0ПРАВДАН1Е

еММАНОИЛА ВАСКПДОВИЧА

тридесятолЬтнаго учителя свищовскаго учили-
ща, святаго Преображен1я

противъ

К Л Е В Е Т Н II К А.

иждивлешемжс едиваго отъ своихъ
учевиковъ.

------
(Krilik Btilgariacb).
------:____
'Т/"/2'1 Л 0	//^£Г

ИРЕСКОРБНО ОПРАВДАШЕ ПРОТИВЪ

Клеветника.

С'Ьдяпцй, мои читатели! бдинъ день, веема
рано въ училище, споредъ мое обыкновеше,
и размысляющш самъ мое б'Ьдное состоите,
гледахъ камъ то истокъ, какъ солнце позла-
щаваше красный свищовсюй хор!зонтъ, и какъ
къ западъ, захождаше, нисходя въ мой домъ,
мыслихъ разпоспособно, какь мирскш мой 0е-
атръ ся нахожда непостоянъ, како едно ко-
лело, и рскохъ.

Мой свЪтъ сущо кололо е,
Играй като едно дЬте.

Ето и нощь ся преуготовляваше да отвори
лЪгюя своя крыла, и да осЬнява нанлй воз-
духъ, и среброзлатна луна да истина оть Сте-
кляна (староримскш градъ Сскуриска), и да,
мало по мало, ся возвышава на небо и да ciae
свищовское парокруж!е. бгда, любезнш мои
читатели! ся нахождахъ въ таковое красное
положеше , и пригледовахъ то красно накичсн-
но естество, и ся чудихъ, и славихъ здателя

1 *
бога , кои заради да покаже, сзое всеси.йе на-
кпчего. Ето видохд» да мп дохожда едпнъ npia-
тель, кой вретворно ми бяше ч«р!ятель, безъ '
да знамъ незлобный азъ.........влЪз^а жолтъ

и вретворно, какъ ссга разумЪхъ, о печалиый
.... сЪди безъ да изрече вито обыкновенно
то здраствоваше. — Что € ? что има ? что но-
во? попытахъ го.— Ти си изгубенъ,ми ся от-
говори. — Что има? что согр'Ьшихъ? му ре-
кохъ, кажи право, не скрывай нищо. — Ти
си пзгубенъ, вещать те. ти си изгубснъ. об-
що выкать, общо те хулятъ. общо въ Сви-
щовъ. общо въ Букурещъ. общо въ Ибраилу.
общо въ церкву. общо. общо, общество, об-
щество, общество выка противъ тебе, тя си
изгубенъ, ты си изгоненъ.

Охъ! брате мой! всякш € уверенъ, какъ,
кои има чисту совесть, не го е страхъ, и вся-
ки!, кой познава право, и какъ самосовестно
има свое мечташс чисто, и има уповаше на
бога, не го е страхъ отъ нищо, и ты си уве-
ренъ самъ, какъ мы въ той животъ безъ до-
бродетели, благополучии да будеме не можи-
ме, и ако бы быль богатъ, или сиромахъ, чи-
новникъ или простакъ, всичко е худно, и
никакво, темно, и печално: понеже всецелый
человекъ животъ € въ неизвестенъ случай ос-
пованъ. Сего ради бедный человекъ. ката-
дне вно подпада, безъ да иска, въ клеветы
злыхъ человекъ и въ лоношешя несмыслепныхъ.
едпнъ ся ополчава съ всеоруж!емъ, като бога
Марса. противъ брата своего, друпй быка ка-
то Нумедшскш волкъ, противъ ближняго свое-
го, инш искать человека да буде Протсвсъ,
друпи го искать Сократь, и на конецъ друпи
искать го да буде ласкатель, кое това умраз-
но свойство вмЬщава въ всякое общество, и
това быва , понеже ся нахождатъ чедогЬцы
безъ разсуждешя, кое красное средство до-
бродетели.— Добр! ми рече, ты ми говоришь
долбоко, азъ това знамъ, какъ дцёшнш вЬкъ
породи таков'ш человецы, кои мразать исти-
ну, гонять правду и ненавиждатъ, и въ крацЪ
искать кадило да нмъ па посъ пуши, лицемер-
ство. итарафи, воистину умразно мнЬню, и
никакво хотЬте, обаче .... что обаче? му
ся отговорихъ. весме добре го знаехъ, и го
знамъ. но азъ никогда неще будем1 кандил-
ница, да править, какъ нмъ драго—искамъ го,
желае го, богь — ми е — веренъ. но ... . ни-
когда неща стидно и ласкателно да ся под-
тверда въ мое положеше, да га дувамъ като
влашк'ш цыганенъ., и да бывамъ моемъ, като
бахарскш, пли захарскш робъ.

Ти си чуденъ человЬкъ, ми рече, кой какъ
иска и докарайся: ако иска да будешь дождь,
ми дождь буди: ако искать камень на камень
ся притвори. — ха! ха! ха! безъ да му ся от-
говора нищо — что си смеешь ? ми рече, ти
думамъ право, ахь! му рекохъ, пр1ятелю, отъ
неучежешя раждася неповинеше, отъ непови-
нешя. наглость. отъ наглости , упорство, отъ
упорства, гордость, отъ Гордости, погубле-
nie. Всякш да иска сстественни вещи да бы-
вать споредъ иегову волю, това весть добро,
а несть разумному человеку свойство, да иска
некой си да побори болЬстна человека, това
€ совсЬмъ лудость. ти зваипгь, какъ зависти
ради чсловЪкъ остава въ всегдашно нсблагода-
penie. воорухавася несмысленно протпвъ брата
своего, като немылосердный звЪръ, и по ва-
ше еще. иди проча, брате ! съ богомъ, по-
нехе помрачность ли покри, и стемна ся, и
ако богъ ще, сутренъ пакъ щемъ ся разгово-
ри , и ако ми допуще время, и ми дава лю-
безное свищовское общество дозволЪше, ле-
гли мога да ся отговора и по возмохпости да
ся оправда. Тако, любезнш читатели! гла-
девъ заспахъ, совсЬмъ що нмахъ чисту со-
весть. II егда солнце начмало да позлаща сви-
щовскш хорвоптъ, облекохся и мыслихъ раз-
носпособно, и обрЬтающшся въ таковое поло-
xeaie, ето е.хинъ кликачъ представися предъ
меве, и ми рече, даскале, те выка общена-
родное собрате да заповедать въ церкву:
Станахъ, отндохъ, и тамо като стшнахъ мс
полохеха всрЪдъ, като осухденнаго человЬка
за весило, ми рсрс единъ, бре Даскале отъ
букурещъ питать вы, какъ те вещать. € до-
бре! обаче да ми кажите защо: защо, още и
питать, айде иди, чи сутренъ пакъ да мы-
слимо : и тако изгонснъ, и попуто раземысляю-
щ|п конецъ моего осуждсн!я, отндохъ въ мой
домъ. совсемъ за тая букурешка не правда
оскорблевъ, обаче пакъ нсверувахъ буку-
решки благородии да будать единомыслеимцы
съ владоломъ.

Стемнися и пакъ начнахъ перво мое наблю-
деше, и да гледамъ за утЬшеше нощну фиву,
коя ся возвышаваше въ чисто и безоблачно не-
бо. молчаше долбоко обладаваше. всичкое е-
стество спаваше! не ся слушаше друго, точно
пресеченное воздчшгаше непрестойныхъ птицъ
(кукумявкихъ), да чеиое езеро (блато) ciaeme
като огл ед ало. о! каква благоприятна салюта
за благочувствителну душу! о! каквц, думахъ,
нощь тиха и достойнна ! послЬ заспахъ, и едва
зора озарила: ето пакъ ме выкать, и пакъ ме
посрЬшноватъ съ уничижешемъ и поругателны
хороти, треперехъ стоящш со страхомъ и мйл-
чанюмъ, като невиненъ въ заколЬте. прочее
ката’ ми рече едннъ колнко неможе дунавъ да
ги завлече ми ся даде дозволеше да ся онравда
предъ право — криво — судителя владула.

Азъ, любезши мои согражданин! егда ми-
иувахъ чрезъ това мое нынешнее отечество, и
правилно мога да река мое, споредъ полити-
чески и церковни законы и наипаче споредъ
высокосултанское благозакоше, совсЪмъ веко-
лико и ним in. и превозходни жители, не са при-
родам , какъ и сами показуватъ, не иматъ су-
щу правду! обаче право мога да ви ся отго-
вора, и совопротивля. какъ hUcti. природно,
споредъ ритора Исократа, да € грекъ, кой не
знае греческш язикъ, но понеже е тако, и бол-
гаренъ несть, кой не позиава болгарсмй языкъ.
— не мвнувахъ и не мыслихъ за да оста на ту-
па въ свпщове, и азъ соотечественный да бу-
дет , и да ся сопричисля съ мпогострадател-
ными жителми сего града, но минувахъ преход-
но, идЪже ми 61; предопределение отъ боже-
ственный промысли, тогда по случаю, движи-
мый и побуждаемый изъ ревности , люборо.ия,
и добродетели, покойный и много страдател-
ный, и до конца живота моего, Г. Георпй Ал-
тшовичь, ме покани въ нЬговъ домъ, стран-
нолюб!я ради, кое природно почествоваше ся
прнпознава, и характеръ благоро.мя свищов-
щемъ отъ всЬхъ путешествователей велегласно
ся проповедова въ това сущо время и покойн-
ный отецъ Ь’коиомъ попъ Димитрш, покойный
Алексш Петровичь и Панають тафрововъ за да
лосетатъ вышереченнаго I’eopria доидоха, и
после мнопп разговори, предложиха предло-
жеше за училище и училища, кои никакъ то-
гда не ся иамЬрваха. Того ради венчк'ш заедно
ж четворица начняха да ме канптъ за да оста-
на да пр!емя верхуси това бремя.

Обаче никакъ немыслихъ, нпто можихъ са-
моволие да ся склоня въ това нихио вопроше-
Hie: понеже ся бояхъ да остана на м Ьсто иде-
же очевный Свищовскт предЬль бе мрачжй, и
совсемъ зиможизнып. защо отъ перваго впдЬ-
шя чувствовахъ чуство и радостно и печаляо.
Радостно за нихну ревность, коя еще ми звони
въ мечташе, и наипаче, понеже щехъ да начни
перво азъ, и да положа перво оснбваше. а пе-
чално за они страшный грозоти, кои окружа-
ваха той градецъ. и мыслихъ многоспособно и
многообразно, размысляюпцй, какъ можи быти
добропорядочно состоите въ едко место, гдЬ
нонапрсшно сражен1е прахъ и пепель постави,
и въ всеконечво разореже докара го? а бЪдни
согражданин, разсЪявшшся по разни места се-
ла и градове по Валах’по?

Тако много время, безъ да река, хощу
или не, мыслихъ, прелагахъ и разлагахъ безъ
да определи нищо, но понеже глсдахъ неутЬ-
шнмое желаше, распаленну ревность, неизре-
ченно усерд1е, воспаленно стараше, олреде-
лихъ да остана, но, просвещаемый отъ боже-
ственный промисли , искренно имъ рекохъ,
мога да остана, ако особно место нарядатъ за
училище, а не въ церковни кел1И и ако изново
созидать нарочно училище. совсЬмъ що тогда
бяше това повышно, нежели подобателно моей
возрасти, можшпъ ли сега да мыслишь о лю-
безный клевстннче! ако право нмашъ да ху-
лишь безъ разсуждежя, или судишь спо-
редъ владоловъ рапортъ, и сега проруку-
вашъ като Аполланска jineia издалека? пмашъ,
немашъ право.

Прочее въ <845 егда начняха да созиждатъ,
за кое ныне ся хвалите, училище, не си билъ
ваша милость, а владулъ тогда правите валя-
цы на Голема бара, да теглишъ тереть и да
копаншъ, да чистит* да подканяш" работни-
цы , и да дигашъ ты самъ, но азъ коего нынЬ
несмысленно хулишь, споредъ владолово пи-
смо, и него правпхъ за друго, токмо за да
покаха примЪръ прочимъ согражданом1, какъ
за общу ползу требува, подобава и прилича
всякш да ся труди, а не т..кмо да пророкува
сега на готово оть далеко, безъ да припосова
ботка за свое отечество, е драгш мой! какво
е леспо? споредъ ону пословицу, да заповЬ-
доваше другаго, казува, въ то время наслед-
ницы приснопамятнаго Фшппа Сакелларюва,
покойный сердаръ Н!кодаки, и живущш до се-
го дня Господинъ сердаръ Параскева, сущш
рохбы болгарш, пратиха писмо, кое до днесь,
като Грамотп, свищовское общество сохраня-
ва го и пази го, къ отцу €коному вышеречен-
ному и му обявляваха, какъ обр1тающшся тре-
блаженвый 4>binm> во BieHHt, тамо бяше пи-
санно да остави свои кости, и душу да пре-
деле богу въ 1813: а за вЪчиое воспоминаше,
посвяти своему отечеству богатодарованно по-
свящсше, кое до нынЪ тамо, споредъ умное
свое повелЪте обретается.

Обаче, драгш мой клеветниче! нито Ф1-
лшпово посвищете, нито вышереченное учи-
лище , не бяха въ систиматическое состоите:
понеже въ оно время жители свпщовски мало
по мало дохождаха изъ преселешя, совсЬмъ
б1>дни, и въ плачевно состоите. но увы! егда
.................

ся преуготовляваше чинопорядочно наряжден’ш,
за Градское злополуч’ш въ 1817: Феуруар:я
17. треблаженнаго Георпя Алтиновича и Алек-
cia Петровича, чрезъ лредатедство предадоха
in въ смертное заточеше, и тако! увы! остана
дЪло несовершенно, и на конецъ мертво. до
1824. въ вышереченно лЪтосчислеше во время
бурно в смутснно, пакъ бысть изново второе
побуждеше чрезъ мене, побудмхъ, лодканихъ
колико оно временное обстоятелство ми допу-
щаше, безъ да нма извЪст!е ако има владулъ
и клеветннкъ, свищовское общество, вще го-
ворихъ и общенародно, колико можахъ, безъ,
Господине клеветниче! да прерокувашъ тогда
ннщо, и кабулъ не систрувалъ да реченгь,
какъ си болгаренъ и свищовецъ. азъ думахъ
явно, какъ свищовское училище святаго прео-
бражешя ни € въ систематическое состоите,
но, иска средство, стараже, прелЬжан'ю и по-
мощь за да буде непоколебимо и постоянно,
тогда и ваше высокоблагород!е былъ си насто-
ящш, или си заборавилъ? имашъ право: защо
тогда си мыслилъ за други стары, и не ти ми-
нуваше на умъ, ако си болгаренъ, и ти подо-
баваше да имашъ щогодъ грнжа за 61»днос оте-
чество, вито тога си далъ н!>що, нито сега
давашъ за народное посвящете, обаче хвала
богу, колико можахъ, аще и недостойнъ, со-
вЪтувахъ мои евпщовцы, куи суть сущш бол-
гарс, послушаха усердно, и имъ дадохъ мое
мнЪше, колико можахъ, за да положатъ въ
состоите. и тако оное чинопорядочное со-
стояте до той часъ ся сохранява. кое и ва-
ше благородие го помнишь, ако, драпн мой
клеветниче! не си го заборавилъ. и за кое и
писменно ми ся похвалявалъ. Обаче высоки хо-
ра като топола и широки като возплница. ско-
ро мали хора забораватъ зависти ради, и за
то не ми с грпха. Но иск-енно говоря, какъ
азъ ненахождамъ погрешность вашему благо-
родпо, а свшцовскому владолу. и за то му
давамъ даръ, и награждеше.

Като ся собра драпн Клеветниче! свпщов-
ское общество, драгое мое общество, соглас-
но и единомысленно постави настоятеля По-
койнаго Хрктакя Г. Данковича, и надзирателя
толико за приходъ, илико и за други ствари
потребны за училище. Поменитый Христаки
не ся ленише да пита мене, а не Господина Вла-
дула, и да распытува мене, а не ваше благо-
род!е, Господине клеветниче! разноспособно,
какъ да умножиме учнлпшкш доходъ и при-
ходъ, и да го докараме въ состоите похвал-
но. и тако ходнмме и просихме въ букурещъ
за да купиме Анеимовы лекажа, и ся влачу-
гнхме, стыдно дело. Обаче за ползу отече-
ства. бысть полезно, и придобихме и дугяне.
и магазш, сгда Г. Владулъ былъ Пнжинеръ въ
Галацъ и учише Ангувыка Геометр!а. прочее
покойный Христаки докара го въ доволно систи-
матическо состоите, и отъ оно времн мало по
мало начна училище, да цвете и да пршмува
образъ по Ариеми-пческому размеру, и дея-
телно показа своему отечеству , колико бЪше
доджей!, яко искренно благородно чадо, по-
ел! въ 1828 ся поставп настоятель покойный
Г. U.-iia черню, и онъ показа ревность, и до-
волна полза, заради коя можи да ся засрами
превосходи Ьшп'ш владудъ, ако явно буде.

Въ 1830: общо ся собраха въ училище за
тогашнш нужды, не пытаха моего клеветника,
непытаха владула, но общенародно ми прати-
ха въ Константшололь за гражданскими — ела
— ха—ты, какъ являватъ и общеподписан-
ни писма въ мои руцы. добро бы было да пра-
татъ владула . но владудъ былъ тогда земни-
чанскш презедетъ. въ 1832. пакъ изново под-
канпхъ Г. Хрютакя. Г. Школая Ценовича. Г.
XpicTa Попповича, Господина Школча Аггело-
вича, Г. Аеанаая бкономовича, покойна Алек-
cia Дам1яновича, коп 6 Ь и настоятель, подоб-
нымъ поощрешемъ, понеже искренно имъ го-
ворихъ не за мою ползу, но за Гражданску,
какъ оное училище, кое въ 1815, созидася не
бяше доводив обширно, нито пространно мЪсто
имаше, защо ученицы бЪха тогда повише отъ
120, и единъ учитель самъ азъ, за да сози-
дать друго, подкани \ъ ги прочее, и любезни
мои свищовцы любородно ме послушаха едва
шепа человЪцы, да купать мЬсто, и да сози-
дать училище какъ прилича. Като ся собраха
общенародно вепчкш согражданин, послЬставъ
въ срЪдЬ имъ рекохъ, брала, едно отечество
ся похвалява токмо отъ училища, учеши, а не
оть друго н1>що, това похвалява и отечество
и согражданин, то правя согражданам да бы-
вать просвещении и почтении и похвалил предъ
нросвященныхъ народовъ. Единогласно ми ся
отговориха, то ще буде, но по неже се га оте-
чество има нужду, нывозбранява да ся старае-
ме за да чиноположиме нЪколико граждански
нужды, и за то требува да имапгъ терпЪше.
мысли прочее, Господине клеветниче! ваше
благород1е, за кою причину мя смЬсеха въ гра-
ждански ма — ела — ха — ти, за кои ти ядъ и
викашъ нерасудно, да си отваждалъ ваша ми-
лость, или извЪсти вашему благородт, Госпо-
ди нъ владулъ, тяжко и горко, ако безъ да
испытате, слушате человЪцы, отъ коихъ бЪд-
нос отечество страдава, а не ся ползува.

Въ 1832: опредЪлиха мало обновлеше да
учвнатъ: защо бЪдное свищовское общество
отЬспенно отъ вредомъ не имаше средство за
да го созидать изново, понеже никои отъ о-
ныхъ, кои водворяватъ по страняи царства и
мЪста, въ оно время немыслиха, нито грижа
пмаха за своеродво болгарское просвищете,
нито искаха да ся наименуватъ Болгаре, сты-
дяющ'шея, (и наипаче колико живЪятъ въ Ва-
лах’ш). какъ, и много ми казаха. мы се га не
смы болгаре .... обаче рЪчъ обновлеше, ни-
какъ ие ми ся виждаше нито угодно, нито по-
хвал но д!ло, ибо знаехъ. какъ человЬческо
мечташе лесно ся претворява, и скоро отъ не-
учешя ся изменена. олред'Ьлихъ. безъ да пы-
тамъ никого, съ нежною юности, кои тогда
ми веха духовны чада, и ученицы, и ныне
суици ся стараятъ неисказанно за болгарское
просвЪщеше, да срутиме согласно оно учили-
ще, кое ся созида въ 1815: за да пренудиме
свищовское общество да созидать училище
изново, и тако волно и неволно созидаха ны-
нЪшное обретаемое училище святаго, прео-
бражения въ оно время 6t настоятель покой-
ный Алексш Дам1ановъ. после общенародно
определиха настоятеля Г. Николча Аггелова,
кой, право говоря, показа и иегова милость
доста ревность, и доволно усердие и любовь
къ отечеству, обаче се га слуша владула, и
немога да река нмщо. нека судать други.

Въ 1841: во Biewe, понеже покойный
К1р!акъ X. Аггеловъ, свищовское чадо, сущш,
ся престави и предаде богу духъ свой сви-
щовское общество много время отъ Ввеннск'ш
помощи, бе совсемъ лишено, пакъ нынешни
согражданин, и любородни свищовцы, безъ да
попытать Г. Владула, определиха да прятать
нарочно человецы, за да видять, кое е мно-
гогодишное препятствие, и недохожда въ опре-
деленно время, какъ дохождаше до оно время.
Тако прочее избраха и предпочетоха общена-
родно, уже настоятеля Г. 1оанна Алтиновича
и мене нежели Владула, и моего Клеветника
и стигвше во В1енну, чинопорядочно поста-
вихме и наредихме въ состояло, какъ е угод-
но и богу и человекомъ.
Поел! многогодишное мое искренно стараше
и разноспособно прелЪжаше, любезни мои вол-
гаре! возвративппйся изъ Шенны, a6ie страш-
но ополчеше, кое содерхава и до днесь, про-
тивъ мене зависти ради, вооружися. ПослЪ
трепетное мое путешествие въ Константшо-
поль, во время бурно и смятенно, грозны ху-
лы послушахъ и непрестанно слутпамъ, послЪ
во Вщшъ, безъ да е мое дЪло, трпхдь: и въ
другш разноспособни и многообразны путеше-
ств1я, ид'Ьхе совершихъ мое дЬдо искренно,
като посланикъ искренный и любороденъ, безъ
да покаха, какъ всичкш знаятъ, ако по бога
кахатъ, никакво умразно и притворно лицЪ-
мерство. но идЪхе свищовское общество ся
прати вратихся като единъ истинный согражда-
нинъ, голъ отидохъ и Голъ ся вратихъ, безъ
да посвоя нито ботку отъ спромашюя крове,
но возблагодаренъ токмо въ оно, кое ме пла-
щаше, и ме плаща свищовское общество, отъ
коего едва воспитавамъ многочисленну мою
фамилю. обаче пакъ благоразумствовамъ, и
ще будемъ благоразуменъ и благодаренъ дон-
дехе дыхаю парокружнй воздухъ.

Досадно'мн е о читатели! защо да стра-
давамъ? защо несносны хулы, отъ владула,
не ми е грижа отъ него, но скорбно зЪло ми
6, защо благородии свищовцы, и жители бу-
курешки да вЪруватъ Владулу, и да не испы-
тывать искренно, благородии мои свищовцы,
увЪритеся какъ това не быва отъ друго не,
но отъ зависти, пытайте потенко, или ако вы
допуща временно обстоятелство пршдите во
ваше отечество заради разходъ, и виждте,
кой каковъ е , кой е любороденъ , кой не! кой
ся старае за просвЪщеше, и кой за послЪпле-
Hie. Господинъ Владудъ какво до бро показалъ
бедному отечеству?

Чрезъ владулово извЪспе отъ вредомъ бу-
ры и вЪтробурны стрЪли противъ мене, негли
защо не ся склонить да спечели отъ бЪднаго
болгарскаго народа, изъ сЪвера страшни Гро-
мове , отъ юга, богиня вихра, отъ запада,
силный Зефиръ, отъ востока гонеше и смерт-
но заточеше. зависти ради, защо? понеже ся
смЪсувамъ или ся сяЪсехь въ граждански и по-
литически работы, то благородии мои Госпо-
дари! него направихъ самоволие, нито ми е
дЪло. но свищовскш начадиицы, и Кметове,
безъ да искамъ несм%еха, и защо ? Т1Й сами
да кажатъ по бога, какво зло докарахъ чело-
вЪкомъ или обществомъ? но колико по воз-
можности, подзувахъ и человЪци и ползу до-
карахъ въ свищовское общество, прочее ивЪ-
сто благодарешя, и тридесятолЪтнаго стара-
Н1Я , прелЪжашя , и трудодней моего , слу-
шамъ хулы, и клеветы разноспособяо, безъ
да испытуватъ потенко защо и за коя при-
чина . гдЬ си былъ благород!гЬйшш клеветниче
въ 1815? гд% си былъ и ты высокопревосход-
нЪйппй владуде? или тога иепознавахте ваше
отечество, а сега на готово, искате. споредъ
‘	2
u...........1HIII I -Ввг

1
18

владолово гнило мнкше, да покажите превоз-
ходство, право пма всякш да рече свое мнЪ-
Hie за отечество и за н Ьгово просвЪщеше, о-
баче мп ся струва, не има право да худи, по-
неже мой Клеветникъ словомъ обЪщава. а дЪ-
лом1 никакъ нито не исполнява. обЬщава мно-
го, дава мало, а пророчества сосъ кола изъ
далека.

Господине Клеветниче! судишь неразсуд-
но, за кое не имашъ понятче, и ся препирапгь
велегласно като Аполлонова Ilneia и криво и
право, не требува греческ'ш не! но вместо
греческаго да вкараме влашк'ш языкъ. Ето
судъ правь. Ето MirbHie многоискусно: баба
туй знай, туй бай, обаче това болгаро-влаш-
ко-никакво мнЪше оставамь русси, сербы, и
колико са болгаре, а не власи да судатъ това
твое наразсудно мнЬше, и да ми простишь,
какво нЪщо непознавашь, не ти подобава ни-
то да судишь, повише отъ бутуша , не ся
простирай, защо не познавать что е полезно
и что € вредително: сего ради щемъ тя научи,
л тогда да прорукувашъ право. ПолЪзно е
болгарскш языкъ да ся предана систиматиче-
скш, поел! нЬго и други разны. и наипаче сла-
венсмй, или да кажа , какъ един пророкуватъ,
русоцерковный языкъ, новый и старый ёллен-
скш, понеже Славонской языкъ и Сллинскш имат'
сродство, и са сестри отъ единыя матере. а
влашмй языкъ мы го научаваме съ немокры но-
ги безъ учителя: понеже власи иматъ букви на-
ши и хяляды MLuioiiu р1»чи славено-русо-серб-
ско-болтарсми , совсЬмъ сиромаси власи ся ко х
стараятъ да ги изгонять, обаче отъ едно мало а € g
зло, ще паднатъ въ веема велико , долбоко nHtf
xw, гд Ь могатъ да ся издавать. и пакъ неу- i0 и
ченни болгари отъ тамо да ги избавать.	;СуД1

й, А
Ето Господине клсветничс! что е право. кмо
во слава богу, като ся постави Г. Владулъ
Дрскторъ и Высокоучснный цсисоръ , непре- По
станно пытать распытат’ кое е право , кое аище
криво. Питать въ букурещъ, въ Пбраилу, ие
въ Галацъ, и высоки други благородии вца jpani
за да покажатъ искуство, и за то npiaxa на- гину-
грахдеше, Г. Владулъ Хрисовулъ отъ остра мо- ого ?
гила за да буде дрскторъ на всичкш болгарскш , Kai
списателп.а Маршчу, доказателство отъ Кал- гникч
чово бардо за да буде ценсоръ. драго ми 6, 1вда1
да внди свЪтъ и свшцовскш хорЗзонтъ. защо элча?
требуваше и Г. П. Пиперовь да пыта дректо-
ра и ценсора, чн тогда да печати тилемаха,
за коего, бывнин въ Сербию, послушахъ по-
хвалевЗя за преводителя, совсЪмъ що н азъ «
ся преоготовлявахъ да го нздамъ на свЬть.
обаче, безъ ласкателства говора, като ви-
дохъ, какъ споредъ мое xeAanie благородный
Г. II. Пиперовь ся друдиль, оставихъ мое дЪ-
ло мертво.

Не моха нищо да кажа за Г. Аггела Кану-
вича, понеже нЪгова милость е неповинснъ,
и ннкакъ не му намЬрувамь погрЪшеше за ко-
ко хулы противъ мене немысленно какъ 6-
ьб былъ въ земниченск'ш ферпостъ , какво
 пикаха, • или му извЪстиха мои приятели,
U) и говорилъ. Обаче требуваше мало да
1Суди, ако говорятъ истину: понеже драпй
й, Аггеле! любород!е и благород!е не стой
смо на един панталоны и на «дна капела.

Познавамъ, мои читатели ! какъ това на
1ище ’ ся види смЬшно , на други досадно.
Hie ако познавахте мое тридесятол1>тно
ipanie и мою жалость, кую чувствовамъ, во-
ину-щете ми Даде оправдание, имахъ еще
но д» пиша, а нын'Ь оставамъ, за да ви-
, какво има да ся отговори, или мой Кле-
никъ, или друпи нЬкой за владулово о-
1вдаше, чи тогда ще видете какво нЪщо
>лчахъ.

t -

будете Здрави.
II 3 В Ъ> С Т I Е.

•/Любезна ми Болгаррка юность! кегли помни-
те , какъ и въ 1835: явихъ ся въ болгарскш
Хор1зонтъ, съ «дно мало мое д'Ьлце за бол-
гарсконародное просвЬщеше,<* ето и ныи! съ
одобрешемъ храбраго и любороднаго Славено-
сербскаго народа, кой катадневно излива на
насъ благодЬяшя, споредъ боайя заповедь
„люби ближияго своего, яко самъ себе“ пакъ
изнова ты приносовамъ, не за да покажа мое
самолюбие, и умразлое корыстолюб!е не, ио
за общевародну ползу, стараюпуйся за болгар-
ское просвящеше по возможности тридесято
лЬта, издавамъ на свЬтъ мало д’Ьлце: Кратку
священну IcTopiio. — Кратки! Катихиасъ. —
Нравоучителный цвЬтникъ. — Перво воспита-
н'1с здраваго человЪческаго разума. Понято-
слов1е. — Новъ букварь. Еще ти преуготовдя-
вамъ. Л ушана. — Физика. — Славепоеллин-
сшп РЬчникъ, и tдлило славенскш. и други
таков1я Мали д^лца, не за да покажа превос-
ходство , но какво самъ долженъ б Ьдному оте-
честву. кое въ нынЪшное время иска стара-
Mie за просвЪщеше. и друго за да покажа мое-
клеветнику, кой едва отъ литагическаго
Ъзни отвори очи свои, и начнялъ да
рокувд, высоки, дебели, широки , тласти
оты, какъ одавна ся старае он?Г, коего не
нава еще. обаче ты, о любезна болгар-
юность! . нр'шми мое приношсше за мало

цо: —

буде здрава и благоразумна

мманоилъ Васкидовичъ.