява
плодородного й Почитана е в планинитс в
Мала Азия и оттам култът и сс разпростра-
нява и цслия гръцкн свят. След това се раз-
пространява и в римския свят, когато прет
204 г. пр. Хр. рнмскнят Сенат решил да до-
карат от Пссинунт „черння камък". енмво-
лизнраш богинята. и да и построят храм на
Палагинския хълм
Гръцките митографи чссто представят Ки-
бела като гьждесгвсна с Рея. майката на
Зсвс и на другите богове, синовс на Кронос
(виж Рея). Тя била почиганата Рея в плани-
ната Кибела във Фригия. Явява сс рядко в
митовстс. които са сс залазили до наши дни.
Едннственият, където името и прнсъства
по-траино, с тоти за Агдистнда и Атис (внж
тети имена). Но тя нграс второстепенна ро-
ля Агис се появява понякога като ненн лю-
бовник. по-чссто като нсин спътник. Въз-
можно с личността й да е скрита тад таги
на хермафродита Агдистнда. който всички
легенди покатва! като любовница на Атис
след скопяването му.
Кибела е важна заради органсгичния култ.
развил сс около нея и оцелял до късно в
Римската империя. Обикновено я предста-
вят таобиколена от Львове или в колесни-
ца. теглена от тети животин. Съшо като Рея
нении прнслужннци са куретите, наричани
още корибан ги
КП ДОН (гр.). Син на Хсрмсс и на Акаха-
лида (внж това име). Смята се та основател
па критския град Кидония. Жителите наТе-
гея в Аркадия гвърделн, че с енн на тсхния
герой Тсгеаг. Понякога та иегов баща се по-
сочва и Аполон. със съшата майка
КПД ЬН (гр.). Син на Анхнала и по майчн-
на линия внук на Япст. Той дал името си на
сдиоимснната сниилийска река. Един от сн-
новетс му. Партсний. дал на град Тарса, рас-
положен на брега на реката, имсто Партс-
ния. Сыцествувала сицилийска народна ле-
генда. в която се ра«ка«вало та любовта на
Кндън. наполовина мъж. наполовина река,
с Комето Тя сс влюбила в рската и сс омъ-
жила та Кидън.
КИЗИК (гр.). Герой от Пропонтида на ази-
атския бряг. Тон сс появява в легендата за
аргонавтете. конто слизат първо в негова-
та страна (внж Аргонавти).
Киаик бнл родом от Северна Гърция Бил
енн на Аснсй. сина на Стилба (виж табл.
23) и на Аенета, дыцеря на царя на Тракия
Ев юр Син на Евзор бил Акамант. който ко-
мандная тракийския отряд срещу гърците
Кизик иарувал над долионите, които били
потомцн на Посейдон В момента, в който
се появява в легендата при пристигансто на
аргонавтнте. той току-що се е оженил за
Клита, лъшерята на гадателя Мсропс Ки-
зик посрсщнал моряцитс доброжелателно.
уродил пир в тяхна мест и ги нахранил. Но
през нощта аргонавтнте. които били потег-
лили отново. били изтласкани на брега от
буря Долноните помислили, чс гн нападат
пнратн, и решили да сс бнят с тях. Кизик се
притекъл на помощ на поданиците си, но
бил убит от Я юн На сутринта всички опе-
рили грешката Три дни аргонавтнте оплак-
вали царя След това го погребали тържес-
твено. по гръцки обичай, с погребални иг-
ри От мъка Клита се обеенла (виж това
нме) Градът. над който царувал Кизик. при-
ел нсговото имс (виж Аргонавти)
КИКОНИ (гр.). Тракийско плсме. съюзни-
ни на Приам в „Илиада". Техен владетел
бит Мейтес, който нямал особена роля в
битката. Киконите имат по-осезателно при-
езд гене в „Одисея". Те са първнят народ,
при който прнстигнал Одисей след за.мина-
вансто си от Троя Той завзел Исмарос, един
от градовстс им. и го разграбил. Помнлвал
само един жрец на Аполон. наречен Марон
(виж това имс). който му дал богат откуп,
сред който дванадесез амфори с омайно ви-
но. с което по-късно Одисей напил Поли-
фем и успял да се спаси от смърт (виж Оди-
ссй) След разграбването на града Одиссй
посъвствал войннците сн да се задоволят с
взетата плячка и да се оттеглят, но те нс го
послушали Населснието от вътрешността
сс притекло на помощ и ги нападнало. От
вески кораб загннали по шест души. Оди-
сей едва успял да сс измъкне.
Имсто на киконите идва от Кикон. сина на
Аполон и на Родопа. При тях жнвял Орфей,
който бил посвстен в мистсриите на Апо-
лон. и жените от племето го разкъсали (виж
Орфей) Киконите са исторически засвиде-
тсзствани, защото за тях лише Херодот. ка-
го гн цнтира сред народите, чиято терито-
рия била прскоссна от армията на Ксеркс по
врсме на гръко-псрсийскнте войни
КИКЪН (гр.). Имсто означава .лебед" и е
иосено от много герои:
I Най-старият вероятно с син на Посейдон
и Калика Легендата за него принадлежи на
Троянския цикъл. но се появява в поемнте
след Омир Той взел участие в игрите пре-
ди Троянската война, провсденн в памет на
Парис, когото смятали за мъртъв (виж Па-
рис). Като съюзник на трояниитс той им се
притекъл на помош с флота, когато били
обсадеии от гърците. Дълго ги задържал.
докато не се натъкнал на Ахил. Заради бо-
жествения си произход Кикън притежавал
дарбата да бъде неуязвим За да го довър-
ши. Ахил трябвало да удря противника си
по лицето с дръжката на меча и да го отб-
лъеква пред себе сн с щита, докато Кикън
се спъне в камък и падне Тогава Ахил го
задушил под тялото си. но Кикън бил прс-
върнат в лсбед от баша си
2. Друг Кикън, различен от предишпня. съ-
що бил син на Посейдон Той иарувал в
град, наречен Колони.нсдалеч от Троя.сре-
щу остров Левкофрис (по-късно Тенедос)
Майка му Скамандродика го изоставнла ка-
то бсбс на брега на морето и един лебсд сс
погрижил за него Когато пораснал, Кикън
се оженил за Проклея, една от дъщерите на
Лаомедон Тя му родила две деца - син Те-
нес и дъшеря Хемитея. Когато първата му
жена умряла. той се оженил за Фнлонома.
дъшерята на Трагас Фнлонома се влюбила
в доведения си син Тенес и тъй като той не
отговарял на чувствата й, го наклеветила
пред баша му Кикън повярвал, че синът му
е виновен, и го хвърлил в морето в сандък
заедио със сестра му. Тенес и Хемитея дос-
тигнали живи н здрави на остров Левкоф-
рис. наречен по-късно Тенедос (виж Тенес).
Обвинснисто на Фнлонома било подкрспе-
но от един флейтист, наречен Евмолп. кой-
то излъгал По-късно Кикън разбрал. че е
бил измамен Той убил Евмолп с камъни и
погребал Фнлонома жива След това оти-
шъл в Тенедос. за да се сдобри със сина си.
но той отказал да го приеме и с един удар
на брадва отрязал въжето, задържашо ко-
раба на баша му за брега. След това всички
флейтисти били прогонеии от Тенедос
Различии версии, събраии от Цецес, предс-
тавят Кикън сдобрен със сина си и живеещ
на остров Тенедос. Тук той бил убит от
Ахил. Но в този вариант бащата на Тенес
се обърква с предишння Кикън (виж Тенес).
3 Най-известният Кикън е синът на Арес и
Пелопия. жената на Пелий Той бил жесток
и кръвожадсн разбойник, който ограбвал
пътниците, убивал ги и ги прннасял в жер-
тва на баша си. Най-често нападал поклон-
ниците, отиващи в Делфи, и това привлякло
гнева на Аполон, който изпратнл срещу него
героя Херакъл Кикън и Херакъл се срещ-
нали в двубой и разбойннкът бил убит То-
гава се притекъл баша му. за да отмъсти за
смъртта му Но Атина нзмъкнала копието
му и Херакъл ранил бога в бедрото Той се
върнал на Олимп Това е версията на Хезиод
Обикновено за място на двубоя сс посочва
Тесалия Според Аполодор обаче това се
случило в Македония, на брега на река Ехс-
дорос Според него Кикън бнл син на Арес
К
S
i
*
=
(И
S
'Jt
147
a
и
и Пирена Както н предишната версия, Ки-
кън бил убит Но когато сс намесил Арес.
Зевс разделил бнещиге се с гръм
Аполодор също пишс м Кикън. син иа Арес
и Пелопия, убит в Июнос, но нс споменава
за божествена иамеса
Версията на Стезихор н Пиндар комбннира
цвете предишни В нея обаче при първия си
сблъсък с Кикън и Арес Херакъл сс оттег-
лил. По-късно срещиал Кикън сам и го убнл
Не се споменава за рана, нанесена на Арес
4- Друг герой с това име бнл нар на Лигу-
рия. приятел на Фаетон. който го оплакал,
когато Зевс го убил с гръм (виж Фаетон) и
бил превърнат в лебед. Аполон бил надарил
този Кикън с мелодичен глас и с това се
об я с ня ва песента на лебеди тс в момента на
смъртта им
5 В още една легенда за лебед се споме-
нава за героя Кикън. син на Аполон и Тирня.
дъщерята на Амфином Тон живсел между
Плеврой и Калидон, в Етолня Бил много
красив, но капризен и жесток Последовател-
но разочаровал всичките си приятели и лю-
бовници От всички. конто го ухажвали. ос-
тан ал само един - Филин Кикън го подло-
жил на шла серия от изпитания. едно от дру
го по-опасни и мъчителни С помощта на Хе-
ракъл Фидий успял да нзгтълнн всички (внж
Филий), ио уморен, го изоставил Самотек
и обезчесген, Кикън сс хвърлил в езеро. а
заедно с него и майка му Аполон се с мил ил
над тях и ги превърнал в лебеди.
КИЛА (гр.). Троянка. сестра на Приам, дъ-
шеря на Лаомсдон и Стримо ( внж табл 7)
От Тимоет (внж това име) родила син. на-
речен Мунип. точно когато Хскуба била
бременна с Парис Тъй като гадателят Есак.
гълкувайки сън на Хекуба, бнл прсдрекъл.
че бебето. което ше сс роди, ще причини ги-
бслта на Троя (ставало въпрос за Парис),
Приам изтълкувал погрешно пророчсство-
то и изгонял Кила и Мунип от Троя
Понякога Кила с смятана за сестра на Хе-
куба. а за баща на сина и посочват самня
Приам
КИЛАБРАС (гр.). Пастир от Ликия. Ла-
кий, един от основатслите на град Фазели-
да. купил от него земята. върху която пост-
роили града, срещу солена риба Жителите
на Фазелида издигнали олтар на Килабрас
и му лринасяли в жертва осолена риба (виж
Лакий).
КИЛАР (гр.). Млад кентавър. който бнл
много красив В него била влюбеиа кента-
върката Хилонома. Той бил убит по време
на сбиваието, стонало на свазбага на Пири-
той. Хилонома се самоубила. защото не ис-
кала да живее без него
КИЛАС (гр.). Водачьт на колесннцата на
Пелопе. Управлявал част отТроада. област-
та около град Кила, на който бил дал имею
сн. Удавил сс по времс на пыуването на Пе-
лопе от Ликия за Пелопонес. където тряб-
вало да се състс гават с колесници с Ойно-
май (виж Пелопе и Сфер).
КИЛЕНА (гр.). Аркадийска нимфа, която
се смята или за жена, или за майка на Лим-
он Във в гора га версия е омъжена за Пе-
ласг. епоним на народа на пеласгите. На
нейно имс била кръетена планината Кнле-
на. където се родил Хермес. Понякога дори
се смята, че гя го оггледала като дете.
КИЛИКС (гр.). Един от синовете на Аге-
нор. царя на Сидон. Той е брат на Кадмос.
на Тасос и т н. (виж табл. 3) и на Европа.
Заедно с братята сн отишъл да търсн девой-
ката. когато била отвлечена от Зевс. Спрял
в Сицилия и дал името на страната.
Според други автори е син на Касиопея и
Феникс, който в другото родословие е не-
гов брат Нсгови деца били Тасос и Теба.
Кнликс се съюзил със Сарпедон в битката
срещу съссдите му ликийцитс, като след по-
бсдата му отстъпил част от Ликия.
КИМЕТИЙЦИ (гр.). Митичен народ, оби-
таващ страната, в която Слънието не се по-
казвало Там Одиссй прнзовал мъртвите и
се допитал до гадателя Тирезий Анторите
не са единодушии за географското й поло-
жение. Посочват ту крайния запад, ту рав-
н и ни те на север от Черно море. Смятат ги
за прадсди или на кслтите, или на скитите
or Южна Русия. Понякога дорн ги прашаг
в околностите на Куме, в Италия, вероятно
защото нмало вярване, че там съшествуы
врата към Ада. а за кимернйците се смята-
ло, че са съседи на Царството на мъртвите
Разказват съшо така, че живеелн в подзем-
ки жилища, свързани помежду сн с галерии
Излизали само нощем Възможно е при
раждането на тази легенда да е привнесен
далечният спомсн за народа на миньорите
в Централка Европа (Бохемня) и в Заладив
Европа (Великобритания), конто още в
древностга, когато търговските пътмща би-
ли обгърнати с тайнственост, снабдявали
търговците. дошли с кервани от Средизем-
номорнето, с мед и калай
КИНИРАС (гр.). Пьрвият владетел на Ки-
пър. Според прсдаиията нс бнл родом от ос-
трова. а дошъл от Азия. Родината му била
Бнблос. на север от Сирия. Според някои
автори родитслите му са Аполон и Пафос,
или Евримсдон и нимфа от Пафос (виж Пиг-
малион) Според друго родословие принад-
лежи към семейството на кекропидите: Ке-
фал. отвлечен от Еос (Зората), я оплодил с
Фаетон, чийю сип Асгнной заченал на свой
ред Сандак, бащага на Кинирас. В това ро-
дословие майка на Кинирас е Фарнака, дъ-
щеря га на царя на хирийците.
За начина, по който дошъл в Кигтър, също
няма единодушно мнение. Някон автори са-
мо отбеляэват, че е пристигнал в Кипър с
шла колония и основал град Пафос, след
каю сс оженил за Метарма, дъшерята на
Пигмалион. От нся имал двама синове -
148
Адонис и Оксипор. и три дъшери - Орседи-
ка. Лаогора и Брезия. Те станали жертва на
гнева на Афродита, която ги направила
проститутки, отааващи се на чужденците.
минаваши през Кипър Девойките завърши-
ли живота си в Египет. Но според друга вер-
сия Кинирас напуснал родината си заради
неволното кровосмешение, което извършнл
с дъшеря си Смирна (Мирта), от което се
родил Адонис, а тя била превърната в дър-
во (виж Адонис).
В Кипър Кинирас въвел култа към Афроди-
та. който придал такова значение на остро-
ва Смятало се, че самият той имал дарба-
та да предрнча и бил изключителен музи-
кант (името му понякога се свързва с инст-
румент, на финикийски наречен кинор).
Изолирана легенда разказва как се осмелил
да сн съпсрничи с Аполон и подобно на
Марсий бнл убит от бога. Най-обшо му
приписват въвеждането на иивнлизацията в
Кипър открнвансто на медлите мини, до-
несли богатството на острова, и обработва-
нето на бронза. Бил обичан от Афродита,
която го отрупала с богатства и го дарила с
дълъг живот, до 160 години
Кинирас не бил воин. Тъй като живял по
време на Троянската война, гърците го по-
каннлн да се прнсъсдини към тях. Одисей и
пратсникът на Агамемнон Талтнбий дошли
в Кипър Кинирас им обещал да им изпра-
ти отряд от петдесет кораба. Той екипирал
един, а остаиалите били направени от гли-
на Пуснали във водата всичките едновре-
менно. Естествено. в Авлида прнстигнал са-
мо един кораб Но Кинирас бнл удържал на
думата си След войната Тевкер бил изго-
нсн от Саламин и отишъл в Кипър, където
бил приет гостоприемно от Кинирас. Той
му отсгъпил територия. на която Тевкер ос-
новал Киггьрския Саламин, и му дал ръката
па дъщеря си Евна. Този легендарен сыоз е
в ос новата на добрите отношения, поддър-
жанн през историческата епоха между ати-
нянн и кнпърци (виж съшо Етал и Лаодика)
КИНОРТАС (гр.). Лаконнйски герой, син
на Амнклас. сина на Лакедемон, основател
на град Амиклея. Бил по-голям брат на Хи-
ацннт (виж това име) (виж табл. 6) След
смъртта на Амнклас гтървородният му син
Аргал царувал първо над Спарта Той ум-
рял. без да остави наследници. и го насле-
дил Кинортас, който имал един сии. Според
прсданиял'а се казвал Периерес, или Ойбал.
По-често обаче Периерес е смятан за син на
Еол (виж табл 28). Друга версия дори го
прсмахва от родословного дърво и за син
на Кинортас сочи Тиндарей.
КИНОСОИРА (гр.). Нимфа от крнтска
Ила. която в някон легенди отглежда Тевс
като малък заедно с нимфата Хелика (виж
съшо Амалтея). Тъй като Кронос ги прес-
ледвал, Зевс ги превърнал в съзвездията
Малката и Голямата мечка, а самият той
приел формата на съзвездието Дракон
Киносоира дала името си на местност в
Крит, близо до град Хнстоа.
КИПАРИС (гр.). Съществуват двама ге-
рои с това име, от конто еднният с беотиец,
а другият - жител на Кеос
1. Първият е сии на Миннй и брат на Орхо-
мен (виж табл. 20). На него дьлжи името си
град Кипарисос в Парнас, между Давлида и
Делфи
2. Вторият е син на Телеф Той живеел в Ке-
ос и бнл любим на Аполон (според други
предания на бога Зефир или на римскня бог
Силвен), зашото бил много красив Имал
опитомен свешен елен. когото обичал мно-
го. Но един летен деи, докато еленът сиял
на сянка. Кипарис неволно го пронизал с ко-
пието сн. Изпълнеи с отчаяние, младежът
поискал да умре Той помолил небето за ми-
лостта сълзнте му да текат вечно Тс го пре-
върнали в кипарис, дървото на тъгата
КИПАРИСА (гр.). Името й е женската
форма на думата „кипарис". В стара леген-
да тя е дъщеря на „цар на келтите" с името
Борей. Този Борей загубил дъщеря си. ум-
ряда много млада, и много тъжал за нея.
Издигнал й гроб, върху която посадил ки-
парис. все оше непознато растение Ето за-
що то се смятало за дърво на мъртвите Би-
ло наречено така по името на девойката
КИПАРИСИ (гр.). Смятат се за лъшери на
Етеокъл, царя на Орхомен в Беотия По
време на честване на Деметра и Кора, до-
като танцували, паднапи в един извор и се
удавили Но Земята се с мили л а над тях и ги
превърната в кипарисн
КИПИЙ (лат.). Генуций Кипий бнл римс-
ки генерал Връшайки се иачело на армия-
та си след победоносна битка, той случай-
но хвърлил поглед в един извор и вилял, че
челото му е увенчано с рога Пред това про-
рочество той направил жертвоприношение,
като се допитая до вътрешностите на жерт-
вата. Било му предречено, че ако веднага
влезе в града, ще вземе царе ката власт.
Ужасен, тъй като бил добър републиканец.
Кипий събрал народа на Марсово поле и се
оттеглил Прнзнателиият Сенат му дал тол-
кова земя, колкого можел да обработи за
един ден В памет на тази случка на порти-
те на Стената на Сервий, в подножието на
Авентинския хълм. била издигната скулпту-
ра на мъж с рога. Кипий
КИПСЕЛ (гр.). 1 Първият герой с това имс
с синът на Епит, царя на Аркадия Той цару-
вал над страната. когато хераклидите напад-
нали Пелопонес за втори път (виж Херакли-
ди). Кипсел успял да с ключи договор с тях,
като дал една от лъщерите сн - Меропа, на
един от тях - Кресфонт. и така залазил тро-
на си. Той отгледал сина на Кресфонт и Ме-
ропа, наречен на прадядо сн Епит, и му поз-
волил да отмъсти за смъртта на баща си
(внж Епит). Кипсел живеел в град Васнли-
3
Е
О
149
са. в страна»а на парс пггс Той бнл истов ос-
новатс.1 И»ди г нал храм и олтар на Демет-
ра Елевзннска По време на годншните чес-
твання на богинята сс провеждало състеза-
ние по красота между жените Пьрва полу-
чила награда га Хсродика. жената на Кипсел.
2. Друтият Кипсел е от Коринт, син на Еетн-
он и баща на Псриандър. един от Ссдмина-
та мъдреци Затова може да сс смята и ис-
торическа, а нс за митачна фигура, макар че
епнзодите на неговия живот нзглежда са за-
имствани от фолклорнитс изворн Сред пос-
встените даровс в храма па Олимпия се на-
мирало ковчеже от кедър. подарено от този
Кипсел. В него манка му го бнла скрипа при
раждането му. за да го опазн ог наследии-
акте на Бакхис. конто по-късно той щял да
изгони от трона на Коринт, след като го би-
ли окупнрали за пет поколения Тъй като на
корннтски ковчеже е „кипссла", детето по-
лучило това имс Ковчсжето. описано под-
робно от Павзаннй. който го бил вилял, би-
ло покрито с арханчни надписи н изображе-
ния на митачни с цени
КИРЕНА (гр.). Тссалийска нимфа, дъшеря
на царя на лапнтитс Хи леей Майка му. ная-
дата Креуза, дъшеря на Океан и Гея. го била
заченала от речння бог Пеней (виж табл 23).
Кирена живесла в планините на Пинда и па-
зела стадата на баша с и от зверовстс Вед-
нъж нападнала с голи ръце един .лъв и го по-
бедила. Аполон я вндял по време на бигката
и се влюбил в нея Веднага отншъл в леще-
рата на кеитавъра Хирон, за да му покажс
девойката и да го разлита коя е тя След то-
ва я отвлякъл със златаата сн колесница и я
отвел отвъд морето, в Либия Там я обладал
в златен дворец и й дал като владение част
от страната. наречена Страната на Кирена
Тя родила от него син, Аристсй. който бил
отгледан от хоритс и Гея (виж Аристсй).
Под тази форма, достигнала до нас чрез
Пиндар, легендата води към загубена пое-
ма на Хсзиод През елинистичната споха ав-
торите пишели. чс Кирена. доведена в Ли-
бия от Аполон, получила царството „Кнре-
на“ от царя на Либия Еврилил. сина на По-
сейдон. Тъй като лъв опустошавал страна-
та. Еврипид обещал на този, който го убие.
част от царството си Кирена успяла да по-
беди животного и така основала своя град
Кирена В тази версия на легендата тя има
две деца - Аристей и Аитух
В легендата за Кирена има различии вари-
анта за отделните епизоди Например, вмес-
то да отидс в Либия направо от Тесалня, зя
мннала проз Крит Други предания разказ-
ват. чс Аполон я обладал под образа на вълк
(в Кирена сыцествувал култ към Аполон Лн-
кийски). Разказвайки епизода за Аристсй.
Вергилий прсдставя Кирена като водна ним-
фа. живееша под водите на река Пеней, и
подземна пещера, където сс събиралн реки-
те, преди да посмат пътя си към земята. Та-
ка Bcpi илии прснсбрсгва ловната страна от
характера на Кирена и подчертава нейния
пронзход като внучка на речей бог. Той не
спомснава изобшо за отиваисто и в Либия.
КИРКА (гр.). По-извсстна с латине ката
транскрипция на името и Цирцея. Магъос-
нииа. която сс появява в „Одисся", съшо и в
легендите за аргонавтите Тя с дыцеря на
Слънцето и на Переа, чийто баша бил Окс-
ан. а според други традиции - на Хеката (виж
табл 1-4) Сестра на Еет. царя на Колхида,
пазителя на Златното руно (виж легендата
за него и тази за аргонавтзгтс), и на Пасн-
фая. жената на Минос. Живеела на остров
Ея В ..Одисся" този остров с в Италия.
Когато след простоя си при лсстригонитс
Одисей плавал покрай нталианскня бряг. той
достигнал до брсговетс на Ея и изпратил на
разузнаванс по.товината от отряда сн подръ-
ководството на Еврилох Групата навлязла
в гора и достигнала до поляна, сред която
сс нздигал блестящ дворец. Всички влезли
вътрс с изключенне на Еврилох. който ре-
шил да пази отвън. Той се скрил и наблюда-
вал как ще бъдат приета другарите му. Тс
били посрсшнати гостоприемно от госпо-
дарката на двореца - вълшебницата Кирка
(Цирцея) Тя ги поканнла да седнат и да взе-
мат участие в пира Моряците приели с удо-
волствис Но едва били отстали от ястаята
и питиетата. когато Еврилох вилял как Кир-
ка ги довоевала с пръчица и ги превърнала в
различии животни: прасста. Львове, кучета,
вески в зависимост от скритата същност на
характера сн. След това ги повела към обе-
рите. ггт.лнн с различии животни. Като вн-
дял това. Еврилох побързал да се завърнс
при Одисей. на когото разказал всичко. То-
гана Одисей решил сам да отиде при Кирка,
за да спаси другарите си.
Той бродел в гората. питайки се как да спа-
си моряците. когато пред него сс изправил
Хсрмес Богът му разкрил тайната как да
избегне магните на Кирка: трябвало да сло-
жи в питисто. което шяла да му даде, въл-
шебна бнлка, наречена „моли", и нямало от
какво да сс страхува. Достатъчно било да
нзва;(и меча си. за да изречс Кирка всички
заклинания, които тон поиска, и да върне
човешкия образ на другарите му. След кос-
то Хсрмес му дал стрък „моли". Одисей
отншъл при магьосницата, която го приела
като предншиите си гости, и му дала да пне
Той приел, но преди това размесил бнлхата
в кулага И когато Кирка го докоснала с
прьчката, той не сс преобразил в животно и
изваднл меча си Заплашил да я убие. но тя
сс заплела в Стикс, чс няма да сгори нишо
лошо нито иа него, нито на близките му.
След това възвърнала предишння им образ,
а Одисей прекарал при нея един месец на
блаженство. Според други версии престоят
му продължил една година. През това врс-
мс тя му родила син - Телегон. а може би и
150
дъшеря. Каенфона (виж табл 39). В итали-
анската легенда Телегон е основателя! на
градТускулум
Според други предания Кирка имала оше
един енн от Одисей. Латин (виж също Ка-
липсо), или трима синове - Ром, Анций и
Арлей споними на трите града Рим. Ан-
циум и Ардея
Прнписват и любовно приключение и с ла-
тннския цар Пик (виж Кайента) и с Юпитер,
от когото родила бога Фавн
В легендата за аргонавтите Кирка се поя-
вява при тяхното тавръшане Корабът нм
спрял на остров Ея и Медея била приета от
магьосницата. която била нейна леля Тя
пречистила Язон и Медея от убийството на
Апсирт (внж Аргонавги). но отказала гос*
топриемство на Язон Провела дълъг раз-
говор с племенницата си
И накрая тя превърнала Скила в чудовище,
зашото била нейна съпсрница за любовта
на морския бог Главк (виж Скила. Калхос)
КИТЕРОН (гр.) Цар на Платся, на когото
кръетили съселната планнна Бил прсдшес-
твеник на Азоп (епоним на рската) на трона
на града. Разказват. чс по негово време
между Хера и Зсвс избухнала кавга Боги-
нггз не отстъпила пред ласкитс на Зсвс и
избягала в Евбея Разгнсвсн, той пък оти-
шъл в Платся, при Кнтсрон. Царят, който
бил много мъдър, посъвствал Зевс да нап-
рави статуя на жена, да я обвис в широка
наметка и да я поставн върху кола, теглена
от воловс Когато Хера виляла мъжа си на-
чело на тозн впряг, поискала да знае какво
означава това Отвърнали й. че Зевс бил от-
влякъл Платся. лъщерята на Азол, за да я
направи своя жена (такъв бнл слухът. пус-
нат от Китерон) Хера веднага дотичала,
махнала наметката и виляла, чс това с дър-
вена с гатуя Избухнала в смях и се сдобри-
ла с бога В памст на тази случка в Платея
всяка година празнували сватбата на Хера
и Зсвс (сходна с легендата за Алалкоменей).
С името на Китерон са евързани и други ле-
генди Според една от тях той бил много
красив младеж. в когото сс влюбила Тизи-
фона, една от ерининте Но той презрял лю-
бовта й Тогава тя превърнала един от ко-
негс му в змия, която го ухапала Китерон
умрял. а планината, която преди се казвала
Астериои, била кръетеиа на негово имс В
друга легенда сс разказва, чс Китерон и Хе-
ликои били братя Единият - Хелнкон, бил
с благ нрав, докато Китерон бил жесток и
брутален Той убил баща си, а брат си хвър-
лил от една скала Самият той умрял, па-
дайки от друга скала Кръетили двете съ-
ссдни планини Китерон и Хелнкон Първа-
га в памст на жсстокия, зашото там било
убежището на ерининте, а втората - на доб-
рня брат, кз.дето живеели музите
КИТИСОР (гр.). Синът. който Фрике имал
след идвансто си в Колхида от дъшеря на
цар Еет. наричана понякога Халкиопа. друг
път Иофаса (виж табл. 33). По бащина ли-
ния бил внук на Атамант Негови братя и
ссстри са: Аргос. Мслант и Фронтис Кога-
то пораснал, той се върнал при дядо си Ата-
мант, за да си взсмс наслсдството Пристиг-
нал при него в Алое, в Тесалня. в момента,
когато народы й се прнготвял да го прино-
се в жертва на Зевс (виж Атамант) Кити-
сор го освободил и възстановил властта му
Това навлякло, на него и наследницнтс му,
гнева на Зевс Най-големият от всяко поко-
ление трябвало да се въздържа да влиза в
Пританея Ако го нзненадали там. бил при-
насян в жертва
КИХИР (гр.). В Хаония живеела девойка
от благороден род. наречена Антипа. В нея
бил влюбен млад мъж и тя отвърнала на
любовта му Младите се срешали без зна-
нието на родитслите си в свешена гора В
нея се намирал гробы на Епир (внж това
име) Един ден оттам мннал владетслят на
страната, Кнхир, прсследвайки пантера
Влюбснзгге се скрили в един храсталак Ка-
то вилял клоните да мърдат, царят хвърлил
копнето си и ранил смъртоносио Антипа
Когато се приближил и видял какво е сто-
рил, той полудял. Качил се на коня си и го
насочил към скалите, където сс убил Жн-
телите на Хаония заобиколнлн мястото, къ-
дето се случило това. със стена и нарекли
така създадения град с името Кихирос
КИХРЕЙ (гр.). Син на Посейдон и на дъше-
рята на Азоп Саламнда Тъй като змей опус-
тошавал остров Саламин. Кихрей го убил и
признателните жители го направили цар
Разказвали съшо (и това е верснята на Хс-
зиод. достигнала до нас ат откъс. запазен от
Страбон), че този змей бил отглодан от са-
мия Кихрей. но бнл нзгонсн от острова от
Еврилох Чудовищетоотишло в Елсвзин при
Деметра, която го направила свой слуга.
В Саламин почитали Кихрей като един от
защитннците на страната По време на Са-
ламинската морска битка между корабнте
се появил змей и Делфийският оракул разк-
рил, че това с превъпггьшението на Кихрей,
дошъл да помогне на гърците и да им пред-
рсче победата
Кихрей имал дъшеря, Харикло, манка на
Ендеида и тъща на Еак Той умрял без мъж-
ки наследник и оставил царството на прав-
нук снТеламон. сина на Еак (внж табл. 30).
Според друго предание дъшерята на Кихрей
се наричала Главка Тя сс омъжила за Актей
и му родила енн. Теламои. така че той бил
не правнук, а внук на Кихрей
КЛЕЗОНИМ (гр.). Син на Амфидаманг от
Опоит. Като деца си играли с Патрокъл.
който случайно убил Клезоним Заради то-
ва неволно убийство Патрокъл трябвало да
напусне Опоит и баша му го поверил на Пс-
лей във Фгия, който го отгледал заедно със
сина си Ахил. Това било началото на голя-
X
§
ы
3
X
о
а.
X
(-
X
X
151
мата дружба. свързала двама и герои
КЛЕИТОР (гр.). I. Син на Азан. внука на
Аркант. първия иар на Аркадия След смт.рт-
та на Азан Клеитор основал град, носеш нс-
говото име. и станал най-могыцият владе-
тел в цяла Аркадия Умрял, без да остави нас-
ледники Царството му наследит племеиин-
гьт му Епит. сии на Елат (габл 9).
2 Името Клеитор фигурнра и в списъка на
петдесетте синове на Ликаон. но може би
той е идентичен с първия
КЛЕЙТ (гр.). I. Внук на Мелампус (виж
това име). Бнл отвлечен от Еос (Зората).
вечната влюбе на, тъй каго бил много кра-
сив Тя го направила беземъртен. Той я да-
рил със син, наречен Керан, а иегов внук
бил Полиид (виж това име)
Друг Клеит се оженил за Палена, дыцеряга
на Ситон, цар на Тракийския Херсонес (виж
Палена).
КЛЕЙ ТА (гр). Младата жена на паря на
Кизих. който бил убит от аргонавтнте мал-
ко след сватбата нм От отчаяние Клейта се
обссила (внж Аргонави) Тя бнла дыисря на
гадателя Меропс от Мизия
КЛЕОМЕД (гр.). Герой от Астипался. На
Олимпийските нгри в боя с юмруцн убил
своя съперних Икос от Епидавър Но ст.ди-
ите не го обявили за победител. зашото за-
явили. че се бил нечестно Клеомед обезу-
мил Завръшанки се в родинага си. той счу-
пил колоната, която поддържала покрива иа
едно училище, и така убил около шейсет де-
ца След това се скрил от гнева на жители-
те в храма на Атина След кратко колеба-
ние преследвачите решили да го последваг,
но вътре го нямало - нито жив. нито мър-
тъв. Те се допитали до оракула, който им от-
говорил, че Клеомед бил последннят от ге-
роите и трябвало да го почнтат Така и нап-
равили
Това станало по време на 72-рата олимпиада
КЛЕОПАТРА (гр.). Съшествуват няколко
героини с това име. I Най-извсстната е дь-
щерята на Орития и Борей, сестра на Зет.
Калане и Хиоиа (виж Бореади). Била омъ-
жена за Финей и имала двама синове
Плексип и Фандион (виж табл II). Клео-
патра била затворена от мъжа си. а синове-
те й ослспсни. зашото той сс оженил за
Идса, дъшерята на Дардан Но аргонавтнте
я освободили и убили Финей (лоне спорсд
една от всрсиитс на легендата виж Финей)
2. Дъшерята на Идас и жена на Мелеагър
След смъртта на мъжа си се обссила (внж
табл. 19).
3. Грета Клеоггтра бнла изпратсна в Илион
от локрийцитс (виж Псрибоя)
КЛЕОСТРАТ (гр.). Млад мъж от Теспии.
който освободил родината си от дракона,
който всяка година взимал живота на някой
младеж Според жребия той трябвало да
бъде слсдвашата жертва, но приятелят му
Меиестрат му приготвил мет ал на ризница.
обшига с железин зъбци Клеострат я об-
тякъл н сс оставил звярът да го погълне.
Драконит умрял с разкъсанн вътрешностн.
като освободил по този начин града от теж-
кия даньк.
КЛ EOT ЕРА (гр.). Дъшеря на Пандарен и
Хармотоя Сестра на Аедона и Меропа. Ос-
ганалн пълнн сираци много млади. трите
состри били отглсдани от Афродита, Хера и
Агина Когато пораснали, най-голямата,
Аедона. сс омъжила за Зет. а останалите две
били отвлечени от сриниите, които гн нап-
равили свои прислужнички (внж Пандарей)
КЛЕТА (гр.). Дойката на царицата на ама-
зонкитс Пеитезилея Тя самата бнла ама-
зонка. След смъртта на Пеитезилея при
Троя тя поискала да се върне в родината си.
но била захвърлена от буря в Южна Ита-
лия Тук основала град Клета (може би съ-
седси на град Кавлоння. получил имсто на
сина и Кавлон; виж легендата за него). По-
късно загннала по време на битка срещу
жителите на Кротон, кото завзели града й.
КЛИЗИТЕРА (гр.). Дъшеря на Идоменей и
Меда Баша и я с годил за осиновсния си син
Левк, сина на Тал. Но Левк я убил заедио с
майка и. докато Идоменей се биел пред Троя.
КЛИМЕН (гр.). I. Първият Климен е ро-
дом от град Кипения в Крит. син на Кардис
Той бил наследник иа Херакъл (Хсракъл от
Ида. както бнл известен в Крит). Той дошъл
в Олимпия около петдесет години след Дев-
калионовня потоп и основал олимпийските
нгри. Издигнал олтар на куретите и на пра-
дядо сн Херакъл. Упранлявал страната, до-
каго Ендимион му отнел властта. Ендими-
он прибавил към олимпийските нгри състе-
занне по бягане. като предложил трона си
като награда за победителя между синовс-
те му (ииж Ендимион)
2. Беотийски герой. Син на Прссбон, цару-
вал в град Орхомен след цар Орхомен, ум-
рял. без да остави наслсдници (внж табл.
33). Бил убит с камънн в свещената гора на
Посейдон от тиванците За да отмъсти за
смъртта иа баша си. Ергин наложил на
тиванците данък, от който ги освободил
Херахъл (виж Ергин). Синове на Климен
били Ергин. Стратий. Арон, Пилей и Аэей,
а дъшеря му сс казвала Еврндика, жената на
Нестор
3. Аркадией, син на Схойней или на Телей,
пар на Аркадия, който се влюбил в дъшеря
си Харпалика и успял благодарение на дой-
ката да я обладае. След това я дал за жена
на Аластор, но съжалил за това, отнел я от
съпруга й и я задържал откриго при себе сн
Младата жена решила да си отмъсти и уби-
ла по-малкитс сн братя (или сина, когото
имала от баша си), след косто ги шла на
Климен да ги и заде Когато разбрал с какао
го с нагостила дъшеря му. Климен я убил.
След това се самоубил. Спорсд прсданието
бил превърнат в птица (виж Харпалика, 2).
152
КЛИМЕНА (гр.)-1. Дъшеря на Океан и Te-
nia Гя принадлежи към първото поколение
богове. зова на титаните Омъжила се за
Япет н родила Атлант, Прометей и Епиме-
тей, също и Менойтий (виж табл. 38). По-
някога я представят като жена на Прометей
и в такъв случай с майка на Хелен, прадя-
дото на всички елнии. и на Девкалион Или
че, омъжсиа га Хелиос (Слънцето), му ро-
дила син. Фаетон, и много лъшери. хелиа-
дите (виж легендата за тях, табл. 14).
2. Друга Климена. също с морски произход.
бнла дъшеря на Нсрей и Дорида
3 Климена с имсто и на една от дъщерите
на Мнний. царя на Орхомен (внж табл. 20)
Тя се омъжила за Филак. сина на Денон
Имала двама синовс - Ификъл и Алкимед
Според други предания била жена на Кефал.
за когото се омъжила след смъртта на
Прокрида. В друга версия е омъжена за
Ясос, сина на Ликург (табл. 26). и му роди-
ла дъшеря. Атланта.
4. Една от дъщерите на критянина Катрей.
Той я дал на Навплнй, от когото тя родила
трима синовс - Паламед. Еакс и Навзи-
медон
КЛИН ИС (гр.). Вавилонец. приятел на
Аполон и Артемида. Бил богат и благочес-
тив мъж Негова жена бнла Харпа, от която
имал грима синове - Дикий. Ортигий и Хар-
пас, и една дъшеря, Артемиха. Место прид-
ружавал Аполон в страната на хиперборей-
ците и там вилял как принасят магарета в
жертва на боговете Решил да направи съ-
щото и във Вавилон. Но богът му го забра-
нил под смъртна заплаха, заповядвайки му
да се придържа към обичайиите жертви -
овце, крави и кози. Въпреки това двама от
синовете му - Дикий и Харпас. не се подчи-
нили. Тс довели пред олтара магаре и щели
да го принесат в жертва, когато Аполон пра-
тил безумие на животного. То се хвърлило
върху младежите и ги разкъсало, съшата
участ постигнала баща им и остан алите от
семейството, притекли се на помощ. Но
Аполон и останалите богове сс смилили над
тях и ги превърнали в птици: Харпа и Хар-
пас (чиито имена носят представата за „гра-
бя") станали соколи. Клинис - орел. Дикий
- гарван. Ортигий - синигер, а Артемиха -
сипка или вид чучулига
КЛИТЕМНЕСТРА (гр.). Дъшеря на Леда
и Тиндарей. сестра на Тимандра и Филоноя.
„човсшкитс" дъшерн на Леда, и на Елена и
диоскурите. божествените й деца. които за-
чснала от Зсвс (виж Леда). Клитемнестра е
близначката на Елена, но докато Елена би-
ла дъщеря на Зсвс, който обладал майка й в
образа на лебед, Клитемнестра е истинска
дьшеря на Тиндарей (табл. 19).
Първнят съпруг на Клитемнестра бил Тан-
тал, синът на Тиест, но Агамемнон го убил
заодно с децата й от него. Прсследван от ди-
оскурите. Агамемнон трябвало да се ожени
за Клитемнестра Бракът се очертавал като
несполучлив
От Агамемнон Клитемнестра имала много
деца (виж табл. 2 и Агамемнон) По време
на отсъствнето на Менелай, заминал за
Троя, тя гледала племенницата си Хермио-
на. която била девстгодишна.
Когато флотата се събрала в Авлида и га-
датслят Калхант обявнл, че трябва да при-
несат в жергва Ифигения. Агамемнон изви-
кал жена си и децата си, останали в Аргос
(или Микена), под претекст, че ше сгоди
Ифигения за Ахил Той тайно подготвил
жертвоприношението, като скрил истината
от жена си. След като Ифигения била при-
несена в жертва (или спасена от богинята).
Клитемнестра се завърнала в Аргос, кроей-
ки планове за отмъщение И когато Телеф.
ранен от Ахил по време на похода в Мизия,
отишъл в Аргос, за да бъде излекуван (виж
Телеф и Ахил), Клитемнестра го посъвет-
вала да заплашн Агамемнон, взимайки за
заложник малкня Орест
В началото на отсъствнето на Агамемнон,
докато траела Троянската война, Клитем-
нестра била вярна на мъжа си. Той бнл ос-
тавил край нея стария певец Демодок, кой-
то трябвало да я напътства и евентуално да
го осведомява за поведението й Но Егист
се влюбил в нея (виж това име). Той успял
да отстрани стареца и Клитемнестра му се
отдала Може би била подтикната от Навп-
лий. който. вкарвайкн жените в грях.искал
да си отмъсти на гърците. които убили си-
на му Паламед (виж Навплнй) Възможиое
да го е направила заради желанието сн да
отмъсти на Агамемнон за гибе.тта на дъще-
ря им Ифигения, или поради ревност, зашо-
то знаела за връзката му с Хризеида. Егист
станал господар в дворсца на Агамемнон и
подготвил убнйството му. когато царят се
вз>рнал от Троя
В най-старите версии на легендата. прсда-
дени от епическите пости. Клитемнестра не
участва в убнйството, косто е изцяло дело
на Егист Но при трагишггс с негова съучаст-
ничка и дори самата тя го убива със собст-
вените си ръце Приготвила дреха. на която
зашила ръкавитс и яката Когато излязъл от
банята и се онитал да се облече, тя го про-
бела без никакъв риск Убила и Касандра.
като не пропускала преди това да я обсипе с
ругатни При трагиците Клитемнестра прес-
ледва дори децата на Агамемнон Затвори-
ла Електра в тъмница и щяла да убие Орест,
ако той нс бил спасен от учителя си
Седем години по-късно била убита от сина
си. Орест, който се завърнал. за да отмъсти
за баша си.
КЛИТИЯ (гр.) Девойка. обнчана от Слън-
цсто, косто я нзоставнло заради любовта си
към Левкотоя. Но Клития казала на баща й
за любовната й авантюра Тя била затворе-
на в дълбока пупка, където умряла Левко-
К
3
153
к
о
ьс
с
<
X
X
тая също била наказана. итого С.тышето
не се върндло повече при нея Тя се съсух-
рила от любое и се прсвърнала я хелиотроп
- растение, което се нзвръща вннаги и по-
соха към Слънието. сякаш стремейки се
към бившим си любовник От любовта на
Левкотоя и Слънието сс родило дете. Тср-
санор. който прнсъства в някои списъци на
аргонавтите
КНЛГЕЙ (гр.). Павзаний разказва та един
лакомей, пленен от атинянитс в битката при
Афндна. който сс бнел на страната на диос-
курите Тон бил продадсн като роб в Крит,
където служил на богинята Атина След из-
вестно време успял да избяга, отвлнчанки и
жрица та. млада девойка. и статуята. Той въ-
всл в Лакония култа към Ар гемнда Кнагия
КОДРОС (гр.). Син на Мелант. потокгък на
Нелей и на Посейдон. След нашесгвисто на
хсраклиднтс в Пелопонес Мелант бил изго-
нсн от родння си град. Пнлос в Мссения. и
отиты в Атина Тук послсдният потомък на
Тезей Тимойт му отстъпнл царската власт
като отплата за помошта му в борбата сре-
шу царя на Беотия. Ксант ( виж Мелант).
Кодрос прндружавал баща сн и след смърт-
та му наследил трона на Атина Ло време
на управлението му пслопонесците сс вдиг-
нали на война срещу агиняннте Делфийс-
кият оракул им обещал победата. ако поща-
дят царя на Атина Клеомаитис. който жи-
веел в Делфи, разказал на атинянитс за то-
ва предсказание и Кодрос решил да пожер-
тва живо га си. за да спаси града. Той сс прс-
облягъл като просяк и напуснал Атина, ка-
то се престорил. чс събнра дърва Скоро
срещнал враговетс си. Убил един от тях, а
друг убнл него Атинянитс поискали трупа
му. за да го погрсбат Пслопонесците разб-
рали. че са пропускали случая да превземат
Атина, и сс върнали в страната си
В Атина показвали гроба на Кодрос. нздиг-
нат на мястото. където бил убит, на десния
бряг на Илнсос. пред една от портите на
града
След смъртта му на трона го наследил пър-
вородннят му син Медон Малкнят му син
Нелей сс изселил в Милет (виж Нелей. 2).
КОЙОС (гр.). Великан от поколението иа
титаните, син на Уран (Небето) и Гея (Земя-
та). Брат на Океан. Хнперион. Япет и Кро-
нос. а съшо на титанкитс Тетия. Рея. Теми-
да. Мнемосина, Феба. Диона и Тия Сестра
му Феба му родила две дъшери - Лето, май-
ката на Аполон и Артемида, и Астерия (виж
табл. 38).
КОКАЛ (гр.). Цар на град КамНКОС в Сици-
лия. бъдещия град Агридженто Дедал се
скрнл при него, когато отлетял от Крит, къ-
дето бил затворен от Минос Когато Минос
дошъл да го търсн. Кокал го скрнл Но Ми-
нос си послужил с хитрост навсякъде. къ-
дето минсл. предлагал черупка от охлюв и
конец, и обещал награда на онзи. който пре-
кара консца през слиралнтс на черупката
Никои не успял да разреши загадката Из-
кушеният Кокал предложил загадката на Де-
дал, който заньрзал конеца за една мравка н
я пускал в този нов лабиринт. Когато Кокал
донесъл триумфално черупката на Минос.
той разбрал. че зениалният Дедал с някъде
там Вече нс било трудно да накара Кокал
да го и здадс и да обещас да го предаде. Но
за да спаси своя гостенин къпреки всичко.
Кокал накарал дыцерите си да сварят Ми-
нос във ваназа му. Или самият той я напъл-
нил с вряла смола, по внушение на Дедал,
който бил изработил сложна система от тръ-
би Така Минос намерил смъртта си.
КОКИТ (гр.). Приток на река Азоп. чието
имс означава ..Рската на С генанията". В ле-
гендата това с една от реките на Ада. като
Ахерон Водата му била много студена. Той
гечал паралелно със Стикс, както Пирифле-
гетон. Реката на Пламъка. Всички тези ре-
ки съставляват водите, конто трябва да пре-
кос ят душите, преди да пристигнат в царст-
вото на Хадес
КОЛЕН (гр.). Потомък на Хермес. според
някои автори първият владетел на Атика
Бил прогонен от зет си Амфиктион и се ус-
тановил в областа Мирина, където постро-
ил храм на Артемида Коленнда. Там умрял
Това с иапълно честна легенда (виж Кранай
и Кекропс).
КОМ ЕГО (гр.). 1 Дъшерята на Птсрслай.
царя на тслсбоитс. на когото Амфитрион
обявил война | виж Амфитрион и табл. 31).
Той бил неуязвим, докато имал на главата
сн златння косъм. който Посейдон бнл нап-
равил да пораснс в косата му. Влюбена в
Амфитрион (или в съюзника му Кефал).
Комсто отрязала вълшебния косъм и таи
осигурила победата на неприятеля. Но Ам-
фитрион не отстъпнл пред любовта на де-
войката и я убил
2 Жрниа на Артемида в Патрас. В нся бил
вл зобе н Меланип. млад мъж от града, и тя
споделяла любовта му. Но родитслитс им
били против връзката им. Двамата влюбе-
нн сс с решали в храма на жри цата. Артеми-
да била разгневеиа от това светотатство и
изпратила мор в града Делфийският оракул
разкрил причината за гнева на богинята и
посочил. че единствсното решение да я ус-
покоят с да й принесат в жертва виновници-
тс Така и направили Всяка година прина-
еяли в жертва на Артемида най-краенвня
младеж и най-красивата девойка в града. То-
ва продължнло до идването на Еврипил.
който освободил града от този ужасен да-
нък (виж Еврипил).
КОМАТАС (гр.). Герой на легенда от Юж-
на Италия Коматас бил овчар от Турин, на
Тарснтския залив, който имал обичай да пра-
ви жертвоприношения на музите. (оспода-
рят му (собствсникът на стадата, от конто
той вземат жнвотните), го затворил в кед-
154
ров сандък. като му катал, че неговите тв-
оими богини, мутите, ще намерят начин да
го спасят. Три мессца по-късно отворили сан-
дъка и намерили младежа жив мутите му
итнращали пчели, конто го храпели с мед.
КОМБА (гр.). Дъшеря на речиия бог Атол.
По-късно в легендите я смесват с нимфата
Калхида. епоним на евбейския град Калхи-
да Имала много деца - в легендите тсхни-
ят брой достига до сто Най-често се гово-
ри та седемте корибантн от Евбея - Прим-
ней. Мимас, Акмон, Дамней, Окнтой, Идей
и Мслисей Неин съпруг бил богът Сок или
Саок. който бил много жесток Тя избягала
от него с децата си и отишла в Кносос, на
остров Крит Оттам продължила към Фри-
гия. след това в Атина при Кекропс След
смъртта на Сок тя се тавърнала в Евбея. Тук
при неяснн обстоят*лепта, може би в мо-
мента. в който синовете й щели да я убият.
била превърната в гълъб (внж Курста)
КОМЕТ (гр.). Син на Стснел. При зами-
наването си та Троя Диомед му поверил къ-
шата и семсйстваго си. Но Комет го изма-
мнл с жена му Егиалея. Той бил само инст-
румент на гнева на Афродита, ранена от ге-
роя (виж Диомед и Егиалея). Когато се за-
върнал в родината си. Диомед бил прогонен
от интригитс на Егиалея и Комет и прину-
деи да сс изселн.
За друг Комет, син на Тисамен I. виж това
КОНДИЛЕАТИДА (гр.). В свещсната го-
ра на град Кафис. в Аркадия. някога имало
статуя на Артемида Кондилеатида Един ден
трупа дсиа, конто играели там. намерили въ-
жс Тс тавърталн гърлото на богинята с не-
го. сякаш щели да я обесят Жители на гра-
да минали оттам и видели какво правят де-
цата Ужассни от това. което видели, те ги
убили с камъни Веднага жените на Кафис
били обхванатн от тайнствсна болеет - за-
почнхти да раждат мъртви деца Дслфийс-
кият оракул, към когото сс допитали, отго-
ворил. чс богинята била разгневена от
убийството на децата. Тя заповядвала да ги
погрсбат според ритуалите и да им отладят
почести като на герои. Така и направили Бо-
гннята била наречена Артемида Удушената
КОНСЕНТИ (лат.). Етруските смятали. че
съшествуват дванадесет божества с тайне-
твени имена, шсстима боговс и шест боги-
ни. конто съвствалн Юпитер. Те прнсъства-
ли при вземаието на важни решения, особе-
но когато трябвало да праша мълнии. Рим-
ляните възприели това вярваис, като го
евързалн с дванадесетте големн богове от
слннистическия пантеон: Юпитер. Нептун.
Марс. Аполон. Вулкан. Меркурий. Юнона.
Минерва, Диана. Венера. Веста. Церера, съ-
огветаи на Зевс. Посейдон. Арес. Аполон.
Хефест. Хермес, Хера, Атина. Артемида.
Афродита, Хестия. Деметра Обратите им
стослн на портик на улицата. во леща към
Форума на Капитолия
КОНСУС (лат.). Много древен римски бог
с неяснн функции, който имал подземен ол-
тар в средата на Го лемия цирку с в Рим От-
варяли този олтар на всеки празник на бога
по време на Консуалиите и на конните над-
бягвания Тези празници били съпровожда-
нн със странни рнтуали Впрегатнитс жи-
вотин - коне, магарета и мулета. не трябва-
ло да работяг този ден Окичвхзи ги с нен-
ии от цветя. Провеждали се състезаиня по
надбягване на коне и дори на мулета. По
време на първия празник на Консус при Ро-
мул били отвлечсни сабинянките
Може би Консус първоначално бил бог на
силозите, който пазел заровеното зърно.
КОПРЕЙ (гр.).Син на Пелопе от Елида Той
трябвало да напуснс родината си. след като
убил Ифит Отишъл при Евристей в Миксна
и станал негов веститсл Бил натоварси със
задачата да носи на Херакъл заповсдите на
Евристей. зашото той се страхувал прока-
лено много от него, за да му ги предава сам
(виж Евристей) Легендата прсдставя Коп-
рей в неприятна светлина. Той бил подъл, ни-
тьк и жесток, слуга на страхливец. По ду-
мите на Омир синът му Перифет. който
придружил Агамемнон в Троя, където пад-
нал убит от Хсктор. бил много по-стойност-
на личност от баша си Евристей напрятал
Копрсй като вестител при атинянитс. кога-
то поискал изгонването на хсраклиднтс Той
се държал толкова нахално, чс атинянитс го
убили, незачитайки правата му Катоспомен
за това прсстьплснис и за да изкупят греха,
на опрсдслсни празници атинскитс юноши
носсли тъмнн роби.
КОРА (гр.). Името означава ..момичс, де-
войка" Така нарнчалн атинянитс дъшерята
иа Деметра. Истинското й име било Персе-
фона (виж това име и Деметра)
КОРИН (гр.). Легендарен пост, родом от
Троя, който оше преди Омир, по времс на
Троянската война, бил написал ..Илиада"
Научил года пишс Паламед Приписват му
и съставянсто на епопея за войната на Дар-
дан срещу пафлагонийцитс А съшо. чс
Омир занмствал от него по-голяма част от
посмнтс си.
КОРИНТ (гр.). Епоним на град Коринт,
той бил смятан от корннтяннте за син на
Зевс. На това обаче се подигравалн всички
останалн гърцн и дори се появил нзразът
..Корнит, син на Зсвс". който означавал „не-
шо банално. изгъркано" Всъщност Коринт
бнл син на Маратон (виж това имс) Той из-
бягал с баша си в Атика и след смъртта на
Епопсй двамата се върнхти в Коринт. Ко-
гато Маратон умрял, Коринт станал цар на
Коринт (виж Епопей и табл. 10. както и Ма-
ратон). Той не оставил наследник след
смъртта си и корннтяннте извикали Медея
(виж Медея) Според едно от прсданнята
бил убит от поданицнтс си (виж съшо Гор-
К
н
X
о
<
м
155
га. 2). Sa смъртта му отмъстнл Сизиф, кои-
то след том царувал в Коринт
КОРКИРА (гр.). Виж Керкира
КОРОЙБ (гр.). 1. Когато цар Кротоп цару-
вал в Аргос, дъшеря му Псамата бнла оби-
чана от Аполон и му родила син, Лин. Тя
изоставила бебето от страх от баша си. но
Кротоп разбрал за гова. Той убил дъшеря
сн и дал детето на кучетата. които го разкъ-
сали. Разгневсннят Аполон нзпратнл чудо-
внщето Пена (т. е. Наказание), което погъл-
нало децата на жителите на Аргос. Тогава
младеж на име Коройб убил Пена. Но вър-
ху аргосии сс стоварнл мор Коройб. който
предвидит рсакцията на бога, отишъл при
Дслфийския оракул, предлагай») му да прн-
несе в жертва каквото иска, за да изкупи
убийство™ на Пена, нзвършено против бо-
жествената воля Оракулы му отвърнал да
не се завръша в Аргос, а да вземе свешен
триноаеннк от храма на Делфи, да го сложи
на гърба си и да си тръгне Когато тринож-
ннкът падле от раменете му. той трябва да
спре и да основе град Така Коройб основал
град Мегара Покаэвали гроба му в ( рада ,
2. Коройб е нмего на фригиец, син на Миг-
дон (виж Миг дон. 1). който предложил по-
мошта сн на Приам, ако се съгласи в замя-
на да му даде ръката на дъшеря си Касанд-
ра Но той бил убит по време на превзема-
нето на Троя (виж Касандра).
КОРОН (гр.). Син на Кеней, царувал над
лапитнте по времего на Херагьл. Цар Еги-
мнй повикал Херагьл на помош в битката
си срещу Корон и народа му (виж Херакъл)
Той бил убит от героя.
Корон участвал в похода на аргонавтите
Негов син е Лсоитей (виж това нме).
КОРОНИДА (гр.). 1 Най-известната геро-
иня с това имс е дъшерята на царя на лапи-
тзгте Флегий Аполон я обладал и му роди-
ла син. Асклепий. Според едно свешено
предание всъщиост сс казвала Егла, но я на-
рекли Коронида (Врана) заради красотата и
В тази версия Флегий не бил тссалийски
цар. а жител на Епидавър. който сс оженил
за Клеомсна, тесалнйка. дъшерята на някои
си Малое (може би син на Амфиктион) и на
мутата Ерато
Коронида изневерила на Аполон и се омъжи-
ла за Исхис. сина на Елат, той като се стра-
хувала, че като остарее, богът ще и се наситн
и ще я изостави (виж Марпеса и Асклепий).
2. Връзката на Коронида с враните е засви-
детелствана и в други легенди Друга Коро-
нида, дъшеря на Короней, бнла превърната
във врана от покровителката сн Атина, за да
и помогне да избяга от преследването на
Посейдон, който бил влюбен в нея
3 Коронида се казвала и една от нимфнтс
дойки на Дионис Тя бнла отвлечена от Бу-
тсе. който бнл наказан от бога и полудял
Самоубил сс. като се хвърлил в кладенец
(виж Бутсс, I).
КОРОНИДИ (гр.). Така наричали две сес-
три, девойките Мстноха и Менипа, които
бнлн дьщерн на Орион. Над родиия нм град
Орхомен в Беотия се стоварнл мор и те сс
пожертвали Те лата нм били погълнати от
земята, но подземните богове Хадес и Пер-
сефона се съжалилн над тях и превърнали
телата им в две нсбесни комети.
КОРИТ (гр.). I. Син на Зевс и на дъщерята
на Атлант Електра. Негови синове били
Ясион и Дарлан (В други градиции Ясной
к Дардан са синове на Електра и Зевс (виж
табл. 7) Корит царувал над тире ните Ита-
лия (прадсди на етрускитс). Той основал
град К ортон Оттам се икс Л или двамата
му синовс Единият отншъл в Самотраки, а
другият в Троада (виж Дардан).
2 Корит с името и на тсгейския цар в Арка-
дия. приютил и отгледал Телеф. оставен от
майка си Авга в планината Партенион (виж
Тсдсф)
3. Корит сс казвал и синът на Парис и ним-
фа от Ида. наречена Енона Когато разбра-
ла за изнсвярата на любимия си. Енона пра-
тила сина сн прн гърците. за да ги заведе в
Троада Разказват. че този Корит, който бнл
по-хубав от баша сн, бил обичан от Елена
и споделял любовта и Затова Парис го
убил (виж табл. 34).
КРАГАЛЕЙ (гр.). Овчар, син на Дриопс,
който бил известен със своята уравновесе-
ноет и мъдрост Един ден. докато пасял ста-
дата си. три божества - Артемида, Аполон
и Херакъл. се направили пред него и го при-
ковали да стане съдия в спора им за разли-
чного. което ги разделяло. Най-достойният
трябвало да поеме покровителството над
град Амбракня Крагалей решил, че грады
трябва да принадлежи на Херакъл. Разгне-
венняг Аполон го превърнал в скала на мяс-
тото. къдего нзказал съждението си. След
все») празник на Херакъл жителите на Ам-
бракия му припасали жертва.
КРАНАЙ (гр.). Един от първите царе на
Агика. Той бил ..син на пръетта" и наследил
Кскропс (внж това име). Сикът на Кекропс
Ернзнхтон умрял млад без потомство, до-
като Кскропс бнл оше жив Когато умрял,
троны наследил Кранай. зашото бил смя-
тая за най-могъшия сред жителите. При не-
говото царуване жителите на града се нари-
чали ..кранайци", а Атина - Краная. Оженил
сс за Псдиаса. дъшеря на лакедемонеца Ми-
нее. Родили му сс три дъщери - Краная, Кре-
наихма и Атида Атида умряла, преди да сс
омъжи, и немного име било дадено на стра-
ната, която започнала да се нарича Агика
Кранай дал една от дъщеритс си за жена на
Амфиктион, един от синовете на Дсвкалн-
он. Той бил изгонен от зет си, който завзел
властта В Атина показвали гроба му.
КРАНОН (гр.). Син на Пеласг, дал името
си на град Краков в Тесалня. Преди това
грады се наричал Ефира, но когато Краном
156
бнл убит в Пим в Елида. борейки се м ръ-
ката на Хиподамея , жителите на града, вър-
ху който царувал, сменили името му в ие-
гова памст
КРАНТОР (гр.). Заложник на Пелсй, ладен
му от царя на Долоп Амиитор, след като по-
губил битка с него, Той станал любимият
коняр на Пслей и се борил на иегова страна
в битката на лапнтите срсшу кентаврите
Бнл убит от лърво, хвърлено срещу него.
Полей отмъсткл ла смъртта му
КРЕАТ (гр.). Заедно с Еврит е син на Ак-
гор и Молнона, известии под името молио-
ннли Били убити от Херакъл (виж Молио-
ннди и Херакъл).
КРЕОН (гр.). 1. Цар на Коринт, син на Ли-
кет На него Алкмсон поверил децата си -
момче и момиче, които му родила Манто,
дъшерята на Тирезнй (виж Алкмеон). Но
Креон сс появява най-вече в легендата м
Я тон и Медея Когато били изгонени от Йол-
кос. те се приютили в неговия дворец в Ко-
рнит В продължение на няколко месеца жи-
вет и мирно, до деня, в който Креон решил
да омъжи дъшеря си Главка (или Креуза) м
Язон Медея решила да си отмъсти За тази
цел приготвила рокля. която нзпратила на
съперницата си. Тя непредлазлнво приела по-
даръка. Но когато облякла роклята. Главка
била обгърната от огън. който я нзгорил. Ба-
ша и. който се притекъл на помош. бил спо-
лстян от сыцата участ Според други вер-
сии Мелея подпалила двореца. като в него
изгорели башата и дъшерята (виж Медея)
2. Креон от Тива бил син на Менойкей (виж
габл 29) Когато царят на Тива Лай бил
убит от собственна сн син Едип (виж това
нме). Креон го наследил. Но тогава градът
бил нападнат от чудовишето Сфинкс, което
задавало гатанки на тиванците и гн разкъс-
вало. когато нс можели да отговорят. Така
загинали много хора, а накрая и синът на
Креон. Хемон Царят предложил възнаг-
раждение на онзн, който успес да разгадав
гатанкитс. Едип отговорил правилно и от
отчаяние Сфинксът се хвърлил от крепост-
та. Загадката била следната: „Кое е това съ-
шество. което сутрин ходи на четири краха,
след това на два. а вечер - на три?* Едип
отговорил, че това е човекът, който започва
живота си пълзейки, продължава го на два
краха и го завършва. помагайки сн с бастуй.
Обвърмн с обещанието сн, Креон трябва-
ло да отстъпн трона сн на победителя, ос-
вободил Тива от чудовишето. Той му дал за
жена сестра си, вловицата на предншния
ал метел. Йокаста Всъшност тя била иего-
ва майка И когато нов мор налегнал Тива,
по заповед на Едип Креон отишъл да се до-
пита до Делфийския оракул. Когато кръвос-
мешениего на Едип било разкрито, на тро-
на отново се възкачил Креон. Едип му по-
верил децата сн и заминал в изгнание.
По време на битката на Ссдемте срещу Тй-
ва (виж Адраст) по съвет на Тнрезий Креон
предложил собственна си син Мегарей в
жертвоприношение на Арес и така спаснл
града. След побсдата над нападателите Кре-
он решил, че Полинейк. който се бил сре-
щу родиия си град, трябва да бъде оставен
без погребение (виж Полинейк и Етеокъл).
И тъй като Антигона поръенла с пръет та-
лого, както нзнсквал ритуалы, той заповя-
дал тя да бъде убита. Затворил я в г робки-
цата на лабдаките и младата жена се саму-
бнла Според версията на Софокъл Хемои,
еннът на Креон, се самоубил нал трупа й
Еврияика, жената на Креон. се обесила от
отчаяние Жестокости на Креон към Еври-
дика и нейната тъжна участ са сюжет н на
една друга легенда: когато Едип. изгонен от
Тива. отншъл в Агика, Креон отново го из-
вит в Тива. Постъпката му бнла продик-
тувана от предсказанного на Делфийския
оракул, че Тива ще проспернра само ако
Едип се завърне Но тъй като Едип отказал,
Креон се опитал да го върне насила Тряб-
вало да се намеси Тезей. за да попречи на
отвличаието му
На Тезей припневат и решителната роля,
заставила Креон да върне на близките им
труповете на аргосците, загинали по време
на войната на Седемте. Според някои вер-
сии Тезей дори убнл Креон по време на по-
хода срещу Тива.
Към царуването на Креон се прибавят и дру-
ги два епизода елиният от легендата за Ам-
фиктион, другият от цикъла за Херакъл. Ко-
гато Амфиктион се скрнл в Тива, Креон го
пречистил и му заповядал да убие Тевмес-
ката лисица, преди да го придружи в пъту-
вансто му при телебоите (виж Амфиктион)
Той царувал над Тива и когато Херакъл. все
още младеж, освободил града от дакъка, на-
ложен от Ергин от Орхомен (виж Ергин) За
отплата Креон му дал ръката на голямата
сн дъшеря Мегара. а на по-малкия му брат
Ификъл - на най-малката си дъшеря
КРЕОНТИАД (гр.). Един от синовете на
Херакъл и Мегара. Той бнл убит заедно с
братята си. когато Херакъл полудял Пай-
често като негови братя се посочват Тери-
мах и Деикоон Но понякога авторнте нзб-
рояват седем деца' Полидор. Аникет, Мекис-
тофон. Патроклей, Токсоклит, Менеброит и
Херснбий Виж също Херакъл.
КРЕС (гр.). Епоним на критяните Син на
Зевс и на нимфа от Ида в Крит. Понякога го
представят като „син на почвата** на Крит
Царувал върху първото население на ост-
рова, „етеокритяните" или както ги нарича-
ли. „истинските критяни**. Той предложил
убежище на Зевс като дете, когато баща му
Кронос го търсел, за да го убие (виж Зевс).
Оше преди големия законодател Минос
Крее създал някои закони на критяните
Някои смятат, че е баща на Тал. „бронзовня
гигант", който паэел Крит от всички прис-
157
тагащи кораби (виж Аргонавти и Хефест ).
КРЕСФОНТ (гр.). Един от хераклидите.
енн на Аристомах Негови братя са Темен и
Аристодем (внж табл 16) Намело на дорий-
ците той эааладгл Пелопонеския полуост-
ров (таедно с братята сн или само с Темен и
синовеге на Аристодем. умрял преди топа
завладяване, внж Хераклнди). След победа-
та тримата братя си поделили страната. Уго-
ворили се да я разделят на три части, които
да определят с жребий Първият дал бил Ар-
гос. вторнят - Лакедемон, а третаят - Ме-
сена. Всеки от братята трябвало да сложи
камъчс в съд, ггьлен с вода Дяловсте щели
да се разпрсдслят според реда. в който из-
летели камъчстата. Но Кресфонт. който ис-
кал най-богатата облает Месена, сложил в
съда буца пръст. която веднага се разпадна-
ла във водата Другите два к а мъка налезли
първи. Така за него останала Месена, а Ар-
гос се паднал на Темен Сред това всеки из-
днгнал олтар на Зсвс. Върху него поставил
символ, олиистворяваш народа, над който
щял да царува Върху олтара на господаря
на Аргос била поставена градинека жаба, на
Лакедемон - змия, а на Месена - лисица.
Кресфонт разделил територнята на Месена
на пет части и поверил всяка от тях на свой
заместник Дал на местного население рав-
ни права с тети на дорийците. За столица из-
брал Стеникларос Но дорийците не одоб-
рили това разположсннс н Кресфонт сме-
нил снстсмата на управление. Той дал Сте-
ннкларос на дорийците като тяхно нзклю-
чително местожителство. Тогава богатите
собственнцн на земя били недоволни на
свой ред - тс се вдигнали на бунт и убили
царя заедио с две от децаза му
Съпруга на Кресфонт била Меропа. яъше-
ря на Кипсел (виж легендата за нея н тази
на Епит. оживе.тия син на Кресфонт).
КРЕТЕЙ (гр.). Син на Еол и Енарета (виж
табл 8) Оженил се за племенницата си Ти-
ро (дъшеря на Салмонсй) Родили им се де-
ца - Езон. Ферсс и Амитаон (виж табл. 21)
Той осиновил двете деца. които Тиро роди-
ла преди женитбата си от Посейдон - Не-
лей и Пелий. Смята се. че имал и други де-
ца - Талай. бащата на Адраст. за чийто ба-
ща по-често се посочва Биант, и една дъше-
ря. Хиполита. която наричали и Кретеида
Тя се омъжила за Акает (виж това име)
Имал и още една дъшеря. Мирина, жена на
Тоант. царя на Лемнос.
Кретей основал Йолкос, града на Язон и
Пелий.
КРЕУЗА (КРЕУСА, гр.). 1. Тссалийска на-
яда. дъшеря на Земята Била любима на
речния бог Пеней, от когото родила две де-
ца Хипсей, царя на лапнтите. и Стил ба
Към тях понякога прибавят Андрей (виж
табл. 23).
2. Дъшерята на Ерехтей и Пракситея (виж
табл 11). Тъй като била много малка, из-
бягнала съдбата, с полетала сестрите й. Те
се предложили като нзкупизелна жертва, за
да спасят родината сн по време па войната с
Евмолп. Вече денойка, тя била обладана от
Аполон н една пещера на Акропола в Атина
и му родила син. Ион Оставила детето в ед-
на кошница на сыцото място. където я из-
ненадал богът. Детето било прибрано от
Хермес. който го занестл в храма на Делфи.
Креуза се омъжила за Ксут. Дълго време
ня.мала деца, но след поклонничество в Дел-
фи. където отново намерила детето си. тя
родила Диомеда и Ахей (виж табл. 11 и 8).
3. Дъшерята на царя на Коринт Креон,
понякога нарнчана Главка (виж Креон. 2 и
Медея).
4 Жената на Еней Тя е дъшеря на Приам и
Хекуба Макар че в някои произведения я
представят като пленница по време на зав-
земането на Троя, по-честата версия е. че е
успяла да избяга Във Всргилиевата версия
Креуза бнла отвлечена от Афродита (или
Кибела), докато Еней напускал града с Ан-
хиз и Асканий Мъжът й. който я търсел, се
върнал в града, където се появила с ян ката
й. която му предрекла бъдещите му стран-
ствания в п.рсенс на нова родина. Най-ста-
ритс предания нарнчат жената на Енсй Ев-
рндика. а не Креуза.
КРИЗ (гр.). Основатслят на град Криза, на
южния склон на Парнас По линия на баща
си Фок принадлежи към потомшпе на Еак.
Майка му сс назвала Астерия и била дъше-
ря на Деионей или на Деион. По майчина
линия Криз принадлежи на рода на Девка-
лион (виж табл 8 и 30) Той имал брат блнз-
нак, Панопей (виж това нме) Двамата бра-
тя никак не се разбирали, те се карали още
в утробата на майка си Според друго пре-
дание Криз и Панопей нс били братя. Дока-
то Панопей бнл син на Фок. Криз бил дете
иа Тиран и Астеродия. Той сс оженнл за Ан-
тифатня, дъшерята на Навбол, и му се ро-
дил син. Строфий. Синът му сс оженнл за
Анаксибея. сестрата на Агамемнон. Техен
син бил Пнлад. братовчед и приятел на
Орест (виж табл 2).
КРИЗАМИС (гр.). Цар на Кос, който при-
тежавал големи стада. Един ден от морето
излязла чудовищна змиорка и отмъкнала
най-хубавата му овца Кризамнс притачал
и я убил Явил му се сън. в който му запо-
вядали ла погребе змнорката. Той не се съ-
образил с това предупреждение и загинал.
КРИ.МИС (гр.). Снцнлиаиски речей бог.
Приел образа на мечка (или куче), той об-
ладал троянката Егсста. или Сегеста (виж
легендата за нея). Тя родила син. Акест, ос-
нователя на град Сегест Вергилий и Хигнн
го нарнчат Кринис
КРИНИС (гр.). Основателят на храма на
Аполон Сминтейски в Хриза. Мизия. Крн-
нис прелизвнкал гнева на бога, който му
пратил мор под образа на мишки, които
опустошили полята му. Един ден Аполон
слязъл в страната му и бил посрещнат гос-
топрисмно от главния овчар на Кринис, Ор-
лее Това успокоило Аполон. Та да освобо-
ди нивята му от мишките, той сам ги убил
със стрелите сн. След това накарал Орлее
да намсри Кринис и да му каже, че трябва
да построй светилише на Аполон на Миш-
ките (Аполон Сминтейскн).
КРИТЕИДА (гр.). Нимфа от Мала Алия
Съсдиннла се с реката Мелес, която течала
до Смирна, и родила поета Омир Според
лруга легенда била дъшеря на Апелес Уми-
рании. той поверил дъшеря си на брат си Ме-
он. Но Критеида се освободила от попечн-
гелството на чичо сн и отишла да живее при
жнгел на Смирна, наречен Фсмий Един ден,
когато отишла да пере дрехи в река Мелес,
тя родила син - поета Омир Тази легенда
има за нел да обясни епитета, давай на Омир
Мслссигенсс (роден на Мелес).
Трета версия представя Критеида като де-
иойка от Нос. която бнла обичана от вто-
ростепенно божество от свитата на музите
Отвлечена от пирати. Критеида била отве-
дена в Смирна, където царят на Индия Me-
он се оженил за нея. Тя родила малкня Омир
на брега на Мелес и умряла веднага след
раждането на детето.
КРОКОН (гр.). Според местна традиция
той е древен цар на Елевзин. Дворецът му
бил построен на границата на Атина и Елев-
»ин Бил син на Триптолем и брат на Керон.
Оженил се за Саисара. дъшеря на Келей.
Крокон и Койрон били делите на жречески-
те фамилии на кроконидите и койронилите,
конто участвали в ку.тта към Деметра Кро-
конидите били по-старши
Една от дъщерите на Крокон. Меганира, се
оженила за Аркант (виж това нме)
КРОКОС (гр.). Млад мъж, който заради
нешастната си любов към нимфата Смилак-
са бил превърнат в шафран Смилакс съшо
станала растение (smilax aspera)
КРОНОС (гр.). Най-малкият титан, син на
Уран (Небето. виж табл. 5) и на Гея (Земя-
та) Принадлежи на първото поколение бо-
гове, преди това на Зевс н олимпийците.
Единствен от братята си помогнал на майка
си да отмъсти на баша му (виж Уран). Със
сърпа. който тя му дала, той отрязал тести-
сите му След това веднага заел мястото си
на небето и отново изпратил в Тартар бра-
тята си хекатонхейрн (гигантите със сто ръ-
не) и циклопите. затворенн там преди това
от Уран и освободени от него по молба на
обшата им манка Гея След като станал вла-
летел на света, се оженнл за сестра си Рея.
Тъй като Уран и Гея, притежаващи мъдрост-
та и пошаннето за бъдешето. му предсказа-
ли. че ше бъде убит от едно от децата си,
той гн поглыцал оше при раждането им Та-
ка последователно погълнал Хестия, Демет-
ра. Хера. Плутон (Хадес) и Посейдон. Разг-
невена, чс я лишава от всичките й деца. Рея,
бременна със Зевс, нзбягала на остров Крит
и в Диктс родила тайно След това обвила
един камък в пелени и го дала на Кронос.
Той го погълнал. без да забележи измамата
Когато пораснал, Зевс, подпомогнат от Ме-
тила. една от дъщерите на Океан, или от са-
мата Гея. дал на Кронос да нзпис отвара, от
която повърнал всички деца, които бил по-
гълнал Ръководени от най-малкия си брат,
всички те обявнли война на Кронос На ие-
гова страна заставали неговите братя тита-
ните Войната продължила десет години и
оракул на Земята обещал на Зсвс побсдата.
ако взсмс за съюзннцн съшествата. затво-
рсни от Кронос в Тартар Зевс ги освободил
и победил Кронос и титаните били окованн
на мястото на хекатонхейрите. които стана-
ли техни пазачи
Освен децата му, родени от Рея. Кронос имал
и дете от Филира - кентавъра Хирон, безс-
мъртно същество - наполовина мъж. напо-
ловина кои. Кронос приел образа на кои. за
да я обладае (внж Хирон) Според други ле-
генди нсгов син бнл Хефест. ролен от Хера.
Други предания го посочват за баща на Аф-
родита на мястото на Уран (виж табл. 38).
В орфичсската религиозна традиция пред-
ставят Кронос освободен от всригите и
сдобрен със Зевс, живеещ на Острова на
блажените. Това сдобряване на Зевс с Кро-
нос. смятан за добрия владетел. първия, ца-
рувал на небето и земята, води до легенди-
те за Злагния век (виж това име). В Гърция
разказвали. че в тези далечни времена той
царувал в Олимпия В Италия, където Кро-
нос бил отъждествен със Сатурн, смятали.
чс царувал на Капитолия Имало легенди,
че той властва над Африка, в Сицилия и в
цялото Западио Средизсмноморие По-къс-
но, когато хората станалн лоши, през брон-
зовата и най-вече през железната епоха,
Кронос се качил на небето.
Често представят Кронос като персонифи-
цирания образ на Времето. защото нмето
му е близко до гръиката дума „хронос", оз-
начаваша време.
Сирийска легенда, достигнала до нас чрез
произведеннята на Филон от Библос, разказ-
ва как Кронос, син на Уран, кастрирал баща
си по съвст на Хермес Трисмсгит, с помощ-
та на братята си, нареченн Бетил, Дагон и
Атлант Става въпрос за по-късна глиниза-
ция на много древни „сирохитски" легенди
КРОТОН (гр.). Митнчсски герой, чисто
име сс евързва с основавансто на град Кро-
тон в Южиа Италия. Когато Херакъл сс
връщал със стадата на Герион, Кротон го
поканил да му гостува на мястото. където
се строял бъдещнят град. Но Лакиннй, бли-
зък на Кротон, се отстал да открадне хра-
ните Хсракъл го убил и в завърэалата се
битка случайно убил и Кротон Като изкуп-
ление Херакъл му построил гробница, като
X
<
i
м
(-
X
£
159
прсдрекъл. че в съседство ще се и зднгнс го-
лям град, който ще носи имею му
Понякога представят Кротон като брат на
Алкиной, царя на фсаките (внж гова име)
Тази легенда е близка до легендата за Ла-
кнний (внж това нме).
КРОТОП (гр.). Син на царя на Аргос Аге-
нор. Имал две деца. Стенслаи и Псамага
(внж табл 17) От Аполон дъщеря му роди-
ла син. Лин. когото оставила оше при раж-
дането. Лин бил прибран от пастири. но по-
късно кучстата им го разкъсалм Псамага нс
могла да скрнс мъката си от баща сн и му
разкрила цялата истина Кротоп сс разсър-
дил много, нс и повярвал. че Аполон е баща
на сина й, и накарал да я убият Разгневен or
смъртта на сина и любима та си. Аполон пра-
тил глад в Аргос. Аргосци се допитали до
оракул, който ги посъвствал да посветят култ
на Псамага и Лин Кротоп пък бнл нзгонен
от града и основал град в Мсгарида Ови-
дий разказва. че когато Кротоп умрял. Ало-
лон го изпратил вТартар при солекопе прсс-
тъпници (виж Кореб и Лин)
КРОТОС (гр.). Син на Паи и Евфема. дой-
ката на мутите Така той се оказва техен мле-
чен брат и живеел заедно с тях на Хеликон
Ловувал и живеел задружно с млечиите си
сестрн За да нм изрази възхишеннсто си.
изобретал аплодисментите Музите склони-
ли Зевс да го превърне в съзвсздис
КТИМЕНА (гр.). Сестра на Одиссй. дъщс-
ря на Аитиклся и Лаерт (виж табл 39). Би-
ла отгледана заедно със свинаря Евмей
Омъжила сс за Еврилох. спътника на Оди-
сей, който умрял по пътя за Итака и сс поя-
вява в епизода за престоя на Одиссй на ост-
рова на Цирцея и за юниците на Слънието
КУРЕТИ (гр.). В легендите се среша на-
род с това нме. който в много древна епоха
населявал Етолия В тях сс разказва как ку-
ретите били изгоненн от Етол. дошз>л от
Пелопонес (виж Етол и Мелеагьр).
По-общо с това имс са назованн полубого-
вете от обкръжението на Зсвс по времс на
детството му на остров Крит Понякога. но
сравнитслно рядко. ги отъждсс гвяиа I с ку-
ретите от Етолия По-често те са прсдста-
вяни като синове на Комба и Сок В тази
версия били родени на остров Евбея и били
седем: Примней, Мнмас, Акмон, Дамней,
Окитой. Идей и Мелисей Изгонени от ба-
ща си заедно с майка им от Евбея. гс Бро-
дели из целия гръцки свят. След като пре-
коенли Крит и областта на Кносос. отишлн
във Фригия, където от гл едали Дионис От-
там оташли в Атика. където цар Кекропс нм
помог нал да си отмъстят на Сок и да се вър-
нат в родината си Манка им Комба била
наричана също Халкида, защото се смята-
ло. чс въвсла нзползвансто на бронзовитс
оръжня (от халкос. гр - бронз), а синовстс
и ганцували. удряйки копията в щктовете
(внж Комба).
Освен това се смятало. че куретите са си-
новс на Земята. или на Зевс и Хера, на Апо-
лон и на нимфата Данаида Б роят им вари-
ра според различните автори: двама, девет,
нлн неопределен Най-извсстната легенда
ги евързва с детството на Зевс. Когато Рея
родила бога в пещера в критската планнна
Ида, тя го поверила на нимфата Амалтея.
Но за да не бъде открито детсто по плача
му от Кронос, който искал да го изяде, тя
помолнла куретите да таицуват около него
войнственитс си танин с дрънкане на щито-
ве Така те помогнали на Зсвс да порасне
невредим
По-неяснн легенди разказват, че куретите
прнгежавалн пророческа дарба н че те раз-
крнли на Минос как да върне живота на сн-
на сн Главк (виж Минос). По молба на Хера
те скрили Епаф, сина на Ио (виж Епаф). Раз-
гневен, Зевс, който бнл негов баща, ги убил
с един удар на мълння.
КУРТИЙ (лат.). Герой от топографов ле-
генда за Римс кия форум В първите години
на Рспубликата земята в ценгъра на Фору-
ма се ратгворнла, като обраэувала огромна
пропаст Римляните сс опиталн да я запу-
шат, изеипвайки в нся пръет. По уенлията
нм били налразни Трябвало да потьреят по-
мошта на оракул, който им разкрил. чс за да
се затвори пропастта, трябва да хвърлят в
нся онова. което им е най-скъпо. Младеж на
име М. Куртий разбрал, че най-иенното не-
що в Рим били младостта и войниците му.
Решил да сс пожертва за спасенисто на всич-
ки Той сс качнл на кон, обрегъл се на под-
кмните богове и пред насъбралото се мно-
жество се хвърлил в пълно бойко снаряже-
ние в пропастта, която сс затворила след не-
го. На мястото останало само малко езеро,
което нарекли Lacus Curtius. На брега му по-
никнали смокиново и маслиново дърво и ло-
за По време на Импернята съществувал
обнчай в езерото да се хвърлят монета като
дар към Куртий, духа на мястото.
Според друга традиция Куртий бил сабиня-
нин. който по време на войната между Та-
ций и Ромул потънал в блатата заедно с ко-
ня си Езерото дължало името си на тази
случка За ролята на водата в Сорбата меж-
ду сабиняните и римляните виж Янус.
A
ЛАБДАК (гр.). Сим на Полндор и внук на
Кадмос (виж табл 3 и 29). По линия на май-
ка сн Никтсида с внук на Хтоннй. един от
мъжсте. родени от зъбите на дракона, убит
от Кадмос (виж това име и статията Спар-
ти) Тъй като баша му Полидор умрял, ко-
гато Лабдак бнл само на I година, настой-
ничсството било поверено на Никтей След
нсговата смърт било посте от брата на Ник-
тей. Лик. докато иакрая властта взел Лаб-
дак След еднолнчното му управление той
я предал на сина си Лай. башата на Едип
(виж Лай).
Царувансю на Лабдак било белязано от
войната срещу царя на Атина Пандиои та
прсразпрсдсляне на границите. На помет
на Пандион се притекъл тракийският владе-
тел Тсрсй. Според легенда, предадена от
Аполодор. Лабдак загинал като Пентсй,
разкъсан от вакханкзгтс. тъй като се опъл-
чил срещу култа на Дионис
ЛАБРАНД (гр.). Един от куретите. Заедно
с приятелитс си Панамор и Палакс отишъл
в Карня Прекарал първата си нош там. на
брега на една река, наречена заради това
Хевдои (от гр. глагол спя).
ЛАВИНИЯ (лат.). Дъщерята иа цар Латин
и Амата Преди пристигаието на Еней в Ла-
циум била сгодена та Тури Баща и я дал та
жена на троянеца (виж Латин и Еней) В
нейна чест Еней нарскъл Лавиннум града,
който построил. Според итолирано местно
предание от брака нм се родил Асканий Но
в „Енсида" Асканий е неин доведен син и
когато Еней пристига. той вече с голям В
..Енсида" не се споменава та дете на Лави-
ния и Еней, но митографнтс разказват. чс
след смъртта на Еней Лавнння му родила
снн. Снлвий (виж Асканий) Тогава Асканий
отстъпнл градЛавнниум на своя брат и ос-
новал Алба Но тъй като самият той нямал
деца. извнкал Снлвий да го наследи
..Кратката" версия на основаването на Рим
(тати, която премахва другитс царе между
Еней и Ромул) прсдставя Лавнння като
майка на Емилия, която родила от Марс
син Ромул.
И иакрая легенда с гръцки произход разказ-
ва. че Лавнння била дъщеря на жреца Аний
(внж легендата за тего), която послсдвала
Еней като пророчица в пътешествието му на
запад, и умряла на мястото, където героят
основал град. Тати легенда вероятно сс ос-
нована на игра на думм, тъй като Лавнння с
евързана с vmum (вино) и близка до Оепо. в
която гръцкият корен има същото значение
Както е известно, трите дъщери на Аний би-
ли нареченн Ocnotrophoi (Лозарките).
ЛАДОН (гр.). I. Бог на еднонменната река
в Аркадия Както повечето от речните бо-
гове. и той бил син на Океан и Тетия. Оже-
нил се за С гимфалида н от нся нмал две дъ-
шерн - Дафна (виж легендата за нся) и Ме-
топа, жената на речния бог Азоп (виж това
име) Понякога смятат, че Дафна е дъщеря
не на Стимфалида, а на Гея (Земята).
2. Ладон е имего на дракона, син на Форкис
и Кето, който пазел тлатните ябълки на хес-
перидите Според други предания драконы
бнл син на Тифон и Ехидна, или снн на Зе-
мята Имал сто глави. След като бил убит
от Херакъл, Хера го направила съзвездис.
ЛАЕРТ (гр.). Известен е най-вече с това,
че с баша на Одисей Син е на Акритий и
Халкомелута (виж табл. 39) Потомък с на
Девкалион по линия на своя прадядо Ден-
он Ссмейството му проитхожда от Кефале-
иия; негов дядо с Кефал. епоним на остро-
ва (внж Кефал) Ласрт се оженил за Антик-
лея. дъщерята на Авюлнк (виж Антиклся).
Преля брака си с него тя била обладана от
Сизиф, което дава основание на някои ав-
тори да смятат Одиссй за негов син. а не на
Лаерт (внж Одиссй).
По време на отсъствисто на Одиссй загу-
билнят надежда Лаерт имал тъжна старост.
Той се оттеглил в имението си в провинци-
ята и нс участвал в събитията, конто се раз-
вивали около Пенелопа Компаиията му се
състояла от една стара прислужница, ней-
ния мъж. наречен Долий. и техните деца
След завръщането сн Одисей отишъл да го
внди Атина подмладила Лаерт с вълшебна
баня и му дала сили ла помогне на сина си.
като отблъснс роднините на убитите пре-
тенденти Именно той убил с копие Евпит,
башата на Актинон
От брака на Лаерт и Антиклся освен Оди-
сей сс родзгла и една дъшеря. Ктнмена (внж
това име). въпреки че понякога Одисей с на-
ричан ..единствен син" на Лаерт.
ЛАЙ (гр.). Снн на Лабдак. царя на Тива. и
правнук на Кадмос. Баша на Един (виж
табл 3 и 29). Тъй като Лабдак умрял. дока-
то Лай бил оше дете. Лик. брагът на Ник-
тей. станал негов попечзпел (виж съшо Лаб-
дак). След това Лик бил убит от Зет и Ам-
фион. конто отмъстили за смъртта на май-
ка сн Антнопа (виж Амфион и Антиопа) и
завзели царство Тива. Лай нзбягал и се
скрнл при Пелопе. Тук сс влюбил в младия
Хризип. сина на Пелопе, като според някои
автори открил противосстсствената любов
Той отвлякъл младежа и Пелопе го проклсл.
Дори се смята, че за любовта на Хризип
спорели и Лай. и Едип. който съшо го обн-
чал Именно заради съпсрничсството им
Едип убил Лай. първа проява на проклятие-
3
---
i
161
11
х
Q
s
в
I
-
то на Пелопе или на гнева на Херя заради
прсстъпната им страст.
Когато Амфион и Зет загинали на свои ред.
Амфион след убнйството на децата му. а
Зет от скръб по своя енн. Лай бил твикам
отново на трона от тиванците
Традиннята приписка за жена на Лай дъще-
рята на Менонкей Йокаста (или Епикаста).
или дъщерята на Екфас Евриклея. която би-
ла майка на Едип В тази версия бракът му
с Йокаста бнл едва вторя, но тя нс бнла ие-
гова майка, а машеха (виж Едип) За майка
на Едип н жена на Лай посочваг още Еври-
гания. дьщерята на Хиперфас. Еврианаса.
също иегова дъшеря. и накрая Астмедуза.
дъщерята на Стенел (виж Еврнгания. Асти-
медуза. Епикаста. Евриклея)
За обстоятелствата по зачеването и ражда-
нето на Едип виж това имс Лай не могъл
да избегне прсдсказаннето на оракула, чс
ще бъде убит от собствения си син Бил
убит от Едип недалеч от Делфи, на кръето-
пътя за Давлида и Тива
Според преданието Лай се допитая до Дел-
фнйския оракул и бил съпровождан от при-
ятеля си Навбол. когато и двамата били
убита от Един
ЛАКЕДЕМОН (гр.). Син на Тайгета и Зевс
(внж табл 6 и 25). Оженил сс за Спарта, дъ-
щерята на цар Еврот. който умрял. без да
остави наследници. и завещал царството на
зет си Лакедемон дал името си на народа
на лаксдемонцитс, а това на жена си - на
столицата, която започнала да се нарича
Спарта.
Техни деца са Амиклас. който царувал след
него в Спарта, и Евридика. жената на Акри-
зий. Към тях някои автори прибавят Азина
и Химер, който изнасилнл сестра си и от уг-
ризення се хвърлил в река Маратон Тя за-
почнала да се нарича Химсрос. а след това
била прсименувана на Евротас
ЛАКЕСТАД (гр.). Когато синът на Темен
Фалкес завзел Сикион. царят на града Ла-
ксстад. който до тозн момент също като ба-
ша си Хиполит бнл васал на Аргос, цару-
вал заедно с него (внж Темен и Хераклиди)
ЛАКИЙ (гр.). Лакий и брат му Антифсм
получили заповед от Делфийския оракул да
тръгиат. единият на запад, другият на изток.
и да ос нова т по един град Антифсм осно-
вал Гела в Сицилия, а Лакий - Фазелида. на
граиицата на Ликия и Памфнлня. Той заку-
пил необходимата площ за града срещу со-
лена рнба (виж Кнлабрас)
ЛАКИНИЙ (гр.). Герой, дал името сн на
нос Лакинион. намираш сс на тсриторията
на гръцката колония Кротон в Южна Ита-
лия. Понякога е смятая за цар на страната.
доззгъл от Коркира. който приютил Кротон,
докато той бродел в изгнание Друг път го
представят за разбойник, син на нимфата
Кирена. опитал сс да открадне стадата от
Херакъл. когато героят се връщал от Ери-
тня с кравнте на Гернон (внж Херакъл). Хе-
ракьл убил Лакнннй и построил храм на Хе-
ра Лакпния на еднонменния нос Някои смя-
тат. чс храмз.т бил построен от самия Лаки-
ний с цел да обили Хсракьл. отдавайки по-
чит на най-голямата му неприятели.
ЛАКОН (гр.). Ахсй и брат му Лакон били
синовс на пар Лапат На смъртния сн одър
той поделил царството между тях Едната
част нарекли Лакония, другата - Ахея. След
няколко поколения потомък на Лакон бнл
царТсспий (виж това име)
ЛАМЕДОН (гр.). Цар на Сикион, потомък
на Егиалей (виж табл. 22). Син е на Корон и
брат на Коракс. Коракс умрял. без да оста-
ви деца, и тесалисцът Епопсй го наследил
на трона на Сикион. Но Епопсй бнл ранен
смъртоносно в двубоя с Никтей заради Аи-
тнопа (виж това име) Когато умрял. трона
наследил брагьт на Коракс Ламсдон. С Ла-
мсдон евършват прските наследници на Еги-
алей в Сикион Той дал дъшеря сн Зевкснпа
за жена на Сикион. когото бил извикал на
помош срсшу ахейците (внж Сикион). Са-
мнят Ламсдон се оженил за Фено, атинянка,
дъшеря на Клитин. и този факт обяснява за-
шо по-късно атннянннът Яниск. наследник
на Клитий. царувал над Сикион (виж Яниск).
Л АМОС (гр.). I. Цар на лсстригоните (виж
това имс). плсмс от човскоядци. което спо-
ред „Одисся" насслявало италианския бряг
около Формия Семейството на АслиЙ Ла-
ми в Рим претендирало. чс дължи на него
благородничсския си пронзход.
2. Ламос се казвал и един от синовете на
Херакъл и Омфала. дал името си на гръц-
кня град Ламя
ЛАМПЕТ (гр.). Герой от Лесбос, син на
Ирос. Бнл убит от Ахил заедно със синовс-
тс на Лепе гимн Хикетаон и Хипсипил по
време на прсвэсмането на Метимна.
ЛАМПЕТИЯ (гр.). Хелиос имал от нимфа-
та Нссра две лъшери. Лампетия и Фастуза
(виж табл 14) Двете момичета пасели ста-
дата на баща си на остров Тринакия (Сици-
лия). Тс разкрнли на Слънцето, чс другари-
те на Одисей убили и изяли юниците му
(виж Одисей).
2 Според место предание Лампетия била
жена на Асклепий и майка на Махаон, По-
далирий. Ясо, Панака и Егла.
3 При някои автори Лампетия е името и на
една от хелиадитс (виж Хелиади).
ЛАМПОС (гр.). Син на троянсца Лаоме-
дон. Баща на Долопс Дал името си на град
Лампонея в Троада
Л АМПСАКА (гр.). Дъшеря на царя на бсб-
рнките Маи дрон, който царувал в град Пн-
туза В отсъствисто на царя мсстнитс жи-
тели се сговорили да убнят фокийските за-
сслиицн. които бнл настанил в града. Но
Лампсака успяла да ги предупреди навреме
и засслннците убили местните жители и
завладели града В междуособиците тя за-
162
гинала. Отдали й божсствсни промести и
кръетили града на нейно име, който талон-
нал да се нарича Лампсак.
ЛАМЯ (гр.). I. Дъшеря на Посейдон, коя-
то родила на Зевс либийската Снбила (виж
Сибнла).
2. Ламя наричали и чудовишето. та което се
г оиорело, чс отвличало деца и дойките пла-
шели пигомцитс си с него. За нея се разказ-
ват многобройни легенди.
Например Ламя била лнбийска дсвойка, дъ-
шеря на Бел и Либия Зевс я обикнал и я
направил своя любовница Но вески път, ко-
гато раждала дсте, ревнивата Хера правела
гака, чс то да загнне Най-накрая Ламя се
скрила в пещера и се превърнала в чудови-
ще. което завиждало на по-шастливите май-
ки or нея Тя крадяла и разгневала децата
нм За да я накаже оше повечс. Хера я ли-
шила от сън. Зевс се смилил над нея и й дал
дарбата да маха очи те сн и да ги слага, ко-
гаго ложе лае. Имало момента (особено ко-
гато бнла пила повече вино), в които Ламя
спала, сложила очнтс си в дълбок съд блн-
зо до нея. Тогава не била страшна. Но друг
пъг бродела, без да спи. денем и нощем. и
дебнела децата, за да гн погълне.
Лами наричали и женскитс духове, които
смучсли кръвта на младежнте.
В легендата за Алкионсй се говори за чудо-
вище, наречено Ламя. което се крисло в съ-
ссдлитс на Делфи планинн Ламя е другого
нме па чудовишето Тело (виж това имс).
ЛАОДАМАНТ (гр.). Син на Егеокъл. При-
надлежи към поколенисто на епнгонитс (виж
табл. 37). След рсгенството на Креон той
станал цар на Тива и трябвало да посрещне
атаката на втория поход срсшу града (внж
Алкмсон). Според преданнята загнва в бит-
ката при Глисас. след като убнл Егиалей, си-
па на Адраст. Друго предание разказва, че
нзбягал вечерта след битката с част от та-
ванската армия и се приютил в Илнрня
Л ДОДД МЕЯ (гр.). Това нме носят някол-
ко героини.
1. Една от тях с дъщерята на Белерофонт.
Според Омнровата традиция (виж табл. 35)
родила от Зевс син - Сарпе дон, който иай-
чссто се смята за син на Зсвс и Европа (виж
табл. 35 и Сарпсдон). Умряла млада, убита
от стрела на Артемида, която разгневала.
2 Дъшеря на Акает и жена на Протезнлай
(виж гова имс), първиягръцкн герой, умрял
пред Троя. Тя току-що сс била омъжила, ко-
гато съпругът й заминал за Троя, и била
много влюбсиа в него. Когато научила за
гибслта му, помолила боговете да и го вър-
пат само за три часа. От своя страна Про-
зе шлай бнл изрекъл същага молба. Когато
зрите часа, през които му бнл върнат живо-
ът. и пекли и той трябвало да се върне в
подземного царство. Лаодамся сс самоубн-
ла в ръцсте му.
Разказват също така, че Лаодамся изваяла
от восък фигура с образа на мъртвия и има-
ла навика тайно да я прегръша. Баща и я
проследил и хвърлил статуята в огъня Ла-
одамея се хвърлила след нея и изгорала жи-
ва В загубена трагедия на Еврипид сс раз-
казва за любовната история на Лаодамся и
Протезнлай.
3. Една от дъшсритс на Алкмсон
ЛАОДИКА (гр.). I. Сред героините, извес-
тии с това име, с жената на Елат (виж това
нме). Тя бнла дъшеря на царя на Кнпър Ки-
ни рас.
2 Друга героиня съшо с евързана с Кипър.
Това с дъшерята на аркадисца Агапенор,
изхвърлен на кипърскня бряг след корабок-
рушение, когато сс завръшдл от Троя Той
основал град Пафос. От Кипър Лаодика из-
пратила в родння си град Тегея роба, дар за
Атана Тя основала в Тегея и храм на Афро-
дита Пафоска.
3. Сред дъшеритс на Агамемнон и Клитем-
нестра също имало Лаодика Притрагнците
и в по-новите версии на легендата тя е за-
менена от Електра (виж гова име и табл. 2).
4. Това е името и на „най-краенвата" сред
дъщерите на Приам и Хекуба. Била омъже-
на за Хелнкаон. По-късните автори след
Омир разказват, че съвссм млада се влю-
била в един от синовете на Тезей. на имс
Акамант. когато той дошъл като пратсник
в Троя да иска връшането на Елена (виж
Акамант) От него имала син. Мунит. По-
късно, след прспземансто на Троя, докато
бягала от завоевателите, Лаодика била по-
гълната от земята.
ЛАОДОК (гр.). Сред геронте с това име
най-нзвестннят е един от тримата синове на
Аполон и Фтая. брат на Дор и Полипет. Уп-
рашивал заедно с тях в страната на курета-
те, на север от Коринтския залив. Тримата
братя приели Етол, който бнл изгонен от
Елнда, но той се отплатил зле за гостопрн-
смството им, като ги убил и завзел царст-
вото им.
ЛАОКООН (гр.). 1. Син на Калис (според
малко вероятно предание) илн на Антенор
(според Цецсс). жрец на Аполон Тимбрнйс-
ки в Троя. Иегова съпруга с Антиопа. Тя му
родила двама синовс, Ентрон и Мслантус.
или Антафас и Тимбрсй. Лаокоон си навля-
къл гнева на бога, правейкн любое с жена
си пред статуята му, което се смятало за
свстотатство.
По време на лристагането на гърците пред
Троя троянцнте убили жреца на Посейдон с
казиъни под претекст, че не съумял да оси-
гури с жертвоприношения зашитата на гра-
да и така да предотврати прнстагансто на
вражеската флота. Когато гърците се прес-
торили, че си тръгват, оставяйки пред Троя
дървення кон. троянцнте натоварнли Лаоко-
он да нзвърши жертвоприношение в чсст на
Посейдон, с молба да прата на враговсте им
буря И точно когато жреиът щял да убие
163
J
I
s
c
огромен бик за жертва на Посейдон, от мо-
рето игле тли ива огромни тмея и задушили
двамата му синове Лаокоон им сс притекъл
на помош. но и тримата загиналн. задушс-
ни от чудовишата. които след това сс увили
около статуята на Атина в храма на Троя
При това предсказание троянците си спом-
нили, че Лаокоон бил против вкарването на
дървення кон в града Той приканвал да го
изгоргг и дори хвърлил срешу него копие,
от косто коремът му нзкънтял. което пока-
зало. че с кух Те решили, че Лаокоон е на-
казан заради това светотатстэо. а всыцност
Аполон го наказвал за другого му свстотат-
ство. оскверняването на храма му. ио те не
можели да знаят за това. повече не сс коле-
бали и вкарали коня в града, което се ока-
зало и причина за гибелта му
Преданнето с залазило имена та на двата
змея Те сс казвали Порка и Харибоя
2. Съшествувал и друг Лаокоон. брат на Ой-
ней от Калидон, син на Портаон и на една
слугиня Той придружнл Мелеагър в похо-
да на аргонавтите (виж табл 27 н 24)
ЛАОМЕДОН (гр.). Един от първите царе
на Троя, син на Ил и Еврндика (внж табл.
7). Имал много деца, сред конто Приам, на-
речен гтърво Подарк. и Хсзнона (внж това
име) В преданията се срешзт няколко ва-
рианта за нмето на жена му Стримо (или
Стримон), Рео. Плакня.Тооза.Лсвкила. Зсв-
ксипа. Той наследил баша си Ил на трона
Наредил да издигнат крепостии стеки и из-
внкал на помощ двамата богове Аполон и
Посейдон, на които помогал смъртннят Еак
(виж легендата за него и за Аполон).
Легендата за Лаомедон представлява исто-
рията на неговите клетвонарушения Той от-
казал да плати на божсстватэ уговореното
вознаграждение Това навлякло на страна-
та му различии нешастия (виж Хезнона).
След като Херакъл убил чудовишето, изп-
ратено от Посейдон за наказание, и спасил
Хсзнона. Лаомедон отново отказал да му
дадс обешаното - вълшебните си коне Хе-
ракъл сс върнал нацело на цяла армия, зав-
ладял Троя, подпомогнат от Теламон. н
убил не само Лаомедон. но и синовеге му, с
изключение на Приам (виж Херакъл)
По-късно предание, достигнало до нас от Ди-
одор Сицилийски, разказва. чс Херакъл из-
пратил Теламон и Ификъл при Лаомедон. за
да поискат Хезиона и обсшанитс коне Но
царят ги хвърлил в тъмнииа и се опитал да
погуби аргонавтите. сред които бнл и Хера-
къл Всичките му синове участвали и заго-
вора с изключение на Приам (Подарк), кой-
то се противопоставил и заявил, че ше се
отнесе дружелюбно с гостите им Никой оба-
че нс му обърнал внимание Тогава Приам
гтратил два меча в тъмнниата. където се на-
мирали Теламон и Ификъл. и ги осведомил
за намереннята на Лаомедон Взюръжсни.
двамата пленници убили пазачите си и се
присъединнли към аргонавтите Тс нападна-
ли Троя и Херакъл спечслил побсдата. Той
убил Лаомедон. нраговсте си и сложил на
трона младия Приам, след това продължи-
ли пз.гя си в търсене на глазного руно. Това
предание обаче е по-нзолирало н по прин-
цип анторите поставят нападеиисто над Троя
нзвън цикьла за похода иа аргонавтите.
Гробзл на Лаомедон се намирал пред една
от портите на Троя и оракул бнл предсказал,
че докато той е там, гралът ще бъде непо-
бедим
Понякога сс смята, че Лаомедон с баща на
Ганимед и за да изкупи отвличаието на си-
на му. Зевс му дал или златна лоза, или им-
шсбнитс коне - тези. които бил предложил
като награда на Хсрагьл (виж Ганимед).
ЛАОНИТ (гр.). Някои митографи припис-
ват на Едип и Иокаста двама синове - Лао-
нит и Фрастор И двамата загинали в бит-
ката на тиванците срещу мютйиите и тех-
ник цар Ергин (виж това имс) В тази вер-
сия Едип имал втора съпруга. Евригания,
кояго му родила Етеокъл и Полинейк. Ан-
тигона н Йемена След това сс оженнл тре-
ти път - за Астимедуза
ЛАОНОМА (гр.). 1. В по-нсизвестна вер-
сия на легендата за Хсракъл той имал сест-
ра. наречена Лаонома. дъшеря на Алкмена
и Амфитрион Тя се омъжила за един от
аргонавтите, наричан или Евфем, или По-
лифем.
2. Понякога така нарнчат и майката на Ам-
фитрион Тя бнла дъшеря на Гуней.
ЛАПИТИ (гр.). Тссалийско племе. косто е
едцовременно историческо и митично. В на-
чалого жлвеелн в планннските масиви Пин-
да, Пелион и Оса Били изгонили пеласгите
от тези места За лапити сс говори и в Оле-
нос и Елида. иа остров Родос и в Книд.
Лапитнте или попе най-знатннят род сред
тях водят началото си от тесалийския речей
бог Пеней н нимфата Креуза (или Филира).
Пеней имал двама синове - Хнпсей и Анд-
рей. н една дъшеря. която родила на Апо-
лон син. Лапит. епоним на лапитите На не-
го на свой ред му се родили Форбас, Трио-
пас. Перифас и Лесбос (ако легендата, коя-
то се отнася за последний и е достигнала до
нас чрез Диодор Сицилийски, не е преина-
чсна) Перифас имал син Иксион (виж това
име). По-чссто обаче Иксион се евързва с
друг лапитски род. този на Флегий.
Към народа на лапнтите принадлежат оше и
Кечей (виж това име) и синът му Корон. Ке-
ней имал брат, Исхис. като него син на Елат
(виж табл 9). Тети имена се срсщат в арка-
дийскитс легенди (внж Исхнс и Короннда).
Лапитите сс появяват в някои легенди. като
най-известната е таги за битката им с кен-
таврите (виж това нме) Хсракъл съшо се
бил с тях на страната на тсхния враг Еги-
мий (виж Хсракъл). Лапити нмало и сред
ловците в Калндонския лов (виж Мелеагър)
164
и сред аргонавтите - Пеней, Корон, Мопс,
приятслят на Тетей Пиритой, Астсрнои, По-
лифем. Лсонтсй. Полнпет и Фалер.
ЛАРА (лат.). Според Овидий е нимфа от
Лаииум. която всъшност се казвала Лала
(Ьъбривата). Тъй като Юпитер обичал
Ютуриа, а тя се крнела от него, богьт съб-
рал всички нимфи и ги помолил да му по-
могнат. Те трябвало да хванат сестра си и
да и попречат да се хвър.ти в морето, кога-
зо той я настигне. Всички дали съгласнсто
сн. но Лара разправяла навсякъде за наме-
реннята на Юпитер, предупредила Ютурна
и разказала всичко на Юнона Разгневен.
Юпитер й изтръгнал езика и я поверил на
Меркурий да я заведе в царстаото на мърт-
витс, за да бъде нимфа на водите му. По пъ-
тя Меркурий я изнасилил и тя му родила
близнацн - Лариге (виж това име)
ЛАРЕНЦИЯ (виж Ака Ларенция).
ЛАРИ (лат.). Като римски богове (с етрус-
кн произход), натоварени със задачата да
бдят над кръетопътищата и домашните
имоти. те нс прнтежават собствен мит. Ле-
гендата за тяхното раждане. разказана от
Овидий (внж Лара), с. чс са синове на Мер-
курнй-Хермес. бог иа кръетоггьтишата и
напредъка Според лревните автори Лар Фа-
мнлиарис (защитник на всяка сына) бнл ба-
ни на нар Сервий Тулий. Един леи, когато
робинята на Танакила, жената на Тарквнн,
била близо до огнишето, виляла как от не-
го сс налита фалос. направен от пепел От
нрыката между него и прнслужницата сс
родил този. който по-късно станал цар Сер-
вий Тулий (виж Сервий)
Обикновено боговсте Лари се изобразяват
като юноши, държаши в ръце рога на нзо-
оилието Дрехите им са къси, както се по-
лага на пъргавн богове.
ЛАРИН (гр.). Овчар от Епир. който полу-
чил част от стадата на Герион, когато Хера-
къл минал покрай него с тях (като поцарък
или може би успял да ги открадне). Той за-
ла шл тази порода, която бнла известна до-
ри през класнческата епоха.
ЛАРИСА (гр.). Героиня или от Аргос, или
от Тесалия. Името й пояснява съвпадение-
то на нмсната на тесалнйскнте градове, на-
рсчсни Лариса, с имсто на крепостта на Ар-
гос Понякога я смятат за майка на Пеласг,
плод на любовта й със Зевс или Посейдон.
Други я представят като дъшеря на Пеласг
(виж табл. 17). В първия случай освен Пе-
ласг нейни синове били Ахсй и Фтий, които
напускали Арголида и се заселили в Теса-
лня (виж също Пиас).
ЛАС (гр.). Много древен герой от полуост-
ров Тайгет в Пелопонес. Жителите разказ-
пали. че бнл убит от Ахил (или Патрогъл).
когато дошъл в страната да иска от Тинда-
рей ръката на дъшеря му Елена, но в най-
ра 1пространената версия Ахил не фигури-
ра сред претендентите.
ЛАТИН (лат.). В римската традиция Латин,
цар на аборигените (най-старого местно на-
селение на Италия), с епоним на латииите
Легендата му е елинизирана и евързана с
троянския цикъл. по врсме на изгражланс-
то на рнмския мит за Енсй (внж топа име).
Все пак някои митографи и най-вече Вер-
гилий са се постарали да залазят мсстния й
характер. Затова за произхода на Латин има
две различии легенди Спорсд „елннизнра-
ната" традиция той с син на Цирцея и Оди-
ссй. или внук на Одиссй (в гакъв случай ие-
гов баща е Телемах, а майка - Цирцея) Ла-
тинската традиция го показва като син на
древния местей бог Фавн и богинята Мари-
ка. И накрая с развитието на легендата за
Херкулес се налага трето родословно дър-
во: когато Херкулес сс врыцал от Герион.
той довел със себе си хиперборейска девой-
ка. която получил като наложница от баща
й. Като минавал през Италия, той я дал за
жена на цар Фаун, който царувал над або-
ригените Тя сс наричала Паланто Явно се
смята за епоним на Палатинскня хктм или
на Палантея (първия Рим. палатинского се-
лище. основано от Евандър). Когато се
омъжила за Фаун, Паланто била брсменна
от Херкулес Родила син, бъдентя пар Ла-
тин. В други варианта Латан е син на жена-
та на Фаун и на Херкулес или на Херкулес
и дъшерята на Фаун
Приключснията на Латан също са многоб-
ройни и противоречини Съшесгвуват две
голсми митологични системи В едната Ла-
тин приема гостопрнемно Еней в Лаииум. а
в другата се бие с него Според първата дал
на засслниците безвъзмездно 680 хсктара
земя. ако сс вярва иа откъс от Катон, запа-
зен от Сервий в коментарите му за „Енсн-
да“ Освен това му предложил ръката на дъ-
шеря си Лавиния Но троянците започнали
ла нападат съседиите области За да се
справи с тях. Латин се съюзил с царя на ру-
тулите Турн. По време на решнтелната бит-
ка Тури и Латин загиналн, а столицата на
аборигените. в тази версия наречена Лавро-
лавиниум, била превзета. Еней бил провъз-
гласен за цар Двата народа, аборигените и
заселннците, се обединилн в един, наречен
в памет на царя латини.
Според втората система Енсй пристигнал
на латинския бряг две години след превзе-
мането на Троя и веднага започнал ла строи
град. Царят на страната Латин, който в мо-
мента бил във война с царя на рутулите
Турн, веднага пристигнал начело на силна
армия, за да попречи за установяването на
троянска колония. Той пристигнал вечерта
след издигането на троянския лагер
Внждайки другарите на Еней въоръжени по
гръцкн маниер и подреденн за битка, той
решил да отложи нападеннето за другня
ден. През ношта в съня му се явило местно
божество, което го предупредило, че и не-
X
X
I
165
II
А
гов интерес е да се съюзи с чужденците От
своя страна Еней бнл подканен от своите
богове. Пенатите. да сключи договор с Ла-
тин На сутринта миры бнл сключсн Або-
ригените отступили свои територии на тро-
ян ците. Те пък се задължзътн да нм помог-
нат срещу рутулите Еней се оженил та Ла-
внния и кръетил новия град Лавиннум Но
този брак предизвикал война с Турн. който
в тази версия не е рутул, а е от Тиринт и е
племенник на царица Амата, жената на Ла-
тин В битката, която последвала. Лагни и
Турн били убити. а Еней. тъй като бил же-
нен за Лавиния. станал цар на аборигените
Новият народ, както в прслишната версия,
приел името латин и
В ..Енеида" Вергилий представя още една
версия, която обсдинява два га варианта
Еней е добре приет от Латин, който бнл по-
съвстван от боговете да даде дъшеря си за
жена на чуждоземен герой Когато пратенн-
ците на Еней пристнгнали в столнцата му.
царят разбрал, че предсказанието на ораку-
ла се е сбъднало. и сам предложил ръката
на Лавиния Но преди съюзът между троя-
неца и Латин да бъде тържествено обявен,
се случил един инцидент По време на лов
Асканий. синът на Еней, убнл опитомсн
елей, което предизвикало с вад а между тро-
янците. прндружаваши младежа. н мсстнн-
те жители, разгасвенн от убийството Ама-
та. която искала да даде Лавиния за жена на
Турн. царя на рутулите. и самият Турн под-
тикнали Латин към война с гроянците. Ла-
тин отказал и се затворил в двореца си. до-
като самата Юнона отворила вратите на
храма на войната Това е храмы на Янус в
Рим. който в мирно време бил затворен и
се отварил само при враждебни действия
Така Вергилий прснася в града на Латин
римски обичай Турн. качен на крспостната
стена, размахал боен флаг, като прнзовал
народа на оръжие По време на войната, ко-
ято последвала. Латин се държал неутрал-
но. ограиичавайки се да помоли гроянците
за примирие. за да погребе мъртвите. и
опитвайки сс да откаже Турн от намеренне-
то му да предизвика Еней на двубой След
смъртта на Турн той с ключ ил мир с Еней
Според две други свидетелства съшеству-
ва легенда, в която цар Латин изчезнал по
време на битката срещу Мезенний, царя на
Кера, и станал бог Юпитер Латин, чийто
култ в класическата епоха бил честван от
латннския съюз в планината, издигаща се
над Немейското езеро.
ЛАТИН СИЛВИЙ (лат.). Пренадлежи към
владетелите на Алба, качил се на престола
четвърти след Асканий Негов баща бнл
Енеас Силвий. а дядо - Постум Силвнй. Ас-
каннй е негов прадядо. Латин Силвий цару-
вал в продължение на петдесет години и ос-
новал голям брой градове. влезли в латнн-
ския съюз.
ЛАУЗИЙ (лат.). Син на Мезенций (царя на
Кера), който се бил на страната на Турн сре-
щу Еней Бнл убит от него (виж и Мезен-
ций). Името му фигурнра в хрониката на ца-
рете на Алба Така сс казва и синът на Ну-
митор. убнл Амулий
ЛЕАГЪР (гр.). Съюзник на хераклида Те-
мен С помошта на приятеля си Ергией, по-
томък на Диомед, и по внушение на Темен
откраднал статуята Пхзаднон. пазе на в Ар-
гос. След това се скарал с Темен и предло-
жил статуята на иарете на Лакедемон, кон-
то приели на драго сърцс тази реликва, чи-
сто притежание давало сигурността на гра-
да. в съседство със свстилишето на левки-
п и лиге И тъй като Делфнйският оракул ги
бил посъвствал да поставят за пазач на Па-
ладион един от тези. конто са я отзерадналн.
те издигнази отстрани храм на Одисей. кой-
то бил почти национален герой за тях зара-
ди произхода на Пенелопа (внж Пенелопа н
Паладион).
ЛЕАНДЪР (гр.). Младеж от Абидос, лю-
бовник на жрица на Афродита, наречена Хе-
ро. която живеела в Сестос, град, разполо-
жен на других бряг на Хелеспонт, срещу
Абидос Всяка нош той прекосявал протока
с плуване. воден от лампа, която Херо за-
пивала в нс око на кулата в къщата, където
живеела Но в една бурна нош лампата угас-
нала и Леандър не могъл да намерн брега в
тъмнината. На другая лен морето нзхвър-
лило трупа му в подножного на кулата на
Херо Тя съшо се хвърлила в морето, защо-
то не искала да живее без любнмия сн.
ЛЕАРХ (гр.). Леарх и Меликерт са диама-
та синове на Ино и Атамант. Когато Хера
пратила безумие на Атамант. тъй като ис-
кала да го накаже за гова, че отгледал тай-
но малкия Дионис, гой убнл Леарх със стре-
ла, зашото го помислил за слен Или за
млад лъв. Според друга версия Атамант
разбрал за престъпленисто на Ино срещу
децата. конто имал от Нефела - Фрике и
Хела. и поискал да я убие. но погрешка
убнл Леарх (виж Атамант. табл. 3 н 33). Ев-
рипид е написал трагедия със същия сюжет.
ЛЕБЕАД (гр.). От всички синове на Лика-
он единствени Елевтер и Лебеад не участва-
ли в богохулството на баща си, който пред-
ложил на Зсвс да яле от плътта на дете, за да
изпнта прозорливостта му След случилото
се те избягали в Беотия, където основали
градоветс Левалея и Елевтерос. Това било
началото на древння съюз между аркадий-
ните и жителите на тези два града
ЛЕВК (гр.). Критянин, син на Тал. когато
баща му изоставил при раждансто му. Идо-
меней го приел и отгледал като свой сии.
Когато тръгнал на война в Троя, поверил се-
мейство™ и дома сн на Левк, като му обе-
щал ръката на дъшеря си Клизитера. Но
Левк послушал Навплий. който искал да си
отмъсти на всички гръцки вождове заради
166
смъртта на сина си Паламед (виж Навплий),
и прельстил жената на Идоменей Меда
След това я убил, също н децата на Идоме-
ней. и завзел трона му. Когато Идоменей се
завърнал. го изгонил и го принудил да на-
пуснс страната (виж Идоменей)
ЛЕВКА (гр.). I. ,.Балата" Нимфа, дъщеря
на Оксан н Тетия В нея бил влюбен Хадес,
който я отвлякъл и я отвел в подземния
свят Но Левка нс била бсэсмъртна След
времс тя умряла и Хадес. за да я обетемър-
ти, я превърнал в бала топола, нздигаща се
на Елнссйските полета. Когато отишъл в
подземния свят. Херакъл сн направил коро-
на от нсйнитс листа.
2. Левка е името и на Бслия остров в Понт
Ьвксин (дн. Черно морс), на устисто на Ду-
нае Тук заедно с много други герои Ахил
живеел с Елена (или Ифигения, или Медея)
вьв вечно блаженство (виж Ахил).
Л ЕВКАДИЙ (гр.). Според легенда, достиг-
нала до нас чрез Страбон. Левкадий. Ализа
и Пенелопа били деца на Икарий и Полнкас-
та (виж н друга легенда според табл. 19, и
Пенелопа) Икарий бил изгонен от Хипоко-
он от Лакедемон, където царувал с брат си
Тиндарей (виж Икарий). Но когато Херакъл
върнал трона на Тиндарей, Икарий заживял
в Акарнания и създал малко царство. Синът
му Левкадий дал името си на град Левкада,
а Ализа - на град Ализия.
ЛЕВКАРИЯ (гр.). Жената на цар Итал,
майка на Авзон, епоним на Авзония (древ-
ното нме на Италия). Други автори смятат,
че с майка на Ром, епоним на град Рим. Би-
ла дъшеря на цар Латин и сс омъжила за
Еней (в такъв случай тя е тъждсствена с Ла-
виння. внж това име).
ЛЕВКАСПИС (гр.). Сикански прннц, Кон-
го сс бил с Херакъл. когато той прекосявал
Сицилия на връщане от Герион Той бил
убит заедно с много други свои съгражда-
ни Отдали им божсствени почести.
ЛЕВКАТ (гр.). Момък, в когото бил влю-
бен Аполон. За да се спаси от него, Лсвкат
сс хвърлил в морето от една скала на ост-
ров Левкада, който приел името му.
ЛЕВКНП (гр.). I. Това име носят много
мигични личности. Най-извсстен с башата
на левкнпидите Хилера и Феба (виж табл.
19). Той е снн на Псрисрсй (или според дру-
ги легенди на Ойбал н на Горгофона, една
от дыцерите на Переей (виж табл. 31). Ие-
гова сьпруга е Филоднка, дъщеря на Инах.
Освен Хилера и Феба иегова дъщеря с и Ар-
сином, която според легендите била люби-
ма на Аполон Техен син с Асклепий (внж
Коронида) Левкин царувал в Мссення.
2. Друг Левкнп е син на царя на Пиза Ено-
ман Влюбен в Дафна, той се преоблякъл
като жена, но тази хитрост прсдизвнкала
смъртта му (виж Дафна).
3. Трстият Левкнп е снн на царя на Сикион
Гурнмах. Той имал дъщеря, наречена Кал-
хнния, която родила от Посейдон син Пе-
рат. Той бнл Осиповен от Левкип, който ня-
мал собствеии деца, и го направил наслед-
ник на трона на Сикион.
4. Левкип е името и на сина на героя Нак-
сос, епоним на остров Наксос. Негов син
бнл Смердий. под чнето царуване Тезей на-
пускал Ариадна (виж Ариадна и Тезей).
S. Друг Левкип е герой от любовна история,
разказана от Партсннй. Левкип бил син на
Ксантий, потомък на Белерофонт Той бил
много смел и отличен воин, прославил се в
цяла Ликия Но си навлякьл гнева на Афро-
дита и по волята и сс влюбил в сестра си. За
известно времс издържал на тази страст. но
скоро тя станала непреодолима. Тогава оти-
шъл при майка сн и я помолил да му помог-
нс да задоволи страстта си, в противен слу-
чай щял да се проннже с меча си. Майката
се съгласила н скоро той станал любовник
на сестра си. Това продължило, докато един
ден някой ги издал на годсника на дсвойка-
та. Той отишъл при Ксантий. придружен от
баща си и знатните граждани на страната. и
му заявил, че дъщеря му си има любовник,
но без да уточнява, че това е Левкип Ксан-
тий нзпаднал в ярост и се заклсл да накаже
любовника на дъщеря си, ако ги хване на
местопрестъплението. Отговорили му. чс
няма ннщо по-лесно от това. и го завели в
стаята на девойката. Като го видяла да вли-
за. девойката се скрнла. така че Ксантий по-
мнелил. че това е любовникът й. и без да я
познас. я пронизал с меча си. От болка дс-
войката падала вик Левкип й се притекъл
на помощ н без да разпознае баща си в ли-
цето на нападатсля. го убил. След това
убийство той трябвало да налусне страната
и повеждайки със себе сн тесалнйски засел-
ници, се заселил в Крит. По-късно, изгонен
от тях, сс върнал в Мала Азия и в областта
на Милет основал град Кретинеон.
Разказват, че от любое към този Левкип дъ-
щерята на Мандролит Левкофрина предала
собствения си град Мегнезня. където влас-
твал Меандър, на враговете му, предвожда-
нн от Левкнп.
ЛЕВКИПА (гр.). Това нме носят няколко
героини.
1. В някон предания (виж табл. 7) жената на
Лаомедон и майка на Приам
2. Жената на цар Тестнй и майка на Ифнкъл
(виж това нме). 3. Дъщерята на Тестор и
сестрата на Калхант и Тсоноя (виж това
име). 4. Майката на Евристей.
Л ЕВКИ ПИДИ (гр.). Дъшерите на Левкип.
брата на Тиндарей. Икарий и Афарсй (виж
табл. 19). Левкип имал три дъщери - Хиле-
ра. Феба и Арсиноя, но под наименованнето
левкипнди са известии само първите две. ко-
нто имали за съпрузи съответно Кастор и
Полидевк, техни първи братовчеди (защото
били синове на Тиндарей) (виж Диоскури).
Цялата история на левкнпидите обхваша
ЛЕВКА/ЛЕВКИПИДИ
167
съперннчестаоти, противопоставило карали
тях диоскурите и двама от синовете на Афз-
рей - Идас и Лннксй Тати легенда с извсст-
на в няколко варианта, от конто най-стари-
ят с следният по време на пра шика в Спар-
та. даден от диоскурите за Еней и Парис, ко-
нто посетили Менелай (с танната мисия да
отвлекат Елена). синовете на Афарсй. раз-
горешени от виното. обвинили братовчеди-
те си Кастор и Полидевк, чс са сс оженили,
без да платят аестра Обидели. братята от-
върнали в сыдия дух н скоро каранниата сс
превърнала в бой Един от ди ос курите бил
убит Идас и Лннксй също «гикали (За
подробноетите от битката. когато диоске -
рите сс скрили тад кухня дънер на един лъб.
виж Диоскури и най-вече Идас )
В по-новитс варианта на легендата левки-
пилите били сгодени та синовете на Афарсй
и били отвлеченн от диоскурнте Тати вер-
сия поддържа Тсокрит Тя е по-благосклон-
на към тях от друг вариант, според конто тс
отвлекли левкипндитс по време на сватба-
та с братовчедите им. нарушавайки по тоти
начин таконите на гостопрнсмството
Според мсстна легенда, разказана от Пав-
ланий, левкипидите били дъщерн на Аполон
Левкип бил ..човешкият" им баша Сестра
нм Арсиноя бнла любовница на бога, а Идас,
един от синовете на Афарсй. бил съпсриик с
него заради Марпеса (виж Аполон и Идас)
Левкипидите имали светнлишс в Спарта
ЛЕВКОЗИЯ (гр.). Една от сирсннтс. дала
името си на остров, разположен срещу Пес-
тумския залив
ЛЕВКОИ (гр.). Един от синовете на Ата-
мант от трстия му брак с Темисто. дыцеря-
та на Хипсей (виж Атамант) Негови братя
били Еритрий, Схеней и Птой Родил му се
син. наречен Еритрант, който основал град
Еритрся в Беотия Имал две дъщерн - Еви-
па. жената на Андрей, и Писнднка. майката
на Аргин (виж табл 33)
ЛЕВКОТЕЯ (гр.). Така сс наричала Ино.
дъшерята на Кадмос. след като станала
морска богиня (виж табл 3) Била втора же-
на на Атамант Иегова tn,рва съпруга била
Нефе л а За ревността на Ино към децата на
Нефе ла Фрике и Хсла и приключеиията и с
Темисто, гретата жена на Атамант. виж Ата-
мант.
След смъртта на сестра й Ссмсла (виж Ди-
онис) Ино убедила Атамант да приюти мал-
кия Дионис Тя го отглекала таедно с децата
си Лсарх и Меликерт. За да ги накажс. че са
прибрали плода на изненярата на Зевс, разг-
невената Хера пратила безумие на Атамант
и Ино Тя хвърлила малкия си син Меликерт
в котел с вряща вода, а Атамант убил Леарх
с кол. като го взел за слей. Ино се хвърлила
в морсто с трупа на Меликерт Морскитс бо-
жества се съжалили над нея и я преиърнали
в нереида, а детето станало малкия бог Па-
лемон Ино, наречена Левкотея Б яла та бо-
гиня. Богинята на воднага ляна, и синът и
Палемон помогали на моряците. показвай-
ки им пътя по време на буря В памет на Ме-
ликерт Сизиф основал Истмийските игри
(виж също Меликерт и Палемон)
В Рим Левкотея с отъждсствявана с Матер
Матута. чийто храм сс издигал на Форум
Боарнум. нсдалеч от пристанището на Рим
Палемон бил отъждсствен с бога на прис-
танищата Портун. чийто храм бил в същия
квартал
Съществува и още една Левкотея, съшо
морска богиня, но от родоска легенда (внж
Халия)
ЛЕВКОТОЯ (гр.). Понякога така наричат
Левкотея Това с името и на съперницата на
Клитая. любовнинатз на Слънцето. Тя била
превърната в растенисто хслиотроп (виж
Клитая)
ЛЕВКОФАН (гр.). Син на аргонавта Ев-
фем и потомък на батнадите от Кирена (виж
Евфем).
ЛЕДА (гр.). Според най-разпространената
традиция Леда с дъшеря на царя на Етолия
Тсстнй и на Евритсмнда. По башина линия
с потомка на Калика, една от дъшерите на
Еол Същсврсмснио принадлежи към рода
на Девкдтион (виж табл 2. 13.19 и 24). Кей-
ни сестрн са Алтея, майката на Мслеагър.
и Хипермесзра Други традиции й припис-
ал за сестрн Клитая и Меланипа Разказ-
ват съшо така, чс синът на Сизиф Главк ми-
нал през Лакедемон, търссйки конете си, ко-
ито бил загубил Тук той обладал Паптндия.
която веднага се омъжила за Тестий и му
родила дъшеря. Леда, смятана за негово ле-
те (Сравни с легендата за раждането на
Одисей. който бил плод на любовта на Си-
зифХвиж Одисей)
Когато Тиндарей, изгонен от Лакедемон от
Хипокоон и синовете му (виж легендата за
гях). отиигъл я Етолия, в двора на Тестий.
той го приел добре и му дал дъшеря си Ле-
да за жена По-късно. когато Херакъл вър-
нал властта на Тиндарей (виж Херакъл). тя
отишла със ст,друга си в Лакедемон.
Леда имала много деца от Тиндарей: Тиман-
дра. която се омъжила за Ехем (виж леген-
дата за него). Клитемнестра, жената на Ага-
мемнон. Елена и диоскурнте (виж тези име-
на) Някои от тези деца (към които трапши-
те прибавят и Феба) били заченати от Зевс,
приел образа на лсбсд, за да я обладав. В
други версии се казва. че Елена е дъшеря на
Зевс и Немезида. Богинята се опитала да из-
бегне любовта на Башата на боговете, като
се превърнала в гьска. Но Зсвс веднага при-
ел образа на лсбсд. След това Немезида
снесла яйце, което изоставила. Намерил го
овчар и го занссъл на Леда, която предана-
зиво го сложила в ковчеже Когато Елена
излязла от него, тя я представила за своя дъ-
шеря. зашото бнла много красива.
Най-често. като началото полага Еврипид.
168
сс предполага. че Леда с била обладала от
Зевс и после снесла яйце (илн две яйца), от
конто излезлн две двойки близнаци Поли-
девк и Клитемнестра. Елена и Кастор (виж
Диоскури). В Спарта, в храма на левкипи-
азгге, покатали черупки от огромного яй-
це, което бнла снесла Леда.
ЛЕИМОН (гр.). Когато Аполон и Артеми-
да решили да си отмьстят за това, че още
когато майка нм Лето била бременна с тях.
никой не искал да я приюти и всички я озб-
лъеквалн. те отишли в Пслопонес, в царст-
вото на Тегсат. Там били присти от един от
синовете му. Скефрос. конто заговорил бо-
га насамс Но един от братята му, Лснмон.
забслязал това. решил, чс го клсвсти пред
Аполон. и от гняв го убил. Артемида ведна-
га го пробола сьс стрела. Когато разбрали.
чс божествата са тук. Тегеат и жена му Ме-
ра направили жертвоприношение в тяхна
мест. Но Аполон и Артемида не сс смилили
Те налусналн страната и я наказали с глад
Делфийскз<ят оракул посъвствал жителзгтс да
отладят погрсбални почести на Скефрос От-
тогава в Тегея се провеждал ежегоден праз-
ник, по време на който се предс гапя как жри-
ца на Артемида преследва Лснмон
ЛЕИМОНА (гр.). Героиня на малко извес-
тна атинска легенда. Тя бнла дъшеря на Хи-
помсн. знатен агннянин. може би дори цар
на града Баша й разбрал. чс не с залазила
дсвствсността сн. а си има любовник, пре-
ди да се ожени, н я затворил в отдалсчсна
къща, без храня, заедно с един кон Побес-
нял от глад, коняг разкъсал млада га жена
ЛЕИПЕФИ.1А (гр.). Спорен табл 31 Лсн-
пефила е дъшеря на Иолай, племенник на
Херакъл. Омъжила се за Филас, син на Ан-
тиох и внук на Херакъл. Така в лице го на
сина и Хипотес сс обединяват два та клона
на Херакловото потомство
ЛЕИТ (гр.). Тивански военачалннк. син на
Алектрнои (или на Алектор). който коман-
двал отряд прел Троя. В „Илиада" убива
троянсиа Филак. Ранен е от Хектор. Той
връша от Троя праха на Аркезнлай Фигу-
рира и сред аргонавтите
ЛЕЛЕКС (гр.). Епоннм на лслегнтс Пър-
внят цар на Лакония, „роден от почвата".
Имал двама синове. Милее и Полнкаон Го-
ле мнят му енн Милее го наследил на трона
на Лакония, който след това предал на по-
големня си син Еврот (речей бог) По-мал-
кият, Поликаон, се оженил за Месена, дъ-
щерята на царя на Аргос Трнопас, и полу-
чил царство Мессння. което нарскъл гака на
името на жена си (виж Месена)
Според друга легенда Лелскс с баща. а не
дядо на Еврот
Лелекс е смятан и за герой от Левкада, дя-
до на Тслебоант (дал името сн на телебой-
ците) (внж Амфитрион).
Герой със същото нме се появява и в леген-
дите от Мегара. Гам той е прслсзавен като
син на Посейдон и Либия. дошла от Египет
да упранлява в Мегара Той имал син. Клсв-
зон. чиито дъщерн. Клезо и Таврополида.
прибрали тялото на Ино. когато било изх-
върлено от морсто близо до Мегара след
самоубийство™ и (внж Палемон)
Лелекс имал ошс един син, Ьиант, който
бнл убит от Пилант (виж това имс).
ЛЕМУРИ (лат.). В Рим това са духове на
мъртвнте. които заклинали на празиика Ле-
мурия. чсстван всяка година на 9 май, и в
двата нечетнн дни. конго следват - 11-и и
13-и. Празнували през нощта: главата на се-
мейство™ излизал от къши с бос и краха,
изминал ръцете си с изворна вода и извръ-
шайкн глава, хвърлял боб (или бакла). из-
ричайки: „С този боб сс откупвам. аз и
близкитс мн." Той произнасял това закли-
нание девет пътн. без да глсда назад, дока-
то според вярвансто лсмуритс събнрали
търната След това прсчиствал ошс веднъж
ръцете си и удрял върху броню» сьд. викай-
кн: „Сенки на мойте предки, вървстс сн!"
Тогава вече можел да погледне назад. До-
водки. лемурите си отивали за една година
Овидий разказва следната история за про-
изхода на името Лемурия: първоначалио
празникъг се наричал Ремуриа и бил в чест
на духа на Рем, убит от Ромул. Постепенно
обаче вследствие на стимологичен калам-
бур сс получила новата дума.
ЛЕОНАСА (гр.). „Лъаицата". Според по-
нсизвестна легенда внучка на Хил Бнла
съпруга на Неоптолем и му рощзла много
деца Аргос. Пергам, Пандар, Дорисй, Ге-
ной. Еврилох и Даная, които според по-раз-
пространените легенди имат съвссм друго
родословие (виж габл. 16).
ЛЕОНТЕЙ (гр.). Лапнтски вожд, син на
Корон и внук на Кенсй (внж табл. 9). Във
войната срещу Троя той придружавал друг
лапит. Полипет, сина на Пиритой. Мно-
гократно споменаван в „Илиада". Той фигу-
рнра сред воините, скрилн сс в дървения
кон. Митографитс го сочат сред претсндсн-
тите за ръката на Елена.
След превзсмансто на Троя той прндружил
Калхант по суша (виж Калхант) Когато
Калхант умрял. Леоктсй сс завърнал в Троя,
а оттам - в родина га си.
Мигографитс спомснават и за брат на Ле-
онтей - Андремон. който сс оженил за одна
от дъшерите на Пелий - Амфинома. н за
сестра - Лизила.
ЛЕОНТИХ (гр.). Леонтих и Радина са ге-
рои от любовна история, вьзпеги от Стези-
хор. Радина бнла дсвойка от Самос, сгоде-
нз за владстел на Коринт Но сс влюбила в
младеж от острова си. наречен Леонтих Ко-
гато заминала по море при годеника си. Ле-
онтих я последвал по суша. Но тиранът
убил и двамата и върнал гелата нм с колес-
ница След това обаче се разкаял за жесто-
костта си и ги погребал в оградсно място,
х
О
Е
ы
г
169
о
ш
наречено на тяхно нме Дорн по времето на
Страбон нешастнитс влюбени навали тук.
и да сн пожелает шастис в любовта
ЛЕОНТОФОН (гр.). Съшсствува легенда,
в което се разказва. че в Итака след убийс-
твото на претендентите за ръката иа Пене-
лопа Одисей. обвинен от роднтслите на
убипгге, решил Неопто.тем да отсъди как-
ао да бъде наказание™ му Нсоптолем го
осъдил на заточение Одисей се оттеглил в
Етолня. при Тоант. сина на Андрсмон. и се
оженнл за дыцеря му От тозн брак сс ро-
дил Леоитофон. Убиеиа на Львове, герой, за
когото до нас не са достигнали ннкакви дру-
ги сведения Спорсд друга легенда Одиссй
имал син. наречен Лсонтофрон. родсн от
любовта му с Евипа (виж табл. 39).
ЛЕОС (гр.). Един от героите. епоними на
атически племена (той дал името си на пле-
мето леоитнди). Бил син на Орфей, а нсго-
виет син се наричал Клиант Имал и три дъ-
шерн. Фаззггея. Теопа и Евбула. По време на
глад той доброволно прннесъл в жертва три-
те си дъшерн. оше девици, защото Дслфийс-
киет оракул предрскъл. че за да се вьрнс изо-
билие™. трябва да се принесат човешки жер-
тви Атиняните нздигнали свстилишс на три-
те девойки в Керамичния кварт
ЛЕПРЕЙ (гр.). Легендата за него е снърза-
на с цикъла за Херакъл и по-точно с подви-
га при Авгей
Лепрей бнл син на Кавкой и Астндамея (дъ-
шеря на Форбант и сестра на Авгей) (виж
табл. 23). Той посъвствал Авгей да не пла-
ща на Херакъл уговореното възнагражле-
ние за почистването на оборитс (внж Хсра-
къл) и дори добавил, чс трябва да оковат ге-
роя с вериги и да го затворят Когато Хера-
къл се върнал ла отмъсти на Авгей, той оти-
шъл и при Кавкой, за да накажс Лепрей Но
молвите на Астидамея го омилоепшнли и
той решил да се състезава с Лепрей - по пи-
еие. ядене и хвърляне на диск. Лепрей бил
победен във всичко Тогава. разгневен.
грабнал оръжисто и двамата се били, дока-
то Лепрей загинал.
ЛЕСБОС (гр.). Син на Лапит (виж табл.
23). По запонед на оракула се изсслил на ос-
тров Лесбос, където се оженнл за Мстим-
на. дъшерята на царя на острова Макарсй
(или Макар) (виж това име). След това
кръетилн острова на негово име
ЛЕСТРИГОНИ (гр.). След като шест дни
поред корабът му бнл тлаекзн от бога на
ветровете Еол. Одиссй пристигнал в стра-
ната на лестригоните Тс били великани чо-
векоядци. конто разкъевали чуждениите
Живеели в град, построен от Ламос. Оди-
сей хвърлнл когва в просторно и сигурно
пристанище. Слязъл на брега и изпрагил
двама от спътнииите си на разузнаванс
Пред входа на града двамата моряшз среш-
нали девойка. което наливала вода Тс я за-
питали кой е царет на страната Тя ги заве-
ла в дома сн и поникала баща си Аитифат.
който веднага убил еднния от двамата мо-
ряин След това повикал останалите жите-
ли на града Те се втурнали към пристани-
ще™ и започнали да хвърлят огромни ска-
ти по корабитс. Всички кораби били разру-
шеии с изключение на този на Одисей. кой-
то успял да отплава.
Въ зможно с страната на лестригоните да е
гъждсствсна с областта Формия, намнраща
сс на юг от Лаииум. на границатв с Кампа-
ния
ЛЕТА (гр.). „Забравата**. Тя е дъшеря иа
Ерида (Раздора) и спорсд една от легендите
майка на харититс (грацните). На нейно име
е наречен Изворът на Забравата в подзем-
ння свят Мъргвите пиелн от него, за да заб-
равят земния сн живот Според някои фило-
софи. от които Платон заимства ндеята, пре-
ди да сс пре родят в ново тяло, душите пле-
ли от този извор, който изтривал паметта
им за това, което са видели в подземния свят.
В Лсвался. Беотия, близо до оракула на Тро-
фоний. нмало два извора. от които пиели да-
ваиигге съпетите Изнора на Забравата (Ле-
та) н Извора на Паметта (Мнсмозина).
Поетите и шолзват Лета като алегория на
Забравата. сестра на Смъртта и Съня.
ЛЕТЕЯ (гр.). Спорсд Онидий. който се по-
зовава на нзгубена днес легенда. Летея е
жената на Олей Тя спорила с една богиня
коя е по-хубава и съпругът й се опитал да я
спаси от наказание, като поел вината. Но и
двамата били превьрнати в каменнн статуи.
ЛЕТО (гр.). Майката на Аполон и Артеми-
да. които родила от Зевс Принадлежи към
първото поколение богове. Дъшеря е на ти-
тана Коей и титанката Феба Нсйни сестри
са Астерия и Ортигия (виж табл. 38).
Разказват. че докато бнла временна с двете
божествсни деца. ревннвата Хера забрани-
ла на всички места по зсмята да я подсло-
нят. за да роди Така Лето бролела непрекъс-
нато. без да може да спрс. Накрая Делос,
който дотогава бил плаващ и необитаван
остров и и ямало от какво да се страхува, се
съгласнл да я приюти. За награда островът
бил прнкрспсн към пъното на морето с че-
тири колони, които го държали здраво. То-
гава бнл наречен Делос (Блсстящия), защо-
то на негова земя се родил богът на свет-
лината Преди това беземъртните богове
наричали острова Ортигия.
Според друга легенда Хера се бнла закле-
ла. чс Лето няма ш може да роди там, къ-
дето грее сльнието По заповсд на Зевс Бо-
рей отвел младата жена при Посейдон, кой-
то повдигнал вълннте на морето и направил
водна арка над острова. Така запазенв от
слънчсвитс лъчи. Лето родила децата си
въпрски клетвата на съпернииата си.
Роднлните болки трасли девет дни и девет
нощи Всички богини дошли да помогнвт на
родилката с изключение на Илития, богиня-
170
та на раждансто. и Хера, които останали на
Олимп Именно отсъствнето на Илития пре-
чело на освобождаването на Лето. Накрая
богините изпратили Ирида при Илития и тя
н обещала златна и кехлибарена огърлица.
дълга девет лакътя, ако прекрати мъките иа
нещастницата Илития се съгласнла и така
двете божесгвени деца могли да се родят.
Ратка зват съшо. чс за да избяга от Хера. Ле-
го сс преобразила на вълчица и избягала
при хиперборейците. където живеела преди
С това се обяснявал странният спитет Ли-
когенст. Роден от Вълк. с който понякога
наричали Аполон.
С спиюд от сьшото раждане евързват и Ли-
кия. страната на вълинте С двете новоро-
дени деца Лето отишла я Ликия и тук спря-
ла до един извор или до езеро. за да ги из-
мие. Но пастирите от областта й попречн-
лн. Тогава богинята ги превърнала в жаби
Двете деца много обнчали майка сн и се мъ-
чели да я зашитават с всички средства. За-
ради нея убили синовеге и дъщерите на Ни-
оба (внж гова имс) и великана Титий. който
се отпал да я изнаенли (внж Титий). В Дел-
фи Аполон убил змея Питон, който я зап-
лашвал (внж Аполон).
ЛЕТУЗА (гр.). Във версията на мнта за
Терей и Прокна. позната ни от Хигнн, Ле-
1 уза е жената на царя на Тракия Лиикей. на
която Терей бил поверил снаха си Филоме-
ла Летуза. която била прият елка на Прок-
на. и рззкрила дсянисто на мъжа и и стана-
ла причина за нейното отмъшенис (виж Те-
рей и Прокна).
ЛИБЕР (лат.). Италийският Дионис, с ко-
гото бил ндситифнциран оше в древността.
На ла|ннски името му означава „свободен"
и дсйствително това било едно от прозви-
ща га на Дионис: Освободителлт, или „То-
зи. който освобождава" В негова чест ос-
новали празницитс Либералки. Както пове-
чсто от много древнитс латински полски бо-
жества. Лнбер нс прнтежава собствена ми-
тология Постите го спомснават като тъж-
дсствсн с Дионис
ЛИБЕРТАС (лат.). Олицетворение на Сво-
бодата в Рим. Абсолютна политическа абс-
тракция. тя няма собствен мит.
ЛИБИТИНА (лат.). Римска богиня, която
бди почестите, които се отдават на мъртви-
те. да бъдат нзпълнявани Храмы и се на-
мирал в свешена гора, разположена вероят-
но в южната част на Рим. в областта на
Авснтинския хълм. Тух се събнрали погре-
балните предприемачи (лнбитинарнн). По-
роди игра на думи Либнтнна, чисто нме е
близко до това на Либидо (Страстта), е
оп.ждсствявана с Венера, и имсто и става
едно от наименованията на Венера. Няма
собствсна легенда.
ЛНБИЯ (гр.). Нимфата. дала името си на
Северна Африка (в това число и Кнрснай-
ка) Свързват я и с Ио. чиято внучка е. Ли-
вия е дъшеря на Епаф, сина на Ио от Зевс
(виж Ио и табл. 3). От Посейдон родила
двама синове - Агенор и Бел. двамата мн-
тични герои на Финикия и Египет Чрез Аге-
нор тя има родствена връзка и с Кадмос
(виж табл. 3).
Сыцествуват няколко лопълнително вмък-
нати варианта а това родословие: понякога
я представят като дъшеря. а не като внучка
на Ио. Освен Бел и Агенор родила от По-
сейдон Ениалий (което е епитет на Арес) и
египетския тиран Бузирис (виж легендата
за него), Лелекс и Феникс (обикновено смя-
тая за ненн внук и син на Агенор). и дори
Атлант (великана с това име. който държал
Небето на раменсте си) (виж Атлант). По-
късна рационалистична версия представя
Либня като дъшеря на Океан и сестра на
Азия, Европа и Тракия.
ЛИГИС (гр.). Епоним на лигурите Брат на
Алебнон Когато Херакъл се връшал от
страната на Герион. прекосил Южна Галия
и Лигнс се опитал да опсрадне стадата му.
С помошта на лигурите той нападнал Хе-
ракъл Стрелите на героя евършили и кога-
то шял да бъде победен от неприятеля, той
отправил молва към ваша си Той му изпра-
тил дъжд от камыш, с конто Хсракъл лес-
но успял да победи нападателите Долнна-
та на Кро все още свидетслства за тази бит-
ка. зашото е обсипана с безброй с кали и ка-
мънн (виж Хсракъл).
ЛИД (гр.). Епоним на лидийцитс от Мала
Азия. Смятан с за син на Атис. сина на
Манес Това с версията. поддържана от Хе-
родот. Денис Халикарнаски му приписка
по-сложно родословие: Манес бил дете на
Зевс и Гея. Той сс евързал с океанидата Ка-
лироя и имал син от нея. Котнс, който се
оженнл за Халия. дъшерята на мсстння жн-
тел Тул Котнс имал две деца. Алий и Атис
Атис взел за жена Калитея и тя му родила
Лид и Тирен.
Лид царувал в страната преди идването на
хераклидите Иегов брат бил Тирен, епоним
на тиреннйиите (или етруските) (виж Тирен)
Според някои версии Лид е от династията
на хераклидите. т. е. на потомшгге на Хера-
къл и на една прислужница на Омфала, ко-
нто упрашивали след династията на Манес
ЛИЗИДИКА (гр.). Дъшеря на Пелопе
Омъжсна за Местор. тя му родила дъшеря.
Хипотоя. Според друга версия бнла жена на
Алкей и майка на Амфитрион (по-често же-
ната на Алкей е нарнчана Астндамея или Ла-
онома. виж табл 31). Според трети версия е
майка на Алкмена и жена на Електрнон.
ЛИЗИПА (гр.). Една от претмдите, дыце-
рите на Прет, които подудели по воля на бо-
говсте Били излекувани от Мелампус (виж
това имс).
Така се казвала и жената, за която се оже-
нил Кефал в Ксфаления (виж Кефал).
ЛИК (гр.). Сыцествуват много герои с то-
Я
=:
-
Ч
171
Q
g
s
=:
ва име Трима от гях принадлежат към ро-
да на Атлант и плеядитс (внж табл. 25).
I. Първият е син на Келено и Посейдон
Бнл пренессн от баша си на Острова на бла-
жеизгге.
2. Вторият с син на съшата Келено и на
Прометей, брат на Химерен (внж гова имс
и табл 38). Менелай гостувал на Парис, ко-
гато отишъл да заиссс даровс на гроба на
Химерен и наЛик
3 Най-известният Лик с внуки на плсядата
Алкиона и на Посейдон (виж табл 25). Сии
с на Хнрисй и на нимфата Клоння и според
най-разпространената версии чнчо на Акти-
вна. Според друга традиция Никгсй и Лик
били снновс на Хтоний, един от „спартите"
- воинитс. родени от зъбнтс на дракона,
убит от Кадмос (виж това име) И накрав
Антиопа понякога е смятана за дъщеря. а не
та племенница наЛик. За да отмъсти за от-
вличането на Активна. Лик завзел Сикион
Но по-често наладението е обяснявано с то-
ва. че Лнк искал да отмъсти за смъртта на
брат си (виж Антиопа).
Анолодор разказва. че Никгсй и Лнк тряб-
вало да избигат от родиата сн Евбея. зашо-
то убили сина иа Арес и Дотида Флсгий Те
се установили в Хирия. Беотия, а оттук
отишлн в Тива. където ги приел цар Пентен.
Пеитей поверил наЛик командваието па ар-
мия га сн. След смъртта на царя Лик сс въз-
качил на трона. Според друга легенда Лик
завзел властта след смъртта на Лабдак. за-
шото синът му Лай бнл много мальв, за да
царува (виж Лай).
Съществува и легенда, разка тана от Хигин.
който се нозовава на no-ранен автор на тра-
гедии (вероятно римски), според която Лик
бнл съпрут на Антиопа. Той я изгонил. за-
шото неин любовник бил Епаф. а после би-
ла обичана от Зевс От своя страна Лик се
оженил за Дирка (капо в оригнналната ле-
генда) и тя го ревнувала от Антиопа. за ко-
ято подозирала, чс нс с скъсала връзкитс с
бившия си съпрут Дирка хвърлнла Антио-
па в тъмнииа. lie ло заноаед на Зевс като
по чудо Активна се освободила от верш иге
си и избегала на Китерон. където родила
двама синове. Амфион и Зет. По-късно тс
наказали Дирка и Лик.
Според различните версии Амфион и Зет
или убили Лик. или по ыновед на Хермес
само го лишили от царството му.
4. В „Разяреният Херакъл" Еврипид също
въвеждд персонаж с името Лик. който по вре-
ме на отсьсгвието на Херакъл завзел царст-
во Тива и тъкмо щял да и и они Мегара. ко-
гато героят сс върнал Узурпаторы бнл до-
шъл от Евбея и бнл поюмък на сина на Ник-
тей. Възможно с Еврипид да е измислил то-
зи образ по типа на Лик. чнчото на Антиопа
5. Друг Лик е един от първите жизели иа ос-
тров Родос, нареченн гелхини Прсдчуист-
вайки бъдещия потоп (по времето на Дев-
калпон). Лик избягал с братяга си и спрял в
Ликия. където въвел ку.тта към Аполон Ли-
кийски в долината на Ксанта.
6. Лнк е и името на един от чстиримата си-
нове на Пандион Брат е на Егей. Когато си-
новеге на Пандион се занърналн в Атина,
Лик получил част от Атика. но скоро бил из-
гонсн от Егей и сс установил в Мссення.
Бит почитан жрец и гадатсл Приписват му
основавансто на култа към Аполон Ликийс-
ки Посветил Афарсй в мистериите на Ве-
ликите богове. Според друга версия той из-
бягал в Ликия и името и сс дължн на него.
7. Лик се наричал и царя) иа мариандините,
жнвеещи на западния бряг на Мала Азия.
Той приел гостоприсмно аргонавтите по
време на пътуването им. Той е снн на Дас-
кил и по батина линия внук на Тантал. За-
това бил настроен доброжелателно към
гьрцнге Той погребал с почести двамата
аргонавти. конто у мрели там Тнфис и Ид-
мон. За кормчня на ..Арго" им дал собстве-
ния си сии Даскил Лнк бнл благодарен на
аргонавтите. че са убили царя на неговите
враговс бебрикитс Амик (внж Аргонавти).
Амик бнл убнл брат му Orpeii и когато ар-
гонавтитс го отървали от врага му. той са-
мият предпрнел поход за огмъщснис.
На връшане от страната на амазонките Хе-
ракъл подкрепил Лик в битката му с бсбри-
ките. убил брата на Амик Мигдон и дал на
Лик част от страната на бсбрикнте.
8. Легендата познава още един Лик. цар на
Либня Гой бил син на Арес и имал обичай
да припася в жертва на баша си чужденци
На връшане or Троя след корабокрушенне
Диомед бил изхвърлен на брега иа Либия.
Лик го пленил и щял да го прснесе в жерт-
ва, koi а то дъшеря му Калироя сс смилила
над пленника и го освободила Но Диомед
не отвърнал на любовта на девойката и из-
бягал Отчая на. тя се обеенла.
ЛИКАОН (гр.). I. Един от синовете на
Приам, който му родила Лаотоя (виж табл.
34). Докато една нош режел клони в г ради-
нага на Приам, бил пленен от Ахил. Ахнл
го продал иа остров Лемнос. Но Естион от
Омброс го купил и тайно го върнал в Троя.
Дванадсссг дни след врмцането си срешнал
Ахил на бойното поле, на брега на Скаман-
дър Напразно го молил да приеме откуп.
Безпошадпнят Ахил го убил.
2. Друг Ликаон. по-и звсстен от предишния.
е аркадийски герой, син на Пеласг Майка
му с оксанидага Мслибоя. а според други
версии нимфата Килена (виж табл. 17 и
18). Ликаон наследил баща си на трона на
Аркадия Имал петдссст снновс от много
жени Мнтографитс нс сз единодушии за
имснага и броя им Павзаний и Аполодор
съставят различии спнсъци Например при
първия Никтнм с първородннят, докато при
вгорня той с най-младлят При него първо-
родният син е Мснал.
172
tro имсната, дадени от Аполодор: Мснал,
Тсспрот, Хслнкс, Нишим, Псвкстий, Кав-
кой, Мскистей, Хоплей, Макарей, Максд-
нос, Хорос, Полихос, Акотсс, Евсмон, Ан-
киор, Архебат, Картером, Егеон, Палант,
Канет. Прогой, Лин. Корстом, Тслсбоас. Фи-
тин. Фасос, Птаос. Ликин, Халнфсрос. Гене-
тор. Буколион. Соклей. Финей. Евмег, Хар-
палей. Портей, Платон. Хемон, Кинет, Ле-
он. Харпалик, Хореей, Титанас, Мантиной.
Клеитор. Стамфал, Орхомен
Вижда сс, чс голяма част от синовстс на Ли-
каон са дали нмемата си на много селища в
Пелопонес. Павзаний посочва Мснал,
Хслнсон, Никтим, Макарей, Палант, Ликнй,
Алнферос, Хсрсей. Мантиней, Орхомен,
Орсстсй, Фигал, Трапсзус, Дазсатас, Ака-
кос, Токнос, Хнпсас, Тсгсатес, Кромос, Ха-
ризий, Триколон, Перст, Азеатас, Суматей,
Енотрос.
Денис Халикарнаски цитира и Псвкстий,
конто с брат си Енотрос отиигьл в Италия,
където дали имсната си на двата народа на
енотриниите и псвкстийците Денис Хали-
карнаски различава двама мъжс с името Ли-
каон: сдиният с син на Езсй и баща на Дея-
мира Тя сс омъжила за Пеласг и родила син
Ликаон, баша на петдесег синове от ннмфа-
та Килена Като всички родословни легенди
и тази е многопластова и нзглежда се е про-
меняла през вековсте и в г радо вето според
нуждитс за обяснсннс на мсстнитс факта
Според някон митове Ликаон като баща си
Пеласг бнл много милостив цар и место бил
поссщаван от боговетс Но синовстс му ис-
кали да се уверят, че чужденцнте. конто
внждали да идват при баша му, наистнна са
божества. Тс убили едко дете и смесили
плътта му с тази с жертвата, приготвена за
пира. Боговетс нзпратили буря, която с
гръм изпепслила виновннтс. Но най-често
Ликаон и синовете му са представали като
ненерници. Един ден самият Зсвс поискал
да сс увери докъдс достига тяхиото безбо-
жие и прсобразен като селянин, доигьл да
моли за гостопрнсмство Ликаон. Той го
приел, но тъй като искал да разборе дали на-
истина госты му с бог. му сервирал месо
оз дете - нлн заложник, който държал в дво-
реца, нлн един от собственитс му снновс,
Никтам, или внука му Аркант, сина на Ка-
листо и на Зсвс (виж Калисто). Разгнсвсн,
Зсвс съборнл масага и убнл с кгълння Ли-
каон и децата му едно по едно. Гея (Земята)
се намесила навремс, за да спрс ръката му
и да спаси най-малкия, Никтим. Той го нас-
ледил на грона. Според други легенди Ли-
каон бил превърнат във вълк
Тази последна версия може да бъде евърза-
на с практиката на човешките жертвоприно-
шения в чест на Зсвс Ликийски в Аркадия
Там прннасяли в жертва човск. а присъства-
щззге „се нричсстявалн“, като нзяждалн вът-
рсшноститс му. Тогава се прсвръщали във
вълци и зала звали този образ осем юдиин,
след което възвръщали човешкия си облик,
ако през това време нс са яли човешко месо
3. Съшсствувал и трети Ликаон, син на
Арес и Пирена, който бил убит от Херакъл
(виж Херакъл).
ЛИКАСТ (гр.). I. Критски герой във вер-
снята, прсдадсна от Диодор.Той с баша на
Минос 2 (виж статнята за двамата Минос -
един и я син на Зсвс и Европа, а другня на
Ликаст и Ида. дъщерята на Корнбант). В та-
зн версия самият той с син на Минос I и на
Итона, дъщерята на Ликтий
2. Друг герой с това име е син на Арес и дъ-
щерята на Никтим Филонома. Тя го родззла
тайно заедно с още едно момчс, Пархасий.
и ги нзоставнла на планината Еримант, за-
щото я било страх от баща й. Децата бззли
отгледаии от овчари и по-късно царували в
Аркадия
3. За още един герой със същото име виж
Евлнмсна
ДИКИЙ (гр.). Лнкий (чието име е епитст
на Аполон) е снн на вавилонеца Клнннс.
който бил превърнат в гарван, защото про-
тив волята на Аполон принесъл в жертва
магаре на нсговия олтар според обичая на
хипсрборейцитс. В началото г.зрваиът бзел
бял, но след това заради нсдискрстностга си
станал черен (виж Клнннс и Короинда).
ЛИКНМНИЙ (гр.). Синът на Електрион
(един от синовстс на Персей) и фригнйска
робиня. наречена Мсдия (виж табл. 31). Той
е полубрат на Алкмена и чнчо на Херакъл.
Легендата за него принадлежи към цикъла
на Херакъл.
Детството на Ликнмний премннало при ба-
ща му в Микена По време на войната на та-
фосшз срещу Електрион Ликнмний. който
бил още дете, единствен се отьрвал жив. За-
едно със сестра сн Алкмена той придружил
Амфитрион (виж това имс) в нзгнанисто му
в Тива. след като героят неволно убил Елек-
трион. Тух Ликимннй се оженил за Периме-
да. сестрата на Амфитрион. Имал много де-
ца Ойнос (който по-късно бил убит от сн-
новетс на Хипокоон в Спарта, и смъртта му
станала причина за похода на Херакъл сре-
щу града) (виж Херакъл), Аргей и Мелас,
конто прндружавалзз Херакъл срещу Ехалня
и били убита Херакъл, който бил обещал
на Ликимннй да доведе сина му. нзгорнл
трупа на Аргей н за да удържи на обещанн-
ето си. донесъл урната с праха му.
След смъртта на Херакъл Ликнмний споде-
лил съдбата на останалнте хсраклззди Той
погърсил убежище в Трахнда и участвал в
битката срещу Евристей (виж Хераклндн).
По-късно се присъсдиннл към Хил в първа-
та опустошителна война срещу Пелопонес.
Но жителите на Аргос поканили него н Тлеп-
толем, един от синовете на Херакъл, да жи-
всят в града нм. Тук по времс на спор Ли-
кимний бил убит с удар от пръчка от Тлеп-
173
о
•X.
174
толем Или пък бнл убит случайно, докато
Тлептолем удрял един роб (или вол) с мае-
линова пръчка Сравни със смъртта на Елек-
трион. убит по съшия начин от Амфитрион
ЛИКО (гр.). Елиа от двете сестрн на Кария,
дъшерята на царя на Лакедемон Дион За-
едно със сестрите си получила от Аполон
ларбата на пророчица Но се впитала да
попречи на любовта на Кария и Дионис и
бнла превърнатна в скала (виж Дионис)
ЛИКОМЕД (гр.). Цар на долепите на ост-
ров Скирос Той царувал по време на Тро-
янската война н Тетида скрнла Ахил при не-
го. м ла го предпали от Съдбата Тя шасла,
че ако отиде да се бис срещу Илион, те за-
гине Ликомед го преоблякъл в женски дре-
хи и го скрнл сред лъшсритс си Ахил се
влюбил в една от тях. Дендамся. и тя му ро-
дила син. Неоптолем. наречен Пир (виж Нс-
оптолсм) Сред жените Ахил бил известен
с името Пира. Иса или Керкисера За пра-
теничсството на Диомед и Одисей при Ли-
комед виж Ахил
Ликомед се появява и в легендата за Тетей
Когато след убийството на палантидитс. или
след смъртта на Хиполит, или заради друга
причина. Тезей отишъл при него. Ликомед
се уплатил, че героят ще спечели любовта
и уважението на поданиците му и може да
го измести от трона Или пък не иски да му
даде благага, които притсжава Под прия-
телски претекст го завел на върха на одна
скала и го блъснал огтам (виж Тезей).
ЛИКОПЕЙ (гр.). Един от синовете на Ат-
рий Той е брат на Терсит. Онхест, Протой.
Келевтор и Меланин (виж табл 24 и 27) За-
едно с тях участвал в похода срещу Ойней,
от когото отвели царство Калидон По-къс-
но бил убит от Диомед, притекъл се на по-
мощ на Ойней от Аргос (виж Диомед)
Според друга легенда Ликопсй бил убит за-
едно с чичо си Алкатой от Тидей. който след
това убийство трябвало да избяга от Ето-
лия в Аргос.
ЛИКОРЕЙ (гр ). Син на Аполон и нимфа-
та Корикия (нейиото нме носи пещера на
Парнас, над Делфи) Лнкорей бнл цар на
град Ликорея. основан от него, разположен
на върха на Парнас
Имал син. наречен Хиам. чнято дъшеря Ко-
лено родила на Аполон син. наречен Делф
(виж Хиам и Делф)
ЛИКОФРОН (гр.). Син на Местор Заради
убийство трябвало да налусне родната си
Китера и прндружнл Аяхс. сина на Теламои.
в Троянската война Бнл убит от Нестор
ЛИКУРГ (гр.). I. Сред геронте, носсщи то-
ва име. е един на наследннцитс на Аркаш
Той е син на Алей и Неера (виж табл 9). В
една от версиите на легендата за Атланта
чрез сина си Ясос той е ненн дядо. както и
дядо на Меланион. който се оженил за нея
(виж табл 26).
2. Съименник на предишния е царят на Тра-
кия, който се появява в легендата за Дио-
нис В ..Илиада" е прсдставен като пример
за наказаннсто. което очаква тези. които
противоречат на боговете Царят на Тракия
Ликург изгоннл Дионис, който бил пристиг-
нал в страната му с дойкитс си. Той така из-
пллшил бога, чс Дионис скочил в морето,
където го приютила Тетида Но Ликург бил
застигнат от божиего наказание Зевс го ос-
лепил В тази верня Дионис още с плашли-
во детс. изпаднал в паника от жестокостта
на Ликург
При трагичните поети. още от Есхил в за-
губената му тетралогия, посветена на Ли-
кург. Дионис е вече възрастен и си отмъща-
ва сам Уточнена е и личиостта на Ликург -
гой с цар на сдоннйшгте в Тракия и син на
Дриас Когато Дионис поискал да прокоси
Тракия. з.з ла организира поход срещу ин-
дийиитс. Ликург отказал да го пропуске
през земитс сн Той пленил вакханките, ко-
ито придружавалн бога, съшо и сатирите от
свитата му Самият Дионис сс скрнл в мо-
рсто при Тетида, дъщерята на Нсрей. Но
вакханките били освободени чудотворно от
въжетата, а Ликург бил обхванат от лудост
Мислейки, че синът му Дриант е стъбло на
лоза, Ликург го ударил с брадва и го убил
След убийството възвърнал разсълъка си
Но земята станала безплодна и оракул пред-
сказал на жителите на страната, че сдинст-
ненпят начин да сс върне плодородието е да
се разчленн Ликург Те така и направили на
планината Пангсй, където вързали Ликург
за четири коня и го разкъсалн.
Легендата. разказана от Хигин. се различе-
на съществено от предншната версия - Ли-
кург изгонял Дионис от царството си, ос-
порвайки божествения му пронзход. След
това се напил с вино и поискал да наенли
собствената сн майка За да предотврати
понторенисто на този срам, Ликург поискал
да изкорени лозата, но Дионис му пратнл
безумие и той убнл жена си и сина си. Тога-
ва Дионис го оставил на паитерите в планн-
ната Родопа и (но Хигин не го отбелязва)
вероятно бнл разкъсан от дивите зверове
Диодор предана свемернстка версия на ле-
гендата За него Ликург е цар на част от
Тракия. съседна на Хелсспонт Тъй като Ди-
онис имал намерение да премине с армията
си от Азия в Европа, той сключил договор
с него Основаваши се на договора, вакхан-
китс прекосили протока и навлезли в Тра-
кия Но през нощта Ликург заповядал на
войниците си да ги убнят, също и Дионис.
Някой си Харопс (виж това име) казал на
бога за заг опора Уплашсн, той решил да за-
държи по-голямата част от отрядите си на
азнатския бряг, а той самият прекоенл про-
тока Докато го нимало, Ликург наладнал
вакханките и ги убил. Но Дионис пристиг-
нал и разбил тракийската армия Пленил
Ликург, нзбол очите му и го разпънал на
кръст. след като го измъчвал по хилядн на-
чини Диодор добавя, че в някои предания
тоти епнзод става не в Тракия. а в Ниса.
Арабия (та тати страна виж Дионис).
В „Дионнснаки" Нонос ратвива темата та
Ликург и неговитс любовни отношения с
една от вакханките. Амбротия Тя се пре-
върнала в стъбло на лота, та да се увие око-
ло него и да го задуши Хера го спаснла, ка-
то размахала над вакханките меча на Арес
3. Друг Ликург, наричан понякога Лик. бил
цар на Немея и син на Ферес (или на Про-
накс. виж това име). Амфитея (или Евриди-
ка) му родила лете, наречено Офелт То било
поверено на дойката Хипсипила (внж това
нме) н удушено от змия близо до един из-
вор (виж Амфиарай). Показвали гроба на то-
зи Ликург близо до свещенага гора на Зевс
4 Ликург, законодателят на Спарта, е исто-
рическа. а не митологическа личност
ЛИЛЕЙ (гр.). Индийски пастир. Ог всички
богове признавал само Селена (Луната)
Ост анализе изпратали срещу него два ль-
ва. които го разкъсали. Но Селена го пре-
върнала в планината Лилеон
ЛИМОС (гр.). Персонификация на глада
Смятана та дъшеря на Ерида. Абстрактно
понятие без легенда.
ЛИМФЕИ (лат.). Речни божества в народ-
нага лагинска митология. Ошс в древност-
та били идентнфицирани с нимфите (внж
гова име) Разказвали. че всеки. който ги ви-
дел. полудявал. Оттук и латинската дума
„зимфатус". означаваша ,луд“.
ЛИН (гр.). 1. Съществуват множество ле-
генди за Лин. като всички имат една евърз-
ваша линия - те представят героя като пе-
вец илн като обект на известна песен.
Пьрвага легенда разказва, че Псамата. дъ-
шерята на царя на Аргос Кротоп. родила енн
ог Аполон (виж табл. 17). Това дете. нарече-
но Лин. след раждането сн било нзоставсно
и от гл с дано от пастири Но или Кротоп нау-
чил за станалото и пратал кучета да го раз-
късат. или овчарските кучета го разкъсали
случайно. Каквото и да е станало, Псамата
сыцо била убита от баща си и разгневеннят
Аполон изпратил чудовище на нме Пена, ко-
ето опустошило страната (виж Кротоп и Ко-
роб ). По съвет на оракула жителите на стра-
ната почитали паметта на Псамата и Лин с
култ. който сс състоял в това да се пее ма-
лое! ива песен (трена), разказваща тяхната
гъжна история. По време на честването при-
пас ял и и жертва кучетата, конто улааяли на
улица га или на мястото на култа.
2 Спорсд легенда, произлнзаща от Тива, съ-
шествувал друг Лин. син на Амфимар н на
муза (обикновено Урания, но понякога се
посочва Калнопа или Терпсихора), който
бнл забелсжитслен музикант. Той например
заменил струните на лирата, които дотога-
на сс правели от лен, със струни от живо-
тнпски черва. Но решил да сс мери с Апо-
лон в музикалното изкуство Разгневсн,
Аполон го убил
На този Лин се приписва изобрстяването на
ритьма и на мелодията, Понякога разказ-
ват. че от Кадмос научил фнникийската аз-
бука. но именно той придал на всяка буква
името и окончателната и форма.
Според една от легендите този Лин (или ка-
кой друг със същото име) бил учител по му-
зика на Херакъл. Но детето трудно и бавно
свиквало с музикалния рнтъм Лин често
удрял ученика си до деня. в който той, умо-
рен от забележки, взел голям камък и уда-
рил учителя си смъртопосно Разказва се. че
го убил с плектра (инструмента, с който се
удряли струните на лирата) (виж Херакъл)
През класическата епоха се цитирали раз-
личии ..творби" на Лин. философски и мне-
тачнн трактата. разпространявани под не-
гово име.
В процеса на еволзоирането на личиостта на
Лин се променя и иеговою родословие Ве-
че се смятало. чс е син на Хермес (зашото
Хермес е богът на науката и на говора) или
на Еагър. като в такъв случай негов брат е
Орфей, с когото понякога го отъждествяват
ЛИНД (гр.). Герой, епоннм на град Линдос
на остров Родос (виж Керкаф).
ЛИНК (гр.). Цар на Скития При него
спрял Триптолем. когото Деметра изпрата-
ла да разпространи по света житната кул-
тура Линк, който му завилял, решил да го
убие през ношта. Но Деметра превърнала
царя в рис и така спасила пратсника си
ЛИНИЕЙ (гр.). Съшсствуват двама герои
с това имс: единият е син на Египт, а други-
ят на Афарсй
I. Синът на Египт се оженил за данаидата
Хнперместра. Той единствен от братята си
бил пожален от годеннцата сн по време на
клането (внж Дананди и Хнперместра, и
табл 31).
Легендите сс различават по отношение на
мотива за това събитмс - или че Хнпермес-
тра се отвращавала от убийството. илн че
била влюбена в Линксй. или че му била бла-
годарна. че уважил девствсността й Тъй като
нс сс подчинила на бащината заповед, Данай
решил да я накажс. но благодарение на по-
мощта на Афродита тя бнла пошадена. В
знак на благодарност Хнперместра посве-
тила статуя на богинята. Близо до Аргос по-
казвали хълм. на който Лннкей се бнл скрнл.
след като бил лошадей от годеницата сн. из-
чаквайки да узнае кога ще бъде в безопас-
ност. за да влете в града Хнперместра му
дала знак с факла. че може да се върне В
памет на това аргосци чествали празник на
факлите на хълма, наречен Лнркся (по името
на Лира, сина на Лннкей (виж също Лирк. 2).
По-късно Лннкей се сдобрил с тъет си. Той
наследил Данай на трона на Аргос. Имал
син. Абант, башата на Акризий и Прет (виж
Акризий)
«
ш
S
=
X
=:
s
ы
g
175
Спорсд друго предание Линией убил тъст
си Гробы му бил в Аргос.
2. Другият Линксй, брат на Идас. е син на
Афарсй и Горгофона (внж табл. 19). По
майника линия принадлежи към рода на
пересидите
Линксй взел участие в Калндонския лов
(внж Мелеагър) и в похода на аргонавтите.
където го нэлолзвали ыради острия му взор
(той виждал дорн прет дъбова дъека) (внж
Аргонавти) Най-известнитс му подвиги са
евързани с борбата срсшу дноскурнтс в
случая с левкипндите (внж Дноскури. Лев-
кипили, Идас)
Мнтографитс предавал свсмсрнстка интер-
претация на легендата та Линкей: той бнл
първнят миньор. дълбал земята. и с помош-
та на лампа проследовал металнитс жили
След като изкопал рудата, това му донесло
славата. чс внжда под земята.
ЛИПАР (гр.). Един от синовеге на митич-
ння цар на Италия Авзон Изгонсн от роди-
ната от братята си, той нтбягал с няколко
воинн и спрял на остров по крайбрежнето
на Сицилия, който нарскъл Лнпара Тук ос-
новал колония, която процъфтяла. След
време приел Еол. когато тон посетил ост-
рова. и му дал дъшеря си Киана та жена
При тръгвансто си Еол му дал кораб. та да
се вьрнс в Италия, която много искал да вн-
ди отново. Динар спрял на брега на Сорен-
то и жителите му го приели като цар. След
като умрял, му отдали божествсни почести
ДИРК (гр.). I. Герой в приключение, рат-
казано от Партений спорсд Никснст и Апо-
лоннй Родоски Бил син на Проноя Заедио
с оше няколко младежн Инах го изпрагил
да тьреи Ио. когато Зевс я отвлякъл Тъй ка-
то не я открил и се страх увал да се върне
бет нея в Аргос. Лирк останал в Кавнос. къ-
дето цар Егиал му дал дъшеря си Хилебия
за жена и част от царството Когато го ви-
дяла. Хилебия се влюбила в него и помо-
лила баша сн да му предложи ръката и
Лирк останал та дълго в Кавнос с жена си.
но нямалн деца. Той отишъл да се допита
до оракула на Додона какво би осигурило
нсговото потомство Оракулы му отгово-
рил. че първата жена, с която се съвзгупи.
ше му роди син. Радостен. Лирк тръгнал на
път. мислейки. чс става въпрос за жена му
Но пътъом минал през Бибастос. при цар
Стафил. син на Дионис. Тук по време на пи-
ра. дядей в негова чест, сс напил Пред нош-
га Стафил довел при него една от яьшерн-
ге си. Хемитея. зашото чул за предсказанн-
ого на оракула, а искал да има мъжко по-
томство Легендата разказва. чс диете сест-
ри Рео и Хемитея се скарали коя от двете
да прекара ношта с Лирк. толкова бнл ху-
бав и сс харесал и на двете Наддсляла Хе-
митея. На другата сутрнн Лирк разбрал как-
во с направил и обвинил Стафил. че го с из-
мамил. Но оставил колана си на Хемитея.
за да го ладе на сина, конто ще се роди.
След това заминал за Кавнос. Цар Егиал
обаче научил за аваитюрата на Лирк и го из-
гонял. В резултат избух нала война между
привържениците на двамата Хилебия зас-
тенала на страната на мъжа си и помогиала
на Лирк да спсчсли крайната победа. Мно-
го по-късно сингл иа Лнрк и Хеми гея, кой-
то бил наречен Базил, дошъл при баша сн в
Кавнос и го наследил.
2. Лнрк с името и на един от синовете на
Лннксй (сина на Египт), който се установил
близо до баша сив сслищею Линнея. до Ар-
гос. и му дал това имс (виж Линксй, I). Спо-
рсд някои легенди този Лирк нс бил син на
Лннксй. а незаконен син на цар Абазгт.
ЛИТИЕРС (гр.). Син на цар Мидас, поэнат
като Жьтвзря Посрешдл чужденшггс. кон-
то минавалн през владскията му. и ги канел
да жънат заедио с него. Ако огказвали. ги
убивал или ги заставял със сила да работяг
за него. После, вечер га, след като били
ожънали, нм отрязвал главата и поставял
тялото в никой сноп Понякога ги заставял
да се състезават с него кой ше жъне по-бър-
зо. Вннаги излизал победи тел и отрязвал
главата на съперника сн Докато бил на
служба при Омфала. Хсракъл мннал през
земнтс му. Той прнел облога на разбойника
н след като го прислал с одна песен, му от-
рязал главата Митът разказва. че по този
начин Хсракъл бил решил да огърве света
от Литиерс. зашото гой държал при себе си
като роб красивия Дафнис Той попаднал
при него, докато бродсл по света, търсейкм
своята любима Пимплея. отвлечена от пи-
рати (виж Дафнис).
Жътварите от Фригия (страната на Литиерс)
нмали навнка. докато жънат, да псят песен,
възхваляваша умението на Литиерс да жъ-
не Пссента се нзричала Литиерса.
ЛИХАС (гр.). Другзр на Хсракъл. придру-
жавал го до смъртта му на Ета. По време
на войната срешу Ехалня му служсл за вес-
тоноссц (внж Херакъл) След побсдата си
гсроят му поръчал да намери Дсянира. за да
му прагм нова роба, с която да направи жер-
твоприношение на Зевс Според някои вер-
сии Лнхас завел при Деянира пленницата
Иола. Или пък н разка зал. че Хсракъл е
влюбен в Иола На него Деянира дала ту-
никата. потопсна в кръвта на Несос. Кога-
то Херакъл облякъл отровната дреха, той
се разгневил на Лнхас. хванап го за едтюто
стъпало и го хвърлнл във въздуха. Лнхас
бил прсвьрнат в Лихадските острови (т. е.
Островы с черупките)
ЛОКРОС (гр.). I Това имс носят двама лс-
гендарни герои. Еднннят от тях е син на
Зсвс и Майра, дъшеря на царя на Аргос
Прет и на Азггся Тя била една от другарки-
тс на Артемида. След любовта си със Зевс
била убита със стрела от разгневената бо-
гиня. Локрос построил Тива с помошта на
176
Амфион и Зет (виж легендата та тях).
2. Другият Локрос дал името си на локрнй-
ните Авторите дават различии сведения за
родословието му Според някои той е син на
Фиск, внук на Етол и правнук на Амфнкти-
он Други го смятат за син на Амфиктион и
внук на Девкалион (виж табл. 8). Той иару-
вал над лелегите и им дал нмето локрийци.
Версиите за жената на Локрос също са
няколко Една от тях разказва. че Опус, цар
на Елида. имал дъшеря. наречена Кабня.
която била голяма красавица Зевс я отвля-
къл и я обладал на планината Меняла Ко-
гато забременяла, Зевс я завел при Локрос,
който нямал деца. и му я дал за жена. Лок-
рос отгледал сина. когото тя родила, и го
нарскъл Опус, на дядо му. Но по-често за
жена на Локрос се посочва Протогения, дъ-
шсрята на Девкалион. От Зевс Протогения
родила героя Етлий, а Локрос бнл „човеш-
кият" му баша.
След като се скарал със сина си Опус. Лок-
рос решил да му отстъпи властта, а той да
се засели с част от поданиците си на друго
място Допитая се до оракула къде да отиде
и отговорът бил .да с пре на мястото. къде-
то го ухапе горска кучка". Когато достнг-
нал до западиия склон на Парнас, той по
невнимание стъпил върху трън от шипка
(на гръики „кучешки трън") и трябвало да
остане неподвижен няколко дни. Така разб-
рал, че предсказанието се е сбъднало. и се
установил в страната, която била наречена
Локрида. Тази легенда имала за цел да обяс-
ни сынествуваието на две Локриди. едната
на нзток. а другата на запад от Парнас.
ЛОТИДА (гр.). Нимфа, любима на Приап.
Тя упорито отказвала да приеме любовта на
бога и неведиъж се измъквала от ръцете му
в последний момент. Една нош, докато сня-
ла сред менадите. придружителки на Дио-
нис. Приап, който бил в същата трупа, се
опитал да се приближи до нея и да я обла-
дая. Но в момента, в който я докоснал, ма-
гарето на Силена започнало да цвнли тол-
кова силно. че всички се събудили. Лотида
избягала, като оставила Приап засрамен,
докато всички се смеелн на несполуката му.
По-късно Лотида помолила да бъде превър-
нага в цвете и станала храст с червени Цве-
тове. наречен лотос (виж сыцо Дриопа).
ЛОТОФАГИ (гр.). Народ, при който Оди-
сей спрял, след като бил отклонен от пътя
си от енлиия северян вятър, който го глас-
ная на юг към остров Кипър. Те приели ге-
роя гостоприемно и му дали да хапне от
плод, с който сс хранели: плода на лотоса,
от който се загубвала паметта. Другариге
на Одисей не поискали да се върнат в Ита-
ка и той трябвало да ги застави насила да
потеглят в морето.
Възможио е страната на лотофагите да се
намнра на брега на Кнренайка.
ЛУА (лат.). Много старо римско божество,
евързвано със Сатурн. Изглежда била боги-
ня на „чумата", или по-общо на „омъреява-
нето". желано за победените врагове.
ЛУНА (лат.). Римската богиня на Луиата
Имала храм в Рим. на Авентинския хълм.
но изглежда винаги е била смятана за вто-
ростепенна богиня. Оше в древиостта била
отъждсствена с Диана, чисто светилише би-
ло наблизо Не притежава собствена леген-
да. Там. където се появява в поемите, е
просто превод на Селена (виж това име).
ЛУПЕРКИ (лат.). Жречесхо братство, ко-
ето чествало в Рим култа към Фаун Луперк
по време на празннци, наречени Луперка-
лии. На тези празници, които се провежда-
ли всяка година на I $ фсвруарн. луперките
тръгвалн в дълга процесия и голи обикаля-
ли Палатинския хълм. като при това бичу-
вали всички срешнати по пътя жени с кам-
шици, направени от козя кожа. Вярвали, че
така ги с пас явят от безплодие Преди про-
цесията жренът. след като убиел козата, до-
косвал челата на луперките с кървавия си
нож, а следата, която оставила. след това
била избърсвана с парче вълнен плат, напо-
ено с мляко. Жертвоприношението включ-
вало и убнйството на куче.
Храмы на Фаун Луперк бил пешерата Лу-
перкал, разположена на северозападния
склон на Палатинския хълм. Тук според тра-
днцията вълчицата кърмила Ромул и Рем Та-
зи свешена пещера, люлка на Рим, бнла
скрита от смокиново дърво (виж също и Ро-
мул) и от нея нзвнрал извор Тази пещера
била .дгъзстановена" от Август заедно с кул-
та налуперките (Виж също Хирпи Сорани )
ЛУЦИФЕР (лат.). Латинского наименова-
ние на Фосфорос (виж гова нме).
ЛОТИДА / ЛУЦИФЕР
177
V
м
о
5
S
3
s
и
ы
X
*
2.
м
МАГНЕС (гр.). Тесалински герои, епоним
на страната Магнезия Родословного му дър-
во с различно при различните автори Най-
често е смятан за сии на Еол и Енарста(виж
табл 8). От една наяда ими двама синове.
Полидект и Диктис. конто сс появяваг в ле-
гендата за Персеи (виж Даная и Персеи)
Според други предания нсговн снновс са Ей-
ноей. Алсктор. Еврнном и Писрос
Някои автори смятат. чс с син на Зсвс и Тия
и брат на Македои (внж това имс).
Хезнод. основавайки се на Антонин Либс-
ралис. смята, чс Магнсс е син на Аргос и
Пернмела. едва от дыцерите иа Адмет (внж
табл. 33) В такъв случай Магнсс с баша на
Хименсй И накрая за син на Магнсс посоч-
ват нс Хименсй. а баша му Пнсрос
МАЙ А (гр.). 1 Дъшеря на Атлант н майка
на Хермес (виж табл. 25). където нейна
майка е Пленона и тя е посочсна сред плся-
дите Сыцествува и легенда, според която
нейна майка е Стеропа
Майа е нимфа от планината Килена в Арка-
дия Зевс я обладал и тя зачснала Хермес
Легендата за нея е изключително бедна Ос-
вен като майка на Хермес тя се появява
единствено като донка на Аркант след
смъртта на Калисто (виж Арка»п)
2. Някога в Рим имало богиня на имс Мана,
която със сигурност няма нншо обшо с гръи-
катз Майа На тази богиня е посветен мессц
май. След разпространенисто на елннизма
тя е идентифицирана със своята съи.меннич-
ка и с представяна като майка на Меркурий
МАКАР (гр.). В ..Илиада" Макар с иар на
остров Лесбос Прсданията за него сс раз-
лнчават В някои от тях той с един от сино-
вете на Хелнос и Родоса (внж Хслнадн).
който след убийството на брат си Тенаг из-
бягал от Родос и се установил на остров
Лесбос Някон автори го нарнчат Макарей
вместо Макар Според други с син на сина
иа Зевс Крннак н в тази версия с родом от
Оленос в Ахся След Девкалноновня потоп
той отишъл на остров Лесбос начело на го-
ляма трупа йонийии и други заселннии.
дошли от различии области Колонията на
Макар проиъфтявала и постепенно той при-
съсдинил към владеннята сн съседнитс ос-
трови. конто били безлюдни По съшото
време на Лесбос прнстигнал синът на Лапи-
тес Лесбос (виж това име) Той трябвало да
изпълни предсказание на Пзпия и затова до-
игъл с другарите сн да живее на острова, къ-
дето управляв.зл Макар. Оженил се за дъ-
шеря му Мстимна и двата народа заживели
заедно. По-късно остров Лесбос приел нме-
то на новия заселник.
Освен Мстимна Макар имал оше едно мо-
миче - Митилсна. Двеге дали името си на
два града на острова.
Според друго предание Макар бил син на
Еол (виж по-долу). Еднаот дыцеритему,на-
речена Амфиса. станала епоним на град Ам-
фиса в Локрида. Била любима на Аполон
МАКАРЕЙ (гр.). I Син на Еол. който вля-
зъл в крьвосмссителна връзка със сестра си
Канака (виж това име). Когато страстта му
станала явка, се самоубнл Понякога този
Макарей се бърка с Макар, царя на Лесбос.
2 Така сс казвал един жрец на Дионне в Ми-
тилена. който бнл наказан заради светотат-
ство Един чужденец бнл поверил златого
си на бога и го оставил в храма му. Обаче
Макарей взел златото и когато човскът се
върнал и си поискал съкровншето, жреиът
го убил в самня храм След чсстването на
празника на Тристсридитс двамата синове
на Макарей сн играсли и за забавленне ре-
шили да имитират жертвоприношението,
иэвършено от баща им. По-големият взел
свсщсния нож. пронизал гърлото на брат си
и след това. въпреки внковетс му, го изго-
ри.! на оше горенизя олтар. Вбесена, майка
му го удушила Макарей убил жена сн с же-
тъла си. като така заиършил поредицата от
убийства, пожелани от божествата.
МАКАРИЯ (гр.). Наречена още Блажена-
та. Тя с сдинствсната дъщеря на Херакъл
(виж все пак Мнрто). Нейна майка била Де-
янира Макария изгасила кладата на баща
си на Етз По-късно отишла заедно с бра-
тята си в Трахнда. след това в Атина и тъй
като оракул бнл предсказал, че победата над
Евристей е възможна само с цената на чо-
вешка жертва. Макария решила да жертва
живота си. осигурявайки по този начин по-
бсдата (внж Хсраклиди). На нейио нме
кръетили извор в Маратон, в Агика.
МАКЕДОИ (гр.). Герой, на чисто име с
кръетена Македония Митографите не са
единодушии откосно родословнето му
Според някои той бил местей жител. Други
смятат. че е брат на Магнсс. снн на Зевс и
Тия. или един от двамата синове на Еол, или
пък син на Ликаон Според други версии той
е син или другар на бог Озирис, който го
поставил за цар на Македония, когато зав-
ладял света В последната версия, предаде-
на от Диодор, Максдон е брат на Анубис.
Ходсл облечен в туника от вызча кожа и ио-
сел като маска главата на животного.
МАКЕЛО (гр.). Героиня на неясна леген-
да. вероятно с родос ки произход. Тя и още
една жена (вероятно майка и или сестра й
Декситея) приели на трапезата си Аполон,
Зсвс. а може би Посейдон. Когато Посей-
дон (или Зсвс) наказал телхините, защото
178
отровилн ж итого с вода от Стикс, той от-
вел иастрана двстс жени и нс ги ударил с
три 1ъбсиа си, Вероятно обачс нс става въп-
рос ъз тслхннитс, а та флсгийцитс, ла конто
говори Сервий в комснтаритс си та Верги-
лий. сполстснн от аналогична ез.дба
Според легендата Макело и Декситея били
лыцерн на Дамон Декситея се омъжила та
Минос и му родила син. Евксантий, който
основал на мястото, където Макело и сест-
ра й посрсщнали боговете, град Коресос,
коею означава Града на момичстата
МАКИСТ (гр.). Брат на Фрике и като него
сип на Атамант Основал град Макистос в
Елида
МАКРКДА (гр.). Дъшеря на Аристей За-
едно с баша сн тя отглодала в Евбея мал-
кня Дионне, който нм бил поверен от Хер-
мес Когато Хера, която била господарка на
острова, нзгонила бога, той сс преселил на
ос । ров Керкира (Корфу), тогава вес още на-
рнчан Макрис. и заживил в пещера с два
входа, в която по-късно Язон и Медея прат-
нувалн сватбата си (внж Я тон и Алкиной)
М ХЛКАНДЪР (гр.). Цар иа Библос. Изи-
да била иегова робиня. Всъщпосг била дой-
ка на децата на царицата на Библос на нме
Астарта. Саозида или Нсманус. докато нз-
дирвала тялото на Озирис
МАМЕРК (лат.). 1. Латинско име. от кое-
го прошли за италийско го имс на Марс Ма-
мерс Същсстиуват две легенди, в конто се
поякява герой с това име Първата разказ-
ва. чс Мамерк бил син на Питзгор Дали му
името Емилий, т. с Ласкания, заради мско-
тага на лържаиисто му Този Мамерк Еми-
лнн е прародитсл на рода Емили. Според
един oi варианте на легендата той е снн
не на Питагор. а на цар Нума, който е из-
вестен с връзкитс си с питагорсйшггс и Пи-
тагор (виж Нума).
2 Втората легенда е достмгнала до нас чрез
Плутарх н с ндъхновена от мита за Мелса-
гър Марс в образа на пастир обладал Снл-
вия. съпругата на Септимий Марцсл, и тя
забременяла от него. Той й дал копне, от ко-
ею зависела съдбата на детсто, което шяло
ла сс роди Нарекли новородспото Мамерс
Мамерк Той сс влюбил в дъикрята на Тне-
IIIIII. който по-късно бил убит от „човешкия"
му баща Септимий И тъй като по време на
лов Мамерс Мамерк убил огромен глиган.
пратси от Церера, той подарил на любимата
сн глава га и бивнитс на животного. Но два-
мага братя на майка му Сцлмбрат и Мутий,
pair iicocHH, му отпели трофситс. Тогава Ма-
мерк убил чнчовцитс си За да го накажс,
Силвия и н орила копието и Мамерк умрял.
МАМУРНЙ (лат.). Когато като възна-
граждеиие за победата му над Рим небето
празило свешен щит на цар Нума, той ре-
шил. за да предотврати всякакъв опит за
кражба, да направн още 11 подобии щита,
конто поверил на салнйцнте. Майсторът, не-
товарен със задача га. се казвал Мамурнй
За възнаграждение поискал само да бъде
спомснат в песснта, която салнйцнте несли
по време на тържсствената церемония за
шитовстс Нума се съгласил
В Рим сыцсствувал празник, наречен Ма-
муралии, честван иа 14 март, на който с
кнопки от липа или ясен бнели старец, на-
речен спсциално за случая Мамурнй, и така
го просеивали от града
МАНДИЛАЙ (гр.). Пастир от Додона Той
откраднал най-хубавня овен от стадото на
съссдния овчар и го скрнл в обора си. След
като търсил на вс я къде животного и не го
намерил, собствепикът сс допнтал до бога
(Зевс, бога иа Додона). Глас, нзлнзаш за
пръв път от свсшения дъб, му отвърнал. чс
виповният с най-младият сред пастирнтс в
околността Така Мапдилай, който наис ги-
на бил най-млад, бил разкрнт Той върнал
животного, но разгневен, вдигнал брадва
срещу свсшения дъб Тогава от дървото из-
летял гълъб, който му попрсчил да осъщсс-
тви намерсиията си
МАНЕС (гр.). Легендарен цар на Фригия
Според някон предания с син на Зсвс и на
Гея (Земята) Калнроя му родила Атис. Ко-
тис и Акмон (виж Лндос и Тирен)
МАНИ (лат.). Душите на мъртвите според
рнмскитс вярвания Названисто им. съшо
като на сриниитс, било обратно на истине-
ката нм същност Мани с древна латинска
дума, означаваща .доброжелатели". Така се
опитвалн да ги омнлостивят, ласкасйки ги
чрез имею им
Маните били почитанн с култ. Предлагхтн
им вино, мед, прясно мляко и др., съшо и
цветя. Имало два нразннка в тяхна чест. от-
белязвани от 18 до 21 фсвруари Ри>ария
(или вио.шрия), на който окичвали гробовс-
тс с цветя или темснужки, и Паренталия.
чсствани от Смятало сс. че обичаят Парсн-
талия е внесен в Италия от Еней в чсст на
баща му Анхиз. Разказвали, чс една година
забравили да чсстват този празник на мър-
твите в Рим и тс си отмъегили, като завла-
дели града. Излезлн от гробовстс си и се
пръенали навсякъдс. Били уснокоснн едва
след като сс провел ритуальт в тяхна чест.
Понякога приписват на маните обща праро-
днтелка. Мания, или Майката на маните.
Това божество, за което няма много свс-
дешгя, принадлежало към народшгтс духо-
ве. Нейният култ се чества на празника
Компигалня - празника на Дарите на крьс-
топътищата.
МАНИЯ (гр.). Олицетворение на лудостта.
Аналогична с на сриниитс и на всички под-
земнн духове, наполовина божества, напо-
ловина абстракции (като Ата Грешката, и
др.), конто са пратеници на божественна
сняв Изпращат я например на тези, конто
нс спазвалн обичантс. за да размътн мозъка
им и да ги гласис към катастроф!', убийства.
м
к
X
7
с
X
•л
<
179
в конто грезвомислещият човек внжда бо-
жията ръка (виж напр Орест. Херакъл и др .)
МАНТО (гр.). Дыцеря на Тирезий Сыцо
като баша си тя можсла да предсказва бьдс-
щето Легендата я описва как води слепня
си баща по ггьтищата на Беотия, след като
епигонмте превзели Тива Тирсзий умрял в
Халиартос. преди да прнстигнат в Делфи, за-
гъдето се бнла заггьтила Манто. Преди да
превземат града, аргосци обещали на Апо-
лон „най-доброго от плячхата", и Манто би-
ла дадена като награда на бога. Тя останала
дълго в Делфи, като се усъвършенствала в
гадателското изкуство и изпълнявала роля-
та на Сибнла до деня. в който Аполон я из-
пратнл в Мала Азия, където тя основала град
Кларос Тук се омъжила за критянина Ракий
Родила син на име Мопс. С поре л някои ми-
тографи той бнл син на Аполон) По-късно
Мопс станал жрец, известен със съперничес-
твото си с Калхаит (виж Калхант и Мопс)
Друга легенда разказва. чс Манто и Алкме-
он били съпрузи Техен син бил Амфнлох-
младши (наречен на чичо си. виж табл. 1. и
Амфилох) Но Манто, жената на Алкмсон.
не е дъщерята на Тирезий Тя била дъшеря
на Полина
Вергилий сломснава и греза Манто, епоннм
на италиаиския град Маитуа (виж Бианор)
МАРАТ (гр.). Аркадией, който придружа-
вал Ехедем в похода на диоскурнте срещу
Атика (внж Диоскури) Марат се жертвал
доброволно, зашото съшествувало предска-
зание, че трябва да се даде човешка жерт-
ва, за да спечелгт нападателите Името му
било дадено на областта Маратон
МАРАТОН (гр.). Син на Епопсй (внж табл
10), цар на Сикион Маратон напускал Си-
кион, прогопен от несправсдливосгта и жес-
токостта на баща си Намерил убежище в
Агика, където въвел първите закони След
смъртта на Епопей се върнал в Сикион. ка-
то обсдинил под своя власт Сикион и Ко-
ринт Имал двама синове. дали имена га си
на двата града Сикион и Коринт
Маратон е героят от атичсскага облает Ма-
ратон Виж също Марат
МАРИ АНДИН (гр.). Цар и епоннм на ма-
риандиннте, народ, живсещ във Витнння
Бнл родом от Еолия Освен това царувал
над част от Пафлагоння и прнсъединил към
владенията си страната на бебриките Смя-
та сс, че е син на Финей. 3 (внж това имс) и
поряди това е тракнец Иегова майка с
Идея Освен това за баща му приписват Ки-
мернй или Фрике, цорн Зевс
МАРИКА (лат.). Нимфа от Лациум. къдс-
то имала свешена гора Според Вергилий тя
е майка на цар Латин и съпруга на бог Фавн
Поаечето автори смятат. че Марнка е обо-
жественият образ на Цирцея
МАРМАКС (гр.). Един от претендентке
за ръката на Хнподамея Бнл убит от Ено-
май (виж Хиподамся) и погребай с двата си
коня Партений и Ерифзнт.
МАРОН (гр.). В „Одисся" Марой, син на
Евант. с жрец на Аполон в тракнйскня град
Исмарос Тъй като Одисей залазил него и
ссмейството му от грабигелнте, той му по-
дарил омайно вино, изключително силно и
скъпо С това вино Одисей успял да напие
циклопа Полифем и да нзбяга (внж Поли-
фем и Одисей).
Марон, син на Евант, бнл внук на Дионис.
Според Еврипид той е син на бога и другар
на Силен При Новое връзката с Дионисие-
вия цикъл с още по-пълна: Марон е предс-
танем като син на Силен и другар на Дио-
нис в похода му срещу Индия. Описан е в
поемата като старец с греперещи крака,
който само пиел и псел възхваляваши Дио-
нис н пиянски песни
Марон, като образ на типичння пияннца, е
изобразен на една от чешмите в Рим, при
портика на Помпей
МАРПЕСА (гр.). Дъшеря на Евен и внуч-
ка на Арес Нейна майка с Демоника. Поня-
кога е смятана за дъщеря на Еномай и Ал-
кила. Докато била сгодсна за Идас, бнла от-
влечена от Аполон. Но Идас нападнал бо-
га. Зсвс трябвало да сс намеси, за да ги раз-
дели (виж Аполон и Идас). На Марпеса бн-
ла предоставена възможността да нзбере
един от двамата претенденти Тя преддоче-
ла Идас. зашого се страху вала, че Аполон
ще я иэоставн, когато остарсе (виж Коро-
ннда. I). Идас н Марпеса нмалн дъщеря
Клеопатра, която наричали Алкиона в па-
мет на отпличансто на Марпеса (виж табл
19, и Мслеагър).
МАРС (лат.). Римски бог. идентифициран с
гръцкия Арес. Но Марс присъства в най-
дренните италийски религии и предхожда по-
явата наАрес. Повсчсто от легендите обаче,
нзползванн в класичсската литература, в ко-
нто той играе някаква роля, са само прераэ-
каз на гръцките митове. Таха например лю-
бовта между Марс и Венера, възпята от Лук-
реций в началото на поемата „За природа-
та", се основана на любовните приключения
на Афродита и Арес, описали от Омир (внж
Афродита). Освен гова легендата посочва за
майка на Марс Юнона, така както Арес е сии
на Хера. Според любопнтиа версия, разка-
зана от Овидий. Юнона забременяла с Марс
без намесата на Юпитер, а благодарение на
вълшебно цвете с оплодителни свойства, да-
дсно и от Флора (виж Флора).
Елсмснтитс от чисто италийските легенди
могат да се отделят много трудно. Приклю-
чснията на Марс с Анна Псрена (виж това
имс) са може би във връзка с легендата за
Мамурий Ветурий, персонификация на
„ст арата година", която си огива, когато за-
почва нова га (според римския календар
през март) В такъв случай става въпрос за
символично и ре дава не на типично италийс-
ки вярвания и ритуалн
180
През класичсската епоха Марс е богът на
войната в Рим. Но това не с сдинствената
му роля Празниците през месеца. който му
е посветсн. има г очевидно земеделски чер-
ти, което кара много съвременни митогра-
фи да смята г. че Марс е бил и бог на расти-
тслността Но този възглед не се приема еди-
нодушно Богът на войната Марс е съшо та-
ка и бог на пролетта, зашото сезоны на вой-
ната започва с края на зимата Той е бог и на
младежта, зашото войната се води от млади
хора По време на „свещените пролети'* той
е покровител на младите сабнняни, конто ка-
пу скат градовете си. за да основат нови. При
сабнняните съществувал обичай да посве-
щават на Марс цяла „класа" от младежта
Избраните мл а дежи емигрнрали като рояк,
напускай стария кошер, и търсели щастме-
то си другаде. Този обичай бил наричан ver
sacrum, свешената пролетЧесто емигранта-
те били водени от някакво животно: зелен
кълвач или вълк, двете животни. посветеии
на Марс Може би така се обяснява ролята
на вълчицата, свешено животно на Марс, в
легендата за основаването на Рим (виж Ро-
мул). Върху тези даннн митографнте изг-
раждат историятз за Марс, баша на двамата
близнаци Ромул н Рем. родени от брака му с
Рея (виж това нме). Двете деца. и зоста вен и
в планината. както се случва много често в
гръцките легенди. били отгърмени от въл-
чица. свешеното животно, изпратено от ба-
ша им (виж например Телеф. откърмен от
сърна), и отгледани след това от пастири.
Така обяснявали зашо „Ромуловата младеж"
бнла наричана още .деца на вълчицата" или
.деца на Марс". Доказаное. че тези легенди
възникват около една много древна статуя,
изобразяваша Вълчииа, под конто се били
прислонили двама малки мъже, които спо-
рта римските нсторици са двата етнически
елемента, обе динеин в древен Рим. или рим-
ски in и кампанийският народ след съюза на
Рим и Капуа срещу италийското население
от вътрсшността.
Освен римляните други народи съшо смя-
тат Марс за свой прародител: марсите (са-
белически народ, срещу когото римляните
са прниуденн да воюват дълго време). ма-
руцините. мамертнните и др . чнито наиме-
нования показват връзката им с бога
МАРСИЙ (гр.). Силен, легендата за кого-
то сс развива във Фригия. Обикиовено се
посочва като създател на флейтата с две
тръбн (за разлика от флейтата на Пан). В
гова си качество понякога е включван в евн-
тата на Кибела, където съшо свирели на
флейта или тамбура.
Роди гелите на Марсий са Хиагнида и Олимп
(или Еагър). В Атина разказвали, че флей-
тата била измислена от богинята Атина, но
когато тя се огледала в един поток и виляла
лицето сн и издутите си бузи от уенлията й
да я надува, захвърлнла флейтата надалеч
Друг вариант на легендата разказва, че бо-
гиията нзработнла първата флейта от кости
на елен по време на пир на боговете. Но Хе-
ра и Афродита, като я видели да свири. и раз-
казали какъв вид прндобнва лицето й. и Ати-
на веднага отишла във Фригия, за да се ог-
леда в една река. ТУк тя разбрала. че двете
богини имат право, и хвърлила флейтата на-
далеч, заплашвайки с иай-страшни наказа-
ния онзи. който я вдигне Но Марсий я взел
и наказанието му било наложено от Аполон
Горд с откритието си. смятайки, че мелоди-
ята на флейтата е най-красивата на света,
Марсий предизвикал Аполон с неговата ли-
ра на състезание. Аполон приел облога, при
положение че победителя! ще наложи на за-
губнлия наказанието. което поиска. Първи-
ят опит бил безрезултатен Тогава Аполон
накарал Марсий да свири на флейтата си на-
опаки. както свирел той с лирата Пред то-
ва съвършенспю на лирата Марсий се приз-
нал за победен. Аполон го провесил на един
бор (според Плиний на явор) и му одрал ко-
жата Но след това се разкаял, счупил ли-
рата си и превърнал Марсий в река.
Наказанието на Марсий е често срещана те-
ма в еленистичното изкуство.
За брата на Марсий виж Бабис.
МАТЕР МАТУТА (лат.). Богиня на утро-
то или на зората. почитана в Рим. Празни-
кът й се чествал на 11 юни. деня на Матра-
лиите. Култът почитали само жени, омъже-
нн ведиъж, чиито съпрузи са оше живи. Ро-
бииите били изключени от него.
Храмът на Матер Матута се излагал на Фо-
рум Боарум. Според легендата богинята
всъшност била Ино-Левкотея (виж това
име). дошла в Рим след самоубийство™ и и
прсвръшането й в морска богиня Овидий
разказва, че при пристигането си Матер Ма-
тута срещнала вакханките. празнувашн Ди-
онисиевите празници в свещената гора Сти-
мула (отъждествявана със Семела) Но по
внушение на Юнона (Хера била враг на Ино,
която била дойка на Дионис като малы, визг
Ино) вакханките се нахвърлнли върху нея и
се опитали да я насилят Привлечен от внко-
вете й. Херкулес, който се намирал набли-
зо, притачал и я освободил След това я по-
верил на Кармента, майката на Еванлър. и
тя и съобщнла. че в Рим ше я почитат, както
и енна й. наречен Портун (виж това име)
МАХАОН (гр.). Син на Асклепий и брат на
Подалирий. Обикновено за иегова майка се
посочва дъщерята на Меропс Епиона В
други версии обаче се посочват и Арснноя.
Ксаита, дыдерята на Хелиос Лампетия и до-
ри Коронида Махаон е сред претендентате
за ръката на Елена и по-късно взима учас-
тие в Троянската война Заедно с брат си
Подалирий царувал над три тесалийски гра-
да: Трика. Итоме и Ехалия В Троянската
война командам отряд от трийсет кораба
Заедно с брат си Подалирий се посветил на
□
s
у
<
181
7
медицинского изкуство. косто наследил от
баща си. Бил толкова полезен за вой ни ни-
те. че го освободили от за;гкзжсннсто да сс
сражава Държалн го назад, зашото живо-
гьт му бнл прокалено ценен, за да го изла-
гал на опасност Приписват му излекуванс-
го наТелеф (внж това име). на Менелай, ра-
нен от стрела на Пандар Самнит той бнл
ранен от стрела на Парис и отведен в шаг-
рата на Нестор, където за него се грнжсла
Хекамсда. пленннцата, взета от Ахил в Те-
недос и дадена на Нестор Но най-известна-
та му проява е игзскувансто на Филоктет
(виж това име) от рана, причинена в мина-
лото от стрела на Херакъл
Махаон е сред вонните, влезли в Троя с дър-
вения кон. Според една от версиите бил
убит от амазонката Пеитезилея. а според
друга - от ръката на Еврипил. сина на Те-
леф (виж Еврипил). Нестор върнал праха
му в Керения. където в Трнка заодно с брат
си Подалирнй и мал и построена гробница
Махаон бнл женен за Антиклея, льшерята
на Диокъл От нея имал двама синове - Ни-
комах н Горгас Освен това като нсгови си-
нове сс посочват Алексанор. Полемократ.
Сфирос и Алкон
Спорсд най-разлространсната легенда Ма-
хаон бнл преди всичко хирург, докато По-
далирий бил практикуваш лекар Дори са-
мого име Махаон (на гръцки сходно с ду-
мала нож) обяснява тази версия
МАХЕРЕ А (гр.). Наречен още „Мъжът с
ножа" Жрец от Делфи, енн на Дантас. кон-
то убнл Неоптолем. тъй като той протестн-
рал срещу обичая на жрешгге от Делфн да
вземат кожите на животннте, прннасянн в
жергва на Аполон (виж Неоптолем и Орест)
МЕАНДЪР (гр.). Бог на еднонменната ре-
ка в Мала Азия Както всички речни бого-
ве. е син на Оксан и Тети я Приписват му
много дъшерн: Самих, дала нмето си на ос-
тров Самос, който се намирал недалеч от
устнсто му. Киана, майката на Кавън н Биб-
лис. Калнроя. и синовс. сред които поняко-
га фнгурират Марсий и брат му Библис
МЕГ (гр.). Синът на Филей и Ктимсна, дъ-
щеря на Лаерт и сестра на Одиссй По ба-
шина линия пронзлиза от Авгей (виж Фи-
лей). Спорсд други автори майка му с Ти-
мандра. сестра на Елена и Клитемнестра,
дыцеря на Тиндарей (виж табл 19). Като
претендент за ръката на Елена участвал в
Троянската война. Комаидвал отряда от Ду-
лихиум и Ехииадските острови Пред Троя
убил Педей, Кресмос. Амфнкьл Самият
той бил убит там. но в ..Илиада" нс се го-
вори за смъртта му Традицията. възприста
от Полнгнот в голямата фреска от Делфи,
го поставя сред гърците. завърнали се от
Троя, но сс предполага, че с бил ранен и мо-
же би починал по време на пътуването
МЕГАКЛО (гр.). Една от дъщерите на ца-
ря на Лесбос Макар. Тъй като жестокият
аладетсл место измъчпал жена си, Мсгакло
решила да вземат като прислужники се дем •
те музи на Лесбос (Седемте левици). които
научила да свирят на лира След като били
обучсни. дсвойките нзнеелн концерт на Ма-
кар Or него характеры му омекнал и той
започнал да сс отнася човешкн с жена си.
МЕГАПЕНТ (гр.). I Имсто му означава
„голяма мъка**. Син на Менелай, когото му
родила една робиня в отсъствнето на Еле-
на. Според някои ангори нмето й било Пие-
рнда, според други Терндая (виж табл. 13).
Менелаи го оженил одновременно с дъше-
ря си Хермиона Дал му за жена дъшерята
на Алектор от Спарта.
Като незаконен син Мегапент нямал право
на наследството на Менелай. То се падало
на Орест Според друга легенда след смърт-
та иа Менелай, докато Орест още бродел,
нзмъчван от сриниите (виж Орест), Мега-
пент и полубрат му Ннкострат (синът на
Менелай и Елена) изгоннли Елена (виж все
пак Менелай) Тя отишла на остров Родос,
при Полнксо (виж Елена)
2 Мегапент с името и на сина на Прет, за-
чснат с една от дъщерите му. докато той
бил в пристъп на безумие. Според предали-
яга с баща на Анаксагор и Ифианира. Пър-
во иарувал над Тнрннт, като наследил баша
си През; но след смъртта на Акризий Пер-
сей заменил Аргос за Тиринт (виж Персей
и табл 36)
МЕГАРА (гр.). Най-известна от героините
с гова име е дъшерята на царя на Тива Кре-
он Баща н я омъжнл за Херакъл. за да му
сс отплати за победата над минойците от Ор-
хомсн (внж Херакъл). Но този брак завър-
шнл по трагичен начин, зашото героят убил
децата. които Мегара му родила, когато Хе-
ра му пратнла безумие Класическа сн оста-
ва версията за това убийство, развита от Ев-
рипид в трагелняга му „Побеснеллят Хера-
къл"). която по-късно бнла пресъздадена от
Сенека Еврипид разказва, че по време на от-
съствието на Херакъл. който бил сляэъл в
подземния свят, за да тьреи Цербер, както
му бнл заръчал Евристей, някой си Лих до-
шъл от Евбея. за да детронира Креон. кого-
то убнл. Той бнл на път да убие Мегара и
децата н. когато Херакъл се завърнал Геро-
ят поискал да убие Лик. но Хера му пратнла
лудост и той пронизал със стрелите си соб-
ствеиитс си дсиа и Мегара. Същата участ
щяла да сполетм и Амфитрион, но Атина се
намесила и пратнла на героя дълбок сыт.
Митографнтс пре да ват и други версии. По-
вечето предполагат, че Мегара не е била
убита, а Херакъл решил да разтрогне вече
окървавения си брак и омъжнл Мегара за
племенника си Иолай (виж Херакъл). Или
чс Хсракъл заминал в изгнание за една го-
дина. След като този срок нзтекьл, той бнл
и шикан от Ификъл и Ликимний, но не по-
искал да се върне Тогава двамата тръгнали
182
да го търсят, прилружени от Мегара, и се
срсшнали в Тирннт.
Наггьлно изолнрана е версията, в която Лия
е баща на Мегара. След като Хера му пра-
гила безумие. та да го накаже, че дал дъше-
ря си за жена на героя, той убил децата им.
В Тина показвали гроба на децата на Мега-
ра и ги почитали с култ Според авторите
броят им е между три и осем Няма едино-
душие и по въпроса за имсната им: Тери-
мах. Клсонтнад (виж табл. 15), но оше и
Онеит. Оксей, Аристодем, Мекистофон.
Патрокъл, Токсоклит, Менебронт, Херси-
бий Тези имена са групирани по различен
начин н зависимост от използваната версия.
2. Изолирана легенда от по-късна епоха
спомснава за друга Мегара. майка на Икси-
он, убита от Форбант и Полимел, зашото
отхвърлнла ухажванията им. По-късно Ик-
сион отмъстил за смъртта й.
МЕГАРЕЙ (гр.). Епоним на град Мегара.
енн на Посейдон и Енопа, дъшерята на Епо-
пей (виж табл. 10). Мегарей бнл родом от
град Оихестос в Беотия. Смятат го и за син
на Аполон или Егей
Той имал много деца: големнят, Тималк,
бил убит от Тезей по врсме на похода на ди-
оскурите срсшу Атика; малкият, Евип, бил
убит от Китсронския лъв За да отмъсти за
смъртта му. Мегарей обещал ръката на дъ-
шеря си Евехма и наследството на трона на
героя, който убие звяра. Алкатой (виж това
име) убил льва.
За негова жена авторите споменават Меро-
па. като някои говорят и за трети син. Хнпо-
мен, победителя на Атланта (виж Хипомен).
Когато Минос обсадил цар Низ в града му
Ниса. Низ повикал Мегарей иа помощ. Ге-
роят загинал в битката. По-късно, когато
наслсдникът му Алкатой възстановил кре-
постта Ниса, нарскъл новия град Мегара в
памет на тъет си.
Спорсд друга мегарска традиция грады не
бнл превзет. а Мегарей наследил Низ, като
сс оженнл за дъшеря му Ифнноя. След не-
го пък на престола се възкачил Алкатой.
МЕДЕИЙ (гр.). Син на Язон и Медея, от-
глсдан от Хирон За него няма ннкаквн дру-
ги даннн.
МЕДЕЯ (гр.). Дъшерята на царя на Колхи-
да Ест (виж това име). Внучка на Слънцето
(Хе л нос) и племенница на магьосницата
Цирцея Майка и е оксанидата Илия Друг
пы за иейна майка се посочва богинята Хе-
ката. покровителка на всички магьосници. В
легендата. предадсна от Диодор, Хеката е
съпруга на Ест, а Медея е сестра на Цирцея
В алсксандрийската литература и в Рим Ме-
дея с прсдставена като магьосница Играе
тази роля още в атическите трагедии и в ле-
гендата за аргонавтите.
Ье 1 Медея Язон не би взел Златното руно.
Тя му дала мехлема. който го предпазил от
огъня на бнка на Хефест (виж Аргонавти).
и прислала дракона с магните сн По-късно
предание, достигнало до нас чрез Диодор,
разказва, че в действитслност принцссата.
изггьлнена с човсчност, нс бнла съгласна с
баша си, който убивал всички чужденци,
пристъпнли граннците на царството му Раз-
гневен от неодобрението Й, Ест я хвърлил в
затвора, но за Медея нс представлявало ни-
каква трудност да нзлезс оттам. Това стана-
ло точно в деня. когато пристигналн арго-
навтите. Тя веднага евързала съдбата сн с
тяхната, като накарала Язон да й обешае, че
ще се омъжи за нея. ако му помогне да взе-
ме Златното руно, което бил дошъл да тър-
си толкова отдален Язон обещал. Възполз-
вайкн се от уменията си, тя накарала да от-
ворят храма, където съхранявали скъпоцен-
ната реликва, докато аргонавтите нзпадна-
ли войииците и ги обърнали в бяг Тази ле-
генда с евемсристко звучене е просто „ра-
цнонална** интерпретация на различии спи-
зоди от истннската легенда, нздишащитс
пламъци биковс се превръщат в местни вой-
ници от Таврида, и т. н. Овнешката кожа сс
превръща в останките на Белие (на фр belier
- овен), наставник на младия Фрике, сина на
Атамазгт, който се изгубил тук.
Както и да е, след като взели Златното руно,
Медея избягала с Язон и аргонавтите По
този въпрос всички легенди съвпадат: той й
обещал да се ожени за нея и всички следваши
престъплення на Медея са извиненн, или
най-малкото обяснени с клетвонарушението
на Язон. За да го после два и осигури победа-
та му, Медея не само предала и изоставила
баща си, но взела за заложник собствения
си брат Апсирт. когото не се поколебала да
убие и да нареже на парчета. за да забави
преследването на Еет (виж Аргонавти)
Бракът на Медея и Язон не бил отпразну-
ван веднага в Колхида. Той бил забавен до
пристигането им при Алкиной и донякъде
наложен от Арета, жената на царя на феа-
ките. Алкиной бнл решил да предаде Медея
на пратеницнте на Еет, които искали да я на-
кажат за престъплението й, но само ако оше
е девица Арета тайно съобщнла на Медея
за намеренията на царя и Язон я обладал в
пешерата Макрида, за да я спаси (виж Ал-
киной и Аргонавти)
Според едно много ранно предание Язон сс
оженил за нея оше в Колхида и останал там
четири години, преди да изпълни задачата.
заради която бнл отишъл. Медея, която съ-
що като Ифигения в Таврида била жрица на
Артемида-Хеката. трябвало да убива всич-
ки чужденци, които идват в Колхида. Но ко-
гато зърнала Язон, се влюбила в него (лю-
бовта й била пратена от Афродита) и вмес-
то жертвоприношение се състоял тсхннят
брак. Таэн версия, видимо заимстваща еле-
менти от историята на Орест и Ифигения,
не е оригиналната.
Хезиод назовава като син на Язон и Медея
ы
183
ы
я
X
с
ы
Медей(вижтова имс) Другиавторисломе-
наваг дъшеря на име Ериопнда По-късно.
при трагическите поети. се срсшат двама
синове. Ферсс и Мермер И накрав Диодор
назовава Тесал. Алкимен и Тнзандър
След като пристигнала в Йолкос. Медев ре-
шила първо да отмъсти на Пелий. който се
опитал да убие Язон. като му възложнл ла
донесе Злапюто руно (виж Пелий и Язон)
Тя убедила изреките лыцерн. чс с способна
да подмлади всяко живо същество, което
пожслае, като го потопи във вряша смсс.
чийто вълшебен състав знас само тя Пред
очите нм тя нарязала един стар овен, хвър-
лила четвъртнннтс в калана, поставсн на
огъня. и след секунда оттам излязло малко
агъние Убсдсни от показаиото в способнос-
титс и. дсвойките нарязали Пелий и хвър-
лили частигс му в съд. ладен им от Медея,
но той нс излязъл оттам. След това убийст-
во Акает, синът на Пелий. изгонил Язон и
Медея от царството си Bapnairr на гази ле-
генда (предназначен да обясни зато Пелий
не се усъмнил във връшансто на Язон, ко-
гото емзггал, че обрича на сигурна смърт)
разказва. че Медея отишла сама в Йолкос,
предрешена като жрица на Артемида След
като отмъстила и пелнаднге сс разбягали.
обзети от ужас от това, което сторнли. Ме-
дея повнкала Язон, а той дал царството на
Алкает, сина на Пелий. който го бнл лрид-
ружи.з въпреки волята на баша сн в пъгс-
шествието за Златното руно. След това.
както в предходната версия. Язон и Медея
отишлн да живсят Коринт
Коринт бил родного място на Ест (виж това
име) Тук съшествувал култ към „децата на
Медея", който може би с в основата на след-
нага легенда за Медея Язон и Медея живс-
ли известно време в Коринт, до ценя, в кой-
то цар Креон решил да даде дъщеря си за
жена на героя. Той прогонил Медея, но тя
получила отсрочка от един ден. в който под-
готвила отмъшеннето си Напоила с отрока
една рокля, както и украшенията и бнжута-
та към нея. и ги пратила по децата си на шас-
тлива га си съперница Щом г и сложила, тя
била обхваната от огън, какго и баша н, кой-
то и сс притскъл на помош. Дворецът съшо
сс подпалил В съшото времс Медея убила
децата си в храма на Хера и отлетала за Ати-
на с колесница, теглена от крнлати коне, по-
дарък от дядо и Слънието (внж Крсон). Тнър-
ди сс. чс Еврипид първи пише. чс Медея с
убила собствените си деца В по-ранна вер-
сия децата били убити с камъни от коринтя-
ните, зашото занесли роклята и бижутата на
Креуза (виж съшо Мермер).
Медея избегала в Атина. зашото ошс преди
да извършн прсстъплснисто към дсиага си.
според някои автори си била оенгурила по-
мошта на Егей Тя го убедила, чс с способ-
на да му роди синове, ако сс омъжи за нся
(виж Егей) Отпала сс напразно да убис Те-
зей. когато баша му го познал. Тогава била
изгонсна от Атина Въриала се в Азия,
придру жена от сина си Мсдос, когото роди-
ла о г Егей, епоним на народа на мсдите.
След това отишла в Колхида, където Перс
бнл отпел влаегта на Ест Тя убила Перс и
върнала царството на баша си.
Според друга легенда Медея нс умряла, а
била прснссена в Елнссйскитс полета, къде-
то стаиала любовница на Ахил (както Ифи-
гения, Елена и Поликсена).
МЕДОН (гр.). I. Сии на Оилей и Рена. Ро-
дом от Фтиотида. но трябвало да сс изссли
след убийството на един от роднннитс на
машехата сн Ериопнда. Когато оставили
болння Филоктет на остров Лемнос, Медон
поел командвансто на отряда на Мстонсй,
Тавмакни. Мелибоя и Олизон Бнл убит от
Еней пред Троя
2 Друг Медон бнл вестител на претенден-
гите за ръката на Пенелопа в Итака. Кога-
то те решили да поставят клопка на Теле-
мах при неговото заврьщане, след като нап-
разно търенл баша си. Медон разкрил заго-
вора на Пенелопа За тази постъпка Одисей
го пощадил, когато избил нретендентнте.
Овидии и Аполодор го посочват като един
от прстсндентнтс за ръката на Пенелопа
Двсгс версии всыцност нс си противоречат.
3. Медон, син на Пилад и Елсктра. брат на
Строфий (виж табл. 30).
МЕДОС (гр.). Друг сии на Медея. Според
най-разпространсната версия негов баща е
Егсн(виж Медея).Според другаобачс с снн
на цар от вътрсшността на Азия, за когото
Медея се омъжшы, след като била прогонена
or Агина след заврыианего наТезей. И в двс-
тс версии Мсдос с епоним на меците
Атинскитс трагически поети усложняват ле-
гендата за Мсдос Присмайки всрснята. че с
син на Егей. те предполагат. чс с т ры нал за
Агина заедно с майка сн, но по пътя били
изхвърлени ог буря в царството на чичото
на Медея Перс. Медос знасл за предсказа-
нного на оракул, чс Перс трябва да сс пази
от наследниците на Ест. и когато войннците
го отвели пред царя, той скрнл самоличиост-
та сн. Казал, чс е Хнпотсс. стгът на царя на
Тива Крсон, и чс гърси Медея, за да я нака-
жс за убийството на Крсон и Креуза. Перс
не му повярвал веднага и докато чакал да сс
изясни случаят. го хвърлил в затвора. Тога-
ва страната била връхлстяна от суша Ме-
дея. пристигнала при Перс с колесннцатаси.
теглена or дракони, заявила на чнчо си. чс с
жрица на Артсмила и чс ндва да спаси стра-
ната от сушага. Без да се усъмни, царят й
р.ззказал. чс е затворил Хипотсс, енна на
Крсон Медея поискала да и го прсдадат. и
когато го видяла. познала собствения сн сип
Дала му оръжис. с което Медос убил Перс
След това се въшарил на нсгово място.
За Мсдос. сина на нимфата Алфссиба, bum
тови име
184
МЕЗЕНЦИЙ (лат.). В легендата ла npoin-
хода на Рим Мстсниий с струски uap. който
царувал в Кера и се бнл срещу Еней Лсген-
дата се среша в няколко версии В най-ста-
рата. чийто источник е тагубеният днес до-
говор та Проитхода, написан от Катон във
II в пр Хр.. Меленций бил итвикан на по-
мош от Турн, който бил претърпял одна да-
губа от Еней и Латин (виж Латин) За да
убеди Меленций ла го подкрепи. Турн му
обещал половнната от цялата реколта вино
и страната на латннитс, а също и половина-
га сн царство От своя страна Еней дал съ-
щото обещание на Юпитер Обещаннето
към бога нмало по-добри последствия, от-
колкото тона на Турн, и Меленций бил убит,
Турн също По времс на тати битка Еней иэ-
че шал тайнствсно. танюто боговете го по-
никали при себе си Наследил го еннът му
Асканий Обещаннето към Юпитер било
спалено и така се обяснява проитхощ.т на
пралниоитс Внналии, чествани всяка годи-
на. по време на конто на Юпитер сс подне-
ся първото вино
Верснята. предложена от Денис Халикар-
наски, с напълно ратлнчна. След брака на
Еней с Лавиния и построявансто на Лавинн-
ум Еней и Латин трябвало да отблъекват
атакиге на рутулите, прсдвождани от Тури,
племенника на Амата. В първата битка Ла-
тин и Турн били убити. Тогава рутулите по-
пикали на помош Мелениий и етруските. Ко-
нто сс страхувалн от обралувансто на мо-
гъша държава в съссдство с тяхнатв, на ус-
тисто на Тибър Ралралила се кървава битка
при падансто на иощта още нимало побе-
титсл Тогава лабелягали. че Еней е илчел-
нал. Асканий поел командвансто. но троян-
ците и рутулите отново не итлъчнли побе-
дитсл Асканий предложил условия ла при-
мирит и Меленций поискал цялата реколта
от вино от латинската страна Тогава Аска-
ний обещал на Юпитер внното и благода-
рение на беллунната нош нападнзл и побе-
лил врага си Синът на Мелениий Лавтий
бил убит. Етруската армия се ралбягала в
беэпорядък и Меленций научил едновремен-
но ла смъртта на сина сн и ла поражението
Асканий му осигурил свободно преминава-
не с остатъка от армнята му и оттогава Me-
ленцнй станал съюлпик на латмните
При Bepi нлий личността на Меленций е пре-
дадсна по-пълноценно. но самата легенда е
опростеиа. Според него Меленций бил цар
на Кера, но поданицнте му го прогоннли ла-
ради тираничната му аласг Той намерил убе-
жище при Турн Сражавал се на иегова стра-
на. както и синът му Лавтий И двамата би-
чи убити от Еней Вергилий ннкъде не спо-
менава та обещание та посвешаванс на ре-
колтата нито на Меленций. нито на Юпитер.
Във Всргнлисвня ралкал само Меленций е
неприятен на Еней, докато етруските са на
иегова страна, и като следствие и на Рим
Това не е случайно и прспратките са към ст-
русюгге корени на Месена, чиито прадеди иа-
рували в етруските градове, а той бил един
от най-блитките приятели на Август
МЕКИСТЕЙ (гр.). Едно от децата на Та-
лай и Лизнмаха (виж табл I). Брат на Ад-
раст Негов син с Евриал (виж това име).
Той е сред Седемте срешу Тива, а синът му
е един от епигоните Мскистей бил убит
пред Тива от Меланил
MF.KOI! (гр.). Атинянин, обичан от Демет-
ра Тя го превърнала в корен на мак (макът
е свешено цвете на Деметра).
МЕЛАЙ (гр.). Син на Херакъл и Омфала,
.двойник на Хсгелсй И та него се смята, че
е въвел итполтвансто на бойната тръба по
време на похода на хсраклидлле (при Темен)
срешу Пелопонес (внж Хегелей).
2. Друг Мелай с син на Фрике и Халкиопа.
МЕЛАМПИГ (гр.). „Мъжът, черен опад"
Така сс катвал тагадъчсн мъж. ла когото
майката на кскропите ги предупредила, че
трябва да сс патяг Това се окатал самият
Херактл (виж Кекропи)
МЕЛАМПУС (гр.). „Човскът с черните
стъпала’* Раткатват. че го нарекли така, та-
шото. когато майка му го родила, го поста-
вила на сянка. но по невнимание стъпалата
му останали нлложени на слъние Бил син
на Амитзон и Идомена Произхожда от ро-
да на Кретей и Тиро (виж табл 21 и табл
I) Оженил се та една от лъшерите на Прет
и имал трима синове: Мантий. Антифаг и
Абант. също и две дъшери Проноя и
Манто Според Диодор се оженил та Ифиа-
нира, дъшерята на Мегапент, сина на цар
Прет (виж Мегапент. 2).
Ошс като дете Мелампус се сдобил с про-
роческа дарба по слединя начин намерил
мъртва тмия и и направил погребение вър-
ху клада Прнтнателните деца на тмията
(която била жснска) и конто той отгледал.
прсчистилн у щите му с стика сии така той
тапочнал да ратбира етика на птицитс и на
всички животни (виж Полифат) Мелампус
бнл не само гадател. но и лечител. или по-
скоро жрец, способен да пречиста бодните
и така да им върне тдравсто Той ратпотна-
вал вълшебните и лечебните растения
Мелампус и брат му Биант напускали ро-
дината сн Тесалия и отишлн при чнчо сн Не-
лен в Пилос. Мссення Но Бнант поискал да
се ожени та Перо, дъщерята на Нелей Ца-
рят обаче му поставил условие да докара
като сватбен подарък стадата на Фнлак
(според други автори стадата на Ифнкъл. но
Ификъл е син на Фнлак и играе отделив ро-
ля в легендата; виж no-лолу. виж н Ификъл)
Тети стада сс намирали във Филака. Теса-
лия, и били патени от куче, до което не мо-
жсл да сс доближн нито човек. нито твяр
Тъй като Биант не можел да се справн сам,
помолил Мелампус да му помогне. Той се
съгласил и предрскъл. че ще успее. но шс
7
«
В
S
z
ш
Q
7
185
м
I-
=
<
5
-
бъде хванат и тс сс добсрс до сида га чах
след една година затвор След това заминал
за Филака и както предрскъл. бнл заловсн и
затворен в една колнба И пекла почти ед-
на година, когато Мелампус чул, че червей
адат една от тресните грели на покрипа
Той ги попитал колко време те нм е нуж-
но. преди покривът да сс срине Един от тях
му отговорил, чс дървото много е изтъня-
ло и няма да нзлържи дълго Мслампус вед-
нага помолнл да го премсстят в друг зат-
вор и скоро след това колибата се срутила
Така Филак разбрал. чс пленникът му е м-
бслсжителси гадател и помолнл за помош-
та му. за да излекува нсмощта на сина сн
Ификъл (виж Ификъл) В знак на благодар-
ност Филак му подарил стадата си. Мелам-
пус ги отвел в Пнлос н Нелей дал дъщеря
си за жена на Бназгг Според друга легенда,
разказвэна от Проперций, самият Мслам-
пус бил влюбен в Перо.
По-късно царят на Аргос Прст И заикал Ме-
лампус да излекува дъщеритс му. обхвана-
ти от лупост (виж Претили!. Тс бродсли из
Пслопонсс и смятали. чс са кравн Мслам-
пус обещал на баща нм да гн иълекува, ако
му даде едва трста от царството Прет от-
казал Тогава болсстта им сс влошнла Прс(
за втори път поискал помош от Мелампус
Тогава той поискал една трста от царство-
то за себе си и една трети за брат си Прет
приел условията Тогава Мелампус изгоннл
момичстата от планината с помошта на
младежи. които танцу вали и крещели. и ги
принудил да отидат в Сикион Там ги пре-
чнетззл чрез таинствен ритуал и всички би-
ли нзлекувани Само най-голямата, Ифи-
иоя. умряла от нзтошснис Прст дал други-
те сн две дъщерн Ифианаса и Лизнпа за же-
ни на Визит и Мелампус. и обешзнзггс две
трети от царството си По този начин нас-
лсдницитс на Амитзон ззпочнали да цару-
ват над Арголида. За пос леди цитс от разде-
лянето на царството виж Адраст.
М ЕЛАНЕЙ (гр.). Известен стрелец, син на
Аполон От Ехал(зя имал син Еврит(виж то-
ва име). Той основал град Ехалия в Месс-
кия върху земя. отстъпена от Псрисрес
Съществува н легенда за Мслансй от ост-
ров Евбся Според нея той е син на Арке зи-
лам и основатсл на град Еретрия, козгго след
това започнал да се нарича Мелансида
Антоний Лнберхтис разказва, чс Мслансй.
син на Аполон и баша на Еврит и Амбракия
(епоннм на град Амбракия), бил нар на дри-
опзпе и завладял Епир. над койзо царувал.
МЕЛАННП (гр.). I Един от геронте с това
имс с син на Арес и богинята Трится. дъше-
ря на бог Тритон. Той основал град Трится в
Ахся. кръшавайки го на името на майка си
2. Тивансц. син на Астак, един от воинитс.
роде ни от зъбитс на дракона на Кадмос
(виж това имс) Toil сс бил на страната на
з иванци зс в битката на Ссдемтс срсшу Ти-
ва Убил Мскнстсй. брата на Адраст. и ра-
нил смьртоносно Тидей. преди самият той
да бъде погубен от Амфиарай Амфиарай
отрязал главата му и я занссъл на умнра-
зция Тидей. който раз творил черепа на вра-
га сн и изял мозъка му Отвразена от дся-
нието му. Азина, коязо била решила да го
дари с беземързие. се отказала от иамсрс-
ннето си Амфиарай. познавайки свирсния
нрав на Тидей. нредвиждал какво може да се
случи и затова нарочно му занссъл главата
на Меланин Той му бнл сьрдит. зашото го
бнл подтикнал да прсдпрнсмс тозн поход
въпреки мненисто му. чс шс завършн катас-
грофално (виж Амфиарай)
В Тива пока звали гроба на Меланнп. но
през класичсската епоха тираны на Сикион
Клистен ззрсиесъл останкиic му от Тнва в
Сикион зз гн поставил на мястото на тези на
Адраст
3. Трети Меланнп фигурнра сред синовете
на Агрнй. конго свалили от трона Ойней в
Калидон (виж Диомед).
4 Меланнп с и името на сина на Тезей и Пе-
рнгуна. дъшеряia на Синие (виж това нме).
Той с сред победитслите в Немсйскитс нг-
ри по врсмезо на еззигоззиге
5. Много троякий с това име загинали пред
града по време на Троянската война.
6. Внж съшо Комет о. 2.
МЕЛАНИНА (гр.). I. Така сс казна дъще-
рята на първия Еол, сина на Хелен (виж табл.
8. в която обаче Меланина нс фигурнра сред
децата на Еол. а според перенята, слсдвана
от Павзаний. е снаха на Амфиктион).
От Посейдон имала двама синовс. Беот н
Еол II Меланина с героиня на две загубенн
трагедии на Еврипид (виж Еол); „Завърза-
ната Меланина" и ..Меланина фнлософката".
Според друга легенда, достигнала до нас
чрез Павзаний. Меланина с нимфа, омъже-
на за Итон, сина на Амфиктион Тя му ро-
дила син, Беот.
Майка на Меланина с Хина, една от дъше-
рите на Хирон, която бнла съблазнена от
Еол на връх Пелион (виж Хина).
2. В легендите сс говори и за ошс една Ме-
ланина, дъщеря на Арсе и сестра на царнца-
та на амаюнкнтс Хиполита. Тя била плене-
на от Хсракьл. ио Хиполита я освободила,
като приела условията на победителя (виж
Херакъл) В битката. последвала нарушава-
нсто на примириего. Хиполита била убита
от Херакъл. а Меланина - ог Теламои
МЕЛАНКРЕРА (гр.). „Чсрната глава". Та-
ка нарнчалзз Сибнлата от Куме. Обяснява-
ли прозвизцето и различно - че то е алюзня
за „тъмните" намерения на Сибнла илн за
нейната меланхолия. ИЛИ чс това с физичес-
ки черта черна коса или почерняла и наб-
ръчкана от сгаростта кожа
МЕЛАН Г (гр.). Наследник на Нелей, царя
на Мессния. но линия на базца сн Андро-
помп Бил изгонсн ог родината си Пнлос
186
при ндвансто на хсраклиднтс и по съвет на
оракула се заселил в Атика. където му било
дадено гражданство и участвал в съдебна-
га дсйност. По това време там управлявал
наследникът на Тезей Тимоет. а атиняните
били във воина с беотийците. зашото си ос-
порвалн град Ойноя Тъй като протнвници-
те били равностойни, противоречията тряб-
вало да бъдат разрешсни от двубой между
двамата царе Владстелят на Атина сс стра-
хувал да премсрн сиди с царя на Тива Ксант
Той обявил, чс с готов да се откажс от
властта в полза на този. който се осмели да
се изправи в двубой вместо него Мелант
приел и двубоят се състоял В момента, в
който щял ла сс хвърли в битка, зад Ксант
се появил воин, въоръжен с черна сгида, То-
ва бил Дионис Меланегис. но Мелант ре-
шил. че е тнвански боец. Тогава обвинил
Ксант. че с нарушил правилата на двубоя.
като с прибягнал до чужда помош Изнена-
лан. Ксант сс обърнал. за па види кой му се
с притскьл на помош. Мелант сс възполз-
вал от това и го пронизал с копнето си Ка-
то осигурил по този начин победата за ати-
нямите. той станал техен цар Атиняните нз-
днгнали свстилише на Дионис, чнято по-
мощ сс оказала много наврсмснна.
Според друго предание, достигнало до нас
чрез Атенсй. Мелант. изгонсн от Пилос. бил
посъвстван от Пития да се засели на място-
то. където шс му предложат да яде глава и
крака Като пристнгнал в Елсвзин. жрсцитс
му предложили остатьците от жертвопри-
ношенного - крака и глава Той разбрал. че
предсказанного се е сбъдиало. и се устано-
вил в Елсвзин.
Мелант е брат на Кодрос (виж това имс).
МЕЛАНТИЙ (гр.). Козар от Итака, син на
Долин и брат на слугинята Меланто. Също
като сестра си предал интервенте на госпо-
дарнте си Пенелопа и Одисей. Когато Опи-
сей пристнгнал в Итака, предрешен като
просяк. той срещнал Мслантий. който се
държал грубо към него и застанал на стра-
ната на прегендентите. По време на отмъ-
щениего на Одисей Мелантий се опитал бе-
зуспешно да донесе оръжис на прстендсн-
титс Бил затворен в стаяга. където се на-
мирало оръжисто. и след като слугините
били обссснн. бил изведен на двора, където
му отрязали носа и ушитс и ги дали на ку-
чегата След това му отрязали ръцете и кра-
ката и го оставили да умре.
МЕЛАНТО (гр.). Една от дъшерите на
Девкалион Посейдон я обладал, преобра-
зен като делфин. и тя родила героя Делф.
дал името си на Делфи Според друга вер-
сия дъщерята на Девкалион се казвала Ме-
лангся и била не майка, а баба на Делф От
речння бог Ксфиз или Хиам (виж това име)
родила дъщеря. наречена Мелена. Мелени-
да или (Селено, която била дыцеря на Делф
(виж Делф и табл 8).
2. Меланто е слугинята на Пенелопа, която
бнла прибрана от нея още като лете, но прс-
минала на страната на прегендентите Ста-
нала любовница на Евримах След убийст-
вото на прегендентите заедно с другнте
прислужники била обесена Сестра е на ко-
заря Мелантий (виж предишната статна)
3. Жената на Крназ и майка на Форбант и
Клеобоя (виж табл (8).
МЕЛЕАГРИДИ (гр.). Млади жени, пре-
върнати в то качки Най-честоса смятани за
сестрн на Мелеагьр Това са Торга. Евриме-
да. Деяннра и Меланина, които толкова оп-
лаквали смъртта на брат си. че Артемида,
трогната от скръбта им. гн превърнала в
птнии По молба на Дионис две от тях. Тор-
га и Дея пира, залазили човешкия си облик
Или Дионис им върнал човешкия облик по-
късно Артемида пренесла новитс птнии на
остров Дерос.
Впослсдствнс митографнте увеличават
броя на мелеагридите Освен споменатите
вече четири тс посочват още Феба. Евриди-
ка. Менесто, Ерато, Антиопа и Хиподамся
За произхода на мелеагридите съшествува
и друга легенда, от която са остаиали само
отделки податки: според бележка на Свидас
в легенда от Дерос токачките били спътиич-
ки на местного божество Иокалнда. иден-
тично с Артемида Във всички случаи то-
качките били отглеждани като свещени птн-
ии край храма на Артемида в Дерос
Сълзнте на мелеагридите се прсвръшалн
като сълзнте на хелиадите в кехлибаренн
гьрна
МЕЛЕАГЬР (гр.). Син на царя на етолий-
ците от Калидон Ойней и на Алтея, сестра
на Леда (виж табл. 24 н 27). Той е герой на
прнключението. познато като Калидонския
лов, за което се говори и в „Илиада" Там
Феникс, за да трогне Ахил и да го накара да
се откаже от решсиието сн да не участва в
битката. разказва за тъжното приключение
на Мелеагьр. който бил също така упорит
Царят на Калидон Ойней направил жертвоп-
риношение на всички богове. за да им бла-
годари за добрата реко.тта. но забравнл да
спомеие Артемида Тогава богинята изпра-
тнла огромен глиган. който опустошил по-
пята на Калидон Синът на царя Мслеагър
събрал ловии от всички кранща на страна-
та Глнганът убил мнозииа от тях. докато
накрая бил убит от млад ловец Но гневът
на Артемида не бнл потушен. Тя предизви-
кала спор между етолийците и куре гите (лов-
шгге, взелн участие в лова, принадлежали
към двата народа) заради кожата и зурлата
на убитого животно Докато Мелеагьр се би-
ел заедно см съотечествсннците си етолий-
цн, те нмалн превес Но той убил братята на
майка си и гя го проклсла. прсдизвикаайки
срещу него с най-жсстокн прнклятня гнева
на подземните богове Тогава Мслеагър.
опасявайки се. че ерининте ще го убнят, ако
м
о.
£
<
S
«
S
н
S
<
5
187
МЕЛЕС / МЕЛИБОЯ
продължн ла сс оис. сс оттспззл от битката
к ontaixi да продкрспя своите Ветните на
победата веднага се наклонили в поли на
ку ретите Етолийиите били и пиками до сте-
ките на Калидон и зтбсадени Наи-ньтраст-
ните сред тях помелили Мелеагър да се вьр-
не. но напрасно Той отказал на мотбзпе на
най-влмтпелннте жрецн и на собственна си
баша, на майка си. които се хвьрлнлн на ко-
лене пред него, на облетите в сьлли свои сес-
три. на най-скъпитс си приятели И това про-
дължнло. докато граш.г тапочнал да гори и
врагът бил готов да опожари гыцата му Же-
на му Клеопатра Алкиона, дъшеря на Плас
и Марпеса. решила да му раткаже каква ше
бъде съдбата на обсадените. ако врагът по-
беди Пред гъжнага картина, която му на-
рисувала. той наи-накрая се ратвълнувал и
отново грабнал оръжията сн Успял да обър-
не битката в своя полла. но итглежда загн-
нал по време на боя
По-късно легендата се развива и се обогз-
гява с драматичнн ситуации Войната с ку-
ретитс минава на ладен план и ловът иа тли-
гана се прсвръша в главен спи тод Мелеа-
гър вече не е син на Ойней, а на бога Арес
Когато станал на седем дни. монрнте сс
явили пред майка му Алтея и предсказали,
чс съдбата му с евъртана с главнята. тлее-
ша в огнишето Ако нагорела напълно. Ме-
леагър шял да умре Алтея веднага навали-
ла главнята и я загасила. след това я скрнла
в сандъче (виж Алтея)
Когато Мелеагър пораснал. решил да осво-
боди страната си от чудовишния глнган. из-
пратен от Артемида За тала цел събрал
много герои, чийто спнсък е досгигнал до
нас Дриас. син на Арес. Идас н Линкей. два-
мата синовс на Афарей, дошли от Мессния.
диск курите Кастор и Полидевк, дошли от
Спарта (те били братовчеди на Мелеагър).
Телей от А тика. Адмет от Ферсс в Гссхтия,
синовеге на аркадиеиа Ликург Анкей и Ке-
фей. Язон от Иолкос. Ификъл. блнлнака на
Херакъл. дошъл от Тива. Пиригон. сина на
Иксион и приятел на Гелей от Лариса в Те-
салия. Теламон. сина на Еак от Саламин.
брат му Пелей от Фтия. който убил по врс-
мс на лова доведения сн брат Евритнон. сн-
на на Актор Амфиарай. сина на Ойкъл. до-
шъл от Аргос, съшо и синовеге на Тсстий.
чичовиите на Мелеагър (виж табл. 24)
Нмало и една женх Атланта, дъшерята на
Схеней. дошла от Аркадия Всички ловим сс
веселили при Ойней девет дни На десстия
се отправили на лов. нс бел прелестиге на
част от тях, които нс жслаели в групата да
има жена Но Мелеагър успял да ги убеди,
че с влюбен в Атланта и иска да има дсте
от нея. въпреки че бил женен ла Клеопатра
Когато животного било обкръжеио, то уби-
ло Хилей и Анкей. а Пелей улучил случайно
Евритнон с кописто си и го убнл Първа Ат-
ланта ранила глнгана със стрела След това
Амфиарай го уиелил в окото. Мелеагър го
довършил с удар на ножа в слабините и така
заслужил убнтото животно. Той го подарил
на Атланта Но синовеге на Тестнй, чинов-
ните на Мелеагър. сс ралгневнли от постьп-
ката му Ге твърдели. че шом Мелеагър не
иска глнгана, тон принадлежи на тях. зато-
то са най-близкитс му родственной Разгне-
всн. Мелеагър убил чичовиите си и така ла-
па лил останките на животного ла Атланта
Ралгнсвсна от гона убийство, майката на Ме-
леагър Алтея веднага хвърлила в огъня глав-
нята и Мелеагър умрял Но когато дошла
на себе си и виляла какво е направила в мо-
мент на ласлспенне, тя сс обесила едновре-
менно с Клеопатра, жената на героя
В легендата се ралкалва, че Мелеагър бил
нсуя озим и че бил убит със стрела от самих
Аполон Тати версия се евъртва с версията
на Омир. тъй като Аполон сс биел на стра-
ната на куретите и татова убнл героя на ето-
лийните.
Сред другите подвили, приписвани на Ме-
леагър. са победата на погрсбалните нгри в
чест на Пелий, където той сс бис (във вер-
сията. следвана от Диодор) на страната на
аргонавтите в Колхида и убива Еет.
За срешата на Херакъл и Мелеагър в под-
земния свят ни ж Херакъл и Дсянира.
.МЕЛЕС (гр.). Млад агннянин. в когото бил
влюбен Тнмагор - чуждеиеи. ласелил се в
Аги на Но Мелес огвръщхт с презрение на
чувства га му Той му нхтагал да понася кал-
риэнте му и накрая му заповядал да се хвър-
ли от стеките на Акрополя. Бел да се коле-
бае. Гимагор скочил н се убил. От отчаяние
ирадн това. което направил, Мелес също се
хвърлнл от скалите и смъртта на Тнмагор
бнла отмъегена Итдигналм олтар на Анте-
рос (Споделсната любов). ла да увековечат
случилото се Чужденпите, които живеели
в Атина. чсствали култ на това място.
С поред друга версия, предадена от Свидас.
Гимагор бил обичаният. а Мелит (на място-
то на Мелес) отблъснагия г влюбен От мъ-
ка Мелит се хвърлнл от скалите Тимагор го
последвал и сс самоубил върху тялото му
МЕЛИ АДИ (гр.). Наричани оше ннмфн на
ясснитс. родени от капките кръв на Уран,
когато Кронос го кастрирал (виж табл. 12).
В памет на тяхното раждане от кръвта
смъртоноснитс копия се правели от дърво-
то. което те обитават - ясена. От ясените
се ражда и бронловнят народ, трстият от те-
ти. които иаселявали земята Той бил войн-
ствен и жесток.
МЕЛИБОЙ (гр.). Овчар, който намерил
малкня Едип в планината и го отгледал (виж
Едип)
МЕЛИБОЯ (гр.). I Дъшеря на Океан, ко-
ято сс оженила за Пеласг и родила Ликаон
(виж табл. 18).
2 Друга Мелибоя фигурира сред децата на
Ниоба С брат си Амиклас били спасени от
188
клането на нипбндите (виж Ниоба) по мол-
ба на Лето и сс заселили на Аргос. Двамата
нздигнали храм на Лето. Но тъй като от
ужас но врсме на убнйството на братята и
сестрите и Мелибоя побледняла. започнали
ла я нарнчат Хлорида (Зелената) - име. ко-
ето залазила за цял живот.
3 Съшествува и още една Мелибоя. герои-
ня от любовна история Тя искала ла се омъ-
жн за млад мъж. наречен Алексис, с когото
се обичали Но родителите и я обещали на
друг и от скръб Алексис се нзеелнл В деня
на сватбатэ Мелибоя се хвърлила от покри-
ва на лома им Искала да умрс. но изобщо
нс пострадала и избягала на пристанишето
Там сс качила на кораб. чнито платна се рас-
творили сами и той потеглил в открито мо-
рс Корабът я закарал до мястото, където
любимият й приготвял пир с приятели. Те
се оженили и и зпълнени с благодарност към
боговете, нздигнали в Ефес светнлище на
Артемида пол името Автомата и Епнлнаита
(защото корабът тръгнал сам (Автомата) и
тя пристигнала точно в момента, когато ся-
лали по масите. косто означава нмето Епн-
диаита)
МЕЛИКЕРТ (гр.). Малкият син на Ино. с
когото тя сс хвърлила в морето. Ино се пре-
върнала в богинята Левкотея. а Меликерт -
в бога Палемон (виж Левкотея. табл 3 и 33).
Съществузат различии версии за смъртта
на Меликерт и неговото обожествяване
Спорсд една от тях баща му Атаман г го
хвърлнл в котел с пряща вода, от който го
измъкнала майка му. преди да се самоубие
с него Или самата Ино го сложила в коте-
ла и след това сс хвърлила в морето с тру-
па му в ръне В друга версия се разказва, чс
Ино избягала с живого лете и го удавила за-
одно със себе си Истмийскитс игри били
провежлани в чест на Меликерт-Палемон.
На мястото между Мегара и Коринт, къде-
то Ино сс хвърлила в морето, тялото на Ме-
ликерт било подхванато от дслфин, който
го оставил на един бор Сизиф, братът на
Атамант, който тогава царувал в Коринт,
намерил трупа и го погребал По заповед на
едва от перейдите му посветил култ под
името Палемон и основал Истмийските иг-
рн в негова памет (внж също Палемон).
МЕЛИС (гр.). Герой от Аргос, който избя-
гал в Коринт заради тиранията на царя на
Аргос Фидон Мелис имал син. Актеон, ко-
гото хераклидът Архиай се опитал да отв-
лече Но Актеон умрял и Мелис се самоу-
бил. като проклел убиеца на сина си и прн-
зовал боговете за помощ Тогава върху Ко-
ринт сс стоварили болести и глад Заедно
със съгражданите сн Архиай се догтитал до
оракула за причината. Огговорът бил, че то-
па е наказание от боговете за убнйството на
младня Актеон. За да спаси града от омър-
еяването, Архиай решил да се нзеелн доб-
роволке Тогава основал град Сиракуза
МЕЛИСА (гр.). Съшествуват няколко ге-
роини с това имс. което означава Пчела
I. Дойката на малкня Зевс, сестра на Амал-
тея (виж Мелисей).
2. Стара жрица на Деметра, която богинята
била посветила в мистериитс си Съссдки-
те й искали да я накарат да ражаже какво с
виляла по време на своего тайно посвеща-
ване, обаче Мелиса не разказала нншо За-
това жените я убили и я нарязали на парче-
та Деметра изпратила мор и направила та-
ка. че от мъптвото й тяло се родили пчели
МЕЛИСЕЙ (гр.). I Цар на Крит, който
властвал по времето на раждансто на Зсвс
Имал две дъшерн. Амалтея и Мелиса, на
които Рея поверила отгпеждането на малкня
бог, когото била скрила в пещера в плани-
ната Ида Мелисей бил първият човек. дал
жертвоприношение в чест на боговете Той
направил от дыцеря си Мелиса първата
жрица на Рея
2. Така се нарнчал един от куретите (духо-
ветс. които бдели около леглото на бебето
Зсвс)
3. Мелисей е имсто и иа цар на Херсонес в
Карня. който приютил Триопас, сина на Хс-
лиос. и го пречистая от убийството на брат
му Тенаг
МЕЛИТА (гр.). Сред героините с това име
най-нзвсстна е нимфа от Коркира. любов-
ница на Херакъл. докато гсроят бил в изг-
нание там след убийството на децата си Тя
му родила син. наречен Хил (виж това име).
МЕЛИТЕЙ (гр.). Син на нимфата Ортреи-
да и на Зевс Страхувайки се от гнева на Хе-
ра. майка му го изоставила след раждането
му в гората. Но Зевс пратал пчели да го хра-
нят и чрез оракул наредил на овчаря Фагрос.
син на съшата нимфа и на Аполон. да отгпе-
да детето. хранено от пчели. което ще наме-
ри Фагрос сс подчинил - взел бебето и го
отгледал Мелитей станал смел герой, кой-
то подчинил съссдните народи и основал
град Мелитея в Тесалия (виж продължението
на легендата за него в статията Аспалида)
МЕЛИЯ (гр.). В легендите има много ге-
роини с това имс
1. Една от тях е дъшерята на Океан и сест-
ра на Йемен. Тя родила от Аполон Исмений
и Тенар Посветили й култ в храма на Апо-
лон Исмений. близо до Тива В Тива един
извор носел нейното нме
2. Има и друга дъшеря на Океан, също на-
речена Мелня. която се омъжила за Инах,
на когото родила трима синове: Егиалей.
Фегей и Форонсй (внж табл 17)
МЕЛОС (гр.). Млад мъж от Делос, който
напуснал родината сн и заминал за остров
Киггър по времето, когато там царувал Ки-
тграс. Царят имал син, наречен Адонис < виж
това име). Кинирас направил Мелос компа-
ньон на Адонис и тъй като млалежът му се
понравнл, го оженил за една своя сродница
- Пслия От брака им се родило момче. кое-
МЕЛИКЕРТ / МЕЛОС
189
м
s
<
в
z
ш
<
z
ш
7
о
Е
то нарекли Мелос като баша му Афродита,
влюбена в Адонис. била благосклонна към
детсто и го тела под своя зашита. като го
дала та отглежлане в храма си. Но Адонис
бнл ранен от глнган и умрял От мька баша-
та Мелос се обсснл на едно дърво, което на-
рекли „мелос" (ябълка на I рьцки) Пелня сс
обсснла на съшото дърво Афродита гн съ-
жалила и превърнала Мелос в плода на дър-
вото - ябълка, а II ел ня в гълъб (свешена пти-
ца) Когато младият Мелос станал мъж и
Афродтгга видяла, че е единствсният оделял
от рода на Кинирас, тя му заповядала да се
върне в Делос Там той в тел властта и осно-
вал град Мелос Той пръв покатал на хората
как да прелат вълната на овиетс и да правят
дрехи. Овцете започнали да сс наричат
„мела" (това е названнето нм на гръдкн). Та-
ка с една легенда била обяснсна етимологи-
ята на три думи
МЕЛПОМЕНА (гр.). Една от мутите (виж
статията та тях).
МЕМБЛИАР (гр.). Финикией, който прид-
ружавал Кадмос в гърсеието на сестра му
Европа Кадмос го оставил на остров Тера
(който тогава сс наричал Калиста, „Много
краенвата") Мемблиар управлявал колони-
ята. създадена от Кадмос. Остров Анафа.
съседсн на Тера. понякога бил натоваван
Мсмблнарос, на името на съшия герой
МЕМНОН (гр.). Син на Еос (Зората) и Тн-
тон, един от синовете на Лаомсдон и брат
на Приам (виж табл 14 и 7). По времс на
Троянската война Мсмнон се пригекъл на
помош на чнчо си Отглсдан от хеспсрндн-
те. той царувал над етнопнйшпе
Полей тите му пред Троя и смъртта му са
разказани в „Малката Илиада" и в посмата
„Етиопида" Мемнон сс итправил в двубой
с Аякс, но както при бтгтката между него и
Хсгтор, отново нито един от тях нс станал
побсдител На бойното поле сс сражавал с
Антилох. сина на Нестор, тъй като. заплат-
ван от Мемнон, Нестор го извикал на по-
мош. Със смъртта сн Антилох спасил жи-
вота на Нестор Тогава сс намесил Ахил. за
да отмъсти за смъртта на приятеля сн (виж
Антилох) Пламнала битка между Ахнл и
Мемнон синовете на Еос и Тетида. Двстс
богини, раттревожеин за съдбата им. сс на-
правили пред Зсвс Той промерил на божес-
тве на га си везна съдбите им и съдбата на
Мемнон натежала повече (внж подобно
„теглене на души" при Хектор) Ахил побе-
дил. но Зората ус пяла да получи беземър-
гие за сина си. Тя отлетяла, за да вземе тя-
лото му, и го отнесла в Етиопня Сълзнтс.
конто проляла, са капкитс роса, конто пок-
ривят сутрин гревата в полето
Според друга версия гробы на Мемнон бил
на устието на река Езспус. на брега на Хе-
лсспонт. Всяка година там сс събирали п ги-
ци. конто оплаквали гибслта на героя. Тези
ппши. нареченн мемнонидн. били смятанн
или за друтарн на Мемнон. превърнатн в
птици след смъртта му. или дори за иегова-
га тленна прах, прндобнла такъв вид заря-
ди беземъртната му душа Всяка година
nTHUHic сс разделяли на две групп, конто се
бисли помежду си. и битката приключвала.
когато запшелн половнната.
Авторитс нс са единодушии отпоено родно-
го място на Мемнон Понякога сс спомсна-
ва Сирия, друг път областта Суза и Бактри-
ана във вътрешноегта иа Азия. Египет или
Тива Последнего става повод една от ги-
гантскитс статуи, нздигнати от Аменхотеп
III, да бъде наречена „колосъг на Мемнон".
Разказват, че щом първите лъчи на Зората
докоснат статуята. тя издавала мелодична
музика. сякаш да поздрави свсглината на
манка си (виж съшо Тевтам).
МЕМФИДА (гр.). Дъшеря на речння бог
Нил Омьжена за Епаф, тя родила Лнбня
(виж това име и табл 3). По газн линия е
прароднина па рода на Кадмос Египетски-
ят град Мемфис получил това имс в нейна
чест
МЕНАДИ (гр.). Името означава „Притсжа-
ваиите жени" Това са вакханки, послсдова-
телки на Дионис Изобразяват ги голн или
обвити в про зрачки воалн, едва прикрива-
нцз голотатата им На главата си носят лав-
ровн иеншз. в ръка га си държат тирс или кан-
тар. понякога свирят на двойна флейта или
бияг дайре, огдавайки сс на луди танин.
Менадитс олицетворят оргаистичния харак-
тер на Природата В легендата първите ме-
надн били нимфите, кърмзгли бога (виж
Дионне) Той ги обссбнл и им предал тайн-
ствсна лудост Менадитс бродели по поле-
те, пнели от изворитс, като сн въобразява-
ли. чс извличат от тях мед н мляко. Вакхан-
ките - жените, отдаденн на култа към Дио-
нис. нмитиралн техннте лудории Тс имали
Власт над дивите зверовс - изобразяват гн.
носснн от пантсри, или прегръшаши млади
вълчета. и т и
Менадите се появяват в много легенди: зз
Ликург, за Пснтсй, за Орфей, за миниадитс
и др (виж тези статин).
МЕНАД (гр.), (сроят, дал името си на ед-
ноимсината планнна в Аркадия и па град
Мсналон Той с първородният снн на Лика-
он (внж Ликаон). Според една легенда имен-
но той посъвствал баша си да даде на Зсвс
ръистс и краката на дстс, сготвсни като
обикновено мссо, за да изпита бога. Затова
бил поразен от мълния заодно с баща си.
Според друга легенда Мснал е сии не на Ли-
каон, а на Аркант, царя на Аркадия, и брат
на Атланта (виж това име)
МЕНЕЛАИ (гр.). Брат на Агамемнон и
съпруг на Елена Според най-разпростране-
ната версия (слсдвана от „Илиада") Мене-
лай с син на Атрей, царя на Миксна. и при-
надлежи към рода на Пелопе (виж табл 2).
Майка му с критянката Аеропа (внж това
190
имс). дъщеря на Катрей. доведена в Мнкс-
н.1 от Навплий. след като баща н я изгонил.
защото сс отдала на един роб.
Според по-късна легенда батата на Мене-
лай и Агамемнон с нс Атрей. а Плистен, си-
нът на Агрей (виж Атрей и Плистен) Но до-
рн ан горите, конто му приписват за баша
Плистен, са единодушии, чс Плистен умрял
млад и Менелай и брат му били отглсдани
от Атрей
Като младн Менелай и Агамемнон бнлн из-
пратенн от Аз рей да търсят Тисст Тс го опе-
рили в Делфи и го довели в Миксна Атрей
го хвърлил в гъмница и искал да накара
Егист ла го убис, но той познал баща си и
убнл Атрей (виж Егист) Тогава двамата бра-
ги трябвало да напуснат Миксна. тъй като
Егист ги изгонил. и те намерили убежище в
Спарта, при Тиндарей Оженили сс за дъше-
ритс му - Агамемнон за Клитемнестра, а
Менелай за Елена Сред прстсндеипттс за
ръката на Елена Менелай бнл избран или от
баша н. нлн от самата нся Ошс преди избо-
ра всички положили клства да помогнат на
този. който ше бъде избран, ако някой му
испори Елена. След смъртта на диоскурите
Гиндарей завешал царството си на Менелай.
Затова по времето. когато избухнала Тро-
янската война. Менелай царувал в Спарта,
където дошъл Парис, за да отвлече Елена
От брака на Менелай и Елена сс родили
Хермнона (която сдинствено признават
„Илиада" и „Одисея”) и Никострат (виж
табл. 13). По-късиите автори споменават и
други деца. Етиолай, Троний. Морхафий.
Плистен Младо и Мслига. От всички тях
през историческата епоха в Лакедемон по-
читали само Никострат и Етиолай По врс-
мс на огсъствисто на Елена една от роби-
шпе на Менелай му родила син - Мегапент.
наречен гака заради „голямата мъка", при-
чинена от бягството на жена му А от друга
робиня, Кносия (вероятно от Крит, защото
името и напомия за родин я и град Кносос),
имал друг снн, Ксснодам. Според някои ав-
ори Никострат съшо нс бил син на Елена,
а нс законородсн като Мегапент и Ксено-
дам Вероятно към газн версия сс отнася и
легендата за нзгонването на Елена от Ни-
косграг и Мегапент след смъртта на Мене-
лай (внж Мегапент и Елена).
В продолжение на много годинн (най-мал-
ко девет. защото Хермнона била на 9 годи-
нн по време на отвличането на Елена) Ме-
нелай зз Елена подели спокоен живот и Спар-
га. сред огромно богатство и благополучие
Гона Щастнс било нарушено от ндването на
Парне, докато Менелай бнл на остров Крит
за пог ребснисто на Катрей (внж Катрей).
Според зззолирана легенда самият Менелай
преди шикал нсщастнего в дома си. Спарта
била нападната от болести и бе шло дне и по
съвет на оракула Менелай отншъл в Троя,
за ,ы направн жертвоприношение на гробо-
всте на двамата снновс на Прометей Лнк и
Химерен (виж Лнк). Там гостувал на Парис
След това вследствие на случайно убийство
Парне трябвало да напуснс дома си. Той по-
гъренл убежище в двореца на Менелай, кой-
то го пречистил и му върнал гостоприемно-
то посрешане А по времс на отсъствисто
му Парне избягал с Елена За други версии
за отвличането чиж Клена
Менелай бил предупреден за нсшастието от
Ирида и побързал да напуснс Крит, за да сс
върне в Спарта. След това сникал всички,
конто били положили клства пред Тиндарей
Поискал помошта на брат сн. на Нестор, на
Паламед и Одисей (виж Одиссй за усло-
вията. при конто той предложил помошта
си). Потърсили Ахил. когото Диомед и
Одиссй открнлн в харема на цар Лнкомсд
на остров Скирос (виж Ликомед) След то-
ва Менелай и Описей отишлн в Делфи, за
да сс допитат до оракула дали с благоприя-
тен случаят да нападяат Троя. Оракулы ги
посъвствал първо да дарят на Атина Про-
ноя огьрлнцата. която някога Афродита би-
ла подарила на Елена След това Хера зас-
запала на страната на Менелай и нс пожа-
лила усилия, за да събсре всички гьрци срс-
шу личиия сн враг Парис
Менелай участвал в похода с 60 кораба
Въпрекзз това нс той бил върховегз главно-
командващ Тази чсст сс подняла на брат му
(за обстоятслствата. при конто Агамемнон
бил избран в Авлида. виж Агамемнон) Ме-
нелай бил скромен и не обнчал почестите
като Агамемнон. Макар н храбър боец, спо-
собен да устои и на най-тежкото нападение,
той вннаги оставал на втори план. Нс бнл и
толкова жесток като някои от геронте, съб-
рани пред Троя, затова неприятелитс му се
прнсмивалн. като го упрсквалзз. чс доброта-
та му граннчн с мекушавост Тази доброта
на Менелай сс проявила в прошката. която
дал на Елена, след като първоначално искал
да я убис Но любовта му към нея била тол-
кова енлна, че нс могьл да устон. когато я
вилял след толкова годинн раздала
Веднага след пристигането на гърците. или
според други версии, по време на премнна-
ването край Тенедос, Менелай и Одисей
влезли в Троя като пратснипи. за да искат
Елена и съкровишата. отнессни от Парис,
опнтвайки се да уредят мирно конфликта
Били приети от Антенор Но Парне и при-
върженнците му отхвърлнли всички пред-
ложения. Антммах, един от приятслитс на
Парне, подкупен от него, дори подтикнал
народа да убие Менелай. Антенор обаче ус-
пял да го спаси и му помогнал да напуснс
града Войната обаче вече била неизбежна
Още в началото на „Илиада" сс описва дву-
боят между Менелай н Парис Менелай ра-
нил съпсрннка сн. но за да го спаси, Афро-
дита го покрила с облак и го пренссла в до-
ма му Агамемнон не пропуснал да отбеле-
м
s
<
2
X
191
МЕНЕСТЕЙ
жи пред троянцнте, свидетели на битката.
чс побсдата с на брат му, н гн помолнл да
нзггълнят условията. опрезелени прели диу-
боя. според които Елена трябвало да при-
надлежи на победителя. Но тъй като (рояп-
ците сс колсбаслн. Пандар иэстрслял стре-
ла срсшу Менелай и леко го ранил Тогава
настъпнло обща схватка Менелаи убил
Скамандрнй и сс приислнл в Еней. но бет
резултат Вечерта Хектор прсдизвиквал на
бой вески от гърците Менелай гъкмо щял
да приеме, когато бил залържаи от Агамем-
нон и другите вождовс
По време на биткзта край корабнтс Мене-
лай ранил Хелен и убзът Пнзандьр. след това
н Хипсрснор. Долопс нТоант Следсмъргга
на Патрокъл Менелай първн сс втурнхт да
сс бис та трупа му Тук убил Евфорб и Но-
лес Той изпратнл Антилох при Ахил с нови-
ната та смъртта на приятеля му И и шее ъл
трупа на Патрокъл далече от бойното поле
След това Менелаи почти не се появява в
последимте песни на „Илиада", където при-
съства само в погребалните игри в памег на
Патрокъл в състезаиието с колес и иди
Отново срешаме Менелаи в по-късните съ-
бития. които не са описани в „Илиада" Ко-
гато Парис бил убит със стрела от Филок-
тет. Менелай поругал трупа му И накрая той
бнл сред вонните. влекли в Троя с дървения
кон. По време на прев земането на града Ме-
нелай се отправил към дома на Дсифоб, га-
того знаел. че Елена се намира там (тъй ка-
то след смъртта на Парис 1 я сс омъжила та
Дсифоб) (виж Дсифоб и Елена) Тук отново
трябвало да участка в тежка битка, но убил
Деифоб и вля гъл в къшата За срешата меж-
ду Менелай и Елена съшествуват многоб-
ройни версии Например според Вергилий
самата Елена навивала в къшата Менелай и
Одисей Тя скрила всички оръжъия, отвори-
ла портите и така осигурила побсдата на
ггървия си съпруг Но според други автори.
след като убил Дсифоб. Менелай се втур-
нал в къшата. хванал Елена за косатз и я лов-
ля къл към корабите Гърците я включили в
нсговия дял от плячката. без да я размера-
ват с жребий, както направили с осганхтите
плекннчки, като му оставили залълженнето
да я убие Но Одисей сс намесил и Елена
бнла спасена По-драматична версия ра зказ-
ва. чс Елена се скрила в домашних олтар и
чс Менелай сс втурнал към нея с вдигнат
меч Виждайки обаче иткритата и гръл. ця-
лата му любое към нея се върнала и той се
помирил с жена си (виж Елена)
След побсдата Менелай побър зал да се при-
боре у дома, а брат му останал в Троя, за да
прннссс жертва на Атина, гъй като се етра-
хувал от гнева и (тарани случката с Касаид-
ра. виж това име) Менелай минал през Ге-
нс дос. след това през Лесбос, прскосил мо-
рсто до Евбся и се отправил към нос Сонн-
ой. Там умрял кормчнята му Фронпк и Ме-
нелай сс върнал, за да го погребе Нестор и
Диомед, коню го придружавали. продължи-
лзз пъзи сн Когато Менелай отново навля-
зъл в откризн води и достигнал до нос Ма-
лея. го застигиала буря, която го изхвърлн-
ла на остров Крит, където повечето от кора-
беле сс разбили Той продължил пътя си и
достигнал до Египет, където според „Оди-
сея" останал пет години и натрупал голсми
богатства Напускайки Египет. Менелай бнл
задържан на остров Фарос, при устного на
рекз Нил. къдсго безветрие нс му позволи-
ло да продължи плаваието си Това продъл-
жило 20 дни и глад заполнил да заплашва
екипажа му Морского божество Идотея
(виж зова нме). дъшеря на морс кия бог Про-
тей, му се явила и му казала да попита баща
и как да сс върне в Спарта. Протей го посъ-
вствал да се иърнс в Египет зз да принссе жер-
тва на боговете Менелай послсдвал съвепз
му и най-накрая пристнгнал с Елена в Спарта
- оссм години. след като бил напускал Троя,
и осемнадесет от началото на войната.
Според друга версия в Египет Менелай
срсшнал нс гипс ката Елена, па зена от Про-
тей (който е цар. а нс морски бог) още от
времето. когато дошла тук с Парис (виж Еле-
на) Парис бил отвел в Троя дух, направен
от облик, гака че Елена нс бнла прегреши-
ла. Троянската война и цялата пропята кръв
били само заради един облак Но Зевс искал
та зи война, за да прославн расата на полу-
боговете, геронте, родени от богини и смър-
т ни мъжс или от богове и смъргни жени соб-
ствсната си дъшеря Елена. Парис, който съ-
шо бнл от нсговия род. Ахил. син на Тетида
и др Тази версия нзглежда е дадсна от Сте-
знхор По-късно тя била подновеиа с някои
промспи от Еврипид в трагеднята му „Еле-
на" Там Хера измамва Парис, като му дава
фалшива Елена Истннската Елена по запо-
всд на Зсвс била отвлечена от Хермес и от-
несена в Египет, при Протей, който трябва-
ло да я паззз Когато Менелай пристнгнал в
Египет, водейки със себе си фалшивата Еле-
на. тя сс изпарнла във въздуха и той наме-
рил истннската си жена
След оше дълги години. прекаранн с Елена,
в края на живота си. преди да умре, Менелай
бил прснсссн в Елиссйските полета - чест.
оказана му от Зевс, зашото бил иегов зет.
По-късна легенда, съставсна от отделни
предания, разказва, чс Менелай и Елена
отишли в Таврида, за да търсят Орест, и би-
ли принссени в жертва от Ифигения на ол-
тара на Артемида
И Спарта по времето на Павзаний показва-
ли къшата. обитавана някога от Менелай,
и здигнат в култ като бог Мъжетс искали от
него да гн дари със смелост по време на
война, а жените сс обрыцали към Елена, за
да получат красота и нсжност
МЕНЕСТЕЙ (гр.). Принадлежи към рода
па ерсхтиднтс Паша му Петей бнл внук на
192
пар Ерехтей. Но време на похода на диоску-
рите срсшу Агика той бил в изгнание, дока-
то Тетей бил в подземния свят с Пирнтой
(виж Тетей). Диоскурнте го върнали и му да-
ли трона на Атина След завръшансто на Те-
тей Менестей се оттеглил на остров Скирос
Съшеспзуват и други легенди та нею спо-
ред Каталога на корабитс в „Илиада" Мс-
нсстсй бнл вожд на атинския отряд. Бил сред
воинитс в дървения кон След падансто на
(роя отишъл в Мелос, къдсго царувал след
смъртта на цар Полнанакс. Приписка! му ос-
нонанапето на Скилетион, между Кротон и
Канлония. на брега на Брутиум Страбон го-
вори та „Пристанище на Менестей" на
крайбрежнето на Бстнка. нслалеч от Гадес.
МЕНЕСТИЙ (гр.). Племенник на Ахил,
един от вождовстс, които се бнели в Троя
под негоното нряко ръководство. Тон с син
на Полидора, дъшерята на Полей, и на рея-
ния бог Спсрхсй Според друга версия По-
лидора нс е дъшеря. а жена на Пелсй. и в
тош случай гой е човешкият баша на Ме-
исстий. а „божественият" му баша - Спер-
хей В друга версия човешкият баша на Me-
нестнй с Борос, син на Периерес.
МЕНОНКЕЙ (гр.). 1 Първият герои с то-
на имс по линия на баша си Оклас с внук на
Пентен Той с баша на Креон и Йокаста
(внж Едип и табл. 29).
2 По-н тестей от него с внукът му. синът
на Креон По време на похода на Ссдсмте
срешу Тина Тиретий оповестил, че Тива ше
постиг не победа само ако принссат в жерт-
ва сина на царя Мснойксй. Разкъсван от ба-
шината любое и дълга към отсчеството,
Креон носъветвал сина си да избяга. бет да
му каже причината ла това. Но Менойкей
ра горал защо баша му поискал това и доб-
рополно се оставил да бъде принесен в жер-
тва Това с „трагичсската" версия, лредаде-
на от Енрипид Според друга легенда Мс-
нойксй бил раткъсан от Сфинкса, илн Кре-
он лично го прннесъл в жертва. Именно до
нсговия гроб Етсокъл и Полинейк застава-
ли един срещу друг в съдбоносен двубой.
На гроба му поникнал нар. чнито плодовс
имат цвета на кръвта.
МЕНОЙТЕС (гр.). Това имс носят някол-
ко герои от троянската епопея. а също и on-
ч.зря г, нетоварен да пази стадата на Хадсс
на остров Еригия (внж Гернон) Той съоб-
шил на Гернон за кражбата на Херакъл (внж
това име)
(. ьшнят толи овчар срещнал още веднъж
Херакъл. когато гсроят слятъл в Ада, за да
отведе кучето Цербер Той сс опитал да му
попречи да отвлече един вол, но не успял.
Херакъл счупил ребрата му Можсл да има
ошс по-лоша сълба. ако Персефона не се
притекла на помош и нс помолнла Хсракьл
ла го остави
МЕНОЙТМЙ (гр.). I. Великан, син на
Янез и оксанидата Клнмсна. брат па Атлант.
Прометей и Епиметсн (виж табл. 38) Зара-
ди тордсливостта и жестокости си бнл по-
разен с мълния от Зсвс и затворен в Тартар
Според друга традиция този Менойтий бнл
син не на Клнмсна. а на Азия
2. Нан-нзвсстннят герой с това имс с баша-
та на Патрокъл. Той с син на Актор и на
Егнна (внж гези имена и табл. 30). Егнна сс
омъжила за Акгор. след като родила на Зсвс
сина му Еак, дядо на Ахнл. Това била родс-
твената врьзка между Па громы и прияте-
ля му Ахил
Менойтмй живссл в Опоит и изпратил сина
сн при Пслей, когато Патрокъл. докато иг-
раел на заровс. неполно убил един от прия-
телите си, наречен Клитоннм
Съпругата на Мсноигнй и майка на Патро-
къл е Стснела. дъшерята на Акает Поняко-
га вместо нея посочват Пернонида, дъше-
рята на Ферес. или Полимсла, дъшерята на
Пелсй (в такъв случай Ахнл с чичо на Пат-
рокъл).
Мснойтий е сред аргонавтите. но не нграс
роля в легендата Разказват съшо. чс в Опоит
той пръв отдал божсствснн почести на Хе-
ракъл Ог връзката си с Херакъл дъщеря му
Мирто родила момичс. което нарекли Евк-
лея Тя била почитана от беотийиите н лок-
рнйцитс под името Артемида Евклея
МЕНТА (гр.). Нимфа от подземния свят,
обичана от Хадсс. Бнла измьчвана от рсв-
нивата Персефона и Хадес я превърнал в
растсннето мента Преврынансто станало в
планината Трнфнла във Витания
МЕНТОР (гр.). Син на житсл на Итака, на-
речен Алким Верен другар на Одисей. На
тръгванс за Троя Одисей му заръчал да за-
шитава интерес иге му. като се нзказва пред
събраннето на Итака от негово и.ме Боги-
нята Атина често прнемала образа на ста-
рия приятел на дома, например за да прид-
ружи Телемах, когато гръгнал да се приге-
че на помош на Одисей по време на битка-
та срешу прегендентите за ръката на Пене-
лопа.
МЕОН (гр.). 1 Снн на Хемон. бил се сре-
щу Ссдсмте в Тива. Заедно с Ликофонт той
ръководсл нсуспсшната засада срешу Тидей
(внж това нме). От всички оделял само Мс-
он Тидей го пожалил Когато Тидей загинад
при Тива. Меон го погребал.
Във версията на Еврипид Меон е син на Хе-
мон и Антигона (виж Антигона), макар чс
обнкновено представят Хемон само като
пени годеник. Но има и варил mi на леген-
дата, според които сс предполага, че Хемон
и Антигона са били женени
2. Герой, дал името си на рода, към който
принадлежи Омир, често назоваван в поези-
ята с спнтета мсоннд Родст вената му връз-
ка с поста с прсдадсна по различен начин от
различимте автори понякога той с нсгов ба-
ща. женен за Критеида. и брат на Диос, ба-
щата на Хезнод Друг ггы е не съпруг, а нас-
О
S
Е
X
193
13
тойник на Критеида или дядо на Омир. или
приемен баща на поета. който според тази
версия е син на Демон (виж Критеида)
МЕРА (МАЙРА, гр.). I Майката на Лок-
рос I (виж това имс).
2 Аркадийска героиня, смягана за дыцеря
на Атлант и жена на цар Тсгсат. един от си-
новете на Ликаон. епоним на Тегея Пенни-
ят гроб заедио с този на мъжа й били иа
агората на града Бнла майка на Лсимон и
Скефрос. сыцо на Кидон. Архсдий и Гортис
(внж Ленмон).
3 Името на кучето(или кучката) на Икарий.
който пръв започнал да прави вино в Атика
и бнл разкъсан от съгражданите си. които
сс налили (виж Икарий и Ернгона) С лая сн
Мера довела Еригона. дъшерята на Икарий.
до мястото. където баща и бнл убит След
самоубийството на Еригона кучката остана-
ла върху гроба и умряла от мъка. или се
хвърлила в нзвора Онигрос Дионне пре-
върнал вярното куче в съзвсздието Куче
Понякога се смята, че Мера бнла куче на
Орион (виж Орион)
МЕРИОН (гр.). Син на критянина Молос.
незаконен син на Девкалион (виж Девкалн-
он) Пред Троя е най-верният другар на Идо-
меней Заедио с него командвал критския
отряд Отбелязан с в списъка на претенден-
тите за ръката на Елена и като такъв участ-
ва във войната
Пред Троя нзвършил много подвнш При-
съствал иа ношния военен съест, ранил Дс-
нфоб, убил Адамант и Акамант. Харпали-
он. Морис. Хипотион. Лаогон. избягнал
ударите на Еней Участвал в битката за тя-
лото на Патрокъл и събрал дърва за клада-
та му Взел участие в три състсзания по
време на погребалните нгри в памет на
Ахил: надбягванс с колссннцн, стрслба с
лыс. хвърляне на копие Като критянин по-
бедил в стрелбата с лък. зашото Крит се
славсл като страната на стрелшгте
След падането иа Троя Мерной придружил
Идоменей и се завърнал победоносно в Кно-
ввж сос По-късна легенда разказва, чс отишъл
в Сицилия, където бил прист от крнтскитс
засслннии в Хераклся Миноа и в Енгнон Там
по време на историчсската споха нмало ре-
лигиозен култ към него Приписват му ос-
новаването на Креса в Пафлагоння
Мерной се славсл като изкуссн танцьор
МЕРКУРИЙ (лат.). Рнмски бог, отъждсст-
вяван с гръцкия Хсрмсс Покровител на тър-
говиите (в иеговою нме сс сълържа корснът
..мерке", означаващ ..стока") н пътницнтс
Слсд слиннзацията на образа му гой с пред-
славян като пратеник на Юпитер и дори в
шеговит смисьл като иегов слуга в любов-
нитс аваитюри (например в ..Амфитрион" на
Плавт, където не се различена от Хсрмсс)
Първият храм на Меркурий в Рим бил из-
дигнат в долината на Голсмия Цирку с, на
1 94 възвишенията на Авснтинскня хълм. не-
МЕРА / МЕРОПА
далсч од пристанишсто на Рим, център на
търговнята Традлцнонната дата та издя-
гансто на храма с 496 г. пр Хр. Храмы на
Меркурий е с три годинн по-ранен от хра-
ма на Церера, издигиат в съссдство. И две-
те светилища били построен и нзвън поме-
риума (свсщсння пояс на града), което по-
ка ша чужлия произход на бога или най-мал-
ко на ку.тга към него.
Атрнбупггс на Меркурий са същитс като на
Хсрмсс жезъл, чийто връх с увенчан с две
крила н около който са обвитн две тмин,
шапка с широка периферия и крнлати сан-
дали. съшо и кссня. символ на печалбите от
гърговихта
Както повечето от римските богове. Мер-
курий няма собствен мит Там. където се по-
явява. с като аналог на Хсрмсс, например в
прсданията. където го посочват за баща на
Евандър (виж това имс). Смята се, че с ба-
ша и на ларите (виж Лари) Това сс обясня-
ва с факта, чс ларите. както и Хсрмес-Мер-
курий, са божества на кръетопътишата.
МЕРМЕР (гр.). Един от двамата синовс на
Мелся и Язон. С брат си Ферсс бнл убит от
Медея в Коринт като наказание на Язон за
нзнсвярата му (внж Язон и Медея) (виж
табл. 21).
Според друга легенда Мермер и Фсрес би-
ли убити с камънн от корннтяните, защото
занесли на дъшерята на цар Креон отровни
подаръцн. които причинили нейната и на ба-
ща й смърт.
В някои други версии синът на Медея и Язон
Мермер умрял по друг начин: той послед-
вал баша сн в Коркира, където бил нэселен
след убийството на Пелий (виж Медея). Бил
убит от львица по врсме на лов в Епир
МЕРОПА (гр.). В легендите се срещат ня-
колко героини с това име.
I Една от тях с плеяда, дъшеря на Атлант
и Плсйона. омъжена за смъртння Сизиф
(виж табл 2$). нар на Коринт, от когото
нмала син Главк (виж това нме). От всички
плеяди Меропа била единствсната, която се
омъжила за смъртсн, и затова звездата. в
която тя сс превърнала в съзвсздието Плс-
яди. свети по-слабо от останалите. предс-
тавляващи сестрите й.
2 Най-и (всстна с дъшерята на царя на Ар-
кадия Кипе ел. който я омъжнл за хсракли-
;ы Кресфонт, за да си осигурн съюза на хе-
ра кл иди те и да запазн царството си (внж
Хераклиди).
При подялбата на Пелопонес между херак-
лндите Кресфонт получил Мсссния (внж
Кресфонт). Меропа е героиня на събития.
по чийто сюжет Еврипид написва драма.
Макар чс тя нс е достигнала до нас. сюже-
ты е възстановсн. Кресфонт. който в други
версии бнл убит след бунт на поданиците
му. в тази трагедия загива от ръката на хе-
раклнда Полифонт Полифонт убил и два-
мата големн синове на Кресфонт и се оже-
>»ii за вдовииата му Меропа въпреки воля-
ia й. Меропа успяла да спаси най-малкия си
син Епит. като го нзпратила в Етолия. Под-
держала врьзка с него чрез един стар и ве-
рен слуга, който тайно пътувал до там. Но
Полифонf знаел. че младият Епит не е мър-
гьн Това го безпокояло и той го издирвал.
за да предотврати завръшането му иякой
дсн като отмъстител. който ше му иска
сметка за сторсното Обсшал голяма награ-
да на този. който убие Епит
Междувременно Епит пораснал и в него се
иродила мисълта да отмъсти за баша си и
братятаси. Той приел имстоТслефонт и оти-
шъл при царя, като заявил, че е убил Епит и
иска награда за това. Полифонт нс му по-
вяриал веднага и го помолил да остане из-
вестно време при него като гост, докато нап-
рави проучванс През зова врсме при Меро-
па сс представил старият слуга, който и слу-
жел за връзка с Етгг. и я уведомил, чс нс
нас повече къдс с синът и - той изчезнал
гайнствсно Меропа нс се поколебала, че
чуждснсиът. пристигнал при царя, наистина
с убил сина и През ношта проникнала в стая-
та. където спял така нарсчсният Тслефонт, с
намсрснисто да го убие Вече била вдигнала
кама над него, когато се появнл старсцът.
който спрял ръката й. тъй като познал в спя-
шня сина на Меропа Епит. Тогава двамата
се договорили как да убият Полифонт Меро-
па се представила, че е в траур, и то толкова
у порто. чс Полифонт се убедил в смъртта
на сипа и Нсшо повече - до този момент
Меропа вннаги се отнасяла враждебно с ца-
ря. сета сс сближила с него, сякаш с загуби-
ла нсякаква надежда и сс с примирила със
съдбатаси Радостен, мъжътй решил да нап-
рани жертвоприношение, на което поканнл
псевдо-Тслефонт като почетен гост и го по-
молил да убие жертвата. Но вместо да убие
животного, на олтара младежът пронизал
11олифонт и с един удар отмъс гил за баша
си. братята и дългнте годинн мъчение на
майка си. После бил признат за цар.
МЕСАП (гр.). Беотийски герой, който дал
нмето сн на планината Месапион на брега
на Беотия, в посока на Евбея Той заминал
и Южна И талия, където дал нмето си на
с граната на месалийцигс.
Съшсствува и нлирнец на нме Месап или
Мес алий, който спорсд друга легенда бил ис-
тинският кръетник на месапийската страна
МЕС ЕНА (гр.). Дъшерята на царя на Ар-
гос Триопас. Тя с внучка на Форбант (спо-
рсд друга версия с негова дъшеря. виж табл.
17) Омъжила се за Поликаон. най-малкия
син на лакедсмонския цар Делеке. Тъй като
иай-r олсмият син на Делеке - Милее, нас-
ледил царството. Месена подтнкнала съпру-
га си да направи свое владение на друго
място. С помощта на лакедемонскн и аргос-
ки нонин Поликаон завоювал територня. ко-
ято ггарекз-л Мсссния. на името на жена си.
Столица на страната станала Андания. къ-
дето Поликаон въвел култа към Деметра и
Псрсефона. донесен от Кавкон от Елсвзин
в Месения. Поликаон и Месена били почн-
тани като божества.
МЕСОПОТАМИЯ (гр.). Персонификация
на страната със сыцото нме Легендата раз-
казва. чс Месопотамия била дыцеря на
жрица на Афродита и сестра на Тигър и Еф-
рат При раждансто и Афродита я надарила
с голяма хубост Трима младежи претенди-
рали за ръката й За да реши кого да избе-
ре. тя сс допитала до арбнтър, Бохор. извес-
тен с прямотата и справедлнвостта си. Ме-
сопотамия бнла направила подаръцн на
младежите На единия дала чаша, на другия
коромата от главата си. а трстия целунала.
Бохор сметнал това за най-сериозното до-
казателство за обич и отсъдил в полза на
третия. Но двамата му съпсрниии не прие-
ли решениего те се сбили и всички загина-
ли. Месопотамия останала девица
МЕСТРА (гр.). Дъшеря на Еризихтон (виж
това имс). За да осигури средства на баща
си. наказан от Деметра с неутолим глад.
Местра се продала като робння Но тъй ка-
то получила от любовника сн Посейдон
дарбата да се прсобразява. тя вннаги успя-
вала да избяга от господарите си. връшала
се у дома сн и отново се продавала в робот-
во Мнтът има рационалистична интерпре-
тация. Местра. която била красива дсвойка.
се предлагала на вески новодошъл, за да
осигурява средства на баша сн. който бнл
много мързелив и се разорил от безделке
В тези далечнн времена не използвали па-
ри, затова й плашали с волове. овце, гггици
и др. Така възникнал обичаят да се казва. чс
Местра сс прсвръща в овца, крава. птица.
Огтук се родила и легендата за метаморфо-
зите на девойката
МЕТА (гр.). Първата жена на Егей. от коя-
то нямал деца Тя с дъшеря на Хоплсс. един
от синовеге на Ион. дал името сн на едно
от атическите племена.
МЕТАБ (гр.). В „Ененда" Метаб е цар на
етруското плсмс волски. който управляем
град Привсрнум Баша е на Камила и заед-
но с нея бил нзпратен в изгнание от пода-
ницнте си (виж Камила).
Сервий правн аналогия на името на този
варварски цар с епоннма на град Метапонт
в Континенталма Гърция Според гръиката
легенда Метаб е син на Алнбакт (виж Ме-
гапонт).
МЕТАНИРА (гр.). Съпруга на царя на
Елсвзин Келей Тя приела Деметра, когато
богинята гърсела дъшеря си. и я направила
своя прислужница (виж Келей, Деметра.
Демофон, Триптолсм).
В някои версии Метанира с жена на агнчес-
кия герой Хипотоон. син на Посейдон н
Алопа, дал нмето си иа атннското племе на
хнпотооните.
195
МЕТАПОН I / МИДАС
MElAllOH I tip.). Герои, mi имею си на
град Метапонт в Континентална I ьрния
Пьрвоначалио тралы се наричал Мстзбон.
Смята сс. чс Метапонт с сии на Сизиф и
внук на Еол Но по-често го представят ка-
то присмен баша на Еол Младши и на Бе-
от Той приютил Арпа, дъщерята на иърния
Еол когато тя била временна и банта и я из-
гонит Заради нся протопил ньраага си же-
на Сирила в град Снрис. съссден на Мета-
понт. След това Еол-младши н брат му. си-
неве на Арна. убити Сирила по съвет на
майка си. и набегали - сдинняг в Беотия <на
която дал името си), а другнят на Еолийс-
ките острови Други версии на тати леген-
да. раэработсна от Еврипид, има в тагубс-
нага му трагедия ..Мелании при лнените" и
в статията Еол. 2)
МЕТИЛА (гр.). Имсгой отначаиа Предпат-
ливост. а в дошив му смисьл Коварство
Божество от първото поколение, дъшеря на
Оксан и Тетия Смята се та първата жена
(или първата любовница) на Зевс Тя му да-
ла питисто. благодарение на което Кронос
повърнал всички дсиа. конто бил погъ.тнп
(виж Кронос) След гова. когато забремсня-
ла. Гея и Уран катали на Зевс, че след като
му роди дъшеря. Мстила ше риди ошс едно
дете. което по-късно ще му отисмс власт-
та. така както той отел властта на Кронос
По съвет на Гея (нлн на самата Метила)
Зсвс погълнал Мстила и така сс родила
Атина (виж това имс)
МЕТИМНА (гр.). Кръстнпиа иа града с то-
ва име на остров Лесбос Тя с дъщеря на
Макар, жена на Лспстимн. майка на Хикс-
гаон и Хеликаон, конто били убити от Ахнл,
когато тон превзел Лесбос
МЕГИОН (гр.). Атически герои, чисто ро-
дословие има няколко варианта Най-често
го споменават сред синовете на Ерехтсй и
Пракснтся (виж табл II) Децата, конто
имал от Алкила. изгонил и от трона на Аги-
на Панднон II. сина на Кскропс-младши (и
племенник на Мегион) и се въ шарили на ис-
тово място В гати легенда Мегион с баша
на Евпалам и длдо на Дедал I виж гова нме i
В друга легенда Метион с син. а не баща на
Евпалам. и внук, а нс син на Ерехтсй
Оженил сс за Ифнноя и негов син бил Де-
дал Понякога му приписват и башмнетво-
то на Музея
Метион играв косвсна роля в мита за Снкн-
он. Той е баша на героя Сикион. нтннкан от
Ламсдон да го наследи на трона (виж габл
22 и Сикион»
.МЕТИОХ (гр.). Младеж от Фригия, влю-
бен в девойката Партенопа. която била да-
ла обет за целомъдрис Партенопа съшо го
сбивала. по не искала да нарушн обета си
Зя отрятал.т косите сн и напускала родним
си крат) Слипала в Кампания и там сс пос-
ветила на Дионне На нея Неапол ДЪЛжн
грънкото сн нме Партенопа
МЕФП1ИЯ (лат.). В Рим н някои нталн-
.тиски градонс женски божестпо. което вла-
дев и папрапляна серците изпзрення. толко-
ва место срешашт в Италия Смятало се. че
и шарспияга са послелтша от чумата и дру-
ги criTi.icMim. затова Мсфитня с смятаиа и
та богиня на чумата Имала храм в Рим. иа
хълма Есквилии
МИДАС (гр.). Цар на Фригия, герой в мно-
го пародии предания Например в едно от
тях сс ра тката. че един ден той намерил бо-
га Силен сам. заспал след голямо пиене
Когато богът сс събулнл. Мидас го помолил
да му поговори и да го научи на мълрост
Тогава Силен р.ззкатал историята на дватз
града, разположени навьи света, нареченн
Енссбсс. Благочестивия град, и Махимос,
Воппстваншя град В гп.рпия жителите би-
ли bhii.ii и шаетливи н злвьршвали живота
си. смеейки сс Жителите на воинственна
град прскарвали сынсствунането си в бит-
ки тс сс раждали напълно въоръженн И
дватз народа пласт вали над огромнн царст-
ва и били много богати Притежавали тол-
кова сребро и злато, чс за тях тези скъпо-
ценнн метали били гона, което за нас е же-
лязото Елин ден двата народа решили да
посетят нашия свят Прскосили Океана и
нристигнали при хиперборсйцитс. конто би-
зн. както вески знас. иай-богатите сред
смъртнитс (виж Хипсрборсйци) Но като
видели тъжното нм положение И съшсвре-
менно научаванкн. че те са нан-шастлнвнте
сред хората иа тоти свят, нс поискали да
продължаг пътя си и се върналн у дома
Това с тъжната притча на Силен, разказана
на Мидас
Съшествуна и друга версия за срешата нм.
разказана от Овидий в „МетаморфозтГ Си-
лен се заблудил и заспал далеч от свитата
на Дионис Намерили го ссляни. конто нс го
познали и го завели вързан с вериги при ца-
ря си Мидас, конто бил посвстен в мистс-
рнитс. веднага разбрал кой стон пред него
Тон го ра тнързал. посрсшпал го с големи по-
чсс гн. а после тръгнал заедно с него да тър-
си Дионис Силен поблагодарил учтиво на
царя и му обещал в знак на благодарност да
икгьлнн едно нсгово желание Мидас всд-
нага поискал всичко. до коетосс докосне. да
става злато Когато богът удовлетворил же-
лай исто му. се вврнал шастлнв у лома н ре-
шит да ништа новитеси способности Всич-
ко било добре до мига, в който трябвало да
обидна Кот ато Мидас поднесъл парче хляб
към устата си, той усетил вкуса на парче зла-
то Същото ст знало и с нипото. (ладен И жа-
ден. Мидас помолил Дионне ла го отьрвс от
то тн пагубен лар Дионис сс съгласнл и му
заръчал да нзмис главата и ръцете сн в из-
вора Лактола Царят изпълнил съвета му и
сс ос воболил I (о във водите на Пиктола ос-
запали парчеица злато
Тиър.тс сходна история с разказана от Плу-
196
тарх Мидас отишъл да поспи далсчна про-
яниция на своего царство и сс загубил сред
пустинна мсстност 1(ямало и капка вода, за
да утоли жаждата си, нито тази на свитата
си. Тогава Земята сс смилила и направила
гака, чс да избликне извор. Но вместо вода
от извора бликнало злато. Тогава Мидас сс
помолил на Дионис и той прсвз.рнал злат-
ния поток в бликащ извор. наречен ..Изво-
ры на Мидас"
Мидас сс появява и в легендата за бога Пан
(или Марсий) и Аполон Той сс скидал сред
горзггс. докато нс ссозовал в планината Тмо-
лос в момента, когаго богъг на планината
сс готвел да отсъди в спора между Марсий
(или Пан) и Аполон Тмолос обявил Аполон
за победител Без да бъде питан, Мидас за-
явил. чс решсннсто с несправедливо. Тогава
разгневеният Аполон направил гака, чс на
Мидас му израснали магарешкн уши. Спо-
реддруга версия на легендата Мидас бил по-
мелей да бъде арбигьр заедно с останали-
ге Едиистаенотой отсъдил в поддана Мар-
сий Понякога на Мидас се приписва огкри-
гието на флейтата. наречена на Пан
Каквото и да се е случило, Мидас прикрил
ушитс си и едниствсно бръенарят знаел
тайната. но под смъртна заплаха му било
забранено да каже и дума на когото и да би-
ло Бедният човек. натоварен с толкова теж-
ко брсмс. нс могьл да се едържи Той изко-
пал лупка в земята и доверил на Земята. чс
иар Мидас има магарешкн уши Тогава по-
гочетата. козгго бликали, започнали да ро-
молят и да повтарят гайнага на царя, като
шепнелн на вягъра: „Мидас, цар Мидас,
има магарешкн уши...”
МИГДОН (гр.). I. В „Илиада" сс говорзз за
цар Мнгдон. който упранлява във Фригия,
покран бреговете на река Сангарий По врс-
мс на нападение на амазонкитс на помош на
Мнгдон сс прнтекъл Приам За благодар-
ност Мигдон дошъл да зашит ава Троя по
време на Троянската война Toil е баща на
героя Кореб (виж това име. 2).
2. Другият Мигдон е брат на Амик (виж то-
ва име) и също като пего цар на бебриките
Бил победен от Херакъл, сыозник на Лик. с
когото Мигдон воювал. От неговото царст-
во, завладяно от героя, Херакъл основал
Хсраклея Понтийска.
МИДИЙ (гр.). Тесалиец, чийто сии Еври-
дамас убил Трасил Симон, брагът на уби-
гия, убил Евридамас и влачил трупа му чак
до гроба му. Зака се родил тссалийскнят
обичай да сс влачи тялото на убисца около
зроба на жертвата му. Съшою направил и
Ахил, влачейкн тялото на Хсктор около
гроба на 11атрокъл. Това обикновено извьр-
швал наи-бли зкият приятсл на жертвата или
най-блн зкият му родника.
МИЕН (тр.). Епоним на планината със съ-
щото имс Син с на Телестор и Алфссибия.
Бил наклсветсн от машехата си пред баща
си. Тя твърдяла, чс той нзпитва към нея т ре-
зонна страст. Миен избягал в планината н
гьй като баша му го прсследвал с трупа
слуги, той скочил от една скала
МИКЕНЕЙ (гр.). Героят, основал Миксна
и дал името си на града. В някои версии (в
конто Павзаний сс съмняна) той с внук на
Фороней и син на Спартой.
МИЛАС (гр.). Един от те.тхпнитс (виж то-
на имс). за когото сс смята, чс с измислил
мелницата Дал имего си на планнна на ос-
тров Родос
МИЛ ЕС (гр.). Лаконннски герой, изобрс-
тагел на мелницата (виж също по-горе). В
лаконийската легенда с снн на царя на Ла-
кония Делеке и на Перидия Брат с на По-
лккаон, Ьумолх и Терапией Иегов син с Ев-
рот. В други версии, където Милее изобшо
нс сс споменава. Еврот с син на Делеке (виж
табл. 6).
МИЛЕТ (гр.). Основатсл и епоним иа град
Милет в Мала Азия Родословного му дър-
во се предана и няколко версии
Според Овидий той с син на Аполон и
Денона. Цар Минос го изгонил от страна-
га. Тогава Милет отишъл в Мала Азия, къ-
дето основал гр.зд Милет и се оженил за Ки-
ана. дъшерята на речния бог Меандър.
Имал две деца - Кавън и Библида (виж ле-
гендата за тях).
Според друга версия Милет с снн на Акака-
лнда (виж това име) и внук на Минос (виж
табл. 28). Негов баша е Аполон и майка му
го иэоставнла още при раждансто, защото
сс страхувала от Минос. В гората Милет
бнл хранен от вьлчица, след това го приб-
рали овчари По-късно. покорен or красота-
та му и без да знас кой с. Минос поискал да
го наенли. Но по съест на Сарпсдон Милет
избягал през ношта и отишъл в Карня. къ-
дето основал град Милет Тук се оженил за
дъщерята на цар Еврит Идотся и тя му ро-
дила Кавън н Библида
Милет с смятан и за син на Ария, дъщерята
на Клсох. Негов баща с Аполон. Майка му
го изоставила, след като го родила Той бил
взет от Клсох, който го отгледхт. Станхт
толкова красив, че Минос решил да го на-
сили. Милет избягал на остров Самос, къ-
дето основал град, наречен Милет, и след
това отишъл в Карня и основал вторн град
със същото нме.
МИМАС (гр.). Един от всликанитс. участ-
валн в битката срещу боговете Бил пора-
ген с мълння от Зсвс или убит от Хефест.
който хвърлил срещу него нажежени буци
жслязо.
МИНЕРВА (лат.). Римска богиня, отъж-
дсствявана с Агина Вероятно не принадле-
жи към най-древшпе божества в римских
пантеон Първо сс появява в Етрурия и с въ-
нсдсна в трнадата, наречена „капнголийс-
ка", където фигурнра редом до Юпитер и
Юнона. Един от най-древните и Храмове се
м
МИГДОН / МИНЕРВА
197
издига на връх Келий, хълма, където няко-
га спрял етруският отряд, притекъл се на
помош на Ромул под командването на Це-
лий Вибсна Той носел името Минерва Kan-
ia - затворничката Минерва, и може би с
построен, ха да приюти Минерва, заловена
във Фалерии по време на превзсмането на
града от римляните
Според легендата Минерва е една от боги-
ните, чийто култ бал въвсдсн от Нума
Празникът и се чества на 19 март В толи
ден учнлишата са хатворени Атрибутитс и
са съшите като на гръцката Атина Палада
Тя покровителства интелектуалната дей-
ност. особено в учнлишата Минерва сс по-
явява само в чисто римски легенди (виж все
пак Нерио и Анна Перена)
МИНИАДИ (гр.). Трите дынсри на цар Мн-
ний. владетел на Орхомен - Левкнпа. Арси-
па и Алкитоя(или Алкатоя) Тс са героини в
легенда, чисто предназначение е ла покажс
как Дионис наказва тети, които отказват да
почитат нсговия култ Версинте на легенда-
та са няколко Обшото във всички е, че три-
те сестрн по време на честване на Дионис
оетанали в дома си да предат и бродират.
докато орхоменските жени (или тнванскитс
в друга версия) Бродели в планината като
вакханки Но самого наказание е раълнчно
Понякога рахкахват. че около столчетата. на
които седели девойките. халочнали да рас-
тат бръшлян и лоти, а от покрива потекли
мляко и вино В стайте се появили тайнст-
вени светтини и навсякъде отсквали ревове-
те на диви животин, звуцн на тамбурина и
флейта Итплашсни. миниадитс били обхва-
нати от тайнствена лулост. хваналн и разкъ-
сали малкия Хипас. син на сдиа от сестрите
- Левкнпа. тъй като го помислилн ха паун
След това си сложили вс пни от бръшлян и
се присоединили към другите жени в плани-
ната Илн били превърнати в къртици
Според друга версия, преди да ги накаже. се
появил самият Дионис в образа на младо
момиче, и ги упрскнал ха безрахличисто им
Те му се присмели Тогава богът сс преоб-
разил пред очите им в бик. пантера и лъв В
съшото време от столчетата. на които се-
дели. потекли мляко и вино Както в пре-
дишната версия, миниадитс изпаднали в
транс н разкъсали малкия Хипас
МИНИН (гр.). Цар на Орхомеи в Беотия и
епоннм на минийцнтс. име, което носели
жителите на Орхомен в епохата на Омир
Смятан с за син или внук на Посейдон Във
вторня случай иегов баша с Хриз, син на
Посейдон и на Хризогснея, дъшерята на
Халмос (виж табл 20) Миний бнл много
богат и сред гърците с смятан за първия,
който имал нужда от ..казна"
От дъшерята на Хиперфант Еврнанаса той
имал много деца. всяко от които играе ня-
каква роля в легендата Освен наследника
на трона му на Орхомен (виж Климен. 2)
това са Кипарис, Лсвкипа, Арснпа и Алка-
тоя. трите мнннади, които Дионис подлупил,
Елара. майката на Тнтий (виж това име).
Аретирся. майката на Флиас, чийто баща бил
Дионис (виж табл. 22). и Клнмсна, жената
на Филак и баба на Язон (виж табл 20)
МИНОС (гр.). Критски нар. който според
легендите жнвял три поколения преди Тро-
янската война Най-чссто с прсдставян ка-
то син на Европа и Зсвс, отглсдан ог царя
на Крит Астсрион илн Астерий (внж Евро-
па) Понякога с смятан за син на Астерион
Негови братя са Сарпсдон и Раламант (виж
табл 3 и 28)
След смъртта на Астсрион Минос царувал
сам над Крит Легендата разказва, чс когато
той изразил жсланисто си да поеме цялата
власт, братята му се противопоставили. Ми-
нос отговорил, чс боговете са пожелали та-
ка. и за да го докажс. заявил, че всичко, кое-
го пожелае, шс му бъде прсдоставсно. Нап-
равил жертвоприношение на Посейдон и по-
молил бога да изпратн от морето бнк. като
обещал да му принссе животного в жертва
Посейдон нзпратнл бика. което осигурило
безпрекословно властта на Минос Царят
обаче отказал да пожергва животного, за-
щото видя л. че е много красиво, и поискал
да залам расата му Нзпратнл го в стадата
си Но Посейдон си отмъстнл, като накарал
животного да побсснсе По-късно Херакъл
трябвхло да убие този бик по молба на Ми-
нос илн по заповед на Еврнстей (внж Хера-
къл) Това бил сыцият бик. към който из-
питвала греховна страсг Паснфая. жената на
Минос (виж по-долу. Минотавър и Торос).
Минос сс ожени.! за Паснфая, дъшерята на
Слънцето (Хслнос) н на Перевила (виж
табл 14) Според друга легенда, той се оже-
ни.! за Крета, дъшеря на Астсрион. Закон-
нитс му деца са Катрсй, Девкалион, Главк,
Андрогсй. наричан също Еврнгий. Акался.
наричака и Акакалида, Ксенодика. Ариадна
и Федра Имал и ишънбрачни деца: с ним-
фата Парня (или с нимфа от остров Парос)
- Евримсдон, Хриз. Нефалнон и Филолай
(виж за тях Евримелон) От нимфата Дек-
снтся имал друг син, Евксантнй. В различ-
ии версии му се прнписват н други деца
Минос имал много любовни авантюри,
понякога дори го посочват като изобретател
на псдерастията В една ол легендите Ми-
нос. а не Зевс отвлякъл Ганимед. Съшо та-
ка бил любовник на Тезей, сдобрил се с не-
го след отвлнчансто на Ариадна и му дал за
жена втората си дъшеря Федра (виж съшо
Милет)
Сред неговитс любнми посочват Бритомар-
гнда, която скочила в морето. за да не я при-
тежава (виж Брнтомаргида) Съшо и Пери-
боя, една от девойките на първото племе,
което той довел от Атина след смъртта на
Андрогсй (виж това име). Любовниците му
били толкова много, чс жена му Паснфая сс
pair пенила Тя го прокисла и всички жени,
конто притежавал. умирали разкъсани от
скорпион или амия, конто нзггьлзявали от
г итого му Минос бил избавен от това прок-
лятие от Прокрида. която се съгласила да
сподели леглото с него, като в замяна по-
пе кала кучето и вълшебното копие (виж
Прокрида). конто той притежавал. Прокри-
да му дала билка. наречена ..корена на Цир-
цея". която развалила магията
Смята сс. че Минос е цивилизовал първите
критики, царувал над тях справедливо и
мъдро, като нм оставил чудесни закони Те
били толкова забележнтелни. чс се приема-
IH като пряко внушени от Зевс На всеки де-
нет години Минос се допитвал до Зевс, ка-
то отивал при него в лешерата в планината
Ида на остров Крит, където богът бил от-
ослан, и получавал напътствията му. В ка-
чество го си на законодател Минос често е
сравнивай с брат си Радамант. когото изго-
нит Никои автори са на мнение, чс той са-
мо подражавал на брат си. В подземния
свят и диамата били съдници на душите на
мъргвитс. Помагал нм Еак (виж това име)
Името Минос е олицетворение и на крнт-
cKaia ..галасократня", която през II хил. пр
Хр рлпростира властта си в цялото Егейс-
ко море Затова не с чудно, чс митографнте
му прнписват власт ва нет о над голям брой
осчрови. разположени около Крит, чак до
Кария. на азнатския континент. Минос ръ-
ководсл множество военни нападения, меж-
ду които и едно срсшу Атина, за да отмъс-
ти >а смъртта на Андрогей В тази война
юн превзел град Мегара (виж Низ и Ски-
та ) II тъй като победил вследствие на мор.
конто масово покосил атиняните. той поис-
кал от тях годишен данък от седем девойки
и селем младежи за храна на Минотавъра
След това Минос се отправил в Сицилия на-
чет на армия, за да тт>рси Дедал. Намерил
го при цар Кокал (виж Дедал и Кокал). Тук
иг и нал, убит и баняга от нареките дъшери.
напыстванн от Дедал. Критските вомни, ко-
нто довел със себе си. основали в Сицилия
град Хсраклся Миноа По-късно критяните
органижрали наказатслен поход срешу Си-
цилия. но били разбнти и прннудени да сс
върнат обратно по море. Буря гн нзхтгърли-
ла в страната на япигитс и те оетанали да
живсят там Част от тях. принудени да се
изселят заради вътрешнн разногласия,
отишли в Македония Оракул им предска-
iaji да сс заселят там. където шс им пред-
южаг та храна пръет и вода Когато прнс-
।игналн н местностга Ботия. облает в Ма-
кедония. тс видели деца. които си играелн.
правейки пигкн от кал. Децата съвсем серн-
ошо им предложили от своите пигкн. за да
хапнаг. Тогава прсселниците разбралн, чс
предсказанного се с сбъднало. и поискали
от владетеля на страната да им отстъпи зе-
мя. където да сс заселят.
В Хераклея Миноа имало гробница на
Минос. нздигната от неговите воини В пог-
ребалната зала била заровена пспслта на
Минос Друга зала прсдставлявала светили-
шс на Афродита. Гробницата била унишо-
жена от Терон по време на основаването на
Агридженто Пепслта на Минос била пре-
несена в Крит (виж съшо Минотавър. Па-
снфая. Тезей).
МИНОТАВЪР (гр.). Така се наричало чу-
довишето с тяло на човек и глава на бик
Всъшност истинското му имс е Астерий илн
Астерион Той е син на Паснфая. жената на
Минос. и на бнка. изпратен от Посейдон на
Минос (внж Минос). Уплашен и посрамсн
след раждането на това чудовише. плод на
противоестествсната любов на Паснфая.
Минос накарал атинския строител Дедал, на-
мираш сс по това време в двореца му. да пос-
трой огромен дворец (Лабиринта), съставсн
от толкова много зали и коридорн, чс инкой
друг освсн Дедал нс можел да намерн пътя
Там затворил Минотавъра Всяка година
(според някои автори на всеки три години. а
според други - на девет) Минос му давал за
храна седем младежи и седем девойки - да-
нъка. наложен от него на Атина Тезей доб-
роволно предложил да бъде избран сред мла-
дежите. които били изпрашани на Минота-
въра. н благодарение на Ариадна успял не
само да убие чудовишето. но и да намери
обратния път (виж Тезей и Ариадна и евеме-
ристкото тълкуванс в статията Тавър)
Тази легенда е залазила спомена за мннойс-
ката ци в или >ация. в която сьшесз вувал култ
към бика, и за огромннте дворни като тези.
които Евънс открива по време на разкопки-
тс си в Кносос В действителност Лабирин-
ты е .дворецът на лвойната брадва" - сим-
вол. нзссчен почти навсякъде по минойски-
те паметннии. който по всяка нероятност
има ..слтшчсво" значение
МИРА (гр.). За легендата на Мира, дъше-
рята на кипърския цар Кинирас. за грешна-
та и любов и превръшансто и в дървото
мирта внж Адонис Понякога я наричат
Смирна
МИРИКА (гр.). Илн Тамарнда, дъшеря на
царя на Кипър Кинирас. която била превър-
ната в храст. наречен тамариск Нейната ле-
генда е сходна с тази на Мира, или Смирна
(виж табл 6).
МИРИНА (гр.). Амазонка, която начело на
народа си спсчелила много победи Тя обя-
вила война на атлантите. които живеели от-
въд Оксана, където според преданията били
родсни боговете Начело на 3-хнлядна ар-
мия от амазонки, биеши се пеша. и на 20
хиляди на кон. тя първо завоювала терито-
риите. прииадлежаши на град Керна. След
гова завзела и самих град, убила всички мъ-
жс и отвела децата и жените в робство Г ра-
ды бил разрушен напълно. Останалите ат-
ланта. изплашеии от станалото, веднага се
м
<
-
X
а.
X
-
О
=
199
ы
?
200
предали Мирина се смилнла над тях, склю-
йте договор и съюзничество и построила
град, наречен Мирина, на мае гот о на пни.
който бнла разрушила, и го дала на пленни-
ците и на всички. които пожелали да се за-
селят в него. Тогава атлантитс помошли Ми-
рина да им помогне в борбата с горгониге
След първата битка, която била много жес-
тока. Мирина спечелнла победата. но много
от горгоните нзбягалн. След това проз едка
нот пленените г орг они. останали в лагера
на амазонкитс, се добрали до оръжнето им
и убили много от тях. Но амазонкитс бързо
се съвзелм и у нищожнли буктовннчките Ми-
рина погребала с почести тези от поданич-
китс си, които загиналн в битката. и нм из-
дигнала гробница, съставена от три еднак-
ви могилн. които били познати и през нсто-
ричсската сноха под нмето Гробниизта на
амазонкитс Въпреки загубата горгоните
възвърналн мошта си и по-късно Персей и
Хсракъл трябвало да сс бият с тях.
Подвизитс на Мнрнна не се ограничава i са-
мое тези две войнн По-късно. след като зав-
ладяла по-голямата част от Ливия, тя пре-
минала в Египет, когато гам иарувал Хор.
синът на Изида Тя сключнла с него мирен
договор. След това организирала поход сре-
щу арабите разгромила Сирия и отправяй-
ки сс на север, срсишала прзтеннии на си-
цнлийштте. които доброволно и се подчини-
ли Мнрнна прскосилз с оръжие в ръка маем-
виге на Таврус. проминалаФригия и стигна-
ла областа Каика, крайна точка на похода и
Накрая Мирина бнла убита от тракийския
цар Мопс, изгоиен от родината сн от цар
Ликург.
Тази легенда има нсторическа основа и
всъшност нс е съшински мит. а интерпре-
тация на митични елементи. комбинирани
така, че да съставят целостен разказ (виж
съшо Горгоии) По нея може да се съди за
рацноналнетичния подход на митографите
евемсристи
Царнцата на амазонкитс Мнрнна се споме-
иава в „Илиада”, Мирина с имсто и „при
боговете”. докато човешкото и име с Ба-
тися Разказват. че се омъжила за цар Дар-
дан (виж табл 7) и в такъв случай би тряб-
вало да с дъшеря на Тевкер Но в повечето
от версиите. появнли се в поста късен пе-
риод. объркваието по отношение на тази ге-
роиня е ггълно
МИРМЕКСА (гр.). Млада атинянка. която
с благовъзпнтанието и сръчността си заслу-
жила уважснисто и обичта на богинята Ати-
на. Но Мирмекса започнала да твърди. че с
изобретала ралото (творение на Атина) За
да я накажс. богинята я превърнала в мрав-
ка - ровеша зсмята. но безобидна за рекол-
тага По-късно Зевс отново я превърнал в
човешко същество. както и целня народ на
мравкитс (виж Еак)
МИРМИДОН (гр.). Прародитсл и епоним
на мирмидонитс (тссалийски народ, над
който иарувал Ахил). син иа Зевс и Еври-
мсдуза Той с баки на Актор (виж това име)
и на Антиф, а негова жена била Пизидика.
една от дъщерите на Еол (внж табл. 8) Чрез
дъшеря си Евполсмия с дядо на аргонавта
Е талид
Спорсд друга легенда с син на Дноплет и
внук на Пернсрсс По линия на жена си По-
лтора с зет иа Пелей.
МИРС (гр.). Мирс е (срой от легенда, раз-
казвана сдинствсно от Нан в „Диониснаки".
Тон с един от синовеге на Арет, който въп-
реки полита си сс обявил против Дионис Не-
говн братя са Лик, Главк и Псрифаит, също
и Мслансй Всички те били нсми Когато по
време на сватбата на Арет булката Лаобия
според обнчая принасяла жертва на Афроди-
та. една бременна свиня родила нс прассн-
ца. а рнби Когато сс допитали тайно до га-
дател. тон предсказал, чс Арет и Лаобия ше
нмат сыпи и брой нсми дсиа Така и станало.
Но когато Дионис победил Арет, той дарил
децата му със способността да говорят.
МИРТИЛ (гр.). В драматичннтс версии на
легендата за Пелопе Миртил е кочняш на
Еномай Той го предал, като сменил клина
на колслото на колссннцата с восъчсн Така
Пелопе спечслил състсзанисто, защото в
противен случай вълшсбнитс коне на Ено-
май нс можели да бъдат побсдснн (виж Пе-
лопе и Еномай).
Миртил с сии на Хсрмсс и Фастуза. одна от
дъшеритс на Данай, или на Климена, При-
чините за предатслството му са различии:
или бит влюбен в Хнподамея. или бнл под-
купен от нея или от Пелопе След победата
на Пелопе и отвличането на Хнподамея Пе-
лопе убил Миртил и го хвърлнл в морето.
Спорсд някои автори на нсгово нме с кръе-
тено Мнртово морс, мисшо южинтс брсго-
вс на Атика
Умирайки. Миртил проклсл Пелопе и рода
му и зова било първопричината за нсшасти-
ята. които сполете ли потомците му (виж Пе-
лопе и табл. 2). За нсговата смърт има две
основни версии или чс по пътя сс опитал да
изнаенли Хнподамея. или чс Пелопе го убил,
за да не му даде уговорсната награда за пре-
дателството му (виж Хнподамея).
След смъртта му Хермес превърнал сина сн
Миртил в съзвездис
МИРТО (гр.). Така сс казвал.з дыцерята на
Мснойтин. сестрата на Патрокъл Тя роди-
ла от Хсракъл дъшеря, наречена Евклся (внж
съшо и Макария) Енклея умряла девица и
често била сгързвана с Артемида в различ-
ните свстилиша на Беотия и Локрида.
МИСЕН (гр.). Другар на Одисей, дал име-
то си на нос Миссия в Кампания Според
друга версия на легендата бнл другар на
Хектор и след смъртта му придружил Еней
в пътешсствисто му Бил тръбач на армня-
та му Един ден. когато корабнтс пускали
когва в Кампания, той се подиграл с бого-
вете, като заявил. че свири на тръба по-доб-
рс от който и да е безсмъртен. Морският
бог Тритон, който съшо свнрел на ракови-
на. го изненадал и го хвгърлил в морето. къ-
дето Мисен сс удавил. Погребали го на бре-
га и островы бил наречен на нмето му.
МИСКЕЛ (гр.). Основатслят на град Кро-
тон в Италия. За него нма множество леген-
ди Най-старата версия разказва, че Мискел
е ахеец, родом от Рип, който искал да осно-
ве колония в Коктннентална Гърция Чрез
посредничеството на Делфийския оракул
Аполон му заповядал да основе град Кро-
тон Но като пристигнал в страната. Мис-
кел вилял вече построения град Сибарис и
сс върнал да nomrra бога дали с необходи-
мо да строи нов град в съшата облает. На
къпроса му оракулът отговорил: ..Мискел с
късия гръб (защото бнл леко куц), ако дсйс-
гваш срсшу волята на бога, ше жънеш съл-
зи. присмн подаръка, който ти е направил."
И Мискел сс подчинил
Според друга легенда, раз ката на от Овидий,
Кротон бил основан благодарение на наме-
сата на Хсракъл, който бил прнет от героя
Кротон, когато се връщал от Герион Като
благодарност та гостоприемството му Хе-
ракъл обещал, че някога ще бъде построен
град, конто ще носи нсговото имс. Ето за-
то прсдизвсстил в съня му Мискел от Ар-
гос да основе колония в Континснтална
Гърция, Но по това време в Аргос съшест-
вувала забрана да сс изсслват жителите му.
Пьрвоначално Мискел не обърнал нихакво
внимание на съня си. Херакъл отново се по-
явил и го заплатил с ужасни наказания. То-
гава Мискел решил да наруши таконите, но
бнл предаден на съда и съдиите го призна-
ли за виновен. Всички сложили в урната
черно камъче. косто означавало смърт. То-
гава Мискел призовал Хсракъл да го нзмък-
нс от безизходииата. към която го бил под-
тикиал Като по чудо всичкн черни камъче-
та станал и бели и Мискел бнл оправдан То-
гава му позволили да основе колоннятз и
гака се издигнал град Кротон
МНЕМОН (гр.), Когато пускала Ахил да
замнне за Троя, майка му изпратила с него
слуга на нме Мнсмон, което означава „този.
който сн спомня" или „който правн споме-
нитс" Той трябвало да предпази героя от ин-
цидента. за който бил предупредил ораку-
лы ..Ако Ахил убие син на Аполон. той ще
умре в Троя " Обаче никой нс знаел кой с
този син на Аполон, Мнемон трябвало да
напомня непрекьенато на Ахил да внимава.
преди да убне никого, и да сс увери. чс жер-
твата му нс е потомък на Аполон В Тенедос
Ахил убнл героя Тенес (виж Ахил), син на
Аполон. к вече не можел да избегне съдбата
сн За наказание убнл Мнемон с копиего си
МНЕМОСИНА (гр.). Олицетворение на
Паметта Тя с дъшеря на Уран и на Гея и
принадлежи към титанките (виж табл. 5 и
12). Зевс я обладал в Пиерия девет нощи
последователно и след една година тя ро-
дила девет дъшерн - музите
Пред оракула на Трофоний нмало извор на
Паметта (виж Лета).
МНЕСТЕЙ (гр.). Един от спътииците на
Еней. взел участие в морс ките игри. далеки
от героя Спечелил втора награда Еней дал
името му на римскня народ на мемиите (и
на грыжи, и на латински думала означава
.да си спомниш")
МОДИЙ ФАБИДИЙ (лат.). По време на
честването на сабинския бог Квирин в об-
ластта Реатс (диес Рнети). когато там все
още жнвеели аборигените. сред празнува-
щите ганцувала и дсвойка със знатен про-
изход. за да почете бога, В един момент,
влъхновена от него, тя влязла в светилище-
то му и излязла оттам временна от бога. Ро-
дила син. който бързо израснал и станал из-
ключително висок Молин Фабилий. както
го кръетили. сс отличил с бойнитс си под-
визн Той поискал да основе град и да съз-
даде свое царство. Събрал свои другари и
заминал, като спрял на мястото, където
трябвало да се издигне Курс, Тук основал
град и го кръетил Куре или заради баша сн
(Квирин). или заради сабинского название
на копието „курис" (виж Квирин).
МОЙРИ (гр.). Мойрнте олицетворяват съд-
бата на вески - дела, който му се пала на
този свят В началото всеки човск имал своя
мойра, косто означава своя „част" (от жи-
вот. от шастие, от исшастие и т. И.). По-къс-
но тази абстракция се прсвръща в божество
със сходни на Кера черти (без обаче да се
превърне в жесток кръвожаден демон) (виж
Кери). Безлична, мойрата с непреклонна ка-
то съдбата Тя въплъшава закона, който до-
ри боговете нс могат да променят. без да
застрашат световния ред Мойрата пречи на
някой бог да помогне на героя на бойното
поле, когато „настъпи неговия г час"
Постепенно се развива прсдставата идсята
за всемогьша Мойра, управляваша съдба-
та на всички хора. След Омировня спос се
появява прслставата за трите мойри сестри
Атропос, Клото и Лахезнса. които опреде-
лят продължитслността на живота на всеки
смъртен с помощта на иишка. която едната
преде, другата навива. а третата прерязва,
когато приключва животы на смъртния. Тс
били дъшерн на Зевс и Темнда и сестри на
хорите (виж това нме). Според друго ро-
дословие дърво монрите са дъшерн на
Ношта. като керите и принадлежат към пър-
вото поколение богове, на първнчните сипи
на света. Понякога ги причисляват към
Илития като богини иа раждането Друг път
ги евързват с Тюхе (Участта). която олицет-
ворява сходно понятие
Мойрнте нямат собствсна легенда Те сим-
волизирзт полуфилософска, полурелиз иоз-
S
К
С
о
i
и
S
201
на предсгава за устройством на спета (внж
Парки)
МОЛ (гр.). Критянин, незаконен син на
Девкалион (виж табл 28) и баша иа Мерн-
ой. приял сл и с път ни к на Идоменей По вре-
мето на Плутарх на един празник. чест паи
в Крит, разнасялн кукла бет глава, наречена
Мол Разказват. че това бил башата на Ме-
рной. който поиска.'! да изнасили една ним-
фа и намерили тялото му обезглавеззо Този
ритуал отбелязвал юва събитие
За Мол. дядото на молиониди тс. виж това
име Вероятно този Мол е измислен само
за да се обясни на звание го молиониди. чис-
то значение не е известно
МОЛИОНИДИ (гр.). С това нме са извес-
тии двамата братя близнаци Еврит и Крсат.
чийто „човешки" баща с Актор, брагът на
царя на Елида Авгей (виж табл 23). Техен
баша е Посейдон, а майка им се нарича Мо-
лиона и е дъшеря на героя Мол. на чисто
нме са нареченн така Блнзнацитс били ро-
дени от сребърно яйце, подобно на онова.
от което взлезли децата на Леда (виж гова
име) Понякога ги възпрнсмат катоедно чу-
довищно съшество с две глави и едно тяло
В „Илиада", където са разказани първите
им подвнзи. те са прсдставенн като двама
мъжс с огромен ръет и сила
В младостта сн Нестор ги победил по врс-
ме на битките между Нелей и неговите еъ-
седи епейцнтс от Елида За малко да ги
убие, но Посейдон ги скрнл в облак и така
ги спасил.
Когато бил нападнат от Херакъл, Авгей по-
вивал на помощ двамата си племенники
(виж Херакъл) За подробностите в битката
между молионидите и Херакъл, за победа-
та нм и тяхната смърт виж Херакы
Молионидите се оженили за две от дъшери-
те на Дсксамен, Тсроника и Тсрефона, от ко-
нто имали снновс - Амфнмак и Талпнй. кон-
то ръководели отряда на спсннитс пред Троя
МО.ТОРХ (гр.). Овчар, жнвееш в облает,
съссдна на Немея, който приел Херакъл. ко-
гато героят дошъл да убие Немейския лъв
Той пръв му отдал божсствени почести (внж
Херакъл)
МОЛОС (гр.). Известен и като Молот Син
на Неоптолем (Пир) и внук на Ахил Майка
му е Андромаха, жената на Хсктор. която
Неоптолем получил като дял от плячката
сред троянскитс пленничкн Еврипид раз-
казва .легендата за Молос в трагедияга .Ан-
дромаха" Дстето, родени във Фтия. където
отишъл Неоптолем след завръщането сн от
Троя, било изоставсно тайно от майка си
Но не умряло и по време на пътувансто си
в Делфи Неоптолем го разпознал и взел при
себе си. Но Хермнона, за която Неоптолем
се оженил, го рсвиувала от дстето. защото
тя била бездетна, и започнала да нзмъчва
Андромаха и Молос. За известно времс Ан-
дромаха успяла да скрне сина си в храма на
Тетида. но Хермнона разкрила тайната и Тя
шила да убис и двамата, когато сс намесил
Пелей. който ги спасил По-късно. когато
Неоптолем бил убит от Орест. Тетида. виж-
дайки а дсгсто сдинствения потомък на ро-
да на Еак, заповядхла на Андромаха да сс
установи заедно с него в Епир. Там Андро-
маха се омъжила за Хелен, а Молос го (зас-
ледил на трона на Епнр, като дал иметосв
на жителите на страната (молосите)
В легендата сс говори и за двамата му бра-
гя. снновс на Андромаха и Неоп толем - Пи-
ел и Пергам.
МОЛЛ (гр.). Флейтист от остров Тенедос.
който дал лъжливо свидетелегво срещу Тс-
нес. когото мащехата му била обвинила. чс
искал да я изнасили В Тенедос флейтисти-
ге нс били допусканн в храма, посветсн иа
Тенсс (виж Кикън и Тснес).
МОЛПАДИЯ (гр.). Една от амазонкитс.
нападналн Атика. Тя убила с една стрем
Антиопа. амазонката, омъжена за Теки, но
след това паднхла убита от ръката на Тезей
За друга Молпадия. дъшеря на Стэфил. виж
Парген
МОЛПИС (гр.). Благородннк от Елида.
който се пожертвал доброволно за страна-
та си. нападиата от глад Само така может
да бъде укротен гневът иа боговетс Отда-
ли му божсствени почести
МОМОСА (гр.). Олицетворение на Сар-
казма. Тя с дъщеря иа Нощга и сестра иа
хесперидите в „Теогония" на Хезиод Зе-
мята се изгощила от товара, който носела.
зашото хората се множили много бързо
Тогава тя помолила Зсвс да намали бро»
им Зсвс изпратил на човсчсството войната
в Тива Но тъй като това било нсдостатъч-
но. решил да избис с мълннн хората или да
гн нздавн Тогава Момоса му предложила
по-енгурен начин Зевс да даде Тетида за
жена на смъртсн и тя да зачсне дъщера
(Елена), която шс скара Азия и Европа Та-
ка понякога се обяснява произходът на Тро-
янската война
МОНЕТ?! (лат.). Предупрсдителката Така
нарнчалн Юнона, почитана иа северння връз
на Капитолия в Рим По време на нашест-
висто на галите през 390 г пр Хр. свешсни-
те гьски, конто отглеждали около светили-
шето на богинята. предупредили с крясъшз-
тс сн римляните. че врагьт сс опнтва да зав-
земе хълма с нощиа атака Храмы на Юно-
на Монета сс изднгал на мястото. където бил
домът на Мантий Капитолин, защитника иа
Капитолия Домът бил разрушен, след като
осъдили Мантий Капитолин на смърт. зашо-
то бнл заподозрян в монархически идеи
В този храм сечсли монета Разказват. че во
време на войната срещу Пир римляните. ко-
нто се страхували. че парите могат да нс им
стигнат, поискали съвет от Юнона Тя им
отговорила, че никога няма да нм липсват
лари, ако водят войните си справедливо За
202
да и благодари! за 10111 съвет. I с решили се-
ЧСНСТО на МОНСПТТС да бъде ПОД ||ОКроНН1СЛ-
с твото на богиня та.
МОПС (гр.). Сред геронте С юна име нма
двама. конто са по-итнсстнн. и диамата са
гадатели
I. Първият с ланит, син на Ампикс н на Хло-
рида Той участвал и похода на артонатзти-
те. тп.дето бил обикновен гадател след Ид-
мон Фигурнра сред състс затените и hoi ре-
балните игри в намет на Пелий и сред лов-
цзтте на Калидонския глиган. Умрял по врс-
мс на похода на аргонавтите и Лнбия. уха-
пан от тмин Дал имею си на тесалийския
град Мопснои Мигографию го бъркат по-
някога със съимснника му
2. Другнят Мопс с сии иа Манто и внук на
Тирезий(виж Манто).
Има доста противоположнн версии по вьп-
роса кой с баща му. Според някои автори
той е син иа Аполон (но закона са повсчето
от гадатели ге). Човсшкият му баша с Ракий
от Аргос, коюю Маню срсщнала на изли-
зане or Делфийския храм и който така бнл
посочсн от бога та неин сытруг. Заедно с не-
го заминала за Кларос Според друга вер-
сия Май го заминала за Кларос сама по за-
повсд иа Аполон и но пътя била отвлечена
от критски пттрати. коню я завели при нож-
да сн Ракий Or тати връзка сс родил Мотк
Смята сс. чс Мопс с основал г рал Колофон
Той бил жрец в храма на Аполон в Кларос
н като такъи се състсзавал с лругия голям
гадател иа своята епоха (след дядо му Ти-
рс тнй) Калхант, който сс тавърнал от Троя
(внж Калхант) Мопс го победил лсстто и or
мъка Калхант сс самоубнл След смъртта
му Мопс сс 11рисьсд||нил към Амфилох. ко-
гото Каллати при дружа вал. а оставляйте му
спыницн сс нрьснали в Памфилия. Киликия
и Сирия Мопс и Амфилох основали град
Матос (та отношенията и смърпа им след
двубой виж Амфилох).
МОРГ (гр.). Когато иар Итал остарял, го
наследил Морг, конто царувал над земнтс
между Тарснт и Пест ум. нареченн Италия
По времс на царувансто му народът му сс
нарекъл мортети. Един ден при него прис-
пттнал човек. изгонен от Рим. който носсл
имею Сиксл. Морг го приел и му дал част
от царе гною си. Там жителите сс нарекли
енкулн.
Моргес имал дъщеря на имс Сирила, кож о
сс оженила за Мстаб (наричан също и Ме-
тапон г, виж това нме) Той основал град
Моргантион, също и друг и селища
МОРИЯ (гр.). Лидийка. героиня на прикат-
ка не горня, която напомни за нъзкрьсванс-
то на сина на Минос Главк (виж по-горс).
Един ден. когато братът на Мория Тнл сс
разхождал на брега на Хермос. случайно
докоснал една змия Тя го ухапала но лнце-
То и Тил умрял веднага. Мория, която виля-
ла отдален какво сс случило, поникала на
помощ гиганта Дамазсн. син иа Земята
(внж Дама ген). Тон нзкоренил едно дърво и
ритма зал змия та Тогава видели как жене ка-
та змия пропьлзяла до съссдната гора и до-
несла в устата си билка. която поставила в
Ноздри Ге На убита та змия Тя веднат а се съ-
жмвила и н збят ала.
По примера на змия та Мория набрала от
вълшебната билка и така върнала Тнл към
ЖШЮТ.
Тази билка се паричала балис.
МОРМО (гр.). Женски эъл дух, с когото
ттлашелн децата. Катвалн. че хапсл нспос-
лушннтс деца и те окуцявали Понякога я
о гъждсст вяват с Гсло (виж това имст или с
Ламя (виж това нме).
МОР.МОЛИКЛ (гр.). Лъвнцага Мормоли-
ка е тнл дух като Мормо, с когото плашели
децата. Смятало се, че е Дойка на Ахерон
Това покатва. чс в пародии те вярвания е
евързана със света на мъртвите и сснките.
МОРС (лат.). Докато в Гъриия Смърпа с
олицетворявана с мъжкия дух Таттагос (виж
това име). в Рим това е бо| инжа Морс, ко-
нго всъшпост с нанълно абстрактно поня-
тие и няма собствена легенда.
МОРФЕЙ (т р.). Едно от хнлядите деца на
Сытя (Хинное) Името му (производно на
гръцката дума, озиачатзаща „форма") ноказ-
ва иегова।а функция; той приема образа на
човешки съшества и сс явява на заспалитс
хора в станица га нм. Като повсчето от бо-
жествата на сьня и сънитшта Морфезз е кри-
па! Тон нма бързи криле, коню сс движат
безшумно и за миг го отнасят до другня
кран на земята
МОТОНА (гр.). Дъщерята на Ойней спо-
ред мсстна легенда от Мссення Тя дава
иметоси на град Мотона, който по Омиро-
во времс сс нарнчал Псдасос Когато след
Троянска га война Диомед довел дядо си Ой-
неи в Мссення. Отшей заченал Мотона с
мес т на жнтелка и в чсст на дъщеря си при-
менил името на града.
МУЗЕЙ (гр.). Според различните легенди
Музей с приятел, ученик, учится, сии или
просто сьвременник на Орфей, като в ати-
чсскага традиция е дори истов двойник. За
истов баща сс посочват Антнфсм нлн Ев-
молп. чиито имена подсказнат. че са пенни
(според и.мсто сн Антнфсм с о ( крива телят
на „ттесснга на няколко гласа"). Самият Му-
ки бнл музикаит. Манка му с Селена. Той
бил отгледан от нимфите.
Му зей бил известен като нзкуссн музикаит,
способен с музнката сн да лскува болести
Той бзтл и гадател и поияко!а му приписват
вънеждането на Елсвзинскитс мистерии в
Атика. Някои автори евързва! с него изоб-
рстявансю на дактилння стих. Бил ученик
на Лин или дори на Орфей (внж тези име-
на) През античиоспа му припневали ное-
мите с мистичен дух.
МУ 111 (гр.). Дыпери на Мнсмоснна и Зевс
м
МОПС / МУЗИ
203
м
МУНИТ / МУЦИЙ СЦЕВОЛА
(ниж Мнемоенна) Тс са денет сестрн. плод
на денег нощи любов В някои псрсни са ш.-
шери на Хармония илн на Уран и Гея (Земя-
та и Небело) Всички теш идеи за крон ко-
да на мутите очевидно hm.it символичен
смисъл н са евързанн повече или по-малко с
философе ките концепции та първичността на
му зикатэ а Космоса В дсисгвигслност мс-
тите са не само божесгвсните псници. чиню
песни веселят Зене и оетаналиie богове. а
покропи । с лепит Мнсъ.тга под вснчкитс и
форм и красноречие, убеждаванс. мъдрост.
история, математика, астрономия Хезнод
възхваляяа тсхннте лобрн дела те прпдру-
жават иарете и нм диктунаг убеди гелии гс
слова, с конто решават споровегс н выста-
новяват мирз между хората Тс гн деривате
дарбзта на добро гита, конто ги лрапи iki.hu
на поданнциге им Освен юва. продъ.тжапз
Хетнод, достагьчно е никой певец т с. слу-
жится на мутите, да вьзпсс подшпитс на хо-
рата в кпшалото. ла да сс отъренм от тъгзга
и да я забраним веднага.
Най-дрсвиата песен па мх игге с тати, която
тс псят след побсдата на олимпнйските бо-
гове над титаните, за ла выхвалят раж да-
него на новия ред
Съществуыт две основни групп мути от
Тракия или от т нар Пнерия, и от Беотия,
по склоновстс на Хелнкон Пт.рвнте. живе-
еши в съссдство с Олимп, често нося т нат-
вапиело пиерили Те са евър мни с мита за
Орфей (внж това имс) и с култа към Дио-
нис. при добил особеио значение в Тракия
Мутите от Хсликон са под прякото влияние
на Аполон Той ръководи пссиите им около
нтвора Хипокрсна (внж това имс)
Мути имало и в други странн Понякога се
смята, особсно в Делфи и в Сикион. чс му-
тите са само три като харититс В Лесбос
сынсству вал култ към ссдсмте мути
От класичсската споха сс налага иифрата ле-
пет Имената им са- Калиопа. ш.рмз по дос-
тойнства. след това Клио. Полхимиия (или
Полихимния). Евтерпа. Терпсихора. Ерато,
Мелпомсна, Талия, Урания Постепенно вся-
ка една получавэ някаква определена функ-
ция. която варнра според авторше Най-об-
що на Калиопа приписнат спичсската пое-
тия. на Клио историята. на Полихимния паи-
томимата. на Евтерпа флейтата. на Терпси-
хора поетията н танцитс. на Ерато хоровага
лирика, на Мелпомсна трагедиятэ. па Та шя
комсдията и на Урания эстрономията
Нс сыцсствува самостоятелен легендарен
цип.л. посвстсн на мупгге Тс сс появява!
като ..псвицн" във всички големн прятненс-
тва на боговете Присъстват на сватбата на
Тетида и Пелсй. на Хармония и Кадмос. и
т И. Но на всяка от тях сс приписал иякакпо
любовно приключение например Калио-
па е майка на Орфей, и др (ниж Пиерили)
МУНИТ (гр.). Детето. роде но от танната
тюбов на Лаодика. ..нан-краенвата сред лъ-
iitcpinc на Приам" и Акамант. един от си-
iioiieic на Тетей, които дошъл като пратеиик
в Троя преди войната, та да иска Елена (виж
Акамант нЛаоднка) Мунит бил поверен от
майка сн на Етра, която била прабаба на де-
тсю, а след завзс.мансто па Троя тя го пре-
дала на баша му Запшал по време па лов в
Тесалня. укапан от змия.
М> НИХ (гр.). I Агннянинът Муннх еспо-
ним на ирис га нищего Мунихия (едно от по-
сините пристанища на Пирея) Смята се. чс
с бил цар на Атика и енн на Пантевкъл
Приел жителите на град Минос. когато тс
били прогонепн ог тракийско нашествие, и
им предложил icMii около пристэинщето,
което npinn.i гелии ie миноскн нарекли на
имею на своя благодстел.
2 Друт пят Муннх с герой от илирийска ле-
генда. Той е сип на Дриас и наследил баща
си като нар на молосигс (виж Молос). Бил
отличен гадател и справедлив човск От же-
на сн Делайта имал много деца: Алкандър.
който бил още по-добър гадател от него,
Мсгалстор. Филаей и Хппсрипа. Всички би-
ли добрн и благодстслии и заради това бо-
говетс ги одичали Една нощ рззбойпицм
пападнали града им и п.й като Муннх и
близкитс му не могли да ги отблъспат. всич-
ки члеиове на ссмсйството запалили къща-
га и скочили от писокнтс кули Но Зевс нс
могъл да потаили точно тс. които били тол-
кова благочестив!!, да умрат така, и ги прс-
вьрнал в птнии Хипсрипа. която се страху-
вала от оп.н. сс хвърлила в морсто и ста-
нала гмурсц. Муннх сс превърнал в сокол.
Алкандър станал орехче. Мсгалстор и Фи-
лаей. конто прескочнлн една стена и сс
скрипи в пясъка, стапали врабчета Майка
им Делайта била превкрната in.li вид чучу-
лига (или в зелен кълнач)
МУЦИЙ СЦЕВОЛА (лат.). След итгонва-
исто на гарквнинте Рим бил обсален от ет-
руския пар Порсена Римлянииът Муций ре-
шил да го убие Той сс вмъкнал в нсприя-
телскня стан, но тъй като нс разпознал ца-
ря. убил друг воин, когото вдел за него. Вед-
нага бил задържан и отведен при Порсена
Точно в този момент донесли мангал, напъл-
нсн с жарам, предназначен за жертвопри-
ношение Муний протегиал дясната си рька
и я поставил върху огъня. като така добро-
полно я прииссъ.т и жертва Инп.лнен с вы-
хищение, Порсена махнал мангала и ньриал
на врага сн меча, кой го му били отнели. To-
г.та Муций го изльгал, чс триста римляии
каю него очакпат да изиършат топа, в което
гой се провалил, и че той просто бил избран
с жребий ia първия опит. Изплашен, Порсс-
иа веднага сключнл прнмирие с Рим
Тт.й като след саможсртвага си Муций ос-
таизл еднорък, го нарекли Муций Сцевола
(Ленака)
204
н
НАВЗИКАЯ (гр.). Героиня в едка от май-
извсстнитс легенди, разказани в „Одисея"
Тя е дъшеря на царя на фсаките Алкиной и
на жена му Арета Атина си послужила с нея,
за да убеди фсаките да дадаг кораб на Оди-
сей. за да се върне в Итака След каю на-
пускал острова на Калипсо. Одисей отново
прегьрпял корабокрушение и бил нзхвърлен
полумъртъв на нспознат остров Заспал в го-
рата. на брега на една река. Докато спял,
Атина изпратила сън на Навзнкая. Девойка-
та сънувалв, че една от приятелкитс и я уп-
реква за нсмарлнвостта й и я при канва вед-
нага да нзпере дрехите на цялото семейство
на рскатз На сутрннта Навзнкая поискала
разрешение от родитслитс си ла отнде да пе-
рс Тс й ра (решили и девойката тръгнала със
с луз пните си в кола, теглена от мулета Де-
войкитс изпрали лрехите и докато гс съхнс-
ли. проснати на тревата, ззпочнали да игра-
ят с топка на брега. Извсдтгъж топката се из-
пльзнала и палнала в рската Тс падали вик,
който събудил Одисей Той бързо прнкрил
голотата си с клони и се показал пред де-
вонкиге И шлашенн, слугините побяпзалн
Останала единствсно Навзнкая. Одисей се
об (.риал към нея с омайки думи. Той се прес-
торил. че я смята за божество или речна ним-
фа Навшкая му обстала помошта си. Дала
му храна н дрсхи. смъмрила слугините си.
че са се уплатили, вместо да присмат гос-
та. изпратен от боговете Когато паднал
трач. Навшкая решила да се върне в града.
Показала на Одисей пътя към двореца. а тя
самата се прибрала с колата. Но в дъното
на душага си бнла трогнага от нешастието
и най-вече от красотата на героя. Заявила
на баша сн. чс го иска за съпруг. и Алкиной
бил готов да отстъпзз на жсланнето й Но
Одисей бил женен в Итака Toil трябвало да
мминс Така завършва тот епнзод
Според никои слсдомирови митове Телемах
сс оженил за Навзнкая От този брак се ро-
дил син. наречен Псрсеполис (внж това име)
НАВЗИТОЙ (гр.). Това име носят няколко
герои. чинто митове са евързани с морето.
I Първияз с син на Посейдон и Пернбоя.
дъшерята на цар Енримедон. управляваш
народ от всликани (виж Енримедон) Навзи-
юн царувал нал фсаките. докато те ошс не
живеели на остров Корфу, а п Хипсрия Ko-
ta ю инктопите ги прогопили. предвожданн
ci Навзитой. фсаките се установилз! в Ше-
рня (Корфу). Нашитой с баша на Алкиной
и на Рексснор и чрез него дядо на Арета, же-
ната на Алкиной
2. Другият Навзитой е кормчията на Тезей
Той направлявал кораба. с който героят
стигнал до остров Крит, при Минотавъра
Тезей му издигнал свсгилишс
3. Навзитой се казвал и един от синовете на
Одисей и Калипсо Той имал брат, наречен
Навзнной. Според едно от преданията Нав-
зитой е син на Одисей и Цирцея и брат на
Телегой (виж Одисей)
НАВПЛИЙ (гр.). В легендата има двама
герои с това имс. които често се бъркат
I Първияг е прадядо на вюрия. Той е син
на Посейдон и на Амимона (внж това име).
една от лъшерите на Данай Смятан с за ос-
новател на град Навплия. Той с баша на Да-
мастор - дядото на Диктис и Полидект. и на
Прет, дядото на Навбол. който пък с дядо
на вторил Навплий
2. Навплий Младши е много по-нзпсстен от
прадядо си Свързват го с него по следната
родословна линия: Навплий I, Прет. Лери.
Навбол. Клнтоней. Навплий II Навплий
Младши участвал в похода на аргонавтите
31 станал кормчия на „Арго" след смъртта
на Тифис (виж това име и Аргонавги). Ми-
тографите (илн понс някои от тях) го сочат
като баша на Паламед Други, сред които
Аполодор. смятат. чс баща на Паламед с
Навплий I Но така сс сблъскват с хроноло-
гически нссъответствия. зашото приключе-
ннята на Паламед и послелвалитс след
смъртта му злодеяния на баща му ставят по
време на Троянската война, като се простн-
рат от раждането на Агамемнон до заврт.-
щането на гьршпе. Така излита, че Навплий
е живял неправдоподобно дълго И ако съ-
щият този Навплий с внук и на Данай, това
удължавз оше повече живота му Вероятно
за да излязат от тази безизходица. митогра-
фите измиелзп вторня Наллий. като между
гях има цели пет поколения
Основна черта в биографията на този Навп-
лий (различен или не ог предишния) е, че
гой е баша на Паламед (виж това нме) За
нсгова жена посочват Филира. Хсзиона или
Климена (в този случай става въпрос за дъ-
шерята на Катрсй. вижтова имс) Освсн Па-
ламед негови синовс са Еакс и Навзимсдон
Навплий олицетворяла образа на зипнчния
пътешсствсник Той с отличен мореплаватсл
и царсте често прнбягват до помошта му. за
да изпратят в изгнание членовс от ссмсйст-
1ЮТ0 си, които са изгубили благовотенисто
нм Така съшествуват две подобии легенди.
в които Навплий играе елна и сына роля
Първата е митът за Телеф Алей, башата на
Авга. предал па Навплий младата жена, прс-
лъстеиа от Херакъл. за да я удавн. Докато я
опзежлал в Навплия. Авга родила малкия Те-
леф Навплий сесмилил над нея и вместо да
я удави, я продал на п.рговцн. конто я отве-
ли в Мизня (виж Авга и Телеф)
НАВЗИКАЯ / НАВПЛИЙ
н
205
н
X
206
Катрен съшо му поверил две от дъщерите
си. Асропа и Климена - или зашото сс били
отдали на робн. или зашото оракул предска-
зал. че ше бъде убит от никое от децата му
Той заповядал на Навплнй да ги удави Но
морякът гм спасил Дал Асропа на Атрей
(или Плистсн спорсд прсданията»I виж Асро-
па). а самнит той сс оженил за Климена.
По-късно синът му Паламед сс прнсъсдиннл
към гръиката армия в Троянската война Но
скоро бил убит с камыш от гършпе (виж
Паламед) Оттогава Навплнй сс посветил на
мнсълта за отмъшснис Започнал с това да
поссщава жените на отсъсгвашмтс герои и
да гн подстрскава да си намерят любовзш-
ци. Начннанисто му ус пяло при Клитемнес-
тра. жената на Агамемнон, при Меда - же-
ната на Идоменеи, н при Егнала жената на
Диомед По-късно опнтал н с Пенелопа, но
напразно Междувременно успял да си от-
мъсти много по-жестоко на други гръикм
вождовс Когато при завръшането си от Троя
основната част от гръиката армия минавала
край Кръглитс стсни. близо до нос Кафарей.
на юг от Евбея. през ношта Навплнй запа-
лил голям огън на носа Гърците помнели-
ли. че това с пристанище, отправили сс па-
там и корабитс им се разбили в крайбреж-
нитс скалн В това корабокрушсннс загинал
Алке, синът на Оклей
Спорсд Аполодор смъргга на Навплнй бн-
ла причинена от подобен инцидент Но ннс
не знаем подробности за него В други пре-
дания по време на опитите си да хвърлн Пе-
нелопа в ръцетс на някой от претендентите
Навплнй бил излъган от Аитиклся. майката
на Одисей Тя му съобщила за смъртта на
един от снноветс му и в мъката си Навплнй
се самоубил
НАВТЕС (гр.). Старей от Троя, който прнд-
ружавал Еней при прссслвансто му Когато
прнстнгнали в Сицилия, го посъвствал да не
остава на острова, а да пролължи към Ла-
ииум Според версия, различна от ..Ененда".
когато оракулът заповядал на Диомед да
предаде чудотворна та статуя Паладион на
народа на Еней. той я дал именно на Нав-
тес Смятало се. чс рнмският род на Навтн-
иге произлиза от него
ПАЙ (гр.). Смятан е за правнук на царя на
Елевзни Евмолп (виж това име*. По запо-
вед иа Делфийския оракул Пай въвел в Ар-
кадия мистериите на Деметра Според ар-
кадийскитс легенди обаче тези мистерии
били въвсденн от самата богиня
НАКСОС (гр.). Герой, дал нмето си на ед-
нонменния остров Съикствуват попе три
самостоятслни версии за неговага личност.
Според едната той е карисц. син на Поле-
мон. който две поколения преди Тезей се ус-
тановил на острова начело на карииска ко-
лония Тогава островът сс наличал Дня и
Наксос му дал имсто си
Според друга легенда той е син на Еидими-
он и Селена В г регата, критската версия,
нсгови родители са Аполон и Акакалидз
(виж Акакалнш)
НАНА (гр.). Във фригийската легенда за
Апк Нана е дъшеря га иа речник бог Сан-
гарий. която приютила в пазвата си въл-
шебния плод, от конто забременяла (виж
Агдистнс и Апк)
НАНАК (гр.). Фригийски цар. живял в
древни времена, още преди потопа по вре-
мсто на Девкалион Нанак предрекъл това
бедствие и органн зирал масови молитвн. за
да предотврати катастрофата. Молитвитс
били прндружени от рндания и оплакващи
песнопения, гика че нзразът „сълзите на На-
нак" станал нарнцатслен.
Според друга легенда Нанак живял триста
години Оракул бил предсказал, че когато
умре. целият му народ ше загине. Когато
умрял. поданнцнтс му го оплакали шумно.
Скоро след това дошъл потопы и така
прсдсказаниего сс сбъднало.
НАН АС (гр.). Син на Тсвтамид. царя на пе-
ласгите в Тесалия Той с потомък на Пеласг
по линия на прадядо сн Фрастор и дядо сн
Амннтор Живял преди Троянската война
По време на царувансто му псласгитс били
прогоненн от Тесалия от гръикото нашест-
вие и прскосили Адриатика. Там превзели
град Кортон зз сс установили в Италия.
Сменили имсто си и започнали да сс нари-
чат пзренинци Но Хсродот прави разлнка
между псласгитс. прсселилн сс в Италия, и
тиренийците. произлнзаши според него от
Мала Азия
НАНОС (гр.). I Местей цар от Марсилия,
чиято дыцеря се оженила за Евксен, вожд
на фокнйските прсселнишз.
2 Спорсд Цецее Нанос с тиреннйското име
на Одиссй. косто на този сзик означава
„бродеш" За прнключенията на Одиссй в
Италия и митичните му отношения с тнре-
ннйиитс чиж ОЛисей
НАРЦИС (гр.). Красив младеж. който пре-
зирал любовта Авторите интерпрстирэт
легендата за него по различен начин. Най-
извсстиата версия е представсна от Овидий
в нсговиге ..Метаморфози". Според нея
Нарцис с син на бога на Кефиз и на нимфа-
га Лирнопа Когато сс родил, родитслите
му сс допитали до гадателя Тирезий. който
предрекъл. че ..детето ще доживсс до дъл-
бока старост, ако нс се погледне". Когато
възмъжал. много дсвойки и ннмфи се влю-
билзз в него Но той оставал безразличен
към чувезвата им Накрая в него се влюби-
ла нимфа га Ехо. но не получила нишо по-
вече- от оставляйте Отчаяна, тя се оттсгли-
ла в самота. отслабнала и скоро от нея ос-
танал само жалосгнвият и глас. Дсвойките.
отхвърлени от Нарине, поискали от богоэе-
тс да отмъстят на младежа Немезида ги чу-
ла и направила така, че в един горещ леи
след лов Нарцис се навел над извор. за да
утоли жаждата сн. В него вилял лицето сн,
коею било юлкова красиво, че той веднага
се влюбил в себе си Бсзчувствсн към ос-
таналия свяг. младежы сс взирал в образа
си. докато умрял Дори в подземного царс-
тво Нарцис сс оглежда във водите на Стикс
На мястото, където умрял. поникнало цве-
те. наречено нарцис
Бсогийската версия на легендата с напълно
различна В нея сс разказва. чс Нарцис жи-
всея в Тсспис. нецалеч от Хсликон Той бил
млад и красив, но презирал шастисто от лю-
бовта В него бнл влюбен младежът Амси-
ннй. но чувствата му нс били сподслени
Нарцис непрекьенато го отблъеквал, дори
накрая му и тратил като подарък меч Под-
чиняванки сс на желанного му. Амсиний се
пронизал с меча пред портите на Нарцис
Умирайкн. призовая боговете да стоварят
проклягисто си върху жсстокия му любим
Скоро след това Нарцис вилял образа си в
един извор и се влюбил в него. Отчаян от
тази страст, той сс самоубил. Теспийците
въвсли култ към Любовта. чиято сила била
вышла в тази история. На мястото, където
сс самоубил Нарцис и трсвата била напое-
на с крыла му. поникнало цветето нарцис
ПаВ1аний разказва. чс Нарцис имал сестра
близначка, с която сн прилипали като две
капки вода И двамата били много красней
Девойката обаче умряла. Браг й, който я
обичал мною, нс можсл да я прежали. Елин
дсн вилял огражснисто си в един извор и по-
мнелнл. че това с сестра му Така болката
му намаляла. После разбрал. че образы във
водата с нсговият, но продьлжнл да сс тле-
ла във водата, зашото така лекувал тъгата
сн Тази случка, смята Павзаний. дала нача-
того на легендата. Това обясненнс е опит за
рационалистично гълкуване на мита
Съшсствува и оше сдиа, не толкова разп-
росгранена версия, спорсд която Нарцис
бнл родом от Еретрня в Евбея Бил убит от
Епопс (или Евпо) и от кръвта му поникнало
цветето нарцис
НЛЯДИ (гр.). Нимфи, олнцетворяваши
нодния слсмент в нрнродата. Те са женски
полубожества, надарсни с дълголстис. ио
все пак смъргни (виж Хамадриади и Ним-
фи) Както хамадриадите олицетворяват
тайне твената природа на дървото, с което
са евързанн. така и наядитс въплыпават бо-
жестве нага природа на извора или реката.
конто обигават Нимфата на дадсн извор с
или само една. или няколко. смятани за ссс-
три, ранни помежду сн.
Родословного им с различно при митогра-
фите и в легендите. Омир гн нарича .дгьше-
ри на Зсвс" В други поеми са представснн
като потомки на Оксан. Най-често са прос-
то дъшерн на бога на реката. която обита-
ла) Така например дъшеритс на Азоп (внж
гова име) са наяди. Всички известки изво-
ри има) своята наяда, притежаваща собст-
вено име и легенда Много популярна с ле-
гендата за нимфата Арстуза от Сиракуза Тя
била нимфа от Ахея, другарка на Артеми-
да. и сыцо като нея не познавала любовта
Един ден. когато ловувала с повече плам от
обикновено. стигнала до река с бистра сту-
дена вода, в която поискала да се изкъпс
Докато сс къпсла. от водата се чул глас. То-
ва бил речння г бог Алфей, обхванат от лю-
бовна страст към краенвага дсвойка. Упле-
тена, Арстуза побягнала. Алфей я послед-
вал. Гонитбата продължила дълго Когато
нимфата останала без сили. помолила Ар-
темида да я спаси Богинята я обвила в об-
лек и от страх (тьй като Алфей отказал да
напусне мястото. където изчезнала тази, в
която сс влюбил) тя се превърнала в извор
Тогава земята сс разворнла, за да попрсчи
на бога да смеси водите си с тези на Арсту-
за и така да сс съсдинн с нея в копия и об-
раз. Водсна от Артемида. Аретуза стигна-
ла до Сиракуза под земята и избликнала на
остров Ортигия. посвстсн на Артемида.
Късният характер на тази легенда, дело на
александрийски пости, с напълно ясен Тя с
предка значена да обясни еднаквото име на
два потока: единая в Елида, а другия в Си-
цилия. Формирана е по познатата схема за
преследваисто и прсобразяваиею Създава-
нсто на тези митове е било възможио. за-
шото наядите били съшества, близки на
слиннстичното вьображенис, и всеки извор,
всяка река притежавали своя нимфа
Смятало сс, че наядите имат дарбага на лс-
чителки: бодните писли от водата на изво-
ра. посвстсн на някоя наяда, или. но това сс
случвало по-рядко. сс къпсли в него Поня-
кога къпането в извора се смятало за све-
тотатство и иавличало на прегрешнлия гне-
ва и отмъшенисто на богините. проявлявши
се чрез някоя таннствена болеет Дори в
Рим се разказвало. че когато Нерон се нз-
къпал в извора на Марсия (един от най-по-
читаюпс акведукти в града), бил обхванат
от парадиза и висока температура, които
продължили няколко дни Това неразполо-
женнс било приписано на наядите, защит-
нички на свсгата вода Друг начин за отмъ-
шсннс на наядитс била лудостга който ви-
дел наяда, бнл обссбсн от нея и изпадал в
умопомрачение (виж Лнмфеи)
Много гснсалози смятат за родоначалничка
на наядите жената на Ендимион. майката на
Етол. или жената на Магнсс. на Делеке, на
Ойбал, на Икарнй. Ерихтонин. Тисст и т. н.
Те играят роля и в мсстннте легенди
Наядитс се срсщат най-често в пелопонес-
кнтс митове
НЕДА (гр.). Когато Рея родила Зевс в пла-
к икс ките маенви в Аркадия, тя поискала да
се пречисти и да изкъпс бебето сн. Но в Ар-
кадия нямало водни бассйнн Рсчнитс корн-
га били прссьхнали. ннкъдс не бликал из-
вор В отчаянието си Рея ударила земята с
207
s
н
же пл а. призовавайки Ге» (Земята) Велна-
га блнкнал голям innop на мястото. кълс-
то по-късно сс нздмгнал грал 1|спрсион Рея
нарекла напора Неда. на имело на нимфата
Неда, дъшерята на Оксан, родсиа след
Стикс и Фнлира
Цицерон разказва едно предание. в което
аркадийската нимфа Неда е манка на чсти-
рнте най-лревнн му>и Телкснноя. Аоида,
Арха и Мслета. конто родила от Зсвс
НЕЛЕЙ <гр.). I Син на Тиро и на Посей-
дон (виж табл 21) По майчина линия про-
изхожда от рода на Салмоней и на Еол (ни»
Салмоней и табл 8) Нелей е брат близнэк
на Пелий и полубрат на децата на Тиро и
Крстей Еэон. Ферес и Ам1ггаон
Нелей и Пе лий били изоставени от майка си
оше при раяедането им Кърмилэ ги поби-
ла. пратена от баша им Посейдон да сс три
жи та тях Според едно предание децата
имали белее па линето си. оставен от поли-
того на кобилзта Прибрали гн търговци на
коне Едното момчс нарекли Пелий. .лете-
ло с белега" (на гръцки „Пелион" откачана
„посинял"). а другого Нелей Когато порас-
нали. дсиатз измерили майка сн. която би-
ла тормотсна от свскърна си Силеро Петин
и Нелей нападналн Сидсро. но първоначал-
но не могли ла я убият. итого сс скрнла в
храма на Хера Обаче Пелий осквернил свс-
тилището и убнл Силеро пред олтарз По-
късно двамата братя си оспорили властта
Нелей бил изгонен от Пслнй и отишъл в
Мссения. където основал град Пилос Оже-
нил сс ла Хлорила. една от дыцерите на Ам-
фион (син на Ясос от Орхомен) Родили му
се едва дъшеря. Перо, и дванадесет синове
Таврос. Астерий. Пилаон, Деимах. Еврибий.
Епнлай. Фразий. Евримен. Евагоран. Алас-
тор. Нестор и Пернклимен
Нелей сс появява в (шкъла легенди ла Хера-
къл Той откатал да прочисти Херакъл след
убийството на Ифит и героят органшнрат
поход срешу него (виж Херакъл) В битка га
запинали всички синове на Нелей с итклю-
чение на Нестор, който не бил гам <виж Нес-
тор). С перед ра «личките легенди Нелей или
загинал таедно със сииопстс сн. или ги над-
живял Във втората версия Нелей умрал от
болеет в Коринт, където вид погребав
За друтите войнн. водеии от Нелей срсшу
епейцитс. виж Нестор и Молиониди
2 Другият Нелей е потомък иа първия. син
на царя на Атина Кодрос Смята се, че С ос-
новал Милет, мсслвайги сс там начело на
колония от йонийни. дошли от Атика към
конто сс прнсъслини.ли и мссснци. прогоне-
ни от страната сн от нашсствието на хсрак-
лидиге (виж Кодрос).
НЕМАНУС (гр.). Така се катка жената на
царя на Библос в легендата за И шла Тя
посрсшнала богинята. когато Изида търсе-
ла ковчега с тялото на Озирис Бо)ннята
разбрала. че ковчегът е итхиърлен от морс-
го ил брега на Библос върху короната на
лъряо. което пораснало и издигнало ковче-
га над земята Това дърво било отсечено от
царя на Библос Мдлкаилър Той направил
от него колона, с която подпрял покрива на
двореиа Тзка ковчегът бил скрит от очите
на всички И тиля пристигнала в Библос и за
да и тс )с в двореца. първо сс запознала с ро-
бнните Прсоблякла се като бедна жена н
напръекала косите на левойките с парфюм
с божсствени* аромат на амброзия Цари-
цата поискала да вили жената, способна на
причале на косата толкова прекрасно уха-
ние Тя наела Итида като дойка на децага си
Нощем Итида слагала кърмачсто в огьня.
а да изгори смъртната част от него и да го
направн беземъртно Храпела го. като сла-
гала пръетя си в устата му Прел цялата
нош детето лежало върху огьня, а тя. пре-
върната се в лястовица. кръжала около ко-
лоната, носеша ковчега на Озирис, и нада-
вала жадин кряст.ии По времс иа една от
тези сценн в стаята влязла Нсмаиус. която
нтвикалз ужасен». когато видяла сина сн
сред пламъиите Итида веднага и казала коя
я. но предупредила майката. чс синът й ни-
кота няма ла стане беземъртен Казала как-
ва с причината ла пойле в Библос и тялото
ни Озирис встнага й било прсдадсно Кога-
то отворила ковчега, тя запомнила да плаче
толкова силно. че нзй-малкият син на Нс-
манус умрял Пос ле богинята си тръгнала
с ковчега, като отвела със себе си най-го-
лемия снн на нарнцата. ио съвссм скоро и
той умрял. слел като по невнимание вшил
богинята ла оплаква тялото на съпруга си
НЕМЕЗИДА (гр.). Елновремсино абстрак-
ция и богиня Като божество има собствен
мит Немезида с една от дъшерите иа Никс
(Ношта) В нся бнл влюбен Зсвс и тя се
опитвала да сс и тмыгне от обятията на бо-
га. като присмала хилядн различии образн.
докато иакрая се превърнала в гт.ска Но
Зевс станал лебед и успял ла я обладав Не-
мезила снесла яйие. което овч.зрите прибре-
ди и занес ли на Леда. От това яйце налезли
Елена и диоскурите (виж Леда и Елена). Та-
ти легенда с евързана с абстрактного поня-
тое което символитира Немезида тя е пер-
сонификация на Божественото възмездие.
божество, коего понякога наказва хората за
престъплсншпа им като сриниитс, но в по-
всчсто случаи прсдставлява сила, която се
бори с венчко. което излита извън устано-
веннтс норми. например прскомерното
шастие при някои смъртен. или надмен-
ността на царств, и т и В нся с въплътена
оснопнат.з концепция ня елинистичната ми-
съл всичко. което излиза извън нормални-
те си граниии. какго лобро. така и лоию, по-
пася иаказанкето иа боговете То заплашва
да раютрои свстоиния ред. постав* под зап-
лаха уштерсалното равновесие и затова
трябва да бьле наказано, за да остане все-
208
лената такава. каквато с. Именно Немезида
подтикнала Крез, прскалено шастлив от бо-
гантвата си. да канадце персийския иар
Кир. което довело до неговото разорение
Прочутото с нети лише на Немезида се изди-
гало в Рамнунт, малък град в Атика. неда-
леч от Маратон, на брега на протока, разде-
лят Агика от Робея Статут на богинята
била изваяна от Фидий от мраморен блок,
донесен от Парос от псрсите Тс смятали ла
направят от него победен трофей след прев-
1емането на Атина. но тъй като били прс-
калено унсрени в победата си (признак за
нахвърляне на марка та), ннкога не превзели
Атина Немезида Рамнузня направила сре-
щу тях атинската армия от Маратон.
НЕОПТОЛЕМ (гр.). Името означава
..Младият воин". Неоптолем е син на Ахил
и Дсндамея. дъшерята на иаря на Скирос
Лнкомсд. Той бил зачеиат по времето, ко-
гато, изпратен от майка си, Ахнл се криел
при Лнкомсд (виж Ахил). Тъй като в Скирос
Ахил се казвал Пира (Рижата. защото бил
преоблечен като момичс), нарекли сипа му
Пир. което означава Рижия Затова в леген-
дите той се среша и с цвете имена - Пир и
Неоптолем
Роден след заминавансто на баша си за
Троя. Неоптолем бил отгледаи от дядо си
Лнкомсд. След смъртта на Ахнл и пленява-
нсто на гадателя Хелен (виж Хелен) гърии-
те разбралн, че никога няма да превземат
града, ако в редиците им не се бие Нсопто-
лем Другого условие било да притежават
лъка и стрелите на Херакъл Затова първа-
та задача на гърците била да доведат Неоп-
толем от Скирос. Заели сс Одиссй. Феникс
и Диомед Лнкомсд сс противопоставил иа
|.1М11навансто на младежа, ио верен на ба-
шината си традиция, Неоптолем тръгнал с
пратенинитс На път за Троя той ги послед-
вал в Лемнос, където лежал болннят Филок-
тст. неспособен да сс измъкне със собстве-
ни сиди от тъжната съдба. на която по съ-
вет на Одисей преди времс го бил обрскъл
Агамемнон (виж Филоктст) Но Филоктст
притежавал орз.жията на Херакъл и Неоп-
толем заедно с Одисей и Феникс се опитал
да го убели да дойде с тях в Троя. Накрая
начинанието нм се увенчало с успех.
Така, когато стигнали пред Троя, цялата
гръцка армия видяла в лицсто на Неопто-
зем втори Ахил Той извършил много под-
виги: убнл Еврипил. сина на Тслеф, н в ра-
доегга си нзхгислил боен танц. наречен на
него лирика Неоптолем бнл сред воини-
гс. вле зли в дървения кон и превзели Троя
По време на решителиитс сражения убил
Елас и Астаной, ранил Кореб и Агенор.
след това хвърлил малкия Астнанакс от ед-
на кула Така, докато Хектор бил убит от
Ахнл, синът му загинал от ръката на Неоп-
толем Като военна плячка Неоптолем по-
лучил Андромаха, вдовниата на Хектор
(виж Андромаха) В памет на баша си при-
нссъл в жертва на гроба му Поликсена
Тази част от легендата за Неоптолем с пре-
дадена почти по един и сын начин от всич-
ки изворн Но версинтс започват силно да
се различават от момента на завръщането
му от Троя Омнровата версия с най-опрос-
тена Неоптолем се завърнал шастливо и
Менелай му дал за жена дъшеря си Херми-
она Двамата заживсли в страната на Пелей
и Ахил Фтиотида В поемата ..Завръшания"
се разказва. че благодарение на намссата на
Тетида. която го посъветвала да остане още
известно време в Троя, а след това да се за-
върнс по суша, Неоптолем нс бил сполстян
от съдбата на повсчето гърци. конто заги-
нали. Той прекоенл Тракия, където срешнал
Одисей. и оттам се отправил към Епир.
страната, която по-късно приела името
„страната на молосите" (виж Молос).
Според друга версия, нзползвана от Сервий
в коментарите му за „Енсида", този съвет
бил ладен на Неоптолем не от Тетида, а от
гадателя Хелен, който тръгнал с него по
своя воля Това било началото на голямо
приятелство помежлу нм. и умирайки. Нс-
оптолем му поверил Андромаха, като го по-
молнл да се ожени за нея (виж по-долу)
За да обяснят зато Неоптолем не сс уста-
новил в царството на баша си Фтиотида.
древшгте автори разказват. че по времс на
отсъствието на Ахил Пелей изгубил царст-
вето си. отпето му от Акает (внж Пелей и
Акает). Затова Неоптолем отишъл направо
в Епир. Но и тук легендите си противоре-
чат В една от тях се разказва, че в Епнр той
отвлякъл внучката на Херакъл. наречена
Лсонаса. която му родила осем деца. стена-
ли по-късно родоначалннии на спиротнте
Или че на връшане от Троя, след като сля-
зъл в Тесалия, Неоптолем изгорил кораби-
те си по съвет на Тетида и сс установил в
Епир, зашото тук сс осъшсствило едно от
предсказанията на Хелен Хелен го бил по-
съветвал да остане да живее в страна, къде-
то къшнтс имали железин основи. дърнсни
стени и платнени покриви А в Епир хората
живеелн в шатри. чиито колчета имали же-
лезки върховс. стснитс им били поденленн
с дървени грели, и били покрнтн с платно
В повсчето от версиитс Неоптолем е женен
за Хермиоиа. Но бракът им бил бездетен,
докато от връзката му с Андромаха сс раж-
дат грима снновс Молос, Писл и Псргам
Тъй като ревнувала от плодовитостта на на-
ложницата. Хермнона нзвнкала бившня си
годеник Орест да отмъсти заради униженн-
ого и В най-опростената версия Орест убил
Неоптолем във Фтия или в Епир Но в зра-
гичннтс поеми легендата се усложняна
Орест си отмъстил в Делфи, като мотнвитс
му били два Убнвайки Неоптолем. той нс
само отмыцав&л за Хермнона. но и наказ-
вал съперника си. който му откралнал голе-
н
209
к
н
3
X
ы
S
3
-
з
х
3
н
нината (виж Хсрмиона и Орест) Неоптолем
отишъл в Делфи, та да се допита до оракула
защо бракът му с Хсрмиона е бездетен Или
та да посвети на Аполон част от плячката.
донесена от Троя Или да попнта Аполон как-
ва е причината за иегова та враждебност към
баша му. довела до смъртта на Ахил. ито-
го стрелата на Парис била направлявана от
бога (виж Ахил). Орест прсдизвнкал безре-
даци. в които Неоптолем бнл убит В една
от легендите обаче Орест нс нграс ннкаква
роля. Според обичая жрсцитс в Делфи взи-
мали най-голямата част от месото на живот-
ните. принесенн в жертва, като не оставили
почти нишо иа принасяшия жертва га Неоп-
толем се опълчил срещу този обичай и сс
опитал да попрсчи на жрсцитс да вкмат жи-
вотного, косто донесъл. Един от тях. Махе-
рей (внж това имс). го убил с един удар на
ножа, за да покажс. че привнлсгиитс на жре-
чсското съсловнс трябва да сс спазват Раз-
казва сс също така, чс дслфинцн убили Нс-
оптолем по заповсд на Пития - така Аполон
преслсдвал в гнева сн дори поколсннсто на
Ахил. Неоптолем бил погребай на Прага на
Делфийския храм с почести
НЕПТУН (лат.). Римски бог. идентичен с
Посейдон Имсто му има нспозната стимо-
логня и с много древно Бог на водите, тон
няма собствсна легенда, преди да бъде
отъждсствсн с Посейдон (виж това имс)
Празникът, посветен на Нептун, с в разгара
на лятото. на 23 юли. по врсме на най-голя-
мата суша Светилището му било в доли-
ната на Голсмия Циркус. между Палатине-
кия и Авснтинския хълм. в която тсчал бу-
ен поток, и точно там сс нздигало светили-
шето на бога.
НЕРЕИДИ (гр.). Морски божества, дъще-
рн на Иерей и Дорида, внучки на Оксан (виж
табл. 32). Те олицетворяват бсзбройннтс
морски вълни Обикновено в легендите по-
сочват петдесет неренди. но при някои ав-
тори броят им достига сто. До нас са дос-
тигнали четири списъка на нсрсиди. които
се допълват взаимно Ето имената им в ре-
зултат от свсряваието на изворите: Авто-
ноя. Агава. Актея. Амата, Амфниома. Ам-
фнтоя. Амфитрита, Апссвда. Калианаса.
Калинира. Калипсо. Кето. Киматолега. Ки-
мо, Кимодока, Кимотоя, Климена, Кранто.
Дсксамена, Деро. Ди намека. Диона, Дори-
да. Дото, Евагора. Еварна. Евдора, Евкра-
та, Евлимсна, Евмолпа. Евннка. Евпомла.
Еиона. Ерато. Галатея. Галена. Главка, Глав-
конома, Халня, Халимсда, Хипоноя, Хипо-
тоя. Ианаса, Ианира. Пера, Иона. Лаомсдся.
Лиагора, Лизианаса, Лимнорея. Мелита.
Менипа. Мера, Навзитоя. Незея. Него, Не-
мерта. Неомерида. Оригня. Панола. Паси-
тея. Перуса. Плексавра. Полиноя, Поитоме-
дуга. Понтопорся. Проноя, Протоя. Прото.
Протомсдия, Псамата, Сао. Спсно. Талия.
Темнело, Тетида, Тоя Този спнсък. в който
са включени 77 имена, показва разнообра-
зного на легендите. подластии на калризи-
тс на митографитс и постите Рисуикитс по
визите спомснаваг и за други нсрсиди като
Нао. Понтомсда. Калика, Хоро. Прсзия, Ки-
ма готе я. Евдия.
Сред перейдите, които обикновено нс игра-
ят ннкаква роля в легендите, вес пак изпък-
ват някои с ярка самоличност. На първо
място сТетида. майката на Ахил (виж Тети-
да и Пелен), след това Амфитрита, жената
на Посейдон. Галатея (внж това име). Ори-
гия, която с смятана също и за дъшеря на
атинския цар Ерехтей.
Нсреидитс живссли на дъното на морето, в
дворсца на баша си, и седели на златнн тро-
новс. Всички били нзключитегшо красней и
сс занимавали с тъканс. прсдене и песни
Постите ги представят, нграсши си сред
вълнитс. разпусналн дългитс си коси, плу-
ващн сред трит они и дслфнни
В легендите сс появяват най-често като сви-
детелки на случващо то се, а нс като дейст-
ващн лица Например заедно със сестра сн
Тетида те оплакват смъртта на Ахил и на
Патрокъл. Показват на Хсракъл как да нау-
чи от Нсрсй пътя към страната на хеспсри-
дите (виж Хсракъл). Присъстват на осво-
бождавансто на Андромеда от Персей и т.
н. (виж съшо Касиопея).
НЕРЕЙ (гр.). Един от ..Морскитс старой"
Син на Понт (Морето) и Гея (Зсмята). брат
на Тав.манг. Форкис. Кето и Еврибия (виж
табл. 32). Негова жена с Дорида, дъшеря на
Океан, а нерсидитс са техни дъшерн Имал
и син, наречен Нсрит
Нсрсй с един от най-често появяващите се
образн в гръцкия фолклор за морето. По-
древен с от Посейдон, който с от поколенн-
ето на олимпийските богове Нсрсй е сред
боговсте на пьрвнчните силн на света. Ка-
то повечето морски божества той притежа-
ва дарбата да сс прсобразява. Тази дарба му
послужила, за да избегне въпросите, поста-
вени му от Хсракъл. когато гсроят го попи-
тая как да стигнс до страната на хсспсрн-
дите (виж Хсракъл)
Обичайно Нсрсй с смятаи за добър бог, бла-
горазположен към моряиитс Представят го
с бяла брада, яздеш тритон и с тритьбсц в
ръка
НЕРИО (лат.). Жената на Марс в римската
и нталнйската митологня Тя олицстворява
Храброе гга (такова с значението иа имсто
й. чийто корен с с индоевропейски произход).
Съшо както на Марс и на Вулкан, така и на
Нерио понякога пос вставали плячката, вэе-
та от противника В някои митове тя с отъж-
дествена с Минерва, богиня на войната, съ-
шо като гръиката Атина Палада. За любов-
ните приключение на Марс н Минерва-Не-
рио виж Марс и Анна Псрена
НЕРИТ (гр.). Сины на Нерсй и Дорида
Прнсъства в легендите за моряци. Опнсват
210
ro Kai о красна младсж. в когото се влюби-
и Афродита, когато осе още живеела в мо-
ре го Но когато богинята отлетяла та
Олимп. Нерит откатал да я последаа. макар
че тя му дала криле Разгневената Афроди-
га го прсвърнала в неподвижна раковина,
прикована към скала, и дала криле на Ерос.
който се съгласнл да бъде неин спътник.
Според друга версия на легендата Нерит
бнл обичан от Посейдон и пл у вал с голяма
скорост след своя любим Завиждайки за
бьршната. с коло сс данжи по вълните. Хс-
лиос (Слънието) го превъриал в раковина.
НЕСОС (гр., Нес). Кентавър. син на Иксн-
он и Нсфсла като всички кснтаврн Участ-
вал в битката срещу Фол и Хсракъл (внж
Хсракъл). Гсроят го прогоннл и той сс за-
селил на брега на река Евсн, където прскар-
вал пътннцитс на другия бряг Тук срешнал
га втори път Херакъл. когато героят със
съпругэта си Деянира трябвало да премннс
река га. Херакъл я прскосил с плуванс. но
поверил Деянира на лодкаря По пътя Не-
сос се опи сал да я изнасили Тя нзвнкала за
помощ и Херакъл пронизал кентавъра със
стрела Умирайки. за да си отмъсти на ге-
роя. чиято жертва станал на два пъти. той
поверил на Деянира вьлшебна течност, ка-
то я у верил, че ако някога мъжът и я раз-
люби. тя само трябва да натопи някоя дре-
ха в сместа (тя била напранена от иеговата
собствена кръв и спсрмата, която се разп-
ръенала по време иа опита му за нзнасил-
ванс) и да облече с нея Херакъл. Уверил я.
че ще му подснства като любовен еликсир
и ще и вьрнс верноегта му Така в лесе иди-
те сс обяснява смъртта на героя. Течност-
та. дадсна от Несос, всышюст бнла силна
огрова Когато Хсракъл облякъл туниката.
която Дсянира потопила в нея. тя сс зале-
пила та тялото му И щом сс опитал да я от-
лепи. с нея сс отлспвали парчста плът. Нак-
рая от болка Херакъл се запалил (виж Хе-
ракъл и Деянира).
НЕСТОР (гр.). Най-младият от синовеге
на Нелей и Хлорида (виж табл. 21). Той
единствен оживял. след като Херакъл убнл
всички синовс на Нелей (виж това нме). По
желание на Аполон живял до преклонна
вътраст (повече от три поколения). Манка
му Хлорида била една от ниобидитс, дъшс-
ри на Амфион и Ниоба Братята и сестрите
и били убит от Аполон и Артемида. За да
игкупи до известна стелен тези убийства.
Аполон дарил Нестор с толкова години жи-
вот. с колкото бнл лишил неговите чичовни
и леди.
В ..Илиада" и „Одисея" Нестор с описан ка-
го мъдг.р старец, все още храбър воин на
бойкого поле, но ценен прсдимно със съве-
тнтс си Царувал в Пилос.
Обяснснията защо Хсракъл нс убил Нестор
са различии или защото бил отгледан в Ге-
рення, далече от братята си в Мсссння. или
зашото докато Нелей и единайсстте му си-
неве се опитали да открадиат стадата на Ге-
рион. прекарани с толкова труд от Херакъл.
единствено Нестор се противопоставил на
това начинание. Като отплата героят го по-
жалил и му дал царство Месения
Като възмъжал, Нестор взел дейно участие
в битките между съотечественицитс си от
Пилос срещу епейиите. Той ги нападал ня-
колхо пъти. за да ги накажс за набегите им
по неговите тернторин В една от тети бит-
ки за малко шял да убие молионндитс. но
Посейдон ги обгърнал с плътен облак и та-
ка ги спасил (виж Молионнди). Приписват
му и убнйството на великана Ерсвталион в
Аркадия, когото победил в двубой Той
участвал и в битката на лапитите срсшу
кентаврите, в Калидонския лов. а според ня -
кои по-късни версии и в похода на аргонав-
тите Изключителното му дълголетие му
позволило да изнграе важна роля в Троянс-
ката война След като Елена избягала с Па-
рне. Менелай поискал съвет именно от Нес-
тор, който после го придружил из цяла Гър-
ция, за да свикат геронте Самият Нестор
предоставил отряд от 90 кораба и участвал
с двамата си синове Антилох и Трасимед
Знае се. че преди събитията. опнеани в
„Илиада". Нестор участвал в превземането
на Тенедос заедно с Ахил. Неговият дял от
плячката бнла дъшерята на Арсиной Хека-
меда По врсме на спора между Ахил и Ага-
мемнон той бил посредник и през цялото
врсме сс мъчел да вьрнс съгласието в лаге-
ра на гърците
По-късно поепгте разказват как бил напад-
нат от Мемнон. Защитил го синът му Анти-
лох. който пожертвал живота си. за да го
спаси Ахил убнл Мемнон и така отмъстил
за Антилох (внж Антилох и Мемнон).
След превземането на Троя Нестор се за-
върнал в Пилос Той бил един от малхото
герои, които се прибрали шастливо Жена
му Еврндика, дъшерята на Климен (внж
табл. 33 според „Одисея", или Анаксибея,
дъшеря на Кратмей. според Аполодор). би-
ла още жива Синът на Одисей Телемах до-
игьл при Нестор, за да му поиска съвет. за-
шото нс знаел нншо за съдбата на баща си.
Няма запазена легенда за смъртта му. По-
казвалн гроба му в Пилос. Синовстс на
Нестор са Персей. Стратих, Арет. Ехсфрон.
Пнзистрат. Антилох. Грасимед, а дъщери-
те му са Пнзидика и Поликаста.
НЕФАЛИОН (гр.). Един от синовеге на
Минос и нимфата Пария (виж табл. 28). Той
живесл в Парос заедно с братята си Еври-
мсдон. Хриз и Фнлолай и с плсменннците
сн. двамата синове на Андроген Алкен и
Стенсл по времето. когато Хсракъл се отп-
равил в страната на амазонкитс. за да взе-
ме холана на царицата Хиполита (внж Хе-
ракъл) Херакъл спрял на острова, но сино-
всте на Минос убили двама от хората му
С
s
5
е
—
z
н
211
к
Н
S
х
s
Разгневен. гсроят веднага ги убнл. а оста-
налитс жители на острова изпратили деле-
гация. която му предложила като компенса-
ция да отведе двама or тях по иегов избор.
за да замени у битите Херакъл се съгласил
и вэел със себе сн Алкей и Стенел Слея то-
ва пролължил пътя си
НЕФЕЛА (гр.). I Името Нефела. което оз-
начава „облак". носят много героини, сред
които най-известната с жената на Атамант,
майка на Фрике и Хела Атамант я изоста-
вил. за да се ожени за Ино (виж Атамант)
2 Понякога името Нефела се нзползва бук-
вално и означава вълшебния облак. който
Зевс създал по подобие на Хера, за да заб-
луди в преетъпните му желания Иксион
След като се съвкупил с нея. Нефела роди-
ла кситаврите (виж Иксион и Кснтаври)
Облаците нмат определена роля в митоло-
гията Аристофан ги правн действащи лица
в една от своите комедии, като им дава ро-
дословие: те са дъщерн на Оксан (като
всички водии божества) Живет или на вър-
ха на Олимп, или в градиннте на Оксан, в
страната на хесперидите, или при далечни-
те извори на Нил. в страната на етиогшитс.
Възможно с Аристофан да с заимствал от
орфическитс вярвания или. по-вероятно. да
е създал свой поетичсн мит. основаваш се
на по-нензвестни фолклорни данни
В легендата за Кефал (виж това имс) на
мястото на Бриза понякога сс явява Нефе-
ла (Облагьт), повикан от ловена. и Прокри-
да бнла заблудена от нея
НЕЦЕСИТАС (лат.). Необходимост, неиз-
бежност Неиеситас е олицетворение на аб-
солютного задълженис и принудителната
сила на волята на съдбата. В орфичсската
теогония в I ърция тя е известна под имего
А нанке С дъщеря си Адрастея била дойка
на малкия Зевс. Тя с дъщеря на Кронос, съ-
що както и Спраясдтивостта (Дикс). Нсйни
деца са Етер. Хаос и Ереб
Неизбежиостта присъства в космогонични-
те и метафизичнитс гворби на философите
В мита на Платон „Рспубликата" Ананке е
майка на мойрите (виж гова имс). Посте-
пенно в народного въображснис придобнва
значеннето на богиня на смъртта Нсизбсж-
ността от смъртта Но при постите и най-
вече в трагедиите си остава въплъшснис на
Върховната сила, на която сс подчиняват
дори боговете.
В Рим Ананке става богинята Нсцеситас.
постачна алегория. която изглежда няма
собствено съществуване извгън чисто лите-
ратурните алюзии
НИЗ (гр.). Един от чстиримата синовс на
царя на Атина. вторня Пандион (виж табл
11). Бил роден в Мегара по време на из) на-
нието на баща си. изгонен от синовете на
Мегион Нсгова майка е Индия, дъщеря на
царя на Мегара След смъртта на баща си
Низ сс завърнал с братята сн. за да завла-
деет Атика. и получил като свой дял Мега-
ра (виж сыно Скирон)
Макар че според някои традиции Низ имал
дыцеря. наречена Ифнноя. която сс омъжи-
ла за Мсгарей. сина на Посейдон, по-често
за иегова дъшеря се посочва С кила, която
предала баща си заради любовта си към
Минос (виж Скила) В тази легенда Ннз бил
превърнат в скалист орел
2 Другар на Енсй (на латински името му се
произнася Нису с) Бнл известен с приятел-
ството сн с Евриал. Легендата за него е дос-
сигнала до нас чрез Вергилий По време на
погребалнзпе игри в памст на Анхиз той нап-
равил гака, че да спечели приятелят му По
време на войната срещу рутулите една нощ
Ннз и Евриал отишли като съгледвачн в ла-
гера на врага Те убили Рамнес, ио на връ-
шане били проследеии от трупа конници. По-
гърсили укритие в гората, но се разделили.
Когато разбрал. че приятелят му с открнт,
Низ напускал укритието си и умрял. опит-
нанки се за отмъсти за емз.ртта на Евриал
НИКЕ (гр.). Олицетворение на Побсдата
Изобразяват я с крила, летяща много бър-
зо Според Хсзиод Нике е дъщеря на тита-
на Палазгг и на Стакс. Принадлежи към пър-
во го поколение богове. предхождащо олим-
пийского По-късните легенди я представят
като другарка в нгритс на Атина Палада
Била отгледана от Палане (в тази версия то-
на е гсроят. дал името си на Палатанския
хълм (внж Палане), който и построил храм
на върха на Палатинским хълм в Рим - съ-
шия храм, който през историчсската епоха
се издигал недалеч от цз.рквата Теодоро, на
върха па Побсдата) Тази легенда възниква
на основата на връзките, евързващи боги-
ниге Атина и Никс в Атана, както и на сд-
наквостта на имсната на тагана и на боги-
нята (виж Палада и Палант). Всыцност в
Атина Никс често се възприсма като един
от епигетитс на богинята Атина
НИКЕЯ (гр.). Наила, дъщеря на речния бог
Саш арин и богинята Кибела. Тя презирала
любовта и сдннствената и страст бил ловът
Когато фрнгийският овчар Химн започиал
да я ухажва. Никея напитала само отвраще-
ние Но гъй като Химн нс се отказал да я
преслсдва, тя го убила с една стрела. Тога-
ва Ерос. разгневен като всички богове от та-
ти жестока постъпка. накарал Дионис да сс
влюбзз в Никея, когато я вилял да се къпе
гола Но наядата нс опгърнала и на негова-
та любов и го заплатила, чс шс го сполета
участта на Химн. ако нс я остави на мира
Тогава Дионис превърнал водата на игнора,
от който писла. във вино, и когато тя се на-
пила. за него нс представлявало трудност да
станс господар на волята й От връзката им
сс родила лъшеря. която нарекли Телета
Първоначално Никея поискала да се самоу-
бис. но после сс помирила с Дионис и те
имали и други деца, сред които и син, паре-
212
чсн Сатир Когато се завърнал от Индия.
Дионис основал в нейна мест град Никея
НИКОМАХ (гр.). Внук на Асклепий Ие-
гов баща е Махаон, а майка му - Антиклея,
лъшерята на Диокъл След смъртта иа Ди-
окъл Никомах и брат му Горгас получили
властта в град Ферес в Мессния По-късно
Истмий. синът на Главк, им посветил све-
тнли|пе. като на двама герои вонни
НИКОСТРАТ (гр.). Синът на Елена и Ме-
нелай В Омировите поеми неведнъж се
споменава. че Хермиона с единственото им
лете, и татова обнкновено се приема, че Ни-
кострат се е родил след завръшането им от
Троя За да разрешат това противоречие,
някои автори смятат. чс Никострат е дете
на Менелай и една от робините му. и в този
случай с брат на Мегапеит (виж Елена. Ме-
галент, Менелай и табл 13).
НИКОСТРАТА (гр.). Едно от имената, с
което наричали в Гърция майката на Еван-
лър. известна в Рим като Кармента (виж то-
на нме и Еванлър) В някои версии Никост-
рата с майка на Евандър. когото заченала от
Хермес, а в други - иегова жена и дъщеря
на Хермес
ВИКС (гр.). Олицетворение на богинята на
Нощта В „Теогония" на Хетнод тя е дъще-
ря на Хаос В тозн образ са събранн два
елемеита - Етср и Денят, н цяла трупа абс-
тракции Морос (Съдбата). керите. Хнпнос
(Сънят), сънишата. Момос (Сарказмът).
Мъката, мойрите, Немезида, Апата (Изма-
мата). Фнлота (Нежността). Гера (Старост-
та). Е.рнла (Раздорът), също и хесперндитс.
които са дъщерн на вечерта (виж хсспери-
ди) Тя жнвеела в далечния запал, отвъд
страната на Атлант Никс с сестра на Ереб.
олипетворяващ подземната тьма
НИКСИ (лат.). Три женски божества Тех-
ните статуи са изобразени колеиичили и се
нздигат на Капитолия в Рим В народного
ст.знание прелставлявали усилията на жена-
та в момента, когато ражда
НИКТЕЙ (гр.). Това нме носят много ге-
рои. сред които най-извсстен е башата на
Антиопа (виж Антиопа). Обнкновено той е
смятан за брат на Лик (виж това нме) и за
син на Хирней и Клонив (внж табл. 25) В
такъв случай е потомък на Посейдон и пле-
ядитс Но митографнте. смесвайки двама
герои с името Лик - единия син на Посей-
дон и на Келено, а другия - син иа Хирисй
и внук на Посейдон и на Алкиона (виж съ-
пита табл ). понякога представят Ннктсй за
син на Посейдон и Колено Съшествуват и
други версии, напълно несъвместими с пре-
дишната Например че Лик и Никтей са си-
новс на Хтоний. един от мъжетс. роденн от
1Ъбите на дракона, убит от Кадмос (виж то-
на име) В тази версия те избягали от Евбея
(вероятно беотийско селище), зашото уби-
ли Флегий (ниж това имс) Зажнвсли в Тива
н станали приятели на цар Пеитей Извест-
но време дори били perенти (виж Лай и Лаб-
дак) Но когато дъшерята му Антиопа избя-
гала в Сикион заради Епопей. Ннктсй се са-
моубил и заръчал на Лик да отмъсти за не-
го (виж Лик и Антиопа) Според друг вари-
ант на съшата легенда, разказан от Павза-
ний. Никтей бил убит на бойното поле в по-
хода срешу Сикион. който трябвало да на-
каже царя му Епопсй, зашото отвлякъл Ан-
тиопа Епопей съшо бнл ранен в битката и
скоро след това умрял
НИКТИМ (гр.). Един от синовете наЛнка-
он. когото молбите на Гея спасили от отмъ-
щенисто на Зевс (виж Лнкаон) Наследил ба-
ша си на трона на Аркадия При неговото
царуванс станал Дсвкалионовият потоп Ие-
гов наследник бнл Аркаит (виж това име)
НИКТИМЕНА (гр.). Дъшеря на царя на
Лесбос Епопсй или на царя на Етиопия Ник-
тей Баша й бил влюбен в нея, а тя или спо-
деляла тази противоестсствсна любое, или
била принудсна от него да нзвършн кръвос-
мешение Засрамена. избягала в горите, къ-
дето Атина я съжалнла и я превърнала в ку-
кумявка Ето зато тази птица нзбягва свет-
лината и сс показва само ношем
НИЛ (гл.). В елинистичнитс традиции Нил
с богът иа египетската река Нил. син на
Океан Но скоро се появява нова легенда,
която евързва речния бог с иикъла за Ио
Епаф. синът на Ио. сс оженил за Мсмфнда
дъшерята на Нил. и от тяхната връзка се ро-
дила Ливия, родоначалничка на рода на Аге-
нор и Бел (ниж табл 3). Гърците си предс-
тавили Нил като цар. който направил поч-
вата на Египет плодородна, като канализи-
рал рската. построявайки лиги (виж Нилей)
НИЛЕЙ (гр.). В евемеристката традиция,
слсдвана от Диодор Сицилийски, цар Нилей
е владетел на Египет Той дал името си на
река Нил. която преди това се нарнчала
Египт. Бил удостоен с тази чест от народа
сн. признателен за налоителните канали, ко-
ито Нилей построил, за ла увеличи плодо-
родността на почва та
НИМФИ (гр.). Красиви девойки, иассля-
ваши полето, горите и водите Духове на
природата, олнцетворяваши животворната
й сила и красота В Омнровата епоха ним-
фите били смятанн за дъщерн на Зевс
Представят ги като второстепеннн божест-
ва, към които се отправят молитви Поня-
кога били много отмъститслни Живеели в
пешери. където предсли и песли Место са в
свитата на някое голямо божество (напри-
мер Артемида) или на някоя от тях с по-вн-
сок ранг Нимфи били прислужиички на Ка-
липсо и Цирцея
Нимфитс са разделени в много категории в
завнсимост от мястото, където живсят
нимфитс на ясените (медиади. виж това
име) нзглежда са най-древни. те са дъшери
на Зевс След тях идват наяднте (виж това
име). които живеят в изворите и реките Не-
213
в
решите са смятанн за нимфи на спокойно-
го море Често речните наядн са дъшерн на
бога на реката. например на Азоп и др. В
планините живеят други нимфи. нарсчсни
ореади Храсталашггс пък са населявани от
алссиди. Някои ннмфн са свързанн само с
едно дърво - хамадриадите (внж това нме)
Нимфитс играят голяма роля в легендите
Близки до народного въображсннс. тс при-
състват в много от фолклорните предания
Често са съпрутн иа какой герой, дал име-
то си на мсстиост или страна (например ле-
гендата за Егина и Еак. за Тангста и т. и).
Прнсъстват и в любовнитс митове (внж нс-
торията на Дафна, на Ехо. на Калисто и др )
Тсхните любовники са мъжките духовс на
природата Пан. сатирите. Приап и др Го-
лемнте богове съшо не са равнодушии към
прслестнтс нм нимфитс са любимн на
Зсвс. Аполон. Хсрмсс. Дионне. Понякога тс
самитс сс влюбват н отвличат младежи
виж Хилое.
НИН (гр.). Митичният основател на град
Ниневия и на Вавилонската империя Смя-
та се за син на Бел или на Кронос (богъг
Бел понякога се отъждествява с елииистмч-
ния бог Кронос). Той създава военного из-
куство и първи сьбира orромни армии Из-
викал за съюзннк владетеля на Арабия Ари-
ей и заедно с него завладял ияла Азия без
земите на индийцнте Бактриана сс съпро-
тивлявала по-дълго. но иай-сстнс той поко-
рил и тази земя благодарение хитростта на
съпругата на един от везириге си. Това бн-
ла Семирамида, за която Нин се оженнл
(виж Семирамида). След смъртта му тя нас-
ледила властта
Херодог предсIавя друт о родословие на цар
Нин. Според него той бил потомък на Хе-
ракъл. Ннн бил внук на Алкей, сина на Хе-
ракъл и Омфала Но това родословие под-
младява Ннн с няколко поколения и всъш-
ност е нсторнчсска интерпретация на по-
ранни легенди
НИОБА (гр.). Това име носят две героини,
често смесвани в преданията
1 Първата е родом от остров Аргос, дъше-
ря на Форонсй и нимфата Тследика (или
Кердо. или Пенто). Първата от с.мъртиитс
жени, любима на Зевс От него тя родила
Аргос и според Акуснлай и Пеласг (виж
табл. 17 и 18). Ниоба. дъшеря на първия чо-
век (виж Фороней), е първата смъртаа же-
на. .майката на живите"
2 . Друтата Нноба с дъшеря на Тантал и сес-
тра на Пелопе. Тя е жена на Амфион и му
родила (спорсд повечето митографи) седе.м
синовс и ссдем дъшерн Синовеге н се наз-
вали Снпил. Евпннит. Йемен. Дамасихтон.
Агенор. Федим. Тантал, а дъшеритс и Ето-
дея (или Неера), Клеодокса, Астиоха, Фтия.
Пслопия. Астикратия и Огнгия. Сыцеству-
ват и други версии за тсхния брой Според
Омнровата традиция Ниоба имала шест си-
новс и шест дъшери. а спорсд трагически»
поета - дссст синовс и несет дъшери. Хе-
родор Хсраклсйски изброява само пет деца:
двама синовс и гри дъшери Чрез брака си
Нноба става героиня в гиванскитс легенди
Щастлива и горда с децата си. веднъж Нио-
ба заявила. чс превъзхожда Лето. която има-
ла само един син и една дъшеря. Богинята я
чула и обидсна. поискала от Аполон и Арте-
мида да отмъстят за нея Тогава двете бо-
жества убили деца га на Ниоба със ст релите
си Артемида простреляла момнчстата. а
Аполон - момчстата Спасили сс само два-
ма - едно момчс и едно момичс. От ужаса,
който прежнвяла. девойката пребледняла и
започнали да я наричаг Хлорида По-късно
тя се омъжила за Нелей Във версията на
легендата. следвана в ..Илиада", децата на
Нноба останалн нспогрсбанн дссст дни, а на
единадссстая гн погребали боговсте В по-
късна версия Нноба избягала от мъка при
баша си Тантал в Синил (или в планината
Силила в Мала А зия). където боговсте я пре-
върналн в скала. Но очите и продължили да
плачат Показвали скалата. която някога би-
ла Ниоба Or нея бликал ручей.
Съшсствува и друга легенда, в която смърт-
та на децата на Нноба се обяснява по друг
начин Спорсд тази легенда Ниоба с дъше-
ря на Асаон, който я дал за жена на асирнс-
ца Фнлот Той бил убит по време на лов и
Асаон сс влюбил в дъшеря си. Но Ниоба от-
казала да му сс отдадс Тогава Асаон пома-
нил внушпе си (двайсст на брой) и по вре-
ме на вечерята подпалил дома си. Всички
изгорели. Обхванат от yi ригения, Асаон се
самоубил Ниоба или била превърната в ка-
мък, или сс хвърлила от висока скала.
НИРЕЙ (гр.). I. Един от претендентите за
ръката на Елена. Бил много красив, но със
скромен произход. Син на Харопс и на ним-
фата Аглся Царувал иа остров Снмся. Имс-
то му фигурира в Каталога на корабите. Ко-
мандвал отряд от три кораба. По време на
битката между Ахил и Телеф в Мизия (виж
Ахил) Нирсй убил жената на Телеф, Хиера.
която се биела заедно със съпруга си. Пред
Троя Нирсй бнл убит от сина на Телеф Ев-
рипил Показвали гроба му в Троада. Спо-
рсд друго предание участвал в пътешестви-
ята на Тоант след превземането на Троя.
2 Другият Нирсй с житсл на Катан, който
поради нсшастна .тюбов сс хвърлнл от една
скала в Левкада Бил и пилен от водата от
рибари и оживял по чудо. Заедио с него ри-
баритс изтеглили в мрежитс си и сандък,
пълен със злато Нирсй поискал това злато,
но Аполон му сс появнл насън и го посъ-
ветвал да се задоволи само с живота си, без
да прегендира за съкровише. косто не му
принадлежи
НИС (гр.). Спорсд някои древни легенди
той с присмсн баша на Дионис, който дъл-
жи нмето си на него По време на похода си
214
срсшу Индия богьт поверил град Тива на
Нис Когато сс върнал. Нис откатал да му
го предаде Богьт нс пожелал да се бие с не-
го. но и шакал благоприятен случай, който
се появил след три години Дионис привид-
но се сдобрил с Нис и го помолнл да чества
и града празника. който се чсствал веднъж
на зри години. Нис сс съгласнл. Дионис
прсоб.тякъл като вакханки вой и идите и вля-
зъл с тях в Тива С тяхна помош пленил Нис
и си върнал властта
НИСА (гр.). Една от ннмфите. която отг-
зежда в планината Ниса Дионис като лете
Понякога е смятана за дъшеря на Аристей
Заедно с другите дойки на бога била под-
млалена от Медея
НОГ (гр.). Богьт на Южния топъл и влажен
вягьр Той с син на Еос (Зората) и на Кет-
рей (виж табл 14), Нс се появява в нито
един мит ia разлика от братята си Зефир и
Борей (виж тези имена)
Н> МА ПОМПИЛИЙ (лат.). Има сабине-
ки произход и с вторият митичен владетел
на Рим спорсд легендите за основавансто на
града Той се родил в деня. в който Рим бил
основан от Ромул, и се оженил за Татия, дъ-
шеря ia на Tin Таций Олнцетворява религн-
озиия кладете'!. приписват му въвеждаието
на повечезо кулзоие и религиозни институ-
ции Пьрво отдал божествсни почести на
Ромул под имсто Квирин (внж Ромул). След
юва основал колегията на фламините. на
авгурите. на весталките, на салийците. на
жрсцитс, и въвсл почитансто на голям брой
божества, като например култа към Юпитер
Термннус. Юпитер Елиций. Диус Фидий и
сабинските богове. Смята сс, че е бил под
пизагорнйско влияние или че религиозната
му политика бнла повлияна от нимфата
Егсрня Тя идеала ношем да го съвства в пе-
щера га на каменнте, до един свешен извор
(внж Егсрия) С нсговото нме сс евързват
всички културни и религиозни рсформи. ка-
то въвсждансто на календар. основан на
двнжснисто на луната. с означаванс на бла-
гополучнитс и нсблагополучните дни.
Нума прнтежавал магически способности.
Например по врсме на пир. на който той
бил домакин. изведнъж на масите се появн-
зи скъпн блюда и вълшебни вина, които ни-
кой не бил допесъл Разказват. че задържад
Пик и Фавн на Авентннскня хълм, като из-
сипал във водата на извора, от който пие-
ли, мед и вино После, когато били нзцяло
н HCI она влас г, ги заставил да говорят, ма-
кар че тс присмали образа на различии чу-
довища Накрая тс сс признали за побсдсни
н му ра 1крнли някои тайнн. например как да
огклонява мьлнинте. Приписват му и раз-
говор с Юпитер на тази тема, по време на
който Нума убедил бога, като отклонява
мълниите. да използва глави от лук вместо
чоосшки глави.
Нума имал много синовс - Помпо, Пин.
Калп и Мамсрк, всеки от които станал ро-
доначалник на голям римски род Имал и
дъшеря, Помпилня, родена или от Татия.
дъшерята на цар Тит Таций. или от Лукре-
ция. за която се оженнл. след като се възка-
чил на трона. Помпилня се омъжила за са-
бинянина Марций, който дошъл заедно с
Нума в Рим, където той влязъл в Сената.
Баша с на цар Анкус Марций. внук на Пом-
пнлий Той се родил пет години след смърт-
та на Нума
Нума Помпнлий умрял на изключително
преклонна възраст и бил погребай на дес-
ния бряг. в Яникул В отделен ковчег до не-
го положили свешсните книги, написани от
него. Около 400 години по-късно, при кон-
сулството на Корнелий и Бсбнй. проливен
дъжл изровнл двата ковчега Този на Нума
бил празен. в другия били книгите. които
изгорили
НУМИТОР (лат.). Първородниятсин на ца-
ря на Алба Лонга Прокас. самият той шест-
надсссти цар от династнята на енсадитс,
Малкият му брат Амулий завзел властта
след смъртта на баща им (виж Амулий). ка-
то я отнел от Нумитор След това. за да бъ-
де сигурсн. че никой няма да отмъсти за
престъпленисто му. убил сина на Нумитор,
а дъшеря му Рея Силвня направил весталка,
което я обричало на дълго безбрачие, така
чс да не може да има деца Но Рея била об-
ладана от бога Марс и родила двама близ-
наци. Ромул и Рем По заповед на Амулий
двете деца били изоставсни иа брега на Тн-
бър Но те не загиналн. зашото когато река-
та придошла. водата изхвърлила кошннцд-
та. в която били близнаците, на северезапад-
ния бряг на Палатинския хълм. Децата би-
ли намерени от овчаря Фаустул (виж това
име). който ги отглсдал. Когато пораснади.
станали овчари и дори понякога крадели
Един дсн се сбили с овчаритс на Нумитор.
които паселн стадата си на Авентинския
хълм Рем бил хванат и отведен в Алба На-
правили го пред царя и той сс държал тол-
кова достойно, чс Амулий бил заингрнгуван
от личността му Но тъй като не знаел исти-
ната за своя произход. Рем не могьл да за-
доволи любопитството му. Ромул обаче. ос-
всдомсн от Фаустул за тайната за тяхното
раждане. тръгнал да спасява брат си с трупа
селяни. Той убил чичо си. завзел дворсца и
върнал дядо си Нумитор на престола
Друга легенда отдава по-голяма роля на
Нумитор в спасяването и отглеждаието на
близнаците Той знаел за бременността на
дъшеря сн Рея Намерил две деца. с които
заменил синовсте на дъшеря си. а истинс-
кнте изпрагил при Фаустул на Палатинския
хълм (виж Фаустул). Кърмела ги жена му
Ларенция, наречена „вълчнцата" заради ле-
вого си поведение в миналото (взшчнци на-
ричали лсконравитс жени). Когато били от-
битн. децата били изпратеш! в Габин, за да
О
-
S
>•
X
-
X
и
215
щучат гръцката пнсмсносг Слел като се
вгърнхпи при този. когото смяталм за свой
баша. Нумитор преднзвикал бой между тях
н овчарзгте си. Оплакал сс на Амелий от на-
халството на младсжитс. кото таедно със
съседните селами грабелн околността Без
да заподозре нито. Амулий събрал всички
в Алба, та да съди вииовните Подломогиат
от тълпэта младежи. Нумитор успял да сва-
ли брат си от трона и да сс възкачи на него
След това дхл на внушггс си тсритория. на
която да основат град - това било мястото.
където били отглсдани от Фаустул
Съществуват няколко ратлнчни варианта на
легендата та Нумитор и Амулий Например
чс тс са снновс на героя Авситин или него-
ви внуци (в толи случай иегов снн бнл Про-
кас) Наслсдсгвото на баша им било поде-
лено. Единнят брат получил властта (Аму-
лий), а другият нтбрал богатството (Нуми-
тор) Или чс Прокас ги бил посызстнал да
управляват таедно. с равнн права, но Аму-
лий си присвоил цялата власт
О
ОАКС (гр.). 1 Критски герой, син на Ехна-
лсй. на когото с кръетен град Оаксос в Крит
Споменат е от Вергилий в първата „Екло-
га", но тексты е нссигурен. така че името
му може да се обърка с това на река Оке
2. Син на Акакхтнда в някои легенди. осно-
ва! ел на град Оаксос в Крит Вероятно сея-
но и съшо лиие с предишния
ОГИГ (гр.). I. В бсотийскиге предания Отит
с местсн житсл, който царувхл в страната
прет древни времена. Спорен някои автори
той е син на героя Бсот. който дал името си
на Беотия, а според други на Посейдон и
Алнстра Царувхт над сктснийцитс, първи-
те жители на страната преди потопа на Дев-
калион Една от портите иа Тива носи него-
вото име Приписват му множество дыис-
ри. дали имсната си на тивански селища
Алалкомсися. Авлида и Тслксиноя Когато
той управлявал. станхл първият потоп, за-
лял Беотия Спорен една от легендите Огиг
Тиванеиа бил баша на Кадмос и Феникс
2. Друг Огиг сыцествува в слев шнските ле-
генди той е башата на героя Елевзин
3. И иакрая. в по-нсизвсстии предания Огиг
е името на царя на титаните, победен от
Зсвс заедно с поданиците сн
ОДИСЕЙ (гр.). Най-итвсстният герой прет
цялата античност Легендата та него, послу-
жила за сюжет на посмата „Одисся". чак до
края на античността е постоянен обект на
заемкп. добавки и коментари. Съшо така тя
с обект на символични и мистичнн интерп-
ретации много повечс, от ко л кото легенда-
та за Ахил. С пишите например смятат Оди-
ссй за идеал за мъдрец
/ Л/ждаме Ав торите нямат разногласия
относно родословного дърво на Одисей
Почти единодушно тс посочват за ист ов ба-
ша Лаерт. а та майка - Антиклся. Това е от-
ведя who и в „Одисся" Различия сс появя-
ва г сдиистясио по отношение на по-далеч-
нитс предан. В „Одисся" негов дядо по ба-
тина линия е Аркизий. по различните пре-
дания го представят за снн на Зсвс и Еври-
одия. за син на Кефхл или на Килей, сина
иа Кефхл (внж Кефхл).
„Одисся" посочва Автолик за негов дядо по
майчннз линия, а отгук - Хермес за него»
прародитсл Но според друга традиция пре-
ли брака си с Лаерт Антиклся била облада-
ть от Сн тиф и всыцност мхзкият Одисей с
иегов снн (виж Антнклея. Сизиф, Автолик).
Таш версия се използва най-вече от траги-
ческитс поети.
Одисей с ролей в Итака - остров в Йо-
ннйско морс, в Ссверонзточна Кефаления -
западната част на Гъриия. По-точно Антик-
лея го родила в планината Нсритон, когато
един дси я изнснадхл проливен дъжд. който
наводнил пъгя Този разказ води началото
си от каламбур с името иа Одисей, което е
част от грънкия израз „Зевс валеше върху
пътя** В „Одисся" обаче сс дава друго обяс-
нснис за името на героя: така го нарекъл
Сизиф. зашото „бил мразен от много хора"
(на гръцки името Одиссй напомня израза
„омразно сыцество")
I) легендата. според която Одисей с сии на
Сизиф. Антиклся го родила в Алалкомсна в
Беотия, докаго пыувала за Итака с Лаерт
За спомсн от рожлепото си място Одиссй
нарекъл едно селище в Итака Алалкоменз
II Преди Троянската война Като млад
Одиссй пътувал испрекъснато Една по-къс-
на версия иа легендата твърди. чс също ка-
то Ахил той бил възпитаник на кентавъра
Хирон Омир обаче не споменава ннщо за
това В „Одисся" само сс правн алюзня за
лов на глиган на Парнас, в който Одиссй
участвхл. локато гостувал на Автолик. По
време на лова бил ранен в коляното и беле-
гът останал пси зличим. Много по-късно. ко-
гато се заиьрнал от Троя, го распознали
именно по гози белег Друг път Одиссй пъ-
тувал по заръка иа Лаерт Опшгъл в Месс-
па, за ла търси откраднатите от баща му
стада овце В Лакония срешнал Ифнт. кой-
то бил иегов гост, и в знак на гостоприсм-
ство той му подарил лъка на Еврит. с който
по-късно Одисей убил претеидентиге.
Когаго възмъжхт. Одисей наследил от Лв-
216
epi ipona на Итака, а също така и всичкитс
бо| arc (иа на царсгвого. конго били предам-
но стада Според разкаэите, по-късии от
„Одисея", тогава Одисей решил да се оже-
ни ж дъщерята на Тиндарей Елена. Но ко-
гаго видял огромния брой претендентн, той
сс откатал от Елена в полза на не по-малко
нзгодния брак с Пенелопа, братовчедка на
Елена и дъщеря на Икарий (виж Пенелопа).
За да спсчели признателността на Тиндарей.
Одиссй измислил как Тиндарей да се нзмък-
не сп загрудненото положение, в което го
поставили многобронните претендентн за
ръката на Елена Той го посъветвал да изис-
ка от всеки от тях клетва, чс ше уважи из-
бора му н ще помогне на избрания да зала-
1И жена си. в случай че някон му я оспори.
Тази клства е 1гървопричината за Троянска-
та война Признагелният Тиндарей дал на
Одисей Пенелопа за жена. Според други ав-
тори Пенелопа била награда! а в надбягва-
нс. което Одисей спечслил.
От брака им сс родил сии. Телемах. Той бил
още дете. когато дошла новината. че Парис
с отвлякъл Елена и че Менелай моли за по-
мощ Одисей трудно се примирил с пеобхо-
днмостта да спазм клствата, с която бил об-
вързан, и дори в по-къснитс поеми се раз-
казва. чс енмулирал лудост. за да не участка
в похода По хитростта му била раэкрита от
Паламед (виж това имс). Когато бил разоб-
лнчен, Одиссй сс примирил с неизбежного
и шминал за Троя Преди това баща му дал
съвстннк. наречен Мнск. който трябвало да
бди над пего по времс на войната. .Миск не
се споменава в Омнровите поеми
След като заминал за Троя. Одисей пламен-
но защитавал каузата на атридите. Той прид-
ружил Менелай в Делфи, за да се допитат
до оракула, и дори според някои предания
отишъл с него в Троя, за да нскат мирно Еле-
на (внж по-долу). Той и 1 ди рвал младия Ахнл.
защото Съдбата посочила присгьствисто му
в iai ера на ахейците като абсолютна необ-
ходимое т Троя да бъде превзета. Най-нак-
рая открил Ахил в Скирос - сам или според
ра к 1ичн>пе предания придружен от други ге-
рои (Нестор и Феникс. Нестор и Паламед
или Диомед). Одиссй се прсоблякъл като
търговеи и проннкнал в жснскитс покой на
пар Лнкомсд, където живеел Ахил (виж то-
ва име). Докато продавал Платове и оръжия,
той распознал Ахнл по нетърпението, с кое-
то восстал към оръжията. Или го разкрил
по вълненисто. което проявил, когаго чул да
смири военна тръба По времс на подготви-
тспния период на войната Одиссй бил пра-
геник на атридите в Кипър при Кинирас (виж
това имс).
Ill Троянската война По време на първия
поход, който завършил в Мизия (непознат
спнзод за Омнровите поеми), ролята на
Одиссй била незначителна. Той сс ограни-
чил да изтълкува правилно прсдсказанието
за излекуването на Телсф от „автора на ре-
ната" За разлика от Ахил Одисей разбрал.
че всыцност става шитрос за копието, а не
за воина, който го с ранил (виж Телсф). За-
това пък в истинската Троянсха война Оди-
сей бил много активен Той бнл посредни-
ки; който помогнал на Агамемнон под бла-
говиден предлог да доведе в Авлида Ифи-
гения (виж Ифигения).
Одиссй ръководел пред Троя отряд от два-
надесет кораба. Той е сред вождовете. кон-
то се събират на военен съвет, и е равен на
най-велнките. По пътя за Троя приел прс-
дизвикателството, отправено му от царя на
Лесбос Филомелид. и го убил в двубой То-
зи епизод, за който се споменава в „Оди-
сея". при по-къснитс автори сс преврыца в
убийство, като Одиссй с подпомогнат от
своя спътник и съучастник Диомед. По све-
дения от „Одисея" при пристигансто им в
Лемнос, на пира на вождовете. Одиссй се
скарал с Ахил Одисей защитавал предлаз-
ливостта. а Ахил - смслостта Агамемнон,
на който Аполон предрекъл. че гърците ше
превземат Троя след нсразбирателство сред
наладагелите. видял в този спор предсказа-
ние за победа. По-късните автори предста-
вят различно тази кавга - като спор между
Ахнл и Агамемнон, първия сблъсък между
тях. който девет години по-късио отново
противопоставя двамата герои Именно то-
ва е спорът. с който започва „Илиада", а
Одиссй е този. който сдобрява геронте Ос-
вен това епнзодът е пренесен от Лемнос в
Тенедос. По съвет на Одисей на Лемнос или
на съседното островче Хриза, днес потьна-
ло. нзоставнли Филоктст (виж това имс).
По-къснитс автори вмъкват още един епи-
зод по време на пътуването за Троя прис-
зигансто на пратсниците. конто тръгнали от
Тенедос. за да нскат Елена обратно След
отвличането й Одисей и Менелай, придру-
жени от Паламед, направили опит да урс-
дят конфликта ло мирен начин Тс поднови-
ли ннициатмвата от Тенедос Но и този път
без успех, тъй като били сериозно заплаше-
ни от гроянците и сс спасили единствсно
благодарение на Антенор (виж Менелай).
По времс на обсадата на Троя Одиссй се
проявил като смел воин и сдноврсмснно с
това предпазлив и мъдър съветник Изпол-
звали го във всички мисии, конто изисква-
ли умел оратор. Така например в „Илиада"
бил изпратеи като посредник при Ахил, ко-
гато Агамемнон решил да се сдобри с него
Одиссй завел пленницата Хризеида при ба-
ша и, сключил примирие с гроянците. ор-
ганизирал двубоя между Парис и Менелай,
накарал Терсит да мълчи по време на съб-
ранисто на воинитс и убедил гърците да ос-
таиат в Троада.
Към тази дипломатическа активност. прсд-
ставсна в „Илиада", по-къснитс поети при-
бавят (гака с отчасти и в „Одисея") още епн-
ы
U
К
3
217
зоди миснята при Аний. и да го убеди да
шпрати дъщеритс сн (ниж Аний) и така да
оенгури прехраната на армията. пратсн((чсс-
твото при Филоктст. когато Хелен (пленен
н разнизан от ОписейI раперил, че ст релите
на Херакъл са необходими. (а да се превзе-
ме грады (виж Филоктет). гостуването при
Неопгтолем. в което го придружава или Ди-
омед. илн Феникс (внж Неоптолем).
На Однсен приписка? н други дсйностн. ко-
ито не са толкова почте к и. например разуз-
навателнага му дсйност Оше в ..Илиада" се
разказва та ношнитс му разузнавання с Ди-
омед в спи юла в Долой ня (внж Долей и Ди-
омед). по време на конто той убил Долон и
затворил конете на Ретос (виж това нме)
Одисей е автор и на ннтригите. довели до
смъртта на Паламед (внж гова нме). и на
ндсята та построяването на дъриення кон
хитрост. чийто успех той подсигурнл със
смело начинание, та което се спомснава н
„Одисея" За да не бъде разпознаг. Одисей
първо бил обетобратен с камшик от Тоант,
сина на Андрсмон (виж-Тоант. 4). след това.
облечен в дрипн. влязъл в града Промък-
нал се при Елена, която след смъргга на Па-
рис се омъжила та Денфоб. и сс договорил с
нея да предаде троянцнте Раткатват. че Еле-
на предупредила Хекуба та присъствисто на
Одисей. но той със сълти. молби и сладко-
думне трогнал царицата. която му обещала
да пати тайна. Така гсроят успял да итлсте
извън града, като межлувременно убил ня-
колко троянци. сред които пазачитс на пор-
тите. и сс върнал в лагера на ахейшгтс
Воснните подвили на Одисей по време на
войната са многобройнн Негови жертви
станали Дсмокоои. Керансй. Аластор. Хро-
мий. Алкандър. Халий. Ноемон. Придание.
Пидит. Молион. Хиподам. Хнпсрох. Дси-
опит. Тоон. Еном. Херсидам. Харопс. Сок
Той пазел Диомед, когато го ранили, и го
прнкрнвал. докато се изтеглн Одисей ко-
мандвал отряда, скрит в дървения кон. и
предупредил другарите си та хитростта иа
Елена, която обикаляла около коня, имити-
райки гласовстс на жените им Той първи
нзлязъл навън н прндружил до дома на Дс-
ифоб Менелай, който искал веднага да си
върне Елена Спорен едка от всрсиите Оди-
сей попрсчил на оскърбения съпруг да убие
Елена на място (внж Менелай) Според дру-
га версия отложил момента за наказанието
на Елена и гака дал време на гърците да сс
уталожи гневът им. зашото тс искали ла я
лннчуват Той спасил също и един от сиио-
веге на Антенор. Хеликаон (внж това име)
За ролята на Одисей при разпредслянето на
оръжнята на Ахил и интригите му срешу
Аякс виж това име Описей с също така
виновен за смъртта на Астианакс и прина-
сянсто в жертва на Поликсена При подял-
бата на трояиските пленнички Хекуба не сс
паднала на Одисей и според легендата. коя-
то ра (казна, чс старата царица била убита с
камыш, той хвърлил пьрвия камък, макар
че прели това тя го спасила.
/Г Заврмцансто в Итака Тази част от
прнключенията на Одисей е описана в
„Одисся" В по-късна епоха обаче към ле-
гендата са прнбансни нови спизоди и тя прс-
търпява известки промени
Зиае се. чс Агамемнон и Менелай нс били
на едно мнение по въпроса за момента иа
отплаването на армията към Гърция (виж
Агамемнон и Менелай). Менелай тръгнал
първи заедно с Нестор Одисей ги послед-
вал. но в Тснедос сс скарал с тях и се вър-
нал в Троя, за да се присъсдини към Ага-
мемнон Когато потеглили на път, Одисей
единствен от венчки гръцки вождове оста-
нал с Агамемнон, но скоро били разделени
от буря Описей стигнал до Тракия. в стра-
ната на кнконите. където завладел град Ис-
марос Избил всички жители с (включение
на жреца на Аполон Марон В знак на бла-
годарност Марон му подарил 12 делен с
пивко, но силно вино, което му било много
полезно в страната на циклопите (внж по-
долу) При този поход Одисей загубил по
шест от спътниците си във всеки от кораби-
те Когато вндял. че кнконите се готвят да
го нападнат. потеглил отново (виж Кикони).
Отправил сс на юг и два дни по-късно ви-
лял нос Малей Обаче силен ссвсрен вятьр
го тласнал по кранбрсжисто на Китера и два
дни по-късно той стигнал до страната на ло-
тофагите. Нзпратнл няколко от хората сн да
се запознаят с мсстшггс жители, които ги
приели дружелюбно Предложили им да
опитат местей плод, лотос, с който се хра-
пели самите те Тозн плод бнл толкова вку-
сен. чс гърците не пожелали повече да на-
пуснат страната Одисей трябвало да ги
принуди със сила да тръгнат Географите
смятат. че тази страна сс намирала по
крайбрежието на Триполитания
Отправяйки се на север. Одисей и другари-
те му достигнхти остров, населен с кози. и
сс запаенли с провизии. Оттам преминали
в страната на циклопите. която авторите
отъждсствяват със Сицилия Заедно с 12 от
своите хора Одисей слятъл на брега и вля-
(ъл в една пещера Той втел със себе си дел-
нитс. пълнн с вино, като подарък за гостоп-
рисмството на човешките сыцества, които
щели да срсщиат В пещерата намерили си-
рене, прясно и заквасено мляко и др Хора-
та му настояли да хапнат и да побързат да
си тръгнат. ио героят нс се съгласил. А ко-
гато се върнал собственикът на пещерата.
циклопы Полифем (внж това нме). и гн за-
варил в леговишето си. той ги затворил и
решил да ги изяде двама по лвама Тогава
Одисей му предложил виното на Марон
Циклопы, който никога не бил пил от тази
напитка, го харссал и излил толкова, че из-
паднал в добро настроение. Попитал Оли-
218
сей как се казва и той отговорил: „Никой"
Циклопы му обещал като награда та хуба-
вото вино да го изяде последен След това
заспал Знаем как Одисей с помошта на кол,
закален на огьня, избол сдинственото око
па великана и на сутриита успял да се из-
егькне от пещерата. привързан под корсма
на един овен Рансният циклоп повнкал на
помош събратята си Но когато го попита-
ли кон го напала, той бил принудсн да от-
върне „Никой" Останалите циклопн по-
мнелнлн. че с полудял, и се разотишли (виж
Полифем) От тоти момент Посейдон, кой-
то бнл баша на циклопа, намратил Одисей
След като итбягал от циклопа. Одисей оти-
шъл на острова на господаря на ветроветс
Еол Той го приел доброжелателио и му по-
дарил биволски мех. в който били затворе-
ни всички ветровс с изключение на попът-
ния вятьр. който трябвало да ги отведс пра-
во в Итака Вече сс забслязвалн запалените
от овчарите огньовс на Итака, когато Опи-
сей заспал Сггьтниците му. конто смятали,
чс поларъкът на Еол сып.ржа злато, отвори-
ли меха Ветроветс излетели като ураган и
ги пратили в обратна посока Корабитс
отново пристигнали при Еол Одисей пов-
торно отишъл при бога и го помолнл за нов
попътен вятьр Еол отговорил, чс вече нс
може да направи нншо за него, зашото бо-
говете ясно били показали отрицателното
си отношение към нсговото завръщанс. То-
гава Однссй тръгнал наслужи и движенки сс
иа север, пристнгнал в страната на лсстрн-
гонитс, обнкновено отъждсствявана с окоп-
ное шт е на Формня. на север от Кампания
Прсдпатлив след приключението си с цик-
лопа. Одисей нзпратнл няколко съглсдвачи,
за да разузнаят острова Те срсиизалн дъше-
рята на царя, която ги завела при баша си
Антифаз Той веднага нзял един от тях. Ос-
таналитс побягнали, но били преследвани
от царя и поданиците му чак до брега Лес-
тригонзгтс убили гърците с камънн и разру-
шили корабитс Единствен Одисей успял да
прережс въжсто, което задьржало кораба на
брега, и да се отдалечи
Останал само с един кораб и нсговия скнпаж.
Одисей продължил пътя си на север и скоро
пристнгнал на остров Еа. където живесла ма-
гьосннцата Цирцея (безсъмнсннс ссгашния
нос на Монте Цнрцео. на юг от Лациум ) (виж
разказа за приключеиията му там в статия-
та Кирка (Цирцея) Когато след време тръг-
нал от остров Еа. Однссй дарил със сии Цир-
цея. наречен Телегон. а може бн двама си-
новс - Телегой и Навзитой (виж табл. 39).
Цирцея го пратила да сс допита до духа на
Тирезий. за да разбсрс как да сс върне в
Итака От него той разбрал. чс ше се добе-
ре по Итака сам, на чужд кораб, и шс тряб-
ва да отмъсти на претендентите, а по-късно
отново ше замине, е гребло на рамо, да тър-
cn народ, който нс познана корабоплаване-
то Там щял да принссс изкупителна жерт-
ва на Посейдон и накрая ла умре на прек-
лонна възраст, щастлив и далеч от морсто
След като срещиал няколко герои сред мър-
твите души. Одисей сс върнал при Цирцея
Накрая потеглил на път, след като магьос-
ницата му дала ошс съветн Първо плавал
покрай острова иа сирсннтс (разположен
близо до Нсаполския залив) (виж Сирени)
След това трябвало да прсминс през под-
вижните скали и прохода между Харибда и
Скила (виж тези имена) Няколко моряии
били изядсни от Скила. но корабът сс отър-
вал от пастта на Харибда и скоро след това
стагнали до остров Тринакия, където пасе-
ли стадата от бели бикове, принадлежаши
на Слънцето. Тук иастъпило безветрие и
скоро провизиите на моряците привършили
За да се отърват от глада, моряците закла-
ли няколко от животните въпреки изрична-
та забрана на Одисей Слънцето виляло то-
ва и се оплакало на Зсвс. като поискало да
бъде обсзшстсно Затова. когато отново по-
тсглили на път. Зсвс нзпратнл опустошитсл-
на буря Корабът бнл ударен от мълния Ка-
то се държал за сана мачта, оцслял само
Однссй. защото нс поискал да участва в
светотатствсното угощение Течеиието от-
ново го понесло през прохода и той като по
чудо се спаснл от пастта на Харибда Девет
дни морските вълни подхвърляли Одисей.
преди да достагне до острова на Калипсо
(вероятно на мароканския бряг. точно сре-
щу Гибралтар) (виж Калипсо) Макар че в
„Одисся" не се споменава нншо за това, по-
късните автори разказват. чс богинята ро-
дила на Одисей един или няколко синовс
Навзитой. Навзнной (виж табл 39) Прее-
тоят му при Калипсо продзшжил дссст го-
дини - или осем, пет или дори една според
разлнчните автори Накрая, по молба на
Атана. покровителката на героя, Зевс изп-
ратил по Хсрмес заповед на Калипсо да
пуснс Одисей Калипсо със съжалснне пре-
доставила на Одисей дърво. за да си напра-
ви сал, и той потеглил на изток Но гневът
на Посейдон не секнал Богът предизвикал
буря, която разрушила сала. Хванал се за
отломка от него, съвсем гол. гсроят достаг-
нал до острова на феакитс. наречен в „Оди-
сея" Схсрия, всъшност вероятно Корфу
Изтошен. Одисей заспал в горичката край
брега на една река На сутриита бил събу-
дсн от внковсте и смеха на трупа девойки
Навзнкая, дъщерята на владетеля на остро-
ва, и нсйизггс слугинн били дошли да перат
и играят на брега на рската Одисей се по-
казал и помолил да му помогнат Навзнкая
му посочнла пътя, водеш към палата на ба-
ща й. цар Алкиной, а тя сс върнала отделив
със слугините сн, за да нс прсдизвиква
сплетайте на минаващнте
Цар Алкиной и жена му Арета посрсшнали
Одисей приятелски и гостоприсмно Дали
О
о
голям пир в иегова чест и той разказал ч во-
йте приключения Получил много попарь-
ни и тъй като отклонил предложениего да
се ожени та Навзикая. а настоял да сс вър-
не в Итака, му дали кораб. По врсме на пъ-
тувансто. което било кратко, Одисей заспал
и фсакийскитс моряин го оставили в отда-
лечен залив на Итака таедно с богатствата.
подарени му от Алкатой Корабът се върнал
в Схерня. но преди да достигне острова, бил
превъриаз в скала от Посейдон, който гака
отмъстнл та услугата, с торена на Одисей
против волята му Грады бил обградсн от
планина и прсстаиал да бъде пристанище
Отсъствнето на Одисей от Итака продължи-
ло двайсет години Той бнл толкова промс-
нен от годините и опасное гите, чс никой нс
могьл да го пошас Въпрски това Пенелопа
го чакала вярно (лоне такава е версията в
„Одисея". виж Пснслопаг Тя била изложена
иа безчинствата на претендентите и ръката
й. конто се настаиилм в дворсца на Описей и
пилсслн богаствата му в непрекъснати пи-
ром. Те били 108 на брой. а митографнте са
залазили имеиата им Пристнтнали от Са-
ме. Закннта и дори от Итака страните. вър-
ху които се простирала властта на Одиссй
Пенелопа всякая се мъчела да ги обезкура-
жи и измислила едва хитрост. впослсдствис
стенала много известна Тя обещала да дадс
отговор в деня. в който довършн тъкансто
на саван за стария Ласрт. Всеки дсн тъчала,
а ношем разплитала итгъканото прет деня
След като се събудил. Одиссй решил да нс
отнва направо в дворе на Първо отишъл
при Евмей. главния свинар. на когото имал
пълно доверие Катал му кой с и поискал да
види Телемах Тогава двамата отишли в
дворсца. като Одисей бил преоблечен като
просяк Никон не го познал с изключение на
кучсто му Аргос, косто било двайсетгодиш-
но и водело мизерно съществуване Като
виляло господаря си. то сс надигнало радос-
тно и паднало мъртво
В дворсца Одиссй поискал храна от претен-
дентите Те започнали да го обиждат. а един
просяк на нме И рос, свикнал да извлича пол-
за от угошенияга им. го прсдизвикал на дву-
бой. защото заплашвхл привилегията му
Одиссй го повалил с няколко удара на юм-
руиите си Тогава претендентите започнали
да го обиждат, особено най-изтькнатият сред
тях. Алтиной Когато разбрала за пристига-
него на просяка. Пенелопа поискала да го
види. за да пита за новини ог Одиссй Но
той решил да отложи срсшата за вечерта
Когато паднала ношта, по заповсд на баша
сн Телемах пренесъл в една стаи всички оръ-
жия, които имало в дворсца Тогава Одиссй
се срещиал с Пенелопа, но не и разкрил кой
с Той се задоволил да произнесе няколко об-
надеждаваши думи Пенелопа сподслила с
него, че с сънувала, чс мъжът и скоро щс сс
вьрнс. но нс вярва на съня и загова е реши-
ла на друг ни дсн да обяви сьсгсзанис и да
даде ръката си на победителя. Победител
шял да станс онзи. който успсе да опъне яъ-
ка на Одиссй Предрсшеният Одиссй я оку-
ражил ла осъшсстви проекта си.
На других дсн състсзанисто започнало пре-
тсндснтнтс трябвало да прокарат стрела
пре з пръстсна. образуван от жслсзнитс части
на брадвн, поставени една след друга. Всич-
ки претендентн последователио взимали ла-
ка, но никой не успял да го опъне. Накрая
Одисей го взел и от първия опит успял да
прекара стредата Слутите на Одиссй затво-
рили вратитс на двореца Телемах донесъл
оръжнята и избивансто на претендентите за-
пичкало След това прислужницитс, които
не били лоялни към господаря сн по време
на простоя на претендентите, изнесли теля-
та им. почистили палата и били обссени в
двора на дворсца Сред тях бил и козарят Мс-
лантий, който застанал на страната на вря-
говете на господаря си Hail-накрая Одисей
разкрнл иа Пенелопа кон с и за да премахне
и последните и съмисния. описал брачната
стая. която познавали само те двамата.
На другия ден Одисей заминал за селото,
където живеел баша му, и му разкрил кой
с Междувременно роднините на убитите
претендентн се събрали. за да отмъстят за
смъртта им Но благодарение на богинята
Атина под образа на стария Ментор мирът
се иъшарил в Итака.
Такъв с разказът в „Одисея". По-късннте
пости добавят романтични спизодн. повече-
то от тях любовни. Например описват прик-
тюченията на Одиссй с Полимела на остро-
ва на Еол (виж Полимела) Ето най-извест-
питс енн зоди. повечето от които са изцяло
литсратурна измислица
След убийството на претендентите Одисей
принссъл нзкупителна жертва на Хадес.
Псрсефона и Тирезий и тръгнал пеш през
Епир до страната на теспротите. Там при-
несет жертва на Посейдон, както някога го
бил посъвствал Тирезий. Царицата на стра-
ната Калидика го подтикнала да остане при
нея и му предложила царството си. Одиссй
сс съгласнл Родил им се син, Полипет. Оди-
ссй царувал известно време заедно с Нали-
ли к а и спсчелнл няколко победи срещу съ-
ссдните народи Но когато Калидика умря-
ла. оставил царството на Полипет и се вър-
нал в Итака, където заварил вторил си син
Полипорт, ролен от Пенелопа.
Но Телегой, синът на Одисей и Цирцея, на-
учил от майка си кой с баша му и тръгнал
да го търси. Той пристигнал в Итака и за-
почнал да избнва стадата. Одисей се прите-
къл на помощ на овчаритс си Започнала
битка между двамата и Одиссй бил убит от
сина си (виж Телегой) Когато разбрал как-
во с направил. Телегон сс разплахал. Той от-
нссъл тялото при Цирцея, като довел и Пе-
нелопа.
220
Други нерснн разказват, че обвинен оз род-
нинитс на претендентите. Одисей трябвало
да бъде сьдсн от Неоптолем, управляваш
Епир Неоптолем. който искал да завземе
Ксфаления. осъдил Одисей на изгнание То-
гава Одисей отишъл в Етолия. при Тоант.
сина на Анлремон. Там се оженил та дъше-
рята на Тоант. която му родила син. Леон-
тофон. и умрял на преклонна възраст. В
друто предание, описано от Плутарх, се каз-
на. че след присъдата на Неоптолем Одисей
отишъл в Италия
За приключеннята на Одисей в Италия и за
последиите години от неговия живот има
поре ди на от предания, за които нне знаем
от някои разкази Еней и Одисей се срещ-
нали по време на пътуването си и се сдоб-
рили. Одиссй се установил н Тирения (ет-
рускага страна), и основал 30 града. Тук се
нарскъл Нан (виж това име). което на етрус-
ки означавало ..Бродсшия". Умрял от мъка
след смъртта на Телемах и Цирцея в етрус-
кия град Гортиния. който обикновено се
оп.ждсствява с Кортона.
Тацит разказва (Германия. Ill), че при пъте-
шествансто си Одисей стигнал до брегове-
те на Рейн и там издигнал олтар, който съ-
шсствувал по време на римского завоева-
ние Както името на Херакъл. така и името
на Одисей било свързвано с различии фази
от откритието на Далечння запад, благода-
рение на епизода с кимерийците и на тайне-
твените пътувания. осъшествени в края иа
живота му.
С пнсъкът на деиата на Одисей е много раз-
нообразен. Той е променян според желани-
ята на генеалознте да припишат благороден
произход на всички нталианскн градове по
времето на Катон. Затова разказват. чс от
връзката му с Цирцея се родили Ардей. дал
името си на италианския град Ардея, Латин,
епоним на латииитс. и т. н. (виж съшо Ром.
Касифои. Евипей и табл. 39).
< НИН ИЙ (лат.). В „Енсида" Озиний е бла-
городиик от Клузнум в Италия, който бил
в отряда, изпратен иа Еней от етруския цар
Тархон като съюзник в борбата му с Турн.
ОИЛ ЕЙ (гр.). Цар на локрийшггс от Опоит
и най-вече известен с това. че е баша на
..малкня" Аякс. Той участвал в похода на ар-
гонавтите и бил ранен в рамото от псрото
на една от птиците на езерото Стимфал
Освен Аякс, който му родила Ернопида,
Онлсй имал и незаконен син Медон от жена
на име Рена Понякога му приписват и трета
жена. Алкимаха, сестрата на Теламон
Оилей е син на Ходедок. внук на Кииос и
правнук на Опус. Майка му се казвала Ла-
онома.
ОЙБАЛ (гр.). Цар на Спарта. Преданията
за него са поста различии. Потомък с на Ле-
лскс и Лакедемон (виж табл. 6). Спорсд ла-
конинската легенда, използвана от Павза-
ний, Ойбал с син на Кинортас. В легендата.
предадена от Аполодор. син на Кинортас е
не Ойбал. а Периерес Ойбал се явява само
като баша на Арена, жената на Афарей,
един ст синовеге на Периерес Като такъв е
дядо на Лиикей, Идас и Пиз. докато в пре-
дишната версия Афарей е негов доведен син
(син на Горгофона и Периерес. за когото тя
първо сс омъжила. виж Горгофона) Линкей.
Идас и Пиз в тази легенда са потомки на
жена му.
Съшествуват опити да се обелинят двете
предишни родословия Най-простият е да се
прсдстави Периерес като син на Кинортас.
а Ойбал като син на Периерес В такъв слу-
чай различавамс двама герои с името Пе-
риерес - синът на Кинортас и синът на Еол
(виж Периерес) Тогава Хнпокоон е незако-
нен син на Ойбал. който му родила нимфа-
та Стратоника Неговите законни деца са
Икарий. Арна и Тиндарей.
Тези легенди. възникнали от местни преда-
ния. нямаши нишо общо помежду си. са
доста объркани
2. Имсто Ойбал носи и синът на Тслон и
нимфата Себетида. който живеел в Телебоя
Телон сс пресслил в Капри, където се оже-
нил за Себетида. дъшеря на речння бог Се-
бст. Той станал владстсл в Капри, но синът
му смятал. чс островът е прекалено малък
за амбнциите му н сс прсселнл в Кампания,
където основал царство между Сарно и
Нол. По-късно се наредил сред съюзннци-
те на Турн срешу Еней
ОЙКЪЛ (гр.). Потомък на Мелампус и
народа на Кретей и Тиро (виж табл 1). Син
е на Антифат, макар че някои автори посоч-
ват за негов баша Мантий, друг син на Ме-
лампус Ойкъл се оженил за една от дъше-
рнте на Теспнй - Хипсрместра. и заедно
нмали много деца Ифианира. Полибоя. из-
вестная Амфиарай. Ойкъл придружил Хера-
къл в похода му срещу Троя. Херакъл му
поверил опазването на корабите и той тряб-
вало да отблъсне с малък отряд нападение-
то на Лаомедон, но бил убит при първия
сблъсък (виж Херакъл).
Смята се, че Ойкъл приел внука си Алкме-
он в Пелопонес, когато той убил майка си
Ерифила. за да отмъсти за смъртта на ба-
ша сн (виж Алкмеон). Но хронологически
двата епизода се разминават
ОКЕАН (гр.). Персонификация на водата.
която в първичните елннистични представи
обгражда Света. Представят го като река,
те чаша около плоски я кръг. представляваш
Земята. Той се простира на нтгок и на за-
пад. на север и на юг и очертава нейните
най-краннн граници. Така се обяснява топог-
рафията в легендата за Херакъл и хесперн-
днте н приключеннята му при Герион (виж
Херакъл). Когато познанията за зсмята сте-
нали по-задълбоченн. тези концепции се
променяли и нмето на Океан било запазено
за Атлантнческия океан, западната граница
2
о
CS
X
X
X
е"
О
221
на антнчння свят
Като божество Океан с баща на всички реч-
ни боговс В „Теогония" Хезнод назовава
сред децата му Ннл. Алфей. Еридан. Стри-
мон. Меандър. Истър. Фата, Рсик. Ахелой.
Несос. Родий. Х&лнакмон. Хсптапор, Гра-
ник. Езепус. Симой. Пеней. Хсрмос. Каик.
Сангарий. Ладом. Партеннй. Евен. Ардес,
Скаманлър Но Хезиод ни предупреждена,
чс този списък нс е изчерпатслсн Ако тряб-
ва да се нзброят вснчките му синове, конто
нма с Тетия. към него трябва да сс приба-
вят поне още три хнляди имена
Тетия му родила и много дъшери. оксани-
дите, конто имали деца както от богове. та-
ка и от смъртни Те били богини на нзворн и
потони Хезиод нзброява четиридесст и ед-
на. сред конто наи-голямата е Стикс, след
това следват Пейто. Адмета. Ианта. Еле кт-
ра. Дорида. Прнмно, Урания. Хило. Климе-
ка. Родея. Калироя, Зевксо. Клития, Идиа.
Пазитоя. Плексавра. Галажсавра, Диона. Ме-
лобознда. Тоя. Полидора, Керкеида. Плуто,
Персенда. Памира. Аксаста. Ксанта, Петрея.
Менесто. Европа. Метила. Евринома. Телес-
то, Хризеида. Азия, Калипсо, Евдора, Тиха.
Амфиро. Окироя Към тях други автори при-
бавят още майката на кентавъра Хирон Кв-
марина. Аретуза и др. В тези списъди били
възможни всякакви промени съобразно въ-
ображението и фантазията на авторите
Океан е най-големият сред титаните, син на
Уран и Гея (виж табл. 5) и 12). Той е съпруг
на Тетия. неговата сестра, която представ-
лява оплодителната (женска) сила на морето
ОКИРОЯ (гр.). Така се нарнчалн много
нимфм или божества, конто имали връзка с
водата и изворитс
I. Една от дъшерите на Океан Неин лю-
бовник било Слънието (Хелиос) и тя му
родила син, наречен Фазис Един ден синът
и я изиенадал с любовник и я убил След то-
ва. обхванат от утризения. се хвърлил в ре-
ка Арктур, която започнала да се нарича Фа-
зис (Фаза).
2 Окироя се наричала и нимфа от Самос,
дъщерята на нимфата Хезня и на река Им-
брас Аполон се влюбил в нея и поискал да
я отвлече. докато била в Милет Но Окироя
помолила един моряк на име Помнил, при-
ятен на баша и. да я отделе Помпнл се съг-
ласил. но когато достигнали Самос и вече
сметали, че са избягали от Аполон. богът сс
появнл. взел девойката и превърнал кораба
на Помпил в скала, а Помпил - в риба
3. Друга Окироя е дъшеря на Хирон и ним-
фата Харикло Тя дължала името си на мсс-
гността, където била роде на майка и роди-
ла на брега на пълноводен поток Заедно с
раждансто си получила способности да
предсказва. но злоупотребила с нея. като
разкрнла на баща си и на малкия Асклепий
тайната история на божествата Окироя би-
ла наказана с метаморфоза боговете я пре-
върндли в кон Започнали да я нарнчат Хнпо.
ОКНОС (гр.). Въжаряг Символичен образ,
изобразяван в подземния свят Той плетял
въжс, което иепрскъснато било нзяждано от
една магарнца Интсрпрстирали този образ
така Окнос бил много работлив мъж, носе
оженил за разточителна жена. Истинекият
смисъл на легендата не е достигнал до нас.
ОКРИЗИЯ (лат.). Майката на цар Сервий
Тулий Тя е дъшеря на владетеля на Корни-
кулум. доведена като робиня в Рим след
завладяването на страната й. Била прис-
лужница в дома на Тарквиннй Стари. Там
при гайнствснн обстоятелства родила дете
Според най-известната версия видяла да й
сс явяна хгьжки полов орган от пспслта на
огнншето, докато носела на ларата на къ-
шата ритуал и ия лар Уплашена, тя разказа-
ла за видението си на господарката си Та-
наквнл. която я посъветвала да си сложи
сватбеннте украшения и да се заключи в
стаята. където видяла появата на божество-
то. Окризия я послушала През ноигга бо-
жеезвеннят и годеннк я обладал. Детето. ко-
ето сс родило, било Сервий Тулий. Според
друга версия Окризия пристигнала в Рим
бременна и не била дъшеря. а жена на вла-
детеля на Корннкулум А понякога просто
се казна, че любовникът на Окризия не бил
бог. а ..потеплел" на владетелската къща.
ОКСИЛ (гр.). Това име носят много герои,
двама от конто в етолийските легенди
I. Първият е известен само с това. че е снн
на Арес. а по линия на майка си Протогснся
е внук на Калидон и правнук на героя Етол.
дал името си на етолнйшгге (внж табл. 24).
2 Вторият обикновено сс посочва като син
на Хемон. сина на Тоазгг. Негов прадядо съ-
що е Етол (дсвсто или десето поколение).
Според Аполодор иегов баша с Андремон,
а майка му е Торга, сестрата на Деянира
(виж табл 27). По газн линия той е родни-
ка на хераклндите и бра говчед на Хил, сина
на Деянира Много вероятно е двамата Ок-
силовци, синът на Арес и Протогения и то-
зн на Хемон (или Андремон). да са едно и
съшо лице И двамата произлизат от Етол,
и чрез него от Ендимион.
С Оксил с евързана легендата за „заврыца-
нето" на наследниците на Етол в Елида
Знаем как роденият в Елида в Пелопонес
Етол бил принудсн да напусне родината си
и сыпал свое царство на север от Коринте-
кия залив, в страната на куретите, което по-
късно било наречено Етолия (виж Етол).
Като хвърлял диск, Оксил, без да иска, убил
брат си Термин, н също трябвало да напус-
нс родината си Той отишъл н Елида. След
като нттскла една година - опрсдсленото
времс на изгнанного му, Оксил тръгнал об-
ратно та Етолия Случило сс така, че точно
в този момент хераклндите чакали да се
сбъдне прсдсказанието на оракула за „три-
ок водач". който ше гн отвеле в Пелопонес
222
Оксил, който според някон автори бнл ед-
ноок (загубил едното сн око. след като го
ранили със стрела), ятдел кон или муле Той
се представил на хераклндите и тс разбра-
ли. чс прсдсказанието с изпълнено. защото
мъжът. който прнстигнал. всъшност имал
заедно с коня си три очи Тс го помолили да
ги отпеле в Пелопонес. ..обещаиата земя"
(виж Херакъл). и Оксил се съгласил Така
им осигурил победата, но поискал за отп-
лата царство Елида. което някога принадле-
жало на делите му Но тъй като се страху-
пал. чс като видят красотата на Елида. хе-
раклидите няма да са толкова благоразпо-
ложени ла му я дадат. Оксил ги превел през
Аркадия Когато хераклндите си поделили
завоюваните земи. Оксил отишъл на его-
зи искитс граници заедно със своите етолий-
ци Но там сс натышал на цар Елей Тъй ка-
то силите на противницитс били равностой-
ии. решили да разрешат спора с двубой От
страна на елейците избрали шампнон по
стрслба с лък, наречен Дсгмсн От етолий-
ска страна - стрелец с прашка. наречен Пи-
рехмес Именно той победил Така Оксил си
тлнърнал трона на прадядо си Ендимион
Той позволил на жителите да остаиат на зе-
митс си. но довел и своите етолийци. конто
сс заселили там н се смссилзз с елейците
Оксил запазззл старите култове на страната
и се проявил като мъдьр администратор
Той благоустроил град Елида Бил защит-
ник на ахсншттс. нападнати от дорийските
нашсственнци (хераклндите). По това вре-
мс олимпинскитс игри. основани от Хера-
къл. били потънали в забрана Оксил ги въз-
становил зз прибавил към тях и своего име.
зака че вече се смятал за техен основател
Оксззл сс оженил за Пиерня. която му роди-
ла двама синове - Етол-младши и Лай. Етол
умрял млад и бил погребай под една от пор-
тззте на град Елзша, под която минавал све-
шеният път това било сторено по съвет на
оракула, който заповядал детето да бъде
погребано нито в града, нито извън него.
Лай наследил баша си
2 Трети Оксил, снн иа Орей. се оженил за
сестра си Хамадрнада и тя му родила ним-
фите на дървстата Карня. Балано. Крайня.
Морся. Егиро. Птслся. Ампсло. Сика, чии-
зо имена са свързани с нмената на дървета
от ореха до черницата и от лозата до смо-
кинята
ОКСИНИЙ (гр.). В една изолнрана леген-
да. разказана от Конон, Окснний и Скаман-
зър са синове на Хсктор. конто Приам от-
вел на еззгурно място в Лидия, когато Троя
била превэета След като гралът бнл разру-
шен. Еней, кой то се бил скрнл в планината
Ида. сс върнал да царува в страната. Но
скоро Оксил и Скаманлър се появили. за да
си ньзнърнат владенията зза дядо си, и тога-
зза Еней се отправил на запад
ОКСИИТ (гр.). Цар на Атина. син на Демо-
фон. принадлежат към рода на тезеидите
(виж Демофои) Неговн синове са Афенд и
Тимоет. Афенд. големият. го наследил, но
скоро бил детрониран от брат си. който го
убнл
ОЛИМБРОС (гр.). Според изолирано пре-
дание с един от синовете на Гея и Уран Той
с брат на Адан. Остас. Саи дос, Кронос,
Япет и Рея Тази легенда нс е евързана с
„Теогония” на Хезиод и вероятно с с нзто-
чен произход
ОЛИМП (гр.). В гръцкия свят съшеству-
вали множество планини с това имс в Ми-
зия. в Сицилия, в Етида. в Аркадия, а най-
извсстната се издига на граннцата между
Македония и Тесалия От Омнровите поеми
Олимп се смята за седалишс на боговете и
най-вече за жилише иа Зевс Тук богът из-
мерва сз>дбнте на Ахил и Хектор. оттук
хвърлил Хефест, когато той искал да сс на-
меси в полза на Хера, и т и Постепенно
обаче божественото жилище започва да се
различала от тесалийския връх и термины
„Олимп" вече означавал най-обшо „небес-
ните покои" на божсствата
ОЛИМП (гр.). Това имс носят много герои
1 Първият е син на Крее, дал името си на
остров Крит Кронос му поверил Зевс, за да
го отгледа Но Олимп подучил гигантите да
дстронират Зевс Разгневеният бог го убнл
с мълния Но след като го убил, сс разкаял
и дал името си на гробницата на Олимп, ко-
ято се издигала в Крит
2. Според Диодор това било името на пър-
вия съпруг на Кибела. Вторият и мъж бил
Ясной В този случай обаче вероятно става
въпрос за евемеристка интерпретация иа ле-
гендата за Кибела, почитана на планината
Олимп в Мизия.
3. Олимп се казвал и известен флейтист, за
когото се смята, че е или баща, или (по-чес-
то) син на Марснй. както и негов ученик
Когато Аполон убил Марсий. Олимп го пог-
ребал и го оплакал
ОЛИНТ (гр.).Същсствуват две легенди за
Олинт - героя, дал името сн на македонския
град Олинт. Той бил син на пар Стрнмон и
брат на Бранг и Резос. По време на лов бил
убит от един лъв Бранг го погребал на мяс-
тото. където загинал Според друга леген-
да Олинт бил син на Херакъл и нимфата
Болба
ОЛУС (лат.). Митичен великан, за когото
се знае само името му. Разказват. че бил от-
крит от етруски гадател, когато копаели
хзлма на Капитолия в Рим. за да налсят ос-
новите на храма на Великия Юпитер Тога-
ва намерили в земята огромен череп Реши-
ли, че принадлежи на великана Олус и за-
това нарекли Капитолия Caput-Oh, което
постепенно премннало в Капитолий Тази
находка била иитерпретирана като знак за
бъдешото величие на Рим. който трябвхпо
да стане Главата на света Всъшност в тази
S
=
X
о
223
легенда се прсплнтат два слемеита заровс-
ната глава като предскамине и егимологич-
на игра с името иа хълма
ОМФАЛА (гр.). В пай-разпространсната
версия на легендата та Херакъл и Омфала
тя е представсна каю царица на Лидия и дъ-
щеря на цар Ярдан. при която Херакъл бнл
слуга За обстоятслствага и причините за
това виж Хсракьл. Първоначално миты за
Омфала бил локал и тиран в Епнр, каго Ом-
фала сс явява като епоннм на град Омфа-
лион Скоро обаче сс прснася в Лидия, кь-
дсто с обвит от орнснталска жнвописност.
широко използвана от слинистичнитс пос-
ти За някои поети Омфала с дъщеря или
вдовица на цар Тмол. който и оставил uapc-
твото си Тя наложила на новия си слуга ре-
дина задълження. той трябвало да освобо-
ди царството от разбойнншггс и чудовища-
та. Затова Хсракьл сс бнл с керкопите, със
Силен и воювал с итонитс. които опустоша-
вали тсмитс на Омфала. Той завзел града,
който им служен за укрепление, разрушил
го и отвел жителите му в робство Уднвсна
от подвизитс му. Омфала скоро разбрата
кои са родитслитс му. освободила го и се
омъжила за него. Родила му син. наречен
Ламой Такава с истори тирана га версия, нз-
ползвана от Диодор. В романтичната вер-
сия Омфала веднага сс влюбила в Херакъл
и проз цялото време на робството му изпит-
вала слабост към него. Омфала се облича-
ла в лз. вс ката кожа на героя и размахвала
тоягата му. Херакъл, облечен в дълга ли-
дийска роба, тъчал лен в краката на Омфа-
ла Когато времето на робството му натек-
ло. героят напускал Лидия и сс върнал в
Гърция. където имал да извършва още мно-
го подвиги преди смъртта си.
ОНЕИР (ip.). „Мсчтата" Дух на съннща-
та, изпратен от Зсвс на Агамемнон, за да го
иътьже По-общо обаче сънишата нс са пер-
сонифнцирани, а според фантазията на пое-
титс прсдставляват множество от отделим
духовс (виж също Морфей*
ОПС (лат.). Римска богиня на Изобилнето.
егтътница на Сагурн. и ио тази причина чес-
то ндетггифицирана от римляните с Рея. СПЪГ-
ница на Кронос, който пък с идентифициран
със Сатурн Опс била едно от сабинскзпс
божества, въвсдсно в Рим от Тит Таций - тра-
диция. която важи за всички земсделски бо-
жества Имала храм на Капитолия
ОПУС (гр.), (ерой, дал името си на локрий-
цитс от Опоит. Смята сс. чс с син на Лок-
рос и Протогения, дъщерята иа Девкалион
и Пира (внж табл. 8). В други версии го
представят като син на Зевс и на дыцеря га
на друг Опус, цар на Елида, чисто имс взе-
ло детето Той го отглсдал като свой син
(виж съшо Покрое).
ОРЕСТ (гр.). Синът на Агамемнон и Кли-
темнестра (виж табл. 2). Легендата за него
постепенно сс обогатява с нови спизоди.
както и газн на cccipa му Ифигения. Но ос-
новннтс характеристика* сс появяват в Оми-
ровата епоха. където Орест вече с прсдста-
вен като О1мьсгитсл заради смъргга на ба-
ша си (макар чс убийството на Клигемнсс-
ра. извьршено от сина и. е не по шато за по-
ста). То сс появява в старо! ръцкитс траге-
дии и най-вече при Есхил. където Орест с
фшура от 1гървостспснно значение
Пьрвняг спи зон о! живота на Орест в тро-
янската легенда сс разполага след първня
поход към Троя, който завкртиа в Мизия. в
царството на Телеф (виж Агамемнон и
Ахнл) Рансният от Ахнл Телеф можсл да
бъде излекуван само от копнето на героя.
Затова той пристнгнал в Авлида, къдсго
гръцката армия се събирала за втори път.
Там бнл заловен от вонннцнте, които го по-
мнелнли за шпноннн За да се спаси, той
хванхт малкия Орест - най-малкото лете на
Агамемнон, и заплатил, чс ще го убие, ако
го измъчват Така успял да накара да го нас-
лужат н да се излекува (виж Телеф).
Трагишггс и най-вече Еврипид често предс-
тавят малкия Орест в Авлида. където до-
шъл с Клитемнестра и Ифигения, когато
дсвойката трябвало да бъде принесена в
жертва на Артемида.
След завръщансто на Агамемнон и убийст-
вото му от Егист и Клитемнестра Орест се
спаснл благодарение на сестра си Електра,
която тайно го отвела при Ст рофий във Фо-
кида. Той го отглсдал заедно със собстве-
нна си син II ил ад Сынсствуват и други вер-
сии за начина, по конто Орест бил спасен:
понякога заслугата сс приписал на дойката
му илн на възпнтателя му. или пай-общо на
най-старня слуга на семейсгвото. С г рофий
бил чичо на момчсто. зашото бнл женен за
ссстрата на Агамемнон Анаксибся Живссл
в град Кира, недалеч ог Делфи.
Когато възмъжал. Орест получил от Апо-
лон заповед да отмъсти за смъртта на баща
си, като убие Егист и Клитемнестра. Но при
Софокъл за това го моли сестра му Елект-
ра. която поддържхта връзка с него. Преди
да извършн това дело, Орест погърсил съ-
ест от Аполон. Тогава богът отговорил, че
отмъшеннего му е позволено. Придружсн
от Пнлад, Орест ошшъл в Аргос на гроба
на At амемнон Там той осветил къдрица от
косата си Електра съшо огншла на гроба н
разпознала косите на брат си. Този начин на
разлозиаванс. фигуриращ във версията,
поддьржана or Есхил. се стирил твьрдс неп-
равдоподобен на Еврипид, който отдава зас-
лугата на един старец. Софокъл пък смята,
чс Електра разпознала брат си благодаре-
ние на пръетен, принадлежал на Агамем-
нон. който Орест и показал
За да отмъсти. Орест сс престорил на път-
ник. идващ от Фокида на път за Аргос, не-
товарен от Строфий да съобши за смъртта
на Орест и да попита дали прахът му тряб-
224
на да бъде пренесен в Аргос, или да остане
и Кира Клитемнестра, която се страхува-
ла. че те бъде наказана та нрсстьплениего
си, се зарахшала и н тикала Егист, който нс
присъствал на срсщата Когато Егист до-
шъл в двореца, той бил убит от Орест. Щом
чула предсмъртоня му вик, Клитемнестра
нрнтичала и видала сина си с меч в ръка. Тя
започнала да го моли да я пощади, показа-
ла му гръдта, която го отхърмила. и Орест
та малко щял да сс откаже, когато Пнлад му
напомнил за заповедта на Аполон и за свс-
шения характер на отмъщението му. Тога-
ва той я убил. При Еврипид Орест убива
Егист. докато той прави жертвоприношение
на нимфи те в градинага си. Патачите му го
познали и поискали да го накажат за убийс-
тво™. но не посмели да вдигнат ръка сре-
щу сина на Агамемнон.
Скоро Орест полудял, като повсчсто от
убийцитс Освен това като убиен на собст-
вена га сн майка бил прсслсдван от сринни-
тс. които го наладнали още в дсня на погре-
бението на Клитемнестра. Есхил разказва,
чс по заповед на Аполон Орест погъренл
убежище в Делфи, върху Омфал (малкия
хълм. отбеяязяаш центъра на света) в хра-
ма на бога, и бил прсчистсн от Аполон. Мно-
го други свстнлища в Гърция обаче прстсн-
дират, чс Орест е бил пречистен в тях. както
и че притежават камъка, на който бнл сед-
нал (например в Мегаполис. Аркадия). Но
прсчистваисто не го освободило от ерннии-
тс Това можсло да станс едннствено след
съд в Атона, на мястото. където по-късно
засславал Арсопагът, чнято прнсъда симво-
лично с от първа величина. Легендите не са
единодушии по отношение на неговите съ-
дни Понякога това са ерининте. които го от-
веждат пред атннския трибунал, друг път е
Тиндарей, башата на Клитемнестра, или
Ерш она, дъщерята на Егист и Клитемнестра
(виж Еригона, 2). На мястото на Тиндарей,
който по това време бил мъртъв, античнитс
мигографи назовават Перклей, бративчед на
Клитемнестра (той с енн на Икарий. брата
на Тиндарей. виж табл. 19). Съдиите били
раз.твосни между осъждането и оправданн-
ето. 1 io Орест бил оправдан от Атина, която
предссдагелствала съда. Тя прнсъединнла
гласа си към тези, които го оправдавали В
шак на благодарност Орест нздигнал олтар
на Атина на хълма на Ареопага
С Орест е евързана и историяга за произ-
xo.w на.Лепят на стомниге". честван в Ати-
на по време на празника Аитсстерии Цар
Демофон (според други автори Пандион),
който царувал гогава в Аптна, бил неприят-
но и тненадан от пристиганего на Орест в
града. Заради омърсявансто, предизвнкано
ог убийството на майка му, той не искал да
го допуске да участва в празника. нито да
алсзс в храма, но. от друга страна, нс искал
да го обндн Гогава решил да затвори хра-
ма и да поднесс отвън виното на всички
участннци Този обичай положил началото
на Дсня на стомните
Според друго предание, идващо от Аргос.
Орест нс бнл съдсн в Атина, а в Арголида
Еакс и Тиндарей го предали на народа на
Аргос, който го осъдил на смърт, като му
предоставил сам да избсрс как да умре. На-
род» на Миксна обаче го осъдил само на
изгнание. Най-разпрост ранена е Есхилова-
та версия.
След оправдавансто си Орест се допитал до
Аполон какво да прави Пития му отгово-
рила. че окончателио шс се излекува от лу-
достта си. ако отиде в Таврида и намери ста-
туята на Артемида И тук започва нов епи-
зод от легендата за Орест приключенията
му с Пнлад и заврыцансто на Ифигения. То-
зи мит е ра (казан от Еврипид в пиесата му
„Ифигения в Таврида ' Като пристигналн в
Таврида. Орест и Пнлад били задържанн от
мест пите жители, които нмалн обичай да
принасят всички чужденци в жертва на сво-
ята богиня Първо били заведени при царя
на страната Тоант, след това при Ифигения,
която била жрица на богинята (виж Ифиге-
ния). Тя развързала въжетата им. разпитала
гн за родината им и веднага гн разпознала.
Тогава Орест и разказал зато е дошъл в
Таврида и заповедга, която получил от Апо-
лон Ифигения решила да му помогне да на-
мери статуята на Артемида, чиято жрица
била, след което да избяга заедно с него Тя
убедила цар Тоант. чс не може да прниесе в
жертва чужденсиа, нзбягал от родината сн,
зашото убил майка си. преди да пречисгм
едноврсмснно жертвата и статуята в морс-
ката вода. Тоант се съгласил и Ифигения
отошла на брега с Орест и Пнлад. недалеч
от кораба на Орест. Тя отдалечила с ките ки-
те воиин под претекст, че танната на ритуа-
ла по прсчистваисто трябва да сс запазн. и
отплавала на кораба заедно с брат си. прия-
теля му и статуята. Но Посейдон обърнал
кораба им и Тоант за малко да ги иастигне.
когато се появила Атина и му забранила да
продължи прсслсдването. Орест и другари-
тс му пристигналн в Агика, където нздигна-
ли храм на Артемида. За друг епизод от то-
ва завръщане виж Хриз, 2.
Послсдната част от легендата за Орест раз-
казва за нсговото установяванс в Арголида
и за женнтбата му. Оше като дсте баща му
го сгодил за братовчедка му Хермиона. дъ-
щерята на Менелай и Елена Но в Троя Ме-
нелай се отказал от обещанието си и сгодил
Хермиона за Неоггголем (виж Хермиона и
Неоптолем). След завръшането си от Тав-
рида Орест отошъл при Хермиона, докато
Неоптолем бил в Делфи, за да се долита да
оракула, н я отвлякъл. Според някои авторн
той дори убил Неоптолем в Делфи по съвет
на Хермиона. За цс.гта предизвикал бунт, по
време на който Неоптолем бил убит
Е*
О
о.
О
О
225
15
s
-
о
а.
С
От Хсрмиона Орест ими син. наречен Ти-
самсн Той иарувал над Аргос, където нас-
ледил Килараб. умрял. бел да остави наслед-
ник (виж Анаксагор), а съшо и в Спарта, като
наследник на Менелай Малко преди смърт-
та на Орест над страната надвиснал мор
След като сс допиталн до оракула, разбра-
ли. чс могат да се освободят от това прок-
лятие. ако вюстановят градовстс. ра тру те-
ни по врсме иа Троянската война, и възвър-
нат на боговсте на тети градовс полагащитс
им се почести Затова Орест изпрагил та-
селннци в Мала Атня да възстановят ратру-
шените градовс Той умрял на преклонна
възраст. на 40 години, след ссдемдссст годи-
ни царуване Показвали гробнниата му вТе-
гея. където му отдавали божестенн почести
В Рим разказвали. чс Орест умрял в Ари-
ция (едно от мсстата. които претендирхли
та ку.тга към Артемида Таврндска) и че кос-
тите му били прсиессни в Рим и погребанн
под храма на Сатурн
ОРЕСТЕЙ (гр.). Цар на Етолия. син на
Девкхлион и брат на Проной и Мзратоннй
Една от кучките му родила парче дърво
Орестей го погребхл и на мястото поиикиа-
ла прекрасна лота, раждаща големи гроздо-
ве Пред това чудо Орестей дал на сина си
името Фитин (чийто корен отначавхл ,.по-
никвхм") На този Фитий по-късно се родил
син. нар Ойней (виж това нме)
ОРИОН (гр.). Ловец великан, син на Еври-
ала и Посейдон, или на Хнрией (внж това
нме) Смятхло се. че както всички великани
е ролен от Земята От баша си Посейдон
притежавхл дарбата да ходи по вълнитс Бил
много красив и с чудодейна сила Първо сс
оженнл за Сида, толкова красива и горда от
красотата си. че претендирхла за съперни-
чсствос Хера Затова Хера я хвърлила в Тар-
тар Като загубил жена си. Орион отишъл
на остров Хиос, вероятно извнкан от Ено-
пион, който го помолка да го отърве от зве-
ровете. които населявали острова Тук Ори-
он се влюбил в Меропа. дъшерята на Еио-
пион Но той не бил съгласен с този брак
Оттук насетне легендата има няколко вер-
сии Според с линия вариант влюбеният Ори-
он сс напил и поискал да нзеили Меропа. а
спорсд друг самият Енопион го напил В
кранна сметка Енопнои ослепил Орион, по-
като той спял Тогава Орион отишъл в ко-
вачиицата на Хефест. ввел едно деле (наре-
чено Кедалион). сложил го на рамснетс си и
поискал то да го води към изгрявашото слън-
це и така възвърнхл зрението си След това
решил да си отмъсти на Енопион. но не мо-
гъл да го достмгне. зашото Хефест напра-
вил за него подземис, където той се скрил
Тогава Зората се влюбила в Орион и го от-
еля кла в Делос Орион бил убит от Арте-
мида. или зашото по невнимание я победил
в състезание по диск, или защото насилил
една от придружителките й. хиперборейска-
та девица Онида Но най-р.ззпространената
версия за смъртта му е слсдната Орион сс
отстал да насилн Артемида и богинята му
пратнла скорпион, който го ужилил по пе-
тата За награда скорпионы бнл превърнат
в сывездие. Орион също Ето защо сы-
не ишето Орион непрекьенато бяга от съз-
вездлето Скорпион (внж Короииди)
ОРИТИЯ (гр.). Една от д|.шернтс на царя
на Атина Ерехтей Бнла отвлечена от Борей
(внж табл 11 и Борей)
2 В друга версия Орития с дъшеря на Кек-
ропс н жена на Максдон. на когото родила
син Европ. дал нмето си на град в Маке-
дония
ОРК (лат.). В народиите римски вярвания
Орк е духът иа смъртта. трудно различим
от самия Ад като свят на мъртвите Изоб-
разяват го на надгробннте рисунки на ет-
pycKinc гробшши като брадат и космат ве-
ликан Постепенно сс слива с слииизирани-
те богове и Орк става едно от имената на
Плутон или на Дис Патер Орк живее в на-
родната памет. докато другите две имена
остават в научната мнтология.
ОРНИТ (гр.). I Наричап още Тсвтис Ар-
кадийски герой, който по врсме на Троянс-
ката война предвождхл аркхлийски отряд от
град Тевтис Тъй като в Авлида царяло без-
ветрие. Орнит поискал да сс върне. Тогава
му се явила богинята Атина в образа на Me-
лай. сина на Опс. който го помолнл да ос-
тане Обаче Орнит се ядосал и ранил боги-
нята в бедрото После се върнал в родиия
си град Там богинята му се явила нзеън с
ранено бедро, след косто сс разболял, о гра-
ды бил сполетян от глад. Оракулы на До-
дона посъвствхл жителите да издигнат ста-
туя на Атина с ранено бедро, превързано с
пурпурна превръзка
2 Друг герой със сыцото име е син на Си-
зиф, бил се на страната на локрийците от
Опоит за притежаниего на Дафиус. Той съз-
дхт царство, по-късно проминало под власт-
та на сина му Фок. епоним на фокийшгге.
Самият Орнит и другият му син Тоант се
оттсглнли в Коринт
ОРОНТ (гр.). С това имс са известии два-
ма герои, евъртани с две различии легенди
за река Opoirr в Сирия
I Първият с индийски герой, син на Дид-
нас Той командвал индийска армия на цар
Дсриад по врсме на похода на Дионис сре-
щу Индия Бил огромен великан, висок 20
лакти, и забслежителен боец След като Ди-
онис го ранил, той се самоубил Тялото му
било повлечено от водите на река, която
приела нсговото имс По време на римско-
го господство променнлн течението на ре-
ката. за да канализират старого корзгто. По
врсме на строитслнитс работа намерили го-
лям гипсов саркофаг, в който нмхю човеш-
ки скелет с необикновена дължнна. Допита-
ли сс до оракула па Кларос. който отгово-
226
рил. че това е тялото на Оронт.
2 Така сс казвал и рсчинят бог. син. както
всички останали реки, на Оксан и Тетив Той
сс влюбил в нимфата Мелибоя. прслял и
наводнил полсто. докато нс бил укротсн от
Херакъл
ОРТОПОЛИС (гр.). Син на царя на Сики-
он Племней. Децата на тоти владстел уми-
рали веднага. том се родят и нададат пър-
ння си вик Деметра сс смилила над него и
като се преобразила на чужденка. пристиг-
нала в дворсца му и отгледала току-шо ро-
дсното дете. Тя премахнала проклятието.
косто тсгнело над него, и успяла да го за-
пази жив и здрав до трала вътраст.
Така спассннят Ортополнс имал дыцеря.
наречена Хри юга. която родила от Аполон
син. наречен Корон.
ОРТРОС (гр.). Кучсто на Герион. убито от
Херакъл. когато героят отвлякъл стадата
му Ортрос е син на Тифон и Ехидна и брат
на Цербер Майка му Ехидна родила от не-
го Тиванския Сфинкс. Онисанията на Орт-
рос са различии: понякога го описват с мно-
го глави. друг път с тяло на змня и т. и.
ОРФЕЙ (гр.). Митьт та Орфей е един от
наи-неяснитс и натоварсни със енмволнчни
значения в слиннстичната митология Съ-
шествуващ от много древни времена, тоти
мит се ратвнва и се преврыца в Ногинска
митология. около която сс съэдава огром-
но количество литература с езотерична на-
сочсност. Митьт за Орфей оказва влияние
върху примитивного христианство н с зас-
вндетелстми в христмяиската иконография
Орфей единодушно е посочван за енн на
Еагър (виж това имс) Преданията си про-
тиворечат за името на майка му Най-често
сс смята, чс с син на Калиопа, най-висшага
по иерархия от дсвсттс мути. Понякога на
иейно място поставят Полихимния, а по-
рядке - Меннпа. дъшерята на Тмнрис Ор-
фей има тракийски произход. Като музите
жнвссл близо до Олимп, където често го
представят как псе. Според митографите
бнл цар на Тракия: на бнетонийиите, одри-
сиге и македонцитс. Орфей е най-добрият
певец, музнкант и поет. Той свирсл на лира
и цитра, като често сс смята за създател на
гозн инструмент, или пък му прнпневат са-
мо увсличсииего на броя на струните, кои-
то в иачхюто били седсм. а после станали
денет. ..заради броя на музите". Орфей пс-
ел толкова омайни песни, чс дивите живот-
ин го слсдвалн. дървстага и растеннята се
прсвивали нал него, а пай-лощите хора ста-
вали добри
Орфей взел участие в похода на аргонавти-
тс Но тъй като бил по-слаб от останалитс,
нс гребял Той заемал висша длъжиост. от-
броявайки ритъма на гребците. По време на
буря успокоил екипажа и вълните в море-
то Той бил едннствсният посвстсн в мисте-
риите на Самотраки и отправил молнтви
към кабирнтс (богове на тези мистерии) от
името на спътниците си. като ги накарал да
се посветят на свой рсд. Особсно важна ро-
ля изиграл в епизода със сиреннте, когато
надминал в пеенето тези магьосннци и спа-
сил аргонавтите В орфичсскитс „Аргонав-
тики“ му приписват и други подвиги: пред-
пазвал от опасност с магии и др. С една ду-
ма. Орфей бнл жрецът на аргонавтите
Най-извсстният мит за Орфей е слизането
му в подземния свят, воден от любое към
жена сн Еврндика Този мит се развива като
литературна тема най-вече през алексанл-
ринската епоха. а в IV книга на ..Гсоргики"
на Вергилий с дадена нан-богатата и завър-
шена версия Еврндика била нимфа (дриа-
да) или дъшеря на Аполон Един ден. дока-
то се разхождала по брега на една река в
Тракия, след нея тръгнал Аристей. който ис-
кал да я нзнаенли Но Еврндика настъпила
змия, която я у хапала и тя умряла Неуте-
шимият Орфей слятьл в подземния свят, за
да я тьреи Той омаял с пирата си не само
подземните чудовища, но дори и боговете
Постите си съпсрннчат по въображение. за
да опишат ефекта от тази божествена му-
зика: колелото на Иксион спряло да се вър-
ти, камъкът на Сизиф останал в равновесие
от само себе си. Тантал забравнл, че е гла-
дей и жаден, и т. и. Дайанлиге пък забравн-
ли да пьянят пробитого ведро Хадес н Пер-
сефона се съгласилн да върнат Еврндика на
съпруга й, конто показал толкова енлно до-
казателство за обич Но поставили одно
условие Орфей трябвало да се изкачи на зе-
мята. следван от жена си. но не бивало да
се обръша и да я погледне. прели да напус-
ке подземного царство. Орфей приел и
тръгнал Той почти бил нзлязъл на дневна
светлина, когато го замъчило ужасно съм-
нсние: дали Псрсефона не се е подиграла с
него? Нанстина ли го следва Еврндика? И
се обърнал Тогава Еврндика прнпаднала и
умряла за вторн път Орфей се опнтал да се
вьрнс ОПЮВО в подземния свят, но Хирон
бнл непреклонен и Орфей трябвало да се
върне безутешен сред смъртните.
Смъртта на Орфей също е сюжет за много
легенди Най-често се разказва. че е убит от
тракнйските жени Но мотнвите. поради ко-
ито сн спечелва омразата им. са различии:
понякога те му се сърдят за всрността му
към Еврндика. която интерпретнрат като
обида към гях Разказват съшо така, че по-
ради нежеланного сн да нма отношения с
други женн Орфей сс обградил с млади мъ-
жс н дори измиелнл псдсрастнята Негов
прнятел бил синът на Борей Калане Или че
след завръшането сн от Ада Орфей въвел
мистсрннте, основанн на опита му в отвъд-
ния свят, обаче забранил в тях да се посве-
щават женн. Той събнрал мъжете в заклю-
чена къща, като всички оставили оръжията
си отвън Една нот жените взели оръжията
С
ш
е
0.
О
б
S
с
о
о
227
и когатомъжегс н зле зли. убили Орф'сн и нс-
гоните последователи Другоюобяснснне с
свьръшо с проклятого иа Афродита Koiа-
то богинята спорслз с Перес-фона ырадн
Адонис, по заповед на Зене Афродита «ряб-
пало ла се подчини иа решението. огсьдсно
от Калиона A Калиона решила спора гака -
Адонис трябвало да остане послсловатслно
с Псрссфюна и с Афродша по по лопни Юди-
на (виж Адонис) Афродита сс раиърдила
на това решение, но тъй като нс можсла ла
си отмъсти на Калиона. вдъхнала на тра-
кийскитс жени любой към i >рфсн Като нс
могли да сн го поделят, те го разкъсалн
Една напълно различна легенда ражатва, че
Орфей бил убит от Зевс с мьлиия Богы
бнл разгневен or тайне гасни re раэкригня.
направенн от Орфей на посиетсните в мис-
териитс му.
В най-ратпространсната версия та смъртта
му тракинск|гтс жени нарязали тялото на
Орфей на парчста и ги хвърлили в рската.
която ги отнесла до морето Така главата и
пирата на поста стигнали до Лесбос Жиге-
лите на острова отдали погребални почес-
ти на Орфеи и му нздигналн гробница. Раз-
канит, че от гроба понякога сс чували зву-
цитс на пирата му Затова Лесбос бил смя-
ган за родината на лирнчсската поезия
Посочватн гроба на Ор|>сй и на други мес-
та например в Мала Азия, при усзисю на
река Мелес По този повод разказват. чс
след убийството на Орфей над Тракия над-
вне нал мор Оракулы посъвстнал жители-
тс. за да се отърват от това наказание за
убийството на поста, да намерят глава га на
Орфей и да я погреба г с почести След лъл-
готърсене рнбарите успели да намерят гла-
вата. заронена в пясъиите при устисто на
Мелес, все оше кървяша и пееша. както до-
като бил жив Орфей
В Тесалия съшествувала люболнтна леген-
да за гроба на Орфей Спорен нся той се на-
мирал в Лейбетра и оракул на тракийския
Дионис бнл предрекъл. чс ако прахы на Ор-
фей вили слънието, грады шс бъде опусто-
шен от и расе Жителите не объриали вни-
мание на това предсказание, зашото не вяр-
ВаЛИ, че прасе може да навреди на града им
Но вслиъж през пятого на гроба на Орфей
задрямал един овчар В съня си той бил об-
ссбеи от духа на Орфей и започиал да псе с
мелодичен глад орфически химии Като ну-
ли тази музика. рабопшшис по попето прс-
кт.снали работала си и се струпали около
гробнииата Наставала лакана блъеканица.
чс колонилс на налтробния памешик сс пре-
кършилн и разбили саркофага, в койло сс
намирал прахы на героя На следвашата ве-
чер се развихрила страшна буря Водите на
река Сие (което на гръцки означава ..пра-
се"). на чийто бряг бил построен градьт. сс
наднгнали и наводнили сслишето, като раз-
рушит повсчето къши. Така предекззаиие-
ю сс сбьднало
Слел смърпа на Орфей лирата му била взе-
1а на небею, където сс превърнала в съз-
вездпе Душата му пък била прснессна иа
Елисейските полета, където, облечена в
лълга бяла роба, продължили да пес на бла-
жснитс
Около този миг сс формира и орфическата
геология. Когато слязъл в подземния свят
да тирен Енриднка, Орфей разбрал как се
стига до страната на Блажените и как мо-
гат да сс избегнет прсчкитс и клопкитс по
пътя на душите на умрслите Сыцествува
обширна литература от апокрнфии поеми,
посвстснн на Орфей, конто бипат както
простонарадни чстиристишия, записани на
таблички, заравяни заедно с мъртвите. така
и произвеленията „Химии", „Теогония" и
дълга еничсска поема и „Аргонавтикн".
Някои автори смятат. че Орфей нарсд с Ди-
онис с вьвел Елсв зинскигс мистерии.
В една друга версия на легендата за Орфей
се твърдн. че той с прародител на Омир и
Хезиод
О ГОС (гр.). Виж Алоади.
ОГРЕЙ (гр.). Син на Димас, иар на Фри-
гия Прзпекъл сс на помош на Приам в бит-
ката срсшу амазонкитс. Когато Афродита
сс влюбила в овчаря Анхиз, за да го спече-
ли. ля казала, чс с лыиеря на цар Отрсн, от-
влечена от Хермес чак до планината Ида
(внж Анхиз).
ОФЕЛТ (гр.). Виж Архсмор.
ОФИОН (гр.). 1 В орфическата традиция
Офион и Еврннома, ггыцерята на Океан, ца-
рували нал титаните по времето на Кронос
и Рея Кронос и Рея обаче завзели властта и
хвърлили Офион и Еврннома в Тартар.
2. Сыцествува и друг Офион, един от велн-
канитс, конто сс били със Зсвс. Бил разма-
зан от бога под планнна. която нарекли
Офнонион
ОХИМ (гр.). Един от седемте снновс на
Хелиос и нимфата Родос (виж Хелнади и
габл 14) Охнм и брат му Керкаф останали
в Родос, докато братята им Макар. Актис,
Кандал и Триопас избегали. след като уби-
ли сслмия. Тенаг. Охнм, който бил пай-го-
лям. царувал в Родос Оженил се за местна
нимфа. която се казнала Хегстория Имал
дъшеря Кидипа Тя сс омъжила за чнчо си
Керкаф. който наследил брат си (виж леген-
дата за него)
Според друго предание Охнм сгодил лъшс-
ря си Килипа за Окрндион. Но когато негов
прагеннк дошъл да о1 веде годсницата му.
влюбенияз в племеншшата си Керкаф я от-
еля кт.л и избягал от острова. Керкаф се за-
нърнхл в родината си чак когато Охнм ос-
тарял С тази легенда се обяснявал обнчаят
в Родос, който забранянал на пратенишггс
да или зат в светнлишето на Окрндион.
228
п
ПАКС (лат.). Миры Обожсствена абст-
ракция н Рим Чссто сс споменава преди 1
в пр Хр по креме на граждаиските койки
Издигнат и бил храм от Август в Рим. за да
сс загвз.рди окоззчателното установяване на
рсда По-късно император Веспасиан, след
това и Домициан и пос кета л и храм на Фо-
рума, каю го нарекли Форум на мира
ПАКТОЛ (гр.). Бог на едноименнага река
в Мала Азия. Смята се, чс с син на Зсвс и
Левкотея. Баша с на Еврианаса и според една
от легендите чрез нея с дядо на Пелопе При
чес пзаксто на мнстсриите на Афроди га дсф-
лорнрал собствената си сестра Дсмодика
Когато осъэнал какво с направн.'!. сс хвър-
лил в река, наречена Хризороас, т. е злат-
ната река, защото във водите й имало мет-
ни пссьчиики. която след самоубийство го му
била наречена Лактол (виж също Мидас).
ПАЛАДА (гр.). Един от най-известните
спитетн на богинята Атина, позната като
Апзна Палада По-късна легенда разказва,
чс съшествувала и друга Палада. различна
от Атина, дъщеря на цар Тритон, бога на
езерото Тритон, Атина била отглсдана като
дете заедно с нея и неволно я убила. В ней-
на чсст направила статуята Паладнон (виж
юва нме).
ПАЛАДНОН (гр.). Божествсиа статуя с
чудотворни способности, която прсдста1зля-
вала богинята Палада. Легендата за нся с
многопластова зз с съставсна от различии
разкам, обсдинсни в цикли, конто я евърз-
ват с Троя Легендата за Паладнон с нспоз-
нага за поетите от Омировото време. В
„Илиада" култовата статуя на Атина, почи-
тана в Троя, прсдставя богинята ссднала,
докато Паладнон с статуя на изправено бо-
жество със строгата стойка на дрсвнитс
.ксоана" - дървенн идоли от арханчната
епоха Постепенно обачс легендата сс ус-
ложнила зз била евързана с легендата за
прозззхода на Рим Всъшност Паладнозз
имала свойствого да гаразпззра нсприкосно-
нсностпз на града, който я притежава зз н от-
дана почести с култ Тя защитавала Троя в
протяжение на дссст години Много гра-
довс след това прстсидирали, чс са я препо-
давали, което им оенгурявало скытоцснно-
то преимущество да нс бьдаз нападали. Чу-
доз ворните статузз на Палада сс множили,
а легендите сс усложнззли още повече.
Съшествуват множество предания за про-
кзхода зза статуята - всички са единодуш-
ии. че тя има божествен прои зход. макар че
дстайлитс сс различават Например при
Аполодор четем. чс богинята Атина като
дете била отглсдана от бог Тритон, който
също имал дъщеря на нме Палада (виж Па-
лада) Двете момиченца заедно се упражня-
вали в бойкого изкуство. но един ден сс сго-
рали. В момезгга. и който Палада щяла да
улучи Атина. Зсвс се уплатил за дъщеря си
и се намесил Той поставил щита си пред
Палада. която се стрескала и не могла да
парира наврсме удара, който на свой ред й
нанесла Атина. и паднала. смъртоносно ра-
нена В знак на покаяние Атина направила
статуя, която приливала на приятелката й.
покрила я с щит - символ на щита, който и
уплатил и станал причина за смъртта й. и
я поставила до Зевс, като й отдала почести
като божество Статуята останала на
Олимп до пеня, в който Зевс се опитал да
насили Елезгтра (виж това име). Електра сс
скрила зад божествената статуя като в убе-
ягишс, което нс може да бъде пристъпсно
Но Зевс хвърлил статуята от Олимп и Па-
ладион паднала върху хълм в Троала. къде-
то някога била паднала Ата (виж Ата и Ил)
Това събитие станало точно когато Ил
строял град, наречен по-късно Троя, ио в
момента носел името Илион (па имело на
основателя си) Статуята, нзпратсна нена-
дейно от небето. била прнста като знак, чс
боговете одобряват основаването на града
И нанстнна според някон автори Паладнон
паднала точно пред палатката на Ил. спо-
рен други в храма на Атина. който оше не
бил завършен и ня мал покрив. Така тя ес-
тествено заела ритуалното място на култо-
вата статуя Паладнон била внеока три ла-
кътя Стъпалата и били съединени (както е
в архаичннте статуи) В дясната си ръка
държала копие, а в лявата - хурка и вретсно
Според други предания Паладнон била нал-
равена от костите на Пелопе (по-точно от
рамото му, внж Пелопе), и била открадната
от Парис в Спарта одновременно с Елена
И иакрая. една по-късно засвндстелствана
легенда разказва. чс родоначалннкът иа тро-
янскня народ Трой бил получил статуята от
магьосник на име Азий. на когото бил кръе-
теи континенты Азия
Всрснзгте за съдбата на статуята са нс по-
малко Според една от тях Дардан я отне-
съл в Самотракм Вероятно я взел от Арка-
дия Подарил я на Тевкер. който му бил тъет
(внж Дардан) Разказват също. че троянци-
тс изваяли втора Паладнон, която по всич-
ко прилипала на истинската. за да заблудят
крадцнте. конто искали да откраднат зак-
рнлницата на града, и поставзыи фал щи ва-
та Паладнон в свстилнщсто. а истинската
скрипи в съкровнщнниата на храма. Съшес-
твуват много легенди и за броя на статуи-
те В цнклззчните епопси сс разказва. чс га-
дателят Хелен, пленен от Одиссй на Ида
Z
О
229
ПАЛАКИ
(виж Хелен), потвърдил. че според жслани-
сто на Сьдбага Троя може да бъде прензе-
та. само ако освсн всички ос tana, ш условия
Паладион Льде открадната и и (несена и звън
града Одисей реши) да иМТЪЛНИ том пред-
сказание [Ipci нош га. прндружен ог Дио-
мед. той проиикнал в крспостта Тук свиде-
тслствата съшо сс различават Според един
Одисей оставил Диомед да наш, докато той
сс прсоблякъл като просяк и сс промъкнал
в Троя Въпреки това бил разпознат ог Хе-
лен н с иегова помош нзнесъл Паладион.
като июня строжите по пътя си Това с пре-
данисто. разказапо от Аполодор в ..Епи то-
ма" По-често обаче главна та роля в гова
приключение се приписал иа Диомед Дока-
то прсскачали крспосгната стена на града
(или стената на храма) Диомед сс качил на
рамснстс на другаря си. но след като сс ото-
вал отгоре. откатал да го нздърпа при себе
си Когато откраднал вълшебната статуя,
той се върнат при Одисей и двамата сс от-
правили обратно По пътя Одисей сс опитал
да отиеме Паладион от Диомед, да влегс
сам в лагера иа гършзте и да получи всички
почести от сторсното. Той заставал зад Ди-
омед. вдигнал ръка. за да го убие. но пора-
ди пълнолунисто Диомед видял сянкагз от
меча му и се обърнал Диомед се разгненил
и тъй като Однссй отказал да се бие. го уда-
рил с плоска та страна на меча сн. като го
принудил да вьрви пред него до лагера
Според други предания двамата герои про-
никналзз в града през един канал, или пък
жената на Антснор Теано сама предала Па-
ладной на гърците по заповсд на мъжа си.
коттго бнл на тяхна страна (виж Антснор)
Други легенди обаче утвърждават. че ис-
тинската Паладион останала в Троя и по
време на фаталнага нош Еней успял навре-
мс да я взсмс от храма на Атина и да я за-
несс на Ида. а по-късно в Италия Палади-
он била поставсна в Рим. в храма па Веста,
където вссгалкитс я почитали с култ И и
Рим. както в Троя, сигурноспа на града би-
ла евързана с опаизането на статуята
Паладион се появява и в легендата за Ка-
сандра Когато Аякс от Локрида (виж Аякс,
син на Онлей) се опитал да я итнасили.
девойката прсгъриала статуята Аякс хва-
нал Касандра и се опитал да я ззздърпа. но
статуята. до която нмалн право да сс докос-
ват само чистите ръце на жриците. падиа-
ла Така Аякс ошс повече утемнил свстотат-
ството си. представляващо насилие над мо-
леш се 1ова му навлякло гнева на Атина. В
казн версия Паладион останала и Троя до
превземансто и очевидно Одисеи и Диомед
открадиали фалшнва Статуята. взета от
Аякс заедно с Касандра, била дадена на
Агамемнон с девойката
Колкого до по-късната съдба на Паладион
(във всрснитс. в които нс с взета от Енсй),
тя илн останала собствсност на Диомед,
или бнла дадена на Агамемнон В първия
случаи Диомед я занссъл в Южна Италия и
по-късно я предал на Енсй, когато той се ус-
тановил в Лациум Вън втората хипотеза
Агамемнон отнссъл статуята в Аргос (това
може да се предполага най-малко от сведс-
кия га на Павзаний. който лише, че аргосшт
претендиралн за пригежанието на божест-
вената статуя) За аргоската Паладион виж
сыцо Леагър
Сыцествува и атинско предание, предназна-
чено да докаже, че истннската Паладион се
иамира в Аиша Атиняните разказвалн. чс
Демофон, който участвал в Троянската вой-
на. получил о г Диомед ст атуята като залог
И ri.ii като шаел. чс Агамсмнозз горешо я
желас. побързал да я поверзз на Бузигес,
кой го я отнссъл в Атина. За да зззмами Ага-
мемнон. Демофон ззарсдил тайно да напра-
вят точно копие на статуята и я поставил в
палат ката сн. След превземането на града
Агамемнон дознъл с многобросн отряд да
иска статуята Демофон отказал да му я ла-
де зз сс бззл доста време, за да убеди Ага-
мемнон. чс наистина притсжава безценната
статуя Накрая сс прссгорззл, чс сс предана,
и предал на царя копнето it.
Друга версия обяснява. чс при заврыцане-
то езз Дззомсд пристиг нал през поила в Аги-
ка. във Фалера Но плз като нс знасл къдс
точно сс иамира. заедно с аргосци наладим
мсстните жители. Демофон, който царувал
в Агика, се притскъл на помош на подани-
И331С си зз тъз'з като все още не зззасл кой е
нрагъг му. избил много хора зз взел статуя-
за Но на тзръшане копят му съборнл един
атннянин зз той умрял За това неволно
убийство Демофон бззл нредаден на специ-
ален съд. наречен „Сьдът на ПаладиозГ. В
който зз след гова съдсли хора, извършилн
подобии нресгъплсния
ПАЛАКИ (зр.). Богове близнаци. почита-
ли в Сицилия Смятат ги за синове на Зевс и
Тался. дыцеря на Хефест. или за синовс на
Хсфест зз Етна Докато Тался гзз носела в ут-
робата сн, тя решззла да сс скрие от гнева на
Хера под земята Желание го и сс сбъднало
зз когато пасгъпнло времето да ражда. две
момчега блзз знаки се показали от земята. Та-
ззз особеност при раждането обяснява имс-
го им. означавашо на грьцкзз ..Появяваши-
тс сс отново" Почззталн гн близо до Лаго
ди Нафт ия. недалеч от Лсотгтинн - сзеро. из-
вестно с вулказзичната дснност в него. От
сзсрото блик ал горезн гейзер във формата
на купол. кой । о падал отново в корит ото. без
шт то капка да изтече отвыт. Над сзсрото сс
носела енлна мирзззма на сяра Разказвалн.
чс пишите. които прслтггали над него, вед-
нага умирали, а хората. нрнблнжкли се неп-
редпаз.'П1но. нреживявали три дни. Това би-
ло жззлншето на Палакнте, страшшз божес-
тва. в конто снштлианиитс сс кълнелн. Ко-
। ато някои искал да удостовсри истниност-
п
230
та на думите си с клетка, той ги написвал на
дъечнца. конто хвърлил във водата на езс-
рото Ако дъечицата изплувала. значи клет-
вата била вярна. ако потънела. значи лъжсл.
Разказвалн също, че Палакитс наказвали със
слепота оисзи. които използвали името им
нсосноватслно
ПАЛАМЕД (гр.). Един от тримата синовс
на Навплий и Климека, дъщерята на Кат-
рей (виж Навплий) Негови братя са Еакс и
Навзимсдон Легендата за него се развива
независимо от Омировитс посми Гой е сред
ученииите на кентавъра Хирон заедно с
Ахил. Аякс и Хсракьл, и участва в подго-
говката на Троянската война Когато Елена
била отвлечена, той утешавал Менелай и сс
опитвал да го успокой (по майчина линия Па-
ламед бнл първи братовчед на Менелай, виж
габл. 2) После според някои автори отишъл
в Троя с Одисей и Менелай, за да прсговаря
за мирно уреждане на проблема Дорн занс-
съл писмо от Клитемнестра на Елена, за да
я убеди да се върне при съпруга си. По врс-
мс на второто пратеничсство от Тснедос бил
таедно с Менелай. Одисей. Диомед и Ака-
мант Но съвсем скоро връзката му с Мене-
лай зияла да прсдизвика смъртта му.
Когато бивщите претенденти за ръката на
Елена сс подготвяли за поход към Троя,
Однссй. макар и обвързан с клегва към Тнн-
дарей. се помъчил да сс измъкне от това за-
дълженнс и когато Менелай и Паламед
дошли при него, той се прссторил на луд
Впрегнал в колесницата си магаре и бик и
сесл сол. Но Паламед нс сс оставил да бъ-
дс заблудсн и за да накара Одисей да разк-
рис хитростта си. поставил малкия Телемах
пред колссницата. Одисей не издържал на
ишитанисто и спрял впряга наврсме. за да
нс прсгази сина си. като така се издал Спо-
ред друг вариант Паламед заплатил малкия
Телемах с меча си пред очзггс на баща му.
Тогава Одисей му се притекъл на помош
Независимо какво точно е станало. именно
Паламед разкрил хитростта на Однссй и та-
ка го принудил да сс присъсдиии към похо-
да на Менелай и Агамемнон Одисей пико-
га не му простил това.
Паламед участвал и в открнването на Ахнл.
който бил скрит на остров Скирос в дворе-
да на пар Ликург (внж Ахнл). Менелай го
нзпратнл при Енопнон и Кинирас като вес-
пггел Паламед разкрил и една жена, наре-
чена Епнпола от Каристос. дъщеря на Тра-
хион, която сс била преоблякла като мъж,
за да сс включи в гръцката армия Заради
гова тя била линчувана.
В първия стап на похода Паламед имал
много заслуги към армизгга. като повдигал
настроенного на войницнте. разтревожени
от неблагоприятните предсказания, сред ко-
ито било и слънчево затъмнснис Той се
опитал да отклони и чумаза, която щяла да
покоси вонската, тъй като именно той ви-
лял как в лагера дошъл един вълк (животно
на Аполон), слязъл от горите на Ида. Пре-
дотвратил и глада, който заллашвал всички.
като повикал Лозарките - трите дъшери на
Енопнон (виж това име).
Накрая Одисей успял да му отмъсти. Вер-
сиите за отмъшението са различии, но всич-
ки са единодушии за вероломство™. на ко-
ето станал жертва Паламед. Одисей зало-
вил един троянски пленник и го накарал да
напише писмо. в което Паламед предлага на
Приам да предадс гърците След това под-
купил един от робите на Паламед, който
скрил злато под леглото му. После лодхвър-
лил писмото в лагера и то било намерено от
Агамемнон, който заловил Паламед и го
предал на гърците Паламед бил линчувам
Според друга версия Одисей и Диомед
убедили Паламед да влезе в един извор и
хвърлнли върху него скала и пръет и той за-
гинал.
Така изратьт „смъртта на Паламед** станал
нарицателен за несправедлива смърт.
В предаиията Паламед е посочен и като съз-
датсл на някои от буквитс в гръцката азбу-
ка. или само на подрежлансто нм, докато са-
митс букви били измислени от Кадмос Най-
чссто се разказва, че Паламед измне лил бук-
вата Y. като наблюдавал полета на жеравите
Приписват му и създаването на числата -
слава, която споделя с Музей или Проме-
тей. Освсн това и използването на монети-
те. нзчисляването на продължителността на
месеците според траекторнята на заездите,
и грата на дама (която нзмнелил по време на
глад, за да не мислят хората за това). също
и игрите на заровс и ко кал чета
Смъртта на Паламед била отмъстена по
жесток начин от Навплий (виж това имс).
ПАЛАНС (лат.). „Римски" герой, един от
многобройните споннмн на Палатинских
хълм Легендата за него е разказана от Де-
нис Халнкарнаски. Той бил енн на Херкулес
н Дина, дыцеря на Еванлър Умрял млад и
дядо му го погребал на хълма, на който той
дал името си (внж също Палант 3).
ПАЛАНТ (гр.). I Така се казвал един от ти-
таните. син на Крнос и Еврнбня Брат на
Персее и Астрей (виж табл. 32 и 38). В „Те-
огония" Хезиод разказва как Палант обла-
дал голямата дъшеря на Океан Стикс, която
му родила Усърднето и Победата (Нике),
след това Властта и Силата. В други преда-
ния той е баща на Зората (Еос). макар че
обнкновено тя е смятана за дъшеря на „слън-
чевиге" титями Хиперион и Тея (виж Еос).
2 Един от синовете на Ликаон (виж това
нме). царя на Аркадия. Епоннм на арка-
днйския град Палаитнон. Играе епнзодич-
на роля в легендата за основаването на Рим
Смятан е за дядо на Еванлър. Според Де-
нис Халнкарнаски този Палант имал дъше-
ря на нме Хриза. която дал за жена на Дар-
дан, основателя на троянската царска ди-
Н
<
5
Е
Е5
Ы
S
<
5
с
231
<
5
Е
S
—
а
-
<
5
е
П1
настиг Заедно с това подарил на зет сн раз-
личии аркаднйскн рсликви. сред конто и
статуята Паладион. когте иг рае важна роля
в троянската легенда Така митографнте ус-
тановяват първата връзка между Троя и
Рим. оше преди преселването на ['ней и ос-
новавансто на града, тащото героят. на ко-
гото бил крьстен Палатннският хълм [внж
Палант 3), бил племенник на първата цари-
ца на Троя «внж и Дардан)
3 В „Енеида" Вергилий спомснава трети Па-
лант. енн на Евандър. на когото бил крьстен
Палатннският хълм Той прнлружавал Енсй
във войната срещу Турн н бнл убит от него.
Оше преди Вергилий съществувало преда-
ние. в косто Палата погребал Еванлър на Па-
латинския хълм. г с гон умрял след баша
сн за разлика от версията на Вергилии С
този Палант отъждествявалн друг Палант
(или Палане), син на Хсркулсс и на една от
дъщерите на Евандър (Дина или Лавиа.’).
който умрял млад и дал имсто си на хълма
4 Ошс двама герои с името Палант са евър-
зани с зтанската легенда Първнят е вели-
кан. според някои автори баща на богинята
Атина, който се опнтал да насили с обет вс-
ната си дъшеря Атина го убила и одрала ко-
жата му след това си направила дрсхн от
нея Тъй като той имал криле. Атина ги
прикрепила към краката сн
5 Палант е матки ял сии на Пандион (внж
табл II). Със своите петдесет синовс па-
лаитидите той се раэбуитувал срещу Тезсй.
когото смятая за узурпатор Всички били
убиги от Тезей (виж Палантнди)
ПАЛАНТИДИ (гр.). Пстдессттс синовс на
Палант (виж табл 11) Те са виуии на царя
на Атина Пандион, племенници на Егей и
първи братовчеди на Тезсй Тъй като дълго
време смяталн. че Егей няма деца (зашито
Тезей бнл отгледан далеч от Атина, виж Те-
зсй). те се иадявлли. че ще го наследят и шс
си поделят властта над Атина Но тогава от
Третена пристигнал Тезсй н баща му го поз-
нал. Палактидитс сс обявили против закон-
ната власт на братовчед си. но атиняните
обявили Тезей за цар Тогава палангидите
влезли открито в битка с него, в която били
победени и загиналн За да сс прсчисти от
смъртта им. Тезсй и жена му Федра сс из-
селили за сана година в Трезсна Или Тезсй
бнл съдси от атинскн съд и оправдан.
ПАЛАНТО (лат.). Дъшеря на хнпсрборс-
ец. любима иа Херкулес Тя му родила син
бъдешия цар Латин Гакова е предаиието,
разка зап о от Варон. чняго цел е да обясни
нмето на Палатинския хълм.
ПАЛЕМОН (гр.). I „БорснъГ Такасе каз-
вал един от синоветс на Хсракъл (внж табл
15). наречен така в памет на една от борби-
тс на баща му.
2 Един от аргонавти те в списъка на Аполо-
дор Той е енн на Етол (или на Хефест) По-
добно на сина на Хсракъл дължал имсто си
на таланта на оаща сн като борец.
3. Най-нзвесгният герой с зова имс е синът
на Ино-Левкотея Дока го бил дете в човеш-
кии си живот. Палемон сс наричал Мели-
керт Негов баша е Азамант След самоу-
бнйството на майка му Ино. която го пов-
лякла със себе си в смъртта. Меликерт се
превърнал в морския бог Палемон. а Ино
станала богинята Левкотея (виж Левкотея).
По майчнна линия Палемон е първи братов-
чед на Дионис (Ино е дъшеря на Кадмос и
сестра на Семела. майката на Дионис, виж
табл. 3) За да сс самоубис, Ино се хвърлн-
ла от високите с кали до Мегара. Жителите
на града разка звали, чс тялото на майката
било изхвърлено на брега в близост до Ме-
гара и било погрсбаио от дъщерите на Кяе-
зон. сина на египтянина Лелскс. Тялото на
момчето било прснесено от делфин до Ко-
ринтския залив, където го прибрал Сизиф
Той го погребал и издигнал о.тгар под един
бор. след това му отдал божествени почес-
ти под нмето Палемон Избрал това име. за-
щото го направил покровител на Истмийс-
кнтс нгри (внж съшо Меликерт).
В Рим Палемон с отъждсствен с бог Пор-
ту ний
ПАЛЕНА (гр.). I Дъшерята на царя на Тра-
кийски Херсонес Ситон. Нейна манка е или
Анхироя (или Анхиноя). дъшерята на Нейл,
или нимфата Менденла. Ситон бнл смятан
за син ка Арес (или на Посейдон). Освен Па-
лена имал още една лъшеря - Ретея.
Палена била много красива, но Ситон не ис-
кал да я дадс за жена на никой от многоб-
ройшгтс кандидата, които идвалн да искат
ръката и Гой ги задължавал да се бнят с не-
го и ги убивал Но когато почувстввл, че си-
лите му отладят, разбрал. че трябва да се
прнмирзз Щял да я ладе като награда на по-
бедителя в двубоя между двамата претен-
дента. конто се представили - Дриас и Клзтт
Палена била влюбена в Клпт, но тъй като не
смссла да и зкажс чувства та си. само проли-
вала сълзи. докато старият и учител табеля-
зхл мъката и Тя му казала каква е причина-
та Той подкупил кочияша на Дриас, който
по врсме на сьстсзанието махнал един от
нитонсте. придържаши колелото към колес-
ниията, и Дриас загинал. Но Ситон разбрал
за тази хитрост и решил да накаже дъшеря
сн със смърт Той накарал да направят голя-
ма клада за тялото на Дриас и качил върху
нея лъшеря си Тогава станало чудо - или
Афродита дошла, за да попречи Палена да
загинс, или сс изеипал изобилен дъжд. кой-
то изгасил кладата Жителите на града раз-
гълкували котята на боговсте и оправдали
девойката. която се оженила за Клит. Тя да-
ла името си на полуостров I (алеиа вТракийс-
ки Херсонес (внж съшо Ситон).
2 Друга Палена с една от дъщерите на Ал-
кионой. нревьрнага в птица заедио със сос-
трите сн (виж Алкиоисй).
232
НАЛЕС (лат.). Дух. защитник на стадата.
когото почитали в Рим Представят го или
като мъжки дух. или като богиня В негова
чест сыпали празника Парилня на 21 април.
по врсме на който овчари палсли годами ог-
ньове от слама и храсталаци. които преска-
чали Спорсд народната етимология нмето
на празника произхожда от имсто на божес-
iboto. защото в началото той се наричал
Палилия. В сыпи ост става въпрос за игра на
думи Смятало се. че празникът Парили я
бил лепят на основавансто на Рим от Ромул
Свързвали също така имсто на Палее с то-
ва на Палатинския хълм. но без логична
пръзка Божссгвото нс прнтежава собстве-
на легенда.
ПАЛЕСТРА (гр.). Персонификация на Бор-
бата. Тя бнла девойка, в която сс влюбил
Хермес Понякога я смятат за дыцеря на ца-
ря на Аркадия Хорик (внж това имс) или на
кефаленепа Пандок Този Пандок (името му
означава (остоприемния) живеел на кръето-
пы Той кансл минавашитс иътници и ги уби-
нал Един дсн оттам минал Хермес и също
бнл поканен на гости от Пандок. Но Палсс-
зра сс влюбила в младия бог и го предупре-
дила да убие Пандок, преди той убие него.
ПАЛИНУР (гр.). Кормчията на Еней. Ко-
гато корабитс гръгнали от Сицилия към
Италия. Венера обещала на енна си шаст-
тиво плаванс. Само един човск шял ла ла-
тине. а нсговата смърт да откупи живота на
останалитс. Това бил Палинур. Вергилий
разказва, чс през ношта богьт на съня се
спуснал върху Палинур. който управлявал
кораба. и му изпрагил непреодолим сън
Нещас тникът напразно се мъчел да държн
очите си приковали към звездите. вкопчеи
за руля Едно рязко движение на кораба го
изхы,рлило в морето. Всички на кораба спе-
ли и никой не чул вика му. когато падал.
Щом Еней се събудмл. веднага забелязал из-
чезвансто на кормчията сн и го оплакал
Писано му било обаче отново да то види
Когато пристигнал в подземния свят, воден
от Сибилата от Куме. Еней забелязал на бре-
га на Стикс гьлпа непогребани мьртъвцн.
които Харон огказвал бсзмилостно да пре-
кара през реката. Сред тях бнл и Палинур,
който разказал на Енсй какво му се случило
след падансто му в морето - плувал три дни
н зри нощи и накрая достигнал до брсговс-
тс на Изалня. Но едва стъпнл на твърда зе-
мя, бил убит от мсстните варвари. които ос-
тавили зялото му на брега Палинур помо-
чил Еней. щом се върне на зсмята. да о гиде
нм! Велия (на луканнйския бряг. на юг от
Пестумския залив) и да го погребе. Тогава
Снбнла обещала иа Палинур. че зежки бе ди
те нападнатЛукания (вероятно чума), гака
чс жителите сами ще погрсбат трупа, ще му
отдадаз божествсни почести и ще нарекат
на негово имс нос Палинур.
К АМФИЛ (гр.). Един от синонете на Еги-
мий. на когото е кръетено едно от дорнйс-
ките племена - памфнлиите (виж Егимий)
Бнл сс заедно с хераклидите срешу Тисамен
(виж Хераклнди) Оженил сс за Орсобия.
дъшерята на Деифозгг.
ПАМФОС (гр.). Според Павзаний Памфос
е много древен поет, който в митичните
времена компознрал религиозни химии за
атиняните Павзаний посочва нсгови химии
та Деметра. Артемида. Посейдон. Ерос и за
харитите
ПАН (гр.). Аркаднйскн бог на пастирите и
стадата. макар чс култът му бил разпрост-
ранен из цяла Гърция и дори извън елинс-
кия свят Представят го като демон - полу-
човск. полуживотно Брадатотп му лице с с
животинско лукаво изражение. набръчкано
и с издалека напрел браднчка На челото му
има два рога. Тялото му с космато, краката
му завършват с колита на козел Надарен с
с необикновена гъвкавост бърз в бяг ането.
катсрел се ловко по скалите. Умесл да сс
крие в храсталаците. за да дебне нимфитс
или за да спи по време на обедните горещи-
ни В такъв момент било опасно да го без-
поконш Обичал изворната прохлада и гор-
ската сянка Въплыцавал не само вкусовсте
на пастирите. ио и на технитс стала. Освен
това Пан бил надарен с изключителна сск-
суалност. Прсследвал нимфи и младежи с
еднаква страст. Дори сс говорело. чс когато
любовните му преследвания били безрезул-
твтни. сс ззловолявал сам.
Обнчайнитс атрибута на Пан са свирка, ов-
чарка тега, боров венец или борово клончс.
което държал в ръка Митовете за него са
малобройнн. а легендите. в които се говори
за тях, са по-късни и са продукт на въобра-
женнего на александрннските поети. конто
често го описват като живописен бог. бли-
зък до пасторалната илилия Иай-ранните
легенди се отнасят до иеговою раждане и
се разлнчават помежду си.
Пан не сс спомснава в Омировите поеми
Въпрски това той с възпят в химн. наречен
„Омнров" В него се разказва. чс е син на
Хермес от планината Кнлсна и на дъщеря-
та на Дрнопс Когато се родил, майка му се
уплатила от чудовищною дате Но Хермес
обвил новороденото в заешка кожа и го за-
нссъл на Олимп Сложил го до Зевс и пока-
зал детето си на останалитс богове. Всички
се зарадвали. когато го видели, най-вече Ди-
онис (в нсговата свита Пан. приличаш на са-
гирите и на Силен, участвал доброволно).
Боговсте го кръеталм Пан. защото радвал
сърцага на всички (на гръцки дума га „пан"
е близка по значение до „всичко"). 'Гази еги-
мология с и зползвана от митографите и фн-
лософитс. които внждат в бога Пан въплъ-
шсннс на Всслсната
Съществуваз и други разкази за Пан Един
от най-любопитаите го евързва с цикъла на
Описей. В някои предания сс разказва. че Пе-
ПАНАКЕЯ/ПАНДИОН
нелепа нс била вярна на мъжа си по време
на дмгого му отсъствнс, a имала любопнн-
ин Посочват най-извсстиня сред пре ген дсн-
гитс. AiniiHoit. конто получил пенного бла-
говоление След таврыцаисто сн Одиссй III-
пратмл жена си при Икарий Оттам тя отиш-
ла в Манится. където станала любовница
на Хермес и родита Пан В други предании
всички претендентн един след друг били лю-
бовниии на Пенелопа и плоды на тсш мио-
гобройни сношения бил бог Пан Той се ро-
дил по време на отсъствнето на Одиссй Ко-
гато героят се върнхт. разочарован от нс-
вярноспа на жена си. отново потеглнл за но-
ви приключения < внж Описей)
Пан с смятан и та снн на Зевс и Хпбрпда.
нлн на Зсвс и Калисто В послсдната вер-
сия тон е брат блитнак на Аркант. епонима
на Аркадия Понякога минава та сип на L тер
и на нимфата Еноя, на Кронос и на Рея. на
Т ран и Гея. или просто на овчар, наречен
Кратис. и на кота
Пан сс влюбил в нимфата Ехо и в богинята
Селена Той спечелил благоволението на
богинята. след като и подарил стадо бели
биковс
В Рим Пан с отъждествяван с бог Фаун
(виж това имс) и по-често с бога на горите
Силван (виж това нме)
В легенда, разказана от Плутарх, по времето
на Август мореплава те л чул в морего Стасо-
ве. нзвсстяваши ..смъртта на всликня Пан"
ПАНАКЕЯ (гр., лат. Панацеи). Богиня на
вссобшото нтислснис чрез сила га на росте-
нията Дъщеря на Асклепий и на дъшерята
на Хслиос Лампстня Има две сестрн Ясо
(Лсчителката) и Хигия, и двама братя. Ма-
хаон и Полалирий
ПАНГЕЙ (гр.). Тракиискн герой, син на
?\рес и Кригобула Тъй като неволно наси-
лия дъщеря си. се Пронизал с меча си на
планината, която в иегова памсг бнла наре-
чена Пангея
ПАНДАР (гр.). Предвождал отряд, изира-
тен от ликийцитс от Троада на помош на
Приам Бил родом от Зелея. син на старена
Ликаон (виж Каркаб) АпЪлон Го обучил в
изкуството на стрслба с лък Но въпреки
съвститс на баша си Пандар прнстигнал в
Троя като пешак и от скъпсрничсство отка-
зал да в теме колес инна и коне По време на
прнмирнето между гроянни и гьрии н на
двубоя между Парис и Менелай богинята
Атина приела чертите на троянсна Лаодок
и подтикнала Пандар да изстреля стрела
срсшу Менелай Така прнмирнето било на-
рушено и войната подновена
След това Пандар сс бил срещу Диомед, но
бил убит н това било присто като наказа-
ние за нарушеното примнрне
Според Вергилии негов брат бил стрелены
Евритион
ПАНДАРЕЙ (гр.).С иметона Пандарей са
свързани неяснн милоне с производит Крил
н Мала А шя. като нан-старняг с засвиле-
гслстван и „Одисея".
Първияг спи юд с достигши! до нас чрез Ан-
юниц Либералке и „Одисся" Когато Рея.
страхуиайки сс. че Кронос шс ногълне мал-
ин Зсвс. то скрила в пещера на остров
Криз, (я оставила там едва коза да го кър-
мв и да го па ж вьлшебно зл.зтно куче След
ка го Кронос бил де t рои пран, козата била
npcni.pii л а и съзвсздис. а кучсто поставсно
сред па мчите на храма иа Зсвс в Крит Но
Пандарей. синът на Меропс, го открадлал н
го огнссьт в планината Снпнла в Лидия
Tact го поверил на Тантал. След това си за-
минал Като сс нърнал. поискал кучсто сн
от Тантал, който под клства заявил, че ии-
кога нс го с получааал Тогава се намесил
Зсвс и превърнал Пандарей в скала, за да го
пака же за кражбата му. а Тантал заронил
под планината Сиппла заради лъжата му
Според друг вариант кучсто било поверено
па Тантал Хермес дошъл да си го иска об-
раню or името на Зсвс Пред Хермес Tan-
ia.! се заклел. че ннкога нс с виждал куче-
ю Но Хермес успял да открис животного.
Тогава Зсвс наказал Тантал като в преднш-
пата версия Като разбрал каква с съдбага
на Тантал. 11андарен избягал в Сицилия за-
едно с жена си Хармотоя и дъшерите си. Но
Зсвс го убил, както и Хармотоя. а дъщери-
тс му билн отвлеченн от харпиите.
Именно по повод на дъшсрнтс на Пандарей
се прави алюзия в „Одисся". Всднъж. кога-
го била изгубила всякаква надежда. Пене-
лопа си пожелала бърза смърт като тази на
дъщерн ге на Пандарей След смъртта на ро-
дмтелитс им те останалн без пикаква иодк-
рспа на света и развълнуваннтс боговете ре-
шили да ги поставят под своя защита. Аф-
родита им носела храна. Хера им дарила кра-
сота и хп.дрос г. Ар гсмида слсгантност, Ати-
на сръчност Когато обучснието нм прик-
лючило. Афродита се качила за малко на
Олимп, за да помоли Зевс да им намерят
подходящи съпру зи По времс на този кратък
период харпиите се спускали нал девойки-
тс. сг рабчнли гн и ги отвлекли, като ги дали
за робинн на ерининтс в подземния свят.
Съшествуваг няколко версии както за броя,
гака и за имсната на дъшерите на Пандарей:
тс са или две. нареченн Камиро и Клития.
или Клсотсра и Мсропа. или са три: Клео-
гера, Меропа и Аедона.
I (ослсдного име свьрзм мита за Пандарей.
гака, както той с прсдставсн в „Одисея", с
легенда or Милет за Чучулигата и Слався.
където Аедона и Хелидона (посети имена-
га на тези шнцн) са дьщери на Пандарей
(виж Аедона). koi ото Деметра дарила със
способности ннкога да не го боли стомах,
неI.IUIKHMO oi количесriioTO храна, която
поглъша
II уНДИОН (Iр.). Гова нме носят двама ца-
ре от династияiа на Ерихтоний и Атина
234
I Първият e снн на Ерихтоний и на наядата
Праксвггея (внж табл. ) I). От леля сн Зевк-
сипа (ссстрата на майка му) имал двама си-
нове и две дъщерн: Ерехтсй. Бутсе. Прокна
и Филомела Приписват му и едно незакон-
но дете на нме Ойней (различен от героя от
Калидон), епоним на едноименното атичсс-
ко плсмс.
Пандион се появява в легендата за Филоме-
ла и Прокна (виж Филомела). Той уговорил
брака между Прокна и тракийския цар Те-
рей в замяна на договор, според който Те-
рей се задължавал да помогне на Пандион
в битката срещу гиванцитс на Лабдак. Смя-
та сс. че той умрял от мъка заради нешас-
тнята, сполетсли дъшерите му. Дионис и
Деметра дошли в Агина по времс на него-
ното пару ване
След смъртта му властта била поделена
между Ерехтей и Б утес Първият получил
царството. а вторият - жречсската власт
I внж Ерехтей и Б утес)
2 Вторият цар на Атина с това име е прав-
нук на първия (вижтабл. 11). Бащаму е Кек-
ропс II. син на Ерехтсй и на Пракснтся. чия-
то майка била Мстнадуза, дъщеря на Евпа-
лам Той наследил баша си и станал осмият
нар на Атика По време на царуването му
прнстигнал Орест, който бил пречнетен от
убийството на майка си (виж Орест). С това
ндване се евързва и основаването от Паиди-
он на Празннка на стомнитс по време на Ан-
тестериите. Някои предания оптасят това съ-
бнтие към царуването на Демофозз (което
съвпада по-точно с обичайната хронология,
зашото Демофон. синът на Тезей. принадле-
жи на поколенисто от Троянската война и е
на ныраст между тази на Агамемнон и
Орест, виж Демофон). Съществува и след-
ното хронологично съвпадение: по същото
време Зсвс отвлякъл Европа, а Кадмос до-
шъл в Европа, за да я търси.
Разказват. чс Пандион П бил прогонезз от
трона с бузгг на братовчсдитс сн, синовете
на Метион Той избягал в Мсгара при цар
Пззлант, който му дал дъщеря си Пилня за
жена Когато на свой рсд Пнлант бнл прн-
нудезз да напуснс Мсгара (внж Пилаззт). цар-
ството му сс паднало на Пазздион Някон ав-
горзз поставят женитбата с Пилия преди
бунта на Мстиозз и синовстс му.
Пилия родззла зза Пазздиозз четверима снновс
Егей, Пилант, Низ зз Лик.
3 Пандион сс казвал зз синът на Фннсй зз
Клеопатра С брат си Плсксип той бил нак-
зсвстсзз от машехата си и ослспсн от баща
сн (виж Клеопатра и Фннсй).
ПАНДОК (гр.). ..Гостоприемшзя" Баща на
Палестра Бил убит от Хермес (виж Па-
лестр).
ПАНДОР (гр.). Едизз от синовете на Ерсх-
зей зз Пракснтся (виж табл. II). Смятан е
за основатсл на град Халкида в Евбея
ПАНДОРА (гр.). В мига, разказазз от Хе-
зиод. тя е първата жена. Създадезза била от
Хефест и Атина. подпомогнати от остана-
лите богове по заповед на Зсвс Вески я на-
дарил с някакво качество красота, грациоз-
ност. сръчност, увсрсност зз т. н Но Хермес
ямъкззал в дупзата и лъжата и коварството
Хефест я изваял по подобие на беземърт-
нзгге богинзз и Зсвс я предназначил за отмъ-
зцснис на човезззката раса, на козгго Проме-
тей дал божествения огън. Това бнл пода-
ръкът, направен на хората от всички бого-
ве. за тяхно нещастис
В .Дела и дни" Хезиод разказва, че Зевс из-
пратил Пандора зза Епззмстсй, който забра-
нил съвста на брат си да нс приема никазгьв
подарък от бога, и запленен от красотата и,
я направил своя жена (виж Енимстей) Има-
ло една делва (Хезиод не ни казва низцо по-
вечс за нся), в която билзз затворени всички
нешастия. Тя била затворена с капак, който
пречел на сьдържанието и да излете навьи
Едва стъпила на земята, Пандора, разкъс-
вана от лзобопнтство. отворила делвата и
всички нсщастия сс пръеззали сред хората
Единствено надеждата. която била зза яъно-
то. нс успяла да нзлезс, зашото Пандора
затворззла калака. Според други предания в
делвата имало добринн, а нс злинн. зз Пан-
дора я била донесла като сватбен подарък
на Епззмстсй от Зсвс Но като я отворила,
Пазздора пускала добрззните да излетят и да
се върнат при боговете. вместо да остаззат
сред хората. Така смъртните били накатани
с всички злинн: останала нм единствено на-
дезкдата
За Пандора, дъшерзгга на Ерехтей, виж Хи-
акинтиди
ПАНДРОЗА (гр.). Едва от трите дьщери
на Кекропс н Аглавра, дъщерята на Актей,
зза когото била кръетена Атика (взгж табл.
4). Нейни сестрзз са Аглавра и Херса. Трите
отворили кошницата. в която Атина била
скрила малкия Ерихтоний (виж това име).
За това престъплеиие Пандроза била нака-
зана със смърт.
Понякога се споменава и четвърта сестра.
Феника
Пандроза е смятана за първага жена пре-
дачка Почитали я с култ на Акропола.
ПАНИД (гр.). Цар зза Халкнда в Евбея,
брат на цар Амфидамаззт. На погребалните
игрзз в памет зза царя Омир зз Хезиод сс със-
тезавали един срещу друг Панззд искал да
даде наградата на Хезиод. завцото решил,
че неговите песни са по-полезни. Те били
посветензз на зсмсделскня труд, докато
Омир възпявал само войната и бнтките Но
публнката не приела прнсъдата и наградата
отишла през Омир Оттогава нзразът „от-
съждаисто на Панид" сс употребява като
нарицателно за лош вкус.
ПАНКРАТИДА (гр.). Дъщеря на Алоей зз
Ифнмсдся. сестра на алоадитс (виж табл.
10). Докато чествала култа на Дионис, тя
§
X
Е
О
§
<
С
235
п
била отвлечена таедно с майка си по време
на нападение на траки, живее щи на Наксос
(тогава наричан Крыли» остров), конто ня-
мали достатъчно жени Главнитс траки иски
вожлове Сивел и Хегетор се сбили за Пан-
крзтнда. която бнла изключигелно хубава
И двамата загинали Паикратида се падна-
ла на царя на трахите Агасарсн
Малко след това алоадитс организирали на-
катателен поход срешу Наксос, но Панкра-
тила умряла. преди братята й да я освобо-
дят Според Партений двамата похитители
на девойката се наричали Скелис и Касамен
(внж Ифимедея)
ПАНОПЕЙ (гр.). На негово имс е кръетен
град Панопся в Източна Фокида По линия
на баша си Фок той принадлежи към потом-
ството на Еак (виж това нме). а по линия на
майка си Астерия към това на Дсвкхтнон
чрез Ксут (виж табл X) Има брат блитнак
Крит, към когото изпитвал жестока омраза
Двете деца се бнели ошс в утробата на май-
ка си (виж и Крил). Панопей придружавал
Амфион в похода му срешу тафийиите и сс
заклел в Атина и Арес да не в теме нншо от
плячката. но нс изггълнил обещанието сн н
бил наказан чрез сина си Епсй Макар и хра-
бър. той бнл много лот воин Участвал в
Троянската война и построил лървения кон
(виж Елей)
Панопей фигурнра в ..Електра" на Софокъл
(където сс казва Фанотей) Той е на страна-
та на Егист. докато племешгикът му Пилад
на страната на Орест Така омразата меж-
ду Панопей и Крит сс проявява и при по-
томимте им
ПАНТОЙ (гр). В „Илиада" Пантой с спин
от троянскитс старки, които придружават
Приам Имал трима синове - Хипсренор.
Евфорб н Полидамант Жена му се нарыча-
ла Фронтмда Смятало се. чс Пантой бил
родом от Делфи и се бнл посветил на култа
към Аполон По време на първото превле-
мане на Троя (от Херакъл) Приам илпратнл
свои хора да се допитат до Делфийския ора-
кул При своего лавръшане тс довели със
себе си Пантой. та да залазят трайни връз-
ките с Делфи Според други предания пра-
теникът иа Приам бил един от синовете на
Антснор Той се влюбил в Пантой. жреи на
Аполон в Делфи, и нас ила го отвел в Троя
За да го обеэшети. Приам направил Пантой
жрец на Аполон в Троя Пантой бнл убит по
време на превземанело на града
ПАРАЗИЙ (гр.). Аркалийски герой, син на
Ликаон (виж това име)или на Зене, баща на
Аркаит. на чието име е крз-стена Аркадия
Приписват му основаването на аркадийскня
град Паразия
Плутарх разказва. че нимфата Фнлонома.
дъшеря на Никтим и Аркадия, родила от
Арес двама близнаци. които изоставила в
планината Ернмант, зашото сс страх увала
от баша си Вълчииа кърмиза двете бсбета.
докато овчарят Тимиф гн намерил и отгле-
дал Той ги кръетил Пикает и Паразий и гн
смятал за своп синовс По-късно близнаци-
те завзели властта в Аркадия Сьвпадение-
то на тази легенда, със сигурност възннк-
нала по-късно. с легендата за Ромул и Рем
с очевидно
П.АРАЛ (гр.). Аттшски герой, който създал
бойнитс кораби В иегова чест нарекли офи-
циалната гпирема на Агина Паралиена.
ПАРЕБИИ (гр.). Житсл на областтв Бос-
фора в Тракия. непалец от царството на Фи-
ней Баша му извършнл свстотатство, от-
енчанки бор. посветсн на хамалрнадите, ма-
кар че те го умолявалн да пожали (гървото
им Нимфитс си ОТМ1.СТИЛИ, като го наказа-
ли с бедност Но Финей го научил как да се
пребори с това проклятие Посъветвал го да
нздигне олгар и да принесс изкупителнн
жертвн на нимфитс Паребий така и напра-
вил и проклятиего било вдигното. Призна-
тслният Паребий станал един от нвй-верни-
те поданнци на Финей
ПАРИС (гр.). Наречен оше Александър
Малкмят син на Приам и Хекуба. Раждане-
то му било прсдшествано от пророчество
Майка му била бременна с него и трябвало
да роди вески момент, когато сънувала. че
ражда главна, която подпаяна крспостта на
Троя Приам се дописал до сына си Езак (ро-
ден от друга жена иа име Арнсба) за тълку-
ванието иа този сън и Езак го уверил, че де-
того. което щяло да се роди, шс причини ги-
бе.тта на Троя Той го посъветвал да го пре-
махне още при раждането му (за друго пре-
дание виж Хекуба) Но вместо да убие дете-
то. Хекуба го изоставила н планината Ида.
Парис бил отглсдан от пастири. които го на-
рекли Александър (Мъжът. който защитава.
или Закриляния мъж). зашото нс умрял в
планината. а бил намерен и ..закрилян*1. Спо-
рсд друга версия Парис бил изоставен от
слуга на Приам - Агслай, по заповед на ца-
ря В продълженне на пет дни мечка кърме-
ла детето в планината Тъй като след това
Агслай го намерил жив. той го прибрал и го
отглсдал Парис пораснал и станал красив и
храбър мъж Той пазел стадата от крадци и
затова то нарекли Александър
Трста легенда разказва, че Приам бнл заб-
лудсн от оракула и накарал да убият вмес-
то сина му детето на Кила Мунип. зашото
решил, че в съня на Хекуба става въпрос за
него (виж Кита)
Но Парис се върнал в Троя и бил разпознат
последния начин Един ден слугите на При-
ам отишли да вземат ог стадото. паэено от
Парис, бик, към който той бнл енлно при-
въртан Той знаел. че животного е предназ-
начено за награда в not ребалните игри в па-
мет на сина на Приам, умрял като малък. и
че този енн бнл той самият, и послсдвал
слугите. решен да вземе участие в съетеза-
ния га и да спечели отново любимого си жи-
236
иотио И наистина Парис надделял във
всички състезания срещу собствените си
братя. конто не знаели кой е. Разгневен.
един от тях. Дсифоб. извалял меча сн и по-
искал да го убие. Тогава Парис се скрнл в
олтара на Зевс и сестра му. пророчицата Ка-
сандра. го познала. Радостен, че с намерил
сина сн. когото смятал за мъргьв. Приам го
приел и му предложил да заеме мястото.
което му се полага в царского семейство.
В други версии заслугата за разпознаване-
ю нс е на Касандра. а на самих Парис, кой-
то донесъл със себе си дрехите. с които бил
облечен, когато го изоставнли като бебе. и
така доказал кой с.
Вторият спи зол от легендата за Парис се
евързва с нсговата присъда. станала причи-
на м Троянската война Когато боговете се
сьбрали на сватбата на Тетида н Целей.
Ернда (Раздора) хвърлила златна ябълка
сред тях с думитс, че тя трябва да бъде да-
дсна на наи-красивата от трите богини Ати-
на. Хера и Афродита Никой обаче нс искал
да отсъди коя от трите богини е най-хуба-
на Гогава Зевс накарал Хермес да заведе
Хера. Атина и Афродита на Ида. където Па-
рис трябвало да отсъди Когато гн вилял да
сс прнближават. Парис сс изплашнл и по-
искал да избяга Но Хермес го убедил, че
няма от какво да се страхува. и му изложил
случая, като му казал, че Зсвс го е опреде-
лил за сыщик. Една след друга трите заши-
। авали своята кауза. Всяка му обещала пок-
ровителе твото си и определени качества,
ако избере нея. Хера казала, че ще му осн-
гурн властта над нала Азия. Атина му пред-
изжила мъдрост и победа във всички бит-
ки, а Афродита му обещала любовта на
Елена от Спарта. Тогава Парис отсъдил. че
Афродита е най-красивата.
Постите много използвали този сюжет в
произвсдснията си Той вълнувал въображе-
нисто на скулпторн и художники Парис е
нтобрэзяван като пастир в гората близо до
н,вор. По-сксптично настроените митогра-
фи смяталн. чс Парис е станал жертва на
три селянки, жсласши да докажет красота-
ia си. или пък чс той сам с измнелил всич-
ко. докато пасял стадата в планината
До идвансто на богииите и прись да га Па-
рис бнл влюбен в нимфа от Ида, наречена
Енона (виж това име) Когато Афроднга му
обещала любовта на Елена - най-красивата
ог всички жени, той я нзоставнл и тръгнал
>а Спарта. По заповсд от самата Афродита
с него гръгнал Еней. Хелен и Касандра пред-
рекли фа галния изходот приключението. но
инкой нс им повярвал Когато Енсй и Парис
пристигналн в Пслопонсс. били приел, от
братята на Елена, диоскурнте, конто гн за-
вели при Менелай. Той п, посрсшнал дру-
желюбно и ги представил на Елена След то-
в., иминал за Крит, на погребението на Кат-
рен (внж Менелай), като поверил на Елена
грижата за гостите Заръчал й да ги задър-
жи толкова време. колкото пожелаят. Парис
веднага накарал Елена да се влюби в него
Обещал и подаръии Н запоеванието си бнл
подпомогнат от източния блясък. с който
бнл обгърнат, и от красотата си. увеличена
от иегова та покровителю Афродита Елена
взела всички богатства, които успяла. и ка-
то изоставила девстгодишната си дыцеря
Хермиона. избягала с него през нощта
За пернпетните на ггътуването им от Спар-
та до Мала Азия и за различайте версии на
легендата виж Елена.
След като се завърнал в Троя. Парис бил
прист добре от Приам и цялото царско се-
мейство въпреки мрачннте предсказания на
Касандра
Ролята. отрсдена иа Парис в Троянската
война, не била никак блестяща. В началото
на „Илиада" гърци и троянци се договори-
ли да уредят проблема с двубой между Па-
рис и Менелай. Парис бил победен и дъл-
жал своего спасение на Афродита, която го
скрила в плътен облак След това битката
била подновена
По-късно, тъй като не сс появявхл на бой-
ното поле, Хектор го намерил при Елена и
му заловядал да участва в битката. Парис
сс подчинил, убнл Менсстмй. ранил Дио-
мед. Махаон. Еврипил и участвал в нападс-
нието на укрспсння лагер на гърците. Там
убнл Евхенор и Денкок
В „Илиада" Парис е описан като тежко въ-
оръжен воин - с броня, щит. копие и меч
По-често обаче е прсдставян като леко въо-
ръжеи стрелец с лък и като такъв нграе ро-
ля в смъртта на Ахил
Убийството на Ахил е последният голям
елизод от легендата за Парис преди него-
ната смърт. То е предсказано от умирацщя
Хектор. Когато Ахил. след като убил Мем-
нон. прсследвал троянцнте до самите степи
на града, Парис го спрял, ранявайки го със
стрела в сдинствсното уязвимо място но та-
лого му. петата Но макар че стрел а га била
пратена от Парис, тя била направлявана от
Аполон Според друга версия стрелецът бнл
не Парис, а самият Аполон. приел нсговия
образ. Друг вариант за смъртта на Ахил
разказва. че когато той се влюбил в Полик-
сена, решил заради любовта си да измени
на гърците и да се бис на страната на тро-
яншгге. но бнл подмамен в засада в храма
на Аполон и Парис го убил, скрнт зад ста-
туята на бога Така се обяснява пророчест-
вото на умиращня Хектор. който предска-
зал. че врагът му ще бъде убит едновремен-
но от Парис и Аполон
Парис загинал от стрела на Фнлоктст, про-
низала слабинитс му. Ранен смъртоносно,
гой бил нанесен отбойного поле Тогава по-
искал от Енона. известна с дарбага си на ле-
чнтелка. да направи лек срещу отровата. с
която били намазани стрелите на Филоктет
237
(виж това нме) Но Енона отказала ла спаси
този. който я бнл изосгавил, а когато пай-
сетне се смилила над него, вече било късно
(виж Енона).
ПАРКИ (лат.). Божества на Съдбата в
Рим. тъжлсственн с гръцкмте мойри (внж
Мойри), чинто атрибута постепенно заели
В началото в римската религия паркитс би-
ли духове на раждането Но примитивннят
им характер бързо се заличил под влияние-
то на мойрнте Представят ги като прелач-
ки. които определят по своя воля живота на
хората Съшо като мойрнте те са три сест-
ри едната прнсъства при раждането. друга-
та при сватбата. а третата при смъргга На
Форума парките били изобразени като три
статуи, които народът наричал Трите фен
(tna Fata, трите ..съдби").
ПАРНАС (гр.). Герой споннм на свещена-
та план ина на Аполон Парнас Смитам с за
син на нимфата Клеодора и на Посейдон
Имал и „смъртен" баша иа нме Клсомпомп
Парнас основал стария оракул на Пито,
след това присвоен от Аполон. Той пръв
правел предсказания по летежа на птиците
ПАРСОНДЕС (гр.). Или Парсондас Пер-
сией. герой на странно приключение Хра-
бър воин и безстрашен ловец, той бил фа-
ворит на царя на Мидия Артей Парсонлес
няколко пъти го молил да го направи са грап
на Вавилон на мястото на и 1нсжения Панар.
но Артей все огказвал Накрая Нанар раз-
брал за намеренията на Парсонлес и решил
да си отмъсти Обещал награда за този, кой-
то му го предаде Един ден. когато Парсон-
дес се загубил по време на лов в околностн-
те на Вавилон, той срещнал хорага на На-
нар. които го налили и го убедили да прека-
ра ношта с тях Когато заспал, тс го върза-
ли и го завели при неприятеля му. Той го дал
на синусите си. за да го обръенат и да го
принудят да води живота на жена в харема
му. Скоро Парсонлес се научил да свири на
цитра, да танцува, да носи украшения и ста-
нал една от жените на сатрапа Така живял
седем години. докато успял с помощтэ на
един евнух да нзпраги съобшеннс на царя,
който го смятал за мъртъв Когато разбрал.
че фавориты му е жив, Артей изпрагил чо-
век при Нанар. за да иска свободата му На-
нар отговорил, че не знае къде е Парсонлес.
но заплашен със смърт. накрая си признал
Парсонлес толкова бнл заприличал на же-
на. че пратеникът на царя едва го разпознал
сред сто и пстдесеттс жени на Нанар
Когато Парсонлес се върнал в дворсца на
Артей. той поискал да си отмъсти. зашото
само надеждата за отмъшеннс го крепила
през дългото му и позорно рабство Артей
обещал да накаже Нанар. но той го подку-
пил с подаръци и царят огка зал да отмъсти
за Парсонлес
Тогава обиденнят воин напуснал дворсца
начело на три хиляди души, нзбягал при ка-
дузийцитс. където сестра му била омъжена
за един от голсмиитс на страната. Избух-
нала война Благодарение на своята ловкост
Парсонлес постагнал победа Кадузнйците
го избрали за цар. а оттогава двата народа
непрекьенато били във война. След смърт-
та на Парсондсс наследницы му. който се
заклсл ннкогз да нс склзочва мир с врагове-
тс му, провеждал съшата политика Това
продължило. докато Кир принудил кадузий-
цнте да влязат в импсрията му
ПАИ ГЕНОПА (гр.). Една от сирснзгге. чи-
ято гробница показвали в Неапол. Тя се уда-
вила заедно със сестрите си в морето (виж
Сирени* Тялото и било изхвърлено от нъл-
нитс на неаполитанским бряг, където й из-
дигнали надгробен памстннк.
В друга версия на легендата Партенопа би-
ла красива дсвонка от Фригия, която се
влюбила в Мстиох, но нс пожелала да иа-
руши зарадн него обета за исломъдрие. кой-
го била дала За да се накажс за страсттв
сн. тя отрязала косата си и доброволио се
изселнла в Кампания, където се посветила
на култа към Дионис. Разгневена. Афроди-
та я превърнала а сирена.
ПаРТЕНОПЕЙ (гр.). Един от Седемте
срешу Тива. родом от Аркадия или Аргос в
завис имост от преданията В първата вер-
сия с син на Атланта, но сведения?» по от-
ношение на това кой с баща му са различ-
ии Понякога го представят като незаконен
син на Мелеагър. друг път като законен син
на Мсланнон В аргоската легенда Парте-
нолей с брат на Адраст н като него син на
Талай и Лизимаха (виж табл. 1 И 26).
Партенопсй бил (гзоставсн в планината с Те-
лсф По-късно той опшгъл заедно с него в
Мизия и взел участие в похода срещу Идас
(за тона лише сдинствено Хигнн) В Мизия
сс оженил за нимфата Климена. от която
имал син Тлсзимси
Името му (косто е близко по звучеие до
Parthenon, Девица) идва от майка му. която
дълго врсме запазила девствсността си
(внж Атланта) Във втората версия е наре-
чен гака, защото бил изоставен като бсбе в
планината Партснион
И зключително красив и много смел, Пар-
тснопей участвал в похода на Седемте въп-
реки съветате на майка си Атланта, която
му предрекла жестока смърт На Немейски-
те нгри в памет на Архемор-Офелт (виж то-
ва име) той победил в стрелбата с лък. Бил
убит пред Тива от Псриклимсн, син на По-
сейдон. или според други автори от Асфо-
дик или Амфндик Има още едно предание,
разказано от Стасий. според което Партс-
нопей бил ранен смъртоносно от Дрнас,
внука на Орион.
Партенопсй имал син Промах (или Страто-
лай. или Тлешмсн, виж по-горе). участвал
в похода на епнгопите.
ПАРТЕНОС (гр.). „Дсаицата". Това име
238
ГЮСЯГ няколко героини
I Една or тях с дыцеря на Стафил и Хри-
югемида Нсйии сестри са Рео (виж това
нме) и Молпадия.
С гафшг зарьчал на Молпадия и Партснос да
памп ниното му. коего току-шо било отк-
рито от хората Но девойкигс заспали. До-
ка го спели, свинетс влезли в кнлера и счу-
nit.ni глинснигс делен, в конто било вииото.
Щом сс събудилн. момнчстата видели как-
ко е станало и тъй като сс страху вали от
гнева на баща си, конто бил бсзпошадсн.
н збягали на брега и се хвърлнли в морето
ог внсокитс ехали. Но Аполон ги подхванал,
юкаю падали, и ги прснссъл в Херсонес
Оставил Партснос в Бубастос, където бнла
ибожсствсна, а Молпадия в Кастабос Там
била ночигана под имсто Хемитея
2 Парг снос сс кагва н девойката. превър-
ггага в сывезднето Дева. Свсдсннята нс са
единодушии отпоено нейната самоличиост.
В една ог версиите сс кагва, че тя била дъ-
шеря на Аполон и Хризотсмида. Умряла
млада и баша и я превърнал в съзвсздис. В
друга версия е дъшеря на Зевс и Тсмида н с
огъждсствсна с Дика. Справсдливостта. ко-
нто линяла на земята по времето на Злат-
кин век За това лише Вергилий в IV „Егло-
|а" и внжда в съзвсздието Дева предвестие
и нас1ъпваисго на век на справсдливостта
Смятат я н та дъшеря на Астрсй и Хемера.
it.ni на Икарий (в този случай се отъждсст-
вива с Еригона) и дори с Деметра или Tec-
пня. една от выдерите на речння бог Азол,
епоним на град Тсспия в Беотия
НАС ИФАМ (гр.). Жената на Минос (виж
табл 28). дыцеря на Хелиос и Перссида
।ни*, табл. 14). Нсйии брагя са Перс и Ест,
царят на Колхида, а сестра и с магьосница-
та Цирцея
Пай-и гвсстната легенда за Паенфая сс раз-
вива в Крш Тя с евързана с любовта й към
Крнгския бик Когато Минос претенднрал
i.i трона на Крит, той помолил боговете да
му дадат знак за благоволснисто сн (внж
Минос) Той принссъл жертва на Посейдон
и помолил бога да му изпратн от морето
бик. каю обещал, че ще му го принесс в
жертва Но когато Посейдон откликнал на
молба га му. Минос отказал ла ишьлни обе-
шаиисго сн За наказание богьт пратил на
бнка безумие, а по-късно накарал Паенфая
да с с влюби в него. Смятало сс също така,
че наказанного било наложено на Паенфая
ог Афродита, защото тя не уважила култа
към богиня га, или чрез нея тя си отмъща-
Вала на Хелиос, конго издал на Хефест тай-
нам и любов с Арес (внж Афродита).
Ii.ii като не шасла как да задоволн страст-
га сн. Паенфая помолила за съвет июбрс-
гагелппя /(сдал. Тон направил изкуствсна
юница, която нзглежддла като Ногинска, и
гака успели да заблудят бнка. Паенфая
влязла ni.ii вътрсшпостга на юницага и та-
ка сс осъщсствило чудовищного съвкуплс-
ннс. Ог него сс родил получовск. полудик -
Миногавърът (внж това име). Когато разб-
рал какво сс с случило. Минос се разгневил
на Дедал и му забранил да напуска Крит Но
той успял да избяга с помошта на Паенфая
(за ггай-разпространсната версия на леген-
дата за Дедал, затворен в Лабиринта след
победата на Тезей. внж Дедал).
Паенфая бнла много ревнива и имала дар-
ба на магьосиица. подобна на тази на сест-
ра й Цирцея и племенницата и Медея, дъ-
шерята иа Еет. За да попрсчи на Минос да
има други връзки освен с нея. тя го проклс-
ла всички женн, конто обича. да умират.
разкъевани от змии, излизащи от тялото му
(виж Минос). Минос бил избавен от това
проклятие от Прокрнда (виж това имс)
В Лакония съшсствувал оракул на Паенфая
Но според някои автори това бнла гроянка-
Та Касандра. или Дафна, или една от дыне-
ритс на Атлант, майката на бога на Кнрсна
Амон, който бил почитан под имсто Зевс-
Амон, защото Зсвс бнл негов баша.
ПАТРОКЪЛ (гр.). Приятсл на Ахил в
..Илиада", Син на Мснойтий, сина на Егнна
и Актор. Патрокъл всъщност с и роднина на
Ахил, който чрез баша си Пелей и дядо си
Еак с правнук на съшата Егнна (внж табл
30) За имсто на майка му виж Мснойтий
По линия на баща сн Патрокъл с локрнец от
Опоит. Но отрано отишъл да живее в Теса-
лия. в дворсца на Пелей Разказват. че като
лете в пристъп на гняв. докато играсл на ко-
калчега. убнл свой приятсл на име Клито-
ннм (или Клизоним), сина на Амфидамант
Загона трябвало да напусие родинага си и
бнл приютен от Пелей. който го направил
другар на сина сн Ахил. Бил отглсдан с него
и заедно учили медицина. Според едно от
прсданията Патрокъл бил сред прстсндсн-
тите за ръката на Елена, но нямало нужда
да бъде обвързан с клетва към Тиндарей (внж
Елена), за да последва приятеля си в Троя
Приятслството иа Патрокъл и Ахил с пос-
ловично. Дорн сс смята, чс ги евързвали
връзки. оше по-тссни от приягслскитс. При
простоя им в Мизия (виж Ахил) Патрокъл
бил до приятеля си. когато той победил Те-
лсф. Заодно с Диомед спаснл трупа на Тср-
сандър и бнл ранен от стрела, но Ахил го
нзлекувал.
Подвизитс му пред Троя са многобройни
Нграс роля нс само в „Илиада", но и в цик-
личннте епопей. Патрокъл продал вЛсмнос
сина па Приам Ликаон. пленен от Ахил (виж
Ликаон). Участвал и в превземането на Лир-
нссос и нападснисто срещу остров Скирос
В „Илиада" се появява няколко пъти той
предана Бризенда на пратсниците на Ага-
мемнон. и по време на претвори к- на гръи-
кигс вождове с Ахил. когато подкрепи при-
ятсля сн. По-късно. когато гърците нзпад-
пали в затруднение, Ахил го изпрагил за но-
239
п
вини при Нестор Гам Патрокъл нзлскуаал
ранении Еврипнл. а като сс върнал при
Ахил. описал критичного положение и
ахсйския лагер Той го подтяпал ла сс вг.р-
нс на бойното поле нлн попе ла му позволи
Ш ее бис начело на мнрмилонниге Ахил му
дал свосто оръжие и Патрокъ 1 влязьл в
битката. Той избил много трояиии I Inpex-
мсс. Аренлок. Проной. Тестер. Ериланг.
Ернмант. Амфотер, Епалтсс. Тлсполем.
Ехий. Пирке. Ифей. Евин. Полнмсл, Сарпе-
дои. Трасидсм. Стснслай. Адраст, Ав юной.
Ефекъл. Перим. Епнетор. Меланнп. Елаит.
Мулнй, Пизарг. А когато троянцнте се
обърналн н бягство. Аполон го но.пнкнал
да ги прсслслва Успял да убие още Кебри-
он. подача на колесница га па Хектор Но с
помощта на Аполон Хектор убил Па|роккт
Побсдителят »1ел орьжияга му (божестис-
ното въоръжение на Ахил) и тогава около
гялото на Патрокъл се разгоряла битка
между гьрцн и троякий В тази дълга и
ожесточена борба особено сс отличил Ме-
нелаи Сипы на Нестор Антилох съобншл
на Ахнл иовината та смъргга на Патрокл
Съеипаи от мъка и без оръжие. Ахил сс
смесил сред бисшите се и назад силен ник
Щом нули страшиия му глас, троянцнте по-
оягнали. като изостанили трупа
Забравил ненавнетт.з си към Агамемнон.
Ахил мнелел само за отмъшснис Разказът
за погрсбсннсто иа Латрокъ 1 и за смъргга
на Хектор касма цезия финал на ..Илиада"
Погребенного на героя било съпроводсно с
жертвоприношение на дванадссст млади
троянки плененн от Ахнл на брега на Ска-
мандър. и с игри. в които участвалн всички
гръикн вождовс На мястото на погребал-
ната клада Ахил издигнал гробница
По-късио. след смъртта на Ахил. пепслта
му била сложена при пспелта на приятеля
му Патрокъз Според едно предание Патро-
къл вес ошс живсел заедно с Ахил. Елена,
Аякс, сина на Теламои. и Антилох на Бслия
остров, при уст исто на Дунан
ПАГРОН (tp.). I Герои с юна имс фигу-
рира в ..Ененда". където участия в погребал-
ните игри в памст на Анхиз От друг и изво-
ри знаем, че той се присъеднннл към Еней
по време на пътешсствнсто му и останал в
Сицилия, където основал град Алонтнон
2 Друг герой с това имс с приближен на
Евандър в Рим. Тъй като той присмал на
драю скрие хора от простолюдието, на ис-
тово имс кръетили римската институция на
Патроната
ПаФО( (гр.). I В някои предания Пафос с
нимфа от ешюименния град Тя родила от
Аполон син на имс Кинирас «виж Кинирас и
Пигмалион) 2 Пафос с и името на мъж. сии
на Ксфал и Зора га (Еос). основа ter на I рад
Пафос в Кипър Вил баша на Кинирас
ПЕАН (гр.). В култокте от класичсската
споха Пеон обнкновено с ригу ал ною име
на Аполон Лечит сля Но в поемнтс по врс-
мею на Омнр сьшес ।вувал самостоятелен
бог лечите 1. наречен Пеан или Пеон Той
излекувал Хадсс, koi а то бнл ранен. Леку вал
с битки Постепенно образы му сс слял с
образа на Аполон или бил laMcncii от Аск-
лепии (ВИЖ TOB.I имс)
IIP АН I (tp.). С ии на 1авмак или на Филак
Той с известен най-вече като баша на Фн-
ioktc г. който му родила Метона Участвал
в похода на аргонавтите, но личиостта му е
доста невзрачна В едно от прсдакигга все
пак се каша чс той победил Тал. въпреки
чс обнкновено та nt заслуга сс приписка на
Мелся (виж Мелея и Тал). Псант бил стре-
лец. коню прилружавхл Херакъл в послед-
нее му митокс. Според никои мигографп
той >апалнл клада та, върху която лежхч Хе-
рам. I. когато всички други отлазали В знак
на благо тарноет героя! му завещал стрели-
ic и лъка си Но по-чссто п тази роля се по-
сочна <1>и.1окк'1 (ниж гова имс)
ПЕНКЕ1 ПИ (гр.). Един от синопсге наЛн-
каон (внж юна нме) Смята се. че заедно с
брат си Еногьр општъл от Аркадия в Юж-
на Италия и станал родоначалннк на наро-
да на neiiKCTiiHUHic Певкетий и Енотър са
ротсни ссдсмнадесст поколения преди Тро-
янсклта война
ПЕГАС' (гр.). Крилатият кон. който играе
важна роля и много легенди и пан-вече в те-
ти за Персеи и Белерофонт Името му про-
|цлнзао1 гръцка га дума „извор** Разказват,
че се ролил ..при и тори те на Оксана", т е
В далечния Запал. По креме на убийството
на Горгона ог Персей В някои прелания
вълшебннят кои изхвръкнал от врата на
Горгона - така той също като Хриззор. ро-
дсн по C1.IU0IO креме, бил енн на Посейдон
и Горгона В други предания се предлолага,
че с роден от почвата, напоена с нейната
кръв След като сс родил, Пегас отлетал
към ()лимп. където служен на Зевс и му но-
сел мълннн.
За срсщата между Белерофонт и Пегас има
различии версии В някои версии богиня
Атина .довела обя зления Пегас на Бслеро-
фоит или Посейдон го дал на героя, или Бс-
лсрофонт го намерил, покато пиел от изво-
ра Пирена
Благодарение иа крнлатиа кон Ьелсрофот
успял да убие Химера и ла победи сам амз-
зонките (ниж Белерофонт) След пегоката
смърт Пегас отново се качнз при боговете.
Когато му tine и дмпернтс на Писрос (виж
11псрн.ш)се ci.cicuiBa.3it по песне, плаинна-
та Хелнкон. където сс провежддло състеза-
itiicro. от удоволствис сс нздула толкова
мною, че едва нс стигиала до небето. Тога-
ва по 1апонсд на Посейдон Пегас ударил
планината с конто, за да я Дакара да прие-
ме нормалните си размсри. Планината се
Подчинила, но на мястото. където ударил
Пегас июликнал и шор. наречен Хнпокре-
240
нс. или Изворът на коня
Говори се и за ошс един извор в Треэена,
който избликнал след удар на копитото на
Пегас В крайна сметка конят бнл превър-
нат в съзвездие. Едно от перата му паднало
Алию до Тарса, давайки нме на града
ПЕЙТО (гр.). I Олицетворение на Убеж-
дението Най-често се появява в свитата на
нторостспенните божества, прндружаваши
Афродита Понякога я представят като дъ-
шеря на Ата (Грешката). Но в други мито-
ве. произлезли от разсъждението за стой-
кое ста на Убеждснието в обшсството, я по-
казват като сестра на Тюхе и Евмония (Слу-
чаиността и Реда) и дъшеря на Прометей
2. Хезиод нарича Пейто една от дъщерите
на Океан и Тетая Тя се омъжила за първия
Аргос (виж гова име) Съшествува и оше
една Пейто в сыцня аркадийски цикъл. коя-
то е жена на Фороней и майка на Егиалей и
Апис (виж Фороней за други варианти на
легендата).
ПЕЛАСГ (гр.). Името носят няколко герои,
епоними на ..мнтнчния" народ на пеласги-
гс Тъй като сс смята, че пеласгите са живс-
ти в Пелопонес и Тесалия. в тези области
има герои с това име
I В аркадийската легенда съшествуват две
родословии линии на Пеласг Според една-
га той е син на Ниоба и Зевс (виж табл 18).
От връзката на Пеласг с океаиидага Мели-
боя. нимфата Кнлена или Деяннра се родил
еннът му Ликаон, който на свой ред имал
петдесет синове (виж Ликаон). епоиимн на
повечсто аркадийски градове. и една дыце-
ря. Калисто, която родила от Зсвс героя Ар-
кант. на когото била кръетена Аркадия.
С поред одна от легендите Пеласг, башата
па Ликаон. бил първнят човек, заселил се в
Аркадия. Той бил „роден от почвата” и пръв
царувал в страната. На него се приписка
съзлаването на къшите и разделянето на
расгснията на полезнн и вредин
2. Второго родословие на Пеласг нлва от
Павзаний (виж табл 17). В него той е син
на Триопас и Сосида (илн Соис), брат на
Ясос и Агенор Потомък с от четвъртото
поколение на Ниоба и Зевс н от петото на
Фороней Не е аркадией, а с родом от Ар-
гос. Той приютил богинята Деметра, кога-
го тя търсела дъшеря си Изднгнал в нейна
чест храм на Деметра Пеласгис Имал дъ-
шеря Лариса, на която била кръетена кре-
лос гта на Аргос (виж Лариса)
3. В гесалийската легенда се говори за друг
Пеласг, който не е баша на Лариса, а неин
син. когото тя родила от Посейдон (виж
табл 17). Пеласг имал двама братя. Ахей и
Фгий Тримата напускали Пелопонес, засе-
лили се в Тесалия, която тогава се нарнчала
Хемония, и прогонили дивите жители, кон-
то я насслявали. Разделили страната на три
части, всяка от които приела името на този,
който я управлявал Така били образуванн
Ахея. Фтаотида и Пеласгиотис Пет поко-
ления след тези събития нас леями ните на
завоевателите били прогоиенн на свой ред
от куретитс и лелегите. След оше преврат-
ности на съдбата част от тези „пеласги" се
преселила в Италия
ПЕЛЕЙ (гр.). Цар на Фтня в Тесалия. из-
вестен най-вече с това. че е баша на Ахил
Самият той е син на Еак и Ендеида, дъше-
рята на Скирон Негов брат еТеламои. а по-
лубрат Фок, синът на Еак и нереидата Пса-
мата (виж табл 30) Но митографнте оше
от античността отбелязват, че Теламои не
винаги е смятан за брат на Пелей. а по-чес-
то за негов приятел В този случай Теламон
е син на Актей и на Главка (виж Теламон).
В легендата. в която са братя. Теламон и
Пелей завиждали на Фок за неговите уме-
ния във всички физически упражнения и ре-
шили да го убият Те теглили жребии, за да
определят кой ще сс заеме с убийството.
Жребият се паднал на Теламон, който убил
Фок. като го ударил с диск по главата В
други предания убийството е прсдадсно ка-
то неволно. или за истине кн виновник се по-
сочва Пелсй Каквото и да с станало. Еак
разкрил убийството и прогонит двамата си
синовс далече от Егнна Теламон се отпра-
вил към остров Саламин Пелей отишъл в
двора на сина на Актор Евритион. във Фтня.
Тесалия. който го пречистил от убийството
и му дал за жена дъшеря си Антигона и ед-
на трста от царството Антигона му родила
дъшеря Полидора, която се омъжила за Бо-
рос, сина на Периерсс.
Но дори и във Фтня Пелей бил преследван
от гнева на майката на Фок Псамата Тя из-
пратила вълк. който опустошил стадата. но
по молба на Тетида се съгласила да превър-
не вълка в каменна статуя
Палей участвал заедно с Евритион в лова на
Калидонския глиган, но там неволно убнл
тъет си Отново трябвало да сс изссли и то-
зи път отишъл в Йолкос, в двореца на Акает,
сина на Пелий. който го пречистил от
убийството. Но там попаднал в ситуация,
която щяла да му коства живота Жената на
Акает Астидамся се влюбила в него и по-
молила за среща. Обаче Пелей не се под-
дал на страстта и и за да си отмъсти. тя из-
пратала на жена му Антигона .тз.жливо съ-
общенис. в което се казвало. че Пслей шс
се ожени за Стеропа, дъшерята на Акает
Отчаяна. Антигона се обесила След това
Астидамся наклеветала Пелей на Акает, чс
искал да я наенлн Тъй като нс смесл да
убие госта си. когото пречистил от убийст-
во и заради това бил обвързан с него пред
боговете. Акает завел Полей на планината
Пелион, за да ловуват По време на лова
Пелей отрязвал сзиците на жнвотнитс. кои-
то убивал, докато останалитс ловил взима-
ли целня днвеч След това се подиграли на
Пелей. че не е убил нишо Тогава той им по-
с
ы
I
Е
0
-
Е
241
(«
ПЕЛИЙ
к а 1x1 е ищите и така доказал умсннята и
храброе гт а сн Но вечер га заспал уморен в
планината. Акает го изоставил. като скрнл
меча му в купчина тор Когато се събудил н
потърсил меча сн. Пелен бнл заобико.тен от
кситаврн. конто щели да го убият. ако един
сред тях. .добрнят кентавър" Хирон, не му
върнал оръжието. което извадзы 01 скрива-
лишето В друга версия мечи му бил изп-
ратсн от Хефест в кршичния момент
По-късно Пелей отмьстил жестоко па
Акает и Астидамея. С помошта на Я юн и
диоскуpine той преазел Йолкос. убил Акает
и нарезал тялото на Астндамея на парчета.
конго разпръенал по целня град
След това Пелей сс оженил за Тетида. дъ-
шерята на Нерен Причииата та юти брак
била слсднага. Зевс и Посейдон се смарали
за ръката на Тетида. но Тсмида или Проме-
тей нм предсказали, чс по волята на Съдба-
та синът на Тетида шс станс по-могъш от
баша сн. Тогава двамата боговс сс отказали
от на.мсрсннята си и решили да я омъжат за
смъртсн. за да няма никаква опасност за тях
Други.малко по-различии версии разказват.
чс Прометей казал па Зсвс. чс ако Тетида му
роди син. той шс го детронира и ше станс
господар на небето. или чс самата Тетида от-
казала да сс омъжи за Зсвс заради Хера, ко-
нто била отгледдла (виж Хера). От г ня в и за
да я иакажс. Зсвс решил да я омъжи. наенла
или доброволно. за смъртсн. Боговетс изб-
рали Пелей за псин съпруг. Но Тетида отка-
зала Като морска богиня тя можсла да при-
ема всякаквн форми. Възползвала се от то-
ва, за да нзбяга от претръдк1тгс на Пелей.
като послсдоватслно сс превърнала в огън.
вода, вятър. дърво. птица, тнгър. лъв. змия
и иакрая в сепия. Но посъвстван от кентавъ-
ра Хирон. Пелей я държал здраво вески път
и иакрая тя отново стапала богиня и жена
Вдигиали сватба в планината Пелион. 11а нся
дошли всички богове: музитс и злели спита-
Малий и вески поднссъл подарък на младо-
женците. Сред тях най-извсстни са копието
от ясен, подарено от Хирон, и двата без-
смъртнн коня Балин и Ксантос, подарък от
Посейдон Тези коне по-късно били впрсг-
иати в колесннцата на Ахил.
Бракът иа Пелей и Тетида не бил шастлив
Наистина, Тетида родила деца на Пелей. но
ги убивала, докато се опнтвхта да гн напра-
вн беземъртни (виж Ахил). И когато Пелей
сс опитал да спаси последнего новородсно
и го измъкнал от ръцстс и. докато тя го сла-
гала в огьня, Тетида нзбягала. След това упо-
рито отказвала да живее с него (виж Ахнл).
Щом остарял. докато Ахил бил в Троя. Пе-
лей бил нападнат от синовстс на Акает Ар-
ханлър и Архитсл. точно когаго Троянската
война шяла да приключи Изгонен от Фтия.
Пелей избягал иа остров Кос, където срсш-
нал внука си Неоптолем Там го приютил
един потомък на Акант, наречен Молон. но
скоро след тона Пелей умрял. В трагсдията
..Андромаха" на Еврипид Пелен наджиаял
Неон голем и помотал па Андромаха сре-
щу памерепията на Хермнона (внж Молос).
Може би към съшото предание се отпася н
епизоды. разказап от Диктис от Крит, в кой-
то Неоптолем освободил Целей, затворен
or синовстс на Акает, и му върнал царство-
то, преди да бъде убит от Орест в Делфи.
Пелей ш рае. макар и второстепенна, роля в
легендаршпе цикли за аргонавтите, в лова
на Калндонския глиган. в похода на Херакъл
срсшу Троя (къдсю нридружава брат си Тс-
ламон) и във войната с амазонкитс, евърза-
на с прсдишната исюрия Гой се състезавал
и в погребалните игри в памст на Пелий. Бил
победен на борба от Атланта (виж това имс).
11Е.1ИП (гр.). Заедно с Нелей, негов брат
близнак, гс са дсиа на Тиро и Посейдон (или
на речния бог Енипсй, чийто образ приел
Посейдон) (вид Тиро) Човсшкият им баща
с Крстсн. Техии полубрагя са Езои. башата
на Язон. Фсрсс и Амигаон (внж табл. 21).
Тиро залазила в гайка раждансто на близ-
наците и ги нзоставила. Покрай тях минал
табун коне, воден от гърговии. и една от ко-
билигс ударила с копию едно от децата. ка-
то му оставила о.товносин беле г (на гръцки
„пслион"). Търговцитс взели децата и на-
рекли момчето, ударено от кобилата, Пе-
ний. а другото кръетили Нелей (виж Нелей).
Други версии па легендата разказват, чс
блнзнаците били отхрансни от кобила (ко-
пят с свсщеното животно на Посейдон). Та-
зи легенда еле .та Софокъл в загубената му
трагедия „Тиро". След това децата били
приютски от един овчар, а по-късно Тиро ги
разпознала благодарение на дървення сан-
дък. в който ги била оставила. Близнацитс
освободили Тиро от мащехата им Сндсро,
която я измъчвала (виж Тиро). Тъй като Си-
деро се скрила в олтара на Хера, Пелий я
прсслсдвал в свсшсната обитсл, където я
убнл, нренсбрсгвайки богинята, която про-
дължил да нс зачига и по-късно. В крайна
сметка това довело до нсговата гибел, ма-
кар чс живял дълго.
Пелий и Нелей се скарали кой да властва и
Нелей бнл прогонен от брат си Той отишъл
в Мссення. в Пил ос (виж Нелей), а Пелий
останал в Йолкос. Тесалия, където се оже-
нил за Анаксибся. дъшерята на Биас (или
според други автори Филомаха, жената на
Амфион) Родили му се син, Акает, и чети-
ри дъщерн Пнзндика. Пслопия, Хнпотоя и
Алксста
Пелий решил да принссе иа брега жерт-
воприношение на Посейдон и нризовал с во-
йте поданици. Сред стеклото сс множество
бнл и племенникът му Язон Младсжът жи-
весл на село. Чувайкн за призива на царя,
той побързал да пристигне за празника. но
докато мииавал през един поток, изгубил
единия си сандал и прнстигнал на церсмо-
242
пиита с бос кран Преди времс Пелий се бил
доп и г ал до оракула, който го предупредил
да се пази от мъж с един бос крах Когато
царят видял Я зои. веднага си спомннл за
прсдсказанието. Спрял Язон и го попитал,
ако е иар. какво бн направил на човек, за ко-
гото знас, че ше го детронира Язон отгово-
рил. чс би го изпратил да му донссе Златно-
то руно Може би този отговор му бил про-
днктуван от Хера, която искала да доведе
магьосницата Медея в Йолкос и да причини
смъртта на Пелий Царят решил да се въэ-
пол 1ва от отговора и изпратил Язон да взе-
мс Златното руно (виж Аргонавти и Язон).
Пелий, който смятал. чс окончателно се е
отървал от племенника си и така с затвър-
дил властта си. поискал да убие полубрат
си Еэон. Езон обачс успял да нзмоли от Пе-
лий милостта сам да избере как да умрс и
когато Пелий се съгласил, той сс отровил.
като пил от кръвта иа бик. Тогава майката
на Язон Алкнмеда проклела Пелий и се обе-
сила Тя оставила невръетно дете на име
Промах, като Пелий убил и него. Меж-
дувременно. четири мсссца след заминава-
нсто си. Язон се завърнал Макар чс искал
да отмъсти за смъртта на родитслитс си и
на брат сн, той прикрил жсланието си и оти-
шъл в Коринт. Но тук измислил начин как
да накаже Пелий с помошта на Медея
Медея пристигнала сама в двореца в Йол-
кос и убедила дъшерите на Пелий. чс може
да подмладм баша им, който вече застаря-
вал За да докаже дарбата си. тя нарязала
един стар овен, който сварила в голям ко-
тел заедно с вълшебни билки След извест-
но време оттам излязло агне Девойките не
се поколебали, нарязали на парчста баша си
и го сварили според указанията на Медея
Но Пелий не се съживил Обхванати от
ужас от престъплението си. дъшерите на
Пслнй напускали страната и нзбягали в Ар-
кадия. По времето на Павзаний показвали
гробница та нм близо до храма на Посейдон
в Мантннея В друга версия тс се омъжили.
защото не се смятали за виновни. а само за
инструмент в ръцете на Медея.
Единствено Алкеста не пожелала да участ-
ва в магьосничсскнте машннаиии на Медея.
Възпряла я нейната милозливост (внж Ал-
кеста)
Синът на Пелий Акает прибрал останките
на баша си и го погребал с почести Той ор-
ганизирал игри, конто станали пословнчни
Хигин с залазил спнсъка на побсдителите,
сред конто фнгурнрат борсадитс Калаис и
Зсз. диоскуритс Кастор и Полидевк, сино-
вете на Еак Теламон и Пелей. Херакъл, Мс-
лсагър. който победил в състсзанието с ко-
пне. Кикън. синът на Арес. Белерофонт.
който спсчелил състезанието с коне, синът
на Ификъл Иолай. победил на квадрига си-
на на Сизнф Главк, сшгът на Хермес Еврит.
победил в стрелбата с лък, синът на Деион
Кефал победител с прашка Ученикът на
Марсий Олимп спечели наградата за флей-
та. Орфей - за лира, а Лин. синът на Апо-
лон. за песни. Евмолп. синът на Посейдон,
победил в песните с акомпаннмент (аком-
панирал му Олимп) В някои версии присъс-
тва и Атланта, която спечелила наградата за
борба срещу Пелей.
Заради смъртта на баша сн Акает изгонил
Медея и Язон от царството (виж и Язон и
Медея).
ПЕЛОПИЯ (гр.). 1 Майката на Егист. ко-
гото родила след кръвосмешенис не по своя
воля с баша си Тисст Тя живеела в Сикион,
в двореца на цар Теспрот Докато била вре-
менна с Егист. се омъжила за Атрей Чрез
нея се осыцествило отмыцснисто на Тиест
(виж Егист. Атрей и Тиест. и табл. 2).
2 Друга героиня с това имс с една от дъ-
щерите на Пелий и Анаксибся (внж табл.
21). От бога Арес родила син. Кикън.
ПЕЛОПС (гр.). Син на Тантал За иегова
майка посочват Клнтия, Еврианаса, Еврис-
танаса или Евритемиста В някои предания
той е син на азиатския речей бог Пактол
или на Ксант (река в Троада) Като син на
Тантал с родом от Мала Азия. След вонна-
та на Ил срещу Тантал Пелопе отишъл в
Европа. Идвайки в Гъриия. донесъл със се-
бе си съкровнща. като така внссъл в една
бедна дотогава страна малко от ориентал-
скня луке. С него дошлзз и фригийски зассл-
ници. чиито гробници показвали през исто-
рнческата епоха в Лакония
Като млад Пелопе станал жертва на пре-
стъпление от страна на баща си Тан тал, кой-
то го убззл, нарязал тялото му на парчета и
го с г отвил След това поднссъл ястисто на
боговетс. Някои митографи смятат. чс Тан-
тал направил това от иабожност, зашото по
това време в страната царял глад и той ня-
мал какво друго да принесс в жертва на бо-
говете. Но по-раэпространсното мнение е,
че Тантал искал да излита проницателност-
та им. Всички богове го разпозналзз зз не по-
искали да ядат от него с изклзочение на Де-
метра. която бззла много гладка и изяла ед-
кого рамо. преди да забележи каквото и да
било. Според други преданзы това бззлзз Арес
илиТетия. Боговетс възстановнли тялото на
Пелопе зз му върнали живота На мястото
на нзяденото рамо поставили слонова кост
- която по-късно показвали в Елида.
След съживяванего на Пелопе в него се влю-
бил Посейдон Той го вднгнал на небето, къ-
дето младежът бзиз негов виночерпси Но
скоро отново го пратилзз на земята. защото
чрез него баща му крадял нектар зз амбро-
зия от боговете и ги давал на смъртните Все
пак Посейдон останал негов покровител и
му подарил крилати коне Помогнал му съ-
що и в борбата срещу Еномай за ръката на
дъщеря му Хиподамея За тази част от ле-
гендата виж Еномай. Хиподамея и Миртил
0
S
Е
О
5
Е
243
<
ЕЗ
с
5
ы
с
а
з
s
ш
п
От брака на Пелопе с Хнподамея сс родили
много дсиа, но авторите нс са единодушии
за имената им Атрей. Тисст и Плистен са
отбелязани от всички Понякога към тях
прибавят Хризип (за когото се смята съшо,
че е син на Пелопе и на нимфата Аксиоха.
виж Xpusun) и Питсй. Сред дъщерите нм
са Астидамея. за която се смята, чс е май-
ката на Амфитрион, и Хнпотоя. майката на
Тзфий, епоним на остров Тафос. когото ро-
дила от Посейдон
Имсто на Пелопе сс евързва с възннкване-
го на олимпийските нгри Той бил техен ос-
новатсл. след смъртта му погьнали в заб-
рава и били егьзобновени от Хсракъл като
спомен и в чест на Пелопе Понякога сс
смята, чс олимпийските игри са започнали
като погрсбални игри в памет на Еномай
По врсме на Троянската война гадателят
Хелен предрекъл. чс грады може да бъде
прев зет. ако освен венчкн други условия
костите на Пелопе или едно от рамената му
бъдат донесени в Троя. Ето зашо костите му
били пренссени от Пиза в Гроада На връ-
щане те изчезналн в корабокрушенне, но
били намерени от рнбар.
За друг Пелопе, син на Агамемнон и Касан-
дра, виж Касандра
ПЕМАНДЪР (гр.). Беотийски герои Син
иа Херезилай и Стратоникх Оженил се за
Танагра, която спорсд някои автори е дъше-
ря на Еол или на речния бог Азоп Псман-
дър основал град Пемандрия. който по-къс-
но бил наречен Танагра Жителите му отка-
зали да участват в Троянската воина и Ахил
гн нападнал Той отвлякъл майка га на царя
Стратоника и убил внука му Псмандър ус-
пял да се спаси и започнал да у крепя ва гра-
да, който до този момент нямал крепости
стеки. По време на стронтелните работн
майсторът Поликрит обилия Пемандър Ца-
рят хвърлнл голям камък по него, но нс го
улучил, а убил сина си Лсвкип Заради това
убийство Пемандър трябвало да напусне Бе-
отия, но тъй като страната била обградсна
ст неприятели, той трябвало да нм поиска
разрешение за преминаванс Ах из изпратил
Пемандър при Елефснор в Халкида, който
го пречистая от убийството. Признатслни-
ят Пемандър издигнал на Ахил храм в града
ПЕНАТИ (лат.). Боговете пенати са римс-
ки божества, конто покровитслстваг домаш-
него огнище. Заради това често ги евързват
с Веста, но те сс различават от ларите. До-
като ларите били изобразявани като култо-
ви статуи, пенатате дълго време били смя-
тани за нсвидимн „сипи", напълно абстрак-
тен понятия. Както вески дом имал своитс
пенати. така и римската дьржава бнла пок-
ровителствана от пенати. донесени в Ита-
лия от Еней Тези пенати, нюбразявани ка-
то двама седнали младежи. нмали храм във
Велия в Рим. Пенатате нямат собствен мит
ПЕНЕЙ (гр.). Речей бог в Тесалия, смятал
за син на Океан и Тетня, макар че произхож-
дя от тесалнйския народ на лапитите Же-
нен за Креуза (ми Филира) Имал грима
синовс Сгилбсй. Хнпсей н Андрей (внж
табл 23) За нсгови дъшерн посочват Ифнс,
която родила Салмоней от Еол. и Менипа.
дъшерята на Пеласг. По-нзвестни са други-
тс му две лыисри (за които се говори в по-
късннтс предания) Дафна и Кирена, майка-
та на Аристей (внж тези имена).
НЕКЕЛЕЙ (гр.). Бсотийски герой, един от
претендентите за ръката на Елена. Син е на
Хнпалкнм, или Хипалм. Имсто му присъс-
гва и в някои списъни на аргонавтите. но с
известен най-вече в „Илиада". Ръководел
гссалийскн отряд от 12 кораба Убил Илно-
ней и Дикон, но бил ранен от Полидамант.
Смъртта му нс с огбелязана в „Илиада" В
по-късиитс поеми сс разказва. че загинал от
ръката на Еврипил. сила на Телеф (внж съ-
що Тисамен). Оплакан от гърците. той бил
погребай с почести в отделна гробница, по-
като повече от гръцките воини. паднали на
бойното поле, били погребани в общ гроб.
В легенда, която трудно може да се съпос-
тави с прсдишната (внж Еврипил), Пснелей
бил сред вождовете. скрили се в дървення
кон, н участвал и превземането на Троя.
ПЕНЕЛОПА (гр.). Жената на Одиссй. чи-
яго вярност към мъжа и, когото чакала два-
десет години, докато гой се биел в Троя, я
направила пословична в легендите н в ан-
тичната литература В действителност тя е
единсгвенага от жените на героите, участ-
вали в Троянската война, която не се подда-
ла на демоните на отсъствието. Легендата
за нея е развита най-добре в „Одисея", ма-
кар че сыцествуват и много мсстнн преда-
ния или по-късни легенди, които се разли-
чават доста от Омировата версия.
Пенелопа е дъшеря на Икарнй и племении-
ца на Тиндарей. Лсвкип и Афарей (виж табл.
19). Нсйна майка с наядата Перибоя. По ба-
тина линия Пенелопа произхожда от Спар-
та Но Икарнй. изгонен от полубрат си Хи-
покоон. сс заселил в Етолия при царТестай.
Тук сс оженил за Перибоя и сс родила Пене-
лопа, както и другите му деца (виж Икарий).
За обстоятслстиата около брака на Одисей
и Пенелопа иьщсствуват две основни вер-
сии на мнтографите. Според първата бра-
кът сс осъшсствил с носреднмчеството на
Тинларсй, който искал да се отплати на
Одисей за мъдрия му съвет. и затова Ика-
рий сс съгласнл да му дадс дыцеря сн. Във
ггорага версия Пенелопа била наградата в
състсзание по надбягване, което Одисей
спсчелил (виж Икарнй). И накрая, според
по-нсизвсстао предание, засвндетелстваио
чрез алюзия на Аристотел. ба ша га на Пе-
нелопа нс бил Икарий, а мъж от Корфу, на-
речен Иканий, когото объркали с Икарнй
поради сходство то в имената. Това е мест-
на легенда, опровергана от факта, че в
244
Спарта нздигнали на Одисей свстилишс за-
ради спартанския произход на жена му (по
онова врсме Спарта била известна като ро-
дината на най-добродетелните жени).
Засинена от баша си да избира дали да ос-
тане с него в Спарта или да замннс с мъжа
си за Итака. Пенелопа избрала Одисей. ка-
то така дхта първото доказателство за сво-
яга съпружсска любов (виж Икарнй).
Обикновено за майка на Пенелопа посочват
Перибоя. В някои предания обаче се срешат
имената на Дородоха и Астсродия По съ-
ц|ня начни варират и имената на братята и
сострите й. както и техният брой (виж напр.
Ленкадий)
Знас се, че когато Менелай обикалял сели-
шата в Гърция. за да припомни на бившнтс
претендентн за ръката на Елена за клствата
им. която ги залължавала да отмъстят за
него. Одиссй сс опитал да симулнра лудост.
Това. косто го карало да се колсбае дали да
участка във войната. не било липса на сме-
леет, а любовта към жена му Пенелопа, ко-
нто току-шо му родила син, Телемах. Все
пак Одисей трябвало да замине, след като
Паламед го разобличнл (виж Одисей и Па-
ламед) Той поверил дома и жена сн на ста-
рия сн приятел Ментор (виж това име). Пе-
нелопа осганала единствена господарка на
богатството на мъжа си. Старата майка на
Одиссй Антиклся скоро умряла от мъка по
сина си. а Лаерт сс оттеглил на село. За ръ-
ката на Пенелопа веднага се появнли мно-
жество кандидати от околността и тъй като
гя отказвала на всички. те се настанили в
дворсца на Одисей. отдавайки се на безкра-
ен празник. като сс опитвали да принудят
младата жена, разорявайки я пред собствс-
ните и очи Пенелопа ги упреквала остро,
но полза нимало Тогава тя прибягнала до
хитрост: казала им. чс ше избере един от
тях. когато изтъче саван за Лаерт. Но вечер
разплнтала това. косто изтъкавхла през пе-
ня. След три години обаче била предадена
от една от прислужиичките си и повече не
можела да отлага набора си.
Когато Одиссй се завърнал. не й разкрил
неднага кон с По врсме на битката с пре-
зендентнте (виж Одисей) Пенелопа сняла
дълбоко в стаята си Едва след това той й
казал, чс е съпругьт й. Тя сс колебаела, но
накрая познала мъжа сн. Богинята Атина
направила следвашата нош по-дълга, за да
могат двамата съпрузи да си разкажат вза-
имно какво са преживсли.
В по-късно предание, което не прнсъства в
..Одисея*', се разказва, че за да отмъсти за
смъртта на Паламед, Навплнй разпростра-
пил слуха, чс Одисей е умрял пред Троя. То-
। ава Антиклея се самоубила. Пенелопа шя-
ла да се хвърлн в морето, но бнла спасена
от пишите (чайки), които я хванали и изва-
лили жива и здрава на сушата
Към съшия къссн цикъл принадлежат и вер-
сиите за прслюбодсянията на Пенелопа или
за любовнитс й приключения след завръша-
псто на Одиссй. Сред тях с легендата. спо-
ред която Пенелопа сс отдала послсдоватсл-
но на всичките 129 претендентн и вследст-
вие на това заченала бог Пан (виж това имс)
Или чс след завръшането си Одисей разб-
рал. чс Пенелопа не му била вяриа. и я изго-
нил от царството си. Пенелопа се завърпала
в Спарта, а оттам отишла в Мантинея. къ-
дето умряла и имала гробница Или чс Оди-
ссй я убнл. за да я накажс за греишата й лю-
бое с Амфином. един от претендентите
В епизодитс. евързани с живота иа Одиссй
след завръшането му, сс разказва. чс той
имал второ син от Пенелопа. Птолипорт
След това заминал за страната на тсспро-
титс При завръшането си бнл убит от соб-
ствения си син Телегон, който нс го позна-
вал (виж Телегон и Описей) Тогава Тслегон
отвел Пенелопа при Цирцея, която му бнла
майка, и тук се оженил за първата жена на
баша си Цирцея пренесла и двамата на Ос-
трова на Блажените.
ПЕНИЯ (гр.). Персонификация на Бед-
ността. За нея е останал само едип мит, раз-
казан от Сократ в „Пир" чрез думзггс на Ди-
отима. жрицата на Мантинея След празпен-
ство при боговете Пения се съвкупнла с По-
рос (внж това име) и заченала Ерос. Любов-
та (виж Ерос).
ПЕИТЕЗИЛЕЯ (гр.). Амазонка, дъшеря на
Арес Майка й с Огрера Имала син. наре-
чен Канстър (епоним на Каисгьр в Мала
Азия), н внук Ефес (виж Каистър).
След смъртта на Хектор Пеитезилея се при-
текла на помош на Приам начело на отряд
амазонки Разказват. чс тя трябвало да на-
пуснс страната си след нсволно убийство
Пред Троя се проявила с храбростта си, но
скоро паднала на бойното поле, пронизана
в дясната гръд от Ахил. Но когато вилял
колко с млада и красива, Ахил се влюбил в
нея. Терсит се подиграл на чувствата му и
това му навлякло гнева на Ахил. който го
убил (виж Терсит и Ахил).
ПЕНТЕЙ (гр.). Тиванец, пряк потомък на
Кадмос Той е син на Ехион. един от спар-
тнте (мъжете. роденн от зъбитс на дракона:
виж Кадмос) и на дъшерята на Кадмос Ага-
ва (виж табл. 3) В най-нзвсстиата легенда
той е пряк наследник на Кадмос (за обстоя-
телствата около наследяването внж Кад-
мос) В друга легенда се разказва. че преди
него в Тива царувал чичо му Полидор, си-
ньг на Кадмос. когото Пентей детроиирал
Според грета версия Пентей изобшо не ца-
рувал в Тива.
Историята на Пснтсй с евързана основно с
Дионнсисвия цикъл Дионис с бог с тиваи-
скн произход и по линия на майка си Ссме-
ла с братовчед на Пентей След като завла-
дял Азия. Дионис решил да се вьрнс в ро-
дината си Тива, за да въведе своя култ и да
245
накаже сестритс на майка сн и най-всчс
Агава за клевститс срещу Семсла Мннал
през Тракия и пристнгнал в Тива. където же-
ните изпаднали в дслирнум Облечеии като
вакханки, те отишлн в планината да честват
мистериите на Дионис Въпреки съветитс
на Кадмос и Тирезий Пентен решил да поп-
речи на разпространяването на жестокия
култ Той обвинил Дионис в шарлатанство
и измама. Въпреки няколкото чудеса, на ко-
нто станал свидетел, Пеитей се опитал да
завърже Дионис, но богът се освободил и
подпалил двореца. Тогава Дионис подтик-
нал Пентей да се качи на Кнтсрон (плани-
ната на Тива). за да наблюдава жените и иэ-
стъпленията. до конто стигат Пентей не
могъл да устои и сс скрнл зад един бор
Обаче жените го забелязали, отскубналн
бора и когато го хванали. разкъсалн тялото
му. Първа Агава вдигнала ръка над него. Тя
взела главата му и я забучила на един же-
тьл, след това се върнала в Тива. носсйки
гордо това, което смятала за глава на лъв.
Но Кадмос я върнал в реал нос гга н тя ви-
дяла. че това, което убила, не с диво живот-
но. а собственият и снн (виж съшо Агава)
Този мит. разказан от Ерипид и Есхнл. бнл
много известен в литературата н антично-
го изкуство. Придавали му религиозно зву-
чене. представяйки Пентей като олицетво-
рение на безбожника, чиято гордост била
наказана
ПЕНТИЛ (гр.). Незаконен син на дъшеря-
та на Егист Еригона. когото родила от
Орест. Той имал двама синове - Дамазнй и
Ехелай. конто основали колонии в Лесбос и
на брега на Мала Азия Самият Пентил ос-
новал град Пентила на Лесбос.
ПЕНТОС (гр.). Дух, олицетворяващ Тъ-
гата Когато Зсвс разпрсделял между духо-
вете предназначението нм. Пентос закъснял
и прнстигнал последен Тъй като всичко би-
ло раздадено, Зевс успял да му поверн са-
мо грижата да покровителства погребални-
те почести, траура и сълзите. И докато ос-
таналите духове покровителстват и помагат
на хората и те им отадва г .пл жим иге почес-
ти. то Пентос посещена тези. конто оплак-
ват мъртвите и са в траур Затова нм изо-
раша нелрскъснато тъгата Едннствсннят
начин за хората да го държат настрани би-
ло да нс се натьжават много от неизбежно-
го зло.
ПЕОН (гр.). Съшествуват много герои с
това име (различии от .лечителя" Пеон или
Пеан, виж по-горе).
1 Първият ат тях дал името си на народа
на пеонийците В трудовете на Павзаний
той е един от синовете на Ендимион и брат
на Етол, Епей и Еврнкидей (виж табл. 24).
При Хигин обачс той е син на Посейдон и
Хела (виж Хела)
2 Друг герой със същото име с син на Ан-
тнлох и внук на Нестор При завръщането
на хераклндите децата му били прогонени
от Мссення сдноврсмснно с останалите по-
томци на Нелей Той се установил в Атина
заедно с братовчедите си. От него води на-
чалото сн атинскнят род на пеонндите.
ПЕПАРЕТ (гр.). Един от чстиримата си-
новс. конто Ариадна родила на Дионис Ос-
таналитс са Тоант, Стафил и Енопион (виж
Ариадна) Епоннм на остров Пспаретос.
ПЕРАТ (гр.). В порсдицата от царе на Си-
кион Перат е наследник на Левкип. Тъй ка-
то Левкип нямал син. а само дъщеря. наре-
чена Калхнния. той оставил царството на
Перат. сина на Калхнния, когото тя зачена-
ла от Посейдон Син на Перат бил Плсмней
(виж това нме)
ПЕРГАМ (гр.). Епоннм на азиатскня град
с това име Смята се, че е най-малкият син
на Неоптолем и Андромаха. В тази версия
на легендата Пергам дошъл с майка сн в
Азия и в двубой убнл на дуел царя иа град
Тевтрания Арей. Заемайкн мястото му на
трона, дал на града своего име. Според дру-
га версия Пергам се прнтегъл на помош на
Гирн. нападнат от съседите си. Той бнл син
на Еврипил и внук на Тслеф. За да му се от-
благодари. Гирн нарекъл с името му един
от градовете си.
Пергам се казвала и крепостта на град Троя.
Но в предишните легенди не става въпрос
за нея. а за елинския град Пергам, столица
на аталидите
ПЕРДИКС (гр.). Името. което означава яре-
бнца. носят двама герои от атическа легенда.
I Така сс казвала ссстрата на Дедал, чийто
баша бнл Евпалам. Тя е майка на вторил ге-
рой със същото име. Когато той умрял, тя
се обесила от мъка. Атинянитс и отдали 6о-
жсствснн почести.
2 По-известсн е синът на прсдишната геро-
иня Племенник на Дедал, той отишъл на
обучение при него и дори започнал да го пре-
възхожда по сръчност и изобретения. Завис-
тливият му чичо го хвърлил от Акрополя
След това заровил тялото му. Но убнйство-
то било разкрито и Дедал бил съден пред
Ареопага (виж Дедал). Сред изобретеннята
на Псрдикс бил и трионът. Той заимствал
идеята за него от зъбите на змията. Смята
сс. чс с създал и грънчарското колело.
Понякога вместо Пердикс младежът е нари-
чан Тал (виж това име) или Кал. Името Пер-
дикс води произхода си от исторнята, спо-
ред която, когато чнчо му го хвърлил от Ак-
ропола. Атина го превърнала в яребнца Та-
зи птица присъствала с радост на погребе-
нного на Икар, сина на Дедал, умрял съшо
при падане (виж Икар).
ПЕРИБОЯ (гр., Пернбеп). 1. Наядата, ко-
ято родила на Икарий всичкитс му деца,
сред конто и Пенелопа (виж табл. 19).
2 Най-малката дъщеря на цар Евримедон,
която родила от Посейдон Навзитой, пър-
вия цар на феаките
246
3 . Една от цвете локрийски девойки. на ко-
нто пърни се паднал жребият, теглен, та да
омилостиняг Атина след свсто'гатството на
Аякс (внж Аякс, снн на Оклей) Локрийци-
те трябвало да нтпрашат всяка година по
две момичета на богинята, та да бъдат ней-
ни робини в Илион Другарката й се казва-
ла Клеопатра. Това продьлжило хиляда го-
дини Девойките не се приближавалн до бо-
гинята. а само метели и миели светилище-
то й Посели една обща туника и били бо-
ен Ако никой ги срсшнел извън светил и ще-
то. тс трябвало веднага да умрат
4 Перибоя се катвала жената на коринтскня
иар Полнб. който приел Едип и го отгледал
(виж Едип)
5 . Майката на Аякс и съпруга на Теламон
(внж юна имс). Неин баща е Алкатой, ца-
рят на Мегара (внж табл. 2). Според едно
предание, преди да сс омъжи да Теламон. тя
била част от данъка. изпратен на цар Ми-
нос от Егей. с когото заминал и Тезей (виж
това имс) Минос се влюбил в нся. но разг-
нсвеният Тезей попречнл на царя да обла-
дав девойката (виж Тезей).
6 И накрая в тиванския цикъл също присъс-
тва героиня с това нме Тя с дъшеря на Хи-
поной и жена на Ойней, майка на Тидей (внж
табл. 27). За брака на Перибоя и Ойней съ-
шествуват няколко версии - или Ойней я
получил като част от плячката след разг-
рабвансто на Оленос, или тя била прелъс-
тсна от сина на Амаринкей Хипострат и ба-
ща му я изпратил на Ойней, за да я убие.
Но вместо това Ойней сс оженил за нся
Нма вариант, в който прелъстителят й бил
самият Ойней и Хипоной го накарал да се
ожени за нея (виж също Тидей и Ойней)
ПЕРИГУНА (гр.). Дъщерята на Синие,
който бил убит от Тезей. Героят се влюбил
в нея и тя му родила син. Мелании. По-къс-
но Тезей я дал за жена на Дсионей, сина на
Еврит (виж съшо Синие).
ПЕРИЕРГ (гр.). Син на Триопас и брат на
Форбаит (виж това име). След смъртта на
Триопас той отишъл със спътниците си на
остров Родос.
ПЕРИЕРЕС (гр.). 1. Герой, евързван обик-
новено с цикъла легенди за Месения. макар
че родословного му дърво съвсем не с ед-
накво при различните автори. Най-често го
смятат за син на Еол. от рода на Девкалион
(виж табл 8). Като такъв от него произхож-
да народы на еолийците в Месения. Той бил
нар на Андания и се оженил за дъшерята на
Персей Горгофона (виж табл. 31) . Тя му ро-
дила много деца: Афарей и Левкип. към ко-
нто добавят Тиндарей и Икарий (виж табл
19). В тази легенда Периерес е общ праро-
дител на тиндаридите (диоскурите, Елена и
Клитемнестра), на левкнпидите (Феба и Хи-
лера). на Пенелопа. Линкей и Идас (виж те-
зи имена).
Според друго предание Периерес е син на
Кинортас и като такъв произхожда от рода
на Лакедемон, а не на Девкалион. и директ-
ив чрез него от Зевс и Тайгета (виж табл.
6). Това предание отговаря на своеобразие-
то на спартанските легенди.
В някои родословия вместо Периерес фигу-
рира Ойбал (виж това име, както и Горго-
фона), във връзка със стремсжа за обсди-
няване на цвете родословии линии
2. Така се казвал тиваиецът, който карал ко-
лесиицата на Менойкей В Онхестос той
убил царя на минийцитс Климек и това до-
вело до война с тиванците За изхода й виж
Хера кт>.I.
ПЕРНКЛИМЕН (гр.). Има двама извест-
ии герои с това име.
I. Единият принадлежи към тиванския ци-
къл и е снн на Посейдон и на Хлорида, дъ-
щеряга на Тирезий При наладението на Се-
демте срещу Тива бил сред защитниците на
града. Убил Партенопей. като хвърлил вър-
ху главата му каменея блок от крепостните
стени. След това. когато преследвали отс-
тъпвашия неприятел, той подгонял Амфиа-
рай и щял да го убие. ако Зевс с гръм не
раттворил земята пред него, която го погъл-
нала заедно с колесннцата му
2 Вторият герой с това име е син на Нелей
Той участвал в похода на аргонавтите От
дядо си Посейдон (виж табл 21). батата на
Нелей. Пернклимен получил дарбата. при-
съша на повечето морски божества, да прие-
ма различии образи. По времс на похода на
Херакъл срещу Пилос Пернклимен се пре-
върнал в пчела, за да нападне героя, но бла-
годарение на Атина Херакъл навреме го раз-
познал и го убнл (виж Херакъл). Разказват
също, че Пернклимен се превърнал в орел и
тогава Херагьл го пронизал със стрела.
ПЕРИМЕЛА (гр.). I Дъщеря на Адмет и
Алкеста, сестра на Евмсл. Родила син, Маг-
нес, от Аргос, сина на Фрике (виж Магнсс и
табл. 33).
2. Друга героиня с това име е дъщерята на
Амитаон имайката на Иксион (вижтабл 23).
3. В ..Метаморфози1' на Овидий това име
носи девойка, любима на речния бог Ахе-
лой. Тя била дъщеря на Хиподамант и тъй
като богът я направил своя любовница, раз-
гневеният й баща я хвърлил в морето Но
Ахелой помолил Посейдон да я превърне в
остров и така тя стонала беземъртна,
ПЕРИСТЕРА (гр.), Името означава ,.гъ-
лъб". Така се казвала нимфа от евнтата на
Афродита Един ден. когато Афродита и
Ерос се надлреварвалн кой ще набере повс-
че цветя. Афродита изостанала и Перисте-
ра й се притекла на помощ. като й осигури-
ла победата. Ерос се ядосал и я превърнал
в гьлъб. Но Афродита я направила своя све-
шена птица.
ПЕРИФАНТ (гр.). I. Лапит, който се оже-
нил за Астиагия и имал осем деца (внж
табл. 23). Той с дядого на Икснон.
о.
Ы
С
<
X
=
а.
ы
Е
247
2. Много древен цар на Атика, известен със
своята справедливое! н набожност. Зой по-
читал Аполон Хората го умжавалм и му сс
подчннявали като на бог. Затова му нтднг-
налн храм под името на Зсвс Зсвс се раэг-
невил и първоначално решил да прсвърнс
Перифант и дома му о пепел с м клините си.
Но бнл разколебан от молбите на Аполон и
сс саловолил само да го посети, а след това
го прсвьрна.1 в орел, а жена му - в ратно-
видност на сокола За да го награди та на-
божное тта му, Зевс го направил пар на
всички птнии и му дал да носи собственна
му скиптър. макар че той бил евързван с нс-
говия култ
ПЕРИФЕТ (гр.). Един от ратбойннците.
убит от Тетей Негов баша с Хефест, а май-
ка му с Антиклея Жнвссл в Епидавьр Кра-
кжтв му били слабн и като ходел. сс подпи-
рал на бронтова патернца илн тояга С по-
мошта на това оръжие убивал пътниците.
които минавати покрай него Тетей го среш-
нал по време на пътуването си на връшане
от Атика (виж Тетей) и го убит След това
залазил тоягата му та себе си
ПЕРО (гр.). Дъшерята на Нелей и иа Хлори-
да (виж табл 21) Тя бнла много красива и
та ръката и често се явявали кандидат и Не-
лей. който не искал да се раздели с нея. по-
искал като тестрастадата на Ификъл Благо-
дарен ие на брат си Мелампус Ьиант. първи
братовче д на Перо по линия на баща си Амм-
таон, успял да изпълни условнето и сс оже-
нил за девойката (виж Биант и Мслампус)
Биатп и Перо нмалн мною деца Псрналк.
Арсй и Алфесибея. шли Талай. Арей и Лао-
док (виж табл. I). По-късно Биант иэоста-
вил Перо и се оженил за една о г дъшерите
на аргоския цар Прет
ПЕРС (гр.). Син на титана Криос и Еври-
бия Негови братя са Пнлант и Астрсй
Оженил се за Астерия, която бнла дъшеря
на гитан и титанка - Коей н Феба Имал
много деца. сред конто богинята Хската
(виж това нме).
Според друга легенда Перс с син на Хели-
ос (Слънцето) и на Персеи да В такъв слу-
чай е брат на Еет. царя на Колхида, на ма-
гъосницзта Цирцея и на Паснфая (виж табл
14). Царувал в Таврида, преди да заграбн от
брат си Колхида. Бил убит от Медос. сина
на Медея, по нейно внушение, зашото тя ис-
кала да върне царството на баша си Еет
(виж това име).
Според друго предание Перс е брат на Еет
и сыцевременно баша на Хската, родена от
иегова наложница. Хската сс омъжила за
чичо си Ест и станала майка на Цирцея и
Медея (внж Медея).
ПЕРСА (гр.). Името и често се произнася
н като Персеида Тя е дъшеря на Тетия и
Океан, жена на Слънцето Родила му Еет.
царя на Колхида. Перс. Цирцея и Паснфая
(виж табл 14).
ПЕРСЕЙ (гр.). Герой о г А ргос, който с сред
прскигс прародители на Хсракьл (виж табл.
31) Негов баша с Зсвс. а по линия на майка
си с потомък на Лннксй и Хнперместра, а
чрез тях на Данай и на Египт (виж Лннкей).
Дядото на Персей Акризий попитал оракула
как може да има синовс Оракулы му отго-
ворил. чс дыцеря му Даная шс нмв син. кой-
то шс го убие Изплашен, Акрнзий решил
да попречн на предсказанного да се сбъдне
и затова инрадил жслязна стая под земята
н затворил гам Даная. Но въпреки преддаз-
нитс мерки Даная заченала дсте Някои ав-
торн смятат. чс башата е Прст. братът на
Акрнзий. и това било причнната за скарва-
нето между лвамата Но по-чссто за прельс-
ти тел сс сочи самият Зевс, който сс преоб-
ра мл на златен дъжд, проникнал през про-
лука на покрива и така обладал девойката.
Често тази версия на мита с разказвана, за
да символиэира всемогъществото на пари-
те върху хората. както и силата нм за отва-
рянс и на нан-здраво эатворените враги.
Тъй като Даная бнла затворена само с дой-
ката си. тя родила тайно момченце и го отг-
леждхта в продължение на много месеци. Но
един ден детето и шикало, докато играело, и
Акризнй то чул. Тъй като не искал да повяр-
ва. че дъшеря му е забремеияла от Зевс, той
първо убнл дойката като съучастница, а след
това решил да хвърли дъшеря си и внука си
в морето, затворсни в дървен сандък. Свн-
дькы се носсл по аълиитс с майката н дете-
то и бнл изхвърлен на брега на остров Се-
рифос Намерил ги рибарят Диктнс, брат на
владетеля на острова Полидект Диктнс гн
прибрал в дома си н оггледал момчсто, кое-
то скоро се превърнало в красив и смел мла-
деж 11олидеп се влюбил в Даная, но не мо-
жел да я прельсти, зашото Персей бдял над
нея. а царят не смсел да действа със сила.
Един ден Полидект поканил на обядпршпе-
литс си. сред които бил и Персей. По време
на обяда попитал какъв подарък биха иска-
ли да му поднссат. Всички били на мнение,
чс коняг е най-подходяшият подарък за един
пар Персей обаче казал, чс би му донесъл
главата на Горгона. На другия ден всички до-
вели по един кон с изключение на Персей,
конто нямал никакъв подарък. Тогава Поли-
дсп го нзпратнл да донссе главата на Гор-
гона. като по този начин се надявал да сс
добсре до Даная Според друга версия По-
лцдеп смятая да подносе подаръците на Хи-
подамся, дъшерята на Еномай. за която ис-
кал да се ожени.
В трудната задача Персей бил подкрепеи от
Хсрмес и Агнна. които му помогнали да из-
(тълни необмислсното си обещание. По те-
хен съвет той първо отншъл при дъщеритс
на Форкис Кино, Пефрсдо и Дино (виж Фор-
кнс). трите грайи. които нмалн само едно
око и един тт.б Персей успял да вземе омо-
го н зъба на трите г райи и отказал да нм ги
248
Hi.pne. преди да му покажат пътя към ..ним-
фою" Нимфитс притсжавали крилати сан-
дали и днсаги, нарсчени кнбизис. както и
шлема на Халсе, конто имал свойството да
прави човска. който го сложи, невидим. Ним-
фою му дали тези предметм, а Хсрмсс го
вьоръжил с много лдрап и остър извит меч
(. лсд гопа Персей тръгнал да търсн горго-
HHic (. гено, Евриала и Медуза Когато гн
оперил. тс спели Ог трите само Медуза била
смърпза и Персей трябвало да взсмс нейната
। лава Горгоннте били чудовища, чнято шня
била прелпа гена от лзоспи на дракон и имали
бивни, подобии на глигаиите Ръцете им би-
ли бронзови, а крилата - зтагзш Погледът
нм бнл толкова силен, чс прсвръщал в ка-
мыш всички. които погледнели. Това ги пра-
вело почти нсуязвими и Горгоннте можелзз
па бълат победе нзз само с помошта на бого-
всгс Персей се нздигнал във въздуха бла-
годарение на сандалите сн и докато Атина
лз.ржала над Медуза железен нзлъекан щит.
който служел като оглсдало. той отрязал ма-
ната на чудовишето. застаиал с гръб зп.м не-
го Ог врата иа Медуза налезли крнлатият
кон Пегас и великаньт Хрзззаор (внж тези
имена). След това Персей сложил главата
на Меду ia в дисаги гс сн и си тръгнал. Сест-
рнгс на Медуза искали да го прсслсдват. но
шлемът на Хадсс го направил невидим.
>1а връшапс Персей минал през Етиопия,
където срсщнал Андромеда Тя била при-
въртана за една скала като жертва заради
непредпа влнвите дуъпз на майка си Касно-
нся (виж Андромеда и Касиопея) Като ви-
лял краенвата девонка. изложена на такава
опасност, I (ерсей се влюбил в нея и обещал
на Кефей. башата на Андромеда, да осво-
боди дъщеря му, ако обещав да му я даде
за жена. Кефсй се съгласил. Благодарение
на вълшебниге оръжия. които притежавал,
Персей убил морското чудовище, което
трябвало да погьлне Андромеда, и върнал
девойката на родителите й Но бракът бил
евързан с някои трудности. Чнчото на Анд-
ромеда Финей искал да сс ожени за нея. Не-
доволен от брака иа девойката с Персей,
гой оргапизирал заговор против героя. Но
Персей го разкрил нанрсмс и показал гла-
вага па Горгона на Финей и съучастницитс
му. като ги иревт.рнал в каменни статуи.
(. лсд зова Персей и Андромеда сс въриали
на Сернфос Тук положенисто вече не било
сыцото. По време на отсъствисто на Пер-
сей Полидект опитал да обладав Даная на-
сила Диктнс и тя намерили убежище в све-
тилнщето Когато сс върнал. Персей отмъс-
тил на Полидект. Той влязьл в залата. къде-
то царят нирувал с приятели, и превърнал в
каменни статуи всички. След това дал власт-
та на острова на прнемния си баща Диктнс.
Върнал сандалите, дисагите и шлема на Ха-
дсс па Хермес, който ги предал на закогтите
им прнтежателки нимфите, а Атина сложи-
ла главата на Медуза в срсдата на щита си
След това Персей и Андромеда напускали
остров Сернфос и сс отправили за Аргос
Гсроят искал да вили дядо си Акризий Но
когато Акрнзий разбрал за намсренията му,
страхувайки се от предсказание го, чс ще
умре от ръката на син на Даная, избягхт и
страната на пеласгитс Гук царят па Лариса
Тсвтзмид оргапизирал игри в памст па по-
чиналня си баша и Персей пристнгнал. за да
взсмс участие в тях. Акризий присъствхз на
състезаншпа като эрител. Но хвъртеният
от Персей диск се отклонил, ударил Акрн-
зий по крака и го убнл Като ра збрал коя с
жертвата му. Персей бил изпълнен с мъка
Той тържествеио погребал дядо си извъи
Лариса и тъй като не посмял да се върне в
Аргос и да поиска царството на този, кого-
то убил, го заменит за Тнринт. където па-
рувал братовчед му Мегапент, еннът на
Прет (виж табл. 31). Така Мегапент станал
цар на Аргос, а Персей - на Тиринт При-
писват му построяваиего на укрепителннте
съорз.жспия на Мидия и Миксна
За децата на Персей и Андромеда виж табл.
31.
По-неизвссгна легенда за Персей го прсдс-
тавя като неприятен на Дионис Той се про-
тивопоставил на вънеждането на Диониси-
свия култ в Аргос и дори по време на битка
между двамата го удавил в езерого Лерна
Тогава Дионис завършил земния си живоз
и се възкачил на Олимп. кт>дето се сдобрил
с Хера. В сычата битка Персей убил н Ари-
адна В друга версия Ариадна с единсгвена-
та жертва на Персей След това герозгг ее
сдобрил с Дионис благодарение на посред-
ничеството на Хермес
Митографнте от римската споха разказват.
че Персей и Даная, хвърлени от Акризий в
морсто. достигнали брега на Лациум. а не
остров Серифос Тук рибарнтс уловили сан-
дъка в мрсжитс си и го занесли на своя цар
Пилумн. Той се оженил за Даная и заедно
основали град Ардся. Царят на рутулитс
Тури бил тяхно лете В други предания Да-
ная родила от Финей две деца, Аргос и Ар-
гей. с които дошла в Италия Заселила сс зз
областга на бъдешня Рим Аргос бззл убит
от аборигеннтс (дивите мест пи жители. ко-
ито живсслзз по хтдзмонсте на Рим), и мяс-
тото на нсговата смърт било наречено Ар-
гилет. което означава ..кончззната на Аргос“.
Argi-leium
ПЕРСЕПОЛИС (гр.). В някои легенди син
на Однссй и Навзнкая. в други - на Телемах
зз Поликлета, една от дьщерите на Нестор
(виж Однеей и Телемах).
ПЕРСЕФОНА (гр.). Богинята на подзем-
ння свят, спътннна на Хадсс Според нан-
разпространената версия тя с дъщеря на
Зевс и Демет ра (внж табл 38) Според дру-
га легенда е дъщеря на Зевс и Стикс, ним-
фата на подземнат-а река
ПЕРСЕПОЛИС I ПЕРСЕФОН X
249
Основната легенда за Персефона е нстори-
ята за нсйното отвлнчанс от Хадес. който е
нсин чичо. защото е брат на Зевс Хадес се
влюбил в девойката. когато я видал да бере
цветя с ннмфите в равнината Ена в Сици-
лия (това е най-често посочваного място),
и я отвлякъл Огвличането станало със съ-
участничеството на Зсвс и н отсъствнето на
Деметра. Тогава започнало пыешествието
на богинята in Гърция. за да гърсн дыцеря
си (внж Деметра).
Накрая Зевс заповядхл на Хадес да върнс
Персефона на майка и Но девойката бнла
нарушила забраната да не яле. докато е в
подземния свят По непрсдпапнвост или
подтикната от Хадес тя изяла зърно от нар.
косто било достатъчно. ia да я обвърже за-
вннаги с Ада (виж Аскалаф). За да смскчи
съдбата и. Зевс решил тя да прекарва част
от годинага под земята, а останалата - при
майка сн. Авторите посочват различии про-
порции за времето на земята - или само ед-
на трета. или половината от годината.
Персефона се появява като съпруга на Ха-
дес в легендата эа Хсракъл. за Орфей, за Те-
зей и Пиритом (виж тези имена) В някои пре-
дания се разкаэва. че се влюбила в краснвня
Адонис, който съшо поделял времето си
между Ада и света на живите (виж Адонис)
Персефона фигурира ре дом с Деметра в
Елевзинските мистерии В Рим била отъж-
дествена с Прозерпина (виж това име).
ЛИАЗ (гр.). Тесалийски цар. баща на Лари-
са, който насилия дъшеря си. За да си от-
мъсти. Лариса го бутнала в бъчвата с вино
и Пиаз сс удавил
ПИГМАЛИОН (гр.). В легендите се срс-
шат двама души с това име, и двамата със
семитски произход
I Цар на Тир. син иа Муто и брат на Елиса
(Дидона) (виж това име).
2 Другигг Пигмалион е кладется на Кипър.
който сс влюбил в статуя от слонова кост.
изобразяваша жена. Според някои автори
самият той бил творецът на статуята По-
молил Афродита, докато чествали праэни-
ка й, да му намери жена, която да прилича
иа статуята Когато се върнал у дома си. за-
белязал. чс статуята с оживяла и се оженил
за нея Родила нм се дъшеря, която нарекли
Пафос Тя на свой ред имала син. Кинирас
ПИГМЕИ (гр.). Народ от джуджета. за ко-
ито сс говори оше в „Илиада" Жнвеели на
юг от Египет или в Индия В легендите най-
често са известии с тяхната борба с шърке-
лите и деравите. За нейння произход раэ-
казват следиото: при пигменте се родило
много красиво моммче. косто нарекли Ой-
ноя Но тя била много високомерна и пре-
зирала боговете Не нэпитвала никакво по-
читание нито към Артемида, нито към Хе-
ра. Омъжила се за пигмей на имс Никода-
мант и му родила син, Мопс. За да почетат
събитието. всички пигмеи донесли на роди-
тслитс многобройни подаръци Но Хера, ко-
ято мраэсла младата жена, зашото не й от-
давала нужните почести, я превърнала в
шърксл Макар и птица. Ойиоя искала да си
вземе сина. който останал при пигменте. Тс
я пропъждали с викове и оръжие. Това била
причината за омразата. която изпитвали
шъркелите към пигменте, и за страха, кой-
то нм вдъхвали (виж и Герана). Пигменте са
обект на много сюжети в египетского нзкус-
тво Те са иэобразявани на мозайкн и рисун-
ки сред фауната на Нил. бореши се с птнцн
и различии живогни, нападаши крокоднли
или нэвършваши различии дсйности по па-
родиен начин заради грозотата и неумение-
тосн Характерна черта за тех ните обраэн с
огромннят размер на половите нм органи
Макар че спорсд митографите народы на
пигменте с митичен. вероятно той е събрал
в себе си характерни черти на народите от
Централка Африка
ПИЕРИДИ (гр.). Наэваиието. с което ла-
тииските пости наричалн музите. То ндва от
страната Пиерия вТракия В легендатаобаче
пиерндите са девет девойки. които решили
да си съпсрннчат с музите. Те били дъшери
на царя на Пела Пнерос и на Евипа. Пеели
прекрасно и затова отишли в планината на
музите Хеликон и ги предизвикали на със-
тсъэние по песни Естествено, загубили. За
да ги накажат. музите ги превърналн в пти-
ци Според Овидий те станали свраки, а спо-
ред Никандър били превърнати в различии
видове Той посочва имената на девойките
Колимба. Линкс. Кенхрида, Киса. Хлорида,
Акалантида, Неса. Пило и Драконтида
Павзаний смята, че пиерндите косели съ-
щите имена като музите и всъщност деца-
та. прнлисваии на музите. са техни рожбн
(например Орфей), докато богините остана-
ли дсвицн
ПНЕРОС (гр.). Известии са двама герои с
гова име
I. Бащата на пиерндите. чието име носи
страната Пиерия. Той е син на Македон и
брат на Амат. Въвсл култа на музите в стра-
ната си Понякога е смятан за баща на Лин
или на Еагър и като такъв е дядо на Орфей
2 Другият Пиерос е син на Матиес и Мели-
боя В него бнла влюбена музата Клио, коя-
то била наказана от Афродита с тази любов,
зашото осмяла любовта и към хубавия Адо-
нис От връэката им се родил Хианинт (виж
това име за други версии эа произхода му).
ПИЕТА (лат.). Олицетворение на чувство-
то, което трябва да иэпитваме към богове-
те и към другите хора - родители, деца и др
Като абстрактно понятие Пиета няма собс-
твен мит Храмы и сс издигал в подножие-
то на Капитолия, между хълма и Тибър. и
датнра от 11 в. пр. Хр. По врсме на имперн-
ята често иэобраэяват Пиета на монетите
като символ на моралиите добродетели на
императора.
250
ПИЗ (гр.). I. Син на Псриерсс. който се
оженил та аркадийката Олимпия и дал име-
то си на град Пиза в Елида.
2 Италианският град Пиза има за епоним
келгския цар Пиз. син на Аполон Хипер-
борсец.
3. Пиз се казвал и синът на Афарей (виж
табл 19).
ПИЗЕЙ (гр.). Бил наречен така на името на
родния си град Пиза в Тоскана Етруски ге-
рой, смятан та откривател на бойната тръ-
ба и металния шип. който поставили на но-
са на бойните кораби
ПИЗИЛ ИКА (гр.). Така се казват много ге-
роини:
I Дъшерята на царя на град Метимна в Лес-
бос Когато Ахил обсадил града. Пизидика
го табеля тала от височината на едно укреп-
ление и се влюбила в него Тя успяла тайно
да му предложи да предаде града, ако той се
ожени за нея Ахил приел Пизидика отвори-
ла портите на крепостта, но след като влятьл
вътре, Ахил заповядал да я убият с камъни.
2 Подобна легенда сс разказва за друга Пи-
зндика, родом от град Монения в Троада. Ко-
гато градът бил обсален от Ахил и той се
готвел да го нападне. Пнзикида му предала
бележка, в която пишело. че жителите са го-
тови да се прсдадат, зашото нямат вода. Та-
ка Ахил превзел града без нито една жерт-
ва Не сс знае какво е станало с Пизидика
Героини с това нме се появяват и в някои
родословия като:
3 Една от дыцерите на Еол и Енарста (внж
табл 8)
4 Дъшерята на Нестор и Анакснбея (виж
Нестор), майка на Арген, и др
ПИЗИСТРАТ (гр.). Малкият син на Нестор
(внж това имс) Той бил връетник на Теле-
мах и отишъл заедно с него от Пилос в
Спарта На него е крьстен тираны на Атн-
на Пизистрат. който бнл негов потомък
ПИК (лат.). Много древен иар на Лаииум.
който управлявал най-древното население
на областта. наречено аборигени Смятан е
за баша на Фаун и за дядо на цар Латин За
негов баща посочват Стерций или Стеркул.
чиего име напомня думата „тор", затова ня-
кон мнтографи го идентнфицнрат със Са-
турн. за да му придадат повече благородст-
во Пик бил изкуссн гадател и имал зелен
калвач птицата, с мята на за пророк
Мизографите твърдят, че зеленнят кълвач
бил самият цар Пик. превърнат в птица от
Цирцея Той озбльснал ухажваннята й, зашо-
то бил влюбен в жена си Помона или нимфа-
та Каненза. дъшеря на Янус (виж Кайента).
В римската религия зеленият кълвач бил
смятан нс само за птица гадател. но и за
свсшенага птица на Марс. Тя се появява и в
легендата за близнаците Ромул и Рем. като
заедно с вълчнцата ги спаснла от смърт
(виж Ромул)
НИКОЛОЙ (гр.). Великан, който се появя-
ва в по-късните предания. По време на Ги-
гаитомахията избягал на острова на Цирцея
и се опитал да я изгони оттам Но нсйннят
баща Слънцето (Хелиос) го убнл От кръв-
та на Пиколой поникнала бнлката „моли"
Растението било бяло (бялото е цветы на
Слънцето), а корените му - черни, зашото
кръвта на великана била много тъмна За
тази трева виж Одисей
ПИЛ АД (гр.). Любимият приятел на Орест,
така както Ахат с този на Еней Той с негов
първи братовчед. син на Строфий и Анак-
сибея, сестрата на Агамемнон (виж табл. 2).
По бащина линия е потомък на Фок, Еак и
Зевс. Двамата братовчеди били отгледани
заедно от Строфий. а докато Клитемнестра
живеела с Егист по време на отсъствнето на
Агамемнон, Орест бил скрит на енгурно
място (внж Орест)
Личността на Пилад е разгърната най-доб-
ре при авторите на трагедии. Той съветвал
приятеля си как да отмъсти за убийството
на баша си. бил се и срешу синовсте на Нав-
плий, прзггскли се на помош на Егист Ока-
зал голяма помош на Орест най-вече по
врсме на пыешествието му в Таврида (внж
Орест). Пилад се оженил за Елсктра. голя-
мата сестра на Орест Имали две деца - Ме-
дон и Строфий И.
ПИЛАНТ (гр.). Цар на Мегара Той е син
на Клезон и внук на Делеке. Дал дыцеря си
Пнлия за жена на Пандион (виж това име),
наследника на Кекропс в Атина, който бил
прогонен от трона с бунт, вдигнат от сино-
ветс на Метион По-късно Пиант убил Би-
ас, брата на баша си, и трябвало да се изсе-
ли. Тогава поверил царството си на Панди-
он и заминал начело на трупа лелеги в Пе-
лопонес. Там основал град Пилос в Месе-
ния (виж Делеке). Скоро бил прогонен от Не-
лей и тогава основал град Пилос в Елида
ПИЛЕЙ (гр.). Син на Детое С брат си Хи-
потой ръководел пред Троя отряд от пелас-
ги. дошли от Лариса
ПИЛЕМЕН (гр.). Син на Бисалт (?), паф-
лагонец. съюзник на троянците. Баща е на
Харпалион. който съшо се бнл на страната
на троянците и бнл убит от Мерион. На
свой ред Пилемен бил убит или от Мене-
лай, или от Ахил. И макар че смъртта му е
описана в пета песен на „Илиада", той от-
ново се появява в погрсбалното шествие на
сина сн в тринайста песен
ПИЛЕИОР (гр.). Кезггавър, ранен от Хера-
къл по врсме на битката при Фол. Раната му
се инфектирала от кръвта на Лернейската
хидра. в която били потопени стрелите на
Херакъл Той отишъл да промне раните сн
в потока Анигър и оттогава се смятало, че
водите иа този поток са вредни и зловонии
ПИЛ ИЙ (гр.). Според по-нензвестна леген-
да Пилий е син на Хефест. който в Лемнос
излекувал Филоктет от раната му н научил
героя да стреля с лък (виж Филоктет).
ПИЛИЯ (гр.). Женаза на Пандиин I, дъще-
ря на царя на Мсгара Пиллиг (внж гова имс
и табл 11 >-
ПИЛУМН (гр.). Рнмско божество с неясен
произход, почитано като покротпел на но-
вородените в къщата. закриляшо ги от мо-
де янията на демона Снлван Функззиитс му
били сходни с тези на даете богини Интер-
кидона и Девера Първата била кръстсна на
„снмволичнитс ударн с брадаа" по рамката
на врата га. а втората на метлата. с конто пре-
миталн прага след раждансто на дстето
Името на Пилумн ндаа от кривака. с който
удряли по врагатв по сыиия повод Брадва-
та. метлата и крнвакът енмволизнрали земе-
□елската ку.ттура с брадаата се ссчелн дър-
вета, с кривака сс стривало търното на браш-
но. а с метлата сс измитало гумното та стри-
ване на търното Тети енмволи били доста-
тъчии. та да прогонят алия дух Снлван
Пилумн место се споменава таедно с бог
Пикумн, сыцо толкова загадъчен. чисто имс
понякога сс евързва с това на бог Пик (внж
това име) Възможно е Пилумн да е не „бо-
гьт с кривака", а „богът с копието”. Думата
„pilumnoe” се среща в салнйските песни и
обикновено се лревежда като „въоръжен с
копие"
При Вергилий Пилумн е дядо на Турн и ба-
ща на Даун.
ПИНД (гр.). Син на Максдон в легендата.
в която той е един от синовете на Ликаон
Веднъж. докато бил на лов. Пинд срещнал
огромна змия. Но тя нс го наладиала. Бла-
годарният Пинд започнал да и носи от вре-
ме на време част от лова си. Постепенно
животного сс привързало към младежа н
когато той бнл убит от трнмата си брагя за-
вистннци, змията гн убила и останала да па-
зи тялото на Пинд, докато пристигнат ро-
дителите му и го погребат според обнчая
ПИР (гр.). „Ркжия” Така нарнчалн сина на
Ахил - или зашото нанстнна имал рижа ко-
са. или защото се изчервявал лесно. или
просто заради баша му. който бил рус и при
жените на Лнкомсд носел имело Пира (виж
Неоптолем).
Пир бил смятан за епоним на град Пирнхос
в Лакония, а също и за създатсл на бойния
таиц. наречен .лирик".
ПИРА (гр.). .Т’ижата". 1. Така се казвала
дъщерята на Епнметен и Пандора, която се
омъжила за Девкалион. сина на Прометей
След потопа заедно с него станала основа-
телка на човешкия род (виж габл. 8). Дев-
калион и Пира живеелн във Фтиотида След
потопа, озовали се на върха на Парнас, те
създали човешки съшества, като хвьрляли
зад гърба си камыш (виж Девкалион). Пи-
ра създдла жените, а Девкалион - мъжете.
2. Пира е името. с което нарекли Ахил. ко-
гато бил с Крит сред жените на цар Лнкомсд
в Скирос (внж Ахил) Оттук и името на си-
на му - Пир-Неоптолем, Рижия
ПИРАМ (гр.). Пирам и Гнсба са герои в
любовна история, съществуваща в две раз-
личии версии Според първата, вероятно по-
старата. Пирам и Тисба били влюбени и се
отдали един на друг преди свазбата. НоТис-
ба 1абремсняла. Отчаяна. тя сложила край
на живота си Когато научил за това, люби-
мня т й сторил същото. Боговете се смили-
ли над тях и ги нревърнали в течаща вода
Пирам станал сицилийска река със същото
имс. а Тисба поток, който вливал водите си
в реката
Според другата версия, разказана от Ови-
дий. която е още по-драматична и вероятно
прсдстаалява сложна лигературна прсработ-
ка. Пирам и Тисба билн жители на Вавилон
Тс се обичали, но нс можели да се оженят,
зашото родителите нм били против. Но сс
срсщали з айно при пролука в оградата. коя-
то разделяла къщите нм Една нощ си опре-
делили среща при гроба на Нин. извън гра-
да Там до един извор растила черница. Тис-
ба пристигнала първа. Но его че се появила
львица, която искала да пис от извора. Тис-
ба избягала, но шалът й паднал. Лъвицата
се хвърлнла върху него и с още кървавата
си от храната муцуиа го разкъсала на пар-
чета След това си отишла. Скоро пристиг-
нал Пирам, който видял шала и веднага no-
мне лил, чс Тисба е разкъсана от див звяр
Без да мисли повече, се пронизал с меча си
Когато Тисба се завърнала и намерила мър-
твото му тяло, тя измъкнала меча от него и
съшо сс пронизала А плодовете на черни-
цата, конто до този момент били бели, по-
червенели от изтеклата кръв. Пепелтв на
двамата влзобени била събрана в една урна
ПИРК) (гр.). I. Жената на царя на Мсгара
Алкатой Той я изоставил, за да се ожени за
Евсхма, дъщерята на Мсгарей (внж Алка-
той) Показвали гроба й в Мегара до тозн
на Алкатой и дъщеря му Ифнноя.
2. Дойката на децата на Приам Вече оста-
ряла. тя прндружила Еней и по внушение на
Ирида посъветвала троянските жени да под-
палят корабите. Възможно с да има някак-
ва връзка между това име и старого нме на
етруския град Кера (близо до Чнвита Ве-
кия) Пирги, ..Кулиге".
ПИРЕН (гр.). 1. Син на коринтскня цар
Главк, брат на Белерофонт. Белерофонт
убил Пирен неволно и трябвало да се ихе-
ли от Корнит (виж Белерофонт).
2. В някои версии така се казвал башата на
Ио. в която се влюбил Зевс. Той бил сии на
Аргос и Евадна. Понякога го нарнчат н Пи-
рант, а Ио е дъшеря на брат му Екбас (виж
табл 18).
ПИРЕНА (гр.). 1 Героннята, на която е
кръетен изворът Пирена в Корнит. Дъщеря
е на ре чиня бог Азоп. Родила от Посейдон
две деца: Лех и Кенхриай. конто стаиали
епоннми на даете пристанища на Коринт.
Но когато Артемида случайно убила Кенх-
252
риай. Пирена плакала толкова много, че би-
ла превърната в извор
Според друго предание Пирена с дъшеря на
Ойбал В свемеристката версия на легенда-
ia за Азоп Пирена е една от лванайсеттс му
дъшери, родени от Флионта или Метопа,
дъщерята на дар Ладой (виж Ладой и Аюп)
Сыцествува и трета версия за извора Пире-
на, според която той бил дадсн от речння бог
Азоп на Сизиф като отплата за услугата, ко-
ято му направил, като му разкрил името на
похитителя на дъшеря му Егина (виж Ennia).
Според някои автори край този извор Беле-
рофонт срсщнал Пегас (виж Пегас),
2. Девойка, чийто баща бил цар Бебрикс,
който иарувал по времето на Херакъл в об-
ластга Нарбоиа На път за стадата на Гери-
он Херакъл минал през страната му. В дво-
ре ца се напил и изнасилил Пирена, която
родила змия Ужасена. тя избягала в плани-
ната. където била разкъсана от дивите Зве-
реве Когато се върнал от похода си. Хера-
къл намерил тялото й и го погребал За спо-
мен от своята приятелка Херакъл нарекъл
съссдната планнна Пиренеи.
3. Пирена е името на майката на Кикън,
противника на Херакъл (виж Херакъл и Ки-
кън) и иа тракийския цар Диомед.
ПИРЕНЕИ (гр.). Цар на Давлида. който по
време на буря поканил музите. конто мина-
вали на път за Хелихон, да се приютят в
двореца му Там Пнренсй се опитал да ги
насили Богиките отлетели и в опита си да
гн последва във въздуха Пнрсней паднал
върху скалите и умрял.
ПИРЕХМЕЙ (гр.). В ..Илиада" Пирехмей
с един от двамата вождовс на пеонския от-
ряд. притекъл се на помош на Приам Пи-
рехмей убил Евдор, на когото била отреде-
на ролята на „съвстник" на Патрокъл и иа
негов щитоносец по време на битка. Сами-
ят той бил убит от Патрокъл или от Дио-
мед и бил погребай в Троя
Вторият вожд на леоните бил Астеропей,
син на речння бог Аксий.
2. Пирехмей сс каэвал и стрелецът с праш-
ка. който осигурил победата на Оксил над
слейте (виж Оксил).
3. Цар на Евбея. който нападнал Беотия, но
бнл победен от Херакъл в младостта му
Той го разчленнл между четири коня. Това
стапало на брега на поток, наречен Херак-
лей. потока на Херакъл. Всеки път, когато
от водата му писли коне, от потока сс чува-
ло цвилене
ПИРИЙ (гр.). Лодкар от Итака, който сс
емнлнл над един старец, пленен от пирата
Старецът пренасял амфори. пълнн с грах
По-късно те стаиали собственост на Пирий.
който забелязал. че под граха им ал о спло-
ченности и съкровище. В знак на признател-
ност към незнайння си благодетел Пирий
прннесъл в жертва вол.
ПИРИК (гр.). Така се казвал създателят на
танца „лирик" - боен танц с оръжия - ко-
пие. шит и факли Данииле за личността му
са противорсчиви Смятан е или за курет от
Крит, един от онези. конто се грижели за
Зевс като дете. или за наконец Понякога
името на танца сс евързва с зова на Пир
(виж по-долу).
ПИРИТОЙ (гр.). В първоначалните преда-
ния е тссалийски герой, който постепенно е
включен в иикъла за Тезей В „Илиада" е
син на Зсвс и Дня, но по-често е смятан за
син на Дия и Икснон (виж табл. 23) По ли-
ния на баша си принадлежи към народа на
лапитите. Легендата за него е съставена от
различии епизоди. конто често не съвпадат
помежду си Сред тях основнитс са слепни-
те’ участаего му в Калидонския лов заедно
с Мелеагьр; женитбата му с Хиподамея и
битката срещу кентаврите; срешата му с Те-
зей; отвличането на Елена; слизането в под-
земния свят.
В лова на Калидонския глиган Пиритой е
сред ловците, но не играе важна роля Но
след „Илиада" е смятан за победител на
кентаврите Този епизод по-късно е приба-
вок към сватбата му с Хиподамея. Макар
че понякога я смятат за дъшеря на Адраст
и Омфитея, по-често за неин баша посочват
Бутес, сина на Борей (виж Бутес). Според
преданието Хиподамея била родствсница на
кентаврите и затова Пиритой ги поканил на
сватбата им. Но като син на Иксион Пири-
тон бил техен полубрат (виж Кентаври) и
това съшо било причина за присъствието
им на сватбата. Възбудени от виното, кен-
таврите се опитали да насилят Хиподамея
и да отвлекат жените на ланита. Започнала
ожесточена битка между кентаврзггс и лапи-
тите, съотечсствениците на Пиритой. по
време на която били убити много кентаври
Прсдполага се, че по това времс Тезей вече
е бил приятсл на Пиритой и е участвал в та-
зи битка От брака на Пиритой и Хипода-
мея се родил синът им Полипет (виж това
име и табл. 23).
Произходът на приятелството между Пири-
той и Тезей се обяснява по следння начин,
когато Пиритой чул да се говори за подвн-
зите на Тезей, решил да го излита, като от-
крадне стадата му от областта Маратон.
Двамата младежи сс срещналн, но били вза-
имно покорени от красотата си И спонтан-
но. вместо да се сбият. Пиритой предложил
ца обезщета Тезей заради открадннте жи-
вотни. като се обявнл за негов роб Трогнат.
Тезей отказал и предложил да забравят ми-
налото Зародилото се приятелство било
затвърдено с клства. Оттогава двамата ге-
рои извършили всичките си подвиги заедно.
Тезей и Пиритой се заклсли взаимно да си
осигурят за жени дыцери на Зевс. Затова
Пиритой участвал в отвличането иа Елена
от Тезей (виж Елена и Тезей). а Тезей прид-
ружил приятеля си в подземния свят, за да
S
о.
X
Е
-ь-
о.
п
253
отвлскат Персефона, жената на Хадес, коя-
то била дъщеря на Зевс и Деметра. Двама-
та приятели стигнали до подземния свят, но
не могли да и зля за т Затворили гн там до
пристигането на Херакъл Той успял да из-
веде Тетей, но когато се опитал да освобо-
ди Пирит ой. эемята потреперила и Херакъл
разбрал. че боговете не искал да пуснат ви-
новника Така Пиритон останал в Ада. до-
като Тетей се върнал при живите
Според евемсрнстка версия, разка тана от
Павзаний. Тетей и Пнритой отишли в Епир.
в двора на цар Хедоней (чисто име се бърка
с това на Хадес) Неговата жена се казвала
Персефона, а дъщеря му - Кора Тс нмалн
куче, наречено Цербер, което било много
зло. Тетей и Пнритой обявили. чс идват за
ръката на девойката. а всъшяост искали да
отвлекат Персефона и Кора Царят бил обе-
щал. чс ше даде лъшеря си та жена на героя,
който успес да победи кучето Цербер Но
Хедоней разбрал за нстинските намерения
на двамата герои и гн затворил Пнритой.
който бнл по-внновен. бил хвърлен на куче-
то. което го погълнало на една хапка Тезей
бил затворен в тьмница и останал там до
деня. в който Херакъл. който бнл приятел
на царя, го помолнл да освободи героя Така
Тезей отново ихтязъл на свобода
ПИСТОР (лат.). Разказват. че докато Ка-
питолнят бил обсален от галите, житото в
крспостта намаляло и скоро щял да настъ-
пи глад. Една нощ в съня на защитниците
се лоявнл Юпитер, който ги посъветвал да
хвърлят на врага най-скъпото си нешо Рим-
лянитс омсснли питки от последнего браш-
но. което им вставало. и ги хвърлили по ши-
товете и шлемовете на противника сн
Обезвсрени. че могат да победят с глад про-
тивник. така добре заредей с провизии, га-
лите в ди гнали обсадата. В знак на прнзиа-
телност римляните издигнали храм на
Юпитер Хлсбаря (Jupiter Pistor).
ПИТАНА (гр.). 1 Дъщерята на речння бог
Еврот. която родила от Посейдон дъшеря.
наречена Евадна Тя изоставила детето след
раждането и то било намерено н отгледано
от Епит Според други версии Питана го за-
несла тайно на Епит. който отгледал моми-
чего Лаконийският град Питана е кръетен
на нея.
2. Друга героиня с това нме е амазонка, ос-
новала град Питана в Мизня, съшо и гра-
довете Кима и Приена
ПИТЕЙ (гр.). I. Син на Пелопе и на Хипо-
дамея (виж табл. 2). Брат е на Тнест и на
Атрей. Той наследил Трезсн на трона на град
Трезена (виж Третей). Прнписваз му осно-
вавансто в града на най-стария гръцки храм
на Аполон Тсарий Питей бнл известен с
мъдростта и красноречисто сн. както и с про-
роческата си дарба Той разтълкувал на Егей
предсказанисто на оракула как да се сдобис
със син. Налил Егей и оргапизирал нещата
така, че да прекара нощта с дъщеря му Ет-
ра По този начин станал дядо на Тезей и от-
гледал момчето (виж Тезей). Чрез него re-
port станал наследник на трона на Трезена
Питей отглсдал Хиполит. сина на Тезей и
Амазона (виж Хиполит).
2. Син на Аполон. който пристнгнал от Дел-
фи в Аргос и издигнал храм в чест на Апо-
лон Пнтсйски
ПИ1 ИРЕЙ (гр.). Потомък на Ион, цару-
ваш в Епидавър. Пслопонсс. по време на
тавръщането на хсраклидите. Той предал
без битка царството сн на хераклида Деи-
фонт и заедно с поданицигге си се оттеглнл
в Атина Синът му Прокъл повел колонис-
ти от Епидавър и създал йонийска колония
на остров Самос.
ПИТИС (гр.). Нимфа, в която бил влюбен
бог Пан За да избегне прегръдките му, тя
избягала от него и била превърната в бор
(на гръцки „питие" означава „бор"). Това
обяснява защо Пан обичал да украсява це-
лого си с боров венец.
Според друга версия в Питие били влюбе-
нн едноврсменно Пан и Борей. Тя сс отдала
на първня Тогава Борей я хвърлил от висо-
ка скала Земята, която се с мил ил а над нея,
превърнала тялото и в дърво, бор. Душата
на Питие стене, когато Борей разклаща кло-
ните на боровете, но затова пък с удоволст-
вне дава от тях за венци на Пан.
ПИТОН (гр.). Когато Аполон решил да ос-
нове светнлише в подножнето на Парнас,
недалеч от Делфи, той срещнал близо до
един и >вор дракон, който убивал животни и
хора Той се наричал Питон. Аполон го убил
със стрелите си. На това чудовище Хера би-
ла поверила грижата за Тифон. Като всички
чудовища Питон бил смятан за син на Зе-
мята и като такъв можел да предсказва. За-
това. преди да направи своего светилище в
Делфи. Аполон трябвало да премахне този
съперник
Хнгин разказва легенда, в която оракул пред-
сказал. че змеят Питон ше загине от ръката
на енн на Лето Когато разбрала, че Лето е
забремсняла от Зевс, Хера заявила, че тя нс
може да роди там. където греят слънчевите
лъчи На свой ред Питон се опитал да убие
Лето Но по молба на Зевс Посейдон прию-
тил Лето и я скрнл на остров Ортигия, кой-
то тогава бнл покрит с вода. Там тя родила
под свод, направен от вълни. без да е изло-
жена на слънцето, както заповядала Хера
Три дни след раждането си Аполон убил Пи-
тон Той сложил пепелта му в саркофаг и ос-
новал в нсгова памет Питийските игри.
Смята се. че Питон е погребай под Дел-
фийския храм (виж съшо Делфина).
ПЛАТАНА (гр.). Сестра на алоадите (виж
това имс). След смъртта нм била превър-
ната в явор.
ПЛЕВРОЙ (гр.). Братът на Калидон, син
на Етол и Проноя (виж табл. 25). Епоннм
254
на сголийския град Плеврой Той се оженил
la Ксантина, дъщерята на героя Дорос, и та-
ка затвърдил родствените връзки между
етолийците и дорнйците Родили им се мно-
го деца: Агенор. Стерона, Стратоннка и Ла-
офонта
Според друга версия Плеврой имал двама
синове Курес и Калидон
Плеврой с прадядо на Леда и затова му из-
дигиали свстилище в Спарта
ПЛЕЙОНА (гр.). Майката на плеядите, дъ-
шеря на Океан и Тетия Освен на тях тя е
манка на хнадите и на един син. наречен Хи-
ас (виж тези имена) Орион сс влюбил в нея.
както и в дъщеритс й, и я прсслсдвал пет го-
дини в Беотая Накрая заедно с дъщерите
сн бнла превърната в заезда (виж табл. 6, 7
н 25).
ПЛЕКСИП (гр.). I. Герой с това име е един
от чнчовцитс на Мслеагър. брат на Алтей
(виж табл 24) Бил убит от племенника сн
по време на лова на Калидонския глиган
(внж Мелеагьр)
2 Друг герой с това имс е един от двамата
еннове на Финей и Клеопатра Бил ослепсн
от баша сн (виж Финей и табл. 11).
3 Плексип се казвал и един от синовете иа
Хорик (виж това име)
ПЛЕМНЕЙ (гр.). Един от царете на Сики-
он във версията, разказана от Павзаний Син
е на Псрат и е баща на Ортополис (виж това
име) Известен е с това. чс въвел култа към
Деметра в Сикион и й издигнал храм
ПЛЕЯД И (гр.). Седем сестрн, които били
обожествеии и превърната в седем звезди
от сывездието Плеяди. Те са дъщерн на Ат-
лант и Плейона (виж табл 25). Имената им
са Тангста, Електра, Алкиона. Астсропа,
Келсно, Майа, Меропа В откъс от поема на
Калимах, която не с запазена нзцяло, сс
твърди. че плеядите са дъщерн на царица на
аматонките и на тях дължим груповите тан-
ин и иощнитс празници В тозн откъс име-
ната им са Кокимо. Главкия, Протида. Пар-
гения. Майа, Стонихия, Лампадо Понякога
Калипсо н Диона също са прнчислявани
към плеядите
Всички плеяда се отдали на богове с изклю-
чение иа Меропа. която се омъжила за Си-
зиф и се срамувала от това. Затова звезда-
та, която и е посветена, нс свети толкова яр-
ко. колкого останалите в съзвездисто (виж
габл 25). Към потомците им. изброени в
гова родословно дърво (заимствано от Апо-
лолор) могат да се прибавят и някои други:
например двамата основатели на града, на-
речен по-късно Трезена, Хнперес и Актант,
били смятани за синове на Посейдон и Ал-
киона. а Никтей - за син на Посейдон и Ке-
лено (за другите версии за произхода на
Никтей виж Никтей и табл 25).
Разказваг. че плеядите и Плейона отишли в
Беотия, където срещналн страшния стре-
лец Орион, който се влюбил в тях Той ги
преслсдвал в продължение на пет години,
но накрая те били превърнати в гълъби
После Зевс се смилил над тях и ги превър-
нал в звезда Съществуват и други версии
тяхното превръщане било причинено от мъ-
ката. която изпнтвали за баща си Атлант,
принуден от Зевс да носи небето на плещи-
те си Разказвалн също, че плеядите и пет-
те им сестрн хиалите (виж това имс) били
превърнати в звезди след смъртта на брат
им Хиас, ухапан от змия.
Когато Троя била превзета, плеядата Елек-
тра. от която произхождалн троянските ца-
ре. напускала от отчаяние сестрите си и би-
ла превърната в комета.
ПЛ ИСТЕЦ (гр.). Името му фигурира в ро-
дослоанята на атридите и пелопидате. ма-
кар че играе различна роля в легендите
Най-често с представян като син на Пелопе
и Хиподамея и брат на Тиест и Атрсй (виж
табл 2) Според сходна версия е син на Пе-
лопе и друга жена
Понякога Плнстен е представян като син на
Атрей и Клеола. дъшерята на Диас Атрей
се оженил за нея. когато дошъл да живее в
Макистос. Трифнлия Друг път за майка на
Плистен се посочва Аеропа, макар че някои
автори я смятат за иегова жена (виж Аеро-
па и Диас).
Макар че обнкновено Агамемнон и Мене-
лай са смятани за синове на Атрей, едно от
преданията посочва за техен баща Плистен
Това родословие се използва най-вече от
трагичсските поети За да обединят двете
традиции, някои автори предполагал, че
Плистен действително е баща на двамата
герои и син на Атрей Но по природа бил
болнав и умрял млад, като поверил двама-
та си синовс (към конто е добавена и една
дъшеря. Анакснбея) на дядо им Атрей. кой-
то ги отгпедал Затова Агамемнон и Мене-
лай са известии с прозвншето атрида
В история, предадена от Хигин. Плистен е
син на Тиест и брат на Тантал Плистен н
Тантал били убита от Атрей. който искал да
отмъсти на брат си Тиест Тази легенда е по-
късна и вероятно сведенията в нея са обър-
каии (виж Тантал и Тйест).
И накрая. в друго предание Плистен е син
на Атрей, но бил отгледан от Тиест и той го
смятал за свой син Тиест поискал да отмъс-
та на Атрей и нзпратнл Плистен. за да го
убие Но Атрей погубил младежа и по-къс-
но разбрал, че е убнл собствения си син. Из-
точникът на тази легенда - вероятно траге-
дия, не е запазен (виж Егист).
ПЛУТОН (гр.). Богатият Едно от имената
на бога на подземния свят Хадес Той с
отъждествен с латанскня бог Дне Патер и
също като него в началото е бог на земедс-
лието, зашото цялото богатство идва от зе-
мята (виж по-горе за връзката между Плу-
тос и Деметра) (виж и Хадес)
ПЛУТОС (гр.). Олицетворение на Богате-
*
§
£
п
255
н
X
7
i
s
Е
твою В „Теогония" на Хезиод с енн на Де-
метра и Ясион Роден е на остро» Крит По-
някога се появява в евнтата на Деметра и
на Персефона в обрата на млад мъж нлн на
лете, носещо рог на изобнлнето.
По-късно Плутос се отдели от евнтата на
Деметра и става олицетворение на богатст-
вото изобщо. В тоти обрат се появява в ко-
медия на Аристофан, посвстена на нею Той
с прсдстааян от авторите на комедии и от
народната мъдрост като с.тяп. зашото посе-
щава както добрн. така и лоши кора Арис-
тофан смята, че самият Зевс ослепил Плу-
тос, та да му попрсчи да вътнаграждава са-
мо добрите и да го накара да облагодетелс-
тва и лощите
ПОДАЛИРИЙ (гр.). Брат на Махаон и син
на бога на медниината Асклепии Негова май-
ка с Епиона. или Лампетия Подалирий и Ма-
хаон били сред претендентите та ръката на
Елена и участвали в Троянската война Билл
добрн вомни и сс проявили не само на бойно-
то поле, но и като лекари (виж Махаон) Но
докато Махаон е преди всичко хирург. Пода-
лирий е общопрактикуваш лекар Смята се.
че е спаснл много хора превьрзал Акамант
и Епей. когато били рамени тежко в сьстем-
нията по бокс по време на погребал ните иг-
ри в памет на Ахил. и стеку вал и Филоктет
Подалирий надживял брат си и отмъстнл за
смъртта му. След превземането на Троя
тръгнал по суша заедно с Калхант. Амфи-
лох, Леонтей и Полипет за Колофон. След
смъртта на Калхант в този I рад отишъл в
Гърция и се допитал до оракула къдс да сс
засели Оракулы му отговорил, че трябва
да избере страна, в която дори небето да про-
падне, той няма от какво да се страхува По-
далирий решил, че областта. отговаряша на
това условие, е Херсонес в Кария. зашото
била обградена отвсякъдс с планинн и се за-
селил. За ндването му в Кария разказва и
друга легенда изхвърлен на карийскня бряг
от буря. Подалирий бил спасен от козар. кой-
то го завел при царя на страната Дамст. Слу-
чило се така, че по сыцото врсме дъшеря
му Сирна паднала от покрива и царят с при з-
нателност приел дара на Подалирий. който
я излекувал Той се оженил за нея и получил
като подарък Карийскня полуостров, къде-
то основал град Сирнос.
В подножието на планината Дрион в Ита-
лия сыцсствувало свстилишс на Подали-
рий. а на самия връх се издигало друго. пос-
ветено на Калхант. за косто се смятало. че
е основано от Подалирий Ако някой при-
иесял в жертва черен овен на Подалирий
или Калхант и преспял в кожата му, съну-
вал пророчески съииша
ПОДАРГА (гр.). Една от харпинте След
съвкуплението си с бога на вятъра Зефир
родила два коня: Ксантос и Балий. конетс
на Ахил За нея се смята, че е майка и на
сонете на Диомед (или иа диоскурнте) Фло-
ген н Харпаг.
ПОДАРК (гр.). I. Така сс казвал като млад
цар Приам (внж Хсракъл, Приам и табл I).
2. Това с името и на сина на Ификъл. който
заедно с брат си Протезилай се сражавал
пред Троя След смъртта на Протезилай По-
дарк с ганал вожд на тесалийския отряд от
Фнлака Убнл амазонката Клония. но после
бил убит от Пеитезилея Гърците го погре-
бали с почести в отделив гробница (виж
габл 20).
ПОДЕС (гр.). Троянец, блитък приятсл на
Хектор Бил убит от Менелай по врсме на
битката за тялото на Патрокъл.
ПОЙНА (гр.). Известна и като Пена Оли-
цетворение на отмъшението н на наказани-
ето Понякога я бъркат с ернниите. В по-
късната римска митология Пена с майката
на фуриите (ернниите) и фигурира сред под-
темните духовс. В случая обаче става въп-
рос за поетнчна концепция н за алегории.
чужди на нстинската митология.
Съшсствува легенда, в която Пойна е пред-
ставена като чудовище, изпратено от Апо-
лон. за да отмъсти за смъртта иа Псамата
(виж Кротоп и Кореб).
ПОЛИБ (гр.). Царят на Тива в Египет, кой-
то приел Елена и Менелай (виж Елена и Ме-
нелай) Така сс казват и оше герои, фигури-
ращи в родословшгта на нареките семейства
в Гърция
2 Цар на Сикион, син на Хермес и Хтоно-
фила, дъшерята на Зевксипа и Сикион. Във
вените му течала кръвта на трима аргоски
царе и на ерехтедите от Атина (виж табл
22) Полиб нмал дъшеря на нме Лизианаса.
(или според други автори Лизимаха), която
омъжнл за Талай. царя на Аргос. Тя родила
много деца. сред които Адраст и Пронакс
(виж табл I)- Адраст по-късно нзбягал при
Полиб и тъй като той нямал синове, го нас-
ледил
3 Вероятно царят на Коринт Полиб, който
отгледал Едип като дете, е различен от пре-
дишння Полиб Но трябва да се отбележи.
че в легендата мястото, където е изоставен
Едип. е или Коринт, или Сикион (виж Едип).
ПОЛИБОТ (гр.). Един от велнканите, кой-
то участвал в битката срещу олимпийските
богове Бил преследван от Посейдон до ос-
тров Кос, където богьт отчупил част ог ос-
трова и го премазал под него, като така съз-
дал островчсто Низирос.
ПОЛИГОН (гр.). Полигон и Телегон, сино-
веге на Протей и Торона, били убити от Хе-
разгъл. Двамата разбойници прсдизвнквали
пътниците на борба и ги убивали. Херакъл
обаче ги надвил.
ПОЛ ИДАМАНТ (гр.). Троянски герой, сии
на Пантой (виж това име) и ив Фронтида
(или Пронома), дъшерята на Клитий Бил
роден в една и сына нош с Хектор. Бнл тол-
кова ценен като съвстник, колкого Хектор
като воин Той предложил план за нападе-
256
нис на укрспения ахейски лагер, посъвствал
Хектор на събсрс гроянсюггс вождовс, елей
пораженного дал свист на троянците да се
скрият в Илион, а след смъртта на Хектор
да не упорет ват. а да предадат Елена.
Освен това Полидамант се отличил и на
бойното поле Гой убил Мекист. Отое и ра-
нил Пенслей.
Имал син. наречен Леокрит
ПОЛИДАМНА (гр.). Спорсд едно преда-
ние Полидамна с жената на сгипетскня пар
Тон За да спаси Елена от любовните напад-
ки на мъжа си, тя я отвела на остров Фарос,
при устисто па Нил. и и дала билки. та да я
предпаш от ухапването на многобройнитс
тмин, нассляваши острова (виж Елена)
ПОЛИДЕВК (гр., лат. Полукс). Един от
диоскурнте. брат на Кастор (внж Диоскури
и табл. 19).
ПОЛИДЕКТ (гр.). Син на потомъка на Еол
Магнес (внж табл 8) и на наяда, а спорсд
други автори син на Псристен. който по ли-
ния на баша сн Дамастор бнл внук на Навп-
лнй Във втората версия майка му е Андро-
тея. дъшерята на Псрикастор Негов брат е
Диктис Двамата се заселили на остров Се-
рифос При Диктис. а според други версии
при Полидскт сс приютила Даная, когато
вълиитс я нэхвърлили на брега на острова
заедно със сина й Персей (виж Персей и Да-
ная) Полидскт сс влюбил в Даная. За да от-
страни Персей, когато той пораснал. го из-
пратил да донссс главата на Медуза под пре-
текст. чс иска да направи подарък за сватба-
га на дъшерята на Еномай Хнподамея По
време на отсъствисто на Персей той сс опи-
тал да насили Даная, но тя заедно с Диктис
нзбягала в свстилището. Персей се върнал
и с помошта на главата на Медуза пренър-
нал Полидскт в каменна статуя
В изолнрана легенда, разказана от Хитин,
на погребалните игри. дадени от Персей в
чест на Полндект, героят случайно убнл дя-
до си Акризий (за по-разпространената вер-
сия за тази смърт виж Акризий и Персей)
ПОЛИДОР (гр.). 1. Така се казвал синът на
Кадмос и Хармония (виж табл. 3). Оженил
сс за Никтсида, дъшерята на Никтей, и имал
син Лабдак. дядото на Едип. За ролята му
по предаването на властта от Кадмос на
Едип има различии сведения. Според някои
версии Кадмос поверил трона на Тива на По-
лндор. преди да замине за Илирня (виж Кад-
мос). И действително по това врсме Поли-
дор бил единствен син на Кадмос. В други
предания Кадмос оставил властта на Пен-
тей. сина на дъшеря сн Агава. В тази версия
Полидор последвал баща си в Илирня. Сход-
на версия пък уверява, че Пентей лишил от
властта Полидор, законния наследник на
трона, след заминаването на Кадмос
2. Друг Полидор с сии на Приам. За него
има множество предания. Според едно от
тях той е син на Приам и Лаотоя. Тъй като
17
бил много малък по врсме на Троянската
война. Приам го отстранил от бойното по-
ле. но доверявайки се на бършната си при
бигане, Полидор нападнал Ахил и бил убит
от него Полидор имал сребърни доспехи,
които Ахил вэел. след като го убил. По-къс-
но, след смъртта на сина сн. Тетида подари-
ла този трофей на Агамемнон. Това с Оми-
ровата версия В по-кьеннте поеми и най-
вече при трагииите и александринските и
римскитс пости Полидор с смятан за син на
Приам и на Хекуба. Приам завел малкня сн
син при зет си. тракийския цар Полнместор
Сыцевремснно му поверил и грижата за бо-
гатствата. които били предназначени за По-
лндор. ако войната завърши катас грофално
за троянците Но Полнместор. или защото
искал богатствата эа себе си. или зашото сс
поддал на нагиска на гърците. убил Поли-
дор и хвърлнл трупа му в морето, а иълните
нэхвърлили тялото на брега на Троада. ко-
гато слугиня на Хекуба (или самата Хеку-
ба) била дошла за вода, за да отдаде погре-
бални почести на Поликсена, пожертвана на
гроба на Ахил. Хекуба познала сина си и по-
лучила разрешение от Агамемнон да погре-
бе Полидор до Поликсена За отмъшеннето
на Хекуба виж това име
В традииията. слсдвана от Вергилий. Поли-
мсстор погребал Полидор в Тракия Когато
Енсй пристигнал там и отряэал клоните на
дърветата. които растсли на гроба му, за да
украси олтара. на който шял да правн жерт-
воприношение. от тях закапала кръв. Чул се
глас, който казал, че сс намнрат на гроба на
Полидор и чс тези дървста са поннкнали от
копията, с конто са го пронизали Гласът
разка зал как Полнместор е убил детето. ко-
ето му било поверено, за да вземе златого
му. Освен това ги посъвствал да изоставят
идея га за град на това прокълиато място
Тогава Еней отдал погребални почести на
убитого дете и напускал страната.
Според друго предание Полнместор предал
Полидор на Аякс, сина на Теламон. който на-
паднал царството му. Аякс и гърците искали
детето да послужи эа залог и да го разменял
эа Елена. По троянците отказали. Тогава По-
лидор бил убит с камыш пред стените на
града, а трупы му - даден на Хекуба.
Трагишпе пък смятат. че Полидор не эа-
гннал от ръката на Полнместор. който
погрешка убил вместо него собственна си
син Деипнл. По-късно Полидор отмъстнл
на клетвопрестъпника (виж Деипнл).
ПО.ЛИДОРА (гр.). Това име носят няколко
героини, сред които най-известна е дъшеря-
та на Пелей (виж табл. 30). Нейна майка е
Антигона, дъшерята на Евритнон (виж Пе-
лей). Полидора родила от- речния бог Спер-
хей син на нме Менесгнй. След това сс оже-
нила эа Борос, сина на Периерес Той е смя-
тан от някои автори за „човешкия" баша на
Менестий.
Вместо Антигона някои автори посочват та
майка на Полидора Полнмела. пъшерята на
Актор Съшествува и предание, в което По-
лидора не е дъшеря. а жена на Нелей (виж
и Дриопс».
ПОЛИИД (гр.). I Известен коринтски га-
дател от рода на Мелампус. чиято родстве-
на връзка е следната сред децата на Мелам-
пус нмало едно. наречено Мантий Неговсин
бил Клитос (внж това име). който на свой
ред имал снн Керан. башата на Полнил По-
лнил се оженил та Евридамся - внучка на
Авгей и дъшеря на Филей Имал двама си-
нове. Евхенор и Клитос. конто участвалн в
похода на епигоните. а след тона бил таедно
с Агамемнон пред Троя Полнил прелрекъл
на Евхенор. че може да избира между две
съдби или да умрс вкъшн от болеет, или на
бойкого поле пред Троя Евхенор набрал вго-
рата н бнл убит от Парне
Местно предание от Мсгара разкатна. чс
Полнил прнстигнал в града и пречистил Ал-
катой от убийството на сина му Кали полис
(внж Алкатой) След това издигнал храм на
Дионис. В тати версия Полнил е син на Ке-
ран и родственик на Мелампус, но негов дя-
до е Абант (виж табл I).
Толи Полнил посъветвал Белерофонт да
отиде на извора Пирена, където бнл крила-
тият кон Пегас Съшо така предупредил
Ифит. сина на Еврит. ла заминс в Тиринт
при Херакъл Излекувал от лудост царя на
Мизия Тевтрант Но най-извсстната история
за него с евързана със съживяването на
Главк, сина на Минос (виж Главк 5).
2. Съшествува и друг Полиид. троянец, син
на гадателя Евридамант. който заедно с
брат си Абант бнл убит от Диомед
ПОЛИКАОН (гр.). По-малкият син на Де-
леке и Перидся, съпруг на Месена Тъй ка-
то нс можел да се надява да наследи нарст-
вото на баша си, по съвет на жена сн решил
да създаде собствено владение С жители на
Аргос и Лакедемон основал град Андания
и колонизнрал областта Пелопонес. на коя-
то дал името Месения (виж съшо Месена)
Той е различен от Полнкаон, който се оже-
нил за Евехма, дъшерята на Хил и Иола
(виж табл. 16).
ПОЛИКАСТА (гр.). 1 Една от дъшерите
на Нестор, която в „Одисея" приготвнла ба-
нята за Телемах, когато той дошъл на Пи-
лос. за да търсн баша си. В по-късна леген-
да Поликаста е жена на Телемах и му роди-
ла син. Перссполис.
2. Това е името на жената на Икарий н май-
ка на Пенелопа Често обаче за жена на
Икарий посочват Перибоя (виж табл 19)
Тази Поликаста е дъшеря на акарнаниеца
Лигей (виж съшо Икарий)
ПОЛ И КРИ I (гр.). Етолиец, избран да влас-
тва над Етолия, който се оженил за млада
жена от Локрес. Прекарал с нея само три но-
ши. а преди чствъртага умрял Слел девет
мессиа вдовица та му родила дете. което има-
то и мъжки. и женски полов орган Уплаше-
на. гя го занесла на пазара. където се съби-
рали много хора Обшото мнение било, че
гова е проклятие на боговете. Решили да из-
ведаг майката и летето извън граннците на
страната и там да гн изгорят. Тогава се поя-
вил Полнкрнз. облечен в черно Той поис-
ка.') дстето. което било негово. и добавил, че
гова трябва да стане бързо, зашото подзем-
ните богове са го пуснали за малко Тъй ка-
то уплашеното множество се колебаело да-
ли да нпгълнн молбата му. той я повторил
отново и накрая взел детето. разчленил го и
погьлнал всички части, оставяйки само гла-
вага След това изчезнал Етолийшгтереши-
ли да извратят свои представители в Дел-
фи. за ла попитат как да се предлазят от пос-
ледишгге на случилото сс. В този момент
главата на дстето. кояго се била търкулнала
на земята. заполняла да предсказва Тя заб-
ранила на жителите да прашат хора в Дел-
фи н предска зала, че ше има война Накрая
ломолила ла не я погребват. а да я оставят
на огряно от слънието място.
ПОЛ И КРИТА (гр.). Героиня от Наксос, ко-
ято почитали с култ За нея разказвалн след-
ната история по време на война между жи-
тслитс на Наксос и жителите на Милет,
съюзницн на ернтрейците, Поликрита била
пленена от вожда на еритрейците Диогнет
Но той сс влюбил в пленницата си н тя при-
добнла голяма власт над него. Полнкрнтэ
била сестра на вожда на хората от Наксос
Поликлет С помошта на дъечица, която
пъхнала в сладхиш. девойката предупреди-
ла брат си за хитростта, която измиелнла
Тя успяла да убеди любовника си Диогнет
да предаде през ношта лагера на наксосци.
Тактнката успяла: наксосци проннкналн в
лагера и разгромили противника си, след
което сключилн изгодсн мир Поликрита
била приста с големн почести Но на връ-
шане в родината сн тя получила толкова
много подаръни. слоясили й толкова много
вендн, чс на влнзане в града умряла, заду-
шена под самата порта. Погребали я на
мястото, където издъхнала. По молба на
Поликрита Диогнет бил спасен по време на
нападеннето над лагера, но според друга
версия той бил убит по времс на битката и
погребай до Поликрита.
ПОЛИКСЕН (гр.). I. Един от внуците на
Авгей Негов баша е Агастен Поликсен е
сред кандидатнте за ръката на Елена и пред
Троя командвал отряд епейци. След завръ-
шането му от Троя му се родил сии. когото
нарекъл Амфимах. на името на друтаря сн.
сина на Ктеат. който загинал пред Троя. В
Елида показвали гробницата на Поликсен
Разказват. че след убийството на претенден-
гите Одисей отишъл при него и му госту-
вал. Сред подарыште. конто Поликсен му
дал, била и чаша, на която била нзобразена
258
нсторнята на Трофоний. Агамед и Авгей
(виж Агамед)
2. Друг герой с това нме е един от синовете
на Язон и Медея (виж табл. 21).
3. Предпишите двама герои сс различават
от царя на Елида Поликсен, при когото
афийцитс скрнли стадата, откраднати от
Елсктрион Амфитрион ги купил от него
(виж Амфитрион).
ПОЛИКСЕНА (гр.). Една от льшсрнтс на
Приам и Хскуба. най-малката от всички Тя
нс фигурнра в „Илиада**, а сс появява в по-
къснитс поеми. Свързана е с легендата за
Ахнл. За срещата им с героя има различии
версии В някои се разказва. чс Поликсена
отишла на извора. където Троил поил коня
си. Тогава сс появнл Ахил и убил Троил По-
ликсена успяла да нзбяга. но Ахнл сс влю-
бил в нея. Понякога (тази легенда изглежда
сс с появила през елинистичната епоха) се
разказва. че Поликсена отишла с Приам и
Андромаха да моли Ахил за трупа на Хек-
гор. И докато героят не се трогнал от мол-
биге на башата и вдовнцата на своята жер-
тва. Поликсена успяла да го трогне. като
предложила да стане иегова робиня С тази
версия на легендата с евързана и нсторнята
за „предателството" на Ахил: за да получи
ръката на Поликсена, той предложил на
Приам или да изостави гърците и да се вър-
не в родината сн. гиги да прсдаде своите. ка-
то премине в лагера на трояншгтс Спора-
гумеиисто трябвало да бъде сключеио в
храма на Аполон Тимбрийски. но Парис,
скриг за статуята на бога, убнл Ахил със
стрелата си (внж Ахил и Парис).
Независимо от легендите за любовта меж-
ду Ахил и Поликсена съшествуват други, ве-
роятно иоявили се по-рано, за смъртта на
девойката. принесена в жертва на гроба на
Ахил В „Кипърски песни" Поликсена била
ранена от Диомед и Одисей по време на
превземането на Троя и умряла от раните
си. Тя била погребала от Неоптолем. По-къс-
но обачс се появяват версии, че тя е прине-
сена в жертва на гроба на Ахил или от Не-
оптолсм. или от вождовете по настояване на
Одисей Тази версия слсдват авторитс на
трагедии и най-вече Еврипид. Жсртвопри-
ношенисто «мало за цел или да осигури шас-
гливо заврыцане на ахсйските кораби - в та-
къв случай то с сходно с това на Ифигения,
предназначено да налрави ветровете благоп-
риятни за армията на Агамемнон, нлн за ус-
покоение на душата на Ахил. появил се в съ-
ня на сина си. за да му поръча тази жертва
ПОЛИКСО (гр.). I. Жена на Ннктей и май-
ка на Антиопа (виж табл. 2$).
2. По-извсстна е жената на Тлсптолем от
Родос - сина на Херакъл. умрял пред Троя
(виж Тлсптолем). За да почете памстта на
мъжа си. тя организирала погрсбални игри.
в конто участвалн деца. Побсднтелят полу-
чавал корона от бяла топола Тя успяла да
отмъсти за смъртта на мъжа си и да накаже
Елена, виновницата за Троянската война.
Има няколко версии за нейното отмъшение
В една от тях на връшане от Египет Мене-
лай и Елена мннали покрай остров Родос с
намерение да спрат там Разбирайки за то-
ва, Поликсо събрала родосци на брега, въ-
орьженн с брадви и камъни Като ги видял.
Менелай решил да продължи пътя си. но вя-
търът го изтласкал към брега. Тогава той
скрил жена си в кораба и облякъл с иейните
дрехи иай-красивата сн робиня и когато
слезли на брега, родосци убили фалшивата
Елена. След като задоволили чувството си
за мъст. родосци пускали Менелай да си
тръгне Така Елена била спасена от гнева на
Поликсо Но по-известната версия не с тол-
кова благосклонна към героннята. Когато
Менелай умрял. а Орест бродел по света,
преследван от еринин1е. довсдените сино-
ве на Елена Никост рат и MeianeHT я изго-
нили от Спарта. Тя отишла при Поликсо. ко-
ято смятала за приятелка Поликсо се прес-
юрила. че я приема с радост. но докато Еле-
на била в банята. Поликсо накарала слуги-
ните си да се прсоблскат като сринии и да я
нападнат Изплашена и обезумила от мъчс-
нията, на конто я подложили робините. Еле-
на сс обсснла (виж Елена).
3. Поликсо сс казва и донката на Хнпсипи-
ла от Лемнос, която я посъветвала да прие-
ме аргонавтите (виж Хипснпила)
ПОЛИКТОР (гр.). Поликтор. Итак и Не-
рит са грима герои от Итака, изкопали из-
вора. от който жителите на острова черне-
ли вода Те са синове на Птерелай и Амфи-
мсда. потомки на Зсвс (виж Птерелай) Би-
ли родом от Кефаления и оттам пристигна-
лн. за да колоннзират Итака.
ПОЛИМЕДА (гр.). Дъшерята на Автолик.
жена на Езон и майка на Язон (виж табл. 21).
Когато мъжът и бил осъден на смърг от Пе-
лий. тя го прокисла и се обесила. Имала оше
един неврьстсн син на име Промах, но Пе-
лий го убнл. за да унишожи рода на Езон.
Митографнте посочват за жена на Езон и
Алкимсда.
ПОЛИМЕЛА (гр.). I. Героиня с това нме е
дъшеря на Филас От Хермес родила Евдор
(внж това нме). По-гьсно сс оженила за
Ехекъл, потомък на Актор.
2. Друга Полимела е дъшеря на бога на вет-
ровсте Еол. която била любовница на Оди-
сей. докато той гостувал в двореца на баша
й. След замннавансто му тя толкова явно
показала тъгата си. че баша й забслязал и
поискал да я накаже. но сниът му Диорес,
който бил влюбен в сестра си. получил поз-
воление от Еол да се ожени за нея Изглеж-
дв, че синовете и дыцерите на Еол имали
навнка да сс женят помежду сн
3. Трста героиня с това нме е дъщерята на
Актор, която в някои предания сс оженила
за Пелей преди брака му с Тетида (внж По-
3
П
259
о
с
=
3
Е
С
Й
S
пидора) Понякога с смятана га дъщеря на
Пслей
ПОЛИМЕСТОР (гр.). Царят на Зракия По-
лиместор. съпруг на Илиона, дъщерята на
Приам, нграе роля в легендата за Полидор
и за Хекуба. За различимте варианта «им
Деипил Хекуба и Полидор
ПОЛ ИМИ (гр.). Когато Дионис тръгнал та
подземния свят, той попитал та пътя един се-
лянин. наречен Полнмн (или Просимн. виж
Дионис). който му дал исканиге сведения, но
в замяла помолнл та любовта на бога. Дио-
нис му обещал това да стане на врыцанс. но
когато се върнал. Полимн бил мъргьв За да
нтпълни обешаниети си. богът итдялал смо-
кнново л врио във формата на фалос и на гро-
ба на Полимн задоволил сянката му.
Тати неприлична легенда била предназначе-
на да обясни ролята на фалоса в мистерии-
тс на Дионис
ПОЛИНЕЙК (гр.. Полнник). Един от два-
мата синовс на Едип. Негов брат е Етеокъл
Версиите се ратличават отпоено името на
майка му. Той е син или на Евриг ання. вто-
рата жена на Едип. илн на Йокаста в тради-
цията, слсдвана от трапшитс Етеокъл е
смятан или та по-голям, или та по-малък от
него Вражлата им та власт нал Тива дове-
ла до похода на Седемте срещу града, ръ-
ководен от Адраст Разказват. чс в основа га
на тази вражда лежало тройно проклятие от
байга нм. Когато Едип се ослепил, след ка-
то разбрал за отиеубийсгвото си и за кръ-
восмсшението с майка си. синовете му.
вместо да се съжалят над него, му се прис-
мелн Полинейк въпреки изричната забра-
на поднесъл храна на сребърната табла на
Кадмос и му дал да пие от златната му ча-
ша. Така той искал да му се подиграс и да
му напомни за неговия произход и за прес-
тъплението. което извършил.
Когато разбрал за това. Едип проклел два-
мата си синовс да не живсят никога в мир
помежлу си. нито на земята. нито в смърт-
та. По-късно двамата братя н тратили на
баша си след едно жертвоприношение кост-
та от безрого на жертва та В гнева си Едип
хвърлил костите на земята и игрскъл второ
проклятие - да се убият взаимно А когато
синовете му го затворили в тъмна килия. за
да го забравят. отказвайки му почестите. ко-
ито му се полагат, той гн проклел за трети
път Предрегъл им. че ще си разделят нас-
лелството с оръжие в ръка В no-проста вер-
сия се казва. че Едип проклел синовете сн,
зашото не се отстали да го спасят, когато
Крсонт го нзгонил от Тива (виж Един).
Оетанали единственн господари в Тива.
Етеокъл и Полинейк решили да си поделят
властта, като се рсдуват всяка година на
трона Етеокъл бил пръв (или вторн. в за-
вис имеет от това дали с по-голям или по-
малък от брат си. но във втория случай е
получил властта от Полинейк. който слазил
условията по прсдаванс на властта). Но в
края на । однната отказал да предаде трона
на брат си Полинейк бил изгонен от роди-
ната си и опшгьл в Аргос, като взел със се-
бе си огърлииата и роклята на Хермиона.
По това време в Аргос царувал Адраст. По-
линенк пристнгнал в двореца му в една бур-
на нощ едновременно с Тидей, сина на Ой-
ней. които нзбягал от Калидон. Двамата ге-
рои се сбили в двора и шумы прнвляхъл
Адраст Той ги помирил, приел ги гостопрн-
емно и им дал двете си дъщерн за жени
(виж Адраст и табл. I) Полинейк се оженил
«а Аргия и Адраст му обещал да му помог-
не да възвърне царството сн. Това е причи-
ната за войната на Седемте срещу Тива.
Но гадателят Амфиарай предрегъл съдба-
та на похода и се помъчнл да отклони Ад-
раст от намереиията му. За да превъзмогне
това препятствие. Полинейк отишъл при
Ифис. сина на Алектор (виж Ифис). Попи-
тал го как да убеди Амфиарай да се присъ-
единн към похода. Ифис разкрил на героя,
чс Амфиарай е обвързан с клетва, според
която трябва да изпълнява всички решения
на жена си Ерифнла (виж това име). Поли-
нейк и предложил огърлииата на Хармония.
като в тамяна поискал от нея да убеди мъ-
жа си да участва в похода. Така най-сстне
подготовката започнала. На минаване през
Немея Полинейк спечелнл състеэаниятв по
борба на погрсбалннте игри в памет на Ар-
хемор (бъдещите Немейски игри) В сраже-
нията пред Тива Полинейк бнл убит от брат
си. но умнрайки, успял да го рани смърто-
носно Така се сбъднало проклятието на
Едип. За начина, по който бил погребай По-
линейк. визг Антигона.
ПОЛИПЕ Г (гр.). I Син на Аполон и на
Фтня Убит от Етол заедно с двамата си
братя Дорос н Лаодок (виж Етол).
2. Грък. който участвал в Троянската война.
Син е на Пиритой и на Хиподамея (вижтабл
23) н се родил в деня. когато баща му изго-
нит кентаврите от планината Пелион Май-
ка му умряла малко след раждането му и
баша му отишъл при Тезей в Атина. Когато
Полипет възмъжал. наследил Пнритой на
трона Заедно с приятеля си Леонтей бнл
сред прегендентите за ръката на Елена и
участвал в Троянската война на страната на
Менелай Командвал отряд от четирндесет
кораба. Убнл много троянци на бойното по-
ле (Дамас. Дрезей и т и.) Участвал в погре-
балните игри в памет на Патрокъл. Той е
сред вонните в дървения кон. След падане-
то на Троя заедно с Леонтей придружили
Калхант по суша до Колофон (виж Калхаит).
3 Полипет се казвал и синът на Одисей и
на царнцата на теспротите Калиднка (виж
табл. 39). След смъртта и той наследил тро-
на. а Одисей се върнал в Итака.
ПОЛИПОРТ (гр.). Известен и като Птоли-
порт Син на Одисей и Пенелопа, заченат
260
след завръщането на Однссй в Итака. Той
сс родил, цокаю гсроят управлявал тсспро-
тнте, и Одисей го вилял. след каю сс вър-
нал (ниж Одисей и табл. 39).
ПОЛИТ (гр.). 1. Син на Приам и Хекуба.
Пояияна сс в много спиаоди н „Илиада"
припшна се на помощ на Троил, когаго
Ахил го нанаднал, и участил и битката око-
ло корабитс, като сласява брат си Дсифоб.
ранен от Мерной
Лолит с послсдззнят оделял енн на Приам
(ос । да се брои Хелен). Бил убит от Нсоп-
lo.icM верху олтара на двореца. пред очнтс
на баша си.
Вергилий спомснава син на Полит на нме
Прнамос, участвал в погрсбалните ш ри в
памст на Анхиз. Вероятно па него припис-
ваз основаваззсю на град Полнториум в Ла-
нну м.
2. Друг Полит с другар на Одисей. превър-
нат от Цирцея в животно За тати легенда
виж Евтим.
ПОЛИФАТ (гр.). Цар Полифат се появява
в легендата та Мслампус. Докато той му гос-
тувал, слугите на царя убили една змия в
б ли юст до олтара по време на жертвопри-
ношение Полифат заповядал на Мслампус,
който още бил младеж, да погребе живот-
ною. Той нзггьлнил заръкага, но змияза бн-
ла жснска и имала малки, Koirro Мслампус
отглсдал Когато тс пораснали, от благодар-
ное! към „благодетеля" сн „прочистили"
у шнте му ia тсхння сзик и така му предали
дарбата да прсдсказва (виж Мслампус).
ПОЛИФЕМ (гр.). Съзцествуват двама ге-
рои с това имс.
1 Първнят с ланит, син на Елат и Хила.
„Божественият” му баша е Посейдон, а ие-
гов брат с Ксией (виж това имс). Той сс
оженил за Лаонома. коязо в нзолирапа ле-
генда с смятана за сестра на Херакъл. По-
.шфем участвал в битката на ланититс сре-
щу кснтаиритс Участвал също и в похода
на аргонавтите, но останал да живее в Мн-
зня. където основал град Кнос. Загинал във
войната срещу халибите.
2. По-зззвсстсн с циклопьт Полифем, който
сс появява в „Одисся" Той с син иа Посей-
дон и нимфата Тооса. дъшерята на Форкис
Омнр го описва като ужасяващ великан,
най-свирспия от всички циклопн. Той бнл
овчар и живсел от гова, което произвеждал
о! овцеге си. Живсел в пещера и макар чс
пол)вал огъи, ядял мссото сурово. Позна-
вал виною, но писл много рядко и не зна-
ел, чс може да сс напис. Нс живсел напъл-
но нзолирано, защою когато го ранили, из-
викал другитс цнклопн на помощ. но нс мо-
зъл да им разкажс какво сс с случило.
Вече шасм как Полн<|>см затворил Одисей
заедно с дванадесет негови спинищи в пе-
щера га си. Циклопъг започндт да ги изяжда
и обещал на Одисей да го погълие после-
лен. за да му благодари за виною, което ге-
роя! долее ъл от кораба. Но през нощта, ко-
гагто Полифем заспал дълбоко под влияние
на виною, Одисей и другарите му подост-
рили на ОП.НЯ огромен кол и ю забили в
сдинстаеното око на великана. На сутриита,
когато сгадото излязло от пешерата. за да
огззде на паша, гърциге сс вкопчнли в коре-
миге на жнвогшзгс, за да сс и змъкнат по то-
зн начин от пешерата. защото ослспеиият
циклоп провсрявал с рз.цс кои излита. Вед-
нъж на свобода и с вдигназ и платка. Одисси
разкрил на Полифем кой с и му сс подиг-
рал. Още преди юва оракул бил предсказал
на Полифем, чс ще бъде ослспсн от Одисси
Разгневан, чс са го надхигрили, шзклопът за-
почнал да хвърля огромни скали по кораба.
но напразно. Оттогава Одисей си навлякъл
гнева на Посейдон, башата на Полифем
В поемитс слсдОмир Полифем незнайно за-
то сс прсвръша н герой ог любовно прик-
лючение с нереида га Галатея В „Идилня"
на Тсокриг с известною описание на неж*
ния циклоп, влюбен в кокетка, която го смя-
гала за прекалено нспохватезз. Същага тема
с развита и от Овидий (виж Акне) Съшсст-
вува и предание, в което Галатея с влюбена
в циклопа и му ражда деца (внж Галатея).
ПОЛИФИД (гр.). I. Гадател. син иа Ман-
тий в някои легенди. потомък на Мелампус
(виж табл. I). Получил дарбага си от Апо-
лон. След скарване с баща си отишъл да
живее в Ахся, в Хипсрсзия. Негов енн с Тс-
оклимсн (виж гова нме). а дъшеря му е
Хармонида
2. Съшою имс носи и двадесст и чегвърти-
ят цар на Сикион Според „Хроника" на Ев-
зебнй той царувал по време на Троянската
война Когато Менелай и Агамемнон били
още деца. дойката им ги завела при него, за
да ги скрие от Тиест. На свой ред Лолнфнд
ги поверил на сюлийския цар Ойней (виж
Агамемнон). Ако Полнфнд с продълживал
да царува. както се твърди в „Хроника", и
по време на Троянската война, ю той с бил
изключително дълголегезз.
ПОЛИФОПГ (гр.). I. Сии на Авюфон. ко-
мандвал петдесетгс тиванци. направили за-
сада на Тидей по време на похода иа Седем-
те срещу Тива. Тидей избил всички.
2. Друг герой с юва име е потомък на Хс-
ракъл, кой го убил Крссфонг. за да завземе
царството и жена му Меропа Бнл убит от
сина на жертвата сн (виж Епил и Меропа).
ПОЛИФОНТА (гр.). Тракисцът Хипоной
сс оженил за Траса, дъщеря на Арес н Icpe-
ина, дъщерята на речння бог Стримозз От
този брак се родззла Полззфонта. Тя презря-
ла подирьциге на Афродиза и станала прнд-
ружнтелка на Артемида. Разгззевена на дс-
войката. Афрошзза и вдьхнала безумна лю-
бое към едка мечка. За да я накажс. че с за-
губила дсззствсносгтп си по толкова чудови-
щен начин. Артемида насъскала срещу нея
венчктз диви животин. Изплашената Поли-
-
=
5
е
5
Е
I-
S
С
261
фонта ее скрила при баша сн и там родила
две момчета, конто нарекли Ai рий и Орин.
Т. е Дивна н Планинеца Момчстага порас-
налн. надаренн с нзключитслна сила Тс не
се страху вали нито от боговсте, нито от хо-
рата Когато срсзцнслн чужденец. го отли-
чали в лома си и го и>яждали Зевс ги въз-
нснавидял и изпратил своя вестоносец Хер-
мес. за ла ги накажс Първоначално Хермес
решил ла им отреже стъпалата и дланите.
но Арес. конто бил техен предало, поискал
да ги спаси от наказаннето Затова промс-
нил образа им Полнфонта станала ношпа
птица, Орин - хищна птица, а Агрин - ле-
шояд, и трите птнцн с лото предзнамено-
вание за хората Слугинята. която нс била
виновна, но също била превърната в птица,
поискала от боговсте пенс да бъде бла-
гоприятна към хората Те изпълнили молба-
та и и я превърнали в зелен кълвач. който
бнл добро предзнаменование за ловциге
ПОЛИХИМНИЯ (гр.. Полхнмния). Една
от девстте мути. дъшеря на Зсвс зз Мисмо-
сина Смята се. че с сыпала пирата и земс-
делието Понякога я представят за майка на
Триптолсм. когото зачеихпа от сизз на Арес.
наричан или Келей. или Хсимарон Като
всички музн и тя покровителства някоя об-
лает в изкуството или науката: смятат я за
покровзггелка на пантомнмата. геометрия-
та или историята Според изолнрана леген-
да Полихимння с майка на Орфей, макар че
обикновено за такава се посочва Калиона
Платон цитира легенда, в която Полихим-
ння е майка на Любовта (Ерос).
ПОЛТИС (гр.). Сии на Посейдон Нсгови
братя са Сарпедон (различен оз брата на
Минос) (внж Сарпедон). който царувал в
Енос. Тракия Той приел дружелюбно Хсра-
къл. когато той минавал през Троада на връ-
шане от страната на амазонкитс Сарпедон
бил убит от Херакъл на морским бряг
Разказват. че по време на Троянската война
троянците нзпратили пратеннци с подаръци
при Полтис с молба да станс техен съюз-
ник. Но Полтис поиска.1 Парис да му пре-
даде Елена, като в замяна му предложил две
красавици Естествено напразно
ПОМОНА (лат.). Римска нимфа, покрови-
телка на овошнзггс насаждения На пътя от
Рим за Остия имала свешена гора, нарече-
на Помонал в нейна чест Култът на Помо-
на бнл обелужван от високопоставсн жрец
Римс ките пости и приписват различии лю-
бовни приключения Представят я като же-
на на легендариия цар Пик (внж това име)
Заради любовта си към нея той отблъснал
любовта на Цирцея и бил преззърнат в зе-
лен кълвач При Овидий тя с жена на Вер-
гуми. който съшо като нея с божество на
годишните времена и плодороднето.
ПОМПО (лат.). В елнннзираната версия на
латинсквта легенда Помпо с дъшеря на цар
Нума Помпнлнй. родоначалиик на рода
Помпония В една от легендите бащата на
Нума се казва Помпнлнй Помпо.
ПОНТ (гр.). Мъжкото олицетворение на
Морето Нс прнзежава собствена легенда,
а прнсъства само в тсогоническите и космо-
гоничсскизе родословия. Понт с син на Гея
(Зсмята) и Етср Гея заченала от него Ие-
рей. Тавмаит. Форкис. Кето и Еврибня (виж
табл 12) Понякога за нсгови деца посоч-
ва т н Брнарсй и чс гиримата телхинн Актей,
Мегалсзий. Ормеи и Лик За потомството
на Понтос виж табл. 32.
ПОРОС (гр.). Прогонвазц Злото. Син на
Мстила Пения (Бедността) заченала от не-
го Любовза Освен тази символична леген-
да. разказана от Платон, няма отделна ле-
генда за Порос (виж Ерос).
ПОРТАОН (гр.). Син на Агенор и Епнкас-
та, внук на Плеврой (виж табл. 24). Цару-
вал в Плеврой и Калидон. От Барита имал
много деца: Ойней. Агрий, Алкатой. Ме-
лаит. Лсвкопей. Стерола Мелеагър е негов
потомък (виж табл. 27). Името му поняко-
га сс среща като Партаон или Портей.
ПОРТЕЙ (гр.). I Една от формите на имс-
то на Портаон
2 Бащата на Ехион, първият от гръцките
герои, който излязъл от дървения кон в
Троя, само чс паднал н загинал.
ПОРТУН (лат.). Много древно римско бо-
жество, в началото покровител на „пътища-
та". а през историческата епоха смятан за
морски бог. покровител на пристаиншата.
На 17 август имало празннк в негова чест,
наречен Портуалия. Храмы му се намнрал
на Форум Боариум, в непосредствена бли-
тост до римского пристанище. Постепенно
бил отъждествсн с бог Палемон (виж това
име) и като такъв бнл смятан за син на Ма-
тер Матута. идентифицнрана с Ино-Левко-
тся (внж тези имена)
ПОРФИРИОН (гр.). Един от великанзпе,
участвалн в битката срешу олимпийските
богове Той бил убит от ст релите на Апо-
лон. също като Тифон. Съществува и друга
легенда, според която Порфирион се опитал
да насили Хера и бил убит одновременно от
Зевс и Херакъл
ПОСЕЙДОН (гр.). Богьт, който властва
над морстата Принадлежи към олим-
пийского поколение богове. син на Кронос
и Рея Понякога го смятат за по-малък, а
друг път за по-голям брат на Зевс. В пай-
старата легенда, в която Зевс прннуждава
баща си да върне всички деца. които е по-
гълнал, Зсвс е най-малкият син, така както
Кронос, детронирал Уран, е най-малкият от
децата му Но постепенно, с развитието на
институцията на правого на първородння
син. Зевс, смятан за върховен господар на
света, започва да се приема за първороден
син Затова в легендите от класическата
епоха Посейдон е по-малък от него.
Посейдон бил отгледан от телхините (внж
262
зова имс) и от дъшерята на Оксан Кефира.
Когато достнгнал зряла въ траст, той се
влюбил в Халня. сестрата на телхините. н
тя родила от него шест синове и една дъ-
шеря. наречена Родоса. Това станало на ос-
тров Родос, който приел нмето на дъщеря-
та на Посейдон (виж Халня).
От спохата на „Илиада" Посейдон е предс-
тавай като бог на морето. който прнтежава
щдата власт над него, така както Хадес ца-
рува в подземния свят, а Зевс властна над
Небето и Земята. За тази подялба виж Зевс-
Посейдон нс само команден вълните. но за-
повядва на бурите и може с един удар на три-
тьбеца си да къртн цели екали от бреговете
или да кара да бликат потоцн Властта му се
просгира нс само върху морето. но и върху
гечашитс води и етерата Само рекнте имат
свои собствен)! божества. Неговите отноше-
ния със Зевс не вннаги са приятслски. Той
участвал таедно с Хера и Атина в заговора,
който имал та цел да оковс Зевс, но отсгъ-
пил пред заплахите на Бриарей (внж Егеон).
Посейдон построил за една година крспост-
ната стена на Троя заедно с Аполон и смър-
гния Еак. Лаомедон отказал да му плати
уговорсното възнагражденис За да си от-
мъсти, Посейдон изпратил на трояниитс
морско чудовище, косто ги нападнало (виж
Лаомедон). Оттогава Посейдон нзпитвал
омраза към троянците и затова по врсме на
Троянската война застанал на страната на
ахейците. Но в началото на „Илиада" се раз-
казва, че когато по съвет на Нестор гърцн-
те решили да укрепят лагера си, като обг-
радят корабите със стена, на събрание на
боговете Посейдон протсстнрал срещу то-
ва решение, защото то можсло да загъмнн
славата, която му донесло построяването
на Троянската стена. Трябвало да се намеси
Зевс, за да го успокой, но Посейдон сн обе-
щал да разруши стсната, нздигната от ахей-
цитс Известно време не се намесвал. но ко-
гато троянинтс взели надмошие, решил да
подкрепи гърците Приел образа на Кал-
хант. за да окуражи двамата Аякс, насърчил
Тевкер и Идоменей, до момента, в който по
заповед на Зсвс той напускал битката. Но
когато Ахал щял да убие Еней. Посейдон го
сласил. Скрил го от Ахил в облак от мыла,
нзтръгнал от щита на Енсй копието. което
сс било забило в него, и пренесъл героя да-
леч от бойното поле. Мотивы му да спаси
гроянеиа бил. че Съдбата не искала смърт-
та на Еней може би защото не бнл пряк по-
гомт.к на Лаомедон. а на Трой чрез Анхиз.
Капнс и Асарак (внж табл. 7). Посейдон,
който прсслсдвал с всички богове наслед-
нниите на Приам, също като тях заиштавал
по юм ин тс на Анхиз.
Когато смъртннтс започнали да организи-
рат живота си в градовс. боговсте решили
вески да си избере по едно селище, където
да бъде почитан като негов покровител. Но
понякога един и сын град бил избнран от
двама или зрима богове Това прсдизвика-
ло конфликте между тях. които трябвало да
бъдат разрешени със съд. дори от смъртни
В тези споровс Посейдон обикновено бил
губещ. С Хелиос си оспорвали Коринт Ве-
ликаны Бриарей. когото избрали за съдиик,
решил в полза на Слънцето Посейдон ис-
кал да властва и над Егина. но тук бил по-
беден от Зсвс. За Наксос връх взел Дионис,
в Делфи - Аполон. а в Трезсна - Атина. Два-
та най-известни „спора" били за Атина и
Аргос. Посейдон първи предявил претенци-
ите сн за Атина. като с удар на тризъбсиа
си пробил фонтан на Акрополя (това „мо-
ре" по сведения на Павзаний било солено
езеро в областта на Ерехтиои) Но тогава се
появила Атина. която поникала Кскропс и
го прнзовала като свидетел на действнята
си: тя посадила маслиново дърво. което все
още покатали през II в. сл. Хр в Падрози-
он. След зова богинята поискала властта
над града Споры бил отнесен при Зсвс,
който поникал съдни. Според някои версии
тези съдни били Кскропс и Кранай, а спо-
ред други - олимпийските богове. Но ка-
къвто и да с бнл съдът, той решил в полза
на Атина. защото Кскропс свидетслствал,
чс тя първа посадила маслиново дръвче
върху скала на Акропола. Ядосан, Посей-
дон наводнил Елсвзннската равнина
За Аргос арбитър в спора между Посейдон
и Хера станал Фороней. Той сс изказал в
полза на богинята В гнева сн Посейдон на-
казал Арголида с проклятие, като насушил
всички извори в страната Малко след това
в страната пристигнал Данай с пстдсссттс
сн дъшери. Тъй като не намерили вода за
писнс. проклятието било вдигнато от По-
сейдон. защото той бнл влюбен в Амимо-
на, одна от данандите. Арголида отново
имала извори (внж Амимона) Спорсд дру-
га версия разгневеннят срещу Фороней и
Инах Посейдон наводнил Арголида със со-
лена вода Но Хера го заставила да вьрнс
морето в коритото му.
Посейдон все пак сс сдобил със свой собст-
вен остров Атлантида (виж това име).
Богьт имал многобройни любовнн приклю-
чения и много деца Но докато децата на Зевс
ставали добри герои, децата на Посейдон,
както и на Арес. най-често били жестоки и
зли Например Тооса му родила циклопа По-
лифем. Медуза - великана Хрнзаор и крн-
латия кон Пегас. Амимона - Навплнй. кой-
то сгорит много злинн на ахейците (виж Нав-
плий) Ифимедея станала майка на алоади-
тс. Керкнон. разбойникът Скирон. убит от
Тезсй. царят на лестригоните Ламос. прокъл-
н.зтнят ловец Орион - те всички били него-
вн деца А синовеге. ко>гго му родила Халня
(виж това име). направили толкова поразин.
че той трябвало да гн скрне под зсмята. за
да гн спаси от наказание
ПОСЕЙДОН
п
263
Посейдон с основоположник на много родо-
вс (виж табл. 3, 10. 11. 12, 21. 22. 25) От
любовта му с Деметра се родили дъшеря.
чисто нме било забранено га произнасяне.
и гонят Ареной (виж това имс). язден от
Адраст по време на похода на Седемте сре-
щу Тива.
Посейдон имал и законна съпруга, богиня-
та Амфитрита (виж това имс). нереида, от
която нямал деца.
Обикновено изобразяват Посейдон, въоръ-
жен с тризъбсц. който с оръжието на сиба-
рите на рнбата тон. и выкачен на колесни-
ца. теглена от ужасяваши зверове полу-
кокс, полузмии, прндружаваи от делфини,
риби. морски съшества от всякакъв вид. пе-
рейди и различии духовс като Протей. Главк
и др
ПОТОС (гр.). Олицетворение на любовното
желание Той се появява в свитата на Афро-
дита до Ерос и Химсрос, от конто не се раэ-
личава съшествено Сметан е за снн на Аф-
родита. В сирийската митология. повлияна
от семитските вярвання. Полос с смятан за
син на Кронос и Астарта (Афродита). Няма
собствен мит и е само абстрактно понятие
ПРАКС (гр.). Потомък от трстото поколе-
ние на сина на Неоптолем Пергам Той оти-
шъл от Илирия в Пелопонес и дал имело си
на облает, наречена Пракиан В памел на
прадяло си Ахнл нзднгнал светнлнше иа пъ-
тя. водеш от Спарта към Аркадия
ПРАКСИТЕЯ (гр.). Това име носят много
героини, свързани с атическата легенда,
трудно различими едка от друга
I Жената на Ерехтей (виж табл. 11). Тя или
е сметана за дъщеря на речння бог Кефиз.
или на Диогсния. дъщерята на Кефиз В та-
къв случай неин баша е Празим Пракснтся
била сметана за символ на патриотизма,
защото сс съгласнла да пожергва дыцери-
те си. когато оракулы предрекъл, че за да
победят атинянитс (виж Ерехтей). някои
трябва да умрс
2. Така се казвала и нимфата. коя го се оже-
нила за Ерихтоний и му родила снн, Пан-
дион.
3. Понякога Метанира. жената на Келсй и
майката на Демофон и Триптолсм, е нари-
чана Пракситея Тази Пракснтся с смятан»
за дойката на Демофон
ПРЕВГЕН (гр.). Ахеец, родом от долината
Европа в Пелопонес Син на Агенор. Имал
двама синове - Патрсй и Атсрион След на-
шествието на дорнйците се оттеглнл със си-
новете сн в Алея, където основал град Пат-
рас. По-късно на него и на сина му Патрей
били отдадени почести като на герои
ПРЕСБОН (гр.). Син на Фрике и на дъще-
рята на царя на Колхида Ест Иофаса (виж
Фрике за други версии за брака му). Прес-
бон се оженил за Бузига. дъшерята на Лик.
и тя му родила син Климен (виж табл 33)
След смъртта на Фрике Пресбон сс върнал
в Орхомен, за да наследи трона на дядо си
Атамант. Преди да умре. той го бил заве-
щал на ПЛСМСНН1ШИТС си. виуците на Сизиф,
зашото мислел, че няма преки мъжки нас-
ледницн Когато разбрали, че Пресбон
прнстига. внушгте на Сизиф Хал нарт и Ко-
рон го приели радушно и му предали царе-
гвото. Тс основали градоветс X .тли артос и
Коронся. Пресбон с дядото на Ергин. който
с послсдният от потомимте на Атамант, ца-
рувал над Орхомен (виж Ергин).
ПРЕТ (гр.). Цар на Тиринт, син на Абант и
брат близнак на Акризий (виж табл. 31). Той
пронзхожда от Линкей и Хнпсрместра и
следоватслно е потомък на Данай и Египт
Ошс в утробата на майка сн Аглая, дъше-
рята на Мантиней. Прет мразел брат си Ак-
ризий Двстс момчета сс бисли още преди
да сс родят Когато възмъжали. те си поде-
лили Арголида. чийто владетсл бил Абант
Акризий получил Аргос, а Прет станал цар
на Тиринт Но това решение било съпрово-
дено с кръвопролитни битки между привър-
жсницитс на двамата За да обяснят омра-
за та между двамата. разказват. чс Прет съб-
лазнил плсмениииата си Даная, дъщерята
на Акризий. и бил баща на Персей, като по
този начин нанесъл смъртна обида на брат
си (виж Акрнзий и Даная).
Като влацетел па Тиринт Прет наградил
здрава крспостна стена и на него приписват
вес оше сыцествувашитс „циклопски" сте-
пи В дейността си бил подпомогнат от са-
митс циклопи (виж Циклопи).
Съшествува и друга версия за изхода от
борбата между Прет и Акризий. Акризий
победил и прогонил Прет, който отишъл в
Мала Азия при царя на Ликия Иобат. нлн
Амфианакс. Там сс оженил за дъщеря му
Стенебоя Иобат му предоставил армия ат
ликийци, начело на която Прет сн върнал
царството и едва тогава станала подялбата
между двамата братя (виж Акризий).
Когато Белерофонт потърсил убежище и
прсчистване при него след иеволното
убийство, което извършнл. Прет вече бил
владетсл на Тиринт и женен за Стенебоя
(виж Белерофонт) Стенебоя се влюбила в
Белерофонт и тъй като той не споделял лю-
бовта й. наклеветала героя пред мъжа сн
Прет го изпратил при тъет си Иобат. за да
го убие (виж Белерофонт).
Стенебоя родила на Прет две или три дъ-
щерн. нареченн прстиди (виж това нме), ко-
нто били обзети от лудост, прагена нм от
Хера (или Дионис) и излекувани от Мелам-
пус. Но това принудило Прет да раздели
царството си на три части, едната от който
залазил, а другите две дал на Мелампус и
на брат му Биант (за събнтията по тази по-
дялба виж Адраст).
Докато трасло безумието на дъшерите им.
Стенебоя родила на Прет син - Мегапент
(което означава Силна тъга, поради мъката
по бодните дъшери). По-късно Мегапент
наследил баща си на трона на Тиринт, но за-
менит с Персей владснията си га Аргос, за-
шото героят нс искал да дължи царството
си на престъплсние (след като случайно
убнл дядо си Акризий) (виж Персей) Таха
се обяснява факты. че по време на похода
на Седемте срсшу Тива Адраст царувал в
Аргос, макар че прадядо му Бнант бил по-
лучил първоиачално част от царст во Тиринт
(виж все пак Анаксагор и верснята. според
кояго подялбата станала след царуването на
Мегапент и смяната на царствата между не-
го и Персей)
Овидии разказва налълно различна версия
на легендата за Прет: той нападнал Акри-
зий и го държал обсален в крелостга на Ар-
гос. когато Персей се притекъл на помош
на дядо си и превърнал Прет в каменка ста-
туя Възможно с това да е късна версия, ос-
нована на останалите епизоди от легендата
за Персей
ПРЕТИДИ (гр.). Дъшерите на царя на Ти-
ринт (или на Аргос) Прет и Стенебоя (виж
табл 31). В някои предания тс са две Лизи-
ла и Ифнанаса, други прибавят към тях гре-
та Ифиноя Когато досгигнали до възраст
за женене, те били поразенн с лудост от Хе-
ра Причината за това проклятие с различ-
на: понякога се разказва. чс прстилите пре-
гшзвнкали гнева на богинята. зашото заяви-
ли. чс са по-хубави от нся, в други версии
пък се подиграли на храма й. тъй като дво-
рсцьт на баша им имал повечс богатства от
него; или пък. чс о гкрадналн злато or боги-
нята Каквато и да е била причината. те ре-
шили. че са превьрнатм в юници и избят алн
в полото, като отказвали да се върнат в до-
ма си. Поведението им. сходно с гова на вак-
ханкнте, с в основата на преданието, според
което Дионис гн подлудил, защото отказва-
ли да приемат купта му Гадателят Мела.м-
пус предложил на баща им да гн нзлекува,
като поискал една трета от Аргос. Но Прет
отказал, защото цената му се сторнла твър-
де висока. Тогава лудостта на дъшерите му
сс засилнла н тс бродсли из Арголида и Пе-
лопонес във всички посоки Претотново по-
мотал за помощ Мелампус. Тогава той по-
искал освен едната трета за себе сн н една
трета за бра г си Бнант. Страх у вайки сс, чс
ако нс приеме тези условия, те шс стаиат
още по-тежки. Прет се съгласил. Мелампус
взел със себе сн най-смелия сред младежи-
те на Аргос и последвал девой ките в плани-
ната, като издавал силнн викове и танцувал
лудешки танци По времс на прсслсдването
по- го лямата. Ифиноя. умряла от изтощеннс
Но другите две били пречистсни от билките
на Мелампус. конто той сложил във водата
на един извор. огкъдсто те пили. Мелампус
и Бнант сс оженили за тях
Спорен друга традиция лудостта на аргос-
ките жени насгъпила след лудостта на пре-
гидите, по времс на царуването на племен-
ника им Анаксагор (виж това име).
ПРИАМ (гр.). Най-малкият от синовете на
Лаомедон (виж табл 7). Той е известен най-
вече с това. че по времс на царуването му.
когато бил на преклонна възраст. избухна-
ла Троянската война. Името на майка му не
е сигурно. В „Илиада" то не сс споменава
В по-късните легенди тя най-често с пред-
ставяна като дъшеря на речння бог Скаман-
дър с името Стримо. в други версии се сре-
ша като Плакия или Лсвкнпа.
В „Илиада" има много малко сведения за
живота на Приам преди обсадата на Троя.
Споменава се. че се сражавал с амазонкитс
като сыозиик на фригнеца Огрей на брего-
вете на Сангарий Митографите са залази-
ли спомена за най-забележителния епизод
от детството му. превземането на Троя от
Херакъл По време на това събитис Приам
бил оше дете и бнл заловен от героя заедно
със сестра си Хезиона Херакъл дал Хеэио-
на за жена на приятеля си Теламон. като й
предложил като сватбен подарък това, ко-
ето тя си пожслае. Тя поискала брат си,
който тогава се казвал Подарк. Героят се
съгласил. като Хезиона трябвало да запла-
ти символична цена за него. Подарк бил
прекръеген на Приам, което означава ..то-
зи. който бил продаден" (виж Хезиона). Хе-
ракъл поверил на Приам, единственна оде-
лял от всички синове на Лаомсдон. властта
над Троя Постепенно Приам разпрострял
нластта си над цялата облает и островитс
по азиатския бряг.
Първоиачално Приам се оженил за Арисба,
дъшерята на Меропс, която му родила син
Езак След време я напускал, като я дал на
Хиртей. и се оженил за Хекуба. Тя родила
повсчето от децата му. много от конто по-
късно станалн известии от легендите (виж
табл. 34) Първородният му син е Хектор.
вторият - Парис. След това следвали дъше-
рите Креуза. Лаодика, Поликсена и Касан-
дра и после отново ндвал ред на синовете -
Деифоб. Хелен. Памон, Политес. Антип.
Хипоной, Полндор и Троил, за когото се
смята съшо, че е син на Аполон.
От другите си наложиици Приам имал още
деца; Мелании. Горгитион. Филемон, Хипо-
той. Главк. Агатон. Херсндамапт. Евагор.
Хиподамант. Местор, Ата нт. Дорикъл. Ли-
каон. Дриопс. Биант. Хромий. Астигон, Те-
лестай. Евандър, Кебрнон, Мнлнй, Архс-
мах. Лаодок. Ехефрон. Идоменей, Хиперн-
он. Асканий. Демокоон. Арет. Деиопит.
Клоний. Ехсмон, Хнперох. Егеоней. Визи-
гой. Полимедон. Освен тези синоде имал и
много дъшери; Медуза. Мсдезикаста. Лизи-
маха н Аристодсма Традицията прнпнева
на Приам пстассст синове - брой. който не
е спазен точно от никой автор. Списъкът на
Аполодор. който ние цитнраме. е най-пъ-
лен. защото съдържа 47 имена. Ако към тях
X
о.
Е
X
3
н
Б
с
265
прибавим имсната на Антифон и Диос. кои-
то присылал в ..Илиада", а съшо и това на
Аксион, спомснато от Павзаний в „Малка-
та Илиада", това прави точно пстдссст. как-
то е в легендите.
Ролята на Приам в „Илиада" с твърде незна-
чителна Твърдс стар, та да пасме участие в
битките. той прсдседателствал съветите, но
дори и на тях мненнето му не винагн било
решавашо Най-често сс налагал Хектор
Приам не се противопоставил на намсрени-
ята на Парис та отвличаието на Елена Отио-
шението му към нея било доброжелателно
и той безропотно приел волята на съдбата
Нсговата основна черта било благочестие-
то и това му спечелило благоволението иа
Зсвс Той просто присъства. като с замес сн
в събитнята против волята си Дспата му ед-
но по едно загиват пред очитс му. последсн
е Хектор. най-смелнят защитник на царст-
вото И затова. когато героят с убит и трупът
му с завлечен от Ахил в лагера иа гърците.
Приам сс унижава да моли победителя да
му го върне. като лично огива при него
Посмнте, появилн сс след „Илиада", раз-
казват подробно та смърпа на Приам Ко-
гато старият иар чул иеприятелят да нахлу-
ва в двореца му, той поискал с оръжие в ръка
да защити близките си. Но Хекуба му полре-
чнла и го завела в лъното на двореца. в отта-
ра. окичен с лавър. та да бъдат под закрилэта
на боговете. Тух Приам вилял как Нсопто-
лсм убил мидия Политес, който също п.р-
сел такрнлата на олтара След това Нсопто-
лем хванал старсиа та косата. итмъкнал го
от святого място и му прсрязал гърлото
Трупы му нс бил погребай В една от вср-
сиите Неоптолем завлякъл Приам до гроба
на Ахил нзвън града и го убил над него
ПРИ АП (гр.). Великият бог на азиатский
градЛампсак Обнкновено е смятан та син
на Дионис и Афродита Представят го като
пазител на лозята и овошннте градини Ос-
новният му атрибут имал свойството да от-
клонява .лошия поглед" и да направи негод-
ни уроките на завистниците. които искали
да навредят на реколтата Смятан е за сим-
вол на плодовитостта Като азиатски бог. и
то на плодородисто. Приап присылал в
свитата на Дионис, още повече че много си
приличал със Силен и сатнритс Съню като
Силен Приап често бнл изобразяван съпро-
воден от магаре По този повод разказвалн
следната легенда: по време на Дионисневн-
те празнишз Приап срешнал нимфата Лоти-
да и се влюбил в нея Той сс опитал да я нз-
ненада през ношта. но в момента, когато щял
да постнгне цслта сн. магарето на Силен за-
полняло да цвили. като събудило Лотида и
всички вакханки Засрамсн. Приап трябва-
ло да се откажс от намерснията си Като спо-
мен от това приключение го изобразявали
прилружаван от магаре В друг вариант на
легендата. разказван в Рим. Лотида е заме-
нена от богинята Веста В момента, когато
щял да я нзнаенли. едно магаре заполняло
ла реве и събудило богинята. която разбра-
ла каква опасност я дебне Оттогава на При-
ап припасали в жертва магаре. но на праз-
ника на Веста окнчвали магаретата с венци
Постепенно около личиостта на Приап се
формиралзз нови митове и верснята, в коя-
то той е син на Дионис и Афродита, вече не
сс присмаза единодушно Според някои ми-
тографи фнзическата бсзформеиост на бо-
та се дължала на злосторничеството на Хе-
ра Когато Афродита отишла на Олимп,
след като била в Етиопия. тя впечатлила
всички богове с красотата си. Зевс се влю-
бит в нея и я направил своя любовница И
когато Афродита трябвало да роди. Хера се
уплатила. чс ако детето притсжава красо-
тата на майка си и могъшеството на баша
си. ше прсдставлява опасност за всички 6о-
говс на Олимп Освсп това тя ревнувала
мз.жа си и затова докоснала корсма на Аф-
родита и направила така, чс детето да се ро-
ди уродливо Приап се родил с огромен
мъжки полов орган Когато го виляла. Аф-
родита се изплашнла тя и синът й да не ста-
нат за посмешище на всички богове, и го
и зоставила в планината. Там детето било
намерено от ончари, които го отгледали и
и здигналн в култ мъжсствеността му Поря-
ди тази причина Приап станал полскн бог
Според друга сходна с предишната версия
Приап бил син на Афродита и Адонис.
Уролливият му вид също сс приписав на ма-
гните иа Хера В свемсристкото тълкуване
па легендата за Приап се разказва. че той
бил жител на град Лампсак и поради урод-
ливостта му бил изгонсн от града, но бнл
приютен от боговете След това го назна-
чили за пазач на градините
Според Диодор Приап бил евързан с мита
за Озирис Чрез него Изида обожествила мъ-
жествеността на Озирис Нещо повече, Ди-
одор евързва в едно Приап и Хермафродит
ПРИЛИС (гр.). Гадател от остров Лесбос,
син на Хермес и на нимфата Иса. Когато на
път за Троя гърците минали през острова,
подмамен от подарт.ците на Паламед. При-
лне разкрил на Агамемнон, че Троя може да
бъде прев юта само с дървен кон.
ПРОЗЕРПИНА (лат.). Богинята на под-
земния свят в Рим Отрано е отъждествена
с гръцката Персефона В началото Прозер-
пина била земеделска богиня, която покро-
внтелствала покълването на растенията
Кул ты и бил официално въведен редом с
този на Дис Патер (отъждествен с Хадес)
през 249 г пр Хр. В тяхна чест основали
Тарснтннските игри. наречени така на мес-
тност в Марсово поле, Тарентум За това
място същесгвува следната легенда' По
време на епидемия децата на някой сн Ва-
лерий се разболели Баща им се допитал до
боговете какво трябва да направи, за да ги
266
спаси. Гс му отговорили. че трябва да тръг-
нс по гсчсннсто на Тибър с двете си деца.
докато стигме Тарентум. Там да им даде да
пиит от водата в храма на Дне и на Прозер-
пина Валерий разбрал, чс трябва да отиде
от Рим в Тарент, което му сс сгорело доста
дълго пътуваис Вес пак потеглил и ггьрва-
га вечер спрял по тсчснисто на Тибър На
другага сутрип попитал жителите на мест-
ностаа как сс казва това място Те му отго-
ворили Тарентум. Едва тогава разбрал сми-
съла на предсказанного Валерий взел вода
от Тибър. дал на децата да пият и те оздра-
всли. Оз признателност той решил ла нздиг-
нс на юва място олтар на Дне и Прозерпи-
на Но като изкопал дупка в земяга. за да
започне основитс. открил камьк. който но-
сел надпис в чест на двете божества: това
бил олтары. за който говорен оракулы. То-
зн олтар Тарентум играсл важна роля в чсс-
твансто иа Стогодишните игри
ПРОЗИМНА (гр.). Една от дъщеритс на
речния бог Астсрион в Арголида Нейни
сестрн са Акрея и Евбоя. Трите били дойки
на Хера. Епоззим на град Прозимна.
ПРОКИТА (гр.). Троянка. родственица на
Еней, кояю умряла при вида на нсалолизан-
ския бряг и била погребена иа остров Прос-
кила (някога наричан Прокита)
IIPOKHA (гр.). Дъшерята на атинския цар
Пандион, сестра на Филомела. За нейната
легенда н нсторията за преврыцансто зз в
славей чиж Филомела и табл /1.
ПРОКРИДА (гр.). Едка от дъщерите иа
атинския цар Ерехтей (виж табл 11). В един
о з вариантитс на легендата тя с дъшеря на
Кскропс. Митът за нея с много сложен, с
множество по-къенн наслагвання Прокри-
да бнла омъжена за Ксфал. сина на Денон,
но нзневсрила на мъжа си с Птелеон. който
спсчелнл благоволеиисто и. подарявайкн зз
златив корона. Ксфал разбрал за изневяра-
та и Прокрида избягала при Минос Критс-
кият цар я харесал и сс опитал да я прслъс-
гн Както знаем, над него тегнело прокля-
гието на Паснфая. в момента на половия акт
с ззякоя жена от Минос нзпълзявалн змии и
скорпиони. които убивали любовница та му.
За да го освободи от проклятието. Прокри-
да му дала бнлка, която имала от Цирцея.
След това в замяна на любовта си поискала
два подаръка: кучето, коего никога не напус-
кало дивеча, и копнето, винаги забиващо се
в цслта. След време, тъй като сс страхувала
от рсвността на Паснфая, Прокрида се вър-
ззала в Атина и се сдобрила с Кефал. Но лю-
бовта с мъжа й нс продължила дълго. Ке-
фал решил да нзтпа вериостга и с подаръ-
ци. но този път Прокрида не сс поддала. Ско-
ро обаче самата тя изпитала ревност, което
причинило смъргга и (внж Ксфал)
ПРОКРУСТ (гр.). Прякорът на разбойник,
наричан също Дамаст н Полипемон. който
живсел на пътя между Мегара и Атина. Той
имал две легла - малко и голямо. н заста-
вил пътницитс да легнат на едно от тях: ви-
сокмтс на малкото легло, н за да ги присно-
соби към дз>лжината му. от рязвал егьпала-
та им. а нискнтс - на голямото. и тогава ги
разтягал жестоко, за да ги нздължн. Ьил
убит от Тезей (виж това имс)
ПРОКУЛ (лат.). Юлий Прокул е името на
знатен жител на Алба, на когото след обо-
жествяваисто се явил Ромул и му казал, чс
иска да бъде почитан под името Квирнн и
да има храм на хълма Квиринал
ПРОКЪЛ (гр.). Син на хсраклнда Аристо-
дсм и Аргия. брат близнак на Еврнстсн (виж
габл 16). Прокъл и Еарнстсн се оженили за
Натрия зз Анаксандра. двете дъшерн на хс-
раклнда Зсрсандър. цар зза Клеона. Прокъл
имал син, наречен Сой. който станал баща
на Еврнпон и прадядо на Ликург, законода-
теля на Спарта
ПРОМАХ (гр.). I. Промах и Лсвкокамант
били двама младежи от Кносос в Крит, ге-
рои в любовно приключение. Промах бнл
влюбен в красивня Левкокамазгг. който се от-
насял жестоко с него и му наложил хиляди
и зли гания. Промах ги изпълнявал с надеж -
дата да заслужи любовта на младия мъж Но
не получавал нншо Накрая. след като из-
пълннл порсдиата трудна задача (трябвало
да му донесе някакъв шлем), той предал
предмета пред очите на Лсвкокамант на друг,
по-отзивчив младеж. От мъка пренсбрегна-
тият Левкокаман г се пробел с меча си
2. Промах с синът на Езон и Алкнмеда (илн
Перимсда). убит от Пелий още като лете
(виж табл. 21).
ПРО.МЕТ (гр.). Син на Кодрос. царувал в
Колофон с брат си Дамазихтои. Неполно
убнл брат си и нзбягал в Наксос, където ум-
рял Пепслта му била донесена в Колофон
от ллеменннците му. синовс на Дамазихтон.
ПРОМЕТЕЙ (гр.). Ьратовчед на Зевс. Той
е енн на гитана Япст. Зевс е сии на титана
Кронос (виж габл. 38). Авторнте нс са еди-
нодушии за името на манка му. В прсдани-
ята сс среша името на Азия, дъщерята на
Океан, или на Климека, съшо океанида (виж
табл. 38) (внж и Еврнмедон, I). Прометен
има много братя: Епнметей, кой го е иего-
ва та прогивоположност. пример за нссръч-
ност (виж Епимстей). Атлант и Мснойтнй
За жената на Прометей съшо има противо-
речия най-често сс посочват Кслено и Клн-
мсна. Децата му се казваг Девкалион. Лик
и Химерен, към които понякога прибавят
Етисй, Хелен и Тива (внж Хелен и Тива)
Смята сс, чс Прометей създал първите хо-
ра от глина Но тази легенда нс прнсъства в
..Теогония", където титаны с благодетел на
човечеството, а нс негов създател. Заради
хората Прометей излъгал Зсвс. Първия път
това станало в Мекона, по време на тържес-
гвено жертвоприношение Той разделил
един вол на две части. На едната страна
<=
ш
р
S
<
S
О
п
267
<
=
S
О
К
с
268
сложил под кожата мссо и дрсболнн и ги
покрнл със стомаха на животного. а на дру-
га отделил копайте и ги покрнл с мазнина
След това предложил на Зсвс да нтбсрс сво-
ят.з част Остатъкът принадлежал на Хора-
та Зевс избрал малнинага. но когато от*-
рил. ч« под не* има само кокали, страшно
се разсърднл на Прометен и на смъртните.
които били облагодетслствани от тати хит-
рост. За да гн накаже. гръмовержецът ре-
шил повече да нс нм итпраша огън Тогава
Прометен нм помогнал оше веднъж. като
откраднал жарава пт колслата на колссни-
цата на С.тънцето и занесъл вылепите на зс-
мата Според друго предание гон откраднал
огъня от ковачницата на Хефест Зсвс отно-
во накатал Прометей и смъртните. каго из-
пратнл на хората Пандора (виж това име). а
Прометей приковал с вериги на Кавказ и из-
пратил орел, син на Ехидна н на Тифон, да
кълве черння му дроб. конто непрестанно се
възстаиовявал И се заплел в Стикс ннкога
да нс го отвърже от скалата Но когато Хе-
ракъл минал оттам. пронизал със стрслата
си орела и освободил Прометей. Зевс бнл
доволен от този подвиг, който донесъл оше
слава на сина му. и затова не се ядосал Но
за да нс наруши клетвата си. заставил Про-
метей да носи пръстси. направен от стома-
ната на верш ите му. и парче от скалата. на
която бил прикован - така осганал прнвър-
зан за скалата По сьшото врсме кентавъ-
рът Хирон, ранен от стрела на Хсракъл. по-
желал да умре, зашото страдал ужасно, но
тъй като бнл бе-земъртен. трябвало да на-
меря ня кой. който да приеме нсговото без-
смъртис Прометеи му оказал тази услуга
и станал беземъртен на нсгово място Зсвс
приел освобождснието и безсмъртисто на
титана, зашото той му направил голяма ус-
луга. като му предал едно много древно
предсказание, спорсд косто детето. родено
му от Тетида. ше стане по-могъщо от него
и ще го дегронира (внж Тетида).
Прометей притежавал дарбата на гадател
Той показал на Хсракъл как да вземе злат-
ните ябълки, като му разкрил, че само Ат-
лант може да ги откъсие от граднната на
хеслерндите Научил сина си Девкалион как
да сс спаси от голямото наводнение, с кое-
то Зевс искал да унищожи човсчсството
ПРОМНА (гр.). Жената иа аркадиеца Бу-
фаг. която приютила и нзлекувала във Фе-
ней брата на Херакъл Ификъл. ранен от мо-
лнонидитс(виж Хсракъл)
ПРОНАКС (гр.). Един от синовеге на Та-
лай. сина на Бнаит (виж табл I). Брат на
Адраст и Е рифила Дъшеря му се казвала
Амфитея Тя се омъжила за Адраст и му ро-
дила син Ликург (виж това имс). бащата на
Офслт Според едно предание Пронакс бил
убит в Аргос от братовчед си Амфиарай по
време на метеж (внж Адраст)
Смята се. че Немейскитс игри водят нача-
лото сн от погрсбалните нгри в негова на-
мет (виж Архсмор)
ПРОНОС (гр.). Бащата на владетеля на
Кефаления, който искал да водят при него
младитс момичста преди женнтбата им То-
ва продължнло до деня. в който Антенор,
преоблечен като жена, стигнал до леглото
на тирана и го убнл с кама След това сс
вз.зкачнл на трона му
ПРОПЕЛ ИЛИ (гр.). Дснойки от Аматонт
конто сс осмслили да оспорят божестве-
ността на Афродита. Богинята ги наказала,
като им пратнла желания, които тс нс мо-
жели да задоволят Зака пропетидите стана-
ли проституираши жени По-късно били
превърнати в каменки статуи.
ПРОПОДАНТ (гр.). Цар на Коринт, сии на
Демофон и потомък на Сизиф При царува-
него на двамата му синове Дорид и Хнан-
тид в страната пристигнали дорийците. ръ-
ководени от Алет
ПРОТЕЗИЛАЙ (гр.). Тесалнйски герой,
първородннят син на Ификъл н на Астноха
Потомък с на царя на Орхомен Минин, а
чрез него и на Посейдон (виж табл 20) Не-
гов брат с Подарк Живесл във Фнлака
Спорсд друго. по-малко известно предание
Протезилай е син на Актор и в такъв слу-
чай братовчед. а нс енн на Ификъл
Протезилай е сред претендентите за ръката
на Елена Участвал в Троянската война на-
мело на огряд от чстнридесет кораба Бнл
първнят убит от троянците. докато скачал
от кораба. за да стъпи на азнатска земя
Палкал под ударите на Хектор
Смята се, че Протезилай и знграл важна ро-
ля по врсме на първия поход, който завър-
шил в Мизия Той отнел шита на Телеф. ка-
то по този начин помогнал на Ахил да го ра-
ни (виж Ахил и Телеф).
Когато тръгнал за Троя. Протезилай току-
шо се бил оженил за Лаодамся (виж това
име). Бракъз не бнл отпразнуван както
трябва, зашото нс били извършени ритуал-
ннтс жертвоприношения Именно като на-
казание за това светотатство Лаодамся вс-
тавала вдовица За любовта между Лаода-
мся и Протезилай и за негоното съжнвява-
ис виж -7<зш)аиея
ПРОТЕЙ (гр.). В „Одисея" е морско бо-
жество. което пасе стадата от тюлени и дру-
ги морски животин, принадлежащи на По-
сейдон Обикновено се смята, чс живее на
остров Фарос, недалеч от уст исто на Ннл
Имал дарбзта да се преобразява згьв всякак-
ни форми, каквито пожелав можел да се
прсвърнс нс само в животно, но и в еле-
менг. например желязо или вода Възполз-
вал се от талазгта си. за да се отървс от хо-
рата. които се допитвали до него, зашото
можел и да прсдсказва. но отказ вал да го
прави за смъртшгте. По съвет на морскатэ
богиня Идотея, дъщерята на Протей. Мене-
лай отишъл да се допзгта до бога (виж Me-
нелай). И макар че Протей последоватслно
сс преобразил в лъв. тмив, папiера и огро-
мен тиган, а слел гова във вола и дърво,
Менелай не го оставил да сс измъкне и нак-
рая старены проговорил.
Такава с версия га па Вергилий н спи юла за
Аристей в чегвъртата книга на „Гсоргнки".
макар чс дсйствисто се развива нс във Фа-
рос. а в Палена Но при Херодот Протей е
египетски цар. съврсмениик на Менелай, а
не морско божество.
Протей царувал в Мемфис, когато Елена и
Парис били изхвърлени от буря на брега на
страната му Когато ги отвели прел царя.
Протей решил да огпрати троянския пре-
льстится. а Елена да залържи при себе си
таедно с богатсгвата. които била донесла от
Спарта Но гърците все пак нападнали Троя
Когато достигнали Троада, изпратили при
Приам парламентьори. за да искал Елена
Приам им отговорил, че Елена не е в Троя,
а в Египет, при Протей Но гъриитс нс по-
вярвали и продължнли войната Когато
превзели града, разбрали. чс Приам им с ка-
зал истина га Огншли да гърсят Елена при
Протей, който я върнал с радост на мъжа и
(виж Елена)
Тази легенда с и тол звана и видоизменена
от Еврипил в нсговата ..Елена", където Про-
тей нс с цар на Мемфис, а на остров Фарос
Жена му се нарнча Псамата и с дъшеря иа
Иерей (виж Псамата). Той имал две дсиа
Теоклимсн и Идотся И докато Парис ответ
я Троя сянката на Елена, направена от Хе-
ра. истине ката Елена бнла поверена от Хер-
мес на Протей Дори разказват, чс самият
Протей направил с магия привидение на
Елена, коего дал иа Парис
В легендата, разказана от Конок, сгиптяпи-
нът Протей напуснал страната сн заради ти-
рания та на Бузирис (виж това имс) Той
последвал синовеге на Феникс по пътя нм
към Европа и сс установил в Палена, Хал-
кидпка. където сс оженнл за Хризоноя. дъ-
зцерята на царя на страната Клит С негова
помощ той превзел страната иа бизалтитс.
съседен див народ, и станал техен владелец.
Родили му се синовс, които нс приливали на
него Те били жестоки и убивали всички
чужденци. които идвали при тях. Това про-
дължило до деня. в който били убнти ог Хс-
ракъл. Имената им са Полигон и Телегой
ПРОТОГЕНЕЯ (гр-)- I Името означава
„Първата родсна". Дъшеря на Девкалион и
Пира (виж табл Я) Родила от Зевс двама
синове - Етлнй и Опус.
2 Една от хиакннтндитс (внж това нме)
). Внж също табл 24, където съшо има
Протогснея, дыцеря на Калидон и на Еолия,
майката на Оксил от Арес.
ПРОТОЙ (гр.). Името носят няколко герои.
I. Един от синовстс на Агрий (виж табл
27). 2 Най-известният е вожды на отряда
на магнетите пред Троя, синът на Тент ре-
док Родом от Тесалия По време на завръ-
щането на гърците от Троя загинал при ко-
рабокрушение при пос Кафарсй. макар чс
повечето му сьотсчественици достигнали
Крит Оттам сс отправили към Мала Азия
и сс установили в Магнезия иа Мсандър
ПСАМАТА (гр.). I Нереида, която родила
на Еак син. Фок (виж табл 30). За да избяга
от любовта на Еак. тя приела ра злични обра-
зи. включизелнои патюлен Но това не поп-
речило Еак да постигне ислта си. Когатоси-
пы й Фок бил убит от полубрагяга си Тсла-
мон и Пелей. Псамата и тратила срещу сга-
дата им огромен вълк (виж Пелей) По-къс-
но Псамата июсгавила Еак и се омъжила за
царя на Египет Протей (виж Протей)
2. Другата Псамата с родом от Аргос, дъ-
шеря е на Кротоп. от рода на Форбант и
Триопас (виж табл. 17). Родила от Аполозз
син. Лин, когото изоставнла. зашото се
страхувала от баща сн (виж Кротоп). По-
късно Кротоп разбрал за съшсствувансто
на този син и спорсд някои автори заповя-
цал да заронят Псамата жива За да го на-
каже за смъртта и. Аполон изпрагил срсзцу
Арголида чудовище, наречено Пойна (или
Пена, внж Корей)
ПСИЛОС (гр.). (Дар на народа на псилите
н Кирснайка. конто били известии дресьори
на змии в аитичноегта Смятан е за син на
Амфитемис и на нимфа. Според Нон бил
баша на Категон Намело на лнбиззека фло-
та искал ла отмъсти на Южння вятър. за-
шото унишожнл рсколтата му Но когато сс
приближнл до остров Еол. буря разрушила
корабзгге му
ПСИХЕЯ (гр.). На гръцки означава ,лу-
ща". Така се ка звала и героннзгга на една ис-
тория. разка тана от Апулей в ..Метаморфо-
зе" Царската дъшери Психея имала две
сестри И трите били много красиви. но
Психея била нсземно хубава Отвсякьдс се
сличали хора да и сс възхншават Но дока-
то цвете и ссстрн сн намерили съпрузи. ни-
кой не искал да се ожени за Психея, защото
красотата зз плазисла годснишпе и Отчаян,
чс никога няма да може да я заломи, баща
и се долизал до оракула, който го посънст-
ват да облечс девойката като булка и да я
нзостави на едва скала, където ужасно чу-
довище щяло да я вземс Родитслите на
Психея бнли огчаяни Тс пременили Психея
и с погребал на процесия я завели до пла-
низзекия врьх. посочсн от оракула След то-
ва я оставили сама и се върналн в дворсца
Тя оплаквала съдбата си. когато изведнъж
почувствала. чс вятърът я понася във въз-
духа Toil я поддържал нежно, докато я прс-
нссъл до дълбока долина, където я положил
на меката трена Тук. нттошена от толкова
смоции, Психея заспала дълбоко Когато се
събудила, сс о ювала в г радината на прек-
расен дворец, цслия в злато и мрамор Тя
влязла вътре. като вратите сс отваряли ca-
se
=
и
х
X
ы
О
н
О
—
п
269
о
3
мн пред нея. а гласовс я направлявдаи. като
и раэкрилн. че са нейнн роби Цел пят лен
минал по тоаи начни - в днвснс и нови чу-
деса Вечерта Психея почувствала до себе
си нечие присъствне това бил съпругьт. за
когото говорсл оракулы. Тя не го виждала.
но не и се струвал толкова чудовищен, кол-
кото си мислсла Съпругът н нс катал кон е
и я предупредил, чс с нсвъзможно да го ви-
да. зашото може да го загуби завинагн Та-
ка живели няколко ссдмидн Про пеня Пси-
хея била сама в двореца таедно с гласовстс
Прет ноипа при нея ндвал съпругы и Тя
била шастлива Но един ден и станало мъч-
но та семейсгвото й. тя жалела манка си и
баша си. конто със сигуриост я смя тали та
мъртва Затова помол ил а съпруга си та раз-
решението да им погостува итвестно време
След много молби и след като и разкрил
всички рискове от отсъствието и. все нак
Психея постиг нала своего Вягьрът отново
я пренссъл до върха на планината, където
била оставсна, а оттук тя лесно се върнала
при своите Вдигнали голям празник в ней-
на чест. а сестрите й. омьжени на.лалеч.
дошли ла я видят Когато я видели толкова
шастлива и том получили подаръците, ко-
нто им била донесла, те ужасно и завидели
Успели да внесат смут в цузната й, като я
пакаради да им разкрис. чс ннкога нс с внж-
дала съпруга си След това я подучили да
скрне едиа лампа и през нонгга, докато мь-
жът и спи. да разгледа този. когото обича
Психея се завърнала в двореца и направила
така, както я посъветпали Тогава открила
до себе сс красив юноша Рззвълнувана от
разкритието си. тя неволно капнала върху
него вряло масло от лампата, толкова сил-
но треперела ръката и Изгорен, Ерос (Лю-
бовта). зашото жестокият звяр. за когото
говорен оракулы, всъшност бил той. се съ-
буднл и както бил предупредил Психея, вед-
нага си тръгнал и не се върнал повече
Тъй като вече не била покровителствана от
Любовта. бедаата Психея започкала да бро-
да по света, преследвана ат гнева на Афро-
дита. която и за виждала за красотата Нито
едно божество не се съгласило да я прию-
ти Накрая Афродита я прибрала и я затво-
рила в двореца си. където я измъчвала по
хилядм начини и й възлагала различии за-
дачи да сортира търиа. да събнра вълиа от
диви овце и накрая да слезе в подземния
свят Там тя трябвало да поиска от Псрсе-
фона шишеице с водата на Младосгта Би-
ло й забранено да го отваря Но за нсшас-
гие на връшане Психея отворила шишенце-
то и изпаднала н дълбок сьн
Но Ерос бил отчаян Той нс можел да заб-
рани Психея Когато я видял. заспала нъл-
шебен сьн. полетал към нея, събуднл я с ед-
но убождане на стрелите си и нздагайки се
към Олимп, помолил Зевс да му позволи да
се ожени за смъртна Зевс му разрешил и
Психея се сдобрила с Афродита.
Фрсскитс в Помпей я представят като мал-
ко крнлато момиче. подобно на пеперуда
( душата в народнитс вярвання често била
възприемаиа като пеперуда. която отлита от
тялото след смъртта). играеша си с крила-
тн амурчета
ПСОФИС (гр.). Името на героя или геро-
инята. иа чисто име е кръетен град Псофис
в Аркадия
I Според някон е сии на Ликаон.
2 Други автори смятат. че е потомък на
Никтим от ссдмото поколение
3 Понякога посочват дъщерята на Ксантос,
сина на Еримант
4 Или дъшерята на царя на сиканите Ерике.
Минавайки през Сицилия, Херакъл се оже-
нил за нся. но след това я поверил на един
от своите домакини. Ликорт, който живеел
във Фсгся Тук тя родила децата на Херакъл,
двама снновс на имс Ехсрон и Промах Те
основали в чест на манка си град Псофис
ПТЕРЕЛАЙ (гр.). Принадлежи към потом-
цнтс на Персей Най-често е прсдставян ка-
го внук на Тафий (внж табл 31) Според
друга легенда Птерелай е син на Хипотоя и
Посейдон и имал двама братя - Тафий и Те-
лсбой (виж тези имена) Според трета ба-
ша на Птсрслай бил Тслебой
Птерелай е известен най-вече с войната. ко-
я го водил против Амфитрион, и с предател-
стпото иа дъщеря му Комето срещу него
(виж гова имс) Причината за раздора била
следната Елсктрион царувал в Микена, а
сниовсте на Птсрслай предявили протекции
за нея. зашото преди грады принадлежал на
прадядо им Местор, брат на Електрион.
Електрион ги отбдъенал За да си отмъстят.
младежитс отвлекли стадата му. Синовете
на Елсктрион ги нападнали и всички се из-
били помежду си От двстс семейства оце-
лели само Ликимнй от рода на Елсктрион и
Еверсе от рода на Птерелай Електрион ре-
шил да нападне Птерелай. но загинал пре-
ди да осъшестви намсрението си. Походы
бил органнзиран от Амфитрион от любое
към Алкмена (виж Амфитрион). Съществу-
вало обачс предсказание, според което, до-
като Птерелай с жив, никой не може да
превземе нсговата родина Тафос А Птерс-
лзй бил беземъртен Дарбата му се дължа-
ла на златсн косъм. който Посейдон приса-
дил в коса га му Птсрслай бил сигурен в по-
бедата си. но дъшеря му Комето, която сс
влюбила в Амфитрион, откъснала вътшеб-
ния косъм от главата на баща сн, като така
погубила него и родината си.
ПТОЛИПОРТ (гр.). „Разрушителят на
градовс”. Сины на Телемах н Навзикая,
който бил наречен така от дядо си Одиссй.
В много епизоди в Омнровите поеми също-
то име носи Одиссй
270
РАДАМАНТ (гр.). Критски герой, най-чес-
то смятан та един от трнмата синове на
Зевс и Европа, брат на Минос и Сарпедон
(внж табл 28) Той и братята му били оси-
ховенн от критския цар Астсрион, иа кого-
то Зсвс дал Европа та жена Съшествувала
обаче и мест на легенда, според която Рада-
мант с син на Хефест, който пък е син на
Тал. сина на Крее, епоннм на остров Крит
Радамант бил известен с мъдростта и спра-
всдлнвостта си Смята сс. чс с създал крит-
скитс закони, послужили за модсл на гръц-
китс градове. След смъртта му бил извикан
да съди душите в Ада заедно с брат си Ми-
нос и друг син на Зевс. Еак.
Според изолирзна версия в края на живота
сн Радамант избягал от Крит и отишъл в
Беотия, където се оженил та Алкмена (виж
Алкмена).
В „Одисся" с спомеиат неизвестен епнзод
от легендата за Радамант Това е пътсшест-
висто му на корабитс на феакгпе в Евбея.
за да гьреи великана Титий.
Неговн деца са Гортис. на чието име бил
кръетен критскнят град Гортина, и Еритрос.
основатс.тят на Ери грея в Беотия
РАКИ Л (гр.). Критянин, син на Лсбес, кой-
то се оженил за Манто Тя му родила Мопс,
бъдещия гадател. Ракий сс прсселил от
Крит в Колофон в Мала Азия и тук срещ-
нал Манто, която била напускала Тива по
заповсд на Аполон. след като градъг бил
превзет от епигоните
Смята се, че освен Мопс имал и дъшеря -
Памфнлия, на която била кръетена еднон-
менната облает
РАМНЕС (лат.). Воин с това име фигури-
ра в „Енеида". Той е гадател на рутулската
армия на иар Турн Бнл убит от Низ, дока го
спял Името Рамисе носи и одно от трете
първоначални племена в Рим
РАР (гр.). Според някон автори е снн на Кра-
най и баша на Триптолем. който му родила
една от дъшерите на Амфиктион майката
на разбойника Керкион (внж това име). Спо-
ред други автори Рар е не баша, а ДЯДО на
Триптолсм. Негов сии е Кслей. който обик-
новено се смята за син на Елсвзис. В това
предание Рар приел Деметра, когато тя тър-
села дъшеря си. Като отплата за гостопри-
емството му богинята научила Триптолсм
да отглежда жито На него била кръетена
Равнината на Рар близо до Елевзин. където
за първи път било отгледано жито
РАТУМЕНА (лат.). Етруск. герой на рим-
ска легенда Преди да бъде изг оиен от Рим.
Тарквиний Прекраснн поръчал на майстори
от град Веи да нзработят керамичиа колес-
ница. с която да украсят храма на Юпитер
на Капитолия, който се езроял по зова врс-
мс. Но вместо да изеъхне, както обикновс-
110 става с глина! а, когато сс пече, колеснн-
цата сс увеличила до такива размсри. чс
трябвало да разрушат пешта, за да я нща-
дят. Гада! ели г е разтълкували гова като пред-
сказание. обешавашо просперитст и могъ-
шество на народа, конго притежава колес-
штата Зат ова вейте отказали да я предала !
на римляните под прстскст. чс след ценного
порьчване Зарквиннй вече не бил цар и ка-
ляската принадлежала на тарквините. а не
на римляните Но боговете намерили начин
да сс игпълни волята на Тарквиний Някол-
ко дни по-късно, по време на игритс, чест-
вани във Веи. Рагумсна, конто карал колес-
ница. спсчслил победата в състсзаннсто.
След като получил наградата си. конеге му
вихрено сс понесли и го отвели чак до Рим.
където влезли през портата. наречена по-
късно Порта Рагумсна. Ратумеиа нзхвърчал
от колесницата и загинал. Но конеге сс втур-
иали към Капитолия и спрсли пред статуята
на Юпитер Гръмовсржсц. сякаш му отдава-
ли почсст за победата си. Уплашсни. вейте
доброволно предали керамичиага колесни-
ца, творба иа тсхнитс майстори, станала га-
рант за неличного на Рим
РЕЗОС (гр., Рез). Тракийскн tcpoH. сража-
вал сс на страната на гроянците по времс
на Троянската война. Бил убит от Одиссй и
Диомед. Авторитс не са единодушии откос-
но имсната на родителиге му. При Омир ба-
ша му с наречен Еноисй. а при по-къснитс
автори Резне с син на речння бог Стрнмон
и музата Клио (или Терпсихора, Евтерпа
или Кали опа).
Резос бнл известен с бслоснсжните сн ко-
не, бързоноги като вятъра Прнтскъл сс на
помош на гроянците през втората година от
войната и сс бил само едно денонощне. но
успял да разгроми гърцитс. Тогава Одиссй
и Диомед отишлн в троянскня лагер, нзнс-
надали Резос. докато спи, и го убили. След
това отвели конеге му.
Това с разказът в „Илиада", по-късно обога-
тен от постите. Оракул бнл предупредил Ре-
зос, чс ако успес да пне от водата на Ска-
мандър и да накара и конеге си да пнят, ще
стане неуязвим и шс превзсмс лагера на гър-
цитс. За да предотвратят това. Хера и Ати-
на подсказали на Одиссй и Диомед да прсд-
присмат мнсията сн и да убият Резос, преди
той и конеге му да станет непобедими
Според легенда, разказана от Коион, Резос
бнл брат на Брангаит и Олинт (внж тези
имена).
РЕК (гр.). 1. Герой от любовна история, на-
помняща одновременно за нсторнята на Ар-
Z
271
кант и Хризопелея (виж Хризопелея), а съ-
ию и за Дафнис Имало един дъб. който бил
толком стар, че вески момент можсло да
падие Рек накарал слугите си да го укрепят
с подпори и така спаснл живота на саман-
риалите. чисто съдба била евързана с тати
на пъба Като отплата божествата му пред-
ложили награда, какваго той пожелас То-
гава Рек помолнл за тяхната любов. Тс му я
дали, но го предупредили да не им изневе-
рява Добавили, че едка пчела тс бъде гях-
на всстоноска Един лен пчелата отишла
при Рек. та да му танесс съобшснис от ха-
мадриалитс Но Рек. който нграсл на шах.
се отнесъл лоню с насекомого. То го ужи-
лило в очите и го ослепило
Според някои тълкувания на тати легенда
Рек шневерял на богинитс и затова бил на-
катан по тоти начин Понякога с.тучката се
ратвива в Асирия. в Нинос (Ниневия).
2 Рек се казвал и един от кентавритс. уби-
ти от Атланта (внж това имс).
РЕКАРАН (лат.). В някои текстовс сс сре-
ща и като Каран или Гаран - героя, който
заместил Херкулес в спидола с Какий (виж
това име). Тон прекосил бъдешия Рим по
времето на Еванлър със стадо воловс
Именно тях откраднал разбойникът Какий
Сметало се, чс Рекаран е от грт.икн пронз-
ход и притсжава свръхсстсствсна сила
В сходна версия на легендата Какий с крад-
лив и зът роб на пар Еванлър Обезкуражсн
от търсенсто на стадата сн. Рекаран щял да
се откажс. ако Еванлър не взел нещата в свои
ръис и нс принудил роба си да гн върне Щас-
тлив. Рекаран издигнал в подножието на
Авентинския хълм храм на Юпитер Огкри-
ватсл - това всышюст е Ара Максима, за
който обнкновено сс смята, чс с дело на Хср-
гулес В мест на Юпитер Рекаран принесъл
в жертва всяко десето от своите животни и
така се поставило началото на .лссятъка",
който бил посвещавли на Херкулес от венч-
ки жертви. прннасяии на Ара Максима
РЕМ (лат.). В легендата за основаването на
Рим той е брат близнак на Ромул Според
по-непозната версия, вероятно възникнала
по-късно. Рем получил това имс. зашото бил
бавен във всичко - което обяснява мщо Ро-
мул го превъзхожда В легендата Рем с пред-
ставсн като блсдо копие на брат си Но до-
като в гръцките легенди. в които сс говори
за братя. оспорваши сн властта. враждеб-
ността помежду им възниква от н.зй-ранно
детство, легендата описва Ромул и Рем като
братя. конто в дстството си се обичат За
първите им години виж Ромул Рем започва
да играе определена роля едва когато два-
мата стават мъже. по време на грабежа, кой-
то ги изправя срешу пастирите на Амулий
Рем бил хванат и отведен при царя на Алба
За да го освободи, подтикнат от Фаустул
(виж това имс). Ромул организирал нападе-
ние над града Слсдват епизодът. в който Ну-
мнтор разно шал блнзнашпе. и смъртта на
Амулий. Ромул и Рем предали трона на Ai-
ба на дядо си Нумнтор. който бил законии-
ят му притежател След гова заминали, за
да основат град на мястого. където билиспа-
сени. т. с. бъдещия Рим Но все «мне незна-
ели къде точно сс намира то. За да го наме-
рят. по съвст на Нумнтор решили да сс до-
питат до поличбитс. Ромул сс качнл на Па-
лагинския. а Рем - на Анснгинскня хълм
Грады трябвало да бъде построен на мяс-
тото. къдсго прсдсказаннята ше са по-бла-
гоприятнн Рем вилял шест орела. а Ромул -
дванайсст Така боговете отсъдилн в попа
на Палатинския хълм (и на Ромул) Той рс-
нтл да отбележм очертанията на града Пир-
ного ограждение представ.зявало ров. ииъл-
бан от рало, тсглено от два вола. Рем. засег-
нат от факта, чс нс с предпочетеи от богове-
тс. сс подиграл на тази защита, като казал,
чс може да бъде прсскочсна. и за да потвър-
ди думиге сн. с един скок сс о »овал на терн-
торията. освегена <п брат му. Разгнсвси от
това светотатство, Ромул н щадил меча си и
убил Рем В най-старата версия на легенда-
та това убийство с прсдставено само като
прннасяне в жертва на Рем Отчаян от пос-
тъпката сн. Ромул лори смягал да се самсу-
бие Той погребал Рем на Авентинския хълм
и мястото започнало да сс нарича Rcmona
Именно с легендата за Рем обяснявали за-
то до царувансто на император Клавдий
през 4Q г. пр Хр Аяситинският хълм бил
извън свсшснитс очертания на Рим. т нар
ропзепшп Със смъртта на Рем свт.ршалн и
създаването на погребалння прашик Лему-
рия (виж Лемури).
Сыцсствува и друга версия на легендата, в
която Ромул нс убнва брат си. а двамата иа-
руват мирно, като си поделят властта. как-
то по-късно шс направят консулитс на Рим
Дори според някои историцн като Денис ог
Халкнда Рем бил този. който основал Рим
Но той нс бил сип на Рея, а на Асканий или
на Итал. Майка му била Електра. дъщеря-
та на пар Латин За други родословия на
Рем виж Ромул
РЕО (гр.). Дъшеря на Стафил (виж гова
имс) Нейна сестра с Хсмшся Припрссзоя
си при Лнрк тя се влюбила в домакнна им и
оспорила със сестра си чсстга да бъде ие-
гова любовница (виж Дирк) По-късно бита
оба ада на от Зсвс и забрсменяла Стафил
помнелил. чс вннонникъг е простосмъртси.
а нс бог. сложил дъщеря сн в сандък и го
пуснал в морсто Саидъкът бнл изхвърлси
на брега на Евбся (или на Делос) Рео роди-
ла син. наречен Аний (янж топа нме). след
това се оженила за Зарскс. сина на Карнет
Родила му пет (някои смятат десет) синовс
За потомщггс на Аний виж това иие
Според нзолнрана легенда Рео била любов-
ница на Езон и майка на Язон
РЕТ (гр.). 1 Един от велмканите, учасгвд-
ли в битката срсшу боговете Бил убит от
Дионис
2 Рет сс наричал и кентавър, участвал в
битката срешу лапитите по време на сват-
бата на Пиритой Вергилий разказва. че бил
убит от Дионис (може би го бьрка с пре-
дншния). Аполодор също нарича един от
кентаврите Рек
3. По време на сватбата на Персей и Анд-
ромеда един от хората на Финей сс казвал
Рет. Бил убит от Персей
4. За башата на Анхсмол, наречен Рет. ин ж
(нхе.иол
РЕЯ (гр.). Една от тнтанките. яъшсритс на
Гея и Уран (виж табл 5. 12 и 38) Тя сс омъ-
жила та Кронос. с когото си поделили власт-
га над света Според „Теогония" на Хезиод
от брака им сс родили шест деца Хесгия.
Деметра. Хера. Хадес, Посейдон и Зевс, кон-
то бнл най-малкият Прсдупрслсн от предс-
казание на Уран и Гея, Кронос поглъшал
всичките си деца веднага след раждането нм.
зашото знаел, чс едно от тях шс го дстрони-
ра За да спаси лоне едно от тях. Рея скрила
малкия Зсвс и дала на Кронос вместо него
камък. увит в пелени (виж Зевс) Подобна
легенда съшествува и та Посейдон, спасен
от майка си със съшата хитрост
В римската епоха Рея. много древно божес-
тво иа Земята. била отъждсствсна с Кибе-
ла, Майката на боговете (виж Кибела)
РЕЯ СИЛ ВИЯ (лат.). 1 Майката на Ромул
и Рем. понякога наричана Илия (виж това
име). Съшествуват две основой легенди за
нейния пронзход: или е дъшеря на Енсй. или
Еней е неин далечен прадядо. зашото в та-
къв случай тя с дыцеря на царя на Алба Ну-
митор (виж това имс) И в двете версии
имала таен любовник - обнкновено сс прсд-
полага. че това е богът Марс, но някои ав-
тори приписват башинството на близнаци-
тс илн на случаен любовник, или на чичо и
Амулий, детронирал Нумнтор Когато ста-
нало очевидно. че Рея ще става майка. Аму-
лий я хвърлил в гьмнииа Не я убили вед-
нага благодарение на намесата на братов-
чедка й Airro. дъшерята на Амулий Верси-
ите за смъртта й също са различии. Според
едва га версия Рея Силвия била убита вед-
нага след раждането на близнацитс. според
друга - умряла заради лошите условия в
тъмиииата. в която бнла затворена, а спо-
ред трста - била освободена от синовете си.
когато Ромул и Рем отмъстилн на чичо си
Амулий. така както Зет и Амфион освобо-
дили Антиопа (виж тези имена)
Понякога се смята, че Рея е била обожсст-
яена Във всрснята. в която с убита от Аму-
лий. той я хвърлил в Тибър, ио речният бог
сс надигиал от водите, за да я спаси, и я нап-
равил своя жена. Според някои автори това
бнл богът иа Анио (приток иа Тибър. който
се клипа в него в блнзост до Рим)
2. Същесгвува и още една Рея. жрнпа и лю-
18
бима на Херкулес. когато той минал проз
Рим на връшаие от кражбата на стадата на
Гернон Тя му родила син. Апснтии, дал
името си на едлоимспиия хълм
РИ I НЯ (гр.). В легендата. разказана от ми-
тог рафа Фсрскил. Ритин с майката на дсвет-
те корибанти от Самотраки, чийто баща с
Аполон За изключитслнитс разногласия по
родословнето иа курститс и корибантнте
внж тети имена
РОБИГО (лат.). Жснският дух Робиго и
мъжкият Робиг покровитслстват отглежда-
пето на жито В тяхна чсст всяка година на
25 април в Рим имало празник На север от
Рим. зад моста Милвий. на пстата миля на
Виа Клавдия, имало гора, посвстсна на Ро-
биго и Робиг
РОДА (гр.). В някои легенди Рода с името
на дъщеря на Посейдон и Амфитрита, за ко-
ято се оженил Хслиос (Слънцето) (виж
табл 38) Тя с сестра на Тритон Според дру-
ги предания с една от пъшсритс на речння
бог Азоп и жена на Хелиос (внж Родоса).
РОДОП А (гр.). Героиня от сфсска легенда
Девойката дала клетка на Артемида да и пос-
вети дсвствсността си Богинята я избрала
за своя другарка в лова Разгневсна от това.
Афродита накарала Родопа да сс влюби в
млад жесток ловец, наречен Евтиннк Дна-
мата се срсшналн в планината и се отдали
на любовта си. Артемида наказала Родопа,
като я превърнала в извор. наречен Стикс,
блнкнал в пешерата. където тя загубила дев-
ствеността си По-късно и дворы бил нзпол-
зван за изпиганис на девойкиге. дали клетва
са останат дсвствени Тс написвалн клетва-
та си иа лъсчина. закачена на врата им След
това впитали в напора Обнкновено водата
му била плитка и стигала до коленеге Но
ако вече нс били това. за което претендира-
ли. водата се покачиала до гърлото нм и пок-
ропала дъечицата. която съдържала лъжата
За друга Ропода внж Кикоин и Хсмус
РОДОП ИДА (гр.). М лада египтянка, из-
вестна с красотата си Един ден. докато сс
къпела. орел откраднал епиння от сандали-
те и и го пуснал в кракатэ на цар Псамтих
Очарован от малкия му размер, той прстър-
сил цял Египет, за да намсри момнчсто. на
което принадлежи Когато я намерил, сс
оженил за нея
Някои авгорн смятат. чс всъшносг дсвойка-
та сс казвала Дориха и била п.ркння. прнс-
тнгнала от Тракия в Египет, следвайкн Ха-
раке, брата на постссата Сафо
РОДОСА (гр.). Жена па Слънцето На ней-
по нме е кръетен остров Родос Место я бър-
кат с Рода (виж това имс). Смята сс. чс или
с дыцеря на Афродита и неизвестен баша,
или е дсте на Посейдон и Ходня (внж Ххлия)
Тя родила на Слънцето седем синовс. хелн-
алите, от които един. Ксркаф. царувал на Ро-
дос след брат си Охим Неговптс деца си по-
делили властта над острова (внж табл 14)
РЕЯ/РОДОС А
р
273
*
=:
£
<
<
и
u
с
о.
РОКСАНА (I р). Дъшеря i a iu Кордии Ви-
да наснлсна о! Мсдос, сина на нсрсийския
цар Артаксеркс Страхувайки сс от наказа-
ние, Мсдос сс хвърлнл н река Ксаранда. ко-
нто след това приела нет оното име. прели
окончателно да бъде наречена Ефрат
РОМ (лаг.). В НЯКОИ версии на легендата
той с основатсл и епоним на град Рим Смя-
тан с за енн на Нматнон. нзпратсн от Троя
от Диомед (внж Херакъл). или за син на
Енсй (виж това имс). В други предания с
внук иа Енсй и син на Асканий Понякога го
представят за едно от децата на Одиссй и
Цирцея II мал двама бразя - Антий и Ар-
дей, на които са кръстсии сслшцата Арлея
и Антиум. Според трега легенда с син на
Рома, коя го с жена на Латин. и net они бра-
тя в та иг легенда са Ромул и Телегон
РОМА (лат.). В разказитс на някон митог-
рафи Рома или Роме, което на гръикн они-
чава „сила", с името на героиня, на която
бнл крьстен град Рим Спорсд най-древпага
легенда тя била троянека пленница, прид-
ружнла Одиссй и Еней. когато двамаы прис-
тнгналн на брсговетс на Тибьр. идвайки от
страната на молоенте (Илирня) Корабите
им бнли ютласкани ог буря в тати облает, а
пленннчкнтс били нзтощени от дългозо нь-
тсшсствис по морс Рома лссно ги убедила
да подпалят корабите Това сложило край на
пьтувансто Засслницитс сс установили на
Палатинския хълм и градъг им скоро сс раз-
вил. В знак на прнзнатслност решили да го
кръетят на имего на героиня!а
Спорсд друга легенда Рома с дъшеря иа Ас-
каний, внучка на Енсй. Когато троянскитс
заселиици завладели областта на бъдещия
Рим. Рома издигнала храм на Фидес на Па-
латинския хълм. на мястото иа бъдещия
Рим Грады, възннкнал на съшня хълм. бил
наречен така в памет иа девойката. Вариант
на легендата твърдял, че тя бнла не дъшеря.
а жена на Асканий Понякога я спомснаваг
като жена на Енсй, дъшеря иа Телеф и внуч-
ка на Хсракъл (виж Телеф). И накрая някои
автори я сочат като дъшеря на Телемах и сес-
тра на Латин В независима от троянската
легенда версия съшо сс говори за девойка
на нме Рома, дъшеря на цар Евандър или на
цар Итал и Лсвкария. Някои автори твьрдят.
чс така сс назвала гадателка, която посъвет-
вала Евандър да избсрс място. където да ос-
нове град Палантся. ядрото на бъдещия Рим
РОМИС (гр.). Спорсд Плутарх много дре-
вен цар на латините. който изгонил от Ла-
циум струскигс заселиици. дошли ог Теса-
лия през Лидия, и основа.) град Рим.
РОМУЛ (лат.). В нан-ра шространената
версия на легендата за него с основазел и
епоним на град Рим Най-често сс посочва,
че с потомьк на Енсй по линия на царек на
Алба С исговия браг близнак Рем са сино-
вс на Рея Силвия (или Илия) и виуци па Ну-
митор (виж Нумитор). Но рсдом с тази ле-
генда сынесзвувш множество други версии
за произхода им. Например Рея с смятана
за дъшеря па Еней (виж Рея), като така сс
елмминнрат всички осзаналн царе на Алба
Някои автори cMBiai, че Ромул и Рем саси-
новс на Енсй и Дсксигея, дъшерята на Фор-
бант Спорсд тази версия цвете деца бнли
доведсни в Италия сытеем малки. От всич-
ки кораби само този, иа който бнли те. сс
спасил от буря и акостирал на мястото на
бъдещия Рим Други предания представят
Ромул ка ю син на Рома и Латин. който в ra-
in версия с син на Телемах. Майка му поня-
кога с наричана Емнлня и с дъшеря на Енсй
и Лалиния (виж и легендата за Тархслий).
Спорсд iiaiT-pampocipaiiciiaia версия баща-
та на Ромул и Рем с бог Марс. Той прельс-
тил Рея в свещенага гора, където тя отиш-
ла да търсн вода за жерзвоприиошеннс. за-
щото била весталка. Пли била изнаенлена
от бога, дока го сняла. Чичого на Рея Аму-
лий забелязал. че е бременна, и я хвърлнл в
гьмница (виж Рея). Когато децата се роди-
ли. царят гн изхвърлил на брега на Тибьр. в
подножие то на Палатинския хълм (защото
бьдещият Рим бил част от неговите владе-
ния. където насели стадата му). Слуга на
Амулий сложил децата в кошница и я хвър-
лнл в реката. Но тя била придошла от дъж-
довстс и тсчснисго, вместо да завлече кош-
нишзта към морето. я нзхвърлило на възвн-
шенията на ссвсроиззочния склон на Пала-
зинскня хълм По-точно кошницата спряла
под сянката иа едно смокиново дърво, на-
речено Руминал. косто по-късно било почи-
тано от римлянитс (спорсд друг вариант
дървото сс намнрало на Комитиума. меж-
ду Капитолия и Форума, но всъшлост било
прснсссно със заклинание на гадателя Агий
Нсвий). Там Ромул и Рем били осиновсии от
една вълчииа, която току-шо била родила и
сс смилнла над двете деца. Тя нм дала да су-
чат и така новороденигс не загиналн от
глад. В нгалнйската религия вълчицата е
свешено животно на бог Марс, затова сс
смята, чс тя била изнратсна от него, за да
сс погрнжи за децата му. Освен това един
зелен кълвач. свещенага пгица на Марс, по-
магал на вълчицата да ги храни. След гова
сс появнл един овчар, наречен Фаустул, кой-
то бил на служба при царя Когато Фаустул
вилял как сс нзхранват децата, той сс сзака-
лил над тях и гн поверил на жена си Ака Ла-
реншзя, която гн отгледдла. Някон настрос-
ни скептично мнтографн, подкрспяшт от
свещенншзгс, смятат. чс всъщност Вълчи-
цата била нс друга, а Ака Ларснция, коятоС
повсдснисто си заслужила това прозвище
(на латински lupa (вълчица) наричали прос-
тит утки! с) (внж Ака Ларснция и Фаустул).
Фаустул изпратил диамата младежи да учат
в Габин, който по това врсме бнл голямо се-
лище в Лаииум След това Ромул и Рем се
завърнали в сслищсто под Палатинския
274
хълм Започнали да се занимават с разбой-
ничество Един лен Рем със съседни младс-
жи нападнал овчарите на Амулий. които па-
сели нареките стада на Авснтинскня хълм.
Овчаритс сс отбранявали, Рем бил хванат и
отведен при царя на Алба на разпит Кога-
то Ромул, който отсъствал по време на
случката. се върнал. Фаустул му раткрнл
тайната та тяхното раждане и го подтикнал
да отнде да спаси брат сн. Начело на трупа
приятели Ромул се отправил към Алба, зап-
латил дворсца. раткрил на Амулий кой с.
убил царя и освободил Рем А после върнал
властта на дядо сн Нумитор.
След това двамата близнаци решили ла ос-
новат град (виж легендата за Рем по-горе)
Ромул убил Рем. след като вече бил опер-
тая границите на бъдещия град. Той бил ос-
нован на 21 април. в деня на празника Па-
рилия Спорсд хронолозитс годнната бнла
754, 752 или дори 772 пр. Хр.
Преданнята нс са единодушии отпоено об-
ластитс, които влизалн в града на Ромул
Най-често сс смята, чс той включвал само
Палатинския хълм Но много епизоди от
легендата та Ромул покатват, чс в града ели-
тали и Капнтолият - там, където склонът се
спуска надолу, и долиата част па Форума
По тоти въпрос в нтворнтс цари голяма не-
сигурност. тъй като тс съдържат много пре-
работки и различии състояиия иа легенда-
та. отговаряши иа различии стадии от раз-
внтието на Рим Плутарх дори поставя ри-
туалния пронес по основавансто и освеща-
ването на mundus (гадателския център на
повия град) на Комитиума. т. с в подиожн-
ето на Агх, на север от Форума
Самото царуване на Ромул, дълго врсме
смятано за историчсско, днес е разглежда-
но като наслагванс на легенди. основните от
конго ше разгледаме.
Когато градът бил основан. Ромул сс засл
да го насели. Тъй като местните хора не би-
ли достатъчни, той решил да направи на Ка-
питолия убежите, разположено между две
светски гори - Агх (Цитаделата) и самия
Капитолий (южння склон на хълма). Там
можсли да живсят всички хора, попаднали
нзвън закона в Италия, изгнаннци. убийци.
нсплатсжоспособни длъжници и дори избе-
гали роби Това било ядрото на първнтс за-
сслннци на Рим. Така градът скоро станал
многолюден. Но иямало жени Тогава Ро-
мул решил да отвлече жените на съссдитс
сн. сабнняннтс. По врсме на празника Кон-
сус на 21 август (чийто олтар се намирал в
долината на Голсмия Циркус. между Пала-
тннския и Авеитинския хълм), той органи-
знрал големи състезания по надбягванс с
коне. От всички страни се стекли мъжс с
жените и децата си. По даден сигнал хората
на Ромул отвлекли всички млади жени, на
брой между 30 и 527, дори 683. Само едиа
от тях - Хсрзилня, била омъжена
Нассленисто, от косто били отвлсчсни де-
войките, не се примирило и сс обсдиинло
около царя на сабиняннте Тит Таций Обра-
зували армия, която се отправила срещу
Рим Таций успял да влезс в Цитаделата на
Капитолия благодарение на прсдатслството
на Тарпея (виж това име) Част от сабинян-
ската армия се опитала да изненада отвъгре
рнмските отряди на Ромул, които били раз-
положени в подножисто на Капитолия с
поглед на север Те щели да успеят. ако не
се бил намесил бог Янус, който направил
така, че пред тях избликнал горещ извор и
прспречнл пътя нм Въпреки това сабинянс-
китс отряди продьлжили натиска си и при-
нудили римляните да отстъпят Когато дос-
тиг нали до самото подножие на Палатинс-
кия хълм и поражението се превръщало в
погром. Ромул се обърнал с молба към
Юпитер, като обещал да му издигне храм
на мястото, където щяла да сс обърнс съд-
бата на битката, ако му помогне да я спече-
ли Юпитер изпълннл молбата му Римля-
ните спрсли да отстъпват, преминали в нас-
тъпление и обърнали в бяг враговетс си То-
ва станало между Палатинския хълм и Вс-
лия. на източния край на Форума Обеща-
ният храм бнл издигнат: това бил храмы на
Юпитер Статор (т с Юпитер, който спира)
на мястото. където по-късно на Свещения
път била издигната Арката на Тит
Римляни и сабинянн подписали договор,
който обедннил двата народа Разказват. чс
отвлсченитс сабинянки се хвърлили между
воюващите. като модели бащите, братята и
ловите си съпрузи да спрат тази светотат-
ствена битка. Това станало на Форума Тит
Таций поделил властта с Ромул и двата на-
рода се слели Скоро Таций умрял и Ромул
останал сдинстаен владетел
Тук не с мястото да навлизаме в подробнос-
ти за войните, които приписват на Ромул,
нито да изброявамс религиозиите и общее-
твени институции, които създава Ромул жи-
веел на Палатин, на възвишенията на Ка-
кий. които евързвали долината с Големня
Циркус Тук нмало огромен дрян. за който
се смятало. чс някога бил кописто. хвър-
лено от Ромул от Авснтин, То сс забило тол-
кова дълбоко в зсмята. чс никой нс могьл
да го измъкне. и пуснало корсни. Дървото
било свешено и вески път. когато забеляз-
вали, че започва да нзеъхва. в целив град
наезъпвала тревога и всички ндвали да го
поливат Дрянът бнл нзкорснсн по врсме на
нзкопнитс работа, прсдпристи от импера-
тор Калигула. На върха Scalac Caci пък по-
казвали колиба, грижлнво възстановявана
всеки път когато я опустошавал пожар, за
която се смятало, чс с била домът на Ромул.
Царувансто на Ромул продължило 33 го-
дини и било бслязано с разцвет на младия
Рим. Затова народы нарекъл царя сн Баща
на родината Но Ромул завършил земния си
р
275
5
Е
С
път по странен начин на 54 години Той пра-
вел пре гл ед на армиятз на Марково поле иа
място. наречено Котето благо (Pal us Сар-
гас) на ссдмия ден от месеи юли (точно оп-
ределен ден от рнмскня месеи, който с де-
ве тмят ден преди идите на латински наре-
чен ..попе”. Прел март, май. юли и октом-
ври толи ден се пала на седммя ден or месе-
ца) Илведнъж се нлвила силна буря, съпро-
водена от слънчево затьмненис Всичко се
скркло под потони от вода Когато бурята
отминала и всички име зли от укритията си.
напразно търсили царя Той бил нзчезиал.
Един римлянин, Юлин Прокул. разказвал,
че Ромул му се явил по времс на сън и му
разкрил. чс бил отвлечен от боговете и се
превърнал в бог Квирин (виж Квирнн) По-
искал да му издигнат светилище на връх
Квирннал Изпълнили молбата му. Скеп-
гичиите исторгши от следващите епохн смя-
та, ги, че сенат орите убили нопулярння нар
и илмнелилн тази история, за да успокоят
народа Последнего тълкуване се подкреня
и от факта, че в класнческата епоха сс гово-
рело за „гроба на Ромул", разноложен на
Комзпиума под Черная камък За празника
Nones Caprotines. отбелязващ изчезване го
на Ромул, вим Фи.1отиЛа
РОПАЛ (гр.). Един от царетс на Сикион
Негов баща е синът на Херакъл Фест Ро-
пал царувал след Зевксип, който наследил
Фест, когато той трябвало да се изселн на
остров Крит по заповсд на оракула (ниж
Фест) Негов син и наследник бил Хиполит.
Той се предал на микейската армия, която
по заповед на Агамемнон наладнала Сики-
он и превзела града
Според друга легенда Ропал с син на Хера-
къл и баша на Фест. Името му. което озна-
чава ..тояга". напомни за едно от любимитс
оръжия на Хераккт
РУТУЛИ (лат.). Рутулите са народ от Цент-
рална Италия, чиято столица бил малкнят
град Ардея в Лациум Те приели враждебно
Еней и сс вдигналн на оръжие срещу него,
прсдвождаки от царя си Турн (внж Еней и
Турн).
САБ (лат.). Според италийско предание е
снн на рнмскня бог Санкус (виж гова име),
епоннм на сабнняните В други версии, и ко-
276 ито сабнняните са произлезлн от лаксде-
монцнте, Саб с лакедемонец (вероятно с
переписки произход), който се установил в
областта Реате (днес Рнети).
САБА (гр.). Според Павзаний Саба е име-
то на Вавнлонската сибнла. Тя е с еврейски
произход н с дъщеря на Бероэ и Ернманта.
САБА ЗИЙ (гр.). Фригийски бог. чийто култ
има органстичен характер. Гърцнте го
огъждсствяват с Дионис, макар че е смятан
за no-ранно божество от него. Той е снн на
’Зевс и Псрсефона Смята се, че е научил хо-
ра га да опнтомяват и да впрягат воловсте
Така се обясняват рнсунките, на конто е
илобразяван с рога на челото.
Сабазин се родил, след като Зевс обладал
Псрсефона. преобразен като змия Змията
станала нсгово свешено животно и играе
важна роля в мнетериите. свързани с този
бог В предаиията се разказва как самият
Сабалий, преобразен като змия, обладал ед-
на от своите жрици в Мала Азия и тя стана-
ла майка на лецита му.
Сабагий нс принадлежи нзцяло на елннис-
тичння наш сон Той е включен в него отвън
и не притежава собствен митичен цигьл или
лоне обшоцосгъпен познат миг
САГАРИС (гр.). 1. Според версия, разказ-
вана единствено от Солнн, Сагарис е син на
Аякс от Локрнда и е основател на град Сн-
барис в Южна Италия (виж също Сибарис).
2. Сагарис (или Сангарис) се казна и синът
на цар Мидас На него е кръетена мало-
азнйската река Сангарий. Според някои пре-
дания е син на Мигдон и на Алексироя Тъй
като нс почитал Всликата майка Кибела, тя
му претила безумие и той сс хвърлил в ре-
ка Ксерабат. която впоследствие нарекли
Сангарий
САГАРИТИС (гр.). В легендата за Атис,
игпсрпрстирана от Овидий, тя е хамадриа-
да Атис бнл обещал на богинята Кибела да
остане цсломъдрсн Но се съвкупнл с ним-
фата Сагаритис. Разгневсната богиня погу-
била нимфата, като отсякла дървото. с чия-
то съдба бил евързан животът й, а на мла-
дая Атис пратила безумие и той се кастри•
рал (внж и легендата за него).
САЛАМБО (гр.). Вавнлонското име на
Афродита (Астарта), оплакваща смъртта на
Адонис (виж това име).
САЛАМИДА (гр.). Според най-разпрост-
раиената версия на легендата Сал амида е
една от многого дъщерн на речння бог Азоп
(виж това нме). Тя била отвлечена от Посей-
дон и му родила син на име Кнхрей (виж то-
ва нме) на острова, който впоследствие бил
наречен Саламин (по крайбрежието на Ати-
ка) (виж табл. 30).
САЛАЦИЯ (лат.). Римско морско божест-
во. евързвано с Нептун. Салацня олнцство-
рява „солената вода". Сродна е с Венилия,
богиня на водата по крайбрежието, но раз-
лична от нся
С АЛИЙ (лат.). Спътннк на Еней. Родом е
или от Самотраки. или от Мантинея я Ар-
кадия или Тегея. На него се приписав кул-
товият боен тайн на римската жреческа ко-
легия на салиите (виж сыцо Катет).
САЛМОНЕЙ (гр.). Един от синовете на
Еол и на Енарета Потомък на Девкалион и
Пира (виж табл. 8). Младостга му преми-
нала в Тесалия. където бил ролей, но по-къс-
но се населил таедно със свои съотечестве-
ници в Елида Там основал град Салмона
Оженил се за дъшерята на Алей Алкидика
Родила им се дъшеря Тиро. След смъртта
на жена си се оженил повторно та Сндеро
(виж това име). която се окатала жестока
машсха та дъшеря му (виж Тиро)
Извънрсдно горделив. Салмоней решил да
подражава на гръмовержеиа Зевс. За тати
цел направил път. покрит с бронтовн пл очи,
и карал по него колесница с медни или же-
лезин колела. зад която се влачели вериги,
като така смятал, че имитира звука на гръ-
мотевица. Едновременно с това хвърлял на-
ла во и надясно горяши факлн, конто тряб-
вало ла наподобяват мълнии Раэгневен от
тази непочтителност, Зевс го поразил с
гръм и унишожил както царя, така и наро-
да, и града му. Разказвали. че поданицигге
му никак не обичали Салмоней и се оплак-
вали от запалените факли, конто непрекъс-
нато хвърлял по тях.
САЛУС (лат.). В Рим Салус е богиня на
здравето. персонификация на оздравяване-
то. щастието и общественото благо. Нейни-
ят храм бнл на връх Квиринал Абстрактно
понятие без собствен миг През класичес-
ката епоха постепенно била смесена с гръц-
ката богиня на здравето Хигия. дъшеря на
Асклепий.
САМОЙ (гр.). Според някои предания Са-
мой с епонимът на остров Самотраки. Син
на Хермес и на нимфата Рена. Той се насе-
лил от Аркадия в Самотраки заедно с Дар-
лан. но докато спътникът му продължил към
Гроада (виж Дардан), Самой останал на ос-
трова.
За друг Самой с критски произход вижДада
САНАПА (гр.). Епоним на град Синоп на
Черно море. Санапа е амазонка, останала
жива, след като Херакъл нападнал и избил
амазон ките Избягала в Пафлагония. къде-
то се омъжила за владетеля на страната.
Тъй като нямала мярка в пиенето на вино, я
кръстнли Санапа. коего на местей диалект
означава „пияница" Името й. трансформи-
рано в Синопа, станало основа за наимено-
ванного на града на мъжа й.
С АНГАРИИ (гр.). Бог на едноименната ре-
ка в Мала Азия Като всички речни богове
е син на Океан и Тетия. Понякога го смятат
>а баша на Хекуба. като за нейна майка се
посочват - Метопа, нимфата Евноя или на-
ядата Евадора. Той е баша и на фригиеца
Алфей, който научил Атина да свнрн на
флейта, но тъй като се опитал да насилн
ученичка та си, Зевс го убнл с мълния. Най-
известната легенда за Сангарий е нстория-
та за дъшеря му Нана и раждането на Атис
(виж Агдистис, Атис, Нана)
САНКУС (лат.). Божество от най-древни-
те римски вярвания. чието пълно име е Се-
мо Санкус. Идентифицира се от древните с
Диус Фидий Смята се. чс култът му е доне-
сен от сабиняните Понякога го смятат за
баша на героя Саб. епоннм на сабннянския
народ (виж Саб).
Този бог. за когото се знае ттгърде малко. нс
притежава собствен мит Вероятно той бдял
за спазването на клетвите
САОН (гр.). Беотиец, който по време на су-
ша, налегнала страната му. се допитал до
Делфийския оракул Пития му заповядала
да отиде в Левадея. където да се допита до
оракула на Трофоннй Обаче когато прис-
тигнал в Левадея, той установил, че никой
не знае за такъв оракул Тогава видял рояк
от пчели и го последвал Пчел иге го отвели
до една пещера, където героят Трофоннй му
дал наставления за въвеждането на култ в
иегова чест. както и за построяването на
храм с оракул
САРДО (гр.). I. Така се казвала жената на
Тирен, който се преселил от Мала Азия в
Италия. Тя дала името си на лндийскня град
Сарди. както и на остров Сардиния
2. Сардо е името на дъшерята на Стенел.
Епоннм на град Сарди
САРДОС (гр.). Син на Макернс (така ли-
бийците и египтяните нарнчалн Херакъл).
Намело на отряд либийци Сардос отишъл на
остров Йенуса, който после бил пренмену-
ван на Сардиния.
САРОЙ (гр.). Легендарен цар на Трезена,
наследник на Алтеп. Той издигнал на брега
на морето храм, посветен на Артемида
Храмы бил толкова величествен, че нарек-
ли залива на Трезена „Заливы на Феба" Са-
рон бил ловък ловец и един ден, докато
преследвал кошута, тя скопила в морето
Той се хвърлил след нея и за да я стигие,
плувал толкова дьлго, че иакрая силите го
напуснали и се удавил. Вълните изхвърли-
ли тялото му недалеч от мястото. където
бил издигнат храмът. построен от него За-
ливы бил наречен Сароннчески
САРПЕДОН (гр.). I. Герой от критския
цигьл Името му обаче се споменава нэо-
лирано сыцо като нме на един гигант, снн
на Посейдон, убит от Херакъл в Тракия
(виж Полтис)
2. Най-нзвестният Сарпедон е син на Евро-
па и Зсвс (виж табл. 3 и 28). Заедно с братя-
та си Минос и Радамант той бил отгледан
от Астерий, който се оженил за Европа. По-
късно Сарпедон се скарал с Минос заради
трона на Крит или защото и двамата билн
влюбени в едно и съшо момче - Милет. Сар-
педон напускал Крит, вероятно прндружен
от Европа, и се отправил към Мала Азия
С
САТИРИ / СЕМАХ
Установил сс в областта Милет. Ливия, къ-
дст оцарувал Понякога се смята, чс той е
основал град Милет, макар чс в други слу-
чаи основавансто на града се прнписва на
младия Милет, нзбягал таедно с него.
3. В „Илиада" също има герои на име Сар-
педон, който е вожд на ликнйския отряд,
сражавал сс на сгранага на гроянцнте Тоти
Сарпсдон. кого го понякога огъждествяват с
брата на Минос, с енн на Зевс и Лаодамея.
дъщерята на Белерофонт Той и «играл важ-
на роля в нападснието на ахсйскня лагер и
превзсмансто на крепостната стена. Бил
убит от Патрокъл Около тялото му сс раэ-
внхрнла ожесточена битка
Хроиологичсската разлнка. породсна от
отъждсствяването на критския Сарпсдон и
героя Сарпсдон. участвал в Троянската вой-
на. принуждава митографнте да разгранн-
чат двата персонажа Диодор представ* ро-
дословието му по слсдния начин Сарпедон,
синът на Европа, отншъл в Ликия Гон имал
енн на имс Еваидър. който се оженил за дъ-
шерята на Белерофонт Дсидамся (или Лао-
дамся) От брака им сс родил вторнят Сар-
педон. внук на критянина, който участвал в
Троянската война
САТИРИ (гр.). Наричани още силснн Ду-
хове на прнродата. включени в свитата на
Дионис Изобразявали гн по два различии
начина: като полуконс - получовецн. или ка-
то полукозли - получовеци. И в двата слу-
чая имали широка н дълга опашка, прили-
чаща на конска, и нссстествено голям по-
лов член в срскция. Те танцували в полете,
пиелн заедно с Дионис и преследвали мена-
дитс и нимфитс. които били най-честите жер-
тви на похотлнвостта нм. С течение на вре-
мсто в рису июле животине ките слсменти от
образа на сатнрите изчезват. Долиите им
крайници стават човешки, те вече нмат стъ-
лала. а не колита Остава сдинствено опаш-
ката, напомняша за прсдишния им образ
Сатнрите са придружнтсли на боговете и
много рядко нмат собствена роля в леген-
дите. Марсий бил сатир (виж съшо Силен)
САТИРИЯ (гр.). Дъщеря на критския нар
Минос. Бнла любима на Посейдон. Родила
му син на имс Тарант, епоннм на град Та-
рент На нейно имс бил кръетен нос Сагн-
рион. в блнзост до града Някои автори твър-
дят, че тя е майка на цар И тал (внж гова нме)
САТУРН (лат.). Много древен италийски
бог, отъждсствяван с Кронос (виж това
име) Смята се. че е дошъл от Гърция в
Италия в древни времена, когато Юпитер
(разбирай Зсвс) го дстроннрал н го изхвър-
лил от Олимп Той сс заселил на Капитолия,
на мястото на бъдешия Рим. където осно-
вал укрепсно селище, което в преданието
носи името Сатурния Според легендата
там той бнл приег от още по-древен бог. съ-
що дошъл от Гърция. бог Янус Царуване-
то на Сатурн над Лациум (наречен гака, за-
шото богы се скрнл тук, latuerat), било
много щастлино. Псриодът бил наречен
Злапшят век (виж това имс). Сатурн про-
дължнл цивилизационного дело, започнато
оз Янус, каю научил хората да обработват
земята По това време италийского населе-
ние било сьставено от аборнгенн (внж това
нме), коню дължат първите си закони
именно на Сатурн. Изобразявали Сатурн
със сърп или косср в ръка Заради това нмс-
то му било евързвано с разпространяванс-
то и отглсждансто на лозата. Понякога оба-
чс с смятан и за подземен бог.
Дннтс. посвстсни на Сатурн, се наричали
Сатурналии. Тс заночвали в края на декем-
ври и били запълнени с празници. през кои-
то всички социалки класи сменяли родите
си робзпе командвали гос подарите сн, а те
нм прислужвали.
По време на нмпернята и с ромаиизацията
на Африка Сатурн бнл отъждествяван нс са-
мо с Кронос, но и с всликия картагенскн бог
Баал
САУР (гр.). Разбойник от Елида, който ог-
рабвал пыниците до дсня. в който бил убит
от Хсракьл Името му останало евързано с
мястото, където пока звали гроба му и храм
на Хсразгъл
2 Троянец, син на Сгрофий. който бнл убит
от Менелай
СЕВЕ.ХОР (гр.). Легендарен цар на Вави-
лон Оракул му предсказал, че един от енно-
вете на дъщеря му ще го лиши от царството
му Затова той я затворил в кула. Това обаче
не и попрсчило да забрсмснее. Когато дете-
то се родило, пазачите, които се страхува-
ли. че царят шс дойде и ще открие какво е
станало, го хвърлнли от кулата. Но преди
да падне на земята един орел го хванал във
въздуха и гоотнссъл в една градина, където
пазачът го отглсдал и му дал името Гнлгам
Този Гзизгам. известен като героя Гилгамеш.
по-късно царувал над Вавилон.
СЕЛЕНА (гр.). Богиня на Луната. Смята-
на с за дыцеря или на Хиперион и Тея (внж
табл 14), илн на титана Палант. или на Хе-
л нос. Изобразяват я като красива млада же-
на. която прекосява небето на сребърна ко-
лесница. теглена от два коня. Известна е с
любовнитс си истории. От Зевс родила дъ-
щеря. наречена Пандня. В Аркадия неии
любовник станал бог Пан. който и подарил
стадо бели воловс Най-известна е обаче
любовната и история с красивия овчар Ен-
димион. на когото родила петдесет дъщерн
(виж Ендимион) За техен син се смята и ге-
рояг Накс (виж това име).
СЕЛИН (гр.). Син на Посейдон, който ца-
рувал в Егиалея (старого имс на Ахея). Тъй
като Ион искал да му обяви война, той му
дач сдинствената си дъшеря Хелика за жена
и Ион го наследил на престола (виж Ион).
СЕМАХ (гр.). Родоначалник на атинския
род на ссмахндите. Дъщерите му гостопрн-
278
емко приели Дионис и на връщанс богът
направил тях и дъшеритс им свои жрици
СЕМЕЛА (гр.). В тиванската легенда Се*
мела е дыцеря на Кадмос и Хармония. В
нея се влюбил Зевс и тя заченала от него
Дионис (виж табл 3) Ревнивата Хера я под-
тикнала да поиска от любимня си да й се
яви в цялата си божествена осанка Зевс,
който непредпазливо бил обещал на люби-
мата си да направи всичко. каквото го по-
моли. трябвало да й сс покаже. обгьрнат с
мълнии Но итпепслена от тях. Семела вед-
нага умряла Сестрите й распространи ли
слуха, че тя имала смъртен любовник, ма-
кар чс се хвалсла. че е получила любовта
на Зевс. И той. та да я накаже, я убил с мъл-
ния. Тати клевета нм навлякла доста беди.
Те били наказани чрез потомството си (виж
Актеон. Ино. Пентей).
По-късно. когато Дионис бил обожествен
заради делата си. той слязъл в подземния
свят, за да търси майка си (виж Дионис).
Съживсна. Семела се възнесла на небето.
където била обожсствена под името Тиона
Според лаконнйски вариант на легендата за
раждането на Дионис Семела го родила
нормално в Тива. но Кадмос затворил дете-
то и майката в санлък и ги хвърлил в море-
то Сандыгьт бил изхвърлен от вытките на
лаконнйскня бряг, където мъртвата Семела
била погрсбана. Според тази версия богът
нзраснал в Лакония
СЕМИРАМИДА (гр.). Легендата та вави-
лонската царица Семирамида е достигнала
до нас чрез Диодор Сицилийски В Аскалон.
Сирия, почитали богиня, която живесла в
езеро, разположено близо до града Тази бо-
гиня. наречена Дерксто. имала лице на же-
на. но тялото й било на риба Афродита, ко-
ято била нсдоволна от нея. и вдъхнала бе-
зумна страст към млад сириец на име Ка-
нстър (виж това имс) и тя му родила дъще-
ря Но след раждането й засрамената Дер-
кето я изоставила и убила башата. Самата
тя се скрила на дъното на езерото. Детето
било отгледано от гьлъби, които отмъква-
лн от овчарите прясно мляко, а след това и
сирене Накрая овчарите открили момиче-
то. което било много красиво, и го занесли
на нан-главния сред тях, който я нарекъл
Семирамида, което на снрийскн означавало
.донесена от п.лъбите"
Семирамида била вече девонка. когато
млад съветник на царя на име Онес трябва-
ло да извършн проверка на овчарите Той
вндял Семирамида и сс влюбил в нея За-
вел я в Ниневия и се оженил за нея Родили
нм сс две деца Хиапата и Хидаспа. Семи-
рамида. която била много умна, съветвала
съпруга си толкова умело, чс той успявал
във вснчкитс си начинания По това време
цар Нин. който управлявал Вавилон, потег-
лил на поход срещу Бактриана Тъй като
зиаел, че завоеванного ще е изключително
трудно, събрал голяма армия Първият
сблъсък бил неуспешен за него Но въпре-
ки първоначхпния неуспех царят успял да
завладев страната и само столицата Бактра
останала непревзета Градът се съпротивля-
вал дълго. Онес, мъжът на Семирамида,
който съшо бил в армията. тъгувал за жена
си и я повикал при себе си. Семирамида
направила няколко забележки за начина, по
който била устроена обсадата Тя забеляза-
ла. че атапгте били насочсни към равнина-
та. и че нападателитс. както и зашитници-
те. не обръшат достатъчно внимание на кре-
постта Тогава самата тя повела отряд от
войници планници Те изкачили скалите, за-
щитаващи селището, и така заобнколили
защитимте линии Обхванатн от ужас, обса-
дените се предали Нин бил изпълнен с въз-
хищение от смелостта и ловкосттз на Се-
мирамида. а скоро красотата й му вдъхна-
ла желание да я има за жена. В замяна пред-
ложил на Онес собстнената си дъшеря Со-
зана Онес отказал Нин го заплатил, че ше
го ослепи, и той от отчаяние се обесил Ца-
рят се оженил за Семирамида, която му ро-
дила син. наречен Ниний А когато Нин ум-
рял, Семирамида го наследила на трона.
Първото дело на царицата било да издигне
величествен мавзолей на мъжа си в долина-
та на Ефрат, в самата Ниневия След това
решила да построй град във вавилонската
равнина Новият град бил построен на два-
та бряга иа реката Крепостните му стони
били дълги 66 километра, а отгоре им мо-
желм да минат редом една до друга шест зал-
регнати колесници Стелите били високи
около 100 метра, но според някои историцн
били значително по-ниски. Градът разпола-
гал с 250 зашнтнн кули Над Ефрат минавал
мост с дължнна 900 метра, обграден от ог-
ромни кейове с дължина 30 километра От
двете страни на моста издигнали два укре-
пени замъка, седалища на царицата Тя на-
карала строителите да ги евържат с подзе-
мен тунел, минаваш под реката, чието ко-
рите отклонили за случая В крепостта на
западния замък царицата построила прочу-
тите си висяши градини. Друго предание раз-
казва. че известимте вавилонски градини би-
ли създадснн по молба на асирнйска цари-
ца, родом от Персия, живяла след Семира-
мида Тя помолила съпруга си да възстано-
ви образа на „рая” - големите градини на
родината й. Диодор ни е оставил описание
на тези градини Те представлявали квадрат-
ик терасн, разположени амфитеатрално ед-
на над друга Всяка тераса била поддържа-
на от сводссти галернн. изграденн от дялан
камък. покрнти с дебел слой олово, върху
който имало плодородна земя. В тези тале-
рии били разположени царските покои, като
пред всяка стая имало по една терасовндна
градина Система от хндравличнн машнни
докарвала вода за нзпояванс от реката
1
1
ы
и
279
Семирамида построила и други градовс по
бреговете на Ефрат и на Тззгър После на-
мело на голема армия се отправила към Ме-
ти. като продължнла строитслиото см де-
ло. Срсшу връх Батистам наградила голям
парк, а малко по-нататък още един в бли-
юст до скала със странна форма Така тя
белзпада пътя си с множество различии про-
изведения на нзкуството В Екбаган напри-
мер наградила чешмзз и фонтами На нея и
на нейното строителство приписал г всички
згъзвншення и хълмове, всички древни иъ-
тиша. чийто прои зход с нензвеезен Така тя
преминала цяла Азия. след гова отишла в
Египет, та да се допита до оракула на Амон
На въпроса и кога ще умрс оракулы отго-
ворил. чс ше бъде зачеркиата от слисъка на
живите, когато синът и Нинин направи за-
говор срешу нея Тогава гя завладела Етно-
пня и уморена се завърнала в Ьактра. сви-
детел иа първите и дела. Тогава обаче зз
хрумззала ндеята да покори Индия Подгот-
вяла се старателно в продълженис на годи-
нн. Успяла да прсмине Инд, но скоро войс-
ката и била разбита, а сама га тя ранена и
трябвало да бяга Противники нс пос мял
да я преследва отвъд резола Малко след то-
ва синът й Ниннй влятъл в газ овор срсшу
нся с свнусите от двореца Спомняйки сн за
прсдсказанието на Амон. Семирамида пре-
дала импернята на младежа и изчезнала
Разказват. че била превърната в гълъб зз от-
несена на небето. за да бъде обожсствена.
СЕРВИЙ (лат.). Сервий Тулий е шестият цар
на Рим Историята на царуването му е изпъл-
нена с митологични елсменти и затем сс нъз-
присма като легендарна. В прслаззияга сс раз-
казва. чс бил син на бога на домашнего ог-
нище Лар. който под формата на фалос от
пепел обладал една робиня на Тарквин Стари
(виж Лари) Според друга версия Сервий бззл
син на Сервий Тулий, царя на Корникулум.
когато грады бил превзет от Тарквин и рим-
ляните Майка му била временна с него, ко-
гато баща му Сервий бил убит. Тя била отве-
дена като робиня на Тарквин и Рим. където
родила сина си. Веднъж. докато малкият Сер-
вий спял. главата му ззила обгърната от пла-
мъци Царица Танакнл забранила да будяз де-
тсто и да изгасят пламъцзгте А когато мом-
чето се събудзсю. пламъиитс и зче шали Та-
нажил ратгълкувала явленисто като предска-
зание за слава и оттогава тя и мъжът и поели
грижата за отглеждането на дстето на роби-
нята. Сервий вымъжа.1 и Тарквиний го оже-
нил за собствената си дъшеря. като ззастой-
чиво го посочвал за свой наследник. Когато
Тарквин бил убит от синовете на Анжус, Та-
ззакил се разлоредила Сервий да наследи тро-
на. По-късно властта му била затвърдена и с
гласа на народа
СЕРГЕСТ (лат). Троянец, спътззик зза Еней,
командваш един от корабите му. Буря ги
разделила, но отново се събрали в Карта-
ген По времс на сз.стезанията с доджи, ор-
аннзззрани в памет на Анхиз, той команд-
ззал лодка га. наречена Кснтавър. Участвал в
последнего нападение над Турн.
СЕРЕСТ (лат.). Един от спътниците на
Еней, командваш троянски кораб. Буря го
разделила с Енен. но в Картагезз той успял
or ново да сс прнсъединн към него. Когато
Еней решззл да напуснс Дидона, Сереет тай-
но отвел флогата. Пазсл лагера на устнето
на Тибьр. когато Еней отсъствал, и по-гьс-
ззо се сражавал редом с него срещу Турн,
който ги обсадил.
СЕТЕЯ (гр.). Според Лнкофрозз Сстея би-
ла трояззека пленница, която след превзема-
ззето на Троя заедно с други пленнички би-
та натоварезза зза гръцките кораби. На зтът
за Гършзя морска буря изхвърлнла кораби-
тс на брега на Южна Италия, близо до мяс-
тото. където по-късно построили град Си-
барис Сется убедила останалите пленнич-
ки да подпалят корабите, за да попречат на
завосвазелзпе да ги откарат в Гършзя. къ-
дето сс страхували. чс шс станет робини на
жените им. Така и направили За наказание
гърцитс разпънали Сстея на кръет на мяс-
тото. което по-късно било наречено Сетеон
(виж Етила и Рома)
Съзцата легенда сс разказва и за други две
гроянки. дъшерите на Лаомедон Астиоха н
Мсдссикаста.
СИБАРИС (гр.). I. Женско чудовище от
Фокида. наричано още Ламя (виж Алкио-
ней) На мястото. където било убито чудо-
вишето. бликнал извор от скалата. Той бил
наречен Сибарис Същото нме дали лок-
рийскзггс заселннци на града, който основа-
ли в Южна Италия
2. Сибарис е троянец, спътиик на Еней. убит
от Турн
3. Същото нме се появява във фрнгийска
легезыа. където Сибарис е баща на девойка
на имс Алия, която се отдала на чудовище в
свсзцсната гора зза богинята Артезиззда. От
тази връзка води началото си народы на
офиогените. ,,синовете на змнята", конто
живеелн н областта Парной в Хелеспоит.
Гозн народ можел да лекува ухапвания от
змии със заклинания Разказват съшо така,
че родоначалник на офиогените била змззя.
превърната в човек
СИБИЛЛ (гр.). Жрицата. която предана
предсказанията зза Аполон. Съшествуват
множество легеззди за една или няколко си-
билзз Според преданията първата сибила
била девойка. наречена Сибила. дъшеря на
троянеца Дардан и на Незо, дъщерята зза
Зенкер. Тя имала дарбата да предсказва и
скоро прндобила славата на гаддтелка. За-
тона по-късно името Сибила стенало нари-
цателззо за всички пророчили.
Според друга легеззда згървата сибила била
дъщеря на Зек и Ламия (дъщеря на Посей-
дон). наречена гака от либийците. Тя проро-
280
купала в храма си Истинското имс на вто-
рата сибила било Хсрофнла (виж това имс).
Била родом от Марпссос в Троада. дъщеря
на нимфа и смъртсн Родила сс преди Тро-
янската война и предрекла, чс Троада ще бъ-
пс опустошена заради жена, родсна в Спар-
та (Елена). В Делос псели хнмн. съставсн
от нея в чест на Аполон. в който тя сс нари-
чала „законна съпруга" на бога, а съшо и
иегова .дъшеря". Тази сибила прекарала по-
голямата част от живота сн на остров Са-
мос. но восставала и Кларос, Делос и Дел-
фи Носела със себе си камък. на който се
к.зчвала. за да пророкува Умряла в Троада.
но камъкът останал в Делфи, където го по-
катали по времето на Павзаний
Най-нзвестна от елинските сибилн е сиби-
лата от Еритра в Лидия Баша й сс казвал
Теодор, а майка и била нимфа Родила се в
пещера и планината Корик. Веднага след
раждансто си изведиъж пораснала и «точ-
нала да предсказна в стнховс Още съвсем
млада въпреки волята и била посветена от
рошпелитс си на храма на Аполон Снбила
предсказала, чс ще бъде убита от стрела на
бога си. Живяла девет човешки живота, все-
ки по 110 годинн
Според едно предание сибилата от Еритра
била едно и еьшо липе със сибилата от Ку-
мс в Кампания, която играе важна роля в
рнмскнте легенди Италианекзта Сибила би-
ла наричана още Амалтея, Дсмофнла или
Хсрофнла Пророкупала в една пещера Апо-
лон я дарил с толкова годинн живот, колко-
го песъчинки можела да държн в дланта сн,
но при условие, че ннкога не сс връша в
Еритра. Заради това тя огишла да живее в
Кумс Но по невнимание еритрейшгте й из-
вратили пнемо. чийто печат бил направси от
пръет от тяхната страна Като виляла част
от родината си. тя умряла Разказват също
гака, чс когато помолила Аполон, който я
обичал и бил обещал да изпълни първото
нсшо, което си пожслае. да й дари дълъг жи-
вот. тя забравила да си поиска и вечна мла-
дост Богът й предложил и това. но в замяна
на певственоспа й Тя обаче отказала. Кол-
кото повече остарявала. толкова по-цребна
и съсухрена ставала. Накрая заприлнчала на
щурен. Сложили я в клетка и я окачнли като
птица в храма па Аполон в Куме. Децата я
питали; „Какво искаш, Сибила?", а тя отго-
н-гряда, уморена да живее „Искам да умра "
Сибила га аг Куме отишла в Рим, когато там
царувал Тарквиний Великолепии, и му до-
несла девет книги с предсказания Предло-
жила му да ги продаде, но Тарквиний решил,
чс цена га с твърде висока При вески отказ
сибилата и наряда по три книги Накрая Тар-
квиний купил последите три и ги сложил
на съхранепие в храма на Юпитер Капито-
лийски След каю изпълнила мисията си. си-
билата изчезнала По времс на Рспубликата
чак ло спохата на Август т нар Снбилинс-
ки книги оказвали голямо влияние върху
римската религия При нсщасгие или когато
сс случсло някакво чудо или свръхестесгве-
ио събитис римляните се допитаали до тях
и обикновено намирали религиозно предпи-
сания: за въвеждането на нов култ. за изку-
пнтелно жертвоприношение и др, с конто
да се противодсйства на нспрсдвидсната си-
туация. Специални свещснослужигелн съх-
ранявалн и правели справки с тези книги.
В „Енеида" на Вергилий сибилата от Кумс
води Еней при слизансто му в подземния
свят
Съшествувала и оше една не толкова извес-
тна сибила от остров Самос. Тя се нарича-
ла Фито За сврсйската Сибила виж Саба
СИДА (гр.). На гръцки означава „нар" То-
ва нме носят много героини:
I. Жената на Бел. майката на Египт и на Да-
най В повсчето предания обачс жената на
Бел се нарича Анхиноя (виж табл 3). Дала
нмето сн на град Сидон нън Финикия
2. Една от дъшерите на Данай, епоним на
малкого градче Сида в Пелопонес
3. Дъщерята на героя Таврос и жена на Ки-
мол. Епоннм на град Сида в Памфилия.
4 В легенда, разказана от Аполодор. Ори-
он се оженил за жена на име Сида Хера я
хвърлила в подземния свят, защото тя сс
осмелила да съперничи по красота с нся
(виж Орион).
5 Така се казяало и младо момичс. което се
езмоубило на гроба на майка сн. за да из-
бяга от преслсдванията на баша сн. От
кръвта й поникнал нар Баща н гп.к бнл пре-
върнат в чернена каня. Казват, че тази пти-
ца ннкога не каца на нар
СИДЕРО (гр.). Втората жена на Салмоней,
мащеха на Тиро. Тя била жестока и свадли-
ва жена, която нзмъчвала Тиро По-късно
била убита в свстилишсто на Хера от Пе-
лий. един от двамата синове на Тиро
СИЗИФ (гр.). Най-хитрият и най-бсзскру-
пулният сред смъргшпе Син на Еол (виж
табл. 8). Принадлежи към потомиите на
Девкалион Основател на Коринт, който в
началото се казвал Ефира Според някои ап-
тори с наследник на Кортгг на трона на гра-
да (виж Коринт) н негов отмъститсл, а съ-
що и наследник на Медея, от която получил
властта. когато тя трябвало ал напуснс гра-
да (внж Медея) Легенда га ia Сизиф е със-
тавена от много епизоди, вески от конто
разказва за пякоя иегова хитрост
Автолик откраднал крадите му. Сизиф тръг-
нал да ги търси и доказал собствсността сн.
каго посочнл името си. дамгосано върху ко-
питото на всяко животно Случило се така,
чс този дсп бил навечерието на сватбата па
Антиклся, дъщерята на Автолик. и на Лаерт
През нопгта Сизиф намерил начин да стане
любовник на девойката, която зачснала от
него син Одисей Според някои митогра-
фи Автолик сам предложил дъщеря си на
281
Сизиф, итого искал внукъг му да е хигьр
като него.
Когато Зевс отвлякъл дъшерята на ?\зоп
Егнна и я отвел от Флиомг в Енона. мннал
прет Коринт Стиф ги вндял и когато Азоп.
издирвайки дъшеря си. стигнал до Коринт.
Сизиф му обещал да разкрне имсто на злос-
торника. ако направи гака, че в крспостта на
града да бликне извор Азоп сс съгласнл и
Сизиф му разкрил. чс внновникъг с Зевс. То-
ва му навлякло гнева на господаря на бого-
вете Според една от версиите тон веднага
го поразят с гръм н го изпратил в .Ада. къ-
дето за наказание трябвало да гъркаля нсп-
рскъснато огромна скала към върха на пла-
ннна В момента, в конто нзбутвал скалата
до върха. тя сс търкулвала надолу по скло-
на. повлечена от теглото сн. и Сизиф отно-
во трябвало да я бута кагоре Но това нака-
зание. за което сс разказва в „Одисея". по-
някога има друго обяснснис Разгнсвен от
разкритисто на Сизиф. Зсвс му изпратил
Смъртта (Танатос). Но вместо да сс подчи-
ни. Сизиф изнснадал Танатос и го вързал.
така че известно врсме хората преставали
да умнрат Наложило се Зсвс да сс намеси
и да застави Сизиф да освободи Танатос, за
да продължи да върши работата си Първа-
та му жертва естествено бил Сизиф. Но
вместо да приеме съдбата сн. преди да ум-
ре, Сизиф тайно заповядал на жена сн да не
го погребва според обичая И когато прис-
тигнал в подземния свят. Хадес сс изнена-
дал. че не е в обичайния вид на мъргъвци-
те. Тогава Сизиф се оплакал от безбожието
на жена си и получил позволение от разгне-
вення бог да сс вьрнс на зсмята. за да я на-
кажс и да я вкара в правня път Всднъж озо-
вал сс сред живите. Сизиф забравнл да сс
вьрнс и доживал до дълбока старост. Но ко-
гато умрял отново, за да предотвратят но-
во бягство. подземннте богове му възложи-
ли работа, която не му оставила място за
отаих и възможност за измъкванс
Съшсствува и друг епизод в легендата за
Сизиф, който обяснява по друг начин наха-
заннето му. За нсшастис за него научавамс
само от поврсдснн записки на Хигин. прсд-
ставлявашн нспълно резюме на загубена
трагедия Хигнн разказва. чс Сизиф мразел
брат сн Салмоней и се допитая до оракула
на Аполон как да убие „неприятеля си", т.
с. брат си. Аполон му отговорил, чс трябва
да станс баша на децата на ллсменннцата сн
Тиро. дъшерята на Салмоней Сизиф станал
любовник на младата жена и тя родила
близнаци Но Тиро научила за предсказанн-
ого и убила децата си още съвссм малки
Не знаем какво е направил Сизиф След го-
лям пропуск в текста се стига до финала, в
който Сизиф е в ада, търкаляш камъка ..за-
ради безбожието си“.
На Сизиф сс приписва основавансто на Ист-
мийскнте игри в памет на племенника му
Мсликсрг (виж гова нме).
Сизиф бнл женен за плсядата Меропа. един-
ствсната. омъжена за смъртен (внж Плея-
ди). За потомството му. сред което фнгури-
рат Главк и Белерофоит. виж табл 3S.
СИКАН (гр.). Епоним на сннилийския на-
род енканн. Бнл енн на Бриарей и брат на
Етна Имал грима синове: Циклоп. Антнфг
и Полифем.
СИКЕИ (гр.).Според местна, вероятнопо-
явнл.3 се по-късно легенда. Сикей с един от
титаните, който спасил майка си Гея. прес-
ледвана от Зевс, като накарал да поникис
смокиня, под която тя се скрила (смятало
сс. чс смокинята отблъеква мълниитс)
СИКЕЛ (гр.). Цар. на когото били крьсте-
ни енкулнте - насслснието, премкнало от
Южна Италия в Сицилия, където изтласка-
ло сиканитс в запалимте части на острова
Спорсд Денис Халнклрнаски Сикел бил ро-
дом от Рим. но го изгоннли оттам. Тогава
отнигъл при цар Моргсс (внж това име), кой-
то бил наследил цар Итал. получил от него
част от царството му и жителите му започ-
нали да сс нарнчат сикули. Понякога Сикел
с смятан за син на Итал или на Посейдон
СИКИН (гр.). Критянин или пък варварки,
който създал специалння танц на сатирите.
наречен сикинис Създаването на този таил
се приписва също и на фригийската нимфа
Сикинис. спътница на Кибела.
СИКИОН (гр.). Вторият основател и епо-
ним на град Сикион в Пелопонес. Селище-
то било основано от Егналей. местей владс-
тел, чннто наследмици се задържали на тро-
на по пряха линия до Ламедон (внж табл 22).
Съшсствуват много предания за произхода
на Сикион. Понякога той е смятан за син на
Маратон и за брат на Коринт (виж Мара-
тон). По-често обаче е спомснаван като енн
на Мегион и внук на атинскня цар Ерехтей
В такъв случай той е брат на Дедал. ЦарЛа-
медон го повикал за съюзник срещу враго-
всте си от Аргос Архаидър и Архител. Дал
му за жена дъшеря си Зевкснпа, която му
родила дыцеря на име Хтонофила.
СИЛ (гр.). Внук на Нестор по линия на ба-
ша сн Траснмед. Негов сии е Алкмеон. По
врсме на нашествнето на хераклидите в Пе-
лопонсс той нзбятал в А тика, където синьг
му станал основател на знатния атински род
на алкмсонидитс. Този Алкмеон няма нишо
общо със сина на Амфиарай Алкмеон, кой-
то с много по-известен.
СИЛ ВАН (лат.). Римско божество, покро-
вител на горите (silvae) Трудно различим от
Фаун, а в рнмския елиннзнран пантеон
отъждсствяван с Пан. Изобразяват го като
старец, макар че притежавал с и лата на млад
мъж Култът му с евързан с този за Херку-
лсс и на домашнитс ларн. Няма собствснн
митове Обикновено живссл в саешените
гори в блнзост до градовете или в попето
Негово дело е чудо, случило се по време на
прогонването на Тарквиний Етруската и
римската армии се сражавалн и жертвите и
от двете страни били толкова много, че де-
нит завършил. без да сс определи победител
През ношта се раздал божествен глас, който
обявил. че победители са римлинитс. зашото
са загубили един човек по-малко от против-
ника Обеакуражени. етруските побягнали,
нзоставяйки лагера си на римляните Когато
пребронли мърпигге, разбрали. че гайнст-
веният глас (той бил на Силван)е казал исти-
ната (виж подобна легенда за Аий Локуций)
СИЛ ВИЙ (лат.). Името му с близко до ду-
мала гора (на латински silva). Той е син на
Еней и Лавиния. полубрат на Асканий За
обет опте лствата около раждането му виж
Лавиния. Дал името си на всички царе, уп-
равляващи Алба Първоначално Асканий
му отстъпнл Лавиииум и за да не му пречи,
основал Алба. След като умрял след 35-го-
дншно царуване, Асканий оставил трона на
Алба на Силвий Силвий иарувал на свой
ред 29 години и след смъртта му царството
премннало в ръцете на сина му Еней. кръе-
тен на дядо си.
Царсте от династията. които последовател-
но се възкачвали на престола след втория
Еней. били: Латин. Алба. Калет. Капис,
Калпет. Тиберии. Агрипа. Аладес, Авентин.
Прокас. Амулий и Нумитор, по време на чи-
ето царуване бил основан Рим.
Според други предания Силвий не е син на
Еней и Лавиния, роден след смъртта на ба-
ша сн. а е дете на Асканий и Лавиния Ня-
кои автори смятат. че с син на Енсй и Сил-
вия. жената на Латин, която се омъжила за
Еней след смъртта на първия си мъж
СИЛЕЙ (гр.). Герой от цикъла за Хсракъл
Докато Херакъл бил роб на Омфала. той из-
вършил няколко подвига, сред които и на-
казан него на Силей. Той бил лозар, който
прннуждавал наенла минавашнтс да обра-
ботает лозята му. след което ги убивал Хе-
ракъл отишъл на служба при него, но вмес-
то да обработва лозята. ги изкореннл След
това убил Силей с тоягата си. Според едно
предание Силей имал брат на име Дикей
(Справедлнвия). чийто характер отговарял
на името му. Той бнл пълна прозивополож-
ност на брат си. Тс бнли синовс на Посей-
дон и живсели в Тесалия. в планината Пе-
лион След като убил Силей. Херакъл бил
прнет от Дикей и там видял дъшерята на
Силей, отгледана от чичо си Херакъл се
влюбил в нея и я направил своя жена Пос-
ле обаче заминал Младата жена, която не
могла да понссе отсъствнето на любимия
си, умряла. Когато се върнал. както бил
обещал, сломсният от мъка Херакъл искал
да се хвърли на погребалната клада на же-
на си. Възпрели го с големи усилия.
Според разлнчиите автори Силей жнвеел в
Лидия, в Авлида или на Термопилите. а съ-
шо и в Пелион или в Тесалия (виж Хсракъл)
В друго предание Херакъл. за да изкупи
кръвта на Ифит, бил продадсн като роб на
Силей. а нс на Омфала (виж Хсракъл)
СИЛЕН (гр.). Родово имс. с което нарича-
ли старше сатири Така сс казвал и сатиры,
който отглсдал малкня Дионис. Предания-
та за неговия произход са най-различни
Смята сс. че е син на Пан или на Хермес и
на нимфа, или пък чс бнл роден от кръвта
на Уран, когато Кронос го кастрирал (виж
Кронос). Този Силен притежавал голяма
мъдрост. ио нс искал да я предаде на хора-
та, освен ако не бъде заставсн Всднъж цар
Мидас го затворил (виж това имс) и тогава
Силен му дал мъдри съвсти. В шсстата ек-
лога на книгата си „Буколики" Вергилий
съшо ра зказва как овчаритс със сила нака-
рали Силен да пее.
Приписват на Силен башинството иа кента-
въра Фол. чиято майка била горска нимфа
В някои легенди той е баша на Аполон Но-
мий, аркадийския Аполон на овчарите
Силен бил много грозен - със сплескан нос,
дсбели устий и очи на бик Имал голям ко-
рсм и обикновено го нзобразяват пнян. яз-
деш магарс. на което се крепи с голяма мъка.
СИМА (гр.). Дъшеря на Ялис (виж гова
имс) и Дотнда. Сима била отвлечена от
Главк, сина на Ангедон и Халкиона. Главк
завладял остров Сима (днес Сими), който
се намнра между Родос и полуостров Кни-
да. и му дал нмето на жена си Преди това
островът се казвал последователно Мета-
понтис и Егла Сима родила от Посейдон
син на име Хтоиий.
СИМОИС (гр.). Река в троянската равни-
на В „Теогония" на Хсзиод той е син на
Океан и Тетня В „Илиада" се разказва как
речният бог Скаманпър го поникал на по-
мош, за да отблз,снс Ахил и да спре клане-
то на троянците (виж Ахил и Скаманпър).
Дъшерн иа Симонс са Астиоха и Хиером-
нема Първата с жена на Ерихтоннй и май-
ка на Трой, а втората - на Асарак и майка
на Капис (внж табл 7).
СИНИС (гр.). Един от разбойниците, уби-
ти от Тезей по течснието на Коринтския
провлак, когато мннавал оттам иа път за
Атина (виж Тезей) Синие бил смятан за син
на Посейдон Той бил великан, надарен с ог-
ромна сила Нарнчали го „Огъвача гга боро-
ве", зашото имал навика да огъва два бора
н да връзва за тях човек. След това пускал
дърветата и те разкъевалн нешастннка
Според друго предание заставял пътниците,
които залавял. да огънат бора заедно с не-
го. После пускал лървото, косто издигало
човска и го нзхвърлял високо във въздуха,
след което той сс разбивал в земята
Някои автори твърдят, че Тезей не наказал
разбойника, докато отнвал за Атина. а мно-
го по-късно. когато се възкачил на трона на
града В памет на Синие организирал пог-
ребални игри. по-късно известии като Ист-
СИНОН/СИРЕНИ
мийски (внж сходна версия са С трон)
Синие имал дъшеря, наречена Пернгуна
Докато Тезей убивая баша и. тя се крнела в
нива, засята с аспержи. След това се отдала
на героя и му родила син Меланнп (виж то-
ва име) Той иа свой ред имал енн Иокс, чи-
ито потомцн изпнтвали особено преклоне-
ние към аспержитс. зашото тяхната праро-
дителка дьлжала живота си на тях
СИНОН (гр.). Шпнонинът. когото гърците
оставили в Троя, когато се престорили, чс
вдигат обсадата и си тръгват с всички кора-
би. Синои трябвало да им даде знак, когато
троянцнте вкарат лървення кон в града.
Синон е първи братовчед на Одисей. Той с
енн на Езим, брата на майката на Одисей
Антмклея Техен дядо с хитрецы Автолик
(виж табл 39) Измамата на Синон е описа-
на подробно от Вергилий във втора книга
на „Ененда". Когато се отчаяли, чс могат да
превземат Троя със сила, гърцнте решили
да построят огромен лървен кон. достагъч-
но голям, за да може да побере голям брой
въоръжени войницн Трябвало обаче да убе-
дят троянцнте да вкарат тозн кон в града. За
тази цел флотата вдигнала котва и се прита-
ила зад остров Тенедос. Синон останал на
суша та и скоро бил заловен от троянски ов-
чарн Те го завързали и го отвели при цар
Приам Враждебната гълпа поискала смърт-
та му Все пак Приам решил да го разпнта
Синон му разказал, че бил лреследван от
Одисей и нзбягал. за да не бъде принесен в
жертва на боговете. Представил сс за род-
нина на Паламед - погубения от омразата
на Одисей герой (виж Паламед), който бил
обречен на същата съдба Калхант. който
денствал в съучастие с Одисей. обявил, че
боговете. разгневени на гърците, искали чо-
вешка жертва Той посочил Синон Всичко
за жертвоприношеиието било готово, кога-
то Синои успял да избяга и се скрнл в едно
тресавишс Останал там. дока to гърците от-
плуват След това попадиал в ръцете на тро-
янците След тозн разказ Приам го запитал
зашо гърците са оставили огромния лървен
кон на брега, преди да си тръгнат. Синон от-
говорил, че това е дар за Атина Палада, за
да изкупят светотатството на Одисей. кой-
то откраднал Паладион от крелостта на Троя
(внж Паладион). Различии предзнаменова-
ния уплатили гърците и Калхаит г и ра тгъл-
кувал, че богинята иска да я почетат с култ
под формата на кон, с който да заменят итк-
радиата статуя Но вместо да построят кон
с обикиовени размери, гърците решили да
направят този огромен кон, който троянцн-
те няма да могат да вкарат в града, без да
разрушат част от крепосгнага стена Зашо-
то волята на боговете, рагтълкувана от Кал-
хаит, обешавала на троянцнте надмощие над
Гърция, ако почитат този кон в града си
„Признанията" иа Синон убедили троянцн-
те. А тълкуването на смъртта на Лаокоон
(виж това име) оше повече затвърдилотова
убеждение Те освободили Синои и напра-
вили от вор в крспостната стена, през който
вкаралн коня в града Когато ношта се спус-
кала, Синон открнл тайните отвори в коня и
освободил войниците, които наладнали спя-
шите бе з зашитнн т роян ци и започнали да ги
нзбиват В съшото време той дал знак на
гръцките кораби. като запалил огън в най-
внеоката точка на града
Съшествуват няколко варианта на тази ле-
генда. родили се при лзгтературните обра-
ботки на различннте автори. Така например
Квинт от Смирна разказва, че Синон, изп-
равен на разнит пред Приам, дълго отказ-
вал ла говори и разкрил „тайната" сн едва
когато му отрязали ушите и носа. Така Си-
нон бил превърнат от предател, какъвто го
опнева Вергилий, в герой, жертва на своята
родина
СИНОПА (гр.). Героиня, на чисто име е
кръетен град Синоп на азиатеккя бряг на
Понт Евкснн Тя е дъшеря на речния бог
Азоп Бнла отвлечена от Аполон. който я от-
вел в Мала Азия. Там я дарил със син, наре-
чен Сир. споним на сирнйците. Според дру-
го предание Синопа е дъшеря на Арес и Еги-
на н е героиня на любопнтиа история: Зевс
се влюбил в нея и се заклел да й даде всич-
ко. което поиска. Девойката го помолнла да
запази дсвствсността й. Обвързан с клства-
та си, Зевс я пощадил и я заселил в Синоп.
По-късно тя постъпила по съшия начин с
Аполон и с речния бог Халис. Тя не позво-
лила и на никой смъртсн да вземе онова, ко-
его дори боговете нс могли да получат.
СИПРЕТ (гр.). Критянин, който по време
на лов изнснадал Артемида да се къпе гола.
Богинята го превърнала в жена.
СИР (гр.). Епоннм на сирнйците. Обаче
сведеннята за него са неясни и противоре-
чием Според някои той е син на дъшерята
на Азоп Синопа и на Аполон (внж Синопа).
Според други с син на Агенор и Телефаса.
В такъв случай е брат на Кадмос, Феникс и
Киликс Смята се, че той е създал аритме-
тиката и тсорията за превъплъшенмето.
СИРЕНИ (гр.). Морски духове, полужени-
полуптици Смятани са за дъщерн на муза-
та Мслпомена и речния бог Ахелой. или на
Ахелой и Стсропа. дъшерята на Портаон И
Еврита (виж табл. 27). За техни родители сс
посочват оше и Ахелой и музата Терпсихо-
ра. или морският бог Форте. Либаний раз-
казва, че били родени от кръвта на Ахелой.
когато бил ранен от Херакъл (виж Ахелой)
За първи път сирените се появяват в „Оди-
сся" и са две В по-късии поемн вече са че-
тнри Телеса, Редда, Молпа и Телкснопа, или
три Пизиноя, Аглаопа и Телхснепия, нари-
чанн оше Партенопа. Левкозия и Лигея.
Всички митографи ги описват като прекрас-
ни музикантхи. като дори точно посочват
кои на какъв инструмент свири. Според
Аполодор сдната свнрсла на лнра. другата
на флейта, а третата псела
Според най-старата легенда сирсннтс живс-
ели на остров в Средиземно морс н с мути-
ката сн прнвличали моряците. които мина-
вали покрай него Корабитс сс прнближава-
ли опасно до скалистня бряг на острова им
и сс разбивали. Тогава сирсннтс изяждалн
нспрсдпазливитс мореплаватели. Аргонав-
тите съшо минали оттам, докато ..Арго" пла-
вал край острова и се чувала музиката на
сирсннтс. но Орфей свирел толкова хубаво,
чс геронте нс напитали никакво желание да
слязат на острова Изключеннс направил Бу-
тсс. който скочил в морсто. за да отидс при
енрените. но бнл спасен от Афродига (виж
Бутсс и Ерике). Когато плавал в сышггс во-
ди. Одисей, сдиоврсменно предлазлив и лю-
бопитсн. нарсдил на моряците да запушат с
восък ушите си. След това ги накарал да го
завържат за мачта та и нм забранил да го раз-
вързват независимо какви молбн нм отпра-
вя Тон дснствал така по съест на Цирцея,
която му казала как да сс спаси от опасност-
та. Когато започнал да чува песнитс на си-
рснитс. Одисей изпитал непреодолимо же-
лание да отидс при тях, но спътницитс му
попрсчили Ядосани от неуспеха си.сирсни-
те сс хвърлили в морсто и сс удавили.
Още през античиостта митографнте раз-
съждавалн за проиэхода и двойственна вид
на енрените. Овидий разказва. че те не ви-
на™ са притежавали криле на птици Няко-
га били напълно обикновени девойки, дру-
гарки на Персефона. Но когато Плутон (Ха-
дес) я отвлякъл. те помолили боговете да
нм дадат криле, за да могат да я търсят как-
то в морето. така и на земята. Други авто-
ри смятат. че прсобразявансто нм било на-
казание. наложено от Деметра, задето не
попрсчили на отнличането на дъщеря и Или
чс Афродита отвела хубостта им, зашото
презирали любовнитс удоволствия. И нак-
рая. разказвалн, чс след преобразяването
нм сирсннтс се опнтали да съперннчат на
музите. Разгневени. богините оскубали пе-
рата нм и си направили венцн от тях
Традиционно се смята, че островът на сире-
ните с разположен по крайбрежието на К)ж-
на Италия, вероятно до полуостров Сорен-
то (виж също легендата за Партенопа. епо-
ним на Неапол, който първоначално се каз-
вал Партенопея).
В по-късни времена сирсннтс били предс-
тавянн като божества на отвъдното. които
поели на Острова на Блажените Те олицет-
воряиали нсбесната хармония и затова би-
ли изобразявани на саркофазите.
СИРИДА (гр.). Епоннм на град със съшо-
то име Смятана е или за дъщеря на стария
италийски цар Моргес. или за първата же-
на на цар Метапонт (в такъв случай с една
от перейдите) (виж Метапонт) Метапонт я
прогонил. за да сс ожени за Арна. дъщеря-
та на Еол. която накарала синовете си Беот
и Еол II да убнят Сирида
СИРИНГА (гр.). Аркадийска хамадрнада. в
която се влюбил Пан. Богът я прсследвал и
точно когато щял да я хване. тя сс нревър-
нала в тръетика на брега на река Ладон
Поклзшана от вятъра. тръетиката издавала
мслоднчни звуци и Пан решил да съедини с
восък различии по дължнна цеви от тръети-
ка. Така направил музикален инструмент,
наречен сиринга в памст на нимфата
Разказват също така, че близо до Ефес имало
пещера, в която Пан оставил първата сирин-
га. Пешерата бнла изпитанис за девойките.
конто гвърдели. чс са дсвствсни Затваряли
ги в нея и ако действитслно били дсвици. от
пешераз а сс чувалн мслодични звуци на си-
ринга. Вратата сс отваряла от само себе си
и дсвойката излизала, окичсна с борови клон-
ки В противен случай сс чували погрсбал-
ни виковс и когато след няколко дни отваря-
ли пешерата, девойката била изчезнала.
СИРНА (гр.). Епоннм на град Снрнос и дъ-
щеря на царя на Кария Дамст Тя подпала
от един покрив и била в смъртна опасиост,
когато се появил Подалирий (виж това нме).
Той и пуснал кръв от двете ръцс и я иэлеку-
вал. Дамет дал дъшеря си за жена на спаси-
теля й
СИТОН (гр.). Тракийски цар, епоннм на по-
луостров Ситоиия, централния от трите по-
луострова в Тракийски Херсонес. Смятпн е
за син на Арес или на Посейдон и Оса (ним-
фата, на чнето имс е кръетена еднонменна-
та планнна). Ситон се оженил за Анхиноя
(или Анхироя), дъщерята на Нил. Родили им
сс две деца, Ройтся и Палена. За легендата
за Палена виж това име Във версия, раз-
казана от Нои, Дионис сс влюбил в Палена
и убил Ситон с удар на жезъла си, преди да
сс ожени за дсвойката В податка от Ови-
дий Ситон е превърнат от мъж в жена, но
нс знаем при какви обстоятелства
С ИХ ЕЙ (гр.). В най-древното предание мъ-
жът на царица Дидона носи името Сихарб
(внж Дидона), но в ..Ененда" и в произвсдс-
нията след това е наречен Сихсй Той бил
финикийски принц, убит от царя на Тир Пиг-
малион. брат на Дидона, който искал да заг-
раби богатствата му. Според предапнята
престъплението било извършено по време
на лов илн на жертвоприношение Пигма-
лион нс погребал трупа и известно време Ди-
дона не разбрала какво е станало Но Сихей
й се явил насън и разкрил заговора. Той я
посъветвал па нзбяга. като и посочил къде е
скрил част от златого си За бягството на
Дидона виж това име.
Дидона издигнала свети лише на Сихсй в
Картаген. в центъра на двореца си. и вярно
пазела спомеиа за него. Единствено Еней по
волята иа Венера успял да спечсли любов-
та й. След като Енсй заминал. Дидона сс са-
моубила, зашото не могла да сн прости из-
С
CSrV
СИРИДА/СИХЕЙ
285
<
3
м
невярата Тя отново срещнала мъжа сн в
подземния свят
Спорсд друга, напълно самостоятелна от
„Еиеида" легенда, Сихсй не бил мъж на Ди-
дона, а на сестра й Анна.
СКАМАНДРИЙ (гр.). I Така нарскъл си-
на си Хектор, който обаче с no-извсстсн ка-
то Астнанакс (внж това нме).
СКАМАНДЪР (гр.). Река в троянската
равнина Наричалн я съшо Ксант (Червсна-
та) или заради цвета на водите й. или защо-
то сс разказвало. чс водата й оцвет хвала в
червено руною на овцстс, които се къпсли
в нея. Разказват. че преди да сс яви пред Па-
рис. Афро.шга натопила косата си в нея, за
да получи златист отблясък. Имею на ре-
ка га сс обяснява по следния начин Когато
Хсракъл пристигнал в Троада. тон ожаднял
и помолил баша сн Зсвс да го насочн към
някон извор Зевс направил така, чс от зе-
мята бликнало поточе, което обаче сс сто-
рнло много малко на сина му Тогава Хсра-
къл прокопал зсмята и намерил подземна
река, впоследствие наречена Скамандър
В „Илиада" Скаманпър е речей бог, син на
Зевс Разгнсвсн, чс по време на битката на
Ахил с троянците във водите му плуват
толкова трупове и тсче много кръв. Ска-
мандър решил да попрсчи на героя Той пре-
лял и шял да го удави, но Хефест спрял во-
дите му и го накарал да сс върнс в корню-
то си и да не взнма ничия страна
От нимфата Идеа Скаманпър имал син на
имс Тевкер, който станал първнят цар на
Троада (внж табл 7). Затова Скамандър с
смятан за родоначалник на нарската троян-
ска династия
СКИАПОДИ (гр.). На гръцкн имсто озна-
чава „сснчссти стъпала". Народ от Индия
или Етиопия Ималн толкова ог ромни стъ-
пала. чс през лятото лягали и вдигали кра-
ка си във въздуха Така сс пазс.ти от слън-
цето, като стьпалата нм служслн за чадър
СКИЛА (гр., лат. Сцила). Така сс нарнчат
две героини, често смесвани от митографи-
те, за които обаче има различии легенди
I Първата с морско чудовище, крисщо сс в
протока Месина (по италианското крайбре-
жие). Прсдставлявало жена, чиято полна
част на тялото била обградена с шест кръ-
вожадии кучета, които разкъевали венчко
живо, косто мннело около тях.
Когато корабът на Одисей преминал покрай
пешерата. в която сс крнсло чудовишето.
кучетата сс втурнали и разкъсали шест от
спътннцитс на Одисей: Стсзий, ОрмсниЙ.
Анхнм, Орнит, Синоп и Амфином
В „Одисея" Сккла е дъшеря на богинята
Кратсида Някон автори посочват за ненн
баша Трнсн или морского божество Форкнс
Според други родословия тя с дъшеря на
Форбант и Хеката. или на Хеката и на Фор-
кис Както повечето от митологичните чу-
довища. е смятана и за дъшеря на Тифон и
на Ехидна или на Ламия.
Сведениига на авторите относно обстоятсл-
ствата. при конто Скипа сс прсвръща в чу-
довншето, описано в „Одисея**, също се раз-
лнчават Овидий разказва, че Главк бил
влюбен в Скнла и затова огблъснал Цирцея
Разгнсвсната магьосница си отмъстнла на
съпернииата си. като пуснала вълшебно би-
ле в извора, където се къпела девойката.
Скнла велнага била преобразена: горната
част на тялото и останала същата, но от
слабинитс и сс родили шест ужасяващи ку-
чега Разказват също така, че в девойката
бил влюбен Посейдон. Тогава Амфитрита,
която ревнувала от нея. помолила Цирцея
да преобрази нещастницата. Или пък Ски-
ла. влюбена в Главк, отблъснала любовта
на Посейдон и той я наказал по този начин.
Смъртта на Скита е приписвана на Херакъл
Когато гсроят сс връшал от страната на Ге-
рион. Скнла разкъсала няколко от живстнн-
те. конто водсл със себе си. Тогава Херагьл
впять.! в двубой с нея и я убил. Но с помош-
та на запалени факлн Форкнс по магически
начин върнал живота на дыцеря сн.
2. Другата Скнла е дъшеря на царя на Ме-
гара Низ Когато Минос обсадил града, за
да го накаже за смъртта на Андрогей, Ски-
та сс влюбила в хубавия чужденец. Баща и
бил неуязвим, докато на главата си имал
пурпурен косъм (или златен). За да осигу-
ри победата на онзи. когото обичала, Сккла
отряжала фаталния косъм. след като нака-
рала Минос да обещае, че ще се ожени за
нея. ако тя предаде родината си от любов
към него Така Минос превзел Мегара, но
ужасен от прсстъплението на Скила, я за-
вързал за кърмата на кораба си и тя се уда-
вила Боговете се смилили над нея и я пре-
върналн в птица, бял рнбар (цнрис).
СКИЛАКЕЙ (гр.). Лидиец, другар на Главк,
който се бил редом до него на страната на
троянците по време на Троянската война.
Бил ранен от Аякс от Локрида. Скилакей
единствен от всички ликийци сс върнал в ро-
дината си. Когато пристигнал, жените поис-
кали от него новини за мъжете сн. Той ги
уверил, че всички са загиналн. Разгневени.
жените го линчували недалеч от свстилищс-
то на Белерофонт По-късно по заповсд на
Аполон му отдали божествсни почести.
СКИРОН (гр.). Според най-разлростране-
ната версия на легендата Скирон с корнн-
тянин. син на Пелопе или на Посейдон. Той
сс заселил на тсриторията на Мегара в мес-
тност, наречена Скироннйските скалн. откъ-
дето мннавал пътят по крайбрежието. При-
нуждавал пътницитс да мият краката му на
скала над морето и гн блъекал оттам във
водата. където огромна костенурка разкъс-
вала тслата им. Тезсй го убил, когато мн-
нал оттам на път от Трезсна за Атина.
Историшггс от Мегара отрнчат тази леген-
да и твърдят, чс Скирон бил доброжелател-
286
но настроен и произхождал от добро семейс-
тво Бнл женен эа Харнкло, дыцеря на Кнх-
рсн. сина на Саламида и Посейдон (внж Ких-
рей) От брака им сс родила дыцеря на име
Ендеида Тя станала жена на Еак н майка на
Теламон и Пелей (виж табл. 30). Тетей убнл
Скирон не на ггьт эа Атина, а след като ста-
нал цар, по време на похода срешу Елсвэин.
Спорсд друга версия между Тетей и Скирон
нмало родствсна връзка, зашото Скирон бнл
син на Канет и на Хениоха. дъшерята на Пи-
той. която била сестра на Етра, майката на
Тетей Тетей и Скирон били първи братовче-
ди Авторите предполагат. чс та да нткупн
убийството на Скирон. Тетей основал Ист-
мийските игри в негова памет (внж и Синие)
Скирон е прсдставян и като син на мегарс-
кия цар Пилант. Негов дядо бил Клетон, а
прадядо - Лелскс. Докато бил иэселсн в
Атина. се оженнл эа една от дъшернте на
агинския цар Пандион, По-късно бил про-
гонен оттам от снноветс на Мегион. След
смъртта на Пандион се скарал с Нит. един
от доведен ите си братя, эашото той полу-
чил трона на Мегара. Тс се допитали до Еак
и той поделил властта между двамата. като
Нит получил трона, а Скирон - командна-
пето на армияга.
СКИРОС (гр.). I Гадател, който отишъл
от Додона в Елевзин по времето. когато
Елевэнн бнл във война с Атина. а пени цар
бил Ерехтей В една битка Скирос бил убит
и го погребали иа свещення път на Елевэнн.
на мястото, наречено Скирон
2. Герой от остров Саламин, който дал иа
Тетей опитни моряци и кормчията си Нав-
эитой. когато гсроят тръгнал эа Крит, эа да
убие Минотавъра Место го бъркат със Ски-
рои от Мегара.
СКИТ (гр.). Епоним на скитите, син на Хе-
ракъл и на жснското чудовнше с глава на
1мия Ехидна (виж това имс) Нсгови братя
бнли Агатнрс и Гелой. Когато Херакъл на-
пускал Скигия, Ехидна го попитала какво да
прави с децата му. когато въэмъжеят. Тога-
ва Хсракъл й поверил един от двата си лъ-
ка н кожения си колан. на който бнла зака-
чена златна чаша, като й заръчал да даде
властта на онова от трите момчста, косто
успес да обтсгне лъка и да препаше колана
на баша си. Другите двама трябвало да на-
пуска г страната. Така и станало. Единствен
Скит нзпълиил тези условия и Ехидна му
предала властта. а братята му се населили
Според версията, разказаиа от Диодор, ба-
ша на Скит е нс Хсракъл. а Зевс
СКИФИЙ (гр.). Първият кон. зачснат от
Посейдон За тази цел богьт навлажнил със
спсрмата сн камък и эаплодсната земя ро-
дила Скифии Това станало в Тесалия
СМАРАГ (гр.). Смараг. Асбет, Сабакт и
Омодам били зли духовс, които се забавля-
валн. като чупели глннените съдовс в пе-
тите на грънчарите. Преди всяко нзпичане
на съдове занаятчиите отправили молитва
към тях
СМЕРДИЙ (гр.). Син на Левкип. сина на
Наксос. Третият цар от карнйската динас-
тия, установила се в Наксос след замннава-
нето на първите заселници на острова тра-
ките. По време на нсговото царуване. эав-
ръшайки сс от Крит, Тезсй нэоставнл Ари-
адна по эаповед на Дионис
СМИКРОС (гр.). Син на дслфисца Дсмо-
къл Дсмокъл отишъл в Милет, като вэел
със себе си и 13-годишния Смикрос. Но на
връшане эа Делфи бащата забравил сина си
в Азия Смикрос бил намерен от син на Ери-
тарс. който пасял стадо кози в полето Мла-
дежът го завел при баща си След като раз-
литая детето. той го вэел и го отглодал ка-
то свой син Веднъж Смикрос и осиновитс-
лят му намерили шъркел и се сбили със съ-
седските деца за него. Тогава нм се явила
богинята Левкотея. която нм заповядала да
наредят на жителите на Милет да основа г в
нейна чест съсгезанне по гимнастика, в ко-
ето да участват деца. По-късно Смикрос сс
оженил за дъшерята на знатен жител на Ми-
лет. която му родила син на име Бранх
Според друга версия на легендата богинята
посъветвала осиновителя на Смикрос да се
отнася с повече внимание към детето. То-
гава Ернтарс му дал дъшеря сн за жена и
тя станала майка на Бранх.
СМИНТЕЙ (гр.). Един от другарите на
Ехелай. син на Пентил (виж Пентил), пър-
вия эасслннк на остров Лесбос Оракул на-
реднл лъшеря му да бъде удавена в морето
Любовннкът на девойката, който се нарнчал
Енал, се хвърлнл в морето заедно с нея.
Трогнати от тази отдаденост. боговете се
смилили над тях и двамата бнли спасснн.
СМИРНА (гр.). Героиня с това име е ама-
зонка. която основала много градовс в Ма-
ла Азия, сред които Ефес и Смирна
Така се казвала и майката на Адонис, нари-
чана сыцо и Мира. Смятат я эа дъшеря на
Тейант, син на Бел и нимфата Орития. или
на цар Кинирас. За легендата за нея виж
Адонис.
СОЛ (лат.). Слънцето Сабинско божество,
чийто култ бил въведен в Рим одновремен-
но с този на Луната от първия сабински цар
Тит Таций. Смята се, че фамнлията на Ав-
релиитс нзповядвала култа към Слънцето.
зашото членовете й бнли нсгови потомци
За елинскнтс легенди эа Слънцето виж
Хелиос.
СОЛИМ (гр.). Син на Зсвс. или според дру-
ги автори на Арес. епоним на народа на со-
лнмите в Мала Азия
СОЛОИС (гр.). Евнсй. Толоаит и Солоис
били атмнеки младежи, придружили Тезей в
похода му срешу амазонкитс На връшане
Тезей взел със себе си Антиопа и на кораба
Солоис сс влюбил в нея. Той поверил тайна-
та си на приятсл, който раэказал за това на
С
5
о
и
с
а.
X
X
О
287
-
о
девойката. но тя отказала да отговори на чу и-
ствата на Содоме Oi отчаяние той сс хвьр-
лил в реката, по която плавали, и сс удавил.
Когато разбрал та самоубийсгвото на мла-
дежа и причината и отчаянной му. Тетей
изпитал енлна мъка. Тот ава сн стюмиил за
предскатакие го на Пи тия, че в деня, който
излита дълбока скръб по време на пътува-
него си в чужда страна, трябва да основе
град и да засели там някои от спътнишпс
си Подчинявайки се на оракула. Тезей осно-
ва.! град Литополис вьи Витиння. като го
нарекъл гака в чест на Аполон Питийскм Ре-
ката. която течала наблизо. нарекъл Соломе
в памет на младежа Там се заселили братя-
та му. както и агмнянин на име Хсрмос.
СОПАТЪР (гр.). Някога. когаго хората сс
храпели само с плодове и зеленчуин и не
правели на боговете кървави жертвоприно-
шения. в Атина живеел един чуждснсп. на-
речен Сопагър. който имал нива По време
на гържсствсно жертвоприношение тон по-
ложил като дар за боговете растения и се-
мена. но се появил бнк и из ял оставеното
на олтара Разгневен. Сопатър грабнал
брадва и посякъл бика. След това. съжаля-
пайки за безбожната си постъпка. добро вод-
но се нзеелил в Крит Но след заминаванс-
то му настъпил глад Когато а гния ните се
допитали до боговетс. те им отговорили, чс
единствено Сопагър може да посочи избав-
лението Убитого животно трябвало да въз-
кръене по време на съшия празник. а убие-
цът да бъде наказан Пратеннци издирнли
Сопатър на остров Крит. Той бнл изпълнен
с угризения и се надавал да направн мъкага
си по-поносима. ако я с подели, и затова. ко-
гато атмнскитс пратеннци го попнтали им-
ей ритуалк трябва да изпълнят. за да успо-
коят боговете. като възнагражденне за съ-
встнте си Сопагър поискал да му разрешат
да живее в града им Атинянитс сс съгласи-
ли Тогава Сопатър сс върнал заедно с тях
в Атина и сто какво измислил: събрал всич-
ки атиняни и намарал да докарат един бик.
подобен на убития Дсвойки донесли вода,
с която Сопатър пречистил един нож. нато-
чен от други атиняни После убнл животно-
го, което една трупа атиняни нарязали на
парчета. а друга трупа одрала кожата му. Та-
ка всички взели участие в убийство го на би-
ка. След това сн поделили месото Когато
празненството завършило. напълнилн кожа-
та на бика със слама и впрсгнали чучелото
в каруца Накрая направили съд за виновни-
ка Един след друг съдиите сгмгнали до из-
вода, че виновен с ножът. който бил осъдсн
да бъде хвърлен в морето. което и направи-
ли Така условията на оракула били изпъл-
нени. бикът „съживен" под образа на чуче-
ло. а виновникът бил наказан Глады прес-
тавал Отзогава този ритуал на жертвопри-
ношение се изпълнявал в Атина от наслед-
ниците на Сопатър, сопатридитс
СО РАН (лат.). Бог. почитан на върха на
планината Соракта. на север от Рим. от
Хирпи Соранн (виж това име). Понякога го
огъждсспзяват с Дне Патер и дори с Апо-
лон Като такъв го споменава Вергилий. Ве-
роятно това огьждествяване е заради култа
към вьлка. евързан както с него, така и с
Аполон Лнкийски (внж и Вейовнс. също
прсдставян като ..подземен'* Аполон).
СОС ГЕН (гр.). Когато аргонавтите се връ-
щали от Кзз зик зз решили да прскосят Бос-
фора. Амик нм попречил (виж това име).То-
гава те се скрнли в малък залив, където им
се явил крилат мъж с вълшебна сила. Той
им предрскъл, че шс победят Амик. Набра-
ли смелост, аргонавтите нападнали Амик н
наисгина го победили. Тогава нздигнали
свеззиише на крнлатия дух. който им адъх-
нал смелост, и започналн да го почнтвт под
името Состей. По времето на император
Константин свстилището станало храм на
свети Архангел Михаил.
СОФАКС (гр.). След като убил Антей. Хе-
ракъл обладал жена му Тинга, епоннм на
град Танжер. Тя му родила син. наречен Со-
факс. който царувал в Мавритания. На свой
ред и той имал син. Диодор. Той разширнл
импернята. създадена от баша му. и осно-
вал царската династия на Мавритания.
СПАРТА (гр.). Епоним на град Спарта, дъ-
шеря на Еврот и Клета, жена на Лакедемон.
Тя е майка на Амнклас н иа Евридика (внж
табл. 6) Някои автори смятат. че нейни де-
ца са ошс Химер и Азина
СПАРТИ (гр.). ..Посетите мъже“. конто
поннкнали от зъбите иа дракона, убит от
Кадмос на мястото на бъдещата Тива. Ге-
роят гн посял по съвет на Атина (или на
Арес) Те из лезли наиъляо въоръжени от зе-
мята и сс избили помежду си. Ожнвелн са-
мо петима Хтоний, Оудей, Пелор, Хнпере-
нор и Ехнон. Кадмос ги приел в града си. С
тяхна помош построил Кадмея, крепости
на Тива (виж сыцо Кадмос).
СПЕРХЕЙ (гр.). Бог на еднонменната ре-
ка. снн на Океан и Тетия. На него Пелей об-
рекъл косата на Ахил. за да се върне скиът
му жив н здрав от Троянската войн* Този
дар се обяснява с това, че Сперхей бнл шу-
рей иа Ахнл, зашото бил женен за дъшеря-
та на Пелей Полидора (виж Полидора). Не-
гов син бил Дриопс (виж това нме), родо-
началник на народа на дриопите. Смята се.
че Сперхей с родоначалник и на род* на
нимфите от Отридд
СТАФИЛ (гр.). На гръцки името означава
..грозд" Така се нарнчалн много герои, труд-
но различими един от друг, всички свързани
с цикъла на бога на лозята Дионис.
1 Стафил бил овчар на етолийския цар Ой-
ней Той водел всеки ден стадата на паша
Забелязал. че една от возите вннаги се аръ-
ща по-късно от другите и изглежда по-ве-
села. Стафил я проследил и видял. че тя яде
288
плодовс. конто не бил виждал дотогава Ка-
то сс върнал. разказал та вндяното на царя,
конто решил да смачка гроздовстс и полу-
чил вино Така било създадсно виното. На-
рекли новата тсчност на царя (на гръцки
„ойнос" означава вино). Самнят плод бнл
наречен стафил.
2. Друга легенда разказва, че Стафил с син
на Силен, сгареца другар на Бакхус. Той пър-
ви изобретал смесванего на ннното с вода.
3. Най-често Стафил с прсдставян като син
на Дионис и Ариадна, след като тя била
изостиеиа от Тезей на остров Наксос (виж
табл.28). Според сходна традиция той с син
на самня Тезей Нсгови братя са Тоант, Ено-
пион и Пепарет. към конто понякога приба-
вят и Л а I рамис, Евант и Таврополис. Ста-
фил се оженил за Хризотемнда и имал три
дъшери. Молпадия. Рео и Парте носа (а спо-
ред някои и четвърта, Хемитея). Чрез Рео е
дядо на Аний (виж Рео) За другите сссгри
виж Партеноса и Лирк Стафил фигурнра
сред аргонавтите.
В .Дионисиаки" Нон въвежда образа на
Стафил, който обаче е развит без особена
връзка с предишната легенда
СТЕНЕБОЯ (гр.). Жената на цар Прет.
Най-често е смятана за дъшеря на ликийс-
кня цар Иобат (виж това име). Тя сс омъжн-
ла за Прет, когато той бил изгонен от Ак-
ризий н избягал в Мала Азия (виж Прет и
Акризий) Сыцсствуват и други версии за
произхода на Стенебоя: като дъшеря на ли-
кийскня цар Амфнанакс или на аркадийския
цар Афидант (виж табл. 9). В „Илиада'*
вместо Стенебоя се говори за Антея, макар
чс става въпрос за една и съща героиня.
Името Стенебоя преобладава при авторите
на трагедии
Като жена на Прет Стенебоя е таринтска
героиня Тя родила много дъшери на мъжа
си. нареченн претили (виж Претили), също
и снн на имс Мегапсит. (Дастисто и било на-
рушено т идването в Тиринт на героя Бе-
лерофонт, чиято красота я съблазнила Тя
му предложила любовта си, но Белерофонт
я отблъснал Ядосана, Стенебоя го накле-
ветала пред Прет, чс иска да я изнасили Но
>а Прет, който бил привързан към Белеро-
фонт. а освен това го бил пречнетил от
убийство, било светотатство да го убие, за-
това го изпратил при тъет си в Ликия. В
писмо до него помолил Иобат да убие при-
нос ителя (виж Белерофонт).
Краяг на нсторнята. след подай зитс на Бе-
лерофонт. е .лраматизнран" от Еврипид в
тагубената му трагедия „Стенебоя" В нея
। сроят се врыца от Ликия и решала да от-
мъсти за клеветите. чиято жертва с станал.
Но Прет успял да спсчели малко време. ко-
ето дало възможност на Стенебоя да нзбяга
на крнлатия кон на Белерофонт Пегас. Но
по време на бягството коняг изхнърлнл Сте-
небоя от ссдлото. тя паднала в морето и сс
удавила, Тялото и било намерено от рибари
недалеч от остров Мелос и иърнаго в Тиринт
Според друга версия щом разбрала, че Бе-
лерофонт сс връша. С геиебоя се самоубнла.
СТЕНЕЛ (гр.). Това нме носят много ге-
рои, след конто:
1. Син на Актор, спьтник на Херакъл,
придружил го в похода му срещу амазонки-
те. На връшане бил ранен и умрял в Паф-
лагония Погребали го край брега Когато
по-късно аргонавтите мннали оттам, Пер-
ссфона му разрешила да се върне за някол-
ко часа сред живите, за да види геронте Ар-
гонавтнтс му направили жертвоприношение
като на герой.
2 Друг Стеиел също е евързан с ни кт.л а за
Херакъл. Той е син на Андрогей. внук на
Минос Негов брат е Алкей. Когато Хера-
къл тръгнал на поход, за да завоюва пояса
на царицата на амазонкитс. той спрял на ос-
тров Парос Гам двама от другарите му би-
ли убити от четирима синове на Минос В
замяна героят отвел със себе си Стснсл и
Алкей. На връшане Херакъл превзел остров
Тасос, прогонил траките и дал острова на
Стеиел и Алкей.
3. Сины на Капаисй съшо сс казвал Стеиел.
Той с един от епигоните. завладели Тива.
Манка му е Евадна. От Ифис (негов дядо
или чичо според прсданията) (виж Ифис)
той наследил една трета от Аргос По-къс-
но синът му Килараб обедни ил под своя
власт цялото царство.
Този Стеиел е сред претендеитите за ръка-
та на Елена и участвал в Троянската война
Ошс при превзсмансто на Тива (което хро-
нологичио е преди Троянската война) бил
обвързан с приятелство с Диомед. Край
Троя Стеиел командвал отряд от 25 кораба
Огличил сс в битката, най-вече в служба на
Диомед, като негов щитоносец. Той нс мо-
жел да се 6нс по друг начин освен в колес-
ница. защото в миналото си ударил крака.
като скачал през одна стена (вероятно при
превзсмансто на Тива). По-късно. след като
сс върнал у дома, Стеиел отишъл заедно с
Диомед в Етолия, за да възстановят на
престола цар Ойней (виж Диомед).
Вероятно същнят този Стеиел с баща на
Комет, с когото Егиалея изневерила на Ди-
омед (внж Комет).
4. Друг Стенел, различен от предишните, е
един от синовете на Персей и Андромеда
(виж габл 31). Прсданията посочват за ие-
гова жена или Ннкипа, дъщерята иа Пелопе,
или Артабия (или Антибия), дъщерята на
Амфндамант Имал много деца: Алкиноя
(нлн Алкиона). Медуза. Евристей (виж гова
име) и Ифис или И фит Царувал в град Ми-
кена. основана от Персей
СТЕНЕЛАЙ (гр.). Син на Кротоп от рода
на Форбант (виж табл. 17). Той наследил
трона на Аргос от баша си. При идването
си в Египет Данай предявнл I(ретенции към
СТЕНЕБОЯ/ СТЕНЕЛАЙ
289
19
о
Ск
О
-
-
трона, когато цар бнл еннът му Гелаиор
(ниж Данай).
СТЕНТОР (гр.). В „Илиана" сс говори са-
мо веднъж та Стентор, който крепил кол-
кото петдесет мъжс Тоти Стентор, чисто
имс с станало пословично. с познат и на ос-
таналитс автори. конто го представят като
тракнец. който се състсзавал по крешене с
Хермес („глашатая" на боговете). но бил
победен и трябвало да умре
СТЕРОНА (гр.). Това нме носят няколко
героини, сред които:
1. Дъшерята иа Атлант н Плейона. една от
плеядите (виж табл 25). Омъжила сс та
Арес, от когото родила енн на имс Еномай
Според друго предание бнла жена на Ено-
май. а в грето е жена на Хипсрох. от когото
родила Еномай (внж съшо Еномай)
2 Дъшерята на Плеврой (внж табл 24).
3. Тати Стеропа е различна от майката на
енрените. съшо родом от Етолия. дъшеря
на Портаон и Еврита. която се омъжила та
речния бог Ахелой (виж Сирени).
4. В раткаа на Аполодор за сьюта, с ключей
между Херакъл и тсгейския иар Кефсй. съ-
шо сс появява героиня на имеСтерола (внж
Кефсй).
5. Дъшерята на иаря на Йолкос Акает Кога-
то Пелей отингьл в двореца му. Астидамся.
жената на Пелопе, сс влюбила в героя Тя
написала писмо на жената на Пслей Анти-
гона, чс той иска да се ожени та дсвойката. и
тя се самоубила (внж Пелей и табл. 21).
СТЕРОПЕС (гр.). Името му напомня
гръцката дума „светкавица" Един от цик-
лопите (виж табл. 5)
СТИКС (гр.). Река в подземния свят В „Те-
огония" иа Хезиод Стикс с най-голямата от
децата на Океан и Тетия. Според Хигин оба-
че тя е дете на Ношта и на Ереб (Мрака) В
Омировия „Химн на Деметра" е сред дру-
гарките по игра на Персефона При Аполо-
дор обаче тя. а нс Деметра, с майка на Пер-
сефона Но обнкновено Стикс с смятана за
жена на Палант. от когото родила Зел. Ни-
ке, Кратос н Биа. т е Усърдисто. Победа-
та. Властта и Силата По време на Гиган-
томахията подкрепила Зевс заедно с децата
си и така допрннссла за побсдата на бого-
вете За награда Зевс я направил гарант иа
клствитс, произиессни от боговете
В друга версия, достигнала до нас в откъс
на Епименид. Стикс се отдала на Пейрас и
родила от него Ехидна И накрая според ня-
кои автори Стикс е майка и на Аскалаб, илн
Аскалаф (виж това нме)
Стикс се наричал и извор в Аркадия, неда-
леч от селишето Нонакрида (до град Фе-
ней). Той извирал под висока скала, след ко-
ето се ту бел под земята С мят ало се. че во-
дите му действат пагубно, те бнли отровнн
за хората и за добитъка. разяждалн жслязо
и метали, съшо и глинсните съдове. пота-
пяни в извора Единствено копитото на кон
не се поддало на отровата и не било уни-
щожено оз водите му Павзаний. който изб-
роява тези свойства на Стикс, се основава
на легенда, според която Александър бил
отровен от водата на този извор.
Водата на полземната река (а нс на извора.
за който сс смята, че сс вливал в нея), също
била чудотворна Тетида потопила в нея
Ахил. за да го направи неуязвим (виж Ахнл).
Но Стикс служела прсдимно на боговете, за
да произнасят клетвите си пред нея. Когато
някои бог искал да се обвърже с клства. Зевс
нзпрашал Ирида да налее съд с вода от
Стикс и да я лонесс на Олимп, за да бъде тя
„свидетел" на клетвата Ако впоследствие
боты престъпсл думите си. го чакало
страшно наказание. Той оставал безднханен
за една година, като не можел да докосва с
устнитс си нито амброзия, нито нектар.
След нзтмчансто на тозн срок му било на-
лагано оше едно изпнтание За девет годи-
ни трябвало да стон далеч от боговете. ка-
то нс втим.3 участие нито в съвсщанията им.
нито във весслбитс Правата му сс възста-
новявалн едва на десетата година. Това опи-
сание на последишгте от клствопрестъпни-
чсството, съдържашо се във вмькнат по-
късно откъс в „Теогония", обяснява на как-
во сс дължат качсствата на тази фатална во-
да Тс идват от един от ръкавите на Оксан,
по-точно десетата част на първоначалната
река, като останалите девет образуват де-
вет спирали, с които реката опасва земного
кълбо Цнфрата девет се сълържа и в опи-
санного на Вергилий за реката на Ада Стакс,
която опасна с деветтс си ръкава царството
на мъртвнте (внж съшо Ахерон).
СТИЛ БА (гр.). 1. Дъшеря иа речния бог
Пеней от Тесалия и на нимфата Креуза (виж
табл. 23) Аполон я дарил с двама синовс:
Кеигавър и Лапит. епоним на тесалийскня
народ на лапитмте. Понякога му приписват
оше един енн. Аеней. башата на героя Ки-
зик.
2 Стилба сс казвала и дъшерята на Еосфо-
рос, смятана понякога за майка на Автолнк.
СТИМФАЛ (гр.). Един от петимата сино-
вс на Елат и на дъщерята на Кинирас Лао-
дика (виж табл 9). Епоним на град Стим-
фал в Пелопонес. разположеи в блнзост до
езерото със същото име (виж Херакъл).
Сзимфал имал много синове Агамед, Гор-
тис, Агслай, и една дыцеря. Партенопа, ко-
ято родила от Херакъл син на име Еверес
Стимфал защитавал успешно Аркадия от
атакзпе на Пелопе до пеня, в който. виждай-
ки. чс няма да постигне нищо с оръжие. Пе-
лопе се сдобрил привидно с него и го убнл
по време на пир. След това го нарязал на
парчета, които разпръенал (виж Еак).
Според по-неизвестно предание Стимфал е
мъж на Орииса и баша на стнмфалидите -
девойките. убита от Херакъл. зашото при-
ютили молионидите (внж Херакъл).
290
СТИР (гр.)- Принц от древна Албания (дне-
шеи Дагестан), който поискал ръката на
Медея Тъй като скитският владстсл Анав-
зий също искал да се ожени за дсвойката.
той му обявил двубой. Двамата сс ранили
взаимно След отвлнчането на Медея от
Язон Стир го преследвал. но се удавил в бу-
рята. която предизвикала Хера.
СТРИГИ (лат.). В народнитс вярвания
стригите са женски крилати дсмонн. които
нмат остри нокти, подобно на хищнитс пти-
Ш1 Храисли се с кръвта и вътрепшостнте на
деда(виж Карна)
СТРИ.МО (гр.). Дъщеря иа речния бог Ска-
мандър. Тя се омъжила за Лаомедон (виж
табл 7) Майка на Приам (Подарк) За дру-
гите й деца виж същата таблица Вместо
Стрнмо някои автори посочват за майка на
Приам Плакня илн Левкнпа
СТРИМОН (гр.). Бог на едноименната река
в Тракия (ди Струма) Баща с на Резос, кой-
то му родила една от музитс. за чисто имс
и почни ните нс са единодушии (виж Резос).
Той е баща също на Брангазгг. Олинт (виж
тези имена). Тереина и Евадна (виж табл. 18).
Легендата разказва. че Стримон, синът на
Арес. бил цар на Тракия. Когато синът му
Резос бил убит пред Троя, от отчаяние
Стримон сс удавил в една река, която тога-
ва сс казвала Палестин. а след това бнла на-
речена на негово име В друга, по-неизвсс-
тиа легенда, сс разказва за двубой между
Херакъл и Стримон Когато Херакъл сс
врыцал от страната на Гернон със стадата
му. той спрял на брега на Стримон. зашото
нс могъл да го прсмине. тъй като нямало
брод Тогава гсроят нахвърлял огромни ска-
ли в реката и в резултат по нея вече нс мо-
тели да плават кораби
СТРОФИЙ (гр.). I. Син на Крит (ниж това
име) и потомък на Фок. а чрез него и иа Еак
(внж табл 30) Царувал в град Криза във Фо-
кида Майка му с Антифатия. дъшерята на
Навбол Чрез жена си Анаксибея сс сродил
с Агамемнон (внж табл. 2). Негов син с Пи-
лад. Той отглсдал племенника си Орест и от-
там води началото сн легендарнага дружба
на Орест и Пнлад (внж Пилад и Орест).
2. Друг Строфнй е внук на прсдишния. син
на Пилад и Електра (ссстрата на Орест).
СУМАН (лат.). Римски бог. отъждсствсн с
едно от проявленията на Юпитер: бога иа
ношнитс светкавици. Ияма собствена леген-
да Разказват. че върху храма на Юпитер на
Капитолия имало статуя на Суман, чнято
глава била огрязана от мълния през в 278 г
пр Хр и захвърлена в Тибър. Това чудо би-
ло итгълкувано като проява на волята на бо-
га. който искал да има отделен храм Той бил
изднгнат и освстен на 20 юли в Големия
Цирк ( Циркус максимус). Смята се. че куп-
тът към Суман е внесен заедно с този към
други сабински богове от Тит Таций.
СФЕРОС (гр.). Така нарекли след смъртта
му героизирания К ил ас, водачът на колес-
ннцата на Пелопе Епоним на остров Сфе-
ра в блнзост до Трезена Именно на него
правела жертвоприношение Етра. когато
била изненадана от Посейдон (виж Етра.
Егей и Тезей. съшо и Кил ас)
СФИНКС (гр.). Женско чудовище с лине
на жена и тяло. лапи и опашка на лъв Има-
ло криле като хншна птица Сфннксът е
евързан с легендата за Едип и тнванския ци-
къл Така фигурира и в „Теогония" на Хези-
од. В някои предания Сфинкс с син на Ехид-
на и Ортрос. кучсто на Гернон. Негов брат
с Немейският лъв Според някои обаче ба-
ша му е чудовишето Тифон (виж това име).
Оше по-любопитна е всрсията. според коя-
то Сфинкс е дъшеря на тнванския цар Лай
или на беотиеца Укалегон
Чудовишето било изпратеио от Хера в Ти-
ва. за да накаже града за престъпленисто на
Лай. който бил евързан със сина на Пелопе
Хрнзип с грешна любов (виж Хризип и Лай).
То се заселило в планината. разположена на
запад от Тива. в непосредствена близост до
града, и разкъевало хората. минаваши пок-
рай него Било известно с това. че задава
гатанкн на минаващите. които те нс можсли
да разрешат, и затова ги убивало. Единст-
вено Едип успял да отговори От отчаяние
чудовишето се хвърлило от висока скала и
се убило Разказват също така, че Едип го
пронизал с копнето си (виж Едип).
СХЕДИЙ (гр.). Един от претендентзгге за
ръката на Елена. Той участвал в Троянската
война начело на фокидийски отряд заедно с
брат си Епистроф. Двамата са синовс на
Ифит (син на Навбол). и на Хиполита Схс-
дий бнл убит от Хектор. След завършване-
то на войната фокидийскнят отряд, който
той командвал. бил захвърлен от буря на
италианския бриг, където оцелелите основа-
ли град Тсмеса. Прахът му бил пренесен в
Антикира. Фокида.
СХОЙНЕЙ (Схеней. гр.). I. Башата на Ат-
ланта и на Клнмен Произхожда от Беотия,
но се изсслил в Аркадия И в двете страхи
има по един град, наречен на негово име
2. Син на Автоной. койго бил превърнат в
птица (внж Акангнс).
3. Син на Атамант иТемисто (виж табл. 33).
СТИР/СХОЙНЕЙ
291
т
Т ABM АНТ (гр.). Един от синовеге на Понт
(Морето) и на Гея (Земята) (виж табл 12 и
32). Брат с на Нерен, Форкнс. Кето и Еврн-
оия и принадлежи към г руна га на първич-
ннтс морски божества Обладал дъщерята
на Океан Електра и тя му родила харпиитс
и Ирида За него няма отделла легенда
ТАВЪР (гр.). Бикьт Така евсмеристкитс
мнтографн нарекли критски герой, га да да-
дат рационално обясненне на мнтовсте та
Европа и Мннотавъра
I, По повод на мига за Европа разказвалн,
чс Тавър бил принц от Кносос. който ръко-
водел нападем него срешу Тир Оттам сред
останалите плсииички довел и царе ката дъ-
шеря Европа. Този Тавър бнл смятан за ос-
новател на критския град Гортнна н за ба-
ща на Минос
2. За втория мит разказвалн. че Минотавър
не бнл животно, а военачалник на Минос на
име Тавър. известен с жестокостта си А
младсжитс и девойките, изпращани като да-
нък от Атина, нс били убнваин от Минос. а
били предлагаии като награда на победите-
ля в погребалните игри, провеждани в чест
на Андроген Първнят победитсл в тези иг-
ри бнл именно този Тавър. който се отне-
съл много жестоко с младите хора, конто
спечелил Именно за да му отмъсти. Тезей
предпрнел похода сн срещу Крит. Минос
нямал нищо против да се освободи от неу-
добния военачалник, който на всичко отто-
рг бил влюбен в царица Паенфая, съшо бла-
госклонна към него Затова Минос улеснил
делото на Тезсй и дори му дал за жена дъ-
шеря си Ариадна
3. Според една от иитерпрстациитс на ле-
гендата Тавър бил изключително красив
младеж, в когото се влюбила Паенфая Тя
му се отдала, когато Минос. засегнат от
тайнствено заболяване, нс можел да зачева
деца (виж Минос и Прокрида) Царнцата
забрсменяла, но Мннос разбрал. че детето.
косто родила, не е от него Той все пак не
посмял да го убие, а заповядал да го зане-
сат в планината Когато пораснал. младият
мъж. когото всички наричали Минотавър
заради голямата му прилика с Тавър. не ис-
кал да се подчинява повече на овчарите, на
които го бил поверил царят Тогава Минос
решил да го затвори Младеягът обаче се
скрил в дьлбока пещера, където убивал все-
ки, който идеал да го хване Хората свикиа-
ли да му носят храиа в пешерата кози и ов-
не. дори Минос започнал да му изпраша
престъпннцн. за да ги убие Така изпратил
и 1езей, които обаче получил меч от Ари-
адна и гош II ы загинал Минотавър.
IАГЕС (лат.). Ведньж. когато един етрус-
кн зсмсдслец орял нивата си. оидял как буца
пръст се налита и сс прсвръща в дете Име-
। о му било Тагес. Тона бил синът на Genius
loviahs (Духа на младостта). Тагес бил на-
дарен с голяма мъдрост и призежавал про-
рочески талант Живял достатъчно дълго, за
да прслскаже бъдещето на ссляните. които
притачали на нивата. където сс родил, и да
ги посвети в тайните на харуспнцината (из-
куството за прсдсказване по вътрешноети-
тс на животнитс). След това умрял Думите
му били записани и станали основата на ет-
руските книги, посвстени на предсказването.
ТАЙГЕТА (гр.). Дъшерята на Атлант и на
Плейопа. една от плсядите (виж табл. 25).
Тя била обладана от Зсвс. докато бнла в
иесвяст. и заченала Лакедемон (внж табл.
6) Когаго дошла на себе сн. от срам се
скрнла в планината Тайгет в Лакония.
Разказват оше. чс за да я предпази от по-
м не лите на Зевс. Артемида преобразила
млалата левойка в кошута. Когато възвър-
нала първоначалния си образ, от признател-
носг Тайгета посветила на богинята кошу-
тата със хпатните рога, чисто залавяне би-
ло един от полвизитс на Херакъл (виж Хе-
ракъл)
ТАЛ (гр.). I Герой от критска легенда, кой-
то с пли човек, или жив брокэов гигант В
първия случай той е син на Крет, епоним иа
острова, а иегов син е Хефест, богьт на огъ-
ня Син на Хефест пък бнл Радамант. Поня-
кога за баща на Тал посочват и Енопион.
Във втория случай Тал с творение или на
Хефест. който го подарил на Минос, или на
Дедал, или пък с последният представится
на „бронзовата раса" на земята.
Тал бил пазителят на остров Крит Надарен
с нсуморна бдлтелност, той бил избран от
Минос или бил нзпратен от Зевс, за да пази
острова на скъпата му Европа. Всеки ден
обхождал въоръжен три пъти острова. Той
забраиявал на чужденците да с лизат на бре-
га, като сыцевременно пречел ив мееппгте
жители да го напускат без разрешеиието на
Минос Вероятно заради това Дедал изоб-
ретал крнлстс. за да може да избяга (внж
Дедал) Любимого оръжие на Тал били ог-
ромн и скали. които хвърлял на голямо раз-
стояние Но „нелегалните прншълци" били
заплашени н от други опасности, ако успе-
елн да преминат първото препятствие. Ко-
гато । и заловил. Тал скачал в огъня. нагря-
вал мсталното сн тяло до чернено и се хвър-
лял върху пешастниците, притаскал гн в
прсгр-ьдките сн и гн изгарял.
Гиганты бил неуязвим с изключение на
долната част на сдиння крак, където на se-
ll зга сн имал малка пупка, запушена с гвоз-
292
дей. Когато на острова пристнгнали арго-
наатите, Медея успяла с магиизс сн да ог-
луши вена га и Гал умрял (виж Аргонавти).
В друга версия Пеаит. бащжта на Филоктет
и един от аргонавтите, пронизал вената на
Тал със стрела. Тал имал син на име Левк
(виж Идоменей).
2. Същсствувал и друг Тал, а гм нянин от ро-
да на Мегион, племенник на Дедал, който
бнл убит от него, зашото му завиждал за
еръчноегга (виж Дедал).
ТАЛ АЙ (гр.). Син на Биант. най-вече из-
вестен с това, че е баша на Адраст (виж то-
ва имс) Той царувал над част от Аргос, при-
съдсн на дядо му Прег (виж това име) Май-
ка му с Перо, дъшерята на Нелей (виж Би-
ант).
Авторите нс са единодушии относно нмето
на жената на Талай. Някон посочват Лнзн-
маха. дъшеря на цар Абант и като гакава не-
юва плсменница (виж табл. I), или Лизиа-
наса. дъшерята на царя на Снкнон Полиб
(виж гова име). За децата му виж цит табл.
Талай участвал в похода на арагонавтите
ТАЛАС ИО (лат.). Ритуален вик, надавай,
когато младоженецът пренасял булката нреэ
прага на брачната стая. Произходът му е не-
ясен. но той е в основата на легендата за Та-
ласнй. един от вождовстс на Ромул Когато
отвлнчали сабинянкитс. овчаритс на Тала-
сий откраднали една много красива дсвой-
ка и докато я водели. за да нс нм я отнемат.
пикали „Тя е за Таласий" (иа лат. Таласио).
И тъй като бракът на Таласнй бнл много
шастлив. този вик бил запазеи като добро
предзнаменование в брачннзе рнтуали Гср-
минъг има и друго обиснение, от гръиката
дума „галасия" (обработване на вълна).
Според това гълкуване след огвличането на
сабинянкитс римлянитс и сабнняните сс до-
говорили жените нм да нс вършат ннкаква
слугииска работа, сдинствено да тъкат вьл-
на Именно за това напомнял викът таласио
ТАЛИЯ (гр.). Корснът на нмето означава
„раститслиост'*. Така се назвали много бо-
жества, сред които една муза, една грация
и една нереида.
I Музага Талия нямала определени функ-
ции в началото. Впоследствие станала пок-
роете лка на комедията и посзията. Смята
се. че от Аполон родила корибантите В ед-
ка от версиите на легендата за Дафнис тя е
негова любима, също като Пимплея (виж
Дафнис).
2. Karo една от харитите (грации) Талия е
дыцеря на Зсвс и на Евринома. Като оста-
халнге харнти локровителства растител-
ностга.
3. Омир говори и за нереида на нме Талия,
дъшеря на Нсрсй и на Дорида.
I АЛ II ИЙ (гр.). Таллий и брат му Антимах
бнли вождове на четири отряда епейци от
Елида Тс са потомки на Актор, сина на
Форбаит (виж табл. 23) чрез молионидитс
(виж Мозиониди). Майка на Таллий с хгыне-
рята на Дексамсн Терсфоиа. а негов баша с
Еврит. За него няма отделка легенда, той
фнгурира сред претендентите за ръката иа
Елена и сред воиннтс. скриги в дървения
кои. Гробът на Таллий, както и на брат му.
бил в Елида
ТАЛТИБИЙ (гр.). Прагеинк на Агамем-
нон. конто участвал с него в Троянската
война. Негов другар по служба бил Еври-
бат. Талтибий сс появява на няколко пъти в
..Илиада" като излълнител на различии
задачи Бил излратен да вземе Брнзсида от
Ахил. после станал пратеник при Махаон.
Прндружил Ифигения в Авлида за жерт-
воприношсннсто. бил пратеник съшо и при
Кинирас (ниж това имс)
В Cnapia нздигнали свстилишс на Талти-
бин. който бил смятан за защитник на пра-
вата на чуждснцнтс и свободного премина-
ване на пратсницитс
ТАМИРИС (гр.). Един от митичнитс му-
зиканти. за когото се смята, че е написал
множество поеми и музикалии произведе-
ния. Композирал е ..Теогония". „Космого-
ния" и „Титаномахия" Въвел дорийския
строй в музиката
Той е син на музнканта Филамон (виж това
имс) и на нимфата Аргнопа Според други
предания с син на Етлий и внук на Ендимн-
он. а майка му е една от музите. Ерато или
Мслпомсна. Бил много красив и еднакво та-
лантлив както в песне го, така и в свирснето
на лира, на косто бнл обучен от самня Лин.
Понякога го посочваз за учител на Омир
Омир разказва. че Тамирис решил да си съ-
перннчн с музите. но бил победен и разгне-
вснитс богини го ослепили и го лишили от
музикалнитс му дарби В случай чс победи,
поискал да обладас Поспелова гелио всички
музи. След тази злощастна случка Гамнрис
хвърлил вече нелотребната му лира в река
на нме Балира (в чисто име се съдържат две
думи: „хвърлям" и „лира") в Пелопонес За
място на наказаинето му посочваг Дорион.
близо до Пилос
ТАНАИС (гр.). Речсн бог. сип на Океан н
Тетня (днес Дон). Според късна легенда Та-
нане бил млад мъж. син на Бероз и на ама-
зонката Лизила Той почитал единствсно
Арес сред 6oi оветс и мразел жените. Засег-
ната. Афродита решила да го накажс и му
вдъхнала нечестива любов към майка му.
Отчаян. Танаис не намерил друг начин да се
освободи от грешната си страст. освен да
се хвърли в реката. нарнчана дотогава Ама-
зоиий. После била наречена Танаис
ТАНАТОС (гр.). Мъжки крнлат дух. оли-
цетворяващ Смъртта В „Илиада" е брат на
Съня (Хипнос). Хезиод заимства това ро-
дословие, като лоптдзва, че двамата са си-
нем иа Ношта.
Танатос е въведен като персонаж в тсатъра
от трагнчиия поет Фриних в тратедията му
ж
u.
s
E
в
s
294
..Алцест". днес загубена По-късно Еврипид
написва пиеса със сыпля сюжет и герои
Танатос няма собствен мит Битката му с
Херакъл. описана в ..Алцест" на Еврипид, и
премеждията му със Сизиф (виж това имс)
всыцност са пародии предания, конто нямат
нншо общо с митологията
ТАНТАЛ (гр.). I Най-често е смятан за
сии на Зсвс и на Плуто. която с дъшеря иа
Кронос или на Атлант Тантал царувал във
Фригия или в Лидия, на планината Синила
Бил много богат и обичан ог боговете. ко-
нто го кзнелн на угошенията сн Оженил се
за една от дыцерите на Атлант, плсядата
Диона. Приписват му и друга жена. Евриа-
наса, дъщеря на речння бог Пактол. Някои
митографи натовават и Клиттгя. дъщеря на
Амфидамант. и Стерона, друга плеяда
Негови дсиа са Пелопе. Нноба (виж табл
2), към който прибавят още и Бротей. Лас-
ки.! и някон други Ch Тантал по линия на
Пелопе произлнзат таит ал идите Тисст. Ат-
рей. Агамемнон и Менелай
Животы му не се отличавал с нншо забе-
лежително той престъпнл клегвата си. за да
не даде на Хермес кучето иа Зевс, което му
бил поверил Пандарей (виж това име). Това
прсстъплснис предизвикало гнева на Зсвс и
Тантал бил затворен под връх Снпнла. пре-
ди да бъде хвърлен в Ада Друто приключе-
ние го евързва с Ил. основателя на първата
Троя След премеждията на дъщеря му Ни-
оба Ил го прогони.! от Мала Азия Друг
епизод го прсдставя като похитите.! на Га-
нимед (виж това нме).
Но в митологията Тантал е най-извссген с
наказанието. което му било наложено в под-
земния свят То е описано в „Слизане в под-
земния свят" на „Одисся". един от най-къс-
нитс откъси на посмата Авторитс нс са еди-
нодушии откосно мотивгпе за това наказа-
ние. Като причина посочват обвинението, чс
се е възгордял тъй като боговетс го капели
на трапезата си. той ра зкрил на хората бо-
жествензгтс тайнн. конто те споделяли пред
него, нлн че крадя.! нектар и амброзия по
време на пировете им и давал на смъртннте
си приятели За ошс едно обвинение виж Не-
tone Според него съшо катоЛикаон Тазгтал
умъртвил сина си. с г отвил го и го предло-
жи.! на боговетс Но каквото и да е било прег-
решението му. наказанието му стенало пос-
ловично, макар и прсдавано по различен на-
чин. С поред някон автори в Ада над него вн-
еял огромен камък. който с якаю всеки мо-
мент щял да падяс. но винагн оставал в рав-
новесие. Според други наказанието му било
вечни глад и жажда: потопсн до шия във во-
дата. той не можел да пне. защото всеки път.
когато се опнтвал да потопи уста, водата се
отдръпвала Над глава га му внеял клон, от-
рупан с плодовс. но щом повдигиел ръка.
клоны сс оказвал извън нсговия досег
2. Друг Тантал е сии на Тиест или на Бро-
гей, и диамата синове на Тантал. Гробът му
бил в Аргос За него сыпествуват две раз-
личии легенди Според едната той бил убит
от Атрей. който мразел баща му. После Ат-
реи сготвил тялото на Тантал и поднссъл яс-
тисто на Тисст Спорен другата Тантал бнл
пъриияг мъж на Клитемнестра, и убит от
Агамемнон, конто е иегов племенник (внж
Клитемнестра и табл 2).
3 Същото имс носи и един от синовете на
Амфион и на Нноба
ТАРАКСИП (гр.). I Таракснп. което озна-
чава Плашсшия кокете, бил демон, който
обзпавал хнподрума на Олимпия и плашел
конеге. участващи в състезанията, на завой,
където имало олтар. За него съшеспзуват
няколко легенди. Ра ikb звали, че това е стра-
данзата душа на героя Исхен. принесен в
жергна. за да прсстанс глады, който морял
страната му (виж Исхен). или душата на
Оленин, известен кочияш от Олимпия, или
душата на Дамеои. син на Флнус. който
участвал в похода на Херакъл срещу Авгей
и бнл убит от Креат заедно с коня си. Гос-
подарят н животного били погребани точ-
но на това място Разказват съшо. че Пла-
iiiciiзия консте бнл и Алкатой. сина на Пор-
таон. убит от Еномай, когато искал ръката
на Хиподамея Същнят демон сс появява в
легендата за Еномай в два варианта. Спо-
рен първия Пелопе бил заровил на това
място „магия", поверена му от един егип-
тянин. с която можел да изплаши конеге на
Еномай и така да спсчсли състезанисто
(виж Еномай). Според другая се смятало, че
самият Пелопе бил погребай на хнподрума
Олимпия и продължавал да пречн на състс-
занията така, както някога попречнл на бъ-
дещия си тъет Най-трсзвите автори твър-
дсли. чс на това място до олтара било по-
салено лаврово дърво. което сс разклашало
от вятърз и със сянката сн плашело консте,
конго тичалн по пистата
2 На хнподрума в Коринт имало и друг Та-
ракснп Това била душата на сина на Сизнф
Главк, който умрял. разкъсан от коне (внж
Главк)
ТАРАНТ (гр.). Епоним на град Тарент в
Южна Италия Снн на Посейдон н иа мсст-
на нимфа, наричана Сатира или Сатирия.
понякога смятана за дъшеря на Минос (от-
кз,дето идва и версията за критскня произ-
ход на Тарент) (виж Сатирия).
За друг основатсл на Тарент виж Фалант
ТАРПЕЯ (лат.). Римска героиня, епоннм
на Капитолия (Mons Тагрсшя) и още по-кон-
крстно на Гарпснската скала, от която хвър-
ляли някои прсстъпниии. Най-познатата
версия на .легендата за нея е следната: Тар-
пся била дъщеря на Сп Тарпснй, на когото
Ромул бил поверил защитата на Капитолия
във войната. последвала отвличането на са-
бннянките Но тъй като сабиискнят цар Та-
пий бил устроил лагера си в подиожието на
Капитолия (на мястото на бъдещия Коми-
тнум). Тарпся видяла героя и се влюбила в
него. Благодарение на сьучастничеството
на една от слугинитс си (или на дойката сн)
тя обещала на Таций да му предаде крспост-
га, ако той се оженн та нея Таций приел и
Гарпея го въвела заедно с войницитс му на
Капитолия Но вместо да сс ожени та девой-
ката. Таций накарал воинитс да я прсмажат
с щитовете сн Така Тарпся загинала. без да
получи награда за прсдатслството си Спо-
ред друг вариант на легендата за отплата тя
поискала „това, коего Таций и войницитс
държат в лявата си ръка". т. е. тежки злат-
им украшения. Но Таций сс прссторил, чс е
ра играл „шитове", и я погубил по описания
по-горе начин.
Според трета версия сабиняните убили де-
воиката. за да не се разбере, че дьлжат по-
беда га си на предателство.
Римскитс митографи се опитват да онсви-
нят Тарпся. почитана с местей култ на Ка-
питолия Разказвали. чс е дъщеря на Таций,
отвлечена от Ромул Прсдателството и би-
ло немного огмыцение срещу похитителя й.
Но в такъв случай не е ясно защо сабиия-
нитс са я убили. Според друга версия
убийството н сс обяснява с това, че не по-
искала да прсдадс на Таций восннитс пла-
новс на Ромул Разказват също така, чс Тар-
пея приложила военна хитрост, за да прс-
даде сабиняните в ръцете на римляните. Тя
се престорила. че предана Ромул, като по-
искала като награда за услугата сн това, ко-
ето сабиняниге носят в лявата сн ръка
Имала предвид щитовете. като се надавала,
че веднъж влезли в крспостта и лишени от
основната си защита, сабиняните лесно щс
бъдат побелени от римляните. Но за мешае-
те посредники-, който водсл прегоноритс
и с Таций. я предал. Той разбрал наврсмс за
грозящата го опасност и когато Тарпся по-
искала щитовете. той накарал да я прсма-
жат с оръжията си В една от вере ните това
станало по времс на галското нашествие.
ТАРТАР (гр.). При Омир и Хезиод Таргар
с най-:гълбоката подземна местност. разпо-
ложена дори под подземното царство на
мъртвите. Между Тартар и Хадес (Ада) раз-
стояиието било същото, като гова между
Земята и Небето. Там започвалн основите
на Всслсната В Тартар боговете затваряли
своите враговс. Уран пратил там първите
деца. конто му родила Гея - циклопите Ар-
тсе, Стсропсс и Бронтсс. За да гн освобо-
ди. Гея настроила титаните срещу баща им.
След победата на титаните най-младнят от
тях. Кронос, освободил циклопите, но ско-
ро отново ги върнал там. Те били свободе-
ни окончателно от Зсвс. който ги направил
свои съюзници в борбата срсшу титаните и
гигантите На свой ред титаните били зат-
воренн в Тартар аг Зсвс. Посейдон и Хадес.
Новодошлите били пазени от хскатонхейри-
те Тисс, Котос и Бриарей. Тартар бил пла-
шилишс и за олимпийските боговс. Когато
някой сс противопоставил на Зсвс, той го
заплашвал. чс шс го прати там. и нспокор-
ният сс подчннявал Когато Аполон убил
циклопите със стрелите си. той за малко нс
бил наказан по този начин Спаснли го мол-
вите на Лето, която успяла да склони Зевс,
вместо да прати сина и в Тартар, да го нап-
равн слуга на смъртсн (виж Аполон) В Тар-
тар билн хвърлени алоадитс и Салмоней
(внж тети имена) Постепенно Тартар бил
отъждсствсн с Ада, в смисъл на „подземния
свят", и го посочвалн като място. където
затваряли най-големитс престъпници. Той
бил протнаоположност на Елисейските по-
лета, където живеелн Блажените след
смърпа си. В „Теогония" на Хезиод Гартар
с псрсоиифициран и е един от първичните
слсментн иа света нарсд с Ерос. Хаос и Гея
(Земята) От съвкуплеиието му с нея се ро-
дили няколко чудовища: Тифон. Ехидна,
към конго понякога прибавят орела на Зевс,
и Танатос (Смъртта) (виж табл. 12).
ТАРХЕТИЙ (гр.). Легендата за Тархстий с
вариант на легендата за раждансто на Ро-
мул и Рем. Тархстий бил пар на Алба и вед-
нъж в двореца му сс появнл фа л ос. излизащ
от тсмята. Тархстий попитал богинята Тетия
какво да прави с него Оракулы и му отго-
ворил, чс на фалоса трябва да се отдадс мла-
до момичс. а дегето, което ще се роди, ще
има живот, изп-ьлпен със слава Тогава Тар-
хстий заловядал на една от дыцсрнтс сн да
изпълни условията. опрсделени от богиня-
та Но .тевойката. обхванага от свян. прети-
ла на свое място слугинята си. Когато раз-
брал за това. разгпевеннят Тархетнй поис-
кал да убне цвете момичета. Но в съня му
сс появила богинята Веста, която го иака-
рала да се откажс от намсрсннята сн. Тога-
ва, за наказание Тархстий вързал цвете про-
винции сс момичета за столчсто към стана
и им обещал, чс щс гн освободи и ще ги омъ-
жи. когато изтъкдт определена работа Тс тъ-
чели през дсня. а през нощта. докато спели,
други слугини. нзпратсни от Тархетнй. раз-
плиталн нзтъканото Накрая слугинята. от-
дала сс на вълшебния фалос. родила две
близначета. Тархстий смятая да гн убис, ио
майка им ги поверила на някой сн Терагнй,
който гн оставил на брега на рската Там ги
кърмнла вълчица и така те оислели По-къс-
но те свалили Тархстий от трона н го убили.
ТАРХОН (гр.). Етруски герой, смятан за
основатсл на град Тарквиний ссвсрно от
Рим. както и на още няколко селища, сред
конто Мантуа. Кортон и др. Понякога го
представят като брат на Тирен и снн на Те-
лсф Той довел етруските пресслници от Ли-
дия в Италия Бил родсн с бяла коса, което
сс смятало за признак, че е избрания на съд-
бата За ролята му във версия на легендата
за Какий виж това нме
О
295
Вергилий го споменава и в ..Ененда** Там
той е съюзник на Еванлър. а слсдовзтелно
и на Еней Ръководел етруския отряд
ТАСОС (гр.). Епоним на остров Тасос. ро-
дом от Финикия Смятан е та син на Агенор
и та брат на Кадмос (внж табл 3). или пък
та син на Киликс или Феникс Придружнл
Телефаса. Кадмос и остан ал из е братя на Ев-
ропа. когато тръгнали да я гърсят Спрял на
остров Тасос. на който дал името си (внж
Кадмос)
ТаФИЙ (гр.). Син на Посейдон и на Хило-
тоя. потомък на Персей (виж табл 31). Не-
гов син е Птсрслай (виж това име) Епоним
на остров Тафос
ТАЦИЙ (лат.). Тит Гацнй е вторият мити-
чен цар на Рим Той е със сабински произ-
ход от град Куре. Бнл дар гам. преди да бъ-
де набран та военачалннк на цепня сабинс-
ки народ който искал да отмъс ти и отели-
чансто на сабинянките н да сложи край на
ратвнтието на растя шия Рим За епизодите
на тази война, белязана от предателството
и смъртта на Тарпся, виж това име Спо-
ред Денис Халикарнаски. както и според
Проперций, лагерът на Таций бил раэполо-
жен в падината между Капитолия и Квири-
нал След сдобряването на двата народа
благодарение на усилията на Хсрсилия и на
сабннскитс жени се стигнало до решенисто
сабинянитс и римляните да образуват един
народ, а Тапий и Ромул да си поделят власт-
га над новата държава Градът запазвал
името Рим. в чсст на основателя си. но
гражданите му шели да се нарнчат ..квнрн-
ти". в памет на страната на Танин. Таций
щял да живее в крепостта на Капитолия, а
Ромул - на Палатинския хълм Съвместно-
то им управление траяло пет години. през
които за Таций не се споменава често Но
на петзта година някои от родннните и съо-
течествсниците му се скарали с лаврентс-
ките пратеници, дошли в Рим. и накрая.
след като се опитали да ги ограбят, ги уби-
ли Ромул поискал да накажс тази проява
срешу правата на хората. но Таций успял да
спаси родннните си. Прнятелзгге на жертви-
тс обаче нападнали Таций по време на жер-
твоприношение. което двамата царе извър-
швали заедно на Лавиниум. н го убилн Ма-
кар че Ромул бил изцяло във властта нм. те
нс му сторили нишо, а го придружнлн до
Рим. като възхвалявалн справедливостта
му. Ромул закара.п в Рим трупа на Таций и
му отдал големи почести Погребал го на
Авентинския хзшм, но не наказал убийцитс
му. Някои автори дори твърдят, че макар
лаврентитс да се предали доброволни, Ро-
мул ги освободил, като казал, че делото нм
е възстаиовило справедливостта
ТЕАНИРА (гр.). Троянка, пленена от Хера-
къл. когато той превзел Троя за първи път.
При подялбата се паднала на Теламон Заб-
ременяла от него, но успяла да избяга и
стнгнала и Милет, където цар Арион я при-
ел доброжел.згелно Той сс оженил за нея и
отгледал момчето. което родила Това бил
ероят Трамбсз (внж това име).
ТЕАНО (гр.). I Дъшеря на зракийския цар
Кисей. която се омъжила за троянсца Ан-
генор (внж това име) Нейна майка с една
от дъщеритс на Ил, Тслеклея. Ог брака сн с
Антенор Теано родила много деца: Ифида-
маит. Архслох. Акамант, Главк. Евримах,
Хелнкаон и Полндамаит Отглсдала с лю-
бов и Педсй. сина на Антенор от друга же-
на Ишълнявала функнинте иа жрица на
Атина в Троя По време на пратеннчество-
то на Однссй и Менелай, преди започване-
то на [роянската война, ги приела в къшата
сн като гости на мъжа н Затова в послед-
валигс битки в града тя и семсйството й би-
ли пощадсни от гърците Разрешили и да
напуске Азия свободно С мъжа си се отп-
равили в Илирня (виж Антснор) В по-къс-
на легенда се разказва, че тя заедно с Анте-
нор предала града и Паладион на гърците
2. Друга Теано е жената на цар Метапонт,
царуваш в „Икарня" Мъжът й заплатил да
я прогони, зашото не можсла да нма деца.
За да го умилостиви, тя отишла при овчарн-
тс. като гн помолила да и намерят лете, кое-
то тя да прсдстави като свое Овчарите и да-
ли двама близнаци. които Теано показала на
царя Междуврсменно тя наистина родила
близнаци Тогава решила да сс отърве от
първнте две. които били деца на Меланина
и на Посейдон Тя заповядала на своите сино-
вс да убнят чуждите Те обаче победили ней-
нитс и ражрнлн на Метапонт прсстьплени-
ята на жена му Той я прогоннл (или убил?)
и мел за жена Меланина (виж Еол. 2).
ТЕВКЕР (гр.). Така се нарнчат двама ге-
рои. евързанн с троянския цикъл. ио разде-
лени от шест поколения.
I Първияг Тевкер е смятан за енн на фри-
гийская речей бог Скамандър и иа планнн-
ската нимфа на Ида Идеа (виж табл. 7).
Обаче според други предания Тевкер бил
чужденец, заселил сс в Троада. вероятно до-
шъл от Ида на остров Крит заедно с баша
сн Скамандър 1I ри заминаването им ораку-
лы ги посъветвал да се установят на мяс-
тото. където шс ги нападнат „синове на зе-
мята" Една нош. когато лагерували в Тро-
ада. шитоветс. оръжнята нм и струните на
лъковсте им били нагризаии от мишки Те
разбрали. че предска за и него се сбъдиало.
основали на това място храм на Аполон
Смннтнйски (Аполон с мншките) и се засе-
лили там Атическите митографн твърдят
обаче. че Тевкер е родом от тяхната страна
и че се изселкл в Троада
Независимо от произхода си Тевкер станал
родоначалннк на царсхата династия на Троя.
Той приел Дардан (виж това име) и му дал
дъшеря си Батиея (или Арнсба) за жена. От
брака им се родил и Ерихтоний, башата на
296
Трон (внж цит. табл.).
2. В торият Тевкер е син на Теламон и на Хе-
шона. дыцеря на Лаомедон и сестра на При-
ам (виж табл 7 и 30, и Теламон). Така той е
лрироден брат на Аякс, но по майчина ли-
ния принадлежи към царекото семейство на
Троя В „Илиада" с описан като по-малък
от брат си и като най-добрия стрелец в цяла-
та гръцка армия Участвал с Аякс в похода
срешу Троя, макар че Приам бил негов чичо.
Подвизите му са многобройни Той убил
послсдоватслно Орсилох. Ормен. Офелест,
Дашор, Хромнй.Ликофонт, Амопаон. Мела-
нии, Горгитион. Архсптолем Ранил Главк.
Самият той бил ранен от Хектор. но брат
му го спасил В други схватки убил Имбрий.
Протоон, Перифет и «лит. и та малко про-
пуснал Хектор. Участвал в погребалните иг-
ри. където се състезавал на стрелба с лък
В по-късните поеми се раткатва за други не-
гови подвиги. Той не присъствал на смърт-
та на Аякс, зашото участвал в пиратско на-
падение нац Мизия. но се завърнал навре-
ме, за да предлазн трупа на браг сн от оскър-
бленията на атридите От мъка искал да се
самоубие. но другарите му попречнлн Тев-
кер бнл сред воините. скрити в дървения кон.
„Завръшането" на Тевкер нс било от щаст-
1ИВ1ПС Той пристнгнал благополучно на ос-
тров Саламин, където царувал Теламон, но
по време на гтътуването корабът. на който
пътувал плсменникът му Еврисак, се загу-
бил Заради това Теламон го посрсшнал
много зле Той го упрекнал сыцо така, че
не е опаэил Аякс и че нс е отмъстил за него.
След това го прогонил. Преди да замннс, от
кораба си, закотвен в атнчсския залив Фре-
атис. Тевкер произнссъл рсч. за да отхвър-
ли обвинснията, отправени му от Теламон.
Оттогава датнра обичаят от това място из-
селниците да произнасят речи в своя защи-
та. прели да напуснат родината си.
Тевкер сс отравил към Сирия, където бил
прист от цар Бел, който точно тогава заво-
юв.зл остров Кипър Бел настанил Тевкер на
острова и тон основал там нов Саламин
(Кипърски Саламин) Довел със себе си
троянскитс пленници, които станали част от
насслснието на града. Оженил се за Евна.
дъщерята на цар Кипър, епоним на остро-
ва Евна му родила дыцеря. която нарекли
Астерия. Според друго предание Тевкер се
оженил за дъшерята на цар Кинирас Евна.
ндвайкм миролюбиво на острова. Тя му ро-
дила много деца. сред конто Аякс-младши,
основатсл на град Олба в Силиция.
Някои автори смятат. че Тевкер останал в
Кипър. където умрял, а други, че направил
опнз да сс завърнс в Саламин в Агика Той
прнстнгнал точно когато Теламон бнл про-
। онен от царството сн и се заселил в Егина.
Разкрил на баща си кой е и после го възста-
ноиил на трона Съшсствува и версия, спо-
ред която Тевкер предприел пътуването до
Атика след новината за смъртта на Тела-
мон Той не могъл да слезе на острова, за-
щото бнл прогонен от племенника си Еври-
сак Тогава отишъл в Испания, където ос-
новал бъдешия Картаген
ТЕВТАМ (гр.). Владетел на Асирия, дваде-
сетн наследник на Пиний, наричан още Тав-
тан Царуването му съвпада с времето на
Троянската война. Приам поискал помош от
него Тевтам отговорил на молбата му. ка-
то нзпратнл отряд от песет хиляди етиоп-
ци. десет хиляди жители на Суза и двеста
бойни колесници Тази армия била команл-
вапа от сина на Титон (виж това име) Мем-
нон Това е „историзираната" интерпрета-
ция на мита за Мемнон.
ТЕВТАР (гр.). Скит, овчар на Амфитрион,
който научил малкия Херакъл да стреля с
лък и му подарил лъка и стрелите си (виж
Херакъл).
ТЕВТРАНТ (гр.). 1 Цар на Мизия. за кого-
то се говори в легендата за Телеф Царст-
вото му се простирало по устието на река
Каик. Майка му се казвала Дилипа. Разказ-
ват. че Тевтраит убил в планината един гли-
ган, който молел за милостта му с човешки
глас и се скрил в светил ищет о на Артемида
Ортозня. Богинята наказала Тевтраит с бе-
зумие и проказа С помошта на гадателя
Полина Лизнпа успяла да успокой гнева на
Артемида и Тевтраит бил излекуван. Пла-
нината. в която се случило това. била наре-
чена Тсвтрания.
Тевтраит приел Авга. когато тя била прода-
дсна от Навплий Някои автори смятат, че
той се оженил за нея. а по-късно осиновил
Телеф. Други предполагав чс той смятал
Авга за своя осиновсна дъщеря За варнан-
ззгге на легендата виж Телеф Каквото н да
е станало, Тевтраит умрял. без ла остави
мъжки наследник, и Телеф го наследил
2. Този Тевтраит с различен от много други
герои със съшото име, сред които и един
грък. убит от Хектор пред Троя.
ТЕГЕАТ (гр.). Един от синовете на арка-
дийскня герой Ликаон, основатсл на град
Тегея. Смята се, че Тегеат се е оженил за ед-
на от дъшернте на Атлант, Мера (виж това
име). Родили им се няколко синове. сред ко-
ито Скефрос и Лснмон (виж Ленмон). Мес-
та легенда добавя към тях имената на Ки-
дон. Архсдий, Гортис и Катрей. конто се
преселнлн в Крит и основали няколко гра-
да: Кидония, Гортина и Катра Критяните
обаче не прнемат тази легенда (виж Кидон.
Катрей и Радамант).
ТЕГИРИЙ (гр.).Тракийски цар, който при-
ел Евмолп и Ис мар. когато били нзгонени
от Етнопия За ролята му в легенда га за тях
виж Евмолп
ТЕЗЕЙ (гр.). Най-извсстният герой на Аги-
ка. равен по сила на дорийския герой Хера-
къл Поле на нсговите подвиги е Пелопонес.
(кновните изтомници на легендата за Тетей
т
ТЕВТАМ / ТЕЗЕЙ
297
са неговият ..Живот". наткан от Плутарх,
и бслсжките на Аполодор и на Диодор
Тезей принадлежи към първото поколение
преди Троянската война, в която взели учас-
тие двамата му синовс Дсмофон и Акамант
(виж тези имена) Той е по-млад от Хсра-
къл най-малко с едно поколение, но някои
автори събнрат двамата герои в най-ГОЛС-
мите събития от героична га епоха - таила-
дявансто на Златното руно < виж Аргонавти)
и войната срешу амазонкитс Всъшиост
става въпрос за изкуствсно нагъкмяване.
нмашо за цел да придало на легендата по-
достоверна хронология
/. Проипод и Рете тио Съшсствува г две
версии за произхода на Тезсй човешка и бо-
жествсна Спорсд първата тон с син на Егей
и на Етра. като по този начин в него тсчс
кръвта на Ерехтей. а чрез нсговня баша
Ерихтоний н на Хефест (внж табл 11). на
Пелопе и на Тантал (виж табл. 2). Тъй като
Егей иямал дсиа от няколко последоватсл-
ни брака, той се допитал до Дслфинскня
оракул. Богьт му дал уклончив отговор с
нсяснн стнхове. забранявайки му .да отвър-
же гьрлото на меха с вино, преди да дос-
тнгне до Атина". Тьй като не разбрал какво
означава това. Егей се отклонил от пътя си.
за да се допита до царя на Трезена Нитей,
един ат синовеге на Пелопе Питей веднага
разбрал смисъла на предсказанието той на-
пил Егей и през ношта довел при него лъ-
шеря си Етра Егей се съвкупнл с нея и тя
родила син. Това бил Тезей Някои автори
смятат. чс всъшиост Тезсй бил син на По-
сейдон Сына та нош. в която Етра била об-
лапана от Егей. първо отишла. заблудсна от
сън. пратен и ат Атина. да направи жертво-
приношение на остров, където била облапа-
на нас ила от Посейдон, ат когото зачснала
син За този син Егей мислел. чс е негов
Какэото и да е станало. Тезсй прскарал гтър-
витс си години в Трезена. поверен на дядо
си Питей Егей се страхувал от племенни-
ците си палантидите (виж това нме) и зато-
ва нс поискал да атвсдс детето в Атина Ка-
то тръгнал. скрил под една скала меча си н
чифт сандали и поверил тайната на Етра
Помолил я да не разкрива на сина си кой е
баша му. докато не стане поста гъчно силен,
за да премести сам скалата и да вземе скрн-
тите под нея предмети. Тогава. обут със
сандалите и въоръжен с меча, той трябвало
да тръгне да тьреи баша си в пьяна тайна,
за да нс го убият палантидите
Учитсл на Тезей бнл Коннд. на когото а ги-
няните през исторнческата епоха принася-
ли в дар овен в навечернего на празника на
Тезсй В Трезена разказвали следния при-
мер за храбростта на детето един дсн. ко-
гато Херакъл гостувал на Питей и оставил
льве ката кожа до себе си. деиата от дворе-
ца помислили. че в стаята е влятъл лъв. и
побягналн. надавайки викове Единствено
Ге зей. коню бнл на седсм годинн. вэел оръ-
жисго на един от слугите и нападнал звяра
Когато въэмъжал. Тезей отиигъл в Делфи,
като според обичая принесъл в дар на бога
косата си Но вместо да я от реже напълно.
гон обрьснал само пре шита част на глава-
та си като абангигс (войнствено население,
описано в ..Илиада"). Така положил основн-
тс на обичай. заснидетслстван и през исто-
ричсската сноха.
// }авръи<ане в Атина Когато станал на 16
години. Тезсй бнл достатъчно силен и Етра
преиснила. чс с насгъпил моменты да раз-
крнс тайната на раждането му. Тя го завела
до скалата. където Егей бнл скрил сандали-
те и меча Младсжът отмсстил скалата са-
мо с един напън. вэел сандалите и меча и
решил да агндс в Атина, за да се запозиае с
баша си Етра сн спомннла за предупреж-
дснието на Егей и эа да предпази сина сн от
опасноститс. го помолнла да тръгне по мо-
рс Питен съшо се присьсдиннл към мол-
бнтс и. Той разкрил пред Тезей всички труд-
ности. които го очакват. ако тръгне по су-
ша по протяжение на Корннтския проалак
Тогава Херакъл бил пленник на Омфала в
Лидия и всички чудовища, конто дотогава
се крисли заради него, сс появнли отново и
опустошавали областта. В залива било пъл-
но с разбойници Но Тезсй не искал и да чуе.
Завиждайки на славата на Хсракъл. той ре-
шил да му подражава В Епидавър убил Пе-
рифст и вэел боздугана му, убил разбойни-
ка Синие, който разпъвал пътниците между
два бора (виж Синие), а съшо и свинята ат
Кромион. свирепо животно, убило много
хора. Смятало се. че тя е дате иа Тифон и
на Ехидна Наричалн я Фея. на нмето на ста-
рииата. която я храпела. Тезей убил живот-
ного с един улар иа меча сн. Когато сли-
пал до Скиронийскнте скалн. убнл разбой-
ника Скирон (внж това имс) Накрая в Елев-
эин сс бил с Ксркион и го убил (виж Керки-
он) След това наказал Дамастес. наречен
оше Прокруст (виж това име).
След като преминал през тези нзпитанхя, Те-
зсй достигнал до брега на Ксфиэ. където
срсшнал хора от народа на фиталидите, ко-
ито го приели доброжелателио и го пречис-
тнли от убийства та, които бил извършнл. Та-
ка прсчистсн Тезей влязъл в Атина. Бил ос-
мият дсн от месси хекатомбеон. В този мо-
мент всички дела на града били в застой.
Егей бил във властта на магьосницата Ме-
дея. която обещала да го освободи от сте-
рилността със своите заклинания Тезей до-
шъл. прсдшсстван от славата си на убиед
на чудовиии. и Медея веднага разбрала кой
с Но Егей. който не знаел кой с чуждене-
иът, се страхувал от него Медея не напра-
вила нишо, эа да го разубеди. Напротив, тя
убедила Егей да покаии младежа под пре-
текст, че иска да го почете, и да сс отьрве от
него, като го отрови Тезей приел покаиата.
298
но нс поискал да разкрне веднага кой е. По
врсме на (ощавката издалил меча на баща
си. с я каш искал да разрсже мссото с него.
Като ви.т.т това. Егей разлял купата с вече
прнготвената отрова и офиииално признал
своя сии пред всички събрали сс граждани
Медея бнла прогонсна (виж Медея).
Разказват още. чс преди да сс опига да ст-
ропи Тсае*, Медея направила опит да го по-
губи по друг начни, като го изпратила да сс
бис със шяра, който нападнал Маратонска-
га равнина Всыиност това бил Критският
бик. доведен от Херакъл в Пелопонес. от-
където нзбягал (виж Херакъл). Този бик
имал огнен дъх. Тезей го хванал. завързал
го и го принесъл в жертва на Аполон Дел-
финий Това станало в присъствието на Егей
и когато Тезей (който още нс бнл разкрнл
кон с) нзвания меча си. за да от реже коэи-
ната от челего на животного, както изиск-
нал обнчайният ритуал, Егей познал оръжи-
ето, косто бил оставил под скалата в Трезе-
на Тази версия за разнознаването, несъв-
мсстмма с прсдишната, вероятно се е поя-
вила в някоя трагедия.
11о време на лова на Маратонскня бик се слу-
чил и спизодът с Хскала. разказан от Кали-
мах в и шее । ната му кратка поема. Хекала
бнла старица, която живеела в полска коли-
ба Тезсй прскарал при нея нощта, предшес-
тваща заляването на бика. Хскала присъст-
вала на мощного му бдение и обещала да
принесс жергва на Зевс, ако младежът сс
вьрнс жив от изпитанието Но когато героят
сс върнал с плячката си, тя вече била умря-
ла и положена на кладата. Тогава Тезей осно-
вал в нейна памет култа към Зсвс Хекалезий.
След като баша му го признал офиииално,
Тезсй бнл принуден да се бис с братовчеди-
тс сн. пстдссстте синовс на Палант. Тъй ка-
то смяталн. чс Егей няма деца. палантиди-
тс сс надявалзз да си поделят властта след
смъртта му. Но когато видели, че с появага
на Те зей властта нм се нзллъзва, се вдигна-
ли на борба срешу него, като се надявалн
да я получат със сила Разделили се на две
групи Първата нападнала опсритограда от-
към Схстос, а другата направила засада
край Гаргстос. за да изнснада неприятеля в
। ръб С тях обаче бнл всстител, родом от
Агнус. на име Леос. Той разкрил на Тезей
плана на палантидите. Тезей нападнал гру-
пата край Гаргстос и избил всички Остана-
литс се разпръеналн и битката приключила.
С тази случка обяснявали обичая на хората
от Агнус да нс сс женят в Палена (селишс-
то. кръетено на Палант). За да се пречистн
от убийството иа палантидите. в една от
версиите Тезей напуснал Атина и прекарал
една година в Трезена Това разказва Еври-
пид в грагсдията си ..Иполит". Но той до-
бавя. чс Тезей бил придружен от Федра, ко-
ято нзпнтвала греховна страст към доведе-
ния си син. От това следва. чс всъшиост е
променена хронологията на сьбитията, гъй
като походы срешу амазонкитс е поставен
преди убийството на палантидите, косто
противоречн на най-разпространсната вер-
сия и явно с нзмислица на поета.
III. Критски цикъл. Както знаем, заради
смъртта па сина на Минос Андроген ати-
няните трябвало да плащат на вески девет
години кръвен даиък - седсм младежи и се-
дсм дсвойкн (виж Андрогсй). Когато настъ-
пило времето да доставят данъка за трети
път. атиняните започнали да роптаят срсшу
Егей Тогава Тезей размислил и за да ги
успокой, доброволно поискал да бъде из-
пратен на Крит Разказват съшо така, че
Минос сам и збнрал жертвите и поискал Те-
зей. като се договорили, че младежите тряб-
ва да пристнгнат невъоръжени. но ако ус-
пеят да убият Мнногавъра. на който щели
да бълаг хвърлени за храна, получавали
правою да се завърнат свободно в Атина.
За раличните версии относно кой с Мино-
гавърът визг това «же
Тезей заминал на атински кораб в шестня
ден на месец мунихион Кормчия бил Нав-
зитой. родом от Саламин. пратен от царя на
града Скирос. защото неговият внук Менее -
тес съшо бнл сред младежите. нзпрашанн
на Минотавъра. Сред дсвойките пък била
дъщерята на мегарския цар Алкатой Ерибоя
или Перибоя
За Перибоя разказвали следната история:
Минос дошъл лично в Атина. за да в земе
данъка, и по време на плаването се влюбил
в девойката Тя повнкала Тезей на помощ.
Героят заявил на Минос, чс като син на По-
сейдон с съшо толкова знатен като него, ма-
кар чс той с син на Зсвс. Минос призовая
баща сн. който изпратил свсткавица За да
излита Тезей. Минос хвърлнл в морето
пръетен и му заповядал. ако наистнна с син
на Посейдон, да му го донесс. Тезей се
гмурнал веднага и бил приег в дворсца на
баща си. който му дал пръстсна на Минос
По-згьсно Тезей сс оженнл за Перибоя. коя-
то в легендата е известна най-вече като же-
на на Теламон (виж това нме)
Когато тръгвал. Егей дал на сина си два ви-
да платна за кораба сините черни, а дру-
гите бели. На тръгванс сложил черни плат-
на. тъй като пътувансто било погрсбално.
Но Тезей вдъхнал на всички огромна вяра в
силите сн и никой не сс съмнявал. чс той ше
успее да убие Минотавъра Изпълнен с та-
зи надежда и зашото вярвал. че завръшане-
то ше бъде щастливо, Егей дал на енна си и
бели платна.
Когато пристигнал в Крит. Тезей заедно със
спътницигс сн бил затворен в Лабиринта,
.дворсца" на Минотавъра. Но преди това го
забелязала Ариадна, една от дъщерите на
Минос. която сс влюбила в него и му дала
кълбо прежде. за да намери обратння път в
Лабиринта. В друга версия тя му дала не
299
«
-
ш
кълбо прсжда. а свстеша корона, конто ои-
ла получила като годсжсн подарък от Дио-
нис. Благодарение на тази корона Тезей на-
мерил обрапшя път в тьмты Лабиринт По-
някога тази вълшебна корона е представ*-
на не като подарък от Ариадна, а от Амфит-
рита, конто му я дала, когато героят слятъл
в двореца на Посейдон, эа да търси пръете-
на на Минос
Преди да помогне на Тезей. Ариадна му
поставила като условие да сс ожени за нся
и да я отвеле в родината си Тезей обещал и
удържал обешанисго си Когато убнл Ми-
нотавъра (повалил го с юмруии). той пото-
пил всички критски кораби. за да понречн на
опнтите да ги преследват. и отдавал през
ношта. съпроводен от Ариадна и младите
атиняни.спасени от него
Според най-извсстнатэ версия на легендата
Тезей прнстигнал на остров Наксос вечер-
та. Слсхлн на брега и Ариадна заспала Ко-
гато се събудила. била сама На коризонтз
видяла отплаващия кораб на Тезей. конто я
бил изоставил Митографнте сс опитват ла
открият каква с причината за гова Някои
твърдят. че Тезей бил влюбен в друга жена.
Егла. дъщерята на фокидисца Панопсй
Други смятат. чс героят изоставил Ариадна
по заповед на Дионис, който бнл влюбен в
нея Трети пък твърдят, че богът я оталякъл
през ношта или пък чс Атина или Хермес
внушили на Тезей да изостави Ариадна По-
гъсно тя се омъжила за Дионис, който я от-
вел в страната на боговетс (виж Ариадна)
За случката с Ариадна съществуват и други
версии Например, чс корабът на Тезей и
Ариадна бил захвърлен от буря в Кипър
Ариадна, която била временна и страдала
от морска болеет, сляхла на острова, а Те-
зей останал на кораба. за да бди за сигур-
ността му, но силен вятър го отнесъл в отк-
рито море Жените от острова се смилили
над изоставената жена, погрижнли се за нся,
носели и писма. написан и от самите тях. ка-
то казвали, че са от Тезей Ариадна умряла
при раждансто По-късно Тезей сс върнал,
дал пари на жените и основал ритуал и жер-
твоприношение в памет на Ариадна
На връщане Тезей спрял на оше едно мяс-
то. на остров Делос, и осветил в храма ста-
туя на Афродита, далена му от Ариадна
Там заедно с другите спасени млздежи изиг-
рал сложен танц. чиито фигури образували
кръгове, символизираши извивките на Ла-
биринта Този ритуал бнл запазен и в исто-
рическата епоха.
Когато достигнал бреговезе на А тка, стра-
даш от загубата на Ариадна. Тезей забравнл
да свали черните платна и да сложи бели,
знак за победа Егей, който очаквал завръ-
шането му на брега, като видял черните
платна. помиелнл. че синът му е загинал. и
се хвърлил в морето, което огтогава приело
неговото име Разказват съшо. чс старены
наблюпавал морето от височините на Акро-
пола. на мястото. където днес се издига хра-
мы- на Победата Когато видял черните
платна. той скочнл от скалите и се убил.
/Г Политически дейност в Атина Спея
смъртта на ЕгейТезей наследил властта му
Първото нещо. което направил, било да
обсдинн в одно различните части на Атика
Атина станала столица на така създадената
държава. Построил няколко основии поли-
тически сгради. основал празника Пайате-
ней. символ на политического единство на
Атика. Започнал да сече монета. разделил
обществото на три класи: аристократа, за-
наятчни и земсделци. въвсл основите на де-
мократичного управление, просъшествува-
ли и през класическата епоха Завладял Me-
тара и я присъсдиннл към новообразувана-
та държава Между Пелопонес и Атика пос-
тавил каменна плоча, за да показва грани-
ца га между двстс области: дорийската и йо-
нинската. Съшо като Херакъл основал
Олимпийски игри н чест на Зевс. В чест на
Посейдон основал или по-скоро рсоргани-
зирал Истминскнте игри в Коринт.
При иарувансто на Тезей сс осыпествнл по-
ходы на Седемте срещу Тива За нсговата
роля виж Адраст Тезей вече бил обещал
защитата си на Едип. когато той потърсил
убежище в Колон (виж Едип). Осигурил и
пог ребение на воинитс, паднали пред гра-
да. Същата роля се прнписва и на сина му
Демофон при завръщането на хераклндите
(внж гова имс)
К Войната с а.иаюнките Традицията е за-
лазила спомсна за войната на атиняните
срсшу амазонкнте. конто завладели страна-
та им За причините за тази война има раз-
личии версии Понякога посочват. че Тезей
учасгвал в похода на Херакъл (внж това
имс) и заради подвизите си получил като
пленница една от амазонкитс на нме Аити-
опа Повечето от мнтографите обаче твър-
дят. че той сам отвлякъл Антиопа Когато
Тезей прнстигнал в страната на амазонки-
тс, той бил приет радушно от жените вой-
ни. зашото тс нс мразели чужденшгтс, и до-
ри го изпратнли с подаръци. Тезей поканил
Антиопа. която носела подарыште. да се га-
чи на кораба му. и тогава предателски вдиг-
нал плата и отплавал с нся. Смята се. че
това била причината за войната. Амазонки-
те нападналн Ат ина. завладели Атика и раз-
положили лагера си в самия град. Решител-
ната битка се провела близо до Пинке, в
подножисто на Акропола, в деня, в който
през класическата епоха чествали празника
на боедромиитс Амазонкнте постигнали
временен успех, но един от фланговетс им
се огънал и тс били принуденн да подпишет
мирен договор
Съшсствуват и други версии за тази война,
в конто са намессни любовните приключе-
ния на Тезей Според някон автори амазон-
300
ките нападнали Атика не 1а да освободят Ан-
знопа, а защото той я изгонит. след като се
оженил за Федра, която му дал синът на Ми-
нос Девкалион Антиопа, която била родила
на Тезей сипа Хнполит (или Иполит), поис-
кала да си отмъсти и организирала нападе-
ние™ над Атика То се осыпествило точно в
дсня на сватбата на Тезей с Федра Антиопа
повела амазонкнте и се опнтала за завладев
залата на празненството. но гостите успели
да затворят вратнте и да я убият В другата
версия, която прсдставя похода като опит на
амазонкнте да освободят Антиопа, Тезей ос-
танал верен на тази. която се опълчнла сре-
щу сестрите си и била убита в битката Ед-
ва след смъртта н се оженил за Федра И нак-
рая, малко позната легенда разказва. че в на-
чалото на войната по заповед на оракула Те-
зей принесъл Антиопа като жертва на Фо-
бос (божеството на Страха).
)7 Приятелството с Пиритой Множест-
во епизоди от живота на Тезей в зрялага му
възраст са свързани с прнятслството му с
лапнтскня герой Пиритой Известно с как
въшиква тяхната дружба (виж Пиритой) и
как Пиритой. удивен от подвизите и слава-
та на Тезей. поискал да го излита. Но точно
когато щял да го нападпе. бил обхванат от
силно възхишение пред героя и сс отказал
от двубоя, като обявил. че с негов слуга Те-
зей. за да нс остане по назад, сыцо му пред-
ложил приятслството си.
Заедно с Пиритой Тезей участвал в битката
на лапитите срещу кентаврите След това
двамата приятели решили, че ще се оженят
само за дъшери на Зевс, защото самите те
са синове иа богове. Пиритой на Зевс, а Те-
зей на Посейдон Тезей решил да получи ръ-
ката на Елена, а Пиритой - на Перссфона.
Двамата решили първо да отвлекат Елена
Тетей бил петдссстгодишен. а Елена ошс
дете Озадачсни от тази разлнка във въз-
растта. някои митографи твърдят. че не Те-
зей. а Идас и Линкей отвлекли Елена и я по-
верили на Тезей, или пък чс бащата на Еле-
на Тиндарей му я дал да я пази, защото се
страхувал от един от синовете на Хнпоко-
он. който искал да я отвлече. Но най-раз-
пространената версия, смятана за най-прав-
доподобна, е следната: Тезей и Пиритой
отишлн заедно в Спарта и отвлекли Елена,
докато тя и зпълнявала ритуален танц в хра-
ма на Артемида Орззая. След това избяга-
ли. Преследвали ги, но преследвачите спре-
ли в Тегся Вече в безопасност. двамата дру-
зари решили да теглят жребий за Елена. То-
зи, който спечелел, трябвало да обсщас да
помогне на другия да отвлече Псрсефона
Тсглили жребий и Тезей получил Елена. Но
тъй като тя оше не била на възраст за жс-
ненс. той тайно я завел в Афидна и я оста-
вил на майка сн Етра да я пази След това
заминал да помага на Пиритой да отвлече
Псрсефона
По време на отсъствието му иачело на ар-
мия от аркадийии и лакедемонци братята на
Елена Кастор и Полидевк завладели Атика
Те поискали от атиняните да им върнат Еле-
на доброволно Но когато атиняните им от-
върнали, че Елена не е при тях и нс знаят
къде е. те предлриели ожесточена атака То-
гава мъж на имс Академ, който знаел къде с
скрита Елена, нм разкрил тайната. Затова
през историческата епоха при многобройни-
те атаки на лакедсмониите над Атика арми-
ите им винагн пазят от унншоженне Акадс-
мията. която била погребалната градина на
Академ. След като узнали, чс Елена е скри-
та в Афидна. диоскурите превзели града и
намерили сестра сн. като отвели Етра като
пленнииа (виж Етра). След това поставили
на трона на Атина правнук на Ерехтсй на имс
Менсстсй. който събрал около себе си не-
доволните, сред конто били най-вече знат-
ните граждани. от реформите на Тезей
В подземния свят Тезей и Пиритой станхти
жертва на своята дързост Хадес привидно
ги приел доброжелателно. като гн поканил
на седнат на масата. за да вземат участие в
пира. Но те залспнали за седалкиге и не
могли да станат Така станалн негонн плен-
иици Когато Херакъл слязъл в подземния
свят, поискал да гн освободи, но само Те-
зей получил разрешение от боговетс. Пири-
той останал завннагн седлал на Стола на
Забравата. Разказват. че когато направил
усилие да се откъсне от стола си, Тезей ос-
тавил на ссаалката част от себе си. и с това
обяснявали факта, че атиняните открай вре-
ме били слаби в бедрата.
За свемеристката интерпретация на ле-
гендата за Тезей и Пиритой при Хадес виж
Пиритой
VII Смъртта на Тезей Когато Тезей бил
освободсн от пленничеството си от Хера-
къл и сс върнал в Атина. положението било
много критично отделил групировкн си по-
деляли властта. а той бил цар само на ду-
мн. Накрая. загубил надежда, че ше може
да си върне трона. Тезей тайно изпратил де-
цата сн в Евбея при Елефенор, сина на Хал-
кодон, а самият той напуснал Атина. като я
проклел Разказват. че се отправил към ос-
тров Крит при своя тъет Девкалион. но по
пътя морска буря го изхвърлила на остров
Скирос. или пък направо отишъл там при
цар Лнкомсд. с когото го евързали роднин-
ски арыки Освен това притежавал на ост-
рова семейни владения Цар Лнкомсд сс
прееторнл, че го приема радушно, и го за-
вел в планината. за да му покаже. както ка-
зал. острова от внеоко. Оттам го бутнал от
една скала и го убнл. Други автори твърдят.
чс Ликомед нямал нншо общо с това. а Те-
зей се убил случайно, като се разхождал в
планината веднъж след вечеря Каквото и да
е станало. тази смърт останала нсзабеляза-
на Мснестсй продължил да царува в Атн-
Ы
со
301
р
ы
5
н
X
<
X
f-
на. както пожелали диоскурнте. а двамата
синове на Телей участвали в Троянската вой-
на. След смъртта на Менестей те се завър-
кали н си вывърналн царството (виж Ака-
мант и Демофон)
По време на битката срещу персите край
Маратон атинсктгтс вонниин забелязали во-
ин с огромен рьст. който сс сражавал на
тяхна страна Те разбрали. че това с Тезей
А след тръко-псрсийсктгте воини Дслфийс-
кият оракул заповядал на атиняните да пре-
несат пепелта на Тетей и да го погребат тър-
жествено в града. Кимон итпълннл таповед-
та на Пития Той завладял остров Скирос и
видал един орел, кациал върху могила, да
дьлбае земята с иоктите си. Осенен от бо-
говсте. Кимон разбрал лначението на това
предсказание Той разкопал могнлата и на-
мерил ковчег, в конто лежал герой с огро-
мен ръст. а до него били поставенн бронзо-
во копие и меч Кимон отнесъл тези релик-
ви в Атина и атиняните погребали останки-
те на героя с почести. Издигнали му дос-
тойна гробница в града. Тази гробница ста-
нам убежище за нзбягалите роби и бедни-
те хора, преслсдваии от богатитс, защото
приживе Тезей бнл голям защитник на дс-
мокрацията
Та спидола за Хиполит и за Федра чиж те-
ju имена
ТЕИАНТ (гр.). В една от версиитс на ле-
гендата за Адонис е негов баща. Син е иа
вавилонския цар Бел Оженил се за нимфа-
та Оритня Иегова дъщеря била Мира
(Смирна) (виж Адонис)
ТЕИОДАМАНТ (гр.). Така сс казвал геро-
ях. евързан с цикъла за Херакъл. чнято ле-
генда се развива ту в страната на дриопите.
ту в Кипър В първия случай с баща на Хи-
лас (виж това име). За самата легенда «иж
Херакъл
ТЕЛАМОН (гр.). Известен най-вече с то-
ва. че е баща на голсмия Аякс За пронзхо-
да му съществуват две версии Според по-
стараза негови родители са Актей и Главка,
дъщерята на царя на Саламин Кихрей (виж
това име) Но по-чссто Теламон с смятан за
син на Еак и Ендсида (внучка на Кихрей) и
за брат на Пелен н Алкимаха. която сс омъ-
жила за Онлсй (внж това имс). като така
евързала двамата Аякс с прскн роднински
връзки (внж табл 30).
За ранного детство на Теламон и младост-
та му виж Пелей След убийството на при-
родсния им брат Фок Теламон и Пслей би-
ли прогоиени от баща им Пслей отиигьл в
Тесалня. а Теламон сс отправил към Сапа-
мин Оттам се опитал да получи прошка от
баша си. като нзпратнл свои посредницы
Но Еак нс му разрешил да сс върне в Еги-
на. Единствсното. коего му позволил, било
да издигне лига край острова и оттам да сс
опита да се защити. Но вьпрскн гова Тела-
мои не успял да го убеди
В Саламин Теламон сс оженил за дъщерята
на пар Кихрей Главка След смъртта на ба-
ща й. който нямал синовс. наследил царст-
вого Когато останал вдовец, се оженил за
Перибоя илн Е рибо я, дъшерята на мегар-
ския пар Алкатой (виж табл. 2 и Перибоя.
2) Тя му родита син. наречен Аякс.
Легендата включва Теламон в големите
сьбнтия проз героичната епоха* той участ-
ва в Ка. in допеки я лов още преди нзселванс-
то му от Егнна, а също и в похода на арго-
навтитс. На кораба „Арго" Теламон гребял
до Херакъл и бнл негов предпочитай дру-
гар А когато Херакъл счупил греблото си
и слязъл на брега във Витиния, за да си нап-
равн друго гребло в гората и търсейки Хи-
лас. не успял да се върне навремс на кора-
ба и аргонавтите го (поставили, именно Те-
ламон ги обвинил за постъпката им (виж
Аргонавги)
Но най-известният спизод. евързан с Тела-
мон. с участнето му в превземането на Троя
ог Херакъл Теламон влязз>л пръв в града
(виж Херакъл) и с хитър отговор се отър-
вал от гнева на героя, прсдизвикан от пос-
гьпката му Херакъл му дал Хсзиона, дъще-
рята па Лаомедон (виж тези имена). Хезио-
на му родила син. Тевкер (виж това име)
Според друга версия Теламон получил като
плячка пленница на имс Тсанира Тя забре-
.мсняла от господара си. но преди да роди,
избягала в Милет Тук била прикзтена от цар
Арион и родила сина си Страмбсл или
Трамбсл. по-късно убит от Ахил
Когато приключила Троянската война, в ко-
ято участвали двамата му синовс Аякс и
Тевкер. Теламон бил все още жив. Когато
Тевкер сс върнал без брат си, той го изго-
нит (виж Тевкер) Сведенията за това как е
умрял Теламон са твърдс нсясни.
Т Е-ТЕБОЙ (гр.). Епоним на народа на те-
лсбоитс Той завладял остров Левкада, раз-
потожен близо до остров Тафос (днес Ме-
ганизн) Смятан с за син или за баша на
Птсрслан (виж гова нме).
I ЕЛЕ ГОП (гр.). Сии на Одисей и Цирцея
(според друга, по-малко известна версия, на
Одисей и Калипсо). Името му не сс среща
в „Одисся". но за него има спсциална пое-
ма. наречена „Телсгония", написана от Ев-
гамон от Кирена.
След заминавансто на Одисей Телегон бил
отследим на острова на майка си Цирцея
Когато пораснал. разбрал кой е баща му и
заминал за Птаха, за да сс запознас с Оди-
сей Когаю пристнгнал. започнал да отвли-
ча стадата на царя Одисей сс сбил с граби-
теля и в бои синът му го ранил с копнето
си. което завършвало с кост от калкан (смя-
тало сс. чс раните от тази риба са смърто-
иоенн) Нараняваието било фатално и Оди-
сей умрял Когато Тслегон разбрал кого с
убил, горчиво оплакал престъплсннето си.
Придружен от Пенелопа, той преиесъл тру-
к
302
па на Однссй до острова на Цирцея Тук се
ожснюз за Пенелопа н Цирцея ги изпратила
на Щастлнвитс острови. Някои автори твър-
дят. че от този брак се родил Итал. епоннм
на Италия (внж Итал). На Телегон припис-
ваз и основавансто на Тускулум (днес Фрас-
кати) зз на Нренест (Палестина).
ТЕЛЕДАМ (гр.). I. Така сс казвал синът на
Калипсо и на Одисей. всроягно идентичен
с Тслсгон (внж това имс).
2. Един оз двамата близнаци. плод на лю-
бовта на Касандра и на Агамемнон (виж
табл. 2). Ошс като дстс бнл убит заедно с
брат си и погребай в Миксна
ТЕЛЕКЛЕЯ (гр.). В една от легендите
майка на Хекуба. Тя с дъщеря на Ил и жена
на Кнсей (внж Хекуба).
ТЕЛЕМ (кр.). Известен гадател от страна-
та на циклопите. В „Одисся" той предрнча
на Полифем, чс Одисей ще го ослепи.
ТЕЛЕМАХ (гр.). Синът на Одисей и Пене-
лопа. сдинсгвеното им дете според Омиро-
вззте посми Той се родил малко преди на-
чалото на Троянската война и не помнел ба-
ща си. Легендата за него с развита в първи-
те чегнрн книги на „Одисея". нарнчани по-
някога „Телсмахия". Митографнте обаче
разказват и други спнзодн от живота му. по-
явззли сс преди и след Омировите разкази.
Коз а го Одисей. обвързан с клетва. трябва-
ло да замине за Троя, той симулирал. че е
луд Впрегнал магаре зз бик и с тях орял ни-
внтс. които след това засявал със еол За да
го разоблнчи. Паламед хванал малкия Теле-
мах и го поставил пред палсшника на рало-
го Одисей спрял впряга. като така показал,
чс нс с толкова луд. колкото се прави (виж
Одисси зз Паламед). Друг път малкият Те-
лемах паднал в морсто и бил спасен от дсл-
<|>М1311 те, затова Одисей носсл на щита си об-
раза на делфнн.
Детството и юиошеството зза Телемах са
опнеани в „Одисея". Той отраснал в дворе-
ца на Итака, За него се грижел старият дру-
з ар на Одисей Ментор. Когато Телемах ста-
нал на 17 години. се появили претенденти-
тс. които започналн да пилсят богатствата
на Одисей Чувсз вайки сс вече мъж. младс-
жъг решил да ги отстрани. Той предпрнел
дълго пътуване, за да научи нсшо за баша
си от Нестор, който се върнал в Пнлос, и
от Менелай, прибрал се в Спарта По врс-
мс на поссшснието сн при Нестор бил при-
ст от Поликаста, една от дъщеритс му. От
Менелай разбрал това, което някога бог
Протей му бнл разкрил. че Одисей е плен-
ник на Калипсо на далечен остров.
Скоро след като Телемах сс завърнал в Ита-
ка. на острова пристнгнал баща му. пре-
образен като чужденец. Първата им среща
бнла уредена от свинаря Евмей. Последва-
ли заговоры срещу прегендентите н убийс-
твото им
Към тези класичсски приключения митог-
рафитс прибавят множество други епизоди
„Телегония” (внж Гелегон) разказва. че след
като убил Одисей. Телегон се оженил за Пе-
нелопа, а Телемах - за Цирцея. Ог брака зза
Телемах зз Цирцея се родил Латизз (виж то-
ва имс) В друго предание тяхно дстс с Ро-
ма. епоннм на Рим По-късно Телемах убил
Цирцея (внж Касифона).
След убийството на прсгсндсззтитс Одисей
повикал Неоптолем за арбитър между него
и роднззнитс на убититс. Неоптолем осъдил
Одисей на доживотно изгнание На трона го
наследил Телемах. Съшсствува зз друга ле-
генда. според която Одисей бил прсдупре-
дезз от оракул да се пази от сина си. Тогава
той прогонил Телемах на остров Корфу, къ-
дето поставил стражи да го пазят Всъш-
ност оракулы имал предвид Гелегон (внж
това име) зз така нишо не могло да попречи
на пророчеството да се сбъдззе Одисей бнл
убит от сина. роден му от Цирцея Тогава
Телемах станал иар на Итака В зззолирано
предание се говори, че сирсннтс разпозна-
ли Телемах зз го убили, за да си отмъстят
на Одисей
В „Одзкея" Телемах е второстепенен герой
и за него няма огделзза легенда Затова той
се появява само в многобройните разказзз
на мзггографите, нзучззли и „коментирали"
легендата за Однссй. Така например, дораз-
внвайки разказа на Омнр за Телемах и По-
ликаста, те говорят за две деца. родени от
брака нм Псрсеполззс и самия Омнр По съ-
щия начин нзмислят брака между Телемах
и Навзнкая, от който се ражда Псрсеполззс
илзз Птолипорт Агичсскизгт оратор Андокид
твърдял. че сред далечннтс му прародите-
ли са Телемах и Навзнкая.
Извъзз тези съчинсния. появили се сравни-
телззо късно, Телемах е най-вече литерату-
резз герой Неговото благочестие и доблест-
та му. макар зз малко ззаивни. станали пос-
ловични зз това позволило на Фенелон ла
развис нашироко образа му в своя прочут
роман „Приключенията на Телемах" (1699
г.), при това без да се отклонява от тради-
шзоззната психология зза героя си. известна
още от „Одисся"
ТЕЛЕФ (гр.). Синът на Хсразгъл зз на Авга.
дъшерята на тегейскня цар Алей (вззж табл
9 зз Авга). Ог всички синовс на Херакъл Тс-
лсф най-много прнлнчал зза баща езз За не-
говото раждане съшесгвуват две верензз -
едната развита в спическите посми. а дру-
гага - в трагедззнте.
Според първата версия, след като родила
детето, цар Алей затворил Авга зз еззна зз в
сазздък и го хвърлил в морсто Сандъкът
доплувал до Мизия. Илзз Алей поверзът Ав-
га на Навплий. който я дал на тьрговци,
вместо да я удави, каквато била заповедта
на царя В Мизия Авга бззла продадсна зза
цар Тевтраит и Телеф бил отглелан в него-
зззз я дворец
е
2
303
Спорта втората версия Лвга и синът и билн
рателеки Майката била хвърлена в сашгък
в морето. а малкнят - изоставсн на сана
планнна в Аркадия Всыцност Алей дал Ав-
га на Навплий. та да я удави По пъгя тя ро-
дила сина си в планината Партенион. къде-
то го изоставила И докато Навплий я про-
дал на търговци. конто я отвели в Митя,
малкнят Телсф бил кърмен от кошута. След
това бил прибран от овчари на цар Корит,
конто го занесли в двореца Корит отгледал
момчето като свой син и го нарекъл Телеф.
което на гръцки означава „слен" или „сър-
на” („елаф”) Когато пораснал. Телеф се до-
лизал до Делфнйския оракул коя е майка му
Оракулы му катал да отиде в Мизия. къде-
то той нанстина намерил майка си при цар
Тевтрант. Преди това, докато бнл в Тегея,
неволно убил, без да знае кои са, двамата
братя на Авга Хипотой и Перей. каго гака
се изпълнило едно старо пророчество Това
убийство е сюжет на загубеиа трагедия на
Софокъл. наречена „Алеади”. След като
бил изгонен от Аркадия. Телсф сс допитал
до Делфнйския оракул, конто му наредкл да
отиде в Мизия. като не произнася нито ед-
на дума, преди Тевтрант да го пречиста
Върху темата зз разпознаването на Телеф
от майка му сыцествува следнияг трагичен
епиэод, вероятно развит в „Мизийци” на
Софокъл. Когато Телеф прнстигнал в дво-
реца на Тевтрант. аргонавты Идас се опит-
вал да му отаеме царството Царят помо-
лил за помош Телеф. който бил прнстигнал
в Мизия заедно с Партенопей (внж това
нме). В случай на победа му обещал ръка-
та на Авга. която оше от пристагането и в
Мизия смятая за своя осиновсна дъшеря
Телеф победил и обешаната женитбэ тряб-
вало да сс състон Но Авга. вярна на спо-
мсна за Херакъл. не искала да сс отпаде на
никой смъртсн. Тя влязла в брачната стая,
въоръжена с меч. Тогава между нея и сина
и се появила огромна змия, изпратена от
боговете По божествено вдъхновение два-
мата се разпознали Кръвосмешенисто н
убийството били избегнати и майка и син
се завърнали в Аркадия (виж съшо Авга)
По-често ертшаната версия е. чс след като
Телеф намерил майка си, той останал в Ар-
кадия. а Тевтрант го направил свой наслед-
ник. зашото го приел като свой син Оженил
го за дъшеря сн Аргиопа Именно по гова
време се случил известният спизод от жи-
вота на Телеф битката му с гърцнте и ра-
няванего му от Ахил По време на първия
си поход срешу Троя гьршгге объркали пътя
и вместо в Троада се озовали в Мизия. смя-
тайки, че са във Фригия Според някои авто-
ри това не било случайно, зашото гърците
искали да сломят мошта на мизийцитс. за
да не прнбегне Приам до помошта нм Не-
зависимо от истинската причина Телсф сс
опълчнл на завоевателитс и убил миозина
ог 1ях. сред козгто и сина на Полинейк Тер-
сандър. който сс опитал да му се протаво-
поставн Когато обаче сс появил Ахил. Те-
леф сс н зплашнл и побягнал Но се спънал в
главина на лоза и паднал. а Ахил го ранил с
копието сн в бсдрото Според някои автори
това паданс било пртднзвнкано от самня Ди-
онис. зашото Телеф не го почитал. След то-
на скрипте отплавали (внж съшо Хисра).
След оссм години гьршгге сформирали но-
на армия н отново се събралн в Авлида. Но
не знасли пъгя за Троада. Телеф. чиято рана
нс заздравявала и па когото Аполон бнл
предрскъл. че „който го с ранил, той ще го
нзлекува”. прнстигнал от Мизия в Авлида.
пртоблечен в дрипи като просяк (тази под-
робност вероятно идва от трагедията „Те-
леф” на Еврипид). Той предложил на гърци-
те да им покаже пъгя. ако Ахил се съгласи
да го нзлекува Одисей раггьлкувал на Ахил
прт.теказаннето и Toil склонил Сложил мал-
ко от рьмлаза. която покривала копието му,
нз.рху раната на Телеф, и тя заздравяла. Из-
пылнявайки обешаиието си. Телсф показал
пътя на флотат а и гърците стигкали благо-
получно до Троя. В трагедията си „Телеф”
Еврипид разказва. че по съвет на Клитем-
нестра Тслсф хвапал малкия Орест, както
бил в люзката, и заплатил, че ше го убие.
ако гърцитс не сс съгласят да го излекуват
с помощта на Ахнл Този драматичен спн-
юд явно е измислсн от са.мия поет
След пристагането на гьршгге в Троада Те-
леф престава да играе роля във войната
Единствено синът му Еврипил бил убелен
от Астиоха да рьководи мизийски отряд в
помощ на Приам, въпреки обешанието на
Телеф пред гьршгге, чс няма да ноюва сре-
щу тях (ниж Еврипил) Но по това времеТе-
леф вече бил мъртъв
Тслсф с евързан с италийскитс митовс чрез
синовете сн Тархон и Тирсен (или Тиреи).
Тази връзка се появява в „Касандра” на Лн-
кофрои и е потвърдсна от Цецес и Денис
Халикарнаски Тархон и Тирсен са синовете
на Тслсф от Хисра. След превземането на
Троя те отишлн в Етрурия Понякога Рома,
едва от гсроинитс, с конто с евързана поя-
вата па Рим. също е смятана за дъщеря на
1слеф. Тя сс омъжила за Еней (виж Рома).
ТЕЛЕФАСА (гр.). Съпругата на Агенор Тя
с майка иа Кадмос. Килнкс. Феникс и Евро-
па (виж табл 3). Когато Зсвс отвлякъл дь-
шеря и. тя тръгнала да я търти заедно със
синовстс си Умряла в Тракия от изтощение
и била погребана от Кадмос.
ТЕЛКСИОН (гр.). Петият цар на Сикион,
наследник на Егиалей (внж табл. 22). Друг
герой с това име (или сыцият?) е един от
двамата убнйци на Апис (виж това име).
ТЕЛУС (лат.). В Рим олицетворява Земя-
та хранителка. Почитана е под името Terra
Mater, Земята майка Отьждествявана с
гръцката Гея (виж това име). В древната
304
епоха била почитана заедно с мъжкото бо-
жество Телумо. Телус няма собствен миг В
някои легенди заема мястото на Гея или по-
често на Церера-Деметра
ТЕЛФУСА (гр.). Нимфа на беотнйски иг-
нор, разположен между Халиартос и Алал-
комснес. в подножието на скала След зав-
ръщането си от страната на хиперборейци-
ге Аполон бил привлечен от хладнната на
мястото и поискал да основе светилишето
си тук Но нимфата. конто се опасявала, че
заради него ще намалее почитта към нея. го
посъветвала да отиде в Делфи Аполон я
послушал Там обачс влязъл в жестока бит-
ка с Питон (виж Аполон). След победата си.
разбрал. че е станал жертва на хитрината й.
Аполон се върнал при Телфуса и я наказал,
като скрнл извора под скалата След това
осветил на мястото свой олтар
ТЕЛХИНИ (гр-)- Морскн божества от Ро-
дос. синове на Морето (Понт, мъжкия бог)
и на Земята Тяхна сестра е Халия (виж то-
ва име). която била облазана от Посейдон.
Заедно с Кафира те отгледали Посейдон. В
отглеждането на Посейдон телхините има-
ли същата роля, каквато имали куретите
при отглеждането на Зевс Телхините създа-
лн някои изкуства, сред конто извайването
на статуи на боговете. Билн магьосннци и
можели да предизвикваз появата на дьжд,
слана или сняг. а също така и да приемат
различии форми Не обичали да локазват
дарбите си и ревниво ги пазели от хората
Малко преди потопа имали предчувствие за
катастрофата и напускали родния си остров
Родос, като се раэпръенали по света Един
от тях. Лик, отишъл в Ликия и изднгнал на
брега на река Ксант храм на Аполон Ли-
кийски.
Обикновено представят телхините като на-
половина морскн и наполовина човешки съ-
щества Долната част на тялото им завър-
швала с рнбешка или змийска опашка или
имали ципи между пръетнте на краката
Поглсдът им бил жесток и злокобен и мо-
жел да омагъосва Авторите ги обвиняват.
че наводнили остров Родос с водите на
Стикс, за да го направят безплоден (виж
Макело). Това предизвикало гнева на бого-
вете Аполон ги убил със стрелите сн. или
пък Зсвс ги поразил с мълниите си и ги
хвърлил на явного на морето
ТЕЛХИС (гр.). Според Павзаний Телхис с
сред царете на Сикион (виж табл. 22). Той е
сии на Европа и баша на Апис. В аргоската
легенда, използвана от Аполодор. Телхис и
Телхнон са геронте, освободили Аргос от
гираннзгга на Апис.
ТЕКМЕСА (гр.). Дъщеря на фригийския
цар Телевтант По време на нападение сре-
щу родння и град тя била отвлечена от
Аякс, сина на Теламон. и отведена в робст-
во Девойката съпроводмла героя пред Троя
и му родила снн на имс Еврнсак Текмсса
20
иг рае важна роля в трагедията на Софокъл
„Аякс" В митовете обаче името й се поя-
вява рядко Не се знае каква е съдбата и
след самоубийството на Аякс.
ТЕКТАМ (гр.). Чрез баща си Дор Тектам
пронзлиза от рода на Хелен и Девкалион
(виж табл. 8). Диодор разказва. че Тектам
зааладял Крит начело на пеласгите и еолий-
ците и там се оженил за дъщерята на Кре-
тсй. Родил им се син на име Астерий (виж
това име) Тектам властвал над целия ост-
ров и от него произтича дорийският еле-
мент в произхода на критского население
ТЕКТАФ (гр.). Индийски принц, за когото
Нон написал следната история Пленен от
Дериад. Тектаф бил затворен в полземис. в
което не впитали светлина и въздух, и бнл
осъден на гладка смърт Пазачите не му
разрешавали да общува с никого Но дъще-
ря му Еерия, която родила наскоро, успяла
да убеди стражите да я пусиат при баша й,
за да му даде последна утеха преди смърт-
та Пазачите я пребъркали. но не намерили
никаква храна Тогава я пуснали да влезс Тя
нахранила баща си с кърмата си. Дернад
разбрал за тази проява на синовна обнч и
освободил врага сн
ТЕМЕН (гр.). Името носят много герои.
1. В местна легенда, разказана от Павзаний.
Темен е герой, роден в Стимфал в Пелопо-
нес. Той е сии на Пеласг и отгледал богиня-
та Хера В нейна чест построил три светн-
лища първото било посветено на Хера Де-
тето, второго, след сватбата й със Зевс, на
Хера Жената, и третото, след едно от скар-
ваннята на Зевс и Хера, когато те били вре-
менно разделени, на Хера Вдовицата
2. Според Павзаний Темен се казвал един от
двамата синове на Фегей С брат сн Аксион
убили Алкмеон По-често обаче двамата си-
нове на Фегей са наричанн Проной и Аге-
нор (виж Фегей и табл. 17).
3 Най-нзвестннят от геронте с това име е
Хераклид. снн на Аристомах и правнук на
Хил. сина на Херакъл и на Деянира (виж
табл. 16). Такова с най-разпространеното
му родословие Според друга версия той е
внук на Хил и син на Клеодей, който в пре-
дишното родословие е негов дядо На него
и на брат му Кресфонт било съдено да зав-
ладеят Пелопонес. За подробностите внж
Хераклндн След като мнсията им приклю-
чила. Темен получил Аргос (виж Кресфонт).
Той помолил наследника на Диомед Ергней
да открадие Паладнон. донесена от Диомед
в Аргос, и така лишил града от защита. По-
късно вълшебната статуя била пренесена в
Спарта (виж Леагър)
Темен дал дъщеря сн Хирнето за жена на
хераклида Деифонт (виж това име). Така сн
навлякъл гнева на собственнте си синове.
конто се опиталн да го убият. докато се къ-
пел сам в една река. Но Темен не умрял вед-
нага. Той успял да обезнаследи синовете си
ы
Ы
в
305
ТЕМИДА / ТЕНЕС
и да дадс царе iboto на Деифонт
За имената на синовеге му «им inutii 16
ТЕМИДА (ip.). Богинята иа Закона. ТН1 ан-
ка Дыцеря на Уран и на Гея (виж табл. 5).
сестра на тнтанкигс. Каю богиня на вечнн-
те закони фнгзрира сред божсствснитс съп-
руги на Зене, вюрата след Метила (виж то-
ва име) От Зсвс родита трите хори (виж то-
ва имс). трите мойри (Паркиге) Клото. Да-
же мгса и Атропос. Девица!а Астрея. олицет-
ворение на Справехтивоспа. сриданскнте
нимфи. кои го покатали на Херакъл ггы я към
страната на хсспсридитс Някон автори смя-
тат. чс и хсспсридитс са плод иа тоги брак
В легендата. прсдадена от Ес хил. Тсмида е
майка иа Прометей. Със сыцото име поня-
кога с наричана и аркадийската нимфа, май-
ка на Евандър. в римската традиция по-ЧСС-
то нозната като Кармсита (виж гова имс).
Митографитс и философите представят Те-
мида. олицетворение на Справехтивосгга и
на Вечиия закон, като съвегничка на Зевс.
Тя му запоиядала да облече кожата на коза-
та .Амалтея. El плата, и да я нзползва като
ризница в битката с гигашитс. Понякога й
приписват идеяга та Троянската война, пре-
ди шикана ог нея, та да намалсе параснало-
То население на Земята Сред божествата от
първото поколение Темида с една от малко-
то. присъсдинили сс към олимпийските бо-
говс. и живее таедно с тях на Олимп Тя
дължала гати чест не само на врыкшс си
със Зсвс. но и на услутата, която направила
на олимпийските богове, като създала пред-
сказаннята. ритуалите и закони те. Тя преда-
ла на Аполон нзкуствого иа предсказване-
то. Още преди пего имала питннско свети-
лише в Делфи Известки са няколко проро-
чества. пронзнсссии от нея, като това. кос-
то предупредило Атлант, че син на Зсвс щс
огкрадне златите ябълки на хсспсридигс,
и предсказанието за наследника на Тетида
(виж това име).
ТЕМИСТО (гр.). Най-нзвсстната зероиня
с юва имс с дъшерята на Хипссй. сина на
тссалийския речей бог Пеней, и на Креуза
(виж табл. 23). Тя сс омъжила за Атамаит.
един от синовеге иа Еол и на Енарста (виж
табл. 33). Родила четири деца. Левкои,
Еритрин. Схойнсй н Пгой (внж А|амант,
Левкотей).
ТЕМОЙ (гр.). Когато сникните, прогонсии
от Пеласгиотис от лапитите, броделн из
Гърция. тс решили да се заселят на брега
на река Инах (в Акарнания) Но се нагъкна-
ли иа ннахите и на ахейците. Съшсствува-
ло старо пророчество, спорсд коего първи-
те жители на страната щели да загубят зс-
митс си. ако отстъпят дори частица от нея
От друга страна, на сннанитс било предре-
чено. чс ако първитс заселннци нм дадат
парче от земяга си, те ще станат нсйии гос-
подари. За да разреши този проблем, един
знатен сниан на нме Темой се преоблякъл
като просяк и о)низьл при царя на ннахите.
кош о се ii.ipii4.L i Хиперох Жсстокият вла-
детел сс поди! рал на посетителя си. като
вместо хляб му дал буца пръст. Темой взел
буцага и я сложил в горбата си. Когато ви-
дели юна, н ай-старите ннахи си припомни-
ли старого пророчество н предупредили ца-
ря какво може да се случи Тс го помолнли
да попрсчи на просяка да сн тръгне с парче
от земята им Тсмон разбрал намсрснията
им и побързал да си тръгне, като обещал на
Аполон да му устрой хекатомба. ако го из-
мъкне ог бьркогпята. Аполон го спасил от
неприя!елитс му. По-късно владстелят на
сннанитс Фемни влязъл в двубой с царя Хн-
псрох И когато по молба на Фемий Хнис-
рох сс объриал. за да прогони кучето, кос-
то го придру жавало на мястото на битката,
той го убил с един удар с камък Ениани гс
завзелн страната. В памет на тази случка
посветили специален култ към камъиите и
по врсме на жер i вопрнношеннята давали на
наследнишпс на Темой парче месо от жер-
твата. наречено ..мссото на просяка".
ТЕН ЕР (гр.). Цар на Тнва в Беотия, син на
нимфата Мелия (виж това име) и на Апо-
лон Брат на героя Йемен, дал нмето си на
беогннскага река със същото нме. Тенср
бнл жрец в храма на /Аполон Птонн и извес-
тен гадател.
ТЕНЕС (гр.). Епоним на остров Тенедос. в
блнзост до крайбрежието па Троада Смятан
с за син на Кикън (виж юна име) и по-ряд-
ко за син на Аполон. Негова майка е дьше-
ряга на Лаомедон Проклся Имал сестра на
име Хемитея. Но Проклся умряла и Кикън
сс оженил повторно за Фнлонома. която
наклеветила Тенес пред мъжа си. Тя излъ-
гала, че младежът искал да я и гласили, до-
като в действигслност той не отвърнал на
аванситс и Кикън и повярвал и хвърлнл
двете си деца Тенес и Хемитея в сандък в
морето. Сандыгьт, закрилян от боговсте и
вероятно лично от Посейдон (дядото на Те-
нее), спрял на брега на остров, който тога-
ва сс наричал Лсвкофрис, а по-късно бил
преимснуван на Тенедос. Жителите на Тене-
дос направили Тенес свой цар. Когато по-
късно Кикън райзрал грешката си (виж Ки-
кън). сс отпал да сс сдобрн със сина сн. Но
Тенес нс пожелал и прсрязал въжсто, с кое-
то корабът на баща му бил прнвързан за
брега на острова. Така показал, чс отношс-
нияга между тях са прекьенатн.
Когато пътуващитс за Троя гърци пристиг-
налн до Тенедос. Тенес сс опнтал да предот-
врати слизансто им иа острова, като ги за-
мерял с камъни Но бил убит от Ахил, кой-
то му нанесъл смъртоносна рана в гьрдитс
Някои автори твърдят, чс Кикън (който в та-
зи версия сс сдобрил преди гова със сина
сн) бнл убит заедно с него в съшата битка
от Ахил.
В друга версия за смъртта на Тенес се раз-
306
k-iiaa, чс той умрял. итого искал да пред-
пази сестра си Хемитея от любовните на-
падки на Ахил Бил погребай на мястото.
където по-късно нздигнали храм в негова
чест В този храм нямал право да влиза ни-
то един човек. свирещ на флейта, зашото
флейтист на имс Евмолп. подкупен от ма-
шехата на Тенес. дал лъжливи показания
срещу него (виж Кикън).
В легендата за Ахил (или лоне в спизодите.
появили се след Омир) смъртта на Тенес е
един от многобройните примери, които по-
казват как героят е обвързан със съдбата си.
Ахил бил лредупреден от Тетида. чс ако
убие син на Аполон. съшо ше станс жертва
на жестока смърт пред Троя (виж Ахил).
ТЕОКЛИМЕН (гр.). I. Гадател. сии на По-
1нфид и потомък на Мелампус (виж Поли-
фид| Герой от „Одисея". Родом от Аргос.
След като нзвършнл убийство, бил прину-
дсн да се нзссли Отишъл в Пилос. където
срсшнал Телемах. Прндружил го в Итака и
му разтълкувал поличбата на птица в мо-
мента. когато прнстнгналн на острова. И
накрая. разкрил на претендентите съдбата.
която ги очаква.
2 Друг герой със съшото имс е син на Про-
гей и на Псамата. Той е герой в трагедията
„Елена" на Еврипид. След смъртта на Про-
теи. представен като цар на Долей Египет,
го наследил на трона. Бил жесток човек. враг
на гърците. като прннасял в жертва всеки от
тях. когото пленял. Той се опитал да пре-
льсти Елена, която сс приютила н дворсца
му. и когато тя го измамнла, поискал да убие
собствсната си сестра Теопоя. като я обви-
нил в съучастис с нея. Съгласнл се да я по-
жни едва когато се намесили диоскурнте
ТЕОНОЯ (гр.). 1. Така се назвала дъшеря-
га на Протей, сестра на Теоклимен (виж по-
тере) В „Елена" на Еврипид тя е съучаст-
ница на Елена и нейна съветничка. тъй като
поради божествения си произход била нада-
рена с г адате леки способности. Тя помота-
ла на Елена да избяга от Египет и гака си
навлякла гнева на брат си. Спасила я наме-
сата на диоскурнте. Според една от всрсии-
те Гсоноя се влюбила в кормчията на Ме-
нелай Каноп (виж това нме).
2 Друга Теоноя с романтична героиня от за-
губеиа днес трагедия на Хигнн Тя с дыцеря
иа Тестор Нени брат е гадателят Калхант. а
сестра и е Левкипа Един ден. докато нграе-
ла край морето, бнла отвлечена от пирати и
продадсна на царя на Кария Икар. Тестор
веднага тръгнал да тьреи дъшеря си. но пре-
гърпял корабокрушение и случайно бил из-
хвьрлен иа брега на Кария. Бил заловен от
отведен при царя като негов роб. Загубила
едноврсменно сестра си и баша си. Левкипа
на свой ред решила да тръгне да ги търсн по
съвет на Делфийския оракул. Тя обръепала
косата си и се преоблякла като жрец След
това съшо пристигнала в Кария. Теоноя я ви-
ляла, но нс я познала Влюбила се в нея. за-
шото я мислела за мъж. Чрез слугите сн и
отправила любовно послание. Объркана,
Левкипа отказала. Тогава Теоноя се ядосала
и заповядала да я хвърлят в тъмница. След
това наредила на един от робите си да я убие
Този роб бил Тестор, когото никой не могьл
да разпознае Той влязъл при Левкипа и съ-
що не я познал, но започнал да се оплаква
от съдбата, която го наказала, след като. за-
губвайки двете сн дъшери Теоноя и Левки-
па. трябвало да извърши и престъпление. От
този монолог Левкипа разбрала кой е пред
нея и когато Тестор насочнл меча към гър-
дате й. тя го изтръгнала от ръцете му и раз-
крнла коя е. След това решила да убие „ца-
рицата" Теоноя. Тя шяла да успее. когато
пред грозящата я опасност Теоноя призова-
ла баща си Тестор. Така всички се разпозна-
ли. Цар Икар ги отрупал с подаръци и ги
отпратил в родината нм
ТЕОФАНА (гр.). Тракийска героиня, краси-
вата дъшеря на цар Бизалт. Много знатни
тракнйци искали да сс оженят за нея, но в
нея сс влюбил Посейдон и за да нм я отме-
не. я пренесъл на остров Крумиса (непоз-
нат за географитс остров, чисто имс сигур-
но с объркано в преданнята). Но претенден-
тите разбрали къде е мястото, където сс
крисла. и тръгиали да я търсят За да гн заб-
луди. Посейдон превърнал девойката в мно-
го красива овца Самият той се превърнал
в овен, жителите на острова съшо станали
овце. Когато претендентите прнстнгналн на
острова, те видели само стада и решили да
гн изядат. Тогава Посейдон ги превърнал
във вълци Самият той в образа си на овен
обладал Теофана и я дарил със син, овсив
със златното руно, който по-късно отвел
Фрике и Хелия.
ТЕРАМБ (гр.). Син на сина на Посейдон Ев-
зир и на планннската нимфа Идотся. Като
младеж живсел по внеокнте върховс на пла-
ннната Отрис, където пасял голсми стада.
Надарен с мелодичен глас, той свирел прек-
расно и на дървена свирка Смятало се, че е
първият човек. който пеел, акомпанирайки
сн на лира Бнл любимец на нимфите. кои-
то идвали да го слушат. Към него сс отна-
еял благосклонно и бог Пан. Към края на
лятото Паи го посъвствал да слезе в равни-
ната със стадото си. зашото знмата ше бъде
дълга и студена. Но Тсрамб, воден от безг-
рижисто и гордостта на младостта. не го пос-
лушал Дорн започнал да се подиграва на
нимфите. като заявил, че нс са дъшерн на
Зевс, а техен прадядо е речннят бог Спср-
хей. Той разказвал, че веднъж Зсвс, влюбен
в една от нимфитс на нме Диопатра. прико-
вал с корени към земята останалитс нимфи
и за известно време гн превърнал в тополи.
След като се иаситил на страсттв си, им вър-
нал предишния образ. Така говорсл Терамб
Първоначално нимфитс не казали нишо, но
i
<
Z
S
S
3
2
н
307
т
ТЕРАН Г / IЕРСИТ
скоро паднати слали. а след топа обилен снят
•агрупал планината Яистата иа дървезага
опадали и стадото на Тсрамб измряло Гои
ос ганал сам в иланинага Гогава нимфитс му
отмъстнли, като го npcBi.piia.iii в бръмбар
рогач, който. та да сс нзхранва. ядял корна
на дървстата. Това насекомо служи та нт рач-
ка на децата. които късат главата му заради
огромнзпе рога, конто сякаш обрату ват ли-
ра (виж Керамб)
ГЕРАНТ (гр.). Епоним наоса ров Гера При-
надлежи към рода иа Кадмос. наследник е
на Едип от петото поколение (виж табл 37).
Баща му Автсзион дошъл да живее в Спар-
та. Там Арт ия. сестрага на Герант. се омъ-
жила та хсраклида Арис годом Родила му
двама синове - Прокъл и Евристсй Аристо-
дем умрял, докато синовете му бинт малки,
и Герант стаиал техен настоитшк и регент.
Когато достигнали възрастта. на която мо-
жсли да управляват. Теракт напускал остро-
ва. та да нс бъде подчинен на заповеди! с им.
Установил се на остров Тсра. който тогава
носел името Калиста. Красивня остров. Той
набрал тоти остров, мщото вече бил засе-
лен от фшзнкийци. бнвшитс спт.тннцн на Кад-
мос. Отишъл там с част от наслсдницнтс на
аргонавтите. напускали преди тона Лемнос
и заселили се в Лакедемон Тръгнал с три
кораба и сс нэстанил на острова, който впос-
лсдсгвис приел истового име
I ЕРЕЙ (гр.). Тракийски цар. син на Арес
Герой в легендата за Филомела и Прокна
(внж Филомела)
ТЕРМЕР (гр.). Епоним на град Термера в
Кария Пират от народа на лслспгтс. конто
върлувал по крайбрежието нс само на Ли-
кня и Кария. ио и край остров Кос. Вероят-
но с идентичен с разбойника. та когото пи-
ще Плутарх Той убивал пътницнтс. като ги
удрял с главата си. Бил убит от Херакъл
ГЕРМИН (лат.). Дрсвно римско божество,
чийто параклне се нздигал на Капитолия,
вътре в храма на Юпитер Вьвсжданего му
в римската религия се приписка на сабиня-
нина Тит Таций. подобно на повечето теме-
делсзси божества Термин с бог на междию
на киви те. Той с неизменен Разказват. чс
когато строслн храма на Юпитер Оптимус
Максимус на Капитолия, множество мест-
ни божества, чнито светилиша се намнрали
на това място. приели да се опылят. за да
отстъпят място на господаря па боговете
Единствено Термин отказал да си т рьгне и
затова трябвало да оставят олтара му в ос-
новния храм Но тъй катоТермин трябва ла
сс извнеява под открито небе. заради пего
направили отпор в покрнва На Термин би-
ли посвстсни ззраиипзи гс Терминалин. чсс-
гваии всяка година на 23 февруари
ТЕРО (гр.). Потомка трсто поколение на
Ификъл. брага близкая на Херакъл Отдала
се иа Аполон и родила Херон, героя епоним
на Хсронся в Беотия (виж табл 31)
ТЕРПСИХОРА (гр.). Една от дсвсттс му-
зи. дыцеря на Зене и Мнемосина. Смятана
е за манка на скрепите (ниж това нме). кон-
го зачснала от речния бог Ахелой Тя с май-
ка и на Лин (виж Лин), на Резос н др В на-
чало! о нейните функции нс са по-опредсле-
IIH. отколкою на сестрите и (виж Музн).
I ЕРСАНД ЬР (гр.). Познати са поне два-
ма герои с това имс.
I Пъринят е син на Сизиф и па Меропа
(виж табл 35) Имал двама синовс. Халн-
арт и Корон, епонимн на беотинскнте г ра-
доне Халнаргос и Коронея
2 Другият с син па Полинейк и на Аргия
Потомък с па родоветс на Едип и на Адраст
< виж табл I) У частвал в похода на спито-
ните срещу Тива. Тон дал дрехата па Хар-
мония на Ернфила. за да убеди сипа си Ал-
кмеон да взсмс участие и похода (виж Ерн-
фила) След завзсмаисю иа града Терсазз-
дър получил властта и поникал обратно в
Гива жителите, коню били нзбягалн по врс-
мс на нападение то. Оженил се за дъщерята
на Амфиаран Демонаса. Родил му сс енн Ти-
самен Герсандьр участвал в първия поход
срещу Троя, конто завършил в Мизия. Бнл
убит от Телеф. Диомед организирал погре-
бенного му Вергилий разказва обаче друга
легенда, според която Герсандьр участвал в
истннската Троянека война и бил сред вон-
нигс. скрити в дт.рвспия кон.
ТЕРСИТ (гр.). По своя пронзход Терсит е
сголписки герой. Той е внук на Портаон и
на Г приза и с един от синовете на Агрий
(внж табл. 27) Негови братя са Онхест.
Прозой. Келсвтор. Лнкопсй и Меланнп За-
едно с тях Терсит прогоннл чичо си Ойней
от I рона на Калидон (виж Ойней и Диомед),
когато сирены вече бил неспособен да се
защнтава. Но Терсит е известен най-вече от
..Илиада" с неблагоддрната роля, която иг-
рае в Троянската война.
Според „Илиада" той бил най-гроэннят и
наи-с грахливият от гьрцкте пред Троя. Бил
куц, а краката му - криви. Раменете му би-
ли прс1ърбсни. косата - рядка. Когато Ага-
мемнон подложил на изпнтанне войниците.
като им предложил да вдигиат обсадата,
Терсит бил сред първите. които приели то-
ва решение Гой бнл един от водачитс на
бунта, който щял да нзбухне вески момент
Однссй го наказал с удар на тояга и той пад-
нал под прнсмеха на войниците.
Разказват съзцо така, но тази история я ня-
ма в „Илиада", чс участвал в Калидонския
лов. и когато видял животного, побягнвлот
страх В цикличнизс епопей сс разказва. чс
Тсрсззз дьлжи смъргта си на лошня сн ха-
рактер. Когато красивата амазонка Пенте-
зилея била убита от Ахил. геронт се влзо-
бил в нея. докато тя умирала. Тогава Тер-
еза му се полис рал и с върха зза кописто сн
изводил очи те на младаза жена. Възмутеи
от това пресгъпленнс. Ахил убил Терсит с
308
юмруии След това се пречистил от убийс-
гвото в Лесбос (внж съшо Диомед)
ТЕСАЛ (гр.). Епоним на Тесалия. За нсго-
вата личност сыцествуват няколко предания*
1 Римските историки назовават пар с това
нме. родом от страната на теспротите. кой-
то завладял Тесалня и основал свое царст-
во Тоти Тесал бил син на Трайк, на когото
понякога прнписват основаването на Солун
(Тесалоники на гр.).
2 Съшсствува и друг Тесал, евързан с цн-
къла та Херакъл Той с смятан та син на Хе-
ракъл и на Халкнопа. или на Астиоха (в то-
ти случай с брат на Тлептолсм. виж табл.
15). Бнл цар на остров Кос и извратил два-
мата си синове Филип и Антиф да се бнят в
Троянската война. След превтемането на
Троя те се установили в страната. на която
дали името Тесалия в памет на баща си (та
раждането на Тесал виж Херакъл).
3. И накрая Тесал е син на Медея и на Язон
Когато Медея се опитала да го убие, той из-
бягал от Коринт в Йолкос. След смъртта на
сина на Пелий Акает завзел властта. Той
дал името си на Тесалия
4. За Тесал, сина на Хемон. виж Хемон. 2.
ТЕС ПИЙ (гр.). Епоним на беотийскня град
Теспнн, син на атинския цар Ерехтей (виж
табл 11). Теспий напуснал Атика и основал
царство в Беотия Той нграе второстепенна
роля в цнкъла за Херакъл Когато бил на 18
години. Херакъл нзвършил първия си под-
виг при него, като убил Китероиския лъв
(ниж Херакъл) Теспий имал петдесст дыде-
рн или само от една жена - Мегамеда, или
от много .тържанки Докато трасл ловът. Хе-
ракъл бил отседнал в дома на Теспий и вся-
ка нош прсспивал при една от дыцерите му.
Царят искал те да имат синове от такъв ве-
лик герой, а Херакъл, уморен от лова, не та-
беля звал смените и смятая, че винаги е с ед-
на и сына девойка Според друго предание
героят обладал всички девойки само за се-
лем ноши, или дори само за една нош Всич-
ки те заченали синове от него Най-голяма-
та и най-малката родили близнаци (виж табл.
15). Повечето от тези деца по заповед на Хе-
ракъл били отведени от Иолай в Сардиния,
където станали заселиици Двама отишли в
Тива. а седем оетанали вТеспни Разказват.
че децата на дыцерите на Теспий. заселили
се в Сардиния, не умрели, а заспали дълбок
вечен сън. като така нзбегнали гниенето в
гроба и изгарянето на клада
Теспий е приятелят. който пречистил Хера-
къл след убийството на децата му от Мега-
ра (виж Херакъл).
За Теспий. башата на Хипермнестра, внж
Тестий
ТЕСПРОТ (гр.). Един от синовете на Ли-
каон Той напуснал Аркадия и се установил
в Епир. в областта. наречена „страната на
теспротите" В едиа от версиите на леген-
дата за Тйест той потърсил убежите имен-
но при Теспрот (внж Тиест).
ТЕСТИЙ (гр.). Етолийски герой, цар на
Плеврой Най-често е смятан за внук на
Агенор, сина на Плеврой Майка му е Де-
моника, а негов баша е Арес (виж табл. 24).
За иегова жена посочват Евритемида. Деи-
дамся. дъшерята на Псрисрес. или Лаофон-
та (дыцеря на Плсврон и иегова пралеля в
обичайното родословие) Родили му се мно-
го деца, сред конто Алтея, майката на Мс-
леагър, Леда. Хипермнестра, Ификъл. Евнп.
Плексип. Еврипил. чичовците на Мелеагьр.
наричани оше тестиади. убити по време на
Калидонския лов (виж Мелеагьр) Дъшеря
му Хипермнестра вероятно е едно и съшо
лице с Хипермнестра. „дъшерята на Тес-
пий". зашото в ръкописите двете имена -
Теспий и Тестий. често се смесватн.
За легендата за Тестий и Калидон виж Ка-
лидон.
ТЕСТОР (гр.). Син на Аполон и на Лаотоя,
баша на гадателя Калхант и на две дъшери
-Левкнпа и Теоноя Бил жрец на Аполон и
герой в романтично приключение, разказа-
ио от Хигин (виж Теоноя).
ТЕТИДА (гр.). Дъшеря на Нерей. Стареца
на морсто. и на Дорида Морско беземърт-
но божество, най-известната от всички не-
реиди Според по-неизвестна легенда Тети-
да е дъшеря на кентавъра Хирон
Тетида била отгледана ат Хера, както самата
тя била отгледана от тнтанката Тетия В ле-
гендата много от епизодитс се обясняват с
обичта. която евързвала нерендата и жена-
та на Зевс Тетида приютила Хефест, когато
Зевс го изхвърлил от Олимп, зашото поис-
кал да защити Хера (виж Хефест) Именно
тя по заповед на Хера поела управлението
на кораба „Арго", когато аргонавтите пре-
минавалн през Снмплегадските скали Спо-
ред някои митографи Тетида отказала лю-
бовта на Зевс, когато той я пожелал, за да
ие огорчи Хера. В други версии Зевс и По-
сейдон се борели за сърцето н до деня. в кой-
то оракул на Темида предсказал, чс синът,
който Тетида ще роди, ще бъде по-могъш
от баша си. Тогава двамата велики богове
се отказали от нея и решили да я дадат на
някой смъртсн Други автори прнписват то-
ва пророчество на Прометей, който уточнил,
че синът, плод на любовта на Зевс и Тетида,
един ден ще стане господар на Небето Тъй
като станала недостъпна за боговете, Тети-
да трябвало да се евърже с някой смъртен
За това разбрал кеитавърът Хирон, който по-
бързал да убеди възпитаника си Пелей да се
възползва от случая, за да се ожени за бо-
жество. Тетида обаче му създала големн
трудности Като всички морски божества, тя
можела да променя образа си и се възполз-
вала от дарбата си Пелей обаче успял да я
победи и да се ожени за нея (виж Пелей).
За раждането на Ахил и за опитнте наТетида
да го дари с беземъртие виж Ахиi Това до-
ТЕСАЛ / ТЕТИДА
309
ж
=
—
-
н
вело до прскратяването на брака между Тс га-
да н Пелен, но тя не престандта да сс инте-
ресуй от сина сн Когато Ахнл станал на
девет години н гадатслят Калхант предска-
зал. чс Троя не може да бъде превтета бег
неговото участие. Тетида. конто знасла. че
Ахнл ше умре пред Троя, го Гавела при пар
Лнкомсд в Скирос. където го скрнла сред
дъшерите му Но Ахнл не могъл да избегне
съдбата сн и заминал на воина. Тетида сс
опитала да го защити с всички средства, но
напразно Пратила с него слуга, конто тряб-
вало да го предлагал от фатални грешки (виж
Тенес) Забранила му да с лига пръв на троян-
ский бряг, зашото първият герои, стъпил на
него, щял да бъде убит Дала му оръжня н
след смъртта на Патрокъл накарала Хефест.
конто и бнл предан, да му изработн други
И накрая. утешавала го във всички тежки мо-
мсити от живота му Опитала се да му поп-
речи да убис Хектор. зашото това означава-
ло, че и той ше загине малко след това
След като Ахил умрял, Тетида насочнла
грижите сн към Неоптолем. който бил нс-
ин внук Посъвствала го да не се връша за-
едно с другите ахейшт и да нзчака няколко
дни на остров Тенедос Така спасила живо-
та му (виж съшо Молос).
ТЕТИЯ (гр.). Едно от първичнитс божест-
ва в елннистичната теогония. Тя олниетво-
рява „женската" плодовитост на морето.
Дъшеря е на Уран и на Гея. най-младата от
титанкитс (виж табл. 5 и 12) Омъжила се
за Океан, един от братята и. Родила от него
повече от три хиляди деца всички реки по
света Тетия отгледала Хера, която н била
поверена от Рея (друга титаика). докато
Зевс се борел с Кронос (виж Хера). В знак
на признателност Хера сдобрила Тетия и
Океан, когато се скаралн.
Жилншсто на Тетия било в далечния Запад,
отвъд страната на хеспсридитс. в областта.
където всяка вечер Слънието завършва сво-
ята обнколка
ТЕЯ (гр-)- Божествсната Принадлежи към
ггървото поколение боговс. прсдшествашо
олимпийските Титаика. дъшеря на Уран и
на Гея (внж табл. 5 и 12). Оглала се на Хи-
перион (виж табл. 14) и родила три деца
Хелнос (Слънието), Еос (Зората) и Селена
(Луната).
ТИБЕРИН (лат.). I. В римската легенда
името Тиберин нма две значения От една
страна, той е бог на р Тибър, поетнчна абс-
тракция. а от друга - цар на Алба, десетнят
потомък иа Еней. Тиберин умрял в битка
край реката, която дотогава се казвала Албу-
ла. а след смъртта му приела името Тибър
2. Друга легенда разказва за герой, епоним
на река Тибър. който не бил потомък на Еней,
а имал божествен произход. Той бил син на
бог Янус и на Камаэена. нимфа от Лациум.
Удавил се в реката и тя приела името му
ТИ БУTH (лат.). Тибурн или Тибурт е осно-
ва тел и епоним на рнмския град Тибур (Ти-
воли) Смятан е за един от трнмата синове
на тиванския герой Амфиарай, дошли в
Италия след смъртта на баща си, за да ос-
нова г там колонии (внж също Катил).
ШВА (гр.). Така сс казват много героини,
споннми на град Тива.
1-2. Тина н Беотия била кръетена на дъще-
ря г а па Прометей и на нимфа, или на дъ-
шерята на Зсвс и Иодама. наследнината на
Девкалион (виж табл 8)
3 Друга Тива. съшо беотийка, била най-
мал ката дъшеря на речи и я бог Азоп и на
Метопа
4 Тина в Сицилия била кръетена на дъше-
рята на пеласга Адрамис. който обещал ръ-
ката н на онзи. който го надбяга. Херакъл
го победил и сс оженил за Тива. За спомсн
основал град Тива в Сицилия и му дал имс-
то на девойката (виж сыцо Граннк). Според
друго родословие тя била дъщеря на Ки-
ликс, от рода иа Кадмос.
Към същото родословие принадлежи и де-
войката. епоним на сгипстската Тива: тя е
дъшеря на Нил (виж табл. 3).
ТИДЕЙ (гр.). Етолийски герой, роден от
втория брак на цар Ойней и дъщерята на
Хнпоной Перибоя (внж табл. 27). Сред
различните предания, свързани със сватба-
та на Ойней и Перибоя, съшествува едно.
спорен което девойката била прслъстена от
Ойней и преди той да се ожени за нея. била
изоставена на свииарите Малкнят Тидей иэ-
раснал сред тях. Други автори смятат, че по
заловсд на Зевс Ойней обладал собствснв-
та си дъшеря Торга н Тидей бил плод на та-
ги грешна любое.
Когато възмъжал, Тидей извършил убийст-
во Според авторите иегова жертва станал
брагът на Ойней Алкатой или синовстс на
Мелант, органнзиралн -заговор срещу Ой-
ней: Феней, Евриал, Хнперлай. Антиох. Ев-
мед, Стсрнопс, Ксантип и Стенелай, нлн
собственият му брат Олений. Независимо
от това коя точно е била жертвата. той
трябвало да напусне родината си. След ка-
то бродил нзвестио време, прнстигнал при
Адраст едновременно с Полинейк. За сре-
щата между двамата герои виж Адраст.
Адраст се съгласил да пречиста Тидей от
убийспюто и основавайки се на старо про-
рочество, му дал за жена една от дъшерите
си - Деипила, докато Полинейк се оженил
за другата му дъшеря Аргия. Същевремен-
но .Адраст обещал на двамата си зетьовс да
им върне владенията. Така Тидей се съгла-
сил да вземе участие в похода на Седемте
срещу Тива, който имал за цел да въэстано-
вн властта на Полинейк на трона на Тива.
По време на случката с Архемор Тидей зас-
танал на страната на Хипснпила срещу цар
Ликург (виж тези имена) и се сражавал сре-
щу нею Амфиарай и Адраст сложили край
на враждата. На нгритс в памет на Архемор,
310
и икс гни по-късно под името Немейски, Тн-
дей станал побсдител в боя с юмруцн.
Тилей бил и зпратен да преговаря в Тива, но
Етсокъл отказал да го шелуша За да изли-
та тнванцитс. Тидей ги прнзовал поотделно
на двубой и ги победил един след друг. Но
когато си тръгнал. тиванцнтс му устроили
засада от петдесет воини Тидей убил всич-
ки с изключение на Меон (виж това нме. I).
По време на обсадата на Тива една случка
показва жестокости на Тидей: сестрата на
Етсокъл Йемена била влюбена в младая ти-
в.знсц Тсоклимсн. Тя му определила среша
извън града, до една чешма По внушение
на Атина Тидей издебнал младите влюбенн
н ги изнснадал. Тсоклимсн успял да избяга.
но Йемена била заловена. Тя се опитала да
умнлостиви Тидей. но той останал безлоша-
ден и я убил
В рсшитслиата битка пред седемте порти на
града съпсрник на Тидей бил Меланип. Той
ранил Тидей в корсма, но макар и смърто-
носно засегнат, героят убнл врага си. Боги-
нята Атина. покровителка на Тилей, смята-
ла да му дари бсзсмъртис, което получила
за него от Зсвс Но когато Амфиарай, който
нс можел да прости на Тидей. че с участвал
в организирансто на поход, в който той са-
мнят щял да намсри смъртта си. разбрал за
намерсииего на богинята. отрязал главата
на Меланип и я занесъл на Тидей. Той отво-
рил черепа на врага си и изял мотъка му. Из-
пълнена с отвращение от постъпката му.
Атина решила да лиши Тидей от беземър-
гис и сс оттеглила от бойното поле.
Трупът на Тидей бнл погребай от Меон. кой-
то му бнл признателен, чс пошалил живота
му. Спорен друго предание тялото на Тидей
било отнесено от атиняните на Тетей и пог-
рсбано в Елевзин
Тидей с башата на Диомед (виж това име).
ТИЕСТ (гр.). Брат блнзнак на Атрей, като
него снн на Пелопе и Хиподамея (внж табл.
2). Легендата за него с посвстена изцяло на
омразата му към Атрей и на отмъшенията,
конто двамата братя извършват един срсшу
друг. Тъй като представлявала идеален
трагически сюжет, тази легенда била изпол-
звана от поетите и обогатявана с най-зло-
вешн епизоди, плод на творческого им въ-
ображсннс.
За основнитс моменти от легендата виж Ат-
рей. По внушение на Хиподамея Тиест и Ат-
рей ошс като юноши убили прнродення сн
брат Хризип. След това убийство избягалн
при Стенел и получили властта над Миксна
(внж Атрей). Но Тиест станал любовник на
жената на брат сн Аеропа (внж това име).
За да сн отмъсти, Атрей решил да предло-
жи на брат сн за храна собственнте му де-
да Убнл синовете му, родени от наложница
на Тиест (според някои автори те билн Три-
ма: Аглай. Калилеон и Орхомен, а според
други двама: Тантал и Плистен), и пригот-
вил от тях ястие, което предложил иа брат
си. След това му показал ръцете и главите
на децата От ужас Слънието прскъснало
обнколката си около земята. Тнсст избягал
при царТеспрот (виж това имс) и оттам оти-
шъл в Сикион, където живеела дъшеря му
Пелопия. Според предсказание иа оракул за
него можел да отмъсти само синът му, за-
ченат след кръвосмешение с дъшеря му
(внж Егист). Егист успял ла убие Атрей и
върнал на Тиест отнетото царство.
ТИМАЛК (гр.). Първородният син иа ме-
гарския цар Мегарей. Когато лиоскурнте
търсели сестра си, отвлечена от Тезей. те
минали през Мсгара. Тималк сс присъеди-
нил към тях н участвал в превзсмансто на
Афидна. но бил убит от Тезей
ТИМАНДРА (гр.). Една от дъшерите на
Тиндарей и на Леда (виж табл. 2 и 19) Омъ-
жила сс за Ехсм и в легенда, разказана от
Сервий, родила Евандър (виж това имс). Но
тъй като обидила Афродита, защото нс й
направила ритуалното жертвоприношение,
богинята й пратнла безумие и тя избягала с
Филей (виж това име), който я отвел в Ду-
лихиум
ТИМОЙТ (гр.). В легенда, разказана от
Диодор. Тимойт е син на Лаомсдон. един от
братята на Приам Но по-чссто Тимойт с
съпрут на Кила (виж това имс) и зет на При-
ам. а нс негов брат Приам разтълкувал пог-
решно едно предсказание и накарал да уби-
ят Кила Тимойт не могъл да му прости то-
ва убийство и за да си отмъсти. бил сред
първите. вкарали дървения кон в Троя
ТИНГА (гр.). Така се казвала женага на ги-
ганта Антей, убит от Херакъл Героят обла-
дал Тинга и тя му родила снн Софакс (виж
това име), който в памет на майка си осно-
вал градТингнс (днес Танжер).
ТИНДАРЕЙ (гр.). Баща на дноскурите, на
Елена, Клитемнестра. Тимапдра и Филоноя
(виж табл. 19) Лакедемонскн герой Сыцсс-
твуват различии версии за произхода му.
Смята се, че с снн на Ойбал и наядата Ба-
тея. или на Горгофона, една от дыцерите на
Персей (виж табл. 6). Вместо Ойбал за не-
гов баша се посочват още Периерес от Ме-
сена или Кинортас, който по-често е сочен
за баща на Периерес В последните две вер-
сии негова майка е Горгофона. Нсговн бра-
тя (или полубратя в зависимост от легенди-
тс. виж Горгофона) са Икарий. Афарсн и
Левкнп. към конто понякога прибавят и ед-
на сестра. Арена.
След смъртта на Ойбал Хипокоон прогоннл
братята си и сам царувал над Спарта Ика-
рий и Тиндарей избягалн при цар Тестин в
Калидон. Там Тиндарей се оженил за дыце-
ря му Леда. По-късно. когато Хипокоон и
синовете му били победени от Херакъл. ге-
роят върнал царството на Тиндарей (виж
Хипокоон). Според друга легенда Хнпоко-
он и Икарий останалн да управляват заедно
s
ы
а.
|
X
с
я
X
н
311
z
ш
7
w
z
H
c
z
(-
в Спарта, като се договорили да и понят
Тиндарей Тогава той отишъл и Пелена и
Ахея. или при прнродсния си брат Афарей
в Месення.
За децата на Тиндарей и м ролята на Зсвс в
зачеването им виж Диоскгри. E-ieua. ЛеЛа.
Клитемнестра Тинларсй нграс роля в ле-
гендата за атридите: след смъртта иа Атрсй
дойка га на Менелай и Агамемнон нзпратн-
ла децата при царя на Сикион I (олифил Той
пък ги поверил на царя на Калидон Ойней
Когато Тиндарей се завърнал от Калидон в
Спарта, той отвел със себе си момчетата и
ги отгледал в дома си Там двамата братя
сс заполняли с Етена и Клитемнестра
Затрудненията. които красотата на Елена
причинила на Тиндарей. и за големня брой
претендентн за ръката и вилс £ teua и Ика-
рий След обожествяванего на двамата му
синовс Кастор и Полидевк Тиндарей изви-
кал зет си Менелай и му завешал царство-
то си Тиндарей бил оше жив. когато отвлек-
ли Етена, и по врсме на Троянската война
омъжнл внучката си Хсрмиона за Орест
(виж Хермиона) Някон автори твърдят. чс
дори надживял Агамемнон и станал съдник
на Орест пред Ареопага (виж Орест), или в
Аргос, пред съда на народа
Тиндарей е сред геронте, съживсни от Аск-
лепий В Спарта бил почитан като герой
ТИОНА (гр.). Така се казва в някои леген-
ди майката на Дионис, макар чс по-често
срешаното и име е Семела (виж това нме)
Разликатз в имената сс обяснява с това. чс
става дума за двама различии Дноннсиев-
ци, или пък че името Семела с смъртното
название на майката на бога, а Тиона - бо-
жественото. дадено и. когато Дионис отвел
майка си от подземния свят па Олимп, за
да я направи божество (виж Дионис)
ТИРЕЗИЙ (гр.). Известен гадател, играет
в гинанскитс легенди сыцата роля, каквато
с отредена на Калхант в троянския цикъл
По линия на бани си Евср принадлежи към
рода на спартнтс (виж това имс) Майка му
с нимфата Харнкло (виж легендата за нея)
Сыцествуват многобройни легенди за мла-
достта на Тирезий и за начина, по който по-
лучил дарбата си Някон разказват. че бнл
ослепен от Палада. зашото случайно вилял
богинята гола. Но по молба на Харикло, за
да го обезшети. тя го дарила с таланта на
гадател Най-известната версия обаче с на-
пълно различна Веднъж, когато се разхож-
дал в планината Килсна (или Китсрон), мла-
дият Тирезий вилял две змии в момент на
съвкуплснис Митографитс нс са сдино.туш-
ни отпоено това събитис Спорсд един Ти-
резий разделил змиитс. според други гн ра-
нил. а според трети убил жеиската. К а кво-
те и да с станало. в резултат от намесата си
Тирезий бил превърнат в жена Седем годи-
ни по-късно, когато сс разхождал на сыцо-
то място, отново видял съвкупяваши сс
змии. Намесил се по същня начин и въэ-
ньрнал (гърионачалння си пол. Приключенн-
ого му го направило прочут и веднъж, ко-
гато Хера и 'Зсвс се карали кой изпитва по-
голямо удоволствие от секса - мъжът или
жената, те решили да се допитат до Тире-
зии. който единствен имал опит и в двата
пола. Без да се колебае. Тирезий отвърнал.
чс ако удоволствието от секса се състои от
дссст части, жената притежава девет от не-
го. а мъжът - само една. Това разгневнло
Хера, която сметнала, че така Тирезий раз-
крил тайна га на пола й. и тя го ослепила. В
замян.з Зевс му дал дарбата да предсказав
и привилегнята да живее дълго (седем чо-
вешки живота)
Приписват на Тирезий някои пророчества,
евързани с най-важнитс спнзоди оттивапс-
ката легенда Той показал на Амфитрион
коя с истинската съшност на съперника му
за Алкмена (внж Хсракъл) Разкрнл на Едип
пресгъпленнята. които извършнл неволно,
и посъвствал Креон да изгони царя, за да
освободи Тива от омъреяването, косто н
причинил По врсме на похода на Седемте
срешу Тива предрекъл, чс градът ше бъде
лошадей, ако принесат в жертва сина на
Креон Менонкей. за да успокоят гнева на
Арес (виж Менойкей). И накрая той посъ-
ветвал тиванците по време на похода на
епигонитс да сключат прнмирие и да напус-
кат тайно града през ношта, за да избегнет
масовото и зон ване (виж Епнгони).
В слинистичиата и римската поезия Тирезий
е ..всезнаещият гадател** на Тива. Той посъ-
вствал цар Пентей да не се противопоставя
на въвеждането на култа към Дионис в Бео-
тия и разкрил каква е съдбата на нимфата
Ехо след преобразяването и. Предрекъл и
смъртта на Нарцис В легендите за Одиссй
гсроят предлриел пътуването си в страната
на мъртвите, за да се допита до Тирезий по
съвет на 11ирися. Тирезий получил от Зевс
привилегнята да запази дарбата на пророк
и след смъртта сн.
Тирезий имал дъшеря. пророчицата Манто,
която родила гадателя Мопс (виж тези
имена).
Смъртта на Тирезий бнла евързана с прев-
зсмансто на Тива от епигоните. Той послед-
вал тиванците в изсслваисто им. Една сут-
рнн спрели при извор, наречен Телфуса
Ожаднял от ходенсто, пил от водата му, ко-
ято била много студена, и умрял. Според
друга версия Тирезий останал в града с дъ-
шеря сн. Завоевателизс ги пленили, но гн
изпратилн в Делфи, за да гн посветят иа бог
Аполон. По пътя Тирезий, който бил много
стар, умрял от нзтошснис.
I ПСАМ ЕН (гр.). I Името му означаваОт-
мъстнтслят. Така сс казвалн двама герои,
първият от които с син на Орест и Хермио-
на (виж табл. 13). Орест наследил от Мене-
лай властта над Спарта, след него на прес-
312
тола се вык.зчил Тисамсн и управлявши до
деня, в който страната му била нападната
от хераклидите В завързалото се сражение
Тисамен бил убит. В друга легенда се раэ-
казва. че хераклидите го прогонили от Спар-
та и от Аргос, но му разрешили да се изсели
заедио с поданицнте си Гогава Тисамен се
обърнал за помош към йонийците. населя-
вший ссвсриия бряг на Пелопонес. и ги по-
молил да го приютят Но йонийците се стра-
хували. че някой ден Тисамен може да гн по-
кори, защото бил известен с храбростта и
мълростта си. отказали му гостоприемство-
то си и го нападнали Тисамсн бил убит в
сражснисто, но войннците му победили и об-
градилн йонийците. отгеглнли се в град Хе-
лика Накрая нм позволили да заминат за
Атика. където били приети от атиняните. Та-
ка спътниците на Тисамсн станали господа-
ри на страната и погребали с почести царя
сн Синовсте му установили господството
си над йонийците в завладянага територия,
която нарекли Ахея По-голсмнят. Комет, го
наследил на трона, но скоро заминал и ос-
новал колония в Азия Останалите четири-
ма синове на Тисамен се казвали Даимен.
Спартой. Телис и Лсонтомен
2 Вторият герой на имс Тисамсн с син на
Терсэндър и Демонаса Той с потомък на
Едип от трстото поколение (виж табл. 37).
По време на втория поход срешу Троя (ба-
ша му бил убит от Телеф по време на похо-
да в Мизия. внж Терсандър) бил много
млад, за да поеме командваието на тиванс-
кия отряд Вместо него за смъртта на царя
си отмъстнл Пенелей. като убил сина на Те-
леф Еврипил (виж Пенелей). Когато възмъ-
жал. Тисамсн станал цар на Тива. Имал син
на имс Автезион. който нс го наследил, а на-
пускал Тнва и се присъединнл към хераклн-
дите в Пелопонес. Наследник на Тисамсн
станал внукът на Пенелей Дамасихтон
ТИСИФОНА (гр.). I Името и означава
Отмъститслка за убийствата Една от три-
те еринии Няма отделка легенда с изклю-
чение на малко известен епизод. в който е
влюбена в младня и красив герой Китерон
(виж това нме). Тя го убила, като накарала
змия, и зля зла от косата й. да го ухапе.
2 В загубена трагедия на Еврипид, в която
сс разказва за приключеннята на Алкмсон.
гой имал дъшеря на имс Тнснфона, която
поверил на царя на Коринт Креон. Той я
продал като робиня (виж Алкмсон).
ГИ ТАНИ (гр.). Шсстимата синовс на Уран
и Гея (виж табл. 5). Те принадлежат към
първото поколение богове Най-малкият
сред тях с Кронос, родоначалник на поко-
лснисто на олимпийските богове (внж Кро-
нос). Имат шест сестри, титанкмте, с които
се съвкупили, за да се родят всички второс-
тепенни богове (виж табл. 38).
След като Кронос кастрирал Уран, титани-
те. които били отстраненн от Небето от ба-
ша сн. завзелн властта Океан обаче не под-
крепил Кронос и не сс присъединнл към ос-
таналите. Дори помагал на Зсвс. когато той
на свой ред се опитал да детронира Кронос
Тази борба, която донесла победа на олим-
пийскитс богове. е наречена Титаномахия
За нея надълго се разказва в „Теогония" на
Хезиод. но ученнтс се съмняват, че откьеът
с вмъкнат допълнително (виж Кронос). Съ-
юзиици на Зсвс били не само олнмпийски-
те богове: Атина, Аполон, Хера, Посейдон.
Плутон и др. но и хекатонхейрите. които би-
ли измъчвани от титаните, а съшо Проме-
тей. макар че бнл син на Япст, и Стикс, пър-
вородната от оксанидитс
ТИТАНКИ (гр.). Така сс нарнчат шестте
дъшерн на Уран и Гея: Тея (или Тия), Рея. Те-
мида. Мнемосина. Феба и Тетия (виж табл.
12). Те се съвкупили с братята си титаните
и заченали второстепенните богове (виж
табл. 38 и статиите, посветени на тях). Изг-
лежда. че не подкрепили братята си в Тита-
номахнята.
ТИТИЙ (гр.). Великан, син на Зевс и Ела-
ра. сочена като дъшеря на Орхомен или на
Миний Когато Елара забрсменяла. Зевс я
скрил в дълбините на земята, тъй като сс
страхувал от Хера. Затова Титий се родил
от земята
Когато Лето родила на Зевс Аполон и Ар-
темида, ревннвата Хера нзпратила при нея
чудовището Титий. като му вдъхналз жела-
ние да я насили Но Титий бнл иэпспелсн от
Зсвс и нзпратен в Ада. където две змии (нли
два орела) разкъевали черння му дроб, кой-
то се възстановявал според луинитс фази
Според други автори цвете деца на Лето за-
щитили майка си и пронизали чудовището
със стрелнте си Титий останал навеки за-
ровен в почвата, като тялото му заемало де-
вет хектара В Евбея съшествувала пещера,
в която почитали Титий с култ
ТИТОН (гр.). Според по-нсизвестио родос-
ловие Титон е син на Еос (Зората) н на ати-
нянина Кефал (виж табл 4). Обикновено
евързват Титон с троянския цикъл, като там
той е представян за един от синовете на Ла-
омедон (виж табл. 7). Майка му е Стримо,
дъшерята на речния бог Скамандър Титон
е по-големият брат на Приам Бил много
красив Зората го забелязала. влюбила се в
него и го огалякла Ималн двама синове -
Ематион и Мемнон (внж тези имена). Влю-
бената Зора помолнла Зевс да даде без-
смъртие на Титон. но забравила да поиска и
вечна младост за него. И докато любнмата
му вставала неизменна, Титон остарял и се
съсухрил до такава стелен, че трябвало да
го поставят като бсбе в кошница от ракита.
Накрая Зората го превърнала в шурец
ГИФИС (гр.). Първнят кормчия на кораба
„Арго". Смятан е за син на Хагний. родом
от Сифа в Беотия. Познавал добре ветро-
веге. можел да развита пътя по звсздитс и
т
е
у
X
313
2
u-
I
H
X
t-
T. н Дължал таланта си на Атана. но никога
не го описват като вони на бойното поле
Тифис нс могъл да вили завършека на по-
хода. Разбелял се и умрял на брега на Понт
Евксин при цар Лик в страната на мариан-
дините Наследил го Анксй
ТИФОН (гр.). Тифей или Тифон с чудови-
ще Той е най-малкият син на Гея (Земята)
и на Тартар (виж табл 12) В някои версии
обаче Тифон сс евързва с Хера и Кронос
Недоволна от поражснисто на гнгантитс.
Гея наклеветала Зевс пред Хера и тя отиш-
ла при Кронос, га да го попита как да му от-
мъсти Кронос и дал две яйца, пълни със
собствената му сперма гаровени в земята.
от тях трябвало да сс роди демон, способен
да детронира Зсвс. Този демон бил Тифон
Според друга версия Тифон бнл син на Хе-
ра. която тя заменяла без намесата на мъж-
ки елемент. гака както родила Хефест (виж
това име) Чудовищного лете било отгледа-
но от дракон, змея Питон, който живеел в
Делфи (внж Питон)
Тифон притежавал най-добрито от човека и
звяра По ръет и сила надмннапал остана-
лите деца на Земята Бил по-висок от всич-
ки планнни и често удрял с главата сн звез-
дитс Когато протсгнел ръце. едната от тях
достигала Иттока. а друга гл - Запада, а вмсс -
то пръети имал сто змийски главк Тялото
му от кръета надолу било обвито от пепе-
лянки Имал криле, а очите му бълвали пла-
мъци Когато чудовишето нападнало бого-
вете в небето. те нзбягалн чак в Египет и сс
скрипи в пустинята. където се преобразили
в животни Аполон се превърнал в червена
каня. Хермес - в ибис. Арес станал риба. Ди-
онис - козел. Хефест - бик и т и Само Ати-
на и Зевс устояли на чудовишето Зевс хвър-
лил срещу него мълнии отдален, след което
го съсякъл с желязната си брадва Битката
станала на връх Касий. на граинцитс между
Египет и Летрейска Арабня Тифон, който
бнл само ранен, успял да взсмс надмошис и
измъкнал брадвата от бога Той отрязал су-
хожилията на ръцете и краката му, мептал
обезоръжения бог на раменете сн и го отае-
съл в Сицилия, където го затворил в едва
пещера Скрнл сухожилнята и мускулиге на
Зсвс в меча кожа и гн поверил на женския
дракон Дслфина Хермес и Пан. а според ня-
кои автори Кадмос, откраднали сухожилия-
та и ги поставили на мястото им в тялото на
Зевс Той възвърнал силата си и отишъл на
небето в колесница, тсглена от крилаги ко-
не. Започиал да хвърля по чудовишето мъл-
нии Тифон побягнал и с надежда га да уве-
лнчи силата си решил да яде от вьлшебните
плодове, растащи в планината Ниса Така му
били казали мойрите, за да го привлекаг там
Зевс го оперил и преследването продължи-
ло. В Тракия Тифон хвърлил срещу него пла-
нини. но с помошта на мълниитс богът ги
връшал срещу чудовишето Ето зашо пла-
нннага Хсмус дължи името си на кръвта. из-
тскла от една от раните му. Напълно обез-
ку ражен. Тифон отново побягнал. но докато
прекосянал Сицилийско море. Зевс хвърлил
върху него планината Етна. която го према-
зала. Така пламъците. които нзлизат от Ет-
на. се смятат или за пламъците. които бъл-
ва чудовишето. или за остатъцнте от мъл-
нии. с които Зевс го поразил.
Тифон с баща иа много чудовища - кучето
Ортрос. Лсрнсйската хндра. Химера, които
му родила Ехидна, дъшерята на Калироя и
Хрнзаор(виж табл. 32).
ТИХИЙ (гр.). Известен обущар от Беотия,
конго изработал коження шит на Аякс, си-
на на Теламон Името му става нарицател-
но за обушар
ТИЯ (гр.). Според легенда от остров Дел-
фи Тня е нимфа, дъщеря на речния бог Ке-
физ илн на героя Касталий, един от първи-
те жители на Делфи. Тя била любима на
Аполон и му родила син на име Делф. епо-
ним на Делфи (внж Делф). Тя първа чества-
ла ку.тта към Дионис по хълмоветс на Пар-
нас и в памет на това сьбитне понякога ме-
надите били наричани гнали В някои пре-
дания Тня е любима и на I (оссйдон
Съшсствува и друга легенда, в която Тия е
дъшеря на Девкалион. Тя родила от Зевс
двама синове, Магнсс и Маке дон Натяжно
име били кръетени областите Магнезия в
Тесалия и Македония (виж Македон).
ТЛЕПОЛЕМ (гр.). Син на Херакъл и Ас-
тиоха, дъщерята на царя на теспротите Фи-
лан. Херакъл я обладал след превземанего
на град Ефира по време на поход, осъшест-
вен с жителите на Калидон. В „Илиада" оба-
че баша на Астиоха е Актор (виж табл. 15).
След смъртта на Херакъл хераклндите наи-
ра зно се олитвали да се завърнат в Пелопо-
нес (внж Хераклнди). Но докато те след вес-
ки неуспешен опит трябвало да се заврыцат
в Атака, то Тлеполем, прачнчо му Диким-
ний. полубрат на Алкмена (виж табл. 31). а
също и децата на Лнкимний получили раз-
решение от жителите на Аргос да се уста-
новят там. По време на едно скарване Тле-
полем убил чичо си с удар на тояга. Според
някои автори убийството било нсволно -
Тлеполем искал да убие вол или да накаже
някакъв роб, но тоягата сс отметнала и
ударила Лнкимний Както и да е станало
убийството, родннните на убитая застави-
ли Тлеполем да напусне Аргос. Той заминал
с жена си Поликсо и се заселил на остров
Родос. Тук основал градовете Лнндос. Яли-
сое и Камирос
Тлеполем бил сред прегендентите за ръка-
та на Елена Участвал в Троянската война
начело на отряд от девет кораба. като оста-
вил Поликсо да царува в Родос. Бнл убит
от Сарпедон За отмыцението на Поликсо
виж това име
На връщанс от Троя другарите иа Тлеполем
314
първо с прели на остров Крит, след това сс
заселили „на Ибсрийските острови"
ТМОЛ (гр.). 1 Планида в Лидия Съшото
нме носи и починалият съпруг на Омфала
2. Снн на Арес и Теогона. съшо цар на Ли-
дия. който насилия една от другаркитс на
Артемида на име Арила Бнл убит от сви-
реп бик. изпратен от богинята Синът му Те-
оклимен го погребал в планината. която
след гова нарекли Тмол
ТОАНТ (гр.). Това име носят много герои,
най-извеепште сред които са:
I Синът на Дионис и на Ариадна (внж табл
21 и 28). В някои легенди той и братята му
Енопнон и Стафил (виж Ариадна) са предс-
гавени като синовс на Тезей. а нс на Дионис
Тоант с роден на остров Лемнос и царувал
над град Мнрина. носеш името на жена му.
Тя му родила дыцеря на име Хипсипила (виж
гова име). която играе роля в легендата за
аргонавтите. Когато жените от остров Лем-
нос решили да убият всички мъжс заради
проклятие на Афродита, Хипсипила спаси-
ла Тоант и така той бил единственият мъж,
оцелял в това убийство. Хипсипила му дала
меча, с който трябвало да го убие, и предре-
шен го завела в храма на Дионис, където
прскарал ношта. На другия ден го завела на
брега на морсто. преоблечен като Дио1шс и
качен на ригуалната колесница на бога, под
претскст, чс ше го пречисти от убийствата
през ношта. Тоант успял да се качи на една
стара лодка, с която пристнгнал в Таврида.
Според друго предание отишъл на остров
Сикин (един от Цикладските острови). кой-
то тогава се казвал Еноя Някон автори смя-
тат. чс отишъл на остров Хиос, където ца-
рувал брат му Енопнон Когато разбрали.
чс Хипсипила е пошалила Тоант. жените от
Лемнос я продали като робиня
2 Друг Тоант е внук на предишння, син на
Язон и на Хипсипила. Той е брат близнак на
Евнсй (внж това име). Заедно с него осво-
бодили майка си. която била робиня при цар
Ликург (внж Хипсипила и табл. 21) Така го
описва Еврипид в загубената днес трагедия
..Хипсипила", без обаче запазеннте откъси
па показват точно каква роля е играл.
3 Когато Ифигения станала жрица на Ар-
темида в Таврида, там управлявал цар на
нме Тоант. Той често се идентифицира с
лемноския Тоант. син на Дионис и Арнадна,
който отишъл в Таврида след бягството сн
от Лемнос Когато Орест и Пилад пристиг-
iia.ni в Таврида и оперили там сестра си. ца-
рят поискал съгласно обичая тя да ги при-
нссе в жертва. Но те нзбягали заедно с
Ифигения и със статуята на богинята То-
ант ги преследвал и това довело до смърт-
та му (виж Ифигения).
4. В „Каталога на корабите" е споменат оше
един Тоант. син на Андремон. който коман-
дная етолийски отряд Иегова майка е Тор-
га. една от дъшсритс на Ойней и на Алтея и
сестра на Мелеагьр (виж табл. 27 и 39) То-
зи Тоант е сред прегендентите за ръката на
Елена и бил сред вонните. скрити в първения
кон След войната се установил в Италия -
според някои предания в Брутиум, според
други в Етолия След като Неоптолем про-
гонил Одисей от Итака, той отишъл при То-
ант и се оженил за дъшеря му Родил им се
син на име Леонтофон (Убиен на Львове)
(виж Одисей) Именно синът на Андремон
Тоант направил услуга на Одисей. като го
обезобразил, за да бъде неузнаваем преди
една разузнавателна акция (внж Одисей)
5. Друг Тоант. родом от Корит, с внук на
Сизиф по линия на баша сн Орнитнон (виж
табл. 35). Той с брат на Фок. епоним на Фо-
кида (виж Фок). Но докато брат му се изсс-
лил във Фокида. той останал в Коринт и
наследил трона на баша си. Синът му Да-
мофон го наследил и залазил царската
власт до ндването на хераклндите Поне та-
кава с коринтската легенда
6. Тези герои са различии от друг Тоант. син
на Икарий и брат на Пенелопа (внж табл.
19)
ТОКСЕЙ (гр.). I Токсей Стрслеца е име-
то на един от синовете на царя на Ехалия
Еврит. Бил убит от Херакъл заедно с бра-
тята си.
2. Съшото име носи един от синовете на ца-
ря на Калидон Ойней и на Алтея (виж табл
27). Ойней го убил собственоръчно. зашо-
то „прескочнл рова" (сравни със смъртта на
Рем).
ТОН (гр.). Цар на Египет, когато там отши-
ла Елена Жена му Полидамна и изпратнла
бнлка. лремахваща душевната болка (внж
Полидамна).
ТООСА (гр.). Дъшеря на Форкис. любима
на Посейдон Родила му син на име По-
лифем.
ТРАКА (гр.). Епоним на Тракия Дыцеря на
Оксан и на Партенопа. сестра на Европа
(епоннм на континента) Като всички жени
от страната й е смятана за магьосннца
ТРАМБЕЛ (гр.). Син на Теламон и на тро-
янската пленница Теанира (внж това нме).
Бил отгледан в Милет от цар Арион, който
приютил майка му. когато тя избягала За
любовта на Трамбсл с Апрната и за смърт-
та иа девойката вчж А принта Скоро след
това Трамбел влязъл в битка с Ахил, връ-
шаш се от грабителски поход, и бил убит
Но Ахнл, удивен от смелостта му. се заин-
тересувал кой е и когато разбрал, чс с син
на Теламон и като такъв негов родника, му
из ди гнал гробница на брега
ТРАСИМЕД (гр.). Един от синовете на
Нестор. Участвал в Троянската война заед-
но с баша си н брат си Антилох (виж това
име) Командвал отряд от 15 кораба Играе
второстепенна роля в много епизоди: учас-
твал в битката за тялото на брат си срещу
Мемнон, бил сред воините в първения кон
т
S
1
S
t-
5
S
н
315
2
t-
X
tai
u.
Завърнал се шастливо в Пнлос в крав на
войната н приел там Телемах Имал син на
име Сил и внук Алкмеон. различен от сина
на Амфиарай Показвали гроба му в бли-
эост до Пнлос
ТРЕТЕЙ (гр.).Третей, или Тройзсн. е епоннм
на градТрезена В местно предание е син на
Пелопе и Хиподамея и брат на Питсй (внж
това имс и табл. 2). Питсй и Трсзсн отишлн в
града, който по-късно приел това имс. коса-
то там царувал Астий. и трнмата управляла-
ли заедно Третей имал двама синове, Аиаф-
лист и Сфет. конто се изселили в Атика
2. Друг герой с това нме се появява в леген-
дата за Евопида и Димойтес (виж това име)
ТРИИ (гр.). Нимфн от Парнас, наричанн
оше Пророчиците Те са три сестрн. дыне-
ри на Зевс. Смята се. че отгледали Аполон.
на когото се посветили Приписват им изоб-
ретяването на гадаенето с камъчета Много
обичали мед и всеки. който огивал да сс до-
пита до тях. нм носсл от това лакомство.
ТРИКА (гр.). Дъшеря на речння бог Пеней
в Тесалия. жена на цар Хипссй (виж табл
22). Нейното име носи град Трика в Тесалия
ТРИОПАС (гр.). Триопас. или Триопс, е
името на герой с неясен произход. който се
среша както в тесалийскмте. твка и в аргос-
ките легенди. Смятан е за син на Еол и Ка-
нака, или за син на Посейдон и Канака, или
за син на Лапитес и Орсинома (виж табл 23).
В аргоската легенда с снн на Форбант н Ев-
боя. от рода на Нноба н на Аргос (виж табл
17) Името Триопас носи и един от синовстс
на Слънието и на Родоса (виж Хелиади).
За връзките между тесалийското и аргоско-
то родословие внж Форбант
Понякога приписват на Триопас основаванс-
то на град Книда
ТРИПТОЛЕМ (гр.). Елевэннски герой,
евързан с мита за Деметра В най-древната
легенда е смятан само за цар на Елевзин
Постепенно става син на цар Кслей и иа Ме-
таиира (виж тези имена) и брат на Демофон
(внж това име). В други предания с снн на
Дисавлес и на Бавбо (внж това имс). или на
героя Елевзин (виж това имс и табл 12).
В знак на благодарност за гостопрнсмство-
то. което Деметра получила в Елевзин при
родителите на Триптолем, тя му подарила
колесница, теглена от крнлати дракони. н
му заповядала да прскоси земята, като нав-
сякъде засажда житии класовс
В някои страни Триптолем не бил прист гос-
топриемио Например царят на гетите Кар-
набон убил един от драконите, но Деметра
веднага го заменила с друг В На трас пък
синът на Евмел Антсиас се опитал да впрег-
не драконите в божестве нага колесница, до-
като героят снял, и да засажда самият той.
но паднал и загинал В иегова чест Евмел и
Триптолем основали град Антея
По-гъсно Триптолсм станал съдлик на мър-
твите в подземния свят, където го срешамс
редом до Еак, Минос и Радамант.
На Триптолем приписват основаванего на
Тесмофоринге. празннцитс на Деметра в
Агина.
За олитите на Демст ра да направи беземър-
тен един от синовете на Келсй виж Демо-
фон Някои автори посочват като обект на
магните на богинята и Триптолем. За деца-
га на Триптолем, за конто се говори в мест-
ните предания, виж Крокон.
ТРИТОН (гр.). Обикновено Тритон е пред-
ставян като морско божество, аналогично
на Нсрсй. Главк. Форкис и др. Смятан за син
на Посейдон и на Амфитрита (виж табл.
38). Иегова сестра с Рода (виж това име).
Макар чс по принцип обитава цялото морс,
в някои по-късно записани легенди Тритон
е смятан за бог на езерето Тритонис в Ли-
она Иегова дъшеря е Палада. друтарка по
игри на Атина (виж Палада), която случай-
но била убита от богинята В прсданията сс
среша оше една дъшеря на Тритон, жрица
на Атина на имс Тритея, която била люби-
ма на Арсс и му родила снн Меланип.
Тритон се появява в легендата за аргонав-
тите. Преобраэен като Еврипил, той дал бу-
ца пръет на Евфем като дар за гостоприсм-
ство (виж тези имена) и показал на мо-
рсплавателнте пътя за Средиземно море.
Тритон се появява и в местна беотийска ле-
генда от град Танагра. Разказват, че по вре-
мс на честването на празника на Дионис же-
ните се къпели в езерото. Докато плували.
Тритон ги нападнал Те призовали Дионис на
помош и богът прогонкз Тритон Тритон иър-
шел и други пакости край езерото си, като
отвличал стада и т. и. до дсня, когато поста-
вили на брега стомна с вино. Привлечен от
мнризмата. Тритон се приближил и отпил.
След това заспал и това позволило да го уби-
ят с брадва Така „рационално" тьлкували
победата на Дионис над морския бог.
С името Тритон наричат и цяла трупа от мор-
ски съшества, съставляваши свитата на По-
сейдон Горната част на тялото им е като на
мъж. а долната завършва с риба опашка
Обикновено ги изобразяват как евнрят на ра-
ковина. служеща нм като рог (внж Мисен).
ТРОИЛ (гр.). Най-малкнят син на Приам и
Хскуба, макар че според някои предания тя
го заченала от Аполон. Съшествувало пред-
сказание. според което Троя не може да бъ-
де превзета. ако Троил навърши двадесет
години Но Троил бил убит от Ахил скоро
след като ахейцитс пристмгнали пред Троя
Съшествуват няколко версии относио
смъртта му. Или бнл нзненадан от Ахил, до-
като една вечер водсл конеге на водопой
(виж Поликсена), или бил пленен и прине-
сен в жертва от героя. В друг вариант Ахил
го видял на извора и сс влюбил в него, но
Троил избягал и се скрнл в храма на Ало-
лон Тимбрейски Ахил напразно се мъчел да
го накара да излезе оттам и накрая. разгие-
316
вен. го пронизал с копието си вътрс в свс-
тилището
ТРОЙ (гр.). Епоннм на троянскня народ
Той е син на Ерихтоний. сина на Дарнадаи.
и на 1гъшерята на речния бог Снмоис Асти-
оха (виж табл. 7). Оженил се за дъщерята
на Скаманлър Калнроя и тя му родила мно-
го деца. една дъщеря - Клеопатра, и трима
синове - Ил. Асарак и Ганимед.
ТРОФОННЙ (гр.). Герой от Левадея в Бе-
отия. където имал много известен оракул.
Съшествуват няколко версии за произхода
му Някои автори смятат, че е син на Апо-
лон и Епикаста, и следователно доведен син
на Агамед (внж това име) Според други е
един от синовете на Ергин (внж табл. 33).
Бил кърмен от Деметра Трофоннй бил про-
чут архитект. Смята се, че заедно с Агамед
построили много известии сградн къшата
на Амфитрион в Тива. един от храмовете на
Аполон в Делфи, съкровищницата на Авгей
в Елида и тази на Хирией в Хирия, храма иа
Посейдон в Мантинея Сръчността му била
толкова голяма, че той злоупотребил с нея
и това коствало живота му (виж Агамед). Съ-
ществуват и други версии за смъртта му.
Разказват. че това било цената, която Апо-
лон му заплатил за построяването на храма
му, защото смъртта била най-добрата наг-
рада, давана от боговете на хората.
ТРОХИЛ (гр.). Името му е близко до зна-
чението на думата „колело" Син на Ио. ро-
дом от Аргос Някои автори му приписват
изобретяването на колесннцата и по-специ-
ално на свещената колесница, нзползвана в
култа на Хера. Преследван от омразата на
Агенор, Трохнл избягал от страната си и се
заселил в Атика. Там се оженил за жена от
Елевзин. която му родила двама синове -
Евбулей и Триптолем (виж това нме) По-
късно бил пренесен сред звездите, където
бил превърнат в съзвездието Колар
ТУРН (лат.). Италийски герой, цар на ру-
тулите по времето на пристигането на Еней
Син е на цар Даун, внук на Пилумн (внж те-
зи имена). Майка му е нимфата Венилия.
Както легендата за Латин и всички приклю-
чения на Еней в Лациум, така нсторнята на
Турн сыцествува в няколко версии, сред ко-
нто трудно може да се разбере коя е най-
древната. Според преданието, използвано
вероятно в „Произходи" на Катон. Турн ста-
нал съюзник иа Латин, след като дъщеря му
се омъжила за Еней Латин го повикал на
помощ. за да се защити от разбойническите
нападения иа троянците. По време на пър-
вага битка Латин бил убит Турн избягал при
цар Мезенцнй в Кера и получил подкрепле-
ние от него (виж Мезенцнй). Тогава се вър-
нал и нападнал Еней. Завързала се втора бит-
ка, по време на която той бил убит.
Според друга версия Еней и Латин били съ-
юзници, нападнати от рутулите на Турн В
нея Турн е брат на Ютурна и годеник на дъ-
шерята на Латин Лавиния. обещана му за
жена от леля му Амата (внж тези имена).
Враждебността му към Еней била по-скоро
лична, отколкото политическа Той пръв
разпалил войната срещу троянците въпре-
ки нежеланного на Латин и се проявил като
техен ожесточен противник Млад и жесток.
Турн не можел да приеме чужденцн да се за-
селят в Централна Италия и вдигнал срещу
тях всички съседни народи Бил убит от
Еней в двубой помежду им
ТЮХЕ (гр.). Богиня иа Съдбата, или на
щастливата Случайност. Непозната в Оми-
ровите поеми, по-късно прндобива все по-
голямо значение, моего не престава да на-
раства до елиннстнчната епоха и се прости-
ра дори в Рим (виж Фортуна). Тя няма собс-
твен мит и е абстрактно понятие Постепен-
но в нейния образ се обединяват няколко
богини, сред конто Ирида, като се ражда бо-
жеството Иэитюхе. появявашо се в религи-
озния синкретизъм в Рим по време на Импе-
рията То олицетворява могъшеството, по-
лупровидението, полуслучайността, на кон-
то се подчинява светът. Всеки град нма сво-
ята Тюхе. като понякога я представят сляпа
Но всичко това е по-скоро игра на символи
и не принадлежи към типичната митология.
ТРОЙ / УРАН
УКАЛЕГОН (гр.). I. Така се казвал троян-
ски старец, прнятел на Приам Участвал в
Съвета на старейшините в града. Къшата
му била съседна на тази на Еней В ношта
на превземането на Троя от гърците била
нэгорена в пожара.
2. В по-нензвсстна легенда Угалегон е ти-
ванец, баща на Сфинкс.
УРАН (гр.). Персонификация на Небето ка-
то оплодитслен елемент. Играе важна роля
в „Теогония" на Хезиод. където е снн иа Гея
(Земята). В други поеми е син на Езер (виж
това име), без обаче да се споменава името
на майка му (по-специално в „Титанома-
хия", откъдето ндва тази традиция) Веро-
ятно гова е Хемера, женската персонифика-
ция на Деня. В орфическата теогония Уран
и Гея са деца на Нощта.
Най-известните легенди за Уран са тези, в
който той с съпруг на Гея (само Небето пок-
рива Земята изцяло, тъй като единствено то
й е по марка). От него Гея имала много де-
ца. В статията за Гея нмената на децата им
317
У
ф
е
-
Н
ы
са подрсдсни в родословие дърво спорсд
списъка на Хезиод и Аполодор (внж табл.
5. 12 и 38). Гея родила шестимата титани и
шестте титанки. тримата цнклопн и трнма-
та хекатонхейрн Тя обаче бнла нсдоволна
от плодовитостта си и за да нзбегне грубо-
го обладаванс на мъжа си. помолила с и по-
вете си да я защитят от него Всички отка-
тали с изключение на най-малкия. Кронос,
който с помошта на „сърп". даден му от
майка му. отрятал тестиситс на бани си и
ги хвърлнл в морето (виж Кронос и Гея)
Най-често та място на нападеннето се по-
сочва нос Дрспанон. приел имсто си от сър-
па на Кронос Други предания сочат остров
Корфу, при фсаките А самият остров всъш-
ност бил сърпът на Кронос, хвърлен от не-
го в морето. който пуснал коренн Фсаките
били родени от кръвта на бога За място на
действието се посочва съшо и Сицилия, чи-
ято плодородност сс дължала на напояванс-
то с божествсната кръв
По-различна версия за Уран разказва Дно-
дор Сицилийски Спорсд него Уран бил пър-
внят цар на атлантитс - благочестив н чес-
тен народ, който жнвссл на брега на Оксан
Той научил поданнците сн да живсят циви-
лизовано. посветил гн в културните ценнос-
ти Самият Уран се заиимавал с астрономия
и съставнл първия календар по движем исто
на заездите, като предрекъл и основните съ-
бития. които шели да се случат на света
След смъртта му отдали божествсни почес-
ти Постепенно образът му се слял с този
на Небето В тази версия му приписват 45
деца. 18 от които му родила Тите, която по-
късно бнла наречена Гея Именно на това
първоначално имс те дължат назваинсто си
ттггани Неговн дъшери били Васнлея (Ца-
рицата). по-късно наречена Кибела, и Рея. с
прозвище Пандора Васнлея. която била
много красива, наследила Уран на трона Тя
сс омъжила за брат си Хнперион, от когото
родила две деца - Хелиос (Слънцето) и Се-
лена (Луната). Сред останалите деца на
Уран Диодор посочва Атлант и Кронос
Според Платон Оксан и Тетия също били
деца на Уран Няколкото варианта на това
родословно дърво се дължат на факта, че те
не предават точни легенди. а са символич-
ни интерпретации на различии космогонии
Уран например не нграс почти ннкаква ро-
ля в слинистнчните митове Все пак Хези-
од пази спомсна за две предсказания, нэп-
равенн от Уран и Гея Първото било това.
което предупредило Кронос, чс цэруването
му ше евърши. когато бъде победен от един
от собствсниге си синове. Второго прсдуп-
реждавало Зсвс да се пази от детето. което
ще му роди Мстила Затова Зсвс погълнал
Метнда. когато била брсмениа с Атина (внж
Метила и Зевс).
За сирнйската легенда за Кронос и Уран, раз-
катана от Филон от Библос, виж Кронос
ф
ФАЕТОН (гр.). Син на Слънцето. За него-
ння upon зход сыцествуват две версии. Спо-
рсд едната тон с син на Бос (Зората) и на
Кефал (виж табл. 4), а спорсд другата - на
Слънцето (Хелиос) и оксанидата Климена
(виж табл 14). Най-нзвсстната легенда се
придържа към втората версия. Синът на
Слънцето Фастон бнл отгледан от майка си.
без баша му да шас за неговото съществу-
ваие Когато пораснал, тя му разкрнла кой е
баща му. Тогава младежът поискал някакво
доказателегво за произхода сн. Пожелал ва-
ша му Слънцето да му позволи да кара не-
говата колесница След много колебания ба-
ща му се съгласнл. като му дал миогоброй-
ни прелоръки Фастон потсглил, като след-
вал пътя. очертан на небеення свод. Но ско-
ро се уплатил от височнната, на която се
нздигнал. При вида иа жнвотиите от Зодиа-
ка сс притеснил оше повече и тогава напус-
кал очертаннята на пътя. Спуснал се прей-
дено ниско и за малко да подпали зсмята
След това се изкачил прекалено високо и
заездите се оплакали на Зевс. За да предот-
врати всеобщего опожаряване, Зевс пора-
зил Фастон с мълння и той паднал в река
Еридан Неговите сестри хслиадите (виж то-
ва нме) прибрали тялото му и го погребали
с почести Тс плакали толкова много за не-
го. чс накрая били превърнати в тополи
ФАЗИС (гр.). Речей бог на р. Фаза в Колхи-
да. Син на Хслнос (Слънцето) и оксанидата
Окироя Той нзнснадал майка си в прелюбо-
деяние и я убил. Преследван от ернниите.
се хвърлнл в реката. която нарекли на него-
во имс Дотогава тя се казвала Арктур.
ФАЛАНКС (гр.). Атинянин, брат на Арах-
на Сестра му получила от Атина дарбата
да тъче. а той - бойното нзкуство. Но бра-
гът и сестрата встъпили в кръвосмеентел-
на връзка и богинята ги превърнала в жи-
вотин (внж Арахна).
ФАЛАНТ (гр.). Основател наТарент. Една
от версиите на легендата за него е следна-
та по врсме на войната в Мсссния тези лв-
ксдсмоншг. които нс участвалн в нея, бнли
взети като роби и станали илоти. Всички де-
ца, родени по това време. били лишенн от
граждански права Започнали да се нарнчат
партенин. Те обаче не се примирили със
съдбата сн и избрали свой вожд, наречен
Фалант Организнрали заговор и замисли-
ли бунт срещу спартаншгте. Бузгтът трябва-
318
гнз ла мпочне по врсме на празника Хиацин-
П1Н Фхзант трябвало па папе знак, като си
сложи шапка Спартанците обаче разбрали
за заговора и пратеник предупредил Фалант
да нс сн слага шапката След провала под
прсдводителството на Фалант партениите
избягали По съвет на Делфийския оракул
гс основали колонията в Тарент
Разказват сыцо така, че Делфийският ора-
кул разкрил на Фалант, че те успее в начи-
нанията си. когато „завали от ясно небе".
Предсказанието се сбъднало. когато жена-
та на Фалант Етра (т. е Ясно небе) се разп-
закала. след като разбрала за неуспеха на
мъжа си н съмишлениците му.
ФАЛЕК (гр.). Владетел на Амбракия Бо-
гинята Артемида освободила града от тира-
нията му. като го завела на лов и му пока-
зала малко лъвче Фале к го завързал, но лъ-
вината сс появила и разкъсала царя. В знак
на благодарност жителите на Амбракия из-
изгнали статуя на богинята
ФАЛЕР (гр.). Аги иски герой, на чието име
било кръетено пристанишето Фалера (или
Пнрся) Смята се, че е бил един от аргонав-
пзте и се сражавал на страната иа Тезей и
Пнрнтой срешу кентаврите. Като дете го
нападнала змия, която вече се увивала око-
ло него, когато баща му Фалкон я улучил с
е.зна стрела и така спасил детето сн.
ФАЛКЕС (гр.). Елин от синовете на Темен,
потомък на Херакъл (виж табл 16). Негов
син е Рсгнидаит. Завзел град Сикион през
ношта. но поделил властта с царя му Лакее-
тад. който сыцо бил хераклид Заедно с бра-
гята си участвал в убийството на баща си
Темен (виж Деифонт)
ФАМА (лат.) Вергилий разказва, че Фама,
г с Мълвата, била родена от Земята след
Коей и Енкелад Имала много очи и уста,
придвнжвала се бързо на крилете си. Ови-
дий прибавя към този образ още подробнос-
ти Според него тя живеела в средата на
света, на границата между Земята. Небето
и Морето. в шумен дворец с хил я ди отво-
ри. в който прониквали всички гласове, до-
ри най-тихите. Целият дворец бнл направен
от бронз, вннаги бил отворен и връщал ду-
мнтс. които идвали до него, като ги умно-
жавал Фама живеела. заобиколена от До-
верчнвостта, Заблудата, Напраэната радост.
Ужаса, Размнрицата и Шепота и наблюде-
ния от двореца си целия свят.
Тази имитация на псликаните и другите чу-
аовищни съшества от първото поколение
богове представлява по-скоро появила се
по-късно алегория. отколкото истински мит.
ФАМЕС (лат.) Алегория на Глада, тъждес-
твена с гръиката Лимос, чието име Хезиод
спомснава сред дъщерите на Раздора (Бри-
ла) Вергилий я представя в преддверието
на подземния свят редом до Бедността.
Овидий допълва картнната, като я показав
живееша в Схнтия, където гризе безспир
рядко срешашата се растителност. Именно
тя по молба на Церера се вселила в Еризих-
тон и го подтикнала към гибелтв му (виж
Ернзихтон).
ФАОН (гр.). Герой от остров Лесбос. Раз-
казват, че бнл беден и стар лодкар с неуг-
ледиа външност до деня, когато богинята
Афродита, предрешена като старица, се ка-
чила в лодхата му. и той не и поискал въз-
награждение За отплата богинята му дала
шишенце с балсам, с което да се маже вески
ден. Така той станал много красив и всички
жени от острова се влюбили в него, сред тях
и Сафо Разказват, че Фаои отхвърлил лю-
бовта й и за да забрави страстта си, тя се
хвърлила в морето от крепостта Левкада
ФАРОС (гр.). Кормчията на кораба. отвел
Елена и Менелай в Спарта след Троянската
война Фарос бил ухапан от змия на остро-
ва. разположен на устнето на Нил. и умрял
(виж Елена). След това островът бил наре-
чен на негово име.
ФАТУМ (лат.). Съдбата В основата на та-
зи дума е коренът на глагола „фари“ (гово-
ри), който означава „Богьт говори", т. е.
олицетворява божественото решение, не-
подлежащо на обсъждане. След това под
влияние на гръиката религия Фатум става
тъждествена с божествата на Съдбата като
мойрите. парките и сибилите В Рим се из-
дигали три статуи, наречени Трите Фати,
посветени на сибилите В романских фолк-
лор в основата на думала „фея** стон съшес-
твителното от женски род „фата**. И мал о и
бог Фатус, като по този начин женского на-
чало преминава в мъжко. Той представлява
дух, присъш на всеки човек, енмволизнраш
подобно на гениите личната му съдба. Жен-
ската съдба пък била персоннфнцирана от
Фата, късен аналог на първичната Юнона
(виж Юнона).
ФАУН (лат.). Вероятно един от най-древ-
ните богове на Рим. чийто култ се чества на
самия Палатински хълм и в близките окол-
ности. Според името си е „доброжелате-
лен** бог (qui fauel), защитник на стадата и
пастирите, което под гръцко влияние улес-
иява идентификациям му с аркадинския бог
Пан. Това е първата му трансформация, по-
могнала за оформянето на образа на цар
Евандър (Добрият човек). чието име може
да бъде представено и като превод на Фаун,
и така позволила на легендите за преселе-
нието на аркадийския народ на Палатинския
хълм да се разпространят на римска земя
(виж Евандър). Постепенно Фаун нзгубва
божествення си образ и е смятан за един от
първите царе на Лациум, преди идването на
Еней и троянците. още преди основавансто
на Рим от Ромул. В някои предания с смя-
тан за син на Цирцея и Юпитер. Наследник
е на цар Пик, а негов наследник е синът му
(нли синът на Херкулес, виж Фауна) Латин
Божествената сыциост на Фаун обаче по
319
s
e
e
много странен начни устоява на врсмсго.
като се прсвъп.тыцава във фавнитс - горс-
ки и пояски духове. другари на пас гири гс.
тъждсствени с елинисгичните сатири Съшо
като тях те били полутора, полукозн и име-
ли рога и копита
Към култа на Фаун принадлежи и пронеси-
ята на луперките, по време на която млале-
жите тичали полуголи. наметнати само с
котя кожа, биейки жените, които срсшалн,
с ремъци от прясно одрана кожа Топа би-
чуване имало за цел да привлече към жерг-
вите плодовитое па
За други легенди за Фаун внж Бона Деа и
Фауна.
ФАУНА (лат.). Сестра и жена на бог Фаун
Описват я като гада телка Божество на же-
ните. тя е тъждсствсна с Бона Деа, като в
началото с наричана Фасна. т е. д оброй а-
мерената богиня (quae fauet) Съшо като
Бона Деа (внж това имс) сс появява в ле-
гендата за рнмскня Херкулес и е предста-
вена като жена на латннскня иар Фаун Хер-
кулес става нсин любовник и тя му ражда
дсте. което е бъдешият цар Ла гни, епоннм
на Лациум Според друго предание, разка-
зано от Денис от Халмкарнас. Фауна е хи-
перборсйска девойка, която ражда от Хер-
кулес син. Латин, и след неговото замнна-
ване се омъжва за Фаун
ФАУСТИН (лат.). Един от другарите на
Евандър по време на преселването му в
Италия Той е брат на друг спътиик на Еван-
дър. Фаустул (виж това име). Фаустул бил
овчар на Амулий и пасял стадата му на Па-
латине кия хълм. докато Фаустин пасял ста-
дата на Нумнтор на Авентинския хълм Те
живеели по времето. когато троянцнте от
Лавиниум се настаннли в Алба Фаустин иг-
рав важна роля в една от всрснитс на леген-
дата за Ромул Когато Силвня, дъшерята на
царя на Алба Нумнтор родила двама близ-
наци. Ромул и Рем. Нумнтор ги заменил с
други двама близнаци. които Амулий по-
късно изхвърлил Нумнтор поверил внуци-
те си. които с пас ил по този начин, иа овча-
ря Фаустин, а брат му Фаустул се заел с
тяхното възпитанис.
Плутарх разказва за брат на Фаустул (чис-
то име е изтрито от ръкописите), който доп-
ринссъл за обучението на божествсните де-
ца и участвал. както и Фаустул. в борбата.
която по-късно се разгоряла между Ромул
и Рем И Фаустул, и Фаустин намерили
смъртта си в нея.
Чрез местоживеенсто на двамата овчари та-
зи легенда оше веднъж показва както бор-
бата между Ромул и Рем. така и съперничес-
твото между двата хзшма - Авентинския и
Палатинских Възможио е тя да представя
по-късно развитие на мита за основавансто
на Рим
ФАУСТУЛ (лат.). Овчарят, който намерю
на брега на Тибър. в подножисто на Пала-
пшекия хълм, близнаците Ромул и Рем. Той
ги поверил на жена си Ака Ларенция. Фаус-
тул бил добър и милостив човек. Предста-
вят го и като най-главиия сред овчарите на
цар Амулий. Когато царят заповядал да из-
хвьрлят децата (виж Ромул), по една слу-
чайност Фаустул се оказал на пътя на слу-
гите. които отнасяли близнаците. Той изча-
кал. докато слугите си тръгнат. след това.
гъй като овчарите вече били взели децата,
ги убедил да му ги дадат под претекст, чс
жена му бнла загубила вече един син и щя-
ла да бъде щастлива да има храненичета.
В друга версия Фаустул сам намерил деца-
та. докаго гн кърмела вълчица. Според ня-
кон автори ггък Нумнтор, който бил детро-
ннран от брат си Амулий в Алба, с пас ил от
смърт двете деца на Силвия и ги поверил
на Фаустул (виж Фаустин). Когато порасна-
ли. ги изпратмли в Габин, където трабвало
да получат обучение, достойно за ранга нм.
Фаустул се намесил в борбата между Ромул
и Рем и бнл убит. Погребали го на Форума.
По-късно на гроба му изднгнали статуя на
лъв
През класичсската споха на върха иа Пала-
тинских хълм показвали колибата на Фаус-
тул като релнква от митичните времена. Тя
била разположена в югозападння край на
Палатинских хълм над долината на Големия
Циркус и била обърната към Авентинския
хълм (виж Фаустин). Името на Фаустул. ка-
то това на брат му Фаустин и Фаун, има за
основа корена на глагола faueo (благоскло-
нен съм). затова се смята, че носи шастие.
Според някои автори името му било Фауст,
а Фаустул е умалителната му форма.
ФАЯ (Фея. гр.). Така се казвала свинята,
убита от Тезей в Кромион Нарекли я така
на името на старицата, която я отгледала.
Смятана е за дсте на Ехидна и Тифон.
ФЕАКИ (гр.). Митичен народ, посетен от
Одисей по време иа завръшането му от Троя
за Итака. През последний етап от пътуване-
то си гсроят плавал на фсакийскн кораб. Феа-
ките били народ от моряци. Името нм ндва
от това на Феакс (виж това име), който ги
довел от страната Хилерия, където «сивели
преди това, но били прогоиени от циклопи-
те до остров Схерия. който от Античности
се огъждествява с Коркира (Корфу). Те се
заиимавали с корабоплаване и морска търго-
вия Техен цар бнл Алкиной (виж това име).
Когато Одисей бил изхвърлен на брега на
гсхння остров и Навзнкая го намерила, Ал-
киной го приел най-приятелскн Царят ор-
ганнзирал лир в иегова чест, дал му пода-
ръци и накрая му предоставил напълно обо-
рудван кораб. който трябвало да го закара
в Итака. Но разгневеният Посейдон полу-
чил разрешение от Зевс да накаже феаките.
Той превърнал кораба. който откарал Оле-
сей, в скала, и обградил града им с план ина
(внж Одисей. Навзнкая, Арета).
320
Аргонавтите съшо посетили феаките и тук
Я юн и Медея сключнли брак (виж Аргонав-
та. Медея)
ФЕАКС (гр.). I. Епоним на фсаките. Син
на Посейдон и нимфата Коркира. дъшеря на
Аюп, която бнла отвлечена от бога Феакс
царувал над остров Коркира (Корфу). Имал
двама синове. Алкиной, който го наследил,
и Локрос, който заминал за Италия и дал
името си на локрийците. Понякога за сии на
Феакс сочат и един трста герой. Кротон (виж
Кротон), епоним на остров в Южна Италия.
2 Феакс е името на кормчията на кораба на
Тезей, когато се отправил от Атика към
Крит Бнл родом от остров Саламин.
ФЕБ (гр.). ..Блестящий". Често така нарн-
чат Аполон Това е и латинского му име.
ФЕБА (гр.). I. „Блестящата". Така се каз-
вала една от титанките. дъщеритс на Уран
и Гея (внж табл. 5 и 12). Тя се омъжила за
Коей и му родила две дъщери - Лето и Ас-
терия Прнписват й също основаването на
Делфийския храм като послсдователка на
Гсмнда Това бил подаръкът й за Аполон за
рождения му ден. Аполон бил син на Лето
и внук на Феба.
2. Така се казвала и една от левкипидите
(виж това име и табл. 19). Тя е жена на По-
лидевк. докато Хилера е съпруга иа Кастор.
Но при някои автори. например Проперций.
Феба е жена на Кастор.
За Феба, одна от дыцерите на Хелиос, виж
Хелиади
ФЕБРИДА (лат.) Богинята на Температу-
рата, от която сс страхували много в Рим
Местата. посветсни на нея. а именно подно-
жията Форум и Велабър. дори и по- из ди г-
напгге им части Квиринал и Внминал, дъл-
го време оетанали алажнн и нездравослов-
нн за живот Фсбрида ияма собствена леген-
да Нейното най-старо светилише било ар-
хаичен о.'гтар на Палатинския хълм. Позла-
ти са още две, едното върху платою Ескви-
лнн. на мястото, където погребвали робите
и простите хора, и на върха на Викус Лон-
гос. където от почвата блнкала вода и име-
ло много изворн.
ФЕБРУУС (лат.) Богът, на който вероятно
е посветен месец февруарн. В по-късната
споха го отьждсствявали с Дне Патер, ла-
танския Плутон, бога на царството на мър-
твите Февруарн бнл месецът, в който пре-
чиствали града, като успокоявали душите
на мъртвнте с жертвоприношения и дарове
Праэницнте посели името Februalia (Пре-
чистване) и Фебруус всъшност е персони-
фициран образ на този празник и на ритуа-
ла. оенгуряващ властта му.
ФЕГЕЙ (гр.). Основатсл и цар на град Фе-
гея н Аркадия Смятан е за брат на Форо-
ней в родословието, което го посочва като
енн на Инах (виж Фороней и табл. 17). След
като убил майка си. Алкмеон потърсил убе-
жище в двореца му. За ролята на Фегей в
легендата за Алкмеон вклг това име.
Фегей имал дъшеря Арснноя. наричана съшо
и Алфесибея, и двама синове - Проной и Аге-
нор. а според Павзаний - Темен и Аксион.
ФЕДРА (гр.). Дъщеря на Минос и Паснфая.
сестра на Ариадна (виж табл. 28). Брат и
Девкалион я дал за жена на Тезей. докато.
той царувал в Атина. макар чс Тезей вече
бнл женен за амазонката Антиопа (или Ме-
ланина. или Хиполита) Разгневсни от този
брак, амазонкитс нападнали Тезей (виж то-
ва име) Федра родила две дена на Тезей,
Акамант и Демофон Но сс влюбила в Хи-
полит. син на Тезей от амазонката Хиполит
обаче мразел жените н отблъснал машеха-
та си. Федра се страхувала, че младежът мо-
же да разкаже на Тезей за чувствата й. и за-
това го наклеветала, че иска да я насили То-
гава Тезей помолнл Посейдон да погуби Хи-
полит и скоро младежът бил повлечен от ко-
лете си и загинал (виж Хиполит).
От угризения и отчаяние Федра сс обсснла
Тази легенда обнкновено се развива в Тре-
зена Еврипид създава две трагедии по този
сюжет, но до нас е достигнала само едиата
В двете произведения той предана по раз-
личен начни проблема за вин ага на Федра
В едната тя умнра, след като е обвинила до-
ведения си син и причинила смъргга му. в
другата се самоубива, преди да е разкрнла
любовта си.
ФЕМОНОЯ (гр.). Дъщеря на Аполон. коя-
то бнла първата Питая в Делфийския храм
За да изразява предсказанията сн, тя създа-
ла шестстъпния стих. На нея дължим и
прословутата делфийска максима „Опознай
себе си."
ФЕНИКС I (гр.). Приказна птица от Етио-
пня. чнято легенда при египтяните е евър-
зана с култа към Слънцето. Херодот първи
споменава за птица та феникс След това об-
ширни сведения дават поети. мнтографи.
астрологи и естествоизпитатели Обнкнове-
но се приема, че родината на феникс е Ети-
опия. Според различите предания феник-
сы живеел там от петстотин години, а спо-
ред други - от хиляда четаристогин шест-
десет и една години или дори от дванайсст
хиляди деэстстотан петаесет и четири годи-
ни. Фениксы приличал на орел, само че бил
с огромни размери. Перата му били обаг-
рени с иай-красивите Цветове, огненочерве-
но. светлосинъо, пурпурно и златао. Авто-
рите не са единодушии за разпределеннето
на цветовете по тялото му, ио всички твър-
дят. че фениксы бил несравнимо по-красив
и от най-прекрасния паун.
Легендата за феникса разказва за смъртта и
възкръеването на птицата. Тъй като бил
единствен по рода сн и не можел да има по-
коление като останалитс ппщи. когато по-
чувствал, че настълва кразгг на длите му. той
натрупал ароматаи билки и тамян и сн нап-
равил гнездо от тях. За това, какво става по-
ф
3
9
е
Я
1
е
321
21
е
х
ы
е
нататък. съшествуват две ясно разграниче-
нн версии Според одни митографи птицата
подпалила ароматна та клада и от пепе.тга сс
выродил нов феникс. Според други феник-
сы легнал в гнездото и умрял. като преди
това го напоил с оплодителиата сн тсчност
Тогава сс родил нов феникс Тогава той в ас л
тялото на баша си. аатворено в кухо стебло
от смирна, което занесъл до град Хелиопо-
лис в Севсрен Египет Там го поставил вър-
ху олтара на Слънието. за да бъде нзгорсн
от жрецитс на бога Това с сдинствсннят мо-
мент. в който фениксы се появява в Египет
Разказват. чс новият феникс и тялото на ум-
релия б in и съпроводени от свита от други
птици. конто сякаш отдавали почести и ле-
тели на почетно разстояиие След като прис-
тигши! при олтара на Слышето. фениксы
кръжал известно време над него в очакванс
да се появи някой жрец. Когато наегьпил
очакваният момент, от храма се показал
жрец и сравнил птацата с рисунка от свете-
ните книги Едва тогава изгорилн гържест-
вено трупа на старня феникс След като це-
ремоннята приключила, младата птица се
върнала в Етиопня. където жнвяла. хранен-
км се с перли от тзмян. докато итгекла про-
лължителносттз на живота и
Астролозите евързват тази продължитсл-
ноет с тсорията за ..всликата година" или
завъртансто на звездитс Според тях раж-
дането на птицата феникс бслежн началото
на тази година. При царуването на импера-
тор Клавдин заловили ..феникс" в Египет и
го донесли в Рим Клавдий го показвал пред
народа, но никой не го приел нассриозно
ФЕНИКС II (гр.). 1 Един от синовете на
Агенор в нан-известната версия на легенда-
та за Европа и Кадмос (внж табл 3). Кога-
то Зевс отвлякъл Европа. Феникс заедно с
братята си бнл нзпратеи от баща си да я
търси. Тъй като не я намерил, уморен от
търсенето, той сс установил на мястото на
бъдещия град Сидон във Финикия Страна-
та лъ.тжи името си на него.
Не всички митографи са съгласни с това ро-
дословие Понякога те посочват Феникс ка-
то снн на Огиг (виж това име*. нлн пък ка-
то баша, а не брат иа Европа, за какъвто по-
често сс сочи Агенор
2. Другар на Ахил. син на Аминтор. цар на
Елеон в Беотия. Авторитс нс са единодуш-
ии отпоено името на манка му - Хипода-
мся, Клеобула или Алкимеда Аминтор
нмал наложница на име Клития или Фтия
По молба на майка си, която ревнувала от
нея. Феникс я прельстил Научаванки за
постъпката му, Аминтор нзбол очите на си-
на си. Според друго предание наложницата
Фтия сс опитала напразно да поквари мла-
дежа Тъй като не успяла, го наклеветала на
Аминтор, който го ослепил Феникс избягал
при Пелей. Той го завел при кентавъра Хи-
рон. който му върнал зреиието Тогава Це-
лей поверил на Феникс сина си Ахнл и го
направил владетсл на долопите.
Феникс заминал за Троя с Ахнл като негов
съвстннк Когато вождовете пратили при
Ахил всстоносци. конто се опитали да го
сдобрят с Агамемнон, Феникс съшо се опи-
тал да склони приятеля си. но напразно. Той
останал при него в палатката. когато Ахнл
разбрал за смъртта на приятеля сн Патро-
къл Появява сс н по време на погребалхи-
те игри в памет на Патрокъл. където отго-
варя за надбягнането с колесници.
След смъртта на Ахил Феникс отишъл с
Одиссй при Неоптолем. При завръщането
на гърцитс прндружил Неоптолем по суша,
но умрял по пътя Неоптолем го погребал с
почести
ФЕРЕБОЯ (гр.). Девойка. изпратена заед-
но с Тезей като част от данъка. обещан на
Мнногавьра от атиняните (виж Тезей). Би-
ла любима на Тезей (виж съшо Перибоя).
ФЕРЕКЪЛ (гр.). Син на Хармонид. Троя-
нец. известен със сръчността си. Той пост-
роил кораба. с който Парис отвлякъл Елена.
ФЕРЕНТИНА (лат.). Римска нимфа, боги-
ня на извор и на свешена гора с неизвестно
местонахождение Светнлишето й било
място за общ култ на народите от Латанс-
кня съюз
ФЕРЕС (гр.). I. Първият герой с това нме
с един от синовстс на Кретей и на Тиро (виж
табл 1 и 21). Той е основател и епоннм на
тесалнйскня град Ферес. Сред най-често
спомснаваните му деца са Адмет, който се
оженил за Алкеста (виж тези имена), и Идо-
мена, омъжила се за Амитаон. Ферес имал
и друг син. Ликург, който царувал в Немея
(виж Ликург) и още една дъшеря. Периопи-
да. която според едно предание е майка на
Патрокъл (виж Мснойтий) Ферес отказал
да умре вместо сина си Адмет, макар че ве-
че бил много стар (виж Адмет).
2 Един от синовете на Медея и Язон (виж
табл. 21). Бнл убит от манка си заедно с
брат си Мермер (виж Медея).
ФЕРЕЯ (гр.). Едно от нмената на Хеката.
То родило легендата за друга Ферся, дъше-
ря на Еол, която родила от Зевс момнче, бо-
гинята Хеката След раждането си бебето
било изоставено на един кръетопът, отзгъде-
то го прибрал овчар от Ферес, който отгле-
дал детсто.
ФЕРОНИЯ (лат.). Богиня на изворите и
горите, чийто култ бил много разпростра-
нен в Цеитрална Италия и особено в пла-
нината Соракте, в Терацина, във Фурто, Пи-
сауро и в Етрурия. Именно в храма й в Те-
рацина освобождавали робитс и затова име-
то й понякога се отъждсствява с това на
Свободата (Liberia*) Неин син бил Пренес-
тин Ернл. надарен с три живота, който бил
убит от Евандър (виж Ерил).
ФЕСТОС (гр.). Син на Херакъл Той нас-
ледил трона в Сикион след Яннск (внж то-
322
вл имс). И зпълнявайки предсказание на ора-
кула. огишъл в Крит, където основал град,
носещ неговото име. Имал син. наречен Ро-
пал Възможно е името му да фигурнра в
Крите кал а родословна линия на Павзаний на
мястото на бог Хефест. записано поради
грешка на прсписвача.
ФИДЕС (лат.). В Рим тази богиня била
персонификация на Дадената дума (Клетва-
ia) Представят я като старица с бяла коса,
по-стара дори от Юпитер. Това означавало,
че спазвансто на дадената дума стой в ос-
нова и на обществсния и политическия ред.
Рома, внучката на Еней, й издигнала храм
на Палатин. Принасялн и жертва с дясната
ръка. увита н бяло платно.
ФИДИИ (гр.). Сии на Тесал, внук на Хера-
къл Името му фигурнра в Каталога на ко-
рабите. потеглили срешу Троя, като лредво-
дитсл на отряд от трийсет кораба. събрани
от Ниснрос. Кос. Карпатос и Касос. Той е и
сред претендентите за ръката на Елена. По
времс на първия поход (този в Мизия) бнл
изпраген да преговаря с Телсф. с когото би-
ли родники (Тслсф с син на Херакъл). Фи-
дии участвал в нападенисто над града,
скрит в дървения кон. След превзсмансто на
1роя заедно с войниците сн. конто били ро-
дом от Кос, се заселил на остров Андрос, а
брат му Ан гиф отишъл при пеласгите, за-
селил се там и нарекъл страната Тесалия.
ФИКС (гр.). Така Хезиод нарича Сфинкса
(виж юна имс).
ФНЛАК (гр.). I. Тесалийски герой, пото-
мък на Еол. Той е син на Денон (или Деи-
оней) и Диомеда, дъщеря на Ксут и потом-
ка на Девкалион (внж табл. 8 и 20). Извес-
тен с най-вечс с това, че е баща на Ификъл
(виж гова нме) и Алкнмеда, майката на
Язон Фнлак бил женен за Климена, дъще-
рята на Мнний. Смятан е за основател и
епоним на град Филака. Притежавал голя-
мо стадо (виж Мелампус).
2. В Делфи живеел друг герой с това имс.
Той бил великан и когато псрситс напаива-
ли свстилишето, той се появнл и ги обър-
иал в бяг със светкавици и свръхестественн
явления. До него живеел още един великан,
наречен Автоной (виж подобна легенда в
Хипсрборейцн).
ФНЛАМОН (гр.). Пост и гадател, син на
Аполон. В зависимост от различните леген-
дн за иегова майка се споменават Филони-
ла. дъщеря на Деион, Хеосфорос или Клео-
боя, а също и Хризотемида (виж това име).
Най-често обаче с смятан за син на дъше-
рята на Дедалион Хнона (виж Дедалион). В
преданието се разказва. че в един и съш ден
Хнона (или Фнлонида) се отдала и на Хер-
мес. и на Аполон. Тя родила двама близна-
цн Автолик. рожба на Хермес. и Фнламон
- на Аполон.
Фнламон бил много красив. Нимфата Аргн-
опа се влюбила в него, но когато забрсме-
няла, Фнламон не поискал да я вземе за же-
на. Тогава Аргиопа избягала в Халкидика и
родила сина си Тамирис (виж това име).
На Фнламон приписват създавансто на дс-
вическнте хорове, както и въвеждансто на
мистериитс на Деметра в Лерна Когато
флегийцнте нападнали Делфи, Фнламон се
притекъл на помощ на делфийците начело
на армия от Аргос и загинал в битката.
ФИЛАНДЪР (гр.). В храма на Делфи жи-
телнте на град Елирос от остров Крит като
спомен за изпълнено желание били поста-
вили релефна плоча, на която била иэобра-
зена коза, от която сучат две деца. Смятало
се, че това са синовете на Акакалнда и Апо-
лон - Филандър и Филакид.
ФИЛАС (гр.). Легендата познава няколко
герои с това име, обикновено свързани с ци-
къла за Херакъл.
1. Първият герой е цар на Ефнра в страната
на теспротите. Херакъл му обявнл война за-
едно с жителите на Калидон и след като
превзел града, го убил. Филас имал дъще-
ря, наречена Астиоха. Херакъл я взел в плен
и тя му родила син. Тлсптолем.
2. Така се казвал бащата на Полимела, коя-
то родила от Хермес героя Евдор. Евдор
придружавал Ахил пред Троя.
3. Цар на дрнопите. който начело на своя
народ нападнал Делфнйския храм Заради
това Херакъл му обявнл война и след като
убил Филас, прогонил дрнопите от земята
нм и я дал на малиниите. Отвел като плен-
ница дъщерята на царя, която му родила
син на нме Антиох.
4. На свой ред Антиох имал син, когото на-
рекъл Филас. Той бил бащата на Хипотес и
дядо на Алет, другар на хераклндите (виж
това име). Този Филас, син на Антиох, се
оженил за Ленпсфила, дъщерята на Полай
Освен Хипотес тя му родила и дъщеря на
име Теро. От Аполон Теро родила син на име
Херон, епоннм на Хсронея (виж табл. 31).
ФИЛЕЙ (гр.). Един от синовстс на царя на
Елида Авгей, прочутия враг на Херакъл
Филей заставал срещу баша си. когато Хе-
ракъл сс скарал с Авгей заради възнаграж-
дението. което отказал да му плати за по-
чистването на оборите (виж Херакъл). За-
ради това бнл изгонен от Авгей и се уста-
новил в Дулихиум. Оженил се за Тнмандра
(или Ктимена). Родил нм сс син на име Ме-
гес (виж легендата за него и Тнмандра).
Когато Херакъл победил Авгей, той поста-
вил Филей на трона на Елида. Но по-късно
Филей предал трона на братята си и се вър-
нал в Дулихиум. Филей участвал в Кали-
донския лов. Освен сина сн Мегес имал и
дъшеря Еврндамея, която се омъжила за
Полиид
ФИЛ ИДА (гр.). Героиня в любовна исто-
рия, в която любимият й е или Акамант, или
брат му Демофон (виж тези имена), и два-
мата синове на Тезей. На връшане от Троя
323
Акамант (или Демофон) бил изхвърлен с
кораба сн на брега на Тракия. при устного
на Стримон Там бнл приет от царя на стра-
ната Филей, или Киас, или Ликург, сина на
Дриас, или Телос. Този цар имал дыцеря на
име Филида. когго се влюбила в младия
принц и се омъжила за него Спорсд други
версии той и обещал да се ожени за нея. но
прели това трябвало да се върне в Атина.
за да уреди нешата си. преди да остане при
нея завниагн Филида се съгласила на тази
раздала, но предала на годеника си саидъ-
че, което го помолила да пази затворено
Казала му. че съдържа свещенн предмети
от култа към Рея Трябвало да го отвори
единствено ако е загубил всякакви надежда,
че ше се върне Настъпил уговореният ден
за завръшането на .любимня и. но Филида
бнла сама Тя слизала девет пъти от града
до пристанишето да види дали корабът му
пристига Всеки път напразно За спомсн
нарекли мястото .Леветте пътя" Когато за-
губила надежда, че няхога ше види този. ко-
гото обича. Филида се обесила
Същня ден в Крит, където жнвссл Демофон
(или Акамант). оженен за друга жена, той
отворил сандъчето От него излязъл приз-
рак. подплашил коня му и той побягнал. а
младият мъжът паднал върху меча си и за-
гинал
В друга версия Филида бнла превърната в
бадемово дръвче без листа След смъртта
на девойката Демофон се върнал в Тракия и
разбрал за нейното преобразяванс Тогава
той прегърнал бадемовото дръвче и то пус-
кало листенца От тази случка идва гръц-
кото название на лнстата на бадемовото
дърво. първоначално иаричани .летала**, ко-
нто след това започнали да се нарнчат ,.фи-
ла“. Според друга версия на гроба на Фи-
лида бнли посаденн дръвчета. които в сезо-
на на смъртта й губсли лнстата си
На Филида и Демофон приписват две деца:
Акамант и Амфиполис
ФИДИЙ (гр.). Етолийски герой от любое-
ната история за Кикън (внж това имс). Бнл
влюбен в младия Кикън. който бнл много
красив и живесл в гората между Плеврой и
Калидон Кикън имал жестоко сърце и се
отиасял зле с влюбените. които го ухажва-
ли Всички го нзоставилн с изключение на
Филин, който приел да изггълни всичките му
капризки желания Първо трябвало да убие
лъв. без да нзползва желязно оръжие. След
това заловил живи лешоядите. които раз-
късвали хора, накрая хванал с голи ръие и
завел до олтара на Зевс бик Първите две
нзпитания Фнлий изпълннл сам. но за пос-
леднего трябвало да иска помош от Хера-
къл Богьт го посъвствал да прсстане с
ухажванията и Фнлий отказал да даде на
Кикън бика. както бнл сторил гова с льва и
лешоядите. От гняв Кикън се хвърлнл в езе-
ро. където бил превърнат в лебед Същата
у част сполстяла и майка му.
ФИЛИРА (гр.). Майката на кеитавъра Хи-
рон (виж това име). Тя била любима на Кро-
нос и за любовната им история съществу-
ваг две версии В едната Кронос се страху-
вал от ренносттв на жена си Рея и затова се
преобразил като кон. за да обладае Фнлира.
Затова Хирон бил кентавър - наполовина
човек. наполовина кои. Според втората вер-
сия Фнлира отказала да се отпаде на бога
от свян и затова се превърнала в кобнла, за
ла му избяга Но богьт на свой ред се пре-
образил на кон и я обладал Хирон се родил
в планината Пелион в Тесалия, където май-
ка му живеела в една пешера. По-късно тя
му помогиала да отгледа децата. които му
поверили: Ахил и Язон Той отгледал Ахил
като малък (виж това име).
ФИЛОЙТИЙ (гр.). Воловарят на Одисей.
който се грижел за стадата му наред с Ев-
мей и Мелантий (внж тези имена). Евмей
отговарял за свинете. Мелантий за козите,
а Фнлонтий - за едрия добитък. За разлика
от Мелантий той заедно с Евмей останал
верен на Одисей и очаквал с надежда зав-
рьщането му Ненавиждал ре да. установен
в дворе на от претендентите Той приютил
Одисей. когато героят се завърнал в Итака,
преоблечен като просяк. макар че първона-
чално не го познал. По-късно му помогнал
да сс отърве от претендентите. Убнл Пизаи-
пър и Ктезип, а заедно с Евмей получил за-
дача от Одисей да накаже Меланип.
ФИЛОКТЕТ (гр.). Син иа Пеант и Демо-
иаса (или Метона). В легендите от Омиро-
вата епоха той притежава лъка и стрелите
на Херакъл Според една от версиите на ле-
гендата той ги наследил от баща си. който
ги бил получил от Херакъл. а според друга
самият той ги получил от героя в знак на
благодарност. че запалил кладата му на Ета
(виж Херакъл) Херакъл обаче го помолил
да пази в тайна мястото на смъртта му. Фи-
локтет се заклсл да мълчи. По-късно не мо-
гъл да нзлържм на любопитството, отишъл
на Ета и троп нал с крак на мястото, където
се изднгала кладата на Херакъл. Така, без
да проговори, нарушил клствагз си. За то-
ва бнл наказан с ужасна рана на краха (внж
по-долу).
Филоктет бил сред претендентите за ръка-
та на Елена и тръгнал за Троя начело на от-
ряд от седем кораба с петдесет стрелцн Ро-
дом с от Тесалия. от полуостров Магнезия
Но Филоктет не пристигнал край Троя с ос-
таналите вожлове. При простоя си в Тене-
дос по време на жертвоприношение бнл
ухапаи по стъпалото от змия. Раната скоро
се инфектирала и от нея се разнесла непо-
носима миризма Когато флотата на гърци-
те минала покрай остров Лемнос, Одисей
убедил вожлове да и доставят ранения там
Така Филоктет останал песет години на пус-
тия остров, като преживявал. убивайки птн-
ни с лъка на Херакъл.
Сыцествуват и други версии на легендата
и раната на Филоктет и иэостввянсто му на
пустил остров В трагедиите си „Филоктет"
Софокъл разказва, че ухагтването станало
не на Тенедос, а на малкня остров Хриэа,
потънал през II в. след Хр.. където показва-
ли олтар на Филоктет с рисунка на змия и
лък Героят бил ухапан от змия, скрнла се
във високата трева, докато почиствал олта-
ра на Хриэа - божсството, на косто бнл
крьстен островът. И накрая наггълно иэоли-
рано предание разказва, че Филоктет не бил
ухапан от животно, а улучен от стрела на
Херакъл. напоена с отрова (кръвта на Лер-
нейската хидра). която случайно паднала от
колчана му н го уделила по стъпалото. ка-
то предлэвикала нелечима рана Смятало
се. че това е отмъщенис на Херакъл и нака-
зание за клетвопрестъпничеството на Фи-
локтет. разкрнл мястото на кладата на Ета .
Друга причина, която се посочва за иэоста-
вянето му, са виковете на болка, които не
можел да едържи и които нарушавалн реда
и рнтуалната тишина по време на жерт-
воприношение Затова гърците решили да
го изоставят. Подстрекател эа това бил
Одиссй. върху когото обикновено се хвър-
ля отговориостта эа тази постъпка Решени-
ето обаче било вэето от Агамемнон от име-
то на цялата армия. Според друга легенда
гърците оставили Филоктет на острова, за
да излекува раната си, тъй като на Лемнос
сыцсствувал култ към Хефест, чиито жре-
ци били известии с това, че лекуват рани от
змии Филоктет нанстина бил нзлекуваи и
по-късно се присоединил към армия та пред
Троя Лечнтелят, който направил това. се
наричал Пилий и бил син на Хефест. В за-
мена Филоктет научил Пилий да стрсля с
лък (виж Пилий).
След десст години гърците все още не били
превэели Троя. Парис бнл мъртъв. а Хелен,
който не получил ръката на Елена, иэбягал
в планината. където бнл заловен от неприя-
теля (внж Хелен) Полунасила, полудобро-
во л но той разкрнл на гърците, че освен дру-
гитс условия Троя не може да бъде превзе-
га. ако те не са въоръжени със стрелите на
Херакъл Тези стрели веднъж вече били по-
могнали за превземането на града (виж Хс-
ракъл) Само те можели да направят това
Тогава Одисей заминал за Лемнос сам. или
според версията в трагедията на Софокъл,
прндружен от Неоптолем (или от Диомед
според Еврипид), за да намерн Филоктет и
да го убеди да дойде пред Троя Филоктет не
отстъпил лесно. Свсденията откосно начи-
ните. по които Одисей убедил или принудил
Филоктет да се реши, са различии в зависи-
мост от фантазията или цента на постите.
Например при Еврипид Одисей и Диомед с
хитрост вэели стрелите и гака принудили
Филоктет да гн прндружи Или го убедили в
името на патриотизма и дълга В друга вер-
сия те му обещали да бъде излекуван от
синовеге на Асклепий, конто лекували гръи-
ките отряди. И нанстина. когато пристигнал
пред Троя . Филоктет бнл лекуван от Пода-
лирий или Махаон (внж тези имена) Скоро
оэдравял и се включил в битките. За това
как точно станало иэлекуването му раэказ-
ват. че Аполон прислал дълбоко Филоктет.
а Махаон разтворнл раната и изрезал с нож
загнилата плът. След това промил мястото
с вино и го наложил с бнлка. чиято тайна
Асклепий бил научил от кентавъра Хирон
Така Филоктет бил първият пример за хи-
рургическа операция под упойка
Често приписват на стрелеца Филоктет
смъртта на стрелеца Парис. Този епизод
обаче е опровергай от историята за пропо-
чеството на Хелен, защото Хелен бил зало-
вен едва след смъртта на Парис. За да се
премахне това противоречие, разказвали. че
пророчеството. според което Филоктет
трябвало да дойде в Троя, било на Калхант,
а не на Хелен, и по този начин пристигане-
то му станало преди смъртта на Парис
След като Троя паднала, Филоктет се приб-
рал у дома В „Одисея" той е сред геронте,
които се эавърнали щастливо. Но по-късни-
те легенди разказват за други приключения
на Филоктет. който основал много градовс
в Южна Италия, в областта Кротон. Спо-
ред теэн легенди той основал градовете Пе-
телия и Махала, където посветил иа Аполон
стрелите на Херакъл. Загинал в битка, ко-
гато се притекъл на помош на родоецн.
пристигнали в областта, воденн от Тлепо-
лсм, когато те били нападнати от местного
варварско население. Показвали гроба му
на много места.
ФИЛОЛАЙ (гр.). Един от четиримата си-
нове на Минос и нимфата Пария (виж табл.
28). Нападнал другарите на Херакъл. кога-
то минавали през остров Парос по време на
похода към страната на амаэонките (виж
Херакъл).
ФИЛОМЕЛ (гр.). Син на Ясион и Демет-
ра. Брат на Плутос. Той създал впряга на
два вола в една кола. За награда майка му
го превърнала в съэвездието Воловар
Филомел е баша на Парий, епоним на Па-
рной
ФИЛОМЕЛА (гр.). Една от двете дъшери
на атинския цар Пандион. Сестра и се каз-
вала Прокна (виж табл. 11). Когато между
Пандион и тнванскня му съсед Лабдак вз-
бухшим война заради разногласия по гра-
ничим въпросн, Пандион повнкал на помош
тракиеца Терей, син на Арес, и благодаре-
ние на него спечелил победата. Затова му
дал эа жена дъшеря си Прокна Прокна ро-
дила син, когото нарекли Итис. Но Терей се
влюбил в сестра й Филомела. Той я иэнасн-
лнл и за да не може да се оплаче. и отрязал
езика. Младата жена обаче намерила начин
ФИЛОЛАЙ / ФИЛОМЕЛА
325
ф
s
ы
i
X
e
5
s
о
X
e
да pa паже всичко на сестра си. като избро-
днрала иешастието си върху платно Прок-
на решила да накаже Терей Тя убила сина
си Итмс. сварила го и дала на Терей да яле
от него След това нгбягала с Филомела
Когато разбрал какво сс е случило. Терей
втел една брадва и полгонил двете ссстри
Настигнал гн в Давлида. Фокида Сестрите
помолили боговете ла ги спасят Тс сс съ-
жалили нал тях и ги превърнали в птици
Прокна станала славой, а Филомела ласто-
вица. Терей пък бил превърнат в чучулига
Съшествуват няколко варианта на легенда-
та В един от тях Филомела с жена на Терей
и родите със сестра и са смснсин Това с
версията. нзползвана обнкновено от рнмс-
ките поети. в която Филомела станала сла-
вей. а Прокна - ластовица Това с по-близ-
ко до етнмологията на името на Филомела,
означавашо музнка
ФИЛОМЕЛИД (гр.). Цар на остров Лес-
бос. който таставял всички чужденци да сс
бият с него Той убивал тети, конто побеж-
давал. до деня. когато самият той бил убит
от Одисей Според някои версии той бил
убит от Одисей и Диомед, когато грьиката
флота мннала край острова на път та Троя
ФНЛОТЕС (гр.). Олицетворение на Нсж-
ността Според Хезиод Филотсс с една от
дыцерите на Ношта Нсйни ссстри са Ада-
та (Измамата). Герае (Старостта) и Ернда
(Ратпора)
ФИЛОТИДА (гр ). След прсвтемансто на
Рим от галите отбраната на града отслаб-
нала. латините се възползвали и го напад-
налн под командването на Ливий Постумий
Лзтинската армия установила лагера си
пред Рим и изпратнла преговаряши. които
да понскат от римляните да им дадат дъше-
рите и вдовиците си. та да затравят ролст-
венитс връзки между двата народа Римля-
ните се колебаели и не тнаели какво да пра-
вят. когато една робиня на име Фнлотида.
или Тутола. им предложила да я итпратят
при латините таедно с няколко красиви ро-
бинн. преоблечени като свободни жени
През ношта тя шяла да им даде светлинен
сигнал Тогава римляните шели да наполнят
заспалия противник и за го избият Така и
станало Фнлотида поставила лампа на ед-
но смокиново дърво и обвила светлнната й
с дрехата си. за да не я видят латините Рим-
ляните нападиалн лагера и го опустошили
В памет на това събитис по-късно в Рим
чествали празника Nones Caprotines В този
ден всички излизали от града в безпорялък
и се наричали помежлу си с всякакви име-
на В мест на жените пирували под палатки,
покритн от клони на смокиин Слугините се
разхождалн свободно и си подхвърляли ка-
мъни в памет на участието, което взели в
борбата срсшу латините
Други римски автори обясняват ритуала
със спомена за събитията. съпътствалн
смъртта на Ромул струпването на тълпа на
Марсово поле (наречено оше Козето блато
(Palus Сартэе) на седмия ден от месец юли.
наречен nones, откъдето и името на празни-
ка Nones Caprodnes (виж Ромул).
ФИНЕЙ (гр.). 1 Това имс носят много ге-
рои Един от тях е синът на царя на Арка-
дия Ликаон. който бил поразен от мълния
иедно с братята си (виж Ликаон).
2 Друг герой с това име е братът на Кефсй.
чичо иа Андромеда (виж Андромеда и Пер-
сей) Той принадлежи към рода на Бел. но
тона родословие не винагн сс спазва в раз-
зичннте версии на легендата за Кефей Ав-
торнтс са единодушии единствено за това,
чс Финей искал да се ожени за племенника-
га си и се опитал да организира заговор сре-
шу Персей, когато той спечелил девойката
(ниж Персей). По време на битката, избух-
нала между Персей и привърженишгте на
Финей в голямата зала на двореца на Ке-
фсй. Финей бил превърнат в каменна статуя
от главата на Медуза. Тази смърт не позво-
зява този Финей да се идентифицира с дру-
гия Финей. който се появява в легендата за
аргонавтите (виж по-долу) Но за да напра-
вят това възможно. някои митографи от по-
късната епоха смятат. чс Фннсй само бнл
ослспен от Персей
3. Трстнят Финей. който с иай-известен, е
тракийски цар Многопластовата легенда за
него има множество версии. В някои от тях
Финей. който имал дарбата на гадател. изб-
рал да живее дълго с цената на очите си. Той
ослепял и разгневеното Слънце му изпра-
гило харкните (виж това име). крилати де-
мони, които го измъчвали по всякакъв на-
чин Тс крадели или замъреявалн храната му,
когато поискал да яде Или наказанието му
било прсдизвнкано от това, чс злоупотребя-
вайкн с дарбата сн на гадател. той разкри-
вал на хора га намеренията на боговете Нав-
лякъл си гнева на боговете, като например
посочил на Фрике пътя за Колхида, или пък
казал на децата на Фрике по кой път да пое-
мат. за да стигнат до Гърция (виж Фрике).
Когато аргонавтите предприели похода си
към Колхида, тс отишли при Финей, за да
го попитат за пътя. който трябва да следват.
Финей се съгласил да им го покаже. но пър-
во поискал да го освободят от харпиите.
Двамата синовс на Борей - Калане и Зет.
успели да ги прогонят (за тази легенда внж
Бореади и Харпии)
Според друга легенда, независима от пър-
вата. но със сходни слементи, първата жена
на Финей била дъшерята на Борей Клеопат-
ра (виж табл II) Ималидвамасинове.най-
често срешани под имената Плексип и Пан-
дмон След това Финей изгоннл Клеопатр*
и се оженил за Идеа, дъщергга на Дардан
(внж табл 7) Но Идса ревнувала от доведе-
ниге сн синове и ги обвинила, че искат да я
наенлят Финей й повярвал и ослепил два-
326
мата младежи. Или пък самата Идеа им из-
ведала очите. Според по-непопулярна вер-
сия след изгонването си Клеопатра сама ос-
лепила синовете си, та да накаже Финей.
Когато аргонавтите пристигналн в двореца
на Финсн. борсадите. които били братя на
Клеопатра, си отмъстили на Финей, като го
ослепили, а Асклепий, върнал зрението на
синовете му. Но Зсвс накатал Асклепий м
това, като го поразил с мълния
Митографнте обсдиняват тети две легенди.
като ра1катват, че Финей бил наказан от
Зсвс. зашото несправедливо обвинил деца-
та си и ги ослепил без достатъчно доказа-
гслства. Освен това бил наладнат от харли-
ите, а след това спасен от аргонавтите.
ФИТАЛ (гр.). Герой от Атика. който живе-
сл на брега на Илнсос. Той гостоприемио
приел в дома си Деметра, която в търсене
на дъшеря си стигнала до тозн край За бла-
годарност тя му дала да посади смокинови
дръвчета Неговите потомцн фиталиднте
дълго време имали привилегията да отглеж-
дат тети дръвчета. Тс приели Тезей. когато
гсроят сс върнал от Корнит, и го пречисти-
ли в ссмейния олтар от убийствата, които
бнл извършнл - убивайки Синие и другите
разбойници (виж Тезей). Като спомен за ус-
лугата им, когато се чествали празниците
на Тезей. фиталиднте получавали някои при-
вилегии в Атина.
ФЛЕГЕТОН (гр.). Една от рекитс в под-
земния свят. Слива се с Кокит и двете об-
разуват Ахерон. На мястото на влнването
сс получавал голям водопад. Името на ре-
ката, евързано от гърците с глагола, озна-
чавши! „горя", навежда на мнсълта. че ста-
на въпрос за огнена река. Отту к и другото
нме. с което понякога я нарнчат: Пирифле-
гетон, т. с. Огнсният Флегетон
ФЛЕГИЙ (гр.). Епоним на флсгнйцитс, на-
го ван в „Илиада". Той е сии на Арес и До-
гида. илн на Арес и Хриза, една от двете дъ-
щерн на Халмос (виж табл. 20). Обикновс-
но сс смята за тесалиец, макар чс флегий-
цитс съшо сс споменават във връзка с Бео-
тия. Фокида и Аркадия. В предагшето се каз-
на. че имал много деца, сред които Иксион
(виж и другите му родословия и табл 23) и
Коронида. майката на Асклепий.
Според местната традиция Флегий насле-
дил Етеокъл на трона на Орхомен. Там ос-
новал нов град, привличайки иай-смслнте
гърци Умрял, без да остааи потомство. Не-
гов наследник станал племенннкът му Хриз.
син на Посейдон и Хризогенея, дъщерята на
Халмос Флегий пътувал в Пелопонес. за да
оглсда страната и да подготви нападение
срсшу нея. По време на това пътуване дъ-
шеря му Коронида бнла прелъстена от Апо-
лон Затова се казва. че Асклепий бнл ро-
лен в Епидавър (внж Асклепий).
В легендата се описва и опитът на Флегий
да запали храма на Аполон в Делфи, веро-
ятно за да сн отмз>стн на Аполон, който
убил дъщеря му, след като тя му изнсвери-
ла. Вергилий разказва, че в ада Флегий бнл
наказан заради безбожието си.
Аполодор лише, че Флегий бил убит в Ев-
бся (вероятно обаче става въпрос за град с
това нме в Беотия, като Орхомен) от Лик и
Ннктсй. които впоследствие се изселилн в
Тива (виж легендата за тях). Не се знас за-
то са го убили.
ФЛИАНТ (гр.). Син на Дионис и дъщеря-
та на Миний Арстирся (внж табл. 20). Фи-
гурнра в родословного дърво на царете на
Сикион, съставено от Павзаний (виж табл.
22), като мъж на Хтонофила, от която имал
енн, наречен Андродама>п Понякога Хто-
нофила се посочва като майка, а не като же-
на на Флиант Флиант е един от аргонавти-
те и е смятан за епоним на град Флионт в
Пслопонсс.
ФЛОГИЙ (гр.). Най-извсстният от герон-
те с това нме с син иа тесалнеца Деимах
Негови братя са Деилеон и Автолик. Те
придружнли Херакъл в похода му срещу
амазон ките, но се загубили в околностите
на Синоп. Оетанали известно време в об-
ластта до връщането на аргонавтите, конто
по тяхна молба ги взелн със себе си.
ФЛОРА (лат.). Растителната сила, покрови-
телстваша растежа на дърветата и „всичко.
коего иьфти" Легендата разказва, че ней-
ннят култ, както впрочем и култът на Фидес,
били донесснн в Рим от Тит Таций заедно с
други сабннски божества. Бнла почитана
както от латинските, така и от италийските
племена с иелатински пронзход Сабински-
тс народи и били посветили мсссц, отгова-
рящ на алрил по римския календар
Овидий прнбавя към името на Флора ели-
нистичен мит, според който Флора бнла
гръцка нимфа, наречени Хлорида Един
пролез сн ден, докато се разхождала в поле-
те, я вндял богът на вятъра Зефир. Той се
влюбил в нея и я отвлякъл Оженил се за
нея н от любое и посветил властта над всич-
ки градински и поиски цветя. Медът е смя-
тан за един от даровете, които тя направи-
ла на хората, както и ссмената на многоб-
ройни видове цветя Разказвайки тази леген-
да, която вероятно с измиелнл, Овидий се
основава на легендата за отвличането на
Орития от Борей, но добавя и един свой
спнэод: Флора била в основата на раждане-
то на Марс. Юнона, разгневена от ражда-
нето иа Минерва, която излязла от главата
на Юпитер, поискала да има дете без наме-
сата на мъжки елемент. Тя се обърнала към
Флора, която й дала вълшебно цвете. Дос-
тагьчно било жената да докосне цветето, за
да забременее Така Юнона без намесата на
Юпитер родила бога, чието имс е евързано
с първия месец на пролетта.
Флора имала свой жрец в Рим. един от два-
надесетте второстепении жреци. посветени
от Нума В нейна чест имало празник. на-
речен Флоралии, характерен с нгрите, в ко-
нто участвалн куртизанки
ФОБОС (гр.). Персонификация на Страха
Той прнцружава Арес на бойното поле
Смятан е за син на Арес и брат на Деймос
Няма собствена легенда
ФОК (гр.). 1. Плутарх пнше за Фок от град
Глнса в Беотия, който имал дъщеря на име
Калироя За ръката и се явили грнйсет пре-
тенденти, но башата непрегьснато отлагал
датата на избора на своя зет Накрая заявил,
че Делфийският оракул му казал. че прстен-
дентитс трябва да решат спора помежду сн
с оръжне Тогава те го убнлн Девойката и 1-
бягала и тъй като претендеигите я преслед-
вали. селяни я с крили в купа жито По вре-
мс па всеобщи* беотийски празник Калироя.
преоблечена като молителка, се приблнжн-
ла до олтара на Атина Итония и обвинила
претендентите за убийството на баша си. То-
гава те избягалн в Орхомен. след това в Хи-
потея Беотнйшгге г и обкръжили и ги при-
нудили да сс предадат Внновницитс били
убити с камъни В навечернето на убий-
ството им те нули глас, идваш от планината.
който викал „Тух езди!" Това бил гласът на
Фок. който известявал за тяхиото наказание
2 Така се казвал героят епоннм на Фокида
За него сынествуват безброн предания Спо-
ред някои версии Фок бил коринтяинн. син
на потомъка на Сизиф Оринг, за когото сс
смятало. чс е от наследниците на Посейдон
Той се установил в страната, разположена в
подножнето на Парнас, която по-късно би-
ла наречена Фокида Но се разказва оше, че
Орнит бил този. който сс заселил във Фоки-
да и там воювал срещу локрнйците По-къс-
но се оттсглил, като оставил царството иа
сина си Фок (внж Орнит) Този Фок бил съп-
руг на Антиопа Разгневен от наказанието
на Дирка. Дионис поразил младата жена с
лудост и тя Бродела из цяла Гъриня Фок я
срешнал. излекувал я се оженил за нея По-
казвали обшата им гробница в Титорея
3. В друга легенда Фок. епонимът на Фоки-
да. е син на Еак и Псамага (виж табл 30).
Нсгови полубратя са Пелей и Теламон. си-
новстс на Еак и Ендеида Името Фок му би-
ло дадено като спомен за прсобразяването
на майка му. дъшеря на Нерсй и сестра на
Тетида За да избяга от ухажванията на Еак,
Псамага, която като всички морскн божес-
тва можела па приема всякакви форми. се
превъриала в тюлен Това обачс нс попре-
чнло иа Еак да постигне иелга си и тя му
родила син. Когато възмъжал, Фок напус-
кал Саламин. родината на баша му. и зами-
нал за Централка Гъриия Той завладял
страна, която нарекъл Фокида Съюзил се с
местей жител на име Ясей (непознат от ле-
гендите) и се оженил за Астерия, дъшерята
на Деион и Диомеда, която по линия на дя-
до сн Ксут принадлежи към рода на Девка-
лион (внж табл 8) Астерия му родила два-
ма блнзнаци Криз и Панопей. По-късно
Фок се върнал в Егина, където бил убит от
нолубрагята си. конто му завнждали, може
би по внушение на законната жена на Еак
(внж Пелей и Теламон). Псамата отмъсти-
ла за смъртта му, като изпратнла вълк да
опустоши стадата на Пелей в Тесалия, къ-
дезо той отишъл. след като баша му го из-
гоннл. По молба на Тетида обаче тя се съг-
лаенла ла превърне животного в камък.
Показвали гроба на Фок в Саламин, рсдом
до този на Еак
ФОЛ (гр.). Кентавър. който живеел гьв Фо-
нов. Докато Херакъл бнл на лов за Ернман-
тския глиган. той отиигьл на гости на Фол.
сина на Силен и на нимфа на ясените (за
разлнка от останалите кентаври той не бил
син на Икснон. виж това име) Фол приел
героя гостоприсмно. Дал му да яде печено
месо. макар че той самият ядял само суро-
во Херакъл поискал вино Фол му отгово-
рил. че има само една дслва, но тя била об-
ща с ос ганалите кентаври Херакъл го убе-
дил да нс се страхува и да отвори делвата
Но при миризмата на виното кентаврите се
стекли към пешерата на Фол. въоръженн
със скалн. дьрвста и факли Херакъл започ-
нал битка с тях За този спизод виж Хера-
км. 'Рол бил убит случайно. Докато погреб-
вал събратята си. той нзвадил стрела от ед-
на рана и се зачудил как толкова малък
предмет може да нанесе толкова големи
шети Но изпуснал стрслата върху стъпало-
то си и се наранил смъртоносно. Херакъл
го погребал с почести
ФОНС (лат.). Бог на изворите. маричан
още Фонг Смятан е за син на Янус, но не
присъства в никоя от запазеннте легенди.
Имал храм в Рим. вероятно в близост до
Porta Fontinahs (портата от крепостната сте-
на на Сервий, на север от Капитолия). В
подножнето на Яникулум имало олтар, пос-
ветеи на Фоне, разлоложен недалеч от пред-
полагаемия гроб на Нума. Празннкът в ие-
гова чест сс наричал Фонтиналии и бнл
празник на изворите
ФОРБАНТ (гр.). Това име носят много ге-
рои. най-нзвестнн сред конто са:
I Тесалийскн герой от народа на лапитите
Смятан с за сии на Лапит и Орсинома (виж
табл 23) или иа Триопас. самия той син на
Лапит и брат на Форбант в предишното ро-
дословие (виж Триопас). Първо живял вТе-
салия. в равнинага на Дотион. Оттук зами-
нал за Книда или за Родос с брат си Псри-
ерг Заселил се в областта Ялисос. а Пери-
ерг останал в Ками рос
Както повсчето тесалийскн легенди, и тази
сс развива в Пелопонес. Прсданията разкаэ-
ват. че синът на Лапит Форбант отишъл от
Тесалия в Оленос в областта Елида Т\к цар
Алектор. който се страх увал от могъщест-
вото на Пелопе, си оенгурил съюзничество-
го му и ia отплата му дал половината от
царството си. Форбант имал двама синове
Авгей и Актор, конто си поделили Елида
след смъртта му Съюэът на Алектор и Фор-
бант бил скрспсн от два брака Алектор се
оженил та дъшерята на Форбант Дногснся.
а Форбант - та сестра му Хирмина
2. По всяка всроятност предишннят Форбант
с различен от сина па Аргос Форбант. който
е посочсн в аргоското родословие, съставсно
иг Питаний (виж табл. 17) Тоэн Форбант е
баща на Триопас. Пегова жена е Евбея. Имал
н дъшеря Месена, която по-често се сломе-
нава като иегова внучка (виж Месена)
3. Флегиец от Панопея във Фокида. Той на-
падал пътниците, отнващи та Делфи. Ири-
ну ждаиал ги да се бнят с него, а след като
гн победил, ги убивал. Това продължнло до
ценя, в конто Аполон. приел обрата иа де-
ге, го надвил и го убнл.
4 Форбант сс катвал и героят, който научил
Тетей да кара колесница. Понякога му при-
писват н сыдавансто на борбата. та чийто
основатсл обикновено се смята Тетей
ФОРКИС (гр.). Морско божество, принад-
лежите към пъряото поколение богове
Син на Гея и Понт (Земята н Морето). Брат
е на Иерей, Гавмаит, Еврибия и Кето. Оже-
нил сс та сестра си Кето Имали три деца.
трите „старици" форкнди. конто се появя-
ва г в легендата та Персей (внж Грайн). По-
пиком се смяга и та баша на морското чу-
довище Скида (виж това нме). Рзтпръснати
сведения добавят към децата му Ехидна и
хеспсридите. Понякога се смята та дядо на
свмснидитс.
Форкис живеел в Аримнион. на крайбрежи-
сто на Ахся, или на остров в Кефаления, до-
ри в Итака. Легенда с римски произход го
представя като много древен цар на Сарди-
ния и Корсика, конто бил победен от Атлант
в морска битка и се удавил Но приятслитс
му го обожествили и го смятали за бог на
морето.
ФОРМИОН (гр.). Жител на Спарта, който
станал собствсник на къшата. в която няко-
га ж и вял Тиндарей Веднъж диоекурите. ве-
че обожсствени, се явили пред него, преоб-
paicHii като пътннцн, и му казали, че идват
ог Кирсна Помолили го да ги приюти, ка-
то поискали точно определена стая (тази,
където били прекарали детството си). Фор-
мной предоставил цялата къша на тяхно
разположсннс, но отказал да нм даде стая-
та. която поискали, зашото там сняла дъще-
ря му. През ношта девойката изчезнала за-
едно със слугините си. На сутринта диос-
курите съшо нс били там В стаята иа мо-
мичето намерили тяхна рисунка, също и ча-
са, на която бил оставсн силфион (арома-
тично растение, типично за Кирена).
ФОРОНЕЙ (гр.). В пслопоисскнте леген-
ди Форонсй е първият човек. Той е син на
речния бог Инах и нимфата Мслия, чието
нме е близко до гова на нимфите на ясени-
те (виж Мслиади) Имал двама братя - Еги-
алей и Фегей (виж табл 17). Форонсй бил
избран за съдник в спора между Хера и По-
сейдон за върховснството над Пелопонес
Той отсъдил в полза на Хера Според прс-
данията Форонсй първи научил хората да
живсят в селища и им показал използване-
то на огьня. Приписват му и въвеждането
на култа към Хера Аргоска в Пелопонес
Сведенията та името на жена му сс разли-
чават - Ксрдо, Теледика или Пейто. Списъ-
кът на децата му съшо е различен спорен
различните извори. Най-често се спомена-
ват Кар. първият цар на Мегара, и Нноба от
Аргос (виж Тиоба) Към тях прибавят Ясос,
Лирк, Пелагс и Агенор.
ФОРНАКС (лат.). Богинята на пешта. в
която сс пече хлябът. Празннкът и сс нарн-
ча Форнакалии
ФОРС (лат.). Мъжкият елемент на Случай-
ността. Противоположен на женския еле-
мент Фортуна, с която образуваг двойка.
Двете имена се обсдиняват във формулата
Форс Фортуна, която всъшност показва ед-
но божество в два та му аспекта.
ФОРТУНА (лат.). В класическата епоха тя
е по-тачена в Рим от Форс Идснтнфнцира
се с гръцката Тюхе. Изобразяват я с рога
на нзобнлисто в ръка и с кормило (зашото
тя „управлява" живота на хората), седиала
или права, най-често сляпа. Приписват въ-
веждднето на култа й на Сервий Тулий, ца-
ря. който бил най-големият любимец на
Фортуна. Легендата разказва, че тя Юдори
била влюбе на в него, макар чс бнл смъртен,
и се промъквала при него през малы про-
зорец. Статуя на Сервий се издигала в хра-
ма на богинята.
Богинята била почитана под много имена:
Редукс (за благополучно завръщанс от пъ-
тешествие). Публика, Huiusce Diet (Форту-
ната за настоящий ден) и др. По време на
империята всеки император имал своя Фор-
туна. Постепенно под влияние на елиннзма
образы на Фортуна се слива с други божес-
тва, най-често с Изида (внж Тюхе).
ФОСФОРОС (гр.). Така понякога нарнчат
Зорницата, назовааа съшо и Хеосфорос
(виж това имс). Името й, преведено на ла-
тински, е Луцифер В поезнята често с пср-
соннфнциран образ на звездата, която нз-
вестява Зората и носи светлината на Деня.
ФРАЗИ И (гр). Гадател от Кипър. който оти-
шъл в Египет по време на суша и предре-
кал на цар Бузирис, че глады шс премннс,
ако започне да припася в жертва всяка го-
дина по един чужденец. Бузирис послушал
съвета му и започнал със самия него (виж
съшо Херакъл и Бузирис)
ФРИГИИ (гр.). Цар на Милет, наследник
на цар Фобий, който му оставил трона сн
след смъртта на Клеобоя (за тази легенда
внж Антей). По случай празника на Артсми-
О
2
а.
О
е
329
и
е
да в града прнстигнала Пиерия. дсвонка от
Фнтес в Мнонт. и той се влюбит в нея Оже-
нил сс и Пнсрия и така сложил кран на вои-
нага между жителите на Мнонт н Милет.
ФРИКС (гр.). Син на Атамант н Нефсла
Негова сестра е Хела По съвет на втората
си жена Ино (внж гова нме) Атамант решил
да принесс в жертва на Зевс двете си дсиа
Фрике и Хела Но богьт и тратил на децата
крилат овен със тлатио руно, който гн ит-
дигнал вт.в възлуха и ги спаснл от жертво-
прииошенисто Спорсд друга версия овенът
с вълшебното руно бил итлраген от манка
им Нефсла. Тя самата получила животного
от Хермес (виж Нефсла и Демодика)
Така Фрике и Хела напускали Орхомен н
отлетели на иггок По пътя Хела паднала в
морето и се удавила (виж Хела), но брат й
стигнал жив и здрав до Колхида при цар
Еет Тон го приел радушно и му дал та жена
дъшеря си Халкиопа За отплата Фрике при-
несъл овена в жертва на Зсвс н подарил ру-
ното на царя Ест го посветил на Арсе и го
заковал на един дъб в свсшсната му гора
Това руно било целта на похода на аргонав-
титс Халкиопа родила на Фрике много де-
ца: Аргос. Мелант. Фронтис и Китисор
Фрике прекарал цслия сн живот в дворсца
на Ест и умрял много стар, а синовеге му
се върнали в Орхомен и възвъриали царст-
вото си (внж съшо Пресбон и табл 23).
Според друга легенда Еет убил Фрике, за-
шото оракул предсказал, чс ше умрс от ръ-
ката на потомък на Еол Тази легенда е раз-
казана от Хигнн и вероятно с трагическа ин-
терпретация на оригнналното предание Съ-
шият текст разказва. че след като братът и
сестра та се спэсили от жертвоприношение-
то. Дионне ги поразил с лудост. зашото по-
искали да си отмъстят на Ино В тази вер-
сия Нефела нм пратнла хзатния овен, дока-
то в безумисто си те тичали из горите
ФРОНИМА (гр.). Майката на Батос. осно-
вателя на Кнрена Тя е дъшеря на критския
цар Етеарх. който владеет град Аксос Етс-
арх се оженил повторно и машехата на Фро-
инма я наклеветала пред баша й, чс разврат-
ники Царят повярвал на жена сн и пахари
един от гостатс си. търговсц от Тера на имс
Тсмизон. да изпълни молбата. която шял да
му отправн Темнзон се заклел и царят го
помолил да отведе със себе си Фронима н
да я хвърли във водата. когато навлязат в
открито море Обвързан с клетвата сн, Те-
мизон отвел Фронима. но не поискал да я
убие Той само я потопил в морето и я из-
мъкнал веднага. След това пристигнал в Те-
ра и к дал за жена на знатен гражданин на
име Полнмнест. на когото тя родила Батос
Ф ГИЙ (гр.). Героят, на когото е крьстена
Фтиотада в Тесалия Приписват му разли-
чен произход. В един от случайте се смята
за сни на аркадийскня цар Ликаон или на
Посейдон и тесалийс ката нимфа Лариса А
в друг с брат на Ахсй и Пеласг. Понякога е
сочен за син на Ахей и мъж на Хризнпа, дъ-
шеря га на Ирос. от която имал сии Хелен,
основател на град Хела в Тесалия. В други
родословия Фтай принадлежи към епоними-
те на елинските родове.
ФТОНОС (гр.). Олицетворение на Завист-
т.з Както за повечето дсмонн, и за Фтонос
няма отделив легенда.
ФУРИИ (лат.). В прнмитивните пародии
поверия на римляните фуриите са демони
от подземния свят След това сс сливат с
гръцките ершшн и занмстват техник мит.
ФУРИНА (лат.). Нимфата Фурина е речно
божество на нзвор и свешена гора, разпо-
ложеии на десния бряг на Тибър, в полно-
жиего на Яннкулум. Пронзходът на култа й
с неясен През рспубликанската епоха е
смятана за една от фуриите. но постепенно
снстнлншсто й потьнало в забрана и после
било засто от сирнйцитс. конто започват да
чсстват там собствените си култове.
ХАДЕС (гр.). Богьт на мъртвите. Брат на
Зевс. Посейдон. Хера. Хестия и Деметра.
Син на Кронос и Рея (внж табл. 38). Заедно
със Зевс и Посейдон той е един от тримата
владетели, разпределили си господството
над вселсната след победата над титаните.
Зсвс получил Небето, Посейдон - Морето.
а Хадес - подземния свят. Тартар.
Съшо като братята си при раждансто си Ха-
дес бил погълнат от баша им Кронос, след
това изхвърлен от него (виж Кронос). Учас-
твал в битката срсшу титаните, а циклопн-
те го въоръжили с шлем, който правел не-
видим вески, който го носи. Този шлем, по-
добен на шлема на Зигфрид в германската
митология. след това бнл носен и от други
божества като Атана и от някои герои, нап-
ример Персей (внж легендата за него).
В подземния свят Хадес царувал над мърт-
вите Бил безжалостен владетел, който не
позволявал на нито един от поданнците си
да сс върне сред живите Нсгови помощни-
ци били дсмоните и духовсте. изпълняваши
всяка негова заповсд (например лодкарят
Харон) Заедно с него царувала Персефона.
която била не по-малко жестока. Разказват,
че я отвлякъл от равнините на Сицилия, до-
като беряла цветя с другарките си (виж Де-
метра). Персефона. дъшеря на Деметра, би-
330
ла негова племенннца (виж табл. 38). Хадес
бнл влюбен в нея, но баша й Зсвс не се сог-
ласил на тоти брак заради Деметра, конто
нс искала дъшеря и да бъде затворена веч-
но сред сеикитс на мъртвите. Тогава Хадес
решил да я отвлече. Вероятно това станало
с помошта на Зевс, който тайно станал не-
гов соучастник. По-късно Зсвс наредил на
Хадес да върне Персефона на майка и. Но
тон вече бнл взел предпазин мерки: дал и
да изяде зрыще от нар А който слезсл в
подземния свят и вземел някаква крана, ве-
че не можел да се качи при живите. Така
Персефона бнла тадължена да стой една
грета от годината при Хадес. Нсйннят брак
с него бил бстплоден.
Хадес рядко се появява в легендите. С из-
ключение на разказа за оталичането, който
принадлежи към цикъла за Деметра, той се
срсша само в оше един мит, за подвизите
на Хсракъл. В „Илиада" сс разказва, че ко-
гато гсроят слязъл в подземния свят, Хадес
искал да му забрани да влезе във владения-
га му Посрсшнал го пред „портите" на Ада,
но Хсракъл го ранил с една от стрелите си
в рамото толкова тежко, че Хадес веднага
трябвало да бъде отведен на Олимп, къде-
то Пеан, богьт лечител, го наложил с въл-
шебен балсам и раната му веднага зарасна-
ла. Спорсд други варианта Херакъл зашс-
мстал бога с огромен камък. Каквото и да
сс с случило, победата била за сина на Зевс
Хадес. чисто имс означава „Нсвидимия", нс
бил спомснаван по имс, защото се страху-
вали. чс ще прсдизвнкат гнева му. Опнсва-
ли го чрез евфемизми. Най-често го нари-
чади Плутон. „Богатая", с косто сс правела
алюзня за нсизчсрпасмото богатство на зс-
мята - както обработваната, така и на под-
гсмнитс изкопаеми. Ето защо Плутон чес-
то с изобразяван с рога на изобнлисто, сим-
вол на това богатство.
ХА.1ЕЗИЙ (лат.). Италийски герой, осно-
ватсл на Фалсрни (град, разположен на ет-
руска територня. където говорели на диа-
лект, блнзък до латинския език). Митогра-
фитс го евързват с Агамемнон, прсдставяй-
ки го за негов блнзък другар и дори незако-
нен син, дошъл в Италия по време на Тро-
янската война. Според други традиции той
с син на Нептун. Царят на вейите Морий
създал в негова чест carmen saliare (архаич-
на песен, която салийците пеелн по врсме
на някои церемонии в Рим). Като наследник
на Агамемнон и родом от Аргос Халезий
бил сред нсприятелите на Еней при приста-
гаисто му в Италия. Застанал на страната
на Турн и бил убит от Атина Палада.
ХАЛИАИ (гр.). Думата означава „Жените
от Морето". Така наричали жените, чиито
гробовс се намирали в Аргос. Разказват. че
те бнли пристигнали с Дионис от островн-
те в Егейско море, за да се бият с Персей и
аргосци. Загиналн в битката.
ХАЛИАКМОН (гр.). I. Река в Македония,
чийто бог бил смятан за син на Океан и
Тетня
2. В друга легенда се разказва. чс житсл на
Тиринт в пристъп на лудост сс хвърлнл в ре-
ка. наричана дотогава Карманор. След това
нарекли реката на имсто иа удавения - Ха-
лиакмон. По-късно отново била прекръете-
на на Инах (виж това име).
ХАЛИАРТ (гр.). Халиарт и брат му Корон
били синове на Терсандър и внуци на Сизиф
(виж табл. 35). Тъй като бразът на дядо им.
царят на Орхомен Атамант, загубил енно-
всте си (виж Атамант), той нм завещал цар-
ството сн. Но когато по-късно един от си-
новеге на Фрике. Пресбон. сс завърнал от
Колхида и поискал царството на дядо си
(зашото Фрнск бил син на Атамант). Хали-
ард и Корон му го върналн Тогава основа-
ли градовете Халнартос и Коронся
ХАЛИРОТИЙ (гр.). Син на Посейдон и
нимфата Еврита. Той се опитал да нзнаенли
Алкнпа, дъшеря на Арес и Аглавра. близо
до извора на Асклепии в Атина. Арес убил
Халиротий. По-късно пред съда. съставен
от боговсте, Посейдон посочил кой е убие-
цът на сина му. Хълмът. иа който заседавал
съдът, по-късно бил наречен Хълмът на
Арес (Ареопаг).
Според друга версия Халиротий. разгневен.
чс властта над Атака получила Атина, а не
баша му Посейдон, се опитал да отрежс
маслината. подарена на Атака от богинята.
Но брадвата сс откъснала от ръцете му и
отрязала главата му.
ХАЛНЯ (гр.). I. Героиня от Родос, сестра
на телхините (виж това име). Отдала се на
Посейдон и му родила шестима синове и
една дъшеря. нарелеча Родоса, дала нмето
си на остров Родос Афродита пратила бе-
зумие на синовеге и и те се опиталн да нз-
насилят собствсната сн майка. С удар на
тризъбеца си Посейдон ги закопал в земя-
та. От мъка Халня се хвърлила в морето.
Била почитана от жителите на Родос като
морско божество под нмето Левкотея.
2. Нереида. Името Халня е евързано с ко-
рена на думата. означаваща море като со-
лен елемент (хале).
ХАЛКИОПА (гр.). Това имс носят някол-
ко героини. I. Дъшерята на Еврипил. царя
на остров Кос. Родила на Херакъл син - Те-
сал (внж табл. 16).
2. Дъшерята на царя на Колхида Еет. Омъ-
жнла се за Фрике и имала четирима синове:
Аргос, Мслант. Фроитнс и Китисор (внж
табл. 33).
2. Дъшерята на Рсксенор (или на Халкодон
1). Омъжила се за Егей, царя на Атина. За
него това било втори брак Първата му же-
на била Мета, дъшеря на Хоплес. Тъй като
не можел да има деца от Халкнопа, Егей
отишъл в Делфи, за да се допита до ораку-
ла. На връшане, минавайки през Трезена.
С
О
X
•X
5
х
СЕ
=
м
5
X
331
ш
«
X
Етра забрсменялз от него с Тетей (внж Те-
тей и Егей).
ХАЛКОДОН (гр.). I. Герой от Евбся Той
е енн на Абант, дал името сн на абантитс. и
баша на героя Елефенор. конто участвал в
Троянската война (виж Елефенор) Умрял от
ръката на Амфитрион по време на воина
между евбейиите и тиванците, избухнала
заради данък, наложен от Тива Гробы му
бнл иедалеч от Колхида Освен Елефенор
Халходон имал и дъшеря Халкиопа. която
се омъжила за Егей
2. Спътник на Херакъл в скспсдиинята срс-
шу Елила
3. Един от прегендентите та ръката на Хи-
подамся. убит от Еномай (внж Хиподамся)
4. Един от ташитниците на Кос срсшу Хе-
ракъл по време на нападснието му срешу
Еврипид (виж Еврипил и Херакъл) Тоти
Хал кодон ранил Херакъл Той бнл спасен от
намесата на Зевс, който го итднгнал над
бойиото поле.
ХАЛ КОН (гр.). I Герой от Кипарис в пла-
нината Парнас Оракул посъветвал Нестор
да го вэсме като съвстиик и учител по езда
на сина си Антилох По време на битката
между Ахнл и царицата на амазонкитс Пей-
те шлея Халкон. който бил влюбен в нея. и
се притскъл на помош Бил убит от Ахнл и
трупы му бил разпънат ог гърците заради
предателството му.
2. Син на Мегион (виж Абант I).
ХАЛМОС (гр.). Син на Сизнф. брат на
Главк. Орнитион и Терсандър (виж тэбл 35).
Царят на Орхомен Етеокъл му дал част от
царството си. където той основал град
Халмонес. Халмос имал две дъшери. Хри-
зогона и Хриза Първата родила от Посей-
дон сии, наречен Хриз. а втората от Арес -
Флегий
ХАЛС (гр.). Думата означава „море" Така
се наричала магъосница. прислужница и
другарка на Цирцея (Кирка). Бнла с етрус-
ки пронзход и дала името си на град, наре-
чен Халос Пиргос (Купата на Халс), разпо-
ложен в Етрурия По време на второго пъ-
тешествне на Одисей при Цирцея (в леген-
дите. които продължават „Одисея", виж
Одисей). героят отишъл при Халс и с магн-
ите си тя го превърнала в кон Захгьржала
го при себе си и го хрансла. докато умрял
от старост. Тази легенда била предназначе-
на да обясни един загадъчен стих от „Оди-
сея". който предричал, че смъртта на Оди-
сей ше дойдс „от Морето"
ХАМАДРИАДИ (гр.). Нимфи на дървета-
та. Те се раждат заедно с дървото, което па-
зят, и споделят съдбата му В „Химн за Де-
лос" Калимах разказва за нимфа, тъжаша за
своя дъб. ударен от грим Нимфитс се рад-
вали. когато валял дъжд. и плачели. шом
дърветата губелн листата си. Дори се смя-
тало, че тс умират заедно с дървото Били
приемами за нещо средне между смъртни и
бскмъргнн съшсстна Живеели дълго, .де-
сет живота на палма". или денет хиляди и
седемстотнн и два десет години.
Някои легенди са съхраннли спомена за ха-
мадрнади, които модели някой герой да за-
пази живота на дървото им (виж статиите
Рек. Хрнзопслсй), или за наказанието, спо-
летяло хората. отрязали дърво въпреки
молвите на нимфата (виж Еризихтон).
За по-късна легенда откосно произхода на
хэмадрнадитс внж Оксид, 3.
ХАНКО (гр.). В аркаднйската легенда за
Зсвс сс разказва. чс богът бил роден в пла-
нината Лнкся в местност, наречена Крстея
(което позволявало на аркадийците да обор-
ват критската легенда за произхода на Зевс,
твърдейки, че поради объркване между
Крит и Кретея невярно се смята, че Зевс
има критски пронзход). Той бил отгледан от
три местнн нимфи - Ханко. Тисоа и Неда,
Ханио била речна нимфа от Лнкся и нейни-
яг извор както зиме, така и лете бил пълно-
водсн По време на продт>лжитслна суша,
която шяла ла унншожи цялата реколта,
жрецы н.з Зевс Ликийски отправил молба
към бога, като потопил по време на молби-
те сн дъбово клончс в извора Водата вед-
нага се раздвнжнла, надигнала се и се пре-
образила в голям облак. от който започнал
да вали проливен дъжд.
ХАОН (гр.). Епоним на Хаония, облает в
Епнр Той бил брат (илн приятел) на Хелен
и го последняя при Неоптолем (виж Хелен).
Хелен станал цар на страната след смъртта
на Неоптолем. а Хаон случайно бнл убит по
време на лов В иегова памст Хелен кръе-
тил част от царството си на името му. Спо-
рсд някои версии по време на епндемия Ха-
он се пожертвал за съотечествениците си.
като доброволно се съгласил да бъде при-
несен в жертва
ХАОС (гр.). Персонификация на първичио-
то Нншо. предхождащо времето, когато Ре-
дът оше не бил наложен на елементите на
света Негови деца били Ереб и Нощта
(Никс), след това Денят (Хемера) и Етер.
Друг път го смятат за син на Времето (Кро-
нос) и брат на Етер.
ХАРИБДА (гр.). На скалата. която близо
до Месина прегражда прохода, разделят Си-
цилия от Италия, жнвеело чудовище, наре-
чено Харибда Тя бнла дъшеря на Земята и
Посейдон По време на човешкия си живот
бнла много лакома Когато Херакъл преми-
нал през областта, водейкн със себе си ств-
дата на Гернон. Харибда му откраднала жи-
вотни и ги разкъсала. Зсвс я наказал, пора-
зявайкн я с мълния. и я изхвърлил в морето,
където се превърнала в чудовище. Три пъти
дневно Харибда поглыцала голямо количес-
тво морска вода, като поглыцала в пастта
сн всичко, което плувало в нея. Така нзяж-
дала и цели кораби След това изхвърляла
водата. която била погълнала Когато Оди-
332
сей преминал прохода, той се отскубнал от
чудовишето. Но след корабокрушснието, ко-
его послсдвало свстотатството с храните на
Слънцето (виж Однссй), заловил се за мачта-
та на разбития си кораб, Одисей бил повле-
чен от тсчсиието към Харибда. Бил доста-
гъчно ловък да се залови за смокиново дор-
во. растяшо на входа на пешерата, къдсго
сс криела Харибда Когато. изплюта от чу-
довишето. мачтата сс появила отново. Оди-
сей се хванал за нея и продолжил пътя си.
От другата страна иа прохода друго чудо-
вище дебнело моряците: Скила (виж легеи-
дата за нея).
ХАРНКЛО (гр.). I. Дъшеря на Аполон
(според други версии на Оксан), която сс
омъжила за кентавъра Хирон Отглсдала
Язон и Ахнл.
2 Дъшеря на Кихрей. царя на Саламин
Омъжена за Скирон. царя иа Мегара, тя
родила дыцеря Ендеида, която сс омъжила
за Еак.
3 Нимфата с това име била манка на про-
рицателя Тирезий. Една от любимите дру-
гарки на Атина. която често й позволявала
да сс качва на колесницата й. Един ден. ко-
гато двете богини се къпелн в извора Хи-
цокрсна на Хелнкон. Тирезий. който лову-
вал наблизо. съшо дошъл на извора Тук той
видял Атина гола. Тя всдиага го ослепила
И тъй като Харикло я упреки ала за жесто-
костга към сина й. Атина й обяснила. че все-
ки смъртен, който види бог пряко волята
му. трябва да загуби зреннсто си. Но за да
я утеши, тя дарила Тирезий с чудодейна дар-
ба. Първо му дала дрянова пръчка, с която
можел да се двнжи така добре, сякаш виж-
да. След това ..пречистила" ушите му и той
залочнал да разбира езика на птишгге. Така
Тирезий придобнл дарбата на пророчсство-
то. Освен това му обещала, че след смърт-
та си при Хадес шс запази всичките си спо-
собности и най-вече дарбата да пророкува
ХАРИЛА (гр.). Малко сираче, което няко-
га живссло в Делфи. По време на глад, пре-
дизвикан от суша. Харнла отишла при царя,
за да поиска малко жито. Но царят, вместо
да й даде това. което искала, я отблъснал
грубо с ритннк в лицето. Огчаяната Харнла
сс сбесила. Тогава настъпила ошс по-голя-
ма суша. Оракул прсдрскъл, че за да се сло-
жи край на сушатв, смъртта на Харила тряб-
ва да бъде нзкупена. Ето зашо на вески де-
вет години в Делфи чествали изкупителен
култ. по време на който раздавали жито, а
кукла, представляваща Харила. около чий-
то врат били обвита тръетнкови стебла, би-
ла погребвана в гроб, изкопан в планината.
ХАРИТИ (гр.). Прслестите. На латински
Грации (Graliae). Божества на Красотата, а
може би първоначдлно на растителността.
Тс разпространяват радостта в Природата и
в сърцата на хората. дори сред боговете
Живеели на Олимп заедно с музите. с кои-
то понякога пеели заедно. Били част от сви-
тата на Аполон, бога на музиката Обикио-
вено ги представят като три сестрн, наре-
чени Ефросина, Талия и Аглая - три млади
голи жени, прегърнати през раменетс Две
от тях глсдат в една посоха, третата • в про-
тавоположиата. Техен баша е Зевс, а майка
им е дъщерята на Океан Евринома. Поня-
кога за тяхна майка се посочва Хера
Прнписват на харитите влияние върху дей-
ностите. евързаин с разума и изхуството. Те
изтъкали роклята на Хармония (виж Кад-
мос). Придружавалн Атина. богинята на
женските занимания и иителектуалната дей-
ност. Понякога се появяват и в свитата на
Афродита и Ерос, съшо и на Дионне.
ХАРМОНИД (гр.). Конструирал кораба. с
който Парис пристнгнал от Троя в Лакеде-
мон, за да отвлече Елена.
ХАРМОНИЯ (гр.). Същсствуват две раз-
личии легенди за Хармония - едиата гиван-
ска. а другата евързана с култа към богове-
те на Самотраки. Двете си приличат по то-
ва. че и в едиата, и в другата Хармония с
жена на Кадмос
В таванската легенда Хармония с дыцеря
на Арес и Афродита Зевс я дал за жена на
Кадмос. Сватбата се провела в Кадмея (крс-
постта на Тива). На нея прнсъствали и бого-
вете. както по-късно трябвало да присъст-
ват н на сватбата на Тетида и Пслей Те до-
несли подаръци, сред които рохля и огърли-
ца Роклята бнла подарък от Атина (или Аф-
родита). Тя била изтъкана от харитите Огър-
лицата донесъл Хефест. Смятало се съшо,
че роклята и огърлииата и били подаренн от
Кадмос. който ги имал от Европа, която от
своя страна ги бнла получила от Зевс по врс-
ме на тяхната любое (виж Кадмос). Според
трето предание роклята била творение на
Атина и Хефест. Тс били втъкали в нея от-
роза, която отровнла наследннцитс на Хар-
мония. Направили това. зашото мразели
Хармония - рожба на любовта между Аф-
родита и Арес. Тези два божествсни подаръ-
ка нзнграват важна роля в легендата за Се-
демте срешу Тива (виж Алкмсон, Амфиаран.
Ерифнла). По-късно били подаренн на Дсл-
фнйския храм, огкъдсто били откраднати по
времето на Филип Македонски.
В легендата от Самотраки Хармония с дъ-
шеря на Зевс и Електра - една от дощерите
на Атлант. Тя била сестра на Дардан и Ясн-
ой (внж табл. 6). Докато търссл сестра си
Европа, отвлечена от Зевс, Кадмос минал
през острова и видял Хармония Тук те се
оженили, при съшитс обстоите легва, както
в таванската версия. Но съшсствува и ва-
риант, в който Кадмос отвлича Хармония с
помошта на Атина.
Те нмалн много деца (внж табл. 3). В края
на живота си напусналн Тнванското царст-
во и отишли в Илирня. където били превър-
нати в змии (виж Кадмос).
05
X
X
о
2
о
§
X
t-
<
333
s
X
E
a.
Името Хармония с евързано и с абстракт-
ного понятие ..хармония" - единодушие,
равновесие Тми персонификация няма соб-
ствен миг. а присъсгва в евнтата на хари-
тите и на Афродита Къснитс легенди поня-
кога я объркват с жената на Кадмос
ХАРОН (гр.). Дух на отвъдння свят Той
прекарвал душите на друтия бряг на Ахе-
рон. реката на мъртвите Ге трябвало да му
се отплатят с един обол (старинна монета)
Затова същсствувал обнчаят в устата на
мъртвите да сс поставя една монета, преди
да ги погрсбат Представят Харон като мно-
го грозен старец, с проскубана сива брада,
с дрнпава дреха и крыла шапка Наиравля-
вал лодката. бет да гребе Сайте души нз-
вършвали това Бил тираничен н груб към
тях. като нстнискн представится на отвъд-
ння свят Когато Херакъл слязъл под темя-
та. накарал лодкаря да го прскара и тъй ка-
то тон откатал, героят втсл канджата му и
му нанссъл такива ударн. чс Харон сс под-
чинил По-късно Харон бил накатан, защо-
то та първн път пуснал жив човск да влете
при мъртвите, и трябвало да прекара една
година, окован във вериги
На картинитс на етруските гробовс Харон
с прсдставян като крилат демон, със тмин в
косата, държащ в ръката сн голям дървен
чук Това навява мисълта. чс струският
Харон с бил .демоны на смъртта". който
поубивал умирашня и го поилнчал в под-
темни я свят
ХАРОПС (гр.). Тракнец. който предупре-
дил Дионис та лошитс намерения, конто та-
ял Ликург към него (виж Ликург) След ка-
то накатал зложелателя си. Дионне се отб-
лагодарил на Харопс. като го поставил на
трона на Тракия и го посветил в мистерии-
те си. Харопс с баша на Еагър и дядо на Ор-
фей Предал на потомцитс тнаннята та Ди-
онис исвата религия.
ХА Р П АЛ И К (гр.). Ос вен башата на Харпа-
лика в легендите с това нме сс срсшат ошс
I. Син па Ликаон
2. В ..Енсида" - другар на Еней. убит от Ка-
мий по времс на битката с Турн и рутулите
3 Теокрит назовава Харпалик. учителя на
Херакъл по фехтовка н гимнастика
ХАРПАЛНКА (гр.). Първата героиня с то-
ва име била тракийка, дъшеря на иар Хар-
палнк Майка и умряла. докато ошс бнла
кърмаче. и баша и я хрансл с кравешко и ко-
билешко мляко Научил я да сс бис. зашото
се иадявал тя да го наследи, тъй като нямал
синове Девойката овладяла бойиитс изкус-
тва до съвършенство По врс.ме на нападе-
ние срешу Харпалик (от страна на гетите -
варварн от Дунавската равнина, или от
спътнниите на Неоптолем по времс на зав-
ръшането им от Троянската война) царят
бил обкръжен от неприятеля и тежко ранен
Щели да го убият. ако дъшеря му нс се би-
ла притекла на помош
По-късно Харпалик бил свален от трона след
метеж. набух нал вследствие на жестокого
му управление. Той се оттеглил в планината
таедно с дъщеря сн Изхранвалн се благо-
дарение на нея - тя ловувала и нападала ко-
шарнтс и овчарите и околността Овчарите
и заложили клопкн като на диво животно и
накрая я таловили в ловна мрежа. След това
я убили Но смъртта й била придружена с
кървави битки между тях. Когато я залови-
ли. Харпалнка водела със себе си козле, ко-
ето било последната и плячка Овчарите за-
почналн да се карат за него, сбили се и мно-
го от тях загинали Впоследствие Харпали-
ка била погребана и почитана с култ. По вре-
ме на пратника и почитащитс я пресъздава-
ли биткитс. последвалн смъртта н.
2 Друга Харпалнка извършнла кръвосмеше-
нисс баша сн Климсн (виж Климе». 3). Спо-
рен различните версии след престъплеиие-
то тя бнла превърната в ношпа птица, или
се самоубнла. или била убита от Климе».
3. Традиция га помни още една Харпалнка,
героиня на любовно приключение. Девой-
ката била влюбена в Ификъл, ио той я отб-
лье нал и тя сс самоубнла. Младите момм-
чета пссли ..жалба за Харпалнка"
ХАРПАЛИОН (гр.). I. Герой, убит пред
Троя от Мерной Харпалион бил син на ца-
ря на Пафлагония Пилсмсн и сс биел на
страната на троянците
2 Друг герой с това имс фигурнра сред гър-
цитс. обсаждащи Троя. Родом от Беотия,
той бил снн па Арнзсл и Амфинома. Прид-
ружавал Протоснор Бнл убит от Еней.
ХАРПИИ (гр.). Крнлати духове, дъшери на
Тавмант и оксанидата Елсктра (внж табл.
32) Тс принадлежат на предолимпийского
поколение божества. Най-често са две -
Асло. наричана оше Никотся. и Окипета.
Съшествува и трета - Келено. Имсната, ко-
нто разкриват съшността им. оэначават
Внхрушка. Бързонога и Тъмпина (като бу-
реносно небе) Представят ги като крнлати
жени, нлн като птици с женски глави. Има-
ли остри ноктн Живеелн на Строфадскнтс
острови в Егсйско море. По-късно Верги-
лий ги поставя в преддвсристо на Ада заед-
но с другите чудовища.
Харпизпс отвличали деца и души. Место гн
изобразявали как отнасят над гробовсте
ноктитс си душите на умрслите. Най-голя-
ма роля нграят в легендата за цар Финей,
който бил прсслсдван от проклятие: харпн-
ите отнасяли всяка храна, която поставялн
пред него. Онова, което не можели да взе-
мат, омъреявалн с изпражненията си (виж
Фннсй) Когато аргонавтите му гостували.
Фннсй гн помолил да го освободят от хар-
пиитс Братята борсади Зет и Калане ги про-
топили. като гн принудили непрекъснато да
летят Съдбата била предопределила харпи-
итс да умрат само ако бъдат хванати от син
на Борей Борсадитс от своя страна щели
334
да умраг, ако не хванат харпиите. По времс
на преслсдваието едната от харпиите пад-
нала в река в Пелопонес, която била нарече-
на Харпис Другата достиг нала до Ехинад-
скнте острови, нареченн по-късно Строфад-
ски. нлн Островитс на завръщането Но Ири-
да (или Хермес) сс направила пред Каламе и
Зет и им забранила да убнват харпиите, за-
щото тс са „служитслки" на Зевс. В замяна
на спасения си живот харпиите обещали да
не измъчват повече Финей и сс скрнли в пе-
щера на остров Крит. Според мсстна тради-
ция двамата снновс на Борен загинали, до-
като прсслсдвали харпиите.
Харпиите сс появяват и в легендата за Пан-
дарей (внж това име).
Според прсданията харпиите се съсдинили
с бога на вятъра Зефир, от когото родили
Ксант и Балнй. двата вълшебнн коня на
Ахил, бързи като вятъра; и Флогей и Хар-
паг, консте на диоскурите.
ХАРПИНА (гр.). Една от дыцерите на реч-
ння бог Азоп. сестра на Егина. В нея бил
влюбен Арес. Тя му родила син - героя Ено-
май (Ойномай) (виж легендата му) в Пиза,
Елида. Синът й основал град и го нарекъл
на нся - Харпина.
ХАРПИРЕЯ (гр.). Една от дъшерите на
Финей. Сестра и се казвала Еразия. И двете
водели безпътен живот, който компромети-
рал баща нм и заплашвал богатството му.
Били отвлсчсни от борсадите, конто по то-
зи начин гн спасили от всички неприятнос-
ти (виж Харпин).
ХЕБА (гр.). Богинята на Младостта. Дъще-
ря на Зевс и Хера, сестра на Арес и Илития
(виж табл. 38). В „божествсната обител" иг-
рав ролята на прислужница, или на ..моми-
чс на къшата". Преди отвличането на Гани-
мед тя поднасяла нектара на боговете. Прн-
готвяла банята на Арес, помагала на Хера
да впрегне консте в колесннцата сн. Танцу-
вала заедно с музитс под звуцитс на лирата
на Аполон. По време на обожсствяването на
Херакъл и сдобряването му с Хера богове-
те отпразнувалн женитбата му с Хеба, сим-
вол на неговото въздигане до вечната мла-
дост на божествата.
ХЕГЕЛЕЙ (гр.). Внук на Херакъл, син на
Тирсен. роден от Херакъл и Омфала. Тир-
сен бнл смятан за изобретателя на тромпс-
та. Синът му Хсгелсй въвсл използвансто
на този инструмент в боя при дорийците и
хсраклиднтс. В Аргос издигнал храм на
Атина Тромпстида (виж също Мелант).
ХЕЗИОНА (гр.). Така сс казвали три геро-
ини от легендите. и трите свързани с морето
1. Първата според Есхил с една от океанн-
дитс и жена на Прометей. Но тя нс фигури-
ра в списъка на дъшерите на Оксан, даван
от Хезиод.
2. Втората с дъщерята на моряка Навплий,
манка на Паламед. Еакс и Навзимедон.
3. Най-нзвестна е дъщерята на царя на Троя
Лаомсдон (виж табл. 7). Тя се омъжила за
Теламон и му родила снн Тевкер Обстоя-
телствата около сватбата били особсни Тъй
като Лаомсдон отказал да плати на Посей-
дон (и на Аполон) обещаното им въз-
награждение за построяването на крспост-
ната стена на Троя, разгневеният бог на мо-
рстата изпратил срсшу града морско чудо-
вище, което ядяло хора. Оракулы казал, чс
за да се успокой гневът на Посейдон, тряб-
ва да му сс принссе в жертва дыцерята на
Лаомсдон. Хезиона бнла завързана за една
скала и очаквала чудовишето да я погълне.
В този момент в Троада пристигнал Хера-
къл и предложил на царя да убие звяра. ако
в отплата той му даде конеге си. Лаомсдон
приел, но когато дъшеря му била освобо-
дена. се отказал от уговорката (внж Хера-
къл). За да си отмъсти. години по-късно Хс-
ракъл нападнал Троя и я превзел Първият,
прескочил стената, бил Теламон. За награ-
да Херакъл му дал ръката на Хезиона
Сред пленницнте девойката избрала да спа-
си брат си Подарк, който по-късно приел
името Приам. Тя го отвела със себе си в
Гъриия, след като го откупила от Херакъл.
Разказват оше, чс бременната от Теламон
Хезиона избягала с кораб и пристигнала в
Милет, където била прнета от цар Арион и
там родила син, наречен Трамбел (виж тези
имена).
ХЕКАЕРГ (гр.). Хскасрг и Опис били два-
ма хиперборейцн. конто първи направили
жертвоприношение на Аполон и Артемида
на остров Делос, където занесли технн свс-
щени предмети. Тс билн натоварсни да от-
гледат двете божсствени деца и затова би-
ли нареченн с тези имена Легендата с пред-
назначена да обясни точно произхода на те-
зи рнтуални и интсрпрстирани по различен
начин имена.
ХЕКАЛА (гр.). Когато Тезей тръгнал да сс
бие с Маратонския бик. той прскарал нош-
та в селище в Атика. където бил посрсщиат
от една старица на нме Хекала. Те прскара-
ли заедно бдението и когато на сутринта Те-
зей потеглил. Хекала направила жертвопри-
ношение на Зевс, за да нзмоли връшанего
на младия мъж жив и здрав. Тезей убил би-
ка. но когато на връшане мннал през коли-
бата на старицата. тя била мъртва. В нейна
памст героят издигнал олтар на Зевс Хска-
лезий, като въвсл празник и пени култ (внж
Тезей).
ХЕКАМЕДА (гр.). Когато Ахил завладял
остров Тенедос на път за Троя, между плен-
ничкитс отвел и девойка на имс Хскамсда.
дъщеря на Арснной. По-късно я дал на
Нестор.
ХЕКАТА (гр.). Богиня, притежаваща сход-
ни черти с Артемида, която няма собствен
мит. Тя си остава доста тайнствсна, харак-
тернзнрана прсдимно с атрибутитс и функ-
циите сн. отколкото с легендите, в конто се
X
а
ы
<
s
=
Е
о-
335
к
ы
X
ш
X
появява Спорсд Хезиод нейнн родители са
Астерия и Перс и тя е пряна потомка на ти-
таните (виж табл. 32) Макар че нямала род-
спена връзка с олимпийските богове. Зевс
залазил старите и дарбн и способности, до-
ри ги разшмрил Тя простирала върху всич-
ки хора своего благоволение и нм давала то-
ва. за което я модели Можела да осигури
материално благополучие, дарба за красно-
речие в политическите дебати. победа в бит-
ките и в състезаиията Тя давала богат улов
на рибарите. осигурявала отглеждането на
добитък или нсговата загуба Способности-
тс и сс простирали във всички области, вмес-
то да бъдат ограниченн в няколко. какъвто
по принцип е случаят с повечето божества
Представят я също като „богиня пазителка
на младостта", наред с Аполон и Артемида
Такива са характернстиките иа Хеката в
древиата епоха. Постепенно тя прндобнва
нова роля. Започват да я смятат за божест-
во на магните и тайнствата, евързано със
света на сенюгге. Появявала сс на магьос-
ниците и вешиците с факла във всяка ръка
или под образа на различии животни кобн-
ла, кучка, вълчнца. На нея приписват изоб-
ретяването на магьосничеството. като ле-
гендата я поставя редом до такива магъос-
ницн като Медея от Колхида и Еет (виж
Перс). По-гьсните предания я представят
като майка на Цирцея (внж Цирцея), която
с леля на Медея. Понякога дори е смятана
за нейна майка
Като магьосннца Хеката е господарка на
кръетопътншата. които са ндеалното място
за магии. Издигат статуята и на тези места
и тя прсдстааля жена с три тела или с три
глави Тези статуи бнли много разпрост-
ранени в аитичността и пред тях поставляй
дарове
ХЕКАТЕР (гр.). Това име се среща само
при Страбон, който го цитира по загубеи
откъс от Хезиод. чието тз>лкуванс е неси-
гурно. Според Хезиод Хекатер обладал дъ-
шеря на Фороней (вероятно Нноба). която
родила много божества: планинските ним-
фн. сатирнте и куретите. които имат оше
много възможни родословия.
ХЕКАТОНХЕЙРИ (гр.). Великани със сто
ръце и петдесет главк. Те са грима: Кот, Бри-
арей (или Егеон) и Г игес (или Г нес). Синове
на Уран и Гея (виж табл 12). тс принадле-
жат към поколенисто на циклоните и съшо
като тях са съюэници на олимпийските бо-
гове и на Зсвс в борбата срешу титаните
Спорсд други интерпретации хскатонхейри-
те не са великани. а хора, живссши в маке-
донский град Хскатонхсйрия Те помогналн
иа жителите на град Олимпия („олимпнйии-
те") да прогонят титаните от областта.
ХЕКТОР (гр.). Троянски герой, син на При-
ам и Хекуба. вероятно първородннят нм
син, макар че някои автори (изхождащи от
Стезихор) го смятат за син на Аполон. При-
ам бил цар на Троя, но рсалната власт била
в рьцете на Хектор Той ръковолел дебати-
тс при събранията и войната според собст-
вснитс сн разбнрання. Народы го обичал и
го почитал като бог. Непрнягелите. както и
прнятелите му го признавали за главен за-
щитник на града Агамемнон знаел. че
трябва да убне първо него, ако иска да прев-
земс Троя
Личността на Хектор с разкрита най-добре
в „Илиада" Той се появява рядко в героич-
Hine цикли и при трагишпе. Затова не зна-
ем почти иишо за подвнзите му преди десе-
тата година на Троянската война, единстве-
ната. за която сс разказва в „Илиада". Зна-
ем. че е женен за Андромаха, дъшерята на
царя на Тива и Ми зия (виж Андромаха), и че
има един син. наричан Астианакс от троян-
цитс и Скамандър от родителите си. Той бнл
оше много малък. когато баща му загинал.
Спорсд изолнрана легенда Хектор и Андро-
маха нмали и друг син. Лаодамаит, а според
трста - още един, наречен Оксим.
До десетата година от войната Хектор из-
бягвал битките на бойното поле, понс дока-
то знаел. чс в лагера на гърците е Ахил. Вед-
нъж дори Ахнл сс опитал да се добере до
него, ио Хектор сс скрил в града Когато раз-
брал. чс Ахнл сс е оттеглил, Хектор напад-
нал гърците Пазсн от Арес, докато богьт не
бнл ранен от Диомед, той убил Мнсстес и
Анхиал. след това Тсвтрант. Орест. Трех,
Еномай. Хелен и Оресбий. Но при ответно-
го нападение на гъриитс отново се скрил зад
крспостннтс стеки на Троя Сбогувал се с
Андромаха и Астианакс и отново се върнал
на бойното поле. Съпроводен от брат си Па-
рне. Хектор нзлятъл на бойното поле и обя-
вил. че предизвикзза на двубой някой от гръц-
ките воинн Менелай приел прслизвнкател-
ството. ио бил спрян от Агамемнон. Втори
приел предизвикателството Аякс. Боят про-
дължнл до настъпвансто на ношта, без да
има побсдитсл Тогава Аякс и Хектор си раз-
меняли подаръци Аякс дал своя кожей ко-
пан. а Хектор - меча си.
Хектор се проявил блсстяшо в боя край
гръиките кораби. Цялата отговорност за
битката лежала върху него. На няколко пъти
боговете трябвало да сс намссват директ-
но. за да предотвратят убийството на някой
от героите като Нестор или Диомед. Апо-
лон пък предлазвал Хектор: той отклоняем
от него стрелите на Тевкер. Зевс заповядм
на боговете и богинитс да му оенгурят по-
бедам. докато Ахил нс с на бойното поле.
В момента, когато положснисто станало
критично за гършгте. Партокъл им сс при-
текъл на помощ с разрешеннето на Ахнл.
Но той веднага бил убит от Хектор, който
му взел оръжията въпрски уенлията на гьр-
ците да му попречат.
С връшансто на Ахил в битката настъпват
последите мнгове от живота на Хектор. Ко-
336
гато героят убил Полидор, един от братята
на Хектор, той се опитал да си отмъсти, ио
кописто му паднало в краката иа Ахил. Съд-
бата му била отсъдила да е безсилен срещу
гръцкия герой. Той трябвало да умре от ръ-
ката му. За да табави фаталния изход. Апо-
лон го обгърнал с гъста мыла и Ахнл нал-
ратно се мъчел да го открне. Но когато ос-
татъкът от троянската армия се прибрал а
града. Хектор останал последен пред пор-
тите Родителите му го модели да се прибе-
ре зад укрепленията, но той не гн послушал.
Чакал Ахил Но когато той се доближнл,
Хектор бил обзет от страх и побитная Три
пъти противниците обиколили града, като
единият преследвал другия До момента, в
който Атина се преобразила като Деифоб и
Хектор спрял, той като Деифоб му обещал
помошта си Когато обаче троянецът аля-
зъл в двубоя, Атина изчезнала Хектор раз-
брал. че е настъпнл последиият му час. На
Олимп Зевс премерил на везни съдбите на
двамата герои и тази на Хектор натежала
кьм Хадес Тогава Аполон нзоставил Хек-
тор и Ахнл му нанесъл смъртоносен удар.
Напразно. преди да умре, Хектор молил
Ахил да върне тялото му на Приам Ахил
отказал. Тогава Хектор с прозрението на
умнращите му предрекъл с коротка смърт.
Ахнл пробил глезените на трупа му и го за-
яързал за колеснииата си с коженн върви.
След това го влачил около града пред пог-
ледите на всички троякий В лагера на гърци-
те трупы на Хектор бнл изоставен на куче-
тата и лешоядите. Тогава дори боговете се
емнлили над него и Зевс изпратил Ирида при
Ахнл. за да му нареди да върне тялото на
Приам Царят доигъл сам при героя, за да
моли за тялото на сина си. Предлагайхи му
голям откуп, успял да го склони. По време
на дванадесетдневното примирие троянците
погребали с почести своя защитник Андро-
маха. Хекуба и Елена сложили траур за него.
ХЕКУБА (гр.). Втората жена на Приам.
Още от античността спорели за нейното
родословие. Според една от легендите тя
била дъшеря на Димас, цар на Фригия. Спо-
ред друга - на тракийския цар Кисей. В пър-
вия случай тя с потомка на речния бог Сан-
гарин Вариант иа легендата представя Сан-
гарнй не като неин прадядо, а като баща. В
случая нейна майка е нимфата Евагора. За
нейна майка се посочва и дъшерята на
Ксант Главкипа. Авторите, според които
Хекуба е дъшеря на Кисей, й приписват за
манка Тслеклея. Жената на Димас пък била
нимфата Евноя.
В „Илиада" Хекуба е дъшеря на Димас. Тра-
кийските й корсни са предлочитани от тра-
I нцитс, по-точно от Еврипид. Родословният
проблем за Хекуба бил толкова сложен, че
нмпсраторТнбсрий го предлагал като забав-
на днлема на граматникге от своего време.
Хекуба е известна с плодовитостга си. Спо-
ред някои автори тя родила на Приам девет-
надесет деца. При Еврипид техният брой
стяга петдесет. Аполодор споменава само
четиринадесет: Хектор, най-голсмия, Па-
рис, наречен Александър, чието раждане би-
ло предшествано от пророчески сън. след
това четири дъшери: Креуза, Лаодика. По-
ликсена и Касандра (макар че тя се смята
за сестра близначка на Троил или на Хелен,
който като нея притежавал дарбата на про-
рочеството виж Касандра и Хелен). Пос-
ледните й деца бнли момчета: Деифоб. Хе-
лен. Памон. Политес. Антиф, Хипоной, По-
лидор и Троил, най-малкият и най-обичани-
ят, любимец на брат си Хектор (виж Тро-
ил). Смята се. че имала оше едно лете - По-
лидамаит (виж табл. 34 и Приам).
При Омир Хекуба не играе почти ннкаква
роля. Тя е второстепенна героиня: укротява
дързостта на Хектор, плаче над тялото му.
моли се на Атина да премахне злого над
Троя. При трагиците обаче образы на Хе-
куба е развит по-многопланово, тя става
символ на величественост и страдание
Разказват. че малко преди да роди втория си
сии. Хекуба сънувала странен сън: виляла
как от утробата и излиза факла. която за-
палва Троя и дори горите в Ида Гадателите
отсекли, че детето, косто ще се роди, ше пре-
дизвиха гнбелта на Троя. Но Хекуба отказа-
ла да убие новороденото, а само го изоста-
вила в планината. То обаче било спасено и
по-късно се върнало в Троя (виж Парис).
Според друга версия гадателите, и по-точ-
но Есак, един от синовете на Приам (внж
Есах), само предупредили Приам, че детого,
което щяло да се роди, един ден ще донесс
гибел за Троя. Посъветвали го да го убие.
както и майка му В уречеиия ден се родили
две деца - Парис и Мунип. синът на Кила и
Тймойт, брат или доведен брат на Приам
(виж Кила). Приам убил Кила н Мунип
Легендата за съня на Хекуба цели да при-
пише вината за гнбелта на Троя на Хекуба
или защото е майка на Парис, или защото
отказала, въпреки желанието на боговете,
да убие сина си. Така се оправдавали нещас-
тията, които се струпали на главата н
При превземането на Троя тя вече била за-
губила повечето от синовете си Приам по-
верил един от тях, Полидор. на царя на Хер-
сонес Полнместор, който бил женен за ед-
на от дъшерите му, Илиона (виж Деипнл и
Полнместор), за да го предлазн Приам му
поверил също и многобройни съкровища,
за да ги пази за сина му. Но след като Троя
била превзета и Приам загинал. Полимес-
тор решил да си присвой съкровищего Той
убил Полидор и хвърлнл тялото му в море-
то. Според друга версия на легендата
погрешка убил собствения си син Деипнл.
Трупы бил изхвърлен на брега на Троада
точно когато Хекуба, която бнла дадсна ка-
то робиня на Одисей. трябвало да бъде ка-
ХЕКУБА
337
??
ясна на един от корабитс Сгарата царица
познала сина сн н решила да си отмъсти
Като се направила, чс не знае нншо за слу-
чилото се, тя и тратила при Полиместор са-
на от прислужннчкитс си да му предадс. чс
го вика, за да му кажс къдс сс намира скри-
то съкровнше. което завоеватели™ нс са на-
мерили Тласкан от срсбролюбнсто си, По-
лнместор дошъл веднага. Когато го виля-
ла. Хекуба избола очитс му, а след това
троянските пленничкн убили пред него цве-
те му деца, които бил довел със себе си
За да я накажат за това пресгъпленис. гър-
ците решили да я лннчуват Но под купчи-
ната камъни вместо тялото и намерили ку-
че с огнени очи В друга версия Хекуба бн-
ла превърната в куче ошс докато била прсс-
лсдвана от спътнниитс на Полиместор. ко-
ито искали да отмъстят за смъргга на царя
си. Трета версия на легендата разказва. чс
Хекуба била превърната в куче на кораба.
който я отвеждал към Гърция. и тя се хвър-
лила в морето.
Виж различна версия за смъртта й в стати-
ята за Хелен.
ХЕЛД (гр.). Сестра на Фрике Нейни роди-
тели са Атамант и Нефела (виж Атамант)
Заедно с Фрике избягала на летяшия овен,
за да се спасят от смъртта и мащехзта сн
Ино. Фрике стигнал до Колхида, в двореца
на цар Ест. а Хсла паднала в морсто. в про-
ток. наречен на ней но име Хелеспонт (днес
Мраморззо море).
Според друга легенда не сс удавила, а била
спасена от Посейдон, който я обикнал и я
направил манка на Пеон. Едой и Алмопс.
ХЕЛЕЙ (гр.). Най-малкнят син на Персей
и Андромеда (виж табл. 31). Тон се родил в
Микена Прндружавал Амфитрион и похода
срсшу остров Тафос. След победа га си по-
делил властта над острова с Ксфал Смятат
го за основатсл на остров Хелос в Лакония
ХЕЛЕН (гр.). Син на Приам и Хекуба и брат
близ нам на Касандра Той получил пророчес-
ка дарба едновременно с нея по време на ед-
на нош. която прскарали в храма на Аполон
Тимбрнйски (виж Аполон) И както се смя-
та. че Аполон бнл влюбен в Касандра. така
и Хелен с представян като негов фаворит
Богът му подарил лък от слонова кост. с кой-
то младежът ранил Ахил в ръката.
Хелен взел участие в погрсбалнитс игри
около празната гробница на Парис, когато
всички смятали, чс той е мъртъв (внж Па-
рис). Хелен предсказал на брат сн всички
бедствия, които шели да пронътязат от пъ-
туването му в Гърция. по време на което от-
влякъл Елена
През първата половина от Троянската вой-
на до смъртта на Парис Хелен се биел храб-
ро редом с Хектор.
ХЕЛИАДИ (гр.). Синовете и дъщеритс на
Слънцето (Хелиос). Появяват сс в две раз-
личии легенди.
I. Хслнадизе са дъщерн на Хелиос и океа-
нита та Клнмсна, сестрн на Фастон. Имена-
та им са Меропа. Хелня. Феба. Етсрия. Ди-
оксипа (или Лампегия). Когато Зевс пора-
зил с мьлниитс сн брат нм и той паднал в
река Ерндан. хелззадите го оплакали на бре-
га и и били прсвьрнази в tополи Сълзнте
им сс превърналн в кехлнбарсни капки. Раз-
казва сс също така, че превръщането нм в
дървега било наказание, защото дали на
брат си Фастон колссницата и конете на
Слънцето без негово позволение, като така
довели до катастрофа га (виж Фастон).
2. Синовете на Хелиос нмат друга майка -
нимфаза Родоса, епоннм на остров Родос.
Тс били седем: Охим. Ксркаф. Макарсй (или
Макар). Акгис, Тснаг, Трнопас и Кандал.
Вснчкзпс бнли голсми познавачи на астро-
логнята и надминавалн в тази облает оста-
ззалите хора Макарсй. Кандал. Актис и Три-
опас завззждали на брат си Тснаг за научни-
тс му постижения и го убили. След това из-
бягалн съотвстпо на остров Лесбос, на ост-
ров Кос, в Египет и Кария. Охим и Керкаф
оетанали на Родос Първородният. Охим.
взел властта зз царувал на острова. Оженил
се за нимфата Хсгеторня. от която имал дъ-
шеря Кидипа. Тя се омъжила за чичо си Кер-
каф, който наследил брат сн н царувал след
него Родили им сс грима синовс - Линд.
Ялзк и Камнр. конто впоследствис си подс-
лнлзз царството и основали едноименин гра-
дове (внж Ксркаф и Тлеполем).
ХЕЛИДОНА (гр.). Чучулигата, сестра на
славея Аедона в милезийска легенда (виж
Асдона)
ХЕЛИКА (гр.). I. Дъщеря на Селин. Тя сс
омъжззла за Иозз зз му родила дъщеря Бура
(виж Ион).
2 Друга героиня с това нме с една от двете
нимфзз - донки на Зсвс. Тъй като Кронос гн
прсследвал. за да ги накаже за отглежданс-
то зза детето. Зевс ги превърнал в съзвсздия,
Малказа и Голямата мечка Понякога Хслн-
ка сс отъждеезвява с нимфата Калисто (виж
легендата за нея), за която също разказват,
чс бнла превърната в Голямата мечка.
ХЕЛИКАОН (гр.). Един от синовете на
троянеца Антенор Оженил се за Лаодика.
едва оз дыцерите на Приам. Заедззо с бра-
тяга сн бнл спасен от Одисей по време на
нападсннсто над Троя. Придружил Антенор
и Полидамант в Северна Италия (вззж Ан-
тснор) В Делфи показвалн кинжала му, за-
пазеи като ex volo в олтара.
ХЕЛИОС (гр.). Слънцето. Божество със
собствсна идентичност. различаващо се от
останалите слънчсви богове като Аполон.
Принадлежи към поколсннсто на титаните.
Смята се, че е сии на тигана Хипсрион и ти-
таззката Тея. Брат е на Зората (Еос) и на Лу-
нага (Селена) (виж габл. 38). Потомък е на
Уран и Гея (виж табл. 12).
Съпруга на Хелиос бззла Персеи да, една от
иыпсрите иа Океан и Тетия Тя му родила
много деца: Цирцея магьосницата, Еет, ца-
ря на Колхида, Паснфая, жената на Минос,
и Перс, който дстронирал брат си Еет и бил
убит от плсменницата си Медея
Освсн това Хелиос имал оше много жени
нимфата Родоса, от която имал седем сино-
вс - хслиаднте (виж това име); Климена -
една от сестрите на жена сн Персенда, коя-
то му родила дъшерн, нарсчени съшо хели-
ади (виж това име); Левкотоя, дъшерята на
Орхам и Евринома (виж съшо Фаетон и
Клигия).
Представят Хелиос като млад мъж в раз-
цвета на силите си, дарси с изключителна
красота Главата му била обкръжена с лъ-
чи, сякаш косата му била златна. Прекося-
вал небето в огнена колесница, теглена от
бърюногн коне, нарсчени Пироис, Еой,
Астон и Флсгон - имената им означават
пламыс. огън или светлина Всяка сутрнн,
прсдшсстван от колссницата на Зората, Хе-
лиос сс понасял от Индийската страна по
тесен път. който водсл към средата на не-
бсто Прспускал през целия ден. а вечер
стнгал до Океана, където уморените му ко-
не сс къпсли. Той си почивал в златен дво-
рец, откъдсто потеглял на другата сутрин.
Пътят между Запада и Изтока. изминаван
под земята или по Океана, който обхватал
снега, с ладив, направена от голяма издъл-
бана купа (виж Хсракьл), е много по-кра-
гък. отколкото древния път, който мннава
по небосвода. Тези концепции почивали на
много древни възгледи за формата на света
и постепенно, с развитието на астрология-
та. били изоставсни С това се обяснява
второстспенната роля на Хелиос в елинис-
тичния пантеон В Омнровата епоха Хели-
ос с смятан за слуга на боговете, ограни-
чен в службата си да осветява. Например
самият той не можел да отмъсти на спът-
ниинтс на Одисей. които го обиднли, като
убили и изяли част от стадата му на остров
Грииакия (или Сицилия). Той поискал обез-
щетенне от Зсвс и останалите богове, като
заплатил, че ако откажат да накажат вннов-
нишгге. ше се оттсгли под земята.
Воловстс на Слънцето. изядени от спътни-
цитс на Одисей, били бслоснежни. със злат-
ки рога За тях се грнжели хелиадите (внж
зова име). дыцерите на Слънцето.
Смятали Слънцето за окото на света. То виж-
дало всичко. Така успяло да излекува слепо-
тала на Орион (виж това име). За свадата
между Хелиос и Посейдон внж Посейдон.
ХЕЛОНА (гр.). Костенурката. Някога била
младо момиче. което жнвеело в кыца на бре-
га на река По време на сватбата на Хера и
Зсвс Хермес поканнл не само боговете, но
и всички човешки същества и даже живот-
ките да прнсъстват на нея. Само Хелона от
омраза си останала вкъши Хермес забеля-
1М (исъствието й, върнал сс на земята, граб-
нал къшата заедно с девойката вътре и я
хвърлил в морето. Хелона била превърната
в костенурка, неразделна от дома си.
ХЕМЕРА (гр.). Персонификация на Деня
Смятана за женско божество (на гръцки ду-
мать „ден" е в женски род), тя е дъшеря на
Ношта и на Ереб и сестра на Етер (виж то-
ва име и Уран).
ХЕМИКИНИ (гр.). Полукучета. полухора.
Легендарен народ, за който се смятало, че
живее на брега на Поит Евксин. недалеч от
страната на масагетите и хиперборейците.
Имали глава на кучета и лаели. Вероятно
става въпрос за вид маймуии
ХЕМИТЕЯ (гр.). I. Героиня с това име би-
ла почитана в Кастабос, Тракийски Херсо-
нес. Смятана е за дъшеря на Стафнл и Хрн-
зотемида (виж Стафнл и Партсн).
2. По-известната Хемитея е дъшеря на царя
на Троада Кикън и сестра на Теиес, епоннм
на Тенедос Заедно с брат си дошла на Тене-
дос (виж Кикън. 2 и Теиес) Когато на път за
Троя през острова минали гърците, Ахил по-
искал да я изнаенли Но тя била погълната
от земята, която се ратгворила пред нея. ка-
то така я спасила от преследвача й.
ХЕМОН (гр.). 1 Синът на царя на Тива
Креон. Съшествуват две различии версии
на легендата за него. Според първата синът
на Креон Хемон бил нзяден от Сфинкса За
да отмъсти за смъртта му. царят обещал
царството си на тозн, който освободи стра-
ната от чудовишето (виж Креон) Според
втората версия Хемон бил сгоден за Анти-
гона. дъшерята на Едип. и се самоубил, ко-
гато Креон осъдил девойката на смърт. зат-
варяйки я в гробннцата на лабдаките (виж
Антигона). Този вариант е въведсн от тра-
гиците Софокъл го развива в тратедията си
„Антигона". В изгубената трагедия „Анти-
гона" на Еврипид Антигона и Хемон имали
син. наречен Меон (виж това нме).
2. Героят, дал името сн на Хемоння. старо-
го название на Тесалия. Той бил син на Пе-
ласг и баша на Тесал, на чнето нме бнла на-
речена страната нм. В друго родословие
Хемон фигурнра сред петаесетте синовс на
Ликаон, който бил син на Пеласг, но вече не
като епоним на страната Хемоння, а като
основатсл на аркадийския град Хемоння
3. В трета, по-неясна легенда, се говори за
трети Хемон. внук на Кадмос и син на По-
лидор (виж табл. 3). Той убил случайно по
време на лов един от другарите си и тряб-
вало да избяга в Атина Потомците му се
преселилн в Родос, след това в Сицилия. От
тях произлизал тираны Терон
4 Виж съшо табл. 27 за Хемон. син на То-
ант. баша на Окснл
ХЕМУС (гр.). Син на Борей и Оритня, брат
на бореаднте Калане и Зет (внж табл. II),
макар че името му се споменава само в най-
новата традиция Оженил се за Родопа. дъ-
щерята на речния бог Стримон С нея ца-
339
ХЕОСФОРОС ! ХЕРА
рувалн иад Тракия Имали снн, наречен
Хеброс. епоним на река Хсбър Хемус и Ев-
ропа сыпали куп към себе сн и се нарекли
Зевс и Хера Като наказание за това свею-
гатство били превърнатн в планмни Хемус
(древнего имс на Стара планнна). и Ролона
2. Според друго предание Хемус бил тиран
от Тракия. който нападиал Бимнтион. кога-
то там царувал основателят му Ьн зант Той
убил Хемус в двубой. станал на еднонмсн-
ната планнна (Хемус)
3. Един от другаригс на Тслсф пред Троя
Както него бил родом от Мизия и бнл смя-
тан та снн на Арсе
ХЕОСФОРОС (гр.). Или Еосфорос. Лъч на
Зората (Еос). с имело на Зорнниата. Снн иа
Зората и Астрсй (внж табл 14). той е баща
нзТелавгей От Клеобоя имал дъшеря - Фн-
лоиида (виж Филамон).
ХЕРА (гр.). Нан-великата от всички олим-
пийски богини Дъшеря на Кронос и Рея
сестра на Зсвс Както всички останалн ней-
ни братя и сестрн с нзключение на Зевс би-
ла погьлната от Кронос, но върната към
живот благодарение хнтрината на Мстила
и силата на Зевс (виж Метила и Зсвс)
Разказват. че Хера била отгледана на края
на света от Оксан и Тетия Рея нм я повери-
ла по времс на битката между Зсвс и тита-
ните. Тя им била много благодарна и по-
късно, когато Оксан и Тетия сс скарали. сс
опитала да ги сдобри Според друга леген-
да Хера била отглсдана от хорнте (виж то-
ва нме). или от героя Темен, нлн от дыце-
рите на Астерион
Хера се омъжила за Зсвс с божсствени по-
чести. Тя била трегата му законна жена спо-
ред Хезиод Първата била Метила, след то-
ва Темида. Разказват обачс, чс любовта
между Зсвс и Хера била отдавнэшна, тс би-
ли любовници оше по времето. когато Кро-
нос власгвал над света, преди битката с ти-
таните От брака им се родили четири дсиа
Хефест (виж това име). Арес. Илигня и Хс-
ба (внж табл 38) Авторитс нс са единодуш-
ии отпоено мястото на сватбата. Най-ста-
рата легенда сочи Градината на хсспсриди-
тс - митнчсн символ иа плодовитостта.
сред вечната пролет Друг път митографи-
те просто уточняват. че златиите ябълки на
хссперидмте били подарък на Хера от Гея
(Земята) за сватбата и със Зевс Богинята
толкова ги харесала. че гн посадила в гра-
дина на брега на Океан (виж Хеспсриди).
В „Илиада" се разказва как 'Зевс и Хера сс
оженили нс в Граднната на хсспсридитс. а в
планината Ида във Фригия Друга традиция
посочва за място на тайнствсната сватба
Евбея. където били слезли след завръщане-
то сн от Крит Поч ти навсякъде в I ърцня
имало празници. посветени на евлбата иа
Хера и Зевс. Пакичвали статуята на боги-
нзгта с накити на младоженка и я носслн на-
цело на процссня през града до систнлище.
кьдсго било подготвено „брачно легло"
(виж Алалкомсн и Китсрои).
Като законна съпруга иа първия сред бого-
ветс Хера била такрнлннца на съпругите.
Представят я ревнива, жестока и отмъстн-
телна Чес го се ядосвала на Зевс, зашото
присмала нзнсверитс му каго лична обида
Тя преследвала нс само любовниците на
'Зевс. но и децата им от него. Сред тях бнл и
Херакъл. който трябвало да понесе целня
гнян на Хера, зашото вероятно на нея ггьрва
хрумнала идсята за .лванадесетте подвига"
(виж Херакъл) Гя го преследвала неспирно
дообожсствявансто му Понякога Зевс я на-
казвал жестоко за деяннята й. По време на
завръщането му след лада исто на Троя Хе-
ракъл попаднал в буря, преди звикана от Хе-
ра. Разгневен. Зсвс я спускал от Олимп, ка-
то мкачил за ;цзете и спъпала по една нажо-
валня Хефест сыцо си иавлякъл гнева на
могъщия си баша, като се опитал да осво-
боди манка сн. Зевс го нзхвърлил от Олимп
(виж Хсфссг). По-късно Хера тържествено
сс сдобрила с Херакъл (виж по-долу).
Богинята прнсъства в много легенди: тя
нреслслва Ио и дава идсята на куретите да
оттека г сниа на съпсрницата и Епаф (виж
Ио н Епаф) Тя с и в основата на трагичната
съдба на Ссмсла (виж гова име). Праща бе-
зумие на Атамант и Ино, за да ги накаже, чс
са отгледалн малкия Дионис, незаконен син
на Зсвс и Семена (виж Атамант и Дионис)
Посъветвала Артемида да убие прелъстена-
та от Зевс Калнсто (виж Калисто). Опитала
сс да попречи на Лето да роди Аполон и Ар-
темида (виж Гези имена). Зсвс бнл длъжеи
ла се съобразява с нея. Место криел децата
сн. за да ги запазн от гнева й. Например зат-
ворил Елара под земята и там тя родила Ти-
тий (виж Титий) Прибягвал и до други хит-
рости - например превърнал Дионис а коза.
Гиены на Хера и огмъщенията й понякога
имдти друга причина. Един ден Хера спо-
рсла със Зсвс кой, мъжът или жената, напит-
ва по-енлно удонолствията от любовта.
Зсвс смятал. чс това с жената, но Хера
таърдяла, чс мъжстс са облагодетелствани
Двамата решили да се посъветват с Тире-
знй, конто имал опит и с два та пола (виж
1ире зий) Тирезий отговорил на Зсвс. че ако
любовта се състои от песет еднници, мъжът
нзпитва една. а жената - останалзгге девет.
Ядосапа. Хера отнела зрението на Тирезий
Хера взела участие н състезанието по кра-
сота с Атина и Афродита, чийто арбитьр
бил Парис Гневът и бил от голямо значе-
ние в Троянската война Тя била срещу тро-
янцитс, за да отмъсти на Парис, който не й
присъдил победата, макар че тя му била
обещала световно господство. Враждеб-
ности и сс появила още при отвличането
на Елена: по времс на завръщането на лю-
бовннцитс от Спарта към Троя Хера преднз-
в и кала буря, която ги изхвърлнла на брега
340
на Сирия, в Сидон (виж Елена). Освен това
тя била естествен» закрилница на Ахил. за-
шото била отгледала Тетида (и както раэказ-
ва легендата. точно тя бнла причината Те-
ни* да откаже да стане жена на Зевс въп-
реки неговите наотойчиви ухажвания) (виж
Тетида) По-късно Хера пренесла закрила-
та си над Менелай, когото направила без-
смъртен (внж Менелай).
Богинята учаотвала в битката срещу гнган-
тите Тя била иападната от Порфирной, кой-
то неистово я желаел. Докато великаны
разкъевал роклята и, Зевс го ударил с мъл-
ння. а Херакъл го довършнл със стрела.
След това Хера била иападната от Икснон,
който поискал да я обладав Но Зевс напра-
вил така, че Хера се спасила (внж Икснон и
Кентаври).
Хера се явява и като защитничка на кораба
..Арго". Тя му помогнала да премине Сини-
те скали (виж Аргонавти). както и Харибда
и С кила
Атрибут на Хера е пауиът. чиито пера бнли
смятани за очите на стоокия Аргос, когото
богинята била поставила за пазач на Ио
(виж Аргос). С веще ните й растения са хе-
лихриза. нар и лилия.
В Рим бнла идентифицирана с Юнона (виж
това име).
ХЕРАКЛИДИ (гр.). В иай-широкия сми-
съл на това понятие влизат не само децата
на Херакъл, но и всички негови потомци до
най-далечното поколение В елинистичната
епоха много кралски семейства претендира-
ли. че са негови наследници и показвали ро-
дословното си дърво чак до Херакъл. В ле-
гендите под името „хераклидн" се разбират
преките потомци на Херакъл и Деянира, ко-
нто колонизират Пелопонес.
След обожествяването на Херакъл децата
му. останалн 6ei эакрнла и преследвани от
омразата на Евристей, се приютили при ца-
ря на Трахнда Кеикс, засвидетелствал доб-
рите си чувства към баща нм. Но тъй като
се страхувал от Евристей, той ги отпратнл
под претекст, че не е достатъчно силен, за
да ги защити. Тогава те отишлн в Атина, къ-
дето Тезей (според други автори синовете
му) приел да гн пази от Евристей. който
обявнл война на атиняните и ги нападиал.
В битката загинали петимата синове на Те-
зей - Александър, Ифимедон, Еврибий,
Ментор и Перимед Самият Евристей избя-
гал. но бнл преследван от Хил (или от
Иолай) (виж това име) и убит при Скиро-
нийските скали (виж също Алкмена). Побе-
дата бнла осигурена чрез жертвопрнноше-
нието на една от дъшерите на Херакъл. Ма-
кария, която доброволно приела смъртта,
когато разбрала за предсказанисто на ора-
кула, че Атина ще победи, ако девойка от
знатен произход умре.
След като убили Евристей, хераклндите ре-
шили да отидат в родината на баща им Пе-
лопонес, където той мечтаел да се върне
(виж Херакъл) Водени от Хил, те покори-
ли редица пелопоиески градове и се уста-
новили в страната Но след една година нас-
танал мор. Оракулът разкрил, че той е при-
чинен от божественна гияв, тъй като херак-
лидите били дошли в Пелопонес преди оп-
ределеиото от Съдбата време Тогава те на-
пускали родината си Върнали се в Атина. в
долината на р. Маратон Въпреки това про-
дьлжнлн да хранят надежда, че ще се засе-
лят на юг. За да се предлазят от божестве-
нна гняв, от името на всички Хил отишъл
да се допита до Делфнйския оракул Пития
му отговорила, че „могат да изпълнят же-
ланного си след третата жътва". Тогава Хил
бил женен за Иола, държанката на баща му
(внж Херакъл). който преди смъртта сн го
помолил да прибере младата жена Така
сред братята си именно той бил смятан за
истннския наследник на бащината традиция
- живял най-дълго с Херакъл и бнл отглс-
дан от него. Поради всички тези причини хе-
раклидите го натоварили да гн води към
„обешаната земя"
Начело на братята си Хил поел към Корин-
тския залив, но там се сблъскали с армиите
на Ехем, царя на Тегея И заикал го на дву-
бой. но бил убит от него (виж Ехем).
Внук му Аристомах отишъл отново да се
допита до оракула, който отговорил: ..Бого-
вете ще ти пратят победата. ако атакуааш
през проходите “ Или „през тесния път" -
изразът на оракула бил двусмислен Арис-
томах помиелнл. че трябва да нападне през
протока, „тесния път''. и бил убит. Херак-
лндите били победени повторно.
Когато синовете на Аристомах пораснали.
най-големият, Темен, отново отишъл да се
допита до оракула и му поставил съшня
въпрос Оракулът повторил прсдишните два
отговора. Темен му отговорил, че баша му
и дядо му са последвали ответите, но те
причинили смъртта им Богът отговорил, че
грешжата е тяхна. тъй като не са знаели как
да нзтълкуват предсказаннята Той добавил,
че под „трета жътва" трябвало да разбнра
„трето поколение", а под „тесен път" морс-
княт път и „проходите" между брега на Кон-
тинентална Гъриия и Пелопонес Темен бил
доволен от обясненнето. Той бил от трето-
то поколение след Хил (виж табл. 16). За да
отговори на второго условие на оракула, ре-
шил да построй флота на брега на Локрида,
в града, който по-късно получил името Нав-
пакт (от двете гръцки думи, означаващн
„поотроявам кораб"). Докато бил тук с ар-
мнята си. по-малкият му брат Аристодем
бнл убит от мълиия (виж Аристодем) и ос-
тавил сираци двамата близнаци Евристеи и
Прокъл.
Малко след това нещаотне върху флота та и
армнята се отоварило проклятие. Причина-
та била следната: един ден видели от поле-
341
то да се приближай гадател. наречен Кар-
нос. Той бил настроен приятелски към хе-
раклидите, но тс помислнлн. чс с магьосннк,
изпратсн от неприятслнтс им пслопонссци-
те, и ше им направи черна магия Един от
хераклидите. Хипотес. син на Филас и внук
на Антиох (виж Хипотес и табл. 31). го про-
низал с копне Тогава сс извила буря, която
разпръснала и нзпотрошила корабите. а ар-
мията била нападната от глад и се разпадна-
ла. Темен се допитал още веднъж до ораку-
ла. който му отговорил, че наказание™ би-
ло заради смъртта на гадателя, чиято душа
сн отмыцавала по този начин. Той добавил,
чс убиецът трябва да бъде прогонен за де-
сет годинн и че хераклидите трябва да взе-
мат за водач на похода същество с три очи
Темей иэлълнил условията. Той изгоннл Хи-
потес (виж Алет). След това при хераклидн-
t тс дошло същество с три очи - едноок чо-
Х“ "q век. качен на кои. Това бил царят на Елида
Окснл, който бил изгонен от града си за сд-
на година заради неполно убийство Тон при-
_ ел да ги води, но поискал да му върнат цар-
2 ството Наи-сетне хераклидите победили пе-
* лопонесшпе. в битката убили и царя им Ти-
£ самен, сина на Орест. Но в боя загиналн и
двамата синове на Егимий - Памфил и Ди-
мас, съюзници на хераклидите (виж Егимий
и Хил). За да се отблагодарят на боговете
за победата. хераклидите нздигнали олтар
на Зевс Бащата. След това си поделили Пе-
лопонес. За подялбата виж Кресфонт
Сред различнитс провинции на Пелопонес
били подслсни само три; Аргос. Мссения и
Лакония Както било договорено. Елида би-
ла запазена за Оке ил Хераклидите заобн-
колили Аркадия, зашото оракул им бил
предсказал, че трябва да прснсбрсгнат ..то-
зи. с когото са поделили обяда си". И дейс-
твително, когато хераклидите прнближили
границите на Аркадия. Кипссл. царят и.
проводил да ги посрещнат пратеници с по-
даръии Пратеиишпе срешиали войницитс
на Кресфонт точно когато те купували про-
визии от местнитс ссляни и обядвалн Те по-
каннли аркадмйцитс да споделят обяда нм
По врсме на хранснето избухнала свода То-
гава хераклидите си спомннли думите на
оракула и с ключ или договор с аркадийците.
като обещали да заобиколят страната им.
Според друг вариант на легендата. шом
стигнали до границите на Аркадия, херак-
лидитс разграбили реколтата. Когато прис-
тмгналн пратеииците на царя на страната
Кипссл. хераклидите отказали да приемат
поддръците им, защото оракулы бил забра-
нил да с ключ ват договори по врсме на по-
хода. Но Кипсел им отговорил, че тс вече
са приели като подарък реколтата. която
заграбили, и затова техният съюз вече е
факт независимо от жсланнето им Херак-
лидите признали правотата му и се оттег-
342 лили от Аркадия.
И накрая разказват, чс Кипсел успял да опа-
зи царството сн. като дал дъшеря си за же-
на на Кресфонт (виж Меропа).
ХЕРАКЪЛ (гр.). Наричан от римляните
Хсркулсс (виж зова имс). Тон с нан-енлни-
ят, нан-популярният и известен герой в ця-
лата гръцка митология. Легендите, в конто
сс cpciua. съставляват цял цикъл, нспрекъс-
нато обогатяван от прсдслинската епоха до
края на античността. Различнитс му епнэо-
ди трудно могат да бъдат подреденн според
някаква логика. Тази особе ноет била усете-
на още от древннте мнтографн. Днес эа по-
голямо удобство се прнлага доста изкуст-
вена клаенфнкация. в която сс различават
три големи групи легенди за Херакъл:
I. Цикълът за Дванадесетте подвига.
2. Други приключения, конто нс са евърза-
ни с предходння цикъл. В тях влизат похо-
дите. в конто героят с начело на цели армии
(докато при подвизите той действа сам или
с племенника си Полай).
3. Второстепенни приключения, случили му
се по врсме на нзпълнсннсто на Дванадесет-
те подвига
Преди изложенного на подвизите му эапоч-
ваме с легендата за нсговото детство и въэ-
питаннс. Освен разказите. огнасящн се за
живота му след обожествяванего. тс св
единствснитс слементи от цнкъла за Хера-
къл. които могат да бъдат подреденн отно-
сително хронологично.
I Името. коре ните и проииодът на Хера-
къл. Мнтографите твърдят, че първоначал-
но гсроят не е носил това имс. Хсракъл с
мистично име, дадено му от Аполон или
направо, или чрез Пития, когато героят ста-
ва слуга на Хера и тя му налага извършва-
нсто на подвизите. В началото синът на Ам-
фитрион и Алкмена се наричал Алкид (име,
произлизашо от името на дядо му Алкей
(виж табл. 31), или дори Алкей. На гръцкн
това имс с евързано с прсдставата за фнзн-
ческа сила. Когато убнл децата си, родени
му от Мегара. гсроят отишъл при Пития да
бъде пречистен и наред с другите заръхи тя
му казала да приеме нмето Херакъл, косто
означава „Славата на Хера", защото подви-
знте, които шял да извърши, служслн эа
прослава на богинята С това име останал
известен и така бил наричан от авторите, та-
ка назовавали и статуите му.
По линия на „смъртния" си баша Амфитри-
он и майка си Алкмена Херакъл принадле-
жи към рода на пересидите. И двамата му
дядовци. Алкей и Електриои, са синовс на
Персей и Андромеда (виж табл. 15). Така че
корснът му е в Аргос и той съвссм случай-
но сс родил в Тива. Затова смятал Пелопо-
нес и по-спсциално Арголида эа своя роди-
на Винаги сс стремял да се върне там, въп-
рски злобата на Евристей, и там се засели-
ли неговите потомки (внж Хераклиди).
Херакъл е син на Алкмена и Амфитрион, но
нстинскнят му баша бил Зевс, който се въз-
ползвал от отсъствнето на Амфитрион,
участващ във войната срещу телебойците.
Богьт излъгал Алкмена, преобразявайки се
като мъжа й. и по време на дълга нош, про-
льлжена по негова заповед. тя тачснала ге-
роя. На сутринта Амфитрион се завърнал и
съшо обладал жена си. която заченала от
него брата на Хсракъл - Ификъл (внж Ам-
фитрион и Алкмена) За да заблуди Алкме-
на. Зевс й подарил златна купа, принадле-
жаща на паря на телебойците Птерслай. Ос-
вен това н разказал за всички подвизи, из-
вършени от истинския Амфитрион по вре-
мс на войната. След завръшането на Ам-
фитрион Зевс се намесил и сдобрил съпру-
зите, а Амфитрион се примирил да бъде
прнсмсн баща на божественото лете.
Още преди то да се роди, се проявил гневът
на ревннвата Хера. Зевс непредпазливо я
предупредил, че детето, което шяло да се
роди в рода на пересидите, ще царува над
Аргос. Тогава Хера накарала дъшеря си
Илития да забави раждането на Херакъл и
да ускорн това на братовчед му Евристей.
син на Стенел (виж Алкмена и Евристей).
Така Евристей се родил седмачс. а Херакъл
бил носен десет месеца от майка си (виж съ-
що Галинтида, чиято хитрост позволила на
Алкмена най-накрая да роди).
Сыцествуват различии легенди, в които се
разказва как още съвсем малък Херакъл су-
чел от гърдите на Хера, най-големня му враг
Такова било условисто, за да стане беземър-
тен, и за да бъде изпзлнено, трябвало да се
прибегне до надхитряването й. Според ня-
кои предания Хермес положил детето на
гръдта на заспалата Хера. Когато се събу-
дила, тя отблъснала детето, но вече било
късно Млякото, което изтекло от гърдите
и. оставило следа в небето. Млечния път.
Според друга легенда събитието протекло
по следния начин: Алкмена, която се стра-
хувала от гнева на Хера, изоставила малкня
Херакъл веднага след раждансто му в окол-
ноститс на Аргос (а не на Тива, както би би-
ло по-правдоподобно, ако тази легенда бе-
те вмъкната в ти ване кия цикъл на героя),
на място, по-късно получило името Доли-
ната на Херакъл. Хера и Атина миналн от-
там Атина. учудена от силата и красотата
на новороденото, помолила Хера да го на-
кърмн Тя изпълнила молбата и, но Херакъл
сумел толкова лакомо, че изранил богиня-
та Тя го отхвърлнла далеч от себе си. Ати-
на го нднгнала. занесла го на Алкмена и на-
редила на младата жена да отгледа без
страх детето си.
Когато Хсракъл станал на осем месеца (или
песет), Хера се опитала да го погуби. Една
вечер Алкмена била прислала двамата
близнаци и съшо заспала Към полунош в
стаята им влезли две огромни змии, които
се увили около децата. Малкнят Ификъл за-
почнал да пищи Херакъл бсзстрашно хва-
нал змиитс. по една във всяка ръка, и ги
удушил На виковете на Ификъл се прите-
къл Амфитрион с меч в ръка. но не се нало-
жило да се намеси Тогава той разбрал. че
Херакъл с синът на Зевс.
Разказват. че Херакъл получил образование,
сходно на останалитс гърци в класическата
епоха, подобно на това. което Ахил полу-
чил от кентавъра Хирон (виж Ахнл). Първи-
ят му учител бил музнкантът Лии, който го
въвел в основите иа гръцхня език и на музи-
ката Той учел заедио с Ификъл Но докато
Ификъл бнл послушен и кротьк ученик. Хе-
ракъл бил толкова нсдисциплнниран, че Лин
трябвало непрекьенато да го приканя към
ред. Дори един ден се опитал да го накаже
Хсракъл. който не искал да се подчини, се
ядосал, вднгнал един стол (други автори
смятат, че било лира) и ударил учителя сн
толкова склно, че го убнл. Бил нзправен пред
съд и осъден за убийство В своя зашита той
цитирал сентенция на Радамант. според ко-
ято всеки имал право да убие съперника си
в случай на законна защита. Затова бил оп-
равдан. Но Амфитрион, който се страхувал
от нов изблик на гняв на нсобуздания си Оси-
повен син. побързал да го изпратн на село,
където трябвало да пасе стадата му. Тук спо-
ред местна традиция възпитаннето му било
поверено на воловар, наречен Тевтар. който
го научил да стрела с лък. Но обикновено се
приема, че учителите му са други: самият
Амфитрион го научил да кара колесница, а
Еврит - на стрелба с лък (виж Еврит. 2). Спо-
ред вариант на легендата Херакъл дължал
на Радамант умението си да стрела, тъй ка-
то той като критянин владеел отлично това
изкуство. Кастор го научил да борави с оръ-
жие (или един от диоскурнте, или изселник
от Аргос, син на някой си Хипал). След не-
щастния му учител Лин Херакъл бил обуча-
ван от Евмолп, син на Филамон и племен-
ник на Автолик, който усъвършенствал му-
зикалните му умения.
Херакъл растял и скоро достнгнал до нео-
бнкновения ръет от четири лыгътя и една
стъпка На 18 годинн извършнл първия си
подвиг, убнвайки Китеронския лъв Това би-
ло огромно жестоко чудовище, което изяло
стадата на Амфитрион и цар Теспий (който
управлявал съседна на Тива страна). Хера-
къл решил да освободи хората от него За
тази цел отишъл да живее при цар Теспий.
През деня ловувал, а вечер се връшал в дво-
реца. След петдесет дни успял да убие ль-
ва Но през иялото това врсме цар Теспий.
който имал петдесет дъшери от съпругата
си Мегамеда, дъшеря на Арией, и искал да
има внуци от героя, пращал всяка вечер в
стаята му по една от дъщерите си. Херакъл
обладал всички, но тъй като в тьмнината не
внждал девойката и бнл изморен, смятал, че
при него ндва една и сына Така му се ро-
343
ХЕРАКЪЛ
дили петдесст дъщерн. нарсчени теспиади-
те (виж Теспий и табл 15).
Някои автори смятат, чс първия! лов на
тьв, първообраз на лова на Нсмейския тъй,
станал нс в Китерон, а на Хелнкон или бли-
зо до Тевмсс Павзании дори сс потована на
легенда, според която Китсронският лъв нс
бнл убит от Херакъл. а от Алкатой. на ко-
гото обнкновено прнписват убннството на
льва от Мегара (виж Алкатой) И накрая
меепта легенда от остров Лесбос съшо раз-
казва, че и там Хсракьл убнл лъв
На врыцане от лова на Китсронския лъв
блито до Тива Херакъл срсщнат пратснипи-
тс на царя на Орхомен Ергин, които отва-
ли да прибсрат даиъка от тиванците (та при-
чините та тоти данък внж Ергин). Херакъл
гн обндил. отрязъл нм носовстс и ушнте,
нанизал ги на въжс и ги окачнл на врагове-
Те нм. След това им иаредил да aanccai то-
ти данък на господаря си Разгневен, Ергнн
решил да напалме Тива. Но бил победен ог
Херакъл. който наложил на Орхомен двоен
данък в сравнение с тоти. конто плашалн
преди тиванците В тати битка бил убит Ам-
фитрион. който храбро се бнел до сина сн.
Според друга легенда Амфитрион бил уби г
по-късно, след като таедно с Хсракьл учас-
твал в ошс един поход срсшу царя на Евбея
Халкодои (виж Халкодон, I). Това станало
след убийството на внуцитс му (внж по-до-
лу). Херакъл сс бнл сам срещу Ергин. тто-
лучавайки оръжисто сн от Агнна. За други
вариант на легендата виж Ергин
За да сс отблагодари на Херакъл та услуга-
та. която направил на града, царят на Тива
Креон му дал та жена голямата си дъщеря
Мегара. а матка г а омъжнл та Ификъл (виж
това имс). Мегара родила много деца на ге-
роя. Според Пиндар оссм. а според Аполо-
дор, който цитра имсната им. те били три
- Тсримах. Креонтиад н Денкоон. В други
легенди сс срешат седем или пет имена
Аитимах. Клнмен, Глен, Тсримах и Креон-
тиад. или четири (виж също Креонтиад) Но
Херакъл скоро убил венчкн свои деца и две
от децата на Ификъл Това убийство има раз-
лично тълкуванс при авторите То служи за
сюжет на трагедии при Еврипид н Сенека
Някои автори смятат (и това изглежда с
най-старата версия), чс Херакъл хвърлил
децата сн в огъия Според Еврипид ги про-
низал със стрели Стгнал дори дотам, че
нападнал баша сн Амфитрион н щял да го
убие, но Атина го ударила по гърдите с ка-
мък и той изпаднал в бсзсъзнанис Като
причина за тази поре ди ид от убийства обнк-
новено сс посочва бсзумисто, пратсно из
Херакъл от Хера. Според някои легенди тя
искала да го накара да станс слуга на Ев-
рнстей. или като го подтикне да извърши
нешо грешно, заради което би трябвало да
сс подложи на пречнегване. или зашото
въпреки предсказанного на Зсвс (взгж по-го-
рс > Херакъл с с колебас л дали да о гиде в Ар-
гос и да признас Евристсй за свой господар.
Безумисто било предупреждение, изпрате-
но му or богинята.
С лсд като дошъл на себе си. Херакъл не ис-
кал да живее повече с Мегара. Той я дал за
жена на племенника си Иолай (макар чс раз-
лична и mi възраегта им била цоста голи-
ма. зашото според антнчните мнтографи тя
бнла на 33. а той - на 16 години).
Еврипид обсдиняна легендата за убийство-
то на децата па Мегара с историята на узур-
пагора от Евбея Лик. който убнл цар Креон
и занзел властта в Тива. докато Херакъл бил
в подземния свят Но геронт успял да се
върне. убил натрапника и в момента, кога-
ю сс готвел да принесе жертва в знак на
благодарных! на олтара на Зевс, Хера отно-
во му пратила Лудостта, която го обладала.
Тон iiomik.hl! баща си за башата на Еврнс-
тей. Стенел, и за малко да го убие, когато
Агона го ударила в гърдите и тон нападнал
в дълбок сън Когато сс събудил, си спом-
нил за престъплеиията си и поискал да се
самсу бис Но в този момент пристнгнал Те-
тей. Той го разубедил и го завел в Атина.
Виждамс. че Еврипид е сменил обичайната
хронология на епизода. поставяйки го след
слизансто му в подземния свят, т. е. в.мък-
ванки го сред подвигите му. вместо да бъде
първата носишка от сьзнателиия живот на
героя Освен това намесва героя-философ
Тезей. символ на атнческага мъдрост като
сравнение с дорийската жсстокост.
И Двинидесетте подвига Това са изпита-
ннята. на конто Херакъл бил подложен по
заповед на братовчед си Еврнстей. Традицн-
нте дават различии обяснсния на това под-
чинение на героя на човск. далеч по-недос-
тосн от него, за когото авторите са едино-
душии. чс бил „нссъвьршено" и омразно
съшество (виж Еврнстей). В „Илиада*' се
разказва за хитростта на Хера, която про-
меиила обещан исто на Зевс в полза на Ев-
рнстей (виж по-горе). Но от това не следва,
че Херакъл бнл зависим от братовчед си и
че закъснялото му раждаие го е направило
иегов слуга. Според Еврипид Херакъл ис-
кал да се върне в Аргос и Евристсй се съг-
лаенл. при условие че изггьлни за него ня-
кои задълження, сред които основиите би-
ли да отървс света на някои чудовища. Но
обнкновено това слугуване се обяснява ка-
то изкуплснис за убийството на децата му
(макар и нсволно, тобнло омърсенне). След
това убийство Херакъл отишъл в Делфи да
сс допита до оракула на Аполон и той му
нарсдил да стане слуга на братовчед си Ев-
ристсй за 12 години. Аполон (и Агона) до-
бавили. чс след това ще получи беземъртае
като награда за слугуването си. Тези вари-
ант сс дължат на усилията на гръцката ан-
тична мисъл да оправдас морално излита-
нията на героя, когото представали като
344
нлеалння човек Те не са примитнвии (за
сравнение виж робството на Аполон при
Адмет като пречистване за убийството на
циклопите. а в сами* цикз.л за Херакъл роб-
ството при Омфала като пречистване за
убийството на Ифит) В мистичната мисъл
подпилите на Херакъл били „нзпитание на
душата", която постепенно сс освобождава
от служснето на тялото и с грастите до фи-
налния апотеоз (обожествяване).
Във вариант, зает от александрннския пост
Диотим. Херакъл е представсн като любов-
ник на Еврнстей, изпълняващ всичкнте му
капрнзи.
Митографнте на елннската споха установя-
ва| ..канон" на днанадссетте подвига, кла-
енрапи в две серии по шест Първите шест
сс развиват в Пелопонес, осталитс - в це-
лив свят: в Крит. Тракия, Скития, в далеч-
ния Запад, в страната на хесперидите и в под-
земння свят Това с редз.т, който ще с ле два •
мс и нис Съшсствуват и други варианта в
подреждането им и дори върху техник брой
(Аполодор например говори само за десет).
Орьжнето ни Херакы Най-характерното
оръжие на Херакъл е тоягата му. Той я in-
дялал сам ио време на първия сн подвиг,
убийството на Нсмейския лъв, от ствола на
диво маслинсно дърво. Останалите му оръ-
жня нмат божествен пронзход: мечът му
бил дадсн от Хермес, лъкът и стрелите - от
Аполон. позлатената ризница била подарък
от Хсфест Атана прибавила към тях пеп-
лум (гънка горна дреха без ръкави. носе на
от гърците) Според други традиции обаче
Атина осигурила всичкнте му оръжня с нз-
ключснис на тоягата. Конете му били пода-
рък от Посейдон
Нечсйскилт .ги Лъвът от долнната на р
Немея бил чудовище, син на Ортрос, сииа
на Тифон Майка му била Ехидна (виж това
имс и табл 32). Брат е на друго чудовище.
Тнванския сфинкс. Бил отгледан от Хера
(или от богинята на Луната, Селена, която
го отстъпила на Хера) и пратен в областта
на Немея, където разкъевал хора и живот-
ин Живесл в пещера с два нэхода и бил не-
уязвим Херакъл първо стрелял срещу не-
го със стрелите си. но напразно Заплаш-
вайкн го с тоягата си. героят го принудил
да влете в пешерата и запушил единия из-
ход След това го обхванал с ръце и го за-
душил Когато лъвът умрял, Херакъл одрал
кожата му и я облякьл Главата му послу-
жила като шлем Тсокрит разказва. чс гсро-
ят дълго време стоял смаян пред тази ко-
жа, неузвима за огън и желязо. Накрая му
дошла ндеята да я разкъса със собствеюгге
нокти на чудовишето и успял.
По време на лова на Немейскня лъв прота-
ча и спнзодът с Молорх Той бил беден се-
лянин. койго живесл близо до Нсмсйската
долина. Синът му бил убит от льва Човс-
к|.т приел гостоприемно героя, когато той
минал кран него иа път за леговището на
льва За да уважи госта си, Молорх поис-
кал да заколи единствення овен, който имал
Херакъл го разубедил, като го помолнл да
нзчака 30 дни. Ако след този срок той нс сс
върнсл, Молорх можсл да го сметнс за мт,р-
тъв и да принесе в жертва овена в иегова па-
мст. Но ако преди 30-ия ден сс върне като
побсдитсл. овенът щял да бъде принесен в
жертва на Зсвс Спасител На тридесстия
лен Херакъл още не се бнл върнал Молорх
сметная. чс е загинал. и решил да принссс
овена в жертва, както Херакъл го бил по-
молил. Но още преди да го убие. видял Хе-
ракъл да пристага, облечен в кожата на ль-
ва. Тогава принссъл жертва на Зевс Спасн-
тел и на самого място на жертвоприноше-
иието Херакъл основал игри в чест на Зсвс,
нареченн Немейските игри, които по-късно
били подновени от Седемте срещу Тива
(виж Адраст)
Херакъл занссъл лъва в Миксна. Евристсй
бил толкова уплашен от храбростта на
героя, способен да убие такова чудовище,
че му забранил да влита в града Отсега на-
татък той трябвало да оставя плячките си
пред портите на града За да увсковечи под-
вига на Херакъл. Зевс превърнал лъва в
съэвездис.
Лернейската хиЛра Тя също била чудови-
ще, детс на Ехидна, но неин баша бнл Ти-
фон (виж табл 32). Била отгледана специ-
ално от Хера, за да станс нзпитание за Хе-
ракъл Богинята я държала под ксстсн бли-
зо до извора Амимона Хндрата представ-
лявала змей с много глави. Авторите посоч-
ват различен брой. от пст-шест до сто. По-
някога дори ги представят като човешки
главк. Дъхът, който излизал от пастта й, бил
толкова смъртоноссн, че всеки, който я
приближал дори докато сняла, умирал Тя
нападала рсколтата и стадата За да я побе-
ди. Херакъл прибягнал до пламтяши стре-
ли Разказват също. че отрязал главите и с
харпа (кз,с меч) В тозн подвиг на помош му
се притекъл племен ни кът му Иолай. Навре-
менна помощ. зашото всяка отрезана глава
поннквалз отново. За да им попречи да се
появяват отново. Херакъл помолнл Иолай
да запали съседната гора и с помошта на го-
рящи клони нзгарял рахата на отрязаната
глава, като така плътта повече нс можела да
оживес Средната глава обаче била безс-
мъртна Херакъл все пак я отрязал и я за-
ронил. Отгорс поставил огромна скала И
накрая потопил стрелите си в отровата на
хндрата (илн в кръвта н) и така ш направил
отровнн (виж Филоктст).
В борбата си срещу Херакъл Хера извра-
тила съюзннк на хндрата под образа на ги-
гантски рак. който ухлпал героя за пстата.
но той го размазал
Според Аполодор Еврнстей не се съгласил
да брой този подвиг сред десетте, които
ХЕРАКЪЛ
345
ХЕРАКЪЛ
трябвало да нзпълни Херакъл. зашото му
бнл помогнал Нолан
Митографитс дават н евсмеристко тълкува-
не на спидола с хндрата Според тях в дсйс-
твителност това били блатата на Лерна,
пресушеин от Херакъл Главитс прсдставля-
валн изворите. конто бликвали отново н
правели уенлията му напразни
Друга интерпретация говори за цар Лсрн,
чиято столица се наричала Хидра Тон бил
обграден от петдесет стрелци Когато един
от тях паднел, веднага го замествал друг
Оттук сс родила н легендата за петдесеттс
глави. конто сс възраждалн
Еримантският глиган Трстият подвиг, на-
ложен от Евристей. бнл Херакъл да довсдс
жив чудовищен глиган. който живеел в пла-
нината Еримант С виковстс сн героят при-
нудил глигана да налете от бърлогата си, иа-
сочнл го към дълбокия сняг. който покрн-
вал домята, и така го изморил и завързал
Занесъл го в Микена на рамснстс си. Като
го видял. Евристей бил обхванат от ужас и
се скрнл в делвата. която бил приготвил за
убежище в случай на опасност
В Куме, в Кампания, показвали бивнитс на
глигана от Еримант.
По времс на този лов Херакъл имал прик-
лючение и с кентавъра Фол (внж това име)
Керинейската кошута Чствъртата задача
на Херакъл била да плени кошутата. която
живеела в Ойноя Еврипид разказва. че тя
била огромно животно, което опустошава-
ло понята. Херакъл я убил н осветил рога-
та и в храма на Артемида Ойнотнда Но та-
зи версия е июлирана и влиза в противоре-
чие с общопристата легенда Тя има за цел
от цнкъла да се премахнат онезн слсмснтн.
конто показват Херакъл в лота светлина
Според Калнмах тази кошута бнла една от
Пеле, който Артемида видяла да пасат в
Лнкея. Всички имали златни рога и били по-
големи от бикове. Богинята вдола четири от
тях и ги впрсгнала в колесннцата си. Лега-
та по заповсд на Хера намерила убежище в
планината Керинся. за да служи по-късно за
изпнтанис на Херакъл Животного било
посэетсно иа Артемида На шията му нма-
ло нашийннк с надлис ..Тайгст ме повсри
на Артемида" (виж Тайгст) Било безбожие
нс само да я убисш. а дори да я пипнеш
Кошутата бнла бърза като вятър Херакъл
я преслсдвал цяла година, без да може да я
стигне Накрая тя се изморила и се скрила
на връх Артемисион И тъй като Херакъл
продължавал да я гони, поискала да прско-
сн река Ладой, в Аркадия В този момент
той леко я ранил със стрела. Хванал я и я
сложил на раменете си Но прекосявайки
Аркадия, срещнал Артемида и Аполон Дае-
те божества поискали да си вземат живот-
ного. което им принадлежало Освен гова
го обвинили, че иска да я убие, което било
святотатство. Херакъл хвърлил отговор-
ността за деяпнето сн върху Евристей и бо-
говезе му върналн кошутата, като му поз-
волили да продължн пътя си.
Пиндар предана мистична версия на леген-
дата Според него Херакъл преследвал ко-
шутата на север, през Истрия, в страната на
хипсрборсйшггс чак до Острова на блаже-
нитс. където Артемида го посрещнала гос-
топриемно
Птиците от eiepomo Стимфал Птиците,
конто живеелн в гъста гора на брега на езе-
рото Стимфал, в Аркадия, някога се спаси-
лн от нападение на вз>лци Размножили се
толкова много, чс представлявали бедствие
за страната. в която живеелн Тс нзяждали
всички плодовс и цялата реколта. Евристей
заловядал иа Херакъл да ги унищожи. Труд-
ността била в това да ги накара да нзлязат
от гъстата гора, в която живеелн. За тази
цел героят сн послужил с два медни тимпа-
на, конто изработил сам. или били изкова-
нн от Хефест. а Атина му гн дала. Шумы
нм изплашил птиците, тс напуснали гъста-
лацитс и за Херакъл не прсставлявало труд-
ност да ги избне със стрелите си.
Според други легенди тези птици разгнева-
ли дори хора Или пък псрата им билн от
стомана и гн хвърлялн като стрели срешу
враговетс сн
Евсмернстко тълкуванс на мита ги предств-
вя като дъшери на героя Стимфал, конто
Херакъл убил, зашото те отказали да го
приютят, докато гостоприсмно посрсшнали
нсприятслитс му - молионидите.
Оборите на цар Авгей Авгей бнл цар на
Етида в Пелопонес. син на Хслиос (Слънце-
то) (внж табл. 14). Имал от баща сн много-
бройнн стада Но нс почиствал тора, който
сс натрупвал в оборите, и така лншавал
почвата от тор и я правел неплодородна
(виж Авгей). По заповед на Евристей. кой-
то искал да унижи героя, като му наложи
такава слутинска работа, Херакъл трябва-
ло да начисти оборите Но преди това се до-
говорил с Авгей да му плати за работата.
Според някои автори царят сс съгласил, ако
Херакъл успес да евършн работата за един
ден. да му даде част от царството сн. Спо-
ред други при съшото условие му обещал
едва дссста от стадата си. Героят успял да
отклони през оборите тсчснисто на две ре-
ки - Алфей и Пеней, и така да гм почисти.
Но Авгей му отказал обешаната награда.
Той дори изгонил Херакъл от царството сн.
По-късно героят му обявнл война (виж Ав-
гей и по долу)
Според Аполодор Евристей не искал да
брои това изпитание сред десетте, конто
трябвало да нзпълнн Херакъл. зашото той
бил получил (или попе поискал) заплащане
за почистването на оборите, и по този на-
чин всъшност нс работел като негов слуга.
Критскилт бин. Според някои автори това
било животного, отвлякло Европа по запо-
346
исд на Зевс (във версията, в която самият
Зсвс нс се преобразява), а според други бил
любовник на Пасифая В трета легенда бил
вълшсбсн бнк. излязъл от морето един ден,
когато Минос обещал да принссе в жертва
на Посейдон това. което сс появи сред въл-
ните Но като видял колко е красив, царят
го пратил в собствените си стада, а убил
друго. не толкова ценно животно Посейдон
си отмъстил, като накарал бика да полулее.
Херакъл трябвало да доведе живо на Еврис-
гей това животно (което според някон авто-
ри бълвало огън от ноздрите си). Героят
отишъл в Крит и помолил Минос да му по-
могне Той обаче откатал, но му разрешил
да отведе бика. ако може да сс справи сам
Херакъл хванал животного и го отвел в
Гъриия (може би дори по море, като седял
на гърба му. като Европа). Той го покатал
на Евристей. който решил да го дари на Хе-
ра Но богинята нс поискала да приеме по-
дарък от името на Херакъл и пуснала жи-
вотного. което прскосило Арголида. Ко-
ринт и сс върнало в Атика (виж Тетей и ле-
гендата за бика от Маратон).
А'оби ште наДипчгд Диомед бил тракийс-
кн цар. който имал коне, конто се хранели с
човешка плът. Били четири на брой и се на-
ричали Подарга. Лампой, Ксантос и Денное
(виж Диомед. I). До нас са достигнали две
легенди за тош подвиг. По-етарата разказ-
ва. че Херакъл тръгнал сам за Тракия по су-
ша и дал на конете да изядат самия Диомед.
След това. успокоени, покорно се оставили
да ги отведе Лругата. по-късна, е евързана
с легендата за основаването на град Абдс-
ра (внж Диомед. I).
А« шньт на царица Хиполита Херакъл
трябвало да го донесе по молба на Адмета,
дъшерята на Евристей (виж Адмета) от цар-
ството на амазонкнте. Коланът бил даден на
царицата на амазонкнте Хиполита от самия
Арес като символ на властта. която имала
над народа си. Херакъл се качил само с ня-
колко другари на кораб и след многобройни
приключения (виж по-долу) слязъл на прис-
танище Темискира. в страната на амазонки-
те Хиполита се съгласила да му даде копа-
на, но Хера, преобразена като амазонка, пре-
днзвикала свада между спътниците на Хе-
ракъл и амазонкнте. Пламнала битка. Хера-
къл решил, че е предаден. и убил Хиполита.
Други легенди разказват. че битката плам-
нала веднага шом Херакъл и другарите му
слезли на брега Една от прнятелките (или
сестра) на Хиполита, Меланипа, била пле-
нена и за да я освободи. Хиполита сключн-
ла договор, според който разменила копана
си срещу свободата на Меланипа.
На връшане Херакъл имал още приключе-
ния на троянскня бряг (внж по-долу).
Стадата на Ггрион Герион бил снн на
Хрисаор (виж Герион). Той имал огромни
стада от кравн. пазенн от пастира Евритион
на остров Ерития. Помощник на Евритион
било чудовищного куче Ортрос, син на Ти-
фон и Ехидна (виж тези имена). Наблизо
пастирът на бога Хадес на нме Менойтсс
пасял стадата му.
Остров Ерития сс намнрал в далечння За-
пад Евристей заловядал на Херакъл да оти-
де там и да доведе ценнитс животни Труд-
ного било да се прскосн Океа>гьт За да ус-
пее, Херакъл поискал златната ладня на
Слънието Тя представлявала огромен съд.
на който Слънието плавало всяка вечер, ко-
гато достигало Океана, за да отиде в дворе-
ца си на Изток (виж Хелиос) Слънието не
му я дало веднага Докато героят прекося-
вап пустинята на Ливия, Слънието и иепо-
ноенмата горещина толкова го изнервнли,
че той заплатил Хелиос със стрелите си. Хе-
лиос го помолил да не стрела и Херакъл се
съгласил, при условие чс получи ладията му,
за да прекоси Океана до Ерития Слыщсто
се съгласило. Веднъж качил се на съда. Хе-
ракъл трябвало да заплати със стрелите си
и бога Океан, който. за да го излита, разкла-
шал лодката доста силно върху вълните сн.
Океаны се изплашил и плаването изведнъж
станало спокойно. Така Херакъл прнстигнал
в Ерития. Тук бил забелязан от кучето Орт-
рос, което се хвърлило върху него, но той
го убил с един удар на тоягата си. Същата
съдба последвала п пастира Евритион, прн-
текъл се на помощ на кучето. След това Хе-
ракъл потеглнл със стадата. Менойтсс, пас-
тирът на Хадес. свидетел иа сцензта, побър-
зал да предупреди Герион. който пресрещ-
нал Херакъл при река Аитемос. където го
нападиал. Но Херакъл убил и него със стре-
лите си, след което качил животните в лод-
ката на Слънцето и преминал на другня бряг
на Океана, в Тартесос.
При завръщането на Херакъл в Гъриия тон
преживял повечето от приключенията. кон-
то му приписват в Средиземноморских за-
пад. Разказват. че още на отиване отървал
Ливия от много чудовища, а като спомен за
преминаването си през Тартесос издигнал
две колони, от двете стран и на протока, кой-
то разделял Европа от Ливня, нареченн Ко-
лоните на Херакъл (Гибралтарския проток).
При завръщането си Херакъл бнл нападнат
от много разбойници, конто искали да отк-
раднат стадата му Тръгнал от юг и през Ли-
вия, Херакъл сс върнал от север, следвайки
крайбрежието на Испания, след това Галия,
Италия и Сицилия, преди да достигне Гър-
цня Целнят път действително е осеян с Хра-
мове на Херакъл. свързани с местни леген-
ди, конто по някакъв начин намират място
в цикъла за стадата на Герион.
Първоиачално в Лигурия бил нападнат от
враждебно настроенн местни жители, сре-
щу конто Херакъл настрелял всичките си
стрели. По земята нямало камъни н героят
отправил молба към Зевс, който му пратил
X I
347
i
£
Ш
X
дъжд от камыш от небето. След като по то-
331 начин се снабдил с мунниии, та Хсракъл
не било трудно да обърне противника в баг
Това приключение станало в долината на
Гро. между Марснлия и долината на Рона
(виж Лнгис).
Пак в Лигурия двама разбойниц», синовете
на Посейдон - Алебион и Деркин, решили
да го лишат от плячката му Херакъл гн
убил След това продължнл пътя си прет Ти-
рения (Етрурня). Прскосявайки Лаииум на
мястото, където по-късно шял да бъде из-
дигнат Рим. трябвало да се бие срешу Ка-
кий, за да защити стадата си (виж Какий) и
бил гостоприемно прнет от Евандър (внж
това име). Но тези легенди се отнасят по-
вече до латинския Херкулес. а не до гръц-
кия Херакъл.
В Региум. Калабрия, един от биковетс му
нзбягал и прекосил с плуване протока, раз-
делят Италия от Сицилия Някои предания
смятат. че на това се дължи името на Ита-
лия - от латннската дума uitulus. означала-
ша вол Избягалнят бик пристигнал в рав-
нината на Ерике, в страната на елимите. По
това време цар на елимите бнл Ерике, дал
името си иа града Царят поискал да зало-
ви нзбягалня бик. но Херакъл го убил (виж
Ерике), докато Хефест пазел остатъка от
стадото (виж Кротон и Лакиний).
Когато пристигнал на гръцкня бряг на Йо-
ннйско море, стадото било нападнато от
стършелн. пратенн от Хера, и живо гните
побеснели. Те сс разбягали в подножнята на
планините в Тракия Херакъл гн преследвал.
но успял да залови само част от тях. Оста-
налите заживели на свобода и дали начало-
то на стадата, бродещи в Скития Затруднен
в преследването си от р. Стримон, Хсракы
я проклсл и запълнил коритото и със скали,
така че плавателната река сс превърнала в
поток.
В края на пътуването Хсракъл докарал жи-
вотните. които останали, на Еврисгей, и ги
принссъл в жертва на Хера
Някон автори прибавят нови епизод» към
легендата за завръшането на Херакъл: тон
поел по още по-северсн път и прекосил кел-
тската страна. Британия (внж Пирена ,
Кеят, който му родила Келтина. Галатее,
Ехидна, скитского чудовище) Легендите се
развили, когато елинските пътешественици
и търговци срешалн герои и местни бого-
ве. които отъждсствявали с Херакъл
Кучето Цербер С него бнла евързана еди-
надесстата задача на Херакъл. выложена му
от Евристей. Гсроят трябвало да отиде в Ада
и да довсде кучсто Цербер (виж това имс).
Той ннкога нямало до успес въпрски качес-
твата си, ако по заповед на Зевс не му се
притекли на помош Хермес и Атина. Преди
това сс посветил в Етевэинските мистерии,
които показвали на посветения как след
смъртта си да отиде в отвъдиия свят.
Според най-разпространсната легенда, за да
стигне до Ада. Хсракъл тръгнал по пътя за
Тснар Но жителите на Хсраклея твърдели.
че героят слятъл и после отново се изкачил
на белия свят през една дупка. наречена „Ус-
тага на Ада", разположена до техник град.
Виждайки го да пристига в техник сект, мър-
твитс се уплатили и избягали Единствсно
двама останали да го изчакат: Горгона Ме-
дуза и гсроят Мелеагър. Херакъл нзвадил
меча си срешу Медуза, но Хермес. който го
ръководел, го предупредил, че това е само
сянкэта и Срещу Мелеагър нзвадил лъка си,
но той сс приближил до него и толкова въл-
нуващо разказал за смъртта си, че Херакъл
се развълнувал до сълзн (виж Мелеагър).
Тон го попитая дали нма сестра. Мелеагър
му отговорил, че Деянира още е жива. Хе-
ракъл му обещал да сс ожени за нея.
След това срсшнал Тезей и Пиритой. конто
били живи, но Хадес ги задържал, зашото
дошли да търсят Персефона (виж Тезсй и Пи-
ритой). С позволенисто на Персефона Хе-
ракъл освободил Тезей. но Пиритой трябва-
ло да остане в Ада като наказание эа дър-
эостта си. След това Херакъл освободил Ас-
калаф. който поряди греха си (виж това нме)
бил затворен под огромна скала. По-късно
Деметра превърнала Аскалаф в кукумявка,
променянки по този начин страданието му.
За да даде кръв на мъртвите, които по този
начин биха върнали малко от живота си,
Хсракъл решил да убие няколко животни от
стадата на Хадес. Пастирът Менойтес оба-
че решил да му попречи. Но Херакъл го
стиснал в ръиете сн и му счупил няколко
ребра Щял да го убие. ако Персефона не
помолила за милостта му.
Най-накрая Херакъл стигнал пред Хадес и
го помолил да отведе Цербер. Богьт се съг-
ласил. при условие че Херакъл успее да го
победи без обичайните си оръжия. облечен
само в ризницата и лъвската кожа. Героят
нападнал Цербер, стиснал го за гърлото с
голи ръце и въпрски че с опашката си, която
завършвала с жило, подобно на скорпион.
Цербер го ужилил няколко пъти, той не го
пуснал, докато не се укротил. След това
героят се качил с плячката сн на горняя свят
през отвора при Трезена Виждайки Цербер,
Евристей толкова се уплатил, че отново се
скрил в делвата. обичайното му скривалище.
Тъй като не знаел какво да прави с Цербер,
Херакъл го върнал на господаря му Хадес.
Легенда от Олимпия разказва, че Хсракъл
донесъл от отвъдния свят бяла топола,
единствеиото дърво, с което му било раз-
решено да си служи по време на жертвоп-
риношенията на Зевс Олимпийски.
Съшсствува и друго тълкуване на легенда-
та эа Цербер. Той заедно с Ортрос пазел
стадата на Герион Херакъл убнл Ортрос,
но вэел Цербер със себе си и го дал на Ев-
рнстей Но съсед на Евристей, наречен Мо-
348
лот. откраднал кучсто и го затворил с куч-
ки в пещера в планината, та да даде потом-
ство Евристей помолил Херакъл да наме-
ря кучето му Той прекосил цял Пелопонес
и накрая намерил Цербер и го върнал на
господаря му.
Зютните ябълки на хесперидите По вре-
ме на сватбата на Хера и Зевс Земята, Гея,
и дала като сватбен подарък златни ябъл-
ки. които Хера толкова харесала, че ги по-
садила в градината си, блию до планината
Атлант И тъй като дъщерите на Атлант
имали паника да крадат от нея, тя постави-
ла пред вълшебното дърво с ябълките па-
зач, безехгъртен дракон със сто глави. син
на Тифон и Ехидна Довела и трите ношни
нимфи. хесперндите - Аглая. Трития и Хес-
перарстуэа. т. е. Блестящата. Червенатв и
Залязващата (имената им описвали цвета на
небето. когато Слънцето изчеэвало на запад
(виж също Хсспериди). Тези ябълки Хера-
къл трябвало да занесс на Евристей.
Граднната на хесперндите се намирала или
в Западая Лнбия, или в подиожнето на пла-
нината Атлант, или при хнперборейците.
Първата задача на Хсракъл била да се ос-
ведоми за пътя, водеш към градината на
хесперндите. Първо тръгнал на север, през
Македония. По пътя срещнал Кикън. сина
на Арес, който победил на брега на Ехедор
(виж Кикън). След това тръгнал през Или-
рия до брега на р. Еридаи, където срещнал
речнитс нимфи. дъщерите на Тсмида и Зсвс.
Той ги разпитал и те му доверили, че един-
ствсно морският бог Нсрсй зиае пътя. Ним-
фите го завели при Нерей, докато спял, и
въпреки че богьт приемал всякахви формн,
Хсракъл го завързал здраво и се съгласнл
да го пусне само при условие, че му каже
къде се намира градината на хесперндите.
От този момент целта на Херакъл била по-
достижима. Аполодор разказва, че Херакъл
тръгнал към Лнбия (т. е. Северна Африка),
където се бил с великана Антей. След това
прекосил Египет, където за малко щял да
бъде принесен в жертва от Бузнрис (внж то-
ва име) Оттам тръгнал през Азия, после
през Арабия. където убнл Ематион, сина на
Титон, след това прекосил Либия до Външ-
но море Тук отново се качил на лодката на
Слънцето (виж по-горе) и пристигнал на
других бряг. в Кавказ. Освободил Проме-
тей Орел кълвял чериня му проб, но той
непрекьенато се въэстановявал (внж Про-
метей). В знак на благодарност велнкаггьт
му казал, че не трябва да къса сам ябълки-
те. а да накара Атлант да евърши това. Хе-
ракъл продължил пътя си и най-накрая
пристигнал при хиперборейците. Отишъл
при великана Атлант, който държал небес-
ния свод на плещите си. Той предложил да
го облекли в носеието на бремето, докато
отиде и откъсне трите златни ябълки от
градината на хесперндите. Атлант се съгла-
сил на драго сърце; но когато се върнал, му
заявил, че сам ше занесе ябз>лките на Ев-
рнстей, докато Херакъл крепи небето на ра-
менете си. Героят се престорил. че е съгла-
сен. Той помолил Атлант да го смени само
за секунда, докато сложи възглавница на ра-
меиете си. Атлант се съгласнл. Но веднъж
освободен, Херакъл вэел ябълкнте, конто
великаиът бил оставил на земята, и избягал
Според други легенди героят нс се нужда-
ел от помошта на Атлант Той убил дракона
на хесперндите или го прислал и сам вэел
златните плодове От отчаяние, че са изгу-
били ябълките, които паэели, хесперндите
се превърнали в дървета - в бряст. топола
и вгърба. под чнята сянка по-късно почива-
ли аргонавтите Драконът бнл пронесен на
небето, където станал съзвездие под името
Змия.
Какъвто и да е начинът, по който Хсракъл
се сдобил с ябълките, в крайня смстка ги за-
несъл вярно на Евристей Той не знаел как-
во да прави с тях и ги дал на Атина Боги-
нята ги върнала в градината на хеспериди-
те, защото божественият закон забранявал
тези плодове да стоят на друго място.
///. Походите на Херакы В реда, въэприет
от митографите, първият от големите похо-
ди. предприет от Херакъл, е срешу Троя
Причините эа войната били слепните: връ-
щайки се от страната на амаэонките. Хера-
къл спрял в Троя. По това врсме целият град
бил в траур, зашото пострадал от гнева на
Аполон и Посейдон Двете божества били
построили крепостната стена на града заед-
но с Еак, но Лаомедон, царят на града, отка-
зал да им плати уговорената надница (виж
Аполон). За да пакаже царя эа бсзчестмето
му, Аполон изпратил мор над града, а По-
сейдон - морско чудовище, косто изяждало
гражданите Оракул предсказал, че бедстви-
ята ще спрат, ако Хезиона, дъшерята на ца-
ря. бъде дадена на чудовището. В момезгта.
когато Хезиона, завързана за скала, щяла да
бъде разкъсана от него, в града пристигнал
Херакъл. Той предложил на Лаомедон да
спаси дъшеря му, ако царят му даде в отп-
лата коиете, някога подарени от Зевс на Га-
нимед (виж това име). Лаомедон обещал и
Херакъл убил чудовището. Но когато поис-
кал наградата сн. тя му бнла отказана. Хе-
ракъл си тръгнал. заплашвайки, че един дсн
ше си отмъсти (виж и Хсзнона).
Години след това му се представил случай
да изпълни заплахата си, след като ось шес-
твия дванадесетте подвига и след робство-
то му при Омфала Когато бил свободен. Хе-
ракъл събрал армия от доброаолци и отпла-
вал за Троя с флота от 18 кораба с по 50 греб-
ни. Слязъл в пристанишето Илион и пове-
рил корабите сн на Ойкъл. а той самият на-
паднал града. Лаомедон успял да се измък-
не от града, нападнал флотвта на Херакъл и
убнл Ойкъл, но Херакъл се притекъл на по-
ХЕРАКЪЛ
349
мош на малкия гарнизон. оставсн при кора-
бите. и Лаомедон трябвало да се оттегли
Обсадата започнала Тя нс траяла дълго. Те-
ламон. един от най-верните друтарн на Хе-
ракъл. прсскочнл крепостната стена и пръв
влятъл в града. Херакъл влязъл вторн Ядо-
сан. че друг го с изпрсварнл. м малко щял
да убие Теламон. когато той сс навел и втел
камъни в ръката си. Учуден. Херакъл го по-
питал какво прави Теламон му отговорил,
че нздига олтар на Херакъл Победител. Ге-
роят му благодарил и му простил. Грады
скоро бил прсвзет. Херакъл убил със стре-
лите си Лаомедон и децата му бет Подарк
(който по-късно царувал под името Приам),
дал Хетиона та жена на Теламон и позволил
на девойката да сн итбере сред плсннииите
тоти, когото иска. Тя итбрала брат си По-
дарк и тъй като Херакъл и катал, чс трябва
да го откупи, Хетиона свалила воала си и го
дала като откуп за детето. откъдето дошло
и нового му нме Приам (блитко до корсна
на гръцката дума .лупувам") За любовта
на Херакъл с Авга в Троя виж Авга.
На връшане многобройни приключения
очаквалн Херакъл. По внушение на Хера
богът иа съня Хипнос бил прислал дълбоко
Зевс и тя сс вътполтвала. за да предитвика
буря, която изхвърлила кораба на Херакъл
на остров Кос Жителите му решили, чс ги
нападат пирати. и се опиталн да гн нтгонят.
като замеряли кораба с камъни. Това не
попрсчнло на Херакъл и другарите му да
слязат през нощта и да прсвзсмат града. Те
убили царя на острова Еврнпнл, който бнл
син на Посейдон и Астипалея След това
Херакъл обладал дъшерята на Еврнпнл,
Халкиопа. и тя заченала син - Тесал (виж
това име). Друга легенда, която си проти-
воречи с предишната, разказва, че по време
на битката Херакъл бнл тсжко ранен от
Халкодон и дължал спасението сн единст-
вено на намесата на Зевс (внж Халкодон, 4).
Слизането на брега на Кос е описано по
оше един начин; когато пристнгнал на ост-
рова. Херакъл бнл изгубил всичкитс сн ко-
раби в бурята с изключение на тозн, на кой-
то сс возел Тук той срсшнал сина на цар Ев-
рипид. Антагорай. който пасял стадо овце
Изгладнелият Херакъл му поискал един
овен. Но Антагорай. вместо да му даде жи-
вотного, го прсдизвикал на двубой, като за-
лог» бнл овен. По време на битката жите-
лите на острова се притекли на помощ на
Антагорай, зашото решили, че с нападнат
Започнала люта битка. Херакъл бнл пова-
лен от многобройните сн противници Той
успял да избяга и сс скрнл в хижата на една
жена, където се облякъл с женски дрехи, за
да не го разпознаят.
От Кос Херакъл отишъл във Флегра, къде-
то участвал в битката на боговете срещу ги-
гантитс (виж Алкионей и по-долу).
350 Войната с Авгей. Тъй като Авгей не платил
на Херакъл обешаната сума за почнетване-
то на оборите му (внж Авгей и по-горе) и
освен това го изгоннл от царството си Ели-
да, за да сн отмъсти, Херакъл събрал армия
от аркадийскн доброволки и нападнал Ели-
да Начело на своята армия Авгей поставил
двамата сн плсменници, молнонидите Ев-
рит и Креат (виж Молнонидн). Те разбили
отрядите на Херакъл и ранили смъртонос-
но брат му Ификъл. Митографиге обясня-
ват загубата на Херакъл с факта, че той бил
болен, и молнонидите се възползвали от то-
ва обстоятелство. По-късно. по време на
честването на Третзгге нстмийски игри, жи-
тслите на Елида нзпратнли като свои пред-
ставители молнонидите Херакъл ги убил
при засада в Клеона. Тогава подготвил вто-
рн поход срешу Елида, превзел града, убнл
цар Авгей и сложил на трона Филей, сина
на Авгей, който някога се бил застъпнл за
него (виж Авгей).
След тозн поход Херакъл основал Олим-
пнйските игри.
Съществуват многобройни местни преда-
ния. тълкувашн „оттсглянето" на Херакъл
от двубоя с молнонидите. Херакъл бягал
чак до Бупраснон и когато забслязал, чс ни-
кой не го гони, спрял да си отдъхне близо
до извор, чнято вода му се сторнла много
добра за пиенс и той го нарекъл Бади (кое-
то на слндски диалект означава „приятен").
Походът срещу Пилос. В Пил ос, Мессния,
управлявал цар Нелей, който имал единадс-
сет деца. Най-големият бил Периклнмен. а
най-мхткнят - Нестор. Херакъл бил сърдит
на Нелей, зашото той му отказал да го про-
чисти след убийството на Ифит (виж това
име) Периклнмен дори го изгоннл от стра-
ната Единствен от децата на царя Нестор
посъветвал баша си да нзпздши молбата на
героя Херакъл решил да сн отмъсти.
Разказват, че по време на войната с мнний-
ците от Орхомен срещу Хсракьл и тиван-
ците Нелей сс сражавал на страната на ца-
ря на Орхомен, зашото бил негов зет. Или
чс Нелей сс опитал да открадне част от ста-
дата на Гернон. Каквато и да с била прнчи-
ната, след като убнл Авгей. Херакъл решил
да си отмъсти на Нелей Главният епизод от
войната срешу Нелей е двубоят между Хе-
ракъл н Периклнмен. Негов божествен ба-
ша бил Посейдон и той бил получил от не-
го дарбата да се преобразява по желание в
образа на всякакво животно. Ту бнл змия, ту
орел, и т. и. За да нападне героя, Псрикли-
мсн се превърнал в пчела и кацнал върху
хомота на конете му. Но Атина бдяла и пре-
дупредила Херакъл, чс неприятелят му с
близо до него и чс е пчелатв, която вижда
пред себе сн Херакъл я убил със стрела
илн я размазал между пръститс си.
По време на сыцата битка Херакъл ранил
много божества; Хера в гърдите със стре-
ла. Арес в бсдрото с копнето си. Според
перенята, прсдставена от Пиндар, Посейдон
и Аполон също в гели участие в боевете.
Пилос се предал веднага след смъртта на
Пернклимен. Херакъл убнл Нелей н венч-
айте му синове с изключение на Нестор,
илн защото сс държал дружелюбно с него
предн това. или защото не бил в града (виж
Нестор). Според легенда, предадена от Пав-
•аний. той дори му поверил царството със
>эръка да го пати, докато дойдат херакли-
дите да го поискат
Войната срещу Спарта. В Спарта управ-
лявал Хипокоон с двайсетте си синове, хи-
покооитидите, и iron илн законните наслед-
ници на трона Икарий и Тиндарей (виж Ика-
рий), полубратя на Хипокоон. Херакъл
предприел поход срещу него. Един от пре-
дявснитс мотиви бнл да върне царството на
Икарий и Тиндарей. Освсн това искал да си
огхп.сти та смъртта на Ойнос, племенник на
Херакъл и син на Лнкимний. Детето се раз-
хождало из Спарта и когато минавало пред
даорсиа на Хипокоон, излязло огромно ку-
че. което поискало да го ухапе Ойнос взел
камък и го ударил. Върху него веднага се
нахвърлили хипокоонтидите, които го пре-
били до смърт. Разказва се също така, че те
били съюзницн на Нелей по време на вой-
ната срещу героя
Херакъл събрал армията сн в Аркадия и по-
молнл Кефсй н двадесетте му синове да му
помогнат След известии колебания те се
съгласили да застанет на иегова страна
(виж Кефсй. I). По време на решителната
битка Кефей и двадесетте му синове заги-
нали. съшо и Ификъл (внж по-горе версия-
та, според която Ификъл бил убит от моли-
оиидите във войната срещу Авгей). Но Хе-
ракъл убнл Хипокоон и синовете му и вър-
нал царството на Тиндарей (виж това име).
Героят също бил ранен в ръката, но Аскле-
пий го нзлекувал в храма на Деметра Елев-
зинска в планината Тайгет. В памет на по-
бедата Хсракьл издигнал два храма в Спар-
та. единня в чест на Атина. другия - на Хе-
ра. за да н благодари, че в тази война не
направила нито. за да му попречи.
С/мнт с Егимий Докато всички оетанали
походи ставали в Пелопонес, трите войни.
предпристи в резултат на съюза на Херакъл
с цар Егимий, „царя на дорийците", ни пре-
иасят в Тесалия. в северната част на Конти-
нентална Гърция
Първата била насочена срешу лапитите, ръ-
ководсни от Корон, сина на Кеней (внж то-
ва име) Лапитите заплашвали Егимий и го
притисиали толкова отблиэо. че той помо-
лил Херакъл за помощ. Предложил му ед-
ва зрела от царството си в случай на побе-
да Херакъл лесно победил натрапниците,
но отказал наградата, молейки Егимий да я
залазн за наслсдниците му.
След тази първа победа Херакъл възстано-
внл старата вражда с народа на дрнопите.
които живеели на Парнас Когато Херакъл
и Деяннра били изгонени от Калидон (виж
по-долу), те нзбягали с първородния сн син
Хил Докато прекосявали страната на дри-
опите. Хил огладнял. Херакъл забелязал Те-
одамант, царя на страната, да обработал ни-
ва с впряг волове Той го помолнл за храна
за сина сн. Теодамант отказал Тогава Хе-
ракъл разпрегнал един от воловете. убил го
и го из дли заедно с Деяннра и сина им През
това време Теодамант нзбягал в града и се
върнал с подкрепление. В началото битка-
та се развила неблагоприятно за Херакъл и
дори Деяннра трябвало да вземе оръжие и
да се бие Ранили я в гърдите. Но накрая Хе-
ракъл победил и убнл Теодамант
По-късно, след битката срещу лапитите, ко-
нто били подкрепенн от дрнопите, Хсракьл
отново ги нападнал и си отмъсти л. като
убнл царя им Лаогорант (който бил осквер-
нил един храм на Аполон, правейки пир в
светото място), и завзел царството му. Жи-
телите му нзбягали на три групи. Едните
отишли в Евбея. където основали град Ка-
ристос. другите се отправили към Кипър, а
третата трупа потърсила убежище при Ев-
рнстей. който от омраза към Херакъл гн
приел и нм позволил да основат три града:
Азина, Хермиона и Ейон
Третият поход от съшия цнкъл е за превзе-
мането на град Орминион, в подножието на
планината Пелион. Царят му - Аминтор.
бил забранил на героя да минава през тери-
торията му. Херакъл предпочел да го зав-
земе и убил царя му. Диодор дава друго
обяснение: Херакъл поискал от Аминтор
ръката на дъшеря му Астидамея, макар че
вече бнл женен за Деяннра. Царят отказал.
Тогава Херакъл превзел града, отвел Асти-
дамея и я дарил със син, наречен Ктезип.
/И Второстепенна приключения Общото,
което евързва приключеннята. включенн в
тази категория, е. че не принадлежат към из-
броените вече цикли и че не са наложенн на
героя като дванадесстте подвига Те са поч-
ти незавиенмн един от друг епизоди. приба-
пени нзкуствено от постите и авторите в раз-
казите за подвизите или към някой поход.
/. Фол и кентаврите. Приключеннята с
Фол обнкновено са евързани с лова на Ери-
мантскня глиган (внж по-горе). Докато
преследвал глигана, Херакъл мннал през
Фолоя, областта, в която живеел кентавърът
Фол. Дионис бил подарил на Фол запечата-
на делва с вино, като му заръчал да не я от-
варя, докато не мине Херакъл Според дру-
га версия делвата била собстаеност на всич-
ки кентаври и те можелн да пикт от нея са-
мо заедно. Когато Херакъл отншъл при
Фол, той го приел гостоприемно, предло-
жил му всякакъв вид месо, което сварил за
госта си, защото той го ядял сурово. Хера-
къл ожаднял и поискал вино. Фол му отка-
зал, като се извинил, че не може да пипа
ХЕРАКЪЛ
351
делвата без останалитс Херакъл го успоко-
ил. че няма от какво да сс страхува. и два-
мата аапочналн да пият Но мнризмата на
виното привлякла кентаврите. конто доти-
чалн ядосани. въоръжени с дървета и скали
от планината Започнала битка Първите
двама кентаври. конто нападнали Херакъл.
били Анхнй и Атрий, конто скоро паднали
под стрелите му. Остаиалите били прогоне-
ни чак до нос Малея. Тук кентавърьт Елат,
ранен в лакътя, се приютил при Хирон
Стрелата ранила и него (внж Хирон)
Повечето от кентаврите се с крили в Елев-
зин Майка им Нефсла (Облак) им се при-
текла на помощ, като пратила обилен дъжд
В битката Херакъл убнл единадесет кентав-
ри. Дафнис, Аргей. Амфион. Хипотнон,
Орей. Изоплес, Меланхет. Терей. Дупон,
Фрике и Хомад. освен Анкий и Агрии. кон-
то намерили смъртта си при първия сблъ-
сък. Фол също загинал. само че случайно
Докато погребвал събратята сн. изтеглил
една стрела, за да я разгледа, учуден. че
толкова малък предмет може да причини
такова зло. Докато я въртял. я изпуснал, тя
се забила в стъпалото му и го ранила смър-
тоносно Когато се върнал във Фолоя, Хе-
ракъл намерил домакина сн мъртъв и го
погребал с почести.
2. Евритион. Битката с кентавъра Еврити-
он също се евързва с цнкъла за Авгей Из-
гонен от Авлида от царя. Херакъл отишъл
в Олеиос прн ияр Дексамен (виж това имс)
Олснос е град в Ахся, но град с това имс
имало и в Етолия, така че легендата се раз-
вива ту в сдиния. ту в другие.
Версиите се различават. но всички имат об-
ща черта - опитът за нзнасилване от кента-
въра на дъщерята на Дексамен. наречена
според някон автори Хиполита. а според
други - Мнеснмаха Разказват например, че
Дексамен бнл сгоднл дъшеря си за аркадн-
еца Азан. Евритион бил поканен на гощав-
ката и се опитал да отвлече девойката. но
Херакъл се появнл наврсмс и го убил, след
това върнал девойката на годеника й.
Според друга версия самият Херакъл отв-
лякъл девойката на път за Авгей, като и обе-
щал да се ожени за нея По време на отсъс-
твието му Евритион ухажвал момичето и
уплашеният Дексамен не могъл да му от-
каже. Точно щели да празнуват го дежа, ко-
гато Херакъл се върнал. убил кентавъра н
се оженил за девойката. В тази версия нме-
то й е Деянира (виж Дексамен и по-долу
аналогичен епизод за Деянира и Несос).
3 Съживяването на Алкеста Тази леген-
да е евързана с преминаването на Херакъл
през Тесалия. когато по заповсд на Еврис-
тей тръгнал за конеге на тракиеца Диомед
Това е версията, следвана от Еврипид в тра-
гедията му „Алкеста". Според Аполодор
този епизод е част от приключенията на Хе-
ракъл и И фит (виж Ифнт и по-долу) Въз-
можно с появата на Херакъл в този мит да
е вмъкната по-късно В първоначалната
форма на легендата самата Персефона,
трогната от предаността на младата жена,
я върнала на земята. а не героят, който при-
нудил Танатос (Смъртта) да пусне плячката
си (виж Алкеста).
4 Кикън При Аполодор двубоят между Ки-
кън и баща му Арес с Херкулес се евързва
с пътуването му към градината на хеспери-
дите (виж по-горе и Кикън, 3).
5 . Бузирис. Приключенията на Херакъл с
царя на Египет Бузирис съшо са свързани
със златнитс ябълки на хесперидите. За
жестокостта на този цар. син на Посейдон,
който принасял в жертва чужденци на олта-
ра на баща си и бнл убит от Херакъл. виж
Бузирис
6 Антеи Легендата за Антей е тясно евър-
зана с легендата за Бузирис. Тя също е епи-
зод от гтътуването на Херакъл в Либия, по
времс на търсенето на златните ябълки. Ан-
тей съшо като Бузирис бнл син иа Посей-
дон и като него убивал чужденците, за да
принссе останкитс им като жертва на баща
си Освен това той бил снн и на Земята и
притежавал голяма сила за разлика от Бу-
зирис Херакъл го убнл с борба (виж Ан-
тей) След това обладал жена му, Ифиноя,
н тя му родила снн. Палемон
Нсочакван епизод в разказа е отмъщението
на пигменте, хора с много малък ръет, конто
живеелн в земнте между Египет и Либия. Те
сс опитали да убият Херакъл, защото като
Антей били деца на Земята и оплаквали
смъртта на брат си Нападнали героя, докато
снял. Той сс събуднл. избухнал в смях. сграб-
чил всички пигмеи в едната си шепа, увил
ги в лъвската кожа и ги отнесъл на Евристей.
7. Ематион Той бнл син на Еос (Зората) и
Титон н брат на Мемнон. Царувал над ара-
бите нлн в Етиопия Херакъл се натъкнал на
него по време на пътешествието си към гра-
дината иа хесперидите, докато вървял по
крайбрежието на Нил. Ематмон го напад-
нал, но бил победен и убит. Според местна
легенда той искал да попречи на Херакъл да
вземе златнитс ябълки Но най-често това
приключение на героя е по времето, когато
сс врыцал и се качил на ладията на Слън-
цето. за да тръгне на изток, към Кавказ.
След като убил Ематион. Херакъл поверил
царството му на Мемнон.
Според напълно изолнрана версия на тазн
легенда Ематион е баща на Ром. който ос-
новал Рим.
8 Освобождаването на Прометей. Преко-
еявайки Кавказ на път за градината на хес-
перидите (а по-често на връшане), Херакъл
убил с една стрела орела, който кълвял чер-
нил дроб на Прометей. Той извършил това
със съгласието на Зсвс, който искал с този
подвиг да увеличн славата на сина си (виж
Прометей)
9 Битката с Ликаон. Ликаон с син на Арес
и Пирена, брат на Диомед Тракийскн и Ки-
кън. Царувал над крссгонцитс, народ в Ма-
кедония. конго живеел на брега на река Ехс-
дор. Страната нм се наричала Европа, по
нмето на Европе, дядото на Пирена. На път
та градината на хесперидите Херакъл прс-
коенл гора, носнстена на Пирена, и Ликаон
го нредизвикал на двубой Героят го убил.
10 Днубонт с Алкионей Когато Херакъл сс
тавърнал от Ерития. волейки стадата на Ге-
ркон. бнл нападнат от великана Алкионей.
конто живеел при Коринтскня п роила к Той
го замерял с камыш, но героят го повалил
с тоягага сн На провлака показвали огром-
пи скали. свидетели на битката.
Този раэказ. който разполага битката в „чо-
вензкия" арсенал от подвнзитс на героя, съ-
изссгвува и и друга версия, вмъкната в Гн-
гаитомахият'а. където Алкионей с божестве-
но чудовище, унишожено ог Херакъл с по-
мошта на Атина. Епн зодът с пос гавен след
битката при Троя (внж Алкионей и по-горе).
11 Пленяването на керкопите Херакъл ги
пленил заради Омфала. на която служсл по
това времс Тс билн двама разбойииин. ко-
нто ограбвали и заблуждавали пътниците.
Тозн епизод. първоиачално случващ сс в Те-
салия. с прснсссн в Мала Азия, когаго бил
включен в ..цнкъла за Омфала''. Тсмата за
керкопите станала сюжет за буфонадни ко-
медии. както и много други ..пародии" прнк-
ночення на Херакъл (внж Ксркопн).
12. Силен Когато Херакъл служсл на Ом-
фала. тон бнл отведен при Силен, лозаря.
конто наенлвал пътниците да обработает
лозята му (виж Силей). Това е фолклорезз
разказ. използван от Еврипид в едва от са-
гнрннтс му драми, в която Херакъл се про-
ннява с обичайната си лакомня.
13. Литие/к Докато бал на служба при Ом-
фала. Херакъл трябвало да сс бие с Лити-
ерс. „прокълнатня жътвар". Това съшо е
фолклорсн мотив, използван за сюжет ла
сагирна драма (иа Созитей).
!4 Други легенди Съшествува и голям
брой разкази с друг сюжет, в козгго Хера-
къл с дсйстващо лице. Например името му
сс споменава при аргонавтите. макар чс в
вървоззачалззата легенда прнсъствието му
сред тях не с отбелязано. Разказаали. чс ко-
рабът „Арго", който можел да говори, от-
казал на героя да се качн на борда, страху-
нанки сс. чс няма да понесс тежеегта му.
Всички версии, в козпо Херакъл с сред ар-
гонавт ите. разказват. чс той нзоставя похо-
да преди пристигаззето в Колхида (виж Ар-
гоззавги зз еззизода за Хилас). В еззохата, ко-
гато легендата за Хсразгъл постепенно при-
добива значснисто. на което смс свидетели,
се с смятало, чс той трябва да прнсъства
във всички по- значнтелни легенди. особсзю
когато става въпрос за чудотворни подвн-
зн Ако в ззървоззачалннтс версии на леген-
дата Херакъл нс прнсъстнал. то тя била
променяна. така чс героят да присъства. или
лоне да се обясни зашо ззе лрисъс зва
Разка звали например, чс Херакъл убнл два-
мата синове зза Борей, за да им озмъсти. чс
са посьветвали аргонавтите да го оставят на
малоазийскня бряг (внж Борсади). Тази ио-
късна версия била нзмислена. за да обсдиззи
два та независимн цнкъла - легендите за Хс-
разгъл и тссалийските митояс за Борей
Същата функция нма и ра зказът за това. чс
Херакъл погребал Икар на остров Долззха
зз в знак на прнзнатслност Дедал направил
скулптура на героя, подарена зза Пиза в Ези-
да. По този начин сс евързвали два цнкъла
- за Дедал и за Херакъл
К Послейни години. едзкр/и и обожестяя-
вине Ако нс сс смятат лсгсззднтс за детски-
тс години зза Херакъл и отчасти разказъг за
дванадсссттс подвига, ззикоя друга част от
цнкъла за Хсразгъл нс с толкова сдинзза. как-
то драматичнззят разказ за послсдззнтс съ-
битня от живота му. довели до обожестви-
вансто зза героя на планината Ета. Тазн ор-
ганизация зза легендите с резултат от рабо-
тата прели венчко иа драма гичпигс пости и
неслучайно трагедията ..Трахиняззкитс" зза
Софокъл с най-важннят зз обработен извор.
с коига разлолагамс.
Нонета га нншка на драмата с лзобовта с
Деянира Тя обсдинява приключенията с
различен характер като битката с Нссос.
смъртта на Ифит. робстззого при Омфала и
накрая смъртта на героя
Бракът с Деяззнра с реизезз по времс па срс-
шата на Херакъл с Мелеагьр в Ада (виж по-
горе). Въпреки топа героят срсззизал извес-
тии затруднения, докато получи ръка га па
девойката. Той трябвало да я спсчслн от
речния бог Ахелой след ожесточена бззтка
(виж Ахелой). За известно време Херакъл
и Дсянззра живелзз в Калидон, прзз тъет му
Ойней. Но ззрсслсдван от фаталззостта. Хе-
ракъл случайно убнл Евном. сизза на Архи-
тел, роднина зза Ойней, който служсл при
него (виж Евном). Макар чс Архигел прос-
тил зза героя, той нс искал да остане зювече
в Калидон и заминал с жена си и сизза сн
Хил. По време на това пътуваис за трети
път трябвало да сс 6нс с кентавър, Нссос
Нссос живеел на брега зза река Евен и бнл
лодкар Когато Херакъл сс появззл с Дсяззн-
ра. Несос първо ззрехвърлил него, след това
сс върнал за Деяззнра Но но времс зза прс-
мннаването на рската се опитал да изнаси-
лзз млада га жезза. Тя поникала Херакъл на
помозц зз той с една стрела пронизал сърцс-
то на кентавъра. когато стипзалзз на брега
Преди да умрс, Несос извикал Деянира и зз
казал, чс ако някога Херакъл прсстане да я
обича. тя може да разпали отново любовта
му с питие, прнготвено от кръвта. която тс-
чала от раната му Деянира залазила кръвта
на Нссос. Прсданията се разлнчават относ-
3
i£
2
X
353
ХЕРАКЪЛ
носытава на тот прочут любовен слнксир
При сани той с само от кръвта на Несос. при
друт и с смесей с kpi.HU на ЛсриснскаТа xii.i-
ра. а пък при трети Дсянира прибавила и
спсрмаи, ра зпръсната от Несос по врсме на
опита му та нтаснлванс
Вторн спнюд от тона пъгуванс с срещапз с
Тсиодамант (виж по-горс) и битката срещу
дриопите С кд това Хсракъл. Дсянира и
Хил пристывали при Ксикс |виж гова нме*.
който ги приел гостопрнсмио Херакъл
прсдприсл и успешно ывършил няколко во-
сини похода в полза на Ксикс
В тоти епизод с вмъкнага и случка га с убийс-
тестона Ифит(виж тованме),сина на t ирит
Вследствие на (она убийство Херакы от-
ново бил об зет от лудост Той отишъл в Дел-
фи и попигал Пития как може да бъде прс-
чнетен Пития обаче откатала да му отгово-
ри Тогава нсдоволният Хсракъл заплатил,
чс ше разруши свстилшцсго и в тел трннож-
ника на прорицатс лката. и ла създадс храм
на друго място. който да бъде само иегов
Аполон сс притока, а на помощ на жрипата и
между него и брат му започнала битка Тевс
пт разделил с мълния. Хсракъл сс отказал
от опита си. а Пития иан-сстис му отгово-
рила та да бъде окончателно прсчистец,
трябва да сс продадс като роб и да служи на
господаря си три годинн (виж та сравнение
по-горс условията. при които Хсракъл ста-
нал слуга на Евристей) Парите от продаж-
бата трябва да бъдат дадсни на Еврит. ба-
тата на Ифит. като „кръвнина** Хсракъл сс
подчинил Купила го Омфала. нарипата на
Лидия, та три таланта Парите били индски
на Енрнг. ио той откатал гати компенсация
На служба при Омфала Хсраккл итпълнпл
много тадачи - пленил кскропситс. бнл сс
със Сил ей и Литиерс Авторите са пай-раз-
точителни в раскалите си откосно любовта
на героя и нарипата Тс окиснат Хсракъл об-
лечен спорсд лнднйската мода с цългн жен-
ски дрсхи. дока го иарината била в ю ла не-
говнте атрибут и: крива к и львска кожа
Ссднал в краката й, Хсракъл сс учел да та.-
че. Смяната на дрсхитс с фолклорна тема,
широко използвана като „пример" от мора-
листите и философию
Minor рафнтс смятат. чс ловьт на Калидон-
с кия глнган (виж Мелеагър) и подвит тс на
Тетей срещу разбойниингс. ззетрашаваши
Кориитския провлак. са стапали по врсме на
робството на Хсракъл при Омфала Така тс
обясняват отсъствис1о на гертя по врсме на
тети събнтия.
Спорсд Аполодор. след като натекли пред-
рсчсинтс три години. Херакъл сс освободил
от робството и прсдприсл ГОЛСМИЯ СИ поход
срещу Троя. Спорсд други автори гои пред-
приел тоти поход след войната с амаюнкп-
те и следователно тон сс вклииява в Двана-
дсссттс подвига, след втсмансто на колаи.т
на Хиполита
Обикновено към съшия период отнасят и
войната с Еврит и тавтсмането на Ехалия.
За причините та гати война пчж Еврит. 2
Хсракъл помекал ръката на Иола, дыцеря-
та на Еврит. още преди пръзката си с Ом-
фала. и когато тан тел града, направил от
Иола своя държаика Но Дсянира. която ос-
танала при Ксикс. разброда от Лнхас. спът-
ник на Хсракъл. че гсроят може да я забра-
ни иради Иола Тогава си спомннла та .лю-
бовно । о питие11 на Несос и решила да сн
послужи с него
След победата си над Еврит Хсракъл решил
ла падшие олтар на Зсвс и и тратил Лнхас
в Трахида да му доиссе нова дрсха. Дея пи-
ра натопила една туника в кръвта на Несос
н я шла на Лнхас
Хсракъл. бет да сс усъмни в иищо. облякъл
гуниката и започнал да итпълияна ритуала
на жертвоприношението към Зсвс. Но кога-
то от контакта с тялото му туннката сс за-
тон шла. отровата. която била попила, про-
никиала в кожагга на героя и започнала да
дсйс пи Болката бър то стонала толкова жес-
тока. че Хсракъл. обезумил, сграбчил Ли-
хие та крака и го ътхвърлнл в морето. Съ-
шеврсмснио сс мзчел да ез.блече фаталиата
дрсха Но платы бил талспнал та тялото му
к пожата сс къехла заедно с него. В това със-
тояннс бил пронесен на кораб в Трахида. Ко-
гато разбрала какво с направила. Деянира
сс самоубила. Хера кт. л дал последннтс си
разпореждання. Той поверил Иола на Хил.
като го помолил да сс ожени за нея. когато
станс на съотвстната възраст. След това
слипал до иърха на планината Ета. близо
доТрахида. където издигнал клада и догнал
нърху нея Когато ирги отовленията му прик-
лючили. той запопядал на слугите си да за-
палят кладата Обаче пикой нс искал да се
подчини E.uiiiciBcim <I>ivioktct (или баща му
Псант) сс съгласнл Тогава Хсракъл му дал
лъка и стрелите си (ннж Филоктет). Докато
кладата торила, сс чул гръм и героят бил въз-
нсссн пл небето върху облак.
Разказват. чс преди да умре, Хсракъл нака-
рал Филоктет. сдинствсння свилетел на
емт.ргта му. да обеньзе. чс на никого няма
да каже къдс с мястото на кладата. Когато
по-късно започнали да разпитват Филоктет.
тон отказал ла огговаря. но стигайки на
мяк юто на кладата. многозначително поту-
кал с крак. като так.з ъзобнколил заповедта
на Хсракъл По-късно бнл наказан за тока с
жестока рана на същия крак (внж легендата
и него)
С ъшсствува още един вариант за послсдин-
тс миг one от земния живот на Хсракъл. Той
не умрял върху клада, запалена нарочно от
него, а нзмаяван от залепнатала за кожата
му гупика. сс запалил от слънисто, а сстнс
сс хвърлнл в един поток близо до Трахида.
и сс удавил водата иа потока станала го-
рста Точно там. между Тесалия и Фокида.
354
сс намират Гермопил иге. където имало. и
псе още има. горещ и шор
II и дна га варианта обаче смъртта иа Хера-
къл е преди шикана от огън Чрез него той
сс освободил от смъртните слемснти. кои-
IU дължал на човешката си майка Алкмена
По същия начин Тетида искала да прениеги
Ахил. като го държала над огнишето. за да
го напрани беземърген
След като попаднал сред боговете. Херакъл
сс сдобрил с Хера Тя станала иегова безе-
мъртна майка след церемония, в която сс
представило как Хсракъл и зли за от утроба-
та и Оженил сс за Хсба. богинята на мла-
доспа. и огюгана станал един от бскмър-
liiiiie. ыслужнл тазнславас подви1ите, дос-
тойнствата и най-вече със страданията си
Легенда! а приписва на Херакъл седемдесст
дсиа, почти всички момчета (виж габл. 15).
ХЕРКИНА (гр.). Нимфа на ишор в Лева-
де я в Ьео1ия Била другарка иа Персефона,
преди Хадес да я отвлсчс. Един дсн двете си
нрасли в околностиге на града Момичсн-
ната имали гъека. която нзбягала и сс скри-
ла в пещера под един камък. Персефона я
последвала и за да я хване. повдигнала ка-
мъка. Опам блнкнал извор: изворът Херки-
иа В неговите води трябвало да сс изкъпят
всички. коню искали да сс допитат до ора-
кула иа Трофоний. намиращ сс в съссдство.
ХЕРКУЛЕС (лат.). Латинизираната форма
на името на Херакъл. вероятно проминала
през сшка на струскитс. С това име сс евър-
зват много гопографски и стимологични
римски легенди. обсдинсни в цикъла „Зав-
pi.uuiicTo от Герион". Тези легенди нс са
cebpiaiiii помежду си. Най-извсстинят
спнюд 01 август опия период е битката меж-
ду Хсркулсс и Какий (внж това нме). Въз-
можно с обаче този епизод да с вмъкнат в
много по-късна епоха. Първоначалният ва-
риант на легендата само трябвало да пока-
же как героят бнл прист гостопрнсмио от
варварский цар Фаун, койго прннасял в жер-
Iн.1 на боговете всички чужденци. конто ид-
вали при него Но когато решил да поссгнс
на Хсркулсс. той го убил. След това про-
дължнл пыя си.
В обичайндза версия Евандър приема доб-
ре Хсркулсс и по сьвсг на майка си Кармен-
та. коя ю му paiKpima кой с госты, му пос-
вещава олир в Голсмия Циркус, между Па-
тапшекия и Авснтинския хълм Личността
на Евандър по всяка всроятност е „слепи-
тация" на образа на Фаун.
Към легендата за Хсркулсс принадлежи и
митьт за Бона Дса (виж това нме). Про-
перций разказва как. ожаднял от битката си
с Какий, Хсркулсс поискал вода от Бона
Деа (юн Фауна), която чсствала свешен и
ыннсгва наблию Жената забранила на ге-
роя да ее доближи до свсщсния извор, за-
щото ритуалы бил само за жени. Разгневен,
Хсркулсс на свой ред му забранил достъпа
на жени до своего светилишс (внж съшо Ре-
каран).
На Хсркулес съшо се приписват някои под-
виги - построяването на дига и път. дълги
осем стадия, разделящи морето и езерото
Лукрино в Кампания.
ХЕРМАФРОДИТ (гр.). С това нме се на-
ричат всички същсства. които имат двойст-
ве на същност - мъжка и женска. Митогра-
фите назовават с него един от синовете на
Афродита н Хсрмсс, за когото разказват
слсдната легенда: Хермафродит. чието имс
напомняло сдноврсмснно това на майка му
и баща му. бнл отгледан от нимфи в горите
на Ида във Фригия. Той бнл дарен с голяма
красота и когато станал на 15 годинн. тръг-
нал да пътешсства. Прекосил Мала Азия.
Един дсн. докато бил в Кария. стигнал до
брега на сзсро с невероятна красота Ним-
фата на езерото. наречена Салмакнда. вед-
нага сс влюбила в него. Но младият мъж
отблъснал опититс и за сближаванс Тя сс
престорила. чс сс примирява и сс скрила.
докато младежът. съблазнсн от лрозрачна-
та вода, се съблякъл и се хвърлнл в езеро-
то. Когаю го видяла в своя власт, Салма-
кнда сс лриблнжнла и се увила около него.
Хермафродит напразно се опитал да се
отървс от нея. Тя отправила молба към 6о-
говстс тслата им никога повече да не сс раз-
делят. Тс я послушали и гн съсдиннлн. като
сътворнли ново същество с двойствсна на-
тура От своя страна Хермафродит помо-
лил боговете да направят така, чс вески,
който се къпе в езерото. да загуби мъжсст-
всността сн. По времето на Страбон оше се
говорено за този сфскт на езерото
Най-често, особено във фигуралннте мо-
зайки, Хермафродит с представян като
спътник на Дионне.
ХЕРМЕС(гр.).Син на Зсвс и на Майа. най-
младата от плсядитс. Родил се в пещера в
планината Кнлена. в Южна Аркадия. Майа
го заченала ог Зевс в късна доба. когато спе-
ли и богове. и хора. Когато Хермес се поя-
вил на бял свят, бнл чствъртнят дсн ог мс-
сеца на Майа. При раждането му. както бил
обнчаят. го увили в ивицн плат и го поста-
вили в люлка. Нотой веднага показал преж-
девременная си зрялост. като успял да се
развие и отишъл чак в Тесалия, където брат
му Аполон бнл пастир и пазел стадата на
Адмет Докато Аполон, погълнат от любое
към сина на Магнсс Химснсй. зансмарил за-
дзлженията сн, Хермес откраднал част от
стадата му - 12 крави, 100 юници. конто още
не познавали юлара. и един бик. След това
закачил по един клон на опашката на всяко
животно (спорсд други автори увил с парчс-
та плат копитата нм) и ги прсвел през нала
Гърция до пещера в Пилос. Вндял го само
един старец на име Бат, когото Хермес се
опитал да подкупи, эа да мълчи В Пилос
Хермес принссъл в жерз ва две от открадна-
О
ы
г
ы
X
Z
S
1
355
ХЕРМИОНА
тите животин и ги разделил па 12 части, по
една и пески бог След каю скрнл осгатъка
от стадию. той нзбягал в пешерата си н Кн-
лена Като пристнгнал. намерил прел пчела
костсиурка Младия! бог я взел. изкорубнл
я и опышл върху черупкага вървн, напранс-
ни ог черва га па кровите. принсссни и Жерт-
ва. Така била направена първата лира
Аполон обаче гърсел навсякъде жнвоппне
сн Накрая прнстигпал в Пилос. където Бат
му разкрил къдс са Разказват. че поради
пророчески гс си способности Аполон им-
ел всичко предвари гелио, галаейки по поле-
та на ггтииитс Той отишъл в планината Ки-
пеня и се оплакал на Майа за кражбата па
сива и Но тя му показала детето. у ни го в
пеленн. и го повитала как може ла му пре-
диви подобии обвинения Тогава Аполон и з-
викал Зсвс. който заповядал на детето да
върне откраднатитс животин Тогава Апо-
лон видял лирата и чул звуците. конго Хср-
мес нттръгвал от нея. и затенен. размен ил
стадата за инструмента
Мазко по-късно. докато пасял стадата. Хср-
мес изобретил флейтата Апо тон ПОИСКАЛ да
купи от него и този нон музикален инстру-
мент. каю му предложил златпата тояга. с
която па тел стада га на Адмет Обаче освен
нея Хермес поискал Аполон да го научи да
прави пророчества Аполон приел и затона
тлатният жезъл фигурира сред атрнбуттс
на Хермес Освсн това той сс научил да уз-
нана бъде и ЮТО с помошта на малки кам г.-
чет Щастлнв от уменията и дейността па
най-малкия си син. Зеве го направил свой
вестител. изцяло посветсн на пего и на под-
земннте богове Хадес и Персефона
Митовете от детствого па Хермес са един-
стесните, в които той нграе главна 1 а роля
Обнкновено в легендите той е шоросгспе-
нен герой, ышитник на геронте, весгитсл па
божсствспата воля В Гигантомахиягп но-
си шлема на Хадсс. който правел невидим
и това му позволило да убие великана Хи-
полит По време на битката на боговете сре-
щу алоадитс спаснл Арес. като го навалил
от бронтовата дслва. в която двамата вели-
канн го били затворили (виж Алоади). По
аналогичен начин спаснл Зсвс в битката с
Тифон Той успял да открадне от чудовише-
то сухожилнята иа Зене, конто Тифон бил
скрнл в меча кожа, и оставил да ги пази дра-
кона Делфина - полужена, полузмия Без да
го забслсжи Тифон. Хсрмес успял с помош-
та на Пан да върне сухожилнята на Зсвс. ка-
то така му дал възможност па подлови бит-
ката Във всички приключения сс отличил с
ловкостта си
Иначе той с проело весгитсл па божия и во-
ля След потопа отншъл при Девкалион н го
попитал от какво има нужда От него Нс-
фела. майката на Фрике и Хсла, получила
овена със хлатного руно, който спаснл де-
цата и (внж Фрике и Атамант) Хсрмес дал
иа Амфион зирата. на Херакъл - меча, а на
Персей штсма на Хадсс и сандалите, с ко-
ню легял във вз.тдуха Дна ггьти сс намесил,
за да спаси Одисей пърпня. като предал на
Калипсо lanoncjira да пуске героя и да му
iioMoi не да пос । рои сил. с който да стигпе
до Изака (ниж Одисси). и шорня при Цир-
цея. запайки му ньдшебнпга билка „моли".
кояю го npc.Hia шла от магните й. за да не
се преньрне и той и животно (виж Цирцея и
Однссй I Н Ала Хсрмес бдял над Херакъл и
го предупредил да не се бис с духа на Ме-
дуза (виж Херакъл) Тон сс наел да му на-
мери господар. при когото да служи като
роб. та да сс пречист от убийството на
Ифит. и сключил договора с Омфала. Най-
известного приключение, и което се появя-
ва Хсрмес. с смъртта па Аргос, когото Хе-
ра била поставила за назач на Ио. пре-
въриага и крана (ниж Ио и Аргос). С това
убийство обяснявали прякора на бога, Ар-
геифоит. което означава ..Убисцът на Ар-
гос" Съшо така, за да служи па Зевс и да
предотврати огмыцсннсто па Хера, той ве-
лел малкия Дионис от убежище в убежище
до плаиииаза Ниса, а след зова при Атамант
(инж Дионис). Именно Хермес придружа-
вал трите богини Хера. Афродита и Атина
до планината Ида т.н Фригия, когато си ос-
порвали наградата за красота Той гн завез
при Парне, кой го зрнбвало да бъде техен
арбип.р(виж Парис), и така наиграл важна
роля за нзбухваисто па Троянската война
Хсрмес бнл смятан за бог на гърговията и
кражбнтс Той водсл пъгниците по пътнща-
та На стълбовстс. които били поставили по
кръетопътищзта. стоял неговият образ Вър-
хът па те зи стълбовс бил оформсн като мо-
нетки бюст. надарен с внждапш се отдалеч
мъжки органы Тон икрилял овчарите. Чес-
го го июбра1явалн каго носеш агне на ра-
мсиетесн и гогава бил наричан Хермес Кри-
офор Той бил наюнарсн да води душите иа
хп.ргвите в Ада и заради това носсл още име-
го Пенхоиомп. Придружизелят на души.
Легендата приписал на Хермес много деца:
Авюлнк. дядото на Одисей. който наследил
от Хсрмес дарбата да краде иезабелязано
(ниж Автолик). Еврит, един от аргонавтите:
Абдер. дал името сн на град Абдера и лю-
бимец на Херакъл. раакт.сан от конете на
Диомед (инж Херакъл). Ксфал. който му ро-
ЛИЛа Херта И накрая. в най-нсясните леген-
ди. за иегов енн с сочен и богът Пан. също
като бани си бог па пастиритс. роден от Пе-
нелопа. която изнсвсрнла па Однссй и зачс-
нхта от Хермес в планнпитс на Аркадия
Обнкновено Хсрмес е прсдставян. обут в
крилаги сандали и шапка с широка перифе-
рии. носеш златен жезъл. символ на функ-
цията му на божествен псститсл
ХЕРМИОНА (гр.). Едниствснатп дыцеря
иа Менелай и Елена (внж табл 13). Най-
дретппе легенди. представши в „Одисся”.
356
разка nun, чс без нсйпо знание Менелай я
сгодил ia енна на Ахил Неоптолем На връ-
шане в Лакедемон гон вдигнал свагба Пер-
емята обаче. слсдвана от трагниитс. с на-
пълно различна, ( порсд тях Менелаи пър-
во сгодил Хермиона ш Орест. Топа с танало
преди Троянската война - мигог рафитс пи-
ша г. чс Хермиона била на девет години. ко-
гаю станало отвличаисто на Елена. Но по
прсмс на войната Менелаи ратмиелнл и
обещал дъщеря си на енна на Ахил. чнято
подкрепи му била необходима, и да прсв-
и:мс Троя (виж Неоптолем). След войната
Орест бил припудси да отсгмтн пщеницата
си Хермиона (а според някои автори жена
сп. защото вече бнл сключил брак с нея) на
Неоптолем. За да сс обясни фактът. че вече
омиженага Хермиона била обещана на
друг, се разказва. че първаза свагба стана-
ла без съгласисто на Менелай, по внушение
на Тиндарей. дядо и, докато Менелай бнл
пред Троя Каквою и да сс е случило. Хср-
миопа с ганала повод за съпсрннчсство меж-
ду Орест и Неоптолем.
Бракът на Неоптолем и Хермиона бнл без-
детен И докато Неоптолем бил в Делфи, за
да се долита за причината, Орсе г го убил
или накарал жителите па Делфи да го уби-
яг по време па мет ежи в г ра.ы (виж Орест)
С лсд това се оженил за Хермиона. коя го му
родила син Тисамсн (внж гова нме).
ХЕРМОС (гр.). Знатен агинянин. придру-
жавал Тезей в похода му срешу а.ма зонкнте
Когато по време на завръщапсто си Тезей
основал град Питополис в обласпа Никея,
гой оставил Хермос и двама от еггьтпншпе
му. за да сыдадаг заколите на новая град.
ХЕРМОХАР (I р.). Млад атиняннн. шнобен
в дсвойка от остров Кеос. Тя се нарнчала
Ктеенла и била дъщеря на Алкидамант Тон
я обикиал, като я видял да танцу иа около
олтара на Аполон. Тогава нзписал върху ед-
на ябълка клегва. в която дсвойката се за-
дължавала пред Аргсмица да нс сс омг.жва
за пикой друг освсн за него (сравни с хвт-
рое па на Акоггтнй). Ктеенла видала ябъл-
ка г а. която младежът хвърлил и храма на
Артемида, вдигнала я и прочела написано-
то на висок глас н така сс оовързала с клст-
вата Засрамеиа. захвърлнла плода. Но Хер-
мохар отншъл при бащага на Ктеенла и по-
искал ръката й. Бащага обещал да му я да-
дс за жена, като сс заклел в Аполон и до-
КОСН.ЗЛ свсикното лаврово клончс.
Минало време и Алкидамант. баща га на
Ктеенла, забранил гьржсстесного си обе-
щание. Той сгодил дъщеря сн за друг Дока-
то тя принаскла жерл на на Артемида по слу-
чай г одежа си. Хермохар дошъл в храма
Девойкат а го видяла, влюбила се и пего (та-
кова било желанного на Артемида) и с по-
моги г а на дойката си избягала с него, без
шашгего иа Алкидамант. Двамата отишли
и Агнна. където се оженили Ктеенла заб-
рсмсняла. но боговете пожелали да умре
при раждането. като но този начин изкупн-
ла клствопрсстъплсписто на баща си пред
Аполон. По прсмс на погребението присъс-
тващите видели как сшш ГЬЛъб излита от
гроба. Тялото па Кгссила извещало Хер-
мохар и жителите зза Кеос се донизали до
оракула и получили заповед да основат култ
към Афродита Ктеенла. нового имс иа обо-
жсстпената дсвойка
ХЕРО (гр.). Дсвойка га. в която бнл влюбен
Леатгдър. Заради нея през ношта тон нреко-
сил с плунане протока, разделят Сесгос от
Абидос (виж Лсандьр).
ХЕРОФИЛА (гр.). По-малката ог цвете си-
били (виж Споила). Родена в Троада ог ним-
фа и емт.ргеи баща. овчар от Ида. наречен
Тсоцорос Родннят и град бил Марпеса
Първите й предсказания били, чс разрухата
на Гроя ще с евъртана с млада жена, огглс-
дазга в Спарта (зашото гя се родила преди
Троянската война). След това пъгувала по
света, в Кларос. Самос. Делос. Делфи, и
навсякъде пророкувала. стъпила на камьк.
който носсла със себе си Умряла в Троада
и ноказвалн гроба и спсщената гора на Апо-
лон Смннтийски
ХЕРСА (гр.). Една от трите дъщерн на
Кскропс н Аглавра. Тя принадлежи към
атннската царска фамилия (ниж габл 4).
Нейнн сестрн са Аглавра и IIан.гроза Агн-
ии им поверила малкия Ерихтоний (ниж то-
на име) Херса и сестрите и проявили лю-
бопнтство и отворили кошгшцата. в която
било скрито детето. За наказание А типа и
пратила безумие и тя сс хвърлила от скали-
те па Акрополе. Според друга легенда оба-
че единствепага виновна била Аглавра Хер-
са избягнала наказанието и прел кетена от
Хсрмес, родила син Кефал (виж Ксфал)
ХЕ PC ИЛ ИЯ (лат.). Римска героиня от врс-
мето на Ромул Тя бнла сабинянка, една от
най-знатннтс жени, отвлсчсни от рнмляни-
тс на Ромул. Според Плутарх сдинствсна
сред тях била омъжена Мъжът и се ггаричал
Хостил ий Бил сабинянин, убит по време па
войната. избухнала между штата народа Раз-
казват съшо така, чс била омъжена за приб-
лижен на Ромул (също наречен Хостнлнй).
на когото родила син, Хостий Хостнлнй. ба-
шага на император Тулий Хостнлнй По вре-
ме на войната между сабинягште и римля-
ните Хсрсилия бнла едка от наА-активнитс
прсговарящи, koi по постигнали мир
Според друга версия Хсрсилия станала же-
на па Ромул Тя му родила дне деца: една дъ-
шеря. Прима, и син Аолий. когото нпослед-
ст вне нарекли Авилнй. След обожестияна-
пето на съпруга и тя също бнла пора зепа от
божсствсния опыт и въздипгага сред бото-
вете, където била наречена Хора Квнрннн.
и гака бнла присьсднисна към култа на Ро-
мул. който след смъртта сн бнл огьждсст-
вен с бог Квнрнн
ХЕРМОС , ХЕРСИЛИЯ
357
м
е
ш
X
X
и
х
X
м
=
и
ы
X
ХЕСПЕРИДИ (гр.). Ннмфн на Залязв.тшо-
то с.тънис В „Теогония" на Хезиод тс са дъ-
шери на Ношта Но в по-късната епоха би-
ли сочен и като дъшери на Зсвс и Тсмила. на
Форкис и на Кето, и накрая на Атлант Ав-
торите сыцо така не са единодушии >а тех-
ник брой Най-често посочват три - Егла.
Ерития и Хеспсраретута Но името на пос-
ледната обикновено сс разделя на две и сс
отнася та две различии хсспсридн - Хеспе-
рия и А ретута (виж Херакъл)
Хесперидите живеелн в далечния Запад, не-
далеч от Острова на блаженнте. на брега на
Океана С опознаването на западния спят
местонахожлсннсто на страната на хеспери-
дите било обозначено по-точно - в подно-
жисто на планината Атлант
Основната им задача била с помощ за на
дракон, сии на Форкис и Кето (или на Ти-
фон и Ехидна), да пазят градината на бого-
вете. където растели златнитс ябълки. по-
дарени от Земята на Хера на сватбата и със
Зевс (виж Херакъл) Те пссли в хор край
бликашите нзвори. разнасяшн амброзия
Хесперидите са свързани с цнкъла легенди
за Херакъл. отишъл при тях. за ла взсмс
плодовсте на бетсмъртието Това е един от
неговите подвили
Евсмсристкото тълкуванс на мита за хеспс-
ридитс е слсдното: тс били седем сестрн.
дъшери на Атлант и нсговата плсменнина
Хесперида Притежавали големи стала ов-
це (игра на думи в гръикия език. където
„ябълки" и „овце" могат да бъдат наричанн
с една дума) Техният съссд. царят на Еги-
пет Бузирис, изпратил разбойииин да отв-
лскат стадата и сестрите Когато Херакъл
доигьл в страната. той убил разбойнншзте.
отнел нм плячката. освободил хесперидите
и гн върнал на Атлант Като отплата Атлант
дал иа героя „това. което бил доигьл да тър-
си" (не сс знае дали ябълки или овце), и ос-
вен това го научил на астрономия (зашото
в легендата за Атлант тон с смятан за пър-
вия астроном) (виж Атлант)
ХЕСПЕРОС (гр.). Богът на вечерницата
Смятан е за син или брат на Атлант Той пръв
се изкачнл на планината Атлант, за да иаб-
лзодава звездите. Тук го застнгнала буря и
той изчезнал без следа Хората, конто го
одичали заради добрината му. решили, чс е
превърнат в звезда, и го нарекли Хесперос,
добрата звезда, която всяка вечер носи по-
чивка на Ношта В тази свсмеристка югтср-
прстаиня на легендата за Атлант Хесперос
е баии на Хесперида. която. омъжена за Ат-
лант. родила хесперидите (внж по-горе)
При авторитс от слинистичната епоха Хес-
перос е отъждествяван със звездата Фосфо-
рос (зорницата). наричана от римляните Лу-
цифер
ХЕСТИЯ (гр.). Богинята на огнншето
Първата дъшеря на Кронос и Рея. сестра на
Тевс и Хера. Макар че била ухажнана от
Аполон и Посейдон. Зсвс и разрешил да за-
пази вечно деветвсността си Пеню повече.
гой и отдал тключителни почести: тя е по-
читана във всички ломовс на смъртннте и в
храмовсте на всички боговс Докато други-
те боговс ходят по света. Хсстия винагн ос-
гава на Олимп Както домашното огнище е
религиозен център на жнлншето, така и
Хсстия е религиозен център на божестисно-
то жнлишс
Псподнижността на Хсстия с причина тя да
нс игрзс никакие роля в легендите По-ско-
ро пре.тетанлява абстрактна идея за домаш-
ното огнище, отколкото псрсоиифтширан
образ
ХЕФЕСТ (гр.). Бог на огьня Снн на Зепс
н Хера В някон предания сс разказва. че
Хера го зачснала сама, като отговор на раж-
дансто на Азина, която била дъщеря на Зевс
без участнето на жена (внж Атина). След то-
ва го поверила на Кедалион от остров Нак-
сос. за да го научи на ковашкия занаят (виж
Кедалион) Това с традицията. оста вена от
Хезиод Спорен критски вариант на леген-
дата Хефест бнл снн нс на Зсвс. а на Тал
(виж това нме), снн на Крее, дал имело си
на острова В газн традиция Радамант е
смятан за снн на Зсвс
Хсфссз бнл куц бог н за нслъга му в мито-
встс има много обяснсния Най-простото с
дадсно п „Илиада". Хера се скарала със
Зсвс заради Херакъл и Хсз|зсст застанал на
страната на майка сн Зевс го хванал за сди-
ння крак и го хвърлил от Олимп Хефест па-
дал цял лен и едва привечер. полужив и ед-
ва дишайкн. паднал на остров Лемнос.
Прибрали го снитийинтс (тракийско населе-
ние. преселило се на остров Лемнос). Бил
съжипеп. но остаззал куц.
За нслъга на Хефест в „Илиада" нма ошс
една легенда Хефест бил куц по рождение
и майка му. която сс срамувала от него,
решила да го скрне от другите боговс и го
нзхвърлнла от Олимп Хефест паднал в
Оксана, където го прибрали Тетия и Еври-
нома, конто спасили живота му и го гледа-
лн девет години в пещера пол водата. За тях
той изработнл много бижута и залазил в ду-
шата си лт.лбока благодарност заради доб-
ротата им
Съшсствуват опити да сс обедннят двете
легенди Хефест бил хвърлеп от Зевс, но
паднал не на остров Лемнос, а в морето, къ-
дето бил прибран от морските богини
(трябва ла сс отбележи. че и за Херя сс с
смятало. чс с отгледана от Оксан и Тетия).
За да отмъсти на майка си. която го изхпър-
лила от Олимп, Хефест тайно изработнл
златсн трон Вески, който ссднсл в него,
веднага бил оковаваи от вериги Хефест нз-
пратил трона на майка ей. Хера непредпзз-
ливо седнала и бнла завързана. без да може
да сс освободи Никой не знаел как да раз-
ковс веригитс, единствен Хефест притежа-
358
iwl'i танната. Боговетс трябвало да го изви-
кат. за да освободи Хера. С тази задача бнл
натоварсн Дионне, на когото Хефест имал
доверие За да го убеди. Дионис го напил.
Хефест сс върнал на Олимп, качен на мага-
ре. и освободил майка сн.
В ссмсйството на големите олимпийски бо-
гове Хефест е господар на огненна елемент
Могын бог. той сс бил пред Троя с огън. как-
то по време на Гигантомахията убил гиган-
та Клитнй. удрянки гос топкаразтопсноже-
лаю. Освен това той е богът на мегалите и
мсталурт ията Царува над вулканите, конто
са негови работилниии. В тях той работел
таедно с помошннците си циклопите (понс
според най-късните легенди). Тетида прнбяг-
нхта до помошта му, за да изковс оръжията
на Ахнл. Златният трон, нзпратен на Хера,
бнл първото доказатслспю за сръчността му.
Сред боговете Хефест бнл това. което е Де-
дал сред хората - и зобретател. за когото ни-
то едно тсхничсско чудо нс е невъзможно.
Макар чс не бнл физически привлекателен,
тон ими връзкн с много красивн жеин. В
..Илиада" се говори, че иегова жена е гра-
цията Харида. Хезиод пък посочва Аглая,
наи-младата от харитите. Но най-извсстна
с врыката му с Афродита, за която сс раз-
казва в „Одисся". Зсвс го оженил за нея. но
гя скоро станала любовница на Арес. Един
ден Слънието. което вижда венчко. ги изнс-
иадало и злегнали се един до друг, и отишло
да разкажс венчко на съпруга и. Той не ка-
зал нншо. но приготвнл невидима мрежа,
която сложил около леглото на жена си. Ко-
гато отново сс срсщналн с любовника й.
мрежата паднала върху тях и сс затворила,
обе тдвнжвайки двамата виновници. Тогава
Хефест н твикал всички богове. Щом я ос-
вободили. Афродита избягала посрамена,
споднрсна от смеха на останалите.
Хефест имал много синове: аргонавта Палс-
мои. легендарния скулптор А риал, който съ-
що като Палемон наследил от баша си нес-
равнимата му сръчност. Друг иегов син бил
Псрифст. известен разбойник, убит от Тезей.
Лсгсндарният атинс кн герой Ерихтоний бнл
родсн от земята от жсланисто на Хефест към
богинята девица Атина (виж Ерихтоний). Са-
мия г той бил помогнал за раждансто на бо-
гиня га. разцепвайки главата на Зевс, откъ-
дегосс появила Атина (тази легенда обаче е
несъвместнма с аерсията, че Хера родила
Хефест от завист към раждането на Атина).
Хефест участвал в създавансто на Пандо-
ра. като и таял тялото й от кал (виж Пандо-
ра). Помогнал и за наказанието на Проме-
тей. като го приковал към планината Кав-
каз и той станал плячка на лешояд. който
кълвял черния му дроб (внж Прометей).
ХИг\ДИ (гр.). Съзвсздис. близко до това на
Плсяднте. чиято поява съвпада със сезона
на пролетннте дъждове (откъдсто ндва и
името им. което на гръцки означава „валя").
Първоиачално се смятало, чс са ннмфн. дъ-
шери на Атлант и на океанида - или Етра.
или Плейона. За техни ваши сс сочат и ца-
рят на Гърция Мслиссй. също Хиас (виж то-
ва имс). Ерехтей и дори Кадмос.
Броят нм варира от две до седем. Имената.
с конто ги наричат. сыцо са различии. Най-
известнитс са: Амброзия. Евдора, Езнла
(или Фезила), Короннда. Диона. Поликсо и
Фео. Преди да бъдат превърнатн в заезди,
били дойки на Дионис, нареченн „нимфите
от Ниса" (виж Дионис). Страхувайки се от
Хера, тс поверили храненика си иа Ино и
избягалн при Тетия. тяхната баба. Тук Зевс
ги превърнал в съзвсздис Преди това били
подмладеии от Медея.
Разказват съшо така, чс оплакавши смърт-
та на брат си Хиас (виж това имс). девой-
ките сс самоубили и билн превърнатн в съз-
вездие.
ХИАКИНТИДИ (гр.). Така в Агина нарн-
чали девойкитс, принссени в жертва за спа-
сеннето на отечеството. За тях сыцсствуват
няколко различии предания:
Според първото те били чети риге дъшери
на лакедемонеца Хиаиинт (внж по-долу),
който живеел в Атина. Наричали се Антен-
на. Еглеида. Лится и Ортся По времс на вой-
ката, водсна от Минос срешу Атика. стра-
ната била иападната от болести и глад (виж
Минос и Андрогей). Според старо предска-
зание атиняните решили да принссат в жер-
тва младите момичета. Но това нс дало ре-
зултат и атинянитс били принуденн да прис-
мат условията на Минос (виж Тезей).
Други митографи смятат. че хиакинтндитс
са дъшерите на Ерехтсй Протогення и Пан-
дора. конто станалн изкупителни жертви при
наближаваието на армията на елевзинците
към Атина (внж Ерехтсй и Евмолп). Нарек-
ли гн хианкинтнди, зашото жертвопрнношс-
нисто станало на хълм. наречен Хнакинт.
ХИАМ (гр.). Син на Ликор (или Ликорей)
(виж това имс). Той се оженил за една от дъ-
щерите на Девкалион. наречена Мелаится.
Родила им се дъшеря. Мсленида (или Келе-
но). която станала майка на Делф. героя,
дал името си на остров Делфи. За Хиам сс
смята, че с основал град Хия.
ХИАС (гр.). Снн на Атлант и Плейона и
брат на плеядитс и хиадите. Един ден. до-
като ловувал в Либия, бил убит или от змия,
която го ухапала, или от глиган. Част от
сестрите му (пет или седем според различ-
ните легенди) у мрели от мъка (или се са-
моубили) и били превърнатн в звездн (хиа-
дите) (внж и Плеяди).
ХИАЦИНТ (гр.). Най-често смятан за син
на Амиклай и Диомеда, по бащина линия
внук иа Лакедемон и Спарта (виж табл 6).
В това родословие той е чнчо на Ойбал (или
на Пернерен). Понякога постите го смятат
за син на Ойбал. Според изолирана леген-
да. достигнала до нас чрез Атенодор, Хиа-
н
=
<
Я
X
я
1
=
X
359
цннт е син на му зата Клио н на Пнерос. енн
на Магнсс От любов към него Тамирис. си-
нът на Филамон и на нимфата Аргиопа. нз-
мисля педерастнята
Хнацинт бнл много красив и Аполон се влю-
бил в него. Един дсн. когато двамата хвър-
ляли диск, вятърът го отклонил или самият
диск се ударил в скала, отскочил така, чс уда-
рил Хнацинт по главата и го убнл Аполон
бил обхванат от дълбока скръб н за да обез-
смърти нмето на приятеля си. превърнал
кръвта. натекла от раната му, в ново цвете,
наречено ..хнацинт'' (планннскн крем)
Според някон автори пстинският виновник
за драмата бнл Зефир, нсшастсн съперннк
на Аполон. който нарочно отклонил диска,
за да си отмъсти на двамата. Дсянието се
приписва и на Борей, съшо влюбен в краса-
ве ца Хнацинт.
Лаксдемоисиът Хнацинт. за когото пишс
XI Аполодор. баша на хнакннтидите. не тряб-
ва да бъде смссван с любимня на Аполон
» ' За него няма никакви други сведения
j_ ХИБРИДА (гр.). Абстракция, персоннфи-
X кация на Прскалсността и Безсрамисто
х Смята се. че с майка на Корос (Пренаси-
шансто). Понякога Корос е смятан за ненн
EJ баша.
J ХИГИЯ (гр.). Персонификация на Здравс-
ta то. Смятана е за една от дъщерите на Аск-
* лепин Не прнтежава собствен мит. а фигу-
рнра сред гтрндружитслитс на Асклепий
ХИД НА (гр.). Дъшеря на Скилис. родом от
Палена Баша и дыцеря били умели гмур-
ци. Когато флота та на Ксеркс дошла да заи-
ладява Гърция. те прсрязали въжетата на
котвитс и много кораби бнли изхвърленн от
вълните на брега и се изпочупили. В знак
иа благодарност наследниците на Амфикти-
он нздигнали в Делфи статуи на Скилис и
на Хидна. Според предднията в Хи дна бнл
влюбен морскнят бог Iлаек
ХИДРАТА ОТ ЛЕРНА. Хндра или змия,
дете на Тифон и на Ехидна. Чудовището.
убито от Херакъл (виж табл 32) Нейното
описание и легенда ше намерите в статията
за Хсракъл. както и различните версии и
тълкуваиня на дрсвнитс мнтографи С кръв-
та па хидрата Хсракъл напоил стрелите сн.
съшата кръв влита и в състава на течност-
та. далека от Несос на Дсянира Отровната
кръв на хидрата попаднала във водата на
река Анигьр и и придала зловонна мириз-
ма. Всички риби, хванати в тази река, били
негодии за консумация. зашото Хирон или
друг кентавър. ранен от стрела на Хсракъл.
сс изкъпал в Анигьр, стрелата паднала във
водата и я отровила завинагн
ХИЕРА (гр.). Жената на Телеф. По време
иа първия поход на гърците срещу Троя и
слизането нм на брега в Мизия (виж Ахил
и Телеф) тя заставала качели на жените на
страната си. за да се бият със таноенателн-
360 те. Била убита от Ниреи.
Разказват. чс Хисра на.тминавала Елена по
красота. От Телеф имела две деца - Тархон
и Тирсеи.
ХИЕРАКС (гр.). Означава още сокол (Fol-
kon) С това имс в легендите фигурират
двама герои
I. Единият с бъбрнвеи. който попречил на
Хсрмсс да открадне Ио от Аргос и заради
това богьт го убнл Макар че к творите нс
казват нншо по вънроса. вероятно наказа-
нисто на Хнсракс с било пре врыцането му
в птица СЪС сыцото име
2. Другнят е богат собствсннк в страната на
марнандиннте на ссвсрння бряг на Мала
Азия Хнсракс почитал Деметра и богиня-
та му сс отплашала. като иращала богата
рсколтз в нивитс му Когато гпевът на По-
сейдон преднзвнкал глад и суша в Троада
(внж Лаомедон). троянците помолнли да по-
мощ Хнсракс Той нм дал огром к и количес-
тва пшеница и счсмнк. като така ги спаснл
от глада Но Посейдон го наказал, като го
превърнал в сокол, птица - приятсл на чо-
вска. но мразена от другизс птнци.
ХИЕТОС (гр.). Пъряият. който отмъстнл
за прелюбодеяние. Той убил любовника на
жена си Бил родом от Аргос, а жертвата му
сс казвала Молур. син на Арисбант. След
убнйството напускал града и намерил убе-
жище при Орхомен. сина на Миний Тук ос-
новал селище, носешо нсговото име.
ХИЛ (гр.). Синът на Херакъл и Деянира
според най-разпространената версия на ле-
гендата (виж набл. 15 и 16). Хсракъл го на-
рскъл така заради река в Лидия, приток на
Хермос. която пък дз.лжала името сн на ве-
ликан. енн на Зсмята. наречен Хнл. Хсра-
къл вндял тазн река, докато бнл слуга при
Омфала Но тазн версия нс съвпада с офи-
циалнзта хронология, според която Хил сс
ражда много преди заточенисго иа Херакъл
в Лидия (виж Хсракъл).
Някои мнтографи смятат Хил за син на Хе-
ракъл и Омфала Но гова е изолнрана вер-
сия. както и по-късната трактовка, спорсд
която Хил с плод на любовта на Херакъл и
Мелите. нимфа от страната иа фсаките, с
която Херакъл правил любов. докато бил
населен там след убийството на синовете си
(заточение, пепознато за митографите в
традиционната версия) По-късно този Хнл
начело на трупа фсаки основал колония в
Илирня Там гой бил убит от местните жи-
тели в свада заради стада воловс Хил дал
нмето си на хилейците от Епир.
Най-често сс смята, чс Хил е роден от Дея-
нира в Калидон оше в началото на брака и
с Хсракъл Той вече бнл голям по време на
заточението нм при Ксикс (виж Херакъл).
Когато умирал. Хсракъл го помолил да се
ожени за Иола (внж това име) и когато хе-
раклиднте трябвало да нзбягат в Атика. за
да сс спасят от преследвансто на Евристей.
те сс обединилн около Хнл, който (най-мал-
кото според някои автори) убил Евристей
лично (виж Хсраклиди). След това се засе-
лил в Тива с баба си Алкмена. Опитал се да
организира „завръшането" иа децата на Хе-
ракъл в Пелопонес. Но з-ълкувайки погреш-
но едно предсказание (виж Хсраклиди), ум-
рял по врсме на кървав двубой от ръката на
Ексм (виж това нме) След смъртта на Хе-
ракъл Хил бил Осиповен от царя на дорий-
циге Егимий (виж Егимий) и като такъв ста-
иал кръетннк на едно от трите дорийски
племена.
ХИЛАС (гр.). Когато Хсракъл се биел с
лриопите. убил техник цар Теиодамант и от-
илякъл сина му Хилас. красив младеж, в ко-
гого сс влюбил Хилас го придружил в по-
хода на аргонавтите. Но по време на прес-
гой в Мизия, когато Херакъл отишъл в Ге-
рата да си тьреи дърво за ново гребло, за-
шото бил счупнл старого, Хилас трябвало
да .юнее с вода от извор в гората (или от ре-
ка или сзсро), наречен Асканий. Нимфите.
като видели колко с красив, го издърпали
in.в водата при тях. за да го направят без-
смъртен. Полифем слязъл заедно с него,
първи забелязал, че младсягьт е изчезнал
Пикал го дълго, но без успех. Херакъл се
прнсъсдннил към него Аргонавтите обаче
впитали котва. без да дочакат другарите си
(може би по съвет на бореадите). Полифем
основал на сыцото място град Киос, който
по-късно започнал да сс нарича Пру за Хе-
ракъл подозирал, че мизийците са отвлекли
Хилас. взел заложници и им заповядал да
намерят младежа. Дълго след това мизий-
цнте възпроизвеждали тази случка под фор-
мата иа ежегоден празник - жрецитс върве-
ли в процссия към планината и внкалн по
три пъти името на Хилас.
ХИЛЕБИЯ (гр.). Когато един от прстенден-
титс за ръката на Ио. синът на Фороней Лнрк.
получил от Инах заповед да търси девойка-
та. отвлечена от Зевс (внж Ио), той се под-
чинил и тръгнал да броди по света. Тъй като
нс я намерил и се страхувал да сс върне в
Аргос без нея, се заселил в Кавнос. Кария.
където се оженил за дъшерята на царя Хи-
зебия Но те нямали деца. За да разбере при-
чината. Лирк се допитал до оракул, който го
подтикнал да изневери на жена си (виж Лирк.
I) Тъст му сс разсърдил и се опитал да го
прогони Но Хилебия останала вярна на съп-
руга си и му помогнала да победи
ХИЛЕЙ (гр.). Един от аркадийските кен-
гаври, които искали да оталекат Аталанта
(внж това нме). Той ранил тежко Милани-
он, един от претендентите за ръката на де-
войката. а сетне бнл убит от нейна стрела.
С перед друга легенда Хилей участвал в бит-
ката на кента врите и лапитите и бил убит не
от Аталанта. а от Тезсй. или от Херакъл в
биткагапри кенгавъра Фол (виж Херакъл)
ХИЛЕРА (гр.). Една от левкипидите (виж
гона имс), сестра на Феба.
ХИЛОНОМА (гр.). По врсме на битката
между лапитите и кеитавритс на сватбата на
Пиритой кеитавърката Хилонома. омъжена
за кеитавъра Килар. се пробола със съшата
стрела, пронизала съпруга й. зашото нс ис-
кала ла живее без него
ХИМАЛИЯ (гр.). Хнмалия. Мелничарката,
е нимфа от Родос. Бнла обладана от Зсвс,
превърнал се в оплодителен дъжд. след по-
бедата над титаните Тя му родила трима
синове. чиито имена представят трите ста-
ла от развигисто на житото: Спартей (Се-
яч). Кроиий (Зреет) н Китос (буквално оз-
начава „кух", „празен". вероятно „този. кой-
то затваря житото в силозитс"). По време-
на потопа, залял остров Родос, синовете на
Хнмалия и Зевс се спаснлн. като сс нзкачи-
лн на най-високата част на острова
ХИ М ЕНЕЙ (гр.). Богьт, който води сватбс-
ната процссия. Изглежда. че в началото с
олнцетворявал пссентз на хименея (сравни
с бог Иах) Сыцествуват няколко версии за
произхода му. Смята се. чс с син на някоя от
музите (Калиопа. Клио или Урания) и на
Аполон. или на Дионис и Афродита. Поняко-
га за негов баша с посочва Магнсс или
Писрос.
За да се обяснн зато сс спомснава нмето
му по врсме на сватбената церемония, са
измислсни много митове Разказват напри-
мер. че Хименей бнл млад атинянин, про-
чут с красотата си. Бнл толкова хубав. че
обикновено го взимали за момнче Макар
че бил със скромно потекло, се влюбил в
знатна атинянка. Отчаян, чс никога няма да
я има за жена, тайно я слсдвал навсякъдс
Това било единственото удовлетворение,
което можел да получи от любовта си Един
ден. когато младше богати девойки отиш-
ли в Елевзин да приносят жертва на Демет-
ра. ги нападнали пирати. Всички били отв-
леченн. в това число и Хименей, когото съ-
що взели за жена След дълъг преход нира-
тите спрелн иа пуст бряг и уморсни засла-
ли. Докато спели. Хименей гн убил, скрил
девойките на сигурно място и се върнал в
Атина. Там предложил на родителите да
върне дъщерите им, ако му дадат за жена
тазн. която обнча С дел ката била сключсна
и девойките - върнатн на семействата им.
Като спомсн от това приключение при вся-
ка сватба името на Хименей се спомснава
като добро предзнаменование.
Съшествува и друга легенда, която обясня-
ва по друг начин този обичай на брачння ри-
туал. Синът на Магнсс Хименей бил много
добър музикант. Той свирсл и осел по вре-
ме на сватбата на Дионис и Атся. но нздъх-
нал по време на церемоннята. За да залазят
паметта му, решили нмето му да се спомс-
нава при всяка брачна церемония
Сходна с горната легенда разказва. че Хи-
меней. който бнл много красив, бил обнчан
от Хеспе рос (виж това име). Докато пеел на
ХИЛАС /ХИМЕНЕЙ
361
s
3
«
н
8
о.
ш
S
х
X
о.
ы
2
X
X
сватбата на Ариадна н Дионис. и звелнъж за-
губил гласа си Като спомси и тази случка
оттогава на всяка сватбсна церемония сс нз-
ггьлнявала „пссенга на Хименсй"
В друга версия пък Хнменен бил много кра-
сив младеж. коню умрял по креме на собс-
твената сн сватба. каю така завннагн евър-
зал името сн с бранна га церемония. макар
чс малко след това Асклепий го върнал към
живота
Всички легенди обачс са единодушии, чс
младежът бил много красив, чс бил обичап
от Аполон или Тимарис. или Хесперос
(химнът сс ишълнява точно когато вечер-
ницата се нзднга на хорнзонта)
Обичайинтс атрибута на Хименсй са факел,
венец от цветя и понякога флейта, налом-
няша за музнката. съпровождаша сватбсна-
та процссня
ХИМЕР (гр.). Духът Химер с въплъшенне
иа любовного желание Той придружава
Ерос в свитата на Афродита, а иа Олимп
живее до харитате и му зил е Той с чиста аб-
стракция и нс присъства в легендите
За Химер, син на Лакедемон, внж гова нме
ХИМЕРА (гр.). I. Животно от притките,
полукоза, полулъв Понякога му приписват
опашка на змия и глава на лъв върху тяло
на коза, друг път нма много глави - една на
лъв. друга на коза Химера имала огнен дъх
Бнла плод на връзката между Тифон и „не-
лелянката" Ехидна Била отглсдана or царя
на Кария Амисодар и живеела в Патера Ца-
рят на Ликия Иобат заповядал на Белеро-
фонт да я убие. защото нспрекъсиато опус-
тошавала зсмнтс му. С помошта на крнла-
тия кон Пегас Белерофонт успял да сс спра-
ви със задачаза Разказват. че тон сложил на
копието сн оловен връх От огненна дъх на
животного оловото сс разтопило и го убило
2. Снцилийска нимфа, която била влюбена
в краемвня Дафнис (виж това име).
ХИМЕРЕЙ (гр.). Един от двамата синове
на тзггана Прометей и дъщерята на Атлант
Келено. Негов брат с Лик (виж табл 38)
Двамата братя били погребами в Троя Ко-
гато в Лакедемон настъпил мор. оракулът
на Аполон прсдрскъл, чс болсстта няма да
спрс. докато един благороден лакслсмонсц
не извърши жертвоприношение на гроба на
синовстс на Прометей Това се случило пре-
ли Троянската война Менелай веднага гръг-
нал на път и извършил жсртвоприношснис-
то. В Троя той бил гост на Парне, като така
започнали техните отношения
ХИМН (гр.). Пастир от Фригия, влюбен в
Никея, нимфа, другарка па Артемида, коя-
то не искала да позиас любовта Той решил
да й признас чувствата сн. ко тя го убила
със стрслата си Цялата природа оплакала
Хнмн. дори Артемида, макар чс богинята
също не познавала любовта (виж Никея).
ХНОНА (гр.). Това имс носят много ге-
роини.
I Дъшерята на бога на вятъра Борей и
Орития (внж габл. 11). От Посейдон роди-
ла снн. Евмолп. когото хвърлнла в морето.
но той бил спасен от баща сн (виж Евмолп).
2 . Дъшеря на «ксаиидата Калироя и речння
бог Нил По време на эемния си живот
страдала от насилнсто на един селянин. По
заповсд на Зсвс Хермес я в ди г нал в небето
и я поставил на облацитс. Това обяснява за-
то Спегъг с враг на земеделците (името и
на гръцки означава и сняг).
3 Легендите разказват за още една Хнона.
дъщеря на цар Дедалион. в която сдноврс-
меппо сс влюбили Аполон и Хермес. Тя нм
родила Антолик и Фнламон (виж Дедалион).
4 Майката на бог Приап.
ХИЛА (гр.). Нан-известната героиня с то-
ва нме е дъщерята на кентавъра Хирон. Тя
бнла прелъстсна or сипа иа Хелен. Еол. и
когато настъпкл краят на брсменността й.
избягала в Пелион, за да роди скришом от
баша сн. Тон обачс я проследил Хиги отп-
равила молба до боговете да й помогнат да
сс скрнс. Тс я превърнали в съзвездне във
формата на кон (внж сыцо Меланипа).
ХИПЕРБОРЕЙЦИ (гр.). Митичен народ
нассляващ далечния север. Името нм озна-
чава ..отвъд ссверння вятър". т. е. отвъд
точкага. от която духа Борей. Легендата за
гях е евързана с тази на Аполон.
След раждаиего на Аполон баща му Зсвс му
заповядал да отиде в Делфи. Обачс богът
прнготвил впряга сн от лебеди it първо от-
легал при хиперборсйцитс. където останал
известно време Едва след това тържсствс-
по влязьл в Делфи (внж Аполон). На всеки
дсвстаадссет годинн. период, в който заез-
дите правят гтълен кръг и заставят в сыцата
позиция, той отново сс врыца при хнпербо-
рсйцнтс. Тук всяка нот между пролетного
равноденствие и изгрявансто на плеядитс
псе с войте химии, акомпанирайкзг си на лира.
Когато убил циклолиге - повслителите на
мълниитс. с конто Зсвс погубил сина му Ас-
клепий (виж Асклепий и Аполон). Аполон
скрил стрслата. с която си отмъстил. в го-
лемня кръгъл храм, издигнат в иегова чсст
в главния град па хиперборсйцитс. Някои
автори разказват. чс тази огромна стрела
сама излетала от храма и достигайки нсбс-
то. образу вала съзвездисто Стрелец. На нея
един от хиперборсйцитс. Абазнс. прокосил
цялата темя, без да се храни, защото въл-
шебиата стрела му доставила необходима-
та храна
Легендата приписал на хиперборсйцитс ня-
кон древни практики от култа към Аполон.
Не само че Лето бнла родсна сред гях и дош-
ла от тази страна, за да роди децата си на
остров Делос, но и ..свсшените предмети".
почитанн в храма иа Аполон в Делос, също
проиэхождалн от тази земя. По този повод
сынсствуват две легешиз. и двстс досталга-
ли до нас благодарение на Хсродот. Първа-
362
та от тях раткатва. чс течи „свсшени” пред-
мета били лоиссснн н Делос и с Крита в сла-
ма от две дсвойки, нареченн Хнпероха и Ла-
одика. конто билн придружаванн в пътува-
нето от пстима мъжс. та да ги патят Тс уч-
реди в Делос, където ги почитали като бо-
жества Другата легенда раткатва. че хипер-
борсйцитс поверили ..свешените предмета"
на своите с тл е ди скнтатс. и така постепен-
но. от народ на народ, предметите стнгнали
до Адриатического крайбрежис След това
се отправили на юг. като преминавалн от
град на град В Гърция били внесеии прет
Епир Оттук. прскосявайки Контииентална
Гъриия. стиг нал и в Евбея. в Каристос, от-
там пък от остров на остров били прснссе-
ни на Тснос и накрая на Делос, където била
крайната точка на пътувансто им
Според друг раткат две хиперборейскн мо-
мичста. Аргеда и Опида, дошли в Делос та-
едно с „божествата" (т. е. Лето и Илитня) в
момента иа раждаиего на Аполон и Арте-
мида. като посели даровс та Илитая. та да я
умилостивят и да потволи на Лето да роди
по-бърто и лско.
Хиперборсйцитс играли важна роля и в жи-
вота на Делфи Тук храмът бнл основан от
хнпсрборсси. наречен Олей, първия жрец на
Аполон. който въвсл итползваието па хек-
тамегъра (стихотворец ратмер с шест стъп-
ки) в прсдскатанията си Когато галатите
нападнали Делфи, сред чудесата. стъписа-
ли протаниика. били и двамата въоръжеин
прнтраци - хнпсрборейскитс герои Хиперох
и Лаолок. чиито имена напомнят та тети на
лсвойкнтс в дслоската легенда
Хиперборсйцитс сс споменават и в леген-
дитс та Персей и та Херакъл (лоне според
перенята, в която градината на хесперидите
се намнра в Далечния север (виж Херакъл).
От класическата епоха обачс а вторите опне-
ват родината им като идсалпата темя с мск
климат, нстинска утопична страна Почвата
раждала две реколта на година Жителите
не пошавали омратата. живеелн на открито.
в свсшени гори и полета, и живссли нтклю-
чително дълго Когато старците достатъч-
но сс порадвалн на живота, те се хвърлялн
в морето или от някоя скала, с венец от цве-
ти на главата. и шастливи намирали смърт-
га си сред вълните. Смятало се. че хипер-
борсйцитс нлалсят иткуството на магните
Можели да сс движат по вътдуха. да Пами-
ра т ст.кровища и т и. Пита гор бил смятан
та прсвъплъшеннс на Аполон Хнпсрборсси
ХИПЕРИОН (гр.). Един от титаните, син
на Уран и Гея (виж табл. 5. 12 и 14) Бил же-
нен та сестра си, титанката Тея, която му
родила Слътшето (Хелиос). Луната (Селе-
на) и Зората (Еос).
Понякога името на Хипсрион се итполтва та
самого Слътшс. То означава ..Тотн, който
минам отгорс" (над Земята).
ХИПЕРМЕСТРА (гр.). I. От всички дана-
иди Хнперместра (или Хипермиестра) с
сдинствената. която оставя съпруга си Лин-
кей жив (виж Данаиди) Тъй като нс се под-
чинила на таповедитс на баша си Данай, тя
била нтправена на съд, но итглежда аргос-
ци я оправдали Напуснала страната таедно
с Линкей. от когото имала син Абант. Ес-
хил написва трагедията „Съдът на Хипср-
мсстра". която не е достигнала до нас
2. Дъшеря на Тестай и Евритсмида. сестра
на Алтей и Леда (виж табл 24)
3. Дъшеря на Теспий (или Тсстий) и майка
на Амфиарай (виж табл I).
ХИПНОС (гр.). Персонификация на Съня
Син на Ношта и на Ерсб (или син на Аст-
рей) и брат блитнак иа Танатос (Смъртта)
Нсговият обрат с чиста абстракция При
Омир той живее на остров Лемнос По-къс-
но обиталишето му е променсно - в Ада спо-
ред Вергилий и в страна га на кимерийцитс
според Овидий, който подробно описва дво-
реца му. в който всички спят Место го пред-
ставят с крила. носеш се над темята и море-
то, прнспивайки живите съшества За него
има само една легенда, според която той бнл
влюбен в Ендимион и го дарил със способ-
иостта да спи с атворе ни очи. та да може да
гледа пепрекъснато очите на своя любим
ХИПО (гр.). В Левктра живеел мъж на нме
Скедас, който имал две дъшери. Хнпо и
Молния Двете девойки били итнаенлени от
двама лакедемонци - Фрурархид и Парте-
ний. От срам те се обесили Скедас се опи-
тал да накара спартанцитс да накажат ви-
новните Тъй като не успял, се обесил. прок-
линайки Спарта Това е една от причините,
поради която по времето на Епаминоид
Спарта си навлякла гнева на боговетс
За Хнпо-Окироя виж Окироя
ХИПОДАМЕЯ (гр.). Това нме носят мно-
го героини.
I Най-итвестната с дъшерята на Еномай.
цар на Пита в Елида (виж табл 2) С всас-
нията та името на майка и са протнворечи-
вн: според един легенди с дъшеря на плся-
дата Стерола, според други на данаидата
Евритоя, а според трети на Еварста, ссст-
рата на Левкип. Хиподамея била много кра-
сива и та ръката и имало много претенден-
та. Но Еномай нс искал да омъжи дъшеря
си. Според преданията оракул му бил пред-
скатал, че ще умре от ръката на тег сн Дру-
ги автори твърдят. че самият той бил влю-
бен в нея. Както и да е, той бил нтмнелил
следната стратегия, та да отблъсне претен-
дентите та ръката й: обявнл. че щс даде ръ-
ката на дъщеря сн като награда та онтн. кой-
то спечсли в състетание с колееннци Вески
претендент трябвало да качи девойката на
колесннцата сн и се състетавал със самия
Еномай Крайната цел бил олтарът на По-
сейдон в Коринт. Катват. чс Еномай поста-
вял условието Хиподамея да е със състета-
теля, та да направн колесннцата по-тежка
-
=
х
S
О
S
х
G
X
X
363
или просто да го разссйва. За Еномай не
предел аалявало никакъв проб 1см да г и нас-
тагнс. мн (ото конете му били и гключитсл-
но бързи (ниж Еномай) След като победял,
той отря1вал главата на претендента и я ът-
ковавал на вратата на къшата си. и да нтп-
лаши другите жсласши
Когато Хиподамея видала Пелопе, тя се
влюбила от пръв поглсд в него. Осигурнла
си помошта на кочияша на баща сн Мнртил.
който съшо бил влюбен в нея. н го накара-
ла да замени нитовете на колелата на колес-
ницата на Еномай с восъчни По време на
състезанието колесницата му сс рашадна-
ла (внж Пелопе) н това предгпвнкало голя-
мо нсщастне Разказват също гака, чс га да
спечелн помошта на Мнртил. Пелопе му
обещал да прекара една нош с Хиподамся
или чс самата тя му дала това обещание
По-гьсио Мнртил се опитал да насилн Хи-
X подамся, докато тя. тон и Пелопе пътували
заедно н Пелопе бил отишъл да търсн вода
Когато сс върнал. Хиподамся сс оплакала
и Пелопе хвърлил Мнртил в морсто В дру-
S гн версии тя сс опитала да прельсти Мир-
5 тнл в отсъствнето на Пелопе И тъй като ко-
Е чияшът не сс поддал, тя го наклеветала на
S съпруга сн. Той го убил, ио преди смъргга
* сн Мнртил проклел рода на Пелопе, и тона
Е била една от причините >а нсщастията. спо-
Q летели по-късно пслопиднтс (внж Атрей.
у Тиест. Агамемнон и табл. 2).
С В чсст на Хиподамея Пелопе основал в
Олимпия празник на Хера, богинята на бра-
X ка. който се провеждал на всеки пет години
Свсдснията за децата на Пелопе и Хипода-
мся са различии. Според някои легенди тс
имали шестами синове Атрей. Тиест. Пи-
той, Алкатой. Плистен и Хрнзип. Други по-
сочват Атрей. Тиест. Диас, Кнносур. Ко-
ринт. Хипалм. Хипас. Клеон. Аргей. Алка-
той. Хелей. Питей и Тезен. и три дъшери
Никипа. Лнзидика и Астидамся. И трите сс
омъжилн за синовс иа Персей (виж габл
31). Обнкновено Хришп с смятан за дове-
ден син на Хиподамся. и тя накарала Атрей
и Тиест да го убият (виж Крнзнп) За да си
отмъсти. Пелопе я убил.
Смъртта на Хрнзип с представяна и по
следння начни тъй като Атрей и Тиест от-
казали да убият Хризип. Хиподамся реши-
ла да извършн убийство го сама За тази цел
използвала меча па Лай. който прекарал
ношта в къшата на Пелопе Убийшгга оста-
вила оръжисто в тялото на Хрнзип. за да на-
сочи подозренията към Лай Но Хрнзип. ма-
кар и смъртно ранен, успял да кажс кой го
с пронизал. Хиподамея бнла изгонена от
Пелопе. Тя отишла в Арголида. където ум-
ряда По-късно, по заповед на оракула. Пе-
лопе докарал пепелта и в Олимпия, където
Хиподамея имала свсталншс (Алтида).
2. Хиподамся е името на дъщерята на Ад-
364 раст (или Бутес), съпруга на Пиритой. за-
ряди коя го избухнала бигката между пн*
таврите и лани гите (внж Пиритой и табл. 1
И 2')
Виж също и други героини с юва име в ста-
зняза за Брн зеида (кояго всъщност сс наз-
вала Хиподамея) н Фенике.
ХИПОКООН (гр.). Незаконен син на Ой-
бал и нимфа на нме Батня. Родом ог Спар-
та Полубраг с на Тиндарей н Икарий (виж
табл 19) Тъй като бнл по-вьзрастсн от тях,
след смъргга на баша нм тин гн прогонял и
гавкз властта. Имал днанадссст синове, хи-
покоонтндите. конго му помогшим да огре-
би Тиндарей н Икарий. Хипокоон и синове-
тс му били жестоки хора Тс прсдизвикали
гнева на Херакъл. който нм обяннл война и
ги убил (виж Херакъл). (сроят вьзетановнл
на трона на Спарта Тннларей. Според някон
легенди Икарий помогши на Хипокоон да
отисмс царствотоот Тиндарей(виж Икарий).
ХИПОКРЕНА (гр.). Когато се намирал в
Хелнкон, недалеч от свешената гора па му*
зитс. копят Пегас ударил с копи гото си ед-
на скала и оггам блнкнал извор (виж Пе-
гас) Нарекли го Хипокрсна. Изворът на ко-
ня Около него нимфитс сс събнралн и тан-
цувллн (. мигало се. чс водата му стимули-
ра ноетичното вдъхновснис
Павзаний споменава га още един Извор иа
коня, който също дължал произхода си на
Пегас и се намнрал в Трезена
ХИ 11 (), 1И Т (И пол нт, гр.). I. Тезей нмал син
от ама гонка га Меланина. Антнопа или Хи-
полнга. наречен Хиполит. От майка си мла-
дежът наследил страстта и към лова и жес-
гокигс битки. Сред всички божества особс-
но почнзал Артемида, ио мразел Афродита
Богинята сн огмъегила жестоко за омраза-
та му, като накарала Федра, втората съпру-
га на Тезей, да обикне доведения си син. Тя
му предложила любовта си, но Хиполит я
отбггьснал. Страху вайки се, чс може да я из-
даде на Тезей, Федра разкъсала дрсхнтс си,
разбила вразага на с палия га си и сс оплака-
ла. чс Хиполит с искал да я изиаенлн. Тезей
бнл обхванат от яросг и гъй като не искал
сам да погуби сипа си, се обърнал за помош
към Посейдон, конго бил обещал да изпъл-
ни три негови желания По молба шт Тезей
богът и тратил морско чудовище, което из-
лязло от вълнитс. когато Хиполит карал ко-
лесница та си по морския бряг вТрезена. Ко-
неге сс уплатили и причинили смъртта на
младежа Хиполит паднал от колсснниата.
кракапг му се оплели в юзайте и конете го
влачили по скалите. Като разоряла какво с
причинила. <1>сдра се обсснла.
Разказват също така, че по молба на Арте-
мида Асклепий съживил младежа. След то-
ва богинята го пронесла в Италия, в света-
лището сн в Арикня (илн на брега на Не-
мснското стерливиж Диана). Хиполит бнл
огъждсствсн с бог Вирбнй. спъгпнк на Диа-
на в Арикня
2 Хиполит с името на великана, който в Ги-
гантомахията сс бисл срсшу Хсрмес Богът
го убнл с помоигга на шлема на Халсе, кой-
то правел невидим тоти. който го носи.
ХИПОЛИТА (гр.). Сред гсроинитс. носе-
ши това име, най-нзвестна е царицата на
амазонките. чийто колан Херакъл трябвало
ла взсмс (виж Херакъл) Като всички ама-
зонки и тя била дъщеря на Арес Майка й
сс казвала Отрера. Според някои автори
Хиполита предпрнела похода срещу Тезей
(виж Тезей) Тя с майка на Хиполит(виж по-
горе) Най-често сс приема, чс с убита от
Херакъл,
ХИПОЛОХ (гр.). I Син на Белерофонт и
Филоноя (или Антиклея) Негов син е Главк,
който сс бисл пред Троя начело на лнкий-
ците (виж табл. 35).
2 Син иа троянеца Антснор и брат на Главк
и Акамант След прсвзсмансто на Троя три-
мага се установили в Кирена
ХИ ПОМ ЕДОК (гр.). Един от Седемте. на-
падналн Тива заедно с Адраст (внж това
нме) Според н.зй-разпространсната леген-
да той бил племенник на Адраст и син на
Арнстомах. един от синовете на Талай (виж
табл I) Бил с огромен ръет и по време на
атаката бил убит от Исмарий. Живесл в
дворец в Лерна В спохата на Павзаний по-
ка звали неговитс останки Синът му Поли-
лор бил един от епигоните. които превзелн
Тива с Алкмсон (виж това имс)
ХИПОМЕН (гр.). Сип на Мегарей и Меро-
па. понякога наричан и Мелаиион. Поискал
да се ожени за Аталанта. но тя нс искала да
сс омъжва и затова карала обожатслитс си
да сс състсзават с нея. А после убивала те-
зи. които победял.з До дсня. в който Хнпо-
мен хвърлил пред нея златннтс ябълкн. ко-
ито бил получил от Афродита Това му осн-
гурило побсдата (виж Аталанта). За Мела-
пион разказват. чс бил превърнат в лъв за-
ради любовта си към Аталанта.
ХИПОТЕС (гр.). I. Един от хсраклидитс
(внж това имс) Потомък е на един от сжи-
вете на Херакъл, Антиох, чиято майка била
Мела, дъщеря на царя на дрнопите Филас
(виж Филас) Антиох имал син. също наре-
чен Фнлас. конто е баща на Хнпотсс По ли-
ния на майка сн Леипсфила Хипотес произ-
пз< за от Полай (внж табл 31). Участвал в по-
хода на хсраклидитс срсшу Пелопонес за-
едно с Темен (внж Хераклнди). В Навпакт
погрешка убнл гадател. защото решил, чс
с съглсдвач. Това преднзвикало гнева на
Аполон Като наказание Хипотес бнл про-
гонсн за дссст години
Той имал син, наречен Алст(виж това име)
2 Сии па царя на Коринт Креон. който при-
ел Язон и Мелся, изгонсни от Акает. Кога-
то Медея убила Креон и дъщеря му (виж
Язон), Хнпотсс я направил прел атински
съд. но бнла оправдана (виж съшо Мсдос).
ХИПОТОЯ (гр.). Сред другите героини, по-
сети това име, митографитс спомспават дъ-
шерята на Мсстор. сипа на Персей (виж
табл. 31) и на Лнзидика, една от дъщерите
на Пелопе Тя била отвлечена от Посейдон,
който я завел на Ехииадскитс острови Тук
му родила син на имсТафий, башата на Пте-
релай. царя на тслсбоите (внж Амфитрион)
ХИ ПСИКРЕОН (гр.). Теофраст разказва за
жител на Милет, ззарсчсзз Хнпсикреон. кой-
то имал приятел от остров Наксос, наречен
Промедон Всднъж. когато Промедон му
отишъл на гости, жена му Нсера се влюби-
ла в него Докато мъжът й бил там. тя крис-
ла чувствата си Един ден. когато Хипсикрс-
ои отсъствал. Промедон отново дошъл в
Милет Неера се възползвала от това. за да
му разкрие чувствата си Промедон отказал
да я слуша, нзтъквайки свсшения дълг на
гостоприемството. Тогава Неера накарала
прислужннчките си да я скрнят в стаята па
госта и направила така, чс той нс и отказал
пнщо от това. което пожелала На другня
ден, уплатой от това, което се случило. Про-
мсдон заминал за Наксос, а Неера го пос-
тсдваза Когато Хнпсикреон разбрал за ста-
налото. поискал жена си обратно Тогава тя
сс скрила в олтара иа Прнтансй в Наксос и
отказала да послсдва .мъжа си Жзпслнтс на
острова го посъвствали да я убеди да сс вър-
нс. но забранили ла нзползва сипа, за да я
нзмъкне от убежището н Хнпсикреон сс по-
чувствал обиден н подтнкнал жителите па
Милет да им обявят война
ХИПСИПИЛА (гр.). Дъщеря на Тоант и
Мирина По бащнна линия с внучка иа Дио-
нне и Ариадна (виж Ариадна, Тоант) По май-
чина линия пронзлнза от Крезей и Еол (внж
табл 8) Тоант царувал над осгров Лемнос
по времето. когато жените на острова ре-
шили да убият всичкзз мъжс Прели това тс
били наказанзз от Афродита, защото прснеб-
решали култа й. и тя нм претила зловонна
мпризма Мъжстс им ги напускали и запол-
няли да си търсят за съпруги плсшшчкн и
чужденки За да си отмъстят, жените от ост-
рова убили всички мъжс Единствена Хип-
енпнла не сс решила да убие баща сн и в
ношта на убийствата го скрила в сапдък
(други автори смятат. че го облякла с дрс-
хзгтс си и го покрила с украсата, с която пок-
рнвалн статуята на Дионис, и на сутриита
го отвела на брега па морсто, като чс ли то-
ва бил самият бог. за да го прсчистн след
убийствата през ношта). След това баща й
се качил в импровизнрапата лодка и така бнл
спасен (внж легендата му).
Като дъщеря на бнвшия цар Хипсипила би-
ла избрана за царица. Именно тогава арго-
навтите пристигналзз на острова Според
рагшчшгге автори те или били посрсщнати
гостоприсмно, илзз жените от острова се
противопоставили на пристззгансто нм с
оръжие в ръка Но омекпалн. когато герон-
те обещали да правят любов с тях. Така
X
<
X
Е
S
и
Е
S
X
X
О
Е
S
X
365
ХИРИЕЙ / IIIRPI SORANI
Хипснпила станала любовница на Я юн. Ос-
повала погребал и и игри в чест на баша сн
(който офиииално бил мъргъв). и за всички
избнтм лем носин
От любовта и с Я юн сс родили двама си-
новс Евнсй. спомснат в ..Илиада" (виж Ев-
ней). и оше един, наричан Нсброфон (или
Нсфроний) или Тоант. като дядо сн (внж
табл. 21).
След ммннаването на аргонавтите жените
от Лемнос разбралн. че царниата е гласила
баща сн. и поискали да я убият заради прс-
датслсттюто й Но Хнпсипила у сняла да на-
бита тайно прел ношта и била отвлечена ог
пирати. конто я продали като робння на ца-
ря на Немея Ликург Тук. на служба на царя
и жена му Еврндика. тя сс грижсла за сина
им. малкня Офелт Но когато армията на Се-
демте минала прет областта и воинитс я но-
молилн да им покаже и шор. та да утолят
жаждата си. тя та момент сс разсеяла и де-
тето било задушено от гигантска змия (внж
Архсморой и Амфиарай). Разгневснн. Ли-
кург и Еврндика поискали да накажат Хин-
силила със смърт Точно тогаиа се появили
синовете й Евнсй и Тоант-младши. които я
търссли Амфиарай. един от Седемте. помог-
нал на майката и синовете и да сс ратпотнаяг
благодарение на зла тната логова пръчка. ко-
ято носсли младежите Някога тя принадле-
жала на дядо им и била подарък от Дионис
Освен това Амфиарай успокоил Еврндика и
успял да я накара да пуснс Хнпсипила на
Лемнос със синовеге и Такава е версията
на Еврнпнд в тагубената му трагедия, наре-
чена ..Хнпсипила" За да обяснн как Хипси-
пнла се ратделнла със синовс i е сн. Еврнпнд
раткатва. че те сс качнлн на .Арго", когато
баша им заминхт. година след раждането им
(те били блитнаци). След това Орфей ги от-
вел в Тракия. където ги отглодал. Там тс на-
мерили дядо си Тоант. Тети ромаитнчнн
приключения очевидно нс принадлежат към
първоначалната легенда, а са художествсна
нзмиелниа или вторичнн съчинсиня
ХИРИЕЙ (гр.). Баша на Ннктей. на Лиркос
и спорсд някон легенди на Орион Самият
той с син на Посейдон и на плся.|ата Алки-
она. Основал град Хнрия, в Беотия, над
който иарувал Негова жена била нимфата
Клония (виж табл 25).
По-къснитс легенди представят Хнрнсй ка-
то възрастсн селянин, приел гостопрнсмио
в колнбата си Зсвс. Посейдон и Хсрмсс В
знак на благодарност те му обещали да му
изпълнят едно желание. Той поискал да му
дадат сии. Боговсте урнннрали в кожата на
вола, който той им прииесъл в жертва, и от-
там се родило момчс. Тоти син бил Орион
(виж това нме).
Спорсд някои предания Трофоний и Агамсд
построили та него съкровищиицага. която
станала причина та смъртта им (виж Ага-
366 мед)
ХИРНЕТО (гр.). Дъшеря на Темен и жена
на Дснфонг (виж Дсифоггг и табл 16). Тя с
героиня в тагубената трагедия на Еврипид
отл лавена „Теменндн"
ХИРОН (гр.). Най-ншсс гният. нан-мъдри-
я| и най-учснияг от кентавриге. Син на бог
Хронос и Фнлира. дъшеря ка Океан. При-
надлежи на ноколснисто ка Зсвс и олнм-
пинските богове За да го зачснс. Хронос
обладал Фнлира в обрата на кон. косто
обяснява двойственага му съгцност. Хирон
бнл роден беземъртен Жнвссл в пещера в
планината Пелион и Тесалия Бил приятсл
на хората. мъдър и доброжелателен. По
врсме на приключеннята му в двора на
Акает (внж Акает и Пелен) пазел Пелей от
грубоспа иа останалитс кентаврн. Той го
посъвегвал да сс ожени та Тетида и го нау-
чил как да я убеди да му станс жена, като н
попречн ла сс прсобраш По време на сват-
бата му подарил копне ог ясен. След като
сс ратделнл с жена сн, Пелей му поверил
сина си Ахнл (виж гова нме). Освен него
кенгавьры огглсдал Я юн, Асклепий и др.
Дорн Аполон се учггл при него. Нсговото
обучение включнало му тика, ноенно изкус-
тво, лов, морал и медицина. Хирон бил из-
вестен лскар и дори практикувал хирургия
Когато като детс Ахил изгорнл глсэена сн
вследствие па магии ге на майка си. Хирон
заменил изгорсната кост с кост от скелета
на гигант (внж Ахнл)
По врсме на битката на кеитавритс с Хсра-
къл Хирон случайно бил ранен от иегова
стрела. Той сс опитал да наложи мястото с
мехлсм, но раните от стрелите на Херакъл
нс можелн да бъдат нзлекувани (внж Фи-
локтет). Хирон сс огтеглил в пешерата си и
пожелал да умре. но нс можел. защото бил
беземъртен Тогава Прометей, който бил
смъртсн. му отстъпил правого сн на смърт.
Така Хнрон намерил покой
HIRPI SORANI (лат.). „Вълциге наСорак-
та". Жрецн, конто извършвалп в Соракта.
планина на север от Рим, церемонии, по
врсме на конто тагщувалн боен върху жа-
рава. За раждансто на това братство па
..вълциге" разказват следната любопнтна
легенда Докато жителите гга Соракта при-
нас ял и жертва в чест на Дне Патер, ги на-
падналн вълци. които изтръгнали от огъня
парчста от жсртвснитс животин Изпълнн-
тслитс на жертвоприношеннето се втурна-
ли да ги прсследват и след дълга гонитба
видели как вълциге изчегнали в пещера, от
която излизал вонящ газ. Той бил толкова
отровен. че нс само задушил прсслсдвачи-
тс. но рашространнл спндемия в цялата об-
лает Когаго сс догштали до оракул, той от-
говорил, чс за да успокоят боговете, жите-
лите трябва да сс направят на вълци. т. е.
да живсяг от грабежи
Сравни с рнмскитс обнчаи за луперките
(виж това имс).
ХИСТОРИДА (гр.)- Мсстна легенда раз-
казва, чс дыцерята на таванския гадател Ти-
резий Хнеторнда начислила хитростта, ко-
ято позволила на Галинтида (виж това име)
да ускори раждането на Алкмена, когато би-
ла брсменна с Херакъл. а Хера и Илития не
позволявали да настьпи раждането. Тъй ка-
то Или гия била седнала на Прага на къщата
със скръстсни ръце. пречейки по този начин
на Алкмена да се „освободи", Хнеторнда
внезапно излязла от къшата. надавайки ра-
достни внковс. чс Алкмена най-сетне е ро-
дила Богинята и повярвала и сс отдалечи-
ла разгневена. косто сложило край на бол-
китс на Алкмена и на бял свят се появнли
Херакъл и Ификъл
ХОМОЛОЕИ (гр.). Един от синовете на Ни-
оба и Амфион Той помогнал на баща си да
тдигне стелите на Тива, като една от пор-
тите на града била кръетена с неговото имс
ХОМОНОЯ (гр.). Напълно абстрактна
персонификация иа Сьгласието. Имала ол-
тар в Олимпия. В Рим я почитали под имс-
то Конкордия, абстракция, която често се
появява в офицналната идеология - върху
монетите, като появата й показва укротява-
нсто на някакво брожение или края на граж-
дански война В подиожнето на Капитолия
имала храм, нзднгнат от Камий. който сим-
воли трал постигнатото съгласие между
патриции те и плсбсите.
ХОН И А (лат.). Персонификация на морал-
ннтс добродетели, както Виртус е персони-
фикация на воинската смелост. Хоний имал
много храмовс в Рим.
ХОПЛАДАМ (гр.). Един от гигантите, ко-
нго спорсд аркадийска легенда придружава-
лзз Рея. докато носсла в утробата сн малкня
Зсвс. за да я защитят от Хронос, в случай
чс я нападнел.
ХОРАЦИЙ (лат.). Римските легенди поэ-
нанат зрима души с том имс, като единият
е нзияло митнчна личност. а другите двама
сс присмат за „исторически”.
I По врсме на войната между римляните и
етруските. чисто начало била битката меж-
ду Брут и Аруне Тарквин. и двете ограни за-
губили много хора и не се энасло кой е по-
бедител. Латерите и на двете армии били
разположени на бойното поле, до гората
Арсия От гората се издигнал божествен
глас, който обявил: „Етруските са изгубили
един човек повече; римляните са победите-
ли “ Обзсти от паника, етруските побягна-
ли Почитаният герой в гората Арсия бил
Хораций, а неговият глас обърнал неприя-
теля в бяг.
2 Друг Хораций. наречен Едноокня. заши-
танал сам единствсниз мост, който евър-
знал Рим с деення бряг на Тнбър срещу ата-
кизе на етруските. Останал куц вследствие
на рана и бедрото. получена по време на
битката. Нздигнали му статуя в подножне-
то на Капитолийски* хълм Вероятно имен-
но тази статуя на едноок и куц човек (самия
Вулкан) е в основата на тази легенда.
3. И накрая. макар че битката на тримата
Хорации. защитаиии на Рим. срешу трима-
та Куриации. защитаици на Алба, обикно-
вено се смята за историческа. сыцествуват
причини да смятаме. че този разказ е тран-
спозиция на много древен мит на посвсша-
ване, чиито корени могат да се открият в
кс.ттските легенди
ХОРИ (Времена, Сезони) (гр.). Така се на-
ричат божествата на годишните времена
Названного произлиза от нелравилния пре-
вод от латинекзз на думата Ногас Много по-
късно те започват да се отъждествяват и с
часовете на деня
Хорите са дъшери на Зевс и Темнда и сест-
ри на мойрнте (Съдбите) (виж табл. 40). Те
са три’ Евномня, Дике зз Ейрснс. т е. Закон-
ност. Справедливост и Мир Атиняните гзз
нарнчалн съзцо и Тало. Ауксо и Карпо. три
имена, които са евързани с прсдставата за
поникване, растсж и даване на плодове. Те
имат двойствена съшност: като божества на
Прнродатз покровителстват раститслност-
та. а като божества на реда (дъшери на Те-
мнда. Правоте) осигуряват функциониране-
то на обществото
На Олимп нграят различии роли: бдят над
портите на божественото жилище, поняко-
га ги представят като гледачкзз на Хера, чи-
ито прнслужнички са Те разлрягат комете
от впряга й. с1.с съшата роля сс появяват и
при Слънцето. Съшо като харнтите са в
с вита та на Афродита, но също и на Дионис
Те са другарки по игра на Персефона. Бо-
гът на горите и стадата Пан също се радва
на компаннята нм
Представят ги като три младзз грациозни
момичета, често държащи в ръка цвете или
растение Те обаче се згьзприемат като абс-
трактми съшества без определена същност
зз затова не нграят почти ннкаква роля в ле-
гендите. Само в една по-късна алегория ед-
на от хорите е прсдставсна като съпруга на
Зефир (Западният вятър. вятърът на пролет-
та). от когото имала езззз Карлос (Плод).
ХОРИК (лат.). Аркадззйскзз цар, чиито два-
ма синовс Флсксип и Енет изобретали нз-
куството на борбата Те го демонстриралн
пред баща си. Но сестра нм Палестра раз-
казала за отхритието на любовника си Мер-
курий (Хермес). Той го усъвършенствал зз
побързал да го предаде на хората, като сс
представил за негов откривател. Младежи-
те сс оплакали на баша езз за прсдателство-
то на Палестра Хорик пз упрскнал, че нс
са отмъстали на Хермес И един дсн. кога-
то го виделзз заспал в планината Килсна. те
му отрязали ръцетс Хермес сс оплакал на
Зевс, който одрал Хорик и направил от ко-
жата му мях. Хермес нарекъл нового изкус-
зво с имсто иа възлюбената си Палестра
(иа гръцки означава борба).
ЬС
X
о.
5
о
С
х
367
хостий/хтония
ХОСТИЙ (лат.). Нариман още Хост Хос-
тилий Римлянин, ролом от колоннята Мс-
дулия. основана от жителите на Алба в
страната на сабиняните При упраалението
на Ромул се върнал да живее в Рим По вре-
ме на отвличането на сабинянките той се
оженил и Херснлия (виж това имс) и имал
снн. бъдещия баща на иаря Тулий Хостмлий
В битката срсшу сабиняните в долина га иа
Форума Хостий бил в първите редкий иа
римската армия Той паднал пръв и смърт-
та му първоиачално причинила паника в
рнмскитс редояс до мига, в който появата
иа Юпитер Статор вътстановнла първона-
чалното положение
Хостий сс проявил със смслосттз си още при
превзсмансто на Фидена. където бил наг ра-
дей с лавров ненец, първия, даден в Рим
ХРИЗ (гр.). I. Башата на Хризеида (виж по-
долу).
2. Синът на Хризеида и Агамемнон, който
сс появява в легендата за Орест Когато
Хризеида бнла върната на баша сн. тя бнла
бременна, но твърдяла. чс Агамемнон нс я
с докоенхт Когато родила, кръетила сина
си Хрнз. като уверявала. чс той е дете на
Аполон. По-късно. след падането на Троя,
за да избягат от гнева на царя на Таврида
Тоаит, Орест и Ифигения отшнли при Хриз,
за да ги скрис. Жреиът поискал да ги преда-
ло на преслсдвача нм. но тогава дъшеря му
признала, чс нстинският баша на Хрнз с
Агамемнон и дватз рода имат кръвна връз-
ка. Тогава Хриз отказал да ги прсдадс и те с
помошта на Хрнз-младши убили Тоаит
ХРИЗАНТИДА (гр.). Жена от Арголида,
която във версия на легендата за Деметра
открнла на богинята. дошла да търси Пср-
ссфона в Аргос, как е отвлечена дъшеря й
В този вариант това станхто не в Сицилия,
а в Пелопонес. недалеч от Лерна
ХРИЗАОР (гр.). „Мъжът със златння меч"
Снн на Посейдон и на Медуза (Горгона), като
Пегас, хрипатая кон И двамата излезли от
врата на Горгона, убита от Персей (виж Пер-
сей) Още при раждансто си Хризаор размах-
вал златен меч Обладал дъщерята на Океан
Калироя и тя му родила син. Герион. великан
с три тела. 6ъде1цня враг на Хсрагъл Друго-
го нм дете било Ехидна (виж табл 32)
ХРИЗЕИДА (гр.). Дъщерята на жреиа на
Аполон Хриз от град Хрнза в Троада Ис-
тинското и име е Астанома Бнла отвлече-
на от гърците по времс на нападение срещу
Тива в Мизия. където гостувала на Ифиноя.
сестрата на цар Естнон Бнла дадена на
Агамемнон като част от плячката Баща и
отишъл да я иска обратно, но Агамемнон
отказал да му я върне Тогава Хриз помо-
лил Аполон да излрати на гърцитс мор. за
дагинакараддпромснятрсн1снистосн Бо-
гът изггълнил молбата му. Гърците прину-
дили Агамемнон да върне Хризеида, нотой
поискал в замена Бризеида (внж това имс).
Това станало причина за гнева на Ахнл.
Предание разказва. чс след това Хриз вър-
нал доброволно дъщеря си на Агамемнон,
зашото с нея сс отнасяли много добре. Ро-
дила му две деца. Ифигения и Хриз, наре-
чен на имсго на дядо си.
Друга версия уточнява. чс Хризеида била на
годинн. слаба, руса и ннска Бризеида
пък била внеока, тъмнокоса, с бял тсн и
много слсгантна Двстс млади жени олицет-
ворявали плата типа жснскв красота.
ХРИЗИП (гр.). Снн на Пелопе и на нимфа-
та Аксноха Когато тнванецът Лай. изгонен
от Зет и Амфион. се скрнл в двора на Пе-
лопе. гой бнл прнст гостоприемно. но се
влюбил в младия Хризип и го огалякъл. Пе-
лопе проклел тържествсно Лай и оттух
тръгва проклятието над погомството му
(виж Едип) От срам Хризип сс самоубил.
Съшествува ошс една версия на легендата,
в която Хризип бнл убит от полубратята си
Атрей н Тисст (виж Атрей) по внушение на
машехата му Хиподамея, която се страху-
вала. че синовете й ше загубят властта за-
ряди него (внж Хиподамея).
ХРИЗОПЕЛЕЯ (гр.). Хамадрнада, която
живеела в един дъб в Аркадия. Един ден. ко-
гато в областта ловувал Аркант, той видял,
чс лъбът щял да бъде отнесен от буен по-
ток Нимфата го помолнла да я спаси. Ар-
кант издигнал лига, за да отведе потока нас-
транн. и така дъбът оцслял. Благодарната
нимфа му се отдала и му родила двама си-
нове - Елат и Афидас. предайте на арка-
дийския народ (виж табл. 9).
ХРИЗОТЕМИДА (гр.). Дъшеря на критя-
нина Карманор (виж това нме). Смята се. че
с изобретала музикалнитс състсзания, в ко-
нто тя първа спечелнла наградата. Майка е
на музиканта Фнламон.
ХТОНИЯ (гр.). I. Дъшеря на Фороней и
сестра на Климсней. Заедно с брат сн осно-
вала в град Хермнона храм на Деметра.
Според аргоско предание Хтония бнла дъ-
щеря на Коронт Тъй като баща й отказал
да приюти Деметра и да и отдадс божест-
вени почести. Хтония го порицала за безбо-
жного му Богинята изгорнла къшата на Ко-
ронт и пронесла Хтония в Хермнона. Де-
войката основала в града светалнще, в кое-
то Деметра била почитана под името Де-
метра Хтония (Деметра под земята).
2 Една от дъшерите на Ерехтсй (виж табл.
11). Тя се омъжила за чичо си Бутес или
била принесена в жертва по времс на бит-
ката срещу Евмолп и жителите на Елевзин.
Според друга версия тя сс самоубнла заед-
но със сострите си. когато най-голямата им
сестра Протогенся бнла принесена в жерт-
ва (виж Ерехтсй)
368
ц
ЦЕ1ПИМАНИ (лат.)- Сзоръкитс целика-
пи (виж Хекатонхсйри).
ЦЕРБЕР (лат.). Латинского имс на кучето
Кербер (ниж тона имс).
ЦЕРЕРА (лат.). Римского съотвстствнс на
гръцката богиня Деметра Името й, което
о значава „раста". поиска зва, чс първоначал-
но Церера е била много древно латинско
божество на расти гслността Впоследствие
тоги примитивен обрат постепенно се сли-
ва с обрата на Деметра. Разказват, чс кота*
то етруските начело с Порссна нападнали
младата Римска рспублика, глад таплашнл
града Когато жрецитс сс допитали до Си-
бнлннскитс книги - сборник с гръцки пред-
сказания. намерили там укатаннс ла вьвс-
дат и града култа към Дионис н Деметра
Това станало прет 496 г пр Хр Култът сс
чсствал на Авентинския хълм.
За легендите та Церера, конто само прераз-
катват тети за Демет ра, чиж точа име
ЦИКЛОПИ (гр.). Дрсвнитс митографи рат-
личават три вида ннклопн: „уранисви" - сн*
повете на Уран и Гея (Небето и Земпл), „си-
индийски**, другаритс на Полифем, който сс
появява в „Одисея”. и циклопи „строители"
Ураниевите ннклопн принадлежат към пър-
кото поколение боговс, гигантите. Те имат
само по едно око в срсдата на челото и са
известии със енлата и сръчността си. Тс са
грима, иа нме Бронтсс, Стеропсс (или Ас-
тсропес) и Аргес, чиито имена означават
съотвстно Грьмотевица, Светкавица и
Мълиия Уран ги оковал във вериги Кронос
ги освободил, но скоро отново ги хвърлил
в Тартар Стояли там. докато Зевс, прсдуп-
реден от едно предсказание, че гце постиг-
не победа само ако те му помогнат, ги ос-
вободил окончателно. Тогава циклопите му
дали снеткапицата. гръмотевицата и мълни-
яга На Хадес подарили шлем, който го пра-
вел невидим, а на Посейдон - тритъбсц. Та-
ка въоръжени. олнмпийскитс богове побе-
дили титаните и ги хвърлнли в Тартар
В легендите циклопи ге са представснн като
ковачи на божсствените мълнии. Тс сн нав-
лекли гнева на Аполон. чийто син Асклепий
бнл убит с мълння от Зсвс. зашото съживя-
вал мг.рз витс Тъй като нс можел да отмъс-
ги на Зсвс. Аполон убил циклопите (или спо-
рен една и юлирана версия на легенда та -
синовете им). Заради тона бнл наказан да
служи като роб при Адмет (виж Асклепий.
Аполон и Адмет). В тази версия циклопите
са смъртни съшества. а нс боговс
В алсксандрнйската посзия циклопите са
прсдставсни като второстепенни дсмони.
ковачи и майстори на всички оръжия на бо-
говстс. Те изработваз лъка и стрелите на
Аполон и сестра му Артемида под ръковод-
ството на бога ковач Хефест. Тези циклопи
живеелн на Еолийскнтс острови - Сншглия
Там притежавали дотемна ковачнгша. в ко-
ято вдигалм ужасен шум. Именно грохоты
от духалата и наковалните им текла в нед-
рата на сицилийскитс вулкани Заревого от
огьня от ковачницата им сс виждд всяка ве-
чер на върха на Етна. А в легендите, свър-
зани с вулканите, циклопите сс огъждсствя-
ват с вслнканнтс. затворсни под планннски-
тс масиви, чиито подскош! понякога разтър-
сват областта.
В „Одисся" циклопите са прсдставсни като
диви съшества с великански размерн, с ед-
но око и надарс и и с огромна сила Те живс-
ели по италианското крайбрежие, близо до
Неапол. Отглеждали овце и единствсното
им богатство били стадата Те били човско-
ядци и нс познавали внното и дори лозовн-
те културн Живеелн в пешери и не можели
да строят сградн и селища. Някон технн ха-
рактеристики са сходни с тези на сатнритс.
с конто понякога ги отъждествяват (виж
Полифем).
На циклопите приписват (дошли според ав-
торнтс от Ликия) построяванего на венчкн
праисторическн памстници в Гъриия. Сици-
лия и другадс, направени от голсми камеи-
ии блоковс, чиито гегло и размер надмниа-
валн човешките вьзможности Тук обачс нс
става въпрос за синовете на Уран, а за цял
народ, поставил се в услуга на геронте от
легендите, например на Прет, за да укрепи
Тиринт, на Персей, за да укрепи Аргос, и др
Нарнчат ги със странного нме „хирогасте-
рн", т. е. тези. чиито ръце са на корсма. и с
това напомнят „хекатонхсйритс" - сторъки-
тс великани, конто в тсологията на Хезиод
са братя на трнмата циклопи, синове на
Уран (внж Хскатонхейри).
ЦИП (лат.). Дженуций Цип бил римски пъл-
ководец от времето иа Републикага Всднъж.
когато в много древни времена сс завръщал
в Рим начело на побсдоносната сн армия,
той случайно хвърлил поглсд към едно по-
точе и видял, чс челото му с увенчано с ро-
га. Уднвсн от това чудо, тон направил жерт-
воприношение и се допнтал до вътрешнос-
гите на жертвеното животно. Значението на
прсдсказанието било, чс ако влезе веднага в
града, ще стане император Но тъй като бнл
републиканец по убеждения. Цип веднага
събрал римляните на Марсово поле, конто
взели решение той да бъде населен Прнз-
нателният сенат му дарил толкова земя. кол-
кото можел да обработн за един ден Като
369
л
спомсн за тази случка на Пори га на Сер-
кин. в подножисго на Авентинския хълм.
Поставили скулптура. н юбразяваща човеш-
ка глава с рога, портрет на Цнп
ЦИРЦЕЯ (лат.). Латинского нме на Кирка
(виж това име).
ю
ц
ю
<
X
Q
X
*
X
х
ЮВЕНТУС (лат.). Ювентус е богинята на
Младостта и по-точно закрнлннца на под-
растваиипс. когато. облнчайки мъжката то-
га. тс преставаг да са деца и стават мъжс.
Ювентус има свой олтар в свстилищсто на
Минерва в храма на капитолнйската Триа-
да Тоти олтар. който прсдшества невежда-
исто на Триадата в Капитолия, показиа
дрсвността на култа към Ювентус в Рим
По-късно Ювентус с отъждсствсна с Хеба
(виж това нме), но запатва чисто рнмския си
характер По време на Импсрията култът
към Ювентус служи та учредяванего на
сдруження на младн хора, „младежкн колс-
гии". формирования. прсдшсстващи восн-
ната повинност. върху конто сс опира им-
ператоре ката политика
Когато юноша га намят ал мъжката тога юн
даря ват монета на богинята
ЮЛИИ (лат.). Другого име на сина на Еней
Асканий (виж това имс). Смята сс. чс от не-
го пронзлиза ролы иа Юлиитс. към който
принадлежат Цезар и осиновсннят Август
Юлий основал град Алба в Лациум. метро-
полии на Рим
Произходът иа имею му сс обяснява по
слсдиия начин. По време на сражсншгтэ. пос-
лсдвали изчезвансто на Еней. Асканий поел
командвансто на сътозеннте армии на латин-
ския народ (съставен от аборнгенитс и тро-
янскнтс войници) и нзвоювал побсдата срс-
шу рутулитс и струе ките нм съюзнипи (виж
Мезенций) В знак на благодарност му дали
протвншето lobum (може би трябва да се
произнася Иолий илн Иовлом), коетос ума-
лително от Юпитер Така Асканнй станал
.диалкият Юпитер" Тати этимолог ня сс наб-
людава при Катон в „Произходи" Трябва да
отбележим. чс при смъртта си цар Латин по*
искал да го отъждсствят с бога на Латине-
кия съюз Юпитер Лаииал (виж Латин)
В някои предания Юлий с различна личност
от Асканий Той е внук иа Еней и енн на Ас-
каннй След смъртта на баща сн бил отстра-
нен от тропа па Алба от чичо сн Снлвнй, син
на Еней и Лавиння, конто го направил жрец
ЮЛИЯ .1УПЕРКА (лат.). От Цецее нау-
чаваме. че в Рим също станало чудо, подоб-
но на това. спасило Ифигения по време на
жертвоприпошсннсто и Героиня на нсговия
разказ с Юлия Луперка. Младата римлянка
трябвало да бъде принесена като изкупи-
телна жертва по време па официална цере-
мония В момента, когато жрецы вднгиал
нож над нея. над него се спускал орел, итг-
ръгнал ножа и го пуснал над една юница,
която пасяла близо до храма Юннцата вед-
нага била принесена в жертва, а Юлия Лу-
перка била спасена.
ЮНОНА (лат.) Римскнят аналог на гръц-
ката богиня Хера В ттьрвичната римска мн-
тология тя олицстворява лунния цикъл и
присъства в Триадата. включваща Юпитер.
Юкона и Минерва, първоначално почитана
на Квирннал, а след гова на Капитолия. Тя
имала и други снсгилища, където я почита-
ли под името Монета, т.е. Богиня, която
предупреждава, или „тази, която прави спо-
меии гс'.'. Свстилищсто й се издигало на Ар-
ката (севсроизточння хълм на Капитолия).
На Юнона Монета прнписват спассниэто на
Рим по време на гадского нашествие през
390 г. пр Хр. Гъеките, козгго отглеждалн в
двора на свсгнлнщито. сс разкрякали, като
така предупредили римляните за опасност-
та н юва позволило на Манлий Капитолии
да спаси хълма и да огблъсне иавреме неп-
риятеля
Юнона е почитана и под други имена. Като
Лунина тя покровителства раждането на де-
цата. и в това оз ношение наломня по-скоро
за г ръцката Аргсмида. отколкою за Хера (но
внж в легендата за Херакъл заговора на Хе-
ра. за да забани раждането му от Алкмена).
Ца жергвоприношеннята в чсст на Юнона
Лунина не трябвало да нма никакви възлн.
итого наличието и на един възел. колан.
връзка и др. по тялото на участниците мо-
жсло да попречи за щастливото избавление
на жената, за която се принасяла жертвата.
Най-общо Юнона била закрнлница на же-
ните и по-точно иа онезн, които имат прнз-
иат пранен статут в града, т. е законно омъ-
жснитс На нея бил посвстен празннкът
Матронални. чсстван в дсня на мартенски-
те календи (1 март). И зборът на датата на
тозн празник се обяснява по различен на-
чин Тон бил смятан или за рожден ден на
бога на войната Марс (гръцкият Арес с син
на Хера), който с син на Юнона, или отбе-
лязвал датата, на конто бил сключен миры
между римляните и сабннянитс. Във вторня
случай се припомня ролята на сабннянките,
които, застаиали между воюващите си ва-
ши и новитс сн съпрузн, установили съгла-
сието между двата народа.
Както всеки мъж има своя Генин (дух-пазн-
тсл). така и всяка жена нма своята Юно -
370
божсствена .лвойшша". която олииетворя-
н.1 жсиствсната и сч.щност и я мирили. Бо-
гнпитс също нмат Юно Надписи говорят та
Юно Деа Дне на богинята Виртус ИТ. И.
Юнона участва и в легендата за Хораний
Ча да се пречиста от убийството, той тряб-
вало да процесс жертва на Юнона под име-
го Юно Сорория, покропи телка на сестра
му (виж Хораций).
ЮПИ I ЕР (лат.). Юпитер е римският бог.
сыинсгстваш на Зене Той е най-великото
римско божество Бог на небето, на божес-
тнената светлина, на нремето. което създа-
ва. на гръмотсвините и светкавипите Седа-
IHIIIC1O му с в Рим. на Капитолия, който му
с посветсп спсннално. и по-точно на югоиз-
точння хълм (същииския Капитолий) Вер-
гилии ражатва, че първоначално това мяс-
то било покрнто с дъбовс (светского дз.р-
во на (Отпер) и пастиритс уссщалн неви-
димого прнсъствис на бога сред скалите
Пре.цт Рим да наложи господството си, ла-
пшеките народи почитали Юпитер Ладим,
чийто храм сс и тднгал не н Рим. а на върха
на шешиата Монге Каво. гориста планина,
извиеяв.зша сс над сзсрата Немн и Албано
Кэпитолийският Юпитер е наследник на to-
ut древен Юпитер, върховно божество на
сьюта на латипските градовс (виж и Латин)
Юпитер с честней на рнмския Капитолий с
множество култовс: най-нзвеепшят, който
тасенчва всички други, е култът към Най-вс-
1ИКИЯ, Най-добър Юпитер Той обаче не е
нан-древния г Сравнитслио отдавна е прсне-
ссн от Квнрннал на Капитолия сдноврсмен-
но с култа към другите две божества от Три-
адата Юнона и Минерва Преди това на
Капитолии се изднгал храм на Жслсзння
Юпитер, и тдигнат от Ромул, където се ос-
iiciii.ni.viii оръжнята на всички неприятелски
нождове, убита от римските предводители.
Храмы на Жслсзння Юпитер с смятан за
един от най-старитс. дори за най-древния в
Рим Там Ромул осветил първия трофей - от
пар Акрон След него се е запазнл с поме-
та та друго освсп1аванс в храма, извършс-
ноот А Корнелий Кос в 426 г пр Хр., кой-
то осветил останките на царя на вейте То-
лумннй.
Па Ромул сс прнписва основавансто и на
друг храм на Юпитер, в който богът е по-
читан под името Статор. Обясняват това
нме с легенда с исторически характер Ко-
гаго се ра'вихрила битката между римля-
iiirre на Ромул и сабинянитс, чиито жени би-
чи отвлсчсни. сабинянитс взели надмощие
и отблъсналн римляните към Форума То-
гава Ромул вднгнал оръжнята си към нсбс-
ю и обещал на Юпитер да му издигне храм
на мястото. където богът спре неприятеля
(Чрагът веднага бнл отблъснат и започнал да
сс огтегля Ромул удържал иа обсшаннсто
сп Храмы на Юпитер Статор (на лат. sisttl
спира) се изднгнал в подпожието на Па-
латинския хълм. на мястото. където по-къс-
но построили Арката на Тит Подобна ле-
генда съшсствува и за времена с по-ранна
дата М Атилий Регул отправил съшата мо-
литва по време на битката със самиитатс
(294 г. пр Хр).
Като бог на мълниитс Юпитер с позиат и с
името Елишгй (от лат. глагол cliccre прив-
личам) Той привлича небсснитс мълиии и
най-вече позволява на жреца да ги владее
Прнписват въвеждаисто на този култ на Ну-
ма. царя магьосник
С политического развитие и утвърждаване
на Рим Юпитер заема важно място в рим-
ската религия Той става върховно божест-
во. „председателствашо" съвста на богове-
тс (т. нар Dii Conscntcs), този. от когото
произтнча всяка власт Възможио е тази
представа. която до голяма степей с повли-
яла от отъждсствяването иа Юпитер със
Зевс, в началото да е прстърпяла влияние от
етрускитс религиозни вярвания Върховсн-
ството на Юпитер се изразява с най-висо-
кия ранг на нсговия жрец, носещ титла та
„фламин" и наречен Диалис. чнято съпруга
с ..фламина" на Юнона Бракът между два-
матз енмволизнра съюза между божестве-
ната двойка Той трябва да бъде отпразну-
ван най-тържествено и не може да бъде ра з-
трогнат с развод. Покрит с почести, флами-
нът Диалис с обвързан и с множество слож-
нн забрани, които доказват древния произ-
ход на неговата длъжност
По време на Републиката Юпитер с богът,
към когото консулы отправя своите молит-
ви в момента па поемансто на длъжността
сн На него по време на тържествсна цере-
мония победителите подиасяттрнумфалння
си венец и му принасят ритуалните жертви
(бели бнкове) Юпитер е гарант и на спазва-
нето на договорите Той ръководи въишни-
тс отношения чрез посредничеството иа Ко-
легията на фсциалитс. съставсиз от жреци,
които участвали при обявявансто на война
илн сключване на мир с цел да придадат ре-
лигиозен характер на тези действия В об-
щата представа за неговата сышюст посте-
пенно се заличават „метеорологичнитс" му
функции, които са нзмежду най-старнте Тс
се запазват само в някои изразн като „sub
dio“ - ..на чист въздух'* и т. н.
С установяването на Империята импсрато-
рнте приемат покровитслството на Юпи-
тер. а някои дорн държат да бъдат приема-
пи като негово въплъщенис Август напри-
мер, който е първи ят император, твърдял.
че имал сънища. нзпращанн направо от бо-
га. и разказвал как се спаснл като по чудо
от една светкавица по време на войната. ко-
ято водел срещу кантабрийшгте в Испания
Малкнят роб, който вървял пред неговата
носилка с факел в ръка. бил поразен, дока-
то самият той вътре в ноенлката бнл лоша-
дей В знак на благодарност Август издиг-
ю
д.
ш
=
2
371
нал на Капитолия храм на Юпитер 1 ръмо-
всржсц По-късно Калигула прибавил кз.м
нмето ей дне на пития на Юпитер Капито-
лийски Optimus Maximus, което означава
„много добьр" и „много велик*', и ein.pi.Li
своя дворец на Палатинския хълм с дирск-
гсн тупел с капитолииския храм на бот а
Във всеки провинциален град първата т ри-
ал на римскнтс архнзекти 611.1.1 да и 1’шгнат
Капитолий, подобен на римскня. където
поставяли Триадага. в среда га иа която стон
Юпитер Така богьт представлявал нолнтн-
чсската връзка между града манка Рим, и
.гъитсрнитс градовс. нсгови умалеии копня
ЮСТИЦИЯ (лат.). В Рим олицетворява
Справсдливостта Но тя не е равношачпа с
гръиката Тсмида (виж това име). а с Дике,
също с Астрся. която нграс роля в легспда-
та та Златиня век (виж таит легенда) Кога-
ю
я
то прссгъплсттята на човсчеството прого-
ннлн Юстиция и я принудили да напуске ас-
мята. кт.дет о живеела сред смъртните, тя
намерила убежище на небето н бнла пре-
върната в съзвсзднсто Дева
ЮТУ PH А (лат.). В по-дрсвии времена
имсто и съшсствувало под формата Дню-
турна Итворна нимфа, която в началото би-
ла почитана по бреговете на Нумицпн. нс-
далеч от Лавиниум По-късно култът и бил
прснсссн в Рим таедно с утвърждавансто на
надмощисто му и отслабвансто на смога на
ла потеките народи. Итворът, разположеи на
римскня Форум, недалеч от храма на Вес-
та. в близост до храма на Кастор и Полукс,
чиято сестра с тя. бнл наречен Бассйн на
Ютурна Както по-голямата част от навер-
ните богини. Ютурна е божество лечител.
Издигнали псин храм на Марсово поле, в
блатиста и волниста облает, която по-къс-
но. по времето на Август, бнла прссушсна
от Агрипа
Постите от времето на импернята предста-
вят Ютурна като лъшеря на митнчния цар
Даун и сестра на Турн. неприятеля на Енсй.
Вергилий опнева как тя участва в битката
на страната на браг си Няко>а била люби-
ма на Юпитер и той я дарил с беземъргне.
Така станала божество на и творите и води-
те в Лаииум
В историята та Лара и ларите (виж Лара)
Овидий правя алюзня с легендата та любов-
та на Ютурна и Юпитер Тон раткатва как
нимфата сс прсобразявала по хиляди въз-
можни начини. за да се спаси от любовта на
бога. Справила сс толкова успешно, чс нак-
рая Юпитер събрал всички нимфи от Лаии-
ум и гн помолил да му помогнат да залови
бегълката
Спорсд по-нснзвестна легенда Ютурна с
сълруга на бог Янус и майка иа Фоне, бога
на итворнтс (виж Янус н Фонт).
ЯЗОН (гр.). Язон с син на Етон (виж това
имс) Родом с от Йолкос и принадлежи към
погомнигс на Еол (виж табл. 1 и 21). Све-
денияга та името на майка му са протнво-
речнвн Най-често се посочват дъшерята на
Фнлак Алкимеда или дъшеря га на Автолик
Полимеда, лелята на Описей. Според най-
ра эпростраисната легенда Етон. на когото
по закон принадлежала властта в Йолкос,
бнл прогонен от своя полубрат Пслнй - син
на Тиро и Посейдон. Или пък Етон поверил
властта на Пелий, докато синьг му стане
пълнолетсн. Я юн бил отгледан от кентавъ-
ра Хирон, който го посветил, както и оста-
налнте си ученици. в тайнитс на медншша-
та Когато въ1мъжал. Ятон напускал Пели-
он. където жнвссл кентавърът. и сс завър-
нал в Йолкос Облсклото му било странно:
той бил намстнат с кожа от пантера, дър-
жал по едно копие в двете си ръце, а левнят
му крак бнл бос. Н гакъв вид той пристиг-
нал на площада на Йолкос, където чичо му
Пелий нтвъртвал жертвоприношение. Ка-
то го вндял, Пелий сс уплатил, защото ора-
кул му бил предрекъл .да сс пати от какого,
който ще носи само една обувка". Ятон ос-
танал пет дни и пет нощи при баща сн. На
шсстия дсн отишъл при Пелий и поискал да
му предаде властта. която му принадлежа-
ла по такой. Тогава Пелий му нареднл да му
донссс руното на овена. прснссъл Фрике.
Това било Златното руно, посвстено от ца-
ря на Колхида Лет на Арес и па к но от дра-
кон. Пелий смятал, чс Ятон никога няма да
се върне от тоти поход. Спорсд друга вер-
сия Ятон сам бил виновен та това итпнта-
нис. Когато сс представил на Пелий, виж-
дайки сдиния сандал, царят веднага разб-
рал, чс го дебпе опасността. предречена от
оракула Тогава Пелий катал на Ятон да сс
приближи и го попитал какво наказание би
определил за някой поданнк. който заговор-
ничи срещу царя си Язон отговорил, чс ще
го нтпрагм да завоюва Златното руно. От-
говоры му сс обърнал срсшу него, защото
Пслнй веднага му заповядал да го донесс.
Според постите пдеята за това изпитание
била подсказана на Язон от Хера, която
търсела начин да довсде Медея от Колхи-
да. за да убие Пелий. който според нея нс й
оказвал дължимите почести.
Изпраген да завоюва Златното руно, Язон
потърсил помощ от Аргос, сина на Фрике,
и по внушение на Атина Аргос построил ко-
372
раба „Apt о", коиго трябвало да откара Я юн
и другаригс му и Колхида (внж Аргонавти).
Я юн сс ывьрнал от Колхида като съпруг
на Медея ( внж Apr онавти и Медея). Той до-
нес ьл руною на Пелий Опух натагък нре-
йтинга сс ра гмикават. Спорсд едим Ятон ца-
рувал на мястото на Пелий. а спорсд други
таживял спокойно в Йолкос със сина сн. ро-
ден ог Медея, наречен Медей Според тре-
ти с магните сн Медея причинила смъртта
на Пслнй. като убедила дъщерите му да го
сварят в каган под претекст, чс ще го под-
младят (виж Медея и Пслиади). Всички
дъшери на Пслнй с изключение на най-мал-
ката, Алкее га. участвали в убийството.
Убнйството на Пелий с представсно катоот-
мънгсннс на Ятон било пораци това. че той
му огпел трона, било таради смъртта на
Етон. та която Пелий бил виновен (той го
принудил да сс самоубис. аиж Еюн) След
смъртта на Пелий Ятон и Медея били про-
топсин от Йолкос и били прннудсни да оти-
дат в Коринт Там тс живсли спокойно и щас-
гливо дссст годинн. Но Медея омрътнала на
Ятон и той сесгодил та Главка (или Креуза),
дъшерята на пар Креон. Медея приювала за
свидетели боговете. пред които Ятон й сс
шглел във вярност. и изпратила като сват-
бси подарък на Главка роба ia първата брач-
ка нош, която ратпръенала във вените и си-
лен огън Креон също бил обхванат от пла-
мъци и целият дворец нэгорял През това
време Медея убила двете си деца от Язон и
нзбягала с вълшебна колесница, подарък от
Слънцето. която я итдигнала в небето
Тогава Я юн решил да сс завърнс в Йолкос.
където царувал синът на Пелий Акает. Там
той сс съюэил с Пелей, който също имал
причини да сс обърнс срещу Акает (внж Пе-
лен) С помошта на диоскуриитс Я юн и Пе-
лен опустошили града. След това Язон или
синът му Тесал царувалн в Йолкос.
Я юн бнл сред ловиитс. участвали в Кали-
доиския лов (виж Мелеагър).
ЯИРА (гр.). Нереида. При Вергилий това
имс носи дриада от фригийската планина
Ида. която родила от Алканор двама близ-
наци, Пандар и Витий, които били сред
спъгницитс на Еней.
ЯКХУС (Якх, гр.). Богьт. който води по
мистичен начин нсрсмонията на посвстенн-
гс в Елсвзиискнтс мистерии Вероятно нме-
то му произлнта от ритуалния вик ..Якх".
конто издават вярващите. Той се прсвръша
в име. а заедно с него се появява и богьт.
Свндетелствага на митографитс за лич-
ное па на Якхус не са единодушии Но пай-
общо Якхус. чието имс напомня едно от
имената, конто носи Дионне - Бакхус. мо-
же да сс смята за посредник между елсвзин-
скнтс богини и Дионис
Понякога го представят като син на Демет-
ра. прндружнл майка си в търсенсто на Пер-
сефона (пиж Деметра) Когато Бавбо се
опитала да ги развесели. със смеха си той
успял да разссс Деметра.
По-чссто Якхус е смятан за син на самата
Персефона. Той бил прсродсният Загрей
(виж това нме), син на Персефона и Зсвс.
Ревнивата Хера, която нс можсла да сн от-
мыти на Зевс, накарала титаните да напад-
нат малкня Загрей. син иа нейната съпернн-
ца. докато си играел. За да сс спаси ст тях.
Загрей променял образа си многократно
Най-накрая. когато сс превърнал в бик. бил
настигнет от прсслсдвачитс си. които го на-
рязали. сложили крайницигс му в котел и за-
почнали да го варят. Зсвс сс притскъл на по-
мош на сина си. но вече било прекалено къс-
но Той поразил с мълния прес п.пннцитс ти-
тани и накарал Аполон да събсре на Парнас
разпръенатите части от тялото на сина му.
Атина му донесла сърцето на Загрей. косто
още бисло. и той го погълнал. След гова вз.з-
родил момчето, което приело името Якхус.
В други предания Якхус с съпруг на Демет-
ра нлн енн на Дионис, роден от нимфата Ли-
га (виж това имс) във Фригия Тя имала два-
ма близнаци. но изпаднала в безумие и изя-
ла сдиния. Вторият. малкият Якхус. бил
спасен от друга нимфа, любима на Дионис,
и поверен на вакханкизс в Елевэнн, конто го
отглсдали Разказват. чс дори самата Атина
го кърмила. а Авга се хвърлила от мъка в
река Сангарий (съшата. която се спомснава
в легендата за Агдистнда и Атис) и станала
извор.
Понякога представят Якхус и Бакхус като
един и сын бог с обяснението, чс тазн
двойстве ноет също с една от мнстсриитс.
Якхус е иэобразяван като току-що навлязло
в юношсството детс, което води Елевзинс-
ката процссия и танцува с факла в ръка
ЯЛ ЕМ (гр.). Син на Аполон и Калиопа,
брат на Хименей и Орфх-й (в одна от всрси-
итс на легендата эа Орфей) Докато Химс-
ней бил олицетворение на химнитс. Ялсм
бил отъждсствяван с гъжшгтс песни, оплак-
ването на хората. умрелн млади Смята сс.
че той е създателят на тези песни. Или пък
с отъждествяван с Лин. умрял млад, когото
онлаквалн с такива песни.
ЯЛ ИС (гр.). Епоним на град Ялисос в Ро-
дос. По линия на баша сн Керкаф произлн-
эа от Хелиос (Слънцето) и нимфата Рода
(виж Керкаф) Оженнл се за Доззтда и имал
дыцеря Сима, която дала името сн на едно-
нменния остров между Родос и Книда.
ЯЛ.МЕН (гр.). Син на Арес. Негов брат с
Аскалаф. а майка - Астиоха. дъшеря на Ак-
тор (виж табл. 33). Ялмсн и Аскалаф цару-
валн в Орхомен. Беотия, и по време на тях-
ното управление поданншпе нм участвали
в похода срещу Троя. Отряды им наброя-
вал 30 кораба
След превземането на Троя Ялмсн потсглил
с корабите сн, но вместо да поеме към ро-
дината си. спрял на брега на Поэт Евксин.
Я
373
=
к
-
к
където основал ахсйска колония, чиню жи-
тели по времето на Стр.1бон били нарнчанн
„ахейците от Понт" и тиърдсли. чс родина-
та им с Орхомен.
Ялмен и брат му са сред аргонавтите Ял-
мен бил и претендент за ръката на Елена и
заради това обвързан от обпита клства. ко-
ято го за.тължавала ла участил във воина га.
за да върнат Елена (виж Елена).
ЯМБА (гр.). Дъщеря на бог Пан и ннмфа-
та Ехо. Била прислужница в дома на Келси
и Метанира в Елевзин. когато оттам мина-
ла Деметра, която търссла дыцсря си Ям-
ба я поканила и я разсмяла. Тати роля поня-
кога сс приписав и на Бавбо (виж това имс)
ЯМОС (гр.). Герой от Олимпия, митичсн
прародител на жрсчсската фамилия на Ями-
дитс Божеетвеният му произход с слепни-
ят Питана, дъщерята на речння бот Еврот.
родила дъщеря от Посейдон, коя го нарекли
Евадна. Тя бнла отглсдана от Епит. конто с
„човешкиял" и баща (виж Епит. 3 и Евадна.
I). Аполон се влюбил в Евадна и тя му ро-
дила снн Посрамсна заради това. чс сс ос-
тавила да бъде прслъстена. Евадна и доста-
вила детсто си. Две тмин го хранили с мед
Един ден Евадна отново го намерила, дог-
нало сред горски теменугн Тогава го нарек-
ла Ямос (Дстето с темснужкнте) Епит се
допитая до Делфнйския оракул, който му
катал, чс дстето ще стане итвсстсн гадател,
основатсл на голям род от жреци и гадате-
ли. Когато пораснал. Ямос отишъл на бре-
га на река Алфей и повикхт бани сн Апо-
лон и дядо си Посейдон Аполон сс оттопал,
казал му да слсдва гласа му и така го отвел
до град Олимпия Като стнгнал там. му па-
ре дил да се установи в града и ла чака Хе-
ракъл. който трябвало да дойде и ла основе
Олимпнйскитс игри Аполон го научил да
разбнра стика на птиците н да тьлкува пред-
сказанията при жертвоприношеннята
ЯНИСК (гр.). I. В някои предания снн на
Асклепий и брат на Махаон и Подалирий
Родом е от Тесалия. от страната на перебите
2. Потомък на атинянина Клитий. Нсговата
дъщеря Фено бнла далека за жена на царя
на Сикион Ламедон. По-късно. когато Ад-
раст. наследил трона на Ламедон. го нзос-
тавнл (внж Адраст). тон нзвнкал за владе-
тел Яниск. който пристигнхз от Атика След
смъртта си бил заменен от Фест ос (внж то-
ва имс).
ЯН ТА (гр.). I „Момичсто с тсмснужкитс".
Така сс наричала една от оксанндитс
2. Критска девойка, омъжила се за Ифис
(виж това имс)
ЯНУС (лат.) Един от най-старнте богове в
рнмскня пантеон. Прсдставян е с две проти-
воположив лица - едкого гледа напрел, дру-
гого назад Легендите за него са само римс-
ки н са свързани с възииквапето на град Рим
Според някои митографи Янус бнл от Рим.
където царувал заедно с Камезий - митичен
цар. >а когото не сс знае нншо с изключе-
нис на името Според други автори Янус
бит нршнълец. родом от Тесалия. нзгнаник
в Рим Камезий го посрсщнал доброжела-
телно и сн поделил царе твою с него Тога-
ва Янус нзднгиал на хълма град, наречен
Яникулум на нсгово нме. Той прнстигнал в
Италия със съпругата сн Камиза или Кама-
зека. кз.дсю нм сс родили деца, сред конто
билн Тиберий, епоним на Тибър. По-късно.
след смъртта на Камезий. той царувал сам
над Лациум. н приютил Сатурн, прогонеи
от Гършзя от сина си Юпитер (виж Кронос
и Зевс) Докато Янус царувал на Яникулум,
Сатурн царувал в Сатурния, селището, на-
мнращосс на Капитолия
На управленнето ни Янус се приписват ха-
рактернитс особености на Златння век: нз-
ключнтелна честное! на хората. изобилие,
граеп мкр и т и Смята се, че той създал
корабоплаванего и гака дошъл от Тесалия в
Италия Създал и монетите. В действител-
ност най-старнте броиювн рнмски монета
носят на лнцсвата страна лика на Янус, а на
опаковата пос на кораб. Янус е този, кой-
то цивилизовал местнитс жители на Лаци-
ум (но тази лейноет се припнева също и на
Сатурн). Прели неговото идванс те воделн
мизерен живот и не познавали нито г радо-
не ie. нито законнтс. нито земеделието.
Янус nt научил на венчко това.
След смъртта си Янус бнл обожествен. Ве-
че като бог. за него сыцествуват други ле-
генди. без видима връзка с предпишите.
Приписват му чудото, спасило Рим от на-
падсннсто на сабиняните. Когато Ромул и
другаритс му отвлекли сабинянките, Тит Та-
ций и сабиняните нападнали иония град. Ед-
на нош Тарпся. дъщерята на пазача на Ка-
питолийских хълм (внж Тарпся) предала
крспоспа на сабиняните. И точно когато те
щели да обърнат зашнтниците в бягство.
Янус направил така, че срешу нападателн-
те избликиал горст извор. който ги изпла-
пзил и принудил да побягнат За да се увс-
ковечи това чудо, било решено по време на
война вратата на храма на Янус ла бъде от-
ворена, за да може богът във всеки един мо-
мент да сс притсче на помош иа римляни-
те Вратата сс затваряла само когато в Рим-
ската империя царял мир
Някон автори смятат, че Янус се оженил за
нимфата Ютурна, чисто с веги лише и извор
сс намирали недалеч от нсговия храм на
Форума От нся той имал син - Фоне или
Фонт (виж това имс). бог на изворите.
В своята комедия за преобразявансто на им-
ператор Клавдий в тиква (Apocolocynthose)
Сенека разказва. че Янус, който бнл много
добър оратор и постоянен посетител на Фо-
рума. като скспсрт. който вижла и отвътре
нсшата (те разглежда всички аспекти на
проблема) пледирал в защита на Клавдий.
Но тук явно става въпрос за иронично литу-
374
ра турно украсяване на един бог, който вече
нс с крисман мною серношо
ЯПЕТ (гр.). Един от титаните, снн на Уран
(Небето) н Гея (Земята) (виж табл. S). Той
с oi първо го поколение богове и с един от
Ю-голсмитс братя на Кронос Според Хс-
HIO.I Япет сс оженил та Климека, една о г
дыцерите на Оксан и Тетия, от която имал
четири дека Атлант, Менойтнй, Прометей
и Енимстсй По линия на Прометей негов
потом ък с Девкалион. бащата на човешкия
род след всеобшня потоп (ниж. г. S, 12. 38)
Според други предания съпруга на Япет с
А тия. друга дыцсря на Оксан Споменаваг
сс също А топила, дыцсря па Аюп и внучка
на Оксан, и дори Либия
Заедно с другите пттани Япег бил хвърлен
oi Зсвс в Тартар
ЯПИКС (гр.). Герой, дал името си на наро-
да на ЯПИ1Н1С в Южна Италия В различии-
те и твори легенда га та него с предадсна по
различен начин. Понякога той е снн на Ли-
каон н opal на Давний (или Давнус) и на
Псвкстий. Други автори го смятат та жител
па остров Крит, снн на Дедал и критянка,
който след събитията, съпътствали смърт-
1.1 на Минос. отишъл в Сицилия и Южна
11|алня (виж Дедал и Минос). Смята сс, че
Янике станал прсдводитсл на критяннтс.
послсдвали Минос. конто след смъртта му
наира шо се опитвали да се завърнат в ро-
дипага си Тс били нтхвърлени от буря в об-
ластта Тарент. където останалн В друг ва-
риант на легендата само се катва. че кригя-
нинът Янике, брат на Икаднй (виж това
име). отишъл в Южна Италия, а брат му
бнл прснсссн от делфин до брега в подно-
жием на Парнас, където основал Делфи
ЯРБА (лаг.). Африкански ту темен владс-
гсл. син па Юпитер Амон и нимфа от етра-
нага на гарамантитс Царувал над гстули-
1е Той отстъпнл на Дидона земята. върху
която тя основала Картагси Ярба сс влю-
бил в нея. но тя предпочела Еней Тогава
ратгневеният Ярба нападиал новопострос-
пня । рад и след смъртта на Дидона изгонил
оттам Анна (виж Анна Персна).
ЯРДАН (гр.). Цар на Лидия, баща на Ом-
фа.та Според едно предание Ярдан с ма-
гъоеннк. който прагнл на врага сн цар Кам-
блиг (или Камблсс) ненаситен глад, който
го накарал да погълне жена сн
ЯС НОЙ (гр.). Сии на Зсвс и Елсктра (виж
габл 7 и 25) По майчина линия пронзхож-
да от Атлант. С брат си Дарлан живеел на
осIров Самотраки. макар че в някои леген-
ди родината му е Крит. Но във всички ва-
риант се говори та любовта му с Деметра
В някон исрсни тати любой нс с с поделена
и Ясион се опитал да насиди богинята (виж
Икснон). Зова не забавно преди шикало гие-
на на Зсвс. който го убнл с мълиия По-чес-
то обаче авторнтс твърдят. чс любовта му
била споделена н Ясион п|>авил побои с Де-
метра „върху угар, преорана три пътн“ и 1я
зачснала о г него дете • Плутос (Богатстио-
го) Плутос обнкалял земяга и иавсякъде
пръекал изобилие
Диодор пише, чс па Самотраки Ясноп бил
брат нс само на Дардан. по и на Хармония
Зсвс го посветил в мистсриите па острова,
а после самият Ясион посветил много ге-
рои По време на годежа на сестра му с
Кадмос той срсшнал Деметра, която се
влюбила в него и той й подарил търно от
пшеница. По-късно Ясион се оженил та Ки-
бела. от която имал син. наречен Корибант.
станал епоним на корнбантитс
ЯСО (гр.). Името и отначава .„течение" на
гръцки Смята сс, чс с дыцсря на бога на
меднцнната Асклепий и сестра па Хнгия В
ОрОПОС ИМаЛО ИСЙНО СВСТИЛ1Ш1С
ЯСОС (гр.). Името Ясос или Ясин носят
няколко герои
I. Цар на Аргос, та чийто баща има различ-
ии сведения В някон нзворн сс посочва Зрн-
онас (внж табл. 17). други автори смятат, че
с син на Аргос и внук на Агенор (ниж табл
18). Но и в двете версии гой е баща на Ио,
любнмата на Зсвс.
В легендата. в която Ясос с снн на Триопас.
той ратделя с братята сн тсриторняга на Пс-
лопонес. Той получил тападната част с Ели-
да. докато Пеласг взел нзточната. където
основал Лариса Агенор наследил конннца-
та на баща си, с която скоро отпел наследс-
твото на братята си
2. Снн на цар Ликург. Като внук на Аркант
(внж табл 26) принадлежи към аркадийска-
та династия Пегова дъщеря с Аталанта
(внж това нме).
3. Беотиец. баща на царя на Орхомен Ам-
фнон, и съпруг на Перссфона. дъщерята на
Минин Жената на прсдиш1шя Ясос. Климе-
ца. майка на Аталанта. също с дъщеря на
Мнннй
Место името Ясос или Яснй с употребява-
но вместо Ясион (виж това нме)
ЯПЕТ/ЯСОС
375
ПРИЛОЖЕНИЯ
РОДОСЛОВИИ ТАБЛИЦИ
ОС
1 Амитаон Кретей ~ Тнро(виж табл 21) 1 । ~ Идомена 1 Езон Ферес
I । Перо ~ Биант ~ 1 Еолия ~ Калидон 1 (виж табл. 24) 1 1 1 Арсий Леодок Талай 1 (домена II Мелампус - Ифиаиира 1 (илиЛизипа) | («ыи Ифианаса) । г —1 - Лизимаха (виж Абант) Мантий Антифатес ~ Зевкснпа Абант или Лизианаса (виж табл. 22) | 1(1*1 Клитос Ксран Идмон Лизимаха
1 1 1 Мекнстей Партеиопсй Адраст (виж табл. 26) Евриал ~ Амфитея Аристома 1 Хипомедон I 1 Г < Пронакс Ерифила Амфалксс Хнперместра - (виж Амфиарай) Амфитея (виж Адраст) | Ифиаиира II Полибоя Амфиарай “I Онгьл ~ Ерифила
Алкмсон ~ Калироя Амфилох Еврндика Дсмонаса । 1 1 (виж табл. 37) Амфотер Акарнан
1 1 1 • । ' Аргия ~ Полинейк Хиподамея * Пиритой Дсипила ~Тидсй Егиала ~ Диомед Егиалей Кианнл 1 1 । Тсрсандър Полипет Диомед (виж табл 37) (виж табл. 27)
Таблица №1 (виж също табл. 21)
Таблица № 2
Зевс ~ Ио Нил
380
I-------
Еризнхтон
(умрял без деца)
Аггей
I
Кскропс ~ Аглавра I
-----1------u------“Т 1
Аглавра II ~ Арес Херса --Хермес Пандроза
Алкипа — Евпалам Кефал ~Еос
Дедал Титон или Фаетон
Таблица № 4
Уран —
— Гея
с водата на
Морето
I
Еринии
—I
Хекатонхсйри Цнклопи Титани Титанки
(Бриарей, Гигсс, Котос) (Аргсс, Стеропес. (Окай. Коей. Хиперион, (Тстия, Рея.Темида,
Броитес) Криос, Япет, Кронос) Мнемосина, Феба.
(виж табл. 38) Диона,Тия)
Таблица № 5
I----
Химер
1-------
Аргал
Батея
(Атлант ~ Плейона) Делеке ~ Клеохария
Тайгета — Зсвс Еврот
Лакедемон ~ Спарта
I L“E I I
Амиклас ~ Диомеда Азина Еврндика ~ Акризий
----1------1—I------------1 I
Кинортас Хнацинт Леанира Даная ~ Зевс
~ Периерес — Горгофона (виж това имс) Персей
I (или Ойбал) (виж табл. 31)
~1----------1 I I
Хнпокоон Тиндарей Икарий Афарей Левкип
(виж табл 19)
Таблица № 6
381
Атлант ~ Плейона Скамандър ~ Идеа I
Електра ~ Зевс Тевкер
Корит
।—ь--------------------1 ।——।
Ясной Хармония Дардан ~ Батиея Песо — Дардан
(или Арисба)
Ил I Ерихтоний ~ Астиоха I Закннт Идса II ~ Финей Сибила
I
Трой у- Калироя
I ।----------------------------------------------1---------------------1
Клеопатра Ил II ~ Евридика Асарак — Хисромнсма Ганимед
Калиба — Лаомедон ~ Стримо Темиста — Капис
Буколион Титон Ламп Клитмй Хикстаон Подарк Хезиона — Теламон Кила Астиоха II Анхиз — Афродита
(= Приам)
(табл. 34) ।--------1---------1
Тевкер Еней Лирн
Таблица № 7
Девкалион ~ Пира
Хелен ~ Орсенда
Мелантея ~ Хиам Амфиктион Протогснея — Локрос
(или Зевс)
I------1
Дор Ксут ~ Креуза Еол ~ Енарста Мслсннда'-Аполон Итон~Мела- Етлий Опус
I_____________________________ 1ннпа
I I I—I—I—I------------1----1----1—Г---------1—I-------1—I—П 1 I—L-I—I
Текгам Диомеда Ахсй Ион Кретсй Сизиф Атамант Салмо- Деион Матиес Пери- Канака Алки- Писи- Ка- Пери- Делф Беотес Кромия Иодама ~ Зсвс
ней срес (табл 10) она дика лика меда
(виж (табл. Тива
Мир- 24)
ми-
дон)
Таблица № 8
Зевс ~ Калисто
I
Ера го — Аркант ~ Лсанира (нлн Хрнюпслей)
А тан
I
Клитор
Кинирас |—-------------------------1
Лаодика ~ Елат Афидант
I------1------1-----1----1---------1 ----------L
Кснсй Епит Килем Исхис Стимфал Перси
I I
Корон Неера — Алей Стенебоя ~ Прет
I I-----------тI—।т------Н г1----------------------»-------1
Леонтсй Агамед Гортис Агслам Партенопа Авга ~Хсракьл Кефей Ликург
— Херакъл I (табл. 26)
Тслсф
Еверес
Таблица № 9
Канака ~ Посейдон . 1 Л
1 1 Хоплей Нирей 1 1 1 Епопей Алоей ~ Ифимедея Триопс , — , I
1 Енопа 1 Г I 1 Маратон Огос Ефиалт Пан краги да Ифимедея 1 1 1 Сикион Коринт
Таблица N.' 10
384
Таблица № 11
385
без мъжки слемент Уран (Небето) Планините
от Уран (преди кастрирането) Гея < От кръвта на Уран ... от Понт от Тартар от Посейдон Понт (Морето) Титани Океан. Коей, Криос. Хиперион, Япет, Кронос (виж табл 38) Титанки Тея, Рея, Темида. Мнсмоснна, Феба, Тетня Циклопи: Аргес, Стеропес. Броитес Хекатонхсйри Котос. Бриарей. Гигес Еринии Гиганта Нимфи на ясеннте Нерей. Тавмант. Форкнс. Кето. Еврибия (виж табл. 32) Тифон. Ехидна Антей
\ от Океан (?) Тригттолсм (?)
Таблица № 12
Зевс ~ Леда (ши Немезида)
Кносиа — Менелай — Елена ,
Ксенодам
Пиерида ~
Тезей
Парис
~ Ахил
ила)
Мегапент
Ифигения Елена Буник Корит Атак Идей Евфорион
Орест — Хермиона
Тисамен
Никострат
Таблица № 13
386
387
Херакъл1
С петдссетте дъщери на Теспий петдесст синовс: Антилсон, Хипсй,
Трспсипант. Евмсн, Креон. Астианакс. Иоб. Полнлай, Архемах,
Лаомедон, Еврнкапнс, Еирипил, Ahi над. Онссип, Лаомсн. Телес,
Енгслнд. Хиподром, Тслсвтагор, Капил, Олимп, Никодром,
Клеолай. Евритрант, Хомолип, Атром, Кслсвстанор, Антиф.
Алопий. Астибий. Тнгаэнс, Левкои, Архсднк, Династ, Ментор.
Аместрнй. Ликасн, Халокраг, Фалант. Естроблсс. Евриоп, Булей,
Ангимах, Патрокъл, Нефос. Ералип, Ликург, Букол, Левкип.
Хило лиг
С Мегара Теримах. Деикоон, Креонтиад
С Астиоха Тлепголсм (♦ Тесал)
С Партенопа Еверсе
С Епикаста Тсслал
С Халкиопа Тесал (понякога прииисван на Асгиоха)
С Авга Телеф
С Деяннра лил, Ктелип, Глен. Онит (или Ходит), Макария
С Астидамся Ктелип
С Автоноя Палемон
С Хеба Алексиар, Аникст
С Меда (дъщеря иа Филас) Антиох
Таблица № 15
388
Таблица № 16
389
S©
О
Ойбал ~ Горгофона (виж табл. 31)
(u.iu Периерес)
Тиндарей ~ Леда
Икарий ~ Перибоя
Афарей — Арена
Левкип — Филодика
Тнмандра Кастор Полидевк Клитемнестра Елена Филоноя
Идас ~ Марпеса Линкей Пис
Тоаит Дамасип Имевсим Алст Перилей Пенелопа
Хилера ~ Кастор Феба ~ Полидевк Арсиноя ~ Аполон
Клеопатра Алкиона ~ Мелеагьр
Асклепий
Таблица № 19
Таблица № 21 (виж съшо табл. I)
392
Егиалей
I
Еврюпс
IC
Телксион
Егрр
Турим ах
Лсв|сип
Калхиния ~ Посейдон
Пе|>ат
Плетней
ОрТОГ|ОЛИС
Хризорта ~ Аполон
Клитий
Ерехтей
Коракс Ламедон ~ Фено
Аретирея ~ Дионис Змксипа ~-
(табл. 20) I
Флиас ~
Метион
Сикион
Анд ром адаит
Хтонофнла
---~ Хермес
Полиб
Лизианаса ~Талай
(табл. 1)
Таблица Nt 22 според легендата на Сикион (Павзаний, II, 5.6)
Пеней ~ Креуза (или Фнлира)
г-------------------------------------->
Еврином Аполон ~ Стилба Хипсей ~ Трика (или Хлиданопа) Андрей
I-----г-1-------1 г1-------------Г---------------1
Орсинома ~ Лапит Аеней (?) Кентавър Астиагей Кирена ~ Аполон Темисто
।—I------------j------—--------j-------) | (табл. 33)
Форбант Перифант ~ Астиага Триалас Лесбос Аристей
Г-*-! Н--------------------------1------------1
Авгей Актор Антмон ~ Пернмела Евриганея Други шест деца
Иксион ~ Дня
Пиритой ~ Хнподамея
Полипет
Таблица Nt 23
393
Таблица № 24
Атлант ~ Плейона
I------------------1-------------------1-------------‘---1--------------1---------------1-------------1
Алкиона — Посейдон Меропа ~ Сизиф Келено ~ Посейдон Електра ~ Зсвс Стерола ~ Арес Тайгета — Зевс Майа — Зсвс
Г-1-------------Т------I I--------------------------------Г1-! I I 1
Аетуза ~ Аполон Хирией ~ Клонил Хиперенор Лик 1 Ясной Хармония Дардан Еномай Лакедемон Хермес
. I_____________। (виж-габл. 7) (вкжтаблб)
Елевтер Никтей ~ Поликсо Лик 2
Антиопа ~ Зевс
I----------------I
Амфион Зет
Таблица № 25
Ликург I ~ Клсофила (или Еврииома) .. .
(табл. 9) миний
।--------------г——Н-----------------------Г
Анкея ~ Иос Епох Амфидамант Ясос ~ Климена
I I-------------------4 I
Агапенор Меланнон Антимаха — Еврнстей Атланта ~ Меланион
(табл. 31)
Партенопей
Таблица № 26
Робиня — Портаон — Еврита 1
1 1 Лаокоон Ойней ~ Алтея 1 -) Агрий ~ Перибоя | 1 Алкатой Мслас 1 1 Лсвкопея Стерона — Ахелой
1 1 1 1 1 1 । । 1 1 1 1 II Токсей Тирей Климсн Торга Деянира Мелеагьр Деипила~Тндсй Олений Терсит Онхсст Прогой Кслевтор Ликопсй Меланип •у Андремон 1 Диомед сирените
Г 1 1 Хемон Феней Евриал 1 Оксил 1 1 Хиперлай Антиох 1 1 Евмсд Стсрнопс I Ксантип “I Стенелай
Таблица № 27 (внж съшо и табл. 24)
Таблица № 28
Кадмос Пентей
I I
Полидор Оклас
Лабдак Менойкей
. I
Лай ~ Йокаста Креон
I f I
Едип ~ Хемон
I------Н----------Т-------।
Етеокъл Полинейк Антигона Йемена
(виж съшо табл. 37)
Таблица № 29
u>
о
oo
суфлицу №30
Линксй — Хипсрмнсстра
I
Абант ~ Атлея
Акризий ~ Еврндика
I
Зсвс — Даная
I
Персей ~ Андромеда
Прет ~ Стенебоя (виж табл. 36)
Мегапент
Перс Алкей ~ Астидамся Стенел ~ Никила Хелей Местор — Лизидика Електрион
1. Анаксо ~ 2. Медня Горгофона~Периерес
(виж табл 19)
Амфитрион) ~Алкмена Анаксо Алкиона Асти- Медуза Еврнстей~Аиги- Ифис Хипотоя — Посейдон
)| MMy”. , 1“".
I——I I I iГ г
Херакъл Ификъл — Автомсдуза Адмета Алексан- Ифи- Еврибий Ментор Перимед Тафий
(виж табл 15) | дър мсдон
Иолай Птерелай
Лсипсфила ~ Филас Хромнй Тиран Антиох Херсида- Местор Еверес Комето
| мант
Хипотес
Теро ~ Аполон
I
Херон
Ликимний ~ Леримсда
I I ।
Ойнос Артей Мелас
Алкмена Стратобат Горгофон Филоном Келен Амфимах Лизином Хримах Анактор Архелай
Таблица № 31
С
О
§
Понт ~ Гея (виж табл. 12)
Нерей ~ Дорида
Нерснди
(виж това име)
Тавмант — Електра
।—н
Ирида Харпии
Г
Iерион
Форкис ~~~ Kero
I-----------------1
I райи Горгони Змия
(Медуза) - Посейдон
।—"Н г
Калироя ~ Хризаор Пегас Ветрове Хеос- Звезди
----------------------------------------1-----1 форос
। Тифон у Ехидна -
кучето Ортрос Цербер Лернейската хидра Химера
Еврибия ~ Криос
Астрей ~ Еос
Пилант ~ Стикс Перс т» Астерия
Зел Никс Кратос Ьия
у Оргрос
Хската
Фикс Нсмсйският лъв
Таблица № 32
Еол — Енарста (внж табл. 8)
Ино ~
Еет
Атамант------
~ Нефела
Темисто (табл 23)
Леарх Меликерт Халкиопа ~ Фрике Хела
_____________________(или Иофаса) |______
Левкои Еритрий
Схойней Птой
Аргос ~ Перимела Мелант Фронта с Китисор Прссбон ~ Бузигсс
Ерит рант
Евипа — Андрен
Пизидика
Матиес
Етеокъл
Трофоний
Климсн
Стратий
Пилей
Арон
Азей
Ергин
Агамед
Актор
Арген
Еврнднка — Нестор
(Омирова традиция)
Астиоха ~ Арес
Ялмсн
Аскалаф
Таблица № 33
О
Меропс
Арисба - Приам - различии жени, сред жоито:
| — Хекуба Лаотоя Кастманира
| — Хекуба
Астсропа — Есаж
19 синове. сред жоито:
Полидор Ликаон Горгитион
Нестор Парис, наречен Алсксандър Деифоб Хелен Касандра Лаодижа Креуза Медикаста Поликсена
—Андромаха Енона — -Елена -Елена -Андромаха Хелижаон - - Акамант -Еней - Имбрий
. (виж габл 13) . ।
Скамандрий, Лаодамант Корит
наречен Астианакс
Кестрин
Муиит Асжаний
Автолик
Таблица № 34
Еол — Енарета (виж табл. 8 и табл. 33)
Антиклся ---------------------------- Сизиф — Мсропа
| (виж също табл. 39) I
Одисей Евримеда — Главк I
или Еврннома
Иобат
I
Филоноя — Белерофонт
I-----------1--------п
Исандър Хилолох Лаодамея — Зевс
Орнитион
Фок Тоант
Терсандър
Хилиарт Корон
Главк II Сарпедон
Дамофон
Проподант
----Г
Халмос
П-------------------I
Хриэогона — Посейдон Хриза - Арес
Хриз Флегий
Мнний (табл. 20)
Таблица № 35
Таблица № 38
Таблица № 39
406
Зевс
Богини
Смъртни жени
Метила: Атина
Тсмида: Хори. Мойри
Диона: Афродита
Евринома: Харити
Мнемосина: Муэн
Лето: Аполон. Артемида
Деметра: Псрсефона
Хера: Арес, Хеба, Илитня, (Хефест)
Алкмена: Херакъл (табл 31)
Антиопа: Амфион, Зет (табл 25)
Калисто Аркант (табл 9)
Даная Персей (табл 31)
Егина Еак(табл 30)
Електра Дардан. Ясной, Хармония
(табл 7)
Европа Минос. Сарпедон, Радамант
(табл. 28)
Ио: Епаф (табл. 3)
Лаодамея: Сарпедон (табл. 35)
Леда: Елена. Диоскури (табл 2)
Майа: Хермес (табл. 25)
Нноба Аргос. Пеласг (табл. 17 и табл.
18)
Плуто: Тантал (табл. 2)
Семена: Дионне (табл 3)
Тайгета: Лакедемон (табл 6)
Таблица № 40
407
Пиер Гримал
РЕЧНИК НА ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА
МИТОЛОГИЯ
Фрснска
Първо издание
Редактор Светлана Панчева
Коректор Нсвсна Николова
Псчат „Абагар" АД - Велико Търново
Предпечатна подготовка - „Рива"
Издателство „Рива"
1000 София, ул. „Граф Игнатиев", 53 Б
Тел : 986 56 86
E-mail: riva@infoeuard.net
ISBN 954-8440-53-9
Французинът Пиер Гримал (1912-1996) е
сбетовно признат изследобател на епо-
хата на Античността, обябен през
1993 за почетен гражданин на Рим.
Адонис, Аполон, Ахил, Венера, Дедал, Ди-
ана, Дионис, Ебридика, Европа, Едип,
Ерос, Зевс, Медея, Меркурий, Нарцис,
Одисей, Орфей, Пандора, Пегас, Посей-
дон, Сатурн, Семирамида, Сибила, Си-
зиф, Тантал, Тезей, Хадес, Хера, Хер-
мафродит, феникс... На страниците на
Речника присъстват хиляди познати и
по-малко известии митологични персо-
нажи, всеки със свой символен заряд.
Възродени от Гримал в дух на вярност
към истинността, те внушават ана-
логии с днешния ден и с всички времена.
Вечните герои от легендите на древни-
те цивилизации добиват плът и смисъл
и отвеЖдат към корените на човешкия
род и първообраза на ценностите, кои-
то човечеството в по-нататъшното
си развитие е следвало или отричало.
Цена 16,00 лв.