Царственник или История болгарская, която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали

Похожие
Български старини изъ Македония
Общеславянская азбука
Историко-литературный анализъ стиха о Голубиной книге
Полное собраніе русскихъ лѣтописей. Томъ шестнадцатый
Текст
                    
ЦАРСТВЕННИКЪ
и л 0

И ИСТОРІЯ

|болгарская

'	КОЯ ТО учи

йЗВотъ гд* са Волга ре проітзишли, како.са кра-
лсвствовали, каьо же царствовали'и какоі

• царство свое погубили и под1* А
йЖ	иго подпаднали

1	Мавробира Лативскйо,

Бароиія, Іоаава Зонаря, Вуе-
фнра фравцуйкаго, Теофал«Хре-<
чіскагО , Светаго Евтимія Терповскаго,, „
Свитаго Димитрія Ѵовтовскаіо и друтхъ^?"
лѣтописцевъ собрана •'

 ИЗДАНІЕ, ПЕРВОЕ
А ЦАРСТВЕННИКЪ

или

.Гулг И'Т Т О Р I я

БОЛГАРСКАЯ



отъ гдѣ са Волгарс произишли, како са ьралев-
ствовали, мко /«сцарствовали и како
царство свое погубили и подъ
иго подпаднали

Мавробира Латинскаго,
Баронш, Іоанна Зоі аря, Вус-
фира французскаго, Геофапі Гре-
ческаго , Састаго Евтішія Тсріювскаго,
Светаго Дяивтрія Ростовскаго и другихъ лѣтописцевъ
собрана

ИЗДАНІЕ ПЕРВОЕ

Еоі-аі іасііс (аеьсЬісІНс

у вудиму
Писмеаы Кр. Свеучилііштч Пештанскогъ
1844
КЪ ЕДИНОРОДНЫМЪ моимъ

БОЛГАРОМЪ

Те, о любиміи мои единородна, излагамъ
вамъ днесь въ той книгѣ Царственникъ на-
званной начало вашихъ прародителей, отъ гдѣ са
они сирѣчь произишли, и сичкая ихъ дѣянія,
даже до паденія ихъ, за да видите вы, одно у-
6о, каковыхъ славныхъ прародителей сто внуцы,
а друго, защо состояніе человѣческое въ томъ
свѣтѣ не е постоянно, но всегда премѣненію
подлежи, то есть: благополучію послѣдува зло-
получіе, а злополучію благополучіе.

Сначала наши прародители беха безсла-
вни и нищо, а послѣ со своею храбростію стиг-
наха до весма высокаго степене славы, какъ то
многу историцы проповѣдуватъ. По времени же
пакь ослабѣха, обезславихасс и подъ иго под-
паднаха Но това отъ гдѣ; Отъ не согласія ихъ:
понеже развезаха союзъ согласія, и раздѣлиха-
се единъ на една страна, а другъ на друга. И
така они со согласіемъ прославихасе, а съ несо-
гласіемъ изгубиха свою славу. И таковъ плодъ
ражда несогласіе кое то и Господъ въМаттся у-
вѣрява глаголя „Всяко царство раздѣл-
шесся на ся не станетъ.“

Преблагословеина убо вещь е, возлюбле-
ніи, согласіе понеже гдѣ то е оно, тамо е
Богъ, какъ го пакъ въ Маттоа онь самъ дума
„идѣже сста два или тріе собрани во
имя "мое, ту семь посредѣ ихъ“ а гдѣ
то е Богъ, тамо сеьое благополучіе бива, и сс-
кое дѣло е удобно

Здравствуйте.
ЦЛРСТВЕПНИКЪ

ИСТОРІЯ БОЛГАРСКА.

ІКІога потони Богь тоя свѣтъ въ іѣто отъ Ада-
ма 2242, дріа Мавробиръ, останаха само осмъ
душы на земля га живи. Ной и три сынова нс-
тови, Симъ, Хамъ и Іафетъ и чстыри жены
нихни.

Постѣ же, като начнаха да се умножа-
ватъ внуцы те Ноеви, и разумѣ Ной, эащо отъ
Негово то темя щс наполни Боіъ сичка та зе-
мля сосъ человѣцы, выкна трима та си сынове,
Сима, Хама и Іафета, и имъ раздѣли сичка та
земля на три части. И даде

Симу убо восто іна та земля, ьоя то се на-
рича Азія.

Хаму же южиа та земля, коя то се яарича
Африка

Іафету аіс западна та земля, и сѣверна та,
кои то се наричатъ Европа.

Живѣя же Ной предъ потопа лѣта 600, и
слѣдъ потопа лѣта 350 И до тога, еще же и
по смерти Ноевой до 182 лѣта сичкій родъ чело-
вѣческій говореха единъ языкъ, и вѣруваха одна
вѣра. Бъ лѣто же 492. отъ потопа, а отъ миро-
бытія 2734. лоявисе единъ, именемъ Невротъ,
сынъ Хосовъ, внукъ Хамовъ, кой то бешс пай
силенъ на земля та отъ сички те человѣцы, и о-
гради Вавилонъ сосъ крѣпость (кале), и царува
въ него, и быде первый звѣздочетсцъ и чародѣй
на земля та, и направи монеты сребрснны, и из-
найде оружіе воинско, сирѣчь лукъ, стрѣла,
мечъ й копіе, и состави войска и быде первый
мучитель на земля та Той, думамъ, богопро-
тивный Невротъ собра сичкій родъ человѣческій,
и имъ речс пріидете да изградиме единъ столпъ
высокъ до нёбо то, що то ако бъдс пакъ потопъ
на земля та, да не може Богъ да ны погуби,
какъ то погуби псрвы те человѣцы. И така со-
гласиха се сички те на това богопротивно дѣло,
и птрудившеся 40 годины, изградиха высоко до
облацы те, и искаха да стигнать до небо то, и
не се оставяха. Тога Ботъ, ка то видѣ нихно
то безуміе, разгнѣвасе на нихъ и размѣси имъ
языцы те, іцото одинъ другому не разумѣваха
какво искать, и така престаиаха да работать, и
раздѣлихасс на 72. языцы то есть Спмовое пле-
мя на 25 языцы, Хамовое племя на 35 языцы,
а Іафетовое племя на 42 языцы

И така сички те заборавиха первый языкъ,
освень Евера, сына Садова, внука Кайнаканова,
правнука Арфаксадова, преправнука Симова; за-
то то Евсръ не послуша Певрота, и не отиде
да помата на онова столпотвореніе, защо то се
боеше отъ Бога И така сохрани се первый я-
зыкъ во Евсровый домъ, отъ гдѣ то произидо-
ха Евреи

Іафетъ имашс сыново седмь, и имена та
беха

Первому Гомеръ: отъ него произидоха Го-
мери, Гадати и Кимери или Цымбра

Хорвати, Ерцеговцы, Черногорцы, Словацы и
Веиеціяни

Іоаннъ Зоиаръ пиніе' Д аки и Мисатети,
Болгаре и Сербо преидоха отъ сѣверныхъ странъ,
и ласѣлихаес отъ двс тс страны покрай Дунава,
въ лѣто миробытія 4522, и отъ нихпы те имена
тая земля се назпа Мисимія или Віисія коя то
има границы черно то море, Добриджа, Бѣдъ-
традъ, Будимъ и Басарабіл, и наименовасе во-
сточна та нейпа страна Велика Віисія, а западня
та, мала Віисія. Сось друго име они се нареко-
ха и Ил лирикъ отъ И1 лирика перваго Краля.
Послѣ родившеся отъ Иллириково то сѣме два»
ма братія Болтъ и Бромъ, и неможевше да жи>
вѣять заодно, раздѣлиха тая земля на две части.
И Болтъ земі Сѣверовосточна та страна, а Времъ
Ютозападпа та страна Отъ Брома произидоха
Брандебурцы, Поллцы, Восмцы, Чехи* а отъ
Волга, Болгаре, Серба, Хорвати, Далмати,
Черногорцы До тува Іоаннъ Зонарь

Буефиръ французамъ пі,ше Има градъ во
Иллирицѣ Сардикіл зовомыи \ кой то сета се на-
зыва Средсцъ (Софія), той беше стоіный градъ
Болгаровь посредѣ Болгаріи

Пакъ Буефиръ дума заіцо Боігаро, Сербе,
Лехи, Чехи, Словаки, сички са Иллиричесый
родъ

Пакъ изъ Францу скаго іѣтописа Бромъ
Князь Чешки изіѣіна отъ И мирика, гдѣ то бе-
Ха се заселили сичкій родъ С гаванскій и нихная
воинстві, ипойде въ западъ, да тръеи собѣ зе-
мтя, въ Нѣмски те страны, и вмѣсти се между
рѣкою Висла и между Албинь, Ишорка и Бин-
сера къ Пѣмскои земги, и согради іамо градъ
крѣпокъ, и навдеиова го Ьромъ или Барзименъ,
кое то щс се речс: Отъ обремененія упокоихъ Я.
РЯДЪ КРАЛЕЙ и ЦАРЕЙ БУЛГАРСКИХЬ

Иллирикъ быдс первый Краль Болгарскій
ві> Мисинія, прсйдевши отъ Сѣверныхъ странъ,
какво то горе се рече, сось Даки и Мисагсти,
Болгаре и Сербе, въ лѣто миробытія 4522, Онъ
бошс весна юнакъ въ боевс те Бисс найнапредъ
съ Траьійскаго царя и побѣди го и прогна го
презь море то во Азія Послѣ бисе и со сивки
те окрестны народы и нави имъ и разшири своя
та земля отъ черно то море, гдѣ то впада Ду-
мавъ на западъ, до рѣки Сава и Оршава и напра-
ви покрай Д унава градове 5 и наимевова

1-вый Оршава.

2-рый Ростовъ

3-тій Мисинія или Мисія

4-тыи Иллирикъ на свое то си име.

5-тый Бѣлый-градъ

Отъ тотова краля потрепери вселенная, и
Римляне те всегда беха въ големъ страхъ отъ

В Л А Д I Я

По Иллирика пастава Владіл въ лѣто миро-
бытіл 46^4 Онъ беше въ боеве те подобенъ Ил-
лирику, силенъ Бисе съ Македонски те царіе,
и побѣди ги и зсма ги подъ власть та си. Послѣ
полное въ покойствіи доволно и умре

КОЛЕДА

По Владія настант Ко іода въ лѣто миробы-
тія 4745, Онъ беше весма нечестивъ, золь, сла-
столюбецъ, блудникъ, отецъ всякія неправды и
мучитель немилостивъ Исперва покіонисе иа
римски те идоли, а послѣ поиска му се да бъдс
Богъ, и поводѣ народу, да му се кланятъ като
на Бога, а не като на Краля. Тѣмже и устави
да играятъ и да поятъ това идолобѣсіе. Богъ се
роди коледа

Нему се родиха двама сыново, отъ кои то
первый се найма нова Болтъ, а вторый Бромъ.
Послѣ же него убо за нечестіе то му съ Громъ
порази Богъ, и изверже окалина та своя душа.
а Времъ и Волгъ насдѣдиха бащинію то си цар-
ство , не се соглашаваха обачс и беха въ нсмир-
ство, за кое то и раздѣлиха царство то на две
ласти, въ лѣто миробытія 4885 И Бромъ убо
простре со кадс сѣвсрозападна та страна, а Волгъ
Каде Югъ.

Бромъ се числи четвертый Краль, кой то
завоева до Балтійско то море и Помарійсхо то,
и насе іисе тамо со свой народъ, кой то се назы-
ваніе сосъ негово то име Брсми. а сега Чехи,
Поыаріани, земія Брандибурска, и Швеція и
великая Скандинавія, гдѣ то се называ Дани-
маркія.

Като се върна же отъ тамо отиде противо
Сарматовъ и Россовъ и побѣди ги, и направи
въ нихиа та земля градъ, и нарече го Повъ-то-
родъ. Гдѣ то ДО тога немашс нити градъ нити
село, но мѣстехасе Россіяне те отъ мѣсто на
мѣсто по поля та. Като се върна же отъ тамо
Времъ отиде въ Сармація' гдѣ то отъ свои те си
зависти ради убіенъ быде.

Болтъ же братъ Бремовъ, кои то се числи
Краль петый, завоева сичка та Тракія, Маке-
донія, Далмація, даже до бѣло то море, до Римъ
и до Комора во Венеція. Онъ беше подобно като
баща си големъ мучитель. И отъ исго Иллирицы

назвахасс Болгаре, а не какво то некои думать,
защо Болгаре то прілха наименованіе отъ рѣка та
Волга.

ЛИЛЪ

По Болта настана Лилъ, въ лѣто миробытія
4920. За него лише Іоаннъ Зонаръ, защто отиде
на Римъ съ войска голема, и излѣзна на срсща
му римскій Царь Тарквинія Лука сосъ много-
цѣнны царски дарове, и тако примирисе сосъ
него и се върна назадъ въ Болгарія: гдѣ то и
умре.

ПЕРУНЪ

По смерти Лиловой настана Перунъ. Въ ис-
тово то врсме се роди Александръ Македонскій,
и докле порасте и се возмужа Александръ, онъ
земаше отъ Филиппа Александрова™ баща данъ
Возмужавшися же Александръ, и земавши скип-
тры отца своего, лодигна бой противо Перуна,
и нави Перуну, и уби го. а двама истовы сынове
зароби, купно со сивко то му воинство. И така
сичка та Болгарія по смерти Перуновой остана
подъ Александрова власть, Авама га обаче сы-
нове Поруновы, кои то отведе Александръ въ
плѣнъ, иаправи ги князове въ свое то си царство,
и отиде сосъ нихъ, и побѣди Пора Индійскаго и
други многу царства. И като се врнаха лросиха
отъ Александра да имъ да де одна часть земля, и
Александръ даде имъ свое то отечество Македо-
нія, въ лѣто -отъ сотворенія мира 6038 Купноже
даде имъ и исповѣданіе написано на кожа со
златны олова: народъ славный и непобѣди-
мый на брань. Еще же дадс имъ и титла
Кральска за нихно то мужество, и за велика та
побѣда, щото направи сосъ нихъ по вселенная.
И така Александръ убо остана въ Вавилонъ, а
Болгаре те пріяха иые славно, и се иарекоха
Славяни и Македонцы. И боешесе одъ нихъ не
само востокъ, но и западъ, Германія, думамъ,
Италія и самый великій Римъ даже ДО лѣта ми-
робытіл 5604 въ кое то лѣто бешс краль въ
Болгарія

ДИКЕфААЪ

Отъ Перуна краля Болгарскаго до Дикефала
краля Бо царскаго пройдоха години 566. и кои
выдоха между тыя години пожди Болгаропъ нс-
извѣстии са

Като мастана же Айкефалъ въ Болгарія
кралъ, кастана и въ Римъ, въ това времс, сирѣчь
въ лѣто отъ рождество Христово 96, царь именемъ
Траіанъ. Онъ като прія скипры то царства, собра
свои то велможы, и ги попита дали има ноной
да се не покорява на Римска та держава; и му
отговориха они. Славонскій родъ, кои то хо-
диха сосъ Александра Македонскаго и покориха
вселенная, они не само цс са покорни на царство
то 7іл, но и дань зсматъ И речс Траіанъ и ка-
ковъ е тоя родъ, щото нссс локорява великому
Риму, кому то со покорява всслсная; ше имаме
подъ своя та власть Римъ, франція, Германія,
Ишпанія и сичка та Африка и Азія. Понта, Ар-
менія, Колфія, Берія и сичъа та восточна страна
И така исможе да търпи тоя срамъ; но посла и
собра безчетна войска отъ раэ іичны страны и на-
роды, и отиде на Дикефала краля Болгарскаго
И топа пище Іапіанъ риторъ римскій въ римско
то писмо въ слово 23.
Дикефалова столица беше Сардія и Буда.
Гдѣ то Дикефалъ найдевшися окопа врсме и чув-
ши, защо Траіанъ иде па него сосъ голема сила,
яосла и онъ на восточиа та страна, и собра Бол-
гаре, Росси, Аланы, Сарматы, Костоболи, Пе-
чиисги, Времи, весма холено число. И така со*
противное Траіану и изби многу отъ Римляне те,
а безчетно множество нарами обаче Римляне те
не се вьрнаха назадъ, но преэеха мноти страны,
и при самый Будимъ приближиха кое то като
виде Дикефалъ абіе яосла Траіану, и му рече:
Те ти предавамъ оружія наша и сички страны
наши, токмо направи съ моно миръ и въриисс, за
да дойдемъ послѣ азъ да ти со пок гонимъ, като
самодержцу. обѣщасе же и дань дадава Траіану.

И така Траіанъ убо направи миръ сосъ Дике-
фала, и въраасе въ Римъ, земавпш -со себе и Ки-
росвата залогъ отъ Болгаровъ по обычаю царско-
му. а Дикефалъ кесохрани обѣщаніе то си, но
слѣдъ малку време собра войска многу и стана
на Траіаиа. Подобно и Траіанъ собра войска сил-
на, и отиде на Дикефала И като се сразила и
две те сили, въ первый а още бой Траіанъ нави
Диксфа лу, и го гони даже до А непрь рѣка. И тога
Траіанъ запусти до край Дакія а Дикефалъ от-
чаясе отъ живота си, и закла самъ себе при рѣки
Прутъ.

Дума свстый Димитрій Ростовскій: Не мо-
жете нави Траіанъ Дикефалу, ако да немаше
христіянска войска со себе: защо въ това време
многу христіане имаше въ Римъ, кои то служсха
тайно истинному Богу, .

Болгарстс же, кои то останаха гога въ До-
бриджа, Тракія, Македонія, Загоріл и Дарданія,
проминала Дунавъ и населихасе въ Басарабія: а
други те, щото беха по други страны, Траіанъ
собра, и насели ги въ Далмація, и ги раздѣли
отъ Басарабски те Болгаре, за да не бы станали
пакь некога вьрху му, и ги нарече Серба, кое то
по римскій языкъ ще се рече робс. П отъ тога и
до днесь Сербе те се наричать сосъ това име.

Колку то Кирови разбойницы имаше въ
римска та держава, и нихъ сички те Траіанъ
собра и насели ги въ Дакія: коя то исперва беще
земля Болгарска, а сега живѣятъ въ нея Власи

Колку то же останаха Болгаре, Сармати,
Славяни и Роксолани направиха окопъ отъ Дне-
стра рьки до Дунава и тамо се опрсха Траіаиу,
и не може да имъ навіе, и направи миръ сосъ
нихъ, и върнасе назадъ. И Гоя окопъ и до днесь
стой, и називасе Траіановъ окопъ

Траіанъ же направи при Прута рѣки пала-
ты, и постави стража да лазатъ отъ 10ОО. воины:
а самъ сосъ воинство то си прсйде Дувавъ на Ни-
кополь, и направи мостъ каменный прозъ сичка
та Болгарія отъ Дунавъ даже до Виза, сирѣчь
Цариградъ. И отъ тога остана Иллирикъ или
Болгарія подданицы Римляномъ до великаго Кон-
стантина кесаря Римскаго

КОНСТАНТИНЪ и ЛИКИШЙ МУЧИТЕЛЬ

Отецъ великаго Константина, пише Іоаннъ
Зонарь, иманіе Констанду жену, дщера Максиміана
Геркулеса, мучителя Римскаго, и роди сосъ нея
трима сынове, и една дщера Константіл, и ожени
я за Ликинія: кои те беше Словакъ И така смѣ-
сисе Ликины съ Максиміана на царство, И по-
стави Максиміанъ Ликинія надъ Болгарія та: кой
то абіе потна да со кара съ Болгаре те, и сички,
кои то беха около него, намрази: а Максиміаиъ
раскалсе, зато то смѣси Ликинія на царство то си,
и начна да мысли, какъ да го испъди, но послѣ
и явно подигна бой противу Ликинія: но Лики-
ній побѣди Максиміана, и быде царь и надъ Бол-
гарія та, и надъ Грецы те, и надъ Дани те, то
есть Власы те

Въ топа време поцарисе по баща си великій
Константинъ во Британія, Галлія и Алпія, а въ
Римъ царуваше Максентій кой то беше големъ
мучитель и злодѣй, за кое то и не можеха да го
търпатъ Римляне те и позваха Константина' кой
то дойде и бобѣди Максентія, и уби сынове не-
говы и дщери и сичко то племя негово до край
истреби. И така онъ убо остана царь на западъ,
а Ликиній на Востокъ.

По времени же иачнаха да си завиждатъ
одинъ другому, и всегда въ невѣріи беха Того
ради подигнасе Константинъ на Ликинія со сила
голема, и побѣди го, и эема отъ него Болгарія,
Византія и Xрисоградъ, а онъ лобѣгна въ Нико-
мидія , отъ гдѣ то посла жена та си Константія
да проси отъ брата си Константина миръ, коя то
съ плачь се моли Константину, да не погуби
Ликинія, кое то и получи. И така посла Лики-
ній отиде при Константина со смиреніе, и му се
поьлони. а Константинъ чу повелѣ да живѣе въ
Солунъ, совѣтницы те обаче Константинова не-
навидеха Ликинія, и научиха воины те му, щото
Като одхождаше въ Солунъ, убиха го на пьта
близо при Серресъ, и пакъ остана Болгарія подъ
Римска власть, дума Бароніл.

Въ топа време дойдоха Сармати и Сняти на
Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и по-
бѣди ги, и направи на Д у навь мостъ на мѣсто,
кое то се называ желѣзная врата, въ лбто Го-
сподне 325. Тога создаде Никополсхал крѣпость
на Думавъ, и искаше да направи тамо градъ на
свое то хи име, -и--поводѣ иа народа да носатъ
каменіе, запрещенію му быдс обачс во снѣ, и не
направи, а каменіе те стоятъ и до дноеъ на ояова
Мѣсто, кое то беше весма красно, и имаше градъ
отъ Иллирика созданъ, именемъ Прсслапа

По смерти Константиновой настана сынъ
неговъ Константій, кой то беше еретикъ Въ ис-
тово то време се собра въ Сардикія градъ Бол-
гарскій соборъ, въ лѣто Господне 346 на кой то
Соборъ се собраха, по исчисленію Сократа лѣто-
писа Греческаго, отъ 37. градове 370. Епископи,
между кои то беше и Атакасій веіикій.

Ликиній же остави по смерти своей сына
подобнаго имена, сирѣчъ Ликины, кого то Кон-
стантинъ гоненіе за кое онъ побѣгка у Скиты
то или Болгаре те, въ лѣто Господне 370.

Боцарившуся же въ Грецы те Уалснту Луп-
киау, полвихасе други Болгаре, кои то беха из-
гнани отъ Траіаяа задъ Прутомъ А Мавробиръ
пишс, зато изъ Волга дойдоха неколку князове,
и се смѣсиха съ Македонскими Болгарами, и обз
ладаха отечество свое, дарованое имъ отъ Алек-
сандра ради побѣды Индійскаго Царя, и поста-
виха си краля, въ лѣто Господне 372.

ВУКИЧА.

Отъ Диксфала до Букина преидоха тодини
266. Вуьичь деветый кралъ Болгарскій беше ве-
сма силенъ и страшенъ Грекомъ. Отиде со свой
родъ исперва въ Маджарска-та земля и во Влахія,
а послѣ посла извѣстіе Уаленту, да ги пусти да
прсйдатъ Дунавъ, и да се населятъ по край него.
У а лентъ имъ се обѣща и пусти ги, со согласіе
обачс да са покоряй Грекомъ, и да му помогать
на бой.
И така Болгарс те прейдевше Думавъ насе-
яихасо по край отъ черно то море до Морава и
Оршава, и смѣсихасе сосъ Иллирически те Бол-
гарс, а одни отъ нихъ останаха съ одного вое-
вода въ Панонія сосъ Аваре те или Ыаджаре те,
и выдоха тамо за многу врсме.

Въ товт врсме Грецы те называха Болгаре
те Готты и Гуны, защо колку то народи излѣзу-
ваха отъ сйверна та страна, 'называха ги Іотты,
какво го сога Гатари Во врсме то же Теодосія
Малаго разумВха имъ имс то, и назваха ги Вол-
гари.

И така Болгаре те найдоха добра и изо-
былна земля и насотихасе въ нея не беха обаче
учени и нознаеха да се покоряватъ царю, но беха
диви, спирѣпи, бозстраішіи и силки като лви
(аслани), и одинъ отхоадаше на дессть душы
безъ страхъ, какви то и до сета излѣзуватъ отъ
сЬверна та страна. Пиша и въ Баронія книга въ
псрва та часть на листъ 567 Болгаре срраими
всему миру. МалЪ нароур но нспоббдимЪ. Така
и во многу Гречески Исторіи се пише

Букинъ прочее сосъ тыя непобѣдимы въ бра-
нотъ Болгаре по малку времевостана на Греческа
ха земля и многу пакости прааеха, пленяще земля
та, за това и Уалснті> сосъ Войска излсзе на нихъ
По болгарс те побѣдиха }алснта, и гониха го
до Едреие ідѣ то онъ се скры сосъ Архистратига
своего въ одна плевница, а Болгаре те разумѣе-
те, запалиха плевница та, и изгоре Уалеать
сои. Архистратига своего.

Пишесе за у.ілента вз неговы то дѣянія:
обезумисе Уалеать Царь, и пусти Готты да прей-
дать Цунавь, за да го побѣда гъ и изгорать.

По Уа лента наста на на Греческое царство
Теодосіи великій. кои то издэзна со сила голема
яа Болгары, и смири ги, и зема отъ нихъ градъ
Сищовъ: не може обаче до край да ги покори
подъ своя та Власть. Того ради пакъ умножив-
шее#, бихасе многу пъти и сосъ Грецы те и сосъ
Римляне те, и Земаха отъ нихъ мѣста и земли,
доклс презеха сичка та Тракіл, Македонія и Ил-
лирикъ и иасслихасо въ нихъ, гдѣ то и до днесь
живѣятъ.

И Грецы те проклеха царя Уалента, защо
То пустилъ Болгаре те да прейдатъ Думавъ. Това
•обаче быде Божіимъ попущеніемъ, за да се на-
сели тоя народъ вь тая земля, и да смирява Гре»
ческал гордость.

СВИТШІЯНЪ

По Вукича настала Свитиліянъ въ лѣто Го-
сподне 412 а у Грецы те царуваше Тоодосій
великій, кой то собра войска многу, и испрати
сосъ едното воевода своего на Болгаре те, но
Болгаре те пакь имъ яавиха, какво то и на време
то Тсодоеія малаго, въ лѣто Господне 445. Тога
быде и землетрясеніе големо до шесть месецы

По Тсодосія настана Анастасій, въ лѣто
Господне 495. въ неговото време Болгаре те оти-
доха сосъ голема войска на Грецы те, и ги раз-
биха надъ рѣкою Зурмою, и усвоиха сичка Тра-
ын, а Анастасій едва избѣгла, и примирисс сосъ
нихъ сосъ многу дарове. Послѣ же, въ лѣто Го-
сподне 514 дигнахасе Болгаре те пакь на Грецы
те и навиха имъ, и отидоха и до самый Цари-
градъ

ГЕРВАЛИИЪ

По Свитиліяна настана Гср»алинь въ Бол-
Лрѣхъ, алъ Грецѣхь Іустиніанъ. Той Іустишань,
дума Іоаннъ Зонарь, беше отъ /арданія, отъ
градъ Охрида, родомъ Болгаринъ, и царствова
пъ Греція годины 37, и умре въ лѣто Господне
521.

ДРАГИЧЬ

По Гервалина настана иа кралевство Бол-
гарско /Ірагичъ, въ лѣто Господне 608. Онъ во-
стока най напрсдъ да Договарда краля француз-
скаго, кой то беше избилъ Алецеки воеводы
9000. душы Болгаре изгнаны отъ Маджаровъ, и
нави му, и п іѣни сичка земля француза» По-
слѣ се върна въ своя та си земля, въ лѣто Господне
625, и неладна на Грецы, и разби ги, и уби до
1800 душы Грецы, и плѣнешс Греческа та земля:
за кое то и Константинъ Погокатъ, царь Грече-
скій, посла му многу злато и вещи многоцѣнны,
и лримирисе сосъ него.

БОРИСЪ

По Драгича настана Борисъ. Онъ востана
най напрсдъ на Акума краля Венеціанскаго: кого
то и улови жива, и доведе въ Болгарія со сички
те нсговы велможы Подобно улови жива и Те-
одорика краля Маджарскаго, и доведе го въ Бол-
гарія везана, и го уби

По неколику време Часть Болгаровъ сосъ
одного предводителя Глѣба нападнаха на Мунда
краля: но Мундъ имъ нави и пороби ти, и ги
посла Греческому царю Іустииіану. кой то ги
разнесе по Арменія и Лморса За топа други те
Болгаре востанаха на Іустикіана, и плѣниха Грс-
чсска та земля до Бдрене а Іустиніанъ, кой то
не може да имъ се сопротиви, посла имъ икогу
злато и вещи многодѣнны, и примирисе сосъ
нихъ. обаче и дань даваше Болгаромъ.

ВАТОЙ

Бъ лѣто господне 670 наетана на кралевстпо
Болгарско Ватой, кои то беше силный и благо-
получный во бранехъ Онъ по время шестаго со-
бора, въ лѣто Господне 679 «ось голема сила
нападна на Константина Погонатт, и презема
сичка земія Охридска, и во Охрида постави
престолъ кралевскіи, и огради крѣпость, и за
многу време дань зема отъ Константина, какъ то
пише Баронія книга во второй части на листъ
19. а Тсофанъ Греческій лѣтопись пише „Седа
Волгари іЛ великою силою отшили на кесаря,
изволило прилаірипися <Л ниліи и обѣщался имЪ
на всякое лбю дань даяги.

И така по свидѣтелству тѣхь лѣтописцевъ и
Грецы и Римляне за многое время дань давали
Болгаромъ

Но времени Ватой пакъ востава на Грецы
те, въ коихъ царуваше Іустиніанъ сынъ Констан-
тиновъ , и перво убо му нави Іустиніанъ, и зема
отъ него Ил лирикъ а послѣ, като се вращаше
Іустиніанъ, Ьатои сось воинство то си оотекоха
въ одни мѣста Гречсска та войска, и л разбиха,
и като снопе Грецы полагаха, а Іустиніанъ едва
може сосъ малку дружина въ Цариградъ да по-
бѣгно, и направи миръ съ Болгаре те, и данъ се
обѣща да дава Батою. Послѣ бисе сосъ Арапс те,
но и они му навиха На друга же іодина собра
нова войска, и отяде пакь на Болгаре те, и ра-
зори имъ две мѣста нарицаемы ІНизны, кои то
отецъ йоговъ беше даль Болгаромъ, за да има
сосъ нихъ миръ, но Болгаре те, като со вращаше
сосъ многу корысть въ Тракія нападнаха на него
и разбиха сичка та войска Гречсска. а Іусти-
шаііъ се въриа назадъ, и сосъ многу моленіе И
дарове направи миръ сосъ Болгаре те.

По малку време умре Ватой кои то и малъ
голема жалость, защо меумрслъ на войска, и ду-
мать като умиралъ, о фортуно' великая нуаідо'
Зато ми нодопусти и оше да шміивѣл, за да
умремъ на бой зоіпчки сосъ мечъ въ рукахъ,

ТРИВЕЛІИ

По Баточ настана Триветій. Онъ беше че-
ловѣкъ вссма великодушенъ и 6 іагополученъ
во брансхъ. Най папредъ востана на Ліаджаре те
и Аварс то, и разби ги, защо то испьдиха Бол-
гаре то изъ Наношя.

Онъ усгави и судъ въ Боігаре те и законъ,
зі да се судатъ и наказувдтъ зти те кое то до
истово то време пемаше въ Болгаре те, сирѣчь
нити законъ нити Судъ.

Въ това време Іустишань третіи, царь Кон-
стантимопо ісый, кого то Апсимаръ и Тиверій
беха испъдили отъ царство то, и беха заточили
въ Херсонъ, ^отрѣзавше му носъ, за кое то се и
нарече Іустишань лосоусѣчеиьиО Той, думамъ,
Іустишань поста скрытомъ до Тривелія, и обѣ-
ща му царска титла и вѣнецъ, ако побѣди Апси-
мара и Тиверія, и ако го возведс пакъ на цар-
ство И такаТривепй абіе собра многу Болгаре,
и отиде шОлсимара и Тиверія кои то и по-
бѣди, и зема Цариградъ, и постави Іустиніана
на царство. Іустишань обаче, тукавъ сый, лвисе
неблагодаренъ Тривелпо, и не му даде царска
титла по обѣщанію за ь.ое то и Тривелій начна
да го укорява жестоко и да му дума, защо е не-


благодаренъ И лукавь, а Іустинійнь ее раэгнѣва,
и собра многу войска, и нйпадна на Болгарія.
Подобно и ТривеЛій се ополчи иі него и му
нави, и го гони даже до Цариградъ, гдѣ то едва
се сохрани живъ

По времени же като се воцари Левъ Иса-
врянинъ, первый Иконоборецъ нападна на него
Малсада принципъ Антонъ и Сулиыань Турсый
со еилна войска и засѣднаха Цариірадъ за три
годины, щото ДО 3000 души погииаха отъ гла-
ды Тота Тривелій крата Болгарскій позванъ со-
бра войска сиіна и отиде на помощь Грекомъ, и
побѣди принципа И Сулимана, и уби отъ нихна
та войска до 2400<> душы, а оСтакала та чтетъ
отпъди отъ Цариградъ.

По Томь Тривелій, въ іѣто отъ Христа 703,
воспрзя вѣра Христіанска и ймашс гоіемо благо-
говѣніе и у сердіе ко Хрйсту Ббгу: за кое то и
согради монастырь, и остави сосъ воля кралсв-
бТво то по старому своему сыну, и заповѣда му
да стой неотступно въ Хрйстіа истѣй вѣ ѣ, т самъ
бблечесе во иноческій чинъ, и быде добрый ста-
рецъ Съмъ му же за ча тау врсме стой въ Хри-
стіанека вѣра а Послѣ ооьрнасе на поганство
кое то като чу Тривелій, остави иноческій чинъ,
и прія пакъ кралеВствб, и улови сына си, и без-
милости ослѣпи го. Послѣ вручи кралевстсо То
младшему сыну своему сосъ такова заповѣдь,
щото разумно да управллва кралевство то, и
твердо да содержава вѣра Та Христіанска, за да
не воспріеМе и оіп> подобна та казнь сосъ брата
си и така днь пакъ воспртя иноческій чинъ, и
соверши свяю свое то житіе во иночество то, въ
кое то бешо нареченъ Тсоктистъ а сынъ му за
малку време ходи по заповѣди отца своего, и
беше добръ Христіанинъ, а по смерти отца сво-
его быде развращенъ на Сѣра и тяжекъ Волга-
ромъ, за кое то го и испъдихаоть кралевство то,
и поставиха си краля, въ лѣто Господне 715. или
какъ то думать други 722,

ІОАННА АСЕНЯ ВЕЛИКАГО.

Тогова Іоанна Асеня Грецы те отъ зависть
нарекоха Хасанъ Касонъ.

Въ негово то време царуваше Левъ Исаврл-
иинъ, и имашс бой сосъ Скафилй царя Арап-
скаго , кому то не можете никакъ да наше, и
имашс нужда голема Того ради моли Асеня да
дойде на помощь, и обѣща му се съ написа-
ніемъ, да му даде царска титла и вѣнецъ; като
побѣди Саафиля, кое то му подтверди и съ
кіетва. Тога Асеиъ великій собра войска Бол-
гарска до 14500 душы, и отиде на Скафиля царя
Арапскаго, и побѣди го, уби до 90000 душы
Арапе, и зема оть нихъ Арменія и Мидія, кои
то Сеха две ц ірства. И така като ги покори подъ
Греческа та втаетъ, и вращашссе, Левъ сосъ го»
лемо торжество и честь го посрещна, като побѣ-
дителя послѣже собра сичкіи сингаить духо-
венъ й мирсхій и даде му титла царска и вѣнецъ,
и нарече го Іоаннъ Асеиъ великій, пер-
вый царь Болгарскій И посха на многая
лѣта Царю Асеню.

ДОБРИЛА

По Асеня наетана Добрици. Онъ поиска отъ
Грецы тс некои мѣста и градове. ко Гроцы те
това не пріяха, и проповѣдаха противу него бой.
Тѣмъ же и Добрица собра войска многу, и отиде
въ Греція до Ору чища зовомыя доліи стѣны, и
разори и зема многу корысть изь Греческа. та зе-
мля, за кое то се разгнѣва царь Гречесый, и со-
бра многу войска и отиде верху Ботгаре те но
Добрица пакъ нави Грекомъ, и самого царя уло-
вивши въ зттоіепіе посла.

Слѣдъ това Ботгаре те подозрѣха Лобрицѣ,
защо има сірытъ сговоръ сосъ Троцы те, да имъ
прсдаде Болгарское царство, и иснъдиха го и
убиха го со сички то ноговы велмоши

ТЕЛЕ3131ІІ

По Добрица настана Телезвій. Онъ не беше
благополученъ во бранехь лоне ке въ перво то
сраженіе р'азбиха го Грецы те, и отъ Боігаре те
многу убиха, и многу робіе отведоха въ Цари-
градъ , за кое то го и убиха Болгаре те.

сдвинь

По Таіезвіл настана Сабинъ Онъ се убоя
отъ Грецы те, и посла Греческому царю, да веже
сосъ него миръ, за да се небілтъ. кое то като
разѵмѣха Болгаре те, сички те го возненавидоха,
и начнаха да го навѣгуватъ Того ради онъ по-
бѣгна въ градъ Заморія, и отъ тамо въ Царшрадъ
при Копронима. И тамо отложи почитаніе свя-
тыхъ иконъ, и бьідс еретикъ, като Копронима.

ТЛГІНЪ

По Сабина настана Таганъ въ лѣто Господне
740 И онъ подобно като Сабина проси миръ отъ
Копронима Копронимъ жо послі къ іагану да
доидс да свежатъ миръ И така Таганъ сосъ мно-
гу Болгтре отиде при Копронима и аице съ
лице разговорихасе и утвердиха миръ II Ко-
пронимъ само по привидѣнію па права миръ съ


25

Тагана защо скрытомъ посла, войска довольно въ
Боігтрія и піѣни и разори мѣста многу. За това
Болгаре те испъдиха и Тагана отъ царство то.

ТЕЛЕРИКЪ

По Таіана настана на царство Тслерикъ Въ
негово то врсме Копронимъ востана на Болгарія
и по сухо, и сосъ корабли, кои то сички Бо-
ліимь промысломъ бурею разбихасе и потънаха.
Тетсрикь со своя та си войска устремившися,
нави Копрониму и презема многу градове Гре-
чески.

На друго лѣто Копронимъ пакь собра вой-
ска, и отиде противу Болларе те. Подобно и
Течерикъ собра войска, и устремисе противу
Грецы те. и погнавъ гони ги даже до тесноты
глаголемыя Всригава. И тамо сразихасе, и иа-
виха Боігаре те Грекомъ, щото немаха Грецы те
отъ гдѣ да бѣгать И така изсѣкоха ги Болгаре
то, и іи поюжиха като снопа А Копронимъ
едва избѣгъ а сосъ неколику отъ свои те си, и
примирисс сосъ Телерика и вращашесе назадъ
сосъ голомъ ерамъ Въ единъ градъ же Болгар-
скій именемъ Броцастая, ймаше до 1200. дуты
воины Вотгорски на сохраненіе града, кои то
Копронимъ изби до единъ сосъ лесть, и отиде
си ві{ Цариградь П тов<і Тсіерикъ като чу, раз-
гнѣвасе много, и отмсти Копрониму сосъ тоя
начинъ писа му посланіе лестно так і,

Константину царю Грсчсскому радоватися'

„Знай царю, защо ал самь разгнѣванъ на
мои родъ, и искамъ да избѣгнемъ отъ нихъ, защо
поможемъ да терпимъ веке суровство то имъ, и
да дойдемъ въ ІІариградъ при гебс. Того ради
молимъ да постешъ нсколку воины да ме пріематъ
и воведатъ въ Цариградъ “
Това убо прочетъ Копронимъ, возрадовасс,
и абіе посла до 3000 душы воины избраны въ
Болгарія, за да посрощкатъ Телерика. Тслсрикъ
обаче посла тайно воинство, и въ еднотесно мѣ-
сто избиха Капронивы те воины до единъ, и
отмсти Копрониму, въ лѣто Господне 775.

ТЕЛЕРИКЪ ВТОРЫЙ

По Телерика перваго наетана на царство
Болгарское Тслсрикъ вторый, въ лѣто Господне
783 Той Тслсрикъ беше невѣренъ за кое то го
и изгнаха Болгаре те. А онъ побѣгна въ Цари-
градъ при Лва сына Копроничова, кой то іо
прія съ радость, и крести го, и олени го за се-
стра си Ирина, и постави го перва по себе въ
царскій свой дворъ.

КАРДАМЪ

По Телерика втораго, воцарисс Кардамъ,
въ лѣто Господне 707 Онъ беше благополученъ
въ брансхъ, и во многу боеве Грекомъ нави, и
многу Грецы погуби.

К Р у И Ъ

По Кардама воцарисс Крунъ въ лѣто Го-
сподне 800 Онъ беше человѣкъ великодушенъ и
благополученъ во браксхъ. Онъ побѣди Грецы
тс многу пъти, и разшири Болгарска та дерлава.
Онъ собра Славяне те Паноиски, и нападнавъ на
Франца, уби Борна въ Далмацію и направи миръ
сь царми западнями. Послѣ се обьрна на Грецы
те, и разори многу предѣлы Гречески Пики-
форъ яіе царь Греческій посла одного воевода до
собере войска, и да идс противу Круна. на


Крунъ ника дна иа готова воевода, и уби и него,
и сичка та му войска при Струмица или Ергене,
въ лѣто Господне 80а.

Нз> топа време Крунъ зема отъ Грецы те и
градъ Софія, и изби до 6840. душы още Ники-
форова войска, и отъ простый народъ безчетъ.

По томъ Никифоръ собра друга войска мно-
гу , и выкна на помощь царя Персіискаго и ца-
ря Татарскаго, земаьь же со себе и Ставрикія
сына своего, и така нападна на Болгарія, и о-___

пустоши многу мѣста и самый дворъ Круковъ
изгориУЙ топа Крунъ като вида, отчая живота
своего и проси миръ отъ Никифора./Никифоръ
обачс разгордѣсе и нсщеіие да направи миръ съ
Круна. Тога Крупъ разгнѣвасс много, и ровна
съ гоіемъ гласъ, като единъ гладевъ левъ, ско-
ро да заградать тѣсны мѣста и клисуфы, и иа-
падна на Никифора царя близо при Славомира
не далсчь отъ Никополя, и разби му войска та
конечно, и зема сичко то имѣніе, Що беше плѣ-
нилъ изъ неговыи дворъ и отъ Болгарія та, а
самого Никифора уби, и заповѣда да натъкнатъ
глава та ыу на еднО дълго дърво, за да я види
сичка та му войска, въ лѣто Господне 808. По-
слѣ повелѣ Крунъ, и обковаха тая глава Ники-
форова со злаго, и направиха я чаша И така,
лога иманіе веселіе, піешс изъ нея вино съ вег-
можы тс си

По томъ востока на Болгарія Михаилъ царь
Греческій сосъ многу Войска. А Крунъ проси
миръ отъ Михаилѣ' не получивъ обачс, собра -=—
войска и отиде на Мсссмбрія и Созойоль по край
мОре то, и зема йісссмврія

Бъ това време, като се приближаваха две
гс войски одна при дру га, явисе знаменіе на не-
бо то, двекомсти во образъ луны, кои то се со-
бираха, и пакъ се раздѣляваха, въ лѣто Госпо-
дне 813.

Послѣ ударихасе Грецы то сосъ Болгаре те
блиао при Адріанополь, и быде бой големъ, до-
ѣло начнаха Грецы те да бѣгать ко Болгаре тс
не смѣеха да ги гонятъ, боящеся да не с лукав-
ство Послѣ обаче, като видоха защо истинно
бѣгать, потскоха слѣдъ нихъ, и единъ Болга-
ринъ гоненіе 40 Грека. И едва Михаилъ и гла-
вный Куманда неговъ убѣгнаха въ Цариградъ.
И остави Михаилъ царство то самоволію. а на-
стана по него Левъ Арменинъ\/

Въ топа време Крупъ остави въ Болгарія
малку войска подъ власть брата своего Мортаго-
ла, а самъ съ друга та войска отиде, и обсади
Цариградъ за многу време, но но може да го
усвой, ивърнасс и зема Едрене, и безъ четь на-
родъ плѣни между кои то беше заплѣнснъ и
Василіи Македонянинъ, кой то послѣ быде царь
Гречесый Тога у би и Ману ила Епископа сосъ
сички те пеговы ктирицы, и многу народъ
Христіанскій, заіцо то се не отрекли отъ Христа

Тота, какъ то пише въ прологъ въ Мѣсяца
Іунія, единъ священникъ Грекъ, Болгарскій я-
эыкъ знаялъ добро, и мо іилъ Крука, да го пу-
сти свободно, но онъ го убилъ И така священ-
никъ умирая проклелъ Круна предъ народа.

По времени, като направиха Грецы те миръ
сосъ Болгаре тс Крупъ отпущашс ко іьу то ро-
біе имашс Грецы Между кои то виде горере-
ченнаго Василія Македонянина стояща благочин-
но , выкна го при < ебе и му даде одна яблока ,.
и го отпусти


МОРТАГОНЪ

По Круна настала на царство Мортагонъ
братъ Круковъ Въ това врсме Грецы и Болгаре
имаха миръ Съ Римскаго Кесаря обаче Лудо-
вика имаха бой. И въ Панонпо сразившее» на-
виха Болгаре те Римляномь и многу земля эема-
ха. Панокія въ това врсме беше подъ власть
Болгарска.

Послѣ Мортагонъ отиде противу Словенія
те и нави имъ сосъ големо кровопролитіе и отъ
двс те страны, и постави надъ лихъ правители
Болгаре.

Въ това време царуваше ТеодораАтена Тсо-
фила царя Греческаго. Отъ нея Мортагонъ зема
сестра си, коя то беше заробилъ Никифоръ въ
нападеніе то па Круновый домъ. И тая сестра
нетова беше крьстсна, и писаніемъ Греческимъ и
закономъ Христіанскимъ научена коя то, като
домде при брата си, начни да го учи на вѣра
Христіанска Подобно и единъ Грекъ именемъ
Теодоръ Ку фаръ, кого то онъ иманіе робъ, и
онъ часто му воспоминавашс вѣра христіанска
Но онъ сичко то това не вмѣнявашс за пищо. И
беше вдодомъ само на ловитва, и ходеше всегда
да лови звѣ/ ове въ гора та въ коя то направи и
палаты големы, за да си опочива въ нихъ, кога
отиде на ловъ, и заповѣда одному монаху ико-
нописцу, именемъ Мстодію, да испише ловитва
по палаты те, сицѣчь звѣроье и ьучета и прочая.

Методій же вмѣсто товитвіі написа сосъ
големо исьуство второе пришествіе Христово,
какъ праведницы те щс стоятъ отъ десна страна,
и ще се веселятъ въ рай, и какъ грѣшницы те
Ще стоятъ отъ Лѣва страна, и ще се мучать во
вѣчна мука И това сичко то направи Методій
наученъ отъ сестра Мартагонова и Теодора Ку-
фаря.

Като се свърши убо написаніе то, доидс
Мортагонъ да види палаты те си. И като вида
написано то, попыта Методіл за сичко то, и
Методій абіе начна да му казуса за второ то Хри-
стово пришествіе, и праведны те какъ ще се ве-
селятъ въ рай, а грѣшни те ще се мучатъ въ мука
вѣчная. Тога Мортагонъ воздыхна отъ сердце,
и речс: блаженъ с кой то се яамери снова време
отъ десна страна. И абіе начна да познава Хри-
ста Бога

Въ-ярва време попусти Богъ вь Болгарія го-
лемъ гла^и моръ . кое то като гледаше Морта-
гонъ, начна прилѣжно да се моли Христу Богу,
и обѣщасе, ако престане тоя гладъ и моръ, да
пріеме совершенно вѣра Христіанска. И абіе по-
слуша го Богъ, и престана тоя гнѣвъ Божіи въ
Болгарія та.

Въ тона време Грецы те позваха Мортагона
сосъ големе моленіе, да дойде да имъ помогне
противу Тома отступника, кои то беше нааад-
налъ на нихъ, и беха въ големо утѣсненіе.

Той Тома беше робъ въ Цариградъ и слуга
у едного Царегражданина, и за едно согрѣше-
ніе цобѣгна отъ господара своего и отъ Цари-
градъ пъ Турцы те, и прія Турска вѣра. Послѣ
же претворисе защо с сынъ Константина и Ири-
ны и собравъ войска многу, отиде противу Гре-
цы те, облада Арменія и стигна и до самый Ца-
рлградъ.

Противу тогова убо Тома Грецы те позва-
ха Мортагона: кой то абіе дигна войска силна,
и отиде противу Тома отступника и разби го до
конецъ4 а самого улови, и перво убо отсече му
раце то и возр те, а послѣ и глава та, Послѣ
влѣзла въ Цариградъ, и крестисе, и наименова
то -самъ Греческій царь на свое то си име Миха-
илъ , въ лѣто Господне 826 Крсстихасе же то-
га и отъ войска та му до 5003. души.

Върнався же новопросвѣщевный Болгарскій
царь Михаилъ въ Болгарія, посла въ Римъ до
Римскаго Папа Николаа, подобно и въ Цари-
градъ до Теодора царица, да му прататъ влады-
цы да обращать и крещаватъ народа. кое то Бол-
гаре те като разумѣха, вооружихасе противу
него. Но онъ зема въ раце тс си честный крестъ,
и излезна на нихъ, и нави имъ со сила та чест-
наго креста: кое то като видоха Болгаре те, о-
бърнахасе ко Христу Богу, и прідха святое
крещеніе многу народъ

Между това же посла и Николай Папа
Римскій двама Епископы, Павла и Формоза,
кои то обърнаха сичкій народъ на Христіанска
вѣра и крестиха ти.

Слѣдъ сичко то това Михаилъ царь предло-
жи Папѣ вопросы 106 за христіанска та вѣра, и
церковно то правленіе, и проси отъ него да му
постави Патріарха въ Болгарія Папа же на сич-
ки те 106. отвѣты отвѣсти Михаилу, а за Па-
тріарха речему: защо още не е времс Игнатій
обаче Патріархъ Цсіриградскій постави въ Болга-
рія Архіепископа, Теофилакта именемъ, не кой
то истолкова святое Евангеліе, но другій И и-
спъди Тсофилакть Папски те Епископы изъ Бол-
гарія : отъ гдѣ то послѣдова распря голема меж-
ду Грецы те и Римляне тс, и быде соборъ въ
Цариградъ за Болгарс тс, кой да ги земе подъ
своя та власть. И така Грецы те навиха, и раз-
лучихасе конечно отъРимляне те и проклеха ги.

И за малку убо време Болгаре те быдока
подъ Цареградсьа та патріаршія. И послѣ, като
видоха, заіцо Грецы, кота то имъ поставяха Ар-
хіепископа, отъ сребролюбіе земтха злато многу
и дарове, соблазнихасе, и отлучихасс отъ Гре-
чески та Патріаршія, поставившс си въ Бо парія
Патріарха отъ свой родъ И таі і до евършеніе
то Болгарскаго Царства иыаха си Патріарха са-
мовластна, и отъ свой родъ

Сивко то това за тогова царя Михаила
вия.дъ въ кормчій на >-тый листъ на кое то и
Мавробирь согласува: а Баронъ пише, защоБол-
гарисъ прія крещеніе, и видисс несогласенъ съ
Мавробира, защо то не писалъ сущее Михаиіу
преждейіреіценіл име, но само Вулгаросъ или
Болгарисі*

СИМЕОНЪ ЛЛВАСЪ

По Мортагоиа или Михаила наетана сынъ
истовъ Симеонъ Лабасъ.

Въ това време Царувалъ въ цариградъ Левъ
премудрый, и за некоя причина востаца на Си-
меона, но Симеонъ нави Лву сосъ толемо разо-
реніе за кое то Левъ посла Маджарскому кра-
лю, и моли го да дойде въ Болгарія противу
Симсона кое то и направи скоро Маджарекій
кралъ, и разби многу мѣста Болгарски сосъ на-
прасно то си нападеніе, и многу народъ заплы-
ви . кои то плѣнницы Левъ зема отъ Маджарска-
го краля, и послѣ посла къ Симеону некоею
Киросвита за да утверди миръ сосъ него Но
Симеонъ Киросвата убо удержа, а самъ отиде
на Маджтре те, и разори до край сивка та йіа-
джарска земля, и воздаде имъ отмщеніе За на-
правсио то имъ. Послѣ отписа Лву, защо ако
желае миръ, Да отпусти оныя робы, що е зе-
малъ отъ Маджаре те. Но царь Левъ не отпусти
робіс те Болгарски, но подигна войска на Си*
меона • за кое то и Симеонъ востана на него, и
нави му, и зема свои те робіс неполно, и при-
мирихасс.

Умревъ же Левъ остави царство то брату
своему Александру, кому то Симсомъ посла пи-
смо увѣіцателно, да стой на онай миръ, що то
го учиниха сосъ брата му Лва. Но Александръ
непрія съ почесть ноговы те посланницы. за кое
то Симеонъ се разгнѣва много, и востана на Гре-
ческа та земля, и разори многу мѣста, и многу
войска Греческа разби, и обсади и самый Ца-
ригрпдъ. А послѣ влѣзна и внетре въ Цариградь,
и иска и самого Царя Александра, да се разго-
вори сосъ него. И така Александръ дойдс во Вла-
хсрнски те палаты, и наговорихасе да стоять
всегда въ миръ Разумѣвъ обачс Греческое лука-
во покорство, излѣзиа сосъ гнѣвъ изъ Цариградъ
и нападна на Трахія, и нападнавъ на Едрене,
като не може изъ еднаждьда го Земе, даде зла-
то на вратари те градски, и отвориха му врата
та нощемъ П така влѣзна и плѣни Едрене, и
запусти го до край.

По Александра поцарисе въ Грецы те Кон-
(тантинъ Онъ востана на Болгарія, и посла
войска многу сосъ еднога воевода, именемъ Фо-
ка , да се біе сосъ Болгаре те кой то и нави
Бостаромъ, и начнаха Болгаре те да бѣгать, а
фока отлучисе отъ войска та си, и ссдна на од-
но мѣсто утружденъ да си почини при единъ
кладенецъ И тамо като сЬдсше, конъ неговъ, по
Божіему смотренію, истъргнасе изъ рака та му,
и побѣгна назадъ въ войска та му. И така, като
видоха Грецы те коня фоковъ, защо бѣга, а за
самого Фока не знаеха какво стана, быде големо
смущеніе въ Греческа та войска.
Тога Симеонъ, кой то стоеиіе на одна гора
близо при нихъ, тона като вида той часъ сосъ
колку то имаше со еебе войска, нападна крѣпко
на Грецы те, и нави имъ, и прогна ги, и Фо-
ка едва може да побѣінс въ Мссемврія, а Симс-
онъ отиде, и обсади Цариградъ фока же дои-
де съ нова войска, и распъди Симеона: кой то
абіе посла моленіе Срацынскому царю, да дойде
онъ убо по море то, а Болгарс те по сухо, за
да бы могли да оплѣпать Цариградъ.

И така Срацынскій царь со Симеоновы тс
посланницы на одно посла ясколку Срацымы, за
да утвердятъ слово, въ кое врсме да подигнатъ
войска. И като идеха уловиха ги Грецы піе въ
Каламбрія, и послаха ги въ Цариградъ. Въ това
вроме царуваше Романъ въ Цариградъ кои то
срацыны те убо обдаривъ отпусти, а Болгарс тс
удержа И топа като чу Симсонъ, раэгнѣвасе
много, и востана на Грецы тс, и нави имъ, и
оплѢниГреческа та земля конечно.

Романъ же собра пакъ войска многу и пра-
ти я вьрху Болгарія съ одного воевода Протоар-
гира. кое то като чу Симеонъ онодчисе и онъ
противу Грецы те, и нави имъ, иоблада сичка
та Македонія, Тракія, и отиде четвертый пыь
до Цариградъ, и тамо выкиа Романа, и прими-
рихасс сосъ него, и върнасевъ Болгарія со сла-
ва голема и корысть многу

По томъ Симеонъ отиде на Хорвата тс, и
тамо въ некои тѣсны мѣста Хорвате те му раз-
биха войска та до край. а кето самого найдс
болѣзнь люпіа и умрс.

ПЕТРЪ

По Симеона Лабаса настала Петръ сынъ не-
говь. Онъ не беше благополученъ во бранехъ и
юнакъ, като баща си, но бсще страпнивъ: за
кое то и беше пріятель Грекомъ и покорливъ. И
И така Болгарія въ иегово то време за негово то
малодушіе ослабѣ много отъ насиліе Греческо.

Въ негово то време просія преподобный о-
тецъ нашъ Іоаннъ Рылскій. И онъ отъ големо
благоговѣніе къ святому отиде въ Рьтлска непро-
ходима пустыня, за да бы го виделъ, но не бы-
де возможно, да отиде при святаго за ради
дълбоьи те дебри и высоки те холмы, нити
святый отиде при него сосъ нсговы те послан-
ницы, но само посла му посланіе утѣшителио:
кое то онъ имашс въ големо почитаніе.

Той Петръ свеза миръ съ Константина и
РоманаV Постѣ отиде въ Цариградъ, и оженисе
за внука царева, дщера первородна Хрисофона
сына царева, и върнасс въ Болгарія.

По времени жена му умре, а братія негови
Іоаннъ и Михаилъ востанаха на него, и имаха
за многу време брань междуособна И въ това
време Петръ пакь свеза миръ сосъ Грецы те, и
□осла въ Цариградъ двама та си сыново Бориса
и Романа въ снабдѣніе По времени же умре
Петръ, и сыново тс му върнахасе въ Болгарія,
за да ітріематъ царство то

БОРИСЪ

По Петра наетана Борисъ по големый му
сынъ. Въ негово то време нападкаха на Болгарія
Маджарс и разориха многу мѣста. кое то като
гледаше Борисъ посла до Никифора царя Грече-
скаго, и моли го даму дойде на помощь. А Ни-
кифоръ отписа му: За честь царства Греческаго
не можемъ да правимъ брань съ народы ни-
чтожны.
По чалку време же Борись убо направи
миръ съ Ыаджаре те а Маджарс тс устремихасе
на Греческа та земля, и разоряваха мѣста, кое
то като видо Никифоръ посла моленіе и даровс
многу Борису, за да дойде на помощь противу
Маджаре тс Но Борисъ върна назадъ посланни-
цы тс и дары те Никифоровы, и отписа ыу:
За честь Царства Болгарскаго не можемъ да на-
правимъ брань съ Маджаре тс, съ кои то све-
захъ миръ.

И така Никифоръ прія отвѣтъ укоритслный
отъ Бориса, и посла Калокира сына Хорсонова
къ Святославу князю Русскому, и позва го про-
тиву Болгаре те. И така Святославъ дойде въ
Болгарія, и нави Волгаремъ, н зема плѣнъ мно-
гу , и върнасе въ Россія

Слѣдъ одна година же подигнасс Свято-
славъ пакъ на Болгарія и покори многу часть
подъ своя та власть, и помысли да пренесо свой
престолъ въ Болгарію ради плодородіе и изоби-
ліе И така Калокиръ совѣтова Святослава, си-
рѣчь да зсмс Царство Болгарское и послѣ можс
лесно да земс и Греческое Но Іоаннъ Цымбискій
наслѣдникъ Никифоровъ подигна войска многу
противу Святослава и распь іи го въ Россія, То-
га и Бориса, кой то помагашс Святоеіаву, уло-
ви Цымбиски и отвсде въ Цариградъ, и поста-
ви імагистрія Борисъ обачс по некос време, из-
бытка скрытомъ изъ Цариградъ, и отхождаше
въ Болгарія. По на пути единъ Болгаринъ воз-
мнѣвъ го, защо с Грекъ, уби го, и така сконча
Борись свой животъ.

СЕЛЕВК1Й

По Бориса воцарисс Селевый. Онъ беше
мужъ воинственъ и юнакъ, и зема отъ Грецы те
Тоблица и Сардина. Но като со вращаше отъ
брани хладна въ болѣзнь и умре на пути

суввотинъ

По Селевкіл воцарисс Субботинъ Онъ не
беше благополученъ въ бранехъ, и быде Бол-
гарское царство потъпкано и со всѣмъ покорено
подъ Греческа власть. Но во время Василія Пор-
фирогенита лань се отложиха Болгаре те отъ
Греческа та власть.

По Субботина настала Давидъ сынъ Коми-
стополовъ. Онъ малку врсме стоя на царство. А
послѣ остави престолъ свой, и прія иноческій
чинъ, и соверши богоугодно и свято свое то
литіе.

По Давида прія царство то Самуилъ, въ
лѣто Господне 985 Онъ многу пути избави Бол-
гарія отъ Гречсско порабощеніе, и многу запад-
ни провинціи покори содъ своя та власть, и
нападнавъ на Далмація, разори и изгори градо-
ве многу, и отъ Грецы те, разбивъ ти, зема Со-
лунъ, Гпишеръ и Кдрафія, сирѣчъ Лариса и
Ссррссъ и сичка та Тсталгя. И послѣ пресѣіи
отъ оныя мѣста Втаеы, Арнауте и Грецы во
Варна и Терновъ а многу отъ нихъ зема И вои-
ны, и остави во Енишеръ многу воинство, прс-
иссе же отъ тамо и многу мощи святыхъ въ Бол-
гарія къ коимъ имаше големо почитаніе.

1 Синіе въ одна исторія за тогова Царя Са-
муила, защо подигка Оой противу Сербскаго
краля Владимира, и улови го сосъ лесть и све-
завъ го, затвори го въ одна мрачна темница, и
искаше да то убіс: кое то като чу дщера Саму-
илова , именемъ Косара, припадна на баща си,
и измоли го. Послѣ же С амуиль ожени л за
Владимира. И така Владимиръ въ[ імсе въ Дал-
мація сосъ Косара дщера Самуилова гдѣ то бе-
ше олова време престолъ Сербскій.

По времени востана Самуилъ противу Гре-
ческаго царя Порфирогснита, и презе отъ него
мѣста и градове многу И докле беше благого-
вѣенъ къ Богу, и Вотъ му почапіше Послѣ
же, ъатосе разврати и востана со зависть на свой
родъ, и изби сичко то царско птеме освенъ Іо-
анна сына брата своего, тогі, думамъ, и Ботъ
го остави

Тѣмже востана на нею Василій царь Грече-
скій сосъ многу войска, и нави му, и нарами
го, и едва лобѣгна и върнасе въ свой домъ

Пишатъ пакъ за тогова царя Самуила, за-
що, кото се біеше сосъ Грецы те, Никифоръ У-
ранъ военачалникъ Василіевъ, найдевь Самуила
при Сперхія рѣка, нападна па него ноіцемъ без-
надеждно, и изби сичка піа почти войска Бол-
гарска, а Самуиіь и Радомиръ сынъ йоговъ
скрыхасе между мертвы шс піѣлсга Болгарски
И така като се погпаи сичко то, и отлучисс
Греческо то воинство, побѣгнаха и отъ гора на
гора бѣгающе опіидоха въ Болгарія въ свой
домъ само двама та

Въ шова време Самуилъ да іе втора си дще-
ра Азоту воеводѣ Греческому за жена, и иаста-
ви го да идс на Дураца и іи Доброца. Но онъ
побѣгиа въ Цариградъ • гдѣ то го и поставиха
Магистріл
Слѣдъ топа Никифоръ пакь подигна войска
на Самуила, и нави му, и зема отъ него многу
градово. И послѣ Никифоръ убо отиде на Ско-
шл и Сербія а Самуилъ на Едрсне кого то и
разори и опустоши до край. Отъ Едрсне же оти-
де на Скопія върху Никифора. Но Грецы и
Хорвате обтекоха Самуила, и ртзбиха му вой-
ска та, и многу Болгаре убиха, и до 15000.
душы Никифоръ немилостивый мучитель поро-
бивъ, извърте имъ очи те, оставивъ на сскоя
стотипа по одного сосъ одно око да ги ошведс
яри Самуила кое то ктго видс Самуилъ опіъ
жалости умре

Тако наказа Богъ Самуила, за оная непо-
винна кровь що пролія, избивъ царское плсме
отъ зависть излонртвіе.

Въ това време Грецы те земаха отъ Болга-
ре ше оныя тояги или сопы, щото стоятъ и до
днесъ въ Цариградъ зашо Болгарски те царіе
имаха полкове и сосъ тояги за нагнаніе или
юрушъ.

РА ДО МИ Р Ь.

Но Самуила воцарисс сынъ му Радомиръ
Онъ само одно лѣто царува. Понеже Никифоръ
посла скрытомъ воимешво и уоиха го на единъ
ловъ

ГЛАДИМИРЬ

По Радомира наетана братъ му Владимиръ
кои малку време царува, и го испъдиха Болгаре
те, и побѣгна во В лахія.
ІОАННЪ ВЛАДИМИРЪ

По Гладимира воцарисе Іоаннъ сынъ Ларо-
новъ, прозываемый Владимиръ Онъ царува лѣ-
та три. Па него Греческій царь востана сосъ го-
лема сила По Іоаннъ, кой то живѣешс житіе
святой богоугодно, возупова по многу на Бога,
кегли на своя та войска, и за това сосъ малку
войска изіезна, и нави Греческому царю, и го
върна побѣждена и посрамленна на задъ.

Той Іоаннъ имаше яіена Грекиня, и шура
му беше при него, кому то беше далъ чинъ ДІа-
гистріисши. Но они, сирѣчъ жена му и братъ
неенъ, беха Еретицы Наватіаны, и не обычаха
го ради нсгово то православіе и житіе богоу-
годно, и за това наговорихасе да го убіятъ.

Въ това време востанаха Хорвате и Латины
на Болгарска та держава, и сосилна войска дой-
девше, оплѣниха многу мѣста и миогъ народъ
поробиха Но и Іоаннъ лодигна противу нихъ
войска Болгарска, и съ молитвою порази ги, и
прогна ги даже до Венеція, и вьрнасс сосъ вой-
ска та си назадъ На пути обаче при Албасана
остана Іоаннъ на едно красно мѣсто да си почини
сосъ трима воеводы, и шура неговъ Магистріи
сосъ нихъ Опочинившс же тьргнаха, и въ одна
гора Магисгріи шура му, кои то беше останалъ
задъ него, извади ножъ и отсѣчс му гіава та.
Но и него абіе други тс войводи убиха. Іоаннъ
обаче святый Владимиръ, Божіимъ повелѣніемъ
не ладна отъ коня, но абіе зема въ раце глава та
си, и управлявая коня, проидс многу мѣста,
доклс стигна до единъ монастырь, кого то онъ
самъ беше соградилъ, и тамо слѣзна отъ коня,
и предаде Богу духъ.
Тамо убо во онай монастырь по Елбасанска
та страна по іивать и до днесь нетлѣнни те му
мощи, и многу исцѣленіе давать сь вѣрою при-
ходящимъ. И празднуватъ го сичка та оная стра-
на Маія мѣсяца во вторый день. Има же и пра-
вило красно составлено и житіе.

Това негово правило и житіе има и на Гре-
ческій языкъ проведено, и на Сербскій, но мно-
гу погрѣшенію • понеже оиія преводитсли, кои
то и да са, искать да покрыять родъ, и думать,
защо онъ не о отъ рода царей Болгарскихъ, но
отъ рода Сербскаго сынъ Номаня Симсона. Но
това о весмі погрѣшно: понеже Симсонъ Немань
и сынъ неговъ, по Сербсому родословію, многу
годины постѣ Святаго Іоанна Владимира про-

По убіеніи же святаго Іоанна Владимира царь
Греческій ломде во Охрида, гдѣ то спятый пре-
была три годины, и предадоха му негови те
убійцы сичка та Болгарія и сичка та царска ха-
зна и сокровища, и зема царь Греческій безъ чи-
ста злато и сребро и царски многоцѣнны вещи.
И дарова даровс многу Маріи царицѣ женѣ Іо-
анна царяи петь дщерсмъ нейнымь, за предател-
ство то и убійство то мужа своего.

Тога дойдоха отъ Терновъ и Давидъ Патрі-
архъ и двама Боллрс Богданъ и Миробизъ, и
предадоха Греческому царю градовс 35. А царь
Греческій пост ши Богдана и Миробиза бароны
надъ Болгарія И тако тогда грѣхъ ради Самуита
царя Боігарсіаго и ради ересей Итватіанскихъ и
Армейскихъ, кои то се беха умножили во 0-
хридска та страна подпадна Во тгарско то царство
совсѣмъ подъ шасть Грсчсска Послѣ же свстый
Итаріонъ Епископъ Моглинсый и свстый Тсофи-
лахтъ искорениха и истребиха конечно оныл
проклеты ереси изъ Болгарія.

Въ тыя времена неьой Болгаринъ Петръ про-
зываемъ Делеань, кой то беше плѣненъ въ Цари-
градъ и слѵга уеднога велможа, побѣгна изъ Ца-
риградъ, и дойдевъ въ Струмица, думаніе, защо
е сынъ Аароновъ и внукъ Самуиловъ. И така по-
вѣровавше Болгаре тс проповѣдаха го ціря. А
онъ абіе собра войска доволно, и отидсвъ прогна
сичка та войска Греческа отъ Охридски те стра-
ны- Послѣ же, понеже немаше въ почитаніе своя
та войска, испьдих і го Болгаре те, а въ мѣсто
него поставиха си Тихомира По Делеань по
време собра войска, и отидевъ ні Тихомира уло-
ви го, и перво убо ослѣпи го, а послѣ отеѣче му
глава та, и воцарисе пакъ, и царува въ Охрида
годины 30. и зема отъ Грецы те градове многу.

Въ това време Грецы гс послаха одного въ
Болгарія, за да навѣтува живота Делеановъ. Онъ
се именуваніе Алушанъ, и беше ро гомъ Болгаринъ
Той прочее Алушанъ по іигна крамола въ Болга-
рія, и думашс, защо е отъ рода царей Болі ор-
скихъ. И така повѣроваха многу народъ Алуша-
иу, и востанаха на Делеана бранію. А Дегеанъ
видѣвъ, защо не моліе да стой на среща му, зема
то причастника на царство го си.

По времени же Аіушанъ, востана на Делеана,
и ослѣпи го, и така остана онъ самъ на царство
то. Но беше покоренъ Грекомъ и така Грецы те
многу пакость правеха Волтеромъ

Делеань убо и Алушанъ до Іа годины ца-
руваха, обаче само отъ Охрида до Скопія и до
Щипъ: а прочая Болгарія до 70. годины быде
подъ власть Греческа, сирѣчь до 4170-го лѣта
Господня, или до 1190-го.
Въ тыя •времена беше Патріархъ въ Терновъ
Іоаннъ свстый: кой то като гледаше многое озло-
бленіе Боцарское отъ Грековъ, многу слезы
проливаніе предъ Бога и молешесс, да ги изба-
ви отъ това порабощеніе Гречоско Въ одинъ же
день като піачешо, яви му се светый Великому-
ченикъ Димитрій, кого то сички тс благочости-
ви цари Болгарски, отъ Михаила благочестива-
го царя до сватаю Іоанна Владимира, почитаха
и славеха въ Терновъ, той, думамъ, святый ве-
ликомученикъ Димитрій яви му се, и му речс:
Помяну Богъ домъ и родъ царей Болгарскихъ, и
ые посла на помощь и обновленіе царство Бол-
гарское. Тѣмже да поставишь Асеяя царя Вол-
гаремъ , и Богъ ще буде сосъ него, и ще возди-
гне скиптръ Болгарскій.

И така Патріархъ по повелѣнію святаго по-
зва Асеня изъ Влахія и Петра брата истоваго:
кои то беха отъ рода царскаго внуцы Гавріила
сына Саму и лоти Послѣ повслѣ Патріархъ и ео-
градиха въ Терновъ церква прекрасна во имя
святаго вс іикомученика Димитрія, и като се со-
верши созва Гпископи и народъ многъ на освя-
щеніе церкве Като освети <ке церква та, зема
вѣнецъ и багряница царска, и вѣича Асекя на
царство Болгарское, и кача народу, защо му е
повелѣно отъ Бога чрезъ святаго Димитрія, да
іо вѣн’іае на царство И така народъ отъ радости
выкаха велегласно. Да мівеіЪ Ліенъ царь на
многая лСга, Асеию царю Болгарскому мно-
гая лСга II Іоанну блажеинбйшему Пагріар-
ау Тернооскому и всея Болгаріи многая лбта
И така воцарисе
Воцарился прочее Асень, постави брата си
Петра воепачалника Послѣ собра войска и укрѢ-
писс много, и востана на Грецы те, и нави имъ
и испъди ги до единъ изъ Болгарія. Послѣ
И Грецы те собраха войска весма многу, и оти-
доха на Лсснл. Но Лсень прейде во Влахія со
сичка та си войска, и собра тамо и още многу,
и тога пакь прейде Дунавъ, и нанадна ні Грецы
те. И така плднаха безъ числа отъ Грецы тс и
совсѣмъ изгнани быдоха а Лсень отиде на Ссрбе
те и покори ги подъ своя та власть и быдоха
доволно време подъ негова та власть. Послѣ же
востанаха Сербе те и Грецы тс заодно, и многу
пакость и излоблеиіс правеха Волтеромъ, а пай
Серба тс, разорявающе и опустошавающс церкви
Во лгарски, защо то они тога държеха ересь Рям-
ска И товт като гледашо свеіый Теофи іактъ Па-
тріархъ Териовскій, плачете предъ Бога, и мо-
лешесс да укрѣпи Асеня, да смири тоя народъ*
кое то и быде и смири Асень и разпъди и.пихь
и нихны те помощницы Маджаре. обаче сосъ
големо кровопролитіе

Послѣ Іоаннъ Катакосмъ царь Греческій
дойде пакъ сосъ войска голема на Асеня Но
Асень, и нему нави и уловивъ ю жива, язбодс
му очи те. По Іоанна наетана на царство Грече-
ское Алексій, кой то собра войска многу отъ рлз-
иы языцы, и востана на Болгарія. По Асень я
истова та войска разби, и с іва избегн і А лексій
живъ. Онъ наго бѣганіе ладна му царскій шлемъ
отъ глава та, а Болгарскій бойня, кои то го го-
исха, земаха онай шлемъ, и го принесоха царю
своему Асеню. Бъ товл време Асень зема оіъ Гре-
цы тс мноі у градовс.
?

По времени Алексій пакь собра войска силна
до 270000 и ирати я на Асеия сосъ Констан-
тина Архистратига и други воеводы Но попу-
щеніемъ Божіимъ и нихъ изби, и пороби ги,
щото не се вьрна назадъ нити единъ кое то ви-
дсвши Алексій быде во отчаяніи, и посла да ис-
ка миръ отъ Асеня царя, но не получи. Тѣмже
Алексій разсърдисе, и собравъ пакь войска многу
прати я сосъ одного Архистратига именемъ Иса-
ака Стократора: кой то сразився, изби исперва
до 3000 душы Болгаре. Но послѣ навиха му Бол-
гаре тс, и уловиха го, и сичка та му войска об-
текше поробиха, щото весма малку отъ нихъ
побѣгнаха И така остана Греческа та земля пу-
ста , отъ Греческое немирство Понеже 54. лѣта
непрестанно брань дигаха противу Асеня, доклс
погубиха сичка та си войска, и опустѣ Греческо
то царство.

Сами те Грецы счислявать, защо въ тыя
времена изгубиха до 300000. душы войска.

Греческа та земля пречсе покорное совсѣмъ
Ассню, и начна да дава дань, и дава за многу
време

Слѣдъ това Асень покори подъ своя та власть
и двс те Влахіи и направи ги подданны. имаше
же и Римляне тс подданни, за кое то се и про-
слави ній много отъ други те царіс, и наимено-
васе царь Вселешмй

Онь беше много добродѣтеленъ человѣкъ.
Многу церкви и монастыри въ Болгарія же и въ
святая гора Атоиская согради, и приложи имъ
села и метохи. И повелѣ сичкимъ Греческимъ
монастыремъ, да чстатъ по Болгарскій языкъ.
Опредѣли же да се дава за всегда отъ царски те
сокровища милостыня сиромахомъ, церквамъ и
монастыремъ, какъ то пиіие и Іоаннъ Калимаиъ
сынъ иеговъ:

Блаженный отецъ мой царь Асень сичко то
свое имѣніе и сокровище прострс на милостыня
сиромахомъ, церквамъ и монастыремъ.

На таково то убо благополучіе и благоче-
стіе въ Болгарія завидѣвъ діаволъ, водвигна за-
висть на царя Асеня. Понеже единъ отъ нервы
те велможи Асеньовы, именемъ Иванко, кой то
беше коваренъ и лукавь человѣкъ, и имаше бра-
тія подобно сановиты въ Терновъ, согласисе сосъ
братія та си и сосъ многу още други человѣцы,
да убіятъ Асеня, и да се воцари онъ въ Болгарія.
Пролети же на това богомсрЗско свое и беззаконно
дѣло и сестру Асеньову. И това разумѣвъ Асень,
выкна Иванка при себе, въ една нощь, и из-
рече на него судъ смертный. Иванко обаче има-
ше въ себе ножъ скрытъ, и абіе спуснасс и про-
боде царя Асеня, и умре царь въ тая нощъ. По-
добно и стражи те царски избити быдоха отъ
Иванковы те хора И така Иванко облада домъ
царевъ и Терновъ.

Това убо като виде Петръ братъ Асеньовъ,
абіе дойде сосъ войска и обтече Иванка кое то
като видѣ Иванко уплатное, и побѣгна сосъ бра-
тія та си къ Греческому царю. И прія го Грече-
скій царь сосъ многу благодареніе, защо то убилъ
Асеня, и назва го отца, и дадс му за жена майка
си, именемъ Анна, и постави го властителя во
Филиппополъ и Драма. Обаче големо зло поСлѣ-
дова Грекомъ отъ Иванково то пріятелство, ка-
кво то послѣ щс се рече.

Намерувасе въ стары рукописны книги, за-
що по преставленіи патріарха святаго Іоанна,
кой то возвело Асеня на царство, какво то се го-
ре рече, лозва Асень отъ Охрида святаго отца
47

I

I

Теофилакта, и постави го въ Термовъ Патріарха.
И Теофилакта свитый просвѣти, и очисти сичка
та Болгарія отъ ереси, кои то въ тыя времена
беха многу въ Болгарія Послѣ подвигна царя
Асеня да отиде во Влахія, да я покори и очисти
отъ Римская ересь, коя то тога владѣете во Вла«
хія. И така Асень отиде и покори и две те Вла-
хіи подъ своя та власть, и запрети Влахомъ, кои
до тога чсіеха по Латинскій языкъ, да оставать
Римское исповѣданіе, и да не четатъ по Римскій
языкъ, но по Болгарскій. И повелѣ, щото кой то
чети по Римскій языкъ, да му се отрсже языкъ.
И така Власи те отъ тога пріяха православно то
исповѣданіе, и начнаха да четатъ Болгарски,
докле слѣдъ многу време Русси то прсведоха имъ
сичко то писаніе на Влашкій языкъ.

ПЕТРЪ ВТОРЫЙ.

По Асеня прія царство Болгарское Петръ
брать Асеньовъ Въ негово то царствованіе быде
миръ въ Болгарія,

ІОАННЪ КААИМАНЪ

По Петра воцарисс Іоаннъ Калиманъ сынъ
Асеньовъ, кого то нскои нарекли Кало Іоаннъ:
но онъ самъ се подписывалъ въ златопсчатны те
си привилегіи. Іоаннъ Асеньовъ Кадиманъ.

ЗА ИВАНКА ЦАРЕУБІЙЦА.

Въ тыя времена Иванко отступи отъ Грецы
те, и собравъ многу войска, правсше многу па-
кость Грекомъ, и многу Грсческа войска погуби.
Грецы те обаче сосъ хитрость приведоха го въ
Цариградъ, и уловившс го, фьрлиха го въ одна


мрачна темница, и тамо извержо окаянна та своя
душа. По него настана Митръ брать неговъ, и
многу зло правешс Грокомъ

Послѣ лризва на помощь Руссы тс, и востана
на Іоанна Калимана сось войска многу Но Іоаню»
Калиманъ Руссы тс убо отпъди въ Руссія, а Ми-
тра улови и уби го. И тако сс свърши сила та
и власть на тыя цареубійцы

Вь тыя времена востанаха Латини на Грецы
те, и земаха Цариградъ, а Грецы те се раздѣ-
лиха на две царства, Витинійско и Солунско. И
царуваше въ Витииія ІоаннъКалосъ, асъ Солунъ
Теодоръ Ласкарь Наговорихасе убо Солунсьи
те Грецы сосъ Латины тс, да локоратъ подъ своя
та власть Болгарія: обѣща имъ сс же и Теодоръ
Ласкарь да имъ помага И така востанаха тія три
сила на Калимана. Но Калиманъ, кой то беше
по благополученъ и искусенъ отъ баща си во бра-
нехъ, ополчи се и онъ на нихъ, и перво убо нави
Латиномъ, и улови Баадавія краля Венеціанскаго
со сички те неговы велможы, и оковавъ ги по-
веде ги со себе, и отиде на Теодора Ласкаря И
навивъ и нему, улови го и му избоде очи те, и
го всади въ темница, гдѣ то и умре отъ болѣсть:
а самъ разори градове многу отъ основанія, ьато
Филиппоградъ и Маруль, кои то и до днесь са
пусти, Драма, Ссррееъ, Кавала, Демирь Исаръ,
Енесъ, Орванъ и прч. и остави само Со лупъ не-
вредимъ за любовь и почитаніе къ святому Ди-
митрію. Послѣ же по времени отиде пакь съ вой-
ска на Солунъ, и наранень въ десна та рука,
умре.

Думать Грецы те, защо вь перво то наше-
ствіе на Греческа та земля, каго разори сички те
градове Гречески, отиде и на Со лунь, и тамо
го уби обятый Димитріи. Това обаче не е и-
етинно • защо онъ слѣдъ това многу годины жи-
вѣя.

Пишесе за него въ житіе то преподобныя
Параскевы, защо уловивъ Балдавія Венеціанскаго
краля со сички те му ьелможы, отсѣчс имъ на
сички те главы те И послѣ востанавь покори
Сорбс те, Віаджаре те И Арнауте тс подъ своя та
властъ.

Въ пролога же на пронесеніе то мощей свя*
та го Ил Тріона йіеглинскаго и въ привилегіи Зо-
графсьи пишс за него и опредбіява границы то
царства неговаго до Будимъ идо Венеція* Лехи
и Чехи были покорена подъ негова власть. Онъ
сот радилъ монастырь въ Терновъ великъ и кра-
сенъ близо при Янтра во имя 40 мучениковъ, и
принеслъ въ него отъ многу страны многу мощи
святыхъ.

думать, защо свстый Савва Сербскій при
тогова царя Калимана се проставилъ въ '1 ерновъ,
и послѣ му пронесли мощи те въ Сербію. И гога
беше краль въ Сербія Владиславъ, кой то имаше
жена лщера Калиманова

По времени же востанаха пакь Латини на
Калимана по море то, кой то беше тога въ Со-
лунъ И тамо въ силно сраженіе, нараниха го
Латини тс и слѣдъ три дни умре Войска та му
обаче, понеже имаха голема любовь на него, не
го погребоха въ Солунъ, но ислраха му черва та,
и го донссоха въ Тсріювь, и го погребоха въ Ке-
товый монастырь святыхъ 40. мучениковъ.

По Калимана настана Борилъ сынъ Петровъ.
Онъ обычаше миръ, и за това всегда беше прія*
толь Грекомъ и Латиномь. Царува же 9. годины
и умре въ Терновъ.
МИЧО пли СМИЛЕЦЪ

По Борила воцарисс Мичо или Смилецъ. Въ
Лѣто Господне 1223 Онъ царува 25 годины, но
не беше благополученъ во брансхъ. Въ негово то
царствованіе зсмаха Грецы те отъ Болгаре то зе-
мля до Щипъ. И за това Болгаре тс пай послѣ го
испьдиха. а онъ отиде со сына своего Асеня въ
Цариградъ И тамо онъ убо престависс, а Асеню
даде за жена дщера си Ирина Греческій царь

ШИШМАИЪ внукъ ПЕТРОВЪ и АСЕНЬОВЪ

По изгнаніи Мичовочъ пріл царство то Кои*
стантинъ Шишманъ внукъ Петровъ и Асеньовъ.
Онъ беше возрастомъ едрь, а лицемъ прекрасенъ,
щото сички се чудеха и на возрастъ и на красота
негова. Воцарисс же во Видинъ- защо Смилецъ
беше отдѣлилъ Видинъ во особно царство отъ
Терновъ. Имашс же многу гоненіе сосъ Шилоти-
на краля Сербскаго: кой то Милотипъ послѣ даде
му въ жену дщера одного перваго своего волмо-
жы, именемъ Драгуша, и примирисе Констан-
тинъ сосъ Ліи іотина, и беха въ любовь голема
Слѣдъ многу време же, като имъ се родиха чада
и воспитаха ги, Ми іотинъ даде дщера си Неда
Михаилу сыну Константинову, какъ то послѣ ще
се рече.

Болгаре те лризваха отъ Видинъ Констан-
тина и го поставиха царя въ 'Горновъ. И имашс
миръ сосъ Грецы те и имъ возврати Мссемврія. По
томъ распъди перва та си жена Драгуша за не-
коя зазорна вина, и посла я въ Никса • а зема за
жена Теодору дщера Геческаго царя Теодора

Като умре же Теодоръ царь Греческій, на-
етана сынъ неговъ Іоаннъ: кого то некой Миха-
илъ улови, ослѣпи го, и го испъди отъ царство,
и прія онъ Греческо то царство. И това като ра-
зумѣ Теодора лена Константинова, начна да се
моли мужу своему, да отмсти Михаилу за убій-
ство то, що убилъ брата нейнаго. И така Кон-
стантинъ Шшлманъ подвигнасе на гнѣвъ противу
Михаила царя Греческаго, кой то собравъ войска
излѣзна на срѣща му. Видѣвъ обаче Болгарска та
войска, уплашисе, и побѣгна скрытомъ отъ вой-
ска та си на море то. И тамо найде малокъ кора-
блецъ, и сѣднапъ въ него побѣгна въ Цариградъ:
кое то като разумѣ войска та му върнасе сичка
та назадъ Л Константинъ разори и оплѣни многу
градово и села Гречески, и върнасе назадъ сосъ

многу корысть.

Въ това време умре Теодора жена Констан-
тинова А Михаилъ Палеолотъ даде му за жена
своя та братаница за да има миръ сосъ него:
обаче пакь не получи миръ отъ Константина. По-
неже Константинъ пакъ востана на Греческа та
земля Тѣмжо и Михаилъ позва на помощь Лати-
ны те, защо то и онъ беше пріялъ Латинское и-
сповѣдаше. Латини те обаче въ това време разо-
риха сватая гора Атонская, и избиха многу све-
ты отцы за благочестіе, и се върнаха назадъ.

Въ това време и Милотинъ краль Сербскій
Оеше востаналъ сосъ многу войска на Михаила
царя Греческаго, и беше презелъ земля отъ Грецы
ге отъ Щипъ до Ссрресъ. Излѣзна же и Михаилъ
противу Милотина, но на пути умре, и нещеяха
Гречески то свящснницы да го поіребатъ, защо
то беше еретикъ. Марія обаче царица жена Кон-
стантинова, посла скрытомъ многу злато некоимъ
священникомъ, и го погребоха, защо то и беше
Михаилъ стрыьа. По Константинъ послѣ наказа
оныя священницы.

Въ тыя времена единъ овчаръ, именемъ
Лаганъ, остави овчарство то, и отидсвь быде
воинъ. Послѣ стигма да бъде и вслможа Констан-
тиновъ Той Лаганъ беше человѣкъ многу лукавъ,
и тана сосъ лукавство то си привлече при себе
многу войска Болта рсьа, и востанавъ на Констан-
тина, у би го и воцари се онъ

Като грабна убо Лаганъ царство то сосъ тоя
начинъ, испъди и Марія Константинова та жена
и Михаила сына кетоваго въ Цариградъ, и па-
ру ва неколику време въ Терновъ.

Въ това време Іоаннъ Асень, сынъ Смиле-
цовъ, кого то Константинъ оеше испъдилъ въ
Цариградъ и беше се ожени іъ за цзрска дщера
Ирина, капъ то се въ дѣянія та Смилецовы рече,
умоли царя Греческаго, и даде му противу Ла-
тана войска доволно кое то Латанъ като видѣ,
уплатное и побѣгнз при Нога краля Татарскаго
Нога обаче, умоленъ отъ Лсеня йотъ царя Грече-
скаго, уби го И така Лаганъ іконча свой жи-
вотъ, а воцарисс въ Болгарія

ІО'ИНЬ АСЕНЬ ВТОРЫЙ

По и.ігн ініи Лтгаковомъ воцарисс въ Болга-
рія Іоаннъ Асень сынъ Смилецовъ Онъ държа за
многу време Боігарское царство въ миръ и ти-
шина Некой велможа обаче Болгаринъ, именемъ
Петръ, человѣкъ лукавъ, поиска да воспріемс онъ
престолъ Асеньовъ, и того ради пролети и при-
влече при себе сичка та войска царсьа и велможы
кое то като разумѣ Іоаннъ, собра сички те сокро-
вища царски, и отиде пакъ въ Цариградъ и тамо
сконча свой животъ мирно и безмятежно
ПЕТРЪ ТРЕТІЙ

Като сѣдна на царство то Петръ, абіе Та-
тарскій краль Пога востана на него. Но Петръ
нави му, и у іови то жива, и удави го въ темница.

По времени Болгарс то возконавидоха Петра,
и испъдиха го отъ царство то А онъ отиде въ
Едрене, и тамо умре отъ огневица (телека бо-

Въ това врече раэдЬлихасе Болгаре то на двс,
въ іѣто Господне 1240. Едни убо искаха Свсто-
слава велможа, а други искаха Михаила сына
Константина ІПиінмана да поставать нт царство
Но прсвозможс Светоеіавъ. и воспрія царскій
престо іъ

СВЕГОСЛАВЬ

Воцаривсл убо Светославъ, зема за жена Те-
одора дщера Михеича царя Греческаго

Въ това врсме нападиаха на Греческо то цар-
ство Персіано, и Михаилъбеше въ големо утѣсне-
ніе. Того ради моти Светослав-і лета си, да му
помогне. И така Светославъ дадс тесту своему на
помощь 2000(1 дуіиы конницы, и 6090 душыпеш-
цы подъ кочендата Іоанна Хрисобоска Мама-
цунка,"и ііавиха Болгаре те Порсіаночъ, и от-
гяаха ги

ПоелЬ Свстославъ бисе съ Татарскаго краля
кого то и улови, и самъ со свои те раце со сѣ-
кира отсѣче му глава та

Послѣ бисе и сосъ Россы те, и разори сич-
ка та Россія Въ лѣто Господне же 1242 отиде
на Персіано то и нави имъ и зема ги подъ своя
та власть. Но като се вращаше, засѣднаха го
Персіано те въ едны теекы мѣста, и избиха му
сичка та войска щото не се върна назадъ нити
единъ отъ нихъ. И едва онъ избѣгна отъ това у-
бзйство.

Навадиха прочее на това Іоакима Патріар-
ха, загцо е ималъ скрытънаговоръ сьііерсіанс те,
отъ кое то Іоахимъ беше неповиненъ И така Све-
тославь поводѣ, и низвергоха Патріарха отъ одна
тора высока, и убиха го ночи гости ено. И тов<і
безбожіе, като видоха Болгаре те, испъдиха то
отъ царство то, и поставиха си царя

МИХАИЛА СЫНА ШИШМАПОВА

Той Михаилъ имаше жена Неда дщера Ми-
лотина краля Сербскаго, а сестра Стефана Не-
ыаня краля Сербскаго сосъ коя то роди и сына
Стефана именемъ

Вь тыя времена некой Иекиконтъ владѣтель
Кефалонитскій уби Светослава. И така Михаилъ
Неда убо жена та си остави, и зема за жена Тео-
дора Светославова та жена И това като чу Сте-
фанъ Нсмань собра войска, и отиде на отмщеніе
Михаилу за обыда сестры своея Подобно и Ми-
хаилъ собра войска Боігарска дово іно, зема же
помощь и отъ Влаііао. еще же позва и Андро-
ника стараго.

Излѣзна убо и Андроникъ сосъ многѵ Грече-
ска войска, обаче лукаво, и сосъ помышленіе
зло. Тѣмже и стана на страну Лаюнскую, и че-
каше прилично то време за да направи намѣреніе
то си. Стефанъ Немань иманіе присовокуплены
при своя та Ссрбсьа войска и Мада,аре дово іно
и Нѣмцы до 10300 душы И така сразився съ
Михаила, перво убо зема и разори ейчка та сѣ-
верна страна до Струмица а въ 5-тый день мѣ-
сяца Септемврія обтекъ го, разби сичка та вой-
ска, а самого уби.
И тога Андроники Лукавый царь Греческій,
като виде паденіе то Михайлово, устремисе сосъ
войска та си, и зема отъ Боігарс те ВІессмврія,
и други многу градовс. И така отвърна си За
дань, щото беше давалъ Михаилу

АЛЕКСАНДРЪ

По Михаила воцарисе брать му Александръ.
Противу него востана Стефанъ Иемавь, и отиде
сосъ войска многу въ Бо парія до Радомиръ. И
отъ тамо посла Болтаромъ, и рече. ако искате
да имамъ миръ сосъ васъ, и да не опустошимъ
ваша та земля, испъдетс Александра отъ царство
то, и поставетс Стефана сына сестры моея. А-
лексавдръ обаче собравъ войска многу востана на
Стефана, и прогна го въ Сербію. Послѣ се обър*
на на Андроника царя Греческаго, и поплѣни
многу мѣста даже до Едрене, и въркасе.

По Андроника мастана на царство Греческое
Іоаннъ Катакосмъ. Онъ собра войска силка, и на-
падна напрасно на Болгарія кое то като виде
Александръ уплашисе, и пославъ проссше миръ
отъ Іоанна. По Іоаннъ не искаше нити да го чуе.
Тога Александръ, кои то имаше собраны при себе
само 8000 дупіы Болгаре, и 2000 дуты Власы,
ополчисе противу Грецы те, кои то беха до 10000
душы. Исразившсся навиха Болгаре те Грекомъ,
и побѣгнаха назадъ, а Іоаннъ Катакосмъ побѣгна
сосъ нсколику душы и затвбрисс въ Рушчукъ.
Болгаре тс же обсадихі Рушчукъ, и Іоаннъ быде
во отчаяніи, и молешесе Александру, да го не
погуби. Тога Александръ умилисе, пожали го и
чу рече. иди си съ миромъ въ Цариградъ. Тога
Іоаннъ возрадовасс премного, и за да има миръ
сосъ Александра всегдашенъ, даде дщера си, коя
то бейте досятогодишна, сыну Александровому
Іоанну Шишману, кой то беше петнадесятогоди-
шенъ, и направиха свадба въ Едрене сосъ големо
торжество.

Слѣдъ топа врънасе Александръ въ Терновъ,
И управлявашс Свое то царство въ мирѣ и тиши-
на голема. Аена му Осліе весна зіонравна, за кое
то я и испъди, и зема жена Еврейсьа, покре-
стивъ я. И така жена му сосъ сына си Страши-
мира отиде \ Ридинъ, защо то Александръ Ви-
дикъ дідс Стрпнимиру, да го управляти.

Но времени же отъ наущеніе матеро своея
начна Страшимиръ да сс исаокорлеа отцу своему,
и наречессцаръ Видикскш По Александръ, защо
то многу ооычашс Страшимира, не отиде никое
Зло да му направи. А игарскій краль обаче разу-
мѣвъ това беззаконно дѣло Страшимирово, оіидс
и обсѣдііавъ Видинь улови Страшимира, и на-
каза го въ одна темница. Но пакь умоленъ отъ
баща му Александра, освободи го отъ темница

та, и золивъ му одно дете въ залогъ, отиде си
назидь, въ лѣто Господне 1351.

Ръ тыя времена Султанъ Муратъ востана на
Болгарія. А Александръ уплашисе отъ него, и
даде му за жена дщера си Марія, и примириха-
се. Послѣ умре Александръ въ лѣто Господне ІЗбЗ,
и остави трима сыново Гсоргп Страшимира,
Іоанна Шишмана и Асеня, и двс дщери Елена,
коя то беше ділъ Сербскому кралю, и Марія,
коя то даде Султанъ Мурату.

ІОАННЪ ШИШМАПЪ

По Александра прія царство Болгарское вто-
рый му сынъ Іоаннъ Шишманъ, въ лѣто Господне
1363 Тога Султанъ Муратъ сѣдсше въ Бруса, и
беше миръ между Болгаромъ, Грекомъ и Туркомъ.
По преставленіи обаче Александровомъ разруши-
сс тоя миръ, и востана Іоаннъ Шишманъ на Гре-
цы те, и зема огъ нихъ Сарана,, Бургасъ, Чор-
ла, Къркклисія, Малый Симоновъ, и други, и на-
ложи на Грецы тс дань. И за това они сосъ го-
асмо моленіе позваха Мурата, да дойде въ Бол-
гарія кой то и дойде сосъ велика войска, и
раздѣли се на две. И отиде половина та на Вла-
хіп, гдѣ то владѣете Димитрій Загорскій сущій
изъ Видинъ, а половина та остана да се біе сосъ
Болгаре тс. По и оная войска, коя то отиде во
Влахія, логина, защо одни быдоха убити отъ
Віасы то, а други ее издавиха въ Дунавъ, като
бѣгаха и оная, коя то остана върху Болгаре
те не се избави, Зощото тога Іоаннъ Шишманъ и
двама та негови братія. Георгій Деспотъ и Асень
совоку пившеся, поразиха ги, и убиха до 23000
душы Турцы. Асень обаче логина въ това стра-
шно сраженіе.

И така Болгаре тс и Власи те избавихасс
отъ топа попраніе Турско. Султанъ Муратъ обаче
за іна великъ гнѣвъ и здоба на Болгаре тс. Тѣмже
по времени пакъ собра войска многу върху Бол-
гарія И поощраваше го на това Мавиуилъ царь
Греческій, като гіедаше вражда, и несогласіе
между Болгаре те. Понеже въ тыя времена Геор-
гій Страшимиръ и братъ неговъ Іоаннъ Шишманъ
имаха голема распря помежду си, защо Страши-
миръ исканіе да царува въ Терновъ постаръ сущій,
а Шишманъ не го оставлшй, и му думаше менс
баша ни остави на свое мѣсто, а тебе постави
надъ Видинъ, и тамо владѣй.
ВТОРОЕ НАШЕСТВІЕ ТУРСКОЕ НА БОЛГАРОВЪ

Между това убо несогласіе Болгарское иа-
паднаха Ту рцы на Болгарія отъ сички те стра-
ны отъ бѣло то море излѣзнаха на Ипсала, Ка-
липоль, Енесъ и Солунь, а отъ черно то море
излѣзнаха на Варна, Месемврія, Ахило и Бур-
гасъ. И така обтекоха отъ секадс Болгарія, и
быде тога смущеніе големо и нестроеніе и тру-
сове големи, въ лѣто Господне 6367 и зсмаха
Турцы те многу мѣста въ Болгарія,

Въ лѣто же Господне 1369. поводѣ царь
Болгарскій князю Пирдопсьому Момчилу, да от-
иде противу Орьана царя Турскаго И быде
первое сраженіе на Ипсала, и навиха Турцы
Болгаромъ. Болгарска войска беше въ това сра-
жеиіе 112000. а Турска, 159000 И избиха Тур-
цы те отъ Бо паровъ до 93000. душы, и Момчи-
іа князя нихнаго. Обаче и Болгаре те убита
Орьана царя Турскаго. Но Турцы не ослабѣла
и абіе поставила си царя Суіимана постараго
сына Орканова. А Болгарскій царъ Іоаннъ Шиш-
манъ собра пакъ войска до 24000. Моли же и
Страшимира, да дойдс на помощь, но онъ не от-
иде. И така Іоаннъ Шишманъ само со своя та
войска отиде, и трудное много, но нищо не то-
же да успѣй, И навиха Турцы Болгаромъ и о-
бладаха Тракія и Македонія И замаха Кизиьь,
Енесъ, Канала и Димотика Къркьлисія и Ески-
полисъ, Бургасъ, Лхило и Месемврія. Послѣ
Варна, гдѣ то быде големо кровопролитіе, по-
слѣ Доброджа, Каверна, Пазарджикъ и Баба-
даа Послѣ обтекоха Шуменъ, и за 8 месецы
зеха го. Послѣ отидоха на Каркабать, и за 70.
дни зеха го: Послѣ зехаЯмбоіъ, Слизень, За-
гора и други многу още мѣста. Пайпослѣ оти-
59
доха и земаха Едрене. И тамо Сулимамъ царь
постави престолъ свой

Слѣдъ десетъ годины же Вукашинь Князь
Битолсый и Охридскій и сынъ йоговъ Марко, и
Константинъ князь Сербскій, и други .многу о-
зде Князово собраха войска до 425000. еще же
и Іоаннъ Шишманъ посла имъ отъ Дакія на по-
мощь до 45000 душы Боігарс и Власы. И така
отидоха противу Турковъ сосъ намѣреніе да ги
изгонятъ и исгрсбаіъ изъ Болгарія. Но попуще-
ніемъ Божіимъ быде противно то сирѣчь нихъ
Турцы те истрсбиха, и быде позоръ жалостенъ,
защо некои избіени умреха, а некои въ плѣнъ
отидоха во Едрене. Тога и храбрый Марко Кра-
іевичь плѣненъ отиде въ Едрене и Константинъ
краль Сербскій, и тамо ти въ темница затвориха
Турцы тс за 12 месецы а Вукашина и други
те князово гониха даже до Фи іипполя и Пазар-
джика, и тамо ги убиха Въ тоя бой обаче у-
біенъ быде и Сулиманъ царь Турскій Но Турцы
абіе поставиха си царя Мурата втораго: кой то
абіе отиде во Анадолъ и собра войска 40 30000
Турцы и 2050. душы Генувезы, и оплѣни и по-
рази сичка та Бо парія

Въ това време востана Іоаннъ Палеологь на
Турцы то Но они и него вссьонечно побѣдиха
въ лѣто Господне 1383

Вь това време жители Солунски беха при-
звали Вснсціанска войска на помощь, за да <и
палатъ традъ Като отиде обаче Муратъ на Со-
лунь, Латине те ѵбо абіе побѣгнаха, а тамошни
то жители затворихасс въ градъ, и Сѵлтанъ Му-
ратъ обтече ги, и мачна да ги біе. Тога единъ
калугеръ отъ светаго Іоанна предтечи, кой то
монастырь сега се называ Чаушъ Монастырь, об-
яви съ писмо Султанъ Мурату подземный про-
токъ водный, кой то влѣзуваше въ Солунъ и на-
появаше го, написавъ му така Многолѣтный
Царю1 „ Днесъ въ Солунскій градъ, а въ другое
„лѣто въ Цариградъ искамъ да тс видимъ Тѣм-
,же и изявлявамъ ти, да отбыть на онова и на
„ онова мѣсто, щото е вода та, коя то наполва
„ Солунъ."

Й това писмо тоя предатель свезя на една
стрѣла, и устрѣли на царскій шаторъ. Турцы тс
же найдоха писмо то, и прочетоха го И така
абіе отидоха на локазанно то мѣсто, и отбиха -
вода та кое то като видоха Солунцы, абіе о-
твориха врата ша градски и предадохасе сами,
въ лѣто Господне 1390.

Слѣдъ това отиде Султанъ Муратъ на Серб-
скаго Князя Лазаря, и бихасе на Косово поле
при Шаръ п танина, и вь тоя бой Султанова та
убо войска уби Князя Лазаря, а Момчигь Ми-
лошъ уби Султанъ Мурата но и него Турцы тс
убиха при царскій шаторъ, въ лѣто Госпо-
дне 1391.

По смерти же Мураша царя Турскаго на-
стана Піазитъ Илдарамъ, сынъ перваго Мурата
Онъ язва ди Марка и Константина изъ темница
сосъ ходатайство то мати своея Маріи, и поста-
ви Марка у бо въ Битола да в тадѣс докле е живъ,
и нарсче го Паша Битолскій, а Константина,
въ Ссрресъ, и наречс го Бей.

Послѣ востана Піязитъ на столиый градъ
Болгарскій Терновъ, и отидевъ тамо сосъ голема
сила, бихасе сосъ Іоанна Шишмана много, и
быде много кровопролитіе за 9 месецы отъ Гре-
ческо предателство. Понеже Мануилъ царь Гре-
ческій , какво то сс рсче и погоро, по свидѣтел-
ству Русскихъ историковъ, доведе Турцы те въ
Болгарія
Въ тоя убо бой слѣдъ 9 мѣсяцы, виде Іо-
аннъ Шишманъ, защо ще навіятъ Турцы те из-
бѣгна со сичко то си воинство и со сички тс си
велыожы иощемъ изъ Терновъ и отиде въ Сре-
децъ, то есть Софія Подобно избѣгнаха и сич-
ки то, кои то живееха въ Мачинъ, Растолъ или
Силистра, Ру ш чу къ , Сищовь, Никополь и
Пловеиъ, некои убо въ Средецъ, а нскои въ Да-
кія. И тога обладаха Турцы тс и Терновъ и сич-
ки тс речены градове, въ лѣто Господне 1396

Отидевъ же Іоаннъ Шишманъ въ Софія,
скры сички те царски сокровища въ Монастырь
Урвичь, кой то беше край Искаръ сосъ тверды
стѣны огражденъ, и иэоколо му пода отъ сека-
до ідѣ то остави и малку воинство, а самъ сосъ
друго то си воинство ополчисе противу Турцы
те, и бисе 7 годины

Въ това време Султанъ Піязитъ призва Мар-
ка отъ Битола и Константина отъ Серресъ, и
отиде во Влахія противу Мирча Вода Болгар-
скаго*) кое то като виде Мирно собра и онъ
войска многу, и ополчисе противу Піязита, и-
мая на Хоругвяхъ, кои то носеха воинство то
му, ьрестове, и светы образы изображены. кое
то видевше Марко и Константинъ, уболхасс Бо-
та и не восѵотіха да се біятъ А Піязитъ, като
ги виде, защо кещатъ да се (пять съ Христіяка-
ми, абіе повелѣ Туркомъ своимъ, и сосѣкоха
Марка и Константина на малы части на мѣсто
називаемос Калугеренъ, по долу отъ Букурещъ.
послѣ сразисе сь Димитріемъ, войводомъ Влаш-
кимъ и побѣдиха Тѵрцьі Димитрія и направи-
ха го подданника.

*) Него Іоаннъ Зонарь назыоа Мирно, а Мавробиръ
Дативскш лѣтопись пише, защо аіу было име Ди-
митріи, родомъ Болгаринъ изъ Видинъ
Въ това време нападна нечаянно Унгарскій
краль Сигисмундъ на Никополь, и быде прину-
жденъ Піязитъ да направи миръ сосъ Мирна воо-
вода, и така пойде на Никополь, и побѣли Си-
гисмунда, кой то едва се спасс отъ меча Турска-
го, и побѣгна во своя си Беше же Сигисмуядъ
посланъ отъ святѣйшаго папы Римскаго на по-
мощь Христіаномъ. Понеже беше разумѣлъ свя-
тѣйшій папа озлобленіе, кое то правеха Тѵрцы
тс Христіяномъ въ Болгарія. Беше же усовѣто-
валъ и склонилъ да отидатъ со Сигисмундз на
помощь Христиніяномъ и Карла шестаго краля
Французскаго, Филиппа герцога Бургойскаго,
Венеціяны и Поляки. Но они убо какво то се
горе рече, нищо не успѣха, а Піязитъ видѣвъ
щастіе свое, весма разгордѣ се, и пойде на
Цариградъ, земавъ со себе и Болгарски князы
Вълка Доброжанскаго и Лазаря Евхаитскаго, и
скрестны убо градово Гречески разори и опусто-
ши, а Цариградъ държа на обсажденіс цѣіы де-
сетъ годины, и воистинну можете да гозсме,
ако да му не беше препятствовалъ Темерланъ,
Султанъ Татарскій, кой то беше излѣзналъ изъ
Меотскихъ и Карпатскихъ горъ сосъ 500000. Та-
тары и плѣни Скитія, Сармація, Мидія, Месо-
потамія, Персія и Анатолія, кое то като чу
Піязитъ, уплашисе, и абіе остзви Цариградъ и
пойде на Темерлана, а въ Тракія и въ Македо-
нія остави двама та свои сыново Узунъ Мусул-
мана и Муса, заповѣдавъ имъ неослабно да се
біятъ сосъ останалы те Болгаре и Сербе, и да ги
покоратъ Отидевъ прочее во Анатолія, сразисе
съ Темеріана По Тамерланъ нави мѵ, и отведе
го въ плѣнъ, и заключи го въ клѣть желѣзна,
гдѣ то не може да тьрли и у би самъ себе.

По смерти Піязитовой иастанаха на царство
Турское негови тс сыново Узунъ Сулиманъ и
Муса. Тая убо два братія согласихасе да оти-
дать на Болгаре те и на Сербе те, сразихасе же
послѣ между себе, и направиха многу крово-
пролитіе, докле Зстъ имъ Ахметъ Паша ноги
примири. И така тогда Султанъ Муса убо оти-
де въ /Іарданія, коя то е запа дна Болгарія, ка-
то Охридъ, Битола, Ерцеговииа и /Іалмати си-
рѣчь Ил лирикъ, имая со себе и Болгарскія Кня-
зи , щото беха подъ власть Турска, Вълка До-
брожанскаго и Лазаря Евкаитскаго, въ лѣто Го-
сподне 1409

Узунъ Мусулманъ же земавъ со себе и зота
си Ахметъ паша, него убо посла на Златица да
се біе, и самъ пойде на Саноковъ Въ Косте-
нецъ обаче собравшесл Болгаре многу убиха
то, въ лѣто Господне 1411.

Това убо като чу Султанъ Муса, разгиѣвасе
много, и абіе уби князя Вълка и Лазаря, и кол-
ку то други князове Болгарски иманіе со себе,
и оставивъ /1 арданска тт земля, пойде на Симо-
новъ , и гамо сразисе сосъ Болгаре те и нави имъ
и уби царя Іоанна Шишкина. Остана же отъ
Іоанна единъ сынъ именемъ Владиславъ, кой то
побѣгна при Страшимира во Видинъ.

Послѣ Султанъ Муса отиде да плѣни Зла-
тица. Георгіи обаче Шишманъ, като чу убіеніе
то брата своего Іоанна Шишмана, абіе собра
множество войска Болгаре, Сербе и Маджаре, и
отидевъ въ Златица сразисе съ Турками, нави
имъ и уби и Султана Муса и Ахмета паша, и
сичко нихно воинство до единаго, въ лѣто Го-
сподне 1421. Послѣ же върнасе во Видинъ

По султана Муса наетана султанъ Магометъ,
обаче весма мало време поживе и умре А наста- .
на по него султанъ Муратъ вторый въ лѣто Го-
споднс 4422, Въ лѣто же Господне 142’. умре
Марія царица майка Георгія царя Болгарскаго
въ кое то време послѣдова и знаменіе големо и
ужасно, сирѣчь помрачисс солнце то и быде те-
мнота на земля та толко, щото видохасе звѣзды
на небо то, като нощемъ

Той убо султанъ Муратъ вторый, въ лѣто
Господне 1432. месеца Іулія 17. донъ отиде на
Георгія царя Болгарскаго * кой то не могій да му
се сопротиви, проси отъ него миръ, и даде му
сестру свою Марію Пише Іоаннъ Зоиаръ. А Ма-
вробиръ лише, защо още Александръ я далъ въ
Бруса за миръ султану Мурату первому. И на-
звасс Каламарія.

По томъ отиде султанъ Муратъ на Сербе те,
и плѣни Ссрбска та земля, и зема градъ Борчъ,
въ лѣто Голподне 4438. Послѣ отиде вь Болга-
рія и разори градъ Сколія и Велесъ и сички тс
окрестны градове плѣни и въ нихъ многу чело-
вѣцы изгори. Послѣ отиде и на царствующій
градъ Ссмерсдовъ. Болгарскій же царь Георгій
Страшимиръ не имѣя войска да му сс щотиви,
отиде во Унгарія и собра Унгаро И така сосъ
нихъ и сосъ свои колку то имаше найде на Му-
рата ль Бѣлъ градъ и сразився сосъ него нави
му, и зема Бѣлъ градъ отъ него, въ лѣто Госпо-
дне 1440. Послѣ върнасе во Уигарска та земля
А Юсеинъ паша Турскій воевода облада градъ
Новобърдо Послѣ отиде и обсѣдиа Бѣлъ градъ
а султанъ Муратъ отиде на Далмація, и поплѣ-
ни я сичка та, а наипаче великій градъ Рогоза и
сички те окрестны градове и села, и изроби
многу народъ изъ Босанска земля. Послѣ отиде
на князя Іоанна Кастріота кой то не имѣя вой-
ска да му се сопротиви, проси миръ, и даде
Мурату въ залогъ ради вѣрность три тс свои
мужкидеца, Георгія, Константина и Светосла-
ва, и три те свои дщери. Муратъ же примирив-
ся така съ Іоанна, отиде на Аморса, чувь защо
братія Константина Палеолога Димитрій и То-
ма владѣтели Аморейсьи иматъ междоусобна
брань. Чувъ убо Тома, защоиде на Аморея Му-
ратъ, излѣзка му мирно въ срѣтеніе, и обѣщасе
да му даде доволна часть земли своея, само отъ
живота да го не лиши. Димитрій же сопротиви
му се. Послѣ обаче видѣвъ, защо не може да
му сѣдина среща, остави Аморея, и побѢгна въ
Римъ кь папѣ, земавъ со себе и глава та святаго
Апостола Андрея.

Чувъ же папа, защо иде Димитрій царь А-
морейсьіи, абіе излізиа му въ срѣтеніе, и прія
го торжественно Димитрій же обяви му сич-
ки те озлобленія Турски во Амореиска та земля,
и проси помощь отъ него. Папа же отвѣщавъ
рече му така знамъ, защо Султанъ Турскій не-
пріятель е сичкимъ намъ Христіаномъ • обаче
иыа между Христіане те несогласіе во вѣра та,
и ако изволятъ сички те Грецы, Болгарс, Сер-
ба и Арбанаси на Римсьа та догма, тогда ео-
гласившеся сички тс вкупѣ Фра нцузи, Вснеція-
ни, Нѣмцы,. Маджари и Поляцы можатъ да от-
идатъ на Турцы тс, й да ги лобѣдатъ, и да ги
изгонятъ отъ Болгарска та и отъ Греческа та зе-
мля. И иаписаха до Георгія Страшимира, царя
Болгарскаго и до Ссрбе тс и искаха отвѣтъ

Георгій же царь Болгарскій, подобно и
Сербе тс и Арбанаси те яе соизволиха на тоя
совѣтъ, и не отидоха сосъ папа. Тога собрахасе
Грены те, Француза те, Нѣмцы те, Венеціяне
те, Унгаре те и Поляцы те, и отидоха на Тур-
цы те имающе предводителя Димитрія Палеоло-
га: кой то въ первомъ сраженіи убіенъ быде отъ
Турцы то, и отрѣзаха му глава та* послѣ же
туриха я въ коженъ мѣшецъ съ медъ наполненъ,
за да бы могла пресна да се отнесе вь Бруса
султану въ знаменіе побѣды а папина та войска
много падка безъ числа, а Турцы те главы те
имъ рѣжеха и могилы големы правеха, а тру-
пове те имъ горы големы вь знаменіе вѣчное. И
беше страхъ и ужасъ го темъ

Слѣдъ това Муратъ отиде въ Анатолію на
Узунъ Хасана шаха Персидскаго, а во Едрене
остави сына своего Магомета втораго султана
Турскаго

Въ това време Георгій Страшимиръ царь
Болгарскій, и князь Владиславъ братанецъ ко-
товъ, и Яіікутъ воевода Битолсмй соглаеихасс
и собраха войска многу. И гака Георгій убо от-
иде на Златица, и разби Мустафа паша, и уби
го и сичко то му воинство до единаго послѣ
отиде на Мишъ и разби Османа везирина Тур-
скаго, въ лѣто Господне 1447. Пайпослѣ отиде
въ Сербія.

Янкулъ же воевода отиде на Ваашко, и раз-
би Магзегъ оега близо при Букурещъ послѣ раз-
би Юсеинъ Паша наЯтовица рѣка, и изгна сич-
ки те Турцы изъ Віашьо послѣ отиде на Родо-
столъ и іи Селистра, и найпослѣ на стоаный
градъ Терновъ

Князь же Віадисіавъ, кой го беше возра-
стомъ 23 лѣта, отиде въ Добриджа, и обсади
градъ Варна.

Въ тыя времена върнасе султанъ Муратъ отъ
Узунъ Хасана и дойде въ Бруса понеже сынъ
неговъ му беше отписалъ, защо Во ігарс те у-
спѣватъ и на ближавать и Едрене да зематъ. И
абіе собра до 300000 душы войска, и отидевъ
въ Болгарія, сразите въ Шуменъ сосъ Владисла-
ва и нави му и уби го, въ лБто Господне 1448
кое то като чу Янкулъ, абіе се върна во Влашко.
Георгій же сички те Турцы изгна изъ Сербія,
и дойде подъ Софія. Но абіе дойде на него со
силна войска Георгій Арбанасъ сосъ великаго па-
ша Турскаго.

Той Георгій беше единъ отъ трима та сыно-
во Іоанна Кастріота, що то беха дадеии, какво
то се погоре рече, въ залогъ Мурату. И други
те убо Муратъ беше убилъ, а него не уби за не-
гова та храбрость, но направи го Бейлербей и
нарече го Сксндеръ, сйрѣчь вторый Александра.

Той прочее Георгій, понеже искаше спо-
собъ да избѣгне отъ Турцы те, управи напредъ
реченаго Паша, и сразихаее съ Георгія. И нави
му Георгій и зема го въ плВнъ И тога Георгій
Арбанасъ абіе побѣгна въ Болгарска та войска,
и испроси отъ Георгія царя до 300 воины искус-
нЪйіпи во бранехъ, собра же и Арбанаси до
12000. и отъ Черногорцы те дойде му помощь
до 8000 души, и отиде во Албанія да освободи
отечество то си отъ Турцы те, кои то по смерти
отца неговаго беха отишли да го обладаятъ.

Чувше же Арбанаси негово то пришествіе,
много се возрадоваха, и стекохасе при него сич-
ки те, щото и тамо собра войска още до 22000.
душы. И така отиде до Крой градъ, и нощемъ
нападна на Турцы те и изсѣче до 40000 душы
отъ нихъ, и зема Крой

Това убо чувъ Муратъ и сынъ иеговъ Маго-
метъ, много се разгнѣваха. И зема Муратъ со
себе до 300000 дуты войска избранна, и отиде
на Георгія Арбанаса, и обсади градове Крой и
Зураца Георгій обаче пакь нощемъ нападна на
Мурата и до половина отъ войска та му изсѣче,
и пакь въ друга та нощь. И така отгна Турцы
те отъ свое то отечество А Муратъ отъ гнѣва и
ярости падна въ болѣзнь, и едва живъ отнесенъ
до Едрене, умре въ лѣто Господне 1449.

Ло смерти Мурата втораго настана сынъ му
Магометъ вторый Онъ остави Болгаре тс, Сер-
бе те и Арбанаси ше, и отиде на Грецы те, и
обыколи Цариградъ. Абіе же согради и крѣ-
пость надъ Цариградъ. Направи же и ораницы
(каикче та) до 80, и ги пусти въ черно то мо-
ре въ Боаза. Отидоха обаче само до Галата, а
нататакъ не можеха да проминать, защо то и-
маше въ вода та вериги желѣзны (синджиръ)
отъ Галата до Цариградъ. Случисе обаче въ то-
ва врече и повѣл южный вѣтръ силно, и рази-
гра море то толко силно, щото морсьи те волны
(талазс) префърлиха сички те ораницы прозъ ве-
риги те И така тога Турска та войска и отъ
море и отъ сухо обыколиха Цариградъ

Това убо като видоха Грецы то отчаяха
си живота, и ее натотвиха сички да умратъ за
отечество, и да се не дадатпъ на Турцы ше Би-
хасе же три дни, и паднаха отъ Грецы и отъ
Турцы выше отъ 200000 душы человѣцы мертви.
Грецы тс обаче ослабѣха, и убиха Константи-
на царя своего и брата неговаго Теофита И то-
га Турцы тс наполниха сички те улицы Царе-
градски. И кой може да искаже тогашнее без-
честіе на Цареградски те Христіане1 Заповѣда
Магометъ своимъ Туркомъ до три дни кой ка-
кво иска воленъ е да направи. Тога Турцы те
стары сечеха, млады робеха, дѣвицы за жены
земаха, богаты обираха, и безчисленны други
правеха.

И така убо быде до три дни. слѣдъ три
дни же повелѣ Магометъ да изведатъ сички Ца-
реградски Христіане на Атъ мегдань колику то
са останали живи, особно боляры, особно сы-
ромаси И попыта султанъ боляры тс: гдѣ сшс
скрыли ваши тс сокровища; а они огпговориха
и рскоха Ніо собирахмс само толко, колко да
се хранимо, а за богатство нерадихме. Тога
султанъ ловыкна нихны тс слуги, и сосъ мука
ги испыта, гдѣ са скрыли богатство то Госпо-
дарей своихъ, и разумѣвъ абіе повелѣ да изно-
сатъ сребро и злато и каменіо многоцѣнны на
Атъ мегданъ, и налравиха могила. Изнссоха же
и сокровище то отъ света Софія, и налравиха
и отъ него друга могила

Толку убо богатство като вида Магометъ,
удивисс, и повелѣ своимъ да мучатъ Грецы
то, и посѣкоха сички жены и деца нихны, а
простый народъ раздѣли въ робство своимъ Тур-
комъ. Послѣ отиде въ Патріаршія та, и беше
на мѣсто, гдѣ го е ссга джаміл султанъ Маго-
метъ, и беше вь нея церква та святыхъ Апо-
столъ Петра и Павла

Излѣзна прочее Патріархъ со сичкій народъ,
щото се тамо нахождашс и се поьлоии султану
Онъ же попыта го Ты кой си; Патріархъ же
речс му. Азъ самъ отецъ роду сему Су планъ
же рече му Ты ли си великій Попъ; Онъ же
отвѣща Азъ симъ, многолѣтный Царю' Сул-
танъ же речс му Тс ши дарувамъ живота, и
тая церква, и по хилядо жъ чтицы въ година
та, и да бъдешъ какво то си и до ссга былъ.
Патріархъ же рече Ей многолѣтный царю, ако
найдохъ милость предъ тебе, дарувай ми и тоя
народъ, кои то е сосъ мене Султанъ же рече
му колку то са калугерс и попово дарувамъ ти
ги а мирски то сички те ще погубимъ, защо то
ги найдохъ супостатами мене, я нещатъ да ми
се покоратъ и това продумавъ султанъ отиде си.
Въ лѣто же Господне 1454. собра пакъ Сул-
танъ Магометъ войска до 500000 душы Турцы
избранны, и отиде на останалы тс градово Бол-
гарски и Сербски Стигнавъ же близо при фи-
липпополя и разумѣвъ, защо се крые въ Туловско
то поле, и изъ гора та тамо вайсьа Болгарска,
тоя часъ посла Арапъ Исуфъ паша сосъ 1 >000
душы Турска войска, да избитъ сичка та оная
войска Болгарска тамо.

И така они отидоха въ средня та гора, и
найдевше тамо монастырь Святаго Николая, раз-
сипаха іо отъ основанія, и избиха сички те въ
него калугоре и мирски, щото со беха скрыли.
Послѣ отидоха въ село Турія и разориха По-
слѣ въ Туловско то лоіе влѣзнаха гдѣ то не-
маше войска Болгарска, но простый народъ же-
ни н деца се крысха между торы тс, собрани
отъ окрестны те градово и села кои то като вы-
доха тога Турско то нашествіе, вссмасс упда-
шиха, и помолившеел Богу сосъ големъ гіась
до небесе вывиха. Господи помилуй И
Господь услыша нихнос моленіе, и абіе сосъ
мгла покры сичко то поіе, и притемне толко,
щото Турцы те единъ другого се нспознаваха,
и возмнѣха, защо Болг іре те нападнаха на нихъ,
и така фатиха да со біягъ по меледу си, и из-
бихасе до единъ. И като не остана ни единъ отъ
Турцы то, абіе мгла та се дигна Народъ же
това чудо видѣвше прославиха Бога и чудотвор-
ца Николая, и остана онова мѣсто йіглишъ отъ
тога и до днесь да се именува.

Султанъ же Магометъ, като чѵ това при-
ключеніе, разгнЪвасе много на Болгаре то, и
Онъ убо отиде на Самоковъ, аЗинанъ паша по-
сла на Златица кой то бився облада Златица.
Послѣ отиде и облада Ловчанска та крѣпость
(ьалс) Отъ тамо отиде на Видцнь на царя Бол-
гарскаго Георгія Страшимира и сразивпіеся бы-
де големъ бой. Султанъ обіада Саноковъ сосъ
гопемо кровопролитіе за 7 месецы, а славный
градъ Софія за 7 тѣта. Послѣ зема Пиротъ безъ
бой. Обаче Болгаре те побѣгнаха, и сс затво-
риха въ Нишъ. Турція тс же абіе обыколиха
Нишъ, и за 9 месецы зека и него. Послѣ оти-
доха въ Сербія, и разориха грады Отравица,
Повобърдо и Ситница, въ іііто Господне 1456.
Зинанъ паша же бисе у Видинъ три пѣта сосъ
Георгія, и нави му, и изгна го изъ Видимъ, и
улови го жива у Капинско со сички те истовы
деца, въ лѣто Господне 1459 И Георгій убо
благочестивый царь Болгарскій найпостВдшй и
Ирина царица негова прссгавихасе и двама та
у Рудникъ, въ іѢто Господне 1460, а три те
пихни чада Стефанъ, Марія и Анастасія, не-
вѣдомо с какво стаиах і

И така уоо Во и эре го, Грецы те и Сербе
ге подладнаха подъ Турско то иго и до днесь.

ПОСЛѢДНЕЕ РАЗОРЕНІЕ ЬО ІГЛИИ

Кога Магометъ вторый об іада Цариградъ,
роди му со снова време сынъ, кой то се наречс
Селимъ вторый Той убо Селимъ като доиде на
16 годины возраста, начиа да търси способъ, да
убіе баща си, и да се воцари онъ на иегово мѣ-
сто кое то усѣтивъ Магометъ, абіе заповѣда
да му извадапіъ очи ше безъ милость Селимъ
обаче разумѣвъ това, скоро избѣгна по черно то
море, въ Ташарска ша земля гдѣ то го прія
единъ Господарь Татарскій, и живѣя у него
до сморгни отца своего, По смерти же отца сво-
его собра до 125000 дуты войска Тапіарска, и
отиде вь Цариградъ, и сѣдна на бащиный си
столъ Тога онай, кой то е былъ на онова време
Патріархъ, отиде да со поклона Селиму царю,
и му речс Царю многодѣтный 1 Има въ твоя та
держава твои подданницы, Болгарскій родъ, кои
то са человѣцы сурови и во бранехъ непобѣди-
ма. И нихъ ако несмиришь до конца, можатъ
пакъ да востанатъ на тебе, и да си земать зсмія
та. Того ради совѣтувамъ те да разоришь сич-
ки те нихны мѣста, и да избіешь нихны тс гра-
доначалницы и учены, за да быдешь въ покой.
И показа му сички те мѣста подробно.

Това убо като чу султанъ Селимъ отъ Па-
тріарха, абіе сосъ големъ гнѣвъ подигнасе на
Болгарія, въ лѣто Господне 1486. И самъ убо
разсыпа Траыя отъ Едрене до Срсдецъ. Посла
же одного воевода Татарска Мурза сосъ 46000
душы Татарска войска, и разсыпа покрай Ду-
мавъ и въ Стара плаиинт все отъ черно то море
до Бидинъ. Въ Македонія же посла своего во-
зира сосъ 33000 войска • кой то отъ Драма до
Босна все истѵрчи.

Нахождасс въ одна Нѣмецка исторія за то-
гова Селима, защо като разорилъ Болгарія, кол-
ку то нашелъ красны юношы и дѣвицы собралъ
и отвелъ ги во Едрене гдѣ то ги потурчилъ и
нареклъ ги Еничаре, си рѣчь они чиракъ, нови
ученицы. И юношы те убо въ воинство то вовс-
до' кои то беха 32300 д^шы, а женскій полъ
Богъ вѣсть колку са были

Въ тыя времена и Тервовска та Патріаршія
Турцы те изгореха и патріарха }биха И беше
тотема туга между человѣцы те, скорбь, жа-
лость, плачь и рыданіе. Турцы тс же избираха
хубавы те церкви и ги обращаха на джаміи, и
сички то хубавы мѣста посвоиха , по первы то
человѣцы и учены те избиха, и имѣнія та имъ
разграбиха.

И такова быде послѣднее разореніе Болга-
ріи отъ реченнаго предателя.

Конецъ Болгарскія Исторіи

НАЧАЛО ТО

СВЪРЦІЕШЕ ТО ПАТРІАРШЕСТВА БОЛГАРСКАГО

ЙІортагонъ въ лѣто Господне 858 — 862 прія
крещеніе самъ, крести же и сичкій свой родъ:
а Симеонъ Лвбасъ въ свое то царствован е воведе
Патріаршія въ Болгарія Болгарска и слѣдовател-
но и Митрополіи и Епископіи кои то исперва
убо быдоха подъ Римскаго Папа до три годины.
Послѣ же останаха подъ Цареградска та Грече-
ска Патріаршія. коя и соблазни Симеона и даде
му причина да се отдѣли отъ нея Защо кога то
щеше да се постави нской Епископъ Боагаромъ,
многу злато и дарове се искаха отъ Болгарска-
го царя

Гопа убо дѣло Богопротивно воспали го-
лемъ гнѣвъ въ Симеона, и така насили Грецы те
много, щото не могоха да се сопротивать ни-
какъ , но позволиха и поставиха въ Терновъ Па-
тріарха самовластна Болгарина Тойже Теряов-
скій Патріархъ послѣ постави во Охрида Архіе-
пископа, и онъ беше вторый по него. По Охрид-
скаго же Преславскій Архіепископъ беше, а
но него Софійскій И така отъ снова врсме, да-
же доктс облада Турчинъ, Болгарски Патріарси
сс поставяха въ Болгарія та и Архіепископи и
Епископи.

КИРИЛЛЪ и МЕТОДІЙ

Во ігарски Кипа вицы

Въ исто то врсме, кота тосе крестиха Волга.
р<? те, въ лѣто Господне 858—862, появихасс и
двама іюбородии Кириллъ и Методій, братія
единоутробни, изъ Солуиъ, чій отецъ се имену-
ваше, Леонъ и беше родомъ Болгаринъ, и сано-
витъ въ Восточно-Римека та (Гречсска та) им-
перія *). Тія, думамъ, двама братія (за кои
то Василій Априловь въ своя та филологичсска
книжка издана по Одесса въ градска та типогра-

*) Да се не удивлява никои на това защо Восточяо-
Римска га Имперія е имала Ботгаре не само санс-
ввицы, но и полководцы, каковъ то с былъ Ьв-
тизаріи, и Императора, какви то са быти I)станъ
1 выіі, Іустишанъ I ии, Іустинъ 11 ыи, и Васи ни
Македонецъ И

Велизаріи беше отъ Германъ село бліізо при
Охрида

Іустишанъ, кой го согради святая Софія, церква
великолѣпна въ Цариградъ, коя то о сеп джамія,
онъ, думамъ, беше Іустиновь п гемяникъ отъ Охри-
да, называніе се Управда, и преи меноваха іо, ка
то быде Императоръ Римскій или Греческій, иа
соотвѣтственное му име Іустивіааъ Баща іиу се име-
фія 1841 названная Болгарски тѣ ккижницы
съ розны доказателства доказува, защо са сущи
Болгаре и на Болгарское нарѣчіе лревсдоха Свя-
щенное Писаніе.) появихасс, и извадиха буквы
Болгарски сосъ намѣреніе да превсдатъ единород-
нымъ своимъ Болгаромъ сичко то Священное Пи-
саніе отъ Греческій языкъ на Болгарскій, иску-
снѣйши суше въ Греческій языкъ, а пай Кириллъ,
ьой то беше по младъ отъ Мстодія и учисе въ
Цариградъ заедно сосъ Императора Михаила сы-
на Теофилова, и пройде сичка та Философія на
Греческій языкъ, и быде философъ изряденъ
ТѣМ/ке отидошавъ Пресна градъ Болгарскій сход-
ный , кой тосе послѣ нарече Охрида. И тамо
найдоха и соединихасе сосъ истина още учены
на Греческій языкъ Болгаре, по име. Наума, Кли-
мента, Савва, Ангеларія и Ерасма. Собравшесл
«ко тамо седмина та, сосъ измышленны те буквы
превсдоха сичко то Священно Писаніе на Болгар-
скій языкъ за коя то причина народъ и до днесь

нуваше Истокъ, а сестра му Ьѣглпца, коя то по-
слѣ преиѵеіюваха Виги мшція

Василіи Македонецъ родисе близъ Адріанополя
отъ бѣднаго баща Кога то онай страшный Грекомъ
болгарскій царь Крумъ, въ лѣто Господне 811 за-
гоева Ддрізаополь, мелду други те плѣнницы беше
и і ои Василій, още отрокъ кой то и содержасе въ
п іѣпъ докле быде миръ сосъ Грецы те при царѣ
Мортаюнѣ и Императорѣ Леонѣ

пегово ю родословіе въ кое то локазуваще, защо
Баси ни проистича отъ Ароакиды те, Переписки те

Наслѣдницы тс Васиііеви царуваха до 1028 го-
почита нихна память. Едвому же отъ нихъ На-
уму, посвященъ е и монастырь, кои то стой и
до днесь, до 10 часа отстоящь отъ Охрида при
езеро, кое то сега убо носи истое име, а въ ста-
рое време называшесе Лихнидонъ.

Кириллъ и Методій послѣ отидоха въ лѣто
Господне 863 въ Моравія-, и тамо проповѣдуваха
слово Божіе, гдѣ то Методій убо быде поста-
вленъ Епископъ, а Кириллъ отиде въ Римъ до
тамошняго Архиепископа, и тамо сконча свой
животъ.

Моравія тува не разумѣвай Сербская Моравія,
но Моравія, коя то е при Океана и Брандибургь,
гдѣ то живѣеха Бо лгаре подъ име Славяне И за
това отъ оныя славяне, кои то пріяха ученіе тѣхъ
учителей и вѣру Христіаиску, нарекохасе и
Священнія книги Славянски. По право обаче
требува да се дума сичко то нарѣчіе Священнаго
Писанія Старо-Болгарско И требува из-
вѣстно тоя языкъ да са говорили тогашни те Бол-
гаре. понеже речени те учители Болгарски не
можеха да проведатъ Священное писаніе на другъ
языкъ, но на точноговоримый языкъ нихенъ, за
да можатъ да разумѣятъ догмы те святыя вѣры,
кое то беше сичко то намѣреніе тѣхъ учителей.

Владимиръ князь Россійскій, пише Баронъ
на аистъ 17*>. прія святое крещеніе и сичкій на-
родъ Россійскій въ лѣто Господне 1050 кое то
ще сс рече 190. годины слѣдъ Болгаре те. Въ тыя
времена пріяха и писмена и книги Старо-Бол-
гарски.

Серба же беха подъ Папа та и държеха вѣ-
ра Римска, и вь лѣто Господне ИЗО прія святое
крещеніе Йсманъ Жупанъ Сербскій и малку отъ
народа: апъ лѣто Господне 1190, светый Савва
Архиепископъ Сербскій сынъ Неманьовъ обьрна
сичкій народъ Сербскій на святую православную
вѣру. кое то ще са рече 330. годины слѣдъ Бол-
гаре те Въ тыя времена са пріяли воистинну и
священныя книги

ЗНАМЕНІЕ

Иа Волгарскихъ Хоругвахъ.

Това знаменіе са имали Болгарски те царіс
на Хоругвы те (панперы те) си, сирѣчъ изобра-
женіе лвово: кое то е знамеиувало, защо Болгаре
те са на войска силяи, като лвове, какъ то ги и
Александръ Македонскій проповѣда рекъ На-
родъ славный и непобѣдимый на бракъ.
И виждъ за това въ Перуновы те дѣянія.

Той образъ са имали они и на монеты тс си.
Еще же и други, като Царскій, Богоявленскій,
Воскресенскій ипр
ИЗЛОЖЕНІЕ

Кралей Болгарскихъ и Царей по ряду

Крали.

1-й Иллирикъ сыаъ Мосо-

2-й Владія

3 и Коледа.

4-й Времъ.

5-и Волгъ

7-й Перунъ

8-и Дикефалъ Отъ Перуна
до Дпксфала прейдоха
годиип 566 и кои быдоха

мелду тыя годины вож-
ди Волгаровъ, кепзвѣст-

руна абіе положисо Дяке-
фалъ за 8-й краль Бол

9-й Вукпчь Отъ Дякефа-
ла до Вукича прейдоха
годиип 266 и беха Бол
гаре те подъ Рямско иго

10 й Свитиліаяъ

11-й Гервадиоъ

12-й Драгичь

13-й Борисъ или Богоръ

14-й Ватой

15-й Тривелій

16-й Первый сынъ Триве-
ліевъ кого то пекся па-
ритетъ Тсрбалъ

17-й Вторый синь Триве-

кого то некои па-

рна атъ Мойсеи

Цари.

1-й ІоіялъАсевь великій

2 й Добрица.

3-и Телезвіи

4-й Сабинъ

5-й Таганъ

8-и Кардамъ

9-м Крумъ

10 й Моригонъ, а въ сле-
томъ Крещеніи Михаилъ
11-й Симеонъ Лабавъ
12-й Петръ первый

13	й Борисъ

І4-й Сеювкіи

15-й Субботинъ

16	и Давидъ

17	и Самуилъ.

18	и Радомиръ

19-й Владимиръ

20-и Іоаннъ прозываемый
Віадпмиръ.

21-й Петръ Делсапъ.

22-и Аіушанъ.

23 и Ассиь

24-и Петръ вторый
26-й Бортъ

27-й Мпчо или Смплецъ

28-й Константинъ Шпш
мпаъ

29 й Лагамъ

30-й Іоаннъ Асень вторый

31-й Петръ третій.

32-іт Светославъ

33-й Михаилъ.

34-й Александръ

35-я Іоаннъ Шшоманъ

36 й Георгій Страшлмиръ
кои То быде наипо-
слѣдный царь Болгір

ИЗЛОЖЕНІЕ

Спятыхъ Болгарскихъ по ряду.

1 й Святый краль Трпвелій, а во ипочествЬ Тео-
2-й Светый царь Михаилъ

іо й

14-й

19 й

20-и

22-и

и	и Давидъ

„	,, Іоаннъ Владимиръ

„ Іоаннъ Патріархъ Тсрновекій.

,, Теофилактъ Патріархъ Терповскій
Евтиміи Патріархъ Терповскій

„ Іоакимъ Патріархъ Терновскіи

„ Климентъ Архиепископъ Охридскій,
преподобный Наумъ Охридскій

,, преподанный Ерасмъ Охридскій

, Ані елларій учитель Охридскій

„ Савва Епископъ Охридскій

„ Николай Архиепископъ Охридскш

, Пларюпъ Епископъ Меглпвскій

„ преподобный Никодимъ Мироточецъ
ІІрплепскій

., преподобный Іоаннъ Ряіскій
Лука братанецъ Іоанна Рылскаі о
преподобные Гавріилъ Лесновскій

,, преподобный Прохоръ Пшпяскій

,, преподобный Іоакимъ Сарандополскій.

„ преподобный Іоаиикій ДевичесКій
33-й

34-й

35-й

36-й

Светый предодобаый Димитрій Басарабовскій

„ мученикъ Аніелъ Воинъ

„ Николай Софійскій.

,, преиодобио-мученикъ Манасій Габров-

Светіи 25 мученицы въЗографъ сова еии опіемъ отъ
•Дативовъ во времена Калимаиа царя Болгарска
го, кои то са Тока игуменъ, Варсоауфіи, Ки-
риллъ, Михеи, Симеонъ, Иіарюнъ, Іаковъ,
Мартиніявъ, Іовъ-, Кипріанъ, Савва, Іаковъ,
Косма, Сергій, Мпва, Іосифъ, Іоанникіи, Па-
велъ, Аатошй, Евгеній, Дометіанъ, Партсніи,
и трима още, чій то имена не се наидоха

Свели 14. мученицы, иже во градъ Тпверіа избій
ви отъ Турковъ.

76 й Светый преподобяо-мучеиикъ Игнатій Тулсв-

77-й Светый преподобно мученикъ Еатямій Сербскій
Има же и Други многу безсумеѣнія Болгарски Светп
угодницы, коихъ имена та, ако и да е утаило
време то отъ насъ, но Богъ гя знае понеже не-
престанно предстоять му молящеся за насъ


На тая Книга цѣна е 5. цванцовй4, й
ще се иамерува за продаваніе, \

' Вг^Йіалпбе у Г Христа I Гешдоглу '
-гѵ’Пззарджлкъ у Г. Спаса Петровича
— Карлово у Г. Братіи Т Пулювцм
— Ло'ечі. у Г Триста Попъ Петрова

' — Габрово.. у Г. Паскаля Николаева ,
^--Тёрною  у Г. Георгія X Николаева »
“ Русчткъ -у Г. Т?еодора ІИиѣкова '
— Сивцовъ < у Г. АпоЬтола Ковковпча
— Сливевь у 1 До<?ро-',іЬелйскоослу.

В’Ъ В Л А Ш К О

Бъ Галкйъ у Г X Авраама X. Іоашіова
Ьъ — Ьраіфі У Г Ьрвтів Діаіиандидіі
V , БгкурЙііло у Г> Пеі’іл Ралч' । на Хава

Муетако'іі.

г Г К Довча Христовсча въ
Замфпръ 'Ьршиси.

Питеиіъ' .у Г Питаръ Івг.ача’Нііро^о-

-^ч-^адексйдрія у. Г Хеад°₽я ^^<>анрйва	|

ІИЛтей' ястм мѣста іі|е сі рциеруватъ ая.І
продавай)? а. ,,в"с»0С4осі>'^чиіги-.-г ФилО^ѵ- I
</іа“ в ^'ЙзгуСвноі Да^г'	|