ВВЕДЕН1Е ВЪ НСТ0Р1И

Mt

МОСКВА!

ВЬ УНиВЕРСИТЕТСКОН ТППОГРЛФШ,

1347.

ВХОЖДАПЕ ВТ» ИСТОР1Я ТА НА
БОЛГАРСКИ ТЕ СЛАВЯНЕ.

§ 1.	Славяни те Дунавеки въ 6 и 7 впкъ
и пхрвяиъ.

Голямо то пространство па ссгашна та
Европъйска Турщл, отъ черно то морс па
западъ до горы те ( на граница та Албы)
Шарскн и р-ькп те на Бялгарска та Морава
и Тпмока, и отъ Дупава па югъ кади Едср-
не и Селеникъ (а), заселено сега почти само
съ едпнъ народъ Славянски, кой то и самъ
у себя си и у своп те блнжнп ( комшш)
нзвъстенъ подь пазваше Бялгаре. Това на-
зваше са относя кодъ 7-я высь, коса то
са поселили тука не Славянски те Балгарс,
кои то прсдадаха свое то ими и на поко-
рснны те пмъ Славяне. Сущи те Славяне
въ тол край са показаха по п&рвенъ по ль-
ва та страна на Дупава, дс то сега са оста-
нали веки само бьднц те тЬхпн остатки,

(а)	За границы те см. въЭпциклоиед. Лексикон ь.
обаче дс то и до сега напоминаватъ за тсхъ
и мъстни те назвашя, и Сазпать языкъ на
жители те (румупп). Несторъ, Баш ко и дру-
ги лЪтопнсцы Славянски, така и предашя
Та на прост! атъ вародъ говорятъ за това,
за що мьсто то по кран Дунава было най
стара та родина на Славяне те, оть де то
са те распространили въ други те земли.
Tin предашя на Лттопнсци те и на народа
подкрепяватся съ свидетельства та па ста-
ри пп те: така ръчка та черна ( църна ) на-
номпиава за градать иа кого то развалшш
те са увардилп и до сега, и па кого то ими
то иа мнраме на мряморна та джека въ над-
писа во 2-я вт.къ (Tzupva), а напокоиъ (въ
пктна та карта Tobula ainraria 4 въка Тсегпа)
совсьмъ въ книга та улыпана (zernenbiuin.
Colonia) така н мъсто по край тисье зная-
ли Плпшя (poflilius) , Птолемей (грхдк par?
tizan) и Asona Марце.шнъ (parthifeus) по ка-
кой обычаи така можн да са речс, защо
Славянп тс са быле па съвсръ отъ Дунава,
ако не пжрвянъ то барпмъ въ 5-я въкъ.
Прмскъ укомяпува за меда, като nanicite на
Сармата те лпмпгаптп, отличнн оть варвар-
ски тс гуииы, Торнандъ упомянува за стра-
ва угощаванс при потребовано кога заро-
вяха царь Атгнла. Запрсселлванп то на Сла-
вяни те въ тезп крапин въ 5-я вькъ пли
по парвянъ история та мялчи, а сохранява
пзвъст!е за преселяванн то на други те на-
роди , основавася на слова та на прокошя
кесаршсюать лътопнсецъ въ 6-я въкъ; поз-
волява да речемъ , защо Славян! те тука
са быле туземцы оть незапамятно время
( прокошя ). Главно то нмъ назваше было
(Славяне schavi-scbaveni-schavini), друто съ
кое то обозначавалп тбхнштъ восточный от-
двлъ, не разлнчепъ обаче нп съ языкать
ни съ тълосложеше то, ни то съ паравп те,
сн было Анти ( Antae-Antes). Въ писатели
те Визанпйскн памнраме любопытна свъде-
1пя повече то прочутн, защо т!ж са сами те
стари, каквн то имаме за характера и обра-
зоваше то Славянски (б). Hie гп повторя-
ваме тука въ никой порядокъ:

1.	Въ вхнкашшатъ между Славянп те
не е было разлшне: сичкп тс быле высокъ
ростъ (бон) снага та нмъ колко то высока
толкова и пклна , цвътатъ нмъ не твврди-
бялъ, коса та не тв&рдн свътлива, но и не
дипъ черна обаче русавы. Те бяха сылни и
тярпслнвп легко са траяли на топло то
и студатъ, голота та и недостатока въ ядс-

(б)	Торнандъ 4, 5. Прокошя 3, 14, 44.
ни то, п освеиь това пр1учпвали са се мло-
го да стоять подъ вода та. За тьхно то
тарпыпе расказуватъ, защо веднаигь, като
уловили иъколко, грецы те ги дошли съ
камшпцы, желаяха да узнаятъ каквп са, оба-
че отъ техъ нищо нпможеха да испытать,
защо то тс тжрпЪха най страшнп те мжкв
като «ш не тлхъ мячпха. По параватъ па»
мпраха Славяни те незлобии, не лукавя, а
на протпвъ простодушии, ако на воина та
п замьчавалп въ техъ защо те са скора
росардпва.ш п отвращали на враговс те си.

2.	Страна та на Славяни те оппсувать
чи с покрыта съ ръкп, блата, трасникъ (ка-
машъ), п съ чсстп лъсовс (корш и горы),
така що то въ нея съ голяма мжка можно
было да еа премпнщ тогава кога то жите-
ли тс лесно можели да са скрывать. Льво-
ве те и блата та бяха на Славяни тс вме-
сто кръпостп (калета). Кащи те имъ стояха
една отъ друга тварди далечь вероятно така,
що то всякоя чслядъ около своя та сн каща
и мала и своп те нивы, и паять на гора та
ппастбпщата (пасснп то надобитака) ; быле
бьдпп ппмали нъколко пзлазашя.Отъ страхатъ
на вражескп те нападашя спчки те си богат-
ства, спчко освьпь най нужно то имъ скрыва-
ли го въ земля та, ако като са скрывать отъ
врагове те си, Славянп тс принуждена было
мвкога да оставятъ свои тт> кяща, обаче
вообще вели жнвотъ на одно мисто, раз-
мждалк са разни добитакъ п уралп земля
Та, пмалп голе.ми стада, и кляднп оть сич-
кгя хльбъ, повече просо н гречка (подобна
наурнсъ само малко черна). Яденн то н
дрехите нмъ быле прости, па кои то при-
чина та полагать да с вебрежлявость ц
явность.

3.	Те са исповвдувалп едного Бога
творца на молше то, Господа на вселевна
та; иму прпносялн волове п други жертвы.
За судьба та (касмета урать) не знаяли са
совсьмъ, нп п пазначавалн никоя власть
падъ человъцы те ; кога было поражены
съ болъсть или кога утпвалн иа битва, вп-
двлн предъ себя си смерть въ б л изо , то
давали Богу обещан ie да пренесать за спа-
сешс то на жпвотать си жертва, и като
еа освободить отъ опасность та, принос я ли
въ жертва що то са обьщавали, въровалп,
защо съ тая жертва си увардивалн жи-
вотатъ, Освень това обожавалн ръкп, пимфи
(самодивп) ппъкон други духове; приноси-
ли имъ жертва и съ жертва та врачували
за на предъ що ще да бвди. Кога то свар-
шувалп погребалнп те помяни, пили пъсни
и са иа пивали (опивали). Огь обычаи те
коп то показуватъ наравствеино то образо-
вание Славяпско , Византшцы те упумяну-
ватъ за гостеприимство то и благонрав!е то
на жены те. Като хвалятъ гостепршмство
то Славянско, те не намиратъ слова за
негово то оцъняване, Славяии те вардплн
и провождали странницы те отъ мисто до
место, п ако некой що са е облзалъ да за-
щнщава странника, и го е дрводялъ съ сво-
я та небрежность до зло, то ближшатъ му
(комппя та) нападалъ на кжбахатл1ята, и счи-
талъ за обязанность да отвжрнп за стран-
ника. Жены те Славянски быле така це-
лому дри и привжрзаны камт» мжжс тс си,
що то млого отъ тяхъ нежелаяли да жн-
веятъ после смерть та на мжжетн си, и
самички са у душавали. Те ходили съ свои
те мжже на воина.

4.	Славяии те не можали да тжрпятъ
чужда власть надъ себя си; никакъ не е было
возможно да гн уговорятъ за да служатъ
или да са покоряватъ, трудно можно было
да гн соглосятъ на услов>е, и поскоро мо-
жеха да са покорять те съ страхъ а не съ
плата (айлакъ), по скоро бяха си позволи-
ли да ги мжчатъ, свои те имъ старейшины,
а нс да са подчинять на Римляни те и на
закопать пмъ. Веднашъ ханъ Аварскш тре-
бовалъ отъ воевода та Славянски Лаврета и
отъ други те старейшины за дамуса подчи-
нятъ и да му платятъ веры я; Лаврета и ста-
рейшины те отговорили:14 нема тхк&ва чело-
векъ подъ сланцы то, кой то да можн да
на покори. Hie смн привыкли отъ други
те да отнимаме земли, а свои те не позво-
ляваме никому да гп отнима , доде суще-
етвува на света воина и мсчь ( калачь ) ;
млого врем и Славяни те не знаялн нищо
за верховна та в.<аеть, и така млого времн
са раздвлявалп на народцы, коп то немаха
сильны Господари ( царе ) немаха голямо
Господарство (царство). Като са не повн-
нуваха на едного царя , те пмаха народно
правлеше, н общественно розсуждавалн за
свои те пользы и зарари. Следствие то на
това быле безъ порядки, съ коп то легко
можеха да са пользовать , врагове те нмъ.
Така и Императоръ Маврик!я, кой то знас-
ши защо Славяни те нпкога ни са согла-
сии въ мысли те си, всякога ставать единъ
протпвъ другиго, ншцатъ другъдругиго да
слушать, и що у тяхъ млого малки кра-
лгове що оставатъ въ безъ прерывна враж-
да между себя сн, на миралъ за добро да
примами некой отъ тяхъ на своя страна


съ обьщаване и съ богата дарове особен-
но тяхъ, коп то быле по близу до грани-
ца та на Импер1а та, и ухождали кога-
пмъ са случи опасность кодъ други те, съ
това за да имъ помъшаять да са соединять
и подчинять на едино-державна та власть,

5.	Войска та Славянска была повече
то пыла (яяпъ). ВооружепГе то имъ было
различно, по родатъ ли на войска та, по-
знатность тали на пропсхождани то или
можи да б»д» отъ своя- та имъ воля. Во-*'
обще Славяни те не носили ризницы, нъ-
кои излизали па битва (воина) въ един гащи
безъ риза и хаба, быле обаче попе (толаэдотоу)
въ послЪдне то время въ ризницы- (броня)
щиты (калканы) п. маждрацы< (шонгш), бы-
ло главно то имъ оружие (вилять): у вся-
каго быле по два маждрака , а щитовп те
пмъ быле големп, джлгп и твардп тешкщ
Освень това Славяни тс употреблявалп дар-
вины 'лжкови и малки стръли, намазаны съ
снлпа утрова. Можиме да мыслимо защо
те са ималп имени ( калачи ). Замъчавали
защо Славяни. те са сражавалп (били) безъ
порядакъ (безчпно) и не въ рядове, нс смъ-
лп да са показувать въ мъста открыто и'
равнина, избирать за това добрп мъста тЪ-
енп и закрыта; те обаче ходили вт, области
и

те на HMnepia та еъ големи кирвапп, и
правила митирнси оть куля та, кога ималп
страхъ, и за това, защо то искали да увар-
дять мптириза си оть удари те вражески,
Като са ръшать да етвпятъ въ бой i те съ
крыкъ са повдигалп помалко па предъ, ако
неприятеля отговаря.гь на тьхшять крыкъ,
то скоро са Фяргали папредъ , ако ля не
отговарялъ, то са вращали назадъ, не мы-
елять да испытувать сила та на непр!яте-
ля , п еа скрывали въ лвеове те (горите),
умьяха да помирать за себя сн за варди-
ване въ честила та. По пькогашъ побяг-
нували като чн гп е страхъ, и си оставалп
келеппря^ а поел*, кога неприятеля са хва-
ща.гь, за келспиря нмъ, скоро са спускали
на пего оть гора та, пму наносили силный
уронъ (зараръ). Съ различии кулан са ста-
рый те да уловить душманпна съ това из-
мамнване. И вообще са биле въ вопна та
лукавя. Те са обаче умълн да са спускать,
и са быле страшнп въ своп те спускаши»
па вражески те земли, коп то сп помагаха
не само съ едва хитрость, по и съ поборю-
вапе. Подробно расказувать за това ,. какъ
сх те земали оракшсшятъ градъ теперь (въ
область та родопска ), кон то лежа.тъ иа
крива та гора, почти со вспчки те страны»
обпколепа съ ръка. По млого то Славяни са
скрыли въ далбокн те мЕста и въ трапища
та на градски те стены, и само малко оста-
вали на восточпи те врата, и дразнили що
то стояха погора та грецы те. Те мыслях а,
защо предъ тяхъ са сички те нмъ врагове,
направили протпвъ тяхъ силами юргошъ.
Славяни те начнали да отстжпуватъ назатъ,
а после като чп са уплатили, побягиали;
обаче едвамъ только грецы те са спускали
подиръ т!я що то бягаха , и са отделили
отъ ствни те. Славяни те коп то бяха въ
трапища та, ставали и преевклп нмъ пятя
отъ каде града, а що то бьгаха на предя
нмъ обжрнали са на грецы те, и сички те
ги избили на това место, и после сички те
приступили кодъ граджтъ. Гражданы тс джлго
са завардивали оть стъни те съ вряло ма-
сло, смола и съ каманв, обаче после отпж-
дянп отъ врагове те си отъ зайцы те (ги-
дпцы те); Славяны те турили етжлби (мер-
дивени) и влезли въ градатъ. Сички те мужи
около 15,000 хиляди изсЕклн, богатство то
пмъ разграбили, а жены те и дЕца та пмъ
земали въ робство. Пкрвянъ и на т!я не
бывало пощада (аджимакъ), убивали сички
те до едного, така що то во вепчка 0рак1я
и Илир1я на всякадя лежали непогребяни
трупове те (тЬла та) Гречески. Славян» те
свои тн врагове мачп.ш безъ милость едки
набивали на коль, други привзрзували за
раце те и нозе тс за четыре вбптп въ зем-
ля та столбове (дирецы) н ги били до смерть
съ тояги поглава та , или ги запирали въ
аххри те ваедно съ добитака , кого то не
могли да завсдатъ съ себясп иго пзгурява-
лп. На поконъ като пмъ бкктпсалн убий-
ства та, вставали живота на робове те , и
са вращали въ кжщи те си съ безчисленнос
множество робове. По добре и по млого
отъ други те чсловъцы, можалп Славяны
те да стоять подъ вода та: зема.ш въ уста
та си далгп пробити камжшувп прхчкп, така
що то Т1Я прачки излизали вадъ вода та ,
и съ такова средство продклжавалп дышанп
то си, оставали пезамътни въ джлбочина та.
Като р.гвда человъкъ на камкшп те вадъ
вода та можпшс да мысли защо е изра-
сталъ тука, тлмъ вставало само да узнаятъ
тая хитрость, и като видать кой гдъ са
скрыва, да запутать отгорна та дупка на
камжша, като да на карать да пеплу ва на
вжрхатъ. Славяны те са отлпчавалп съ ис-
куство то си да ловятъ свои тс врагове, ка
то са скрыять въ Орманя плп въ тревата:
така веднашъ за Велнсарьт, при осада та
u

(маасаре то) Аукспма, уловялъ Славянннъ ед-
кого Гота. Ако Славянп те и да бяха же-
стоки протнвъ враговс тп св , обаче почи-
тали народно то право, и нс навечно удар-
жава.ш своп тс плйшы въ ]юбство, на про-
тнвъ това, по свкршиваии то на назначеи-
ныатъ срокъ (вааде), давали нмъ свобода
и гн оста вали на воля да са варнятъ кодъ
свои те к&щи или да остапятъ да жпвъятъ
по между тяхъ свободно и дружно. Така
описувагь при Дунавски те Славяне, тьхни
те современницы Впзантшцы. Те са увар-
днли за насъ нзвьспя и за работи те нмъ
въ Империя та и въ влазанн то пмъ въ
деГша та область. Огъ тьхни те расказу-
вашя не видно, като Славянп тс да са има-
л11 работа съ Грецы те до начало то на
царствован1е то Юстишановб (529) и за
това почти тс действительно са оставалн въ
докой (рахатъ) въ свои те жилища, пли за
това, защо то грецы те ощн добре са ги
отлича.ш оть други те варвары за тяхъ подъ
чужды имена. За това , съ начало то на
царствование то Юстншаца нс премипувало
почти ни една година, като те да не опу-
стявали гречески те области: Иллнр1я, ©ра-
кш. Эллада, Херсонесъ н енчкп тс земли
оть Гоничесюатъ за.швъ до Византш, под-
хварленн быле на тъхни те спуская!,!, ц
дошла въ запустявашг, за това, зато то во
всяко нападане земля та губяла до 200,000
хилядп убита ц заведяпн въ робство. При
само то начало па царствоваше то Юстиша-
ново, млогочнелеяыа та войска на Антц те,
коя то заминала задъ Дунава и са простря»
ла до бракуя, была избита отъ гречесшятъ
воевода Германа. Послъ (530) пратянъ былъ
протпвъ тяхъ воевода во 0раыя Химвудъ,
три годины са с бвлъ съ тяхъ, п убнтъ,
и отъ тогава никой не с былъ въ сила да
пмъ мъшае като замнпуватъ презъ Дунава.
Юстпшапъ с начналъ да са зговоря сь Антп
те (546) и пмъ даль грхдатъ (турнъ Turrie)
на съверпыатъ брягъ Дунава , за да вар-
дятъ сами те границы (сииорп) на пмпср!я
та отъ гуппи те. Чрезъ двъ годины послъ
това (548) Славяни те съ голема войска
влезли въ Иллпрпкъ п упустили епчко до
Грхдатъ Эппдампа (Руга Ышп-сега Дурачь*
Драчь-Алб: zurcs), грабили и убивали и за-
вождалн въ робство: Грецы те съ 15,000
хиляди войска нсможле да са кашцисатъ да
са б!ятъ. Чрезъ сдиа година (550) Славяни
те преминалп пакъ задъ Дунава и упусти-
ли краятъ па Ораюя задъ ръка та Гебра
( 11еЬги«.марица ) въ това время завладели
те градать теперь (сега развалины те му
буаръ кале си). Новы те Славянски бюлюцы
душле па друга та година кодь маиса (нишъ),
н устрашавали да завладъятъ самаятъ се-
лянпкъ ; обаче быле отп&дянн отъ воевода
та Германа, заминали презъ Илл пр i иски те
горы въ Далмаща, между това время други
те бюлюцы прпмккналн са право въ Дал-
мац!я отъ Кади Дупава п са разделили на
три полка (табора) заминали по области те
на Грец‘|я, разграбювалп и гн упустявали,
и като не са боя.ш отъ вопска та Грсческа,
останали въ тяхъ да зпмуватъ. Те дохож-
далн до Анастасхева та сгБна, коя то бсши
направяна за увардювапи то на Царпградъ,
и са вжрналп въ ккщя та сн сасъ голямъ
келепнръ. Така повторили и въ слъдующа
та (552) година въ Иллирикъ, кога то Ге-
ппдп те помогали на Славяни те да зами-
нать презъ Дунава, сасъ Плата по Алтанъ
отъ человека. Юстишанъ оградавалъ отъ
Т1Я пападешя свое то царство съ кале та,
каквн то са быле на Дунава Адинъ (въ
мнз1я близо палма та, около кючюкъ каи-
царджа) иулъмшпонъ (въ малка та Скио1я,
между расова и гжрло то на Дунава); обаче
това малко .е помагало. Най повече помог-
нало на Грецы те противъ Славяни те по-
являвапп то на Апарн те, при Понта и на-
поконъ въ Панпонска та страна покрай Ду-
нава (559), ако провес и посль това С'ла-
вянп те продялжавалн свои те спуска1Йя.
Така въ (559) Анты те и Гунны тс (Бял-
гары) влезли са въ Ораюя, и като прс.ми
на.ш за полвина развалена та ствна Ана-
cracieea въ окрестности тс на самыятъ Цари*
градъ грабили малки те паланки (Nymphae,
Drypia, и Cli. os. до тогава, дордсса небо-
л.ш, защо Императора можи да нмъ поме-
шае сасъ своятъ флотъ обратно то преми-
нуванн зэдъ Дунава. Впзантшцы те понеже
не бяха кддмръ сами да вардятъ свои тс
земли , рано или поздно должны быле да
ирнбьгнятъ за чужда помощь—и са воспол-
зува.ш съ вражда та на Славянп те сасъ
А вари те (565—578). Аварсюя хань Бо-
янъ, кон то владъеше въ Панношя, пскалъ
отъ Славянп те верпя и подданство (рая-
.шкъ), обаче воевода та Славянски Лавретъ
отхварлялъ искави то му и Аварски те по-
слы ( идти ) быле убитп , а между това
100,000 хиляды Славяне (581) влезли въ
Gpakifl, в достигнали до Эллада. Тогава то
Нмператоръ Tiieepin Бонстантинъ попро-
еялъ помощь отъ Бояна. Като заминалъ
презъ Сава въ Пллирпкъ, боянъ утншелъ
по МП31Я та п малка та Скпе1я на Славяни
тс. Като пзлсзалъ кодъ тяхъ задъ Дунава
кодъ Hoblogoiva (исакчп), тон пачналъ да
опустява тлхна та земля и гп накаралъ да
блгатъ въ гора та (кор1н тс). ПослЬ годи-
на (582). Болин повторплъ отъ тол пять
презъ область та на Империя та пападеп!с
то вряхъ Славяни тс. Обаче тогава Славяни
те быле задъ Дупава въ Иллирикъ, и по-
сланника Болновъ, кон то бешп ходллъ въ
Византия да просп отъ Императора позво-
леше за премннуванн то на войска та му
противъ Славяни те, быль уловспъ отъ
тяхъ п уб1яиъ; а въ слъдующа та годпна
Славяни те быле при Анастааевл та стбпа
н па воеводп те коммешиолу н Ардагоста
не лсспо было да ги псп&дятъ. Послъ че-
тыре годины (587) тс нзпово грабило Ора-
ыя. По позио обаче (590) едва часть отъ
Славяни те должна была да са поддаде на
Аварп те, п да пепклпява воля та па хана
пмъ. Така ведпашъ (591) прнготвивалп те
за Аварп тс лодки (канцы) па ръка та Сава,
кога то те са ежбпрали да угадать па Грецы
тс; а послъ множество Славяне быле пра-
тянп отъ хана протпвъ Императора Маври-
Х1Я , кодъ Ссллннкъ, и тол грздъ воелмъ
деиа былъ отъ тяхъ въ маасаре; обаче не
сички тс по Дупавскп Славяии. признавали
зависимость отъ Аварсшя ханъ: восточпп те
быле свободни. Протпвъ тяхъ то былъ пра-
щанъ воспачалышкатъ прискъ (592). Пощья<
той пападиалъ на Славяне тс и млого робы-
отправялъ въ Внзапт1я съ някого Тати-
мира (отъ ими то мяза да с п той Славя-
япиъ). ВЪ други п&ть бвглыя Геппдъ, кой
то бешс пярвянъ въ Славянска служба, по-
калалъ на прпска пять презъ блата та и-
горы те, задъ рвка та Паспир1я кади Сла-
вянск1'я краль (царь бтД) МусокГя (ucjcwx’.q;),
у кого то въ това времп- са славили помя-
нуванс. Прискъ зелъ Мусоля въ робство ,
а съ него и млого други , така п миозина
убплъ. На друга та година Прискъ былъ
така бсзстрашснъ що то даже останалъ да
зпмува задъ Дунава. Огъ тогава задъ Ду-
павскп тс Славяии стапали веки помалко
страшны за Пмпср1я-та. Те памыелплп пакъ
да обновятъ спускашя та си (595), и огра-
били гродовс те Saklapa , Akys и Skopi и
быле поеръшпа ти съ войска та Впзаптшека,
коя то водялъ IIстарь , брата- па Импера-
тора Маврпюя, и гп разбили. Ако и Пами-
ре и i с то (шета) Петрово было (596) да-
преслъдува* Славяне тс задъ Дунава ни му
са с удало (ниможслъ) ; обаче послъ , тоГя
успешно нападалъ на Славянп те и быль
зарадп тяхъ страшанъ. Поне отъ тогава
веки по редко са упомянува въ льтописи
те Впзаптшски, за 6ienie то съ Славянп те.
По мпратъ ( баржша) (599) между Импе-
ратора п хана Аварски Дунавъ назначенъ
граница па влаД'Ьше то, на Грецы те пре-
доставлено право да премпнуватъ презъ ръка
та противъ Славянп те. Авари те обаче не
увардилп мира и не р-вдко са соедвпявалп
заедно сасъ Славлни те : повече е замъча-
телснъ похода нмъ подъ Впзанпя (626).
Вероятно и въ други походи Аварски уча-
ствовали Славянп те ; обаче независимость
та нмъ была мзгубена, п востаповпла с.-) то-
гава, кога то быле покорены отъ Балгари
те основали те и особенно царство.

§ 2.	Славянп те въ сегашка та E&.izapin
u по нататакъ на югъ, въ Эллада , /Тело-
понеса Малая. Аз1я и прочее.

На южна та страна Дунава показуватъ
са Славянп почти въ това времп какъ и
на съверна та. Исторически те предашя за
тяхъ начинаватъ са отъ 5-я въкъ, отъ ска-
заше то на Армянсшя нсторпкъ Моисея ха-
ренскьтгъ, кои то е зпаялъ, защо во Ора-
кгя пма петь области и една голема, въ коя
то живеятъ седямъ поколыпя Славянски
(cniabajutn). Това замечательно то извест1с
подтверждава са съ свидетельство то на
Византшсыятъ летопнсецъ ОеоФана; кой то
говори, защо Бялгарм те, кон то бяха вле-
зли въ 678 година въ миз!я та , покори-
ли седямъ поколешя Славянска отъ черно
то море при Варна до земля та Аварска
(снречь гкрло то до устье то на морава).
Като прегледоваче местны те названия,
кон то намнраме въ древни те и Византш-
ски те писатели, имена млого или малка
ясно Славянски , и дохождаме до возмож-
ность да докажимс, защо не само въ 5-я
въкъ, по и по пжрвянъ Славяни те живЪя-
ли отъ Дунава на югь, не само до горы те
Бжлканскн , но и задъ тяхъ до морс то ;
обаче ако мзвест!е то за това, защо Сла-
вяпи тс живъяли отъ давна на полуостро-
ва Балкански и не са подхвжрля въ сом-
нете ; но почти защо па тяхъ сами те и
можи iicTopia та да са ограннчп въ това :
ако и да составлява главвватъ билюкъ на
народатъ, обаче быле покорены на грецы
те, Славяни те мирно жпвелп подъ тяхна-
тя власть, и не мысляха за своя та неза-
висимость н не оставили за себя си им-
каква особенна память. Ilie можпме само
да забележимс, защо тс са служили въ вой-
ска та Впзант|йска, и ги возвеждалп въ
высоки тс степени, и вероятно, некой отъ
тяхъ твжрди рано пр!яли хрпстчапека та
вТ>ра. Никои отъ Славянп тс достигали. Il-
eana та Импсраторска корона (ставали паре):
такквъ былъ между други тс и царь юсти-
шанъ. Баща му с жнвя.гъ въ дардашя по
имени Salbabios (Оракшское слово означа-
юще solioriens солнце восходящее) назова-
валса удома си (какво то говори Оеофплъ
воспитателя юстпшаповъ) Пстокъ (пстокъ-
востокъ solorcens ) ими ,. кос то- было въ
употребляванс у южнп тс Славлпи. Имп-
т-о на майка та и» сестра- та юстпшапови-
быле така* Славянски	Biegleniza

roiglenira); па покопъ и сама го гостпшапа
назовавалп удомаму управда г (така що то-
Латпнско то му ими с само проведено отъ
Славянски). Веки во втора та половина въ
7-я вг»къ излизать Славянп те Балкански'
па поле то па пстор!я та, като са соедп-
ннха на евверъ въ одно Господарство ст»
покорители те* тЕхпи Бклгарп тс, а па югъ
само-себя сп и часть въ союзъ сасъ Аварп
те като нападаха па эллада и покоряваха-
вречсскп те земли. HcTopin та па Бклгар-
ско то царство ще дабжди изложена (сочи-
нена) па покоит»; а ссга да прсгледаме пре-
даше то за Славяни те въ трещи, въ мала
Лз!я п т. п. Перво то пзвъепе за Славяни'
те, коп то убпраха Грещя, относпса кодъ
581 година, сообщава Менандра.: Импера-
торъ Тнвер1Я-Константшгь, коп то бешс въ
воина съ перепте ннможс нищо да па правп-
протпвъ тяхъ. Друго свпдътельство, ако li-
ne е така старопо ся отипса кодъ това
пето то времп е ппемо па Патриарха Ни-
колая кодъ Императора Алексия Комнина
(1081 година), въ кое то е речепо, зато
за 218 годины до освобождовапп то па
пслопоппса во времп то па Императора Нп-
к и Фора (802—811), слъдователыю около
584—593. Пслопопесъ былъ покорспъ отъ
Аварп те; подгь ими то па Авари те треба
да разумяваме Славяии те, за това , защо
то современницы те нпщо пп говорятъ за-
nenpiflTiin те отпошешя Аварски кодъ им-
nepin та во времп то на Tnacpin, освеиъ
зпмапп то на Снрм1ума (мптровпца па сава),
и на протпвъ млого за дружественно то сио-
шавапе на Аварп те съ грецы те, за това,
защо тоАварсшл хапъ (князь) помагалъ на-
Императора протпвъ Славяпп тс, за това,
защо то свярзалъ сасъ Грецы тс мирт.;. въ
това времи впускани то славянско въ Эл-
лада бывало по чссто, и слъдств!с то имъ
было распространяваии то въ нея иа Сла-
вянски те поселявашя: така веки въ поло-
вина та на 7-я вБкъ Македошя са назова-
вала земля Славянска схлаиг/ла. Во вре.ми
то на Константина погоната (669 — 675).
Славяни те Македонски съ различно на-
звание (Драговичи, сакула та, Велегостичн,
Ваиннчи, Брезичи и т. п.), въ голямо чи-
сло нападали на Оессал1я острова , Axaia,
Эпнръ, Иллирика, часть Asin и ги убирали.
Поели са старалн те да утарвятъ Селяникъ:
веднашъ (около 675) те обпколили градатъ
отъ кади горы те и море то , и долгого
осаждавали, обаче неможле да го зематъ,
и загубили миозина во времи то на осадата,
въ това число и главнютъ си воевода (/ат-
;ш>), чрезъ две годины пакъ обпколили, и
пакъ вигу зели, обаче отъ жители те зе-
малц верп я. Като са заминало мал ко вре-
ми пребудь князь Рупкннскш кон то беши
отелдянь (мупзФакладпсанъ) отъ памъстника
Селепншкп, былъ по прпказаше то на Им-
ператора уловенъ и умертвенъ въ цари-
градь. Тогава Рункшш те са соединили съ
струмяни те и Драговичи те, и пакъ напад-
на.ш на Селяникъ, три пятя го держали въ
осада, убрали му окрестности те, и по море
то дохождали до Пропонтида (678 — 687),
така що то Император* Юстишанъ Ринот-
метъ (687) длжженъ былъ самсп да са от-
правп против* тяхъ съ голяма войска: ед-
ва часть отъ тяхъ са покорила вольно ,
друга часть была побеждена, и поел* Им-
ператора гп поселил* въ малая Аз!я , вь
opsicium. Други те Славяне поселилъ Им-
ператора въ горна та Македошя, устрнмона:
те обаче не быле подъ властна па грецы
те, за това са н на омыв (приставали) въ
войска та Бжлгарска. Между това Славяии
те са распространили и въ пелопоииса , и
во время то па Константина копронпяа и
наследника му (726—799), смчк!я пелопо-
нисъ ста на л ъ Славяпскп н варварскп. Ако
Копронимъ (758) и покорил* македонски
те Славяне, падявашп са така да на прави
и съ други тс, ако ощи и са ударжавалп
въ пелопонпса много градове Гречески; оба-
че вкоро исчезала власть та на грецы те,
п пенят* Копронпм* (768) длжженъ былъ
да отправп послы кодъ кпязюви тс Сла-
вянски за откупувани то на Грецы те, кон
то бяха зети на острова пмбра , Тснедоса
(бошча адаси) и въ самаераюя. Въ пжтнва та
(юлджпеката) книга св. Вилибольда, кой то с
3
ъздилъ (ходил ъ) около това время на пстокъ.
Пелопонисъ веки нпса вазовавалъ по свое
то старо имс, а мп Славянска земля* Кодъ
краять (свжршпванн то) на 8-я въкъ сила
та Слав лиска въ земля таГреческа пачкала
да упада. Во время то на Константина 5-го,
Манка му Ирина, коя то управляваше Го-
сподарство то, сосъ сюрдисуванн то на во-
евода та Ставращя (783) турила на това
твярдо начало. Ставршия зелъ и обложалъ
дань отъ пкрвеиъ Славянп те що то жи-
въяха около селянинъ, на поконъ замнналъ
въ пелопонисъ, и мзвелъ отъ него млого
робове, и земалъ богатъ келепиръ, и съ то| -
жество былъ пр1стъ за този походъ въ ца-
рнградъ. Пелопонески те Славяни са раз-
мутили, кон то не желая ха да оставить
подъ власть та Греческа , и осадили (зели
на маасаре ) Патрасъ (патара) , обаче ни-
можле да усньятъ въ нвщо, длжжнц быле
да са смирять, и да плащатъ верпл. Сич-
1.п те послт.дни работи Славянски въ Гре-
Ц1Я прплнчаха повече на возмущаване въ
покоренны те колько то на спускан!я та
на волни ть человъцы. Един отъ тяхъ си-
ръчь въ горна та Македон!я н Албашя .
покорены быле отъ Балгарн те и нмъ слу-
жил протнвъ Грецы те ; други те ако и


да са подвигаха противъ Грецы те, то само
жслаяха да са освободятъ отъ тяхна та
мжчна власть. Така во время то на ©еоФана
и сына му Михаила (829—842) пелопони-
ски те Славяни мыслили да са освободятъ,
п съ перво то начало быле усмирены отъ
воевода та ©еоктиста и досушъ быле над-
витп. Само Езерцы те (Ezerilie) и миленги
те (milengt) ползовалиса съ нъкоя свобода,
като плащаха на грецы те верпя. Послъ ,
во времи то на Константина порфирородно-
го и Романа Лекапена (919—945) Езерцы
те и Миленги те отрекли са отъ всяка по-
корность на Грецы те , обаче пакъ быле
усмирены, и са увжрзали да плащагь ощи
по млого верпя. Ако послъ тая верпя бы-
ла умалена, обаче причина та была не тях-
на та сила , а страха на правительство то
да умножп съ тяхъ число то на джумурд-
ж'ш те (панти, волентири) и сиромашество
то. Византшцы те непреставали да са ста-
раятъ да двржатъ въ миръ Славяни те, а
въ кое то неможаха да успъятъ сасъ сила,
въ това имъ помогало христианство то: като са
обржщаха въ христ1анска та въра, те са по-
гречнвали, а като загубиваха народность
та, загубиваха и сила та си. Дклго прочее
ощи Славяни те повече въ горы те Bap-

s’
ДИ.1П своятъ языкъ, други (можн да бжди)
вардятъ го и до сега. Да прнбавимъ тука
нъколько слова за Славяии те въ малка та
Аз1я, Итал1Я , Испашя и въ Африка , като
за выходцы (бежеиари) отъ ття земли, отъ
кон то теса са показали и въ пелопонпса.
Перво то прсселяванс Славянско въ мала
та Аз!я относяса кодъ 605 година шесть
хиляди Славяии, кои то постапиха въ служ-
ба кодъ Абдерахмана пбн-галеда Сарацин-
ск5ятъ Князь, въ това времи кога то той
останалъ иа зимовище съ войска та си въ
восточип те области иа Империя та, прими-
нали съ него въ Ciipia, и поселсни быле
въ краятъ Апамшски, близо при Се.щвко-
белп (Selevkia od Belum. — Apamia , menes
famiel). Това с было въ царствоваше то
на Константина 2-го. Тоя Императоръ, по-
ели похода (сИФеря) на Славяни те Маке-
донски , зелъ миозина съ себя сп, и като
преведн презъ Гелсспонта кодъ Абида въ
краятъ опенкшеши (отъ Абида на востокъ
до никоя, а на югъ до Апамеа), поселилъ
ги тамъ, и паправялъ отъ тяхъ войска те-
лохранители, коя то составляваше 30,000
хил. Въ воина та съ Сарацины те (692)
20,000 отъ тяхъ приминали на страна та
кодъ князя Сарацински мугамеда, разежрдил-
ся за това Императора п заповъдалъ оста-
налп те съ жены те и дъца та нмъ да гп
Фарлятъ въ море то кодъ левка та. Tia
Славянп быле тамъ и въ 10-я въкъ, п из-
вестны подъ имя схХа^игисй. Въ последив
то времи число то тяхно требаше да са
умножи сасъ нови прсселенцы. Техии тс
потомцы останали са тамъ пдо сега: тяхъ
ги е впдялъ путешественпнкатъ Салватори
въ село то Кпшдсрбента за единъ день пъть
отъ нпкея. Трети то преселяване на Сла-
вянп те было въ762 година 208,000 Сла-
вяне премпналп презъ черно то море п са
поселплп при море то ирпзъ река та Ар-
тана, въ Вифшпя побрсгатъ кой то утпва
отъ тая река на татакъ на востокъ по-
брегатъ на море то подъ устье то Кнзплъ-
Ирмака, пдо сега са назовава загора. Ощп
по па татакъ па востокъ, на това поморье
требова да са Славяне около трансзонта.
Можп да бядп Сарацынп тс привели Сла-
вянп те оть малка та Аз1я въ Африка,
Испашя п въ Италия. За войска та Сла-
вянска въ Восточна та Африка упомяпува
са въ 767 година. Войска та Славянска
( эООО ) телохранители на КалпФать Кор-
дуански, въИспаш'я была отъ 815 до 1023,
кога то еппки те быле умертвены. Те быле
изведены отъ востокъ , а отъ тамъ быле
до пялнювани съ новы рекруты ( кои то
зематъ за низамъ ) , т>я сами те сарацыни
преселплп Славяни те и въ Испания, кои
то населнха съ тяхъ въ палерма Славянска
улица (Harretase-Szagalibc) и особенна махла
Славшшчи (ibu-srigbob.).

§ 3.	История та на старо то Б&лгарско
царство.

Hcropia та на снчюя Балгарскм народъ
тъсно е свжрзана сасъ История та на Сла-
вяни те. И шс, като начпнаваме llcropifl
та на Бжлгари те по Дунавски, ни межимъ
да нс фврлнмъ ионе касы й поглядъ и на
Бал гари те Волжски или восточни (*). По-
слова та па моисея хоренски, Калгари те
жнвъяли на Волга и по ръки те, що то са
стичаха въ нея, веки во вторгять въкъ до
Р. Христова. Въ 5-я въкъ послъ Р. Хри-
стова те веки направили тамъ сильно цар-
ство. Въ начало то на 10-я въкъ около нея
са распростряла могаметанска та въра, и
отъ тогава извъепя та за Балгари те Волж-
ски станали повече нодребни и опредълен-

(•) Энцпкл. Педич. лсксик. томъ 7. стран. 295
стат, о Болгар, волож. В. В. Григорьева.
вы нам врать са п въ писатели тс восточнп
п въ Русски тс льтописп. Перво то и пай
драгоценно то изввст!с за тяхъ подава
Пбпъ-Фоцпанъ, кои то е ходялъ кодъ тяхъ
съ посланника хзлифовъ муктсдира, и е опи-
сал ъ млого подробно свое то nyTcinecTBie ,
между подробно те за пасъ особенно лю-
бопытно т!я, кон то на карать да мыелнме,
защо въ царство то Бхлгарско са живъялп
л Славяни: Владетеля Бзлгарски наречет,
Владавцемъ (владавацъ), царя Славянски,
никой отъ обычаи тс иосятъ на себя си
изменены признацы на Славянско то про-
псхожданп: това можемъ да кажемъ за енн-
маип то па шапки те си и скрыванп то
подъ мышнпца та си, за поклопявани то до
пояса, за употреблявани то въ nieim (вме-
сто вино) брязова мязга и меда , кой то с
и наречснъ сычавка „сычовъ“ за cycefipic
то защо огхня отъ мо.ппе то не требува
да са гаси и проч. Посгвднп те п пса тел и
мусулмапски непрестанно смыиувать Волж-
ски те Бал гари сасъ Славяни те. Да и безт»
тяхъ като вникноваме въ «ормп тс па
собственны те имена Б&лгарскп що са ерт,-
щатъ въ лътоппси те, не можпмъ да не
видима, въ тяхъ темеля Славянски (жуко-
тпнъ Басовъ БрахпмовъЧ Да спомппмъ, за-
що 1оаннъ 4-й грозный, пскалъ отъ татари
те да му дадать Казань (въ Poccia), ката
стара земля Славянска: това доказува, защо
предашс то за Славянск1ятъ паравъ на гла.в-
шятъ градъ на Бклгарско то царство, Еол-
гаръ, или Велпкаго града жпвяло въ F occifl
до 17-го вика , кога то векн было- забра-
вяно н само то му ими. Оть снчко то това
не треба да полагамс, защо това е по Волж-
ск© царство. Бклгарско то было чисто Сла-
вянске ; на протнвъ тоя темелъ Турско-
Татарски являва са въ него ощи. повече
силенъ оть Славлнск1'атъ, на то.ва доказа-
тельство служатъ и обычаите, н собствен-
на те имена, като начнеме отъ само то
мъсто на града Болгаръ. Вообще вопроса
за народности тс на волжски тс Бклгари
повече справедщво доказали сами те Бхл-
гарп, кои то отговорпха на Арабсмятъ кос-
мограФъ Димешка : „ные сме Бигари , а
тс са Турин п Славянп смыианы един
сосъ другии едмамъ ли несправедливо
мысли Сснковскш, кон то полага защо Сла-
вянска та часть на Бклгарсюя^ народа, по-
вече то жпвьяла въ градатъ Болгаръ сто-
лица та на Царство то: граи пца та на то-
ва Царство, върпо да са опр едьлн неможи;
требова обаче да положим*, защо въ раз-
ни времена границы тс на тяхно то вла*
дьше простиралиса отъ горыте уральски
до Сура и Ока, и отъ Вятка и Кама до
Пзворп те на Дона, Хопра и Самара. Tia
границы повече ясно опредьлявать разно-
образность та на народи те; що принадлежа*
ваха нему: освенъ Славяни н Турцы съ
Татарп, въ него быле и народы Фински.
Като да не Флнзаме въ подробности тс на
Ilcropia та на Волжски те Балгари, треба
да забележнмъ само, защо первыатъ си-
день ударъ за тяхна та независимость был ь
нанесепъ отъ Татары те, въ това времи
кога то отъ тяхъ была покорена и Русая-
п Ведшая градъ Болгаръ станалъ тогава
столица на Монголски те Хановн н былъ
столица до това времи доде Хановн те не
принесли своя та столица въ Сарай. Въ 14 я
въкъ зели да мыслятъ за зпманп то па
Болгар>я най пврвенъ Пово-городцы те, а
послъ и Велнки тс Киязове московски. За-
да опредъли въ точности времи то , кога
земля та Бжлгарека совершенно преминала
въ власть та па Господари тс Русски, не
е возможно, понедостатока на нзвъепя та;
обаче върное, защо това е произлезло при
Ioanna 4 го грознаго, ако веки Велик in
Князь Васил1я Дпмптр1свпча за владетеля
на Es-irapin , а 1оаппъ Зй са назовавалъ
Б&лгарски Господарь, Отъ tin Волжски те
Bxirapu произлезлп и тс Калгари, кои то
въ 7 я въкъ папровплп особенно Царство
на брегове тн на долшятъ Дупавъ, и кон
то въ само то начало па появяванп то си
представлявалн въ себя сп смъшани на на-
родности така , какво то и тъхннте вос-
точни собрат'|я. Като еудимъ обаче пособ-
ственнн те имена на поголяма та часть па
восводп те на тая орда (полкъ орд!я), сво-
бодно можнмъ да речемъ, зашо главно то
и господствующе то поколение въ нея бы-
ло Турско- Въ первы пать имя Бклгарннъ
са Явява у Византийцы тс, подъ 501-година,
кога то тоя народъ, на кого то ими то бы-
ло до тогава послышано за Рнмляни те,
на правили спусками во Оро к! я и Иллпр!я.
Отъ тогава начналп те почесто да Флн-
затъ въ области те на Импер1я та, и Нмпе-
раторъ Анастасия, като да уварди отъ тъх-
нн те спускашя Царнградъ, въ околни те
мъста направялъ такъ назовасма та долга
стъна, коя то была отъ Ciunepifl до Про-
понтида, и са простирала до Черно то море.
Въ 539 та година те быле обаче сально
разбита а послъ това д&лго ни са иаема-
ли да премннуватъ презъ Дупава. Позпо
около 558 година те быле покорены оть
Аварп те , и са находили подъ Тяхна та
власть до тогова, доде ннбыли освободены
оть куврата (хорвата), около 634—641.
Въ това времи те живьяли повече то на
востокъ отъ ръка та Донъ. Като умиралъ
Кувратъ, совГ.товалъ свои те сынове да
живъятъ сички те заедно; обаче послъ
смерть та на баща нмъ, пстьтяхъ брата са
раздали ли: старый Батбаи оетаналъ на
мисто то си , и скоро былъ надвить ОТ7>
Хозарн те ; вторыя, котразъ, замнналъ на
западъ па права та страна па Дона; трет!я,
Аспарухъ, съ поголяма та часть па народа
отправилса презъ Днепра и Днестра , по-
корилъ Анти те и са расположалъ въ се-
гашна та Молдав>я, въ страна та коя
то карекоха Бжлгаря тс Onklos, оухХс?
( см. хгълъ гое , giet, уголь augclus ),
четверпятъ, на кого то ими то ни са знае,
зампналъ въ Панношя и са покорнлъ на
Аварп те, заелъ мъсто помежду Тиса и
Марошъ; Пет1ятъ са отправялъ въ Ilcnanin
и за услуги у Герцога Беневентскаго npi-
ялъ отъ тяхъ во владыке ГраФство Мо-
лпзкое. Бжлгари те коп то додоха па Ду-
нава сасъ Аспаруха , надвили Славянп те
що то жпвъяха на Южшятъ брягъ на Ду-
пава, и съ Императора Константина ло-
гопата за Вжрзали подобаръ за себя си
миръ. Съ тоя Тертнпъ во втора та поло-
вина на 7 я вькъ около 678 та година, на
правило са Бжлгарско то Царство на Дуна-
ва , и скоро станало твжрдн сильно , сасъ
помощь та па надвитп тс Славянн и Сла-
бость та на Впзантшска та Пмпер1я, коя
то немаше спла да пмъ са протнвн , при-
нуждена была да имъ плаща верпя всяка
година. Като владъяха голямо простран-
ство на съвсрпыя брягъ Дунава Бжлгари
те разширочилн своя та власть до Бол-
кансюять гржпъ, п отъ черно то море до
Морава. Съ Това са начинала за Сла-
вяни те Византшски новъ перюдъ, толь-
кова повече важанъ, защо Балгарн те скоро
изгубила своя та не славяиска народность,
н въ Царство то Бжлгарско са составили
не только самобытпын, но п главный на-
родъ. Не судимо за нужно да прнвождаме
тука подробности за первы те Господарп
Бклгарски (*), и воина те пмъ сасъ Визан-
тшцы те со всъмъ нелюбопытны въ Исто-

(-) Господарп те имъ быле: Астарухъ, Тербе-
лисъ, Kopnasiycb, Томтовба , Сабпндъ, Пага-
нусъ, Умаръ, Токта, Тефлгь, Кардэмусъ.
рнческёя смысалъ, да забслежнмъ само, за-
що народатъ на Асиэруха владълъ до по-
ловина па 8 я въкъ, защо правлсшс то
станало послъ избирательно, и царе тн ско-
ро са променявалп до тогава, до де ни ста-
налъ падъ тяхъ Царь Крумъ (Krumus k rein us)
въ начало то на 9 л въкъ (около 802 та
година), кой то разшнрнлъ своп те владъ-
шя въ восточна та Beurpin до Пешта, и
гзрбатъ Карпатски. Императоръ ПикпФоръ
начала, съ тяхъ воина (807 — 811), обаче
евхршалъ съ това, щого убили въ СпФсря, и
Крумт. прнказалъ отъ неговыя черяпъ (кока-
ла отъ глава таму) да направлтъ за здравпа
чаша (за здравица), какъ то я назовавать
Византийски те лътописцы (<каа|3пга). Преем-
ника па НикпФора Миханлъ Рангова п Лсвъ
Армянннъ искали да отвзрнятъ на крума, оба-
чс нищо нсможли да на нравятъ: Бигари тс
зелп Едернс, разграбили окрестности те ца-
реградскш, и извели млого народъ отъ ©pa-
bin Македошя задъ Дунава на съверъ. Tin
преселсицы быле хрисп’эии, и едвамъ ли тс
пзрвянъ не нанесли евътап. на хрвспанство
то въ сегашна та Beiirpin. Левъ Армянннъ
нскалъ помощь отъ Карла Велпкаго и етж-
пялъ въ области те Бзлгарскм, обаче нищо
ниможелъ да направи, защо то крумъ и
зново зелъ Едсрнс, и пзпово извелъ млого
роби пзъ Пмиср'|л та. Крумъ умрялъ въ
815-та година отъ млого течепн кржвъ,
подобно като Аттила. Наследника му Мор-
тагонъ-Омортагъ за вжрзалъ сасъ Импера-
тора миръ на 30 годины, и двама та са
закжлналп да го неразвалять, Мартагонъ са
закалнвлъ по обычая хрисп'апски, а Левъ
по обычая Бжлгарски , тургалъ сн ржка та
на меча (кжлжча) като разевчн кучи то на
двъ части н пиле отъ чаша та. Тогава нач-
палп Бжлгари тс воина съ Франки те, коп
то владъяха западна та Венгрия, и свжрши-
ласа съ това, що Бжлгари те загубили поч-
ти сички те сн владъшл въ па и и он in като
извадиме срема (821—828). Мартагонъ по-
вече извъетянъ въ това, защо са с старалъ
да искорсны христианство то, кое то беши
распространено въ негови те владейin. Мъ-
сто то Мортагоново заетжпилъ (npie.ii.) на
престола Бжлгарски Прес’шмъ’. той велъ во-
ина сасъ Серин те (836—843), обаче безъ
польза. 11с быва да ни забележнмъ, защо
това е было какво то говорить летописцы
те нерва та воина между Серби те и Бжл-
гари те. После смерть та на Прее1ама ветж-
пялъ на прсстолъ Борнсъ-Богорисъ, кого
то нарскоха въ св. крещешс Михаиле нан
С прочуснъ ОТЪ СИЧКИ ТС ВЛЭДЬТСЛН Бк.1-
гарски. Обстоятельства та среди кои то было
тогава негово то царство, требовали отъ не-
го умъ п сила на наравать : иа югъ без-
престанни те му врагове быле Впзантшцы
те и Сербп тс съ хорвата те, на западъ
тякжва врагь е былъ Императоръ Фреискш.
Топ с умъялъ обаче да са уиравн (утакмл)
нс само сасъ ван каш ни те врагове, ио и
взтрешни тс метежникн (джумурджш), и
псгледалъ иа упирани то на поддании те ,
да внесе хриспанска та вира. Това са с
случило въ 861-та година подъ в.пя1не то
на сестраму, коя то беши npieaa христиан-
ство (♦) въ това времп , кога то тя была
въ робство въ грещя , и два монаха 0ео-
дора Куоаря и Мсфод1я, не за млого предъ
това знаменита те брап'я Кмрилъ и Ме-
еод!я начла.ш да са старалгь за това, като
Славяни те Г]>ечески да иматъ св. nucanic
нреведено на своятъ си языкъ (около 855),
и единъ отъ тяхъ Меоод!я кр&стялъ Бо-
риса (кон то са нарсчи въ Св. крещеше

С) Така лътопис. ВнзантШскн , наиротивъ това
ио лътопис. Бертншан. въ 866, а по льтопис.
Ксантской въ 868, что не правилнъй. См. Ша-
фзрикъ. п. Slav 589. но Ед гелю Борись два
раза крестился.
Михаилъ), Това торжественно то пр1емаин
на хрпспапство то въ >ялгарско то цар-
ство нн са заминало бе ъ смущавани; боя-
ри те коп то бяха сжрд 1тп на Бориса Ми-
хаила защо то бепш пр 1казалъ да са крх-
стятъ, смутнлнса (вднгналп джумуръ), и 52
отъ тяхъ быле за това отъ него наказан и
'убито) заодно съ своп те семейства. Оть
друга страна крещавапп то на Бориса Ми-
хаила было причина та на начало то на
сплин те припирашя, а послъ церковно то
раздьлявани между ITaTpiapxa Константино-
польски и Лапа та Римски, въ кос то ни
ноже да са не вмъси ъ Борись Михаилъ.
Папа Николай 1-й като не получи отъ Им-
ператора Михаила церкрвна та власть надъ
земли те на Епископство то Селенишко, кое
то беши Папски Викармтъ. Съ прнпирани
то на HaTpiapxa Фот1я Папа та проклялъ
Фот1я, к Фотш проклялъ Папа та. Между
това Императора Рнмскн, коп то владьеши
западня та Папношл, като Комш я на Бял-
гарп тс, застяпплса за Папа та, и плашалъ
Бжлгарн те съ воина, а Римски те свящеп-
ницы умолювали Бориса Михаила да са
предаде на Папа та. Борпсъ Михаилъ пра-
тялъ кодъ Императора Людовика и кодъ
Напа та Николая послы (нлчш) , да иска
учители на вЪра та, Епископы и свящеи-
нипы. Искан» то му было исполнено п вслтдъ
за това свящсшшцы те гречески были пс-
падяни отъ Болгар!я. Съ това обаче работа
та ни са свершила: Борисъ Михаилъ Фта-
салъ да са прпготви , Патр!арха иепреста-
валъ да дъйствува, така що то .папоконъ
послъ собора цареградски (869 — 870), на
кого то поставлено было да присоединять
Балгар1я кодъ Патр!архата , и да назна-
чать въ npucyTceie то (въ лице то) на Бдл-
гарски те послы Еппскопъ Бялгарски , ни-
кого ОеоФплакта , священство то Греческо
пакъ Флязло въ Бялгар1я, Литурпя та Сла-
вянска са утвердила въ нея, коя то са за-
вардюваше отъ самыатъ народъ , и сички
те усилпвашя на Папа та останали праздни.
Борисъ Мпхаилъ умрялъ въ Монастыря ,
иегова наслъднпкъ был ь Симеоиъ, сынъ му
той носялъ имя царя (pactAeo?) и ревностно
са стэралъ за утверждаванп то на xpneri-
апство то ; обаче въ робот» те вхнкашни
не можпше да остан» миренъ, за това, защо
то ако и често е остовалъ победитель, аба-
че за това е былъ принуждена, да са 6ie
почти безпрестаипо , пай важнп неговп те
искренни отношешл кодъ греческтать Им-
ператора Льва, кой то и послъ кодъ пр-
4
емника му Александра. Въ перва та воина
'888—893), Спмеопъ былъ принудянъ да
са бш не само съ Византийцы те, но и сасъ
Мадьяра те , кон то беши наелт. Импера-
торъ Левъ, а noc.it заминали и по иа та-
такъ на западъ, г.аде то те развалили Ве-
лико Моравско то царство, и на нсгови те
развалины направили свое то. Во нрсми то
на втора та воина, сасъ Императора Алек-
сандра (911 — 923), Свмеонъ нъколько пя-
тя подъ стяпувалъ при царнградъ и два
пятя завладявалъ Едерня. Така счастлива
была н воина та му сасъ Сербы те, обаче
въ воина та съ хорваты те войска та му бы-
ла сильно разбита. Не можнмъ да не за-
селсжимъ, защо во времн то на воина та
сасъ Императора Византийски, Папа та Рим-
ски , ни единъ пять са е старалъ да при-
клоны Симеона на своя страна ; обаче iifl
старашя мемали аарадн Папа та никаковь
хяръ: повсче са воспользува самси Симоенъ,
кой то получи отъ него корона, що можн
да бяди дало му п; аво, на имя царя , или
Императора. Съ смерта на Симеона свер-
шило са счастливо то времн на старо то
Ба.иарско царство. Сынъ и наследника му
былъ Попарь, кой то ншюцшшп да поддяржи
сь польза борба та сасъ Императора, тол-
нова повече защо то пъ тал борба са вмь-
шувалъ и Русек!ятъ князь Святоелавъ, кой
то беши повпканъ оть Никифора Фока, за
да отварни на Бал га ри те, кои то по дого-
вора съ Мадяра те, позволи ли нмъ да за-
минать презъ своя та земля въ области те
на Визант1Йска та Имперм, Святоелавъ Фля-
залъ въ Бвлгар!я, разби.гь Бялгари те и
зелъ 80 градове, въ това число и столица
та Бялгарска , Преслава (mareianopolis) ; а
пос.1Ь остаиалъ да живей въ Бал i ар is, кое
то было причина та на кавга та между него-
и Императора. Петаръ умрялъ; сыново те
му, Борись и Романъ , быле за едво сасъ-
Руски те противъ Императора Тонна Цп-
миска, быле оть него разбиты, и двама та
погннали. Святоелавъ принудянъ на мирт.
(971), и грецы те станали владетели въ
Балгар1я. Посль смерть та на Цпмисх1я (976),
Б.хлгари те востанали подъ начальство то
на Шмшмана, и четырма та му - сыново
Давпдъ, Моисея, Аронь и Саму ял ъ), и над-
вили быле грецы те, а ма не на млого вре-
ми. Самуилъ сыпать на Шишмана, кои те
погуби Баща си , Братя та си, и сичка та
си челядь, скоро былъ длжжанъ да стяни
въ карваьа воина сасъ Императора Bacu.ii;tr
и са е билъ сасъ него до сама та си смеоть

4*
(1014). Сынъ му Гавр {иль Радомир* убитъ
отъ внука на Ioanna Владислава, обаче и
той не млого стоялъ протпвъ грецы тс :
предаше то говори, защо прп осажданп то
на Драча (drazacliuin.) тон оджрвяпалъ отъ
злпна (сердитость 1018). Тогава Импсра-
торъ Васнл1я, кой то са назва Бжлгароб1ецъ,
объявилъ себя си властелпнъ па Бжлгар1я
та, турялъ свои чиновницы , п заелъ сасъ
войска та си градове ти и калета та , п
скоро угаснлъ сички те возмущешя (джу-
мурп). Така паднало старо то Бжлгарско
царство, Tpincii годишно то oiene, съ Им-
ператора Васнл1я (981 —1019), существо-
вало 340 годины, въ това число 258 го-
дины като хрпспанска держава.

§ 4. Ново то Б&лгарско царство.

Повече 150 годины (1019—1186) са
быле Бхлгари те подъ непосредственна власть
Греческа, ако и да са са возмущавалп често,
обаче безъ всякой польза, тжрпсха за това
притвсилвани и отъ чиновницы те и войска
та Греческа, и отъ впадаше то на половцы
те (Комаци тс узы те, Скнфи те), между
това какво тс отъ тяхъ, кои то живвялн
па сьвсршя брягъ Дунава , въ Benrpin и
Влашко , не помадко тжрпьлп отъ свои тс
повелители Мадьяри те п Румуни тс, и
малко по малко загубили и своять языкъ.
Современен те летописцы гречески подроб-
но оппсуватъ съ каквн тешки налататя
(верпя и харачь), утякчено правительство
то греческо, п вообще поддакни те въ Им-
nepia та п въ Болгар1я, намнраха въ това
едва отъ главпп те причины въ упадвани то
на П.чпср1я та, въ него времи возмущаванн
то нембжало да са неподновп, нелпшавало
народа съ надежда рано или поздно да сне-
матъ отъ себяси хамотя на беззаконна та
власть. Въ такова положение народно вое-
ползу вали са въ Бялгар>я двама та Братя
Нетаръ и Асенъ. Те просили оть Импера-
тора Исаака Ангела само негол яма часть
отъ Бялгар1'я (при гора та имъ), да влэдъ-
ятъ , и да бждятъ покорпи на Императора
обаче кога то имъ отреклп (видали) те вди-
гнали оружие (спляхъ), восползували са съ
неудовольств1е то на народа, за нова та
верпя, восползували са сасъ мкмряни то
на народа, ком то повъри на бъеновати те
що то предричаха, защо народа Балкарски с
далжанъ да снеми отъ себя си тягость та
на покорявани то на Грецы те, и да оста-
нятъ свободни и да повдигнятъ opyatie про
тивъ Императора. Петаръ пр!елъ отъ на-
рода черве ни чизми и кралевски въпецъ
(едвамъ не изъ клепноти те на пжрви те
царе, (клейнотн са вазовавать те вещи, кои
то принадлежать само па царе тп и кня-
зюве ти), а Асень на правянъ неговъ со-
правитель (везпръ или помощника* царски)»
Императора пратялъ войска за да смири
бунта, обаче поиска та была разбита и мя-
тежа (джумура) станалъ общенародна, гре-
цы те, що то живъяха помежду Бжлгарн
те ilui погибнали или побягнали, а братл
та Петарь и Асень турили на всякадя
свои чиновницы. Войска та Греческа не
ведпашъ пост са пспитувала (спускала)
да развали ново то правление, обаче вема-
ли никаковъ успъхъ» Ако Петаръ я напрас-
но искалъ отъ Императора Германски Фри-
дриха подтверждаване въ своять санъ , и
ни получалъ отъ пего желаемым кралев-
ски вьнецъ , обаче былъ независымь вла-
детель. Ощи повече утвердилъ своя та не-
зависимость Брата на Петра и Асен я Иван-
ко-1оаница, кой то е владътель на Балка-
рца , между Балкани те и Дунава , поели
това , кота то те быле убнтм отъ измън-
ницы те (съ лукавство), замыслялъ като
други те владътели Славянски, да употреби
въ своя польза и тогавашио то стараше
на Римски те Папы, да обрыца православии
те въ соед»не1пе съ Римско-Католическа та
церковь, тон са обярналъ кодъ Папа та
Иннокентия 3-го и искалъ да го npie«n
заедно съ народа въ ун!я та, и за постав-
ляванн то ApxienucKona Терновски, Архипа-
стырь на сичка Бялrapin, независима. отъ
Патриарха Цареградски. Иннокентш 3-й нн-
са забявялъ да исполни просьба та на 1оа-
ница, и проводя.1Ъ Апостольскаго кипеляна
1оанна сасъ хламида та за ApxienucKona ,
дава му съ това право да коронясува Крале
тн Бхлгарски; а послъ. малко времи до-
шелъ и Кардниалатъ Леонъ, съ скипетра,
корона та и съ знамсше за краля и пар-
вянь посвятилъ ApxienucKona Басил in въ
Патр1арха , а на треп'ятъ день послъ това
вънчалъ и loanица въ краля Б&иарски н
Влашки (10,201). Само и за това трябо-
вала на 1оаннца yui/i та; за да са соедини
съ нея Формально (законно), той ннкакъ не
е мыслялъ. Това са показало въ тая сама
та година, кога то, по причина та Назима-
ми то Царнграда отъ западни те кресто-
носцы , Грецы те прибягиалн за помощь
кодъ Бал гари тс : 1оаница , безъ забявнни
зелъ страна та на Грецы те. Войска талу
сасъ Балдуина Фландрска прод&лжавала са
около две годины твхрдн счастливо. На
пскани то Болдуинов© за да са присоедини
Exirapifl като область въ нсговп те владв-
шя. 1оапица отговорялъ защо той е неза-
висымъ краль , п утверденъ отъ самыатъ
Папа, и останалъ на страна та Греческа.
Въ Едерне взлжзло 6ienie то ( дженка ) ;
Грецы те н Бялгари те победили; Балду-
ипъ земанъ былъ отъ Тоанпца въ робство,
н докаранъ сасъ други те роби въ Терново
п замучанъ (убитъ въ мжкв) 1206): гово-
рятъ защо иегова та г.тава была во времн
то на 31ЯФета като за здравна чаша (до-
лоджакъ ). Като продялжаванш съ пярвы-
атъ си успЪхъ воина, 1оанпца умрялъ кота
осаждавалъ Селенпкъ. Такнва счастия на
Бялгарско то opyaiie направили Бвлгари те
нзново страшпп и грозни какво то быле
и пжрвяпъ; Римско-Католически те Импе-
ратора Константинопольски ни са бояли по-
вече отъ други те сосьди (комшш), и Им-
ператоры те Гречески въ малка та Asia на
тяхъ полагали своя та надежда. И поли-
тика та на Царе ти Б&лгарскп, кон то бы-
ле послъ Тоаиица впялно са согласувала съ
опасавапи то на един те и съ желаше то
на други те : те быле въ постояшш дру •
жествснпи сношешя сасъ Императоры те
Мало-Азшски и встяпувалп съ тяхъ въ род-
ство , помагалп имъ сасъ войска, така що
то само то паданц на Римско-Католнцы те
Царигрэдъ было слт»дств<с то на родство то
и другарство то между ласкарпдн тс и кра-
люве тп Ь'ялгарскп. Нани те кои то бяха
иедовольнп на Болгарски тс кралювс защ»
то не НСПХ1Н11ЛИ исками то на yui.-i та и
кавга та съ тБхнп тс кл1ентп (клгснтн са
назоваватъ те, кои то са покорпи на Папа
та), Римско-Католически те Императоры въ
Царнградъ, старали са да возбуждаватъ про-
тивъ Бялгарп те Кралюви те Венгерски
(повече Андрея); обаче в това средство ни
им ъ помогнало, за това, защо то крале тп
Венгерски быле въ родственны свжрзувашя
сасъ Кра йове тп Бклгарскп.

Недхлго обаче кралевство то Балгар-
ско останало независымо сильно, и само-
бытно достигну вало свое то благосостоя1пе.
Начало то нападани то му на правили впа-
дани то на Половцы те, а напоконъ и на
Татари тс подъ воеводство то на Батыя
и други воеводн: повече опасни за само-
стоятельство то па царство то быле Т1я
впадашя, защо орди те твхнн, коп то остав-
лявали въ Бклгар1я своп те поселешя (села),
постоянно в|>аждебны па правительство то
и народа , кон то постоянно живъяха сасъ
грабянн и мятежъ. Л между това, като си
земаха Царпградъ Грецы те, носгв това
като са воцари въ него (въ 1261) Миха-
нлъ Палеологъ, свершило са въ Греша вла-
дычество то Рнмско, променяли са н отно-
шена та Бж «гарскн ьамъ Грецы те. Пра-
вительство то греческо изнова иачпало да
гледа на Бжлгарн те като на врагове, под-
новлвало съ тяхъ воина всякой пять кога
быле въ сила , мыпалоса въ ватришнн тс
кавгп Бал га реки, распалговало гн, тукоречи
къ спчко было пап зжлъ враги Балгарски.
За несчаспе то на Бжлгарп те, между кра-
ле ти имъ, кон то смЪнявалн едннъ друго-
го твардп често, не быле снлнн въ нара-
ватъ , кои то да можаха да са пользуватъ
сасъ обстоятельства та за свое то возвы-
шаване п за укротявапп то (заплжкж ) на
крамола та и мятежа (джумура); а вжтриш-
нп те междуособ1‘я непрестанно са проджл-
жава in , разбонннчества та ( хаидутлука )
повече са умножавалъ , нзмъна та н убий-
ства та ставали повече прпвични. Престо-
латъ станалъ избпрателенъ (т. е. ни са во-
царявалъ законный царь, и отъ царска кржвъ,
амн кои то былъ посилянь него тургалн),
и заедно сасъ това добыване наджумурджш
те, кон то немаха на това никакво право,
освень капшмакъ и удаванп. не едннъ пжть
са с случавало що заиедиашъ диамина та-
кива юиацы обявявалн себлси за кралюве,
н встапувалп въ джеикъ, въ кого то npi-
имали учаспе тъхии те дружина , между
това какъ народа прннужденъ былъ да
тарой разорлвапи, и нс зиаялъ кому да са
покорява , и какого да са нротнвн , нспл.1-
нявалъ нскапито всякому кой то го плашалъ
сасъ разбойство (убивапи и грабени). Им-
ператорн те Внзап пнски, Кралюве ти Серб-
ски, Ханови те Татарски иользувалн саек
това, п за Фапали подъ своя власть разни
области. Снчко то това са Свхршало така,
що то въ полвииата па 14 я высь К рале в-
ство то Б&лгарско разделено иа три отде-
лены части: на Кралсвство Видимско, Прс-
с.твско, н Терновско; тихни те владетели
вели другь съ друга открыта воина. Съ
Товаса восползували Турцы тс, пай место
и место що то виадаха въ това времп въ
области те на Византшска та Импер1я. Пер-
выятъ походъ на Амурата въ Бхлгар1я былъ
неудаченъ (безъ польза^ ; ако той и да е
уткшелъ до Видлнъ , п Ставя ль въ само
то Влашко , обаче былъ побъжденъ и по-
бягналъ. Причина та на втора та му вон
на подали сами те EiMi apu съ свои те меж-
дуособ|'я . владътеляп, на Кралевство то
Терповско Шпшманъ искалъ on. Амурата
помощь противъ -своп тс соперницы ( по-
добайте царе); Амуратъ са яви.гь саст. пои-
ска п зав.!адялъ поголяма та часть на Бжл-
rapiff. Сыпать на Амурата Баязстъ свжр-
шалъ работн тс, кон то беши пачнплъ Ба-
щаму. Шпшманъ быль замжчанъ ' убить ),
Калета та Бжлгарски един поднръ други те
са предавали на Турцы те, и в-ь 1396 та
година Бжлгар|*я станала со всъмъ покор-
на область на Турцы те , и разделена на
Санджацы. Давани то кос то плащаха Бжл-
гарн тс на Турцы те изъ начала не было
много, обаче сасъ возвышаванн то власть
та на Туреки те Султани въ Европа, пай
повсчсса увеличивала- Ако п на Бжлгарн те
была предоставлена свобода за вьропспо-
въдаше то, обаче миозина, повече въ пос-
лт.днс то время принудят! быле да iipie-
мать Магомстанска та в-ьра. И Венгерски
те Кралюве нъколко пятя са старалн да
покорять Бжлгар1Я за себя сн , и сами те
Бжлгари често воставали противъ Турцы
ть; обаче н то и друго то остану вало вся-
кого безъ польза (Файда \

к о н к ц ъ.

кич? •