Учебникъ по старобългарски езикъ за пети класъ на срѣднитѣ училища - Младеновъ Ст., Атанасовъ Т., Васильевъ Ст.П.

Автор: Младеновъ Ст. Атанасовъ Т. Васильевъ Ст.П.

Теги: учебникъ старобългарски езикъ 5 класъ

Год: 1930

Похожие

Старобългарски език.Текстове и речник

Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис

Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете

Старобългарски укрепления на Долния Дунав VII-XI в

Текст

Д-ръ СТ. МЛАДЕНОВЪ,
ТОМА АТАНАСОВЪ и СТ. П. ВАСИЛЕВЪ
УЧЕБНИКЪ
по
СТЯРОБЪЛГЯРСКИ ЕЗИКЪ
3R ПЕТИ КЛЯСЪ НЛ СРЪДНИТЪ УЧИЛИЩЛ
Съставенъ по програмата отъ 1925. г.
ТРЕТО СТЕРЕОТИПНО ИЗДАНИЕ,
одобрено отъ Министерството на народного просвещение
Пловдивъ — Книгоиздателство Хр. Г. Дановъ
1930.
Предговоръ къмъ първото издание.
Старобългарскиятъ езикъ досега у насъ се изучаваше
доста сухо, догматично, затова и резултатигЬ отъ обуче-
нието по него 6txa твърде незадоволителни. Схващайки
това, Министерството на народного просвещение въ новата
програма внася значителни пром^ни въ самото изучаване на
езика, като обръща внимание повече на исторического му
развитие отъ най-старо време до днесь. Въ тая програма
за пръвъ пжть се заговорва за културното значение и
словното богатство на езика ни.
Ржководени отъ тия нови насоки въ програмата, съста-
вителитЪ на тоя учебникъ се помжчиха да обяснятъ всички
по-важни особености на българскигЬ езикови форми съ
огледъ на звуковитЪ промЪни, като по възможность навсЪ-
кжде гледаха да изтъкнатъ връзката между старобългар-
ски и новобългарски.
Въ книгата сж засегнати и въпроси, конто сж отъ
естество да разширятъ познанията на ученика. Некой отъ
тия въпроси сж обяснени подъ черта или съ по-дребни
букви. Те сж отъ. полза и за преподавателя, защото го
насочватъ къмъ онова, на което требва да спре вниманието
на своите ученици. Отъ похвата и подготовката на после-
дния зависи, какъ най-добре да се използува предлаганиятъ
отъ насъ учебенъ материалъ.
Юний, 1926.
Къмъ второто издание.
Предлаганото второ издание е непроменено. Изправени
сж само некой грешки, допустнати въ първото издание —
при корекцията.
Априлъ, 1927.
Къмъ третото издание.
И това издание на учебника ни е непроменено.
Мприлъ, 1930. Съставителите.
Уводъ.
Езикъ, различии езици.
Езикътъ е сложна душевна деятелность, чрезъ която човЬкъ
изказвэ* своитЬ мисли, чувства и желания, като си служи съ
думи и членораздЬлни звукове, доста различии отъ гласоветЬ на
животнитЬ. Чрезъ езика именно, чрезъ способностьта си да говори,
човЪкъ се отличава отъ животнитЬ.*)
Езикътъ е и единъ отъ главнит-fe отличителни белези на наро-
дить; по старобългарски думата азыкъ зн.ачи не само „езикъ",
но и „народъ". Въ езика, въ словото най-добре се отражава
народниятъ духъ, народниятъ животъ; чрезъ него се развива, про-
явява и изпъква сжщо напредъкътъ, културата на народа, по
него най-сетне може да се сжди и за самата история на народа.
И наистина, колкото единъ народъ е по-могжщъ и напредналъ,
колкото е по-просв-Ьтенъ, толкова е по-богатъ и езикътъ му
откъмъ думи и изразни средства за предаване на най-разно-
образни мисли, най-тънки чувства и всЬкакви желания.
ВсЬки народъ обикновено говори на свой роденъ езикъ, отли-
чаващъ се отъ езика на кой-да-е другъ народъ.**) Свой роденъ
езикъ има и българскиятъ народъ. Българскиятъ езикъ, езикътъ
свещенъ на нашитЬ д-Ьди, както го нарича народниятъ поетъ
Ив. Вазовъ, се говори отъ ц-Ьлокупното българско племе, което
живЬе въ границитЬ на българската държава, въ заграбенитЬ отъ
съседитЬ ни земи — Македония, Тракия и Добруджа, на северо-
западъ въ Тимошко и въ областьта на р. Българска Морава — и
вредъ, дето има преселени българи (въ Бесарабия, южна Русия,
Америка и др.).
*.) Езикътъ на животнитЬ не е членораздЬленъ и не се състои отъ думи
(слова), затова животнитЬ се наричатъ безсловесни.
*•) На земята има около 3000 езика!
б
ВсЬки българинъ тр-Ьбва да обича своя езикъ, защото на него
сж говорили нашит'Ь дЪди, творцитЬ на нашата история, защото
чрезъ него се пази за в'Ьчни времена народната ни поезия (пЪсни,
приказки и др.), защото на него сж написани художественитЪ
произведения на българскитЬ поети и писатели и съчиненията на
българскитЬ учени, защото е езикъ на нашия народъ, и чрезъ
него всички българи — образовани и прости, бедни и богати —
сж братя по между си. Ние трЪбва да обичаме родния си езикъ и
затова, защото е звученъ; да го обичаме, защото е билъ един-
ствена утеха на народа ни презъ време на петв^ковното робство;
да го обичаме, защото е най-голЪмото ни народно богатство,
което никой не може да ни отнеме.
Сегашниятъ ни езикъ е потомъкъ на старобългарския езикъ—
езика на светитЬ солунски братя Кирила и Методия, на царя
Симеона и свети Климента, на Ивана Асена и патриарха Евтимия.
Езикътъ на тия заслужили българи не е умрЪлъ, не е вече мър-
Тъвъ — той още сжществува, живЪе преобразенъ въ сегашния
български езикъ, въ езика на отца Паисия, Ивана Вазовъ и въ
езика на всЪки българинъ; всички особености на старобългарския
езикъ изобщо намираме въ съвременния български езикъ по
народнитЬ говори и въ дитературния езикъ.
А старобългарски езикъ е тоя, на който светитЬ солунски
равноапостоли преведоха отъ гръцки Свещеното писание и нЪкои
богослужебни книги за нуждитЬ на християнската църква въ сла-
вянскитЪ земи. Както е известно отъ историята, къмъ 863. година
византийскиятъ императоръ Михаилъ III изпрати въ Моравия, по
мОлбата на самия моравски князъ Ростиславъ, братята Константинъ
(по-сетне нареченъ Кирилъ) и Методий да пропов’Ьдвать Словото
Божие между моравцитЬ на славянски езикъ: моравцитЬ, приели
християнството отъ латинско-нЬмското духовенство, се оплаквали,
че не разбиратъ езика на богослужението (латински). И за да
изпълнятъ своето мисионерско назначение добре, светитЬ братя
прйготвили поменатитЪ вече преводи. Бидейки родомъ отъ Солунъ,
rfe извършили своитЬ преводи на онова наречие, което говорилй
българскитЪ славяни въ Македония около тоя градъ. И тъй, на-
речието, което се говорило отъ българскитЬ славяни въ Македо-
ния, по-точно въ Солунската околность, лЪга въ основата на
7
старобългарския писменъ езикъ, конто води началото си отъ вто-
рата половина на IX вЪкъ.
/Ала Кирило-Методиевиятъ старобългарски езикъ презъ тече-
ние на времето е билъ подложенъ на пром^ни, засЬгащи него-
витЬ звукове, думи и изречения. Това е станало главно подъ
влияние на живата народна речь и то бавно и нЪкакси незабеля-
зано. Такива промЪни сж станали още презъ X вЪкъ, още повече
презъ XII — XIII в’Ькъ и най-вече презъ XV — XVI, когато рече
старобългарскиятъ езикъ откъмъ звукове, форми и думи съвсемъ
се пром-Ьня и добива видъ, близъкъ на сегашния новобългарски
езикъ. Затова и историята на българския езикъ, която има за
задача да проследи всички пром’Ьни, станали съ езика ни отъ
началото му до наши дни, различава три периода въ развитието
му: старобългарски — отъ IX до XI в., срЪднобългарски — отъ
XII до XV и новобългарски — отъ XVI в. насетне.
Старобългарскиятъ езикъ, оня славянски езикъ, на конто наи-
напредъ се създаде славянска писменость, е претърпЪлъ и про-
м^ни, станали въ други славянски земи — главно въ Русия и
Сърбия. Подъ влияние на грворимия езикъ въ тия страни старо-
българскиятъ писменъ езикъ е претърпЪлъ промена, известна въ
науката подъ име „руска редакция" и „сръбска редакция".*)
Така промЪнениятъ старобългарски писменъ езикъ отъ влиянието
на живата руска речь е известенъ съ имет'о църковносла-
вянски езикъ и се употрЪбява при богослужението на русИ,
българи и сърби. Църковнославянскиятъ. езикъ, значи, на конто
сж написани богослужебнитЪ книги на руси, българи и сърби, е
руска редакция на старобългарския.
Старобългарскиятъ езикъ е пъкъ клонъ отъ групата славянски
езици, къмъ която спадатъ и езицитЪ на руси, поляци и кашуби,
чехи й словаци, сърбо-хървати, словинци, лужичани (най-мало-
числениятъ славянски народъ) и езикътъ на изчезналитЬ (претопени
между н'Ьмци) полабски славяни, които жив'Ьли по долното течение
на р. Елба, по славянски Лаба.
*) Имаме и паметници съ белези на „моравска редакция", създадени,
когато Кирилъ и Методий сж били въ Моравия; у хърватитЬ пъкъ има и
днесъ книги на старобългарски езикъ въ „хърватска редакция".
8
ЕзицитЬ на всички тия славянски народи се дЪлятъ обикно-
вено на две групи: 1—ю го-из точи а, къмъ която спадатъ руски,
български, сърбо-хърватски и словенски; II — северо-западна,
къмъ която спадатъ полски съ кашубски, чешки и словашки и
езикътъ на лужичанитЬ. Тия езици, всЪки отъ конто има свои
особености, нЪкога сж сжществували като отд-Ьлни говори на единъ
езикъ, наричанъ въ науката общеславянски или праславян-
ски, говоренъ отъ единъ праславянски народъ, населявалъ равни-
щето, граничаще на северъ съ р'кка Припетъ, дори до гр. Смо-
ленскъ, на изтокъ съ р’ЬкитЪ Днепъръ и Десна, на западъ съ
Висла, на юго-западъ съ Карпатит-Ь.
Изчезналиятъ, но сжществуващъ днесъ у своитЬ потомци, по
конто може да се възстанови, праславянски езикъ е клонъ отъ
гол-Ьмото семейство на индоевропейскигЬ езици, конто се говорятъ
почти отъ всички народи, жив±ещи въ едно пространство отъ
Индия, презъ Мала-Азия и въ цЬла Европа до Ирландия и Ислан-
дия. Излиза, че всички европейски народи (безъ турци, финландци,
естонци и унгарци, конто спадатъ къмъ друго езиково семейство,
наречено урало-алтайско; само баскитЬ въ ПиринеитЬ с ж. съвсемъ
уединенъ малъкъ народъ) и много азиатски по езикъ сж близки,
сродни.
И тъй българскиятъ езикъ, който се говори днесъ отъ около
7 милиона българи, пръенати изъ разни краища на оългария и
вънъ отъ нея, е потомъкъ на старобългарския езикъ, който пъкъ
е членъ отъ групата на славянский езици, числящи се къмъ се-
мейството на индоевропейскитк езици*).
*) Индоевропейского езиково семейство се състои днесъ отъ десеть
езикови групи: 1) индийска (отъ тая трупа е особено интересенъ и ва-
женъ староиндийскиятъ, т. н. санскритски езикъ), 2) иранска (съ най-гла-
венъ представитель персийскиятъ езикъ), 3) армен ска, 4) славянска,
5)балтийска (литовски и летонски ез.), 6)германска (езикътъ на готитЬ,
н-Ьмски, холандски, английски, норвежки, шведски, дански и т. н), 7) к е л т-
с к а (ирландски, шотландски, бретански — въ сев.-западна Франция, полу-
островъ Бретань и др.), 8) италийска (съ главенъ представитель латин-
скиятъ ез. и произл'ЬзлитЪ отъ него романски езици: френски, италиянски,
испански, португалски, румънски (влашки) и др., 9) а, л б а н с к а и 10) г р ъ ц к а.
Нашиятъ български езикъ, най-вече стариятъ, има много особености и думи
общи (еднакви или подобии) съ току-речи всички споменати и неспоменати
езици отъ индоевропейского семейство. Съ тия особености се занимава
сравнителното индоевропейско езикознание, което ни запознава съ най-сгария
периодъ отъ развитието на индоевропейскигк народи, когато предцигЬ на тия
народи сж говорили о б щ и я индоевропейски езикъ или и н д о-
европейский праезикъ. Отъ тоя общъ индоевропейски праезикъ, а
не отъ санскритски или отъ другъ нЬкой, сж произлЪзли всички стари индо-
европейски езици, а отъ старитЬ — новитЬ, конто и днесъ сжществуватъ.
9
Извори за историята на български езикъ.
Най-старитЪ запазени паметници на старобългарската писме-
ность, чрезъ конто се запознаваме съ старобългарския езикъ, произ-
хождатъ отъ X вЪкъ (значи отъ 100 до 200 години следъ Кирила
и Методия) и сж писани на две азбуки: глаголица и кири-
лица. Едната отъ тЪхъ се изоставя, и по-сетнешнигЬ паметници
отъ срЪднобългарския и новобългарския периодъ, конто сж и по-
многобройни, сж писани изключително съ кирилица. Ето нЪкои
по-важни измежду тЪхъ:
I. Старобългарски.
А. Глаголически.
1. Зографско евангелие. Намерено въ Зографския ма-
настиръ на Св. гора (Атонъ), отдето носи името си.
2. Клоцовъ сборникъ. Съдържа различии слова. Нарича
се Клоцовъ отъ името на австрийския графъ Клоцъ, който го е
притежавалъ.
3. Мариинско евангелие. Наречено е тъй по името на
атонския манастиръ „Св. Мария", дето е намерено.
4. Асеманово евангелие. Съдържа евангелски текстове
за не£гЬлни и празднични дни. Намерено е въ Иерусалимъ отъ
папския библиотекарь Асемани, чието име и носи.
5. Синайски псалтиръ и
6. Синайски трЪбникъ (съдържа молитви за разни трЪби).
Намира се въ манастира „Св. Екатерина" на Синайската пла-
нина. — ПървитЪ четири паметници сж запазени въ руски и
европейски библиотеки. Всички сж издадени отдЪлно въ кирилски
преписъ (Асеманово еванг. съ латиница) за научно използуване.
Б. Кирилски.
1. Супрасълски сборникъ. Най-обемистъ е. Съдържа
различии слова и жития. НамЪренъ е въ Супрасълския манастиръ,
до гр. Б-кпостокъ въ Полша.
10
2. Савина книга (С а ви н о е в а н г е л ие). Тоя паметникъ
носи името си отъ две бележки въ него, въ конто се споменува
името на нЪкой си попъ Сава.
И тия паметници сж издадени за научно използуване.
II. СрЪднобългарски.
1. Добрейшово евангелие. Наречено е тъй по името
на попъ Добрейшо, споменуванъ въ една бележка и представенъ
въ изображение (кол’Ьничилъ се моли). Пази се въ Софийската
народна библиотека.
2. Врачанско евангелие. Пази се сжщо въ Софийската
народна библиотека, донесено тамъ отъ Вратца, отдето е и
названието му.
3. Иванъ Александровъ псалтиръ. Писанъ е презъ
1337. за царь Иванъ Александра. Пази се въ библиотеката на
Българската академия на наукигЬ.
4. Ватикански лЪтописъ. Много интересенъ паметникъ
отъ XIV вЪкъ, който се пази въ библиотеката на Ватикана (пап-
ския дворецъ въ Римъ). Изпъстренъ е съ множество цветни ри-
сунки, изобразяващи библейски и исторически лица и събития,
между които има и такива изъ нашата история *).
5. Иванъ Александрово четвероевангелие. То се
намира въ Лондонъ; писано е въ 1356. г. отъ Симона Мнихъ
нарочно за царя Ив. Александра. И тоя паметникъ е украсенъ съ
множество — повече отъ 360 — картини, изобразяващи сцени изъ
евангелието: въ началнитЬ листове пъкъ сж изобразени ликоветЪ
на царското семейство.
6. Хрисовулъ на царь Ив. Шишмана — грамота отъ
21. септемврий 1378. год., съ която царьтъ утвърдява сжществу-
ващитЬ правдини на Рилския манастиръ и му дава нови. Тая ин-
тересна Ив. Шишманова грамота, снабдена съ златенъ печатъ, се
пази като светиня въ Рилския манастиръ.
*) Тоя летопись съдържа между другото и единъ поетически разказъ
за Троянската война, написанъ съ езикъ, близъкъ до новобългарски. Вж. текста
му въ „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина", кн. VI, и от-
кжса въ края на учебника.
11
Ш. Новобългарски.
1. Троянски дамаскинъ. Пази се въ библиотеката на
Е Българската академия на наукитЪ. Съдържа, както изобщо всички
j дамаскини *), различии слова за светци и праздници, а сжщо тъй
р и жития.
2. Копривщенски дамаскинъ, писанъ отъ попъ Дамбо
I изъ Копривщица.
3. Свищовски дамаскинъ, притежание на Свищовското
ученолюбиво дружество „Мария и Кирилъ Дврамови".
Много отъ ср^днобългарскитЬ и новобългарскитЬ паметници
днесъ сж издадени, както и старобългарскитЬ, и сж станали до-
стояние за научни използувания. Така напр., проф. Б. Цоневъ издаде
Добрейшовото и Врачанското евангелия, а проф. Л. Милетичъ —
Копривщенския и Свищовския дамаскини.
Най-сетне извори за историята на българския езикъ сж на-
роднитЪ ни умотворения (пЪсни, приказки и пр.) и творенията на
поетитЬ и писателигЬ ни.
Новобългарска и старобългарска азбука.
Както се каза малко по-преди, всички известии старобъл-
гарски паметници сж писани съ две азбуки: кирилица и глаго-
лица. Първата се състои отъ букви, конто днесъ сж поставени
въ основата на българското, руското и сръбското писмо; втората,
позната въ две разновидности — българска (кржгла) и х ъ р в а т-
ска (жглеста) —още въ старо време е била изоставена и днесъ
почти забравена: служатъ си съ нея при богослужението само въ
нЪкои далматински острови.
На следната таблица сж дадени всички знаци на азбукитЪ,
заедно съ названието и числената имъ стойкость.
*) Тия новобългарски паметници водять името си отъ солунския дяконъ,
по-сетне епископъ, Дамаскинъ Студить, авторъ на сборники отъ слова и жития.
12
Кирилица Числена стойность Глаголица Числена 1 стойность I 1 Название на буквитЬ Кирилица Числена стойкость Глаголица «о <и о «г к о 3” 5? Название на буквитЪ
Ноео- българска Старо- българска българска хърватска Ново- j българска Старо- българска българска хърватска.
а Л 1 гБ 1 азъ |ф ф 500 ф ф 500 фрътъ
б Б — С 2 букы X X 600 Jo Аз 600 херъ
в К 2 & пл 3 в-ЬдЪ [•—*— (О 800 © ф 700 ОТЪ
г Г 3 % % 4 глаголи Щ ф W 800 ща
д А 4 <я> пъ 5 добро Ц Ч 900 V т 900 ци
е е 5 э э 6 1естъ 4 ¥ . 90 я ft 1000 ^ръвь
ж ж — дб 7 живЪте ш Ш —— ш ш —— ша
— S 6 $ s 8 з’Ьло 1 Ъ — я — юръ
3 з,? 7 0п 9 землга —— Ь — к — герь
и н 8 ЧР 10 иже 1 —- и —— S3 — юры
— М 10 3 8 20 иже еЪ ю . 8 А —— хать
й й ю — [Р flj ——- юсъ
—— — м ПР 30 г я га . А А —,
к к 20 -— 40 како — — — —— —
л Л 30 <Я» Й 50 людые — А 900 € — —— —
м м 40 m 60 мыслите ж Ж — Э€ — . —
н н 50 <Р р 70 нашъ — № —_ , Э€ •*—* —“•
О О 70 э 8 80 онъ " —* Ж I— —— —й.
п п 80 р П 90 покои ——• 60 — ——- — КСИ
р р 100 Ь Б 100 ръци — 700 —— — пси
с с 200 2 S 200 слово —- ’О’ 9 4]0 О0П —— еита
т у. т оу,в 300 400 W еа 3 300 400 твръдо укъ г — V — & & ижица
Както се вижда въ таблицата, не всички букви въ азбукигЬ
се поср'Ьщатъ напълно. Така нЪкои отъ буквитЬ въ старобългарската
кирилица днесъ не се употрЪбяватъ (s, б) U, №, А и др.), и
не всички кирилски букви иматъ съответни глаголически (йотова-
но и нейотовано С напр. въ глаголицата се предава съ една и
сжща буква э).
Не съвпада сжщо и числената стойность на буквитв въ
кирилицата и глаголицата, защото въ първата редътъ на буквитЪ,
13
следователно и числената стоимость, върви по гръцката азбука,
която не притежава буквитЪ б, ж, ф и др.; числената стойность
на глаголическигЬ букви върви правилно по тЪхния редъ.
Забележка. Когато буквитЬ означаватъ цифрена стойность, надъ
гЬхъ се поставя знакътъ При това, когато се означаватъ числата отъ
11 — 19, първо стой единицата, следъ това десетицата; di= 11, Д1 — 14
и т. н., а отъ 21 нататъкъ — единицата стой следъ десетицата:
г* г1 г*
кл=21, дн=38, ое=75 и т. н. съ стотици и хиляди. Предъ буквата
за хилядитЬ се поставя знакътъ гд=4000, ггхнв = 3652.
Относно въпроса за авторството, произхода и старинностьта
на дветЪ старобългарски азбуки се е водило, па дори още се во-
ди препирня. Днесъ обикновено се приема, че глаголицата е дЪ-
ло на св. Кирила, а кирилицата, макаръ да е свързана съ името
на Кирила, е дело на некой отъ ученицитЪ на двамата равно-
апостоли, може би на Климента. Приема се сжщо, че глаголицата
произхожда отъ гръцкото бързописно писмо, а кирилицата — отъ
уставното (началното) гръцко писмо. Приема се, най-сетне, възъ
основа на редъ съображения, че глаголицата е по-стара и че, сле-
дователно, тя се явява първото средство, използувано отъ светите
братя-просветители при преводитЪ имъ, съ конто се поставиха
основигЬ на нашата писменость, на нашия напредъкъ. Явно е,
значи, отъ какво грамадно значение е за българския народъ, а
сжщо и за некой други славянски народи (руси, сърби), конто
възприеха отъ насъ писменостьта, делото на светите солунски
братя Кирила и Методия. Затова именно ние ги славимъ и почи-
таме техната паметь.
Произношение на звуковете въ новобългарски и
старобългарски.
Новобългарскиятъ езикъ има слвдните гласни звукове, отбе-
лязани съ буквени знаци:
а, е, и, о, у, Ъ, ъ, ь, ж,
а старобългарскиятъ — тези:
А, 6, 11(1), о, оу, т>, Ь, Ы, ж, А.
Освенъ изброените—има и сложни (йотовани) гласни:
я — ю — —
га ге ю н , hi
14
Като се сравнять всички тия гласни букви, ще се види, че
днешниятъ ни езикъ не притежава ы, което съвпадало по гла-
сежа си съ обикновеното И въ новобългарски, жид, конто сж
заргЬнени съ други отъ сжществуващитЪ гласни.*) Примири:
риба (рыкл), синъ (съшъ), ржка (ржкд), чедо (уадо) и пр.
Току-речи едни и сжщи сж и съгласнитЬ:
б, В,Г, Д, Ж, Й, 3, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, X, ц, ч, ш, щ
Б, К, Г, Д, Ж,-8,?,(з), К, Д, М, N, П, р, С, Т, ф, X, Ц, У, Ш, ф**).
Тукъ старобългарскитЬ s—дз и ^(з) Сж се изравнили по гласежъ
и днесъ се предавать съ обикновено з. Напр. ЗБ’бръ (зв'Ьръ),
^ать (зеть). Старинниятъ изговоръ на s обаче имаме днесъ запа-
зенъ въ нЪкои наши говори; намоста казватъ напр.: дзверь,
дзверка, дзвезда.
А старобългарскитЬ гласни w и V, както и съГласнитЪ 5, \|г,
конто всички сж гръцки букви, въ днешния писменъ езикъ
не се употрЪбяватъ.
Произношението на гласнитЬ и съгласнитЬ днесъ е, съ нЬколко
незначителни разлики, конто ще бждатъ споменати, такова, каквото
е било въ ср’Ьднобългарския, а сжщо и въ старобългарския езиковъ
периодъ. Излиза, че старобългарскиятъ езикъ по начинъ на изго-
воръ живЪе малко изм’Ьненъ въ новобългарскитЬ звукове.
Образуване на звуковетЬ.
Образуването или, както още се казва, учленяването на отдЪ-
ленъ звукъ става съ участие на говорнитЬ органи : 1. у с т н а
к ух и на и нейнитЬ части — езикъ, горни и долни зжби, устни,
твърдо и меко небце (твърдото е по-напредъ, а мекото назадъ —
къмъ гърлото); 2. Носова кухина и 3. гръклянъ.
За да се образува звукъ, тр^бва б^литЬ дробове да изпуст-
натъ въздушна струя, която да премине презъ гръкляна, и навл’Ьзе
*) Сега не се употрЪбява и i, но при все това нЪкои сё още го пишать.
напр. Иванчо Йотата, за когото Вазовъ уйлЪкателно разказва въ „Чичовци",
Пенчо Славейковъ пъкъ пише и 1ж, напр. с то 1жтъ, з а тре пт <ж тъ, пръх-
Т 1Ж т ъ.
**) Въ най-старитЪ паметници ф се пише ШТ, сир. разложено: НОШТЬ,
крьштенне и др.
15
въ кухината, устна или Носова. Въ зависимость отъ участието на
говорнитЬ органи и мЪстото на учленението, особено въ устната
кухина, става и дЪлежътъ на звуковетЪ. ГласнитЬ биватъ предно-
устни (предноезични) или меки (е, и, ь, Ъ) и задноустни (зад-
ноезични) или твърди (а, О, у, Ъ, ж), а съгласнитЪ:
гърлени или заднонебни (задноезични) — Г, К, XJ
н е б н и — ж, ч, ш;
езични — л, р;
з ж б н и — д, т, з, с. ц;
устни — б, п;
устно-зжбни— в, ф;
н о со в и — м, н;
Въ момента на учленението на кой-да-е звукъ съответнитЪ
говорни органи заематъ особено положение: при едни устата се
малко или много разтваря, при други устниГЬ се изпружватъ
напредъ, при трети езикътъ се допира до зжбитЬ, небцето и т. н.
При учленението и произношението, напр., на гласната а устната
кухина се разтваря най-много, при у — по-малко, а при И — най-
малко. Въ свръзка съ гол’ймината на устния разтворъ изм’Ьнятъ
полбжението си усТнитЪ и езикътъ. Нагледно изображение на тия
случаи е представено въ следната рисунка 1 :
Рис. 1. Положението на говорнитЬ органи при произношение на гласнитЬ а,у, и.
Видно е, че при произношението на а езикътъ не се издига
тъй високо, както при произношението на и; при произношението
пъкъ на у устнитЬ се изпружватъ напредъ (въ рисунката това е
по-слабо предадено — като да е за о), а при а се разтварятъ и
разпъватъ.
16
МЪни се положението на говорнитЬ органи и при произно-
шението на съгласнитЪ. За да се произнесатъ гърленитЪ Г, К,
тр-Ьбва звукътъ да се учлени, като напълно се затвори проходътъ
къмъ гърлото съ задната часть на езика (гл. рис. 2), а за да се
произнесатъ зжбнитЬ Д, Т, тр-Ьбва предната часть на езика да се
допре до зжбит-h, та да се спре и после да се пропустне идещата
издишна струя. (Гл. рис. 3).
Рис. 2. Положение на устната
кухина при к, г.
Рис. 3. Положение на устната
кухина при т, д.
За да се произнесатъ смекченитЪ съгласни, необходимо е при
учленението да вземе участие и небцето. За да получимъ напр.
меки К и Т (к' и У). трЪбва езикътъ да се приближи повече
къмъ самото небце и така да стане учленението. (Гл. рис. 4 и
5 и ги сравни съ рис. 2 и 3).
Рис. 4. Положение на устната
кухина при меко к (к').
Рис 5. Положение на устната
кухина при меко т (т').
17
На последнитЬ две рисунки личи, колко много езикътъ е
приближенъ, сравнително съ първитЬ рисунки, до небцето, следствие
на което именно се получава мекотата на звука.
Особености на нЪкои звукове въ старобългарски
езикъ въ сравнение съ новобългарски.
А. Гласни.
1. 1» — я тъ.
Звукътъ t се е произнасялъ като е, което Клони къмъ а,
така щото при изговора му се чува нЪщо ср’Ьдно между е и а,
звукъ, който нЪкои означаватъ съ белези а или еа. По-късно по
нЬкои старобългарски говори почва да надделява гласежътъ на е,
и t въ такъвъ случай се произнасялъ като установенъ звукъ е.
НапримЪръ: слок’кне се е произнасяло слов еа не и словене,
словени и славяни; така сжщо: хд’бкъ, 1|В«тъ, ОБ'ЬДЪ, NtHb,
Въ новобългарски сжщиятъ звукъ има двояко произношение —
като е и Я: хлЯбъ — хлвбецъ, цвЯтъ — цввтенъ. И тъкмо по това
двояко произношение на Ъ днесъ българската земя се дЪли на
две говорни области. Така различаваме две наречия — източно
и западно. Въ източнитЬ говори t се изговаря като е и Я
(последното произношение изцЪло се срЪща по говорит^ въ
юго-източна България) *), а въ западнитЪ — като е, сир. непрегласено,
тъй както е било старото произношение (само че сега е обикновено
чисто е, а рЪдко въ говорит^ се срЪща старобългарско отворено
еа (а), близко до я). Границата между тия две говорни области
захваща на северъ отъ устието на рЪката Витъ и върви на югъ
право къмъ Солунъ, като прави голЪмъ завой въ Т.-Пазарджишкия
окржгъ: тукъ западното произношение на t се вдълбава въ Ихти-
манско и Чепино. По такъвъ начинъ въ Ст.-Загора, Габрово и
Елена, напр., ще чуемъ да се изговаря дядо, лято, бялъ и пр.,
а въ Братца, Кюстендилъ, Охридъ — де до, лето, белъ; въ
*) Източно-българската говорна область за по-голЪма точность д-Ьлятъ
на две: северо-източна, дето Ъ се изговаря като е и я (по-често е) и юго-
източна, дето за t се чува повече я и по-малко е. Границата между тЬхъ
почва отъ Т.-Пазарджикъ, върви по РодопитЬ, Марица и оть тара Скобелево
отива къмъ Бургасъ, като извива тукъ-тамъ.
2
18
Казанлъшко— бяхъ—беше, въ Харманлийско бяхъ — бяше,
гряхъ, гряшенъ.
Въ литературния ни езикъ е усвоено източното произношение
на Ъ, по-точно произношението на северо-източната говорна
область, отдето сж мнозина отъ виднитЪ нй писатели: Раковски
(Котелъ), Вас. Друмевъ (Шуменъ), П. Р. Славейковъ (Търново),
Ст. Михайловски (Елена), Хр. Ботевъ (Калоферъ), Ив. Вазовъ
(Сопотъ), Любенъ Каравеловъ (Копривщица) и др. По-близко, обаче,
до старобългарския, до Кирило-Методиевия езикъ стоятъ южно-
българскитЪ говори и особено юго-западнитЪ (македонскйтЪ), а
това обстоятелство е силно доказателство за националната прина-
длежность на населението, което си служи съ тия говори, и че
старобългарското племе и македонского образуватъ неразд^лно
цЪло съ новобългарското племе, че и езикътъ, на който сж го-
ворили всички тЬ, е единъ и сжщъ.
2. А и Й» — гласни съ носовъ призвукъ.
Тия две гласни (д — „малка носовка" и ж — „голЪма
носовка") сж едни отъ най-характернит-b и интересни звукове въ
старобългарски. ТЬхното произношение е гласило ен, ем (д) и
Он, Ом (ж) *), т. е. къмъ основната гласна Се прибавялъ носовъ
призвукъ. Тоя носовъ призвукъ се е добивалъ, като се пропу-
щалъ издихътъ да излЪзе едновременно и презъ устата и презъ
носа, а не е било изговаряно отдЪлно е или О и следъ него Н
или М. Произношението на А и ж е подобно на френското про-
изношение in и ОП. Напр. cinq — петь (ср. лат. quinque,
гр. л 8 v ъ е, инд. панча — оттукъ Пенджабъ — петорЪчие,
стб. пдть); pont — мостъ, лат. pons, род. пад. pontis, сродно
съ стб. пжть. Въ старобългарски, значи, се е изговаряло че"до
(уадо), менсо (масо) и ронка (ржкк), домбъ (джбъ), плето"
(плетж). Покрай изговора Он, Ом е имало въ старобългарско време
и изговоръ Ън, Ъм. Къмъ края на стария периодъ, значи, ще да
сж произнасяли джмбъ, зжмбъ, ржнка, а презъ срЪднобъл-
гарския периодъ народътъ престаналъ вече да изговаря носовия
*) Произношение ем и ом имаме, когато носовкитЬ се намиратъ предъ
устни съгласни.
19
призвукъ. R щомъ носовото произношение изчезнало, почнали да
изговарятъ дъбъ, зъбъ, ръка, както е и днесъ.
Отъ всички славянски езици само полскиятъ е запазилъ
носовкитЪ; и днесъ поляцитЪ изговарятъ м й е и с о (масо), з о м б ъ
(зжвъ). ОстаналитЪ славянски езици сж ги изгубили въ различно
време, като вмЪсто тЪхъ сега стоять други гласни: въ български
Ж и е, а въ руски у и Я. ПримЪри: стб. ижть, руски путь,
бълг. п ж ть; стб. М&КА, руски мука, бълг. м ж к а; стб. зать,
руски зять, бълг. з е т ь; рАДЪ, р я д ъ, редъ. Поради това сега
пишемъ Ж въ срЪдата на повечето думи, въ конто старитЬ бъл-
гари изговаряли ан; вместо ж пъкъ на сжщото мЪсто руситЪ
пишатъ у*).
Че наистина въ старобългарски езикъ е имало носово про-
изношение, свидетелствуватъ нЪкои днешни говори. Въ Костурско,
значи близо до Солунската область — родина на Кирило-
Методиевия езикъ, както и въ нЪкои села между Солунъ и
СЪръ (Зарово, Сухо, Висока, Негованъ) се говори носово: пънт,
рънка, гъмби, чендо, ензик, коленда, пент, пендесет
(пендесет, девендесет изговарятъ на мЪста и въ България,
а въ с. Брацигово, дето има преселници изъ Костурско, се чува
носово произношение).
3. Ъ и Ь — „ерове".
Характерни сж и старобългарскитЬ тъмни гласни: ъ —
„голЪмъ еръ“, ь — „малъкъ еръ“. ГолЪмиятъ еръ се произнасялъ
като неясно О, а малкиятъ — като неясно е. Още отъ ранно време
rh били подложени на нЪкои промЪни: замЪнятъ се единъ другъ,
изчезватъ или пъкъ се изясняватъ въ други звукове.
Отначало тЬ, писани въ срЪдата или въ края на думата, сж
се произнасяли, имали всЬки своя звукова стойность, различавали
се: богъ, къннгх, день, кость, въ, сь; по-после краесловното имъ
произношение постепенно било занемарявано, отслабвало, та най-
напоконъ звуковетЪ преставали да се чуватъ, както и днесъ не
*) Въ български езикъ има думи, въ конто, вместо носовкитЬ ж и А,
се явяватъ като наследници не ж и е, а у и я» както е въ руски ез. Напр.,
лукавъ (лжкикъ), князъ (къНАЗь). Това е станало. подъ влияние на
руски езикъ.
20
се изговарятъ, а само се пишатъ*); често пжти дори и не били
писани, или пъкъ вместо тЬхъ поставили знака': бог', уловок', рдв',
любое'. Отначало тЪ били добре разграничавани откъмъ звукова
стоимость, затова и въ най-старитЬ паметници, напр. въ 3 о гр а ф-
ското евангелие, сж употрЬбени сравнително по-правилно,
по-късно обаче, около началото на XI в’Ькъ, rfc били см^свани;
писателитЬ започнали да ги пишатъ единъ вместо другъ (като
давали предимство на ъ), защото не правили голЪма разлика въ
произношението ‘ на ь и ъ. По паметницигЬ се ср^ща написано
кръстъ вместо правилното крьстъ, СТЪКЛО ВМ. СТЬКЛО, ТЪМА ВМ. ТЬМЛ,
или вместо правилното ЗЪЛЪ—зьдъ. Днесъ гласежътъ на ероветЬ
въ срЪдата на думитЪ се е изравнилъ, като е надделЬлъ звукътъ
Ъ, та пишемъ стъкло, кръстъ, тъма.
ЕроветЬ не били произнасяни и когато се намирали въ срЪ-
дата на думитЬ, именно въ отворенитЪ срички**): ЗЪЛОБА
става злоба (сричката зъ е отворена), въньцн, СТАрЫ|н, дьнн, мн.
число отъ Е’БНЬЦЬ, стлрьць, дьнь, става бънцн, стлрцн, дни, защото
сричкитЬ нь, рь, дь сж отворени. СжщитЬ думи звучать така и
въ днешния ни езикъ.
Изясняването пъкъ на ероветЬ въ срЪдисловието става
въ затворенитЪ срички, конто се образуватъ следъ изче-
зването на ъ и ь въ отворени срички: вместо ъ въ нЬкои старо-
български паметници отъ Македония намираме о, а вм-Ьсто ь въ
паметницитЬ отъ Македония й северо-източна България намираме е,
сир. единъ тъменъ звукъ се зам^ня съ по-ясенъ: отсць вм. отьць,
день вм. дьнь, пъсокъ, сонъ. Последното явление (изясняването
на Ъ въ О) въ новобългарски не е достигнало до пълното си
развитие. Ние днесъ пишемъ и изговаряме п’Ьсъкъ, сънь,
дъждъ, но въ н'Ькои отъ западнигЬ ни говори се изговаря
сонъ, nicoкъ, дождъ, значи прокарано е правилно старо-
българското явление за изясняването на голЪмия еръ.
*) Безъ ударение и въ края на думитЬ изчезватъ различии звукове
(и гласни и съгласни) въ разни езици. На мЬстото на изчезналитЬ звукове
обаче се пишатъ още дълго време съответнитЬ букви; напр. фр. temps
(изговорено та"), лат. tern pus (изгов. темпу с)—време; фр. loup (изгов.
л у), лат. lupus (изгов. лупус) — вълкъ. При последния примЪръ л у има
2 звука, а лупус — 5 звука.
**) Отворена се нарича сричката, когато свършва на гласна: ВОДА, CCAOJ
щомъ свършва на съгласна—тя е затворена: Д€Н.
21
4.1 Ъ1 — „ери*.
Произношението на този звукъ е сжщо така тъмно, срЪдно
между И и Ъ. Гласежътъ му постепенно се изравнявалъ съ гласежа
на чистото И, поради което последното изм-Ьстило станалото не-
нуждно тя, и ние днесъ пишемъ д и м ъ вм. старото дымъ, х и ж а
вм. ХЫ/ГЛ, б и л ъ вм. БЪ1ЛЪ. Изчезналиятъ въ новобългарски езикъ
звукъ и хубаво се пази въ руски езикъ. РуситЪ пишатъ и изго-
варятъсъ „твърдо", по-назадъ въ устата образувано (учленявано) И,
т. е. ы: рыба, с ы н ъ, т ы. Въ нЪкои наши говори между Со-
лунъ и С’Ъръ и сега се изговаря тъменъ звукъ вмЪсто И тамъ,
дето въ старобългарски имаме и. Прим.*. Татку и сънъ са каратъ
— Татко и синъ се каратъ; пътамъ — питамъ и пр.
Б. Съгласни.
1. ШТ
Звукътъ Ц1 (шт) първоначално билъ произнасянъ п/ т ( е
знакъ за мекость), после мекостьта бавно почнала да изчезва,
докато Ц1 почнало да се изговаря като шт. Това звуково съеди-
нение се явява не само отъ по-старо СТ и ск предъ нЪкои
меки гласни (срв. прбщавамъ, нопростя; блещи, но блЪ-
скавъ; вощеница, но вос(ъ)къ и под.), но между друго и
отъ нЬкогашното т предъ неслогообразователно н (j).*)
Въ такъвъ случай отъ т-pj се получило отначало произноше-
ние т ш, по-после ш тш (— шу означавано съ белега Ц1, конто и днесъ
въ руски езикъ се изговаря шу); отъ шт и/ се получило ш/ (отъ две-
тЪ ш въ съчетанието второто по-слабо изпъква, та се занемарява и
изчезва поради силата на първото; инакъ звукъ ш не изчезва), и
после, безъ мекость — шт, както се ср'Ьща написано по старитЬ ни
паметници. Напр. скиштл (шт — Ц1 е отъ I-|~j), ХОЦ1Ж (вм. хот]ж).
Произношението шу за Ц1 и днесъ сжществува по говорит^ ни.
НамЪста, напр., се изговаря срешча, гушчеръ, зашчо и т. н.
Въ други наши говори (ср-ЬдномакедонскитЪ) пъкъ qi се изговаря
като меко к — к: керка (щерка), сек'амъ се (сЬщамъ се), а въ
нЪкои северозападни говори имаме и най-старинно у (— тш ) вм. шт:
черка (щерка), не че (не ще) и др.
*) Вместо j днесъ пишемъ й.
22
2. ЖД
И ЖД първоначално се произнасяло, както ip, меко—Ж Д,
а сетне изгубило мекостьта си.
Старобългарското жд се получава отъ д-j-j и то произнасяно
дж, по-после ж'дж—жд и като изчезне мекотата—жд. Прим-Ьри:
междл (отъ мед]&), лат. media; родъ, но рождество, ро-
ждение и т. н.
Както шу, така и ждж е старинно произношение и се срЪща по
нашитЪ югозападни говори. ВъСамоковско напр. казватъ сажджи
(сажди), изважджамъ и пр., сжщо и въ македонскитЬ говори
се ср’Ьща подобно произношение. Въ тия говори жд се произнеся
намоста г', напр. мет'я (межда), а въ крайнитЬ северозападни го-
вори има дж меджу (между)» преджа (прежда) и пр.
СтаробъдгарскигЬ съчетания шт и жд, конто ст се явили
отъ праславянскитЬ т-J-j и Д-pj» сж извънредно характерни §а
старобългарския езикъ. ТЪхното старинно произношение, както се
посочи, го има въ македонскитЬ говори. Освенъ това, отъ всички
славянски езици само, българскиятъ днесъ ги е запазилъ; въ оста-
налитЪ езици се явяватъ други съгласни като тЬхни застжпници;
въ руски напр. вместо Ц1 се явява Ч (свЪча), а вмЪсто жд — Ж
(межа). Съчетанията шт и жд сж едно отъ необоримигЬ дока-
зателства за българщината на Кирило-Методиевия езикъ. Този
езикъ въ старитЪ паметници се нарича шзъ1КЪ слок-кнкс-къ (сла-
вянски езикъ), а не №зъ!къ Блъгкрьскъ, както е нареченъ въ па-
метници отъ по-късна епоха, за да се не см-Ьсва съ българския
езикъ, който се е говорилъ отъ АспаруховитЬ българи, турко-
татарско племе, чийто езикъ спада къмъ урало-алтайската трупа
езици. Днесъ езикътъ, на който светитЬ братя преведоха свеще-
ното писание и други богослужебни книги и просвЪтиха славян-
скитЬ народи, отъ ученитЬ се именува нееднакво: френскитЪ
учени го наричатъ обикновено старославянски (vieux slave),
рускитЬ — д р е в н е-ц е р к о в н о-с лавянски, нЪмскитЬ—ст а р о-
български (altbulgarisch), и всички разбирать подъ тия раз-
личии имена сё езика на българскитЬ славяни въ Македония, и
то въ Солунската область, отдето произхождатъ Кирилъ и Мето-
дий. Но при все това най-правилно е сжщиятъ езикъ да се на-
рича старобългарски.
23
Четива за упражнение.
1.
1соусъ pCYC: ТЬЛОВЪКЪ «стсръ СЪХОЖДААШС ОТЪ НсрОуСАЛНМА въ
ГСрНХОНЪ Н ВЪ рАЗБОНННКЫ ВЪПАДС НЖС СЪВЛЬКЪШС II Н 1АЗКЫ въз-
ЛОЖЬШС ОТНДОША II ОСТАВЛЬШС Н гелъ ЖНВЪ СЖЦ1К. По прнклютАю
ЖС Hlf.pCH гетеръ СЪХОЖДААШС ПЖТЬМЬ ТЪМЬ В ВНДЪВЪ н мнмондс;
ТАКОЖДС же Н ЛСВУНТЪ БЫВЪ на томь мъстъ прншьдъ и вндъкъ и
МНМОНДС. САМАр1АНННЪ же ГрАДЫ прндс КЪ Н№МОу Н КНДЪКЪ II мн-
ЛОСрЪДОВА Н ПрНСТЖПЛЬ ОБАЗА • 1АЗВЫ №ГО ВЪЗЛНВШ МАСЛО И КИНО
ВЪСАЖДЬ же Н НА СВОН скотъ, прнвсдс же н въ гостннннцж н прн-
Л6ЖА 1€МЬ. Н на оутригс ШЬДЪ Н ВЪЗЬМЪ ДЪВА ПЪНАЗА, ДАСТЪ гос-
ТННЬННКОу Н pCYC №МОу: ПрНДСЖН №МЬ II 1С.ЖС АфС прннжднвешн,
АЗЪ №ГДА ВЪЗВрАфЖ СЖ, ВЪЗДАМЬ TH.
(Еванг. Лук. гл. X, ст. 30:—35).
1.
БЪДНТС оуко, IAKO НС ВЪСТС ДЬНН НН YACA, ВЪ НЬЖС СЫНЪ УКЛО
ВЪУЬСКЫН прндстъ. ГА КОЖ С БО УЬЛОВЪКЪ ОТ 7» ХОДЖ, ЛрнЗЪВА CBOIA рАБЫ
Н ПръДАСТЪ НМЪ нмъннге СВОН;; н овомоу ДАСТЪ пать талантъ, ово-
моу же ДЪВА, окомоу №ДННЪ, кожДо против^ СНЛЪ СВОКН. Н отндс
АБЬ№. ШЬДЪ же прнгеМЪ! ПАТЬ ТАЛАНТЪ, ДЪЛА О ННХЪ Н ПрНОБръТС
дроугжи ПАТЬ ТАЛАНТЪ; ТАКОЖДС НЖС ДЪВА, прноврътс Н ДРХГА1А
ДЪВА, Н ПрН№МЪ1 №ДННЪ, ШЬДЪ рЛСКОПА ЗСМЛ1Ж Н СЪКрЫ СЬрСБро
ГОСПОДИНА СК01С.Г0. По мънозъхъ же връмсньхъ прндс господь
рАБЪ ТЪХЪ Н СЪТАЗА СА СЪ ННМН СЛОВССН. Н ПрнСТЖПЛЬ, ПрНМЪ! ПАТЬ
талантъ, прннесс дроугжк ПАТЬ ТАЛАНТЪ, ГЛАГОЛА : ГОСПОДИ, ПАТЬ
ТАЛАНТЪ МН ICCH пръДАЛЪ, СС ДроуГЖЕК ПАТЬ ТАЛАНТЪ, прнОБрЪТОХЪ
НМН. pCYC №моу ГОСПОДЬ №ГО : доврын рлке, БЛАГЫН Н Еърьнс, о
МАЛЪ БЪ върьнъ, НАДЪ МЪНОГЫ ТА ПОСТАВЛЮ I ВЫ!IIДИ ВЪ РАДОСТЬ
господа свогето. Прнетжпль же примы дъва таланта pcvc: господи,
ДЪВА ТАЛАНТА МН №СН Пр<КДАЛЪ, СС ДрО)(ГА1А ДЪВА ТАЛАНТА ПрНОБрЪ-
тохъ НМА. Рете №Му ГОСПОДЬ №Г0: доврын РАБС, БЛАГЫН н върьнс, о
МАЛЪ БЪ върьнъ, НАДЪ МЪНОГЫ ТА ПОСТАВЛЮ ; ВЪННДН ВЪ РАДОСТЬ
ГОСПОДА СВОЕГО. Прнетжпль же Прнмы №ДННЪ ТАЛАНТЪ, pCYC: гос-
поди, ВЪДЪХЪ ТА, IAKO ЖССТОКЪ №СН УЬЛОВ'ККЪ, жьна ндеже ниеII
СНАЛЪ Н СЪБнрА1А 1ЖД0у ЖС НС рАСТОТНВЪ. И ОуКОГАКЪ СА, ШЬДЪ
24
съкршхъ тлллнтъ твои въ земли; ее нмлшн твою. Отъвъфлвъ же
ГОСПОДЬ 1Г.ГО, QCYC жмоу: зълын рлве, ЛЪНЫН, ВЪДЪЛШС, 1ЛК0 жьнж
и деже, нс сжхъ, и съвнрш кдоу же нс рлстотнхъ; ПОДОБААШе
TH ОуБО въдлтн еьрекро мок тръжьннкомъ, н прншьдъ АЗЪ ВЪЗАЛЪ
оу во бнмь свок съ лихвой. Тъгда рсус рлвомъ свонмъ: ВЪЗБМЪТС
оуво ОТЪ НКГО т.аллнтъ н длднтс нмжцюумоу дссатк; нмжфоумоу
БО ккекде ДЛНО БЖДСТЪ Н НЗБЖДСТЪ, Л ОТЪ НСНМЖфЛАГО И №ЖС
ЛфС МЬННТЪ СА НМЪ1, ЕЪЗАТО БЖДСТЪ ОТЪ Н№ГО. Н НСКЛЮУНМЛЮГО
рАБл въвръзътс въ тьмж кромъшыпл.; тоу БЖДСТЪ ПЛАУЬ н скрьжстъ
ЗЖБОМЪ.
(Еванг. Мат., гл. XXV, ст. 14—30),
ПЪРВИ дълъ.
Думи.
Както въ новобългарски, тъй и въ старобългарски езикъ всЬка
дума има съставни части. Между гЬхъ най-важна е коренътъ —
ядката на думата, носитель на нейното основно значение. Освенъ
корена въ току-речи всички думи намираме и особени образува-
телни срички, конто определять по-отблизо значението на думата;
кога стоять следъ корена, наричатъ се наставки (суфикси), а кога
стоять предъ корена, — представки (префикса). Коренътъ и
наставката образуватъ основата на думата. Къмъ основата пъкъ
се прибавить други образувателни частички, който определять
по-подробно съдържанието на думата; те въ различии случаи
се менять и се наричатъ мгънитби (окончания). Така щото, въ
думите различаваме тия съставни части: корень, наставка, пред-
ставка и менитба. Яла има и думи, въ конто ясно различаваме
два корена; техъ наричаме сложна думи: Богородица, лнстопддъ,
нехранимайко, риболовство и др.
Въ много думи една и сжща гласна може да бжде наставка
и менитба, напр.: жен-л, ок-о. Думи, образувани отъ сжщия ко-
рень (съ. или безъ изменение на коренната гласна), се броятъ
за сродна. Въ сродните думи отъ корена жен и лов: жен-i» с к-ы,
жсн-н т в в-a, много-жен-с т в-о, жен-с т в е н-о, жен-с т в е н о с т-ь,
дов-ь-ц-ь, лов-ец-ъ, лов-е-не, лов-ит б-а и др.— разреденитЬ срички
сж наставки, конто се срещатъ и въ думи отъ много други корени,
ср. сел-ск-и, приятел-ск-и, върш-итб-а, бер-итб-а, брат-ств-о, чув-ств-о
чув-ствен-о, чув-ственост-и и мн. др. Въ думите дъд-0-mi» (съгр’б-
шнлъ lecii дъломь — съгрешилъ си съ дело), жен-д-хъ (клдгослокенл
ты въ жендхъ — благословена си ти измежду жените), хвдд-н-мъ
крайните срички мь, -хъ, -мъ сж менитби; при сжществителните
те се наричатъ падежни окончания, а при глаголите — глаголни,
лични окончания. Останалата часть отъ думите пъкъ — дъд-о, жен-д,
26
ХКЛЛ-н е основата — именна при имената и глаголна при глаголит^.
Основата на една дума, значи, намираме, като махнемъ окончанията
й, падежни или лични.
Всички старобългарски и новобългарски думи, конто иматъ
мЪнитби, сж изменяема части, на речьта. Къмъ тъхъ спадатъ
имената (сжществителни, прилагателни, числителни, м^стоимена),
който се скланятъ, и глаголите (къмъ тЪхъ сж и причастията),
конто се спрЪга'Гь. ТЪзи пъкъ думи, конто н-Ьматъ мЪнитба, сж
неизменяема части на речьта. Къмъ т'Ьхъ спадатъ наречията,
предлозигЬ, съюзигЬ и междуметията.
първл глава.
Глаголи.
По отношение на глагола нашиятъ сегашенъ езикъ (новобъл-
гарскиятъ) стой все още твърде близо до старобългарския : про-
мЪнитЪ, конто забелязваме между глаголнигЬ форми въ старо-
български и новобългарски, сж много по-малко отъ промЪнитЪ и
разликитЪ въ именнитЪ форми и особено въ склонението на
имената. Днешниятъ ни езикъ е сжщо тъй богатъ откъмъ раз-
нообразии форми за глаголни времена, начини (наклонения), залози
и пр., както и езикътъ ни презъ Кирило-Методиево време.
Глаголни времена и наклонения.
При глаголит^ различаваме три главни времена: сегашно,
минало и бждеще и тЪхнитЪ разновидности — м и н а л о
свършено, несвършено, бждеще определено, неопре-
д^лено и пр.; различаваме сжщо три наклонения: изяв-ително
(сегашно, минало и бждеще време), повелително и условно.
Само въ старобългарски езикъ има още две наклонения: неопре-
делително (инфинитивъ) и достигателно (супинъ).
НеопредЪлително наклонение.
(Инфинитивъ).
Упражнение 1.
1. бда можетъ сдипы|Ь CAtiihip воднтн? — 2. Нс можете
когоу (iaiiotatii н MUMOtrR. — 3. Класть нмамь отъпоуцитн гр'ВХ'ы.
— 4. Синъ ¥ЬЛОВ«¥ЬСКЪ1 НС НМАТЪ КЪДС ГААНЫ ПОДЪСЛОННТН. — 5.
27
Грддж нскоуснтъ нхъ. — б. Не нммтъ тесо iacth. — 7. Н-ксмь
ДОСТОННЪ нлрв1|111 СА сынъ твои. — 8. Длждь мн нити коды. —
9. Покелт: принести гллвж iero. — 10. Онъ же пауать пропов-вдАтн
мъного.
бдл— дали, нима, ако.—Мамона— дяволъ; богатство. — Отъ-
поуфАТн, сег. вр. отъпо\Ц1А1&, -Ц1А1ешн — отпущамъ, прощавамъ
(срв. новобълг. отпускъ). — Г расти, сег. вр. грАдж, -дешн —
вървя, ида. — Yeco (отъ м^стоимето уьто) — що, какво. — Нъсмь
(отъ не -|- •семь) — не съмъ.
Въ старобългарски всички глаголи иматъ инфинитивна форма
(неопред'Ьлително наклонение), която е евършвала на -тн; въ тая
форма (а това се отнася и за много други езици — френски,
нЬмски, руски и т. н.) намираме глаголит^ въ различнитЪ речници.
Напр. даватн (датн), фр. don пег, н^Ьмски ge ben, руски давать
(дать) — давамъ; коуповАТн, фр. acheter, нЪмски kaufen,
руски купить — купувамъ; хвалнтн и пр. Като се махне отъ
една инфинитивна форма мЪнитбата -тн, остава на лице инфина,-
тивната основа (дава-, коуповл-, хвали-). Значи инфинитивътъ
на всЬки старобългарски глаголъ се образува, като прибавимъ
къмъ инфинитивната му основа 'м-Ьнитбата -тн. Инфинитивната
основа най-добре личи въ 2 и 3 лице ед. число на мин. свръ-
шено време; напр., старобълг. сег. вр. МАжетъ, новобълг. маже,
мин. св. маза, а инф. маза-тн.
При различнигЬ глаголи инфинйтивната основа има различии
наставки (-а, -н, -ова и др.), а при нЪкои глаголи инфинитивната
основа е сжщевременно коренъ и евършва въ повечето случаи
на съгласна. Тъкмо споредъ инфинитивната основа и нейното
разнообразие старобългарскитЪ глаголи се дЪлятъ на шесть разреда.
1. Къмъ първи разредъ спадатъ глаголигЬ, чиято инфинитивна
основа е еднаква съ корена, т. е. къмъ корена не е прибавена
нЬкаква приставка. Тая основа-корёнъ евършва най-често на
съгласни — устни, зжбни, гърлени и пр., конто въ съседство съ
окончанието -тн претърпяватъ известии промЪни, наложени отъ
тъй наречнитЬ звукови закони, а сжщо и за удобство при про-
изношението. Напр. плес-тн вмЪсто плет-тн. (Отъ две т въ старо-
28
български се получава ст), жн-тн вместо жнк-тн — жиВЪя (в е
изпаднала предъ т); рецш, реш-тн вмЪсто рск-тн — казвамъ; моц1н,
мош-тн вместо МОГ-тн — мога, новобългарски мощь, мощенъ —
отъ коренъ мог.
2. Отъ втори разредъ сж ткзи глаголи, инфинитивната
основа на конто свършва съ приставка -нж. Напр. съхкжтн (съх-
нж-тн) — съхна, двнгнжтн (двнг-нж-тн) — движа, дигна.
3. Отъ трети разредъ сж глаголитЪ, чиято инфинитивна основа
свършва съ приставка -t: тръп«тн (тръп-1;-тн) — търпя, кнд’бтн
(внд-’б-тн) — виждамъ.
4. Отъ четвърти разредъ сж глаголитЪ, чиято инфинитивна
основа свършва съ приставка -и: хкллнтн (хвлд-н-тн) — хваля,
гр’кш-н-тн и съгрипнтн (сь-гр^ш-н-тн) — гр’Ьша, съгр'Ьшавамъ.
5. Отъ пети разредъ сж пъкъ гЬзи глаголи, чиято инфи-
нитивна основа свършва съ приставка -л (ia): глаголатн (глл-
гол-л-тн) — казвамъ, Д1ллтн (д^д-л-тн) — работя, правя, Д’кгатн
(д’б-а-тн) — върша, правя, д.штн (дл-к-тн) — давамъ.
6. Къмъ шести разредъ се числятъ глаголитЪ, инфинитивната
основа на конто свършва съ приставка -ова (ева): весъдоватн
(вес’бд-ова-тн) — разговарямъ, беседвамъ, увдоватн (у^а-ова-тн) —
цЪлувамъ, поздравлявамъ, врауевдтн (врау-ева-тн) — ц’Ьря, лЪкувамъ.
Въ днешния ни езикъ старобългарската форма на инфини-
тива не сжществува. Още въ старобългарския периодъ тя почва
да се замЪства съ съюза да и опредЪленъ глаголъ. Така че,
вместо стария инфинитивъ напр. отр^шнтн (да развържа), се
ср-Ьща по паметницит-fe да отр’КШЖ, сир. неопред^лената форма се
разлага — да -j- опред’Ьленъ глаголъ. И тъй, постепенно навикътъ
за подобно разложение става сё по-гол-Ьмъ, докато най-после
явлението стане всеобщо. Ние казваме да пи я, да пиешъ и гр.,
вместо общата стара неопредЪлена форма пнтн. Обаче и старата
инфинитивна форма намираме днесъ запазена въ живитЬ наши
говори и въ книжовния езикъ*). Изрази като Да-ще Господь
(Да-ще Господь берекетъ), дб-ще време (у Вазова: „До-ще
време Марко пакъ да скочи"), видЪ-щемъ (ВидЪ-щемъ кой е
кривъ) и пр. съдържатъ въ себе си инфинитивни форми. Само
*) Тая форма се е скжсила, като изчезнало окончанието -ти.
29
въ нЬкои западнобългарски пЪсни рЪдко се срЪща и инфинитивъ
въ старою си окончание -тн: Я чемъ васъ даръ д а р и т и (изъ
Дупнишко). Въ източнит'Ь говори се ср’Ьщатъ инфинитивни форми
съ съкратено окончание Т — старобълг. тъ въ супинъ (достигателно
наклонение).—Вж. забележката! Прим. Не ги е видЪтъ и под.
И тъй, старобългарскиятъ инфинитивъ не е изчезналъ, а живЪе
въ малко изменена форма, особено въ неопредЪленото бждеще.
Забележка. Близъкъ по значение съ старобългарския инфи-
нитибъ е и изчезналиятъ сжщо тъй днесъ супинъ (достигателно на-
клонение). Той се отличава отъ инфинитива, че свършва на тъ,
а не на тн, и че стой следъ глаголи, конто показватъ движение.
Напр., по паметницитЪ се ср^ща: прнде пролнтъ кръке евон-м
(Дойде да пролЪе своята кръвь) или ндж ловить ршкъ (Ще ида
да ловя риба).
Сегашно време.
Упражнение 2.
1. Азъ молк ед Богоу. — 2. Не могж рлзоумътн, уьто гла-
голгете.—3. ^апокъдб нокж дли» камъ, да лювнте дроугъ дроугл.—
4. Отжюуетн НАМЪ ДЛЪГШ НАША, га к о Н МЫ ОТЪПОуЦ1А№МЪ длъжь-
пнкомъ пашнмъ. — 5. Оуунтелю, хощевъ да кгоже проенкъ еъ-
ткорншн нама. — 6. Къто можетъ отъпоущлтн гръхш тъкъмо
геднпъ Богъ? — 7. Гоеподн, кьега отъ теке уактъ да длен нмъ
ПНЦ1Ж КЪ БЛАГО КрЪМА. — 8. Yl.TO ХОЦ1€Т€ ПАКШ СЛШШАТН: №ДА
н кш хофбте оутеннцн гего бштн ?
Глаголатн, -лк, -липни— говоря, казвамъ. — Хотътн (хътътн),
-Ц1Ж, -1|1сшн — искамъ. — Къто — кой. — Тъкъмо — само, тъкмо
освенъ. — Yaiath, yak, уакшн — чакамъ. — Пнц1А — храна.—,
Пакш — пакъ, изново.
Освенъ инфинитивната форма, отъ която се образуватъ фор-
митЪ за минало свършено време (аористъ), глаголитЪ въ стария
и новия български езикъ иматъ и сегашна основа, отъ която
се образуватъ формитЪ на сегашно и минало несвършено време.
Споредъ сегашната си основа глаголитЬ се дЪлятъ на спрежения,
които въ старобългарски сж петь, а въ новобългарски — три,
както следва:
30
Въ старобългарски:
I спрежение — сегашната основа евършва на е-: воде-,
плете-, несе-.
П спрежение — сегашната основа евършва на -не-: дкнгне-,
дъхне-, мине-.
III спрежение — сегашната основа евършва на -ie-: сне-,
знак-, нш€-, мл л; с-, пнше.*)
IV спрежение — сегашната основа евършва на -н-: моли-,
ХВАЛИ-, СЛЫШН-.
V спрежение — сегашната основа евършва на съгласна, която
не се см-Ьта за отдЪлна наставка, а принадлежи къмъ корена.
Въ такъвъ случай глаголното окончание се прибавя къмъ корена,
който изпълнява роля на сегашна основа. Къмъ това спрежение
се отнасятъ глаголитЪ kwe (зная), гамЕ, даме, жсме, имаме, чиито осно-
ви сж: К’бд-, гад-, дад-, же-, има-. Окончанието за 1 л. ед. ч. на тия
глаголи е било -me: отъ основа има- 1 л. ед. ч. правилно гласи
нма-ме, ала при основитЬ на д вместо дад-ме, гад-МЕ, к^д-мк
имаме да-me, га-МЕ, къ-ме, сир. д се изпуща, но че коренътъ
наистина е евършвалъ на д се вижда отъ 3 л. мн. ч.: длд-атъ,
1АД-АТЪ, К-ЬД-АТ!
Въ новобългарски:
1 спрежение — сег. основа евършва на -е: боде-, плете-,
чете-.
II спрежение — сег. основа евършва на -и: моли-, хвали-,
лови-.
III спрежение — сег. основа евършва на -а-(-я-): вика-,
бесе два-, валя-.
Излиза, че първитЪ три старобългарски спрежения сж се
прехвърлили къмъ първо въ новобългарски езикъ, четвъртото —
*) Подъ влияние на мекото небно j зжбнитЬ з, с ставатъ меки, небни
ж, ш. Отъ коренъ МАЗ-въ инф. МАЗА-TH, новобълг. маза-хъ, сег. основа
MA3je- (мАЗж)— маже: отъ коренъ ПНС- въ инфин. ПНСА-ТН, новобългарски
писа-хъ, сегашната основа HHCje (пнеж) —. пише, срав. п р о с б а, но про-
шение вм. п р ос j ен и е.
31
къмъ второ, а глаголитЪ отъ пето спрежение, къмъ конто бихме
причислили и спомагателния глаголъ юсмь (инф. кытн), не сж
останали само къмъ едно спрежение; кшь напр. е отишло къмъ
I, нмкмь къмъ III. Изобщо въ новобългарски има много повече
глаголи съ окончание -МЪ.—Къмъ третото новобългарско спре-
жение спадатъ всички старобългарски глаголи отъ трето спре-
жение, конто въ 1 л. ед. ч. иматъ гласна л, «а, оу предъ основного
-ге: съвнр1€-тг, оумнрсие-те, похкллше-те, коупо\№-те. Вместо -лге
се явява още въ старобългарски -м- (съ т. н. уподобяване, за
което ще се говори по-нататъкъ) и отъ него въ новобългарски
-л: оумнрште, — оумнрмте — умирате; вмЪсто -«лге въ ново-
български се явява-я (ява): похваляте, похвалявате. Гла-
голи като коупоутете гласятъ въ новобългарски купувате. Въ
-у в а- имаме старобългарското -окл- на инфинитивната основа
(коупокл-тн), изменено подъ влияние на формата за сегашно време.
Отъ коупоу№Т€ и коуповхтн се образува купувате; въ н-Ькои
говори обаче формата се срЪща и въ старобългарския си видъ
споредъ инфинитива: куповамъ, куповате.
Ето личнитЪ окончания за сегашно време:
Единствено число
новобългарски старобългарски
1 спр. И спр. III спр. I, II, III спр. IV спр. V спр.
1. -а -я -мъ -ж (к) -к -мь
2. -шъ -шъ -шъ -ши -шн -СИ
3. — — — I -тъ -тъ -тъ
Множествено число
1. -мъ -МЪ -ме -мъ -мъ -мъ
2. -те -те -те -те -те -те
3. -атъ -ятъ -атъ (ятъ) -ЖТЪ (|ЖТЪ) -АТЪ -АТЪ (-&тъ)
Двойствен© число
1. — •— —- -въ -въ -въ
2. — — — -тл -тл -тл
3. — — — -те -те -те
32
Старобългарското двойствено число, употрЪбявано както при
спрежението, тъй и при склонението, не сжществува въ новобъл-
гарски езикъ. То се е употр^бивало, когато се говори за два
предмета. Днесъ, когато се говори за два и повече предмета, се
употрЪбява само множествен© число. ПримЪръ:: Кы во к:стл Солоу-
НШ1Ш1Л, да Солоунгснс вьсн слов«ньскъ1 всс’бдоу1жтъ — Вие двамата
сте солунчани, а всички солунчани говорятъ славянски.
Да вземемъ за образецъ по единъ глаголъ отъ всЬко спре-
жение за старо и новобългарски.
Единствено число
I спр. 11 спр. III спр. IV спр. V спр.
ПДСТЖ двнгнж С6К молек HMUIL
плета (да) дигна сЪя моля имамъ
плетешн дкнгнсшн съгешн молншн НМЛШИ
плетешъ „ дигнешъ сЬешъ молишъ имашъ
ПЛСТСТЪ двнгнстъ С61€ТЪ молить НМАТЪ
плете „ дигне cbe моли има
Множествено число
плетемъ двнгнсмъ | съгемъ молнмъ нмшъ
плетемъ (да) дигнемъ сЬемъ молимъ имаме
плетете двнгнстс С«1€ТС МОЛНТС НМАТС
плетете „ дигнете сЬете молите имате
плстжтъ двнгнжтъ съжтъ МОЛАТЪ шт
плетатъ „ дигнатъ сЬятъ молятъ иматъ
Двойствено число
плетевь ДКНГНСКЬ С’Бгек’Ё МОДНК’б НМЛК’Ё
ПДСТСТА двнгнетл С’ыетА молнтл НМАТА
плетете дкнгнстс с-метс молите нмлтс
По сжщия начинъ могатъ да се спрегнатъ и други глаголи,
като тскж (инфин. тсщн — тека), могж (инфин. мощи — мога) отъ I
спрежение; длмь (инфин. длтн—давамъ), киль (инфин. истн — ямъ)
отъ V спреж.; викамъ, валямъ, купувамъ—отъ III спреж.
въ новобългарски.
33
Единственен число
ТвК^ могж дгшь ЕШЬ
тека мога дамъ ямъ
теуешн МОЖ€ШН длен iach
течешь можешь дадешъ ядешь
теустъ можстъ длстъ 1АСТЪ
теме може даде яде
Множествено число
теуемъ цожецъ ДН1Ъ 1ШЪ
течемъ можемъ дадемъ ядемъ
T6Y6TC можете д^сте IACTC
течете можете дадете ядете
ТСКЖТЪ МОГЖТ1 ДАДАТЪ ГАДАТЬ
текатъ могатъ дадатъ ядатъ
Двойствено число
теуевъ можекъ ДЛК’Ё
теуетл можете длстл tACTA
тететс можете д^сте кхсте
При спрежение на тия глаголи въ н^кои лица ставатъ из-
вестии пром^ни (2, 3 лице ед. ч. и др.): едни (тскл; и мог;»;)
пром'Ьнятъ съгласнитЪ г, к, другитЬ (дшь, кшь) — изпущатъ ко-
ренната съгласна д.
Влияние на мекитЬ (небнит-fc) гласни върху гърле-
нитЪ. Въ посоченитЪ преди малко случаи гърленитЪ съгласни
гик стоятъ предъ меката гласна е, подъ чието влияние се про-
менять въ ж и y; на сжщото основание и останалата гърлена съгласна
X ще се промЪни въ ш : кръхж — кръшешн. Това явление съ гър-
ленит-fe съгласни, което е общо и за старобългарски и за ново-
български, става не само когато тЬ сж предъ меко е, но и при
останалитЬ меки гласни н, к, 1:*). ПримЪри: т€кж — тсусшн —
*) ТЬзи и и t сж т.н. щ отъ н'Ькогашното дълго н (1) и отъ нЪко-
гашното дълго е (е); срв. старобълг. CfiMA, новобълг. с t м е, сега семе, лат.
semen, нЪмски Samen.
3
34
теКа — течешь; могж — можсшн — моГа — моЖешъ; стркхъ
— стрлшьнъ = страХъ — страШенъ; гр«хъ — съгришнхъ — грЪХъ
= съгр-ЬШихъ.
Въ други случаи пъкъ, конто сж по-р'Ьдки, гърленитЬ съ-
гласни г, к, х подъ влияние на мекит-fe и и и*) се промЪнятъ въ
S, 1|, С: ржка — p&iji: — ржКа — ржЦе (двойств, число); уьдо-
BtsKb—уьаов«1|н — човЪКъ—човЪЦи; много — мноЗина; чеХъ—чеСи
(говоримъ и пишемъ ,,чехи“, но редовната форма е „чеси“,
както отъ влахъ — власи).
Подобно влияние на мека гласна върху гърлена има и въ
други езици — славянски и неславянски. Въ френски езикъ напр.
g (г) предъ е се чете ж и когато ще тр-Ьбва да се изговори
въ една дума Ж отъ g (г) предъ О пише се следъ g едно е:
гръцки yeoypacpta — география, земеописание, на френски гласи
geographic (жеографи); Ггшорую^ (Георги) — Georges (Жоржъ).
Изпущане на съгласни. Въ ддмь и iamb основата е ддд-
1АД-, което се вижда отъ трето лице множествено число: дадагь,
пдатъ ; обаче като се прибавить къмъ нея -мь, -сн и т. й.,
конто започватъ съ съгласна, последната и коренната съгласна д
се уподобяватъ**) — ставать и двет-fe звучни (ясни) или беззвучии
(тъмни), следъ което д, уподобено, се изпуща: дань и гамь вместо
ДАММЬ И №ММВ ОТЪ ДАДМВ И 1АДМ1, ; ДАСН И 1ДСИ — ВМЕСТО ДАССН И
гассн отъ ДДДСН и гадсн. При други случаи се изпущатъ и други
съгласни: устнитЬ п, в, в предъ т (напр. жнтн вместо жнвтн,
1 л. ед. ч. е жнвж) и др.
Както се вижда отъ таблицата на спрегнатитЬ въ сегашно
време глаголи — старобългарската и подъ нея новобългарската
*) ТЬзи пъкъ и и Ъ <ж п2 отъ нЪкогашенъ дифтонгъ (двугласна) oi;
ai; срв. nt-СНЬ, llt-ХЪ, но ПОЕК, западнобългарски се ср’Ьща: п о ем, nt я, nt-
снопой к а.
**) За уподобяването се говори на стр. 38.
35
форма — старобългарскиятъ живЪе въ днешния български езикъ.
Защото едни старобългарски окончания сж запазени изцЪло,
други — съ малки промЪни. Така -ж въ 1 л. ед. ч. се изго-
варя като Ъ и а (старобълг. ж въ новобългарски дава ж), сжщо
и въ 3 л. мн. ч. вместо -жтъ сега се явява -ътъ и -атъ, а по
подобие на тия форми,- конто иматъ глаголит^ отъ I, II и отчасти
III спрежение, И глаголигЬ отъ III, IV и V спрежение иматъ
-1ътъ (като че ли окончание™ е било -1жтъ). ФормитЪ на гла-
голитЬ въ 1 л. ед. и 3 л. мн. ч. сег. време се пишатъ съ ж,
жтъ, 1жтъ (вм. а, я, атъ, ятъ) въ народнитЪ умотворе-
ния и у нЪкои наши писатели (особено Пенчо Славейковъ, Ст.
Михайловски и др.). Напр. у Вазова: „Че и ний сме дали нЪщо
на свЪтътъ | И на вси славяни книги да четжтъ“ (стихотв.
„Паисий").
Второ лице е малко пром^нено: изчезнало е н, и формата е
запазена въ съкратенъ видъ: видишъ, пишешъ, купувашъ.
Окончанието -тъ въ трето лице е изцЬло изчезнало. Днесъ
обаче то се пази въ н^Ькои македонски говори, срЪща се и въ
народни пЪсни изъ македонски краища. Напр.: Шетба шетаТЪ
Марко Кралевики; книга пишиТЪ цара Султанъ Селимъ, | али
пишиТЪ куму ке 1ж прагиТЪ? Яна идеТЪ отъ банята | Измиена,
изкжпана. — И поетътъ Р. Жинзифовъ (родомъ отъ Велесъ и
умр-Ьлъ въ 1877 год.) пише стиховетЪ си на македонско на-
речие и употрЪбява сжщото окончание:
Защо, другари, совесть го биетъ,
Безсоница душа му кършиТЪ,
Все мислитъ, все душиТЪ, не спиеТЪ,
А день и нощь работа вършиТЪ.
Минало несвършено време.
(Имперфектъ).
Упражнение 3.
1. Азъ. же нл милость ткоаж нлдилхъ ел. — 2. Доухъ божии
иошллше СА връхоу КОДЫ. — 3. Поклликклхж СА №М01(. 4. 1соусъ
Хрнстосъ бисы прогонимте.— 5. Кьсь нлродъ ндилше къ Icoycoy.
— 6. Icoycb гллголмше кье-кмъ: лц1е къто хощетъ по мьн« ото
36
дл отъвръжетъ ел севе н да възкметъ крвсть свои и ходить по
МЬНЪ. — 7. Киев нлродъ НСКААШС ПрнКАСАТН са къ Icoycov, тако
СИЛА 113 Ъ НН, Г О НСХОЖДААШС И НС1|’БЛ1ААШ€ BKCIA. — 8. Прежде ОДНО
слокъне не нмъахж къннгъ, нъ урьтлмн и ръзАмн уьтъахж н га-
ТААХЖ- — 9. УьЛОВЪКЪ (СДННЪ М0Л1ААШ6 Н ВЪННТН ВЪ ДОМЪ СВОН.
Же — но, пъкъ. Ср’Ьща се наместо съединено съ мЪстоиме-
на. — Афе — ако. — Кьсь — цЪлъ, всЪки, всички. — Нтн, ндл,
ндешн — вървя, ида. — Къзатн, възьмж, -ьмешн — взема, подигамъ.
— НсКАТИ, HS|bi. (нск]ж), НфСШН — търся, искамъ. ----- ПрНКАСАТНСА,
-акса, -лгешн са — допирамъ се, докосвамъ се. — О^ко — и тъй,
прочее, но. Прежде — преди. — Еъннтн, вънндл, вънндешн — вли-
замъ. — Н — винителенъ пад. отъ мЪстоимето нжс (който) — го.
ФормитЬ за минало неевършено време се образуватъ отъ
отдЪлна основа, която евършва съ -ъ или -А. Тая основа при
глаголит^ отъ I, И и IV разредъ се образува отъ 1 л. ед. ч. на
сегашно време, като окончанието -ж се замЪни съ ъ, (a, ia), а
при глаголигЬ отъ останалигЬ разреди (III, V и VI) сжщата ос-
нова е равна на инфинитивната. Къмъ основата за минало не-
евършено време се прибавятъ следнит-fa окончания:
Единствено число
Новобългарски
Староб ъл гарски
1. -хъ
2. -ше
3. -ше
-(а)хЪ
-(а)ш€
-(а)шс
Множествено число
1. -хме
2. -хте
3. -ха
-(л)хомъ
-(а)шстс
-(а)хж
Двойствено число
1.
2.
3.
-(а)ховъ
-(а)шста
-(а)шстс
37
Напр. сег. вр. 1 л. ед. ч. бодж, мин. несв. бод1:(л)хъ ; дкнгнж,
мин. несв. дкигн-кС^Хъ; пнсл-тн, мин. несв. пнша-(л)хъ ; оум-ь-тн,
мин. несв. о^М«(&)хъ.
Отъ старобългарскигЬ окончания -хъ, -шс и пр. сж по-стегнати
и тЪхъ именно сме залазили ние до день днешенъ.
За образецъ даваме следнитЬ глаголи отъ всЬко спрежение,
като следъ старобългарската форма се поставя новобългарската:
Единствено число
I спр. 11 спр. III спр. IV спр. V спр.
пла"ь(л)хъ ДКНГН’бСсОх’Ь С’Ыл(л)х'Ь j мола(&)хъ ИД'б(1)хЪ
плетЪхъ дигн-Ьхъ сЪехъ молЪхъ ядЪхъ
плет’б(л)ше ДКНГН'б(л)шС молга(л)ше 1ДД’8;(а)шС
плетЬше дигн’Ьше сЬеше мол^ше яд^Ьше
плет'ь(л)шс двнгн«('1)ше сма(л)шс i мо.т(\)шс к\Д'б(л)ше
плетЪше дигнЪше сЬеше мол^ше i ядЬше
Множествено число
плсга(л)хомъ дкнгми(л)хом'ь сш(л)хомъ МОЛ1А(1)хОМЪ 1ЛД'ъ(л)хОМ'Ь
плетЪхме дигнЬхме сЪехме мол'Ьхме ядЪхме
плетб(л)шстс ДКИГН-ьС^ШСТС СЪК1(а)шСТ6 МОЛ1л(а)|11СТС ГЛД-ь(л)ш€ТС
плегЬхте дигнЪхте сЬехте молЪхте 1 яд-Ьхте
плет"ь(л)хж i дкнгни(1)хж сш(л)хж I 1ЛОЛ1л(л)хЖ : 1ЛД’Ь(л)хЖ
плетЪха ; дигн-fexa сЪеха । молоха яд-fcxa
Двойствено число
ПЛСТк(л)хОК’Ь ' ДВНГНХ^ХОК’Е сш(л)хок« МОЛК1(л)хОК'Ь кид-кС а)хокъ
плст,б(а)шст1 ДКНГН^^ШСТЛ сш(а)шстл мол1а(и)шет!1 1.\ДИ(а)|11СТЛ
ПЛ€ТБ(л)шСТС ДБНГН« (л)шстс С«№(а)шСТС молп(\)шст€ ад'б(л)шсте
ГлаголитЬ тека и мог а, спрегнати въ минало несвършено,
иматъ такива форми:
38
Единствено число
Новобълг. Старобълг. Новобълг, Старобълг.
течехъ теул(л)хъ можехъ можл(л)хъ
течете теул(л)ше можете можл(л)ше
течете теул(л)ше можете можл(л)ше
Множествено число
течехме теул(л)хомъ можехме можл(л)хомъ
течехте т€Ул(л)шете можехте можл(л)шете
течеха тсул(л)хж можеха можл(л)хж
Двойствено число
теул(л)хов,в — М0Жл(л)Х0В’Ь
— тбул(л)шетл — можл(л)шетл
—: тсул(л)шете — можл(л)шете
ФормитЬ тетмхъ — теуллше, можллхъ — можллше и пр. сж
получени следствие промЪнитЬ на гърленитЬ г и к (а сжщото
става и съ х) предъ -ь отъ окончание™ на минало несвършено
време въ небни ж, у, ш. f\ следъ като е повлияло за тая про-
мЪна, самото t се превърнало въ л, сир. к-в—к] л—у7 л—ул; напр.
сег. вр. тек-ж, мин. несвършено вм. тек-’клх'ъ*— тсу-’ЪЛХ’ь—теу-ллхъ;
сег. вр. мог-ж, мин. несвършено вм. мог-’ьлхъ—мож-’ьлхъ—мпж-ллхь.
Уподобяване на гласнитЬ. Когато две еднакви гласни се
случатъ една до друга, както въ току-що посочениятъ случай -ьлх'Ь
— ллхъ — тЪ си влияятъ една на друга и ставатъ еднакви или
подобии по гласежъ, уподобяватъ се. Уподобяватъ се регре-
сивно, когато втората гласна влияе на първата (напр. новый отъ
новь-j-н), което е по-рЪдко отъ другим видъ уподобяване —
прогресивно, — когато първата гласна влияе на втората и я
изравнява по гласежъ съ себе си: срЪщатъ се въ сег. вр. форми
оумнрллшн — оумнрллтъ вмЪсто оумнрлешн — оумнрлетъ.
СтЬгане на гласнитЬ. ДвойнитЬ звукове, били rfe съгласни
(напр. вм. плет-тн, инфинит. гласи плее-тн), или гласни, въ бъл-
39
гарски езикъ, както и въ други езици, не см били много обик-
нати, та затова е настанало стЬгане на гласнитЬ: когато две
еднакви по. изговоръ гласни се случатъ една до друга, rfe се
стЬгатъ въ една: теулдхъ— тсуахъ, новобълг. течехъ; плетелхъ —
плетехъ — плетехъ.
Ала тия две явления съ гласнигЬ — уподобяване и стЪ-
гане — изпъкватъ още по-ясно при склонението на имената.
Тамъ прилагателнитЬ форми доБрлгего, довроугемоу се уподобяватъ
въ доврААГО, довроуоумоу, сетне се стЪгатъ и се получаватъ
ДОБрАГО, ДОБроуМОу.
Явно е, че и въ тая глаголна форма новобългарскиятъ езикъ
не стой далечъ отъ старобългарския. Малки различия има само
въ 1 и 2 лице множествено число, дето вместо старобълг. -хомъ и
шете въ новобълг. се явява -хме и -хте. Въ нккои западни бъл-
гарски говори обаче и днесъ вместо плет-Ьхте, седЪхте и
др. казватъ: плетешете, седешете.
Минало свършено време.
(Нористь).
Упражнение 4.
1. Лзъ оуиыхъ ваши нозе. — 2. Рете господь прнтъуж. —
3. 1соусъ рсуе: не прндъ бо прнзъкдтъ прАвьдьннкъ! нъ грешмшкы
къ покшннк. — 4. ApxHiepen н слоугы възъпиша, гллголкфе:
рлспьни, рЛСПЬНН 1€Г0. — 5. 1соусъ Хрнстосъ кодл на кино пре-
твори. — 6. Нзнде Пиллтъ вънъ и глаголя къ нлродоу: се нзвождж
н вамъ дл рлзоумегете, iako въ нюнь кипы не овретлк.—7. 1соусъ
виде уьловекъ, слепъ отъ родьствл. — 8. Помнлоун ны, господи,
помнлоун НЫ, 1ЛКО по мъного нсплъннхомъ СА оуннуьженнц. —
9. СлъинАсте оба оууеннкл и по Icoyce ндосте.
Призъвлти, -зъкл, -зъвешн — повиквамъ, викамъ. — Къзъпнтн,
-пшж, -пнгешн — викамъ, извиквамъ, издавамъ гласъ. — Преткорнтн,
•рвк, -риши—преправямъ, преобръщамъ. — Овретлтн, -таек, -тлгсшн.
многократенъ глаголъ отъ Обрести — намирамъ. — Оуннуьженнге —
унищожение, презрение.
40
Формата за минало свършено време се образува, като се при-
бавятъ къмъ инфинитивната основа на глагола тия окончания:
Единствено число
Новобългарски Старобългарски
1. -хъ
2. —
3. —
-хъ (-съ)
Множествено число
1. -хме
2. -хте
3. -ха
-хомъ (-сомъ)
-ств (-стс)
-ША (-СА)
Двойствено число
1.
2.
3.
-хобъ (-соки)
-СТА (-ста)
-ств (стс)
Не всички старобългарски глаголи образуватъ минало свър-
шената си форма съ окончанието -хъ или само съ окончанието
-съ, -сомъ и пр., и не винаги окончанията на формата за минало
свършено време се прибавятъ направо къмъ глаголната основа
(инфинитивната). Тъй окончанието -хъ, -хомъ и пр,, произлЪзло
съгласно съ известии звукови закони отъ -съ, -сомъ и пр., при-
ематъ всички глаголи, чиято инфинитивна основа свършва на
гласна: вндъ-хъ, носн-хъ, съкнрА-хъ, мы-хъ и пр.; сжщото окон-
чание приематъ, само че не направо, а посрЪдствомъ гласната о,
която се прибавя къмъ корена, и глаголи отъ I разредъ, чиято
инфинитивна основа (а тя е сжщевременно и коренъ на глагола
въ случая) свършва на гърленигЬ г, к, х, устнитЪ Б, к, п, зжб-
нигЬ д, т, з, с: вод-о-хъ, тек-о-хъ; приематъ го и глаголи отъ
II разредъ, конто иматъ съгласни предъ приставката -нж: двнг-нж,
аор. — двнг-о-хъ.
41
Ето образци за минало свършено време отъ всички спрежения:
Единствено число
I спр. И спр. 111 спр. IV спр. V спр.
плетохъ ДКНГОХЪ *) сёхъ молнхъ ДЛХЪ*)
плетохъ дигнахъ сЪхъ молихъ дадохъ
плете дкнже СЁ молн А*
плете дигна сЪ моли даде
плете дкнж СЁ молн Л'
плете дигна ; Ct моли даде
Множествено число
плетохомъ ДВНГОХОМЪ СЁХОМЪ молнхомъ ДЛХОМЪ
плетохме дигнахме сЪхме молихме дадохме
плетосте дкнгосте с-ксте молнсте длсте
плетохте дигнахте сЪхте молихте дадохте
плетошд ДКНГОША СЁШД МОЛНША ДЛША
плетоха дигнаха cfexa молиха дадоха
Двойствено число
плетохокъ ДКНГОХОК’Й С’КХОК’К молнхоо ДЛХОК-Ё
плетостл дкнгостл CRCTfc молнстл длстл
плетосте дкнгосте свете молнсте длсте
Отличията въ съпоставенитЬ глаголни форми засЬгатъ мно-
жественото число. Именно вместо окончанието -хомъ днесъ стой
-хме, а вместо -сте (второ лице) -хте, X отъ първоначалното
окончание съ време е застжпило С отъ второличното, та въ
новобългарски имаме -хте намЪсто -сте; по подобие пъкъ на
второличното окончание -хте и въ първо лице започнало да се
*) Новобългарската форма отъ тия глаголи стой малко отдалечена отъ
старобългарската: Новобълг. „дадохъ" се е повело по глаголи като „предохъ",
понеже и въ сегашно време гласи дадешъ, даде, дадемъ, както п р е-
дешъ, пре де, предемъ и т. н., въ старобълг. дшь, ДЛСН, ДЯСТЪ. —
Форми като д и г н а х ъ отъ цЬлата инфинитивна основа има рЪдко и въ
старобългарски. (Въ Зографското евангелие се ср’Ьща ПДЮНЖ, новобългарски
п л ю (в) н а).
42
употрЪбява -хме нам-Ьсто -ХОМЪ. Трето лице вместо -шж днесъ
стой -ха (хж), както и при минало несвършено време. Ала
въ нЪкои северозападни говори и днесъ се употр’Ьбяватъ старитЬ
форми: рекосте, плетоше и др.
Сигматиченъ аористъ. Само отъ нЪкои глаголи на I раз-
редъ се образува едничка въ старобългарски форма за минало
свършено време съ окончания -съ, -сомъ и т. н. ТЪзи форми съ
-съ -сомъ и пр. носятъ име сигматиченъ аористъ (минало свър-
шено време) и иматъ съответствие и въ гръцки езикъ (отъ
лсидегсо — възпитавамъ, аористъ е l-naift&v-a-a — възпитахъ, съ о
(сигма), отдето и името сигматиченъ аористъ). ПоменатитЬ окон-
чания се прибавятъ къмъ инфинитивната основа, която тр’Ьбва да
свършва на съгласна безъ гърленитЪ г, к, х. При това тукъ на-
ставать и тия пром^ни: кореннитЬ гласни се зам'Ьстватъ съ други
по-силни (степенуватъ се, удължаватъ се): ь въ и, с въ ъ, о въ л,
пъкъ крайната съгласна на корена се губи. Примири: сег. вр. бод-ж,
инф. пости (вм. вод-ти), аористъ вдсъ (вм. бдд-съ); сег. вр. пдет-ж,
инф. плести (вм. плет-тн), аористъ пл«съ (вм. пд-ьт-съ), уьт-ж — унсъ
(вм. уит-съ).
За образецъ да спрегнемъ:
Единствено число
КаСЪ боДОХЪ плясъ плетохъ унсъ четохъ
коде паете уьте
коде плете уьте
Множествено число
КЛСОМЪ плясоиъ УИСОМЪ
касте паяете уисте
касА ПЛЯСА УИСА
Двойствен© число
касокя плясокя унсокя
каста пляста унста
касте паяете унсте
43
ПромЪна на кореннигЬ гласим. Коренната гласна се м^Ьни
чрезъ степенуване и удължение.
1. Степенуване на кореннитЪ гласи и. Подъ степе-
нуване разбираме замЪната на една гласна съ друга въ едно-
коренни срички. Гласна отъ по-низка степень се замЪства отъ
гласна съ по-висока степень, сир. степенува се. Така въ думитЪ
рскж (сег. вр. 1 л. ед. ч.), ptYb (сжществ.), пророкъ (сжществ.) и пр.
гласната € се степенува въ t и о. Обикновено степенуването става
по тия три реда:
а) 1> — с —о —« отъ ё)
ТЫ|Н — тскж — TOYHTH И токъ
рьун — рскж — пророкъ — ръук
б) ь — н —ъ (он) (Ъ2 отъ дифтонгъ)
ВЫЖ --- ВНТН -- В«НЫ|Ь, новой
ПЬБК — пнти — понтн
в) ъ —Ы (ъв) —оу (ов), ъв и ов — предъ гласна вм-fe-
сто w и оу
дъхнжтн — доухъ
рытн — ръкдтн —• рокъ
И въ днешния езикъ имаме доста случаи съ такова редуване
или степенуване на гласнитЪ. Степенувани сж рбкохъ, прорОкъ;
твка, тОча, протОкъ; преввждамъ, превОдъ; дЪхамъ, духъ;
вИя, вЪнецъ, повОй; изббра, избОръ.
2. Удължение на кореннитЪ гласи и. КореннитЬ
гласни €, о, К, ъ при образуване на многократни глаголи се
удължаватъ въ Ъ, л, н, ы. Така:
е — гревж, инф. гретн (отъ гревтн) — погръвдтн
о — л: коли, инф. клин — злклллтн
ь — н: ксрж, инф. вврдтн — нзкнрдтн
ъ — ы: съллтн — посылдтн (изпращамъ).
И днесъ казваме и пишемъ: тек а, изтичамъ; рекохъ,
изричамъ; лежа, зал’Ьгамъ и т. н.
Простъ аористъ. РазгледанитЬ аористни форми съ окончания
-ХЪ, -хомъ, -съ, -сомъ и т. н. сж форми на сложния старо-
44
български аористъ. НеговигЬ форми за 2 и 3 лице единствено
число сж заети отъ тъй наречения простъ аористъ, изчезналъ
въ новобългарски езикъ. Простиятъ аористъ се срЪща само при
глаголи отъ I спрежение, чиято инфинитивна основа свършва на
съгласна, и тия огъ II спрежение, коренътъ на конто свършва на
съгласна. Прим, пясти, пяд-ж, пядъ; двнгнжтн, дкнг-нл;, двнгъ.
Образци:
Единствено число
КОДЪ несъ дкнгъ рекъ
иоде несе двнгае peve
коде несе двнгае peve
Множествено число
кодомъ несомъ дкнгомъ рекомъ
кодете несете двигаете ретете
бода; несж дкнгж рекя
Двойстве но число
кодов*ь иесовъ ДЕНГОВ^ рековъ
кодетл несен двнгаетл рететя
кодете i несете двигаете ретете
Повелително наклонение.
(Императивъ).
Упражнение 5.
1. Отроковице, въетяпн. — 2. Лювнте врягы вяша. — 3. Лфе
хофешн съвръшепъ выти, иди и продяждь нм-впнге СВОЮ и дяждь
ННфННМЪ. — 4. Къскрвснн, ГОСПОДИ, СЪПЯСН МА, Е0Ж6 мои. —
5. Лзъ г алгола вямъ: просите и дястъ са вямъ, нфнте и окрАфете,
тлъцъте и отъвръзетъ са вямъ. — 6. Клдътс мнлоеръди, 1якоже
ОТ1>ф> вяшв милоеръдъ 1€СТЪ. — 7. Господи, ркцн нямъ слово. —
8. Рете 1со^съ оууеннкомъ свонмъ: въетянъте, не войте ел. —
45
9. КъЗЛЮБН БЛНЖБН1ААГ0 CKOiei’O, IAKO ШП. СА. — 10. КъСТАНН II
КЪЗБМН ложе ТБО№ н НДН КЪ донъ твои.
Отрококнцл — момиче. — Нтрь — беденъ. — Тд-мрн, тлък/п,
-yciiiii — чукамъ, тропамъ, удрямъ. — Отъкр’ьстн, -връзж, -зешн —
отварямъ, развързвамъ, — Peqiii, рекж, -теши — казвамъ. —
Сдоко — дума, речь, слово. — Възатн, къзьмж, -ешн — взема. —
Ложе — постелка, легло.
И формитЬ на повелително наклонение се образуватъ отъ
сегашната основа безъ крайнигЬ гласни. Окончанията се прибавятъ
къмъ особена — повелителна — основа, която въ единствено число
евършва на н, въ множествено и двойствено число пакъ на н,
съ изключение на глаголитЪ отъ I и II спрежение, при конто се
явява t вмЪсто и. Примири: неси—несете (2 и 3 л. ед. и мн. ч.),
хвлдн — Хкаантс, рекж (сег. вр.) — рьцн— рырбте (ГърлёнитЪ г, к, х
предъ t, което тукъ се явява вмЪсто и, ставать s, q, с.). За обра-
зуване на единствено число не се прибавятъ окончания — самата
повелителна основа служи за тия форми. ОстаналитЪ две числа
се образуватъ съ следнитЪ окончания :
Множествено число
Новобългарски Старобългарски
1. -
2. -те
3. —
-мъ
-те
-те
Двойствено число
1.
2.
3.
-к*
-ТА
-ТА
Въ множествено число новобългарски езикъ има форма само
за 2 лице, старобългарски пъкъ за 2 и 3 лице една форма;
въ единствено число новобълг. има пакъ една форма — за 2
пице, а старобългарски — за 2 и 3 лице една форма. 1 и 3
46
лице множ, ч. въ новобълг. се изказва посрЪдствомъ сегашно
време-|-частицата да или Нвка, пон'Ькога и дветЬ — НвКЭ да.
За образецъ вземаме спр'ЬганигЬ и по-рано глаголи:
Единствено число
2. плети дкнгнн дигни дкнгнн 1 е«н сЬй е«н моли моли модн 1ДЖДЬ яжъ гдждь
3. плети плети
Множествено число
1. плет«мъ дкнгшшъ е-кнмъ моднмъ 1ДДНМЪ
2. плетете дкнгн^те е-ьнте молите |дднте
плетете дигнете сЬйте молете яжте
3. плетете дкнгн’ьте е-ьнте молите пднте
— — — — —
Д ВО йствено число
1. плет-кв-к ДКНГНЪО etLHK’fc модно 1ЛДНО
2. плегьтл ДКИГН^ТА онтд молнтд 1ДДНТЛ
3. плет-ьтл ДКНГН’ЬТД С’ЬНТЛ молнтл 1ЛДНТД
Новобългарски и старобългарски езикъ и при повелително
наклонение не се различаватъ много: само И се явява следъ
гласна (единств, и множ. число) въ новобългарски езикъ вместо и
ВЪ старобъл гарски (— сЪй — сЬйте, etn— сьнте), и е следъ
съгласна — вмЪсто и въ старобългарски за множествено число
(м о л е т е — молите). Въ нЪкои говори сж запазени старинни
форми за повелително наклонение и съ , окончание - ите. Въ ново-
български < :е казва м о лете, пишете споредъ правилното
идете, плетете.
47
Спомагателенъ глаголъ.
Упражнение 6.
1. Лзъ гесмь богъ твои.— 2. Ты гесн Хрнстосъ.— 3. Юдине
mil. iako слыть бъхъ, нын« же кнждж. — 4. Слъны|с быстъ на
заходъ. — 5. Юц1€ МАЛО СЪ КАМП №СМЬ. — 6. Нагъ б«хъ н облъ-
К0СТ6 МА. — 7. Н БЖДСТЪ МБЗДА КАША МЪНОГА. — 8. Н БЫСТЪ ГЛАДЪ ПО
кьсен земли. — 9. I с оу ст. въпрАшллшс оууеннкы ckoia : кого ма
ГЛЛГОЛ1ЖТЪ УБЛОВЪЦН Г.Т.И’Н ?
Къдъти, къмь, в-ьсн — зная. — Нъпгк — сега.—Нагъ — голъ. —
Мало—малко. — Облъц1н (отъ оклъктн),-к<т.,-¥вшн — обл-Ька, обличамъ.
— Мьзда—награда. — ВъпрлшАти, -шаек, -шакшн — питамъ. запитвамъ.
Както въ редъ чужди езици, тъй и въ старобългарски и
новобългарски спомагателниятъ глаголъ служи за образуване на
форми за сложни глаголни времена. Спомагателни сж френскитЪ
глаголи avoir и ё t г е, нЪмскит-Ь habennsein, рускиятъ быть,
и старобългарскиятъ Бытн, формитЪ на който въ различнитЪ времена
гласить тъй:
Сегашно време
Единствен© число Множествен© число Двойствен© число
1. съмъ 1€СМЬ сме гесмъ —
2. си I6CH сте I6CT6 — 1€СТЛ
3. е 1€СТЪ СЛх сжтъ — 1есте
Минало несвършено време
Единствен© число Множествено число
1. бФхъ БЪАХЪ (бЪХЪ)*) бФхме БЪАХОМЪ (БЪХОМЪ)
2. бЬше БЪАШе (бъ) б^хте БЪАШСте (бъстс)
3. бЪше БЪАШе (б«) бФха БЪАХЖ (БЫЛА)
*) ПоставенитЬ въ скоби форми за минало несвършено време иматъ
окончанията на минало свършено (аористъ).
48
Двойствено число
1. —
2. —
3. —
Б-БЛХОв* (бЪХОК«)
BtAlllCTA (К-ЁСТЛ)
вшшете (висте)
Минало свършено време
1. бихъ (бЪхъ) ВЫХ’Ь бихме (бЪхме) выхомъ КЫХОК’Ь
2. би (6Ъ) БЫ (БЫСТЪ) бихте (бЪхте) вы сте ——• пыстл
3. би*) (бЪ) БЫ (БЫСТЪ) биха (6txa) БЫША — Бысте
Освенъ тия старобългарски форми за минало свършено време,
ср-Ьщатъ се и други, въ конто вместо и стой н:
Ед. ч. 1. внмь Мн. ч. внмъ Дв. ч. БНК’Ё
2. БII висте ВИСТА
3. БИ ВЖ висте
Повелително наклонение
Единств, число Множеств, число Двойств, число
1. - — — Б^Д^МЪ — ЕЖД’ЬБ’Ё
2. бжди БЖДИ бждете БЯДКГС — ЕЙаД’БТЛ
3. — БЖДИ — БЖД’ЬТС — вжд’ьте
Неопред'Ьлително наклонение (инфинитивъ) — выти.
Достигателно наклонение (супинъ)— выть.
ГлаголнитЪ форми за времената на спомагателния глаголъ сж
образувани съ различии корени и основи. Формата за сегашно
време има коренъ ice-. НовобългарскитЪ форми не сж много
далече отъ старобългарскитЪ: напр. само началното 1€ на корена
на мЪста е изчезнало, понеже е било безъ ударение: гссте —
сте, 1€сн (вм. iccch) — си. Формата за минало време има
други коренъ. СтаробългарскитЪ и новобългарскитЬ форми на
спомагателния глаголъ сж близки: чрезъ стЪгане на гласнитЬ се
*) Наредъ съби, бихмеи пр. има и форми биде, бидохме.
49
получава отъ въахъ, бъашс— б^хъ, б’Ьше.— Другъ е коренътъ
(вжд-) и на повелително наклонение, чиито новобългарски форми
сж еднакви съ старобългарскитЬ: бждн, бждътс— бжди, б ждете.
Причастия.
Упражнение 7.
1. МЪНОВИ ВО СЖТЪ ЗЪВАНИ, МАЛО же НЗЪБрАНЫХЪ. — 2. Вы
оврдфете млАденкф» повнтъ дсжацп.. — 3. Нмт»гл оушн слышатн, да
слышнтъ. — 4. Ангелъ господин. съшьдъ съ невесе н прнстжплк
ОТЪВАЛН КАМеНк ОТЪ ГрОБА Н СКДЪАШС НА Н№МЪ. — 5. ОтЪВЪфАВЪ же
1соусъ pcvc: Симоне, нмамь th h«ylto рецш. — 6. Оуподокн са
фксАркствиге невескноге Укловъкоу съвъшоу довро съма. — 7. Бла-
гословенъ грлды въ нма господь нс. — 8. Вилл дъла iero видима
БЖДЖТЪ. — 9. Прндс ВО 1ОАНЪ Крьстнтелк НН ХЛЪБА 1АДЫ, НН ВИНА ПИА.
ОтъвъфАтн, -фА1Ж, -фдгешн — отговарямъ, отвръщамъ. —
Нъуьто—нЪщо. — y-KCApkcTBHie (||1.слрксткн1е) — царство. — Съннтн,
ндж, -ндсшн — слизамъ.
По форма тпричастията сж прилагателни и като такива иматъ
родъ, число и падежъ, а по съдържание — глаголи и като тЪхъ
иматъ форма за време и залогъ: сегашно и минало време, действи-
теленъ и страдателенъ залогъ. Днесъ най-добре сж запазени
формитЬ на причастията за минало време, конто иматъ следнитЬ
окончания:
а) Действителенъ залогъ.
Новобългарски Старобългарски
м. р. -лъ, ж. р. -ла, ср. р. -ло м. р. -дъ, ж. р. -ла, ср. р. -до
б) Страдателенъ залогъ.
1. м. р. -нъ, ж. р. -на, ср. р. -но
и -енъ, -ена -ено
2. м. р. -тъ, ж. р. -та. ср. р. -то
СтаробългарскитЬ причастии
действителенъ и страдателенъ залогъ се прибавятъ направо къмъ
4
1. М. р. -НЪ, Ж. р. -НА, ср. р. -НО
и -енъ, сна, -ено
2. М. р. -ТЪ, Ж. р. -ТА, ср. р. -ТО
окончания за минало време въ
50
инфинитивната основа. Действ, прич.: кндъ-лъ, кндъ-лд, кид-ь-ло
(инфин. вндъ-тн); пле-лъ, пле-лл, пле-ло (инфин. плес-тн отъ
плет-тн).*) Страдатепни причастия: кндъ-нъ, кндъ-на, кидъ-но;
дълл-нъ, дъла-на, дъла-но; отъ peqiii (коренъ рек-) — реу-енъ, -енл,
-ено; проклд-тъ, проклл-ТА, прокдА-то. (Окончанието -нъ, -на, -но
искатъ глаголи, чиято инфинитивна основа евършва на -ъ, -а, а
-тъ, -та, -то, чиято основа евършва на -д, и др.).
Новобългарскит'Ь окончания за сжщото време и сжщитЪ залози
се прибавятъ къмъ основата на минало свършено или неевършено
време (при действителния залогъ), а при страдателния залогъ —
къмъ основата на минало свършено време. ГлаголитЪ отъ II спр.
(съ аористъ на -ихъ) образуватъ това причастие съ -енъ, -ена,
-ено. Действителни причастия: видЪ-лъ, видЪ-ла, видЪ-ло
(мин. евърш. време вид’Ь-хъ); игра-лъ, игра-ла, игра-ло
(мин. св. игр а-х ъ); п л е т Ъ-л ъ, п л е т -fe-л а, п л е т •к-л о (мин. несв.
п л е т 't-х ъ). Страдателни причастия : г л е д а-н ъ, г л е д а-н а,
гледа-но (мин. св. глед-ахъ); грабе-нъ, грабе-на, грабе-но
(мин. св. граби-хъ); би-тъ, би-та, би-то (сег. вр. би-я,
мин св. би-хъ). Една Вазова сбирка съ разкази има заглавие
„Видено и чуто“.
Образци :
Действителенъ залогъ
плелъ, -ла, -ло
молилъ, -ла, -ло
далъ, -ла, -ло
плелъ, -ла, -ло
МОЛИЛЪ, -ЛА, -ЛО
ДАЛЪ, -ДА, -ДО
Страдателенъ залогъ
боденъ, -на, -но воденъ, -на
реченъ, -на, -но
проклетъ,-та,-то
-но
реуенъ, -на, -но
ПрОКДАТЪ, -ТА,-ТО
Новобългарското причастие за минало свършено време действи-
теленъ залогъ не се различава отъ старобългарското; току-речи
сжщото важи и за страдателенъ залогъ. Но въ новобългарски
има и причастие отъ минало неевършено време. Така отъ плета
мин. св. вр. е плетохъ, а причастие плелъ; мин. несв. пъкъ
е плетЪхъ, и причастие — плет'Ьлъ. Прим’Ьръ: Когато ти си
влЪзълъ, тя плетЪла. — Царската дъщеря презъ цЪлия день
плела.
*) ЗжбнитЬ съгласни д? т, когато се случвали въ края на инфинитивната
основа, която е и коренъ, се уподобявали на близкого л и сетне изчезвали:
плелъ, вместо плеллъ огьплетлъ; далъ, вместо даллъ отъ дадлъ.
51
Въ старобългарски езикъ има още едно причастие за минало
време, известно съ името минало действително причастие първо*)
Образува се, като къмъ инфинитивната основа, ако свършва на
съгласна, се прибавятъ окончанията -ъ (за м. и ср. родъ) и -ъшн
(за ж. родъ), а ако свършва на гласна — окончанията -въ (м. и
ср. родъ). -въшн (ж. р.) Наприм'Ьръ: плет-ъ, пдет-ъшн; двнг-ъ,
двнг-ъшн; молн-въ, молн-въшн; вндъ-въ, вндъ-въшн.
Днесъ това причастие е запазено при малко глаголи и то
въ литературния езикъ и подъ руско влияние: с в ъ р ш и-в ш ъ,
свърши-вша, свърши-вшо; би-вшъ, би-вша, би-вшо.
НапримЪръ: свършившъ по медицина; б и в ш ъ министъръ.
Въ нЪкои наши говори пъкъ се ср'Ьща форма не питашъ (напр.
кжде си ходилъ не питашъ), вм. не пъггавъшъ.
Въ старобългарски има и причастие за сегашно време —
действителенъ и страдателенъ залогъ. Първото свършва на -ы
(м. и ср. родъ) при глаголи отъ I, II и V спрежение и -A (-Hl)
при глаголи отъ Ill и IV спрежение; женски родъ обаче въ
именителенъ падежъ свършва на -н, което се прибавя къмъ друга
основа на -ЖЦ1- или -АЦ1-, която се явява въ останалитЬ падежи.
Напр. пдет-ш, пдет-жц1-н; двнгн-u двнгн-<кц1-н; съ-hi, съ-нцр-н;
мола, мол-Аф-н; 1ЛД-Ъ1, 1ЛД-ЖЦ1-Н. ВторитЬ (страдателнитЪ) при-
частия се образуватъ съ окончанията -мъ, -мл, -мо; rb се при-
бавятъ къмъ сегашната основа, която въ случая свършва на -о
(I, II и V спр.), -i€ (III спр.), -н (IV спр.), ПримЪри: плето-мъ, -мл,
-мо; двнгно-мъ, -мл, -мо; свге-мъ, -мл -мо; вндн-мъ, -мл -мо.
И сегашнитЪ причастия сж малко-много запазени въ ново-
български езикъ. ДействителнитЬ се образуватъ съ окончания
-ещъ, - еща, - еще при глаголитЬ отъ I и II спр. и - а щъ (-я щъ)
при глаголитЪ отъ III спр.: плет-ещъ, плет-еща, плет-еще,
мол-ещъ, -ща, -еще;**) кумув-ащъ, -ща, -аще. Страда-
*) Причастието съ окончание -дъ, -ЛА, -АО се нарича минало дей-
ствително второ.
**) Подъ влияние на руски езикъ нЪкои употрЪбявать и форми на - я щъ
и -ющъ (-ущъ); свирящъ вм. свирещъ, действующъ вместо
действуващъ, пишущъ вместо п и ш е щ ъ. Но отъ глагола горя упо-
трЪбява се прич. форма горящъ вм. гор ещъ, което е прилагателно.
52
телнитЪ пъкъ сж преминали къмъ групата на прилагателнитЪ
имена. Форми като у м о л и м ъ, видим ъ, платим ъ, търпимъ,
- м а, -мо и др. и сега се см-Ьтатъ за прилагателни; сжщитЬ прила-
гателни съ частицата не получаватъ обратенъ смисълъ: неумо-
лим ъ, невидимъ, нетърпимъ. И така, сегашното страда-
телно причастие въ новобългарски е преминало въ службата на
прилагателно име.
Деепричастие. НЪкои отъ изчезналитЬ старобългарски при-
частия сега можемъ да предадемъ съ помощьта на частицата
като или тъй нареченото деепричастие — особена форма, която
евършва на -еЙКИ (-айки) най-често и която не се мЪни.
ПримЪри: 1соусъ въпрлшАлше оутеннкъ! скот, глаголю — Исусъ
питаше ученицигЬ си, казвайки (като казваше). Освенъ деепри-
частнит-fe форми на -еЙКИ (-айки), конто сж обикнати въ нЬкои
македонски говори (ходейки — като ходи — като ходЬше, пла-
че й к и — като плаче), ср’Ьщатъ се такива, който евършватъ на
-щецъ (вървещецъ — вървейки, гледащецъ — гледайки,
припущецъ: „Двама бързоконци се връщатъ припущецъ
да посрещнатъ сватбата")» на -вЩИ (Гори одещи, билки бе-
р е щ и) и др. ДеепричастнитЬ форми се срЪщатъ начесто въ
живата българска речь.
Сложни глаголни времена.
Упражнение 8.
1. Ai|ie сь не кн б*ылъ зълод-ьи, то не бъ<хомъ th iero пръ-
далн. — 2. Бллгословн, доушс moia, господа; господи коже мои,
възвелитнлъ с.л жен зило,—3. Мъноби же бъахж прншьлн къ Млртъ
и Млрии да оутъшАтъ и. — 4. Не нм мин вънитн въ цъсА|п>стки1е
невесьною. — 5. Сыпь ¥ьлокстьскъ1 пръдлнъ иматъ бытн. — 6. Го-
споди, Афе бн бшлъ сьде, не бн мои врлтъ оумр-ьлъ.— 7. Ннтьтоже
бо покръвено 1€стъ, геже не откршетъ са и тайно, геже не рлзоу-
м«1етъ са. — 8. Азъ тръкоуи отъ теве крьстнтн са. — 9. Лдамъ
бо пръвъ СЪЗБДАНЪ БЫСТЪ. — 10. Ne ИМАТЪ ходнтн въ тьмъ. —
11. Aqje не бнмь прншьлъ, гръхл не бж нмъли.
Aqie — ако. — Сьде — тукъ. — 8ъло — твърде. — Ниуьтоже —
нищо. — Покръкено — покрито, скрито. — Тьма — мракъ.
53
Сегашно време, минало несвършено и свършено, както и
другитЪ разгледани до тукъ глаголни времена, сж прости, защото
формитЬ имъ се състоятъ само отъ една дума. Но освенъ съ тия
времена мисъльта въ старобългарски и новобългарски езикъ се
изказва и съ още други, конто сж сложни глаголни времена, за-
щото се състоятъ не само отъ една дума: тЪ се образуватъ отъ
причастие или инфинитивъ и спомагателния глаголъ гесмь (съмъ)
въ различнитЬ му форми. Напр. Прншьлъ 1«сн сшо мжунтн нясъ
— дощълъ си тукъ да ни мжчишъ.
Сжществуватъ следнитЪ сложни времена, залози и наклонения:
1. Минало неопредгьлено.
Образува се отъ формата на минало действително причастие
на кой-да-е глаголъ и формата на сегашно време на спомага-
телния глаголъ. Въ новобългарски езикъ често пжти спомагател-
ниятъ глаголъ се изоставя въ 3 л. ед. и мн. ч., сжщо и въ ста-
робългарски — д а л ъ, д а л и, дхлъ, дллн вместо далъ е, дали
с ж, но длдъ гесмь — далъ съмъ.
Образецъ:
Единствено ЧИСЛО Множествено число
1. плелъ съмъ плелъ геемк плели сме плели tecMi
2. плелъ си плелъ iecn плели сте плелн 1€сте
3. плелъ е плелъ гестъ плели сж плели ежтъ
Двойствено число
— плели геев*
— ПЛСЛН №СТЛ
— плели госте
Забележка. Разгледаната глаголна форма е форма за минало
неопредгьлено свършено. Въ новобългарски има форма и за минало
неопредгьлено несвършено, която се образува отъ формата на мина-
ло несвършено причастие на глагола и формата за сегашно време
на спомагателния глаголъ съмъ: плетЬлъ съмъ. Отъ глагола спя
минало неопредЪлено свършено еспалъсъмъ, си, ей пр., а
неопредЬлено несвършено—спЪлъ съмъ, си, е и пр. Примири:
54
Тинеси с п а л ъ миналата нощь (минало неопред’Ьлено свършено);
казватъ, че ти си cniлъ, когато тЪ влезли (минало неопредЪле-
но несвършено), съответно на: ти с п Ъ ш е, когато rfe влЪзоха.
2. Минало предварително.
Образува се отъ формата на сжщото минало действително
причастие и отъ формата на минало несвършено време на спома-
гателния глаголъ: посъмлъ килхъ — бЪхъ изпратилъ; плелъ
велхъ — бЪхъ плелъ, плелъ келшс — бЪше плелъ и т. н.
Въ новобългарски тия две сложни времена (минало неопре-
д’Ьлено и минало предварително) биватъ свършени и несвършени,
въ зависимость отъ свършената или несвършена глаголна форма
на причастието: напр. плелъ съмъ и плелъ бЪхъ сж свър-
шени сложни времена, а плетЪлъ съмъ — несвършено.
Въ новобългарски езикъ сж се развили форми като ч е л ъ
съмъ билъ и чет’Ьлъ съмъ билъ, който минаватъ подъ
името форми за отдавна минало време или за минало
предварително неопред^лено (свърш. и несвърш.).
3. Бждеще.
Въ старобългарски езикъ формата за бждеще време се пре-
дава и чрезъ формата на просто глаголно време, именно чрезъ
формата на сегашно време отъ глаголи, конто показватъ свър-
шено действие: къспо1Ж— ще възпЪя; ня ржкяхъ къзьматъ та —на
ржце ще те взематъ. Сложното изказване на бждеще време пъкъ
става, като се вземе инфинитивната форма на глагола и къмъ
нея се прибави формата за сегашно време на некой отъ тия
глаголи, конто тукъ иматъ значение на спомагателни: нмямь, ХОЦ1Ж,
нлуьнж, къуьнж (начевамъ): нмямь пьсятн — имамъ да пиша,
сир. -г- ще пиша; въ новобългарски това глаголно време (бждеще
определено) се изказва съ формата за сегашно време и части-
цата ще, която е останка отъ хоц>ж, 3. л. ед. ч. xo-qie-тъ: хофж
верокдтн— ще вЪрвамъ*). Въ старобългарски има още една форма
*) Отд-Ьлно отъ формата за бждеще определено въ новобългарски има и
форма за бждеще неопредгьлено време. Въ формитЬ: ще дамъ, ще дадешъ, ще
даде и пр. (бждеще определено) главниять глаголъ е определенъ, а въ дй-ща,
55
за сложно бждеще (бждеще предварително), което се образува
отъ формата на минало действително причастие (второ) и сегаш-
нитЬ глаголни форми на бждж, тъй както и въ новобългарски
езикъ: бждж прншьлъ — ще бжда дошелъ, бждж кндълъ — ще
бжда вид-клъ.
Образци:
а) Бждеще определено.
Единствено число
Множествено число
1. ще в'Ьрвамъ
2. ще в’Ьрвашъ
3. ще в^рва
ХО1|1Ж КировАТН
хощешн K’fepoKiTo
хофетъ KtpoB.iTH
ще вЪрваме
ще в^рвате
ще вЪрватъ
хощемъ к-ьрокАтн
хофете къровктн
хофжтъ кърокмн
Двойствено числ о
ХОфСк-в в tp о к итн
ХОфетл к-ьроклтн
ХОфете к-врокАтн
б) Бждеще предварително.
1. ще бжда видЪлъ (ще съмъ вид-Ьлъ) 2. ще бждешъ вид'Ьлъ БЖДЙ КНДЪДЪ в^дешн кнд^дъ кждетъ кнд’ьлъ
3. ще бжде вид’Ьлъ
1. ще бждемъ вид-Ьли Б^деиъ вндкдн
2. ще бждете видЪли Будете КНД1ЛН
3. ще бждатъ вид-Ьли Б^Д^ТЪ КИДМАН
вядевъ вндълн
БЖДКГА ВНД«ЛН
Будете вндилн
дй-щешъ, да-ще, дй-щемъ, да-щете, да-щатъ—форми на бждеще неопред’Ьлено
време, главниятъ глаголъ (дамъ) е съкратенъ инфинитивъ, спомагателниятъ
глаголъ пъкъ се спр’Ьга. Въ изрази като: дд-ще време, да-ще Господь и др. има-
ме сжщо тъй бждеще неопредЪлено време; д д и д й сж съкратени инфинитиви.
56
4. Условно наклонение.
Формата на това наклонение и въ старобългарски и въ ново-
български езикъ се образува отъ формата на минало действително
причастие (II за старобългарски) и спомагателния глаголъ съмъ
(гесмь) въ минало свършено време: гляголялъ бнмь— говорилъ бихъ.
Образецъ:
Единствено число Множествено число
1. видЪлъ бихъ КНД’МЪ БНМЬ видели бихме КНДИЛИ бнмъ
2. вид-Ьлъ би ВНД’МЪ БИ видели бихте виднлн кисте
3. вид-Ьлъ би КПД1>ЛЪ КН видели биха КИДНЛН БНША
и т. н.
5. Страдателенъ залогъ.
Въ старобългарски и новобългарски страдателниятъ залогъ се
образува по два начина: отъ действителния залогъ и възвратното
местоиме с а (се): ндрететъ са — ще се нарече, или пъкъ сложно
— отъ страдателните причастия и спомагателния глаголъ гесмь (съмъ),
няретснъ гестъ —нареченъ е; поб’ёждснъ бждсшн—ще бждешъ по-
беденъ; внднмн б&дйтъ — ще бждатъ видими; одръюнмъ бъша&шс—
и пр. И сложнитЬ времена, както всички глаголни времена изоб-
що, въ старобългарски и новобългарски стоятъ неразд-Ьлно. Съ
богатитЪ си и разнообразии глаголни форми новобългарскиятъ не
само че не е изгубилъ отъ старобългарскитЬ форми, но е при-
турилъ къмъ тЬхъ нови — минало неопредЬлено несвършено, по-
край минало неопред'Ьлено свършено, бждеще неопред-Ьлено, по-
край бждеще определено.
ВТОРА ГЛАВА.
Имена.
При имената различаваме падежъ, родъ и число. Въ старо-
български, както и въ днешния руски езикъ, има седемь падежа:
именителенъ, родителенъ, дателенъ, винителенъ, звателенъ, твори-
теленъ и местенъ. Отъ техъ въ сегашния нашъ езикъ сж запа-
57
зени четири (твърде ограничено, само при известии имена): име-
нителенъ, дателенъ, винителенъ и звателенъ. ИзчезналитЪ три
падежи: родителенъ, творителенъ и мЪстенъ се предавать съ
помощьта на предлозитк: на, за, СЪ, ОТЪ и др. Началото на това
изчезване може да се проследи по старигЬ писмени паметници —
въ ср’Ьднобългарския периодъ отъ развитието на езика ни то
се проявява въ замЪна на единъ падежъ съ други и въ разни
видове „грЪшки“ по отношение на старобългарската граматика.
РодовегЬ сж три: мжжки, женски и срЪденъ. Нашиятъ
езикъ и тукъ изпъква съ своето разнообразие, като пази още
старитЬ три рода, подобно на руски, нЪмски и др.; а единъ
езикъ като френския има само два рода (срещу три въ латин-
ски), пъкъ английски, арменски, персийски и др. не различаватъ
вече никакви родове.
Числата сж, както се спомена и при глаголит^, сжщо три:
единствено, множествено и двойствено. При последното число оба-
че, отъ което въ днешния езикъ има рЪдки остатъци, смЪтани
за множествено число, се различаватъ само три падежни форми:
една за именителенъ, винителенъ и звателенъ, друга за родите-
ленъ и мЪстенъ, трета за дателенъ и творителенъ.
Новобългарскиятъ езикъ има много по-малко падежни форми,
отколкото старобългарскиятъ; едни отъ тЪхъ сж изчезнали изда-
ло, други сж се поизмЪнили, а има и такива, който сж запазени
непром'Ьнено. Въ литературния ни езикъ и въ живата народна
речь се срЪщатъ доста много остатъци отъ изчезналитЪ стари
падежи.
А.
Сжществителни имена.
СтаробългарскитЪ сжществителни имена сж групирани въ
петь склонения: имаме петь вида основи споредъ основната при-
ставка. И понеже последната може да бжде твърдъ или мекъ
звукъ, то при нЪкои склонения различаваме твърди и меки осно-
ви. Въ новобългарски подобна разпред^лба на имената въ скло-
нения не сжществува.
58
I. Склонение.
To се нарича още о склонение (о- основи), понеже основата
на думитЪ му нЪкога е свършвала на -о, което личи най-хубаво
въ творителенъ падежъ единствено число: съ бог-о-мь. Къмъ него
се числятъ имена отъ мжжки и срЪденъ родъ. Именителенъ па-
дежъ единствено число на първитЬ евършва на -ъ, -ь, -н, а на
вторитЬ — на о, -re, -е: богъ, конь*), кран, лито, полю, лице. При
това склонение има твърди и меки основи.
а) Твърди основи.
Упражнение 9.
1. ХлЪБЪ НЛШЬ ДЛЖДЬ НЛМЪ ДЬНЬСЬ. — 2. КоМОу ОуПОДОБЛЕК
уьловъкы родл сего и комоу сл;тъ подобьнн. —3. Вино къзкеселнтъ
еръды|в уьловъкоу н хлъвъ бръдьце оукръпнтъ. — 4. Покк Богоу
мокмоу, доньдеже геемь.— 5. Уьловъте, отъпоуттлкть тн ед гръен.
— 6. Неплънн ед доухомь скатымь. — 7. Мънозн лъжнпророцн
въетлнжтъ. — 8. Слъньце познл элплдъ окон. — 9. Сь уьловъкъ
дроугъ мытлремъ н гръшьннкомъ — 10. Родн са влмъ дьньеь
Съплеъ, нжс юстъ Хрнетоеъ Господь, въ грлдъ Длвндовъ.
Оукръпнтн, -плиц -пншн— усилвамъ.—Доньдеже— до когато.
— Дьньеь — днесъ. —Сь — този. — Дроугъ — приятель, другарь.
Образци:
Мжжки родъ
Единствено число Множествено число Двойствено число
Им. родъ, БОГЪ родн, БО8Н Им.
Р. родл, БОГЛ родъ, БОГЪ в. рОДЛ, БОГЛ
д. родоу, БОГОу родомъ, БОГОМЪ Зв.
В. родъ, БОГЪ роды, БОГЪ! Р. ; родоу, БОГОу
Зв. роде, Боже родн, BOSH М. 1
Тв. м. родомь, БОГОМЬ родъ, Б08Ъ роды, БОГЫ родъхъ, БОЗЪХЪ Д. j Тв. 1 ! родомл, БОГОМЛ
Като родъ и вогъ се скланятъ: плодъ, рлвъ, влъкъ, гръхъ,
оврлзъ, зжбъ, врлгъ (множествено число врлзн) и пр.
*) Съ знакап се отбелязва мекостьта на съгласната.
59
Въ новобългарски сж запазени н+жои отъ тия падежни фор-
ми при имена отъ мжжки родъ и то главно въ единствен© чи-
сло, напр. богъ, човЪкъ, братъ. Но най-добре сж запазено
и се изказватъ безъ предлогъ именителната и звателната форми.
Им. богъ
д. богу
в. бога
Зв. боже
чов’Ькъ братъ
човЪку брату
човЪка брата
човЪче брате
Множествено число отъ човЪкъ е човЪци, съ падежно
окончание, както и въ старобългарски.
ПромЪнитЬ на гърленитЪ съгласни г, к, х подъ влияние на
мекит-fe гласни (н, е, ь, t) въ ж, у, ш, сжщо и въ s, Ц, с
(предъ «2» н2), за което се говори при спрежението на глаголи-
тЪ отъ сегашно време, ставатъ и тукъ: звателенъ падежъ возке
(вм. коге), именителенъ множествено число — bosh (вм. богн), отъ
УЬЛОВ’БКЪ — УЬЛОК’ЬУе (вм. ¥ЬЛОВ«Кб), YUOR«IJH (вм. YbAORtKIi), СЖЩЪ
отъ грч>хъ— гр'бше (вм. гр’ьхе), гръсн (вм. гр^хн). Въ новобългар-
ски езикъ тия промЪни се пазятъ изобщо доста добре: в р а г ъ
— множествено число враз и, влахъ — власи, войникъ —
войници, юнакъ— юнаци (звателенъ падежъ юначе, вой-
ниче). Множествено число отъ орЪхъ пъкъ е о pt хи, но по
народнитЪ говори и у нфкои наши писатели се ср^Ьща о pt с и —
по старобългарски, както сиромахъ — сиромаси.
Въ новобългарски сж запазени и остатъци отъ изчезналитЬ
старобългарски падежи: родителенъ, творителенъ и мЪстенъ. На-
примЪръ: сбогомъ, гърбомъ, викомъ вика и пр. И дател-
ниятъ падежъ единствено число доста место се употрЪбя по ста-
робългарски: Мама Стояну думаше (въ народни пЪсни), гарванъ
гарвану око не вади (пословица), господину (най место въ
адреса на писмата), слава Богу и др., но обикновено новобъл-
гарскитЪ дателни форми за единствено число се образуватъ съ
предлогъ на и винителна форма: на Стояна, на Бога. По-
ср’Ьдствомъ предлози (отъ, на, съ и др.) се предаватъ сега и
издало изчезналитЬ старобългарски падежи: творителенъ съ пред-
лога съ, дателенъ съ предлога на, родителенъ — на, отъ.
60
СрЪденъ родъ
Единств, число Множеств, число Двойств, число
Им. лито лътл Им.
Р. лмл лътъ В. лети
д. лътоу ЛЪТОМЪ Зв.
В. л*ьто ЛИТА Р. 1
Зв. лито ЛЪТЛ М. I литоу
Тв. AtTOMb лъты Д. 1 ЛЪТОМА
м. Л’ЬТ’Б лит^хъ Тв. |
Като лсто се скланятъ: село, уадо, нго, рекро и др.
При сжществителнитЪ имена отъ срЪденъ родъ е запазена
днесъ формата за именителенъ, винителенъ и звателенъ падежъ
единствено и множествено число. Остатъци отъ мЪстенъ падежъ
единст. число въ новобългарски добре личатъ въ наречията:
л t т е, добре, блазе, приживе*). /А форми като криле,
ко л Ъ не сж остатъци отъ двойствено число, по старобългарски
съ Ъ на края.
б) Меки, ос нови.
Упражнение 10.
1. Бждъте мнлосръдн, ако оты|Ъ влшь мнлосръдъ гестъ. —
2. Не въведн насъ въ нскоушенше. — 3. Нже отъвръжетъ са мене
ПрЪДЪ YbAOBtlSW, отъвръгж са гего н лзъ пръдъ опцемь.—4. Ндежс
во съкровнфе ваше, тоу н сръдьце ваше. — 5. Oti.yc нашъ, нже
№СН НА НСБССЬХЪ. — 6. РаСТНСЛАЕЪ, МОрАВВСКЪШ КЪНАЗЬ, СЪВЪТЪ СЪ-
творн СЪ КЪНАЗН.
1Лко — както. — Нгке — който. — Отъвръфн, -връгж, -хеши —
отхвърлямъ, отм’Ьтамъ. — Ндежс — дето, де.
*) Споредъ сегашния правописъ, въведенъ презъ 1923. год., остатъцит'Ь
отъ двойствено число (наприм’Ьръ криле, колене), както и тия отъ м'Ь-
стенъ падежъ (л t т е, добре и пр.) се пишатъ на края съ е.
61
М жж к и родъ
Единств, число Множеств, число Двойств, число
Им. КОНЦ ОТЫ|Ь КОНН, ОТЬЦН Им. )
Р. КОНГА, ОТЬЦА КОНЬ, ОТЬЦЬ В. > конга, отьца
д. коню, отьцоу конгемъ, отьцемъ Зв. )
В. Зв. конь, отьць коню, отьуе КОНА, ОТЬЦА КОНН, ОТЬЦН p. i щ J коню, отьцоу
Тв. М. конюмь, отьцемь КОНН, отьцн КОНН, отьцн коннхъ, отьцнхъ Д. 1 1 кошем а, отьцем а
По тоя образецъ се скланятъ: мжжь, вождь, кънаяь, крг/ь;
сжщо и думи въ именителенъ падежъ на н: кран, покой и др.
РазликитЪ, конто се забелязватъ тука въ окончанията, се
дължатъ на нЪкогашно j: именит, падежъ ь (конь) е отъ
следъ гласна и (кран) — отъ j ъ (ь); въ творит, единствено
число-емь е отъ j -|- омь: мжжемь, кошемь. И днесъ множествено
число отъ кошъ, ножъ областно (Софийско и другаде) гласи
кошеве, ножеве, вместо по-новото кошове, ножове.
Въ новобългарски мекит-fe основи сж запазени въ конь и
отецъ, както следва: именит, падежъ конь, отецъ; винит,
коня, о т ц а; дателенъ коню, отцу; зват. коню, отче. Мно-
жеств. число всички падежи: коне (въ нЪкои народни говори
к он’и), отци.
Ср-Ьденъ родъ
Единств, число Множеств, число Двойств, число
Им. ПОЛЮ ПОЛЯХ Им.
р. ПОЛЯХ ПОЛЬ В. ПОЛИ
д. ПОЛЮ ПОЛЮМЪ Зв.
в. ПОЛЮ ПОЛЯХ Р. 1
Зв. ПОЛЮ ПОЛЯХ М. J [ПОЛЮ
Тв. ПОЛЮМЬ ПОЛИ Д. ]
л п 1 ПОЛЮМЛ
м. ПОЛИ полнхъ Тв. J
Като подге се скланятъ: сръдьце,
мори:, копью, ложе, зна-
менью и др.
62
И отъ тоя родъ сжществителни въ днешния ни езикъ сж
запазени падежни форми като поле, поля (наредъ съ полета).
Отъ Вазова има стихотворна сбирка „Поля и гори".
Ако сравнимъ твърдитЬ и мекитЬ основи, ще видимъ, че
сжществуващитЬ отличия сж главно отъ звуковит-fe промЪни,
настжпили пора ди мекостьта на известии звукове. Така напр., въ
падежнитЪ окончания вмЪсто О, Ы при твърдитЪ основи, при
мекитЬ се явява е, н, н (вмЪсто ы въ вин. мн. ч. се явява л).
Мекостьта на крайнитЬ съгласни е означена съ знака ", поста-
венъ надъ самата съгласна.
Изобщо отъ първото старобългарско склонение въ новобъл-
гарски има доста много следи: освенъ че сж запазени при много
думи отъ мжжки родъ въ единствено число сжществуващитЪ
днесъ четири падежа, запазени сж още и остатъци отъ родите-
ленъ, творителенъ и м-Ьстенъ падежъ, за конто се спомена по-рано.
Въ изрази като нЪма срама, отъ кумова срама срЪщаме
сжщо останки отъ родителенъ единств, число, защото срамъ
е сжществително отъ мжжки родъ.
II. Склонение.
Упражнение 11.
1. Да прндетъ 1|«слрьствн№ твою, да вждетъ вола твои. —
2. Бждъте мждрн ако змнщ. — 3. Длждь сллкж когоу. — 4. Къ
НЛУАЛО ТЫ, ГОСПОДИ, 36МЛ1Ж оснокллъ жен н д-ыа ржкоу твоею ежтъ
невесл. — 5. Въздвнгъ ржц-в свои къ вогоу, сътворн молнтвж. —
6. Глаголаахж же ждннн отъ фдрнсен: нъетъ сь отъ бога уьловъкъ,
ако сжботы не хрлннтъ. — 7. II рекж доушн моюн: доуше, нмашн
мъного довро лежлфе на лъта мънога, поунван, аждь, пин, весели
са. — 8. Възлювишн ГОСПОДА БОГЛ своюго отъ вьсего еръдыр
Teoiero и вьсек доушек. — 9. Свдеретъ пьшеннцж въ жнтьннфк. —
10. Да исплъннтъ са оустл моа похвалы.
Къздвнгнжтн, -нж, -HCU1H — подигамъ. — Сътворнтн, -ри,
-риши — правя, извършвамъ. .— ХрАннти, -ни, -ниши — пазя. —
Довро — имотъ.
63
Къмъ второго склонение спадатъ сжществителни имена, чиято
основа е свършвала на -л, поради което самото склонение е
известно подъ името л склонение (л- основ и). Понеже предъ
основното окончание стой твърда или мека съгласна, и тия основи
биватъ твърди и меки. ДумитЬ отъ това склонение сж отъ
женски родъ и свършватъ обикновено на -л (-а): ржкл, землгл;
има обаче нЪколко думи, конто означаватъ мжжки существа, по
значение сж значи отъ мжжки родъ, но по форма — отъ женски,
та спадатъ пакъ къмъ това склонение рЪНШННА, Пр’БД'ЬТеУЛ, ЮНОША. *) : елоугл, владыка, > Двойств, число СТА-
Единств, число а) Твърди основи. Множеств, числе
Им. ржкл 1 ржкы Р. ржкъ! ржкъ Д. psqt ржклмъ В. р&кж ржкы Зв. ржко ржкы Тв. ржкок р.т.клмн М. р£1|« рЖКАХ'Ь Като ржкд се скланятъ: жсна, к-ьрд, Им. В. Зв. \ Р. 1 м. J Д. 1 Тв. j рЫКЛ, 1 f fhYKOy I p/YJUMA «/Yin, СИЛЛ, Д*КА,
НОГА и др. Единств, число б) Меки основи. Множеств, число Двойств, число
Им. земли землю Р. землю земЯь Д. земли землтмъ В. земли землю Зв. землю земли Тв. землю» землями М. земЯн земл(лхъ Като землга се скланятъ: доушл, Им. В. Зв. Р. '1 М. J д. ) Тв. J ЛН|Л, ЗМИ земли । землю [ землглмл ПА, ¥АШЛ, ПОЛЬЗА,
овир, стрлжд И др.
*) Къмъ второ склонение спадатъ и имената вгь мжжки и женски родъ
въ им. падежъ на -н : БОГЫНН, рДКИНН, ЛАДИН, СЖДНН, КЪННГЪУНН (ученъ),
ШАрЪУНН (живописецъ), COKAYHH (готвачъ) и др. Още въ старобългарски и
ср^днобъягарски обаче тЬ се явяватъ и съ окончание цц както по ново-
български БОГЫН1А (богиня), СЖДН1А (сждия).
64
И при тия меки основи, както и въ първо склонение, въ
сравнение съ твърдитЬ, се натъкваме на промЪни, конто почи-
вать на звуковитЬ явления, напр. н 0° дава № (зват. падежъ
единствено число землю, ржко), j -|-1 дава н (дателенъ падежъ
ед. ч. земли, ржук) и пр., както е при I склонение.
Въ новобългарски езикъ сж останали цЪлостни само фор-
митЬ за именителенъ и звателенъ падежъ единствено число :
ржка, жена, ржко, жено; царица, царице;дателенъпадежъ
се изказва съ предлогъ на-|-винителенъ падежъ: на ржката,
на жената. Звателенъ падежъ отъ душа — душо се е повелъ
по жено, ба б о. Отъ II склонение има и остатъци отъ изчезна-
литЬ въ днешния ни езикъ падежи, напр. въ изразитЬ: Иде му
отъ ржки (старобълг. ржкъ> — родителенъ падежъ единствено
число); баб и, майци (старобълг. дателенъ падежъ единствено
число и вм. Ъ безъ ударение), Ботевото стихотворение „МайцЬ
си“ ; петь душъ, сто главъ добитъкъ, десеть годинъ
(старобълг. родителенъ падежъ, множествено число), у Вазова:
„Сто и двайсеть годинъ. Тъмнини дълбокиГ (Стихотворение
Паисий), „Деветь годинъ той скита се бездоменъ, безъ сънь,
безъ покой". (Стихотворение Левеки). М^стнипадежи сж зиме,
горе (отъ гора— „височина"), на земи.
Устно (епентетично) А. Въ старобългарски, когато следъ
устнигЬ съгласни п, б, б, м се случи j (сир. и, което само не
образува сричка, както днешното й), ставать известии звукови
пром^ни, а именно — вмЪсто j се явява л. Това меко л, що
се явява вм-Ьсто j, се нарича устно, защото стой при устнитЬ
съгласни. Тъй че, отъ fij, к), M_j, nj, ще имаме бл кл, мл, пл.
ПримЪръ: корЛБЛБ (вм. Kopftsjb), ЛЮБЛ1Ж (вм. лю[фл = сегашно
време отъ любнтн), ловлей, ловл1ЯАХъ, земли (вм. зем]л), каплек,
клплюшн. Това звуково явление не е строго прокарано въ старо-
български езикъ: въ едни старобългарски паметници се срЪща,
а въ други — не, и особено предъ н и ь; въ срЪднобългарския
периодъ на езика ни вече съвсемъ е изчезнало. Въ новобългарски
сжщо нЪма устно л; ср’Ьщатъ се обаче и отъ него остатъци,
напр. днесъ обикновено пишемъ и казваме: управлявамъ,
65
управление, земледелие, земледЪлецъ, поземленъ
данъкъ, възлюблена и подобии, подъ влияние на старобъл-
гарски и руски.
Ill Склонение.
Упражнение 12.
1. ОуготовАнте пжть господин», прлкы творите сть^а гего. —
2. Ико тлетъ воскъ отъ огни, тако погнбнжтъ гръшьпнцн. —
3. Помозн, господи, коже мои, съпасн мд по милости твоген. —
4. Въспонте господи пъспь нова». — 5. Господи, Aipe хофешн, мо-
же ши мд отнстнти. — 6. Нзнде 1соусъ и оутеннци гего въ стрлпж
Kecxpiilft филиповш И ПА ПЖТН ВЪПръШААШС ОуУбННК’Ы СВО1Д, ГЛА-
голга: кого мд глаголктъ уьловъцн выти? — 7. Милости хоцш, а
не жрътвн.
Сть^а — пжтека, пжть. — Таити, -так, -таншн — топя, стопя-
вамъ се, тая; крия. — Погнбпжтн, -на», -неши — погивамъ, заги-
вамъ, падамъ въ пропасть. — Тако — така, тъй.
Къмъ това склонение, известно още и като склонение на н-
о снов и, се числятъ сжществителни имена отъ мжжки и женски
родъ, конто въ именителенъ падежъ свършватъ на -ь: па»ть, пофь.
Мжжки родъ
Единств, число Множеств, число Двойств, число
Им. пжтьге (пйьтнге) Им.
Р. ШН пжтьн (гштнн) В. ' па»тн
д. П^ТН пжтьмъ Зв.
В. ПЛьТЬ пжтн Р. > па»тью (пжтию)
Зв. пжтн ПЖТЫ6 М.
Тв. пжтшь ПЖТЬМН д. па»тьмл
М. пмн ПЛьТЬХЪ Тв.
Като па»ть се скланятъ: гость, господь, голжбь, звърь, здть,
огнь, пръстень, боль (болникъ) и др.
5
бб
Женски родъ
Единств, число Множеств, число Двойств, число
Им. НОЦШ НОЦ1Н Им.
Р. НОЦШ ноцпл (ноцшн) В. НОфН
д. ноцш ноцшмъ Зв.
в. Зв. НОЦШ ноцш ноцш ноцш Р. М. j НОфЬЮ (нофню)
Тв. НОЦ1МЖ (НОЦШ1&) ноцшмн д. НОфЬМА
М. ноцш НОфЬХЪ Тв.
Скланятъ се като НОфЬ : МОфЬ, КОСТЬ, ПАМАТЬ, плъть, запо-
къдь, мъдь, мудрость, клясть, Брлнь и др.
И отъ това склонение има остатъци въ новобългарски. Така
напр. пжтемъ се отбихъ (пжтьмь, тв. пад. ед. ч. се срЪща по
паметницигЬ и пжтемь, сир. ь се изяснилъ въ е, понеже се нами-
ра въ затворена сричка); д опжти; нощя е студено (тв. пад.
ед. ч. нофыж); по подобие на нощя сжществува форма деня,
вместо очакваното д е н е м ъ, което сжщо се употр-Ьбява. У Бо-
тева: „Денемъ му сЬнка пази орлица". По подобие пъкъ на де-
нем ъ имаме^ и н о щ е м ъ (по народнигЬ говори и у Пенча Сла-
вейковъ); Господи, Господи (зв. пад. ед. ч.); бЪхъ на гости
(вин. пад. мн. ч.); множеств, число отъ гостъ днесъ е гости
както и отъ нощь — нощи. Въ народнит"Ь говори се ср"Ьща и
гос т’е (го с к’ е) отъ гостьге.
IV Склонение.
Упражнение 13.
1. Не ПОСЫЛ БОГЪ СЫПЬ СВОН КЪ МНрЪ ДА СЖДНТЪ MllpOV, нъ
ДА съплсетъ СА мнръ нмь. — 2. Господи, къзлюбнхъ крлсотж до-
моу TKOicro. — 3. Н се мжжь нзъ народа възъпн, гдагол1а: ovyh-
телю, МОЛИ» ТН СА, Прнзьрн НА СЫПЬ МОН, IAKO 1€ДННОТАДЪ мн гестъ.—
4. Прнде 1соусъ къ домъ Петрокъ, кндъ тьфж гего лежлфл огньмь
67
serous. — 5. Номндоун ны Icoyce, смноу Длвыдовъ. — 6. Не
приходите нзъ домоу въ домъ — 7. Toy еъ и math сыноу %и-
кедсовоу.
Посъллтн, -Л1Ж, -лилии — пращамъ. — Миръ — св^тъ; миръ,
съгласие. — Нрнзьр-бтн, -pis, -риши — Поглеждамъ. — Кднмо*
уадъ — единороденъ (само едно дете). — ZKeqin, жегж, жежешп —
горя, срв. новобълг. нажеженъ. — Toy — тукъ.
Четвърто склонение (оу- основи) е наймалочисленото откъмъ
думи, защото много отъ спадащитЪ къмъ него сжществителни сж
се слЪли по падежни форми съ тия отъ 1 склонение и постепенно
сж преминали къмъ него. Затова е спомогнала формалната (външ-
ната) прилика на думигЬ отъ IV склонение, именителенъ падежъ
на конто свършва на -ъ, както и при първото склонение. Преди
да се изравнятъ съ основитЬ на -о, нЪкогашнигЬ падежни форми
на оу- основи отъ своя страна сж влияли на имената отъ I скло-
нение. Така въ родителенъ падежъ множествено число се явява
окончание -овъ отъ IV склонение (подобно явление има и въ
руски); за дателенъ падежъ има форми и на -овн вм. -оу: воговн
ВМ. БОГОу, АДДМОКН и пр.
Четвърто склонение е най-добре запазено въ думата съшъ.
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.
Им. СЫНЪ сыноке Им.
Р. сыноу сынокъ В. > сыны
д. сынокн сынъмъ Зв.
В. сынъ сыны Р. । сыновоу
Зв. сыноу сынокс м. 1
Тв. сынъмк сынъмн д. 1
f CMIHUIA
М. СЫНОу сынъхъ Тв. |
Къмъ това склонение се числятъ следнитЪ думи, спазили
малко-много отъ падежнитЪ окончания на сынъ: домъ, медъ, мдъ
(отрова), ледъ, уннъ, воль, мнръ, слнъ, връхъ.
Въ днешния ни езикъ най-добре сж запазени остатъци отъ
четвърто склонение при множествено число на едносложнитЬ
68
думи като во л ъ — волове, ч и н ъ — чинов е, както и при 0-
основа, гробъ — гробове, столъ—сто лове, градъ— гра-
дове и пр. (старобълг. им. п. мн. ч. сыновс е, както въ новобълг.
с и н о в е); ср’Ьщатъ се по говорит^ и останки отъ зв. п. ед. ч. с и н у.
V Склонение.
У пражнение 14.
1. СЪМА №СТЪ СЛОВО БОЖИЮ. — 2. Кьсс ТЪЛО ТВОЮ скътьло
бждстъ.— 3. Pcyc господь: свътнльннкъ TtACcti гестъ око.—4. Къ
нма господине сътворьшААго ысбо и зсмлеб.—5. Рлдоунтс СА, IAKO
HMCNA ВАША НАПИСАНА СЖТЪ НА НСБССЬХЪ. — 6. КрьШТСННЮ lOAHOBO
отъ кждоу въ: СЪ НСБССС лн или отъ уьловъкъ.
Кждоу — кжде.
Основата на думитЬ, конто се числятъ къмъ първит'Ь четири
склонения, евършва на гласна (о, А, и, оу), а на тия отъ пето
склонение — на съгласна. Споредъ крайната основна съгласна при
пето склонение различаваме следнигЬ основи: 1) с- о сн о в и:
тоудо, нсбо, слово; 2) т- основи: ТСЛА, OTpOYA, козьла; 3) н-
основи: има, кръмА, камы (камснь), дьнь; 4) р- основи:
math, дъц1н (основата имъ е МАТСр- и дырср-); 5) в- основи:
цръкы, любы, смокы. ДумитЪ отъ това склонение принадлежать
къмъ тритЪ рода; много отъ тЬхъ сж преминали къмъ I, II и
III склонение.
За образецъ отъ ср’Ьденъ родъ да вземемъ думата ТСЛА
(основа ТСДАТ-), и отъ женски родъ — уръкы (основа уръкъв-).
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.
Им. ТСЛА ТСЛАТЛ Им.
Р. ТСЛАТС ТСЛАТЪ В. * ТСЛАТЪ
д. ТСЛАТН ТСЛАТШЪ Зв. .
в. ТСЛА ТСЛАТЛ Р. [ ТСЛАТОу
Зв. ТСЛА ТСЛАТЛ м. J
Тв. ТСЛАТЬМЬ ТСЛАТЪ! Д. 1 ТСЛАТЬМЛ
м. ТСЛАТС ТСЛАТЬХЪ Тв. J
69
Ед. ч. Мн. ч.
Им. уръкъ! цръкъвн
Р. цръкъве ЦрЪК'ЬКЪ
Д. цръкъвн цръкъвлмъ
В. 1|ръкъкь(-ъке) уръкъкн
Зв. уръкъ! 1|ръкъвн
Тв. цръкъвыж(н1&) цръкъвАмн
М. цръкъвб ЦрЪКЪВАХЪ
Новобългарските множествени форми сж като старобългар-
скитЬ: теле — телета, църква— църкви; имената отъ ср.
родъ сж залазили пакъ старого окончание: чудо — чудеса,
време — времена, семе — семена, племе — племена,
отъ дърво по с* основи — дървеса, по т- основи — дървета;
по о- основи — дърва (за горене); отъ слово по с- основи —
словеса, по о- основи — слова.
За ударението и промЪната на некой гласни. Въ ново-
български и старобългарски езикъ. а сжщо така и въ руски,
ударението не стой постоянно на едно и сжщо место, не е опре-
делено, както напр. въ френски езикъ, или пъкъ въ езика на
поляцитЬ, турцитЪ и др. Въ това отношение — неопред^леного
место на ударението — новобългарскиятъ езикъ не се отличава
отъ старобългарския. Общобългарското ударение значи е разно-
срично, сир. пада върху различии места на думата и се мести.
Напр. въ ржка, ржчйца, бтржки, наржки; градъ, град-
ски, градовё, градътъ — ударението е ту на края на думата,
ту въ средата, ту на третата сричка отъ края. Но има случаи,
когато една и сжща дума (глаголъ или име) въ разни краища
на земята ни се изговаря съ различно ударение, напр. вода и
вбда; валй и вали; пйсалъ и писалъ и др.’Явно е, че
въ едни говори старото ударение се задържа, а въ други се
отмета. Има обаче и говори съ определено ударение, какъвто е
Прилепскиятъ, въ конто ударението стой върху третата сричка отъ
края: година, десёт-пари, промёни-се, водёница, но
воденйцата и пр.
70
Ударението има свойство да задържа правилния изговоръ на
гласната (а, е, о), върху която стой; неударената гласна малко
се поизм-Ьня въ нЪкои говори: неударено е отива къмъ и (тиле,
тилёта, вм. теле, телёта, чита вм. чета); неударено а
отива къмъ ж (ъ): пърй вм. пари, църУвамъ вм. цар/-
вамъ; неударено о—къмъ у: гул'Ъмъ вм. гол'Ъмъ, ступанъ
вм. стопанъ, рубувамъ вм. робувамъ.
За сричкитЬ ръ, лъ. Въ старобългарски езикъ съчетанието
ръ, лъ между две гласни не се промЪня, когато въ новобългарски
ъ се премЪта, та се получава ър, ъл: цръкъвн— църкви, дръко
— дърво, сръдьцс — сърдце, влъкъ— вълкъ, сдъза—сълза.
Но има говори, дето и сега се изговаря все ръ, лъ (дръво,
б л ъ г а р и н ъ). Въ новобългарския литературенъ езикъ се пише
обикновено ър, ъл предъ една съгласна, а ръ, лъ — предъ
две и повече: върба, но връбница, гълтамъ, но глътка,
държа, но дръжка, мълча, но млъкна, дърво — дръв-
никъ, гърло — гръклянъ, дълъгъ — дължина — длъг-
н е ст ъ.
СжществителнитЪ имена въ днешния ни езикъ изобщо сж
се поотдалечили отъ старобългарскигЬ, — днесъ старо-българ-
ското склонение се е разпаднало и три отъ падежитЬ му сж
изчезнали. ЗапазенитЪ остатъци отъ стари падежи обаче безъ
съмнение говорять за близко родство между старобългарски и
новобългарски езикъ. И не само на стари падежи, като нЪмамъ
мира (родителенъ падежъ) и др., за конто се спомена, но и на
изчезналото двойствено число — двЪ к р и л t (сега пишемъ две
криле), два града, два мжжа и пр.
Б.
Прилагателни имена.
Упражнение] 5.
1. Бжд'кте оуво вы съкръшенн, пко отьць вашь нсвссьни
съвръшснъ гестъ. -— 2. Caok-knlckaia пнсмсна скатыша сжтъ и
УЬСТМШППА. — 3. II NA ИрЬСТЪ ПОВЫНСНЪ БЫКЪ МНОЖАЩИХ УОудССА
ПОКАЗАЛЪ 1€СТЪ. — 4. YbTO 1€СТЪ 0\'Д0К1:1€ |)СфН рАСЛАКАСНОМОу:
ОТЪПОуфАЮЪ тн СА грыж ТВОИ, лн рефн: КЪСТАНН н ходи ? —
71
5. До^ШЛ ВО БОДМИН 1€СТЪ ПНфА И ПК) одсжда. — 6. Ннкътожс
НС ВЪЛНВШТЪ КИПА НОБЛ къ мъды встъхы. — 7. Нже пръвъ
КЪЛАЖААШС, СЪДрЛКЪ БЫКААШС. — 8. БОГЪ ПрЪСЛАККНА ТОДДССА СО-
ткорнлъ 1€СТЪ. — 9. YbTO крЛСМШС, YLTO /ЛИ СЛАЖДС БОГОЛ1ОБМ|СМЪ ?
Пнсма, -снс — буква. — Уксткнъ — почетенъ, честенъ. —
Ли — или. — Колби, волю, кодкшн (сравн. степ.) — по-голЪмъ,
-а, -о. Въ народнитЬ ггЬсни се срЪща боле („Боле юнакъ отъ
мене") — остатъкъ отъ старобълг. сравн. степень. — Ннкътожс—
никой. — Одсжда — дреха. — Къдазнтн, -дажж, -дджншн—влизамъ
— Съдрлвъ — здравъ. — КрАсмгь — хубавъ.
СтаробългарскитЪ прилагателни се скланятъ като сжществи-
телнитЪ и то мжжки и срЪденъ родъ по I склонение, женски
родъ по II склонение, сё по твърдитЪ и мекитЪ основи: новъ
като родъ, нова като ржкд, ново като дето; меки основи: сник
като конь, синю като землю, снн№ като полк.
Мжжки родъ Женски родъ Ср1зденъ родъ
Им. нокъ НОВА ново
Р. нова НОВЫ НОКЛ
д. HOBCHf HOB’S НОБОу
и т, н. и т. н. И т. н.
Им. синь сит СНН1€
Р. CHtm сн»т СНН1Я
д. синю сини СННИ)
и т. н. и т. н. и т. н.
Въ старобългарски има нЪколко прилагателни, конто иматъ
една и сжща форма за всички числа и родове, та могатъ да се
схващатъ като наречия. ТЪ евършватъ на -к въ тритЪ рода:
свобод), (свободенъ), рАЗДнУБ (различенъ),нспдънь (пъленъ), соугоуш»
(двоенъ), пръпростк (простъ).
72
Степени за сравнение.
Днесъ сравнителна и превъзходна степень отъ прилагателнитЬ
се образува съ помощьта на частицигк пол най, конто се по-
ставить предъ прилагателното, а при писането се туря между
тЪхъ и прилагателното една чертица: по-новъ; по-добъръ;
н а й-д о б ъ р ъ. Въ старобългарски обаче степенитЬ за сравнение
се образуватъ съ особени окончания, запазени сега въ думи като
височайши (височайши влакъ), старейшина*) (старейшина
въ семейството), вишни (вишни Боже).
СтаробългарскитЪ окончания за сравнителна степень се явя-
ватъ като родовит^ окончания на прилагателното и сж двояки:
1. Мжжки родъ -tH, женски родъ -ъншн, срЪденъ родъ -ш:
отъ но-въ се получава nob-ън, нов-ъншн, нов-кге; отъ стдръ —
СТАр-ЪН, СТАр-«НШН, стлр-ш.
2. Мжжки родъ -ьн (-ни), женски родъ -ьшн, срЪденъ родъ
к; мьн-ьн, мьн-мпн, мьн-ге (по-малъкъ, а, 6).
Обаче отъ высокъ — riicoyah, кысоулншн, высоухки; глоухъ —
глоушлн, глоушкншн, глоушдк, сир. гърленитЬ г, к, х предъ ъ
на окончанието за сравн. степень се смекчаватъ въ ж, Y, ш като
самото ”6 се явява като л.
После отъ хоудъ (беденъ) —хоуждьн, хоуждьшн, хоуждге; дрдгъ
— дрджнн, дрлл;мпн, дрлл:е, сир. подъ влияние на j (н), която се
намира въ окончанията (ьн—]ьн), твърдитЪ съгласни се обръщатъ
въ съответни меки.
И най-сетне, отъ кръпъкъ наредъ съ кръпъудн, кръпъудншн,
кръпъудге, сжщо и кръпльн, кръпльшн, кръпдк, сир. прилагателни
на -ъкъ (сжщо и на -окъ) образуватъ сравнителна степень пра-
вилно по I начинъ, а по II, като отхвърлятъ окончанието -ъкъ.
ПрилагателнитЬ въ сравнителна степень сжщо се скланятъ:
мжжки и срЪденъ родъ по I склонение, женски родъ по II меко
склонение.
*) И тая дума споредъ въведения сега правописъ сё пише сь е — ста-
рейшина.
73
Мжжки родъ Женски родъ Ср'Ьденъ родъ
Им- HOK’fel! нокънш-н нокте
P. НОВ’БНШ-А НОКЪНШ-А НОВ^НШ-А
д. нокинш-оу нокедш-н ИОК’ЬНШ-Оу
И т. н. и т. н. и т. н.
Им. мьньн мьньш-н ммж
Р. МЬНЬШ-А МЬНЬШ-А МЪНКШ-А
д. мьДьш-оу мьньш-н мьньш-оу
и т. н. и т. н. и т. н.
За превъзходна степень въ старобългарски не сжществуватъ
отд-Ьлни форми. Тя се изказва или съ самата сравнителна степень,
която въ случая ще има смисълъ и на превъзходна, или пъкъ
съ положителна степень на прилагателното, като се постави
предъ него наречието: зтдо (твърде), пр*; напр. яъдо подьзьнъ
(най-полезенъ), пръпрость (най-простъ). И въ новобългарски има
подобно образуване на превъзходна степень съ представка пре:
превъзходенъ, предобъръ. *)
В.
Числителни имена.
Упражнение 16.
1. Мы не нмамъ сьде тъкъмо пять хдъвъ и дъвъ рыкъ. —
2. Ндеже гестя дъва иди тръге съкрлнн въ uoie има, то тоу гесмь
н азъ по сръдъ ихъ. — 3. Бздше во мжжъ гако пате тысжцп».
— 4. КъзврдтншА же са седмь десАтнн**) съ радости^, гааго-
Aixqie: господи, и виси повнноуктъ са намъ о имени твогемь. —
5. Уетырьми десАтн и шестых дътъ съзедана быстъ цръкы си.
— 6. Н IAUIA ВВСН И НАСЫТНША СА И ВЪЗАСА НЗБЫТЪКЫ ОукрОуХЪ
дъва на десАте коша испаънь. — 7. Пригемъ же пате хаъбъ и
ОБЪ рЫБ«, възьръвъ НА НСБО, БЛАГОСЛОВИ И ПрЪАОМН И ДА1АШ€ OyYC-
ннкомъ своимъ пръдъложнтн нлродоу. — 8. II въ осмын день при-
ДОША ОБрЪЗАТН OTpOYA.
*) Като сравнителна степень се скланя, съ малки изключения, сегашно
и минало действително причастие.
**) Скланя се по III склонение (срв. КОСТИН) вмЪсто по V (десять).
74
Тъкъмо — само. — По ср«д« — поср’Ьдъ, въ срЪдата. —О — вл
двама.—Покнноклтн са, -ноуьг», -ноугешн — подчинявамъ се, покоря-
вамъ се. — О (предлогъ)— за, заради—Съзьддтн, -знждж, -ждсшн —
съзиждамъ, съграждамъ. — Сн — тази — Къзатн, къзьмж, къзьмешн
— вземамъ. — Нзбъиъкъ — остатъкъ; изобилие. — Оукроухъ —
троха. — Преломит», -идк, -мншн — пречупвамъ. — Прн(н)тн,
-ндж, -ндешн — дохождамъ.
НовобългарскитЪ числителни имена доста малко се отличаватъ
отъ старобългарскигЬ — бройни и поредни. Това най-добре изпъква
отъ съпоставката имъ :
а) Бройни
новобълг. единъ, една, едно два, две три четири петь шесть седемь осемь деветь десеть единадесеть дванадесеть двадесеть тридесеть петдесеть шестдесеть сто двесте триста четиристотинъ петстотинъ хиляда старобълг. гсдннъ, -л, -0 ДЪКЛ (ДЪК1€ ж. и ср. родъ) трме (три ж. и ср. родъ) уетыре (уе.тырн за ж. и ср. родъ) ПАТЬ шесть седмь осмь девять дссать гедныъ на дссатс дъви iu дссатс дъкш дссатн три дссатн пать дссатъ шесть дссатъ съто ДЪВЪ СЪТЪ три сътл тетырн сътл ПАТЬ СЪТЪ тысжцп
75
СтаробългарскитЪ числителни се скланятъ и то по различии
склонения. Така гедннъ, -л, -о и дъвл, дъвт; — по местоименного
склонение, за което ще се говори следъ числителнит'Ь; трые, три
и уетыре, ¥С.гыри, както и пать до десАТЬ — по трето склонение;
отъ единадесеть до деветнадесеть — м'Ьнятъ се само единицитЪ;
при десетицитЬ — 20, 30, 40 — мЪнятъ се и дветЪ числителни,
а отъ петдесеть до деветдесеть — само единицата; съто — по
I склонение, а тысжфА — по II.
б) П о р е д н и.
първи
втори
трети
четвърти
пети
десети
единадесети
дванадесети
* • « * •
двадесети
• • • • •
стотни
пръвъ (пръвын)
въторъ (къторын)
третьи (третий)
тстврътъ (уетврътыи)
ПАТЪ (ПАТЫн)
десАТъ (десАТЫи)
гединАдесАТЬнъ (пръкыи на десАте)
дъвАдесАТЬнъ (къторъш на десАте)
ДЪВАДбСАТЬПЪ
сътьнъ
Въ новобългарски при пореднитЬ отъ 1 —10 сж по-обикно-
вени формитЪ, конто отговарятъ на старобългарскитЬ съ оконча-
ние ын, но имаме и пръвъ, пОкрай първи; съвсемъ редко и
в т о р ъ вместо втори. Отъ пореднитЬ старобългарски форми
пъкъ отъ 11 — 19, образувани сжщо двояко, по-близко до ново-
българскитЪ стоятъ първитЪ, въ конто единици и десетици сж
съединени.
Г.
М-Ьстоимена.
Както въ новобългарски, тъй и въ старобългарски езикъ има
различии м-Ьстоимена: лични, възвратни, показателни, притежа-
телни, въпросителни и др., конто замЪстватъ имена (сжществи-
76
телни и прилагателни) и като тЬхъ иматъ родъ, число, падежъ,
а при личнитЬ се различава и лице, но не се различава родъ.
Склонението на старобългарскитЬ мЪстоимена, различаващи родъ
(родови), отъ конто има и твърди и меки основи, е различно
отъ именното. Старото мЪстоименно склонение днесъ се е поза-
пазило сравнително добре при личнитЪ, възвратнитЬ и показа-
телнитк мЪсто имена.
1. Лични мЪстоимена.
Упражнение 17.
1. ЛзЪ 1ССМБ БОГЪ твои. 2. Прежде ДАЖС КОКОТЪ NC ВЪЗГДЛ*
СНТЪ, три КрАТЫ ОТЪВръЖСШН СА ОТЪ MCNC. — 3. Сс ОТ1>1|1. ТЕОН н
АЗЪ СКрЪБАфА НСКААХОВЪ ТСБС. — 4. Нс СЪТВОрн ССБЪ liOVUHpA. —
5. Сгдд оуво творншн МИЛОСТЫНИ нс въстржкн пръдъ совок. —
6. ЛфС КЪТО ЛЮБНТЪ МА, СЛОВО МОЮ СЪБЛЮДАСТЪ, Н ОТБЦЬ МОН
ВЪЗЛЮБНТЪ Н. — 7. Господи, нлоуун НЫ МОЛНТН СА, гакожс 1оанъ
нлоуун оутеннкы СВОИ. — 8. Нс СЖДНТС ДА нс сждатъ вамъ н нс
ОСЖЖДАНТС ДЛ НС ОСЖДЛТЪ ВАСЪ, отпоустнтс Н ОТЪПОуСТАТЪ вы.
Кокотъ— пЪтелъ. — Къзгласнтн, -шж, -еншн — викамъ, издавамъ
гласъ, пЪя. — Крлтъ, три крлты— три пясти.—Се — ето, вижъ.—
Творнтн,-ри, -рншн — правя. — Съблюдатн, -дай, -длгешн — пазя,
запазвамъ. — 1^кожс — както.
По своитЪ падежни окончания личнитЬ мЪстоимена стоять
по-близко отъ останалитЪ м^стоимена до склонението на име-
ната. Ето самото имъ склонение въ новобългарски и старобъл-
гарски:
I лице 11 лице
новобълг. старобълг. новобълг. старобълг.
Единств. число Единств, число
Им. азъ АЗЪ ти ты
Р. — мснс — ТСБС
Д. мене (ми) МЬНЪ (мн) тебе (ти) тевъ (тн)
В. мене (ме) мснс (ма) тебе (те) тсбс (та)
Тв. — мънои — тобой
М. — МБН« — ТСБЪ
77
Множеств, число Множеств, число
Им. ние мы вие ВЫ
Р. — насъ — ВАСЪ
д. намъ (ни) ншъ вамъ (ви) ВАМЪ
в. насъ (ни) ны васъ (ви) ВЫ
Тв. — ншн — ВАМИ
М. — НАСЪ — ВАСЪ
Двойств, число Двойств, число
Им. — въ —— ВА
В. —- НА — ВА
Р.
М. НАЮ —— ВАК)
д.
Тв. ПАМА — ВАМА
За трето лице служатъ нЪкогашнитЬ показателни мЪстоимена
тъ, та, то (новобъл. той, тя, то), онъ, она, оно (новобългарски
диалектично онъ, она, оно) и др.
По сжщия начинъ се скланя и възвратното мЪстоиме, което
има еднакви падежи и за тритЪ лица и числа:
Новобълг. Старобълг.
Им. —
Р. -
Д. себе (си)
В. себе (се)
Тв. —
М. —
секс
секъ (сн)
севе (са)
собою
ССБ«
Въ днешния ни езикъ, освенъ запазенигЬ падежни форми, срЪ-
щатъ се още остатъци и отъ изчезналитЬ старобългарски падежи,
напр., отъ родителния, който изпълнява служба на винителенъ.
78
падежъ: Ти мене търси (род. ед. ч.), кой търси васъ (род.
мн. ч.). Обикновено се употр-Ьбяватъ удвоени мЪстоимена (мене
ме, тебе те, насъ ни, намъ ни) въ начало на изречение:
Мене ме викатъ, но и мене викатъ, а не тебе; па и други
случаи, когато се изтъква съответното лице: азъ ще те науч а
тебе. Доста примЪри биха се набрали изъ народнитЬ пЪсни :
Тебе те е, горо сестро,
Слана осланила,
Мене ме е, горо сестро,
Мама оженила.
2. Показателям мЪстоимена.
Упражнение 18.
1. Н тъ злпръти гемоу ннкомоуже не гддгодлтн.— 2. Блдженъ
рдвотъ, гегоже прншьдъ гоеподинъ к:го оврдфетъ ткормул тдко. —
3. Къто еь геетъ, iako вътрн и море ноедоушлктъ iero? — 4. Н
кндъкъ 1Ж гоеподь мнлоеръдовл и и peve ien: не плаун ем. —
5. 1Дкоже хофете да твордтъ вамъ уьловъци н вы творите нмъ
тлкожде. — б. КъпрошААхж же оууеннцн »его глАголвкфе: уьто геетъ
прнтьУА ен. — 7. Нже во иматъ, длетъ ед гемоу, а иже не иматъ
и к:же мьннтъ ед нмъга, отнметъ ед отъ него. — 8. Млрит во
кдлгжк тлеть нзБьрд, (Аже ие отъиметъ ед отъ нега.
Рабъ — слуга, робъ. — Плакати ел, -уж, -уешн — плача. —
Тлкожде — така сжщо. — Въпроенти, -шж, еишн — питамъ, за-
питвамъ.—Дати, дамь, дден —дамъ. —Мыгётн ед, -ник,, -ниши —
мисля, чини ми се. — Отнмати, -iomaek, -гемлюшн — отнемамъ.
СтаробългарскитЬ показателни мЪстоимена сж нЪколко: тъ,
та, то; ев, ен, ее (този, тази, това); овъ, ова, ово; онъ, она, оно.
Всички показателни м^Ьстоимена, както е явно, иматъ твърди
основи, а само еь, ен, ее — меки.
79
а) Твърди основи.
Единствено число
м. р. ср. р. ж. р
Им. ТЪ то тл
Р. того того тоьл
д. TOMOVf томоу тон
в. тъ то тж
Тв. TWh тъмь ток
М. ТОМЬ ТОМЬ тон
Множествено число
Им. TH ТА ты
Р. тъхъ тъхъ тъхъ
д. тъмъ тъмъ тъмъ
в. ты тл ты
Тв. тъмн тъмн тъмн
м. тъхъ ТЪХЪ тъхъ
Двойствено число
и. в. | та тъ тъ
р. м. тою тою тою
д. Тв. | тъмл тъмл тъмл
По тоя образецъ се скланя въпросителното м-Ьстоиме къ-ТО
(род. пад. кого), неопредЪлителното ннкъ-то, числителнитЪ кдныъ;
дъкл, дък’б и др.
Новобългарски е запазилъ доста много остатъци и отъ фор-
митЪ на тЪзи м'Ьстоимена. Именит, пад. ед. ч. сега се срЪща съ
частицата -зи (-я, -ва): този (тоя), таз и, (тая), това; онзи,
онази; въ того-ва, того-з и, оного-ва на дателенъ, а
сжщо ивъ: едному майка, други му мащеха, или двамина
едного не чакатъ. Редовно употр-Ьбяваме и до день днешенъ
80
винит, (родит.) мн. ч.: тЪхъ (ТЪхъ азъ искамъ да видя);
дат. мн. ч. Нмъ (Т’Ьмъ се струва всичко на шега). СрЬщатъ
се най-сетне останки и отъ двойствено число: д в а - т а (Не мо-
жемъ да съберемъ двата края).
Членътъ въ новобългарски езикъ. Членната форма въ
днешния ни езикъ е една отъ главнигЬ особености, по която той
се отличава отъ останалитЬ славянски езици. Докато въ френски,
нЪмски и други езици тя стой предъ името, въ български се
поставя следъ него и така то добива по-опредЪленъ видъ. Като
кажемъ напр. конь, жена, село, не ни е ясно за кой конь
или за коя жена се говори, но като се каже конь-тъ,
жена-та, дете-то, членътъ тъ, та, то дава да се разбере, че
е дума за известенъ, опредЬленъ предметъ: коньтъ, жената,
детето първично сж значели този конь, тази жена, това
д е т е. По такъвъ начинъ излиза, че опредЬлителниятъ членъ въ
новобългарски не е нищо друго, освенъ старобългарско показа-
телно мЪстоиме. Днешниятъ членъ въ езика ни има опредЪлително
или показателно значение. Неговото образуване може да се про-
следи добре по старитЪ паметници, дето се срЪщатъ форми като
въ изречението Б«лше во мжжьтъ простъ и гржкъ, сир. този
мжжъ бЪше простъ и грубъ. Сжщото може да се каже и за
другото показателно мЪстоиме сь, сн, се, чиято служба е била да
посочва по-близки предмети.
По паметницитЬ се ср’Ьщатъ форми и като ОБрАЗОСЬ (този
образъ): YhH 1естъ окрлзоси н написании;? И сега, когато кажемъ
нощесъ, днесъ, л’Ьтосъ и пр., употр’Ьбяваме наречия съ
остатъкъ отъ старобългарското показателно м-Ьстоиме, защото
нощесъ значи тази нощь, л’Ьтосъ — това лЪто. Освенъ
това, на нЬкои м^Ьста изъ РодопигЬ сега назвать: чилякъ-съ,
дворъ-съ, жена-са въ смисълъ на човЪкътъ, дворътъ,
жената, отъ което се вижда, че старобългарското показателно
мЪстоиме днесъ е употр-Ьбено като членъ: то изпърво се
поставяло следъ името и изпълнявало чисто показателна служба,
а по-късно — презъ rio-нататъшното развитие на езика — сраст-
нало се сь него и добило значение на опредЪлителенъ членъ.
Въ македонскитЬ говори има и членни форми отъ други мЪсто-
имена: жена-ва, дете-но и под.
81
б) Меки основи.
Тукъ спада м-Ьстоимето н, к, 1€. Въ именителенъ падежъ то
се срЪща винаги съ частицата же, която му придава смисълъ на
относително мЪстоиме: иже — който, жгоже — когото, гемоуже —
комуто и т. н. Въ всички други падежи се употр'Ьбява безъ по-
менатата частица и има вече показателно значение. Ето и самото
му склонение:
Единствено число
м. р. ср. р. ж. р.
Им. н-же 1€-Ж I гл-гсе
Р. 1€Г0 №Г0 №№
Д. И; МО у 1€М0\[ 1€Н
В. и №
Тв. нмь НМЬ НЖ
М. 1€МЬ гемь ген
Множествено число
Им. н-же ьл-же
Р. нхъ нхъ нхъ
Д. нмъ нмъ нмъ
В. IA 1Л
Тв. нмн нмн нмн
М. нхъ нхъ НХЪ
Двойствено число
Им. | гаже н-же H-JK6
В. | к н н
Р. 1
м. |16,0 п 1 1€Ю 1€Ю
д. _ г НМЛ НМЛ НМЛ
Тв. |
6
82
По мекитЬ основи се скланятъ и притежателнитЪ ьгЬстоимена
нашк, наша, нише; каш к, каша, кашс; мои, mor, мок; твои, ткога,
твою; свои, свога, свое.
Въ новобългарски езикъ сж запазени остатъци и отъ мекит-fe
местоимении основи, напр. нашего брата; свой своего не
храни, тежко му, който го нЪма. Ср.авнително добре се е зала-
зило мЪстоимето н-же въ днешнитЬ форми на третоличното мЪ-
стоиме той, тя, то.
Единствено число Множ, число
м. р. ж. р. ср. р. м. ж. ср. р.
Им. той тя то тЪ
В. него (го) нея (я) него (го) тЪхъ (ги)
Д. нему (му) ней (й) нему (му) тЪмъ (имъ)
Родителната форма м. и ср. р. сега има значение на вини-
телна. Когато формитЪ за винителенъ и дателенъ падежъ се из-
тъкватъ, тЪ привличатъ върху себе си ударението и се явяватъ съ
едно Н въ началото (срещу ГО, което е обикновено безъ ударение,
стой него, срещу му — нему и т. н., вм. старобълг. icro, 1смоу).
Вметнато (епентетично) н. КосвенитЪ падежи (род., дат.,
вин., твор. и м-Ьстенъ) отъ м-Ьстоимето н-жс, когато се случатъ
следъ предлозитЬ въ, съ, къ, надъ, отъ, зл, м&, по, при и др.,
се употр'Ьбяватъ още въ старобългарски съ едно н, наречено
вметнато: отъ Micro, въ Nicuoy и т. н. Сжщото м намираме и при
други думи, напр. въ глагола Въннтн (влизамъ), както и въ
въ-н-нм&тн, кънемли (внимавамъ). Първоначално това н е прина-
длежало само на предлозтЪ съ и въ, конто нЪкога сж гласили
сън и кън и следъ време, когато въ старобългарски се появилъ
звуковъ законъ, споредъ който всички думи тр’Ьбва да свършватъ
на гласна, наложило се и то, като съгласна, да изчезне. Но тамъ,
дето тия предлози били вече съединени съ думи, както е въ
въннтн напр., понеже н се намира въ срЪдата, то се залазило,
срастнало се съ самата дума, като че не е принадлежало на
83
предлога, а на думата. Така отъ сън-нмж и сьн-нматн напр. става
снема, снимайъ, сир. н се сраства съ глагола. Сжщото става
по-сетне и при други предлози, конто не сж притежавали н: по
нгемоу, на Н№мь и др., сир. н се срастнало съ мЪстоимето.
Сложно склонение.
Упражнение 19.
1. КлАГЫН УЬЛОВЬКЬ ОТЪ КЛАГАГО съкрокнфл ср Ъ дыр СВОЕГО
износить благок. — 2. Нже вр.\т.\ внднмааго не люкли, како мо-
жетъ бога невидим а аго люкнтн? — 3. Уьто трете жнваго съ мрът-
вымн. 4. Господь нспытопетъ прдкьдышего и гръшьншго. —
5. Кы Будьте сыновс вышьнкиего. — 6. Господь нзъ мрътвъшхъ
въсталъ. — 7. 1соусъ видь Симона, НАрицАКМААГо Петръ. — 8. Сила
вышн1Ааго осъннтъ та, тъмьже «еже родитъ са скато нлрсуетъ са
сынъ Божии. — 9. Къто «есть болнн въ 1|ьслрьствнн невесь-
нььмь?
Како — какъ. — Нзноснтн, -шж, -сншн — изнасямъ, изва-
ждамъ. — Къстатн, -стлнж, -неши — ставамъ, подигамъ се.
Освенъ склонението на имената и мЪстоимената, за което
се говори до тукъ, въ старобългарски, а сжщо и въ новобъл-
гарски по остатъци, има т. н. сложно склонение. По него се
скланятъ сложни прилагателни (сжщо и причастия), които се
образуватъ отъ обикновенитЪ прилагателни и мЪстоимето и,
к, ic: новь-н, ново-ic. При склонението на имената и мЪстоиме-
то обаче тр'Ьбва да се забележи, че въ нЪкои падежи името
не се скланя, именно дето м-Ьстоимето почва съ и (твор. пад.
единствено число нмь, род. пад. множ, число нхъ и др.); тамъ
вмЪсто съответното надежно окончание ср’Ьщаме -ъ (-ь), които
подъ влияние на. следващето и се обръщатъ на ы или и. ТрЪбва
да се забележи и това, че намЪста при мЪстоимето се явяватъ
съкратени форми, напр.: ia, к вм. ген и гек — род. и тв. ед.
ч. за ж. р.
И тукъ, както при имената и мЪстоимената, се различаватъ
твърди и меки основи. Ето образци:
84
а) Твърди основи.
Единствено число
м. Р- ср. р. ж. р
Им. Зв. НОВЪН ( т,1н) НОЕОЖ hobhih
Р. иокмсго новнжго НОВЫМ
д. нокоу№моу нокоужмоу НОКЪН
В. новън (-ын) нокож НОВЖ1Ж
Тв. новъшмь новынмъ НОВЖ1Ж
М. НОК«1€М1> НОКЪЖМЪ новън
Множествено число
Им. Зв. новин hobhih НОВЫМ
Р. новынхъ НОВЫНХЪ НОВЫНХЪ
д. новынмъ новынмъ новынмъ
в. НОВЫМ hobhih новым
Тв. новынмн новынмн новынмн
М. новынхъ НОВЫНХЪ НОВЫНХЪ
Двойствено число
Им. В. 1 / hobhih нокън новън
Р. )
М. / НОБОУЮ новоую новоую
д.
Тв. НОВЫНМН новынмн новынмн
б) Меки основи.
Единствено число
м. р. ср. р. ж. р.
Им. Зв. вышьньн (-ни) ВЫШЬН1€№ ВЫШЬН1Н1Н
Р. ВЫШВН1НЖГО къшлллшго кышкнмм
д. кышкнюжмоу кышьнюгемоу КЫШМЛйЖ
в. вышьньн (-нн). ВЪ1ШЬН№№ вышьнник
Тв. вышьнннмь вишьмннмь ВЫШН№
м. вышьнннмь вт>1Ш1>нннмь вышьннн
85
Множествено число
Им. Зв. вышьннн кишмиш ВЫШЬНННХЪ вышьнкш ВЫШЬНННХЪ
Р. ВЫШЬНННХЪ
д. вышьнннмъ вышьнннмъ вышьнннмъ
В. вышьннш КЫШЬШШ КЫШЬНША
Тв. ВЫШЬНННМН вышьнннмн вышьнннмн
М. п ВЫШЬНННХЪ ВЫШЬНННХЪ ВЫШЬНННХЪ
Двойствено число
Им. л л
В. Р. | кышьнгш вышьннн 1 вышьннн
м. | КЫШЬНЮЮ кышьнюю КЫШЬНЮЮ
д. 1 * л л
Тв. 1 ВЫШЬНННМА вышьнннмн вышьнннмя
Запазени остатъци въ новобългарски езикъ отъ сложного
склонение на прилагателнитЬ имена има най-често въ им. п. ед. ч.:
вишни (най-високи) Боже; селски кметъ; стари прия-
телю; при членуваната форма на сжщитЪ прилагателни, напр.
стариятъ се натъкваме на именит, форма ед. ч. м. р. старым;
за ж. р.: милая май ко. Особено често употрЪбява сложнитЬ
форми на прилагателнитЬ Неофитъ Возвели, деецъ по черковния
въпросъ и писатель отъ миналия вЪкъ (+ 1848. г.). Съчинението
му „Мати Болгария" започва съ тия редове, дето ясно личатъ
сложнитк прилагателни: „Сърцеведче милий Боже, дотегна ми1
Отъ жалости душата ми изнеможа I Дали ще има другая жалостно-
изпадналая, освенъ мене, бедна и окаяна майка? Коя ли другая
изъ нихъ си гледа, каквото горка азъ, рожденитЪ си премили,
горки рожби? . .“ (Наредъ съ сложнитЪ прилагателни въ сжщитЬ
редове се срЪщатъ и други старинни форми: отъ жалости, нихъ).
Забележка 1. ФормитЬ новжго, вышьмшсго, новоу№моу,
нок«№мь се ср-Ьщатъ уподобени: мовааго, вышьшааго, новоуоумоу,
нов-юмь, а сжщо тъй и стегнати: новаго, вышыпаго, новоумоу,
нов-вмь.
Забележка 2. По сложното склонение се скланятъ още слож-
нитЪ прилагателни въ сравнителна степень — нов^н, нов-киппна, мо-
В’&нщеге и сложнитЬ причастия — сег. действ.: плетни, плетжфшл,
плстлц1С1€, мин. действ. I: плетън, плетъшию, плетъшеге.
86
Единствено число
м. р. с. р. ж. р.
Им. НОВЪН новейшею нок^ншмп
Р. НОВ’&НШШГО нов^ншшго HOB’fiHUJAIA
д. новъншоугемоу HOBWitiioyreMoy новейшим
в. HOK’fiH НОКЪНШЖЬК
И т. н. въ останалитк падежи и числа току-речи сжщо както
вышьньн, сир. както мекитк основи на сложнитк прилагателни.
Единствено число
Им. плетын ПЛ€ТЖЦ1€1€ плетжфнгс
р. плетжфшго плет^фшго ПЛ6ТЖфА1А
д. Ш1етжфоу1еиоу плет^фоугемоу плет^фнн
В. ПЛ€ТЖЦ1М|(-Ни) ПЛ€Т^ф€1€ плетжфй!ж
Тв. плетжфннмь плет^фннмь ПЛбТйфЖЖ
М. ПЛбТЖфННМЬ плетжфннмь плетжфнн
Множествено число
Им. плетжфбн ПЛбТЖфШ ПЛбТ/^фШ
Р. плетжфннхъ плет^фннхъ ПЛбТЖфННХЪ
И т. н. останалигЬ падежи на множествено и двойствено
число пакъ по мекит-fe основи на сложнитЬ прилагателни.
ЗЪвъ. Место въ една дума се сркщатъ две гласни една
следъ друга (или пъкъ въ две последовни думи) и при произно-
шението имъ се създава известна несгода, поради това, че устата
трЪбва да стой сё отворена. Това явление, което забелязваме въ
новобългарски и старобългарски, се нарича зЪвъ. ЗЪвътъ може
да се изб'кгне, като се вмЪсти между дветк съседни гласни, а
сжщо тъй и въ начал ото на думата, щомъ тя почва съ гласна,
j (й) или в. Знае се, чрезъ сравнение съ други езици, че въ
думитЪ кыж, в ни (инф. внтн), свекръкс (род. ед. ч. отъ свёкры—
свекърва) напр. j и в сж се появили, гькмо за да се премахне зЪвътъ.*)
*) Дето глаголическитЬ паметници пишать СДНИЪ, €ГО, ССТЪ и т. н., сир. сь
нейотовано с, кирилскитЬ пишать ОДИНЪ, 1СГО, №СТЪ и пр., сь йотовано е
и изб-Ьгвать зЪва.
87
Въ сложнит-fa думи обаче — еднакво за старобългарски и ново-
български — з-Ьвътъ се търпи, та имаме думи като зллто-оустъ,
нл-оуунтн, докрлсго (вм. докршго), както и въ несложното д«кнн№
(вм. деште), однообразен ъ, кръвообращение, много-
обиченъ, черноокъ, стърчиопашка, цареубиецъ.
Склонението на имената и м-Ьстоимената въ новобългарски
е пострадало много повече отъ спрежението на глаголит-fa. Защото,
освенъ двойствено число, изчезндло както при глаголит^, тъй и
при имената, склонението е изгубило и три отъ падежит-fa си, та
въ днешния нашъ езикъ има само четири падежа при н-Ькои
имена, когато езикътъ на руситЪ е запазилъ до днесъ всичкигЬ
седемь падежа, като звателенъ падежъ съвпадналъ съ имените-
ленъ. Загубата обаче на тия падежи не е намалила богатството
и хубостьта на родния ни езикъ, нито силата му да изразява и
най-тънкитЬ прояви на мисъльта, понеже изчезналит-fa падежи
сега се предавать, както се каза, чрезъ запазенитЬ и чрезъ разни
предлози. Езикътъ ни, наистина, се е лишилъ съ течение на вре-
мето отъ известии форми, каквато е инфинитивътъ, но затова
пъкъ се е сдобилъ и съ нови, като задпоставния членъ, сиречь
българинътъ въ езика си е изоставилъ неопред-ЬленитЬ форми, а
е увеличилъ опред-Ьленостьта съ члена.
Връзката между старобългарски и новобългарски езикъ е
жива и яка. ОстатъцитЬ отъ стари езикови форми по народнитЬ
говори и въ книжовния ни езикъ убедително говорятъ за това.
Подобии остатъци вече посочихме при глаголит-fa и при имената,
но тЬ могатъ да бждатъ увеличени съ много още. Така, винит,
падежъ. отъ показателното м'Ьстоиме н днесъ се ср-Ьща в ъ
Шуменско; тамъ назвать: к а т ъ н е й знайшъ, не й бутай
(й въ смисълъ на го). По други наречия се ср-Ьщатъ остатъци
отъ стари родителни падежи. Ще те дари добра дара
(род. ед.); светого Ивана (сжщо); снощи си дойдохъ.
Отъ тв. ед. ч.: Съ добромъ да се запомни; Гюргица
му св-Ьти и го тихомъ пита. Денемъ му сЪнка пази
орлица (Ботевъ) и мн. др.
88
НеизмЪняеми думи.
Упражнение 20.
1. Не бждн некъры1ъ, нъ върьнъ. — 2. бгдл прндстъ сынъ
уьловъуьскы въ сдяв-ь сво№н и бьси янгелн съ йнмъ, тъгдл ел деть
пл пръстолъ СЛЯБЫ скоюя. — 3. Ты же, ГОСПОДИ, ВЪ БЪКЪ IIръ-
вывягешн. — 4. Крмрепше (ояпово отъ кждоу въ; съ невесе ли
ИЛИ ОТЪ УЬЛОКЪВЪ? — 5. ТъГДА ПриНЪСА КЪ HICMOY дътн, дя ржц«
възложнтъ ня н1й. — 6. Горе вямъ, къннжьннци и фярнсен!
Спети, сядж, сядетн — седя. — Горе — горко!
ГлаголитЬ, имената (сжществителни, прилагателни, числителни)
и мЪстоимената се менять по време, лице, родъ, число, падежъ
и пр., но има други думи, който не се изменяватъ. ПървитЬ сж
известии подъ общото име измЪняеми части на речьта,
а вторите— неизменяем и части на речьта.
По произхрдъ много отъ неизме.няемитЬ думи сж. стари
падежи отъ имена и мЪстоимена; тЪхната служба е да дадатъ
по-голема опредЬленость на мисъльта, да свържатъ отд^лни думи
или изречения и др. Различаваме следнитЬ видове неизм-Ьняеми
думи: наречия, предлози, съюзи, междуметия и частици.
7. Наречия.
Наречията въ по-голЪмата си часть сж стари падежни форми—
дателенъ, винителенъ, творителенъ и мЪстенъ. Споредъ значение™
си бивать:
а) За Micro: горе — горя, долу — доля, вънъ — кыгь,
кыгё, вжтре — л\трь, близу — влпзъ, по срЪдата — сръдъ, сръдь,
тукъ — тоу, сьде, тамъ — тямо, отпредъ — пръдн, отзадъ —
зядн, далечъ — дялете, всЬкжде — вьсьде и др.
б) За време: утре — оутре, зиме — знмъ, лете — лътъ,
преди — пръдн, лани — лянн, отколе —• колъ, когато — къгдя,
№гдя, некога — ннъгдя, всекога — кьссгдя и пр.
89
в) За начинъ: тайно — тан, отан, явно, яве — глкъ,
добре — докръ, зле — зълъ, внезапно — кънезлпж, безплатно —
тоунге и др.
(г За количество: малко — мало, твърде — зъло, вельмн,
толкова — тольмн, толнко, още — ieqie, двойно — соугоувь и др.
2. Предлози.
Произходътъ на предлозитЪ се крие въ наречията. Едни
наречия се отделили отъ общата си трупа и започнали да опре-
делять по-близу глаголитЪ, докато се съединили съ тЬхъ въ
видъ на представки. Тия именно наречия, оформили се по-после
като предлози, започватъ да се употрЪбяватъ предъ различнигЬ
падежни форми. Напр. про-нтн, нз-нтн, пръ-стжпнтн, рлздълнтн,
оу-БЪЖАТн, вы-гънатн и пр., дето добре личи представ-ката —
предлогъ и глаголътъ. При това пръ и про сж си останали сё
като представки въ сложни думи.
По-често употрЪбявани сж следнитЬ предлози: въ—-къ, възъ
— къзъ, за — за, изъ — изъ, на — на, надъ — надъ, подъ—подъ,
при — при, предъ — пръдъ, по — по, до—до, отъ—отъ, презъ —
пръзъ, съ — съ, у —оу.
Има една трупа предлози, който служатъ и за наречия. Та-
кива сж: между — междоу, прямо — прямо, следъ—слъдь, близу —
БЛНЗЪ И MH. Др.
3. Съюзи.
ПредлозитЪ обикновено означаватъ отношение между лица,
предмети, или отношение между действие и предметъ; съюзитЪ
пъкъ служатъ да се свържатъ еднородни части въ изречението
или отдЪлни изречения. Ето по-известнигЬ отъ тЬхъ: и — н,
а — а, та — та, или — иди, но — но, нъ, понеже — понеже,
даже — ддже, нежели — нежели, ако — ако, Афе, защото — iako,
занс, ЗАнеже.
90
4. Междуметия.
Съ междуметията въ езика се изказватъ различии чувства:
радость, скръбь, болка, очудване и пр. Напр. оле — оле, уви —
оувы (срв. турск. в ай), ей — ей, ба — ел, ухъ — оухъ.
5. Други частици.
Въ старобългарски и новобългарски има нЪколко частици
(дребни думички). Едни се употрЪбяватъ отд^лно, други се при-
съединяватъ къмъ други думи и имъ придаватъ малко по-друго
значение. Така частицитЪ не — не и ни — нн служатъ за отри-
цание: нн-къто (никой), nhyeto (нищо). ПонЪкога тия две частици
се употр-Ьбяватъ съвмЪстно за две различии отрицания: нищо
не зная, ннкъто не въроу№тъ, нЪма нигде никого. Ne е
отрицание при глаголъ, а нн при други думи.
Частицата нЪ — н« се съединява съ въпросителни мЪсто-
имена и съ наречия и имъ прицава неопредЬлено значение:
Н’Е-къто (нЪкой), Н'В-къгдл (нЪкога).
Частицата же пр'идава относително значение на думитЪ:
нде-же (кждето), 1егдл-же (когато), н-же — който.
Въ новобългарски частицата да служи за утвърждение, не—
за отрицание; въ старобългарски ен, ен—да, да; нн, нн—не, не.
И по отношение на неизмЪняемит’Ъ думи старобългарски и
новобългарски се намиратъ въ най-близки връзки. Много отъ
тия старобългарски думи въ днешния езикъ не се употр'Ьбяватъ,
напр. наречието кольмн — колко, предлогътъ сквозь (презъ) —
запазенъ въ руски съ сжщото значение; или пъкъ ги има тукъ-
тамъ по народнит'Ъ говори, като наречието опать (пакъ, отново)
въ форма опетъ — пакъ назадъ, руски опять.
Словното богатство въ езика ни.
§ 1. Нашиятъ езикъ, а това може да се каже за всЬки езикъ
по своята сжщность, като средство за предаване на мислитЬ и пре-
живяванията ни, отначало и до днесъ непрестанно се е развивалъ
и м-Ьнилъ. Процесътъ на това развитие е бавенъ; той може да се
проследи по писменитЬ паметници отъ най-старо и ново време. Са-
мото развитие на езика ни въ разни времена и моменти не е вър-
в'Ьло винаги еднакво: понЬкога то е усилено, пон^кога бавно, като
че ли замира. То върви съ развитието и напредъка на народа. Въ
историческото развитие на нашия народъ има важни моменти, като
приемането на християнството, златниятъ вЪкъ на Симеона, турско-
то робство и др., конто сж оказали своето влияние, както върху
народа ни, тъй и върху езика. Постепенно се м-Ьни и начинътъ на
живота, появяватъ се нови придобивки и нЬща, по-нови разбира-
ния и отношения у чов'Ька, който, разбира се, тр-Ьбва да бждатъ
изразявани чрезъ езика. Културниятъ подемъ на народа изобщо
създава и потикъ за творческа дейность въ областьта на езика.
Между книжовния (писменъ) нашъ езикъ и живитЪ народни говори
(говоримия езикъ) винаги е имало и днесъ има най-тЬсни връзки
и взаимни влияния. Отъ тЬзи влияния наставатъ редъ пром-Ьни,
който засЬгатъ звуковетЬ и формитЬ на езика. Едни звукове, като
носовкитЬ напр., изчезватъ и вм-Ьсто тЬхъ се явяватъ други за-
стжпници; изчезватъ цЬли граматически форми, изчезва двойствено
число, изчезва инфинитивътъ и др., и езикътъ си нагажда нови
начини за изказъ, конто зам'Ьстватъ изчезналитЬ форми; изчезватъ
и цЪли думи, като н-Ькои оставатъ само следи или пъкъ се запа-
зватъ тукъ-тамъ по говорить, както е случаятъ съ думата отъ V скло-
нение жрыгы (мелница/ запазена въ Шуменско — жерка, плшвногъ
(баджанакъ), запазена въ нЪкои западни говори, напр. въ Битол-
ско и др.
§ 2. Презъ течение на времето сж се създавали наредъ съ
историческитЬ връзки и връзки между българския езикъ и езика
на други нЪкои народи, особено между тия, съ конто сме въ съ-
седство или въ родствени по племененъ произходъ отношения. По
този начинъ въ нашия езикъ сж придошли много думи отъ езика
на други народи, едни отъ конто думи дори сж срастнали тъй
тЬсно съ общобългарскитЬ, че изглеждатъ вече като наши, родни,
а не заети. И така постепенно чрезъ думи, заети отъ стария нашъ
92
езикъ или заети отъ чужди езици, чрезъ новобразувани думи,
чрезъ сё по-нови начини на изказъ се изгражда и обогатява днёш-
ниятъ ни езикъ. Разбира се, че въ дЬлото на това обогатяване най-
год’Ьмо участие сж взели писателитЬ ни. И ние днесъ сме свиде-
тели и говоримъ на единъ обогатенъ, звученъ и хубавъ езикъ, кой:
то бавно и непрестанно се е създавалъ, за да получи сегашния си
видъ.
. § 3. Най-голЬмо признание и очудване заслужава дарената
отъ Бога на чов'Ька способность да се прояви като творецъ на
цЪлъ единъ свЪтъ (поетическа действителность) чрезъ думи. Езикътъ
е първата поезия, първото творчество на чов-Ька, отъ което се ра-
жда културата. Както въ пр.иродата отъ ограниченъ брой елементи
се създаватъ хиляди съединения, така и въ езика творческиятъ
духъ на човЪка създава отъ малко първични звукови елементи де-
сетки хиляди думи. ПонЬкога тйя думи се състоятъ отъ два корена
(сложни думи), напр.: вогеводд, нЪмски Herzog (отъ Heer— вой-
ска и zоg отъziehen — влача, водя), вогороднЦА, небесносинь
и т. н.; дори за нови изобретения се създаватъ такива думи: гър-
моотводъ, пароход ъ, топломЪръ (по гръцки т е р м о м е-
търъ). Нашит’Ь прад’Ьди, както и другитЬ славяни, имали свои на-
звания за месецитЬ, създадени твърде сполучливо споредъ харак-
тернитЬ явления въ околната природа. Така октомврий (точно
осмиятъ месецъ споредъ римския календаръ, като се брои отъ
мартъ, по латински octo — осемь) се нарича анстопадъ, сиречь,
месецъ, презъ който падатъ листата; декемврий (римскиятъ де-
сети месецъ, старолатински decern — десеть) е по старобългарски
СТ1(демъ (студенъ); февруарий е сэтьмь, днесъ малъкъ сЬ ч ко
(С’Ьчкос'йче, марта дере, априлъкожи про дава); ху-
бавиятъ месецъ майе месецъ на цвЪтята и тревитЪ — Травкин и т. н.
Дори въ имената на седмичнитЪ дни българскиятъ и славянскиятъ
творчески духъ се е проявилъ не по-малко сполучливо. Докато за-
падноевропейски народи именуватъ днитЪ споредъ планетитЬ, слън-
цето и луната (френск. I u n d I, отъ латински lunae dies, нЪмски
Montag — деньтъ на луната — по.недЪлникъ; нЪмски Sontag —
деньтъ на слънцето — неделя), българит'Ь и другитЪ славянски на-
роди наричатъ деня на Божията почивка (френски dimanche отъ
лат. dies dominie а) цед^ИА, день, въ който не се работи; после
иде понедздьннкъ, въторьннкъ, сетне срЪдата на седмицата — ср«ДА,
(руски середа, н^мски Mittwoch), нататъкъ уетврътъкъ, патъкъ,
само сжкота е отъ източенъ (еврейски) произходъ.
§ 4. Особено голЪмо богатство и разнообразие виждаме и въ
наставкитЪ, съ които се образуватъ думитЪ въ нашия и другитЬ
93
сродни езици. За разни видове сжществителни и прилагателни се
използувать десетки най-разнообразни „суфикси". Отъ коренъ вод-
на думата вода имаме прилагателно воденъ(рисункасъводни
бои — „акварель"), после сжществително вод-еница (мелница на
вода и изобщо мелница), затова нЪкои (погр-Ьшно) назвать и вЪ-
търна воденица: а човЪкътъ, що работи въ воденицата, е в о-
деничарь, занаятътъ му — воденичарство; който принадлежи на
воденицата — водениченъ, а който е отъ или на воценичаря —
воденичарски. За отвл’Ьчеци сжществителни отъ женски родъ
имаме наставка -ость: р а д-о с т ь, ста p-о с т ь, м л а д-о с т ь и пр.;
-итъ, -лтъ въ прилагателни за означаване на оня, който притежава
нЬкакво качество: нмен-нтъ, пдодок-нтъ, врдд-лтъ, зжк-лтъ, гърб-атъ,
ок-атъ и пр.
НаставкитЬ могатъ да се групиратъ по значението, което при-
давать на думитЬ. Така напр., днесъ наставкит’Ь -че, -ле, -ецъ, -це,
-ичка и др. придавать умалително значение: кумче, братле, вЪ-
трецъ, агънце, ржчичка; наставкитЬ -акъ, -ище и др. засил-
ватъ значението на думата, за да се придаде било обидность, било
обилность: глупакъ, орЪшакъ, момчище, сборище; съ
наставкигЬ: -арь, -щель — се образуватъ имена на деятели: о б у-
щарь, хлЪбарь, учитель, приятель.
НЪкои отъ наставкитЬ ставатъ и по-обикнати, било защото
сж по-звучни, било защото давать по-съкратенъ видъ на думата,
и затова производството на думи чрезъ тЪхъ взема по-голЪмъ раз-
мерь. Така е съ -ежъ, -ба и др. Вазовъ напр. предпочита да пише
шептежъ вместо шептене, летежъ вм. летене, творба
вм. творчество и пр.*).
*
*
§ 5. Словното богатство на българския езикъ може да се види
и като се посочи влиянието на нЪкои други езици върху него. Отъ
това може да се види и какъ постепенно съ културния напредъкъ
на народа ни, а сжщо и въ разни времена отъ неговия животъ се
наслояватъ сё повече разнообразии и нови думи въ езика му; може
да се види най-сетне, въ какво. отношение се намира езикътъ ни
спрямо тия други езици, съ който е той въ близки или далечни
връзки. Тъй, българскиятъ езикъ прртёжава думи, чийто коренъ е
общеевропейски, напр., думата соль (руски соль, френски sei, нЪм-
ски Saiz, въ латински, гръцки и др. езици звучи приблизително
тъй, сир. запазенъ е общиятъ коренъ съ известии звукови пром^ни,
наложени отъ звуковитЬ особености на всЪки езикъ), медъ и мн. др.
*) Гл. за наставкитЬ Христоматия съ граматика за IV кл. отъ Т. Нта-
насовъ, Ив. Хаджовъ и С. Барутчиски (Граматика — при сжществителнитЬ и
прилагателнитЫ,
94
Индоевропейски коренъ имаме и въ редица думи, конто означаватъ
родствени отношения: мхтн — млтерь — майка (руски мать, френски
тёте, н^мски Mutter, латински mater и пр.), сжщо така е и
съсинъ, дъщеря (нЬмски Т о с h t е г, гръцки сестра,
свекъръ ит. н.; общъ индоевропейски коренъ имаме и въ думи
за жилище, домашни животни, напр. домъ, кьеь (руски весь)—
село, окы|К, скипи, прлел (руски поросенокъ, френски роге).
§ 6. Наредъ съ тия думи, конто сочатъ и мЪстото, което на-
шиятъ езикъ заема между другит-fe славянски и по-общо между
индоевропейскитЬ езици, имаме и такива, който сж заети изцкпо
отъ други езици. Преди всичко отъ езика на АспаруховигЬ бъл-
гари сж ни останали н^колко. Между тия в’Ьроятни остатъци сж
кнееръ, БЗД'Ьгъ (белегъ, знакъ) К’йлъуоугь (пръетенъ), к/йкр’кгъ (бж-
брекъ), нашспогъ (баджанакъ), тогагл и др.
§ 7. Въ новобългарската речь има и доста думи, заети отъ
гръцки езикъ. Както е известно, българигЬ приеха християнството
отъ гърцитЪ и първит-fe преводи отъ свещеното писание и други
богослужебни книги сж извършени пакъ отъ гръцки. Заедно съ
тия преводи сж преминали у насъ немалко думи изъ християнската
терминология, като апостолъ (пратеникъ), евангелие (благо-
вестие), ангелъ (веститель), иерей, архиерей и др. Тия хри-
стиянски думи сж общобългарски. Освенъ тЪхъ, въ езика ни има
още думи отъ гръцки произходъ, заети въ послешно време.
§ 8. Дълготрайното робство и постоянного сношение съ тур-
цитЪ сж дали възможность да се възприеме въ живия ни говоръ
употрЪбата на множество турски думи, който сж се яко вгнЪздили
на мЪста: д ж а м ъ (стъкло), арабаджия (коларь), д ю ш е к ъ
(постеля), й 6 р г а н ъ (завивка), ф е н е р ъ и много още и то отъ най-
различно естество. Въ старобългарски има една турска наставка —
унн въ думи като ш&ръунн — живописецъ, cokayhh — готвачъ; турски
наставки има и въ новобългарски: -джия (абаджия, бозаджия и
др.), -лия (мерак-лия, дерт-лия), -лъкъ, -линь, -лукъ (аджами-лъкъ
— неопитность, дори в о й н и к-л ъкъ; сербе з-л икъ; боклукъ
и др.).
§ 9. Много сж и рускитЬ думи въ езика ни. НЪкои ги набро-
яватъ около 2000. Руското влияние върху българския езикъ се е
разпространило нашироко. За това е повлияло както близостьта
на тия два славянски езика, тъй сжщо и връзкитЪ между двата
славянски братски народа, особено следъ освобождението ни. Въ
днешния ни езикъ има думи чисто руски: барабанъ, осторож-
ность — предпазливость, почеркъ, печка, лесничей, схо-
денъ и др.; има и неруски думи, конто сме заели чрезъ руситЬ:
95
контрола, фелдфебелъ, фелдшеръ, рамка, шкафъ,
рота и др. Отъ друга страна много старобългарски думи сега се
изговарятъ по руско влияние: князъ (вм. кнезъ, ст.-бълг. къназь).
порядъкъ (вм. поредъкъ, ст.-бълг. радъ), художникъ (вм. хж-
дожникъ, ст.-бълг. хждогъ), ругая се (вм. ржгая се, ст.-бълг. ржгктн
са), бодъръ (вм. бъдъръ, ст.-бълг. въдръ); по руско влияние из-
говаряме и нЪкои западно-европейски думи: герой (гръцки съ h,
френ. heros), популяренъ (френ. populaire). Много отъ общитЬ
или заетитЬ думи сж промЪнили своето значение (срв. бълг. м о-
г и л а — на руски могила — гробъ, бълг. и с к а м ъ —на руски и с-
кать — търся, бълг. думамъ, говоря — на руски думать —
мисля).
§ 10. Въ български езикъ има думи и отъ френски и гер-
мански произходъ: пансионъ (фр.), тренъ (фр.), краль (герм.),
буква (герм.) и пр. Въ езика си ние, българитЬ, имаме още мно-
го думи, които сме заели отъ разни други езици. Основавайки се
на редъ сравнителни съпоставки и издирвания, науката за езика —
езикознанието — се старае да покаже нроизхода на всички по-не-
ясни чужди думи.
§ 11. Може да се каже, че нашиятъ роденъ езикъ вече е
доста богатъ откъмъ думи и изразни средства. Едни отъ тЬхъ сж
наши, домашни, други чужди, заети отъ други езици; едни отъ
чуждитЪ думи не можемъ да замЪстимъ съ собствени наши, но за
други си имаме наши, родни. Чужди думи, като пансионъ и ма-
шина. не бихме могли да зам-Ьнимъ съ собствени, ала тренъ,
осторожно можемъ да замЪстимъ съ влакъ, предпазливо,
които сж хубави нашенски думи. Изобщо, ние трЪбва всЬкога да
избЪгваме непотрЪбнитЪ чужди думи, а да обичаме нашитЬ, като
помнимъ думитЪ на отца Паисия: „Българино, знай своя родъ и
езикъ!“
Откжслеци отъ старобългарски тексте.
1.
Реуе господь прнтъуж сыж: Ylaokuka дька вънн^осте въ цръкъвь
помоднтъ са, гедннъ фтрнссн, а дроугын мытдрь. флрнсен же
стань снце въ сень модпмис са : коже, хкалж тень къздлк, iako
НЪСМЬ IAKO н НрОУНН УЬЛОвЪЦН ХЪПрЬННЦН, 11СПрАК€Д1>НИуН, ПрЬЛЮ-
кодьн, лн iako сь мытдрь; ио1|1л; са дъвд крАТы въ сжботж,
десАтннж дли; отъ вьсего, клико притяжАк. Л мытдрь нздллеуе
стога не хотьашс оун възвестн пл неко, но khiaaiiic са въ пръен
свои гллголга: воже, мнлостнвъ кждн мьнъ грыньннкоу. Глаголи
намъ, съннде сь опрдвьдАнъ въ ДОМЪ СБОИ ПАУС оного, iako вьевкъ,
КЪЗНОСАН СА, СЪМТфНТЪ СА, И СЪМ«р1ААН СА, КЪЗНСССТЪ СА.
(Еванг. отъ Лука, гл. XVIII, ст. 10—14).
Въннтн, -ндж, -ндешн — влизамъ. — Статн, станж, -нешн —
ставамъ, заставамъ — Снцс — така. — Проунн — други, оста-
налитЬ. — Хъпрннкъ — грабитель. — Лн — или. — Постнтн са,
-Ц1ж са, -стншн са — постя. — Юлнко — което. — Възвестн оун,-ведж,
-дешн — подигамъ очи, поглеждамъ. — Нъ — но, обаче. —
Пръен — гърди. — Съннтн, -ндж, -ндешн — слизамъ, отивамъ. —
Пт—повече.— Възноснтн са, -ношж са, -сншн са—надигамъ се,
гордая се. — Съмърнтн са, -рк са, -рншн са — смирявамъ се.
2.
РбУС господь ннж прнтъуж: оуподокн са цьсдрьстко НбБеСЬНОК
¥ЬЛ0в«К0у ськыноу докро США НА С6ЛЪ свокмь. СъпАфемъ же
уьлокъкомъ, прнде врлгъ кго н кье-ь плькелъ поерьд-ь пьшеннцл н
отнде; егдл же прозАве трькл н плодъ сътворн, тъгда iakh сж н
плъвелъ. Прншьдъше же рАБн господина, р«ша гсмоу: господи, не
довро лн с-кме с«лъ гесн на селъ твогемь? Отъ кждоу оуво иматъ
плъвелъ ? Онъ же реуе нмъ: крлгь уьловъкъ се сътворн. Рабн же
97
Р«ша гемоу: xoqieiuit ли oyso дл шьдъше неплъвемъ hi? Онъ же
рете: ни, едя къетр’Ы’лкфе плъвелъ въетръгнете коупьно еъ ннмъ
Н ПЫИСН111|Ж. Оетлвнте коупьно рлстн оуво ДО ЖАТВЫ, н въ връмл
ждтвы рекж дъдлтелемъ: еъБеръте пръвые н плъвелъ еъвджлте н
въ енопы «дно еъжештн ia, пьшеннуж еъверъте въ жнтьннуж мок.
(Еванг. отъ Матея, гл. XIH, ст. 24—30).
Ннъ, -я, -о — другъ, -а, -о. — Село — нива, поле. — ПроздБ-
нжтн, -нж, -нешн — пониквамъ. — Тъгдл — тогава. — Прнтн
(прн-нтн) — ида, дохаждамъ. — Кждоу — кжде. — Пн — не. —
Къетръгнжтн, -нж, -нешн — изскубвамъ, изтръгвамъ. — Коупьно—
заедно. — Дъллтель — работникъ, земедЪлецъ. — Съвазлтн, -важж,
-жешн — свързвамъ. — Съжецш, -жегж, -жежешн — изгарямъ;
срв. ж era.
з.
Рете гоенодь прнтътж еыж: тьловъкъ ктеръ нмъ дъвл еынл;
н рете мьннн еынъ оты|оу: отьте, длждъ мн доетонижк тлеть
НМЪНН1Л. Н рЛЗДЪЛН НМЛ НМЪНН№. Н не ПО МЪНОЗЪХЪ ДЬНЬХЪ, СЪБЪрЛВЪ
вьее мьннн еынъ, отнде нл етрлнж дллетьнж н тоу рлетотн нмънше
евоге, живы блждьно. Нжднвъшоу же гемоу вьее, выетъ гллдъ
кръпъкъ нл етрлнъ тон н тъ нлтатъ лншлтн ел. Н прншьдъ прнлъпн
ел кднномь отъ житель том етрлны : н поеълл н нл еело ево№
плети евнннн. Н жлдллше нлеытнтн тръво евок отъ рожьцъ, (дже
тдълхж CBHHHiA в ннкътоже не дл1лше гемоу. Помыелнвъ же въ
ееве, рете: колнко нлнмъннкъ оу отьцл Moiero нзбывл1жтъ хлъбы,
лзъ же еьде гллдомь гыблк. Къетлвъ ндж къ отьцоу мокмоу и
рекж №моу: отьте, еъгръшнхъ нл нсбо и пръдъ токок, оуже нъемь
доетоннъ нлрефн ел еынъ твои; еътворн ма >лко единого отъ
нлнмьннкъ твонхъ. Н въетлвъ нде къ отьуоу евогемоу. Cipe же
№моу дллете ежцюу, оузьръ н оты|Ь гего н мнлъ №моу кыетъ, н
текъ плде нл вы(ж н облобызл н.
(Еванг. отъ Лука, гл. XV, ст. 11—20).
1€теръ — нЪкой. — Мьннн — по-малъкъ. — Доетоннъ, -л,
-о — сьразм’Ьренъ, съответствуващъ. — Тлеть — часть. — Рлето-
7
98
yhth, -УЖ, -yhluh — разпръсвамъ, пропилЪвамъ, разточавамъ. —
Клждьно — безпжтно, развратно. — Нжднтн, -кж, -веши —
изхарчвамъ, прахосвамъ, изразходвамъ. — Кръпъкъ — силенъ. —
Прнл-кпнтн са, -ПЛ1Ж са, -пиши СА — приставямъ се, прилепямъ се. —
¥ръво — коремъ, стомахъ. — Рожьць — рожковъ. — Колнко —
колко. — Нанмьннкъ —наемникъ. — Нзбшкатн, -ва!Ж, -КА1СШН — имамъ
въ изобилие. — Гыплтн, -блек, -блюшн — тина.—Оузьрътн, -рж,
-риши — виждамъ. — Облобызатн, -зак, -злн:шн — цЪлувамъ.
4.
1соусъ КНДЪ УЬЛОВЪКЪ слъпъ отъ рождьсткА. Н въпросншА и
ОуУСННЦН 1СГО, ГЛАГОЛЕКфе: оуунтелю, къто съгръшн, сь ли иди
родителю №го, юко слъпъ роди са ? ОтъвъфА 1соусъ: нн сь съгръшн,
нн родителю и:го. пъ дл юкатъ са дъла божию на нгемь. Мьнъ
подоБАгетъ дълатн дъла посълакъшааго ма, доньдеже ДЬНЬ (ССТЪ :
прндетъ ноц1ь, егдл ннкъто же не можетъ дъаатн. €гда къ мнръ
семь, скътъ (семь миро у. Сн рекъ, плннж ил зсмлек н съткорн
Брьннге отъ плннокенню Н ПОМАЗА l£MOy OYH кръннгемь н peve н:моу :
НДН оумъш СА ВЪ КЖПЪЛН СНЛОуАМЬСЦЪ, №же СЪКАЗААТЪ СА ПОСЪЛАНЪ.
Идс же н оумш са н прнде вида.
(Еванг. отъ Иоана, гл. IX, ст. 1—7).
Дълатн, -лаек, -ла№шн — правя, върша. — Ск^тъ — евкт-
лина. — Доньдежс — докато. — Плннжтн, -нж, -нешн — плю-
вамъ. — Брьннге — каль. — Плннокеннге — плюнка. — Кжпъдь —
кжпалня.
5.
Къ оно връмА нзнде 1соусъ и оууеннцн н:го къ стрднж KecApHiA
фиЛНПОВЫ Н НА ПЖТН КЪПрАШААШе оугеннкш CKOIA, ГЛАГОЛ1А : кого
МА ГЛАГОЛЕКТЪ УЬЛОКЪун Б'ЫТН ? ОНИ ЖС ОТЪКЪфАШЛ! ОКН lOAHA
Крьстнтелю, ннн же Нлшж, а дроузнн единого отъ пророкъ. Н тъ
глагола нмъ: къ1 же кого ма глаголгстс къ1тн? ОтъвъфАкъ же
Петръ ГЛАГОЛА ICMOY : ТЪ1 №СН ХрНСТОСЪ. И ЗАПРЕТИ НМЪ, ДА нн-
комоуже не глагол>жтъ о шсмь. Н haya оутнтн ia, юко подоба1стъ
99
сынова уьлокъуоу мъного пострлдатн и нскоушсноу выти отъ
СТарЬЦЬ и лрхнгерсн II къннжьннкъ и оувнгеноу выти и по трьхъ
дьньхъ въскрьснжти.
(Еванг. отъ Марка, гл. VIII, ст. 27—31).
Овъ, -а, -о — единъ, -а, -о, овн — едни. — Да — щото. —
Kayath, -уьнж, -уьнсшн—начена, почна. — По докати, -как, -кагешн—
подобава, прилича, трЪбва.
б.
PcYC ГОСПОДЬ ПрИТЬУЖ СЫЖ УЬЛОВЪКЪ къ домовнтъ, нже насади
виноградъ и оплотомь и огради и ископа въ нгемь тоунло и съзьда
въ нгемь стлъпъ и въдастъ и дълатслсмъ, и отндс. бгда же прн-
блнжи са връмА плодомъ, посъла ракы cboia къ дълатслсмъ пршатн
плоды гего. №мъшс же дълатслс ракы гего ового киша, окого же
оукишл, ового же каменнемь покнша. Пакы посъла ины ракы
мъножаишА пръвыхъ, и сътворншА нмъ такожде. Послъдь же
посъла къ ннмъ сынъ свои глаголд: оусрамликтъ са сына могего.
Дълатслс же гегда оузьръш.А сынъ, решА въ ссбъ: сь гестъ на-
слъдьникъ, прндътс оувнмъ и, и оудръжнмъ достоганнге его. Н гемъше
и извъса кънъ нзъ винограда и оукишА и. бгда же оуко прндстъ
господннъ винограда, уьто сътворнтъ дълатслсмъ тъмъ? Глаголашд
гемоу: зълы зълъ погукнтъ ia и виноградъ пръдастъ ннъмъ дъла-
тслсмъ, иже въздадАтъ гемоу плоды въ времена скогл.
(Еванг. отъ Матея, гл. XXI, ст. 33—41).
Домовнтъ — стопанинъ. — Виноградъ — лозе. — Оплотъ —
ограда, плеть. -— Тоунло — жлебъ, линь. — Стлъпъ — стълбъ,
кула. — Въдатн, -дамь, -дасн — предавамъ. — ПршАТн, -нмж,
нмешн — вземамъ, получавамъ, прибирамъ. — Н1тн, нмж, нмешн —
вземамъ. — Побито, -бик, -бикши — убивамъ. — Послъдь —
последенъ. — Достоганнге — имотъ, наследство. — Извести, -всдж,
-ведешн — изведа. — Въздатн, -дамь, -даси — давамъ, предавамъ.
100
7.
Изъ шестого слово на „Шестодневъ".
(Иоанъ Екзархъ).
1Дкоже еъмръдъ и ншрь тьдо-
В’ькъ н етрлньнъ прншьдъ нзъ
длдсуе къ пръворлмъ цъелрьекоу
дъкороу Н, ВНДЪВЪ HI, днкнтъ
ед; н, прнетжпнвъ къ врктомъ,
уоуднтъ са, въпрашаш ; н жтрь
КЪШЬДЪ, ВНДНТЪ №1 ОБ« СТрАНЪ
хрАиы ctoiaijjc, оукрАшены ка-
мсньгемь, н дръвомь нспьсаны
н проуыс. Въ дворьць КЪШЬДЪ,
Н оуЗЬр«ВЪ ПОЛАТЫ КЫСОКЫ Н
цръкъвн нзъдоБргены Б63Г0ДА
кАмсньгемь н др«комь н ша-
ромь, НЗЪНхЪТрн Ж€ мрАМОрОМЬ
н мъдыж, сьрскромь н златомь,—
та¥6 же не в«ды уьсомь прн-
ложнтн нхъ, не во кетъ вн-
д-блъ на евоген земли того,
РАЗВЪ ХЫЗЫ еЛАМЬНЫНХЪ, оувогъ
ТЪ, IAKO н погоувнвъ ен оумъ,
гоуднтъ ед нмъ тоу. Нъ Ai|ic ед
прнлоуунтъ кмоу Н i|teApiA вн-
Д«ТН, еЪДАфА ВЪ срАЦЪ, выеь-
ромь ПОКЫДАНЪ, грнвьнж ЦАТАВЖ
НА ВЫН НОеАфА, н окржун НА
ржкж, покАеомь вълъръмнтомь
ПО1АСАНА Н МСУЬ ЗЛАТЪ Прн Б€ДР«
внедфъ, н оба полы гего во-
лгаре е«дАфе въ златахъ грнвь-
НАХЪ Н ПО1Ае«ХЪ, н окржтьхъ,
Н Афе №ГО КЪТО ВЪПрЪШАКТЪ,
ВЪЗЪВрАфЬША СА НА СКО1Ж ЗСМЛ1Ж,
рекы: уьто внд« tamo? рсустъ:
Когато нЪкой омърсенъ и
беденъ човЪкъ и чужденецъ
дойде отъ далечъ до предве-
рията на царския дворецъ и
ги види, диви се; и като при-
стжпи до вратата, чуди се,
разпитвайки; и като влЪзе
вжтре, вижда отъ дветЪ стра-
ни издигнати постройки, укра-
сени съ камъни и съ дърво
нашарени и прочее. Като влЪзе
въ двореца и като види ви-
соки стаи и църкви безподобно
украсени съ камъни и дърво
и шарки, отвжтре пъкъ съ
мраморъ и медь, сребро и
злато толкова, че не знае съ
що да ги сравни, защото въ
своята страна не е вид’Ьлъ
друго, освенъ сламени хижи, —
бедниятъ като че ли ще си
изгуби ума — чуди имъ се
тукъ. Но ако му се случи да
види и царя, седящъ съ об-
шита съ бисеръ мантия, съ
огърлица отъ жълтици на ши-
ята и гривни на ржката, съ
пурпуренъ (кадифенъ) поясъ,
препасанъ и висящъ при бед-
рото златенъ мечъ, а отъ две-
тЪ му страни седятъ боляри съ
златни огърлици и пояси и
гривни, и ако, когато се за-
101
не В-ЬД**) КАКО ВЪСПОВЪДАТИ
того — свон во висте оти оу-
м«л« достоин* уоудити СА крл-
сот*. Тлкожде н азъ не могж
ДОСТОИН* TOIA довроти Н УИНА
СЪКАЗАТИ, НЪ САМЪ КЪЖДО ВЛСЪ
ОУИМА ПЛЪТЬНииМА ВИДА Н Оу-
момь весплътвнинмь рлзми-
ШЛ1А1А, IIAY6 же можетъ ИЗЬВ*-
СТЬН*№ уоуднти: СВОН BO 0YH
ннкомоу же не лъжете.
върне, нЪкой го попита, като
рече: „Какво видЪ тамъ“? той
ще отговори: „ Не знамъ, какъ
да разкажа това — само соб-
ственитЬ ви очи биха умЪли
добре да се чудятъ на хубо-
стьта". Тъй и азъ не мога до-
стойно да разкажа за тази доб-
рота и редъ, но всЬки отъ
васъ самъ съ пдътнитЪ си очи,
като види, и съ безплътния си
умъ като размисли, може най-
добре да се чуди: защото
собственитЬ очи никого не
лъжатъ.
Пр*ворА — предверие. — Полата — стая, палатъ. — Нзъдо-
врьнъ — украсенъ. — Бсзгода — безподобно, твърде много. —
Приложит!!, -жж, -жншн — прилагамъ, прибавямъ; сравнявамъ. —
СрАЦА, срАУИЦА — дреха, риза, мантия. — ПокидАТИ, покидАвк,
-ДА№Шн — нахвърлямъ, обсипвамъ; новобългарски запокитямъ —
захвърлямъ. — Цата — монета, пара. — Кълъръмнтъ — кадифе,
френски velours. — Поль — страна. — Уннъ — редъ, степень. —
Нзъв*стьно (срав. степ. нзъв*стьн*|с) — навЪрно.
8.
0 пнсменъхъ За азбуката
(Черноризецъ Храбъръ)
Прежде оуво слов«не не
ИМ*АХЖ КЪНИГЪ, НЪ уръТАМИ И
РАЗАМИ УВТ*АХЖ И ГАТААХЖ, ПО-
ГАНИ сжфе. Крвстнвъше же са,
рнмьскинмн и гръуьскинми пнс-
мени НЖЖДААХ^ СА ПЬСАТИ сло-
В*НЬСКЖ р*УЬ БСЗЪ ОуСТрО№НИ1А.
Нъ како можетъ са пьсати
*) Наредъ съ в*МЬ (1 лице единств.
Преди, прочее, славянитЬ
нЪмаха книги, но съ черти и
рЪзки четЪха (брояха) и отгат-
ваха, бидейки езичници. Когато
се кръстиха, принудени бЪха да
пишатъ славянската речь съ
римски и гръцки букви безъ
уредба. Но какъ може да се
число сег. време) срЪща се и в*Д*.
102
ДОБрЪ ГрЪУЬСКЪШМН пнсмснъ::
БОГЪ, ИЛИ ЖНВОТЪ, ИЛИ 8ЪЛО,
НЛН цръки, HAH YMAIIHIC, ИЛИ
шнротл, НЛН ГЛДЪ, НЛН <ьДОу, НЛН
МЗЫКЪ Н НИЛ ПОДОБЬНА1А снмъ?
Н ТАКО БЪША МЪНОГА ЛИТЛ.
По ТОМЬ Ж6 УЬЛОБЪКОЛЮБЬЦЬ
БОГЪ, строки КЬСГЛ Н NC ОСТЛ-
ВЛ1А1АН YhAOB^YA родл БСЗЪ рл-
30 у МЛ, НО ВЬСА къ рлзоумоу
прнводд Н СЪПАССННЮ, НОМНЛО-
влвъ родъ СЛОЕЪНЬСКЪ, ПОСЪЛА
НМЪ СВАТААГО КОНСТАНТИНА фн-
ЛОСОфА, НАрНЦАКМААГО КнрНЛА,
МЖЖА ПрАБЬДЬНА Н НСТННЬНА, Н
сътворн НМЪ ПНСМСНА трн ДС-
САТС Н ОСМЬ, ОБА ОуКО ПО
YHHOy грЪУЬСКЪ1НХЪ пнсмснъ,
ОБА ЖС ПО СЛОБЪНЬСТ'ЬН рЪУН.
Се же ежтъ пнемепл словънь-
CKAIA, енце ГЛ ПО ДОК Alt ТЪ ПЬСАТН
Н ГЛАГОЛАТн: А, Б, К, Г Н npOYAIA.
Дроузнн же глаголектъ: iioykto
1ССТЪ ЛН ПНСМСНЪ съткорнлъ ?
А можетъ СА н мьньшнмь того
ПЬСАТН, 1АК0Ж6 Н Гръцн ДЪВЪМА
ДеСДТЬМА Н УСГЫрЬМА пншжтъ.
Н не В’БДАТЪ КОЛНЦЪМЬ ПНШЖТЪ
гръцн ; №СТЪ БО ДЪВАДССАТе н
уетмрн пнсмснъ, нъ не наплъ-
НКИЖТЪ СА ТЪМН КЪННГЪ), нъ
приложили СЖТЪ ДВОГЛАСЬНЪ1НХЪ
Ai, н въ тнсменьхъ же трн:
шесто ie н девАТь-десАТьнб№ н
пише добре съ гръцки букви:
Богъ, или жнвотъ, или зъло
(твърде), или цръкъг, или yaia-
HHie (очакване), или шнротА,
или 1АДЪ (отрова), или ждоу
(кжде) или №ЗЪ1КЪ и други по-
добии на тЪхъ? И така про-
дължаваше много години.
Подиръ това чов'Ьколюбе-
цътъ-Богъ, който строи всичко
и който не оставя човЪшкия
родъ безъ разумъ, но води
всички къмъ разумъ и спасение,
като се смили на славянския
родъ, изпрати му свети Кон-
стантина Философа, нареченъ
Кирилъ, мжжъ праведенъ и
истиненъ, който имъ създаде
тридесеть и осемь букви, едни
по образецъ на гръцката аз-
бука, а други споредъ славян-
ската речь (езикъ).
ТЪзи сж славянскитЪ букви;
така тр-Ьбва да се пишатъ и
изговарятъ: Q, б, В, Г и прочее.
Едни обаче казватъ: „Защо
е създалъ.38 букви? Може и
съ по-малко да се пише, както
и гърцитЪ пишатъ съ два де-
сеть и четири”. А не знаятъ,
съ колко пишатъ гърцитЬ; у
тЪхъ има двадесеть и четири
букви, но съ тЪхъ не се из-
пълватъ книгитЪ, та сж при-
бавили 11 двугласни ,и три за
числа.: шесть, деветдесет$> и
деветстотинъ, и тъй се събй-
103
ДеВАТк-СЪТкНО1€ н съБнрлжтъ нхъ
три десАте н оемк. Тъмк же
томоу подоббно и въ тъжде
оврлзъ сътворн СВАТЪШ Кнрнлъ
три десАте пнсменъ н осмк.
Друзнн же гллголектъ : уб-
еомоу же сжтъ словънкскъ!
КЪННГЪ!? НН ТОГО ВО 1€СТЪ вогъ
сътворнлъ, ннто лнгелн, нн сжтъ
нждеконьны, (АКО ЖНДОВкСКЪ!
н рнмкскъ! н елннкскъ), нже
ОТЪ КОНН СЖТЪ Н llplilAT'bl сжтъ
БОГОМк.
Л Дроузнн МкНАТЪ, 1ЛКО БОГЪ
слмъ гестъ сътворнлъ пнсменл,
Н не ВЪДАТЪ СА УкТО ГЛЛГОЛ1Ж1|111
оклгДннн! Н into тркмн газъжъ!
ПОВбЛЪЛЪ БОГЪ КЪННГЛМЪ БЪ1ТН,
ш;о же въ №улггелнн пншетъ:
Н БЪ ДЪСКЛ НЛПкСЛНЛ ЖНДОВкСКЪ!
Н рНМкСКЪ! Н СЛННкСКЪ!, л сло-
ВЪНкСКЪ! нъстъ тоу, тъмъ же
НЪСЖТЪ СЛОВЪЫкСКЪПА КЪННГЪ! отъ
БОГЛ.
Къ ТЪМЪ УкТО ГЛЛГОЛКМЪ нлн
УкТО реУбМЪ къ тлцъмъ везоу-
мкнъшмъ? Облус реуемъ отъ
сватъшхъ къннгъ, (Акоже нлоу-
УНХОМЪ СА, 1ЛКО ВкС1Л ПО рАДОу
БЪ1ВЛ1ЖТЪ ОТЪ БОГЛ, Л Н6 ОТЪ
ИНОГО. Нъстк БО БОГЪ сътво-
рнлъ жндовкскл 1азъ1кл прежде,
нн рнмкскл, нн елннкскл, нъ
енркскъ1н, нмкже н Адлмъ глл-
голл, н отъ Адлмл до потопл,
н отъ потопл, донкдеже богъ
ратъ тридесеть и осемь. По-
добно на това и по сжщия
начинъ свети Кирилъ създаде
тридесеть и осемь букви.
Други пъкъ казватъ: „ Защо
сж пъкъ славянскитЪ книги?
ТЬхъ нито Богъ ги е създалъ, ни-
то ангелигЬ, нито сж открай вре-
ме, както еврейскитЬ, римски-
тЪ и елинскитЬ, които сж отъ
началото още и сж приети отъ
Бога".
f\ други мислятъ, че самъ
Богъ е направилъ буквитЬ, и
не знаятъ какво говорятъ ока-
янит’Ь! — и че Богъ е запо-
в’Ьдалъ на три езика да бж-
датъ книгитЬ, както пише въ
евангелието: „И имаше дъска
написана на еврейски, римски
и елински". А славянскиятъ
езикъ го нЬмаше тамъ, затова
и славянскитЬ книги не сж
отъ Бога.
На т’Ьхъ какво да кажемъ,
или какво да речемъ на та-
кива безумци ? Обаче нека имъ
речемъ това, което научихме
отъ светит^ книги, — че всичко
по редъ отъ Бога става, а. не
отъ другиго. Богъ не е създалъ
еврейски езикъ по-напредъ, ни
римски, ни елински, а сирий-
ски, на който е говорилъ И
Адамъ, и отъ Адама до потопа,
и отъ потопа, докато Богъ раз-
104
рлздъдн (языки при стлъпотво-
рснни, шкожс пншстъ: рлзмъ-
ШСНОМЪ ЖС КЫКЪШСМЪ (АЗЫкомъ.
Н ШКОЖС СА 1АЗЫ1|Н рлЗМЪСНША,
тлко и нрлкн н обнули н оустлки
И ЗЛКОНН Н хитрости НА ШЗЪ1КЪ1:
бгупьтъномъ же зсмлгемърснн№,
А Псрсомъ и Хллдсомъ и Асн-
рсомъ ЗБ«ЗДО¥ЬТСНН№, КЛЪШ-
BCHHIC, ВрАУСВАННЮ, YjpOBAHHIA И
вьет хытрость уьловъул; Жндо-
ВОМЪ же СВАТЪПА КЪННГЫ, КЪ
ННХЪ же 1€СТЪ ИКСА НО, 1ЛК0 БОГЪ
нсбо съткорн Н земли; н КЬС1Л,
бже НЛ нк:и, Н УЬЛОВЪКЛ Н КЬС1А,
по рАдоу, акожс пншстъ; влн-
НОМЪ же ГрЛМАТНКШ», pHTOpiiKHIrti,
философии;. Нъ пръжде сего
блнНН НС НМЪЛХЖ СВОНМЬ «АЗЫ-
комь писменъ, нъ финнтьскы-
нми писмснн писллх<к свои; СИ
P«Yk. Н ТЛКО БЪША МЪНОГЛ ЛЪТЛ.
Плнлмндъ же послъждс прншьдъ,
НЛУЬНЪ отъ ллфы и внтн шесть
нл десять писменъ тъкъмо влн-
номъ окрътс: приложи же нмъ
Клдмъ Мнлненн пнеменл три.
Тъмъ же мъногл лътл девятым
нл десять писмснн пнеллхж. II
по томь Симонндъ оврътъ при-
ложи дъвъ писменъ, бпнхлрнн
же съклзлтсАь три пнеменл
оврътс, и съвьрл СА нхъ дъвл
ДССАТН устнрн. По мънозъхъ
же л«т«хъ Дноннсъ грлмлтнкъ
шесть двогллсьнннхъ овръте,
дЬли езицитЬ при стълпотворе-
нието, както пише: „Откакъ
бЬха размЬсени езицитЬ". И
както се размЬсиха езицитЬ,
така и нравитЬ и обичаитЬ и
наредбитЬ и законигЬ и изку-
ствата споредъ народитЬ: на
египтянитЬ (се падна) землемЬ-
ренето, на перситЬ, халдейцитЬ
и асирийцитЬ — звездоброй-
ството, магната, врачуването,
омайването и цЬлото човЪшко
изкуство; на евреигЬ пъкъ —
светитЬ книги, въ конто е пи-
сано, че Богъ създаде небето,
земята и всичко, което е на
нея, и човЬка и всичко по
редъ, както се пише; на ели-
нитЬ пъкъ (даде) граматиката,.
риториката, философията. Но
преди това елинитЬ нЪмаха на
своя езикъ букви, а съ фини-
кийски букви пишеха своята
речь. И така бЪше много го-
дини. Като дойде отпосле Па-
намидъ, почна отъ алфа и вита
и изнамЬри на елинитЬ само
шестнадесеть букви; Кадмъ Ми-
лиски прибави къмъ тЬхъ три
букви. И така много години пи-
шеха съ деветнадесеть букви. И
следъ това Симонидъ изнамЬри
и прибави две букви, а тълкува-
тельтъ Епихарий изнамЬри три
букви, и тъй се събраха два-
десеть и четирй. Следъ много
105
по томь же дроугын пять, н
дроугын трн пнемепл н тако
МЪНОЗН МЪНОГЪ! ЛЪТЫ ЮДВА
еъБьрлшд лн пнсмснъ. По томь
же мъногомъ лътомъ мннжвъ-
шемъ, божнюмь повслъннюмь
овр«тб ел еедмь дссатъ мжжь,
нже ПрЪЛОЖНША отъ жндовь-
СКААГО НА ГрЪУЬЕКЪШ 1АЗЫКЪ.
А елокъньЕКЪНА къннгы юдннь
ЕКАТЫН КОНСТАНТННЪ, НАрнЦАЮ-
мын Кнрнлъ, н пнеменА сътворн
н къннгы пръложн ВЪ МАЛЪХЪ
лътъхъ; А ОНИ МЪНОЗН мъногы
деты еедмь нхъ пнсмсна оу-
бтроншА, а еедмь дссатъ мяжь
приложению. Тъмь же еловънь-
6KAIA пнсмсна сватънша сжтъ
Н ТЬбТЬНЪНША, СВАТЪ БО мжжь
еътворнлъ га юетъ, а грътьекА1А
елннн погани.
Лцю лн къто рететъ, iako
нъстъ оуетронлъ довр«, понеже
СА ПОСТрЛГАЕКТЪ Н №ф€, ОТЪВЪТЪ
ретемъ снмъ: и грътьскы та-
К0ЖД6 МЪНОГАЖДН ежтъ по-
CTpAIAAH ЯКНЛА Н СнМАХЪ Н ПО
томь ннн мънозн. ОудоБъе во
юстъ послъжде потворнтн, нюже
пръвою съворнтн.
ЛфС бо въпроеншн къннгъ-
YHHI ГрЪУЬСКЪПА, ГЛАГ0Л1А, КЪТО
вы юстъ пнемепл еътворнлъ
нлн къннгъг пръложнлъ, НЛН въ
КОЮ ВрЪМА, ТО рЪДЪЦН отъ
години Дионисъ Граматикъ из-
намЪри шесть двугласни, после
други — петь, и други — три
за числа, и така миозина за
много години едва събраха 38
букви. Следъ това, като изми-
нала много години, по Божия
заповЪдь се нам-Ьриха седемде-
сеть мжже, конто преведоха
отъ еврейски на гръцки езикъ
(Свещеното писание). Я сла-
вянскитЬ книги самъ свети Кон-
стантинъ, нареченъ Кирилъ, и
буквитЪ създаде и книгитЬ пре-
веде въ малко години; a rfe
мнозина, седемьдуши, въ много
години наредиха тЬхнитЬ букви,
пъкъ седемдесеть мжже — пре-
вода. Затова славянскитЬ букви
сж по-свети и по за почить, за-
щото светецъ-мжжъ ги е напра-
вилъ, а гръцкитЪ— елини езич-
ници.
Яко нЪкой рече, че не ги
наредилъ добре, понеже още
се поправить, ще кажемъ на
тия този отговоръ: и гръцкитЬ
сжщо много пжти сж се пре-
правяли отъ Якила и Симаха и
следъ туй отъ много други. По-
удобно е после да поправишъ,
нежели пръвъ пжть да съз-
дадешъ.
Яко обаче попиташъ гръцки-
rt книжовници, като кажешъ:
„ Кой ви е създалъ буквитЬ или
превелъ книгитЬ, или въ кое
106
ннхъ къдлтъ. Лще лн къпро-
СНШН СЛОКЪНБСКЪНА БО^КЛрА,
ГДАГОД1Л : къто вы пнемснл сът-
ворнлъ 1ССТЪ НЛН КЪННГЪ! пръ-
ЛОЖНЛЪ, ТО ВЬСН КЪДАТЪ н отъ-
В'ЕфЛвъшс рекжтъ: сватъш Кон-
СТЛНТННЪ фнлософъ, НЛрН1|Л№МЪ!Н
Кнрнлъ, тъ нлмъ пнсменл сът-
творн Н КЪННГЪ! пръложн, н
Мелодии:, врлтъ гего; сжтъ во
№Ц1€ ЖНВН, НЖС СЖТЪ ВНДЪЛН
нхъ. Н ДЦ16 въпросншн въ кон:
кръмл, то въддтъ н рскжтъ,
IAKO къ кръменл Мнхлнлл, 1|ъ-
слргд гръуьскл, н Корнел, КЪНАЗЛ
влъглркскл, н Рлстнцл, КЪНАЗЛ
морлвьскл, н Коцелга, къназл
БЛЛПНБСКЛ ВЪ ЛЪТО ЖС ОТЪ СЪЗЬ-
длнн1л въеего мнрл г;тДг. Сжтъ
Н ННЪ! ОТЪВЪТН, 1АЖС ННЪДС
реуемъ, л нынъ нъетъ кръмл.
Тлкъ рлзоумъ, врлтые, богъ
гестъ дллъ словъномъ, гемоуже
еллвл н уесть н дръжлкл н покло-
нении Hblllt н прнсно н въ
БССКОНЬУЬНЪНА ВЪКМ. ЛмНН1>.
време?* — то рЪдко отъ тЪхъ
знаятъ. Яко ли попиташъ сла-
вянскитЪ книжовници, като ка-
жешъ: „Кой ви е създалъ бук-
вигЬ или превелъ книгитЪ?" то
всички знаятъ и като отгово-
рятъ, ще рекатъ: Свети Кон-
стантинъ Философъ, нареченъ
Кирилъ: той ни сьздаде бук-
вигЬ и Т1реведе книгигЬ, и Ме-
тодий, неговиятъ братъ. Още сж
живи (тия), които сж ги видЪли.
И ако попиташъ — въ кое вре-
ме, то знаятъ и ще рекатъ, че
въ времената на гръцкия царь
Михаила, и българския князъ
Бориса, и Растица *— моравски
князъ, и Коцеля — блатенски
князъ, въ година 6363 отъ
създанието на цЪлия св-Ьтъ.
Има и други, отговори, които
другаде ще кажемъ, а сега
нЪма време. Така, братя, Богъ
е далъ разумъ (просвещение)
на славянитЬ; Нему слава и
честь, и сила и поклонение
сега и всЪкога и въ безкрайни
вЪкове. Яминъ.
Поглнъ — езичникъ; новобълг. по ганинъ, поганецъ —
друговЪрецъ, нехристиянинъ ; плъхъ.—ОустрО№НН1€— редъ, насока.
—Аъто—година.—Прнложнтн, -жж, -жншн—прибавямъ.—Нждеконьнъ
— много старъ. — Нс-конн — отначало..—Кдъшкеннм:—магия, врачу-
ване. — ¥лровлнн№ — омайване, омагьосване. — Съкдздтсдь —тълку-
ватель. — Пострлштн, -аек, -кмешн — поправямъ, подобрявамъ, до-
уреждамъ. — Къннгътнн — книжовнйкъ, ученъ. — Коуклръ —
книжовникъ, граматикъ.
107
Изъ Троянската притча.
Н Пръ(Амоушъ крлль нмъше жеиж нменемь ККкоупл госпожда.
II въ еднпж noqiii вндъ сънъ 1Дкоупл ГОСПОЖДЛ н оужлсе с.л, н
въста отъ сънл своего, и прояви сънъ ижжоу своемоу Прш-
моушоу крллю и рсус емоу: роднхъ главна н вьзыде нл неко н
плкы вьзврлтнвъ са плде въ море н нзлетъшж нзъ море искры,
Н ПАДОШЖ НА Трон Н ПОГОрЪ TpoiA грАДЪ. Н СЛЬШАВЪ ТО ПрШАМОуШЪ
крлль н мыслъше, цю хогретъ се вытн. Н прнзвл вьса пророки н
ВЛЬХВЫ, МЖДРЪЦА и БОЛЪрЫ Н ННЖНА1А ЛЮДИ, МАЛЫ н велнкы ТрОАДЫ
грлдл, да рекжтъ емоу о сънъ. Н рекошж емоу пророцн его сне:
Господине крллю, роднтъ са готъ женн твоед еынъ, за коего
ХОЦ16ТЪ нзгорътн Трол грлдъ н рАЗОрНТЪ СА, н не остлнетъ клмень
на клмень.
Съдържание
Стр.
Предговоръ . . ... 3
Уводъ
Езикъ, различии езици . 5
Извори за историята на
български езикъ . . 9
Старобългарски паметници 9
СрЪднобългарски паметници 10
Новобългарски паметници . 11
Новобългарска и старо-
българска азбука . .11
Произношение на звуко-
ветЬ въ новобългарски
и старобългарски . . 13
Образуване на звуковегЬ 14
Особености на нЪкои зву-
кове въ старобългарски
въ сравнение съ ново-
български . . . .17
"Б — ятъ . . . . . .17
A, К—гласни съ носовъ при-
звукъ ..............18
Ъ, Ь — „ерове" .... 19
Ъ1 - „ери“..........21
ШТ..................21
гкд . ..............22
Четиво за упражнение . 23
ДЪпъ I. Думи.
Глава I. Глаголи.
Глаголни времена и на-
клонения . . . . .26
Неопредкпително накло-
нение (инфинитивъ) . 26
Упражнение 1 .... 26
Сегашно време ... 29
Упражнение 2 . . . • 29
Влияние на мекитЬ (небни)
гласни върху гърленигЬ . 33
Изпущане на съгласни . . 34
Стр.
Минало несвършено вре-
ме (имперфектъ) . .35
Упражнение 3 . . .35
Уподобяване на гласнитЪ . 38
СтЪгане на гласнитЬ . . 38
Минало свършено време
(аористъ)............39
Упражнение 4 .... 39
Сигматиченъ аористъ . . 42
ПромЪна на кореннитЪ гласни 43
Простъ аористъ .... 43
Повелително наклонение
(императивъ) ... 44
Упражнение 5 .... 44
Спомагателенъ глаголъ . 47
Упражнение 6 . . . .47
Причастия..............49
Упражнение 7 .... 49
Деепричастие .... 52
Сложни глаголни времена 52
Упражнение 8 .... 52
1. Минало неопредЪлено 53
2. Минало предварително 54
3. Бждеще . . . . . 54
4. Условно наклонение . 56
5. Страдателенъ залогъ . 56
Г л а в а II. И м е н а.
А. Сжществителни имена 57
I Склонение .... 58
а) твърди основи ... 58
Упражнение 9 .... 58
б) меки основи .... 60
Упражнение 10 . • . .60
II Склонение .... 62
, Упражнение 11 . . . .62
Устно (епентетично) Л . .64
III Склонение . . . .65
Упражнение 12 . . . .65
IV Склонение .... 65
110
Стр.
Упражнение 13 . . . .66
V Склонение ... .68
Упражнение 14 . . . . 68
За ударението и пром-Ьната
на гласнитЬ .... 69
За сричкитЪ ЛЪ, РЪ . . 70
Б. Прилагателни имена . 70
Упражнение 15 . . . .70
Степени за сравнение . 72
В. *Числителни имена . 73
Упражнение 16 . . . .73
а) бройни ..... 74
б) поредни..............75
Г. МЪстоимена .... 75
1. Лични мЪстоимена . 76
Упражнение 17 . . . .76
2. Показателни мЪстои-
мена..................78
Упражнение 18 . . . . 78
Членътъ въ новобългарски
езикъ •...............80
Вметнато (епентетично) Н . 82
Сложцо склонение . . 83
Упражнение 19 . . . .83
ЗЪвъ...................86
Стр.
НеизмЪняеми думи . 88
Упражнение 20 . . . .88
1. Наречия . . . . . 88
2. Предлози . . . . . 89
3. Сьюзи............89
4. Междуметия . ... 90
5. Други частици . . . 90
Словното богатство въ
езика ни . . . . 91
Откжслеци отъ ст.-бъл-
гарски текстове . . . 96
1. Притча за митаря и фа-
рисея .................96
2. Притча за плЪаелитЬ . 96
3. Притча за блудния синъ 97
4. Иисусъ изц^рява сл-Ьпия 98
•5. Иисусъ на пжть за Кеса-
рия Филипова'. . . .98
6. Притча за лозаритЪ . 99
7. Изъ шестого слово на
„Шестодневъ" . . . ТОО
8. „О писменьхъ" отъ Чер-
норизецъ Храбъръ . . 101
9. Изъ „Троянската притча" 107
Печатница Хр. Г. Дановъ — Пловдивъ, № 25 (19303.