М. ИАКОВ
С
ПРАКТИЧЕСКИ
СЪВЕТИ
ЛЮБИТЕЛИ
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
МЕТОДИ М. ЦАКОВ
ПРАКТИЧЕСКИ
СЪВЕТИ
ЗА РАДИО-
ЛЮБИТЕЛИ
ВТОРО ИЗДАНИЕ
СОФИЯ • 1981
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА4
УДК 621.396.1.002 (023)
Тази книга съдържа съвети и указания, свързани с лю-
бителската наработка на радиоелектронни устройства. В пър-
ва глава са разгледани накратко някои особености иа най-
употребяваните съвременни електронни елементи и прило-
жението им. Дадени са указания за проверката, поддържа-
нето и ремонта на някои от тях. Втора глава съдържа съвети
за употребата иа интегралните схеми — линейни и цифрови.
Дадени са и някои интересни схеми с тях. В третата глава
са съветите за конструиране на някои любителскп устрой-
ства — нискочестотни усилватели, радиоприемници и др.
Съветите засягат предимно тази част от любителската прак-
тика, при която обикновено се срещат най-големи затрудне-
ния и се допускат грешки. Четвърта глава е посветена на
въпроса за външното оформление на любителските констру к-
ции. Разгледани са основннте принципи на художественото
конструиране и практическото им използуване, както и на-
чините за постигане на добър външен вид на любителските
конструкции. Пета глава съдържа много съвети и рецепти
по обработката и лепенето на разлпчните материали, по из-
работването на някои детайли и пр. Ра гледана е хпотребата
на пластмасите, описана е технологията ia печатння монтаж.
Книгата е предна начена за всички радиолюбители на-
преднали и начинавши. Тя ще бъде полезна и i а ръков ди-
телите на кръжоци в станциите на младите тех шци, пио-
нерскпте домове, клубовете за ТНТМ и пр.
© Методи Маринов Цаков, 1981
с/о Jusautor, Sofia
621.396 (023)
ГЛАВА ПЪРВА
СЪВРЕМЕННИ ЕЛЕКТРОННИ ЕЛЕМЕНТИ ,
ОСОБЕНОСТИ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА С TflX
1.1.	ПОЛУПРОВОДНИКОВ!! ЕЛЕМЕНТИ-
1.1.1.	Транзистори
Как се измерват транзистори
Бърза проверка на транзистори се прави с омметър. Измерват
се съпротивленията на преходите емитер—база и колектор—база в
права и обратна посока. При няколко наличии екземпляра от един
тип транзистори се следи доколко си приличат резултатите от из-
мерването. Обратните токове на силициевите транзистори са твър-
де малки и затова на практика преходите им се проверяват лес-
но с омметър. Ако преходът е прекъснат, стрелката на уреда ня-
ма да се отклонява и в двете посоки на включването му, а при
пробив омметьрът ще показва утечка и в двете посоки. При подоб-
но измерване да се има пред вид, че вграденият в уреда захран-
ващ елемент позволява поляризиране на измервания преход с на-
прежение, често съответствуващо на закривения учасгьк от волт-
амперната характеристика на прехода, където съпротивлението
му за постоянен ток е голямо. Така че проверката с омметър се
счита за подходяща само в случайте, когато се предполага пробив
или прекъсване на преход.
Най-простото измерване на ня кои от статичните параметри
на един маломощен транзистор може да се прави по схемата от
фиг. 1.1. При положение 1 на превключвателя Пг базата на тран-
зистора се включва към емитера му и се отчита началният колек-
торен ток. При положения 2, 3 и 4 се измерва статичного усилване
на транзистора в схема „общ емитер“ при базисни токове съответ-
но около 1, 10 и 100 рА, като стойността на колекторния ток в mA
се умножава, както следва: при положение 2 на превключвате-
ля — с 1000, при положение 3 — със 100 и при положение 4 —
с 10. Например, ако в положение 4 сме отчели колекторен ток 12
3
mA, статичното уснлване на транзистора по ток в случая ще бъде
120. При положение 1 и натиснат бутон Б се измерва обратният
ток на прехода база—колектор. РезисторътТ?4 ограничава тока през
транзистора и уреда при погрешно включване на батерията, както
и при пробив на прехода. Превключвателите /7а и Па (це-ка клю-
чета) служат за смяна на поляритета на измервателния уред и
батерията при измерване на транзистори с различна проводимост.
Горното по схемата положение и на двата ключа (положение 1)
съответствува на проводимост NPN, а долното — на PNP. Схе-
мата може да се реализира като приставка към комбиниран из-
мервателен уред.
Фиг. 1.1
По-обстойио измерваие на маломощни и средномощни транзис-
торы се прави с българските измерватели на транзистори от серия-
та ИТ. Най-сигурно се измерват всякакви транзистори с характе-
риограф. Когато разполагаме с повече транзистори от един тип
и желаем да подберем една или повече двойки със сходни парамет-
ры, може да постъпим така: от тънка прозрачна хартия изрязва-
ме кръгове с диаметър, равен на вътрешния диаметър на екрана
на осцилоскопа. Всички транзистори се маркират по някакъв
начин с цифри или букви. Помещеиието, в което ще се работи,
трябва да е леко затъмнено. Предварително се избира режимът
на измерване при поставени в гнездата транзистори и съответ-
ната регулировка (напрежеиие на колектора, ток на базата и то-
варио сопротивление). Фокусировката иа електроиния лъч тряб-
ва да е оптимална, .а яркостта — максимална. Работи се с мек
молив. С лявата ръка фиксираме хартиения кръг върху екрана.
4
а с дясната очертаваме прозиращите линии на характеристиките.
След това маркираме листа със съответствуващия на транзистора
знак. По този начни се яачертават характеристиките на всички
транзистори. Сравнение на отделяйте характеристики се прави,
като два по два хартиените кръгове, наложени един върху друг,
се разглеждат на светло така, че линиите да прозират.
Измерване на полеви транзистори
Бърза проверка на полеви транзистор с управляващ преход се
прави с омметър. Измерва се съпротивлението на канала (между
сорса и дрейна) в двете посоки при свободен гейт. За повечето
полеви транзистори това съпротивление е в границите 50—500 Q.
Ако съпротивлението на канала е едно и също при двете посоки
на измерване, това означава, че транзисторът може да работи доб-
ре като регулируемо съпротивление в променливотокови вериги,
без да внася големи нелинейни изкривявания.
Управляващият преход се проверява с омметър в двете посоки.
При това измерване, след като сме проверили съпротивлението на
канала, е без значение кой от двата извода соре или дрейн ще из-
ползуваме, важного е да знаем със сигурност кой от изводите е
гейтът. В пропускаща посока преходите на полевите транзистори
имат по-голямо съпротивление (при подобно измерване с омметър)
от това на преходите на биполярните силициеви транзистори.
За проверка с омметър на полеви транзистори с изолиран гейт
е необходимо предварително да дадем на късо гейта и един от из-
водите соре или дрейн. По този начин при измерване на съпротив-
лението на канала ще предпазим транзистора от случаен пробив в
резултат от статично електричество. Тази предпазна мярка е из-
лишка при транзисторите с вградена защита на гейта.
К.акъв транзистор да употребим в зависимост
от особеностите на схемата
Главните различия между параметрите на отделяйте транзисто-
ри от различии серии, типове, марки и пр. са в пределнодопусти-
мите напрежения, токове и мощности, в усилвателните им свой-
ства, в честотните и шумовите качества. За усилване на ниско-
честотни сигнали се употребяват не само я. ч. транзистори, но и
такива с изразени високочестотни свойства. Употребата ца тран-
зистор с лоши честотни свойства при високи честоти, особено за
усилване на в. ч. сигнали, е нежелателна. Работата на транзисто-
рите при високи честоти се усложнява поради вътрешните и мон-
5
тажните капацитети. При всички случаи на практика трябва да
се предпочитат транзистори с висока гранична честота. Съвремен-
ните еилйцтеви транзистори за високи честоти имат отлични па-
раметри и са достъпни за радиолюбителите. За входни и преобра-
зувателни стъпала на радиоприемници са подходящи малошумя-
щи транзистори от типа на BF184, BF185, BF254. За работа на
УКВ се използуват транзисторите BF314, BF272, AF239. Специ-
ално разработени за входни стъпала на приемни устройства за
много високи честоти са транзисторите BFR91, BFT24, BFR14.
Много подходящи са и никои типове полеви транзистори, особено
двугейтовите от рода на КП350, 40673, BF961, с помощта на кон-
то в. ч. устройства стават устойчиви на силни входни сигнал и
и се намалява значително кросмодулацията.
За работа в междинночестотните стъпала на радиоприемниците
и телевизорите са разработени транзистори с регулируемо усилен-
ие. Такива са BF167, BF198.
При работа на ниски честоти за усилване на слаби сигнал и в
предусилвателните стъпала се използуват транзисторите ВС109,
КС149, 2Т3109, ВС159, ВС413, ВС415, конто са с нисък шум.
В любителските импулсни устройства може да се използуват
най-различни транзистори. Да се има все пак пред вид, че в някои
случаи е добре да се използуват „бързи“ транзистори, например
когато искаме да получим от мултивибратор правоъгълни импул-
си със стръмни фронтове.
Когато реализираме схема с чужди транзистори, на конто ще
търсим подходящи заместители, трябва да анализираме особенос-
тите й — начина на включване на транзисторите, честотния диа-
пазон, мер ките за термостабилност и особено разсейваната от тран-
зисторите мощност. По принцип почти за всеки транзистор може
да се намери заместител, дори такъв, който в дадения случай би
работил по-добре от посочения в схемата.
Как да ползуваме каталожните данни на транзисторите
Когато се търси подходящ.еквивалент на даден транзистор, не
е нужно да се обръща внимание на всичките посочени в каталога
данни. Ако транзисторът, на който ще търсим заместител, е висо-
кочестотен, най-важният параметър ще бъде граничната честота.
Когато търсим заместител на транзистор в предусилвателно в. ч.
или н. ч. стъпало, ще ни интересува и коефициентът на шума. За
съжаление в някои каталози този падрметьр не се посочва. Има
справочници, в конто малошумящите транзистори са отбелязани
в графата за предназначението им. Максималнодопустимите ко-
6
лекторен ток и напрежение се дават във всички каталози и на тези
данни се обръща внимание, особено когато транзисторът ще ра-
боти в крайно стъпало. Коефициентът h21E се дава средно или се
посочват граничите, в конто той може да варира. В никои спра-
вочници се привеждат и данни за най-често използувания режим
на работа на съответния транзистор. Когато в каталога има от-
делив графа за вътрешен капацитет или проводимост, тези данни
могат приблизително да ни осведомят за честотните свойства на
транзистора. По сидня начин може да получим представа за
големината на вътрешната обратна връзка в транзистора от по-
сочваната в никои каталози времеконстанта, която се преценява
с цел да се неутрализира външно.
В нашата страна се продават справочници за транзистори от
цял свят. Данни за чуждестранни транзистори може да се вземат
и от специалните каталози на фирмите-производителки или от
лублнкуваните понякога в списанията сравнителни таблици. Мно-
го транзистори се произвеждат по лиценз от различии страни.
Справочни данни за произвежданите у нас транзистори се пуб-
ликуват в рекламните каталози на завода в Ботевград, в списание
„Радио-телевизия-електроника“ и в издаваните справочници.
Радиатора за транзистори
Радиаторът служи за отвеждане и разсейване на отделящата се
при работата на транзистора топлина. Топлоотвеждането зависи
ют топлопроводността на материала, от който е изработен радиа-
торът. Доброго разсейване на топлината зависи от големината на
допирната повърхност между радиатора и околния въздух. Зато-
ва добрият радиатор трябва да има достатьчна топлопроводност,
голяма обща повърхност и малко термично съпротивление на пре-
хода между транзистора и радиатора. При конструиране на ра-
диатор трябва да се обръща особено внимание на доброго уплът-
няване в мястото на закрепване на транзистора към радиатора.
За получаване на ниско преходно термично съпротивление най-
често се използува топлопровеждаща паста. Освен фабрично упо-
требяваната сил и конова паста в любителски условия може да се
използува епоксидна замазка. Тя сеприготвя, като се смесят епок-
сидно лепило и алуминиев прах. Условието за добър контакт
между транзистора и радиатора е да няма никъде въздушни меж-
дини и замазката да запълва само неравностите между двете допи-
ращи се повърхнини. Преди монтирането се прави обезмасляване
на допирните места чрез почистване с памук, напоен с ацетон, бен-
зин или спирт.
7
В случайте, когато е необходимо транзисторът да бъде изолиран
електрически от радиатора, се използуват слюдени подложки.
Да се има пред вид, че при това положение се увеличава преход-
ното термично съпротивление.
Добро уплътнение може да се получи и с подложки от тънко
калаено фолио. Пластичността на калая позволява запълване на
неравностите между двете повърхнини.
Радиаторите се изработват предимно от алуминиеви сплави
или алуминий. В любителски условия радиатори се правят чрез
изрязване на пластини от листов алуминий. На фиг. 1.2 са пока-
зани различии по конструкция радиатори. Вариантите а и б са
за мощни транзистори и се изработват от листов алуминий с дебе-
лина 2—3 mm. Вариант в е подходящ за средномощни транзисто-
ри, а вариантите г, д и е се използуват за маломощни транзистори.
С цел да се подобри топлоотвеждането на лъчиста енергия радиа-
торите може да се оцветяват в черно. При всички случаи най-важ-
ното изискване към радиатора е преходното термично съпротивле-
ние (транзистор-радиатор) да бъде малко. Когато това условие
не е изпълнено, топлоотвеждането се влошава, транзисторът може
да прегрее и независимо от големината на радиатора да се по-
вреди.
8
1.1.2.	Диоди
Измерване на диоди
Бърза проверка на всякакви диоди се прави с омметър. Волт-
амперната характеристика на един диод може да се снеме с из-
мервател на транзистори ИТ-51. Диодът се включва към клемите
Е (емитер) и С (колектор). Стабилизираното напрежение се регу-
лира плавно с копчето при натиснат бутон Uc. Токът се отчита от
лявата Стрелкова система. Характеристиките в права и в обратна
посока се получават, като се задават стойности на напрежението
и се отчитат съответните стойности на
тока. При натиснат бутон Uc лявата
система работа като милиамперметър с
обхват 50 mA. При натиснат бутон Iceo
главната система работи като микро-
амперметър с минимален обхват 25 р.А.
В това положение напрежението се от-
чита при натискане на бутона Ос- По
описания начин се измерват и ценерови
f
Фиг. 1.3
диоди. Полярността на напрежението.
се определи от превключвателя PNP-NPN, като при положение PNP
клема Е е положителна. За избягване повреди вследствие на греш-
ки при{вкЛючване на диода към гнездата предварително копчето за
регулиранена напрежението се завърта в крайно ляво положение.
Пробивного напрежение на диод се мери на характериограф.
При такова измерване се препоръчва ограничаване на токовите
импулси чрез включване на по-голямо товарно съпротивление
посредством превключвателя на характериографа.
При изработване на токоизправител понякога се налага да свър-
зваме два или повече диоди последователно за изправяне на напре-
жение, по-високо от допустимого за един диод. Поради различията
между обратните съпротивления на диодите се получава нееднак-
во разпределяне на напрежението и има опасност от пробив на
този диод, който има по-малка утечка (по-голям пад на напре-
жение). За изравняване на напреженията на практика паралелно
на диодите се включват резистори, както е показано на фиг. 1.3.
Паралелно свързване на изправигелии диоди с цел да се из-
правя по-голям ток е допустимо само тогава, когато съпротивле-
иията на диодите в права посока не се различават значително.
При такова свързване максималнодопустимият ток е около 0,7—
0,8 от сумарния допустим гок на двата диода.
При последователно и паралелно свързване на изправителни дио-
ди е нежелателно използуването на различии типове диоди, както и
свързване на повече от два диода, особенопри паралелно свързване.
9
Проверка на светодиода
Светещите диоди са много удобни за приложение в радиолюби-
телската практика. Използуват се като индикатори на включено
състояние, в различии пробници, за направа на оптрони и др.
Бърза проверка на светодиод се прави с омметър. Да се има пред
вид, че светодиодите са чувствителни към претоварване. Затова
при работа с тях се взимат мерки против увеличаване на тока,
най-често чрез серийно (последователно) включване на резистор.
Друга възможност за ограничаване на тока през диода е да се из-
ползува прост генератор на ток с един или два транзистора.
1.1.3.	Фоторезистори
При измерване на фоторезистори с омметър да се има пред вид,
че различните типове от тях имат различна чувствителност към
отделните Цветове от спектъра. Поради това измерването на фо-
торезистори трябва да се прави при такова осветление, с каквото
ще работи проектираното с тях устройство. Ако при измерване с
омметър стрелката на уреда се успокоява много бавно или „пълзи“,
това означава, че този фоторезистор не е качествен и е подходящ
за работа при бавно повтарящи се циклични процеси с преобла-
даващо затъмнено състояние.
За разлика от фотодиодите и фототранзисторите фоторезистор и-
те са значително по-инертни и не биха могли да работят дори със
звукова честота. Приложението на фоторезисторите в радиолюби-
телското творчество е обширно. Употребяват се в различии ав-
томатични и релейни схеми, като управляеми атенюатори в ниско-
честотната техника, за автоматичен стоп в магнитофониге, за из-
работване на оптрони, в кибернетични модели и др.
1.1.4.	Терморезистори
Употребяваните в любителската практика терморезистори имат
отрицателен температурен коефициент. Използуват се в устрой-
ствата за измерване и регулиране на температура, за термоком-
пенсация на постояннотоковия режим на транзистори, за стабили-
зиране на амплитудата на изходното напрежение на нискочестот-
ни генератори и др.
С термистори може да се изработи система за топлинна защита
на мощни нискочестотни транзисторни усилватели. Описание на
подобна защита е дадено в трета глава.
Термисторите се измерват с омметър.
10
1.5. Т иристори
В любителски условия един триоден тиристор може да се про-
вери по схемата от фиг. 1.4. Напрежението на управляващия елек-
трод се регулира чрез тримера Управляващият ток се отчита
с милиамперметъра. В момента на отпушване на тиристора лампич-
ката светва и при това по-
ложение се измерва токът
за включване и напреже-
нието върху отпущения
тиристор.
В с лучаите, когато с
тири сто рисе управляват
лампи, захранвани напра-
во от мрежата, към уст-
ройството може да се до-
бави мостов изправител с
четири диода (Грец). По
този начин вместо за 400V
тиристорите могат да бъдат за 200 V, при това не е нуж-
но да издържат обратно напрежение. Употребените диоди трябва
да издържат максималния консумиран ток.
1.2.	РЕЗИСТОРИ И ПОТЕНЦИОМЕТРИ
1-2.1. Резистори
Комбиниране на резистори
В радиолюбителската практика понякога се налага вместо един
резистор да употребим няколко, свързани така, че еквивалентно-
то им съпротивление да бъде равно на необходимого. В случайте,
когато е необходим постоянен резистор с нестандартна стойност,
този начин е най-добрият за получаване на нужного съпротивле-
ние. Общата мощност на употребените резистори трябва да е по-
голяма от разсейваната, а най-добре е, особено при работа с кри-
тична мощност, всеки резистор да бъде проверен чрез изчисляване
на отделяната от него мощност. При каквото и да е свързване на
два еднакви по стойност и еднотипни резистора общата мощност
е равна на сумата от мощносгите им. При всички дру1 и начини на
•свързване мощносгта се изчислява за всеки резистор поотдетно,
като се търси или токът през него, или напрежението в краищага му.
11
Някои правила за монтиране на резистора
За да бъде запоен добре, всеки резистор трябва да има калайди-
сани изводи. Така спойките ставят бързи и сигурни. В противен
случай нерядко явление е т. нар. студена спойка, при която пре-
ходното електрическо съпротивление е променливо и става при-
Фиг. 1.5
чина за неустойчива работа на устройството. Студените спойки
се откриват трудно и в никакъв случай не бива да се допускат.
Времето за извършване на спойка с калайдисани изводи е по-мал-
ко от времето за спойка с некалайдисани изводи. Дори при фаб-
рично калайдисани изводи е желателно те да се калайдисат на-
ново, тъй като върху тях обикновено има окисен слой.
При монтиране на резистори върху платка обикновено се пред-
почита хоризонтален монтаж като по-прегледен и удобен. Верти-
калното монтиране при сбит монтаж изисква изолиране на по-
дългия извод на резистора с парче шлаух (фиг. 1.5). Желателно
е, преди да се монтира резисторът, изводите му да бъдат огънати
по такъв начин, че след вкарването им в отворите на платката
той да се крепи самостоятелно. Това улеснява запояването, когато
мястото около резистора е ограничено. Също така е желателно
резисторите да се монтират така, че означенията на стойностите
им да се виждат добре след монтажа, което пак улеснява евенту-
алния ремонт, свързан с подмяна на резистори.
1.2.2.	Потенциометри
Някои особености на потенциометрите
Съществена особеност на всеки потенциометър е законът, по
който се изменя съпротивлението в зависимост от ъгъла на за-
12
въртане на оста му. Тази зависимост се определи в едва от двете
посоки на въртене и бива логаритмична, линейна и експоненци-
ална. Затова на практика само потенциометрите с линейна зави-
симост между стойността им и ъгъла на завъртане могат да се
включват, без да се държи сметка за изводите им. За да проверим
дали един потенциометър е линеен, измерваме с омметър съпро-
тивлението между средний извод и всеки от крайните при средно
положение на оста. Ако двете измерени стойности са равни или
се различават незначително (което може да се дължй на неточно
нагласяване на оста в средно положение), тогава потенциометърът
е линеен.
Друга особеност на потенциометрите е т. нар. начален скок на
съпротивлението. Колкото този скок е по-малък, толкова потен-
циометърът е по-добър. При стереопотенциометрите тази особеност
е нежелателна, тъй като обикновено едната половина на потенцио-
метъра (единият от двата потенциометъра, съставящи стереопо-
тенциометъра) може да има по-изразен скок в началото, което
причинява неприятен ефект при прослушване в стереоусилвателите.
За всеки потенциометър е важно да има голяма трайност. Тя
зависи от износоустойчивостта на съпротивителния материал и
конструкцията на потенциометъра като цяло. Жичните потенцио-
метри обикновено са по-трайни от химичните. Животът на един
потенциометър зависи и от мощността, която разсейва при работа,
както и от начина, по който се манипулира с него. Радиолюбите-
лите с по-голям опит са свикнали да определят качеството на
един потенциометър при въртене на оста му с ръка. Когато при
движението не се усещат дразнещи вибрации и оста се движи „ме-
ко“, тогава обикновено потенциометърът е по-траен. При подо-
бен опит радиолюбителях получава в същност представа за сте-
пента на триене, гладкостта и износоустойчивостта на съпротиви-
телната пътечка.
Проверка на потенциометър се прави с омметър. Когато при вър-
тене на оста стрелката на уреда се мести без тласъци, равномерно,
тОва означава, че преходното съпротивление е стабилно. Ако чук-
нем с ръка потенциометъра и стрелката на уреда трепне, това
означава влошен контакт и непостоянно преходно съпротив-
ление между плъзгача и съпротивителния слой. Подобна провер-
ка може да се прави и със слушалки, като във верига се свързват
една батерия, потенциометърът и слушал ките. Потенциометърът
е толкова по-добър, колкото шумът и пукането в слушалките при
въртене на оста му са по-слаби. При работа в усилвател, ако има
условия за възникване на акустична или механическа обратна
връзка, потенциометърът с непостоянно преходно съпротивление
би могьл да предизвика мнкрофония.
13
Ремонт и поддържане на потенциометра
Най-честата повреда на потенциометрите се състои в замърсява-
не, износване и накъсване на рабо!ната съпротиветелна пътечка.
Капсулованите потенциометри не могат да се отварят и затова се
почистват и смазват отвън. Ако към вътрешността на потенциоме-
търа няма пролука, може да се пробив малък отвор (1—2 mm) и
със спринцовка да се впръска бензин, спирт, ацетон или друг
разтворител. Почистването става чрез движение на оста на потен-
циометъра. След това с пипета или спринцовка се вкарва малко
течен парафин, конто смазва вътрешността. Излишният парафин
се отстранява с памук, притиснат до отворчето, при бързо въртене
на оста в двете посоки. Описаната процедура може да удължи
живота на потенциометър с износен съпротивителен слой. Вместо
течен парафин за смазване на съпротивителната пътечка на по-
тенциометри се използува графитна грее или силиконова паста,
разбира се, ако конструкцията им позволява достъп до пътеч-
ката.
Животът на някои потенциометри може значително да се удължи,
като плъзгачът им се огъне по такъй начин, че плъзгащата му се
част да се премести на нова пътечка.
Комбиниране на секциите на стереопотенциометър
В много случаи от практиката се налага да търсим безуспешно
единичен потенциометър с определена стойност. Ако разполагаме
със стереопотенциометър с двойно по-голяма стойност, може да
го използуваме, като евържем паралелно едноименните изводи на
двата потенциомегъра (двете секции). При това свързване се за-
пазва законът на изменение на съпротивлението, т. е. ако стерео-
потенциометърът е логаритмичен, полученият в резултат на опи-
саното свързване потенциометър с двойно по-малка стойност ще
бъде също логаритмичен.
Съпротивителни тримери
При включване на съпротивителен тример вместо постоянно
съпротивление трябва да се внимава за положение™ на плъзгача.
Първоначално той се оставя в средно положение или в схемата
последователно с него се включва постоянен резистор за ограни-
чаване на минималната стойност на общото съпротивление. Когато
след настройка с тримера искаме да фиксираме положение™ на
плъзгача му с боя или лепило, капката слагаме в средата на три-
14
мера, близо до прореза за отвертка, а не в близост с мястото на
контактуване между плъзгача и съпротивителния слой. Преди
употреба на съпротивителен тример е желателно да го проверим
с омметър дали при въртене с отвертка не прекъсва. Това ни спес-
тява излишни неприятности впоследствие.
1.3.	КОНДЕНЗАТОРИ
1.3.1.	Постоянни кондензатори
/Сак да проверим изправността на един кондензатор
С омметър може да се провери грубо само дали даден конденза-
тор е „пробил1* или дали има утечка. Прекъсване в кондензатора
може да се установи по различен начин. Ако капацитетът му е
50—100 nF и повече, може да го проверим как зарежда с омметър
(на максималния му обхват). При включване на уреда стрелката
му за момент се отклонява, като отскокът зависи от капацитета
на кондензатора. Друг начин за проверка на кондензатора евключ-
ването му в нисковолтова променливотокова верига и измерване
на пропускания от него ток. По сыция начин може да се провери
кондензаторът и със слушалки (в променливотокова верига). Пре-
късване в кондензатора се установява при липса на показания на
волтметъра или когато в слушалките не се чува звук. Конденза-
торите се мерят най-добре с измерителен мост. Някои комбинирани
уреди могат да измерват капацитет чрез включване към мрежата
(220 V) и това да се има пред вид при измерване на кондензатори
за ниско напрежение, тъй като при такова измерване те биха се
повредили.
Електролитни кондензатори
Електролитните кондензатори са кайризни пасивни елементи.
Употребата им в любителската практика изисква предварителна
проверка на изправността им, а в някои случаи — и на стойност-
та им. Груба проверка на електролитен кондензатор се прави по
описаните по-горе начини за проверка на кондензатори с постоя-
нен капацитет. При проверка с омметър да се внимава за поляр-
ността на изводите на кондензатора и уреда (на комбинираните
измервателни уреди е означена полярността на клемите при измер-
ване на съпротивления).
Най-честа причина за повреждане на един електролитен кон-
15
Дензатор е неправилното му включване с обратна полярност и ра-
ботата му при напрежение, по-високо от указаното на корпуса
му. Стареенето също влошава качествата на електролитните кон-
дензатори. Подобен ефект се получава и под влияние на високата
околна температура, която в ня-
__________________hi___ кои типове кондензатори причи-
+UI-___________________нява изсъхване на електролита
—, им.
-|п+	Когато искамеда употребимеле-
IS*	11_1~1	ктролитни кондензатори вместо
неполярни, може да използуваме
•Фиг. 1.6. Свързване на два поляр- схемата от фиг. 1.6. Такова ком-
ни кондеизатора вместо един иепо- биниране се Но.тага при липса
ляреи	на неполярни кондензатори с
голям капацитет. Двата употребени кондеизатора трябва да имат
двойно по-голям капацитет от необходимия и поне два пъти по-
голямо работно напрежение.
В случайте, когато за дадено устройство са нужни електролит-
ни кондензатори с малка утечка, трябва да потърсим танталови
кондензатори.
1.3.2.	Променливи кондензатори
При употреба на променлив кондензатор да се обръща внимание
иа качеството му. За добра работа при високи честоти се предпо-
читат кондензаторите с въздушен диелектрик, конто имат малки
загуби. Роторът на променливия кондензатор трябва да лагерува
добре, без хлабина в лагерите, за да не се променя капацитетът
му от външни механични и акустични въздействия. Преди употре-
ба всеки променлив кондензатор трябва да се провери с омметър.
Каквато и да е утечка е недопустима.
Огънати (деформирани) пластини на въздушен променлив кон-
дензатор може да се изправят по следния начин. Ако плоскостта
им не е нарушена, а е променено само разстоянието между тях,
пластините може да се огънат внимателно с помощта на плоска
сгоманена пластина, тънка отвертка или джобно ножче. По-голе-
ми деформации се оправят, като кондензаторът се разглоби и
въздушната междина в мястото на деформацията се запълни с
бръснарски ножчета, след което чрез притискане неравностите се
изглаждат.
Почистване на въздушен променлив кондензатор се прави чрез
продухване с автомобилна помпа или компресор. Ако е необхо-
16
димо смазване на лагерите му, се използува графитна смазка или
грее.
Болшинството преносими радиоприемници имат променлив кон-
дензатор с твърд диелектрик. Понякога при настройка на прием-
ника в говорителя се чува пукане или пращене, което е по-силно
при по-бързо въртене на копчето. Това се дължи на статичного
•електричество, което се получава при триене между пластините
на ротора и тези на диелектрика. В такива случаи наелектризир-
ването може да се отстрани чрез смазване на пластините с фино
масло или с антистатична течност. Поради промяната на капаци-
тета на кондензатора след това се прави донастройка на прием-
ника.
1.4.	БОБИНИ
Изработване на бобини
Високочестотните бобини се навиват върху тела от полистирол
или керамика. Бобините с малко навивки и добър качествен фак-
тор се правят без тяло. Навиването на еднослойна бобина се из-
вършва на ръка. Краищата на проводника се закрепват към тя-
лото, както е показано примерно на-фиг. 1.7. Готовата намотка
може да се импрегнира с разтвор на полистирол в хлороформ, ди-
хлоретан или бензол.
Фиг. 1.7
Качественият фактор на една бобина зависи от конструкцията
й, от работната честота и, ако има сърцевина (ядро), от нейните
свойства и размери. Ядрото увеличава качествения фактор на
бобината до определена честота, при която загубите в него започ-
2 Практически съветн
17
ват да растат значйтелно. Когато екранираме бобина, качествата
й се влошават. Това трябва да се има пред вид при оразмеряване
и изчисляване на индуктивиоспа й. Ориентировъчно може да
се приеме, че един екран- намалява индуктивността на бобината
с около 10—20%, като влиянието е по-голямо, когато разстояние-
то между бобината и екрана е по-малко.
Многослойните бобини се навива! ръчно или с помощта на при-
способление. Бобини с много навивки може да се навият на ръчна
бормашина или струг. При втория сличай се ползува съедините-
лят на струга, с който оборотите се нагласяват така, че да се бро-
ят с очи.
Индуктивността на една бобина се измерва с мост. Качественият
фактор се проверява на специален уред — ку-метър, с помощта
на който може да се определи и индуктивността на бобината.
Изработване на бобина за феритна антена
От тънка плътна хартия изрязпаме правоъгълно парче с дължи-
на около 100 mm и широчича около 40 mm. Върху феритната
пръчка навиваме парче полиетилен ^от плик) така, че да я обвие
Фиг. 1.8
не повече от един път. После отгоре навиваме парчето хартия (вър-
ху полиетилена и пръчката) на около оборот и половина, както е
показано на фиг. 1.8. След това намазваме останалата част от
хартията с ацетоново лепило и я навиваме, търкаляйки пръчката
18
върху масата. Накрая задържамр пръчк'’та в такова положение,
че краят на хартията да октане ci” лу. 1Ьч''тлт -><оло минута
да изсъхне лепилото, притискайки леко пръчгл  ити гзтиекай-
ки я с някакъв предмет в това поле ж- шт. ‘'т- ; i гтчзиею вз-
дърпваме парчето полиетилен и змеею н .о между хартиеното
цилиндърче и феритната пръчка напъхваме тънка лентичка от
целулоид, полистирол или друга нлашмаса с дебеляна около
0,5 mm и широчина 4 mm. Ед> пият край на проводника увиваме
около стьрчащия край на лент”чкчта и започваме навиването на
бобината, като с лявата си ръка държим пръчката, а с дя'иата
полагаме навивкиуе. При навиването бровм гласно и п.пмаваме
да не се застъпват съседни навивки. Края на проводника закреп-
ваме по описания начин. След това в краищата на бобината сла-
гаме по една капка ацетоново лепило, както е показано на фигу-
рата. Накрая оснобождаваме изводите на над отката от лентичка-
та, а нея изгегляме внимателно навън. Готовата бобина може да
импрегнираме с полистиролов разтвор.
Почистване на литцендрат
Има няколко начина за почистване и калайдисване на краища-
та на бобината от литцендратов проводник. При единия от тях
вкарваме края на проводника в пламъка на спиртна лампа, покато
медните жички се ээчервгл (до впшневочервего, не говече), след
което бьрзо го поюпяме в спирт, налят в отделна паничка. По
другия начин за почистване на литцендрат се постъпва такт. От
хлорвинилова изолация на тьнък многожилен проводник отряз-
ваме тръбичка с дължина около 5 mm. НахЛузваме тръбичката
върху края на лищендратовия проводник и я запалзаме с кибрит
или запалка, докато парчето шлаух се стопи. После зачистваме
нишките с тъпата страна на бръснарско ножче до метален блясък
и ги калайдисваме в колофон.
1.5.	КОМУТИРАЩИ ЕЛ ЕМ Е НТ И
1.5.1.	Ключовете в радиолюбителската практика
Главните изисквания към електрическите ключове са да бъдат
удобнн, сигурни и трайни. Най-употребяваните от любителите
ключове са от типа „це-ка“. Бърза проверка на ключ се прави с
омметър на най-нискоомния му обхват. Във включено състояние
съпротивлението на ключа трябва да е нула, като не се има пред
19
вид съпротивлението на свързващите проводници на уреда. При
разклащане на езичето на ключа съпротивлението не трябва да
се мени. Всеки подлежащ на употреба от радиолюбителя ключ
трябва да се провери предварително по описания начин с омметър,
Когато ключът се претоварва електрически, искренето причинява
влошаване на контактуването, което на практика се изразява в
нестабилна работа на ключа във включено състояние. Затова
трябва да обръщаме необходимото внимание на употребяваните
ключове, особено когато се комутират нискоомни вериги със зна-
чителен ток.
1.5.2.	Превключватели — препоръки за употребата им
За превключване във високочестотни вериги са подходящи га-
летните превключватели с керамична основа и барабанните прев-
ключватели с полистиролова основа, конто имат голямо изоляци-
онно съпротивление и малки високочестотни загуби. За същата цел
може да се използуват и бутонни превключватели при условие,
че не ще бъдат изложени на замърсяване в проектираното устрой-
ство. За по-сигурна работа при употреба на бутонен превключва-
тел се препоръчва дублиране на трупа контакти така, че ако ед-
ната трупа откаже, другата да осигури добрата работа. За тази
цел контактните групи се свързват паралелно, като, разбира се,
и двете са на един и същ бутон.
Някои радиолюбители неправилно почистват барабанния прев-
ключвател, като надраскват контактните пъпки със шкурка или
друг твърд предмет. При такова „почистване“ силно се влошава
сигурността на контактуването. Това важи и за почистването на
пружиниращи пластини. Правилно е да се направи обезмасляване
на пъпките и пластините с памук, напоен с бензин, спирт или аце-
тон, като барабанът се превърти няколко пъти. За подобряване
на триенето между пластините и пъпките, както и за по-добро
контактуване се препоръчва леко огъване на всяка пластина по
такъв начин, че силата на притискане към барабана да се уве-
личи.
1.5.3.	Релета
Когато разполагаме с реле, чиято чувствителност е голяма и
превишава значително тази на посоченото в схемата реле при
условие, че не желаем да го пренавиваме, може изкуствено да
20
влошим чувствителността му чрез включване на допълнителни
резистори в серия с намотката на релето (последователно).
При търсене на реле за дадена схема трябва да се знае, че вмес-
то посоченото почти винаги може да се намери друго с подходящи
за целта данни. Промяна на чувствителността на едно електромаг-
нитно реле може да се получи чрез удължаване или скъсяване на
пружинката на котвата му. Прекомерното намаляване на пружин-
исто усилие не се препоръчва, за да не се влоши работата на реле-
то (това се отразява на контактите).
Употреба на рид-релета
Релетата с магнитни контакти намират напоследък приложе-
ние и в радиолюбителската практика. Задействуват се с магнитно
поле и могат да комутират неголеми електрически мощности. Глав-
ното им преимущество пред другите релета е дългият им живот и
голямото бързодействие.
Рид-контактите се използуват като датчици за преместване,
въртене, магнитно поле и др. под. На фиг. 1.9 са показани
примерни начини за задействуване на рид-контакт (ампула с нор-
мално отворени магнитни контакти). В първия сеучай (а) релето
Фиг. 1.9
се включва с постоянен ток през бобинката, като чувствителността
се регулира посредством различного конструктивно оформление
(големина, брой на навивките, диаметър на проводника) на по-
следната, а също така и чрез изместването й спрямо ампулата.
21
При втория случай (б) контактите се затварят, когато част от сй-
ловите линии на полето на постоянния магнит минават през тях.
Вариант в онагледява възможността за работа на рид-релето като
поляризовано. Както се вижда от фигурата, ако нормално контак-
тите са затворени поради действието на постоянния магнит, отва-
рянето им ще зависи от полярността на полето па бобината. При
обратна полярност спрямо тази на постоянния магнит резултат-
ното магнитно поле ще бъде слабо и контактите ще се разединят.
В този случай при наличие на нормално отворени и нормално зат-
ворени контакти се получава поляризовано рид-реле. Последни-
ят посочен пример (г) се отнася до сработване на рид-контакта
чрез местене на магнитен екран (ферит, мека стомана). Има още
много начини за използуване на рид-контактите, особено за цели-
те на приложната електроника.
1.6.	АНТЕНН
1.6.1.	Как да изработим добра феритна антена
За работа на средни и дълги вълни в преносимите И в болшин-
ството стационарни радиоприемници като антенно устройство се
използуват кръгли или правоъгълни пръчки ферит с проницае-
мост р, в граничите 400—600. За къси вълни се използуват ферит-
ни пръчки с проницаемост 100—150, като ефективността им е
добра предимно в нискочестотния край на късите вълни (41—
49 ш).
За да се изработи добра феритна антена за радиоприемник, тряб-
ва да се спазят някои изисквания. Преди всичко трябва да наме-
рим феритна пръчка с необходимата проницаемост (около 500)
и по възможност с по-големи размери (особено дебелината). Дъл-
жината на намотката трябва да е около 30% от дължината на
пръчката. Желателно е да се използува литцендратов проводник.
При наличие на обхвати за средни и дълги вълни съответните
бобини се разполагат в двата края на пръчката, колкото е въз-
можно по-отдалечени една от друга. Накрая при монтиране на
антената в кутията (или шасито) трябва да се избягва близост
та с метални предмети и елементи — високоговорителя, транс-
форматора, променливия кондензатор и пр.
22
1.6.2.	Външни антенн
Най-важното условие за добрата работа на вънщната антена
за радиоприемник е добрата й изолаиия в местата на закрепване-
то, както и отдалечеността й от мрежови проводници, ел. стълбо-
ве, телефонии линии и др. За закрепване на проста ненастроена
вънтнна антена, състояща се от парче проводник, в любителски
условия вместо керамични изолатори може да се използуват пар-
чета от капроново или найлоново влакно от рода на рибарските
„жилки**.
Най-използуваната засега антена за телевизионно приемане е
от типа Яги, наричана още „вътнов канал**. Освен от конструктив-
ного й изпълнение качество™ на приемане с такава антена зависи
много от околните условия и от начина за отвеждане на сигнала
до телевизора. Обикновено в условията на населеното място лип-
сва пряка радиовидимост и често се получават отражения и стоя-
щи вълни, конто влошават качеството на картината. Затова при
монтиране на телевизионна антена в място с лоша видимост в
посоката на предавателя трябва да изберем опитно точного й
местоположение. На практика може и е желателно да се прави
компромис между големината на сигнала в антената и неговото
качество, като се предпочита такова място на аптенага, в което
нежеланите сигнали са най-слаби.
Фидерната линия до антената оказва влияние на сигнала в за-
висимост от дължината си и начина на прокарване. В планински
условия и други такива, при конто се налага дължина на фидера
над 30—40 т, се препоръчва употреба на антенен предусилвател,
за да компенсира затихването на сигнала в прекалено дългия ка-
бел; особено в места със слаб сигнал.
Много подходяща за телевизионно приемане е антената, из-
вестна като „шзейцарски бим“. Предимствата й пред класическа-
та Яги-антена са в малките размери, големия коефициент „фронт-
тил“ и малкия коефициент на стоящи вълни. Усилването на швей-
царската антена е приблизително колкого на една Яги-антена с
5 елемента. Авторът ползува такава антена от 3 години и се е
убедил в достойнствата й в условията на място с много отразени
сигнали, идващи отзад. Разбира се, швейцарският бим не е под-
ходящ за приемане на слаби сигнали. Описание на антената е да-
дено в „Наръчник по антенн** на К. Ротхамел [15].
23
1.7.	СЛУШАЛКИ, ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ, МИКРОФОНИ
1.7.1.	Как да използуваме различимте слушалки
При включване на електромагнитни слушалки във верига с
постояннотокова съставна трябва да се спазва поляритетът им,
тъй като в противен случай може да се отслаби действието на маг-
нитната им система поради частично размагнитизиране. Лесно и
бързо намагнитизиране на радиослушалки се прави, като се вклю-
чат за момент в мрежата (220 V) през диод, свързан с необходи-
мия за слушал ките поляритет.
Главното приложение на динамичните слушалки е в Hi-Fi тех-
никата, за слушане на качествени стереозаписи от магнитофон,
грамофон или УКВ радиоприемник. За добрата им работа е необ-
ходимо винаги съгласувано включване, както и.пазене от сътресе-
ния и еЛектрически претоварвания.
Миниатюрните слушалки се използуват предимно в преноси-
мите радиоприемници, конто имат подходяще гнездо-изход от
нискочестотната част на приемника. Когато разполагаме с висо-
коомна миниатюрна слушалка и желаем да я използуваме вместо
нискоомна, можем да шунтираме намотката й с постоянен резис-
тор така, че еквивалентното съпротивление да съответствува на
импеданса на високоговорителя. Това се прави с цел да не се на-
руши работата на приемника (на нискочестотната му част). Чув-
ствителността на миниатюрна слушалка може да се подобри пос-
редством изтъняване на мембраната й. Това се прави на точилен
камък или гладка плоча, покрита със ситна шкурка. Затискаме
мембранката с пръет и я движим внимателно с кръгообразни дви-
жения. Предварително повърхността на камъка или шкурката
намокряме с вода. След това може да шлифоваме с паста за метал
по споменатия начин, но върху парче стъкло.
1.7.2.	Високоговорители
У потреба на различайте видове високоговорители,
'съобразно особеностите им
По принцип честотните свойства на динамичните високоговори-
тели зависят от формата, масата, размерите и начина на окачване
на дифузора (мембраната) им. Така повечето миниатюрни гово-
рителчета (за джобните приемници) имат повишена чувствителност
в областта на звуковите честоти над няколкостотин херца. Обрат-
24
но, обемистите високоговорители с голяма мембрана възпроиз-
веждат най-добре ниските честоти или т. нар. „баси**. Неравномер-
ността на честотната характеристика на един динамичен високо-
говорител се определи предимно от наличието на множество меха-
ничнн резонанси на подвижната система, конто обуславят „пико-
вете“ (повдигнатите участъци от честотната характеристика). Не-
линейните изкривявания пък се дължат на нееднаквите условия
при движение на дифузора в двете посоки, изразяващи се в неед-
наквост на въздушните обеми от двете страни на мембраната, не-
равномерно разпределение на постоянното магнитно поле, неед-
наквото въздушно обтичане на дифузора и др. На практика вина-
ги трябва да предпочитаме високоговорител с по-голяма мощност,
отколкото такъв с мощност, равна на най-голямата електрическа
мощност, която му подаваме. За целите на висококачественото въз-
произвеждане винаги се употребяват отделни високоговорители
за ниските, средните и високите честоти в диапазона от 20 до
20 000 Hz. Някои радиолюбители подценяват значението на ви-
соките звукови честоти за вярното предаване на звуковата карти-
на. Често това се дължи на факта, че доброго възпроизвеждане
на честотите над 10 kHz означава добро, макар и нежелано, из-
лъчване на шумове. Затова все още високите звукови честоти са
нежелани от някои, предимно млади радиолюбители. Напоследък
се среща и обратного явление — отделяне на прекалено внимание
на високите честоти в звуковия спектър, най-вече при възпроиз-
веждане, като с тонкоректорите честотната характеристика се
повдига в двата й края. Като добри високочестотни говорители се
признават лентовите от типа на българският ВЛД-12, конто е
рупорен и има „таван“ около 40 kHz. Добре възпроизвеждат ви-
соките честоти и миниатюрните юворителчета, т. нар. „пищялки**.
Трябва да се знае, че за добрата работа на един високочестотен
говорител, особено ако е произведен специално за целта, на пос-
ледний не трябва да се подават съставните с ниски честоти.
Доброго възпроизвеждане на ниските звукови честоти се пости-
га с високоговорители, имащи ниска резонансна честота.
Ремонтиране на високоговорители
Всяка механическа повреда на дифузора на един говорител во-
ди до влошено възпроизвеждане. Най-често се получават накъсва-
ния и протриване в гофрираната периферна част на дифузора.
„Закърпване** се прави с каучуково лепило и тънка влакнеста
хартия. Мястото на повредата се намазва с тънък слой лепило и
се оставя да изсъхне напълно, след което предварително нама-
25
занята с лепило хартиена кръпка се залепва внимателно върху
него. Вместо каучуково лепило с успех може да се използува уни-
версалното лепило „Хелметекс“, което също има еластичност и
добра слагоустойчивост.
Разцентрована подвижна бобинка се оправя трудно. Когато
това се дължи на изменения в трептилката, центроването може
да стане, като единият й край се импрегнира частично с ацетоново
лепило. При втвърдяване то се свива и това довежда до леко из-
местване на подвижната бобинка (шпулката) в посока към мястото,
намазано с лепило.
Как да монтиране високоговорител е озвучително тяло
Големината на отвора в предната стена на озвучителното тяло
(за говорителя) трябва да съответствува на диаметъра на външна-
та част на дифузора. Между мястото на закрепване и тялото на
говорителя трябва да има добро уплътнение, затова се препоръч-
ва преди монтирането допирните места да се намажат с каучуково
лепило или с „Хелметекс“. За по-добро звучене стените на озву-
чителното тяло се облепват с дунапрен, вата или друг звукопоглъ-
щащ материал. Може да се изработи калъфка от прозрачен плат
(тензух), напълнена с парчета вата и дунапрен, която се поставя
в пространството зад говорителя. Когато озвучителното тяло е
напълно затворено с цел да се възпроизвеждат добре басите и от-
вътре не е тапицирано, на задната му стена се пробива отвор (око-
ло 10 20 mm) за изравняване на наляганията. В противен слу-
чай звученето се съпровожда с едно характерно бучене, дължащо
се на разтрептяване на стените на тялото. Подобии резонансни
явления се избягват, като озвучителното тяло се прави с по-голям
обем, от по-дебел материал и се тапицира добре отвътре.
1.7.3.	Микрофони
Най-употребявани в любителската практика са динамичните
микрофони. За добрата им работа се изисква съгласуване с това-
ра. Необходимо е и да се пазят от сътресения и удари. Проверка
на изправността на един динамичен микрофон се прави с омметър.
Ако въпреки положителния резултат от измерването микрофонът
не работи (при проверка с усилвател, магнетофон или нещо подоб-
но), то вероятно е затруднено движението на шпулката вслед-
ствие на деформация или разцентроване на магнитната система.
Добре работят като микрофони и някои динамични високогово-
26
рители. За съгласуване на импедансите се използува изходно
трансформаторче от джобен приемник.
Електромагнитните капсули за слушалки също могат да рабо-
тят като микрофони. Те имат добра чувствитетност, но честотна-
та им характеристика е неравномерна.
1.8.	ИНДИКАТОРНИ ЕЛЕМЕНТИ
1.8.1.	Магнитоелектрически стрелкови системи
Лек да измерим една система
Когато знаем само обхвата на системата (тока за пълното от-
клонение на стрелката), можем да установим съпротивлението й,
както и напрежението за пълно отклонение по следния начин.
Свързваме в серия (последователно) един захранващ елемент 1,5
V, потенциометърът 50 k Q и системата, с вктючен към нея точен
постояннотоков волтметър. По време на измерването трябва да
внимаваме, когато движим потенциометъра, за да не претоварим
системата. Установиваме чрез потенциометъра стрелката в края
на скалата и отчитаме показанието на волтметъра. Съпротивле-
нието на бобинката на системата ще получим, като разделим из-
мерено™ напрежение за пълно отклонение на стрел ката със съ-
ответния ток на системата за пълно отклонение, означен върху
нея в [iA. Например, ако сме измерили напрежение 0,125 V при
система с ток за пълно отклонение 50 рА, това означава, че съ-
противлението на бобинката й е 2,5 kQ. При изчислението се ра-
боти с единиците волт, милиампер и килоом.
Как да защитим системата от претоварване
В радиолюбителската практика стрелковите системи са търсе-
ни и дефицитни, поради което всяка налична трябва да бъде упо-
требена и ползувана внимателно. Най-просто и с малко средства
системата може да се защити от претоварване с два германиеви
или силициеви диода. Ако напрежението за пълно отклонение е
под 0,1—0,2 V, използуваме два германиеви диода, евързани па-
ралелно на системата и срещуположно един на друг. Силициеви
диоди се използуват за защита на система за напрежение 0,2—
0,5 V. Желателно е да проверим шунтиращото действие на диоди-
те, за да разберем дали не влияят на работата на системата в рам-
ките на работното й напрежение. Тази проверка се прави, като
27
системата се включи по описания по-горе начин (през подходящ
потенциометър и батерийка), стрелката се доведе до края на ска-
лата и след това се включат диодите. Ако стрелката се върне с
повече от едно деление, тези диоди не са подходящи, тъй като
нарушават линейността на скалата. Тогава остава да опитаме с
други диоди (или с преходи от транзистори).
Като се знае, че е почти невъзможно да се възстанови изгоряла
бобинка на магнитоелектрическа Стрелкова система, в любител-
ската практика подобна, макар и проста защита, е наложителна.
1.8.2.	Неонови лампи
Неоновите или т. нар. глим-лампи се използуват обикновено за
индикация на включено състояние на различии устройства, конто
се захранват от мрежата. Свързват се през резистор, съпротивле-
нието на който се определи, като се има пред вид работният ток
на лампата, при номиналното напрежение. Интересно е използу-
ването на глим-лампи в сензорно устройство, където светлината
от лампичката пада пряко на фоторезистор, намиращ се в непос-
редствена близост до ней. При допиране с пръсг до стъкленото тя-
ло на неоновата лампа единият край на конто е под напрежение,
тя се запалва, съпротивлението на фогорезистора спада и това мо-
же да се използува за задействуване на различии устройства.
1.9.	ЕЛЕ КТРОДВИГАТЕЛИ
1.9.1.	Постояннотсксвите мотсрчета в любителската практика
Постояннотоковите електродвигатели са обикновено колектор-
ни и реверсивни. Консумацията им зависи (при съответното на-
прежение) от прстиводействуващия момент на ротора (от степента
на натоварване). На празен ход тя е минимална.
Поддържането на постояннотоковите микромоторчета се сьстои
в периодично почистване на колектора и смазване на лагерите.
При смазване на лагер в близост до колектора трябва да се внима-
ва, за да не се разпръсне след това масло по него.
28
1.9.2.	Поддържане на променливотоковите електродвигатели
Използуваните в радиотехниката електромотори за променлив
ток са безколекторни и еднофазни. За добрата им работа трябва
да се обръща внимание на лагеруването на ротора им. Съществу-
ват мотори със самосмазващи се лагери. Някои магнитофонни и
грамофонни електродвигатели имат за лагери специални пласт-
масови втулки, конто не бива да се смазват, за да не се затрудни
движението на ротора.
Радиолюбителят трябва да знае, че по принцип смазочните ма-
териали не трябва да се смесват и затова, ако искаме да смажем
добре лагерите на един електромотор, трябва предварително да
отстраним старата смазка чрез почистване. Друго правило за смаз-
ване на лагерите е да се употребява само толкова масло, колкото
е необходимо, без да се зацапва роторът. Освен това добре е да
се знае, че смазочните масла променят гъстотата и смазващите
си свойства при промяна на околната температура. Затова е по-
добре да се употребяват по-редки масла, тъй като гъстите лесно
клеясват и триенето в лагерите се увеличавй.
1.10.	АКУМУЛАТОРИ
1.10.1.	Как да ползуваме някои акумулатори
Херметизираните дискови кадмиево-никелови акумулатори имат
голяма трайност и са подходящи за захранване на преносими ма-
логабаритки устройства. Те са чувствителни към претоварвания
и затова от тях не бива да се черпи ток, по-голям от максимално-
допустимия за съответния акумулатор. Обикновено този допус-
тим ток е равен на една десета част от капацитета и е равен още на
тока, с който акумулаторът се зарежда. Така например българ-
ският дисков кадмиево-никелов акумулатор НКХ-450 има капа-
цитет 450 mAh и се зарежда с ток около 45 mA за 15 часа. От един
такъв акумулатор може да се черпи ток до около 50 mA. Разбира
се, по-голяма консумация е допустима, но при такава експлоата-
ция се намалява животът на акумулатора. Нормално кадмиево-
никеловите акумулатори имат трайност около 200—300 цикъла
(заряд-разряд). Работното им напрежение е 1,25 V, като непос-
редствено след зареждането е около 1,3 V. При работа с такъв тип
акумулатори не се препоръчва разреждане под IV на клетка.
Сребърно-цинковите акумулатори имат отлични експлоатационни
29
показатели — малки размери, голям капацитет и много малко
вътрешно съпротивление. Те обаче са чувствителни към замърся-
ване на електролита и не трябва нито да се презареждат, нито да
остават дълго време незаредени. Нормалното работно напрежение
на един такъв акумулатор е в границите 1,5—1,8 V. Подходящи
са за захранване на електродвигателите в различии модели (на-
пример в радиоуправляемите), където е важно токоизточникът
да е лек 1< мощен. Използуват се масово от моделистите за захран-
ване на нагреваемата свещ в дизеловите микродвигатели при пале-
нето им. Трайността на тези акумулатори е около 50 зарядно-раз-
рядни цикъла.
1.10.2.	Зарядно устройство за кадмиево-никелови акумулатори
На фиг. 1.10 е показана схема на просто мрежово зарядно уст-
ройство за кадмиево-никелови акумулатори. То осигурява по-
стоянен заряден ток, тъй като вътрешното съпротивление на аку-
мулаторите е много по-малко от съпротивлението на гасящия ре-
зистор /?!• Вместо резистор Може да се използува кондензатор,
чието реактивно съпротивление при честота 50 Hz трябва да е
равно на съпротивлението на резистора. Стойността на се из-
числява по формулата
о -220,
^1- 1з
където /?1 е в килооми, а
токът на зареждане /3 —
в милиампери. Ако вмес-
то резистор употребим кон-
дензатор, стойността му в
нанофаради се определи от
7?! по формул ата
където Сев нанофаради,
а У?! — в килооми.
В това зарядно устройство резисторът или комбинацията от
резистори вместо него трябва да има съответната мощност на раз-
сейване, равна на произведението от 220 по тока за зареждане.
При употреба на кондензатор работното му напрежение трябва
да е поне 400 V.
30
Резисторът /?2 шунтира изхода на устройството и го предпазва
от възникване на относително високо напрежение на изходните
клеми, когато акумулаторите са изключени.
В изправителния мост освен диоди може да се употребят и се-
ленови плочи или селенов пакет, разбира се, за съответния ток.
31
ГЛАВА ВТОРА
ИНТЕГРАЛНИТЕ СХЕМИ В ЛЮБИТЕЛСКАТА ПРАКТИКА
2.1.	ОБЩИ СЪВЕТИ ЗА РАБОТА С ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Разпознаване на изводите
Едва ли още има радиолюбител, който да не е работал с инте-
грални схеми. Първият проблем при работа с тях е правилното
разпознаване на изводите им. Много често погрешното включване
на една интегрална схема се оказва фатално и това е особено не-
приятно в случайте, когато тя е била дефицитна и скъпа. Затова
трябва да се обръща голямо внимание на разположението на от-
делимте изводи на интегралните схеми и на разпознаването им.
В справочниците и каталозите е дадена номерацията на крачетата
на всяка интегрална схема. Някои интегрални схеми, предимно
широко разпространените операционни усилватели, се произвеж-
дат в различии корпус». Това налага при работа с тях да се вни-
мава за разположението на изводите за съответния тип корпус.
Внимание трябва да се обръща и на възможността за грешка при
броене на изводите, особено за корпусите ТО99, ТО100 и ТО 101 (кра
четата им се броят отдолу и по посока на часовниковата стрелка).
Когато ще ползуваме нов тип интегрална схема, добре е да по-
търсим няколко литературни източника, в конто да има описание
на устройства с въпросната интегрална схема, за да разберем
свързването й и особеностите на използуването й. Да не забравя-
ме, че понякога при отпечатване на схеми стават грешки. Затова
€ добре да сверяваме отделяйте източници на информация.
Произвежданите по лиценз интегрални схеми имат същото раз-
положение на изводите, както оригиналните, но не винаги имат и
същия корпус. Така например произвежданата в ГДР интегрална
схема А205К, която се придава у нас, има номерация на изводите,
различна от тази на оригиналната (ТВА810). Според каталожните
данни изводите й се броят по необичаен начин, макар че действи-
телното им разположение напълно съответствува на това на прото-
типа. В случая е важно да се знае не само точната схема на свърз-
ване, но и съответната номерация на крачетата.
32
Разпояване и демонтиране на интегрални схема
При запояване на интегрални схеми се внимава за топлинния
режим. Спойките се правят бързо и с поялник, чиято човка е доб-
ре калайдисана и чиста.
Разпояването и демонтирането на интегрални схеми е трудна
задача, която всеки радиолюбител
решава по своему.	п *	11Ц
Един от начините се свежда до	и ff I II
„оголване" на всяка спойка чрез из- ^SSS1Ss^/С	fr
духване или всмукване на припоя,
след което интегралната схема се из-
важда от платката. Всмукването ста- _	_ , тт
„ J	Фиг. 2.1. Накрайницизапоял-
ва лесноетънка каучукова или пласт- ннк	г
масова тръбичка с дължина около
400—500 mm и вътрешен диаметър 2—3 mm. Единият край на
тръбичката захапваме, а другият допираме до разтопената от
поялника спойка и всмукваме силно. Парченцата калай, нав-
лезли в тръбичката, отстраняваме чрез огъване на края й. Ня-
кои радиолюбители използуват за целта малка гумена круша,
монтирана на поялника, с която спойките се продухват, но това
изисква сръчност.
За разпояване и демонтиране на интегрални схеми се изпол-
зува и поялник със специална форма на накрайника. На фиг. 2.1
са показани два накрайника за разпояване на интегрални схеми,
конто се монтират на индукционен поялник. Диаметърът на мед-
ния проводник, от който са изработени, се подбира съобразно
възможностите на поялника.
Работа с MOS-интегрални схеми
MOS-интегралните схеми са много чувствителни към електро-
статични претоварвания. При работа с такива интегрални схеми
се спазват някои изисквания. Добре е да се работи върху заземе-
на метална подложка, например правоъгълно парче калайдисана
ламарина, поставена върху работната маса. Поялникът трябва да
е заземен. Може да се „заземят1* и ръцете на работещия посредст-
вом метални гривни, поставени на китките му и евързани електри-
чески със заземената подложка.
Опасността от натрупване на статични потенциали намалява
значително, ако дрехите на работещия, както и. работного мяс-
то, се напръекват със специален антистатичен аерозолен препа-
рат. Флакони с подобен антистатичен препарат, производство на
ГДР, се продават в някои магазини за парфюмерия и 1001 стоки.
3 Практически съвети	33
2.2.	ЛИНЕЙНИ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
2.2.1.	Работа с операционни усилватели
Защита от претоварване
За предпазване на входа на ОУ от претоварване се използуват
два точкови силициеви диода, както е показано на фиг. 2.2. Дио-
дите се отпушват и шунтират входа само при напрежение върху
тях над 0,4—0,5 V. Влиянието на такава защита върху входното
Фиг. 2.2. Предпазване на вхо-
да на ОУ с диоди
Фиг. 2.3. Предпаз-
ване на ОУ по за-
х ранването
съпротивление трябва да се има пред вид при съответните схеми
с голямо входно съпротивление.
Против късо съединение, което често води до повреда, в изхода
на ОУ се въвежда постоянен резистор, например 56 й. По този
начин се увеличава малко изходното съпротивление на усилва-
теля. Някои ОУ като 741 имат вградена защита от претоварване
в изхода и не се нуждаят от външна защита.
За предпазване на ОУ от повреда при неправилно в ключ ване
на захранващото напрежение (при смяна на поляритета му) се
използуват диоди, както е показано на фиг. 2.3.
Операционният усилвател може да се повреди и при повишава-
не на захранващото напрежение над допустимого. Защита се пра«
ви с ценерови диоди или се използува стабилизирано захранване.
34
Приложение на ОУ в любителската практика
Интегралните ОУ се използуват за изработване на много и
различии електронни устройства — измерителни уреди, генера-
тори на сигнали, стабилизатори на напрежение, нискочестотни
усилватели и филтри, аналого-цифрови преобразуватели и др.
При проектиране на платката на устройство с ОУ трябва да се
обцыца внимание на никои изисквания. Блокиращите кондензато-
ри в захранването се монтират в непосредствен а бпизсст до ин-
тегралната схема. Входните вериги се отдалечават максимално
от изходните. Площга на „масата1* трябва да преобладава. Жела-
телно е входните прехвърлящи кондензатори (ако има такива),
да са с малка утечка — керамични, танталови, от типа КМПТ или
др. под. Това изискване е особено важно при предусилвателите за
слаби сигнали.
На разположение на любителите вече има достатъчно много
описания на схеми с ОУ, публикувани в наши и чуждестранни
списания и книги. По-надолу ще опишем няколко устройства с
операционни усилватели, конто не са известии на широкия кръг
радиолюбители у нас.
М ногсканален тонкоректор с ОУ
35-
Болшинството известии схеми на многоканални тонкоректори
са неподходящи за любителска наработка по няколко причини.
Те или съдържат индуктивности, конто се изработват трудно, или
изискват употреба на потенциометри с допълнителни изводи, или
пък съдържат голям брой транзистори или интегрални схеми.
Показаната на фиг. 2.1 схема на петканален висококачествен
тонкоректор е проста и лека за изпълнение. Дълбочината на регу-
лиране във всеки от петте канала достига ±15 dB. За осигурява-
не на минимално влияние между каналите трябва да се спазят
стойностите на съответните RC-елементи във веригата на обратна-
та връзка. За входни сигнали под 0,3 V клирфакторът на тонко-
ректора е достатъчно малък. Тример-потенциометърът 25 kQ в
изхода на първия ОУ е за регулиране на усилването. Вместо пър-
вият буферен усилвател с ОУ може да се използува емитерен пов-
торител с малошумящ силициев транзистор. Операционните усил-
ватели са от типа 709, но може да се използуват и от типа 741,
при което обаче се намалява дълбочината на регулиране в кана-
лите за 4500 и 16 000 Hz. Потенциометрите са линейни и плъзга-
щи, но може да се употребят и въртящи се.
На схемята не са означени изводите на интегралните схеми,
тъй като номер ацията
Фиг. 2.5. Схема на прост волтметър за промен-
зависи от типа на кор-
пуса им.
Волтметър за
променливо напрежение
с линейна скала
Показаната на фиг.
2.5 проста схема на волт-
метър е подходяща за
любителско изпълнение
като самостоятелен уред
или като приставка към
авометър. Входното съ-
противление е 100 kQ и
слабо зависи от често-
ливо напрежение	тэта на измерваното на-
прежение. Честотната
лента на този уред е около 10 kHz, което е достатъчно за повечето
случаи от практиката на любителя. Входното напрежение за пъл-
но отклонение на стрелката (при Стрелкова система 1 mA) е 100
mV, като се регулира от резистора /?2. Тримерът 10 kQ е за ну-
36
диране. Входният кондензатор не трябва да е електролитен (не
трябва да има утечка и поляритет). Захранването на волтметъра е
с две батерийки 9 V. Възможностите на уреда се разширяват с
добавянето на входен резисторен делител. Калибриране се прави
с помощта на сигналгенератор и точен миливолтметър (или ос-
цилоскоп) чрез подбиране на стойността на./?2.
Регулируем генератор на триъгълно и правоъгълно напрежение
(генератор на функция)
Нафиг. 2.6 е дадена практическата схема на генератор на три-
ъгълно и правоъгълно напрежение, изпълнен с две интегрални
схеми от типа 741. Първият ОУ работи като компаратор, а втори-
ят— като интегратор. Изходното триъгълно напрежение се регу-
лира посредством потенциометъра Р1 в границите от 0,2 до 20 V.
Честотата се регулира чрез Р2 около 100 пъти (зависи от капаци-
тета на интегриращия кондензатор С). С потенциометъра Рэ се
симетрира формата на триъгълното напрежение, а с Р4 то може
да се „мести" спрямо ну-
левого ниво с ±5 V. Це-
неровите диоди трябва да
са еднакви. Характерна
особеност на генератора
е зависимостта между чёс-
тотата и големината на из-
ходното триъгълно напре-
жение, което е недостать к
на схемата.
Регулируем
стабилизатор на
напрежение
На фиг. 2.7 е показана
схемата на стабилизатор
на напрежение със защита
от претоварване. Изходно-
то напрежение се регули-
ра с потенциометър a Re
Фиг. 2.6. Схема на генератор на функция
в границите от 10 до 25 V. Максималният консумиран ток за-
виси от стойността на Rt и в случая е 100 mA. Регулиращият
транзистор 2Т6551 е с малък радиатор. Ако се използува инте-
грална схема 741, отпадат елементите за честотна компенса-
37
ция. По-голям товарен ток може да се черпи, ако се добави мо-
щен транзистор, като се подбере необходимата стойност
на /?4.
фиг. 2.7
2.2.2.	Мощни нискочестотни усилватели
/Саква интегрална схема да изберем
По магазините у нас се продават няколко вида интегрални н. ч.
усилватели. Много-удобен за използуване е А205К, производство на
ГДР по лиценз, аналог на ТВА810. Тази интегрална схема има
добри параметри, може да работи със захранващо напрежение от
6 до 17 V и е с монтиран към нея радиатор. Максималната й из-
ходна мощност при товар 4 Q и захранване 16 V надхвърля 5 W.
Освен основната схема на свързване на А205К като усилвател има
и друга, показана на фиг. 2.8. Тази схема се използува при ниско
захранващо напрежение, напр. 6 V. Интегралната схема А205К
и нейните аналози ТВА810 и МВА810 са подходящи за крайно
стъпало на радиоприемник, грамофон, магнетофон, мегафон, те-
левизор и пр., но може да се използуват и като синусоидален зву-
ков генератор, като се добави мост на Вин.
Предлаганите на нашия пазар полскп интегрални нискочестотни
усилватели са няколко вида. Мощността им достига 3 W в зави-
симост от типа.
За изходна мощност над 5 W са подходящи пнтегратните схе-
ми TDA2002 (7 W при 2 Q), ТСА940 (10 W), TDA1009 (2х 10 W),
38
TDA2870 (10 W), TDA3000 (15 W), TDA2020 (24 W) и ESM532
(25 W). Засега те не се продават у нас и поряди това са дефицитни
и много малко любители разполагат с някои от тях. Разбира се,
има и други по-стари типове интегрални крайни стъпала за мощ-
Фиг. 2.8. Схема на крайно стъпало с А205К за ниско
захранващо напрежение
ноет до около 2—3 W, но те имат по-лоши показатели. От изброе-
ните интегрални схеми най-добра е TDA 2020 на фирмата АТЕС
(и чешкият й аналог MDA 2020). Усилвателят има нисък клир-
фактор, много широка лента и е защитен от претоварване в из-
хода с термична и токова защита.
Мостова схема на крайно стъпало с интегрални схеми
Мостовата схема на нискочестотни усилватели не е разпростра-
нена сред радиолюбителите, вероятно поряди привидната й слож-
ност и големия брой участвуващи в нея елементи. При наличието
на интегрални схеми обаче изработването на мостов усилвател се
облекчава значително. По принцип мостовата схема представля-
ва два напълно еднакви усилвателя, изходите на конто са евърза-
ни в двата края на общ товар, а на входовете им се подава сигнал
в противофаза. По такъв начин се постига двойно по-голяма из-
ходна мощност при същото захранващо напрежение.
Най-пр,остият начин за получаване на сигнали в противофаза
е с помощта на фазоинвертор. На фиг. 2.9 е дадена мостова схема
на усилвател 12 W с две интегрални схеми А205К- Върховата из-
39
ходна мощност при товар 8 й в същност надхвърля 12 W, особено
ако захранващото напрежение е стабилизирано. Схемата се на-
стройва с помощта на н. ч. сигналгенератор и осцилоскоп, като
с тримера 1 kQ се нагласява симетрията на двете полувълни на си-
нусоидата на изхода.
Фиг. 2.9. Схема на мостово крайне стъпало с 2хА205К и фазоинвертор
Фиг. 2.10. Мостов усилвател без отделен фазоинвертор
На фиг. 2.10 е показана друга мостова схема, при която не се
използува външен фазоинвертор. Интегралните схеми са от типа
МВА810. Ако се употребят А205К трябва да се промени номера-
цията на изводите.
40
Схемата от фиг. 2.9 може да се изпълни и с друг тип интегрални
схеми, като се внимава за големината на захранващото напреже-
иие и особено за товара — импедансът му трябва да е два пъти
по-голям от необходимия за съответната интегрална схема. Така
Фиг. 2.11. Мостов усилвател с 2XTDA2020
например, ако се използуват полските интегрални схеми за товар
8 Q, в мостовата схема товарът трябва да е 16 О. Това е така, за-
щото мостовата схема позволява върху товара да се получи двой-
но по-голям размах на напрежение, а зависимостта на мощността
от напрежението върху товара е квадратична. Ако условието за
товара не се спази, интегралните схеми може да се повредят.
На фиг. 2.11 е показана мостова схема на висококачествен усил-
вател 40 W с интегралните схеми TDA2020 (MDA2020). Схемата се
нрепоръчва от фирмата-ироизводител (АТЕС).
Мостовите н. ч. усилватели са особено подходящи на автомс»
билната стереоуредба, кьдето при напрежението на автомобил-
ната инсталация (12—14 V) не може да се получи по-голяма мощ-
мост от 3—4 W върху товар 4 Q. Фактически с мосгова схема
ири същото захранващо напрежение се получава двойно по-голя-
па мощност върху два пъти по-високоомен товар.
41
Радиатори за интегрални схеми
Радиаторите за мощните нискочестотни интегрални схеми се
изработват от алуминий. Главното условие за пълноценно изпол-
зуване на охладителната площ на радиатора е ниското преходно
термично съпротивление в мястото на контактуване между инте-
гралната схема и радиатора. На фиг. 2.12
,	—	е показан любителски радиатор за интег-
е=1===л	рални схеми от типа MBA810S, израбо-
\	v.	тен от алуминиева ламарина с дебелина
\	%,	2 mm. Страничното закрепване на интег-
\	1 ралната схема позволява по-сбит монтаж
\-----— yj) на пасивните елементи към нея, с което
/	—у	се намаляват паразитните връзки.
2.2.3.	Специални линейни интегрални
схеми
Фиг. 2.12. Радиатор за
TBA810S	Интегрални схеми за радибприемни
устройства
Съществуват много и различии интегрални схеми, предназна-
чени специално за употреба в радиоприемници. Най-достъпнн за
любителите у нас са някои от съветските хибридни схеми от се-
рията К237— К2ЖА371, К2ЖА372 и др. Много подходящи за
радиоприемни устройства са интегралните схеми от типа на ТВА
120S — междинночестотен усилвател с детектор за ЧМ. Такива
са ИС S041P, А220, МАА661, К174УР1, UL1242N и др. Те имат
усилване около 50 dB и нисък клирфактор. Подобна е и ИС СА
3089 (TDA1200, р.А3089РС в УНР), конто съдържа и някои допъл-
нителни устройства като шумозатихвател, S метьр и др. За м. ч.
усилвателн на AM сигнали е подходяща ИС ТАА991 и аналогът й
А281 (ГДР). За смесител до 200 MHz служи ИС на Сименс S042P,
конто има отличии показатели.
Много добри параметри имат и специалнше ИС, съдържащи
всички усилвателни стъпала в суперхетеродинния приемник —
ТСА440 (А244 на ГДР), както и ТВА570А и TDA1046. Такива ИС
улесняват значително конструкторската практика, но засега са
твърде дефицитни.
Разработени са и ИС за входни УКВ устройства. Така например
с ИС TDA1062 може да се изработи цялата входна част на прием-
ник до 200 MHz. Показателите й са отлични — голяма динамика,
42
нисък шум, голяма селективност по огледален канал, добра ста-
билност на осцилаторната честота и др.
Твърде примамливи за радиолюбителите са интегралннте сте-
реодетектори. В Европа засега са разпространени следните типо-
ве —МС1310Р, TDA1055, TDA1005, ТСА4500А, ТСА290А, ТВА
530, рА758, UL1270N, A230D.
Сравнително отскоро се появиха ИС за синхронно приемане
и детектиране на AM и ЧМ сигнали — NE560 и NE561 на фирмата
Сигнетикс.
При конструиране на платката на в. ч. устройство с интегрална
схема се спазват някои изисквания. Площта на „масата“ трябва
да преобладава. Всички пасивни елементи към интегралната схема
са разполагат в непосредствена близост до нея и се монтират с
максимално скъсени изводи. Блокиращите кондензатори в за-
хранването сыцо трябва да са близо до съответните крачета на ин-
тегралната схема. Индуктивните елементи се екранират добре.
Употребата на цокъл за ингегралната схема не се препоръчва
поради опаснбстта от самовъзбуждане като следствие от удълже-
ните изводи. Входните стъпала може да се екранират, за да се
намалят паразитните връзки.
Интегралните схеми в Hi-Fi техниката
Без да ги разгледаме подробно, ще изброим накратко някои от
спецнално разработените за Hi-Fi апаратура ИС, конто са инте-
ресни за радиолюбителите.
От малошумящите предусилватели най-популярен е двойният
операционен усилвател ТВА231 и подобният на него рА739. Из-
ползува се като коригиращ предусилвател за грамофонна доза,
магнитофонна глава и микрофон. С по-добри данни е TDA1034,
който засега е и най-търсеният. Големи възможности има инге-
гралната схема TDA1054, съдържаща четири самостоятелни функ-
ционални звена — двустъпален предусилвател с коефициент на
шума на първия транзистор само 0,5 dB, операционен усилвател,
усилвател за АРУ и филтър против брум. С тази ИС може да се
изработи между другото и компресор на динамика.
За електронно регулиране на силата и баланса в стереоусплва-
телите се използува ИС ТСА730, а за тонкоректор — ТСА740.
В ГДР тези ИС се произвеждат по лиценз с означения съответно
А273 и А274.
Изключително улеснение за любителите са интегралните „Дол-
43
би Б“ процесори, произвеждани от фирмата Сигнетикс NE545 и
NE645.
При работа с никои от изброените специални ИС трябва да се
внимава особено в избора на подходящи пасивни елементи, конто
да гарантират добрата работа на устройството. Недопустимо е
използуването на елементи със съмнително качество. Като се има
пред вид, че всяка повреда на интегралната схема поради неиз-
правен външен елемент я унищожава безвъзвратно, става ясно
защо трябва да се внимава и да не се бърза с експериментирането,
докато не се набавят необходимите части. Добре е всеки конден-
затор и резистор, конто ще използуваме към интегралната схема,
да бъде проверен внимателно и да се измери действителната му
стойност. Това се отнася особено за елементите на честотнозави-
симите обратни връзки в предусилвателите и тонкоректорите.
Входните нрехвърлящи кондензатори в нискошумящите преду-
силватели с ТВА231 и др. под. да са керамични или танталови.
2.3.	ЛОГИЧЕСКИ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
2.3.1.	Приложение на логическите ИС в радиолюбителската
практика
Съществува разнообразна литература с подробно описание на
съвременните логически (цифрови) ИС и приложение™ им. Тук
ще разгледаме накратко някон въпроси, свързани с успешного
боравене с тези интегрални схеми.
Съвети за работа с ТТЛ интегрални схеми
ТТЛ схемите са най-разпространени и достъпни за любителите.
При конструирането на различии устройства с тях се обръща вни-
мание на правилното свързване между отделяйте ИС, за да се оси-
ури съгласуване „изход-вход“. Товароспособността на обикно-
вените ТТЛ схеми е 10 входа и не бива да се превишава.
Бързодействието и консумацията на тези интегрални схеми за-
виси от свързването на неизползуваните входове (и цели елемен-
ти). На неизползуваните входове на елемент „И“ се подава 1, а на
тези от елементите „ИЛИ“ — 0. Ако предходният елемент позво-
лява, неизползуваните входове се включват паралелно към никой
от използуваните, с което се повишава бързодействието на съот-
ветния елемент. „Единицата1*, конто е необходима за неизползува-
ните входове, се подава от +5 V през резистор 1 kQ. С един та-
44
къв резистор се захранват най-много 15 входа. Консумацията на
ТТЛ схемите се намалява, ако входовете на неизползуваните еле-
менти се свържат с „нулата" (масата).
За ограничаване до минимум на смущенията, конто се получа-
ват при работа на логическите елементи в ТТЛ схемите, се съблю-
дават някои правила. Захранващите шини върху платката се
правят достатъчно широки (с максимална площ). Освен това се
използува и методът на т. нар. „затворен кръг“ — всяка шина
да образува затворен кръг в периферията на печатната платка.
Към захранващите изводи на всяка ИС (всеки ,,чип“) се свързват
блокиращи керамични кондензатори 0,01—0,15 pF. Също така
блокировка се прави и общо за всяка платка или за отделни групи
от ИС върху платката. Използува се комбинация от електролитни
кондензатори и „бързи“ керамични безиндуктивни кондензатори.
За намаляване на взаимного влияние между отделяйте вериги,
печатайте проводници трябва да са къси и разстоянието между ус-
поредните проводници да не е много малко. Паразитните връзки
между два успоредни печатни проводника се намаляват и като
между тях се прокара трети, замасен проводник. Връзките между
отделни платки се правят с екранирани проводници или с двойки
усукани проводници. Съединения с обикновени проводници се
допускат само на разстояние до 200—250 mm, ако проводникът е
отдалечен от масата и до 500 mm, ако е в близост до масата.
Връзки с дълги проводници за приемане и предаване на сигнали
се правят с отделни буферни логически елементи, на конто всички
входове са свързани паралелно.
Иэработване на цифров индикатор на настройката
за радиоприемник
Особен интерес за радиолюбителите представляват интеграл-
ните реверсивни броячи от типа SN74192. С тяхна помощ се изра-
ботва цифров индикатор за приеманата честота на радиоприемни-
ка. Характерно за този тип десетични броячи е, че може да се про-
грамират. Принципът на работа на цифровия индикатор в общи
линии е следният. Броячното устройство, съставено от споменатия
тип броячи, получава импулси от осцилатора (хетеродина) на при-
емника. При всеки цикъл на броене към изброеното число се при-
бавя (или изважда) определено число в двоичен код, така, че на
изхода на брояча се получава число, съответствуващо точно на
входната честота на приемника. Двоичного число, което се пода-
ва на входовете за запис на броячите SN74192, се определи от меж-
динната честота на приемника и от това, дали осцилаторната чес-
45
тота е по-висока или по-ниска от входната честота на приемника.
Схеми на приставки за цифрова индикация са публикувани в ня-
кои достъпни за радиолюбителите списания, например в „Ата-
terske Radio" 1974/4, 1977/1 и [6]. Интегралните броячи 192 се
произвеждат от „TESLA" и „RFT". Чехословашкият аналог е с
означение МН74192, а немският— D192. В съветската серия ин-
тегрални схеми ТТЛ схеми К155 броячът от типа 192 е с означение
К155ИЕ6. Въпросните реверсивни броячи се произвеждат и от
много западноевропейски фирми. Обърнахме внимание на тези
ИС, защото без тях не може да се изработи приставка за цифрова
индикация на приеманата честота.
Освен реверсивните броячи за направа на цифров индикатор
са необходими и няколко ИС с диоди на Шотки. С тях се сьставя
входен делител на осцилаторната честота на приемника, за Эа се
измерва честота над 20 MHz, колкото е приблизително граничната
честота на реверсивните броячи 192. Набавянето на ИС с диоди
на Шотки (SN74S112, SN74S00, SN74S74) сыцо е проблематично.
Необходимите за изработване на приставка за цифрова инди-
кация други елементи — кварцов резонатор, дешифратори и ин-
дикаторни елементи, са по-достъпни за радиолюбителите.
По отношение на външното оформление на приставката препо-
ръчваме индикаторного поле да бъде на матово-черен фон, за да
изпъкват добре цифрите при по-голяма външна (околна) освете-
ност.
Логически пробник за цифрови схеми
Фиг. 2.13. Схема иа пробник за ТТЛ схеми
Показаната на фиг. 2.13 схема на сонда позволява да се опре-
дели не само логического ниво на изходите на интегралните циф-
рови схеми, но и смяната му — преходите 1—0 и обратно. При
логическа 0 на входа на пробника свети червеният диод, при ло-
46
гическа 1 — зеленият, а при наличие на стръмни правоъгълни
импулси — жълтият диод. Йндикацията на импулсите става с по-
мощта на двата чакащи мултивибратора в ИС SN74123, конто да-
ват на изходите си импулси с продължителност 0,35 s само когато
нивото на входовете им се променя със скок.
47
ГЛАВА ТРЕТА
КОНСТРУИРАНЕ НА ЛЮБИТЕЛСКИ
РАДИОЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА
3.1.	ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЛЮБИТЕЛСКАТА КОНСТРУКТОРСКА
ДЕЙНОСТ
3.1.1.	Какви условия за работа са необходими на радиолюбителя .
Добрите условия за работа в къщи, в клуба, в кръжока или дру-
гаде е основно изискване за успешна практическа дейност. Радио-
любителят трябва дапритежаваедин минимум от инструмента, без
конто не може да се работи нормално. Всеки един от тези инстру-
мента трябва да е удобен за работа и сигурен. Радиотехниката не
може да се практикува с голи ръце, затова всеки, който желае да
не се разочарова от себе си, строейки някакво радиотехническо
устройство, трябва непременно да си набави добри инструменти.
Ще изброим някои от тях.
1.	Поялник. Добре е да разполагаме с три различии по големина
поялника — един обикновен за груби спойки, един индукционен
с мощност 50—100 W и един миниатюрен — за финн спойки. Те
трябва да имат медни човки.
2.	Пинцета. Трябва да имаме поне два вида от тях — с извити
и С прави челюсти. Пинцети се продават в санитарните магазини,
но може да потърсим бракувяни в никое болнично заведение или
във вторични суровини.
3.	Плоски клещи. Необходими са поне два вида от тях — обикно-
вени електротехнически с изолирани дръжки и миниатюрни плос-
коустни с дълги челюсти.
4.	Клещи-секачки. От тях също трябва да имаме един чифт за
груба работа и един за прекъсване на тънки проводници.
5.	Отвертки. Колкото повече и различии отвертки имаме, тол-
кова по-добре. Върховете им трябва да бъдат добре оформени.
6.	Ножче и ножица. Освен обикновеното джобно ножче добре е
да имаме едно със закалено острие. Ножицата е пренебрегната не-
48
заслужено от много радиолюбители. Да не забравяме, че тя е уни-
версален режещ инструмент.
7.	Комплект пили. Трябва да имаме различии видове — от
рашпилата за дърво до специалните пилички за фина механика.
8.	Ръчна бормашинка. За пробиване на платки са подходящи
«лектрическите бормашинки „Р1КО“, продавани в магазините
„Млад техник".
9.	Менгеме. Добре е да имаме и малко подвижно менгеме.
10.	Ножовка и резбарски лък. Освен обикновената ножовка за
метал добре е да разполагаме и с триончета за метал, конто се
поставят на резбарски лък. Такива триончета се продават в мага-
зините за оптика и в санитарните магазини.
В любителски условия трудно може да разполагаме с по-спе-
циален измервателен уред от обикновения комбиниран авометър
или мултицет. Сами бихме могли,да си изработим някои неслож-
ни уреди, като високоомен волтметър за постоянно напрежение,
абсорбционен вълномер (дипмер), нискочестотен сигналгенератор,
измерителен мост, логически пробник за ТТЛ интегрални схеми,
сигналоподавач и др., описанието на конто се среща често по стра-
ниците на списанията. Разбира се, напредналите радиолюбители
си изработват и сложни уреди, някои от конто могат да съперни-
чат на фабричните. За болшинството радиолюбители такива по-
скъпи уреди като осцилоскопа, сигналгенератора и различните
цифрови прибори са само временно достояние и се ползуват в ра-
диоклубовете, станциите на младите техници, клубовете за ТНТМ
и пр.
Всеки радиолюбител притежава малко или много радиочасти с
най-различен произход. Подреждането им в кутии и маркиране-
то улеснява значително тьрсенето на необходимее за бъдещата ни
конструкция елементи. Всички наличии резистори и кондензато-
ри може да се разпределят в хартиени пликове, като върху външ-
ната страна на всеки плик се отбележи стойността и броят на на-
миращите се в него части. Безразборното съхраняване на радио-
части не е желателно, понеже радиолюбителят не може да помни
всичко, с което разполага. Систематизирането и подреждането на
всички наличии части, крепежни материали, химикали, лепила,
инструменти и т. н. е условие за добра работа.
Работното място на радиолюбителя трябва да е добре осветено.
•Столът за седене трябва да е удобен и да бъде толкова висок, че
при работа тялото да е изправено. В близост до работното място
трябва да има електрически контакт с разклонител. Един малък
вентилатор би ни вършил добра работа при усилено запояване.
Когато се занимаваме продължително време, можем на всеки 30—
40 минути да излизаме на по-чист въздух за няколко минути, пра-
4 Практически съвети
49
вейки леки дихателни упражнения. Тези малки прекъсвания не
само не ще ни отнемат от времето за работа, но ще позволят да се
занимаваме дълго време, без да се преуморим. Въпреки че на пръв
поглед не изглежда уморителна, работата на радиолюбителя е
съпроводена с напрежение и емоции, конто са свързани с изразход-
ване на много нервна енергия. Затова препоръчваме мал ките „ак-
тивни“ почивки при всяко продължително и напрегнато занима-
ние.
3.1.2.	Как да ползуваме помощната литература
Едва ли има радиолюбител, който да не се интересува от списа-
ния и книги по радиотехника и електроника. Освен българските
списания „Радио-телевизия-елейтроника" и „Млад конструктор"
радиолюбителите ползуват съветското „Радио", чехословашкото
„Amaterske Radio", немското „Funkamateur", полското „Elektro-
nika" и някои други, конто се доставят у нас. Езикът на радио-
схемите е общ за всички и затова независимо дали владеем съот-
ветния език чуждестранните списания са интересни.
Всеки напреднал радиолюбител може да си заведе тетрадка,
конто да му служи като информационен указател. В нея на вся-
ка страница отгоре се записват последователно различии- интере-
суващи ни теми и въпроси по радиоелектроника. Надолу се за-
писват точно литературните източници, в конто сме срещнали до-
тогава някакъв материал по съответния въпрос. По такъв начин
се систематизира наличната информация и това улеснява ползу-
ването й. В подобна тетрадка може да се записват и справочни
данни.
Пречертаването на сложна схема и преписването на дълъг текст
от книга или списание е трудоемка задача. В такъв случай може
да направим фотоснимка на съответния текст или схема. За целта
трябва да използуваме по възможност голямоформатна фотокаме-
ра и дребнозърнест филм. При фокусирането държим апарата
перпендикулярно на листа, като материалът за снимане заеме це-
лия кадър. Желателно е да снимаме с по-голяма скорост при съ-
ответната, установена със светломер бленда. При копирането впо-
следствие трябва да използуваме контрастна фотохартия, за да
получим по-добра четливост.
50
3.1.3.	Експериментиране на схеми
За експериментиране на различии радиоелектронни устройства
в любителски условия се изработват т. нар. пробил монтажни
(или експериментални) шасита. Първоначалното монтиране на
схеми с обемисти радиочасти може да стане по следния начин. От
текстолит или гетинакс с дебелина 2—3 mm изрязваме правоъгъл-
на плоча. Размерите й определяме по желание. Набавяме си мед-
ли нитове с диаметър около 3 mm и дължина 5—6 mm. От калай-
дисана желязна ламарина (бяло тенеке) или месингова ламарина
изрязваме ушички с'отвор, равен на диаметъра на нитчетата. Изо-
лационната плоча разчертаваме на квадрати със страна 20 mm и
в пресечните точки на взаимноперпендикулярните линии проби-
ваме отвори с диаметъра на нитовете. За всеки отвор и съответен
нит ще са нужни по 4 ушички. При занитването разполагаме ушич-
ките две по две успоредно на страните на плочата и взаимнопер-
пендикулярни. След като занитим добре всички нитове, калайдис-
ваме леко подгьнатите нагоре ушички. Това ще ни бъде пробното
монтажно шаси. Върху него може да експериментираме с лекота,
като следваме взаимното разположение на елементите, изобразено
на схемата.
Най-разпространеният засега у нас начин за експериментиране
на схеми с миниатюрни части пзисква изработване на пробно
шаси от фолиран стьклотекстолнт или гетинакс (фиг. 3.1). Изо-
лационните бразди прорязваме с отвертка, заточена на шмиргел,
Фиг. 3.1
както е показано на фиг. 3.2. Изработваме ня колко плочки с раз-
личии по големина изолирани островчета. След прорязване на ка-
налите зачистваме повърхността на плочките с шкурка до блясък.
Отгоре нанасяме с четка или памук тънък слой от разтворен в
51
спирт за горене колофон. Ако искаме, може да калайдисаме всич-
ки островчета, за да се улесни след това запояването на частите.
При необходимост съединяването на съседни или отдалечени едно
от друго островчета се прави с тънък калайдисан проводник. По
такъв начин отделни островчета се
групират електрически ; с различии
конфигурации. Монтирането на еле-
ментите става чрез запояването на
изводите им върху островчетата. При
пробно първоначалнореализиранена
каквато и да е схема се препоръчва
разполагане на елементите в ред, по-
добен на показания на схемната ри-
сунка. Така се облекчава монтаЖът
Фиг. 3.2
и се намалява взаимното влияние
между частите, което в някои случаи може да доведе до само-
възбуждане. Наподобяването на графичната рисунка на схемата —
с минимум пресичащи се проводници и максимално отдалечаване
на входните и изходните вериги, е задължително при изпробване
на в. ч. устройства, където изводите на елементите, както и съе-
динителните гроводници трябва да са колкото е възможно по-
кьси.
3.2.	Т0К03АХРАНВАЩИ УСТРОЙСТВА
Екраниране на мрежовия трансформатор
Променливото магнитно поле на трансформатора може да ин-
дуктира т. нар. брум в усилвателните стъпала. За да се ограничи
разсеяното магнитно поле, трансформаторът се екранира с кожух
от мека стомана. Той се изработва от ламарина с дебелина над 0,3
mm, за да има добра магнитна проводимост.
Влиянието на мрежовите смущения се ограничава с екранираща
намотка. Тя представлява един слой от проводник ПЕЛ 0,2—
0,3, намотан между първичната и вторичната намотка. Единият
край на тази намотка се заземява (на шаси).
Намаляване на проникващите от мрежата смущения te постига
и чрез кондензатори, включени между изводите на първичната
намотка и шасито. Тези кондензатори са с капацитет 20—50 nF
и работно напрежение поне 400 V.
52
Как да разположим мрежовия трансформатор
При всички случаи е желателно мрежовият трансформатор да
бъде максимално отдалечен от входните вериги на устройството,
както и от нискочестотните трансформатор и и дросели, ако има
такива. С цел да се намали влиянието му, другите трансформатори
се разполагат спрямо него така, че равнините на магнитните им
полета да бъдат взаимноперпендикулярни. Проверка на магнит-
ного поле около мрежовия трансформатор може да се прави с по-
мощта на един какъв да е трансформатор или дросел с включени
към йамотката му радиослушалки. По силата на брума в слушал-
ките се съди за големината на индуктираното напрежение, като
трайсформаторът-търсач на брум се мести в пространство™ около
мрежовия трансформатор. Така опитно се установява най-подхо-
дящото взаимно разположение на трансформаторите, за да не си
влияят взаимно.
Как да отстраним бръмченето на мрежовия трансформатор
Причина за бръмченето е трептенето на ламелите, както и на тя-
л ото с намотките, когато между него и пакета от ламели има хла-
б ина. Ако всички хлабини бъдат запълнени с нещо, така че да не
е възможно трептене на нито една част от трансформатора, няма
и да се получава това бръмчене. Ламелите могат да се стегнат
здраво и въпреки това трансформаторът да издава звук, тъй като
и най-малките хлабини между тях позволяват механично трептене
на съответните ламели, коего, макар и с малка амплитуда, се пре-
дана на целия пакет. Затова бръмченето се отстранява напълно
чрез импрегниране на целия трансформатор чрез потопяването му
в разтопен парафин. След това пакетът от ламели не бива да се стя-
га, понеже при изваряването на трансформатора в парафина се
запълват всички хлабини и при стягане може да се образуват но-
ви. Термоустойчиво импрегниране се получава с помощта на епок-
сидно лепило, разредено с ацетон.
3.3.	НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
3.3.1.	Предусилватели
Как да изработим малошумящ предусилвател
Собственият шум на транзистора от първото стъпало на пред-
усилвателя определи шума на целия усилвател, защото той се
53
усилва от всички стьпала на усилватели и затова доминира над
собствените шумове на следващите стъпала. Съвременните малко-
шумящи силициеви транзистори могат да работят в микротоков
режим, при което шумът на стъпалото е минимален. Набавянето
на такива транзистори вече не е проблема за радиолюбителите,
още повече като се има пред вид, че нискошумящи транзистори се
произвеждат и в нашата страна.
Шумовете на стъпалото зависят и от качествата на употребените
резистори и кондензатори. Малки шумове имат резисторите от
Tjina MJIT и танталовите кондензатори. Разбира се, влиянието на
пасивните елементи е много по-слабо и то се има пред вид само при
изработване на предусилватели за слаби сигнали—.динамична
грамофонна доза, магнитофонна глава и др.
При конструиране на коригиращ предусилвател за магнитна
или динамична стереодоза се обръща внимание на резисторите и
кондензаторите, съставящи честотно зависимата ООВ. Действи-
телните стойкости на тези елементи за двата канала трябва да са
съответно еднакви.
Предусилвател с нисък шум може да се изработи и с интеграл-
ни схеми. Освен специалните ИС с нисък шум от типа на ТВА 231,
подходящи за целта са и обикновените операционни усилватели,
например 741, особено когато се касае за коригиращ предусилва-
тел за грамофонна доза.
Как се прави настройка на предусилвател
Първо проверяваме постояннотоковия режим на транзисторите.
Наи-добре е да ползуваме високоомен волтметър. Ако разполага-
ме с обикновен комбиниран уред с вътрешно съпротивление под
100 kQ/V, измерваме напреженията само в точки от схемата с мал-
ко изходно съпротивление — обикновено това са емитерите на
транзисторите в повечето схеми.
Пълна настройка на предусилвателя, при конто се измерват и
по-важните му променливотокови параметри, се прави с ниско-
честотен сигналгенератор и осцилоскоп. Като лодаваме на вхо-
да на предусилвателя сигнал с честота 1000 Hz, проверяваме с
осцилоскопа доколко на изходите на отделяйте стъпала се запазва
формата на синусоидата. Проверяваме също и дали ограничаване-
то на силните сигнали е равномерно отгоре и отдолу. Променяйки
постояннотоковия режим, трябва да постигнем по възможност
равномерно ограничаване на сигнала. Най-големият входен сиг-
нал, който не се ограничава в никое от стъпалата, ще бъде и най-
големият допустим сигнал за целия предусилвател. Проверка пра-
54
вим и при други честоти от звуковия диапазон. Трябва да не се
забравя, че при настройка на предусилвател по описания начин
на изхода му трябва да включим товар (резистор), еквивалентен
на входното съпротивление на стъпалото след предусилвателя.
Усилването по напрежение измерваме с осцилоскопа и го про-
веряваме в целия честотен обхват. Ако предусилвателят е кори-
гиращ, снемаме честотната му характеристика. По-нататък ще
бъде описан прост начин за изследване на честотна характеристика
с обикновен осцилоскоп.
Поради високата гранична честота на съвременните силициеви
транзистори, конто се употребяват в предусилвателите, нерядко
при неправилен монтаж се получава самовъзбуждане на висока
честота. На екрана на осцилоскопа това се наблюдава като не мно-
го светъл фон или леко накъдряне на синусоидата. Против само-
възбуждане се въвежда променливотокова ООВ, която не действу-
ва за звукови честоти. На практика се използува кондензатор с
най-малкия възможен капацитет, при който самовъзбуждането
не се наблюдава.
Вследствие на голямата чувствителност на входа на един пред-
усилвател за слаби сигнали има вероятност от детектиране и
усилване на сигнали от близки и мощни радиопредаватели. Про-
тив това явление се използува резистор 2—4 kQ, включен после-
дователно с входния прехвърлящ кондензатор. Освен това входът
се шунтира с кондензатор така, че високите честоти, попаднали
тук, да не преминават през стъпалото. Стойността на този конден-
затор зависи от входното съпротивление и ако то е 50—80 kQ,
големината му е 50—100 pF.
3.3.2.	Тонкоректори
От какво зависи качеството на активная коректор
Тонкоректорите от типа „Баксандал" се утвърдиха в нискочес-
тотната техника с добрите си възможности. Дълбочината на регу-
лиране при тях зависи от натоварването им и е най-голяма при
работа на празен ход, т. е. с безкрайно голям по стойност товар.
На практика това не се отнася до тонкоректорите с операционен
усилвател (интегрален или с дискретни елементи), тъй като из-
ходното им съпротивление е ниско. Дълбочината на регулиране
при активните тонкоректори зависи предимно от схемного им ре-
шение. Напоследък често се използуват коректори с диапазон на
регулиране в двата края на звуковия обхват =t20 dB спрямо ниво-
55
то при 1000 Hz. Схема на такъв висококачествен тонкоректор>е-
показана на фиг. 3.3. Този коректор издържа на входни сигнали
до 0,3 V и има малък клирфактор. Усилв^нето по напрежение-
при средно положение на потенциометрите е 4 пъти и зависи от
Фиг. 3.3
отношение™ на двата емитерни резистора на втория транзистор.
Тъй като входното съпротивление на активните тонкоректори
е честотно зависимо, добрата им работа се осигурява, като пред
тях се включи стъпало с ниско изходно съпротивление, обикно-
вено емитерен повторител.
Прост начин за графично измерване и построяване на честотна
характеристика на тонкоректор
На фиг. 3.4 е дадена помощна номограма за отчитане от екрана
на осцилоскопа на отношения между напрежения направо в деци-
бели. Прекопцрваме я с туш или черен молив върху пауз и я из-
рязваме по контурната линия. След това я закрепваме с лепенка
върху екрана на осцилоскопа така, че да бъде успоредна на опис-
ваната от лъча вертикална линия. Ако осцилоскбпът има по-ма-
лък екран и хартиената лентичка не може да се вмести, можем да
си направим умалено копие от нея с необходимите размери.
За да изследваме честотната характеристика, ще ни е нужен
звуков генератор нискочестотен сигналгенератор) със стабилизи-
рано изходно напрежение. Първоначално на вхота на коректора
подаваме сигнал с амплутуда около 100 mV и честота 1 kHz. За
56
да наблюдаваме само вертикалните отклонения на лъча, изключ-
ваме развивката на осцилоскопа или намаляваме честотата й до
минимум. Помещението, в което ще работам, трябва да не се за-
тъмнява, а яркостта на лъча трябва да е максимална при оптимал-
на фокусировка. Включваме осцилос-
копа на входа на коректора и регули-
раме усилването на вертикалния му
усилвател така, че светещата вертикал-
на черта на екрана, прозирайки през
хартията, да съвпада по дьлжина с от-
сечката ОА от лявата страна на номог-
рамата. После, без да пипаме повече ате-
нюатора на генератора, включваме ос-
цилоскопа на изхода на коректора, на-
товарен предварително с постоянен ре-
зистор 20 50 кй.
Първо изследваме „повдигането1* на
ниските и високите честоти от звуковия
диапазон. За тази цел поставяме и два-
та потенциометъра в съответните край-
ни положения. Започваме с честота 20
Hz. Преместваме светещата черта на
екрана, докато долният й край съвпад-
не с точка О в началото на лявата
скала. Горниятй край ще ни посочи точ-
ка отскалата, съответствуваща на някак
во число в децибели. Правим проста фиг- 34
табличка и в нея срещу числото 20
записваме числото на съответните децибели. После промен яме чес-
тотата на генератора на 50 Hz и отчитаме ново число, по-малко
от предишното. Нанасяме го в таблицата срещу числото 50 и т. н.,
докаго стигнем до 20 kHz.
За изследване на отслабването (затихването) на сигнала изпол-
зуваме дясната скала. Включваме осцилоскопа отново на входа
на коректора и без да променяме нивото на подавания от генера-
дора сигнал, нагласяваме честотата му точно на 1 kHz. Усилва-
нето на вертикалния усилвател регулираме така, че светещата
черда да съвпадне с цялата отсечка ОВ, т. е. с дължина+а на дяс-
ната скала. Потенциометрите на тонкоректора поставяме в поло-
жение на максимално срязани ниски и високи честоти. Включваме
осцилоскопа на изхода и започваме отново с честота 20 Hz. При
отчитането следим долния край на светещата черта да съвпада
винаги с точка О на дясната скала. Нанасяме даннше в нова ко-
лонка от табличката и по такъв начин изследваме отслабването на
сигналите с честоти до 20 kHz.
Данните от таблицата използуваме, за да начертаем графики
на честотната характеристика на коректора при съответните край-
ни положения на потенциометрите му. Получените криви линии
ни дават представа за възможностите на тонкоректора.
3.3.3.	Как се правят екранировки и заземления във входните
вериги на усилвателите
Всички елементи от входните вериги трябва да се заземяват в
една обща точка в близост до управляващата верига на първия
транзистор. Отдалечените от платката елементи, като входни бук-
си, потенциометр и, превключватели и проводници, се заземяват
с отделен екраниран проводник.
Радиолюбителите често използуват екрана на входния кабел
за нулев проводник. Тази грешка се прави особено често при мон-
тажа на стереоусилватели. Правилно е, когато и активният, и ну-
левият проводник са ширмовани, като заземяването им се прави
в обща точка от платката.
При монтажа на чувствителен усилвател с високо входно съпро-
тивление се препоръчва екраниране на всички проводници, час-
ти и стъпала в близост до входното стъпало. Предусилвателните
стъпала се екранират отделно с екран, изработен от калайдисана
желязна ламарина (бяло тенеке).
3.4.	РАДИОПРИЕМНИЦИ
Кои транзистори са подходящи за входните и смесителните
стъпала
Специално разработени за входни стъпала в метровите и деци-
метровите обхвати са трйнзисторите от сериите BFR, BFT и BFQ.
Тези модерни транзистори могат да работят с по-голям колекто-
рен ток, при което устойчивостта към кросмодулация е голяма,
като същевременно собственият им шум остава нисък. Тази тях-
на особеност ги прави много търсенп и определи сравнително висо-
ката им цена. Например транзисторът BFR91 при колекторен
ток 10 mA има шум 2 dB на 800 MHz (fr 4,5 GHz). При увели-
чаване на тока до 20 mA шумът нараства до 3 dB. Разбира се,
транзисторите от тези серии работят отлично и при по-ниски чес-
тоти.
58
За входни и смесителни стъпала са особено подходящи полевите
в. ч. транзистори. Най-модерните приемници се конструират с
използуването на двугейтови MOS транзистори и интегрални схе-
ми. Проблемът с устойчивостта към силни входни сигнали се ре-
шава лесно с помощта на PIN-диоди.
Употреба на керамични м. ч. филтри
При работа с керамични филтри да се има пред вид, че парамет-
рите им зависят от правилното съгласуване на входа и изхода.
Добре е да се спазят необходимите за всеки тип филтър изходно
съпротивление на източника и товарно съпротивление (входно
съпротивление на следващото стъпало). Освен това е необходимо
преди керамичният филтър да се включи широколентов LC-фил-
тър, тъй като резонансната крива на повечето керамични филтри
има известно повдигане за някои честоти извън лентата на пропус-
кане.
Най-разпространени засега в западна Европа са керамичните
филтри на японската фирма „Мурата", особено тези от тях за чес-
тота 10,7 MHz. Това са филтрите SFE, SFC, SPF и SFW. Японски-
те керамични филтри се маркират с цветни точки, като на всяка
цветна точка съответствува определена средна честота на лентата
на пропускане. Това да се има пред вид при последователно свърз-
ване на няколко еднотипни филтри.
3.5.	ГРАМОФОНИ И МАГНИТОФОНЫ
Как да измерим точно скоростта на въртене на грамофонния
диск
Най-простият начин е да преброим завъртанията на диска за
определено време. По-бърза проверка на скоростта на въртене ста-
ва чрез стробиране. На фиг. 3.5 е даден стробоскопичен диск за
проверка на всичките стандартни грамофонни скорости. Трябва
да го реп^родуцираме с фотоапарат и да го изкопираме на контраст-
на фотохартия. За проверка на всяка от скоростите на грамофона
се използуват по три от пръстените с радиални чертички. Най-
външните три са за скоростта 16 об/min, а трите най-вътрешни —
за 78 об/min. Проверката на оборотите се прави по следния начин.
Поставяме стробоскопичния диск върху пусната в началото на за-
писа дългосвиреща плоча. Тя трябва да се осветява с мигаща свет-
лина с честота на светлинните импулси 100 Hz, затова използува-
we глим-лампа. Ако нямаме под ръка неонова лампа, може да
59
затъмним помещението и да включим осветлението му. Макар и
слаби миганията на обикновените лампи с нажежаема жичка са
достатъчни за стробоскопирането. Наблюдаваме съответните за
скоростта три пръстена, конто „оживяват". Скоростта ще е равна
Фиг. 3.5
на стайдартната, когато средният пръстен изглежда неподвижен.
Ако най-бавно се движи външният пръстен, скоростта е пониже-
на, а когато най-бавно се мести вътрешният — оборотите са по-
вишени.
(О
Как се подобрява работата на пиёзокристалната доза
Пиезокристалните дози имат неравна честотна характеристика
и ограничена честотна лента. Тези дози работят с товар 500—1000
kQ и отдават средне напрежение около 100 300 mV. Ако обаче
се шунтират с постоянен резистор 3—5 кй, отдаваното напреже-
ние спада до десетина миливолта, а честотната характеристика се
лроменя значително. Тя става много по-равна и придобива наклон,
подобен на този при магнитните дози. Затова този начин на включ-
ване на пиезокристалната доза се препоръчва напоследък, като
сигналът й се усилва с корекционен предусилвател за магнитна
доза. Отдаваното от дозата напрежение се регулира чрез промяна
на шунтиращия резистор.
По какво се познава неправилно разположената универсална
магнитофонна глава
Когато работният процеп на главата е по-ниско от съответната
му листа на лентата, ще се прослушва и част от записа на по-дол-
ната съседна писта. Ако процепът е изместен нагоре, сигналът ще
бъде силно отслабен или ще липсва съвсем. Когато процепът не е
перпендикулярен на лентата, се губят високите честоти. Когато
лентата не се притиска еднакво силно по цялата си ширина към
главата, се получава общо отслабване на сигнала и лошо възпро-
извеждане на високите честоти. В стереомагнитофона това причи-
нява разбалансиране и изместване на звуковата картина към този
от каналите, чиято писта от лентата се притиска по-силно към про-
цепа на главата.
3.6.	ИЗМЕРИТЕЛИ И УРЕД И И ИЗМЕРВАНИЯ
Особености при измерване на транзистори с характериограф
За да не повредим измервания транзистор, трябва да внимаваме
с копчето за регулиране на напрежението и с това за превключва-
ие на различии товарни съпротивления. Всяко измерване започ-
ваме при минимален базисен ток.
С характериографа можем да сравняваме еднотипни транзис-
тора за подбиране на двойки или с друга цел. Сравняването пра-
вим, като с копчето за избор на един от двата измервани транзис-
тора включваме бързо и последователно ту единия, ту другия,
наблюдавайки екрана на осцилоскопа. При такова бързо редуване
зрително получаваме усещане за наслагване на двата образа и
лесно можем да сравним характеристиките.
61
Е'дин съвет за измерване на напрежение с комбиниран уред
Когато измерваме напреженията на електродите на транзистор
в стъпало с високоомни резистори, трябва да държим сметка за
входното съпротивление на уреда. Ако например измерим напре-
жението на базата на транзисторно стъпало с делител за напреже-
нието на базата, съставен от резистори 56 kQ и 220 kQ, показа-
нията на уреда едва ли ще са действителни. Ако вътрешното му
съпротивление като волтметър е 20 kQ V и мерим на обхват 2,5
V, все едно че паралелно на резистора 56 kQ включваме резистор
50 kQ. Вижда се, че грешката при измерването ще бъде недопус-
тимо голяма. Затова при измерване на напрежение във високоом-
ни вериги с мултицет се препоръчва използуване на по-голям об-
хват, при който вътрешното съпротивление на уреда е голямо.
При такова измерване по-трудно се отчитат показанията на стрел-
ката, но за сметка на това не се нарущава режима на измерваното
стъпало.
62
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ВЪНШНО ОФОРМЛЕНИ Е
НА РАДИОЛЮБИТЕЛСК ИТЕ КОНСТРУКЦИИ
4.1.	ИЗИСКВАНИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕСТЕТИКА
За много от любителите-конструкторн външното оформление на
създаваното от тях електронно устройство е труден и често неприя-
тен процес. Причините за това са различии. Преди всичко обикно-
вено липсва опитност в тази облает или ако пък я има, тя не е на
необходимого ниво. Миозина са си наградили стереотип, включващ
предимно навиците от оформянето на създадените преди конструк-
ции. Някои смятат, че външното оформление може да бъде спо-
лучливо само ако се повери в ръцете на художник, подценявайки
неволно или съзнателно собствените си възможности. Други пък
са решили въпроса, като направо копират фабрични конструкции,
преодолявайки редица затруднения. Психологически погледнато,
неумението да се реши една художествена конструкторска зада-
ча се поддържа понякога от самовнушение, особено когато дей-
ствително липсват условия за решаването й.
Основните изисквания на техническата естетика са няколко.
Главного от тях е функционалността. Функционал ноет значи при-
годност, удобство за работа. Безсмислено е да се говори за красота
на едно техническо изделие, ако външното му оформление не поз-
волява удобного му ползуване. Затова компетентна преценка за
външния вид на едно електронно устройство може да направи са-
мо специалист, запознат добре с предназначенного и възможности-
те на съответното устройство.
Болшинството радиоелектронни устройства имат една челна
страна, на която са разположени почти всички елементи за уп-
равление, настройка, индикация и пр. Тази лицева част в сыцност
е представител на цялото устройство, тъй като вниманието на ра-
ботещия с него изцяло е насочено към нея. Важно изискване към
подобна композиция от копчета, бутони, индикатори, надписи,
скали и т. н. е композиционного равновесие. То е евързано с об-
щата форма на лицевата плоча, с формата на отделните детайли,
63
Фиг. 4.1. Композиция от
три елемента
с оцветеността им, с важността им каю функционални елементи, с
размерите им и с взаимною им отношение. Уравновесената ком-
позиционно лицева плоча не изглежда претрупана и от пръв пог-
лед предизвиква усещане за простота, удобство и сигурност. Нека
разгледаме няколко примера във връз-
ка с изискването на техническата есте-
тика за композиционно равновесие.
Да видим най-напред фиг. 4.1. На
нея са показани различии варианта
на една условна композиция от три
елемента (правоъгълник и два кръга),
разположени в пределите на правоъгъл-
но поле. Нека се абстрахираме от всич-
ко др>. о и приемем, че въпросната еле-
ментарпа композиция трябва да бъде
уравновесена чрез подходяще разполо-
жение на съставящите я елементи, от
конто правоъгълният трябва да бъде
разположен хоризонтално, т. е. голя-
мата му страна да е успоредна на осно-
вата на главною правоъгълно поле.
Приемаме също, че не е от значение в
какъв ред ще бъдат разположени еле-
ментите, т. е. че и трите са еднакво
важни във функционално отношение.
При това положение са възможни мно-
го комбинации от тях, някои от конто
са показани на фигурата. Коя от тяхе
уравновесена? Вариантът „а" явно „на-
ежава" наляво и композицията изг лежда сбита. При втория ва-
тиант „б“ композицията пък клони нагоре. Неуравновесена из-
рлежда и композицията в третия вариант, при конто два от еле-
гментите неоправдано са изместени нагоре. При споменатото вече
условие за „равноправно" участие и на трите елемента в разглеж-
даната проста композиция е правилно те да са на една линия и
правоъгълният да не е в средата. В случая това изискване може
да се обоснове така. При разглеждане на композицията погледът
по навик се движи отляво надясно, при което зрително се полу-
чава един ритъм вследствие на преходите „правоъгълник — кръг"
или обратно, „кръг — правоъгълник". В случайте, когато право-
ъгълният елемент е в края, ритъмът е прост и съдържа един пре-
ход. Когато обаче правоъгълникът е в средата, преходите са два
и това, макар и малко, затруднява зрителното възприятие. С
64
други думи, казано образно, когато правоъгълният елемент е в
края, композицията изглежда най-спокойна. Затова от показани-
тге на фигурата варианти приемлив е последният — „г“.
Сега да разгледаме пак същата задача, но вече с никои условия.
6
Фиг. 4.2. Опростен външен вид на цифров часовник
Да приемем, че става дума за лицевата част на любителски цифров
часовник, при което правоъгълният елемент ще е индикаторного
поле (четири цифрови лампи), единият кръг е бутон за сверяване
на часовника, а другйят — мрежов ключ. Усложняваме задачата
с добавянето на още два незначителни детайла — надписите над
бутона и ключа, конто ще изобразим условно с две хоризонтални
чернички. На фиг. 4.2 са дадени варианти на външното оформле-
ние на този часовник. В случая „а“ композицията не е уравновесе-
на добре, тъй като под влияние на новите два елемрнта (надписите)
композиционният център зрително се е изместил малко нагоре.
Вариантът „б“ е по-приемлив, но поради изместването надолу на
индикаторното поле е нарушено „спокойствието“ на композицията.
Най-удачен е третият вариант („«“), при който геометричните
центрове на трите елемента не са на една линия. В същност в то-
зи случай зрителният център на композицията „надпис-бутон" и
„надпис-копче“ вече не съвпада с геометричния център на двата
кръга, а е малко над тях, като тези именно два съвсем субективно
определени центъра са на една линия с центъра на индикаторното
поле.
Да разгледаме още един пример. На фиг. 4.3 са показани три
решения на лицевата част на любителски нискочестотен сигнал,-
генератор. В композицията участвуват следните елементи: / —
копче за настройка, 2 — скала, 3 — превключвател на обхвати-
6 Практически съвети
65
те, 4 — копче на атенюатора, 5 — изходни букси, 6 — мрежов
ключ и 7 — неонова индикаторна лампичка, свързана към мрежо-
вия ключ. Във функционално отношение и трите варианта са при-
емливи, тъй като разположението на детайлнте позволявз с гене-
Фиг. 4.3. Външен вид на любителски сигналген<_ратор. Детайлн:
/ — копче за настронка, 2 — скала, 3 — бутонен прсвключватсл за обхватите, 4—коп*’
че на атенюатора, 5 — изходни букси, 6 — мреж в ключ, 7 неонова лампичка
ратора да се работи удобно. По отношение на изискването за ком-
позиционно равновесие обаче нан-удачно е третото решение. Това
се вижда веднага и не е трудно да разберем защо този вариант е
по-добър от другите два. В първия случай лявата част на компо-
зицията (копчето за настройка и бутонпия превключвател под не-
го) изглежда сбита за разлика от дясната част, където между еле-
ментите има предостатъчно разстояние. При втория вариант
пък композицията не изглежда добре поради това, че мрежо-
вият ключ, изходните букси и превключвателят не са на една
линия. Ако обаче те бяха на една линия (зрително), щеше да се
увеличи много свободното поле между копчето на атенюатора и
превключвателя и тогава композицията пак не би изглеждала
уравновесена. В третия случай е избрано такова разположение на
66
отделимте елементи, което позволява удобство за работа с уреда
и предизвиква усещане за простота и спокойствие. Може да из-
глежда спорно мястото на индикаторната лампичка (вляво горе),
но тя е от второстепенно значение като функционален елемент и в
сыцност е все едно къде се намира, стига да се вижда добре.
От разгледания пример става ясно как чрез подходяще разпо-
лагане (след различно комбиниране) на съставящите елементи се
постига равновесие на композицията, което, съчетано с добрата й
функционал ноет, е главного условие за добрия външен вид.
Друг основен принцип на техническата естетика е изискването
за единство в стала и характера на отделяйте елементи на компо-
зицията. Под стал се разбира комплекса от конструктивни и тех-
нологически решения на формата, конто определят и характера
на външното оформление. Стилното единство е важно предимно
за сложимте конструкции, състоящи се от много елементи, където
липсата на сходство в стала и характера на отделните възли и де-
тайли би влошила нормалното възпрнемане на композицията ка-
то едно цяло.
Любителските конструкции обикновено се изработват с различ-
ии по произход и предназначение елементи и материал!!. Когато
има избор от необходимите за целта елементи на външното оформ-
ление, е желателно да се подберат такива със сходни форми, ед-
накво оцветени и с еднакви по възможност функционални качест-
ва. Например за една любителска конструкция с подчертано ръ-
бести форми не биха подхождали елементи с плавно очертани кон-
тури. Сыцото се отнася и до характера на означенията и надпи-
сите. Правилното пропорциониране на отделните размери, раз-
стояния и пр. също влияе на външния вид.
В магазините за резервни части у нас се продават много принад-
лежности и части за наши и вносни 5свойства на битовата радио-
електроника. Когато има желание за работа по външното оформ-
ление, винаги може да се подбират подходящи на замистената
конструкция часта. Разбира се, понякога е наложително да се
прави компромис, каго се употребтзаг доста различии па стал и
характер детайли (по оти шейпе на формата) поради липса на
други. В такива случаи умението те да се разположаг правилно
ще опредети разултата.
При правилното разбиране и прилагане на разгледаните догук
основни принципи на техническата естетика се облекчава значи-
телно работата по външния вид на любителската конструкция.
67
4.2.	ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ВЪНШНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА НЯКОИ
ЛЮБИТЕЛСКИ УСТРОЙСТВА
4.2.1.	Радиоприемници
Кутните на болшинството фабрични приносими приемници се из-
работват от удароустойчив пластифициран полистирол. Употребата
на тази пластмаса в масовото производство е оправдана по редица
причини—технологични, икономически и др. В любителската прак-
тика полистиролът също се използува, но предимно за изработ-
ване на кутии с малки размери. Полистиролът не е подходящ за
кутии на по-големи радиоприемници най-вече поради лошите му
акустически качества. Много е трудно да се постигне добро звуче-
не на приемник с такава кутия, особено при изходна мощност над
1 W. Тогава започват да се проявяват паразитните резонанси на
кутията, дор и и ако стените й са дебел и и покрити отвътре със зву-
копоглъщащ материал.
Подходящ за изработване на кутии за носими радиоприемници
е сухият многопластов шперплат. Той се лепи отлично с епоксид-
но лепило и има много добр и акустически свойства. Формата на
кутията се съобразява с изискването за удобство при експлоата-
цията. Дръжката се изработва от пластмаса (когато е неподвижна)
или от метал (ако е подвижна). Желателно е всички външни ме-
тални части да имат защитно декоративно покритие. В любител-
ски условия е трудно да се изработи метал ическа решетка за ли-
цевата стена (пред високоговорителя), затова се препоръчва иэ-
рязване на правоъгълни прорези или употреба на фабрична решет-
ка. Защитного парче плат, което се залепва от вътрешната страна
на решетката, трябва да има тъмен цвят и да е достатъчно проз-
рачно.
Скалата се изработва от плексиглас. За по-качествените прием-
ници трябва да се предпочита линейна скала с по-големи размери.
Желателно е означенията да са комбинирани — в честота и дъл-
жина на вълната. Ако приемникът има цифрова индикация на чес-
тотата, класическата скала може да бъде с малки размери. Неза-
висимо от типа на индикаторните елементи е желателно те да са
на черен фон, за да изпъкват добре цифрите при естествено освет-
ление.
На фиг. 4.4 са показани примерни решения на формата на раз-
личии видове преносими приемници.
При по-обемистите носими радиоприемници с високи техничес-
ки показатели е желателно да се помисли за устойчивостта им при
пренасяне. Ако намиращите се на лицевата стена детайли са из-
пъкнали, то при евентуално падане напред или челно притискане
68
биха могли да се повредят. На фиг. 4.5 е показан любителски ра-
диоприемник, при който всички органи за управление са съсредо-
точени в горната част на кутията. Тази форма на приемника го
прави не само удобен за работа, но и му придана устойчивост, коя-
6
Фиг. 4.4
то се възприема и зрително. Кутията се изработва от дървесина,
като отделяйте части се свързват с епоксидпо лепило и винтове за
дърво. Решетката пред високоговорителя също е дървена. Дръж-
ката, която може да бъде и неподвижна, се изработва от алуминие-
ва сплав или от текстолит. Плоскостите 1 са изрязани от декора-
69
тивна алуминиева ламарина, означенията се нанасят по фотохими-
графския метод. Отвън кутията се фхрнирова или оцветява с чер-
на нитроцелулозна или алкидна боя.
Формата на любителски изработените стационарни радиоприем-
Фиг. 4.5. Външен вид на любителски иосим радиоприемник
ници може Да бъде съобразена с това, дали високоговорителите ще
се вградят в приемника или ще се монтират в самостоятелни озву-
чителни тела (акустични боксове). Употребата на озвучителни те-
ла е желателна, защото тя изключва възможността частите на
приемника да трептят със звукови честоти, което понякога во-
ди до възникване на микрофония поради механичната и акусти-
Фиг. 4.6. Въишен вид на любителски стационарен приемник
ческата обратна връзка. Предпочитана форма за кутията на при-
емника е тази на правоъгълния паралелепипед с повърхностна
имитация на дървесина. Напоследък има тенденция към издъл-
жаване на формата на кутията, при което преобладават надлъж-
70
ните размери и височината се намалява. Това изисква съответно
язработване на удължена скала. На фиг. 4.6 е показан любител-
ски висококачествен стационарен радиоприемник (тюнер). Кутия-
та се изработва от многопластов шперплат, а лицевата плоча от
просветлен алуминий. От алуминиева сплав са изработени и всич-
ки копчета, включително и тези на превключвателя. Всички вход-
ни и изходни букси се монтират отзад. Външно стените са покрити
с черна алкидна боя, но може да се облепят с декоративно пласт-
масово фолио или да се фурнироват.
4.2.2.	Измервателни уреди
Основно изискване към външния вид на измервателните уреди е
удобството за работа с тях. При всички случаи се изхожда от това
условие, като се прави първоначална скица на лицевата плоча
и се анализират всички възможнй действия при работа с уреда.
.Индикаторните стрелкови системи се разполагат така, че повърх-
ността им да е перпенаикулярна на посоката на наблюдение. В
някои случаи това налага по-особено форма на уреда или възмож-
лост за промяна на ъгъла между основата на уреда и работното
място. Ако една Стрел-
кова система е център
на вниманието за даден
уред, тя трябва да се
разположи така, че да
остава открпта при вси-
чки възможнй действия
< командните органи.
Елементите от лицевата
плоча, с коиго се рабо-
ти най-често, се разпо-
.лагат на „видно" място,
за да може вниманието
на работещия с уреда
бързо да се насочва към
тях. При външното офор
мление на измервател- Фиг. 4.7
лите уреди стремежът
е да се избягват всички подробности, като излишни означения,
цветни и контурни линии, кантоне, главички на болтчета и др.,
конто носят ненужна информация. В някои случаи даже се нала-
га монотонно оцветяване на някои детайл и в трупа, за да се на-
71
Фиг. 4.8. Външен вид на любителски волт-
метър с полеви транзистори
Фиг. 4.9. Любителски измерител на тран-
зистори
72
мали зрителното усещане за претрупаност. Както вече спомена-
хме, хармоничната цялостност на лицевата плоча се постигаг
преди всичко чрез употреба на еднохарактерни по форма елемен-
ти с подходящи размери и правилното им разполагане. Никъ-
де не трябва да се чувствува сбитост или обратното —излишък
на място. В единия случай това води до затруднено манипулира-
ие, а в другия — до акцентиране на вниманието върху този де-
тайл, конто е център на по-свободното място. Разбира се, нарочно-
го разполагане по описаните начини е напълно уместно.
На фиг. 4.7, 4.8 и 4.9 са показани любителски измервателни
уреди с добър външен вид. Първият от тях е сигналгенератор, вто-
рият е волтметър с полеви транзистори, а третият е уред за измер-
ване на транзистори. Стрелковата система на волтметъра е монти-
рана в кутийка с мъжки куплунг „тройка41 и се използува и црк
уреда за измерване на транзистори.
4.2.3.	Усилватели и озвучителни тела
Съвременните усилватели за музика се оформят външно по раз-
личии начини. Предпочита се формата на издължен паралелепи-
"пед, конто е удобна при пренасяне и за стационарна работа, а от
друга страна позволява по-удобен монтаж на отделните части на
усилвателя. Всички органи за настройка се разполагат на лицева-
та плоча. Важно условие е чрез формата, размерите и разположе-
нието на копчетата да се подчертае предназначението и взаимо-
връзката между отделните потенциометри. Така например като>
най-употребяван потенциометърът за силата на звука се разпола-
га така, че копчето му да е на удобно място. Поради стремежът да
се избягва претруп аността се предпочита употреба на еднотипни
копчета, като това за усилването се разполага в края на редицата.
Задължително е символичного или текстово означаване на функ-
ционалното предназначение на отделните копчета и бутони. Вход-
ните и изходните гнезда се монтират или отпред, или отстрани.
Наличието на гнезда отзад затруднява маннпулирането. Това не се-
отнася за домашните усилватели, където всички кабели се прикри-
ват отзад и рядко се налага разместване на съединителите.
Ако усилвателят има индикатор за нивото на сигнала на изхо-
да или за стереобаланса, разполагането му се прави с оглед на
добра видимост при работа с копчето за усилване или баланс.
По принцип съвременните нискочестотни усилватели се монти-
рат в здрава металическа кутия. За предпочитане е радиаторите
с мощните крайни транзистори^да се разполагат отзад, на задната
7$
4>иг. 4.10, фиг. 5.3. Озвучително тяло с
форма на додекаедър
Указания по този въпрос са дадени
стена на кутията. Когато електрическото съединяване между ра-
диаторите не е опасно, те се монтират открито върху задната сте-
на. При това положение се постига оптимална вентилация и ох-
лаждане на транзисторите. Повърхностната имитация на дърве-
сина се използува предимно при битовите музйкални усилватели,
като за целта се употребява фурнир или специално пластмасово
фолио. Покриват се обикновено горната и двете странични стени
на кутията, желателно в тон с мебелите в помещението. Напосле-
дък се предпочита матово-черният цвят за външното оформяне
на усилвате^ите.
Изискванията към формата и размерите на озвучителните тела
за висококачествено възпроизвеждане могат да се удовлетворят
напълно само чрез компромисни от акустическа гледна точка ре-
шения. За доброто възпроизвеждане на басите тялото трябва да
има голям обем и достатъчна здравина, а това е в противоречие
< тенденцията за компактност и удобство. Най-предпочитаната
.форма за озвучителни тела остава тази на правоъгълния парале-
лепипед. Тя е най-удобна
в технологично и конст-
руктивно отношение. Сфе-
ричната форма на озвучи-
телните тела напоследък
си пробива път предимно
при домашните уредби за
високо качество на въз-
произвеждането. Преиму-
ществата й по отношение
на акустическите качест-
ва са значителни, но е
трудна за реализиране на
практика. Като готово
сферично тяло може да се
използува географски гло-
бус след съответна прера-
ботка. При любителска
изработка на сферично тя-
ло за калъп може да се из-
ползува надуваема гумена
топка или нещо подобно.
в последната глава на нас-
тоящата книга.
На фиг. 4.10 е показано озвучително тяло с форма на правилен
дванадесетостен (додекаедър), конструкция на автора. Описание-
то му е поместено в пета глава.
74
Лицевата страна на озвучителните тела се покрива със защитна
декоративна решетка от метал или с подходящ плат. Трябвадасе
предпочитат по-правилни и строги форми на отворите на решетка-
та, а при употреба на текстилна материя да се избере плат на сит-
но райе или шахмат. Ако тялото притежава високотонови говори-
тели,да се има пред вид известнотозатихване, коетодекоративният
плат причинява при високите звукови честоти, за конто проз-
рачността му е по-малка.
Страничните стени на тялото се оцветяват в тъмен и спокоен
цвят. Това е особено важно за телата с големи размери. По-мал-
ките акустични боксове може да се фурнироват. При обемистите
и тежки звукови агрегати за голяма мощност е наложително да
се монтират дръжки или да се изработят подходящи прорези за
удобство при пренасяне.
4.3.	ПРЕПОРЪКИ ЗА ВЪНШНОТО ОФОРМЛЕНИЕ
ИА ЛЮБИТЕЛСКИТЕ КОНСТРУКЦИИ
4.3.1.	Какви материали да използуваме
В радиолюбителски условия може да се употребяват с успех
яай-различни материали, стига да е възможно набавянето им.
От термопластичните пластмаси най-употребявани са плексигла-
сът и полистиролът, а от металите — медните и алуминиевите
сплави, както и стоманата. От дървесните материали се използу-
ват шперплатът, талашитът, фурнирът, вареният бук и по-рядко —
боровото дърво (чамът). При всички случаи измежду споменатите
материали може да се изберат такива, конто да подхождат на за-
мислената конструкция, като се държи сметка за всички възмож-
яи натоварвания и въздействия върху нея (механични усилия,
различна температура, влажност, светлина и пр.). Това не е из-
лишно, тъй като добрият външен вид трябва да е траен.
Плексигласът се обработва добре с инструменти за дърво и ме-
тал. Поддава се на матиране, полиране и оцветяване. Подходящ
е за изработване на капаци, неголеми кутни, скали, копчета, бу-
тони, стойки,'светещи индикатори и много други.
Полистиролът, и то предимно пластифицираният, е може би най-
употребяваната засега термопластична пластмаса. Използува се
широко в бита и техниката. Поради добрите му честотни свой-
ства като диелектрик се е утвърдил отдавна в радиотехниката. За
разлика от плексигласа той е по-лек, но и по-неустойчив на из-
носване и загряване. В радиолюбителската практика обикновено
75
се използуват парчета листов полистирол, произвеждан фабрично
или пък такъв от продаваните в магазините за домашни потреби
множество домакински съдове от шприцован полистирол. Жела-
телно е радиолюбителят добре да опознае белезите на тази пласт-
маса, за да може да я разпознава лесно и използува успешно. По-
листиролът се обработва и лепи отлично.
Като лак и красив метал алуминият се използува често за изра-
ботване на кутии, скали, защитни екраниращн капаци, декора-
тивни решетки и лайстни. Съществуват начини за повърхностна
обработка на алуминия и сплавите му, някои от конто са разгле-
дани в пета глава на тази книга.
Месинговата ламарина и медните сплави въобще се никелират
лесно химически и поради това се използуват за нацравата на ка-
пачки за копчета, табели, лайстни и други декоративни детайли.
В любителски условия такива елементи може да се изработват
ръчно чрез изрязване и химична обработка.
Ламарината от мека стомана е подходяща за направата на кутии
и кожуси за по-обемисти конструкции, предназначени за стацио-
нарна работа, като токозахранващи устройства, приемо-предава-
тели, измервателни уреди, професионални радиоприемници и др.
Тя се обработва повърхностно по химичен н^чин, при което се
получават защитни декоративни покрития с различии Цветове.
Дървесните материали са твьрде удобни за радиолюбителската
практика. Поддават се на всякаква обработка и не бива да се пре-
небрегват. Дървесината се обработва по-лесно от другите мате-
риали и търпи много повърхностни покрития поради добрата й
порьозност. Шперплатът е подходящ за кутии на такива устрой-
ства, в конто при работа не се отдели много топлина. Най-подхо
дящ е сухият и неизкривен многопластов шперплат. Фурнирът се
използува за облепване на различии видове дървесни повърхнини
и за имитиране на дървесина. На фурнироване подлежат много ма-
териали — твърдите пластмаси, твърдият картон, текстолитът и
гетинаксът, керамиката и дори металниге повърхности. В послед-
ната глава на книгата’ е описано как се фурнироват различии ма-
териали в любителски условия.
Различните видове декоративно фолио, имитиращо дървесина и
произвеждано фабрично от пластмаса или хартия, се използува за
облепване на стените на кутии за различии устройства.
76
4.3.2.	Как да разположим правилно елементите за настройка,
управление и индикация
Обмисляйки конструктивното решение на строящото се уст-
ройство, радиолюбителят трябва да избере такъв монтаж, конто
да позволява нормално функциониране и да не затруднява евен-
тгуалния ремонт при повреда. В някои случаи се налага да се пра-
ви компромис между вътрешната подреденост и удобство от една
страна, и външната целесъобразност и красота от друга, особено
когато обемът е ограничен.
Както вече бе споменато, лицевата плоча на радиоелектронно-'
то съоръжение с елементите за управление, настройка, индика-
ция и пр. представлява при работа в същност цялото устройство.
За да се разположат правилно тези външни детайли, може да се
постъпи така:
1.	Прави се списък на всички елементи върху лйцевата страна,
конто ще се виждат, включително и главичкитё на болтчетата,
.ако има такива.
2.	Изработва се нов списък, в който елементите се подреждат
според степента на употребата им при работа с устройството.
3.	Във втория списък, около наименованного на всеки елемент,
се отбелязват всички други, конто при работа с устройството се
ползуват непосредствено преди или след него. За удобство после-
дователността при манипулиране може да се онагледи със стрел-
ки, свързващи отделните детайли.
Изброените дотук действия улесняват значително обмислянето
на лицевата плоча, тъй като спестяват запомнянето на многого
взаимоотношения между елементите.
4.	Прави се пробна скица с разположението на всички детайли,
като се имат пред вид резултатите от втория списък. Детайлите,
конто са първи в списъка и имат отношение към най-много други
детайли, ще бъдат центрове на зрителното внимание и трябва да
се разположат на „видно" място. Около тях чрез разместване се
подбира такова местоположение на другите детайли, което за да-
дените елементи уравновесява зрително композицията. Най-добре
е тези пробни подреждания да се правят със самите детайли или от
твърда хартия да се изрежат техни образи-проекции, с конто да се
експериментира върху лист хартия с отбелязани контури на пло-
чата. Всяко пробно подреждане се изобразява чрез рисунка с мо-
лив около контурите на детайлите, след което на нов лист се пра-
ви друго подреждане и т. н., докато се изчерпят привидно възмож-
ните решения. След това се пристъпва към обмисляне на вътреш-
ното разположение при всяко съответно разполагане на външните
77
детайли. На всеки лист с пробно решение се отбелязват наложи-
лите се промени във вътрешното разположение, предимствата му
и възможните недостатъцн. Освен това се държи сметка за бора-
венето с конструкцията като цяло при различно положение спря-
мо работещия, при работа с две ръце и при различна осветеност.
След преценяване на най-приемливите рисунки за композицията
и избиране на окончателното решение се прави доуточняване на
местата на елементите. Това може да стане, като детайлите се мон-
тират на пробна плоча от парче картон с дгйствителни размери
4.	3.3. Какво може да се постигне с подходяще оцветяване
Радиолюбителските конструкции трябва да се оформят в прият-
ии Цветове, като се съблюдава изискването за хармонична цялост.
Когато корпусът на устройството е метален, се употребява трайно
и характерно за металните изделия покритие. Ако Се налага да
изпъкнат някои детайли, при положение, че размерите им са мал-
ки, се прибягва до контрастност в оцветяването, като те се оцветя-
ват в светли тонове, а фона се прави тъмен. Обратно — когато е
необходимо даден елемент да не привлича погледа, тъй като при-
мерно изпълнява маловажна функция, или това се налага с цел да
се уравновеси зрително композицията, той се оцветява еднакво с
площта на плочата около него. Желателно е да се употребят не
повече от два-три сходни цвята, като крещящите и ярки Цветове
се избягват. Само в случайте, когато е необходимо да се подчертае
важността на никой детайл, например сигналка лампа, бутон за
„стоп", защита и пр., се прибягва до оцветяване на съответния
елемент или мястото около него в ярък цвят, обикновено червен.
Въобще при избиране на цветовете се спазва правилото, че детай-
лите със сродни функции трябва да са оцветени еднакво. Това.
важи и за трупа от елементи независимо от различията във фор
мата им.
Да разгледаме за пример скица на лицевата плоча на любител-
ско токозахранващо устройство (фиг. 4Д1). Конструкцията пред-
ставлява комбинация от регулируем стабилизиран токоизправител
със защита и мрежов трансформатор с изводи за три стандартни
променливи напрежения (6,3, 12 и 24 V). Трансформаторът зах-
ранва и токоизправителя. Както се вижда от фпгурата, на лнцева-
та плоча са разцоложени следните елементи:
1.	Магнитоелектрическа Стрелкова система, която работи като'
волтметър, включен към изхода на токоизправителя. Чрез пре-
включвателя 5 тя се включва последователи© в товарната верига
(като амперметър) за отчитане на консумирания ток.
78
2.	Копче на галетния превключвател за стъпално регулиране
на изходното напрежение.
3.	Копче на потенциометъра за плавно регулиране на изходно-
то напрежение.
Фиг. 4.11
к
4.	Изходни гнезда на токоизправителя.
5.	Ключ „це-ка“ за превключване „волтове—ампери".
6.	Ключ за включване на стабилизирания токоизправител.
7.	Изходни гнезда за фиксираните променливи напрежения.
8.	Стопяеми предпазители във веригите на променливите на-
прежения.
9.	Предпазител във веригата на първичната намотка на транс-
форматора.
10.	Ключ за включване на променливите напрежения.
Дясната част на плочата е по-тъмна от лявата и с това е под-
чертана разликата в предназначението на детайлите от двете час-
ти. По такъв начин се улеснява работата с уреда и се намалява
Впечатлението за претрупаност, което би се получило, ако плочата
беше едноцветна. Подобен, макар и по-слаб ефект, може да въз-
никне, ако вместо различно оцветяване се изобрази условно само
граннчната линия между двете части. II в двата случая обясне-
нието е просто: при наличието на разграничаваща условна линия
зрително плочата се възприема като съставена от две части. Зри-
телното внимание се насочва последователно към елементите или
само на лявата, или само на дясната част и затова липсва усещане
за претрупаност. При разделяне на плочата на две части чрез
различно оцветяване се получава още и чувство за подчертана
независимост на съответните й части. В посочения пример с токо-
79-
захранващото устройство по-тъмното оцветяване на дясната, „про-
менливотоковата“ част, уравновесява цялата композиция, тъй ка-
то в лявата част тялото на стрелковата система „тежи“ с тъмнота-
та си. От разгледания пример става ясно как в общи линии оцве-
тяването може да коригира някои налагащи се недостатъци във
външното оформление на любителската конструкция.
80
ГЛАВА ПЕТА
ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ СЪВЕТИ
1.1. САМОРЪЧНО ИЗРАБОТВАНЕ НА НЯКОИ ДЕТАЙЛИ
1.1.1. Изработване на кутни
Кутил за джобен радиоприемник
Кутая с добри акустически качества може да изработим от авиа-
>ционен многопластов шперплат с дебелина 2—3 mm. Такъв шпер-
<плат използуват авиомоделистите. Парчето, от което ще изработ-
ваме кутията, трябва да е сухо и неизкривено. Детайлите на ку-
тията разчертаваме с молив и ги изрязваме с резбарски лък. Из-
рязваме внимателно и различимте отвори и прорези — за настрой-
ващия диск, за копчето на потенциометъра и пр. Всички ръбове
изглаждаме със шкурка, като стените на кутията изравняваме
.две по две. Залепването правим с епоксидно лепило. Постъпваме
така. Първо сглобяваме кутията с помощта на лепенки (тиксо),
•след което от вътрешната страна на ръбовете нанасяме лепилото.
Добре е първите няколко часа да оставим кутията на слънце или
на топло и сухо място, защото така лепилото съхне по-бързо и
лепилният шев е по-здрав. След изсъхването (не по-рано от едно
денонощие) зачистваме залепените места със шкурка. Ако желаем,
може да импрегнираме кутията с 10—20% разтвор на колофон в
спирт за горене, при което се подобряват акустичните й'качества.
Колофона разтваряме, като го поставим в металическа кутийка
и го загреем на котлон или печка. От получения горещ разтвор
нанасяме с четка или с тампон върху стените от вътрешната
страна, като изчакваме да попие и изсъхне напълно, след което
нанасяме още един слой.
Кутията боядисваме с нитроцелулозна боя или я покриваме с
безцветен нитролак. Преди лакирането може да я байцваме, за да
изпъкнат шарките на дървесината. Лака нанасяме в четири-пет
слоя с мека четка, като след първото лакиране зачистваме цовърх-
Ността с фина шкурка. Всяко следващо покритие нанасяме след
скончателното изсъхване на предишиото.
6 Практичесии смети
81
Кутая за измервателен уред
Такава кутия с неголеми размери може да изработим от плекси-
глас или пластифициран полистирол. И двете пластмаси се лепят
отлично по еднакъв начин и с едно и също лепило. Белият листов'
полистирол е подходящ за изработване на лицевата стена на уре-
да, тъй като върху него може да се нанасят означения по начин,
описан по-долу. Стеките на кутията разчертаваме с твърд молив
и ги изрязваме с резбарски лък и трионче за метал с по-едри зъби.
При рязането внимаваме да не се загрее триончето, защото тогава
в мястото на рязане Пластмасата се размеква и триончето може
да блокира.
Залепването става с 2—5% р-р на полистирол или плексиглас
в хлороформ, който се продави в аптеките. Лепилото нанасяме
с тънка четка върху двете допиращи се повърхнини, след което ги
притискаме с ръце и задържаме така около две минута. После
ги оставяме в това положение за десетина минута и по същия на-
чин залепваме и другите стени. Пълното изсъхване трае около»
едно денонощие.
Когато ни е нужен по-дебел лист от полистирол или плексиглас,
може да слепим няколко листа по следния начин. Изрязваме пар-
четата и обезмасляваме повърхността им с бензин или спирт. По-
ставяме единия лист върху равна и твърда основа и отгоре излива-
ме известно количество от съответния чист химически разтвори-
тел — хлороформ, бензол или дихлоретан. Изливаме внимателно
дотогава, докато се образува „езерце" с площ около 30—40% от
повърхнината на листа. После слагаме отгоре другия лист и за-
тискаме с книги или друга подобна тежест, като внимаваме наля-
гането да е равномерно. След няколко минута може да залепим
още едно парче, разбира се, ако има нужда. Полученият по такъв
начин лист не отстъпва по здравина на еднородно парче със съ-
щите размери.
Кок се нанасят означения с туш. еърху полистирол
Различии линии, надписи, знаци и пр. се нанасят върху повърх-
ността на пластифицирания полистирол с туш по прост начин.
За целта матираме леко повърхността с фина шкурка, като я дви-
жим кръгобразно, след което я обезмасляваме с памук, напоен
с бензин или спирт. Означенията нанасяме с тушовка или рапи-
дограф. След пълното им изсъхване покриваме цял ата стена с 1—2%
разтвор на ацетоново лепило в нитроцёлулозен разредител (ко-
ресилин). Използуваме мека четка или най-добре пулверизатор.
«2
Целта на това прозрачно покритие е да се запазят означенията
от изтриване. Слоят става напълно прозрачен, когато съхне на
слънце или в помещение с топъл и сух въздух.
Изработване на озвучителни тела
Най-използуван материал за направа на акустичните боксове е
талашитът. Той е сравнително твърд и крехък, затова се обработ-
ва внимателно. Отворите за високоговорителите може да изрежем
по следния начин. На 8—10 mm от вътрешната страна на линия-
та за изрязване нанасяме друга линия. По нея на бормашина прр-
биваме отвор до отвор с най-големия възможен диаметър. Разстоя-
нието между два съседни отвор а не трябва да е по-малко от 2—3
mm, за да не хлътва бургцята. След като пробием отвори по цяла-
та дължина на линията, върху равна дървена основа със секач
изсичаме дървесината между отворите. Повърхността на големия
отвор изравняваме с рашпила.
Стените на кутията трябва да бъдат залепени много здраво и без
въздушни хлабини. Най-подходящо и достъпно за целта е епок-
сидното лепило. То лепи отлично дървесина, устойчиво е на влага
и не променя обема си при втвър-
дяване. Преди да лепим с епок-
сидно лепило, може да го за-
греем малко, в резултат на което
то прониква по-дълбоко в пори-
те на дървесината. Доброто оз-
вучително тяло се прави на-
пълно затворено и сетапицира
отвътре с дунапрен, стиропор
или стъклена вата. Когато из-
ползуваме стъклена вата, тряб-
ва да сме внимателни, тъй като
тя дразни сил но кожата. Добре
е да използуваме гумени ръкави-
ци, предварително покрити с
талк или стрит тебешир. Ватата
закрепваме към стените на ку-
тията с епоксидно лепило или
по начина, показан нафиг.5.1.
Трупчетата с дадените на фигурата приблизителни размери из-
рязваме на банцинг от някаква дъска с дебелина около 10 mm.
Залепваме ги с епоксидно лепило към стените, като триъгълните
им прорези остават отдолу. През тях после прокарваме канап,
с който втягаме ватата.
83
Как да изработим сферично озвучително тяло
Сферичната форма на озвучителните тела им дава здравина и
почти не позволява да се проявяват резонансните явления, конто
изопачават предаването на музикалната картина. При тях липсва
дифракция около ръбовете на кутията и честотната характеристи-
ка не е изкривена. За домашната Hi-Fi уредба може да си израбо-
тим сферични тела с размери на волейболна топка. Тези от радио-
любителите, конто някога са си правили карнавални маски, ще
могат с лекота'да изработят и тяло със сферична форма, тъй като
начинът за изработване е подобен. Като основен модел използува-
ме надуваема гумена топка с необходимите размери. Първо наду-
ваме топката и проверяваме дали издиша, като я потопим във во-
да. После я подсушаваме добре и я намазваме с топъл течен пара-
фин, който се продава в аптеките. В течния парафин може да при-
бавим малко талк или да талкираме повърхността на 'топката,
след като сме я намазали с парафин. Първоначално облепваме с
парчета хартия, нарязани на ивици, като използуваме по-гъсто
ацетоново лепило. Ацетонового лепило се прави чрез разтваряне
на парчета целулоид в ацетон или нитроцелулозен разтворител.
Облепваме топката равномерно от всички страни, с изключение
на мястото, където е вентилът. Там оставяме необлепен участък
с диаметър около 100 пип. Ацетоновото лепило съхне много бързо
и затова може да облепваме непрекъснато, въртейки топката в
различии посоки. Лепилото нанасяме с широка мека четка. Това
предварително облепване трябва да правим на открито и по въз-
можНост на слънце, за да не дишаме изпаренията на лепилото.
Целта на първоначалното облепване е да получим слой с дебелцна
около 2 mm. След пълното изсъхване на лепилото, което се поз-
нава по слабия мирис на ацетон, спадаме топката и я измъкваме
внимателно през оставения отвор. По-нататъшната работа се съ-
стои в облепване на парчета брезент с помощта на топло епоксидно
лепило. След като приготвим лепилото, го затопляме и изчакваме
дотогава, докато започне да се сгъстява. Може да използуваме и
студено лепило, но работата ще се проточи много, тъй като студе-
ного лепило се втвърдява бавно. Добре би било, ако облепваме
под лъчите на една инфралампа, поставена в близост до работ-
ното място. При работа с епоксидно лепило да не се забравя, че
то е опасно за кожата, а втвърдителят влияе на очите.
Дебелината на стената на сферата около 5—8 mm се получава
след многократно облепване и изсъхване. Всеки следващ слой
може да се нанася преди пълното изсъхване на предишния, стига
той да се е втвърдил поне малко. За закрепване на високоговори-
84
теля изработваме пръстен от шперплат с дебелина 8—10 mm и с
’външен диаметър, малко по-голям от диаметъра на говорителя.
Отвора в сферата обработваме с полуобла пила, докато съвпадне
с диаметъра на дървения пръстен за високоговорителя. Пръстена
Фиг. 5.2
може да има неподвижна стойка
залепваме към сферата с епок-
сидно лепило и дървени стърго-
тини, като правим замазка.
От вътрешната страна сфе-
рата облепваме с ивици дуна-
прен, разполагайки ги спира-
левидно. Преди това пробива-
ме и оформяме отвора за букса-
та. Декоративната решетка пред
говорителя изработваме от ме-
тална мрежа. Може да упо-
требим и прозрачна тъкан с
по-груби нишки или пластмасо-
ва решетка. Декоративната ре-
шетка залепваме към дървен
или алуминиев пръстен, остър-
ган на струг. Този пръстен се
монтира към дървения пръстен
с високоговорителя с винтове за
дърво.
Сферичного озвучително тяло
изработена на струг, отварен бук или може да се постави на три-
ножник, както е показано на фиг. 5.2. Триножника изработваме
от алуминиеви или дуралуминиеви тръби, като централната сглоб-
ка е от текстолит. В краищата на тръбите поставяме гумени запу-
шалки, конто изработваме на струг от твърд каучук. Предимство-
то на триножника пред неподвижната стойка е във възможността
да лроменяме по желание положението на тялото, като насочваме
в различии посоки отвора му. Готового сферично озвучително тяло
оцветяваме с нитроцелулознд или алкидна боя след предварително
изглаждане и грундиране.
Озвучително тяло с форма на додекаедър
Показаното на фиг. 5.3 тяло има форма на правилен дванадесе"
гостей (додекаедър). Обемът му е напълно затворен. Изработено е
от талашит и отвътре е тапицирано с дунапрен и стиропор. Върху
една от стените му са монтирани един широколентов говорител и
два • високочестотни (пищялки). Акустични особености на тялото
85
са доброто възпроизвеждане на ниските звукови честоти (басите) и
сравнително равната честотна характеристика. Това се дължи на
големия обей на тялото и на здравината му, обусловена от особе-
ната му форма. Стените имат форма на правилен петоъгълник и
Фиг. 5.3
са изрязани на бан-
цинг. Ръбовете им са
залепени с епоксидна
смола, като първоначал-
но се сглобяват 6 стени,
образувайки нещо като
черупка. Две такива
черупки образуватедно
тяло. Важно условие
за доброто прилягане
на ръбовете на стените
помежду им е правил-
ната форма на стените.
Най-добре е разчерта-
ването на стените вър-
ху талашита да стане с
помощта на картонен
шаблон, изработен пре-
цизно с точен пергел и
линия.
Отвън повърхността на тялото е грунтирана и оцветена с ма-
товочерна боя в контраст с (утестящата повърхност на метали-
ческата декоративна решетка.
Тяло с такава форма и съответна на вградените високоговорите-
ли големина може да излъчва в няколко посоки и дорн да се из-
ползува във висящо положение, като синфазно свързаните го ве-
рители се монтират на няколко или на всичките стени.
5.1.2.	Изработване на скали и нанасяне на означения
Прост начин за изработване на скала за радиоприемник
От плексиглас с дебелина 2—3 mm изрязваме две правоъгълни
парчета с необходимите за скалата размери. Означенията нана-
сяме с туш върху лентичка от бяла хартия. Широчината на тази
лента трябва да е с около 20 mm по-малка от широчината на две-
те плексигласови пластини. Закрепваме я между тях така, че по
дължина от двете й страни разстоянията до ръбовете на плочки-
86
те да са еднакви. Двете пластини залепваме в крацщата, като
лепилото об^ване и краищата на хартиената лентичка. Така из-
работената скала е подходяща за два вълнови обхвата. При пове-
че обхвати трябва да използуваме няколко лентички.
Нанасяне на означения върху плексиглас
Различии означения върху повърхността на плексиглас се полу-
чават, като се направи релефен отпечатък (вдлъбнат), който се
зщтьлва с боя или туш. Така например, ако искаме да нанесем
черна линия, прорязраме канал с дълбочина 0,2—0,3 mm и ши-
рина около 0,5 mm, след което го запълваме с туш. Излишния
туш отстраняваме с памук, навит около молив и напоен със спирт.
Релефни буквени и цифрови отпечатъци върху плексиглас може
да направим с нагрети оловни печатарски букви. Температурата
им трябва да е такава, че буквата да потъва в плексигласа с леко
усилие, без да го изгаря. Така получените отпечатъци може да се
запълнят с боя.
Как се правят надписи върху алуминий
Върху повърхността на алуминиева пластина може да се нана-
сят надписи и означения по фотографския метод. За целта пласти-
ната се шлифова със шкурка и се обезмаслява внимателно с аце-
тон, спирт, бензин или хлороформ. Обезмасляване може да се
направи и с воден разтвор на натриева основа. След това се прави
лромиване с гореща вода, като за качеството на обезмасляването
се съди по способности на повърхността да се мокри. Пластината
трябва да изсъхне напълно при стайна температура.
Приготвя се светлочувствителна емулсия със състав:
фотожелатин — 50 g;
глицерин — 20 ml;
спирт — 30 ml;
калиев бихромат — 4 g; >
вода — 500 ml.
Първо заливаме желатина с вода, изчакваме около Зчаса.дока-
то набъбне, след което го загряваме на водна баня, докато се раз-
топи и стане като сироп. След това разтваряме в топла вода (250
яп1) калиевия бихромат и получения разтвор цзливаме в желати-
на, като едновременно прибавяме глицерина и спирта. Приготвя-
нето на емулсията трябва да става в затъмнено помещение.
Готовата емулсия нанасяме в два слоя, като всеки от тях съхне
около час. Надписите, конто ще ртпечатваме, фотографираме с
87
цел да получим контрастен негатив. Притискаме този негатив към
покритата с емулсия повърхност на пластиката' и осветяваме с
лампа 500 W за около 10—15 min. Освен по контактния метод
копир ането може да стане и с фотоувеличител, като експонациятэ
се определи опитно. След копирането оставяме пластиката да съх-
не на тъмно и сухо място за около час. Изображението проявява-
ме за около 5 min в гореща вода или в 10°о-ов спиртен р-р. После-
потопяваме пластиката за десетина минути в разтвор от преварена
вода и анилинова боя, след което с течаща вода измиваме остатъ-
ците от боята. Накрая фиксираме полученото изображение, като*
потопяваме пластиката в разтвор със състав:
хромова стипца — 25 g;
Калиев бихромат — 15 g;
етилов спирт — 25 ml;
преварена вода — 500 ml,
след което я промиваме и подсушаваме. За добра износоустойчи-
вост покриваме пластината с прозрачен нитролак.
Как да изработим хартиена скала
Първо с туш начертаваме уголемено изображение на скалата'
върху чисто бял кадастрон. После го фотографираме с широко-
форматна камера и копираме върху твърда фотохартия, спазвай-
ки действителните размери на скалата. Така изработената скала
закрепваме зад прозрачен щит от плексиглас или стъкло.
Изработване на стъклена скала
Приготвяме светлочувствителна емулсия със следния съставг
чи ст туткал — 25 g;
амониев бихромат— 5 g;
вода — 100 ml.
Първо във водата слагаме туткала и го загряваме на водна баня,,
докато закипи, след което го охлаждаме. В затъмнено помещение
Към разтворения туткал прибавяме амониевия бихромат във вид
на прах и разбъркваме добре. После филтрираме получения раз-
твор с марля и го нанасяме върху почистеката стъклена повърх-
ност. Копираме или направо (контактно), или с фотоувеличител».
след което проявяваме в течаща вода. Водата разтваря само не-
осветените места от емулсията.
88
5.1.3.	Изработване на разни детайли и устройства
Дак да си направим прост механичен ревербератор
Предлаганата конструкция представлява един високоговорител,.
чиято подвижна система е свързана механически с една закъсни-
телна линия, съставена от две металически пружини. Високогово-
рителят и пружините са монтирани в дървена кутия.
На фиг. 5.4 е показан разрез на ревербератора и поглед отпред
От чертежа се виждат всички елементи. Най-важната част са пру-
жините. Те се навиват на струг върху цилиндрично тяло с диаме-
тър 10 mm. Трябва да се използу-
ва стоманен тел с диаметър 0,8—-
1 mm и дължпна около 2,5 т.
Краищата на пружините са калай-
дисани и оформени, както е пока-
зано на фиг. 5.5. Връзката между
дифузора на юворителя ипружи-
30
Фиг. 5.5
ните става посредством дървена
пръчка. В центъра на мембраната, върху външния край на шпул-
ката, е залепена конусовидна пластмасова чашка. Към нея с ле-
пило сезакрепваединияткрай на[пръчката. Другият край на пръч-
ката завършва с парче меден калайдисан проводник, захванато
89
с конци (И лепило. На фиг. 5.6 са дадени размерите и ридът на чаш-
ката и рръчката с парчето медиа тел. Чашката се изработва ^>т
целулоид с дебелина 0,3 mm. Закрепването на краищата на пру-
жините към дъската с говорителя трябва да е твърдо. За тази цел
Фиг. 5-6
от липово дърво се изрязват две трупчета (фиг. 5.7), а от медиа
ламарина с дебелина около 1 mm се изработват две пластинки с
аформа и размери, показаны на фигурата. Тези пластинки се наби-
ват в труйчетата.
Кутията на ревербератора се изработва от талашит с дебелина
20 mm. Сглобяването се извършва в следната последователност.
Първо се монтира високоговорителят. След това се залепва
конусовидната чашка. В отвора на чашката, на разстояние
'2 3 mm, се вкарва дървената пръчка и се залепва, като се
внймава да бъде по оста на говорителя. Предварително към
другия край на пръчката се закрепва калайдисаното медно
парче. Двете трупчета се залепват върху лицевата страна на пло-
чата с високоговорителя. Разстоянието между тях трябва да е
такова, че при монтиране на пружините да се получи опъване на
всяка от тях с> 25 30 mm. Също така трябва да се внимава общи-
ят край на пружините (в средата, където те се закачват една за
.друга, да съвпада със свободния край на възбудителната пръчка
(медния накрайцик). След това се закрепват пружините. Първо
се закачват вътрешните Им краища, след което те се обтягат и
външните им краища се запояват поотделно за медните пластин-
ки, забити предварително в трупчетата. С това ревербераторът е
готов. Проверка на работата му първоначално се прави, като се
говори в непосредствена близост с мембраната на високоговорите-
ля. Получава се кънтене като в голяма зала. При изработване на
90
подобен пружинен ревербератор да се има пред вид, че времето
на реверберация е различно за отделяйте съставящи честоти от
звуковата картина.
Как да изработим миниатюрна слушалка
За целта трябва да си потърсим парче феритен постоянен маг-
нит, например от велосипедно динамо. От него ще изрежем малко
магнитче с форма на парале-
лепипед. На фиг. 5.8 са да-
дени размерите и видът на
частите на слушалката. Маг-
нитчето изрязваме с резбарс-
ко трионче за метал и го до-
оформяме върху шмиргелова
плоча. Полюсите му трябва
да са разположени, както е'
показано на фигурата. По-
люсните наставки изрязваме
Фиг. 5.8
от желязна ламарина с дет
белина 0,5—0,6 mm. Макаричките са от
целулоидО,2 mm и сА
залепват върху наставките, преди те да се залепят за полюсите
на магнитчето. Макаричките навиваме до запълване с проводник
ПЕЛ 0,03 mm. Мембраната изработваме от тънка желязна лама-
рина. Върху шмиргелова плоча чрез кръгообразни движения й
придаваме дебелина около 0,05 mm. В нормално положение раз-
стоянието между мембраната и челата на наставките трябва да е
0,3 0,4 mm. Тялото на слушалката остъргваме от плексиглас по
дадените размери. Изводите на бобинките запояваме за главич-
ките на две медни нитчета, разположени в дъното на слушалката.
Магнитната система залепваме към тялото с епоксидно лепило.
Капачката на слушалката оформяме така, че да се закрепва леко
в ушната раковина. В средата й пробиваме отвор 2 mm за звука.
Готовата слушалка има добра чувствителност и добър КПД.
Приспособление за закрепване на транзистори
То представлява подвижен клавиш, при натискането на който
над повърхността му се подават четири бронзови щифта с радиал-
но пробити отвори. В тези отвори се пъхат изводите на транзисто-
ра или диода и при отпускане на клавиша се притискат към по-
върхността му. На фиг. 5.9 е показан външният вид на приспособ-
лението, а на фиг. 5.10 е даден чертежът му. Бронзовите щифт-
91
чета Зсеостъргватна струг, катовединия им край се прави резба
за закрепване в основата 4. Подвижният клавиш / се изработва
от плексиглас или текстолит. В него са захванати с резба двете
болтчета 5, конто се движат свободно в отворите на основата 4.
Те ограничават дви-
Фиг. 5.9
Фиг.5.10
жението на клавиша.
Пружините 3 държат
клавиша повдигнат и
при закрепване на тран-
зистор осигуряват при-
тискане на изводите му
към отворите в щифто-
вете. Основата 4 се из-
работва от плексиглас
или текстолит. При-
способлението се изпол-
зува в уредитф за измер-
ване на транзистори и.
диоди.
Изработване на диск за
променлив кондензатор-
За целта си набавяме
парче плексиглас с необ-
ходимите размери. Де-
белината му трябва да
съответствува на дебе-
лината на диска. Зада
го стругуваме, от дърво
остъргваме цилиндър с
дължина около 50 mm и
диаметър, равен при-
близително на диаметъ-
ра на диска. В плексигласоватаплочкапробиваменяколко отвора,
р азположени по окръжност, през конто с винтове за дърво я закреп-
ваме към предварителностругуваноточелона дървения цилиндър.
Цилиндъра закрепваме в патронника на струга, като внимаваме
да не се получи биене. Най-добре е да закрепим плочката, след
като сме затегнали и челосали цилиндъра. Така се избягва бие-
нето.
Канала в диска за кордата остъргваме с подходяще заточен нож.
от типа на тези за отрязване. В центъра на диска оформяме отвор,.
92
в конто после монтираме бронзова втулка. Вътрешният диаметър
sa тази втулка трябва да е с около 0,1 mm по-голям от диаме-
търа на оста на променливия кондензатор. Втулката закрепваме
към диска с медни или алуминиеви нитове.
Йзработване на дървени копчета за потенциометри
Фиг.5.11
Такива копчета може да остържем на струг от парче варен бук
или друго твърдо и сухо дърво. На фиг. 5.11 е даден чертеж на
подобно копче. Втулката 2 изра-
ботваме на струг от бронз (или ме-
синг). В Нея пробиваме отвор и
го нарязваме. В този отвор с рез-
ба влиза фиксиращото болтче 3.
Втулката 2 трябва да влиза плът-
но в отвор а на дървеното цилин-
дърче 1. Залепваме я към него с
' капка епоксидно лепило. Декора-
тивната пластинка 4 изработваме
-от алуминий и я залепваме към
чел ото на копчето с епоксидно ле-
пило. Повърхността на копчето
изглаждаме със шкурка и байцва-
ме, след което може да я импрегнираме с рядко машинно масло.
Отгоре нанасяме един-два слоя безцветен нитролак. Лаковото по-
критие не трябва да се забелязва (да блести). Така изработеното
копче има оригинален външен вид и достатъчна здравина. По опи-
сания начин може да се изр,аботват копчета с различии размери
и от други материали — плексиглас, текстолит и пр.
Йзработване на нискоомни резистори
Резистори със съпротивление единици или части от ома може
да изработим по следния начин. От меден проводник или стома-
нен тел отрязваме парче с дължина точно 1 метър и измерваме
с уред съпротивлението му. Ако то се окаже по-голямо от необхо-
димого, ще употребим този проводник. Ако ли пък съпротивле-
нието му се окаже недостатъчно, ще трябва да потърсим по-тънък
Проводник или такъв с по-голямо специфично съпротивление, като
имаме предвид допустимия ток през проводника. След като изме-
рим съпротивлението на парче с дължина 1 т, изчисляваме дъл-
-Жината на отрязъка с необходимого ни съпротивление. Например
ако съпротивлението на 1 m от избрания проводник е 2,5 Q и ни
93
е нужно съпротивление 0,5 Q, ще трябва да употребим парче от
същия проводник с дължина 20 ст (изчислява се по простого
тройно правило). След като определим дължината на проводника,
от тьнък текстолит изрязваме правоъгълно парче с такива разме-
фиг.5.12
ри, че проводникът да може да се навие върху него, както е пока-
зано на фиг. 5.12. Страничните пластинки изрязваме от месин-
гова ламарина или калайдисана желязна ламарина й ги вкарваме
в двата успоредни прореза на изолационната плочка, без да за-
кривяваме по-късите им краища. Триъгълните прорези в ръбовете
на плочката правим с пиличка. Проводника навиваме, както е по-
казано на фигурата, като предверително калайдисаните му краи-
ща фиксираме към страничните пластинки чрез прищипване с
плоски клещи и запояване.
Показаният на фиг. 5.12 в начин за навиване се използува при.
изработване на безиндуктивни резистори.
5.1.4.	Съвети за обработване на някои материали
Запояване на алуминий
За да може да се калайдиса, съответният участък от алуминие-
вия детайл трябва да се зачиства със шкурка в присъствие на флюс
94
й одновременно с това да се з'агрява. Това изисква известно уме-
ние, особено при запояване на алуминиеви проводници. На прак-
тика може да постъпим така: шкурката посипваме с колофон, счу-
вдн на прах. С върха на поялника вземаме калай, прйтискаме-
края на проводника към шкурката с човката на поялника и го
трием, като сыцевременно го въртим, за да се почисти от всички
страни.
За калайдисване на алуминиева пластина вместо със шкурка-
почистване правим чрез триене с човката на поялника в присъст-
вието на припой и колофон. По-лесно калайдисване може да ста-
не, ако на върха на поялника монтираме стоманена пластинка, с
която при търкане повърхността на алуминия се чисти по-добре.
Флюс за запояване на алуминий с обикновен мек припой може-
да си направим, като смесим 2 тегловни час*ги колофон с 3 части
дървено масло (зехтин) и 1 част цинков хлорид. След запояване
с този флюс измиваме спой ката с гореща вода.
Запояване на съпротивителен нихромов проводник
флюсът за запояване на нихром съдържа 50 части грее, 3,5 час-
ти цинков хлорид и 2,5 части глицерин. Преди запояването за-
чистваме краищата на проводника със шкурка до блясък и ги
обезмасляваме с 10% спиртен разтвор на меден двухлорид, след
което ги калайдисваме. След запояването отстраняваме остатъци-
те от флюса.
Начин за употреба на аспирин като флюс
За калайдисване при запояване на стомана и медни сплави в
любителски условия може да се използува обикновен аспирин.
Натрошаваме една таблетка и посипваме мястото на запояването
с получения бял прах. После допираме поялника и калайдисваме^
докато слоят калай стане равномерен и лъекав.
Калайдисване на проводник правим, като с върха на поялника
притискаме края му върху таблетката аспирин. После изчистваме
остатъците от аспирина с вода. Употребата иа аспирин като флюс
се препоръчва предимно за неелектрически спойки.
Пробиване на отвори в стъкло
Отвор в стъклена плоча може да се пробие с обикновена бор
машина през метален иля текстолитов водач, за да не се отклони*
ва бургията. Мястото на пробиването мажем с разтвор от 8 части
камфорово масло, 12 части терпентиново масло и 3 части етер.
95-
Отвор в стъкло се прави и по следния начин. Набавяме си медиа
тръбичка с диаметъра на искания отвор. След това за нея изработ-
ваме водач, като една текстолитова плочка пробием на бормашина
с диаметър на бургията, малко по-голям от диаметъра на медната
•тръбичка. В единия край на тръбичката пъхаме парче тел с дъл-
жина около 30 mm (за да не се смачка тръбичката) и я затягаме в
патронника на бормашината вместо бургия. В мястото на проби-
ването слагаме няколко капки водно стъкло, смесено с абразивен
прах. Такъв прах получаваме, като търкаме над лист хартия две
парчета ситна и твърда шкурка. След като поставим малко абра-
зивна смес, пускаме бормашината и през водача притискаме че-
лото на медната тръбичка в мястото на пробиването. Ясно е, че
при този процес, конто се различава от класическото пробиване с
бургия, отворът се получава вследствие на триенето между върха
на тръбичката и стъклото, при което абразивните частици се увли-
чат и прорязват стъклото.
Обработване на феритна части
Повечето в. ч. ферити имат голяма твърдост и много /трудно се
поддават на механична обработка. Феритна пръчка може да „сре-
жем“, просто като я счупим в необходимото място. За да не се
счупи другаде, пръчката увиваме плътно с лентичка от-месинг или
тънка желязна ламарина, като краят й трябва да съвпадне с мяс-
тото на счупване.
Феритни части обработваме със специална твърда шкурка или
шлайфпаста. Повърхностни прорези се правят с елмаз, диамант
или керамична твърдосплавна пластинка.
Феритните постоянни магнити са по меки от в. ч. ферити и се
режат с резбарско трионче за стомана. Обработват се добре и на
анмиргел, и със шкурка.
5.2. ПЛАСТМАсИТЕ В РАДИОЛЮБИТЕЛсКАТА ПРАКТИКА
5.2.1.	Обработване на някои пластмаси
Рязане на плексиглас и полистирол
Полистирол и плексиглас във вид на листове се режат с ножов-
ка за метал, с резбарски лък за метал и дърво, с дискова фреза
и със специално заточен нож. Понеже и двете пластмаси са твърде
термопластични, при рязане трябва да се изчаква изстиването на
96
режещия инструмент, особено когато се изрязват големи парчета.
Малки детайли с по-сложна форма се изрязват с резбарски лък
и трионче за дърво или за метал, но с по-едри зъби. При движение-
то на лъка се стремим да натискаме само по време на работния
ход на триончето в посока
на зъбите му. В противен
случай тр иенето може да при
чини разтопяване на пласт-
масата в мястото на ряза-
не и триончето да блокира,
обхванато от всички страни
с пластмаса.
Листов полистирол и плек-
сиглас може да режем пра-
волинейно сьс специално за-
точен нож, както е показа-
но на фиг. 5.13. Поставя-
ме листа вьрху равна основа, до линията на рязане притискаме
водещата пластина (метална линия или дървена летва) и прокар-
ваме ножа, притискайки го странично до ръба на водещата пласти-
на. Ъгъла на рязане определяме опитно, стремейки се при всяко
движение на ножа да смъкваме по-дебела стружка, като тя бъде
постоянна. Последните прорязвания правим внимателно и с лек
натиск, за да не задере цожът. Накрая, когато за отрязване оста-
яат няколко десети от милиметъра, отчупваме парчето и изглаж-
даме ръбовете му с парчё стъкло и шкурка.
Листов плексиглас и полистирол може да се реже и с нагрят
съпротивителен проводник по същия начин, по който от стиропор
се изрязват букви за таблд и лозунги.
Стругуване на плексиглас
Плексигласът се стругува при скорост на рязане до 100 m/min
и подаване до 0,5 mm об. Ножът се заточва под ъгъл 55°. Един-
ственото изискване е да не се допуска такова загряване на обра-
ботваната повърхност, което да причини размекването и. Затова
при остъргване на детайли от плексиглас не бива да се -бърза,
още повече като се има пред вид крехкостта му.
Формуване на детайли от плексиглас
Първо изработваме дървена матрица и поансон с необходимите
размери. Загряваме ги до около 60°. Парчето плексиглас нагря-
7 Практически съвети
97
ваме равномерно до ПО—150°С, охлаждаме го на въздух за десе-
тина секунди и след това го формуваме, като притискаме добре
поансона. Детайлът ще бъде готов след пълното изстиване на фор-
мата.
При термопластичното формуване не бива да се допуска прегря-
ване на плексигласа, при което във вътрешността му се образуват
въздушни мехурчета и напуквания. По описания начин може да
се формуват детайли от плексиглас с дебелина до 3 mm.
Начини за рязане на листов плексиглас
Неголеми парчета от плексиглас може да се изрязват с ножов-
ка за метал, като й се сложи нов лист с остри зъби. Листов плек-
сиглас с дебелина до около 5 mm може да се реже праволинейно
със специален нож, изработен от парче инструменталка стомана
или от лист за механична ножовка. Начинът за рязане бе показан
на фиг. 5.13. След прорязване на една трета от дебелината на лис-
та обръщаме парчето и започваме прорязване от другата страна,
точно над първия прорез, докато между двата канала остане ма-
териал с дебелина около 0,5 mm. После поставяме листа на равна
основа с правилен ръб и внимателно го счупваме в мястото на про-
резите.
Листов плексиглас с дебелина до 6 mm може да се реже на бан-
циг. Лентата на банцинга трябва да е с малки зъби и да не е мно-
го широка. Подаването става бавно, катр се внимава да не се по-
лучат напуквания в мястото на рязане.
Плексигласът се реже много добре на дискова фреза. Желателно
е дискът на фрезата да е най-дебел в периферията. Подаването
трябва да е строго праволинейно, особено когато дискът е с пос-
тоянна дебелина.
При машинното рязане на плексиглас се препоръчва облепване
на листа от едната му страна с хартия, за да не се драска повърх-
ността му при триенето между пластмасата и металната плоча на
машината.
Листов плексиглас с дебелина до 3 inm може да се реже и с обик-
новена остра ножица, като предварително се загрее до темпера-
тура 60 С.
Пробиване на отвори в плексиглас
В плексиглас с дебелина до 4—5 mm може да се пробиват него-
леми отвори с ножица. Разтваряме ножицата, хващаме едната
дръжка и с палеца на ръката притискаме мястото на сглобката
98
на ножицата. Пробиваме с едното острие чрез възвратно-кръгови
движения. Този начин е подходящ за първоначално пробиване на
малки -отвори с неправилна форма, конто после се оформят до
необходимите размери с пила или резбарски лък.
Отвор.и в плексиглас се пробиват най-лесно на бормашина. Бур-
гията трябва да има ъгъл при входа 120—140°. Много важно е да
се внимава в момента на излизане на бургията. Често тогава тя
блокира или пък разпуква основата на отвора. Затова при проби-
ване на плексиглас с бормашина, под парчето, което ще пробива-
ме, винаги се поставя гладко трупче от твърдо дърво. Освен това
към края на пробиването скоростта на подаването се намалява,
като същевременно парчето плексиглас се фиксира добре.
Обработване на текстолит
Текстолитът се обработва с инструменти и машини за обработ-
ване на метал. Ръчно се реже добре с ножовка. Малки детайли
се изрязват с резбарски лЪк и трионче за метал с по-големи зъби.
Листов текстолит може да се реже на дискова фреза или по опи-
сания по-горе начин за ръчно праволинейно рязане на плексиглас
(фиг. 5.13).
Полиране на пластмасови детайли
Ръчно полиране на повърхността на твърдите пластмаси се пра-
ви с парче кече и полираща паста. Ще дадем няколко рецепти
за полиращи пасти, конто са удобни за любителско приготвяне.
Всяка паста се получава след варене на съответните й компонен-
та, съотношението на конто е в теглови части.
1.	Парафин	—	£5
Колофон	—	10
Г рес	—	20
Тебешир	—	45
2.	Монтанвакс	— 20
Колоиден силикагел
Декалин
Промит каолин
3.	Стеарин	—	7
Говежда мае	—	7
Парафин	—	1
Олеинова к-на	—	1
Хромов окис	—	25
4.	Восък	—	10
— 10
— 20
— 1
99
Стеарин	— 10
Хромов окис	— 11
Ръчното шлайфане и полиране е много трудоемко и не особено
ефективно. За машинно полиране се използува бормашина с мон-
Флг . 5 .14
тиран на нея полировъчен диск. На фиг. 5.14 са дадени размерите
и видът на такъв диск. Носещото цилиндрично тяло се изработва
на струг от стомана и в единия му край се нарязва резба. Дискът
се изрязва от кече и се стяга между двете шайби с гайка. Вместо
кече може да се използуват парчета с квадратна форма, изрязани
от брезент и разположени в пакет, както е показано на фигурата.
Полиращият диск се закрепва в патронника на бормашината.
Периферната му повърхност се намазва с полираща паста. При
работа с такъв диск не трябва да притискаме много пластмасовия
детайл, за да не се размекне повърхността му от триенето. Един и
същи диск не бива да се покрива с различий полиращи пасти, за-
това преди употребата на нова паста (особено ако тя е по-мека от
предишната) той се измива със сапун или прах за пране.
Повърхността на плексигласов и детайли се гланцирадо огл еда-
лен блясък с меко кече, парче от вълнен плат или бархети пре-
чистен тебеширен прах. Пречистване на тебршир се прави по след-
ния начин. Стриваме обикновен тебешир и го смесваме с вода в
голям съд, докато стане като мляко. Оставяме го да престои. На
дъното на съда се утаяват тежките частици, а на повърхността
на разтвора остават л еките .примеси от замърсяването. Изливаме
повърхностния слой, след което изливаме йнимателно чистия те-
беширен разтвор в друг съд, като следим да не се отдели част от
100
утайката. Полученататечностоставямеда престои, после изливаме
излишната вода и изсушаваме останалата тебеширена смес. Полу-
чениях по такъв начин тебеширен прах е много мек и затова се
използува за гланциране на плексиглас и други термопластични
пластмаси.
Като средство за полиране на пластмаси може да се използува
и обикновената паста за зъби. Тя е подходяща за полиране по-
средством бормашина с полировъчен диск.
Начини за съединяване на пластмасови детайли
В радиолюбителски условия пластмасови детайли се съединяват
чрез лепене, посредством резба и чрез заваряване. Освен универ-
салните лепила за слепване на парчета от 'една и съща пластмаса
се използуват разтвори на тази пластмаса в_химически разтвори-
тел или само чист разтворител. Лепилата за пластмаси са разгле-
дани в следващата точка от тази глава, затова тук ще опишем
само технологията на лепенето.
Преди всичко за осигуряване на пряк допир,между лепилото и
повърхността на пластмасата последната трябва да се обезмасли.
За обезмасляване се използуват разтворители, конто не оказват
влияние на съответната пластмаса. Подходящи за целта са чисти-
ят бензин, спиртът иетерът. По-активните разтворители, като аце-
тона, хлороформа и бензола се използуват за обезмасляване на
текстолит, поливинилхлорид, полиетилен и др. подобии пластма-
си, конто се разтварят трудно или въобще не се разтварят хими-
чески. Обезмасляването се прави чрез изтриване на повърхността
с парче памук, напоен със съответния чист разтворител. Обезмас-
лената вече повърхност не трябва да се пипа с ръце, затова обез-
масляването се прави непосредствено преди нанасяне на лепи-
лото.
При лепене на пластмасови детайли с универсалии лепила, кон-
то не ги разтварят, повърхността им предварително се надрасква
с шкурка или с пила, за да се увеличи допирната площ. След
надраскването повърхността се обезмаслява по описания начин
и се нанася лепилото.
Всяко лепило съхне по-добре при по-йисока околна температу-
ра и при по-сух въздух. За ускоряване на съхненето може да се
използува инфралампа. Тя се монтира на стойка по такъв начин,
че светлината й да може да се насочва в различии посоки. Лампи-
те с преобладаващо инфрачервено светене са подходящи и за ус-
коряване на съхненето на повърхностнй покрития с лак, боя,
кит и пр.
101
Съединяване на пластмасови детайли с резба се прави най-
често по два начина — с винт и гайка, и само с винт и резба в еди-
ния детайл. Нарязване на вътрешната резба в текстолит и плекси-
глас се прави с обикновени метчици за метал. В термопластичните
пластмаси вътрешна резба може да се получи и по друг начин.
За целта пробиваме отвор с диаметър, малко по-малък от този на
болтчето. Загряваме болтчето с върха на поялника, след което с
пинцети или с плоскоустни клещи го хващаме и с отвертка го на-
виваме в отвора. Болтчето развиваме, след като изстине напълно.
Този начин е подходящ за изработване на резба с дължина до
3—4 mm и диаметър 2—6 mm. В по-меките пластмаси резба се
получава и при навиване на студено болтче в отвор, чийто диа-
метър е малко по-малък от външния диаметър на резбата на болт-
чето.
За заваряване на пластмасови детайли в любителски условия
се използува поялник с гладка човка. Ако искаме например да
заварим помежду им две плоски пластини от поливинилхлорид
(винипластг винидур, PVC), допираме ги и прекарваме почистения
връх на поялника в мястото на допирането с такава скорост, че
дълбочината на стопяването да е оптимална (в зависимост от дебе-
лината на пластмасата).
За челно заваряване на листове и тръби от поливинилхлорид
се използува нагрята гладка метална плоча по начина, показан
на фиг. 5.15. Плочата се нагрява до температура 250 С, двете
парчета се притискат челно към нея, докато ръбовете им омекнат,
Фиг. 5.15
след което плочата бързо се изтегля и парчетата се задържат до-
прени, докато мястото на заварката изстине напълно. По същия
начин се заваряват и парчета от плексиглас, като ме1алната
плоча се нагрява до 300 С.
102
За заваряване на тънки листове (фолио) от поливинилхлорид
се използува поялник с монтирана към върха му никелирана мед-
иа плочка (фиг. 5.16). Двата листа се налагат един върху друг
с припокриване около 10 mm. Никелираната клиновидна плочка,
монтирана на върха на заг-
ретия поялник, сепъха меж-
ду тях и се движи бавно в
една посока, като едновре-
менно с това фолиото след
иея се притиска и изглаж-
да с ръка. Този начин не е
подходящ за заваряване на
много тънки (опаковъчни)
.листове.
Фиг. 5.16
5.3.	ЛЕПИЛА И ЛЕПЕНЕ
5.3.1.	Универсалии лепила
Епоксидно лепило
Епоксидните лепила се приготвят фабрично на основата на т.
нар. епоксидни смоли. На пазара смолата за лепило се продава
заедно с втвърдител за нея, като в указанието към лепилото се
посочва пропорцията на смесване и начина на лепене. Тук ще раз-
гледаме накратко употребата на епоксидното лепило в радио-
любителската практика.
Втвърденото епоксидно лепило има голяма здравина и е устой-
чиво на влага, висока температура и на действието на химически
разтворители, като при това има отлични електроизолационни
свойства. Затова то се използува често в любителската практика за
.лепене на най-различни материали и за замазка. Тъй като адхе-
зионните свойства на затопленото лепило са по-добри, препоръч-
ва се преди нанаСянето му то да се загрее малко или поне да се
приготви в помещение със сух и топъл въздух. Със същата цел пре-
ди смесване на смолата с втвърдителя може да я нагреем до тем-
пература 30 40 С, като я държим на слънце или като я осветява-
ме с инфралампа. Затоплената смола впоследствие се втвърдява
по-бързо и придобива еднородна структура.
Когато при работа с епоксидно лепило искаме да получим гла-
дък лепилен слой, трябва да използуваме парче полиетиленово
фолио (от т. нар. „найлонови" пликове). Това става, като след
103
допиране на намазаните с лепило части покрием мястото с парче
полиетилен и после с някакъв гладък предмет изравним лепилния
слой. След втвърдяване на лепилото полиетиленовото парче се
маха и повърхността под него остава гладка и лъскава. На фиг»
5.17 е даден пример за използува-
k	не на полиетиленовото фолио при
JI	1 лепене с епоксидно лепило. Този
f //	I 2	начин спестява лепило, тъй като-
I //	L"'"'	без парчето полиетилен лепилото-
Д / Z - 	се разлива под действието на тег-
/	—	( -j- лото си. Полиетиленовото парче
се фиксира с лепенка (тиксо).
' ' -С Епоксидното лепило се смесва
добре с различии прахообразни
/ материали и се използува за за-
пълване {замазване) иа отвори,
Фиг. 5.17	пукнатини, вдлъбнатини и пр.
Като пълнители се използуват ви-
нервайс, алуминиев прах (алуминиев окис), портланд-цимент
стружки от различии материали и др.
Епоксидното лепило лепи отлично метали, керамика, ферити,
стъкло, твърди пластмаси, дървесина, кожа и мн. др., като ле-
пилният слой е твърд. За получаване на еластичен шев към смо-
лата при смесването й с втвърдителя се прибавя дибутилфталат
в количество, два пъти повече, отколкото есъответното количество
втвър дител.
Когато току-що приготвеното лепило се смеси с чист ацетон,
се получава разтвор, който може да се нанася като лак и има всич-
ки свойства на епоксидното лепило.
Напомняме, це при работа с епоксидно лепило трябва да се
внимава, тъй като смолата влияе на кожата на ръцете, а втвърди-
телят е опасен за очите.
Лепило „Хелметекс" („Хелмоклей")
Това е вносно универсално лепило с отлични адхезионни свой-
ства и добра еластичност. У нас се продава подобного лепило
„Хелмоклей*1. Лепилата от този род се използуват за лепене на
каучукови детайли към други материали. Технологията на лепе-
не с „X ел метеке" е следната. Повърхностите, конто ще се лепят,,
се зачистват с шкурка и се обезмасляват с бензин, спирт или
хлороформ. Нанася се тънък слой лепило и се оставя да съхне
около час. След това се нанася втори слой, изчаква се 5—10 min.
104
и чак тогава двете повърхности се допират и притискат добре. Ле-
пилото изсъхва окончателно след няколко часа в зависимост от
порьозността на лепените материали. „Хелметекс“ се използува
за лепене на много и разнообразии материали — изкуствена и
естествена кожа, стъкло, керамика, плат, метално фолио, пласт-
маси, каучук, дървесина и др. С това лепило споменатите матери-
али се лепят и помежду си. Лепилният шев е еластичен и устой-
чив на влага. „Хелметекс“ се съхранява в добре затворен стъклен
съд. При необходимост се разрежда с хлороформ.
Лепило „Калеи
Това българско лепило е подобно на „Хелметекс**, но има по-
лоши лепилни свойства. Подходяще е за бързо лепене на хартия,
картон, изкуствена кожа и пластмаси. С него се лепят добре пре-
димно детайли с малко тегло и голяма допирна повърхност. Ле-
пилният шев е еластичен. Технологията на лепене е както при
„Хелметекс1*, но след второго нанасяне на лепилото се изчаква
около минута и тогава повърхностите се допират и притискат.
Съхненето трае 2—3 часа.
Радиолюбителят трябва да се отнася резервирано към рекла-
мираните възможности на пусканите в продажба универсалии ле-
пила. Всяко ново лепило трябва да се провери, като с него се за-
лепят за проба парчета от различии материали.
5.3.2.	Лепила за дървесина
Поради голямата им порьозност дървесните материали се ле-
пят добре с много лепила. Здравината на лепилния шев зависи
предимно от качеството на изсъхналото лепило. Туткалът отдавна
се използува за лепене на дървесни материали. Употребата му е
евързана с нагряване на водна баня,- при което се отдели непри-
ятна миризма. Изсъхналият туткал е крехък и неустойчив на вла-
га. Напоследък туткалът почти не се използува.
Казеиновото лепило се продава във вид на бял прах. То се при-
готвя непосредствено преди употреба, като се смесва с вода и се
бърка продължително време. Казеиновото лепило не е подходящи
за фурнироване.
Ацетонового лепило съхне много бързо, има добра адхезионна
способност и се използува за лепене на малки дървени детай-
ли, при конто достъпът на въздух не е затруднен. Ацетонового ле-
пило се използува масово от моделистите и се продава в магазини-
105
те „Млад техник11. Нарича се още нитроцелулозно лепило, тъй ка-
то представлява разтвор на нитроцелулоза в смес от ацетон и
някои други по-бавно изпаряващи се от ацетона разтворители.
За любителско приготвяне на такова лепило се използуват парче-
та цел^лоид, конто се разтварят в ацетон. Целулоидътсе познава,
като го допрем с пръст, намокрен с ацетон. Ако въпросната пласт-
масс е целулоид, под действието на ацетона повърхността й в мяс-
тото на допиранею се размеква и това се усеща при отделяне на
пръста. Лепилото приготвяме чрез разтваряне на парченца це-
лулоид в стъклено шише с плътно прилягаща запушалка. Гъсто-
тата на ацетоновото лепило зависи ог съотношението на ацетона и
целулоида. По-рядкото лепило прониква по-дълбоко в порите на дър"
весината и се използувапри лепененатвърдо дърво. Здравинатана
лепилния шев на ацетоновото лепило записи от вида на дървесина-
та, от гъстотата на лепилото и от достъпа на въздух. Когато искаме
да получим голяма здравина на лепилния слой, постъпваме по след-
ния начин. Повърхностите, конто ще се лепят, намазваме с разре-
дено ацетоново лепило (с гъстота на олио) и ги оставяме да съхнат
около 5 min. След това нанасяме още един слой от същото разреде-
но лепило и изчакваме десетина минути. Накрая нанасяме гъсто
лепило и допираме двете парчета. Съхненето трае около час. По
такъв начин лепилният шев става плътен и здрав.
Епоксидното лепило лепи отлично всякакви дървесни материа-
ли. Много здраво съединение се получава при употреба на затоп-
лено лепило поради по-дълбокото му проникване в порите на дър-
весината1 С епоксидно лепило и дървени стружки, получени при
рязане с банциг или с рашпила, се прави замазка, с която се за-
пълват отвори, пукнатини и пр. Ако подобна епоксидна смес се
излее в подходяща форма, след втвърдяването на лепилото се по-
лучава парче със същата форма, тъй като епоксидното лепило не
намалява обема си при втвърдяване. По този прост начин се из-
работват различии детайли, като формата се прави от картон или
тънък шперплат. След втвърдяването стените на формата се от-
страняват чрез изпиляване. Разбира се, формата може да бъде и
гипсова и югава тя се разрушава след втвърдяването на сместа.
За предварително фиксиране на дървени детацли при лепенето
им с епоксидно лепило може да се използува ацетоново лепило,
което изсъхва за две-три минути.
106
5.3.3.	Лепила за пластмаси
Лепило за полистирол
Полистиролът се лепи с полистиролов разтвор или с чист хими-
чески разтворител. Най-подходящ разтворител за него е хлоро-
формът, който се продава в аптеките. Той разтваря бързо полисти-
рола и поради голямата му летливост при лепене с него се изпа-
рява бързо. Чистият хлороформ се използува за лепене помежду
им на детайли с плоски и гладки допирни стени. За тази цел двете
повърхности се намокрят с хлороформ и се притискат добре. Пъл-
ното изсъхване настъпва едва след няколко дена. С хлрроформ
се лепят помежду им листове от пластифициран полистирол. Еди-
ният лист се оставя на гладка хоризонтална основа и в средата му
се излива хлороформ, докато се образува „езерце" с площ около
ЗО°о от площта на листа. Веднага след това отгоре се поставя дру-
гият лист, затиска се с няколко по-дебели книги и се оставя така
ионе за едно денонощие. По този начин от тънък листов полисти-
рол се получава парче с производно по-голяма дебелина, като за-
лепим в пакет необходимия брой листове.
Полистиролов разтвор се прави по следния начин. Настъргва-
ме с едра пила стружки от парче прозрачен полистирол. Поставя-
ме ги в стъклено шише и ги заливаме с хлороформ. Отношение™
между обемите на полистирола и хлороформа е 1 10. Впоследствие
необходимата концентрация (2 3°о) се постига чрез добавяне на
хлороформ. Полистироловото лепило съхне бързо и трябва да се
съхранява в добре затворено шише. Лепилото има отлични дие-
лектрични свойства (малки в. ч. загуби) и се използува при из-
работване на бобини за закрепване на проводника, за импрегни-
ране на намотката и др.
Полистиролът се разтваря и от бензол, дихлоретан, метглхло-
рид и други органични разтворители, конто се използуват рядко
поради трудното ич набавяне. Те са по-неподхотящи за лепене на
полистирол.
Лепило за плексиглас
Плексигласът се лепи както полистиролът с разтвор на плек-
сиглас в подходящ разтворител и с чист разтворител. Най-подхо-
дящи разтворители за лепене на плексиглас са хлороформът,
Дихлоретанът, дихлоретиленът, трихлоретиленът и ледената оцет-
на киселина. Лепилничт разтвор се прави чрез раз1варяне на плек-
сигласови стружки в един от посочените по горе разтворители.
107
Концентрацията на разтвора се прави 3 5%. Повърхностите»
конто ще се лепят, се обезмасляват с бензин и веднага след това се*
намазват с лепилото. Оставят се около минута да се размекне
повърхността им и после здраво се притискат. Изсъхването трае
не по-малко от едно денонощие.
За получаване на много здраво съединенме се постъпва по след-
ния начин. Двата плексигласови детайла се нагряват равномерно'
до температура 60—70 С и се държат така няколко часа, за да се
отслабят вътрешните остатъчни напрежения. След това детайлите
се оставят да изстинат бавно при стайна температура. Лепилото-
се нанася равномерно на двете повърхности и след изсъхването
му (след 3—4 min) парчетата се притискат здраво на менгеме или
по друг начин. В това положение те престояват поне 3 часа, след
което се освобождават от натиска и се оставят да престоят още 24
часа до пълното изсъхване на лепилото. Лепилният шев придобива
максимална здравина чак след няколко дена. Ако лепенето се
извърши при околна'температура 60 С, съхненето трйе 8—10 часа
и лепилният шев става още по-здрав.
При лепене на плексигласови листове с чист разтворител здра-
вината на съединението е по-малка и понякога се влияе от влагата.
Технологията на лепене с чист разтворител е следната. Повърх-
ностите се обезмасляват с бензин и веднага след това се намокрят
с хлороформ (най-добре чрез потопяване или с пулверизатор).
След 1 min излишният хлороформ се отстранява чрез изтръсква-
не, двата листа се притискат един към друг под наляганеи престо-
яват така поне 30 min. Окончателното изсъхване трае 2—3 дена.
Лепене на поливинилхлорид
Листове от пластнфициран поливинилхлорид се лепят добре с
лепило „Хелметекс" или „Кале". Лепило за поливинилхлорид се
прави чрез разтваряне на парченца от тази пластмаса в цикло-
хексан, циклохексанон или тетрахидрофуран. Съхненето след за
лепване с това ле'пило трае 24 часа.
Лепене на текстолит
Текстолитът се лепи най-добре с епоксидно лепило при по-висока
околна температура. Листове от текстолит се лепят помежду си
с „Хелметекс" или лепило „Кале". Ако е необходима по-голяма
здравина на съединението, се използува епоксидно лепило или
съветското лепило БФ-2. Лепилото БФ-2, което се сЪдържа в про-
108
даваните у нас комплекта с лепила (,,Клей-набор“), е подходя-
ще за залепване помежду им на парчета стъклотекстолит. В съ-
щия комплект съветски лепила е и лепилото 88-НП, което е по-
добно на „Хелметекс" и може да се използува при лепене на лис-
тове от тънък текстолит.
Лепене на найлон, капрон и стилон
Тези пластмаси от групата на полиамидите се лепят с концен-
трирана мравчена киселина, ледена оцетна киселина и солна ки-
сел ин а. Съединението не е много здраво.
Лепене на целулоид
Целулоидът се лепи с ацетоново лепило, както и с някои раз"
твор ители — ацетон, бутилацетат, етилацетат и др.
Лепене на полиетилен
Полиетиленът се лепи със затоплена ледена оцетна киселина.
За лепене може да се използува и ксилол, загрят до 80°С.
Лепене на дунапрен
Дунапренът се лепи добре с „Хелметекс", с лепилото 88-НП и
с епоксидно лепило. С тези лепила той се лепи и към всякакви
други материали.
Лепене на стиропор
Стиропорът се лепи с епоксидно лепило или с лепило за хартия.
Другите известии лепила не са подходящи залепенето му, тъй ка-
то повечето от тях го разтварят.
Лепене на метал
Металните детайли се лепят помежду си, както и към други
материали с епоксидно лепило. Здравината на лепилното соедине-
ние зависи много от доброто обезмасляване на двете повърхности,
както и от големината им. Препоръчва се употреба на затоплено
епоксидно лепило.
За лепене на алуминиево фолио се използува лепило „Хелме-
текс" или 88-НП.
109
5.4.	Любителски печатен монтаж
5.4.1.	Изработване на графичната рисунка на платката
Рисунката на провежданата страна на бъдещата платка се пра-
ви върху хартия. Взимаме листтънка плътна бяла хартия и върху
него нанасяме контурите на платката. Ако не сме определили
окончателно размерите, й, приемаме най-големите възможни раз-
мери. Всички радиоелементи на платката трябва да са ни под
ръка. Преди да започнем обмислянето на разположението им, си
начертаваме с плътни линии схемата с точно обозначени стойности
на елементите. На отделен лист отбелязваме забележките, отнася-
щи се до конструктивното оформление на платката. Например при
изработване на платка за н. ч. предусилвател с голям коефициент
на усилване ще трябва да вземем мерки против евентуалното са-
мовъзбуждане, което често се предизвиква от неправилното раз-
полагане на изходните променливотокови вериги в близост до
входните вериги. Затова в схемата на предусилвателя с цветен
молив отбелязваме неутрализиращия кондензатор, който бихме
поставили впоследствие, ако при работа предусилвателят се само-
възбуди по в. ч. При изработване после на графичната рисунка
на платката ще имаме пред вид и този кондензатор. Освен това
добре е да отбележим на схемата с цветен молив частта от входни-
те вериги, която трябва да се екранира или да бъде отдалечена от
изходните вериги.
Рисунката за платката се прави по следния начин. Върху листа
поставяме няколко елемента от левия или десния край на схема-
та (както сме свикнали да реализираме схеми) и ги разполагаме
един спрямо друг приблизително, както са в схемата. При такова
разполагане се получава най-рационално използуване на налич-
ного място и най-лесно се съставя рисунката на провеждащите
връзки между отделимте елементи. След като разположим най-
удачно групата от радиочасти, отбелязваме проекциите им върху
листа, като очертаваме контурите на всеки детайл с молив, дър-
жейки го вертикално (изправен). След това отбелязваме с точки
отворите за изводите им, все едно че ще ги монтираме по начина,
по който сме ги разположили. После пристъпваме към прекарване
на проводниковите връзки (провеждащите островчета от фолиото),
рисувайки ги така, че да не се пресичат и да са максимално къси.
Ако получената рисунка не ни се хареса, променяме разположе-
нието и ориентацията на някои елементи, стремейки се да опрос-
тим конфигурацията на провеждащите линии. Както казахме-
схемната рисунка се изпълнява най-правилно тогава, когато раз-
полагаме елементите на графичната рисунка за платката в съща,
ПО
та последователност, както и на схемата. Това правило трябва да
се спазва особено при съставяне на рисунка за платка на в. ч.
устройство, където всякакво друго разположение на частите уве-
личава възможността за самовъзбуждане при работа. След като
съставим рисунката, отбелязваме с молив всички проекции на ра-
дйочастите чрез тънки стрелки и съответен надпис. Изпълнение-
то на рисунката за платката по описания дотук начин се отнася до
образа на провеждащата страна на платката, така както би из-
глеждала откъм страната с детайлите, ако прозираше. За да по-
лучим огледалния образ на рисунката, използуваме индиго, като
го поставим с активната Му страна към листа и го фиксираме към
него с лепенки. С твърд молив отбелязваме с точки местата за от-
ворите (за изводите на елементите) и провеждащите линии между
тях.
Опитните радиолюбители, както и тези с известии художестве-
ни особености рисуват платката направо, при което операцията
с индиго отпада.
5.4.2.	Направа на печатната платка
Най-използуваният начин за изработване на печатни плагки в
любителски условия е химическият. Технологията му е следната.
От фолиран гетинакс или стъклотекстолит изрязваме парче с раз-
мерите на платката. Откъм фолираната му страна с лепенки за-
крепваме листа с рисунката така, че отпечатъкът от индигою да
бъде отгоре (да се вижда). Поставяме платката върху твърда равна
основа и с центьр и чукче точкуваме местата за отворите (за изво-
дите на елементите). При точкуването не бива да удряме силно,
за да не се напука мястото около бъдещия отвор. След точкуване
на всички отвори сваляме рисунката. Повърхността на фолиото
зачистваме с дребнозърнеста шкурка чрез> кръгообразни движе-
ния, след което я обезмасляваме с ацетон или бензин. После от-
ново закрепваме към плочката рисунката, като между нея и фо-
лиото поставяме индиго с активната му страна към фолиото и пре-
копирваме схемата. След това сваляме листа с рисунката и при-
стъпваме към покриване на отпечатъка върху фолиото с асфалтов
лак. Вместо асфалтов лак може да използуваме нитроцелулозна
боя, стига тя да не се разлива след нанасянето й. Рисуваме с тън-
ка мека четчица, като в лака топим само върха й. Първо оформя-
ме точкуваните места (вдлъбнатинките от острието на центъра),
като с върха на четката правим кръгчета с диаметър 3—4 mm,
стремейки се центърът на всяко кръгче да съвпадне със съответ-
111
пата точка върху фолиото. След това започваме да нанасяме про-
веждащите линии (пистите), като първоначално ги правим тънки.
Незаетите места от фолиото прибавяме към „масата11, запълвайки
ги с лак. Това се прави с цел да се улесни разяждането на плат-
ката и за икономия на разтвор. След изсъхване на лака ретуши-
раме рисунката с отстрието на малка отвертка или с друг остър
предмет. Най-малкото разстояние между две съседни островчета
не бива да е по-малко от милиметър, тъй като се увеличава пара-
зитнийт капацитет между тях. Освен това, ако не внимаваме, ри-
сувайки с четчицата, може неволно да съединим две съседни ост-
ровчета с тънка ививд лак, която след ецването (разяждането) се
превръща в почти незабележим провеждащ мост между двете
островчета от фолирто. Затова лака нанасяме бавно, оформяйки
върха на четчицата след всяко потопяване в съда с лак. За да не
се разлива лакът при нанасянею му, повърхността на фолиото
се матира с фина шкурка и се обезмаслява с ацетон, спирт, бен-
зин или друг органичен разтворител.
Ретушираната платка се разяжда с разтвор от железен трихло-
рид с плътност 1,36. За да получим разтвор с такава плътност,
трябва да смесим приблизително 200 ml вода и 150 g железен
трихлорид. Разтвора изливаме във фотографска ваничка с необ-
ходимее размери или в друг съд от порцелан, стъкло или поли-
винилхлорид. Потопяваме платката и в процеса на разтваряне
на медта периодически разбъркваме разтвора или разклащаме
ваничката. Разяждането се ускорява, ако от време на време по-
чистваме повърхността на фолиото с парче памук, хванато с пин-
цети, и ако загреем разтвора до температура около 40 С.
След пълното разтваряне на непокритите с лак места от фолио-
то изплакваме с вода платката и почистваме повърхността й с
тампон, напоен с някакъв разтворител на лака. После пробиваме
отворите и зачистваме повърхността на платката със ситна шкур-
ка. Веднага след това, преди още фолиото да потъмнее [вследствие
на окисляването, покриваме повърхността му с разтвор на чист
колофон в спирт за горене. По такъв начин значително се улеснява
запояването на изводите на детайлите.
Железният хлорид (във вид на червеникави кристали или прах)
понякога се набавя трудно. Разтвор за ецване на платки (с необ-
ходимата концентрация) се получава чрез разтваряне на стомане-
ни стружки в солна киселина. В 25 тегловни части 10-процентова
солна киселина се поставя 1 част стружки и след 4—5 дена раз-
творът е готов за употреба.
Понякша за разяждане на фолиото вместо железен хлорид се
използува азотна киселина. Въпреки че с нея ецването става по-
112
бързо, употребата й не се препоръчва поради голямата й актив-
ност и опасността от нараняване при попадане върху кожата.
Другият често използуван начин за изработване на печатни
платки се състои в прорязване на изолиращи капали, конто об-
разуват отделимте провеж-
дащи островчета от фолиото.
За пример ще покажем плат-
ката на прост мултивибра-
тор (фиг. 5.18), изработена
по този начин. Рисунката с
прекъсцата линия показва
електрическата връзка меж-
ду елементите — така би из-
глеждала провеждащата стра-
на на платката, ако фолио-
то се обработваше по хими-
ческия начин. Както севиж-
да от фигурата, прорязаните
канали не променят електри-
ческата схема. По такъв на-
чин се изработват платки за
различии устройства, предим-
но за такива с по-малко на
брой елементи. Каналите се
прорязват с отвертка по на-
чина, показан на фиг. 3.2.
Този метод за изработване
Фиг. 5.18
на платки не е подходящ за
някои в. ч. устройства поради паразитния капацитет между про-
веждащите участъци.
5.4.3.	Монтиране на елементите върху платката
Преди запояването им изводите на радиоелементите трябва да се
калайдисат. Калайдисването се прави в колофон след зачистване
на извода до блясък с ножче. Спойките на калайдисаните изводи
се правят бързо и стават красиви и сигурни. Препоръчва се преди
запояването им да се калайдиеват дори фабрично калайдисаните
изводи на някои елементи, тъй като върху тях обикновено има
окисен слой, който затруднява запояването.
Спойките се правят с подходящ поялник, чиято човка (връх)
трябва непременно да е калайдисана. Някои радиолюбители не-
8 Практически съвети
113
правил но използуват индукционен поялник със стоманен накраи-
ник, който винаги е окислен и не задържа припой. От качество™
на спойките зависи сигурността на монтираното устройство, зато-
ва на запояването трябва да се обръща достатъчно внимание.
Студените спойки се откриват трудно и не бива да се допускат.
Условията за получаване на добра спойка са доброто зачистване
на фолиото и покриването му с колофонов разтвор, калайдисване-
то на изводите на всички елементи и работата с поялник, чийто
връх е чист и добре калайдисан. Мощността на поялника трябва
да е такава, че спойките да стават бързо, без детайлите да се пре-
гряват. При запояване на полупроводникови елементи, конто са
чувствителни към загряване, се използува парче намокрен с вода
памук. То се поставя около изводите на елемента до тялото му.
Такова топлоотвеждане при запояване е по-ефикасно от използу-
ването на пинцети или плоски клещички.
Краищата на изводите след запояването се изсичат до спойки-
те. Подгъването им преди запояване не се препоръчва, защото
впоследствие се затруднява разпояването им при ремонт.
5.5.	ПОВЪРХНОСТНИ покрития
5.5.1.	Покрития за дървесина
Фурнироване на дървесина
Повърхността, която ще се облепва с фурнир, се изглажда с
шкурка, увита около дървено трупче с форма на правоъгълен па-
ралелепипед. Всички неравности се запълват с кит или с някаква
замазка, например смес от ситни дървени стружки и лепило. Осо-
бено добре трябва да се обработят местата около ръбовете. По
принцип залепването на фурнира се прави с лепило за дърво,
което лепило не се просмуква в порите на фурнира до такава сте-
пей, че да се получат петна откъм лицевата страна. Препоръчва
се предварително пробно фурнироване на дървено парче, като се
използуват няколко наличии лепила. Фурнироването се прави
така. Намазваме с тънък слой лепило повърхността на фурнира
и тази на дървеното парче и изчакваме, докато лепилото се сгъс-
ти. След това притискаме фурнира и го изглаждаме с плоската
част на ютия, чук или най-добре с гумен валяк, извършвайки
движения радйално от средата на листа фурнир към периферията
му.
При фурнироване на големи повърхности се използуват някол-
114
ко листа фурнир. Допирните им ръбове се фиксират с хартиени
лепенки и тогава се лепят. Отделните парчета фурнир трябва да
имат сходен рисунък.
' В любителски условия фурнироване се прави много лесно с
лепило „Хелметекс1* или др. под., особено когато фурнированата
повърхност се грунтира и изглади добре. Въпросните лепила имат
отлична адхезионна способност и са еластични, поради което след
залепването на фурнира и изглаждането му той прилепва плътно
навсякъде, без да се образуват кухини и нагърчвания, конто се
получават при употреба на други лепила. Освен това лепилата от
рода на „Хелметекс**, „88-НП** и „Кале** съхнат бързо и употребата
им не е свързана с протакане.
Повърхността на залепения вече фурнир се обработва по раз-
личии начини. Ако искаме да запазим вида на употребения фур-
нир, трябва да го импрегнираме с нитроцелулозен лак. Лака на-
насяме с мека четка или с пулверизатор. Всеки следващ слой лак
нанасяме след пълното изсъхване на предишния и след зачиства-
нето му със ситна шкурка. Накрая повърхността обработваме с
тампон, напоен с рядко машинно масло, след което я изглаждаме
с шкурка. При проникване на маслото в порите на фурнира той
променя цвета си, като повърхността му става по-мека и матова.
Маслото може да се нанесе и веднага след фурнироването, но най-
добре е предварително да се нанесат 1—2 слоя разреден лак. Об-
работеният по такъв начин фурнир изглежда добре и повърхност-
та му става гладка, без да блести, при това покритието е устойчи-
во на влага.
Байцове за дървесина — рецепта
1.	Син б ай ц
Към 220 g сярна к-на при постоянно бъркане се прибавят
25 g индигб на прах. След разтварянето на индигото разтворът се
оставя 12 часа при температура 25 С, след което в него се налива
2,5 1 дестидирана вода, разбърква се и се прецежда през филц или
марля.
2.	Ж ъ л т байц
а)	В 300 g денатуриран спирт се разтваря 10 g пикринова к-на.
б)	В 60 g денатуриран спирт се разтваря 15 g шафран, пре-
стоява няколко дена и след това се прецежда.
в)	15 g азотна к-на се смесва с 45 g дестилирана вода.
г)	В 100 g вода се разтварят 2 g калиев хромат.
115
3.	Зелен байц
В 300 g оцет се разтваря 12 g винен камък (кисел калиев тарта-
рат) и се прибавя 50 g основен меден карбонат. Към разтвора се
прибавя 0,25g стипца, несъдържаща желязо, и се оставя на теп-
ло място за няколко дена.
4.	Червен байц
Дървесината се оцветява в червено с разредени анилинови
бои — фунсин, еозин или коралин. Когато дървото е с тъмен от-
тенък, преди байцването му то се избелва (виж по-долу).
5.	Червейокафяв байц
Взимат се зелените обвивки на зрели орехи, размачкват се и се
оставят за 1—2 месеца да изгният и изсъхнат. После се начукват
в хаван, прибавя се двойно повече (по тегло) вода, малко стипца,
и се загряват до кипене. Байцването става с горещ разтвор.
6.	Черен байц
20 g меден хлорид се разтварят в 20 g оцетна к-на и 11 вода.
7.	Избелване на дървесина
Дървесината се потапя за половин час в разтвор на 20 g хлорна
вар и 10 g кристална сода с 0,5 1 вода. След това хлорът се измива
с разтвор ria 10 g сярна к-на в 100 ml вода и накрая дървесината
се измива с чиста вода. Преди нанасянето на анилинова боя по-
върхността се покрива с разтвор на 10 g марсилски сапун в 0,5 1
вода.
Имитация на благородна дървесина — рецепти
1.	Имитация на махагон
За имитиране на махагон съответната дървесина се обработва
с разредена азотна к-на. Може да се използува и наситена водна
отвара от парчета махагонов фурнир.
2.	Имитация на орех
В 300 g вода се разтвдрят 10 g калиев перманганат. След нана-
сяне на този разтвор повърхността на дървесината се измива с
вода, изсушава се и се намазва с маслинено масло (зехтин), след
което се полира.
3.	Имитация на абанос
116
Дървото се покрива с разтвор на 1 g меден сулфат в 100 ml вода.
След като попие и изсъхне, повърхността се намокря (с помощта
на дунапренова гъба) с разтвор на 10 g анилин хидрохлорид в
10 g денатуриран спирт.
4.	Имитация на дъб
Дървесината се подлага на действието на амоняк в херметич-
но затворено помещение или съд, докато се получи желаният
цвят.
Полиране на дървесина
Полират се най-добре следните дървесини: орех, бреза, лийа,
ела, клен и червено дърво. Полираната повърхност запазва цвета
на дървесината, а структурата й изпъква и става по-красива.
Повърхността придобива огледален блясък. Полирането се прави
в сухо незапрашено помещение и изисква известен опит и уме-
ние. Най-напред повърхността на дървесината се обработва с вода
и шкурка за отстраняване на дървесните власинки. Тбва се пра-
ви така. Повърхността се навлажнява с тампон и се оставя да из-
съхне, при което власинките се надигат. След това тя се изглажда
с шкурка чрез кръгообразни движения и отново се намокря, пак
се изглажда и т. н., докато се отделят и най-ситните власинки.
После повърхността се грундира с шеллакова политура. Тя пред-
ставлява 5—10 % разтвор на шеллак в етилов спирт. Политу-
рата за грундиране се нанася с тампон, който представлява пар-
че памук, увито с парче вълнен плат. След нанасянето се изчаква
1—2 дена, за да попие добре и изсъхне. После повърхността отно-
во се изглажда със ситна шкурка и чак тогава се пристъпва към
полирането. Тампонът за полиране се прави от парче дунапрен,
увито с парче от ленен плат (може и памучен). Намокрянето на
тампона с политура трябва да е такова, че при допирането му с
пръст да се усеща влажността му, без на ръката да остава петно
от полит5рата. Тампонътсе движи с непрекъснати кръгообразни и
постъпателни движения, без да се спира, тъй като в мястото на
спирането се получава петно. След пълното изсъхване на слоя по-
литура повърхността се шлайфа с употребявана дребнозърнеста
шкурка и се намазва с много тънък слой ленено масло (1—2 кап-
ки масло на кв. дециметър от повърхността). Добрата полировка
се познава по следния начин: издишваме в близост до полираната
повърхност й тя се изпотява, след което петното веднага изчезва.
117
Употреба на нитроцелулозни бои
Те са едни от най-употребяваните бои и се намират лесно. Може
да се нанасят в много тънък слой, ако повърхността предварител-
но се грундира и шлайфа. Нанасянето на нитроцелулознаебоя
става предимно с пулверизатор (пистолет) или с четка. Повърх-
ността на дървесината се китва или се грундира с някаква замаз-
ка, след което се изглажда с шкурка. Добре почистената повърх-
ност се покрива с тънък слой разредена боя и се оставя да изсъх-
не (около 30 min). После отново се минава със ситна шкурка, на-
мокрена с газ за горене, спирт или вода. След това се нанася вто-
ри слой боя, който съхне около 40 min. Процесът се повтаря по
описания начин, докато се получи,покритие с необходимата дебе-
лина. Накрая след пълното изсъхване на последний слой боя по-
върхността се шлайфа с паста и се гланцира с памучно парче чрез
кръгообразни движения (парчето да е напълно сухо).
Боядисването с четка е по-трудоемко от боядисването с писто-
лет, но затова пък е по-удобно. Четката трябва да е с меки косми
и да е добре почистена от предишната употреба. Всяко следващо
покритие с боя се нанася след пълното изсъхване на предишното,
в посока, перпендикулярна на предишната. Боята се разрежда
колкото е възможно повече, за да се получи равен и еднакво дебел
навсякъде слой. Ако се употреби гъста боя; повърхността се на-
браздява от космите на четката, тъй като слоят боя съхне бързо и
отделните следи от четката не се разливат и изглаждат от само
себе си.
Боядисването с нитроцелулозни бои и лакове се прави в добре
проветрявано помещение или на открито при условие, че не духа
вятър и не се вдига прах.
Получаване на лъскаво черно покритие
Повърхността се импрегнира няколко пъти с обикновен туш,
като след всяко нанасяне на туша повдигналите се власинки се
изчистват с шкурка. След пълното изсъхване на туша повърхност-
та на дървесината се покрива с безцветен нитролак и се гланцира
с парче памук и паста за зъби. Когато искаме да личат порите на
дървото, нанйсяме разреден туш. Тушът се нанася с тампон от
памук и парче памучен плат.
118
5.5.2. Покрития за пластмаси
Повърхностно оцветяване на плексиглас
За оцветяване на плексиглас се използуват фотографски бои.
Боята с необходимия цвят се разтваря и в метилов спирт (метанол)
в плоска емайлирана ваничка и се поставя в кипяща водна баня.
След като боята закипи, във ваничката се потопява парчето плек-
сиглас, предварително загрято на водна баня. Оцветяването трае
няколко минути в зависимост от температурата и активността на
разтвор а.
Плексигласови детайли се оцветяват в жълтокафяв цвят с ме-
дицински йодна тинктура. Тинктурата се загрява на водна баня
и в нея се потопява предварително загрятото във вряща вода пар-
че плексиглас.
За придаванена млечнобял цвят на повърхността на плексигла-
сов лист той се държи продължително време в кипяща вода.
Оцветяване на полистиролови детайли
Повърхността на полистирола се оцветява в желания цвят със
смес от току-що приготвено епоксидно лепило и нитроцелулозна
боя. Покритието съхне поне 24 h. По този начин се оцветяват
детайли от всякакви твърди пластмаси, като единственото важно
условие е повърхността, която ще се оцветява, да е добре обезмас-
лена.
Сребристо оцветяване на полистирол се прави с разтвор на
Стружки от фабрично оцветен черен полистирол и сребрист алу-
миниев прах в хлороформ. Покритието е много здраво, тъй като
хлороформът разтваря повърхността на полистирола. По този на-
чин полистиролови детайли може да се оцветяват в различии Цве-
тове, като се използува разтвор на полистиролови парчета с не-
обходимия цвят (от различии фабрични изделия) в хлороформ.
Фурнироване на пластмаси
Декоративното фурнироване на пластмасови изделия и кутии
с плоски стени се прави с епоксидно лепило или лепило от рода на
„Хелметекс". Техниката на залепване е същата както при фурни-
роване на дървесина, при това работата се облекчава поради глад-
костта на повърхността от пластмасата. На фурнироване подле-
жат всякакви твърди пластмаси.
За декоративно покритие на пластмасови кутии се използува
119
сыцо и специалисте пластмасово фолио, имитиращо различии бла-
городии дървесини. Преди залепването му повърхността на ку-
тията се обезмаслява.
5.5.3. Покрития за метали
Китове за метали — рецепти
1.	Кит за запълване на пукнатини и не-
равности върху стомана, мед и ме с и и г
Смесват се в прахообразно състояние 20 g манганов двуокис,
10 g калциев силицид, 20 g цинков окис и 3 g графит и при посто-
янно разбъркване се прибавя водно стькло, докато се получи смес
с гьстота на паста за зъби.
2.	Кит за съединяване на стъкло с метал
Смесват се 250 g оловно белило със 100 g глицеринова емулсия
(2 части глицерин на 1 част вода) в порцеланов съд и се стриват
до получаването на еднородна маса. Глицериновият разтвор се
прибавя на малки порции. Китът се употребява веднага след при-
готвянето му, тъй като се втвърдява бързо.
3.	Кит за съединяване на метал с дърво
В съд, поставен на водна баня, се стопяват 40 g гутаперча и към
горещата стопцлка се прибавят при непрекъснато разбъркване 50 g
шеллак. Китът се употребява в горещо състояние, като метал-
ните части предварително се загряват до температура 40—50°С.
Съхненето и втвърдяването стават бавно, затова съединяваните
части се закрепват.
4.	Универсален кит
Приготвя се чрез смесване на затоплено епоксидно лепило (то-
ку-що приготвено) и метални стружки или метален прах.
Преди нанасянето му мястото се обезмаслява и загрява. Изсъх-
ва за не по-малко от едно денонощие. Може да се използува за
лепене на различии твърди материали към метал.
Повърхностно оцветяване на метали
1.	Придаване на сребрист б л я с ъ к на а л у-
м и н и й
120
След обезмасляване в разреден разтвор на натриева основа и
изплакване с течаща вода алуминиевият предмет сё потопява в
разтвор със състав 20 g концентрирана солна киселина (отн. т.
1,19) и 101 вода. След като повърхността на предмета придобие
чистблясък, той се’ изважда, изплаква се последователно с гореща
и студена вода и се изсушава. Повърхността може да се защити с
безцветен нитролак.
2.	Оцветяване на месинг
Черно оцветяване на месинг (със синкав оттенък) се получава
чрез потопяване за 2—3 min в разтвор от 2 g меден карбонат и
10 1 25%-ов воден разтвор на амоняк. За да се получи равномерно
оцветяване, потопеният "предмет постоянно се раздвижва. След
изваждането му от разтвора той се изплаква с течаща вода, из-
сушава се и се покрива с много тънък слой вазелин.
Кафяво оцветяване на месингови предмета се получава чрез
навлажняването им на студено с разтвор на 500 g тиоантимонат
(натриев) в 10 1 вода. След оцветяването повърхността се измива
и подсушава.
3.	Оцветяване на стомана
Черно оцветяване на незакалени стоманени детайли се получа-
ва при потопяването им в стопена смес от 14 kg натриев нитрат,
5 kg натриева основа и 1 kg манганов двуокис. Химикалите се
поставят в стоманен съд и се загряват до температура 400—500 С.
После се поставят стоманените предмети и по време на оцветява-
нето се раздвижват. След това се измиват в чиста вода и се смазват
с машинно масло.
Химическо никелиране на метални предмета
В стъклен съд, съдържащ 1 1 дестилирана вода, се разтварят
30 g кристален амониево-никелов сулфат и 30 g нишадър „(амониев
хлорид). След разтваряне на кристалите разтворът се филтрува
през филтърна хартия и се излива в порцеланов съд. Загрява се
до кипене и в него се потопяват предварително почистените пред-
мета (окачват се на телчета). За по-добро прилепване на никело-
вия слой преди потопяване предметите се изваряват няколко ми-
нута \ разреден разтвор на натриева основа. След никелирането
предметите се полират, като се изтриват със суха памучна рърпа.
121
Противокорозийно покритие за стомана
Стоманени детайли се предпазват от окисляване, като се по-
крият с тънък слой от смес на 2,8 kg ланолин и 5,6 kg газ. Друга
подобна смес се получава от 2 kg дицетилфосфат и 10 kg смазочно
масло. Дицетилфо'сфатът се получава при взаимодействие на фос-
форен петоокис и цетилов алкохол. Сместа може да се приготвя
и в произволно малки количества при сыцото съотношение на
компонентите.
Противокорозийно покритие на стоманено изделие се получава
и при потопяването му в кипящ разтвор от 5 1 вода, 250 g натриев
фосфат и 250 g калцинирана сода.
Просветляване на алуминий
Повърхността на алуминиевите предмети почти винаги има оки-
сен слой, който се изчислява с разтвор на 50 g боракс и 5 ml амо-
няк с 1 1 вода. След това изделието се подсушава.
Оцветяване на метални повърхности с бои
В радиолюбителската практика най^често се използуват нитро-
целулозните и алкидните бои. Повърхността предварително се
покрива с грунд или с някой от продаваните напоследък специал-
ни разтвори. При работа с четка тя трябва да е с меки косми. Вся-
ко следващо покритие с боя се нанася след пълното изсъхване
на предишното. Много здраво цветно покритие за метали се полу-
чава при смесване на епоксидно лепило с нигроцелулозна боя.
122
ЛИТЕРАТУРА
1. Алексеев, Ю. П. Современная техника радиовещательного прие-
ма. Mi, Связь, 1975.
2« Бортновский, Г. Печатные схемы в радиолюбительских кон-
струкциях. М., Энергия, 1972.
3.	Васильев, В. Антенны портативных приемников. М., Энергия,
1973.
4.	В один, М. Л. Подавление внешних паразитных связей в усилите-
лях! М., Энергия, 1976.
51	В а р л а м о в, Р. Г. Компоновка радиоэлектронной аппаратуры. М.,
Советское радио, 1975.
6.	В ъ л к о в, С. и Н. В ъ л к о в а. Конструиране и технология иа
радиоелектронните апаратури. С., Техника, 1973.
7.	Г е н д и н, Г. Советы по конструированию радиоэлектронной аппа-
ратуры. М., Энергия, 1967.
В.	Д ж о н с о н, Р. Как строить радиоаппаратуру. М., Энергия, 1968;
9.	Е к и м о в, В. Расчет и конструирование радиоприемников. М., Связь,
1972.
10.	Е р л ы к и н, Л. Практические советы радиолюбителю. М., 1975.
11; Конов, К- и А. Щ е р е в. Интегралните схеми в практиката!
С., Техника, 1976.
12.	К У з’ь м и н, Е. Советы радиолюбителям. М., Энергия, 1972.
13.	Милехин, А. Г. Радиотехнические схемы на полевых транзи-
сторах. М., Энергия, 1976.
14.	Практическа химия за всички. С., Техника, 1966.
15.	Р о т х а м е л, К. Наръчник по антенн. С., Техника, 1977.
16.	Справочник радиолюбителя. Киев, 1969.
17.	Шил о, В. Л. Лйнейные интегральные схемы. М., Советское радио,
1979.
123
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава първа. Съвременнн електронни елементи, особености и
правила за работа с тях......................................... 3
1.1.	Полупроводникови елементи.................................. 3
1.2.	Резистори и потенциометри..................................11
1.3.	Кондензатори...............................................15
Д.4. Бобини.....................................................17
1.5;	Комутиращи елементи....................................... 19
1.6.	Антенн.....................................................22
1.7.	Слушалки, високоговорители, микрофони..................... 24
1.8.	Индикаторни елементи...................................... 27
1.9.	Електродвигатели...........................................28
1.10.	Акумулатори...............................................29
Глава втора. Интегралните схеми в любителската практика . . 32
2.1.	Общи съвети за работа с интегрални схеми...................32
2.2.	Линейни интегрални схеми...................................34
2.3.	Логически интегрални схеми.................................44
Глава трет а. Конструнране на любителски радиоелектронии уст- .
ройства.........................................................48
3.1.	Организация на заниманията.................................48
3.2.	Токозахраиващи устройства..................................52
3.3.	Нискочестотни усилватели...................................53
3.4.	Радиоприемници.............................................58
3.5.	Грамофони и магнитофоии....................................59
3.6.	Измерителни уреди и измервания.............................61
Глава четвърта. Външно оформление на радиолюбителските
конструкции.....................................................63
4.1.	Изисквания на техническата естетика........................63
4.2.	Особености във външното оформление на никои любителски уст-
ройства.........................................................68
4.3.	Препоръки за външното оформление на любителските конструк-
ции. ...........................................................75
Глава пета. Технологически съвети...............................81
5.1.	Саморъчно йзработване на никои детайли.....................81
5.2.	Пластмасите в радиолюбителската	практика...................96
5.3.	Лепила и лепене. . •..................................... 103
5.4.	Любителски печатен монтаж.................................110
5.5.	Повърхностни покрития.....................................114
Литература.................................................123
125
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛИ
Автор: Методи Маринов Цаков
Рецензент; инж. Димитър Андреев Ранее
Второ издание
„	„„ 9533123211
К°Д 03 3172-59-8 1
Иэдателски № 12760
Научен редактор инж. Васил Терзиев
Художник: Гълъб Гълъбов
Художник-редактор Стефан Десподов
Технически редактор Любчо Иванчев
Коректор Станка Митева
•
Дадена за набор иа 30. I. 1981 г.
Подписана за печат на 27.VII. 1981 г.
Изляэла от печат на 20. VIII. 1981 г
Формат 60x84/16
Печатни коли 8
Иэдателски коли 7,46
УИК 7.19
Тираж 13,000+90
Цена 0.Б7 лв.
Държавно издателство .Техника", бул. „Руски" № 6, София
Държавиа печатиица „Георги Димитров", Ямбол
о
От сычата библиотека очаквайте
1.	Приложив радиоелектронии уст-
ройства — III ч. от Г. К у з е в
2.	Въпроси на Hi-Fi любителя
(второ издание) от Д. Рачев
3.	Оптоелектронни прибори в ра-
диолюбителската практика от
Ж. Георгиев и С. Най-
венов
ЦЕНА 0,57 ЛВ.