Автор: Тотев К. Дерменджиев Е. Караилиев П. Косева Д.
Теги: археология история на средновековието
Год: 2011
Текст
В Д№'
ss &
КОНСТАНТИН ТОТЕВ ЕВГЕНИ ДЕРМЕНДЖИЕВ ПЛАМЕН КАРАИЛИЕВ ДИАНА КОСЕВА
Археологически проучвания на средновековния град
Сектор Север
том I
В Д№'
ss &
КОНСТАНТИН ТОТЕВ ЕВГЕНИ ДЕРМЕНДЖИЕВ ПЛАМЕН КАРАИЛИЕВ ДИАНА КОСЕВА
Археологически проучвания на средновековния град
Сектор Север
том I
t i
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица Сектор Север
Северна кула, Северна порта, Военна ограда, Западна епостна стена, Железарска работилница, Църква №19
КР и Централен площад. Разкопки 2007-2009 г.)
Том I
Константин Тотев Евгени Дерменджиев Пламен Караилиев Диана Косева
• Шы— »м»>мп Ьт» ihl
9 1мм» Лярмтюша» мм*! JMl
• Имм»*•—пит» «м*'*м Ж|
<* Лимм» *Й1ММ» «итуь JBBI
4МИГ’ ЯЫ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА СРЕАНОВЕКОВНИЯ ГРАД ТРАПЕЗИИА СЕКТОР СЕВЕР
(Северна кула, Северна порта, Военна страда, Западна крепостна стена, Железарска работилнина, 1_1ърква №19 и иентрален плошал. Разкопки 2007-2009 г.)
Том I
Константин Тотев Евгени Дерменджиев Пламен Караилиев Диана Косева
Г
А издателегво
Г| Ф А Б Е Р
-И 2011
е на Трапезица, втората по значение крепост в столич-
Резултатите от разы» „ Север< се издават в самостоятелна поредица. В ней-
ниЯ Търнов, проведена в С участници в проучвателския колектив (археолози,
наша редколегия са включе' интердисциплинарни специалисты). В първия том пуб-реставратори и различии </. рити обекта, конто са разположени в северная ликуваме няколко големи и и I Военната сграда и църква №19. Включены са и
край на крепостта: Север 11епосредСтвена близост: Северната порта, участъ-някои археологически струк у[ ^и железарска работилница, Централния
ци от Западната и Изт°4' тои бьде посветен на некропола на Църква №19. площад на крепостта. втор проучваниата на новооткритите дворцови сгради, В третия том ще се пуолику / църКва№2 и некрополът около нея.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕАЕНИЕ - Константин Тотев.............................................. 7
INTRODUCTION - Konstantin Totev....................................... 15
Глава 1. СЕВЕРНА КУАА И СЕВЕРНА ПОРТА - Евгени Лерменлжиев................17
1. Обши бележки.........................................................17
2. Сведения и археологически проучвания................................18
3. Архитектура.........................................................20
4. Стратиграфия........................................................28
5. Периодизаиия........................................................30
6. Реконструкция.......................................................32
7. Находки..............................................................40
Каталог..............................................................46
8. Предназначение......................................................59
9. Монета от Северната куда и Северната порта..........................69
10. Статистика на материалите от Северната куда и Северната порта.......75
The North Tower and the North Gateway - Evgeni Dermendzhiev...............80
Глава 2. ВОЕННА СГРААА, ЗАПААНА КРЕПОСТНА СТЕНА, ЖЕАЕЗАРСКА РАБОТИАН И НА - Пламен Караилиев..............................117
1. Етапи на проучване......................................................1'7
2. Обши бележки...........................................................11 3
3. Архитектура............................................................' ' $
1
4. Стратиграфия...........................................................
1 25
5. Периодизаиия ..........................................................
6. Реконструкция..........................................................
7 ,, ...........130
7. Находки.........................................................
I 33
Каталог.................................................................
„ с, ...........145
8. Предназначение..................................................
9. Монета от Военната сграда, Западната крепостна стена и Железарската работилнииа..............................
10. Статистика на материалите от Военната сграда, Западната крепостна стена и Железарската работилнииа....................
The Military building Western Fortified Wall and Smithery - Plamen Karailiev.163
Глава 3. НЪРКВА №19 И НЕЙТРАЛЕН ПАОШАА - Константин Тотев, Лиана Косева.... I91
1. Обши бележки - Константин Готев.................................
2. Архитектура - Константин Готев..................................
3. Стенописи — Лианн Косева........................................
4. Материали от Ыърква №19 и Ыентралния плошал - Константин Тотев Каталог........................................................
5. Градоустройство и предназначение - Константин Тотев.............
6. Заключение — Консантин Тотев, Лиана Косева......................
7. Монети от Ыьрква №19............................................
8. Статистика на материалите от Ыьрква №1 9 и Ыентралния плошад ....
Church (№19) and the Central Square - Konstantin Totev, Diana Kosseva.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Тотев
CONCLUSION - Konstantin Totev
202 .210
• 224 ..237 -243 -.249 ...253
...257
271
276
ВЪВЕДЕНИЕ
Константин Тотев
Първите археологически проучвания на известния от писмените извори средновеко-вен град Трапезица1 започват точно в неговата северна част, непосредствено след Освобождение™ (1878 г.) и с ияколко прекъсвания продължават и през първата половина на XX в. Гогава на цялата плот на хълма са открити вече добре известните 17 църкви. Пър-воначално разкопките са ръководени от М. Дринов2, В. Берон3 и френският археолог Ж. Сьор.4 Във връзка с тях е коментарът на Ф. Успенски, че при проучванията на Ж. Сьор „... се преследвала целта за търсене на някакви предмета и щом надеждата не се оправда-вала, оставляй разкритото място и преминавали към друго. ", като същият добавя. че трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, където биха били на съхранение и биха могли да очакват по-щастливо разкриване. “5
1 Io-различна е съвременната оценка за тези проучвания, тъй като голяма трупа ценни находки от Велико Търново още тогава са предадени в Народния музей - София, където се съхраняват и до днес.6
План на Трапезица след разкопките на Ж. Сьор, заедно с всички разкрити църкви, направили инженерите от търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода 1903 1904 г. В. Димов, команидирован художник-реставратор на Народния музей - София, извършва описание на църквите и изработва графична документация на запазената живопис и маслени копия на платно.7
План и описание на Трапезица прави К. Шкорпил в обширната си студия „План на старата българска столица - В. Търново“, като обръща особено внимание на укрепител-
1 Алексиев, Й. Търновград. Славният град Трапезица. В. Търново, 2004, с. 2.
2 Под негово ръководство през 1879 г. В. Берон извършва първите археологически разкопки, довели до откриването на голяма църква, която в плана на К. Шкорпил е маркирана с №11, а Северната куда е означена с №1. В. Берон предполага, че тук се намирали „царските дворци", а новоразкритата църква №11 е идентифицирана с храма „Св. Апостоли", известен като мястото, в което са пренесени и положени мощите на св. Гавриил Лесновски. (Виж. В. Берон. Археологически и исторически из-следвания. Търново, 1886, с. 24; Старобългарска литература. Житиеписни творби. т. 4, София, 1986, 176-188,567-569.
3 Следващите проучвания, под самостоятелното ръководство на В. Берон през 1884 г., довеждат до разкриването на още две църкви, конто са означени с №№ III и IV.
4 Най-мащабни се оказват разкопките през 1900 г., проведени под ръководството на Ж. Сьор. поканен лично от княз Фердинанд. Тогава са разкрити още 14 църкви (№№V-XVII1), конто с предиш-ните храмове №№II, III и IV станали общо 17.
5 Успенски, Ф. О древностях города Тырново. - ИРАИК, VII, 1901, с. 21.
6 Нешева, В. По въпроса за разкопките на Ж. Сьор във Велико Търново през 1900-1901 г. ГНАМ, VIII, София, 1992, 11-16.
7 Димов, В. Разкопки на Трапезица във Велико Търново. - ИБАД, V, 1915, 127, обр. 80, ,
с. 128, обр. 82; с. 129, обр. 83, 84; с. 132, обр. 87, 88; с. 133, обр. 89; с. 135, обр. 90; с. 136, оор. 91, 9_; с. 137, обр. 93, 94; с. 139, обр. 97; с. 141, обр. 99, 100; с. 142, обр. 101, 102; с. 143, обр. 103; с. 144, оор. 104, 105; с. 145, обр. 105; с. 148, обр. 109; с. 150, обр. НО; с. 151, обр. 111, 112; с. 152, оор. 113, ,
с. 153, обр. 115; с. 154, обр. 116, 117; с. 155, обр. 118-120; с. 157, обр. 122; с. 158, обр. 123; с. 15 , о р. 124; с. 160, обр. 125, 126; Табл. VII, Табл. VIII.
-----------------------------• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I ------
Константин Тотев
8 ____________________________________________________________________
, 8 9 Ппез 30-те години на XX в. I. Николов и Д. Цончев предприсмат поред-
, тс пазкопки В североизточния край на хълма2, а Н. Мавродинов, конто също извър1Цва пенни проучвания, влючва своите наблюдения за трапезишките църкви в труда си за с-тпокорабната и кръетовидна църква в българските земи до края на XIV в.10
В навечерието на честването на Юбилея по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава през 1980 г. започна подготовка™ за провеждането на системни археологически разкопки на Трапезица. Извършен беше ремонт на пътя към Северната порта като трасето се покри с бетонови плочи. Създадоха се над 10 колектива с археолози от Филиала на АИМ при БАН и Историческия музей във Велико Търново, конто след раз-пределението на обектите, трябваше да ръководят проучванията. Мащабно подготвепата програма за архсологическо проучване на Трапезица обаче пропадна, тъй като приоритетно се наложи решението да завършат разкопкитс па южния склон на хълма Царевец.
След дълго прекъевапе, едва в края на XX в., започна подготовка за нова археологи-чсска кампания на Трапезица, осыцествена през 1992-1995 г. от сътрудници на Филиала на АИМ при БАН, която беше осигурена със средства от Градската асоциация за туризъм и култура във Велико Търново.11 Проведоха се разкопки на църкви №5 и №8, както и в участъците при Югоизточната порта, южната и западнага крепостна стени. Подготви се стратегия за проучванията, приоритетно в две посоки: фортификация на крепостта и цър-ковни ансамбли. Разкопките се ръководиха от И. Алексиев, Зл. Генова, М. Долмова и К. Тотев.12 Липсата на финансова обезпеченост и синхрон при възстановителните работа и проучванията на Археологическия институт доведе до прекратяване на разкопките и се-риозни поражения на част от защитите покрития на църквите. Някои резултати, матери-али и планово от тези разкопки публикуваха И. Алексиев и М. Долмова в отделни научни и популярни издания.13
Последните разкопки на хълма Трапезица се провеждат по нова дългосрочна програма на Нацноналния Археологически институт с музей при БАН, финансирана със средства от Министерството на културата на Република България.14 Проучванията в северната
8 Шкорпил, К. План на старата българска столица- В. Търново. - ИБАД, I, 1910, 142-145.
9 Разкрита е двуделна сграда, която не е нанесена в плана на Трапезица. (Виж: Д. Цончев, Т. Николов. Нови разкопки в крепостта „Трапезица11 във В. Търново. - ГНМ, V, 1926-31,257-258.)
10 Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръетовидна църква в българските земи до края на XIV в. София. 1931.
'1 Възстановиха се алейте, ремонтирани бяха покривите на църквите, укрепиха се и се почисти-ха някои от оцелелите стенописи. (Л. Квин го. Църквите на Трапезица в 1981 г. - състояние и наблюдения. - В: Приноси към българската археология, т. I, София, 1992, 138-145.)
12 К. Тотев участва само през 1992 г. в разкопките на църква №5.
13 Долмова, М. За укрепителната система на крепостта Трапезица (предварително съобщение). -Археология, 1995, 3,36-42.; М. Долмова. Жилищно с троителство в крепостта Трапезица. — В: Юбилеев сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2002, 121-124; Й. Алексиев. Търновград. Слав-ният град Трапезица. София, 2003.; Й. Алексиев. Трапезица в градоустройствената структура на сто-личния 1 ърнов. - Приноси към българската археология, т. VI, 2009, 107-118.; М. Долмова. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Велико Търново, 2008.; К. Тотев. М. Долмова. Трапезица в свеглината на археологическите разкопки. Велико Търново, 2008. Рецензия. - Археология, 3-4,2009,
I ридесетгодишна програма за археологическо проучване на Трапезица беше нриета в края на -006г. о, НАИМ при БАН. Iя е подчинена на цялостно изясняване на градоустройството на средно-вековния <рад, като включва проучване на връзките между крепостната система, жилищного застро-яване, комуникационната мрежа и църковното строи телство. За тази цел площта на хълма се раздели
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Въведение
9
част на средновековната крепост (Сектор Север с площ близо 10 дка) продължават вече четвърти сезон (2007-2010 г.) под ръководството на К. Тотев (НАИМ при БАН Филиал Велико Търново), Е. Дерменджиев (РИМ - Велико Търново) и П. Караилиев (AM -Радиево).
Предварителният план на проучвателския екип е съобразен с предишните разкопки извършени тук преди 130 години, тъй като от първите сведения за Северната куда не става ясно дали тя е била проучвана чрез археологически разкопки.15 От старите проучвания заслужава внимание и църква №2, определена като такава поради откриването при разкоп-ките на запазени на място стенописи и един каменей релеф с изображение на архангел.16
на седем големи сектори. През 2007 г. по тази програма започнаха работа четири археологически екипа в следните сектори: Югозападен, Източен, Югоизточен и Северен, ръководени съответно от археолозите Й. Алексиев, М. Робов, М. Долмова и К. Тотев. Мащабните разкопки пр’одължиха през 2008 г. и 2009 г. с разкриване на още два обекта на Южната крепостна стена, ръководени от Д. Рабовянов и К. Дочев. Виж: Й. Алексиев. Разкопки на манастира „Св. Иван Рилски" на Трапезица. (сектор Югозападен). - АОР през 2007г. София, 2008,675-681.; Й. Алексиев. Велико Търново. КрепосттаТрапезица-манастир „Св. Йоан Рилски“. — АОР през 2008, София, 2009, 603-607.; Й. Алексиев. Археологически разкопки на Трапезица - сектор Югозападен (манастир „Св. Йоан Рилски) - АОР през 2009 г., София, 2010,488-492.; М. Робов, К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор Източен. (църква №3). - АОР през 2007 г. София, 2008, 685-689.; М. Робов. Велико Търново, крепостта Трапезица. Проучвания на обект „Източен". - АОР през 2008 г. София, 2009, 607-610.; М. Робов. Археологически разкопки на сектор „Югоизточен" на Трапезица. Проучвания на обект. - АОР през 2009г. София, 2010,492-495.; М. Долмова-Лукановска. Археологически разкопки в средновековна крепост „Трапезица". Сектор Югоизток. - АОР през 2007 г. София, 2008, 689-691.; М. Долмова-Лукановска. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „Югоизток" - АОР през 2008 г. София, 2009, 614-616.; М. Долмова-Лукановска. Археологически разкопки в средновековна крепост Трапезица, сектор „Югоизток" - АОР през 2009 г. София, 2010, 498^199.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица -Север". - АОР през 2007 г. София, 2008, 682-685.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „Север". - АОР през 2008 г. София, 2009, 610-614.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север". - АОР през 2009г. София, 2010, 495-498.; Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Велико Търново, крепостта Трапезица. Археологически разкопки на обект в сектор „Южен". — АОР през 2008г. София, 2009,616-620; Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Археологически разкопки на обект„Средновековен град Трапезица-сектор Южен". - АОР през 2009г. София, 2010,499-504.; К. Дочев. Трапезица, Югозападен сектор. - АОР през 2009 г. София, 2010, 504-506. От важно значение за изясняване стратиграфията на южната част на крепостта е студията на Д. Рабовянов, която авторът любезно ми предостави още в ръкопис. В: Д. Рабовянов. Южната тераса на хълма Трапезица. Проблема на стратиграфията, периодизацията и хронологията. - Археология, 3-4,2010 (под печат).
15 Според В. Димов кулата е разкопавана през 1878 г. от М. Дринов. Описвайки 1рапезица в своята книга, отпечатана през 1886 г., В. Берон обаче не само, че не посочва провеждането натакива разкопки, но не прави и описание на крепостното съоръжение. В пачалото на XX в. стените на кулата обаче са били добре запазени, което е позволило да се направят няколко архитектурни плана, конто се различават по очертания, размери, брой и разположение на помещенията.
16 Северната кула и църква №2 остават вляво от трасето на пътя, където К. Шкорпил маркира Северната порта. Скалният венец при портата неколкократно е разрушаван за направата на съвременния пы за МПС. Предпоследният ремонт на пътя в най-горната част е от Втората световна война, когато през лятото на 1944 г. на хълма е разположена германска зенита батарея (сведенията са предоставени oi Христо Дечев, жител на Асенова махала). Последната преработка на трасето на пътя и застилането му с бетонови панелни плочи, които стоят до днес, е осъществена през 1979 1980 г. във връзка с подготовката на предстоя щите археологически разкопки. Тсзи строителям дейности са извършени по проект от НИНК, които обаче не е съобразен с оцелелите автентични останки от Северната порта и нрилежащия сек юр oi Западнат а крепост на стена върху скалния венец, който е бил изсечен и подравнен именно в участъка на входа на поргата.
—-----------------------------• Сектор Север 2(.)()7-2()()Ч г. • Том I • — “
-0 Константин Тотев
Ловите археологически разкопки през 2007-2010 г. в северната част на хълма Трапезица вече имат конкретни резултати по отношение градоустройството и форгификацията на тази втора по значимост крепост на столично Търново. Тук се виждаха само никои от стените на Северната кула и консервираните зидове на църква №2. Мащабните проучвания се провеждаха ежегодно в продолжение на четири месеца със значителен брой работници и екип от специалиста, като обхванаха площ близо 3 дка.17 Разкрити са 45 м от Западната крепостна стена, част от трасето на Главната улица от Северната порта към Централния площад на града, Северната кула, 20 м от Източната крепостна стена, Военна сграда до Северната порта, железарска работилница, 157 гроба от некрополи на църква №2, пред-ставителна сграда с внушителни размери, както и неизвестна до сега църква №19, заедно със 93 гроба от нейния некропол. За някои от новоразкритите обекти в специализираната литература са отпечатани отделни статин или предварителни съобщения.18 19
Новоразкритите през тези години църкви, сгради и крепостни съоръжения, намерения в тях разнообразен археологически материал, особено инвентара от гробовете (злат-ни и сребърни накити и златосърмен текстил) в некрополите на църкви №2 и №19. както и редките предмета на християнския култ, бяха подробно отразени в местия и столичен 19 ежедневен и периодичен лечат.
17 Разкопките се ръководят от археологический колектив доц. д-р К. Тотев, гл. ас. д-р Е. Дер-менджиев, П. Караилиев. Към него се включих археолозите д-р Д. Рабовянов (2007 г.) и Р. Петрова (2008-2009 г.) и М. Златков (2010) - от НАИМ. Монетният материал се обработва от А. Пейков и С. Александрова. Стенописите се разкриха и консервираха от худ.-реставратор Д. Косева. Антрополо-гичните изеледвания се ръководят от гл. ас. д-р В. Русева. Остеологичният материал с животински произход се обработва от д-р Г. Рибаров. Технического заснемане се извърши под ръководството на инж. Ив. Григоров с участието на Св. Бояджиев, Ив. Рашев, Т. Хинков, и Е. Дерменджиев. В екипа на проучванията ежегодно участваха магистратите по история Н. Тодоров, и информатика В. Славова, а обработката на подемния материал е извършена от Г. Тодорова и П. Пеков. Керамиката се обработи в ателието на AM - Раднево. Някои от съдовете бяха реконструирани от худ.-реставратор Д. Кисьов.
18 Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост Трапезица вьв Велико Търново. - Археология, 3-М, 2009, 48-65.; П. Караилиев, Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. - Археология, 3-М, 2009, 68-75; К. Тотев. Новоткрита църква (№19) в средновековния град Трапезица. - Археология, ЗМ, 2009, 77-90; Д. Косева. Новооткрити стенописи от църква №Х1Х на Трапезица - Известия на РИМ - В. Търново, XXIV-XXV, 2009-2010. В. Търново. 2010,201-208. Д. Косева, К. Тотев. Творби на християнския култ от църква №19 на крепостта Трапезица. - „България, българите и Европа - мит, история, съвремие“, т. IV, 2010,414-439.
19 Някои от тези материали са: Ще заработи 30-годишна програма за цялостно проучване на Трапезица. - в. „Янтра днес”, В. Търново, 11.01.2007 г.; Започват най-мащабните археологически проучвания на хълма Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 04.05.2007 г.; Константин Тотев проучи Северната кула на Трапезица. - в...Янтра днес”, В. Търново, 15.10.2007г.; Откриха резиденция на търновските царе на 1 рапезица. - в. Труд, София, 2.08.2008 г.; Константин Тотев разкри резиденция на първите Асе-невци на Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 4.08.2008 г.; Алпинисти откриха дворец на Асеневци. - в. Стандарт, София, 02.08.2008 г.; Откриха резиденция на Асен и Петър. — в. 24 часа, София, 02.08.2008 г., Резиденция на първите Асеневци беше открита на хьлма Трапезица. — в. „Янтра днес", В. Търново, 04.08.2008г.; Неизвестен средновековен храм от XIV в. откриха на Трапезица. — в.„Янтра днес , В. I ърново, 15.08.2008 г.; Неизвестна църква откриха на Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 15.08.2008г., Църквите на хълма I рапезица станаха осемнадесет. — в. „Топ новини”, Шумен, 18.09.2008 г,; Уникален литургичен съд откриха в иовата църква №19. в. „Янтра днес”, В. Търново, 29.10.2008 г.; Рушат се ориг иналните зидове на владетелския комплекс на първите Асеневци. — в. „Янтра днес’1, В. 1 ърново, 29.10.2008 г.; Руши се владетелската резиденция на Трапезица. - в. „Янтра днес”, В. 1 ърново, 31.07-0 .08.2009г.; Сребърен кръет от XII—XIII в. е открит в църква №19 на Трапезица. - в.„Янтра днес , В.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезина
Въведение
11
Запазването на разкритата архитектура след разкопките в Сектор Север предизвика сериозни проблему тьй-като вече трети сезон стените презимуваха без необходим ите консервационно-реставрационни работа, защото предписаните укрепителни дейности не се извършиха. В края на 2008 г. беше направен опит за укрепване със скеле на най-застрашените от новоразкритите зидове на Северната куда, но средства за консервация не останаха. Подобна ситуация възникна и през декември 2009 г., независимо, че беше осигурена целева субсидия за аварийна консервация, осъществявнето на която обаче се възпрепятства от зимните условия и високия скален венец на хълма, върху който е раз-положена Северната куда. Подобна картина се повтори и с църква №19, открита през 2008 г., зидовете на която са оцелели малко над основите. Едва в края на декември 2009г. работата по църквата беше подновена, за да може да се фиксира и запази поне плана на този новооткрит храм. Друг е случаят с Военната сграда, разкрита през 2007 г., непосред-ствено до Северната порта. Помещенията от нея временно бяха запълнени с филц, за да се изпълни консервацията на новоразкрития участък от Западна крепостна. През 2010 г. тази Военна сграда също беше изцяло консервирана и експонирана. Все пак недовършена остана работата по оригиналните зидове на Северната куда, част от които неоправдано бяха съборени и иззидани наново или оставени със стърчаща арматура. Разчитаме Министерство™ на културата да финансира завършването на консервацията по подходящ начин, за да се запази автентичния вид на фортификацията в тази част на хълма.
ЛИТЕРАТУРА
Алексиев, Й. Търновград. Славният град Трапезица. Велико Търново, 2004.
Алексиев,Й. Разкопки наманастира„Св. Иван Рилски“ наТрапезица. (сектор Югозападен).-АОР през 2007 г. София, 2008, 675—681.
Търново, 10.08.2009 г.; На хълма Трапезица разкриват двореца на първите Асеневци. - в. „Янтра днес", В. Търново, 12.08.2009; Откриха двореца на Асеневци на Трапезица. — в..,Янтра днес", В. Търново, 20.08.2009 г.; Кръст с изображение на св. Георги е най-интересната находка на Константин Тотев. (Ар-хеологът продължава да работа на дворците на Трапезица. - в. Борба, В. Гърново, 02.09.2009 г.; Двор-ци на първите Асеневци откри на Трапезица Константин Тотев. — в. Борба, В. Търново, 16.09.2009г.; Дворецът на Асеневци, открит на Трапезица. — в. 24 часа, София, 16.09.2009 г.; Останки от царски замък, заплашен от срутване. - в. 24 часа, София, 18.09.2009г.; Сребърен пръстен с двуглав орел откри Константин Тотев на Трапезица. - в.„Янтра днес", В. Търново, 01.10.2009г.; Откриха скъпи на-кити и одежди в некропол на църква №2 на Трапезица. - в. „Янтра днес“, В. Гърново, 06.10.2009г., Гроб на знатна болярка откриха на Трапезица. - в.„Янтра днес", В. Търново, 08.10.2009 г.; На 1 рапе-зица откриха сребърен кръст с изображение на светец. - в.„Янтра днес", В. Търново, 13.10.2009г., Свещени реликви откриха на Трапезица. - в.„Янтра днес“, В. Търново, 27.10.2009г.; Женски наки-ти и част от кръст откриха при разкопките на църква №19 на Трапезица. - в. „Янтра днес , В. 1ър-ново, 03.11.2009г.; Започва аварийна консервация на останките от църква №19 на Трапезица. в. „Янтра днес", В. Търново, 24.11.2009 г. 200 000 лв. за Трапезицадава Дянков- в. „24 часа", 20.08.2010 г. Фрагмент от сребърен кръст откри доц. Константин Тотев. - в. „Янтра днес", 27.09.2010 г., Консган тин Тотев намери още един детайл от кръста с изображение на св. Георги. - в. „Борба , 28.09.2010 г., Графит на елени откриха в Двореца на първите Асеневци. - в. „Янтра днес“, 29.09.2010 г., Царски дво рец блестял на Трапезица. - в. „Стандарт", 04.10.2010 г.; Руши се дворецът на първите Асеневци. в. „Янтра днес", 12-14.10.2010 г.; Доц. д-р Константин Тотев откри над 1000 фрагмента на стенописи на Трапезица. - в. „Янтра днес", 18.10.2010 г.
----------------------------• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I -------------—
Константин Тотев
12
Алексиев, Й. Велико Търново. Крепостта Трапезица - манастир „Св. Иоан Рилски". - дор през 2008, София, 2009, 603-607.
Алексиев, Й. Трапезица в градоустройствената структура на столичния Търнов. - Приноси към българската археология, т. VI, 2009, 107-118.
Алексиев, Й. Археологически разкопки на Трапезица - сектор Югозападен (манастир Св Йоан Рилски) — АОР през 2009 г., София, 2010, 488-492.
Берон, В. Археологически и исторически изследвания. Търново, 1886.
Дерменджиев, Е. Северната куда на средновековната крепост на хълма Трапезица във Велико Търново. - Археология, XLIX, 3-4, 2009, 48-67.
Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново. - Известия на българското археологическо дружество, V, 1915, 112—176.
Долмова, М. За укрепителната система на крепостта „Трапезица" (предварително съобщение). - Археология, 1995,3,36-42.
Долмова, М. Жилищного строителство в крепостта Трапезица. - В: Сборник в чест на проф. Димитър Овчаров. Велико Търново, 2002, 121-124.
Долмова, М. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Велико Търново. 2008.
Долмова-Лукановска, М. Археологически разкопки в средновековна крепост „Трапезица". Сектор Югоизток. - Археологически открития и разкопки през 2007 г., София, 2008, 689-691.
Долмова-Лукановска, М. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор ..Югоизток" - Археологически открития и разкопки през 2008, София, 2009, 614-616.
Долмова-Лукановска, М. Археологически разкопки в средновековна крепост Трапезица. сектор „Югоизток" - АОР през 2009 г. София, 2010, 498—199.
Дочев, К. Трапезица, Югозападен сектор. - АОР през 2009 г. София, 2010, 504-506.
Караилиев, П. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. - Археология, 3—4, 2009, 3—4, 68-76.
Квинто, Л. Църквите на Трапезица в 1991 г. - състояние и наблюдение. — В: Приноси към българската археология, т. 1, София, 1992, 139-142.
Косева, Д. Новооткрити стенописи от църква №Х1Х на Трапезица. Известия на РИМ - В. Търново, XXIV-XXV, 2009-2010. Косева, Д., К. Тотев. Творби на християнския култ от църква №19 на крепостта Трапезица - „България, българите и Европа - мит, история, съвремие." т. IV, 2010,414-439.
Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръетовидна църква в българските земи до края на XIV в. София, 1931.
Нешева, В. По въпроса за разкопките на Ж. Сьор във Велико Търново през 1900-1901 г. -Годишник на Националния археологически музей, VIII, София, 1992, 11-16.
Рабовянов, Д. Ж. Гюлева, П. Дончев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. — Археологически разкопки на обект в сектор „Южен". Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009,616-620.
Рабовянов, Д. Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Археологически разкопки на обект „Средновековен град Трапезица - сектор Южен". - АОР през 2009 г. София, 2010, 499-504.
Д. Рабовянов. Южната тераса на хълма Трапезица. Проблеми на стратиграфията, периоди-зацията и хронология га. - Археология, 3-4, 2010 (под лечат).
Робов, М. Велико Търново, крепостта Трапезица. Проучвания на обект „Източен". - Археологически открития и разкопки през 2008, София, 2009, 607-610.
---------• Археологически проучвания па с редновековния град Трапезица •
Въведение 13
Робов, М. Археологически разкопки на сектор „Югоизточен11 на Трапезица. Проучвания на обект. - ЛОР през 2009г. София, 20 Ю, 492-495.
Робов, М. К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор „Югоизточен11 (църква №3). - Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 685-689.
Стара българска литература. Житиеписни творби. т. 4, София, 1986.
Тотев, К. Новооткрита църква (№19) в средновековния град Трапезица. — Археология, 3-4, 2009, 77-91.
Тотев, К. М. Долмова. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Велико Търново, 2008. Рецензия. - Археология, 3-4, 2009, 132-136.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица -Север11. - Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 682-685.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. В. Търново. Разкопки на „Средновековен град
Трапезица - Север11. - Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 610-614.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север11. - ЛОР през 2009 г. София, 2010, 495-498.
Успенски, Ф. О древностях города Тырново. - Известия Русского Археологического Института в Константинополе, VII, 1901.
Цончев, Д. Т. Николов. Нови разкопки в крепостта „Трапезица11 във В. Търново. - Годишник на Народния музей, V, 1926-31, 257-258.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново. - Известия на българското архе-ологическо дружество, 1, 1910, 121-154.
---------------------------- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
План на сектор Север на крепостта Трапезица с план — квадратна мрежа и разкритата архитектура (2007-2008)
Археологиче< ки проучвания на средновековния град Трапезица
INTRODUCTION
Konstsntin Totev
The first archaeological researches of the inscription sources about the medieval town Tra-pezitsa begins in its north part, immediately after the Emancipation (1878) and with a few breaks are continuing in the first part of the 20th century. Then on the whole area of the hill are discovered already well-known 17 churches. At first the excavations are led by M. Drinov, V. Beron and the French archaeologist G. Siyor.
The plan of Trapezitsa after the excavations of G. Siyor together with all of the uncovered churches is made by the engineers of the technical section of Turnovo - P. Abadjiev and R. Michailov. In the period of 1903-1904, V. Dimov, commissioned artist- restorer from the National museum in Sofia, accomplishes the description of the churches and makes the graphical documentation of the saved paintings and oil-paintings.
The plan and the description of Trapezitsa makes K. Shkorpil in the wide study „Plan of the old Bulgarian capital — V. I urnovo“, as he turns a special attention of the fortification system. During the 30th years ol 20th century, T. Nikolov and D. Tsonchev embark the serials excavations in the north-eastern end ol the hill, and N. Mavrodinov, who also makes area researches, includes his observations for the 1 rapezitsa’ churches in his work for the single and cross-shaped churches in Bulgarian lands till the end of the 14th century.
In the eve of the celebration of the Anniversary on the occasion of 1330 years from the formation of Bulgarian state in 1980 was started the preparation for carrying out of systematical archaeological excavations on the Trapezitsa Hill. The repair of the road to the North Gateway is done as like as the way was covered with concrete tiles. Above 10 groups with archaeologists from National Archaeological Institute with Museum of Bulgarian Academy of Sciences and from the Historical museum in Veliko Turnovo were created, who after the distributions of the
targets had to lead the researches. The wide prepared program for the archaeological research of Trapezitsa Hill however failed, for as a priority was taken the decision for completing the
excavations in the South slope on the Tsarevets Hill.
After a long break, with great difficulty in the end of the 20th century, started the preparation of the new archaeological campaign on Trapezitsa Hill, realized in 1992—1995 by the specialists from the National Archaeological Institute with Museum - BAS. There were excavations on the churches nos. 5 and 8, as in the sections by the South-eastern Gate, the southern and the western fortress walls. The strategy for the researches has been made in two directions, fortification of the castel and churche ensembles. I he excavations were leaded by J. Aleksiev,
Z. Genova, M. Dolmova and K. Totev. The lack of financial security and synchron at recovery works and researches of the Archaeological Institute leaded to the ending of the excavations and serious damages on the part of the protection coverage of the churches. , • , ।
The last excavations on Trapezitsa Hill are led by new long-term program of the ationa Archaeological Institute with Museum - BAS, financed with the resources from t e u ^arian Ministry of Culture. The researches in the North part of the medieval fortress (sector о w an area like 10 decares) are continuing already forth season: 2007-2010, un er t e ea , K. Totev (National Archaeological Institute with Museum - BAS), E. Dermen jiev ilistorical Museum - Veliko Turnovo) and P. Karailiev (Archaeological Museum Radn ).
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
I i si ш ш а ш m о i i i
Oop. I. Разчистване на терена при Северната порта на крепостта Трапезица преди разкопките през 2007 г.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I •
Обр. II. Подготовка на терена за начал ото наразкопките на Северната кула през /они 2007 г.
• Археологически проучвания на <редновековния град Трапезииа • -------------
i «' I g I
06p. III. Начало на разкопките на Северната кула
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. IV. Проучване на Източната крепостна стена и трасето на пътя през Северната порта.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Обр. V. Изсичане на растителността при Северната порта и разкопки на Военната сграда. (юни - юли 2007 г.).
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
ОС))). VI. Етапи от разкриването на Военната сграда до Северната порта, (юли август 2007 г.)
• Археологичес ки проучвания на средновековния град Трапезица
® Я Л
Обр. VII. 1) Откриване на колективна монетна находка на пода на помещение №3 във Военната сграда.
2-4) Етапи от разкриването и консервацията на Западната крепостца стена през 2007 г.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Обр. VIII. Разкопки на Централния площад на крепостта Трапезица преди строителството на археологическата база, (юли — август 2007 г.).
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезипа •
Обр. IX. Северният край на
Трапезица и разкопки на църква X- ( .
- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том
1
Обр. X. 1) Разкриване на нападалите стенописи в наоса на църква №19 (август 2008 с.), 2) Разкопки на некропола. (юли септември 2009 г.); 3) Консервация на архшпектурните останки на храма, (ноември декември 2009 г.)
---------------• Археологически проучвания на средновековния град Грапг inua
Обр. XI. 1) Участък от Източната крепостна стена пред църква№19, 2) Вътрешно лице на стената; 3) Част от новоразкрит контрафорс.
— • Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
V
Обр. XI/. Археолози и реставратору, конто ръководят проучванията и консервацията на стенописите.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезина •
Обр. Х1П. Археолози, реставраторы, студента и алпинисти. (К. Тотев, Пл. Караилиев, Р. Петрова, Г. Тодорова, В. Славова, И. Паринова, П. Тодоров, Кр. Пейчев, Р. Георгиев, Хр. Руневска)
• Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •
Ill
()С>1>. XIV. Разкриване от алпинисти на участък от Източната крепостна стена. ( туденти и ученш/н от археологическая екип
• Археологически проучвания на средновековния град Грапечипа •
уЯИ I №№>
Обр. XV. I) Студенты и ученицы от археологический екип.
2) Доц. Пл. Павлов с телевизионен екип в Северната кула и студенты — исторыци от ВТУ,, Св. св. Кирил и Методий", участващи вразкопките. 2) Проф. Т. Тотев и Е. Дерменджиев в Северната кула (октомври, 2007 с.)
— • Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
кр и
ю:
Нс
вс
Обр. XVII. 1) Проф. Ив. Гергова, доц. Б. Пенкова, Цв. Кунева и Д. Косева на обекта. (ноември 2007). 2) К. Тотев с колегата си В. Йотов от Варненския археологически музей, (юни, 2008 г.)
А'
Т| т
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
' i.'i Ш 1К | I I
Глава 7
СЕВЕРНА КУЛА И СЕВЕРНА ПОРТА
Евгени Дерменджиев
1. Обши бележки
Северната кула беше изцяло разкрита през първите две години от дългосрочната про-грама за проучване „а средновековна, град Трапезица (06р. I). На кулата се работ"Х -С--РеДН° С П° РXT’ Преди ВСИЧК0 ПОД Ръков°Дството на Е. Дерменджиев (Оор. II). рез първия сезон (2007г.) П. Караилиев работа натози обект през месец юли а К. Тотев през ноември През юли 2008 г. К. Тотев разкри с екип алпинисти източната стена на помещение 2, а П. Караилиев разчисти подхода от изток към Северната кула. За кратко време в разкопките участваха студентите II курс от специалност „Археология14 във ВТУ „С в. Кирил и Методий Д. Миновски, Й. Паринова и Р. Йорданова. Екипът алпинисти,
извършил изсичането на растителността и проучванията по скалния венец в тази част на крепостта, беше ръководен от о.з. подполковник Г. Ангелов и студентите III курс „История във ВI У „Св. Кирил и Методии11 Н. Тодоров и В. Калоянов. Техническото заснемане
на обекта извърши И. Рашев, а монетният материал беше обработен от А. Пейков.
В тази глава са представени всички данни, наблюдения и изводи за архитектурата, стратиграфията и откритите материали, въз основа на които е направена периодизацията,
датировката, реконс грукцията и е установено предназначението на Северната кула, Северната порта и Напречната крепостна стена на средновековната крепост на хълма Трапезица (Обр. III).
През археологически сезон 2007 г. беше осъществено първоначалното проучване на Северната кула и мястото, където се предполагаше, че се намира Северната порта на кре-постта (Обр. I).1 Изцяло разкрити бяха помещения 1, 2 и 3 на кулата, както и терените край нейните стени от север и запад, а край южната стена културните Пластове се из-черпаха частично (Обр. II). Започна проучването на помещение 4 и източните фасадни степи. Установи се, че Северната порта е била изцяло унищожена, поради което не се откриха някакви останки от нея. През следващия сезон, в рамките на месеците юли, август и септември 2008 г., завърши разкриването на кулата и изчерпването на пластовете край южната и източните й фасади (Обр. II).2 Резултатите от цялостното проучване на Северната кула бяха систематизирани, анализирани и обобщени в обширна стадия, отразяваща всички нови основни данни за това интересно крепостно съоръжение.
'Т...»,к. Е. Дерменджиев, П. Кириши». Разк»^ и „Средня»»»» Р^Триизии.-Се.ер-.-А(7Р през 2007 г. София, 2008, 682-684. Разкопки на Средновековен град
2 Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Разкопки „ср
' раиезица Север11. - АОР през 2008 г. София, 2009, 610-613 Трапезица във Велико
3 Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на I ' ьрново. Археология, 3-4, 2009, 48-65.
-_____________________Сектор Север 2007-2009 г. • Том
18
Евгени Дерменджиев
След завършването на разкопките през късната есен на 2008 г. започна подготовка за временно укрепване на никои от високите над 3 м стени на кулата, конто имаше опасност да се съборят проз настьпващата втора зима след тяхното откриване. Внезапното спиране на укрепителните работа показа, че вземането на спешни мерки и най-вече бързото решение за започване на консервация и експониране е задължително, за да се залазят раз-критите останки на Северната куда. Направените констатации, откосно състоянието на обекта бяха изложени в няколко писма до Министерство™ на културата, едва след което бяха отпуснати средства за аварийна консервация, която започна в самия край на месец декември 2009 г. и продължи през пролетта на 2010 г.
2. Сведения и археологически проучвания
Сведенията за Северната куда и Северната порта на втората по значимост крепост на столичния Търнов са твърде малко (Обр. JV-1). Кулата за пръв ггьт е спомената в края на XIX в. от В. Берон като „... голямото запазително укрепление или откъм голямата каменна кула, що се намирала и йоще съществува, ако и донейде порушена, на североиз-точния край на Трапезица. “,4
Повече данни за кулата предоставя К. Шкорпил, който посочва, че: „... на четвъртия стаж, който образува северния скалист нос на крепостта, се намират развалини на крепостна постройка. От последнята са запазени основа и части от стени. Построй-ката се стеснява към север на дължина 16м с южна ширина 8 м, а при тесния край 3 м. Към тази постройка към юг се присъединява друга, трапецообразна, около 9 м дълга; до южния край на източната стена на втората постройка излиза една издатка, 2,50 м широка, издадена на северната си страна 5,50 м, а при южната само 3 м- вероятно основа на кула (В). “5 (Обр. V-1).
Подробен план на Трапезица след разкопките на Ж. Сьор през 1900 г. е изготвен от инженер П. Абаджиев, на който са нанесени Северната кула и всички разкрити църкви (Обр. V-2).6
Най-подробно е описанието на кулата направено от В. Димов, посетил Трапезица през 1903-1904г.: „На северния край на Трапезица, над стръмния спусъкна терена, увенчан с отвесна скала, се намират основа на каменна сграда, вероятно бойна кула, за която местното население погрешно смята, да е било някога царски дворец. Постройката изглежда да е била проста във вътрешното си разпределение, а проста и в строежа си: задана с груби камъни и кал. Вътрешното й разпределение ни дава четири отделения, различна по форма и големина. Отвън те изглеждат доста голема по причина на голямата дебелина на зидовете. Така източният зад достига 2 м дебелина, а западният - 1,80 м на най-широкате места. Най-южното отделение (А) има вътрешни размера 6,20 м широчина и 4 м дължина, с трапецевидна форма. Съседното (Б), отделено от първо-то със зид, дебел 1,50 м, е тоже трапецовидно, с 3,70 м широчина и 1,60 м дължина. Това отделение се дели от съседното, на северната страна, със зид дебел 0,80 м, който следва и вън от постройката в източната част и се спуска като преграда надолу към
4 Берон, В. Археологически и исторически изеледвания. Велико Търново, 2004, с. 20.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново. - ИБАД, 1, 1910, с. 142.
6 Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново. - ИБАД, V, 1915, обр. 73.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 1. Северна куда и Северна порта 1 9
реката. Първоначалната дебелина на външния зид е била 1,10 м. Третото отделение (В) е широко 2,50 м и дълго 10,50 м, тоже с трапецевидна форма, а четвъртото (Г) - 2,30 м широко и 10,50 м дълго — с триъгълна форма, с лява страна пречупена към средата “7 (Обр. V-3).
Първите сведения за Северната кула не позволяват да се уточни дали тя е била проучвана чрез археологически разкопки. Според В. Димов кулата е разкопавана още през 1878 г. от М. Дринов.8 9 Описвайки Трапезица в книгата си, отпечатана през 1886 г., В. Берон обаче посочва, че при тези разкопки са открити само 2 малки църкви в североиз-точната част на хълма.7 Поради това той не прави и описание на кулата, а я споменава единствено във връзка с проучената от него църква №2.10 Този факт явно свидетелства, че Северната кула не е била проучвана в годините непосредствено след Освобожден исто, поради което няма и по-детайлно представяне на нейната архитектура. Най-вероятно нейната вътрешност е била разчиствана от камъни и дървета през 20-30 години на XX в., когато хълмът е периодично почистван и превърнат в парк и любимо място за отдих на търновци.
Независимо от липсата на целенасочени разкопки е видно, че в края на XIX в. и на-чалото на XX в. стените на кулата са били добре запазени на значителна височина. Това е позволило в периода 1902-1933 г. да се направят общо 3 архитектурни плана на крепостного съоръжение (Обр. V). Те обаче коренно се различават един от друг по очертанията, размерите, броя и разположението на помещенията на Северната кула.
Сведенията за Северната порта са много оскъдни. Всъщност конкретни данни за нея изобщо липсват. В. Берон не споменава входовете на крепостта. Според К. Иречек: „Един-ственият пристъп нагоре води от север по скалиста пътека със следи от стъпала.“. 11 К. Шкорпил посочва: „ ...при северная край на северозападния зид е имало още една порта, сега напълноунищожена; останали са следи само от каменей път по склона... “,12 В. Димов само отбелязва наличието на порта.13
През 1944 г. участък от средновековния път, заедно със Северната порта и сектор от Западната крепостна стена, са били частично разрушени за разширяване пътното трасе и намаляване на неговия наклон, за да може да се изкачат на хълма оръдия от германска зенитна батарея.14 Наклонът на направения път отново е бил намален чрез изкопаване на скалата през 80-те години на XX в., а нового трасе е изцяло бетонирано (Обр. XI; Обр. XII).
Сведенията за Северната порта показват, че в края на XIX в. и началото на XX в. от нея не е имало запазени зидове над терена, а освен това тя не е проучвана чрез археологически разкопки. При нееднократното прокарване и разширяването на съвременното трасе са били заличени всички останки от тази порта и от средновековния път, водещ към нея.
От особена важност за изясняване на фортификацията в северния край на хълма се явяват данните за съществуването на Напречна крепостна стена, която се спускала oi
7 Пак там, 121-122.
8 Пак там, 119-122.
9 Берон, В. Археологически и исторически изеледвания..., с. 20.
10 Пактам, с. 20.
11 Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974, 289.
12 Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново..., с. 144.
13 Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново..., с. 117.
14 Сведенията са предоставени от Христо Дечев, жител на Асенова махала.
-----------------------------• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • —-------
2Q Евгени Дерменджиев
Северната кула на изток по склона и достигала до реката (Обр. IV-2). Първите сведения за вся са на К. Шкорпил: „ От източния зид, 15 крачки на юг от кулата В, се спуща по стръмния склон към р. Янтра един зид, почти в източно направление, към сегашния Владишки мост. Този зид е залепен горе до един скалист нос под източната крепостца стена: той има най-напред дебелина 3, 70 м, която 15 крачки по-долу намалява на 2 м; при долния си край направлението на зида незначително завива към север. “,15 16
Тази Напречна крепостна стена е спомената и от В. Димов: „Такие зид имало и на северния край, сега доста запазен, които се спуща източно към рекатаГР
През 1981 г. и 1983 г. М. Робов проучва най-източната част от тази крепостна стена засдно с една боина куда, кояю се намира до рекага, oi северната страна на Владишкия мост.17 Тяхното разположение съвсем точно отговаря на посоченото от К. Шкорпил направление на тази Напречна крепостна стена.
3. Архитектура
Северна кула
Най-добре запазена преди началото на разкопките беше източната фасадна стена, из-висяваща се на скалния венец при върха на кулата (Обр. VI). Цялата площ на обекта беше обрасла с дървета и храсти, сред които се очертаваха отделни зидове на височина до 1 м. Северната кула изцяло се проучи през 2007г. и 2008 г., като се оказа, че всички досегашни данни за нейния план, размери, брой и разположение на помещенията са изцяло погреш-ни (Обр. V; Обр. VII).18
Разположение, план и строителна техника
Северната кула е фундирана по ръба на тесния скален нос, с който завършва хълма Трапезица на север (Обр. I; Обр. II; Обр. VI; Обр. VII). Разстоянието, оставено между сте-ните и края на скалата е различно, но никъде не надхвърля 3 м. Скалният нос е най-висок при южната фасада на кулата (всъщност това е и най-високата точка на хълма Трапезица), където надморската височина е 204,81 м (Обр. XIII). Височината на билото намалява в северна посока, като при върха на кулата разликата с най-високата точка достига 2,70 м (Обр. VIII-1). Скалата се снижава и на юг, като при северния край на носа надморската височина е 202. 16 м, а при югоизточния край на кулата тя намалява до 195,15 м, образувайки няколко полегати скални прага с различна височина и ширина (Обр. VI; Обр. VIII-2; Обр. VIII-3). Праговете достигат до ръба на скалния венец в северна и източна посока, след което скалата се спуска отвесно, като сега височината й спрямо склоновете на хълма е 5-6 м (Обр. III). Единствено от запад височината на скалата е по-малка, защото от тази страна е трасиран пътят, който извежда от северно го подножие на хълма до Северната порта (Обр. XI; Обр. XII).
Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново..., с. 142.
16 Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново..., с. 117.
1/ Робов, М. Нови данни за строителната хронология в източното подножие на хълма 1рапезица в Търново (края на XII- XIV в.). ГМСБ, XX, 1995,61-72.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север". - АОР през 20081. София, 2009, 610-611.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
I I I J i ! S , B| i । i j
Глава 1. Северна кула и Северна порта 21
Северната кула има неправилна, силно издължена в посока юг, Т-образна форма (Обр.
VII). Изградена е от средни и едри ломени камъни (сив и жълт пясъчник), споени с бял хоросан, здрав емплектон от дребни и средни по размер ломени камъни, скални отломъци и хоросан, и вътрешна сантрачна система. Надлъжните стени на кулата са конструктивно свързани със Западната и Източна крепости стени (Обр. VII). Лицевата зидария е изпъл-нена в хоризонгални редове, с широко подмазани фуги между камъните, така че в отделни участъцй фугировката преминава в цялостна мазилка (Обр. XIX). Освен с хоросан някои от стените на кулата са били надзидани и с калова спойка (Обр. XVI; Обр. XVII). Стените са запазени на различна височина — от 0,50 м до 4,20 м (Обр. VI). Максималната дължина на Северната кула е 41,30 м, най-голямата й ширина — 26,50 м, а общага застроена площ е 583 м2 (Обр. VII; Обр. VIII; Обр. IX; Обр. X).
Северната фасадна стена на кулата е била дълга 6 м и е запазена на височина до 2 м (Обр. XI). Северозападният ъгьл е разрушен до основи, конто са стъпвали направо върху скалата, по която се откри полепнал хоросан. Всъщност предният северен край на кулата представлява общ масив, запълнен с блокаж от камъни и хоросан, чиято дължина е 11,20 м при фундамента и над 6 м на нивото на втория стаж (Обр. VII; Обр. XXI).
Първите 11 м от западната фасадна стена също са разрушени до нивото на скалата (Обр. VII; Обр. XI). След това са оцелели 7,50 м от лицевата й зидария, но на височина само в 1-2 реда големи четвъртити камъни. Следват нови 7 м, където липсва лицето на фасадата, а самата тя сменя посоката, като се насочва на юг. Тук е запазена лицева зидария на дължина 3 м, след което, в останалите 13 м, лицето отново е напълно унищожено (Обр. XII). В този участък фасадната стена променя още два пъти посоката си - първоначално извива на югозапад, а след около 6м- почти на юг, до мястото, където се е намирала Северната порта (Обр. VII-15). По цялото протежение на западната фасадна стена е оцелял емплектонът на височина от 4 м в северния край до 0,50 м в южния (Обр. XI; Обр. XII).
Ширината на западната фасадна стена на кулата, измерена в двата сектора със запазена външна лицева зидария, е съответно 3,80 м и 4,20 м. Самата стенае фундирана върху скалата, без изсичането на специално легло, като в отделни участъцй неравностите са запълвани с хоросан. На някои места обаче вътрешното й лице е положено върху дебел до 0,20 м пласт кафява пръст. На три места в емплектона се очертават отворите на напречни сантрачи с размери 0,13 х 0,13 м, но легла на надлъжни сантрачи не се заоелязват.
Поради по-особения си Т-образен план Северната кула има две южни, три източни и две северни фасадни стени, оформящи различии помещения (Обр. VII). Първата южна фасадна стена, която затваря помещение 3, е дълга 8,60 м и широка 2 м (Обр. VII-3, Оор. XIII). В западния си край, при конструктивна^ връзка със западната фасадна стена на кулата, тя е запазена само в 1 ред камъни, докато в противоположния край се извисява на 2,50 м. Стената е фундирана върху скалата, като следва наклона й в източна посока.
Източната фасадна стена на помещение 3 е дълга 11,20 м и широка 1,90 2 м (Оор. VII-3; Обр. XIII; Обр. XIV). Лицевата й зидария е запазена на височина над 2 м, а емплектонът е с около 1 м по-висок от нея. Фундирана е върху скалната основа на хълма. лицевата зидария, на височина 1,50 м от терена, се откриха четири отвора от леглата напречни сантрачи. При почистването им се установи, че те са били заковани длъжен сантрач, с размери 0,13 м х 0,13 м. Сантрачът е положен с 0,10 м по навъ Р лицето на стената, след което леглото е било запълнено с плочести камъни, подр външната лицева зидария.
_______________________— » Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
22
Евгени Дерменджиев
I la 8,70 м от югоизточния ъгъл на източната фасада се намира Главният източе на Северната кула, широк 1,25 м (Обр. VII-4; Обр. XIV). Неговият преден край е с” на 1 м посредством два срещу положим пиластьра (0,13 м х 0,20 м). Външният ,еСНе'1 входа е бил с 0,70 м по-висок от терена пред него. Впоследствие пред входа е H 'i"^ стълбище, водещо надолу по склона към Източната крепостна стена. От него са ' Pd4ei,° 3 стъпала с дължина 1-1,50 м и височина 0,25-0,35 м. В прохода на входа се разню*1'11 два големи плочести камъка от настилката, а между тях и пиластрите - леглото на I жен сантрач (с останки от гредата), прсминаващ точно под нивото на пода (Обр |
Чрез този сантрач е оформен долният праг, в който е била закрепена оста на еднокп I
врата на Главния източен вход на кулата.
Източната фасадна стена продължава след входа още 1,15 м и по нялатя
, и ^пазена
височина от над 2 м е долепена на фуга към втората южна фасадна стена на Севернат кула (това е общата южна стена на помещения 1 и 219) (Обр. VII; Обр. XIV);Установи * че при изграждането на кулата е използван специфичен строителен похват: на различии места в стените са оставяни всртикални фуги с височина 1-2,50 м, конто започват още основите (Обр. VII). Над тях продължава зидарията, конструктивно свързваща стените над прекъснатите фуги. Такива фуги се откриха при ъглите и връзките между почти всич-ки външни и вътрешни разделителни стени на помещенията на кулата (Обр. VII; Обр X-Обр. XV; Обр. XVIII; Обр. XXII; Обр. XXVI; Обр. XXVIII).
Установяването на тази строителна особеност показва, че прекъснатите фуги, най-ве-че в участъците, където някои от стените на кулата са запазени само в 1-2 реда камъни. не разграничават отделни периоди в изграждането на кулата. Точно такава е ситуацията при връзката на източната фасадна стена на помещение 3 с южната фасадна стена на помещения 1 и 2, където прекъсването на фугата и конструктивната връзка между стените явно са били направени по-високо от запазеното пиво на зидарията (Обр. XIV; Обр. XV).
Втората южна фасадна стена на кулата има дължина 15 м, ширина 1,80 м в западния и 2 м в източния си край (Обр. VII; Обр. XVI). Запазена е на височина от 1,40 м до 3,50 м.
В западния си край стената влиза във вътрешността на кулата и отдели помещение 1 от помещение 3 (Обр. XXII; Обр. XXXII). Скалните прагове, конто стръмно се спускат в източна посока, определят голямата денивелация на терена от 9,40 м между двата края на втората южна фасадна стена. Поради това нейният фундамент е вкопан на дълбочина около 1 м в пласт кафява пръст, като същевременно ляга и върху самите скални прагове. Източният му край обаче не достига скалата, а стъпва направо върху пръстта (Обр. XVI). Тук трябва да се отбележи, че фундаменты- на южната фасадна стена не е по-широк от су-перструкцията (липсва цокъл), както всъщност е и при всички останали стени на кулата.
Тази втора южна фасадна стена има една особеност - зидарията с бял хоросан в източната й част е надстроена с ломени камъни, споени с калов разтвор. Разликата в двете зидарии се откроява и по широката вертикална фуга (отстояща на 7 м от източния край на стената), която пресича стената от основата до върха (Обр. XVI). Надстрояването е на
19 В резюмето за разкопките през 2007 г. са посочени 3 помещения - 1, 2 и 3 (Тотев, ., меиджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град 1рапезица-Север 68 енията, чателното завършване на проучването на Севернага кула наложи преномерирането на п0^е^ 2008 г. По новата номерация помещение 1 включва предишните помещения 1 и 2. Разкритого пр^ източно помещение вече е помещение 2, а помещение 3 запазва първоначалното си озна _
К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Разкопки на „Средновековен (рад Север"..., 610—611.).
---------------• Археологически проучвания на средновековния град Грапезипг
23
Гла,,‘' ' Ссверна кула и Северна порта
"—-»-
длъжни стени на кулата. Западният вътпешеи ип,в ? ирилежащите на-
л адния। вырешен край на южната стена е така пазоушен че
не достига дори до долното ниво па основата на разрушен, че
onaia на западната ыена на кулата, която е <bvn-дирана върху по-висок скален праг Юбп X-осы win т 1 «яюс^ун
.. , .п г 1 1 ор- л’ иоР- XXII). Гака фугата между тях е била
висока наи-малко 1,40 м, без да има следи от конструктивната връзка. Източният край на южната фасадна стена също опира на фуга към източната фасадна стена на кулата (Обр. XVI). В този участьк се забелязва и друга особеност: надзиждането на стената с калова спойка преминава и върху източната стена на кулата, която продължава на юг като Източна крепостна стена. Този факт ясно показва, че събарянето на кулата и последвалото й възстановяване с калова спойка е засегнало и самата крепостна стена.
Четири реда легла на вътрешни напречни и надлъжни сантрачи се разкриха и по външното лице на втората южна фасадна стена, конто са разположени наразстояние 1,10 м един над дру i (Обр. XVI). I азмерите и полагането на сантрачитс е същото като при изгонит а фасадна стена на помещение 3. Гретият сантрач започва на 0,25 м над терена в западния край на стената, като на място се е залазила и част от самата греда (Обр. XIV). Върху него има три отвора от напречни сантрачи, докато върху четвъртия надлъжен сантрач са запазени само два такива отвора. 1 ретият надлъжен сантрач преминава отчасти и в зидарията на стената, направена с калова спойка. Изцяло в тази зидария, която е доста небрежно изпълнена със средни и дребни по размер ломени камъни, остават долиите два реда сантрачи (Обр. XVI).
Втората източна фасадна стена на кулата, явяваща се източна стена на помещение 2, има почти триъгълно очертание, насочено на изток, точно следващо ръба на скалния венец (Обр. VII; Обр. XVII). Общата й дължина е 15,50 м, като в северния си край тя се допира на фуга до северната стена на помещението. Ширината на източната фасадна стена е 1,90 м в двата края и 3,50 м при острия ръб. Запазена е на височина 0,60-1 м при външното лице и до 2,50 м откъм вътрешността на помещението.
Втората северна фасадна стена на кулата, която се явява севернастена на помещение 2, е с дължина 6 м, запазена височина от 1 до 3 м и различна ширина: в източния край 3 м, а в западния — 3,90 м (Обр. VII; Обр. XVIII). И гук са оставени отбелязаните вече по-горе вертикални фуги между стените. Освен фугата между източната и северната стена на помещение 2, е направена още една фуга, която разделя по дължина северната стена на помещение 2 на две части: северната е широка 2,20 м, а южната — 1,70 м (Оор. VII, Обр. XXVIII). Височината на тази фуга е 2,50 м от изток и 0,70 м при западния край на северната стена, където обаче има конструктивна връзка (пет реда зидария с височина 0,70 м) с вътрешното лице на източната стена на помещение 1 (Обр. XXVI). И върху гази северна стена има зидария с калов разтвор, каквато беше открига по другите степи на помещение 2. vvnn Т "
В средата на стената е направен вторият вход на кулата (Обр. VII- , р- е изграден на място, където скалният венец от изток образува npai с висо шна Непосредствено под него, на долната скална тераса, е оформена западната шра ц входа, успоредна с отвесного лице на ската. Входъте широк само 0,85 м и няма пш 1 както при Главния източен вход на кулага. 1ози севереп вход е бил висок - м. а вътрешната страна, бяха запазени двата дълги камъка, оформящи горния му ’ са сгьпвали върху надлъжен сантрач (Обр. XXVIII). Входът е отвеждал извън крепосгга,
_____. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
24
Евгени Дерменджиев
като по скалния венец от изток е можело да се излезе на пътя от Северната порта към подградията.
Третата източна фасадна стена на кулата се явява всъщност и източна стена на поме щение 1 (Обр. VII; Обр. XIX). Нейната обща дължина е 20,70 м, като 7,70 м след началото й с лека чупка се отклонява на север и се свързва с челната северна фасадна стена на кулата. Ширината на източната стена е 2 м, а в северна посока тя се увеличава до 2,30 м Височината й варира от 2 м до 4 м. Лицевата зидария е много добре запазена, независимо от големите участъци с изветрели хоросанови фуги. Именно част от тази стена се изви-сяваше още преди разкопките на северния скален нос на Трапезица и очертаваше общия силует на кулата (Обр. II).
С'.
п Г г
Помещения
Вътрешността на Северната кула е разделена на 3 помещения, които имат няколко преустройства, преизграждания и промяна на интериора (Обр. VII; Обр. IX; Обр. X).
Помещение 1 е обхващало цялата северна и централна част на кулата и първоначално е било най-голямото по площ - 75 м2 (Обр. VII-1; Обр. IX; Обр. XX; Обр. XXIII). То има неправилна форма, с дължина на западната и източната стена по 19 м, а на южната стена -7 м. Северната стена на помещението представлява масивно стълбище, конструктивно свързано с надлъжните стени на кулата, което има ширина 1,90 м и запазена височина 0,86 м (Обр. VII; Обр. XXI). От него са оцелели 5 стъпала с ширина 0,17-0,20 м и височина 0,18 м. Между помещение 1 и помещение 2, което остава прилепено под прав ъгьл към югоизточната му част, е оставен отвор, широк 4 м (Обр. VII-1, 2; Обр. XX).
На 2,30 м от западния край на южната стена на помещение 1 се намира входът към помещение 3 (Обр. VII; Обр. X; Обр. XXII; Обр. XXXII). Той има ширина 1,10 м и запазена височина на страниците 1,10 м. Входът е стеснен в предния си южен край до 0,85 м посредством пиластър от запад (0,20 м х 0,20 м) и отстъп от изток, получен от допирането на северния край на източната стена на помещение 3 към южната стена на помещение 1 (Обр. X; Обр. XXXII).
В прохода на входа се откриха две каменни плочи от настилката, като в камъка до източната му страница е направен кръгъл отвор за монтиране оста на еднокрила врата (Обр. XXII). Тези плочи са поставени при последното преустройство на кулата, защото под тях се откри медиа монета на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) (Табл. 1-14). Между плочитеи пиластьра се разчисти леглото на надлъжен сантрач, преминаващ напречно на входа, под нивото на настилката. Чрез този сантрач е оформен долният праг, в който е била закрепе-на оста на първоначалната еднокрила врата.
От вътрешната страна на южната стена на помещение 1 са запазени леглата на два реда сантрачи, които по място и размери съответстват на сантрачите по външното й лице (Обр. XXII). Още едно легло на надлъжен сантрач се очертава и по стената западно от входа към помещение 3, отстоящ на 0,30 м от подовото ниво, който продължава и по двете страници на входа (Обр. X).
За под на помещение 1 е използвана скалната основа на хълма (Обр. IX). Подовото ниво не е специално подравнявано, а е следван естествения наклон в северна и източна посока. Подът в западната половина на помещението е най-висок и относително равен (Обр. XXIII). В северна посока обаче скалата слиза в дълбочина и пред стьлбището при северната стена разликата в подовите нива достига 0,55 м (Обр. XXI). Същевременно
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Iff *
’•« s Gi Ш IS: t t I
1. Северна кула и Северна порта
25
скалата в източната половина на помещение 1 се спуска
„рага, к пр» помещение 2 разлнката във височиннте е почп,“м7обп“та мТ SZ 1 1ървоначалната хоросанова настилка, положена върху скалата/ ’ Р' У
ния ъгъл (Обр. XXIII). Р У калата’ е запазена в североизточ-
В по-късен етап от използването на помещение 1 „ леюе „а проетр—, като .„ре,:ш„,,„а ~
G ЬРЯЯ|1И камъни, заляти с бял хоросан между конто са останали големи кухини (Обр. IX) Прели ла се г " ’между
„ласт кафява пръет с дебелина до 0,50 м. Р ™ б“а е биЛ ““
Блокажът е подзидан с еднолицева стена само от юг (запазена височина 1,75 м), като на 1,50 м над нивою на пода се откри леглото на надлъжен вътрешен сантрач (Обр XXIII) В източната част на тази стена е изградено ново стълбище към горния етаж на кулата със запазена височина 1,90 м, ширина 1,70 м в долния край и 1,40 м в горния край (Обр. VII-6; Обр. XXIII, Обр. XXIV). От стълбището са оцслели 9 стъпала с ширина и височина по 0.18-0,20 м. Впоследствие пред него е била направена масивна рампа от един ред големи камъни за основа, над която е насипан твърд бял хоросан (Обр. XXIV). Рампата има дължина 1,90 м и височина 0,70 м, като с нея са запълнени най-долните 3 стъпала. В хо-росана на рампата се откри медиа монета на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320 г.) (Табл. 1-4).
При това преустройство в помещение 1 е направен нов под (Обр. XXIII). Край източната стена е положен хоросан с дебелина 0,30—0,40 м, а в западната половина, върху пласт пръет (до 0,10 м), насипан върху скалата, е разстлана тьнка хоросанова замазка. С нея с обмазан първият ред камъни на новата северна стена със стълбището и изсечените в скалата 3 ями край западната стена на помещението (Обр. VII-7; Обр. XXIII). Първата яма (диаметьр 0,60 м и дълбочина 0,50 м) се намира в северозападния му ъгъл. На 1,80 м южно от нея и на 1,10 м от западната стена е втората яма, с диаметьр 0,60 м и дълбочина 0,30 м. Третата яма отстой на 5,50 м южно от предната яма и на 1,70 м от западната стена. Тя има диаметьр 0,50 м и дълбочина само 0,10 м. В тези ями са били поставени дебели дървени подпори, върху конто е стъпвал новият таван на помещение 1.
Близо до североизточния ъгъл на помещение 1 се откри гроб №102 (Обр. XXVI). Гробната яма е вкопана на дълбочина 0,15 м в хоросановия под. Погребението е пър-вично, скелетът е положен по гръб, а ръцете са поставени високо на гърдите — почти до шията. В гроба няма инвентар.
В хоросановата подова замазка се очертаха и пет тесни (0,10 м), плитки улея, раз делящи западната половина на помещение 1 на три по-малки сектора (Обр. VII 8, 9, 1 , Обр. XXIII). Това са следите от дървени стени, оформящи малки помещения, конто са долепени към каменната западна стена на помещение 1.
Помещение 1.1 се намира в северозападния ъгъл на помещение ( ор. формата на правоъгълен транец, ориентиран север-юг, с дължина на северна стени 1,90 м и 2,90 м, а на източната и западната - 2,90 м. Първите две ями за на тавана остават в това помещение (Обр. XXV). vvvi То
помещение 1.2 имаобщасевернастенаепомещение 1.1 (Обр VI1-9, Об^ГТо е с трапецевидна форма, с дължина на северната н южна стени , ". дървена
ан западната - 6,70 м. В североизточния ъгъл на помещение 12 Р
сте.шчка, е оформена малка пища, издължена в потока север-ю. (0.80 м х 1,70 м).
.Сектор Север 2007-2009 г. • Том !•
26
Евгени Дерменджиев
розападпия ъгъл на помещението. непосредствено до западната стена, се откри боклу яма с овална форма (размер» 1,40 м х 1.10 м и дълбочина 0.40 м) (Обр. VII-Ц ; Обр. XXvy I На 0.50 м югоизточно от ямата се разчисти обгоряло петно с днаметър 1.40 м от н ] вено върху хоросановата замазка огнище (Обр. VI1-12: Обр. XXV). В югозападнняТ^' на помещението остава третата яма за дървена подпора на тавана. \1ястото на входовег^ I на помещения 1.1 и 1.2 не се установи. Помещение 1.3 остава между южната стена 6 1 помещение 1.2 и каменната южна стена на помещение 1 (Обр. VII-Ю; Обр. XXII) т”8 1 издьлжено в посока изток-запад, с размер» 2 м х 0.80 м. Входът е бил от юг.
Помещение 2 е расположено от югоизток. под прав ъгъл спрямо помещение 1 (О' VII-2; Обр. XXVII: Обр. XXVIII). То има неправилна форма, с дължина на северната сте на 5,10 м, като в нея остава северния вход на кулата (Обр. VII-5; Обр. XXVIII). Дължината на източната стена е 9,50 м, а на южната стена 9 м. Откъм запад то е широко отворено към помещение 1 (Обр. XXVII). Общата площ на помещение 2 е 55 м2. Подовото му ниво всъщност е продължение на скалната основа на хълма. която се спуска на няколко” Прага към източната стена на кулата (Обр. XXVII). По тази причина разликата в най-ниските точки на подовете на помещения 1 и 2 достига 2,50 м. Всъщност помещение 2 се явява вестибюл, чрез който се е излизало от вътрешността на кулата към скалния венец през северния вход (Обр. VII-5; Обр. XVIII).
От вътрешната страна на северния вход се разчисти настилка от едри плочести камъ-ни (Обр. XXVIII). Този пасаж е с дължина 3 м, след което започва стълбище с посока юг (Обр. VII-13; Обр. XXVIII). Запазени са три стьпала с височина 0.10-0,15 м, дължина 2 м и ширина 0,35-0,40 м. Върху плочника се откри голямо каменно бойно ядро за камено-метна машина (кат. №22; Обр. 22).
По времето, когато съборените стени, зидани с хоросан, са били отново възстано-вени, но с калова спойка, в югоизточната част на помещение 2 (отчасти и върху стьлбището) е изградена нова стена с дължина 4 м, ширина 2 м и запазена височина до 0,40 и (Обр. XXIX). Тя е конструктивно свързана с южната стена (и двете надзидани с калова спойка), която е обща за помещения 1 и 2 (Обр. VII; Обр. XVI). Изглежда тази нова стена е основата на стълбище, водещо към бойната пътека на Източната крепостна стена. Както вече беше посочено отделни редове камъни и блокаж от възстановяването, направено с нехарактерного използване на кал за зидане в столичната фортификация, се откриха и по източните стени на помещения 1 и 2 (Обр. XVII), както и по северната стена на помещение 2 (Обр. XVIII).
Помещение 3 е разположено от юг на помещение 1 (Обр. VII-3; Обр. XXX; Обр. XXXI). То има форма на правоъгълен трапец с дължина на северната стена 3 м; на южната -6,80 м; на източната стена 8,60 м и на западната - 8,90 м. Площта на помещението е 42 м . По вътрешното лице на източната стена, на 0,80 м над пода, се откри леглото на надлъжен сантрач, преминаващ и по страницата на източния вход на кулата (Обр. XXXII).
За под на помещението е използвана скалата, която е обмазана с бял хоросан, като на места има и замазка с жълта глина (Обр. XXXI). Върху хоросановата замазка, непосред ствено до западната стена, се разкриха две огнища (петна огухлена пръст и въглени) (Оор. VII-14; Обр. XXX). Огнището в северозападния ъгъл на помещението е с размера 2,4 м х 1,10 м, а това в югозападния е с диамегьр 1,70 м.
Подът в северната част на помещение 3 е по-висок с 1,65 м от нивото на нае111^К1‘1^ В двата входа (Главния източен вход на кулата и входът към помещение 1) (Обр.
• Археологически проучвания на средновековния град 1рапезипа
27
_________________________—f СеВеРна кУла и Северна порТа XXXII). За да може да се преодолява тази разлика във го™, „а помещение 3 е оформен Г-образен коридор, евързващ дв ата^ В Североизточпия ъгъл ни под прав ъгъл, непосредствено един до друг (Обр XV- Обо ХХХтТ° РаЗП0Я0Же’ ете"а на к»Р«ора »но са били „одз„дани, „„ от “«»
Северна порта
11ри проучването на терена от запад и юг на Северната кула не се откриха никакви останки или следи о г Северната порта, защото тя е била напълно унищожена при направата „а съвременния ( бр. VI1-7, Обр. XXXIII). Оказа се, че при намаляването на наклона на пътното трасе е бил изсечен скалният венец на дълбочина над 1 м в най-високата му насг - точно там, където се е намирала портата. След това пътното платно е изцяло бето-нирано. По този начин, заедно със скалата и цялото трасе на средновековния път, са били заличени очертанията на Северната порта и прилежащия към нея участьк от Западната крепостна стена с дължина около 6 м. (XXXIV).
Напречна крепостна стена
Върху скалния венец при Северната кула не се откри началото на Напречната крепостна стена, защитаваща подградието в източното подножие на Трапезица и доста подробно описано от К. Шкорпил (Обр. V-1). От широката 3,70 м стена, която 13 м по-надолу се е стесиявала до 2 м засега няма следи.20 Липсват полепнал хоросан от нейната зидария дори и по отвесната скала, над която е издигната кулата. Трасето на Напречната крепостна стена по стръмния източен склон на хълма е изцяло затрупано със скални отломъци и пръет. Единствено над подпорната стена на пътя за село Арбанаси се вижда част от стената, пресечена при неговото трасиране през 30-те години на XX в. (Обр. XXXV).
От Напречната крепостна стена е проучен само малък сектор с дължина 16,50 м, намиращ се точно до реката.21 Почти в средата на крепостната стена, конструктивно евър-зана с нея, се издига правоъгълна кула с размери 6,25 м х 8,55 м; ширина на източната и западната стени, съответно 1,80 м и 1,84 м, а на северната — 2,25 м. Югозападният ъгъл на кулата е запазен на височина 2,05 м. Крепостната стена има различна ширина, от запад на кулата - 2,10 м, а от източната страна тя е 3,15 м. Крепостните съоръжения са зидани с ломени камъни, споени с бял хоросан.
Проследяването в западна посока на Напречната крепостна стена след този участьк не е възможно, защото част от трасето остава под съвременната улица и една о г къщите в квартала (Обр. III). Над тях стената е изцяло унищожена при прокарването на пътя за село Арбанаси и направата на подпорната стена над него. На изток от кулата I апре крепостна стена явно е достигала до коритото на реката и поради това тя е ос допроучена (Обр. XXXV).
20 Шкорпил, К. 11лан на старата българска СТОЛИЦВ ^’Г^гочното гюдножие на хълма Трапези-
21 Робов, М. Нови данни за строителнэта хронология в изгочното под
па..., 62 63.
-----------------------------Сектор Север 2007-2009 г,-Том I-
28
Евгени Дерменджиев
4. Стратиграфия
Вьтрешността на Северната кула беше затрупана със строителни материала (камън хоросан, пръет и около 850 фрагмента от керемиди) от нейното разрушаване. Най-малвд беше дебелината на насипа в помещение 3 - само 0,80 м. В западната половина на поме щение 1 строителните материала имаха височина до 1,70 м, а в източната - 2,50 м. С най" голям насип - до 4 м беше запълнено помещение 2. Край източната стена на помещение I, на дълбочина 2,50 м, се откри дебел пласт овъглено дърво и множество фрагментирани керемиди от покривната конструкция на кулата (кат. №55; Обр. 55).
Под строителния насип остава само подовото пиво, оформено чрез обмазването с хо росан на скалната основа на хълма. На отделни места неравностите са били подравнени с тънък пласт кафява пръет (помещение 1) или с жълта глина (южната част на помещение 3). В северната половина на помещение 1, запълнена с блокаж от камъни и хоросан, е бил насипан пласт кафява пръет, с дебелина 0, 50 м, съдържащ тракийска и средновековна
керамика.
В насипа от строителни материали се откриха много фрагменти от средновековна кухненска и сграфито керамика (XIII-XIV в.), рязани животински кости, малко предмета от бита и монети. Прави впечатление липсата на предмета, годни за употреба, както и на по-голям брой оръжие. Откритото оръжие е представено само от бойно ядро за каме-нометна машина (кат. №22; Обр. 22), керамично топче за прашка (кат. №23, обр. 23), и 2 ножа (кат. №24, обр. 24; кат. №25, обр. 25), както и 2 железни върха на стрели, от насипите извън кулата (кат. №26, обр. 26; кат. №27, обр. 27). Изключение са 10-те части от костени дръжки (кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41; Обр. 42; кат. №43, обр. 43; кат. №44, обр. 44; кат. №45, обр. 45; кат. №46, обр. 46; кат. №47, обр. 47; кат. №48, обр. 48; кат. №49, обр. 49) и над 120-те броя рязани животински кости - заготовки и отпадъци от производство (кат. №51; Обр. 51; кат. №52; Обр. 52; кат. №53, обр. 53), което е било практикувано в кулата в
края на нейното съществуване.
Намерените на различна дълбочина в строителния насип монети очертават времето на изграждане и обитаване на Северната кула, най-вече през последния период от нейното съществуване.22 В помещение 1 (Обр. XXIII) се откриха: 3 орязани латински имитации, тип А (първа половина на XIII в.); 2 медни монети на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320г.); 1 медиа монета на император Андроник III Палеолог (1328-1341г.); 1 сребърна монета на пар Иван Александър с Михаил (1332—1380г.); 6 медни монети на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.); 1 медиа монета на цар Иван Шишман (1371-1395 г.); 1 медиа монета на цар Иван Срацимир (1355—1396 г.); 1 медиа българска имитация, от края на XIV в.; 1 медиа неопределена монета от XIV в. (Табл. I).
В помещение 2 (Обр. XXVIII) се откриха: 1 орязана българска имитация, тип В (първа половина на XIII в.); 1 медиа монета на деспот Йоан II Орсини (1323-1335 г.); 1 медиа монета на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.), 1 неопределена медиа монета
от XIII-XIV в. (Табл. II).
От помещение 3 (Обр. XXX) произхождат: 2 орязани латински имитации, тип А (първа половина на XIII в.); 1 медиа монета на цар Константин Асен (1261—1277г.); 10 медни
22 Всички монети бяха основно почистени и консервирани, което наложи повторного ределяне. Поради това се получи известно разминаване спрямо по-ранните данни за тях. Е. Дерменджиев. Северната кула на средновековната крепост на хълма 4рапезица...60-61.
----------------• Археологически проучвания на средновековния град Грапезина •
I I f I I I 1« 51 II I I
29
_____-----------------
монети на пар Иван Александър с Теодора (1348-1371 rV о
Шишман (1371-1395 г); 1 медиа монета на цап Heai Г ’ “ МВДНИ моне™ на цар Иван български имитации от края на XIV в. (Табл. III) ‘" рацимиР (1355-1396?.) и 2 медни
Единствено медната монета на император Андпоник п п
1320 г.) (Табл. 1-4), която беше залепнала в хоросаиа 1алеолог с Михаил IX (1295-ще в помещение 1 (Обр. XXIV), е пряко свързана с етап'отеГ П°'КЪСНОТО стьлби" боклучната яма в помещение 1 (Обр. XXV) имаше wnu СТРОИ гелството на кулата. В с Теодора (1348-1371 г.) (Табл. 1-8), а под плодника , мо,1етана ЛЛР Иван Александър медиа монета на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) (Табл Х™ n°Mei™ 3 Се °ТКри Стратиграфията на терена край Севепната kv™ а
* куля, с малко no-различна. от устаноярнятя
В нейната вътрешноет. Около стените и по прилежащия скален венец, се роиста с"о ителен насип от неините разрушения с дебелина 2-3 м, който покрива и сталбището во-дещо към източния вход. До външното лице на западната фасада на кулата, върху скалата (Обр. XII), се откриха 1 латинска или българска имитация от първата половина на XIII в. и 1 медиа монета на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295—1320г.) (Табл. IV); а до втора га източна фасада - по 1 медиа монета на император Андроник II Палеолог (1282-1328 г.) и на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) (Табл. V).
Под този строи гелен насип, от юг на кулата, обаче се достигна до пласт кафява пръст с различна дебелина, който лежи върху скалата (Обр. XVI). Пластьт пред източния вход на кулата и по дължината на втората южна фасадна стена е с проучена ширина около 4 м и дебелина 1 м, която намалява в южна посока. Особено важен с оглед изясняване времето на строителство на кулата е фактът, че тази южна стена е дълбоко фундирана в разглеждания пласт. На места тя достига до скалата, но в източния си край стъпва изцяло върху него. Пластьт съдържа въгленчета, фрагмента средновековна кухненска и сграфито керамика (XIII—XIV в.). От повърхностния слой на този пласт произхождат 4 монети от XIV в.: 1 медиа монета на деспот Йоан II Орсини (1323—1335г.); 2 медни монети на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.), едната от които точно пред източния вход на кулата, заедно с 1 медиа монета на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) (Табл. VI-4, 5, 6, 7). Там се откриха и 1 неопределена медиа монета от XIII в. и 1 медиа българска имитация от края на XIV в. (Табл. VI-3, 8).
В пласта при източния край на южната фасадна стена на помещение 2, при връзката й с Източната крепостна стена (Обр. XVI), се откри малка колективна монетна находка от първата половина на XIII в.: 1 медиа монета на император Мануил I Комнин 1180 г.); 2 орязани латински имитации (първа половина на XIII в.) (Габл. VI 11, , 1
този пласт произхожда 1 медиа монета на император Михаил VIII Палеолог ( и 2 медни монети, български имитации, от края на XIV в. (Таол. VI 2, ,
Ивица пепел и въглени, примесени с тьмно-кафява пръст, широка м и 0.10-0,15 м, се проследи пред централния участък на южнага фасаднасте оителния ние 2. В пепелта, оставаща непосредствено над средновековния плас (Табл. V1-1). Южно насип, се откри медиа монета на цар Константин сен (прьс1-oi помещения 1 и 2 пластьт кафява пръст преми веНец
иримесена с въгленчета, която лежи непосредствено на ска™ Северната порта
Южно от помещение 3, на трасето на Главната улица зшочващ }
(Обр. XXXIV).се откриха I органалатинскаимитаци тип AtW»^ у]|) 1! 1 медиа монета на цар Иван Александър с еодора
. Сектор Север 2007-2009 г,-Юм I-
.30
Евгени Дерменджиев
5. Периодизация
Представените Дании за архитектурата, стратиграфе ките наблюдения
ния материал, както и резултатите от разкопките на крепостните стени В МИЗМатич-некропола край църква №2, позволяват да се направи относителна и абсотю'^ СГ₽ЭДа И гия на строителството и използването на Северната кула, Северната порта и н*Р°НОЛо' сектори от Източната и Западна крепостей стени, както и на 11апречната крещ"1С'Кащите защитаваща подградието в източното подножие на хълма. Северната кула има°С™а СТена’ строителни периода.23 През Първия период строежьт на кулата и установению °СН°ВНи ки и преизграждания са направени с бял хоросан. Отделяйте етапи са евърза "РеПрав‘ вьтрешни преустройства на етажите, без да е променян външният вид на кулата с период се характеризира с използването на калова спойка и не особено качествен Г°РИЯТ
Първи строителен период, 1 етап (Обр. XXXVI)
Северната кула има издължен в посока юг, Т-образен план с 3 помещения и 2 в (Обр. IX; Обр. X). Северната стена на помещение 1 представлява масивно стьлбище^-дещо към горния етаж (Обр. XXI). От юг на това помещение се развива по-малкото по мещение 3 (Обр. XXXI), в чиято източна стена се намирал Главният вход на кулата (Обр' XIV; Обр. XV). В северната стена на помещение 2 е направен малък вход, извеждащ на скалния венец от изток (Обр. XVIII; Обр. XXVIII). Кулата е построена най-рано в първите години на XIII в., едновременно с конструктивно евързаните с нея участъцй от Източната и Западна крепостей стени и Северната порта.24
Първи строителен период, II етап (Обр. XXXVII)
Северната част на помещение 1 е запълнена с мощен блокаж в южната стена, на който е направено ново стълбище към втория етаж (Обр. IX; Обр. XXIII). Намаленото по площ помещение 1 е разделено чрез дървени стенички на 3 по-малки помещения (Обр. XXV) и е направен нов хорасанов под. Допълнителен архитектурен елемент в интериора на помещение 1 се явява хоросановата рампа, прилепена към долния край на стълбището в по-късно време (Обр. XXIV), като нейното изграждане е датирано с медната монета на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320 г.), попаднала в хоросана (Табл. 1-4). Така осъществяването на II етап се вмества във времето от средата на XIII в.
23 В резюмето за разкопките през 2007 г. са посочени 3 строителни периода. Виж: (Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север ..., с. 683.). Новата периодизация е резултат от цялостното завършване на проучването на Северната кула (Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица Север11..., с. 611.).
24 Сходна е датировката на Югоизточната порта и Южната крепостна стена на крепосттаjia хъл. < Трапезица (М.Долмова. За у крепителната система на крепостта „Трапезица .-Археология, 19 , , ’
(Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, П. Дойчев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. Археологически Раз на обект в сектор „Южен“. - АОР през 2008 г. София, 2009, с. 618.). Д. Рабовянов. Южната r^c401Q ^под Трапезица. Проблеми на стратиграфията, периодизацията и хронологията - Археология, , а
лечат). Югозападната порта обаче е датирана в 80-те години на XII в. с колективна монетна 2010,
в прилежашата й крепостна стена (К. Дочев. Трапезица - Югозападен сектор. ПРяо-те год. на XII в. с. 506). Сектор от източният участьк на Южната крепостна стена сьщо е отнесен кь\ 2010,
(М. Робов. Археологически разкопки на сектор „Югоизточен на Трапезица.
с. 492).
----------------• Археологически проучвания на средновековния град Трапез
—-----------------------ooPTa
до началото на XIV в. След Т03и етап Севеп -----~~------------------31
вид и обем, като направените ппемстп™, рната кула запазва
средата на XIV в. към кулата е доделена Наппеч^ "Ланир'>'<ката на еТ №"ШеН по източния склон на хълма, достигай™ п Р ЧНата кРепостна стена е’ СлеД
„„дградието в източкого „0Ш10жие „„ ТраРпе^«Р- XXXV) « с там
В тори строителен период (Обр. XXXVIII)
Основно преизграждане, извършено в края на XIV »
од. Стените на Северната кула са били съборени до различна виеп СТроителен псри’ м. Известно време след това насипите са разчистени и купятя , еочина между 0,50 м и 4 на камъните е използван калов разтвор, а не хоросан ”По ht™0™0861™’ позаспойка и°— 1 И 2 (Обр. XVI; Обр. XVII) и по северната стена н^Х^Тобда Обр. XXVIII) е запазена зидария от това възстановяване. По това време е заполнена с „асип южната част на помещение 2 и е направено стълбището, извеждащо от малкия северен вход към вътрешността на кулата. Тогава е изкопана боклучната яма и оформено огнището в помещение 1 (Оор. XXV), двете огнища в помещение 3 (Обр. XXX) и е из-копан гроб №102 в помещение 1 (Обр. XXVI).
Освен С евернага кула, отчасти е била съборена и отново надзидана с калов разтвор и Източната крепостна стена. Оказа се, че при това основно преизграждане на крепостната система на хълма I рапезица новата южна стена на Северната кула стъпва върху остан-ките на Източната крепостна стена, като между тях е направена и конструктивна връзка (Обр. XVI). Тогава или малко по-рано е била зазидана и Северната порта (Обр. XXXIII; Обр. XXXIV).
Функщюнирането на кулата е прекратено в последните години на XIV в. или най-късно в самото начало на XV в., когато според монетите в насипите от нейните разрушения, тя е била окончателно съборена.
Северната кула, Северната порта и прилежащите им сектори от Източната и Западната крепостей стени са изградени едновременно и по единен фортификационен замисъл в първите години на XIII в., а в края на XIV в. (докато Търнов все още е столица на Бълга-рия), те са били почти изцяло разрушени. Очевидно, събарянето им не е следствие на при-родно явление (земетресение), защото то би предизвикало разрушаване и на жилищните постройки и църкви на Трапезица28, както и на всички крепостей съоръжения и ш ради на хълма Царевец, за което обаче липсват данни от досегашните разкопки. Същевременн не може да се посочат конкретен доказателства и за разрушаванего им вследс р вземане на крепостта от неприятел, тъй-като нито църквите, нито жилищните хълма Трапезица са били унищожени или опожарени по това време. и„точната Кпе-
Вторично подзиждане с домен камък, споен с кал, е устаноаено при Източната кре
-ЗГ^м.Допълийтелмувре„,,теЛ»а система на ср^о.е—^град.-Археолоп».
1,87 М. Нови Дании за строк— хронологи, а източкото подножие »а хълма Трапе,,,
ано и от В. Димов
становяване на фортификационните съоръжения с поосЬ-
чата и Западната крепостни стени на Трапезица. стга Трапезица- - В: Сборник в
28 Долмова. М. Жилищного строителей в крепос Димитьр Овчаров. В. Търново, 2002, с. 124.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Евгени Дерменджиев
32
„ой-и стена на крепостта па хълма Царевен, направено след 1393 г.» В посолен,,, сл става въпрос за вьзстановяване „а отчасти разрушен сектор от степата, свързано „6,ч’“ прякото нзползване „а крепости през първите десетилети» на XV в„ тьй като в ю, е 6„, настален малък турски гарнизон.29 30
Данни за продължаване на живота в крепостта на хълма 1рапезица, а още по-малко за разполагането на турски войници в нея в самия край на XIV в. и през XV в., от досегащ. ните разкопки няма. Такива данни липсват и в писмените извори. Поради това може да се изключи възможността за цялостно възстановяване на Северната кула, заедно с придежа-щите крепостей стени във времето след превземането на крепостта от войските на султан Баязид I (1389-1402г.) през 1393 г.
Посочените факта позволяват да се предположи, че е напълно вероятно Северната кула и крепостните стени на хълма Трапезица да са били целенасочено съборени в ре-зултат на поемането от българска страна на някакви договорни задължения спрямо Ос-манската държава. Възможно е това да се е случило например през 1388г., когато според османските хронисти Мехмед Нешри и Хасан31 в Гърновград влиза армията на Али паша.32 Нарушаването на този договор може да обясни и последвалото възстановяване на фортификационните съоръжения. Тези действия явно са били прсдприети във времето непосредствено преди обсадата на Търновград през 1393 г. Строителството с калова спой-
ка, нетипично за изграждането на крепостни стени, порти и кули през столичния период, е резултат от недостига на средства, липсата на време и решението на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) да премести резиденцията си в добре укрепения Никопол на река Дунав.33
ПОС' ник Къ[
на! ЦИ' cej
ти ве тг
Hi
м
С! К п
I
3
1
1
6. Реконструкция
Северна кула
Оцелелите на голяма височина стени и разкритият изцяло план на Северната кула позволяват да се направи реконструкция на нейният външен вид и обем (Обр. XL-2). Като архитектура, конструкции, начин на изграждане и местоположение тази кула намира мно-гобройни паралели сред добре запазените бойни кули по българските земи от периода XII-XIV в. Такива например са кулите в Царския дворец в Един (Обр. XLII)34; западната кула на цитаделата на Червей (Обр. XLIII)35; Хрельовата кула в Рилския манастир (Обр. XL1V)36; кула №2 в Копсис (Аневското кале) край Сопот (Обр. XLV-1)37; кулата в кре-
29 Долмова-Лукановска. М. Нови данни за крепостного строителство на Царевец. - Векове, 1990,2, 63.
30 Цветкова. Б. За съдбата на средновековната българска столица Търново след падането й под турска власт. - ИОИМВТ, 1972, V, 143-144. К. Мутафова. Старопрестолният Търнов в османо-турска-та книжнина (XV-XVI в.) В. Търново, 2002, с. 321 49-50.
31 Петров, П. В. Гюзелев. Христоматия по история на България. София, 1978, с. 191, 194.
” Павлов, П. И. Тютюнджиев. Българите и османското завоевание(краят наХШ в. -средатана XV в.). Велико Търново, 1995, с. 76.
33 Пак там, с. 76. А. Кузев. Никопол и Холъвник. — В: Средновековни български градове и крепости. София, 1982, с. 127.
Кузев, А. Бдин. — В: Средновековни български градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. т. 1, Варна, 1982, 94-115.
Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Нервен през XII-XIV в. - В. Средновековният Нервен, т. 1. София, 1985,55-60.
Тонев, Л. Кули-камбанарии в България до Освобождението. София, 1952, 25-34.
Джамбов, И. Средновековната крепост край Сопот. Пловдив, 1991, 28-32.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
_____----------------
постга при село Крамолин, Габровско38; източшпГ^
ник39; кулата до Западната порта на Перперикон и ктоаЛ?™™3 “ 'Wla^'a3a на Мел-Кърджалийско40 * 42; кулиге в крепостта при село Мезек Св крепосгга при село Гугутка
Като общ план, обем, разположение на помещенията™^^РаДСК°4' И Др' най-близо до Северната кула от крепостта на хълма Тп ** °Ф°рмянето на етажите обаче, цитаделата на средновековния град Копсис (Обр. XI VW Пе ЗИЦа стоят южната кула №1 в село Маточина, Хасковско (Обр. XLVI).43 J И кУиата в крепостта Вукелон до
Южната кула в Копсис (Обр. XLV-1) има силно излълж, тиран североизток-югозапад (Обр. XLV-2). При севепоичтпЧм1РаПеЧ°ВИДеН ПЛаи’ °риен‘ вен малък бастион. Най-голямата запазена дължина на кулата е 28 50 м ИЗДИГнатмаси‘ тйга 10 м, а височината, на която са оцелели стените, също е 10 м (Обр XLV П Ш " ” на стените е 2,40 м при основата, а във височина те се стесняват до 1 4( Ширината между двата края на Южната кула достига 6,50 м. Тя е градена с домен и рТченХк споен с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. Фундирана е направо върху скалата Кулата е издигната на наи-високото място на хълма и е свързана с крепостните стени на цитаделата.
Южната кула на Копсис е имала 3 помещения, разположени верижно (Обр. XLV-2) Подсвете им са оформени чрез подравняване на скалата и измазване с хоросан. Височината на помещенията на нивото на първия етаж е била 4 м. Носещите конструкции (подове и тавани) между етажите са били изработени от дървени греди и талпи, замазани с дебел пласт хоросан, върху който са налепени каменни плочи. Единственият вход към вътреш-ността на кулата е направен в източната стена на помещение 2. Той остава на 2,60 м
над нивото на външния терен и до него се е достигало по дървена стълба. Ияма запазени отвори на прозорци. В кулата не е имало параклис. Южната кула е била пригодена за самостоятелна отбрана, а всички нейни помещения са трайно обитавани (Обр. XLV-1). Строителството на фортификационните съоръжения на цитаделата на град Копсис се да-тира в първата половина на XIII в.44
Кулата в крепостта Вукелон до село Маточина (Обр. XLVI-1) има кръстовиден план, ориентиран в посока изток—запад (Обр. XLVI-2). Максималните й размери са: дължина27 м, ширина 13 м, запазена височина 18 м. Стените са широки от 1,50 м до 3,15 м. Зидана е от ломен камък, споен с бял хоросан, сантрачна система и 3 пояса от 4-5 реда тухли. Един-ствения вход към вътрешността се намира в северната стена на източното помещение, на нивото на терена. Запазени са няколко бойници, разположени на различна височина.
Кулата има усложнено вътрешно разпределение на етажите (Оор. XLVII 1). На при земния етаж са разположени две големи засводени помещения (източното и централ то) с височина 6,90 м. Централното помещение е разделено посредством дървен под на
38
-ГМСБ, XX, 1995,92-93
39 1
на 70-годишнината на
40 Овчаров, Н. Д. Коджаманова. Перперикон и постного строителство в
41
Мн,А. К. Кой,ев», П. Димитров. Крепостта от X11-X1V .. а м. Граяьт при с. Крамолам.
Н«; В.'кнот-Славонкте резиденции в Ценена » в Мелник. - В: Тантра (Сборник в нест акад. В. ГюзелевкСофия, през Средновековието. Кре-
e-r'-i--- „„ ~ ,
Източните Родопи. София, 200 , , (74 ) g5
Рашенов, А. Крепостта при Мезек. - ИЬАИ, XI, , «2-28 30.
42 Джамбов, И. Средновековната крепост край Сопотi Балабанов, С. Боя-
43 Бояджиев, С. Крепостта при с. Маточина. Археолог , , 2000. 235-236.
Джиев. Н. Тулешков. Крепостного строителство п0 ЬЛ1 dpc ( g2
44 Джамбов, И. Средновековната крепост край Conor
• Сектор Север 2007-2009 г. •
43
Том I •
4 Евгени Дерменджиев
uivei 1Ж (висок 3,30 м), към който води дървено стълбище. Западного, също засводено помещение има полуетаж, в който е вградена зидана стьлба за първия етаж, а под Нея остава малко помещение - затвор. Първият етаж на кулата има подобно разпределение (Обр XL VII-1). Централното засводено помещение отново е разделено на два полуетажа. чрез дървен под (с височина 5,40 м и 3,20 м). Източното помещение обаче има два отдел-ни засводени етажа (съответстващи по височина на полуетажите на централното помещение), а височината на западното помещение (също засводено) отговаря на височината на полуетажа. Третият етаж включва само централно и източно, по-ниско помещение, което пай-вероятно е изпълнявало функциите на параклис. Според направената реконструкция общага височина на кулата е възлизала на около 26 м със зъберите (Обр. XLVII-2). Кулата е датирапа към началото на XIV в.
Резултатите от разкопките на Северната кула на крепостта на хълма Трапезица по-казват някои характерни архит'ектурни и конструктивни особености, които имат основно значение при направата на нейната реконструкция. Така например по запазените на височина до 3 м вътрешни стени на помещенията няма следи от началото на сводово покритие на първия етаж (Обр. XXI; Обр. XXII; Обр. XXVII). В насипите от кулата и извън нея не се откриха бигорни блокчета, тухли или характерните тънки каменни плочи, с които се правят сводовете. Това показва, че етажите на кулата са били покрити не със сводови конструкции, а с обикновен гредоред.
Цялостният план на фортификационного съоръжение; наличието на обособено стъл-бищно помещение, евързвагцо всички етажи; липсата на данни за различната височина на помещенията в рамките на отделните етажи дава основание да се приеме, че помещенията от последний етаж на Северната кула са имали еднаква височина (Обр. XXXIX; Обр. XL-2). Не може да се изключи и вариантът най-северният край на кулата, където е стълбището, да се е извиеявал с един етаж над останалата част. Предвид обаче, общата начислена височина на Северната кула, която е достигала минимум 15-18 м, такъв още по-висок сектор от нея едва ли е бил необходим. Същевременно наличието на голяма бойна площадка, разположена по цялата дължина на кулата, е давала възможности за разгръщането на по-голям брой войници, по-бързото им маневриране и придвижване към атакуваните участъци и като цяло по-успешна защита на самата кула, Северната порта и пътя към нея.
Не се получиха данни и за изграждането на еркерен горен етаж, както и за наличието на самостоятелни машикули за отбрана на най-близките подстъпи към стените на кулата. В кулата не е имало параклис, защото не се откриха фрагмента от стенописи и керамопластична украса от неговата декорация. Вътрешното разпределение на етажите, разположени над приземисто и първия етаж, не може да се установи със сигурност. Въз-можно е големите помещения да са били разделени на няколко допълнителни помещения чрез тънки зидани или дървени стени, в зависимост от конкретна необходимост или предназначение: спални, складове, коридори и др. Помещенията на първия етаж на кулата ои трябвало да са имали прозорци, но само към вътрешността на крепостта. Вероятно в приземисто и по западната стена на първия етаж не е имало бойници. За броя и разполо-жението на прозорците и бойниците на останалите етажи няма данни. Северната кула е била изцяло покрита с плоски и извити керемиди, многобройни фрагмента от които се откриха в строителните насипи (кат. №55; Обр. 55).
П
1IJ най-мг призе» чина; само з призе помег ната<
I приз< XXX град СТЪЛ1 евър стен на к CTbJ ИЗТ( НЯК( XX вър На вър кат (О( па/ тия ета (9 т ПО]
ЛИ' ИЗ! ва]
Х> с в НИ1 бл( рщ
Бояджиев, С. Крепостта при с. Маточина..., с. 7.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Първи строителен период. I етап (Обр. XXXVI)
Шнроките стени на Северната кула (между 1.S0 и 4.20 м) позволяет издигането на наи-малко л етажа (Обр. XXXIX-1). Поради голямата денивелация кулата е имала малко приземне само в източната си чает, включващо единствено помещение 2 което с с височина 2.50 м (Обр. XXXVI-1; Обр. XL-1). Приземисто е изцяло проходно и е използвано само за вестибюл, поради това. че в него е направен северният вход на кулата. Таванът на приземисто (гредоред) сыцевременно е оформял пода на първия етаж в източната част на помещение 1. Връзката с етажа се е осъществявала по дървена стьлба. долепена до северната стена, непосредствено след входа.
Първият етаж на Северната кула е обхватал помещение 1. заедно със сектора над приземисто, и помещение 3, като неговата височина е била не по-малка от 4.50 м (Обр. XXXV 1-2; Обр. XXXIX-1; Обр. XL-1). Масивно каменно стьлбище за втория етаж е пз-градено в северната стена на помещение 1. Всъщност така е обособено самостоятелно стълоищно помещение в предната част на кулата, в което е разположено стълбището. свързващо всички етажи и излизащо на бойната площадка.
Може да се допусне, че на нивото на втория и третия етаж ширината па западната стена е била намалена на 2-2.50 м. като по този начин е увеличена въгрешната площ на кулата (Обр. XXXV 1-3. 4; Обр. XL-1). Така двата етажа са ималп един и сыц план: стълбищно помещение от север, голямо помещение в средата и по едно помещение от изток и юг. Вьзможна е разлика в разпределенпето на етажите чрез преграждането им на няколко по-малки помещения. Височината на етажите не е била по-малка от 3.50 м (Обр. XXXIX-1; Обр. XL-1). Междуетажните подови конструкции (носещите греди. талпите върху тях. настилката. изолацията и обшивката на таваните) са имали дебелина над 0.30 м. На различии места в стените на помещенията е имало бойници и прозорци. Кулата е за-вършвала с бойна площадка със зъбери и керемиден покрив (Обр. XXXIX-1; Обр. XL).
Северната кула е имала пряка връзка с бойната пътека на Източната крепостна стена, като по нея се е влизало в източната половина на помещение 1. на нивото на първия етаж (Обр. XXXVI-2; Обр. LI-2). По същия начин се е преминавало и от бойната пътека на Западната крепостна стена, над Северната порта, в помещението от юг. но на нивото на третия етаж (Обр. XXXVI-4; Обр. XXXIX-2; Обр. XL-2). Според изчислената височина на етажите на кулата може да се каже, че Източната крепостна стена е била висока около 7 м (9 м със зъберите) (Обр. XL-2), а височината на Западната крепостна стена и на Северната порта, над която не е имало надвратна кула. е 6 м (8 м със зъберите) (Обр. ХХХ1Х-2).
Северната кула е имала различна височина спрямо скалния венец. От север, при на-личието на 3 етажа. тя е била висока 15м със зъберите и около 18 м с покрива, докато от изток най-голямата височина (с покрив) е достигала 25 м (Обр. XXXIX; Обр. XL). При вариант с 4 етажа максималната височината се променя на 22 м от север и 29 м от изток.
Първи строителен период. II етап (Обр. AAAI II).
Външният вид на северната кула не е променян. Приземисто е изцяло запазеио (Обр. XXXVII-1), но е направено основно преразпределение на първия и втория етаж, заедно с носещата конструкция на пода между тях. Променено е стьлбищпото помещение на нивото на първия етаж, чрез удължаването му в южна посока, засипване с хоросанов блокаж на старото и направа на ново стьлбище (Обр. XXXV11-2; Обр. XXXIX--). 11а вго рия етаж е оформено малко преддверие към централното помещение, в коею е вмещено
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
36
^Гпбише (Обр. XXXVII-3; Обр. XXXIX-2). За изкачване до третия етаж и До бойита платформа на кулата е изнолзвано отново старого стьлбищно помещение (Обр. YYVVII 4’ Обр XXXIX-2). Подовата конструкция между първия и втория етаж е усилена пебели носещи стълбове. Западната част на помещение 1 (на първия етаж) е преградена на 3 малки помещения (Обр. XXXVII-2).
След срсдата на XIV в. на нивото на първия етаж на Северната кула е била направена връзка с Напречната крепостна стена, защитаваща подградието в източното подножие на Трапезица (Обр. XXXVII-2; Обр. LI-1).
Втори строителен период (Обр. XXXVIII).
Полуразрушената Северна кула е била възстановена с лошо изпълнена зидария на калов разтвор, което йесъмнено е довело до промяна на нейния план и обем. Новото стро-ителство предполага издигането на най-много два етажа (Обр. XXXVIII). Вестибюлът на северния вход не е бил обособен като отделно приземие, а е включен в плана на помещение 1, защото по неговата южна стена, запазена на височина над 3 м, няма отвори от носещите греди на тавана (Обр. XXXVIII-1). Южната част на вестибюла е запълнена с насип и върху него е направено ново стълбище, извеждащо от северния вход към вътреш-ностга на кулата. Друго, по-масивно стълбище, водещо към бойната пътека на Източната крепостна стена било изградено до неговата източна стена. Може да се допусне, че е била възстановена и връзката с Напречната крепостна стена, защитаваща подградието в източното подножие на Трапезица. По това време са направени двете огнища в помещение 3; огнището и боклучната яма в помещение 1, а също така е била изкопана и ямата на гроб №102. Изкачването до втория етаж на кулата се е осъществявало по стълбището в северния край на помещение 1 (Обр. XXXVIII-2).
В последните месеци от съществуването на Северната кула, в едно от помещенията на втория етаж, са били произвеждани костени изделия (Обр. XXXVIII-2). От продукция-та на тази работилница са останали 10 части от дръжки (кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41; кат. №42, обр. 42; кат. №43, обр. 43; кат. №44, обр. 44; кат. №45, обр. 45; кат. №46, обр. 46; кат. №47, обр. 47; кат. №48, обр. 48; кат. №49, обр. 49) и над 120 бр. заготовки, полуфабриката и отпадъци от животински кости (кат. №51, обр. 51; кат. №52, обр. 52; кат. №53, обр. 53), попаднали в насините от разрушенията на кулата. Не е изключено почистването и изваряването на костите да е осъществявано в помещение 1 на първия етаж, където се разкри голямо огнище. След това подготвената суровина е отнасяна в работилницата на горния етаж, където се произвеждали самите предмета. Остатъчният материал (отпадъка) е складиран някъде в помещението, за да се използва за други цели или е бил изхвърлян край стените на кулата.
Единствената работилница за изработване на костени изделия, локализирана в сто-личния 1 ърнов, се намира в другата столична цитадела на хълма Царевец. 46 Откритите на тсригорията на обект 23, източно от Малката порта, железни ножове и костени дръжки за гях, суровини, заготовки, бракувани и отпадни продукти показват, че от края на ХШ в. или or началото на XIV в. в някоя от проучените там 3 сгради е функционирала специ-
нов Джвмбов, И- М- Сганчева. Сградостроителство и занаяти в столичния и следстоличен 1ър-Р Д ° магеРиали ОГ западния склон на хълма Царевец. Предварително съобщение). - Научни трудове овдивски университет „Паисий Хилендарски“, История, т. I, кн. 1,2006, 125, 127-128.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа ----------------
Глава 7. Северна кула и Северна порта 37
ализирана ножарска работилница. Това производство е продължило и през XV в., вече в следстоличния период на града.47 48
Откритото каменно бойно ядро (кат. №22, обр. 22) в помещение 2 позволява да се допусне вероятное! и в Северната кула да е била поставеиа каменометна машина. Нейното място I рябва да ее i ьреи па открита площадка, оформена на нивото на втория етаж на кулата, точно над помещение 2 (Обр. XXXVIП-2). Размерите на ядрото (диаметьр 0,28 м и тсгло 20 Ki) показват, чс каменометпата машина (най-вероятно требушет) не е имала големи размери, а максималната й далекобойност е била в рамкитс на 100-150 м (Обр. ХЫ).4Х 1рсбушетьт е можел да поразява цели в северна и североизточна посока. При т акова разположепие върху кулата се вижда, чс с него е бил обстрелван секторът пред На-
пречната крепостна стена на подградието, в участька около портата и даете кули край реката. Не е изключено обаче това бойно ядро да е било изстреляно по Северната кула при последната обсада на града през лятото на 1393 г. и да е останало в нейните развалини.
Северна порта
Северната порта е отстояла само на 1 м южно от Северната кула и е конструктивно евързапа със западната й стена (Обр. VII-15; Обр. XL-2). Всъщност Северната порта е представлявала отвор с ширина не по-голяма от 2,50 м, направен в Западната крепостна стена (Обр. XXXVI-2). 11роходът, който е имал дължина 4 м, е бил засводен или покрит с гредоред, подобно на Малката порта49 или 11ървата порта на Главния вход, след едно от нейните преустройства (Обр. XLVI1I),50 в цитаделата на хълма Царевец. Височината на Северната порта е като па крепостната стена - 6 м, а със зъберите е достигала 8 м (Обр. ХХХ1Х-2; Обр. XL-2). Тя е била затваряпа най-вероятно с 2 двукрили враги, както е при Югоизточната порта на крепостта.51
11ортата не с имала надвратна кула, защото е била отбранявана от Северната кула (Обр. XL-2). 11о подобен начин е била оформена и 11ървата порта па цитаделата па хълма Царевец при едно от нейните по-късни преустройства (Обр. XLVIII).52
От подножието на хълма към Северната порта е извеждал тесен каменей път, врязан в неговия западем склон53, конто сега е изцяло унищожсп (Обр. XI; Обр. XXXVI-2). Кон-кретпи данпи за неговото първоначално трасе (посока, ширина, настилка) не са запазени и вече няма как да се получат дори и при целенасочени сондажи. От първия план па кре-
47 Пак там, 128.
48 Рабовянов. Д. Каменните ядра от Нервен, извор за военната история на България през сред-ните векове. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Й. Йорданов. В. Гърново, 2003, 273-275.
49 Ангелов, Н. Крепостни степи и порти на хълма Царевец в гр. В. Търново. Разкопки и проучвания през 1963г. ИОИМВТ, III, 1966, 1-8.
50 Дерменджиев, Е. Към фортификацията на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - Археология, 2000, 3-4, с. 73.
51 Долмова, М. За укреиителната система на крепостта „Трапезица". -Археология, 1995.. .с.. Интересни данни за вратата на тази порта представя М. Москов, конто о i бел язва, че „Вратата на южната страна на Трапезица стояла докъм 1830г. Един българин я задигнал един ден, смъква я в Асенова махала и се стопля с нея." (М. Москов. Гърново в най-древною си минало.
Москов. Избрани страници за Великотърновския край. В. I ърново, 2009, с. 47.).
Я Дерменджиев, Е. Към фортификацията на Главния вход на средновековнага крепост на хълма Царевец..., с. 73.
53 Шкорпил, К. 11лан на сгарата българска столица Гърново..., с. 144.
-____________________________. Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •--
38
Евгени Дерменджиев
гобп V-1) че в края на XIX в. пътят се е извивал точно под Северната П°СТ™ последователнн отсечки с дължина съответно 170 м, 68 м и 60 м, свързани с ДВа Хи завоя, при' кон го трасето сменя посоката си на 180“. Ширината на пътното платно е 3?Хят се е изкачвал по най-северната част на западния склон с малък наклон в начал-изта най-дълга отсечка. При първия завой вероятно е използвана естествена пукнатнна в полния скален венец или такава е била специално изсечена, за да се трасира втората отсечка, водеща в посока север, чийто наклон на изкачване е значително по-голям. Следва вторият завой, точно под върха на Северната кула. Последиата отсечка на пътя, която е и най-стръмната, преминава непосредствено край цялата западна фасада на кулата и за-вършва пред Северната порта (Обр. XI; Обр. XII). Може да се предположи, че външните страни на пътя са били укрепени с подпорни стени. каквато е имало и при Малката порта на цитаделата на хълма Царевец.54 Настилката най-вероятно е била макадамова или кал-даръмена, като на места е използвана и скалната основа на хълма.
От особено значение за отбраната на Северната порта е начинът. по който е бил раз-положен нейният отвор спрямо пътното трасе. При малката ширина на пътя и незначител-ното разстояние, което остава пред самата порта може да се допусне. че проходът е бил направен по диагонал спрямо трасето на крепостната стена, по подобие на Югозападната порта на крепостта.55 Проучването на целия сектор, където се е намирала Северната порта. заедно с прилежагция участьк от крепостната стена и издигнатата непосредствено до южната страна на портата Военна страда показаха, че такъв вариант е изключен. Причина за това е невъзможността проходът и вратите да се разположат в пространството, което остава за тях между кулата и Военната страда. Така става ясно, че проходът е бил траси-ран перпендикулярно през Западната крепостна стена, а самият път е завивал пред самата порта под ъгъл от 90°, за да премине през него (Обр. XXXIII; Обр. XXXVI-2). Именно по такъв начин е била построена и Главната порта на цитаделата на Ловеч (Обр. XLIX)56, а малко по-различен е подходът към Източната порта на цитаделата на Хоталич.57
Северната порта е била зазидана в края на XIV в. Данни за това се получиха при проучването на част от некропола на църква №2, при което се установи, че голям брой гробни ями са вкопани по трасето на Главната улица, започваща от портата (Обр. XXXIV).58 По такъв начин северният сектор е бил изолиран от останалата част от крепос тта. а за Главен вход към нея е била използвана някоя от останалите порти, разположени по Южната крепостна стена (Обр. L). Така достигането до вътрешността па крепостта вече е налагало преминаване през цялото укрепено подградие в източното и южно подножие на хълма, като за целта е трябвало да се преодолеят двете Напречни крепостни стени, започващи от Северната кула и от Югозападната крепостна стена, и достигащи до реката (Обр. L-1, 3, 4.6). Тази радикална промяна в основния подход към крепостта на хълма Трапезица явно е била наложена от нарастващата опасност от османска обсада.
54
ска столица Търново. - ИОИМВТ, I. 1962, с. 65. 55 TT/4nz>r> IT* Т*________________ .л
56 57
35.
58
ui'" г'10В’ Н’’ Никонова. Крепости стени и крепостни съоръжения на средновековната бъягар-
Дочев, К. Трапезица. Югозападен сектор..., обр. 1.
Чангова, Й. Ловеч. Цитаделата на средновековния град (Xll-Xl V в.). Ловеч, 2006, обр. 35.
имеонов, С. Хоталич. Средновековният град-крепост край Севлиево, Севлиево, 2007,15-16,
Север". 6844585 ^С,)МС,,ДЖ11СП* Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица
Пъч Десния( рало в с между Дне, рана Сев, Трапез звучи । камеи едва с терна, връзк от пъ
гада креп ния Сев, ние на 1 е си
ШИ] отн ва, кор
ЦП'
тр! на' си ку LI ст пт (С
й
ф'
к[
CJ
И
I jaoi и в < ки проучвания на средновековния град Трапезица
-j • г." - j;
Глава 1. Северна кула и Северна порта
39
Нътят към Северната порта се явава разклонение на главния път, идващ от север по дссния бряг „а река Янтра, през пролома Дервент (Обр. LI V). Това кр^стовище се е Замирало в северного подножие „а хълма и от него са се отделяли пъти.цата към подградието между двете крепости, издигнати на хьлмовете Царевец и Трапезица, и другого подгра-дие разположено в западного подножие на хълма Момина крепост. Така разположениего на Северната порта показва, че тя се явява Главната порта на столичната крепост на хълма [рапезица и през нея са преминавали, както пешеходци, така и коли. Точно поради това звучи странно известието на К. Иречек, че по трасето на пътя, водещ към нея. е имало каменни стъпала. В случая може да се допуске, че въпросните стъпала са изградени едва след зазиждането на портата, направено в края на XIV в. Тогава, единствено като потерна, е останал да функционира само малкия северен вход на Северната кула. Явно във връзка с не! овото по-интезивно използване са били направени стъпала в някакъв участьк оз пътното трасе, по което вече не са преминавали колесни превозни средства.
Напречна крепостна стена
Стената е започвала от отвесния скален венец, висок около 5 м, върху който се изди-гала Северната кула (Обр. XXXV; Обр. L-1,3). Най-удобното място за връзка между двете крепостни съоръжения е широк фуниевиден скален процеп, откриващ се при югозапад-ния ъгъл па помещение 2 (Обр. XXXVII-2).59 60 Точно там е била осъществена връзката със Северната кула, но на нивото на първия етаж - помещението, разположено над помещение 2. Така общата височина в началото на напречната крепостна стена е била в рамките на 15 м със зъберите, а ширината й - около 3,50-3,70 м (Обр. XLI-1). След това стената се е спускала стъпаловидно надолу по склона на дължина 115 м до първата бойна кула, като ширината й е намалена на 2-2,10 м (Обр. L-3; Обр. LI-2). След кулата крепостната стена отново има по-голяма ширина, достигаща 3,15 м. Продължението й към реката показва, че най-вероятно тя е завършвала с втора бойна кула (Обр. LI-2), изградена в речното корито, подобно на напречната крепостна стена от северната страна на Главния вход на цитаделата на хълма Царевец (Обр. LIV-1).61
Някъде по трасето на Напречната крепостна стена по източния склон на Трапезица трябва да се търси мястото на портата, през която е влизал пътят, идващ от север по доли-ната на Янтра и влизащ в подградието (Обр. LIV). Нейното място не е локализирано със сигурност, но може да се предположи, че тя се е намирала до западната стена на първага кула, където и днес преминава трасето на единствената квартална улица (Оор. LI-2, Обр. LI-3). Близостта на кулата предполага, че тя е охранявала и самата порта. Крепостнага стена е имала зъбери и бойна пътека, във вид на стълбище с няколко рамена, разделени от площадки, която е започвала от Северната кула и е достигала до портата на подградието (Обр. LI).
При тази Напречна крепостна стена прави впечатление уширяването с над 1 м в двата й края, в сравнение с останалата част от трасето, което не е било наложено от конкретна фортификационна необходимост. Като цяло тези два участька са най-добре защитени от
ЛЧ’-.лМП
*.'лДО~ 1
kWA
вад
ГН/ HW
на
•т
59 Иречек, К. Пътувания по България..., с. 289. пт тп,и
60 Възможно е Напречната крепостна стена да е била разположена на околс2 м.южноот процеп. При такъв вариант тя остава извън Северната кула, а връзката и е оила ди уСТаНови
крепостна стена. Точного място на началния сектор на Напречната крепостна стена ще се установ след провеждането на разкопки в подножието на скалния венец. ГПрпост на хълма
<> Дерменджиев, Е. Към фортификацията на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец..., с. 74.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев 40 ----------------------------------------------------
пният от тях е разположен точно под Северната кула, в началото на изклю-"^^„остпъмния източен склон на хълма, на място, до което е невъзможно да се прид. ZX- <О6Р- XXXV-Обр- XXXV1I'2)-а ВТОрМТ “ "™"ра "а
крайбрежла «='"» належано охраняван от двете кули, отстоящн на 15-20 >. една от друга (Оба. LI-2; Обр. LI-3).
Поради това може да се предположи, че вътрешната част на по-широкия участьк от коепостната стена при реката всъщност е фундаментът на две крепостни стьлби с обща начална площадка (Обр. LI-2). Тези стьлби са извеждали до първите етажи на двете бойни кули (Обр. LI-3). Отгам, по вътрешни стълбища, се е слизало в приземията, изкачвало се е до горните етажи и бойните площадки на кулите, а освен това е имало достъп и до бойната пътека на стената.
Същите по разположение и конструкция са двураменните стьлби с обща начална площадка, разкрити при кулите на Източната крепостна стена на цитаделата на Червен.62 Стьлбата пред кулата на Източната порта е запазена на височина 5 м. Площадката между рамената е дълга 1,10 м. На северното рамо са оцелели 9 стъпала, а на южного - 14 стъпала (ширина 1,20 м, височина и дължина по 0,30 м). Другата стълба е по-лошо запазена (дължина на южного рамо 2,50 м и на северното 1 м), а стьпалата имат различии размери: ширина 0,70-1,40 м, височина 0,18-0,30 м и дължина 0,35-0,40 м.
Почти двойно по-голямата височина на Напречната крепостна стена (около 15 м) при връзката със Северната кула в крепостта на хълма Трапезица може да е причината за уширяването на този начален участьк от нейното трасе (Обр. LI-1). По-надолу по склона височината на стената вече е била намалена на около 7-8 м, което от своя страна е довело и до по-малката й обща ширина (Обр. LI-2).
7. Находки
Откритите археологически материали във вътрешността на Северната кула, в насипите около нея и край мястото на Северната порта не се отличават с голямо разнообразие. 1ова са фрагмента кухненска и сграфито керамика, строителни материали, малко предмета, свързани с военния бит и ежедневието на войниците, настанени в кулата, отпадъци от суровина, заготовки, брак и продукция на работилницата за обработка на кост.
Фрагментите кухненска керамика (4927 бр. от Северната кула; 805 бр. от насипите извън кулата; 1730 бр. около Северната порта) представят основно различии по вид, форма и украса гърнета, каквито се откриват масово при разкопките, както на Търповград, така и на другите български градове от XI1-XIV в. (Статистика). По-добре запазени са 3 средни по размер гърнета, конто намират паралели с подобии съдове от Царския дворец в столич-ната крепост на хълма Царевец (кат. №1, обр. 1; кат. №2, обр. 2; кат. №3, обр. З).63
Фра1 ментите от глазирани съдове са малко на брой (417 бр. от Северната кула; 206 бр. от насипите извън кулата; 205 бр. край Северната порта), но цял съд не е запазен (Статистика). 50 * * *
50 Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен през XIII-XIVb..., 49-
Георгиева, С. Керамиката от Двореца. — В: Царевград Търнов. Дворецът на българските царе
ГР, ®ългаРска Държава. (Керамика, битови предмета, и въоръжение, накити и тькани). т. 2,
София, 1973, 12-24, обр. 2, обр. 3.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица --------------'
И Северна порта
41
'......
_________________Глава 1 Северна кула
Прави впечатление силно фрагментипаната сто».,о „ „
врязана украса, наподобяваща глазирана стомна от I |-ппи ,ДрЪЖКа’с рисуваиа’ релефна и Единичное фрагмента от капаци; ко н vЛиаР™а (кат. №4, обр. 4)?4
едва дръжка (7 бр.) не се различават от откритите нпи *°РМа’ "1Ирока перифирия и (Статистика).64 65 66 Този вид керамични изделия са оппеделяни^°ПКИте на ^аРския дворец но в последно време с основание надделявамиението че става ю по^с °Г™СВеЩНИЦИ’ универсалии капаци, използвани за съдове с различен диаметьр на усти^У"
фрашентато от сграфито съдове не еа много - 559 бр. в Северната кула, 203 бр край нея и 253 бр. около Северната порта (Сташсгика). Сграфиго купи, като оперила в н™“ мещеште 3 на Северната кула (монохромна, украсена само с концентртХни окрьжности) (к£ №5, обр. 5) има в I^кия ДОрсц на I (аревец.67 Интересна е геомотричнага да на дда сграфию купа (кат. №6, обр. 6). Фрагмента, подобии на дъното с изображение на птица (кат №7 обр. 7), произхождат от Дворцовия площад на Царевец68, както и от самия I (арски дворец69 ’ ’
Откри се и един изключително интересен фрагмент от сграфито купа с рядка сцена (кт. №8, обр. 8). 01 нея с оцелял фриз от кръгова композиция с летящи в една посока inици. Запазени са две изображения. Явно с, че последните са обрамчвали централна фигура, коя ю изт лежда е била животинска. I акъв е случая с изображения върху блюдо с слеп и сленче, заобиколени от оссм летящи птици, открит на южния склон на крепостта на хълма I (аревец70, който има календарна семантика. В този смисъл може да бъде обленен и фрагментът с две птици от I (арския дворец.71
Малко, но разнообразен, е епиграфският материал от Северната кула: отделни букви (3 бр.) (кат. №9, обр. 9; кат. №10, обр. К); кат. №11, обр. 11), монограми (3 бр., 1 от конто е нодглазуреп) (кат. №12, обр. 12; кат. №13, обр. 13; кат. №14, обр. 14), надписи (3 бр.) (кат. №15, обр. 15; кат. №16, обр. 16; кат. №17, обр. 17) и рисунки (4 бр.) (кат. №18, обр. 18; кат. №19, обр. 19; кат. №20, обр. 20; кат. №21, обр. 21), врязани върху керамични съдове и строителни материали. По начина на изписване, разполагането на буквите върху пред-мстите и съдържанието те нс се различават особено от извсстните вече графита, открити при разкопки те на другата столична крепост на хълма Царевец72, както и от манастира „Св. 40 мъченици“.73
64 Ангелов, Н. Керамика. В: 1 (аревград Търнов. 11атриаршеският комплекс на Царевец през XII-XIV в. т. 3, София, 1980, с. 141, обр. 136.
65 Георгиева, С. Керамикага от Двореца..., 45-46, обр. 34, обр. 35. Според С. I еоргиева този вид керамични изделия са свещници.
66 В. Плетньов. За предназначението на един вид средновековни керамични 113ДОЛия - капаци или свещници.-Acta Musei Varnaensis, 111-2, „Българските земи през Средновековието ( в.
- В: Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър узев. арна, _ 225-240.
67 Георгиева, С. Керамикага от Двореца..., 62-66, обр. 46, обр. 47, обр. 48.
68 Нешева, В. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на С Параскева (Петка) Търновска. София, 2000, 96, обр. 124. vyvh
69 Георгиева, С. Керамикага от Двореца..., 104-125 обр. 71-3, о р. ' среднове-
76 Котов, К. Редки изображения на търновска сграфито керамика. - В. Културата сред ковния Търнов. София, 1985, 132-134, обр. 1, обр. 2.
71 Георгиева, С. Керамиката от Двореца..., обр. 77. )994,147_]б5.; Й. Алексиев.
72 Алексиев, Й. Епиграфският материал О1 ьрно . > .,..ч0 ваклинов .София. 1984,
Нцдписи-грпфяти от Царевен (XIV ».). - Сбор..»« . на проф. Ставчо
236-238. kviphh и знаци от търновската „Великалавра .
73 Попов, А. Средновековни надписи, монограми, у
- В: I (аревград Търнов. т. 4, София, 1984, 26 54.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том । *
Евгени Дерменджиев
42 ------------------------------ ----------------------------
са графитите с имената на двама от търновските царе. Върху СТенатя
НаЙ’е№ДраТкан след изпичането известния монограм на цар Михаил Щ Ши На Л 1 Sr) (кат № 13, обр. 13). Такъв монограм е скулптиран и на една от стран АССИ( я капител от Царския дворец в Търнов74 *, като същевременно той е отпечат TbbZ пьртите три типа медни монети на владетеля, семени в столица^ Естествено rnw т върху гьрнето от Северната кула не може да се свърже пряко с личностга На пар’Михаил IIIШишман. Вероятно той е бил издраскан от войник, служил в царската гвардия по времето на този търновски цар.
По-съществени въпроси от българската история от средата на XIII в. повдига дву. редовия надпис, нанесен на камък, зазидан в южна г а фасада на кулата. Върху него ца първия ред са врязани буквите МНЦ. Пред тях много слабо личат буквите АР. В реда Под тях се вижда следния текст: БРАДТЪ ЛУ, който с известии резерви може да се расчете като БРАДТЪ ЛУ{КАВАГО}. Развързването на този надпис, като „Цар Мицо - брат на Лукавия“ може да се свърже единствено с личностга на цар Мицо Асен (1256-1257 г.), уП-равлявал съвсем кратко България в началния период на междуособиците след убийство™ на цар Михаил II Асен (1246-1256 г.), който е последняя законен наследник на Асеневата династия.76
Не особено ласкавото определение за този български цар, отбелязано в надписа, явно е свързано с борбата му с болярина Константин Тих - претендент за тьрновския престол.77 * В такъв случай може да се допусне, че гарнизонът в крепостта на хълма Трапезица е поддър-жал издигнатия от провинциалната аристокрация Константин Тих, който в началото на 1257г. успял да влезе в столичния Търнов, където бил коронясан за цар. По същото време Мицо се укрепил в източните части на България и оттам се опитвал да си върне властта. Независимо от първоначалните успехи той постепенно започнал да губи влияние и мощ, докато през 1260 г. окончателно напуснал България, с което се слага край на гражданската война. Изглежда раз-глежданият надпис е отглас на политическите събития от това време, показвагц отношението на войската към действията на не особено популярния в Търновград цар Мицо.
Сред малкото предмета, илюстриращи въоръжението на гарнизона, се откроява каменного бойно ядро за каменометна машина (кат. №22, обр. 22). Доскоро то беше един-ственото в столицата, но нови две такива ядра, с по-малки размери, се откриха при разкопките на Югоизточното подградие на Търнов.7Х 11одобни ядра, с различии диаметри и тшла, са намерени и в цитаделите на Червей79, Шумен80, Калиакра81 и Копсис.82 Желез-
13 нас 5^НГеЛ°В’Н‘ НадписиотДвореца наЦаревец.-В: ЦаревградТърнов. т. 1, София, 1973, с. 172,обр.
те Юшкова, й„ В. Пенчев. Български средновековни печати и монети. София, 1990, 120-123.
1994 10б°Н01ОВ’ И Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186-1460г.). София,
Дреев, Й., И. Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в средновековна България. София, 1994,280—
нов,- АОР^еТ^О^ Югоизточното подградие на столичния Тър-
щарство Обпяб^т^ Металообработване, ювелирство, предачество, шивачество, тъкачество, и обу-
Червен. т. 1, София4 ] 85Робр6 зТ*3™^6 СеЛСК° стопанство и риболов. - В: Средновековният
81 д Га™•' ШуМе”СК-ЭТакРеПОст. Шумен, 1995, с. 53, 104, обр. Ю7|9_20.
на строителство т 1 СоЛияТооп'^с1'1.’ ИосиФова- Крепостно строителство. - В: Калиакра. Крепост-
82 ‘>еофия, 1990, 45-46, обр. 108.
ам ов, И. Средновековната крепост край Сопот..., с. 87, обр. 61.
1 зги к < ки проучвания на средновековния град Трапезииа •
43
_____МаВа ’ СевеР”а кула и Северна порта
ните върхове на стрели (2 бр.) (кат. №26, обр 26- кат М>?7 о-п
№24, обр. 24; кат. №25, обр. 25), както и глинен’от / ’ °Р' 27} И ножове <2 бР) (кат.
не се различават от многобройните екземДи
средновековни градове.83 84 д 1 °г разкопките на другите
Накитите са представени само от 2 копчета
И №29, обр. 29) и пръстен (хат. №30, „бр 30) ”Р'
Пръсинъте еребьрен, със следи от „отлата и е открит в помещение 3 (“ 0™™) Той е от групата на нръстените-печагн, независимо, ие върху него с„а
„адиис с имело на иритежателя. Работната печатаща част е обрамлена от две конце,,™,-ни окръжности, в полето на конто изкусно е гравиран орнамент във вид на разлат повлек Такава е украсата и на златния пръстен с изображение на лъв и сребърния пръстен с кръст от църквата „Св. София в София1 , както и сребърният пръстен с орел от разкопките на Шуменската крепост.85 В разглеждания случай обаче централното изобразително поле на пръстена от Северната кула е останало празно, без изображения, надпис и дори кръстен знак или звезда.
Изглежда пръет енъ! е изпълнен като полуфабрикат и ие е надписан, подобно на златния пръстен oi 11ровадия.86 При разглежданата находка от Трапезица е оставено място само за монограм, поръчката на който явно е затруднила неговия собственик и той е из-ползвал пръстена като анонимен.
Другите предмета, евързани с ежедневието, се отличават единствено със своето разнообразие: оловна рамка, покрита с меден лист (кат. №32, обр. 32), част от медиа закоп-чалка на книга (кат. №33, обр. 33), глинен прешлен за вретено (кат. №34, обр. 34), каменна запушалка за съд (кат. №35, обр. 35) и каменна стривалка (кат. №36, обр. 36).
По особен интерес заслужават костените материали: над 120 бр. диафизи (средната част на костта) и епифизи (края на костта) на животински дълги тръбести кости (кат. №51, обр. 51: кат. №52, обр. 52, кат. №53, обр. 53) и общо 13 предмета (1 апликация (кат. №38, обр. 38), 1 жетон (кат. №39, обр. 39), 1 рамка (кат. №50, обр. 50), 1 дръжка (кат. №49, оор. 49) и 9 части от съставни дръжки) (кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41; кат. №42, обр. 42; кат. №43, обр. 43; кат. №44, обр. 44; кат. №45, обр. 45; кат. №46, обр. 46; кат. №47, обр. 47; кат. №48, обр. 48). Откриването на однотипна суровина, отпадни продукта, полуфабриката, заготовки, завършени предмета; установените едни и същи етапи на производствения процес; разполагането в обособено помещение са несъмнени доказателст ва за наличието на работилница за обработка на кост в Северната кула.87
83 Николова, Я. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевец спород ар“™ материал. - В: Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през ™р£*[а g3_292 об 97,
(Керамика, битови предмети, и въоръжение, накити и тькани). т. , офия, , “ ’ преда-
обр. 98; 217-219, обр’ 34; 296-297, обр. 107.; В. Нешева
чество, шивачество, тъкачество, и обущарство..., 18 , Р- ’ 2006, 152_153> обр. 170,
Й. Чангова. Ловеч. Цитаделата на средновековния град (
с. 155 обр. 223. corf,™11 - Материали за историята на София, кн. IV, Со-
84 Филов, Б. Софийската църква „Св. София . iviaiepn
фия, 1913,90, обр. 91, с. 93, обр. 89. „гпквята Св 40 мъченици“ във Велико Тьр-
85 Тотев. К. Златен пръетен-печат от некропола на цьрквага „С .
ново. - Археология, 2008, 1—4, с. 87, обр. 5-22.
86 Пак там, с. 87, обр. 5-23. „ятАпиалите от работилницата за обработка
87 Содействие и помощ при направения авали i на опроса виж: М. Станчева. Обра-
на кост ми оказа д-р М. Станчева. За допълнителна информация P
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
44
ча работа са основно кости от подкитката и подпетието на краиниците На
Използвани за р „ единични кости от еднокопитни животни - коне или магарега говедо (мстаподи), №53, обр 53). Явно става въпрос за кости
(кат. №51, о Р ш/останшш след приготвянето на храна за войниците от гарнизона кухненски отпад’втози случай се наблюдава стремеж към пълно оползотворяване на в Северната ку ~ и не само диафизите, но и краищата на костите, конто обик-
материала, каю са ипвено са отпаден продукт.
Говеждите мстаподи са предпочитана суровина в специализираното производство пора-
, за че костите от подкитката и подпетието не са подходящи за консумация (по тях няма Де - Л и пай-често се изхвърлят, заедно с копитата. По този начин те остават цели и предостя-Гят однотипна суровина, което е особено важно при серийною производство за пазара.88
Нсобичайно и рядко срещано при специализираното производство на костени изделия е и откриването на известен брой кости от млади животни. Причината за това е много по-некачествената кост на младите животни, която е с по-тънки стени и силно пореста структура (кат. №51, обр. 51; кат. №52, обр. 52, кат. №53, обр. 53).
Правят впечатление и данните за използвания инструментариум. Първоиачалното рязане на костите (за заготовки) не е направено само с трион (следите от него са с право-ъгълно сечение), но и с нож или сатър (срезовете имат триъгълно сечение). Няма сигурни данни и за струговане на заготовките и целите предмета. Те са обелени с нож или длето. На една задна част от съставна дръжка, чрез използването на нож, е пресъздадена стру-гована украса (кат. №43, обр. 43), а за украсата от концентрични окръжности при друга дръжка е използван струг (кат. №44, обр. 44).
Изработваните предмета са еднотипни - това са цилиндрични части (муфи) от със-тавни дръжки за оръжие или инструмента.89 Става въпрос за направата на отделни еле-менти за началото (кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41), средата (кат. №42, обр. 42) и края (кат. №43, обр. 43; кат. №44, обр. 44; кат. №45, обр. 45; кат. №46, обр. 46; кат. №47, обр. 47; кат. №48, обр. 48) на дръжките, между конто са поставили метални или дървени плас-тини. По този начин се е получавала многосъставна дръжка, украсена от различните по цвят и материал елементи. За крайните части на дръжките са използвани епифизите, а за средните части - диафизите. Някои от тези муфи са използвани като единични дръжки за малки инструмента.90 Някои от предметите и полуфабрикатите са бракувани на различии етапи от производството.
ботената кост в българските земи през XI—XIV век. Технологии и разпространение. — Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степей „доктор11. София, 2003.
Нинов, Л. Животновъдна и ловна дейност на обитателите на крепостта. — В: Скала. Крепост от Х-Х1 в. до с. Кладенци, Тервелско. София, 1998, 330-335.
Подобии находки са открити и край църквата „Св. Димитьр" в Търновград (Я. Николова, М. Ро-бов. Храмът на първите Асеневци. В. Търново, 2005, с. 119, табл. ХХП-2.), по трасето на Главната улица по западния склон на столичната крепост на хълма Царевец (М. Долмова-Лукановска. Археологически про-учвани на средновековна улица по северозападния склон, квартал при Трета порта на Главния вход, източна крепостна стена и квартал при Френкхисарската порта на Царевец. В. Търново, 2007, табл. XXIX-11), както квар1ала източно ог Патриаршията (Т. Овчаров. Находки от кост и рог от времето на Търновската ,994 вна uJK0Jla- В. 1ърновска книжовна школа. Паметници, поетика, историография, т. 5, В. Търново, ’ 2’ |Л° в цитаДелата на Ловеч (Й. Чангова. Ловеч. Цитаделата на средновековния град..., с. in Гож* 2'6-д) и в крепостта Перник (Й. Чангова. Перник. Крепостта Перник VIII—XI в. т.
И1, София, 1992, обр. 43-7) 90 - * '*
алам Ся ЛС^°ва’ В’ 1 езная кость Юго-востока Европы IX-X1I веков: искусство и ремесло (по матери-р села елой Вежи из коллекции I осударственного Ермитажа). Санкт-Петербург, 2001, рис. 28, 9.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Мана /. Северна куда и Северна порта
w/шчггл
45
Сред готовите изделия се птв-ппоо.» „
№39, обр. 39) „ рамк£а («ат «ГХ '“С®8' °6р' 38>’
че. мебел или икона. Рамката е ио-грубо изп’аб™...... ГряЬвало да се Декорират сандъ-
от продукцията на работилницата (?), изпълнена като Т* Д& предположи’ че е част №50, обр. 50). Апликацията е ажурна, с фина напоава с еДН0Кратна П0Р™ (кат. „ясто са запазени и двете гвоздейчета за прикрапване (’Ют "Vlk’’”' “'° "° „редетавлява ио-епециално производство и явно е била елеме'нт’от «^щя™Т',ред „ет, намирал се в помещенията „а Северната кула. Возможно е об^че га “да е приспособление за затягане „а шнур на «жена кесня или торбнчка. Друг е слЛлТ” —• с оранаменти „птиче око". който е вьзможно да е от коХкг заигра (L
№39, оор. эу). 4
Посочените характеристики на производство™ в Северната кула позволяват да се направят никои основни изводи:
1. работало се е с изобилии и однотипна суровина.
2. правени са се сдни и същи предмета - дръжки за оръжие или инструмента.
3. използвани са основпо подръчни инструменти — нож и сатър.
4. голямого количество обработени кости предполага интензивно производство, при това за относително кратък период от време.
5. най-вероятно с него са се занимавали някои от войниците от гарнизона в Северната кула. притежаващи достатъчно познания и умения, за да се захванат с такъв вид дейност. Това предположение е приемливо, тъй като продукцията е свързана преди всичко с нуж-дите на военната част, охранявала кулата.
Самого производство е било осъществяваио на втория етаж на Северната кула. Пред-вид възможността майсторът или майсторите да се били обикновени войници е допустимо да се приеме, че не е имало самостоятелно обособено работно помещение. За тази цел те са можели да ползват, както спалните помещения, така и малкото преддверие, в което е разположено стълбището от долния етаж (Обр. XXXV11I-2). Там са се извършвали някои от основнитс производствени операции: нарязване, обелване, заглаждане, окопчателното оформяне на изделието.
За първоначалното обработване на костите: почистване, изваряване, омекотяване може да е използвано огнището в помещение 1 на Северната кула. Не е изключено обаче тези дейности, които са свързани с неприятна миризма и отпадъци (кожа, жили) да са осъществявани извън нейните очертания.
Производството на костените предмета в Северната кула е било осъществено през нейния Втори строителен период. Това са няколкото години в самия край на XI в., непо средствено преди лятото на 1393 г.
Строителните материали представляват по-особена категория находки з за изграждането на Северната кула, те имат однообразен характер и се °™ леми количества. Такива са дългите четириръби железни гвоздей с които> са с№в^ан_ сантрачите, вратите, прозорците и мебелите, грел°^“1Со“ яу Значителен е броят на ните конструкции (общо 115 бр.) (Статистика) (как - , • керемиди (кат. №55.
фрагментите (близо 900) от натрошените покривни плоски
, .... К Тотев на обект 43 на хълма Царевец вьв Вели-
91 Непубликувани материали от разкопките . в Плиска. (Ст. Иванов. Археологически
ко Гърново. Подобен костей жетон е открит съвсем наскоро^ еология 2008. (каталог на изложба), проучвания на Дворцовия площад в Плиска. - В. ъягар
София, 2008, илюстрация на с. 73.).
Н Ш Ш Ш Ш я® * 1 -
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I* —
Евгени Дерменджиев_____________________________
------------------------четириъгьлна форма и са леко огьнати в обр 55). Плоските керемиди и. овиха. поради това, че не се откри нито един цял
средата. Точните им РазмеР«я ’ ъгьл къса и дълга страна на горната повърхНост екземпляр. По една от склю ни плитки и;1И По-дълбоки улей, в конто се е поста.
на тези керемиди са »апРав^н на керемИдите една за друга. Хоросан има и по обратната вял хоросанът при залепва. ° задепвани за дървената обшивка на покрива. страна на керемидите, чр ^ого по-малко, защото с тях са покривани само била-
Извитите керемиди 1ка на покривната конструкция. Капаците имат полукрыло та и външните изпъкна. Р ° сечение с малък ръб в долния край на надлъжните страни. или почти триъгълно напр 0ТкрИтите фрагменти се установи ширината, която е
Размерите им) са_Разаач"? а дължината им е надхвърляла 0,30 м. Такива керемиди, от-fl рамките на 0, м , > X» 19 на Трапезица, а също така и при разкопките на
критииприВоенната^одо
Велико Търново село Леденик92, явно са били обичайното Хити^но-вс представители™ огради в столичния Търнов.
Много малко са фрагмент™ от тухли, конто явно са били изиолввани основно нрн полравянавнето на каменната зидария, Едннетвената пяла тухла има дължина 0,33 м и шиоина 0,18м, при дебелина 3,5 см.
Фпашентирания. многократно нагьнат, оловен лист от помещение 2 трудно може да се свъпже с направата на покрива на кулата (кат. №37, обр. 37). По-скоро той е попаднал там, като вторично използван материал за ремонт на част от покрива или каменометната машина разположена на етажа над помещение 2 в последните години на XIV в. (Оор. XLI) Кулата не е имала вътрешна украса и единствения фрагмент от глазирана тухла, произхождащ от нейната вътрешност, едва ли е част от някакво интериорно декориране (кат. №31, обр. 31).
№
о: е и
КАТАЛОГ
Гърне (Обр. 1).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, отнасипав помещение 1, дълбочина 1,50-1,70 .м.
пооллт° НЭ съхРанение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №164/ 23.1)9.2007 г.
Р а з м е р и: диаметьр на устието 9,5 см; височина 10 см.
Със г о я н и е: запазени са части от стените с устието и дръжката.
свеглокафяв ЦВЯТ И ™цевидна форма с леко извито навън устие. Добре излечено чение и Ю,Ка( >ЯВ ЦВЯТ' Еднэта половина е силно обгоряла. Дръжката е с елипсовидно се-с вт тпог 1.3ахваната за Ръ°а иа Устието. Шийката, непосредствено под устието, е украсена вина е пл РаЗИа ,иния’ под която следват шест концентрични окръжности. Долната половина е покрита с наклонени излъскани ивици.
92 Квинто, JL Й. Алексиев. Църква от ХП в. при с. Леденик, Великотьрновски окръг. Af логия, 1982, 1,24-32.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезипа •
47
—------------------„ор„
Гърне (Обр. 2). ----——----------------
Материал: глина.
Мес тон ам иран е: Северна ку^ от
Място на съхранение: НАИМ ппи b дълбо™на 1 50-1 70 м
№165/25.09.2007г. М БАН, ф„лиал в Търнов»,
Размери: диаметьр на устието 17 о »
Състояние: ,апа,е„„ еа
Има яйцевидна форма с високо устие н ° УСТИето и дРъжката.
окръжности. Добре излечено със свеглокафяв цвят л° “ Украсено с концентрични е захваната за ръба на устието. Украсена е с един п РЪ*КЭТа е с е™псовидно сечение и наклонени излъскани ивици. ‘ Ред "абождания. Стените са покрити с
Гьрне (Обр. 3).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 1 50-1 70 м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново,’пол’ инв. №163/25.09.2007 г.
Размери: диаметьр на устието 13,7 см; височина 14,2 см.
Със г о я н и е. запазени са част от стените с устието и дръжката.
Има оиконична форма с високо устие, наклонено навън. Светлокафяво на цвят, но едната половина е обгоряло до черно. Дръжката, с елипсовидно сечение и улей в средата, е захваната под ръба на устието. Г орната конична част е украсена с три пояса от по шест врязани концентрични окръжности. Долната половина е покрита с наклонени излъскани ивици, конто под дръжката са отвесни.
Стомна (Обр. 4).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 3, дълбочина 1,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №117/17.09.2007 г.
Размери: диаметьрнаустието 13 см; височина 15,2см;височинанадръжката 16см.
Състояние: запазени са части от стените и дръжката с малка част от устието.
Има светлокафяв цвят и яйцевидна форма с късо право устие. Дръжката, с елипсовидно сечение, е била захваната под ръба на устието. Стомната е украсена с врязани концентрични окръжности под устието, към конто са прилепени три релефни вертикални ленти с по един ред набождания от двете страни. По лентите и стените има триъгълни очертания, оцветени със зелена глазура, конто отвън са маркирани с дебела бяла линия. От нея навътре, към релефните ленти, са нанесени къси и гьнки бели линийки. Останалата част е покрита с наклонени излъскани ивици.
Купа, сграфито (Обр. 5).
Материал: глина. . ,п
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение , дъл о шна .
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. ин . -17.09.2007 г.
Сектор Север 2007-2009 г.
Том 1 -----
йй«53ЯёЖ....£ .."'^"-.„„№,„
48 Евгени Дерменджиев
Р а з м е р и: диаметьр на устието 16,2 см; диаметьр на дъното 7,4 см; височина 8,2 см
С ъсто я н ие: липсват части отстените и устието.
Има конусовидна форма с изправено устие и ниско конкавно столче. Оцветена е охровожълта глазура. Украсена е с по две концентрични окръжности на дъното и под устието.
Купа, сграфито (Обр. 6).
Материал: глина.
Место нам иране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 1,60 м
Място на съхраненис:НАИМ при БАН, филиал В. Търново, октомври 2007г
Р а з м е р и: приблизителен диаметър на устието 19 см; диаметьр на столчето 6 8 см-височина 6,5 см.
Състояние: липсват части отстените и устието.
Има конусовидна форма с високо изправено устие и ниско конкавно столче. Оцветена е с жълта глазура, със зелени петна в средата и по стените. Украсена е с три двойки концентрични окръжности, разположени при дъното, в средата на стените и под началото на устието. Полето между горните двойки окръжности е декорирана с Г-образни елемен-ти и спускащи се срещу тях S-образни орнаменти, с широки триъгълни основи.
№24
7,5 <
дън
Дьпо от купа, сграфито (Обр. 7).
Материал: глина.
Место намира не: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 0,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №89/03.09.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 11,2 см; ширина 10,4 см; височина 3,1 см; диаметър на столчето 7,6 см.
Състояние: запазено е дъното с малка част от стените.
Оцветено е с жълта глазура, със зелено петно в средата. В центъра е представено изображение на птица, обърната на дясно, пред дърво с островърха корона.
№
ва
Устие от куиа, сграфито (Обр. 8).
Материал: глина.
Местонамиране: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №79/ 20-24.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 9,2 см; ширина 7 см; дебелина 0,9 см.
Състояние: малка част от устието.
Оцветено със светложълта глазура със зелени петна, частично опадала. Запазени са изображения на 2 птици: от едната - главата с част от шията, а от другата - опашката и краката.
Стена, сграфито, с буква (Обр. 9).
Материал: глина.
Местонамиране: от насипа в помещение 1, дълбочина 2-2,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №183/05.10.2007 г.
о
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезиаа •
49
кула „ Северна портд
Размер и: дължина 5,2 см; ширим77~~ 7 -----------------
С ъ с т о я н и е: малка част от стена ’ ™’дебелина1>1 см.
Глазурата е опадала, а на места има следи от
страна е врязана буквата Ш. растителна орнаментация. От външната
Дъно, сграфито, с буква (Обр. 1Q) Материал: глина.
Местонамиране: Севернакхшя „„„
Място на съхранение: НАИМ при БА^Т^ дълбочина 2^0-2,70 м. №246/15.10.2007г. РИ БАН’ Филиал в- Търново, пол. инв.
Размери: дължина 9,2 см;
7,5 см.
ширина 7,7 см; височина 2,3 см; диаметьр на столчето
Състояние: част от дъно с малка част от стените
Оцветено е с бледожълта глазура, с два концентрични дъното е врязана буквата X.
кръга. От външната страна на
Дъно, сграфито, с буква (Обр. 11).
Материал: глина.
Мес i о н а м и р а н е: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 0,80 м.
Мяс1о на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №86/21.08.2008 г.
Размери: дължина 7 см; ширина 4,6 см; височина 2,2 см.
Състояние: малка част от дъното.
Покрито е от двете страни с бледожълта глазура. От външната страна е врязана бук-вата а .
Устие, сграфито, с монограм (Обр. 12).
Материал: керамика.
М е с т о н а м и р а н е: от насипа пред източния вход на кулата, дълбочина 0,20-0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №180/03.10.2007 г.
Размери: дължина 3,6 см; ширина 2,9 см; дебелина 0,5 см.
Състояние: малка част от устието.
Оцветено със зелена глазура. Запазени са вертикална и хоризонтална хаста на уква от подглазурен монограм.
Стена с монограм (Обр. 13).
Материал: глина.
Местонамиране: от насипа пред Място на съхранение: НАИМ при
южната фасада на кулата, дълбочина 1 м. БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №83/24-
27.08.2008 г. _ п. м
Размери: дължина 5,8 см; височина 5,5 см, де едина
Състояние: малка част от стена. ВЪНшната страна е врязан моно-
Фрагмент от стена на гьрне с излъскш
грам на цар Михаил Шишман III Асен (1323
Сектор Север 2007-2009 г. • Том
Евгени Дерменджиев
50
Дръжка с монограм (Обр. 14).
Материал: глина.
Местонамиране: Севернакула, отнасипав помещение 1, дълбочина2,50-2,60м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №255/19.10.2007 г.
’ Р а з м е р и: дължина 6,7 см; ширина 6,4 см; височина 3,3 см.
Състояние: част от устие и дръжка.
Върху дръжката са врязани буквите А и Г в лигатура.
Стена, сграфито, с надпис (Обр. 15).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 2-2,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №189/05-06.10.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 9,8 см; ширина 6,5 см; дебелина 0,6 см.
Състояние: част от стена.
Оцветена е с охровожълта глазура. От външната страна са врязани буквите Г и В в лигатура, а до тях - буквата К. Над тях има титла, пресечена с къса чертичка. Надписът е изписан наобратно.
Керемида с надпис (Обр. 16).
Материал; червенаглина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в северната част на помещение 1, дълбочина 0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №36/27.08.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 12,5 см; ширина 9,6 см; дебелиина 2,4 см.
Надпис:Л/ХЪЕК (3?) Л (X?) Ъ/N.
Състояние: малка част от керемида.
Плоска, леко извита с неправилна триъгълна форма и част от надлъжен улей. Върху лицевата й страна е врязан 3 редов кирилски надпис: на 1-ви ред има 1 вертикална хаста и буквата Л; на 2-ри ред са буквите X Ъ Е К (3?) Л (X?) Ъ; на 3-ти ред буквата N.
Строителен камък с надпис (Обр. 17).
Материал; пясъчник.
Местонамиране: камъкът е вграден във външното лице на южната фасадна стена на кулата, на височина 2 м от нивото на средновековния терен и на разстояние 3, 30 м от югозападния ъгъл.
Място на съхранение: крепост Трапезица, Северна кула.
Размерина камъка: дължина 47 см, височина 19 см. Височина на буквите на първия ред: 2,2-2,5 см. Височина на буквите на втория ред: 2,5-3,8 см.
Надпис и: АР МН Ц/Х БРАДТЪЛУ.
Състояние: камъкът е изцяло запазен; буквите са доста изтрити.
Върху лицевата страна на камъка плитко са врязани буквите от двуредов кирилски надпис. На горния ред се разчитат буквите АРМ Н Ц, а на долния -ХБРАДТЪЛУ.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Глава Северна кула и Северна порта
Дъно. сграфито, с рисунка (Обр. 18).
Материал: глина.
М е с т о и а м и р а и е: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1 20 м
Мясго на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново пол инв №88/05.09.2008 г. ьрново, пол. инв.
Р а з м е р и: дължина 11,6 см; ширина 10 см; височина 3,2 см; диаметър на столчето 7,9 см.
Състояние: дъно с малка част от стените.
Дъното е с опадала глазура и следи от шахматна украса. От външната страна е врязан равнораменен кръст.
Дъно, сграфито, с рисунка (Обр. 19).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 1,20-1,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №157/22.09.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 6,4 см; ширина 4,7 см; височина 2,8 см; диаметьр на столчето 6,3 см.
Състояние: част от дъно с опадала глазура.
От външната страна е врязан двоен патриаршески кръст.
Дъно, сграфито, с рисунка (Обр. 20).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа пред хорасановата рампа в помещение 1, дълбочина 1,20-1,50 м.
Място на съхранение:НАИМ при БАН, филиал В. 1ърново, пол. инв. №153/21.09.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 8,8 см; ширина 7,4 см; височина 2,7 см; диаметър на столчето 6,5 см.
Състояние: дъно с малка част от стените.
Покрито с бледожълта глазура. От външната страна на дъното е врязан неправилен шестоъгълник, с вписани кръстове.
Дъно, сграфито, с рисунка (Обр. 21).
Материал: глина. _
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 3, дълбочина 0,00-0,3) м Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол.
№45/30.08.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 7,8 см; ширина
5,8 см; височина 2,3 см; диаметър на столчето
7,8 см.
Състояние: голяма част от дъно.
Оцветено със зелена глазура, с два концентрични кръга и спирала.
От външната стра-
на са врязани два преплетени кръста.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
52
Бонно ядро (Обр. 22).
Материал: пясъчник.
Местонамиране: Северна кула, върху плочника в помещение 2, до северния вход на кулата, дълбочина 2,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв №31/13.08.2008 г.
Р а з м е р и: диаметри 23 см и 26 см; тегло 20 кг.
Състояние: добро.
Има почти сферична форма, грубо загладено.
Топче (Обр. 23).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 2, дълбочина 2,50 м.
Място на съхранение:НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв №23/11.08.2008 г.
Р а з м е р и: диаметьр 2,5 см; тегло 15,67 г.
Състояние: отлично.
Има почти правилна сферична форма и керемиденочервен цвят.
Острие на нож (Обр. 24).
Материал: желязо.
Местонамиране: Северна кула, върху пода на помещение 3, дълбочина 0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №80/10.09.2007 г.
Р а з м е р и: дължина 12,3 см; ширина 1,8 см.
Състояние: счупен на четири части.
Има издължена клиновидна форма с къс шип.
Острие на ножче (Обр. 25).
Материал: желязо.
Местонамиране: Северна кула, в насипа на помещение 3, дълбочина 0,10 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №1/27.07.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 7,6 см; ширина 1,4 см.
Състояние: добро.
Има издължена клиновидна форма с къс шип.
Врьх на стрела (Обр. 26).
Материал: желязо.
Местонамиране: Северна кула, в насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 0, 80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №76/24.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 5,8 см; ширина 2,1 см.
Състояние: върхът е подвит.
Има листовидна форма с къс шип.
—— • Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •-
/лаа.1 I. Северна кула и Северна порта 53
Връх на стрела (Обр. 27).
М а г ери а л: желязо.
М е с г о н а м и р а и е: Северна кула. в насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 2 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново. пол инв №193/07.10.2007г.
Р а з м е р и: дължина 8 ем; ширина 1.5 см.
С ь е г о я н и е: лошо.
11ма листовидна форма с къс шин.
Конче (Обр. 28).
М а г е р п а л: сребро.
Мес г о н а м и р а н е: Северна кула. върху хоросаиовата рампа в помещение 1. дълбочина 1 м.
Много на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново. пол. инв. №74/09.09.2007 г.
Р а з м е р и: диаметър 0.8 ем; височина 1.1 ем.
С ъ с г о я н и е: много добро.
Има еплеенага еферична форма и петанк.
Конче (Обр. 29).
М а г е р и а л: мед с носребряване.
Мее г о н а м и р а н е; Северна кула. от насипа в помещение 3. дълбочина 1.10-1.20 м.
Много на е i-хранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново. пол. инв. №206 08.10.2007 г.
Р а з м е р и: диаметър 0.9 ем; височина 1.4 ем.
С ъ с г о я н и е: добро.
Има еферична форма и пеглик.
Ирье ген (Обр. 30).
Българня. XIV в.
Маг е р и а л: сребро с по ста га.
Мее г о н а м и р а п е: Северна куда, от насипа в помещение 3. дълбочина 1 м.
МЯСТО на сьхраненне: НАИМ при БАН. филиал В. 1ърново. пол. ннв. №78 01.09.2007.
Г а ; м е р и: диаметьр на халкага 2.3 ем; диаметър на плочкага 1.5 см.
С ъ с г о я н и е: добре запазен. но но ддагага е нзгрнга.
Ирье тень г е отляг о г сребро. Около центъра на плочкага е граыцхш кръг. кои го e-.ei'-1 ава неиравнлно крыло ноле, ос ганало без изображение. Кръг ог непрекъснагатравя линия ограничив.» периферия га на плочкага на пръстена. 1ози външен пояс е орнамениь ран е фриз or раыаг повлек.
Тухла (Обр. 31).
М а г е р и а л: чернена глина.
Мес г о п а м и р а н е: Северна кула. о г насипа в помещение I. дълбочина 2 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАИ. филиал В. Гърново. иол. ннв. №57 04.09.2007 г.
-------------------------- Сектор Омар 200У 20091 • Том । •—---------------
Евгени Дерменджиев
Размери: дължина 11,2 см; ширина 8 см; височина 2,7 см.
Състояние: фрагментирана, на места глазурата е опадала.
Ъгъл от тухла, едностранно покрита със светлозелена глазура.
Рамка (Обр. 32).
Материал: олово, покрито с медиа лента.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 2, дълбочина 2,40 м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №244/ 14.10.2007 г.
Размери: дължина 4,1 см и 1,6 см; ширина 1,2 см; височина 0,5 см.
Състояние: добро.
Има издължена форма и полукръгло сечение, наподобяваща колонка. Разделена е на четири сектора посредством релефни дъги.
Закопчалка (Обр. 33).
Материал: мед.
М е с т о н а м и р а н е: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №30/13.08.2008 г.
Размери: дължина 2,3 см; ширина 1 см; дебелина 0,7 см.
Състояние: върхът е отчупен.
Има издължена клиновидна форма. В горния край завършва с топче, а в средата - отвор.
Прешлен (Обр. 34).
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 2,10-2,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №226/10.10.2007 г.
Размери: диаметьр 3,2 см; дебелина 0,6 см.
Състояние: добро.
Изработен от стена на керамичен съд. Има крыла форма с отвор в средата.
Запушалка (Обр. 35).
Материал: пясъчник.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 2 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №251/19.10.2007 г.
Размери: диаметри 4,7 см и 2,9 см; височина 5 см.
Състояние: много добро.
Има издължена конусовидна форма, без връх.
Стривалка (Обр. 36).
Материал: пясъчник.
М е с т о н а м и р а н е: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв.
№130/16.09.20081.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезина
55
__ Глапа ' Северна куда и Северна порта
Р а з м е р и: дължина 7,8 см; ширина 7,1 см; височина 5 см.
Състояние: много добро
Има нсправилна еплеонага сфера-,„а форма, леко замена от горната р
Част от метален лист (Обр. 37).
Материал: олово.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 2, дълбочина 3-3 40 м лД’Х™ СЪХРан“и=: НАИМ при БАН, филиал В, Търново, пол. инв. №259/26.10.2007 г.
Размер и. дължина 12 см; ширина 6,5 см; височина 4,5 см, дебелина 0,2 см Състояние: лошо.
Има неправилна издължена форма, прегьнат няколко пъти.
Апликация (Обр. 38).
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 0,80-1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №93/14.09.2007 г.
Р а з м е р и: диаметър 1,6 см; дебелина 0,3 см.
Състояние: добро.
Има кръгла форма, с два полукръгли отвора в предния край и две железни гвоздейче-та зад тях. Украсена е с две успоредни врязани линии.
Жетон (Обр. 39).
Материал: кост.
Местонамиране: пред източния вход на кулата, на нивото на стьлбището (дълб. 1,40 м), при консервационни работа.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, 3/26.02.2010г.
Р а з м е р и: диаметър 3 см, дебелина 0,3 см.
Състояние: добро. По средата е счупен и липсва малка част.
Има дисковидна форма. 11о лицевата страна има врязапа украса, тип „птиче око - 7 орнамента, оформени като кръгли розети.
Съставна дръжка (предна част) (Обр. 40).
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, върху пода на помещение 1, дълбочина 1,40 м. Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв
№121/18.09.2007 г.
Размер и: дължина4 см; диаметър нагорнатачаст2,2 см, диамегьр на втул
диаметър на канала 1 см.
Състояни е: запазена е половината.
Има издължена форма с почти кръгло сечение, коя го преминава в
по-тясна цилин-
дрична втулка.
Съставна дръжка (предна час г) (Обр. 41).
Материал: кост.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
56 ____'----------------------------------------------
м стонам Иране: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 0,40 м
МаЛо на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №4/
28.07.2008 г.
Размери: дължина 3,7 см, ширина 1,7 см.
Състояние: запазена е четвъртина от него.
Има издължена форма с многоъгълно сечение, която преминава в по-широка цилин-дрична втулка.
Съставна дръжка (средна част) (Обр. 42).
Материал: кост.
М е с т о н а м и р а н е: от насипа пред източния вход на кулата, дълбочина 1-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. 1ърново, пол. инв. №84/04.09.2008 г.
Размери: дължина 3,7 см; диаметри 1,7 см и 1,3 см;
Състояние: добро.
Има издължена конусовидна форма.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 43).
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, върху пода на помещение 1, дълбочина 1,20-1,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №149/ 21.09.2007 г.
Размери: дължина 3,7 см; размери на горната част 2,3 см х 2,3 см; диаметьр на втулката 1,5 см.
Състояние: много добро.
Има издължена форма с квадратно сечение и заоблени ъгли, която преминава в по-тясна цилиндрична втулка, украсена с дълбоко врязани концентрични окръжности.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 44).
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, в помещение 2, дълбочина 0,80-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №6/26.04.2010 г.
Размери: дължина 2,45 см; диаметьр на горната част 2,4 см; диаметьр на втулката 1,7 см.
Състояние: много добро.
Има издължена форма на пресечен конус в горната част, която чрез релефен пръстен преминава в по-тясна цилиндрична втулка. Украсена е с двойки плитко врязани концентрични окръжности.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 45).
Материал: кост.
М е с I о н а м и р а и е: Северна кула, от насипа в помещение 1, дълбочина 1,20-1,50 м.
Мясю на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №156/21.09.2007 г.
1 а з м е р и: дължина 3,7 см; диаметри 2,2 см и 1,7 см.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
57
—------------------кула и Северу
Състояние: запазена е половината Има издължена конусовидна форма с отт,„
У ни краища. Украсена е с врязан ромб.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 46)
Материал: кост.
Местонамиране: Северна куля
Място на съхранение: НАИМ поиИТдЛ°М^ЩеНИе дълбочина 1 >20-1,50м.
№156/21.09.2007г. Р АН’ Филиал В. Търново, пол. инв.
Р а з м е р и: дължина 3,2 см; диаметри 2,4 см и 1 7 см Състояние: добро.
Има издължена конусовидна форма.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 47).
Материал: кост.
Местонамиране: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв №38/14.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 2,9 см; диаметри 2,2 см и 1,8 см.
Състояние: добро.
Има издължена конусовидна форма. Украсен е с врязана украса, отчасти изтрита.
Съставна дръжка (задна част) (Обр. 48).
Материал: кост.
Местонамиране: от насипа пред южната фасада на кулата, дълбочина 1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №38/14.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 3,4 см; диаметри 2,3 см и 1,7 см.
Състояние: счупен на три части.
Има издължена конусовидна форма.
Дръжка (Обр. 49).
Материал: кост. „
Местонамиране: Северна кула, от насипа в помещение 2, дълбочина 2,50 м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. 4ърново, пол. и:
№132/11.08.2008 г. г ,„1Чрм
Р а з м е р и: дължина 5,2 см; ширина 3 см и 2,3 см, деоелина , Състояние: запазена е задната част.
Има издължена конусовидна форма с елипсовидно сечение.
Рамка (Обр. 50).
а т е р и а л: кост.
есто намира не: Северна кула
, върху пода на помещение
1,
1,50 м.
Място на съхранение
НАИМ при БАН, филиал В. Гьрново,
дълбочина 1,20-пол. инв. №148/
21.09.2007 г.
М
М
Сектор Север 2007-2009 г.
Том I • —
58
Евгени Дерменджиев
Р а з м е р и: дължина 3, 7 см; диаметър 0,6 см.
Състояние: добро.
Има издължена форма с почти крыло сечение. Украсена е с дълбоко врязани уСПо редни линии, имитиращи спирала, които не преминават по задната страна. В единия край има малък отвор за закрепване.
51. Костени заготовки и отпадъци (Обр. 51)
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, в помещения 1, 2 и 3, дълбочина 0,20-2,80 м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Р а з м е р и: дължина 3—8 см; диаметър 1,5—4 см.
Състояние: добро.
Епифизи (края на костта) на животински дълги тръбести кости.
52. Костени заготовки и отпадъци (Обр. 52)
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, в помещения 1, 2 и 3, дълбочина 0,20-2,80 м Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал. Р а з м е р и: дължина 3-8 см; диаметър 1,5-3,5 см.
Състояние: добро.
Епифизи (края на костта) на животински дълги тръбести кости.
53. Костени заготовки и отпадъци (Обр. 53)
Материал: кост.
Местонамиране: Северна кула, в помещения 1,2 и 3, дълбочина 0,20-2,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Р а з м е р и: дължина 2-12 см; диаметър 1-3 см.
Състояние: добро.
Диафизи (средната част на костта) на животински дълги тръбести кости.
54. Гвоздей (Обр. 54)
Материал: желязо.
Местонамиране: Северна кула, в помещения 1, 2 и 3, дълбочина 0,20-2,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Р а з м е р и: дължина 4—10 см; диаметър на главите 1-1,5 см.
Състояние: лошо.
Имат издължена, заострена форма с четириръбо сечение и кръгла глава.
55. Керемиди (Обр. 55)
Материал: глина.
Местонамиране: Северна кула, в помещения 1, 2 и 3, дълбочина 0,20-2,80 м.
Място на съхранение: крепост Трапезица, депо - масов материал.
Р аз м е р и: дължина 10-25 см; ширина 5-22 см.
Състояние: добро.
Изработени от пречистена червена глина. Плоските керемиди имат правоъгьлна, леко ?вита форма, с плитки надлъжни и напречни улей ио едната къса и едната дълга страна.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
----------------------и СеЮр„а порта и
Капаците имат полукръгло или почти триъгьлно ня край на надлъжните страни. апречно сечение, с малък ръб в долния
8. Предназначение
строек™eZaZa (WVP ~
Всъщност, с постройването на Северната kv™ и царство.
с^сверната кула и прилежащите крепостни съоръжения началото наМПв. (^-И1)Ф В Северната част на “ ТРапези«а в
Основното предназначение на тази кула е охраната на Северната порта на столич-ната крепост на хълма Трапезица, контрола и ефективната защита на криволичещия път извеждащ от подножието на хълма (Обр. XI). По тази причина пътят не е прокаран по дължина!а на западния склон, а се извива в три последователни отсечки точно под сама-га кула, преминавайки край нейната западна фасада (Обр. L-2). Така цялото пътно трасе остава под прекия обстрел от кулата, а острите завой, тясното платно и големия надлъжен наклон са за! руднявали изкачването на обсадна техника към стените на кулата и до самата порта. Независимо от това точно западната стена на кулата, която е можело да бъде пряко обстрелвана с каменометни машини, е направена с много голяма ширина (3,80—4,20 м) (Обр. VII). Същевременно, разполагането на прохода на Северната порта под прав ъгъл спрямо трасето на пътя е изключвало възможността за използването на таран за разбива-не на вратите (Обр. XXXVI-2). Солидното укрепване на подхода към Северната порта не е наложило издигането на надвратна кула, тъй като нейните функции се изпълнявали от Северната кула (Обр. XL-2).
Северната кула е имала и наблюдателни функции, защото от нея се открива широк изглед към пътя, преминаващ през пролома на река Янтра в северна посока (Обр. I; Обр. LI V). По-късно към кулата е пристроена Напречната крепостна стена с две бойни кули и порта при реката, чрез конто е осъществено цялостното укрепяване на подградието в източното и южно подножие на Трапезица (Обр. L-3, 6; Обр. LI). Бойните кули при реката на Напречната крепостна стена явно са охранявали мост, по който се е осъществявала пряката връзка с подградието на другия бряг на Янтра и с цитаделата на хълма Царевец (Обр. L-3, 5). Отбраната на тази Напречна крепостна стена се е осъществявала именно чрез Северна та кула, където е била връзката й с крепостта на хълма Трапезица (Обр. L-1).
Голямата височина, значителната обитаема площ в нейната вътрешност (над м стратегическото разположение на най-високата точка на хьлма, охраната на пьтя верната порта показват, че в Северната кула е била разположена час! от столп шия р зон (Обр. VI). Този извод се подкрепя от пряката връзка на кулата със ападната ната крепостни стени, чиито бойни пътеки са отвеждали направо в неините XXXVI-2,4; Обр. XXXVII-2,4; Обр. XXXIX-2; Обр. XL-2). Същевременно по раз^ на дължина 45 м Западна крепостна стена не е била изградена ни го
93 11ай-близо до вея, като план и обем, стоят южната кула №1в Маточина (С. Боя-
Средновековпата крепост край Сопот..., 22-28, 30) и кулата в крепостта Вукелон
джиев. Крепостта при с. Маточина..., 1-8.).
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Иг
ь0 Евгени Дерменджиев
Я ба зашото към вътрешното й лице е долепена голямата Военна страдав Този факт ЯС11о
показва че защитниците на този, прилежащ към Северната порта, участьк от креп0СТНага стена, са можели да се изкачат на нея единствено през етажите на Северната кула.
Вътрешното разпределение на кулата също дава основание да се приеме, че в нея е
била настанена военна част. Направата на широка стьлба, вместена в отделно стьлбищн0 н!
помещение позволява свободното придвижване във вътрешността на кулата без да се ппе. м
минава през всички етажи (Обр. XXXVI-2,3,4; Обр. XXXV1I-2,3,4; Обр. XXXIX-1,2; Обр. и
XL-1) Така при необходимост войниците от третия етаж са отвали направо на Северната 0
порта и Западната крепостна стена, с която етажът има пряка връзка, и сыцевременно са 1
можели да се изкачат на бойната площадка на самата кула (Обр. XXXVI-4; Обр. XXXVII-4-. с
Обр. ХХХ1Х-2; Обр. XL-2). Войниците от втория етаж са слизали по стълбището и през 1
помещение 1 са стигали до Източната крепостна стена (Обр. XXXVI-3; Обр. XXXVII-3). (
Помещения 1 и 3, разположени на първия етаж, са били проходни и най-вероятно в тях са съхранявани оръжие, снаряжение и продукта, необходими за отбраната на кулата и живота на войниците (Обр. XXXVI-2; Обр. XXXVII-2; Обр. XXXIX; Обр. XL-1).
В тази връзка е необходимо да се посочи, че в крепостта на хълма Царевец има подобно фортификационно съоръжение (Обр. LII). Това е голямото укрепление, изграде-но в източния край на Главния вход през първата половина па XIII в. (Обр. LIII). То е служило за непосредствената защита на две от неговите порти, конто са пряко свързани със стените на укреплението.95 Заедно с долепената към западната му страна бойна кула, укреплението има обща площ 700 м2. То се различава от Северната кула и по вътрешния си двор, около който са построени отделни сгради (Обр. LIII). Освен това укреплението
е допълнително изградено към вече съществуващи крепостни съоръжения - кула и две порти. За функциите му са изказани две мнения: служело е за охрана на Главния вход96 и е използвано за „...седалище на важно военноадминистративно учреждение...“, в което „.. .са живеели комендантът на крепостта и неговите подчинены. “,97
Посочените фортификационни и стратегически характеристики на Северната кула в крепостта на хълма Трапезица позволяват да се предположи използването й за жилищно-отбранителна кула (донжон). При нея обаче липсват някои важни архитекгурни съоръжения, характерни за този вид кули. Във вътрешността й няма водохранилище или кладенец (Обр. IX; Обр. X), входовете не са разположени на височината на втория етаж, а са на нивото на терена (Обр. XIV; Обр. XVIII); на горните етажи не е имало параклис, а откри-тите в нея предмета (кат. №1-49; Обр. 1^49) не дават основания да се предполага, че тя е обитавана от представител на висшата столична аристокрация.98
Предложените данни отпоено предназначението на Северната кула в крепостта на хълма 1 рапезица показват, че освен за настаняване на войници от столичния гарнизон, в нея може да е имало и административни помещения. Предположението за съществуване
Караилиев, П. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица. - Археология, L, 2009, 3^1, 69-71,74-75.
Дерменджиев, Е. Към фортификацията на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец..., 71-72.
1986 2^^ИК°Л0Ва’ ' радоустройство и архитектура. - В: История на Велико Търново. т. 1. София,
Вьлов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец
981969, ~ В: U'apeBI Рад Търнов. т. 5. София, 1992, с. 151.
1 абовяиов, Д. Самостоятелно отбраняващи се кули - пиргове на Балканския полуостров през Средните векове. - ИРИМВТ, XV1I-XVI1I, 2002-2003, 230-231.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
61
------------------------№ и Северна оорта на четвърти етаж на кулата позволява да се допус
военният комендант (кастрофилакс).99 е’ *е В него е възможно да е пребивавал
Особено интересно във фортификационно у
ната крепостна стена, започваща от Северна. а’ХлЮСг'Н'т ° пре;шазначението на Напреч-матаот Напречни крепостей стени, спускащи се по склона^ ’ Щ Тя е част от систе-и достигащи бреговете на Янтра, която е отличит Д™°ИеТС иа^вете столични крепости ОТ втората половина на XIV в. (Обр. LIV)100 Кое - Чсрга на Търновските укрепления такива крепостей стени. От двете страни на ГлавныТ?* Нахълма ЦаРевец е имала общо 4 саизградени две Напречни «репосХХ
|.IV-l)t01. а южната- I кула(Обр. LIV-2).102 Дпугт нтп'п”' КОИТО има 2 боини КУЛИ <обР-от Лобната скала при северния край на крепост (Обр U™ зОМуГ™ “ спусаша телносъоръжение при Южната ъглова кула водоснабди-
а тт ,пиис1кула, в определен етап от съществуването си също е „знълнявало функциите на Напречна крепостна стена (Обр. L1V-4).« Крепост наZ „а Трапезица има 2 Напречни«репостни стени. Първата от тях започва от Северната кула „ има I разкрита кула (Обр. UV-5)'» а началото на втората (също с I известна куда) е при Югозападната крепостна стена, близо до Западната порта (Обр. LIV-6).106
Чрез тази допълнително изградена система от Напречни крепостни стени са били укрепени подградия!а, разположени в западното и южно подножие на крепосттанахълма Царевец, в из точно!о и южно подножие на крепостта на хълма Трапезица. По този начин пезащптените до toi ава квартали са получили относителна сигурност, като са включени в цялостната фортификационна система на столичния Търновград през втората половина на XIV в., в резултат от засилващата се заплаха от османска инвазия. 107
По такъв начин са били укрепени и кварталите на големия дунавскп град Никопол108, където през последните няколко години от управление™ си пребивава цар Иван Шишман (1371-1395 г.), и който след превземането на Търновград през 1393 г., става иегова столица. Напречните стени на Никопол започвали от крепостта и достигали Дунав, където завършвали с кули.109 Стените са били успоредни и отстояли една от друга на 135 крачки (около 115 м). По брега на реката била издигната дървена палисада, която евързвала купите на двете Напречни крепостни стени.
Очевидната връзка между укрепленията на двата града, които същевременно са сю-лици на Търновското царство в последните години от неговото съществуване, позволява да се потърси връзка и при изграждането на една такава особена огбранителна система.
99 Ангелов, Д. История на средновековната българска държава и право. София, 199-, сЧ78.
100 Робов, М. Допълнителнаукрепителна система на средновековния Търновград..., j _
101 Попов, А. Разкопки на манастирския комплекс „Велика лавра“ в 1 ърновград. Р
1978г. София, 1979, с. 149. нпимпт III 1964
102 Николова, Я. Н. Ангелов. Южна напречна крепостна стена на Царевец.
35-42. ITS 6 4
103 Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново..., с. j , р хълма Царе-
- Дерменджиев, Е. Укрепено водоснабдително>В. Търново, вец във Велико Търново. — В: България, българите и P
2010,440-468. тч-пилно с 149 ’ М. Робов. Нови данни за
105 Шкорпил, К. План на старата българскастолица I р
строителната хронология в източното подножие на хълма Рап
106 Шкорпил, К. План на старата българска столица *р еко’вния Търновград..., с. 43. Робов, М. Донълнителнаукрепятелна система Р „адове и крепости.... с. 126.
Кузев, А. Никопол и Холинок. - В: Средновековни български р
109 Пак там, с. 133, 137-139.
- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том 1 •
Евгени Дерменджиев
62 ----------------------------------------------------
каквато се явяват Напречните крепостни стени^За сега не може да се определи кЪде ппъв път са били построени Напречни стени. Логично е това да е било осъщестВено J столичиия Търнов, който от средата на XIV в. е бил под пряката заплаха от османски нт -алсния Значението на Никопол нараства едва в края на 80-те години на XIV в, Кога го османпитс завземат цяла Тракия, значителни територии в Североизточна БългарИя и особсно след предаването на силно укрепеня Дръстър. Може би тогава, по подобие на Търнов са издигнати и Напречните стени в Никопол.
Им’айки в предвид еднаквото предназначение и конструктивни характеристики на тези Напречни крепостни стени (трасета, топография, начин на изграждане, разположе-ние на кулите) може да се допълни цялостната картина на тази нова фортификационна система в столичния Търнов. На сегашния етап от проучванията в столицата се приема, че брегьт, оставащ между Напречните крепостни стени, конто се спускали до Янтра, не е бил защитен с някакви допълнителни съоръжения, защото реката по това време е била достатъчно пълноводна, за да представлява непреодолимо препятствие пред противника, като същевременно е била в състояние да осигури необходимата защита на подградията при опит за форсиране.111
Сведение™ за издигане на дървена палисада край Дунав, между кулите на Напречните крепостни стени в Никопол (независимо, че е от средата на XV в.112), показва, че най-вероятно и в столичния Търнов цялото протежение на двата речни бряга, в очерта-нията на подградията, е било подсилено със стабилни дървени стени. Така са офор.мени две отделни укрепени подградия между столичните крепости, конто обаче са имали пряка връзка чрез пяколкото моста, прехвърлени над Янтра (Обр. LIV). По този начин Напречните крепостни стени, заедно с дървените палисади, оформят единна мощна укрепена линия, простираща се в крайречната ивица, която позволява пряко взаимодействие между защитниците на отделните укрепени части на Търновград, като същевременно не дава възможност за пълното изолиране и обсада на двете столични крепости.
Като част от тази нова столична фортификационна система, Напречната крепостна стена, започваща от Северната кула на крепостта на хълма Трапезица, несъмнено има важна роля в цялостното укрепване и защитата на подградието в източното и южно подножие на хълма.
* * *
Северната кула, като самостоятелно фортификационно съоръжение, се отличава със своите размери, функции и местоположение (Обр. VI). Тя обаче е пряко свързана не само конструктивно, но и функционално със Северната порта, като заедно двете крепостни съоръжения оформят Главния вход на крепостта на хълма Трапезица (Обр. XXXVI-2; Обр. XXXVII-2; Обр. XXXIX-2; Обр. XL-2). По своята планировка, големина, трасиране на пътя към него, видове крепостни съоръжения и общи принципи на отбрана, този Главен вход се различава в значителна степей от Главния вход на другата столична крепост, издигаща се на съседния хълм Царевец (Обр. LII; Обр. LV). Основните причини за това са времето на строителство на крепостните им системи, мястото на входните комплекси и начините за тяхната защита.
।J Божилов, И. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография..., 226-227.
Робов, М. Допълнителнаукрепителна система на средновековния Търновград..., с. 43.
Кузев, А. Никопол и Холъвник. В: Средновековни български градове и крепости..., с. 133.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
63
Първоначално средне вековната фортиф^ ----------
новизантийските крепостни стени, мястото и d>oZ^ Царевец члътно следва ран-било наложено от използването на добре запазенит °Йните КУЛИ и порти, което е върху старите трасета и основи са издигнати новите СупеРстРУкЦ™.113 Впоследствие жения, конто по размери малко се различават от тях (^еДНОВековни отбРанителни съоръ-
Главният вход на ранновизантийската и спел
положен на тесен и дълъг провлак (Обр. LV) Р^Новекоаната крепост на Царевец е раз-много ефективно препятствие, за чиято защита нЛ°я к СИ Т°ЗИ провлак пРедставлява крепостни съоръжения. Ето защо през V-VI в то“ к"™ нсобходими особено големи и кула само в най-вътрешния си край.115 От началото «Гун? еГраден СДИ11Стаено с порта отделки етапи тапочка по-сериозното укрепяваие на гпютм'" ЧаК Д° КР“Я ““ X1V "а входна система и добавянето на нови порти, кули голямо vxnenS’ улмжаване ва lw”aTa и Напречнц крепостни стени (Обр. LH; Обр LV) 116 УР ние с казаРмени страда
Именно липсата на такъв естествено укрепен подход към Главния вход на крепостта „а хълма Трапезица е наложила, „рокарването на дълто, „звиващо се три „ъти точно п"д Сверената кула, пътно трасе (Обр. L). По този начин „ътят е бил добре зашитаваи ио ця лата си дължина до Северната порта (Обр. XI). Същевременно издигаието на огромната Северна куда е направило излншно строителството па други бойни кули и допълнителни порти (Оор. ). очт и на същия принцип, но според конкретните теренни дадености, е заложена планировка!а при оформянето на големия защитен комплекс, включващ Първа и Втора nopi а, трапецовидиата кула и допълнително изграденото към нея вътрешно укрепление в началния строителен период на Главния вход на крепостта на хълма Царевец (Обр. LII; Обр. LIII-1).117
Всъщност чрез едновременното строителство на всички съоръжения на Главния вход на хълма 1 рапезица в началото на XIII в. (Обр. I; Обр. XL-2) е осъществен първоначал-ния фортификационен замисъл за ефективна отбрана на основния външен подход към крепостта, който след това не е имало необходимост да се подлага на промени (реконструкции и допълнителни разширявания) (Обр. L). Това е включвало издигането на само една, но изключителна по своята мощ бойна кула, снабдена със всичко необходимо за
tlUuiMJUlUUlSI
охраната на Главния вход: доминиращо и стратегическо разположение, голяма височина и дебели стени, значителна бойна и обитаема площ, възможности за разполагане на ме-
тателни машини, настаняване на постоянен гарнизон и пряка връзка със защитаваната от нея Северна порта (Обр. VI). Именно това отличава Главния вход на Трапезица (Оор. I) о г етапното строителство (осъществено в продължителен период от време) на различии по
113 Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени нахълмаЦаревец..., с. 136, 139-140.; Е. Дерменджиев. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма 1а-ревец във Велико Търново. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура^ В. Търново, 2005, 366-367.; М. Долмова. Археологически проучвания на средновековна улица северозападния склон, квартал при Трета порта на Главния вход..., 244 245. > иеи
1,4 Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните сгени нт телство на 114-115, 118, 136-137, 153.; М. Долмова-Лукановска. Нови данни за крепос ковната кре-
Царевец. - Векове, 1990, 2, с. 61.; Е. Дерменджиев. Северозападната порт р n“T“^BurZo^
5' 6 - Дерме,.джпеп, Е. Към Фор, «I—а на Главк» вход „а сред—ага «реноет на хълма Царевец..., 69-77.
117 Пактам, 71-72.
Сектор Север 2007-2009 Г.» Тем I-
Евгени Дерменджиев
64
местоположение, размери и функции фортификационни съоръжения на Главния вход На крепостта на хълма Царевец (Обр. LII; Обр. LV).
Северната кула, Северната порта, както и изградената по-късно Напречна крепостна стена на подградието, образуват мощен фортификационен комплекс, отбраняващ Целия северен сектор на средновековната крепост на хълма I рапезица (Обр. I). Според открития археологически материал, монетите и стратиграфските наблюдения неговото строите:, ството е започнало най-рано в началото на XIII в. и засега може да се евърже с управлени-ето на пар Калоян (1197-1207 г.). Осъществяването на първоиачалния замисъл и оконча-телното завършваие на това грандиозно крепостно строителство обаче е било по времето на пар Иван Асен II (1218-1241 г.). Причините, наложили укрепяването на втория хълм, оставащ до тогава извън територията на Търнов, явно са евързани с бързото нарастване на столичного население и необходимостта от нови територии за застрояване. Така естест-веното решение е било строителството на нова крепост на съседния подходящ за отбра-на хълм, осигуряващ ефективна защита, който се вписва съвсем естествено в градската структура на столицата на възстановеното Българско царство.
Строителството на Военната страда до Западната крепостна стена, фланкираща Северната порта от юг, голямата дворцова страда, намираща се южно от кулата, църква №2 и другата страда до нея, която има светски характер и нредставителни функции, позволяват да се очертае разширяването на фортификационния комплекс в северната част на хълма Трапезица и да се допусне прерастването му в ансамбъл, евързан с гражданското и военно управление на крепостта през XIII—XIV в. (Обр. L).
Издигането на Напречната крепостна стена при Северния край на крепостта на хълма Трапезица, като част от общата идея за укрепяване на най-важните столични подгра-дия през втората половина на XIV в., се явява последний етап от развитието на общата фортификационна система на Търновград.
Почти цялостното разрушаване на крепостните съоръжения в последните години на осмото десетилетие на XIV в. (евързано най-вероятно с определени договорни задълже-ния спрямо Османската държава) показва отчаяното положение, в което се оказва Българ-ското царство и невъзможността цар Иван Шишман (1371-1395 г.) да се противопостави на османското нашествие. Възстановени точно преди обсадата на столицата през лятото на 1393 г., Северната кула и прилежащите й сектори от Западната и Източна крепостни стени отново са защитавали крепостта от армията на султан Баязид I (1389-1402г.).
Крепостта на хълма Трапезица явно не е била превзета със сила при тази обсада. Нейните защитници доброволно са отворили портите, поради което крепостните съоръжения, църквите, манастирите и жилищните сгради не са били опожарени и разрушени. След изселването на нейните обитатели, заедно с цялото им имущество, през 1394 г. крепостта запустява, а построй ките постепенно започват да се събарят. От XV в. нататьк територията на хълма никога по-вече не е застроявана и обитавана.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Алексиев, Й. Надписи-графити от Царевец (XIV в.). — Сборник в намет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984, 236-238.
Алексиев, И. Епиграфският материал от Търнов. Известия на Историческия музей - Велико Търново, IX, 1994, 147-165.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
65
______Л СеВер,,а кУла и Северна порта
Ангелов, Д. История на средновековната българска лт пжяп Ангелов, II. Крепостни стени и порти на хълма I hn 'Р И право' СоФия, 1992.
вания през 1963 г. - Известия на Окръжния исторически к^зей^Ве’ ГЪР”°В°' ’>аЗКОПКИ и "роуч-
Ангелов, И. Надписи от двореца на Царевен R и Велико 'ьрново, III, 1966, 1-20.
1б7_196 царевец. - В. Царевград Търнов. т. 1, София, 1973,
cXS.’.SчГ'Р“ ТЪРН“- ~ - Ц.Р=.«ипрез
4Н9-1бГ"ГО ° “"0ГРа“"' — " - В: 3.
лпгело., И. Я Николов. Крепости степи и крепост™ еьоръжени. средиоаеко.пага
2 ' “ ОКРЪЖ"™ музей - Велико Тьрвово, 1,
Лплрсо». Й. И Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в Сродио.ековиа България. София, 1994.
Антонова, В. Шумен и шуменската крепост. Шумен, 1995
Балабанов, П„ С. Бояджиев, Н. Туле.и ков. Крепостного строителство по българските зсми. София, 2000.
Берон, В. Археологически и исторически изследвания. Велико Търново, 2004.
Ботов, К. Редки изображения на тьрновска сграфито керамика. - В: Културата на средновековния Търнов. София, 1985, 132-142.
Божилов, И. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186-1460г.). София, 1994.
Бояджиев, С. Крепостта при с. Маточина. - Археология, 1965, 1,1-8.
Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крспостните степи на хълма Царевец (1966-1969г.) - В: Царевград Търнов. т. 5, София, 1992.
Георгиева, С. Керамиката от Двореца. — В: Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава. (Керамика, битови предмета, и въоръжение, накити и гька-ни). т. 2, София, 1973, 7-186.
Дерменджиев, Е. Към (фортификация га на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - Археология, 2000, 3-4, 69-78.
Дерменджиев, Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец във
Велико Търново. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, 366-372.
Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на хълма Трапезица във Велико Търново. - Археология, XLIX, 3-4, 2009, 48-67.
Дерменджиев, Е. Археологически разкопки на Югоизточното подградие на столичния Гьр-нов. - Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 516-518.
Дерменджиев, Е. Укрепено водоснабдително съоръжение в столичната цитадела на хълма
Царевец във Велико Търново. — В: България, българите и Европа - миг, история, съвремие. т. IV, В. Търново, 2010, 440-468.
Джамбов, И. Средновековната крепост край Сопот. Пловдив, 1991.
Джамбов, И. М. Станчева. Сградостроителство и занаяти в столичния и следстоличен
Търновград (По материали от западния склон на хълма Царевец. Предвари! ел но с I
Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски , стория, -
125 Пиитов, Г. Л. Балклиска, М. Иосифова. Крепости» строителство. - В: Калиакра. Кре-
постно строителство. т. I, София, 1990, 22-183. „прит) зпхеологическо
Димов, И. Разкопките „а Трапезица . Търново. - Извести. на бьл.арско.о археологи дружество, V, 1915, 112-176.
-.Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
66
Евгени Дерменджиев
Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червей през XII-X1V в. - В: Средновековният Червей, т. 1, София, 1985,33-132.
Долмова, М. За укрепителната система на крепостта „Трапезица“ (предварително съобще-ние). - Археология, 1995, 3, 36-42.
Долмова, М. Жилищного строителство в крепостта Трапезица. - В: Сборник в чест на проф.
Димитьр Овчаров. Велико I ърново, 2002, 121—124.
Долмова-Лукановска, М. Нови данни за крепостного строителство на Царевец. - Векове, 1990, 2, 59-67.
Долмова-Лукановска, М. Археологически проучвания на средновековна улица по северо-западния склон, квартал при Трета порта на Главния вход, източна крепостна стена и квартал при Френкхисарската порта на Царевец. Велико Търново, 2007.
Дочев, К. Трапезица. Югозападен сектор. - Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 504—506.
Иванов, С. Археологически проучвания на Дворцовия площад в Плиска. - Българска археология 2008 г. (каталог на изложба). София, 2008.
Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974.
Караилиев, П. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. - Археология, 3—4, 2009, 3-4, 68-76.
Квинто, Л. Й. Алексиев. Църква от XII в. при с. Леденик, Великотьрновски окръг. - Археология, XXIV, 1982, 1, 24-32.
Кузев, А. Бдин. — В: Средновековни български градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. т. 1, Варна, 1982, 94-115.
Кузев, А. Никопол и Холъвник. - В: Средновековни български градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. т. 1, Варна, 1982, 125-148.
Милчев, А. К. Койчева, П. Димитров. Крепостта от XII-XIV в. в м. Градът при с. Крамо-лин. - Годишник на музеите от Северна България, XX, 1995, 91—105.
Москов, М. Търново в най-древното си минало. - В: Моско Москов. Избрани страници за Великотьрновския край. Велико Търново, 2009, 29-50.
Мутафова, К. Старопрестолният Търнов в османо-турската книжнина (XV-XVI в.). В. Търново, 2002 г.
Нешева, В. Металообработване, ювелирство, предачество, шивачество, тъкачество, и обу-щарство. Обработка на кост, дървообработване. Селско стопанство и риболов. - В: Средновековният Червен. т. 1, София, 1985, 166-216.
Нешева, В. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на Света Параскева (Петка) Търновска. София, 2000.
Нешева, В. Деспот-Славовите резиденции в Цепена и в Мелник. - В: Тангра (Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев). София, 2006, 409^130.
Николова, Я. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевец, според археологиче-ския материал. - В: Царевград Търнов. т. 2, София, 1974, 277-3 15.
Николова, Я. Градоустройство и архитектура. - В: История на Велико Търново. т. 1. София, 1986, 235-282.
Николова, Я. Н. Ангелов. Южна напречна крепостна стена на Царевец. - Известия на Ок-ръжния исторически музей Велико Търново, III, 1964, 35-42.
Николова, Я. М. Робов. Храмът на първите Асеневци. Църквата „Св. Димитър“ във Велико Търново. Велико Търново, 2005.
Нииов, Л. Животновъдна и ловна дейност на обитателите на крепостта. — В: Скала. Крепост от X-XI в. до с. Кладенци, Тервелско. София, 1998, 329-343.
Овчаров, Н. Д. Коджамаиова. Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостного строителство в Източните Родопи. София, 2003.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • --------
m ш 11
.............
I лава 1. Северна кула и Северна порта 57
Овчаров, Т. Находки от кост и рог от врсмето на Търновската книжовна школа. - В- Търнов-ска книжовна школаЛТамэтници, поэтика, историография, т. 5, Велико Търново, 1994 581-585.
vv aT*RB’ П’ Иг ’ Ют,онд^”®в- Бълг'арите и османского завоевание (краят на XIII в. - средата на XV в.). Велико Търново, 1995. 1
Петров, П. В. I юзелев. Христоматия по история на България. София, 1978.
Плетньов, В. За предназначението на един вид средновековни керамични изделия - капаци или свещници. - Acta Musei Varnaensis, Ш-2, „Българските земи през Средновековието (V1I-XV111 в.)“. Варна, 2002, 225—240.
Попов, А. Разкопки на манастирския комплекс „Велика лавра" в Търновград. - Археологически открития и разкопки през 1978 г. София, 1979, 148-149.
Попов, А. Средновековни надписи, монограми, букви и знаци от търновската „Велика лавра". - В: Царевград Търнов. т. 4, София, 1984.
I абовянов, Д. ( амосгоятелно отбрапяващи се кули — пиргове на Балканский полуостров през Средните векове.- — Известия на Регионален исторически музей — Велико Търново XVII— XVIII, 2002-2003,229-236. ’ .
Рабовянов, Д. Каменните ядра от Червен, извор за военната история на България през средните векове. - В: Юбилеен сборник в мест на проф. Й. Йорданов. Велико Търново, 2003, 273-278.
Рабовянов, Д. Южната тераса на хълма Трапезица. Проблеми на стратиграфията, периоди-зацията и хронологията. - Археология, 3-4, 2010 - под печат.
Рабовянов, Д., Ж. Гюлева, П. Дойчев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки на обект в сектор „Южен". — Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 616-620.
Рашенов, А. Крепостта при Мезек. - Известия на Българския археологически институт, XI, 1,1937,171-189.
Робов, М. Допълнителна укрепителна система на средновековния Търновград. Археология,
XXIX, 1987, 4,38-45.
Робов, М. Нови данни за строителната хронология в източното подножие на хълма Трапезица в Търново (края на XII-XIV в.). - Годишник на музеите от Северна България, XX, 1995, 61-72.
Робов, М. Археологически разкопки на сектор „Югоизточен" на Трапезица. - Археологиче-
ски разкопки и проучвания през 2009 г. София, 2010, 492-495.
Симеонов, С. Хоталич (средновековният град-крепост край Севлиево). Севлиево, 2007.
Станчева, М. Обработената кост в българските земи през XI-X1V век. Технологии и раз-пространение. — Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна стелен ,доктор". София, 2003.
Тонев, Л. Кули-камбанарии в България до Освобождение™. София, 1952.
Тотев, К. Златен пръстен-печат от некропола на църквата „Св. 40 мъченици" във Велико
Търново. - Археология, 2008, 1-4, 80-91.
Тотев, К. Новооткрита църква (№19) в средновековния град Трапезица. — Археология, 3—4, 2009,77-91.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица Север". — Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 682-685.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. В. Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица — Север". — Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 610—614.
Флерова, В. Резная кость Юго-востока Европы IX—XII веков: искусство и ремесло (по материалам Саркела-Белой Вежи из коллекции Государственного Ермитажа). Санкт-Петербург, 20(Ю
Филов, Б. Софийската църква „Св. София". - Материали за историята на София, кн.
София, 1913.
Цветкова, Б. За съдбата на средновековната българска столица Гърново след пэданэто и под турска власт.-Известия на Окръжния исторически музей-Велико Търново, 1972, ,
---------------------------• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Глава 7. Северна кула и Северна порта
69
МОНЕТИ ОТ СЕВЕРНАТА КУЛА И СЕВЕРНАТА ПОРТА
Таблица I (монети от помещение 1 на Северната кула)
№ ) Материал Тип Датировка Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
I. медиа Латинска имитация, тип А, орязана (1И на XIII в.) 1,8 х 2 см 2,11 гр. 1,70 м върху пода ‘X
2. медиа Латинска имитация, тип А, орязана (114 на XIII в.) 2 см 1,70 гр. 2,10-2,30 м
3. медиа Латинска имитация, тип А (?), орязана (1‘/г на XIII в.) 1,9 см 0,98 гр. 1 м върху хоросановата рампа
4. медиа Император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320 г.) 2,1 см 1,49 гр. 1 м в хоросана на рампата
5. медиа Император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320) 1,9 см 1,25 гр. 1,20 м
6. медиа Император Андроник III Палеолог (1328-1341) 1,9 х 2 см 0,80 гр. 2,10 м-2,30 м
7. сребърна Цар Иван Александър с Михаил Асен (1332-1380 г.) 2 см 1,19 гр. 1,50-1,70 м върху пода •• 1
8. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,9 см 0,61 гр. 2 м в боклучната яма
9. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,9 см 0,87 гр. 1,40-1,50 м «1
10. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 х 1,9 см 0,85 гр. 1,20-1,50 м
----------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
70 -----------------------------
11. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348 - 1371 г.) 1,6 х 1,7 см. 0,74 гр. 2м • <1
12. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 х 1,9 см 1,04 гр. 0,60 м - 0,80 м •
13. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 см. 1,15 гр. 1-1,20 м пред входа •
14. медиа Цар Иван Шишман (1371-1395 г.) 2 см. 1,37 гр. 1,20-1,30 м под пленника пред входа
15. медиа цар Иван Срацимир (1355-1396 г.) 1,7 х 1,8 см 1,83 гр. 1,60-1,70 м върху пода ••
16. медиа Българска имитация, (края на XIV в.) 1,4 х 1,7 см 0,34 гр. 1,70-2,30 м
17. медиа Неопределена (XIV в.) 0,9 х 1,8 см 0,40 гр. 2,50-2,80 м <«
1.
2.
3.
№
Таблица II (ллонети от помещение 2 на Северната кула)
№ Материал Тип Датировка Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Българска имитация, тип В (Р/г на XIII в.) 2,2 х 2,7 см 2,83 гр. 1 м ••
2. медиа Деспот Йоан II Орсини (1323-1335 г.) 1,6 х 1,8 см 0,50 гр. 1,40 м м
3. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,9 см 1,27 гр. 1 м
4. медиа Неопределена (XIII-XIV в.) 1,5 х 2,2 см 0,80 гр. 1,50 м •9
• Лрхеоло! ически проучвания на средновековния град Трапезица • -----------
Глава 1. Северна кула и Северна порта
Таблица III (монети от помещение 3 на Северната кула)
№ Материал Тип Датировка Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип А (?), орязана (Р/г на Х1П в.) 1,6 х 1,7 см 1,23 гр. 0,40-0,60 м м
2. медиа Латинска имитация, тип А или тип В (?) (Р/г на XIII в.) 1,4 х 1,6 см 0,66 гр. 0,40-0,60 м ♦е
3. медиа Цар Константин Асен, на трон (1261-1277 г.) 2,1 х 2,2 см 0,92 гр. 1,10-1,20 м ее
4. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 х 1,9 см 0,45 гр. 0,40-0,60 м ее
5. медиа Цар Иван Александър с Теодора, орязана (1348-1371 г.) 1,7 х 1,8 см 1,32 гр. 0,60—0,80 м ей
6. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,9 см 0,86 гр. 1,10-1,20 м йй
7. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,6 х 1,7 см 1,12 гр. 1,10-1,20 м ••
8. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,9 см 0,81 гр. 1,10-1,20 м йй
9. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,6 х 1,7 см 0,87 гр. 1,20-1,50 м гее
10. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 см 0,78 гр. 1,60-1,80 м гее
11. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,8 см 0,36 гр. 1,60-1,80 м ЙЙ
- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I--
Евгени Дерменджиев
72 12 медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 х 1,8 см 0,60 гр. 1,60-1,80 м ••
13. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 х 1,9 см 1,37 гр. 1-1,20 м на пода пред източния вход ЖЕ
Г медиа Цар Иван Шишман (1371-1395 г.) 1,4 х 1,6 см 0,64 гр. 0,40-0,60 м ЖЕ1
15. медиа Цар Иван Шишман (1371-1395 г.) 2 х 2,2 см 1,61 гр. 1,20-1,80 м върху пода ••
16. медиа Цар Иван Срацимир (1355-1396 г.) 1,6 х 1,7 см 0,75 гр. 0,30-0,50 м ••
17. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,7 х 1,8 см 1,53 гр. 0,40-0,60 м
18. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,6 см 0,34 гр. 0,00-0,60 м 00
№
1.
2.
3.
Таблица IV (ллонети пред западната фасада на Северната кула)
№ Материал Тип Датировка Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска или българска имитация (Р/гнаХП! в.) 1,1 х 2,1 см 0,65 гр. 1,20 м «
2. медиа Император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295—1320г.) 1,9 х 2,1 см 1,26 гр. 1,20 м
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
.__________________Г«»а I. Cenep„a кула и Северна порта
Таблица V (монели орел източната фасада на Северната кула)
№ Материал Тип Датировка Диаметьр Тегло Дълбочина
1. медиа Император Андроник II Палеолог, орязана (1282-1328 г.) 1,6 х 1,8 см 0,58 гр. 2,30 м
2. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 х 2,8 см 0,73 гр. 2,60 м ••
Таблица VI (ллонети пред южната фасада на Северната кула)
№ Материал Тип Датировка Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Цар Константин Асей, на кон (1264-1277 г.) 2,4 х 2,6 см 2,25 гр. 1,60-1,80 м
2. медиа Император Михаил VIII Палеолог (1261—1282 г.) 1 х 1,7 см 0,46 гр. 1,20-1,40 м
3. медиа Неопределена (XIII в.) 1,3 х 2,5 см 1,07 гр. 1-1,20 м М
4. медиа Деспот Йоан II Орсини (1323—1335 г.) 1,8 х 2 см 0,71 гр. 1,50-1,60 м
5. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 см 0,97 гр. 1-1,20 м LMJ
6. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 х 1,9 см 0,79 гр. 1-1,20 м Гее]
7. медиа Цар Иван Шишмаи (1371 1395 г.) 1,8 х 1,9 см 0,90 гр. 1 1,20 м ее
— —
___________ - . Сектор Север 2007-2009 г. • Том
Евгени Дерменджиев
/ S, / медиа 1 Българска имитация (края на XIV в.) 2,2 х 2,4 см 3,07 гр. 0,80-1,00 м
19. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,6 х 1,7 см 0,96 гр. 1,20-1,40 м
10. Българска имитация (края на XIV в.) 1,7 х 2,1 см 0,68 гр. 1,20-1,40 м
Колективна находка
11. медиа Император Мануил 1 Комнин (1143-1180г.) 1,8 см 1,16 гр. 1,20-1,40 м ••
12. медиа Латинска имитация (114 на XIII в.) I х 1,5 см 0,41 гр. 1,20-1,40 м
13. медиа Латинска имитация (1 /г на XIII в.) 1,7 х 1,8 см 1,45 гр. 1,20-1,40 м
Таблица VII (монети от Северната порта)
№ Материал Тип Датировка Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип А (РА на XIII в.) 2 х 2,3 см 2,01 гр. 1,10м ее
2. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,7 х 1,9 см 0,35 гр. 0,30-0,50 м ее»
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • --------------
_________________-Ba CeBePHa кула и Северна порта
СТАТИСТИКА НА МАТЕРИААИТЕ ОТ СЕВЕРНАТА КУЛА И СЕВЕРНАТА ПОРТА
СЕВЕРНА КУДА - Помещение 1
Дълбочина Талколитна керамика (V хил, пр. Хр.) 0,00-0,20м 0,30-0,60 м 0,50-1 м । 1,20-1,50 м
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) - - —
ранновизантийски амфори (VII в.) — —
средновековна керамика (ХП-Х1У в.)
сграфито керамика 10 12 8 31
глазирана керамика 10 27 5 26
стени с украса 7 14 2 13
стени без украса 73 87 15 126
стени с врязана украса - — 18
стен и с излъскани ивици 31 55 9 98
рисувани стени — — 1
устия 10 2 2 27
дръжки 31 23 10 81
дъна 20 26 7 63
капаци — — — —
чучури — — — —
тухли - — 5 —
керемиди — 61 24 57
гвоздей — — - 2
желязна шлака — — — -
стъклена шлака — — — 1
животински кости 21 28 7 306
л ул а — 1 — =4
ашик — 1 - -
*а*|*жд1АД ттооптг
iimikiiTi
1Л1Л11*кЛ пШППП
ПгжТТХТ»
Дълбочина 1,50-1,70 м 1,70-2,30 м 2,30-2,50 м 2,50-2,80 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) — — - 2
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) — 1 16 2
ранновизантийски амфори (V—11 в.) — — - --
средновековна керамика (X11-XIV в.)
сграфито керамика 84 128 42 75
глазирана керамика 27 146 15 54
стени с х/кпяг.я 20 — - —
стени без украса 145 401 134 393
стени с врязана украса 3 90 48 47
стени с излъскани ивици рисувани стени устия дръжки 80 20 80 273 90 226 108 32 54 162 47 101
----------------------------. Сектор Север 2007-2009 г. • Том
Евгени Дерменджиев
76 дъ на капаци чучури тухли 79 9 8 194 2 19 29 48 100 HI 7Ц~~| ' *^-4
керемиди гвоздей 4 5 3 2
сть клена шлака животински кости ___________ 295 203 5 46 1 ”129 ~
глинсна луда ЯШИК — - - -
глинена обмазка — — 4 -
ггени С у кр:
стени без у
стени с вр;
стени с из.
уст ия
дръжки
дъна
тухли
керемид
гвоздей
животи
СЕВЕРНА КУЛА - Помещение 2
Дълбочина 0,00-2,20 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) -
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) -
ранновизантийски амфори (V-II в.) -
средновековна керамика (XII-XIVb.)
сграфито керамика 102
глазирана керамика 58
стени без украса 249
стени с врязана украса 47
стени с излъекани ивици 141
рисувани стени 1
устия 32
дръжки 139
дъна 108
капаци 1
чучури 1
тухли 16
керемиди 8
гвоздей 15
желязна шлака 2
животински кости 223
СЕВЕРНА КУЛА - Помещение 3
Дълбоч ин а 0,00-0,60м 0,60-1,20 м 1,20-1,80 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр. 2 — —
тракийска керамика (1 хил. пр. Хр.) — — 1
ранновизантийски амфори (V 11 в ) — —
средновековна керамика (XII XIV в.)
сграфито керамика 34 — 32
глазирана керамика 10 — 23
Археологически проучвания па средновековния град Трапезииа
Глава 1. С гтени с украса __ Ттенибёз украса еверна куда и Севе| 5 76 зна порта
7гриис~излъскани ивици -— устия дрЪЖКИ дъиа 2 34 4 13 34 -
тухли 3
керемиди 22 -
ГВОЗДКИ Т^отински кости н —
СЕВЕРНА КУЛА - пред западната фасада
Дълбочина 0,00-1 м
халколитна керамика (V хил, пр. Хр.)
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) —S
ранновизантийски амфори (V-1I в.) —
средновековна керамика (X1I-X1V в.)
сграфито керамика 206
глазирана керамика 205
стени с украса 6
стени без украса 372
стени с врязана украса 59
стени с излъскани ивици 362
рисувани стени 6
керамопластична украса 3
устия 68
дръжки 413
дъна 233
капаци 2
чучури 6
тухли 4
керемиди 38
гвоздей 31
желязна шлака 5
животински кости 104
кремъци 3
СЕВЕРНА КУАА - пред южната фасада
Дълбочина 0,00-0,60 м 0,60-2,00 м
тракийска керамика (I хил, пр. Хр.) ранновизантийски амфори (У-ll в.) средновековна керамика (XII—XIV в.) —
---------------------------Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
«О." '" ' • ЖГ- 78 _ Евгени Дерменджие 47 В 80 ~~"то
сграфито керамика __ - 37 89 79 Г л аз и
глазирана керамика 6 3 ~~3 ~~~
СТСНИ С украса 111 91 167~~~~~- зтену
9 26 23 " стен
стени с ВрЯЗапД 77 99 188
стени с излъскани ивици стен
устия 21 23 50 усту
дръжки 94 160 180 дръ
дъна — 46 71 67 1 дън 1 кап 1 кер
капаци 1 — 1
чучури - 3 3
Л тухли 9 1 - | гвс
керемиди 30 3 17 | ЖУ 1 мс
гвоздей 20 6 5
животински кости 42 48 14
<ремъци 1 - —
лазилки 12 -
келязна шлака 2 - 2
СЕВЕРНА КУЛА - пред Северния вход
Дълбочина 0,00-1,00 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) тракийска керамика (I хил. пр. Хр.)
ранновизантийски амфори (V-II в.) -
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 12
глазирана керамика 16
стени без украса 47
стени с врязана украса 8
стени с излъскани ивици 34
дръжки 10
дъна 17
капаци 1
гвоздей 2
желязна шлака 2
СЕВЕРНА ПОРТА
дълбочина 0,20-0,60 м 0,60-1 м 1,50-2 и 2-2,50 м
халколитна керамика (V хил. пр Хр ) — —
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) 2 2 —
ранновизантийски амфори (V-1I в 1 2 — — —
средновековна керамика (XII XIV в.)
сграфито керамика 109 39 86 19
• Археологически проучвания па средновековния град Трапезица • --
Г^^на керамика 103 45 56 2 1
;тсНи с украса - — 8 13 \
'спи без украса 295 69 170 38 1
с врязана украса 73 36 41
-^Тизлъскани ивици 193 83 95 29 1
-СТуП'* 67 28 33 10 1
j/C । У17» пт-»тгЖКИ 131 27 66 12 1
^дрь714 107 38 59 9
дънд 3 — — -
Kai — .г.-»г\рМИДИ 3 6 6 -
5 2 1 2
ГВу->М2___ — ,,<1лплТИНСКИ КОСТИ 50 7 13 3
.</лчярчна плочка - — - 1
“
лаАЛ*"*
.«IX т^.«
ИМ
мл. I
__Сектор MWJOOW009^1"''
rtwiwrtVVWHWAl»«Mw*AM'''-.. "'a"""'^tv
80---------------------------------------------------------------------------------_
The North Tower and the North Gateway
Evgeni Dermendzhiev
The defensive tower standing out in the fortress located at the north end of the Trapezitsa I Fill (fin 1 II HI) which is important part of town structure of 1 urnov, is described very briefly by V Boron К Skorpil and V. Dimov, (fig. IV). The tower had not been excavated so far and the existing plans differ significantly from each other (fig. V). In general there is no information about the North Gateway, and a sector of Transverse fortified wall, descended to the bank of river Jantra, was excavated during 1981-1983 by M. Robov.
One of the main goals of the digs in 2007 and 2008 were to identify the plan and the function of the North Tower and its connection with Transverse fortified wall and uncovering of the North Gateway. The excavations were directed by Konstantin Totev (National Archaeological Institute with Museum) together with Evgeni Dermendzhiev (Regional Historical Museum -Veliko Turnovo) and Plamen Karailiev (Archaeological Museum - Radnevo) (fig. VI).
The foundations of the North Tower are built into the narrow rocky promontory which forms the north terminal of the Trapezitsa Hill (fig. VI). The tower has an irregular T-shape (fig. VII, VIII). It has a maximum length of 41.30 meters and a maximum width of 26. 50 meters; the built area is 583 square meters (figs. IX and X). The construction of the tower consists of rubble masonry, white mortar, emplcctum, and horizontal leveling beams (figs. IX - XIV). Its preserved height is from 0. 50 to 4. 20 meters and the preserved width of the walls is from 1.80 to 4. 20 meters. (Figs. XV, XIX, XX) The tower abuts the western and the eastern curtain walls. (Fig. XVI) Some of its walls were increased in height by stones set in mud. (figs. XVI - XVIII)
The North Tower has three rooms. Room 1 (area 75 m2) covers the central and the north part of the tower (figs. VII-/, XXII and XXIII). Its north terminal is a massive staircase (fig. XXI) and within the south wall is the entrance to room 3 (fig. XXII). The natural rock serves as a floor surface overlaid with mortar. Sometime later, the north part of room 1 was blocked and in the eastern part a new staircase was built (figs. VII-6 and XXIII). In front of it was built mortar platform, (figs. XXIV) There are three holes for pillars to support the ceiling (fig. VII- 7, XXV) and a rubbish pit cut into the floor (fig. VII-//, XXV). The west part of the room was divided into three small rooms (fig. VII-S-/0). A hearth was also built (fig. VII- 12, XXV) and in the floor a grave no. 102 was dug. (XXVI).
Room 2 (figs. VII- 2, XXVII, XXVIII) has an area of 55 square meters. In the north wall there is a gate (0. 85 meter width and 2 meters height) that served as an exit from the fortress (figs. VII- 5 and XVIII). A pavement and three steps of a staircase were found from the inside of the gate (fig. VII-13). Several rows of stones and blocks set in mud were found along the eastern and western walls of rooms 1 and 2.
Room .3 (figs. VII- 3, XXX and XXXI) (area 42 m2) has a floor plastered with mortar over which two hearths were found (fig. VII- 14, XXX). The main entrance to the tower, equipped with a massive staircase, is 1 meter in width and is located in the east wall of room 3. (figs. VII-4; XXXII)
1 he North Gate of the fortress was one meter south of the tower and abuts the west wall ° * c"tower VII- /5; XXXIII, XXXIV). Due to the high degree of destruction, it was not possi lc to find the gate itself. It was 2. 50 meters wide with no overlooking tower and it was set
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа ---------------
within the west curtain wall. It also had a double door On th----------------
there are remains of a road cut into the hillside that led m S °Pe °f the Trapezitsa Hill,
The beginning of the Transverse fortified wal wh? h °rth Gate'
descended on the slope of the hill to the river Jan tn ’w*. tStarted from Ле North Tower and
Stratigraphy. The interior of the North Tower and ™ Unc°Vered' XXXV) parts of the construction from its destroying. In the mo, .ndirrOUndlng areas were filled up with eval kitchen and sgraffito-ceramics (13th- 14th centuries ahwq dlscovered fragments of medi-day utensils, building materials (cat. nos. 1-55- fi„o 1 , tat?stlcs)> anymal bones, every-
ries. (Tabl. I-VII) ’ gS’ ’~55) and coins 13th and 14th centu-
Periodization - North Tower. First hnildin» ....... .
and XL). The North Tower was built in the early thirteenth0 XXXVI’ XXXIX~ 1
the west curtain walls and the North Gate. СП Ury’togctler wtt^ the east and
During phase 2 (mid-13th - early 14th century) (figs. XXXVII, XXXIX - 2 and XL- 2) a new staircase was built in room I together with a reconstruction of its western part that was d.-vtded into 3 small rooms After the mid-14th century, the North transverse curtain-wall was built onto the towei in order to defend the lower town located at the east foothill of Trapezitsa (fig LI) During the second building period (late 14th century) (fig. XXXVIII). the tower and the eastern curtain wall were rebuilt and this time mud was used as mortar. The rubbish pit and the hearths in rooms 1 and 3 are also dateing to this period. The North Gate was blocked The tower fell out of use towards the late fourteenth or in the very beginning of the fifteenth century.
Reconstr uction of the North Tower. This tower, as architecture, construction, building and locality, find numerous oi analogies among the well preserved towers in Bulgarian area, between 12th—14th centuries: the towers in the royal court in Bdin (fig. XLII); western tower of Cherven citadel (fig. XLII1); Hrelio tower in the Rila monastery (fig. XLIV); tower no. 2 in Copsis (Anevsko kale)q nesr Sopot (fig. XLV-1); the tower in the fortress near Kramolin (region of Gabrovo); eastern tower of the castel in the Melnik citadel; the tower near Western gateway of Perperikon and the tower in the fortress, near village Gugutka (region of Kurdzhaly); the towers in the fortress near village Mezek (region of Svilengrad) and s. 0. In respect to the general plan, capacity, disposition of the premises and moulding of the floors, closely to the North Tower in Trapezitsa Hill is the Southern tower no. 1 in the citadel of the mediaeval town Copsis (fig. XLV) and the tower in the fortress Boukelon, near village Matochina (region of Haskovo). (figs. XLVI; XLVII).
The North Tower in the fortress on Trapezitsa Hill had had at least 3 floors, (fig. XXXIX; XL). In the Eastern part of the tower was adapted a ground floor in which is the North entrance. The height of the first floor was not less than 4,50 meters. I he stone staircase for the upper floor is build in the North part of the premises no. 1. On the level of the floors, North Tower has a connection with fighting paths of Eastern, Western and the Transverse fortress walls. It was finished with fighting platform with pinnacles and about 18 meters with the root. I he biggest height was 25 meters in the eastern part. (Fig. XL) In the last period of subsistence of the tower, on one of its floors was situated stone-throw machine - trebushet. (fig. XLI)
Reconstruction of the North Gateway. It was elongated 1 meter southern 0 t e 1 11 _ lower and had a constructive connection with the western tower s wall. ( gs- ' ’
2 ). I he Gateway represents an aperture in the western fortress wall will wi 11, ’
meters. The passage with lenght 4 meters, was vaulted or covere wit 1 ri™^rJ esg wall_6 closed with two-leaved door. The height of the North Gateway is the same a
meters and with the pinnacles was 8 meters. The gateway didn’t have ow[ g^towe ^because it was protected by the North Tower. From the foot ol the hill to ie <•
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
.я.
82
Evgeni Dermendzhiev
a cramped stone road, indented in the western slope of the hill which passed through the gatc.
C n ier a sharp bend, like the main entrance in the Lovech fortress, (fig. XLIX). The North Gateway of Tra^ezitsa was built in the beginning of 13th century and in the end of 14«> century " " Recostruction of the Transverse fortress wall. (fig. LI) It is connected with the North Tower on the level of its first floor. In the beginning its height was about 15 meters with pinnacles and the width was 3,50-3,70 meters. Few meters further, the wall descended stair-looking down by the slope with the lenght 115 meters and width - 2, 10 meters. At the foot of the hill, the Transverse fortress wall reaches to fighting tower and after that the width of the wall is 3,15
Ol tb f( 1 r i
II1CIU1O. . 111- .
The continuation of the wall to the river points out that probably it was finished together with the second fighting tower, built in the river bed. Close to the first tower was located the gateway, through which was entered in the under fortress city. This transverse wall appears as a part of new fortification system for defence of the out fortress sections of the town, created during the second half of 14Ih century(fig. LJV). From the end of 14th century the Transverse fortress wall was not used as defences.
Finds. Uncovered archaeological objects in the interior of the North Tower in the embankment around it and near the place of North Gateway did not distinguish with large variety. These are numerous fragments from coarse and sgraffito-ceramics (Statistics); few objects related to military living and everyday life of the soldiers, which were placed in the tower; stuff and production of the workshop for treatment of bone (cat. nos. 1-53; fig. 1-53), building materials (cat. No. 54-55; fig. 54-55). Among them two sgraffito bowls are making an impression (cat. Nos. 5-6; fig. 5-6), graphites on the ceramic fragments (cat. nos. 9-21; fig. 9-21) and especially an inscription, connected with tsar Micho (1256-1257) (cat. no. 17; fig. 17) and the monogram of tsar Michael III Shishman Asen (1323-1330) (cat. no. 13; fig. 13). Quite outstanding are the rare images of birds on the sgraffito-ceramic (cat. nos. 7-8; fig. 7-8), silver signet-ring (cat. no. 30; fig. 30) and big fighting ball for stone-throw- machine, (cat. no. 22; fig. 22).
The purpose of the North Tower was to defend the North Gateway and the road, leading from the foot of the hill to the Gateway, (fig. L) In the tower was disposed a part of the capital garrison. We can suppose that in the tower there was premises with administrative functions.
The North Tower was functionaly connected with the North Gateway and with both fortress equipment moulded the main entrance of the castel on Trapezitsa Hill. (figs. XXXVI; XL). The absence of naturally fortifying approach to the entrance was necessitate in order to make long triple curve under the North Tower road. In this way the road was well preserved in full lenght to the North Gateway. Erection of the enormous North Tower made the building of the other fighting towers and additional gates unnecessary. Thus the planned strengthening of the main entrance was affected by the fortress equipment, erected for protection of the main entrance of the other, the previously built castel Tsarevets of the metropolitan Tumovgrad. (figs. LII; LIII; LV)
Through out building simultaneously of all the equipments of the main entrance of the Irapezitsa Hill in the beginning of 13th century was accomplished overall fortification plan for effective defence of the basic outside approach to the citadel. This after that made additional reconstructions and enlargements unnecessary. That included erection of only one, but exceptionally powerful fighting tower, supplying with all necessary for the protection of the main entrance: strategic disposition; height and thick walls; large fighting and inhabitable area; potentiality to situate missile machines; lodging of the permanent garrison; direct connection with the protecting North Gateway, (figs. XXXVI; XXXVII; XL).
Археологически проучвания на средновековния град Трапезипа •
The North Tower and the North Gateway
83
The North lower, North Gateway, as well as the built later Transverse fortress wall of the outside castel town, made powerful fortification complex, defended the whole north sector of the medieval fortress on Trapezitsa Hill. (figs. I; L) According to the archaeological materials found coins anil stiatigraphical observations, its building started as early as the beginning of 13th century and by all means can be connected with the reign of tsar Kaloyan (1197-1207). The realization of the primary plan and the final completion of this imposing fortified building was i„ the time of tsar Ivan A sen II (1218-1241). The causes of the second hill fortification were connected with the fast increase of the population and the necessity of new build up areas. Thus, the natural decision was to built the second fortress, which to secure the people.
The building ol the military structure near Western fortress wall, flanking the North Gateway from south, the big palace building, southern from the town, church no. 2 and of the other secular representative building close to it, permited to trace out the enlargement of the fortification complex in the North part of Trapezitsa Hill and to allowe its development into ensemble, connected with the civic and military control of fortress during the 13th—14th centuries, (fig. L)
The erection of the 1 ransverse curtain wall on the North end of the citadel Trapezitsa, as a part of the general idea for strengthening of the most important metropolitan outside town during the second half of 14th century, was the last stage of the development of the general fortification system of Turnovgrad. (fig. LIV)
Almost complete destroying of the fortress equipments in the last years of the eight decade of 14th century (connected probably with explicit contractual duties) indicate a desperate situation, in which Bulgarian kingdom occurred and the impossibility of tsar Ivan Shishman (1373-1395) to set against the Ottoman invasion. Restored just before the siege of the capital during the summer of 1393, the North Tower and the close sectors of western and eastern curtain walls once again defended the fortress from the army of sultan Bayazid I (1389-1402).
The citadel on Trapezitsa Hill was not conquered openly with force during this siege. Its defenders voluntarily opened the gatesin order to save fortress equipments, the churches, monasteries and buildings from burning down and destroying. After emigration of the inhabitants with the whole property, in 1394 the fortress became desolated and the buildings gradually began to destroy themselves. From 15th century the territory of the hill was not built and inhabited
anymore.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
p. I. ( сверната кула и пролома на река Янтра — поглед от югоизток. еверната кула — поглед от югоизток.
Р- Ссверният край на крепостта на хълма Трапезица, tacm от подградието и река Янтра — поглед от изток.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
порта
Обр. IК Северният край на хълма Трапезица в началото на XX в. — поглес) от югоизток (архивна снимка). 1. Северна кула 2. Напречна крепостна стена.
Обр. И Стари планове на Северната кула. 1. План по К. Шкорпил.
2. План по П. Абаджиев 3. План по В. Димов
Обр. VI Северната кула поглед от югоизток.
---• Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •
86
Евгени Дерменджиев
Обр. VII. Илии на Северната купа след разкопките през 2007-2008 г. (по К. Тотев)
1. Помещение /. 2. Помещение 2. 3. Помещение 3. 4. Източен вход. 5. Северен вход.
6 Стената на блокажа, новото стълбище и хоросановата рампа пред него в помещение 1. 7. Ими за подпори 8. Помещение 1.1. 9. Помещение 1.2. 10. Помещение 13. 11. Боклучна яма. 12. Огнище в помещение 1. 13. Плочник и стълбище в помещение 2 14. Огнища в помещение 3. 15. Мястото на Северната порта.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
'C“ C“?c?c" С“»Р"’ "«рта
VIII-2
VIII-3
Обр. VIII. Разрезы и изгледи на Северната кула (по К. Тотев).
I. Надлъжен разрез и изглед по 1-1.
2. Напречен разрез и изглед по 2-2.
3. Напречен разрез и изглед по 3-3.
------------• Сектор ( онер '007-2009 г. • Гом I •
Обр. IX. Вътрешността на Северната кула - поглед от север.
Обр. X. Вътрешността на Северната кула - поглед от юг.
Обр XI. Северната фасадна стена на Северната кула и трасето на пътя поглед от север.
Археологически проучвания на с редновековния град Трапезица • --
XIV
Обр. XII. Западната фасадна стена
на Северната кула и трасето на пътя - поглед от юг.
Обр. XIII Първата южна фасадна стена и първата източна фасадна стена на Северната кула - поглед от юг.
Обр. XIV. Първата източна фасадна стена на Северната кула с Главния вход и стълбшцето поглед от изток.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. XV. Главният вход на Северната кула поглед от запад.
Обр. XVI. Втората южна фасадна стена на Северната кула поглед от югозапад. Обр. XVI! Втората източна фасадна стена на ('еверната кула поглед от юг.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
J XVIII
XIX
Обр. XVIII. Втората северна фасадна стена на Северната кула с малкия вход - поглед от север. Обр. XIX. Третата източна фасадна стена на Северната кула - поглед от юг. Обр. XX Помещение I на Северната кула поглед от изток.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
92
XXI
XXIII
Обр. XXI. Помещение 1 на Северната кула (спгълбището в северната стена) поглед от юг.
Обр. XXII. Помещение I на Северната кула (южната стена и входа към помещение 3) поглед от север.
Обр. XXII! Помещение / на Северната кула (стената на блокажа и новото стълбище) поглед от юг.
• Археологически проучвания на средновековния град Грапезииа •
.______________Глава Се8еРна кула и Северна порта
Обр. XXIV Помещение 1 на Северната кула (новото стълбище и хоросановатарампа) - поглед от запад. Обр. XXV Помещение 1 на Северната кула (западната стена с ями за подпори, боклучна яма и очертанията на помещения 1.1 и 1.2) - поглед от юг.
Обр. XXVI Помещение 1 на Северната кула (източната стена и гроб№ 102) поглед от запад.
- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. XXVII. Помещение 2 на Северната кула - поглед от изток.
Обр. XXVII1. Помещение 2 на Северната кула (северная вход) поглед от юг. Обр. XXIX. Помещение 2 на Северната кула (източна стена и стьлбище,
зидани с калова спойка) поглед от северозапад.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
95
„ Ceeep„a
XXXI
XXXII
XXX
Обр. XXX. Помещение 3 на Северната кула - поглед от север.
Обр. XXXI. Помещение 3 на Северната кула - поглед от североизток. Обр. XXXII. Източният вход на Северната кула и входът между помещения 1 и 3 поглед от северозапад.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
96
XXXIII
XXXIV
XXXV
Обр. ХХХШ. Мястото на Северната порта и трасето на пътя към нея - поглед от югозапад.
Обр. XXXIК Мястото на Северната порта, първата южна фасада на Северната кула и началото на Главната улица на крепостта поглед от югоизток. Обр XXXV Северната кула и Напречната крепостна стена при реката поглед от изток.
Археологически проучвания на средновековния град Гранении.! •
XXXVJ
Обр. XXXVI. План на Северната кула (Първи строителен период, I етап) реконструкция Е. Дерменджиев. /. Приземие. 2. Първи етаж.
3. Втори етаж. 4. Трети етаж
Сектор Север 2007 2009 г. • Том I
XXXVII
Ofjp XXXVII. План на Северната кула (Първи строителен период, // етап) реконструкция К. Дерменджиев. I. Приземие. 2. Първи етаж. 3. Втори етаж.
4. Трети етаж.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 1. Северна кула и Северна порта
99
w
XXXVIII 2
Обр. XXXVIII План на Северната кула (Втори строителен период) -реконструкция Е. Дермендж иев. 1. Първи етаж. 2. Втори етаж.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
100
Евгени Дерменджиев
XXXIX
Обр XXXIX. Разрези на Северната кула реконструкция Е. Дерменджиев. / Надлъжен разрез А А (Първи строителен период, I етап).
2 Надлъжен разрез Е И (Първи строителен период, И етап).
* Археологичес ки проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 1. Северна кула и Северна порта
101
XL
Обр. XL Разрез и изглед на Северната кула (Първи строителен период, I етап) реконструкция Е. Дерменджиев. 1- Напречен разрез С - С. 2. Северната кула (поглед от югоизток).
— • Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
102
Евгени Дерменджиев
Обр. XL1. Требушет - реконструкция.
Обр. XL1I. Царският дворец в Идин.
Обр XUH Кулата на Западната крепостна стена на цитаделата на Червен (по ( '. Иорданов).
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
103
Глава 1. Северна кула и Северна порта
XLIV
XLV
1
Обр. XL/V. Хрельовата кула в Рилския манастир.
Обр. XLV. Южната кула в цитаделата на Копсис (по И. Джамбов).
1. Северната и Южна кула - поглед от север. 2. План на цитаделата.
.Сектор Север 2007-2009 г-Юм I-
Обр. XLVI. Кулата в крепостта Вукелон при село Маточина, Хасковско.
1 .Северната фасада на кулата. 2.План на кулата (по С. Бояджиев) Обр. XLVII. Кулата в крепостта Вукелон при село Маточина, Хасковско — реконструкция С. Бояджиев. 1. Надлъжен разрез на кулата (по С. Бояджиев).
2. Северната фасада на кулата.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Обр. XLVIII. Първата порта на Главния вход на крепостта на хълма Царевец поглед от изток (по К. Шкорпил).
Обр. XL1X. Северната порта на крепостта на Ловеч с подхода към нея.
Обр. /, План на крепостта на хълма Трапезица. 1 Северна кула.
2. Път 3. Папречна крепостна стена от изток. 4. Подградие. 5. Мост.
6. Папречна крепостна стена от запад
• Сектор Север 2007-2009 i. • Гом I •
Евгени Дерменджиев
106
Обр. LI. План и изгледи на Напречна крепостна стена (поглед от юг) -реконструкция Е. Дерменджиев. 1. Сектор от Напречната крепостна стена при Северната кула 2. План на сектора от Напречната крепостна стена при реката с хоризонтален разрез през горните етажи на купите
3. Сектор от Напречната крепостна стена при реката Обр LII. Укреплението при Нърва и Втора порта на Главния вход на крепостта на хълма Царевец - поглед от североизток.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
(>p I.HI. Планове па укреплението при Първа и Втора порта на Главния вход на крепостта на хълма Царевец през два строителни периода - реконструкция Е. Дерменджиев.
р. LIV. План на столичния Търновград с Напречните крепостни стени, защитавтци П(л>граоията. 1. Крепостна стена северно от Главния вход на Царевец 2. Крепостна стена ю ж но ()т Главния вход на Царевец 3. Крепостна стена при северния край на Царевец 4.
/>< пено воОоснабдително съоръжение при южния край на Царевец 5. Крепостна стена от илпок на крепостта на хълма Трапезица 6. Крепостна стена от запад на хълма Трапезица.
Ибр. LV. Главният вход на крепостта на хълма Царевец - поглед от Запад.
--------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •-
108
Евгени Дерменджиев
-ч-
Обр. 3
обр. 4
Археологически проучвания
|,а средновековния
град Трапезица
обр. 7
Глава 1. Северна кула и Северна порта
обр. 9
обр. 5
обр. 6
обр. 8
обр. Ю
&kWCW20«’-2“»'-T"“'
Евгени Дерменджиев
обр. 16
Археологически проучвания на < редновековния град Трапезица •
обр. 20 обр. 21
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Евгени Дерменджиев
112
Ю is
обр. 22
обр. 23
обр. 30
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
обр.37
Сектор Север 2007-2009 г.
Гом I
°°Р-48 обр. 49 обр. 50
обр. 51
I
обр. 52
—_________________________- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Евгени Дерменджиев
ниш
irpjU
обр. 54
обр. 55
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Глава 2
ВОЕННА СГРАДА, ЗАПАДНА КРЕПОСТНА СТЕНА, ЖЕЛЕЗАРСКА РАБОТИАНИИА
Пламен Караилиев
Археологическите разкопки на Трапезица, Сектор Север (Обр. Г), започнаха през ме-сец юии 2007 г. с разкриването на'участък от трасето на Западната крепостна стена, непосредствено па юг от мястото на Северната порта. Веднага след свалянето на горния пласт се попадна на зидовете на голяма верижна сграда, свързана с охраната на портата, като по този начин се обособи вторият обект в проучвания сектор (Обр. II).
1. Етапи на проучване
Военната сграда се разкри в продвижение на 4 месеца (юни-септември 2007 г.), като в проучванията участваха общо 25 работника.1 Освен това през септември и октомври се разчисти нов участък от Западната крепостна стена, разкрита беше и голяма работилница, част от каменна настилка, сектор от трасето на Главната улица на крепостта и 99 гроба от некропола на църква №2, разположени пред югозападната част на Военната сграда (Обр. III; Обр. IV).
Разкопките на обекта (Военната сграда и северния участък от Западната крепостна стена) се осъществиха под ръководството на П. Караилиев. Допроучването през месец септември на некропола и част от трасето на Главната улица и изготвянето на докумен-тацията се осъществи от Е. Дерменджиев. Разкопките на работилницата и на най-южния разкрит участък от Западната крепостна стена през месец август ръководи К. Тотев.
Изсичането на растителността и почистването на скалния венец в тази част на крепостта извършиха студенти от III курс „История“ във ВТУ „Св. Кирил и Методий“. В проучванията на некропола участваха студенти II курс, специалност „Археология" във ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и ученици от ЕГ „Проф. А. Златаров", под ръководството на В. Славова. Подемният археологически материал и гробпият инвентар бяха обработени от X. Руневска и Г. Тодорова.
Технического заснемане на обекта осъществиха С. Бояджиев, Е. Дерменджиев и И. Рашев. Графичните реконструкции на Военната сграда направи Е. Дерменджиев. Монет-ният материал определи А. Пейков. Стенописните фрагмента, разкрити в пласта над работилницата обработи Д. Косева.
В тази глава от книгата са представени резултатите от разкопките на Военнага ш рада, участък от Западната крепостна стена и железарската работилница, както и данните за
1 Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град I рапезица - Север". ЛОР през 2007 г. София, 2008, 684-685.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Пламен Караилиев
118
япхитектурата стратиграфията и откритите материали, въз основа на конто е направе11а периодизация, уточнена е датировкам предложена е реконструкция и е установено пред, назначението на разкритите сгради и съоръжения (Оор. ).
2. Общи бележки
Предо разкопките цялата площ на обекта беше обрасла с дървета и храсти, между конто се очертаваха отделни валове и хълмчета с височина до 1 м (Обр. II). Единствено от запад по скалния венец се забелязваха 1-2 реда камъни от външното лице на Западната крепостна стена. Теренът на юг и изток от крепостната стена представляваше продълго-ват вал с посока север-юг, извисен до 1,20 м над околния терен. Иеговата дължината беше приблизително 33 м, а ширината достигаше 4-5 м. След изсичането и прочистване на хра-стите започна проучването на най-северния участьк от Западната крепостна стена, което беше първоначалната цел на археологическите разкопки в тази част на Сектор Север.
При разкопките бяха открити 45 м от Западната крепостна стена, Военна сграда с дължина 31,80 м, част от каменна настилка, железарска работилница и сектор от трасето на Главната улица, водеща към Централния плотцад на крепостта (Обр. III). Тези сгради и съоръжения не са известии от писмени извори и до този момент не са проучвани чрез археологически разкопки, поради което не са били отбелязани на нито един от съвремен-ните планове на крепостта.
3. Архитектура
Военна сграда
Военната сграда отстой на 5,20 м южно от южната стена на Северната кула на крепостта и е долепена по цялата си дължина към вътрешното лице на Западната крепостна стена (Обр. III; Обр. V). Ориентирана е североизток - югозапад.3 Изградена е с двулицева зидария от едри и средни по размер ломени камъни, споени с калов разтвор. Стените са запазени на височина от 0,40 м до 1 м, а ширината им е в рамките на 0,40-0,70 м. В тях не се откриха леглата на сантрачи. Основите са вкопани в средновековен пласт с дебелина до 0,40 м, като фундаментите на северната половина на сградата стьпват върху скалата (Обр. V). Северозападният ъгъл на сградата (заедно с част от Западната крепостна стена) и три участька от източната й стена, с обща дължина 8 м, както и една от вътрешните разпределителни стени, са изцяло разрушени при прокарването на съвременния път (Обр. III). Денивелацията на терена в очертанията на сградата е малка, с посока север - юг, като разликата в двата й края е само 0,65 м (Обр. IV). Сграда I има общо 7 помещения, вериж-но разположени по цялата й дължина (Обр. III). В насипите, с конто са запълнени всички помещения, се откриха многобройни фрагмента средновековна кухненска и сграфито керамика, керемиди, гвоздей и животински кости (Статистика).
Караилиев, П. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. - Археология, 2009, 3-4, 68-75.
За улеснение при представянето на сградата те приемем, че ориентацията е север-юг.
~ • Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • ---------—
_ / лава 2. Военна о рала, Западна крепостна стена, Железарска работилнипа 119
Помещение 1
То е наи-голямото по площ - 35 м2, и обхваща северната част на сградата (Обр Ш-1) Памира се непосредствено на юг от Северната порга, а неговата северна фасадна стена ограничава I лавната улица, водеща към вътрешностга на крепостта (Обр. VI). В план помещението има почти правоъгълна форма, ориентирана с дългите си страни в посока север-юг (Обр. VII). Негови ге основи са вкопани в средновековен пласт с дебелина до 0,40 м, като стъпват непосредствено върху скалния масив. Стените са запазени във височина до 0,40 м.
Дължината на западната стена е 6 м, а на източната — 6,30 м. Северната стена е била дълга 5,50 м и широка 0,80 м, като западният й край е разрушен при направата на преми-наващия в този участьк съвременен път (Обр. VII). Вътрешната южна стена на помещение 1 е запазена на дължина само 0,80 м и е широка 0,60 м. Тази стена не е достигала до Западната крепостна стена, към която е доделена сградата. Нейната максимална дължина е била не по-голяма о г 3 м, като по този начин остава широк около 2,50 м вход към съседното от юг помещение 2.
Входът на помещение 1 се е намирал на източната му стена (Обр. VI). Неговата ширина е била в рамките на 2 м, но точният размер не можа да се установи, защото страни-ците са разрушени.
Подът е направен от трамбована жълта пръст, с лек наклон, следващ сравнително малката денивелация на терена в южна посока (Обр. VI; Обр. VII). В пласта, непосредствено над него, се откри голямо количество фрагментирани керемиди (кат. №47, Обр. 47), кухненска и сграфито керамика. В североизточния вътрешен ъгъл се попадна на цяла сграфито паница с подглазурен монограм - со (кат №21, Обр. 21).
Помещение 2
Разположено е непосредствено на юг от помещение 1 (Обр. Ш-2). В план има почти квадратна форма с площ 30 м2 (Обр. VIII). Фундаменты на южната стена стьпва върху пласт светлокафява пръст с дебелина 0,20 м, който покрива скалата. Дълбочината на фун-диране е еднаква с тази на вътрешното лице на крепостната стена.
Дължината на източната и на южната стени на помещението е 5,10 м, а на западната-5,40 м. Ширината на източната стена е само 0,55 м, при ширина на южната и северната, съответно 0,75 м и 0,60 м. Запазената височина на южния зид е 0,40 м в източната му част, а непосредствено до крепостната стена тя достига 1 м. Източната стена е запазена само в един ред камъни и е фундирана в легло, изсечено в скалата. Възможно е стената над това легло да е била по-широка, подобно на източната стена на помещение 1, тъй-катб се явява нейно продължение в южна посока (Обр. Ш-1, 2).
Входът на помещение 2 не се откри. Не е изключено той да остава на източната стена, под трасето на съвременния път, но може в помещението да се е влизало само през помещение 1. Помещение 2 няма ясно изразено подово ниво. То се проследява единствено по нападалите керемиди, конто в северозападната му половина лежат върху скалата.
На разстояние 2,90 м от югозападния ъгъл, долепен до крепостната стена, се разкри правоыълен каменей фундамент, с размери 1,10 м х 0,90 м и запазена височина 0,30 м (Обр. VIII). Той е иззидан от три реда плоски камъни на калова спойка и е фундиран в пласт кафява пръст, която покрива скалната основа на хълма.
В югозападният вътрешен ъгъл на помещение 2 се оперта овално пеню светлосива пръст, ориентирано в посоко североизток-югозапад. 11ри изчерпванего на пръсгта
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Пламен Караилиев
120
опми скален джоб< с размери 1,10 х 0,70 х 0,80 м, в чийто пълнеж имаше голямо КОЛИЧе. сто фрагментирана средновековна керамика.
Помещение 3
То е малко по площ -13м2 (Обр. Ш-3). Има издължена в източна посока почти право, ъгьлна форма с размери 5 м х 2,60 м (Обр. IX). Южната стена има различна ширина - от 0 60 м при източния край, до 0,80 м от запад. Източната стена (ширина 0,70 м) е продъл-жение па стената, която затваря от изток помещения 1 и 2. Височината на стените варира от 0 20 м до 0,90 м. Фундаментът на южната стена стьпва върху пласт светлокафява пръст (0 10 м), който покрива скалата в западната половина на помещението. В посока изток този пласт намалява, като източният зид вече е фундиран непосредствено на скалната основа на хълма, без оформено легло, а само с изравнителен пласт от калов разтвор.
Входът на помещение 3, с ширина 1,40 м, се намира при североизточния ъгъл и е единственият от входовете на сградата, който е обърнат на юг (Обр. IX). Подът на помещението е направен от добре трамбована жълта пръст с дебелина 0,10 м. Върху него, в югозападния ъгъл на помещението, се откри колективна находка от 16 медни монети (Табл. II).
Следващите верижни помещения на Военната сграда в южна посока са по-тесни и са долепени на фуга към южната фасада на помещение 3 (Обр. III- 4, 5, 6, 7; Обр. V).
Помещение 4
Има трапецевидна форма с площ само 4,9 м2 (Обр. Ш-4; Обр. X). Дължината на северната и южната му стени е 2,50 м и 2,40 м. Източната стена е дълга 2,10, а западната - 1,90 м. Ширината им също е различна: на източната е 0,60 м, а на южната - 0,50 м. Запазената височина е 0,20 м в източния им край и 0,70 м при западния. Фундаментът на южната стена стьпва върху пласт светлокафява пръст с дебелина 0,10 м, който покрива скалата в западната половина на помещението. В посока изток този пласт намалява, като източният зид вече е фундиран непосредствено върху скалата. Извън източната фасада на помещение 4, и под прав ъгъл спрямо нея, остава входът на помещение 3, който е с южна ориентация (Обр. IX).
Входът на помещение 4 се намира в североизточния ъгъл и има ширина 1,05 м (Обр. X). Настилката на пода е направена от едри каменни плочи, които се разкриха само в южната половина на помещението. В северозападния ъгъл, където подът е от жълта трам-
Търновската планина е типично антиклинално възвишение. В резултат на денудационните пронеси и дълбокото разрушаване се формират синклинални плата, бронирани от твърди варовити Пластове, конго доминират над околния терен. Дълбоко всечените меандри на река Янтра формират обходните височини Царевец и Трапезица. Под сравнително тьнкия почвен слой на Трапезица започва приблизително 10 метров нрав баремски варовиков пласт. Горната част на варовика (на дълбочина до 0,4-0,50 м), която остава непосредствено под почвата е силно разпрашена и разтрошена. Под този варовиков пласт лежат меките неоком-ски пясъчници и мергели. Този геологически строеж е причина за стръмните откоси на хълма, формирани о г «гравия варовик и сравнително плавного спущане на склоновете му към коритото на река Янтра, след нивою на мергелния пласт. Химически разтворимия варовик обуславя множество малки карстови форми по повърхноста на пласта, разкривани по време на археологического проучване като скални „джобове“. На нивою на неокомските мергели, карстовите води са моделирали в баремския варовик малки скални ниши, акава ниша има в източния скален венец, в близост до Северната кула.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна w
_________________________кнепостна стена, Жедезарска работиднина 1 21
бована пръет, се откри силно отухлено кръгло огнип.е г
пето на слоя пепел и вылепи се намериха 4 Диаметьр 0,50 м. При разчиства-
на помещението се откри колективна находка отго'0"*™ ( ГабЛ' ПЬ1’ 2’ 3’ 4)' В сРедага 10, 11, 12, 13, 14). Х°ДКа °Т 10 «един монети (Табл. Ш-5, 6, 7, 8, 9,
Помещение 5
То има трапецевидна форма с площ 7,5 м2 (Обр. Ш-5; Обр. XI). Дължината на северната и южната му стени е 2,50 м. Източната стена е дълга 2,90 м, а западната - 3,10 м. Ширината им е в рамките на 0,50-0,70 м, а запазената височина е 0 20-0 60 м Входы се намира в североизточния ъгъл и е с ширина 0,80 м. В средата и южната част на помещението се разчистиха няколко плоски камъка от подовата настилка, поставени върху пласт кафява пръет (Обр. XII). Откри се малка колективна монетна находка (Табл. IV).
Източната стена на помещения 4 и 5 заегьпва еднолицев зид от ломени камъни на калова спойка, с дължина 5,10 м, ширина 0,40-0,60 м и височина до 0,50 м (Обр. XI). Този зид преминава под нивото на праговете на входовете на двете помещения и явно е служил за фундамент на дървена конструкция (Обр. XIII).
Помещение 6
Първоначално това помещение е оило по-голямо (Обр. I П-6). В план има почти пра-вилна правоъгьлна форма, ориентирана с дългите си страни в посока север — юг (Обр. XIV). Дължината на северната и южна стени е била съответно 2,60 м и 2,80 м, на източната и западната - 4,40 м, а общата му площ е 12 м2 (Обр. XV).
Подовата настилка в помещение 6 е направена от каменни плочи, няколко от конто са запазени в северната му част (Обр. XV). Тя е стъпвала върху пласт пепел и шлака, който е разстлан по дъното на бъркало за бял хоросан с размера 2 м х 4,20 м. То е долепено до вътрешното лице на крепостната стена, като е затиснато от северната стена на помещение 6 и допълнително направената разделителна стена в неговата вътрешност (Обр. XVI). На юг бъркалото достига почти до южната стена на помещението (Обр. XIX). Върху южния край на това бъркало е направено по-малко бъркало с розов хоросан.
Хоросаните от тези две бъркала изглежда са използвани при строежа на голямата дворцова сграда5, върху която по-късно е издигната църква №2, отстояща само на 10м в източна посока, защото по нейните стени се откри и червена хидрофобна мазилка. Не може да се изключи обаче вероятности бъркалото с белия хоросан да е останало от строежа на Западната крепостна стена.
По-късно помещение 6 е разделено на две по-малки помещения посредством гьнка до 0,40 м стеничка, запазена само в един ред камъни (Обр. Ш-6). Нового северно помещение 6а има размери 2,50 м х 2,40 м, а нового южно помещение 66 е по-малко: 2,70 м х 1,50 м (Обр. XVI). Височината на запазените зидове е 0,30-0,60 м. Помещение 6, както и новите помещения 6а и 66, нямат входове (Обр. XIV). Наредени до вътрешното лице на западната стена на помещение 6-а се откри редица от четири големи камъка, оформящи пейка с ширина 0,40 м, дължина 1,50 м и височина 0,20 м (Обр. XV). Гакава пейка е имало и до източната му стена, но от нея е запазен само 1 камък.
' То,ев, К„ Е. Дерменджиев, II. Караилиев. Велико Търново. Разкопки.на ”СР^'овек^ град Трапезица - Север". В: Археологически открития и разкопки пре, - г. офия, -497.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
122
Пламен Караилиев
В средата на голямото бъркало за бял хоросан (преди построяването на Военната сграда) са вкопани 2 детски гроба - №№3 и 4, конто остават в очертанията на по-късното помещение 6-а (Обр. XVII).
Гроб №3, Г'робната яма е ориентирана в посока северозапад - югоизток и има размери 0,80 м х 0,40 м. Запълнена е с буци хоросан от разбитото бъркало, като в една от тях се откри медиа монета, залепнала в хоросана (Табл. V-3). Скелетът е положен по гръб с глава на запад, на дълбочина 0,25 м от нивото на бъркалото. Погребано е дете в ранна възраст Костите са силно изтлели с изключение на крайниците. Положението на горните крайни-ци подсказва, че се били скръстени в областта на корема или таза.
Гроб №4. Гробната яма е изкопана на 0,20 м южно от гроб №3. Ориентирана е в посока северозапад - югоизток. Има трапецевидна форма и видима дължина 0,60 м. Шири-ната й в източната част е 0,25 м, а от запад - 0,60 м. Част от гробната яма е затисната от каменната пейка, долепена до вътрешното лице на крепостната стена. Скелетьт се откри на дълбочина 0,25 м, изпънат по гръб с глава па запад. Дъното на гробната яма е маркира-но с плоски камъни - един от изток при краката и два от север в областта на горната част на скелета. Самият скелет е на индивид в ранна детска възраст и е силно изтлял.
Под нивото на пода в помещение 66 се откри крыло петно обгоряла пръст от огнище и шлака, най-вероятно останки от малка ковашка работилница, функционирала преди из-граждането на помещение 6.
Помещение 7
Това е последното, най-южно, помещение на Военната сграда и в план има почти квадратна форма, с площ 7,7 м2 (Обр. 1П-7). Основите на стените са положени в пласт свет-локафява пръст, с който е покрита скалата (Обр. XVIII). Дължината на южната, западната и източна стени е 2,80 м, а на северната - 2,70 м (Обр. XIX). Подът му е бил направен от трамбована пръст, но настилка не се откри. Помещението не е имало вход.
Непосредствено пред южната фасада на Военната сграда се разчисти сектор от каменна настилка с ширина 1,50 м и запазена дължина 1,40 м (Обр. XX). Калдъръмената настилка е от дребни ломени камъни, конто оформят пласт с дебелина 0,10 м (Обр. XXI). Камъните са набити в пръетта, която покрива скалната основа на хълма. Настилката има слаб наклон по нивото на средновековния терен в посока запад - изток, по който са се отличали и атмосферните води, попаднали върху нея.
Западна крепостна стена
Разкритият участьк от стената има дължина 45 м (Обр. III). Тя е започвала от Северната порта и е трасирана по самия ръб на скалния венец, който в този участьк от хълма е с малка височина - около 3 м и постепенно се снижава в южна посока (Обр. XXII). Начало-ю на крепостната стена, заедно със Северната порта, част от средновековния път, водещ към нея, и скалният венец са изцяло унищожени при направата на съвременното пътно трасе. Ориентацията на началния участьк на Западната крепостна стена е североизток -югозапад.
Стените на Северната порта са били с ширина до 4 м, но началото на Западната кре-постна стена е с дебелина само 2 м (Обр. III). В южна посока ширината на стената се у величава до 2,60 м, а денивелацията в двата й разкрити края е 7 м. Иззидана е с големи и средни ио размер ломени камъни, споени с бял хоросан, и мощен емплектон между
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена Жоло
_____—-------------------------------1. стена, Железарска работилница 1 23
двете външни лица, в който не се откриха легла на сантрачи Запазени ™ Z Z камъни на височина до 1 м над скалата, върху която е (bvL™ от 1 до 5 реда
;е„ „л.ст хоросан (Обр. XXIII). О . "3P“™’e-
кафява пръст със средновековна строителна и битова кеп- 'aC™ ВЪрХу ПЛаСТ
К „т скалата В кпая на ?0П7г ™ керамика с дебелина 0,20 м, който
покрива скалата. края на 2007!. разкритата част от Западната крепостна стена беше консервирана,, докаго експоннрането „а Военната сграда сс „съ.аес™, а ара, на 20оТг началото на zo 1 и г. г
Работилница
1 я се откри на 3,50 м южно от южната фасада на Военната сграда (Обр XXIV) Работилницата има алан с издължена четириъгьлна форма, ориентира» в посока североизток -югозапад (Обр. XXV). Дължината на северната стена е 4 м, на източната - 8 20 м на южната 5 м, а ширината им е около 0,50 м. Стоните й са иззидани с домен камък, споен с кал Северната стена, със запазена дължина 3,50 м, е долепена на фуга до вътрешното лице на Западната крепостна с юна. Основата на източната стена е фундирана в специално легло, изкопано в скалната основа (Обр. XXIV). От нея с запазен малък участък при югоизточ-ния ъгъл с дължина 1,80 м. На същото място е и единствената оцеляла част от южната стена (дължина 1,30 м). Останалата зидария от нея е унищожена при изкопаването на ямата на гроб №1 от некропола на църква №2.
Към северозападния външен ъгъл на работилницата е долепена камера с правоъгълна форма. Външните размери па камерата са 1,30 м х 0,60 м, а стеничките са широки 0,20 м. Подът и е настлан с каменни плочи. Северната стена, както и стоните на камерата, са запазени до един ред камъни, фундирани върху скалата след изравнителен пласт калова спойка.
Подът на работилницата е бил покрит с тънки каменни плочи, като пасаж от този плочник се разкри в северозападната част. Край вътрешното лице на северната стена се разчисти огнище (1 м х 0,60 м) с дебел, силно отухлен под, ориентирано север - юг (Обр. XXVI). До огнигцето се откри купчина от дебел слой пепел, въглени и късове желязна шлака с размери 1,30 м х 0,90 м (кат. №46, Обр. 46).
При престъргване на пода в североизточния ъп.л на работилницата, се попадна на кръгла яма с диаметър 1,30 м и дълбочина 0,45 м (Обр. XXVI). Стоните й са отвесни, а дъното е равно, вкопано в скалата. В пълнежа на ямата, освен пепел и въглени. се откри и фрагментирана кухненска средновековна керамика и животински кости.
На този стан от консервационно-реставрационните дейности в Сектор Север на хълма Трапезица не е включено експоннрането работилницата. Запазените зидове и нейната вътрешност са запълнени с филцов насип, а при нейния югоизточен ъгъл е направена кон-тролна шахта на водопровода, снабдяващ с питейна вода целия хълм. Вероятно в завърш ващата реставрационна фаза планът на работилницата те бъде маркиран на торена.
4. Стратиграфия
От вътрешността и пред фасадите на Военната сграда (Обр. XX) се из 1ерпа^а” с височина до 1 м, състоящи се от кафява пръст и ломени камъни от стоните
6 За улеснение при представянето й ще приемем, че тя е с ориентация с ’ f
---• Сектор Север 2007-2009 г.
Том I •
Пламен Караилиев
124
............. „оемилн от мейния покров. В този пласт имаше и значится™ количсс,»,, SZSU- " «₽»*"” “раМ"“ОТ X"‘;X,V ’ <Ста™с™ю»' аре6»и "РОД-ФР пне . и 7 В помещение 1 (Обр. VII) се откриха: 1 орязана латинска имитация (ПЪр.
МС7ИИ на XIII в)’ 1 медиа монета на цар Константин Асен (1264—1277 г.) и 1 монета на пап Иван Шишман (1371-1395г.) (Табл. 1-2, 3,4). В каловата спойка на източната стена на същото помещение (Обр. VI) се откри 1 монета (орязана латинска имитация от пърВа половина на ХШ в.) (Табл. 1-1).
Колективната находка, закопана в югозападния ъгъл на помещение 3 (Обр. IX), се състои от 16 медни монета (14 орязани латински имитации и 1 българска имитация от първа половина на ХШ в., както и 1 неопределена монета от ХШ в.) (Табл. II). При прес-тьргването на огнището в помещение 4 (Обр. X) се откриха 3 медни монета: 1 орязана латинска имитация от първа половина на ХШ в.; монета на цар Иван Александър с Михаил Асен (1338-1371 г.) и 1 неопределена монета от ХШ—XIV в. (Табл. Ш-1,2, 4), апред неговия вход - медиа монета на султан Баязид I (1389-1402 г.) (Табл. Ш-3).
В средата на помещение 4 (Обр. X) е била закопана колективна находка от 10 медни монета: 5 орязани латински имитации (първа половина на ХШ в.); 1 монета на император Михаил VIII Палеолог (1261—1282 г.); 1 монета на император Андроник II Палеолог (1282-1328г.); 2 монета на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295—1320г.) и 1 неопределена монета от XIII—XIV в. (Табл. Ш-5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14).
При престьргването на пода в помещение 5 (Обр. XI) се откри малка колективна находка: 3 орязани латински имитации (първа половина на ХШ в.) (Табл. IV-1, 2, 3); 1 монета на император Андроник II Палеолог (1282-1328 г.) и 1 монета на император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.) (Табл. IV-4. 5).
В помещения 6а и 66 (Обр. XV) се откриха по 1 орязана монета (латинска имитация от първа половина на ХШ в.) (Табл. V-1, 2). В буца хоросан от бъркалото в помещение 6, която е попаднала в насипа на гроб №3 при неговото вкопаване, имаше залепнала орязана латинска имитация от първа половина на ХШ в. (Табл. V-3).
Под този насип остават пластът жълта пръст в помещения 1 и 3 (Обр. VII; Обр. IX); пепелта, шлаката и хоросановите бъркала в помещение 6 (Обр. XVI). Самите бъркала лежат върху друг пласт кафява пръст, съдържащ средновековна керамика. Най-отдолу е скалната основа на хълма.
Почти същата е ситуацията с напластяванията и във вътрешността на работилница-га. насипи до 1 м от кафява пръст, смесена с камъни, фрагментирани керемиди, голямо количество средновековна кухненска и сграфито керамика, лежащи върху подовото ниво (Обр. XXV). Откритите медни монета не са много: 3 орязани латински имитации (първа половина на ХШ в.), 1 монета на деспот Йоан Комнин Дука (1237-1244 г.), 1 монета на цар Константин Асен (1257-1277 г.), 1 монета на император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320 г.) и 1 неопределена монета от XIII—XIV в. (Табл. VI).
Насипи ге от разрушенията на Военната сграда покриват каменната настилка южно 01 нея (Оор. XXI). 1 ам се огкриха: 4 орязани медни монета (латински имитации от първа ю.ювина на ХШ в.). (Габл. VII-1, 2, 3, 4). Самата настилка е положена в пласт кафява P , съдържащ фрагмента от кухненски и сграфито съдове (Статистика). Монетите от
ляне. Попали ^°Н^И основно почистени и консервирани, което наложи повторного им опреде-лиев Военна ста Т '“’г *И И *ВеС'"° Разминаване спрямо по-ранните данни за тях. Виж: II. Караилиев. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица..., 71-73.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена жРЛВ
__----—--------------------------------* -на' Железарска работилнииа 125
ТОЗИ пласт, предшестващ направата на настилката са- 1
дука Комнин (1237-1244 г.); 1 медиа монета на императоп АвТ М°Н^на деспот Иоан ил 1Х (1295-1320г.) и 1 медиа неопределена монета от ХШ-Х^Г'табл^qiX
Пластьт от външната страна на Западната кпепоетняп^ в-Паол. Vll-5,6,7). се състои от малко кафява пръет и дебел насип хоросан и камъни^тЪбаНаСКалния венец’ (Обр. ХХШ). Стратиграфията на терена откъм изток " от "еи1!1|тс разрушения р 1 1 изток’които остава в очептанията на Ro
енната сграда и работилницата, е представена подробно в горните редове
Единствено на юг от работилницата към вътрешното лице на Западната крепостна стена няма долепени сгради. 11ри проучванията там не се достигна до скш.натаХова на м, се откриха 3 роба (КК96, 97, 98), конто изглежда са от некропола на църква №2 (Обр Ш), фрагмента кухненска и сграфито керамика, ломени камъни (Статистика). Монетите от този пласт са. 4 орязани латински имитации (първа половина на XIII в.) и 1 медиа монета на цар Константин Асен (1261-1277г.). (Табл. VIII).
5. Периодизация
Представените данни за архи гектурата, стратиграфските наблюдения и нумизматич-ния материал, както и резултатите от разкопките на Северната кула, Източната крепостна стена и некропола край църква №2, позволяват да се направи относителна и абсолютна хронология на периодите на строителство на Западната крепостна стена, Военната сграда и работилницата (Обр. V; Обр. XXVII).* * 8
Западна крепостна стена
Построена в първите години на XIII в. (Обр. XXII). Тя се явява важна част от пър-воначалния план за укрепяването на хълма (Обр. XXVII-10). Преди нея няма други фор-тификационни съоръжение от по-ранни епохи. Конструктивно е евързана със Северната порта и съответно със Северната кула (Обр. XXVII-13, 14). По протежение на разкрития сектор от Западната крепостна стена не се откриха данни за преустройства, преправки и изменения на първоначалното й трасе. Може да се предположи, че възстановяването с калова спойка, документирано при Северната кула и Източната крепостна стена9 *, е било осъществено и при тази крепостна стена, но по запазената на височина само 1 м супер-струкция няма следи от него. От края на XIV в. Западната крепостна стена не е използва-на като отбранително съоръжение.
Като разположение, строителна техника и датировка, Западната крепостна стена на крепостта на хълма Трапезица намира точни паралели с фортификационните съоръжения, разкрити на другата столична крепост, издигната на хълма Царевец. Особеност
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица -
Север11..., 684-685.; П. Караилиев. Военна сграда до Северната порта на крепостта pan
73-74.
9 Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на хълма 1 рапезица
Нрново. -Археология, L, 2009, 3-4, 54-56, 62-63. Цаоевец
19 Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царе Н966-1969г.) В: Царевград Търнов. т. 5. София, 1992,71 154.
------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • —
Пламен Караилиев
126
гшято ппоучепата Южна крепостна стена и почти половината от Западната крепост-ПР =на крепоспа на хълма Царевец обаче е наличието на два основни строителе На иола оазличаващи се по използвания материал за спояване. Първите средновековни гостии стени и кули имат хоросанова спойка само по външните лица, достигащи до S м навътре в ширината им, а пълнежът представлява жьлтокафява пръст, смесена с кам / ни и буци хоросан." Те са датирани не по-късно от средата на XII в.12 Вторият строителен период се характсризира с много добре иззидани стени, здраво споени с качествен бял хоросан и вътрешна сантрачна система. Тяхното изграждане е започнало във времето около началото на освободителното движение на братята Асен и Петър (края на XII в.), но окончателното завършване на новите крепостни съоръжения на хълма Царевец се отнася към втората четвърт на XIII в. и се свързва със строителната дейност на цар Иван Асен II (1218-1241 г.).13
Сравнението между крепостните стени на двете столични крепости показва, че ця-лостното подновяване на фортификация та на хълма Царевец в начал ните години на XIII в. съвпада по време с първоначалното строителство на укрепленията на Трапезица. Явно точно по това време столицата е започнала да се разраства в териториално отношение, поради което се е появила необходимост от разширявапето на укрспената територия на града, като са използвани отлипните топографски и фортификационни качества на съсед-ния незастроен, неукрепен и необитаем дотогава хълм.
Военната сграда
Тя има два периода на изграждане (Обр. V). Те са свързани с промяната на нейния план и общ обем, чрез разширяването й в южна посока (Обр. XXVII-1,2,3,4,5,6,7). Това е направено без да се събаря съществуващата вече северна част на сградата и с използва-нето на същата строителна техника.
Първи строителен период
Първоначално е построена голямата северна част на сградата, непосредствено след изграждането на Западната крепостна стена в първите години на XIII в. Планът на Воен-нага ci рада е включвал само 3-те най-големи помещения (Обр. XXVII-1,2, 3). Размерите на сградата тогава са: дължина 13,90 м и ширина 6,40 м.
Втори строителен период
J3 края на XIII в. или началото на XIV в. Военната сграда е разширена в южна посока с добавянето на още 4 по-тесни помещения (Обр. XXVII-4, 5,6, 7). Така тя получава окон-чашлния си, силно издължен в южна посока, план с обща дължина 31,80 м и ширина от
ак гам> 71-77, 110-112, 115-118, 153. Към средата и втората половина на XII в. е датиран и
РИ,ИЯ Се1Г1°Р 01 !Г0Чната крепостнастена. (М. Долмова-Лукановска. Археологически проучва-ня кпр сРвдновеко1!Иа улица по северозападния склон, квартал при 'Грета порта на Главния вход, източ-.риюс ша стена и квартал при Френкхисарската порта на Царевец. В. Търново, 2007, 244-245.).
с 184 Ьлов’ ’ Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец...,
13 Пак там, с. 186.
• Археолог ически
проучвания н.। средновековния град Трапезииа •
2_ Военна еррала, За,,а,„. вдпотна
----------------------------------- зарска работилнииа 127
3,20 м до 6,40 м. През този период е направена само-------------------------------
която помещение 6 е разделено „а дВе по-малки помеГ ВЪТр,ешна Реконструкция, при функпионира до края на XIV в„ след което е изоставеЛ f°6p' XXVI1’6)- Сградата
С добавянето на новите 4 помещения към Во • " ИЗЦЯЛО РазРУшена.
пастилка (края на ХШ в. или началото на XIV в ) юг *'ууС,рада е направена каменната това край фасадите й явно не е имало трайно покпитиег ' °бр' XXVI1’’ °’ като г,Реди пата сграда започват да се използват за разполаганет Д КЭТ° терените Kpaii Воен-настилка е била до голяма степей унищожена при изко НеКр°П0Ла на цъРква №2, тази
Работилницата
Построена е през първата половина на ХШ в. (Обр. XXV), след издигането на Западната крепостна с гена и малко по-късно от Първия строителен период на Военната сграда (Обр. XXVII-12). Откритите във въгрешността на работилницата монета показват, че тя е функционирала най-късно до началните десетилетия на XIV в. По лошо запазените й степи не се откриха доказателства за преправки или значителни реконструкции. След нейното разрушаване и изосгавяне теренът, на който тя се е намирала, изглежда остава в границите на некропола на църква №2, като при вкопаването на един от 1робовете е частично изваден фундаментът на южната стена (Обр. XXIV).
Следи и останки от железаро-ковашки работилници от периода XII-XIV в. са проучена на няколко места в другата столична крепост, издигната на хълма Царевец: до Севе-розападната крепостна стена и по западния склон, южно и югозападно от Патриаршията, в западната част на южния склон и край Южната ъглова кула, както и в квартала в западного подножие на хълма Момина крепост.14 Няколко големи работилници са открити и по левия бряг на Янтра, на мястото където по-късно е построена царската църква „Св. 40 мъченици“15, а също така и по протежението на западния склон на хълма Царевец, южно от нея.16 Такива работилници са разкрити в Перник17, в северната част на Шуменската крепост18, както и във външния град на Червен.19
Тези работилници са разположени в масивни каменни постройки или под дървени навеси, изградени към някои от жилищните сгради. В тях са открити ковашки огнища и пещи, инструмента, готовя изделия, полуфабриката и бракувана продукция, железен неков, шлака и сгурия, илюстриращи всички етапи на работния процес. В железарската работилница до Военната сграда в крепостта на хълма Трапезица обаче съоръженията и находките са много малко: огнище и боклучна яма (Обр. XXVI), малко желязна шлака и сгурия (кат. №46, обр. 46), фрагмент от железен инструмент (кат. №33, оор. 33), кремъчна пластина (кат. №34, обр. 34), рогче (кат. №35, обр. 35). Причина за това е цялостното изна-сяне на инвентари на работилницата (инструмента, продукция, суровина), преди нейното
14 Алексиев, Й. Желязодобив и желязообработка през Второю лг р Балканите през на материала от столичния Търнов). - В: „Традиции и приемственост в Ьълг р Предайте векове.“. В. Търново, 2003,291-292.
15 и..... . ________'г--
16 214.
17
18
Попов, А. Металургичен центьр в Търновград. - ’ 3 1984Г. София, 1985, 213
Попов, А. Разкопки на манастира „Великата лавр
Чангова. Й. Перник. Крепостта 11ерник У,И^^ "е^*юст (XII-XIV в.). - ГМСБ, I, Антонова, В. Археологически проучвания на Шуменскат
'975, с. 29. .. лгария. София, 1978, с. 20, 22.
19 Георгиев, Г, Старагажелезодобивна индус три
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
128
Пламен Караилиев
събаряне Тогава са извадени за преизползване камъните от нейните стени и керемиди от покрива, а мястото й е било засипано с пръет и подравнено.
6. Реконструкция
Военна сграда
Военната сграда е имала 2 етажа (Обр. XXVIII). Липсата на мазилки, опылено дър. во и гвоздей в насипите позволяват да се приеме, че и двата етажа са били изградениот камък. Височината на сградата явно е била съобразена със Западната крепостна стена която е имала височина около 6 м до нивото на бойната пътека.20 Поради това може да се допусне, че всеки етаж е бил висок 2,30-2,50 м. Горният край на трискатния керемиден покрив (височина до 1,50 м) е бил подравнен с бойната пътека. Сградата е имала по един вход на източната стена за помещения 1 и 2, и отделен вход за помещение 3. За изкачване на горния етаж е било направено дървено стьлбище, фундаменты- за което е долепен до крепостната стена в очертанията на помещение 2 (Обр. XXVII-8).
Новопостроеният тесен корпус на сградата през Втория строителен период сыцо е бил двуетажен. Той обаче е имал открит чардак, разположен само пред помещение 4 и 5 (Обр. XXVIII). Неговият вътрешен край е стъпвал на еднолицевия каменей фундамент, иззидан пред източната фасада на двете помещения. От каменните подложки за външните носещи стълбове обаче се откриха само единични камъни (Обр. XXVII-9). Самият чардак е имал дължина 5,50 м и ширина 2,50 м, като е бил подравнен с източната фасада на стара-та част на сградата. Дървеното стьлбище към втория етаж на новопостроената южна част на Военната сграда е извеждало именно към този чардак. За основа е използван южният край на фундамента на чардака, а самого стьлбище е било долепено към източната фасада на помещения 4 и 5, като двата входа, водещи към тяхната вътрешност са оставали под него.
От чардака се е влизало в помещенията на втория етаж, разположени над помещения 4 и 5. Към другите две помещения (разположени в южния край на втория етаж), конто явно са били евързани с общ вход, е имало достъп единствено от помещението, намиращо се над помещение 5.
Подовото ниво в помещения 6 и 7 следва наклона на терена в южна посока. поради което етажът и покривът над тях остават по-ниско от другата част от сградата. По тази причина и височината на крепостната стена е намалявала стьпаловидно. В тези две помещения, конто нямат директен външен вход (Обр. XXVII-6, 7), е можело да се слезе по дървени вътрешни стьлби само от помещенията, разположени над тях.
Представителната източна фасада на Военната сграда е обърната към Главната улица на крепостта, която започвала от Северната порта (Обр. XXVII-14, 15). Поради това към нея са извеждали и всички входове на помещенията на сградата.
Западна крепостна стена
Западната крепостна стена по нищо не се различавала от обичайните крепостни стени, с коиго са укрепявани всички градове и крепости на Второго българско царство.-1 1 я
2<> Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на хълма Трапезица..., с. 63.
21 Вълов, В. Археолог и чески разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец..., 110-121, 153.; М. Долмова-Лукановска. Нови данни за крепостного строителство на Царевец. - Ве-
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • —
I HI IV
l,»p-in or гена. Ul CC it.'ieu .' дин ване и до
no e I it 5
ICH1. line тдак ара-час i
1ИЯТ гада
под
Mill я H! 10 amo
Will ram no-e no
lima
Kl.M
/дана 2. Военна сграда, Ланадна крепостнастена ЖРЛМа ---------------------------!_ а стена. железарека работилница 129
с нзградена с двулицева каменна чидария, бял хопоспи
.....а сис тема. Височината и може да определи от ' ’см,,лектон и вы рента сан-
:....... •»««• със с xs, ,оЛ "°6 м да
и„ч„„„е,., ,.а .ьбср,,,,.. „к,.. „ „ „аб1,й„ага ; J1KJ XZ “
крепост..» сток» е .... t J?ZL
..... " »» » Ръба н. сш.,,.,, Ю11С11 (06р
деннвелапия от 7 м в двага края на развития 45 метров учасгьк от крепостиага стена 1|0КПЗПа. че тя е имела е п.паловидси силует в посока север юг. към кой то о т вътрешната П страна са били в> iciiciiu I оеината сграда и работилницата (Обр XXVIII)
Наличието на сградн до вътрешното лице на Западната крепостна стена е изключ-наЛа възможността за направите на маенвни каменни крепости стълбища за нзкачване до бойиата и иътека. За сега няма данни за наличието и на стационарни дьрвени стьлби. коего ноказва, че достыгы до нея ее е осъществявад през етажите на Северната кула.
Работилница
Работилницата е имела само с дно помещение, с площ 34, 30 м:(Обр. XXVII-12). Г Никите степи ноказват, че тя е била едноетажна с едноскагсн или грнскаген покрив (Обр. \ Will). Входы- и грябва да се п.рсн на източната фасада, като явно е бил обьрнаг към Главната з ища. преминаваща точно пред нея (Обр. XXV11-15). Открытие до северната и стена oi нище, боклучна яма и кьеовете желязиа шлака (кат. №46, обр. 46) ноказват, че тази работилница е евързана с обработката на желязо. Блнзосгта с Военната сграда иод-сказва вьзможиоегта пронзведсштге мегалип предмет в работ.-нпщага да са свьрзани с из ждите на войтщнгс иаеганени в нея. Може да се предположи, че гова е железарека работилница ia ремонт и производство на оръжие и снаряжение за военната чает, охраня-вала Северната порта.
Настилка
Няколко възможностп за реконструкция нредлага разкритага каменна наетлка. no-ради гона, че от нея е заиазеи само малък учасгьк единсгвено пред южнаы фасада па Военната сграда (Обр. XXVI I-11). Каю иьрвн вариант може да ее предположи, че гова е наетлка, която е била направена едппсгвено пред H3iO4H.ua и ю.ки.на ф.кадн на сц ад та. В източна посока тя се е сливала с трасето на 1 лавната улица, щхмннавата не» р д сгвено пред Военната сграда (Обр. XXV11-15).
При вгорага възможносг настилката ее явява част oi зли ию 11‘Ки- Военна-нне от Главната улица с дкчжипа 9.50 м. 'фемпнашицо ^ИШЦЮ в посока
ia страда, каю е достигало Западната крепостна с к > •• . 1Я 1,р.к,ир.и1а
Юг, непосредствено край вьтреинюто лине на креиос! паи < с
I Civ
•l Тя
63
вен ••!
Be-
«088,1990,2,61 -W.; В. ДИМ0В8.1>адОуСТрОЙСТВО И apXM’W^yP* Ьии1 1 в Ьь царски
MVii В: Средновековния! Чернен i 1' 1 в xiiroiuma. Шумен и Шуменска крепост.
ередновекоинн градове н крепости. (. офия. 11,81.
Шумен. 1995. 29 31. ост ||В хкцма Цяшента.... е. 61
Дерменджиев, Г. Совершил кула на ере цинк >
2004 ।.• 1ом I *
кгор l enep
Пламен Караилиев
130 ____-______________________________________________________________
над насините на разрушената вече работилница, и е продължавала на юг, плътно следвай-
и трасето на Западната крепостна стена.
7. Находки
Откритите количества шлака и крици в железарската работилница (кат. 46, обр. 46) до Военната сграда насочват, че в нея изглежда е била разтопявана или обогатявана же-лязна руда. За този процес с необходима температура над 1000° С, която обикновено се постига с използването на дървени въглища, конто се разгаряли чрез кожени мехове, по-даващи кислород в пещта. Послсдната се зареждала на редове с руда и въглища. Разтопе-ното желязо падало най-долу с част от рудата и след охлаждането получавало формата на крици. В пещта обаче, заедно с рудата попадали и късове шлака, поради което полученото желязо не било чисто.23
При изковаването на различии метални предмета от криците падали късове шлака с различна форма и размсри, т.е. не винаги иаличието на шлака в по-голямо количество е доказателство за железодобив. Там където се открива желязна шлака в по-големи количества, обаче непременно означава, че мястото се свързва с дейността ионе на ковашка работилница. Такъв е случаят с разглежданата работилница на Трапезица, разположена непосредствено до Северната порта на крепостта.
Трудно е да се отрече, че поръчките на ковачите в столицата на Второто българско царство, освен за строителни и стопански цели, са били свързани с изработката на различии видове оръжия за войската.24 В този смисъл откритите във Военната сграда ножове, стрела, шпори, стреме и др. (кат. №38, обр. 38; кат. №39, обр. 39; кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41; кат. №42, обр. 42; кат. №43, обр. 43; кат. №44, обр. 44; кат. №45, обр. 45) могат да се свържат с дейността на работилницата. Голям е броят и на откритите железни гвоздей от покривните конструкции на Военната сграда и работилницата (кат. №48, обр. 48). Изброенитс предмета, както и наличието на железни крици, шлака и др. следи от про-изводствена дейност, са показателни за значение™ на железарската работилница в живота на обитателите на Военния комплекс, свързан с отбраната, охраната и пропускателния режим на Северната порта на средновековната крепост на хълма Трапезица.
В помещение №3 на Верижната сграда е открит еленов рог (кат. №36, обр. 36), кой-то навярно е използван като полуфабрикат, а в ковачницата е намерен друг рог със следи от орязване (кат. №35, обр. 35). Не е изключено на огнището в тази работилница да са подготвяни за изработка и костени материали, необходими най-вече за въоръжението на войската. Гози процес включва изваряване, обезмазняване и омекотяване на костна-та суровина, която след тази подготовка лесно се отдавала на всеки косторез, снабден с комплект подходящ инструментариум.25 В помещение №7, непосредствено до ковашката
Гл работилни вероятное-Мноп да, Запада ската и -ц бр.). В ка-обикнове Кухт сем мал, КОСИ, H3J декорац №2, обр 5; кат. > гоба, кс с тьмн<
Рт ка (кат нанеси СЪОТН! не е в ка, въ разли Деко; вити орли кат. J кат.
кра* 1 мал: доп Укр тех: №1
Зас
Попов, А. Металургично производство в Търновград (XIII—XIV в.). - В: Сборник в памет на лроф. Станчо Ваклинов. София, 1984, 204-207.
Николова, Я. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевец, според археологическия материал. - В: 1 (аревград Търнов. т. 2, София, 1974, 277 315.; Т. Овчаров. Металът в бита на обитателите на Търнов. В: Културата на средновековния Търнов. София, 1985, 115-116, табл. V, VI.
Станчева, М. Обработената кост в българските земи през XI XIV век. Технологии и разпрос-
i ранение. Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степей „доктор". София, 2003, 8-10.
66-Bei Тъ ми М(
А. Ца ск 39 и I
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезина
/^ш,, 2' .... crpaAa' За,|ал|1а крепостна < гена, Железарска работилнииа 1 31
работилнииа е намерена костена апликация за колчан (кат. №37, обр. 37), която по всяка вероятност е от снаряженного на охранителите на Северната порта.
Многоброеп е масовият ксрамичеп материал, откри г при разкопките на Военната сграда, Западната крепос тна стена и работ илницат а (Статистика). Според статистиката, кухнен-ската и трапсзнага керамика (7348 бр.) изцяло доминират над строителнага керамика (86 бр.). В каталога са включена по-запазените съдове, някои от по-харакгернигс фрагмента от обикновенната и художествена керамика и особено тези, с подглазурни монограми.
Кухпснската керамика с представена от одно гърне със среден формат и друго със съв-ссм малки размери, използвано вероятно като чашка. Основната украса на първото с от коси, излъскани ивици, разположени върху целия съд (кат. №1, обр. 1). Второго е с врязана декорация oi прави, вълнообразни и вдлъбнати украси, съчстани с излъскани ивици (кат. №2, обр. 2). От глазиранага керамика се открояват две почти идеитични купи (кат. №5, обр. 5; кат. №6, обр. 6). Oi външната им страна, непосредствено под устието има ивицабяла ангоба, която нс с глазирана. Интерес заслужава и капакът, покрит изцяло ог вышшага ст рана с тъмнозелепа глазура, под която личи графит от две пресечени линии (кат. №4, обр. 4).
Рисуваната керамика с представена от одно гърне, използвано вероятно като чашка (кат. №3, обр. 3). Външната му повърхност с покрита с бяла ангоба, върху която са панесени зелени пстна и ивици, след което е нанесена безцветна глазура. Процентного съотношеиис на откритите в Търново съдове, изцяло глазираии от външната им страна, нс с висок. I Тоиякога обаче, както при купа кат. №7, обр. 7, изпъянена в сграфито техника, външната страна е оцветена със зелени и кафяви широки ленти, т.е. използването на различии техники и типове украса се оказва обичаен маниер в работата на керамиците. Декоративиата украса от различии вписани окръжности, двойно, тройно и чстворно завита спирали, шахматни мотиви и т. н. както и зооморфен репертоар от водоплаващи и орлиноглави птици и зверове нс отсъстват при разглежданите фрагмента (каг. №8, обр. 8; кат. №9, обр. 9; кат. №10, обр. 10; кат. №11, обр. 11; кат. №12, обр. 12; кат. №13, обр. 13; кат. №14, обр. 14; кат. №15, обр. 15; кат. №16, обр. 16).
Анализът на представения материал показва, че съдовете са изработени на бързо крачно колело. Те са тънкостенни, с добре изпечен чиреп. Глината е хомогенна, с много малко кварцови примеси. В по-голямата си част дъната, след изрязването им с конец, са допълиително заглаждани. При купите те са предимно конкавни и на високи столчета. Украсата им пай-често е съчетание от растителни и гсометрични мотиви, а при сграфито техниката има и няколко изображения на птици и едно животно (каг. №14, обр. 14; кат. №15, обр. 15; кат. №16, обр. 16).
Ci рафито керамикага с монограми и надписи у пас все още нс е напълио изеледвана. Засега от разкопките на крепостта на хълма Царевец и Великага лавра „Св. 40 мъчени-
26 Георгиева, С. Керамикага от Двореца на Царевград. - В: Царевград Търнов, т. 2, София, 1974, 66-68, обр. 49-50.; И. Джамбов. 1 Iobootкрити надписи и монограми върху глинени съдовеот 1 (аревец. -Векове, 1978,6,64-68.; Й. Алексиев. Сграфито керамика с монограми и надписи от Търновград. В: Търновска книжовиа школа, т. 2, София, 1980, 443-450.; Н. Ангелов. С графою керамика с моши ра ми, знаци и текстове. В: Царевград Търнов. т. 3, София, 1980, 149 165, обр. 151 156., . oiioii. Монограми на български царе (XIII XIV в.). В: Българско Средневековое. София, 1980, /2 А. Попов. Средновековни надписи, монограми, букви и знаци от [ърновскаш „Велика лавра Царевград Търнов, т. 4, София, 1984, 26-41, обр. 22-95.; М. Робов. За употребата на съдове с царски и патриаршески монограми през XIII XIV в. В: Търновска книжовиа школа, г. 4, (. офия, 1 .
395 403.; I'. Аичева. Монограмите на българските царе върху сграфито керамика от I(аревец. и цар в бьлгарската история. I Вювдив, 1996, 109 11 /, табл. I 4.
• ( екгор ( < iM*p 2007 2000 । • 1<>м I
Пламен Караилиев
132
“ Са регистрирани монограмите на българските царе Иван Александър (1331-1371 г.), Михаил Асен (1337-1355 г.), Иван Шишман (1371-1395 г.), Георги I Тертер (1280-1292г.) Към тези подглазурни монограми някои изследователи отнасят и буквата „М“ със или без тигли, считайки, че това е монограма на цар Михаил III Шишман (1323-1330г.). 27 Неотдавна Р. Анчева предложи становище, че изписването на буквата „М“ върху съдовете стой в тясна връзка с обредния календар през XIII-XIV в.27 28 Не трябва да се забравя, че при разкопките в Търново са открити повече от 10 цели и фрагментирани съдове, върху конто е изобразена само буквата „0“ с титла, която изследователите не съвсем убедително разчитат като името „Теодора11 - съпругата на цар Иван Александър (1331-1371 г.).29
При разкопките на помещенията от Военната сграда се откриха 11 подглазурни монограма и два надписа. Два от тях са на цар Иван Шишман (кат. №18, обр. 18; кат. №19, обр. 19), други два са фрагментирани и не.могат да се определят (кат. №20, обр. 20; кат. №27, обр. 27). Един е с буквата „М“ (кат. №17, обр. 17), а останалите 6 са с буквата „ц>“ (кат. №21, обр. 21; кат. №22, обр. 22; кат. №23, обр. 23; кат. №24, обр. 24; кат. №25, обр. 25; кат. №26, обр. 26), която досега не е срещана при тази трупа подглазурни монограмм от Търново. Изцяло запазено е блюдото с буквата „(О“ и титла над нея, открито в се-вероизточния ъгъл на помещение №1 (кат. №21, обр. 21). От Коринт е известен аналог със същата буква, нанесена в центьра на сграфито куша.30 От същия град произхождат и други съдове от XIII-XIV в., украсени със самостоятелни букви: „А“, ,,S“, ,,N“, конто са по-нетипични отколкото тези, изписани по двойки и тройки, свързани в монограми. Става въпрос за разгърнати формули: „Христос Базилеус11 и „Иисус Спасител11.31
Засега като основен проблем се явява правилното интерпретиране на тези единични подглазурни букви. Откритите три единични буквени знака - „СО11, „0“ и „М“ ни насочват да потърсим връзката им с поменалните практики (деня на смъртта, деветия и четириде-сетия ден от смъртта). Концентрацията на едни и същи такива монограми на определени обекти в столицата Търновград, обаче създава допълнително затруднение при интерпре-тацията в тази или други посоки. Достатъчно убедителни аргумента няма за никоя от предложените досега хипотези.32
27 Георгиева, С. Цит. съч., с. 66-67, обр. 49-4; Й. Алексиев. Цит. съч., с. 445, обр. 1-в; А. Попов. Средновековни надписи, монограми..., с. 31, обр. 26-92; М. Робов не счита, че това е монограм на цар Михаил Шишман (М. Робов. Цит. съч, с. 401-402.).
28 Анчева, Р. Цит. съч., с. 114. Монограмът с буквата „М“ авторката свързва с честването по народная календар на празника МЛАДЕНЦИ, на 9 март (Р. Анчева. Археологически данни за празника Младенци през XIII—XIV в. - в. Борба, бр. 47/09. 03. 1995, с. 2.; Р. Анчева. Празнуването на Коледа в средновековния Търновград. - в. Борба, бр. 153/24. 12. 1995 г., с. 2.) Концепцията на Р. Анчева, четьр-новските керамични ателиета са произвеждали съдове, свързани с народната календарна обредност се изгражда на разчитането на кръстовиден подглазурен сграфито монограм с името Никодим (NH - Ко ~ ДЕ _ МЪ), който тя неправилно развързва, като началните срички на четири сезонни празника: св. Никола Летни (9. 05), Коледа (25. 12), св. Димитьр (26. 10) и Младенци (9. 03).
Алексиев, Й. Художествена сграфито керамика от столичния Търнов. София, 2004, с. 3.
Morgan, Ch. The Byzantine Pottery. - In: Corinth. Vol. XI, Harvard University Press, Cambridge, Massachusets, 1942, Pl. XXXVII, no. 873.
31 Ibid. p. 110.
32 o,
эа някои насоки и съдейсзвие в направения анализ на подглазурните монограми, благодаря на К. Тотев.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица ---------------
Глава 2. Военна СТрада, Западна крепостна стена, Желотарска работилнииа 133
Сред разъедания епиграфски материал върху керамикага от Военната страда са запазени и по няколко букви от два подъазурни надписа, конто е трудно да се сиържа, с конкретна дума (кат. №28, обр. 28; кат. №29, обр. 29). Възможно е те да са част от надпис, отнасяш се до притежателя им, какьвто е случаят с надписа върху сграфито купа от Вели-ката лавра - „архимандритов съд“?3
Технологията на изработка и репертоара на сграфито керамикага от Трапезица по-казват от една страна по-високите умения и художествена култура на търновските трьн-чари, а от друга - изискания вкус на столичните граждани. Предлочитанието към поли-хромните глазури, е една от отличителните черти на керамикага от столицата на Второто бьлгарско царство. Яркият, многоцветен характер на съдовете особено е допринасял за голе.мия търговски интерес към тази керамична продукция. С този изгрален стал търновските майстори по-оързо се откъсват от влиянието на визаитийските иентрове, тъй като овладяват технологията, постигането на формиле и използват изключително разнообразна декорация.
За сметка на разнообразна керамичен материал в помешенията на Воениага сграда са открити единични накити от различен материал. Става въпрос за една половина от гривна с крыло сечение, отнята от синьо стькло (кат. №30, обр. 30), оловен пръстеи с геометрична украса (кат. №31, обр. 31) и една матка сребъриа тока с позлата (кат. .№32, обр. 32). Последната заеду жава внимание, тъй като изглежда е принадлежала към дамски волан, изпълнен вероятно от везан текстил или фина кожа
Въпреки разнородния си характер археологическият материал, открит при разкопките на Западната крепостна стена Работилницата и Военната сграда е неоспоримо свиде-телство за живота на Военния комплекс отбранявал Главния вход на крепостта
КАТАЛОГ
1. Гърне (Обр. 1).
Материал: глина
Местонамиране: работилнииа, югоизточен ъгъл, дълбочина 0,50-0,70 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново. лол. инв. №171 26.09.2007г.
Размери: диаметьр на дъното 10,9 см, височина 21,8 см.
Състояние: запазена е половината от него, натрошена на няколко части.
Има сравнително къса шийка и прав, непрофилиран устаен ръб, силно полегали пле-
г Тате£ц Твасграфитосьдас подглазурникирилски надписйот новите разкопки иацърквата -Св. 46 мъчеиици" във В. Търново. - В: Ку.ттурните текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Материала от Юбилейната научна конференция в чест на 60-годианината на проф. д.и.н. Казимир Попконстаитииов. I, София, 2005,212-215.
След източваяето и изеу шаването, сграфито съдовете се покривят с ангоба Тогава се постай врязаиата украса и с ломошта на остър инструмент се отнема аигобата а при полихромната керамика <е иаиасят пет на с многоцветии глазури. След лъреото изпичане продукнията се покрива отново с г лагери и при второто изпичане на по-внеока температура те се превръшат в стыстовидно локритие.
Пламен Караилиев
134------------------------------------------------------
. паст която разко преминава към равно дъно със загладена повърх-ши и заоблена широка ич. ' КОЯто започва малко под устието и завършва в ноет. Снабдсно с с СЛИПСО®Н'1’'‘' / ’ ’ СТЛоКафеникав цвят, а горната половина е опушена доТвёХсиво. Украсено с с отвесни излъскани ивици само под дръжката.
2. Гърненце (Обр. 2).
М а т е р и а л; глина Западнэта крепостна стена, дълбочина 0,60-0,80 м.
Мяестё°пНаасъхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №188/ 03'0ра2змсри: диаметьр на устието 5,4 см, запазена височина 5,7см
Състояние: липсва дъното и част от стените.
Има прав устисн ръб, силно полегати плеши и конична долна част. Непосредствено под устийния ръб е врязана вълнообразна линия. В най-широката си част има редица от вдльбнати ямки. Снабдсно е с крыла дръжка, която започва непосредствено от устието и завършва под широката долна половина. Има светлокафяв цвят, който на местна преминава в сиво.
3. Гърненце (Обр. 3).
Материал: глина
Мес т о н а м и р а н е: работилница, пред източната фасада, дълбочина 0,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №119/ 17.09.2007 г.
Р а з м е р и: диаметър на устието 5,4 см, диаметър на дъното 4,2 см, височина 9,2 см.
Състояние: много добро.
Има крушовидно тяло, равно дъно, висока шийка с прав, заоблен устиен ръб. Снабде-но е с тьнка, елипсовидна дръжка, която започва малко под устието и завършва под най-широката част на тялото. Горната половина е оцветена с бяла ангоба, с нанесени зелени петна, покрити с бледожълта глазура.
4. Капак (Обр. 4).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 1, дълбочина 1-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №91/ 13.09.2007 г.
Р а з м е р и: диаметър 13,1 см, височина 9,9 см.
Състояние: запазена е по-голямата част.
Конусовиден, с подвит навътре ръб при основата. На върха завършва с цилиндрична дръжка с издадена навън периферия. Покрит е със зелена глазура. От външната страна а дъл око врязани подглазурни, пресичащи се помежду си, четири линии.
5. Купа (Обр. 5).
Материал: глина
Мястё0.!-а М и р а н е: Западна крепостна стена, дълбочина 1 м.
25.09.2007г хранение. НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №167/
Глае
Р а з м е С ъ с т с Коничн Столчето е < ку пета има на, непосре
6. Куп
М ат
Мес Мясз 05.09.200'
Раз чето 1,1 с
Със Купа стени, за и двойна ръжност фон е бл
7. К
Ма Me Мя
26.10.2С Ра
чина 7,!
Сз
На
ки окрт та на ст бледож
8.
М
М бочинг
М
Р;
С
Л(
ДОЖЪЛ-
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица------------------
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена ж
----------------------.--------> на стена, Железарска работилница 135
Размери: диаметър наустието 1? 3
Състояние: много добро, дипсва малка част от ZXtT™ $ ВИС°ЧИНа 6 СМ‘ Конична долна половина на тялото, ниско vr™ е
Столчето е с пресечена конусовидна форма и конкавно льно^ ИЗДаДеН "аВЪН ръб’ купата има бледо-жълтеникав цвят с безцветна глазура Тя пне ЪТреШНЭТа ПОВЪРХНОСТ на J г- 1лзу ра. 1 я преминава и от външната стпа-
на, непосредствено под ръба, като не покрива изцяло лентата бяла ангоба.
6. Купа, сграфито (Обр. 6).
Материал: глина
М е с т о н а мира и е: пред източнага фасада на работилницата, дълбочина 0,50-0 80 м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв №66/ 05.09.2007 г.
Размери: диаметър на устието м, диаметьр на столчето 7,1 см, височина на столчето 1,1 см, запазена височина 5,3 см.
С ъ с т ояние. липсват фрагменти от устието и стените
Купата е с разлата форма, има конкавно дъно, конусовидно столче и леко наклонени стени, завършващи с високо право устие. На дъното е изобразена тройно завита спирала и двойна окръжност около нея. Пространството по стените, между други две двойки окръжности, е декорирано с редуващи се снопчета прави и вълнообразни линии. Основният фон е бледожълт.
7. Купа, сграфито (Обр. 7).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 2, дълбочина 0,20-0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №264/ 26.10.2007 г.
Размери: диаметьр на дъното 7,6 см, височина на столчето 1,4 см, запазена височина 7,5 см.
Състояние: запазено е дъното и четири фрагмента от стените.
На дъното е изобразена осемлистна розета, която е обрамчена от бордюр с две двойки окръжности. Вътрешността на бордюра е запълнена с малки арки. Отвън, по дължината на съда има рисувана украса от широки прави, кафяви и зелени ленти, положени върху бледожълт фон.
8. Дъно, сграфито (Обр. 8).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дълбочина 0,30-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Р а з м е р и: 8,6 см х 5,9 см, диаметър 7,1 см, височина на столчето 1 см.
Състояние: запазено е половината, с малка част от стените.
Леко конкавно дъно, с конусовидно столче. Украсено е с осемлистна розет , дожълт фон. Около розетата е очертана с окръжност.
----------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Пламен Караилиев
13в
9. Дъно, сграфито (Обр. 9).
м я те о и а/к глина
Местонамиране: Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дЪл. бОЧИМясто1аОхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Р а з м е р и: 9,3 см х 8,1 см, диаметър 7,3 см, височина на столчето 1 см.
Състояние: запазено с част от стоните.
Конкавно дъно, с ниско цилиндрично столче. Украсено е с шахматен мотив, вписан в двойка окръжност. В краищата на белите полета са врязани четири листовидни орнамента а в центара им има по три точки. Радиално към периферията, извън окръжиостите са изобразени разширяващи се навън шест ивици, ограничено от двойка прави линии. Въ-трешността на три от ивицитс е запълнена с S-овидни ластари, а в останалите три ивици има ромбчета, запълнени с мрежовиден орнамент. Основният фон е бледожълт с голямо зелено петно.
10. Дъно, сграфито (Обр. 10).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дълбочина 0,30-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Р а з м е р и: 7 см х 5,8 см, диаметър 7,6 см, височина на столчето 1 см.
Състояние: запазена е половината.
Конкавно дъно, с ниско цилиндрично столче. Украсено е с шахматен мотив, ограничен от двойна окръжност, на бледожълт фон със зелени петна.
11. Дъно, сграфито (Обр. 11).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дълбочина 0,40-0,60м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
I а з м е р и: 8,7 см х 6,2 см, диаметър на столчето 7 см, височина на столчето 1,1 см.
Състояние: запазено е половината, с част от стените.
Конкавно дъно, с ниско цилиндрично столче. Украсено е с четворна спирала, вписана в двойна окръжност. Or окръжностиге, радиално към периферията, тръгват три ивици, or рани тени or двойка прави линии. Вътрешностга на една ивица е запълнена с S-овидни ластари, а в останалите има геометричен орнамент. Основният фон е бледожълт с голямо зелено петно.
12. Дъно, сграфито (Обр. 12).
Материал: глина
бочина 0 40 0 60 м И а И С’ ^оснна С1РаЛА пред източната фасада на помещение 1, дъл-
Р^Ге^^7а?Ге:НАИМприБАН’*тишВтьР™»0-
Състояни <-СМ Х ’ СМ’ диамег1,р иа столчето 6,7 см, височина на стоячего 1,3 см. ъ с т о я н и е. запазено е дъното с малка част от стените.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа .
Глава 2. Военна сграла, Запална крепостна стена, Железарска работилнииа
137
Конкавно дъно, с ниско цидиндрично столче. Украсено е с двойна спирала на бледо-зелен фон, оградена с двойка окръжности.
13. Дъно, сграфито (Обр. 13).
Материал: глина
Местонамиране. Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дълбочина 0,20-0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Размери: 9 см х 7,5 см, диаметьр на столчето 7,6 см, височина на столчето 1,1 см.
Състояние: запазенодъно.
Конкавно дъно, с ниско цидиндрично столче. Украсено е с двойна окръжност на бле-дожълтфон.
14. Дъно, сграфито (Обр. 14).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 3, дълбочина 0,60-0,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАИ, филиал В. Търново, пол. инв. №37/ 30.08.2007 г.
Размери: дължина 9,5 см х 5,5 см, височина на столчето 2,5 см.
Състояние: запазена е полови ната.
В центьра на изобразителното поле е представена главата на птица, обърната на дяс-но. Зад нея стой декорирана клонка.
15. Дъно, сграфито (Обр. 15).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, пред източната фасада на помещение 1, дълбочина 0,40-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Размери: 8 см х 4 см, диаметьр на столчето 7,3 см, височина на столчето 0,9 см.
Състояние: запазено е половината, с малка част от стените.
Леко конкавно дъно, с конусовидно столче. Върху жълт фон е запазена част от изображение на животно.
16. Дъно, сграфито (Обр. 16).
Материал: глина
Местонамиране: Западна крепостна стена, дълбочина 1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Гърново, пол. инв. №170/ 26.09.2007 г.
Размери: диаметьр на дъното 10,3 см, височина на столчето 1,9 см.
Състояние: запазена е половината от дъното.
От вътрешната страна е изобразена глава на водоплаваща птица, обърната на дясно.
17. Устие, сграфито, с монограм (Обр. 17).
Материал: глина .
Местонамиране: Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дъл с -чина 0,60-1,20 м.
--------------------- Сектор Север 2007.2009 > • • Том I --
138
Пламен Караилиев_____________________________
,„яие11ие' НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №99/ Място на съхрансни<=.
14.09.2007 г.
Ря м еп и: 6,5 х 2,8 см.
Състояние: малко от устието, запазена е горната част на монограма.
Подглазурсн монограм „М“ с титла.
18. Устие, сграфито, с монограм (Обр. 18).
Материал: глина
Местонамиране: Военнасграда, помещение 7, дълбочина0,40-0,60м
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол инв №26/ 19.08.2007г.
Размери: 7 см х 4,9 см.
Състояние: малко от устието, с горната част от монограма.
Подглазурен монограм на цар Иван Шишман (1371-1395 г.), от който е запазена гор ната част на буква „Ш“. Над нея стой титла, състояща се от две дълги, дъговидни. преси-' чащи се линии. ’ F
19. Устие, сграфито, с монограм (Обр. 19).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дълбочина 0,20-0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №94/ 14.09.2007 г.
Р а з м е р и: 5,2 х 2,4 см.
Състояние: много малко от устието, оделяла е горната част на монограма.
Подглазурен монограм, от който са запазени три вертикални линии от горната част на буква „Ш“ или „(О“.
20. Устие, сграфито, с монограм (Обр. 20).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дълбочина 0,60-1,20м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №95/ 14.09.2007 г.
Р а з м е р и: 3,6 х 1,7 см.
Състояние: малко от устието, оделяла е част титлата на монограма.
Подглазурен монограм, от който е запазена лявата част от титлата.
21. Купа, сграфито, с монограм (Обр. 21).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 1, дълбочина 1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №92/ 13.09.2007 г.
Размери: диаметър на дъното 7,5 см, диаметър на устието 21,5 см, височина 6,4 см.
Състояние: много добро.
Има конусовидна форма и ниско столче. Покрита е със зелена глазура. Под ръба на устиею е поставен подглазурен монофам с буквата „СО“.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • --------------
Глзвз 2. Военна сграда, Запална крепостна стена
-------------------------------1 постна стена, Железарска работилница 139
22. Купа, сграфито, с монограм (Обр. 22).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 2, дълбочина 0 00-0 20 м
м„то я. съхранение: НАИМ пр» ВАН. ф„™ В. Търнов ™ “яв. №8, 08.08.200/г.
Размери: 5,4 см х 4,6 см.
Състояние. запазени са дъно, стени и малка част от устието
Купата е с прав устиен ръб и зелена глазура. От вътрешната страна, под устието, е направен подглазурен монограм, състоящ се от буква „со“ и титла над нея.
23. Стена, сграфито, с монограм (Обр. 23).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дълбочина 1-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №98/14.09.2007 г.
Р а з м е р и: 3,8 х 2,4 см.
Състояние: малко от стена, оцеляла е дясната част на монограма.
Подглазурен монограм, от който е запазена част от буква, вероятно „(О“.
24. Стена, сграфито, с монограм (Обр. 24).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дълбочина 1-1,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №96/ 14.09.2007 г.
Р а з м е р и: 5,1 х 3,1 см.
Състояние: малко от стена, оцеляла е лявата долна част на монограма.
Подглазурен монограм, от който е запазена част от буква, вероятно „С0“.
25. Стена, сграфито, с монограм (Обр. 25).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 7, дълбочина 0,40-0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Гърново, пол. инв. №25/19.08.2007 г.
Р а з м е р и: 4,5 см х 2 см.
Състояние: малко от стената, оцеляла е лявата част на монограма.
Подглазурен монограм, от който е запазена цялата лява половина на буква „<о .
26. Стена, сграфито, с монограм (Обр. 26).
М а т е р и а л: глина
Местонамиране: Военна сграда, помещение 6, дълбочина 0, , м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. 26.08.2007 г.
Р а з м е р и: 2,9 х 2,4 см.
Състояние: съвсем малка част от устието.
Сектор Север 2007-2009 i.
Том I
Пламен Караилиев
140
—----"------- <0“ представен върху външната страна на съда. Над
27. Стена, сграфито, с монограм (Обр. 27).
Материал: глина, Военна сграда, североизточен ъгъл на помещение 1, дълбо-
чина 1-1,20 м. НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №97/14.
Място на съхранение. чч г 09.2007 г.
Р я з м е о и.’ 4, 2x2, 6 см.
Състояние: малко от стена, оцеляла е долната част на монограма
Подглазурен монограм, от който е запазена долната част от буква „О’ или крьгьт, в който крьстовидно са разположени буквите. От една от буквите е запазена отвесна хаста.
28. Устие, сграфито, с монограм (Обр. 28).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, на пода на помещение 2, дълбочина 0,40-0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №30/ 03.08.2007г.
Р а з м е р и: 3,2 х 2,4 см.
Състояние: многомалък фрагмент.
Подглазурен монограм, от който е запазена гръцката буква „А“ с удължена долна основа. Под нея има част от друга буква.
29. Устие, сграфито, с надпис (Обр. 29).
Материал: глина
Местонамиране: Военна сграда, пред северната фасада на помещение 1, дълбочина 1,80-2 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №152/ 16.09.2007 г.
Р а з м е р и: 6,9 х 9,7 см.
Състояние: малко от устието, запазена е горната част на надписа.
Подглазурен надпис: „ОТЕЦЪ“.
30. Гривна (Обр. 30).
Материал: стъкло
Местонамиране: Военна сграда, помещение 7, дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №2/ 16.08.2007 г.
Размери: дължина 7,1 см, сечение 0,60 см.
Състояние: добро.
Фрагментирана с крыло сечение, гладка, с тъ.мносин цвят.
31. Пръстеи (Обр. 31).
Материал: олово
Местонамиране: Военна сграда, помещение 3, дълбочина 0,50 м.
— • Археологически проучвания на < редновековния град Трапезииа • ---
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена
-------------------------------!___crcHJ' Железарска работилница 1 41
Място па съхранение: НАИМ при БАИ >
02.08.2007г. ЬДН. филиал в. ,юл „„„
Р „ , м с р и: диаметьр „а халкаш 1,9 ем, де&лииа о л
с ъ с т о я н и е: халката е отчупена. ’ См’ диамс™Р на плочкага 1 5 см
Крыла плочка, припоена към крыла халка X
един изпъкнал ръб по въшлния и вътрешен диаметтТи™a ПроФилиРано сечение с по тава края на плочкага, а в средата но същия начин /пп ПрСКЪСНЭТа Релефна линия очер-Oi листе му страни са добавени релефни полуокпт "РОДставен издължен шестоъгьлник двойки дъги. В цепгьра и в четирите краиша из L’ Ю>М коитоса нанесени по две малки грянули. 1 ,ката са припоени кръетовидно пет
32. Кат арами (Обр. 32).
М а т е р и а л: сребро с позлата.
Mcc I он ам и р а н е. Военна ci рада, помещение 2, дълбочина 0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАИ, филиал В. Гърново, пол. инв №1/ 31.07.2007 г.
Размер и. диаме! ьр 2,2 см, ширина на езичето 0,2 см, дължина на езичето 2,3 см.
С ъ с т о я н и е: много добро.
Състои се от кръгла халка и езиче от тънка, прегъната на две, пластина със заострен край.
33. Инструмент (Обр. 33).
Материал: желязо
Местонамиране: работилница, дълбочина 0,60-0,80.
Място на съхранение: ИЛИМ при БЛИ, филиал В. Търново.
Размери: дължина 6,3 см, височина 4,5 см.
С ъ с т о я н и е: запазена само малка част от острието.
Има триъгълна форма, с уширен, заострен край, конто постепенно изтънява в широ-ката си част.
34. Пласт ина (Обр. 34).
Материал: кремък
Местонамиране: боклучна яма в работилницата, дълбочина 0,80 м.
Място на съхранение: ИЛИМ при БАН, филиал В. Гърново, пол. инв. №178/ 03.10.2007 г..
Размери: дължина 4,7 см, ширина 2,2 см.
С ъ с т о я н и е: двата края са отчунсни.
Правоъгълна форма с двустранно рсгуширана работна повърхносг.
35. Рогчс (Обр. 35).
Материал: кост п
М е с т о и а м и р а н е: работилница, дьлоо шна , гърново, пол. инв. №172/
Място на съхранение: ИЛИМ при БАН, филиал В. !ьрн
2K.09.2007 г. ...,17 см, диаметьр на върха 0,8 см.
Размери: дължина 4,9 см, диамет ьр на основан
С ъ с т о я н и е: добро.
• Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •
1|ламен Караилиев
14.'
Има конусовидна форма със заоблен връх и изгладена новърхност. В задната страна има следи от срязваиия.
36. Рог (Обр. 36).
М а т с р и а л: сленов рог
М с с т о и а м и р а н с: Военна сграда, помещение 3, дълбочина 0,40-0,60 м.
Място па съхранение: НАИМ при БАИ, филиал В. Търново, пол. инв. №33/ 15.0K.2007 г.
р а з м е р и: дължина 15,7 см, диаметър 2 см.
С ъ с т о я п и с: задним край с отчупен.
Задната част има следи от обработка, а предпият заострен край е излъекан.
37. Истлик (Обр. 37).
М а т е р и а л: кост
Мес т о н а м и р а и с: Военна сграда, помещение 7, дълбочина 0,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Гърново, иол. инв. №19/ 17.08.2007 г.
Размери: 5,4 см х 2,3 см х 0,6 см.
С ъ с т о я и и с: добро.
Нетлик за колчан. Има пеправилна правоъгълна форма. Чрез врязваис, в краищага на едната страна, са оформени два симетрични издатъка, а в средната част триъгълно уширение. Другата страна на петлика е с триъгьлна форма. В цеитъра е оформсн правоъгълен отвор с полукръгли краища.
38. Обков (Обр. 38).
Материал: желязо
М е с т о и а м и р а и е: Военна сграда, помещение 3, дълбочина 0,70 м.
Място па съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №5/ 04.08.2007 г.
Размери: дължина 4,6 см, височина 2,4 см, ширина 2 см, дебелина 0,2 см.
С ъ с т о я н и е: много фрагментиран от корозия.
Изработен от тънка желязна ламарина, с приносно дъно. Има елипсовидиа форма, а в едната стена е пробит отвор с гвоздей за закрепвапе.
39. Тока (Обр. 39).
Материал: желязо
Местонамиран е: пред източнага фасада на работилницата, дълбочина 0,20 0,40 м.
Място на съхранение: ИЛИМ при БАИ, филиал В. Търново, пол. инв. №84/ 11.09.2007 г.
Размери: диаметър 2,3 см, дължина 3,3 см.
С ъ с т о я и и е: задоволително.
Идочка с кръгла форма, в единил край на която е оформена скоба.
40. Ножче (Обр. 40).
Материал: желязо
М е с । о и а м и р а н е: Военна сграда, помещение 2, дълбочина 0,20 0,40 м.
• Археологически проучвания на < релноиеконния град Гранезина •
....................." «г . - nrtiHliliifllWt ih' :--’< • -У У
Ч^««ЛММ1ЛЛЛИГИЛ5ЛИЛ.4'>'Л'7.Л1Л./ .J «ИитЧИМ» Aw.'.«,И^WMAWWIMM4’*’*1'*
"’i'r . • ~ . И/'5:,.-'С"Л< ' *'" ...... ' ' ’. "‘г’^Л
'.liud*»"'
страна
№33/
№19/
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена жъло -------------------------------!_____ стена> Железарска работилнииа 143
Място на съхранение: НАИМ при БАИ к --------------
08.08.2007г. РИ БАН’ Филиал В. Търново, пол. инв №12/
Размери: дължина 11,3 см, ширина 1 8 см
Състояние: отлично. ’ ’Д елииа0,3 см.
Остр„«то „ма издължена триъгълна форма, ша с къс, заострен шип.
41. Нож (Обр. 41).
Материал: желязо
Местонамиране: Военна сграда, помещение з
Място на съхранение: НАИМ ппи Каи в > Дълбочина 0,40-0,60 м.
11.08.2007 г. "РИ БАН’ Ф™ал В. Търново, №32,
Размери: дължина 13,3 ем, ширина 1,9 см, дебелина 0 3 см
Състояние: счупен на две части.
Острието има формата на издължен равнобелпен тпЫ™
Завършва с къс, заострен шип. Р J НИК’ едностРанно заточено.
та на уши-ълен
42. Стрела (Обр. 42).
Материал: желязо
Местонамиране: Военна сграда, помещение 3; дълбочина 0,40-0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №29/ 02.08.2007 г.
Размер и: дължина 6,9 см, ширина 2,3 см.
Състояние: добро.
Острието е двустенно с ромбовидна форма и завършва с дълъг шип.
№5/
ма, а
40 м.
№84/
43. Шпора (Обр. 43).
Материал: желязо
М е с т о н а м и р а н е: до Западната крепостна стена, дълбочина 0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №7/ " Р аТе р и: дължина 13,5 см, ширина 10 см дебелина 0.5 см; дължина на катарамата 5,7 см, ширина на катарамата 3,2 см.
Състояние: много добро, липсва назъбеното колело в задн” ват с отво-
Изработена = от желязна шина, с дъговиднн извили
ри. В отвора на дясното рамо са поставени една -!ПЪнчеста украса по
в средата, и голяма катарама. Последната е с арковидна фор , и пване
кожен периферията. Завършва с две арковидни пластинки с °7оставени двеS-овидниплас-ремък и голямо ухо за окачване. В отвора на лявого рамо монтИрани двойка пластини, тини, с кръгли апликации в средата. Към задната част с свързани в края с къса ос.
44. Катарама от шпора (Обр. 44).
Материал: желязо ои консервация на Военната
Местонамиране: до Западната крепостна стена, при
С1'рада, на запад от помещение 1, дълбочина 0,4 м.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
'^*^//AZWWW/WWw?
। 44 Пламен Караилиев
--------------------‘ --------------------------------------
Място на съхранение: ИЛИМ при БАН, филиал В. Гърново, пол. инв. №]/ 08.02.2010 г.
Размери: дължина 5,2 см, ширина 4 см.
Състояние: много добро.
Предната част е с арковидна форма, със зрънчеста украса по периферията. Задната част има две арковидни пластинки с отвори по средата за прикрепване към кожен ремък и голямо ухо по средата за окачване на катарамата към шпората.
45. Стреме (Обр. 45).
Материал: желязо
Местонамиране: Военна сграда, помещение 1, при консервация на сградата по трасето на пътя, дълбочина 0,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново пол. инв. №2/ 26.02.2010г.
Размери: височина 14 см, ширина на стьпалото 2,7 см.
Състояние: много добро.
Корпусът е с арковидна форма. Пластината на ухото е трапецевидна и се съединява с корпуса без шийка. Стьпалото е елипсовидно.
46. Шлака (Обр. 46)
Материал: желязо.
Местонамиране: работилница, дълбочина 0,20-0,80 м.
Място на съхранение: крепост Трапезица, депо - масов материал.
Размери: дължина и ширина 5-15 см
Състояние: лошо.
Безформени буци желязна шлака.
47. Гвоздей (Обр. 47)
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: Военна сграда, раоботилница, дълбочина 0,20-1 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Размери: дължина 4-10 см; диаметър на главите 1-1,5 см.
Състояние: лошо.
Имат издължена, заострена форма с четириръбо сечение и кръгла глава.
48. Керемиди (Обр. 48)
Материал: глина.
Местонамиране: Военна сграда, работилница, дълбочина 0,20-1 м.
Място на съхранение: крепост Трапезица, депо - масов материал.
Размери: дължина 10-25 см; ширина 5-22 см.
Състояние: добро.
Изработени от пречистена червена глина. Плоските керемиди имат правоъгълна, леко и ши ia форма, с плитки надлъжни и напречни улей по едната къса и едната дълга страна. Капаците имат полукръгло или почти триъгълно напречно сечение, с малък ръб в долния край на надлъжните страни.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Глапа 2. Военна сграда, Западна крепостна стеня зл,
-------------------------------L 1а стеиа- Железарска работилница 145
8. Предназначение
Данните и находките от археологическите п»
да се установи със сигурност нейното предназначен^^ В°енната C1W позволявэт положен» в близост до градските порти на много от Р’ V)’ Големите сгради. раз-са определени, като сгради с военно предназначение РеД',ОВСКОВ,,ите български градове сградите до Главния вход на крепостта на хт лм-, и ' казаРми- Гакива са например Червен’6, Шумен37, Ловеч38, Хоталич39, Мелник40 ц. Ве,цВ столичния Търновград35, в
Почти същото местоположение и планово раз Р"ИК ” ДР'
Трапезица, имат сградите с военно предназначеииГ?046^™6’ КЭТ° Военната сграда на веч (Обр. XXX).42 Две от тях са изградени от изток ’ ЦИ1адслата на средновековния Ло-другата е от запад (Обр. XXIX).43 Първата наточи-,, ЛЭВНата поРта на Цитаделата, а рвата източна военна сграда е долепена до източната
стена на портата и до северната крепостна стена. Изградена е от домен камък. споен с бял хоросан и е фундирана върху скалата. С градата е двуделна. с източно помещение (8.45 м х 6.95 м) и западно помещение (8 м х 7,75 м), а общите й размери са 16 м х 9,50 м. Тя има два строиюлни периода, каю в края на XIII в. — началото на XIV в. върху югозападния й ъгъл е построена църква №5. На разстояние 2,20 м източно се намира втората военна сграда, която е едноделна с размери 9,50 м х 8 м.45 Изградена е със същата строителна
техника като първата сграда.
По нетрадиционен начин е решено изкачването до етажите на Главната порта - чрез изграждането на масивна стьлба в очертанията на двете сгради, която е долепена по цялата си дължина към вътрешното лице на северната крепостна стена. Началото на с гълбата е във втората сграда, като тя е преминавала през всичките 2 или 4 етажа на сградите.46
Третата военна сграда в Ловешката крепост се намира на 8 м западно от Главната порта.47 Тя е с четири помещения (4 м х 4 м; 8.10 м х 4 м; 8,10 м х 6,30 м; 7,70 м х 7,7 м), сложен план и максимални размери 18,5 м х 8,10 м. В очертанията на сградата е имало малка кула (2,30 м х 2.30 м) и две каменни стълбища за подземие и за втория етаж. Изградена е по същия начин, като другите две военни сгради. 11ред южната й фасада е преминавала Главната улица на цитаделата. започваща от Главната порта (Обр. XXIX).
” Николова, Я. Трудоустройство и архитектура. - В: История на Велико Търново. т. 1, София, 1986, с. 241.
’6 Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен..., 1985, 37—41.
Антонова, В. Шумен и шуменската крепост..., с. 53, 66.
s Чангова, Й. Ловеч. Цитаделата на средновековния град. ХП—XIV в. София. 2006, 70-74.
Симеонов, С. Хоталич. Хоталич (средновековният град-крепост край Севлиево). Севлиево, 2007, с. 30.
Нешева, В. Мелник. Богозидания град, София, 2009, 73-74, обр. 23. э
Чангова, Й. Градоустройство и архитектура. - В: Перник. Крепостта 11ерник VIII—XI в. ъ -, София, 1983, с. 22.
Чаш она, Й. Ловеч. Цитаделата на средновековния град..., 70-74.
43 Сградите са изградени още през XI—XII в., но функционират до края на . в. 50-54.).
'' Чангова, Й. Ловеч. Цитаделата на средновековния град..., с. НО.
45 Пак там, 71.
46 Пак там, 72.
47 Пак там, 73-74.
”---------------------------- СекторС евер2007 2009г. • 1ом I •-
Пламен Караилиев
146
Много по-голям е броят на откритите военни сгради в цитаделата на средновекоВНИя i ГОбо XXXI)48 Те са били разположени до Западната крепостна стена, непосред. стаено'до Западната порта, както и от южната й страна; до северната крепостна стеНа и при крспостната стена на източната страна на цитаделата. Наи-добре проучените от тях са общо 7, и се отнасят към третия и четвъртия строителен период на Червен (Обр. ХХХП). Датирани са във втората четвърт и края на XIV в.
Разполагането на няколко военни сгради от двете страни на Западната порта на цитаделата на Червен ги отличава от останалите (Обр. XXXII). Те са били оградени с дебели стени, като по този начин са обособени самостоятелни защитени пространства. Южно от портата са построени две сгради с голяма площ. Първата от тях (сграда IV) има 9 помещения и размери 26 м х 10 м50, а втората (сграда V) е с 5 верижни помещения и общи размери 23,90 м х 6,90 м.51 Стените са зидани с хоросан, но има и по-късни преправки с калова спойка. Сградите са били двуетажни, а някои от помещенията нямат външни входове. Според намерените в тях находки (битови предмета, въоръжение и снаряжение) се установява, че горните етажи са били жилищни, а долните - стопански. За сграда V се предполага, че е жилищею на началника на гарнизона?2
Определен интерес представляват и трите сгради северно от Западната порта в цитаделата на Червен (Обр. XXXII).53 Две от тях са долепени до Западната крепостна стена и също са оградени със самостоятелна стена от изток и север. Първата сграда е двуделна, с размери 11,50 м х 5 м, а втората (8 м х 4,50 м) и третата (12 м х 3,70 м) са едноделни. Из-зидани са с калов разтвор, а подовете им са подравнени с жълта пръст. Откритите големи
количества желязна шлака в тяхната вътрешност ги определят като железарски работил-ници, обслужвали военния гарнизон на цитаделата.
Военните сгради, открити в другата столична цитадела, издигната на хълма Царевец, не са много. Няколко от тях се намират непосредствено от север на Първата порта на Главния вход (Обр. XXXIII).54 Всъщност става въпрос за обособено укрепено пространство, застроено с няколко сгради (Обр. XXXIV)55, подобно на посочените вече два отбра-нителни комплекса отстрани на Западната порта на цитаделата на Червен (Обр. XXXI). Първоначално, в края на XII в., е издигната верижна сграда с размери 15 м х 5,80 м и 2 помещения (22,50 м х 6,50 м; 7,50 м х 6,50 м), опряна до Западната крепостна стена. Сградата е зидана с калова спойка и е имала два етажа (Обр. XXXIV-1). В едно от помещенията е била разположена железарска работилница.
Впоследствие тази сграда е включена в специално изградено укрепление, свързано с отбраната на Главния вход на цитаделата (Обр. XXXIV-2).56 Тя е заемала северната
Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен..., 62-72.
49 Пак там, 44-45.
50 Пак там, 64-67.
51 Пактам, с. 67.
52 Пак там, 67-68.
53 Пак там, 62-64.
151 152^ЬЛ°В' АРхеологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец...,
Дерменджиев, Е. Към фортификация !а на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - Археология, XLI, 2000, 3-4 71-72 73
Пак там, 71-72.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Ийя ед. -на от бр.
тали но
<и
П1 е) :е
а-
и
с
I 3-
и
ь I
I, ta |
I-
1-
)• (
2
1-
I- I
о
а
ма
_________Глава 2- военна сграда, Западна крепостна стена, Жедезарска работилнииа 1 47 половина, а в южната част на укреплението е бил оформен навес, или друга сграда с изцяло отворено към вътрешния двор приземие. В по-късен период от функционирането на Главния вход вътрешността на укреплението е била застроена с нова, по-голяма двуделна сграда (22,75 м х 7,25 м; 12,5 м х 5 м) с общи размери 30 м х 13,70 м (Обр. XXX1V-3).57 Предназначенисто на сградите явно е свързано с охраната на Главния вход, като е твърде възможно в него да е имало административни помещения и канцеларии.58 59
Подобен у крепен комплекс е бил оформен и при Южната кула на цитаделата на хълма Царевец (Обр. XXXV).- Става въпрос за оторанителен ансамбъл, състоящ се от Южната ъглова бойна кула, Югоизточната порта, Укрепено водоснабдително съоръжение, Предно укрепление, Вътрешна напречна крепостна стена и военни огради, който е изграден, до-строяван и разширяван през целия столичен период на града (Обр. XXXVI).60 Военните огради са свързани една с друга и са долепени до вътрешните лица на южната и източна крепостни стени.61 Южната сграда е едноделна и има размери 13,70 м х 3,70 м. Източната сграда е верижна със 6 или 7 помещения (с приблизителни размери 2.30-2,60 м х 2,50 м), а общите й размери са 18.80 м х 3,10 м. Втората източна сграда също е едноделна (7,30 м х 3,10 м), като в приземисто й е имало стълбище, водегцо към Предното укрепление. Зи-дани са с ломени камъни и бял хоросан. Впоследствие върху южния край на първите две огради е издигната Южната ъглова кула.
Казармен комплекс е разкрит и до Северозападната порта на крепостта на хълма Царевец (Обр. XXXVII).62 Той включва голяма едноделна сграда с дължина над 26 м и ширина около 5 м, долепена до Западната крепостна стена, която фланкира портата и пътя, водещ към нея. На изток от сградата е ограден двор с площ 240 м2, чийто североизточен ъгъл е затворен от друга сграда (двуделна, с размери 5,50 м х 11 м). Казарменият комплекс е изграден през втората половина на XII в. и е функционирал до втората четвърт на XIII в., когато е била премахната Северозападната порта.
Военната сграда в крепостта на хълма Трапезица е разположена непосредствено до Северната порта, като я фланкира от юг (Обр. XXXVIII). Поради това Главната улица, започваща от портата, преминава край северната фасада на сградата, след което завива на юг и продължава пред нейната източна фасада (Обр. XXXIX). По този начин сградата се оказва пряко свързана с Главния вход и с основната улична комуникация на крепостта (Обр. XXVII; Обр. XXVIII), както е при всички посочени по-горе военни сградп в другите градове (Обр. XXIX; Обр. XXXI; Обр. XXXIII).
57 Пак там, с. 73.
58 Николова, Я. Градоустройство и архитектура..., с. 241.; В. Вълов. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец..., с. 151.
59 Доскоро този комплекс се определяше като манастир (В. Вълов. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец..., с. НО.; Й. Алексиев. Търновските манастири. Мана-стирите на Царевец. - ГМСБ, XX, 1994, 75-76.).
60 Дерменджиев, Е. Укрепеното водоснабдително съоръжение в крепостта на хълма Царевец във Велико Търново. - Сборник в памет на проф. Й. Андреев. - под печат.
61 Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец..., 87-88.
62 Дерменджиев. Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. В. I ърново, 2005,367 368.
I
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
, 4g Пламен Караилиев
Етажите, значителните по площ и брой помещения на сградата, особено след нейното разширение, показват, че тя е била обитавана от голям брой хора. Откритите предмети в помещенията и край тях: връх на желязна стрела (кат. №42, обр. 42), 2 железни ножа (кат. №40, обр. 40; кат. №41, обр. 41), костен петлик за колчан (кат. №37, обр. 37), желязна шпора (кат. №43, обр. 43), желязна катарама за шпора (кат. №44, обр. 44), желязно стреме (кат. №45, обр. 45), желязна тока (кат. №39, обр. 39), показват със сигурност военного занятие на тези хора.
Посоченото до тук дава основание да се приеме, че сградата е имала чисто военно предназначение. В нея са пребивавали войници, свързани с охраната на Северната порта на крепостта. В случая трябва да се допусне, че те не са били пряко ангажирани със защи-тата па портата по време на обсада и военни действия, и при обхождането на Западната крепостна стена, защото тези задължения са изпълнявани от войниците, настанени в Северната кула.63
В тази връзка може да се предположи, че във Военната сграда са били разквартиру-вани войниците, конто са поддържали реда на територията на крепостта, както и режима за влизане и излизане от Северната порта и нейната охрана през нощта. Така големите помещения на първия етаж с широките враги най-вероятно са били използвани за конюшни, а спалните помещения са били разположени на втория етаж. С функционирането на сградата през Първия строителен период явно е свързано огнището и разпилените край него пепел и шлака, открити под пода на по-късното помещение 6. В случая изглежда става въпрос за останките от временна ковашка работилница, която е служила за изра-ботка и ремонт на оръжие и снаряжение. По-късно е построена нова голяма железарска работилница (ковачница), разположена южно от Военната сграда, която е изпълнявала същите функции. 64
Разширяването на сградата през Втория период явно е свързано с увеличение™ на броя на войниците, заети с полицейско-охранителните функции, и направата на складови помещения. Изглежда помещения 6 и 7, конто нямат външни входове и в тях е можело да се влезе само от нивото на втория етаж, са използвани за временен затвор или складове.
Представената Военна сграда и участъка от Западната крепостна стена, заедно със Северната кула и Северната порта, са част от фортификационния комплекс, отбраняващ целия северен сектор на средновековната крепост на хълма Трапезица (Обр. I). Тази сграда явно е първата казарма, която може да се свърже с полицейско-охранителна част, под-държаща обществения ред. В тази връзка е допустимо в нея да е бил настанен и неговият командир, при което сградата придобива и определени представителни функции, свързани с военного управление на крепостта през XIII-XIV в.
КН
С< н<
П|
С
г
I
I
63 Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на хълма Трапезица..., 64-65.
м Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на„Средновековен град Трапезица-Север1*..., с. 685.
• Археологически проучвания на < редновековния град Трапезица •
Глава 2. Военна сграда, Западна
крепостна стена, Железарска работилнииа
149
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Алексиев, Й. Сграфито керамика с монограми и надписи от Търновград. - В- Търновска книжовиа школа, т. 2, София, 1980,443-450. н р
Алексиев, Й. Търновските манастири. Манастирите на Царевец. - Годишник на музеите от Северна България, XX, 1994, 73-90.
Алексиев, Й. Желязодобив и желязообработка през Второто българско царство (въз основа на материала от столичния Гърнов). - В: „Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове“. Велико Търново, 2003, 290-298.
Алексиев, Й. Художествена сграфито керамика от столичния Търнов. София, 2004.
Ангелов, Н. С графито керамика с монограми, знаци и текстове. - В: Царевград Търнов т 3 София, 1980, 149-165.
Антонова, В. Археологически проучвания на Шуменската крепост (X1I-X1V в.). - Годишник на музеите от Северна България, I, 1975, 17-32.
Антонова, В. Шумен и шуменската крепост. Шумен, 1995.
Анчева, Р. Монограмите на българските царе върху сграфито керамика от Царевец. - В: Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 109-117.
Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец (1966-1969г.)-В: Царевград Търнов. т 5. София, 1992.
Георгиев, Г. Старата железодобивна индустрия в България. София, 1978.
Георгиева, С. Керамиката от Двореца. - В: Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава. (Керамика, битови предмета, и въоръжение. накити и тька-ни). т. 2, София, 1973, 7-186.
Дерменджиев, Е. Към фортификацията на Главния вход на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - Археология, XLI, 2000,3-4, 69-78.
Дерменджиев, Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, 366-372.
Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост на хълма Трапезица във Велико Търново. - Археология, L, 3-4, 2009, 48-67.
Дерменджиев, Е. Укрепеното водоснабдително съоръжение в крепостта на хълма Царевец във Велико Търново. - В: България, българите и Европа — миг, история, съвремие.Т. IV. В. Гърно-во, 2010, с. 440-468.
Джамбов, И. Новооткрити надписи и монограми върху глинени съдове от Царевец.— Векове, 1978, 6, 64-68.
Димова, В. Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червей през ХП-Х1Х в. - В. Средновековният Червен. т. 1, София, 1985, 33-132.
Долмова-Лукановска, М. Нови данни за крепостното строителство на Царевец. - Векове, 1990,2,59-67.
Долмова-Лукановска, М. Археологически проучвания на средновековна злица по севере западния склон, квартал при Трета порта на Главния вход, източна крепостна стена и квартал при Френкхисарската порта на Царевец. Велико Гърново. 2007.
Караилиев, П. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико ър ново. - Археология, L, 2009, 3-4, 68-76.
Кузев, А. Един. - В: Средновековни български градове и крепости. Градове и крепости пс Дунав и Черно море. т. 1, Варна, 1982, 94-115.
Нешева, В. Мелник. Богозидания град, София, 2009.
Николова, Я. Домашният биг и въоръжението в двореца на Царевец, според apxio.iom ския материал. - В: Царевград Търнов. т. 2, София, 1974, 277-315.
---------------------------• Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I •
150
Пламен Караилиев
Я. Градоуетройство» архара. - В; История » Валико Тхрио.о. т ! Соф™. 1,86О^йро» Т Метали а бита на обитагелите на Търнов. - В: Кулзурт на средноаеко.,,™ ТЪР' Пошш!А.’Монограми на български царе (XIII-XIV в.). - В: Българско Средновековие. Со-ФИЯ’ ' опов’ ^Средновековни надписи, монограми, букви и знаци от търновската „Велика лав-
<x,"xiv в; сборш"8 *
" Археологически открития и раахонкл през 1984г. София, 1985,213-214. -Векове, 1985, 1,50-57.
моногра““прга xnwav ,~В:
Търновска "•Тс^Сн°*”^вния; град-крепоег край Сеалисао). Си.™»». 2007.
Симеонов, С. Хот, . Р в българските земи през XI-XIV век. 1ехнологии и раз-„ростр—" .“реферат на диеертаиия за ирисъждаке на образе— и иаучиа „сиен „доктор11. София, 2003.
Тотев, К. Два сграфито съда с подглазурни кирилски надписи от новите разкопки на църква-та „Св. 40 мъченици“ във В. Търново. - В: Културните текстове на миналото. Носители, символа и идеи. Материали от Юбилейната научна конференция в мест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, I, София, 2005, 212-215.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица -Север11. - В: Археологически открития и разкопки през 2007г. София, 2008, 682-685.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север11. - В: Археологически открития и разкопки през 2009г. София, 2010, с. 495-498.
Чангова, Й. Градоустройство и архитектура. - В: Перник. Крепостта Перник VIII—XIV в. т. 2, София, 1983, 12-88.
Чангова, Й. Перник. Крепостта Перник VIII—XI в., т. III, София, 1992.
Чангова, Й. Ловеч. Цитаделата на средновековния град (XII-XIV в.). Ловеч, 2006.
Morgan, Ch. The Byzantine Pottery. - In: Corinth. Vol. XI, Harvard University Press, Cambridge, Massachusets, 1942.
Археологически проучвания на средновековния град Грапезица
Глава 2. Военна сграда, Западна
крепостна стена, Железарска работилница
151
МОНЕТИ ОТ ВОЕННАТА.СГРАДА, ЗАПАДНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА И J>KEAE3APCKATA РАБОТИАНИ1ДА
Таблица I (монети от помещение 1 на Военната сграда)
Материал Тип Диаметър Тегло Дълбочина
медиа Латинска имитация (?), нарязана (ГЛ на ХШ в.) 1,1 см 0.43 гр. 1-1,50 м •С
1 2" медиа Латинска имитация, тип А (?), орязана (114 на XIII в.) 1,8 см 1,09 гр. 0,60-1 м
3. 1 медиа цар Константин Асен, на кон, препечатка (1264—1277г.) 2,3 см 2,03 гр- 1-1,50 м
< медиа цар Иван Шишман (1371-1395 г.) 1,7 см 027 гр. 0,60-1 м
Таблица II (монети от помещение 3 на Военната сграда)
№ 1 Материал Тип Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
Колективна находка______________________________
1. медиа Латинска имитация, тип А, орязана (154 на ХШ в.) 2,1 х 1,6 см 1, 23 гр. 0, 60-1 м
— 2. медиа Латинска имитация, тип А, орязана (114 на XIII в.) 1,8 х 1,7 см. 1, 56 гр. 0,60-1 м
3. медиа Латинска имитация, тип А (?), орязана 1,6 х 1,4 см 0,99 гр. 0,60-1 м
медиа Латинска имитация, тип А или тип В (114 на XIII в.) 2,4 х 1,6 см 1,55 гр. 0,60-1 м ••
---------------------------- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
||^Щ^^и®5даиЧг?Ч1иИ»И1МИМ1т1пИ11и>><
Пламен Караилиев
5 медиа 1 Латинска имитация, тип А или тип В, препечатка, орязана (1 % на XIII в.) 1,8 х 1,5 см 1,07 гр. 0,60-1 м •О
| 6. медиа Латинска имитация, тип В, орязана (114 на XIII в.) 1,7 х 1,6 см 1,52 гр. 0,60-1 м
7. медиа Латинска имитация, тип В (?), орязана (114 на XIII в.) 1,5 х 1,3 см 0,57 гр. 0,60-1 м
8. медиа Латинска имитация, тип Е (?), орязана (Р/г на XIII в.) 1,4 х 1,2 см 0,88 гр. 0,60-1 м • 1
9. медиа Латинска имитация, тип S (?), орязана (1/2 на XIII в.) 1,9 х 1,2 см 0,70 гр. 0,60-1 м а
10. медиа Латинска имитация, тип G или тип Н (?), орязана (1/2 на XIII в.) 1,5 х 1,3 см 0,72 гр. 0,60-1 м * 1
11. медиа Латинска имитация, орязана (Р/гнаХШ в.) 1,8 х 1,5 см 1,72 гр. 0,60-1 м ••
12. медиа Латинска имитация, орязана (Р/гнаХШ в.) 1,4 х 1 см 1,53 гр. 0,60-1 м а •
13. медиа Латинска имитация, тип А, орязана (Р/гнаХП! в.) 1,6 х 1,4 см 0,80 гр. 0,60-1 м. ••
14. медиа Латинска имитация, срязана (Р/г на XIII в.) 1,1 х 1,1 см 1,16 гр. 0,60-1 м в е
15. медиа Българска имитация, тип С (?), орязана (Р/гнаХШ в.) 2 х 1,9 см 2,85 гр. 0,60-1 м ф ф
16. медиа Неопределена (XIII в.) 1,3 х 1,3 см 0,67 гр. 0,60-1 м ф е
• Археологически проучвания на с редновековния град Грапезина •
/д''"'' •' """""" ',|h,A"' ......’|"""' .................... *••!’• И.. .......
|,|Ьлин.1 III (moih-ih O1 IIOMCIHCIIW 4 ii.i llwiiiiai.i ирилл)
/ 1. Мик |>||H 1 МОД 1 HI I ин Пинии IUI ИМИ1ИИИИ, <>|>>| IIIIIII (1 'Л ни XIII и ) JIiiiimi i i.p I I I Jill 2,1 x 2,2 см. I 11 ip. /Ij.iiiVi'ihiiii 0,20 0,60 м < III1MKII
t 2, медик 1 |ир Инин Aiii'Ki iui/ii.p < Miixiuiii Леси (HIK 1 1711.) 2 x 1 ,K cm. 1,07 ip. 0,20 0,60 м
3, М0ДИ11 ( yiiiiiii liiiii'iHA 1 (IWO 14021.) 7.2. x I,1'ем |7ip 0,20 0,60 м ее
1 4, медик 1 leoiipcjieiicuii (XIII XIV nJ l,K x 1,5 i m. 0,50 ip. 0,20 0,60 м ««
Ko li t 1111И1И IlllXlI/Ihll
5, медик JIlHUIICIlll ИМИ1ИПИИ. uni A (7), opK'iiiiiii 2,1 X 1 ,(| cm, 0.0K ip. 0,60 1 м ••
(I 'Л ни XIII и ) JIllllllK KK ИМИ1И11ИИ, inn A unit inn H, opniKiui (1 'Л ini XIII и J
6. медик 1,9 x 1,5 см 0,9X ip. 0,60 1 м ее
7. медик JIlHIIIICIlK ИМИ1И11ИИ. ши II (7). оринши (!'/, Illi XIII II ) 1 Ji X 1,1 ем. 0,62 1 p 0,60 1 м <<
H. медик Линии I'll ИМИТКИИИ (1'Лик XIII К ) 1 ,M x 1 Ji cm 1,40 ip 0,60 1 м
1 •>. медик Линин ph iimuiiiiiuk, ПрИ 1ИИИ (1'// ИИ XIII KJ 2,1 x 1,2 гм 1,01 ip 0,60 1 M
10 медик Hmiii pinup MUXIIIUI VIII 1 IiiiH'oHoi (1261 Г2К21J 2,2 x 1.9 IM 0,60 1 M Ww
1,10 ip, A, A
IL медик Ими* pniop Au/ipoiiiii' 1 1 llllll Oil'll. ори HIUII (12X7, l(7.Hi) 2,2 X 2 CM 2,И0 ip 0,60 1 M
пн./р'
• | <»м I •
Пламен Караилиев
154
112‘ медиа Император Андроник 11 Палеолог с Михаил IX, препечатка, орязана (1295—1320 г.) 1,9 х 1,9 см 1,67 гр. 0,60” 1 м
13. модна Император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295-1320г.) 1,4 х 1,4 см 0,59 гр. 0,60-1 м
14. медиа Неопределена (XIII-XIV в.) 1 х 0, 7 см. 0, 32 гр. 0, 60-1 м.
Таблица IV (монети от помещение 5 на Военната сграда)
№ Материал Тип Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Император Андроник II Палеолог (?), препечатка (1282-1328г.) 1,9 х 1,8 см 1,85 гр. 1-1,50 м А W
2. медиа Император Андроник III Палеолог (?) (1328- 1341г.) 1,5 х 1,5 см 1,04 гр. 0,60-1 м
Колективна находка
3. медиа Латинска имитация, тип А (Р/г на XIII в.) 1,9 х 1,3 см 1,04 гр. 1-1,50 м
4. медиа Латинска имитация, тип Р, орязана (Р/г на XIII в.) 1,2 х 1,1 см 0,87 гр. 1-1,50 м
5. медиа Латинска имитация, тип G или тип Н (?) (Р/г на XIII в.) 1,6 х 1,5 см 1,26 гр. 1-1,50 м • •J
Таблица V (монети от помещение 6 на Военната сграда)
№ Материал Тип Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип J (Р/г на XIII в.) 1,6 х 1,4 см 1,34 гр. 0,60-1 м
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Глапа 2. Военна ci рала, Западна крепостна гтдиа м/
__________________________________посгна стена, Железарска работилнииа 1 55
медиа Латинска имитация, тип Р, орязана (Г/на ХШ в.) 1,8 х 1,7 см 1,15 гр. 0,20-0,60 м ее
медиа Латинска имитация, орязана (Г/г на XIII в.) 1,2 х 1,8 см 0,43 гр. 0,80 м от бъркалото с бял хоросан
Таблица VI (монети от Железарската работилнииа)
№ Материал Тип Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип В (?), орязана (Г/г на ХШ в.) 2,3 х 1,5 см 1,32 гр. 0,60-1 м
2. медиа Латинска имитация, тип А или тип В (?) (ГА на ХШ в.) 2,4 х 2 см. 0,84 гр. 0,60-1 м а®
3. медиа Латинска имитация, орязана (ГА на XIII в.) 2 х 1,6 см 0,58 гр. 0,60-1 м
4. медиа деспот Иоан Комнин Дука (1237-1244г.) 1,6 х 1,4 см 0,50 гр. 0,60-1 м
5. медиа цар Константин Асен, прав, препечатка (?) (1257- 1277 г.) 2x1,6 см. 1, 47 гр- 0, 60-1 м. <»»
6. медиа император Андроник II Палеолог с Михаил IX (1295—1320г.) 1, 9 х 0, 9 см. 1,94 гр. 0, 60-1 м. ее
7. медиа Неопределена (XIII-XIV в.) 1, 5 х 0, 6 см. 0, 60-1 м.
Таблица VII (монети от настилката)
№ Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип А (Г/гнаХШ в.) 2,4 х 1,8 см 1,07 гр. подово ниво
-------------------------Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Пламен Караилиев
156
2. медиа Латинска имитация, тип А (1'/; на ХШ в.) 2 х 1,9 см 1,61 гр. 0,40-0,60 м
3. медиа Латинска имитация, тип А (?) (1 /г на XIII в.) 1,9 х 1,7 см 1,13 гр. 0,40-0,60 м
4. медиа Латинска имитация (1 /1 на XIII в.) 1,3 х 1,2 см 0,55 гр. 0,40-0,60 м ••
5. медиа Деспот Йоан Дука Комнин (1237- 1244 г.) 1,3 х 1,2 см 0,25 гр. 1,50-2 м
6. медиа император Андроник 11 Папеодог с Михаил IX (1295-1320г.) 2 см 1,68 гр. 1,50-2 м
7. медиа Неопределена (XIII-XIV в.) 1,6 х 1,5 см 0,14 гр. 1,50-2 м ас
Таблица VIII (монети от Западната крепостна стена)
№ Материал Тип Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
1. медиа Латинска имитация, тип А (Р/г на XIII в.) 1,6 х 1,5 см 0,92 гр. 0,60-1 м ••
2. медиа Латинска имитация, тип D (?), орязана (Р/г на XIII в.) 1,9 х 1,6 см 1,64 гр. 0,60-1 м
3. медиа Латинска имитация, тип G (?) (Р/г на XIII в.) 2 х 1,3 см 1,20 гр. 0,60-1 м
4. медиа Латинска или Българска имитация (Р/г на XIII в.) 2,2 х 1,8 см 1,42 гр. 0,60-1 м
5. медиа Цар Константин Асен (1261-1277 г.) 2,4 х 1,8 см 1,05 гр. 0,60-1 м
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена Жел₽
-------------------------------!_____а сгена-Железарска работилнииа 157
СТАТИСТИКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ тгиилтл ЗАПАДНАТА КРЕПОСТНА '
работилнииа
ВОЕННА СГРАДА - помещение 1
Дълбочина Талколитна керамика (V хил, пр. Хр.) тракийска керамика (I хил, пр, Хр ) ранновизантийски амфори (V—11 в.) 0,00-0,60м 1 0.60-1,20 м 1,20-2 м 2
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 43 41 63
тазирана керамика 28 45 37
стени с украса — —
стени без украса '25 69 92
стени с врязана украса 30 36 41
стени с излъскани ивици 80 83 55
рисувани стени — —
устия 26 28 24
дръжки 40 27 36
дъна 32 38 36
капаци 1 — —
чучури — —
тухли — — —
керемиди 7 6 4
гвоздей 2 2 1
желязна шлака — — —
стъклена шлака — — -
животине к и кости 22 7 13
керамопластична украса - - -
Дълбочина 0,00-0,40м 0,40-0,60 м 0,60-1 м
хал колит на керамика (V хил. пр. Хр.) — 7 —
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) — — ~ -—
ранновизантийски амфори (V-II в.) - —
средновековна керамика (XII-X1V в.)
сграфито керамика 60 46 9
L—2- —— глазирана керамика 31 4 2
стени с украса — 10 —
стени без украса 179 68 57
стени с врязана украса 8 - 3
стени с излъскани ивици 165 28 8
рисувани стени устия дръжки дъна капаци [чучури 33 38 7 2 14 13 21 1 3 3 3
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
158
Пламен Караилиев
ТУХЛИ - - —
керемиди — —
гвоздей — - —
желязна шлака — — —
стьклена шлака — — —
животински кости — —
ксрамопластична украса — — -
ВОЕННА СГРАДА - помещение 3
Дълбочина 0,00-0,40м 0,40-0,60 м о, 60-0,80м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) — —
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) — — — '
ранновизантийски амфори (V II в.) — — —
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 20 41 29
глазирана керамика 20 18 10
стени с украса — 63 8
стени без украса 195 112 81
стени с врязана украса 44 — 5
стени с излъекани ивици 64 96 32
рисувани стени — — 1
устия 41 28 10
дръжки 9 43 5
дъна 34 57 12
капаци 2 2 1
чучури 1 — —
тухли — — —
керемиди — — —
гвоздей 6 — 4
желязна шлака — — —
стьклена шлака — — —
животински кости — — —
керамопластична украса 1 —
ВОЕННА СГРАДА - помещение 4
Дълбочина 0,00-0,20м 0,20-0,40 м 0,50-1 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) — — —
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) — — —
ранновизантийски амфори (V-I1 в.) — — —
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 23 79 —
глазирана керамика 4 38 —
стени с украса 11 41 —
стени без украса 57 234 —
степи с врязана украса — 12 —
степи с излъекани ивици 14 90 -
• Археологически проучвания на < редновековния град Трапезииа •
-л***'. -ДАЛ
ИИИИц ЯПТЛгжжт
Ia.iii.i Военна < i рала, Запална крспос hi , ------------------------------eiena, Железарска раГхнилни.
дпдуианиДгсни устия ЛОЪЖКИ дъна —-- капали чучури тухли керемиди гвоздей желязна шлака стьклена шлака 7 5 9 1 1 28 34 42 5 1 1 1 1 1 I 1 1 1 1
мгЧЯОТИИСКИ кости 16 130
ксримопластичиа украса
В()11II1Л CI 1’АЛЛ - помещение 5
Д|.лГ|<>'1И11а 0,00 0,20 м 0,20 0,40 м 0,40 0,60 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.)
1рнкиЙска керамика (1 хил. пр. Хр.) 5 3
амфори (V Ни) — —
Ipc/UloiicKoiiiia керамика (XII XIV и )
< । рафию керамика 12 13 К)
i натирала керамика 2 8 12
цепи с украса 7 7
1 icon без украса 38 31 28
пени с при запи украса 4 2
(iciiii с изльскапи ивици II 17
рисунаии степи -
ус 1 ИЯ 1 2
дръжки 6 — 7
льна 4 13 6
капаци 5 3 2
'IV'IYDII — 2
. ? 1 " г, III -
керемиди — —
1110 1ДС11 - —
-I' 14 III.I П1Л11КП 1
спилена шлака ЖИ11ОТИИСКИ КОС III KepaMoiiniiciii'iiia у кроен -
V/.-'* riVA*
BOI HIIA < I I’AAA помещение 6
I'll о III I n.l |u p.lMIII'.l (V MUI lip Xp ) ipiiMilhi ,i < puMHu.i (I Min up Xp ) pniiiiiinii uni i иЙ< ки амфори (V II и ) ‘pi 'iiioiii копии i,i рнмики (XII XIV n ) 1 lpin|illio i i piiMlllul
.>()()' ?<>()*»•
(»,(»(» 0,20 м
0,20 0.40 м 0,40 0.70 м
— - ——-
-
IS • |ом 1 • 24 ~
Imawm
шщ***жа
nmwvwH
160
Пламен Караилиев
4 29 *2 "1
гтсннс украса 5 7 27 ~~
стени без украса — 152 Ттт —
стони с врязана украса — 14 —
стенис излъскани ивици 7 43 71~
рисувани стени — —
устия — 1 15 15
дръжки —J 10 60 ~~24 —
дъна 8 38 ~Тз
капани —
чучури — 2 —
тухли — — —
керемиди — —
гвоздей — — "—'
желязна шлака — — 1
сть клена шлака — — —
животински кости — —
керамопластична украса 1 1 -
ВОЕННА СГРААА - помещение 7
Дълбочина 0,00-0,40 м 0,40-0,60 м
халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) — —
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) —
ранновизантийски амфори (V-II в.) — —
средновековна керамика (XII-X1V в.)
сграфито керамика 17 40
гл азирана керамика 6 24
стени с украса — 13
стени без украса 47 136
стени с врязана украса 5 ' 4
стени с излъскани ивици 13 52
рисувани стени — —
устия 9 13
дръжки 18 26
дъна 23 38
капаци 2 —
чучури — 1
тухли — —
керемиди — —
гвоздей — —
желязна шлака — —
стьклена шлака — —
животински кости — —
керамопластична украса — -
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • -
1л,11111-' III" IIIOI ll/ln/,,1, iillblAII,I flail'll Dbl I K-ll,, A,„ .
II.i, A< /1 i.q,.
Л-1 Al IAI'< ид РЛМИИЛИИНЛ
/IihiOo'IIiioi 0,00 м H, Ilf M o, 10 м II 40 M Ям* l
,liiii'i"iitiii" i"|"iMlli .1 / у ни lip p ) 0,40 м 1,00 м
/p„HII|i 1"» |i|WMI(l'llll "Illi up - p ) 1 4
^.uHinimbiiiiiilli ЧП "Мфорн(V II и / if ,
, p. /iii'ii" I'niiii'i i" p’lMHHi * II ' IV n i , ipHlplllu I'l |«IMOI'U >! 10 J
1 Ц,Ч1Ц1,111Ч l"p|IMHI'il 1 1 10 J
I II inn yi'l'"1 >' >h III
, II Illi III 1 yi'pill II 4) 171 1)
1 II HU 1 Iipiliiillii yi'pin 1’ 7
1 II ИИ 1 Ill'll'* HIIJjlp *01111111 h! OH c
plfl yllllllll 1 1' Illi yi 1 Illi 1 4 1/
flpl"H'll .Vi '1'1 /
/11'11*1 I'llllllllll II '1'1 J
•ly'iypif
lynilll fl p'MIl/HI 1 1 1 Л 1 1
1 llllllllll ,1'1 ill! Olli IIIHIIIIII . 1 0 1
I II.HIHIil lll'lill'il AllllllllHI' Hl nn HI 0 J lo 1
|.|<|н1М11|ад| iii'iii'i yi'i'ii' и 1 IA< 1ИЛКА
2ll nrili'IIIIIH 0,00 м 0,10 м 0,10 м 0,00м 0,1'0 м 0 NO м
-UIHIIIIIIII.I 1" p.lMIflHl (V Mill lip p 1 Ip.iHIIH I'll 1" pillHIHI (1 IIH up P I |lillll|ll|lllbl||||lltl HI .H1l||lipll I V II II ) pi/ilii.H' HIIIIHI I" p.iiiiii'.i I II IV II/ 1 1 1
1 lpllllllllll 1'1 pill,fill'll III 'll ' / (
Ulillllpllllll 1" pilMIII'H 11 Jl> J 1 1
II ПИ I yilpill II 1'1 11 i 1 1 1 I fi /
' H Illi III 1 yi'pill И 1 IHIII 1 Hpll lllllil yi'pill .1 15 HI 1 // 11
1 "ini * iinii.i I'liiiii iiiniiiii f •
I'll' yllllllll i M Illi yi inn 1 1 1 III lo 1
/'I'l'AHI II h) Д
'H-IIH l'"llllllll ''У'71'II 10 Jfl 1 1
’/«'III III
1" IUI/III / 1
llllll/llll !
. । > । 11’ । i.iji
Hill Hill'll
bull •
* . _ Пламен Караилиев
1 а '
желязна шлака стъклена шлака — животински КОСТИ — 1 1 1 2 11 21 -
керамопластична украса — 6
ЗАПАДНА КРЕПОСТНА СТЕНА
Дълбочина 0,00 м -1 и 1 м-2м
1 халколитна керамика (V хил. пр. Хр.) —
(тракийска керамика (I хил, пр. Хр.) |ранновизантийски амфори (V--II в.) 1 1
(средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 40 10
[глазирана керамика 23 6
стенис украса 13 —
| стени без украса 134 36
| стени с врязана украса — 10
1 стени с излъскани ивици 26 17
1 рисувани стени — -
Iустия 16 3
[дръжки 47 5
[дъна 35 10
Iкапаци — —
1чучури — —
тухли — —
керемиди 10 6
гвоздей — 1
1 желязна шлака 1 —
I стъклена шлака — —
1 животински кости 8 —
керамопластична украса 1 —
Археолог ически проучвания на средновековния град Трапезица
163
The Military building Western Fortified Wall and Smithery
Plamen Karailiev
1 he notary building located next to the North Gateway of the Medieval castle on the Trapezitsa hill, that was a part of the capital Tumovgrad (figs. I; V; XXII; XXV) was entirely excavated in 2007 under the direction of Konstantin Totev (NAIM - BAS) and with cooperation of Evgeni Dermendjiev (RHM - Veliko Turnovo) and Plamen Karailiev (AM - Radnevo). The building is not mentioned in the written sources and has not been excavated so far (fig. II) Head 2 presents-the results of its investigations in terms of architecture, stratigraphy, dating, periodisa-tion, reconstruction and function.
Military building is built onto the internal face of the western curtain-wall (figs. Ill; IV; V). It is made of broken stones set in a mud mortar. I he walls are preserved up to 1 meter in height and between 0.40 meters to 0.80 meters in width. The foundations of the building are dug through the Medieval layer to reach the rocky bedrock.
The building is rectangular in plan and is 31.80 meters long, from 3.20 meters to 6.40 meters wide and has seven rooms, (figs. Ill; V) Room 1 covers an area of 35 m2 and is 6.30 meters x 5.50 meters, the entrance is in the eastern wall (figs. Ш-1; VI; VII). Room 2 has an area of 30 m2 and is 5.40 meters x 5.10 meters (figs. V-2; VIII). The entrance is in the eastern wall. Room 3 has an area of 13 m2 and is 5 meters x 2.60 meters (figs. III-3; IX). The entrance is next to the northeast comer. Room 4 covers an area of 4.9 m2 and is 2. 50 meters x 2.10 meters (figs. 111-4; IX; X). The entrance is in the northeast comer. Room 5 has an area of 7.5 m2 and is 2.50 meters x 3.10 meters, the entrance is in the northeast comer (figs. Ш-5; IX; XII). Initially room 6 was the largest of all (2.80 meters x 4.40m) and had an area of 12 m2 (figs. Ш-6; ХШ; XIV; XV). Later it was divided into two smaller rooms: room 6a (2.50 meters x 2.40 meters) and room 66 (2.70 meters x 1.50 meters), (fig. XVI) Under its floor level were uncovered slaked limes’ places for white and red mortal (fig. XVI) and two children’s graves №№3 and 4. (fig. XVII) Room 7 has an area of 8.7 m2 and is 2.80 meters x 3.50 meters (figs. Ш-7; XVIII; XIX).
Just next to the southern facade of the Military building was uncovered a sector of pavement made from rammer in the earth small stones, (figs. XX; XXI). The revealed section of Western fortified wall have length 45 meters; w'idth 2-2,60 meters and preserved height to 1 meter, (fig. XXII) The wall began from the North Gateway and was traced on the end-border of the rock formations, which in this part of the hill are with low height. It is made ot large and medium-sized broken stones, soldering with white mortal and might emplecton. (fig. XXIII) Western fortified wall was important part of the primary plan for strengthening of the hill. In front of the wall there are no other fortification equipments from earlier ages.
The smithery', contiguous with gap to the inside facade ot the Western fortified wall, was uncovered south to the Military building, (fig. XXIV). It is rectangular in plan. (fig. XXV ) I he length of the north wall is 4 meters, the eastern wall - 8.20 meters and the sothern — 5 meters. The walls are wide about 0,50 meter and are built by broken stones set in a mud mortar. I he floor is cover with thin slabstones. Along the north wall was revealed a hearth (1 x 0,60 meters and close to it there is a pit with diameter 1,30 meter and depth — 0,45 meter (fig. XX smithery had only one room with area 34,30 m2. It was one-storey with three-slope or one s ope roof and entrance in the eastern facade.
----------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • ———
164
Plamen Karailiev
.. rll 14ide building I consisted of brown soil, broken stones and tiles.
Stratigraphy, ihc i ‘ of COarse ware, sgraffito pottery (Add. I), miscellaneous There was also a signi। < ‘ 13,h _14th century AD (figs. I-VIII).
finds and 41 copper co^ curtain.wan was built in the first years of the 13th century AD. /л CyviMO) Along the'uncovered sector of it is found data for reorganization and modi-(fig. XXVll- Л jayQut From the end of 14<h century the curtain-wall was not used like
d The Military building has two periods of building. First period: The north part of the build-in,, was built immediately after the construction of the western curtain-wall in the first years of the 13th century AD and consisted of the three largest rooms (fig. XXVII-/, 2, 3). Second period- At the end of the 13th century or at the beginning of the 14th century AD, the building was extended to the south by the addition of four narrow rooms (fig. Ill - 4, 5, 6, 7).
The building was in use till the end of the 14th century AD, when it was abandoned- and
entirely destroyed.
The smithery was built in the first half of 13th century, after the erection of the Western fortified wall and lately than the first building period of the Military building, (fig. XXVII-12). The workshop was functioned at the latest till the first decades of 14th century. In this period was made pavement near the south facade of the Military building, (fig. XXVII-11).
Reconstruction. The Military building has two floors and used to have a tiled roof in three parts (fig. XXVIII). There were two entrances in the eastern wall for rooms 1 and 2 respectively and a separate entrance for room 3. A wooden staircase was built to access the upper floor. The extension built during the second period was also two-storied. It had a veranda in front of rooms 4 and 5 and a wooden staircase leading to the second floor.
The western curtain-wall had a height of 6 meters to the level of the fighting path and with it reached up to 8 meters, (fig. XXVIII). For the size and cover as well as for the width of the fighting path we don’t have concrete data. The considerable displacement of 7 meters in the both ends of the uncovered area of curtain-wall manifested that it had stair-looking silhouette in north-south direction. The Military building and the workshop were contiguoused to its inner side.
Finds. The uncovered numbers slag and iron refuse in the smithery (cat. no. 46; fig. 46) present that here was fused and treated iron ore. The found in the Military building’ rooms knives, arrows, spurs, stirrup and other, were connected with the activity of the workshop.
Numerous ceramic materials were uncovered in the excavations of the Military building, western curtain-wall and workshop. (Statistics) In the catalogue were included any more preserved vessels and more typical fragments from the ordinary and art ceramic and first of all those with under- glazed monograms and two inscriptions.
Into the rooms of the Military building were uncovered 11 under- glazed monograms and two inscriptions. Two of them belong to tsar Ivan Shishman (cat. nos. 18, 19; figs. 18, 19), another two are fragments and could not be determined (cat. nos. 20, 27; figs. 20, 27). One is with (Cat n°' 17’ fig’ and the reSt 6 are with the letter <cat-nos- 21~26; figs-i <♦. ich were not bounded until now in I urnovo. Entirely preserved is the vessel with the er „oi and the mark of abbreviation, uncovered in the north-east comer of the room no. 1. (cat. no. 21; fig. 21).
better he °f workmanship and repertory of sgraffito ceramic from Trapezitsa present
citizens еГ^ аП art cu*ture °* l*ie potters from 1 urnovo, as well as refined taste of metropolitan
Археолог ичеч ки проучвания на средновековния град Трапезииа -------------
I he Mllitaiy building \\ e .h'in I ortlllvd \\ .ill and Sniilhi’IV
, 1 "e, ' U ‘ • Y hT''d"nT gl,lZCS °nc 01 ll,S,IIU vlMUiclvustic ot this ceramic made m the cap. al ol he Second Bulgarian Kingdom I he bright, polychrome character ot the
..................Ybeoouwof great com.........al interest tothisceramk production With (his sly le the masters in I m novo hurriedly broke oil from the intlucnee ol the By .mime centres because they look a possession ol the technology and used variegated decoration
rhe ceramic objects horn the Military building me varied, but the finds Horn the other kind ol materials me single: halt ol glass bracelet in blue color (eat no 10; tig )()) lead ring with geometric decoration (eat no l|. fig. щ nlu| a si|ve,. gih buvUtf (qU no (? |Q. j( belonged to ladies' belt, probably made from embroidered textiles oi line leathei
I unction. I he huge buildings .situated neat by the city ’ gates in mam ol the medieval Bulgarian towns me delined as buildings with military function or barrack Such me the build mgs in the citadels ol I oxeeh (lips. XXIX. \\X); (.'herven (tigs XXXI. XXXII). near main entrance (tigs. XXXIII, XXXIV), to the south end (lip. XXXV) and to the North westcin gate (lip. X X X \ I) ol the loi (less on the I sarey els I till in (he metropolitan I in noy gr ad. in the citadel ol'Shoumen. Ilotalich. Melnik. I’ernik and s o. e.
Such is the Military building tn the fortress on the liape/itsa Hill, which is situated just next to the North (iateway and flanked it from south, (lips III XXXX III) Iheteforc the Mam street, started Irom (he p.ale, passed near the north facade ol (he building, aliet that tinned to the south and yyas extended in trout ol its east laeade. (lip, XXXIX) In this way. the building was connected уу ith the Main entrance and yy ith the basic street communication ol the toitress I he
Hoots, the big. area and minibci ol the rooms in the building, especially alter its extension piompt that the building yyas inhabited by the people with military profession
I he building had military function Into it resided soldiers, connected yvith (he protection of the Noilh (i.ileyyay of the lottress, I he soldier s were supported the ordei and the regime of entering, and going out from (he North (iateway and its protection dui inp. the night
I 'rotn the first building period ol (he limclioning of the building is the hearth, Morcovci it is remains from temporal у smithery, used lot elabor.ition and repairing ol the at ins and equipment I tiler was built a neyy large smithery. situated southern from the Military building I he extend inp, ol the building, dining, the second period yyas connected with augmentation ol soldier;, oe eupied уу ith protective functions and const!action ol the yyarchouse rooms.
I he present Military building and area lioni the Western toitress wall, together with the North Ibyvei and (he Noilh (iateway is a part ol fortification complex dclending the yvhole north sector on the medieval fortress I tape, itsa (lip,. I) I he building was dnectly linked to the Main (iate anil the main street infrastructure ol the castle I he presence ot two lloois, the numbei ol rooms yvith relatively huge area and the objects lottnd in these rooms suggest that these wcie in habited by soldiers responsible lot guarding the entrance, the regime ol access and exit thiouph the pale, and keeping, ordei yy itliin the castle II is plausible that the commander ol the- atim unit yvas also residing. there, w Inch would imply sonic icpiesenlatiy e I one lions to the building u lalid Io the inilitai у control о I I he castle in the I V1’ I I'1' century ЛИ
. i rhiop l eiivp .’till '(10'1 I • I’OM I •
бр. 1. Северният сектор на крепостта на хълма Трапезица поглед от югоизток. Обр. II Геренът преди разкопките поглед от югозапад,
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица ---------
167
-юоа ош Зо^ша
«А III Плои »^M,‘"a^ Pl прение I. 2 Пт'^е“^щете 7. работилницата (по К п мение 5. 6. Помещение 6.
4. Помещение 4. 5. Помещ
. Се^ Север 2007-2009 г. • •
Пламен Караилиев
IV
Обр /к Надлъжен и наречен разрез на Военната сграда (по К. Тотев). Обр. И Военна сграда поглед от юг.
Обр. И/ Помещение / на Военната сграда поглед от запад.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
. I Vilij » l 60W '' ' > 'l''1 '' ' •
,/w„ „ z„z, , mimilllMII on A „нн^ои л/ i ^н^оц y,
,! Ф.,, WO ошои ouo<!.: ouimoi^tl OH 7 ,,нн^н^оц Ш4 d<f() ,/. um u.HL'OH ГНПИ1.- > uWDHHMft он / цА <b>(,
ii"H/tii<"|i <114 xli'i .>va>K 'i'll.11, ph। ЯЛ1.И|m I'livi'iii't 'ttvi'd i > t.’iin.,of) >' i’iii'v/
Обр. X. Помещение 4 на Военната сграда поглед от югоизток.
Одр. XI. Помещение 5 на Военната сграда поглед от югоизток.
Одр. XI/. Помещение 5 на Военната сграда поглед от югозапад.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена, Железарска работилница
171
XIII
Обр. XIII. Помещение 4. помещение 5 и помещение б на Военната сграда - поглед от североизток. Обр. XIГ. Помещение б на Военната сграда - поглед от югоизток. Обр ХГ Помещение 6 на Военната сграда - поглед от югозапад.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Пламен Караилиев
172
Обр. Л VI. Помещение 6а и помещение 66 на Военната сграда (бъркала с бял и червей хоросан) - поглед от юг.
Обр. .X I Ц. Помещение 6а на Военната сграда (гробове №№ 3 и 4) поглед от югоизток.
Обр. XVIII. Помещение 7 на Военната сграда поглед от югоизток.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
МШВГ* вс
(миг 2, военна орала, Занална
крегюстиз стена, рзбоГИЛИИМЭ
173
Помещении б и помещение 7 на Ноенната сграда поглед от северои imoi Обр XX. Каменната настилка и Ноенната сграда поглед от юг
Обр XX! Каменната настилка поглед от юг
• < < ftapf p 7007 I » 1ом I •
Пламен Караилиев
174
Оор. XXII. Западната крепостна степа и Военната сграда поглед от североизток Обр. XXI.II ЗапаОната крепостна стена (външно лице) поглед от северо-запад. Обр XXIV Работилницата, настилката и Военната сграда поглед от юг.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена, Железарска работилнииа 175
XXV
Обр. XXV. Работилницата — поглед от югоизток.
Обр. XXVI. Работилницата - погзед от югозапад.
' • Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I •
Пламен Караилиев
XXVII
Обр XXVII План на Военната сграоа и работилницата реконструкция
Л Дерменожиев. / Помещение /. 2. Помещение 2. 3. Помещение 3 4. Помещение 4
5 Помещение 5 б. Помещение б. 7, Помещение 7, 8. Фундамент на стьлбище в помещение 2 9 ЧарОак П) Запаона крепостна стена И Пастилка 12 Работилница 13 ( еверна кула 14 ('сверни порта 15 Главна улица
• / pzeoz/яи «•< ги П(Хг/'И'.лиия Иа ' |/7.ио1'.ег'/ВНии грал Ipaii' чипа •
XXX
Обр XXVIII. Западната крепостна стена, Военната сграда и работилницата - реконструкция (Е. Дерменджиев). Оор. XXIX. Военните сгради до Главната порта на цитаделата на Ловеч поглед от юг (по И. Чангова).
Обр. XXX. План на цитаделата на Ловеч (по Й. Чангова).
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. XXXI. Военните сгради до Западната порта на цитаделата на Червей - поглед от юг (по С. Йорданов). Обр XXXII. План на Военните сгради до Западната порта на цитаделата на Червей (по В. Димова).
Обр. ХХХШ Укреплението с военните сгради до Първа порта на Главния вход на крепостта на хълма Царевец във Велико Търново поглед от североизток.
с
на
Археолог ически проучвания на средновековния град I рапезииа
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена, Железарска работилница
179
Обр. XXXIV Укреплението с военните сгради до Първа порта на Главния вход на крепостта на хълма Царевец във Велико Търново (етапи на строителство) реконструкция (по Г. Дерменджиев).
• Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •
Обр. XXXV. Укрепен комплекс с военни сгради до Южната ъглова кула на крепостта на хълма Царевец във Велико Търново - поглед от северозапад.
Обр. XXXVI. Укрепен комплекс с военни сгради до Южната ъглова кула на крепостта на хълма Царевец във Велико Търново реконструкция (по Е. Дерменджиев). 1. Укрепен комплекс с военни сгради. 2. Порта. 3. Предно укрепление. 4. Порта на Преднотоукрепление. 5. Югоизточна порта. 6. Южна бойна кула. 7. Укрепено водоснабдително съоръжение. 8 Потерна с охранжипца бойна кула на Укрепеното водоснабдително съоръжение д. Църква X-' и
Археологически проучвания на средновековния град Грапезипа •
Глава 2. Военна сграла, Запална крепостна стена, Железарска работилнииа
181
Обр. XXXVII. Казармен комплекс до Северозападната порта на крепостта на хълма Царевец във Велико Търново — реконструкция (по К. Дерменджиев). /. Западна крепостна стена. 2. Северозападна порта.
3. Казармен комплекс. 4. Площад. 5. Улица, б. Жилищни сгради.
Обр. XXXVIII. Западната крепостна стена и Военната сграда в крепостта на хълма Трапезица поглед от югозапад. Обр XXXIX. Военната сграда в крепостта на хълма Трапезица поглед от юг.
~--------------------• Сектор Север 2007-2009 Г. • I ом I •
——
-лИМКм»-».*.-.'.л^ТЛлШММ-'-'*
Археологически проучвания на средновековния град Грапезииа
обр. 4 обр. 5
обр. 6 °бР-
Сектор Севор 2007 2009 I. • Гом I
обр.16
Глава 2. Военна сграла, Западна крепостна стена, Железарска работилнииа
• Сектор Север 2007-2009 г* Том I •
186
Пламен Караилиев
обр. 22
• Археологически
проучвания на средновековния
град Трапезииа
Глава 2. Военна сграда, Западна крепостна стена, Железарска работилнипа 1 87
обр.30
обр. 31
обр. 32
обр.33
обр.34
оор
обр.36
обр.37
обр.38
обр.39
Сектор Север 2007—200Э г. • Том '
Пламен Караилиев
обр. 45 , . .
оор.44
Археологически проучвания на
средновековния « рад Трапезица
190
Пламен Караилиев
i\iir,<om ? ЛПНГПТТП пплшпл
_5 10 15
• „пти т ... ..... тр^
191
Глава 3
ЦЪРКВА №19 И ЦЕНТРАЛЕН ПЛОШАЛ
Константин Тотев, Диана Косева
1. Обши бележки
Константин Тотев
11рез втората и третата година от дългосрочната програма за разкопки на средновековния I рад 1 рапезица археологическият екип имаше късмета да открие в Сектор Север неизвестна до този момент църква, която получи поредей №19 (Обр. 1-1). В проучванията на църквата и некропола през 2008 г. участваха археолозите К. Тотев, П. Караилиев и Е. Дерменджиев. През същия сезон ояха разкрити и обработени стенописни фрагмента от декорацията на храма от екип, ръководен от Д. Косева.
В разкопките на некропола на църква №19 през 2009 г., ръководени от К. Тотев, взеха участие Р. Петрова, В. Славова, Г. Тодорова, а проучванията на сектора от Източната крепостна стена, разположен пред храма, се извърши от екип алпинисти, ръководени от Н. 1одоров. Монетният материал от обекта се обработи от А. Пейков. Технического заснема-не на църквата се осъществи от И. Рашев, а документирането на сондажите и гробовете се извърши от Е. Дерменджиев.
В разкопките на Централния площад през 2007 г., върху част от който беше издигната новата Археологическа база с музей, участва и археологът Д. Рабовянов. Антропологич-ният материал от проучванията на некропола е предоставен за изследване на В. Русева.
Настоящата глава, посветена на църква №19, включва само материалите и наблю-денията за архитектурата, живописта и някои находки, открити при разкопките на храма. Резултатите от проучването на некропола, инвентара от гробовете и материалите от сградите между Източната крепостна стена и църква №19 ще бъдат публикувани след завършване на разкопките в тези участъцй, когато се установят границите на некропола и завърши антропологичното изследване на костния материал.
Обстоятелства на откриване
Извън плана и финансовия разчет за археологическите проучвания в Северния сектор на крепостта Трапезица остана църква № 19, която случайно беше от криз а през авгус г 2008 г. (Обр. 1-2, З).1 На останките от храма се попадна при разчистване на старо депо с камъни. Още през първия ден на разкопките се откри югоизточният ъгъл на наоса със пазени на място участъцй от стенописен цокъл. Веднага сгана ясно, че се касае за вътре ностга на църковна постройка. Църквата е първата, разкопана на Грапезица след проу'чва нията на Ж. Сьор през 1900 г. Така това е осемнадесетата църква, която е означена р иървоиачалната номерация по реда на откриването на обектите на Трапезица
~ Ъ„ к. Е. Дерменджиев, II. Караилиев. Разкопки на „Средновековен гран Трапезица - Се-вер“. ДОР през 2007 г. София, 2008, 682-685, обр. 3.
2 Пак там, 682-685.
-------------------- Сек гор Север 2007-2009 Г. • Том I-
Константин Тотев, Диана Косева
192 ----------------------------------------
Етапи на проучванията
гшоучването на архитектура и разкриването на стенописите на църквата се прове.
700 г в продолжение на два месеца (ав.уст и септември). Привлечен беше екип де проз /о . риванс, консервация и обработка на фресковия материал. Тогава
от Рес',а“Р‘"^и 34 рроба от некропола. Проз следващия сезон, в рамките на три месеца , Ха "ептември) с много малък, специализиран състав, продължи разкриването на гр0. бове от некропола, броят на които достигна 74. Стана ясно, че е трудно да се определи в северна посока границата на некропола, където интензивността на погребване се оказа мио1 о висока. Установи се, чс пяма гробовс от изток и юг, изглежда поради тьнкия земен пласт (0.20-0,30 м над скалата). При прокопаване на трасетата за водопровода и елек-трическото захранване на Археологическата база се оказа, че и пред западната фасада на църквата не е имало гробове. Също през 2009 г., след изеичане на растителността, екип алпинисти извърши и проучванията на участък от Източната крепостна стена, разполо-
жен пред църква № 19.
След завършването на разкопките през 2009 г., започнаха подготвителни работи за консервиране на архитектурните останки на църквата. Стана ясно, че ако не се вземат спешни мерки е трудно да се мисли, че запазените зидове от храма ще оцелеят през зимняя сезон. Направените констатации относно състоянието на църквата бяха изложени в
подробна документация до Миннстсрството на кулгурата и в следствие на това бяха от-пуснати средства за аварийна консервация, която изцяло приключи в края на 2009 г.
През 2010 г. завърши проучването на некропола от север на църквата. Открити са нови 19 гроба, с което общият брой на потребляйте достигна 93.
Разположение на църква №19 и Централния площад
Църквата се намира в североизточната част на хълма (в Сектор Север), на 25 м от Източната крепостна стена (Обр. I-1).3 Разположена е на 64 м, южно от църква №2 и на 62 м, северно от църква №18, с които остава почти в една ос. Тя е правилно ориентирана в източна посока, без каквото и да е отклонение. На юг от църквата се простира равна скална тераса с много тънък пласт почва, оформяща голямо пространство, което се явява Централния площад на крепостта, върху който днес е построена новата Археологическа база. 1 ака църквата е била издигната в средата на Централния площад, а пред западната й фасада е преминавала Главната улица, идваща от Северната порта на крепостта.4
През 2007 г., при строителството на Археологическата база, бяха създадени възмож-ности за проучване на Централния площад на крепоста, като до известна степей се лока-лизираха неговите граници. Археологическите разкопки натерените около храма тепърва предстои да бъдат извършени и в този момент не може да се очертае точната картина на архитектурного застрояваие край него. Все пак проучванията на некропола от север на ньрква.а позволяват да се направят редица предварителни изводи.5 Такъв характер имат
ски пяигпп^еВ’ * 1 Дермевджиев, Пл. Караилиев. В. Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „Север".-АОР през 2008.. София, 2009, 610-614.
с. gg ’ ’ **ОНО1,|КРИ,<1 цьрква(№19)всредновековния градТрапезица. - Археология, L, 2009,3-4,
вер“ - АОР иос^ 7П(юСРтК,|1ДЖ n1"1’’ П’ КаРаилисв- Разкопки на „Средновековен град Трапезица- Се-
1 ли. през 2009 г. София, 2010, 495-498.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Глава 3. Църква №19 и Централен плошал
193
„ наблюденията от проведение през 2009г. проучвания на Източната непосредствено пред апсидата на църква №19, където се попадна на вероятно от квартал, разположен в тази част на крепостта 6 *
крепостна стена, жилищни сгради,
Разкопки на площада
Археологическите проучвания итвършени „а терена, „рели строителе™™ „а Ар-хеолотическата база и музеи в края „а юли „ август 2007 г., иозволиха „аи-общо да ее очергас цен гралното площадно пространство на крепостта (Обр. 1-1). Теренът, предвиден за строителството на базата, беше разделен на траншеи с дължина около 20 м\ след което сс вди! на повърхостният слой с дебелина 0,10-0,50 м, докато се дос тигна скалния венец« Керамичен материал започна да се открива в най-южната траншея, но той не беше много-броен. Дсбелината на пласта постепенно се увеличи от север на юг, като при църква №18 достигла 0,40-0,50 м. Явно този храм, разкопан от Ж. Сьор през 1900 г., фланкира от юг централното площадного пространство, докато новоразкритата църква №19 е расположена в неговия център (Обр. 1-1).
В 1ази връзка от значение се оказаха и проведепите през ноември и декември 2007 г. наблюдения при прокопаване натрасето, отвеждащо канализацията от Археологическата база към специално издигната за тази цел пречиствателна станция, недалеч от Западната крепостна стена (Обр. 1-1). 1ук се локализираха няколко постройки (една от тях с хоросанова спойка), който изглежда ограничават площада от запад. Пластьт е значително по-дебел, наситен с разнообразен материал (кухненска и трапезна керамика, кости от дребен и едър рогат добитък, мидени черупки, фрагмента от стъклени гривни, металла тока и позлатена бронзова апликация от колан). Възможно е тук да се попадне на основите на още една църква, тъй като в канала към пречиствателната станция работниците от фирма „Реставрация'1 ЕАД откриха великолепно запазен мраморен пиластров капител с канелю-ри от Х-Х1 в., който вероятно е изгюлзван вторично. Някои находки включваме в каталога на изеледването (кат. №№36-49, обр. 36-49), тъй като проучването на тези нови археоло
гически структури не е планирано да се извърши в близките години.
Разкопки на некропола
Разкритите гробове, разположени на малка площ, и отстоящи на 2 м от северната стена на църква №19 достигнаха 52 (Обр. 11-1, 2). Очертават се две нива на погребване, различии по време, като някои от гребните ями са отчасти издълбани в скалния масив (Обр. VI). Гробовете от долното пиво са само па възрастни индивиди (оощо 29), с разнообразен инвентар (копчета, железни игли, керемиди с графита IC ХС NI КА, сграфито керамика, монети и железни гвоздей от ковчези. 1 орното пиво гробове са само детски
6
7
8
вяне на кабела за електрификацията на над скалния венец. Към такива изводи насочва и на Велико'Гърново (Цончев, Д. Т. Николов. Водач за ст;
Пак там.
Разкопките се извършиха с работници на фирма „Реставрация ЕАД.
Подобии наблюдения бяха направени при почистването на I рапе ища още през Г' J”' пласт хълма през 1992 г. тук е регистриран наи-тьнкия повърхостен пласт планьт на Трапезица, публикуван през 1933 г. в пътеводи гел арините в гр. В. Търново и окапността. BJ*PH°B0’ 1933.) Независимо от явните неточности, па него ясно се вижда, че нрос i ране тою 1
е почти „разно, за раздика от плътно застроения терен във всички останали участьци на крепостта.
Сектор Север 2007 2009 г. • Том I • -
Константин Готев, Диана Косева
194
г П „ П по-голямата си част лежат или прекопават по-ранните гробове (общо 19) (Обр. П-0 и няколко от тях се откриха копчета, пръстен, останки or
от долното пиво (СЮр. h он стрела и два чифта ПОСребрени обеци. При външнвд сърмен текстил, позлаг ‘ аоса и притвора се проучиха общо 22 гроба, от конто 3 са югоизточен ъгъл на xpa* ,
вторични (Обр. П-1, )• са очнени> тъй като неговото проучване не
Г Ра,"ШН ОсвснтТва предстоя и антропологично изследване на скелетите. По тези е завършено. осв набл[оденията „ „аходките от разкопките на некропола ще бьдат рТгХИни в отделеи’том от настоящая поредица. Откритите през 2010 г. 19 гроба не се ВКЛЮКомТен^ра'заслужавет гробовете, открити във вьтрешностга на църквата, тъй като те
по известна степей могат да допълнят или разширят представата за предназначение™ и хпонологията на храма (Обр. VI-2,.3). В наоса и притвора се проучиха общо 17 гроба (№№24-29 30-33 68-74), от конто 2 са вторични (Обр. П-1, 2). Към тях с известии основания можем да добавим 5 i-роба до южната стена на наоса (№№20-23, 62), гьй като изглежда тук е имало дървеп портик или галерия, т.е. пространство™ е било покрито. От-съетвието на други гробове от юг със сигурност може да се обясни с тьнкия земен пласт (0 10-0 15 м), с който е покрита по-голямата част от Централния площад на крепостта. Точно това с наложило някои от гребните ями да се вкопават в скалата. Например, в притвора повечето от тях са оформени по този начин, зада се получи необходима™ дълбочина за полагане на починалите. Благодарение на това обстоятелство в тази част на църквага
ясно се различават две нива - горно с 8 гроба и долно с 2 гроба. В долното ниво остава и гробът на първия ктитор на храма (№24).
Извършените не малые брой погребвания във вьтрешностга на църквата са евързани с
внасяне отвън на определено количество земна маса, зада се запълнят гребните ями. Заедно
с пренасянето на тази пръст е попадал и друг подемен археологически материал с разнообразен характер и няколко монета, което е отразено при коментара на находките от църквата. Ето зато използването на данните от тези материали и направените наблюдения по отношение хронологията са доста несигурни, което непременно трябва да се вземе под внимание.
Гробовете в наоса на църквата (№№68-74) могат да се евържат с друго ктиторско семейство (Обр. П-2).9 10 11 Тяхното разположение в западната част е съобразено с южния вход на наоса, но гроб №74 попада точно пред вътрешния вход, който води към притвора. Съществува известна възможност този вход между наоса и притвора временно да не е използван или да е бил затворен. Това с нищо не е затруднявало функционирането на притвора, който има самостоятелен вход на южната си стена.
Външният терен до южната стена на наоса изглежда също е бил маркиран, за да се използва за погребална площ от близки родственици или членове на една фамилия. Например гроб №20 е разположен от юг, непосредствено до фасадата на църквата (Обр. П-I). Става въпрос за възрастен индивид, със скръстени на корема ръце, поставен във вкопана в скалата трапецевидна гробна яма с дълбочина 0,30 м. Ширината от западната й страна е 1 м, а при източния край — 0,90 м. Дължината й не може да се определи, тъй като
9 Тотев, К. Новооткрита църква (№19) в средновековния град 1 рапезица.. .,88 89 _&
10 Тотев, К. Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен рад р
вер". - АОР през 2009 г. София, 2010, с. 495-^198. тлйове оазположени
11 През октомври 2009 г., при разкопки във вьтрешностга на наоса се откри р
пред западната стена.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. 1_1ьрква №19 и Централен плошал
195
липсва източната й стена. Скелетът е в изпънато положение с глава на запад и в анатоми-чен порядък.
На запад от гробната яма на гроб №20 е изкопана в скалата друга гробна яма, в която са положени три отделни погребения (Обр. П-1, 2). Първо е погребая вьзрастен женски индивид с тухла под главата (№21). Скелетът е в изпънато положение по гръб и скрьстени на корема ръце. Горната половина е в анагомичен порядък. Долната половина (таз, опашна кост, долни крайници) е извадена при полагането на гробове №22 и 23 (детски), които най-вероятно са поставени одновременно. При първия скелет е открит златосърмен текстил, а при втория — медно копче. От двете страни на гроб №23 са поставени долните крайници от гроб №21 (Обр. П-1,2). По всичко личи, че погребаните индивида са от едно семейство, което е възможно да има връзка с ремонта или последнего стенописване на църквата.
Разкопки на Източната крепостна стена
Недовършен характер имат и наблюденията от проведените проучвания на Източната крепостна стена, непосредствено пред апсидага на църква №19 (Обр. 1-1). Разчисти се външното лице на крепостната стена по протежение на повече от 20 м, като се откри един контрафорс. При направения сондаж за проследяване на стратиграфските напластявания от вътрешната страна на стената се регистрираха части от постройки с разнообразен археологически материал (кухненска и сграфито керамика, метални предмети с различно предназначение, стреда, шпора, фрагменти от стьклени съдове, животински кости и др.), които подсказват за наличието на интензивен живот в този участьк между Източната крепостна стена и църква №19.
Независимо от стръмния наклон на терена тук, както изтлежда, са разположени жи-лищни сгради, доразкриването на които ще продължи през следващия археологически сезон. Възможно е, църквата, най-вероятно през XIV в., да се вписва в градоустройстве-ната структура на квартал, разположен в тази част на хълма, с който навярно е свързан и некрополът около нея.
2. Архитектура
Стените от новооткритата църква №19 не са добре запазени, тъй като са градени с калова спойка (Обр. 1-2, 3). Независимо от това ясно се открояват основите, вкопани до скалата, както и суперструкцията (Обр. III). Изцяло разрушен е североизточният ъгъл на наоса, заедно с част от абсидата (Обр. IV-1). В самия план на църквата от пръв поглед правят впечатление еднаквите пропорции на наоса и притвора, и особено двата входа от юг, разграничени от разделителната стена между тях (за което липсват преки аналогии) (Обр. 1-2). При разкриване на зидовете през 2008 г. чимовете с гревата и пръстта върху тях не бяха махнати, за да може градежът да се съхрани по-добре (Обр. V). През зимния сезон зидовете бяха завити с полиетиленово покритие, а в края на 2009 г. тяхната консервация завърши.
План и строителна техника
Църква №19 е дълга 11 м (с абсидата 11,45 м), а ширината й е 5,40 м (Обр. 1-2). С троена е с двулицева зидария от среден и дребен по размер домен камък на калова спойка (Обр. III). Фундирана е в пласт кафява пръст, съдържащ само средновековни материали
------------------------ Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • ~
Константин Тотев, Диана Косева
196
и монети (от началото на ХШ в. до края на XIV в.) (Обр. V). Основите й отчасти стъпваг върху скалата, без да има специално изграден цокъл (Обр. IV-/). Ширината на стените е О 60-0.70 м, а запазеиата им височина не надхвърля 0,50-0,60 м. В зидовете не се откриха легла от сантрачи. На отделки места по стените на наоса са запазени части от стенопис-ната декорация (Обр. VII).
Строителството на църкви с калова спойка в градовете на Второто българско царство не с необичайна практика. Например в столичния Търнов има само един подобен храм -малката църква №2 в двора на манастира „Св. Димитьр", датирана във втората половина на XIV в. и функционирала до края на XVI в.12 На калова спойка обаче са допълнително изградепите през XIV в. притвори на църкви №№12 и 18 на Трапезица.13 По-различнае ситуацията при църква №18 в крепостта на хълма Царевец, която няма сигурна датировка: тя е отнесена, както към XIII-XIV в.14, така и към XV-XVII в.15 От XV-XVII в. произ-хожда и малкият параклис, построен в разрушенията на църква №12 на южния склон на крепостта на хълма Царевец.16
Зидове на калова спойка са използвани само за основите на църква №2 в Калиакра (края на XIV в.)17 и като подложка под фундаментите на църква №5 в Шумен (втора половина на XIV в.).18 Изцяло зидана с камък и кал е църквата в подножието на крепостта Ряховец от XIII-XIV в.19, църквата „Св. Николай Чудотворец" (първи период от ХШ—XIV в.) в подградието на Мелник20 21, църкви №№2 и 3 в подградието на Хоталич от XII-XIV в. 21, църквите от средновековните селища до Караново и Дядово, Новозагорско22, църквата върху развалините на римските терми във Варна от ХШ в.23 и др.
Всъщност, този начин на градеж напълно съответства и на липсата на данни за на-личието на фасадна декорация на църква №19. В насипите, запълващи вътрешността на наоса и притвора, както и извън тях, не се откриха тухли, фрагменти от хоросанова фуги-
12 Николова, Я. М. Робов. Храмът на първите Асеневци. (Църквата „Св. Димитьр" във Велико Търново. В. Търново, 2005, 90-96.
13 Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново. - Известия на Българското археологическо дружество, V, 1915, с. 145.
14 Писарев, А. Археологическо проучване на обект 12-С на хълма Царевец във В. Търново. (предварително съобщение). - Известия на Исторических музей В. Търново, 7, 1992, с. 163.
15 Дерменджиев, Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005,370-371.
16 Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец (1966-1969г.)-В: Царевград Търнов. 5, София, 1992, 156-157.
17 Димова, В. Църквите в България през XIII—XIV в. София, 2008, с. 309.
18 Пактам, с. 306.
19 Алексиев, Й. X. Вачев. Средновековната крепост „Ряховец" при г. Оряховица. - Известия на Историческия музей В. Търново, 7, 1992, 20—21.
20 Димитрова, Д. Квартал „Св. Никола Чудотворец". - В: Мелник (градът в подножието на Сла-вова крепост). т. 1. София 1989,91-92.
21 Симеонов, С. Хоталич (средновековния град-крепост край Севлиево). Севлиево, 2007, 47—49.
Борисов, Б. Черквите от средновековните селища до селата Караново и Дядово, Новозагорско. В: Любек Прашков реставратор и изкуствовед. София, 2006, 308-313, обр. 1, 3.
Кузев, А. Варна В: Български средновековни градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. 1. Варна, 1981, с. 297.
• Археологически проучвания на <релноиековння грал 1ранезина • _
Глава 3. Иърква №19 и Нейтрален плошал
197
ровка, мазилка с изрисувани орнамента, глазирани панички и розетки от керамопластична украса, фрагмента от външни стенописи.24
Наос и притвор
Църква!а има скъсеп наос, плитка абсида и голям притвор. Наосът е правоъгьлен, с вътрешни размери 4 м х 5 м (Обр. I-1,2). От изток завършва с полукръгла отвън и отвътре абсида, чиято дълбочина е само 0,70 м. Северната й част е изцяло разрушена (Обр. IV-1). Във вътрешностга на абсидата се разкри фундамент на олтарна маса, който за разлика от стените на църквата, е зидан с хоросан (Обр. IV-2). Размерите му са: 0,65 м х 0,80 м. Той е долепен до източната стена на абсидата. До западната стена на наоса, от двете страни на входа към притвора, се разчисти един ред камъни, с ширина 0,30 м и височина над пода около 0,15 м (Обр. 1-2; Обр. IV-1). По всяка вероятност това е основата на пейка, която застъпва гробните ями, изкопани в едни ред пред западаната стена на наоса.
В специална камера, направена от поставени на ребро плочести камъни, и изградена в дебелината на източната стена на абсидата, се откриха изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд и желязна дръжка от кръст - реликви, вградени в абсидата при строи-телството на църквата (Обр. IV-1, 3). Това е първият случай от годините на Второто бъл-гарско царство, когато в стените на олтара се открива специално изградено съоръжение за реликви, свързано със строителството на църква.
Притворит е квадратен, с вътрешна дължина на стените 4 м (Обр. 1-2; Обр. Ш-2). Той няма вход от запад, най-вероятно защото непосредствено до тази фасада преминава Главната улица, идваща от Северната порта и достигаща Централния площад на крепостта. Църквата обаче има два входа, разположени на по-особено място - на южната стена, от двете страни на разделителната стена между наоса и притвора (Обр. 1-2).
Липсата на вход на представителната западна фасада не е рядкост в средновековната българска църковна архитектура. Примери в това отношение са: църквите „Св. Архангели Михаил и Гавраил” в Несебър от първата половина на ХШ в.2э, църквата „Св. Тодор" в Несебър от втората половина на XIII в.26, църквата „Св. Апостоли Петър и Павел” в Никопол от втората половина на ХШ в.27, църква №2 в Ловеч от втората половина на ХШ в.28, и църквата „Св. Никола" в село Калотина от първата половина на XIV в.-9
Аналогичпи са и църква №7 в цитаделата на Нервен от първата половина на XIV в.30, църква №10 в Нервен от края на XIV в. ’1; църква №16 от първата половина на XIV в?- и църква №21 на Царевец в столичния Търнов от XIV в. '-’ и др. Засега обаче не могат да се посочат примери за разполагането на два входа към наоса и притвора, разделени само oi стената между тях, сред известните храмове от територията на средновековна България.
24 Откритите само три парчета от керамопластични детайли не позволяватдасе допусне наличи-ето на такава украса при строителството на храма. Възможно е подобна украса да е разположена само около входовете.
25 Димова, В. Църквите в България през XIII—XIV в. София, 2008, 242-246.
26 Пак там, 302-303.
27 Пак там, 277-278.
28 Пак там, 296-297.
29 Пак там, с. 323.
30 Пак там, 299-300.
31 Пак там, 261-264.
32 Пак гам, 319-320.
33 Пак там, 234-235.
—---------------------------. Сектор Север 2007-2009 г. • ГОМ I -------
'«ОДУЖОДАМЛЛАаиииши*» •
198
l"n”»»n„m,)lttl
""‘"''т"“'""‘'"'"‘“-"‘"--.^п„.,1я
iMUJ-
Конг опции lore», Лиана Косова
Входы на южната фасада към наоса с широк 0,85 м, а точи към притвора 1,25 м
(Обр. 1-2; Обр. III-I; Обр. V-1). 11о страиицата на точи вход добре пичат следи аг цокълна вэта
живолис (Обр. VII). С живописна украса навярио е бил рамкирап и другим вход на южната ЙРУ
фасада. В ерсдата на рачдслитслиата стена между наоса и притвора се рачкри тесен вход Злат
(0,60 м), които най-всроя гно сыцо с имал стснописпа украса (Обр. 1-2) Обр. 111-2, Поды
па храма представляла твика хоросанова замазка, следи от която са запачени единствено К|,в
в ссвсроичгочния ъгъл на наоса и край олтариата маса (Обр. IV-1). тая
/(о южната фасада на църквата, в участька пред двата входа КЪМ наоса и притвора със
се разчисти сдпорсдов чид от голсми четвъртити ломсни камъпи с дължииа 3,60 м, ши- сак
рила 0.45 м и височипа до 0,30 м (Обр. 1-2; Обр. III-1). Гой е вкопан в терсна и преминава П°1
над гробпата яма, в която са положили скелстите от гробове №№21, 22, 23 и вторичния аК1
№62. За ссга исговото предназначение нс с мною ясно (стилобат на галерия, основа на "а
стьлбище или подпорна стена) (Обр. 11-1,2; Обр. II1-1). Несигурии данни за наличного на севериа галерия на църквата постъпиха при разкопките през 2010 г.
ви
ли
Камера с рели к в и ро
Рачкригага камера за bi раждане на реликви в абсидата на новооткритата църква №19
заслужава специално внимание (Обр. IV-2, 3). Обичаят да се поставят реликви в основите
на хрисгияиски гс храмовс с евързан с освещаването па всяка едва църква.34 Тона правило М(
се спазва още от III в., с изричното изискване реликвите да бъдат поставяни в основите и н.
под престола на църквите. и
За реликви, вградсни в степи, колони, в основи на църкви и др. научаваме от поклон-
пицитс от Латипския Запад и 1’усия, кои то се огласят преди всичко за големите ai иографски цептрове Иерусалим, Синай, Кипър, Солун, Константинопол и др.35 В много от тях реликвите са откривапи в подобии правоыт.лии камери-реликвиарии. Гакава камера с из-
градена отвътре на абсидата в раппата манасзирска църква в Тузлалъка във Велики 11ре- в;
слав.36 Аналогичен реликвиарий от XIII в. е намерен иод олтара на църквата „Св. Иоан в'
Кръстител" в Константинопол.37 От выиипата страна на основи те на абсидата на църк- 1
д
34 Tetcriatnikova, N. Relics in the walls, pillars, and columns of Byzantine churches. Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, с. 77. 11
Например Антоний от Пиаченца от VI в. описва реликвите в базиликата на Светия Сион, к
архиепископ Антоний Новгородски поссщавайки „Си. София" в Константинопол нише: „Когато са я
строили „Св. София" са поставляй реликви на светци в стелите на олтара.". През 1348/1349г. Сте- д
пан Новгородски огива и Констант инопол и за три от мраморните колони в северозападната част на църквата „Св. София" нише, че съдьржали реликви на светци и хората, конто се докосвали до тях 0
иолучавали изцеление. Руският поклонник дякои Зосим пъгувал до Константинопол три пъти в 1420, 1422 и 1423 г. и отбелязва, че в манастира, иосвсгсн наев. Лазар негови реликви били вградсни в едва колона. Моиахът доминиканец от Улм. Феликс Фабри посещала през XV в. планината Синай и опис-ва реликвите, иградени в колоните на базиликата. В: G. Majeska. Russian Travelers to Constantinople in the fourteenth and Fifteenth Centuries. Washington 1984, 30 31; 182-183; The Book of Wonderings
of Brother Felix Fabri. Palestine Pilgrims Text Society. (Tr. A. Stewart, Vol. X., part II. London, 1897, p,
608 610; К. ( iggar. IJnc description de ( onstantinoplc traduite par tin pelerine anglais. - Revue des etudes ((
byzantine», 34,1976,211-176. , j л
Готев, Г. Манасгиры и„Тузлалъка" център на рисувана керамика в Нреслав през IX X I». < •. , р
1982, 19 20.
Macridy, I. el al. The Monastery ol I .ips (l enary Isa (’ainii) at Istanbul. IXimbarton Oaks I apei. Xj
18, 1964,258 260.
• Археолог ич<' ки проучвания на < релновекоиния I рал I рапе шпа •
> м >на ‘та од ът но
'а, и-за
1Я ia ta
9 е о и
лава .3. Църква №19 и Централен плошал
199
вата в Сопочани, Сърви», също от XIII в, е открита кръетовижа »„ш.-ре»ик.„арий » друг сходен крьстовнден релнквиаряй е вдвяван .ьрху „раморна „лона £ к ЛХ™ЛИ Златна Симеонова църква.39 или
Както е известно в столицата Търново, събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина при управлението на владетелите от Асеневата династия, чрез която се утвърждава репутацията на средновековната българска държава.49 При-съствисто на мощи и реликви в църковните храмове на средновековна Европа определя сакралната топография на столиците на християнските държави и ги прави притегателни поклоннически центрове. От друга страна пренасянето на реликви от Светите земи се активизира до голяма степей по време на кръстоносните походи. Ето защо „движението“ на свещени предмета, способства за разпространението наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони) и на по-значими реликви.41
Засега не можем да кажем нещо повече за разкритата камера с конкретните реликви, вградени в абсидата на църква №19 на Трапезица, освен това, че стъклената чаша е литургичен съд (потир или кандило) (кат. №1, обр. 1), съдържал елей от кадилница, вероятно горяла в гробницата на някой прочут светец - мъченик, докато желязната дръжка е от голям процесиен кръст (кат. №2, обр. 2). Рядко реликвите носят означения, какъвто е примерът с кръетовидна ниша в колоната на една църква до Иерусалим, където стой надпис: „Камък от Светата Голгота“, а в манастира „Св. Екатерина14 в Синай вградените мощи на различии светци в колоните имат своеобразии означителни „етикети”. По време на археологическите разкопки на църква №19, не постъпиха други данни за тези реликви и те останаха анонимки, както често се оказва и в други подобии случаи.
HAWV
ИММЛ
К
1
а
а
), а
Реконструкция
Получените при археологическите разкопки данни за плана на църква №19 позволя-ват да се предложат два варианта за нейния външен вид и обем. Тънките стени, липсата на вътрешни пиластри и каловата спойка подсказват, че храмът не е имал купол и камбанария. Така най-логично изглежда предположението, че църквата е била покрита с полуцилин-дричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора (Обр. ХХП). Може да се допусне, че сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи па конзоли, зазидани по-високо на надлъжните стени. Не е изключено обаче храмът да е имал само ооикновен двускаген покрив и плосък дъсчен таван, към което насочват множеството различии по вид и големина железни гвоздей, (кат. №№51, 52; Обр. 51, 52) Покритието най-вероятно е било с кереми ди, фрагмента от който се откриха в насипите на църквата. (кат. №53, Обр. 53)
Ниско запазените стени не позволяват да се каже дали аосидата е била тристенна над основата или е имала изцяло полукръгла форма. По същата причина не е ясна и фасадна га
MhW.
ik/xu'j Я»»>
win
1е
'S
7,
5S
38 Kandic, О. Utemeljene erkava u Srednjem veku. - Zograf, 9, 1978,12 14, fig. 1 3.
39 Teteriatnikova, N. Op. cit., p. 83. v,™,. мошите на
49 Цар Иван Асен I пренася през 1195г. мощите на св. Иван Рилски;
Иларион Мъгленски, Михаил войн, св. Филотея, св. Иоан Поливотски в перг българска
Иван Леей II пренася мощите св. Иетка Епиватска (^9,-216; 370L380. Е. Бакалова, литература. Жичиеписни творби. т. 4, София, 1986, 89 > ’ 29-31).
Реликвии у истоков культа светых. Сб. Восточнохриш панские реликт ' ’ centlirv Изочно-
4' Eastmond, A. Byzantine identity and relics of the True cross tn the th.rteenth century.
христианские реликвии. Москва, 2003, 210 215.
№№
ИМеЛ
1МЛИ
чш-
________Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
‘ -ЧЧГПГОП'П
, .................................
"“«w------
" .'7.
•'НИМИ,
200
Константин Тотев, Диана Косева
декорация - имало ли с цокъл с ниши над него или стените са били изцяло гладки, може би с изключение на патрон ната ниша над входа към наоса. Сигурно е обаче, че фасадите не са били декорирани с тухлени рсдове, хоросанова фугировка и керамопластична украса, каквито не се откриха в насините, запълващи църквата и извън нея. Не е изключено обаче те да са били отчасти стенописвани.
Дор ( на на в. (Т 3 ме,
Не може със сигурност да се отхвърли възможността за съществуването на южна галерия с дървена конструкция, за което подсказват зидовете до южната фасада и юго-източния ъгъл на храма. От запад и юг обаче такива зидове не се откриха, докато зидът от югоизток е много широк и може би очертава трасето на оградна стена. По-вероятно изглежда обаче със зида до южната фасада да е оформено стълбище към двата входа на църквата или с него да е бил укрепен терена от юг на храма (подпорна стеничка), чието пиво спрямо входоветс явно вече е било значително повдигнато към края на XIV в. Нали-чието на стъпки от северната галерия с известии уговорки сыцо може да се защити.
Църкви със същия или много близък план до този на църква № 19 на Трапезица (едно-корабни, едноабсидни, с при твор и полуцилиндричен свод) са открити в много бьлгарски градове от периода XII-XIV в. Така например в столичния Търнов това са посочените вече църква №2 до храма „Св. Димитър“42 и евентуално църква №18 на Царевец43, както и църква №10 (първа половина на XIV в.), църква №11 (втора половина на XIV в.) и църква №16 от XIII-XIV в. на хълма Трапезица44, а също така и църква №2 в подградието при Момина крепост от втората половина на XIV в.45, църквата в подножието на крепостта Ряховец от XIII-XIV в.46, църквата „Св. Николай Чудотворец11 в Мелник от XIII—XIV в.47, църквата „Св. Тодор11 в Несебър от втората половина на ХШ в.48, църква №5 в Шумен от втората четвърт на XIV в.49, църквата „Св. Илия11 в крепостта Урвич при село Кокаляне от втората половина на XIV в.50, църквата в село Герман от края на XIV в.51, църквата „Св. Никола11 в село Калотина от първата половина на XIV в.52 и др.
хайл Acei на \ пър 4 м( вец (1з: бър (13 MO1
е п XI’ тег ил
жг ли И I дъ ва гр
Датировка
В църквата и в насипите край нея се откриха фрагмента кухненска и сграфито керамика от XIII-XIV в. (Статистика), 41 медни и 3 сребърни монета.53 В наоса има 2 латински имитации от първата половина на ХШ в.; 2 монета на цар Константин Асен (1257-1277г.); 1 монета на император Михаил VIII Палеолог (1261-1282 г.); 2 монета нацарТо-
42 Николова, Я., М. Робов. Цит. съч., 90-96.
43 Писарев, А. Цит. съч., с. 163.
44 Димова, В. Цит. съч., 304-306, 320-321.
45 Пак там, с. 308.
46 Алексиев, Й., X. Вачев. Цит. съч., 20-21.
47 Димитрова, Д. Цит. съч., 91-92.
48 Димова, В. Цит. съч., 302-303.
49 11ак там, 306-308.
50 Пактам, с. 314.
51 Пак там, с. 320.
52 Пак там, с. 323.
53 Всички монета бяха основно почистени и консервирани, което наложи повторною им опреде-ляне. 11оради това се получи известно разминаване спрямо по-ранните данни за тях - Виж: К. 1<нсв-Новооткрита църква (№19) в средновековния град Трапезица..., с. 87.
те ш н< кг Т]
вг б[
м< Ц> ст НС да нс
12
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. Пьрква №19 и Централен плошал
201
дор Светослав (1300-1321 г.); 1 монета на цар Иван Александър (1331-1371 гУ 1 Z на на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г) и 2 итпп Р 37 ' моиета
п 1 и 2 неопределени монета от ХШ-Х1V
' СРСб”РНа М°ВеТа “ “аР И™ наeeXZ:а" ' AZIIT v ’ 1 и църквата се откриха: 4 латински имитации от първата половина на ХШ в.; 1 медиа монета на деспот Иоан Комнин Дука (1237-1244гУ 4 медни монет,, на цар Константа,, Асе,, (1257-1277г.); 1 имитация „асръбски грош Л аенециански мата„а„ от края „а XIII-XIV в.; 1 медка монета на деспот Иоан II Орсини (1323 1335 г.), 1 медиа монета на цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г)- 1 сре бърна монета на цар Иван Шишман (1371-1395 г.); 1 медиа монета на цар Иван Срацимир (1356-1396г.); 2 медни български имитации от края на XIV в. и 2 неопределени медни монета от XIII-XIV в. (Табл. III).
Нумизматичният материал и стратиграфските наблюдения показват, че църква №19 е построена най-рано в началото на ХШ в. Гя е функционирала със сигурност до края на XIV в., след което е оила изоставена и постепенно се е разрушавала. Ио запазената архитектура и. в насипите около храма не се откриха никакви следи и данни за опожаряване или насилствено събаряне.
Първоначалните наблюдения по отношение технологията, стила и иконографията на живописта, която се оказа в три слоя, очертават продължителния живот на църквата. Ана-лизът на отделните живописни Пластове на фреските, открити при разкопките, допълват и подкрепят изводите от нумизматичиия материал и стратиграфските наблюдения за про-дължителността на живота на храма през годините на Второто българско царство. Пред-варителните резултати от проучванията на некропола и инвентара от разкритите досега гробове също насочват изводите в тази посока.
3. Стенописи
Лиана Косева
Важно място в изследването на църква №19 трябва да се отдели на стенописния материал, открит при разкопките, който, макар и фрагментиран, е обработен, селектиран и интерпретиран в настоящата студия. Изложените наблюдения, свързани със стилово-ико-нографски анализ на фреските, предлагат възможност за изграждане, с известии уговор-ки, на относителна периодизация за стенописване на новооткритата църква №19 на хълма Трапезица.
Още в началото се налага да отделим специално внимание на факта, че при разчист ване на стенописите в пространството пред абсидата на църквата бяха открити и неголям брой разпилени мозаечни кубчета с малки размери - от 0,5 до 0,8 см. Те имат срав
54 За мозаечна декорация на някои църкви на Трапезица споменават още • к0[1'111'
мов. (Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново. - ИБАД, , , с. •• •
Цит. съч., с. 126, 174.). Па украсата на църква №5 специално място отдели К. Миятев, о р стенните мозайки „... в типично византийска гама“, от която са се залазили част от лиц , „ нег0 нос, заедно с едно око, друга едно око, части от нимбове, коса, орнамеИ™ в докато ико-
датировка'га на тези фрагмента може да се тьрси най-рано в последнага i сояна стенописан в нографската програма и предназначение на църква №5 Миятев свързва с хр< < 1259 г. (Кр. Миятев. Мозайки от Трапезица. - ИБАД, т. V, I921--2, 13 - >
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
202
нително правилни квадратни и правоъгьлни очертания на повърхностга (Обр. XIX-4). Оцветени са в злато, син, кафяв, зелен и черсвен цвят. Предвид малките им размери и количество, може да се предположи, че те не произхождат от стенно мозаечно пано, а най-вероятно са изпадали от портативна мозасчпа икона, съхранявана в олтара на църквата. В такъв случай датировката на тази творба най-вероятно се отнася към Палеологовата епоха. Откритс в абсидата три пласта стенописи при всички случаи изключват наличието па стенна мозаечна декорация в църква №19.
Стенописи от разкопките в Търново
Интензивните археологически разкопки в старата столица Търново допринесоха за разкриването на значителен брой църкви, от конто сравнително малко са тези, който имат запазени стенописи. Още по-редки са случайте, когато при проучване на храмовете, из-черпвайки пластовете, археолозите попадат на фрагмента от фрескова украса (Обр. XI-1, 2, 3, 4). Именно тогава в различна степей се разширяват възможностите за попълване и реконструиране па декоративная интсриор, според количеството и състоянието на раз-крития стенописен материал.
Когато фреските са раздробени на множество късове е трудно да бъдат групирани в отделки пана или да се намери тяхното място в конкретни части на църквата. Произходът на стенописите от ями, строителни бъркала или подравняващи насини понякога позволя-ва да се направят важни изводи за строителната хронология и стенописните слоеве, конто са от особено значение за направата на цялостна периодизация. Разбира се всичко това зависи от професионалния опит и етика на ръководитсля на разкопките, който в подобии случаи се налага да осигури специалиста за консервационно-реставрационна работа, съхраняване и експониране на запазената живопис, за което са необходими значително време и средства и този процес обикновено се пренебрегва и не се осъществява.
Съществуват примери и за изключително професионално и добросъвестно отношение и координирана работа между археолозите, реставраторските екипи и дори включва-нето на изкуствоведи в публикациите на археологическите обекти. Така например, през 1968 г. В. Вълов разкопава две църкви на хълма Царевец.55 От външната страна на абси-дите на църква №9 се откриват насипани на едно място голямо количество раздробени фрески (с части от лица, ръце, дрехи, драперии и пр.), датирани от Л. Мавродинова в началото на XIII в., конто допълват стратиграфските наблюдения и периодизацията на комплекса.><> Интересен е случаят и при другата църква с №12, където е локализирана двуслойна живопис от XIV в. Подобен е примерът и с новооткритите фрески в три ва-рници и едно хоросаново бъркало, свързани с ремонта на църквата „Св. 40 мъченици'* 1 в края на ХШ и началото на XIV в.57 В една от варииците се откриха над хиляда стенописни фрагмента, конто са от първоначалната фрескова украса на църквата (1230г.). Проучи се и отделна яма, пълна с фрагментирани стенописи. Върху тях се различават човешки лица и нимоове, цветни фонове, рамки, букви, а някои фрагмента са покрити със златен варак.
( 1енописният материал от църква №19, независимо, че има също фрагментиран характер, разширява наблюденията за новооткритата трапезишка църква. Иеговото разкри-
Вълов, В. Цит. съч., 88-105; 135, 191.
„ Мавродинова, Л. Стейна! а живопис в България до края на XIV в. София, 1995, с. 45.
I oic*b, К. Е. Дерменджиев. Разкопки на обект „I 1екропол-централпа част на северная двор на църквата „Св. 40 мъченици** във В Търново. ЛОР през 2004 г. София, 2005, с. 295,
• Археологически проучвания на средновековния ,рад Трапезица •
203
______________________Глапа 3- 1 Ib')Klia №19 и Централен плошал ване, обработка и документация освен това пае летя™
Р Дставя съвременните изводи и заключени-
ята на реставратори, археолози и изкуствоведи по отноптиия ИР
j опади ио о шошение историята на тази цъпква разкрита на крепостта 1 рапезица, след едно прекъсване от над сто години.
Етапи на полева обработка
Новооткритата църква на хълма Трапезица изнепадващо предложи интересен материал, въпреки че запазените зидове са с нищожна височипа и само маркираха плана на храма (Обр. III, Обр. IV, Обр. V). Наред с архитектурните останки, археолозите се на-тькнаха на значително количество стенописни фрагмента, които позволяват до известна степей да се придобие представа за живописната украса. Всъщност църквата, означена с №19, се оказа изключително благодатен, а от друга страна и доста труден обекг за архе-ологическо разкриване, полева консервация, частично реконструиране на стенописната украса, която дава възможности за периодизация и датировка на един почти изцяло разрушен храм. 11о । а ш причина в настоящото изследване включваме цялата информация за новооткритите стенописи, като се започне с тяхното разкриване, документиране, полева консервация, групиране, изследване и опит за реконструкция (Обр. IX).
Разкриване
По време на разкопките в наоса, върху подовото ниво, археолозите откриха голям брой съборени и натрошени стенописни фрагмента, което наложи те да бъдат разчистени и освен това запазени по подходящ начин, за да може да се извлече необходима™ информация (Обр. VII). Обстоятелството, че цялата вътрешност беше запълнена със стенописни късове, нападали един върху друг, наложи спешна реставраторски намеса при разкриване на всеки един от тях, за да се запази материала и завършат разкопките на храма. Така получих възможност да се включа в проучването, за да ръководя разкриването, полева-та коснсервация и документацията на новоткрития стенописен материал (Обр. IX). Впо-следствие ми беше предоставена въможността за публикуване на фреските, за което съм благодарна на археолозите от екипа.
В етапите на разкриване вътрешносгга на църквата, покрай зидовете от север се по-падна на стенописи, запазени на място, върху самата стена. Подобна цокълна живопис се откри и в югоизточния ъгъл, на южната, източната, северната стени и върху източната страница на южния вход на наоса (Обр. VII). Всички останали фрагмента се разкриваха на различии дълбочини върху пода. Оказа се, че цялата вътрешност на наоса е запълнена с разтрошени фрески. По-големите начупени фрагмента се наложи да се укрепват на самия терен и впоследствие да се изваждат. Останалите се вдигнаха направо, като се изработи топографски опис по отношение местоположение, дълбочина и допълнителни описания, съпроводени от подробна фотодокументация. Оказа се, че още при разрушаване на сте ните на църквата стенописната декорация се е натрошила и изпопадала във въ грешное на наоса, а с течение на времето голяма част от фрагментите са разнесени по терена и д пълнително объркани. Каловата спойка на стените на църквата също е улеснила ваденез на камъпи от зидовете във връзка с тяхното преизползване, коею се е оказало ( а запазване на стенописната декорация. Изглежда по тази причина върху пода част на притвора се откриха мною малко разтрошени фрески.
-------------------------. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
204
Константин Тотев, Диана Косева
Както вече споменахме, още при самото разкриване на югоизточния ъгьл на абсида-на църквата, на място върху стените се откриха части от стенописния цокъл (Обр. VII) (Г южната фасада около входа към наоса, отново се натъкнахме на запазени върху стена ° живописни фрагмента. Това подсказва, че край него, от външната страна, се е развивав някакъв декоративен фриз, което впрочем, наред с изображение на патрона над входа на църквата, е обичайна практика. В тази връзка има основание и допускането на археолози1 те, че от тази страна е съществувала галерия към църквата или портик пред двата входа
В продължение на един месец се разкриха и вдигнаха всички запазени стенописи от наоса на църквата, конто се оказаха близо 5000 бр. На по-големите от тях повърхностният живописен слой беше почистен и укрепен, като по този начин бяха обработени близо 900 фрагмента с различии размери. Едва след това се нанрави внимателен оглед и опит за събиране на близки по колорит и сходни по изображения фрагмента, конто бяха сортира-пи по схемата на откриването им в църквата (Обр. IX). Живописта се оказа в три пласта което особено затрудни и забави работата със стенописния материал.
Селектиране и идентификация
Възползвайки се от макар и нищожната представа, която получих от запазените на място по северната и южната стени фрески от цокъла, успях да определи най-общо него-вия вид и украса. Тази цокълна украса представлява фриз от квадратни полета с кобал-товосиньо оцветяване, рамкирани от кант, оцветен в ярък цинобър. В тези квадрата са вписани кръгове, около конто концентрично са разположени редове от черни и бели къси черти, което добре личи при някои от фрагментите (Обр. V111-3). Трябва да се отбележи, че тази украса е нанесена направо върху долния слой, без изолиращ грунд. От по-ранния пласт се виждат малки участъци, оцветени в охра и блед цинобър.
Докато тези пъстри кръгове изглеждат някак странно за цокълна украса, но за сметка на това стоит на своето точно мисто върху стената, друга трупа фрагмента, открити в се-вернии и западния дил на наоса, дават представа за популирнии тип цокълна декорация, конто имитира мраморна облицовка - т. нар. opus sectile. При ней върху каре от кафявобе-жов, примесен с жълтокафяви и сиви нюанси фон, са нанесени диагонални бели линии, а в центъра на карего е очертан бил кръг. На запазените фрагмента, се вижда, че това каре граничи с широка червена ограничителна рамка, преминаваща в горний край на цокъла (Обр. VJII-2). Върху част от тези фрески има следи от охровочервена и тъмнокафява живопис, с конто са били покрити. В същото време обаче под тази цокълна украса личат очертанията на светло червени линии върху тьмночервен фон. От този втори слой цокълна живопис има открити фрагмента при абсидата, конто се различават от останалите, главно в колоритно отношение. В тази част на храма декорацията на цокъла също имитира мраморна облицовка и може да се реконструира. Става въпрос за бял фон, нюансиран в светлокафяво, върху който се развива фриз от карета, в конто са очертани кръгове с тънки сивочерни линии (Обр. VIII-2). И тук на места се наблюдават останки от надживописване в червен и жьлт цвят.
Няколко, открити на място в абсидата, фрагмента от цокълна украса могат да се свър-жат с най-ранното живописване на църквата, тъй като тук не са регистрирани следи oi дру!и слоеве. Това са тънки червени и ио-дебели черни линии, нанесени върху бял фон. Най-вероятно те украсяват драперия, горната част на която е обточена с дъговидни, ус-поредни червени линии. Същата такава укараса, само че от черни по-дебели успоредни линии, очертава долния край на драперията. В средата между две съседни дипли е на
Археологически проучвания на средновековния град [рапезица •
Глава 3. Църква №19 и Централен плошал
205
рпсуван жълт крьг с двойна рамка от чеона и ~
от цокъл, от същото време, откриваме и в западния линия (Обр. VIII-1). Фрагмента червени и нежнозелени линии се спускэт вертика- На°Са? Но из,71ежла там тьнки
спвочерна ивица (Обр. VIII-1). Н° надолУ- Те са ограничени от широка
Анализ и периодизация
В процеса на работа се установи, че храмът е „мал три сгенописни слоя, от конто са опелели следи от Цокълната живопис и регистрите по източната, северната и южната стени на наоса (Оор. VII). Цокълната декорация от първият стенописен слой по северната и южна стена представлява редуващи се карета, запълнени с червени и зелени вертикални линии върху оял фон и вписани един в друг правоъгьлници. очергани с червени линии съшо на оял фон. От изток е била изрисувана дранерия, върху ди плите на която са очер-тани кръгове (Обр. \ III-1). Цокьлът от втория живописен слой се състои от правоъгьлни карета с вписани кръгове, вълнообразни линии около тях и широки рамки, в конто фризо-во са изобразени двз цветни триъгълници. На източната стена орнаментацията е сходна, но изпълнена в друг колорит (Обр. VIII-2).
Третият. наи-късен слои цокълна украса, макар и с известии уговорки, съшо може да се възстанови. Тя се състои от квадратни полета с вписани кръгове. около конто кон-центрично са разположени редове от черни и бели къси черти на син фон. Този пласт е запазен in situ върху северната и южна стена на наоса (Обр. VIII-3).
Сходни на разглежданите цокълни декорации са познали от църквите ..Свети Апос-толи" и „Св. Богородица” в Печ от средата на XIII и края на XIV в?*, църквата в Жича (двадесетте години на XIII в. и първите десетилетия на XIV в.)59, Боянската църква60, от църквите №№13, 10, 6, 4 на хълма Трапезица от XIII-XIV в.61 и редица други.
Не трябва да забравяме, че цокълната декорация не е задължително да бъде организи-рана в ритмично повтарящи се орнаментални мотиви, каквито наблюдаваме при украсата в някои от средновековните и най-вече при късносредновековните църкви, оше повече, че и днес се вижда изключителното декоративно разнообразие в тази зона на трапезишки-те църкви. Украсата върху пиластрите съшо носи самостоятелен характер. Припо.мняме всичко това, за да подскажем, че фризовата украса на реконструкциите, конто предтагаме има условен характер. (Обр. VIII)
Много по-тр\дна се оказа идентификацията и конкретизацията на стенописните фрагмента от по-горните регистри със сцени и изображения на светли. Сравнително с най-мал-ка информация разполагаме за фреските от първия живописен слой, тъй като наблюдения та са извършени на базата на естествените повреди на втори и трети слои върх\ всеки един фрагмент (Обр. Х-1). Голе.мият брой натрошени стенописи и преди всичко малката им повьрхност не позволява да се експериментира разслояване на живописта при отделяйте фрагмента, тъй като има възможност да се изгуби информацията за горите два слоя
Преди всичко от този първи живописен слой се различават рамки и фонов _ Р Х-2). Живописта се характеризира с почти акварелно звхчене, въпреки многослог
Petkovic, S. Le Patriarcat de Pec. Beograd, 1982. 9—18, 24—28.
' ’ СуботиЬ, Г. Манастир Жича. Београд. 1984, с. 32, ил. на с. 33.
Мавродиной, Н. Боянската църква. София. 1972.: Л. Мавроди нова.
Стенната живопис в Бъл-
г«фия..., 46-47, бел. 52 с цит. лит.
Димов, В. Цит. съч., с. 126, 127, 128, 138. 146-155.
-------------------------- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косова
206
нанасяне на боите и линеарно очертаване на форми и украса. Специален интерес заеду жават два фрагмента със запазени изображения на ръка с присвити пръети и част от ЛИцё на архангел (?) (Обр. XI; Обр. XII). Очевидно е, че пръетите на ръката придържат двпла или шнур от облеклото на светец. Обикновено този жест наблюдаваме при апостолите от композициите „Успение Богородично", „Възнесение Христово", „Уверение на апостол Тома", както и при изображения на различии други военни светци. Архангелският образ и пръетите на ръката са контурирани с кафява линия. Подложките са охровозелени, Пре-минаващи през охрова карпация до чисто бели бликове. Моделировката е мека, без остри акценти на светлина и сянка.
При лицевия образ на архангела, на места, поради протриване на живописта, добре личи контура на подготвителната рисунка върху i рун да, изпълнен с бледа кафеникаво-червена боя (Обр. XI). Ето защо този фрагмент се отнася към първия живописен слой Образът се отличава с елегантпа рисунка, очертаваща тънката извивка на веждите, които плавно преминават в прав нос. Лицето е нежно моделирано чрез мек преход от сянката към светлината. Много характерно е изпълнението на окото, с издължаване на външния ъгъл, очертаване на горния и долния клепан и разполагане на ириса почти в средата между клепачите (Обр. XI).
Посочените стилови особености характеризират живописта на определена трупа па-метници, датировката на които попада от края на XII в. до към средата на XIII в. Примеря в това отношение са образите от второто живописване на църквата „Св. Георги" в София, от края на XII в., църквите „Св. Никола" и „Св. Богородица" в Мелник от XII—XIII в.62, църква №9 на Царевец63. фреските от първото стенописване на църквата „Св. 40 мъчени-ци“ във В. Търново64, от скалната църква „Св. Архангел Михаил" при с. Иваново65, тези от католикона на манастира Милешево от 1222-1228 г.66, църквата „Св. Апостоли" в Печ от 1230-1240 г.67 и др.
Към този първи живописен слой се включват, макар и условно, трупа фрагмента, открити в североизточния ъгъл на наоса, които дават по-цялостна представа за декора-тивния стил на стенописната украса от този период. Става въпрос за фриз от флорален повлеков орнамент, които е украсявал корниз, пиластър или друг архитектурен елемент от интериора на храма (Обр. XIII). Отнасянето на тази т рупа фрагмента към първия стенописец слой е условно, тъй като в стилово отношение те могат да бъдат причислени и към втория или третия живописен слой, но са положени върху чист мазилков грунд, а върху тях се откриват следи от надживописване. В този ред на мисли трябва да отбележим, че няма категорично доказателство, че двете по-късни надживописвания са направени из-
6" Мавродинова, Л. Стенната живопис в България ..., с. 42-43; Л. Прашков. Стенописи от манастирската църква „Св. Богородица". - В: Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса". т. 2, София, 1994, 87-90.
63 Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 35, обр. 23, 25, 31; В. Вълов. Цит. съч., 88-102, 190-191.; Л. Прашков. Неизвестни средновековни стенописни фрагмента от Царевец. — В: Търновска книжовна школа, т. 7, В. Търново, 619-627.
I отев, К. Е. Дерменджиев. Разкопки на обект „Некропол-централна част на северния двор на църквата „Св. 40 мъченици"..., 2005, с. 295.
65 Мавродинова, Л. I (иг. съч., с. 49.
Peic, S. Medieval Serbian Culture., London, 1994, p. 68, 69.
Peic, S. Op. cit„ ill. on the p. 90-95; M. Achemasttou-Potamianou. Byzantine Wall-Paintings. Athens, 1994, ill. 84-87.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
207
л,
Г^г' ’ ' lb'3K,ia N°19 и Централен плов,ал
ПЯЛО върху запазена живописна повърхност Възмп^з.г, „
живописта от първия слой да е била унищожена по някак^и'ппи ™ УЧЭСТЪЦИ’ в които по-късно преизписване. Не е изключена възможността напел с пп ° Наложило
са запазени части от старата живопис. Всички тези ппелпо^ • ’'нового изписване, да ези предположения налагат известии vc лозное™ и уговорк,,. които можем да доиуенем, ко «.стояние™ на оцелелите фр™ 7, позволяла да ги подкрепим или отхвърлим. *сли1с фрески не
По-катеторична представа получаваме за фреските от втория живописен слой (Обр XVII). Обособява се една трупа стенописни фрагменти, открити в южния дял на наоса върху конто се различават части от природен пейзаж, в случая водни струи, вероятно от композиция, която включва някакъв воден басейн и скални брегове, каквито например са сиените „Кръщение Христово" „Христос укротява бурята" и пр. (Обр XVIII) При повечето от тези фрагменти добре се вижда отдолу живописта от друг период с преобла-даващи кармин, цинобър, кафяв и охров цвят. От това следва извода, че освен липсата на грундова изолация, иовата живопис изглежда не е точно повтаряла образите и компози-циите от долния слой.
За образите от гова второ живописване съдим сдинствено по три малки фрагмента, изглежда оз едно и също лице (Оор. XIV). За съжаление те са разпокъсани и от централ-ната час г е запазена само долната половина на носа с горната устна. Докато контурът при образа о г първия живописен слой е кафявочервен, карнацията е охрова, а подложките са зелени, тук карнацията е розова с бели бликове и карминеночервеникав контур на от-делните детайли. На повредените участъци се виждат охровозелеии нюанси от долния пласт. Харакгерът на живописта с преобладаващ розов цвят на лицата наблюдаваме и при няколко групи фрески, посгъпили от разкопките на църквата „Св. 40 мъченици"68 *, фрагментираният характер на които все още не позволява да се изградят сигурни критерии за датировка. Колоригното изграждане на образите от този втори слой на живописта от църква №19 е сходна с образите, запазени в Затрупаната църква (ХШ в.) от комплекса скални църкви при с. Иваново, Русенско, Боянските фрески (1259 г.) и др.
На друг фрагмент ясно личи изображението на свещ, вероятно от композиция с про-цесия, включваща фигури, носещи свещи, каквато например е сцената „Въведение Бого-родично" (Обр. XVII-3). Такива големи свещи, украсени по идентичен начин, виждаме в сцената „Въведение Богородично" от манастирите Нротатон (1290 г.) и църквата „Св. Иоаким и Ана“ в манастира Студеница (1313-1314 г.)64, както и в сцената „Предателство-то на Юда“ в църквата „Св. Апостоли“ в Печ, датирана в края на ХШ в.70 При откритите фрагменти от църква №19 впечатление прави почти пълното отсъствие на горните части на фигурите. Липсват нимбове и образи, факт който подсказва, че още прели разрушава нето на стенописите, фреските от горните зони вече са били унищожени. Вероятно те са били изваждани заедно с камъните от зидарията и изчуквани о г тях, за да може камъкът да се използва повторно.
От самостоя гелните изображения на прави светци, които са заемали първия ре р на църква №19, са оцелели фрагменти с дипли от различии облекла и ризници ' войни (Обр. XVI). Сред познатите досега войнски изображения от останалит р хи църкви, няма запазен войн с подобна ризница, каквато е тази, откриia
резултати «г разипк»™ на «Р«»™ ,.Св. 40 мз,—» пре, 2003г. и 2004г., с ръководител К. Тотев.
Acheimastou-Potamianu, М. Op. cit., ill. Ю6, ill- 11
Petkovic, S. Op. cit., p. 68.
— . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Лиана Косева
208
Рн.ни.пта с плетена, като отделяйте халки са очертани с черен контур върху кобалт0во син Лон изпъстрен с цветни петна (Обр. XVI). Начинът, по конто е представена плетката напомнявойнските доспехи на св. Меркурий от църквата „Богородица Космосотира44 във Фсрес от втората половина на XII в., св. Георги от църквата Св. Безсребърници44 в Кос-•1УР (1180 г.)71, на войниците от сцените „Носене на кръста“72 и „Разпятие Христово44 от Боянската църква73, ризпицата на войникът от сцената „Св. Никола спира меча на палача44 от църквата „Св. Богородица44 в Долна Каменица (XIV в.)74, както и на някои войници от календарните сцени в църквата „Св. 40 мъченици44 във В. Търново (XIV в.)75 и др.
При друга трупа фрагмента от същия втори живописен слой, върху бял фон с чернен цвят са очертани растителни орнамента, тип повлек, най-вероятно от изображение™ на 1’азцъфнал кръет, разположен на страниците на входовете или върху някой пиластър (Обр. XVII-1). Същият тип повлеков орнамент е познат от стенописната декорация на трапезишките църкви №№4 и 1376 (Обр. XVII-2). Подобно е изображение™ на разцъф-нал кръет и по страниците на абсидата на Боянската църква, но изпълнението е в друг колорит. Възможно е с такъв орнаментален фриз да е украсена рамката около вход или някое друго декоративно пространство от интериорните стени на новооткритата църква на Трапезица. Фризова рамка с подобен орнамент е изписана, например около вратата на южната стена на нартекса на църквата в манастира Сопочани от 70-те години на XIII в.77
Не е малък броят на стенописните фрагмента, върху които са представени златосърме-ни кантове от дрехи, най-често обшита с два реда перли (Обр. XV). Тази украса е широко разпространена през Средне- и Късновизантийския период. С такива кантове са обточени одеждите на светите равноапостоли Константин и Елена, св. Екатерина, св. Варвара, св. Неделя и други светци и светици, набедрениците на архиепископи, църковни книги и раз-бира се, богатите одежи и диадемите на ктиторите. Тези фрагменти отнасяме към втория живописен слой, тьй като върху тях се наблюдават положени рисунки от третия слой, а на протритите места личат малки участъци от първия живописен слой.
Към втория живописен слой се причисляват и няколко части от стенописи, върху които са изписани букви с черна боя върху бял фон (Обр. XXI-1). Въпреки, че боята е протрита, добре се различават буквите М, Ь и А и Т(?) от надпис на български език. На единия фрагмент, след лигатурно евързаните знаци М и Ь е отбелязана и точка. Такава точка има и преди буквата А на другия фрагмент. Изглежда, запазените букви не са от текст върху свитьк, тьй като пропорциите им са доста едри. От друга страна ясно се виждат точно очертаните графин на редовете и междуредията, което подсказва, че текстът е официален и би могъл да бъде и част от ктиторския надпис на църквата.
От последняя, трети слой, са запазени няколко основни групп фрагменти, включващи дипли от различии дрехи, дясната част от фигура на светец, запазена до кръета, части от
Pelekanidis, S. М. Chatzidakis. Kastoria, Athens, 1985, р. 75; М. Acheimastou-Potamianu. Op. cit., ill. 29, 46. 72 73 74 75
Мавродинов, H. Цит. съч., обр. 46, 47.
Пак там, обр. 48, 51.
Мавродинова, Л. Цит. съч., ил. 76.
Готев, К. Стенописният календар от царската църква „Св. 40 мъченици44 във В. Търново. - В:
Средновековно Търново - археологически проучвания. В. Търново, 2004, обр. 18.
77 Димов, В. Цит. съч., с. 125, обр. 80; с. 155, обр. 119.
Pjuri6’V- s°P°cani. Leipzig, 1967, S. 39-43.; S. 232.; S. Peic. Medieval Serbian Culture. London, 1994, p. 8.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
^мкахиъркнзм.с»., Ueopa^ ГШхилл
209
„putxviHU пейзажи, рамки н бордюр., от вът^шнн и вышпТЗ! ----------
еце.1Н1пе1»м'ражеиня(Обр.Х1Х-1 2 З ОбрХХ! У ” ^^-ппелни поясн нз
стеноппснн ф^енти. върху ко,™ са ^осо««м и дрхтаеднз гру-
;нл1’.ногоклгарскагаазбука: М. Л,Н, В Р Ъ 'Ж‘ 4 ' Р -Х-м-_\ Това са оу квени
КОЧЧУГНН ду ми. Кота точно са чертанн те^/гр.фХ^мо^-Т”^ CB4’SK'*С
С ф\ нкцноннра-ла със снгурност до края на XIV в . е »с- каже. гьн кэто църквата
Д. е
Основни изводи
Стенопиеннте фрагмент от църква №19 представляват не само документален архе-люгнчески материал. но дават конкретен. мажар н частнчен принос -
южесгоената култура в средновековната българска столица Търново.- По отношение на стенопнснге от църквите на хълма Трапезица по-гтетяма част от следователи, аркеоюзи орици H др. место правят неточнн обобщения за тематачнага програма и дагаровкага на живописта. оез да се съооразяват с постановки, нзграденн въз основа на специалнзн-ран спълово-нконографски анализ.
1върде претенциозно е да се приема например, че в стенописната украса на всяка грапезншка църква непременно прнсъстват образи на царе и бо.ляри от българскяга история. Върху оцелеппе стеноппснн фрагмента са запазени преди всичко тптнитр части
- ..гург.те. конто не давал категорпчнн основания за разграничазане нс. чтзтете-.-х-; и Сражения (царе и болярн) от традиционного представяне на някои светли. конто съшо ее ххораз.-ж-.т във нладетелскн коспоми. св. Ирина. св. Неделя, св. Константин, св. Яков . '.стс ед. ред да еве ци-мъчен.ицн. както и архантепн. облечен?: в патрициански одежд?. Като аналог за всички. запазени фреските на Трапезица в повечето случаи с основание се .' ..ч'.д.ча Бон:- ската църква 1259гАбез да се споменава обаче. че датпровкага на стено-т сите в Трапез!‘..шдгте църкви не е само от ХШ. а и от XIV в.
Още по-труднп за коментар в това отношение са стенопжките фрагмента от църква №19. тъй като са запазени само златотъкани кантоне, ос тити с перли и скыш камъни. ое з вьхмс к .с с г за квнкрстна атрибуция на предстанените образи (Обр. XXX Тези златим рам-к. . т.окрпги с бг.сеги. могат да оьдат части, от облеклото на знатни. ососи. свети.?, им ктя-:?г . ..а обтечват еп?: трахит, набедрени.к други дегашти към митрелелитскв кхттом. -в други случаи могат да се нденгафшшрягс НИСКИ горони (стеми). носеяи от голям орои съедай иди пък се свьрзват с украсата на скъг.е »>двьрзани кеи. г.
църква№19 е. че освен на цокьяния регяетьр. и в гориите нонен на ннтерморасе ;*т*р*~ ннчавзт три живописна слоя (Обр. УШ; Обр. Х-l). Най-раннияг от тях се u**a2^.^Tr>ww а т то очертаване на форми и декорация Пэстезная характер «а и»?
живописен сдой се характеризуй с мекм преходи хкжду >-5еанна и сянзш.
С~ ряжиж. . Xmqr. с. 614; К-«~. А Новэопфип. --ч--
- Ижст» » а РИМ - В Търкмкх 2010.2- ет «ъхкте «жягарс» («*» •
я За ваявспаоав жаамае на спажнмте аообеяосп» — лжспнвм! намепяж»
раммажте к» ют» (Лргвн • Търяоао •
Константин Тотев, Диана Косева
210
орнаментация. С третия живописен слой са свързвани запазените части от сцени с водни басейни, скални масиви, архитекгурен пейзаж и др., вписващи се в характера на Палео-логовия стил. Оцелелите букви от надписите и на трите пласта живопис, както и по-късно нанесените графита са с кирилски букви.
Независимо от фрагментирания характер, относителната хронология на фреските от различните слоеве може да се определи по следния начин. Най-ранната живопис е от края на XII в. или самого начало на XIII в. (Обр. VIII-1; Обр. XI; Обр. XII). Вторият слой се отнася около средата и втората половина на XIII в. (Обр. VIII-2; Обр. XIV; Обр. XV; Обр. XV-; Обр. XVII; Обр. XVIII), а последният, трети слой е полагай към средата или втората половина на XIV в. (Обр. XIX-1, 2, 3; Обр. XX). Предложените датировки са направени най-вече въз основа наблюденията на технологията и стила на живописните фрагменти и се подкрепят от археологическия материал и монетите, открити при разкопките на църква №19.
4. Материали от иърква №19 и централния плошал
Константин Тотев
В този раздел на трета глава се разглеждат всички находки, открити при разкопките във вътрешността на църквата или в непосредствена близост до нея. Специално място е отделено на зазиданите в реликвиарийната камера на абсидата предмета, евързани с освещаването на храма, както и на друга трупа паметници на християнския култ. Освен тях са включени и различии находки от керамика и метал, които се отнасят към живота на миряните и свещенослужителите, или към строителството, обзавеждането и ремонта на храма. Към тези материали са добавени и няколко находки от Централния площад, открити преди строителните дейности на Археологическата база - музей.
Творби на християнския култ
Досега не е известна друга църква от времето на Второто българско царство с вграде-на камера за реликви, факт, оправдаващ интереса към новооткритите находки в абсидата на църква №19. По време на археологическите разкопки обаче не поегьпиха други данни за тези реликви и те останаха анонимни, както обикновено се оказва и в други подобии случаи.
Стьклената чаша е литургичен съд (потир или кандило), съдържал елей от кадилни-ца, вероятно горяла в гробницата на някой прочут светец - мъченик, или пръет, напоена с неговата кръв.80 (кат. №1, обр. 1). По-вероятно е съдът да е част от потир, отлят от прозрачно, тънко стъкло. Корпусът му е украсен с релефни конусовидни капки егьклена маса, разположени шахматно една спрямо друга, подобно бодлите на таралеж. Устието в горния край е от гладко стъкло и е отделено чрез релефен ръб от тялото на съда. То е с ширина 2 см и силно се разширява настрани. Тънък релефен ръб ограничава долната
Стьклена чаша от потир, съссъщата форма и украса от края наХП в. се съхранява в съкровищ-ницата на катедралата „Сан Марко" във Венеция. - (В: Le tresor de Saint-Marc de Veni.se. Milan, 1984, 1>1 193, ill. 23-b). Косева, Д., К. Тотев. Творби на християнския култ or църква №19 на крепостта 1рапезица. „България, българите и Европа мит, история, съвремие." т. IV, 2010, 414-439; К. Тотев. I еликви от новооткритата църква на хълма Трапезица. Будител, ноември 2010, 25-31.
* Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •-
/л.)»<| J. I li.pKii.i №19 и 1кнтралсн плошал
21 I
страна на съда. Впрочем върху точи ръб съдът стой нзправен, тъй като дъното е конусовидно оформсно и вдлъбнато штыре. 11о стените в самим долей край на съда е осгавена гладка ивица, широка около 1 см.
Специфичната форма па тялото на чашата и конкавното дъно подсказват, че най-вероятно тя е имала мегален обков, в кой то е била мон гирана. 11одобен потир от края на XII в. се съхранява в съ-ровищницата на катедралата „Сан Марко" във Венеция. (Ил. 1) Формата и украсата на двсте стьк-лени чаши са напълно еднакви. Важно с да отбе-лежим, че потирът от катедралата „Сан Марко" е изцяло запазен, заедно със сребърния обков. Изглежда конс трукция га на изгубения или по-скоро открадпат обков па потира от църква №19 с била
Ил. I. Потир от съкровшцницата на катедралата „Сан Марко" във Венеция. Края на XII в. (но К. Brown
Le tresor de Saint-Marc de Venise)
напълно идентична с него и обяснява странната форма на сгъкления съд. Метален пръстен с традиционен литургичен надпис е обхватал устието. както при аналогичния съд от катедралата „Сан Марко". Този метален пръстен е лягал върху тънкия стьклен ръб в основата на устието, който добре личи при разглеждания съд от църква №19. Подобен мегален пръстен със столче с конусовидно изпъкнала средни част е оформял дъното на новоогкрития съд. Това метално столче с влизало във вдлъбнаго го конусовидно легло на дъното на егьклената
чаша и гака го е предпазвало от счупвапе и не е позволявало тя да се разклаща и разлива. Двата метални пръс тена па устието и на дъното са били залосни към елегантни дръжки и така са образували металната конструкция, в която е поставяна егьклената чаша. По такьв начин украсения г с релефни капки корпус на стькления съд е стоял огкрит. а виното в него, символизиращо Христовата кръв е рефлектирало на светлината.
Друг такъв съд е открит при разкопките на Коринт. Според изеледователката Г. Дей-видсън той е един от най-ранните образца от тази широко разпространена трупа стьклени съдове с подобна форма и украса. (Ил. 2) Гяхиото производство води началото си от Мала Азия (Сирия) още от XI в., но се разпростанява на голяма терн тория до Западна Европа, Южна Русия и Египет, като сыцествува до края на XVI в. в Северна Европа.* 81
Спореддруг изеледовател- А. Боа, този тип чашисахаракгернизаЛагинския Изток.82 Една гакава, изцяло запазена чаша оттози тип, се съхранява в музея Ха’арен (1 la'aretz) в Гел Авив.8'
81 Davidson, G. A Mediaeval Glass-Factory at Corinth. - American Journal of Archaeology, Vol. 44, №. 3 (Jul. -Sep.. 1940), pp. 308-310, p. 309, fig. 12-3.; К). Щапова. Византийское стекло. Очерки истории. Москва, 1998, с. 166, рис. 26 а.
Boas, Л. Crusader Archaeology. I he Material Culture of the Latin East: Crafts and Minor Art.
London, New York, 1999, p. 148.
81 Hid., PI. 6. 4. Такива чаши са намерени при Акко (Акра) и в една стькларска работилница в близката Сомелария (Самария), където някои от находките от Акко са били произведешь ( Rosen, Y. Excavation of the Courthhouse Site at Akko: Medieval Glass Vessels., Atiqot. 1 > . ~ 1 4 2. 20-a 26) През 1969г. e открита пещ за егькло, на 1 км. от крайбрежието и на 6 км., северно ш Акко въвФранкска ( омелария (Самария). (G. Davidson Weinberg. A Glass l attoiy ol t ius.u et l"’ North) iii i i.и 1 (Preliminary Report). Annalesdu lOCongresde 1 Association Internet ona e po * duVerrc, 1985,305 И6.) Гази тухлена пещ, която сега e показана в музея Ha’aretz в ел.- впве
чително важна, както ио от ношение натехнологичння процес за прение шане на с i i.kjioii .
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
212
(Ил. 3) Част от друга подобна чаша е намерена при крепостта Монфор.84 Същият такъв съд срещаме изобразен на миниатюра в един еврейски pi,копие от XV в., сьхраняван в библиотека Палатина в Рим.85 (Ил. 4) На нея са представени двама рави, които празнуваг Пасха, един от големите пра1-ници, заради който много поклонници са се устремявали към Иерусалим. Отделяме по-голямо място на произхода, произволе твою и разпространениего на тези чаши с ре-лефни конусовидни капки по корпуса, гьй като откриваме сигурен ориентир, че Трапезишкага чаша с нейното съдър-жание е донесена каю реликва от Светите земи и по тази причина с била вградена в абсидата при строит елечвото на
Ил. 2. Чаша от работилница в южната част на агората в Коринт. XI-XII в. (по G. Davidson)
църква №19.
По-различен е характерът на втората реликва - же-лязнадръжка,съставляващачастотпроцесиенкръст(кат. №2, обр. 2). Тук ще припомним, че досега при разкопки на Трапезица са открити два византийски процесийни
кръета, изработени през X в. и XI в., посветени наравно-апостолите св. Константин и Елена и св. Йоан Продром86, които през годините на Второто
българско царство, попадат в българската столица. Първият, известен като кръета на севаст Берислав, дава може би най-точна представа за ролята на тези паметници като символи и реликви, както и за преминаването им от едни ръце в други. (Ил. 5) Върху кръета е гравиран следният гръцки надпис: „Св. Константин (и Елена) от Константинопол". През XIII—XIV в.,
когато той е донесен на Трапезица, е изписан допълнително и следния кирилски текст: „Св. Константин (и Елена) от Цариград, на помогц на севаст Берислав.".87 От втория над-
пис на Бериславовия кръет става ясно, че процесийните кръетове са пренасяни по различен начин, като реликви от известии византийски църкви в българската столица. Подобен е примерът и с кръета с посветителен надпис на св. Йоан Продром от Трапезица, който многократно е поправян и отново използван за литургична цел.88 (Ил. 6)
работката на стъклени съдове. Тя има две камери: една от северната и една от южната страна, снабденн с отдушники за циркулация на въздуха от западната страна. Над южната горивна камера е намерен разтопен, разкривен и покрит със стъкло съд, който е използван за вливане на определено количество стьклена маса, преди издухването. Тази пещ е била използвана за преработване на сини и синьозелени стъклени късове (буки). При осъществяване процеса на пречистване (рафиниране) размекнатите стъклени късове се разбърквали в керамични купи, след което стьклото е вземано за издухване. Части от плоски шишета и чаши с изпъкналости по корпуса, както и голям брой стьклена шлака, са намерени на място.
Dean, В. A Crusaders’ Fortress in Palestine (Montfort). - Bulletin of the Metropolitan Museum of Art. 22, Part 2, 1927 (reprint 1982), p. 82, fig. 56-F. Извън границите на Латинския Изток такива чаши са изработвани в Коринт и Апулия. (G. Davidson. Op. cit., рр 308-310; D. В. Harden. Some Glass Fragments. Mainly of the I2lhand 13,h Centuries A. D. from Northern Apulia.-JGS, 9, 1966, 70-79, fig. 5, 7,10,13.) Повече от авторите, които публикуват тази продукция от Коринт и Апулия я отнасят твърдо вХН-ХШв.
Бод, П-М. Христианство. Москва, 2003, с. 14.
Хотев, К. Константинонояски процесийни кръетове от Средновековна България. -11роблеми на изкуството. 2002, 3, 25-31.
1 ]1'7 1°™’ К' веднъж за кръета на севаст Берислав от Трапезица. Старобългаристика, XXI, loree, К. Процесиен кръет от разкопките на Трапезица. Археология, 1997, 1,68 72.
Изгл! процесии ра на цъ] желязна (кат. №2 самия к Разпола и от ра-кръетъ-рата е < бронзе пред в на изч та на:
С тиянс за пр стрег ната или пред вали и уг све1
ВСЛ< пре
крт 7,5 срс та!
19
съ ВИ ра 1: М м п| С
т<
Р Н
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • -
I m«.iJ. I (ърква №19 и I Iciupa хен плошал
Hi. 3. Стьклена чаша, еълранчиана к .иг юн \а'а/>ец к Гел .leiittam XIII к. (л<>.1 /Зою»
Пзглежда такъв e е.чучаят и с желязната дръжка or процееийния кръег. открпгага в реликвнарнйнага камера на църква №19. За съжаленне от нею е оцеляла само же ля шага чръжка. Гя има дължнна 22 см и ширина 2 ем (кат. №2. оор. 2). I ру дно с да ее правя г предположения га самая кръег, но е възможно гон да е бил отнят от бронг. Разполагаме е гакива иримери. както вече епомепахме н ог разкопките на други ооекги на I рапе ища. Навярно кръегъге нзчезпал при събарянего на църквата н в каме-рага е останала само дръжка га. Очевидно е, че рамою ог ороиюв кръег е орнамента дна декорация, открыто о г юг, пред входа на наоса (каг. №7. оор. 7), не е принадлежало на нзчезналня кръег в ре шквнарнпнага камера в абен дата на църквата.
Откриха ее и още няколко находки, свьрзани с хрие-гиянския култ. Внимание заедужава брон швата лъжичка га причастие с широка долпа чает и извита шпоре, гао-етрена в края гънка пластина (.каг. №3. обр. 3). Ноелед-нага верой тио е била вложена в кое гена дръжка с вря чана или релефна украса. Две еребърнн льжички. дагираии в XI XII в., съе еъщага форма и предназначение се еъхраняваг в колекция Шмидт, Мюнхен.s'’ Пееъмиепо те ел изпктя-валп шгургпчеека функция при извършване на тайне твою 1 вхариегич."'’ Съхраиениего и уиотребата на гакива предмет в цьрковния храм е тълютрайно. Парене оеганалнге евещенп еьдове, льжнчкнге са особено пенни за църквата, на която ел принадлежали, вследствие на коею са добре пазени. Гакъв е случаяг и е бронзова га лъжичка. пзполгвана през XIII в. и XIV в. в еду жебния ритуал на новоогкрнтага църква №19 па Грапе чипа.
До южната фасада на наоса се намери вершказною рамо на ре ликвпариеп ереоърен кръег с релефно изображение на ев. Георги (каг. №4, оор. 4) с реконструирани размера. 7,5 х 4 ем. Подобии уника.шн творби на византийскою приложно пзкуетво не са чсего срещани?1 (Пл. 10, 11, 12) О г разкопките на Ж. Сьор на Гранезица е известен още един гакъв памегник позлатен обков на портативна икона ог края на XU XIII в. (Ил. 1 ')
Die Welt von Byzanz. 1'uropas Ostliches I rbe. Munchen, 2001. S. 247, kai. N 3o5
Гогев, Г. Бронзова н.жнчка ог Върбнца, Шуменско. Му ген в паметннцн на ку uyp.ua. 2.
1973,9-Ю.
Гакнва например са медиа пластина с изображение на сыцня светец, показан като мъченнк. съхранявана в колекция Шмидт. Мюнхен, сребърнатл пчасгпнас изображение наев. Никита, нарелнк-ниарин о, манат тира Велнкага i.uipa на Агон, пластина с пгоораженне на ев. UpoKOiniii мъченнк ог ра жоимпе (о с. Раковац, Сърбня и др. (В: Byzanz. Das Licht atis deni Osten. Main.- am Rhein. 2001 x ' '•'/ .V<< I. 3? I. Mathews, I-'. Dandridge. Ihc ruined reliquary otthelloly т ross ot the Great I a\ia. Mi \th.Byzance et les reliquies du Christ. T'entre de Recherche d'histoirv et civilization de By.'ance. Monopraphies 17. ed S Durand et В l lusin. Paris. 2004. 10’ 122. tig. 14; А. Банк. (.Хгразец н копия в iipHK.iyiuoM искусстве Византии X XIV в. (региональные и социальные аспекты). В: Восгочное Срс тгемноморье и Кавказ IV XIV и. .Пенит рад. 1988, 71 ‘». рис. 7, 8)
1<>1СН, К. . (. Косен». Дна еребърнн обкова на нконн or I г.рнотрад и Охрид. В Пимчио прави мнш и cnpoiieiH K.ua Ky nypa Варна. 1999,298 U)o; К. Ioicii. < регч.реп оокон oi < t.ipuu paiKoiiKii на I ране ища IIIIMBI. IX. 1994. I И 140; М. Ваклннова. 11о повод на части о г икона ог Велико Гърноио В Сб. В чес t на акад Днмнп.р Аше юн. София. 1994. Д'1 209.
Константин Тотев, Диана Косева
Ил. 4. Рави, празнуващи Пасха. Рькопис от XVв., съхраняван в библиотека Палатина в Рим. (по П-М. Бод)
В технологично и иконографско отношение този обков93 стой близко до разглеждания кръст. Последният обаче се отличава с изискания стал на изпълнение, свързан с констан-тинополската торевтика от Комниновия период.
Върху вертикалното рамо на кръста Св. Георги е показан в цял ръст като мъченик, с кръст пред гърдите (кат. №4, обр. 4). Гръцки надпис с името е разположен в два вертикални реда над фигурата на светеца: A(yiov) ГЕОРГЮМ. Прави впечатление, че името Георги е изписано в дателен падеж, при положение, че думата „света11 преди него изисква използ-ването на нменителеи падеж. Тези наблюдения позволяват да се изкажат някои предположения, свързани с цялостната реконструкция на кръста. Както изглежда по неговите стра-ници или върху задната му част е имало молитвен или благодарствен текст към светеца от името на собственика на кръста. При допроучване на некропола от север на Църква №19 през 2010 г. бе открито дясното хоризонтално рамо, само че от задната част на кръста, върху което е изписан края на молитвен текст: (ст)ои Oou/.ov Aeovrav). „Господи (или друг светец), помагай на своя раб Леонтий11.
Запазените са десет пластини от бронзов позлатен обков, които са значително обгоряли. Те са изпълнени чрез изчукване на бронзови листа върху предварително подготвен модел. Позлатени-яг обков е рамкирал портативна икона от слонова кост, стеатит, мозайка или скъп метал с емайлова украса. На него в квадратни и правоъгълни полета са представени бюстови и цели изображения на светци. Отделните изображения са разграничена едно от друго чрез фризова орнаментална декорация or ромбове, в които е разположен лилиев цвят. От двете страни на представените светци са нанесени на гръцки език гехните имена. Цялостно или фрагментирано са запазени образите на св. Пантелеймон^ св. Геодор, св. I еорги, св. Василий, св. Иоан Кръстител, св. Никола и св. Димитьр. Фронталните изо ражения, тържествените пози и характернее прически и черти на лицата на представените ги скьрзват с редица паметници на византийската малка пластика от края на XII - първата половина на
V В: Тогев’ К-Д' Косева- Цит. съч., 298-306.
Банк, А. Прикладное искусство Византии IX-X1I вв. М., 1973, рис. 23, 30, 55; Sandor, N. Дом-Ьгоп;2Да “°]ВОДЬанских мУзеХ> св. 20, 1971, Нови Сад, 161-185, ил. 4-12; NikolaJevic, I. Depotfund Кипмр»пУи Bris^LS,an<Je aus Rakovac, ein Beispiel des Exports Byzantinischen Kunst. - im: Byzantinischer ancier иР |< • * B''',enberg’ 1978’ 218—231; Radojkovic, R. Les objets sculptes d’art mineur en Serbie bXmtaeduT ' 82’91’ p- 21-25-; *• L's revi-ments «и or en orgen, des irones
byzantine du moyen age. Venise, 1975, p. 53, no. 23, Pl. XXXV.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • ----------------
Глава з. Църква N»19 и централен площад
215
Изображението на св. I еорги е разположено в средната и долна част на вергикално-то рамо (кат. №4. обр. 4). I олобрадото му лице е изпълнено в най-висок релеф и ио тази причина е най-много повредсно от престол в земята. Независимо от това обЛе добре се вижда традиционно представената на букли прическа. Очите са с бадемовидна форма и отбелязана в центьра точковидна зеница. Нимбьт около главата е украсен с низ от вдъл-бани точки, имитиращи бисери. Светецът-мъченик е представен във фронтална диспозиция. С дясната ръка, свита в лакъта, държи кръст пред гьрдите, а лявата, също свита в лакъта, е покрита от наметалото. Под него се подава дълъг хитон, чийто долей край е обточен с кант, украсен с повлеков орнамент. С такъв орнамент е украсена и гораната част на наметалото. Краката са обути в ботуши, конто при пръстите и глезените са обшити с бисерни нанизи. Изобразителното поле е рамкирано с релефна вълнообразна линия.
Несъмнено става въпрос за византийска изработка на тази рядка творба на метало-пластиката, излязла от ателиетата на столицата Константинопол, най-вероятно около средата на XII в. Изображението на светеца е изпълнено във висок релеф чрез изчукване върху матрица на кръстовидно оформена сребърна пластина, а детайлите и орнаментите са доработвани чрез гравиране (кат. №4, обр. 4). Впечатлява изящната изработка на фи-гурата, прецизната точност, вкус и умение на художника, изпълнил поръчката. Близко до стила, иконографията и техниката на изработка е изображението на св. Георги върху меден обков, съхраняван в колекция Шмидт, Мюнхен, както и една бронзова икона на св. Прокопий от музея на Войводина, Нови сад. (Ил. 12) Подобии творби на византийского прилежно изкуство пай-често попадат в Средновековна България по пътя на търговския импорт, като подаръци при дипломатически мисии и династични бракове или като военни трофеи.95 96
При разкопките на църквата се откри част от друг сребърен кръет-енколпион с ниело украса и позлата (кат. №5, обр. 5). Реконструираните му размери са: 9x6 см. Той е със заоблеии рамене и в центьра му е стояло изображение на светец в цял ръет. От фигурата е запазена само главата. Косата на светеца, спускаща се на вълни до раменете, е изцяло запълнена с ниело. 11о сыция начин са изпълнени и кръглите очи със свити над тях вежди, конто придавят суров и смел израз на представения светец. Останалите детайли по лицето -нос, устий, лицевия овал, шията и дясното рамо са очертани с гравирана линия. На дяс-ното рамо се виждат дипли. изглежда от закопчаното с фибула наметало. Иконографската характеристика на представения млад, голобрад светец, с права коса до раменете, насочва идентификацията му към св. Прокопий. Над него е гравирано изображение на ниелиран „разцъфнал кръст“. (Ил. 8)
Новооткритият кръет-реликвиарий от Трапезица намира точен аналог в Музея за изкуство и история в Женева. Става въпрос за изцяло запазен кръст, върху конто от една та страна е гравирано Разпятие Христово, фланкирано от „разцъфнали кръетове , а ог другата - св. Никола в цял ръет и допоясни образи на военни светци. Изработка!а на
95 Тотев, К. Византийски модели и традиции в приложното изкуство на Второго българско> цар-‘... ............™...............
steatite de Tarnovo (Tarnovgrad) -Calncrs Archeologiques, 40, Ians, 1272, I- , мятники византийской костяной пластики в Болгарии. Byzantinos avica, .
Констант и нополски процесийни кръетове от Средновековна Быпария..., -
96 Pitarakis, В. I.es ( Toix-reliquaircs pectorals Byzantines en bronze. I arts, 2006, 37. hg. I».
. Сектор Север 2007 2009 Г. • Гом I •
Константин Тотев, Диана Косева
Ил. 5. Бронзов процесиен кръст на севаст Берислав, открыт на Трапезица. Х-Х1в„ с допълнителен надпис от XIII-XIV в.
тази трупа кръстове обикновено се отна-ся към XI в. и по-скоро в XII в. Важно е да се отбележи, че в България са открити части от други два сребърни нагръдни ре. ликвиарийни кръстове с релефна и ниело украса. При тях раменете са декорирани с растителен орнамент, а в медальон в срсдекръстието, е разположена релефно изчукана върху калъп допоясна фигура на светец. Върху единия кръст, намерен в околностите наВелики Преслав, е показан св. Георги - войн, а върху другия, открит при разкопките на църква №5 на Трапезица през 1992 г. - Св. Пантелеймон (?).97 За откриването на Преславския кръст не се знаят подробности, но за сметка на това от него е запазена най-голяма част - ця-
лото хоризонтално и долното вертикално рамо. (Ил. 9) Раменете му са украсени с плитко врязани растителни орнамента, запълнени с ниело. Краищата на кръста са обточени с тънък фриз с плитки насечки, а в средекръстието в кръгъл медальон е представено допоясно изображение на св. Георги - войн. Изображение™ на светеца е изковано във висок релеф. Явно по тази причина е пострадал точно образът, който е отчупен, но за това пък около него стоят означителните надписи. Датировката на кръста в няколко публикации е отнесена в X в. или Х1-ХП в.98, докато според нас е по-правилно да се търси във втора половина на XII в. или в самого началото на ХШ в."
Другият аналогичен кръст от църква №5 на Трапезица е изкован по същия начин от сребърна пластина върху матрица. (Ил. 7) От него е оцеляло горного вертикално рамо, оформено като свита в основата си арка. В горната част към него е прикрепена трапецевидна пластина с две халки за шарнирна връзка - ухо за провесване пред гърдите. И
този кръст е реликвиариен, т.е. е конструиран като кутийка от две захлупващи се части. До нас е достигнала само едната. Иериферията на рамото на кръста е обточена с тънък фриз от плитки насечки. Същата релефна ивица е прокарана вертикално от горе надолу по средата на рамото. От двете й страни се развива плитко врязан полупалметен повлек, около който е очертана линия, повтаряща силуета на рамото. Врязаната украса е запъл-нена с ниело. Под рамото, в средата на кръста, е запазена част от медальон с изображение на светец. От него е оцеляло само лицето, релефно изковано върху матрица. То е с кръгъл овал, прическа, подредена в два реда букли, и двойно очертан нимб. Детайлите * 99
(( Ovcarov, N. Sur I’iconographie de St. Georges aux Xle-XIIe siecles. - Byzantinoslavica, t. Lil G9>1), 121 129, fig. 4.; Тотев, К. Византийски модели и традиции в приложното изкуство на Второго българско царство..., 612. Кръстът от църква №5 на Трапезица е с пол. Инв. №53/ 02. 09. 1992.
'• Овчаров, Н. Към иконографията на някои светци през X-XIV в. -Ovcarov, N. Op. cit., 121 129, fig. 4. Крьстьт e дагиран в XI Победоносец. Култ и образ в Павославния Из датиран в X XI в.
99 гг
огев, К. I. Аганасов. Св. I еорги I (обедоносец. Култ и образ в I (авославния Изток през Сред-новековиего. Зограф, Варна, 2001,366 стр. Археология, 2003, 3, 60-66, (рецензия).
Археология, 2, 1982, 43-50.;
началото на XII в.;г. Атанасов. Св. Георги зток през Средновековието. Варна, 2001, обр. 113. Кръстът е
* Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • --
Глава 3. 1_1ьрква №19 и Централен плошал
217
са по-слабо забележими, ио са изработени с много вкус и умение. Идентификаци-ята на светеца е затруднена, тъй като освен лицевият образ не са запазени други части от допоясната фигура или означи-телни надписи. В случая без означителни надписи светецът не може категорично да се идентифицира по типология, тъй като представената иконография е характерна както за св. Георги, така и св. Пантелеймон. Предпочитая от нас е варианты това да е светецът-лечител.
Според формата и размерите на раз-глежданите кръстове и въз основа иконог-
рафията на представените върху тях светци Ил. 6. Бронзов процесиен кръст с надпис, войни и лечители, датировката им е пра- открит на Трапезица. Х-Х1 в.
видно да се потьрси в XII в. Като образци явно са използвани по-ранни кръстове-енколпиони, отляти от масивно сребро и украсени с клетьчен емайл и ниело.1' В технологическо отношение обаче, образите и идентичната орнаментална декорация на трите кръста е изпълнена от тънки сребърни листа, чрез из-чукване и гравировка, а впоследствие е поставено ниелото и позлатата. Съчетанието на тези прийоми отнасят разглежданата продукция преди всичко към ателиетата на визан-тийската столица от втората половина на XII в. и дори началото на XIII в.
Палата се да спрем внимание и на още един кръст, тъй като той е изпълнен по идентична технология, сравнително точно е датиран и затова се явява от значение за определя-не на разглежданата трупа сребърни кръстове-енколпиони. Става въпрос за византийски златен реликвиариен кръст, украсен с клетьчен емайл, с по-малък формат от разглежда-ните, но с абсолютно същата форма и принцип на поместване на композицията - Разпятие Христово от едната страна и образите в медальони на Христос и четиримата евангелиста от другата. В случая този скъп енколпион, известен под името „кръст на Дагмар" се съхранява в Националния музей в Копенхаген.101 Той е датиран в началото на XIII в. и произхожда от гроба на принцеса Ричица, починала в 1212 г. и погребана в църквата на св. Бендт в Рингстед (Дания). Тя е сестра на крал Валдемар и снаха на датската кратица Дагмар, която е бита погребана в същата църква. Прехвърлянето на инвентаря от двата женски гроба през 1695 г. в Кралската стая на изкуствата и впоследствие в Националния музей на Дания, изглежда е довело да с.месване на накитите и кръстът е наречен „на Дагмар".102
The Glorv of Bvzantium. АП and Culture of the Middle Byzantine Era A. D. 84 >-1261. Ed. H. Evans and W. Wixom. New York. 1997, p. 170, ca. no. 1.20-1.23.
101 Ibid., p. 498. ca no. 335.
* По отношение определянето на мястото на изработката на енколпиона съшестЕл ва предположение, което го свьрзва с ателие. работало по време на Латинского у правление в Солу н (1 _04-1 4) В К. Wessel Byzantine Enamels from the 5й to the 13* Century . Greenwich Conn and New York. 1967 and 1968, p. 185.. или друго становище, че става въпрос за Константинополска проду кция от края на . « до началото на XIII в В: F. Lindahl. Dagmar korsct Oro-og Roskilde korsct. Copenhagen. 1983. pp -Хипсгтезата, че кръстът e достигнал до Датскою кралство като скъп подарък през Киевска .. с (тъ
-------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I •
Ил. 7. Сребърен нагръден кръет с ниело украса, открит на Трапезица. XII в.
Констан тин Тотев, Диана Косева 218 _______________________-----------------------------------—
Крьстът на св. Пантелеймон е открит в гроб №12 от некропола на църква №5 на Трапезица, в който са регистирани два хоризонта на погре-бванс.103 (Ил. 7) Първият, в който по-пада и гроб №12, е от края на XII—XII1 в. Откриването на разглежданите сре-бърни кръс тове-енколпиони от Трапезица в археологическа среда подкрепят анализа и направените корекции за преосмисляне на датировката им на границата между Къснокомниновото и Раннопалеологовото изкуство.
Особено важен е открият в наоса па църква №19 сребърен амулет (кат. №6, обр. 6). Той е с крыла форма и върху едната му страна са гравирани
изображения на Истера, девет змии и кръет. От другата му страна няма изображения, или те са изтрити. Тази трупа средновековни византийски магически амулети са използвани като апотропеи още в ранновизантийския период. Иякои от разновидностите им, какъвто е разглеждания медальон, не търпят съществени промели през вековете.104 Украсата им бива релефна или гравирана, като често се нридружават от надписи на едната страна: „Утроба, черна чернееща, виеш се като змия, като змия съскаш и като лъв ревеш и като агне лежит долу.44, а от другата - „Свят, свят, свят, господ Саваот44. Като апогропей, съчетаващ христи-янски и езически представи, е посей и медальонът от църква №19, за което свидетелства кръглият отвор, пробит в горната му част. Пай-близко до тази находка стоят амулетите -змеевици от Новгород от XII—XIII в. и XIV в., както и един бронзов пръетен с такъв сюжет от разкопките на Коринт, датиран в Х-Х1 в.105 (Ил. 14) Амулетът от Трапезица е първият от тази трупа паметници, открит в България при редовни археологически разкопки.
Пред южния вход на наоса на църквата се откри лявата част от хоризонталиото рамо на бронзов процесиен кръет (кат. №7, обр. 7). Той има реконструирани размери: 15x21 см. В края на рамото към средекръстието има две дупки една над друга, които са служили за сглобяване на кръета. Добре личат и отворите за провесване на висулки. Лицевата страна на рамото е покрита с гравирана украса, която не се отличава с особено прецизна изра-ботка. Става въпрос стилизирано изображение на разцъфнал кръет. Външният край на
като майката на крал Валдемар, София, е от там), е трудно да се защити. По логично е да се настоява за изработката на кръета във византийската столица във втората половина или в края на XII в.
Разкопките са ръководени от Зл. Генова В: 3. Генова. Разкопки на църква №5 на Трапезица. -АОРла 1992-1993 г. В. 1 ьрново, 1994, с. 105; Л. Квинго. Църквите на Трапезица в 1991 г. - състояние и наблюдение. - В: Приноси към българската археология., I, София, 1992, 141-142.
Spier, J. Medieval Byzantine Magical Amulets and their trqadition. - Journal of the Warburg and Courtauld Institute, vol. 56, London, 1993; Byzantine Women and Their World. Harvard University Art Museum, Cambridge Yale University Press, New Haven and London,, 2003, cat. №. 166-173.
23 24.5ед°Ва’ M’ ЮвелиРные изделия древного Новгорода (X-XV вв). Москва, 1981, 65-72, рис. , ., лайков, Ж. О двоеверии и амулетах-змеевиках. Византия, южные славяне и Древная Русь, ападная .крона. Москва, 1973, 203 210.; Byzantine hours. Works and days in Byzantium. Everyday life m Byzantium. Athens-Thessaloniki-Mistras. 2002, p. 486, cat. no. 661.
• Археологичес ки проучвания на с редновековния град Трапезииа ----------
1‘ьрква №19 и Централен плошад
219
рамото е орязап вторично, което добре дичи от прекъсната гравирана украса. О г задната страна повърхността е гладка, като близо до центьра точковидно е очертан малък кръст, фланкиран отстрани от къси, също точковидно очертани рамки. Процесийни кръетове с такава украса и форма са широко разпространени през периода ХП-ХШ в.106
В северозападния ъгъл на наоса на църквата, непосредствен© под пода и над нивото на гроб №69, се откри хоризонталното рамо па кръет-жезъл или нагръден кръст със запазени размери: 5,8 х 1,7 см (кат. №8, обр. 8). Той е изработен от медиа сплав, като в средекръстието с запоена кръгла касета, в която най-вероятно е било инкрустирано цветно стъкло или паста. Трябва да отбележим, че кръетът е бил посребрен, но следите от посрсбряването са се за
лазили единствен© във вьтрешностга на касетката, където покритието е било защитен© от протриване. Обикновено този тип кръетове-навершия са равнораменни и са стояли на върха на жезл и. Не е изключено обаче да става въпрос за нагръден кръст. Според реконструираните размери: 5,8 х 5,8 см основания имат и двете предположения.
Други предмети
При разкопките във вьтрешностга на църквата, извън гробния инвентар, са открити различии предмети, евърза-ни както със строителството, ремонта и стенописването на храма, така и с ежедневието на миряните. Прави впечатление множеството железни гвоздей намерени на пода в наоса и притвора, конто произхождат от дървената покривна конструкция или дори от плосък таван, както и няколкото фрагмента от покривни керемиди (кат. №51, обр. 51; кат. №52, обр. 52; кат. №53, обр. 53). Откритите само два фрагмента от керамопластични детайли не позволяват да счи-
Ил. 8. Сребърен нагръден кръст с ниело украса. открит при разкопките на църква № 19 на Трапезица. XII в.
Ил. 9. Сребърен нагръден
таме, че подобна украса е използвана при строителството
на църквата. Не е изключено обаче при второго или грето стенописване, някои от фасадите или арките при входовете на храма да са били обрамчени с керамопластична украса.
Трябва да се има предвид, че основите на църквата са
кръст с ниело украса и изображение на св. Георги от Ветки Преслав. XII в.
(по Н. Овчаров)
са положени 17 индивида с
вкопали почти до скалата, над която земният пласт е тъ нък, само 0,30-0,40 м до подового пиво (Обр. III). При това положение изкопаните гробни ями в наоса и притвора, в К^1Г° ъст НОСена извън църк-различен пол и възраст, са занълвани при погРебалНИЯ хеоЛоГИЧёски материал (Обр. вата, при което с нея безспорно е попадал и ДРУ1 поде оазнообразния характер
V; Обр. VI). Изглежда точно това определи до известна стелен р
.• • Form use and meaning. Rutgers
~Middie Byzaniine bronze cro.es of in— size.
The State University of New Jersey. 1992, Pl. Il-Vll .
----------------------Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
яарвгз*' .”
220
Ил. 10. Стеатитова икона в сребърен обков от Охрид, (стеатитът е от края на XIVв.; обковът е от XIVв.).
Константин Тотев, Диана Косева ------- -———- - - -— -----
на откри тите находки в църквата. Някои от материалйте и от монетите (особено тези, които произхождат от гро-бовете) са попадали в църквата с пръстта, внасяна при погребване на мъртвите. По тези причини настоящий раздел на каталога включва малък брой находки. С тях може да се характсризира пласта край църквата, без да се използва гробния инвентар, който ще бъде издаден в каталога на некропола.
Става въпрос за находки от различен материал, озо-вали се по някакъв начин в църквата или непосредствено до нейните основи. От всички тях, специално внимание трябва да се обърнс на керамичен фрагмент от сграфито блюдо, вероятно с изображение на танцьорка, или вла-детел в официален костюм и корона (кат. №26, обр. 26). Внимание заслужава тънката линия на сграфитото, из-пълнено върху глазура с охровожълт цвят, което отвежда датировката на съда, най-вероятно във втората половина на XII в. или началото на ХШ в.107 Блюдо, с подобен
сюжет, ио с друг колорит и много по-големи размери, почти изцяло запазено, е открито на Трапезица през 2009 г. в жилищна сграда на Южния сектор.108
Заслужен интерес предизвиква и масивния жслезен ключ, най-вероятно от църквата, открит до северната фасада (кат. №9, обр. 9). Подобии ключове например са публику ванн от проучванията на Червен, както и средновековния Сталач.109 Останалите находки, про-изхождащи от църквата, освен монетния материал, са свързани преди всичко със всеки-дневния бит. Въз основа на материала от който са изработени, в каталога те се разделят на железни и керамични (кат. №9-35, обр. 9-35).
Привличат внмание и единичните находки, постьпили при разкопките на Централ-ния площад на крепостта и последвалите по-късно изкопни и строителни дейности във връзка с пречиствателната станция на новопостоената Археологическа база-музей. Освен тях разполагаме само с обработения масов керамичен и костей материал от разкопките преди строителството на базата през 2007 г. (Статистика) 11редметите, изковани от желязо са обособени в отделка трупа. Сред тях най-многобройни са целите и фрагментирани подкови с различна форма и големииа. Интерес предизвиква желязно стило и кука с шарнир (кат. №47, обр. 47; кат. №49, обр. 49). Шарнирната част към долния край вероятно е
1,7 От разкопките в Коринт са известии две сграфито купи със сходен маниер на нанасяне на линиите на рисунката, датирани в XII в. В: The Glory of Byzantium. Art and Culture of the Middle Byzantine Era A. D. 843-1261. Ed. H. Evans and W. Wixom. New York, 1997, p. 261, ca. no. 183; p. 267, ca. no. 189.
Рабовянов. Д. Ж. Гюлева, П. Дойчев. В. Гърново, крепостта Трапезица. Археологически разкопки на обект в сектор „Южен“. - АОР през 2009, София, 2010, 499 504; Д. Рабовянов. Южната тераса на хълма I рапезица. Проблеми на стратиграфията, периодизацията и хронологията. - Археология, 3-4, 2010 (под лечат). Съд с близок сюжет се съхранява в частна колекция Шмидт в Мюнхен. В: Byzanz. Das Licht aus dem Osten. Mainz am Rhein. 2001, S. 4, Abb. 3
Нешева, В. Металообработване, ювелирство, предачество, шивачество, тъкачество, и обущарство. Тораоотка на кост, дървообработване. Селско стопанст но и риболов. В: Средновековния Чернен, т. 1, София, 1985, табл. 18 a-ж; Minid, D., О. Vukadin. Srednjovekovni Stalad. Beograd, 2007, р. 112, se. 71, 12-14.
Археологически проучвания на <релновековния град I paoeiHH.i
Глава 3. Църква №19 и Ьентрален плошал
221
Ил. 11. Стеатитова икона в сребърен обков от Оръжейната палата в Москва. XIII-XIV в.
изпълнявала ролята на езиче, което е удряло стените на изгубена камбанка или хлопка. Възможно е обаче цялата кука да с завършвала с топуз и да е играсла ролята на език, но на по-голяма камбана.
Характерът на останалия подемен материал е различен и не подлежи на конкретно групиране. По тези причини някои от тези находки са включени с конкретни дан-пи и описания само в каталога. Други предполагат кратък коментар. Гакъв е железният ключ с елегантна форма, плоско, дисковидно ухо, което преминава в постепенно изтъняваща дръжка и завършваща със зъбци отключваща-та част (кат. №36, обр. 36). Той не е предназначен за пре-въртането на тежкото резс на врата, а-навярно е отключвал сандъче или ракла.110 С тази група находки се евързва и една част от заключващо устройство, открита в централиа-та част на площада. Това е плъзгач от бронзово катинарче, чиято горна щитовидна част е била позлатена (кат. №37, обр. 37). Върху нея навярно е стояла обемно изработепа
ключалка със животинска форма, която също е била позлатена. Засега от България са известии само две такива позлатени находки с формата на пантера и риба. 111 Катинарче от XII—ХШ в. с такъв плъзгач по форма и размери е открито в Силистра, а съвсем същото има и в Коринт.112
1 рябва да отделим място и на малък фрагмент от сграфито съд с човешко изображение (кат. №38, обр. 38). Върху фон от охровозелена глазура е очертано с кафява контурна рисунка изображението на момче или млад мъж, който е вдигнал напред лявата си ръка, в която държи клонка. Независимо от контурния стил на сграфито рисунката, впечатлява грижливата точност, с която са отбелязани детайлите по дрехата - деколте, маншети, елек и връзките, с които се е затварял. По запазената част е трудно да се определи сюжета, въ-преки че подобен род жанрови изображения са познати от редица византийски сграфито съдове. Заслужават внимание два фрагмента от сграфито купи върху които са представени предачки, съхранявани в Истамбулския археологически музей и Музеят за византийска култура в Солун.113 Изображенията на св. Димитьр и Евтаксия, заобиколени от клоики и дръвчета, подобии на това, което виждаме на фрагмента от Грапезица украсяват сграфито чаша от Херсонес.114 * * На друго блюдо от Херсонес са изобразени събирачи на фурми.11
1111 Традицията да се изработват ключове с подобна форма и отключваща част съществува от раннови зантийския период. Ключ с подобна форма и големина, изработен от медиа сплав, е открит в къша от 5 6 в. в Солун. (Everyday Life in Byzantium. Athens, 2002, p. 289, cat. No. 277.)
111 Тотев. К. Зооморфни кэтинари от Средновековна България. - Проблеми на прабъл rape ката история и култура. т. 2, Шумен, 1991, 247—258, табл. 1-г, е-ж.
Българският средновековен град. Технологии. София, 1994, с. 91, кат. №273., К. Д’ ’Д фни катинари от Средновековна България..., 247-258, табл. 5-з.; Davidson, . onnt , vo .
Objects (1952), Pl. 71, no. 1013.
113 Everyday Life in Byzantium. Athens, 2002, p. 367, cat. No. 443. пппдапномооья
1,4 Залесская, В. M. Крамаровский. Изображение человека в керамике Северного Причерноморья XII—XIV в. Ленинград, 1990, с. 10, Рис. 5. 1007 пис 41В.
1 Залесская, В. Прикладное искусство Византии 1V-ХПI вв. ^анкг- вЬ1Ставки. Лен’ин.
Залесская. Византийская белоглиняная расписная керамик.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
222
Ил. 12. Бронзова икона с изображение на св. Прокопий от Раковац.
Края на XII - начало на XIII в. (по А. Банк)
На I (ein ралния площад е открита и една позлатена ко-ланна апликация с форма на двойна лилия, отлята от бр0Нз (кат. №39, обр. 39). Такива апликации са познати от редИца коланни гарнитури от XIII-XIV в., открити в България."6 По интересно е обаче да отделим внимание на коланна-та тока с правоъгълна плочка, и запазено изображение на дракон (кат. №40, обр. 40). Тя е изработена от бронз със златно покритие, което до голяма степей е изтрито. Запазена е предната част на плочката, прикрепвана с нитове към кожената или текстилна лента на колана, непосредствено зад токата. За това свидетелстват и двата отвора в ъглите. Липсва задната част на плочката и самата тока. Върху нея е запазена част от изображението на дракон, изпълнено във висок релеф и доукрасено с гравировка. Добре се вижда завита нагоре и назад глава на дракон. Змиевидната шия преминава в разширяващо се тяло със спуснато надолу, покрай него крило. В долната част се вижда къс крак с дълги пръ-сти и нокти. Изглежда тялото е завършвало с тънка опашка. Същото симетрично изображение е стояло в другия край на плочката. Най-вероятно в нейния център опашките на
двата дракона са се преплитали и вдигали нагоре, завърш-вайки с разтроен палметен край, който е запазен върху оцелялата част на плочката. Симетричните тела на двата дракона с преплетени опашки добре са уплътнявали формата на правоъгьлното изобразително поле. В разглежда-ния случай тялото на дракона е ажурно откроено. Подобно
изображение е изпълнено във висок релеф върху коланна плочка от съкровището, открито при с. Долище, Варненско (ХШ—XIV в.).117 При друг накрайник от с. Кичево, Варненско, отново са изобразени двойки дракони с преплетени опашки, разположени в три отделни композиции. Те също са представени във висок релеф.118 При разкопки на южната тераса на Трапезица през 2010 г., Д. Рабовянов откри напълно еднаква по материал, форма и изображение тока.
През XIII-XIV в. коланите не са само съсловно отличие, а модно допълнение и нераз-делна част от средновековния костюм. Носени са от мъже и жени, граждани, аристократа и военни. 119 Мъжките колани след ХШ в. обикновено са текстилни или кожени, украсе-ни, с дълъг висящ край и многобройни метални коланни апликации. Съставени са от тока с дълга плочка, апликации с различна форма и накрайник. Плочките са украсявани от изображения, изпълнени чрез гравиране или във висок релеф. Накрая трябва да отбележим,
град, 1985, с. 25-26, №20.
Павлова, В. Съкровищата на Средновековна България. Каталог на изложба. 1-30 септември 2007 г., Варна, 40-41, кат. №4. 7; с. 45, кат. №5. 10; с. 47, кат. №5. 11, с. 53, кат. №8. 6.
Пак там., с. 28 кат. №2. 14. 1; с. 39, кат. №4. 7.
118 Пак там, с. 82, каг. №15. 22: в.
Павлова. В. Принос към средновековния мъжки колан от XIII XIV в. (по данни отколекцията във арненския музей). АДСВ, 35,2004, Екатеринбург, 165 178; В. Павлова. Съкровищата на Средновековна България..., 21 -22.
— * Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • --------—
Ил. 13. Фрагменти от меден обков с позлата от разкопките на Трапезица. Втора половина на XII - началото на ХШ в.
чс 1СЗИ колани обикновено не се поставят като гробен инвентар и по тази причина много рядко се откриват в некрополите и то само в представителни гробове.
С пециално ще спрем внимание и на мраморен пиластров капител с декоративна украса, открит при изкопни работа от работници на „Реставрация11 ЕАД, клон В. Търново (02 11.2007 г.) в западния край на площада, където изглежда е засегната част от сграда, строена с хоросанова спойка (кат. №41, обр. 41).120 Капителът е изработен от дребнозър-нест, бял мрамор. Гой е с трапецовидни стени с височина 34 см. Около горната и долната основа има широки бордюри. Стените на капитела са украсени с отвесни канелюри, чиято основа стъпва върху горния бордюр и завършват арковидно, малко над бордюра около долната основа. От основата на всяка канелюра се спуска надолу втора, по-къса, стигаща на около 1/3 от височината й. Както дългите, така и късите канелюри са очертани от двойка релефна лента. Четири такива капитела, но с разлики в размерите и местата на откриване, произхождат от Велики Преслав.121 Предназначението им е свързано с подръжката на архитрав или в църковния интериор, където се явяват неделима част от олтарната преграда на храмовете.
През X в. канелюрната украса се появява в декоративного изкуство на Симеоновага столица Велики Преслав, но нейното възникване и разпространение трябва да се търси още преди иконоборството при взаимодействието между различните техники на прилож ното изкуство, проникнали във византийската столица от Сасанидския Изток. Декоратив-
-------------- . ия канал към пречиствателната станция на
120 Строителните работ и са свързани с прокарване> . канала> в близост до мястото на новогюстроената Лрхеологическа база-музей. 11о "Рот^ изключено да става въпрос за нейзвестна откриването на капитела се попадна на хоросанов зид. о сектора.
Досега църковна постройка. Предвиадатсе проучва а11ИЯ _ Преслав. т. 2, София,
121 Ваклинова, М. Канелюрага в Иреславската декорация.
217.
. Сектор Север 2007-2009 Г. • Том I • -
224
Ии. 14. Пръстен от медиа сплав с изображение на Истера. Коринт, Х-Х1в.
(по G. Davidson)
Константин Тотев, Диана Косева
нага пластика в Средновековна България няма особени традиции в украсата на светски и църковни сгради с каменна резба, освен във втората столица. По всяка вероятност първите майстори ид. ват от византийски каменорезни ателиета с утвърден опит в об-работката на мраморна и каменна декорация на сгради122, като създават местни модели и традиции, конто през X в. намират из-ява при интензивното строителство в столицата Велики Преслав. Друг е случаят с разглеждания пиластров капител от Трапезица, за който е много трудно да предположим, че е пренесен от пре-дишната българска столица. По-вероятно е, той да е достигнал в столично Търново вторично, доставен от някой изоставен или унищожен византийски храм. Все пак е трудно да се изграждат каквито и да е хипотези, тъй като пиластровия капител не е от-крит на място, в архитектурой контекст.
КАТАЛОГ
1. Литургичен съд (Обр. 1).
Мала Азия, XII в.
Материал: стькло.
Местонамиране: в реликвиарийна камера в абсидата на църква №19.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №8/ 03.08.2008 г.
Размер и: височина 6,5 см.; диам. на устието 7,7 см; диам. на дъното 6,5 см.
Състояние: много добро.
Стените са украсени с релефни конусовидни капки стъклена маса, разположени шах-матно една спрямо друга. Устието в горния край е отделено чрез релефен ръб от тялото на съда. Тънък релефен ръб ограничава и долната страна. Върху този ръб съдът стой изпра-вен, тъй като дъното е конусовидно оформено и вдлбнато навътре.
2. Желязна дръжка от процесиен кръст (Обр. 2).
Местна изработка.
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: в реликвиарийна камера в абсидата на църква №19.
Мясю на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №9/03.08.2008 г.
Размер и: дължина 20,2 см; широчина 1,9 см; дебелина 0,7 см.
Състояние: добро.
И жована е оз желязна шина, оформеиа в горния край като втулка. В центьра на дръжката е пробит отвор за прикрепване.
т. 5 София^ШоТТк' То |Ма^ер^Ш1И и пРоизводетво на Преславската каменна пластика. - Сб. Преслав,
Археоло! ически проучвания на средновековния град Трапезица • ---
___ГлаМ 3' UbPKBa N°19 и Централен площад 225
3. Лъжичка за причастие (Обр. 3).
Византия, XII в.
Материал: бронз.
Местонамиране: в североизточния ъгъл на църква №19, дълбочина 0 20 м
МЯСТ° На съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново. пол. инв. №3/14.07.2009 г.
Р а з м е р и: дължина 9 см; ширина 2,2 см.
Състояние: добро.
Широката долна част на лъжичката завършва с извита нагоре, заострена в края тьнка дръжка.
4. Рамо от реликвиариеи кръет със св. Георги (Обр. 4).
Константинопол, XII в.
Материал: сребро.
М е с т о н а м и р а н е: до входа на наоса на църква №19, дълбочина 0.60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №54/ 06.08.2009 г.
Размер и: височина 7,5 см; ширина 1,5 см.
Надписи: A(ytov) ГЕОРГЮМ.
Състояние: много добро.
На запазеното вертикално рамо, е показан св. Георги в цял ръет като мъченик, с кръет пред гьрдите.
5. Рамо от кръет - енколпион (Обр. 5).
Константинопол, XII в.
Материал: сребро с позлата и ниело.
Местонам Иране: при североизточния ъгъл на църква №19, дълбочина 0,30 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №7/17.07.2009 г.
Размер и: височина 2,9 см; ширина 1,2 см; дебелина на касетата 0,5 см.
Състояние: добро.
Върху горната част на вертикалното рамо е запазена главата на светец (Прокопии.).
6. Амулет (филактерия) (Обр. 6).
Византия (?), XIII-XIV в.
Материал: ниска проба сребро.
М е с т о н а м и р а н е: до югоизточния ъгъл на
абсидата на църква №19, дълбочина
0’40—0,60 м. кГо1П5/
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №105/ 11.09.2008 г.
Р а з м е р и; диаметър 2,3 см.
Състояние: пробит е отвор за провесване.
На кръглата пластина са гравирани изображен можно е първоначално тя да е била плочка от ирье
Истера, девет змии и кръет. Вьз-
Сектор Север 2007-2009 г. • Том
226
Константин Тотев, Диана Косева
7. Рамо от процссиси кръст (Обр. 7).
Византия (?), XII-XIII в.
М а т с р и а л: бронзвход иа наоса на църква №19, дълбочина 0,25 м.
Местонам I БДН филиал в. Търново, пол. инв. №131/
Място на CbXpdHvnnv.
24,°Р а°з°м с р и: дължина 8,2 см; ширина на рамото 3,2 см; дебелина 0,15 см.
Върху лине ваш страна па запазеното ляво хоризонтално рамо е гравирано стилизи-рано изображение на разцъфнал кръст.
8. Рамо па кръст (Обр. 8).
Византия (?), XIII-XIV в.
Материал; медиа сплав, посрсбрен.
Местонамиране: в наоса на църква №19, дълбочина 0,20 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №133/ 5.10.2009 г.
Размер и: дължина 5,8 см; ширина 1,7 см; дебелина 0,1 см.
Състояние: добро.
В средата на запазеното хоризонтално рамо е запоена кръгла касета за инкрустиране на прозрачно езъкло или паста.
9. Ключ (Обр. 9).
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: в насипа пред северната фасада на църква №19, дълбочина 0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №27/ 12.08.2008 г.
Размери: дължина 28 см; ширина 2 см; дебелина 0,5 см.
Състояние: добро.
Изработен е от масивна шина, която в горния край завършва с ухо за окачване, а в долния - със зъбци за отключване.
10. Кука с дыовидна форма (Обр. 10).
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е в наоса на църква №19, дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №20/ 10.08.2008 г.
Размери: дължина: 17 см; сечение: 0,8 см х 0,6 см.
Състояние: добро.
Иjpaooiena oi металла шина. Задния край преминава в тънка пластина, на която има един нит. Вероятно е служена за окачване на кандило.
11. Частот подкова (Обр. 11).
Материал: желязо.
() , ()М е С 1 ° 11 а м и Р а 11 е- в югозападния ъгъл на притвора на църква №19, на дълбочина
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица ----------------
«*<«*•* iM-
Iлава 3. Църква №19 и Централен плошал 227
Място па съхранение: ИЛИМ при БАН. филиал В. Търново, пол инв №13/ 05.08.2008 г.
Р а з м с р и: дължина: 7.4 см; ширина 1,9 см.
С ъ с т о я н и с: добро.
Дъговидно извита, плоска, с шип в задния край. Има отвор със запазен гвоздей в него.
12. Част от подкопа (Обр. 12).
М а г с р и а л: желязо.
М с с г о н а м и р а н е до северозападния външсн ъгъл на църква №19, дълбочина 0.40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №13/ 05.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина: 7,7 см; ширина 3 см.
С ъ с г о я и и е: добро.
Дъговидно извита, с два запазени отвора.
13. Тока (Обр. 13).
М а г е р и а л: желязо.
М е с г о н а м и р а н с: до югозападния въгрешен ъгъл на притвора на църква №19. дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново. пол. инв. №34 13.08.2008 г.
1’ а з м е р и: дължина: 3.3 см; ширина 2.6 см.
С ъ с т о я и и с: добро.
Рамката е с грапецовидна форма, изработена от квадратна шина. В нейння широк край има игловиден език.
14. Тока (Обр. 14).
М а т е р и а л: желязо.
М с с т о и а м и р а и е: в притвора на църква №Ю, дълбочина 0.40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. 1ърново, пол. инв. №29/12.08.2008 г.
Р а з м е р и: дължина: 7.1 см; ширина 2,5 см.
С ъ с т о я н и е: добро.
Изработена от плоска, ромбовидна пластина, завършваща в теения си край с крыла халка. Добре личат релсфни следи от вбита, точковидна украса. На обратната страна стоят два нита.
15. Ганка за колан (Обр. 15).
Мате р и а л: желязо.
М с с । о и а м и р а н е: в наоса, до югоизточния ъгъл на абсидата на църква дълбочина 0,40-0,60 м.
Място на съхранение. НАИМ при БАН, филиал В. Търново. пол. пив. №104/ 11.09.2008 г.
. (актор (ввер Ю0 Ю09 г • Гом I • ----
228
Константин Тотев, Диана Косева
Състояние: дооро.
й„а правоъгьлна форма с о»«™“ »Ра|,ща'
16. Халка (Обр. 16).
М с с т о н а м и р'Гн е: в наоса на църква № 19, пред централната част на абсидата, ЛЪЛ мТсто’на^съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №112/ 11.09.2008 г.
Размер и: диаметър 2,3 см.
Състояние: добро.
Изработена е от обла тел с кръгла форма.
17. Игла (Обр. 17).
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: открита пред абсидата на църква №19, дълбочина 0,30-0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №102/ 10.09.2008 г.
Размер и: дължина 11.6 см; сечение 0,4 х 0,3 см.
Състояние: прегьната на две.
Горният край с ухото липсва.
18. Игла (Обр. 18).
Материал: желязо.
Местонамиране: при югоизточния външен ъгъл на абсидата на църква №19, дълбочина 0,40-0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №110/11.09.2008 г.
Р а з м е р и: дължина 9,8 см; сечение 0,4 см х 0,3 см.
Състояние: добро.
Върхът е извит. В задния край личи част от отвора за вдяване.
19. Връх от стрела (Обр. 19).
Материал: желязо.
С 2о 6 С Т ° Н а М И Р а Н е: ПРИ югозападен ъгъл на наоса на църква №19, на дълбочина
Мясго на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №35/
13.08.2008 г. F
Р а з м е р и: дължина 6,8 см; дължина на острието 2,6 см, сечение 0,7 см.
Състояние: добро.
Има leinpucienno издължено острие и квадратна основа, която преминава в шип.
20. Връх от ст рела (Обр. 20).
Материал: желязо.
№19 дълбочина^^У ** " ° На подово,° ниво в западната част на притвора на църква
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица -----------------
Глава 3. 11ърква №19 и Централен плошал
229
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В, Търново. пол, инв №59/ 25,08.2008 г,
Раз м е р и: дължина 6,2 см; дължина на острието 2,3 см, сечение 0,8 см х 0,5 см.
С ъ с т о я и и е: добро.
1 1ма четирисгснно. издължено острие с ромбовидна основа и два профилирани нръс-тена над нея, която преминава в шип.
21. Връх отстрела (Обр. 21).
М а т е р и а л: желязо.
Мест о н а м и р а н е: при североизточния ъгъл на наоса на църква №19, дълбочина 0,30-0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново, пол. инв. №14/ 21.07.2009 г.
Раз м е р и: дължина 5,2 см; дължина на острието 2 см, сечение 0,2 см.
С ъ с т о я в и е: добро.
Има плоско ромбовидно острие, пръстеновидна шийка, която преминава в шип, извит в края.
22. Дръжка от нож (Обр. 22).
Мате р и а л: желязо.
Местонамир а н е: в притвора на църква №19, дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново. иол. инв. №127 12.09.2008 г.
Размер и: дължина 9,7 см; ширина: 1,6 см.
Състояние: добро.
Изработена е от правоъгълна шина със заоблен заден край. В средата има седем отвора, в последния от конто е запазен нит.
23. Зъбец от тъкачен стан (Обр. 23).
Материал: желязо.
Местонамир а н е: в южния дял на наоса на църква №19, на подовото пиво, дълбочина 0,40-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. 1 ърново, пол. инв. №70/ 27.08.2008 г.
Размери: дължина: 2,8 см; ширина 1,5 см.
Състояние: добро.
Изработен е от правоъгълна пластина, чиито краища са извити и оформят незавър-шена втулка. В работпата част е снабдена с три малки зъба, единият от конто липсва.
24. Връх на нож (Обр. 24).
Материал: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: до южната фасада на църква №19, в най-западния край, дьл бочина 0,40-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №26/ 11.08.2008 г.
Размер и: дължина: 10.9 см; ширина 1,7 см; дебелина 0,5 см.
----------------------- < актор Север 2007 ’2009 г. • Том!-* '
---
-................ •. ТГ7 ’,m*UUfMWUu:tuiutt/ui
' “““• “«к;
ИНМН
Константин Тотев, Диана Косева
»мЯ Състояние: добро.
Дълго и тежко острие, от което е запазена горната част с върха.
25. Пан га (Обр. 25).
Материал: желязо.
|В Местонамиране: на скалния венец, пред абсидата на църква №19, дълбочина
0,30 м.
«Ж Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №69/
W 14.08.2009 г.
Размери: дължина: 5,2 см; ширина: 1,9 см; дебелина 0,3 см.
Състояние: добро.
Вероятно е от вратичка на дървена ракла. Има дупка за нит, с който е прикрепвана към дъската.
26. Фрагмент от сграфито съд с човешко изображение (Обр. 26).
Византия (?), края на ХП-ХШ в.
Материал: глина
М е с т о н а м и р а н е: на пода на наоса на църква №19, дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №67/ 26.08.2008 г.
Размери: дължина 5,8 см; ширина 3,7 см; дебелина: 0,8 см.
Състояние; добро.
Запазена е главата с част от раменете и лявата ръка от изображението, най-вероятно на танцуваща жена с корона и пропендули. Сграфитото е изпълнено върху охровожълта глазура.
27. Дъно от сграфито съд (Обр. 27).
Материал: глина.
М е с т о н а м и р а н е: до югозападния ъгъл на църква №19, дълбочина 0,60 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №24/ 23.07.2009 г.
Размери: диаметър 6,7 см, височина на столчето 1,1 см, размер на изобразителната повърхност 7,8 см х 7,1 см.
Надписи: Върху дъното са врязани буквите Д и К, лигатурно свързани, с титла над тях.
Състояние: лошо.
От вътрешната страна в центьра има двойно завита спирала. Двойна окръжност в периферията на дъното очертава бордюр, запълнен с растителен орнамент.
28. Дъно от сграфито съд (Обр. 28).
Материал: глина.
Местонамиране: в насипа пред северната фасада на наоса, на църква №19, дълбочина 0,40 м.
Мясю на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №36/ 13.08.2008 г.
1 а i м е р и: диаметьр па дъното 5,5 см, размери на запазената част от стените на съда: 9,6 х 6,9 см; дебелина на стените 0,9 см.
• Археологически проучвания па средновековния град Трапезица •
Глава 3. Иърква №19 и иентрален плошал
231
Състояние: добро.
От вътрешната страна в центьра е очертана двойно навита спирала, оградена от две периферии концентрични окръжности. От външната страна на дъното са врязани три вплетени кръета. Охровозелена глазура. н
29. Дъно от сграфито съд (Обр. 29).
Материал: глина.
Местонамиране: в притвора на църква №19, западне от гроб №30, дълбочина 0,40-0,60 м (извън гробната яма).
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново. пол инв №125/16.09.2008 г.
Р а з м е р и: диаметър на дъното 6,4 см, размери на запазената част от стените на съда: 6.3 х 7,5 см; дебелина на стените 1,1 см.
Състояние: добро.
От вътрешната страна в центьра е очертана двойна окръжност, в която е вписан три-ъгълник, върху стените на които лежат малки кръгове. Украса с геометрични елементи изглежда е разположена върху стените. От външната страна на дъното са врязани два кръета. Бяла глазура с кафяви и зелени петна.
30. Прешлен за вретено (Обр. 30).
Материал: глина.
Местонамиране: в югозападния външен ъгъл на църква №19, дълбочина 0,40 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №47/ 19.08.2008 г.
Размери: височина 1,5 см, диаметър 2,4 см.
Състояние: добро.
Има биконично тяло, покрито със зелена глазура.
31. Прешлен за вретено (Обр. 31).
Материал: глина.
М е с т о н а м и р а н е: на подовото ниво при входа на притвора на църква №19, дълбочина 0,40-0,50 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №64.26. 08. 2008 г.
Размери: височина 1,4 см, диаметър 2, 6 см.
Състояние: добро.
Има биконично, несиметрично тяло с равни основи.
32. Прешлен за вретено (Обр. 32).
М ате р и а л: глина. л лл л-п
М е с т о н а м и р а н е: на пода на притвора на църква №19, дълбочина , д -
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв.
26.08.2008 г.
Размери: височина 2 см, диаметър 2,6 см.
Състояние: добро.
Има биконично, несиметрично тяло, покрито със зелена глазура.
•------------------— • Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
'.r.,
2 ; > Константин Тотев, Диана Косева
33. Прешлен за вретено (Обр. 33). --
Материал: глина.
М е с т о н а м и р а н е: до югоизточния ъгъл на абсидата на църква №19, дълбочии 0,40-0,60 м. а
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. 1ърново, пол. инв. №106/
11.09.2008 г. озе;
Размери: височина 1,3 см, диаметър 2,2 см.
Състояние: добро. 24.<
Има биконично, несиметрично тяло, покрито със зелена глазура.
34. Гърне (Обр. 34).
Материал: глина. об<
Местонамиране: наос на църква №19, дълбочина 0,30 м. щг
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв №137/12.10.2008 г.
Размери: височина 21 см; диаметър на устието 14,5 см; диаметър на дъното 10 см
Състояние: добро.
След изпичането е придобило кафяво-червен цвят. Но стените има следи от опушва-не. Има правилен, леко заоблен ръб на устието и къса шийка, полегати плещи и издъл- п]
жена долиа част. Дъното е равно, без следи от изрязване. Имало е една дръжка, която е
отчупена. Стените на съда са украсени с вертикални излъскани ивици. 2
35. Гърне (Обр. 35).
Материал: глина.
Местонамиране: на подовото ниво в северозападния ъгъл на притвора на църк- *
ва №19, дълбочина 0,60 м. *
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №138/ 12.10.2008 г.
Размери: височина 11,3 см; диам на устието 9,5 см.
Състояние: добро.
Изработено е на бързо колело, като след изпичането е придобило кафяво-червен цвят.
От едната страна стените имат следи от опушване. Съдът е с леко заоблен ръб на устието, къса шийка, полегати плещи и издължена долна половина. Има една дръжка с овална форма, която започва непосредствено от устието. Подножието на шийката е украсено с плитко врязани концентрични линии. Тялото на гьрнето е украсено с вертикални излъскани ивици.
36. Ключ (Обр. 36).
Материал: желязо.
Местонамиране: Централен площад, южен край, кв. XXIX, дълб. 0,10 м. (при озеленяване на Археологическата база)
Място на съхранение: НАИМ при БАИ, филиал В. Търново, пол. инв. №134/ 24.09.2008 г.
Размери: дължина 7,5 см; диаметър па дръжката 2,2 см.
С ъ с т о я и и е: добро
Малък, с плоско, дисковидно ухо, коего преминава в постепенно изгьняваща дръжка завършваща с отключваща част.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
..................................................'
Iл-iu.i i. I hi|>Kiio NUI9 и I к'нгрллен плошал 2 1
37. Kiriiniap'ic (Обр. 37).
! Византия, XII в.
М а । с р и а л: бронз с позлати,
»/ М с с । о и а м и р а и с: I (ептралси плошал, южен край, кв. XXIX, дълб. 0,15 м. (при
очелсияваис на Археоло! ичсскага база)
Място на с ъхранение: 11AI-IM при БА11, филиал В. Гърново, пол инн №135/ 24.09,2008г.
I’ а ч м с р п: дължина 4,3 см; ширина 2,2 см.
( I, с г о я II и е: добро, позлатила с много и ирита.
<ана юн е илъзгача, чиято горна ши говидпа час г е била иозлагсна. Върху нея с стояла обсмпо изработена ключалка със Живо i писка форма, наварно също позлатена. Заключва-чцата част лппсва.
38. Фрагмен т еграфиго с чоиешко изображение (Обр. 38).
Византия XIII в, (?)
М а г е р и а л; глина.
М с с । о п а м и ран с: I (ен i ранен площад, западна част, кв. XXIII, дълб. 0.20 м (при прокопаванс па канала за пречиствателната станция на Археологический» база).
Мясло на с I.хранение: НАИМ при БАН, филиал В. Гьрново, пол. инв. №268/ 20.11.2007 г.
Размери: 4,5 х 5 х 0,8 см,
(' I. с г о я и и е: добро,
Изображенного на момче или млад мъж с очерлано с кафява контурна рисунка върху фон от охровозелена глазура. Мъжът е вдш нал напрел лявага си рч.ка, в коя го държи клоика.
39. Коланна ||11.11НкТ1ци>| (Обр. 39).
М а । е р и а л: бронз с позлига.
М с с । о и а м и р а и с: I (отраден площад, северна чает, кв. XXIV, дълб. 0.20 м (из копии работа при рсмопл на водопровода).
Мяс то па с вхрапение: НАИМ при 1>АН, филиал В. Iърново, пол. инв. №30 17.07.2009 г.
Р а з м с р и: Д1.ЛЖПШ1 2,6 см, ширина 2 см.
С ъ с । о я и и с: много добро, позлатага о аттрита,
(Илята от бронз с форма па двойна лилия.
40. Коланнн гокн (Обр. 40).
XIII XIV в.
М а г е р и а л: бронз с позлати.
М г с । о и а м и р а и е: I (ситрален площад, и чгочпа чает, между цьрква N' I и \| м оло| ичсскага база, кв XXIV, дълб. 0.10 см. (при очелвняване).
Място на г|* хранение IIA1IM при 1>А11. филиал В Гъриово. пол. ипв. №! о ( 11 2008 ч
I1 а ч м е р и Д1.ЛЖНН11 'X ем . ширина 1.2 ем. (реконегруирапи размери на плочкага: Н.5 х 3.2 см.)
. ( vMOpl евер .410/ .4)04 | • |ОМ I •
)(( Константин Готев, Диана Косева
С ъ с г о я и и е: отчупена е задпата част и липсва катарамата.
Върху правоъгьлшпа плочка е запазена част от изображението на дракон, изпълнено във висок релеф и доукраеено с гравировка. Същото симетрично изображение с стояло в другим край па плочката.
ре
41. Капител (Обр. 41).
! Византия (?). X-XI в.
М а г ери а л: мрамор.
М е с г о п а м и р а н е: Централен площад, западен край, кв. XXIII, дълб. 0,30 м
(открнт при прокарвансто на канала за пречиствателната станция на Археологическата с
база.)
Място на съхранение: НАИМ при БАИ, филиал В. Търново. пол. инв. №267/ 02.11.2007 г.
Р а з м е р и: горната основа: .37 х 25 см, долната основа е: 27 х 19 см; височина - 34 см.
С ъ с г о я н и с: отлично.
Пзработен е от дребнозърнест. бял мрамор с грапецовидни стени. Около горната и долната основа има широки бордюри. Стените са украсени с отвссни канелюри, чиято основа стъпва върху горния бордюр и завършват арковидно, малко над бордюра около долнатаоснова.
42. Подкова (Обр. 42).
М а г е р и а л: желязо.
М е с т о н а м и р а н е: I (ентрален площад, кв. XXIX, дълб. 0,30 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново.
Р а з м е р и: височина: 7,5 х см; ширина 2,9 см.
С ъ с т о я н и е: добро.
Изцяло запазена с арковидно извита, плоска форма. Снабдена с четири отвора за подковаване с диам. 0,7 см.
43. Част от подкова (Обр. 43).
М а т е р и а л: желязо.
М е с т о н а м и р а и е: Централен площад. кв. XXIX. дълб. 0,50 м. (разкопки преди строителството на Археологическат а база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново.
Размери; дължина: 8 см; ширина 2,7 см.
Състояние: добро.
Запазена е едната половина. Дъговидно извита, с праг за застопоряване в края и два отвора. в единия от конто стой гвоздея за подковаване.
44. Част от подкова (Обр. 44).
Материал: желязо.
М е с г о н а м и р а в е: I (ентрален площад, кв. XXIV. дълб. 0,40 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база - август 2007г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН. филиал В. Търново.
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
/дл,м 11ьрква №19 и Централен плошал 235
Размери: дължина: 4,5 см; ширина 2,2 см.
Състояние: добро.
Краят на подковата, с плоска клиновидна форма. Запазсна е следа от отвор за прик-репвансто и.
45. Част от подкова (Обр. 45).
Материал: желязо.
Местонамиране: Централен площад, кв. XXIV, дълб. 0,20 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Размери: дължина: 5,5 см; ширина 2 см.
Състояние: добро.
Дъговидно извита, с праг за застопоряванс в края и един запазен отвор.
46. Част от подкова (Обр. 46).
Материал: желязо.
Местонамиран е: Централен площад, кв. XXIV, дълб. 0,30 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Размери: дължина: 6 см; ширина 3 см.
Състояние: добро.
Дъговидно извита, с праг за застопоряванс в края и един отвор за прикрепване.
47. Стило (Обр. 47).
Материал: желязо.
Местонамиране: Централен площад, кв. XXVIII, дълб. 0,30 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново.
Размери: дължина: 13,2 см.; ширина - 0,7 см.; дебелина- 0,3 см.
Състояние: добро.
Изработено е от плоска издължена и заострена в двата края пластина, с нарези по повърхността.
48. Устие от сграфито купа с монограм (Обр. 48).
Материал: глина.
Местонамиране: Централен площад, кв. XXV, дълб. 0,50 м. (разкопки преди строителството на Археологическата база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. 1ърново.
Р а з м е р и: 3,9 х 3,1 см.
С ъ с т о я н и е: добро.
Върху повърхността отвътре е врязан монограм, изглежда оз буквите I и . ъз можно е монограмът да е на цар Шишман. Глазурата е бяла с тьмнозелени очертания на ш рафитото.
49. Кука с шарнир (Обр. 49).
Материал: желязо.
----------------------- Сектор Север 2007-2009 Г. • Том I •
236
Константин Тотев, Лиана Косева
Местонамиран с: I (ентрален площад, XXV, дълб. 0,30 м. (разкопки ителството на Археологическата база - август 2007 г.)
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново
“Реди сгр0.
Размери: дължина: 12,5 см. С ъ с т о я н и е: добро.
Горната част е изработена от шина с кръгло сечение, която завършва с отворена хал-ка. В долната част има уширение, към което е шарнирно прикрепена малка желязна чащ. ка със закачена към нея халка от синджир.
50. Гърне (Обр. 50).
Материал: глина.
Местонамиране: Източна крепостна стена, пред църква №19, дълбочина 0,30 м.
Място па съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, пол. инв. №35/ 28.07.2009 г.
Размери: височина 14,5 см; диаметьр на устието 9,5 см; диаметьр на дъното 6,9 см.
Състояние: добро.
Изработсно е на бързо колело и след изпичането е придобило кафяво-червен цвят. По стените има следи от опушване. Има правилен, леко заоблен ръб на устието и къса ший-ка, полегати плещи и издължена долна част. Дъното е равно, без следи от изрязване. Има една дръжка с овална форма, която започва непосредствено от устието. Шийката, заедно с нейното подножие е украсена с плитковрязани хоризонтални линии. Долната част на гърнето е с излъскани ивици.
51. Гвоздей (Обр. 51)
Материал: желязо.
Местонамиране: църква №19, дълбочина 0,20-0,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Размери: дължина 4-10 см; диамезър на главите 1-1,5 см.
Състояние: лошо.
Имат издължена, заострена форма с четириръбо сечение и кръгла глава.
52. Скоби (Обр. 52)
Материал: желязо.
Местонамиране: църква №19, дълбочина 0,20-0,80 м.
Място на съхранение: НАИМ при БАН, филиал В. Търново, масов материал.
Размери: дължина 7-13 см.
Състояние: лошо.
Имат издължена, заострена форма, с четириръбо сечение, завити в горния край.
53. Керемиди (Обр. 53)
Материал: глина.
Местонамиране: църквая №19, дълбочина 0,20-0,80 м.
Място на съхранение: крепост Трапезица, депо - масов материал.
Размери: дължина 10 25 см; ширина 5-22 см.
С ъ с т о я н и е: добро.
• Археологически проучвания на средновековния i рал Грапезииа •
' 1 lllipl'IhlN I 'I II I li ll 111,1 М II f| М1П1.1Л
11 'I'""”""" 1" "I"'"" I. un 'icpneun !muni I |,h„ llMHI
UCI'O ll lllll III форМП I IIHIIIhll П11ДН1.>10111 II llllllpe'HIH \ H< II HU ( niaiH ,.(., .1 II , Hiunti HI.Hid ' ipHIIII KlIIIIIHIIH’ IIMIII IIOJH hpi.l i|(> mill IIOHIII ipui.i f.utn, И ill I |U'' H111 I > 'll' IH Н I мины. ры> н l.ellll'l hpilil Illi I nil '< III 1111 Ы ripilllll
5. I р.»л<»у< ipoiii iiio и прелЦ'1 iihvicmie
I (i.piiiin N" I 1 i H i ul 11 tin hi и < pc ни । ii H и I (си 11 >. । iii i ii н 11 >u .цы । । in i. pi inn 11 ,i ((ii >p | |) | I pc U НС 11 Illi III lill III 'I Hll <| II 11'11 'III C 11pCMIII lllllll Hll I >1111111 II HI I i II11.1 II I nail I.I ol I I lie pita 1.1 Hup I, I I lil HI I Uh III III 4 HUH I'I Illi I I pi. M< II I hll I II II г h lull hull 111 11.1 IIHhi I1II.U 11 pal <1 IUI I III a Hi Ol lli'i llllll ChlUICII IICIICII lll.pxy holllo c I pin Ирина II llo'lllilHI upi'IKH III.I I H II.I
I Ic IIIIIIICIIMo. Че I (i'll I piHUHHi I II >11111(11,1 lie i ini hoi । но llpuv'leli чре i apm'ihioi il'lecl. II pi ГI KOI Ih II Illi ’Ill’ll III 11* lill 11III I h > IIHi 14 IUI | i |,||( i M | и | i|( i hi ( c (p|( p him | 111 11 HIH м и i и । pH im< | >11 ll HU 11 '"I1 HIH H' 11 '1ОЩНД1.1 c 11 мп и I ipiini > 1.1 1.1 ii ill фирма, и I’li.iHi.eiia n unci >ha n nep un Mi uhe Д11 * i 11 pi''ll Iii'l<> ни I че ill Ullin a i ii||i| ni pill Ill'll'11 ul I a. hi hi hi \ uni la I I. e ll ih llo'li no
oiiii'ii' ih inc uh i hi Him '(<» i ciiepiin i и m\ i । paua h i.'ic iii । up. i. i.i hi ta i> ien lon.i ы c
11 pi III I. 'Hhllllll 11.1 ИI ll' 1.1 III H MY h ран I III 'll ill V l III I I. 'll II I.I I- I.M 11 111 HI 111 I'll III I a Hup I.I 111 i . II. p
11И0Щ11Д1.1 c (HUI liniuipeil ul ll< >iu к 11 h pll HI HI 'lill >piu Hill ci pa III (IUI hl.eiui ll ill I (i.phlia N- ' I. I
и ii 11 a'ina inn in. и i и i hi'la io in на । i p i.m i iiih i i. in hi I liu ho hoiiy , i. pan 11i io'iii.i 1.1 i. p< i к >< i на Cl Cl III. IH Hl IUI nil /101'11111(1111 I I pH'III ll у ll ll 'll io I pill i 11 I Ih I I.I I.I I I '.III III t.i III ll loll 1.1 I.i . Ill ho lie I HI \ pl I.I HO llllll lie pi III I Illi I H c UH I III llllll HO ip\ I il II I. ph IUI (NIK), Ol hpil 1.1 ollie Up' 1 l')()(l| Ol >|< ( '|.op.l;l
l llllll O'h'P I III III lipx II I e h I \ pilil HI pilMhil I ihOHO I 1,1'111 pil HIIIIH II Uolllil I lloh.i Ilia • 0 lull с 11-.1,1 I Hllipoh II II 'll 'I НИ II I lull h I.M нр\ I il HI C 11 III I I'll IH hpi IIIH I h I. (С I о I e О 11. pi HI IUI Hll I l.ipi I. II-I
I llopil I II I 111 I pi III pl IUI И III < >1 CC III p II ll >1 < I' II I till HUH < IIMc I pit'll U> inc I НЮ I IIIH III 111.ph Hll
N" I *> 11 N" I К (мп liu и > 11 ина ipiiiiiiii un luvii'iiii) ( > i un i.i и 11. ill in роч । no i а он nit p.i ню no 11
Hll HHU-MII llpi'HC HI III 111 llllll I I pll HI I II Hll Ollie i IIIH 111, ph ll.I
lllllll c lll.pllinil IOIIHM 11ПО1Ц11Д. pillhpill n i I'Hi-pihll ll II l(c 111 p. 11111.1 'I.U I II.I ipciloi I I.I i hi i.hmii I pin к '.nun (( Hip I I ) Д<н ci n un Hill i la hi ii piiiopmi i и upoY 'icuit i >imo (tic Mii iioi и ни и i i/i'ic hi оформсии Mi'/КДУ i i pa hi i c in niuipi mm ic при l< • i.nai a i p> i uh i i i.i i hi hi 1 il Hi'iii I ciii io 11 oiii и, in и и, hi 1.1 hi 11 11 нр\ 1.11.1 ' i о in rii i.i i p' in" । i i.i i ci i I lap, in 11 Iona > a npe ll lllllll H’llIIIIM ДпорЦОИ 11ПОЩ11./1 ( I '<)() M I1 11 III>11(11'11-1 l IIC'I I H.lllllll'l II I" I ( I '(Ml M I1 и i oin мп и i i pm к hii и non i.i a i in uiiinnmiM en Hull imll io npc i pa ihii'iiiii н iicpiii'in oi i hoc io 1 l.lllvc l uy lllllle с ИМПИ II IH НЦ Ol l.'(K) M ' ДО /(III M 1 Z Др\ I II MIIOIо но Mil'll, ll h Illipi a 'Hill ll io
'Димон, ll. I (iii । i.и . । Iii'
‘/1'1 IMOIIII, IM /I'. Il'll llllll'11 о I Ip'IIHI'll Hill liupi III" I III I |llllll'lllllll H /(llMHI |.|I Oii'iiipiiu II li.pii'iliu Hili' I" I ' I I'nOoiniilon /I /К I lO'HUii. !'I" III" | i a 11 nil |( i un in Л p ' ' HU H Il'll 1 I' II | "I 11'1 И11' I • ПН i'1" >' 1 И ' 1 I' IO|> ,.!• •'•'i'll
I liuplllll' I' H> ' I H'l H|""l' II ДнН'Н и II I .....................
At i|‘ up' । ЧН1Н, i iii|ni'i
i GIH /I I'iiOinnHiiiii I In i i i.'I
Ih llll IUI, II 1,1.1111 HUI lllllll I 1,'lplll |lllH
'"'''I I <|ин с. un |||. и .) | i.piiiiin । .i I iii|iiiii, '0(111 '0 ’''' Hill "I" >1 Л I i и i|. i a hi . i Ill'll I IUIIIIIIIU II "И H" I I'I|" I" II
' Jt‘ pMi iimiiin и. I' I Ihiiiiihh ii.i liiiiiiiiiiini 1 luuili un
I,I..... JliuI|HBlllllll I HUiiiibiH ни I l,np' i" ll II ..........mi пи
II ............Hill'll ipil'l I I pill'll I lll|lll'l ,l"
Ц1Ы1Ы.llllll.II.I |. pl'lll II I lill .I.IIMlI I (il|" I" HI
" M' 'Ilihn I I.piiiiiio I |p| ll III I 'IV. '010 HUH H' HUI
I , । tup I Ы" p 'HU........... । ’ ,llM 1 *
) Константин Тотев, Диана Косева
шали са проучена северно ОТ църква №18128, При Северозападната порта129 и в кварта та източно от Натриаршията.
Плотадът с разположен на пай-равната и обширна по плот част на хълма Трапези-K i (Обр 1“1) Ветрами от него се спускат по-полегатите южен и западем склон и много стрьмния източен склон, достигащи до отвесимте скални венци, на конто се издигат кре-постинге стени. 'Гой има пряка връзка с Главната улица, която започва от Главния вход, а па север доспи а до новоразкрнващитс се големи дворцови сгради. В центьра и при южната му къса ст рана се издигат две малки църкви, докато от запад може да се очаква голя-ма нрсдсгавптелна сграда или още една църква, за коего насочва откри гия гам пиластров канн тел (кат. №41, ()бр 41).
Големината, избраното място и архитсктурната рамка определят площада като Централен за цялата крепост. Нссъмиспо той с имал изключително широки представителии функции, свързани е дворцови церемониали, църковни празници. шествия, процесии, во-енни нарадп и пародии тьржестна. явявайки ее цеп гър па градския обществен и религиозен живот но време на цялото съществуване на столичната крепост на хълма Трапезица.
Архигектурниге акценти на Централиия площад са безспорно църкви №19 и №18. оформящи неговият общ силуст. Лннсага на градски некропол около църква №19 (в пър-внге десетилетия от нейното функциониране) и издигането й в центьра на площада показват. че не е изнълнявала функцпята на обикновен квартален храм (Обр. V). Явно тя е специално построена на това място църква с представителии функции и обширно свободно пространство около нея, осигурено от предварително планирания Централен площад. Срещу нея. в южния край на площада. е разположена църква №18. Тя има почти същите размера (10,50 х 4 м). като църква №19. Абсидата й обаче е по-широка и по-дълбока. на-осът е издължен епрямо притвора и най-важното, освен западния вход тя има обособен вход към наоса от север, т.е. обърнат към площадного пространство.
По същия начин, като основен архитектурен елемент на градски ге площади в кре-поегга на хълма Царевец, са последовагелно изградени ге църкви №№20. 15 и 14 на площада на западния склон111 и църква№1, която се е намирала в северния край на площада при 1 лавния вход.* 1' I акива са и църква №4 в югоизточния край на Дворцовая площад1’ ’ и катедралната църква №5 около конто обаче по-късно възникват некрополи.134 Строителството на тези църкви е свързано едино гвено с оформянето на главните градски площади. 1 ьй като малкиге квартални площади, като тези северно от църква №18; при Северозапад-
Пнсарев, А. Археологическо проучване на обекг 12-С на хълма Царевец във Велико Търново (предварително съобщение). ИИМВТ. VII, 1992, 162-167.
Дерменджиев, Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец вьв Велико ърноно. ц | |роф. дин станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Гърново, 2005,
Овчаров, 1. Археологически проучвания на терасата източно и югоизточно от Патриаршията, до малката порта и на южния склон на Царевец. В. Гърново, 2006, 75 93.
I । Дерменджиев, Е. 11лощад на Западния склон на средновековната крепост на хълма Царевец...
Шкорпил, К. План на старата българска столица Гърново. .,140 141.
134 11 1,01 оснасния! 1 (ариград I ьрнов. Дворцовият площад на Царевец..., 43-50.
11 11 1 1 ' А’11 слов, IE А. Попон Царевград Търнов. София, 1985,53.
• Археологически проучвания на ( редновековния град Трапезица • —
Гла„а 3. Ыьрква №19 и Централен плошал
239
на™ „орта и в квартала изшрто от 1 1«гриартииа> не са „маян свои храмове ® Точно по таз» „ричвоа н посочените вече два малки „л„шада до Юя1ата “ “
, т г гл П')') I IМ 1Ю I *fTT К**Т Z* ОГ1/ДГ, _ _ 1 vl'vrlU lid 2xDJ livid
'Т'рзпезицз не разполагсп със свои храм.
Централният площад. църква №>9. която е неделима чает от неговата планировка „ Главната улица, швата от Северната порта, ее окааваг основ,,» елемеити на строиството в северната и централна част на крепостта на хълма Трапезица (Обр. 1-1). Заодно със Северната кула и прилежащите й крепостни стени, Военната сграда и желе-зарската работилнииа, те дават началото на укрепяването, архитектурною застрояване и прокарването на основните комуникации в крепостта. Тук няма хаотично строитетство внимателно е обмислено разположението на всички сгради, според предназначенною и функциите, конто те изпълняват. Съобразяването с конфигурацията на терена, избирането на подходящи ie за строеж места, липсата на големи преустройства и промени в оградите и съоръжения га показват единен замисъл при цялостното планиране и първоначално застрояване на крепостта, което може би е започнало именно от нейния северен сектор.
1 ерените около църква №19 предстои да се допроучат, за да се очертае точната картина на застроявапето около нея. Източната крепостна стена, например, отстой на 25 м от храма, но както изглежда край нея е преминавала улица и са разположени сгради, конто са свързани със жилищен квартал. 1рябва да се разкрие и трасето на Главната улица от запад и северозапад на храма, за да се направи връзката със Северната порта, Северната кула и Военната сграда.
Предстои да се уточнят граничите на некропола от север на църква №19, както и да се изясни дали погребенията в тази посока продължават да бъдат със същата голяма гьстота (Обр. V; Обр. VI-1). Земният пласт около храма не е много дебел: от 0,60 м той изтънява до 0,20-0,30 м над скалната основа. Това е една от причините теренът южно от църквата, който освен това попада в рамките на Централния площад, да не се използва, като погребална площ. Досега при разкопките на този некропол са проучени 74 гроба, от конто 11 са вторични (Обр. II). В тях са открити 5 медни монета от ХШ в. и 2 от XIV в. В наоса и притвора на църква №19 са разкрити общо 17 гроба, 3 от конто са вторични, както и още 5 гроба при югоизточния външен ъгъл на храма (от тях 1 е вторичен) (Обр. VI-2, 3). През 2010 г. на север от църквата бяха открити 19 гроба.
Предназначението на църквата, на този етап от проучванията, изглежда дооре изя-снено. Може да се предположи, че първоначално храмът е построен с цел да се оформи централната част на площада, като същевременно той е трябвало да има и гробничен характер (Обр. 1-1). Към последнею насочва големият притвор, особеното разположение на входовете, ориентирани на юг, към Централния площад и трите гроба на възрастни индивиди, вкопани в скалата и разположени в един ред край западната стена на^притвора, конто могат да се свържат с фамилията на първия ктитор на храма (Оор. 1-2, Обр. II 1).
Самият ктитор е бил погребай в изцяло врязания в скалата гроб, разположен в югоза падния ъгъл на притвора (Обр. VI-2). По-късно в този гроб са извършени две едновремен-ни погребения (на възрастен индивид и дете), при което първоначалнияг скелет е изваде я костите грижливо са наредени край южната стена на гробната ям^- , ямата р само една медиа монета на цар Иван Александър с 1еодора (1348-13 г. •
Под черепа, в расположения от север друг гроб (също вкопан в скалата), е
~~^дёртйй»жие»,В. Плошаднз Западния оклоннзсрелновековнэтз крепост на хьлмзЦэревеи.--' под иечат.
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
. , пт кепемида, а в насипа се откриха медно колче, метален слитък и медиа мо-' '1-1 на пар Константин Асен на трон (1261-1277 г.) (Обр. VI-2). В гретая гроб, всечен в сената сонова на хълма в северозападния ъгъл на притвора, бяха намерени две медни копчета и един гвоздей.
Гробове, разположени в притворите и вкопани в скалната основа на хълма Трапезица, са открити в няколко църкви. В църква №5 има 2 гробпи ями в наоса136 и 3 в притвора; 3 гроба и 2 зидани с тухли гробници в църква №3137; в църква №10 гробовете са 2138; 2 или 3 гроба има в църква №13139; по 3 гроба са открити в църкви №6 и №11,140 В притвора на църква .№ 14 има зидана гробница.
При църквите в другата столична крепост на хълма Царевец положението е по-раз-лично. Само в църква №13 има гроб в притвора.141 В другите църкви гробовете са в нао-сите: 3 гроба и I зидана гробница в църква №4142; в църква №17 има 2 гроба143; 1 е гробът в църква №23.144 В църква №10 е изградена самостоятелна подземна крипта с 9 зидани гробници.145 В църкви №№6,9, 11. 12, 14,15, 18, 21 и 22 няма i-робове. Данните за църкви №№5, 7, 8. 16 и 19 не са сигурни, защото те още не са публикувани, а църкви №№1 и 20 са изцяло унищожени.
Погребения има и в църквите от подградията на Търнов. В църква №2 в западного подножие на хълма Момина крепост са открити 6 гроба в притвора (от тях 2 са вторични) и 1 в наоса146, а в църквата „Св. Димитьр" има 2 гроба в наоса и 3 гроба в притвора.147 За някои от останалите църкви в подградията няма данни („Св. Апостоли Петър и Павел", „Св. Петка“, „Св. Богородица11, „Св. Иван Рилски", „Св. Георги11, новоткритата църква южно от манастира „Св. 40 мъченици11), а в другите няма гробове - църква №2 до църквата „Св. Димитьр11, църква №1 в западного подножие на хълма Момина крепост и ново-откритата, вече трета по ред, църква „Св. Иван Рилски11.
По друг начин стой въпросът с двете царски църкви и Патриаршеския храм. Разпо-ложените в наосите и притворите на храма „Св. 40 мъченици11148 и дворцовия храм „Св.
(Тетка11149 ь гробове (о< технитесъ золей на л през ХШ 1 на Патриг Търновск дана тухл
Прег интересн ТЯХ, в КО! на Царев Патриар наоса на ясна сит гребани вят сам< подземт
По чайна п терито( 17 гроб църкви църква ни КТИ' самого
И:
ЖИВОП П-1,2) на ней
или НЕ това с ствотс
136 Генова. 3. Разкопки на църква №5 на Трапезица..., с. 105.
1 Робов, М. К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор „Югоизточен11 (църква №3). - АОР през 2007 г. София, 2008, 688-689.
|jS Димов, В. Разкопките на Трапезица в Търново..., 138.
1 ’ ’ Пак там, с. 146.; П. Абаджиев. По разкопките на „Хисаря11 и „Трапезица11 в Търново. - СпП-БИАД. VII, 5, 1902, с. 70.
140 Абаджиев, П. По разкопките на „Хисаря11 и „Трапезица11 в Търново..., с. 70.
141 Ангелов, Н. А. Попов. Царевград Търнов..., 1985, 53.
14- Нешева, В. Богоспасният Цариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец..., 112-114, 121.
143 Овчаров, Т. Некрополът на църква №17 на хълма Царевец. - В: Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. В. Търново. 2006, с. 332, 334.
Овчаров, Т. Археологически проучвания на терасата източно и югоизточно от Патриаршията...,
45 Ангелов. Н. А. Попов. Царевград Търнов..., с. 47.
Рооов, М. Средновековен некропол в западного подножие на хълма Момина крепост във Велико I ьрново. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. Велико Търново, 2003. с. 269,
Москов, М. Разкопките в черковите „Св. Димитрий11 и „Св. Четиридесет11 в Търново. В: Моско Москов. Избрани страници за Великогьрновския край. В. Гърново, 2009, 86-89.
Плев, К. Е. Дерменджиев, Д. Косева. Паосът и притворът на търновската църква „Св."40 мъченици11 - Минало, VI, 4, 1999, 28-29, 37.
14
т. 1, Сс
15
IX, 4,' 15 менск! вне. 4, Търно Истор| 1.<
ревец ц
Търно
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. Църква №19 и Централен плошал
241
Петка '»’ .мрамор.,и н зидаш, гробцццц, с „оетаю„„ вад тях саркофази „ о6икнок„„те гробове (общо „о 7 6р. вив всяка църква) принадлежат „а „яко,, от българскцте „аре Га давите сьпругц, дева и близки родетвеиици. Всъщност тези две църкви са фамилии мавзолеи „а даете царски лицаегии „а Асецевцн'» и Тергеровш,”', уцравзявщц, България през XIII в. и XIV в. Гробншига в притвора и двете толе.ми зидани крцптц в екзоцаргекса „а Патриарщеската църква „Възнесение Господне- песъмнено са били цредиазцачеии за Тървовските „атриарси и техните доверии л„,и.ш За висте духовно лице е била иззи-дана тухлената гробница в екзонартекса на църквата „Св. 40 мъченици11.153
Прегледът на гробовете в 52-те известии столични църкви позволява да се направи интересна с гатис i ика. Гака например от общо 17 църкви на Трапезица има данни за 8 от тях, в които са извършени погребения, при това основно в притворите. В 9 от 21 храма на Царевец със сигурност не е имало гробове (от общия брой са изключени Дворцовата и Патриарщеската църкви, които имат по-друг статут). Тук обаче гробовете са предимно в наоса на църквите, чийто брой е доста ограничен — само 5. В това отношение не е много ясна ситуацията и в подградията. 11рави впечатление и относително малкия брой на по-гребаните в столичните църкви - обикновено в тях има от 1 до 4 гроба. Изключение правят само царските църкви — мавзолеи, църква №10 на хълма Царевец, в която е изградена подземна крипта, и църква №2 в подножието на хълма Момина крепост.
Посочените примера от търновските църкви показват, че през XIII-XIV в. е било оби-чайна практика техните ктитори да се погребват в наоса и в притвора. Никъде досега на територията на столичная Търновград обаче не е засвидетелствано вкопаването на общо 17 гроба само в една църква (както е при църква №19 на Трапезица), като дори царските църкви - мавзолеи имат само по 7 гроба и гробни съоръжения. Този факт ясно показва, че църква №19 може със сигурност да се определи като фамилен храм, в който са погребва-ни ктиторите и членовете на семействата им, финансирали строежа и стенописванията от самого начало на изграждането, до последните дни от неговото функциониране.
Именно по тази причина трябва да се тьреи връзка между установените три пласта живопис и извършените ктиторски погребения в наоса и притвора на църква №19 (Обр. П-1, 2). Това важи най-вече за първите ктиторски гробове в притвора на храма и времето на нейното строителство и първоначално стенописване, което се датира в края на XII в. или началото на ХШ в. (Обр. VIII-1; Обр. Х-2; Обр. XI; Обр. XII; Обр. ХШ). Всъщност това са били хората и техните наследници, които са осигурили средствата за строи гел-ството, живописването, а след време — за ремонтирането и обновяването на храма.
149 Георгиева, С., Я. Николова, Н. Ангелов. Архитектурата на двореца. - В: Царевград Търнов. т-1, София, 1973, 123-125.
‘ ' Дерменджиев, Е. Царските гробници в църквата „Св. 40 мъченици в Търновград. . инало,
IX, 4,2002,24-39. т ,,,
Дерменджиев, Е. Строителната периодизация на Дворцовата църква в ърнов! рад. менски университет „Епископ Константин Преславски". Трудове на Катедрите по 1 стория и °™ вне. 4, 2001, 198-199.; Е. Дерменджиев. Реконструкция на царския саркофаг от Дворцоватгр Търновград. - Шуменски университет „Епископ Константин Преславски . рудове
История и Богословие. 5, 2002, 253-262. тмппекс на Па-
152 А.Н елов, Л. Погребения и накити. - В: Царевград Търнов. Патриаршеският комплекс Ц
Ревец през XII-XIV в. София, т. 3, 208-209. Св мъчениЦ1Г №В Велико
3 Дерменджиев, Е. Новооткрита гробница в царскатг р »
1 ьрново. - ИРИМВТ, XX, 2005, 186-193.
—_________________________Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
242
Около средата и втората половина па ХШ в. е положен вторият живописен пласт ,об viII-2; Обр. XIV; Обр. XV; Обр. XVI; Обр. XVII; Обр. XVIII), от когато датират, поред откритите находки, и новите i-робове в наоса, като изглежда става въпрос за цЯЛо ктиторско семейство (Обр. П-2). Разкрити са останките от седем индивида. Един от гр0. бовете с вторичен, два са детски, три - на подрастващи и един възрастен. Потребуйте са в ковчези, обковани с гвоздей. В детския гроб №69 се откриха посребрен наушник и чифт халки с цветни мъниста, изглежда поставени за гробен дар, а при другите два гроба (№№70 и 72), в областта на гърдите се намериха сребърни копчета от деколтето на дре.
Някъде по това време (втората половина на ХШ в.) започва да се погребва от север на църква №19, т.е. поставя се началото на кварталния некропол (Обр. 11-1). От него се разкопаха 32 гроба (№№4, 6, 10, 11, 12, 15, 17, 18, 37, 38, 43, 44, 45, 46, 48, 51, 53, 54, 55, ’59, 60, 61, 63, 64, 65, 66, 67), 5 от конто са вторични (№№9, 12, 16, 34, 39). Инвентарът от гробовете включва: копчета, обеци, огниво, железни игли, керемиди с графита и няколко монета.
Последният, трети слой стенописи е от средата или втората половина на XIV в. (Обр. XIX-1, 2, 3; Обр. XX). Тогава в кварталния некропол се появяват и детски гробове, чиито гробни ями прекопават по-ранните гробове (Обр. П-2). От север на църквата до сега са разкрити 20 такива гроба (№№1, 2, 3, 5, 7, 8, 13, 14, 19, 35, 36, 41, 42, 47, 49, 50, 52, 56, 57, 58), от конто 1 е вторичен (№42). Само в някои гробове се откри инвентар: 2 чифта сребърни обици, копчета, 1 пръстен, нишки от златосърмен текстил и 1 позлатен меден медальон с орел. Тук трябва да се отбележи обаче, че детските гробове, конто се намират в наоса и притвора, и са вкопанн в по-ранните гробни ями, най-вероятно принадлежат на семействата на първите ктитори, построили и стенописали църквата.
През XIII в. църква №19 определено има представителни функции, наложенн от нейното местоположение - до Главната улица и в самата среда на Централния площад на крепостта (Обр. 1-1). Към този извод насочват и откритите находки: смалтовите кубчета от портативна мозаечна икона, стояла най-вероятно в абсидата, дръжката от кръст и стьк-лената кадилница в реликвиарийната камера, вградена в абсидата, свързани със строн-телството и освещаването на църквата (Обр. XIX-4; кат. №1, обр. 1; кат. №2, обр. 2; Обр. IV-3), както и другите ценни творби на църковния ритуал: литургична лъжичка, филактерия, процесийни и реликвиарийни кръетове (кат. №3, обр. 3; кат. №4, обр. 4; кат. №5, обр. 5; кат. №6, обр. 6; кат. №7, обр. 7; кат. №8, обр. 8).
Не е изключено в църква №19 да са пазени свети мощи или пък тя да е била посвете-на на прочути светци - войни или лечители. Скъпите предмети на християнския ритуал, открити при разкопките, също гюдсказват, че независимо от скромния си обем, храмът е имал по-специално предназначение, т.е. както допуснахме, е съхранявал свети мощи.
След средата на ХШ в. и през целия XIV в., с появата на градския некропол, църквата придобива определен квартален характер (Обр. V). Наличието на други ктиторски гробове в наоса, последвалите две нови стенописвания на нейната вътрешност и фактът, че тя продължава да бъде архитектурен акцентв центьра на площада показват, че църквата не 1}ои своите първоначални представителни функции, оформяйки общия силует на центьра на крепостта.
Но време и след обсадата на крепостта през лятото на 1393 г. църква №19 не е била опожарявана. От края на XIV в. тя е била изосгавена, а без поддрьжка и грижц започна-jia постепенно да се събаря. Изглежда през османского владичество камъни от нейните
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. иърква №19 и С1ентрален плошал 243
стени били вземани за строителството на къщите в Асенова махала. За това способствала и каловата спойка. позволявший лесното събаряне на зидовете. които оцелели до днес на незначителна височина.
Така споменът за църквата избледнявал през вековете, докато бил изцяло заличен от времето, за да бъде отново открита при разкопките през 2008 г. Съвсем отскоро храмът вече е консервиран, превръщайки се в първия експониран обект в северната и централна част на крепостта на хълма Трапезица.
6. Заключение
Константин Тотев, Диана Косева
Централният площад на крепостта Трапезица не е цялостно проучен чрез археолога-чески разкопки. Налипните данни обаче позволяват в известна степей да се очертаят неговите основпи топографски параметри - правоъгълна форма, издължена в посока север -юг. От запад той вероятно е бил ограничен от Главната улица. Възможно е тя да е достигала до средата на северната му страна, където е прекъсвала. а след това да е продължа-вала от южния му край надолу по склона, към Югоизточната порта. Площадът от север е затворен отновооткритите дворцови сгради, а в източна посока — от началото на стръмния склон, спускащ се към Източната крепостна стена. Южната граница на площада вероятно е достигала до другата църква с №18. а в неговия център се издига църква №19
Новоразкритата църква №19 има скъсен наос, полукръгла абсида и голям притвор. Тя е разположена в средата на Централния площад на крепостта. Строена е с двулицева зидария от среден и дребен по размер домен камък на калова спойка. Пред нейната западна фасада е преминавала Главната улица, идваща от Северната порта. На изток от нея започва стръмен склон, който достига до отвесния скален венец, върху който се издига Източната крепостна стена.
Получените данни при разкопките на църква №19 позволяват да се предложат варианта за реконструиране на нейния външен вид и обем. Тънките стени. липсата на вътреш-ни пиластри и каловата спойка показват, че храмът не е имал купол и камбанария. Най-приемливо е предположението, че църквата е покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Вероятно сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи на конзоли, зазидани високо на надлъжните стени. Не трябва да се изключва и възможността църквата да е покрита с обикновен двускатен керемиден покрив.
В специална камера, изградена в дебелината на източната стена на абсидата на църква № 19. са открити стъклена чаша от литургичен съд и желязна дръжка от процесиен кръст -реликви, вградени при строителството. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове определят сакралната топография на столиците на християнските държави, с което те стават притегателни поклоннически центрове. какъвто е случаят с Гърново.
При разкопките във вътрешността на църквата се откриха голям брой стенописни фрагмента, някои от които бяха обработени в лаборатории условия. Установи се. че храмът е имал три стенописни слоя, от конто са оцелели следи от цокълната живопис и ре-гистрите по източната, северната и южната стени на наоса.
Относителната хронология на фреските от различните слоеве може да се определи по следния начин. Най-ранната живопис е от края на XII или началото на Х111 в. Вгорият
—------------------------ Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Констан тин Готев, Диана Косева
244 -------------------------------------------------------------------
,ПЙ се отпася около средата и втората половина на Х1П в., а последният, трети слой е „о-н Ki м средата или втората половина на XIV в. 11редложените датировки са изградени май вече въз основа наблюденията на технологията и стила на живописните фрааденти "‘ 11амират подкрепа от археологическим материал и монетите, открити при разкопките на църква №19 и разкритите гробове от некропола. Оцелелите части от надписите, както и по-късно нанесените графита са с кирилски букви.
На този етап от проучванията все още не може да се очертае конкретно каргината на архитектурною застрояване около храма и неговото предназначение не е съвсем сигурно. 11редполага се, че първоначално църквата е имала гробничен характер. След средата на ХШ в. и през целия XIV в. храмът явно добива квартален характер. В известен смисъл наблюденията за мпогослойната живописна украса и откритите паметници на християн-ското изкуство обогатяват представата ни за живота на църквата.
ЛИТЕРАТУРА
Абаджиев, П. По разкопките на „Хисаря" и „Трапезица" в Търново. - Списание на българ-ското инженерно-архитектно дружество, VII, 5, 1902, 69-73.
Алексиев, Й. X. Вачев. Средновековната крепост „Ряховец" при Горна Оряховица.- Известия на Исторически музей - Велико Търново, VII, 1992, 7-41.
Ангелов, Н. Погребения и накити. - В: Царевград Търнов. Патриаршеският комплекс на Царевец през XII—XIV в. София, т. 3, 202-209.
Ангелов, Н. А. Попов. Царевград Търнов. София, 1985.
Атанасов, г. Св. Георги Победоносец. Култ и образ в Павославния Изток през Средновеко-вието. Варна, 2001.
Бакалова, Е. Реликвии у истоков культа светых. - Сб. Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 29-31.
Банк, А. Прикладное искусство Византии IX—XII вв. Москва, 1973.
Банк, А. Образец и копия в прикладном искусстве Византии X-XIV в. (региональные и социальные аспекты). - В: Сб. Восточное Средиземноморье и Кавказ IV-XIV в., Ленинград, 1988, 67-77.
Бланков, Ж. О двоеверии и амулетах-змеевиках. - В: Византия, южные славяне и Древная Русь, Западная Европа. Москва, 1973, 203-210.
Бод, П-М. Христианство. Москва, 2003.
Борисов, Б. Черквите от средновековните селища до селата Караново и Дядово, Новозагор-ско. - В: Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. София, 2006, 308-313.
Българският средновековен град. Технологии, София, 1994.
Ваклинова, М. Канелюрата в Преславската декорация. - Сб. Преслав, т. 2, София, 1976, 209-217.
Ваклинова, М. Материали и производство на Преславската каменна пластика. - Сб. Преслав, т. 5, София, 1993, 68-101.
Ваклинова, М. По повод на части от икона от Велико Търново. — В: Сб. В чест на акад. Ди-митьр Ангелов. София, 1994, 201-209.
Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец (1966 -1969г.) - В: Царевград Търнов. т 5. София, 1992.
I снова, 3. Разкопки на църква №5 на Трапезица. - Археологически открития и разкопки през 1992-1993, Велико Търново, 1994, с. 105.
I eopi лева, Николова, Ангелов 1973: С. Георгиева, Я. Николова, 11. Ангелов. Архитектура-га на двореца. - В: Царевград Търнов. т. 1, София, 1973,39-166.
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. Църква №19 и Централен плошал
245
Дерменджиев, Е. Строителната периодизация на Дворцовата църква в Търновград. - 111у-менски университет „Епископ Константин 11реславски“. Трудове на Кэтедрите по История и Богословие, 2001, 4, 192-202.
Дерменджиев, Е. Реконструкция на царския саркофаг от Дворцовата църква в Търновград. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски". Трудове на Кэтедрите по История и Богословие, 2002, 5, 253-262.
Дерменджиев, Е. Царските гробници в църквата „Св. 40 мъченици" в Търновград - Мина-ло, IX, 4, 2002, 24-39.
Дерменджиев, Е. Северозападната порта на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, 366-372.
Дерменджиев, Е. Новооткрита гробница в царската църква „Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Известия на Регионален исторически музей Велико Търново, XX, 2005, 186-193.
Дерменджиев. Е. Площад на Западния склон на средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново. - Известия на Регионалния исторически музей - Велико Търново, XXIV, 2010. - под печат.
Димов, В, Разкопките на Трапезица в Търново. - Известия на българското археологическо дружество, V, 1915, 112-176.
Дими трова, Д. Квартал „Св. Никола Чудотворец". - В: Мелник (градът в подножието на Славова крепост). т. 1, София, 1989, 89-105.
Димова, В. I (ърквите в България през XIII—XIV в. София, 2008.
Долмова, М, Жилищного строителство в крепостта Трапезица. - В: Сборник в чест на проф.
Димитьр Овчаров. Велико Търново, 2002, 121-124.
Залесская, В. Прикладное искусство Византии IV—XI1 вв. Санкт-Петербург, 1997.
Залесская, В. Византийская белоглиняная расписная керамика IX-XII вв. Каталог выставки. Ленинград, 1985.
Залесская, В. М. Крамаровский. Изображение человека в керамике Северного Причерноморья X1I-XIV в. Ленинград, 1990.
Квинто, Л. Църквите на Трапезица в 1991 г. - състояние и наблюдение. - В: Приноси към българската археология., I, София, 1992, 139-142.
Косева, Д. Новооткрити стенописи от църква №Х1Х на Трапезица. - Известия на РИМ В.
Търново, т. XXIV-XXV, 2009-2010, 201-209.
Кузев, А. Варна - В: Български средновековни градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. г. 1. Варна, 1981,293-310.
Мавродинов, Н. Боянската църква. София, 1972.
Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на XIV в. София, 1995.
Мнятсв, Кр. Мозайки от Трапезица. — Извес тия на Българското археологическо дружество, V, 1921-22, 163-175.
Minic,!)., О. Vukadin. Srednjovekovni Stalac. Beograd, 2007.
Москов, M. Разкопките в черковите „Св. Димитрий" и „Св. Четиридесет" в Гърново. - В. Моско Москов. Избрани странной за Великогърновския край. Велико Гърново, 2009, 82-111.
Нешева, В. Металообработване, ювелирство, предачество, шивачество, гькачество, и обу-щарство. Обработка на кост, дървообработване. Селско стопанство и риболов. - В: С редновеков-ният Червен. т. 1, София, 1985, 166-216.
Нешева, В. Богоспасният 1 (ариград Търнов. Дворцовият площад на Царевец и църквата на Света I (араскева (11етка) Търновска. София, 2000.
Нешева, В. Деспот-Славовите резиденции в Ценена и в Мелник. - В: Гангра (Сборник в чест на 70-ГОДИшпината на акад. В. Гюзслев). София, 2006, 409-430.
Николова, Я. М. Робов. Храмы на първите Асеневци. I (ърквата „Св. Димитьр" във Велико Гърново. Велико 'Гърново, 2005.
----------------------------- Сектор (!евер 2007 *2009 । • I ом I • --
Константин Тотев, Диана Косева
246
Ппч и Към иконографията на някои светци през X-X1V в. - Археология, 2,1982,43-50
' .J,‘ ’ Т Археологически проучвания на терасата източно и югоизточно от ПатриарЩия
„О Мчлката .юрта и на южния склон на Царевец. ВеликоТърново, 2005.
Овчаров, Т. Некрополът на църква №1 7 на хълма Царевец. - В: Любен Прашков - реставра. тор и изкуство’вед. Велико Търново, 2006, 332-335
Павлова, В. Съкровищата на Средновековна България (каталог на изложба). Варна, 2007.
Павлова. В. Принос към средновековния мъжки колан от X111-XIV в. (по данни от колекци-ята във Варненския музей). - Античная древность и средние века, 35, 2004, Екатеринбург, 165-
S Писарев, А. Кварталът при Главния вход на Царевец. - В: Царстващият град Търнов. София, 1985, 86-89.
Писарев, А. Археологическо проучване на обект 12-С на хълма Царевец във Велико Търново (предварително съобщение). - Известия на Историческия музей - Велико Търново, VII, 1992, .159-169.
Прашков, Л. Стенописи от манастирската църква „Св. Богородица". - Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса". т. 2, София, 1994, 87-91.
Прашков, Л. 11еизвестни средновековни стенописни фрагменти от Царевец. - В: Търновска книжовна школа, т. 7, Велико Търново, 2002, 619—627.
Рабовянов, Д. Ж. Гюлева, П. Дончев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. - Археологически разкопки на обект в сектор „Южен“. Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 616-620.
Рабовянов, Д. Ж. Гюлева, П. Дойчев. В. Търново, крепостта Трапезица. Археологически разкопки на обект в сектор „Южен“. - Археологически открития и разкопки през 2009, София 2010, 499-504.
Рабовянов, Д. Южната тераса на хълма Трапезица. Проблеми на стратиграфията, периоди-зацията и хронологията. - Археология, 3-4, 2010, 499-504.
Робов, М. Средновековен некропол в западното подножие на хълма Момина крепост във Велико Търново. - В: Сборник в част на проф. Йордан Йорданов. Велико Търново, 2003, 266-272.
Робов, М. К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор „Югоизточен" (църква №3). - Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 685-689.
Седова, М. Ювелирные изделия древного Новгорода (X-XV вв). Москва, 1981.
Симеонов, С. Хоталич (средновековният град-крепост край Севлиево). Севлиево, 2007.
Стара българска литература. Житиеписни творби. т. 4, София, 1986.
СуботиЬ, Г. Манастир Жича. Београд, 1984.
Тотев, К. Новые памятники византийской костяной пластики в Болгарии. — В: Byzantino-slavica, №55, 1994, 61-65.
Тотев, К. Зооморфни катинари от Средновековна България. -сб. Проблеми на прабългарска-та история и култура. т. 2, София, 1991, 247-258.
Гогев, К. Среоърен обков от старите разкопки на Трапезица. — Известия на Историческия музей - Велико Търново, IX, 1994, 133-140.
T°iей, К. Още веднъж за кръета на севаст Берислав от Трапезица. — Старобългаристика,
Тшев, К. Процесиен кръет от разкопките на Трапезица. — Археология, 1997, 1, 68-72.
IOI ев, К. Византийски модели и традиции в приложното изкуство на Второто българ-СКО царство. - В: Търновска книжовна школа, т. 6, Велико Търново, 1999, 600-619.
Циен, К. Константинополски процесийни кръетове от Средновековна България. — 11роблеми на изкуството, 2002, 3, 25-31
Плев, К. г. Атанасов. Св. 1 еорги Победоносец. Култ и образ в Павославния Изток през Средновековието. Зограф, Варна, 2001, 366 стр. - Археология, 2003, 3, 60-66, (рецензия). г
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
1л.ш,1 3. 11ърква №19 и 11ентрален плошал
2-47
Гоген, К. Стснописният калепдар отцарскэта църква „Св 40 мъченини"..... н
В: Срсдновековио Търново археоло. ически проучвания". Велико Търново, 2Оо7 2009, 7^1 ‘ 00ТКрИТа ЦЪрК“а (№19) В средновековния град Трапезица. - Археология, 3-4, 25 Тотев, К. Реликви от новооткрита църква на хълма Трапезица. - Будигел, ноември 2010,
197з'9’,1е() ’ Т БР0НЗ°Ва ЛЪЖИЧКа ОТ ВЪРбИ,‘а’ ШУМСНСКО- - Музеи и памегници на кулзурага, 2,
Тотев, Т. Манастирът в „Тузлалъка" цситьр на рисувана керамика в 11реслав през IX-X в София, 1982.
Тотев, К. Д. Косова. Два сребърни обкова на икони от Гьрновг рад и Охрид. - В: Източното православие и европейската култура. Варна, 1999, 298-306.
I огев, К. Е. Дерменджиев, Д. Косева. 11аосът и притворы на тьрновската църква Св.“40 мъченици" - Мипало, VI, 4, 1999, 23-49.
Тотев, К. Е. Дерменджиев. Разкопки на обект „I ккропол - централка част на северния двор па църквата „С в. 40 мъченици във Велико I ърново. — Археологически открития и разкопки през 2004, София, 2005, 295-296.
Iotcb, К. Е. Дерменджиев, II. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица -Север". - В: Археологически открития и разкопки през 2007г. София, 2008, 682 685.
Iotcb, К. Е. Дерменджиев, II. Караилиев. В. Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица - Север". - В: Археологически открития и разкопки през 2008г. София, 2009, 610 614.
Тотев, К. Е. Дерменджиев, II. Караилиев. Велико Търново. Разкопки на „Средновековен град Трапезица Север". — В: Археологически открития и разкопки през 2009г. София, 2010. под печат.
Цопчев, Д. Т. Николов. Водач за старините в гр. В. Търново и околностга. В. Търново, 1933.
Шкорпил, К. План на старата българска столица Търново. - Известия па българското архе-
ологическо дружество, 1, 1910, 121-154.
Щапова, К). Ви зантийское стекло. Очерки истории. Москва, 1998.
Aehemasttou - Potamianou, М. Byzantine Wall-Paintings. Athens, 1994.
Boas, A. Crusader Archaeology. The Material Culture of the Latin East: Crafts and Minor Art. London, New York, 1999.
Byzantine hours. Works and days in Byzantium. Everyday life in Byzantium. Athens-Ihessalon-iki-Mistras. 2002.
Byzantine Women and Their World. I larvard University Art Museum, Cambridge Yale University Press, New Haven and London, 2003.
Byzanz. Das Licht aus dem Osten. Mainz am Rhein. 2001.
Ciggar, K. Une description de Constantinople traduite par un pelerine anglais. - Revue des etudes byzantines, 24, 1976,211-276.
Davidson, G. A Mediaeval Glass-Factory at Corinth. - American Journal of Archaeology, Vol. 44,
No. 3 (Jul. - Sep., 1940), 297-324.
Davidson, G. The Minor Objects. Corinth, vol. 12, (1952), Princeton, NJ. _
Davidson Weinberg, G. AGlassFactory ofCrusaderTimes in Northern Israel ep0
Annales du 10 Congres de Г Association Internationale pour I'llistoire du Vcrre,I 5, •
Bean, В. Л Crusaders’ Portree......alesline (Montfort). - Bulletin of the Metropolitan Museum of
Art. 22, Part 2, 1927 (reprint 1982), part 2, 91-97.
Djuric, V. Sopodani. Leipzig, 1967.
Die Welt von Byzanz. I uropas (Jstlichcs Erbe. Munchen, 2004.
• Сектор Север 2Q07 2009 г. • Том I •
248
Константин Тотев, Диана Косева
Eastmond, A. Byzantine identity and relics of the True cross in the thirteenth century. - ]n; и3оч нехристианские реликвии. Москва, 2003, 210-215.
Everyday Life in Byzantium. Athens, 2002.
Gorin-Rosen, Y. Excavation of the Courthhouse Siteat Akko: Medieval Glass Vessels. (Area TA)’ Atiqot, 31, 1997,75-85.
Grabar, A. Les revetements cu or en argent des icones byzantine du moyen age. Venise, 1975
Harden, D. B. Some Glass Fragments. Mainly of the 12th and 13th Centuries A. D. from Northern Apulia. -JGS (Journal of Glass Studies), 9, 1966, 70-79.
Kandic, O. Utemeljene erkava u Srednjem veku. - Zograf, 9, 1978, 12-17.
Lc tresor de Saint-Marc de Venise. Milan, 1984.
Lindahl, F. Dagmar korset Oro-og Roskilde korset. Copenhagen, 1980
Macridy, T., A. Megaw, I). Mango, E. Hawkins. The Monastery of Lips (Fenary Isa Camii) at Istambul. - Dumbarton Oaks Paper, 18, 1964, 249-315.
Majeska, G. Russian Travelers to Constantinople in the Fourteenth and Fifteenth Centuries. Washington, 1984.
Mathews, T.e. Dandridge. The ruined reliquary of the Floly Cross of the Great Lavra, Mt. Athos - Byzance et les reliquies du Christ. Centre de Recherche d'histoire et civilization de Byzance. Monog-raphies 17, ed. S. Durand et B. Flusin, Paris, 2004.
Nikolajevic, I. Depotfund bronzeeuer Kunstgestande aus Rakovac, ein Beispiel des Exports Byz-antinischen Kunst. - im: Byzantinischer Kunstexport. Halle-ittenberg, 1978.
Ovcarov, N. Sur 1’iconographie de St. Georges aux XI-XI1 siecles. - Byzantnoslavica, 52, 1991, 121-129.
Peic, S. Medieval Serbian Culture. London, 1994.
Pelekanidis, S. M. Chatzidakis. Kastoria, Athens, 1985.
Petkovic, S. Le Patriarcat de Pec. Beograd, 1982.
Pitarakis, B. Les Croix-reliquaires pectorals Byzantines en bronze. Paris, 2006.
Radojkovic, R. Les objets sculptes d’art mineur en Serbie ancienue. Beograd, 1980.
Sandin, K. Middle Byzantine bronze crosses of intermediate size: Form, use and meaning. Rutgers The State University of New Jersey. 1992.
Sandor, N. Домбо - „Рада во)водьанских музе)а“, св. 20, 1971, Нови Сад.
Spier, J. Medieval Byzantine Magical Amulets and their trqadition. - Journal of the Warburg and Courtauld Institute, vol. 56, London, 1993.
Teteriatnikova, N. Relics in the walls, pillars, and columns of Byzantine churches. - In: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 77-84.
The Book of Wonderings of Brother Felix Fabri. - Palestine Pilgrims Text Society. (Tr. A. Stewart, Vol. X., part II). London, 1897.
The Glory of Byzantium. Art and Culture of the Middle Byzantine Era A. D. 843-1261. Ed. H. Evans and W. Wixom. New York, 1997.
Torev, K. Icones e croixen steatite de Tamovo (Tamovgrad) - Cahiers Archeologiques, 40, Paris, 1992, 123-138.
Wessel, K. Byzantine Enamels from the 5th to the 13th Century. Greenwich Conn and New York, 1967 and 1968.
— • Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Глава 3. Църква N" 19 и Централен плошал
249
МОНЕТИ ОТ ЦЪРКВА №19
Таблица I (монети от наоса на църква №19)
№ Материал Тип Датировка Диаметьр Тегло Дълбочина Снимка
I. медиа Латинска имитация, тип А, Тесалоника, орязана (Р/т на XIII в.) 1,75 х 1,8 см 1,03 гр. 0,40 м ев
2. медиа Латинска имитация, тип D (l'/j на ХШ в.) 2 х 2 см 1,31 гр. 0,40 м ее
3. медиа Цар Константин Асен, прав (1257-1277 г.) 2,25 х 2,35 см 1,76 гр. 0,30-0,40 м югоизточен ъгъл ее
4. медиа Цар Константин Асен, прав (1257-1277 г.) 1,7 х 2,5 см 0,80 гр. 0,40 м североизточен ъгъл
5. медиа Император Михаил VIII Палеолог (1261-1282г.) 2,4 см 1,80 гр. 0,40 м югоизточен ъгъл ее
6. медиа Цар Тодор Светослав (1300-1321 г.) 2 см 1,76 гр. 0,30 м югозападен ЪГЪЛ ее
7. медиа Цар Тодор Светослав (1300-1321 г.) 2 х 2,25 см 1,96 гр. 0,30 м в абсидата ее
8. медиа Цар 11ван Александър (1331-1371 г.) 1,8x2 см 0,85 гр. 0,50 м на пода ее
9. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348-1371 г.) 1,6 х 1,8 см 0,52 гр. 0,50 м на пода ее
10. медиа Неопределена, (X1I1-XIV в.) 1,35 х 1,8 см. 0,49 гр. 0,30 м W4
--------------------------- • Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
Константин
Тотев, Диана Косева
250
медиа
Нсопрсдслена, (ХШ XIV в.)
1,4 х 1, 7 см. 0, 44 гр. 0, 30-0, 40 м.
Таблица II (монети от притвора на църква №19)
JV » Материя. Тип । Датировка Диаметър Тегло Дълбочина Снимка
медиа Латинска имитация, тип А (l/i на XIII в.) 1,8 х 1,9 см. 0,97 гр. 0,30-0,40 м. югозападен ъгъл с
2. медиа Латинска имитация, тип А (?) (1 '/г на XIII в.) 1,7 х 1,9 см. 1,66 гр. 0, 40-0,50 м.
3. медиа Цар Константин Асей, прав (1257-1277 г.) 1,75 х 1,95 см. 1,48 гр. 0,20-0,40 м. Jt 1
V к \ 1 .
4. медиа Цар Константин Асен, прав (1257-1277 г.) 2,2 х 2,35 см. 1,22 гр. 0,60 м. пред входа за наоса □
5. медиа Цар Константин Асен, на кон (1264-1277 г.) 2,45 х 2,45 см. 1,27 гр. 0,80 м
6. медиа Император Михаил VIII Палеолог (1261 1282 г.) 2,5 см. 2,10 гр. 0,60 м пред входа за наоса L ’
7. сребърна цар Иван Александър с Михаил Асен (1331-1371 г.) 1,9 см. 1,56 гр. 0,70 м на пода
8. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,5 х 1,6 см. 0,83 гр. 0,80 м на пода fl 1
9. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,7 х 1,8 см. 1,48 гр. 0,20 м върху зида на югозападния ъгъл
10. медиа Неопределена (XIII XIV в.) 1,6 х 2,05 см. 1,36 гр. 0,60 м на пода
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица • —
Глава 3. LtvpKtM VI9 н Централен плошал
251
Таблица III (монет», около църква X 19)
Материал Тнп Датировка Диаметьр Тегло Г Дълбочина Снимка
* медиа Латинска имитация, тнп А или тип В, орязана (14 на ХШ в.) 1.8 X 1.8 см 0.90 гр. 0.00 0.30 м пред югонзточння ъгъл
-- медиа Латинска имитация, тнп D. орязана (14 на XIII в.) 1.7 х 1.7 см 1.09 гр. 0.40 м пред северната фасада ••
3. медиа Латннска имитация, тнп F (?) (14- на ХШ в.) 1.1 х 2.2 ем 1 гр. 0.50 м пред абсидата »»
4 медиа Латннска имитация, тнп Т. орязана (14 на Х111 в.) 1.9x2 ем 1.40 гр. 0.00-0,15 м пред югозападнмя ъгъл ••
5 медиа Деспот Йоан Комнин Дука, орязана (1237-1244 г.) 1.3 х 1.5 см 0.71 гр. 0.30 м пред абсидата ЗЯ
6. медиа Цар Константин Асен. прав (1257-1277Г.) 2.2 х 2.3 см 2.11 гр. 0.40 м пред югонзточння ъгъл
7. медиа Цар Константин Асен. прав, орязана (1257-1277г.) 1.7 х 1.8 ем. 1,16 гр. 0,30 м пред южната фасада
8. медиа Цар Константин Асен. прав, орязана (1257-1277 г.) 1.7x2 см 0.54 гр. 0.30-0.40 м пред северната фасада ЙШ
9. медиа Цар Константин Асен. на кон (1264-12771.) 1.4 х 2.55 ем 1. 20 гр. 0.40 м пред североизточння ъгъл ^4
10. сребро 11мнтация на сръбскн грош или венециански магапан 1.3 х 1.9 ем 0.96 гр. 0.50 м пред югонзточння ъгъл
II. медиа Деспот Иоан 11 Орсини (1323 1335 г.) 1.9 СМ. 0.55 гр. 0.30 м пред абси дата ее
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
252 12. медиа Цар Иван Александър с Теодора (1348- 1371г.) 0,8 х 1,7 см 0,37 гр. 0,40 м пред северната фасада и.
13. сребьрна Цар Иван Шишман (1371-1395г.) 1,95 см 1,70 гр. 0,00-0,30 м пред абсидата ••
114. 1 медиа цар Иван Срацимир (1355—1396 г.) имитация 1,3 х 1,65 см 0,35 гр. 0,40 м пред югоизточния ъгъл •ж
15. медиа Българска имитация (края на XIV в.) 1,6 см 0, 63 гр. 0,40 м пред югозападния ъгъл ••
16. медиа Българска имитация, орязана (края на XIV в.) 1,55 х 1,7 см 0, 65 гр. 0,20 м пред североизточния ъгъл
17. медиа Неопределена (края на XIV в.) 1,3 х 1,6 см 0,41 гр. 0,50 м пред североизточния ъгъл
18. медиа Неопределена (XIII-XIV в.) 1,7 см. 0,71 гр. 0,50 м пред южния вход на наоса
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
ГЛава 3. Църква №19 и Централен плошал
СТАТИСТИКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ ПЪРКВА №19 И НЕНТРАЛНИЯ ПЛОШАЛ
ЦЪРКВА №19 — наос
Дълбочина 0,00-030 м
тракийска керамика (1 мп. пр. Хр ) —.
ранновизантийски амфори (V—11 в.) —
ранновнзантнйска кухненска керамика (V-Hb.)
средновековна керамика (X11-X1V в.1
сграфито керамика 15 33
глазирана керамика —< 19
стени без украса 46 244
стени с врязана украса 3 15
стени с излъскани ивици 2 17
рисувани стени 5 —
устия — 17
дръжки 7 34
дъна 12 50
тухли 1 1
керемиди 4 5
гвоздей з 56
животински кости 15 77
кремъцн — 12
бигор — 5
ЦЪРКВА №19 - притвор
Дълбочина 0,00-030 м 030-0,80 м
тракийска керамика (1 хил. пр. Хр.) —
ранновизантийски амфори (V-11 в.) — -
ранновизантийска кухненска керамика (V-II в.) —
средновековна керамика (XII—XIV в.)
сграфито керамика 6 44
глазирана керамика 12 69
стени без украса 47 189
стени с врязана украса — Н
8 24
рисувани стени — 1
устия 2 14
--------. Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
254 дръжки дъна капаци керемиди — гвоздей 3 9 3 18 1 5 " 22 ' 64
и В ОТИНСКИ KUVIH — I 3
ЦЪРКВА №19 - пред южната фасада
Дълбочина 0,00- 0,40 м
тракийска керамика (1 хил, пр. Хр.) 2
раиповизантийски амфори (V II в.) —
ранновизантийска кухненска керамика (V II в.) —
стени без украса 117
стени с врязана украса 13
стени с излъскани ивици 21
рисувани стени 2
устия 17
дръжки 59
дъна 50
капаци 1
керемиди 4
гвоздей 12
животински кости 7
кремъци 1
ЦЪРКВА №19 - пред източната фасада
Дълбочина 0,00-0,30 м
тракийска керамика (1 хил. пр. Хр.) 50
ранновизантийски амфори (V-II в.) —
ранновизантийска кухненска керамика (V-II в.)
стени без украса 185
стени с врязана украса 24
стени с излъскани ивици 46
рисувани стени 1
устия 19
дръжки 125
дъна 91
капаци 5
керемиди И
гвоздей 20
желязна шлака 1
животински кости 38
кремъци 7
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
Глава 3. Църква №19 и иентрален плошал
255
Трапезица - Сектор С евер.
2007-2009 г. План на църква №!?
Обр. /. Крепостта Археологически разкопки
Сектор Север 2007-2009 г. • Том
Константин Тотев, Диана Косева
Обр. П. 1) Некропол долно пиво гробове;
2) Некропол горно пиво гробове.
• Археологически проучвания на с редновековния град Iрапезица • -
Обр. III. I) Църква № 19 с разкритите гробове в притвора и във външната югоизточна част (поглед от горе); 2) Наос и притвор след разкопките през 2008 г. (поглед от запад)
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. IV. 1) Църква №19 поглед към абсидата с реликвиарийната камера;
2) Фундамент на олтарната маса пред реликвиарийната камера в абсидата. поглеО от запад); 3) Етапи на разкриване на реликвиарийната камера в абсидата
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Обр. V. 1) Наос и притвор на църква № 19 (поглед от юг);
2) Некропол от север на църквата след разкопките през 2009г.
Сектор Север 2007 2009 г. • Гом I
мм
«МИ
06р. VI. 1) Некропол па църквата (поглед от горе); 2) гробове в притвора; 3) Наосът на църквата след вдигане на гробовете
* Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Обр. VI1. Разкриване на участъци от вътрешността на наоса на църква №19 със струпване на стенописни фрагменти и места със запазени in situ стенописи върху стените на църква № 19 и по страницата на южния вход на наоса
Сектор Север 2007 2009 г. • Том I •
Обр. VIII. Отделяне на фрагменти с характерна украса. Реконструкция на цокълната украса. 1. Цокъл от първото стенописване; 2. Цокъл от второто стенописване; Цокъл от третото стенописване
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа --------------
Обр. IX. Разкриване, полева обработка, сортиране на откритите в земята стенописни фрагмента по местонамиране на стенописните фрагменты и изготвяне на топографски опис
- . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. X. I. Фрагменти, върху които се виждат части от различните живописни слоеве; 2. Фрагменти от първи живописен слои
Археологически проучвания на средновековния град Трапезица
Обр. XL Лице на архангел (?) от първото стенописване на църква № 19; 1) Фрагмент с човетко изображение от последните разкопки на църква „ Св. 40 мъченици “ във В. Търново; 2) Фрагмент с човетко изображение от църква № 12 на Трапезица. 3, 4) Фрагмента с човешки изображения, открити при разкопките на църква № 9 на крепостта Царевец
Сектор Север 2007-2009 г. • 1ом I
f
Jn
!> //. Фраг мент с изображение на човешка ръка от първото 1<’Пис 11(1 Църква № 19; Изображения на светците-войни
q ( тратилат (!) и Теодор Тирон (2) от църквата
/ ица ос мос отира във Ферес от втората половина на XIIв.
I л л и к < ки проучвания на средновековния град Трапезииа
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
/ '< нтп ощ човешко изображение, открити в църква № /9
(втори .ж ивописей слой)
редновековния град Грапезина
* АРхеолОГИчески проучвания на
1
э
Обр. XV. Детайли от облеклото на светци (златотъкани канте ^ )рото епитрахили, набедреници. златни диадеми и пр., украсени с перли & живописване на църква №19; 1. 2) Стенописни изображения на с .
св. Никола от църквата в Бояна (1->9 г.)
---------------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Обр. XVI. Фрагменти, върху които са представени плетени ризница от вг / живописване на църква №19; 1) Св. Меркурий с плетена ризница ^'ър^жение „Св. Богородица Космосотира" във Ферес. (втора половина на XII в.), - *°Ч ,ение
наев. Георги от църквата „Св. Безсребърници" в Костур (1180 г.), 3) зо^рс
на войн от сцената „Носене на кръета" в Боянската църква (
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Обр X17I. О Декоративно растителни орнаменты от църква Х> стенописни фрагменты от второто .живо на ь‘ 7ииов>
2у Компагиция Разцъфнал кръст от църква Уё XIII на рапезица
3.) Фрагмент върху който е покакта свеш. /второ ммвотсен ubfxetjma
4/ Процесия със свещи от сцената ПреОатегството на
„Св. А постою в Печ. /ХШ»)
• СлжпзрСеяер ЮВ7-1ХКЛ г- • Том I •
2 3
Обр. XVIII. 1. Стенописни фрагменти, върху които са представени водни басейни или струи от втория живописен слой на църква №19;
2, 3. С цени с Чудеса на св. Никола. (Боянска църква, 1259 г.)
Арх< одел иче< ки проучвания на средновековния град Трапезица •--------
ква .V» 19: П Природен пейзаж
Обр. XIX. Фрагменти от третото стенопис ване и^от ()ЯСНото рамо на фигура, с части от скален масив и воден басейн, -) Ра Мозаечни кубчета.
3) Фрагменти с части от облекло (дипли. епипц наоса на църква №19 вероятно от портативна икона, открити в
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
HU фри. Л1Сц1ни om mpemomu стеиописване на църква №lij
ич<-< ки
"роучиания и.) < редновековиия град
Грапезииа •--------------
Обр. XXI. 1) Фрагменти с букви от втория живописен слой на църква №19, 2) Фрагменти с врязани букви-графити. Краят на XlV-XVe. ()
----------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
тракийск
раннови: раннови: (У-ll в.) среднов( с графит< пазирав пени бе пени с I пени с । £исуван
aJ£b>KKM_ дъна^ кЭДацц
Обр. ХХП. Обемнареконструкция на църква№ /9 (арх. Пл. Цанев)
Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа
Глава 3. Църква №19 и Централен площад
257
иЪРКВА №19 - пред западната фасада
Дълбочина тракийска керамика (I хил, пр, Хр.) 0,00-0,40 м
ранновизантииски амфори (V—II в.)
ранновизантийска кухненска керамика (V-II в.)
средновековна керамика (XII XIV в.)
сграфито керамика . 34
глазирана керамика 25
стени с украса 2
стени без украса 114
стени с врязана украса 15
стени с излъскани ивици 15
устия 21
дръжки 37
дъна 31
капаци 1
тухли 6
гвоздей 7
животински кости 25
кремъци 6
LTbPKBA №19 - пред северната фасада
Дълбочина 0,00-0,30м 0,30-0,60 м
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) 1 —
ранновизантийски амфори (V-I1 в.) — —
ранновизантийска кухненска керамика (V-II в.) — —
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 161 56
глазирана керамика 101 36
стени без украса 357 124
стени с врязана украса 67 21
стени с излъскани ивици 35 44
рисувани стени 1 ==
УСТИЯ 59 12
дръжки 131 44
129 50
3 3
чучури 1 1 1
керамопластична украса 6
гвоздей желязна шлака животински кости кремъци 23 3 154 14 1 42 1
Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I
258
Константин Тотев, Диана Косева
UEHTPAAEH ПЛОШАА
Дълбочина 0,00-0, 30 м 0,15-0,30 м 0,30-0,60 м
тракийска керамика (I хил. пр. Хр.) 5 3 —
ранновизантийски амфори (V II в.) — 1 —
ранновизантийска кухненска (V-П в.) — — 1
средновековна керамика (XII-XIV в.)
сграфито керамика 21 47 —
глазирана керамика 19 22 8
кухненска керамика — 69 10
стени с украса 3 - —
стени без украса 34 — —
устия 3 — 16
дръжки 85 — 9
дъна 15 12 —
тухли - 2 —
керемиди — 12 —
гвоздей 2 16 —
желязна шлака — 2 —
животински кости 2 42 —
подкови — 3
стъклена гривна — — 1
ашик 1 —
глинено топче 1 — —
Археологически проучвания на < редновековния град Трапезица ---------------
Church (No 19) and the Central Square
Konstantin Totev Diana Kosseva
Church No. 19 was found in the northeast part of the Trapezitsa Hill, 25 meters to the eastern curtain wall. (fig. I; II) Its location is at 63.60 meters to the south of church No. 2 and at 62.40 meters to the north of church No. 18. Io the south of church No. 19 is spreaded flat rock platform with very thin ground. This large platform modeled the Central square of the fortress and at present is built a new Archaeological base with museum. The church No. 19 was erected in the middle of the Central square and in front of its western facade was passed the Main street, begun from the North Gateway of the castle, (figs. Ill; IV; V)
During 2007 at building of the Archaeological base with museum it became possible to implement archaeological iesearch ol the C entral square and to localize its borders. Archaeological excavations of the places near the temple will be done from now on. In this moment we have an exact picture of the building around the church. Still investigation of the necropolis, from the north side of the church, give a possibility to do series of preliminary conclusions, (fig. II). From the necropolis were uncovered 74 graves: 7 in the nave; 10 in the narthex; 52 from the north side of the church and 5 at the outside south-east comer of the temple, (fig. VI). The observations from the excavations (in 2009) of the Eastern fortress wall directly in front the apse of the church No. 19 have preliminary character. There was found residential buildings from a quarter in this part of the town.
The church is 11 meters long (11.45 meters with the apse) and 5.40 meters wide. The foundation of an altar was found in the apse, that was made in mortar masonry in contrast to the church walls, which were set in mud. (figs. I; III; V) The nave is rectangular, with internal measurements of 4 x 5 meters, while the narthex has a square shape with an internal side length of 4 meters. There is no entrance from the west but two entrances were found at an unusual place: at
the south wall, at both sides of the partition wall between the nave and the narthex. The entrance to the nave is 0.85 meters wide, while the entrance to the narthex is 1.25 meters wide. I here is a narrow way (0.6 m) between the nave and the narthex that lies in the middle ot the partition wall. Construction of churches set in mud is not a usual practice for the urban centers ol the known from the capital Tarnov: the small church No. 2 in St. Dimitar Monastery (14th century), the church at the foothills of Riahovets fortress (13th—14th centuries), St. Nicolas Thaumaturge church (the first period dating to the 13th-14th centuries) in the lower town of Melnik, churches Nos. 2 and 3 from the lower town of Hotalich (12th—14th centuries), etc.
An entirely preserved glass cup serving as a liturgical vessel (float light or communion cup) and an iron handle from a processional cross were found in a specially built chamber within t e eastern apse wall that was inbuilt for relics deposited during the construction ot the churc . ( g-IV) Some other interesting finds related to the Christian cult have also been found, (cat. nos, 1-8; figs. 1-8) A small bronze communion spoon is noteworthy; it has a broad lower part an a thin plate that has a tapering and bent upward terminal. 1 he vertical arm ol a re >4uaD ' cross was found outside the south wall of the nave. It has a relief image ot St Оим-.е in full height as a martyr with a cross before his chest and with Second Bu gat uin mg Such examples are a Greek inscription: A(yiov) TEOPTION. A part of another stiver cross ..
__________________________— . Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Константин Тотев, Диана Косева
260
also found during the excavation of the church: an encolpion decorated with gilt and niello h has the rounded arms and central depiction of a martyr in full height identified as St. Procopius Also very interesting is the silver amulet found in the nave, bearing engraved images of Istcra nine snakes and a cross.
Around 5000 fragments of wall-paintings were found during the excavations of the church's interior, 900 of which have been processed in the conservation laboratory, (figs. VII; IX). Qn the larger of them (about nine hundred), the pictorial surface was cleaned and became stronger After that we made an attempt to select close by colours and images fragments. For that purpose was using the scheme of their discovery in the church. The church had three painted layers and the surviving parts were from the socle painting and the register areas on the east, north and south walls of the nave. Despite fragmentary character, the relative chronology of the frescoes from the different layers is possible to be determined. The earliest layer is from the end of 12th and the beginning and sooner about the 30th years of 13th century.
The first painted layer has forms and decorations in linear style and an almost aquarellelike effect, despite the fact that the colors were over-painted, (figs. VIII-1; X-2; XI; XII; XIII) A face of an archangel, an arm and some ornaments are preserved from the first layer.
The second painted layer is characterized by bright ornamentation, (figs. VIII-2; XIV; XV; XVI; XVII; XVIII) Fragments depicting a face, an arm, a candle, chain-mail, etc. have been preserved from this period. Decorative elements like clothes and the cornice painted on many of the fragments are identical to the frescos from the Boy ana Church from AD 1259.
The third painted layer is known from fragments depicting clothes with characteristic folds, together with fragments of landscape paintings executed in the manner of the mature Palaeo-logus style, (figs. XIX-1, 2, 3). The preserved letters and inscriptions in these three layers, as well as the later graphites were inscribed with Cyrillic letters (fig. XXI) The wall-painting fragments from the church No. 19 are not only documentary archaeological material but are also giving a concrete, although occasional contribution to clarifying of the picture for the development of the art culture in the medieval capital Turnovo.
A certain amount of small (from 0. 5 to 0. 8 cm) dispersed mosaic tesserae were found during the investigation of the wall-paintings in the area in front of the apse of church No. 19. (fig. XIX-4). They have relatively regular square and rectangular outlines. They are golden, blue, brown, green and red in color. Having in mind their small amount and size, we would suggest that they originate from a portable mosaic icon kept in the altar rather than from wall mosaics.
The stratigraphic observations together with the numismatic material suggest that the earliest construction date of church No. 19 was the beginning of the thirteenth century AD. (fig. I; II; III) It was certainly in use till the end of the fourteenth century', when it was abandoned and started gradually to decay.
The technology, style and iconography of the newly-discovered frescos also suggest that the earliest wall-painting was at the end of twelfth, or beginning of the thirteenth century,. The second layer is from the second half of the thirteenth century', and more specifically around the 1230s, and the last third layer was probably laid around the middle/second part of the fourteenth century.
It seems logical to suggest that the church had a vaulted arch and gabled roof above the nave and the narthex. It is not impossible, however, that there was only an ordinary gabled root. Such single-nave, singe-apse churches with a narthex and a vaulted arch have been preserved in many Bulgarian towns of the twelfth-fourteenth centuries.
Church No. 19 was built in middle end of the central town square and there was a street along its western wall that led from the North Gate of the fortress. At this stage ot the investiga-
Археологически проучвания на средновековния град Трапезииа •
Константин Тотев, Диана Косева
обр. 1
обр. 3
• Археолог ичсс ки проучвания на средновековния град Трапезииа •
Гл^ва 3. Църква №19 и Централен плошал
263
обр.24
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
Константин Тотев, Диана Косева
264
обр. 26
обр. 28
обр.29
0 06 0
«_ 0 1 »__ • —
обр.30 обр. 31 обр.32 обр. 33
• Археологически проучвания на средновековния град Грапезина •
Глава 3. 1Дърква №l 9 u i i„.
--------------- J и Централен плошал
° |в— 4 обр. 35
Сектор Север 2007-2009 г. «Том
обр.37
обр.39
обр. 40
--------------- • Археологически проучвания на с редновековния <рад Гране
WAIAMMWWWWM-....
Глава 3. Църква №19 и Централен плошал
267
обр.41
_______. . сектор Север JW-»» г. • Т~1
268
Константин Тотев, Диана Косева
обр. 42
обр.43
обр. 45
обр.46
обр.48
О 12 3 4
обр.47
обр.49
Археологически проучвания на средновековния град Трапетипа
Глава 3. Ыърква №19
пл°шад
269
0 5 Ю 15
обр.50
ШППИППЛ Ш’Ц’ЩМП' ♦ПШПГПнп
О S 10 15
обр.51
-------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I • -
Константин Тотев, Диана Косева
27 О
обр.53
обр.52
""'"“'Ын,,
• Археологически проучвания на средновековния град Трапезица •
271
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Константин Тотев
Цоворазкритите обекти в Сектор Север „а ередаовековвата крепоет „а хълма Тва цезии във Велико Търново не са отбелязанн в нито един от известно Р
„еховни писмени нзворн (Обр. ). Крепостна н военннте еъоръ™ХНиХ™ култевата страда и некрополнте „е са ипомеи™ „ в онисаннята „а Трапезица от края на да в. и началом на XX в. («включение правят само някои от стените па Северната кула) Всички те не са били проучвани и чрез археологически разкопки (Обр II)
При археологическите разкопки през 2007-2009 г. се откриха напълно нови и неизвестен до този момент съоръжения и сгради, а други се доразкриха изцяло- Северна кула, Северна порта, сектори от Западната и Източна крепостей стени; Военна страда железарска работилница, участък от Главната улица, част от Централния площад църква №19 и два некропола (Обр. III; План 2). Разкопките доведоха до резултати, които очер-тават основните посоки в развитието на фортификационната система, градоустройство-то и планировката в северната и централната част на хълма през XIII—XIV в. (Обр. III). Наблюденията по отношение на стратиграфските напластявания, почти по цялата площ на Сектор Север, позволиха да се направят изводи за времето на заселване, укрепяване, застрояване и ооезлюдяване на хълма 1 рапезица през различните исторически епохи. Въз
основа на тях се датира строителството, използването и разрушаването на новооткритите архитектурни градежи. Откриха се ценни находки и предмета (Обр. XIII; Обр. XIV; Обр. XV; Обр. XVI), както и запазени на място стенописи от вътрешната декорация на църква №19 и изключително редки култови реликви (Обр. XII).
Най-ранната открита керамика е от халкол итната епоха - само 11 фрагмента. По-голямо е количество™ на керамиката от желязната епоха в северната част на хълма. От това време
произхождат около стотина фрагмента, но останки от крепостни съоръжения, жилища, огнища, ями и гробове не се откриха. След тази епоха също няма следи от трайно обитаване. Изключение правят няколкото фрагмента от амфори и кухненска керамика от ранновизан-тийския период (V—VII в.). Първите фортификационни съоръжения, военно, гражданско и култово строителство са от времето на Второго българско царство (първите десетилетия на XIII в.), когато хълмът е включен в границите на столичния 1ърновград. (План 1)
[лавното съоръжение в крепостната система в северния край на хълма I рапезица безспорно е Северната кула (Обр. IV; План 2). Тя се явява център на отбраната на Главния вход на крепостта и е конструктивно свързана със Северната порта, Западната и Източна крепостни стени. Основното предназначение на Северната кула е охраната на Северната иорга на втората по важност столична крепост, контрола и защитата на пътя, извеждащ ог подножието на хълма към портата. Солидното укрепване на подхода към Северната порта |,с е наложило издигането на надвратна кула, тьй като нейните функции се изпълнявали 01 Северната кула, в която е била разположена част от столичния гарнизон, същнос може спокойно да се каже, че с издигането на Северната кула и прокарването на пътя към Северната порта е започнало укрепяването и трайното заселване па севернат.
хълма в първите години на XIII в., който оттози момент става неделима част oi столп
1 ърнов. (Обр. V)
--------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Константин Тотев
272 _______________________________ _________________________—-
я р имала и важни наблюдателни функции, защото от нея Се
СеВеРНаГкъТпътя преминаващ през пролома на река Янтра в северна посоКа ( VID ПокТено към кулата е пристроена Напречната крепостна стена с две бойни Кул
°' Лпе конто е осыцествено цялостното укрепяване на подградието в източно"^ Х с подножие на Трапезица (План 1). По този начин незащитените до втората пол0ВИ1,
в квартали са получили относителна сигурност то са вклгочени в цял0Стн фортификационна система на столицата (Обр. VI, Обр. VII).
Северната кула, като самостоятелно фортификационно съоръжение, се отличаВа СЪс своите размери, функции и местоположение. Тя обаче е пряко свързана не само конструк тивно но и функционално със Северната порта, като двете крепостни съоръжения офор мят Главния вход на крепостта. Чрез тяхното едновременно строителство в началото на XIII в., е осъществен първоначалния фортификационен замисъл за ефективна отбрана на освоения външен подход към крепостта, кой го до края на XIV в. не е бил подлатан на
съществени промени. (План 2)
Така е била издигната само една, но изключителна по своята мощ бойна кула, снаб-дена със всичко необходимо за охраната на 1лавния вход: доминиращо и стратегическо разположение, голяма височина и дебели стени, значителна бойна и обитаема площ, въз-
можности за разполагане на метателни машини, иастаняване на постоянен гарнизон, пря-ка връзка със защитаваната от нея Северна порта (Обр. V; План 2). Именно това отличава Главния вход на Трапезица от етапното строителство в продължителен период от време на различии по местоположение, размери и функции фортификационни съоръжения на Главния вход на другата столична крепост на хълма Царевец.
Събарянето на Северната кула и сектор от Източната крепостна стена може да се окаже резултат от поемането от българска страна на някакви договорни задължения в самия край на XIV в. спрямо Османската държава. Възможно е това да се е случило през 1388г., когато, според османските хронисти, в Търновград влиза армията на Али паша. Последвалото възстановяване на фортификационните съоръжения с калова спойка явно е било предприето във времето непосредствено преди обсадата на Търновград през лятото на 1393 г.
Функционирането на Северната кула е прекратено в последните години на XIV в. или най-късно в самото начало на XV в., когато тя е била окончателно съборена. Северната порта обаче е била зазидана в края на XIV в. По такъв начин северният сектор е бил изолиран 01 останалата част от крепостта още преди обсадата през 1393 г., а за Главен вход към нея е оила използвана никоя от останалите порти, разположени по Южната крепостна стена.
Западната крепостна стена също е построена в първите години на ХШ в., едновременно с конструк 1ивно свързаните с нея Северна порта и Северна кула (План 2). По про-гежение на разкрития секгор от Западната крепостна стена няма данни за преустройства, преправки и изменения па първоначалното й трасе. От края на XIV в. тази крепостна стена вече не е използвана като отбранително съоръжение.
Сравиението между крепостните стени и съоръжения на двете столични крепости по-Х^ц)е *WJOCIHOTO п°Дновяване на фортификацията на хълма Царевец в началнитеiодини на в. съвпада ио време с първоначалното строителство на укрепленията на Iрапезица. ° го пю по гова време столицата е започнала да се разраства в териториално отношение, ради коего се е появила необходимост от разширяването на укрепенататеритория на Ра
• Археологически проучвания на с редновековния град Трапезина •
Обр. I. Крепостта Трапезица.
/) Поглед от югоизток; 2) Югоизточно подножие
Сектор Север 2007-2009 г.
Том I
(поглег) ' U‘1 1ЬЛ1 главНата Северна порта на крепостта TpaneiiW / > > С еверната кула на крепостта (поглед от нзпи
< ки проучвания на средновековния град Трапезипа
Обр. Ш. !) Обект ,,Трапезица Север" след археологическите разкопки .007-20(0 (панорамен изглед); 2) Изпючно подножие на хълма; 3) Източен склон на хълма.
• Сектор Север 2007 -2009 i. • Гом I •
I
J-
евеР',ата кула на крепостта. (поглед от изток): ) С сверната кула на крепостта (поглед от юг).
• Археологически
проучвания на средновековния град Трапезииа
Обр. V. I) И'уточните стени на Северната кула и напречната крепостна стена, отвеждаща към кулите до Владишкия мост; 2) Панорама на Северна кула. С еверна порта, Военна сграда, Източна крепостна стена, Църква №2 и Дворцов ансаибъл.
• Сектор Север 2007-2009 г. • Гом I •
««- тди'.ллгиЛ» ли»' •и*’ -»*•«
I I I) Поглед от С еверната кула на Трапезица на югоизток, радиста и крепостта на хълма Царевец: 2) Поглед от Северната кула на Трапезица на североизток, към подградието
Археоло! ически проучвания на средновековния град Трапезииа
г-лм
Обр. VII. I) Проломът на река Янтра северно от крепостта Трапезица;
2) 11анорамен поглед от северотток към крепостта Трапезица и подерадието
• Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •
Обр. I Ш Ноешш сграда. /) Поглед от юг; 2) Поглед от шток
Арх< <>ло| ически проучвания на < редновековния i рад I ране inua *
w
ел
Обр. IX. Военна сграда. 1) Поглед от изток; 2) Поглед от север
Сектор Север 2007-2009 i. • Г ом I
I
Обр. X. I) Крепост Трапезица Сектор Север. 1) Графична реконстру кцпя.
2) Северната кула (нанорамен нзглед)
Археологичес ки проучвания на с редновековния град Грапезииа
Обр. XI. 1) Църква №19 (поглед от юг); 2) Църква №19 (поглед от изток), 3) Основа на олтарна маса; 4) Реликвиарийна камера, стъклен потир и дръжка от процесиен кръст.
Сектор Север 2007-2009 г. • Том I
Обр. XII. Реликви от църква №19.
* Археологически проучвания на < редновековния град Трапезица
Обр. ХШ. Накити от Северна кула, Военна сграда и църква №19.
К—-*
--------------------------- Сектор Север 2007-2009 г • Том I •
ЛЧ^- .V *• .'.ЛГ-.ЛГ.И* /ЛжМ»- •'„№ .л Л V..-A«WV ДУ-4Г
Й»,.’.МЛ».-М’ ..~**»'ЛпПА’\УЬ-*-Л'..1ЛйА _. ЛА***' Л- -ЛАГ/ Л¥—“-' vUUVV- - м- ~ bra-ЛИвЖИ*'. .«А*’--»•’•^лг -•"
Обр. XIИ Фрагменти от съдове със сграфито украса от Северна кула. Военна сграда и църква №1У.
Археологичес ки проучи,шия па < релновековния град Трапезица
Обр. XV. Кухненски съдове от Северна кула, Военна сграда и цър
. Сектор Север 2007-2009 г. • Том
С
llv 0а*
т^
сЛеД^0
К*
вкл>°4’ 2). П° начал1 мал«с орЪ/К рабе»’
та, п да н VIII nai HON пр< на за1
Обр. XVI. Сграфито и глазирани съдове от Северна кула и Военна сграда.
Щ П(
и
Ф х с
Е
I
Археологически проучвания h.i < релновековния i рал Ipaoeiniui
273
_____Заключение да, като са използвани отлипните топографе ----------
незастроен, неукрепен и необитаем дОТо га вгГхадмпГИфИКаЦИ°ННИ качества на ^едния
Важно допълнение към организация га на ох ЗИЦа) ЮбР- План 1). новооткрита Военна сграда, фланкираща от юг СеТ™ “ °1браИэта на Главиия вход има енната сграда е построена непосредствено след изТ”™ П°РГа Юбр‘ VH1; План 2)’ Во’ стсна в първите години на XIII в. Впоследствие в кп^нГуиГ Западнэта Постна тя е разширена с добавянето на още помещения С’т. . в'или началото на XIV в, след което е изоставена и изцяло разрушена. (Обр IX)'™'>УНК11ИОНИрадо края на X1V в.
Към воеино-отбранителние съоръжения ня гй™.
„«Л,«ча1 и даете жепезареда рабо , „а„ираш„ ее’Со”
2). По-ранната.изглежда временна работилница, е съшествувала спасем «pZ „а-»,ото на XIII в. Втората работилница с построена „ре, първата „олоХа „а малко по-късно от Военната сграда. В тати работилница е ремонтирано и „рои,вежда,ю оръжие и снаряжение за военната част, охраняваща Северната порта и Северната кула. Работилницата е функционирала най-късно до първите десетилетия на XIV в.
Военната сграда и работилницата са разположени непосредствено до Северната порта, поради което I лавната улица, започваща от портата, преминава край северната фасада на сграда! а, след което завива на юг и продължава пред източните им фасади (Обр. VIII; План 2). По този начин Военната сграда се оказва пряко евързана с Главния вход на крепостта и с основната улична комуникация. Етажите, значителните по площ и брой помещения на сградата и откритите находки в нея показват, че тя е имала чисто военно предназначение. В нея са пребивавали войници свързани с охраната на Северната порта на крепостта. Те са поддържали реда на територията на крепостта, както и режима за вли-зане и излизане през портата и нейната охрана през нощта.
Разширяването на Военната сграда явно е свързано с увеличението на броя на войниците, настанени в нея. Изглежда тази сграда е първата казарма, която може да се евърже с полицейско-охранителна част, поддържаща обществения ред в крепостта.
Северната кула и Северната порта, оформящи Главния вход, Военната сграда, както и изградената по-късно Напречна крепостна стена на подградието, образуват мощен форти-фикационен комплекс, отбраняващ целия северен секгор на средновековна!а крепос! на хълма Трапезица (Обр. X; План 2). Заедно с голямата дворцова сграда, намираща се южно от кулата; църква №2 и другата сграда до нея, коя го има светски характер и предс вителни функции, те позволяват да се очертае разширяванего на Военно от ран комплекс в южна и източна посока и да се допусне прерас тванего му в ансам Р с гражданского и военно управление на крепостта през XIII XIV в. поенна-
Грасе...а I 'лапната улица, залонваща иг Северната порта и прем—а, край IВ«™а_
та сграда, железарската работилница и новооткрнтите Това е,„.ранят
па хълма и достигало Централин» площад на кропотна ТпаПсзииа. Топ е имал широк толям илошад. разкрит в северната ™ZZXiKpo»»anHЦарски» дворец» Пат-
из! лед на изток към другага столи.»крс , . 1И симегрично два еднотипни
риаршията. В неговия центьр и от южната му cip» < igOOr църква №18. От запад най-храма цовооткритата църква №19 и проучена! J"Р^‘ ц1 ияи още една църква. вероятно са били разположени големи предела
Сектор Север 2007-2009 г,-Том I-
Константин Тотев
274 ______________________________________________________________________
_ in пква №19, която е неделима част от неговата планировка, и Глав
Площадь . >1 ‘ основни елементи от градоустройството в
-а — (Обр. Х1; План 0.
Сеюрнэта кула л прилежащнте * крелос™ стели. Воелната страда и ра5ота„ницата « X начало™ на укрепяване™, архитеюуриото застрояване „ прокарването на 0<аю” ” с .............. крепостта. Тук няма хаотично строителе™, впнмателно . o6uilc.
лено разположението на всички страда, спорол предназначение™ и функции™. ЮиТОк изпълняват Съобразяването с конфигурацията на терена, избирането на подходЯщИте за строеж места, липсата на големи преустройства и промени в сградите и съоръженията показват единен замисъл при цялостното планиране и първоначалното застрояване на крепостта, което може би с започнало именно от нейния северен сектор, където се намира и Главният й вход.
Лрхитектурният акцент на Централния площад несъмнено е църква №19, която оф. ормя неговият общ силует. Липсата на градски некропол около църква №19 (в първите десетилетия от нейното функциониране) и издигането й в периферията на площада показват, че тя не е изпълнявала функцията на обикновен квартален храм (Обр. XI). Явно това е специално построена на точного място църква с представителни функции и обширно свободно пространство около нея, осигурено от предварително планирания Централен площад.
Първоначално църква №19 е издигната в средата на Централния площад, като съ-щевременно тя е трябвало да има гробничен характер. Към този извод насочва големият притвор; особеното разположение на нейните входове - ориентирани на юг, и гробовете в притвора, които могат да се евържат с фамилия га на ктитора.
По всяка вероятност има връзка между установените три пласта живопис и разви-тието на некропола край църквата. Това важи пай-вече за първите ктиторски гробове в храма и времето на нейното строителство и първоначално стенописване, което се датира в самого начало на Х111 в. Всъщност това са били хората и техните наследници, които са осигурили средствата за строителството, живописването, ремонтирането и обновяването на храма.
Полагането на втория живописен пласт е направено около средата и втората половина на Х111 в., откогато датират и ловите гробове на ктитори в наоса. Някъде по това време (втората половина на XIII в.) теренът от север на църква №19 започва да се използва като погреоална площ. Гака се поставя началото на кварталния некропол. Последният, трети слой стенописи е от средата или втората половина на XIV в., когато в некропола се появя-ват и голям брой детски гробове.
Пре j XIII в. църква №19 определено има представителни функции, наложени отней-ме^1О11оложе1,ие ~ Д° 1 лавната улица и в средата на Централния площад на кре-ъм гоги извод насочват и откритите находки: смалтови кубчета от портативна ш-пяп W ИКо|1а’ дРьжката от кръет и стъклената кадилница в реликвиарийната камера, липа nnvr а ^ИДа'а’ С|‘ьР{а,,и с строителството и освещаването на църквата, както и ре и оеликни- 1е.Н11И 1ВОР^И |,а ЦЪрковпия ритуал (потир, лигургична лъжичка, процесийни Хни сХИмНИ КРЪС1ОВе И Т- Н ) (Обр- х1; ()бР- Х|1>-11е * изключено в църква№19да<* ли, за Което полска- *Я С била ||осветс11а "а прочути светци-войни или лечигс
amai и откритите скъпи предмета на християнския ритуал.
«< ки проучвания на < редновековния град Транезина •
включение
275
Слад средата на ХШ в. и през целия XIV в.. с „оявэта на градския некропол, църквата придобива определен кварталов характер. Наличного на други ктиторски гробове в наоса, двете нови стсиописвания на нейната вътрснпюст и факты, че тя иродължава да бъде архитсктурния акцепт or северната страна на площада показват обаче, че църквата не |уби своите първоиачални представителни функции и значение в тази централна част на крепостта.
Археологичсскитс разкопки на Северната кула, <'свернащ порт, Западната крепостца стена, Воснпа I a ci рада, желе tapcKai а работ и л ни па, Цент ралния площад и църква № 19 представят само час! от фортификацията, военного, комуникациониото и култово строителство в северния и централния сектори на столичната крепост на хълма Трапезица (План I, Илаи 2). Макар и относитслно скромни като резултати (на фона на цялага ук-рспена площ на хълма) тс показват, че планировка, а на крепостта се развива сьобразно утвърдсните градоустройсгвени припцини, характерни, както за останалите части на столичния Търнов, така и за друг иге български . радоне от XIII XIV в.
11рсз слсдващиге археоло. ически созови те се работи но разкриване па Западнага и Източната крепостни степи и улицитс край тях; проучването па голсмитс дворцови сгради, южно от Северната кула; ионите разкопки на църква №2 и изключително големия и богат некропол край нея; прослсдяваис трасето па I лавиата улица гхг Ссвернага порта до Централния площад на крепостта. Предстои и доироучването на теренитс около църква №19, зада сс опертая. границите на нейпия некропол в северна посока и оградите край трасето на Източната крепостна степа, конто изглеждаоформят жилищен квартал. Трябва да се разкрие и цялагатеритория на I (ентралния площад, каю сс установи застроявансго край неговата южна и западна страна. Остава за разкопаване и прост ране твото между Военнага сграда, дворцовигс с. ради, църква №2 и северната част на I (ентралния площад, с което ше завършат археоло. ичсскитс разкопки на целия Сектор Север на средновсков-ната крепост на хълма Трапезица във Велико Т ърново.
. Сек.оР 2007 2009. • ЮмС
CONCLUSION
Konstantin Totev
The new founded targets in the North sector of the medieval fortress on Trapezitsa Hill in Veliko Turnovo are not noted in any of the famous till now medieval sourses (fig. I). The fortress and the military equipments, communications churches and necropolis are not mentioned in the descriptions of the Trapezitsa from the end of the 19th century and the beginning of the 20* cen. tury (only some of the walls of the North Tower make an exception). All of them have not been investigated by archaeological excavations.
At archaeological excavations during 2007-2009 were discovered quite new and unknown until this moment structures and buildings, while others are entirely revealed: the North Tower, the North Gateway, sectors from the Western and the Eastern fortress walls, the Military building, a smithery. a part of the Main street, a part of the Central square, church No. 19 and two necropolis. (Fig. II; plan 1). The excavations led to results, that outlined the basic directions in the development of the fortification system, the urban planning and layout in the northern and central part of the hill during 13th - 14th centuries, (fig. HI). Observations of the stratigraphies stratifications almost on the entire area of the North sector helped to make inference about the time of settlement, strengthening, building and depopulating on the Trapezitsa Hill during the different historical eras. On this base was dated the building, the use and destruction of the new-founded architecture constructions. There have been uncovered valuable finds and differ-
ent objects, (figs. ХШ; XIV; XV; XVI) and saved on the place many pieces of mural paintings from the decoration of the church No. 19 and rare cult relics, (fig. XII).
The earliest pottery is found from the Chalcolitic period - only 11 fragments. Biggest is the quantity of pottery from the Iron Age in the North part of the hill. Since that time are coming about a hundred fragments, but the remains of fortifications, dwellings, hearths, pits and graves are not discovered. Also after this period there is not trace of permanent habitation.
1 he exceptions are the few fragments of amphorae and tableware ceramics from the Early Byzantine period (5-7 c. AD). The first fortification equipment, military, civic and cult building aie fiom the Second Bulgarian Kingdom (the early decades of 13th century) when the hill was included within the capital Turnovgrad
1 he main equipment in the fortress system in the North part of the Trapezitsa Hill is The North lower, (fig. IV; plan 2.). It was a center for defence of the main entrance of the fortress and constructional}' connected with the North Gateway, Western and Eastern fortress walls. 1 he purpose of the North Tower was to defend the North Gateway and the road, leading from the foot ol the hill to the Gateway. The absence of naturally fortified approach to the entrance was necessary in order to make long triple curve under the North Tower road. In the tower was disposed a part of the capital garrison.
(, In la^’ with thc section of the North Tower and the building of the road to the North ', а/. ^an strengthening the permanently habitation in the north part on the hill in the first mnolir г CCnlUry'1 rom tllis moment the Trapezitsa Hill had risen as indivisible part ot metropolitan 1 urnov.
inu cros^hT? nWec ?ad important Actions because it gave a good view to the road, pass-% thc defile of Jantra river in the north point, (fig. V). Later, the tower was set out the
I >i и <i < ки проучвания на средновековния град Трапезица
Conclusion
277
Transverse fortress wal w th two fight,ne towets to the river through which was build the whole slrengthemng of the Ou etty parts at the eastern and southern foot of Trapezitsa Hill. So unprotected ill the second half of 14* century quarters acquired relative assurance and were included in the fortification system of the capital, (figs. VI;VII).
The North lower like single fortification equipment was differentiated with its sizes, functions and situation. But it is directly connected not only constructivity but functionaly with the North Gateway and the both fortress equipments forming the Main entrance of the castle The si multancously build in the 13th century was general fortification plan for effective defence of the main outside approach to the fortress, which till to the end of 14th century was not changed.
I hus was erected only one, but powerful fighting tower, supplyed with all necessary for protection of the Main entrance: good strategic location; height and thick walls; considerable fighting and habitation area; possibilities for situation of missile mashines; disposition of the permanent garrison; direct contact with defended North Gateway, (fig. V; plan 2).
I he destroying of the North I ower and the sector of the Eastern fortress wall was probably result of assumed contractual duty with Ottoman state in the end of 14th century. It possible to happened during 1388, when in Turnovgrad entered Ali pasha. The supervened recovery of fortification equipment with solder of mud was undertaken in the time immediately before the siege of Turnovgrad during the summer of 1393.
I he functioning ol the North lower was finished in the last years of 14^ century or in the beginning of 15th century', when it was conclusively demolished. The North Gateway was blocked up in the end of 14th century. In this way the north sector was isolated from the rest of the fortress before the siege during 1393 and for the Main entrance to it was used any of other gates, situated on the Southern fortress wall.
The Western fortress wall was built in the 13,h century at the same time with construction connected with it North Gateway and North Tower, (plan 2). Along the uncovered sector from the Western fortress wall there is no data about the reorganization, remodeling and change of it original permanent way. From the end of 14th century this fortress wall not used like defence
equipment.
The comparison between the fortress walls of the both metropolitan castles indicate that the total renovation of the fortification on Tsarevets Hill in the first year of 13th century coincide with the primary building of the defences on Trapezitsa Hill. Right in this time the capital began to increase and was necessary to extend the fortified territory ot the town, using the excellent topographic and fortification properties of the near-by, not built up and uninhabited by that time hill Trapezitsa. (plan 1).
Important addition to the organization of the protection ot the Main entrance has the new-found Military building, flanked from the south the North gateway, (fig. VIII; plan 2). The Military building was erected immediately after building ot the Western fortress wall in the first years of 13th century. In the end of 13th century, or the beginning of 14lh century it was extended with another two rooms. The building functioned to the end ot 14Ih century, after that it was abandoned and totally destroyed.
Io the military defensive equipment we must include the both smitheries, situate to t e south from the Military building, (plan 2). The earlier is probably a temporary workshop which existed a short time in the beginning of 13th century. The second workshop was built in the first half of 13th century, after erection of the Western fortress wall and later than Military building. In this workshop was produced and repaired weapon and accoutrements for the protection о the North Gateway and the North Tower. The workshop functioned latest to the first decades 14'11 century.
-------------------- Сектор Север 2007-2009 г. • Том I •-
,78 Konstantin Totev
The Military building and workshop were situated directly to the North Gateway. That why, the Main street, started from the gate passed near the north facade of the building, turn м to the south and continued in front the their eastern facades, (plan 2). In this way the Milita building is directly connected with the Main entrance of the f ortress and the main street comun' cation. I he floors, the rooms in the building and uncovered finds present that it had military pur pose. Into it Stayed soldiers, connected with protection of the North Gateway of the fortress ] soldiers supported the order and the regime of entering and going out from the North Gateway and its protection during the night. I he extend of the building was connected with augmentation of soldiers, occupied with protective functions and construction of the warehouse rooms.
The present Military building anil area from the Western fortress wall, together with the North l ower and the North Gateway is a part of fortification complex defended the whole north sector on the medieval fortress Trapezitsa. (fig. X; plan 2). logether with the large court building, situated to the south, traced out extension of the military defensive complex in the south and eastern directions and transformation in the ensemble, connected with civic and military control of the castle during 13th- 14th centuties.
The permanent way, started from the North Gateway, passed near Military building and the smithery and new founded Palace buildings and reach to the Central square of the fortress, (fig XI; Plan 1). It is the first large square, uncovered in the north half of the fortress Trapezitsa. It has a large view to the east to the other metropolitan castle. In its center on the south side were erected two churches - the new found church No. 19 and uncovered in 1900, church No. 18. From the west probably were situated large representative buildings or one more church.
The square, church No. 19 and the Main street arc insepcrable elements from the urban planning in the north and central part of the citadel on the Trapezitsa Hill. (fig. XI; Plan 1). They, together with the North Tower and the fortress walls, the Military building and workshop initiated beginning of the strengthening, architectural building and laying of the main communications in the fortress. I lere we can’t observe any chaotic building. The situation of the buildings are attentively considered, according to their functions. The consideration with the configuration of the terrain; the choice of eligible for construction places; the lack of large reorganizations and changes in the buildings and equipment present an integrated plan for the primary building of the fortress, which probably started from its north sector, where is situated the Main entrance.
I he architectural accents on the Central square undoubtedly is church no. 19, modeled its general silhouette. I he lack of city’ necropolis around the church No. 19 (in the first decades from its function) and its raising in the centre of the square produce that did not execute the function of ordinary district temple, (fig. XI). This is a church with representative functions and large free space around it, assured from the preliminarily planned Central square.
At first church No. 19 was erected in the middle of the Central square, and simultaneously ought to have been had the character a family vault. To this conclusion leads the large narthex of the church; its entrances from the south and the graves in the narthex, which might be connected with the donor’s family.
I robably there is a connection between the three painting layers and development ol the necropolis around the church. It references to the first donor’s graves and the time of building and originally painting ol the church in the beginning of 13th century. In reality these were the people and theit inheritors, which were ensured the resources for building, painting, repairing and renovating of the temple.
I he second layer was made about the middle and second half of 13th centiury. From this period arc the new donor’ graves in the nave. About the second half of 13,h century the north
- • Археологиям mi проучвания....редновеховния град Грапвэииа ---------
Conclusion
279
area near the church became funeral field. This is the beginning of the district necropolis The last, third layer is from the middle or the second half of 14th century, when in the necropolis were appeared large number of children graves.
During 13,h century church No. 19 had representative functions conditioned by its situation -near to the Main street and in the middle of the Central square of the fortress. To this conclusion are leading the uncovered finds: cubes of thc portable mosaic icon; cross handle and the glass vessel in the relics chamberp built in the apse wall. They arc connected with thc building and sanctification of the church, as well as series of valued object of the church rite (a chalice, a communion spoon, processionally and reliquary crosses and s. o.). (figs. XI; XII). Probably in the church No. 19 were kept relics or it was dedicated to the famous military saints or saints-healers. After the middle of 13th century and during the all 14th century, with the appearance of the city’ necropolis, the church became a district.
The archaeological excavations in the North lower, North Gateway, the Western fortress wall. Military building, the smithcry, thc Central square and the church No. 19 present only a part of fortification, military, communication and cult building in the north and the central sectors of the castle Irapcz.itsa. (plan 1). I hey showed that planning of the fortress is developed, accordingly urban principles typical for the other parts of metropolitan Turnov and for the other Bulgarian towns from 13lh - 14,h centuries.
2009 Г - IomI*
280
Трапезица Север. 2010, общ изглед
• А|)Х<ОЛО| ИЧ<‘< I И 11|>ОуЧВ.1НИЯ 11.1 с |К'Л1Н >111'КОПНИМ I |>.1Л I p.lllr ины •
281
1. Общ план на крепостта Трапезица (по А. Тотев)
Сектор Север 2007-2009 i.
Том I
стр.
Стр,
стр.
стр. стр.
не стр. HP. НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ
стр.
НЕ стр, стр
НЕ с I р стр, стр. стр. НЕ стр. стр.
HL стр.
стр.
стр, стр, стр. стр. стр. \ стр. ; стр.
стр. 2 стр. 2
2. План на сектор ('евер на крепостта Трапезица реконструкция.
• Археоло! ич<'< ки проучи,шия ii.i < редновековния । рад Грапеihu.i •
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ И ПРОПУСКИ, ДОПУСНАТИ ОТ РЕДАКТОРИТЕ И ИЗДАТЕЛСТВОТО
Страница Ред Пише Да се чете
стр. 8. ред 40 2003 2004
стр. 1 о, ред 25 магистрати магистри
стр. 11. ред 14 Запаяна крепостна Западна крепостна стена
стр. 9, ред 32 стр. 12. ред 39 Рабовянов, Д„ Ж. Гюлева, П. Дойное. Рабовянов, Д„ Ж. Гюлева.
стр. 32. ред 34 с. 321 49-50 49-50
стр. 32, ред 39 стр. 129, ред 39 София. 1982 София, 1981 Градове и крепости по Дунав и Черно море. Варна, 1981
стр. 44. ред 38 Храмът на първите Ассневци. Храмът на първите Асеневци. Църквата „Св. Димитър" във Велико Търново.
стр. 42, ред 30 стр. 65, ред 35 Археологически разкопки на Югоизточното подградие на столичния Търновград. Археологически разкопки на обект „Фреикхисар" (Югоизточно подградие на Търновград).
стр. 65, ред 34 XI.IX L
стр. 66. ред 22 стр. 66, ред 24 1982 1981
стр. 66, ред 43 1964 1966
стр. 119, ред 44 посоко посока
стр. 120, ред 36 0,4-0.50 м 0,40-0,50 м
стр. 123, ред 34 експонирането работилницата експонирането на работилницата
стр. 134, ред 1 раз ко рязко
стр. 134, ред 15 местна места
стр. 135, ред 12 диаметър на устието м, диаметър на устието 0,20 м,
стр. 138, ред 33 част титлата част от титлата
стр. 147, ред 40 Сборник в намет на проф. Й. Андреев. - под печат. В: България, българите и Европа-мит, история, съвремие. т. IV, В. Търново, 2010, 440-468.
стр. 199, ред 44 Източнохристиянские Восточнохристианские
стр. 200, ред 8 от запад и юг от запад и север
стр. 201, ред 31 студия глава
стр. 203, ред 24 новотркит новооткрит
стр. 203, ред 25 въможността възможността
стр. 215, ред 7 и 8 лакъта лакътя
стр. 216, ред 42 стр. 244, ред 21 стр. 246, ред 48 г. Атанасов Г. Атанасов
стр. 216, ред 43 стр. 244, ред 21 стр. 246, ред 48 Павославния Православния
стр. 224, ред 27 вдлбнато вдлъбнато
стр. 237, ред 24 и 25 Ог север и юг се издигали симетрично две еднотипни църкви В средата на плошала и от южната му страна се издигали две еднотипни църкви
стр. 237, ред 42 ИРИМВТ, XXIV, 2010. - под печат ИРИМВТ, XXIV-XXV, 2009-2010. 168-179.
стр. 237. ред 37 Цит. съч. Цит. съч. - под печат.
стр. 238, ред 41 под печат. 176
стр, 239, ред 45 под печат. 178
сгр. 240, ред 7 гробници в църква №3 гробници има в църква №3
стр. 243, ред 16 затворен отновооткритите затворен от новооткритите
стр- 245, ред 15 и 16 XXIV, 2010. - под печат. XXIV-XXV, 2009-2010. 159-182.
cip. 246, ред 22 и 23 сгр. 220, ред 41 Рабовянов, Д„ Ж. Гюлева, П. Дойнов. В. Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки па обекз в сектор „Южеи". Рабовянов, Д„ Ж. Гюлева. Археологически разкопки на обект „Средновековен град Трапезица - сектор Южен".
сгр. 246, ред 27 499 504 под печат.
сгр. 247, ред 25 под печат. 495-498.
стр 274, ред 15 в периферията в центьра
стр- 274, ред 27 в самого начало на XIII в. в края на XII самого начало на XIII в.
сгр. 275, ред 4 ог северната страна в центьра
Заключение Цвстен Обр IX 1) Поглед от изток 2) Поглед от север 1) Поглед от север 2) Поглед от изток
На стр. 2 да се чете: Снимка на предната корица Недко Димитров.
В каталога на стр. 46-57 са изпуснати каталожните номера от 1 до 50, които съответстват на Образите, изписани след наименованието на предметите.
В Обр. VII на стр. 86 са изпуснати означенията на надлъжния разрез 1-1 и напречните разрези 2-2 и 3-3.
Между двете таблици на Статистиката на стр. 157 е изпуснато заглавие: ВОЕННА СГРАДА - помещение 2.
В таблиците от Статистиката на стр. 75-79, 157-162 и 253-254 датировката на ранновизантийската керамика, която е изписана V-II в., да се чете V-VII в.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА
СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД ТРАПЕЗИЦА СЕКТОР СЕВЕР 2007-2009 Г.
(Северна кула, Северна порта, Военна сграда, Западна крепостна стена, Железарска работилнииа, Църква №19 и Нейтрален плошад. Разкопки 2007-2009 г.)
Том I
•
Константин Тотев Евгени Дерменджиев Пламен Караилиев Лиана Косева
Релакнионна колегия:
дои. д-р Константин Тотев (гл. редактор), гл. ас. д-р Евгени Дерменджиев (зам.-гл. редактор), Пламен Караилиев, Диана Косева, Даниел Кисьов, гл. ас. д-р Виктория Русева, ас. Мария Костадинова, Венета Славова, Никифор Тодоров
Отговорен редактор:
гл. ас. д-р Евгени Дерменджиев
•
Оформление: Силвия Георгиева
Корица: Ивелина Попкрьстева
•
Формат: 8/60x84
Печатни коли: 21
Книгата е полгогвенл за печат и отпечатана от „ФАБЕР"
В. Гьрново (062) 600 650; www.faber-bg.com