НАРОДЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
MUSEE NATIONAL BULGARE
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ
I
ПРЕДИСТОРИЧЕСКИ И СТАРОВЕКОВЕН ОТДЕЛ
FOUILLES ЕТ RECHERCHES
I
TRAVAUX DES SECTIONS PREHISTORIQUE ЕТ ANTIQUE
СОФИЯ
ДЪРЖАЬНА ПЕЧАТНИЦА
1948
НАРОДЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
MUSEE NATIONAL BULGARE
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ
I
ПРЕДИСТОРИЧЕСКИ И СТАРОВЕКОВЕН ОТДЕЛ
FOUILLES Е Т RECHERCHES
I
TRAVAUX DES SECTIONS PREH1STORIQUE ЕТ ANTIQUE
СОФИЯ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1948

EDITIONS DU MUSEE NATIONAL BULGAR-E
NOUVELLE SERIE № 1
FOUILLES ET RECHERCHES
i
TRAVAUX DES SECTIONS PREHISTORIQUE ET ANTIQUE
SOFIA — IMPRIMERIE D’ETAT— 1948
ИЗДАНИЯ НА НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
НОВА СЕРИЯ №1
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ
I
ПРЕДИСТОРИЧЕСКИ И СТАРОВЕКОВЕН ОТДЕЛ
"ex libp
СОФИЯ — ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИ И А — 1948

ПРЕДГОВОР
Фашистката власт беше почти напълно спряла изследователската и
издателскста работа на Народния археологически музей. В последний
период от съществуването на Музея, тоя от 1938 година до 9 септемврий
1944 год., излезе от печат само един „Годишник". Проз време на бэм-
бардировката на 30 март 1944 година, складираните в прелните помещения
на музея 33 музейви издания (около 5 хил. тома) изгоряха напълно. Остана
тоя последен „Годишник" № 34. Музеят можа да си набави след това
само екземпляри от три от своите изгорели издания, случайно запазени в
одна от избите на I мъжка гимназия. Така, по тоя неочакван начин, беше
ликвидиран цял период от издателска дейност на Музея. Ето защо. като
подновяваме тая дейност, ние започваме отначало и с една „нова серия",
първата книга на която е тоя сборник от трудове.
Но 9 септемврий ликвидира и много други неща в областта на
науката и на научно-изследогателската дейност — бюрократичната недея-
телност, случайностга на изследванията, липсата на план и метод незаин
тересуваността на държавата към дейността на научните института и
към резултатите от тая дейност, липсата на средства, липсата на пер-
сонал. Народната демократична власт след 9 септемврий покеза още в
първите месеци след установяван то си грижите си за науката. Тя снабди
музейте с средства за работа и с персонал. Тя им даде потик за работа и
язвите, конто ги прояждаха, започнаха да изчезват.
Народният археологически музей направи своя план за научно-
изследователска дейност още през декемврий 1944 год. и той изпълнява
тоя план, като го допълва и оправя всяка година съобразно с условията и
практиката, в течение на три години. Главната тежест в него е поставена в
изследването на славянобългарските средища Плиска и Преслав. Но и
остана-лите клонове на нашата археологическа наука трябваше да бъдат
разработени. В предисторията цели епохи оставаха неуяснени. Хроноло-
гията на досега откритите материали и култури беше объркана. Въпро-
сите за връзката между нашите, средиземномррскцте и _южно руските
култури _не бяха дори постй^енй. Райкопките, конто бяха правени до
9 септември целеха само~дТте"съберат предмета. Поради липса на средства
те бяха правени по ненаучен начин. Пластовете в разкопаните селищни
могили не бяха изследвани стратиграфски. Жилищата и некрополите не
бяха потърсени. Характеристика на откритите култури не беше направена.
А ние искаме да правим нова наука — ние искаме да приложим истори-
ческий материализъм в историята на материалната култура на нашите
земи, в политическата история, в философията на нашата история. Тоя,
който би пожелал да работа в тая облает няма да намери нищо, за да си
уясни епохата на първобитно-общинния строй по нашите земи. Тая епоха,
както и останалите —- епохата на робовладелчеството, на феодализма
трябва да бъдат уяснени, за да може да се изгради делото на новата
маркс-ленинска наука.
Ето защо Музеят предприе редица разкопки, по съвършено нови
научни методи, за да сложи на здрава основа нашата прсдистория и да
6
събере материали, конто да послужат за уясняване на епохата на първо-
битно-общинния строй. През 1945 год. той разкопа селищната могила при
с. Михалич, Свиленградско, която даде великолепии материали от края на
новокаменната епоха и която уясни връзките на нашите земи по това
време с средиземноморската култура. Следната година той копа могилата
в с. Криводол, Врачапско, от каменно-медната епоха и направи сондажи в
тая до с. Колена, Старозагорско, от същата епоха и в Челопеч, Пирдопско,
от края на новокаменната епоха. Разкопвачите — сгаршият уредник на
преди. торическия отдел г. Васил Миков и неговият асистент г. Д-р Георги
Георгиев работиха с голямо усърдие и те дават в тоя сборник резултатите
на своята работа.
Сборникът съдържа освен това няколко проучвания от персонала на
старовековния отдел.
НИКОЛА МАВРОДИНОЙ
Директор на Народивя археологически музей
ПРЕД ИСТОРИЧЕСКОГО СЕЛИЩЕ ДО С. МИХАЛИЧ,
СВИЛЕНГРАДСКО
В. МИКОВ
През месец март 1939 год. в предисторическия отдел на Народния
музей постъпи една остродънна глинена чаша от така наречените „тро-
янски" чаши с две дръжки (обр. 12). Този съд ни беше изпратен от
К. Делчев, търговец на билки в Свиленград, с единственото указание, че
чашата е била изровена от пороищата от една могила между с. Михалич и
Щит (Свиленградско). По своята рядка и характерна форма, чашата от
Свиленградско възбуди голям интерес, но поради това, че горните две
села се намират в гранична и строго охранявана зона, то всичките ми
опити да направя проучвания и разкопки на мястото, дето е била наме-
рена чашата, останаха напраздни.
По късно Д. П. Димитров, професор в Университета, в статията си
„Нов принос към въпроса за културните отношения на Тракия и Троя
през втората половина на третото хилядилетие преди Христа", печатана в
„Беломорски преглед", кн. I 1942, стр. 149—156, публикува три не добре
запазени глинени чаши, напълно подобии на постъпилата през 1939 г. в
Народния музей чаша. В статията си авторът нищо не казва за место-
нахождението и обстоятелствата на намирането на тези съдове, като се
задоволява само да отбележи, че „през 1941 год. при землена работа в
околността на Свиленград били намерени няколко глинени чаши с двойни
дръжки ... от конто можахме да видим само три екземпляра в магазина
на К. Делчев в Свиленград"1).
Едва миналата 1945 год. имахме възможност да открием точного
място и обстоятелствата на намирането на „троянските" чаши, а също
така и да направим и най-щателни проучвания и разкопки не само на
местонахождението, но и на близкого „укрепено" селище.
При прокопаването на трасето за път от с. Михалич за шосето
Сладун-Свиленград през есента на 1938 год., на Р/г клм. южно от селото2),
на дълбочина между 0’30—0-50 м., работниците попадат на следи от раз-
рушени колиби, правени от не добре излечена глинена мазилка и огнища,
между конто са били намерени и голям брой разчупени и отчасти здрави
глин ни съдове. Някои от работниците са прибрали по-добре запазените
чаши и съдове и ги предали на търговеца К. Делчев. Мястото, гдето са
били открити остатъците от колибите и глинените съдове, представлява
слабо наведена на ю.-з. равнина с ниви. при разораването на конто се нами-
рат глинени късове от съдове, каменни брадвички, кости от животни и пр.
От тези материали се вижда, че тук на едно доста обширно пространство
през края на новокаменната епоха е имало селище. Да се правят разкопки
на това място ни се виждаше излишне, тъй като от направения от работ-
ниците изкоп ясно личеше, че културният слой е съвършенно незна-
х) Д. П. Димитров, Беломорски преглед I, 1942, 149.
) Датата дадена у Д. П. Димитров е погрешна, тъй като землената работа е извър-
шена не през 1941, а през 1938 г.
8
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВ? ЛЕНГРАДСКО
чителен; тук по-скоро бяха запазени само основите на няколко колиби,
пръстнати по на 30—40 метра една от друга. Погледът ни бе насочен
към близката долина. И действително, на около 250 м. ю.-з. от това място,.
в началото на Баа-дере, върху една естествена височина на левия бряг на
долината, в съседство с два малки извора, се намират следите на селище
с много глинени късове от съдове, кости от животни и пр., напълно сходни
с тези, конто се срещат из нивите, покрай новопрокарания път. Това именно
място е „укрепеното“ селище, в коего бяха направени разкопките. Освеи
върху тази височина, разкопки бяха направени и на много места из нивите,
в съседство с мястого, гдето са били намерени остродънните чаши, с цел
да потърсим основите на някои разрушени колиби или погребения.
По-нататък успяхме: 1) да разкопаем сстатъците на няколко долменни
могилки, разположени на около 4 клм. с-з от с. Михалич, и 2) напра-
вихме сондажни разкопки в ранно-византийската крепост, основите на
която се намират върху височината „Калето‘, на 3 клм, скверно от селото.
Резултатите от тези разкопки и проучвания излагаме в сл -дващите страниц».
РАЗКОПКИ В „УКРЕПЕНОТО‘ СЕЛИЩЕ
Укрепеното селище заема цялата висока част на една малка, есте-
ствена могила в началото на Баа-дере. От всички страни, тази височина е
обградена със стръмни склоне ве, а само от с.-з. и север тя е съедпнена
със съседните, неголеми височини. Това място заема едно пространство,
с диаметри 80/90 м. Селището не образува познатите ни селшцни могили,
от по 4—5 и повече метра височина, а върху една естествена височина
от последователното натрупване на остатъци от разрушени колиби, пепе-
лища, глинени части от съдове, кости от животни и др. се е образувал
един, културен пласт дебел между 0 50—1'80 м. Насипът е по-дсбел от
към ю.-и. и по-низка част на височината и по-тънък от към с.-з. и по-висока
част. Периферията на това селище, подобно на селищните могили
до Кубрат, Каране во (Н. Загорско) и някои селища в Тесалия1) е било
укрепено с каменей зид. Този зид, конто е правей от по-големи и по-дребни
каменни блокове, евързвани помеждуси, вероятно, с глина, е имал широчина
около 1’60 м. От него бе запазена само една част, дълга около 8 м. и
висока 1'20 м., която се разкри в края на ю.-и. част на изкопа.
Разкопаването на селището почнахме от към ю.-и. страна, гдето не
само културния слой се указа по-дебел, но и мястото за изхвърляне на
пръетта бе по-удобно. Тук в една площ от около 700 кв. м., в всички
дълбочини се разкри почти однообразна по форма и украса керамика.
Поради това еднообразие в керамика та, мъчно бихме могли да говорим
за културни напластявания, както това може да се каже за голям брой
селищни могили.
ОСТАТЪЦИ ОТ КОЛИБИ
Във всички дълбочини на разкопания културен насип се нам риха
основите на няколко колиби, от конто сравнително по-добре бяха запа-
зени огнищата, местата на мелниците и нежите. От незначителните останки
с положителност можа да се установи, че и в селището до Михалич, жили-
щата са имали правоъгълна форма и че и тук,-те са били ориентирани
о т с.-з. към ю.-и. За разлика от всички досега открити основи на
колиби от селищата на каменно-медната и бронзовата епохи, жилищата
' от това селище, подобно на колибите на някои селища от Мала Азия,
*) В. Миков, Селищната могила до Караново (Н. Загорско) ИГД V, 1937, 158 и
цитиравата там литература.
w
В. МИКОВ
9
са градени по-леко. Установи се, че колибите са били разрушавани при
опожаряване, а от разкритите едно над друго огнища се вижда, че
и жилищата са строени едно над друго. Една малка част от колибите
са имали и то само в ъглите по един или два основни камъка.
4 Те са строени също така от колове преплетсни с пръти и измазвани отвътре
и отвън с глина, без обаче, да са били изпичани, както при жилищата
на могилните селища от каменно-мед-
ната и бронзовата епохи1). По-добре
са запазени огнищата, конто обикно-
вено се ьамират в един от задние
ьгли на постройките. Те имат кръгла
форма при диаметър около 074J м.
и са правени от ел ин тънък слой
дребни речни камъни или разчупени
късове от глинсни съдове, кото обра-
зуват един пласт от 4—6 см, и върху
тях еледна 3—4 см. дебел пласт от
глина. Огнищата не са били обграж-
дани с глинен пояс, както огнищата
при известните до с<га по-стари
или съвременни жилища от други места.
Около огнищата, както при всички
селища от тази епоха и тук се намераха
повече глинени фрагмента от съдове,
глинени прсшлени, глинени куки, хро-
ме: ни камъни, кости от животни и пр.
В никои от жилищата, в съсед-
ство с огнищата, се откриха и остатъци
от пещи. В една колиба на дълбочина
0’60 м. се откри, една сравнително
добре запазена пещ (обр. 1). Изцяло
пещта е направена от около 14—16 см.
Обр 1. — Пл н и разрез на пещта
от жилище на 0.6Э м. дълбочина
Обр. 2. — Чучурчета от глинени съдове. а — глинен предмет
с кухо дъно. b — глинена запушалка от пещ
9 В. Мико в, Жилищата на предисторичсския човек в
1939, 139.
дебел слой гл ина.
Тя има елипсо-
[ идна форма при
диам. 1Г0/Г20
и най-голяма ви-
сочина 0'33 м. В
прелната си част
пещта е имала
отвор, формата
и големината на
конто, поради
това че бе раз-
рушена, нс мо
жа ] а се устано-
ви. В задната
горна част пещ-
та има отвор, с
ДИсМ. 0 06 им.,
Бъл ария. ИГД VII,
10 ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
през конто е излизал димът и който се е запушвал с глинена запу-
шалка, (обр. 2).
Остатъците от мелниците също така бяха незначителни, затова и
нищо положително не може да се каже за тяхната форма, големина и
устройство. Дори местата на никои мелници до такава степей бяха зали-
чени, че само присъствието на частите от хромелните камъни свидетел-
ствуваше за тяхното место.
ПРЕДМЕТИ ОТ КАМЪК И КРЕМЪК
Във всички дълбочини се намериха различии предметп, направени от
камък и кремък. На първо място трябва да отбележим хромелните камъни,
каквито се разкриха в почти всички разрушени жилища. По форма и
големина те по нищо не се отличават от хромелните камъни от селищата
на новокаменната и бронзовата епохи.
В това селище се откриха голям брой бойни топки, правени от скали,
каквито се срещат из близката околност.
Из разкопанпят пласт се намериха няколко камени брадвички без
дупки, конто са изработени от скали, каквито се намират в източните Родопи,
Сакар и Странджа-планина. На обр. 3 са представени няколко каменни бра-
двички, направени от различии скали, вис. от 4’3—6’7 см., шир. от 4—4’3 см
и деб. от 1-4—3 см., конто еднакво са изострени от двете страни. По-добре е
запазена една брадвичка, направена от андезитен туф, вис. 5"9 см. и шир.
3’7 см., както и едно длето от базалт, вис. 5‘5 см. и шир. 2 см., което не е
еднакво изострено от двете си страни.
Много по-интересни са каменните брадвички-чукове с дупки или така
наречените бойни брадви. За съжаление нито една от тях не е запазена цяла.
Всички са счупени през дупките. Освен обикновените форми брадви-чукове
в това селише се откриха и няколко части от бойни брадви правени по
подобие на металните форми брадви, (обр. 3). На обр. 3 са представени
четири части от такива брадви, направени от андезит, андезитен туф,
диорит и базалт.
Както във всички предисторически селища на късно неолитната и
каменно-медната епохи въ южна България, така и тук се намериха само
няколко незначителни кременни части от ножове и стъргалки. Между тези
късове се откриха и два отломъка от червеникав обсидиан, който про-
изхожда от към източните Родопи или от към Бургаско.
ПРЕДМЕТЕ ОТ КОСТ И РОГА
В селището до Михалич се разкриха значителен брой предмет и,
направени от кости и рога. Намерените костени върхове за стрели, шила,
както и чукове и други оръдия, направени от еленови рога, не се раз-
личават от тези, каквито са ни известии от другите предисторически
селища (обр. 3). Тук се откриха и мидени черупки, пробита в единия
си край, донасяни от към Бяло море.
ПРЕДМЕТИ ОТ ГЛИНА
От всички материали, конто се откриват в селищата на новокамен-
ната и бронзовата епохи, първо място заемат предметите, правени от глина.
Така и в предисторическото селище до Михалич, се разкриха извънредно
много глинени части от съдове, няколко не добре запазени глинени съдове,
В. МИКОВ
11
Обр. 3. — Чукове от еленови рога, каменни брадвички и фрагмента
от бойнл каменни брадви
гллкеги прешлени, тежести, идоли и др. От тези глинени предмета най-
олям интерес, безспорно, представляват съдовете и фрагментите от съдове
Разкритите в това селище глинени съдове и фрагмента, по техника,
форма и украса, нямат нищо общо с съдовете и фрагментите от сели-
щата с рисуваната керамика. По техника те по нищо не се отличават от
керамиката на някои селища от късния неолит в южната половина на Бал-
канский п-в, а по форма и украса, само в някои отношения се р^зличават
12
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Обр. 4. — Дръжки от глинегн съдове
0'1 познатите ни форми от -юна време. В юва селище за първ.и път се
откриха нсизгестпи досега за земите ня долин Д) нав — форми на сътове.
Съдовете са правени без грънчарско кололо от отчасти добре нре-
чветена глина и са иишчани в пен и. С малки исключения, Адовсте и
частите от тях. имат тъмно-сив, онунюно-червеникав, лъекаво-черен и в
редки случаи — червеникав цвят. 0< икнозено по-малките съдове, незави-
симо от техння цвят, имат лъекава повърхност.
Ако съдовете от сслгщата на каменпо-медната еноха се отличават с
своите разнообразии украси, то съдовете от края на новокаменнаid еноха
се характеризират с разнонидните си форми. Освсн познатпте но-общи
форми, в това селище се намериха и съв рткенно нови и мелко известт.и
за тази сноха, форми. Най-нанред трябва да спомеием съдовете със силно
В. МИКОВ
13
Обр. 5. — Дръжки от глинени съдове
изтута долна част, високи и широки, често с косо отрязани гърла и снаб-
дени с по една низка, цилиндрична или сплестната дръжка. Редки са и
по-малките, с косо отрязани уста съдинки, каквито са ни известии от никои
14
ПРЕДИСТОРИНЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Обр. 6. — Малки дръжки от съдове в форма на улейчета
а
селища из Македония1). Тук се намериха и плитки съдове и чаши, снаб-
дени с по една дръжка, както и плитки паници, с по две, една срещу друга,
разположени дръжки. Срещат се и паници, известии от други селища на
късно неолитната епоха недълбоки, с малки улейчета или със слабо
развита дръжки върху ръба на устата. Като нови, съвършенно непо-
знати за нашите земи се явяват малките остродънни или с тесни дъна,
снабдени с по-две срещуположни дръжки, „троянски" чаши.
Съдовете отъ това селище се отличават и по това, че по-голямата
част от тях, са били снабдени с по една или две по-малки или гол ми
дръжки. Дръжките, в повечето случаи, свързват устата с най-издутата част
на съда. Често тези дръжки излизат малко по-долу от ръба на уста г и
се съединяват с горната част на издутата стена на съда. Дръжкит в
някои съдове са двойни, т. е. две цилиндрични дръжки са слепени е ч а
за друга така, че обра }уват една широка дръжка. Много често и то обик-
новенно цилиндричните дръжки в по-малките съдове, са украсени с по-
големи или малки хоризонтално разположени, успоредни релиефи или
зъбци (обр. 4 и 5). В по-редки случаи, някои от сплестнатите и широки
дръжки, са пробити с по няколко, отвесно наредени, дупчици. Често се
срещат и съдове с малки пъпчести, понякога отвесно пробити, дръжчици.
В това селище, както в селищната могила до Веселиново, във втория
културен пласт на могилата до Караново* 2) и селището до Kristan^3), са
намерени съдове, снабдени на ръба на устата с малки, наблизо разполо-
жени една до друга вдлъбнати пъпчици, конто помежду си, образуват
един вид улейче и конто по-нататък се развиват в малки сплестнати
дръжки. Тук се намират и плитки съдове, снабдени с по две, една срещу
друга, хоризонтално разположени дръжки (обр. 6).
х) W. A. Heurtley, Prehistoric Macedonia. Cambridge 1939, 168.
2) В. Миков, Селищна могила от бронзовата епоха до Веселиново. ИАИ XIII,
216, 218.
3) W. A. Heurtley, Prelvstoric Macedowa, 166.
В. МИКОВ
15
Обр. 7. — Глинени фрагмента от съдове с врязани орнамента
Един малък брой съдове са снабдени с чучурчета, напълно подобии
на плитките съдове от Веселиново и Караново*). Някои от тях, подобно
на съдовете от Караново2) и Загорци3), са снабдени с чучурчета, конто
излизат малко по-долу от устата.
Ръбовете на устата на съдовете и от това селище са подобии на
тези от другите селища. Тук се срещат и съдове със слабо профилувани
ръбове, както и такива с навън извити уста.
Дъната на съдовете, с малки изключения, са равни; в редки случаи
между тях се срещат и такива с низки кухи дъна.
До като съдовете от средне неолитната и особено от каменно-медиа
епоха, както знаем, са украсени с най-разнообразни орнаменти, то напротив,
съдовете от селищата на края на новокаменната епоха само в редки случаи
са украсени. Украсите се срещат главно върху по-малките съдове, а върху
големите — те почти не се намират. Украсите на тези съдове се състоят
главно от нарязани пояси, зигзаговидни ленти, нарязани с успоредни
линии триъгълници, квадрати, ромбове и пр. (обр. 7 к 8). Всичкн украси са
били запълвани с бяла материя, или тези нарези, както в някои фрагмента
от най-долния, основен пласт са запълнени с червена охра, от която дори
се намериха няколко неголеми буци. Освен това тук се срещат и релиефни
пояси, пъпки, вдлъбнатинки или малки дупки под устата на съдовете,
каквито са ни познати и от могилите до Веселиново и Юнаците4).
Ако съдовете от селищата на каменно-медната епоха разглеждаме
според тяхната украса, то съдовете от селището до Михалич, можем да
разделим на следните три групи: 1. — съдове без дръжки, 2. — съдове с
една дръжка и 3. — съдове с две дръжки.
х) В. Миков, ИДИ Х1П, 217.
2)	В. Миков, op. cit. 218.
3)	Непубликувани материали в Народнйя музей
4)	В. Миков, Селищна могила до Юнаците. ГПНБМ 1937—1939, 73.
16 ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО М 1ХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Обр. 8. — Глинсли фрагмент от съдове с врязани о 'Наменти
1.	Съдове без дръжки. В това селище се намериха няколко
съда без дръжки. Тези съдове по форма, техника и големина, по нищо
не се отличават от съдовете, каквито са открити у нас и съседниче южни
области от края на неолитната епоха. На обр. 9 са представени лет съда,
конто имат следните размери: а) — вис. 7 см. при диам. 8’5 см.; Ь) — вис.
1Ь2 см., при диам. 12*6 см.; с) — вис. 6 см. при диам. 16’7 см.; d) — вис
8'3 см. и диам. на устата 17'7 см.; е) — вис. 8’5 см. при диам. 18'5 см.;
f) — вис. 14 см. при диам. 27’5 см. и g)—вис. 14 см. при диам. 18‘Д см.
Всички съдове имат сив или лъскаво-черен цвят.
2.	Съдове с една дръжка. В селището до Михалич се наме-
раха извънредно голям брой дръжки от съдове, от конто се вижда, че
по-голямата част от съдовете са били снабдени с дръжки. Цели съдове,
обаче, се откриха едва 5, но и те еа силн) фрагментирани. Съдовете с
дръжките се отличават в някои отношения от съдовете на тази епоха
от селищата, разположени на север от Стара-планина и напълно си схождат
с тези от селищата на южната половина на полуострова и Мала-Азия.
Предвид на това, че съдовете с дръжки предсгавляват по-голям интерес,
то и на тях ще се спрем по-подробно.
Глинена чаша с сив цвят, вис. 9 см., при диам. 10 см., снабдена с малка
дръжка (обр. 9а). Подобии чаши са ни известии от всички късно-неолитни
и ранно-бронзови селища.
Малка глинена съдинка (обр. 9d), вис. 64 см., при диам. 5 см., която е
снабдена с малка, отчупена от към устата, дръжчица. Има сив цвят.
Глинен съд (обр. 9Ь), вис. 11’4 см. при диам. 11 см., съставен от
долна издута част и широка, не висока, и косо отрязана уста (сега отчу-
пена). Съдът е снабден с низка и назъбена от външ чата си страна дръжка,
която излиза малко по*долу от ръба на устата и се съединява с най-издутата
В. МИКОВ
17
Обр. 9
— Глинени съдове с но една дръжка
и свдове без дръжки
част на стената на съда. Този съд е украсен с два успоредни кръга от
вдлъбнатинки, от конто единият е разположен в началото на горната част,
а другнят се намира в основата на съда. С подобен кръг от вдлъбнатинки е
обградена и основата на дръжката. Освен това съдът е украсен още и с
една зигзаговидна лента, съставена от две успоредно врязани линии,
между конто има малки вдлъбнатинки. Лентата, заема цялата издута
повърхност на съда. Тъмно-червеникав цвят.
Подобен глинен съд (обр. 9с), вис. 10'5 см., при диам. 10 см., на
който липсва дръжката, и чието косо отрязано гърло е по-низко, откол-
кото на горния съд. Съдът е украсен с два успоредни кръга от вдлъб-
натинки, разположени на същите места, както при горния съд и една
зигзаговидно врязана линия, която заема повърхността на долната част
на съда. Тъмно-сив цвят.
2
18 ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Обр. 10. — Глинени куки, дръжка и прешлени
Голям глинен съд (обр. Эе), вис. 20’2 см., при диам. 18 см. По форма,
той не се отличава от горните два съда. Има пепеляво-червеникав цвят.
Този съд напълно се схожда, както по форма, така и по големина с един
съд от Ново-Загорско1).
3.	Съдове с две дръжки. В селището до Михалич се наме-
риха и доста дръжки от съдове, конто са били на съдове с двойни дръжки.
За съжаление тук не намерихме нито един по-здрав съд, за да можем
да установим поне приблизително формата на този вид съдове. На обр. 4 са
представени части от три съда, конто са имали двойни дръжки. Един от
тези съдове представлява чаша от типа на „троянските" чаши, а другите
два — плитки паници, конто са били снабдени с по две, една срещу
друга разположени дръжки.
Други предмети от глина. В разкопаният сектор се разкриха
голям брой глинени прешлени (обр. 10), конто по форма и големина не
се различават от прешлените на другите селища от предисторическа епоха.
Между прешлените се намират и кръгли глинени фрагмента от съдове,
пробита в центъра с по една дупка.
Куки. Покрай някои от огнищата се намериха една здрава и две
счупени глинени двойни куки (обр. 10). Здравата кука има вис. 9 см.
шир. 10 см. и деб. 2'3 см., а другата, сравнително по-добре запазена— има
вис. 9 7 см., шир. — 10'4 см. и деб. 2'7 см. От третата кука е запазена
само по голямата част от долната й половина. Куките са имали в горния си
край по една дупка, за привръзване. Тъмно-сив цвят. За сега подобии
куки са открити в селищата до Сервия, Кристана, Арменохори и Сарасте,
конто са били обитавани в началото на бронзовата епоха* 2)
Все покрай огнищата се откриха и две единични куки (обр. 10с):
а) вис. — 7'1 см. и деб. — 2'7 см. и Ь) вис. — 9 см. и деб. — 2'3 см.,
завитите краища на конто са отчупени. Сиво-червеникав цвят. Единични
куки, сыто така, са ни известии от някои селища от южна Македония3)
’) Нспубликуван съд в Народнйя музей.
2) Н е u г 11 е у, Prehistoric М cedonia, 203.
3) Ibid., 203
В. МИКОВ
19
Обр. 11. — Глинени жиготински фигурки и култови брадвички
От това селище произхожда и един особен вид глинена дръжка
(обр. 10d), конто има форма на триъгълник, при дължина 11 см., вис. 3'7 см.
и деб. 2 см. Всеки от върховете на този триъгълник е пробит с по една
малка дупчица за привръзване към малък глинен съд. Сив цвят. Подобии
дръжки са ни известии от Гниляне (Софийско)1) и Троя* 2).
Глинени идол и. Както във всички селища на рисуваната керамика,
така и в селищата на по-стария период на новокаменната епоха, макар
и в по ограничено количество, се намират глинени идоли. От селището
при Михалич произхождат няколко не добре запазени глинени животински
идоли (обр. 11а). Тези идоли по нищо не се отличават от идолчегата, наме-
репи в предисторическите селища на каменно-медната и началото на брон-
зовата епоха в ю.-и. Европа.
Култови предмети от глина. Между глинените предмета се
откриха: една здрава, една отчасти отчупена и две наполовина отчупени
брадвички, направгни от глина. Без съмнениз тези брадвички нямат никакво
практическо приложение. Те са служили само при някои религиозни обряди
(обр. 11). Брадвичките наподобяват на брадвите чуковз и са пробити в
средата с по една малка дупчица, в конто е вкарвана малка дръжчица.
От тях брадвичка а) има вис. 5 см. и шир. 2.1 см.,) Ь) вис. 5'5 и деб.
3 4 см., с) вис. 5'3 см. шир. 3'8 см. и d) вис. 4'1 см. и шир. 2'4 см. Тъмно-
сив цвят.
*) Н. Пет к ов. Могилата Окол глава при Гниляне. IIIMV, 1926—32, 138.
2) Н. Schmidt, ScOl'emaim's Sammlung Tr ijan’scher Altertum г, ВегГп 1902, № 8240
2*
20
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Наверно същото предназначение е имал и един с почти кубическа
форма глинен предмет (обр. 11 к), вис. 3'5 см., шир. 4'5 см. и деб. 3'2 см.,
горнята страна на който дъговидно е вдлъбната.
Освен това тук се намериха и части от дебели, с разширена с снова
глинени предмета, предназначението на конто е неизвестно На обр. 2а е
пред ставен един такъв предмет, вис. 10*2 см. при диам. на основата 20'2 см.,
пробит в долната си част с две срешуположни дупки. Червеникав цвят.
Все от това селище произхожда и един с елипсовидна форма глинен
предмет (обр. 11 h), вис. 4-2 см, шир. 7 см. и деб. 2 см., който по дължи-
ната на широката си част е пробит с три успоредни квадратни дупки.
Кости от животни. Навред из разкопаната част на селището
до Михалич се намериха извънредво много кости и зъби от разни животни.
Както във всички предисторически селища, така и тук, цели дълги кости
не се откриха. Целите кости са били разчупвани главно за изваждане
на мозъка и за правене от тях на игли, шила, върхове за стрели и копия
и други потреби. Тук се намериха кости от следните животни: Canis
familiaris (домашно куче), Felix catus (дива котка), Bos taurus (говедо), Ovis
aries (овца), Equus caballus (кон), Cervas elaphus (елен), Cervus capreolis
(сърна), Sus scropha (свиня) и пр. Покрай тези кости за втори път след
селищната мо. ила до Веселиново, се намериха и кости от кон. Интересно е,
че до сега, може би по една случайност, в нито едно селище с рисуваната
керамика не са намерени кости от кон.
Отпечатъци от плетки. В това селище не се откриха никакви
следи от храна или остатъци от някакви текстилни произведения. Отпе-
чатъкът, обаче, върху дъно на един глин н съд показва и че населе-
нието и в южните склонове на Сакар планина е познавало тъканта.
Подобии отпечатъци — рогозки върху дъна на съдове са ни известии от
Софийско1) и Караново (Новозагорско* 2).
МАТЕРИАЛЫ СТ НИВИТЕ С.-И. ОТ БАА-ДЕРЕ
Освен в „укрепеното" селище, както казахме, разкопки направихме
и на много места из нивите, с.-и. от Баа-дере, в съседство с мястото, дето
са били намерени публикуваните от Д. П. Димитров три „троянски" тип
чаши, както и чашата от Народния музей3). Въпреки голямото пространство,
което бе разкопано, не ни се удаде случай да открием някои по интересни
материали. При разкопките се откриха само следите на няколко разрушени
колиби, между глинената мазилка на конто се намериха доста глинени
къса от съдове, кости от животни, разчупени хромелни камъни и пр.
Глинените късове по нищо не се отличават от късовете разкрити в „укре-
пеното" селище, затова и върху тях е излишно да се спираме.
Тук ще се спрем на остродънната „троянски" тип глинена чаша,
която според събраните чрез работниците сведения е намерена заедно
с публикуваните от Д. Димитров съдове, в основите на една раз-
рушена колиба на около 0’50 м. под повръхността на почвата. Тази инте-
ресна чаша, представена на обр. 12, има вис. 20 см. при дшметър на
устата 7 см. Чашата е снабдена с две симетрично разположени една срещу
друга дръжки, конто излизат малко по долу от ръбът на устата и се
съединяват със слабо изостреното й дъно. Тя, както всички съдове на
това време, е правена без грънчарско колело, от сравни, елно добре пре-
чистена глина. Стените й са гладки и имат тъмно-червеникав цвят.
») Н. Петков, ГНМ I, 218; ГНМ II, 49.
2) В. Миков, ИГД VII, 170.
3) Инв. № 3190.
В. МИКОВ
21
Заедно с горната чаша, както казахме, са намерени и издадените от
Д. П. Димитров в „Беломорски преглед" три „троянски“ чаши, на конто
тук ще се спрем. Чашите ще опишем така, както те са дадени у Дими-
трова1).
„Чашата а (обр. 1) е висока 19 см., диаметър на устието 6'5 см.,
обиколка на най-долната част 10 см. Двете дръжки, конто са били ска-
чени с долния си край при дъното, а с горния под устието на съда, са
отчупени. Дъното е плоско. Глината е примесена с дребни кварцови камъ-
чета. Стените сщдддкец имат тъмно-жълт цвят... Чашата е изтеглена,
както изглежда, на ръкаП5ез?^!!Ч2рск(Т колело.
Чашата b (обр. 1), на която горната част и едната дръжка е отчу-
пена, е била по-голяма. Запазената част е висока 18’4 см., обиколката
долу е 17'5 см.; дъното отбелязва малка конкавност. Глината, направата и
цветът на повърхнината и на отчупените места е както при чашата а.
Чашата с (обр. 1) е висока 18'5 см., диаметър на устието 7 см.,
обиколката долу 11 см.; дръжките са отчупени; дъното е плоско. Този
съд е добре изпечен, повърхнината има жълто-червеникав цвят, а отчупе-
ниге части показват цвета на хубаво излечена глина..."
Както се вижда и четирите чаши по форма и големина почти не се
различават една от друга. Разликата се състои само в цвета, който в
нашият случай няма никакво значение.
Тази форма ..троянски11 чяши не бе позната досега у нас, Най-напред
такйва чаши са_били намерени в разкопките при Троя, дето от пластовете на
11—V селища произхождат над 150 къся'Ч По-късно подобии чаши са били
намерени и на други м ста из Мала-Азия като: Boziiyiik, Gordion в Фригия.
в Кападокия при Kultepe,_B централния Анадол при Aligar и пр.* 2 3). През
миналата воина, при разкопките в Галиполския п в, в могилата Протезилая
са били намерени части от подобии чаши4. Подобии чаши са открити и в
Орхоменос — Гърция5).
CTF всичко изложено до тук се вижда, че материалите от „укрепе-
ното“ селище и съседните ниви до Михалич нямат нищо общо с кера-
1мйката на селйщните могили С рисуваната керамика, т. е. с керамиката,
която се е развивала през края на третото хилядилетие преди ~н. е., в~
земите на ю.-и. Европа. В замяна на това, обаче, до известна стелен
тези материали се доближават до материалите открити в селищата оби-
тавани през средата на третото хилядилетие пр. н. е., от южната половина
на Балканский п-вГ~Много првече паралели за нашите находки намираме
в селищата от енеолитната епоха в западната половина на Мала Азия.
Едни от най-сигурните белезщ въз основа на конто по-точно бихме
могли да датираме това селище, са някои форми брадвички от камък _ц
особено керамичния материал. Дамените брадвички са правени точно така,
както са правени и първите метални т. е. медни брадвички от М. Азия и
близкия изток — с разширен заострен край. Подобии каменни брадвички с
разширени краища са ни известии от могилата до Веселиново, от средните
Пластове на могилата до Караново6), Троя7) и пр., конто са обитавани
през късната новокаменна епоха.
*) Стр. 149.
2) Д. П. Димитров, стр. 150 и цитираната там литература.
3) Ibid, 150 и цит. литература.	*
4) Ibid, 151.
s) Ibid., 151.
с) В. Миков, Селищната могила при Караново, 70.
7) Н. Schmidt, Heinrich Schliemann;s Sammlung, № 7196, 7201 и 7222.
22
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО МИХАЛИЧ, СВИЛЕНГРАДСКО
Обр. 12. — .Тродиски • тип чаша от нипите с.-и. от Баа-дсрс
Керамиката, както се знае, е един от най-характерните белези, въз
основа на който с положителност бихме могли да определим времето,
когато е обитавано селището до Михалич. Както във всички селища от
късния неолит и каменно-медната епоха, така и в това селище глинените
съдове с малки изключения имат тъмно-черен, тъмно-сив или лъскаво-
черен цвят1).
Много по интересни за късно новокаменната епоха са някои особени
нови, непознати от селищата на по-старата или по-късни епохи, форми
съдове. Като най характерни и разпространени са малките и по-големи,
с широко и косо отрязани гърла съдове, снабдени с по една малка не
висока, обла дръжка (обр. 9, а, е). Този тип съдове, макар и в ограничен
брой, са открити както в най-долните основни Пластове на могилата
до Веселиново* 2), така и във втория пласт на могилата до Караново и пр.,
конто са обитавани през края на новокаменната епоха. Особено много съдове,
с косо отрязани уста са намерени в Троя3), в селищата, населявани
през енеолитната епоха в Мала-Азия, Егейските острови, южна Маке-
дония и пр.
Типични за това време са и плитките паници, снабдени с по едно,
във вид на малки уши, улейче или паниците снабдени с по две срещу-
положни, хоризонтално поставени дръжки (обр. 5). И тези съдове са ни
210
9 Н е и г 11 е у, ?0 ; В М и к о в, op. cit. 72.
2) В. Миков, Селпщна могила от бронзовата епоха до Веселиново ИАИ XIII,
и цитираните сведения.
3) К. Bit tel, Pralistoriscbe Forschung in Kleinasien. Istambul 1934, табл. VI.
В. МИКОВ
23
познати от земите, попаднали още през края на новокаменната епоха под
влиянието на Егейската култура и земите на западна Мала Азия1).
За първи път през тази епоха в земите на юг от Стара-планина се
явяват и низките, с широки уста съдове, снабдени с по едно чучурче и
една малка дръжка (обр. 2), каквито у нас са открити в селищата до
Веселиново Караново, Загорци1 2) и др. По-голям е броят на този вид
съдове от южна Македония, Троя, Егейските острови и др.3).
Като най-интересни и характерни за края на новокаменната епоха
и „Copper age“, обаче, са остродънните, снабдени с по две дръжки
„ троянски “ тип, чаши (обр. 12). Този вид чаши, освен в Троя, детэ както
видехме са намерени в голямо количество, са открити и в други селища,
обитавани през началото на каменнэ-медната епоха на обширната тери-
тория от централна Мала-Азия4) до Пелопонез и на юг от Стара-планина
до към Крит5).
Все към края на новокаменната епоха се отнасят и назъбените по
края дръжки (обр. 4), каквито виждаме в съдове от Ahlatibel и Demirci-
hiiyiik в Мала Азия, конто се датират към медната епоха6).
Друг отличителен белег на керамиката от края на новокаменната
епоха е, че съдовете през това време, изобщо са по-слабо украсени.
Орнаментът върху тях се състои от нарези и зигзаговидни пояси или
линии, често запълнени с бяла и пэ-рядко с червена материя7).
Единствено само в селищата на края на новокаменната епоха нами-
раме съдове с малки дупчици под ръба на устата, както при селищата
•от Веселиново8), Караново9) и Вардаровци10).
Най-после глинените куки намерени при Михалич по нищо не се
отличават от купите, открити в селищата при Сервия, Кристана и Армено-
хори в южна Македония, конто са били населявани според мнението на
Heurtley в началото на бронзовата епоха (?)п).
От изложеното до тук се вижда, че селището при Михалич е било
обитавано през края на новокаменната епоха, т. е. около 2600—2200 г.
пр. н. е., от население, което е имало тесни хьрговски и културни, а може
1би и етнически връзкиг с народите живели през. _тава време в западната^
’половина на Мала-Азия, Егеиските острови южна Македония и Гър ;ия.
Разкопките от долменните могилки и Калето ще обнародваме на
друго м- сто.
1) W. А. Н е u г 11 е у, 180; L. R е у, Observations sur les premiers habitats de la Mace-
doine. Paris 1921, 194 и цитираната литература.
2) В. Миков, ИАН XIII, 217 и цитираната литература.
3) О. Montelius, табл. 99; L. Re у, op. cit 188 и цитираната литература.
Heurtley, op. cit, 182.
4) К. Bitt el, Kleinasiatische Stud'en, ВегГл 1940 132.
•) Д. П. Димитров, op. cit, 150—151 и цитираната литература.
°) К. В i 11 е 1, табл. VI, 1—i, 11 и 13; К. В i 11 е 1 und Н. Otto, Dem’rci-hiiyuk,
Berlin 1939, 22 и табл. 13.
7) W. A. Heurtley, op. cit, 80.
8) В. Миков, ПАИ XII, 205.
9) Непубликувани материали в Народния музей.
10) W. A. Heurtley, 181, 191.
I b i d, 203.
FOUILLES DU SITE PREHISTORIQUE PRES DE MIKHALITCH
Dans la region frontiere de Svilengrad, lots de la construction d’une
nouvelle route en 1938, les ouvriers heurterent, a environ 1’5 klm. au sud
du village Mikhalitch, les restes d’un site prehistorique. Parmi les nombreux
fragments de vases en argile, furent recueillis egalement quelques exemplaires
en bon etat de vases a boire du type „troyen" (fig 12). En 1945 je fis des
fouilles regulieres non loin de I’emplacement ou furent trouves les vases,
ainsi que dans le village „fortifie“ voisin.
Les fouilles du village „fortifie" ort mis au jour les vestiges d’un site
prehistorique, contemporain du village oil furent decouverts les vases a boire
du type „troyen".
Dans toutes les couches de la cite fortifiee furent deblayes des fonds
d’habitations de plan cane. Ces maisons etaient faites de haies de branchages
entrelaces, enduites d’argile a I’exterieur comme a I’interieur. Dans les
chaumieres nous trouvames les emplacements des foyers et des meules et
un four assez bien conserve (fig 1).
Des ustensiles en pierre et en silex furent trouves dans toutes les
couches: pierre de meule, balles de combat en pierre, haches plates en pierre,
haches-marteaux et haches-pics per fortes, fragments de couteaux en silex et
de grattoirs (fig. 3).
Des pointes de fleches, des ciselets, des pompons, des marteaux et des
pioches en os et en bois de cerf etaient disperses sur I’emplacement du
village entier (fig. 3).
Comme dans tous les sites de la deuxieme moitie de I’epoque neolithique,
c’est la ceramique qui presente le plus d’interet. Dans la cite „fortifiee" pres
du village Mikhalitch on a trouve egalement une grande quantite de fragments
de recipients en argile, dont une partie est assez bien conservee. Par leur
technique et leur ornementation, ils ne se distinguent pas des recipients
connus de certains villages de I’epoque neohthique arrieree de la moitie
sud de la Peninsule Balcanique. On a trouve dans le meme site, ensemble
avec des recipients de forme plus ordinaire, pourvus d’une ou de deux
anses opposees, des recipients avec des embouchures coupces en biais et
munis d’une petite anse, le plus souvent grenelce (fig. 4, 5, 6, 7, 8, et 9). Les
formes de ces recipients nous sont connues de Troie, d’Asie Mineure occidentale,
et de certains habitats de la Thrace occidentale et de la Macedoine du sud.
De ce village „fortifie" proviennent egalement quelques objets interessants
en argile,entre autres des crochets (fig. 10 a, c), des petits cubes (fig. Ilk),
des anses a trois trous (fig. lOd), des figurines d’animaux (fig. Ila), des
haches de culte (fig. llb-c), etc.
Des ossements d’animaux fat ent trouves a tous les endroits fouilles:
os de cheval, de bestiaux, de brebis, de sanglier, de cerf, de biche etc.
Les fouilles faites non loin de I’emplacement ou ont etc trouves les
vases a boire du type de Troie n’ont pas donne de resultats positifs. On n’y a
trouve que des vestiges d’habitations pauvres et des fragments de recipients
en argile tout a fait semblables a ceux de la cite „fortifiee". Les vases a
25
boire du type „de Troie“, dont la figure 12 reprCseute 1’exemplaire le mieux
conserve, ne different en rien des vases a boire du type „troyen" de Bozii-
yuik, Gordion, Kultepe, etc.
Le materiel dccouvert en ces deux emplacements pres du village
Mikbalitch et surtout les recipients a embouchures coupees en biais, pourvus
d’anses courtes grenelees, ainsi que les vases a boire du type „troyen“ indiquent
que pendant la seconde moitie du troisieme millenaire avant notre ere, le
territoire au sud de la chaine montagneuse du Balcan a forme avec les
regions de 1’Asie Mineure occidentale, les ties de la mer Egee, la Thrace
littorale et la Macedo ne du sud un cercle culturel dans lequel a probablement
vecu une population de meme origine ethmque.
V. M i к о v
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ,
ВРАЧАНСКО
В. МИКОВ
На повече от два клм., се верно от центъра на с. Криводол, непо-
средсвено до д. бряг на р. Ботуня се намира една естествена височина,
наречена „Тепето" или яКалето“. Повърхността й е осеяна с късове от
глинени съдове, а на някои места личат и следи от градежи с камъни
и хоросан. Въз основа на глинените късове от съдове, както и от граде-
жите се вижда, че тази височина е била населявана през края на ново-
каменната епоха, а през времето между III-IV в. на н. е., тя е била
използвана за римско укрепление.
Селището до Криводол, за разлика от многобройните селищни
могили, обитавани през края на новокаменната епоха, конто се намират
изключително из низините или началото на речните доли ни, е залесено
на една стръмна височина. Това предисторическо селище за^ма северната,
най-високата част на „Тепето”. То има елипсовидна форма при дължина
с. към ю. — 110 м. и ширина от и. към з. 40 м.
През май-юний 1946 г. със средства на Народния музей успях да
разкопая приблизително около 220 кв. метра от към западната част на
селището. Избрах тази част по две съображения: 1. защото тук мястото
е по удобно за изхвърляне на пръстта и 2. че в периферията на тази част
се показваха мазилките от опожарени жилища. Преди да започна систем-
ните разкопки, направих сондажи върху мястото, дето се показваха сле-
дите на деете жилища. При тези сондажи се разкриха основите на
двете жилища, в конто се намериха глинени съдове, храна, каменни и
кременни оръдия и пр. Намерените при тези сондажни разкопки матери-
али, особено новите форми съдове, показаха, че в това селище ще
трябва да се направят по-системни разкопки и изследвания.
Разкопки ге на селището започнах от повърхността като постепенно
слизах към основата. В наи горния пласт, на дълбочина до 0'60 м., се
разкриха остатъците от късно-римското укрепление — главно няколко
глинени съдчета и късове от съдове, железни части и основи на градежи.
От тази дълбочина надолу започнаха да се показват глинени мазилки
от жилища и глинени късове от съдове, някои от конто снабдени с
дръжки или малки, хоризонтално пробити дръжчици. Трябва да се отбе-
лежи, че в този най-горен и най-нов, късно-неолитен културен пласт и
на това селище, се намираха съдове с релиефни украси, получзни чрез
провличането на пръстите на майстора върху още влажните стени на съда.
В пласта между 0'80—1.10 м., от към с.-з. част на изкопа се разкриха
основите на две, построени една до друга колиби. Тук се намираха
късове от съдовз с вдълбнати украси, съдове с две дръжки, глинени
пргшлени и тежести. От дълбочината между 1.10—1.60 м., покрай дру-
гите останки се разкриха и следите от едно напълно разрушено жилище,
дето се намериха един по-голям и два по-малки съда, в единият от
конто имаше овъглени жълъди. Съдовете са снабдени с по два срещу-
положни, отвесно' пробити пъпчести дръжчици и са украсени с релиефни,
В. МИКОВ
27
1врязани или рисувани с графит пояси. В пласта от 1.60—2 м. се откриха
само следите на едно бедно жилище. По-голямата част от съдовете в този
пласт са били снабдени с по две срещуположни, отвесни дръжки
рисувани с жълтеникава и червена охра, с бяла паста или украсени
с релиефни пояси. В следния 40 сантиметров слой между 2—2.40 м.
дълбочина се разкриха останките на едно, сравнително с по-добре запа-
зен под жилище, в което имаше една пещ, части от глинени съдове и три
глинени цедилки. От към източната част на изкопа, на последната дъл-
бочина, се достигна до здравата почва. В тази част непосредствено върху
здравата почва се разкриха глинени късове с полихромии украси,
а именно: червена охра и върху нея рисувано с бяла паста и късове
от съдове украсени едновременно с графит и червени пояси; последните
обградени с бели ивици от паста (вм. инкрустация).
Из различии краища на изкопа, на дълбочина от 2.40—3 м., се
намериха следите на три жилища. В жилището на с.-з. част на изкопа
се откри един голям глинен съд с чучурче, половината от глинена
съдинка, украсена с златни дъги и един интересен костен чук. На 2.60 м.
дълбочина се намериха каменните основи на едно неголямо жилище, с
добре запазено огнище. В жилището, което се разкри от към западната част
на този пласт на 3 м. дълбочина, се намираха множество глинени съдове,
повечето от конто бяха разчупени. Четири от тези съдове бяха един до
друг, по-малкият от конто е украсен с червена охра, вторият е с похлу-
пак, а останалите два са без дръжки. От към източната част на изкопа
се достигна до основата, дето също така се откриха многоцветии гли-
нени части от съдове.
В пласта от 3—3.50 м. се разкриха основите на пет жилища, от конто
само в това от към западната периферия се намираха няколко глинени съда.
Повечето от тези съдове са снабдени с двойни дръжки; едни от тях
са украсени с червена охра, други с графит, а трети със смесени орнаменти.
Между съдовете имаше и една дълбока паница снабдена с две срещупо-
ложни дръжки, горните краища на конто завършват с широки израстъци.
На различии места се откриха глинени части от съдове, някои снабдени
с малки антропоморфни дръжки или релиефни пъпки, а други украсени
с вдлъбнатинки, с нарязани пояси и пр.
Между 3.50—4.20 м. дълбочина се разкриха огнища от няколко
разрушени колиби, както и глинени фрагменти от съдове, подобии на
тези от горния пласт.
В последната дълбочина от 4.20—5'20 м., конто заема най-тясното
пространство в най-западната част на изкопа, се разкриха слаби следи
от жилища и части от глинени съдове с релиефни бразди, а в едно здраво
съдче с две дръжки се намериха плоски маниста.
От направените в тази макар и не голяма плоскост разкопки се
вижда преди всичко, че това предисторическо селище е заселено върху
стръмня западен склон на „Тепето" (обр. 13). От намерените на различии
места върх) здравата почва съвършенно еднакви по j краси, техника и форма
глинени части от съдове, се вижда, че първите бедни жилища са били
застроени терасовидно. Как, обаче, са изглеждали най-старите жилища,
е трудно да се ’определи с положителност. Установи се само, че в по-
долните Пластове глинените съдове са били украсени с повече Цветове
и че някои от тях са били снабдени с по две срещуположни антро-
поморфни дръжки. За отбелязване е, че и в това селище, както при
всички селищни могили, обитавани през каменно-медната епоха, рисуваните
28
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
с графит орнамента се намират в малко по-долните Пластове и почта
липсват в най-горния — последен културен пласт. Интересно е още, че
много разпространената инкрустирана керамика съвършено липсва в това
селище и вместо нея се явява нова техника именно рисуваните
с бяла паста украси, който напълно ззместват инкрустираните линии
или пояси.
Обр. 13. Отвесен разрез на укрепеното селище с означение местата на жилищата
ЖИЛИЩА
Във всички дълбочини се разкриха следите на множество жилища.
На много места колибите можаха да се различат благодарение само на
по-добре запазените остатъци от изпечената мазилка от огнища, около
конто имаше пепел, въглени или повече разчупени части от съдове. В
други жилища освен огнищата бяха запазени и по-значителни части
от подовата мазилка, а на трети, освен това, сравнително по-добре бяха
очертани основите. Трябва да отбележим, че на почти всички дълбочини
се намераха по-добре запазени остатъци от жилища.
Жилищата в това селище по форма, големина и начин на градеж,
не се отличават от жилищата, разкрити досега в селищните могили,
обитавани през края на новокаменната епоха. От наблюденията направени
при този изкоп се вижда, че първите най-стари жилища са били раз-
пол ожени терасовидно и то в не особен ред, и отдалечени по на 2-3
и повече метра една от друга. Как са били разположени, обаче, коли-
бите в по-горните Пластове — терасовидно или хоризонтално, това не
можа да се установи с положителност. Жилищата и тук с имали право-
ъгълна форма, при диаметри между 3.50—4.5 м. Колибите обикновено
са строени от побита и изплетени с тънки пръти колове и измазвани
отвън и отвътре с жълтеникава, хумозна глина. За да бъдат по усто-
йчиви, повечето от жилищата са били изпичани, а за да бъдат по-сухи,
отвън около основите им е била насипвана жълтеникаво-хумозна пръст.
Всички жилища са били ориентирани с вратите на юг. Макар че тук
се разкриха основните на значителен брой жилища, то по-добре бяха
запазени основите само на две от тях.
Първото жилище се разкри в северния край на изкопа, на дълбо-
чина 2.40 м. То имаше правоъгълна форма, при дължина 4.20 м. и шир.
3.90 м. Това жилище е строено и измазано по същия начин, с колове,
пръти и глина както жилищата в селищните могили с рисуваната с
графит керамика. Част от стената от към източната страна бе запазена
на някои места на височина до 0'45 м., а от към западната страна
на това жилище, се разкри по-голямата част от една пещ. Непосред-
ствен© вън от пещта се намериха трите глинени цедилки и напълно
надробени части от два големи глинени съдове.
В. МИКОВ
29
На дълбочина 2.60 м. и то, по-към центъра на изкопа се разкриха
каменните основи на едно правоъгълно жилище, шир. 3.10 м. и дълго
4. м. Камъните от основата бяха наредени на разтояние един от друг
по на 0.60—0.80 м.; ъгловите камъни бяха по-големи, а страничните — по-
малки. Около това жилище нямаше никакви следи от изпечена мазилка,
в замяна на това, обаче, върху образуваният от камъните правоъглник
имаше дебел пласт жълтеникава хумозна глина, което явно показваше,
че тази колиба, след като е била измазане, не е била изпичана. От към
ю.-и. стена личеше мястото на вратата, която е имала 0.80 м. ширина,
а в западният ъгъл бе запазена мазилката от огнището.
Освен горните, пс-добре запазени основи от жилища, на дълбо-
чина 3.20 м. се разкриха следите на още три жилища, глинените мазилки
от стените, на конто не са били изпичани. Основите в тях се очерта-
ваха значително по-добре, отколкото в много от жилищата с изпечената
мазилка.
Огнища. В всички дълбочини се намераха следи от огнища, конто
както казахме, повечето пъти бяха единственото и най-сигурно указание
за местата на жилищата. Поради това, че основите на по-голямата част от
жилищата бяха напълно разрушени, то и с положителност не бе възможно
да се установи къде точно са са намирени огнищата — в ъглите ли,
както това се констатира в някои от по-добре запазените основи или
на други места. Огнищата имат почти кръгла форма, като някои от тях са
били обградени с низък глинен пояс. Огнищата в това селище са пра-
вени по най-прост начин; в основата, във вид на кръг са били нареждани
дребни речни камъни или разчупени глинени късове от съдове, конто
оггоре са били измазвани с 1.5—3 см. дебел глинен слой.
Пещи. В или около жилищата на много от разкопаните предисто-
рически селища, освен огнищата, се намераха остатъци и от пещи. В
повечето случаи тези пещи са разрушени до такава степей, че изледва-
чът не може да добие никаква представа за тяхната големина и форма.
У нас до сега следи от сравнително добре запазени пещи, са открити
само в селището до Михалич (Свиленградско1), селищната могила до
Караново* 2) и в първото от по-добре запазено жилища на селището при
Криводол. Пещта се намери до
Обр. 14. — Разрез на пещта от
първото жилище
задната стена на жилището, с отвор
обърнат навътре и на около 20 см.
над пода на жилището. Тя е напра-
вена от дебел пласт глина, който
достига между 0'21—0.23 м. и има
почти кръгла форма, с диам.
1.20 м. и вис. 0.40 м. Поради това,
че предната част на пеща бе
разрушена, не можа да се уста-
нови нито формата, нито големи-
ната на нейния отвор (обр. 14).
Мелници. В някои от разкритите основи на жилищата бяха наме-
рени местата на мелниците и разчупените хромелни камъни, с конто
се е стривало зърното. За съжаление нито едно място на мелницата не
беше запазено по-добре, за да меже по-точно да се установи формата,
големината и устройството на мелниците и в това интересно предисто-
рическо селище. Но едва ли устройството на мелниците от Криводолското
селище ще се различава от това на другите селища от тази епоха.
J) Гл. по-горе, стр. 10.
2) Непублйкувани материали.
30
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
Обр. 15. — Каменни брадвички и кременни оръдия. а) Триръбести костни идоли
в) Плосък костен идол, с) Медиа спирала, д) Изгладена астрагална кост
ПРЕДМЕТЕ! ОТ КАМЪК И КРЕМЪК
В всички Пластове на селището върху „Тепето" се откриха разни
предмета, направени от камък и кремък. Навред из разкопаната част
се намираха каменни брадвички, бойни чукове-брадви с дупки, бойни
топки и пр.. Каменните брадвички са направени от различии скали, как-
вито се намират в по-близката или далечна околност на Криводол. По
форма и големена, тези брадвички не се отличават от многобройните
каменни брадвички, каквито са ни известии от всички късно-неолитни
селища у нас и в съседните страни.
На обр. 15 са представени 5 брадвички, неправени от различии скали
от местен произход. Едни от брадвичките наподобяват на каменните
брадви от така наречената Дунавска керамика1), други са издути повече
от едната и по-малко от другата страна и наподобяват на брадвичките
от селищните могили до Веселиново* 2), Граф-Игнатиево3), втория слой от
могилата до Караново4) и пр., конто са били обитавани през края на
неолитната епоха5). По-голям е броя на третия тип—-равно изгладени и
от двете страни брадвички, каквито най-често се срещат във всички
селища с рисуваната с графит керамика6).
В този изкоп се намериха само няколко дребни късове от бойни
каменни брадви-чукове с дупки.
G. Childe, The Danube in Prehistory. Oxford, 1929, 263
’) В. Миков. Селшцна могила отбронз^вата епоха до Веселиново.ПАИ XIII, 1941,202
3) Непубликувани материали в Пловдивския народен музей
4) В. Миков, Могилата до Каранов1. ИГД V, 1937, 161
5) В. Миков, Българските земи през втората половина иа новокаменната
епоха. ГСУ XLI-XLIII, 1946—47, 7.
°) В. Миков, Предисторически селища и на: один в Българйя. София, 1933, 54
В. МИКОВ
31
Обр. 16. Предмети от кост и рога
Каменни боздугани. От това селище произхожда и един
каменей боздуган с дупка, с диэм. 3.8—6.5 см., намерен при неизвесни
обстоятелства от към западната страна на изкопа.
Бойни топки. Навред из разкопаната част се намираха голям брой
каменни бойни топки, направени от различии скали.
Хромелни камъни. Из боклучните насипи както и в някои от
жилищата се намираха голям брой здрави или разчупени хромелни
камъни. По форма, големина и материал, те не се отличават от хроме-
лните камъни, каквито са намерени във всички селища обитавани през
втората половина на новокаменната и бронзовата епохи.
Кремък. Из боклучните насипи се намираха, сравнително малък
брой кременни ножове и сттргалки и кременни отломъци. По форма,
начин на ретуширане, големина и цвят, те не се отличават от кременните
оръдия, намерени в другите селища на това време (обр. 15).
ПРЕДМЕТИ ОТ КОСТ И РОГА
Навред из боклучните насини, както и в някои от жилищата на
селището до Криводол се намериха в голямо количество предмети, нап-
равени от кост и рога, конто с малки изключения са напълно подобии
с тези, открити във всички предисторически-късно-неолитни селища.
Кост. Тук се откриха няколко ксстени шила,(обр. 16) дълги от 11.2
—14.5 см., едно острие-длето, направено от ребро на говедо, дълж.
18.5 см., костено длето и пр. По интересен е един костен предмет, дълж.
12.7 см, единият край на който завършва в вид на тясна лопатка, а
другият—със слабо профилувано разширение. Особено внимание заслу-
жава половината от един, с непозната до сега форма, чук направен от
дебела ксст на говедо. Чукът, който има ширина 4.8 см. и запазена
32
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
Обр, 17 — Чук от кост с косо
пробита дупка
Обр. 18. — Разрез на костения
чу к от обр. 17
височина 8.5 см., се състои от две асиметрично долепени половини.
Той е пробит с косо наведена кръгла дупка (обр. 17 и 18). За какво точно
може да е служил този интересен предмет — чук, не е ясно. Безъмне-
ние, той едва ли ще е употребяван при всекидневния живот. Него вата
особенна форма и положението на дупката, както и идеално изгладената
му повърхност ни карат да предположим че този чук е имал по специ-
ално предназначение, а именно: за изчукване с него или върху него на
по тънки металически предмета. У нас до сега в почти всички раз-
копани селима от каменно-медната епоха са намерени оръдия, накити или
други предмети направени от мед и злато. Медните предмети, доколкото
досегашиите издирвания ни позволяват да твърдим, не са правени у
нас, те с малки изключения са импертирани. Но що се отнася, обаче, до
накитните предмети от мед, особено до малката медиа обеца и огърлицата
върху плоския костен идол от Разград1), то с положителност може да се
приеме, че те са изковавани у нас. Съшото може да се каже и за някои
от златните предмети — главно за златните идоли от Русе и Кошарица
(Къ шла-дере)* 2). Формите и на двата идола по нищо не се отличават от
формите на някои, характерни само за земите на долни Дунав, глинени
и плоски кости идоли. Недопустимо е двата златни идола да са ковани
вън от нашите земи и внесени тук, щом те са правени по модели, каквто
се срещат изключително само в селищата с рисуваната с графит кера-
х) В. Миков, Идолната пластика през новокаменната епоха в България. ИАИ VIII,
205.
2) G. Severlanu, The gold idol of calcolithical epoch. Bucurestii, № I—2. 1936,4
В. Миков, ИАИ XIII, 209.
В. МИКОВ
33
мика от Влашката равнина и земите между Дунава и Родоните1). Освен
това този костен чук е намерен в съседство и в същото жилище, от
което произхожда и големият къс от съдче с златните украси.—Следо-
вателно може да се допустне че костенят чук е служил за изковаване
на тънки златни пластинки.
От селището до Криводол произхожда и една астрагална кост от
овца, равно изгладената от двете по тесни страни, и пробита от към единия
си край с малка дупка (обр. 16 d.).
Ид о л и. От по-долните Пластове, на Криводолското селище, а име-
нно между 2—2.80 м. произхождат два триръбести и един плосък костен
идол. Двата триръбести идола, (обр. 15 а), конто имат височини — 5.6 см. и
6 см., по форме големина по нищо не се отличават от триръбестите костни
идоли, каквитога ни известии от почти всички селищни могили с рисуваната
с графит керамика* 2). На обр. 15 b е представен единственна плосък костен
идол открит в Криводол, вис. 6.2 см. В него по най-схематичен начин са преда-
дени главата, гърдите и коремокрайщника. На главата, с две пробити дупки
са означени ушите, а с две врязани успоредни хоризонтални линии са
отделени главата от гърдите и последните от долните крайща. Предната
долна половина, както и цялата задна част на идола са нарязани с
хоризонатално успоредни и слабо наведени линии. По форма, този идол
не се отличава от плоските костни идоли, каквито с малки изключения,
са намерени в почти всички селищни могили обитавани през каменно-
медната епоха3). По начина на украсяването, обаче, Криводолския идол
е напълно подобен на един от плоските костни идоли от могилата „Окол-
глава“ до Гниляне4).
Предмети от рога. В изкопа се намериха и значителен брой
оръдия, направени от еленови рога, конто напълно са подобии на тези
от другите селища на това време. На обр. 16 са представени три от по-
добре запазените чукове с дупки и две мотички, дължините на конто
са от 14—18.5 и 16.5—27 см.
ПРЕДМЕТИ ОТ ГЛИНА
От всички материали, конто се откриват в предисторическите селища
от втората половина на новокаменната, каменно-медната и бронзовата
епохи, в земите на ю.-и. Европа, най-голям интерес, както е известно
представлява керамиката. Както във всички селищни могили у нас и в съсе-
дните страни, така и в предисторическото селище до Криводол се наме-
раха извънредно много глинени късове от съдове и цели съдове. Тук
се откриха и много глинени прешлени, тежести, части от идоли, масички
и пр. Трябва да обърнем внимание, на факта че в нито едно преди-
сторическо селище, сравнително разкопаната му площ, не са открити
такъв голям брой глинени съдове, както в селището до Криводол.
Съдове. Във всички дълбочини на този изкоп се откриха твърде
голямо количество глинени съдове и фрагмента. С малки изключения,
глинените съдове, независимо от това дали са здрави или разчупени се
намераха в опожарените жилища, а глинените фрагмента произхождат
главно от боклучните насипи и пи от различии места из насипа. Съдовете
В. Миков, ИАН XIII, 210.
2) Ibid. 211.
3) I М d. 203.
4) Н. Пет к о в, Могил; та „Окол-глава" до Гниляне. ГНМ V, 1926—31,122
3
34
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧЕНСКО
в това селище също така са правени без грънчарско колело от добре пре-
чистена глина, която преди още да е била готова за целта е била примесвана
със ситно начукани дървени въглища. По големите съдове са правени
от не добре пречистена глина, в която е имало дребни камъчета. Съдо-
вета са изпичани в пещи, вероятно подобии на тази, която се откри в
едно от жилищата (обр. 14). При изпичането съдовете са добивали
обикновено сиво-черен или тъмно-черен цвят и в редки случаи някои от тях
са имали лъскаво-черен цвят. Заслужава да обърнем особено внимание
на факта, че и при Криводолското селище всички съдове, намерени в
жилищата имат не тъмно-черен или сиво-черен, а сиво-червен или черве-
никав цвят. Този цвят, както вече и на друго място е изтъкнато1), съдовете
са добили при повторното им изпичане по време на опожаряване
на жилищата. Пожарите понякога са били толкова силни, че често пъти
в някои от къщичкше са намерени деформирани от пожарите съдове* 2).
Така и в две от колибите в Криводолското селище се откриха няколко
деформирани съда (обр. 35 а).
Глинените съдове и фрагмента, открити в селището до Криводол,
по форма и украси, макар. на първ поглед и да наподобяват на съдо-
вете от селищните могили с рисуваната с графит керамика, в много
отношения се различават от тях. В селището върху „Тепето“, също така
се намериха обикновените, познати от всички селища на каменно-
медната епоха плитки паници или издути в долната си част и с низко
цилиндрично гърло съдове, съдове със сферична форма или във вид на
два пресечени конуса, съединени с основите си. Но покрай горните
видове съдове, в Криводол се откриха и някои съвършено нови или
малко познати за каменно-медната епоха на ю.-и. Европа, форми съдове,
а именно съдове снабдени с по две срещуположни дръжки (обр. 19).
Дръжки се виждат в почти всички видове съдове, но най-характерни те
се явяват в следните три типа съдове: 1. Двойно конусовидни съдове,
снабдени с по две срещуположни дръжки, конто излизат от ръб i на устата и
съединяват най-изпъкналата им средна част. 2. Двойно конусовидни и с
високо гърло съдове, конто в горната си издута половина имат по две
срещуположни и хоризонтално поставени, широко отворени дръжки и 3.—
Дълбоки паници снабдени в най-издадената си, по-малка горна половина
с по две срещуположни, хоризонтално пробита дръжки, горните крайща
на конто завършват с раширени израстъци или израстъци, подобии на
човешки образ. По известии са малките, с долна конусовидна и горна
отчасти цилиндрична част съдчета, снабдени с по две отвесно поставени
дръжчйци, каквито са ни познати от пещерите Топля и Моровица1), от
Окол-глава и от селището до Плочник2). Също така по-често се срещат
и плитките или по-дълбоки съдове с малки, отвесно пробити пъпчести
дръжки (обр. 19 и 20).
Всички съдове с малки изключения, имат равни дъна. Из насипите
се намираха и няколко високи кухи дъна от съдове, но от какви форми
съдове са тези дъна не може да се установи (обр. 20).
Глинесгите съдове от Криводол, до значителна степей се отличават
от съдовете на източната половина на полуострова и по орнаментите. Тази
разлика не се състои толкова в мотивите, колкото в техниката на укра-
») В. Миков, Българските земи, II.
2) р Попов, Коджа-Дерменската могила при Шумен. НАД VI, 1916-1872
i) Р. Попов, Разьопки в пещерата «Моровица*. ИАД III, 1913 274.
2) М. G г b 1 с, Plocnk, eine prahistorische Ansiedlung aus der Kupferzeit. Beograd,
1929, Taf. II.
В. МИКОВ
35
Обр. 19 — Фрагмента от съдове с разни форма дръжки
сата. Действително и в селището до Криводол се откриха съдове с ре-
лиефни, вдълбнати, врязани, рисувани с графит или червена охра и със
смесени орнамента, конто по техника и стал по нищо не се отличават
от съдовете на селищните могили обитавани през каменно-медената епоха.
Тук, обаче, между тези съдове се намериха и доста голям брой съдове,
украсени по съвършенно непознат за нашите земи начин. На първо място,
това са съдове рисувани с червена охра и то така че охрата е нанасяна
направо върху съдовете, а не както при съдов те от селшцните могили,
3*
36
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРЛЧАНСКО
при конто червената охра е наслагвана върху предварително ситно наряза-
ната им повърхност1). По същия начин, т. е. направо върху определены пояси
или геометрически фигури е нанасяна и жълтеникавата охра, цвят непознат
Обр. 20. — Разреза от разни форми съдове, дъна и дръжьй от съдове
в селищните могили от това време на източната трупа керамика. Често
виждаме и украси от жълтеникава охра, нанасяни върху червена основа
или комбинации от графит, червена и жълта охра и бяла пастьозна
материя (обр. 21).
В Криводолското селище се намираха голямо количество съдове,
украсени с най-различни геометрически мотиви, конто почти не се раз-
личават от тези на източната трупа рисувана керамика. Тук се виждат
съдове, украсени с отвесни релиефни брезди, с релиефни пояси, успоредни,
косо ваведени линии или обградени с вдлъбнати линии зигзаги и ленти
или най-после рисувани с графит или с бяла материя успоредни ленти и
разни други геометрически форми (обр. 22). Много от съдовете са украсени
с две симетрично разположени една спрямо друга спирали или разположени
в четири полета правоъгълници, ромбове или триъгълници (обр. 23). Освен
с тези по обикновени, познати ни от други селища мотиви, съдовете от
Криводол са украсени още и с кръгли спирали, отделни правоъгълни полета,
в средата на конто има или две вдлъбнатинки, разделени една от друга
с малка релиефна пъпчица, или тези правоъгълници са обградени от двете
си страни с по една ивица от правоъгълни триъгълници. В някои съдове
се виждат елипсовидни спирали, конто в един съд завършват във вид на
змийски глави (?) (обр. 23 а и Ь).
Керамиката от края на втората половина на новокаменната епоха от
Южна България, гдето тя сравнително е по-добре позната, можем да класи- *
х) Д. Костов, Предисторическата могила до Русе. ГНМ, 1922—1925, 64.
В. Миков, Могилата при Султан. ГНМ, 1922—1925, 39.
В. МИКОВ
37
фицираме според формите на съдовете1), а глинените съдове от селищните
могили с рисувандта с графит керамика делим според технше украси* 2).
Съдовете от селището до Криводол, както вече видехме по форми и по
Обр. 21. — Късоне от съдове с разни видове орнамента
украси представляват най-голямо разнообразие. Тук имаме еднакви по
(форма съдове, украсени по най-различен начин, но същевременно виждаме
и различии форми съдове, с напълно еднакви украси. В това с'лище
има и съдове без украси, но в замяна на това, обаче, те имат доста инте-
ресни форми. При това положение и класифицирането на съдовете ще трябва
да направим въз основа на друг отличителен белег, а именно разнообра-
*) В. М и к о н, Селищна могила от бронзовата епоха до Веселиново. ИЛИ ХШ, 208
2) Р. Попон, Коджа-Д’ермевската могила при Шумен. ИАД VI, 105.
38
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧЕНСКО
Обр. 22. — Развит орнамент от съд, обр. 35а
зните дръжки с каквито са снабдени по-голямата част от съдовете
от Криводол. Според големината, разположението, формата и броят на
дръжките съдовете от предисторическото селище на „Тепето“, макар и
не напълно сполучливо, можем да разделим на следните 6 групи:
if/ ^1. Съдове без дръжки. 2. Съдове с единични дръжки. 3. Съдове с
пъпчести дръжки. 4. Съдове с две срещуположни отвесни дръжки. 5.
Съдове с по две срещуположни хоризонтални дръжки и 6. Съдове с
антропоморфни дръжки.
Съдове без дръжки. Във всички дълбочини на Криводолското
селище се намераха няколко глинени съдове без дръжки, конто по форма
и украса не се отличават от най-обикновените съдове, каквито са по-
знати от много други селища на каменно-медната епоха.
На обр. 24, са представени три от тези съдове. Първият съд, който
има чсрвеникав цвят е висок 13 см. при диам. 17.2 см. Той е украсен с три
I елиефни пъпчипи, две разположени в най-издутата му част, а третата се
намира в средата на горната му половина. Вторият реставриран съд,
Обр. 23. — Развита ориамснти: а -от съд обр. 34а и в—от плитък съд с една дръжки
който има височина 11.2 см. и диам. 15 см., около устата е украсен с един
пояс от вдлъбнатинки. Тъмно-сив цвят. Последният, също така рестав-
риран съд, има форма на обърнат с основата си нагоре пресечен конус
с вис. 13.5 см. и диам. 23.7 см. Дъното му е пробито с кръгла дупка.
Съдове с единични дръжки. От по-долните Пластове на
селището произхождат един неголям брой съдове, снабдени с по една
малка, обла и хоризонтално пробита дръжчица. Почти всички съдове, снаб-
дени с по една дръжчица имат форма на плитки и широко разлати,
В. МИКОВ
39
Обр. 24. — Съдове без дръжки
паници с профилувани ръбове и богато украсена вътрешна част. Като
се има предвид, че дръжките, който са прикрепени към горната половина
на стените на съдовете са малки и пробити с тесни дупчици, то
може с положителност да се приеме, че те по-скоро са служили за
привързване и окачване на съдовете, отколкото за носене (обр. 25).
Обр. 25. — Разрез на съдове с единичны дръжки, на съд от обр. 29а и на дъна от
глинени цедилки
Поради това, че тези плитки съдове са много добре украсени, то те
заслужават да бъдат описали и по-подробно.
На обр. 26 а е представен голям, реставриран плитък съд, с висок
профилуван ръб, вис. 9.5 см. и диам. 37.5 см. Дъното на съда отвътре
40
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
е укасено с една висока релиефна пъпка, която е обградена с един ши-
рок кръг от бяла пастьозна материя. Останалата много по-голяма част
от съда е разделена на четири равни, два срещу два симетрично разпо-
ложени сектора извадени върху оцветената с червена охра основа. Два от
срещуположните сектора се състоят от по един правоъгълник изваден,
посредством бяла пастьозна материя,
върху червения цвят на съда, в конто
са висани по една скачена спирала в
форма на „кучешки скок“ и по една не-
правилно конусовидна форма, с изва-
дени с бяла материя, шахматни украси
h
Обр 27. — Плитки съдове с единични
дръжки украсени с графит
Обр. 26. — Плитки съдове с единични
дръжки украсени с бяла материз и
червена и жълта охра.
върху червеникавия цвят на съда. Другите два сектора също така
се състоят от по един подобен четириъгълник и по един неправилен
квадрат с по две дъговидно вдълбнати навътре срещуположни страни,
запълнени с шахмати украси от бяла материя. Ръбът на устата е
украсен с зигзаговиден пояс, съставен от по три успоредни ленти от
бяла материя, извадени върху предварително оцветена с червена охра
основа. Червеникав цвят.
В. МИКОВ
41
Плитък реста вриран съд (обр. 26b), вис. 5.7 см. и диам. 26.6 см. Отвън
съдът е снабден с една малка, хоризонтално пробита дръжка. Дъното
отвътре е украсено с една широка пъпка, около конто с жълта охра,
вьрху основа от червена охра е изписана една спирала. Останалата по-
голяма част на съда е разделена на четири, два срещу два, еднакво
украсени сектора. В два от срещуположните сектора са вписани по една
спирала, рисувана с успоредни, графитни тройни линии, конто излизат
от средната спирала и завършват с по един правоъгълник от чевена охра.
Другите два срещуположни сектора са запълнени от към долните си
крайща с по три тройни графитни ленти, а в горния край са вписани
с жълта охра по един равнобедрен триъгълник, обърнати с основите си
нагоре. Върху горната основа на всеки триъгълник са нарисувани по
6 съединени с основите" си равнобедрени триъгълници. Слабо профилу-
вания широк ръб около устата е украсен с косо вдълбнати бразди.
Подобен съд, вис. 9.2 см. и диам. 32 см. (обр. 27а) снабден отвън с
малка, хоризонтално пробита дръжка. Отвътре на дъното на съда се
намира една малка релиефна пъпка, а цялата му вътрешност е украсена
с четири, симетрично разположени геометрически форми, рисувани с графит.
Всеки триъгълник е очертан с по една отвесна и с по три успоредни
ленти. конто се състоят от по 4, 5 или 6 успоредни линии. В основните
ъгли са вписани по една елипса и по един триъгълник с по един дъго
видно вдълбнат катет. В елипсите са нарисувани по няколко високи
неправилни триъгълници, съединени с основите си. Закривеният навътре
ръб на устата, отвън е украсен с 8 косо наведени графитни пояса. Че-
рвеникав цвят.
Подобен, голям съд, вис. 15.4 см., с диам. на устата 48.2 см. (обр. 27b),
на конто ръбът на устата е слабо извит навътре. Отвътре, в центъра
на дъното се намира една низка релиефна пъпка. Цялата вътрешност е
украсена с успоредно разположени пояси, съставени от по 5 и 6 широки,
рисувани с графит ленти, конто образуват и отделяй симетрични триъгъл-
ници. Червеникав цвят. От повторного изпичане графита е добил светло-
сив цвят.
По-малък, подобен съд, със слабо профилуван ръб, вис. 9 см. и
диам. 36 см. Вътрешната страна на съда е украсена с две симетрично
разположени, елипсовидни спирали, от успоредно рисувани тройни ленти,
вътрешните крайща на конто завършват с украса в форма на змийска
глава. (?) Двете срещуположни, ъглести полета образувани между спиралите
са запълнени с по два ъгли, съставени от по две тройни графитни ленти.
Върховете на ъглите завършват с по един равнобедрен триъгълник.
Червеникав цвят (обр. 28).
Съдове с пъпчести дръжки. От всички Пластове на Кри-
водолското селище произхождат и значителен брой съдове снабдени с
по-две срещуположни пъпчести дръжки. Този вид съдове имат най-раз-
лични форми и големини В по-големите и груби съдове, дръжките пред-
ставляват по-големи двойни пъпки, а в по-малките съдове те са пробита
с тесни отвесни или хоризонгални дупчици.
На обр. 29 а е пред ставен един от най-интересните глинени съдове с
пъпчестите дръжчици, на който е запазен и похлупака, намерен на 3 м.
дълбочина. Той е висок заедно с похлупака 13.5 см., без похлупака
10.9 см. и има диам. 14.1 см. В най-издутата си част съдът е снабден с две
малки, хоризонтално пробити дръжчици. Съдът има форма на сфера, с пре-
сечени долна и горна части и ниско гърло. Горната му половина е украсена с
42
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
Обр. 28. — Плитка паница с единична дръжка
украсена с графични спирали
три концентричникръга от по две, три и четири линии рисувани с гра-
фит. Похлупакът е снабен с две срещуположни пъпчици, пробити отвесно.
През тези дупчици се е про-
карвало тънко въже, краища-
та на което са се свързват ли за
двете дръжцици. Червеникав
цвят.
Подобен малък съд, с
отчупено гръло и без похлу-
пак, вис. 8.1 см. и шир. 11.5 см.
Чергеникав цвят (обр. 29 и).
Аналогична съдинка, с
отчпена по гояма горна част
.вис. 6.5 см. и диам. 11.3 см.
Стените на съда са украсени
с врязани зигзаговидни поя-
си, а тръгълните полета са
украсени с малки вдълбнатин-
ки. Черен цвят.
Малка съдинка, вис.
6.5 см. и диам. 8.1 см. снабдена
с две хоризонтално пробити
дупчици и украсени с две
пъпчици. Червенкав цвят
(обр. 29 h).
Глинен съд вис. 14.1 см. при диам. 17.3 см., съставен от две кону-
совидни части, съединени с основите си. Срещуположно на ръбът на
устата, съдът е имал две малки отвесно пробити дръжчици. Горната му
част е украсена с два широки концентрични кръга, рисувани с червени-
Обр. 29. — Съдове с малки пъпчести дръжчици
В. МИКОВ
43
кава охра, а най-издутата му средна част е украсена с един пояс от три
ре да продълговати вдлъбнатинки. Бледо-червеникав цвят (обр. 29 b).
Реставриран груб глинен съд, вис. 17.2 см., и диам. 23.8 см., който
има форма на пресечен конус, обранат с основата си нагоре. Под ръба
на устата, съдът е снабден с две срещуположни, двойно пъпчести
дръжки. Стените му са „украсени" с косо наведени релиефни бразди
(обр. 29 е).
Съдове с две с р е щ у п о л о ж н,и отвесни дръжки. Във
всички Пластове, а главно на по голяма дълбочина, между 3—4 м., се
намираха множество малки и няколко по-големи глинени съдове, снаб-
Обр. 30. — Съдове с две срещуположни, отвестни дръжки
дени с по две отвесни дръжки. Този тип съдове могат да се разделят
на две групи: 1. По-малки, високи или низки съдове, дръжките на конто
излизат от ръба на устата и съединяват най-издутите им части и 2.—
По-големи и груби съдове, дръжките на конто са разположени в сред-
ната, най-издадена навън част.
На обр. 30 а е представен един реставриран съд, вис. 19.5 см. и диам.
20.1 см., в форма на два пресечени конуса, съединени с основите си,
снабден с две срещуположни дръжки, конто излизат от ръба на устата
и съединяват най-издутата му средна част. Средната най-издадена навън
част е украсена с наведени, едва личащи релиефни бразди. Ръбът около
устата е украсен с един пояс съставен от една по-тясна и една по-широка
линии оцветени в жълто и червено. Освен това, съдът е орнаментиран с
четири срещуположни, очертани по края с жълта и запълнени с червена
охра правоъгълници, от конто двата по-къси са разположени върху най-
издутата част, а другите два по-дълги — са нарисувани под дръжките.
44
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
В средата на двата по-малки правоъгълнипи се виждат по една продъл-
говата релиефна пъпка, получени чрез две странични продълговати вдлъб-
натинки. Червеникав цвят.
Подобен по-малък глинен съд, вис. 13.7 см. и диам. 16.3 см. Черве-
никав цвят (обр. 30 d).
Подобен съд, вис. 13.9 см. и диам. 15 см. Освен по горния начин,
този съд е украсен още и с три графитни пояси от тройни концентрични
кръгове. Червеникав цвят (обр. 30 с).
Подобен по-малък съд, вис. 10 см. и диам. 12.5 см.. Съдът е укра-
сен с косо наведени слабо релиефни бразди и с две срещуположни
пъпчици, получени чрез странични вдлъбвания. Червеникав цвят (обр. 30 Ь).
Аналогична форма съд, вис. 9.1 см. и диам. 10.1 см. Червеникав
цвят (обр. 30 с).
По-малък, аналогичен съд, вис. 8 см., и диам. 9.7 см. Черен цвят.
В тази съдинка се намери голямо количество малки шистови неправилно
кръгли и пробита в средата плочки (обр. 30 k).
Реставрирана, малка аналогична съдинка вис. 7.2 см. и диам. 9 см.
Средната издута част на съдчето е украсена с зигзаговидни пояси,
образувани от по няколко успоредно вдлъбнати линии. Ъглите - образу-
вани между поясите, са украсени с по една плитка вдлъбнатинки Бледо-
червен цвят (обр. 30 п).
Реставриран низък съд вис. 7.3 см. и диам. 13.3 см., двете дръжки
на който са отчупени. Горната му половина е украсена с два широки,
успоредни графитни пояси, а средната по издадена част — с широки
вдлъбнати линии. Червеникав цвят (обр. 30 г).
Подобна съдинка, вис 6 см. и диам. 9.3 Горната й половина е
украсена с един зигзаговиден пояс съставен от двойни графитни линии и
двойни ъгли, а върху най-издутата му част, се виждат две срещуположни
пъпчици. Черен цвят (обр. 30 s).
Аналогична съдинка вис. 6 см. и диам. 9.5 см., горната поло-
вина на която е украсена с косо наведени пояси от по три успоредни
графитни линии и две срещуположни пъпчици. Червеникав цвят (обр. 30 е)
Подобна съдинка вис. 6.8 см. и диам. 10.2 см., средната част на
която е украсена с косо наведени, успоредно врязани линии и две сре-
щуположни пъпчици. Червеникав цвят. В съдинката имаше някъква овъг-
лена материя (обр. 31 к)
Подобна, по-малка съдинка, вис. 4.7 см. и диам. 8 см., средната
част на която е украсена с отвесно широки вдлъбнатинки. Бледочерве-
никав цвят (обр. 30 ш).
Подобна съдинка вис. 6 см. и диам. 8.5 см. Средната, най-изпъкнала част
е украсена с две срещуположни двойни вдлъбнатинки. Червеникав цвят.
Подобна, деформирана при опожаряване съдинка вис. 6.5 см. Черве-
никав цвят. Деформирани при опожаряване на жилищата глинени съдове,
без изключение се намират почти във всички селища, обитавани през
неолитната епоха.
Низък съд. съставен от долна конусовидна и горна цилиндрична
части, снабдени с две дръжки и украсени с две конусовидни, срещупо-
ложни пъпки. Тъмно-червен цвят (обр. 30 z)
Реставриран съд с отчупено гръло, вис. 15 см. и диам. 21 см.
снабден с две срещуположни дръжки, конто излизат от основата на
гърлото и съединяват най-издута му част. Горната половина на съда е
украсена с врязани линии и с широки пояси. съставени от групи вдлъб-
В. МИКОВ
45
Обр. 31. — Съдове с две
срещуположни, отвестни дръжки
натинки, конто образуват разни неправилни геометрически форми, а дол-
ната половина е орнаментирана с отвесно врязани линии. Светло-червеникав
цвят (обр. 31 d).
Към тази форма съдове ще прибавим и един фрагмент от малко
глинено съдче, вис. 5.1 см. (обр. 32 Ь) което е било снабдено с две отвесни
дръжки. Съдчето е било украсено около ръба на устата с един пояс от
две успоредни, една по-тясна, а другата по-широка позлатени линии,
един слабо вдлъбнат позлатен кръг и два пояса от съединени с осно-
вата си и обратно разположени една спрямо друга вдлъбнати, позлатени
дъги. Следи от позлатена линия личат и върху дръжката. Освен това,
полетата между поясите са орнаментирани и с тесни рисувани с графит
кръгове. Черен цвят.
Реставриран съд вис. 14 см. и диам. 21 см. с низко и широко
гърло, снабден в най-издута си долна част с две срещуположни, отвесни
46
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
Обр. 32. — а. Долна част от съд. Ь. Фрагмент от съд с позлатени украси
дръжки. Ръбът около устата е украсен с един пояс от малки, с обърнати
нагоре и съединени с основите си триъгълници рисувани с червена охра.
А горната му половина е украсена с косо наведени успорени релиефни
бразди и четири — два срещу два, рисувани с червена охра правоъгъл-
ници, от двете дълги страни на конто се намират по една лента от три-
ъгълници. Червеникав цвят (обр. 31 а).
Реставриранъ съд, вис. 13.1 см. и диам. 18.1 см., снабден с две
срещуположни дръжки, който е украсен с две малки пъпчици. Бледочер-
веникав цвят.
Подобен груб глинен съд вис. 13 см. и диам. 15 см. украсен с
две двойни срещуположни пъпки. Сиво-червеникав цвят.
Дълбок глинен съд вис. 18.1 см., при диам. 22.1 см. снабден с две
хоризонтално пробити дръжки. Стените на съда са украсени с отвесни
релиефни бразди, получени чрез провличане на пръстите върху влажните
стени на съда. Сиво-червеникав цвят (обр. 31 с).
Голяи глинен съд в форма на дълбока паница, намерен в жилището
на дълбочина 2.50 м., вис. 23.6 см., при диам. на най-изпъкналата част
34.4 см. Освен с две дръжки, съдът е снабден и с едно дълго чучурче.
За да не прелива течността извън ръба на устата, отвътре над отвора
на чучурчето се намира една малка преграда. Под ръбът на усгата,
съдът е украсен с един пояс от малки релиефни пъпчици, а стените му—
с отвесни релиефни бразди и две срещуположни двойни пъпчици. Тъмно-
сив цвят (обр. 31 Ь).
Малък глинен съд вис. 9.5 см. и диам. 14.5 см., снабден под ръба
на устата с две малки дръжчици. Съдът е украсен с един пояс от рели-
ефни пъпчици и две срещуположни по-големи пъпки. Тъмно-черен цвят
(обр. 30 и).
Реставриран, груб малък съд, вис. 14.4 и диам. 13.3 см., съставен
от долна издута и горно ниско цилиндрично гърло и е снабден с две
отвесни дръжки. Съдътъ е украсен с един релиефен пояс, разположен в
оснэвата на гърлото както и с една висока релиефна пъпка.
Реставриран, висок двойноконусовиден съд вис. 38.6 см., при диам.
на издутата му част 27 см., снабден с две срещуположни дръжки. В
горната си част съдът е украсен с две пъпчици, а в долната — с косо
наведени, по тесни и широки отвесни пояси. Светло-сив цвят (обр. 31 е).
Съдове с хоризонтални дръжки. От селището до Криводол
произхождат и няколко глинени съда, снабдени с по две хоризонтални
В. МИКОВ
47
или наведени, отвесно пробити дръжки. По форма, този тип съдове са
по еднообразни, но в замена на това те имат различии големини и украси.
На обр. 33, е представен го-
лям реставриран съд, вис. 20.5 см.
при диам. 39.6 см., съставен от
долна двойно конусовидна част и
горно, ниско и широко отворено
гърло. В най-издадената си част
сътът е снабден с две хоризон-
тални, отвесно пробити триъгълни
дръжки. Съдът отвън е украсен с
две срещуположни високи пъпки и
Обр. 33. — Съд с хоризонтални
дръжки
Реставриран съд, вис. 19.4 см.
косо нарязани успоредни линии,
конто запълват горната му поло-
вина. Бледо-червеникав цвят.
и диам. 20.6 см., съставен от две
нееднакви конусовидни части, съединени с основите си и снабден с;, две
Обр. 34. — Съдове с наведени и отвесно пробити дръжки
48
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
наведени, отвесно пробити дръжки. Горната част на съда е украсена с
един низък релиефен пояс, който се намира под ръба на устата, с два
срещуположни широки трапеца съставени от двойни успоредни графитни
линии и малки ромбове. Средната част е орнаментирана с четири, два
срещу два, противоположни правоъгълници, двата от конто са образувани
от 4, а другите два конто са разположени поддръжките — от 6 широки
вдлъбнати линии. Правоъгълниците са съединени помежду си със зигза-
говидна лента от три широки, успоредни вдлъбнати линии. Правоъгълните
триъгълници, образувани между зигзаговидният пояс и отвесните право-
• ъгълници са запълнени с хоризонтални или косо наведени, врязани
линии. Бледо-червеникав цвят (обр. 34 а).
Подобен, реставриран съд вис. 18.4 см. и диам. 20.8 см., украсен
отвън с четири срещуположни правоъгълници образувани от по 6
релиефни бразди, конто отделят четири трапеца украсени с малки
вдлъбнатинки. Бледо-червеникав цвят (обр. 34 е).
Подобен, по-малък реставриран съд, вис. 16 см. и диам. 16.4 см.,
украсен в горната си част с две срещуположни релиефни пъпки и
четири срещуположни трапезоидни форми от графитни линии. Средната
му част е разделена на 8 срещуположни, 4 по тесни и 4 по широки полета
очертани с дълбоки врязани линии. По-широките пояси, са запълнени с
по 10 реда малки вдлъбнатинки. Червеникав цвят (обр. 34 d).
Подобен съд, вис. 19.8 см. и диам. 19.4 см. Горната половина на
издутата му част е украсена с плитки вдлъбнатинки и две малки срещу-
положни пъпки, а долната половина е нарязана с косо наведени и хори-
зонтални линии. Бледо-червен цвят обр. 34 п).
Съдове с антропоморфни дръжки. От по долните Пластове
। на това селище произхождат и няколко съда, снабдени с „антропоморфни"
f дръжки. Горният край на някои от дръжките е разширен така че гле-
I дани еп face, наподобяват на глава на животно, а в други — горният
I край завършва със схематически представена човешка глава. Антропо-
I морфните дръжки в тези съдове са напълно аналогични на схематичес-
ките глави при триръбестите костни идоли (обр. 15 а). Повечето от този
тип съдове представляват дълбоки и широки паници, снабдени в най-
издутите си части с по две срещуположни дръжки.
На обр. 35b е представена дълбока реставрирана паница, вис. 11.1 см.
и диам. 27 см. В най-издутата си част съдът е снабден с две срещу-
положни дръжки, горният край на конто завършва с широк израстък.
I Широкого и профилувано в основата си гърло е украсено с един пояс
I от обърнати нагоре и съединени с основите си равнобедрени триъгълници,
I рисувани с червена охра. Средната му част е украсена с успоредно
наведени и слабо личащи релиефни бразди, върху конто с червена охра
I са нарисувани 4 по-малки срещуположни правоъгълници, а между тях са
вписани по-дълги правоъгълни графитни пояси. Червените правоъгълници,
два от конто описани около дръжките, са заградени от към дългите си
I страни с по един отвесен назъбен пояс, а графитните полета предста-
вляват успоредни ленти, ромбове и кръгове. В центъра на два от малките
правоъгълници се виждат по една релиефна пъпчица, получена чрез
странични вдлъбвания. Червеникав цвят.
Реставриран и деформиран при опожаряване подобен съд, вис. 17 см.,
украсен по същия начин, както горния съд (обр. 35 а).
Освен по-големите съдове в Криводолското селище, както и във
всички селища от новокаменната епоха се намериха и голям брой малки
В. МИКОВ
49
глинени съдчета. Те имат различии форми и големини; едни от тях са
без украса, а други са с малки пъпчици или хоризонтално, а много
често и отвесно пробити дръжчици. Едно малко съдче, вис. 55 см. и
Обр. 35. — Съдове с антропоморфна
дръжки
диам. 4.5 см. снабдено с сопче е
представено на обр. 24.
Похлупки. На различии места
в изкопа се откриха няколко глинени
похлупки от съдове, конто по фор-
ма малко се отличават от похлупа-
ците каквито са известии от другите
селища на това време.
На обр. 36 k е представена го-
ляма похлупка, вис. 3.10 см. и диам.
18.7 см. От към външната си страна,
вместо дръжка похлулакът има ши-
роко вразан пояс. Червеникав цвят.
Малък глинен похлупак, вис.
3 см. и диам. 9 см. снабден, подобна
на похлупака от съд обр. 29 а с две
малки пъпки пробити с по една косо
наведена дупчица. Бледо-червеникав
цвят (бр. 36 к).
вис. 4.6 см. и диам. 12.4 см. Тъмнс-
Подобна глинена похлупка,
червеникав цвят.
Обр. 36, а, Ь, к — Глинени похлупки, е, о — Глинени цедилки и d—глинен пръсген
От това селище произхождат и две дебели конусовидни и една
куха похлупки: а) вис. 7.2 см. и диам. 9.5 см., Ь) — вис. 6.6 см. и диам 13.1 см.
и с) вис. 6.7 см. и диам. 13.2 см., конто от към основата си са снабдени
с по една слабо закривена навън дръжка. В две от похлупките дръжките
са отчупени, а едната—е украсена с нарези и една вдлъбнатина на върха
(обр. 36 а).
Напълно подобии похлупки, конусовидните или полусферични части
на конто са влизали в отворите на съдовете са известии и от други
селищни могили.1)
J) Д. Костов, ГНМ, 1922—1925, 65; В. Миков, Селищната могила в с. Га-
барево. ГНМ, 1926—1932, 93.
4
50
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
Цедилки. Без изключение в почти всички разкопани селища на
късния неолит, са намерени голям брой цедилки, направени от глина.
Всички цедилки имат издутоконусовидна форма и завършват в „основата"
си с кръгъл отвор. До като основите във всички цедилки намерени
до сега в нашите селища са кръгли, то основите в цедилките от
Криводол, имат триъгълна, четириъгълна или петоъгълна форма.
На обр. 36 е е представена една цедилка, вис. 10.1 см. при диам.
на устата 14.9 см. Тя има триъгълна основа, която е пробита с широка
крыла дупка с диам. 3.7 см. Стените на цедилката са надупчени
отвън навътре с тесни дупчици. Червен цвят.
Подобна цедилка, която е намерена заедно с горната, вис. 8.8 см.
и диам. на устата 13.1 см. Основата й има петоъгълна форма и дупка
с диам. 3.5 см. (обр. 36 о).
Глинен пръстен. Покрай другите материали от селището до
Криводол, произхожда и един глинен пръстен, конто по нищо не се
отличава ог пръстените, намерени в могилните селища при Коджа-
дермен* 2), Завет2) и пр.
На обр. 36 d е представен голям пръстен, вис. 4.9 см. и диам. 12.2 см.
с разширени и издадени навън ръбове. Отвън пръстена е украсен с
две зигзаговидни врезани линии, разделени една ог друга с един
врязан кръг. Бледо-червеникав цвят.
Други предмети от глина. Прешлени. Във всички Пластове,
около огнищата и из боклучните насипи освен глинените съдове и фраг-
мента се намериха и много глинени прешлени за вретена. По-голямата
част от прешлените от това селище, за разлика от прешлените от късно-
неолитните селища (Веселиново, Караново, Граф Игнатиево и пр.3) или
селищата на каменномедната епоха (К. Дермен, Русе и др.4) са плоски
или слабо корубести. Между тях по-рядко се намират обли, конусо-
видни и двойноконусвидни. Те са направени от добре пречистена глина
и имат тъмно опушен или бледо-червен цвят. Диам. 3.5—5.7 см. (обр. 37).
Т е ж е с т и. На различии места, и то изключително в жилищата се
откриха няколко глинени тежести. По форма, те не се отличават от
многобройните тежести, каквито са ни познати и от другите селища на
каменно-меднатае поха. Тук се откри една тежест, вис. 11.3 см. пробита
в горната си част, на върха на която има плитка вдлъбнатинка. Пепе-
ляво червен цвят.
Прави дръжки. На различии дълбочини в някои жилища или
в съседство с тях се откриха две здрави и 5 къса от прави дръжки,
двата края и средата на конто са снабдени с по една дупчица. Тези
прави дръжки са служили за носене на по-малки съдове снабдени с
по две срещуположни дръжчици. През крайните дупчици на дръжките с а
прокарвани крайщата на една връв, така че са свързвани двете дръжчици на
съдовете, а прокараната през средната дупчица връв, е свързвала еди-
ничната дръжчица на похлупака. На обр. 37 а са представени двете
здрави дръжки, конто имат светло-червеникав и тъмно-червеникав
цвят с дължини 10.7 см. и 9. 2 см. Двата края на една от счупените
дръжки са свършвали във вид на конус, а в другите две — крайните
дупчици са косо пробити от горе надолу (обр. 37).
Р. Попов, Коджа-Дерменската могила. ИАД VI, 143.
2) Непубликувани материали в Народная музей.
») В. Миков, ИАИ ХШ, 231: Същия, ИГД VI, (1938), и ГНМ, 1929—25.
4) Р. Попов, пит. съч., 146: Същия, Могилата Деве-Барган; 89Д. Костов,
ГНМ, 1922-25. 87.
Б. МИКОВ
51
До сега у нас, а до колкото ни е известно и в нито едно предисто-
рическо селище на ю.-и. Европа, не са намерени подобии дръжки, освен
в селището „Окол-глава“ до Гниляне (Софийско1). Дръжките от послед-
Обр. 37. — Глинени прет лени и пробити в крайщата глинени дръжки.
ното селище произхождат от по-горните Пластове, в конто са намерени
и глинени съдове, конто по украса и форми по нищо не се различават
от тези открити до Криводол.
Освен горните дръжки от различните дълбочини произхождат и две
продълговато елипсовидни и слабо сплестнати дръжки, пробити само в
двата си края с по една дупчица. Дължини: — 7.7 и 7.5 см. Тези
дръжки са служили за носене на съдове, подобии на представения
на обр. 29а съд, на който както върху стените, така и върху похлупката
му има по две пробити дръжчици (обр. 37 Ь).
От това селище произхожда и един цилиндричен глинен предмет,
дълъг 6 см., който е бил украсен от едната си страна с нарези.
Идолна пластика. Както във всички късно-неолитни, и особено
в селищните могили обитавани през каменно-медната епоха, така и в
селището до Криводол се откриха значителен брой глинени човешки и
животински фигурки. Тези идоли произхождат от всички дълбочини и
то главно от буклучните насипи. С малки изключения, почти всички
идоли са фрагментирани: едни от тях са с отчупени глави или ръце,
други са без крака и пр.
Глинените човешки и животински фигурки от Криводолското селище,
също така, както и другите предмети от глина, в някои отношения се
отличават от идолите намерени в земите на ю.-и. половина на Балканский
J) Н. Пет ков, Могилата „Окол-глава* при Гнйляне. ГНМ, 1926—32, 138
4*
52
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
п в, дето е била разпространена рисуваната с графит керамика. Тази
отлика не се състои толкова във формата и на по пластично или грубо
представяне на отделяйте части, колкото в начина на украсяване на
тялото. Изобщо, може да се каже, че във всяко отношение идолната
пластика от западната група керамика стой по-долу от тази на източната
група рисуваната керамика.
Човешки фигурки. Човешките фигурки от предисторическото
селище на „Тепето“, както казахме произхождат от всички дълбочини.
Без изключение, те се намериха из боключните насипи. Всички фигурки
са правени от добре пречистена глина и при изпичането си са добили
тъмен или сиво-червеникав цвят. Чэвешкото тяло в тези идоли е пред-
ставено доста схематично. Главата е третирана по най-прост начин. В
много от фигурките с два странични израстъци върху главата и един
малък, едва доловим израстък без никакви други подробности, са пред-
ставени само ушите и носът. Ръцете в правостоящите идоли са преда-
дени във вид на по-малки или големи странични, навън издадени изра-
стъци, а в седягците — те са моделирани отчасти по-добре. До като
половата принадлежност на идолите от ю.-и. част на Балканския п-в се
определи не само по гърдите истеатопижната им форма, нои по дупките на
Обр. 38. — Глинени човешки и животински фигурки и фалусн.
ушите или под устата и пр., то в фигурките от Криводол, полът може
да се определи само въз основа на по-пластично предадените гърди.
Според това и тук, човешките фигурки може да разделим на две групи:
мъжки и женски.
Мъжки фигурки? Както във всички селища на късно-неолит-
ната и камен но-медната епоха в земите на ю.-и. Европа1), така и в * VIII,
J) В. Миков, Идэлната пластика през новокаменната епоха в България. ИАИ
VIII, 283 и цит. литература.
В. МИКОВ
53
селището до Криводол, сравнително женскитс идоли, броят на мъжките
фигурки е много малък. От това селище произхожда само един напълно
запазен седящ мъжки идол (?) Идолът представлява седнала върху низко
четирикрако и с облегало столче човешка фигурка, главата на която е
Обр. 39. — Глинен идол украсен с жтлто
червени пояси
предадена по най-схематичен начин.
Ръцете, конто са моделирани с ши-
рок релиефен пояс, са поставени
върху коремната облает. Вис. 7 см.
Бледо-червеникав цвят (обр. 38. d).
Женски фигурки. От Кри-
водолското селище произхождат по-
голям брой глинени женски фигурки.
В тях също така, както вече казахме,
женското тяло е представено по най-
прост начин. Според формата си,
тези идоли можем да разделим на
четири групи: — седящи, правостоя-
щи, плоски и цнлиндрични. На
обр. 38 с е представена седнала
върху високо четирикрако (два от
краката отчупени) столче с високо и
широко облегало женска фигура, на
която липсва дясната ръка и долните
части на двата й крака. Главата е
предадена по най-прост начин чрез
две странични плоскости, конто се пресичат в носната част. Главата пре-
минава направо в трупа. На гърдите са моделирани двете цицки. Ръцете
(десната отчупена) са предадени, сравнително по сполучливо и са поста-
вени върху половия орган. Идолът има вис. 8.6 см. Сиво-черен цвят.
Подобна седяща женска фигурка е представена и на обр. 38 Ь, на
която липсва главата, дясната ръка и долната част на д. крак. Женското
тяло в тази фигурка е моделирано по-пластично. Тя има вис. 6.4 см.
Тъмно-сив цвят.
Столчетата, конто съставят неделима част от седящите идоли, са
моделирани добре. Краката и облегалото на столчето при мъжкия идол
са по-низки, отколксто при женските фигурки. Облегалата на столчетата
при двата последни идола, освен че са по-широки и високи, но горните
им части завършват с по остър или тъп ъгъл, а облегалото в първия
идол е по низко и заоблено. Средната част и при трите облегала е с
широк отвор.
Стоящи фигурки. От тази трупа и изобщо от всички идоли от
Криводсл най-голям интерес представлява фигурата на обр. 39. Тя изо-
бразява права женска фигура с отчупена лява ръка, висока 13.8 см.
Лицето й е моделирано чрез две вдлъбнатинки, конто се пресичат в
носната част, а носът е предаден във вид на релиефна бразда, която
излиза от темето. Главата се съединява с трупа посредством дебела и
не много висока шия. Ръцете, конто са издадени хоризонтално навън,
вероятно ще да са били издигнати малко нагоре. Женската при-
надлежност на идола, освен чрез пластично предадените цицки е изтък-
ната и със силно стеатопижната форма на седалищните части. Краката
са съединени в горната си част, а доле, те са разделени чрез широка
цепнатина. Това, което особено много прави интересна тази фигурка, е
54
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
че цялата е украсена. До като идолите от източната трупа рисувана
керамика са украсени с врязани, рисувани с графит или инкрустирани
пояси и ленти, то Криводолския идол е нарисуван с тесни, хоризонтални
или наведени ленти от червено-жълта охра върху тъмен фон. Охрата,
както и при съдовете (гл. стр. 37) е налагана направо върху фигурата,
без предварително надраскване на повърхността, както това се е практи-
кувало при глинените съдове и идоли от селищните могили. Напълно
подобна техника намнраме и в един седящ глинен идол от Тесалия1)
Плоски идоли. На обр. 38 е представена по-голямата, горна половина
на един плосък женски идол вис. 6.1 см., който по начина на трети-
ране на отделните части не се различава от останалите фигурки. Бледо-
червен цвят.
Цилиндрични идоли. В Криводолското селище се откриха и няколко
недобре запазени глинени идоли с цилиндрична форма (обр. 38). Главите,
гърдите и ръцете в три от тези фигурки са моделирани по същия начин,
както при идолите от другите групи, а при четвъртата фигурка, на която
липсват главата и едната ръка, ръцете са били слабо дигнати нагоре.
До сега в земите на ю.-и. Европа, дето се е развивала идолната пластика,
освен в Криводол, един идол с дигнати нагоре ръце произхожда и
от могилата Коджа Дермен* 2). Този тип идоли са характерен белег само
за идолната пластика на Егейските острови и предна Азия.3) Две от
цилиндричните фигурки от Криводолското селище завършват с равни
основи. Как, обаче, са завършвали другите две фигурки не ни е известно.
Една от тези фигурки е пробита през долната гръдна част с тясна
дупчица. Какво е предназначението на тази дупчица, не е ясно, но
безсъмнено този идол, както и една главичка на животно (обр. 38), която
също така е пробита по цялата си дължина, ще са служили за прикрепване
към някъкъв по устойчив предмет.
Неопределени идоли. На обр. 38 е дадена една глинена главичка
на женска фигурка, на която ушите, както в женските идоли от селищните
могили с а били пробити с по две дупчици. Вис. 3.6 см.
От дълбочина 3.90 см. произхожда един крак от голям женски
идол, вис. 14 см.
Глинени фалуси. Към човешките фигурки, ще трябва да прибавим и
познатите ни и от много селищни могили с рисуваната с графит керамика4),
глинени фалуси. На обр. 38 са представени двата фалуса, конто произ-
хождат от жилището разкрито на 1.30 м. дълбочина. Единият фалус, конто
има дълж. 11.4 см., е пробит по цялата си дължина, а другият, с дължина
10.2 см. има от към двата си края по една дълбока дупка и три малки
пупчици в основата. Тъмно-сив и бледо-червен цвят.
Животински фигурки. От предисторическото селище до
Криводол произхождат и четири, недобре запазени глинени фигурки на
животни, конто са моделирани по същия начин, както тези от селищните
могили на ю.-и. част на Балканския п-в. Много по-голям интерес
представлява дадената на обр. 38 напълно запазена глинена главичка на
животно. Тази главичка, която е работена отделно от трупа изобразява
глава на овен (?), с уши и с немного висок израстък върху темето. Гла-
вичката е украсена с тесни червени ленти, нанасяни направо върху
J) X. Т а о 6 v т а с, АЕ npotatopixa SxpoTtoXeij AipvjvEou xal XiaxAou. 'AS^vat, 285.
2) В. Миков, Идолната пластика, 190.
3) Ibid. 211 и цит литература
’) В. Миков, ГНМ, 1926/1932, 108
В. МИКОВ
55
повърхността, конто образуват отделни по-широки пояси. По цялата си
дължина, т. е. от челото до центъра на шията главичката е пробита с
тясна дупчица. Точното предназначение на тази дупчица не е ясно, но
изглежда че тя е направена за да може главичката да бъде закрепвана
върху устойчив предмет или върху стената. Вис. 6.1 см. Тъмно-червен цвят.
КОСТИ от животни
Из боклучните насипи се намериха извънредно много кости и зъби
от животни. Първо място заемат костите и зъбите от овца, сърна и
дива свиня и след това — кости и зъби от елен, лисица и язовец.
Интересно е че в това селище се откриха доста челюсти и дори един
здрав череп от бобър.
ОСТАТЪЦИ ОТ ХРАНА
В някои от жилищата са намерени и овъглени остатъци от храна
В едно от жилищата, на дълбочина 1.60 м. се откриха овъглени жълъди, а в
един малък глинен съд от дълбочина 4.20 м. имаше остатъци от някаква хран а
НАКИТНИ ПРЕДМЕТИ
Из насипа се намериха и доста накитни предмети, главно черупки
от мидата Cardium. В една малка съдинка от колибата на дълбочина 5 м.
се намериха много пластинки от накити направени от шистви плочки.
Една част от тези пластинки са кръгли и пробити в средата, а другата
— имат неправилна форма и са без дупки.
ПРЕДМЕТИ ОТ МЕД
В Криводолското селище се откри само един меден предмет, а това е
една спирално навита халкичка, която произхожда от един боклучен
насип от по-горните Пластове. Халкичката е направена от обла тел и
прави 6 завоя. Диам. 2.3 см. Спирални, медни накитни предмети от
същия тип и време са известии от Силезия1) (обр. 15 с).
*
Поради това, че в западната половина на нашите земи, освен в сели-
щето „Окол-глава“ до Гниляне, не бе разкопано нито едно друго предистори-
ческо селище от» края на втората половина на новокаменната епоха, то
безспорно откритите материали, при разкопаване на селището до Криводол,
добиват особен научен интерес. Освен по-обикновените и познати от
всички разкопани могилни селища с рисуваната с графит керамика,
съдове, в селището до Криводол, както видекме, се намериха и някои
съвършенно нови, непознати или малко известии за нашите земи, съдове.
От горното изложение ни става ясно, че селището до Криводол и
откритите в него материали могат да се отнесат към втората половина
на новокаменната епоха. Тъй като една значителна част от Криводолските
материали, особено глинените съдове са напълно подобии на съдовете,
открити в селищните могили, обитавани през каменно-медната епоха* 2), то
не ще бъде никък трудно, да определим по-точно и времето през което е
населявано предисторическото селище до Криводол.
Устройство™ на жилищата през цялата втора половина на ново-
каменната епоха в земите на ю.-и. Европа е напълно еднакво, ето защо
J) N. A berg, Vorgeschichtliche Kulturkreiss in Europa, Taf. VI.
2) В. Миков, Предисторически селища и находки в България, 52
56
ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ДО КРИВОДОЛ, ВРАЧАНСКО
въз основа на тях ние не можем да кажем нищо за времето, през което е
било обитавано селището до Криводол.
Каменните брадвички и чукове макар, че между тях се срещат и
по особени форми, както и оръдията, направени от кост и рога не са
особено характерни, затова и те не могат да ни послужат при определяне
по точния период, през конто е съществувало селището до Криводол.
Двата триръбести и единствения плосък костен идол, обаче, до-
известна степей ще ни помогнат, за да можем със сигурност да кажем, че
селището до Криводол е било населявано през същия период, когато са били
обитавани всички селищни могили с рисуваната с графти керамика, в.
конто са открити подобии костни идоли, а именно през каменно-медната
епоха1) Ние казахме и по-горе, че Криво долския плосък костен идол е
напълно сходен с плоските идоли от селището „Окол-глава, коего стой
вън от обсега на източната трупа рисувана керамика, и ксето както вече
се знае, също така се датира през каменно-медната епоха* 2).
Най-характерният белег, въз основа на конто единствено най-точно и
вярно може да се определи периода през който е било обитавано едно
предисторическо селище, безсъмнено е керамиката — главно глине ните
съдове и идоли. Ние видехме че в Криводолското селище се намериха най-
различни по форми и украси съдове, конто от една страна се доближавгт
до съдовете от селищните могили с рисуваната с графит керамика, а от
друга — до съдовете открити в западната половина на Балкано-дунавската
облает.
Плитките и широки глинени паници, обр. 26, 27 и 28 по форма са
почти напълно аналогични на съдовете, каквито са познати от селищните
могили с рисуваната с графит керамика3), конто се населявани през каменно-
медната епоха, т. е. приблизително около 2200—1900 г. пр. н. е.4).
Двойноконусовидните или с пресечени долна и горна части сферични,
както и някои други форми съдове, също така са общи за всички селиша
в земите на ю.-и. Европа, включително и това при Криводол, обитавани
през каменно-медната епоха.
Ние видехме, че покрай по общите форми съдове от Криводолското
селище произхождат и много съдове снабдени главно с двойни и в по-редки
случаи с единични дръжки, В едни от съдовете дръжките представляват
по-малки или по-големи хоризонтално или отвесно пробити пъпки, а в
други, независимо от това дали са поставени отвесно или хоризонтално,
дръжките са добре развити. Най-старите глинени съдове с по-добре раз-
вита единични или двойни дръжки, за сега у нас са намерени в някои
от селищните могили на Ю. България, обитавани през втората половина
на късно неолитната епоха5). Съдовете от тези селища, макар че в по-
голямата си част са с особени, непознати от други области форми
не само че са по-стари, но те принадлежат и към друг културен кръг,
който през края на новокаменната епоха. т. е. между 2600—2200 г. пр. н. е.
е обхващал земите на юг от Стара-планина, ю.-и. Македония, част от
Егейските острови и западна Мала Азия6).
*) В. Миков, Идолната пластика, 209.
2) Ibid, 205; Н. Петков, op. cit, 122.
3) В. Миков, Могилата при с. Султан, 39; Д. Костов, op. cit, 65; Н. П е т к ов,
op. cit. 143.
4) В. Миков, Българските земи през втората половина на новокаменната
епоха 15.
s) Ibid, 17.
») Ibid, 17.
В. МИКОВ
57
В някои от селищните могили с рисуваната с графит керамика и то
единствено от Ю. България, главно от могилите до Юнаците1), Прослав
(Мечкюр)2), Ямбол3), Деве-Барган4), Габарево5) и др. са намерени по един
или два глинени съдове, снабдени с единични или двойни по-добре раз-
вита дръжки, коиго по своите форми и положение напълно си схождат
със съдовеге от Криводол.
Ако в селищата е рисуваната с графит керамика, много нарядко се
срещат съдове снабдени с дръжки, то в замяна на това, в западната поло-
вина на Балкано-дунавската облает, такива съдове са намерени из раз-
личните видове селища. Така в пещерите Топля6), Моровица7) и Провър-
тенката8), конто са обитавани през каменно-медната епоха са намерени
глинени съдове, снабдени с двойни дръжки напълно аналогични на съдо-
вете от Криводол обр. 30 b, е, s, z). Напълно подобии съдове, снабдени с по
две срещуположни дръжки произхождат и от предисторическото селище до
Плочник, което според намерените там медни брадви се датира през края
на енеолита9).
Колкото отиваме по на запад и северо-запад, толкова и по начесто
се срещат и съдове подобии на Криводолскйте съдове с двойните дръжки.
Разпространената през каменно-медната епоха в Олтения (Зап. Ромъния)
така наречената Salcuja култура се отличава главно със съдовете с двой-
ните дръжки10 *), конто по нищо не се отличават от нашите съдове. Този
тип съдове са известии и от голямото предисторическо селище при,.
Винча11). Поразителна е приликата на повечето от този тип Криводолски
съдове и със съдовете на разпространената през каменно-медната епоха в
южна Германия и Чехославия, lordansmiihler’s култура12). Сходството между
lordansmiihler’s керамика и Криводолските съдове (обр. ЗОп) не само по
форма, но и по украса е толкова голямо, че изеледвачът е пълно право
би помислил, че тези съдове произхождат от една работилница13).
Антропоморфните дръжки с каквито са снабдени някои съдове от
Криводол, както казахме и по-горе, напълно наподобяват на главите при
триръбестите костни идоли. А знаем, че този вид идоли се срещат изклю
чително само в селищата с рисуваната с графит керамика на долнодунав-
ската облает, конто са населявани чрез каменно-медната епоха. Освен при
Криводол, съдове, снабдени с антропоморфни или разширени в горния си
край дръжки, притежаваме и от пещерата Моровица14), Окол глава15), от
пластовете с рисуваната с графит керамика от могилата до Юнаците16) и пр.,
конто селища също така са обитавани през каменно-медната епоха. Извън
*) В. Миков, Селищната могила при Юнаците. ГПНБ, 1937/39, 63.
2) G. Seure et A. De grand, Explorations de quelques tells. BCH,
1906, 406.
s) I b 1 d, 396.
4) P. Попов, Могилата Деве Барган, 95.
5) В. Миков. Селищната могила в с. Габарево. ГНМ, 1926—32, 87.
6) Ил. Стоянов, Пещерата «Топля* пгй с. Г. Желязна. ТрПрИД IV, (1904);
7) Р. Попов, Разкопки в пещерата Моровица. НАД III, 276.
®) В. Миков, Материали за проучване неолитната епоха в България. ИАИ II, 219;
9) М. G г b 1 С, Plccn’k, 18. Т. 4.
10) D. В е г с i u, Arheolog’a pre’storica a Olten’ei. Craiova, 1939, 51 и следи.
lx) N. V u 11 с е t М. G г b i с, Corpus vasorum antiquorum — Jougoslavie. Belgrade
табл. 5.
I2) N. A b e rg., Vorgeschichtliche Kulturkreise in Europa. Kopenhagen, 16, Taf. VI, 4—9.
ls) I b i d, Taf. VI, 7, 8.
IJ) P. Попов, Разкопки в пещерата Моровица, 274.
IS) Н. П е т к о в, op. cit, 140.
16) В. Мико в, Селищната могила при Юнаците, 60.
58 ПРЕДИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИНЕ ДО КРИВОДОЛ, (ВРАЧАНСКО)
нашите области, съдове с такива дръжки са ни известии и от обитава-
ните през каменно-медната епоха селища в Тесалия’), Винча2) и др.
Остава ни сега да се спрем и на най-важният отличителен белег на
предисторическата керамика — именно украсите върху съдовете. Въз
основа на формите на съдовете можем сигурно да определим произхода и
времето на предисторическата керамика, но това определяне не може да бъде
напълно точно, ако не се вземе под внимание и орнамента. Ние видехме, че с
малки изключения съдовете от Криводолското селище, както изобщо
съдовете от всички видове селища на ю.-и. Европа обитавани през каме-
нно-медната епоха са украсявани с най-различни орнамента.
Релиефните, вдлъбнатите и врязаните орнамента не са така харак-
терни, тъй като в повечето случаи, те са общи за керамиката на всички
предисторически селища. При все това, обаче, трябва да отбележим, че в
най-горните Пластове на всички селищни могили, включително и укрепе-
ното селище до Криводол, конто са обитавани през каменно-медната
епоха, са намерени груби глинени съдове украсени с релиефни бразди,
получени чрез провличане на пръстите на майстора върху влажните
стенй на съдовете1). Това, обаче, което прави особено впечатление е че
украсите от вдлъбнати линии, конто виждаме в Криводолските съдове,
обр. 30, са представени обсолютно по същия начин и в някои съдове от
lordansmiihler’s култура2).
Най-голям интерес, безспорно представляват съдовете с рисуваните
орнамента, конто се явяват и като най-отличителния белег за всички
селища в земите на ю.-и. Европа, обитавани през каменно-медната епоха.
В Криводолското селище се намериха съдове, рисувани по най-различни
начини, първо място между конто заемат тези рисувани с графит. Както
се знае източната група керамика от разпространените из Влашко, Бъл-
гария, Тракия и южна Македония селищни могили обитавани през каменно-
медната епоха се характеризира главно със съдовете, в конто преобладава
рисувания с графит орнамент3 * 5 б). За сега селището до Криводол се явява
като най-западна граница в нашите земи, до където е стигнало разпро-
странението на съдовете рисувани с графит.
От Криводолското селище произхождат и голям брой съдове, укра-
сени с червена охра. Съдове орнаментарани с червена охра се намират и
в селищните могили от източната трупа рисувана керамика, но при послед-
ните, както по начина на рисуването, така и до известна степей и в
мотивите има съществена разлика. Червената охра в източната група кера-
мика е нанасяна върху предварително ситно нарязани полета или форми1),
а в Криводолското селище, този цвят е нанасян направо — техника позната
само в западната група енеолитна керамика. Следователно този начин на
украсяване повече сближава нашего селище с тези от западната и
с.-западна половина на полуострова.
В Криводолското селище се намериха и един значителен брой съдове,
рисувани по начин непознат за източната група керамика, а именно укра-
2) X. Т а о 6 v т а j, op. Cit, обр. 215.
2) М. В а с u h, op. cit, табл. XXIX, 128.
s) В. Миков, Селищната могила при Юнаците, 62.
*) N. A b е г g, op. cit, VI, 7, 8 J. S c h r a n i 1, Die Vorgeschichte BChmens und Mati-
rens. Berlin, 1928, 58, Taf. IX, 15.
5) В. Миков, op. cit, 62.
б) В. Миков, Могилата при Султан, 38; Д. Костов, op. cit, 65; Непублнку-
вани материали от селищната могила до с. Завет (Айтоско).
В. МИКОВ
59
сяване на съдовете с бяла паста, техника, която замести познатата от
източните селища инкрустирана керамика. Този начин на украсяване, също
така е характерен за много от селищата на каменно-медната епоха в запад-
ната трупа керамика — Сърбия, Унгария и пр.1).
Тук трябва да отбележим, че от селищата на източната трупа кера-
мика произхождат и много глинени съдове, украсени с червени пояси
или ленти, обградени покрая с инкрустирани с бяла материя линии.
Този вид украса се среща и в Криводолското селища, в Vidra* 2), както и
в някои други селища на западната трупа керамика, с тази разлика, че
инкрустираните линии са заменени с линии от бяла пастьозна материя3).
Като нови елементи при украсата на съдовете от Криводол са и орна-
ментите с жълтеникава охра, цвят непознат за селищата на източната трупа
керамика. Последната техника е известна само от селищата на западната
енеолитна керамика4).
Най-после трябва да отбележим, че и украсения с злато фрагмент
от глинено съдче, ни насочва повече към запад, дето също така са наме-
рени съдове, украсени с позлатени пояси.
Не само в техническо отношение, но и геометрическите мотиви —
4 симетрично разположени форми, двои ните спирали и други мотиви, как-
вито виждаме в съдовете, обр. 26 са толкова сходни с украсите на съдо-
вете от К. Дермен5), Завет, Св. Кирилове6), Султан7), Черна вода8) и пр.,
че връзките между източната трупа керамика и Криводолското селище
са неоспорими.
Особено внимание заслужава съдът обр. 23 b, украсите на който
напълно си схождат с тези на един съд от Гниляне9).
До като триръбестите костни идоли и плоския костен идол от
Криводолското селище говорят за еднаквостта и връзките на двете кул-
тури, то напротив, глинените идоли ни насочват към западната енеолитна
култура. Достатъчно е да отбележим, че схематически представените
човешки фигурки от Криводол, в конто по най-прост начин са предадени
главата, ушите, носът и пр. без никакви други подробности, явно ни
насочват към Плочник10 *) и други селища на западната трупа керамика,
обитавани през каменно-медната епоха. Рисуваният с жълтеникава охра
прав идол (обр. 39) не само по форма, но и по начин на украса напълно си
схожда с известният идол от Димини11).
От този кратък анализ се вижда, преди всичко, че селището до
Криводол е било обитавано през каменно-медната епоха, т. е. между
2200—1900 г. пр. н. е. от едно земеделско-скотовъдно население с родово-
общинеи строй и че това селище се намира повече в обсега на западната
трупа рисувана керамика, отколкото на източната.
’) М В а с u h, op. cit, XXXVI; Ferenc v. Tompa, Die Bandkeramik in Ungarn,
Budapest, 1929 Taf. LVI.
2) D. V. Rosetti, Publicapile muzeului municipiului Bucurejti I, Bucuresti, 1938,33.
s) Ferenc v. Tompa, Die Bandkeramik. Taf. LVI,
4) Ibid, LV, LX; Tcofivtag, Illv, 10, 11.
’) P. Попов, Коджа-Дерменската могила, 132 и 133.
®) Непубликувани материали в Народния музей.
7) В. Миков, Могилата при Султан, 38.
8) V1. Dumitrescu, L’art prehistorique en Rouman’e, Bucarest, 1939, 23 и 24 ;
R. V u 1 p e, Les fouilles de Calu, Dacia 7—8, 37.
9) H. П e т к о в, op. cit, 143.
10) M. О r b i C, Plofnik, обр. 68 94.
u) T а о u v т a g, 31.
LA STATION ENEOLITHIQUE DE KRIVODOL
Dans la Bulgarie du nord-ouest, environ 2 km. aa nord du village de
Krivodol, arr. de Vratza, sur la rive droite de la riviere Botounja,
sur la crete de la colline nKaleto“ ou „Tepeto“, se trouvent les restes d’une
station „fortifiee" de I’epoque eneolithique.
Au cours de 1’annce 1946 furent entreprises des fouilles qui livrerent
un materiel prehistorique d’une grande importance. Ces fouilles nous ont
permis d’etablir que les premieres habitations ont etc construites en terrasses
sur la pente occidentale de la colline (fig. 13). Les habitations de Krivodol ne diffe-
rent pas, en ce qui concerne leur forme, leurs dimensions et leur mode de con-
struction, des habitations decouvertes dans 1’Europe sud-orientale de I’epoque
eneolithique. Elies ont la forme d’un rectangle (3"5/4-50) et sont fades d’une
charpente de pieux relies par un treillis de branchages et enduits d’une couche
d’argile petrie avec de la paille. Dans les habitations etaient visibles des traces
de foyers et dans 1’une se trouvait, en partie conserve, un four en argile d’un
diam. de 1'20 m. et une hauteur de 0’40 m (fig. 14). Dans les cabanes les mieux
conservees ont ete trouvees des traces de meules, dont settles les piertes
etaient en place.
A toutes les profondeurs on a trouve des haches et haches-marteaux
en pierre, des balles a combat, des instruments en silex etc., qui par leur
forme ne different pas de ceux qu’ on trouve dans presque toutes les
stations de 1’Europe sud-orientale habitees a I’epoque eneolithique (fig 15).
On a trouve aussi des instruments et outils en os ou en bois de cerf.
De la station pres de Krivodol provient la moitie d’un marteau d’os, ayant
une forme toute particuliere et dont la destination est incertaine (fig. 16,17 et 18).
Ont ete trouvees en outre deux idoles en os, dont la partie
superieure a ete taillee en forme de prisme triangulaire pour figurer la tote
et une idole plate. Ces idoles sont bien connues dans 1’endolithique bulgaro-
valaque.
C’est la ceramique qui presente sans doute le plus grand interet dans tout
le materiel decouvert. Les vases sont soigneusement travailles, 1’argile est bien
epuree et cuite, de couleur noire lustree. Il est a remarquer qu’a Krivodol,
ainsi que dans toutes les autres stations d’epoque eneolithique, les vases a la
suite d’incendie ont acquis une couleur plus ou moins rougeatre.
Un certain nombre des vases de ce site, par leur forme et leur decor,
sont tout a fait semblables aux vases des tells du groupe oriental de la
ceramique peinte, d’autres ne different pas du groupe occidental de la cera-
mique du neolithique recent.
A cote des vases communs, connus dans toutes les stations de la
deuxieme moitie de I’epoque eneolithique, du site de Krivodol proviennent
aussi des vases de forme tout a fait nouvelle et inconnue pour cette epoque, a
savoir des vases plus ou moms profonds, munis de deux anses (fig. 19).
L’ornementation des vases de Krivodol differe aussi, dans une certaine
mesure, de l’ornementation des vases du groupe oriental de ceramique peinte.
Cette difference consite moins dans le choix des motifs que dans la technique
de I’execution. Dans ce site furent trouves des vases a ornements incises ou
61
peints au graphite qui, par leur style et leur technique, ne different en rien
des vases des tells habites pendant 1’epoque eneolithique. Mais on у a
decouvert aussi des vases ornes d’une maniere tout a fait nouvelle pour nos
regions. En premier lieu ce sont les vases peints a ocre rouge, oil 1’ocre est
posee directement sur la surface lisse des vases et non comme dans les
vases provenant des tells, oil 1’ocre rouge est posee sur la surface des vases
qui a ete au prealable finement incisee. On a posee 1’ocre jaune de meme
directement sur les vases et de la meme maniere que 1’ocre rouge. Dans la
station de Krivodol on a trouve aussi des vases peints a 1’aide d’une matiere
blanche, qui remplace les ornements incrustes du groupe oriental de cera nique
(fig. 21, 26, 31 a).
Comme dans toutes les stations du neolithique recent, on voit sur les
vases de Krivodol des ornements purement geometriques: des bandes hori-
zontales, des digues paralelles et des lignes en zig-zag, des spirales etc. Deux
vases sont ornes de spirales, dont les extremites se terminent par tetes de
serpent (?) (fig. 23 et 27 a).
Les vases des stations neolithiques tardives en Bulgarie, comme celles
de Vesselinovo, Karanovo, Graf-Ignatievo etc., peuvent etre classes d’apres
leur forme, tandis que ceux des tells a ceramique peinte au graphite, peuvent
e.re classes d’apres leurs ornements. Par contre, les vases de la station de
Krivodol doivent etre classes suivant leur forme et le nombre des anses en
six groupes: 1. Vases sans anses. 2. Vases a anse unique. 3. Vases a anses
en forme de mamelon. 4. Vases a deux anses verticales. 5. Vases a deux
anses horizontales et 6. Vases a anses anthropomorphes.
Vases sans anses. Dans toutes les couches de la station de
Krivodol furent trouves des vases sans anses, qui par leur forme et leur orne-
mentation ne different pas des vases les plus communs de bien d’autre stations
habitees a I’epoque eneolithique. (fig. 24).
Vases a anse unique. Des couches inferieures proviennet un petit
nombre d’ecuelles aux bords profiles autour de 1’embouchure, et munis d’une
anse percee horizontalement. Tous les vases de ce type ont un joli decor de
motifs geometriques varies, dessines au graphite ou peints a 1’ocre rouge ou
jaune ou a 1’aide d’une matiere blanche (fig. 25, 27).
Vases a anses en forme de mamelon. A toutes les pro-
fondeurs se trouvaient en nombre considerable des vases munis de deux
anses en forme de mamelon, disposees 1’une en face de 1’autre. La forme
de ces vases est tres variee (fig. 29).
Vases a deux anses verticales. Dans les couches inferieures
furent trouvees en assez grand nombre des petits vases et quelques autres
un peu plus grands, munis de deux anses verticales. I n certain nombre de
ces vases portent un decor en graphite, en ocre rouge ou un decor de petites
bandes de lignes incisees (fig. 33). Parmi ces vases une attention particuliere
merite un fragment de vase qui est decore de bandes incisees et dorees (fig 32).
Vases a anses horizontales. Vases munis de deux anses
horizontales, percees verticalement. Une partie de ces vases a un decor en
relief, une autre a un decor incise et une troisieme, un decor peint au
graphite (fig. 33—34).
Vases & anses anthropomorphes. Des couches inferieures pro-
viennent quelques vases a anses anthropomorphes. La partie superieure, dans
un certain nombre de ces vases, s’elargit de fa?on a ressembler, vue de face, a
une tete d’animal, dans d’autres cas, cette meme partie du vase aboutit a une
tete d’homme schematiquement representee. La plupart des vases de ce type
62
ont la forme d’ecuelles profondes, munies a la partie la plus renflee de la pause
de deux anses et ornees d’un joli decor soit de lignes incisees, soit peint a 1’ocre
rouge et jaune, soit au graphite (fig 35).
On a trouve aussi un grand anneau en terre cuite, des fusaioles, des
poids de filet et une sorte toute particuliere d’anses percees de deux ou
trois petits trous. (fig 37)
Idoles. A Krivodol, comme dans toutes les stations de 1’Europe sud-orientale
habitees pendant le neolithique recent et surtout pendant I’eneolithique,
on a trouve un nombre considerable de fragments d’argile provenant de
figurines d’animaux et d’hommes. Les figurines humaines de cette station
different sur plus d’un point des idoles que nous connaissons des tells a
ceramique peinte. Les idole de Krivodol sont plus grossieres que les autres.
(fig. 38). Une de ces figurines est ornee de larges bandes d’ocre jaune (fig 39).
De cette station provient aussi une spirale de cuivre dont on n’avait
trouve jusqu’a present aucun exemple dans les cites d’epoque eneolithique
de la Peninsule Balcanique.
La station prehistorique de Krivodol represente done une forteresse
naturelie, habitee a 1’epoque eneolithique (2200—1900 av. n. ere). Cette station
rentre dans le domaine du groupe occidental de ceramique peinte, mais sa
culture est influencce, dans une large mesure, par la culture qui florissait a
cette epoque dans les tells de la partie sud-orientale de la Peninsule Balcanique.
V. M i к о v
ЕНЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА,
СТАРОЗАГОРСКО
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
През есента на 1946 год. Народният археологически музей пред-
прие разкопки на късно-римската крепост в местността „Бокой-чал“,
В землището на с. Колена, И клм. северо-източно от Стара Затора.
Разкопките се ръководиха от уредника на старовековния отдел при му-
зея Иван Венедиков. Те бяха подпомогнати със средства от Министерство
на благоустройството. По същото време, от 12—18. X. 1946 год. аз имах въз-
можност да направя сондажни разкопки на селищната могила, отстояща
на 1 1/2 клм. юго-източно от селото и около половин километър от
римската крепост. Могилата се намира в местността „Кулята воденица".
Тя има 3 м. височина и около 80 м. диаметър при основата. Повър-
хността й е силно заравнена от продължителното обработване на нивата
(лозе), която се намира върху нея. През юго-западния й край минава
междуселски път, който води от с. Колена за с. Дълбоки. Сели-
щната могила с отдавна позната в археологическата ни литература,1 до-
сега обаче не е била проучвана чрез разкопки.
Предвид незначителните размери на могилата, чийто горен културен слой
е разбъркан на много места, както и на малкото време, средства и работна
ръка, бяха направени само сондажни разкопки. Най-главната и пряка цел
на разкопките беше да се установи точния стратиграфски профил на култур-
ния пласт, който е от значение за датиране на селището. За тази цел беше
разкопан на първо време един сектор с размери 19.5 м. дължина и 6 м.
ширина върху най-издигнатата част на могилата, ориентиран с дългата
си страна от север към юг. Само на 0'20 м. от повърхността
на могилата се показаха точно на това място развалините на колиба.
Целта на ракопките в случая беше да се разкрие и проучи добре колибата.
Секторът беше разширен в западна посока и ограничен от пътя, който
в тази част сече могилата. Този сектор имаше 5 м. ширина и 2 м. дъл-
жина. Освен това, на един метър разтояние източно от главния сектор,
беше направен сондаж на дълбочина 1 м., чрез който беше установено,
че развалините на колибата не продължават в източна посока (обр. 40).
На дълбочина 1.20 м. за целия дотук разкопан сектор разкопките
бяха ограничены в пространството, в което се очертаваше плана на ко-
либата, както и около нея. Вниманието беше съсредоточено освен това
и върху проучването на разкритата в южния край на сектора пещ.
Здрава почва беше достигната в сектора с размери 5 х 2 м. на 3.5 м.
дълбочина. На това място беше установен и стратиграфския профил
на селището, както следва:
а)	3.50 — 2.90 м. дълбочина: горял слой с керамични фрагменти,
конто се характеризират главно с графитните си орнамента.
1 В. Миков, Предисторически селища и находки. София 1933, 79, № 42.
€4
ЕНЕОЛ/1ТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА, СТАРОЗАГОРСКО

Обр. 40. — План на разкопания сектор от могилата
б)	2.90 — 1.60 м. дълбочина: насипан слой, състоящ се от жълте-
никава глинеста почва, донасяна от близката околност за изравняване
нз терена при построяване на нова колиба върху развалините на стара
такава. Фрагментиран керамичен материал.
в)	1.60 — 1.10 м. дълбочина: горял слой със следи от колиби
и грънчарска пещ.
г)	1.10 — 0.65 м. дълбочина: насипан слой от жълтеникава гли-
неста почва с керамични фрагмента.
д)	0.65 — 0.20 м. дълбочина: горял слой с развалини от колиби,
огнища и други.
Повърхността на селището се състои от 0.20 м. дебел слой сива
обработваема почва. Тъкмо поради това най-горният културен слой
е разбъркан на много места.
Оръдията на производството — каменни брадви, теслички, кремъчни
и костни оръдия са еднакви за всички дълбочини на културния пласт
на селището. В слоевите а — г (3.50 до 0.80 м. дълбочина) се срещат
керамични фрагмента с най-различни орнамента: релиефни, врязани, вдлъб-
-нати, рисувани с графит и др. На дълбочина от 0—0.80 м. бяха
намерени съдове със същите керамични орнаменти, с изключение на
графитните.
КОЛИБИ
Следи от колиби бяха установени в слоевете а, в и д. Колибите
от първите два слоя имат правоъгълна форма. Те са градени с колове
и пръти и не са били добре измазани с глина. Това се заключава от
липсата на глинена мазилка в тънкия горял слой, останал от опожаря-
ването им. Колибата, която се разкри в слоя д, беше внимателно раз-
чистена и добре проучена (обр. 41). Тя има правоъгълна форма, дълга
4.7 м. и широка 3.65 м., ориентирана с дългата си страна от изток към
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
65
запад. Входът й е на източната страна. От двете му страни, както и в
четирите ггли на колибата, са постав
близката река. Камъните образуват
Те са служили за опора на ъгло-
вите, странични и средни колове,
конто са крепили покрива на коли-
бата. Колибата е слабо вдълбана в
земята, подът й е наклонен към цен-
търа. Отвън до пле гените й стени е
била насипана пръст. Стените й са
били измазвани многокатно отвън и
отвътре с мазилка, състояща се от
глина, примесена с плява. Мазилка
с отпечатъци от тънки и дебели (с
диаметър 0'52 м) колове и пръти,
добре изпечена от опожаряването на
колибата, бешз намерена в голямо
количество. В средата на колибата,
на 0.60 м. разстояние от южната й
стена се откри яма широка 0.70 м.,
дълбока 0.45 м., запълнена с горяла
ени обли речни камън -', донесени от
един вид низък зид, широк 0’40 м.
мазилка, въглени и камъни, паднали от
стената (обр. 41, А)’.Тази яма вероятно е
служила за съхраняване на хранител-
ни продукта, в никой случай обаче
тук не е било място на огнище. Ог-
нището и мястото на ръчната мелнвда
не можах да установя с положител-
ност. Те са били разрушени при разра-
вянето на колибата от обитателите й
Условии ЗНАЦИ;
л Дупка
В Дупка с култови пред нети
е Дупкаот кол
в Клнак
-  ГРАНИЦИ НА ЖИЛИ UI.ETO
или от други хора наскоро след опожа-
ряването й или по-късно. Подът на Обр. 41 — План на колибата от слой д
колибата е малко издигнат в северо-
източния й ъгъл. На това място е бил намерен хромелен камък при обръщане
за лозе. Около колибата е имало и други сгради с по-малки размери, но не
може да се каже с положителност, какво предназначение са имали те. За
тях сведетелствуват дупките от колове, разположени в прави редове
и заграждащи правоъгълни пространства. Около колибата бяха устано-
вени също така местата на много временни огнища с кръгла форма.
Някои от тях са заградени с малки камъни. На един мегьр разтояние
южно от колибата (К) се откри добре запазено кръгло огнище с диаметър
на основата 0.50 м. Устройство™ му на кратко се състои в следното:
най-отгоре огнището е измазано с тънка добре загладена мазилка;
под нея следва дребен чакъл, а под чакъла има 0.05 м. дебел слой
от жълтеникава пръст. Около огнището бяха установени дупки от
изгнили колове. Огнището се намира на нивото на колибата. Въпреки
близостта му с нея, не може да се каже с положителност, дали то при-
надлежи към същата колиба или към друга, ней съседна (обр. 40, о).
1 Подобии дупки (ями) са установени в Трйполските жилища. Ср. Т. С. Пас се к
и [Е. Ю. Кричевский], Трипольское поселение Коломийщина. Краткие Сообщения,
XII 1946, 22 и рис. 96.
5
66
ЕНЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА, СТАРОЗАГОРСКО
На дълбочина 0.10 м. в слоя в, на 7.70 м. разтояние южно от същата
колиба, беше разкрита добре запазена пещ (обр. 40, П). Пещта има подко-
вообразна форма. Тя е дълга и широка 1.45 м. и висока 0.37 м. Установено
беше, че подът й е бил подновяван на два пъти. Това показва,
че тя е била използувана по-продължително време. Горният й под е
наклонен към запад. Той е добре запазен и има следното устройство:
най отгоре напукана глинена мазилка, дебела 0.05 м., със следи от бяла
боя. В южния край на пода, до вратата на пещта, се намериха фрагмента
от глинена паница със сива полирана повърхност и плитко врязан ор-
намент по долната й част. Под мазилката следват 0.15 м. дебел слой от
дребен чакъл и пясък с червеникав цвят, придобит от силното нагряване.
Назначението на този слой е било да задържа по-продължително вре-
ме топлината. Първоначалният (долей) под на пещта е наклонен към юг.
Той има следното устройство: 0.10 м. дебела мазилка, 0.0 5 м. дебел чакълест
и 0.04 м. червеникъв слой пръст. От четирите страни на пещта, върху
горния й под бяха установени дупки от колове с диаметър до 0.15 м.
Не може да се каже с положителност какъв покрив е имала пещта —
конусовиден или хоризонтален. По-вероятно е тя да е имала хоризон-
тален покрив. От него е запазена само част от южната стена на висо-
чина 0.10 м. Към южната страна на пещта е прилепена четвъртита при-
стройка със страна 0.90 м , дълбока 0.30 м. Източната му стена е ши-
рока 0.50 м., южната — 0.30 м, а западната — 0.70 м., висока 0.20 м.
Тя е изградена от тънки глинени плочки, добре измазани отвън и от
вътре с тънък пласт сива мазилка. Подът на пристройката е неравен,
но добре измазан. Върху северната и южната й стени има дупки от по-
тънки и по-дебели колове, което показва, че тя е имала покрив. При-
стройката е била достъпна откъм западната страна. Тя съставлява
неразделна част от пещта. Самата пещ първоначално е имала врата от
към южната, а впоследствне прд подновения под — откъм запацната
страна. Пристройката, изглежда, е била построена тогава, кэгато пещта
е имала вратата си откъм запад. В северозападния и югозападния ъгли
на пещта бяха установени широки кръгли дупки. В тях са били набита
дебели колове, конто са крепели навеса над пещта. Ако ли пък тя се е
намирала в колиба, то те са носили нейния покрив. Югозападно от пе-
щта, пред вратата й, се намериха многобройни фрагменти от глинени
съдове с графитни, релиефни, врязани и други орнаменти, части от хро-
мелни камъни, кости от животни, много пепел и згурия. Всички те са
обгорени от огъня. В пепелта се намери запушалката от кумина на пещта.
Огнища и пещи са открити в почти всички разкопани досега
селища от енеолитната епоха у нас и другаде. Така пещта от с. Колена
има много общи черти с откритите от М. Васич пещи в първобитното
селище Винча, което се намира на Дунава, недалеч от Белград. Тези
пещи имат също както коленската пещ подновяван на два пъти под и
вдлъбнатина пред вратата им* 1. Според Васич, пещите от Винча са били
изполувани за преработване на цинобър. Що се отнася до предназначе-
нието на нашата пещ, то намерените фрагменти от глинен съд върху
пода й и многото фргменти от глинени съдове пред вратата й, сочат,
че тя е била използувана за изпичане на грънчарски изделия.
1 В. Миков, Селпщна могила от бронзовата епг.ха до с. Веселиново. ПАИ
XIII, 1939, обр. 234.
1 М. Васич, Прсисториска Винча I, Београд 1932, 10 сл., обр. 10—21.
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
67
ОРЪДИЯ ОТ КРЕМЪК, КАМЪК И КОСТ
Кременните оръдия са слабо застъпени. Това е наблюдавано
и в други проучени досега селища в южна България, но не е достатъчно
обяснено. Оръдията се срещат във всички дълбочини на културния пласт
преобладават обаче в по-
долните му слоеве. В района
на колибата от слоя д се на-
мери нож (д. 13.5см., ш. 2.3 см.),
направен от кремък с рогов
цвят. Ножът е ситно рету-
ширан от двете страни. От
1.20 м. дълбочина произхож-
да част от оръдие с ясни
следи от употреба. Едната
му страна е едро назъбена,
за да приляга по-добре в
дървената или костена дръж-
ка в която е било поставено
(обр. 42).
Каменните оръдия
са направени от твърди или
£ Обр. 43. — Каменни теслички, фрагмента
от бойни брадви и др.
по-меки скали от местен	Обр. 42. — Кременни оръдия
или чужд произход. Непро-
въртената до край дупка на една каменна брадва, направена от твърда
зелена скала и прешлените — остатъци от пробита дупка —• показват, че
каменните оръдия са били приго-
товлявани на самото място. Само
материалът за тях е бил донасян от
близо или далеч по пътя на размя-
ната. Тесличките — оръдия за обра-
ботка на дърво —• се намериха в
всички дълбочини на културния пласт
(обр. 43, 1-3). Те са направени от мека,
сива местна или зеленикава до тъмно-
зелена или черна скала от чужд про-
изход. Те имат трапецевидна форма и
добре загладена и полирана повърх-
ност. В предната половина на коли-
бата от слоя д се намери тилната част
от бойна брадва с дупка (д. 0'05 м.
ш. при дупката 0.045 м.), направена
от твърда сиво-зелена скала. Брадвата
има овално напречно сечение. Повърх-
ността й е добре полирана (обр. 43, 9).
Брадвите с дупки (обр. 43, 4, 5, 7)
произхождат от 2.30 м. дълбочина,
т. е. от културния пласт, в който се
среща рисуваната с графит керамика.
Всички брадви са направени от твърда скала със светло-зелен или сив
цвят и имат правоъгълно или овално напречно сечение. Този тип бойни
брадви се среща в първобитните селища от енеолитната епоха в
югоизточна Европа. Изхождайки от неговото географско разпростра-
5*
68
ЕНЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА, СТАРОЗАГОРСКО
нение, има опит той да бъде наречен „български**1 или „карпато-
балканско-дунавски"1 2 3 4 тип.
Бойни топи от камък, части от хромелни камъни и други
предмети, характерни за селищата на енеолитната епоха, се намериха на
различии дълбочини и в Коленското първобитно селище (обр. 43, 6).
Добре изработени и полирани к о с т е н и игли, шила и други
Обр. 44. — Костени оръдия и накити
предмета, се открха повече в
долнитс слоевс (а и в) на сели-
щето. Двата края на едно кос-
тено оръдие (дължина 0.075 м.
ширина 0.02 м., на дълбочина
1.30 м.) са заострени, за да мо-
же да се стърже с него. От
кост и рога с а били пригото-
влявани оръдия и сечива с
различно предназначение като
лъжици, прешлени за вретена,
маниста и т. н. Намерени бяха
мидени черупки от рода Cardium,
пробити за нанизване и части от
гривни, направени от средизем-
номорската мида Spondylus
(обр. 44).
КЕРАМИКА
Керамичният материал, който беше събран от всички дълбочини
на селището, е в по-голямата си част фрагментарен. Цели съдове бяха
намерени много малко, което се дължи на сондажния характер на
разкопките. Това са предимно малки съдчета, служили за детски
играчки или за други цели, конто са се залазили главно поради малките
си размери (обр. 45). Въз основа на тях и останалия керамичен материал се
установи, че са били в употреба съдове със следната форма: а) съдове
състоящи се от два пресечени конуса, съединени с основите си; б)»
съдове с долна конусовидна и горна цилиндрична шийна част: в) съдове
с долна цилиндрична част, тясна цилиндрична шийка и среден почти
цилиндричен пояс; г) плитки или по-дълбоки паници с профилуван
навън или навътре ръб, който понякога е надебелен: д) съдове с издута
средна част и профилуван ръб при устата; е’> съдове с прави стени (обр. 47,3)
и ж) съдове, състоящи се от две цилиндрични половини — горна
по-широка и долна по-тясна, която служи за основа на съда. Долната
половина е съединена с горната и има с нея едно и също дъно. Тази
форма съдове се срешат на дълбочина от 0.30 до 2.40 м. Съд с
такава форма се намери близо до пещта (обр. 47, 6). Тези съдве са
познати от селищата в Коджа-Дермен3 и Караново4. От изброените по-горе
съдове, само профилуваните паници се срещат повече в долните Пластове.
Те са украсени с графитни орнамента. Керамика с такива орнамента не
1Chr. Pescheck, Strcltaxte aus Bui arien. WPZ XXVIII, 1941, 56 сл.
2 D. В e г c i u, Balkania VI, Bucarest 1943, 536 (Рецензия).
3 P. Попов, Коджа-Дермснската могила при гр. Шумен. ИАД VI, 1916—18,
обр. 104 б.
4 В. Миков, Селйщната могила до с. Караново, H.-Загорско ИГД V, 1937,
обр. 6.
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
69
Обр. 45. — Различии форми глинени съдове
беше намерена в горния слой. В колибата от слоя д се откриха главно
фрагмзнти от големи дебелостенни съдове, в конто е била съхранявана
храна. Съдовете са работени на ръка, имат равни дъна и са без дръжки.
Има и съдове с „пъпчести“ дръжки. Това са пробити пъпковидни
израстъци, разположени върху горната или най издутата част на съда, по-
единично или двойно в един или два реда (обр.48,7,8). През дупките е била
прокарвана връв за по-лесно носене на съда. Някои съдове имат непробити
пъпковидни израстъци. Те са служили освен за украса, още и вместо
дръжки. Между малкото цели съдове заслужава да се спомене
зооморфния съд в форма на птица, намерен в югоз^падния ъгъл нт ко-
либата от слоя д (дълбочина 0.60 м.) (обр. 46). Съдът е почти напълно
запазен. Отчупени са само опашката на птицата и част от равного му дъно,
Похлупакът на съда, който е изобразявал вероятно главата на птицата.
не беше намерен. Съдът има червеникава, добре загладена повърхност
която при опожаряването на колибата наместа се е напукала. Този съд
има следните размери: дълж. 0Т43 м., ш. 0.12 м., вис. 0.133 м.,
диаметър на устието 0.055 м., на дъното 0'05. м. Птицата, която съдът
представя по най схематичен начин, е вероятно гълъб (?). Телесната й
покривка е предадена чрез плитко врязани хоризонтални линии. Долната
част на съда е украсена с отвестни линии. Една врязана линия отдели
шията на птицата от тялото, а чрез издатина е предадена адамовата й
70
ЕНЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА, СТАРОЗАГОРСКО
ябълка. Зооморфни съдове са намерени в много селища от енеолита
в югоизточната и западна половина на Балканский полуостров1.
Какво предназначение е имал съдът- птица не може засега да
и тежести
се каже с положителност.
Много от съдовете са имали похлупаци, фрагменти от каквито бяха
намерени. Ще спомена само някои от най характерните меж у тях. Пох-
лупак (възстановен), намерен на 0.60 м. дълбочина, с релиефен орнамент
и с дръжка в вид на колиба с прави стени и седловиден покрив (обр. 47, 1).
Сходен на този похлупак е намерен в графитния пласт (95—6 м.) на
селищната могила до с. Юнаците, Пазарджишко1 2. Срещат се и фраг-
менти от фуниевидни похлупаци с пъпковидни израстъци (дръжки), наме-
рени на 1.20 м. и 1.90 м. дълбочина. Някои от тях са снабдени с дръжка
(обр. 48, 1, 4, 6). Такива похлупаци са познати и от други места.
Съдовете са украсени с най-
различни орнаменти: релиефни,
врязани, вдлъбнати, инкрустирани,
рисувани с графит и други. Има
съдове и без орнаменти. Външната
и вътрешна повърхност на такива
съдове е добре загладена и поли-
рана. Тя има сиво-черен или свет-
ло-кафяв цвят. Големите дебело-
стенни съдове са украсени обик-
новено с релиефни орнаменти:
единични или двойни пъпки, ре-
лиефни пояси, налепени или полу-
чени чрез издълбаване стените на
съда. Фрагментът на обр. 49, 2
с врязан орнамент беше намерен
до пеща. Този вид орнамент е констатиран в много селищни могили
1 Р. Попов, Коджа-Дерменската могила. Табл. I, 1 2; Нену блику ван съд от
Карановската сел. могила в Нар. арх. Музей — София, R. R. Schmidt, Die Burg Vuce-
dol, Zagreb 1945, 106 сл., табл. 50, обр. 1 ; Tompa F. v„ 25 Jahrc Urgeschichtsforschung
in Ungarn, BRGK 1934—35, табл. 20, обр. 6. (Zdk) и мн. др.
2 В. Миков, Селищната могилз при Юнаците, Пазарджишко, ГПНБМ 1937—39,
обр. 7.
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
71
у нас1 и в Румъния1 2. Врязаните и вдлъбнати орнамента се със-
тоят от отвесни, косо наведени линии и линии, образуващи рибена
кост или заграждащи пояси (лентести орнаменти). Срещат се и орна-
Обр. 48. — Фрагмент.! от похлупаии
„пъпчести" дръжки и др.
същ съд е украсен с различии
видове орнаменти. Така един
фрагмент от цилиндричната част
на похлупак за съд е украсен с
издълбани и инкрустирани с бяла
материя пояси, помежду конто
има две релиефни ивици, конто
играят ролята на орнамент. Върху
светло-кафявата полирана повърх-
ност на същия фрагмент са нарису-
вани орнаменти с графит (обр. 49,6).
Глинени тежести. На
различии дълбочини, между разва-
лините на колибите, се намериха
тежести с различна големина и
форма: конусовидни. правоъгълни
с заоблени краища или пирами-
дални с дупка в горния край
(обр. 47, 4, о).
Пластика. В една дупка,
широка 0.50 м. и дълбока 0.30 м.,
изпълнена със ситно пресят жълте-
никав пясък, която се намира до
северната стена на колибата от
слоя д (обр. 41, В), бяха намерени ляв
менти, врязани с помощта на ми-
дена черупка или нокът на ръка-
та. Изброените дотук видове ор-
наменти са еднакви за всички
дълбочини на селището. На дъл-
бочина от 0.80 до 3.50 м., освен
съдове с споменатите вече орна-
менти, се срещат и такива рису-
вани с графит (обр. 49, 6, 9). Орна-
ментите са рисувани върху кафява
или черна полирана основа по
външната и вътрешна повърхност
на съда. Често оснэвният цвят на
съда служи също така за орна-
мент. Орнаментите имат абстарак-
тно- еометричен характер. Рису-
вани са обикновено прави^ или
напречни линии, полукръгове, точ-
ки, наредени в полукръг, широки
пояси и други. Често пъти един и
Обр. 49. — Глинени фрагмента с
гргфатнп, врязани и др. орнгменти
1 Р. Попов, Могилата Деве-Баргал. ГНМ 1922—25, обр. 178; Филов, Б. Надгроб-
ните могили при Дуванлий. София 1934, 22.
2 V. Christescu, La station prehistcr'que de Vadas’.ra. Dacia III—IV, 1927—1932,
167—22.
72
ЕНЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДО С. КОЛЕНА, СТАРОЗАГОРСКО
и десен глинен крак от глинени фигурки (обр. 50, 1, 2). Левият крак е висок
0.05 м., дължината на стъпалото му е 0.035 м. Десният крак е висок 0.055 м.,
стъпалото му има размерите на лявия крак. Краката са направени от
Обр. 50.—Крачета от глинени
фигурки
сива глина и много си приличат. Пръстите им
са предадени много добре чрез изрязване, а гле-
з.ните — чрез релиефни пъпчици. По повърх-
ността им личат следи от инструмента, с който е
станало заглаждането им. В същата дупка, за-
едно с глинените крака, бяха намерени един
животински зъб и един глинен предмет (обр. 51).
Последният има триъгълна форма и размери:
2 X 0.025 X 0.03 м. Предметът е вдлъбнат и
снабден с два по-големи и два по-малки кону-
совидни израстъци в четирите краиша (мястото
на трети личи). Той има кафява повърхност,
която е слабо опушена наместа. Предназначе-
нието на този предмет не е напълно ясно.
Подобии предмети от България и другаде не
са ми известии. Обстоятелството обаче, че този
предмет се намери съвместно с глинените крака, ни навежда на мисълта,
че той е имал някакво предназначение в връзка с култа на боги-
нята-майка на плодородието. Почитането на това божество от едно
земеделско население, каквото е било това на Коленското селище, е леею
обяснимо.
В всички дълбочини на селището бяха наме-
рени кости и зъби от диви и домашни животни,
каквито са ни познати от селищнате могили на Бал-
канский полуостров.
Сондажните разкопки на първобитюто селище
до с. Колена се произведоха строго стратиграф-
ски. Тъкмо затова добигите от тях резултати имат
научна стоиност и могат да бъдат използувани за
различии заключения относно най-ранната първо-
битна история на Тракийската низина и Балканския
полуостров въобще.
От публикувания в настоящата статия архео-
Обр. 51.—Главен предмет
логически материал и направените по време на
разкопките наблюдения могат да се направят следните по-важни заклю-
чения за първобитното селище до с. Колена, Старозагорско.
1. Констатиран беше културен пласт дебел 3.5 м с три горели
слоеве, съдържащи остатъци от материалната култура на обитателите на
селището.
2. Оръдията на труда: плоски каменни брадви и бойни брадви с
дупка, кремъчни оръдия, костни сечива и други са еднакви за всички
слоеве на културния пласт. Заключението от това е, чепрез времетраенето на
Коленското първобитно селище е имало един и същ начин на производство.
3.	По отношение на орнаментацията на съдовете, керамичният
материал показва известии различия. Така напр. рисуваните с графит
орнаменти са характерни за двата долни културни слоеве — а и в, а в
най горня слой д те не бяха констатирани. Този факт е наблюдаван и
в други първобитни селища у нас, но не е обяснен по задоволителен
начин досега. В всеки случай, тук и дума не може да става за смяна
ГЕОРГИ ИЛ. ГЕОРГИЕВ
73
на население, за преселение и за подобии заключения, какви о се правят
често от наши и чужди учени. Поради сондажния характер на раз-
копките обаче ние нямамг достатъчно данни за правилното обяснение
на това явление.
4.	Материалите относно домашния бит и култура на населението
също така са недостатъчни за по-сигурни заключения. Въпреки това
ние знаем следното: колибите са имали правоъгълна форма с размери
по-големи в долните слоеве и по-малки в горния слой; населението се е
занимавало с мотично земеделие, примитивно скотовъдство и лов; то е
почитало богинята-майка на плодородието.
5	Първобитното селище до с. Колена принадлежи към енеолит-
ната епоха у нас. Медни предмети, костни идоли и други предмети,
конто биха ни послужили за по-точното датиране на селището, не бяха
намерени. Вънреки това азгоотнасям към енеолитната епоха, главно поради
характера на оръдията на труда и керамиката, рисувана с графит. Материа-
лите от разкопките на Народнйя археологически музей в Караново (Ново-
загорско) през 1947 год., в конто взех участие и аз, служат като база за дати-
ране на първобитните селища от неолита и енеолита, разположени по-близо
или по-далеч от Караново. Там беше подтвърдено познатото стратиграфско
наблюдение, че рисуваната с графит керамика, заедно с която се срещат
и първите медни предмети у нас, е от енеолита (каменно-медна епоха).
Това важи и за първобитното селище до с. Колена, Старозагорско,
което се намира не много далеч от с. Караново.
LA STATION ENEOLITHQUE PRES DE KOLENA
L’automne de 1946, a 1 klm. 500 au sud-est du village de Kolena
(arr. de Stara-Zagora), parallelement aux fouilles d’une forteresse romaine
tardive, furent effectues des sondages dans un tell voisin de la localite
dite „Kouljata vcd6nitza“. La hauteur etait 3 m. et le diametre 80 m. a
la base.
Furent pratiquees deux tranchees — 1’une de 19.50 m. sur 6 m. et 1’autre
de 5 m. sur 2 m. (fig. 40).
Le profil stratigraphique de la couche culturelie, etabli dans la petite
tranchee, a une epaisseur de 3.5 m. La configuration en est la suivante:
a)	De 3.50 a 2.9J m. de profondeur — terre brulee avec des frag-
ments de ceramique a decor en graphite.
b)	De 2.90 a 1. 60 m — remblai d’argile jaunatre avec des tessons de
ceramique a decor varie.
c)	De 1.60 a 1. 10 m. — couche de terre brulee avec des tessons
de ceramique, etc.
d)	De 1.10 a 0.65 m. remblai d’argile jaunatre, fragments de
ceramique etc.
e)	De 0.65 a 0.20 m. couche de terre brulee avec des restes d’habi-
tation, des tessons, etc.
La couche superieure (I’humus) est la terre cultivee.
Dans les couches a, c, e, ont etc decouverts des restes d’habitation de
forme rectangnlaire. L’habitation dans la couche e mesure 4.7 m. de longueur
et 3.65 m. de largeur (fig. 41).
74
Dans la partie sud de la premiere tranchee (celle qui mesure 19.5 sur
6 m.) a ete decouvert un four de potier en forme de fer a cheval. La lon-
gueur est presque egale a la largeur. La hauteur des parties conservees des
murs atteint 0.37 m.
Outils de travail. A tous les niveaux on ete trouvees des haches
de pierre plattes, des herminettes, des haches de combat avec trous, ayant un
profit carre ou oval. Les haches a trous se rapportent au type dit „Bulgare"
ou „Carpatho-Danubien“, que Гоп rencontre dans 1’Europe du Sud-Est en
meme temps que la ceramique a decor en graphite.
Les couteaux et les grattoirs en silex son plutot rares. On a trouve
un grand nombre de pompons et d’aiguilles en os. Des balles de combat,
des pierres meulieres, des poids d’argile de forme differente, des anneaux
et des perles en os, des coquillages du type C a r d i u m, des fragments de
bracelets faits dans le coquillage mediterraneen Spondylus, etc., ont ete
trouves a des niveaux differents de la couche culturelie (fig. 42, 43 et 44).
On a trouve en grande quantite du materiel ceramique, dont seules
quelques pieces sont conservees en entier.
Les formes des vases trouves a Kolena nous sont connues des tells
habites a I’epoque neolithique. Les vases faitsa la main ont des fonds
plats et sont depourvus d’anses. Certains des vases sont munis de couver-
cles. La decoration des vases est variee et consiste en ornements incises,
incrustes, en relief ou peints au graphite, de caractere geometrique
(lignes, points, demi-cercles. bandeaux, etc). Ceux qui sont dessines au
graphite sont executes sur un fond poli bran ou noir. Souvent le fond
meme est reserve et forme le decor. On trouve cette espece d’ornementation
dans les couches а-d (de 3.50 m. a 0.80 m. de profondeur) Dans la couche e on
trouve exclusivement des vases a ornements plastiques, tandis que le decor
au graphite у fait defaut (fig. 45, 47, 48 et 49).
Ont peut aussi signaler des os d’animaux sauvages et domestiques.
Dans 1’habitation de la couche e on a trouve un vase zoomorphe
en forme d’oiseau (colombe?) (fig. 46), deux fragments en argile de jambes
d’idole et un autre objet en argile de destination incertaine (fig. 50 et 5iy
Des objets de cuivre n’ont pas ete signales.
L’ensemble du materiel archeologique et surtout la ceram que a decor en
graphite, qui est datee d’une maniere sure, permettent de rapporter le tell
pres du village de Kolena a I’epoque eneolithique.
G. 11. Gufeorguiev.
ГИНОВА МОГИЛА ДО С. ЧЕЛОПЕЧ, ПИРДОПСКО
Н. ПЕТКОВ
На около 1 клм. ю.-и. от с. Челопеч, пирдопско, в местноста
Топравица се намира Гинова могила. Тя има височина 3.50 м., при диаметър
120X80 м. От ист. к до могилата тече рекичката Бревене, а от запад се
намират два извора.
Повърхноста на могилата е усеяна с фрагменти от глинени съдове, ка-
менни и кременни оръдия и животински кости. Някои от тези материали
бях публикувал в ИАИ* 1, а по голямата и интересна част се съхранява
в местната прогимназия. В края на м. август 1946 г., със средства от-
пуснати ми от Министерство™ на информацията, предприех проучвания
в Гинова могила, но тъй като могилата е частей имот, то неможах да
разкопая голям сектор. На различии места в нея направих 7 сондажи.
Материалът, който се получи от тези сондажи, на дълбочина между
30 см. до 2. 90 м. е фрагментен. На една дълбочина 50 см. от повър-
хноста на могилата, следваше 10 см. опожарен слой, 30 см. над него втор
опожарен слой, а на една дълбочина около 1.30 м. от повърхноста й се
откри третия горял слой.
На различии дълбочини в опожарените слоеве се откриха незначи-
телни останки от разрушени колиби и големи късове от печена мазилка с
отпечагаци на колове и преплетени пръти. В третия сонда ж, на дълбочина
60 см., се откриха следи от огнище.
При разкопките в Гинова-могила се откриха материали от две кул-
тури: долей пласт А, от 2.90 м. до 50 см. и горен пласт Б, от 50 См.
до повърхноста на могилата1. Вероятно горният пласт Б, е имал по-голяма
дебилина, но от постоянното разораване на могилата, неговата дебелина
значително е намаляла.
ПЛАСТ А.
ПРЕДМЕТИ ОТ КРЕМЪК
На всички дълбочини, в този пласт, се откриха твърде малко кре-
менни оръдия, конто по формата си не се различават от кременните
оръдия от другите селищни могили у нас.
Оръдия от камък. На различии дълбочини в този пласт се от-
криха здрави и строшени брадви, чукове и длета, конто се отличават от
каменните оръдия от горния пласт Б по плоската си длетовидна форма
(обр. 52).
х VIII, 431 — 432, обр. 249
1 При доги лнителните разкопки, конто предприех през 1947 г. в сев. йстсчнйи
сектор на Гинова могила открих три културни пласта: долей пласт А — дебел 40 см.,от
3.50 до . .10 м., с матовобоядисана керамика, среден пласт В — дебел 2.90 м., от 3.10 м.
до 0.50 м., характерен за цилиндричните съдове с прави дръжки и горен пласт С, от
0.50 м. до повърхноста, характерен за каменно-медната епоха, с рисувана с графит
керамика.
76
ГИНОВА МОГИЛА ДО С. ЧЕЛОПЕЧ, ПИРДОПСКО
Намериха се няколко хромелни камъни, един каменей хаван и
цилиндрични каменни разтривачи.
се откри каменей амулет, направен от
кръгла шиферна плочка 3X3 см., с
две дупки (обр. 52)
Предмети от кост. В трстия
изкоп, на 60 см. дълбочина, до едно
разрушено огнище, се откриха длето и
два върха за копие.
ПРЕДМЕТИ ОТ ГЛИНА
Съдове. Откритите при тези
сондажи в този пласт глинени съдо-
ве се оличават както по-формата, така
и по орнамента си от съдовете от
селищните могили през каменномедната
епоха у нас. Те са направени от про-
чистена глина и имат, сив, черен или
кестеняв цвят.
Тук се откриха следните три ви-
да съдове:
1.	Цилиндрични съдове, снабдени
с по-една права цилиндрична дръжка,
горният край на която завършва с из-
растък.
2.	Съдове снабдени с 4 цилин-
дрични крачета.
3.	Дълбоки съдове с кухи дъна,
некой от конто са изрязани дъгообраз-
но така, че се получават три полукръг-
ли крачета.
На дълбочина около 1 м.
Обр. 52. — Оръдия от камък и кремък
Съдовете от този пласт, с малки изключения, не са орнаментирани.
От всички дълбочини на този пласт се откриха късове от големи дебело-
стенни съдове орнаментирани към ръбът на устата с релефни пояси (обр.
53d). Този орнамент открихме в керамикатаот горнитеПластове на селищата
при с. Бухово, Кремиковци и Реброво1, както и в селищната могила
Тикера при село Ветрен, Назарджиско1 2.
Плитко врязания орнамент, изразен в коси нарези и околовръстни бра-
зди, се среща по профилуваните уста и горната вътрешна част на
разлатите съдове, снабдени с цилиндричните крачета (обр. 53 а, в.,) Некой
съдове са били орнаментирани с ленти от вдлъбнатини (обр. 53с), други
с шахматови нарези, вдлъбнати ямички ребра и др. (обр. 53).
В първия изкоп, на 60 см. дълбочина. под п ьрвата мазилка на една
разрушена колиба, се откри половина от малък цилиндричен съд, снабден
с права цилиндрична дръжка (обр. 53).
На обр. 53 са показани няколко дръжки от подобии съдове, открити
на различии дълбочини, от конто първите две и последната завършват
с животински глави.
1 Н. Петков. ГПНБМ, 1928.
2 Матсриалът пену блику ран
Н. ПЕТКОВ
П
Обр. 5?. — Фрагмента от глинени съдове с различии ор: аменги и форми дръжки.
От същия тип цилиндрични съдове се откриха множество фрагмента
от дъна, върху някои от конто има отпечатаци на рогозки плетени от
сламките на житни растения (обр. 54)1.
Върху един фрагмент на дъно от
подобен съд в 6 вдлъбнати кръг-
чета има релефно изобразени
кръстчета (обр. 53).
От всички дълбочини на този
пласт, заедно с цилиндричните
дръжки се откриха и цилиндрични
крачета. На обр. 53 е показано
дъно от подобен съд от който са
запазени само две цилиндрични
крачета. Подобии съдове, снабдени
с по четири цилиндрични крачета,
са ни познати от Караново1 2 и
Веселиново3
В серерната част на могила-
та, в петая изкоп, на 1 м, дълбо-
чина, се откриха две половини от
разлат тънкостенен съд, снабден
Обр. 54. — Фрагмент от дъно от глинен
съд с отпечатък на рогозки
1 Подобии отпечатаци на рогозки, мрежи и други материали са ни познати в го-
лимо количество от Софийската котловина, за което виж Н. Петков. ГНМ, 1921.
218 и следва; същия, ГНМ, 1922 — 1926, 49; същия, ГНМ 1932 — 1934, 406 от Волуек,
Гниляне, Кремиковци, Курило, Илиенци, Саранци, Чеканчево и Яна.
2 В. Миков, ИГД V, обр. 10.
3 Същият, ИАН XIII, обр. 254
78
ГИНОВА МОГИЛА ДО С. ЧЕЛОПЕЧ, ПИРДОПСКО
Обр. 55. — Глинени съдове и фрагменти от глинени масички
с три къси полукръгли крачета (обр. 55). Цвет черен. Съдът, който
завършва с прав ръб, е бил украсен с четири пъпковидни издатаци.
Дъна изрязани по сыция начин са
ни познати и от селищата с ма-
тово боядисаната керамика от Со-
фийско1
На 1 м. дъбочина, се откри
купообразен съд вис. 12 см. с ви-
соко кухо дъно (обр. 55). Подобна
купа, с 4 кръгли дупки в долната
част на кухото дъно и с 6 пъпко-
видни орнаменти ни е позната от
Мечкюр1 2
В основата на този пласт
чк и,_____„	се откриха фрагменти от малки
Обр. 56. — Фрагменти от глинени съдове
с рисуван с графит орнамент цилиндрични съдове и От Съдове
с косоотрезани уста, каквито са
ни познати от Веселиново3 и Караново4.
В основата на долният пласт се откриха фрагменти от купообразни
съдове, снабдени с въжести дръжки (обр. 53).
1 Н. Пет ков, ГПНБМ (1928 — 1929), 192 обр. 12.
2Seure et Degrand. ВСН 1906. 35.
s В. Миков, нит. съч., обр. 266
4 Същия, цит. съч., обр. 265, 266.
и
Н. ПЕТКОВ
79
Обр. 57. — Идоли от глина, камък и мрамор
Тяжести за стан. На различии дълбочини се откриха кръгли, ко-
конусовидни и призматични глинени тяжести за стан и глинени прешлени.
Глинени масички. На различии дълбочини се откриха фраг-
мента от глинени масички украсени с шахматен орнамент, изпълнен
с бяло вещество, (обр. 55).
Кости от животни. Във всички дълбочини на този пласт се
намери изобилен животински костен материал от следните животни: елен,
сърна, късорого говедо, овца, коза, свиня.
ПЛАСТ Б.
На една дълбочина от 30 до 50 см. от повърхноста на могилата се
откриха късове от съдове с лъскаво черен цвят, някой от конто са
украсени с графит (обр. 56).
Каменните оръдия от този пласт имат изпилен резец само от плос-
ката си страна и по формата си не се различават от камените оръдия
от могилните селища от каменномедната епоха у нас.
От животинските кости преобладават тези на говедото, овцата
и елена.
Идоли от глина. На обр. 57а е представено торсо от плосък
глинен идол вис. 8 см. шир. 4.5 см. Ръцете и тазовата част на тялото
са представени с конични издутини. Двете плоскости на идола са изпъл-
нени с врезани ъглести спирали.
Обр. 57с. Торсо от подобен, неукрасен идол, вис. 3.5 см., шир.
3.5 см., запазена на който е само едната ръка. Обр. 57в. Горна поло-
вина от плосък идол 3X4 см. Гърдите са представени с две пъпки, а
ръцете — с конусообразни издатаци. Гърбът е конкавно извит.
По формата си, горните идоли не се оличават от публикувания по
рано от същата могила идол'.
1 Н. Пет к о в, ИАИ VIII, обр. 244а.
80
ГИНОВА МОГИЛА ДО С. ЧЕЛОПЕЧ, ПИРДОПСКО
Обр. 57f. Цилиндричен крак от идол дъл. 6 см., п~>и който са изсбразени
и пръстите.
Идоли от камък Обр. 57 Ь. Кръстообразен идол от камък—
диорит, вис. 6 см. и дължина при разперените ръце 4.5 см. Ръцете, изда-
дени в страни, са представени конусообразно, както при описаните
по горе глинени идоли.
Обр. 57 в. Плосък каменел идол от шиферна плочка, вис. 5 см. шир.
3 см. Тялото е представено схематично, като главата е отделена от
коремната част чрез странични изпилвания, а краката с изрезване в сре-
дата на долната част на плочката. Подобен идол ни е познат от Курило—
Могилки1)
Идол от мрамор (обр. 57 д.) Плосък идол от бледорозов
мрамор, вис. 6.6., шир. 5.5 и деб. 1 см.
По начина на представяне ръцете в разперено положение и на главата
мраморния идол наподобява глинените и каменния идол от същата
могила (обр. 57).
Описаните глинени идоли от Гинова могила, по кръглите си глави,
силно издадения напред нос и дълги шии, се отличават от глинените
идоли от могилните селища у нас, обитавани през каменомедната епоха.
От друга страна, глинените, каменният и мраморен идоли от Челопеч
имат кръстообразна форма. Следователно, описаните идоли от Гинова
могила произлизат от един и същ културен пласт на могилата. Тях ще
трябва да отнесем към културния пласт с цилиндричните съдове, където
при допълнителните през 1947 г. разкопки в Гинова могила, на една
дълбочина от Г50 м., в средния пласт В, открих цилиндричен мраморе i
фрагмент 5X1 см., с спирален орнамент.
Допълнителните през 1947 г. разкопки в Челопеч, където се откриха
три културни пласта доказаха, че средният пласт В, характерен с цилин-
дричните съдеве с прави дръжки и съдове с четири цилиндрични крач та,
е по стар от пласта с рисуваната с графит керамика, характерна за каменно-
медната епоха у нас, констатирана в юрния пласт С на Гинова могила.
Същите разкопки доказаха, че матовооцветената керамика с геоме-
тричен орнамент с черна, тъмно червена и бела боя, изваден върху
лъскаво червената основа на купообразните с кухи дъна съдове, конста-
тирана в най-долния пласт А на Гинова могила до с. Челоп ч и Кара-
ново, подобна на която открих в пргдисторическите селища в Софийската
котловина до селата Милковица, Бухово, Кремиковци, Челопечане, Курило
и Реброво1 2), също и в селищната могила Тикера до с. Ветрен, Пазар-
джишко3) е пр стара от керамиката от средния пласт В в могилните се-
лища до селата Челопеч и Караново, характерна за цилиндричните съдове.
Допълнителните разкопки през 1947 г. в могилното селище до
с. Челопеч, доказаха също така, че най-долният пласт А с мг.товобояди-
саната керамика, е обитаван от народ, който не е насипвал могилни
селища, а е строил селищата си на открито, край реки или извори,
какъвто е случая с всичките селиша с матовобоядисаната керамика
открита в Софийската котловина4).
1 Н. Петков, ИАН XIII, обр. 335.
2 Н. Петков, Предисторическа боядисана керамика от Софийската котлокпна,
ГПНБ, 1928, 185.
3 Материала още непубликуван
4 И. Петков, ГПНБ, 1928, 185.
Н. ПЕТКОВ
81
Последните разкопки в Гинова могила ни разкриха също така, че
носителите на културата В, с цилиндричните Седове са построили своето
селище върху селището с матовобоядисаната керамика след едно про-
дължително изоставяне на последното, където, между двата културни
пласта А и В, следваше пласт дебел от 70 до 80 см. без каквито и да
било културни остатъци.
Относително датирането на трите културни пласта, констатирани в
могилата, конто са аналогични на Пластове в селищната могила до
с. Караново, В. Миков възприема следната хронология: 1) най долният
пласт А (Челопеч и Караново) с матовообагрена керамика от около
3000—2600 г. пр. н, е., 2) средният пласт В с керамика характерна с
цилиндричните съдове и съдове с четири цилиндрични крачета от около
2600—2200 г. пр. н. е. и 3) най-горният пласт С, характерен с рисува-
ната с графит керамика — между 2200 — 1900 г. пр. н. е.1).
LE TELL GUINOVA MOGUILA PRES DE TCHELOPETCH
Le tell se trouve a 1 klm. environ au sud du village de Tchelopetch
(arr. de Pirdop), sur la rive droite de la riviere Brevene. La hauteur est de
3.50 m environ, les diametres, 120et80 m.
En 1946 nous avons etabli dans la partie occidentale du tell 7 tran-
chees qui ont livre du materiel appartenant a deux cercles culturels.
Dans la couche A, de qui va 2.90 m. a 0.50 m., nous dccouvrimes deux
sortes de vases: 1) des vases de forme cylindrique, munis d’anses cylindri-
ques terminees par un bouton, une tete d’animal ou un appendice cylin-
drique; 2) des vases montes sur quatre pieds cylindriques. Les vases pro-
venant de la couche A, ont un decor assez pauvre, tandis que les vases de
la couche В sont peints au graphite et portent des ornements incises ou
en relief.
De la couche C proviennent des idoles en argile (fig. 57), en pierre
(fig. 52 cb) et en marbre (fig. 57 g).
Tout le materiel provenant de la couche A du tell Guinova moguila est
analogue a celui que M. V. Mikov a decouvert dans la couche В du tell
de Karanovo et qu’il date de 2600 a 2200 avant notre ere. Le materiel
de la couche В du tell appartient a la ceramique peinte au graphite et
provient de I’epoque qui va de 2200 a 1900 avant notre ere.1)
En 1947 fut fouillee la partie orientale du tell. On у a decouvert des
restes appartenant a trois couches. Dans la premiere couche (A), de 3.50 m.
a 3.10 m, les vases en argile sont de couleur rouge, avec des ornements,
geometriqu 's en noir, rouge ou blanc. Dans la deuxieme couche (B), de 3.10 m.
a 0.50 m., les vases sont de forme cylindrique ou bien sont montes sur 4
petits pieds cylindriques. Dans la troisieme couche (C) de 0.50 m a 0 m.,
les vases sont peints au graphite.
N. Petkov
1 В. Миков. Българските земи в края на неолитната ei.oxa. ГСУИФФХЫП
1949—47, 15—16.
1 V. Mikov, Les terres bulgares a la fin de I’epoque neolithique. Annua’re de
1’universite de Sofia. Faeulte Historico—Filologique, Tome XL11I. 1946 —47 15—16.
6
БАРГАЛА
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
Земите, конто днес образуват средня Македония, в древността са
били населени с пеонци — едно твърде старинно име на племе, което
ни е познато още от Илиадата. Въпросът за етнографското положение
на пеонците, колкото и тъмен да остава до сега. е изяснен достатъчно
по отношение на техния не гръцки, варварски произход1. Като се има
предвид географското положение на Пеония, разположена между земи с
тракийско население и земи с илирийско население, както и археологи-
ческите изследвания и особеностите на пеонската топонимия, може да се
смета за сигурно, че пеонците са били племе, формирано от два различна
елемента: илирийски и тракийски. Археологического изследване на
Пеония, един малък принос към което правим тук, ще може да реши, в
какво отношение се намират тези два елемента.
Името на античното селище Баргала, намиращо се в Пеония, с
което ще се занимаем в настоящата статия, изглежда по произход тра-
кийско. То може да се свърже с името на тракийското село Берга, в
околността на Амфиполис1 2, или Бергуле, в южна Тракия при днешния
Люле-Бургас3, особно като се вземе под внимание добре познатия
преход а:е4 в тракийски език. То може да се свърже още .и с античното
име на р. Морава —- Марту с, което според Страбон гласело още
Баргус5. Изказано е мнение, че коренътъ, към който се отнася това
име означава разляно водно пространство6. Много близо до Баргала стой
и името на южно илирийското селище Баргу л ум7.
Най-старото известие за град с име Баргала дават дневниците на
Халкидонския събор, състоял се в 451 г.8. От тех се вижда, че по това
време градът е бил център на епископия. За съжаление, обаче, от това
първо известие за Баргала, не може да се извади никакво заключение
за местоположението на този град. Нещо повече за Баргала се научваме
от византийския писател Хиерокъл, който е живел през VI век. Според
него Баргала е влизал в провинция Macedonia II Salutaris9.
Macedonia II Salutaris според Хиерокла се е простирала между Mace-
donia I, Dacia Mediterranea и Dardania. Като най-северни познати нам
селища в Македония I той сочи градовете Хераклея при Битоля, Идо-
мена при Милетково и Хераклея при Демир-Хисар10. Най-южни пък са в
1 Г. И. Кацаров, Пеония. 8 и сл.
2 S t г a b. VII ft. 36.
’ Ptol. Ill, 11.
4 Tomaschek, Die alten Thraker II 2, 16.
5 Strab. V, 12; за прехода m;b Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der
grelch. Sprache, 236.
6 Ст. Младенов. Имена на 10 бълг. реки, СпБАН XIV.
’ Т. L i V. XXXIX, 12.
8 Йор. Иванов, Северна Македония 59.
9 Hi erodes. Synecdemus 12 Xtokot, ’'Apyoj, Euoipdiov, IleXayovG, KeXevtSiv, ВаруаХт,
’AppovG, Zart^px.
10 Пак там.
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
83
Средиземна Дакия — Пауталия при Кюстендил и в Дардания — Скупи при
Скопие. А това ще рече, че границата на Macedonia II Salutaris е минавзла
някъде северно от Битоля и Милетково, западно от Кюстендил и южно
от Скопие т. е. че тази малка провинция е включвала земите по средния
Вардар, долното течение на р. Черна и долината на Брегалница. С други
думи провинция Macedonia II Salutaris се простирала между Битолското,
Гевгелийското, Демир-Хисарското, Кюстендилското и Скопското полета,
по сргдното течение на Вардар с главен град Стоби, при днешното
Градско, на устието на Черна.
Градовете, конто влизат в провинция Macedonia II Salutaris според
Хиерокла са: Стоби, Аргос, Евстрайон, Пелагония, Келенидин, Армония и
Запара. От тези градове добре познат ни е Стоби, на десния брег на
Вардар, при устието на Черна1. Аргос се предполага, че се е намирал във
Велешко или Прилепско1 2. Спорен е въпросът, кой град Хиерокъл нарича
с името Евстрайон, дали Авдарист по долното течение на Черна или
Астрей, по Струмица3.
И трите града изброени у Хиерокла след Стоби са се намирали
западно от Вардар4, с Пелагония повечето учени сметат, че се е озиачавал
градът Хераклея при Битоля5. Останалите четири града споменати у
Хиерокла в провинция Macedonia II Salutaris трябва да се търсят пък в
областта източно от Вардар.
При това, ако те са съобщени от Хиерокла поред, според разстоя-
нието, на което се намират от главния град на областта — Стоби, най-
близо до Стоби е бил Баргала, по далеч — Келенидин, чието местонахож-
дение не е известно, още по на изток е бил Армония — при с. Тработивище,
Царевоселско, а най на изток Запара, което име може би се крие в
името на днешното с. Сапарево, Дупнишко. Тук има развалини от голяма
базилика6, конто могат да се свържат с известието, че Запара е била,
също като Баргала, център на епископия7.
От казаното до тук се вижда, че Баргала се е намирал някъде
източно от Вардар и западно от Царевоселско и Дупнишко, където са
били Армония и Запара. Според едно късно сведение на Теофиласта
Охридски през IX в. имало в източна Македония^епископия, която се
наричала ВрауаХ^уй^а8. Това известие е подсетило Йор. Иванов, който се
занимава с въпроса за местоположението на Баргала, че името на бъл-
гарската епископия стой в тясна връзка с тракийското име на селище
Баргала и-че от него пък произлиза днешното име на р. Брегглница,
осмислено по славянската дума „бркгъ“, която някога и во Македония
се е произнасяла като „бряг.“ Това остроумно досещане на Йор. Иванов
му е помогнало да локализира по точно античного селище Баргала
някъде по долна или средна Брегалница.
1 Н. By лич, География ]ужне Србие у античко доба, ГлСНД Х1Х 12.
2 Пак там, 12.
3) В у л и ч, География jy-жне Срби)'е у античко доба, Гласник Скопског научног
друштва XIX 12.
4) Пак там
5) У Хиерокла античного селище при Битоля се споменава с имею Heraclea
Lyncestls, в провинция Macedonia I, както у всички антична писатели; името Pelagonla
се употребява само като име на облает и то различна от Линк или Линкестида (Битолско.)
Вероятно областта Pelagonia трябва да се търси Битолскэ и Кавадарско. По този въпрос
Ив. Венедиков, Земите по средния Вардар.
6) Й о р. Иванов, Сев. Македония, 73.
’) Г. И. Каца ров, НАД II, 185, 10.
8) Йор. Иванов, Пак там
6*
84
БАРГАЛА
Верността на неговите разсъждения, а също и точното местополо-
жение на Баргала се вижда от един новонамерен надпис, който ние
тук публикуваме за пръв път. Надписът е бил намерен в землището на
с. Карбинци, Щипско в нивата на Тодор М. Трайчев, жител на същото
село. Въпросната нива се намира в местността Ханчетата, както селяните
наричат едно просторно градище, разположено близо до р. Брегалница,
по нейния ляв бряг.
Надписът е издълбан върху голям четвъртит блок от варовник
широк 1'28 м„ висок 0’64 м., дебел 0*24 м. Той съдържа пет реда текст с
височина на буквите 0’08 м. Лявата страна на надписа с началото на
редовете е доста повредена, а също и средата на последния ред. Въпреки
това текстът се чете ясно. (Обр. 58) Той гласи:
NOVIIDDNNVICTORIOSISS1MORVM
TRIVMFATORVMSEMPERAVGVSTORVM
VALENTINIANIETVALENTISBARCALEN
BVSPORTACONSTRVCTAESTDISPONEN
NTONIOALYPIOVCCONSPROVINCDMEOITERRNEAE
Което допълнено трябва да се чете така:
An]no VII Dominorum nostrorum victoriosissimorum trimfatorum semper
augustorum Valentiniani et Vulentis Bargalen(si) bus porta constructa est,
disponen — 5. te A]ntonio Alypio v(iro) c(larissimo) cons(ulari) provinc(iae)
D(aciae) Maditerraneae.
В първия ред на нашия надпис се чете ясно краят, последните две
букви на думата anno, след която следва цифрата VII, а подир нея име-
ната на двамата императори, придружени от техните почетни титли,
изброени в първите три реда. Следователно от тях научваме за времето
на събитието, което се съобщава в нашия надпис, — седмата година от
възкачването на двамата импе.'атори Валентиниан и Валент. И тъй като
първият от тях е царувал от 364 до 375 г., а вторият от 364 до 378 г.
то датата на нашия надпис ще бъде седмата година, броена от 364 г.
или 371 г.1
След като дава датата, надписът съобщава, че по това време бар-
галците (Bargalensibus от Bargalensis) издигнали градска порта по нареж-
дане на Антоний Алипий, управител на провинция Дакия Медитеранеа.
Името на баргалците се чете в края на третия и началото на четвъртия
ред, като в последния са загубени първите две букви, конто трябва да
се четат si за да може от името на града Bargala да се образува един
етникон завършващ на -ensis, както от името Stobi — Stobensis или от
Eordea — Eordensis, Serdica — Serdicensis и др.
Съвсем обикновено е съкращението на титлата на управителя на
провинцията v(iro)c(larissimo) cons(ulari)1 2 предадено с V С CONS. Инте-
ресна е, след думата provinc(ia), съкратена PROVING > знакът за съкра-
щение — една малка дъгичка отворена в ляво, лигатурата на D с което е
съкратена думата Daciae с М в Mediterraneae.
Очевидно че градската порта, за която става дума в нашия надпис
ще да е била портата на Баргала, тъй като тя е била издигната от жители
1 Cagnat, Cours d’epigraphie latine 255.
2 Dessau, Inscr. Lat. Sei. 762 (виж пак там и disponente).
Обр. 58 Надпис от с. Карабинци
ИВАН ВЕНЕ ДИКОВ
86
БАРГАЛА
на град конто носят това име — от Баргалците. По този начин от
нашия надпис се научва значи и една подробност за града Баргала —
именно, че той е бил снабден с крепостни стени. Интересно е, обаче, че
надписът не съобщава нищо за стените, а говори само за портата. Това
ще рече, че по неизве^тни причини портата на крепостната стена на т зи
град е била строена отделно от стените. Дали причините затова са, че
портата е била съборена и е била застроена отново по времето на Антоний
Алипий, или, че укрепяването на Баргала е станало на два етапа, от конто
вторият — постройката на градската порта е бил извършен от Антоний
Алипий, не може да се каже с положителност.
Сигурно е едно, че надписът който съобщава за портата на Баргала
не ще да е стоял много далеч от тази порта и тъй като той е намерен в
развалините на едно антично селище, има основание да се мисли, че той
не е бил пренасян много надалеч. При оскъдните сведения, конто имаме
за Баргала, за нейния християнски характер и за нейните крепостни стени
напомнят развалините при с. Карбинци, където, в местността „Ханчетата"
ясно личат основите на една голяма базилика и остатъците от крепостни
стени. Тази местност се намира на около 10 минути път навътре по левия
бряг на р. Брегалница, източно от с. Карбинци, северно от с. Таринци и
западно от с. Раданя. Тук именно са развалините на града Баргала.
Как тогава да се обясни противоречието между нашия надпис,
който познава Баргала в провинция Средиземна Дакия и текста на
Хиерокъл, според който този град се намирал в провинция Macedonia
Salutaris.? Вече бяха изяснени по-горе граничите на малката римска про-
винция Macedonia II Salutaris.
Вардарската долина е била разделена в древността в две римски
провинции: Македония и Мизия (Горна). Обаче, когато Аврелиан в 279 г.
загубил земите северно от Дунава, конто образували провинция Дакия,
основал в земите на Мизия и Дардания двете Дакии: Dacia Ripensis по
брега на Дунав и Средиземна Дакия (Dacia Mediterranean в сърдцето на
Балканиския полуостров с градовете Serdica и Naissus.
Докъде на юг се е простирала Средиземна Дакия, не може с поло-
жителност да се каже. Все пак от нашия надпис се вижда, че античното
селище Баргала е влизало в тази провинция по времето, от което про-
излиза нашият надпис. При това няма никакво основание да се мисли, че
Баргала не е влизал в Средиземна Дакия още от самото учредяване на
провинцията, а това ще рече, че освен точното известие за местоположе-
нието на Баргала надписът от с. Карбинци съдържа и едно друго важно
известие — това за южната граница на тази провинция, за която още
отдавна Мутафчиев се досещашс, че ще е минавала дост на юг. Macedonia
II Salutaris е била основана след 371 г. от когато е надписът от
с. Карбинци.
Значението на откриването на надписът от с. Карбинци, обаче, не
се изчерпва само с установяването на точното местоположение на антич-
ния Баргала. От това установяване на местоположението на града вече
произлизат редица други въпроси във връзка с неговото име, което,
както вече се каза по горе, е вероятно тракийско: пеонци ли са жите-
лите на Баргала през римската епоха или тракийци? Ако са тракийци
до кога те са запазили своята национална самобитност? Кога е основан
и кога е изчезнал града Баргала? и пр. и пр.
На всички тези въчроси и на много още други сигурно ще може
да се отговори по-пълно и по-изчерпателнэ след като бъдат направени
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
87
археологически разкопки на мястото. Тъкмо при бъдещи проучвания,
обаче, ще трябва да се имат предвид някои неща, конто биха улеснили
изследователя.
Преди всичко трябва да се изтъкне, че в околността на Баргала
се намират още няколко селища, конто се знае, че са съшествували
през същата епоха. Така Tabula Peutingeriana съобщава за Астиб на
20 шр от Стоби по пътя за Пауталия1 (Кюстендил) и Транупара на
30 тр от Астиб по пътя за Пауталия. От тези две селища първото
се е намирало при днешния Щип, името на който произлиза от
старого Астиб, — развалините на този град са в местността на Ежаво
или Ежовград, североизточно от сегашния Щип. Един голям некропол
в който селяните постоянно изравят гробове свидетелствува за присъ-
ствието на антично селище. Самого име Астиб (Astibus) се смчта за
илирийско и се свързва с илирийските имена в Пеония Стоби и Стибера.
Второго селище Транупара на 30 тр от Астиб или на 50 тр от Стоби,
не може да се установи, къде точно се е намирало. Но понеже то е
лежало на пътя, който свързва Стоби през Астиб с Пауталия, би
трябвало да се търси източно от Щип (Астиб) в Кочанско или в
Кратовско.
Вторият компонент от името на селището Транупара — пара издава
едно типично сложно тракийско име от типа на имената на селища
Бендипара, Атюпара, Буайпара, Спинопара, Скаптопара и пр.
Като се вземе предвид, че Баргала се намира на 12—-13 клм.
източно от Астиб, а Транупара на около 40 клм. на изток от същото
селище, вижда се, че Транупара се е намирала на по-малко от 30 клм.
източно от Баргала, т. е. че в една и съща облает, която се вмета
населена с не тракийско население, на сравнително доста малко раз-
стояние едно. от друго, се намират две селища, конто носят тра-
кийски имена.
Колкого и да са редки тук археологическите паметници и колкото
и да е непроучена областта на Брегалница, все пак всичко намерено тук
свидетелствува за присъствието на траки. Така например в единствения
надгробен паметник от с. Плешинци, Кратовско,1 2 се споменава името на
някой си ’lobXtog ’Еотерои, който носи един етникон Kaaaparjvdg, образуван
с характерного за тракийските етникони окончание — трюс, както се намира
в много тракийски етникони от типа на Карса-соргдо?, 2oX8o^uotjvoc и пр.
От Кочанско3 също до сега са известии само два паметника
оброчни плочки с релефни изображения на Зевс и Хера. Материалът им,
изработката и дори сюжетът им по всичко напомнят за майсторите, конто
са работали оброчните плочки на Зевс и Хера Каристоренски при
с. Копиловци, Кюстендилско.4 Интересно е да се отбележи, че имената
на посветителите са чисто тракийски.
Най-изобилните паметници, обаче, с чисто тракийски характер са
тракийските надгробии могили. Комплекси от подобии могили се срещат
по среднего течение на р. Брегалница, източно от Щип, както следва:
в източния край на с. Таринци, до гробищата — две; до развалините
на античната Баргала, в местността Беш тепе, което на български ще
рече „пет могили“ — пет; между с. Аргюлица и с. Кучичино - две-
1 Miller, Itineraria Romana 580
2 В улич, Cn CKALXXI № 158.
3 В у л и ч, Сп CKALXXV п
4 Кацаров, НАД IV, 80 и сл.
88
БАРГАЛА
при с. Оризари, Кочанско, в турските гробиша — две. Освен тези
могили в Кратовско и в Кумановско се срещат също могили, от конто
най-западната е при с. Аджилар, Кумановско, по пътя между Скопие
и Куманово.
От всичко казано до тук се вижда, че на тракийската топонимия
на областта по средна Брегалница отговарят и тракийски археологически
паметници, поради което с право може да се заключи, че през римската
епоха, когато са създадени каменните паметници от Кочанско и Кратовско,
за конто говорихме по горе, тук тракийското население е пазело своя
бит. Разбира се че във връзка с този въпрос би се явила веднага
мисълта, от кога се е явил в Щипско обичаят да се издигнат надгробии
могили и по какъв начин е дошъл тук. Отговорът на този въпрос ше
дадат в същност най-добре археологическите материали произхождащи от
самите могили от Баргала и нейната околнот, както и от останалите
места населени с траки. Наистина такива материали до сега са наме-
рени малко, но, тъй като те позволяват да се хвърли светлина върху
въпросът за тракийските надгробии могили, а съшо да се извадят и
някои други заключения за етнографските отношения в тази облает, за-
служава да се разгледат внимателно. Затова и ние ще се спрем върху тях.
ТРАКИЙСКИТЕ НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ БАРГАЛА
От трите близки до Баргала комплекса от надгробии могили най-
голям е този, който е известен под името Беш-тепе. (Обр. 59). Той се
Обр. 59 Околноспа на античната Баргала
състои от 5 могили, от конто трите са по високи (8—10 м.) а едната,
съвсем малка, отдавна е била разорана. Могилата която беше разкопана
от този комплекс е най-северозападната. Тя имаше височина З.м. За свалянето
на земния насип от нея работиха пет работници четири дн В могилата
бе намерен гроб с изгаряне на трупа извършено на самого място. Около
мястото на изгарянето, още преди то да е било извършено. са били
натрупани четири купчинки камъни, обърнати точно към четирите посоки
на света. Страните на купчините обърнати към гроба беха доста опу-
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
89
шени. След извършване на изгарянето върху огнището е била издигната
малка дървена конструкция. Върху нея е бил закрепен двусклонен
покрив, съставен от 24 керемиди дъл. 0.70 м. шир. 0.39, деб. 0.03 м.
(imbrices), като всяка от стрехите му имала три реда от по четири кере-
миди. Билото на покрива между двата склона е било покрито с кере-
миди капаци (tegulae). дъл. 0.80, шир. 0.13. деб. 0.015 м. Дървената
конструкция е била закована с два вида гвоздей: по голями дъл. 0.11
и по малки 0.07 м.
След построяването на този покрив започнала работата по натруп-
ване на могилата. Пръст се е взимала от непосредственната околност.
Когато насипът надминал височината на четирите купчини камъни, върху
него бил на реден един ред голями речни камъни. Върху него пак била наси-
пана пръст и след това бил поставен нов ред камъни, над който
продължил земния насип, последван от оше един ред камъни, после
малък пласт пръст, над който е бил насипан тънък пласт хоросан 0.02—
0.08 м. и после още 0.20 м. пръст. Интервалът между трите реда
камъни е 0.60 м.
След като могилният насип, бе свален под него се очерта гробът.
Той е бил устроен, като е бил направен плитък неравномерен изкоп
дълб. 0.30 м. при дължина 3.20 м. и широчина 1.90 м. Целият изкоп
беше изпълнен с черна пепел, в която изобилствуваха овъглени, но
недоизгорени малки клончета от габър и бук. От трупа нямаше никакви
следи, ако не се смятат няколко тънки ивици от кости, деформирани
под тежестта на могилата, която е затиснала гроба след изгниването на
дървената конструкция и хлътването на покрива по средата.
В пепелта в гроба се намериха много предмети, от конто една част
поставена преди да се извърши изгарянето, друга след като огънят е
бил вече изгаснал.
Предметите поставени преди изгарянето на трупа бяха следните:
1.	Няколко (2—3) чаши от стъкло, стэпени и станали почти неу-
знаваеми.
2.	Фрагменти от съд от печена глина с форма на ойнохое, с много
тясно устие, вис. 0.39 м. Изглежда че съдът е бил начупен още преди
да бъде хвърлен в огъня.
3.	6 еднакви монета от бронз, сечени в Пауталия от Фяустина,
175 г. сл. Хр. Вероятно те са били поставени в някаква кесийка или
нещо подобно.
4.	Кост от крака на едно агне и един астрагал (ашик), силно
обгорени.
Останалите предмети са били поставени в гроба след изгарянето:
1. Един лакримарий от стъкло с отчупено устие.
2.	Кофа с канелирано тело и дръжка закачена с две диаметрално
разположени една срещу друга халки; кофата е от бронз и е висока
0.21 м. При халките има листовидни апликации.
3.	Две съвсем еднакви апликации от бронз, прикрепени с железни
гвоздейчета към някаква кутая, Представляващи лице на жена,
сресана на път с диадема върху косата, вис. 0.06 м.
4.	Щитчг от ключалка на дървена кутия, дтл. 0.05, шир. 0.04 м.
деб. 0.002 м приковано с четири бронзови гвоздейчета за изгнилата
дървена конструкция. По извивката на гвоздейчетата се вижда, че
дъската е била дебела 0.008 м. Върху щитчето има две четвъртити
дупчици.
90
БАРГАЛА
5.	Две дъна от съвсем тънки бронзови съдове.
6.	Пръстенче от златна тел, на която крайчетата са били изработени
във вид на халкички и проврени по такъв начин едно в друго че пръстен
чето може да се свива и разпуща. Когато е най-отпуснато пръстенчето
може да стой само върху пръста на детска ръка.
Употрсбата на камък в могилата, керемидения покрив и формата
на керемидите, присътствието на стъклени предмети и изработката им,
отлетите апликации от бронз и най-после монетите на Фаустина издават
ясно едно късно тракийско погребение от края на II в. сл. Хр.
Лицето, което е било погребано в могилата. не ще да е било от
мъжки пол, тъй като в гроба не се оказа никакво въоръжение. Изглежда
че тук е била погребана жена, момиче, ако се съди по малките размери
на пръстенчето, което може да се постави само на пръста на малко дете.
От всичко казано до тук се вижда, че малката могила от комплекса
Беш-тепе съдържа погребение по тракийски обичай на дете, вероятно
момиче, извършено в края на II в. сл. Хр.
На 500—600 м. в западна посока от Беш-тепе се намират двете
могили при гробищата на с. Таринци. От тях малката е с височина 1'80 м.
а голямата ктм*8 м. В 1943 г. беше разкопана малката могила. Тя се
оказа насипана, като пръстта, взета от непосредственната околност, е
била нахвърляна съвсем безразборно. От време на време насипът на
могилата е бил закрепван с голями речни камъни.
Под насипа се оказа гроб, съдържащ погребение с изгаряне.
Изгарянето и тук е станало на самото място, както личеше от изобил-
ните остатъци от овъглени клони от габър и бук и черната пепел,
веред която се намериха незначителни остатъци от кости. След изгаря-
нето тук е бил поставен един-единствен предмет — една хубаво изра-
ботена паничка от печена глина, характерна за римската епоха. Очевидно
това е било едно съвсем бедно погребение, за което не може да се
каже нищо повече.
При двете могили при Аргюлица, от конто едната е около 6 м.
другата около 3 м. е имало по рано и още една, сравнително малка
могила, която била разкопана от селяните и материалите намерени в нея
били прибрани в училището в с. Аргюлица. Повечето от тях се загубили
и изпочупили. В училището останало въоръжение от желязо — две
копия и фрагменти от стъклен лакримарий, типичен за римската епоха,
подобен на този от Беш-тепе — с тело с форма на пресечен конус и
високо устие. От намерените в тази могила материали се вижда, че и тя
е била издигната през римската епоха.
Поради всичко казано до тук с право може да се смята за уста-
новено, че макар и да не се знае, от кога започва обичаят да се издигат
надгробии могили в околността на Баргала, той тук се е пазел до късно
и е изчезнал по същото време, когато е изчезнали в Тракия с приема-
нето на християнството, през IV в.
НАХОДКА ОТ РАННО-ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА ПРИ БАРГАЛА
През 1942 г. Марко Иванов, жител на с. Раданя, Щипско намерил
в нивата си, непосредственно до селото, на север от училището няколко
гроба. Той разчистил камъните, с конто били изградени те и прибрал
част от инвентара им — няколко по-добре запазени предмети. Гробове
на същото място са били намирани и по рано. От направената анкета
между съседите на Марко Иванов можа да се установи, че тук е имало
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
91
в същност цял некропол, който е бил разрушаван системно, като са
били извадени и разгубени многобройни извънредно интересни материали.
Мъчно можете да се разбере по наивните описания на селяните.
как са изглеждали точно гробовете. Всички описания, обаче, се свеждаха
към следните сигурни факти: Гробовете били ориентирани в различии
посоки, без да е спазвано някакво правило; всички гробове били устро-
ени, обаче, по един и същ начин; всеки гроб бил настлан с множество
малки плочки с неправилна форма и различна големина; отстрани гробо-
вете били изградени със суха зидария, а някои от тях и отгоре били
покрити с големи камъни, не много плътно прилепнали един до друг.
Във много от гробовете се намирали най-различни материали от
желязо, от бронз и от стъклена паста.
Материалите от бронз били запазени много добре за разлика от
железните, конто били много повредени. В един гроб тук наблизо по
рано, при постройката на къща, били намерени 6 съвсем еднакви фибули
от бронз. Много силно впечатление върху селяните произвел друг един
г^об, във който върху ребрата на скелета, били намерени 300—-400
копчета от бронз, каквито ще срещнем и по долу и конто по форма
напомнят много копчетата на нашите войници. В друг един гроб била
намерена голяма торква изработена от бронз върху вратните кости на
скелета. Фрагменти от тази торква се намериха. Тя има напречно сечение
на равнобедрен триъгълник с връх към външната страна. От двете
страни на ръба са издълбани с ©стър
предмет симетрично разположени ко-
лелца.
Освен това в няколко гроба били наме-
рени жълти маниста от стъклена паста
инструктирани с черна материя. Те има-
ха различии размери; едни с диаметър
0.012—0.014 м. други с диаметър 0.005 —
0.007 м.
Прибирането на част от тези пред-
мети в музея в Скопие стана причина
да се направят малки сондажни раз-
копки в околността на с. Раданя на
мястото, където се намериха материалите.
Разкопките нямаха за цел разкриването
на нови гробове, а само разчистването
на вече откритите и додоха в това
отношение резултат. За съжаление,
обаче, селяните бяха разнебитили всичко
и разкопките само потвърдиха техните
наблюдения, без да дадат по точна
представа за некропола.
Все пак и от малкото материали,
конто се откриха по-рано и при разкоп-
ките могат да се извадат важни заклю-
чения. Затова ние ще разгледаме по-
интересните от тях.
Обр. 60 Съдинка от бронз (естествени
големини)
1 Изв.РАИ въ Константиноп-тЬ 1899, IV, I стр. и сл. Разкопки, се о дисват по-
добии гробове от некропола в Пътеле, Гевгелпйско.
92
БАРГАЛА
0Ю49—0-057 м.
Обр. 61 Каничка от бронз
(естествена големина)
1. Най-разпространеният предмет в некропола се оказа едно съдче
с интересна форма. То представлява в същност една чашка от бронз,
висока 0 055 м. (Обр. 60). Тя има елипсовидно устие, издут корем и малка
крыла подставка, върху която не може да се закрепя. От двете страни елип-
совидното устие отвън завършва с по едно остро ъгълче с кръгла дуп-
чица. Съдчето се покрива с капаче, с форма на устието заедно с остро-
гълните му израстъци, с висока дръжка и украсено от двете страни с
по една птича глава. Капачето е високо 0 23 м. Зад всяка от птичките
глави има по една малка кръгла дупчица, голяма, колкото тези на съд-
чето. Орнамент от полегати успоредни прави линии, издълбани с остър
предмет украсява гладката повърхност на съдчето.
Подобии съдчета в некропола при Раданя са намерени 5. От тях
две са без капачета. Всички съдчета и капачета са правени с различии
калъпи, макар че имат почти еднакви размери. Освен това се намериха
още три капачета без съдчета. Височините на съдчетата се движат между
Едно от съдчетата се намери в гроба
до главата на скелета. Съвсем тънко, като
жичка, брозово телче, прокарано през дуп-
чицата на капачето и на съдчето показваше,
че въпросните дупчици са били направени за
да може през тях да се завърже с тел
капачето за съда и да се постави в гроба
добре затворено.
Следи от някакви утайки в съдчето
липсваха. Съшо такива съдчета са известии
и от Чаушица1, където те са били наме-
рени в някои гробове върху ребрата на ске-
летите. Това е дало основание на разкопва-
чите да видят в тях по-скоро амулети, от-
колкото малки съдове, употребени вместо
голями. Това не изглежда много допустимо,
особено като се има предвит, че тези съд-
чета не могат да се закачват, понеже нямат
халки, с каквито са снабдени обикновенно
амулет ите.
2. Изглежда, че в некропола при Раданя
това не е била единствената употребявана
форма на малка съдинка. (Обр. 62). За това свидетелствува едно друго
малко съдче от бронз—малка каничка с косо отрязано устие и голяма
дръжка. Украсата на каначката се състои от хоризонтални нарези: два
при устието, три при шийката и два при корема. Един подобен отвесен
нарез е прекаран по цялата дължина на дръжката.
Подобии съдинки има намерени ё Гевгелийско* 2. Р. Попов смята,
че те са се окачвали по гердани, както са намерени на някои места, в
Сърбия и в Хърватско
3. Друг един много разпростренен предмет в некропола в Раданя
е птицата от бронз, която се среща в два почти еднакви типа. (Обр. 62).
х. St Casson, Macedonia. Thrace and Illyria, Oxford 1926 r. 145 и сл. обр54
2. P. Попов, Гребки находки от халщатската епоха Сп. БАН XVI, 1918 105
и сл. таол IX, 2. Други подобии канички; L. Re у, Albania 1932 4 27 fig. 10;
Р Попов, ГНМ за 1925 год. 164 п 23. Ориховско ; Truhelka, Wis, Mitte’l I.
108 обр. 236. 100 обр. 171—179. Ljubic, Popis, табл. X, 120, T 21, 114—127-
ИВАН ВЕНЕДИ40 В
93
И в двата типа тя е представена почти по един и същ начин — с дълъг
извит клюн, голямо тяло и дигнатата нагоре опашка, която завършва с
едно триъгълно разширена плочка, нашарена с полегати врязани линийки.
От двете страни на тялото тя има по една кръгла, профилирана дупка, а
на гърбът — халка за окачване. Има височина 0'054—0 064 м.
Разликата между
двата типа се състои
в това, че при единия
има два крака, даде-
ни като две куки, до-
като при другия вме-
сто крака се явява
един завършек по-
добен на опашката.
(Обр. 63). От това че
и при двата типа пти-
цата не може да стой
на краката си и има
халка за окачване се
вижда, че тя въобще
е Hjnравена да се
окачва, а не да се
поставя и, следова-
т ел но, съшо предста-
влява част от ня-
Обр. 62 Птица от бронз (естествена големина)
какъв гердан, амулет или нещо подобно.
Птицата от Гевгелийско, публикувана от Р. Попов1, колкото и да
е различна по форма от нашата, по своята халка на гърба и поради невъз-
Обр. 63 Птица от бронз (естествена големина)
можно стта да стой
на единствения си
крак явно напомня
нашите птици. Освен
четирите изображе-
ния на птица от
бронз от Рада ня,
в музея в Скопие
бяха откупени още
две от Кавадарско
от иманяра Захари
Сейменов и освен това
една имаше в музея
от с. Крушевица, При-
лепско, инвентаризи-
рана погрешно в ин-
вентаре на сръбски
език като „детска
играчка".
Подобии предмети
от бронз изобразя-
ващи животински фи-
гури се срещат и на други места, но с много по-малки размери и обик-
новенно се смята, че те са служели за амулети2.
*. Р. Попов, Гробни находки от халщатската епоха, СпБАН XVI, стр. 113 № 2.
2. Truhelka, Wiss. Mittell. 1 стр. 101 обр. 181, 182, 187, 188. Ljubic. Pop’s, табл.
XII. обр. 118.
94
БАРГАЛА
Обр. 64 Ажурна топка от
бронз, естествена големина
4.	Ажурна топка от бронз, вис. 0’07 м. завършваща с елипсовидна
халка на горния край и цилиндричен завършек на долния. (Обр. 64). Един
подобен предмет, само че без халка за
бкачзане е известен от некрополите при
Пътеле и Чаушица1. Ранно-желязната
епоха изобилствува с подобии материали.
Близки паралели за тях предлагат некро-
полите от Гласинац, Йезерине, Халщат1 2.
Навсякъде подобии топки се явяват
като пандативи, висулки върху гер-
дани. Че и нашата ажурна топка е била
подобно украшение на шията на жена
се вижда от обстоятелството, че тя се
намери заедно с две извънредно при-
митивни гривни от бронз в развалините
на един гроб, разровен по-рано.
5.	Четири кръгли копчета отгоре
слабо издути, отделу с кръгла халкичка
за пришиване. (Обр. 65). Те имат диаме-
тър между 0'02 — 0'025 м. Такива коп-
чета, както се каза и по-горе, са нами-
рани в някои гробове в голямо коли-
чество3. Има ги и във всички нек по-
поли от ранножелязната епоха. В Гев-
гелийско4 те са също известии в трупа
от по три, прикачени вместо на хал-
кички на прави пръчици. Срещат се
също и в некропола при Влашко село, Врачанско. В голямо количество
подобии копчета са намерени в Горица и Халщат.
6.	Бронзов кръгъл предмет сдиаме-
тър 0'057 м. от едната страна идеално
гладък. (Обр. 66). По средата на кръга
има четири дупки, разделени от ра-
менете на един кръст. а в центъра —
цилиндрична пъпка. Докато при
обиколката си кръгът е дебел около
1 мм. към центъра той става все
по-дебел и при цилиндричната пъпка
добива дебелина към 5 мм.
Предназначението на предмета е
неясно. Подобии предмети има и
при Пътеле, Гевгелийско5. Можеби те
са токи от колани
7.	Двоен рог от бронз, вис. 0'127 м.
(Обр. 67). Той представлява в съш-
ност една куха, разширена към дол-
ния си край и с елип совидно сечение
подставка, отдолу отворена, а от
Обр. 65. Копчета от бронз естествена
големина
1 L. Re у, Alban'a 1932 №4 стр. 51 обр. 7 стр. 59 обр. 11 стр. 56 Pendeutifs.
2 Т г u h е I k a. Wiss. Mitteil. I, 1893, обр. 165, 166, 168, 169; F. Fiala ib 1897
стр. 5 обр. 3. W. R a d i m s к у i b. Ill 1895 г. обр. 250 стр. 113; V о n S а с к e n Pl. XII. обр 3.
s P. Попов, Предистор. изеледвания в Врачанско. В ашко село МАИ II стр.
118 № 2. Von Sacken, Das Grabfeld von Hallst4t табл. XVIII обр. 7.
4 P Попов, Гробни находки от Халщатската епоха, СпБАН XVI стр. 115 № 8
табл. X обр. 5.
s L. Re у, Albania 1932 № 4. стр. 59 обр. 11.
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
95
горе завършваща с два рога. Малката кръгла дупчица между двата рога
има диаметър 0'003 м. На същото място, в друг гроб, е бил намерен
друг подобен предмет, изработен
по същия начин, но малко по-ма-
лък. Рогата му са съвсем прави.
Предназначението на тези пред-
мети си остава неясно. Те нямат
и никакви паралели в досега изве-
стимте некрополи.
Обр. 67 Двон рог от бронз
естествена големина
Обр 66 Кръг (тока) от бронз
естествена големина
От всичко казано до тук се вижда, че
некрополът в Раданя има своите близки
съответствия в материалите намерени . в
некрополите при Пътеле, Чаушица и Боемица,
а тези материали е датират в края на ран-
но-железната епоха V1—V в. пр. Хр. следо-
вателно и нашите материали ще се отнесат
към тази епоха.1
За щастие знае се добре, кои са жите-
лите на долината на Вардар през тази епоха.
По горния Вардар, в днешно Скопие са жи-
вяли дарданците, на конто може да се при-
пише бедната находка от ранножелезната
епоха от Вучи дол.1 2 (Обр. 69). По средния и
долния Вардар са разпрострели властта си
пеонците, конто постепенно, точно в епохата,
от която с а нашите паметници, са били изти-
кани от зараждащата се маке дон ска дър-
жава от долния Вардар и в историческа
епоха, която тук започва в същност от V в.
пр. Хр. се явяват жители на земите по Сре-
дния Вардар'с долното течение на Черна и целата долина на Брегалница.3
Изглежда че долината на Брегалница, известна под името Астиб, е
1 L Re у. Albania (1932) IV, 60—61
2 Тру хе ла. Гл. СНД. V. 62.
s Г. И. Канаров, Пеония 1 и сл.
96
Б/\РГАЛА
Обр. 68 До сега известите нахогки в Македония от ранно
железнтта епоха
била типична пеонска облает, тъй като у пеонците имало обичай, преди
да се коронясат, пеонските владетели да се окъпят във водите на
Астиб1. Освен това редица стари взвестия поставят градовете Стоби,
при днешното Градско1 2, и Билазора, при днешния Велес3, в Пеония. В
нея също така е влизала и Чаушица, в Дойранско, тъй като земите до
Беласица са били населени сигурно с пеонци4. Ето защо трябва да се
приеме, че некрополът в Раданя принадлежи на пеонците
Както вече се каза по-горе, най близките съответствия на материа-
лите произхождащи от Раданя се намират в материалите от областта
на Пътеле, Чаушица, Боемица. Това са материали, конто представляват
в същност една разновидност на културата през ранно желязната епоха
в западната половина на Балканския полуостров. Тази култура по на
север се приписва на илирийците и се характеризира, между другого, с
многобройни и най-разнообразии предмети: амулети, от бронз, панда-
тиви, съдчета и др. подобии, каквито в източната половина на
Балканския полуостров не се срещат.
Естественно тогава се явява въпросът, може ли един и същ народ,
който в края на ранно-желязната епоха е бил носител на -тази култура ,.
в римската епоха да се яви носител на една типична тракийска култура
каквато се издана от топонимиата и паметниците в околността на Бар-
гала ? Това е явно невъзможно. Очевидно е, че онези, конто са дали
1 Р о Гу а е п. IV, 12, 3
2 Liv XXX1I1, 69.
3 Р о 1 у b. V 97.
4 Г. И. Канаров, Пеония 1 и сл.
ИВАН БЕНЕДИТОВ
97
името на града Баргала и са издигнали тракийските могили около него
са били траки, конто са пазели своя бит и са дошли тук след едно
население, което е приело от илирите, ако то само не е било илирий-
ско, погребалните обичаи, пък вероятно и повечето от културните си
постижения. А това ще рече, че по долината на Брегалница тракийското
население се е настанило между края на ранно-желязната епоха и рим-
ската епоха. От тук се вижда, че то е имало произход, малко по раз-
личен от произхода на тракийското население в другите, по-южни
области на източна Македония, в конто то е дошло много по-рано.
Идването на траките по Брегалница и основаването на Баргала
едва ли е по-старо от проникването на Филип II в източните области на
Балканский полуостров и изтощаването на македонската държава от
войните на Александър Велики. Верятно в това време загубилата много
от населението си Пеония е почнала да променя своят етнически състав,
като е приела от съседните тракийски области, завладени от македон-
ците, от земите на медите и денталетите, значителен приток от тракийско
население. Дали проникването на траките до Брегалница е станало тогава
или още по-късно ще покажат бъдещите проучвания и разкопки. Във
всеки случай то е станало след края на ранно желязната епоха и преди
издигането на тракийските надгробии могили, а това значи между V в.
пр. Хр. и II в. сл. Хр.
7
BARGALA
La plaine de Radanja, situee au nord de Chtip (Macedoine) et au sud
du fleuve Bregalnitsa abonde eu monuments et ruines qui sont des epoques
differantes. Au cours de 1942 on a trouve la, dans les mines d’une ville
antique, une inscription latine, qui se rapporte au regne de Valentinianus et
Valens (378 ap. J. Ch.) Antonius Alypius, qui porte les titres „vir clarissimus
consularis provinciae Daciae Mediterraneae" a fait construire la porte de
Bargala, un nom de ville connu par Hierocles (Synecdemus) en Macedonia
II Salutaris. Sans doute les ruines de Bargala se trouvent dans la localite
Bech-tcpe oil a ete decouverte cette inscription.
Bargala est un nom thrace et on peut dir que ce n’est pas le seul
nom thrace dans cette contree. Tranupara et Zapara, petites villes non loin
de Bargala, sont aussi des noms thraces. Beaucoup des monuments thraces
correspondent a cette toponimie trace, surtout des tumuli sepulcrales.
Dans les environs de Bargala il-y-a actuellement IO tumuli, grupes a
Bech-tepe—5 tumuli, a Tarintsi — 2, a Argulitsa — 3. Dans chacun de ces
trois groupes on a fouille un tumulus. On a constate ’qu’ils etaient, touts
de I’epoque romaine. Le tumulus d’Argulitsa a ete fouille pas des paysans
de meme village. La tombe du tumulus, du Tarintsi etait detruit; on n’en a
trouv£, qu’un senl objet. Il n’y a que la tombe de tumulus de Bech-tepe,
qui comprenait un inventaire plus riche. Sous une toiture en tuiles elle conte-
nait des ossements brules. Le terain de la tombe etait brule et couvert de
cendres noires, ce qui prouve, que la cremation, comme dans les tombes
d’Argulitsa et de Tcerintsi, avait et£ operee sur place. Les trois tumuli re-
presantent la meme maniere d’enterrement — la cremation sur le lieu sepul-
cral. En outre on a trouve aussi des objets qui ont ete poses dans la tombe
avant la cremation: les fragments, du’une oenochoe, 6 monais de Faustina
frapeees par Pautalia et quelques objets en verre deformes. Un lacrimaire
en verre, un boite en bois et une bague d’or y-ont ete poses apres la cre-
mation.
Au contraire, une necropole de I’epoque Halstattiene se trouve tout
aupres de Radanja, contenant les sepultures par ensevelissement de corps.
Plusieurs pettts objets de bronze, pendeutifs, pendeloques et amulettes
etaint poses dans les tombes de cette necropole. Des objets analogues ont
ete trouves en Macedoine, en Tschanchitsa, Bohemitsa, Patele et Guevgueli
dans le tombes des necropoles de I’epoque Halstattienne, datant, peut-etre
de la fin de cette epoque.
La difference entre ces deux modes de sepulture par ensevelissement
de corps et par incineration indique deux populations differentes. Les sepul-
tures par envelissement appartienent peut etre aux Illyriens, les sepultures
par incineration, sans doute, aut thraces. C’est pourquoi nous pouvons dire
qu’il у avoit dans la pleine de Radanja a I’epoque Halstattienne une popula-
tion Illyrienne et alors que plus tartd a I’epoque romain une population
thrace.
Iv. Venedicov
ПРЕДПАЗНО ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТРАКИЕЦ
ОТ АСЕНОВГРАД
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
Нов принос към изучване бита на древните траки представлява една
неизвестна досега случайна находка, която се състои от един шлем,
два наколенника и една торква, намерени заедно1. От събраните сведе-
ния се установи, че те произхождат от Асеновград, но за съжаление не
се знае положително, в коя местност са били открити, кота и при какви
обстоителства. Допълнително се узна, че към тази находка е принадле-
жала и една металическа ризница, за коята липсват точни данни, дали
още е запазена или е вече отдавна унищожена. Несъмнено е открита част
от предпазното въоръжение на някой воин. С голяма вероятност може
да се допустне, че е бил разкопан гроб. Шлемове и торкви са
известии у нас обикновено от гробни находки, така например: от могил-
ните гробове при с. Брестовец1 2 (Караагач), Поморийско, с. Руец3 (Юру-
клер), Търговишко, от гробницата при с. Ковачовица4, Неврокопско, от
Голямата могила при с. Дуванлий5, Пловдивско и от други места.
Шлемът от Асеновград е изработен от бронзова тенекия, дебела
1 мм. Повърхността му е покрита със зелена патина. Обр. 69 и 70. Висо-
чината му е 0,44 м., без набузниците — 0,31 м., ширината 0,18 м., дъл-
жината му не може да се установи точно, понеже е разрушен отзад. В
днешното състояние шлемът е доста повреден. Както ще видим по
късно, той е бил поправян още в антично време, за което свидетел-
ствуват снажданите с гвоздейчета парчета. Шлемът се състои от три
части: а) връх, б) същинска част на шлема и в) набузници.
а)	Върхът се извива напред и завършва с тъпо мехо подобно закръ-
гляване. Той е направен от две половинки, вис. 0,135 м., приковани с
гвоздейчета за същинската част на шлема6. Точно на мястото, дето
върхът се съединява с останалата част на шлема, е имало металическа апли-
кация, от която още личат слаби следи. Украсата се състои от изпра-
вени с върховете нагоре триъгълничета, конто завършват с по едно
колелце. Под тях минава яйцевиден орнамент.
б)	Същинската част на шлема, т. е. онази част, която покрива из-
цяло горната част на главата, е изработена от един бронзов лист.
Хоризонталното й сечение е елипса. По средата й околовръст, на грани-
цата между челото и темето, минават две вдлъбнати ивици, конто разно-
1 Нахопката се пази в Народнйя археологический музей—София, инв. 7308—7310.
2 Ив. Белков, Нови могилии находки. ИАИ V, 1928—29, 15 сл.
3 Пак там, 41 сл., обр. 58.
4 В. Миков, Един шлем от гроб в с. Ковачовица. ГПНБ, 1925, 181 сл. обр.
1—3 (Юбилеен сборник—Дякович).
s. Б. Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. София 1934,
44 сл.
6 Някои от гвоздейчетата, конто сега свързват, са нови, употребенн при възстано-
вяването на шлема.
100
ПРЕДПАЗНО ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТРАКИЕЦ ОТ АСЕНОВГРАД
Обр. 69. — Шлем от Асеновград
(гледан отпред)
Обр. 70. — Същият шлем
(гледан отстрани)
образяват гладката повърхност на шлема. Те започват от челото и
извиват назад, като вървят хоризонтално и успоредно. Всяка ивица е шир.
2. см. Над очите се виждат две релефни дъги, сключе.ни в средата,
стилизация на вёждите. От двете страни на шлема са направени кръгли
изрезки за ушите, снабдени с надущници, от конто днес е запазена само
част от левия надушник. Той е направен от тясна тенекиена ивица, при-
кована с гвоздейчета над горната извивка на ухото. Отпред шлемът е
имал някаква металическа апликация, както може да се заключи от трите
кръгли петна, конто се виждат върху челната и теменна част. Същин-
ската част на шлема е много повредена. Сега тя се състои от шест снаждани
парчета.
в)	Набузниците представляват две бронзови плочки, конто следват
пластично чертите на лицето (вис. 0,15 м. и шир. 0,12 м.). Задният им
край има очертанието на долната челюст, а предният е така изрязан, че
са оставени отвори само за очите, носа и устата. Повърхността им е
заета от стилизирана релефна брада, на която космите са групирани в
охлювоподобни • снопчета. От горния край на набузниците започват
два реда снопчета, а от шестото снопче надолу се вмъква между тях и
трети ред. Мустаците са дълги, спуснати надолу, предадени като усукана
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
101
връв. Съединяването на набузниците отпред е ставало в долния край,
дето е имало по една дупчица върху всеки набузник. Такава дупчица
днес е запазена само върху десния набузник. За привързване отзад
са служили също така две дупчици на задния долей край, от конто
една още личи върху левия набузник.
Двата набузника не са напълно еднакви по големина (десният е
вис. 0,15 м., а левият — 0,135 м.) и по очертание на отворите, оставени за
очите, носа и устата. Снопчетата на брадата върху левия набузник са
по-големи от тия на десния. Освен това броят им е различен: горният
ред на десния набузник има 12 снопчета, а този на левия само И.
Всичко това показва, че първоначалните набузници на Асеновградския
шлем са били повредени и впоследствие подменени с други, каквито е
имало готови на склад у производителите на шлемове или пък са били
взети от някой друг, излязъл вече от употребление шлем.
Набузниците са подвижно прикрепени към горната част на шлема.
Свързването е ставало по следния начин: горният край на набузи лка
се подгъва навътре и се приковава с две гвоздейчета, а след това се
изрязва в средата така, че се образуват от краищата две тръбички.
По същия начин се изработва и долният край на сыцинската част на
шлема, като се съблюдава принципът на тръбичка от набузника да съот-
ветствува празно място върху шлема и след това се прокарва бронзова
тел през така наредените тръб чки. Първоначалните тръбички на шлема
са отчупени и заменени с други. За тая цел е била прикована допълнз-
телно отделу малка тенекийка, изработена по гореописания начин.
Новооткритят шлем от Асеновград принадлежи към отделна трупа,
която Берлинският проф. В. Schroder7 на времето е означил като „тракий-
ски шлемове". Той е намерил многобройни изображения на тракийски
шлемове върху вази още от времето на художника Микон (I. половина
на V. в. пр. н. е.), в склуптурата и върху монети. Schroder е събрал и
изеледвал известните до негово време тракийски шлемове и въз основа
на подробностите във формите е установил осей различи типа. Той смята,
че формата на шлемовете от втория тип е произлязла от тракийската
шапка8 (aXwnext'c), а не от фригийската, както се е мислило по-рано.
Всъщност в по-късната епоха (от IV. в. пр. н. е. насам) мъчно може да
се прокара рязка граница между тракийска, фригийска, скитска и пер-
сийска шапка.
Напоследък съветският учен Б. 3. Рабинович9 в студията си върху
„Шлемове от скитския период" като разглежда тракийския шлем от
Голяма Близница на Таманския полуостров (Южна Русия), се спира на-
кратко на въпроса за тракийските шлемове. Той дава характерните
белези, конто ги обособяват в отделна трупа, но ги разглежда при гръц-
ките шлемове, „понеже в Северното Причерноморие и Кавказ те не са
били възприети направо от Тракия, а от елинския свят, който е имал
по-тесен допир с Тракия и (понеже) влиянието на гръцките шлемове се
е силно отразило върху техните форми".
7 В. Schroder, Thrakische Helme. JdlXXVII, 1912, 317—344, прил. 9—16.
8 Тракийската шапка е представена върху много паметницн. Тук ше се задоволпм
да споменем само един релеф с изображение на тракийската богиня Бендида от IV. в. пр.
н. е., сега в Брит, музей, вж. К. Hartwig, Bend’s, Leipz’'g—Berlin 1897, табл. I.
9 Б. 3. Рабинович, Шлемы скифского периода. Труди отдела истории перво -
битной культурь!, т. I, Ленинград 1941, 124 сл. и 149 сл. (Государственьгй Эрмитаж).
102
ПРЕДПАЗНО ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТРАКИЕЦ ОТ АСЕНОВГРАД
Материалът, с който е разполагал Рабинович, е много оскъден. Той
не познава тракийските шлемове от България, понеже не му е била
достъпна българската археологическа литература. А те са от особена
важност, понеже произхождат от самата древна Тракия. Те могат най-
добре да дадат представа за типичното в тракийските шлемове и за
влиянието на гръцките шлемове върху тях, понеже Тракия и Гърция са
били в непосредствена близост.
В общи черти тракийските шлемове имат следните особености10 11:
1 формата на шлема се колебае между елипсовидна и. конусообразна.
Шлемът е направен изцяло от един лист или от няколко. Понякога
върхът е изработен. отделно от две половинки, свързани с гвоздейчета.
Той се извива напред и завършва с мехоподобно закръгляване или пък
представлява масивен гребен. Повърхността на шлема е гладка или
по линията, която отдели челната част от теменната, минават една
или две вдлъбнати ивици, конто в някои случаи завършват с волути
на слепите очи. Челната част при някои шлемове излиза косо напред
и образува нещо подобно на козирка. Набузниците са неподвижни или
най-често подвижни. Онова, което отличава тракийските шлемове от атичес-
ките е това, че набузниците им не са плоски, а изпъкнали и следват пластич-
ния овал на лицето. Задният им край има очертанието на долната челюст,
а предният има отвори за очите, носа и устата. Понякога липсват
изрезки за ушите. Често пъти един жлеб обикаля шлема в долната част,
която се издава навън и служи за сенник.
По форма, стилни особености и техника на изпълнение шлемът от
Асеновград спада към втория тип тракийски шлемове според разпреде-
лението на Schroder. Той е много сходен на някои други тракийски
шлемове от България и от чужбина, конто принадлежат кьм същия тип:
1. Бронзов шлем от с. Ковачовица11, Неврокопско, намерен в един
гроб заедно с две бронзови торкви (1924 г.), вис. 0,39 м., без набуз-
ниците 0,237 м. и най голям диаметър на основата 0,25 м. Намира се
в Нар. археологически музей в София. Формата му е същата както на
разглеждания шлем. Върхът е изработен отделно от две половинки,
конто се извиват напред и завършват с тъпо закръгляване. Същинската
част на 'шлема е гладка и е направена от един бронзов лист. В долната
си част шлемът има жлеб и сенник. Набузниците са подвижно прикре-
пени и имат същата форма както тия на Асеновградския. Стилизираната
релефна брада и техника на изпълнение показват един и същ стил и
време на употреба. Датира се в V—IV в. пр. н. е. Обр. 71 и 72.
2. От Асеновград12 е известен друг тракийски шлем, открит южно
от „Асенова крепост", изработен от бронзова тенекия, вис. 0,25 м., шир.
0,19 м. и диаметър на основата 0,25 м. Намира се в сбирката на гимна-
зията в Асеновград. По форма той се доближава до новооткрития шлем,
но с тая разлика, че има сенник и гладка повърхност. Направен е от
няколко части сковани с гвоздейчета. Над мястото на ушите шлемът
има по една дупчица, която е служила за подвижно прикрепване на
набузниците, конто сега са изгубени. Обр. 73.
10 Тук използуваме характеристиката, която дава Рабинович, цит. м., стр. 150,
но на места тя е допълнена от нас, като сме имали нредвид и шлемовете от нашите
земи.
11 В. Миков, пит. м., стр. 181 сл., обр. 1—3. Също К aza row, Cambr. Anc.
History VIII 546, Plate Vol. Ill 57 a.
12 Г. И. Кадаров, Антична паметници из България. ИАН XI, 1930— 31, 125,
обр. 115.
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
103
Обр. 71. — Шлем от с. Ковачо-
вица, Неврохопско
Обр. 72. — Набузник на шлема от
с. Ковачовица
3. Сходен шлем се намира в Копенхагенския музей13), придобит от
Цариград и произхождащ, вероятно, от Тракия. Формата му е както при
гореспоменатите шлемове с извит напред мехоподобен връх, преден и
заден сенник. Поразително е сходство™ в набузниците. Техническото
изпълнение на брадата е същото както при Ковачовския и разглеждания
шлем. Вис. 0,26 м., шир. 0,22 м. и диаметър на основата 0,255 м.
Обр. 74 и 75.
4.	Подобен шлем на Копенхаген-
ския е открит в Isernia в Samnium,
сега в Ербах13 14), вис. 0,38 м., шир. на
долния край 0,212 м. Изработен е от
два бронзови листа, свързан отвесно.
Наоколо има сенник и къс задтилник.
Обр. 76.
5.	Позлатен бронзов шлем е на-
мерен в един саркофаг в Голяма Близ-
ница на Таманския полуостров (Южна
Русия).15 Сега се пази в Керченския му-
зей. Върхът му завършва с тъпо закръг-
ляване отпред. По линията, която от-
дели челната от теменната част, минава
вдлъбната ивица, която завършва с во-
лути на слепите очи. Наносникът е къс
и се издава косо напред като козирка
Въз основа на останалия гробен ин-
Обр. 73. — Шлем от Асеновград —
местността „Асенова крепост“
вентар шлемът се датира около сре-
дата на IV. в. пр. н. е. Обр. 77.
13 SchrOder, цит. м., стр. 326, прил. 10, 1 и 2; стр. 328, прил. 9, 10.
14 В. Schroder, цит. м, стр. 326, прил. 10, 3.	
15 Б. 3. Рабинович, цит. м., стр. 150 сл. рнс. 13 и цит. там литература; също
В. Schroder, цит. м., стр. 328, прил. 9, 8.
104
ПРЕДПАЗНО ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТРАКИЕЦ ОТ АСЕНОВГРАД
Обр. 74. — Шлем от Цариград, сега
в Копенхагенския музей
Обр. 75. — Набузник на шлема от Копек-
хагенския музей
6.	От Додона е известен16 ляв бронзов набузник със стилизирана
релефна брада и дълъг усукан мустак, както набузниците на нашия
шлем. Обр. 78.
Като съпоставим Асеновградския шлем с приведените близки
успоредици виждаме, че той се значително доближава до тях. Той има
същата форма, завит напред върх и подвижни изпъкнали набузници
ст с стилизирана брада. Липсва му само сенник. Но той има белези,
който не се срещат при тях. В основата на върха и отпред върху челото
шлемът е имал металическа украса,
която му е придавала по-красив
изглед. Двете вдлъбнати ивици по
средата на шлема не се срещат при
гореспоменатите шлемове. Само Кер-
ченският екземпляр има една ивица
с волутовиден завършек на слепите
очи. Релефните дъги, стилизация на
веждите, са чужди на познатите
шлемове от втория тракийски тип.
Те се срещат вър>у гръцките шлемо-
ве17 : коринтски и атически. Изрезки-
те на ушите са по-редки при тракий-
ските шлемове. Те са присъщи повече
на атическите. В разглеждания шлем
са съчетани чисто тракийски черти
с гръцки. Тракия и Гърция не са били
Обр. 76. Шлем от Isernia, сега	изолирани помежду си. Археологи-
ческите находки у_нас при Дувандий,
Мезек и другаде свидетелствуват за
търговските връзки помежду _им_особено_през___У-TV. в. пр. н. е. Вли-
янието е било неизбежно. Но въпреки всичко изглежДаТ"че майсторите
16 В. Schroder, стр. «328, при л. 9, 8.
17 За гръцките шлемове гж. Е. Kukahn, Der griechische Helm, Marburg 1936.
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
105
ha тракийските шлемове, били те траки или гърци,
са се съобразявали с изискванията на клиентите-
Iтраки и са запазвали формата на тракийската шапка
с издадена напред качулка като народностно, битово
отличие.
От известните досега тракийски шлемове в
Европа само тоя от Голяма Близница е датиран
въз основа на намерените заедно с него материали
(около средата на IV. в. пр. н. е.). Рабинович
смята, че тракийските шлемове се появяват в юж-
ната част на Източна Европа, той има предвид
Северното Причерноморие и Кавказ, около средата
на IV. в. пр. н. е. и се разпространяват през ели-
нистическата епоха и то най-вече през I1I-1I в. в.
Що се отнася до шлемовете от Южна България те
могат да се появат и малко по-рано, вероятно, още
през V. в. пр. н. е., понеже те произхождат от
самата стара Тракия.
Асеновградският шлем е първият шлем от
България, който може да се датира с известна
приблизителност, поради това че той е намерен
заедно с два наколенника18, конто имат печати. Обр. 79.
Обр. 77. — Шлем от
Голяма Близница (Юж.
Русия), сега в Керч
Досега не са открити у нас антични наколенници. Това е първата
находка от тоя род. Наколенниците, конто разглеждаме тук, са направени
от бронзова тенекия по-дебела от тая на шлема (1,5 мм.). Високи са
0,425 м., най-голяма ширина при прасците — 0,115 м., шир. при глезе-
зените — 0,08 м. Те садобре запазени. И двата наколеника са били
Обр. 78. — Набузник от До-
дона (Северна Гърция)
повредени в долната си част и са били попра-
вени още в античността, за което свидетел-
ствуват снажданите отделу парчета. Те следват
точно пластичната форма на пищелите. Преда-
дени са мускулите на краката и коленната
костица. Наколенниците покриват краката на-
пълно За скачване отзад, изглежда, са служи-
ли малки токички. На долния и горен край на
наколенниците и днес са запазени дупчиците.
Двулинеен кант, изработен на ръка, обикаля
по-края наколенниците. В горния край до са-
мия кант е щеми дуван върху двата наколен-
ника един и същ надпис на старогръцки език:
’Ayafraywp (дорийска форма, в атически диа-
лект съответствува формата ’АуаЦуюр). Щем-
пелуването е направено с малко правоъгълно
печатче, дъл. 1,2 см. и шир. 2 мм. То показва,
че е имало масово производство. Изглежда че
Агатанор е производителят на наколенниците
,8) За появата и развоя на наколенниците вж. Hagemann, Griechische Panzcrung,
Leipzig itnd Berlin, 1919, 132 сл За находки вж. стр. 135 бел. 3 Вж. също О. Karo,
DA IV, 145 сл. под думата ocrea	Не ни беше достъпна дисертацията на W
GSrte, Die Beinschutzwaffen dec Grieclien Konigsberg 1920.
106
ПРЕДПАЗНО ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТРАКИЕН ОТ АСЕНОВГРАД
Както се вижда от самата
Обр. 79. — Наколенники от Асеновград
диалектична форма на името, на-
коленниците не са работени в
Тракия, а са внесени от никоя
дорийска облает в Гърция или
дорийска колония на Егейско
или Мраморно море. Коя е тази
облает, засега не може да се
определи.
Епиграфските особености
на буквите 0, N и -г^ показват,
че наколенниците трябва да се
отнесат най-рано към края на
V. в. или началото на IV в. пр.
н. е. За IV. в. можем да бъдем
напълно сигурни. Обр. 80.
Към това време (IV. в.) не-
съмнено спада и разглежданият
тракийски шлем от Асенов-
град, понеже той е част от пред-
пазното въоръжение на един
и същ воин. Действително
може да има известна раз-
лика в годините между напра-
вата на шлема и наколенници-
те, но тя едва ли е в състоя-
ние да промени значително на-
шето датиране.
Воинът е носил на шията
си бронзова торква, направе-
на от три еднакво дебели, об-
ли и усукани жици. Двата й края завършват с по една двойно навита
халка, сплесната от външната страна. Днес тя е счупена на три парчета.
Диаметърът й е 0,14 м., деб. 0,005 м. Обр. 81.
Несъмнено е, че предпазното въоръжение, което разглеждаме тук,
е принадлежало на някой тракиец, понеже той е носил тракийски
шлем и торква. Старите гърци не са носили торкви. Те са смятали
този обичай за варварски19.
Накрая ще се спрем на въпроса за родината на тракийските
шлемове. Още на времето Schroder20
ходът на тракийските шлемове трябва
да се търси на Север, а именно в Тра-
кия. Но тогава той разполагаше с
много оскъден материал, намерен в са-
мата Тракия. Бяха му известии само шле-
мовете от с. Брестовец (Караагач),
Пловдивско, от Цариград, вероятно,
намерен някъде в Тракия и още няколко други. Но оттогава броят
само на тракийските шлемове от Южна България нарасна на пет:
беше изказал мнение, че произ-
lAEAOArW
Обр. 80. — Надпяс върху наколен-
ниците от Асеновград — увеличен
4 пъти
19 За употребата на торквата вж. Е. Schuppe, RE 6А, 2 180 и цит. т м литература;
също S. R с i n а с h, DA. стр 375 сл. под думата torques о u torquis.
20 Schroder, стр. 343 сл.
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
107
един от с. Ковачовица, Неврокопско,
два от Асеновград (тук - влиза и
новооткритият шлем), един от с.
Брестник, Пловдивско и един от с.
Брястовица, Пловдивско, намерен не-
отдавна, който г. Цончев ще публи-
кува в XVI том на Известията на Бъл-
гарския археологически институт21.
Като се има предвид броя
на тракийските шлемове от други
места, то излиза, че най-много са
намерени досега у нас и то предимно в
Южна България. Несъмнено там тряб-
ва да търсим тяхната родина.
ARMURE DE GUERRIER THRACE TROUVEE
A ASSENOVGRAD
L’armure qui comprend un casque, deux cnemides et un torques a
£tc trouvee d’une maniere fortuite a Assenovgrad, dans la Bulgarie meridio-
nale et fait actuellement partie des collections du Musce national de Sofia.
On ne sait rien sur les circonstances de la decouverte. Selon toute pro-
babilite, l’armure provient d’une tombe de guerrier.
Le casque est fait d’une lame de bronze, epaisse de 1mm. (fig. 69 et 70).
La hauteur totale est de 0’44 m., sans garde-joues elle n’a que 0’31 m., la
largeur 0T8 m. La longueur ne peut etre evaluee, la partie posterieure du
casque n’etant pas conservee. La calotte, qui est faite d’une seule piece
avec le frontal dont elle est delimitee par deux plis, est de section ellip-
tique. Le sommet est projetc en avant et s’arrondit I’extremite en guise de
bonnet thrace (phrygien). Sur le frontal deux arcs en relief imitent, en les
stylisant, les sourcils. Ce frontal portait en outre un decor applique, dont
la place est encore visible.
Les garde-joues mobiles etaient attaches au bord inferieur de la calotte.
Ils epousent la forme du visage, ne laissant a decouvert que les yeux, la
bouche et le nez. Ils sont converts de bortcles frisees-stylisation de la barbe,
accompagnee d’une moustache aux bouts retombants. Les garde-joues ne
sont pas completement identiques. 11 est evident qu’il n’appartiennent pas au
casque primitif et ont ete ajoutes a une epoque postcrieure. Le casque appar-
tient au type dit thrace. Il est analogue aux casques thraces, trouves en
Bulgarie, 1’un pres du village de Kovatchovitza, region de Nevrokop
(fig. 71 et 72), 1’autre a Assenovgrad, comme celui que nous publions
(fig. 73), soit au casque provenant de la Russie meridionale (Bliznitza и Balchaya
sur la presqu’ile de Taman, actuellement a Certch — fig. 77), a celui de
Constantinople (fig. 74 et 75), actuellement a Copenhague, ou a celui d’lsernia
dans le Samnium, actuellement a Erbach (fig. 76). Le garde-joue de Dodone
est identique quand a sa forme, sa technique et la stilisation de la barbe
aux garde-joues de notre casque (fig. 78).
21 Дължим да изкажем благодарност на г. Д. Цончев, който нма любезността да
ни съобщи за находката.
108
Le casque d’Assenovgrad est le premier casque thrace provenant de
Bulgarie, qui pent etre date avec une certaine approximation, puisqu’il a cte
trouve ensemble avec deux cnemides munies de timbres.
Les cnemides sons faites dune lame de bronze epaisse de 1. 5 mm.
Leur hauteur est 0'425 m., la plus grande largeur aux mollets — 0,115 m.,
la largeur pres des chevilles — 0'08 m. (fig. 79). Elies sont en bon etat,
Seule la partie inferieure montre des traces de reparation. Leur forme moule
la jambe qu’elles recouvrent entierement. Les muscles de la jambe et les os
du genou sont fidfclement traduits et stylises. A leur partie superieure les
deux cnemides portent un timbre avec le nom ’Ayaliavtop, dans sa
forme dorienne (tandis que la forme attique est ’АуагЦуыр)—fig. 80. Les parti-
cularites epigraphiques des lettres Q, N л indiquent la fin du Ve siecle ou la
premiere moitie du IVe comme epoque de la fabrication des cnemides. La
forme dorique du nom nous fait croire que les cnemides ont du etre importees
d’une region dorienne. Le casque doit appartenir a peu pres a la meme
epoque, c’est-a-dire au IVe siecle avant notre ere.
Le torques (fig. 81) est fait de trois fils de bronze tordus ensemble,
de meme grosseur. Les extremites se terminent par un anneau a double
enroulement, d’un diametre de O'14 m., et d’une cpaisseur de 0'005 m.
Il est evident que 1’armure entiere appartenait a un guerrier thrace qui
portait le casque thrace et un torques.
Deja Schroder1 croyait que 1’origine des casques dits thraces devait etre
cherchee dans les regions situees au nord de la Grece, c’est-a-dire en Thrace. Le
materiel dont il disposait a I’epoque etait restreint, actuellement le nombre des
casques thraces a considerablement augmente. Rien qu’en Bulgarie mcridionale
ont ete d£couverts cinq pieces: un a Kovatchovitza, deux a Assenovgrad (le
notre compris), un a Brestnik et un cinquieme a Brestovitza, region de
Plovdiv, trouve dernierement et qui sera bientot publie par D. Tsontchev
dans le tome XVI du Bulletin de 1’Institut archeologiquc bulgare. Jugeant
d’apres le nombre des casques thraces proprement dit trouves en Thrace
bulgare, nous devons conclure que cette region etait leur pays d’origine.
Theophile Ivanov
*) Schroder, Thrakische Helme, IdJ XXVII, 1912, 343 sq.
НОВООТКРИТИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NICOPOLIS AD ISTRUM
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
1.	ЕДНА НЕИЗВЕСТНА ДОСЕГА ФИЛА И ГЕРУЗИЯ В NICOPOLIS AD ISTRUM
На около 350 м. североизточно от развалините на Nicopolis ad
Istrum1, при с. Никюп, Търновско, в една могила на юг от акациевата
гора,1 2 в нивата на Марин Чанев, се намира полукръгъл архитрав от над-
гробен паметник. Той е изработен от хотнишки варовик със сивобял цвят,
сложно профилиран отвън и отвътре, външен диаметър 2,92 м., вътрешен
диаметър 1,78 м., шир. 0*57 м. и вис. 0’60 м.3 Пред него днес лежат пова-
лени пет отломъка от колони с диаметър 0'57 м. и с различна височина,
най-голямата около 1*50 м. Обр. 82. Архитравът е бил поставен, вероятно,
върху три колони, две от краищата и една в средата. Целият надгробен
паметник е лежал върху основа, зидана с необработени камъни, свър-
зани помежду си с бял хоросан. Гробът е бил разкопан от селяни от
с. Никюп още през м. септември 1920 г.4 Липсват положителни сведе-
ния за гробния инвентар. През м. септември 1945 г. отново разкрихме
паметниците, конто тук публикуваме под №№ 1 и 2.
Върху вътрешната страна на архитрава е издълбан четириреден над-
пис на старогръцки език. Височината на буквите е: 1. ред — 0'08 м.,
2. ред. — К в собственото име KaXrcoupycog — 005 м., останалите букви
— 0’045 м.; 3. и 4. ред — 0’045—0’05 м. Надписът гласи:
0(eolg) K(aTayfrovtoig) | КаХтоир'ды Га?ы тф ха! КйЕртир ауор! тоАитт) ipuXfjg
’ArcoAXtoyiaSog ха! уероиссаат^ ^саутс ётеосу е^хоута | ха! Еитиуйс ituyaxp!
^аас[т] ё]теоту бехаеууёа Хртртт; Хр^атои £бхта тЬ pyepeloy ёх тйу totwy
| хатесхейааеу.
В надписа iota adscriptum не се изписва. Липсва хоризонталната
чертица на буквата Н в думите: HOAEITII и ФГАП2 (2. ред).
Лигатури: 2. ред: TH, NT, ТЕ, NE, НК; 3. ред: ТР, ТЕ, NE, TH.
MNEME; 4. ред: ТЕ.
ПОАЕ1ТН е равно на ПОА1ТН1. Рядка е употрсбата на израза С^у ётеоту
(dativus temporis)5 вместо обичайния израз (асе. tempons).
Хресте, дъщеря на Хрест, е издигнала надгробния паметник в
чест на съпруга си Калпурний Г ай, наречен още и Карп и на дъщеря
си Евтюхида. От името на Калпурний Г ай виждаме, че във времето, когато
1 За Nicopolis ad Istrum вж. К aza row, RE XVII, 518—533 и цит. там лите-
ратура.
2 Тук се е намирала една част от пекропола на Nicopolis ad Istrum, както това
свидетелствуват откритите там в миналото надгробии паметници. Вж. В. Добруски,
Мсб. XVIII, 1901, 735 сл. и заб. 1; G. S е u г е, RA X, 1907, 432 сл.; Абоба •— Пляска,
ИРАИК X, 1905, 476 (Текст).
s За други надгробии паметници с тази форма, открити в съшата местност, вж.
Добруски, Мсб. XVIII, 1901, 740 сл., №№ 35—37. (Сега се намират в Народния
археологически музей — София, старовек. отдел, инв. № № 2265 —2267).
4 Вероятно за този архитрав спомснава само бегло М. Б р ъ ч ков а, ГНМ, 1920, 76.
5 Вж. аналогични примеря у ToCilescu, АЕМ XIX, 1896, 96 № 43 — надпис от
Кюстенджа.
В улич, Споменик, LXX1, 178 № 468.
110
НОВООТКРИТИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NIKOPOLIS AD ISTRUM
Обр. 82. — Архитрав от надгробен паметник — с. Никюп, Търновско
е изработен паметникът, не се е точно спазвала употребата на личното
и на родовото име (praenomen и nomen gentile). Родового име Калпур-
ний е употребено като лично име, а Гай, едно от малкото лични имена у
римляните, тук означава родово име. Това явление се наблюдава още
от началото на II. век сл. н. е.6 7 Надгробният архитрав произхожда веро-
ятно от II в. сл. н. е.
Този надпис е особено важен поради това, че от него узнаваме за
съществуването на една неизвестна досега местна фи ла в Nikopolis ad
Istrum, а именно фиХт; ’АтоХХомас. Досега ни бяха известии от надписи
имената само на две местни фили: cpuX-rj КаттшЫут)8 и cpuXrj ’Athjvafg9.
Новоокритата фила е наречена на името на бог Аполон. Вероятно
в нея е бил установен неговият култ. Както в другите градове на трако-
мизийската облает, така и в Nicopolis ad Istrum култът на Аполон е
заемал видно място10. Това се установява от намерените монета с изобра-
жения на бога в най-различни пози, сечени в Nicopolis ad Istrum, и от посве-
вещенията в иегова чест. Много често е * явлението, когато една фила е
получавала името на някой бог. То е засвидетелствувано и при имената
на другите две известии фили в Nicopolis ad Istrum: KarexioXeiyig* и
6 За двойните имена у гърците н римляпите с 6 xal и qui et вж. М. Lambertz
Clotta IV 78—143 ; Schmid, Atticismus III 338 ; Ed. M a у s e r, Gram, der griech.
Papyri aus der Ptolemaerzeit, Bd. II, 1, 60 сл.
7 Cagnat, Cours d’Cpigraphie latine, 19144, 48.
8 Domaszewski, AEM X, 1886, 242 № 8; H. und K. Skorpil, AEM XV,
1892, 214 № 92; Cagnat, IGR I, 500. Паметникът ее намира в Hap. музей —. София,
ст. век. отдел, инв. № 1082. Вж. S е u г е, RA, 1908, II 33, № 61.
9 Добру с к и, Мсб. XVIII, 1901, 727 № 19; Seure, RA X, 1907, 427 №21.
(Народен музей — ст. век. отдел, инв. № 2400)
70 Kazarow, RE XVII, 525.
* На името на Капитолнйската тройца: Юпитер, Юнона и Минерва.
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
111
’AShpal'g. От Philippopolis11 ни са известии
също така няколко фили, наречени по име-
то на никой бог. Напр.: ’Aptepraia? (Kalin-
ka 216),'HpaxXetg (Kalinka 120), ’AaxXrjrafas]
(Dumont-Homolle 332, № 29).
Покойният Калпурний Гай e означен
в надписа като YepoujwKrrijg, т. е. член на
герузия11 12, един институт особено добре
застъпен през римската императорска
епоха в гръцките малоазийски градове с
развита общинска уредба. Оттам герузията
се е разпространила в Тракия и Егей-
ските острови. Nicopolis ad Istrum е бил
основан от император Траян като гръцка
тоХпиа по образец на малоазийските. Този
е първият надпис. в който се споменява
за съществуването на герузия в Nicopolis
ad Istram.
2.	В същата могила, на около 3 м.
източно от гореописания надгробен памет-
ник на Калпурний Гай, още през 1920 год
е била намерена надгробна плоча и малък
саркофаг13 * 1. Саркофагът бил пренесен в с.
Никюп, а плочата била затрупана на мястото
си. Сега те са поставени при развалините
на Nicopolis ad Istrum пред къщата на
пазача.
Саркофагът е изработен от хотниш-
ки варовик. Той е дъл. Г20 м, шир. 076 м.,
вис. 0’55 м. и дебелина на стените—0*12 м.
Върху една от дългите му страни е изра-
ботено релефно изображение, т. н. tabula
ansata. Похлупакът на саркофага (дъл.
Г27 м., шир. 0’80 м. и вис. 0'30 м.) има
на четирите си краища по един схема-
тично изработен акротерий. Липсват изо-
Обр. 83. — Надгробна плоча от
с. Никюп, Търновско
бражения.
Надгробната плоча има правоъгълна форма. Горният й ръб е слабо
закръглен, почти хоризонтален. Изработена е от варовик, вис. 2 м.,
шир. 0’67 м. и деб. 0-27 м. Обр. 83.
Във вдлъбнатото петоъгълно поле над надписа е изработен релефно
венец от дъбови листа, увит в долната си част с лента, на която се
11 С hr. М. Danoff, RE XIX, 2255. Seure, RA, 1912, II 255, 5.
12 За съшността на герузията вж. Miller, RE VII, 1261 сл.; Cail le mer. DA
IV, 1549 сл.; Levy, Etudes sur la vie municipale de 1’Asie mineure sous les Anton'ns. REG
VIII, 1895, 231 сл. Също Г. И. Каца ров, Принос към старата история на София,
София 1910, 30 сл.
1S Тук даваме описание на саркофага и пренздаваме плочата, понеже при мииа-
лнте публикации л псват точните й размери и последнего четеие на надписа е неточно.
Вж. Иван Белков, ГНМ, 1921, 214 № 4. Срв. Я. Тодоров, Паганнзъмът в
Долна Мизия, 1928, 206, № 390. Също М. Britschkoff, Neue Inschriften aus Nicopo-
lis ad Istrum, AM 48, 1923, 115 №28.
112
НОВООТКРИТИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NICOPOLIS AD ISTRUM
виждат двата края.14 Между тях има малка четирилистна розета, а от —
страни на венеца по една четирилистна розета (десната — по-малка).
Надписното поле е ограничено от правоъгълна, профилувана рамка,
дъл. 1-01 м., шир. 0'535 м. и вис. 0'05 м. Надписът е грижливо
изписан и добре запазен. Еисочината на буквите е 0'035 м., с изклю-
чение на буква 0 в началото на надписа — 0'04 м. и буква А в соб-
ственото име ’АахХа — 0'05 м. (2. ред).
Надписът гласи:
0eolg хатауй-о-
yt'otg ’АахХа
Хртртои и:ф
уе<р т^рсо typay-
5. XI 2X7] (Г [wjpjG
yapty 6 гсатф Xpyja-
хос хт;у angXjjy
йуёохтреу.
Iota adscriptum ее предава навсякъде в надписа. Лигатури: 5. ред:
MNHMH; 6. ред: ТНР, PH; 7. ред: THN, TH HN; 8. ред: TH.
’АахХа?15 е гальовно мъжко име, произлязло чрез съкращение на
името ’АохХтртю? Покойного дете е хероизирано14 15 16 — уёо? 7]рш? (4 ред).
Бръчкова погрешно чете това място от надписа като уештёрф вм.
УЕф Tjptp.17
Бащата, който поставил надгробната плоча, се нарича Хрест.
Същото това име се среща и в надписа върху полукръглия архитрав,
описан по-горе. Там Хресте, дъщеря на Хрест, е издигнала паметника.
Като се има предвид и непосредствената близост на двата гроба, затру-
пани в една и съща надгробна могила, може да се предположи, че Хре-
сте е сестра на покойния Аскла. В такъв случай в могилата са били
погребани лица, принадлежащи към един и същ родствен кръг. Памет-
никът на Аскла е малко по-ранен от тоя на Калпурний Гай — II. в.
сл. н. е.
3.	В двора на Христо Григоров Бояджиев от с. Никюп се намира
четвъртита плоча от бял мрамор, употребена за стъпало пред къщата му,
дъл. 0'76 м. и шир. 0'30 м.
Както показва издълбаният надпис на гръцки език, плочата е била
по-голяма, обаче е била отчупена според размерите на останалите стъ-
пала. Височината на буквите е 0'03 м. Надписът гласи:
AtX(to?) ’AKoXtyaptg. AtX(to?) XIactpo?.
KXauStg ’АтоХХшусои. Netxwy 'lepwyo?
14 За формата и украсата на римските надгробии пл очи вж. Д и м и т ъ р П.
Димитров,. Надгробните плоча от римско време в Северна Българня, София
1942, 59 сл.
15 Fick, Die griechischen Personennamen, Gottingen 1894, 30 и 75. Срв. Mordt-
mann, AM X, 1885, 13 № 1.
Имею ’AaxXaf ее среща в един надпис от с. Хисарлъка, Неврокопско. Вж. В.
Беш ев л и ев, ИАИ Vlil, 1934, 465 сл., обр. 288.
16 За титлата ijpeic вж. R о s с h е г, ML I, 2549 сл.
17 М. Britschkoff, цит. м., 115 № 28. Срв. Ив. Белков, цит. м., стр. 214.
ТЕОФЧП ИВАНОВ
113
Лигатури: 1 ред: Al, Al, IE, IM, ОЕ. Буквата О в името ’AnoXXtvdpcg
е вписана в буквата П. 2. ред: BN, ОЕ, NE, ОЕ.
’AiroXtyaptg = ’AnoXXiydpiog; KXauStg = KXauotog18; Netxiov = Ntzwy.
Римските фамилии имена A'.Xtog и KXauStg в тэзи надпис са упо-
требгни като лични имена. Както се спомена по-горе, това явление се
наблюдава от началото на II. в. сл. н. е.19 Името AtXtog се среща особено
често едва от времето на император Хадриан (117 —Л 36) и след него.
Запазената част от надписа показва, че се касае йа някакъв поиме-
нен списък на лица, вероятно, членове на някакво сдружение с култов
или обществен характер. Обаче точното му предназначение не може да
се определи поради фрагментното състояние на надписа. Надписът е от
II. в. сл. н. е.
4.	Статуя от едрозърнест, бял мрамор, липсва главата, вис. с под-
ставката 0'76 м., без подставката — 0’69 м. Намерена е в началото на
м. ноември 1945 г. от архитект Сава Бобчев20 при един- сондаж, напра-
вен непосредствено на юг от орхестрата на т. н. „Одеон" в Nicopolis
ad Istrum (сега Нар. музей—София, инв. № 7111).
Преставена е жена, права, обърната напред, стъпила на десния си
крак, а лявият й крак е облекчен и изнесен малко в страни. Облечена
е в дълъг хитон, който стига до пръстите на краката й и е наметната
с мантия. В десната си ръка, поставена върху гърдите под мантията,
жената държи единия край на мантията, а в лявата спусната надолу
ръка—другия край. Гънките на дрехите са предаденй много схематично.
Личат явни следи от длетото на майстора, особено в долната части а
статуята. Гръбът на статуята е съвсем грубо изработен. Това обстоя-
телство показва, че статуята е била предназначена да се гледа само отпред.
Никюпската статуя е грубо произведение на римското провинциално,
статуарно изкуство. Terminus post quem е основаването на Nicopolis ad
Istrum (102 г. сл. н. е.).
5.	Отломък от оброчна плочка (долната лява част), от ситнозър-
нест, бял мрамор, вис. 0*12 м., шир. 0‘135 м. и деб. 0'03 м., намерена на
същото място, гдето и гореописаната статуя на жена. (Нар. музей—София,
инв. № 7110).
Върху плочката са представени релефно образите на здравеносните
божества Хигия и Телесфор21. От образа на Хигия е запазена само дол-
ната половина. Хигия е права, обличена в дълъг хитон и мантия, прех-
върлена през лявото й рамо. От десната й страна се намира малката
фигура на Телесфор, в типичната му поза и облекло (юмурлук с качулка).
Образът на Асклепий липсва, понеже плочката е отчупена.
Върху рамката под релефното изобрежение е останала част от
гръцки надпис:
. . . euyaptaxf^ptoy].......
. ... too...................
18 За преминавансто hi — ioj в — ос вж. Ed. Schwyzer, Grechsche Gram-
mat'k I, Miinchen 1939, 472; същэ G. Mhailov, La lanqtie des <nscript:ons grecques,
en Bulgarie, 1943, 51.
19 Cagnat, пит., m. 48.
20 Дължим да изкажем благодарное! на г. Сава Бобчев, който ни предостави да
публикуваме материала, описан тук под №№ 4—7.
21 За кулата на Асклепий,Хигия и Телесфор в Nicopolis ad Istrum вж. К azarow,
RE XII, 525.
8
114
НОВООТКРИТЩПАМЕТНИЦИ ОТ NICOPOLIS AD ISTRUM
Обр. 84. — Бронзово
звънче от с. Никюп,
Търновско
6.	Римско бронзово звънче, вис. 0’044 м., с
пирамидална форма, наме-рено при копаене на
кладенеца при развалините на Nicopolis ad Istrum,
непосредствено до къщата на пазача на старините
(лятото на 1945 год.). На долния край на чети-
рите краища то има по един издатък. Халката
и езичето липсват. (Нар. музей -—- София, ст.
век. отдел, инв. № 7123). Обр. 84. Подобии
бронзови звънчета са открити в с. Брестовица22,
Пловдивско.
7.	Римска костена лъжичка, намерена в.
пръстта на юг от „Одеона" в Nicopolis ad Istrum.
Липсва част от дръжката и от кръглата вдлъб-
натина на лъжичката. Дръжката е украсена с
врезани черти, конто образуват мрежест орна-
мент, ограничен отгоре и отделу от по три
хоризонтални, успоредни черти. Дъл. 0105 м.
(Нар. музей-София, ст. век. отдел, инв. № 7123а).
Подобна костена лъжичка е известна от светилището на Зевс
и Хера при с. Копиловци, Кюстендилско.23
22 Ив. Белков, ПАИ XIV, 1940—42, 193, обр. 269.
23 Г. И. Кацаров, НАД IV, 1914, 107, табл. XIX, 3.
TROUVAILLES DE NICOPOLIS AD ISTRUM
Nous publions ci-dessns quelques trouvailles provenant des r nines de Nico-
polis ad Istrum, situee pres du village actuel de Nikup, non loin de Tarnovo.
1.	Au nord-est des ruines de la ville antique a ete deterree une archi-
trave de forme semi-cerculaire, en calcaire grisatre. Elie a au faire partie
d’un monument funeraire. Des moulnres recouvrent ses deux cotes.
Elie a 2*92 m. de longneur, 0*57 m. de largeur et 0'60 m. de hauteur (fig. 82).
La face interne porte une inscription grecque (hauteur des lettres 0’045 —
0’08 m. (v. p.109.) Cette inscription atteste 1’existence d’une tribu (<риЦ),
inconnue jusqu’ici, la ’AnoXXwvtac;, ainsi celle de la yepouata. Le mon-
ument date de I’epoque romaine du IIе siecle.
2.	Environ 3 m. a 1’est de 1’architrave a ete decouverte une stele, haute
de 2 m., large de 0’67 m., erigee par un certain Chrestos a la memoire de
son enfant Ascla, age de 2 ans (fig. 83). La hauteur des lettres va de 0’035 a
0’05 m. (v. p. 112). L’enfant decede est appele veo? 7jp<os, C’est un trait ca-
racteristique de I’epoque romaine tardive de donner le titre de heros
exclusivement a des defunts d’age juvenile (Roscher, ML I, 2549 sq.)
3.	Ay village meme de Nikup, dans la cour de Khristo Grigorov
Bojadjie^, se trouve une dalle rectangulaire de marbre blanc, employee comme
marche d’escalier, longue de 0’76., large de 0’30 m. Elie porte 1’inscription
reproduite a la page. 112 L’inscnption presente probablement la partie
d’une liste commemorative des membres d’une soci£t£ de caractere
civil on religieux, qui date du IIе siecle de notre ere.
4.	Une statue acephale de femme en marbre blanc a gros grain, haute
de 0’76 m. у compris la base, a ete trouvee au sud de 1’orchestre de l’„Odeion“
de Nicopolis ad Istrum, lors des sondages effectues par 1’architecte Bob-
tchev en 1945. La femme est debout, en face, le poids du corps tomb? nt sur
la jambe droite, vetue d’un chiton long et enveloppee d’un manteau. Oeuvre
plutot grossiere de 1’art romain provincial.
5.	Un fragment (partie infericure) d’un relief votif de marbre blanc,
an grains fins a ete trouve avec la statue. Hauteur 0T2 m., largeur 0’135 m.
epaisseur 0’03 m. Ne sont conservees que les images d’Hygie et de Tcles-
phore; manque 1’image d’Asklepios. Au-dessous des images on lit 1’inscrip-
tion donnee a la page 113.
6.	Une clochette en bronze, haute de 0’044 m., de forme pyramidale,
a £te trouvee lorsqu’on creusait le puits pres des ruines de Nicopolis ad
Istrum (fig. 84).
7*	Une cuillere en os depoque romaine a ete trouvee au sud de
r„Odeion“’ Le manche porte un ornement reticule de traits incises.
Theophile Ivanov
8*
НОВИ ДАННИ ЗА . ОДЕОНА “ В NICOPOLIS AD ISTRUM
С. Н. БОБЧЕВ
Възстановяването на старите архитектурни паметници, конто се
разрушават постоянно в минало и сегашно време, е възможно и то само
до толкова, до колкото даннкте, по конто ще става то, са сигурни от
гледна точка на археологический метод на изследване. След това от
голямо значение са материалните и технически възможности, както и
личния такт и умение на реставраторите. От това се вижда колко една
такава дейност, отчасти за възобновяване, отчасти за укрепяване на
ценни архитектурни останки, извършвана не само с чертежи и макети, а
върху самите останки, е отговорна и деликатна работа.
Такива възстановявания на архитектурни паметници са извършвани
в миналото, макар и твърде малко, и в България, с по-вече или по-малко
успех. (Балдуиновата кула на Царевец и Търново, Св. София в София и
др.). Има и други случаи у нас при конто биха могли да се извършат
такива реставрации поне частично; желателно е такива да се направят
още и за културното възпитание на народа, доста занемарвано в мина-
лото.	—
Един такъв архитектурен паметник, единствен за сега в България,
е например т. н. „Одеон" в разкопания по-рано център на Никополис
ад Иструм1). Това е една от най-интересните макар и не изцяло разко-
пана и изяснена сграда там.
С името Одеон наричаме тук, заедно с стари автори и нови изелед-
вачи, театроподобни зрителни сгради, който са били покрити с постоя-
нен дървен покрив (theatra tecta, беагра (шорбфса) и конто са служили
откачало, както и името им показва, за музикални представления и реци-
тации (напр. Перикловия Одеон в Атина), а по-късно, главно в римско
време, в по-малки размери и преимуществено с правоъгълна форма на
плана (с изключение на Одеона на Херодес Аттикус в Атина) — ако се
съди по сигурни данни, и за други зрелища (Термессос, Коринт, Епидавр
Атина, Неапол, Помпей, Таормина, Картаген, Аполония в Албания и др.1 2).
Покрива им е имал за главна цел да покрие сравнително малкото пра-
воъгълно пространство. Вписаната в него вътрешна полукръгла носяща
стена, (в противовес на вгншната полукръгла стена на по-големите обик-
новени театри), не е била открита и проведена до горе, а останала
закрита, под наредените в полукръгове седалищни редове, също както
и носящите конически сводове. Покритото по външните си правоъгълни
стени пространство, в противовес на откритото пространство при театрите
или другите големи открити сгради, не е могло да остане открито, освен
ако можете да се вземат специални мерки за отвеждане на дъждов-
ните води, както това редовно става при откритите сгради. (напр. при
1 С. Н. Б об чев, Nicopolis ad Istrum, снимки и реставрации ИАИ V, 1928
— 29. 62 сл.
2 Fensterbusch, RE 5* 2 А, 1384 сл. под lheatron; също О. Navarre, DA,
стр. 178 под tbeatrum
С. Н. БОБЧЕВ
117
Обр. 85 План на останкяте от .Одеона" в Nicopolis ad istrum през септ. 1945
118
НОВИ ДАННИ ЗА .ОДЕОНА* В NICOPOLIS AD ISTRUM
Обр. 86—Изглед на хоризонталните и вертикални плочи на подиума
Дионисиевия театр в Атина, храма на Аполлона Дидимейски при Милет
и др.). При това покрива е предпазвал публиката от дъжд и слънце и
е създавал по-добра акустика.
В много отношения сходни с тия сгради (Одеони) са „градските
съвети“ на някои малоазийски градове (Приена, Милет, Илион), но те
явно се отличават главно по следните признаци: 1. правата стена затво-
ряща орхестра няма сценен подиум (пулпитум) с архитектурна декорация
и характерните три врати, а има само гладка стена над естрадата, слу-
жаща вероятно на президиума с две врати от двете страни на тоя пре-
зидиум и прозорци високо над него и 2) тия „градски съвети“ не са
преустройвани за новопоявилите се към средата и на края на римската им-
перия народни забави, защото обикновенно не са били пригодни за това с
входовете, сцената и с необходимостта да се издигнат седалищните
редове над орхестра чрез подиум.
Тъй като и нашата театроподобна сграда в Никополис поради пра-
воъгълното очертание на плана си и поради липсата на отводнителни
приспособления, е била покрита, а при това е била предназначена за
зрителна сграда, а не за събрания, както ще се види по-долу, то затова
ние я нарекохме „Одеон" или „покрита зрителна зала", което е за нас,
както и за други изследвачи, едно и също.
Още при първите проучвания на Никополския Одеон през 1927 г.
се очертаха някои особенности на плана и детайла му, конто послу-
жиха за изясняване на въпросите за неговата форма и предназначение.
Необходимо се явява да се продължи по възможност правилно и цялостно
разкриването особено на южната му част (сцената).
С. Н. БОБЧЕВ
119
Обр. 87. План на .Одеона' в Noropolis ad Istrum (възстановен по данни от 1945)
120
НОВИ ДАННИ ЗА „ОДЕОНА" В NICOPOLIS AD ISTRUM
През м. септември 1945 г. в връзка с разкопките на Народния
археологически музей в с.—з. част на Никополис, стана възможно чрез
сондажи, макар и не напълно достатъчно, да се разкрият нови части
на Одеона само по посока на западния пародос и донякъде южно от
стената на сцената. Разкриха се: 1. три правоъгълни ниши южно от
предната стена на сцената, разположени от двете страни на симетрич-
ната ос на „Одеона" и открити от север към орхестра чрез отвори
оградени от значителни каменни стълбове (страници), от конто едина е
запазен цял с височината си 2‘35 м., а другите са с отчупени горни
части. В подножието на тия каменни страници, в самия отвор, се
откриха каменни плочи от пода, а навсякъде в разкопаното простран,
ство се намериха изобилие парчета от мраморни плочки за облицовки
инкрустации и подови настилки в най-различни дебелини, форми и цве-’
тове, също и парчета от гладко стъкло. Откри се и една статуя на
жена без глава, вероятно от пластичната украса на сцената. При раз-
чистването пода на орхестра се очерта разположението на големите
каменни плочи, конто са служили за подложки на горната настилка,
която е била от мраморни плочи като се съди по многото останки от
нея. Долните подложни камъни са разположени диагонално на горната
мраморна настилка за да се избегне неправилното улягане на пода. При
разчистването на проходите (пародои) от двете страни на орхестрата се
откриха големи каменни блокове на аналемата, от конто „на место"
бяха началните стъпала, водящи към седалищата. Така се тури началото
за изясняване начина по който са били поставени седалищата. Големите
хоризонтални подови плочи (А), поставени върху вертикалните парапетни
плочи (В), снабдени с дупки за свързване, точно отговарящи на
подобии такива дупки върху горната повърхност на парапетните плочи,
показват тяхното положение в форма на подиум Г50 м. висок над нивото
на орхестрата. (Обр. 85, 86, 87 и 88).
С това се изясни също защо лицата на парапетните плочи, обър-
нати към зрителната зала, са с груба, необработана повърхност, когато
лицата им към орхестрата са гладко обработени. Първите лица не са
били видни щом са били покрити от горе с подовите хоризонтални
плочи на подиума.
При това разположение е невъзможно прякото слизане от амфи-
театралните седалища към орхестрата (или ораторската трибуна?), с
което още веднаж се доказва, че сградата не е служила за градски
съвет. Тъй като е явно, че орхестрата е била преднамерено отделена
(недостъпна) от към зрителната зала, (тя е била достъпна само чрез
стълбичките от към пародосите), което се среща и в други театри и
театроподобни зрителни зали от антично, главно римско, време и
което може да има смисъл само за запазване зрителите от някаква
опасност, идваща от орхестрата-арена, то уместно е да се припомни
тук, че в Никополис са били популярни борбите с животни и гладиа-
тори (xuveyta xal poyopayta) при конто тъкмо такава опасност би могла
да дойде за зрителите от една сравнително малка арена, ако първият
ред от седалищата стой на едно ниво с нея и се огражда само с
парапет3).
Въз основа на тия нови и положителни данни ние можем вече да
направим някои заключения относно общия вид на нашия покрит „Одеон"
s) Г. И. Канаров, Нови антични паметници от България. ИИД IV, 1915.6.
NICOPOUSatISTRUM
БЮСТАНОБЕН РАЗРЕЗ НА
.Одеона'
СЬГЛАСНОНОВИЛАННИ ст-194 5г
4:-loo
I. БОБЧЕВ

ОБР. 88.—Разрезпрез ,Одеона" на Nicopolis ad Istrum—Възтановен по дянни от 1945.
122 НОВИ ДАННИ ЗА .ОДЕОНА' В NICOPOLIS AD ISTRUM
Обр. 89 Аксонометричен образ на «Одеона* в Nicopolis ad Istrum (Възстановен по данни от 1945 г.)
С Н. БОБЧЕВ
123
Обр. 90. Аксонометрична схема на „Одеона” (недопустима алтернатива с оглед положение™
на северния портик и на покриването).
От двете алтернативи, конто могат да се поставят при възстано-
вяването, именно: 1. развитие и издигане на зрителната зала само до
вътрешната правоъгълна стена (базиликално) с само около
200 места и 2. развитие и издигане на залата по външните ч е т-
въртити стени, както е обикновенно при театроподобните сгради с
такова очертание на външните стени, ние възприемаме втората, като
единствено възможна с оглед на развитието на перистила и портика
северно от „Одеона". Корниза на този портик е отсечен така, че да
може съседната нему външна стена на нашия „Одеон" да се издигне
над него, т. е. да получи височина около 12—13 м., което потвърждава
външната четириъгълна, а изключва кръглата или вътрешната четириъ
гълна стена за околовръстна стена на зрителната зала. (гл. обр. 88, 89 и 90).
При изчисление общия брой на зрителите при тоя случай (около
400 души) ние приехме, че за сядане на един зрител в антично време
са били необходими 80 см. по дължина, когато за съвременния зрител
се считат достатъчни 50—55 см. При реставрацията, която предприехме
в план и разрез, поставихме освен крайните стъпални пътеки за изкачване по
стъпала (до парадосите) още и две други междинни, както и една
средна, по средата на полукръга, с което се доближаваме по-вече до
римската схема на театрите, отколкото до малоазийската. (гл. обр.
87, 88 и 89).
NOUVELLES DONNEES SUR I’„ODEION“ A NICOPOLIS
AD ISTRUM
L’Odeion a Nicopolis ad Istrum est le seul edifice de cette espece
connu jusqu’a nos jours en Bulgarie. Il se trouve dans la partie sud-ouest
du centre de la ville romaine, qui fut dcblaye en 1900. C’et un edifice
tres intercssant, mais qui n’est pas entierement degage et dont I’etude
est encore incomplete.
Nous designons sous le nom d’„Odeion“ les edifices semblables aux
theatres, converts d’un toit en bois (theatra tecta, беатра unopo^ta des
anciens auteurs) qui etaient reserves d’abord, comme 1’indique le nom, aux
auditions musicales (par exemple I’Odeion de Pericles a Athenes,) mais
que plus tard, a I’epoque romaine, avec des changements dans les dimensions
qui dim'nuent et dans la forme qui devient rectangulaire (I’Odeion d’He-
rode Atticus a Athenes excepte) furent utilises pour spectacles divers.
La salle des spectateurs, couverte d’un toit qui repose sur les murs
exterieurs, ne pouvait etre a ciel ouvert, comme dans les grands theatres,
parce qu’elle ne disposait pas d’installations speciales pouvant cannaliser
1’eau de la pluie.
Pareils a ces Odeions sont les „bouleuterions" des villes d’Asie Mi-
neure a I’epoque hellenistique et romaine (Priene, Milet, Ilion), mais ils dif-
ferent d’eux par la maniere dont etait limitee 1’orchestra et d’autre part, par
le mur qui limite 1’orchestra du cote oppose a la salle des spectateurs.
Ce mur ne possede pas un podium-scene decore, mais seulement une etroite
estrade pour le bureau du conseil, derriere laquelle se dresse un mur nu
avec 2 portes (au lieu du 3 comme dans les theatres) et des fenetres dans
sa partie superieure.
D’autre part les „ bouleuterions“ n’ont pas subi les transformations et
les amenagements qui eurent lieu dans d’autres theatres et Odeions grecs,
pour repondre aux exigeances des spectacles populaires de I’epoque romaine
parce que la disposition de leur plan ne le permettait pas (1’absence du
podium et du parapet autour de leur orchestra).
Ainsi la salle-Odeion de Nicopolis, par son plan rectangulaire et par
1’absence d’egouts, nous fait comprendre qu’elle a ete couverte et destinee
aux spectacles et non aux assemblees communales, d’autant plus que les
sieges autour de 1’orchestra etaient disposes sur un podium. Voila pourquoi
I’edifice est nomme „Odeion" ou „salle de spectacles couverte".
En 1927, dans mon essai de reconstitution de cet edifice, j’ai fait quel-
ques remarques sur son plan et sur certaines particularites de 1’entable-
ment, qui ont servi a elucider la question de sa forme et sa destination
En septembre 1945, pendant les fouilles que le Musee National de
Sofia a entrepris dans la partie nord-ouest de Nicopolis, j’ai pu faire de
nouveau des sondages dans les parties non deblayees de I’Odeion (vers le
proscenium et les parados) qui firent decouvrir trois niches rectangulaires,
formant le fond du podium de la scene, la quatrieme niche se trouvant sans
doute sous les terres. On у trouva beaucoup de fragmeuts de plaques de
marbre, d’epaisseurs diverses provenant sans doute du placage des murs et du
125
dallage du sol. Fut trouvee aussi une statue acephale de femme, provenant
probablement du decor de la scene.
Le sol d’orchestra etait pave de grandes dalles en pierre disposees
en rangees obliques, sur lesquelles reposait le pavement proprement dit
en plaques de marbre beaucoup plus petites
Le deblaiement du parodos d’Ouest mit au jour les grands blocs en
pierre de 1’analemme, dont deux trouves „in situ", formant les marches du
petit escalier vers le podium. Ce nodium se compose des vprtimipc nir.
apet (B), sur, lesquelles reposen
du podium.
Les trous des crampons d’as;
sont a distances egales, ce qui attc
quoique les dalles soient dislo
certaine distance des plaques v
du cote interieur du podium a p
vertes par les dalles A et par (.
A cause du podium, dont 1
de 1’orchestra, on ne pent pas dr
tateurs a 1’orchestra; ceci prouve
destinee aux assemblies du cons
Le podium preservait les
chestra-arena durant les comba -
sauvages (xoveyfa xal povopayta)
polis.
• Les precisions nouvelles,
sur 1’Odeion nicopolitain, nous
utiles pour les essais de sa recc
La toiture de 1’Odeion suiv.
teur de 1’edifice etait au moins c
hauteur du grand portique nord,
чай seulement jusqu’aux degres
L’Odeion pouvait contenir
dispositif propose dans la recon
НОВОПОСТЪПИЛИ ПАМЕТНИЦИ НА ДИОНИСА В СОФИЙ-
СКИЯ МУЗЕЙ
ЗЛ. РАКЕВА-МОРФОВА
Тук разглеждаме две об-
рочни плочи и една глава на
бога Дионис, конто Музеят при-
доби през последните няколко
години. Двата оброчни релиефи
са издавани и друг път, но без
съответна снимка; главата се
публикува тук за пръв път.
1.	Оброчна плоча на Ди-
ониса от Търново. През месец
юний 1946 г. в Музея постъпи
един мраморен релиеф с изо-
бражение на Дионисова трупа.
,	( инв. № 7121), намерен в гр.
Търново. Този паметник е по-
знат отдавна, обаче досегашни-
те му публикации са повечето
с оглед на краткий надпис, който
той съдържа. Seure1 го споме-
нава между надписите от Ни-
кополис ад Иструм почти без ни-
какво описание на релиефното
изображение (Дионис, сатир и.
младо лиомиче). В Arch. Epigr.
Mitteilungen aus Osterreich-Un-
garn от 1894 г.1 2 и в И АД I
19103 е дадено по-подробно опи-
сание, но в него са допуснати
известии неточности и липсва
фотография. Това описание сле-
два и Seure. Релиефът пред-
ставя интерес за изучаването
на тракийската религия, респ.
--------------------------------------- култа на Диониса и затова_тук
спираме вниманието върху него. Преиздаването на въпросната оброчна
плоча се налага и поради интереса, който тя буди, цитирана не веднаж
от наши и дори чужди учени4.
Релиефът е бил намерен, според думите на Шкорпил5, в разва-
лините на източната крепост на града (Момина крепост) в 1893 год. Не е
1 RA 1908 II 52 Xs 52.
2 К. Scorpii, Antike Inschriften aus Bulgarien, 187 № 43.
s К. Шкорпил, План на старата българска столица В. Търново, стр. 127.
4 Вж. но-горе заб. 1, 2, 3. Още Я. Т од о р о в, Паганизмът в Долна Мизия, стр. 82
и прит. 144; М. И. Ростовцев, Святилище фракийских богов и надписи бенефициа-
риев в Ай-Тодор-b, в Изв. императ, археол. коммисии, вып. 40/1911/, 28, заб. към № 10.
Добруски, Мсб. XVII стр. 80. Kazarow, Thrak; (Relig). RE VI, 1 A 492.
5 ИАД цит. м.
ЗЛ. РАКЕВА-МОРФОВА
127
изключено той дд произлиза от Nicopolis ad Istrum1, в чиято околност
култът на Диониса е засвидетелствуван от доста много паметници1 2. Досега е
бил пазен в сбирката на двореца в София. Плочата, от ситнозърнест матов
мрамор, има следните размери; вис. "29 м., шир. долу 0-17 м., деб. 2*5 до 3
см. Понастоящем е счупена на три части. Освен това малка част от
горпия десен край и от средата на горната рамка са повредени.
Като централна фигура изпъква образът на Дионис като юноша.
Той е прав, en face и без дрехи. На краката му са означени високи
обуща с две релиефно очертани ивици. Косата му е дълга, над челото и
от страни изобразена по-детайлно и пада в две къдрици върху раме-
нете. На главата му има венец в вид на тясна лента украсена с
две топчета от двете страни ня челото (бръшляново клонче с коримб).
В дясната си ръка, вдигната и извита над главата, държи грозд, а с
лявата се обляга на шията на козоног Пан, с рога, брада и опашка,
който е застанал на дясно от него. В лявата му ръка личи обърнат
надолу кантарос, а в тази на Пан — сиринксът. Под сатира е изобра-
зена пантера, легнала на гръб и сграбчила единия му крак. На ляво от
бога — дребна фигура изобразяваща Силен, грубо изваяна, с мантия,
спускаща се низко до петите, която покрива, както изглежда, само дол-
ната част на тялото. Вдигнатите нагоре ръце, от конто се вижда само
дясната ( на мястото на лявата ръка и гърдите плочата е отчупена),
подържат голям цилиндричен съд с конусовиден похлупак — cisTa
mystica.	-к
Полето на горната част на плочата е изпълнено с гроздове от лоза,
изработени грубо в сърцевидна форма. На долната рамка има надпис в
два реда, с височина на буквите 1 см.
... lAAEECTEPAIONTCWE' ...
... XAPIN
[A]iA(u>s) Atovoatp eu/[x^g]yaptv.
Технического изпълнение на релиефа е доста добро, въпреки някои
несъответствия в пропорциите и други дефекти. Грижливо са предадени
подробностите в мускулатурата на тялото при централната фигура, главно
в гърдите и корема. Напротив изображението на Силена е съвсем схема-
тично. Живи са образите на Пан и пантерата. Левият крак на сатира е
очертан в съвсем нисък релиеф, докато цялото релиефно изображение е
доста високо. Горната част на тялото му не е дообработена. Изображе-
нието възпроизвежда онзи тип на бога, който намираме в монети от
Томи3.
Недостатъчно ясен е образът на Силена, който би трябвало да
очакваме в фигурата, изобразена на ляво от бога, като се има предвид:
1) че той се прсдставя в свитата на Дионис с загърната около хълбо-
ците дреха, която покрива само долната част на тялото и крайщата й
са премстнати отпред на възел; 2) че той именно е изобразен в множе-
ство тракийски оброчни плочи с вдигнати нагоре ръце, в конто държи
кошница или поднос с плодове. Ростовцев намира4, че този мотив е
1 ср. К a z а г о w, 1. с.; S е u г е, 1. с.
2 Я. Тодоров, цит. съч. 80 сл. и прит. 143 и 148
3 Мушмов, Античните монети на Балканский п-ов № 1837 и 2324, табл. VIII
8 и 9. (У S. Reinach, Rdp de la stat. gr. et тот. I 388, pl. 693—694.)
4 ibid стр. 31.
128 НОВОПОСТЪПИЛИ ПАМЕТНИЦИ НА ДИОНИСА В СОФИЙСКИЕ МУЗЕЙ
Обр. 93 Част от оброчна плоча от Тракия.
един измежду характернее
белези на тракийските обро-
чни плочи на Диониса и
изтъква, че той се повтаря
в южна Русия, в Дакия и
в Тракия1.
В статията си, която
има за цел да докаже тра-
кийския характер на свети-
лището в Ай-Тодор, с една
малка забележка2 авторът
изказва мнение, че към on J-
саните тук под забележка 1
Дионисови групи трябва да
се причисли и разглежданият
от нас релиеф. Но той се
съмнява в правилността на
описанието му дадено в АЕМ
и изказва съжаление, че Seure не го е проверил. Той смята за погрешно
тълкуването на фигурата като женска, изказвайки предположението, че тя
изобразява именно стария възпитател и другар на Диониса. Въз основа
на гореказаните сравнения предположението на Ростовцева е прием-
ливо. Един по-внимателен анализ на самия паметник го потвърждава
напълно. За съжаление точно на мястотОна това изображение лип-
сва част от плочата, т.1 главата и гърдите не се виждат добре. Обаче
ясно личи грубо, едро лице на брадат мъж, изобразено схематично и
без подробности, а върху гърдите няма следи от дрехи.
Образът на Силен канефор не е чужд и на нетракийски изображения
с бакхически сцени. Но позата му с двете ръце вдигнати нагоре над
главата, с конто подържа кошница или поднос, изглежда да е типична
за тракийското религиозно изкуство. Тази поза намираме още в една
от групите от с. Павликени, Търновско1 2 3, в която той е изобразен с
панер плодове върху главата в вид на плосък поднос; при сатира в
един фрагмент от оброчна плоча от с. Драганово, Горно-оряховско4,
върху част от оброчна плоча от с. Ахланево, Пловдивско5 и др.
. Главният интерес на този обречен релиеф се заключава в пред-
мета, изобразен в вид на съд с похлупак върху главата на Силена.
Известно е че през първите векове на империята особено много се раз-
пространили мистичните култове. Измежду тях едно от първите места
заема Дионисовата религия6). При посвещен еето в мистериите са си
' служили с специална кошница, наречена cista mystica7, в която се пазела
1 Релиеф № 2 от светилището на тракийските богове в Ай-Тодор; релиеф от
Букурещкия музей (у Ростовцев № 10 в прегледа на тракийските релиефи); отло-
мък от оброчна плоча от Софийский музей с неизвестно произхождение (обр. 93) с
надпис K-zTchuw Sa₽e[Cvou]. . . (№ 9 у Ростовцев, табл. VIII рис. 31; Добруски
МСб. XVI—XVII 87 № 6; Kazarow 1. с
2 виж стр. 126 зб. 4.
’ ИАД Ш( 1912 1913) 29, № и обр. 24.
1 ИАИ (1923—1924) 227
s Год. Нар. Музей т VI 152 обр. 118.
' F Poland, Gesch. des griech. Vereinswesens 196.
7 Употребявана съшов култовете на Деметра, Афродита и др. R Е c!sta. Ill, 2, 2592.
Мистичната циста намираме и върху една оброчна плоча на Деметра от нашите
земи (ИАД III 43, обр. 36).
ЗЛ РАКЕВА-МОРФОВА
129
свещенната змия заедно с i
ването на кошницата в по/
религиозно сдружение на »
стта на Никополис ад Истру
кенско1). Надписът съдържа
титли на служителите му.
т. е. родени в страната, ме>
Мистичната циста се с
сюжети от римската епоха •
димно вън от същинска Г
тракийските земи, за Маке/
стария Дионисов култ в В
мистерии1 2 3 4 5 6 7. Първото й спс
изображения8 се отнасят И
оброчни плочи и изобразив!
така типичен белег9, койтс*
краката на пантерата10 *, по!
ката на бога11. Характерна
Дионисовия спътник, с к|
е представен като xtarotpol
на бога. Тази титла е зася
(CIGr. № 2052, Аполония.)!
2.	Оброчна плоча от
фия в ПАИ XV стр. 229. )<
Изработката на релиефа
Плочата трябва да се пос_______,_______	,	_______ 7
ван от проф. Г. Кацаров в „Принос към старата история на София12
и от Добруски13 и с аналогичния в известии отношения релиеф от
1 Bacctiium vernaculorum CIL 7437=6150=12436.
2 RE 111, 2 cista 2591.
3 Върху бронзови монета ота Македония, сечени наскоро след смъртта на
Александър Векики (Mionnet I 560 № 63 ц 635).
4 Един от най-старите изображения се намират върху монета от М. Азия, т. н.
Cistoptiori ( 11 и I в. пр. Хр.)
5 В редица изображения от кръга на Дионисовете мистерии в фрески от Помпей
е представено посвешеиие в мистериите с изображение на циста н ликнос (М. R о s t о w-
tzef f, Mystik Italy, New-York 1927 табл. IV и V.) В един надпис от Италия фигурират
цистофори и ликнофори (вж. Л. Е. Ельницкий в Сов. археология VIII стр. 103 и 110.)
6 RE s. v. cista 2591.
7 Това е известного място в Демостеновата реч .За венеца* XVIII 260: gfjapxoj xal
7cpov)YE|i<uv хя1 xiatoipdpoj xxi Xixvotpdpoj.Предпочита ce четенето xiTioipopoj, а не
xiaTOtf>6poj (Harpocr.) За последнего виж О. Jahn, Hermes III 318 сл. )
8 Вж. заб. 3.
9 Ростовцев ibid. стр. 31—32.
10 Релиеф от Филипополис (Добруски, МСб. XVI—XVII 90 № 11 обр. 47;
D u m о n t-H о m о 11 е, Melanges 334 № 36) и релиеф от Панагюрище (ИАДIII 31, обр. 26.),
върху конто богът е изобразен на колесница; релиеф № 1 от светлището в Ай-Тодор,
(Ростовцев, цит. ст.)
« И.-'Д III 25, обр. 21.
12 стр. 43 обр. 5.
13 МСб. XVI—XVII 87 № 9 обр. 45.
9
130 НОВОПОСТЪПИЛИ ПАМЕТНИЦИ НА ДИОНИСА В СОФИЙСКИМ МУЗЕЙ
Торда1, Ромъния, при конто
е изобразена свещенната змия,
извиваща се над главите на
бога и сатира. Също релиеф
от Музея в Варна (A, Salac,
Hlidka Archeologicka XI 1938,
2—3 стр. 289 сл. За компо-
зицията на релиефа срв. ГНМ
1921, стр. 204, обр. 211 (об-
Сочна плоча от Свищов).
Въпросните две оброчни
лочи свидетелствуват за
мистичния характер на култа
на Диониса в нашите земи.
Змията, символ на бога, иг-
рае важна роля в Сабазиевите
мистерии. За горното вж.
Г. Кацаров, цит. съч стр. 52 сл.
3.	Мраморна глава на
Дионис. Долуописаната гла-
ва, от едрозърнест мрамор,
закупена за народнйя музей
през м. юлий 1946 г., произ-
лиза от с. Арчар (Ratiaria).
Според сведенията на прода-
-------------------------------------------------------вача, тя е била намерена
случайно при копане. Височина на главата 0’19 м. Тя е много повре-
дена. Чертите на лицето са силно изтрити, както и цялата дясна поло-
вина на главата. Повърхността на мрамора е силно патинирана и
ронлива. На запазената лява страна личи венец от бръшлянови листа в
два реда. Косата се спуска низко върху врата в вид на кок подгънат
навътре. Върху последния се забелязва тясна превръзка, която се кръ-
стосва върху кока и е придържала вероятно и горната част на косата.
Повърхността на косата е доста изтрита, но създава впечатление, че
е третирана като обща маса, леко фризирана. От двете страни зад ушите
се спуска по една спирално навита къдрица. Над тясното и низко чело
в косата е моделиран в вид на две топчета бръшляновият плод. Кокът е
оформен чрез линеарно врязване, което завива навътре.
При лошото състояние, в което се намира главата, която вероятно
е част от статуя, трудно е да бъде датирана по-точно. В всеки случай,
тя е едно произведение от II или III век сл. Хр., което представлява
един твърде разпространен женствено-младежки тип на бога. Женстве-
ността се подчертава от прическата на косата. Същият начин на приби-
ране косата отзад в вид на кок, придружен с образуването на две спус-
нати зад ушите дълги засукани къдрици, се среща като характерна
женска фризура от началото на империята. Подобна прическа показват
портретите на по-старата Агрипина1 2 и др. и особено една женска глава
от късната римска епоха от музея в Болоня, публикувана от Р. Ducati3,
както и една глава от склоновете на Акропола4.
1 D < m a s z е w s k i, Rel-'g. des ROm, Heeres, 54, табл. Ill, 4 = Tocilescu, Mc-
numentele epigr. si sculptural! I 26 и 27.
2 Вж. заб, 3.
9 RA 1911, 2,169
4 За тези аналогии вж. посочената литература в статията на Р. Ducati.
ЗЛ. РАКЕВА-МОРФОВА
131
Обр. 95 Глава на Диониса от Арчар.
Върху сребърни тетрадрахми от о. Тасос от II и I в. пр. Хр, голяма
част от конто проникнали нашироко в Балканския п-ов по търговски
път, особено в Дакия и в Дунавския басеин1, и били имитирани от
живущите там варварски тракийски племена, е възпроизведен същият
женствен образ на Дионис, с същите подробности на прическата и
бръшляновия венец1 2. Главата от Арчар е по-късно статуарно повторение
на същия тип.
1 V. Р а г v а п, La penetration hellenique et hellen'stique dans la vallee du Danube
в Bull, de la sect. hist, de 1’acad. roum. т. X 1923.
2 B. Head, Hist, numorum 229, fig. 166. срв. стр. 217, fig. 160 (Марония). По
вече примери у Const. Moisil, Les tetradrachmes de Thasos et de la Macedoine 1 et
leur circulat’on en Dacic, в Balcania VII 1944. Мушмов, Аитичните монети на Балк
п-ов и монетите на българските царе № 5651, 5652 (бронзова) табл. XXXV 1,3; 5670
табл. XXXV 11; 5777 табл. XXXVIII 22 (Тракия .
MONUMENTS DE DIONYSOS AU MUSEE DE SOFIA
L’auteur etudie deux ex-voto et une tete en marbre de Dionysos,
acquis par le Musee national en 1946. C’est pour la premiere fois qu’on
donne les photographies des ex-voto, alors que la tete trouvee a Artchar
(Ratiaria) n’a pas ete encore publiee.
L’un des bas-jgpliefs, d’une execution assez soignee, a ete trouve en 1893
dans la ville de Tarnovo, situee pas loin de 1’antique Nicopolis ad Istrum.
On pourrait admettre qu’il provient de cette derniere ville. Cet ex-voto
represente un groupe dionysiaque. Il porte I’inscription suivante: [AJtAftos')
Дё^а-tep Atovuacp eu/fy^] yaptv- Au centre on voit la figure du jeune Diony-
sos, debout, embrassant du bras gauche le satyre (Pan), qui se trouve a
son cote. De 1’autre cote on distingue une figure bien plus petite de
taille, les bras leves en haut, tenant un recipient de forme cylindrique a
couvercle. Les auteurs qui ont prccedemment publie cet ex-voto1, ou plutot son
inscription, en decrivant d’une fa^on breve la scene representee, ont pris la figure
pour celle d’une femme, probablement une bacchante. L’auteur trouve1 2 que
c’est 1’image du vieux Silene, compagnon du dieu qui est ordinairement repre-
sente de la meme fa^on dans son thyase et surtout sur les reliefs votifs
thraces: la moitie inferieure du corps enveloppee dans un manteau, les
bras leves en haut (v. fig. 93).
Cet ex-voto a de 1’importance pour 1’etude du culte thrace de Diony-
sos. C’est surtout le recipient cylindrique tenu par le silene qui presente un
grand interet. C’est la corbeille mystique (cista fnystica), employee dans
1’initiation aux mysteres, oil etait place le serpent sacre, ainsi que certains
symboles. La personne qui portait la corbeille etait appelee хютосрбро? — un
titre qu’on trouve sur une inscription d’Apollonie du Pont (CIGr 2052).
L’autre ex-voto (fig. 94), decouvert a Baourene, pres de Vratza, a ete
mentionne dans „Izvestia" de la Societe archeologique t. XV, p. 229, sans
illustration photographique. C’est egalement un ex voto a Dionysos comp-
renant le groupe suivant: le dieu entoure d’un jeune satyre, de Pan tenant
la sirynxe, et du vieux Silene sur la panthere. Par la composition du groupe
et par la respresentation du serpent au-dessus des tetes du dieu et du
satyre, le relief a une certaine analogic avec d’autres refiefs de la meme
espece trouves en Bulgarie, ainsi qu’avec un relief dionysiaque de Torda (Rou-
manie).
La presence du serpent et surtout celle de la „cista" qui caracterise
les monuments d’Asie Mineure, de Thrace, de Macedoine et d’Italie, est une
preuve du caractere mystique qu’ a eu a I’epoque romaine le culte thrace
de Dionysos et de sa parente avec le culte de Sabazios.
1 K. Skorpil dans „Izvestia” de la Societd arheol. bulgare 1, 127 et dans AEM
1894, 187 № 43; Seure, RA 1908 II 52 № 52 et autres.
2 Cf. M. I. Rostovtzev dans Bull, de la Comm. imp. d’archeolgie 40 (1911)28,
remarque au № 10.
133
La tete en marbre trouvee a Ratiaria (fig. 95) presente le type effe-
mine du dieu, tel qu’on le trouve sur des tetradrachmes en argent de Thasos:
les cheveux longs ramasses en chignon et de cote de chaque oreille une
boucle. Elie porte une couronne de lierre avec deux corymbes. Malheureuse-
ment la tete nous est parvenue dans un etat deplorable; aussi n’arrive-t-on
qu’a une determination approximative de la date — ll-eme ou Ill-eme
siecle apres J. Ch.
Z. Rakeva-Morfova
НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА
ЧЕРНО МОРЕ
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
От градовете по западното Черноморско крачбрежие, Аполония
първа почнала да сече свои монета. Още в V век пр. н. е. тя пуснала в
обращение сребърни монети за нуждите на нарастналата й търговия с
тракийското население от хинтерланда. Показалец на нейното икономи-
ческо преуспяване са многобройните серии от сребърни монети — тетро-
боли, намирани по единично или куяно в източния дял на нашата
територия.
В следващите редове ние описваме съдържанието на една забеле-
жителна колективна находка от 112 сребърни монети на Аполония на
Черно море, открита през 1946 год. Тя произхожда от Шуменско. Не ни е
известно нито точното местонахождение, нито обстоятелствата на нами-
рането. Не знаем дали съдържанието й се е състояло само от 112тетро-
бола, конто купил у един шуменски златар Д-р В. Хараланов, комуто
изказваме благодарност за готовността, с която ни остави на разполо-
жение въпросната находка, за да я обнародваме.
Съдържанието на находката е еднородно. Както споменахме то се
състои само от 112 тетробола на Аполония от периода 440—400 г. пр. н. е.
Въз основа на стилните особености и на вариантите на типа от лице-
вата страна на тия сребърни монети, ние ги разпределяме на седем групи.
Предната или лицевата страна на монетите е заета от един постоянен
тип: маска на Горгона, която с течение на времето се представя от гравьо-
рите на мойетните печати различно. И върху опакото се представя един и
същ тип — изправена котва, придружена от рак и буква А, начална буква
на името на Аполония.
Между описаните екземпляри има във всяка трупа по няколко про-
излезли от една и съща дво ка монетни печати или от един и същ печат
за предната или задната страна на монетата.
Редом с монетните образи (от лицето), изпълнени художествено,
има и по някой екземпляр, в който маската на Горгоната е с варварски
стил, дължащ се на необучената ръка на някой гравьор тракиец, работал в
монетарницата на Аполония.
Монетите от първата трупа са с по-изтрига повърхност, а тези от
следващите групи с по запазена.
Тази находка от тетроболи на Аполония е важна не само защото е
първата значителна по съдържание сборна находка от монети на Апо-
лония на Черно море от V в. пр. н. е.1, позната за сета, но тя ни позво-
1 В находката при с. Кузгун в Добруджа, която е съдържала около 200 сребърни и
елсктронови монети от V—IV в. пр. и. е., е имало освен монета на гр. Кизик, Месем-
врия, Истрос и от Аполония на Черно море. За съжаление не се знае броя на аполоний-
ските монети в тая находка, вж. Buletinul soc. numism. Romane X 1913, 63. № 23;
S. P. Noe, A Bibliography of Greek coin hoards, 1937, 86; B. Mitrea, Dacia VII—VIII
1941, 152.
Една втора находка с тетроболи на Аполония произхожда от с. Крумово, Ново-
загорско. В нея е имало и тетроболи на Парион. И в тоя случай не е познат броя на
аполонийските монети, вж. Т. Герасимов, ИАИ, XI 1937, 322.
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
135
лява да направим наблюдения и заключения върху някои проблеми свър-
зани с монетосеченето на тоя град.
ОПИСАНИЕ НА МОНЕТИТЕ
Около 440—400 г. гр. н. с.
I Трупа
1.	Лице: Глава на Горгона насреща с широко отворена уста, из която
се подавят остри зъби и дълъг език. Над челото й има един
ред зрънца и на около коси във вид на змии, разположени по
осей симетрично в ляво и дясно.
Опако: Изправена котва. В ляво фигура на рак, а в дясно буква А.
3-39 гр., 3’20, 3-50, 3’25, 3'35, 2'95.	Обр. 96
2.	Лице: Същият тип, но от друг монетен печат.
Опако: Същият тип, но от друг печат.
3'35 гр.
3.	Лице От същия тип и печат, както в № 2.
Опако: От същия печат, както в горния екземпляр.
3'03 гр.
4.	Лице: Същият тип, но от друг монетен печат.
Опако: Същият тип, но от по-друг печат. Ракът е представен отвесно.
2'25 гр.
5.	Лице: Същият тип, но от различен монетен печат.
Опако: Изправена котва. В ляво буквчта А, а в дясно следи от образа,
на рак. В полето в ляво следи от напречното рамо на котва.
3'35 гр.
6	Лице. Глава на Горгона с широка усмивк! и изплезен език. Над челото
един ред зрънца. Наоколо извити чертички, конто заместват
образите на змиите. Взрварски стил
Опако: Изправена котва. В ляво сумарно очертание на рак с четири
точки около предния край на тялото. В дясно триъгълник
вместо начертанието на буква А. Варварски стил.
3'05 гр. Обр. 96, екземплярът горе в дясно (в отвесен ред).
II Г рупа
7.	Лице. Глава на Горгона насреща с широко отворенi уста, из която
се подават горен ред зъби и широк месест език с две брада-
вици. Над челото два реда зрънца и около главата змии наре-
дени симетрично по осей от всяка страна на главата.
Опако. Изправена котва. В ляво буква А, а в дясно фигура на рак.
3'25 гр.	Обр. 97
8	Лице: Същият тип от същия печат, както в екземпляра № 7.
Опако: Същият образ от печата на горния екземпляр № 7.
3'34 гр.
9.	Лице: Глава на Горгона с два реда зрънщ над челото и наоколо
змийски коси. Из широко отворената уста се подават четири
зъба на горната страна и един остър в ляво от изплезения
месест език. Висок релиеф и финна изработка.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно
фигура на рак
3'34 гр.
136 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
10.	Лице; Същият тип от същия печат, както у екземпляра № 9. От под-
хлъзване на печата двоен образ на горния ред зрънца над
челото и на страните на лицето.
Опако: Същият тип, но от друг печат.
3’35 гр.
11.	Лице: Глава на Горгона, както в предшествуващия екземпляр, но с
по нисък релиеф. Из широкоотворената уста се подава под
горната устна един ред зъби и от двете страни на изплезения
език стърчат два големи остри зъба.
Опако: Изправена котва. В ляво буквата А, а в дясно — рак.
3’36 гр.
12.	Лице: Същият образ, от печата на екземпляра № 11.
Опако: Същият образ от същия печат на горния екземпляр № 11.
3-31 гр.
13.	Лице: Същият тип, но от друг печат. •
Опако: Същият тип, но от друг монетен печат.
3'30 гр.
14.	Лице: Същият образ от същия печат на гореописания екземпляр № 13.
Опако. Същият образ от печата на горния екземпляр № 13.
3’25 гр.
15.	Лице: Глава на Горгона насреща. Из под горната устна на широко-
отворената уста се виждат ред остри зъби.
Опако: Изправена котва. В ляво буква А, а в дясно рак.
3.33 гр.
16.	Лице: Същата глава на Горгона. Изпод горната устна се подават ред
широки зъби и от двете страни на изплезения месест език
два остри зъба.
Опако  Изправена котва. В ляво А, а в дясно — рак.
3*26 гр.
17.	Лице: Същият тип, но от друг печат. От разместване на печата,
езикът не е отпечатен върху ядрото.
Опако: Същият тип, но от друг печат.
3’30 гр.
18.	Лице: Глава на Горгона насреща. Чертите на лицето стилизирани.
Варварски стил. На челото изпъкнатина от повреда на печата.
Опако: Изправена котва. В ляво буква А, а в дясно — рак.
2-60.
19.	Лице: Същият тип, но с варваризиран стил.
Опако- Същият тип. Част от напречното рамо и лявата кука на кот-
вата не са отпечатани поради разместване на печата.
3'33 гр.
20.	Лице: Глава на Горгона н среща. Чертите на лицето силно стилизи-
рани. Над челото вместо два реда точици — черточки. Изплезе-
ният език наподобява поскоро брада. Варварски стил.
Опако: Изправена котва. В ляво буква А, в дясно рак силно стилизиран.
2’30 гр.	Обр. 98, горе в ляво.
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
137
III Трупа
21.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата е представена сресана на
път и стилизирана като кадрици над челото. Из под горната
устна на широкоотворената уста се виждат зъби. Изплезеният
език не покрива чуканчето на долната челюст. Около главата
се изобразенн змии наредени симетрично по осей от страни.
Опако: Изправена котва. В ляво от отвесного й рамо фигурка на рак, а в
дясно от него буквата А.
2-70 гр.	Обр. 99 и 100
Освен описаният екземпляр има още двадесет и девет от други
двойки монетни печати.
2-75, 3-10, 3-15, 3-18, 3’23 (3 екземпл.), 3’25 (4 екз.), 3'26, 3'27, 3’28,
3’29 (2 екз.), 3’30 (2 екз.), 3’31, 3’33 (2 екз.), 3’35 (3 екз.).
22.	Лице. Същият тип, както в описаният под № 21 екземпляр, но от
друг монетен печат.
Опако: Изправена котва. В ляво от отвесного й рамо буква А, а в
дясно — фигурка на рак.
3’35 гр.
Има още други два екземпляра отъ същия тип/но т са произлезли
от различии двойки монетни печати.
2’82, 3-16.
23.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата разделена над челото. Изпле-
зеният език покрива брадичката. Около главата змии. Варвари-
зиран стил.
Опако: Изправена котва. В ляво стилизиран до неузнаваемост рак,
а в дясно буква А.
3’31 гр.
IV Трупа
24.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата над челото е стилизирана
във вид на змии разположени симетрично по четири. Зави-
тите им тела наподобяват лимби. Лицето е овално и месесто.
Из полуотворената уста се подават три зъба и изплезен език.
Около лицето отделу са наредени симетрично осем змии с
по-тънки тела.
Опако: Изправена котва. В ляво буква А, а в дясно фигура на рак.
2’90 гр.	Обр. 101
25.	Лице: Същият тип от същия монетен печат, както в гореописания
екземпляр № 24.
Опако: Същият тип от същия печат, както в горния екземпляр описан
под № 24.
2’87 гр.
26	Лице: Същият тип на глава на Горгона. Из между устните се подава
изплезеният език.
Опако. Същият тип на изправена котва.
2’88 гр.
От този тип има още осем екземпляра произлезли от различии
двойки монетни печати. Теглото им е 2’80, 2’83, 2'85 (три екземпл.), 2’86 гр.
138 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
V Група
27.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата е вързана с панделка и
стилизирана над челото във вид на букли. Из устата се подава
къс език. Около главата змии наредени декоративно.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно —
фигурка на рак.
3*20 гр.	Обр. 102 и 103
28.	Лице: Същият тип от същия монетен печат, както в гореописания
под № 27 екземпляр.
Опако: СЫпият образ от същия печат, кактэ в горния екземпляр № 27.
3'29 гр.
29.	Лице: Същият тип от същия печат, с който са отсечени описаните
под № № 27 и 28 монети. Поради разместване на печата, змиите
под главата не са отпечатени.
Опако: Същият тип от същия печат, както в гореописаните два екзем-
пляра № № 27 и 28.
3 31 гр.
30.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата вързана с панделка и сти-
лизирана над челото във вид на букли. Устата е отворена и се
виждат два голями горни зъба над изплезения връх на езика.
Около главата змии.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно —
фигурка на рак силно стилизирана без пипала и крака.
3-20 гр.
31.	Лице: Същият образ от същия монетен печат, както в описания под
№ 29 екземпляр.
Опако: Същият образ от същия печат, както в горната монета № 30.
3'26 гр.
32.	Лице: Същият тип, но от друг монетен печат. Поради разместванi на
почата долната част на лицето не е отпечатена.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно —
фигура на рак с извити назад мустачки.
3’29 гр.
33.	Лице: Същият тип, както в монетата описана нод № 32, но от друг
монетен печат.
Опако: Същият тип от същият монетен печат, както у описания под
№ 32 екземпляр.
3-27 гр.
34.	Лице: Същият тип глава на Горгона,както в предшествуващите монети.
Под горната устна вместо два едри зъба се виждат редица
дребни зъбчета.
Опако: Същият тип, както в гореописаните екземпляри само че от
друг печат.
3’25 гр.
Освен описаната монета № 34 има още шест други екземпляри със
същите типов върху двете страни, но от различии монетни печати.
3-25, 3-26, 3-27, 3-33, 3-35 (2 екз.\
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
139
35.	Лице: Глава на Горгона от същия тип, както в описания под № 34
екземпляр, но от друг монетен печат. От разместване на печата
чертите на лицето са удвоени.
Опако: Същия тип, както в гореописаната под № 34 монета, но от
друг монетен печат.
3’29 гр.
36.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата е стилизирана във вид на
редица лимби над челото. Наоколо змии.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно —
рак, от който поради подхлъзване на печата е отпечатана
само главата.
3-24 гр.
37.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата е вързана е панделка и
стилизирана във вид на букли. Из под горната устна се подава
един ред зъби. Около лицето змии.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й фигурка на рак, а в
дясно — буквата А.
3-35 гр.
38.	Лице: Същият тип. както в гореописания екземпляр № 37, но от
друг монетен печат.
Опако: Същият тип, както в горната монета № 37, но отпечатен с
друг печат.
3-23 гр.
VI Трупа
39.	Лице. Глава на Горгона насреща. Косата е вчесана на път и вързана с
панделка. Из под горната устна се подава един ред зъби. Около
лицето венец от змии.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й буква А, а в дясно
фигура на рак.
3-27 гр.	Обр. 104, 105 и 106
40.	Лице: Същият тип от същия монетен печат, както в гореописания
екземпляр № 39.
Опако: Същият тип от същия печат, както в монетата № 39.
3'29 гр.
41.	Лице: Същият тип, както в описаните под № Ne 39 и 40 екземпляри,
но от друг монетен печат.
Опако: Същият тип, както в монетите описани горе, но от друг
монетен печат.
3’50 гр.
42	Лице: Същият тип, както в предшествуващия екзгмпляр, но от друг
монетен п чат.
Опако: Същият тип, както в описания под Ne41 екземпляр и от същия
монетен печат.
43.	Лице. Същият тип, както в гореописания екземпляр Ne 42, но от друг
монетен печат.
Опако: Същият тип, както в горния екземпляр, но от друг монетен
печат.
3-15 гр.
140 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
44.	Лице: Същият тип, както в монетата № 43, но отпечатен с друг
монетен печат.
Опако: Същият тип от същия печат, както в горната монета № 43.
3’26 гр.
Освен описаният екземпляр има още други шест монети с същите
типове, но произлезли от различии двойки монетни печати.
3’22, 3'29, 3'30 (три екземпл.), 3'31 гр.
45.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата е стилизирана така че прави
впечатление като да е навита на руло подгънато навътре.
Около главата венец от змии, наредени една зад друга. Образьт
се отличава с необичаино висок релиеф.
Опако: Изправена котва. В ляво буква А, а в дясно — рак.
3'23 гр.
46.	Лице: Глава на Горгона насреща. Косата стилизирана във вид на
редица успоредни чертици. Над ушите две лимби. Наоколо
змии. Висок релиеф. Варваризиран стил.
Опако: Същият тип, както в гореописаната монета, но от друг печат.
В полето в ляво зрънчести издигнатини.
3*32 гр.	Обр. 106, горе ляво
47.	Лице: Същият тип от същия монетен печат,както в горната монета № 46.
Опако: Същият тип и технически особености от същия печат, както в
гореописаната монета.
3 25 гр.	Обр. 106, горе ляво
48.	Лице: Същият тип, както в горе описаните монети, но от друг
монетен печат.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й фигурка на рак, а в
дясно — буква А.
От същия тип монети има още шест екземпляра, но от различии
двойки монетни печати.
3’20, 3'27, 3'29. 3’30 (два екземпл.) 3’32.
VII Трупа
49.	Лице: Глава на Горгона, насрлца. Косата е вързана с панделка и
крайщата й са наресани в страни. Из полуотворената уста се
подава дълъг език. Около главата змии.
Опако: Изправена котва. В ляво от рамото й фигурка на рак, а в
дясно — буква А.
3-18 гр.	Обр. 107
50.	Лице: Същият тип, както в гореописаната монета, но от друг монетен
печат. Змиите около главата са представени като дебели кръгчета.
Опако: Същият тип, както в горната м нета описана под № 49, но
от друг печат.
51.	Лице: Същият тип, както в горните два екземпляра, но от друг
.	монетен печат. Косите са стилизирани във вид на дребни
къдрици.
Опако: Същият тип, както в горните монети, но от по-друг монетен
печат.
3-25 гр.
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
141
Обр. 96. — Тетроболи па Аполония на
Черно море
52.	Лице: Гл ва на Горгона, насреща.
Косата е вързана с панделка
и навита на руло. Змиите
около главата са стилизирани
във вид на колелца Тоя
образ по стил се отличава
от гореописаните три мо-
нета.
Опако: Същият тип, както в гор-
ните екземпляри. но от друг
монетен печат.
3*20 гр. Обр. 106, ляво,
трети екземпляр от горе надолу.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ СТИЛА И ТЕХНИКАТА
НА МОНЕТИТЕ
I Трупа
Описаните под №№ 1—6 екземпляри
съставят първа група монети от наход-
ката. Те се отличават от монетите в
следващите шест групи по доста изтри-
тата повърхност, при което повечето
от чертите на главата на Горгона върху
лицевата страна са неясни.Това показва,
че тия монети са били по-дълго време в
обращение и, следователно предшествуват по време монетите от остана-
лите групи.
В монетите от I група главата на Горгона е от същия тип, както в
монетите от предшествуващия период в монетосеченето на Аполония —
480—440, пр. н. е.1 Само липсва означението на ушите посредством едно
кръгче. Иначе и тук над малкото чело има един ред зрънца. Устата е
широко разтворена и се виждат остри зъби и широк месест език. Около
главата има венец от змии наредени симетрично по осем от двете страни.
Релиефът на тоя апотропейски образ е доста висок.
За пръв път в тая емисия сребърни монета на Аполония се явява
буквата А, начална буква на името на града. Тя се поставя в дясно от
дългото рамо на изправената котва върху опакото на монетите. Формата
на котвата в тия монети се явява като продължение на тая от пред-
ходния период.
В тая група монети установихме само два екземпляра, произлезли
от една и съща двойка монетни печати — № № 2 и 3. Главата в тях е с
по-дребен размер и изплезеният език е представен без органична връзка с
устата. Тук той прави впечатление по-скоро на брадичка.
Екземплярът № 6 се отличава от останалите по хвърлящият се в
очи варваризиран стил на образа. Змиите около главата са предадени
като бастончета или завити чертички. Също тъй и чертите на лицето
(устата, изплезеният език и пр.) са много схематични. Ракът върху опа-
кото е представен като морков и с четири точици на предния му край.
Буквата А гравьорът е предал като разкривен триъгълник.
К. Reg ling, Die antike Mflnze als Kunstwerk, 1924, табл. XV 357.
142 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
Обр 97. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
Обр. 98. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
II Група
Екземплярите от № 7 до № 20 съставят втора група монети. Те се
отличават с по добре запазена повърхност и с много високия релиеф на
главата на Горгона.
В тях лицето има същата форма, както в монетите от първа група,
само че вместо един тук има два реда зрънца над челото.
В формата на котвата от обратната страна на монетите се забелезва
известна промяна. Куките й са по-прибрани към отвесното дълго рамо и
напречното е с затъпени крайща.
Високият релиеф и внимателната изработка на тия монетни образи
издават ръката на много сръчен и обучен гравьор.
Буквата А в монетите от втора група е поставена в ляво от дъл-
гото рамо на изправената котва. Само като изключение тя се намира в
един екземпляр — в дясно от отвесното рамо.
В сравнение с монетите от I група тук установихме повече екзем-
пляри от двойки монетни печати. Екземплярите описанн под № № 7 и 8 са
произлезли от една и съща двойка печати, тия от №№ 9 и 10 от друга
двой а, описаните под № № 11 и 12 от трета двойка печати и тези от
№ № 13 и 14 от четвърта двойка монетни печати.
В монетите от тази II група се намират и три екземпляра с варва-
ризиран стил (№ 18, 19 и 20). Те се отличават много резко от остана-
лите екземпляри с класичен стил. И в тях варваринът-гравьор е отразил
своето виждане. Формата е разпокъсана и изразното средство е линнята и
чертичката.
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
143
Обр. 99. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
Обр. 100. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
III Трупа
Тази трупа е най-многобройна; тя е застьпена с 34 монети. Запазе-
ността на екземплярите в нея е различна. Типът на лицето на Горгона е
същият, както в монетите от двете иредшествунащи групи. Само причес-
ката над челото е по-друга. Тук вместо редове отъ зрънца, гравьорът е
изобразил коса вчесана на път.
Основата на куките на котвата е по-широка и върховете им са
по-прибрани към отвесното рамо. Буква А в тази трупа монети е редовно
поставена в дясно от отвесното рамо на котвата, но има и четири екзем-
пляра (№ 22), в конто тя се намира в ляво от него.
Всичките 34 монети в тази трупа са отпечатани с най-различни
двойки монетни печати
В последните три екземпляра (№ 22) типът на Горгона представя
преход към типа от следващата IV трупа. В него устата е едва отво-
рена и из под горпата устна се подават един ред дребни зъби.
Екземплярът описан под № 23 е сгс варваризиран стал. Змиите
около главата са предадени като втъкнати в главата кукички.
IV Трупа
Тази трупа обхваща само девет екземпляра от съдържанието на
находката (№ 24—26 и шест варианта). Типът на главата на Горгона в
монетите от IV трупа се отличава от този досега разгледаните три групи.
В него лицето е облагородено. Ехидната усмивка изразена чрез широко-
отворената уста, из която се подана дълъг месест език и остри зъби
тук я няма. Лицето е овално и с човешки израз и усмивка. Езикът е
144 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
Обр. 101. — Тетроболи на Аполония на
Черно море

къс и се подава из едва отворената
уста, из под горната устна на конто
се виждат ред дребни зъби. Над
очите са означени пластично и веж-
дите.
Само змиите подредени от гра-
вьора като букли коса над челото ни
напомнят, че тук е изобразена глава
на Горгона.
Тоя облагороден, човешки тип на
свирепата Горгона се задържа в моне-
тите на Аполония с малки варианта в
прическата до края на IV в. пр. н. е.1
Той представя трети етап от стил-
ното развитие на образа на Горгона в
аполонийските монети.
В тая група монети куките на
котвата са с широки основи и при-
брани към отвесного рамо върхове.
Буква А във всичките девет екзем-
пляра е поместена в ляво от отвес-
ного рамо на котвата, а ракът — в
дясно.
Екземплярите № № 24 и 25 са
произлезли от една и съща двойка
монетни печати.
V Група
Монетите описани под № № 27—
38 съставят V група монети в на-
ходката. Повърхността им е добре
запазена. Почти във всички екзем-
пляри само върхът на носа, който
се издига над плоскостта на лицето,
е де повече, де по-малко изтрит.
Долната част на лицето на Горгона
представя също овал. Тук над че-
лото вместо змии е представена
коса превързана с панделка и сти-
лизирана като ред букли. Около
главата има традициэнният венец
от симетрично разположени змии.
Главата е моделирана много добре.
Печатите на монетите от V група
са били изработени, както се вижда
от добър гравьор, който е имал
школувана ръка.
Формата на котвата от опакото
на монетите е същата, както в моне-
1 Regling, циг. съч., табл. ХХ1П, Обр. ЮЛ. — Тетроболи на Аполония на
503.	Черно море
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
145
тите от предната IV трупа. Буква А
се намира, с изключение на два случая
в ляво от дългото рамо на котвата.
И в тая група намерихме няколко
екземпляра, отпечатани с една и съща
двойка монетни печати. Така моне-
тите описани под № 27, 28 и 29 са
отъ единъ и сыци печать за лицето и
за опакото. Екземплярите №№ 30 и
31 са произлязли от друга двойка
печати. А в монетите № № 32 и 33
от един и същ печат е само опаката
им страна.
VI група
По численост тази група идва
подир III група. В нея са застъпени
22 екземпляра. Запазеността на по-
върхността на по-голямия брой монети
тукъ е добра. Има няколко екзем-
пляра с по-високъ релиеф, конто са
с напълно запазени образи.
Долната половина на лицето на
Горгона представя също така месест
овал. И тук устата е едва отворена и Обр, 103. — Тетроболи на Аполония на
из под горната устна се подават ред	Черно море
дребни зъби. Езикътъ е едва изплезен.
Косата е вързана с панделка, и разделена над челото. Около главата
традицаонният венец.от змии наредени симетрично в две посоки.
Типът на котвата е същият, както в монетите на предшеству-
ващата група. Буква А е поставена в по-голямия брой екземпляри в
ляво от отвесното рамо на изправената котва, а в само осей, тя се на-
мира в дясно от рамото.
И в тази група образите от двете страни са изработени грижливо.
В два екземпляра, произлезли от една и съща двойка печати
(№ 46 и 47, виж обр. 106) Главата на Горгона е с характерен варва
ризиранъ стил. Лицето се отличава с много по-висок от този на другите
монети в групата релиеф.
VII група
Тази група от монети в находката е най малобройна. Тя съдържа
само четири екземпляра. Повърхността им е добре запазена. Лицето на
Горгона е със същите черти, както в главата в предшествуващата група.
Само че косата е предадена по-друг начин. Тя е стилизирана във вид
на дребни къдрици над низкото чело. Над къдриците се вижда панделка.
В стилно отношение образите на монетите от тая последна група стоят
по-долу от монетните образи на VI група.
Буква А е поставена в дясно от отвесното рамо на котвата. Фигур-
ката на рака е стилизирана и тук по различен начин
Наблюденията над външния изглед и форма на монетите от нашата
находка ни откриват няколко проблеми във връзка с техниката на
монетосеченето в Аполония през V в. пр. н. е. Монетните ядра са били
10
146 НАХОДКА СЪС СРЕБ ЬРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
Обр. 104. — Тетроболи на Аполония на
. Черно море
Сбр. 105. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
изливани в отдели форми и преди коването им в монети са били с
овална форма. Тоя начин на приготовление на металическото ядро е
бил практикуван по цялия тогавашен елински свят през V в. пр. н. е.1
Монетите от Аполония са с овална форма, но има и екземпляри с длъг-
несто ядро и разпокъсан ръб.
Образите от двете страни на монетите са получени посредством
два печата, от конто долният е бил неподвижен, прикрепен за подставка,
а горният — подвижен.1 2 С долният печат се е отпечатвал образът на
лицевата страна на монетата, а с горният — този на опаката страна. В
монетите от нашата находка не е спазено това правило. Така от описа-
нието на екземплярите се вижда, че в монетите от I, II и III група
типът, предназначен за лицевата им страна — глава на Горгона е отпе-
чатан с подвижния печат, т. е. този върху който се гравира образа на
опакото, а типът с изправената котва е бил отпечатан с неподвижния,
долей печат.
В монетите от IV група типовете са отпечатави с правилно упо-
требени горен и долей печати. Главата на Горгона е била гравитана
върху печата, предназначен за лицевата страна, а котвата—върху горния
годвижен печат.
Но в монетите от следващите V, VI и VII група намираме отново
аномалия в употребата на двата печата. Двата монетни типа са размес-
тени. Тоя произвол в поставяне на монетните типове в обратен ред в
1 М. Sarstrom, A Study in the Coinage of the Mamertines, 1940,21 сл.
2 G. Hill, Num Cbron., 1922, 31 сл.
ТОДОР ГЕРАСИМОВ
147
Обр. 106. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
Обр. 107. — Тетроболи на Аполония на
Черно море
никои от емисиите на Аполония не може за сега да се обясни ено-
лу чли во.
И в положението на монетните печати един спремо друг наблюда-
ваме известна неправилност, дължаща се може би на бързината на ра-
ботниците в монетарницата. Осите на образите върху двете страни на
монетите са в най-различни положения. В едни екземпляри осите са
успоредни, в други — те са в противоположно направление, а в трети—
образът от единия печат е в различии посоки спремо другия.
Също така известна небрежност наблюдаваме и при поставяне на
металическото ядро между двата монетни печата. Често пъти само
едната му част е попадала между печатите и затова върху монетата са
били отпечатан!! само половина или част от образите.
Внимателното проучване на монетните образи ни сочи, че 112 екзем-
пляри в находката са били насечени с голям брой моетни печати, както
за лицевата, тъй и за опаката им страна.
Можахме да установим много малко екземпляри, ковани с една и
съща двойка печати. Това показва, че в Аполония през тоя период са
сечени масово тетроболи и печатите са били бързо разваляни и се е
налагало да бъдат заменяни с нови.
Монетните образи свндетелствуват, че печатите са били изработени
от гравьори с не еднаква сръчност и школовка. Някои образи се отли-
чават с много добра наработка и голями стилни качества. В това отно-
шение се отличават монетите от II и IV група. В останалите групи
монетните типове са със схематична наработка и по-малко вложено
умение в работала.
10*
148 НАХОДКА СЪС СРЕБЪРНИ МОНЕТИ НА АПОЛОНИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ
При разглеждането на особеностите на типовете в монетите от
седейте групи, на конто разделихме съдържанието на находката. ние
изтъкнахме, че няколкото екземпляри, отличаващи се с варваризиран
стил, са били несъмнено работени от тракийци настанени на работа в
монетарницата на Аполония.
Едно хронологическо подреждане на монетните печати на монетите
в нашата находка не може да стане, тъй като не се срещат в тях ком-
бинирани печати от различите групи.
Абсолютна хронология за монетите не може да се установи, тъй
като в тая находка отсътствуват монети от други емисии от точно
датирани периоди, конто чрез синхронизация биха позволили да устано-
вим сигурни термини или дати на отсичане. Ние датираме монетите от
нашата находка само въз основа на техническите особености и стила
на типовете.
Главата на Гаргона запазва в нашите първи три групи монети
архаичния тип от аполонийските монети от втория период на нейното
монетосечене (480—440 г. пр. н. е.), но някои от белезите на този ар-
хаичен тип като ухото с кръгла обеда и др. тук вече не ги намираме.
Ето защо първите групи монети от находката датираме подир 440 г.
Групите V, VI и VII представят завършек в стилното развитие на
маската на Горгона върху монетите в Аполония. Тяхната крайна граница
поставяме около 400 г. пр. н. е.
Всичките екземпляри в занимаващата ни находка са от един номи-
нал — тетроболи, сечени, както и другите монети на Аполония от V век
по т. н. милетска монетна система.
Теглото на отделните екземпляри вариира между 3'25 и 3‘39 гр. Сред-
ното аритметично тегло е 3.30 гр. Различието в теглото у всички екзем-
пляри се дължи на различната запазеност от една страна и на начина на
коване — от друга. В древността монетните ядра не са били измервани
по отделно, а от дадено количество метал според нормата на монетната
система, по която са се секли монетите се насичали определен брой
късове, конто имали приблизително на предписаното тегло.
Заравянето на находката от Шуменско в земята ще да е станало
подир 358 год. т. е. при нахлуването на Филип II Македонски в Тракия
и крайбрежието на Черно море.
UN TRESOR DE MONNAIES D’APOLLONIE PONTIQUE
Le tresor etudie dans cet article consiste en monnaies d’Apollonie Por-
tique du V siecle av. n. e., trouve dans 1’arrondissement de Choumen (Bul-
garie du nord-est). Ce tresor, qui fait partie de la collection du docteur
Haralanov, comprend 112 tetroboles frappes entre 440 et 400 av. n. e.
Suivant leur types et particularites stylistiques les 112 pieces peuvent
etre classes, en sept groupes. Le premier groupe contient les pieces decrites
sous les № № 1—6 (voir fig. 96). La piece № 6 (fig. 96, a droit en haut)
se distingue par son style barbare.
Le deuxieme groupe de monnaies se compose des pieces № № 7—20
(voir fig. 97). Les exemplaires №№ 9 et 10 sont d’une meme paire de coins
monetaires (fig. 97 a gauche, en haut). La piece № 20 (fig. 98 a gauche en
haut) est d’un stile barbare.
Le troisieme groupe comprend les monnaies decrites sous les №№ 21—23
(fig. 99 et 100).
Les exemplaires decrits sous les №№ 24—26 composent le quatrienu
groupe du tresor (voir fig. 101). Les deux premieres pieces №№ 24, 25
(fig. 101. a gauche) sont frappees d’un paire de coins monetaires.
Le cinquieme groupe contient les monnaies №№ 27—38 (v.fig. 102 et 103).
11 est le plus nombreux. Les monnaies decrites sous les № № 39—48 forment
le sixieme groupe (fig. 104, 105 et 106). Les №№ 46 et 47 ont un style bar-
bare (voir fig. 106, й gauche, en haut).
Le dernier groupe est peu nombreux, №№ 49—52 (fig. 107).
Ce tresor est la premiere trovaille importante de monnaies d’Apollonie
Pontique connue en ce moment. Par son contenu il presente un grand
interet pour la numismatique d’Apollonie, au point de vue chronologique,
technique etc. Les coins monetaires de pieces de style barbare con tenues
dans la trouvaille sont sans doute 1’oeuvre de Thraces travaillant a 1’ate-
lier monetaire d’Apollonie.
Th. Gerassimov
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр-
Н. Мавродинов, Предговор.......... . •........................................... 5
В. Миков, Предисторическото селище до с. Михалич, Свиленградско................... 7
В. Миков, Предисторическото селище до Криводол, Врачанско.......................  26
Г. Ил. Георгиев, Енеолитното селище до с. Колена, Старозагорско.................. 63
Н. Петков, Гинова могила до с. Челопеч, Пирдопско................................ 75
Ив. Венедиков, Баргала .......................................................... 82
Т. Иванов, Предпазно въоръжение на тракиен от Асеноиград......................... 99
Т. Иванов, Новооткрити паметници от Nicopolis ad Istrum......................... 109
€. И. Бобчев, Нови данни за „Одеона* в Nicopolis ad Istrum...................... 116
Зл. Ракева-Морфова, Новопсстъпили паметници на Диониса в Софийскня музей . .	126
Т. Герасимов, Находка със сребърии монети .на Аполония на Черно море ....	134
SOMMAIRE
Pages
N. Mavrodinov, Avant-propos.....................................................   5
V. Mikov, Fouilles du site prehistorique pres de Mikhalitch....................... 7
V. Mikov, La station eneolitique de Krivodol..................................... 26
G. 11. Gueorgiev, La station eneolitique pres de Kolena.......................... 63
N. Petkov, Le tell Guinova mogila pres de Tchelopetch............................ 75
Iv. Venedikov, Bargala........................................................... 82
Th. Ivanov, Armure de guerrier thrace trouvee a Assenovgrad...................... 99
Th. Ivanov, Trouvailles de Nicopolis ad Istrum ................................. 109
S. N. Bobtchev, Nouvelles donnees sur I’Odeion a Nicopolis ad Istrum............ 116
Z. Rakeva-Morfova, Mcnuments de Dionysos au Musee National...................... 126
T. Gerassimov, Un trescr de monnaies d’Apolionie Pontique....................... 134
2364 (g) 1948
/
ЦЕНА 600 ЛЕВА