^ФРАНКЛИН J?
И ГРЪМОТЕВИЧНАТА БУРЯ
Полет БурЖоа • Бренда Кларк
Франклин
и гръмотебичната буря
Franklin is a trade mark of Kids Can Press Ltd.
Franklin and the Thunderstorm
Text copyright © 1998 by Contextx Inc.
Illustrations copyright © 1998 by Brenda Clark Illustrator Inc.
Interior illustrations prepared with the assistance of Shelley Southern and Muriel Hughes Wood
Published by permission of Kids Can Press Ltd., Torornto, Ontario, Canada
Published by permission of Kids Can Press Ltd., Toronto, Ontario, Canada.
All rights reserved. No part of this publication may be reproduced,
stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means, electronic, mechanical
photocopying, sound recording, or otherwise, without the prior written permission of Fiut Publishing House.
Франклин и гръмошебичнаша буря
Екатерина Латева, превод
© Издателство „фк>т“
Тази книга е предмет на аВторско и търговско право на издателя.
ИзползВането на текста и оформлението без съгласието на издателя е забранено.
ПродаВането, препродаването, заемането, наемането и пускането
В обръщение по друг начин, освен по начин, определен от издателя и закона, е забранено.
Франклин
и гръмотебичнаша буря
Автор Полет Бурэкоа
ХудоЖник Бренда Кларк
ИздателстВо „фк)т“, 2004
Т^остенурчето Франклин моЖеше да брои от едно
до десет и обратно - от десет до едно. МоЖеше
съвсем само да ВръзВа Връзките на обуВките си и да
откопчаВа и закопчаВа копчетата на палтенцето си.
Франклин знаете имената на Всички месеци
и на всички сезони В годината. Той познаВаше
термометъра и Всяка сутрин пърВата му работа
бете да надникне през прозореца и да го погледне.
Веднага след тоВа Франклин изтичВаше да Види
барометъра.
Термометърът и барометърът показваха
какВо ще бъде Времето, а Франклин дърЖеше
да знае какВо ще бъде Времето, защото
се страхуваше от гръмотеВичните бури.

=:
Един ден Франклин обеща на Лиско да му гостуВа,
за да си играят, но малко след тоВа духна силен Вятър
и над гората запъплиха тъмни облаци.
- МоЖе би не трябВа да тръгвам? - поколеба се
Франклин.
Майка му погледна небето.
- Няма да заВали скоро - успокой го тя. - Имаш
Време да стигнеш до Лиско.
Франклин Въздъхна, но не каза нищо. Обу ботуши,
Взе чадърчето си и тръгна.
Костенурчето Върбеше бързо към къщата
на Лиско и непрекъснато поглеЖдаше
към притъмнялото небе. Обладите препускаха,
сякаш някой ги гонеше, а Вятърът Въртеше
ВъВ Въздуха Вихрушки от прах и листа.
Франклин усети как стомахът му се сВива
от страх.

MT*'
J,<L. ,4
1
Когато най-после стигна до къидата на Лиско,
Франклин заВари лисичето да играе на дВора.
- Защо си навън? Не Вшкдаш ли, че идва буря?
Хайде да си играем Вътре - предложи Франклин.
Лиско погледна небето и се усмихна.
- Рано е да се прибираме. Вшк колко интересни
са облаците. Хайде да ги погледаме! Ами Вятърът?
Обичам да духа В лицето ми! На теб не ти ли
харесВа? ТолкоВа е хубаВо!
-Нее хубаВо. Страшно е! - каза Франклин.


След малко В дВора на Лиско дойдоха Видрата
Шуши, охлк)Вчето Охльо и ястребчето Хари.
- Уха-а! Колко е хубаВо! Вятърът роши
козината ми! - показа Лиско.
- И моята! Сякаш някой ме гъдъличка! -
разсмя се видрата Шуши.
- Ах, този вятър! РазбъркВа перата ми! -
изВика ястребчето Хари.

- фиу-у-у! - духна Вятърът.
- фиу-у-у! - изсВири след него ястребчето Хари,
разпери крила и полетя. Вятърът се засиди.
- Нагоре! Надолу! Нагоре! - Викаше Хари и се
премяташе ВъВ Въздуха. - Много е забаВно! фиу-у!
Облаците скоро покриха цялото небе. Смрачи се.
Закапаха теЖки капки.
- ТрябВа да влезем Вкъщи - потрепера Франклин
и хВана шапката си, за да не я издуха Вятърът.
- Не, не! - Възкликна Лиско. - Да отидем В
къщичката на дърВото. Там е сухо.
Лиско затича към къщичката, а Всички затичаха
след Лиско. Тъкмо се настаниха, чуха гласа на мама
Лиса.
- Лиско! - Викаше тя. - Къде сте? Прибирайте
се бързо!
- Тук сме, мамо! - обади се Лиско. - Всичко
е наред. На дърВото сме.
Мама Лиса Вед нага изтича при тях.
- Слизайте Веднага! Тук е опасно! - изВика тя. -
Никога не биВа да стоите до дърВета по Време
на буря. МоЖе да падне гръм и да пострадате.


Докато ВърВяха от дърВото към къщата на
Лиско, Франклин се дърЖеше за мама Лиса. Тъкмо
Влязоха, блесна сВеткаВица и огнен зиг-заг раздра
небето.
-	СВеткаВица! - изВика Франклин уплашено.
ДА-А-АН! - чу се силен гръм.
-	ГръмотеВица! - изпищя отново Франклин.
- Не се плаши, Франклин! Тук сме В безопасност -
успокоиха го приятелите, но костенурчето продълЖи
да трепери и се сВи В черупката си.
Мама Лиса донесе сок от малини и боровинки,
но Франклин остана В черупката.
- Хайде, Франклин, излез! Ела да играем! -
молеха го приятелите, но костенурчето дори
не се подаде.

ИзВеднъЖ лампата премигна и угасна.
-	Токът спря. При буря место стаВат побреди.
Не се страхуВайте! - успокой ги мама Лиса, запали
няколко сВещи и донесе фенерче.
-	Е, Вече е сВетло. Сега няма ли да излезеш? -
попита тя Франклин.
-	Не, благодаря, тук съм добре - измърмори
Франклин от черупката.

- Не се плаши, Франклин - каза
ястребчето Хари. - Тези гръмоВе и
трясъци не са страшни. Просто на
небето экиВеят облаци Великани
и сега се учат да сВирят на барабани.
- Така ли? - учуди се Франклин
и най-после надникна от черупката.
- Не, не е така! - закиска се Охльо. -
Облаците Великани Вдигат този шум,
докато играят боулинг.

Kamo чу за боулинга, Франклин
излезе от черупката.
- Добре де, ами сВеткавиците?
Защо има сВеткаВици? - попита той.
- Защо ли? - замисли се ястребчето Хари. -
СВеткаВици има, защото облаците гасят и палят
лампите си.
- ЧуВал съм, че тези облаци Великани се лкэлеят
на сбоите полилеи - каза лисичето.
Франклин започна да се смее.

- За kakBu Великана говорите? ТоВа са глупости! -
обади се Видрата Шуши. - Учителят господин Бухал
обясни, че сВеткаВицата е голяма електрическа
искра, която се дВшки от небето към земята.
Тази искра е много гореща, Въздухът се разширяВа
много бързо и затоВа се чуба гръм.
- Колко интересно! - Възкликна Франклин.
Той се чуВстваше по-добре и дори си поигра
с фенерчето. ПредстаВяше си, че е изследоВател
на тъмна пещера.
Не след дълго бурята затихна. СВеткаВиците
проблясВаха Все по-рядко, а гръмотеВиците
се чуВаха Все по-слабо и no-далече. ДъЖдът спря.
-	Бурята отмина! Хайде да излезем да играем
наВън - предложи Лиско.
Франклин надникна през прозореца и изВика:
-	ВиЖте! Дъга!


Поредицата съдързка
1 ЭЭпв
^ФРАНКЛИНУ
СПИ ИЗВЪН КЪЩИ
Ч ФРАНКЛИНУ
ИКОЛЕДНИЯТПОХАРЪК
*2 ФРАНКЛИН У
ПАМИРА ЧУЖДА ВЕЩ
*5 ФРАНКЛИН У
cf. пи да кт велосипед
*2 ФРАНКЛИН У
рисува своя шиш
1*2 ФРАНКЛИН У
И ПОДАРЪКЪТ ЗА МАМА
*2 ФРАНКЛИН У
ПОСРЕЩА НИТИ
*2 ФРАНКЛИН У
ВЕЧЕ НМЛ СЕСТРИЧКА
«ФРАНКЛИН
* СЕЗАПЪИ
Ч ФРАНКЛИН ₽
ОТИвА НА .ХАГЕР
ЧфРАНКЛИН?
иаптотмпюшип
^ФРАНКЛИН 1г|
ИТЕЛПЧШ0П1Ш*иПШ1ЕВИ1:
S ФРАНКЛИН F
БРЬТВЛНЛ УЧИЛИЩ
I ЛЮБИМОЮ ОТБИЛО НЛ
Ч ФРАНКЛИН ₽
Ч ФРАНКЛИН
ПОСГЫПЛ В БОЛНИЦЛ
ФРАНКЛИН
< МБНЯ ГЬБЧЕ
ч Франклин ₽
||||<КИЦН1ИПОВЧЛИИ
Ч ФРАНКАИН Р
иггБЧогиичктиги
Ч ФРАНКЛИН Р
поиглшл птпЕлкп:
[^ФРАНКЛИН
IKUjOM.UllEK.UOb№
Ч ФРАНКЛИН ₽
СЕ МАСКИРЛ
Ч фЕАНКАИН Р
НМЛ НОВ ПРИЯПЛ
Ч ФРАНКЛИН J?
cEctMjmot пмиинш
Ч ФРАНКЛИН
НМЛ ЛОШ ДЕН
45 ФРАНКЛИН Xs
полкждлсюпвпи
IЧ фРАНКАИН I' I
Ж М ДА KOHULUA В ИГРИП
fa ФРАНЦИИ У
ИГРАВ ФУТБОЛ
Ч ФРАНКШН У
СЕ ХВАЛИ
□ БЪРЗАЙ. MJ
Ч ФРАНКЛИН’*"
11031 г’ПОЭООЯ*
www.hellkon.bg