/
Текст
БИБЛИОТЕКА - НБУ
ДАТНИК
гр проф.ивлнвавднков р
1РЛКИЙСКОТОСЬКРОВИЩВ
ЛетницА
библиотека
културно-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Редакционен съвет: проф. Милчо Палков (председател) проф. Александър Фол
Алберт Бенбасат проф. Богдан Богданов стае Боряна Христова дои БоянБиолчев член кор. проф. Басил Гк>зелев
Валентин Радев проф. Димитър Аврамов проф. Дойно Дойнов проф. Елена Стателова проф. Иван БоЖилов проф. Иваничка Георгиева стае Иван Йорданов проф. Иван Маразов акад. Илчо Димитров стае Йордан Йорданов дои Кирил Топалов киа Кръстк) Гергинов дои ТПобен Бумбалов стае ГПобомир Стаматов проф. Милена Цанева стае Маргарита Ваклинова стае Маргарита Коева
Мария Павлова акад. Мито Исусов стае Надя Данова дои Светлозар Игов проф.ТончоЖечев проф. Филип ПанаОотов стиеХристо Темелски
ПРОФ. ИВАН ВЕНЕДИКОВ
Хракийското сьгаищЁ
ЛетницА
000000006414
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" СОФИЯ - 1996
НОВ БЬЛГАРСКИ VHUSf РСИТЕТ БИБЛИОТЕКА
1635 СОФИЯ /Л 'МОНТЕВИДЕО 2ll
С Иван Венедиков, автор
• Иван Маратов, предговор
С Ир.о Хаджимишев, цветни фотоилюстрации от № 1 до № 21
• Росен Колев, Владимир Виталов, цветни фотоилюстрации от № 22 до К 32 1996
Уиивераггегско итдателство „Св. Климент Охридсхи”
ISBN 954-07-0X79-6
ИВАН ВЕНЕДИКОВ — МИСТАГОГЬТ
Бмгарскапш археология от последните петдесет година има големи постижения. Смело може да се каже, че в основата на повечепю от тях стой Иван Венедиков. Той и са м разкопава много обекти. но не с от то чи тип археолози, за контора чкопките са всичко, no-важна е неговатароля на анализатор и интерпретатор на археологически и писмени и заори и на генератор на нови идеи и теории, обясняващи паметници, явления, процеси, идеологии в исторически перспектива. В то чи смисъл Венедиков е един от последните видни хуманитаристи на България, за конто знаниепю притежава ценност в себе си, а не е средство ча сьществуване или конюнктура. за конто България е нещо повече от географско понятие. Иеговите научни интереса са .много no-широки от полета на антиината археология. Изследвани-ята му в областта па идеологията на Първата българска държава, както и несъмненият му принос в изучаванепю на пашня фолклор, са сред най-добрите образца на българисчпиката. Обемып на иеговите знания е невероятен. Всички се възхищавахме от неговата блестяща образна намет, задържаща огромен археологически материал. Гя винаги услужливо му подана информация за паралели и аналогии, конто той прокарва с лекота. В чпази „база данни" е складирано и впечат.гяващо количество изворови сведения от древни писатели. Едва ли има интерпретатор, конто в съпоставянепю па разнородните и чвори да демонстрира по-голямо умение.
През последните петнадесет години Иван Венедиков написа ня кол ко ве чиколепни книги, посветени намитологията: „Медното гумно на прабългарите“ (1982), „Златният стожер“ (1987)...Раждането на боговете" (1992), „Прабьлгари и християнство" (1995). Основното им качество е свободами. с конто авпюрът оперира с паметници от различно време и място в древния свят. За него пито едно явление в духовната облает не е само от локален интерес; то с продукт от продължителни взаимодействия между култури и етноси, между епохи и територии. В течи книги древнапга култура ни се представя като една огромна темпорално-пространствена общност, в конто обаче динами ката на взаимодействията е та кава, че хронологични и физически дистанции се преодоляват с лекота.
И в предлагания труд, посветен на проблематиката само на едно от тракийскипче ськровища — Летнишкото, любопитният читател ще открие с изненада, че отново е въвлечен в и зпълнено с приключения пътешествие през границите както на временю, така и на етническите и политическтпе общности на древния свят. У нас няма по-изявен от Иван Венедиков представится на ..миграционна-та“ методология в изеледването на древните цивилизации. Той е убеден, че вески културен феномен има своите корени в едно „пра-огнище“, откъдечпо тръгва по ойкумената. Ето защо винаги търси корените, произхода на вески от отделяйте елементи на божествения или на художествения образ. И в повечепю от случайте ги посочва точно. В предлаганата книга ще се срещнем с паралели от анатолийский културен кръг, no-ранни с хилядолетия. Тук ще вида и как влияния от Изтока се смесват със заемки от Блада, за да се получи онази странна иконографска стилова амалгама, конто наричаме „тракийско изкуство Венедиков рачглежда всяка митологична представа о развитие. Не трябва да ни изненадва, че в анализа на летнишките апликации от И' в. пр. Хр. са привлечени трако-римските оброчни плочи —реминисценциитс от „старата"религия на траките наистина са много силни. Удивите. ню е колко свободно се чувства авпюрът в дъюините на хичядолетията и чкрайиитс пространства на древния свят. Той привежда неочаквани анаюгии с вече познати па метници, но постоянно ни предизвиква и с асоциации с не толкова известии образца.
Пред очитс на читателя серазгръщат трансформации на обра ш и представи, преместващи се по времевите и пространствените координата на древната цивили зация. За пръв път Летнишкото сокровище с убедителна последователност е поставеио в цялостсн иконографско-стнлов и мито-ритуа-лен тракийски контекст. Разбира се. като стиюви napaiciu можем да привлечем н оцените върху шлема от Бъйчени (Румъним) или върху апликациитс. намерена в Огуз (южна Украина). Но пюва само би детайли зирало картината, а не би я изменило по сыцсство. 11 както винаги става в изаедваничта на този автор, в края на краищата пред нас изпъква един нов прочит на тракииската религия, одна нова реконструкция на динамичната картина на нсиното развитие. Може не винаги да си съслассн с всички елементи на тази мозаика, но разсъжденията и аргументите на автора тс стимулират към
„„жфше па ..пы,к„,". Л паи, ,„,е„по „ п„и,а „ <' .'«« в„у,„е„„е„Ю па аепко .„птарп,, пае-'‘'"а повтш,,, проблем, кобто пъзпиква при ншпо апа .п, па Летпшпкоп,., съкротще. е тифика.щпта „а учаепптцшпе а сцепите въ/пт атака,Прав,,,,,о.<„<>/,.<) иеп. Нседакоа „„жда итчхсвыхапчепиюбчоп,1юг,ичпчлпоповенапчюк„п,е. Г<м,ае,п.,це,1Пве„о niaoivaiine„„inpaKuiicKonio ч,кусп,во. Авторы,, „редпо,аг„. четеч, „а,к„ п ,очк„ са игра,,,ро.'.ч пара,с ,„а „а , акра „р,.дл„.. то, пассии,»п жрец,,поирсмепа/мчичнарптуач,. Вt AiiaiiMccinoiimnipaiKpua.i сцепи „nio/nfiunccKun спорей които Диончс е зачспап,« чицестиич брак па Зевс с дыцср.ч му Перес,/,,,„а. Парков,т.чп, бог проиикпал при пе.ч вы вид па дракон, а е.,сд това посты,,,, по сыци.ч начин и с майка й Деметра. II „ другите случаи авторът налшра гръцки идентификации па божествами от пантеона на летнишкия майстор. Дали тс са би tu но знати под сыците имена и в Тракия е друг въпрое. Важното е, че в тех ните атрибута и действиямогат да се намерят аналогии, които позволяват подобии сравнения. А най-важ-ното според мен се крие в извода на Венедиков за сыцността на тракийс ката митология той пре-
ценява, че в нея с бил най-развит хероични.чт пинт. Колкото и различии методологически принципа да изповядаш, без закзюченията в таза книга не может да минет.
Искам да припомня. че преди тридесет години именно Венедиков за пръв пъззз показа приликите между иранското и тракийското изкуство и по точи начин преориентира изслсдванията вьрху худо-жествената култура на древна Тракия. Именно той предложи първия синтез на по знанията върху тракийското изкуство, след като вече бе подробно ичеледвал Панагюрското съкровнще, тракийската колесница и юзда, находките от Могиланската могила (Враца) и от Летчица. Докапзо безценни съкро-втца лежала с десетилетия заключена в косите на изеледвачи, конто Ле ги публикуваха, защопзо не знаеха как да ги интерпретират, Венедиков създаде изложбата „Тракийско злато", конто през 1973— 1986 г. направи триумфално турне по най-големите световни музеи и донеее славата на България. Той единствен можете да организира почти непознатия тогава материал в такъв сложен и научно обоснован организъм, какъвто е „първата " изложба. А заодно с изложбата кьм света пос и новата наука „тракология" и бързо завоюва позиции.
Тъкмо в началото на 70-те години неговапза (фигура стопа основна и привлекателна за младите.
Около него еспзествено се събра школа от по-шади и зеледователи, които и досега с гордост се наричат неговиученица и не заправят какво му дмжат. Почтителното им обрыцение .. шезфе" не се дължеше на някакво място в йерархията, а на дълбокото съзнание за неговата собствена ценност. Жалко е, че учен с неговия авторитет и сумението му увлекате.шо да разказва никога не бе допуснат до универ-ситетската катедра. Всички знаем кои конкретно му попречиха, за да се скрият зад общая етикет на тоталитаризма. Сболка изживяхмесъзнателното провазяне на неговапза докторантура и серадвахме на признанието с избора лу за професор — закъснязо, наистина. но все пак победа на ра зума. Сега тия, които посветила живота си да м)г пречат, пакса в първитередици на новая ред. А той пак е обкръжен с хората, които досега се съветват по проблемизпе на науката, а той все знака щедро ра здави съветипзе си. Та кава орис би си пожелал вески истински учен, защозпо този пзизз хора никога не се пенсионирапз — те винаги са в центьра на научния живот.
Неговите ученици сьчитаа добра интерпретация на името му „^е/зз, yidi, dixi" — „Дойде, видя, каза." Това е повече от сполучлива аналогия с вели кия пьлководец — Иван Венедиков е от опия нефюр-мални лидера, които са в състояние да съберат около себе си особено сил на като научно качество общност. Той много знае, много вижда, мзюго ка зва. Затова винаги идеи. И остава.
ИВАН МАРАЗОВ
УВОД
Откривапсто на съкровнщсто от Ле пиша стана съвссм случайно. Работниц» от зсмсдслското стопапство копаели в двора му при село Лстпица осповигс на овчарник. Те лопадпали па един бропзов съд, обърпатс устного падолу и когато го вдигпали, намерили в него много малки срсбършг предмета, които по-късио си поделили. Уредпикы на музея в близкий градЛовсч II. Павлов ст,брал предмститс с помощта на лекаря в седого Г. Николов, конто бил очевидец при откриваието. Но дали с било прибрано всичко открито с М1.ЧП0 да се кажс.
Бропзовият ст>Д, сфероиден, с висок IX см и с диаметър в най-яздутата си част 36 см, а па устисто 24 см. Той с имал две дръжки, съставсии от по одно ухо с неправилиа чствъртнта форма ст,с страни по 4 см, приковапи при устисто па съда с два гвоздея и с халка па въпшиата си страна, на която има нанизана втора халка — самата дръжка. Освой сребърпито предмета, между конто има много дробин, каквито се срсщат в конски гс амуниции от IV в. пр.н.с., паходкага съдьржа и едва добре запазепа юзда, съставсна от две железни скоби, па конто юздата се е поставяла па оглавника и един зъбалец-верига. Скоби тс са дьлгп по 17 см, а звената па зъбалеца, дълъг 28 см, имат диаметър 4 см. Подобии юзда са известии от пяколко гробни находки, които са памсреии в устата па догребания заодно с владетеля кон1. Тс се срсщат главно през V и проз първата половина па IV в. пр.н.с.
Присъствисто па юздата показва ясно, че копската амушгция, от която се състои съкровището, е била прибрана заодно с рсмъцитс, върху конто са били поставспи украшспията, в съда. Но самата конска амуниция буди доста съмнеиия. Досега в Тракия са открита множество конски амуниции, които образуват цели гарпитури."' Вснчки те се съсгоят от чифтовс апликации, разположепи от цвете страни па копската амуниция. Във всяка гарнитура, обачс, има по одна апликация, която с единична и с стояла върху челото па копя —т. пар. пачелпик. В гарнигурата от Лстпица съшо има много апликации и пачелпик н в одна част оз’ гях пне можем да разпозпасм ясно гарнитура от украшения па копе. Но почта вснчки находки, аплика-циитс за конски амуниции са изработепп по един и сыпи начин: те саажурпв и представляет обикновено глави или цели изображения па животин, а поиякога и само жнвотински орнамент — главно две дали, конто нзлнтат от одно рамо. Те ш изображения са релефни и никога нс са върху фон. Контурът на рамката следва контура па фигурата.
Едка част от памсрсните в броизовия съд апликации са от този тип, но има и други, поставени па фон, ограничен от рамка — нещо, което, както ще видим по-иататък, се среща само в още одна гарнитура и е новост в изкуството па тракийскнтс майсторн. израбопкпцп този тип украшения. Именно при тази трупа апликации, конго са обрамчепи се наблюдава no-различна украеа. Върху едииайсст от тях с представсна мъжка или жепска фигура пли цели композиции. Така пне попадаме па одна ст,всем нсочаквана украеа в копската амуниция.
7
КОНСКАТА АМУНИЦИЯ ОТ ЛЕТНИЦА
Ако сравним памсрснитс в Лстница срсбърнк украшения, като (поставим по-.гребните ше вилим. чс тя. бот да попълиамс броя па частите, конто липсват, има иай-'лалко 23 украшения, т.с. с лссет по г.-че err една отбогатитс находки, каквато с например тази от Брезово, ГЕф в. шве ко, от края на V или начало?о на IV в. пр.п.с. Ясно с, чс такъи голям брой украшения не могат ла стоят само иърху главата на коля, п ксговия оглавпик, лори ако сс иаредят по рсмъшгге с;пю до лруго. Затона иска най-напред да отделим онсзи от тях, конго смс сигурни, чс са предназначат за конеко амуниция. Между тях най-сигурен с на-челникът.
Начелипк (фиг. 2). I(ачелиика.тс накован отсребърггапластина. Той евис • 4.1 см и е позлэтеи целият. Както всички иачелиици той не с и(работой в рслеф, а в кръгла скулптура и представлява трупа от две животни: лъв и бик. Лт.вът с прсдставсн седиал па заявите си крека, подгънаги под тялото и с изправеяи предни лапи като котка. Главата му е пострадала много и е смазона, но иъпреки тона се вггжетат двете очи и гыпеата в срсдата на челото над носа. Притасиат от тялото на льва, иъпреки че по ата му не е вапада-тслна, бнкът е допрял предиата част на тялото си до земята. предиггге му краха са просната напрел и между тях с главата му, прнлепеиа до земя га. Нал широкия му пос се виж.тат очитс. а над челото — един насечен пояс означава гривата — а от страпи пзлизагг два рога. Подобен пт изображения на бик се наблюдавэт и в други произведения на тракийски майстори, например в съкровишето от Рогозен4. Двете страни на кръета на животного са пробита от кръглия отвор, на конто и.. ч; ,-щикътсе заказа за оглавниха. Овалнатз задиа част па бика с двете бедра е превърната в пластична трилистпа ггал.мета с две волути.
Начелпикът от Лстница следва по формата си група паче . в траишските гаркгггури от конски украшения, иърху конто пол едва палмега се представят две глава една под друга, В начелшгка от Сьеша-ри’ (фиг. 33) горнага глава е човешка, а в начелника от Бре : ; иг. 341 тя е лиска В Свешари над вея
с прсдставспа палмстата. докатов Брсзовотя е миналавгрига '' в .гкгганачелника .юлиата глава е.тьвска И гривата й не е представена. Всички пачелиици в Тракня пре иват едва или . тгивскп главк. Майсторът от Лстница с заместил двете главк с:две цели -J игув- жиге и така пргз пътня пасс чва
към одно ясно обяспеннс на този мотив като борба между ж; или митологически съшества. която всъщност се развива сред дивата природа Впрочем ток сем лопн . . г;
апликациите за конска амуниция, открита в сенерозападпаТрякия .... ... авядивеч.г. .
оз- звяр. Нис знаем, че товае место срешаи сюжет ив перс умеятаяя* скулптура и кьобеце
Ахемепидското изкуство и в източгвта торевтика. Иначе вкус ; . . ;
се отличават с особснн достоинства. Работата му е груба н п.г,: м Той не м:же да отра и гочтю борбата и да свьрже цвет е фигури и е.пю действие Лъвът седи спокой . : . ' п ’. а бика и то върху залнзта част на тялото. а предиата част на жертвата е прптнепата кто i <яга Трябва ла се каблегпе върху това обстоятелство, защото в следвашите аплнкацип съвсем не е гам.
АЖУ РНИ АПЛИКАЦИИ
Една част от апликашигге от Лстница са изработенп кака о : снчки украшения кл.м конска амуниция в Тракня. Конту pi. i па пзображепиего е контур и на сама r.i til с ................ - д Въпреки че
в повечето находки апликашигге обнкцовено са чпфтовс. в наша га има само е.ша от >0'3 г1 Ето е-сиса-инсто й:
2 Сребърна ЗШНШЩНЯ, НИСОМ 8,1 см (фаг. 3). Пре РП .-гири ЖЯВ0Т1Ш в борба - . - .
Лнцева га нм сарана е полна гена. В среда га са предсгавепи i a rpu }'ОН icxo че:.;1. ел : i. try г. .:г.
на aamniie си крика, ИЗПСЛ конго жэпЬЛЗЯВвТнагоре две големн змии. Едиата е нас. :.. < .... . t Шията на льва, друга га — към грифона. Живо гните са и шора .'ап мко; о и -\у. < ,е ко о s начелника. Торевтът е представил извъриа гага назад глава па ; а много варио \.у пути га иди, пгна е га ла,в, чияго грива в началозх» е стали играна в две ре.гнци вря енш линиики. а по шит гаи гг-роа дала па е грч кичу рн коемн с форма на пчама.ЦИ. По подобен начни много чес го cecaai.; игра , .. ..> в грт-цко.. н ку
... ........ U ...i.u.i lull...iniipi'Hi'i MV ipi-ili'll Mill Millnip niMn , ip,,
......... '"I'"'".......................... , ............................................................-mil. „ .....................................................................................................................................................................................-..-•.
„",'"'.-'ll'n|-4'N' ............................. "I" ' I"" '.................. .................
.... ......u„,p||.|ioni.l КplPb-l.-l*-pi10П11-1П il'IVIIHl|...............1- I......." ....................I...................'""""ipil „'„up....................................................................................................... . . ..* ....h> UOJIPMMII impn. IU> ..up-'...-...
„„„............. . ...Oil..................MM uiiihpiiinil И bP'i'i "-i'............................... MVhyin.,
.............................. M„..p.Mtiiu IiiiiilihII. • .......... II.I Kiipui -I.IKI • ......I.....Mill...... Unit ,.................................................................................................................... km..,.link...•«'.UM I'llIH 11.01111.11ОЦоПе|||1.11|>еПе|||11.. link..
.......... MV 4. „.,, . m«........iiii.iiii иi -n*i I 'Mini-' n imiiiii- • -i iii'i-pniiH .......... "Mil'll ............. ,.... „ I |v.I,I hl UM i 'HOI nil. - Il HUI IM HI - И "'И । nillipv'M
11, ................llOpnllll I, MV >. -i - -IMO.HU .in.............. il l.nhlii III I..........II ...............11X111(1111 II К.
„ММ111ШПН iiimii.........Illi.- HI 11.14. linn • I- ipMOnnц........... nil-' Диш..................... in ohiiu.............uunn
IIII VOl'IM -'lit-' npn lllpllllHI.'l.l Illi I l.hpnllllllle IO II Il'MH.I ll'lll l' I".." I-1'1 II". II" M"'1"' 141 I " I'-I'li-' 1 > I
„np.iiliu.i, ip .ii i .ni-nn.ii........ Vi ilui I.IOMI'III.IIIO' Iillipillhi ’i'M II. ..HO ....................................................il'lllhilllllii
, .1 и.ч । „м-i-iii i-1 -iiii-h । ipiiun и.। mu iii. ..... „I „I 'uiiiiini"i п-i I'i'ii'i
I I |;h iii |,| । , 11, м , |l l.lhlill i pi'll I.pull ill I’III I. .11 ll„ I. "I I.i'II I" l„ '„I I il li 11 III II'I III l iIMu । h' I npn, III hi III 11 I, I i M
I lln I ill, ll.I -ullh II11 I p.ill.11 ||'III II I II. „I 'Illi,, 11(1111 I p... III. Ill I' 'III ill. '1.11 HI I'M II n'h'llllilllii ej(llll Hi- с I Illi Illi Illi >„> и i. Vii iiii..iiiii.ihi up., i. i.ni-i in । opi'ini и lepii'iHii'iei м ।pin.i. "in.piiiiiii I’linii । решу npvi । iiniieueiiii I I.IUII I . .Ill | nil III i . I linn.I i II I |Mh IlhpW IM'IM.'1.1, ll lipVI ll'll .' II HUH III I llll'l III -I Ul'lllll'i ll lluhpnril г hl II II. г I. I. "III.41" 11', „nil ll.l II.I ipn 1.11.1 I I.Ill II 'll. 'll n I I.Ill <1111111 < II I hpUnh.'le Illi up-III 11' I I I'll.hlM Illi .'HIM I l .l. l II I I I'll.poll > l|., l,. „i iplll.l l. lllll ll.inill I .1 I .11. Ill npn lip. 'Illinn.ll.l П11>||||>.1||||||. I.III'I'IIIII I ll.ll u'h'll ll.nip. I pul 11.1'IM,'1.11.1 III! I.'|'IIIM III 1i nn ill up'Illi,'., I pir ill, I ll. III IIIIIIUMII'I ’ll -10,011 nil'll . II" I'lllhl no III 1.1 <11 'llll'l, . iplll.l. ipopM.I n.l'l.l Illi *, .'III.I "I I c III i|..in I ,h I ll'lllll "e h MH. 'IHIIU. hi'll I" II l.ul >p.l.'hl'lllle I " ll.l ip.II.Illi. I.II I. M ill. I.'I'll 'I. . I" < I I I Ih I I I ll'll I. II.I I pll.|llHIH I, ' .1 l.l'l.'lin 110 I I.IIIII4 ll.l'lllll. к.II, III I U.llll III II.| I pll'l'.'ll.l ll ,111'IIIMlllll'l ' I.......I II II'.' *• 1.1 11,1 Mil, I. I 1.1 'I,' M l'11,111, -lll'lllh.lllllll , .1 np.llll'llll "I I I.Il(.l III p 1,1.11, hull III
.' ll ip Ill'llII-l.i II I ,'|.im.ii.i Mull. Ivpi.1 IIOI I Hill i hill" 1.1 умение 11 lipe. i.nin iniplin lie I им.I фирмше n.i .hil l.ellliu, . ll" II II" line ИМ II npn I >1,linin' ihi I plI'I'iMIII I < „1 M.iihllic .lll'lllh.lllllll i e nil h'hl I hllhll.l HMHUhll n
I.p.1'1 II.I ll I.II.I. . HU.II.I i I.I'll..I ill 1.1. . |.Hill'll u.ip'i'.ni II'.'II hpi.i. '. 111.1-1.111.III! Ihi'l.i'l"!" n.i uOpili -hll.l II Ih'p.i 'I h I -' I 1 'llll.l 1.1 I i'1-.l 1 II I'll IIII I, III* hull I" И I p.ll Ilil- h" I " II III i'M.'I III'll К' 11 'I II Ih V. Ill", e " III, 1. 1.111.1 U I hl'l.l - I" I И
11.1 I plllhlhl II.I 'll.ll.I
I 11.‘nu i ’.' ii ini 11 p.' up. I. I .n' t‘in.i n.i 11", iiii'i i I pencil и.i i pih|>i'ii.i u.iu.rhilH e-leii, i,,'il I" .’ npc-|. i .nien ll" ll" I"", il ll.l'lllll. Ih. Ml.. Ih. n.iph.ipi Ml ni.pw -Ihihii.i II.I , uni . h'l "I . hhp"hliii|.'i„ ll liupniiii (|||||| III N
' . ...... I'lipuhn.' el lipehh'lMll.iii'ipiii'MWn.ipknilh I INi IV»i I. h.ihin ce nu-Mhl >n ii.iMepcuiliv
. p. 1.1 pun pin "Illi ll h.Hill'll.... ll I Ilin, it. Ih'inh.'i" пме lunni'ih.ii.i.' Vhp.h en.i i l.i . цени, iipeili'lilli'limi Ou
‘ H'l ".l V I "In.'lllh- (.|’in I I Hill " I I'.'I "he I e I Ipl. П 11 I in I ll. 11 II pi.h.l 1.1 . II | Ml lull, hill hplllll|lll( h l|"'Hhl 1.1 ’I " ' 1 llpi'l"M' II I ipihl'Ulll II..II ll.l ll.ll,'ll | pencil IM l MIMI,I ll III). I '„MUI,! ... v llipniinivllll II
ipi'1 l.,n,, к,'ill" ее iMMiip.i II Mp.iMepih.Mnpn. 1,1 i 'h' loiMi. Ill" I"III inn ipui|ion се e пред, i.ui'i'i n Ii ...............1 k ' .......... '"Г'1 ii-'l" И........... n.i Kn i n, II hinp.i'M'inie in n.i I inn. n uni i piu|)0llll । e I р. п, I. M.U..IP n |M ih"II „I.pii IР1.ЦМ1 IM „I. IM МЧИ", e ........................ Лп„. 11 ineiinniMlil"e. uOn-ie.
’h' """""mi ............„.I .., и me..................mi, h i.......... h.n.i .................................................................................... ... ni hh. ine i ipilllll
............ 11" I.......... "-«III HIM I PII.|,"IM I! v.p.l l-innc. h.l I PVIM. един I’P.'UIV 'ipl I
"''""'I''......... nun H.l Ml.p'lllliiv При ними.' iplll.l.......... ..................I.HI.i epe.inihi
.............. "....... ... . "l”k" •......I"......."I" "P" I' ।'HlII. I"l"lIV "lip.l .1,1 IM Iрпфпип e -111, I" Mill" ""......................................................................................................................... M' " " ... ... .. 11’ " It. iplll.l. ... V. Hh'in IM ДУ1МП
.................. "i" ' . ... ...и '.I Mllivlie,. hi.pi.nin . ...............................................................................................
I lo.M .pui.u.i ,M ..мрпп.с ......„meh....me ......................... o.. hhpeiimnen.
" .......................... I'"' M l""M'i!'l'"PM.n-in.................................... реши', ",М..Ш"
'м ................ ...................."Pli-1'..п . 'll................................. ,-M-u.h
,?"1'........ ................................. .................................................................................................
i,vi и. hi пи и'- '„in' \ " """ ’’ " •''imn.i и uni'ii.i, ihinuh.iiu iim.i ipu 'leiiipiii.i .... n
„I еще ip............. ... ' 'puiln ll.l h IIOII.I ими eilHii u.ipiiMiMhipuhip. iipehl.elluT
......... .......... ..... " " > ""MinMnuv nene. h.„H" и.......(I............. p01...........................................................................ецмии n„
IIIIUHn Al........I.....Illi' III укрпсепи III mill' ihii.i' ip.mu, II HU I I,|lr„i <11 им.гг плоски хилки i.i чикичилпс ил
pi M l.l , I ill III Ill'll illllllll llllllll ) Г,- I l| |l|||pi,| || IK, ) ( M
I loll'lllllll IIIIUIII llllllll I l|llipMII Illi l|llll I "II I .1 II III,', ши ll yipyi I, ПОХОДКИ II ' ' II р11'..|||ИЛ1|.1 1,1,111 ИрИЯ. I ' ............ Miii'iip и ll" Ii' iui" упри'. ин. I |К'Л It'll |"'l,.llllllll, пиропе О'/ Могилпш mi ni moi или in.n Bpanii, inn llpiuiu, I in го HIIIIXM'1 lie'll', ин прем,'HI nil ...................Я IHip I'l.iH' (1X5 I lip II.,J10 I 'решат ,. И ,.
Mil'll" ll" I l.i Illi III II II' liylilllliyililllo (Ице ( I.KpiHIIIIIIO "I JlyKOIIHI. Ho < l.i с'Либо ИроМс II Illi форма I с i и । Че I llpll, U III ' 11III | HIM' II' II II Ми I форм.) 1,1 Ии < II,!' I IH ,i / Jl II'IUI to, I у к и <|>рО(;||И IHI ИНКИ ПНИ o'l Jl< iiiim.i им. и ПИ"' I'll ХПШИ III lOII'IIIIIH' ПИ pi'MI.IIII, KOIIIII HIM" llpll llll'IIU.IIIIIII I III I II" M.UIMI paiM'pH 1,2 CM и Il'Il'IIIUIIIO I II I '' H"l I.IIIIUIII HU II" H i Illi pi'MI.IIII
I "I'll I ll III I pH III I e >1,1 ypllll >111'III IIIIUIII II IIIIXO/IK.IIII ll'l Jlc IIIIUIII АКОС" 0П1НИМС ли III. И l.lll'UIIIM броя им, пн- получим hi N"2 /..................I, in № 1 oi см. ui N' 'I ли'- nun чел при < 'тслопигелио брояч пи
iii ii'iui, I/nun II I "ini On Mm И" ли 1ц,in- nun i .ipiiu lypn Химий* i"p.i, n.li к, я с и ipiit'miii'l ниже ли ее lol-i'1 . 'H ' 11 11 ipi i и 11' 111 in uni" iixiioii i.ii'ix' linn, i "ill" io ' • i pciiin i u/ipyi л ic i upiin i ури от украшения r.i копе I Ipi HU III 11'11 " II II' I "Illi I г upon 1ПСДС 'llllll ci' чуш lliyilll III II" СД.11О II icyi III", кос IOC' ' греми I I.M ПрСДС 11Н1ЯИС ihi iii'll< i nil i • 'inn i < форми ни ,r ini" i ini i' и i.пн. i рифопп и op ни i 11 pit i on.। гой прел' линя фш ури re и иг piiHi'iui iiiii(ii. ни to lie । i" inn npn ppyi ин- .in Hili'iiiiiiii । i.i сюжет борГт n.i жипопш. kukto me ее лили Illi llll'l II I I.К < ll, HUH Uli" III I pill I 'HU 11' III HUI Illi.II ЛуК"|И| И nil'll l.Kpillllllll'', укрпсепи C I I.Hill Illi I рифои.
line ini ui x Me, не le до* ci ,i in ни nil ih icu> i ни mi i .imii ii 11 iiepi, lalin/uia Три кия. llniepci по с, ис и други I lipillllypn "I укрощении III КОШ I .1 ilMyilllllllil. upon 1ХОЖД.llllll ol lol "Il II"‘III.I I p.lKIIU. I u.IH.I I.I ll.l I рифои cc i рощи II" 'lee го Kiri" у крошение по KollcKino iiMyiiniiitn. I Io тс ill aiiiniK.iililii прел, iniuioii.ri < .imo един глина mi i рифои, i i nun iiipuiiii no* i.uiiui iiii'iiiii I iiki.ii । ' 'ly'iinu । niiniiKiiiuiiric i рифопски елани о i Бретоне11 l oll Io I II no He iпри к i npiiii iypii (фиг 15),
Други o< iilienoi i пн и,к vpini i e у к pan lei in и кт.м iiMyilltllilinii ll JIcTiilllln с c чремежг.т uu ropcirni да upep-i I null фш ypil I c lin ЖИПоч ШГ1 c Ii цейс I line I leroiui ю и I,к и I рифои Ii идликаиия 2 cc боря I IK ntili КН, и iMHiric I II П1111ИЦ111 I IpuillO МУ I! Illi цикория * К I. UH.11. Н1ЛОНС1Ш I ll"KI II le I II I.I pari синею. Ill.pxy Кос IO co crl.llll'lll Дорн i рпфоИ' mi re i ilium ll oii'iiikuiuiii I > .111 no loo >-11111- ю ни 1 "Henin r e «hiktiiiii. Док.n o n 1.11 in инки oc ta-1111 mi iiiixoumi дейг' rnilvni с само nil а гною, с опит до cc lipe.'icniliit, иук то с ясно iripa iciio Вс (спорно тока го ,ui.ii*n пи умение io 1111 Millie lopn не само да модсиира парно форми ie па жпно пипе, по и па умение 10 itn ирсдоце точно по in ie им и momciiiii на uopliina I ой пос гига (она, кос 10 M.iiir ropi.r па кичелника I нс е ycllH'l ЦК iianpaiui 11сщо попече н ппликикия ’ (орел n.i пн дана едн.| балансирнин сиена на борба га ме кку че iiipn ie iMinoi nil. цока io 11 iiiiuilKai(ii>i * e предс пшена сипа n.iui. iiio симе ipiinna компоiiiiiiih, при конто нац min in ope on/(oMliiiiipin 1 uaiill ie na 1 рифопп iv. дока 10 rcu.i r.i им co губ 11 чад фш ури ie 11a opuii ic.
А11.1111КАЦ11И (’ I’AMKA II ФОН
Or 1 ana mi re 15 ihiuumikiiii и i |.кропнще ro o r Jleillliuiica украссип c ino6p.i*cuiia. Koinoca 11 теденп пак и ре'К’ф. nor фон urn 1 их iicnpaMKiipaini I Ipii гони рамка 111 седин и in i.kihi и бордюр, от in.qrcruiia nr страна lin Koilro i рубо cn опер г,нт е дне иинпйки ony.uu. Отдспш сисмснгн о г и loGpaaceiuiar.i. конго сипа г до крик uu aiimiMUdi'ira. иопнкога ирск и па i рамка 1.1 11онякога re нори и ош си и и iin.il сама га чстнр1П.гкчна форма ил iiii'iiiKuiumii. Исичкн mimiKiiunii са uciui.piiuii с и iKuioneiiuc на един, конго с кры ла. В едина-дсте | o i ю ui 1111 miiniuill с и iiio'i пито чопешко и юбраАеиие. Ге могатда се ра сдсля г на дне групп: апли-Kiuiuii с и юОрпжоиие 1111 богини и имей iiaiiuiiKaiiiuic и юбракеппе нажииотии. ее лесе отделят ПО сюжс г.
lidi ii 11111 а и imcih
х. < pein.piia nerui.p riini шгшкицнч с no iла га, нисока 6.5 см (фиг, (>). Описана с е бордюр и мд него рсд Oliyim ио ropiiani 11 циеге отнести! iipniui. Ila среогриич фон на пиликания га се очърояпаг цис iiomaivnu фнгури жена с Д1.И1Т1 коса н ирофич. е око п цила динкиип п ухо, коею ее ппжда п косию й Облечена с п Ui.mn црехпе кр|.глп яки. Г iKanu iv е пил г до иод члкиитп осинки огкрнгнчастогрыгеге и над ыпипс Дрсх111п oiKpiiun само до.ц|игю чш hi на обуикию 11 Горного члее па дрехага с далека е мпогоброшш л 1.кп и нти 1 1.11KU. кон nr imii.i г or чиио ю б рамо и а (.рпя г (шклонепн надчеио. Горепткг не умес да npemuw речефп ил снос io ни 001111141.1 и го е мпркири.ч е цис кры чет е о ui.ihch ucuri.p. коню не с иоег.ишч при
II
. r,..v.r™ imonui*.iKH и върху полита. В предиата й част тс са min >< । мвгтпто КОСТО ТРЯОВЗ Л** имат. I 1Л1К1ГК 1Ц
това iu частоте. 1 ..... птсгати. Нее така полета m и лъкатуш1ш са гы|кигсц
^С,пю?"ръибоп11мгз new шнята на < ‘>-’чм аркан а с дясиата «ялото му. Цял.ад „ е venopeana па ....е па рамката. а ККО лаке № на км Ыова И ЛШШЯТО, ла КОЯТО трябва
, Хт хо лиата л ле с водоравпа..склонена. Можс би .оревп.г е нмал матрица за одно..ракелю
июХе-шё и го с навел, опХжи ее да представ,. жената, ке.имла върху ТЯЛОТО ла змея..иго на
осморка ад кракатз и. Така изображеииио се приближаю до позиалата схема па нереида, възссднала по ама «опеки хипокамп — мороки коп
Много по-страпеи е змеят. Неговата глава иапомия птичка с ратпюрсп клюн, а зад ухото му започва гребен с ТР1П.П.ЛНИ п.бии Гребеш.т пролължава и върху предиата част от тялото па .мся, по п.рба му. Така пне ниждзмс сдаю странно чудовище змей-грифон. Цялото му тяло с покриго по дллжипата си с капелюри. Тс са разделен.. от гладки ръбове, конто се редува г с иассчсии от резки. I In.ересио с, че змей с глава па грифон, се срсша и в други тракийски памстиици. Ннс го намираме, макар и без гребец, в швестна кнемш.а от Могилапската могила пъв Враца (фиг. 23) . Богатата гробна находка се датира с две финн, подарсии от олрискня цар Котае (385—359 г.). Коляиото на кпемидата с нзработено като глава па боптня със златен венец на косата. На шнята си тя носи торква, краищата на която са два льва. При рамснстс й от охлтовски черупки изпълзява по одна змия с лъвска глава. Присъствието па лъвовстс ни подсказва, че богинята с Майката на боговстс. От долната страна на кпемидата, по височииата й също пълзят дне змии, конто имат глава на грифон. Подобии грифопи са прсдсгавспн и в кпемиди i с о i Аджигьол всевсриа Добрулжа.датараии пик със съд от Котас’.’Докато в паколепппшпе присъст вието па змея-грифон можс да се обяспи като чисто декоративно хрумвапс па торсвта, в пашата аллигация той е вмъкиат в сди.а
сцепа, която представляла мнтологичсски разказ.
Продъ.тжава .ли този разказ и върху останалитс рамкираии апликации от съкровищсто от Лстница?
6. Сребърпа апликация, висока 6,2 см, подобна на прсдишпата, по позлатс.гата рамка е от горната , долната и дясиата страна (фиг. 7). Върху фигуралпото поле са изобразспи две фигур..: жена и змия, по майсторът, конто ги с изработил, с малко по-отггсп. Главата на жената с прсдадена значнтелпо по-добрс, макар чс окото с в цяла дължина при фигура в профил. Яка та на дългата и до петите дрсха с разделена па два рсда: горец, украссн с резки и долей — с ямички. Гориата част на дрсхата заедно с лсвия й ръкав с покрига с гъста мрежа от хоризонталпи и вертикали.. врязаии липни. Дссиият ръкав с украссн по дължи-иата си с капелюри. отделсии с редуващи се иассчсии и гладки ръбове. Долната част па дрсхата отпрсд има гънки, навсдсин към краката, а опал тс са в обратна посока. Както в прсдишпата апликация по долпитс краиша на полата има кръгли ямички — очевидно орнамент. Ръканите й стигат до кит ките, конто, както пнисто и шнята, не са позлатспи, за разлика от дрсхата и косата.
Срсщу жената сс вис изправсиа триглава змия. Змийскитс глави са прсдадеии с очи, уши и люспи по трите шии, конто сс съеднняват в сдаю тяло, украссио както при прсдишпата апликация с ||ассчеш1 и гладки ръбове между каиелюрлтс. Ръцстс на жената са в същото положение, както при прсдишпата апликация. С лявататя гали еда юта от шиите па змея, а дясиата с лоставспа пред лея със ст,брани чстири пръета, един до друг и разперсп палеи Между палеца и показалеца се внжда дръжката па един предмет, насечена с иапрсчпи резки с кръгла форма. Toil прилича на оглодало, а също и на патера с дрьжка. Очевидно чс този атрибут характсризира жената. Ко латерите от този тип сс срсщат в римската споха и обикновено имат по лължииата па дръжка га си капелюри. В1 ракия с открита подобна патера с дрьжка с иапрсчпи капелюри в с. Руси. 2 ърговищко, която сс да'гира в V в. пр.и.с. Но нс с сигурпо дали нс с попадпала в 'гати находка случайно, тьй като с е придобита при археологически разкопки.14 Трябва да добавим, че Майката па боговетс в много изображения от Скит ня с представена с оглсдало в подобии апликации от Сахновка, от Чсртомлик и Кул Оба, конто са от същото врсмс, от или близо до пачалото па IV в. пр.н.е.
Жсстът па жената, очевидаю богиня, пи с позиат и от други памстиици. Така например и Псргамския олтар Майката иа боговетс гали по сыщи начин лъвицата, която я с отглсдала. И акр точи пени образ е сраииитслио къссп, от II и. пр.н.е., пие намираме същото изображение и в съкровището от Рогозен, Врачаиско, вероятно около срсдата иа IV в. пр.н.е.1 ’ Така тати митологическа личпост сс явява покрови-телка или евързапа по иякакт.в начине диви зверове и хищпици, както и с фаитасгичпи чудовища-змсйовс. 1Цо се отпася до триглавия змей, пие го позпавамс доссга главно от подвизите па различии хсрои. Това с змеят, конто пази ябълките па Хеспсридите и сс представя по същия начни. В един много стар памстник, произхождащ от Хасаилу в Ирап и датирап към пачалото иа пърпото хилядолстис пр.н.е. той пази жеиа,
12
около която се с увил и е насочил зрите си глав.. cpclm. хгп„. ^и-П0П№приь>мруче,16о^10Ае611|,1|111И||1;1^
героя и змея, кои го и „С .лани, |е я6мю, , **Са,,лУ « Представя също с
Както и ла сс опишамс да облепим иашата 1Il1HKa ’ “n PniJ «ли богиня.17 ’ ’ К,у
богиня га с II прнятслски отношения със .мся II .... °'":,"UI10 с- чс И I. ися както .. „„
11Л„са прсдстанепи две раз..боГ|1Ш1. |оре„Г|, ~ Акации и е сш.а“’
делим как продължава М.ггологичпият рачка г Такииската митология. Но иска да прос
KoiiiniiiiiTc
в осем апликации от амун.шията и Лстница върху изображения иа фон с цяла или само отчасти пре-дадсиа рамка, са прсдставеш. коппици. В повечсто от тях кошшкл.т с нзобразсп по един и сыци начин като в пет Toil сс движи па ляво, а в три — иадясио. Очевидно с, чс торсвтьт сс с опилил ла ст. .ладе симе |рия II ако с бич последователен в та .и пасока, би трябвалода е и .работал още две апликации. с конник иадясио. коиго не са дос пинали до пас. Във всички изображения обаче конинкит с представсп по същня паивеп начин, както и богиня та коси те му стагат до шия га, облечен с или в рн пища, il.ii в кьса дреха с дълги паиталоип. т.с. в типичпо тракийско облекло. Торсвтьт не отде.чя паиталопа от островьрхнте му обуща. Копя I с представсп поста дробен, в профил, по с две видими уши, с оглавпик, иа кои го има одно украшение при ухото и с пре .гриден ремт.к, конто крепи ссдлото па гьрба му. Гривата над шнята на коня, опашката и фалосът му, конто го определи като жребец, са вина™ позлатспи, както и косите и дрехитс па конника Повечето от конниците държат в издигнататаси ръка копие, костосе готвят да хиър.чят. Някои оттях са голобради, по повечсто са с бради.
Голобраднте копнит.
7. Голобрад конник, пропускай. наляво, върху апликация с височппа 5 см, замахва с копнет» си над главата па копя (фиг. 8). Окото му с дадсно в цяла дзлжииа, макар че фнгурата му с в профил. Устата с означена с полукръгче. Ризницата му с с кръгла яка, покрита с с плочкн, парсдс.ш като рибени люспн. и има форма на фустапсла в долната си част, с цепки около бсдрата, за да им позволи да сс движат. Тя с подгъната под тялото върху ссдлото. Кошшкът носи панталон, чиято тъкап с предадспа с пресичащи се П.ПКН резки, кон го под коляного стават хоризоигални. Тс не са отделена от обувкитс и така се създава впечатление, чс са част от паиталопа, както с при фигура ie в много по-кьената по време на С.шпстрепска гробница. Коня г с прсдадсп с грива от бордюр с резки пал шнята и носи юзда па оглавпик. Ссдлото с привързано с прсзгръдсп ремък. Зад гьрба на конника в горная десен ъпл на апликацията е представена обърната иадясио копска глава с оглавпик. Между двете уши на коня сс вижда кръгла апликация със
загатпа го изображение.
Ясно с, чс торсвтьт иска да представ.! кошшка в тракийско облекло. Ризницата и копнето го характе-ризират като воин или херой. Нсобнчайното в тази апликация с копската глава зад гьрба на кошшка. С оглавника и юздата е показано, чс тя принадлежи нс па див, а на обуздан коп. който се впряга .ши я .ди, Щом в предпишите две апликации жената с богиня .ши мптологичпа лпчцост, естествен» е. че и кошшкът .. ... r»-v>LTi vennif ипи бог. 1 ой извъпшва или пякакво симво-
"с с обнкновен гракнец,а герой на митологичеи разыз. иронии.он. ч
«.ч.... чгтпапг-пксив пействие — хвърлящкопиетоси. Затова лично действие или някакъв подвиг и затона е представсп в д
свидстелствува и друга апликация от този гни.
8. Апликацията с пак отсрсбро. чезвърпгта. висока 5,4 ем. с изображение на голобрад конник, замахващ с копнете си (фиг. 9). Облечен в р.пн.ша и па.ггалон той има доста странна фри .ура. Част откосата му с „ 'I ’ т» "«.«зятипаппелмст с Форма на разнос гранен зр1гьгъл1шк,
npiiBi.p-Kuia на темсто, ез.брана папнекюл. Гялоз» икршы предм.. '
1 , к-1Н.НЧ ылницага на коня, а края г на единил връх стьрчи
гадима част от кон госс вижда зад гьрба па кошшка .1 . ,
.ini-, им’» nno'i 1ЛГ0В31Д полукр ьглл ДПЪЖКВ И 1ОВЛ ИИ 1ЮВСЖДВ «род корсма па конника. Навърха па'тиъг1.лиика има предки <ш. ? i »
I конника. I I пспга _ вид несцмстрнчсн чракииски ши г.
иа мисълта, че веыцност чук с предо гавенаиди. • 1 от1тся д0 прическа за, чд пн е пашата
Тош. е друг атрибут, който евързва Л ‘ о , п|тс, 1рак11йско шлеме в Евбея. в Гър.шя
като характерна за тракпте в Илиада га (4.5JI) н спец.... ?
(2, 536). Затона Омир нарнча граните „акрокомс“ схкрокорос, г е. „с коси по теме го . 11 Плутарх познана гачи прическа и „Течей" (5). коя то ее с срсщала някога и у гърцттiv.
9. Четна.рти га срсбъриа апликация висока 5 см, с голобрад конник в галоп падяено (фиг. 10). Топа с сдинствслиягконник, конто не с облечен причинна, а поен прописана с тънък кочан дълга до бедра га дреха, с означена по същпя начин тькан, както дреха га на богиня га в апликация 6. ( ъс с ыцото облекло с прсд-ставсн един бог ni.pxy вънпн|ата страна на сипота откпсмтщитъ'ОтАджпгьол. Гоп с ссдпал па ст ол и държи в едната си рт.ка ритоп, а в другата орел (обр. 8 у Бсрчпу) I 1аи галопът па конника с как го при другитс конпици, които носят ризница. Торевтът е представил копие io на конника късо и дебело като кол, Зад гърба му, над задпицата па коня се внжда жснскаглава. Тя виси във въздуха. има дълга шия и дълга коса. Главата с по-голяма от главата па конника и с обърната, като пего падяено, т.с. гледа към гърба му.
Дачи и в тази апликация горевгът с искал да прсдстави стадия конник като в прединппгге си апликации 7 и 8 в друге облекло или просто е изобразил друг бог? Какъв с смисълът па поставяисто па жспската глава чад пеговня гръб? Бн могло да се помнели, чс липса га па рнчинна и присъствисто на жспската глава се намират в пякаква логически връзка с фупкциитс па бога-копнпк. Ияма съмнепие, чс жспска та глава тук играс роля, подобна па гачи на копската глава и на пслтага при двата предпиши конника. Ако трите различии атрибута трябва да характералтрат три различии божества, торепп.т зрябва да с имал поста тъико чувство за иконография, въпрскн варварската им итработка.
А разлика топ очевидно с правел, том като е представил само три от копил цнтс голобради.а ос тоналите пет с брали. Интересно с, чс в гръцкото изкуство, от косто той би могъ.п да бъде повлиял, сдинс гвенигс боговс конпици са сиповсте на Зевс — Диоскурите.
Брадятнте конпици
10. Срсбъриа апликация с изображение на брадат котшнк, чствъртнта, от горната страна лско закръг-лена (фиг. I 1). Висока 5 см. Копинкътс в галоп надясно и се гот вида хвърли кописто си. Toil е в ризница и пан талон. Както в апликация 7, зад него, над задпицата па копя, има представсна конска глава с оглавиик, обърната този път, обачс, в про тивоположна посока — валяно.
11. Подобна апликация с изображение па брадат конник, висока 5,2 см (фиг. 12). Коипнкът пропуска надясно, по торевтът с поставил кописто му в лявата ръка. Зад гърба на конника, над задпицата па коня с представсна брадата мъжка глава, обърната с лпцето надолу. Тя с по-голяма отглавата па конника и върху пся по-ясно личагкакто космнтс на косата, така итези на брадата, прсдадени като полукръгли резки. При голямата глава косите са като едри къдрици.
12. Подобна апликация с изображение па брадат конник, висока 5,4 см (фиг. 13). Коипнкът пропуска падяено и зад гърба му, над задпицата на коня отпово с представсна мъжка глава с лицсто падолу.
13. Срсбъриа апликанля, висока 8,6 с.м с изображение иа брадат конник, конто пропуска паляво (фиг. 14). Плочката с с неправилиа форма. Горната й част, както при ажурпнте апликации, слсдва контура иа образа иа конника. Той удря с кописто си главата па нчправена иа задайте си крака мечка. Под коня му с представсп падпал по гръб вълк с вдпгиати нагорс крака. Копинкы' с облечен с ризница и панталон, над конто носи кнемида с човешка глава иа коляното, отделена от останалата част иа кисмидата с ръб. Долната й частсукрассиаподължияатасисиздадснръб. На гърба си копникът носи предмет, съставсп от отделив пръчки, обрачуваши едва плоскост. С тази особсиосттой иапомпя щитовстс па воииитс от златиия гребен па Солоха в южна Русия/ Вероятно торевтът от Лстпица с искал да прсдстави хсроя с щит.
Мечката е с голсми очи с кръговс около тях и с гъпки по муцуиата при устата. Гладката й шия с отделена отруптавототялос пояс отямичкн. Покритото с кичури косми, предадсни като пламъци, тяло с тежко, а лапитс са с изкривени като куки локти. Вълкътима гладка муцупа и окосмсно тяло. Космигс са прсдадени чрез нояси от успорсдли линийки. Изображснията на копя, мечката и валка нс са ажурпи, а фонът между опашката на копя и вълка и между главата на вълка и опашката на мечката с с бордюр от овули.
Наколсшшцитс на конника — представсп с само този върху видимия крак — очевидно са част от парашюте военно облекло на хсроя. Тс са всъщиост царски. Подобии има, както вече казахме.в паходкитс от Враца и от Аджигъол в ссвсриа Добруджа,21 и двата са от царски погребения. Дори за едното от тях можс да се предположи,чес иатриоалскияцар Халсе,спомспаткатосъврсмсшшкпа одрискияцар Koine (385—359 г.) . Двата комплекса са датирани много добре с подарсни фиали от Ко пте. Присъс i иного па главата иа Майката иа боговетс върху кнемидата от Враца показва чс и тук тя с централиа фигура-
14
С подобии глав.. иа Аполои и Артемида са и кием,.даго от Лджип on . , бога.Херойвсъи1Нос-генз<угоотдейстт,иГОлнИяживт:р„,.....,,ma ПрСЛП!ИП0 ^««-ие
" ПП) со носят именно по или около времего па Котае. Торетт г ио лТ» П’Т""а,<олс"""«и.сса„е,щ £шото «ажи и м Щ"™' Лад " ™""ч,""с за Тракия форма’
Има ошс одна подробност В изображенною иа този мигологичеи лове,, .п
нсговата личност. Топ е представсп па лов и то за диви звсровс - „ кп ' трля светлИ|1а '"W кописто улря изпранепа за борба мечка. По този начин коипикьт се си о П’ПЧС П°,адси ,алк-« « „ад д|||1,,.|., природ,.. I hie ссга виждаме за какво му служи кописто „ „ Л ’ "зоТ ° Л"""' "° " Царува ||НК1,Т му ко С предс-гавси, из,к и в апликашштс, и които копнищ с голобрад и’лсто
14. Последпата от пореднцата апликации с изображспис па брадата копии,,и ппп„
рсссн сюжет от странний живот на този цитологически ловец (ф,„ | S; Висок., 4 6 см ““к СЛ"" '"'Тс' отдолпата, лявата и дясната сарана, тя прсдставя опюво конник подобен п'”’0ТСРеб₽°’сРам1(а панталон,,. Той пропуска валяно. В ляна та ръка с хванал юздагс иа копя, а ляс,,am
СИ. Между прибран,™ един до друг пръезз. „а рз.ката си коииикз.т зп.ржи едва фиала, тялото на “ „окриго с капслюри. Фиалата виси във вз.здуха в шпале не се допира до ръката, както лръжката па'огле-далото в апликация 6. Това, кое го заслужава особсно внимание с изображепиего на вълк, скочил зад п оба „а конника, като чс ли за да го нападне. Главата му с предадспа с две челюсти и сдио громадно око върху гладката муцуна. Козина та с представсна с пояс от врязапн линии зад главата. Прсдиият крак започва от самого рамо и под него ко шпата с стили тирана като пламъцн, зад кото следват поясн от врязаш. линии, а зад тях спиралпо извита дебела опашка. Лапите му са отделен,. от- крака с релсфси пояс и заиършвэтс извита остри пръетн.
Вълкът, който не се срсща в пито одна от досега известите гарнитур,, от украшения за коне с предс-тавсп вече два пт.ти в Лстпица, и то все във връзка с бралгия конник. Ясно с, чс мигът, иърху кото е построено изображенного, с разказвал за приключенията на един бог сред дпвата природа. Но той нс се бори вито с фа.ггастнчпи животин, пито с диви Звереве, конто не живсят в Тракия. като грифона или льва, а с по златите на вески тракисц мочка и вълк. Очевидно този мит се с формирал в тракийска среда. Той с взет от тракийския религиозен фолклор, откъдсто идва и фаптасзвчинят змей, евързап с богинята в апликации 5 и 6.
Нсочакваното в тази апликация с фиалата, вдигната зържсствспо о г конника. Тя не е поставсиа в спус-ната край бсдрото ръка, както обнкповено носят фиалата божссгеата, конто се готвяг да присмат излия-иисто, поднесено им отсмъртшпс, а с издигпата в торжествен жест, както се изпягатсвешени предмет,,, за да се прспссат. Така в християпската религия свсщсникът носи потира с причастного. Като че ли коп-иикът пропася фиалата с темное г и я пази да не сс разлсс, за да занесс с поя благодат „а хората. Можс он Това е символичният жест' па одно тайпстно, в косто смъртнпте сс приобщават, прпчастяваз се кз,м бога. Подобна с и символика,',, на издигпатото копие при друпггс изображения, с което конипкъг ще у не
15. Срсбз.рна апликация, висока 8 см, онасапа с тесен бордюр от горната, долната п
(фиг. 16). Вдясно с седлал па пъзглавпица брадат мьже прости напрел крака. осата м c v 101Паппа писк,ол„а,«1сто, както „апликация 8. Частот™, която лада по тала, с пресечена ^.шато^ип™н* ЛИНИЯ и след тона сс спуска падолу, като чс ли с превързана „тори нът. радата в * &
члътпа маса с много отдел,,,, врязаш, линии. Той е облечен „дългадреха по р ссдьлп1 до
Илии и хоризоп 1-.1ЛШ. л.и., пресичаши се перпендикулярно. до к01гго ее в,ища
итогге ръкави, покриви и бедрата, но остава открит фшюсаi к. -и „ай-долната част па
1 китката па рз.каз'а. Върху голик- му крака е седнала жена, ' с |ДЗЧен„ с врязапп, извита juihiiii.
мот о, за да приеме фалоса па мъжа. Косата „а жената ® Ф _ копцаггрнчпи кръгчета. Тъканга
Дрехата н с с кт,си до лактате ръкавп и яка, а гърдитс са озна е
с нашарена с редуващи сс гладки и насечет, капслюри, ЛЯвата, докато с дясната галн гьрднге
Мз.жт.т с прегърпал жена та с дясната си ръка н тя г о "pu pl 'U‘ я же1|а г.3 стон втора жена съе същата ''У, До тазц двойка, представсна в полов акт, цепосредстпепо описаната, а иадолу образува
Фризура. Тя с облечена в дълга дреха, която до кръета с ‘л11р Ор1ГЮ|пал1П1 резки пред отвссшгге
«тасспи,-ънк,, и предпато си част, дъговндпо извита в задиата. сд , с чает м. подата 1ШИ с "нки со спуска от ръката „а жената до края на полата. Нс с. ‘ . със ер;и(|||Г,-елпо таено гърло
Колоика, „а която с облегпала дясната си ръка, ноставсна пан Ь
и гладки плещи. отдслепн с линия от долната час г, по коя го се ре ,у „а i г ладкп и паря mini рг.бовс, очевидно за па се означат капслюри. Лявата ръка на жената с iiporcniaia над главата. lopeun.T се с опнтад да прсдстави в нся венка, като с поставил краят и между палена и събраип ге един до друг чс i при пръсти _ условен жест за държане. Венката мннава над главата на първата жена и лнстата и се спуска,- между пейпото лице и това на партнера й. Вероятное тозн жест се нрпветства свете, тая брак между бога-xepoii п богиня га. Сампят полов акт е друг символ на плодородие го. I ореигът с смъкиал брада, ня г бог от копя му и го е представил в домашне облекло. Нсговата партш.орка с одна га о, богини, е с ъс змея к апликации 5 и 6, докато втората жена е другата богиня, която с вейка та благославя свсщсната иръзка. Всъщпосттода е ку лминацнонната точка от дейностга на божествата, за живота па конго разказват апликации ге от кон-ската амуниция от Летница — разказ. съетавен от отделив еппзодн. конто не се срсща в никоя друга
гарнитура от конски амуниции.
И така от вендке казано следва, чс всъщпостопиеаниге апликации с фон п рамка има гсъвсем ра <личпо пре;п,азначение от конскнте украшения в известшггс досега гарпи ,у рн. Някаква причина с заставила соб-ствспика на тази амуниция ла я украси не с обикиовените изображения на животин, а с митологпчни сцепи, в конто е доведена човешката фигура. Тя сс среша н върху срсбърни и 'златнн склоне от тона „реме и шшаги с използвана за прсдставянето на момента от живота на божествата пли хсроиге.
Аплнкаинн с борба между животин
16. Срсбъриа апликация с позлата, висока 4,8 см с изображение па кошуга, нападпата от вълк (фиг. 17). Вълкът с стъпнл с четирпге си крака върху гърба на кошутата и е захапал шията н. Чслюститс му са пашарепи с отвесят линийки, а зад главата по шията му гъпката е нарязана с хоризонтални резки. Тя капомия нашнйник на куче. Слсдват сноповс косми, образувашн грива, прсдадени като пламъци, а зад тях пояси от врязани линийки означават козииата на животною. 11 зображснисто на вълка с близко до това па апликация 13. Кошутата има подобен пояс от косми около шията. По-нататък козииата с представе,га с три пояса пламыш, конто сс рсдуват с три пояса от хоризонтални резки, нарсдени в отвеет, рсдове. Задната част на краката е засенчена с отвеенп пояси от резки.
17. Срсбъриа апликация с позлата, висока 5,5 см с изображение на грифон, стъпнл с четиритс си крака върху гърба на един лопатар и захапал с клюй шията му (фиг. 18). Грифоиът има на главата качулка, а иа шията — пръетен от нарезали линийки. Три релит, пера образу пат крнлата, а тялото е покрито с Козина, предадепа в сноповс като пламъци. Опашката завършва с продълговата топка. Краката са прсдадени с жлебове по дължина нс остри извита пости. Еленът, прптиспат оттежсстга на грифона, е подл,пал краката си под тялото. ио все оше нс с повален на земята. Между утаите му стърчи един рог с клони. Тялото с покрито с пояси от вертакални линийки по рамото, гърдите и бедрата, и от хоризонталин по останалите части.
18. Сребърна апликация с позлата, висока 4,7 см (фиг. 19). Украссна с изображения на две изправени на иллите си крака боре щи сс помежду си мечки. Върху гладките им главк са прсдадени очи, ухо и муцуна. Козината е стялизирапа като пламъци. Тялото -завършва със спиралпо завита опашка. Всяка от мечките е забила по една предна и по една задал лапа в тялото па противиицагга си.
19. Крыла апликация от сребро с диаметър 8,2 см (фиг. 20). Около плосък кръг, в рамка от плосък и нарязаи бордюр, сс гонят една зад друга осем конски глави с оглавшши и юзда, папълно подобии на главите на колете в апликашштс с изображения па херои и „а копскитс главк зад тях в апликации 9 и 10. Възможпо е тази апликация да е била само една в паходката, ако сс е поставяла в ерсдата па презгръдаия рсмък, конто крепи ссдлото.
Диамата торевти в Летница. И така даете групп апликации в нашего съкровище сс разлнчават ясно по стал.
Ажурните са не само по-художествспо израбозспн, ио и нзооражеинята са прсдадени по-вярно. Обик-иовсио прелставяието иа гривата или опсрсната част на живо, но го дава възможиоста па торента да покажс умснисзо си. Така например тон си служи с един добре позиаз в Ахемспидското изкуство начни за предавав на подробности от главата на лъвовсте и птишп е. Зад и злу га i а бу га „а птипата или льва той прави, както това се вижда в апликации 2 и 3, по сдан нарязаи сърп, озиачаваш началото иа опсрсната част2 или
на гривата.
16
Огню така ясно личи при прсдставяието на окосмеиите части иа жнвотшггг. v.....
па торента. Докато златаряг от апликация 2 противоностаня ст,всем гладгототяло1даельда,наИгои1»Т110ТО с тили траки кат о пламъци в различии посохи кичури косми, този от аллигации 13 и 14 Р”Р
да мечката с подобии кичури, подрсдсии в пояси в едва и стана „осока или тялотои а '*7’ФИГУ₽ОТа пояси вря ниш линийки. 11о съншя начин при апликации 16 и 17 той предана козииата тХ П0Ч”"° С " пояси от пламъци и резки и иа слепа в пояси от резки. Особсио ясно това личи при крилата натоХ™ в ТЯх перата са озиачеии с врязаи орнамент - рибепа коса . Достатъчеи е само слив бегъл оХ к" , ярило то на грифона в апликация 2. за да видим разликата. В горната си част то с покрито с къси коъгта пера с различна големина, докато в долната те са дълги. както при всяко крило на пиша Гладките тега m льва и грифона са добре моделирапи и показват ясно позпаиията иа торента иа анатомия™ па тялото „авт,дно пренебрсгната от майстора на апликациитс 16, 17, IX. Умсиието да торс„та проличава и при изобразяиапсто на орлнтс в апликациитс 3, в конто въиреки малкитс размери, фигуритс са прсдставеии с доста подробности.
На наивна та примитивност па изображеиията иа животиитс в обрамчеиите апликации сс противопос-тавя умсиието иа майстора па ажуринтс да прсдадс напрсжсиието па борбата. Пт.рвият прави само ошгг да преет.здадс папрспгатостта па ситуацията в апликация 16 и 17. Наистипа и в тях грлфош.т или вълкът иасочват устата си към шията па иападиатото животно, по без да с прсдадсиа рсакцията па последпото. Тс просто сс разхождат по гърба иа кошутата или иа слепа. Липсва чувството за съгласуване па движения™ на иаиадатсля и па жертвата му, което ясно с показано в апликации 2 и 3.
Докато при прсдставяието на пападиатата от вълка кошу та майсторът не с промсиил позата й. за да изрази натиска иа иападателя върху нся, при слепа той се с олитал да го паправи, макар и иесръчио. Преднитс крака па живот нота са подгъиати, а задшггс нс са. Това оставя впечатлсштето, че торевтът като чс ли сс учи, за разлика от този па ажуршгге апликации, койгго вече зпае.
В апликация 1X майсторът иа обрамчеиите апликации е изобразил борбата между двете мечки, изпра-вспи па задпитс си крака по същия начни, по конто е представсна борбата между грифона и льва в апликация 2. Схемата с една и сыца, ио и тук той ис е успял ла пре.таде иапрежеиисто в борбата между двете против»ички.
Това, косто учудва нан-много с, че в апликацшпе с рамка и фон от Летаица личи съшото неумение ла ее прсдстави борбата между две животин, както в ажуршгге апликации от Могилапската могила във Вра-ца2’ (фиг. 36 и 37) и апликациитс от Луковитското съкровпше" отсъшото време — иач. па IV в. пр.н.е. Макар майсторът на съкровишето от Лукошгг ла е по-добър, той съшо работа с подобна схема.
Подобно изображение па грифон, нападай сърна има и върху сребърдата куна от Боровското съкровище26. В тази сцепа сс вижда същата безпомошност на торента да прсдадс вярно поэте и движения™ па животнитс.Торевтьт, създал ажуршгге апликации от Летница е успял да превъзмогне недостатьциге, конто паблюдаваме в други те украшения за копски амуниции.
Затона ажуршгге апликации от Летчица сс явява г елно сытеем ново яапенпе в гакуството на земите па север оз- Балкана през IV в. пр.н.с. Бразщите в тях са нзясиени и верни и следват тралишште на един сплно стилизирапстил, макар да са продвижение на тракийското изкуство или по-право на тракийскагга торевтика от края па V и началото па IV в. пр.н.е.
Паходката от Летница нипредлага пронзведепията надваматоревтн.ко1гтоработятпосъвсем различен начин Техникт почерк може да сс открис в определен» особеносги на апликациитс и в нового, косто вносят в гях Торевтът на ажуршгге апликации пи предпага един по-нов сыта в старого тракийско изкуство. То-ревтьтна зпликацин остова верен па това старо изкуство. макар че прави извънредио много пововъвеления — фона евърэаиата с него рамка и нейиия фонамстгг — овулиге. типичен за гръцкото изкуство первая, широко използваи като украеа на бронзови н въобще на методик предмета, от които сс е распространил и в ксрамиката.
П ||сз.ствието па двете групп апликации в една и сына находка показва. че те са били собствепост иа един човск и следователпо между тях не може да има голяма рашшка по време. Едната груша е постылела от гелио от другата и може би ге не са били паправеин за ла украсят една и сыца гарнитура за амуниция. В такт В случай Пред пас се явява въпросът, зато в паходката има само една юзда и един пачелпик. В спела зчелиика са вснчки обрамчени и фонов» изображения. В пего съшо каго алликацтгге 16, 17, IX и 19 е предег.шена борба между две живо пт — характерен мотив ia апликашштс от северозапздна Тракия T1KHB.I сложив сюжет н ияма в земите па юг or Балкана Начелпикт.т I и апликащпггс 5—19, конто са
17
v.r, -m, n ссвспиа И го wanno в ссвсрозападна Тракня в няколко находки, изработснн в един стал имат па[ < о .1ПП11кацця I.' кпсмида с известна от находки го ог Аджнгьол и Представената върху краката иа хсро • • ( е1|)|,, ц;)рск|1 погребения заодно със съдовс, пода-
огМогтщпттскща^гплавъв^т.J K.fwll сс ерсща освен вЛстпица в два съда от съкрощ,-
рспн от Котае (385-35 ) Г.). I I> нмето ||;) Кот||С Вс11ЧК0 .гова И|, навежда на заключс-
щез'о от Борово, датарапо с зри съд.. 3 |lnll окояо nT0I,aT ,|С1
тшето, чсииаходкатаотЛетаицатрябвадаседатнраоколо I върт
,и ВеК' , v слеловатслпо сс е снабдил с амупнцията от обрамченп апликации н с
Притежатслят на сък; о .„.„искня владетсл Котис. Към газп амуниция зон с прибавил ощс
начелввка но време на о в ДР.... м |Ю.х,10Жссзвено в тработени не само от
5“аптикZ XX- от всички фонов.. апликации в Тракня. А находкитс от Борово „ Во а к "п-о аплик'.щшгге са ажурт. или има подобии изображения, са по-блнзки стилово до обрамчс-X —цпи от Летаица. Това и» кара да предположим, че апл.-кацинте с рамка са по-стари, а ажури„тс _по-повиВтактвслучайажур.1игеаплиКщииотЛет1и1цащеб1жгпо-1асннотвсичк11 подобии, извес-ззш от други находки и са изработени при всяко положение след царуването па Котис, т.е. с лед смъртга му в 359 г. пр.н.е. По това врсме царството сс разпаднало и зова стапало причина македонският владс гсл Филип II (359_335 г) да подчини отделит: одрнски царства. Подходы- на Филип за завладявансто на
земите около устаяга на Дуиав с описан от Помпей Трог (9,2). Така около 339 г. пр.н.е. той сложил ръка на ссвсронзточна Тракня и едннствена нсподчинена на максдонцнтс останала само земята на чрибалитс в Ссвсрозападна Тракня, иа запад от Янтра, по долината на Долин Искър. Този зсми признали максдопската власт пяколко годили по-късно, в 335 г., когато Алсксаидър Велики, спорсд Ариан в Аиабазис (1, 1—4), принудил трнбалитс дапризпаятвластта му. Някъдсвтсзп бурпи за севериа I ракия времена пршсжатслят на амуницията от Лстница се вилял принуден да я скрнс в земя га и нпкога вече да нс я намсри.
По стал ажурнитс украшения се отиасятявпо към средата па IV в. пр.н.е. и слсдователпо торевтът щс да с работал по врсмето на Филип II (359—335 г. пр.н.е.). При това положение оставит ощс два въпроса за съкровището от Летиица. Първо: Какво паучаваме от изображенията върху аплнкациитс за копска амуниция. Второ: Защо майсторът е въвел рамките с овули в пякои от тях. Нека отговорим най-папрсд на първия.
Митологическият разказ в съкровището от Летиица говори за две богини, едпата евързана със змей-грифон, другата със змей с зри главн. В антпчнага мптография обачс, има само един ми г, в кон го богиня сс сиързва ста: змей или змейовс. Той е разказаи от сзическия пост от християпско врсме (V в.) Нонус в Диониснка (5, 562 н 6, 155) и от християнския епископ в сзичсската споха Климент Алсксацд-рийски, живял във II в. от н.е. Спорсд тях Зевс бил одновременно сип и мъж па Деметра и тя му родила Коре. По-пататък Зевс, преобразеи па змей, сс вмъкпал в дома на дыцеря си Корс, тъй като гой бил пазен от змейовс. От тази връзка сс родил техпият сип Загрей, нарнчан ошс и Дионис. Лсгепдата била запазена в тайната религия иа Самотраки и Елевзнна. Но съвссм случайно паучаваме от Диодор (5, 64, I), който парила Загрей „Игори Дионис , чс освой този мит имало и друг, спорсд който Дионис бил родсн от Деметра. Диодор не казна как Зевс се промъкнал при манка си, ио ине имаме пълното основание да приемем, чс мип,т е същият, г.с., чс и при Деметра Зевс влязъл под образа на змей. Митьт за богиняга, иазспа от змейовс, изглежда е предгръцки, защото знаем, чс в пласта па Кпосос, конто с отпрсди идвансто па гърцитс вКрит, с намерена одна статуйка иа богиня, която държи в двете си разперенн ръцс по одна змия.27 Статуиката е от XVI в. пр.н.е.
От Друга страна много от аптнчпнте автори нарнчат самотракийската Деметра Майка иа боговетс. Диодор (5,55,8 II) разказва един вариант на мистериалиата легенда. Именно пего застьиват апликации Но X, ’ 'е М°ГЛИ Ла МИСЛ"М' ЧС ГОрстт НСК11 ** "Р~и два пт. ги едва и съща богиня. Но срещу това говори апликация 15, в която брадатият бог е изобразен в свсщсн бр к с одна богиня, а другагиблагославясвсйкасводаотсвешспстп 1Ъп„<.,,,л ? овощей орак с одна ooihh ,
при Деметра и при Коре почта по един.. ст щи шчии От во 5 " 6 сс "РСДС™'Я подви га на Зевс
връзкага иа Зевс и Корс се раада Загрей Вепоятт.о пт . ° Р ЗС“С " Дсмс |Ра сс Раада КорС’ “
вече с придобил този вид. При това идвамата автопг “РСМС'1011а Ю"1МС|Г|’ Алсксандрийски и 11оиус митьт иазмСЗатоваипосвсгеи^.....-овия акг бил в образа
...-г
Мпхаиловградско, в ссвсрозападна България, с 18
представена Майката па боговетс. Тя носи па главата си калатос, облечена с в долга лрсха, с намстиата проз одного рамо мантия, увита около кръста идържи в дясиата ръка фиала. Изпод полати й излита змия, която провира тялото си до земята и го изправя, за да пие от фиалата в рт.ката па богинята, над която с изобразеио цвете.
Торевтьт от Лстница, обачс, с представил бога в полония акт не като змей, а като човск. Подобна предотайп за змея като човск, когато с в любовпи врт.зки с жена, срсщаме и във визаигийската поема Дитспис (6,65), и и българските спичсски песни, и в гсрмапоскапдииавския спос.
Свързвапсто па брадатия бог в полония акт с сдиата от богииитс бсзспорио трябва да сс отпссс към ми га за Зевс. Но това с тракийският Зевс, както Деметра (Майката на боговсте) с стадо тракийска богиня, коего важи и за Корс. Най-всроятпо и този бог да с представсп в апликациитс 10—14 като конник, т.с. в един т ипичен т ракийски аспек т, евързан с коиния биг иатракитс. Затона Toil с брадат. При тона положение едва ли можем да сс ст.мпявамс, чс младият бог в апликации 7. К, 9 с другою божество от мистсриалиата легенда — Дионис-Загрсй, синът на Дсмстра или па Корс.
Вмъквапсто па разказа за Зевс, Дсмстра, Коре и Дионис в нашито апликации с изнспадващ, защото от пего се вижда, чс митовстс на мистсриалиата религия са били добре позпати. Тс са получили тракийска обработка от рт.ката па тракийския майстор и той ги с представил върху апликациитс. Ако сс съди по доссгашпитс находки обачс, подобии сюжсти са псобичайпи за коиската амуниция в Тракня. Там, както и в Македония, тя сс появява проз VII и VI в. пр.н.е. с чисто гсометричии формиизапръвпътвтяхсс в.мъква животанска декорация в начелника от Софронисво28 (фиг. 38). Едва проз V в. пр.н.е. в амуницията се развива ориептализиращ стил и сс приема изключителпо живот писка декорация. Въвсждането иа човеш-ката фигура в иейната украса с пововъвсдспис в Лстница, чуждо иа по-старитс и на съврсмспиите й апликации.
По този начин амуницията от Лстница поставя миогобройни вт,проси, първият от конто с, защо Зевс и Дионис сс явяват в тези страниц обрати иа конници, конто нс сс срещат пикъдс другаде вън от Тракня. Какво знаем всъщпост пне за тези боговс конници?
19
РЕЛИ1 ИЯТЛ НА РИМСКА ТРАКИЯ
Страниата религия на траките изглсжда съвсем различна от гръцката и римската по своята вяра в бсзсмър П1СТО на човска. По топа та се отличава и от религията на източиите народи. Всъщиост илеите па гачи религия са прокараии и в опези мпстсриалпи сдружеиия в Гърция и Рим, конто са изпълияиали в затворен кръг таинства за в Елсвзииа и Самотраки, in,к и на много други места. Посветеиият е вярвал, че с посвсщеиисто си в мистсриите, с изггьлиснието на тайии обреди и с прилържаието къ.м определено поведение, щссс приобщи към божеството, те станс част от него и поточи начни те получи безсмъртис. Тачи религия, коя го преч второго хилялолст нс пр.н.с. била обща, се изповялвала в аитичния свят в затво-рсни общества. Ичглсжда чс в Тракия тя с съшсствувала у всички племена и ги с обхванала постепенно. Хсродог ра«казна за обредитс при раждапе и смърт па племсто гравси, коего населявало Родолите (5, 5): „Роднипитс сядали около иовородения и го оплаквали, чс щом ведиъж се с рощи, трябва да преживес толкова много злипи. И при това изреждали всички човешки бсди. Умрелия пък погребвали с радост и веселие, като изброявали от колко злиии се с озървал и изтзжиали гп.лното му блаженство.- Нан-силио, спорсд пего, тази религия со пазела около устнята па Дуван (4, 96), евързана с бога Залмоксис, конто иякога бил цар на гетите: Той си посчроил аилрейои (приемка), събирал зам първелцнте си, утошавал ги и ги учел, че пито той сам, пито гос гите му, пито потомите им ще умрат някога, а шс отплат на място, кт,дето ще жнвеят вечно и ще имат всички блага. „Сам Залмоксис възкръенал три годиии след смъртта си и тьй доказал, че иаистина човск не умира и чс продължава да живее и след смъртта си. Така всъщиост трапсзата па Залмоксис и вииото па пся приобщавалн Хората към беземъртието. То било пеню като христианского причастие. С него смьртният ставал част от божеството, причастявал се къ.м него.
Страииият тракийски бог. За старата тракийска религия знаем много малко. Свсденията за нея и проз римската споха съвссм нс са многобройии. Но ние научаваме за тази епоха повече от оброч1ште паметници, конго траките, по подражание на гършгге и римляшггс, започиади да полиасят на божествата. Паралслно с голсмитс Храмове в градовстс, свт.рзаин с официалиитс римски култове. в Тракия има и много светилища, разположеш! далеч от населешгге места, в гьпките на плаишпгге. при хубави говори или в красили месттюстз! из равпипата. Някои оттези светилища са съществували и в по-старо креме, ио реле-фите и надписите, открити в тях са почти винаги от римската епоха — нач. па IV в. пр.п.е. Най-чесго срсщапитс изображения и надписи са в честна Асклепий и Хигия, Зевс и Хера, Аполоп, Артемида, Дионис. Много чес го ние разпозиавамс тези божееззи само по пконографията им, характерна за целия гръко-рим-ски свят.29 Но попякога тс носяз и надписи с имена та и епитеттпг на божествата, както п па посветителите, Koirro са им ги обрекли. Надписиге, включителпо и имената на божествата са на гръцки или на латински сзик. В много светилища божествата носят пякакъв отпет, кой го в повечсто случаи е име на дадсно място. Така например при Г лава Папега, Луковтско в светилище на Асклепий и Хигия в надписите те се наричат Салдобюсснски и са почитали само с точи епитет или с друг равен на пего — Салдокелеиски Като се има прсдвид че окончаиисто -снос в ХаХ&оке/.цхо? пли е окончание за място, се смята,
чс самого място се е наричало Салдобюса или Салдокела и оз гам е образуван епитетът. По същия начни по името на Каристора почитаиите в светшшщето при с. Копиловии. Кюстенлилско Зевс и Хера се наричат Каристорсиски". В с. Лозсп, Хармаплийско има светилище на Аполоп Гейкетиенски, очевидно защото мястого се е наричало Г ейксзия3'. В тези свегилища релефите и ста ту стайте, посветени на божеството, съдържат пай-често исговия образ. Но попякога в светил ищете на Зевс може да има и изображения на други божества, разбира се рядко.
Но независимо на кой бог са посветени светилищата, в голяма част от зях се открпваг релефи на един и същи бог, който се почта само в земите па тракте, т.е. оз долншггс на Вардар и Морава до брега на Черно морс. Въп от Тракия образа,т на зова божество се срсща нзключителио рядко и то само в паметници, издигнази от зраки. В надписиге то зи странен бог не поен никого лично име’". Той е анонимен нее означала с гръцкото Hptiis хсрой, т.е. юнак, благородиик. Пне знаем, че от това име в гръцки се образува названного на вид светилище, в коего се почта някои херой — хсрооп. Това са светилища на обоготворени хсрой, например на Протесплай — хероя, кой го пръв слязъл па троянска гсмя в Трояиската война 11мето „цргос' се упозребяна в слипнстическата епоха и -за вески умрял, кой з о по тозн начни се отъждествява с древпите
21
гсрои-нолубогопе като Херакы. Диомед. Лхичи пр Hm.i ii.oinmii. и конто сс чете ио< iteiiiciinc ||р(||| . пи хсроя", но к други поспешение i о с ill 0)11р<...... .11,1 ooi.i серий"'' II иякоп надписи, обачс, xcpofl, (.
схпаша ют iH'iiio нмс на бога н сс «пдечя oi ipi.nmio Про) пора.нн коею и и.пенен надеж run. и и бром, a llpmui.i ipi.iini. т е ..Hi Xcpoi" н по-рядко па чатит hi llcroni, i.e на Херон Гика можем (11 кажем. чс постепенно божес твою npet laiui да бъле анонимно и Прон < е и шоп ma, ia да < е обра тна ими на бою. както Зет. Дск.ч< пин. Аноном и чр.
Но и дет ir.ine iiHHi трактпккняi 6ni херой не e херой < амо но нме I nil < e н юбра (яиц и тшече ,n 2 000 oiKpimi iocei .i и Тракня релсфи с един от обра пне па хсроя и ipi.UKoro и тус ню I oil е обикнпнсн,, м мд конник, който н . и трети от ре ц-фите и с пн а паи i 'ian.n a • и копие, ш да i о хи кран, lie i да е посочсип cp iiiy кого. (I други редефн, обачс, копнет с нзеочеио cpciiiy полезен днпеч. който бягз пред пего и<|И ндда н.п репы му i аш ан, дни бик. еден, х ърна иди чаек Гопа noi,.i nt.i, чс лопниic функции на бога ce nu ixi как io гона с II и Jlentliua. ио вместо домен па дипн шеропс. как го е и ii.nii.iia амуниция, бот стана донец на подетсп ишеч'' Очевидно нпе имаме основание да мт ним. че топа е една по па i.n i.uiiia снолюцня пн нре.ктавитс ы боге, ра ши та пек иска по кал по. Ост н тона бо| i.i чонсц и римх мне рслефн от Тракня сс яияна прилружен oi куче мигни, който и Лстннна не с ia< i i iicn. по пне шс пилим, че го има и други памстлини. до,hi и по . гари от с i.xponiiiucio По то ш начни намс пишите 1111 дана i 111,1Можнос”Г да прос-делим iii.ii врсмсто ра ииппего па илсята за бога-лопсн
В други редефн боп.т-херой с пред, i.ib.ii като конник, конто не iipcnycK.i подир липеча. а сс днижи । покойно, и'с 1 lo.iiiie на копя н лсхиниата си Понямча |о|дше i.i 11 пена pi.ко. докати и дя< пата той държи спуска га н .г|оду при им фпа ы Дог га чек го и кчи II ю 'радения бо| 1.1-херой се прслсшпя пред М 1111К ниг О। КОЙТО нг. in, г.чи ЛОЛМaiirn.i кг, МЖВрПМЦфШ Юи W) ГОМ ПН ШП0М1И 1ШЛИКПЦИЯ I-1 щ Ле гмина, къдс'ГО конники се динжи с и nilii iuia в рккага фна i.i. иж i.iiieiui хори 10111.11110. както се Дкржп in.ieii ст. г I ага се опичана боп-i па и юбм.чието |‘.и"нра < ю ,ц жект и Лешина моде да сс обяспн и ► аго отнасяпс гы получетпа вече дерпы паи iiiiiixiiiie Ияма 4.мнение, че олтаръг и римски ге редефн па боге-хсрой с ганмс пын от оброчшпе редефи 11.1 ра i ihiiihic б".«ч гни
Ловшпе функции на бога са подчертили по ;ipyr паши в е ni.i група редефн, и конго коипнкг.г носи и дясиата си ръка убита «л-pn.i’* пли ш. а попякога н 1ри куче .1 под» 114.11. ы да си oirpajiitai меси oi убипия дипкч (ф|Н 4!) Чес 10 ih.im куп i.iraca ымек leiiuoi >i|i. ie. kohio ci.ilio < е явяваг Пр11Я1сдн. a lie врагове на хероя Така пие пиж/ымг как бона херои от рим< к ил сноха iaiiaта оснонна г.1 сн функция 11.1 бог-.к 1 cu от Лстншы, макар и т ко визой iMcmri.i Но в m i • вия обра i се сл.храняна и друга особенах i Маткигс epi;й1рии yipjiiKiiiui'i ,1< йота m са и e i.p.i*:eiiim .......... 1 -жпитоca ipi.iiKine оброчии релефи,
а Момент oi слип pa на < । i • i.ib 11 01 "i a 11m мин i" ни ..i ,ki епдариия му UilKl.n I a in in .обеим i сс ПММШ Ч1Ч"'"» И u ip.iiini' ini' 1'. 1кфи OI piiMit" I-реме II гюиа и |Я.х кc iimi.kii.i He <амо niilieni/l И I,-. |. .........МЦВВЛ0Ш № H HUB tpyn ОТ ЙОМ фягури КОИ 1,1111.1'.К • I'. < pel.I,pilin'
украшения oi fltlWilia.
Жгиага и iMi-и. Н с ша г има ipyna р< " | н пи i и шсм- г пр i конника с пре n i.nieii олгар. Обик-ii' i'. но той е с типичиата та римеката ара форма и чести ni pxy него i ори он,и Копят обикнопепо с с Ban мп над ж* piBci uni пр 'и тян крп I ака i кулшорм о иг, i им кулюво мяг |о По чс< го при oniapu с пред<. гавсиа и жена, която понями а .п.рди фна/ы нал него I а с < було па i ланита и е облечена и дълга а<| П'МИК. ЛГ ха До< < .1 ня Мл м |,|| .' НГК III" 'И'Я'.ИСИт 11.1 H'.UU'U" прием, lune Н иякои 11О1ИВИ жените 1.1 ,,, .,ц.. (1Я о о и гри <Тч- ин.:...... че ic < а । lo.pciiiHi 1 • амия । и но бе i да 1И.и м Im k.iki.ii начни. Чес г"
при ,. 11 .р" к” а о и р> ". "I - .'•' .и " : ''даю и in в ц..,||, .г,ц... hi ПрИДГгаЙЛН 0111.1111110 итображепия Г" с С широт ia и кр и hi 111- ini..., по, о»,ни ш яб|. пи или п.1| Ми"1 •• ч> 10 около печ о с с пие голям.! мня I я ш. •' питое 1 । "ы иа гриф-ш, iihio (pin 11,111.1 аобикцг >‘.<_п г и. пре,и 1авсичсх пи широко онюрсШ • "б । пин'! л и и...................................п- i 1"пп о , и , । 1 -л. я. । "и |" ,,'п инипо < н прияlein кп
"i П"|ц . пи» и ’ • ‘ам । । ► « ю н-10. .мушм" юн до о.т|.1(1.| и .тгрг по Ош<ииепия1.1 медлу тях са папълпо подобии На г III. Коню има между Г>..| инята и пася в пиликании ' и 6 В icm апликации 01 V11 IV 11. ll|i Пс’-ияма ".пар. П" ни., iii.i'.m ,i. бр-.’. чс и 1оы рр..-.! и Тракня Hi.ofunc ияма камении олтари । определена (р.рма Също lain иы-.м г. и.приото. око.юко госсшв 1мия, мпочтынсс ирсдс1авя lii.nlipiiiKaс иякои И111ССТ11И Х'.Р"И. 01X1,1' ГО ичи м В р' 1ИГИОИ1ИЯ фолкдор.
Г лорсл г рынки п|' (.,пия иякша I >я подари ча па Хера ио случай жеии|ба|а и Щ.<: Зевс inaiiiai'J я0т.'О.| Дч !-"Г1 би I" М‘ 1.1'И" г гр.1 inu.n.i па Хс<IB рилше и гри ie бог Ипи. т.п. пин |,< 1Мея Ладой, койв’ : у ии на ок* Mo си," ы му п , • ш i i.rni.i ia яб>. n.i Между по. и.и ши., к опт о ainm кия 1 iuip I'.npm I ей П"
22
••< кал от Хсрикни, билли Доп.и яистоиятри шатии я&1.лкиотгралиигц1иа Хс< исрилитс,богини павеиерта 1.1 III гридншк .- намирачаIla(ip< III па pi•»«гнОкеаII, конто п1Лсля>|а сушат.) иств lana жинию от парснипо ИИ Ml,print к- Illi, тилем дни I.I inipiiiiiii.i HU /kkiii/i.iiii (.'порея едшшя Xcp.ir 1.1 усиял L хитрое), клто no-Mn ni’i ii.on,ini пн Xct исрндитс да ill втсмс Аглае in o< |ипилд.'1 нодлира псбеспата iunp/i и му Лои.< i.i янI.чин. < иорел лру> ия вариант Xep.-iKi. i побелил «убил тмся и< ам/лкишш ihiohobcо- I’aшите вари-.1111II Illi ,|. I, ii/i.h.i <a iniiei Hill oi Пиндар, Олимпия и АполодорО,', 11) и Апотопий Ролоскии nei on.ua .. Api oiiiiirniKa" (4, I29X).
< It".. HiyHiiit/ipyiii ni l' пли III Mil’llиЗлатиоторуио.ДеГк Hili' пн cpanirpaiiaii lootII 1.1 в Колхида. Ил1о(н.'||||||1 II Я loll Мелея omiii f,o< ала na ШЧИТС ini Л1,ба, пи който НИ< яло глл пюторуио Го < е иамирало и I "ричката. по< III и 11.1 пи Зеп. В слип кьеси вариант на „Аргопнитика" (<н рим< r.nn сноха) ,'пЛр.ш.1т,| c об| радсни они якт.дс ip.;no. ши < к on (<X)|)
///.«. ii/icU opaminnn чу 6,uno Ao npu.o i imuuie боптп.
Tn <H.// m i no' n рьктиа i и i/iiiKe i Ко,ните n 'lomixa
A/mieuiiAo Враторкч
I lii-iinia i i.K (924) cc oiilicii.il npyi iric палачи Ila oininoio руно:
И проб Mipiniamu .'/и mo ni. uipimu 1. почти mi.-ope
woof/»/1 n к ало/ hi, iiipiinn 6i4n.ni необшитеи
O 00.000 //// IIC.'O I' inn mi io / uimuonio руно.
< 'трпшеп Арокои /Л/о- о тпце пик Ah6pananui па о/
HenKoTipaill.MO прочно чрбнинце /лоб с Hl хо/мти
Цч.1е пикрит /ноб / /.< пюспи от / mmo и ofmuiui
строении / moo.l Hu Otpuomo < iono.tuiu птч < пои и никои
Медея с магически < pe/п ma и < Урфсйс lie. eina.ii успянат да нриспяг пася и дави) выможиос i на Я юн да oiкрайне ....ноте руно 11нс 1ШЖламс, чс и |уксгария1 мссопотахюш мш ia. гьркото, na iciio от гмея.
силмерилмя) и» Осгакям. MHoio6pi>iiiBiieiiOH|io6no, пн apyiHic лсмони. KOHToronaiai мто Гриниитс, Хеки in До< lari.'inoe да кажем, че ikitikii на юлки са богини и ли женски лемопи
Гака ИНС ииждамс. чс 1МСЯ1 < ссш.рша не само. ж. нага, < богиня ia кати Ченя. . но и с серая кого па пне т на кулгоиото му мяс hi, Karo чс ли листе пре к тонн сс янян-н слеш и е;шо при и юбра ikiuiiicto на шея н женаia в речефнтс на I ракий< кия херне, можс би i.uiioio гой с елковрсмсино и херой в б<н
1>оп>т к<'р<||) и ni’iопии । прислужник В многое i р к.фиГСС и о к раж..нт на Хср<ч.'а пн!с пр.-1< lal< о с един прислужник, Koilio niiiiai и шла или ni.piin <ад него (фш 42) Место, <а да моде да шла lac/uio с гос подаря си. |ой сс /и,ржи hi опашка на па копя му Ря гко lipin луянпши re < a .ih.im.i и лича ii.ii хсроя. к.но само |ц.|1«ияг се держи in опашка та на коня му, а попякога спи га га се сьс гои и от трнма приеду жниии. кпкто гона । е иаб.'нодапа и при жените до о пара (фш В) В um/iccciюн пошил прислужник-!.i я > >и кон след господаря си В гсш < луч.ш. понеже ip.iMHKMttc оброчни точи <а ма ikh и ияма н|.|можн<ч г нш ОСПОИНПЯ конник да сс npc'K I.IKH ощс един, < Kyiniopi.i . н с не, тужил с Друг начин на нюбра ш ане В П'рИЯ I КОННИК НИШИ и прслуск.1 II IIOI'OKII, обр.1111.111.1 l.l ill Ila I o, пн |аря I и 11туч.и..| < с с тс ilia III карпша
Oori.i херой, кой|0 иренуска пни.н и паля< по е с ic.inaii от .' uni iih m.i п.к коииик к дкижеике на 1яно, п« гакеп ниши и н гориия чяп и пл па р.-лефиого по к- Г я тот» с преда депо и профит, ио чес ю i i.ti«i-.i с Bi.li фч<. hi ла можс ла i.iiiue и la ipi.rnc и iiocomiiii на rocno tapi < и
11 икс 1Ш1Я1 Фреи, кп и 1. .-I||M4 II I Icp.ipH ... к.ч а |О Говори 1.1 ре |е.| шс на ipaKiiu. кия конник к една < поя < виня, р.гоа та <а сини рг:ц ф, кой го не с < нина । до нас. по е отв ан у прспсн ан юр Гой пре к iai.< i Алекс||пД|.р Велики каю преиускаш мтиик Зал македоцскпя in ieic i игрия i nciii.i .'lii’iiMax. един oi iii.piniie My IIOMOUUIIIIUI II се ДТ.ржал l.l .inaiiiKiira на коня I от и imciiiiik ch ску ninipaiui ai.pxy него in lopu’ici kii -iiihikk hi. mi iioiBo'uici raciii i< синим и икс та пре в i.uu . i потожешв. io ua iiiaaiinix прислужник II p< |.'ф|Цс на ip.iKHin кия X.poil loll исроято с важна фш у p.i в |ракни< lain р.- ин ня. камеи о с /litiHM.ix и taiiociiaiiiixi.i на А в к< анатр Целики < лед cMi.pri.i на посчс ишя . In нмах ег.ша i и ia ieie i на I ракия I! Ila ч.н г or в'Митс на ВЧ oi I Ipoiioiiiii.i.i в M.ri.i А шя Олени mo tpaMiix- са m прудегавя ш /' 1У1 aia H.i конника херой като пякакт.н по-шкко < гоящ от господаря ей бог
Метаморфознте на бога херой. В одно or пай-йога гиге с релсфи TpiiKliiicKiiciiCTluniina Асклепиев при Глава Панета, Асклепий, прсдставяп рядко сам и по-чссто с дт.щеря си Хигия, сс явява вннагн i, траднцнонпата за него иконография: брадат мъж с дзен а коса, об лечен в дълга дреха и поднряи на 1ояг около която се увила змия. Този къссцгръцки бог лечи тел. кой то нее полна г па Омар н Хезопд, и надписи г с наречен Салдобюсенски бог плн Салдобюсенски Асклепий. Когато с сам. а в случай те, и конто с прцц. ружен от Хпгпя, двамата са пазовапи Салдобюсенски боговс (фиг. 44).
Почти половпиата от оброчшгге плочи и това свстилшце са с изображения на бога-хсрой, прсдставяц винаги като младконник. В надписите под неговиге изображения вне памнрамс поспешения па Салдобю. сснския херой, на Салдобюсспскня бог, по съшо в па Салдобюсспскня Асклепий (фиг. 45). Предположс. нието. че пярващнте са го виждади като Асклепий сс потнържцава от слсдното обе гоятслство; в един от релефите той с приел наняло пкопографпята иа Асклепий — с брада, а под копя му тича змпя га па бога, свита па колело (фиг. 46).
Сыцият феномен иаблюдаваме и в светилпщсто при Баткуп. Пазарджншко. в кой го също са открити голям брой вотиви. Повече от половипата са иа Асклепий и Хпгпя и в надписи ге те се иаричатЗюлмид. рснскнтс Акслеппй и Хпгпя или само Зюлмндрснскптс боговс, т.е. с местная спи гс г па свстилището . Зпачителна част от оброчнитс плочи представятнс здравсноспите божес тва Асклепий и Хигия, агракннс-княт бог-херой в най-различиитс му икоиографскн типовс. Въпрски з ова в надписите той с наречен Зюл-кшдрснският бог или по-чссто Зюлмцдрепскпят Асклепий. В два релсфа боп. г-конпик е представсп като възрастен брадат мъж, с развита зад гърба хламида, облечен с дългата дреха на Асклепий. Вместо нздит-пало копие, в спуспатата си десница той дз.ржи Асклспиевата тояга, около която ее увива змия. Така вис виждаме как старото тракийско божество и новодошлото грз.цко са сс слели въпрски голямата разлив помежду им и така се с получил един бог, който вярващптс виждалн ту в образа па Асклепий, ту в обрата па бога-хсрой. В това заменяис на старото гракийско божес тво с нового, донесено проз рнмската сноха, гръцко, няма па прт.в поглсд нишо чудно, въпрски чс иковографските типовс па бога-ловец иа тракитс и на бога-лечител на гьрцнте са прекалено различии. Но този феномен сс иаблюдава и в други зракийски свсттглища на гръцкн боговс, за конто се знае, че същсствували много предн идването на римляпитс и Тракия. Докато озъждествявансто на хсроя-бог с Асклепий сс иаблюдава по горного течение па Искъри Марица (в дпешпа централка Бт.лгария). в югоизточпа България между източппя Балкан и нзточнитс Родопи нСтрапджаса открити пяколкосветилшца на Аполои. Най-богатотооттях с при с. Лозсп. старотв Дийинкли, Хармаплийско.
В него също има много релсфи с изображение па бога-хсрой. В надписите той сс парича обикноиспо Гейкетиенскиятбог или Гсйкетпсиският Аполои. Прави впечатление факзз/г, че изображения га па Аполои с характерна™ си за гръко-римския свят иконография почти липе ват, а в повсчсто плочи той с представсп като конник и в никои оттях образът му сс разпозиава само по елнписгическата му фризура с две букли над чело то. В кпюго от памстпишгге той замахва с копие, но в едва част от тях (фиг. 47 и 48), зад главата па койя, вместо щит; скулгтторът е представил китарата на Аполои. В свстилището са намсрспи и пяколко фрагмента от сцепи с мзггове за Аполои, например прсследвапата от бога Дафне, която. за да сс спаси, се прсвръща в дафиново дърво. В свстилището при Лозсп са озкрпти и изображения па конник от бронз. В тс зи малки статустки, работа на зракийски майстори, обаче, конникът с представсп с друг атрибут на Аполои — през рамото си той носи кочан със стрсли. Бихмс могли да приемом, чс Аполои с близъкдо Асклетш — той му е баша и също сс схваща като бог па здравого, каквито са и Асклепий и Хигия.
Но същото явление се иаблюдава и в много други свстилиша. Такъв с случая г с иимфеума при с Саладиново (сега Огияпово), Пазарджншко41. Тук са дамерепи много рслефн иа зрите нимф», едва част от които са с икоиографията на зрите хариги, както сс почитат и иа други места в Европа. В други вотиви трите иимфи са представеии — обикновено с по-малки размери до по-едрнз с Зсвс и Хера. В посвети-зелиите надписи тс са иарсчегш или Бурдапеиски иимфи или Бурдалсиски божества. Но има един фраг-мент, взрху койзо с запазеиа част оз- и юбражсписто иа конник - - брадата мъжка глава, пред нся глава in кон, зад която се вижда кръгъл щит. Върху горната рамка се чете иадпис: „На Зевс и па иимфитс".
Щитът и релсфи ге натракийския херой сс срсща в повече оз половипата от многобройнитс му релсфи Той с един от лоинитс и воеините атрибута па тракийския бог. Очевидно в свстилището в Салад|Н1ово Зсвс с бил представсп като конник и пред пего са стояли трите иимфи, т.е. шпуацията с същата както в Лскле пиопите в Баткуи и Глава Панега. Ако между Асклепий и Аполои бихме могли да открисм пякаква вр1-|М — както вече посочихме и двамата са боговс-лсчитсли, то гакава не ст.шсстъува ст,с Зсвс, кой го па сП
24
1. Бронзовият съд, в конто е открито съкровището от Летница
2- Начелиик и ажурни апликации от Летница
3. Начелник № I от Летчица
и ll-и/ — ипшилу К> г <;V шпгеяигиу Т
iniCdi i N??hin i i\h\ ii ri лк» rm iiiini i-i|f hi f .:y kii)ii,'hii и\/ ч
6. Лпликации № 4 от Летиица — трискел
7. Алликашш № 5 от Лейиша — богиня н змей
ч Лпдаидетя V 6 tn Лстянгэ — firw
9. Апликация М 7 от Летница - 1 юбрал конник, эал лето ь — ia пива в н|х«фнд иадясло
Юв 6Ы¥*РСЖМ УНИМРСМТП 6№WTfU >и»со»ия И У "7-ИДГУ?1
10. Алликация № 8 от Летница — голобрад конник, зад него — пелта
II. Алликация № 9 от Летница — голобрад конник, зал него жсиска глава в профит налясно
12. Аплнкация № 10 от Лепта - брадат коннмк. зад нею конска глава в профил наляво
№ 11 от Лепта - брадат конник, зад него «ъжка глава
13. Алликация
14. Апликация № 12 от Летница — брадат конник, зад пего мъжка глава
15. Апликация № 13 от Летница — брадат конник с кнемида
16. Лпликация № 14 от Петница — брадат конник с фиала
I7. Лпликация № 15 ar Потница - сцена на хчерогамия
18. Апликация № 16 от Летница — вълк, нападащ кошута
19. Апликация № 17 от Летница — грифон, нападащ елен
20. Апликации № IK «и Лешина две боре щи сс помсжду си мечки
21. Апликация № 19 от Летница — крыла, с конски глав»
22. Каничка-ритои от Боровского съкровище
23. Наколенник от Могнлаиската могила чьи Врана
27. Гробницата при Свещари — кариатида! и сцената в люнета
29. 11ръстен от Брезово — конник и богиня
30. Пръстен от Гложене — конник с ритон
.’I. Куна от Боровского ськровище
32, Детайл от дъното на купата от Боровского съкровищс — грифон напади кошута
33. 11ачелпик от Свещари
35. Алликании от Брсзово
36. Аплпкация от Могиланската могила във Врана
37. Агпикацня от Могнланската могила иъв Врана
38. Начелник от Софрониеао
.W. Оброчна плеча от Глава Начета
40. Оброчиа плоча от Елхово
42. Оброчна плоча от Глава Панега
41. Оброчна плоча от Глава Панега
43. Оброчна плоча or Варна
44. Оброчна плоча от Глава Панета
45, Оброчка клоча <л Глава llancia
‘»6обрОЧ11аплочаотГлава Пансга
47. Оброчка клоча от Лозсн (Дикннклк). Хасковсно
4Я Оброчиа плоча от Лотси (Дийникли), Хасковсно
49. Оброчна точа от Лиляче
52. Оброчна плоча от Лозсп (Дийпиюш), Хасковспо
51. Оброчна плоча от Глава Панега
53 Оброчна наоча <rr Парна
J'
51 II I Н|ЧЧЧ1.| IVhWI.l C IjMMIIKMI W|4\
55 (thLicpa от Гхлнче
56. Фалера от Галиче
5К. I lauc.iiiiiK от Крадено
57 3 lania ан н'канин or Kv i Ooa
54. Аплнкацпп от Кралсво
ы>. AiuiitiMiiiiiit m Kp.i leno
61. Оброчна п.юч.i от (l.ioe.uiH
62. Алликация от Луковит
с взсл образ» па хсроя. Рслс<|>i.r с от итората половина па II и. от п.е. и допц може би in, Тракия, как-то и в Гърция, пък и в цялата Римска империя Чепе се почта под „мето Юшпр X“in боговсте. Сдсдователио във всяка облает в I ракш, новият бог от гръико-римеадя паигсоп mZ да ,е мястото па домашпо го божество, коего пярващпто внждат като конник-хсрой.
Че това с наистшштака, много леспо можем да се убедим от мачериалиге и едко малко светилище при с. Дилячс, Врачанско . I ам са открш и голям брой мраморпи илочи ла бога-хсрой. по има и ияколко на римская бог ( илваи, иеночпат у (раките и въобще в полня Балкански полуостров предо идваиею иа рим-ляпитс. Основння г a i рибут иа този брадат бог е косерът. Той е покроиптсл иа горите. I |о в едва от оброч-пптс плочки обра тит па младия безбрад кошшк е замелей с пмрастсн брадат 11рп това той не нздип, в ръката си копнеIо на хсроя, а държи косср. В надписи, иа латински, богът с наречен ('илваи (фит 49)
Bi.iipocT.T- става още по-сложсп, ако нземем под внимание още одно спегшшщс при с. Саладиново, Пазарджишко, о i кое ю са спассни само ияколко рслсфа . Го е различно отсвет илшцето иа трите ипмфи при СТ.ЩОТО село. В един от рслсфи ге с представси боп.т па войн,па - Дрее или римският Марс в общои-риетата за него иконография. Той е прав, облечен в ризница, и па главата с със шлем, украсеп с пера, носи кз.с хитон и с обут bi.в иисоки бот уши. В дясиата си рт.ка държи копие, а иа лявата с кадянал малые кръп.л щит. Всички осгапали плочки в това светилище представят- бога-хсрой като конник в станларчпата иконография, с „включение па едва, в която той с с шлем с пера. В дясиата си рт.ка богът държи копне, ио то не с издигпато над главата му, а с уловено при гърдитс и насолено надолу. Зад главата па коня, падяиат „а лявата рт.ка па конника, се подана кръглият щит. Хсроят преследва и се готви да лрошгже с върха па копистоси глигап, с краката пагорс, както лсъкровпщстоотЛетшща аппликация 13 с представси вълкът. Очевидно с, че в този случай тракийският хсрос с озъждествеи с Арсе, бог твърдс различен и от Зевс и от Асклепий.
От другп ге божества от гръцко-рпмекия пантеон, конто в Тракия се представят като котищи ще се спра на още един пример. Той с с Дноппс, конто се смята между другою за гракийски бог. Обнкиовспо в Тракия проз рнмската споха Дионис се изобразява в характерпнтс си иконограг|<ки тнповс — той с или сам с тире в рт.ка, прпдружсп от пантера, или с тиасоса си, състоящ се от 11ан, сплели, сатирп и вакханки. Но в един рслсф, от Мелник44, в иай-югозападиитс области иа България. този бог с представси като конник. Лско прсп.рбеп и иапомнящ по това обрати па Алексии,тър Велики, той пропуска падясио Пред бога вместо дървото има огромна лоза, а до ноя мястото па привата жена с часто оз- силена, отглодал Дионис. Успоредио с конника, вместо кучею, коего чссто го придружава, тича пантера. Вт.рху лозата са се качпли и берат грозде два малки сатира. С лявата си ръка Дионис държи ючдите па копя, а дясиата е протсгпал назад и дърпа за брадата Пап, който тича зад пего и се държи за опашка га па копя. Дагирам в пачалото па III в. отп.е., рслсфъте заменил дсйстващнте лица врслефнте па хсроя ст.с съотвстствувашлте им в култа на Дионис. Без съмнспис Пан „грае ролята па прислужника, жената с заместспа от силона, куче го от паптсрата. Нис по знаем до каква степей е това отьжцествяване. Ако приемом, че скулпторът е слсдвал от много близо идсята, вложена в изображенного на тракийския бог-херой, би могло да се мнели, че жената трябва да с или майката па Дионис или богиня, която го с отглсдала. Колкою ча Паи, ясно с. че той „грае ролята па по-писше божество в услуга па Дионис.
В падписа вт.рху горна га рамка боп.т, обаче. не с наречен Дноппс. а Асдулес (АобоъМк) — тракннско имс, значеписто на коего нс знаем. Всъщиост в стелата от Мелник. която „с пронзхожда от сигурно усга’новепо светнлищс и сега се Памира в ебнрка га на Брюкселския музей в Бслгня. Дионис е идситифи-цирап с местен бог-херой. иаричап Асдулес. На югоизток от Мелник (върху един отскалшгге реле.|.п във Филипп с представси коппик, наречен Либср Тисбатепски. т.е. от местиостта Тисбата. Лнбер с римският Дионис.
Подобии метаморфози с гръко-римскитс боговс има и в ссвсрошточиа I ракия. Вс. Басарбово, Руссн-ско, с намерен единрелеф, посвстсн наримския Зевс — Юпитер Оптимус Максимус 11рсдставси с Зевс, като брадат кошшк с жезъл в ръка, а зад него Юнона яздн елсп. Тук с известен и Мсгас тсос — Всликпят бог, зад който се крио Адсс, представяи или като брадат кп.ж с къса дреха, шш като конник, който лържи атрибута па Адес — рогът па изобилието46. Така в цяла Тракия се явяват изображения па боговетс Асклепий, Адсс, Арсс, Зевс (Юпит ер). Аполоп и дори чисто римският Сплван в иконография га. с коят о са почи |йпи в пяла Европа, по наралелло с тях се срещат и гакива. в конто технитс обра ш са заместенн от хсроя-кошшк. В одна малка част от посветителнпте релефи хсроят се ирсдставя като брадат мъж и в тема агрибуппс па ст.отвез nine божества. Това показва ясно, че с гарпят местей бог във всяко отделпо мясго
25
се идс1гп|фицира с никое божество от гръко-римскпя пантеон. Интересно е да се отбслсжи, чс копию и светилището сс почнтз двойка божества: г\склспии и Хнгня. С илваи и Диана. Зевс и . ера, богинята не се представ, като нартньорка на хероя, а вспучило, и конто с предо талона жена при олтара, то тя не фйгурира в падписите като отделна богиня. В тех се говори само за бога-херой. Не сс споменават и прислужпицитс кин прислужникът.
В голямата част от релефите днвечът, преследван от бога, се намира или под коня му, бягащ в същата посока, или пред него, или идваш на среша му, и шпанки и»зад олтара. Т ака се означава, чс ловът вс ьншост с посветеп на бога-херой. Той с н жертвоприношение, което сс правд пред дървото или олтара. По този начни двата основни мотива в рамкираниге апликашш от Летчица: жената приятелка на <мся и хсроят-ло-всц на глигаи или друг дпвеч (в тракинскнте оброчии релефн оз римската сноха) сс явяваг обикновспо евързанн в един и същн пэмстиици. Налстина в съкровището от Лстннца тс са разделспи в различии апликашш, обаче еа евързанн в одна амуниция н представят един нспрскъсназ ра >ка». който не сс я вяла в никоя друга гарнитура от украшения за коне.
Аиликацвите с борон на зверове н животин от Лстннца. нзработенп върху фон и с рамка от овулн, образутзат също одна трупа, която шпоезрира митологнческня разка з. Очевидно тс са евързанн с божест-вата. прсдставс1Ш в амупшшята. Интересно е, обаче. че и в плочнте, посвстеш! на бога-хсрой, оп.ждествен с други богове. пол неговото изображение се явява един фриз, н зпълиен със сценн от борби между животин и зверове. Така например в светнлпшето при Глава Панега са открнти две оброчии плочки с изображения на хероя кошшк и с фризовс пол тях (фиг. 50 и 51). Във фрнзовете са скулптираш! лъв и мечка, конто нападат бик. слей или други животин. В светилището при Малка Верея, Старозагорско два фрагмента от релефн на бога-xqioii с фрпзове представят борба на човек (мъж) с мечка. с лъв и с друге животно (можс он слей). Във вотивна плоча от светилището при с. Воден, недалеч от Лозеи, Харманлийско, под образа на бога-херой слелват два фриза с изображения на зверове, конто се бият с животин (фиг. 52). Това са сценн. близки по сюжет до сорбите в аплнкашште от Лепины, при конто виждаме как лъв напала бик, грифон — елен и две мечки. конто се борят помежду си.
Разбнра се всички течи общи мотней между релефите от римската епоха, кото са от II—111 в. от н.е, и амуницията от Летпица от първата половши иа IV в. пр и е се различават значнтелно помежду си. И това е лесио обяспимо. Те са разделен)! от повече от половин хнлядолетие. време, през което култовете са сс развивали и видоизменяли Освен това амуницията от Летшша от времето иа Котис, т.с. от първата половина на IV в. пр.н.е., принадлежи на епохата, в която траките живеят в свободш! царства, докато оброчните плочки на хероя са от римската епоха и то главно от 11 и III в. от н е. Естествеио е проз римската епоха култът на хероя да е бил нзместеи на залей план от почитанпте от римските завоеватели божества като двойкнте Зевс и Хера, Асклепий и Хилы. Силвап п Диапа. или от самостойинте Аполон, Арсс, Алее, Дионне и т.н Всички тезн богове са заварили в Тракия едва хероичиа религия и в много случаи са сс слели с този странен бог-конник, който навсякъде нма различии и многообразии аспект
Мито.тогическнят разка) върху тракийските релефн повтаря разказа върху апликациите от амуницията в Летшща, като е развил по-нататък митовете, предадепи в него. Траките правят оброните на почти всички важна грънки и римски божества точно такива. гаквито биха ги представили по 'това време и гърцитс, к римляшгге. Но тс изработват и релефн на хероя, конто по брой далеч иадминават всички bodibh на гръшго-римскиге богове, взети заелпо. Това показва, че старзта религия е много по-жива в Тракия. отколкото култът на което и да с друго божество в остапалтс области па Римската империя, например в Галия. Германия. Испания или в Илирик. Малко са релефите, в конто всички мотни от ико-ногрэфията 1и бога-хсрой са събрапн заелпо. В някои той е представсн сам, другане с прислужника си, а в трети я щи към жената пря олтара. до която много често с изображено и дървото със змея.
Дейта основни мотива в римските релефн са: хероят-ловец на дивеч го поразява с копието си, и богинята при олтара, евързана с внешня се около дървото змей Както в апликаниите от Лстиица, коиникът хорой, орадат или голобрад. кздига копието си. безразлично дали е насочеио към дивеч и ли не. Положенного с богинята и змея е малко поразлично. В сдиисгоения мотив за богиня и змей иа змея сс припиевзт две различии роли. Едиата е като страж на богинята тъй като тя випаги се пази от чмейовс. Именно чатова зеве се превръша на змей, ча ;е се промъкие при лъшеря си Коре. Това е лругата му роля. В релефите на бога-херой мотивы ча врыката между Зевс и Коре, т е. между хероя и богинята Майка на боговете (Деметра или Коре) е само загатнат чрез представянсго на бопшяга, пазеиа от змея. Ловът на кошшка-херой се разшрава пред олтара на богинята иа мтртанте, която го приема като жертва, принесена в нейна чест
дейстиисто бсзспорпо сс разиграва гам. отпето жпвстггтракийск.ггебоговеи богини. В спомснотота гъств рпмека Арготшотика Язон отива в светилището. дазеио от Артемида Врагарка, котгто държи фа^в L символ иа Задгробното царство; гака тя с прсдставена и в един релеф отсветлящего при Глада Падаго и,м лея огива богъг-хсрои. Гоги, в действитслиост с синкретичен образ на Коре. Коиникът с брада , В „руг подобен вопи, (IGBR II 544) хероят и богиня с дълга дрсха са раздслсии отолгар, над конто сс и пита д1,рво с внеща се около него змия. В надписа под изображенного те са иарсчени Асклепий и Хигия
Раят на траките, гам къдсто о тавот умрелитс. е в Подземного царство и затова често тп.ти в надгробшпе нлочи хероят се прсдставя при мъртвитс.
Върху тях той сс явява с почта ветки икопографски бслези. както и в оброчните рслсфи, при тока нс само във вътрешиа Тракия, но и в гръцките колонии по тракийското крайбрежие. Голяки трупа изображения на зракийския конник върху надгробии плочи ил предлога Одесос на Черно море. (Цитирам пт по IGBR I) В одна от тях (№ 159) умрелият с седлал на стол и богът-конпик върви към него (фиг. 53). В друга (N.* 162), издигната в чсст на гражданин, заемал различии дтьжиости в Одесос, между конто и жрец па Аполон, богът с представсн като млад конник. Срсщу него, под клоните па дърво, около което се вис змия, зад олтар стон жрецът, а зад него сипътму, който с издигиал памстиика. От другата страта иа олтара се подава бик. Върху едпото липе на надгробна плоча (№ 164) има погребалпо угощение: иалеглото лежи мъж, а па протнвоположния му край е седлала жена. От друга, а страна богьт-коииик, прииружсп от куче, върви към глигаи и олтар, обслужван от малък прислужник. В надгробна плоча (№ 163) двете сцепи са събрапн па едио място: кошптотт-бог язди към леглото па мъж, пред коего има трнножник, обслужван от малък слуга. Изображения па гракийския бог сс срешат и върху саркофаги. Очевидно с, че в тези случаи
самиге гърци са приели тракийското божество като бог на мъртвите.
В никои надгробии стели от вътрешността да страната също има изображение па мъртвия или иегов портрет, а в отделно ноле е представеп богът херов. В две такива плочи той държи странен атрибут — камшик тити по-право бич, с който шиба коня си. Обнкиовеио камшик в гръцката мтггология държи Хелиос Явно в цяла редаца надгробии плочи различии начини па изобра зядаието на смъртга се сотрзват с хсроя-конник, при който отиват умрелитс (фиг. 54).
Кучето и прислужник-ът. Както вече видяхме, в атътикациитс отЛетаица са твползваии два мотива, конто имат в основала си тракийския вариант на мистериалиаъ, легенда за Зевс. Демецка и Персефона за богинята и витка. Тезн мотнвн, прсработени зпачителио, сс явяват в римските оброчии и надгробии релефн от Тракия. Но в тях са вмъкната цяла редина нови дейсгвуваши лица, конто в Летпица пе сыцсс-твуват — кучето и прислужникът па бога. Представяли ли са си траките своите оогове в подобно обкръ-жение още във врсмсто, когато са изработешт апликагшите отЛетаица? Много е вероятно опте по това време около бога-ловсц па диви зверове да са сс появпли отпросимте му спъзмишъ конто дари я прели нашего съкровище са сс сотрзвади с божестаенттте ловци. Елин от малкото паметмици. конто покэтвэт гази връзка е фрагмент от срсбъреи позлится колап, в който божеството конник съшо е цеигрална фигура.
В Колана от Ловец (Старозагорско). макар и многократно надавай, има иякои подробности, па конто пе е обърнато внимание по-раио, но тс имат значение за нашего гослсдаане фрагменты представлява масивпа сребъриа гиточка, дълга 31 и висока 5 см с куда на слинги край и с хадкз за окачваие на других край Върху тази ПЛОЧКИ СЪС сребЦйИ ПЮтдейчега е прикован,, типасребъриа пдастанка. поадатена от ВТ,„шпата страна, полгъдата от чегиртггс края. Рамка от мазки ч.-зотртапт клеток отв всяка от която има по едва пъпка с форма на перла раздела три фигурачтш полета. В срсдата на адаетинкага има растителен орнамент съетавен от три лотосов» цвета Към него от двете му страви тича по един глигаи. Торевтьтсе е опигал да пределе формигс иа г титаните вярно- с рнло, подчертзиа муиуда. отделена с по.тухръг от шията МОЩНО рамо и бедро. По цезия гръб „а животнигс, от едва кзрззенитс уши до нзвитата в спирала опашка с означена чрез полегати ре тки гриватз. Макар че двата глигана и расткгелниот орнамент между тях са затворепи в срсдпата част на плочката с рамка, сцената продилжава и в съеедннгс две трети,™ па
В тях са представени по един конник-ловец, сле.твап от по c um помощник стрелец В лявото поле коиниотт пропуска в галоп надясно, цамстаэтс хламида. Едва голяма дрзскотада е деформирада фигурзта му. Тя започва от тала му, мштава прет шията. врага и гърдиге „а коня и стяга чак да дссиия му препен итак (Фиг. 25). Във фигурата па конника има известна песъразмериост: видимою му бс.тро е взмеетепо по-надолу и малко по-иа зад. като чс ли е иаправено с отдадеи кат,.,,. Под ком тича куче, в съшзта посокз. а зад него — мык, облечен в къса до колеттете .треха, «отршв..ща с рек ни. Тон носи тракшкка шапка, а
27
дясиата му ръка, с която държн лъка напрел, закрипа ляпа та със с грелата, пос пшена па т с in пата. 11о лицсто па конника не лпчат подробности, по топ нзглежда голобрад и можс би поен шлем.
Кошшкът па протнвната страна, пропускам паляно с ио-добре пзработеп и юна ien. Косата му с прс-дадена като иль степа шапка и има югатпато око, дълъг нос, мустапп и островърха брада, която езърчи напрел. Облечен с в металла ризница, па раменетесъс закачали! за сиз,р юане па предиата и задппз'а части. В срсдата на гьрднто с поставепа кръгла апликация, флапкпрана от изображения, конто не личат, I я стига, както всички рнзшшн от типа „камбановидни", до пачалото на бсдрата, 11од пся сс подана краят на къса дрсха. Ръцете на конника са голи. В дясиата той дьржи мздите, конто не сабили изработсни, докато ляпата с вдигпал внеоко зад главата си. Бсдрата му са пздълженн, крака та пзглеждат голи.
Копят, както и прсдишнпя, е ладен с доста и цгьлжепо, по добре оформепо тяло, с подчсртаванс па раменете н бсдрата. Торевтьт о нзработнл иай-папрсд фнгурата на копя и когато с поставил върху пся конника, го с скп.кнал по-ииско отгьрба паживотного. Така фнгурата потъва в гьрба па копя. Под кошшка с представсп, като че ли във въэдуха, шлем с набузннцн и гребен от пера, а зад него - стрелец в облекло, подобно на това па предишш1я. С лявата ръка държн в срсдата лък, а с дясиата поставя върху з етипата стрела. Докато стрслсцът в лявото поле тнча, този вдяспо е прпклскиал па едното си коляпо и праща стрслата. И двамата са брадатн.
Навсякъде, кз.дсто сс впждат ръцете иа кошшцнте и па стрслшгге порадн малкитс размер)! па изобра-жешита. торсвтьт не представя китката разчленспа. Това личи особою при конника вдяспо — дясиата ръка. с която държн поводите на коня е прсдадсна като някакпо острие, вместо свита. По ез.щня начин с означена и нздигпатато зад главата лява ръка. Но от върха па пръстнтс сс отделят пет доста дълги разк-лонсния, може бн има и шесто, като чс ли за да маркира клончс с пет вейки.
Ако и в ръцете па друпгге фигура имаше нзобразеии подобна вейки, пае бнхме могли да обясним и тук тези доста дълги разклонения като пръетп, конто мансторът с представил отворсни като след гоку-що хвърлено копие. Защото към най-уязвнмото място — шиите иа два та глигапа лети по одно копие, нзпра-тено от двамата кошнщи. Един аргумент в полза на твърдспнсто, че с изобразспо клончс с факты, чс ръката е лява. Нис бнхме очаквалидахвърли копнето с дясиата ръка, която той вече с свалил. Разбира сс и този аргумент не с сигурсн. В апликацшгге от Лстница торсвтътсе сеща да смени положеписто па ръката с копнето. тогава когато кошшкът сс двнжи в обратната посока, за да не пресичат фнгурата на кошшка. Но понякога копнето с в лявата ръка. Нов такъв случай пие бнхме се запитали, защо и насрещният конник, прадружен от кучсто, не с с вдигната ръка, тъй като и пеговото копие лети и сс забнва във врата па един от глигашпе. Така че по-всроятно е двамата конници да са хвърлили копията си с дссшгге ръцс и вече да са ги отпуспали, за да хванат с тях поводите на копсте си. В такъв случай клончсто в ръката па бога с нздигпато в знак на победата му.
Венчко казано дотук позволяю слсдпите заключеши. 1. Както апликациитс оз1 Летиица, така и коланът от Ловец с част от облсклото, от амуницията на човек. 2. Върху колана са представени двама кошшци-бо-гове, „о иъпреки емметричната композиция, характсризирапи различно, и то умишлеио: голобрад и брадат, в ризница и по хитон, с куче и без куче. 3. Двамата богове са лопни на глигаии, както в рслефите от римско врсме. 4. При левня конник кучето се явява под пего, при това той с голобрад; както в тракийскитс рслефи оз римската епоха, където кучсто винаги е спътник иа бога-ловсц. 5. Зад вески от копнищгте има по един помощних. конто с стрелец. В оброчшгге релсфи от римско врсме също има прислужпнци, конто помагат на бога, тичанки зад него, заловсии за опашката па койя. 6. Също както в апликациитс от Летиица и в оброчшгге рслефи хсроят-бог сс явява и млад. и стар, ио в колана от Ловец и двете божества са евързаии с глигаии и с прислужника.
Глиганът не се явява, само в колана от Ловец. Ние наблюдавамс подобна сцепа и в каничка № 159 от съкровището от Рогозен (фиг. 26). Върху тялото и са представени също два кошшка, който тракийският торскт се е опитал да разграничь Работала му е доста груба. И двамата херой са клади, със сравиителио дълги коси. Вески от тях с взс.1 копнето си в дясиата ръка, макар сдииият да ньрви иаляво, другият -надяспо. Мансторът и тук се с по.мъчы да лекаже същото различие, коего видяхме и в колана от Ловец: макар облсклото им да е еднакво, зад гьрба на единия се развява хламида. Между тях пропуска глигая. опнихът отдясно е хвърлил към врата иа глигана друго копне, коего шс прошгже животиото па същото място. както в колага от Ловец. Самигт глшан с ладен с грива от бордюр, покрит с полега ги линийки от ушнте де спярално извнтпа му опашка.
23
U rueiiirrc11 "1,рху Д"а п‘ "!|МС П|"ка ~ *олп|1а °т Ловец и капцчката nT pnr~
' L-ския ИЛИ хсрончння лов. Всички изображения „i.pxy Ю||1|1Ч|(ите '' "пс,,сс1’'"1>аб«|,и мотипт „г|1религиознис1ожстм,свързаин с различии божества: Анолов Лптсмвл, м'в'W°С’’*|’ОпнщеHMir' ^Jthh хсрои като Хсракъл или Вслсрофопт, кото са обожсстХ ‘ "а б°Г°МТ*'ппо
"\щка1ПР'Ката от|>ого,с"’ " " кола,|а °' г Ловец торевпт предстоя сдан момет, L, вече с хвърлсио и проникла и най-уязвимоТо място от врага и, глиг> и ”ПИТО ;л|(|Цата от Метек- иай-голямата куполиа гробница в Тракня. припадалаочевд!даХ'Х с намерена извсстт.ата бронзовастатуяиа глигаиотсрсуп, „„„-ггорашподада^
, „„Г.НП.Т има рапа иа същото място и юна с пакарало изеле/Urrc ла мислот, не той с чхт от п! сшуарла трупа, прсдставяща конник па лов за глигаи. Макар чс тлигагп.т с в сстестдаиа годам!
|И13 върху тялото му с прсдадсиа капе в каничката от Роготси чрот снопом с форма на ллаиъда •> |в прба си има стация бордюр, насечен с врязапн успорсдпи линии.
Ако наисттша глигаит.т от Метек с част от статуариа група, пие бнхме могли ла предположим чс цейното място с било пред входа на гробницата, като условен или лори портретов образ in владетеля погребав в пся. Ясно с, чс той е бил хсроитиран и игобразеи като ловец на глигаии, както и скулотурата от римската споха в Тракня. Пред нас стой випаги един въпрос: Зато от всичкилини животин, прсдяавсии в оброчнптс и надгробнитс плочн с ловли сцепи предпочитаиото животно с глигаш.т? Бнхме могли ла миелнм, че както и днес, в иггочиата половина иа Балканских полуостров той е иай-рплростралемит давеч. Но тона едва ли с сдниствсиата причина. Свинята и глигаиът играят важна роля в култа па подкм-иите божества. Климент Адсксаидрийски (Proh, II) обръша внимание, чс в Елсвиша имало обичай в neuicpirrc, схвашани като пт,г или вход към Подземного царство, ла сс полиасят в жертва свине. Тон евързва тези жертвоприношения в чсст иа Алее, Деметра и Псрсс<|юиа с легецллга га свинята па Евбулей. попаднала в пукнатииата па земята, ратпюрила сс при грабваисто на Псрссфоиа от Алее. Пукнатииата погълиала и свинята, заодно с божсстаата. По-всроятиа е можс би обратила версия — легяиата за свинята на Евбулей да сс с развила под влияние иа обряда.
Глигаиът играс значнтелпа роля във фригийскитс и тракийскитсмотовс в Мала Азия Едааот лсгсидаге за Атис, разказаиа от Павзант ий (7, 17,9— 12) прсдставя бога първоиачалнокато смъртеи. предай иа куггга па Майката на боговетс (Кибела). Той урежда оргии, т.с. мистсригггс в война чсст, ио км, гасспиг от почитта, която Атис отдала иа богиията, изпраша сдай глигаи, който при лов, устроен от Атис. убнва младежа. Хсродот (1,34—45) разказва друг вариант от гази легенда, лрсхяьрлси иърху един отсииомте иа лидийския цар Крез. Крез пази Атас и не го пуска цикаде. .аиюто има прелей мине, чс шс латине от острие. В това врсме сс появява един грамадеи глигаи, който опустошала полота и хорэта искал ;и в»п-ранят хайка cpcuiy него. Един от участиишггс и лова, Алраст, и>праггсида пли Атис. г »> шва
Въобще ловгьт на глигаи с действисто, чрез коего юиэкы пов«ы силла си 1И..(СНис
Херакъл, Калсдопския заМслсап.р. Изглежда че В Мала Азия глигаиът с имал миог > Сибдас50
защото той с сиързан с Подземного царство и във фипикийскнте i.rui.ni по Лиипкюккият
Финикиец писал па гръцки пре. П-111 ».. и прсра мп у хриотияиския писатсл
бог Баал, придружаваи от ссдсм Кабири, слизал в подземного царство кете ^едамн ^мята иастъпнал глад. И Баал и Кабиригс велели със себе си по е.ши гангаи|в 0|ти,шй Wh финикийски по проитход бог —Адонис. Спорен Апо. о. у ' г1|)14|| хо^торгнгъсал Аките
0,7ЦХ) Артемида от ревпост заралн любокта му с Афрол**,л 11 • Смцпта на хсроя. или кото
алоазнатсктс митовс прсдстаияг випаги глигаиа или каг,' причин
"Ричииа за вся. За разлика от гръцкиге, в конто тон е само и даиопЛож;и. р0Г£ПСЯ „ Mc«:i , ,7Р;1кТ1Йск|гссрслсфиотримскотаспоха,1сактоивра> • • f]!Jll.r(1|U мигала и оброчише рслефи сът-хсрой убнва тигана, както това с и гръцкотсмнтове •> сисс(и11сто му с други божехгпм
на тракте от римската споха с слеп, сърна, дав бик или ел к с - 1
Аполои, Зеве и т.н. я яма-1И подобии изображения Едижт-
"ланът от Ловец сс с със гоял от ияколко cerMci другисиеии< mitt, югичписюжотм
^"иятзапазен от тях ни показва, чс тс вероятно са били ухреу • игрдГГ дем. Гюп чон-
Тааа «сшшосг сс образуй» едва гарнгпур» ъ> ко.лаи. а коото он.
""ю* — млад и стар.
29
Водеии1ятмотиввсцспатасловът,кпстос11вЛетшща Боп.гможс да бзще ловец на различии животин: зверове ичн полезен дивен. Прпсъствнето на млад голобрад и е rap брадат бог пока та, че нъпрски разлц-китс между тях, те са бзигзкп по функции.
В каннчката от Рогозен цвете голобрадп божества си прпличат одно с друго и дори прсследват един и сыци глигаи. Без съмнеиие, хсроятв колана от Ловец се явява каю помощник или прислужник па бога и то както при голобрэдия, така при брадатия. Гх к тон с стрелец, конто помага в лова.
Във връзка с това трябва да припомним одна надгробии плоча от V IV в. пр.и.е. от Кизик, т.е. от облает, населена с зраки, в коя го с разположена таза гръцка колония. В ноя с предо вшей коппик с вдигпато копне, преслэдваш глигаи. а зад пего тича прнслужиикът му с две копия в ръка га . 11адгробпп плочи от точи тип се смятат произведение иа одно смесено гръцко-псрсииско изкуство. Също така в много плочи от Южна Русня от 11 и 1 в. пр.и.е. кониикът е следвал от прислужник — оръжеиоссц, въоръжеп с одно или о две копия.’
Металиата ризница в Тракня е распространена в погрсбеиията на арнстокрацнята почти проз целня V в. np.u.e. Hue я знаем добре от находкитс в Татарево и Дуваили в южна България и от Светлен и Руец в северна България''’4. При това иякоп оттсзи ризппци са украсени с изображения па дракопи, конто замес-тватръбоветс на стплнзирашгге мускула по гьрднте на ризница га. Очевидно колапът от Ловец с изобра-женията на гърднтс на рнзннцата, която носи кониикът движет се падясио. ни иасочват към тазн сравнп-тслио paiuia дата. В Гт.рция този тип ризницн згзчезват много но-рано. Прпсз.ствисто им в колана от Ловец еопнтдасепредставпбожествотовсъвремепнопрсдпазповъоръженис, какъвго паблюдаваме и в Детинца с прслставянето на люспсстата ризница пли па иаколешпщите, украсенн на колоната с човешка глава. И това 1Ш води до одна дата в ере лата на V в. пр.и.е., когато тсзн ризницн са бичи пай-силло разпространени.
Кой с представенпят с ризница бог? Когато Херодот (7,5) разказва за религия™ на различпнте народи, като тьреп божсствата, конто са общи за гърци и варвари. за тракийската религия той отбелязва: „от боговете почптатсамо Дрее. Дионис и Артехщда. Отделив от народа царете почитат Хермсс." Нис знаем, че Херодот познава и други богове. конто са известии само в Тракня, например Залмоксис (4. 94—95) пли Плейсторос (9,119). Бн ли могъл богът с ризница да бъде Арсс? С последняя тон е евързан и чрез шлема, който виси във въздуха под корема на коня. Но защо в такъв случай шлемът не с прсдставен па главата па бога, а под коня му? Можем да правим нап-рахличпи предположения и идентификации, по това, което е сигурпо. е че колапът от Ловец и съкровището от Детинца пи препзеят в тракийскня пантеон, и който нмз пай-малко две божества, конто ее представят като коюшци Голобралият, ако се съди от прпсъствието па кучею. е бог-ловец, а бралатият— с шлем и ризница, с бог-вонп. Hue не можем да кажем, дали младият и старнят ловец в колола от Ловец отговорят на младия и стария бог в съкровището от Летшща, или са други, ио сигурпо е. че по времето на торевтпте. създалн техните изображения (V—IV в, пр.и.е.) богове-те-херои не само вече са сыцествували. но са играли основпа роля в тракийската религия. Тракиецът си е представял своите богове по подобие иа царете и арнстокрацнята сив любимого им занимание — лова.
В този лов, в сцешгтс върху оброчшгте и иадгробните релефи през римската епоха, са вмъкиати и богпнята, змеят и дървото, което той пази. То вероятно е загатнато чрез растителния орнамент, който раздел? композинията върху колана от Ловец на две симетрпчии части. На бопшята през римската епоха пе се отдана никакво значение. Тя става просто част от антуража на кошшка. За нея, както и за прислужника на бога-кониик пнкъде в надпиенте не става и дума. Те са исразделпата част от изображенного на хероя, над ЧН1ГГО лов змеят и бопшята бдят, пазейки олтара му, а прнслужиикът му помага. Сблнжаването на цвете божества—боп<пята от Леттоша и богът-конвик намирам ев една друга находка, която с значигелио по-къспа. по все пак е от прели идването па римляиите.
Съкровището от Галиче спада към времето иа идваисто на римля1Ште на Балканския полуостров и замадяваието па Тракия. То се .затира около начатого на п.е. и има своите паралели в земите край средняя и датния Дунав и в южна Руспя. Съкровището се състои от 14 сребърии фалери с позлатено лице, от конто 12 са украсенн с растителнн орнамент изковаии върху енлио тдуто голямо умбо, зае.машо цялото jauo на 4*алерата. Находката принадлежи къ.м украсата на кошшк и на койя му, макар че прсдставлява уцшТО съкровшпе Две от фа крипе вместо с рзститешш орнамепти са с човешкл изображения. Тс са кръгли, а гладкият бордюр около умбото е узрасея с овули. Върху едцата от тях, малко по-голяма — 15—8 см в днаметър, е изобразея кошшк. голобрад, с дълга коса и с шля, украссна с ияколко торкви една над друга. Облечен е в .треха, с трипгълно деколте, панталон и е наметиат с хламида, която не се развява назад, тъй като е подгьвата под тялото на кошшка и закрнва седлото му, прикачено с презгърдпи и подопашни
30
PVM1.UU. Цо тялото иа коня са дадсии подробное™ от амуиии„ята г
,мдата зад главаза па коня, а лявата с спусната край тялото к"K0ln""™ W । м-голяма та фанера с диамсп.р I8,3 см представляв.! бюот <Ф»г. 55).
п0 рамепезс над п.рд.ггс й. Богиияш с облечена в дрсха с п“пг^^0 "W”а хламида, падаща иа много лъкотушни гьики но п.рдггс. Върху XX п ' ’ "СГ0 С п“™ „о една птица, можс би орел. Крака™ на птацитс не егьпват паР ГС "а 6onHwra е ч,илата им ие са ра-шерсни. Шията йспокритасмиогобпойии г,, Р' “ п" п^«, »™>Р че
едва над друга (фиг. 56). р ы,ки. Ю»то имат вид на тории, посгавеии
Вероятно в тези две слинствепиапликации—друг вид украшения към копска амуниция, сапрслставеии две от божества га, кои ю са в коиска га амуниция от Лстпина. Гози лътбогипята с същата и с лея с сиьрзап безбрадият бог-конник. Гук 1Я ее явява с птица — орел или ястреб, която по се срсш.з в други паметиици, ако не броим гробницата на Свсщари .Таме прсдсгавспа богиня с калатос на главата, иаричаиа в Гърция и Рим Кибела - Майката па боговете. Изображения за н са дссст иа брой, като чстири от тях, иамираши се под люнета, са огралсии със скулпти^апи грабливи л пши. Впрочем иве познавамс изображенного иа Манка та на боговете от олтара в Портам , където до ссдлалага па лъв Кибела с представси орел, държащ в поктигс си мълиия. Гробницата от Свсшари с от началото иа III в. прл.с., а олтарът от Пергам — от началото иа 11 в. пр.и.е.
В съкровището оз' Г алнче има и още одна особспост, която го евързва с коискнте апликании от Лстиина и с колана от Ловец, а именно бордюрите. Тс са два: едшшят образува клетки, а другият е украссн с овули. Бордюрът от овули иапомня кръглитс украшения за копска амуниция ог края иа IV или началото па III в. пр.и.е. от гробната находка от Кралево, върху конто с изобразеи друг хсрой— Хсракъл.
31
преднлзначениетоплапликлциитеотлетницл
Нека ссга се върисм към съкровището отЛетаица. М.югобройпито апликации, съдържащисе в „его к11К-го..ечсвидяхме.сс делят падвегруии.сдиатаотко.ггоссажурниизображепия.йж в^.пХу^ гарпитура от украшения и,м кодека амуниция. По-иитересиа с втората .рула, която съдър^а амиташ на фон с изображения на богиня или иа брада,- и .одобрял коиинк-ловсц. В >ож..а Русия също сс спешат гаршпури от украшения па коне и те също пай-често са ажур.... и прсдставляват изображения .и животин ИЛИ животиною. орнамента, конто по стал са твърдс различи от тракийските, макар по сюжет често ла си приличат. Но независимо от тях в няколко скитски гробии находки се срещатизлатаи украшения, конто напомнят пашите. Много известна с паходката от Чертомлик от втората половина па V в. пр.п.е. Между многобройпнге скъпи съдове и предмета в лея има и трупа от малки пластинки с изображения на божества и живо гпи, а попякога иа цели сцепи. Ге за разлика от ажурпите украшения па колете са в четприъгълна рамка и па фон. Има и кръгли. Към тези апликации от Чертомлик, публикуваии в „Сокровища скифских курганов" на Артамонов’ (под№93,94,101,102,104,105,107 — четвъртити.и 100,103,106 —кръгли) принадлежи одна чствъртита апликация, па която с представсиа сцепа: Майката па боговсте ан фас, с калатос па главата и в дълга дрсха, седлала, държи пред корема си фиала. От сдиата и страна с прсдставен прав мъж със съд в едната ръка, а от другата е изобразеи силно стилизиран жертвепик, конто може да се обясни и като растителен орнамеиг. Най-голямата между тезн апликации е с височипа 4 см, но повечето са 2,5—3 см. Изработеии са от злато.
Условията, при конто са били открити тези апликации, както и формата и украшения та по тях позво-ляват да сс мнели, чс тс са сс прикрепили към части от облеклото, което носела погребаната пршщсса и към шапката й. За разлика от тракийската торевтика, в япггската обикиовепо върху съдоветс не сс представят- божества. Но тук виждаме една богиня и то в рамха от перли. При това тя е типична мистериална богиня. В останалитс апликации пяма човешки изображения.
В друга скитска находка от Болшая Блпзнина има четари подобии украшения, описани у Артамонов под№ 115 — глава на Деметра, под№ 146 — глава на Псрсефонаи под № 147 —глава иаХсракъл, има и в златаага коиска амуниция от Кралево. Всъщиост и в трите случая са предадепи само славите иа бо-жсствата, като две от тях са мистериал.ш богини: Деметра и Корс, към конто по някакъв качни е присъ-сдипен и един херой — Херакъл. Следователно и тук паходката е евързапа с мистериите. Рамката при зрите изображения с украсена с овули, както в Летпица, а остановите апликации са кръгли и само върху една има образа на горгона, докато останалитс са с растнтелпи орнамент... Тази находка, както и следва-щата, от Кул Оба са близки по време до пашата.
В погребението в Кул Оба също има апликации с изображения па животин (заек и лъв), но интересно е, че в една от тях, с чствъртита рамка и фон, е представсиа отиово мистериална сцена — посвещаването на мъж в мистериите па Майката на боговсте. Богинята с седлала па стол в профнл с каталос и було на главата, в дълга дрсха, с оглодало в едната ръка и някакъв съд в другата. Пред нея стой прав мъж, който е падигиал рнтон и пие от него (Артамонов, обр. 235) (фиг. 57).
Така пне виждаме в три гробии находки от три различии места в южна Русия от периода V 1\ в. пр.п.е. да сс явяват в четвъртити рамки на фон сцепи или изображения с мистериалсн сюжет. При гова навсякъдс тс прсдставляват част от накитатс по облеклото .га погребапитс. Още по-.штересио е, че в паходката от Кул Оба има още две златаи апликации, едната от конто е на фон и с рамка и представлява брадат и дългокос мъж на коп, с копие, вдигнато в дясиата ръка, за да бъде хвърлено. Облечен в дълга дрсха, той сс готвн да нанссе удар върху див бик, слсдваи отдруго животно Пне виждаме в Кул Оба не само богинята, но и брадатпя бог, познат ни добре в съкровището от Детища. Този бог (Артамонов, обр. 253) се явява още веднъж в паходката в злап.о ажурно изображен.. (обр. 255) и любопип.о с. че в лея има и още одно ажурно изображение на грифон със стация гребен на главата, с който се явява и втракинскигс произведения
на торевтиката.
13 много други находки от Ски п.я, например и находките от Карагадеуашх или от Сахаиовка, се пред-ставя често богиня, която дава властга па един цар. Разбира се това великолепно може да представлява и посвещаването на владетеля в мистериите. В гробната находка от Солоха' . открита с редовни разкопки
33 -7-,
Г МПС(1 •4 ' * ‘ I
Шч 14 V-1
1035
шх( 191 1. со .с.мер- ии много гол....ши ,.ж/рии, ч "«.р<и)Н и ш яръгли раынчиисюжет иърху Ч|
брой «ж., л- гаю и IЧ -и и../^м. line и., щммл мъж« >“HV> иняч оч слил ри/ои рнчуадиа с)М|а И.< Н-Ч...1ИИ». .И 17 га г бо/.а И . тимин >11. I .'.НЛН.И1 ел-и. a нц.лу I / < • инж,1д фигура ч а )й ..,и,..ч иа .мии..'.и гр-'»-' .риф.,и и а и При тон.. *.'' > <" Ш '.шурио. ч<; с украсили не ащ,, и,.р- /•«.., нои n.nia;...........« И,. жир. ' Ц..;|./.иии I... /ии.и. ра- ihi'.-.ihh орнамент..р,.„(;„
и и I ракля и Moi ии-и.' »;>Moiили, и К •'ЧояН'Жо и и слил иочлара мш ила ‘ii Сисшари, ра мнчиа о. чачи 4 |роб>1ИИа|.. В Ip.KHX, обя'И, Че >Н у.раШМШЯ КЪМ обДеКДШО С,1 МШИ" lloMa.'IKO В JpilKHX, обачс, ЧСЧИ укр.|11|е|1И» К I.M <Хъ'|‘.К Л'КГО' а МИО. о ПО'МИЛМ 11ИС ПО 111л ПаМе <ИМО СЛИЛ ИлХОДГЛ С (Л ЧЛЗЧ11И украшения ла fill', If i'll |. ill 'll JI' 11Ш1Ы loin с амуиишипа OI Кралсно, ГОЯЮ с опри.а I. I роб
НиколкиI* О| кра нио '. I |.р|'>1 ИИ1Ю .- I/'I-II: Ilia OI i ;M i.'ialHH аллигации, угрмчИИ с филичран и. июбраж < mix 10 |Оу <|„.|| I лила III ixx ИрсЧМ лапляна паче iinm с орлона ИЛИ I рифоиска I лак. (фш 5Х), ЛЧ<...... inl.pllllHI' ' |риф"ПС И.гг|/кЛ11р';6.||(фи1 59/И ЧС1Нри СП Kpl-ГЛИг . 1Л..ВД Ila Хсракъл, иамстиата < Л1-11 ».< Кожа каю качудка /фи|. 60/ Всички апликации им и рамки, украссии с оиули Те сна/сп към painioto' .НИИ. 1Ич * ко и л у» И’-'. В l|azo,i..ria има и e/ШИ ЛИИ loi/ia с|л il,6ani.n ,:/iiiill (ежоие), която се .репс, чм 10 И периода между 450 400I при. и Iрани. Амуницията оч Крадено сч.шо дрябла дасс дачира к юна ..реме, Към него к oiiiacm и пяла редина ионии от i рингите градом по тракнйското ЧсрИ'.морИ'.. n.paOoi' ни о» тлило пли сребро., иърху коню са июбра.сии божества или митологичпи cl.lliecioa, i.npa/lellH < рам.л ol оиули: < ЛИИ Mlalell lipul.Ti of Одссос, ИЯКОЛКО 1ЛатНИ ИЛИ срсбърии 1.npi.miiinii oi Мессмбрня и с/inn м.да па.ис и'.'Лра#с111и; па Афрод|цаи| < оюпол (АИОЛОИИЯ)'
I рц.|а,и1;| с ии и-б- и гр.'ЮИ и лиликаиии|с оч Крадено оч-ии/шо чрябиа да се счп.рже <. ра идежданичс пам< 1ПИПИ I подобии И.обр.м. ии» И Ip.u ий< нпе амупииин А ири< u 111110'10 иа глаиичс иа Хсракъл ии Цока ll.aOci < I.MII. ИИ IIMI.HI lllelolla |р.,ПН1ЯЛ. роЙ11 MHCl' pHHie на мясчочо на Гил а-хсрой исшо, коего .с иабчюлдиа каки, исче пиляхме и и подобии. писки апликации.
I,. । < i.MiK'iiii.. апликации 1<; ". Кра.'и'ио са мио|о ||о-1ясио iircpiami с юпелириото си иигытсиие с Ipi.li. III.- КОЛОНИ, ill Цо Черно море Рамка .а . оиули чореш 1,1 oi Кралеио с шел oi i рч-икиче иакичи. И юна ни ||а|и-ждл на ми. чина, чс и и Л- iiiiioa paMKaia оч оиули с цроиикпала по сыция пч/г, млклр да пс Можем да посочим примери ia Подобии Йим- .цини По аки отси гпач |1амс-|ииии, имаме ли ионе снедения '.а подобии 11р. дм.-|||. Ю1ГЮ да < a clil.piallll с MIK IcpIIHIc и < прашуиаието па MailKaia Ila богонете И боже. . н.на около Нея?
Пра .никi.i иа Мийкичи ня Aoioiirie. I |очи|аи'-|о иа lam ciapa iipe/n рейка богиня с дошло иай-пап-Р и у Г1.рпи|. . >ои юж ни.'1 .и по юж ною Чериомори'., ч.е н<сдсгпо i ‘1>ри| ия I lali-големияг йен гор иа и. иииякуш, об...., ии и- жди ч- бил н Ки.ик, К1.Д.10 храмы и е iriii‘.'i 1сИ до хри. inaiicKaia сноха, иск и
след ion... По Iii.piioio h.iici ню к. препасяисчо ца кулча й и< Kimi» е т.н нръчка с Аиахарчис, спомсиаги ,,У|'И11<’11ИП1> на ceji.Mic мсдрепи” (с. 19/ и и ,.Жиио|а на ( одой" от Плутарх (5), Епи.оды, койчо ии ии" р.'<уно Обач» . ра 1ка .ан у Херодоч И, 76/ и iri.ii нрь.ка < госчунаието на Аиахарпн и Лчина, кое-го ... мята, ч. е. laici'iooii.e н 5X91 пр и - „Аиа>.арти<, юйюбил носе, ил многое, рани и покатан голима |а .имелро. I Паю якъдг iipi.iii.iiiiii. с при. 1Ю1ПС (I к|||||),ссочб|1лиКн1ИК|п>||ремсЧо, когач о хорала и града при inyiiuiiii един <К1 пий ИНИШИ1С ирншиии ни Майкяпа иа богонете. Гогана Апахартне сс обрскьд, ако I |И| ж ап И трип у дома < и. Да приие. с па Великан) майка ж ср Ilia < llopc/l обрели I с, К0ИЮ ИИДЯЛ И 1ПЪЛ-икнани л Г и .и. и ia yi ipon и ie lnia 'на i един Попп и пра шик Koi arm mnia/i и < 'кигня, той сс пас lamin и Olla. i ia Хин. I и c on ipaiin na f.pei а па Ахни (крайбрежт io иа l,e< арабня/ н с обра. ла цялага и рачий Ihiiii nIi'Hiiili ,n,рисi,i I ам AicixapiiH .к iaii,ni, ча да прослаии 601 иия|а c hi ii'lKinc и обрсди <; 'HlMiiail и pci 1 ю и ' ' и ип ии ю обра hi, Прин i.p i.iiiii ио иен, |',дни inn i и и niciia/iail и го обадил па нар (.'нудное
"Т1" ...... ' .......... .......... ю ипдал Лиа-арш. .....................ц тпимаппе II I о ylill'l
। н< < ipco.iin < и Хсродот с рп 1К.П11Л тат т-юрия като дока нгг icino та праждебиостга ии скититс кч.М in 11'1.11 ЧУЖДИ pi 'llll 1Ю1ИИ Пред, 1Ш1И II OI ol.Clio k|,M I pl.llhllю
I она KOCH, IMynaoaMc o| Херо/ЮТ, с прели IKII'IKo, че Г.онпнпа IIMillltl И IClIIIIK pa Hill lipa iHIIIUI. null-Гш* .............. row. юйто Aimxpomc наОлюдамл Гойр шили о»м да го ими. дин, когато се Bipn»
" I’"-""";".' " ' 'брелше , О пинали пре........ под ту1Ш|,. тНМ||(|||.,, Я1,|)Ж.(||,, |У|,К1| ()Т „рпчцуш!-
'""ч .......... .......Ч>»У‘Ш'>Лрил11с(|1ылмапт1). Xopo/ioi ne пи оии. на как и .глеж/aiiiirrc.m обрат
" ........ .. 1111'» ‘ (.мнение, четой,. СП иски 11.4114, подобии ПИ ра .глеллпше от iio-ki.ciih
V'llV II I..... малки aii'iHKiiiHiii Върху лях eiiM.MH. пли шображспия no caMuia богини, или
II 1”Ь|М4< ним II.! |),| ипгши ЖЦ1КЛ1111 II Iiicponc,
VI
Еля» от лероте, с мото богинята се сстрзи, е .тъстт За том пи Ufa , Кибела, ум™ У Яяодор G, 58,. На ^гийс^я Маг,,
"° пл Диддима,се родило момиче, коего Wn отре.жт Л
(Малинских Олимги Там лъиишпе и ,^тс ;;етето няХ сХ
И го прибрала и от г.те, и.та Ло-изтап.г ро.тигелсте чяйралилетсто си. иа госте оишюяивмХ пдаии1ша, КИП ГО намерила. Като го.тямо момиче Кибела измаслила гютда iMWTy ~
,оИ7о били болни Осис-и това тя сс грижела и а ло-малпгте леш и им «миелита за забакт-пи- тамвакз и кимбалите. Като зряла деиоика Кибела се влюбила в един местей момък, — Атис чисто име иа 4ти-ги»й.ги личи Татхо - и забрсмеияла от него. Ро.тите.титс изгони.™ бременила си дъшеря и напета™ а убият Атис. Кибела се скрила в пешерата иа Дионис и там се влюбила в Аполон. госте, я ответ в теисте на хилерборейшг/е — микологически народ, обставаш севера. Но боговетс яакгзати фрилгте с гтад и мор и им заповядали да юдилит олтари на Кибела и ла намерят и логребзт трупа иа Атас. Тъй като те не могли ла намерят трупа му, започиали ежегодно ла правят глииени статуйки на Атис, гости погребвали тьржестаеио. Диодор (3,59,7) заюршва мига с думите:, JIo-гъсно в Песинуст във Фригия й бит построен разкошеи храм“ и „към обрата на богинята били прибавеии пар.тели и Львове, чада се покаже, че иай-вап-рсл те я отхрапили."
( мисъльт иа точи миг е да обясии, зашо богинята се евърчала с лъвовете, с тимпана и с кимбалите. Гачи легенда била разпростраиена и в Тракня, както се вижда от една срсбърна каничка от съкровището от Рогозен, вероятно от средата иа IV в. пр.н.е. с две едиакви изображения иа Майката па боговетс. Тя с седлала но амазонски иа гьрба на своята помайчима—львица и гали с елната си ръка шнята и. а в другата дьржи лък и стрела. По съишя начин Кибела е представена в пачалото на И в. пр.п.е. в о.тгара в Псргам, само четам тя ссвърчанаисорсл, който лържи мълния в поктигс cil Разказваштят от Диодор мстобяснява връзката на богинята с льва, ио тя, разбира се, е много по-стара. От Анатолия, от Аладжа хююк проггг-Хожла одна статуйка иа богинята от петого хнлядолстие пр.н.е. Тя е представена седлала на трои, а от утробата й излита дето. Троньте флаикираи от два льва6'.
По всичко изглежда чс тати богиня е послужила за основа иа хититската „богиня С.тыше от Аргопв". представяна стъпила на лъв62 и идентична със сирнйската Хсбат, почитана от хуритите като съпруга на бога па бурята Тсшуб — хуритския г Зевс. Подобен на него с фиипкийския или капааиският Баал, споме-наваи в многобройии религиозии посми от средата па второго хнлядолетие пр.н.е. като бог-хсрой, конто иьрШИ различии подвили63. Баал продължава да с върховпо божество в Сирия и е известен на гьрцитс и иа римляиите под имело Зевс, прндружено от епитсти, спорен градовете, в конто има своеобразен ку.тп в Долиха Зене Долихсн, в Дамас - Зевс Дамаскин, в Хелиопол (Балбек) — Зевс Хелиополитан и т.н.
Един подобен Зевс сс почита и в Самотраки. Той с мъж иа Майката на боговетс, на която самотраките даватtimcto Аксисрос64, а гърцится отъждествяватсДеметра и я иаричаттака и в Самотраки и в Елевзина. Гръцкият Зевс, царят па олимпийскитс богове, вне познат от Хезоид и О,мир, т.с. от първото хнлядолстие пр.н.е. I |о мистериалиият Зевс с същестиувал ощс лреди идвапето на п.рцсте. Той с нсшщосвропейският бог иа хаиаанцигс, на хуритите и можс би иа хитатите, сии и мъж на майката на боговетс. Зевс се явил при Деметра или при Псрсс||юпа като змей, влязт.л при лея и стаиал баща па Дионис. Именно тракийският облик иа този бог с предадси с образа иа брадатия коштик в съкровището от Лстница Нне го виждаме ирсобрачеп на змей в апликации 5 и 6, а торсвтьт' го прсдставя в човешкп образ, когато се съед1Л1Ява с одна га богиня-майка на Дионис в присъствието па благославящата гц друга богиня-майка на Дпоинс — Деметра. Гочи Зевс с проникпал заодно с Майката па боговетс и у скнтите. Спорсд Хсродот тази богиня, паричаиа Ани, не е богиня па темя га, а сама га Земя, а пейпнят съпруг — Папай или Зевс е родоначалннк па СКИ1СК1П С царе. Тяхна дыцеря спорсд Хсродот (4,8—10 н 4,59) о ища странна богиня, до кръета жена, като майка си, от бсдрата — змия, като баща си. Образы’ й напомни гръцката Ехидна.
И гака, от всичко казано дотук сс вижда, че ночи гането па Майката на боговетс в Кпзик, а също н в други гръцки колонии по Фригия и Битшшя, дошло от вътрсшиостга на Мала Азия, с било евързано с иощеи прапшк, при който върху облсклото сс поставят обрати, евързашт с пейпия култ. Така са били ез.здпдепи моделпте, па конто подражавали тракнйскитс и скптскитс торевти било па сцепи, в конто богиня га поевещава см ьр гни в мпс терин ге си, било с изображения па животпн, евързани с лея. Велика га богиня има също и ловпи функции, том в 11сргам, в каппчкато от Рогозен и на други места се предогавя и с лък и стрела. По този начни може да се обясии присъствието в нконографскня рспертоар на богинята-майка па многобройии оцени, в конто зверове а гакупат други животин. Докато в южна Руеня то са възп-
риели като украшение на облеклото, и Тракия поч'коро са бнлнсвър чти с конскита амуниция и с украсата па копаните.
Нис видяхме, че в icxnrrc от северного Черноморце до средння Дунав богато украсената копска аму-пицпя получав» други форми през II— I в. пр.и.е. типичен прсдсгавнтсл е съкровнщсго от I аличе. 11 ц него тези две божества се явява i отпово Майката па боговете, фланкирана o r два ястреба п един бог-кошшк Всъщноет цялата група фалерп също с украсявала амуницията на отдач. Подобии фалери с изоб-ражението па Майката на боговете са намеренн но цялата епомената облает.
За мястото, па коего са стояли фалерптс с изображеннята на богиня га пне научппамс от един рслеф, открнт в Слнвенско. Тон с много голям, очукаи от венчки странн, нздкпбап вт.рху лнцсто на един блок. Макар н поста поврслен. върху него ясно личи изображенного па кошшк. Той пропуска с разня та хламида п с нздигнага десница, с която хвърля копие, което не с представено. Срсщу конската глава о нзобразек един ритоп с формата па рог. а под коня лъв напала вероятно бпк Пред кошшка стон бопшя, облечена в дълга дрсха. Важно за пас с, че на гърднте на копя с представсна голями фалсра с рслефно изображение па божество. Фалерата с ясно отделена от гърднте на копя с тяспа и дълбока фуга и покрива цялата продна част па гърдите, т е има големпната па фалерата с изображсннсто на Майката на боговете от Галиче. Самият бюст на божсетвото с представси с глава, отделена напылю от фона на фалерата, т.с. в кръгла скулптура.
Така ние виждаме, че старата Т|мднцня за украсяванс па копскага амуниция с изображения на божества продължава. Изображенного па бога-конник от Слнвенско не представляв;! падгробна плоча. а е обред за един бог, чнйто атрибут с ритон. С тозп бог вне се заннмавахме вече па друго място във връзка с други памепнщн. Няма съмненис. обачс, че паметпикът е одно от най-старите камепнп изображения на бога-хсрой н то в един аспект, който го евързва с боговете на смъртта и на мъртвнтс. Според фалерата с изображение па божество, пне трябва да го датираме към врсмсто, за което са характершг тези фалерн, а именно късната слинистичсска или предримска епоха. Това иавежда на мнсълта, че самият бог-конник се с представал като смъртен, евързап с Майката на боговете, чнйто образ носи на п.рдите на коня си.
Зевс и богьт-херой. Видяхмс вече, че макар и рялко, богьт-херой в римската епоха взема слсмспти от икоиографшгга на гръцкия Зевс. Наистипа във фрагмент от рслеф от Саладиново, къдсто той с предс-тавен като кошшк. името на бога не е запазепо, по след него следил в поспешен него израза „и па иимфитс", по в друпгге вотивв Зевс и Хера са придружсии от нимфнте и в падписитс са дадени нмената па цвете божества и па нимфнте. Това став;! още по-яспо от надписи и изображеннята па Юпитер и Юнона в рслсфа от Басарбово. къдсто Зевс с наречен Юпитер Оптимус Максимус, а Хера — Юнона. При това и той, и тя са прелставени като езлачн. От друга страна пне имаме уверенного па Херодот, че (4, 95) „сыцптс тези траки стрс.тят срсщу светкавпцата и гърма, хвърляйки стрслзпе си към псбето, заплашвайки бога, защото вярват, че няма друг бог, освсп техипя" (Залмоксис). Тракитс не са смяталн мълпията за оръжие па Зевс, шгго са почитали бога па мъ.тнията. У старите >ввори Зевс се споменава за пръв път в 54 г. пр.и.е. и то за заладиитс области на Тракия по горна Струма. Там Цицерон в речта си против Пизой (34—35) обвипява рнмския пълководец. чс ограбил светнлището на Зевс Сбелсурд. Този спитст се обясиява като „хвърляч на мъл1П1я“ и в рс.тица надписи с заназеи в Тракия проз цялата римска епоха65. В рслефите Сбелсурд се прсдставя вииаги гол и замахващ с мълпията — известен тип па Зевс Ксраунос. В изображеннята върху оброчш! рслефи той с вииаги сам, докато в остапалите паметиици от Тракия, както и в цялата римска истерия почти винаги е прнлружеи от Хера и с със скштгьр в деспицата.
Но в римската империя има две прсдставп за Зевс. В нзточиите провинции — в Месопотамия и Сирия с името иа Зевс се озпачаватизточшгге богове на бурята. Така например Херодот (1, 181; 183; 3, 158) дана името Зевс Белое па вавилоискня Мардук, сип на Еа (вавилоиския Кронос според вавилоиския писатсл Берос) и внук на Ану (отговарящ иа гръцкия Уран). В първага плочка иа вавнлонската поема „Епума елиш", чнйто нан-стар прение е от IX, а иай-къспият — от III в. пр.и.е. Мардук с описан гака:66
За лоруменяване труден, невероятен по вьншност, очите .чу са четири, ушитс чу са четири, четири пьти по-чъдро чува, очите му във всичко проникает.
В една статуетка от XVII в. пр.и.е. Мардук с представси шщетина с чстипи л„„, „ , еъши „ра1.. Самият спитст Белое е друга форма от името иа капааиския бог Т"
бога и» (W™ У " <*всР»а Палестина и южна Сирия Многобоойисте Лф '
вег «рой са известии в срсдата иа «ггорото хилдцолстие ст глипеиите плочки ст уХинГсп Р "щ”" М)6’. Той продължава да се почига у фнпикийцигс през цялото in пио хив.иг Р ( ,ас Шам' »E,lfirallrra като каиааиски бог. Той с сии на Ел, който в древности, се ^-гтафитфаТ^дтК^ Оше проз второго хшищолстие Бшст се отъждестаява с хуритския Тешуб, също като 3e^Zfc родеи вместо от майка, от Кумарби, смятой от модершгге изеледоватоли за хуриюкия Кронос. К= скопил ирсдшсствеиика си Ану, бога Небе, също както Кронос скопил гръцкия бог Небе- УраЛ
Във формирапсто па ми тонете за гръцкия Зевс роля са играли венчки тези малоазийски божества Баал през цялото първо хилядолетис се полита в цяла Сирия, а п.ршгге, след .авладяваиего иа този облает ст Алсксацдър Велики, го иаричат Зевс, а римляиите - Юпитер. При това култът му с различен в развито грддовс, голсмирслигиозпи цыпрове. В Дамаск той е известен като Зевс Дамаскин, в Долихс— кэто Зсвс Долихси, както вече беше отбелязаио. В Баалбек, преимсиуваи па Хелиополис Зевс Хслиополиган имал подчертит функции не само иа бог иа бурята, по и па бог Слыще. Приема се, че Баал, почитан първона-чално от пеипдоевропсйцитс, се ра.проезранил постепешю и веред иидосвропейцитс и с споменатият у Херодот (1, 44; 89) Зевс Очистнтсл или Карнйския Зевс (1, 171; 5, 119).
В одна трупа рслефи от Тракия ние вивдаме бога-хсрой с чертите па тези иэггочни Зсвсовци. Така например в рслеф от Пловдив , посветеи отрслигпозно сдружспис (сингеиеа) хероэт с представси с три брадати главк, очевидно поради нсвъзможпостга да се прсдстави с четири, защото четвъртата се скрина от срсдиата му глава (фиг. 61). Богът е облечен не в дългата дрсха на Зевс, а в късата на малоазийскитс Зсвсовци, пристсгната с колап. В дссшщата си иа фона па разияващата се зад гърба му хламида вместо кописто на хсроя държи двойпа брадва, издигната над рамото му. Пред пего с жената с олтара, присъства и прнслужиикът, който се държи за опашката иа койя. Пол копя трпглаво куче напала глигаи. В двата горни ъгъла иа оброчната плочка са представснн бюстовстс на Хслнос и Селене и това показва, чс чстириглавнят бог с двойпа брадва е свз>рзан със Слыщето и Мсссца по някакви причини. В остапалите рслефи двойиата брадва не се среща, както и бюстовстс па Хслиос и Селена, а в някон липсва кучето и дивечът. Само в един от тях с изобразона още едва глава зал тази па кошшка. Във венчки остапали се внждат ясно трите глави на конника.
Така икс внждаме в изображс|щето па тракийския бог-херой ла се вмъкват не само слсмепти от иконография™ на други брадати божества като Асклепий. Силвап, Адсс и Зевс, по и па сирийско-мссопотам-сюггс богове па бурята, който се отъждествяват с гръцкия Зевс. Очевидно с, чс в търсенето на образ, с който да прсдстави чертите на малоазийския нсицдосвропейски бог, тракийскияг скулптор се обръща пак към образа иа брадатпя херой, представяйки го с елемситн от изображеннята па бога на бурята в Мала Азия. Така ние стигамс до още една метаморфоза иа орадазз!я бог от конската амуниция от -Потница през римската епоха.
Безбрадатиит бог от апликацшпе от Лекница е всъщиост в основата па релсф|гте от римската императорски епоха. Повече от деист двести от изображеннята на бога-херой в Тракия между I и IV в. пр.и.е. савсъщиостнабеэбрадкоппик. Кактовидяхмеоднаголямачастотоброчшггеплочкииаричатвнадписите си бога Аполои, а някон го представят с фризурата, дългата дрсха и главно с юггарата па бога. Само в един отрслефпте на голобрадия херой, той, макар да е наречен със загадьчппя спигет Асдулес с представен всъщиост в тиаса на Дноппс и очевидно заема неговото място. Така всъщиост в рслефите хсроите са цдснтифииираписдвама сиповеиа Зевс: едиииягот Лето, другият, според мистсриалшггемигове, от Коре, от Деметра, отСсмела или отдругитс майки на Дионис. Но колкого ида изглеждастранно итогава, когато хсроят носи името Аполои и се представя с пеговите атрибута, той пак се вмъква в целия комплекс от мотиви, ко.гго се явяват и при старите богове, посети брали: богинята от дървото със змия, кучето прес-ледващо дивеча, прислужника, държащ се за опашката па копя или препускащ па коп зад бога. Разбира се тук имаме прсдвид оброчиитс рслефи от римската епоха. Видяхме, чс в релефа от Мелник в същага схема с вмъкнат тиаст.т па Дионис. Но там Дионис, наречен Асдулес, с евързан не с богинята, а с митологичсс-кото съшсство, което го с отглсдало склепа.
Трябпа да обърнем внимание на още една подробност при изображеиията на боговете като хош.нци. В ияколко десстки оброчки плочки отсвсталищата при Глава Панета и Баткуи, макар чс кониикът парен 1 Асклепий, гой е представси млад, без брада и без атрибута па Асклепии, при това поссщ спнтета Са.
37
добюсснски или ЗюлМЦДреНСКН. 11о и при зе ш и юбражекия пабшодаваме всички слемсниг отра ,ка,п мига <а хероя: дърпото ем змия га и жената при отара, прислужника, кучето, дипсча и т.н. Гопа покЮПа ясно, че псыцпоот пески dor, кой ю пасма образа па хсрой, се страна .автоматично с венчки течи елсмсита 01 иконографии та па хероя. пешпиепмо дали с стар, като Зевс или Адсс и < ivib.hi, или млад като Аполон пли Дионне. Но когаго се предо ывя в ipi.itKara и римската си иконография, той не пасма тети слсмснти ПОЧП1 никого. Ка шам ПОЧ ги, чащогоез.м табеля аал само одно и включение оброчек рслсф, ча са,жаление
пе цял. от свети чище го и Глава Паиега,п. I la пего са прсдставсни един до лру| Хш ня, Асклепий с тоягата, по която ее кие змия, и малкшгг бог с наметало и качулка, койго чес io ПрИДружпва диете божества Тслссфор. Между Асклепий и Хигпя сс впжла дз.рио, около което се вияа две амии. В два га горни ъгьла иа плочкатаса предстанет!бюстонете па Хелнос и Селене, конго ппкога в I ракия не спиътсгпаттезидве грз.цкл божества.
И шепацнаш с налпистт, който се чете над изображеинята: „Snncto Silvano dco et Dianne”.
I Iociiciuciiiicto c „I la спетая бог Силвап и па Диана" (римска та Аргсмидл), макар че изображспията са на Асклепий, Хигпя и Тслссфор. Зада or личи теш Асклепий и Хигпя от други ге п да покажс ирг, чкати им с бога-хсрой. скулпторъг с изваял из.рху дървото дне амин и е прибавил към изображения за бгостовстс на Хелнос и Селене, както това с видно и при пякои от брада гиге трнглапи конпицн.
Но иска сс върисм към на,проса, който ин занимала. Нансяк ьле конно го изображение па хероя, независимо дали с брадат или безбрад, е сва.рзапо с никои постояиин слсмснти: жената при олтара до дървото, обвито оттялото на змея, прнслужгшкз.т, който се държи та онашката на коня и ловпа та сцена. Единстве-нпят случай, при който можем да определим младня бог с в дне ппликпЦ1П1 от Луковнтското сз,кровище, коего та сз,жаление още не е публико вано.
Лплнкацнпте от Лукоиит принадлежа г на сз,кровище, намерено случайно заелпо с ияколко железин 101ДИ, конго имат ежопе (бодан) и ее срсшаг обикиовепо т.п втората половина на IV в. пр.п.е.71 Те са образупалн пяколко гаршгтури ог украшения та коне от периода между 350 и 300 г. пр.п.е. Диете сребърнп почлатени апликашш прсдставляват изображение на бога-хсрой но принципа па апликацня 13 от Летпица (фиг 62). Горната им част с без фон, докато полнота с обрамлена. 11 па две тс е прсдставен млад конник в кз.са дрсха и с разнята хламида, който замахва с копието си срсщу пап сера, която ичскача между предан тс крака на копя. Кошгикз.тс голобрад. бое, с къса коса. Върху оглавппка па копя са озпачсни апликашш. а ссддото е такрспсно с пре п ръдсн рсмък. Пап Герата с приклскиача на задшгге си крака, с вдигната муцуна ка.м гт.рднтс на коня, а копието па копийка с насолено към вся.
Двстс апликашш от Луковиг с прнсъсишето на iiairrepaia дават възможност да се предположи, че торен it. г иска ла прелставн Дионис, който слипе таен от богове ге е с нарзан с този звяр. И З'ова пи навежда па мисълта, чс мл.адият хсрой в аплнкапиите от Лсзпина или в пякои оттях може да ба,де Дионис, макар в самого изображение да не се внжда гшкакз.в друг елсмспт, който да го стропа с копийка.
Както и за се ошгпкзме да обясиим безбради ге и брад.п и ге богове-конинцп, пе можем да сс съмпявамс в пякои ||>актп. Прели венчко майсторитс, н (работали и юбражения га па богове-копш'щп от Летпица, Лу-ковит. Ловец и Рогозен, се опилен да си служат' с слсмснти от гр ъцкото изкуство, за да представят мито-везе на една религия, много по-различиа от гръцката и римската. Ако трябва да тз.рсим връзка между июбражешгяга в тракийската торевтика от IV в. при с. и тракнйскитс оброчии памеззшцн от римската сноха, ше трябва да отбележим, че римски ге скулпторни памстанци в Тракия много по-често представят бога-хсрой като едпо божество, отколкото сребз.ринге зракийскц съдовс. Всъщност, рнмскптс оброчии релефн па боговете-коиници много по-огчетлнво отделя г бе гбрадгггч: кошшци, давайкн им азрибутитс па Аполон и Дионис, озколкого почтарите изображения в I ракия от IV в пр п.е. По вотшштс от римската сноха лаки и имена па Погонею от гръцкпя пап геон, конго дообяснягкгг промспитс, нвезгшили в разпй-тието на qxiKHiicKara религия. Ьожесззипа в почтарата епоха са исдонзяснсии. Тс са херон, конто си приличие < з.кровншето от Летпица за пръв път пи позволяла да видим едва по-стара с четирн века <|>аза оз разпигисзо на зракийскага религия, много предн да дойдаз римлянитс. Тати религия е формираиа в продтагженис на всковс, много предн зорсгпч.т от Летпица да я изкоис в обрати върху копската амуниция.
Макар п често гп. та по много примитивен начни, гракийския г торент ез.здава сам обрати те па божества та си и прокарва в тях първитс ошпи да ги от личи едно от друго. Такт,и с случая г с намерения случайно шатен пръстси от I ложеие, Тетспепско . Върху пртлтсиа един брадатбог, с ичдипшт над главата рог, води копя сн. ( рог на и юбилие или с рнтон и ръка се представя обикиовепо гръцкпя г Адес. Очевидно и пашня случаи зова с TuiMOKcirc зракийекият Алее. Върху друг златеи пръстси, енлно и прит отдълго
„occi.e, лронзхождаш от богата к. находка при Брсзово от края на V в. лр.и.с.« е изпГ б „ ;11ШИК, Който сс днижи спокойно към богиня,йодана ща му р.ггои Нс с трудно в исто ствола разд^Х Залмокснс, за кого-, о иаучавамс о. Диодор (I 94, 2), чс още като пар и смъртеи получил учсиието си за беземьр п'сто на душал. от общата Хсстия боплйгга на дьржавиото, .и обшото и иа частного опшше гака както Моисеи иолу чин споите закоии от Яхве, а Заратустра от Добрия демон
цис виждаме как богьт-хсрой още в тати отдалении сноха получава различии атрибуте. конто го сближалат с отдели., гръцки божества, и гориия случай с боговсте иа Подземного царство, т.'с. на рота или p.rrolia ее дана копире .по значение. I ой лрсдставя „заколите", т.с. рслигиозиата същиост иа учсиието си под формата на чаша от този тип. Процссът иа подобно характеризиране на фуикпииге ла бога води иачалото си от време, много по-старо от римската епоха.
От ИСНЧКО казано дотук сс вижда, чс в аш.икациитс от Детинца гореюгтразказва тсогоиичпата легенда, която сс с пазела и мистсриалпитс дейтроне като Самотраки и Елсвзина, различна от таги, която сыцес^ твупа в Гърция в класичсско време и която води иачалото си от Омир и Хезоцд. Това е едва предгръцка легенда.
Теогоиичните легеиди в Гърция са две. Схемата иа Хезоцдовата легенда с следната. Начело на пантеона стой Гея — Зсмята, която родила без ст,прут Уран — Небело74, който и ставал съпрут. Между миогобройпи ге им деда — Титаните — са Кронос и Pea. Кронос детро.шрал бани си Уран и го скопил, оженил сс за сестра си Рса и искал да поп.лне като другого деда и сипа си Зевс. По Реа му дала вместо Зене пов.гг камък и скрила детого. Той порасиал и започнал война с Титаните, начело .и конто ззеталал Кронос. Хсзиод с написал своя га Теогония в VIII в. пр.п.е. Пауката през послсдиите десстилетня обаче се сдоби с прототипа па гази теогония, ст,ставен по същата схема и написан на нсиидоевропенски, хуритски сзик75. Наистнпа в пего боговсте пямат жени, ио като главен бог в пантеона иа хуритите, пассляващл ссвсрпа Сирия и ссвсрпа Месопотамия, стой богьт Небе Алу. Той бива дстро.шран и скопен като Уран от приемника си Кумарби. Кумарби с в борба с другого богове. но също като Кронос, иска да погълве сииа сн Тсшуб и пипа вместо пего камък. Тсшуб, подобно иа Зевс, започва борба срещу Кумарби и го детро-
иира.
Мистсриалната легенда с съвссм различна. Тя води начатого сн от стзрата шумерска легецпа за ум-рслия бог. В края па лятото майката иа бога го оплаква като мьртъв, защото той си огива заодно с топлото време. Този мотив, известен ошс от края на третото хилялолетие прсминава прерабогсн у х.гпгпгте. В мссопотамската лете. и. а този бог бил Думузи или Тамуз, покрошггел иа пастирския живот и плодородного, който слизал всяка година в Под земного царство и бил оплаклац от хората като умрял. Същият миг в представите па индоевропейците x.mrni бил развит по друг начни
Хититската религия с изпълнепа с много божества, голяма част от конто нс са индоевропейски. Но между тези, конто са иаследсни от заварешггс хата (ненндоевропейци) начело на пантеона стоят богьт па бурята и богиня та Слъ.ще от Арпина. Нис нс знаем, дали те са имали имена на хипггски, зашото в тскс-товстс тс сс озпачават с шумсрограми за буря в Сзгыщс. Богь г па бурят,. оттоваря па гръцкия Зевс, като има за атрибут кп,линя га, а Слыщето от град Ариши с гьждествено иа Майката на боговсте .ста иа гръцката Мистериална Деметра. Между многоброн.ште нм деца с разни имена има и една трупа отешюве. конто сс означава г със същ.ггс шумсрограми, както и богьт на бурята, бог па бурята от град Ку лнвнева, бог га бурята от град Халли, бог па буря га от град Jliixmnia и т.н В спомеиатите гралове тс пграят роля, подобна па тази иа бога на бурята в хнтнтското царство — покровители са па държавата пли па града и
па плодородного. ?6
Един подобен бог с богьт на буряга от град Нерик. Като Думузи той напухшая хората „Богьт .а бурят*., сс разсърдил па хоратп и слязъл дьлбоко в едва пещера." Като слипал до бреговете на деветте морс га, „слязъл па брега па почтена га река (Никслната — река в Подземного царство), отгеглнл се от човсчссгвото, оисл.ено от кръв и престьплсш.я" и така умрял. 1кговият жрец слизал .к. дъиото на пещера га, кт.дезо прцнасял жертва на него н на хагска.а богиня By рутему и го прн.овавал да сс върне. Така богьт на буря га от Нерик образувал с Бога па бурятаи с майка сн Слънцето от Арпина една тройка.
Този ми г в Само .раки има ияколко варианта. Зевс и Майка га на боговсте (Деметра) исс.тали в Самот-раки сииовегс си Корнбант.пе. Един от тях бил убит от двамата сн братя н уб.пиштс избягали. Вероятно имс го на Корнба.пнге ирон ui.ua от аснрпйското Корнба .пн Кернба, брадатн и хрилати дехюнн, еврейс-ко го Херувим. Спорен Диодор Майка г., на боговсте (5,55,9) «асел.им в Самотраки.. пъригте поеел.шш. заодно със синовсте сн
39
ЕдПОВрсмсттиоахсНОМе.теЛГЯ прототип,«( .• v..-----------гев.мухи ити. . шествуй,Ия(>у,
вариант Жрешл и. бога на бурят,. от ИсрЯК ........*Р..... “•« ЯУ«и с ..Ln., боже иа бур,,.,
гр»л11сриг^,,с^.гп.,ам.<...»ф..6.и(...<.1.и-».... •.ср.|И.с^.--.1..я..^*<инри1.рСшкиг..л^..^(;,мг,й«в... Ерсшхнгал с името иа богинята на По/пемиото №Р< тио У «пятите 1ии вместо С лыщего... Арн.1)1я „ то .и вариант шуисрек.тта богиня ЕреШИГГач ставала жена па бог а иа бурят А у тиумсри ic Ерешкигал е богиня ил Ползсмисоо царство, както мистсриалиата богиня Корс (. други луми симотрвкитс шели не само ос..... ми. иа хи,наше за бога на бурята Зене, с. Майката ..а боговете f лт.ииего <л Арнтгн.,
и за Корнба.п бога на бурята т Нсрик, но и гигрнаита му. който замес пи. ( пмитего от Ариииа с Ерешкигал която Прсвт-рлали и Коре В /трут ага мистсрналиа пег сила сын., има /.вс майки на Загрей-Ди-они.. нс/ип.ж Деметра, яедтп.» Коре Съвпалаисто иа мистсриалиата легенда с хититската ис свт.ршва обачс само с тоиа И по-натятьк мистсриллплта легаша про/п-'<*<” ' /Ш следяа хиппс ко-шумерска/а Алее сс нлюбна в Корс йсъссылэ'. исто на Зевс я гребла и я отплича наснял, бе < майка й Деметра да зиас " Нсшо подобно стана и с Ерешкигал. Нейлия/ брат Перг а ст»с стгласисто па баша и Ану слита иъоръжеи в Подземного царство, насилий я и в края па краишата става исин с i.npyr и парува I медно пал 11олтемного царство,7* Млаложсннитс получанат съгласисто на башитс си за брака Ану го лава чрез своя пратспик и херолл Кака, Зевс чрез Хермсс. 11с само обшята схема на лег сплите с еллаква, по и никои от подробное*
тите, с КОНГО тук ис ее заиимавамс
Вторият вариант иа хититската легенда с майката на бога Нерк ее смята та ио-късси, ио при всяко положение с прели XII к пр.и.е. ПроиикваНето иа хититската легенда в релит пята иа мнкснска I т.рния. (одето принте живеят ра .мессии с траки и пеласги, с ставало около срсдата иа второго хилядолстис. Ггршпе в Атака се обтекали с лея и тя с запазеиа в Елевзииа. -одето принте са дошли след XII в. и в Самотраки, кололи игран от тях прет VIII и пр.и.е. Но бег. съмисннс тя с проиикиала и в 7 ракия сине пре.
второго хилялолстис пр и.с
Изглежда ст кроии—сто ат Лстнииа ... прг.и гп.т ии предлага тракийската интерпретации на теого-иичиата легенда Така в алликаиии 5 и 6 са прсдставеии врт, .ките иа Деметра и Коре с бога змей. И Деметра в апликаиия 5 галл триглавия змей, и Корс чуловишння змей-грифон. В апликапия 15 с преет,з-дадси свсшсният брак иа Корс с този бог, вече в аитороломорфси образ. Той става и присъствието иа Деметра (Майката иа боговете), която дт.ржи двата материал..- атрибута: ст,да с.х снещсиото питие и вейката. с която благославя божсстаст-ата двойка От техник свешен брак шс се роди Загрей. Мистсриал-Ният Зеве тук с представси брали.. като боговсте-кониини в алликаиии 10—14. Той очевидно с месте., покровигсл па/швата природа, стрзаистиличпитс мссттштракийски Звереве: мечката и вилка (алликаиии 13 и 14/ Ситп.т на стария бог-xepoli и богинята с мла/шяг бог-херой, който също ка к. баша си има за осиовси атрибут копиего, макар да не се бори е диви звсровс или да с придружсл от домашни живо-л-и. Едиистг«ио в ал лита пиите отЛуковит ирис .хтеието иа иаитерата показва, чс мистсриалиият сии с Диоиис.
Интересно ела тхтбелгжим, чс ж ички июбразст-и в Лептина бог овс се иредстаият като коииипи-ловни, макар чс в гракийска га торевтика има изображения и иа други богове. Прел нас този фак т иоставя вт,проса, зашо боговете в 7ракия, конто учасгнуват и мистсриалиага легенда, ис са прсдставеии като Зевс или като Диоиис, както в г рт.нкитс или в старите и почни ламепнши Отговор иа този -п.прос ии лава едко сведение
иаистииа/госта неясно и сЛъркано па Климент Александрийски (I'rohll/, христиански ннсатсл от II и от и.с. Karo се опитва да обясии как са iipoinnc .ли мистерии ... той лише: „Мисля чс имего оргии или мистерии ее обяспяга, тпфвотоог орг с (oppi, гияи/ ги.ради пасочсиия кем Зсис гияв иа Деметра, а .порото от Mizpcorara (циот/е) около Диоиис “ AK.opi.T тук има прсдиид крт.восмсшсиието между Зсис и майка му (Деметра/ или Майкла иа боговете, от коего Се ро/(яла/гынсря им Корс (.лед това от второ кровосмешение иа Зегх /пллсря му Корс ее род/тл Диопис-Заг/г:й. По иата гьк автортл прол'ьлжава: ,,11о аз иямам пищо лргхгив мне гриигс ла са иаречсии и по иякой h i иняиии Мгооит, който според Аплодор бил убит пр и зон с куче /и отгона .'..плите мистерии/гобили славата на по.рсбалиопочитаие. Можем ла мислим и другояче норали съвладаие на здуковетс при м.отерня цибг рн/. прикатка и мюстерпя риптт рнг На лов ходят И иякои други, но такииа мп топе има у найварвари. е т раки, у най-глулавит с фриги и у иай-су-евсриитс слили flpovier да с човект/г, който ст.зддл тати и .мама за чоисчесп.ото, бил той Дарл-.и, който им:'- , мис .сриите иа Майката па боговете, или Естион, който учре/но. сам.лракийскитс мистерии, ИЛИ траки'.и|,т Мидас, който научил май. горста и .мама о. Одрис и я предал иа иодаиицитс си!“
В< ички иЛроеии втск<... липа са ратиростраиитсли иа ми. принте иа Майката иа бо/ оистс: Дарлан от -амтлраки .пива в Мала Азия, Естиои с пар на фригийската 7 ива, Мидас дар на фрнги-с, и Одрис
40
-„ним 'V'P«C"',C плс'^ » итгочшггс Родопи И дисшио Одрииско. (кички тс са смъртшг
" или сшиве на паре <п ссвсриа Мала Алия или Тракия. Мюотгг в Атака прилила иа тях Но катп.ве’ uBcWP/r ла сравияваисто им с Мюотгг и сиъртваисто им с лова? Изглежда че лот играс голяма роля в И)Исриитс иа Майкжта тш боговете, капо с и у Климент Алсксаттдрийски. Спорен едва от миогобройттите „МОШ ла партаьора иа Майкла на боговете Атас, дадсиа у Павтаиий, (7,17,9; емт.рлтият Атас бил ^того предан иа ку/гга иа Майката иа боговете (Деметра) и прслизиикалревдостга иа Зеве, който прятал срепту него слип г лиг ан. В лова на т лигаиа Атас загииал. Вдруго предание пак иа съшото място у Паизаиий доте има божествен ирон ixoji. 1 la фригийски името иа точи обожествстт с.чъртеи зиачи „татко“, макар чс ИНИГО слип от ми гоисте за пего той ис стана баша. В палсофригийскитс надписи от VJ(—V в. пр.и.е. името му ее ерстиа като означение иа баша Подобна легенда се разказва у фишткийшгге за Алоиис^Родеи емтртеп, ОТ кръвосмеситслпа врт.зка между баша и тп.шеря, като Диоиис, Адонис, чисто име отяачава гоеполар, в прсработеиия ат гърцитс мит ее люби зиме с Персефопа и подземного царство, а лете с Афродита. Рсвиииата Артемида праща един глигаи и при лова Анолис загива и подобно иа Диоиис става бог след гибслта си. Митьт за Адонис с разказаи у Аполодор (3, 14,4), който спомеиава и за Мюотгг. В осиовата^иа лсгсштата за Адонис стой един стар финикийски мит за Баал, името иа който също зиачи госдодар. Според даииитс иа Евссбий той умира вески селем годиии. При слизаисто си в Подземного царство Баал е придружеи, според Филон от Библос (преразказаи у Евсебий)®от седем свои служители Кабири, конто също водят със себе си по един глигаи, жертва, принасяиа и иа Алее в Елевтииз, според Климент Алсксаттдрийски (Proh. 11). Очевидно глигатпл и иъобще свинята е сиързаиа с Подземного царство,
Нис видяхме, чс глиганътзасма важно място в изображеннята иа боговете-ловии. Наистииа в Лсттпша го ляма, ио го памирамс в колана от Ловетт и и капичка 159 от сч.кровишсто от Рогозен, евъртаи с двама богоис-ловтти Той с преслсдваи от боговстс-хсрои и в тракийсктгге оброчии рслефи от римската епоха, и,лето с предлочитапиятдивеч. Явно с, чс вТракия мотивътеоб'т.риат: не глиганът побежлава човека-бог, а човскът-бог побеждала глигаиа. Това с един постоянен мотав и при хсроя в Гърция Аполодор (1, 8,2 и I, 9, 6) разказва как хсроят Мслсап.р убил на лов Каледонских глигаи и как Хсракъл (2, 5, 4) убил ари-мантския глигаи. Изображения та иа двата змея в апликапии 5 и 6 в съкровището отЛеттшцаеа като взлезли оз хсроичии ра ткачи за чудовищии змии: чриглавия змей и змея с глава па грифон, конто пазят богиня или смърпта. Нстпо повече — самигс боговс-кошшпи са представсни в своите ловли приключения па лов или в борба с мечки и иълтти. Нис виждамс как течи богове започват да се различают един от друг в разните памстншш. Боп.т държи рог в пръстсна от Гложсис (фиг. 30), богинята — ритои в пръстсна от Брезово (фиг. 29). Брадатпят бог поен тържсствено над главата си фиа та в една от апликаииитс от Летиица. Впе-чатлснисто, коет о оставят тези богове, с, чс всъшност трахите са имали само богове-хсрои и чс у тях мистсриалиата легенда с дошла от хитипгге, като лсгсплитс за Слыщето от Ариттпа и Ерешкигал като майка па умрслия бог са били прецессии върху хсроите.
Хитатскитс MCCT1III богове иа бурята оттоварят на гракпискитс местей херой. Боговете на бурята у хитататс са или аиоиимпи или носят същото име, което носи и баша им, озиачаван съшо като бог па бурята, кой т о макар да им с баша с итехсп брат. Тс саролспи от една майка и затова тя с Майка иа боговете. В тракийската релит ня от V—IV в. пр.и.е. тези богове под влияние на хититската религия са образу вали исито като един своеобразен тракийски пантеон. Нис виждамс в колана от Ловец и в каштчката отБорово, чс хсроите има т различии функции и чс можс да има на одно място двама херой. В римско врсмс хсроич-1Ш гс слсмспти в оброчиитс рслефи иа хсроя ее засилват. Змея г не пази само богинята, но и дървото, около ствола иа което се увина, а също и култовото място — отара. Това са реликта от старата мистсриалиа легенда, в която змеят пати Коре. Той вече не с змея т-съпруг, а змеят-страж. Хсроят инна при бопшята, било да да под||есс своего излияние с фиала и рт.ка. било гопейкн дивеча към култовото място на бопшята, било подпасяйки в рт.ката си жертвения лов.
Н тракийсктгге рслефи от римската епоха боп.т-син е обикиовено млад. Но тук роля играс не толкова ттрсдставата :та бога-баща и бога-сии Загреб, колко го икопографшпа на божеството, с което хсроят ее слива. Ако бот-т, г с брадат като Асклепий. Адсс, Зеве или Сшитав, хсроятстава брадат. Ако богътс безбрад като Аполои, Диоиис пли Арсе, гой остана безбрад. Очевидно е. чс при изобразявапсто на хсроите в рслсфи гс се имат предпид сииовстс па бога иа бурята от хп ги тсктгге религиозна прсдстави, а не самият бот1 па бурята. Или по-право с да кажем енповс'ге па майка iа па боговете, между конто трябвада поставим и самия им байта - Зевс, който също о пени сип.
II
Ичхухкжскзмса га бопмчта манка в pc,«сфннг оз f»xu..i c АХ.з H« « npe x гавл неизменно с с.ипц сшаи «рибута rvprore. ..меитплттарк? кч-.v. m«« Зеге пхы много жени, итога и когаю<4 фэтагмннвре.К'фнте »•»•« П'« же:- .WKtmi лч-агае-.«и н сын. СОШ ивемчкте И«ЧУраженнеп) тбех-лта не го реки иаивх-хеи чроме :-з Тки ботам ” и» Ю'И богини не хе ним: с гръко-рих^ >1(tf
Лмачтанего ва съкровииетх» от Летинн» е хихчх? гххк'Ю npe.lH генчхо и исгорнгга на трихин. «аг, ряпв Че гл юж-«га не св нтосриччи момента от живота га сами ммстел *ш га смъртсн. нме CMf снгурчс* rop.v тога. чс генххя нонет. \н обуз.«* отнята в Тузмте "vpxy сипи и сребз-ртз схтове. ю. koacssmsm.в много игк'моие. цхуиххо».у ..:« or Рухлнит мера* ''гелнец.'-рядко върху копехаамунщщ^ ct явввог «хгоне а бстана ** хере*. Праапип ж маслам, че прежтавсмитс оцени са вэета от мастера-гге. ее ытха го . <= .< хтогехе гонге сз w сххтланм пра цх* гсге << ею ил погнийте: богннтта, пз«на от змс*. а сисмкмвп брак между бег а богваи а ТфисЬстаието га друга белите. Техн мотива не се среивт t други мчтове. го гон в м-ч'тегахт-'ЛО. Оз.трута стра га.преккт к-гот.амчетх'риа.'!1ггемкгогевсдга.-р<а га гогого-хереи а тиллваАлех'Ю цре: рнхтекага епоха ш богоготе, пре.кгзмни каю ловца о нхтето герой ив вокзлга. недруга бсгого у траките не е выато. Но ние споменахуто вече, че тто.титт мкг и Уран, Крон»; а Зеге у гъризгге геон гагалото он or ичж>еврооей.'катз хурзтгс» ретапи и вндахме. че мнсгсрга.1«т тройка гогоге сыао цуго «.хождаст хкппхкзтаре.типте Стытсеюот Аридна, богьт вабурга и гогъткз ёуревта от Нерик иа фота иа оставимте грелскм готово га бурга. Те се шват «кто Зе». Майката к, готовою. убвткит КУрабаитиа фотаю оставмите Кормбакта Гършгге «цнпвтта.<м тройка Зевс, Деметра в Загрей Хигтзтгте ыментт в трейката Cnascro от Ари:-а с шумерски» Ерешкипт а съхтаки жч вариант ва хата. Xh»c гсрмалга га тсгеаж вровв сыцою. пре.к таганка Коре ха льшера на Деметра и хийа ва Хирей. Саме трака искагте хмстсргкими тегеила са тракка-тони и иве ги кижжме в съареыидсто от .ТегчякаHpcTseccBB с пеана тейсгвутиши лк»: старня хсрой 5еее> и млаатн (Затронь Bvs вснчхв .ле-ожги богвт. който ммюва пред cxrsprra е богвт-син; богкт кт бурга от Нерик, Коргтбамт. Лагрей а у траст: тога е мхкхжтт xepei Там стара хнпггсы теегхжичш ктеки проник:кки в Тросте, каю божк-гвзп. кежте хмаеетват богсвет.' га бурга от граклете бита лхкнеиа от нодебви доммвш бежесты — хереатс Не»-: .тс митсве са отражав в аслвхапните ва амуклцига от .Теткина
Ввипепт. койю си оерхчкт жие.нисю в стал свой юревт, който го е а т.'.нил без ла мхм средв»-ратежо скмобнв юссражетэм Но гхегамвето га дажеши>гте в рахаа от ову лв ни по хеша, че до вею са КХ-ПГКИ1 во ввкакм гачлн свсэеште а може ба терн тмдаа ,дга.тхога“ < ккморажеши! конто са ркмамилв развееяизена. Характераогс u те. че те веса саме образка ршххлват кенкреппг остеом от митовето. За рахтикз отгч-ёражеивта га друпгге божества про. римската епоха в Тракт обречвите ретефв ва херов хкаа.жаг тоя гарапвея гее — херокт вввытк .делствукк Ако обкененнето. което даваме духе мрее. травите са банк ахитс-о; гъреевкчажо ш еэиcxsccm различна релвга. аятропехкрфвгте схзакстга га гетто ае са се ёнтм итбнетргоя всвэ в эе се orortasxTB много едио от лруто Нещо аоеече — те в цре. ржмоита esexa остажкг ааонт» Н нменве тога зостакк пол съмнение цч/мга геерчте и едва сбега виоевросевоа рстипи от др<и ралмтието га икисеерсхпеисягге гародв.'
Бе сывеаие груд»? можем га ок греж-пам тх-и рыигт а се рахнвы само в цагските дверове Т» е релити. конто се е радеет-ст ежи релмгне ки хере мски >fo -,х -ер. конто веди начатою св от хжтитсяи ечееадве го слелва
Без съмвеме жгажгегат. който е воручаг таза дму нюте с со тер стам религиозен характер, е 6*1 счс саал'-чучсттмсгз га старите тлмкжвекж rape, схотал се е пред ге та о га гаг-жрец и с амуташикта се е изкзжл. за fu.vncci ст зругиге ад.-е. кате ежа жрАшк-т Както ьлгахме. той е жнк'.тзвал игахи различив торента, ежввит от Киото е га^хззил геичкж иакш<и с феи во ере.хтото ш олрвсоте вгалегел Котж I -^—35** г - Друпит горят, к.'йто та беги много во-лооре е ч работал ажурните хкрахдеаи — в при това мзего ос-худ?жсстееяс — во времгто га <алжп Г Ми.-- токи ,?59—335 г И лгахигз торевя тгеу л . (то згехтото. кегаге в дата север?ыгадга Трогал злого баг е се ргавага кмл'стаото га взрмготаик si сгесхрки у арддекал Тога гагц-аа: се освсгага върху ср. с хтаяего в гаходкпз само га ели sreci-в. итрас-.те: мето? с геичка •кузсто-иил га фее а в рамка в само га едва воин в съ.и. в който е бит* мреаегга дчуажзеггх г*.? въпрека г:'а. оке амуницазгте сз»са.а. дзе. 'асвстосергалмгаванхлогопостах жпвгааето вк естаае сывсто.
сысктошк яие ижмам: дота.- :аякм га гагата > укрнколею га ехкревлиею. йермита га вохгап туе- LI ь вр.же. рпке се измял а хзушвието на смрсввигсгс ила кзпелзугааето га амунаймита тру®*' може га се _ тиесе към време хщего :тгалече®? от лита га га взробстаавето га ажхукнге несга Тук меси
е
ни помопит оегкиниге исторически сведения Около ЯО г Филип II приключи чв.щ1илгто (и “п”*! Троки»- ^шгайш чак до jvnieio на Дунае В 335 г Алекажпр Ветки устройваям похода си
no q4i(5iT>nv нпиква част от тях чах на tKTpca Певхи. в делта|а на Души Дате аиунииихта не е iT\Lhx в темэта по време на теш схбнпи?
НЕЛЕЖКИ
. Trr-rrtm юа» - ИБЛИ 21,1*57, IS6 15»
И. ГТ„#,1Жвт TteteArtTltete Sofc.lW5.2F МО
-ИБАЛ*. 7
л tw*<*“““T"a"e,‘So!'J ' г '
........
.«»•'*••
О4м.1963.с1Ю<12А 12*К
« Е AkargaLOr К.1жЧЛя*4и» ВстЬв- Р ,46-АЬ
„ vei»diko»-Gera»»i»o».<« »277,р 274
11 ».№2W
HftlkBI—2М
1}() Herc.u Соо^О^лГеЪЛдеГ^-Пг^г* BacoteilWAp 52«b
Mill Be itoi Hoe «мянихож" — ИБАИ5.192A29.C. 13
IS E Rokde Prrp№oB«gb«g «rd Akar. 1966
I» Ike itofoe»Тгеаияч» Soba. 1*'*.P 112» 155
17 A Godard L artdel lnai Par». 1*2
It All Fro»» P«e> Коями eBulprra R<ca. 1*3
S MAr.V-ooo* «.AtentzdcrSeytemdeFamrOee Png -Lenargrad. 1979. Bodduletai 147-151
a la Ve.edik.vTteOAyteK.g.^fcTr^Rwnltoeo— - Stecuter Farope 2. № 1 2.19RA p. 55
23 1» V eicdrkov L ao AclemasaJe a ГаггТЫке 7
14 Veaedikov-Ger a niiav.or №l»l
23 L <» da cr>d«r» Thrace» (Traors de Bulganel MontreaL 1*7. » 221 e< 37»
26 .M*.» Ml
27 у Marinloa Kjet* nrd Mvkeowche Hellas Mrecbnu 1959, Tai 192
it Veiediko»-Geraaaimov.oc PL 11—16-
29 1» Veoedikov U е>ткглшк rekgieaa <a'Пггао:. ЛЛ. anoqua PMirfaipolAaru It Sofia. 1*3. p. IS3
ЗОВ Добруека Tpaarfcronr скупим на Ал то я» л. Г т.ла Никта - Ариотосинсепг Ит»ет.-пи На На^тдни. мт к*. I.
1907,3-46.
31 I И Kauapoi Сжттип'Ло ruler* н Хера при К>ншт>«м1и. Кюетасм.хго НБЛД4,1913,с. S9
32 Г И КапарогТржтАхмгосотшигпгмДюимкда.ХаршялиЛяо -ППЖЛЧЗл 127.
33.G Kazaroy DieIkrAjrukr de» TrakneuenKertagoicsaus Bulgarkn Budaped. 195$
M Item, 307.604.731.
35 . IbUon. 4*6.256.619.66X. 6K3
36.lbidan. 12.454,507
J7. Jbukwi TypusO.
38 . Ibulcm. Typus Л.
39 . Ibidem Typos C.
40 1) C on c e v. Lc swetuain: Thr^c pres de village de B.tikoub Sofim 1841
41 G M ihMilov.IGBR III. Softa. I%l,(bse l)p 181
42 Ии. Вс и e ;i и ж о в. Светилищего при v. Лилюче БИЛБ. 18, 1952. с. 195
43 I И К ацаров Нотмлхригнпамелшни ИВАН.4.1927. V I
44 Р Ре rdr i zc 1 Lc reltel du pay»des M u-de». rcpa^cnlxiH un DjunysosThrace. RA, 1901,1, p. 19.
45
45 Ии Hh.imu ИКЛИ. 14, 1945, ГК*. V. / *f"v Ardeic'»l"pi ........................о ANz Лкл<1 V/kn (Phil hit KJ XIV,
1942, p 17'0
46 II /|o6pyi ги hh/н [f inf ii’> 4[<r^hii>in»i i h.i <UIV,|6... •
47 Ии II» <it im i f,i Oi.p/iironHor llm-4i ( тйро.норсж» ВИАН. Я, 1930, с IK, V » ne d I к о v О с г .• -> * I ш о у, (м _ 14И, р 150
4И Пи- pnyi,/i и hr.* 4iv, tt t. ДЬ|39
49 I» Фиион Pyii'‘iHirr,i i робинии при Мп- • liHAB XI, |9,17, I 119
'О I. H « v I» •, Pr.*opi*r 1л<и»рг| rd Oxh»rd, (Pr ll.(fr.lfl), 560 576
$1 Л к hi fUil.m H. 173 Ah, 119
'•/ К i v «о r (। • к u W и t / n p e i <иач Ju htfOnibrvliofa Sndrutbinda. XXXVIII XIIX.
53 V ohod I к hv.IIhw «•Ihiov.i»» N 112 115,1 U и n о n <» v n I < • » ulr.nu-ulr bronze troirvec* cn Thrace 1ИИ.Я5,
1961. p MH
54 V к n << d j к n v • (I c ra•a I rn n V, Of M35| 154
57 M A I I a rn о n <> u (ii.hl^h.'/iki Tylli<iiHiil*i luwnlLi|/< I’r.ip» I < ninpiad, 1970
5И. Л II M а и ii г я »i’( Kypi .hi < <» i">.a. Линии p i.i I9M7.62
59.1 I и II • и ( i.apimHHH’liurr Kpa H.lio. ( ir|-|Hi, 1961,t I/И CH.
Mi I И и a и H i* I p i»hiii an Mui ituni noi реп'-ини <«i < >,<• • <* и hi ч(тч‘ пи му пр. • I’Mnuk'iii'H hn.i снохи- ИНАД. 10. 1956,
। M7. И г I с hi. Они. I' i< null i робиини in Ih' • 6i.p ИВАН, 19, |9'. ... 129, Ahojhhihh (ифин, 1963, 293,906,907,
910.
6| I Hillel I I liliit»-, (••'IliiH ud, 1976, 26, lip. И,
62 Ibkbni.p ?ox. Dp 239.
61 (Kiriluii 11рл»|1к Mniinel Rome, J955. I tM i i i i.брани nt ii'iHiiati nnir < нргнодм. Очерк пьрху ынаниингы ре ин ни .11 (' I Орион X.llhilKHi IJIH М11'|||*'ПН НН II Мн'|и1/|||| 1111 иргпиен» мири Мо» » «а. I 977, I 199.
64 .Ч1ю1 ApoIl Khod.p 917
65 I) |)cl«i li г w |)ie 11ник|»1 hill hpmi lire«li I) Wien, 1976, p, 177.
Г.Л W (i I .1 in I- 11 Piiinnii clia, ’| he I l.ihy liHii'iii I pH -ol ('re.iiinn, ’III*’1 uniloini Texl, Binninghiini, 1969; В К. А фн н и i i. e и И M Д i. и » ii и о и Я oiapoin те'н-(окрмнниое« нпнп (1'иумп елшн 3'1 < nix 93). Моск пи, 19К|,с. 32.
67 Вж и । 61
ли || (| (I II | ,< I I. о Ol I I hr llllli'e Vrninll III the Ihniilian Kllinurbi Mylh . (irirnhil PororUllllerx u| Hesiod Aincric.il» Joiimill «•I Aft h'M-olopy 52,1V4M, p 123. II 011 c h Myiheii vonin (lollo Kiiiiiiirhi |M( IK). Berlin. IИ50, p. 5; ANI’.T 121.
f»9 (i E .1 / l о V Неи» | frill iiid'l /III |6 lipiiHipu llile I liniih n । All/ Al.id Wien, Phil I lint , KI. N" 12 15, 106; I Bnlll । Ii и г о v и. Phiqura voflviНи,i' • * <h’ repiMpic loin.iiiie, I aloinuii 44, I960, 127, fubl. 13 lig (
7<i В Д о 6 p у n • » 7 p.iaiiiii »>riu tiK'iHHiiiii'-h.i At» iciiiiii при Гн ana I l.uici. i Apxco/H»iii4t4Kii и iiict i ин пн 11нроднин му idi,
I, I9|O. » 6И
7I ( '|.»pi>lilllll',l|> <Г| ЛукинIH Ollie He и liyb;(ll»yiuillo
72 , V t' nr d I L о v • (i о r n * • I in о v, if u 20K
73 Ibiilpfii № 209
74 II • I о d « ( I r»l. • lahllc el fhidllll par p Mu/oiii 'I Ilt'lfglHliv, Puri*, I 92H, I 16 2I0
75 V n 6И, (fntrdMxA, Kiininfbi, Myllkffi von Chiifiitiidiun Kroiio» /urith N» v. York, I94<»
76 , V II. । . I »ci lull von Nenl,, Roin |9/o IhiiHp.iiiifir мп ih HirM.iMio M 11 о и к о Mirioiioi ни iih xvn mi AiiaioniiH, ('o<|hih, I9KJ.I 5I И 59
77 <i If (iHiiiuy. I In-Mylh ol Nt igal iiiul I n-.kipal, Aiuiioliiin Shidie., I0. I960, I05 131; I'., v о и W о I h о г. Aller ()i icnfinid nllei l« HiHiiH-nl, I >ei l>aby|n|ii« he (loll Ncrpal, 2, Nrtikirthvn Vliiyn, 1971, dK 54
7K (i В r I x h M I e | v n n e ( oipiK des in»» npliiHW Ihilc.iphrypivniH . I 2. Piiria, 19Я4, № W Oln;(i 229; M 01 и
79 I. M I и d e n <» v и I Он oiiple de tlictix de la Mihmo Siipvncie Athi Anfitpia, At . Ihinp, 9, I95K, 65 369.
HO l.i'il a luillnikiiiulni an* lloyn/knl, 25, 14, II <) 11 e n llelhilladie Toienillii.il.’, Berlin, I95H, III); (iuterhoi k Religion niid Kulliis d.'i Ih-tlnlef. NtHirr ||Hhik'M.ltiiiip WifHbudcn, 196,67,59,
HI В i I x Ii < I. e j е и n e, OK Hoith. n »abos
X/ ft (foidoii An И, I < *1» 49, 67, Hpaiilit. Maniirl, Rome, 1955
I и .. у b I i Рим p и ilns I vangt'lb и-. < J,Hi (iilloid, I 901.1 11( i I, 5(>0 576,e»l (lMiiIIvi
K4 (I. M I h и i I о v. I< diR III. N Г/Н. I > Diinilrnv I iilomiia 2H, 1957 (lloininngcs u W. Deoniui), IK4 |93.
46
SUMMARY
Thracian treasures-that from
( d t0 the problems of one of ™ bC
This monograph which form the trimming о too but in
Л.- ~ ~ •-» tSSS «**
-SSSS&SSS^
,„, in»"" ,h, „„Mins of the l~f °™’”'i of hor«e '™>%“
-'='?*SX - p”,n
overcome Therefore, P fourth ccntury BC. imaccs against a background,
compositions of a goddess and a tbagon and a bearded MorcoVer, they dep.ct tn separated episodes
appliques a human figure .s used for aho c trappiд background probably had a a complete mythological story_ Actuafty 1 PPJ trappings adornments belonging to the trimmings known
XK!5SS- XX -»—"°- -»* «°' Actually, what do we learn from the appliques’ images?
The mythological story depicted in the Lctnitza treasure tells us about two goddesses: one in connection wrth a dragon-griffin, the other - with a three-headed dragon. In the ancient mythography there is only one myth Which can explain this scenes. It is told by Nonnus in Dionislaca and by Clement of Alexandria. According to them Zeus was at the same time a son and a husband of Demeter and their alliance gave birth to Core. Later Zeus changed into a dragon crept to his daughter Core and that is how Zagrcus or the first Dionysus was bom. This legend was preserved in the secret religion of Samothrace and Elcusis. Probably in the two appliques from Lctnitza the appearance of Zeus of Demeter and to Core is represented almost identically. However, in the hicrogamy applique the god is depicted not as a dragon but as a man. Probably this is the Thracian Zeus, represented on the appliques also us a bearded horseman. In this case, there is no doubt that the young beardless horseman is the other deity — Dionysus Zagrcus the son of Demeter or Core. The appearance of Zeus, Demeter, Core and Dionysus into the story depicted on our appliques is surprising, since it shows that the myths of the religion of the Mysteries were well-known. They received a Thracian interpretation by the hand of the Thracian craftsman and he represented that on the appliques.
I he scenes depicted on the appliques from Lctnitza may be connected with to some iconographical types of i nthe'exnv. ’C",n BO<1 lk:ring1Ro,'llu',imcs ',he Thracian hero-horseman. Of course, all motives outlined expose as common both to the relieves from Roman times (from second-third century ADI and to the horse SSX-SSS?,*r T? —»BC1"" — °
Besides, the horse trimming f ™c Z f т,’,СП”‘"П‘:l,Uring which the cul,s had developed and changed,
which the Thracians ЙХЛм ‘T°^rysbn k"'8 Ko,yS *' bel°^,o an
Ihc cult to the hero wc^ i.t ЛаХгеига! " Ь'СЬ! °*ЬИ° frOm Roina“ ^«es when, Rods had found inThrace a heroic re . , conW>son to the Roman conqueror deities All these
h-'^-crent.md numeral
47
•. Afhnth maior groups appliques from the Lctnitza treasure, they clearly diffcr As it is seen from the analysts о J J^.^y ш thc images aro more truly created. To the naive
in style. The open-works are maa z faicJ appliqucs is opposcU the craftsman's skill to
primitiveness ol thc reprcscnta . find from Lctnitza represents thc work of two torcuts.
express the tension of the tight mt c ’ of the appUqUes and in thc innovation they bring. However,
Their manner may be traced m P“’"C shows ' t thcy were in the possession of a single man and thc presence of both groups m • between them. Thc owner of thc treasure probably acquired
........
The Lctnitza treasure is ot great stgntlt.canen* had the self-confidence of the old
he «P~!»»—«.« archemist unlike thc other kings.
СЪДЪ РЖАНИЕ
Инин Венедиков — Мистаголт (Иван Морозов) 5
Увод
"7
Конската амуниция от Летница
~9
Ажурнн апликацнн
9
Апликацнн с рамка и фон
11
Богинята и змеят тг
Конницитс тг
Апликацнн с борба между животин
77
Резигията на римска Тракня
77
Предназпачеиието на аняикациите от Летница
77
Бележки
4?
Резюме на аигнийски език
77
49
Проф Иван Вснсдиков
ТРАКИЙСКОТО СЪКРОВМЩЕ ОТ ЛЕТПИЦА
Бъдгарска 11ърво шдашю Научен редактор Елка Попкова Иаддтолски редактор Алберт Боибнсат Художник на корнц.гга Рачо Буров Художествен редактор Борис Драголол Техпнчсекн редактор Снежана Соколова
‘IkipMarr 60x84/8 Нсч. коли 6,75 И1Д, коли 12,59
11редаечатнл подготовка PC ТМ ООД Уни11срс1гпуп.ко и'1Д1Г1е.'К'П1о „Сн. Климент ОхрцдсюГ
500 .'Ш
- зк-ш
Проф.ИвЯЙ Венедпков е рема на 10. 01. 1916 г. в гр. София. , .л_
Започва своята дейност на археолог и тгаследовател пред 1941 г. като асистеит' if в античиия отдел на музея в гр. Скопле. От 1945 до 1973 г. е научен съ грудник в -АИМ'при БАН, а от 1958 г. е ст.н.с. През-.' 1973 г. епривлечен иа работа в '* j."«* новоорганйфраиия научен ценгьр -Ч1н£Г11тутатГтраколоп1я при БАН. От -1976 доззенсиониранего 'цмув, 1986 г. е завеждащ отдел „Българските зе.мр в древността" в Националния истор1гчес|и1 Музей. За своята целокупиа научна деТпЙЯж Ж1980 г. е избран за ст.н.с. 1 степей.
. Венедпков ръководи археологическите разкопки на зпачителн1г археолопбГески обекти — Аполоиия. Месамбрия и др. Автор е на редица крупиц монографии, -огудии. и статин, издадени в различии стран». Нмбтобщого, което характеризира богатого научно дело на проф. Венедпков, е широкнят тематично-хронолотйчен диапазон. По-Значителни неговн монографии са слединге: „Тракийската колесница" (1960); „Панагюрското златно съкровище" (1961); „Тракийското изкуство" (1973); „З-затнпят стокер" (1982); „Медного гумно на прабмгарите" (1983); „Вз*лчитрънското съкровище“ (1987J; „Раждането. на., богпвеге" (1992); „ПрабългармТе и християнството“ (1995).