РАШО РАШЕВ
СТАРОБЪАГАРСКИ УКРЕПЛЕНИЯ '
НА ДОЛНИЯ ДУМАВ /VII “XI в./
19 8 2
КНИГОИЗДАТЕЛСТВО «Г. БАКАЛОВ» — ВАРНА
РАШО РАШЕВ
СТАРОБЪАГАРСКИ УКРЕПЛЕНИЯ '
НА ДОЛНИЯ ДУМАВ /VII “XI в./
19 8 2
КНИГОИЗДАТЕЛСТВО «Г. БАКАЛОВ» — ВАРНА
© Раню Рашев, 1982
с/о Jusautor, Sofia
930. 26. 021
УБОДНИ ДУМИ
Изучаван "> на старобългарските укрепшпелни съоръ жения е най-тяс ю свързано с името на Карел Шкорпил. Първата му работа, отпечатана през 1884 година, е посветена на земления вал Еркесчя i жду р. Марица и Черно море.' През 1905 година той об паре~а бележките от дългогодишните си обикелки из Източна Б тгария, а през 1918 година и тези за пребияаването си п Смирна Добруджа, описвайки почти есички от известните днес землени и каменни укрепления от времепю на Първото бъл-гарско царегг Там тема го съпътствуеа през целил му живот, на нея е г " стена и последната му работа."
Ако лл е лмал за задача само да приводе в известност съответнитг пеметници, днес това не е достатъчно. През последните 40 г гдини чрез сондажни и редовни разкопки бяха проучена р'дща укрепления. И макир че сме все oiufi далек от цялостногт пр вне на системата от укрепления натрупан е значителен м w. риал за историяп’а на българската среднове-ковна фортификация. Пръснап tied формата на отделяй публикации в епгци ишзирани издания, той се нуждае пр.ди всичко от системен изираке. Нашита основна задача е да се съберат юич-ки д< лни археологическ i дыни за укрепителните съоръже-ния от перш на Еървпшо б„лгарско царство. Освгн обнарод-ванипи фо и тук а. включена непубликувани данни от раз-копки и । ,ния н у ора през последните 10 години. Из-ползс'ани с i необнарсч. мни бележки, описания и планове на К-Шкорпил L • раняс. чи в личния му архив.
В три i, разглеждат два типа укрепления — землени 11	.; time с монументален градеж, конто наскоро
£	а специално изеледване," са взети под внимание
само кос	дума за системата като цяло. Тъй като ран-
носредне овна укрепления се изграждат в район, където предо , е съществувала сложна система от укрепшпелни съоръжения, нужно бе да се проследи връзката между заварените
1 К- Skorpil,
а К- Шкорлп , 19 К- Шкэппы, 1'40.
I Д- Овчг • •	. 2
1905в, 1905г, 1905д, 1918.
3
и новопостроените отбранителни градежи. Това наложи да се издирят и нанесат на карта всички антични крепости, за които можаха да се намерят сведения. От своя страна ранносреднове-ковните укрепления са предшественици на късносредновекоените, което изискеа да се постави въпросът за характера на връзката между тях. Издирени са всички крепости от периода на Вспорото българско царство, за конто има достъпни източници. Както античните, така и късносредновекоените крепости са разгле-дани само с оглед на отношениеспо им към ранносредновековните. Пълното им изучаеане може да бъде предмет на отделни изслед-вания. Породи това не са приведена и редица спорна локализации.
Много крепости са оспбелязани в лгипературата без как-вито и да било данни за датировка или са отнесена към ранноспо средновековие само заспова, защпспо се намират в околностите на Плиска и Преслав. Най-хараксперен е примерът с коепостите, включена от Шкорпил в статията му осп 1929 година, които принадлежат на къснаспа античност и късноспо средновековие. Корекциите в даспирането са направени от по-късни обхожда-ния на други автора, но за никои крепости след Шкорпил не са публикувани никакой данни. В приложения тук списък ориенспи-ровъчната им датировка е придружена с въпросителен знак. Други крепости са отнесена със сигурност към съответната епоха по косвени белези (данни за градежа, местоположение, подемен материал). Позволили сме си да датираме по-различно някои паметници, за кошпо има сравниспелно подробна данни. Например някои късносредновековни съоръжения в Централна Стара аланина според нас датират и осп периода на къснаспа. античност, а някои предполагаема ранносредновековни крепости в Толбухински окръг смятаме само за селища върху останки на антични крепости?
В географе ко отношение са обхванапш земиспе на долноду-навскаспа равнина, където се е намирала първоначалнаспа спери-тория на българскаспа държава. Южно от Стара планина подробно е разгледан само земленият вал Еркесия. Данните за проуче-ните там ранносредновековни крепости се привличасп само като сравнителен материал. Тяхноспо изеледване на фона на предше-сспвуващите ги и наследяващите ги крепости, подобно на начина, по който са разгледани укрепленията северно от планинаспа, може да бъде тема на специален) изучаеане. Изключение от естестве-ншпа южна граница на долнодунавската равнина е направено за
6 Паметпнциге са оппсаци от Л. Бобчева, б. г. и Ат- Попов, 1972. 1982.
4
отсечката от Черно море до Русалийския проход. Тук тя следеа не билото на Стара планина, а линията Несебър— Айтос и шосето А йтос — Карлово, за да бъдат обхванати крепостите около южншпе изходи на най-често използваните през среднове-ковието проходи. Западно от Русалийския проход границата на обхванатия район съвпада с административните границы на Ловешки, Врачански, ' Михайловградски и Видински окръзи.
Опитът да се нанесат на карта всички укрепителни съо-ръжения в долнодунавската облает сигурно е съпроводен с неточности и непълноти. Но дори и в този вид той дава предстаеа за пулсациите на живота в един обособен географски район в продължение на. 14 столетия, през които са били изградени 1024 (според приложения списък) антични и средновековни крепости, землени укрепления, еалове и преградим стени.
в памет на КАРЕЛ ШКОРПИЛ
Глава I. ПРЕДШЕСТВЕНЙЦИТЕ (античната укрепителна система)
(Приложение I)
С понятието античност тук условно означаваме периода от средата на I хил. пр. н. е., когато се появяват първите крепости в разглеждания район, до VII в. от н. е.» когато се поставя краят на античната култура. Той се раздели на два подпернода: доримски (тракийски) и рнмо-византпйски, обхва-щащи съответно V в. пр. н. е. — I в. и I в. - VII в.
Тракийскитс крепости северпо ог Стара плэнипа все още нс са изучена достатьчно добре/ Датпровката им се определи главно въз основа на подомни я археологически материал, представен изключително от ксрамични фрагмента. Засега каго безспорно тракийски могат да се определят само крепо-стите, в конто е засвидстелствуван културен пласт само от късната желязна епоха. Такива са ня ков крепости в Габровски (360, 362, 366, 367, 601 — 604), Шумепски (1,2,520, 996), Разградски (48, 51, 1009) и Търговищки (192) окръ-31L Несигурнп дан ни за тракийски крепости има за планинскитс районы па Северозападна България. Независимо от началния етап, в конто се Памира изучаването на тракийскитс крепости, могат да се открият два характеры» белега, конто гп отличават от римскнте. Засмат винаги висока, естествен© укрепена площадка със стръмнн склонове. Градежът на степите е изпълнен от л оме пи камъни, нареждаии без с понка или със снойка от глина.
На брега на Черно море в Северна Добруджа са разположени три землени вала, конто преграждат основата па полуостровки издатнни при села-та Журиловка, Истрия и Синое (1013, 861,859). Рововетс им са пасочени към сушата, дължината иа укрепепата линия достига до 1300 м. Според К- Шкор-пил те принадлежат към укрепленнята на българите, но безспорно български-те землени укрепления но черноморский бряг винаги са насоченн към море-то. Това ни кара да допуснем, че тези укрепления може бн са проява иа скитската укрепителна традиция, представена с редица землени укрепления в Северного Причер поморие. Към тази трупа трябва да се прибави и полу-заличеният вал, конто ирегражда основата па триъгьлната издатина, иа върха на конто е бил разположен античннят град Бизоне при Коварна. Той се намира па около 2 км пред рова и стената на по-късната ранновизантийска крспост и очевидно няма връзка с нея (288).
Единичните примери на тракийско крепостно строителство не дават основание да се говори за оформсна укрепителна система. Дори такава система да е съществувала, тя не е била фактор, оказал влияние върху нзграж-дането на римската укрепителна система поради нового политическо разчле-няване и организнране на балканските земи.7
Крепостного строителство в долнодунавските земи след завладяване-то им от римляните се извършва на два етапа. Първият етап обхваща времето
Срн. обзора па Зл. Г очеса в сп. Векове, 1980, 4, 5, бел. В пашня списък трако-дакийските крепости северно от Дунав не са включени.
7 Зл. Гочева. Циг. съч., 63 —64.
7
от иаЧалото на I в. до гоТските нашествия проз втората половина па IV в? Това е период на политическа стабилност, пкономическн подем и културен разинет. Изграждат се крепостите по границите, прокарват сс пътшца п сс сс^ройват съобщителнмте връзки, сгрояг се големп градове втп иьтрешио-стта. Крепостите се разполагат обикновено на широки откритм площадки, местоноложенпето нм с един от белезите за характеризирапе на епохата като спокойна в сигурна.
Границата на Римската империя между Дунав и Карпатитс мипава около р. Олт. Тук са изградени две укрепепи линии с меридионално направление, условно наречени Лимес Алутапус и Лимес Трансалутанус. Първата линия за почва от устието „а р. Олт. следва нейния десен бряг. вреепча реката в средпото й течение и достига до билото на Карпатите.® Сьставена е от каменни крепости и землени укрепления с правилка геометрична планировка, характерна за ранните римски лагери?0 Втората линия мипава източпо от Олт и е успоредна на първата. В южната си част е съоръжение, типично за укрепепите римски грапици. Крепостите-лагери са разположени покрай землей вал п са евързани с път. В секторите,къдсго се появяват първите предплзнииски възвишення, валът прекъева, появява се отново, а в планн-пата не е бил награждай.
Запядно от двете укрепепи линии, в централпата част па Олтения, са били издигнати крепости по пай-важните пьтища към граннцага. Ня кол ко крепости са разположени ио левия бряг на Дунав. Сред тих особено значение се придавало на крепостга Дробота, тъй като тя охранявала моста през реката.
Източпо от дакнйската граница, в днешна Мушения, са известии само 5 римскн крепости. Тази просторна облает межд} Олт и Серег не е била включена в официалните грапици на пмперията, макар чс се е намирала под пейння контрол. Значение за нейната отбрапа тук е пмала само крепостта при Барбош, до устието на Серет, охрапяваща удобния брод през Дунав.
Южно от Дунав, в провинциите Долна Мпзия и Скития, укрепепите граничил линии също следвали естествепите грапици на района. Гръбнак на отбраната били крепостите, изградени по високия десен бряг на Д\пав. Те били евързани със стратегически я път, воден; от среднего течение па реката към делтата. Римските пътеводители11 отбелязват тук редица крепости, между конто трябва да бъдат споменати Бонония (425), Рациария (426), Искус (474), Нове (347), Ятрус (42), Сексагинта Приста (39), Апиария (37), Транемариска (35), Дуросторум (600), Акснополис (821), Капидава (826), Трезмис (837), Диногеция (841), Новиодунум (1014). Известии са имената и на други по-малки крепости. При обхождане на брега са откритн и крепости, чиито имена не са споменати в писмените източници. Например около Днмум (473) са разположени четири антични крепости, от конто само една е наименована — аптичният Квинтодимум (487). Вероятно изграждането на крепостите по дунавския лимес не е станало едновременно-Първоначално са били постросни легионните лагери и крепостите в най-уязвимите участъци — около устията на реките и там, където брегът е нисък и достъпен откъм ре-
* В. Белков, 1956, 29 сл.
я D. Tudor. 1968. 264 — 317.
10 Т. Иванов, 1973.
Срв. ЛИБИ, 1, 8 — 45.
8
ката. Впоследствне между тях се появяват нови укрепления, част от конто вероятно датират и от периода след готскшс нашествия.
Крепостите по черпоморската граница също заемалн вай-сгратегнче-скптс )очкп по крапбрсжисто. Те сс изграждат па м нет ото на завярепп по-стари селища и градове като Истрия (862), Калатис (1016), Одессе (306) или там, къдсто прсди това не е имело живот - Ернте (74), Темплум Повис (171) п Др- Крайморския! път, започващ от делтата на Дунав, е водсл към крепостите южно от Стара планина и е завършвал при Константшюнол.
Във вътрешността на територняга между Дунав, Стара планнна и Цепко море крепостите са били сравннтслио по-малобройпи. В провинция Долна Мпзия най-значитслнитс укрепепи градове били Монтана (540), Сторгозия (475), Мелта при днешпия Ловеч (нейдет ифнцнрани останки). Нпкополис ад Истру м (342), Абритус (53), Марцианополис (43). В провинция Скития трябва да бъдат огбелязани Тропеум Траяпи (822) и Улметум (865). Проз тези градове минавали пътища, евързващи дунавския и черноморски я път, както и ныища от Дунав през Стара планнна към провинция Тракпя. Най-важпнят от тях е бил пътят Еск\с—Филппопол през Трояиския проход.12
През тозн период Стара планина не играе сыцествеиа роля в отбраната на дол поду навските провинции. Изградениге в ней укрепителнп съоръжения са малки крепости-станции пли стрэжевн пунктове за охрана и наблюдение на пьтищата. Това се отпася и за широката предпланинска ивица северно от главния гребен, както и за си л но разчленепите склоновс на платовидпнге възвишення около Шумен. Провадия и Разград. Освен изброепше по-горе големи градове възникват многобройни неукрепени селища, ноземленч владения и вили.13 Те засмат обикновено равни, открпти места около постоянен водоизточник. Градежите са солидни, срещат се останки от монумента тип обществен и постройки, материалната и духовната култура сс намкрат в разнвет. Обитатель тс на тези селища нс изпитват нсобходимост от изгражда-нс на укрепителни съоръжсиия, крепостите по дунавския лимес са бгти считанн за достатъчно иадеждпа охрана.
Нахлуването па хупите в Европа и последвалото движение на герман-ските племена на запад, към границите на Римската империя, съществено променят идиличната картина на живота през първите три столетия след завладяването на долподупавските земв. Още през Ill век е изоставена ук-репената двойка линия по р. Олт между Карпатите и Дунав и границата сс установява ио десния бряг на р. Дунав.14 Първите нашествия на готитс южно от реката са отбелязани с изоставяпего на никои неукрепени селища в рав-ннпата. В Северна България този факт е установен при проучвапето па р имена га вила при Мадара, животы в която е замрял около IV в.15 Изоставяне на неукрепени селища около големите градове еотбелязано и за някоп районы южно от Стара планина.16 Укрепените градове в тила на границата поради
12 Пак там.
? Срв. списъците на паметннците от римската епоха у Л. Бобчева, б. г.; Цв. Дремси-зова-Нел чинова, В. Антонова, 1975; Д. Джонова, 1979: T1R, 1976.
£ В. Белков, (956, 26.
Срв. литера?урата у Цв. Дремсмзова-Нелчннова, В. Антонова, 1975, 29 — 30.
В. Белков, 1956, 37.
9
CBowta малобройност и илолирапост не са могЛи пито да окажат ефпкасен отпор на паществспидите, пито да оснгурят приют на населенисто, обитава-що исх крсиснпте селища наоколо. Готските нападения са били само един първоначалеп сигнал. По-късно други германски племена, прабългари, ава-рп, славяни многократно премипаваг дуиавската граница и пропнкват дъл-боко па юг, разорявайки най-напред равнннните неукрсиени селища. В тази обстановка па несигурност старата укрепителна система се е оказала непригодна за новите условия. Веригата от крепости по Дунав нс е била в съетояние да задържи нашествениците. Започва нейното нреустройване'и приспособяване към новите условия.
Смята се,че вторият голям период в съществуването на античната укрепителна система на Долния Дунав, обхващащ времето от V до VII век, тряб-ва да се характеризнра изцяло като дейност, организирана и финансирана от държавата. Известии са много данни за вниманисто, което византийските пмператори отделят на у крсняването па крайдунавските земи.17 * В най-широ-ки мащаби нового крепостпо строитепство с било осъществеио през царува-нето на Тсодосий II (408	450), Анастасий (491	518) и Юстиниан I
(527 - 565)?’ Ние обаче имаме известии основания да дочуснем, че пре-устройвапето на укрепнтелната система след IV в. е стапало не само чрез 'сплията на управляващия апарат, а до известна стечеп стихийно, чрез инициативата на прогонените от равпинните пеукрепени селища хора, не-успели да намерят защита в блнзките градове-крепости. По-долу отново ще се върнем на юзн въпрос.
Намесата на държавата в рсорганизацията на нзползвапата до края на IV в. крепостиа система се изразила преди всичко в модернизация на същс-ствуващите крепости. Най-голямо внимание е било отделено на съоръжения-та по дунавския лимес. Запазваз се старите крепости, поправят се техннте степи и се строят нови в онези участъци от брега, където разстоянието между две съседни крепости е било по-голямо. Към VI - VII в. по десния бряг на реката от Дортикум (441) до Егисус (845) са съществували 80 крепости на разстояние около 650 км, т. е. средне по 1 «репост на всеки 8 км! В отделил участъци разстоянието между тях е било дори 3	5 км, както например
между устията на реките Вит и Осъм, около Диму м ври Белене, между Транс-марнска и Дуросторум, около Сукндава (807). Запазват се и функциопират де VII в. и крепостите но брега на Черно море. В редица крепости от нърво-началната укрепителна система са забслязани по-късни преправки и преустройства.
Изгражда се нова укрепена линия, която започва да играе особено важна роля в отбраната на империята. Изоставеп е класическият принцип на изолираното погранично укрепяване и се премннава към създаване па вътрешшг укрепени линии.19 Гръбнак на новата система от крепостни съоръ-жения е старопланинският хребет. Мащабът на предприетите тук строителни работи поразява и днес.20
Стара планпна е най-достъпна в източната си част, между Черно море и прохода Вратник. В тази отсечка, като сс вземе за северна граница р. Кам-
17 Пак там, 40, 46.
» Д. Овчаров, 1974, 226.
ls Пак там, 227.
20 Подробны описания у К. Шкорпил, 1929; 1930; 1931,
10
Чпя, а за южна лнпията Иессбър—Аптос—Слнйсн, се нампрат §8 крепости и 27 преградим степи! Тъй като плапнпата е писка, укрепителните сьоръжения често са разположенп по би лото, върху отделил височпии или седловин и и само между Котлепскня и Сливенскня проход, къчето главного бито зна-чптелпо се нзвишава, тс се нампрат северио от него. Hair-добре са защитен и удобниге за нреминаванс участъци в ояссчката между Черно море и р. Елегп-ннца.Смалки исключения тук планината може да бьде премината в коя да е нейна точка. Именно поради това е била изградсна почти непрекъснага прсградна стена, снабдена в уязвимнте сектори с крепости, включени в нея или нзграденн в непосредствен а блпзост. Източният фланг на стената е бил охраняван от крепостта Темилум Повис при днешния Обзор, която с част от съоръжснието. 061 цата дължпна достига 30 км. Пътищата източно и южно от стената са били преградеии със стеки, чиято дължина достига до 500 м. Раз положен него им показва, че през периода IV - VII в. всички проходи между морено и пролома на р. Камчия са имали важно стратегическо значение. Прави впечатление, че Ришкият проход е по-слабо укрепен, отколкото проходите източно и западне от него. В самия проход няма преградив стена, тя е разноложена източно от него (59), в одно от страничните му разкло-нення. Този факт заслужава внимание, тъй като през ранного средновековие ролята на прохода е значително по-различна — от второстепенен тон се превръща в главен.
Изключително добре е бил защитен Върбишкнят проход. Подстъпите към главного било са стръмни, но горе планината има слабо пресечен релеф, поради което почти всички укрепителни сьоръжения се намират нс при находите на прохода, а в централи ата му част. Тук са били изградени 3 преград-пи с ген и и 3 крепости, охраняващи всички възможпи преходи през билото. Преградив стенн се издигат и върху проходимте седловини встрапи отглав-ния проход при Садово (119), Медвей (115), Тушовица (131).
Котлснскнят проход също е бил нзползван интензивно до края на къс-ноантичния период.Пътят към него от север не е минавал по сегашиия път Котел—Ому рта г, а покрай северпите склонове на Върбишката планпна, като е достигал през крепостта южно от Тича (102) до м. Кадийска чешма. Там той е бил преграден със стена, а на височината над иея е имало куда. В централ-ната част на прохода; в пролома на р. Котлешница, се издигала втора стена (104). Южно от нея няма укрепителни съор ьжения, които могат да се евържат с охраната на този проход. Вероятно пътят не е продължавал южно от р. Камчия, а е завивал на изток, към южния изход па Върбишкия проход, пазен от две крепости (75, 271), и по-нататък към северпия изход на Карно-батския проход, в конто сё намират три големм крепости (71, 70, 78).
Проходът Вратник е бил преграден със стена в северния си край. В самия проход, около главного било, няма укрепителни сьоръжения, пряко евързани с неговата охрана. Пътят, кой го се е отделял при вододелната седловина на Котленекия проход в м. Трите вятъра и е водил към северния изход на Вратник, е бил охраняван от крепостта при Кипилово (162). Тя е най-добре запазеното укрепително съорьжение в Източна Стара планпна.
По южните склонове на планината между Карнобатския и Сливенскня проход се обособява отделна трупа крепости. Известен ред в разполагането им се наблюдава при крепостите върху възвишението Гребенец (76, 127, 274, 275, 276, 380). Те като че ли са наредени над пътя в равнината, евързващ южните изходи на всички старой лани иски крепости. Значително струпване
11
jia крепости в ограничен район впждаме върх\ височиинте Сипите камъпи при Сливен (109, 378, 386, 975).
В часпа от Сродна Стара нлапина, в която са нанесени крепштпте, и южно от главпс • • било, се забелязва оназп особспосг, характерна за висока-та завидна част на Източиа Стара ппанина. Гук крепостите и преградимте сleim i разполагат севермо и южно от главным хребет н никога върху него поради значителната падморска височнна п непригодността на условпята за живот. Определена система в охрапата на проходите се забелязва в съоръже-пнята иокрай южпите им изходи, проучени и документирани с необходимого изчерпателност.21 Авторы на проучвапето евързва всички крепости и прегради и степи мея<ду Твьрдшчкия и Русалийския проход с \ крепителиата система на Второго бьлгарско царство, но от наблюдепията върху строежа па зидовс е i от намерен ите материалы се вижда, че никои от тях са издигна-тп през късната античност и са преизползванн през XII — XIV в. Подобна закономерност с установена за много късноантпч)ни и късносредновсковни крепости (вж. гл, IV).
Крепостите северно от изходите на тези проходи са с.ъередогочепи пре-димно около изхода на Шмпченския проход, в района на Габрово. Просяе-дяват се по тсченисто па р. Яитра до В.Търпово и явно отбелязват посоката на нап-важиия път през късната античност по тези места. Интензивно е бил нзползваи и пътят през Русалийския проход. При южння му изход се нами-рат 5 крепости (410 — 413, 415), седловпната на билото е преградена със степа, при севсрния изход също е имало няколко крепости.
Западни от Русалийския проход севернитс склонове на млапипата почт равномерно са заети от крепости, кои го образуват у крепей пояс с дълбочипа 25 —- 30 км. По-значителна концентрация се забелязва около античната Монтана — западне22 23 и ссвсроизточно от нея, в Искърския пролом и в най-гор-литс течения на реките Вит и Осъм. Заедио със съоръженията в източната половина на Стара планпна този пояс е завършек на един огромен, дълбоко-ешалонирап крспостен вал. дхблиращ дупавската укрепена линия, загва-рящ всички въ можпн сухопътнн достъпи от север към богатите градове в Тракия и предн всичко ьъм столицата Констан тип о пол.
Между двсте укрепени липни през V — VII в. се изгражцат множество крепости, чието разположение е продиктувано от особевостнте на терепа. Западне от р. Янтра Дунавската равнина е прорязана от няколко сравни-телно големи реки, конто със своите меандри образу ват естествен© укрепени издатпни, удобпи за обнтаване и защита. Погледът върху картата ни убежда-ва, че античните крепости тук са съсредоточени покрай бреговете на Янтра, Осъм, Вит, Искър, Скът и Огоста, В равниините пространства между тях почти не се срещат крепости. Особсно интензивно е струпването мм по бреговете па р. Вит, където те са най-добре проучени и документирани.28Образуват се 5 меридионалпи укрепени линии, конто евързват крепостите по Дунав с крепостите по Стара план ин а. Този начин на разположение е продикту-ван от конфигурацията на терена и от посоките па реките, но той добре е отговарял на изискванията за отбрана на крепостите, изложени на най-ве-роятпи нападения от север и изток. Атакуваии от север, те са изглеждали
21 Ат. Попов, 1972; 1982.
22 Г.иАлександров, 1971.
23 Д. Джонова, 1979.
12
като дълга верига от последователи и укрепления, конто може да се спита за преодолима само ако бъде покорена от първата до послецната кремост. Ата-кувапи от изток, те са се нзправяли като многокилометрова стена, разкъсва-ща и разсейваща силите на атакуващия противник. Пред тези крепости или зад тях имало водна преграда, конто защнтниците използвали по най-це-лесьобразен начни. Линейного разположение на вътрешните крепости западне от Яитра е тяхната най-характерна особеност, отличаваща ги от начина, по конто са разположени крепостите нзточно от нея. В пространство-то между отделимте линии има единична крепости, неевързани с общага верига. В безводните равнинни участъци между Искър, Огоста и Лом нс се среща нито едка късноантична крепост. Значинм ю намалява броят и на крепостите покрай реките. Този терен по споят а конфигурация не отговаря на изнскванията иа крепостного строителство or V VII в., за което са необходима пресечен терен, естествеии препятствия, широк кръгозор. Лю-бопитното е не толкова отсъегвнето на крепости от това време, а фактът, че 1 ькмо тук по-късно се поцвяваг няколко рапиосрсдновековнп у крепители и съовъжения. Този район е в буквалиня смисъл па думата бяло меню на картата на късиоантичнпте у креп пения. Това пеню с- »эпълва едва през рашюто средиовековнс.
Неточно от Яитра Дунавската равнина забележпмо промен я релефа си. Разположението на крепостите е подчинено на особеностите му. Като се изключи р. Русенски Лом, тук и яма други реки, а бреговете на суходолията в Добруджа само в определен участък предлагаг условия м изграждане на крепости, чиню защита разчита до голяма степей иа сстсствената кеиристъп-ност на тсрена. Ею защо са нзползваич прсдимствата па силчо разчлепените склонове на Шуменското, Малярскою. Проваднйского и Лудогорското плато, на Авренското, Франгснското и Добруджаиското плато, на Разград-скнтс и Поновскпте височипи. Основката трупа крепости се разполага в басейпа на Русенски Лом. Използвани са естествен!! възвшпения или скаляи издатини в проломите на реките, защитени често пъти с отвесни скали. Тази трупа образува неправилно петно от крепости, за конто не може да се каже, че имат определен фроиг п планомерно размолагане. Крепостите по илатата без изключенпе засмат техн ите ръбове, издатини между две врязвания на скалата или изолираии височини.Те образуват верига, конто очертава пери-ферията па платою. В това отношение е много характерна лииията от крепости северпо и севеооизточно от Разград, разпиложени върху крайните северян издатини па Лудоюрското плато- Обособеяа трупа с подобно разпо-ложение сс очертава по северната периферия на Добруджаиското плато, къ-дето по бреговете на суходолията с.е образуват полуостровки издатини със стръмпи и огвесни брегове. Изобщо за разлика от крепостите западне от Янтра, разположепи линейно, крепостите нзточно от нея са разположени във вид на неправилен кръговидни струпвания. И в двата случая това е продиктувано от особенос!нте на релефа.
Късноантичните (ранновизаптипскше) крепости като план, конструкция п организация па отбраиата са нзцяло зависими от особеностите на релефа. Това с едва о г отлнкпте, конто ги отделя от същнпскпге римски крепости, строени до IV в. При тяхпото разполагане главен фактор е разстояпието до съссдната крепост и след това — конфигурацията на терема. За ранновизан-тпйските крепости тя е определяшият фактор.24 Предпочитат се естествепо
Д- Овчаров, 1974, 227 — 229.
13
на крепости в ограничен! район виждаме върху височиинте Сипите камъпн при Сливен (Ю9, 378, 386, 975).
В чсстта от Сродна Стара планпна, в която са нанессни крепостите, н южно от главно I.» било, се забелязва оназм особсиосг, характерна за висока-та заи.чна част на Източна Стара планида. Гук крепостите и преградните счепи се разполагат северио и южно от главния хребет н никога върху него поради значителната надморска височнна и непригодността на условията за живот. Определена система в охравата на проходите се забелязва в съоръже-ннята покрай южните им нзходи, проучени и документирани с необходимата изчерпателност.21 Авторы на проучвапето евързва всички крепости и прегради и степи мел* iv Твърдишкия и Русалийския проход с у крепителиата систем* па Вюрото'бьлгарско царство, но от наблюден ията върху строежа па зидове.е .1 от намсреиите материал» се вижда, че някои от тях са издигпа-ти през късната античност и са преизползвани през XII — XIV в. Подобна закономерност с установена за много късноантпчЪи п късносредновсковни крепости (вж. гл. IV).
Крепостите северно от нзходите на тези проходи са с.ъсредогочепи пре-дпмно около изхода на Шипченскня проход, в района на Габрово. Просле-дяват со по точенного па р. Янтра до В.Търпово и явно отбелязват поеоката на най-важния път през късната античност по тези места. Интензивно е бил нлползвян и пътят през Русалийския проход. При южння му изход се намират 5 крепости (410 — 413, 415), седловината на билото е преграждена със степа, при северния изход също е имало няколко крепости.
Западни от Русалийския проход севернитс склонове на планината почти равномерно са заети от крепости, кои го образу ват укрепен пояс с дълбочина 25 — 30 км. По-значнтелна концентрация се забелязва около античната Монтана — западпо22 23 и ссвсроизточно от нея, в Искърскня пролом и в пай-терпите течения на реките Вит и Осъм. Заедно със. съоръженията в източната половина на Стара планпна този пояс е завършек на един огромен, дълбоко-ешалоипрап крепостей вал. дублвращ дупавската укрепена линия, загва-рящ всички въ можпн сухопътни достъпи от север към богатпте градове в Тракия и предн всичко към столицата Констангипопол.
Между двете укрепени липин проз V — VII в. се изгражцат множество крепости, чнего разположение е продиктувано от особепостпте на терена. Западпо от р. Янтра Дунавската равнина е прорязана от няколко сравни-телно големи реки, които със своите меаидри образуват естествено укрепени издатини, удобпи за обнтаване и защита. Погледът върху картата ни убеждена, че античните крепости тук са съсредоточепи покрай бреговете на Янтра, Осъм, Вт, Искър, Скът н Огоста. В равниините пространства между тях почти не се срещат крепости. Особено интензивно с струпването им по бреговете па р. Вит, където те са най-добре проученн и документирани.28Образуват се 5 меридионални укрепени линии, които св?эрзват крепостите по Дунав с крепостите по Стара планина. Тозн начин на разположение е продикту-ван от конфигурацията на терена и от посоките па реките, но той добре е отговарял иа изискванията за отбрана на крепостите, изложени иа най-ве-роятпи нападения от север и изток. Лтакувани от север, те са изглеждали
21 Ат. Попов, 1972; 1982.
22 Г.мАлександров, 1971.
23 Д. Джонова, 1979.
12
като дълга верига от последователи и укрепления, която може да се счита за преодоляиа само яко бъде покорена от първата до послецната крепост. Ата-кувани от изток, те са се изправялп като многокилометрова стена, разкъсва-ща и разсенваща силите на атаку ващия противник. Пред тези крепости или зад тях имало водна преграда, която защитниците използвали по най-це-лесьобразен начин. Линейного разположение на вътрешнитс крепости западно от Янтра е тяхната пай-характерна особеност, отличаваща ги от начина, по конто са разположени крепостиге източно от нея. В пространство-то между отделяйте линии има единички крепости, нссвързани с общата верига. В безводннте равнинки учасчъпи между Иекър, Огоста и Лом нс се среща нито една късиоантична крепост. Зиачи« ю намалява броят и на крепостите покрай рекитс. Този терен по евоята конфигурация не отговаря на изискваиията иа крепостного строит елство or V VII в., за което са необходима пресечен герен, естествеии препятствия, широк кръгозор. Лю-бопичното е не толкова отсъсгвисто на крепости от това време, а фактът, че тькмо тук по-късно се поцвяваг няколко ранносредновековни укрепителни сьоръжения. Този ракой е в буквалния смисъл па думата бяло нетио на картата на къиноантичните ; креп тения. Това нетио с? -’?пълва едва през рапного средновековие.
Източно от Янтра Дунавската равнина забележпми промен я релефа си. Разположението на крепостите е подчинено на особеностите му. Като се изключп р. Русенски Лом, тук няма други реки, а бреговете на суходолията в Добруджа само в определен участък предлагаг условия за изграждане на крепости, чияю защита разчита до гол яма степей на сстествената кепристьп-ност на терена. Ею защо са нзползвапи прсднмствата па силчо разчленепите склонове на Шумеиското, Мадарското. Провадийското и Лудогорскочо плато, на Авренското, Франгснското и Добруджа и с кото плато, на Раз град-ските и Поновските височппи. Основната гр^па крепости се разполага в басейпа на Русенски Лом. Използвани са естествен и възвкшения или скални издатини в проломите на реките, защитени често лъти с отвесии скати. Тази трупа образува неправилно петно от крепости, за които не може да се каже, че имат определен фронт п планомерно разполагане. Крепостите по нлатата без изключенпе засмат техн иге ръбове, издатини между две врязваиия на скалата или изолираии височини. Те образуват верига, която очертава пери-ферията па платото. В това отношение е много характерна линията от крепости северио и севепоизточно от Разград, разположени върху крайните северни издатини па Лудогорското плато. Обособена трупа с подобно разположение се очертава по северната периферия на Добруджанското плато, къ-Дето по бреговете на суходолията се образува г полуостровки издатиин със стръмпи if огвесни брегове. Изобщо ?а разлика от крепостите западно от Янтра, разположени линейно, крепостите източно от нея са разположени във вид на неправилии кръговидни струпвания. И в двата случая това е иродиктувано от особеностите на релефа.
Късноантичните (ранновизаптипсквче) крепости като план, конструкция п организация иа огбраиата са изцяло зависими от особеностите на релефа. Това с една от отлнкпте, която ги отдели от същинскпте римски крепости, строени до IV в. При тяхиото разполагане главен фактор е разстояиието до съссдната крепост и след тона — конфигурация™ на терена.За ранновизан-тийскпте крепости тя е определяшият фактор.24 Предночитат со естествепо и Д. Овчаров, 1974, 227 — 229.
13
затцитсни места край река, дълбок дол, отвесна скална степа, полуостровки нздатипи в нзвивка па река или при слнването на два потока, изолирани височини със стръмни склонове. Това нозволява много често крепости ата стена да прегражда само достъпната страна на укрепената площадка, докато остан алите остават неукрепени, но практически непристъпни поради стръм-нпте или отвссни склонове. Укрепената плот най-често е от 5 до 20 дка.25 * Това дава възможност за бързо, икономично и здраво укрепяване.
Проблемът за строителната техника е сравнително добре нзяснен.86 Нис ще го засегнем съвссм на кратко, доколкото и той има отношение към връзката между късноянтичните и раниосредиовековвите укрепителнп съоръ-ження. Раиновкзантийската креиостна стена е изградена от камък, тухла пли одновременно и от двата материала. Познати са четнри техники на градеж, от конто най-разпрострапена е техниката опус имплектум, при която лицата па знда сс облицоват едялани камънн с различен формат, а вътрешността се запълва с блокаж ог хоросан и ломени камънн. Споиката с винаги ог хоросан, примесей със счукана тухла. Глинестата спойка е изключеиие и засега е засвпдетелствувана само в два случая (970, 995). Основата е дълбока и по-някога опира до здрава скала.
Както по отношение на строи гелпата техника, така и по отношение на крепостпите елементи раниовнзантийските укрепления развиват достижения-та на римската фортификация. На мястото на квадратните к правоъгълни кули по фронта след IV в. се строят трпъгълии и петоъгълни, чиито степи омекотяват удара на стенобойнитс машини и дават по-добра възможност за ограничен обстрел. Спсциално внимание за нашата основна тема заслужават ровът и валът в късноаптичните еъоръжепия. Ровъг дублнра камепната стена на почти всички крепости, конто заемат полуостровпи нздатипи, подсил-вайкн непрнстъпността на единствената укрепена линия. Той навсякъде е второстепенен защитен елемент. Изкопаната от него землеиа ыаса не с из-ползвана за паенпване на вал. По същия начин са били използвани рововсте и при никои по-ранпи крепости като Абригус, Ескус, Истрия и др. Рово-ве са изкопани пред фронта на повечето каменни преградив степи в Стара планина.
Землепият вал, както отбелязахме, зассга не е засвидетелствуван като защитен елемент. Едипственият случай, в конто се съобщава за вал, е преград-иата стена между Черно море и Глептннца. Според К. Шкорпил в сектора между Приселци и Козница (174) стен ата премчнава във вал. В сыция вид тя продължава из известно разстояние и западне от Козница с тззи разлика, че там на равни интервалы землени ят насип се прекъева от развалини на квадратни каменни кули, вмъкнати в отбранителпата линия (177).27 За съ-жаление досега, доколкото ни е известно, не е проучен нито един късно-ашичеп вал, поради което не можс да се каже ппщо за устройството на този защитен елемент и пзобщо за изиолзването му през V- VII в. Между другого трябва да се огбележи, чеюжпо от Дунав, изглежда, не са били строена зем-лепи лагери дори в най-ранння период от римского владичество. когато те са характерна за лимеса по Средний Дунав, а се срещат н покрай каменни
25 Д. Овчаров, 198’2, 22.
г» Д. Овчаров, 1974. 239 — 245: 1982. 62 - 76.
27 Ср в. тук табл. Х1П.
14
крепости в провинция Дакия.28 Така чс този тип градеж няма традиция в Долна Мизия и Скита я. Това, разбира се, не изключва възможността на отделяй места да са пасипвани валове инцидентно, при нужда за срочно и икономично укрепяване.
Както точно е песочил Ш. Дил, нового, което Византия внася в разви-тието на аптичната фортификация, е изграждането на крепости в дълбочи-на.2® В района, конто разглещдаме, тази нова концепция се ироявява най-последователно в укрепленыята, изградени в Стара планина, особено в ней-нмя източен дял, и в юлемите струпвапня от крепости между дунавскага и планинската укрепптелна линия. Ако съоръженпята около проходите носят белезите на предварително замислена система, тези пред нейиня фронт като че ли са били изграждани спонтанно, непланомерно, стихийно. Може би отделим крепости са се появили като част от системата и около тях впослед-ствие сс групират укрепления, изграждани от търсещите ситурност бивши обитатели па равнинните неукрепени селища. Равнината обезлюдява, пасе-лението се концентрира по внеочиннте, край безоиасните гънки на речните брегове, Това се отпася особено за днешна Североизточна България, Добруджа и района между Искър и Лом. Създават се зон и па своеобразен демографе к и вакуум по ради непрнгодпостта на герена за изграждаие на укрепителнп съоръжения, каквито изисква неснокойната епоха. През втората половина на VII в именно там се настапяват новите стопами на долнодупавските земи.
Въпросът за съдбата па късноантичннте укрепления след образуването на българската държава е поставян в литературата многократно. Най-сстествено е да се приеме, че тези солидни градежи, съчетаващи в себе сн вековнн строителни традиции п опит, ще бъдат полноценно нзползвани от прабългари и славяни. Такова решение е получавал втпросът в случайте, когато не са вземами под внимание археолотческите фак'ги. А те са катего-ричнп: между културния пласт от ранпото средновековие и къспата античност няма функционален прпемси веност. Рапносредновековните обитатели на късноантичните крепости не използват заваренитс укрепителнп съоръжения с първоиачалното нм предназначение. Техппте полусрутенн степи образуваг рамка, която обаче не ограничава терена па рашюередновековното селище, тъй като жилища сс строят и вън от нея. Завареннте степи се използват като заслон или в най-добрия случай като гръб на жилищата. Сградите в крепостца не се използват, тъй като лежат под собствените си развалипн. Среднове-ковните жилища-полуземлянки се врязват в завареиия културеп пласт Установсна за пръв път при. разкопкпте на Абри гус30, тази картина се повта-ря във всички крепости, проучвани досега: Войвода (66), Ятрус (42), Дорти-кум (441) и др.31
Зато тази крепостна система, създавапа и усъвършенствувана в продолжение на ше-.т столетия, не бе използвана и през ранното средновековие? Очевидно тя пе v била нужна на новите обитатели. Насгапявайки се предимно в Добруджа и днешна Североизточна България, прабългарите заемат равнн-чата, която пай-добре отговаря на техния бит, носещ все еще много живи традиции на номадското скотовъдно стопаиство, както н на тяхната военпа
D. Tudor, Hi». 68, 84а, 86.
Цпт. по Д. Овчаров, 1982. 29.
С. Георгиева, 1961.
Ст- Ваклинон, 1977, 47 — 48 и цит. там л-ра.
15
тактика, в която конницата мграе пърЕостепення роля. Непрнстъппнте крепости по височините не ги прпвличат, те се чувствуват по-сигурнм в равни-натя. И пне виждаме, че техните селища п укрепления израстват именно там, където проз късната античност животът почти е замрял: в нз-точната чяст па Лудогорского плато, в Добруджа, между р. Русенски Лом л Дунав, между Искър и Лом, т. е. в белите нетна на къецоантичната карга. След няколко столетия на войны, грабежи и смърг тези земи отново се омн-ротворяват, животът слизя в равнинята, а по непристъпните височинп оставят рупните па крепостите като свидетели на една отминала епоха. Има един многократно проверен археологически факт: върху оставь, ire на късиоаптич-н*1тс крепости по височините рядко има следи от ранносредновековни селища. Тс се изграждаг или на необитаван дотогава терен, или върху останки на античны селища, обитаванн до IV - V в. Изключсние правят крепостите в равнината и по брега на Дуна в, конто не промен»г местата си до VII в. Като че ли след това столетне условията и начинът на живот започват да напомнят първите годипп иа римската окупация.
Изглежда невероятно, че тази сложна, сьвьошеиа, дътбэка укрепителна система е могла да бъде ликвидирана. Разбира се, нашесгвнята са оказали своето влияние. Анализът на ппемените източници покаэва как в продълже-нис натри столггпя тези земи постепенна обгзлюцяваг, как бэвяз, но нсотмен-но применят своя етанчески състав.32 Когато tv к се яастаияват първите фе-дерати, Византин започва да счита територпята северно от Стара планиня за буферпа зона, в коя го трнбзя да со разбиват вълните на пашественпците.33 Може би в този процес трябва да се огчигат и ня кои фактч от чисто военен характер. Територпята между Дунав и Стара планина е буквално задръетепа от крепости. Тяхното строигелегво и охрана означава масово воснизиране на населението. Концентрирано по височините, лишено от достатъчно количество обработваома земи, това население не е в състояние да осигури прехра-ната си. Задълбочава се дестабилизацията на икономнчсския живот, подспл-ваиа от непрекъснатите варварски нашествия.Византийската военна машина е набъбнала до та кава стелен, че се задъхва от собствен ата си сложност. Мигранпята на местного население постепенно подкоиава нейната сигурпост, В края па VII в. изведнъж около 700 крепости и преградни степи се превръ-щат в неизползваемн рупии. Част от тях са дошли до наши дни именно в тозн вид. но други се възраждат за нов живот няколко столетия по-късно.
32 В. Тъпкова-Заимова, 1966.
33 В. Тъгткова-Заимова, 1976, 32.
16
Глава II. ЗЕМЛЕНИ УКРЕПЛЕНИЯ
(Приложение 2)
1.	ТЕРМИНОЛОГИЯТА. С това име се означават два вида землени укреп ителни съоръжения: га лове и лагери. Валовете са преградим землени съоръжения във вид на права или пачупена линия, изднгнати най-често между две естествено укрепени точки. Дължината им се колебае от няколко стотнн метра до 300 км. Обстоят се от землен насип и ров. Ровът се намира вш • л - 1ъм странята, срещу която е насочен валът. Между насипа и роза гс йога има равна площадка-берма, чиято ширина е различна. Берма с ширина I — 3 м може да бъце наречена конструктивна. Тя е предназначена да спнра свличането на размивания от дъждовете землен насип и ерозията в подножието му, откъдето започвя деформнрането. Берма с ширина над 3 м освен конструктивно предназначение е и мал а и значение при отбрана, приблнжавайки защитницитс до опитващия се да премине рова непрнятел. В завпсимост ог състава на почвата валът е могъл да съществува без ров поряди невъзможпост да бъде поддържан постоянен изкоп. Такъв е случаят с чсрноморските валове (673, 675, 676), изградени върху песъчлпв терен. В други случаи покрай вътрешпата му страна се проследява втори ров, конто не с имал защитно предназначение, а ее е образувал при загребването на допълнителни количества землепа маса за повишаваие височината иа насипа. В по-старата литература често съчетанието от насип, берма и ров се нарича о код. Спавнението е неточно от фупкционална гледна точка. При съвременпия сноп главно укритие е ровът, а при средновековнитс землени укрепления — обратно. Понятието вал тук ще се употребява и като синоним на насип, ко-гачи стана дума за устройството на втория вид землени укрепления.
Л геритс (землените укрепления) са съоръжения с гсометрична форма, тер ”? от околовръетен насип, ров и понякога берма. В иякои случаи на-сплът (вялът) в централната си част представлява ядро от чимове и тогава може да бъде нарнчан «чнмова стена». Формата им пай-често е четириъгъл-W 1К, п цга се колебае от един до няколко хнляди декара.
2.	МЗТОЧНИЦИ. В средповековните писмени документа се съдържат сведения за два вида земнонасипни съоръжения: временпи и постоянни. Вр п-’пте са били изграждани по Бреме на засада или обсада на крепост. Неизвестният автор на хроника от IX в. и Псевдо-Симеон съобщават, че през 813 г. хан Крум обсадил византнйската столица Константинопол и «направил вал около него».34 Продължителят на Теофан и Псевдо-Симеон отбелязват, че ри обелдтга па същия град от цар Симеон през 913 г. бил направен око-лэвръетен «окоп от Влахерните до т. н. Златна врата».36 Лъв Граматик на-р|’ча съоръжсяието «вал»36, продължителят иа Георги Монах — «ров»37, Скилица — Кедрин говорят за «изкопи».38 Подобии изкопни работа предприел
31	ГИБИ, IV, 20; ГИБИ, V, 180
35	ГИБИ. V. 125, 177.
36	ГИБИ, V. 160.
37	ГИБИ, VI, 141.
38	Пак там, 247.
Старобългарски укрепления...
17
ц?р Симеон и През 921 г., обсаждайки Алрианопол (Одрин). Летописщгге говорят, че той «обиколилс окоп», «с о коп и и ровове» града.39 Йоан Скнлица ъобщава за «ровове и огради», издигнати от цар Самуил срещу визаптийците в района на Беласица.40 Подобна преграда срещу Никифор I нздигнал хан Грум през 811 година. Теофан нарича преградата «дървен)з укрепления».41 город автора на Ватиканский разказ тя представлявала висока стена от
-ЕЪрзанг дървета, зад която бил изкопан дълбок ров.42
Д«ес следи от временните изкопни съоръжения не са запазсни. Рово-всте около крепостите са били заличаваии след вдигаие на обсадата. Въпре-ки многобройнпте догадки неоткрита засега остава Крумовата преграда.43 Никои останки от валове и ровове по северните склонове на планината Бела-снца в района га с. Ключ са може би следи от укрепителннте работи на шр Самуил.44 *
Изкопаването па ров около обсадена крепост или около собствената крепост и лагер е стар прийом при нападение и защита. Българите вероятно са го усвоили по време на иападенията си над Византия още преди траиного си установявапе на полуострова. Например при стълкновеннето между войските на кутригурския вожд Заберган и византийския военачалник Велизарий станът на визаптийците бил обиколен с ров.49 Очаквайки Крум през 813 г., император Лъв V заповядал да изкопаят нов окоп около столи-цата.46 Тазн практика продължава и през X в. През 971 г., обсаждайки Дръстър, визаптийците накопали ров и набили върху патрупания вал копия-та си, съединени с щнтове.47
Най-подробяи сведения за постоянно съществуващо землено отбранн-телно съоръжсние дава арабскнят автор Ал Масуди. Според него «страната на борджаните (българите — б. м.) е обкръжена с трънеста ограда, която има отверстия, подобии на прозорци, и тази ограда е подобна на стена до канал (прокоп, ров — б. м.).48 Никои автори оспорват достовсрпостта на тези даннн, смятайки, че се отнасят за волжките българи илн хазарите.48 Но други сведения на Ал Масуди за дунавските българи съвпадат с даннн на византийските автори. Освен това тъкмо в посоката, в която той изчисля-ва броя на дннте път от Констаптипопол до България се намира земленият вал Еркесия, за конто най-вероятно се отнася приведеното описание. Това внушителяо съоръжение е оставило спомен н във византнйската историография. Лъв Дякон го нарича «големияч окоп».50 К. Иречек с основание допуска, че същнят вал косвеио е упомеиат през XIV в. от Г. Пахимер и Й. Канта-кузнн, конто говорят за Ямбол и Русокастро като градове «по границата»,
з” ГИБИ, VI, 253, 146.
40 ГИБИ, VI, 283.
41 ГИБИ, IV. 54; V. 232; VI, 225.
42 ГИБИ. II, 13.
43 Пиеглед на мпенията у Ст. Недев, 1977.
44 Тези даннн ми бяха съобщени от Д. Стоянова-Серафимова, за което й изказвам
благодарност.
46 Извори, Vi II, 193, 196.
4(1 В. Н. Златарски, 1970, 350.
47 Извори, IX, 226 — 227.
46 Христоматия, I, 128.
49 Д. Кръпджалов, 1948, 76 — 89.
ft’ ГИБИ, V , 259. Срв. у К. Иречек, 1974, 748.
18
пмаш л пред вид вероятно трасето на вала-граница.81 В апокрнфнпя българ-ски летопис от XI в. на хан Аспарух е приписано стронтелството на «велик грезпд от Дунава до морето».62 Сведението се отнася до най-ранния от трите вала в Северна Добруджа между Черно море и Дунав, т. и. Малък землен вал, кякто е допуснал още К. Иречек.51 * 53 54 Но тъй като наименованием «пре-знд» показва, че тук е означен каменел градеж, в такъв случай сведението се отпася до пай-късния Каменев вал, чиято дата съзнателно е архаизирана в духа на патриотичиите мотпвч в апокрифа.
Има данни, връзката иа конто със землените съоръжения е много вероятна. Византийският хронист Никифор пише, че в 766 г., в отговор на на-к-ргнието на Византия да предпрнеме поход срещу България, българите <5 г репили мъчнодостъпните места на своята планина».64 Навярно става дума з‘. Ерсменни прегради от рода на Крумовата дървена стена нли за някон от st члените валове, запазени до наши дни в Стара планина. Според Теофап и Н^км’ор прабтлгарите се насталили в място, наречено Онгъл.55 Според древ ютюркскнте значения на сродни думи, озиачаващн оградено, укрепено р о,56 и Онгъл вероятно трябва да се тълкува като примитивно укрепление от ровове и насини (срв. по-долу). Гръцките термины за укрепление, употре-бени от споменатите автори, нзглежда, се отнасят за същия род укрепления.57 С устройството и характера на земления укрепителен пояс около Плиска ® да се евърже терминът кампос, с конто е означена столицата в Чата-фехпя надпис.58
Втората трупа източници включва запазените в народната намет предания и легендн за произхода на ня кои землени съоръжения. Hafi-стари ят завис е направеп през срсдата на XVII в. от турския пътешественик Евлия Челеби. По повод посещснието си в Северна Добруджа и във връзка с нами-ращнте се там валове той пише: «В старо време певерните от страх пред цариградскпя владетел, както и вследствие на честите татарски нападения, ллхги 1Ли един голям вал от Кюстенджа и близо до Черна вода».58 Важно е уг чавчето, че местного население е запазнло спомен за първоначалното npi «назначение на валовете, насочени и срещу Византия («цар н гр адски я 'тел»). Става дума за един от двата вала, насочени към делтата па Ду-ийв Кдмснния, тъй като авторът добавя, че камъните били използвани от 1М9стнсто население за строеж на жилища. За вала Еркесия в Южна България в края на миналия век се говорело, че разделя владенията на двама бра-тя и 6i 1 построен от войниците на царя за разлика от разклонението при с. Люлин, чздигнато от цигани н нарнчано «Циганека Еркесия».80 Според друго предание валът служел за граница на българската държава до турского па-
51 К- Иречек, пак там.
82 Христоматия, I, 440.
83 К. Иречек, 1898, 262.
54 ГИБИ, III, 304.
86 ГИБИ, V, 262 — 263, 295 — 296; ЛИБИ, II, 248 — 249.
6 В. Н. Златарски, 1970, 186 — 187.
57 Ив. Божилов, 1975, 33 — 34.
8 В. Бешевлиев, 1979, 201.
" Л- Галаганов, 1909, 676 — 677.
К. Шкороял, 1905г, 542 — 543.
19
inecrr i бгл кзграден през царуването па Крум.61 62 Валовете в Западня Българ’тя били считани за един от седейте окопа по посока на Цариград, разделяли по времето на цар Петър владеннята на 7 братя.63 Друга легенда п - у гл пространството между разклоненията на Хайредипския вал като кеутр ' чя между две царства. За валовете по билото на Стара плапнна се i-mv;; но, че са стари гранипн и вървят във вид на непрекъсната линия от С" рбня до Черно море н устието па Дунав.64 65 Изграждането на двата иара-лелни вала във Влахия се приписва па нзвестния герой от южнославянски я фолклор Баба Новак.
Няименованията на землепите укрепления не са запазени в първона-чалння сн вид, но вероятно ие са били по-различни от съвремснните: Преграда, Спасено, Окопа, Окопана плапина. Обикновено носят турския прево-ден термин Еркесия (пресечена земя), Герме (преграда), кале, хисар, табия (крепост, укрепление). В Румъпия покрай турските преводи (топрак герме— землена преграда, таш герме— каменна преграда, герме, гермели) от мипа-лия век наеам настойчиво се популяризират имената Валул лун Траян, Троян, Троянул, като се смята, че те отговарят иа времето, когато тези валове са били изградени. Отдавиа е доказано, че тези названия са наложени изкустве-но като израз на националистически настроения.66 Предположевието” е, че имсто Троянул означава едва ли не вал, изградеп по времето на император Траян.60 Тази дума съществува в румънския езнк със значение — «пряспа», «натрупиане», «вал».67 68
3. ОНГЪЛ. Преди завладяването иа днешна Северна България пра-българите начело с Аспарух се установяват в иай-долното течение на Дунав и престояват там около 20 годный. Внзантийските летописца Теофан и Никифор, които засега са единствените източници за събитнята, наричат мястото на поселването Онгъл, Огьл.08 Интерпретацнята на двата текста е била предмет на много спорове. Пръв П. Шафарик, а след него и други автори прмемат, че името е гръцка транскрипция на славянската дума ъгьл, кът.69 В. Н. Златарски н неговите поддръжпицн търсят нейння произход втюркските езицп със шачение двор, плет, оградсно място.70 Има и автори, според конто при сегащното състояние па изворите въпросът за етимологията на думата не може да бъде окончателно решен.71 Разделят се мненията и за съдьржаянс-то на понятного Онгъл, тъй като у летопиецнте първоначално то е място, мсстност, облает, но също и укрепление, укрепления.72 Има незначителпи различия в топографс.кото описание. Според Теофан от север Онгълът е ограден като с венец от реки, а според Никнфор там има недостъппи стрьм-
61 К. Иречек, 1974, 747.
62 Вл. и К. Шкорпил, 1885, 4.
63 К. Шкорпил, 19O5*", 533.
ei Пак там, 534.
65 К- Шкорпил, 1918, 223; Д. Крънджалов, 1948, 5 — 9 и цит. там л-ра; С. Schuchhardt 1918, 10.
66 R. Vulpe, 1974, 268, n. 1.
67 Д. Крънджалов, 1948, 9.
68 Извори, VI, 262 — 263, 295 — 296.
” П. И. Шафарик, 263, бел. 2,
70 В. Н. Златарски, 1970, 185 — 186.
71 Ив. Божилов 1975, 29.
72 В. Н. Златарски, 1903, 329.
20
нппи. К. Шкорпил допуска, че Се опиеват две различии места, В. Н Златарски приема, че няма противоречие, а допълване.78 Оттук се пораждат и споро -? по локализацията, още пэвечс че у двамата автори той се постявя иап-общи между Дунав и намиращи се северио от пего реки (Теофан) или «при Истър» (Никифор).
В опптит? за локализацията на Онгьла са използвани и данни за някои археологически паметницн, конто за съжалепие и диес оставят педостатъчно проучени. Пръв К. Шкорпил, разиолагайки с крайне оскъдна информация, осл шящ се по-скоро на научната си интуиция, допуска, че следа от кребива-ването на Аспарух са валовете в Бесарабия, а собствено Онгълът е земленият лагер при с. Никулкцсл в Северна Добруджа.74 Южно от Дунав го поставн и В. Златарски, посочвайки сведенного на армеи ската география от VII в., според която Аспарух се заселил на остров Певки в делтата на Дунав. В. Златарски го локализира между Георгневския канал на устието и изоставен ръкав между Исакча и езерото РазелмЛ® Но Шкорпил, позиаващ отлично терена, объриа внимание, че на посочсното място съществува само начало на ръкав, конто се прегражда от възвишенне, така че се образува полуостров.78 Златарски изостави теорнята си и се ирисъедини към Шкорпил, конто иа-стоява, че Онгълът е големият землей лагер на Никулпцелското плато.
Въпрекм авторитета на двамата лчени в нашата литература по история се наложи мнението, че седалищсто на Аспарух се памирало в Бесарабия. За това са изиграли роля изричшгге свндетслства на хронистито и многочис-лепптс популяризации на схващапето на Г. Фехер през 30-те и 40-те години. Северна га локализация е възприета и днес, макар че нито един автор не обяснява как е могла да бъде обсаждана половипата територия на Бесарабия, спад като тя е ограничена с вал само откъм север (дълъг 120 км), и за да бъде атакувана от тази страна, прогивникът, ндващ по море откъм юг, бч трябвало първо да премине най-напред през самия Онгъл!
Несигурната локализация се дължи преди венчко на липсата на точки ориентири у хроиистите. Освен имената на Дунав, Днепър и Днестър те не съобщават нито един топоним, нито едно име на крепост около делтата. У тях координатите на Онгьла са твърде общи: западно от Днестър и северно от Дунав. Ако сс използват само тези орнентири, Онгълът може да бъде по-сгавен в коя да е точка на равнината между Дунав и Карпатите и не е случайно, че вече съществува опит да се докаже, че Онгълът е нейде из Влашката низина.77 Конкретизирането на изрази като «близките области на ромейска-та държава» и дори «близките до Дунава земи, т. е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от христняните» може да доведе до произволни изводи. Изобщо трябва да се признае, че възможностите на многократно ко-ментираиите текстове на Теофан и Никифор са вече нзчерпанн. Бъдещите издирвания по проблема за Онгьла ще се осланят предимно на изучавапего на архсологическите паметницн в най-долиото течение на Дунав и по-точно на землепите укрепителни съоръжеиия. Значеиисто нм в настоящий момент не бива да се надцепява н идеализира. Те не са проучепи с иеобходимата пъл-
К. Шкорпил, 1918. 227 —230; В. Н. Златарски, 1970, 495 — 502.
** К. Шкорпил, I9051'; 1905д.
£ В. Н. Златарски, 1970, 181 — 184.
7	К. Шкорпил, 1918, 195, 226.
77	Р. Diaconu, 1970, 325 —334.
21
22
Пота, обнародвапите давни са лагонмчнн Но меже бн тъкмо това задължава да хвърлим пс 1 лед върху нзвестните факта.
Сред тези паметиинн несъмчено най-голям интерес предизвиква земле-ният лагер при Hi к ул ни* i (976 — 980). Заема едноименното плато в северо-эапацнпя ъгъл на Добруджа, до пай-важння брод в долното течение па Лукав (табл. I, 1). Продета вл ява единна система от четири самостоятелни укре-пп г; inn съоръжения, выреши а, средня и външна укрепителиа линия от вал н ров, ограждаща плот от 48,3 км2 (табл. I, 2). Планът па лагера е неправилен триыълник с основа на югоизток. Навсякъде, къд> ю е било въз-можно, е проявен стремеж за праволпнейно изграждане на отделяйте отсечки (обр. 1).
Югоизточиата страна е дълга 7,5 км. Започва от склона на в. Стража, изкачва се на в. Скрипка (Дялул Карпендулуи), върви по източния склон на ръта Парулуй, пресича шоссто Никулпцел—Мсйданкьой и завършва при възвншепието Боклуджа тепе. Западната страна е дълга 10 км. Първоначал-но слсдва гребепа на хълма Боклуджа тепе, пресича потока Олукли и дости-га до в. Пърлита. Спуска се в долината Рагазулуй (Пърлита), отиово се изкачва по стръмннната над долината на р. Станко (Ушато) и достига до ска-листата стръмнина Бял камък над котловината Бъдила. Лииията, която оформя отъпения връх на трнъгълника, евързва височпните Бял камък н Бъдила. По техните склопове ров и вал не е имало, те са били изградени само през котловината Бъдила на дължина 750 м. Североизточната страна е дълга 8,5 км. Започва от в. Бъдила и по протежение на 1,5 км до в. Цигуля не е била укрепсна поряди стръмния склон на платото. Спуска се в Пнкулицсл-ската котловина, където днес валът едва се отдели като жълтеникава ивица в разор аиите ниви (обр. 2), пресича я и се изкачва до внеочината Пятра Ро-шие. Достига до в. Стража, където се съедннява с югоизточиата страна. Строптелите са следвали ръба на платото, но така, че да включат в рамкнте на лагера изворите на малките потони, конто се спускат към равнината. За опорнн точки са използвапи всички по-зиачителни върхове.
Средната укрепителиа линия се състои от две изолираии отсечки, съста-вени от ров и вал. Северозападната прегражда вододелпия гребен по висо-чината Супра Довуерн и се насочва на югоизток към едно от укрепленнята на вътрешния лагер. Югоизточиата отсечка прегражда вододелния гребен Дялул маре и през дола Рагазулуй достига до вътрешния лагер.
Вътрешният лагер е съставен от две правоъгълни землени укрепления и два двойни вала, конто К. Шкорпил нарича входнн крепости. От своя страна те са съедннени с валове, конто очертават отворено на север трапецевидно пространство с площ 875 дка. Към вътрешния лагер Шкорпил прнчислява т. пар. Мал ко кале независимо от това, че то се намира въи от рамката па вътрешпите валове.
Централно укрепление в Никулицелския лагер е Голямото кале. То е разположено върху тесен рът, ограничен от два дълбокн дола (табл. 1,4). Състои се от три части. Най-голямата има форма на издължеи прявоъгълник с размери 240/64 м. Теренът в средата е бил изпъкнал и за да го загладят, строптелите са насипали жълта пръет покрай вала. До югоизточиата му
ТАБЛИЦА I. 1. Землени съоръжения в района и а Дуиавската делта. Й.Никулицел. План «а земления лагер (по К- Шкорпил). 3. Ннкулицел. Голямото кале (по П. Полоник). 4. Никулнцсл. Голямото кале (по К- Шкорпил).
23
24
страна допълнително е укрепено пространство с неправилни праПоъгълни очертания. На края на ръта има следи от трето укрепление с окръглена форма. П. Полон! < стбелязва само най-голямото укрепление, известно още под името Чстацуйа (табл. I, З).78
Малкото кале заема тераса над северния склон на платото. В план пред-ставлявг чстириъгълннк с размери 160/120 м.
Валът Флорилор (табл. II, 1) е съставеп от два успоредни вала, отда-лечсни на 35 м един от друг, дългп съответно 240 м и 190м. Аналогично устр о и разморн има и двошшят вал в м. Гургой. Тези валове преграж-дат па: лите пътища към централната част на платото и намиращото се там 31 '.йл< но укрепление — цитадели. По начин на разполаганс те напомнят никои в;, "эге в Стара планина.
Укрепит ел ни. е съоръжения павсякъдс са съставени от вал и ров в различна стечен на запазеност (табл. II, 2). Валоиете са высоки до 2 — 3 м и широки 12 — 17 м. Рововете са дълбоки до 2 м н широки 8 — 14 м. В отдел-1 1 секторн профилът на укрспнтелната линия е по-сложен. Валът и ровът са отд; лени с берма, широка 9 — 17 м (валовете па вътрешния лагер, на цита-дел та и двопните валове). На много места се виждат стари просеки, през конто са иипавзли пътища. Устройството на намиращитс се там порти н враги не е проучено. Не е ясна конструкцията на издаващите се по ъглите Н’. Голямото кале кули или бастнонн.
Устройство го на укрепителните съоръжения е проучено засега само в Голямото кале. Още проз 1917 г. К. Шкорпил е установил, че валът е изгра-Z • от пр: ст, която не пронзхожда от рова, тъй като почвената покривка над ci алйтг .* много тънка. Пръстта е донесена от друго място. На различии пива земленият насип е укрепен с редове от преупотребени античпи тухли (табл. I, 4). Точки данни за цялостпата му конструкция са полученн при разкопки на румънекк археолозн през 1953 — 1954 г.79 Валът па източната линия на укреплението (табл. II, 4) е съставеп от жълтеникава глина с жългочервенн-I 1ви хоризонтални ивици. Стръмните стени на този масив подсказват, че 101 а не е обикновена паси пн а пръет, а чимове, образуващи ядро на землепата гонсгрукция. Хорпзонталните слоеве нявярно са редове от чимове. Отгоре и отстрани ядрото на вала е покрито с жълточервеиикава глина, в която за усгог.чивост са добавеии късове от римски тухли. В тази глина са открити fi _>.1гменти от римска керамика и животински кости.
При северната линия (табл. II, 3) ядрото също е съетавепо от чимове.
78	Р. Poionik, 1935а (inacc.).
79	Ch. §tefan si col., 1954, 187; 1955. 736 — 737.
ТАБЛИЦА II. I. Никулицел. Валовете в м. Флорилор. 2. Профили па в1>ншиня вал и ров (1 — 14), средний вал и ров (15, 16, 27, 28), вала в м. Гургой (17, 18), вътрешния 11 Ров (I® — 21» 24, 25). Голямото кале (22, 23). вала в м. Флорилор (26); Галацки вал )’ Пл иска (30) (по К- Шкорпил). 3. Разрез на вала на Голямото кале — по Г. Щефаи. (Легенда: 1. Хумус. 2. Хумус и жълта глина. 3. Белезпикавожълта глина. 4. Червеиа глина. 5. Обгоряла глина и пепел. 6. Жълточервена глина с камъчета.) 4. Разрез иа •>алД.1га Голямото кале — по Г. Щефан. (Легенда: 1.Хумус 2. Жълточервена глина. Оогоряла глина 4. Жълточервена глина с камъчета. 5. Бслсзникавожълта глина. «. Черна иръет. 7. Пепел.)
2Б
Ьазуващп ясно очертана стена, шйрока 5,5 м, висока 1,8 м. Тя е била из-!ло скрита под насип от жълтобелезникава глина, лрпмесепа с фрагмснтн-!нп тухли. Върху вала е вкопана гробна яма, прорязваща отчасти чимо-|та стена, а на вътрсшния му скат е било разположено полувкопано жичище-!млянка. В гроба с намерена монета от 1055— 105G г., а в жплшцето— (шети от Ману ил Комнин (1143 — 1180). Във вътрешността на укреплепието 1 откритн фрагмента от рапносредновековна керамика от IX — XI в., рагменти от амфорн от XI — XII в. и е разчистеиа малка трнконхална Ьрква, нзградспа с тухли, взети от вала. Църквата вероятно датпра от Г— XI в.м
। Румънските археолозп и историци интерпретират тези даппи по разучен начин. Г. Штефаи и сътрудницпте му смятат, че римските тухли са 1остатъчно указание за датирането иа цитаделата и цели я лагер в IV в. В |одкрепа се сочат два керамнчни фрагмента, откритн под вала на северната 1ИНИЯ. М. Комша правплно посочи, че те принадлежат на раинославяиската керамика от VI — VII в.81 Тази бележка е важна, защото дава относителна [ата за изграждането па съоръжението веднага след това време. Й. Барня Ьията, че монетите от жнлището, вторично вкопано върху вала, датират сами я вал.82 Този погрешен извод бе корпгиран отП. Дякону. Той правилно йоставя датата на паметиика в VII — VIII в., по неоснователно го пршшева |ia северно по произход население, участвуващо в отбрапата на Впэаптпй-Ската империя.8’' Монетите от V в., намерени във въпшния вал до остаиките на римската вила в севернитс покрайниин ня Никулицел, ио датират съоръ-1жението,м тъй като те са попаднали в него при загребвансто иа землената !маса от тереиа, където преди това се е образувал културен пласт от разполо-1женото там антично селище. Нсправилно и иеобяснимо е използването на {античнпте материали от това селище за датиране на лагера в античната спо-ха85 и по-специално на цитаделата Голямо кале, където такива материали досега не са открнвани.
Не особено богатите, ио характерни материали и отчетливата стратиграфия позволяват да се възстанови в иай-общи линии хронологията иа живота в цитаделата, а оттам — ив целия лагер. Строителството може да се постави най-рано в IV — VI в., откогато датират тух лите, употребеп и за укрепваие па вала, нли в VI — VII в. —датата на иамереннте под вала керамнчни фрагмента. Че населснието, живяло тук, не е имало пищо общо с отбраната на дупавската граница на Византия, се доказва именно от римо-византийските тухли, взети от разрушените постройки на пай-близката крепост Новиодунум. Изглежда, по време на строителството тя е била изоста-вепа, а това е станало около началото на VII в. Част от пръетта и чи-мовете за вала са загребани от място, където е имало останки на нзоставено антично селище и така в него са попаднали фрагмента от римска керамика и животински кости.
Ако изграждането на цитаделата може да се постави в VII в., изоставя-нето й трябва да се отнесе към X — XI в. Населенного, което се настанява в° За предатирането еж. Р. Panaitescu, 1978.
ei М. Comsa, 1970, 326.
« I. Barnea, $f. $tefane$cu, 1969. 117 — 119; I. Barnea, 1973; 1975.
“ P. Diaconu, I972a; 1975.
« V. H. Bauman. 1975, 115 — 116.
« TIR, 1969, 53.
тук, не използва укрепителните съоръжения за защита, й изгражда Върху тях жилища и погребла своитс мъртъвци.
Изключвапето на паметиика от късноантичната укрепителна система и дапните за политическите събития в този район около VII в. позволяват да се дог сне, че той е дело на никоя отдаете главки етнически групи, конто се E ' -тват траино в тези земи — славяни нли лрабългарп. Известно е, че сл пеките поселения от това време без изключенне са неукрепенн и се ра полтгат в нискпте блатисти места около брега на Дунав.86 Лагерът би могъл да бъде укрепленного, в което се настанява част от парода иа Ас-парух преди 680 г., както бе допускал още К- Шкорпил.87 В полза на това предположение говорят още нсговнте необичайни размер», конто го правят помадски .а гор в истипскпя смисъл на думата и обясняват планировката и размерите на ло-къеппя лагер в Пляска в разполагапето му до стратегический брод 1 . Дунав, през конто е била осигурявана връзка със земите се-верпо 1-г реката. Засега археологически материали оттозн най-рапен период от живот в лагера не са известии. Трябва да се отчита, че през VII в. прабъл-гарпте са воделп полуномадски начин иа живот, при конто керамиката се 1 -г-элзва в ограничено количество, суровгтят бит изисква малко предмета на бита. При този начин па живот се образува тънък културен пласт, чието фиксиране е възможпо само при изключително впимателно проучване на терепа. За съжаление след 1954 г. Никулицелският лагер не се изслсдва чрез разкопки.
В Северна Добруджа има още едко землено съоръжение, чието строи-т. лство со отпася към врсмето на лагера при Никулицел. Това е т. п. Малък землей вал (868). Той с започвал на брега на Дунав при Кокнрлени, но в първите 4 км е остапал под насипа на по-късио построения Голям землен вал. Насочва се на югоизток в широка дъга, следванки най-често високите точки на плоските възвишения. Завършвал е в чертите па Констанца, до античната крепост Томи (табл. XLIII). Както твърди К. Шухард, изеледвал трасето му в края па миналия век, валът се е допирал до западната стена на крепостта. Според К. Шкорпил проз 1917 г. били запазспя следи от вала до крайните западни къщи па Констанца. Той можел да се проследи към ста-рата порта на града до тогавашния «Гранд хотел», до конто било разполо-жено българското комендантство.88 Този факт е важен. Щом валът се е допи-р п до западната стена на крепостта, нстовите строители са я владеели и използгали. Но те не са били поданицн на Византия, защото ровът иа тозн вал наггякъде по 61-километрового трасе е насочеи па юг, към земите иа Византия. Землепият насип днес е енлно обезличен. Най-често се забелязва ^ато светла ивица на тъмния фон на разораните ниви.
Маллпят землен вал не е проучваи специално, но никои факти изясня-Мт дс t >ронологията му. В района на Томи той с бил пзграден върху ан-тпчна гробница от IV в., проучена от Г. Точилеску. Керамика от същото ' реме е измерил К. Шухард при прорязването на вала до лагер 4. Тя е по-днзла в Г.ггп при прорязването на заварен културен пласт от антично селище. Гориата хроиологична граница на съоръжението се определи от датата иа Големия землен вал, конто се отнася към IX в. Той преепча Малкня
88 Ж. Въжарова, 1965.
67 К. Шкорпил, 1918, 226 сл.
68 АКШ, а. е. 604, л. 7.
27
землей вал при Констанца (табл. XXVI, 1), а някои иеговы лагери го използ-ват за южпа страна (табл. XXXII). Следователпо той е изграден между IV и IX в. През този период единствено през VII в. в Добруджа може да се появи отбраиително съоръжепие, насочеио на юг. Нсговото изграждане би било безпредметно както преди VII в., когато тези земи се владеят от Византия, така и след това, когато те са под контрола на българскатаедържава. Отдалечен на около 100 км от Никулпцел, преграждай; изцяло ивицата между Дунав н морето, Мадкият землей вал може да бъде определен като ют на граница на територията, коптролирана от обитателите иа Никулпцелския лагер.
Подобна граница трябва да се очаква и от север. Отвъд Дунав, между Прут и Ссрет, са запазена останките на два вала, насочени с рововете си на север. Успоредпого им разполагане и значителното разстояпие между тях (около 120 км) дава основания да се допуске, че те са изднгпати в различно време н че по-ранеи би могъл да бъде южният вал, преграждав; по-малка територия.
Южният бесарабски вал (869) е дълъг 126 км. Започва от р. Прут при с. Ваду луи Исак и завършва па брега на езерото Сасък (Кондук) южно от Татар Бунар Посоката му е съобразена с раз положен ите тук езера, тъй като валът евързва техните север ни брегове, включвайкн по този начин водните прегради в отбранителната линия. Условно може да бъде разделен на три отсечки. Първата е между Прут и езерото Ялпуг. Само в този сектор валът има два рова — главен откъм север и допълнителеп откъм юг, както н берма между насипа н северния ров. Долълпшелпият ров е бил изкопан, за да бъде доставено допълпително количество землена маса за повншаване височината па насипа. Тази мярка не е била случайна. През ивнцата между Прут и Ялпуг е минавал главният път от север към брода на Дунав, тъй като тук тере-нът не е блатист, както при останалите сектори — между езерата Ялпуг, Чатлабуг и Сасък.
По една традиция, чието начало е поставил още през XVIII в. молдавски ят владетел Д. Кантемир, Южният бесарабски вал се приписва на римля-иите. Слабостите на тази хипотеза са очевидны дорн в най-аргумептирапата й защита, направена от Р. Вулпе.89 Едва ли може да се приеме сернозно, че валът е изграден катодублцраща линия иадуиавския лимес, след като край него не е изграден нито един лагер, не е имало селища и пътища, така характер ни за римскнте лимеси. Този нзвод се потвърждава и от оскъдиите засега археологически данип. Обнародваният от Г. Б. Фьодоров разрез на запъл-ването на рова не е достатъчсн за датирапето му. Той се е отложил след изграждането на вала. В пего са намерены римски монета, римска и черня-ховска керамика от IV в. Съветският учен смята, че валът с изграден от рим-ляните в I в., а в V в. пякакъв соверен народ прокопал южния ров и го обър-пал срещу неговите строители.80 Вечеотбелязахме, чеюжният ров няма отбра-нително значение. Отложените в северния ров материалы от IV в. произхож-дат най-вероятно от прорязан на това място културеи пласт на селище от черняховската култура (IV в.). Следователно валът е могъл да бъде изграден най-рано в IV в. Както е известно, именно след IV в., когато започват голе-мите нашествия, дунавският лимес не е минавал северно от реката. Най-ве-
R. Vulpe, 1950.
«о Г. Б. Федоров, I960, 71 — 77,
28
роятго валът сс е появил през VII в. като северна граница иа територията, контролпрана от Аспарух. Това становище, чипто автор е К. Шкорпил, за-сега пс може да се докаже с преки данни. Единствс.гпят разрез на вала, наир авен наскоро, дава точна представа за иеговата конструкция, но нище определено по отношение на датата. Впрочем това с пещо обикновено за подобен род съорьжепия.
Северио от Дунав има още един вал, конто вннагя с бил евързван функ-ционално и хронологически с Южння бесарабски вал. Това е т. пар. Галапки вал (981), Тон започва от р. Серет при Ссрбещи н зг пършва на високия бряг над езерото Братеш при Тулучещи (обр. 3). Между насипа и рова, насочен на север, има берма. Единствеиият засега ра? • на вал я е обнародван във вид, конто не позволява да се види нито структурата на нг: на, нито местата, където са били намеренн археологическгтсматсриалг.®1 Огкрвтата антична керамика още ншцо не означава, тъй като тя е тля да поп. дне в насипа па вала по същия начин, както при Южкия бесарабски вал. С най-голяма вероятност юй може да се евърже с присъствпсто иа Аспарух до настзнявэнето на българите в днешна Североизточна България. Допуска се, че именно тук е бил разположеп Онгълът.81 82
К. Шкорпил объриа внимание на няколко землгнк укрепления в Северна Добруджа, които според пего са съвременпи на Оя ла. Ние прнемаме, че трите крайморски укрепления ври Журиловка, Снн~ я Петрия по начни на разполагане не отговарят на ранпосредновековннтс. к.оь'тп diittii са на-сочени към морето, а не към сушата, и допускаме, че датират or античната епоха (вж. гл. I). Укрепленията по р. Дунав според нас цатират от периода след 680 г.
И така, по двата бряга на р. Дунав същесгвуг тг четирн земленм укрепителни съоръжения: трн пограпични вала и центр глеи лагер с вътрешпи укрепления. Налипните археологически данни, топография га и конструк-цията на тези съоръжения показват, чс те се появяват след .-зоставянето иа античните крепости в този район, но не по-късно от IX в. Те ногат да се евържат с пребпваването на Аспаруховите българи до пастанявангю в Мизня.
Локализиракето на Аспаруховите владения по двата бряга на реката противоречи на сведепнята на Теофан и Никифор,според които Онгълът се намира северно от нея. Пръв се е направил пред това противоречие К. Шкорпил, конто, без да отхвърля дапните на пнемените източници, го е раз-I решил в полза на архсологическнте факти. Ние сме склонни да приемом тази позиция. Тогава се оказва, че Северна Добруджа с големнте крепости по лимеса (разрушени още преди идвансто на Аспарух) е била трайно овладя-на още преди 680 г. Достигайки до естествената граница — дълбоката бла-тиста долина Карасу, прабългарнте са прокапали демзркационна линия (Малкият землей вал), отбелязваща границата на откъекатите от Византия земи. На север граинцата достигала до езерата между Прут и Днестър и до вала между Серет и Прут. На изток и запад граиици били брегът на Дунав и Черно море (табл. I, 1). Център на тази територия станало Никулицел-Ското плато с пзградения върху него лагер. Нейната площ е около 15 000 км2.
81 MCA, VIII, 1962, 510.
92 Ив. Божилов, 1975. 33.
29
He e ли това одна укрепсна държава със свои грапици, столица, постпян о население и територпя? Не е ли това достатъчго основ. > пр стоят на Аспарух до 680 г., да се характеризира не като инцнд« нтн. проя , като транно владеене на стратегическа територия, завладяна. б'i съг - ?то п" Византия? В. Н. Златарски допускатпс, че иастанявапсто'е с  с пагр шението на императора и едва по-късно отпошснията се влО1 83 О телството, че тук са били изградени нови укрепителни съоръ? че новото’население не участвува като федерати във визяшийс’ съсредоточена в крепостите по лимсса. То сс е пастанило със сип? и f гласиего на империята. Само така става обясиимо защо им о • - тп рух е била организирана най-голямата воскиа к ипания пг $ п VII в. и защо начело на войската заставал болният от е< игр - •
Обособяваики укрепепите си владения на юг до Мслгня прабългарнте са могли да контролират земи и пред него, тъй ните валове нс са били абсолютны граници. НавлизаГн i в източна България, прабългарнте са подготвилн приобщайте там славянски племена към държавата, чпйто цеитър с късио в Плисковското иоле. Така че победита при Онг ла	г.®’
била само повод за тсриториалпо разширенис, при което ю; на Аспаруховата държава достига до естествената южна грм» на — Стара планина.
Връщайки се към проблема за локализацията на Опгъл'.  отбележпм, че той е само част от по-общия въпрос за обхвата к j Ac i владения. Нсговото териториално съдържание изглежда е по-т но той е само част от тези владения — централната обл. ил лагер в централната облает. Що се отнася до идентифнцираю • зассга даините са в полза на никулицелските укрепления с ч"- j кото се порзждат от иедостатьчната му изученост, както игр димства, за кото вече стана дума. Оставэ противоречие™ нежду г.лс източници, конто го поставят северно от Дунав, и археологи ч^спа ? според конто той се е намирал южно ог реката. Ние бихме могли мирим, като допуснем, че у хронистите Дунав е наречена ,wnn. която до края на миналия век е имала пряка връзка с р. ата, пр ча он ; цяла Северна Добруджа и само один тесен гребен я отдели от -.горето. Ш."р? до 200 — 400 м, изпълнена с вода, тя леем о би могла да бъд  глета у * от реката. И днес например жителите па никои крайдупав- 4 с. п листреиско наричат изоставепи ръкави «стари Дунав». Разиоложенс 100 км южно от Никулицел, долината е могла да бъдс праиината, внзаитийците били известно време преследвапи, както съобщават .рон. Но това е само едно предположение, което не може да ликвидир против» чието. Това ие е и необходимо. То има право да съществува, тъй като ч^ма прнннипен характер, а се дължи на лаконичността на писмените източници и на недостатъчпата изученост на археологическите памстници. Защэто в
93 в. н. Златарски, 1970, 190 — 19г, Ст. Михайлов, 1976, 72 — 73.
91 Подробно у П. Петров, 1981, 209 ел.
ТАБЛИЦА III. I. Карта на валовете по брега на Черно море (по К- Шкорпил) 2. Валът ири Краиево (по автора) 3. Валът при Варна (по К. Шкорпил). 4. Валът при Шкорпидовци (по М. Мирчев).
30
31
лавното двата вида източпипп вярпо предават, допълвайкн се взарчно, на-алото па новая етап в историята па балканскитс земи, започнал с1Г?станя-ането ла прабългарите.
След 680 г* Малкият землен вал, насочеп на юг, загубил значепм.то с 1 бил изоставен. Южпият бесарабски вал е бил излолзван с първоначалното и предназначен не до издигането на нов вал севсрно от него. Hin зцн ?i агер ще е бил изоставен, тъй като основпата прабългарска грула се пр г-тила на юг. В неговлте вътрешни укрепления се появяват сл ~и от ж’.твот два през IX — X в. Прсмсстването на държавния цептър на юг и уголемя-;ането на тернторията са изнсквали изграждане на нови укрел/fc н«я, съ^б-азени с новата косина обстановка и с особеностите на релефа. Строти	т ото
ле е започнало преди всичко с укрепяване на иовпте грапу.цч.
4. ВАЛОВЕ. Както землените съоръжения до 680 г., т.н ште след това се разполагат в зависимост от физпкогеограф:. ia повозавладяпата земя. Равншгата между Карпатитс, Стара ила 1ерно лгоре е разделена на две почти равви части от Дунав?5 Тогз с създ~ 1 го отличии условия за бързо и ефвкасно укрепяване благодарение на ого $ръстните естествсни прегради. Изгодното военно-стратегическо пстож и ia района южно от Дунав е отбелязапо още от Теофан и Никифор Т> гьобщава, че мястото е «много сигурпо отзад поряди река Дун. в. угстраги попади тееннните». Според Никифор мястото е «у. р нс илю отвсякъде, и от реката, н от непроходимата местност».* 88 Отн ч "и по териферията иа този район, а по-късно северно и южно от пегэ са И'ЧТ. гнати )бщо двадесет и два вала, затварящи най-стратегическите точки по гупччш
Източните ^огранични валове?7 се разполагат по брега на Чеп -лоп табл. Ill, 1). Между устието на Дунав и нос Шабла той е равзн, ш'с ?.ъчлнв и блатнет. Южно от Шабла постепенно се издига, склонов. -гоки и стръмни, а па места отвесим. Само в устпята на влквашит • се в мс зеки се образуват ниски тераси, през конто е i ъзможно да се наел* г к :ушата. Тези участъци са прсградени с валове, насочени към моуто.
Валът при Краиево (672) прегражда тсрасата между рекнте Кряк*? а Батова на около 1 км от морским бряг (табл. III, 2). Започва от подно. яа голямата изхуственаи могила'в пзточиия край на се лото н в права л • на северонзток достига до блатпетия бряг на Батова. Дължлиата му е "00 м. Диес южната му половина е изцяло унлщожена, а севериата поп; . i в об~з-ботваема земя и е енлно обезличена, но ясно личи почти разрушен,:?т е??ч" и полузасипанкпт ров (обр. 4). По трасето му са разхвърляни камън”, б чки хоросан, късове от античпи тухли, употребени за заздравяване н° .’ъч? вия землен насип.
Валът при Варна (673) е преграждал шнроката песъчлива грае i м склоновете на Авренското и Фраигенското плато, която отделя Bapneiici ото езеро от морето (табл. III, 3). Севсрната му половина е била значителио об? личсна от разливанията на Провадпйска река още преди прокопава" го ча капала между езерото и морето. К- Шкорпил е вид ял следите му до склона на възвщлението Бял бряг (Ак баир), близо до сегащния надлез на жп. линия,
95 За западна граница на района приемаме днешната граница па България и Румъння.
88 ГИБИ, 293, 296.
92 Р. Рашев, 1982.
32
. Никулицел. Валът на вынпната укрепителна линия . Никулицел. Следи от външния вал при селото
3 Галацкият вал при Тулучеши
4. Крансво. Следи от земления вал
5. Варна. Повърхността иа вала, покрита с камънн и тухли
6. Варна. Сектор от вала, покрит с тухли
7. Обзор. Варовиков блок със старобългарскй зпаци от вала
8. Шкорпиловци. Изглед към вала от ссверозапад
9. Варна. Мраморна колона със старобългарскй знак от вала
12. Цонево. Разрез на вала Спасеко
13 Риш. Изглед към височииата Бужуреп в Ришкия проход
където е била бившата мелница «Сила» и бирената фабрика иа Касабов. Валът се е насочвал към портата Русчук капусу на турското укрепление, издигнато през 1834 г.88 Диес е запазена южната му половина с дължнна 1300 м, пресечена от новия канал към езерото. В различно време по вала са праве.ни изкопи за канал, кабелспрсводи и окопи, които значително са нарушили структурата му. На отделяй места, особепо в горнзта му част, с трудно да се каже дали разбъоканите строит.лни магериали еа в първоначалното си положение, или са променяли мясюто си вследствие на някакъв изкоп, чиито очертания е трудно да се забел ежат поради обсгоягелството, че в по-голямата и част той е изграден именно чрез безредно смесваие на пясък, камыш, тухли и хорссан. Съставеп с само от насип без ров, конто дорн и да е бил изкочап, не е мог1.л да запази дълго формата си поряди песъчлквия зерен и навяванията на пясък от ветрового. К. Шкорпил отбелязва, че при вя-гър изкоп във вала се запълва за ед но денон ощие.
В най-добре зяпазеннте cei гори валът е висок 2,5 — 3 м, има ширина в основата 10 — 15 м и ширина на ipeoewa до 2 м (табл. IV, 1). Лежи направо върху чнечия ситнозърнест пясък на морската терзса. Нивото па стария терен сирямо морского равншце в различимте сектори не е едяакво. Непосредствен© до '»расето па новия канал, където е съществувал стар отточен ръкав от езерото т.ъзд морето, терснът г бил по-нисък, тъй като морската вота се появява непосредствен© под долния край на вала. В южната му част нивото на водата не бе достнгнато. Наблюдепията па старата и съвремепната конфигурация на терена показват, че валът е бил i зграден върху7 сстествения слабо издишат ръб, конто се образува по края на всички незаливни край-брежии терзен. Той не е бил издигнат на самия морски бряг, както предпота-гат братя Шкорпил. Като го датират в първите години от царувансто на Аснар ух н като вземат пред вид ширииата на ссгашната песъчлива пвпца между вала и морето (сродно 600 м), те изчнеляват нарастването й с 0,5 м за една година. Същия теми на паносния процес те приемат и за пясъчната ивица между морето и езерото, образувана според тях за около 3000 години, т. е. към края на бронловата и пачалото на желязната еиоха. Тези начисления са прнемливи само ако се приеме строго равномерен темп на нарастването на пясъчната ивица. Но наносилят процес е могъл да бъде по-слаб пли по-си-лен в зависимост о г оплата и посоката на ветровете и прибоя, както и от характера иа пристанищниге съош>женни в залива. Така например вследствие построяването на новия вълнолом на прнстаншцето в пачалото на века пла-жовата ивица пред вала нараствала от 1908 до 1920 г. с 1 м всяка година.
По своето устройство валът при Варна не с единно съоръжепие. Наблю-дават се чстири типа конструкции, продиктувани от характера и колнчеството на наличния строителен материал, от терена, върху конто се изгражда валът и навярно от нивото на строителния опит. Първият тип се характеризира с употребата на тухли. Валът представлява насип от чист пясък, чиято повърх-ност е покрнта с фрагментирани тухли (обр. 6), Без изключение тухлнте принадлежат към строителиата керамика or IV— VI в., позната от много обок-ти v пас, Изработени са от пречистсна глина и след изпичането са добили черп/н или крсмав цвят Върху лицевнте им страни преди изпичането са врязани диагонални линии, неправнлни кръгове и елипси.
При втория вид конструкция е употребен разнороден строителен ма-
88 За плана и а укреплен пето вж. Ал. Ку зев, 1962, обр. 1.
3. Старобългарскй укрепления...
33
34
териал. Валът е съставен от два пясъчни пласта (табл. V, 1,2, 3). Горният е примесен с фрагментирани антични тухли,хоросан и ломепп камъни, много от тях и сега носят следи от хоросан. Налепи от хоросан се забелязват и по много фрагмента от тухли. Долният пласт е съставен от чист пясък, примесен с фрагментирани тухли, мраморни отломки от архитектурни детайлп и ломени камъни (табл. IV, 5, 6). Поради значителпня примес от хоросан горният пласт има значителиа твърдост и е играл ролята на своеобразна защитна «шапка» над неустойчивата песъчлива сърцевина иа насипа. Неговата повърх-пост е «облепена» с дребни камъни и тухлени късове (табл. IV, 3, 4; V, 1; VI, 1; VII, 1; обр. 5).
При третия тип конструкция се наблюдават същите особености, както при вторпя, с тазн разлика, че в долния пласт е изградено ядро от сивочерен глинест пясък, интензивно примесен с дребни камъни и тухли (табл. V, 4; VI, 1—5; VII, 1).
Четвъргият тип конструкция е представен с един пример (табл. VII, 2). Под централната част на горния слой, съставен от твърд глинест пясък и хоросан, е изграден зид от ломени камъни без спойка. Западного лице на този зид, открит през 1974 г., не можа да бъде устаповено поради преминава-щия там кабелопровод. Явно е, че това е стена, широка около 2 м и висока 1,5 м. Изглежда, непният горен край е оставал скрит под гребепа па вала н тя не е имала суперструкция подобно иа обикновените крепостипстепи. Вероятно се касае за х крепено ядро на вала, върху което е била натрупапа неустойчивата песъчлива маса. Никои данни за устройството на вала намираме в необнародванпте ръкопнсни бележки на К. Шкорпил.98 През 1917 г. в южната част на вала бил разкрит зид, широк 1 м и висок 1,6 м, из-градеи от дялани и ломени камъни и тухлени късове (табл. VII, 3, 4). Той лежи направо върху нивото па терена, без основа. Камъннте песаспоенн с разтвор. На 230 крачки от фабрика «Орел» (днес цех на текстилния комбинат «Първи май») през 1915 г. било разчистено външното лице на подобен зид от правилни дялани камъни, до който се долепва полукръг с дпаметьр около 3,5 м, очертан от също такива камъни в един ред. Вътрешността му била за-пълнена с пясък и няколко камъка (табл. VII, 5, 6). Вероятно това е подобие на бастион, който ще е придавал па вала в отделки участъци вид на преградив каменна стена.
Характерна особеност па конструкцията са укрепващите редове от камъни в подножието на насипа (табл. IV, 2; V, 2). Поставени направо върху терена, един до друг без спойка, те са предотвратявали свличането па насипа, поддържайки първоначалната му височина.
Различного устройство на вала не означава, че се касае за различии етапи в строителството му. Той е цялостно съоръжение, изградено паведнъж, със способите на едва и сыца строителпа техника, независимо от посочепиге отлики. Като се изключат единичните примеры за първия и четвъртия вид конструкции, във всички останали случаи той е съставен от два пласта: горен — песъчлив слой с примес от преупотребени строителни материала, и долен —
99 АКШ, а. е. 613, л. 50 — 51.
ТАБЛИЦА IV. Варна. 1. Профил на вала. 2. Укрепваща редина от камъни в под-ножието на вала. 3, 4. Хоризонтални изгледи на дълбочина 0,40 и 0,20 м. 5, 6. Камъни, тухли и мраморни архитектурни детайли в най-долната част на вала — по автора (Легенда: М—мрамор, Т — тухли).
$
от чист пясък. Разликата между втория и третия вид конструкции се свежда само до наличието на глинесто-песъчливо ядро в основата при третия вид. Тази особеност се наблюдава в сектора северно от канала, южно от него тя не е установена. Този факт може да се обясни като свидетелство за разпола-гане на отделяй групп строители, конто, запазвайки основния принцип на насипване, са допускали отклонения в зависимост от своя строителен опит, от характера и количеството на наличния строителен материал. За отсъствие па точно установена техника говори например начпнът на употреба на камен-но-тухленпя материал. В повечето случаи той буквално е нахвърлен без грижа за хоризонтално и вертикално подреждане, без сортиране на камъни, тчхли и мрамор. Налага се впечатлението за едно неумело, примитивно и грубо строителство. Никои детайли позволяват да се обясни тази своеобразна строптелна техника. Преди всичко ще посочим, че строителите на вала са разполагали с най-неподходящия почвен материал за подобен род съоръжения — пясъка, който дори в случайте, когато съдържа глинест прямее, е крайне непригоден за строителство на землени съоръжения. Именно характеры" на този неустойчив насипен материал е подсказал и диктувал способи-те за трайното му закрепване във вид на насип. Строителите са избрали един колкото прост, толкова и ефективен способ. От развалпките на близко разположени по-стари сгради са били извлечени големи количества строи-телни отпадъци, конто, прибавенп в пясъка, са служили като арматура на песъчливото тяло на вала. Закрепването му във възможно пай-голяма дъл-бочина е наложило този материал да бъде безродно пахвърлян, тъй като тъкмо по този начин той е създавал по-впеоко механично съпротивление. В подножието на насипа, където се образуват първите ерозионпи процеси, е било изгрздепо падлъжно укрепване. На пръв поглед и употребата на хоро-сана в горната част на вала изглежда случайна. Не еслучаен обаче фактът, че тъкмо в местата, където хоросаповият прямее е най-интензивен, пясъкът днес е пай-твърд. Земномеханичните изеледваиия па проби от различии сек-тори на вала показват, че се касае за съзнателна употреба на този материал, който със своите химически свойства е калцирал пясъка и му е придавал необича йните за него в естествени условия якост и устойчивост на влага.100 Трудно е да се каже дали строителите са прсдвиждали този ефект. От глед-на точка на класическото каменно-тухлено строителство описаният памет-ник изглежда твърде необпчаен, варварски строеж, по тъкмо в това се заклю-чава неговата стойност за историята на епохата, в която е построен.
Безспорно най-значителен интерес предизвиква въпросът за датиров-ката на вала. Известно е, че проучването на паметпици от подобен род твърде рядко предлага достатъчпо количество датиращи находки. Варненският вал в това отношение е едно щастливо изключение. Подробен опис на тези находки ние направихме при обнародването иа резултатите от разкопкйте па вала.101 Те се отнасят изцяло към античния период от историята на Одесос и се датират в периода II — VI в. За нас са важни най-късните находки, конто определят отпосителната дата, след която би могъл да бъде изграден валът.
100 Д. Евстатнев, Р. Рашев, 1980, 174. ’°’ Р. Рашев, 1979, 121.
ТАБЛИЦА V. Варна. Разрези на вала (по автора). Легенда: I. Цист пясък. 2. Глп» нест пясък с хоросан. 3. Съвременсн насип.
36
37
На първо място трябва да бьдаг споменати двата латински надписа, датнрайн в V — VI в. Към това”време се отнасят фрагментите от олтарни плочи на раннохристиянски базилики и акаптовнят капител с кръст. Тази трупа находки добре се свързва с монетата на Анастасий I. Следователно VI в. трябва да се приеме за време, след което най-рано е било предприето строителството на вала. Този terminus post quern насочва датата на строежа най-общо в периода на ранното средновековие. Към това време се отнасят и врязаните върху по-стари колони старобългарски знаци с многобройните си аналогии от Пляска, Л1адара и Преслав (обр. 9). Разбира се, засега не е възможно да се определи абсолютната хронология па вала. Трябва обаче да се подчертае, че по своето местоположение и пасочепост той е звено от отбранителната система по крайбрежнето. Тази система песъмнено е свързана с военната политика на българската държава в първото столетие от нейното създаване, когато Византия пеколкократно атакува българските земи по море. Както съобра-жения^а от общеисторически характер102, така и археологическите мате-риали не противоречат на възможността валът да бъде отнесен към първите десетилетня след 681 г. Тази датировка обаче се сблъсква с наложеното в историческата литература становище за късното включване на Варна в пределите на българската държава.
В литерагурата единодушно се приема, че западният бряг на Черно море северно от Стара плапнна след 680 г. е владение и граница на българската държава. От тази територия обаче се изключва Варна. Въз основа на сведение-то на Никифор за бягството на Паган вьв Варна през 768 г. пръв В. Н. Зла-тарски посочи, че «към средата на втората половина на VIII в. Варна вече е принадлежала па българите».103 След него редица историци приеха, че градът е византийско владение, залазило своята самостоятелност попе до втората половина па VIII в.101 Като доказателство се привежда фактът, че Теофан и Никифор не сьсбщават за превземането му през 680 г., и особено обстоятел-ството, че българският владетел Паган, заплашен от своите политически противници, намира убежище втв Варна. Що се отнася до иеупоменаването на Одесос в числото на превзетите от българите градове, ще забележим, че подобии сведения липсват и за другите големи укрепени центрове на Византия и Малка Скития и особено в Мизия (Марцианопол, Абритус и др.), което съвсем не означава, че те са остапали под неин контрол. Необяснимо изглежда България да допусне съществуването на една действуваща византийска кре-пост и пристанище само на 70 км от своя държавен център. Сведенията за бягството на Паган не съдържат прекп указания, че той е намерил приют «при византийците във Варна», както смятат някои изеледвачи. Българските политически емигранти през VIII в. са избирали други пътища за напускане на страната, както се доказва например от бягството на Пагановия съвремен-ник и предшественик на престола Сабин, за когото най-краткият път към Византия е минавал не през близката Варна, а през опасните старопланински проходи и Месемврия. Предпазливо трябва да се тълкува сведение™ на Тео-
102	Р. Рашев, 1978, 48 — 52; 1979, 120 — 124.
103	В. Н. Златарски, 1970, 210, 294.
01 Срв. Р. Рашев, 1979 и цит. в бел. 36 л-ра.
ТАБЛИЦА VI. Варна. Разрези на вала (по автора). Легенда: 1. Съвременеп насип.
2. Глинест пясък с хоросан. 3. Чист пясък. 4. Сивочереи глинест пясък.
39
40
фан, според конто в 773 г. визаитийският флот дошъл до Варна, след което бил принудеи да се завърне. Това” сведен не сыцо нс съдържа указания, че Варна е продължавала да бъде визаптийско владение на само защото флотьт не^е потърспл убежище в нейното пристанище, но и защото по изричното сви-детелство на извора неговата крайня цел е била навлизането в устието на Дунав. Подобна цел са имали и морските експедиции на Византия срещу България през 760 г. и 763 г., а през 766 г. флотът бил насочен към района на Месемврия и Анхиало. От евентуалнпте свидетелства за византийската прппадлежвост на Варна през VIII в. трябва да бъдат изключени спомена-ванията на Одесос като митрополптски център в епархийскнте списъци, тъй като е очевидно, че се касае за един апахронизъм.
Известна светлина върху етпическата история на Варна в края на VII и през VIII в. хвърлят някои данни от археологически характер и па първо място съотношенкето между вала и късноантичната крепост на Одесос. Пър-вопачалиият северен край па вала е достигал в пепосрс-дствена близост^със сте-пите па крепостта, което според пас озпачава, че ако крепостта е фупкциони-рала, изграждането па вала би било безпредметпо. Докато крепостта е евър-зана с охраната па пристапището и корабеплаването в залива, валът е из-дигпат, за да затрудни приблпжавапето на кораби към сушата. Изглежда, по време на пеговото строителство крепостта ще е загубила първоналпото си значение, а пристапището е било недостъппо за корабите па Византия. По-казателни за историята на града през този период са дапните за монетната циркуляция. Колективните мопетни находки от Варна и околността достигай до края на VI в., докато VII в. е представеп с единични екземпляри от Фока, Ираклий и Константин IV Погонат (668 — 685). Откритпте във Варна къс-ноантичнп надписи (пай-многобройната трупа от това време у вас) по дата не надхвърлят граиицата на VI в. — столетнего, когато градът се е намирал в политически, стопапски и културен разцвет. Най-късно в VII в. може да се постави разрушаването на ранпохристиянските храмове при Пирпнч тепе и Джанавар тепе. Според наличните данни все тогава ще е била разрушена и одесоската крепост. На й-късните монета, открити при разкопки в централната градска част, датират от времето на Ираклий (610 — 641) Липсват данни за преустройства и прекзползване на крепостта през ранното средновековие. Нейното възобновявапе се поставя най-рано в XI — XII в., когато Варна възвръща значението си на морски търговски център. Състоянието на града след. VII в. ще е напомнило положението на повечето ранновизантийски крепости в Североизточна България, върху чнито развалили се образуват не-укрепени старобългарскй селища. Следи от подобно селище върху останките на късноантичния Одесос са датираните най-общо в VIII — X в. полувкопа-ни жилища-землянки, открити върху развалииите иа монумента л ната антична баня в централната градска част. Ранносредновековни селища и некрополи бяха установени напоследък и в западните покрайнпни на съвременния град.
Тези данни сочат, че през втората половина на VII и през VIII в. визап-тийското присъствие във Варна не се потвърждава нито от писмените източ-ници, нито от археологическите наблюдения. Налага се изводът, че градът е бил включен в границите на българската държава веднага след нейното
ТАБЛИЦА VII. Варна. 1,2. Разрези на вала — вж. Легенда, табл. VI. 3 — 6. Каменей зпд в центъра на вала и полукръгла издатнна пред него (по К. Шкорпил).
4
41
ъгъл се съединява със северния край па вала А при устиеТо на р. Яйлен-ска. Дотук дължипата му е 1275 крачки Продължава на левая бря! па ре-кат’__по склона на възвпшеннето Палица. Тук е съставен от няколко не-
съединени отсечки с обща дължина 470 крачки. Близо до крепостта от него се отдели разклонение на запад, което след 250 м завива на юг, преграждайки широка равна площадка, незатворена с вал откъм юг. К. Шкорпил нарича това поостранство лагер, но начинът, по който е оградено то, не е характерен за средновековните землени укрепления. Валът тук е преграждал само достъп'а от левпя бряг на Камчия към терасата на север. Главната отсечка на вала Б е съставена от насип, ров и берма, широка 3 — 4 м (табл. IX, 1, 2). Пои разклонителпия вал берма няма (табл. VIII).
Третнят вал (В) е разположен по средата иа вала Б и непосредствено до него (табл. IX, 1). Дължината му е 180 м. Изглежда, той е останал не-завършен.
Триредовата укрепена линия в устието на Камчия е иай-внушптелиият паметннк на землепото строителство по Черноморието. За съжаленпе вало-вете още не са проучени. Насините са частично нарушени от съвременни накопи. Валът А е изграден от жълта и кафява пссъчлива глина. На отделил места по гребена на вала Б се вижда тънък слой хоросан, смесей със счукапа тухла и фрагмент!! от антични тухли. В южната му половина, в централпата част па насипа се виждат ломеии камъни, конто като че ли образуват зид. Изглежда, по своего устройство камчийските валове не се разлпчават от другите валове по Черноморието.
Валът при Шкорпиловни (675) се разполага по двата бряга на р. Фан-дъклипска (табл. III, 4, обр. 8). Започва от склона на възвпшеннето Ташлъ тепе на десния бряг па реката, премпнава на левия бряг, върви върху из-точната стена на късноантичната крепост (307), изкачва се по ръба на повди-гащата се над плажа тераса и завършва при къмпииг «Хоризонт» до склона, в подножието на който започва блатистата долина Лонгоз в устието иа р Камчия. Валът няма ров — в южната си част порадп песъчливня терен, а в севеппата — поради високия и стръмен склон над морето. Дължипата му е 2125 м.
Релефът на местността и различнпят състав на почвепия слой са били причина за различно устройство на вала в отделяйте му сектори. Северно от крепостта по гребена му е нзградена ниска каменна стена, която осигурявала по-голяма устойчивост на натрупаната върху нея твърда песъчлива маса, обидно принесена с хоросан (табл. X, 1). Стената е широка 0,60 м и е висока 0,60 м. Проследява се на дължина 10 м и в двата си края завършва с равно оформени чела. Изградена е от плочести необработени камъни без спойка. Изглежда, такива каменни ядра са били изграждани само на места, където могло да се очаква бързо размиване или подхлъзване на песъчливня насип, тъй като в другите проучени сектори следи от подобии стени не се открих а. По наблюдения на К. Шкорпил в други участъци ядрото на насипа е съста-вено от чист пясък, покрит със защитна «шапка» от пясък, втвърден и заздра-вен чрез примесване на хоросан, камъни и тухли (табл. X, 2).
Непосредствено северно от античната крепост валът е изграден от сиво-черен глинест пясък, примесен с хоросан и дребни тухлени късове (табл. X, 4, 6). Заедно с глинестия пясък, загребай от терена край вала, в насипа са попаднали характерни керамнчни фрагмента: червенолакова римска керамика с щамповани орнамента, която обикновено се датира в III — IV в.,
44
ТАБЛИЦА IX. 1. Централната и северната част на валовете в устието на р. Каз.г чия (по К. Шкорпил).
и фрагмента от рапновизантийски амфори с гребенчат орнамент от V — VI в. Тези фрагмента произхождат от заварения културен пласт и от изоставени античип жилища, следи от конто (отухлени глипени мазилки със слама) са памерени в насипа на вала. Жилища с подобии мазилки по-късно бяха раз-чнстепи в крепостта. Източпият край па вала в този сектор лежи върху кул-туреп пласт, в който сс открпха керамнчни фрагмента, отнасящи се най-об-що към III — VI в. В късия падлъже» разрез ясно се очертава яма, запълне-па с керамика от същото време (табл. X, 6).
За хронологията на вала особепо показателно е съотношението между
45
46
него и крепостта. Профилът на паснпа върху пейната източна стена (табл. XI, 1) показвя, че той е образуван от строителпия трошляк, произхождащ от разрушения зид и постройкпте покрай него. Вътрешиият край на вала стъи-ва върху рушевицитс, конто покривят останките на дебелия крепостей зид, т. е. по време на строителството на вала стената, респективно крепостта, отдавна се е намирала в развали пи. Това наблюдение бе потвърдсно и от из-вършениге по-късно разкопки.106 Установи се, че крепостта е била разрушена към V в. През V — VI в. в нейиите очертания и около ней се изгражда бедно селище с наземни жилища от кирпич и мазилки. Това неукренено селище е запитало около начался© на VII в. от пожар. Все в този сектор иаецпът с външната си половина лежи върху културен пласт г керамика от III - VI в.
Непосредствен© на левия бриг па реката валът е изграден от сивочерен глинест пясък, примссен с материалы от загребания културен слой на сели-щето край крепостта. Във вала са поиадцали фрагмента от античнн тухли, късове от късноримска и ранновизаитийска керамика. Той с насипап върху културния пласт, останал от селището, в кош о сс откриват фрагмент» ог подобна керамика. Под него бе отчасти разчистен трамбованпят под на леко антично жилище (табл. X, 3), върху конто с? откриха 49 фрагмента от голям глинсн съд, датмран приблизително в IV V в.
В надлъжпня разрез на вала, направен на Юм южно от тази точка, еъотношението между него и заварепия културен пласт е аналогично. Особен© внимание заслужава устаиовената тук прослойка от тъмнокафяв чист пясък, която отделя антнчния слой от долния край на вала (табл. X, 5). Тя е съставеиа от чист сникав пясък и се разлнчава по цвят и структура как-то от културния пласт, така и от вала. Вероятно тя е резултат от естествен© засипване на изоставеното селище*и се е ноявили'в'онзи промежду тък от време. когато селището е било изоставено, но валит не е бил още построен.
Структурата па вала по десния бряг на реката по принцип не се разли-чава от устаиовената на левия. Към несъчлнвата глина, оформяща тялото па вала, са добавени като укрепващн магериали фрагмотирани античнн тухли, камънч и хоросан (табл. XI, 2, 3).
Съотношепието между двата укрепителни строежа в устието на Фаи-дъклийска река е много показатели© за хронологи ята им. Двата паметника принадлежат към две разновременни фортификационни снетеми и между тях има хронологическа разлика.Масовата преупотреба на строителни материала от крепостта във вала показва, че стронтелите на вала са заварили аитич-ната крепост в развал ими п са я използвали каю кариера за строителни отпа-дъци. Горпата хронологична граница на античною селище краят на VI пачалото на VII В. — може да се смята за време, когато най-рапс е могло да се извърши строителството на вала.
Валът при Обзор (676) прегражда нискага песъчлива ивица в устията на реките Двойница (Чпфте дере) и Панаир дере (табл. VIII, I). Започва от
1П6 Разкопките се руководят от Д. Ил. Димитров, на когото изказвам благодарност за предоставените данни.
ТАБЛИЦА X. Шкорпнлоеци. Разрези па вала (по автора. 2 — по К. Шкорппл). Легенда- 1. Лнзпчеп културен слой (III—VI в.). 2. Наспп па антично жилище. 3 — 4. 1 линест пясък от вали. 6. Чист пясък. 7. Прослойка от хоросан във вала. 8. Хумус 9-Современен никои. 10. Строителен трошляк. 11. Пепел от тухли. 12. Сива пръет с трошл як-13. Рушевипа от крепостна степа. 14- Горяла пръет. 15. Чист терсн.
47
48
левин бряг на Двойннца, продължава в права линия до Папаир дере, про-сдедява се на иеговия ляв бряг и завършва в подножието на възвишеннето, върху чийто източен тесен край (нос Св. Атаиас) е имало малка античиа крепост (308). Южно от вала, в очертаннята па Обзор, се е намирала крепостта Темпл ум Йовис (171).
Поради песъчливня тереп пред вала не е бил изкопап ров. Според не-обнародваните бележки на К. Шкорпил насипъте съставен от три хоризонтал-ии пласта. Най-долният пласт е песъчлива почва. Над него е пасипан слой от глипеста почва. В средата му се очертава правоъгълно легло, запълнепо с пръет, тухли и хоросан (табл. XI, 4), широко 1,80 м. Може би там е нмало камепна стена, впоследствие разрушена. Най-горе е насипан тънък слой глипеста почва. По цялата дължина на вала днес се виждат разхвърлиии фрагменти от антични тухли и хоросан.
За датировката на вала оставят в сила съображепията, изказанн за валовсте при Варна и Шкорпиловци. И тук прсупотребените антични мате-риали са били взети от близките крепости. Немаловажно доказателство за средповековння произход на съоръжеиието е варовиковият блок с врязапи върху него старобългарскй знаци (обр. 7). Как го знаците върху колоните от варнеиския вал, те са имали магическо значение.
Чсрноморскитс валове образуват единна отбранителна система преди всичко поради сходного си разположение и насоченост. Всички валове пре-граждат достъпни откъм морето терасн, използванки за флангове стръмпи височиии или река. Между тях и морето има тясна песъчлива ивица, която е давала възможност за маиевриране при посрещане на противника. Още К. Шкорпил правилно ги нарече иротиводесантни-
Сходство се наблюдава и по отношение иа конструкцията. Навсякъдс нсустойчивата песъчливо-глинеста насипна маса е била заздравена чрез нреупотребени строителям матсриалн, които са служели като своеобразна арматура. Особен© значение за здравината на насипа е имал хоросапът. Вече отбелизахме, че е трудно да се каже дали ефектът му е бил предварително известен на строителите. Във всеки случай факт е, че той е прибавяи само в горпата част иа иаеппа, където се е образовала твърда защитна кора, покри-ваща ядрото от сипкав пясък.107
И петте вала са разположени в непосредствен а близост с антични крепости. С изключение на Варна през равного средновековие те са билипанъл-но обезлгодени и изоставени. Но значението на морския бряг за отбраната на българската държава наложило да бъде нзградена нова укрепена линия. За разлика от античната тя не е съставена от отделни крепости, а от валове, и не е евързана с интензивно използване па морето. Морският противник с бил посрещаи па сушата. Това в никакъв случай не намалява значението на валовете. Вече е обръщано внимание на обстоятелството, че по време на петте похода на Константин V Копроним срещу България по море нито един не е имал за цел десант в отсечката между устието на Дунав и нос Емине. Изглеж-
107 Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1580, 175.
ТАБЛИЦА XI. 1 — 3. Шкорпиловци. Разрсзи па вала (по автора). 4. Обзор. Разрез на вала (по К. Шкорпил). Легенда: 1. Камъни. 2. Сивочерна песъчлива глина. 3. гьмносива песъчлива глина. 4. Сивокафява песъчлива глина. 5. Светлосива глина. 6. i/elHO оТтУхлеи пРах- 7. Чист тереи. 8. Съвременен изкоп. 9. Античен културен слой. 10. Кафява глина. 11. Пръет, късове от тухли и хоросан.
Старобългарскй укрепления.
49
да, визаптийците са се съобразявали с прети водесантн ите съоръжения, конто към средата на VIII и. вече затваряли удобните за десант места.
Съществуването на валовете поставя въпроса за степеита на използва-не на морето през ранното средновековие. Охраната иа крайбрежието не е била с ързана с флот и пристанища. За липса на флот говорят и византий-скнте писмени източннци.108 Рисункнте на кораби, откритн в Плиска и Пре-слав, са стрдстелство за интерес към морето и морского дело,но не мота г да се прие» ат като нлюстрация за съществуването па флот.109 Второстенеппата роля па морето за отбрапата на българската държава през рапного среднове-ков-че е факт, който има своето обективно обяснепие. През този период Бы-гария нс* е изпитвала нужда от флот. Той не е имал за иея снова значение, което му е придавала Византия. Причината е в това, че тернториалното раз-ширенпе на държавата е било насочено към централната част на полуострова, към Тракия, Родопите и Македония. В тяхното овладяваие и задържанс фло-тът не е имал съществено значение. Прският достъп до тези тсриторин е ставал през Стара планина. Атакувансто им и откъм морето практически било невъзможно, тъй като пролнвите се коптролирали от Византия. Топа придавало на военните действия по с>ша първостепенно значение. За Бълпария Черно море оставило затворено море. Лишена от презморскн или островки владения, тя не е била заинтересувана от създаванс и поддържапе на флот, конто оправдава съществуването си само при интензивно нзползване за военни или търговски цели. Търговскнят обмен между България и Византия се е осъще-ствявал гласно по суша, макар че българските пазари се нампрали в двете най-гол ми пристанища на империята — Коистантииопол и Солун. Не е изключечо като мярка за безопаспост и поради липса на равностойни сили по море България съзнателно да се е отказала да отвори никое от намиращите се в пейпите границн стари пристанища, макар че това е могло да улесии търгодаята н. От своя страна Византия ще се е противопоставила па всеки опит за конкуренция в Черно море, тъй като българският флот веднага би заплатил най-напред нейната столица. Всичко това обяснява малкия дял на морето в политический и стопанския живот на Първото българско царство. Става дума не толкова за липса на опит, традиция и възможности, а за липса на потребност главно порадн отдалсчеността от морето на територинте, към конто българската държава е насолила споите претенцнн. Една държава с морска граница може през иачалния период от своята история да не бъде морска държава в пълния смисъл на думата поради причини от обективно-исторически характер. В този смисъл нашата страна не е единственият пример. Тойа обачс ие й отнема исторического право над онази част от морския бряг, който е бил неразделна час'1 от нейната територня още през ранното средновековие.
10жните погранични валове се разполагат в Стара планина и Тракия. Билото на Стара планина е първолачална южна граница на България. Тя се възнравя като огромен естествен вал, който се е нуждаел от охрана само 108 Р. Рашев, 1982, 1—10.
109 Ср в. изображенията у Д. Овчаров, 1973.
ТАБЛИЦА XII. I. Късноантична лреградна стена и раиносредновековен вал между Приселци и Паннцово (по автора). 2. Заладен край на раипосредновековния вал. 3. Късноантнчен вал и каменна стена при Яйла дере. 4, 5. Късноаитична проградиа стена и ранносредновековии землени валове при Паннцово (по К* Шкорпил).
50
5 2
в отделяй уязвиыи точки. Проходите в централната и западната част иа планината през раниото средновековие са билн рядко използвани. Важно значение за отбрамата на страната имал източннят планински дял. В непосред-ствеио съседство с него се формира държавният център, изграждат се най-големпте укрепителни съоръжения. Тук планината е виска и пейпите седем прохода и още толкова разклонепия са давали възможност за бързо и изне-надвашо премннаваие.
Още в начало™ иа века К. Шкорпил описа няколко землей и вала» които без уговорим започнаха да се смятат за следи от първоначалната южна граница на България.110 Лаконичннте описания и липсата на планове не даваха достатъчно основания за това, поне в някои случаи. Откриването на нсобпародвапи чертежи в архива на К. Шкорпил сега позволява с по-голяма точное! да се определи кои съоръжения датнрат от ранното средновековие н кон следва да се изоставят като съмпителни. Впрочем единственият сигурсн белег, по конто могат да се разпознаят валовете от интерссуващия ни период, е тяхната насоченост. Ако ровът е нзкопан откъм южната страна на насипа, ранносредповековната датировка може да се смята за най-всроятна. Той може да бъде насочен на изток или запад в зависимост отпосоката навъзви-шението, по което е минавал старият път с главно направление от юг на север. Тогава относителиата му дата може да се определи в зависпмост от това, дали отбраната на вала съвпада с наклона на терена, върху конто е издигпат. Ровът може да се намира южно от насипа, но ако валът се намнра върху севере» склон, тогава по-скоро това е окоп, насочен на север, откол кото вал, насочен на юг.
Валът между Приселци и Паницово (677) е разположен в източната част на Камчи йската планпна. Започва от античната крепост при Приселци (173), която е част от преградната система, съставена от стеки и крепости. Валът се отклонява от посоката иа античната преградив стена, следваща северння склон на възвишеписто, н минава по неговня южен склон. След с. Раковсково излиза на бнлото и се проследява край шосето Дюлино — Паницово (табл. XII, 1, 2, обр. 10). Завършва при античната камеина преграда, която е охранявала иътя южно от линнята на главпата стена (176). Ускоренно на преградата допълнително са изградени два вала, първнят от които образува почти прав ъгъл с главння вал (табл. XII, 4). Менаду двата вала има ров. Без проучване чрез разкопки е трудно да се определикъм койот двата вала се отнася. Ако принадлежи на южния вал, тогава той се оказва насочен на север и може да се приеме като подсилване на античната преграда. Ако е съвремепен на северния вал, той е насочен на юг и заодно с главния вал трябва да се отпесе към ранного средновековие. Втората възможност ни изглежда по-вероятна. Съединяването на античната стена със средновс-ковпия вал показва, че мипаващият оттук път залазил значението си. Строи-телите на вала са го охранявали, нзползвайки остаиките на стената като допълнителиа преграда (табл. XII, 5).
Валът е дълъг около 15 км. Насипът е широк 10 — 15 м и висок днес До 2 м. Вклада се, че е съставен от кафява и жълта глина, примесена с чакъл.
110 К. Шкорпил, 1905г. Срв. и П. Петров, 1981, 243 — 244, където са описани по дп-сертациита на автора.
ТАБЛИЦА XIII. Укрепителпо съоръжение западно от розница (по К. Шкорпил).
53
54
Изглежда, е натрупан изцяло от землено-камснпата маса, изкопана от рова.
Валът западне от Козница (177) лежи в лнннята па античната преград-на стена, която тук прекъева и сс появява отпоео в м. Бялото градище (табл. XIII, 2).111 В отсечката меящу селото и споменатото градище стената премн-нава в пасни и ров. Западло от м. Дядови пиви до пресичането на вала от пъгя Козцчино Козница ее намират останки от кула (табл. XIII, 1). Валът з ,вива в дъга, насочва се на север и достига до дола Фидан бунар. Про-дължава в ссверозапздна посока и се съединява с камеяпата стена при Бялото градище (табл. XIII, 2). В тази отсечка се намират останки от 7 квадратни камеини кули. Откъм юг-югозапад е изкопаи дълбок ров, отделен от на сипа с берма. На места о**към север има следи от втори, по-нлитък ров. К. Шкорпил смята, че южният ров е изкопаи след изоставяието на вала и вернгата от кули, конто според него са част от античната укрепителна система, която в този участья била обърната на юг, срещу онези, конто първоначалпо я пздигналп. По принцип подобна догадка е приемлива, но може да се докаже само чрез разкопки. Защото не с нзключено през античността тук да са съще-ствували само камепннте кули. Подобна верига от неевързаип помежду си кули Шкорпил е документирал педалеч оттук, в м. Нназларско герме.112 При насипването на вала кулиге са били включени в него, но отбранителната линия е била насочена на юг. Наличието на малкия ров откъм север може да се обяспн с пуждата от допълнително количество землена маса за вала по-ради тънкия почвеи слой в планипата.
Валът Мал ко герме (678) прегражда седловина в източното подножие на в. Церова чука (табл. XIV, 1) в направление север-юг. Ровът се намира източно от нзеипа. Валът е охранявал път, идващ откъм долината на р. Хад-жнйска, през Емпнската планина н горното течение на р. Двойпица за доли-пата на Камчия.
Валът в м. Могилите се намира на срещу положи ата страна на Церова чука (679). Прегражда седловина в посока северозапад (табл. XIV, 1, 2; XV, 1). Около него сс нздигат четири могили, вероятно от тракийско време. Дължината му е 350 крачки. В южната му част се вижда проход, през който с минавал път. Валът има два рова. Профилът, заснет от К- Шкорпнл (табл. XV, 2), минава през две от могилите. Според Шкорпил главкият ров с откъм изток, макар че на чертежа по-дълбокият ров е означен откъм запад. В разреза на насипа до прохода се виждала «опечена пръет».
Валът-Спасено, наричап още Преграда (680), сс намира в Камчийската плапииа, върху вододелното възвишение между реките Камчия и Елешница, южно от височината Османов юрт (табл. XVI, 1, 2, 3). Северно от него се нздигат няколко тракийски надгробии могилн.113 Прегражда седловипата в права линия с дължина 355 м. В източиия край е пресечен от стар път, нари-
111 К- Шкорпил, 1930, 210 — 214. Този вал неправилно е описап под имсто Малко герме у Р. Рашев, 1981; Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1980, №20.
112 К. Шкорпнл, 1930, 222 — 223. У Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1980, № 21 пелравилно обявен за рапносрсдновековен вал.
113 Една от тях е разкопаиа от П. Георгиев през 1974 г. (необнародвани резултати).
ТАБЛИЦА XIV. 1. Валовете Малко герме и Могилите (А —турски лагер, 1878 г.).
2. Валът в м. Могилите (по К. Шкорпил).
55
54
Изглежда, е натрупан изцяло от землено-камснпата маса, изкопана от рова.
Валът западне от Козница (177) лежи в линпята иа антнчната преград-на стена, която тук прекъева и се появява отиоео в м. Бялото градище (табл. XIII, 2).111 В отссчката между селото и спомеиатото градище стената преми-нава в пасип п ров. Западне от м. Дядови пиви до пресичането на вала от пътя Козичино Козница се намират останки от куда (табл. XIII, 1). Валът з..внва в дъга, насочва се на север и достига до дола Фидан бупар. Про-дълждва в северозападиа посока и се съедннява с камеяната степа при Вялого градище (табл. XIII, 2). В тази отсечка се намират останки от 7 квадратни каменни кули. Откъм юг-югозапад е изкопан дълбок ров, отделен от иасипа с берма. На места откъм север имя следи от тори, по-плнтък ров. К. Шкорпил смята, че южният ров е изкопан след изоставяието на вала и всригата от кули, конто според него са част от антнчната укрепителна система, която в този участък била обърната на юг, срещу онези, конто първоначално я нздигналк. По принцип подобна догадка е прнемлива, но може да се докаже само чрез разкопки. Защото не е изключено през античпостта тук да са съще-ствували само камеипите кули. Подобна верига от неевързани помежду си кули Шкорпил е документирал недалеч оттук, в м. Ниазларско герме.112 При иасипването иа вала кулите са били включени в него, но отбрапителната линия е била насочена на юг. Наличието иа малкия ров откъм север може да се обясни с нуждата от допълнително количество землена маса за вала по-ради тънкия почвеп слон в планивата.
Валът Малко герме (678) прегражда седловина в източното подножие на в. Церова чука (табл. XIV, 1) в направление север-юг. Ровът се памира източно от иасипа. Валът е охранявал път, идващ откъм долииата на р. Хаджи иска, през Еминската планина и горного течение на р. Двойница за долн-иата на Камчия.
Валът в м- Могилите се нампра на срещуположиата страна на Церова чука (679). Прегражда седловина в посока северозапад (табл. XIV, 1, 2; XV, 1). Около него се издигат четири могили, вероятно от тракийско време. Дължииата му е 350 крачки. В южната му част се вижда проход, през конто е мииавал път. Валът има два рова. Профильг, заснет от К. Шкорпил (табл. XV, 2), минава през две от могилите. Според Шкорпил главният ров е откъм изток, макар че на чертежа по-дълбокнят ров е означен откъм запад. В разреза па иасипа до прохода се виждала «опечена пръет».
Валът-Спасено, наричан още Преграда (680), се памира в Камчийската планина, върху вододелното възвишение между рекиге Камчия и Елсшиица, южио от височииата Османов юрт (табл. XVI, 1, 2, 3). Северно от пего се издигат няколко тракийски надгробии могили.113 Прегражда седловината в права линия с дължина 355 м. В източиия край е пресечен от стар път, нари-
111 К- Шкорпил, 1930, 210 — 214. Този вал неправилно е описан под името Малко герме у Р. Рашев, 1981: Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1980, №20.
112 К. Шкорпил, 1930, 222 — 223. У Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1980, № 21 неправилно обявен за раииосредновековен вал.
115 Една от тих е разкопана от П. Георгиев през 1974 г. (необнародвани резултати).
ТАБЛИЦА XIV. 1. Валоветс Малко герме и Могилите (А —турски лагер, 1878 г.).
2, Валът в м. Могилите (по К. Шкорпил).
55
чап в мииалото Касаба йол (обр. 11). Насипът е широк 15 м и висок до 3 м. Откъм юг има голям ров, широк до 15 м и дълбок до 2 м, а от север — малък ров, двойно по-тесен и плнтък. К. Шкорпил смята, че валовсте с двойни ро-вове първоначално били пасочепи на север и са пзползвани от Византия, а рововете откъм юг били изкопани по-късио, когато валовете били заети от българите. Тази възможност за вала Спасено е изключепа, тъй като наклонът натерена към юг правя отбраната му откъм тази страна пеаъзможна. Дължината му е 450 м.
Засега този вал е единственият от валовете в Стара планина, проучен чрез разкопки. Насипът е изграден от землсно-каменисгата маса, изкопана от рова (табл. XVI, 4, обр. 12). Най-долу се вижда част от т. нар. пионерка дига, която лежи върху заварен и я терен (пивото му не е достигпато). Над нея се редуват слосве от тъмнокафява глина и мергелей чакъл. Гребенът на насипа е оформсн от гл имеет пласт, конто е бил изкопан ст малкня севе-рен ров.
Валът Преградата (681) се Памира на около 1 км западио от Спасено (табл. XVI, 1: XVII, 1). Прегражда седловина между реките Дермен дере и Козя река. Сиоред К. Шкорпил има само един ров откъм югозападиата страна и а насипа, но се виждат следи от втори ров па североизточната страна. Дължината на вала е 225 м. Наснпът е широк до 15 м и висок до 2 м. Глав-иият ров е широк 13 м, допълнителпият — 5 м. До пресичането на вала от използвания и днес стар път се вижда, че насипът е изграден от кафява и жълта глина, загребала от рова.
Валът Еркесия при Риш (682) прегражда стръмен скат с наклон на запад по южния склон на възвишението Божурец иа около 500 м от най-високата точка на Ришкия проход (табл. XVII, 2, 3, обр. 13). Започва от отвесна скална стена и се спуска в права линия почти до нового лгосе Шумен — Карнобат. По средата и в северозападиия си край е пресечен от стари пътища. Дължината му е 500 м. Откъм юг има голям ров, широк до 10 м, откъм проти-воположиата страна - втори ров, двойно по-тесен. Насипът е запазел на височииа до 2 — 3 м. Изграден е от кафява и кафявочервена глина.
Валът Топрак герме при Котел (683) прегражда тясната долина на р. Кстлешница па 2 км южио от града, между7 Вълчи дол и Гръцки дол (Липов дол). Започва от склона иа възвишението Голче и в права линия достига до десния бряг на реката (табл. XVII, 4). Дължината му е 400 м, профилът па насипа и рова, разположен па южиата страна, е отчетливо изявен (табл. XVIII, 1). Насипът достига височииа до 3 м, дълбочината на рова е 2 — 3 м. Днес следите на този вал са нзцяло залнчени. Той е единственият от старо-планинските валове, разположен в речна долина. Причината е, че пътят от същинския Котлепски проход на юг е могъл да мине само през долипата и а реката и нейния пролом Демир капия, където през късната античност е била изграден а камеина стена (104).
Валът южно от Ботевград и Етрополе (684) затваря седловината Радина гора по билото на Етронолската планина. Намира се на южния скат на седловииата. На изток достига до подножието на в. Баба в м. Пирей. Дължината му достига около 10 км. Насипът е широк до 12 м и е висок до 2 м. Ровът се намира откъм южната му страна и е дълбок до 1 м. По средата на вала, откъм северната му страна, Шкорпил посочва следи от четириъгълно
ТАБЛИЦА XV. 1/2. Валът в м. Могилите. 3, 4, 5. Валът в м. Мурджа (по К. Шкорпил).
57
58
землеио укрепление. По предание валът бил построен «от българите срещу настъплението на турните в Загория».
В Стара иланина има още няколко земленн съоръжепия, споменатн в различии публикации па брагя Шкорпил като валове от периода на средно-вековието. Никои особеностн в разположеиието и конструкцията нм позволяв ат това мнение да бъде коригирапо.
Северно от Голица седловнната между височините Стоенчова чука, Мирчова чука и Мурджа е преградена от вал с ров на север (табл. XV, 3, 4).114 Дължината му е 160 м. През вала минава каменей път, широк 5 м. На около 300 м югоизточно, в м. Мирчовата стока, са запазепи останки от кула, строена според Шкорпил от «камък и тухли». Северната пасоченост насъоръ-жепнето показва, че датира от античната епоха или от периода XVIII — XIX в,
Южно от Цонево и непосредствено източно от кариерата Сини вир се намира землеио съоръжение, дании за което Шкорпил е залазил в необна-родваните си бележки.115 Прегражда седловина върху възвишеиието Гло-говсц. Дължината му е 1000 крачки. Разполага се на ссверния склон на въз-вишението, така че за защита е могъл да бъде използвап само насипът. В този вид съоръжението прилича на окон. Датира вероятно от периода XVIII — XIX в. До източпия му край има останки от камениа постройка, която Шкорпил нарича «стражница».
От времето на този окоп, изглежда, датират и три землени съоръжения в западната част на Върбишката планина, между реките Брестова при Риш и Елешница при с. Тушовица. Две от тях — валът в м. Таукчи тепе и при седловнната Буюк копак116—са спомепати у К. Шкорпил, без да садатирани. Плапът и профилите па иървото съоръжение, запазени в архива на Шкорпил, показват, че насипът е издигнат по ръба над стръмен соверен склон и е бил иасочен срещу противник откъм север.117 Аналогично разволожение има н съоръжението между в. Дебслец и седловнната Буюк копак, където Шкорпил е отбелязал следи от туреки лагер от 1877 г. (табл. XVII, 2).118 По същия начин върху северен склон са разположенн съоръженията в м. Топал кая11® и Еркесията в м. Дурбалийски кндик.120
Окоп върху северен склон е и «валът» в м. Ветрила при Жеравна (табл. XVII, 4). Още К. Иречек се е запитал дали той не е граница между мерата на Котел и Жеравна.121
Неясно остава устройството на един вал южно от Врачсш, за конто К. Шкорпил получил сведения, но не успял да види.122
314	АКШ, а. е. 615, л. 26, 27.
115	АКШ, а. е. 615, л. 30, 31.
116	К. Шкорпил, 1905г, 535 — 536.
117	У Д- Евстатиев, Р. Рашев, 1980, валовете № 26, 27,28,29 са посопели като раяио-срсдновековни.
118	К. Шкорпил, 1905г, табл. СХП.
118	АКШ, а. е. 605, л. 36.
120	На 5 км югозападио от с. Риш, Шумеяски окръг.
21 К. Иречек, 1974, 784.
122 АКШ, а. е. 616» л. 4.
ТАБЛИЦА XVI. 1. Валовете Спасено (Преграда) и Преграда. 2, 3. Валът Спасено (по К. Шкорпил). 4. Профил и разрез на вала Спасено (но автора). Легенда: 1. Снво-черпа пръет. 2. Тъмнокафява глина. 3. Мергелей чакъл. 4. Сивокафява глина.
59
В района на Котел са запазени останки на още 4 землей и съоръжения. Ед но от тях — валът при Зелена моравя — Шкорпил е описал през 1905 г.,123 за другите три давни се откриха в пеговия архив. За датировката нм не може да се каже нищо определено поради липса па конкретни давни. Разположени са встрани от главния планински гребен и преграждат пътища, конто водят на запад, към столицата па Второто българско царство, когато Котленският проход все още е запазвал значеиието си. Това ин кара да смятаме, че тези съоръжения са издигнати през XII — XIV в.
Валът при Зелена морава (740) прегражда тясна седловина между во-досборните басейни па Тича и Голяма река (табл. XIX. 5. 6, обр. 16). Дължи-ната му е 240 м. Насипът е широк 9 м. височината му достига 2 м. Аналогич-ии размери има ровът. През просеката в югоизточпия край на вала минава път към билото па Лиса планина, долината на Стара река, прохода Вратпик и Търново. Валът е охранявал премипавансто към билото на планината, иа-сочеп е на изток.
На този път е имало още един вал, днес вече заличен, следи от конто е видял К. Шкорпил в началото на века в м. Кръста при Стеврек (739). Мсст-ните жители го наричали Еркесия.
На пътя от Котел през Елена за Търново се разнолага трети вал. Той се намира при с. Радинка (738). Прегражда малка седловина до началото на един от потоците, конто дават началото иа р. Тича (табл. XIX, I, 2). Насо-чен е на запад.
На западния склон на възвишепието Голче при Котел има останки от вал, конто Шкорпил е склонен да приеме за продължепие на вала в долпна-та на Котлешница (683). Вторият вал (741) има форма на дъга, обърната па северозапад (табл. XVIII, 2).
Все в този район, в м. Балафура, ссвероизточно от Кипнлово, са запазе-ии следи от три успоредпи вала, разположени върху склона на възвишенисто Буюк меше (табл. XIX, 3, 4). По начин па разположепие напомнят скопите във Върбишката планина.
На края трябва да бъде отбелязано и съоръжението при сграднте иа горското стопанство при Топчийско. Авторът, конто пръв съобщи за него,124 го смята за землей вал от ранното средиовековие. При нашия оглед през 1978 г. се установи, че това е каменна степа — одна от аптичните прегради в Източна Стара планина (165).
Към землените съоръжения по южната граница принадлежи и валът Еркесия, между Марнца и Черно море (686). Той прегражда изцяло стратегический коридор, през конто се е извършвало движението на войските по време на военпи действия между България и Византия (табл. XX, 1). Започ-ва от северната стеиа на крепостта източно от Симсоновград, конто според Шкорпил може да се отъждестви с Макроливада (табл. XX, 2). На 2 — 3 км южпо се намират останките на средновековната крепост Констанция.125 Насочва се иа север и минава през античната крепост южпо от Богомил.
123 К. Шкорпил, 1905г, 536 — 537.
124 Ст. Недев, 1973, 224.
125 Д. Аладжов, 1975, обр. 4.	.
ТАБЛИЦА XVII. I. Валът Преграда. 2, 3. Вал южно от Риш. 4. Валове между Котел и Жеравиа (по К- Шкорпил).
61
Севсроизточпо от селото пресича.р. Сазлинка. Продилжа^а в североизточно направление, мипава през р. Овчарица (габл. XX, 3; XXI, I) и слсдва посо-ката й до с. Скалица, където пресича вододелната височииа, свързваща Ма-настирските и Светим ли йските възвишения. Достига р. Туиджа при Теиево, появява се отиово иа левия й бряг и като запазва североизточно направление, достига до с. Люлин. Променя посоката си в източна посока, мнпава по юж-ните разклонения на възвишението Бакаджик н следва южния склон на вододелното възвигпение между рекнте Средецка и Русокастренска. Завърш-ва до блатнстия бряг на Мандренското озеро, на около 1 км северпо от т. нар. Долно градище при Дебелт (табл. XXI, 2). Тук от вала се отделя клон на североизток, конто с минавал през провлака в езерото. В края на мдиалия век местии жители номнели, че достигал до брега на моретов .енчуковите градпни южно от Бургас.
По цялата дължпна на вала — 131 км — е изграден само < ~йн лагер. Той се намира при с. Люлин (687) Тук е минавал най-важпиат от пътищата, пресичащи вала. Пьтят е следвал долината на Тунджа, изкачвал се е върху разлатото вододелно възвишение, отдслящо водссборнитс басейпн на Черно и Бяло море, и по него е достигал до Карнобатските възвишения и разлоло-жената там крепост Маркелн (195), евързана с войните между България и Византия. Лагерът при Люлин има неправилпа полукръгла форма (табл XXI, 3). Издава се пред вала и е конструктивно евързан с пего.
Като лагер към вала вероятно е изградено и укреплението при Дебел! (688). Днес то е почти заличено, но планы на К- Шкорпил, снет в края на миналия век, ни показиа очертания на неправилен четирныълник. В иегова-та вътрешпост се намира каменка крепост със силно издьлж.ла нрнъгъл-на форма (табл. XXI, 4). Крепостта принадлежи на аптпчнпя и ракносредио-вековеп град Довел г, превзет от войскитс иа хан Кр?м проз 812 г. Зсмлепито укрепление вероятно е издигнато след изселването на жителите на грап. t през същата година. То ще е било пзпол звано като флангов лагер, охран я ващ подст ъпнте към вала откъм морето.
Рркесията с съставена ог пасип и ров, насочеи иа юг. в различна ст*-пен на запазсност (габл. XXII, I — 8). Днес в по-голямата си част те ri силно обезличепи вследствие на интензивната обработка на .; смята. Устройс1вото на насипа е проучено при Люлин (табл. XXII, 9). Изграден е от землено-камеипата маса, изкопана от рова. На отделяй места се проследяват тънки ивицн или ядки от различно оцветсна пръет и големп камъни. Ровът се вряз-Еа в меката скала и поради това склоновете му в долпата част са почти отвес-ни. Насипът, ограждащ лагера, има аналогично устройство (табл. XXII. 10, 11, обр. 14). В чегшата част са били употребени големп камъни с пел д бъде предотвра гено евлкчането на землената маса.
Датировката на тоаа най-голямо землено съоръжепие у нас е била рьз-глеждана многократно. Изграждането му се евързва със събития от българо-византийските отношения през VIII — X в. Издигането му през ранпото средновековие се потвърждава и от данните на археологического проучване. В насипа са намерёни ксрамичии фрагмента, най-късните от конто датират от VIII — IX в.120 При прокопаването на рова е бил пресечен водопроводы 12
12В Д. Овчаров, 1970, 453.
ТАБЛИЦА XVII1. 1. Валът Топрак герме при Котел. 2. Валът на възвишението Голче при Котел (по К. Шкорпил).
62
63
на античною селище в м. Манастира, северно от Люлин. Тези данни обаче не прсдлагат опории точки за по-точно датиране.
Обикновсно се приема, че валът е издигнат, за да ограничп територията на областта Загоре, която според хропиката па Георги Монах и българския превод па хроннката па Симеон Мстафраст и Логотст била отстънена на хан Тервел.127 Във възпронзведения от Теофап текст на договора от 716 г. па-раграфът за границата е предадсн лаконично и неясно: «Договоры очсрта-вал граница!а от Милеона в Тракия.»128 129 Вече е отбелязано, че е малко вероятно отстъпвапето на зеки в Тракия да е стан ало през иаруването наЮсти-ниап12у и че пасажът у Г. Монах и използвалите иеговою съчппеиие по-късни хронисти е интерполяция. Най-авторнтетните източнини за VIII в. — Тео-фан и Никифор — не съобщава! нищо както зв отслъпвансто па тази облает през 705 г., така л за предполагаемою н връщане към Византия през 856 г. Липсват иреки указания и за евързването на Еркесията с договора от 716 г. Загадъчпата Милеона се отъждествява с Манастирските възвишения180 или се търси в север ните поли на Странджа.131 Изказано е и мнение, че става дума за милиарните камъни по античния път край южните склонове на Стара иланмна и че границата между България и Византия е съвпадала с посо-ката иа този път.132 Изграждапето на вала през VIII в. се изключва от тра-сето на неговия източен край. Зад вала, т. е. в българска територия, остават пристапищата Апхиало и Месемврия, българско владение са били разполо-жспиге непосредствепо южно от него градове Девелт и Созэпол. Няма сведения за присъединяването на тези важни военни пунктове към България през VIII в. Те са завладенп по време на победоносната война от 812 г., когато най-рано с могъл да бъде изднгнат валъг.
Едва трупа автори поддържат становището па К. Иречек, че Еркесия-та е изградена по врсмето на хан Омуртаг, след сключваието па 30-годишння мирен договор.133 Локализирането па някои пункгове от трасето на границата доста на юг от Еркесията се обяснява с нредположепието, че пограинчните валове са били пзграждани по-иавътре от действителната граница.134 * Но два пункта съвпадат с посоката на Еркесията; нещо повече, те отбелязват двата края на вала — Дебел г и Констанция (при Симеоновград). Вероятно и други!е сс намират в непосредствена близост с иеговою грасе. Например «двата Авролева» според пас сс отъждествяват с по-голяма вероятност с Манастирските и Светиилийскнте възвишения, отколкою с Бакаджиците130 или Сакар и Дервишката могила.136 Именно между тях мииава валът.
Връзката между вала и трасето на границата от 814 г. не подлежи на съмиенпе. Въпросът е в това, дали зон е издигнаг след уточияването й, как-то е най-логично да се приеме, или преди това. Ние приемаме, че това импозантно военно погранично съоръжение не е могло да се появи като последица
127 в. Н Златарски, 1970 , 241 — 243.
г28 Извори, VI, 285.
129 В. Бсшевлиев, 1959, 12 — 13.
139 Извори, VI, 285 и пит. там л-ра.
1»1 Срв. пак там мнението на В. Бсшевлиев.
133 г. Цанкова-Псткова, 1960, 130 — 132.
183 Срв. л-рата у П. Коледаров, 1979, 34 — 36.
134 П. Коледаров, 1979 , 36.
1® В. Н. Златарски, 1970, 240.
Jsti П- Коледаров, 1979, 34.
64
19,	Нова Черна. Землей лагер.
20.	Големият землей вал
21.	Големият землей вал
22. Плоска. Северната линия на укрсплението
23. Плнска. Разрез на вала западне от севериия вход
24. Плиска. Разрез на вала източно от северния вход
25. Пляска. Разрез па могнлосбразпия наемп в изтечнкя вход

I
32. Карнобат. Землено укрепление
33. Дунавец-запад. Разрез на източназа линия на вала
34. Малък Преславец. Общ иэглед към землсното укрепление
3S. Полина. Ошечатъни от чимов* нърху глннена подлежка
от мирен договор в район, конто има първостепенно значение за сигурността на внзаитийската столица. Той е издигнат в период на война, когато българската държава е разполагала тук съе значителни военнн сили. Такъв е пс-риодът от 812 до 814 година. Хамбарлийският падпис-заповед, изсечен именно по това време,137 съобщава, че двете крила на българската войска са съередоточени около Берое (дясното) и Созопол — Девелт — Ранули (лявото), т. е. в двата края на Еркесията. Това съвпадение едва ли е случайно. Валът ще е бил издигнат преди нормализирането на отношенията между двете страни като знак за откъеването на тези земи от Византия и присъедипяването им към България. Изграждането на това импозантно съоръжение за кратким период от 812 г. до 814 г. само на пръв поглед изглежца невъзможио. Българската администрация е имала па разположение пленники, конто е могла да нзползва. Изграден преди сключваието на договора, валът с поставил импе-рията пред евършен факт. Посоката па иовата граница ще е била продикту-вана и съобразена със съществуващото съоръжение.138 Неговият фланг откъм морето е осигурен чрез овлэдяваието на бившите византийски пристанища, а откъм запад — чрез прокарването на границата по севериитс скло-лове на Родоните.
И така, валовете по южиата граница са изградепи на два етапа. Първо-началпо се появяват валовете в Стара пламина. За разлика от антнчиите преградив степи, конто затварят всички оеиовни проходи и почти всички техни разклонения, валовете охраняват само онезн пътища, конто продължа-ват да се използват и през ранното средновековис. Техният брой з сравнение с античиостта сил ио намалява. Л1ногобройиите античнн укрепптелнн съоръжеиия загубват значението си, частично се използваг само онсзи, край конто мииават средновековппте пътища. Тази грамадна система от крепости и преградив стеки, изградсна с фронт на север, изведнъж се ок .вга неизпплзваема. Проз втория етап е изградсна Еркесията. Тогава старо-планинските валове се превръщат в тилови укрепления, използваии само при нужда.
Западни те погранична валове преграждат равнинния коридор между Дунав п северните предбалкански възвишения (табл. XXIII, 1), западне от р. Искър. Геоморфологи ята, флорага и фаупата на този район имат иодчер-тано степей характер. Той е равен, безводен, лишен от условия за уседнал живот. През античната епоха тук селища почти няма, дорн днсс те са разпо-ложенп само иокрай реките и по перифернята на равиипата. Между реките Искър и Лом са запазепи останки от три успоредни вала.
Островскнят вал (694) за почва от р. Дунав при Остров (табл. XXIII, 1). В югозападпо направление пресича вододсла между Скът я Гостплица, ммпава западне от Тпънак и достнга до подножнето иа впеочипата северо-западно от Габаре. Дължината му е 58 км. Ровът се намира запглио от паси па, който вследствие на механизнраиата обработка на земята значително е променял първоначалната си височина. До северния край иа вала, .на висо-чината Алибаш при Остров, К- Шкорпнл отбелязва остан ките па т. нар. Островско кале (табл. XXIII, 2) и следи о г полузаличено землеио укрепление, вероятно евързаио с охраната на вала (695).
Островскнят вал не е проучваи чрез разкопки. Шкорпил бе забелязал,
t37 I. Venedikov, I960. .264.
38 Р. Рашев, 1978, 54.
Старобългарски укрепления...
65
че до иресичането му от пътя Кнежа — Оряхово валът с прорязан от настлан с каменни плочи стар път, конто според пего е римският път Ескус — Монтана. Встраин от пътяровът билзапълнен от пръстта, произхождаща от пресечения насип. Така се получава едно недоразумение; срсдновековен вал пресечен от римски път? То бе нзползвано от Д. Крънджалов като доказа* тслство за отхвърляие българската припадлежност на съоръжението. Валът бе приписан на доримското местно население.139 По повод па особепата прц-страстност на този автор по втпроса за произхода на земленпте укрепления у нас неговият рецензент бе посочил, че не е изключено «римският» път да се окаже обикновен турски калдъръм,140 какъвто е в действителиост.141
Хайрединскнят вал (692) се намира на 42 км западне ог Островский. Започва от брега на Дунав западпо от Козлодуй (табл. XXIII, 3). Насочва се на юг и достига северно от Хайрсдин (обр. 17), пресичайки рекнте Коз-лодуйска и Брестовец. Тук валът се разклопява вилообразно (табл. XXIII, 4). Западният клон, дълъг 4,8 км, достига брега на Огоста срещу с. Мана-стирище. Източният, дълъг 3 км, се губи в Хайредин, заличеп при подравня-ване на дворове п строителство па къщи, но първоначално е достигал до брега на Огоста. Дължината на вала е 21 км.
Валът бе проучен през 1978 г. в сектора непосредствено северно от Хай-реднч (габл. XXIII, 5).142 Насипът е широк в основата си 12 м, висок е днес 2 м (обр. 18). Изграден е от землената маса, изкопана от рова и натрупана във вид на неравномерен Пластове. Най-горннят пласт е съставен от естествен чакъл, конто покрива почвепите Пластове и ги предпазва от размиване. Стоните на рова в долната част, врязэиа в чакълестия пласт, са почти отвес-ни. Дъното е равно, шнрината му е 2,5 м. Горе ширината му достига 10 м, дълбочнната - - 3,5 м. Между пасипа и рова не е имало берма. Не се откриха следи от дървени конструкции (палисади). В този участък валът е нздигпат върху терен, на конто преди това не е имало поселение. Това затруднява да-тировката му, конто засега се основава само на западиата насоченост на рова. Може би повече давни ще предложи проучването иа земленото укрепление, разположено до северная край на вала, в м. Килер баир на брега на Дунав (табл. XXIII, 3). Връзката му с вала днес с заличена, но от плана на Шкор-пил се вижда, че югозападпата му страна се насочва към него под остър ъгъл, което е нехарактерно за разполагането на землени укрепления до валове. Може би това укрепление не е съвремепно на вала, а на почти унищожената днес каменна крепост от антнчната споха па същото място. На повърхността на двете укрепления се откриват фрагмента от късноантична керамика.
Ломският вал (689) започва на брега на Дунав, на Зкм източно от Лом (табл. XXI11, 1). Югоизточно ог града, па хълма Майму п баир, до вала са запазени останки от малко землепо укрепление, днес силпо обезличено (690). На юг валът мипава през обработваема земя и до пресичапето му от шосето Лом —Михайловград е почти заличен. Минава през землищата па
39 Д- Крънджалов, 1948, 53 — 54.
110 Д. П. Димитров, 1945, 152 сл.
141 Сведеннето дължа на Б. Николов.
>12 Разкопкн на Р. Рлшев и Б. Николов.
ТАБЛИЦА Х»Х. Валове около Котленския проход. 1, 2. Радинка. 3, 4. Кнпилово (по К. Шкорпнл). 5, 6. Зелена морава (по антора).
67
селата Замфирово, Трайково, Расово и достигало р. Душилпииа. Продължава южно от реката през землищата па селата Якимове и Дългоделци и на 800 м югопзточно от последнего село завършва па брега па р. Цибрица. Валът по цялата си дължина — 25 км — следва равни места или обърпатп па запад склонове. Ровът навсякъде се намира западпо от насипа (обр. 15).
На около 5 км сг южнкя край на вала и източно от с. Якимово се Памира ранносредновековно землено укрепление. По време на разкопки са откри-ти разнообразии находки, част от конто са обнародваии.143 В прсдварителпия отчет за датировката на укрепителните съоръжсния на селището е изказано мнение, чс то принадлежи на траките. Това становище прсдизвпква засега редица резерви, конто ние споделяме.144 Съдейки по мсстоположенисто па укрсплепието, нпе го определимо като флангов лагер на Ломския вал.
При проучването на вала в района на Дългодслни и Расово145 е уста-новено, че насипът, чиято горна част днес е унищожепа, е бил кзграден от загребаната от рова пръет. Ширината му достига 10 - 15 м. Ровът е широк 10 м, дълбочината е 3 — 3,5 м. Дъното с равно и оформено във вид на траншея, широка 2 м. Макар че графнчните изгледи на разрезите не са публику-канн, от описэнията е ясно, че по размери и устройство Ломският вал ианомия Хайрединския. Успоредното разполагане на западните погранична вало-ве бе дало повод на В. Н. Златарски да предположи, че те отбелязват три последователи и разширепия на границата.146 Каю се вземе пред вид незна-чителното разстояние между тях, това е малко вероятно. По-скоро те образу-ват единпа, дълбоко ешелонирана укрепена линия, изградепа в непродолжителен срок от време.117 Протпвникът, срещу когото са били насочсни тезн валове, е могла да бъдс аварската конница. Изграждането и активного им пзползване трябва да се постави най-общо от края на VII до края на VIII в. След началото на IX в., когато България разширява тернторията сн на запад I! северозапад, те се превръщат във вътрешни укрепени линии. В тази част па долнодунавската равнина трите вала са нов момент в историята па укре-пителиото дело, различии по размери, конструкция и предназначение от най-блнзкитс антпчнн крепости. Те просъщсствуват само едпо столетие, пре-дп да загубят завинаги първоначалното си значение.
Валосете по сееерншпа граница се разполагат южно и северно от Дунав. Южно от реката са запазенп следите па два вала — Беленския и Тутра-капскня.
Валът при Белене (698) прегражда заблатена нвица ог дунавскня бряг южно от града (табл. XXIII, 6). Започва от брега на Вратинското езеро при с. Бяла вода, минава северно от с. Деков и завършва на брега па езерото Балтата. Дължнната му е 13 км. Наснпът и ровът са значително обезличени. Ровът е иассчен на север, в тнла на античната крепост Димум. Това, струва
143 Ат. Милчев, 1963.
114 Ст. Станчев, 1963, 10.
145 Г. Александров, 1980, 202 — 205.
11в В. И. Златарски, 1970, 210.
117 Ж- Аладжов, 1975, 117—122.
ТАБЛИЦА XX- 1. Валът Еркесия. 2, 3. Западем край па вала Еркесия (по К- Шкор-пил). А, Б, В. Антнчни крепости.
68
69
70
ни се, нс позволяв» датирането му в античния период118, независимо от имею Траянов вал. Валът е охранявал удобпите за преминаване места по реката около Беленския остров.
Валът при Тутракаи (702) е най-сложното по плач землепо съоръжение у нас. Започва иа брега на блатото в северозападнитепокрайнини па Бръшлян (табл. XXIV, 1). Началото му е образувано от два клона, конто след 500 м се съсдинясат. Валът следва едва забележнмия ръб на първата пезаливпа тераса па около 2,<5 км от брега на Дунав. Минава край селата Бръшлян, Нова Черна, Старо село и завършва в подножието па височпната Боблата на 3 км западно от Тутракан. Дължината му е 16 км. Поради дългогодишиата обряботка на зенита пасипът и ровът са почти навсякъде заличенп. При разрез, паправеп северно от Старо село, където местните жители наричат вала Малдан (?), от насипа е запазепа само най-долната част на височина до 0,30 м.149 Тя с съставена стсивочерна пръет, съдържаща керамични фрагмент» от късиожелязпата епоха. Под вала лежи културен пласт на селшце от също-то време.
Откъм гожпата страна на вала са разположени 4 землени укрепления-лагери-
Лагер 1 при Бръшлян (703) за разлика от останалите се долеива до север ни я клон на вала (табл. XXIV, 2). Размер и 200/180 м, площ 36 дка. На повърхността не се забелязват следи от живот, но непосредствено южно от него има останки от селище с керамика от IX — X в.
Лагер 2 при Бръшлян (704) се намира на 2,5 км нзточно от първия лагер и на 50 м южно от вала. Има форма на четириъгълпик с размери 170/115 м и площ 25 дка. Частичного прорязване на иеговия вал показа160, че в централ-ната му част с била изградена степа от чимове, коего е характерно за край-дунавските укрепления (табл. XXIV, 3).
Лагер 3 се намира на 4,5 км неточно от лагер 2, северно от Нова Черна (705). Разположен е па 80 м южно от вала. В план представлява четириъгълпик с размери 176/214/183/192 м и площ 36 дка (табл. XXIV, 5, обр. 19). Засега този лагер с единственият, проучен частично чрез разкопки.161 Пър-воначално тук е била изградена крепост, разрушена около V в. Селящего продължава да съществува до VII в. Открити са следи от присъствие па ран-нославянско население. Земленото укрепление се датира от разкопвачите непосредствено след разрушаването на крепостта, т. е. в V VII в. Действи-телно земленият вал иа източната линия лежи направо върху останките на източния зид на крепостта, по под него нзцяло остава и културният пласт на късноантичного селище. Земленото укрепление се е появило след изоста-вянето на селището и върху неговите останки най-вероятно през VIII — * 163
18 Д- Джоиова, 1979, 54.
Разкопкн на автора през 1973 г.
Л® Сондаж на автора през 1975. В Регистър 3218 погрешно означен като антична крепост, Ат. Милчев, Ст. Ангелов, 1970, 1,—24.
163 Р. Рашев, 1975.
ТАБЛИЦА XXI- 1. Валът Еркесия между Трояново и Еленово. 2. Източен край на вала Еркесия. 3. Лагер при Люлин. 4. Землей лагер и каменяа крепост при Дебелт (по К. Шкорпил).
71
72
Лагер 4 се намира па 4,5 км занадно от лагер 3 и на почти такова раз-стояние северно от Старо село (70G). Връзката му с. вала е била разрушена още в начал ото на века (табл. XXIV, 4), по както може да се съди по твърде голямото разстояпис между' южната му линия и вала, тонне се е долепвал до вала, а е представлявал самостоятелно укрепление. Запазеии размери: 230/ 200/190/190 м, площ около 40 дка. Днес е изцяло заличепо.
Двата вала покрай десния бряг на Дунав са били предназначен и да охраняват ниски блатисти тераси, през конто е могло да се проникне на юг. различието в устройството им трябва да се обясни с това. че Тутраканскнят вал се намира непосредствепо северно от цектъра на държавата и за неговата охрана са били взети осовели мерки, докато Белснският вал охранява второстепенен участък от брега встрани от централната облает. Неговите защитимая вероятно са имали задача да пазят тила па западнпте по граничим валове.
Северно от Дунав са заназени останки на три вала. Два от тях са раз-положени между Дунав и Карнатите. Народного предание приппсва изграж-дането им на Баба Новак и ги парича с неговото пме.
Южната Новакова бразда (872) вероятно е изградена преди Северна-та Новакова бразда. Започва на левия бряг на р. Олт в м. Руска Вачилор при с. Сприпчената. Насочва се иа изток и пресича римската укрепена линия Лимес трапсалутанус. Премниава през долината па р. Ведя, достига гр. Александрия и южно от с. Драганещи завършва на брега иа езерото Гряка на около 30 км североизточно от Гюргево. Дължината на вала е 120 км. Ровът се намира северно от насипа.
Валът не е проучвап чрез разкопки. В румънската литература той се причислява към паметницитс на римского строителство и се тълкува като укрепление за защита на крепостите по десния бряг на Дунав и преди всич-ко на Нове.153 Датира се във П в. без каквито и да било археологически дока-зателства. Тази датировка е твърде проблематична. Премълчава се например отсъсгвието на система от лагери и пътища. характерам заримските валове, и преди всичко фактът, че Южната Новакова бразда пресича римская Лимес трансалутанус. Този факт дава основания на други автори да го отнесат в III — IV в.,154 което не е възможно, тъй като през този период римските укрепителни съоръжения в Дакия са били изоставеии. Най-вероятно из-граждането на този вал може да се евърже с укрепителпнтс работи на Пър-вото българско царство.
Северната Новакова бразда (873) е най-внушителният паметннк на старото землеио строителство на полуострова със своята дължина от 300 км. Започва от брега на Дунав, южно от с. Хинова. Първоначално има направление югоизток. При с. Кланов промепя посоката си на изток, пресича до-линага на р. Жиу и достига Крайова. Извива в дъга, обърната па север, от-ново се насочва на изток, пресича долината на р. Олтец и южно от с. Бранко-вяну пресича пътя, конто евързва крепостите от римската укрепена линия Лимес алутанус. Появява се на левия бряг иа Олт и сс насочва па северонз-
R- Vulpe, 1961, 374.
R- Vulpe, 1968, 257 — 258.
ТАБЛИЦА XXII. 1 —8. Профили на вала Еркссия (по К. Шкорпил). 9 —11. Раз-реэн на вала Еркссия (по Д. Овчаров). Легенда; 1. Сивокафява пръет. 2. Жълтозелеиа ръет. 3. Жълтокафява пръет. 4. Сивочерна пръет. 5. Чакъл. 6 Бяла пръет.
73
рк. При с. Урлнснп пресича вала на римската укрепена линия Лимес трап-алутанус. Продължава на североизток в слабо начупена линия, креенчай-и цолннпте на реките Арджеш, Яломпца и техиите прктоци. Достига до |1лоещ и се г-би на около 30 км ссверонзточно от града, на брега на р. Кризов. Насшгьт е значително снишей. Ровът се намира северно от насипа. । И тозн вал в руыънската литература се отпася към римскитс укрепи-|елни съоръжеиия. Твърди се, че се е появпл след изоставяпето па укрспн-[•елнтпе линии по р. Олт през IV в. и е дело па Константин Велики.166 Смята Ее, че пресичането на тези линии, изоставепи през 111 в., е достатьчно дока-Лателство миваващият върху тях вал да се датира ведпага в IV в. По изглеж-ha иеобясннмо това преорнентирине на фронта на укрепленнята от нзток на Ьевср, изоставянсто на системата от крепости и сгроителството на един вал, 1гю чието 300-километрово трасе чяма нито един лагер. Източно от Олт, в днешиа Мунтсння, са известии само 5 римски крепости. Тозн район нс с бил включен в граничите па пмпсрията и хкрепявансто му би било безпред-метио. Изглежда също така необясннмо голямото отдалечаване на този «римски» вал от укрепепата линия по брега на Дунав. Тези факти са доста-тъчпи да се постави под съмнспие античната припадлежност на вала. Него-вата северна насочсност иозволява да бъде определен като звено от укрегти-телната система на Първото българско царство. Със своята посока, перпен-|дикулярпа па римските укреиенн линии край р. Олт, тон буквалио зачерква изградепата прели това линия от крепости и пътища.
। Северният бесарабски вал (870) прсгражда ссверната част на Прутско-I Днестровскою междуречие. Започва от брега на р. Прут при Леово. Насочва I се на изток-северонзток, пресича долппите на реките Сарата, Когълник и I Ботна. Минава покрай сслата Салкуца, Займ, Ново Каушани, Киркъсщп.
Завършва на деспия бряг на Днсстър, па 16 км южно ог гр. Бендер, кътето се е иамирал един от пай-често използваните стари бродове на реката. Дъл-жината му е 106 км. Ровът навсякъде с северно от насипа.
Въирекн многобройните споменавапия в литературата датата на вала е предмет на спорове поради л и пса на конкретии дани и от археологическо проучванс. По i рядниня в румънската литература той се приписва на рим-ляиите въпреки факта, че в тозн район липсват селища, конто могат да бъдат определени като част от римскага селнщпа система на Долния Дунав. Р. Вулпе приписва вала на готите от врсмето на Атанарих, избирайки ги из-между евентуалните му строители «хунп, готи, авари и прабългари».166 Пространиите разсъждения на автора в ползя на готската иринадлежиост не са убедителпи. Валът не с съоръжение, нздигнато като укрепление срещу очаквапото нападение на противник, какъвто е случяят с готите и хуните. Неговата дължпна показва, че той е граница на държава, която се намира южно от вала п че в гози район единствен© българската държава от VII —
165 R. Vulpe, I960, 319.
156 Р. Буль ле, I960, 265 — 267.
ТАБЛИЦА XXIII. I. Валовете и Западня България. 2. Крепост до северния край на Островския вал. 3. Крепост и землепо укрепление до ссвсрния край на Хайрединския вал (по К- Шкорпил). 4. Южен край на Хайрединския вал. 5. Разрез на Хайрединския вал — по автора. (Легенда; 1. Чакъл. 2.Сивочерна пръет (хумусен слой). 3. Червеникава пръет. 4. Жълтобелезникава пръет. 5. Сивожълта пръет. 6. Сива пръет. 7. Черна пръет. 8. Сива пръег.) 6. Валът при Белене (по К- Шкорпил).
74
75
76

X в. е била заинтересувана от неговото строителство. В напита литеоатура той се смята обикповено за част от укреплснията на Аспаруховия Онгъл. Цие вече изказахме резервите си по това становище. Успорсдното разполо-женпе па цвата бесарабски вала показва, че те са издпгнатц в различно време. Ако южннят може да сс определи като северна Гранина на летите, контроли-раии от Аспарух до 680 г., северният ще се е появил по-къспо, най-всооятно в началото на IX в., когато в този район са преселени и настанени като федерат» византийските ллепници от Тракия.157
Разгледаните дотук валове са били издпгнати по гран пиите на Първото българско царство. Запазепи са остзнкпте па още един вал. конго никога не е бил гранична линия. Пздигпат е във вътрешио-’тта като вътрешпа укрепеиа линия пред най-уязвимия подход към централпата облает на държавата. Това е т. нар. Голям землей вал между Дунав и Черно море (874).
Големият землен вал (табл. XLIII) с най-вн\шитслното землепо съоръ-женпе на Балканский полуостров, макар че дължн1,г>та му е няколко пъти по-малка от тази на Северната Новикова бразда. Край него са изгргдени па два етапа лагери, конго образуват изключително здраво укропена линия, чиято непопстъпност е била подсплвапа от естествен» ге прегради пред фронта н по фланговете на вала.
Валът започва па брега на Дунав при Кокнрлсни. В първите 4 км на изток е бил н аси пап върху по-стари я Малък землен вал. Отдел я сс от него н достига до м. Гура гермелслор па брега на долината Карасу. Тук валът прекъева па разстояиие 12 км, тъй като високяят и стръмен южен бряг иа долината практически е недостъпсн. Появява се отпово в м. Петре западне от Меджидия н като следва брега па долината в права линия, достига до тара Доробанцул. Тук е пресечен от по-новпя Каменей вал. Отклонява се на югоизток и следва северния склон на възвишенпето Герме баир. Северно от с. Валул луи Траян отново се насочва иа изток. преепча Ala л кия землен вал при тара Медея, западно от Констанца (табл. XXVI, 1), и завършва на брега на Черно море на 1 км югозападно от античната крепост Томи. Общата дължина на вала заодно с пеукрепената отсечка с 54 км.
Валът е съставеп от землен пасип и два рова. Главният ров е от север, второстспекният — от юг. Обикновепо северният ров е по-широк и дълбок (табл XXV, 2; XXVI, 1 - 3), но в отделим сектори южният ров по ширина и дълбочина се доближава до северния (табл. XXV, 1, 5). Насипът е широк до 15 м, внеочината му в отделяй участъии достига до 3 м (обр. 20, 21).
Валът е проучван чрез разкопкн в три места. Па брега па Дунав при Кокнрлсни насипът е натрупан от жълта глина, прорязана от хоризонтални прослойки черна пръет (табл. XXV, 4).156 В подпожисто на н аси па е била натрупана черна пръет, може би пронзхождаща от северния ров. Вероятно долната му половина с насипът на заварения Малък землен вал. В терена, върху който е натрупан защитният пасип, са открнти керамичпи фрагмент».
В. Тъпкова-Заммова, 1976, 29. ₽. Diaconu, 1975, 203 — 206.
ТАБЛИЦА XXIV. 1. Валът при Тугрикам. А. Лагер при Старо село. Б. Античната . РУ‘л°ст Апиарвя. В. Лагер и крепост при Нова Черна (по К. Шкорпил). 2. 3. Лагер 1 2 '1Ю автора). 4. Лагер 4 (по К. Шкорпил). 5. Лагер 3 (по Ат. Милчев и Ст. Ангелова), генда: 1. Чимове. 2. Сивочериа пръет. 3. Ров. 4. Късноаитичен терен.
Най-късии сред тях са рзиносредновековннте о г IX в., по конто разкопва-чът П. Дякону датира целия вал в това време. Фрагментите принадлежат на гърнета с украса от врязани хоризонталии линии и снопчета от коси линии по плещите. Тази украса е характерна за периода IX — X в.159
В разреза при Меджидия е проучен пълнинт профил на вала (табл. XXV, 5).160 В основата иа иасипа сс проследяват два хоризонталии пласта от х уму сна пръет, произхождаща от пай-горната част на терена, прокопан от рова Над тях е ««трупам дебел слой от глина със стръмни склоиове. Това глинесто ядро е покрито отгорс и е укрепено отстрани с кафява пръет, която, пзглежда, е доставена от южпия ров Стръмпите склонове па глинеетото ядро са позволявалн да сс постпгне по-голяма височпна на иасипа при срав-иително тясна основа и тази особеност иа профиля на Големин землен вал се паблюдава навсякъде, кьдето насипът е що-годе запазен. Между иасипа и рововетс личи едва забележима берма, която е имала чисто конструктивно предназначение. Разрезьт при Меджидия позволява да се установят размерите на трите осисвии препятствия. Те не ще са много по-различии от първо-началните. Насипъг е широк 14 м, висок днес 4 м. Северният ров е широк 13 м. южният — 8 м. Дълбочината на северпия ров е 4,5 м, южният (иедо-проучен) вероятно е бил дълбох около 4 м.
Аналошччн по размери и устройство иасип и ров са установит при разреза па вала до шосето Констанца—Мурфатлар.161
Покрай южната страна на вала са установеии останки на 35 големи и 28 малки лагера, конто правят Големия землен вал най-сложното земно-иа-синно съоръжение на полуострова. За последе» път те са описани през 1918 г. от к. Шухард. Пеговата книга отдавна е библиографска рядкост. В нашата литература липсват както описания, така и планово на лагеритс. Освен гова в кпигата на Шухард са поместени плановете само на половипата лагери. Всичко това дава основания тук да бъде паправеио пълпо описание на този забележигоден иаметник, конто в нашата специална литература не се пол-зва с популярност, тъй като доскоро се смяташе за част ог римската укрепи-телна система. Така е смятал и Шкорпил, конто през 1917 г. е извършил обхождаие на вала и е заснел плановете иа повечето големи лагери. Съхра-нявани дълги годный в неговия архив, те се обнародват сега, за да допълнят документацията на Големи я землен вал и да послужат като база за сравнение с Описанията п плановете па Шухард. Запазва сс формата на описаннята, разстоянията между лагернте, те.хните размери и номерация във вида, в конто са обнародваии от Шухард. Добавят се размерите на лагерите по Шкорпил и всички планово, намерени в неговия архив.
(1). На брега на морето, днес уннщожен. Отбелязва го единствен фон Винке през 1835 г. Според описаиието му тук се е намирала крепост на 1<а-
159 Л. Дончева-Пегкова, 1977, 117 — 118.
Е. Comsa. 1951.
161 Д. Panaitescu, I9783.
ТАБЛИЦА XXV. Голям землен нал. 1, 2. Профили. 3. Разрез на вала и рова па лагер 4 (по К. Шухард). 4. Разрез на вала при Кокирлени —по П. Дякону. (Легенда: I. Жълта пръет. 2. Черна пръет. 3. Сивочерна пръет.) 5. Разрез на вала при Меджидия (по Е. Комша). Легенда: 1. Тревен слой. 2. Кафява глина с жълти прослойки. 3. Кафява Пръет. 4. Погребана почва. 5. Глина.
78
79
менния вал, по Шухард допуска, че предн това с имало лагер на Голсмия землей вал.
От 1 до 2	1932 м.
2. В гр. Констанца, при тара Медея. Размери 136/169 м. Диес зали-чен (табл. XXVII, 2).
От 2 до 3	1014 м.
3. В гр. Констанца, при тара Палас. Размери 189/169 м. Включен е в крепост II на Каменния вал. На 60 м пред източнага страна са забеляза-ни следи от втори ров, какъвто няма при никой друг лагер. Западната му страна изцяло разрушена. По соедата на южната страна има вход. Сега ла-герът с заличен (габл. XXVII. 3).
От 3 до а — 1018 м.
Or 3 до 4	1569 м.
а.	Западно от тара Палас. Размери 55/30 м. По време на разкопки през 1917 г. К. Шухард открил римска керамика.
От а до 4 — 330 м.
От а до b — 652 м.
4.	Западно ог тара Палас в Констанца. Размери 151/168 м (Шк. 233,/ 184 кр.). През 1917 г. Шухард направил 16 сондажа във вътрсшиостта, но открил само 7 фрагмента от римска керамика. При п pop язва ноте на вала на лагера е установил, че централпата му част е съставена от жълта глина (табл. XXV, 3) Ровът на лагера е продължение па южння ров на главния вал. Тази подробпост, която тук се наблюдава особено ясно, е важна, тъй като никои авторн приемат, че южният ров е изкопан допълнителио и е прзрязал голе-мнте лагери в един момент, когаго е бнл временно изиолзван от някакъв северен народ (срв. по-долу). На плана на К. Шкорпил (табл. XXVII. 4) са отбелязапи местата на сонцажите па К. Шухард. Изглежда, той е обикалял вала ведиага след немеккя учен,
От 4 до b 15 м.
От 4 до 5 — 700 м.
Ь.	В ъгъта между лагер 4 и вала, където с имало вход. Огкъм нзток използва рова на лагер 4, а огкъм север — южння ров на главния вал. Това е един от аргумецтите за дагирането па малките лагери след големнте. Размери 55/22 м. К. Шкорпил не го отбелязва.
От b до с — 600 м.
с.	Пресечен от пюсето Констанца — Мурфатлар. Размери 55/22 м.
От с до 5	36 м.
От с до d — 502 м.
5. Пресечен от шосето Констанца—-Мурфаглар. Размери 157/154 м(Шк. 193'201 194/210 кр.). При соидаж не са памерени археологически материя-ли.162 Този факт, установеп еще от К. Шухард, го бе накарал да мисли, че големнте лагери са били юбитаванп за кратко време (табл. XXVII, 5).
От 5 до d 297 м.
От d до е — 330 м.
*62 Ibidem.
ТАБЛИЦА XXVI. 1. Преснчане па валовете в Добруджа при Констанца. 1а. Големият землеп вал и Каменпият вал при лагер 24. 2. Големият землеп вал и Малкият землей вал при лагер 32. 3. Големият землей вал н Каменният вал при лагер 26 (по К- Шкср-лил).
80

6. Старобългарски укрепления.
81
О 50	100 150 кр.
е.	Размери 50'22 м.
От е до 6 — 420 м.
От е до f — 517 м.
6-	П,РИ бившня чифлик на П. Армидис. Размери 132/147/177/186 м (Шк. 180/183/210/227 кр.). При североизточния ъгъл следи от вход (табл. XXVII, 6).
От 6 до f — 97 м.
От 6 до 7 — 1071 м.
f.	Размери 60/22 м.
От f до g — 531 м.
g.	Размори 55/22 м.
От g до 7 — 303 м.
Or g до h - 2677 м.
7.	Разположен на впсочнна. Размери 147/169/178 м. (Шк. 173/206/ 220/236 кр.). При североизточния ъгъл следи от вход (табл. XXVII, 7) , . От 7 до 8 — 1023 м.
8.	Намира се на 178 м южно от вала в м. Палаз йол дереси. Размери 190/186 м (Шк. 230/235 кр.). Липсват следи от вход (табл. XXVIII, 8).
От 8 до 9 — 864 м.
9.	При бивши я чифлик па Ст. Блебя. Размери 172/177/180 м (Шк. 225/230/240/254 кр.). До североизточния ъгъл следи от вход през вала (табл. XXVIII, 9).
От 9 до h — 487 м.
От 9 до 10 — 816 м.
h.	До вход през вала. Размери 55/27 м (табл. XXVIII).
От h до 10 — 273 м.
От h до i — 1147 м.
10.	Северно от с. Валуя луи Траян. Размери 142/147/153 м (Шк. 194/ 210'220/221 кр.). Югонзточната страна заличена (табл. XXVIII, 10).
От 10 до 1 — 729 м.
От 10 до 11 — 1182 м.
1.	В ъгъла между вала и източната страна на лагер 11. Използва за западен ров източния ров на големня лагер. Размери 58/22 м.
Or i до 11 — 15 м.
От i до к — 2500 м.
11.	Източпо от пресичапето на вала от шосето Мурфатлар-Коко-шул. Размери 156/163 м (Шк. 192/200/204/215 кр.). Шкорпил ие отбелязва малкия лагер (табл. XXIX, 11).
От 11 до 12 — 1459 м.
12.	Северно от с. Валя Сяка, в м. Ескн дурап йол табия, на 105 м южно от вала. Размери 192/187/184 м (Шк. 240/232 кр.). Шкорпил отбелязва по насипа разхвърляни тухли, едри и дребни камъии. Сыцото съобщава и Точилеску (табл. XXIX, 12).
От 12 до к — 751 м.
От 12 до 13 — 810 м.
к. Разположен в ъгъла между вала и източната страна и а лагер 13. Размери 58/22 м.
ТАБЛИЦА XXVII. Голям землен вал. Лагери 2, 3 (по К. Шухард), 4 — 7 (по К. Шкорпнл).
83
ТАБЛИЦА XXVI!I. Голям землен вал. Лагери 8—10 (по К- Шкорпил, 10-и по К. Шухард).
От к до 13 — 15 м.
От к до 1 — 1677 м.
13.	Южно от бившия чифлик на М. Булаколу. Размери 148/162/157 м (Шк. 236/227/192/190 кр.). До северния ъгьл — следи от вход през вала.
84
Таблица XXIX. Голям землен вал. Лагери 11 — 13 (по Шк., 12 — по Шух.). От 13 до 14 — 723 м.
14.	На 120 м южно от вала. Размери 105/114 м (Шк. 118/114 м.). Най-малкият по площ лагер (табл. XXX, 14).
От 14 до 1 — 679 м.
От 14 до 15 — 901 м.
1. Размери 54/21 м.
85

От 1 до 15 — 150 м.
От I до m — 571 м.
15.	Западно от бившня чифлик на М. Булаколу. Тук валът се спуска по склона на'възвишепието Герме баир. Размери 159/172 м. (Шк. 237/226/ 220/213 кр.). На повърхкостта керамика от IX — X в. Според Шкорпил по гребсна на вала има камъни «от почвата». Ранносредиовековна керамика е намерил тук и Е. Комша (табл. XXX, 15).
От 15 до га — 262 м.
От 15 до 17 — 2133 м.
in. Южно от вала, със самостоятелен ров огкъм североизток. Юго-източната страна заобленэ. Размери 58/21 м (Шк. 70/25 кр.). До лагера вход втв вала (табл. XXX).
(16	). Нс съществува, вероятно залнчен при обработка на земята нли от ерозията. Шухард допуска изграждането му поряди голямото разстоя-ние между лагери 15 и 17. В този сектор валът няма южен ров.
р 17. Размери 178/178 м (Шк. 250/240/21/210 кр.). На южната страна два входа. Шухард отбелязва вход и па източната страна (табл. XXX, 17).
От/ 17 до п — 265 м.
От 17 до 18 — 900 м.
п> Размери 55/22 м.
18.	До пътя Поарта Алба-Кастелу. Отчасти зает от чифлик, разрушен през 1917 г. Размери 165/171 м (Шк. 226/210/198/190 кр.). Между лагера и вала има следи от входове (табл. XXX, 18).
’ От 18 до тара Доробанцул — 1371 м.
От 18 до о — 2900 м.
От 18 до 20 — 3000 м.
(19	). Западно от тара Доробанцул. Днес следи не са запазени. Шухард допуска съществуването .му поради голямото разстояиие между лагери 18 и 20.
о.	Размери 57/22 м.
От о до 20 — 37 м.
От о до р — 637 м.
20.	Югоизточно от кота 86. Размери 178/151 м (Шк. 226/225/207/207 кр.). В главния вал има вход (табл. XXXI, 20).
От 20 до р — 432 м.
От 20 до 21 — 820 м.
р.	На височината между кота 86 и кота 111. Размери 60/22 м (Шк 77/26 кр.). Самостоятелен ров откъм север.
21.	Размери 159/174 м (Шк. 224/207/200/180 кр.). В североизточиия ъгъл е разположен лагер q, чийто източеи ров е разрушил вала на лагер 21 (табл. XXXI, 21).
q.	Размери 63/22 м (Шк. 77/27 кр.). От всички страни има самостоятелен ров (табл. XXXI).
От 21 до г — 763 м.
От 21 до 22 — 1072 м.
От q до г — 859 м.
г. Запазена е само^западната половина, широка 22 м.
ТАБЛИЦА XXX. Голям землей яал. Лагери 14, 15, 17, 18 (по К. Шкорпил, 14-и но К- Шухард).
87
88
От г до 22 — 253 м.
От г до s - 490 м.
22. Югозападно от кота 86. Размери 129/142'129 м (Шк. 195/189/180/ 160 кр.). Рововетс са почти засипапи. До североизточиня ъгъл има вход през вала (табл. XXXI, 22).
От 22 до s 108 м.
От 22 до (23) —719 м.
s.	Размери 60/19 м.
От s до (23) — 650 м.
(23)	. Няма следи. Вероятно върху него е изградена крепост XIV на Камен и ия вал.
От (23) до 24 — 1215 м.
24.	В запгдиите покрайппни на гр Меджидпя. Размери 148/153/148 м (Шк. 218/216/193-'190 кр.). През 1917 г. през лагера от север на юг е мнна-вал ров — граница на градската мера (табл. XXXI, 24).
От 24 до 26 — 3000 м.
(25)	. Няма следи. Попада в гр. Меджидия. Днес заличен.
t.	Размери 54/21 м.
От t до и — 277 м.
и. Размери 52/22 м.
От и до 26 — 399 м.
От и до v — 1033 м.
26.	Западно от гр. Меджидня. Размери 147/162 м (Шк. 210/189/182 кр.). Ограничен е от запад с дълбок дол (табл. XXXII, 26).
Ог 26 до v — 535 м.
От 26 до 27 - около 1500 м.
V. Размери 55/22 м.
От v до 27 — 663 м.
От v до w — 846 м.
27.	Силно заличен, измерването невъзможпо.
От 27 до w — 45 м.
w. Силпо заличен, ширина 22 м. На повърхността керамика от IX — X в.
28.	На възвишението над бившия чифлик на К. Арош Медря. Размери 147/юг/135/157 м (Шк. 235/229/178 кр.). Северният край заедно със зна-чителна част от вала (около 1 км) уншцожена поради евличане на терена (табл. XXXII, 28).
От 28 до х — гювече от 1 км.
х. Размери 54/21 м.
От х до 29 — 516 м.
От х до у — 1059 м.
29.	До кръетопътя Ивринес — Черна вода — Кокирленн на 400 м източно от могилата Мош опря. Размери 152/149/132 м (Шк. 200/200/195 167 кр.). През лагера минава път (табл. XXXII, 29).
От 29 до 30 — 666 м.
От 29 до у — 300 м.
у. Шухард не го с измерил, според Точилеску 80/30 кр. (Шк. 80/30 кр.).
От у до 30 и z — 366 м.
ТАБЛИЦА XXXI. Голям землен вал. Лагери 18, 21 (по К- Шухард), 20, 21, р, 22, 24 (по К. Шкорпнл).
89
О 30	100	150 хр.
90
30.	На 400 м западно от могилата Мош опря, до приближаването^на Големия землен вал и Малки я землен вал (табл. XXXII, 30). Най-големият лагер на вала. Размери 192/204/186 м (Шк. 234/218/203/194 кр.). Използва за южна страна Малкия землен вал. В североизточния му ъгъл е разположен лагер (у Шкорпил не е отбелязан). Неговият ров пресича насипа на големия лагер.
От 30 до аа — 544 м.
От 30 до 31 — 648 м.
z. Размери 54/22 м (Шк. 75/30 кр.). На повърхността керамика от IX —X в. (табл. XXXII, 30).
От z до аа — 544 м.
аа. Размери 55/22 м (Шк. 80/30 кр.). Източно от лагер 31 (табл. XXXIII).
От аа до 31 — 48 м.
От аа до bb — 454 м.
31.	Между кота 77 и 107 (Могилата Мош опря). Размери 157/189/154 м (Шк. 216/163/1634 55 м). Използва за южна страна Малкия землен вал (табл. XXXIII, 31).
От 31 до bb — 249 м.
От 31 до 32 — 822 м.
bb. Неизмереи от Шухард. Според Точилеску 90/40 кр. (Шк. 90/40 кр.). Използва за северен ров южпия ров па вала (табл. XXXIII).
От bb до 32 — 519 м.
От bb до сс — 2250 м.
32.	Югоизточно от кота 77. Според Шкорпил на 200 м западно от лагера Малкият землен вал се отдели от Големия землен вал и минава през лагера. Неговите насипи са долепени до Малкия землен вал (според Шухард го пресичат). Размери 162/136/178 м (табл. XXXIII, 32).
От 32 до 33 — 742 м.
33.	Източно от шосето Кокирлени — Черна вода. Размери около 130/ 120 м (Шк. 240/180 кр.). Силно обезличен (табл. XXXIII. 33).
От 33 до сс -— 696 м.
От 33 до 34 — 892 м.
сс. Размери 55/22 м (Шк. 72/30 кр.). Източно от лагер 34 (табл. XXXIII).
34.	Южната му част заличена. Размери 165/112 м.
35.	На брега на Дунав, м. Четатя Патулулуй. Под крепост XXX на Камепния вал личи част от източната линия на насипа и рова (табл. XXXIII, 35).
Както се вижда, по план, разположение н размери лагерите представ-ляват предварителпо замислеиа система. От всичко 35 големи лагера в на-чалото на века са сыцествували 31, наличието на останалите 4 се предполага, 3 са силно обезличени. Само 2 лагера (12, 14) са разположени южно от вала като самостоятелни укрепления. Всички останали са долепени до него и техният фронт се определи от посоката на вала. Разстоянието между лагерите не е строго равномерно. Изборът на местата е бил продиктуван от конфигура-цията на терена и от местата, където през вала са минавали пътища. Като се изключи неукрепената отсечка от 13 км между м. Гура Гермелелор и м. Петре, дължината на вала е 41 км. На това разстояние са разположени 35
ТАБЛИЦА XXXII. Голям землен вал. Лагери 26, 28 — 30 (по К- Шкорпил), 28, XXII, XXIII, 30 (по к. Шухард).
91
лагера, средне на 1,2 км. Нан-малко е разстоянието между лагери 30 и 31 — 648 м, най-голямо — между лагери 28 и 29 — около 2000 м. При 16 лагера разстоянието е между 648 и 1000 м; при 14 лагера — менаду 1000 и 1500 м; само между 4 лагера разстоянието е от 1500 до 2000 м.
Лагер ите се разгюлагат почти без изключенне в участъци, където глав-пи ят вал е прекъснат от стари пътшца. Тези просеки се памират в очертания-та на лагера, до мястото на съеднпяването му с вала или встрани от лагера, но винаги блнзо до него. Формата е без изключенне четириъгълник, повече нли по-малко деформпран от неравноетта на терепа.
По отношение па площта се забелязва аналогична закономерност, как-то при разстоянията. Най-малкият лагер (14) има плотц 12 дка, пай-голе-мият (30) — 39 дка. От 10 до 20 дка плот имат само 2 лагера; аг 20 до 30 дка — 19; от 30 до 40 дка — 6.
Малките лагери днес са нзцяло унищожени, но течните измервания на Шухард позволяват да се направи статистика. Те са общо 28. Три от тях са разположепи в ъгъла между голям лагер и вала; други 3 са вместени в очерта-нията на голсми лагери. Останалнте 22 са разположепи самостоятелпо, ви-нагн непосредствено южно от вала н в близост до големите лагери. Разпола-гат се средио на 1,5 км. Разстоянието между тях не е строго равномерно, вероятно защото по времето, когато са строена, са били използвани и някои от големите лагери. Най-малкото разстояние между два лагера е 330 м, най-голямото -— около 5 км. Разстоянието между 16 лагера е от 330 до 1000 м, между 4 лагера о г 1000 до 2000 м и между 6 — над 2000 м. Зпачителпо по-устойчивн са данните за площта. Преобладава правоъгълпият план с размери 52 — 64'19— 30 м (най-често 55/22 м) и плотц от 1,1 — 1,5 дка. Само един лагер има размери 72/32 м и плотц 2,3 дка.
Сложного устройство на Големня землей вал, напомнят римските по-гранични строежи, бе причина дълги години тон да бъде отнасян към строи-телната дейност на Римската империя. Дори К. Шкорпил, който сам е видя л, че Големият землен вал пресича Малки я землен вал, отнесен от него към времето па Аспарух, не с посмял да коригира недопустимого от стратиграф-ска гледна точка съоттюшение, при което един римски вал пресича средне-вековен вал! Навярно влияние е оказал авторптетът на Филов, който спо-деля мнението за римски я произход на добруджанските валове.163 Пръв Й. Венедиков забеляза, че строителитс са оставили крепостта и пристани-тцето Томи пред фронта на вала, нещо необяснимо, ако те са били рнмляни. Той посочи, че защити идите на вала са очаквали противник откъм морето, но не са разполагали с флот, за да му окажат отпор и порадн това пристани-щето се намира пред вала, а не в неговия тил. При липсата па конкретни Дании това становище е пзглеждало само като любопитна догадка, на конто бе дадено потвържденне едва след ня колко десетилетия.
Румънският учен Е. Комша бе първнят изеледовател на валовете в Добруджа, обърнал внимание на откриваната край тях ранносредновеков-на керамика. Той предложи три етапа в използването на вала.164 Първо-
183 Б. Филов, 1918.
161 Е. Cornea, 1951, 233 —235.
ТАБЛИЦА XXXIII. Голям землен вал. Лагери 31, 32 (по К. Шкорпил), 31, аа, ЬЬ, 33, 34, сс, 35 (по К. Шухард).
92
93
94
начално е бил насочен на север като част от римската укрепителиа система. По-късно неизвестен севере» народ обръща фронта на вала на юг, прокопа-вайки южния ров, конто според Комша прерязал изградените преди това големи лагери. На края валът отново бил обърнат на север, а край него били издигнати малките лагери. Тази периодизация бе възприета от никои авто-ри,165 166 но не се потвърждава от извършените по-късно проучвания. Валът е бил иасочен само на север. Изградените откачало големи лагери по-късно са били заменени с малки.
Прпнадлежпостта иа Големия землен вал към укрепителната система на Първото българско царство днес може да се ечнта за доказана. Призиава-нето па този факт обаче поставя нови вытроен, нан-важнпят от конто е въ-просът за предназначеннето на това съоръженпе. Румънският учен П. Дикону, конто пръв доказа средновековния произход на вала, приема, че той е пограничен вал между България и Византия, конто проз цялото равно средповековие владеела Северна Добруджа.166 Тазя погрешив теза не намира яикаква подкрепа в съществуващите писмепи и археологически източници. Не може да има съмнение, че от края па VII в. до края на X в. Северна Добруджа е неразделна част от територията на Първото българско царство.167 Райоиът на долината Карасу не е граница, а вътрешяост на българската те-ритория. Този факт обяснява н предназначеннето иа вала. Той е вътрешна укрепепа линия.168 Причините за появата на този нов тип землени съоръже-ипя ще бъдат оазгледани по-долу.
5. ЛАГЕРИ. С този термин обикновено се означават укрсплснията, издигнати покрай валове, както е и в нашия случай при Тутраканския и Големия землен вал. Сыцесгвуват аналогпчнн по план, размери и устройство лагери, конто не са евързани с охраната на вал, а са самостоятелни укрепления. За да ги отделим от сыцияскнте лагери, ние ще ги наричаме по-иата-тък землени укрепления, като имаме пред вид тесния смисъл па това понятие, т. е. землена крепост.
Според разположението си землените укрепления образуват четири групп: 1. В ГТлисковското поле. 2. По пътя р. Дунав — Плеска — Ряшки проход — Южна България. 3. По деення бряг на Дунав. 4. По пътя от Пляска към западната граница.
Землените укрепления в Плисковското поле заемат сравнително ограничен район около столицата Плиска.Сред тях най-напредтрябва да се отбележи укреплението иа Плиска (700) — най-внушителният наме.тник от този род у нас. Доскоро данниге за него се ограничаваха с онова, което бе оставил К. Шкорпил още в началото на века.
Укреплението има форма на издължен четириъгълник с размери 6,5/
165 Г. Б. Федоров, 1961, 74 — 75-
lfie Р. Di aeon и, 1972, 377 — 378; 1975, 207 — 208.
167 v. Tapkova-Zalmova, 1970, 79 — 86;; Ив. Божилов, 1970, 115 — 124; I9736, 319 — 326; Ив. Божнлов, В. Гюзелев, 1972, 115 -— 125; Д. Ил. Димитров, 1974, 87 — 92;
Ст. Стан илов, 1976я; 19766.
168 Р- Рашев, 1979, 15.
ТАБЛИЦА XXXIV, Землей» лагери. I. Нови Пазар (по автора). 2. Кладенци (по Ст. Ваклннов и Ст. Станилов). 3. Стърмен (по Г. Дж ингов). 4. Плиска. 5. Кабаюк (по К. Шкорпил).
95
94
начално е бил насочен на север като част от римската укрепителпа система. По-късно неизвестен северен народ обръща фронта на вала на юг, прокопа-вайки южния ров, конто според Комша прерязал изградените преди това големи лагери. На края валът отново бил обърнат на север, а кран него били нзднгнати малките лагери. Тази периодизация бе възприета от никои авто-ри,1С5 но не се потвърждава от извършените по-късно нроучванкя. Валът е бил насочеи само на север. Изградените откачало големи лагери по-късно са били заменени с малки.
Прпнадлежността на Големия землен вал към укрепителпата система на Първото българско царство днес може да се счнта за доказала. Признава-нето па този факт обаче поставя повн въпроси, най-важиияг от конто е въ-просът за предназначението на това съоръжение. Румъиският учен П. Дякону, който пръв доказа средновековния произход на вала, приема, че той е пограничен вал между България и Византия, която през цялото ранно средновековие владесла Северна Добруджа.166 Тази иогрешка теза не намира никаква гюдкрепа в съществуващите писмепи и археологически източнпцн. Не може да има съмнение, че от края на VII в. до края на X в. Северна Добруджа е неразделиа част от територията на Първото българско царство.167 Райоиът иа долината Карасу не е граница, а вътрешност на българската те-ритория. Този факт обяснява и предназначението на вала. Той е въгрешна укрепена линия.168 Причините за появата на този нов тип землени съоръже-ння ще бъдат разгледапн по-долу.
5.	ЛАГЕРИ. С този термин обикновено се означают укрепленията, издигнати покрай валове, както е и в нашия случаи при Тутраканския и Големия землен вал. Същсствуват аналогична по план, размери и устройство лагери, конто не са евързани с охраиата на вал, а са самостоятелни укрепления. За да гн отделим от същииските лагери, ние ще ги наричаме по-ната-тък землени укрепления, като имаме пред видтесния смисъл па това понятие, т. е. землена крепост.
Според разположението си землените укрепления образуват четири групп: 1. В Плисковското поле. 2. По пътя р. Дунав— Пляска — Ришки проход — Южна България. 3. По десния бряг на Дунав. 4. По пътя от Плнс-ка към западната граница.
Землените укрепления в Плисковското поле заемат сравнително ограничен район около сголицата Пл иска. Сред тях на й-напред трябва да се отбележи укреплението на Плнска (700) — най-внушителният паметник от тозн род у нас. Доскоро данните за него се ограничаваха с снова, което бе оставил К. Шкорпил още в началото на века.
Укреплението нма форма на издължеи четириъгълник с размери 6,5/
1е5 Г. Б. Федоров, 1961, 74 — 75.
166 Р. Diaconu, 1972, 377 — 378; 1975, 207 — 208.
V. Tapkova-Zalmova, 1970, 79 — 86;; Ив. Божилов, 1970, 115 — 124; I9736. 319 — 326; Ив. Божилов, В. Гюзелев, 1972, 115— 125; Д. Ил. Димитров, 1974, 87 — 92; Ст. Стаиилов, 197ба; 1976*5.
168 Р. Рашев, 1979, 15.
ТАБЛИЦА XXXIV. Землей» лагери. I. Новн Пазар (по автора). 2. Кладенци (по Ст. Ваклинов и Ст. Станнлов). 3. Стърмен (по Г. Джннгов). 4. Плиска. 5. Кабаюк (по К. Шкорпнл).
95
в,5'3,$;2.7 км (табл. XXXIV, 4). Валът и ровът са най-добре запазсни по северпата и западната линия (обр. 22). Западно от главния севере» вход отбранитслната линия има пълеч профил: вал, берма и ров с общи ширина 36 м (табл. XL, 1, обр. 23). Валът е съставен от несдпакво дебел и прослойки, иаснпани над т. нар. пионерка д и га - пласта в цсптъра на вала, трасиращ оста, около която се натрупват останалите слоеве. Най-дебел е пластът от льос, нокрит с мер гелей чакъл. В подножнето на вала откъм рова е изградена укреп ваша облицовка от плоски мергелни камъни. Нейната височина е едва 0.35 м Първоиачалната ширина на вала е била 12 м (днес 18 м), а ви-сочипата — около 3 м (днес 2,25 м).
Берма га между вала и рова е била първоначално широка 8,50 м. Ровът е бил дълбок 4	1,50 м и широк 16 м.
Източпо от северния вход устройство™ и размерите на вала и рова не се различават същесгвено от онисаните по-горс (табл. XL, 2, обр. 24). Тук едиоредовата укрепваща камепна облицовка с по-висока (0,60 м), а бермата едвойне по-тясна (4,80 м) и иорадн това почти не се забелязва при сегашното състоянгте на вала. В тозп сектор с правилио подредени камъни е укрепено подножнето на вала и откъм вътрсшната страна. Камъняте пропзхождат от мергелната скала, върху която лежи почвеинят слой в тази част на полете. Скалата е била достшнага при копаепето на рова, конто на дъното е оформен като траншея с почти отвесив стена.
Пай-добре е запазена камея ната облицовка непосредствен© северио от изгочнпя вход (табл. XL, 3). И тук тя е изградена от илочестп мергелни камъни без спойка, височнната й достига 1,20 м.
Могилообразпият раенп, конто разделя двата прохода на източния вход, също с бил облицован. Камепната облицовка следва извивката на пасипа с едва забележимн стъиаловпднн отстъпп (табл. XL, 4, обр. 25). Тук особено ясно се отделят различимте по цвят прослойки, оформягцп вала.
При югоизточнпя ъгъл на укрепление™ валът е съставен само от землени прослойки (табл XI, 5,обр. 27). Ширината набермата не може да се установи със сигурпост поряди евличането и опочвяването на льосовпя по-върхностен пласт, по вероятно не е иадминавала 2 м. Сигурността на от бра-пптелната линия е била подсилвапа от рова, широк в този учаетък 26 м и дълбок 4 я.
Линия га па вала е прскъсиата на няколко места още в старо време. Вероятно там е имало дървепи порти, за чнею разположенис и устройство засега лппсват даннн. Миозина автор и допускат, че по гребена на вала е имало допълпителна преграда от дървета (палисада). В проученнтс сскюри следи от подобии съоръжепия не са открнтн.
Около датировката па това грандиозно землено укрепление, чиято обиколка възлпза на блнзо 20 км, няма противоречия. Всички, конто са писали за него спецпалпо или мимоходом, го смят а г за един от най-рапните намешицн на старобългарската култура, датирайки го в края на VII — начало™ на VIII в. Като оставим настрана общоисгорпческите сьображепия. засега археологнческите датпращи магериалн се изчернват с няколко кера-мичнн фрагмента, открпги в разреза западно от северния вход. От тях 12 фрагмента ориентировьчно се дягират в IV — VI в., а 3 фрагмента принад-
ТАБ.ПИЦА XXXV. Землени лагери. I. Полина (по Ж. Въжарова). 2, 3. Кариобат (по К. Шкорпил). 4. Карнобат (го Щ. Атанасов). 5. Стаи (по К- Шкорпил).
7- Стнюо-З'ьлгарски укрепления...
97
лежат на раииосредповековнатз керамика с врязана украса. Всички сс на-мериха на ннвото на терена, върху кой го е бил натрупан валът. За точно да-тиране на укреплението те не са достатъчно спгурсн материал както поради ограничсното количество, така и поради отпосителността на собствената им датировка.
В размерите и устройство™ га отделимте защитим елсмеитн — вал, берма, ров — се забелязват никои различия. В северната част на укреплението земленият пасип е облицован с камъни, в южната му част такава облицовка не е имало. Заладио от северния вход бермата с достигала ширина 8 м, а при югозаяадння ъгъл едва 2 м. Шпрчната па рова се колебас от 15 до 26 м.
Тези метрпчни колебания са обясними за едпо земнонаепппо съорьже-нис, чисто нзграждане става не според нзискванията на стрнктно спазвани строителю! корми, както при каменного стронтслство. Ако се съди но размерите му, в неговото строителство що са участвували различим групп строители, конто са допускали отклонения от средните рэгмерн на отделимте елементи. Що се отпася до каменната облицовка, тя е била изграждапа там, чъдето при прокоиаването на рова е било достегано нивото на меката скала. В северната част на укреплението тя лежи на дълбочина 2 — 3 м, а в южната — под 5 м, така че въобще не е била достпгана при пзковнпте работ. И в Плиска стратпграфията паземните Пластове до голяма стелен е определяла копструкцията на вала.
Независимо оз различията в размерите Плисковското укрепление е единен строек, замислен и изпълнен одновременно. Същсствува обаче един пункт, където като че ли сс наблюдават следи от етапно нзграждане. Това е т. нар. Ачлъ хендек — дълбокмят до 15 м ров, конто е продължение на западни я ров на укреплението (обр. 26). Ровът г валът иа западиата линия южно от Ачлъ хендек са кзыестени с около 50 м на изток и се «долепват» до него. Има основания да се допуске, както е направил Н. Мявродипов,16® че Ачлъ хендек е южен ров на първоначалното укрепление на Плиска, коею е тряб-вало да ебхвапе само северпага половина на сегашното укрепление и е било изоставено в процеса па строителстрою, за да бъдс разширеио на юг.Но тряб-ва да се отбележи, че покрап северната страна на Ачлъ хендек нс личат следи от вал. Освен това ни се струва, че плапировката на укреплението е била съобразена с прсдварително избрано™ място на ханского седалище - по-къенпя Вътрсшсн град, — конто изцяло лежи вън от предполагаемого по-ранно укрепление. Може би Ачлъ хендек с изкустоеп ров, предназначен да отсодпява северната половина на запад имя оов па укреплението, в който поради наклона на терена се е събирала вода от площ с приблизителни размери 1,5 км2. Важно е да се отбележи и това, че рсвьт не може да се смята за естествено образувание, тъй като от гсоморфоложка гледна точка лнпсват необходимее за това условия.170
Н. Мавро.ппнов, 1949, 162 — 1G3.
17,1 Това е заключепието на групата специалист!! ст Лабораториях? по комплексно изследванс и укрепване на слабы земнн основы при БАН, конто посети Плиска през (981 г. и бе ръководена от проф. М. Минков и ст. п. с. Д. Евсчатисв.
ТАБЛИЦА XXXVI. Зевлени лагери. 1, 2. Хан Крум (по К. Шкорпил) 3. Побит камък (оо X. и К- Шкорпил). 4. Хан Крум (по В. Антонова и Цв. Дремсп'чова). 5. Риш. 6, 7. Ружица (го К. Шкорпил). 8- Борислав (по Д. Джо нова).
98
9S
100
Напоследък бяха получепи Дании, според кспТо в централизма част на укреплението е съществувало вътрешио землено-каменно укрепление, за-щищаватцо първите постройки на ханската резиденция.171 Този факт е важен поради сходство™ на Плиска с планировката на Никулицелския стаи, конто. трябва да се предполага, е моделът за изграждането на Плисковскня стан.
Укреплението при с. Стаи (713) заема широката равна тер аса на левия бряг па Крива река (табл. XXXV, 5). То пе е довършено. Построена е била само източната му половина, ограничена от вал и ров в пачупена линия, ограж-дащп площ от около 7000 дка. Севериата линия е пасочепа към северната линия па Плисковското укрепление и в края на миналия век местните жители смятали, че те се съедиияват. К. Шкорпил е обследвал мястото. по не е открил данни за евързвапе между двете укрепления. Ссвероизточната линия има особено разположение. Тя следва подножисто на стръмния скат иа платото Стана. От фортпфикацпонпя гладил точка отбрапителнитс съоръжеиия тук са били излишни, но са прокарапн вероятно, за да очертаят границата на укреплението, което с по-скоро лагер на конна войска, откол кото укрепление в буквалния смисъл па думата. В иачалото на века валът иа южната линия бил заназеп на височки а до 2,50 м, но днес е почти залнчен от земсделски-те мапшни. В очертанията на лагера са отбелязани следи от обширии поселения, все още некиртографирапи и пенроучени.
Лагерът при могилата Кабаюк и ДЗС «В. Коларов» (711) се намира на 10 км западно от Плиска, на десния бряг на р. Каменица (Канара дере). В южнага му част попади могилата Кабаюк (338 м), в севеоната е включен изворът иа малка га река, вливаща се в Каменипа (табл. XXXIV, 5). Има форма на неправилен четириъгълник с размери 1980Д 200/2000/2360 м и площ около 3300 дка, което го правя третото по големина землеио съоръжение от този тип след Плиска и Стан. Още в иачалото на века валът и ровът са били значителпо обезличены, а днес са почти нсвидими, особено в секторите, къ-дето поладят в обработаем терец. В северного подножие на могилата има останки от каменна постройка, близо до пея са установеии следи от водопровод, открити са оброчни плочки на тракииския конник и римски монеты. Поради това Шкорпнл допуска, чс постройката е може би светилище, съще-ствувало преди изграждането на укреплението. Не е нзключено сградата да датира от рапното средновековие. През 1974 г. педалеч or нея можете да се види дялан варовиков блок с врязан старобългарски знак.
Земленото укрепление при Нови Пазар (712) се разполага на десния бряг па Крива река върху равен терен (табл. XXXIV, 1). Запазенн са три от страните му, четвъртата вероятно е следвала ръба на терасата над реката и е унлщожена от ерозия. Има форма на четириъгълник с размери 360/360/300/225 м и площ 125 дка. Валът и ровът са почти зали-чени. Укреплението е лежало на пътя, водещ от нзточния вход на Плисковското укрепление към лагера при Стан. На повърхността не се откри-ват следи от живот, но на отсрещния бряг на реката има останки от неукрепено ранносредновековно селище. С обитателите и защиты пните на
1,1 С. А. Плетнева и др., 1979.
ТАБЛИЦА XXXVIJ. Землени лагери, i, 2. Кладенци (по К- Шкорпил). 3. Полковник Чолаково. 4. Вълнари. 5, 6. Дунавец-изток (по автора). 7. Дупавец-запад (по К. Шкорпил).
101
102
укрепленчето е свързан илвсСтният ирабьлгарскй пскропол, намиращ се на около 800 м южно.172
Четнрите укрепления в Пл псковскою поле сбразуват ясно обособеиа трупа, която меже да бьде определена като ядро, възел на старобългарската землей а укрепптелна система. Те коптролират четнрите подхода към сърцето на държавата: па юг към староплапипскмге проходи, па пзток към морето, на север към Дунав и на запал към пограничпите валове. С известна вероятност ноже да се допуске, че лагерът при Стан в същпост би могъл да бьде не-довършена околовръетна ливня, предназначена да огради цялото ноле, вътре в която се разполагат три самостоятелио укрепени лагера. Ако това е така, нке можем да наречем Плисковското поле укрепой район, какъвто преди това е прсдставлявал Нику ли цел ск пят стан. Може би сова е пвдл пред вид Ст. Вак чинов, ксгато тълкува термина «кампос» от Чаталарскня нздпис като «укрспсьо поле».173
Укреплениями по пътч Дунае,— Плиска Ритки проход са охра-н якали главната съобщптслна в военкочакчичеекя артерия на Пъгвото бъл-гарско царство. Тозп път с имал второеiелейно значение през аптнчността. Нсговатэ важност изпъква през раппото средповемовие и се заиазва до известна стелен п през Второго б’>лгарско царство. Укрепленнята се редупат на сраЕнктелно равны разстоярия и можс бп затова Шкорпил понякога ги нарича «старобългарскп пътни станции». Топа се вгжда от следната таблица:
Чолакоко	25	20
Алеково	30	20	15
Кладеинн	15	20
I
Ружии.а	20	20
Плиска	20	35
Хан Крум	35	30
Риш	30
Карнобат	35
172 Ст. Станчсв, Ст- Иванов, i957.
173 Ст. Ваклинов, 197], 12.
ТАБЛИЦА XXXVIII. Землени лагери. 1, 2. Малък Преславсц. 3, 4. Алеково.
5. 6. Полина (по К. Шкорпил).
103
Ритмичного редуване на тези у креплен л я показва, че тс са замнслепп като единна система. Преобладав?! правцлният четприъгълен план и ориента-цията по страните на света —два белега, коню ги правят, заодно с укреп-ленията в Плисковското поле, най-характерните (а вероятно и нап-рагшптс) паметпицн на землен ата фортификация.
Първото укрепление северно от Плиска се намира между селата Ру-жииа и Кус (7! 4). Заема равен терен на брега па плнтко суходол по (табл. XXXVI, 6. 7). В план е четирнъгълпик с размери 160/160'130/165 м и площ 23 дка. Днес е изцяло заличено.
На 5 км западно и на 2 км южно от Вълпарн е разположено др у го зем-лено укрепление, което лежи ветрами от пътя и вероятно не е евързаио с неговата охрана (714). Това се вижда и от пеобикновено мал ките му размери: 53'48/40/21 м (табл. XXXVII, 4). Площта му възлиза едва на 1,6 дка. По-различпа е и конструкция га на вала. Той е изграден от стволове па дървета с диаметър около 0,20 м, ломеп камък п пръет,174 макар че при заснемането тезы подробности не саточноогбелязапп (табл. XXXIX, 6). Изглежда, укреплението е било опожарено, защото еега в ьв вала може да се види само компактна маса от обгорели до червено късове глина с отпечатъцн от кръглп дървени стълбове. В укреплепието е уста новен ранносредновековен културен пласт.
Второго укрепление по пътя сс намира при с. Кладснцп (716). Заема равен терен върху плоско вододелпо възвишение. В началото иа века е бил унищожен само североизточпият му ъгъл (габл. XXXVII, 12), днес цялата северпа линия е заличена (табл. XXXIV, 2). Формата му е слабо трапецевидна, размери 176/160*'160/156 м, площ — 25 дка. Според К. Шкорпил по източната линия между вала и рова имало берма, а при южната линия до Бъншната страна на рова има втор и, по-нисък вал. В черновия план в архива па Шкорпил в средата на вала е отбелязана камеппа стена,175 кули по ъглите и порта, охрапявапа от кули, но в обнародвання план тези подробности не са нанесен и.
Проучените секторн от вала не дават подробности за първоиачалната му конструкция, тъй като тя е била нарушена още през X в., когаю върху него са били вкопанм жилища-полуземлянки (габл. XLII, 3).17С Ровът на западната линия е широк до 15 м и дълбок около 2 м (табл. XL1I, 4). Вероятно валът е бил укрепеп с камъни, отломени при кспаснсто на рова.
Земленото укрепление при Алеково (717) отбелязва мястото, където пътят се е разклонявал към двете най-големи български крепости на Дунав -Дръстър (дн. Силистра) и крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре. Укреплението заема равен терен, ио очертанията му са неправилни, тъй като строи-
174	Цв. Дремсизова, В. Антонова, 1975 23
175	Акт, а. е. 604, л. 43.
176	Ст. Ваклмнов, Ст- Станилов, 1982, 10 — 14
ТАБЛИЦА XXXIX. Разрези. 1—4. Малък Преславец—по Ст. Станчев. (Легенда: I. Кафява пръет. 2. Тъмнокафява пръет. 3. Охровожълта пръет. 4. Светложълта пръет. 5. Културен пласт.) 5. Хан Крум—по автора. (Легенда: I. Сива пръет. 2. Заварен терен с матсриали от III — V в. 3. Черна пръет. 4. Сива пръет. 6. Сивочерна пръет. 7. КаФява глина. 8. Бслсзникава глина. 9. Сивокафява пръет.) 6- Вълпари (по Ст. Ваклинов). Легенда: I. Обгоряла до червено пръет с отпечатъцн от дървета. 2. Раниосредповековеи куЛ“ турен пласт.
104
105
106
теЛнте са включили в рамкпте иа укреплението част от къса дълбока долина с голям пзвор- (сега каптнрая), поради което има непраиилна четпрпъгълна форма (табл. XXXVIII, 3). Размери: 864/664'464'280 м, площ - 425 дка. Валът и ровът лпчаг слабо при източната линии, къдего не се оре. В сопдаж, направеп във вътрешносгга през 1973 г.,177 бяха установеии два културпп пласта: долей, с керамика от IV — VI в., и горев, с керамика от VIII —‘X в.
Най-северпото укрепление сс намира пли с. Полковник Чолаково (718). Открыто е през 1968 г. от Ст. Ангелова. Разположено е върху слабо наклонена тераса. В план има форма на четириъгълник с размери 312,210 м, площ_____
65 дка. Добре запазеният вал е бил заравпен с машине и днес следите му лп-чат само като светла ивчна па тъмпия фон на разораната почва. На повърх-постта и яма следи от живот. Северно от укреплението е имало голямо неу кренено селище от VIII — X в.
Южно от Плиска по главная път се редят още три укрепления. Първото — при с. Хаи Крум (701) — е охрапявало брода и моста през пего па р. Камчия, която е послелната естествен? преграда към Плиска за противник, пдващ от юг. Заема края на равпага тераса над речната долина и използва като естествен ров къспя дол откъм изток (табл. XXXVI, I, 2). В план о правилен четириъгълник с размери 600'428 м н площ 257 дка. Валът па за-падната линия (обр. 28) е изградеи от дъговидпо рсдуващи се землени прослойки, кон го по структура и разположение напомнят валовете на Плисков-ския лагер (табл. XXXIX, 5, обр. 29). Ширипата му е 14 м, височината достига 2,20 м. Под вала, в заварепия терен, се откриват фрагменти от късно-римска керамика. Фрагменти от подобна керамика се памериха и във вала, където те са понадпали след прокопаването на културния пласт от нампра-щото се па това чисто антично селище.
Почти в пдеал.чия пентър па земленото укрепление сс с пздигала ка-менпа крспост (табл. XXXVI, 4).178 Правилното й вппсване дава основание да се Мисли, че двата укрепителяи пояса са се появили одновременно или че между тяхното изграждапе има малка разлнка от време. Камеииата крепост е цптадела на земленото укрепление, както в Плиска. Тази аналогия, изтък-вапа многократно, е показагелна за начина, по който сс организират първнтс български укренеин центрове, съчетавайкп традициитс на собственото \кре-пително дело с достпжсаията на каменната фортификация, която се ускояаа иа основала на чуждп образин.
Вторият лагер на юг от Плиска с.е намира в котловината при Риш (719). Разполага сс върху равна тераса, ограничена от два късп дола (табл. XXXVI, 5). В план е четириъгълник с размери 480/448/432 '376 м и площ 190 дка. На отделим места валът е запазен на височина до 3	4 м (обр. 30). По склопове-
те и гребена му се виждат ломени камъни и обгорели до червено глинеич обмазки с прямее от слама. Вероятно в конструкцията е употребепо дърво, както при укреплението до Вълнари, поради меограпичените запаси от дървен материал в околните гори. Северната линия е прекъсната от три входа, за
1-1 9он'Чяж, направеи под наблюдението па автора през 1973 г.
‘ В. Антонова, 1982.
ТАБЛИЦА XL. Разрези на вала п рова в Плиска (по автора). Легенда: 1. Тъмпо-<-ива пръет. 2. Сива пръет. 3. Сивоисълта пръет. 4. Льос. 5. Съвременен хумус. 6. Заварен терен). 7. Белезпикавожълта глина. 8. Сивочерна пръет. 10 Белезннкава глина, мергелем трошляк и камъни.
107
чисто устройство не може да се каже ншцо определено. На повърхността се откриват ксрсмичнн фрагмента с несягурна дата.
Укреплението при Риш е охранявало най-високата точка на Рншкия проход, която се намира само на 2 км южно от него. То е прикрнвало разклопе-нията на прохода източпо и западпо от главната седловина. На 1 км от укреплен вето се яздига валът (682), преграждай нътя от главната седловина към укреплението и па север към столицата. Вснчко това е придавало па това чел-но укрепление важно военно значение.
Нап-южпият лагер по главпип пьт се е намирал на 6 км западпо от 1<ар-побат (195). Блатистото Кариобатско поле не е позволяваяо нзграждапето на укрепления в равиипата. Използвама с внсока тераса над р Азмак. където се о памнрала по-стара каменна крепост. Земленото укрепленно пма сложна форма и вероятно е било пзградено на два пътн (табл. XXXV, 2,3k Пьрво-пачално то е започвало от югозападната степа на камепиата крепост н е било разделено с. напрсчен вал на две равпи половнпи. По-к< ено е 3ai радела площ източно от крепостта, така че тя е останала в средзта на земления лагер, конто в този си вид има размори около 540'480 и площ около 260 дка. Засне-мапето па паметника през 50-ге годики дава r.o-различен план (габл. XXXV, 4), конто но същество не се различав» от плана на Шкорпил. Все още не са проучени ннто зсмлепитс съсръжснпя, пито камеипата крепост. Валовете са занязепи на места до 2 м височипа (обр 32).
В лнтературата е наложено миението, че тук се е иамнрала често сломе-наваната в изворитс ранносрсдновековна крепост Маркелп, заемапа през VIII в. ту ст българитс, ту от вмзантпнците. Трудно с да се каже кой точно е издигнал валовете, ако това е стаяало през VIII в., по дор и тс да са издпгна-гн н от Византия, нзползването им от българите е достатъчен повод да се смятат за част от бългярската укрепнтелна система. Най-вероятно е те или част от тях да са изградени след 812 г. одновременно с Еркесията като мярка за укрепване на южните подходи към Рншкия проход.
Третата трупа укрепления се разполагат по десна я бряг на Дунае. Част от тях са и четирите лагера покрай Тутраканския вал, на коню сеспряхме по-горе. Остан алите укрепления са самостоятел ни укрепейи пунктов?. Те се разполагат върху шпрокитс площадки, образуващи се при влпвапето в Дунас на малки потоцн и суходолия. Разположението и форма i а на укрепленията изцяло се диктуват от конфигурация? а на терена, поради което рядко имат правилна четирнъгълна форма, както лагерите по главки я път.
Най-западното укрепление е разположено нспссредствено североизточ-!!5ч?Т ДУнавеН (707) в ъгъла между р Дунав и малката Дунавецка река оог/^гУЛ’ 5’ В план има форма на неправилен петоъгълник с размерн ^о/195/100/30/33 м и площ около 40 дка. Северпата линия на укреплението попада в зона на активно евлачнще и днес е изцяло унищожена. От размития
ТАБЛИЦА XLI. Разрсзи. 1. Попинз—по автора. (Легенда: I. Тревсн слои. 2. Кул-урен пласт от IX — X в. 3. Жълта пръет. 4. Чимове. 5. Подложка па чимовата стена, авт ЛТ^^еН пласт от IV — VI в. 7. Жълта пръет—чист терен.) 2, 3. Дупавец-запад — по елсГ’Р*1’ (^1егенда: I- Льос. 2. Заварен терен — античен културен пласт. 3. Глинеста гро-глиМ*а’ о Свстлоснва пръет. 5. Сивочсрна пръек 6. Кафява пръет. 7. Кафявочервсна ,,а Чимове. 9. Тъмноспва пръет. 10. Непроучеи терен.)
п 4- Стърмсп—по Г. Джингов. (Легенда: I. Средповековеп културен пласт. 2. Жълта р С7‘ Чимовс. 4. Каменна стена. 5. Хумус. 6. Античен културен слой.)
о- Стърмен (по 3. Курнатовска).
109
“чпетсгус лсгвс) не може да сс каже ншцо определено. На повърхпостта се открнват керямичнн фрагменты с нссигурна дата.
Укреплението при Риш е охранявало най-висоиата точка на Ришкпя проход, която се намира само на 2 км южно от пего. То е прикривало разклоие-нията на прохода неточно и западпо от главпата седловина. На 1 км от укреплението селздпга валът (682), преграждая! пътя от главнага седловина към укреплението и на север към столнцата. Вскчкотова с придавало патова челна укрепление важно военно значение.
Най-южният лагер по главиия път се с намирал на 6 км западно от !<ар-побат (195). Блатнстото Карнобатско поле нс е почволявало нзграждане!о на укрепления в равнипата. Използвана е внеока тераса над р. Азмак, къцето се е намирала по-стара каменпа крепост. Земленото укрепление има сложна форма н вероятно е било нзградено па два пъти (табл. XXXV, 2, 3). Пьрво-начално то е започвалс от югозападната стена на каменпата крепост и с било разделено с напречен вал на две равны половина. По-кт ено е заградена площ неточно от крепостта, така че тя е останала в средата на земления лагер, конто в този си вид има размери около 540 '480 ч площ около 260 дка. Засне-мането на наметника през 50-те години дава по-различен план (габл. XXXV, 4), конто по същсство не сс различава от плана на Шкорпил. Все още вс са ироучени иито землените съоръжсния, ипто каменпата крепост. Валовете са запазеии на места до 2 м височина (обр. 32).
В литературата с наложено мнениего, че тук се е намирала често споме-наваната в изворите ранносредновексвва крепост Маркслп, заемапа през VI! I в. ту от българнте, ту ст византг йците. Трудно еда се каже кой точно е издигнал валовете, ако това с ставало през VIII в., но дор и те да са издпгна-тн н от Византия, нзползването им от бългярите е достатъчеп повод да се смятат за част от българската укрепптелпа система Най-вероятно е те пли част от тях да са изградсни след 812 г. одновременно с Еркесичта като марка за укрепване па южните подходи към Ришкия проход.
Третата трупа укрепления се разполагаг по десния бряе. на Дуная. Част от тях са и четирите лагера покрай Тутракаиския вал, на конто сеспряхме по-горе. Останалите укрепления са самостоятелии укрепени пунктов?. Те се разполагаг върху широките площадки, образуващи се при вливането в Дунав на малки потопи и суходолня. Разположението и формата на у креп лен и яга изцяло се диктуват от конфи гур а вмята на терена, поради което рядно имат правилна четирпъгълна форма, както лагерите по гляв-ния път.
Най-западното укрепление е разположено непосредствено североизточ-но от Дунавсц (707) в ъгъла между р. Дунав и малката Дунавецка река (XXXVII, 5, 7). В план има форма на неправилен пстоъгълник с размери 225/195/100/30/33 м и площ около 40 дка. Северната линия на укреплението попада в зона на активно евлачище и днес е изцяло унищожена. От размнтия
ТАБЛИЦА XLI. Разрези. I. Полина—по автора. (Легенда: 1. Тревеи слой. 2. Кул-Урен пласт от IX — X в. 3. Жълти пръет. 4. Чимове. 5. Подложка на чимовата стена. - Културси пласт от IV — VI в. 7. Жълта пръет—чист торен.) 2, 3. Дунавец-запад— по c^TfPa (^<*reHAf,: 1- Льос. 2. Заварен терен — античен културен пласт. 3. Глинеста про-гли Ка' 4' Светлосив.! пръет. 5. Сивочерна пръет. 6. Кафява пръет. 7. Кафявочервспа ина. 8. Чимове. 9. Тъмносива пръет. 10. Непроучен терен.)
пп- •	Стьрмсн—по Г- Джингов. (Легенда: I. Средиовеконоп културен пласт. 2. Жълта
I ьст. 3. Чамове. 4. Каменна степа. 5. Хумус. 6. Античен кучтурен слон.)
5. Стърмси (по 3. Курнатовска).
109
108
в корптото на реката културен пласт прои-зхождат фрагменты от късиорнмека. рапновизантпнска и ранносредповековна керамика. Устронството на вала и рова с проучено през 1973 г.17® В точката, в която източната линия на укрепленного с пресечена от пътя Дунавсц — Малък Преславен, отличната запа-зепост на вала и мпогоцветните глинк, използванн в изграждането му, да-ват възможност да бъде описана носледователността в изграждането му (табл. XL Г, 2, обр. 31). Завареният терен е тънък културен пласт, в конто сс откриха късове от античнн тухли. Върху него е направена двуслойна подложка ог червена и бяла глина с обща дебелпна 0,05 — 0,07 м, в чзточния край до 0,20 м. Върху тази постилка е пзградеиа плътна стена от 9 рода чимове. През 1, 2 или 3 реда са правами пзравшггелнн прослойки от червена глина. Шнрината на тази землена степа в основата е 4,30 м, а горе, след стъпаловпд-ното стеспяване на източната трапа, намалява на 3,50 м; височниа 1,50 м, средни дебелпна на отделимте редовс 0,15 м. Външното лице на чимовата степа е укрепсно със сивочерна пръет, взета вероятно ст повърхноегта на заверения терен при пзкопаванетс на рова. В ней се откриха два керамичич фрагмента, конто орпентлровъчно се отнасят към IV — VI в. Вътрешното липе е > кренено с чиста червена глина. Пър вона» ал пата ширина на вала заедпо с пзкриващия го с !□ ! ог канава пэътг тэ:гнга 14 м. Ровът е широк 4,5 м и дълбок 1,80 м.
Аналогично е устройство™ иа вала и па западиата линия, блнзо до евлечеяия в реката ссверсзанадеи ъгъл (табл. XLI, 3, обр. 33). Върху заварепия терен — културен пласт с късноантичпа керамика — е направена постилка о! льос, дебела 0,05 м. Върху нея 11 слоя чимове със сивоеппкав цвя1, нлъ11!О паредени един върху друг, образу ват стена с неравны лица, широка в основата 3,60 м, rope 1 м, высока 1,60 м. През I, 2 пли 4 реда чпмовете са изравненп с тъпки прослойки от льос. Среднага дебелпна на отделимте ре/ове с 0,15 м. Чпмовете са пареждани много плътио един до друг, поради което с трудно да сс установи със сигурност техннят брой в един род. Ако се съдн по запазеипте размери па някон от тях. дълги от 0,28 — 0,35 м. те не са били новече от 10 12 за долните 5 реда. Заедио с чимовете вьв вала са попадиали въглени и керампчпп фрагменти, прпиадлежащи иай-общо на два хроноло-гичнп периода: къспа античност (IV VI в.) и рамно средневековые (VIII — 1Хв.). Външното лице п горнняг край на ядрото от чимове са укрспени със сивочерна пръет, а вътрешното с бяла глина .ч льос. Така общата ширина на вала в основа га достига Им. Непосредствен© западно от него се проследя-ват очертаппята на плптък и широк ров, конто във въишиин си край загърш-ва с траншея, широка 2,5 м и дълбока 1 м.
17!* Разкопки па автора.
ТАБЛИЦА XL11. Разрезы: I, 2. Дунавси-изток (но автора). Легенда: I. Льос. 2. Раппосредновекосен кхлтуреп слой. 3. Ранносредновековно жилище. 4. Жълта глина. 5. Сива пръет. 6. Светлокафява глина. 7. Под иа жилище. 8. Кафяна пръет. 9. Прослойка от кафява пръет. 10. Пясък. 11. Късноантичеи културен пласт (IV — VI в.). 12. Сивочерна пръет.
3,	4. Кладенни. Легенда: 1. Черна пръет. 2. Жълта пръет. 3, Кафява пръет (по Ст. Ваклннов и Ст. Станилов).
ПО
За датировката на укреплението засега може да се съди единствено по керами ката. Откритите фрагменты са малобронпи, по достатъшю характерны. Керампката под вала и част от керамиката във вала и вдвата сондажа сеотна-ся към IV — VI в. При северозаиадиия ъгъл 4 от 7-те фрагмента, открыты в тялото на вала, принадлежат към ранносредновековния период VIII — IX в. В случая по-къспата керамика отбелязва времето, когато нан-рано с могло да бъде издигнато укреплението. Близостта иа двете укрепления при Дунавец навежда на предположенного, че те са били издигнати едиовременпо през втората половина на VIII в. или в самого начало на IX в. за защита па голимого старобългарско селище между тях, останки от косто се откриват по протежение на 2 км по брега на ре ката.
Източпото землено укрепление при Дунавец (708) е разположено па 2 км от западного върху тясна, равна тераса над реката (табл. XXXVII, 5, 6). То е едииствепото укрепление край Дупав, па коего К. Шкорпил не е спел план поради зпачителното обезлнчаваие на паметника още в началото па века. Диес неговите очертания са почти незабележими, по достатъчно ясны, за да се установи, че има форма на нравоъгълник с размеры 190'110 м и заема плот 21 дка. Северпата линия иа укреплението изцяло се е срутпла в реката. В коритого на Дуиава, където се отлагат находимте от размития културен пласт, се откриват останки от два хронологичнп периода. Към мо-старня, античен период, се отнасят две бронзови монета от Каракала (211 —217) и Гордиап (225- 244), червенофирпысова римска керамика с тцаммована украса, фрагмента от характерната за III VI в. битова керамика. 1{ъм по-къспия средновековен период принадлежат откричите фраг-менти от ранносредиовсковна керамика с украса от врязапн линии и излъс-кани ивцци и бронзова сърцевидна аплпкация за колаи. В профила на отвесно нзрязания бряг се виждат следи от каменни настилки, потна от вкопаны жилища, очертания на засводена пещ.
При разреза па вала в южния край на нзточпага линия па укреплението (табл. XLII, 1> бе установок пласт от трамбована чиста жълта глина с дебе-лниа средне 0,60 м, вкопан в заобикалящия го терен.180 Теренът встрани от юзи пласт е културен слой, паситен с ранносредновековна керамика от VIII — IX в. Под него бе разчпетепа част от вкопано жилище —- полуземлянка, а вън от него — н плитка яма. Жплнщната яма, вкопана в здравия терен, е дълбока 1,75 м. Подът е кафява трамбована глина с дсбелипа 0,03 — 0,06 м. В източния му крап се откри крыло гнездо or изгнила греда за покривпата конструкция и пяколко овьглени камъка, нронзхождаши вероятно от разрушена каменна почка. Намерен нте ксрампчии фрагменты принадлежат на гърнета без дръжки с украса от прави или вълнообразни врязаии линии. Изглежда, слоят от жълта глина върху изоставената полуземлянка е остан ка от пай-долната част на разрушения вал. Тозн факт може да бъде доказател-ство, чс той е бил издигнат на място, където преди това е имало неукренено селище, част от жилищата па косто са били изоставени, за да се. изградп землената преграда.
И в северпия край на западната линия на укреплението от вала е оцедила само пай-долната му част (табл. XLII, 2). Всредата на иискня пасин лежи слой от чиста жълта глина. Встрани от нея се очертава петно от сива пръет, в коего се начпрат фрагмент от късноаитична и ранносредновековна
lf<0 рззкопки на автора през 1973 г.
112
керамика. Под тази конструкция, която, изглежда, е най-долната част на вала, лежи културен пласт, насптсн с фрагмента от къспоримска н ранпови-заптнйска керамика. Той покрнва настилка отдребип необработени камънн. Античиият пласт и настилката са прорязани от ранносредновековно жилище-полуземлянка и от сметна яма, разрушила по-късио източната граница на жилището. В разчистепата си част земляиката се очертава като четнриъгъл-пик със северна страна, дълга 2 м. Вкопана е иа дълбочина 0,75 м. Трамбова-пият под изцяло е врязаи в здравия терен. В пзточния край на жилището е имало каменна печка, сега почти унпщожена. В пасппа, запъдващ жплищцата яма, се памсрпха много фрагмент» от ранносредновековни гърнета, чието устав в повечсто случаи е с равно обрязан ръб. Прсобладават фрагмептите с врязапа украса от прав» и вълнообрдзш! линии, нанесепн в широк пояс по плещите и гялото на съда или във вид ка вълнообразни сиопове, стигащи до дъното.
Под ннвото на настилката в източнчя край на изкона бе разчистена част от свлечено в река га антично вкопано жилище. В запълващия го насип се намериха много фрагмент» от римска червепофирнисова керамика.
Въз основа па наблюден пята може да се приеме, че тук първоначално е съществувало антично иеукрепено селище. През раниото срсдновековне върху неговитс останки се създава ясукренено старобългарско селище, част от косто по-късио е защитен о с ров и вал. Тази периодизация се нуждае от допълиптелпа аргумептация.
Землепото укрепление при Малые Преславец (976) заем» северния скат на впеокия бряг при вливапето на малката Преславецка река в Дунав, където се образува неголямо езеро (табл. XXXVIII, 1,2, обр. 34). В план представ-лява четнриъгълнмк с начупена изгочна линия и размери 450/352/350/350 м, площ 140 дка. Ссверната линия вероятно е уиищожеиа от водите на Дунав. Откъм юг допълнително с укрепсиа площ от 30 дка. Валът, проучен на чети-ри места, е изграден от изкопаната от рова пръет (табл. XXXIX, 1 — 4). Под основа!а на вала лежи културният пласт иа съществувалото по-рано антично селище. В севериата част па укреплението се намнрат останки от каменна антична крепост, отъждествсна с Нигонниана-Кандидиана.181 Погрешно дълги юдини тук е поставяи дунавският дворец на хан Омуртаг.
Землепото укрепление при Полина (975) заема плоска издатииа в бла-тистага низина между Попниа н Гарван (табл. XXXV, 1, XXXVIII, 5, 6). Валовете следват ръба па издатпната и очертават форма на триъгълник с нречупенн южнп ъгян и размери 370/340/240 м. Площ — около 50 дка, В Централиата си част валът е бил изграден от чпмове, образуващи плътиа стена, широка в основата 4,20 м, впеока първоначално 2 — 2,50 м (дпес 1,80 м). На отделив места чимовите редове са били подравнявани с камъшови сгъбла. Пни североизточната линия валът е нздигнат направо върху подрав-ченпя терен, по при югонзточння ъгъл стената от чимове стънва върху подложка от жълта глина (табл. XL1, 1, обр. 35). Лицата на землената стена са оформени от два реда чнмове, успоредин на оста на вала, а във вътрешност-та на стената те с а били поставени косо, вероятно за по-голяма устойчивост. Размерите па чимовете ее колебаят от 0,24/0,24 -0,71/0,45 м. Отстрани чпмовото ядро е укрепено с чиста жълта пръет, примесепа с дребнн Ломен и камънн откъм външната страна.
181 В- Белков, 1959.
Старобългарски укрепления___
113
Първоначално земленото укрепление е било датнрано в периода IV — VI в.182 Новите проучвания показаха, че тази датировка е неточна.183 Валът е изграден върху културен пласт or IV — VI в. и е съвременен на култур-ния пласт на средновековното селище от VIII — X в. Все още остава неизяс-нена връзката между земленото укрепление и съществувалата преди него каменна антична крепост. При проучвапе на северната линия на укрепле-нието проз 1973 г. бе разчистсно легло на каменей зид, дебел 2,60 м, градеи
ш Ж- Въжарова, 1956, 48 — 49, 57 — 59.
1«* Р. Рашев, 1976, 37 — 40-
ТАБЛ ИЦА XL 111. Валовсте в ДоСруджа.
от ломени камъни и бял хоросан. Изглежда, лицата иа зида са били оформени от дяланн блокове, употребени по-късно за укрепване на землейия вал. в този участък следи от землеиа конструкция не се откриха. Може бч обитате-лите иа земленото укрепление са използвали валообразння насип от pyjue-вините на камениия зид като граница па новою укрепление. Размерите и планът на крепостта остават засега неясни. Сигурно е само това, че тя е заемала северната половина на издатпната.
По брега на Дуна в след Сил истра Шкорпил е обследвал пред 1917 г. няколко землейн укрепления, конто според него датират от времето, когато е п-тграден лагерът при Никулицел.164 Ние посочихме, че тази констатация е пеприемлива за крайморските укрепления при Журиловка, Синое н Истрия isi К. Шкорпил, 1940.
114
115
поради обстоялелството, че намиращите се там землени валове преграждат полуостровки издатини и са насочени към с ушата, а не към морето, както е при по-късните крайморски укрепления. Що се олнася до крайдунавските укрепления, пито одно от тях още не с проучвано чрез разкопки. Нис приемам? средновековния им прокзход, по смятамс, че те се относят не към вре-мето на Аспаруховия Опгьл, а към периода след 680 г. За съжалеппе пл апосете па тези укрепления в архива иа Шкорпил не се намсрнха.
Най-южчото от укреплепията в Северна Добруджа сс намира при Ра-сова (819). Представлява землей вал, дълъг 2,7 км, преграждай, вдадел в сзсрата полуостров. Ограделата площ с 3000 дка. Вальт с широк 15 м, висок до 2 м. В очертанията на укреплението сс пгмпрат две малки «окошш крено-СТ7», за конто нс може да се каже дали са сьвремешгп па главния землен вал.
Укречленнето при Сеймепн Мари (805) е расположено върху въ?вичде-пне между езерото Дог чяска и Дунав. Има елписовидиа форма с максимален днаметър 1 км.
Укреплението при Гиздар (828) заема наклонена тераса над Дунав. Ci сред Шкорпил в насина са разхвърлянп «прост камъни».
При Жпжнла Шкорпил поставя землено укрепление поради наименованного Герме, давано на старо укрепление в околностиле на сслото (839). П. Полоппк смята, четова е стена или вал, евързващ две антична крепости.188
Към тези укрепления Шкорпил отпася и преградната каменна стена източно от ацтичиата крепост Трсзмнс (835), като приема, че тя прегражда южпия пзход на полето при Мачг.и, узползвано като сстествено укрепен лагер. Вероятно стеиата е евързана с отбраната па аитичмата крепост.
Земленото укрепление при остров Пъкуюл луй Сеаре се намира на ви-сския бряг на Лукава срещу срсдмсвековката крепост (804). Шкорпил го отбелязна на един от своите плапозе,18ь но к? споменава нищо зз него. Според П. Лякону при разкопки в него били намерен" погребения от XI в., въз оспе га на конто укреплението е определено като каменна крепост и е отнесено в първнте две десетилетмя па XI в.187 Сг. Ваклинов го емша за външен укрепителен пояс на камекната крепост па острова по аналогия с Пляска и Хаг Крум.188
Между Пъкуюл луй Со: ре к Расс Шкорпил отбслязЕа еще 6 укрепления, конто нарича «окопови», по инти де ие ги споменава в пубдккациите си и по ги пключва към землените укрепления в Добруджа. Те са следнпте: 1. Между езерото Олтина и Дунав, вьрху гребен а Капу л дел улун.180 2. Северно от с. Кгнлня, иа брега на Дунав, в м. Харман кая?90 3. Между езерата Гол-тина и Мьрлян, е м. Бейлик кале (Братка кале)?81 4. Ссвероизточяо от с. Мерлян (Музаит), в м. Четатс?82 5. Източно от с. Пържоайа, м. Батерея?83 6. Югозападно от с. Расова, на източиия бряг на езерото Бациул.1М Тези
Р. Polonik, 1935, 23.
АКШ, а. е. 604. л. 6 — 8.
р. Diaconu. N. An^elescu, 1968.
,fW Ст. Ваклинов, 1967, 581.
«о ДКШ, а. е. 604, л. 13 — 14.
1«о Пак там, л. 6 — 8.
191 Пак там, л. 15 — 16.
и» Пак там, л. 21—22.
19:1 Пак там, л. 9 — 10.
194 Пак там, л. 24 —27.
116
л крепления са обявенн за аптнчии п са напсеепи па съответння лист от картатг! на Рнмскатз империя.185
Землените укрепления западне от Плиска са били разположено по пътя от столицата към за падшие пограничны валове.
Укреплението при Стърмсн (699) е разположено върху естествено за-щнтепа тераса над досиня бряг на Янтра. Има четириъгълна форма с размери 235/230/225/220 м, площ — 51 дка (табл. XXXIV, 3). В цеитрзлната част на р?ла е изградена стена-ядро от чпмове, широка средне 2 м (табл. XLI, 4 5). Чимовете имат размери от 0,30 — 0,35/0,50'0,15— 0,20 м. Най-дол-ният ред с бил положен в траншея, конто паномня плитък нзкоп за основа, дълбока 0,20 — 0,30 м. Въшпеото лиц? на чимовата стена е облицовано с еднелицева и едноредова стека отплочестн камъни, споены с глина. Вътрешно-то лице е укрелено с иаепп от жълта глкпа. Рэвът е широк до 3,50 м н дълбок до 2 м. На дтпо^о му се образува тясня дълбо траншея.
Валовете на укреплението са изгрэдеип върху културпия пллст иа пеукрепепо антично селище, съществувало до VI в. Изграждансто му се no-ставя в VIII — IX в. То е имало важно значение като укрепеы пункт, охра-няващ брода през Яп»ра, замествайпп сьществувзлата пред» това антична г репост в близката окелпост (232).
Западне от Яптра нг.по.ледък бяха открыта две землени укрепления, конто са оитесени към раиното средневековые.
Укреплението при Борислав (697) игла форма па четнрпъгълник, чин то ююизточен ъггл днес с ^ш щожеп. На западната страна ее забедязвыг следи от вход, защитен чрез издавапе иа вала във вид на полукръгла кула. При пзкопнл работы са открыты ряпносредновековни матсриали. Размори 100/90 м, площ 9 дка (габл. XXXVI, 8).
Укреплението при Ставсрцн (696) се намира на левая бряг на Искър. Заема площ от 150 — 200 дка. На повърхността не се открпват матсриали, проучвапыя еще не са правени. Рапиосредповековпата прппадлежност на последннте две укреплении» засега може да се допуска единствен© поради характера на защнтнитс съоръженпя от вал и ров.
Към укрепленыята западне от Плиска вероятно принадлежи и заличе-иого днес укрепление при Побит камък (998). В началого на века дичала само чгст от едната му страна, д^лга 600 крачки (табл. XXXVI, 3).
В Севсронзточна България са установенп останки на още ыяколко землени укрепления. Тяхната прппадлежност към ранносредповековиата ук-репителпа система е твт-рде проблематична.
Земленото укрепление при Балчик190, изглежда, е ров, современен на иамиращата се там късноапгичиа крепост. Стените му са вер гпкалии и са облицованы с камъни, което не е характерно за ранного средновековие.
Нехарактерна е формата на землените укрепления при Гецово и Хле-барово, Разградски окръг.197 В ъглите те завършват с четяриъгълии уширения-кули. Шкорпил сам е склонен да ги отнесе към «по-късно врсме», т. с. Ът периода след XIV в. Не е изключено те да са останки от ту реки табии но пътя Русе — Шумен, * 198
195 T1R, 1969.
198 Проучванията се водят под ръководството на М. Димитров. Резултатнте не са обна-родванн.
7 К. Шкорпил, 1914, 41—42, фиг. 37.
117
Вероятно към същото време се отпася земленото укрепление при с. Апрвлово, Търговишки окръг.19Я Неговото местоположение върху височина, двойният вал и неукрепената западпа страна нс позволяват—попе засега — включването му към средновсковинте памепшци.
Аналогично разположение и план има и земленото \крепление па Ц]у-менското плато.'99
Следите от вал и ров между Царев брод и Мътннца, Шхменскн окръг, не са останки от землено средновековно укрепление, а от изоставено старо трасе па жп. линия.
Сумирайки количествените и качествен!! давни, се хбсждавамс, чезем-леип^е укрепления пригежават редина общи белс-зи.
Планировката им е кзцяло подчинена па релефа на Терека. В равны пните участъцк преобладава правилпата четириъгълна форма. Когато нее нз-полззана естествена преграда (дол, река), укрепления га са ориентирами по страните на света, понякога с отклонения (Хан Крум, Риги, Пляска, Кладен-ци, Нови Пазар, Полковник Чолаково, Кабаюк). Покрай Дунав се срещат укрепления с триъгълна пли петоъгълна форма (Полина, Дунавсп-запад), конто се дължи нй конфи гурацията на речи и я бряг. Сложна планировка, получена като резултат от етапно изграждане, наблюдаваме в очертапията на укреплението при Карнобат. Характерно за ранносрсдновековните укрепления с нлътното околовръетпо изграждане на укренленията. Укрепяват се и онези участъцп, къдсто има непристъпни естествени прегради—дълбок дол, отвесен бряг, река. Липсващите части от вала и рова на укрсплсппята при Нови Пазар и Дупавец са унищоженп от ерозията.
Размерите на укрепената площ се колебаят от 1,6 дка до 23 000 дка. От всичко 18 укрепления, площта па кои го можеда бъде измерена, 8 имат площ до 100 дка, 6 — о г 100 до 500 дка и 4 над 500 дка. В същност това деление е твърде условно. Така в пьрвата трупа нап-голямото укрепление (Полковник Чолаково) има площ 65 дка, а всички сстаналн — до 50 дка. Това е границага за максималната площ н па лагерите покрай валовете. Тя се дви-жи в рамкнте от 20 до 50 дка. Прави впечатление, че по общи я си брой голе-мите укрепления над 100 дка преобладават над остаиалите. Нещо повече, само паметниииге с площ над 500 дка съставляват 1 '4 от общия брой. Изграж-дането па големи по площ укрепления, конто е но-правилпо да се наричат лагери и стаиове, е извъиредно характерно за ранного средновековие. Те се разиолагат около столицата и по главння път и очевидно в тях са били със-редоточеки значшелни Боснии сил и.
Основеп защитен елеменг на укрепленията е землейият вал. Никъдс той не е запазен с първоначалната си височина, дори в случайте, когато не е бил под ла гаи на съзнателно разрушавапе. Най-добре са запазени валовете, деформирани само от атмосферните влияния. Диес тяхната височина достига до 2,50 м, първоначалната едва ли е надмииавала 3 м. Тази височина можс да се счига за преобладаваща. Изключения правят никои укрепления (напр. Риш), при конто, изглежда, височнпата па вала е достигала 4 - 5 м благодарение на използваинте дървени конструкции. 3aceia могат да бъдат обособе-нн три вида конструкции на вала. 198 *
198 Пак там, 13 — 14.
1" Цв. Дремсмзова, В. Антонова, 1975, 354.
118
При първия вид валът е нзградсн само от зем.юни прослойки. Най-чссто те са насипгани дъговидно едка над друга. Тяхната последователи ост отделу иагоре отговаря на реда, в конто са били изкопавани. Най-долу лежи слоят от х\ыус, най-горе — слоят от льос пли мергсл. Натрупването наземлепата маса лё е ставало безразборпо. При лаборатории земномеханичяи изеледвания на проби от вала в Пл пека се оказа, че плътноегта па насипните землени прослойки е зпачителпо по-внеока от тази и а естествепия глинесг материал. Тази плътност, както и ясного разграиичаване на отделяйте прослойки, е могла да бьде постигната само чрез ръчно трамбоване непосредствен© след разстилането иа пръетта. Уплътпяването е било улеснявано от сравнптслно високата влажност, особен© па пластовете от по-голяма дьлбочина.200
Разповидпост на тази конструкция наблюдаваме в случайте, когато' лпцеватз част па уплътненото глипесго ядро е била укрепена с каменна облицовка. Впсочпната на тази облицовка е различна. Изградена е от ломени камыш в един ред без спойка направо върху терена. Когато нейната висо-чппа е иадвкшавала 1 м, валът е нзглеждал като широка каменна стена, пред която е накопан ров.
При втория вид валът в цеитралпата си част е изградеп от чимове във вид па плътна степа, широка 2	4 ы. Редсвете са изравпявани с тьнки Пла-
стове камъш или глина (Попння, Лукавец). Най-долният ред чнмове лежи направо върху терена или върху «основа» от жълта глина. В Стърмен е из-копака плитка траншея, кояго наиомяя изкоп за основа. Страните на чимо-вата степа са укрепсни с пръет, която откъм рова е прлмесепа за по-голяма устойчивост с дрсбпи ломени камъни, Разповидпост на тази конструкция е чимопата стена, облицована откъм рова с камъни (Стърмен).
Третияг вид е представен засега само с един пример (Вълнари). Според наличииie даини валът е представлявал в централната си част стена от платно наредени дървста, обмазани н укрепени в основата си с глина и дребни камъни. Аналогично устройство можеда сеочаква при укреплението до Риш.
Независимо от различията трите вида конструкции се обединяват от общи я стремеж на строителпте да се оси гур и плътно зеылено ядро с добре укрепени страны. Плътыостта па ядрото е поетигана чрез трамбоване или чрез у погреба на естестЕено уплътнен материал - - чимове, а укрепвапето чрез безредно прнбавяне на камъни в землените «контрафорси» или чрез изграждане на вертикал ни облицовки. Тсзи изисквания са осъществсни с различен материал и по различен начин в зависимост от степепта на строител-ния опит, но преди всичко в зависимост от теренните особености. В равнин-ните участъцп валовете са изграденп от чиста землена маса и само когато скалните Пластове са били достиганп при копаенето на рова, са използвани каменки отломъцм за укрепвапе. Покрай рекиге са употребени чимове, а в горисгите районы— дървета. Тази закономерност се отнася и за ковструк-цияга на пограиичните и вътрешни валове, както вече отбелязахме.
Ровът е вторият защитен елемент па укрепленията. Неговите размеры очговарят на размерите на вала, конто най-често се изгражда от нзкопаиата от рова землей о-каменна маса. Днес рововете са по-широки поради много-вековната ерозия на техните склопове. Значението им като препятствие се е определяло от дълбочината. Засега не са известии данни за наличието на защити по еклоиовете дървени заострены колове или други допълнителни пре-
200 Д. Евстатиев, Р. Рашев, 1980, 170 — 171.
119
Гради. В случайте, когато ровът с прокопан в долната си половина в скалист пласт, както в инкой секторы па Пляска, на дъното *iv се е събирала почвепа вода, която се задържала поряди повшпепата хндрофобиост иа скалага и с създавала допълнително препятствие. В случаиie, когато валът е изграден от чимове, ровът е плнтък (Дунавец-запад, Стърмен) пли въобще нс с бил прокопавак (Полина).
Прсобладава бермата с конструктивно предназначение, широка сродно 2 м. Берма с ширина над 4 м е установепа само при северпата линия на Пл псковскою укрепление.
Следи от допълпптелки дз^рвенп конструкции но гребена па вала в нроучените досега паметници не са открнти. Те могат да се очакват при ук-реплеиията, конто са били расположены в горист районы.
Неизвестно остава устройство™ па входовсте. Диес те са запазепп във вид на просеки през вала и на пепрокопапа равна площадка през рова. Само в Плиска са запазени следи от над 20 входа, пито един от конто не е изцяло проучен, в това число главкиятнаточен вход.201 Трябва да се предполагала са били затваряпи от дървени порти и враги, както е допускал още Шкорпил.
Разположението па землените укрепления предпмно в средищнага част на държзвата ноставя и въпроса за тяхното място в селищиата система. До-кол кото може да се съди or все още оскъдните дайн и, час г от тях са били пз-градеии на мясного иа вече създадени селища,други са се нревърпалн в селища едва след изграждането на вал и ров. В очертаппята на никои укрепления (Нови Пазар, Риш, Кабаюк, Ружпца, Карпова?) не се откриват находки, свмдетелствуващи за наличие на постоянно селище. Но в непосредствена близост са установеии следи от псукрепепи сеница, некрополи, девташларп. Изкпежда, част от укрепленията са използвани само като седалища на воен-ни отряди, около конто възникват селища. Тази картина е особен© добре документирана за района на главный път от Плиска към Дунав, където около землените укрепления при Ружица, Въляари, Кладенцы п Алеково са отбе-лязани значителен струпвапия на ранносредновековни селища.202
Напоследък Ст. Вак ли нов иаправи опит да проследи развитие™ на раниобългарската селищна мрежа в Североизточпа България с оглед на дан-ните за селищната система в басейна на р. Дон през VIII - IX в. Съпоста-вяйки ги, той прие, чс и у нас селищата от това врсме отговарят на стадия на т. нар. аилна стопаиска организация, която по същество е преход към уссд-щ .1 земедслско-скотовъден бит.203 Към тезы поселения той отпася и землепи-те укрепления. Тази постановка се оспорва с аргумента, че в Подонието изграждането па укрепеки селища се изключва от развитие™ па аилната организация.204 В действителност и там землените укрепления се появяват ч съществуват одновременно с пеукрспените аилы и поселения.205Своеобразие™ на нашите паметннцн е в това, че те се появяват като цзраз на целена* сочена държавна политика,200 която има в основата си причины от външио-полити чески характер.
201 Недосършени проучвания па автора от 1975 г.
»- В. Антонова, Цв. Дремсизова, 1973.
203 Ст. Ваклинов, 1972, 11 — 12.
201 Ив. Божнлов, 1975, 34 — 36.
205 С. А. Плетнева, 1967, 22 — 24.
20,5 Ив. Божнлов, 1975, пак там.
120
6. ЗЕМЛЕНИТЕ УКРЕПЛЕНИЯ КАТО СИСТЕМА. Разгледаиите два осповнп типа землепи съоръження — валове п лагери — по своего конкретно предназначение сыцсствеио се разлнчават, по в ио-общ план те могат да бъдат разглеждаип като едннпа система, предназначена да спре прогивни-ка пай-наиред на граппчиата линия, а след ценного преминаване да разкъса пеговите сиди чрез организирапе иа отбраната в отделим укрепени пунктове. Характерно за пограничного укрепяване е изграждаиего на съоръження не само в най-уязвимия участие ог границата, а но палата й дължина вс грани от централиата облает. Латерите са изгрздсни само в централната облает и по изключение при фланговете па по|раничните валове. В тази най-обща схема се доловят оеобеиостп, коню се дължат на етапното изграждапе и съ-ществувапе на землените съоръження и па известии иромени в тяхното предназначение. Наличппте данни позволяват да се обособят три етапа в нзграж-дането на землей ата \крепитслпа система от времето каПървото българско царство.
Първият етап еъвпада с пребпвавапето па Аспаруховите българп в Северна Добруджа и Южпа Бесарабня през 60-ге и 70-ге годи ни па VII в. Изградените тогавэ ногранпчпи валове допълват естествепнте води и границп на района ст изток и запад и създавят околовръетна линия от пзкуствепи землепи прегради и естествен!! барпс-ри. Идеята за кръгова отбрала е изрязе-па и в планировката на централння лагер при Пнкулицел. Пограипчпите валове нс са активно отбрапяванп съоръження, а по-скоро дсмаркациоини линии, отбелязващи граипцпте на действително владяпата територия.
Вторпят етап започва с утвърждаваието и а българската държавя в Мизия през 681 г. п завършва в началото па IX в. Органнзацията на кейната отбрана е била извършена в зависимого от физико-географскпте особсности на новия район и от факта, че сеса българската държава значителпо се е доближнла до околостолпчпата облает на империята. Географското положение на дветс страны налагало различна организация на техпите отбранителни системи.207 Главна грыжа на Византия сбила защитата на сголицата, отдале-чепа от новата българо-византпйска граница иа около 350 — 400 км. По периферията п във вирешността на Тракня са функцпонирали крепости, конто преграждали пътя към последната бариера пред столпцага — Апа-стасисвата стена. Византия развивала своего нэстъпление по две осповнп направления — по суша към старопланипскнтс проходи и по море към свон-те бивши пристанища, сега владение на България.
До като Византия използвала укрепителните съоръження в Тракия та-кива, каквито са били пзгрядепи още през IV — VI в., България не е могла да се възползва от заварсните по южната сн граница укрепления, тъй като те са били насочсни с-фронт на север. Вместо съоръження от камък, тухла и хоросаи се строят примитивны землени валове и ровове. Тяхната надежд-ност била подсилена с умело използване на терена и чрез преграждане само на онези участъци, конто добавят значение в новата обстановка. Гръбнак на новата защитна линия е старопланинският хребет, издигащ се като огромен естествен вал между двете държави. Около южните изходп на неговите проходи се разиграват всички военни стълкновения през VIII в.208
Вл. Кецкаров, 1940. 38 — 52.
ж В. Н. Златарски, 1970, 209 сл.
121
Пъргостспеино значение добпва и нзточната граница поради пеоспор-ваното прсвъзходство па византийски я флот в Черно море. И тук вместо за-варгппте пепзтюлзвасми крепости са били изднгпати валове, конто в съчета-ппе с пепрнстъпиите участъцн ог брега образуват пепрекъепата укрепеиа линия.
Укрепявайки двете сн най-важпи граница, България не е останала зад линпята на валовете. Нейпият стратегически замисъл е насочеп към Тра-кия. За сигурността на Византия този район има изключнтелно значение. Ако през V VII в. тя е считана за същинска, вътренша облает на нмперията за разлвка от земите между Дунав и Стара штанина, през VIII — IX в. тя е погранична земя в съседство със стол и цата.200 За България контролът върху нея също не е бнл без значение, тъй като отдалечавал пряката военна заплаха над централната облает и служи за отличен плацдарм към сърцето на нмперията.
По-различна е била картлната в западни ге н северните покрайнннп. Тези земи не са пмалп военно значение е онази степей, както зоната покрай южната и нзточпата граница. По-различна ще е била и тяхната военна организация. За земите северно от Дунав има дапнп, конто иоказват, че охраната па граппчпптс земи е била поверена па федератп, поставени под контрола на централната пласт. Като федератп са били настапени в Отвъддунавска България плепепите през 812 г. от хан Крум визапгийци,* 210 подобен статут ще ся пмалп и славяпнте, разеелеии от Аспарух към планинскпте проходи и към земите, граничив на запад с аварите.211 Издигнатите по западната и се-верпа граница съоръжения нямат характер на активно отбраняванн укрепления, а по-скоро на демаркацпонпи линии. Това се отнася особеио за валовете по северната граница. Независимо от това тези земи са имали важно значение за отбраната на държавата, осигурявайкн тила на челната южпа граница. Тяхната роля за България напомни ролята на Мизия за Византия предн образуването на българската държава, когато старата провинция с част от империя га, но за сыцинскн нейни владения се считат земите южно от планпната.212
Централната облает па България с била ограничена между Дунав, Стара штанина. Черно море в Янтра. По иейиата периферия са нздигнати иай-важпите землени прегради, а във вътрешността й се. намират всички землени лагери. Те са разположенн в меридионална посока, пресичайки областта почти по средата. Главннят път, който охраняват, евързва отвъд-дунавскнте земи със столицата н с прохода, през който е била осъществявана най-пряката връзка с Траки я. Вероятно най-рании са големите лагери в Плисковското поле, изднгпати още по времето, когатотам се настанява ядро-то на нрабългарската войска. До края на VIII в. — началото на IX в. са се появили всички останали лагери. Най-късни сред тях са може би лагерите, валовете на конто са изградени от чимове.
Третият етап иа земленото строителство може да бъде евързан с терито-рналното разширение на България в началото на IX в. С договора от 814 г. южната граница се премества в Тракия. Старопланинските валове от гранич-
2оо В. Тъпкова-Занмова, 1976, 32.
210 Пак там, 29; Ив. Венедиков, 1979, 93.
211 Срв. по този въпрос П. Петров, 1981, 231 — 232.
212 в. Тъпнова-Займов?., 1976, 32.
122
ни линии се превръщат във Вътрешпи укрепенн бариери. Новозавладянат територмя е преградспа с вал. Между вала и стара га южна граница по било то па планината се образува ивпиа земя — буферпа зона по посока на ц и тралиага облает, както откъм запад и север.
Вероятно по същото време е била очергапа границата и на буферпат; облает в равнината между Прут н Днестр. И тук старата северна границ: на Аспаруховия Онгъл се е оказала вътрешна укрепена линия. Новата се верна граница с очертана с линпята иа Северния бесарабски вал. Допускаме че неговото нзграждане е свьрзано с настаняването на византийские плен ници в 812 г., заселен» огвъд Дунав в качеството на федератп.
Територналното разпшреяне па българската държава в началото ш IX в. е преднзвикало и появата на някои пов.ч тенденции в укрепяването п: централната облает. Изградените дотогава землени лагери не са загубил! значение™ си, но в пай-важните от тях. се изграждат камеини крепости (Плис ка, Хан Крум), чинто план и расположение е съобразен с контура па земле ния отбранителен пояс. Крспостите, построепи на нов терен, не се ограждат със. землени валове и ровове (Прислав), по в размерите например на Въпшшп град па Прислав с. иегов» ге 3,5 км2 се долавя влияние™ на големите землен! лагери от типа на Плиска, Кабаюк и Стан. Но виге укрепптелии работ» сг имали ограничен мащаб, землепата фортификация все още определи харак тера на укреинтелното дело. Ею защо изграждаието на повите вътрешпц укрепенн линии е извършено със средствата на традициониата строителнЕ техника. Те се появяват в най-уязвимите подходи към централната облает и преграждат тези подходи не в отделил точки, а във вид на пепрекъспатг линия. Най-пълен язраз на тази тенденция е Големият землен вал в Добру-джа. Смете мата от лагери покрав вътрс-шното му лице е позволявала струпва-нето на голямо количество бранители и плътно блокиране на отсечката между Дунав и Черно море. Прекият севере» подход към Плиска откъм Дунав е бил преграден с вала при Тутракан, снабдеп с верига от лагери. Охрана™ па тези съоръжения от постоянен гарнизон би означавало неоправдан© ско-ваване на значителни воечпи сил и в ограничен участък, далеч от главния южен фронт. Предназначеннето им на въгрешнн укрепенн линии е позволявалс отбрапата им да се осъществява от местною цивилно население, живеешо в лагерите или покрай грасето иа вала. Следи от селища са известии покрай Тутраканския вал, но особеио много селища са установени покрай Големия землен вал,213 Появата на тези нови за българското землен о сгроителство-съоръжения е белег за неговото развитие и усъвършенствуваие, иа видоизменение и у сложил ване на задачите на отбрапата в централната облает. Вместо изолнрапн одни от други валове и лагери се нзгражда верига от малки лагери, обединепи с общ вал. Охраната па подобии съоръжения е била значително по-ефикасна. Тяхпото строителство в североизточната част на централната облает показва, че противникът, срещу когото са насочепи, е предн всичко Византия, а също така и повите народи, появнли сЛпрез IX в. в стелите на Северозападното Прнчерноморие — печенегите и ыаджарите.
Очертанию три етапа в най-общи линии отговарят па основните политически събития от историята на Дупавска България. Изоставянето на землените укрепители» съоръжения може да сс отнесе към края на IX в. и началото
213 е. Comja, 1957.
123
ha X в. Както можеда се съди от разкопкптс па укрепленията при Нова Черна, Полина и Кладенцп, па границата между двете столетня и най-вече проз X в. върху защит ните валове се вкопават жилища, пещи, ями, а ровът па хкпспленисто при Поп и пл отчасти се нзпслзва за некропол. По същото време се появяват нови укрепления, конто бсложат нов етап в старобългарското укрепително дело (вж. гл. III).
Вьпросът за появата и развитнето на землените защитим съоръжения у нас има още един аспект. Става дума за произхода на траднцията и за ней-нитс носители. В литературата преобладава становищсто, че носители на траднцията са прабългарите. Дори такъв противник на «фалшнвата прабъл-гарска теория» като Д. Крънджалов признана, че никои укрепления «могат да бъдаг считан и единствен© като прабългарска работа».214 По въпроса за източнпците се сочат землени укрепления във Волжка България,215 216 в пра-родината на бългаоптс210 пли местннтс славянски и римски землени укрепления.217 Г. Фехер, конто с посветил специалпа бележка на тозп проблем, отнва още по-далеч. Той напомни сходството на българскпте и аварскпте землени укрепления и напомия, че аварнте са донесли окопното строителство направо «от ценностите па азиатската хупска империя». Допускайкп мимоходом, чс прабългарите са могли да възприемат траднцията и от района па Кавказ, зон смята, че е по-вероятпо да са заели «окоппо-строигелнага си паука . . . от хуните - иаследпици н'а кптапската култура».218 Съвсем естествен© Ве-ликата китайскастепа с посочепа като първообраз на прабългарскпте валове.
Трудно може да се ociiopir, че нървпте землени съоръжения в района па дун авската дел-га се появяват с ндването на прабългарите, както п това, чс по-къенпте укрепления се нзграждат вьв връзка с тяхното проииквапе на юг. Те отразяват нивото на тяхната строятелна к ул гура н отговаряг иа характера иа военного дело, в косто главна роля и грае конницата. Но абсолю-тпзирането и а този вънрое не е оправдано, когато става дума за периода след G80 г. Тогава ге са израз па общодържавна, надетническа военна организация, осъщестзена с лрактнческите усилия на двата основни относа — нра-българп и славян и. Тези съоръжения са «българскн, старобългарскп».
Исправили© с и абсолютизирането на въпроса за източниците на тра-дицията. Обикновено ее приема, че прабългарите са пренесли па Балканския полуостров строители и навици и умения от земите, конто мал ко преди това са напускали. Проз поелрдните години в района на Соверен Кавказ се проуч-ва ранноередновековна култура от VII — VIII в., принадлежала на разности ично население, сред което са живели и прабългари.219 Можеда се допуске, чс част от тях са се оТтеглили иа запад и са пренесли траднцията па Балкан ския полуостров, макар че за това няма конкрстнн данни. Укрепените поселения на тази култура са защитен и със степи от суров кирпич, пред конто са изкопани ровове.220 Тези аналогии не да ват нещо съществепо за решавапето на пашня въпрос. Те не обясиявят как се появяват валове, дъл-гй десеткп кнломегри, Шлед като подобии валове не са известии в прароди-
214 Д. Крънджалов, 1943, 25, бел. 2, 26, бел 2.
215 Й. Венедиков, 1918, 10 — II; Г. Баласчев, 1918, 26.
216 Ст. Ваклинов, 1968, 135. Ст. Михайлов, 1959, 130.
217 Кр. Миятев, 1965, 32.
218 Г. Фехер, 1925, 38 — 39.
219 В. Б. Ковалевская, 1981.
г20 Д. М. Атаев, М. Г. Магомедов, 1974; М. Г. Магомедов, 1975.
124
иата, откъде е донесен планът на Никулниелския лагер, след като такъв паметпик в Северен Кавказ не съществува и т. н.
Впнматслно трябва да се изнолзват и аналогиптс между укрепленията на прабългарите в Подонието. Те са датирани от средзта на VIII в. пасетнс н в по-голямата си част представляват прензползвапи скитски землени укрепления.221 Що се отпася до землените укрепления във Вол же а България, тс най-малко биха могли да се сочат за първопзточници, тъй като се появяват тогава, когато укрепленията в Дунавсяа България започват да се изоста-вят, т. е. около началого на X в. и пасегне.222
Проблематично е и влмяннето па местннтс паметннци па землепата фортификация. Те са сыцествували за кратко време в дпешпа Олтения,223 224 пзоетавепн са още проз 111 в. и се намират далече от първпте българскн землей п градежи па Дукав.
Ще бьдем иай-близо до пегпната, ако приемем,че първиге землепп съоръжения се поя вя ваг спонтанно, гака как го са се поя вили в определен момент у редпца народи, конто вреди това не са строили укрепления. Ровът и валът са защитил прегради, чнето изграждане не изисква продължптелен опит, предварнтелно подготвени материалп. Тс са най-подходящи за бързо укрепяване или за очертаваие границите на по-голяма тернторпя. В пропеса на строителството се усвояват умения, евързапи с усьвършепствуване на землената конструкция: употреби па по-стар строителен материал, изграждане на лицеви облицовки от камък, използвапе на чимове и др. Землените укрепления в средновековна България илюстрнрат всичкп етапн от разви-тпето на този вид у крепители и строежи — от зараждапето до нзоставянето им.
Сиециалио внимание заслужава пронзходът на Големпя землей вал. Неговата планировка отблизо папомня плапировката па съоръженияга но римски ге л имеем, коего е било и повод дълги годи пи валы да бъде смятап за паметник на римского строит елство. Най-близкого по време и място аналогично съоръжение е рпмекият лнмес източно от р. Олт.2'24 Но тази прилика не обяснява пищо, тъй като между двата вала лежи хронологически разлпка от шест столетия. Сравнявансто на Голсмия землеп вал с подобии паметници от рнмската епоха е отделпа задача, чийто отговор е предварнтелно известен: прилика има. Но тази прилика трудно може да ее обясни като пряко влияние. Ние не изключваме възможността Големият землей вал да е израз на саморазвнтието и усъвършенствуването на българската землена укрепнтелна традиция.
231 С. А. Плетнева, 1967.
222 О. С. Хованская, 1956; 1957; Т. А. Хлебникова, 1975, Р. Г. Фахрутдинов, 1975;
A- X. Халиков, 1973; 1976.
223 D. Tudor, 1968, 264 so.
224 Пак там, 258 — 260.
125
Глава III. КАМЕННИ УКРЕПЛЕНИЯ
(Приложение 2)
Основинят елемент на втората трупа укрепления е камепната стена. Според начина на градсж се обособява г две групп крепости: 1. Крепости със стеки от дялапн блокове. 2. Крепости със стеки от ломен камък. Към тозп нан-характереп различителен белег се добавят и дакните за характера ка основата, вида на спойващня материал, форма и размери на отделиите кре-постни елементи и др.
1. А УЛИТЕ. Посгавен за разглеждане в нашата литература още прел 50-те години,225 въпросъг за интерпретацнята па гръцкото понятие аул с получил задоволнтелио разрешение. Старобългарският аул е не само дворец, двор, комплекс от дворцов» сгради с различно вред назначение, но предн всячко укрепен дворец.226 Ограждането на представителната страда-резиденция с крепостиа стена е най-характериият белег на аула. Пръв сред аудите е столичният. Той сс отличава от другитс по значителния размер на укрепе-нага площ, сложности на планпровкага на сградите в центъра и подземните съобщителни ходници, отвсждащп вън от крепоегннте стенн. Освен Плиска (табл. LIV, 1) аулн са още Прсслав (табл. LIV, 2), крепостта при Хаи Крум (табл. LIV, 3), па остров Пъкуюл луйСоаре (табл. LV), при Слон в Карпатите (табл. LVIII). Има никои дакни, все още иедостатъчно пълпи, за съществу-ването на аиалогични крепостни съоръження в Оряхово и Видии. Преустрое-ната крепост па аптичния Дсросторум също щс е била смятана за аул (табл LIV, 4).
Устройство™ на гези крепости вече е разгледано с необходимата пъл-нога.227 Ние ще се спрем на този въпрос на кратко, само доходного това е необходимо за съпоставянего нм с втората трупа крепости.
Както посочихме, основният отличителен белег на тези крепости е сте-иата, изградена от добре обработени наралслопипедни блокове със средни размери 0,80/0,40'0,40 м (обр. 36). Камъкът е вземан от кариери в непосредствен ата околност на крепостите. След оформяпето па блоковете по лицата им са вдълбапи знаци, за чието значение са изказапи различии мнения.228 Основата на крепостната стена е вкопана на дълбочина до 2 м. Изградена е от грубо обработени варовикови блсЛове. Дъното на изкопа предварптелно е укрепено с пнлоти, върху конто е излита подложка от дребни камънн и хоросан. Спойката иа блоковете от основата, както и на тези от суперструк-цията е хоросан, в който е добавепа смес от тухлепи късчета. Основите на стелите на крепостта в Преслав през иървия етап на нейното съществуване са изградени от речки камъии и глина, а през втория етап се появяват пилоти, но в суперструкцията спойката и в двата случая е от хоросан.
225 В. Тъпкова-Займов», 1956.
г» И. Венедиков, 1968, 107— 113; Ст. Ваклинов, 1972. 10.
227 Д- Овчаров, 1982, ч. И, където е посочена лнтературата.
828 Л. Дончева, 1980.
ТАБЛИЦА XLIV. Крепости. 1, 4. Хума (по автора). 2, 3. Омарчево. 5. Скала (по К. Шкорпил).
126
127
Над осповата ли цата иа крепостния зид са оформенн от дялани блокове, а вътрешността е запълнена с блокаж от ломени камъни и хоросаи. Фугмтс са обмазали с хоросаи, в който е добавена стрита на прах тухла. Яркочерве-пият цвят на хоросапа е хармонирал на бялата плоскост иа сгените, чиято монотонност е била преодолявана благодарение па образуваните от червопите обмазки декоративны чегириъгълницн. Блоковеге са подреждани чрез пра-внлно редуване на надлъжпо и папречно поставепи камъни с цел да бъде по-стигната по-здрава връзка с пълнежа на зида. Височииата на стената е достигала 8 — 10 м. Горе тя е завършвала с платформа и зъбори, покрмти със стреховпдно оформенн капаци.
Според устройството си порIиге па тези крепости229 се отиасят към два типа. Проходът на така наречения воепеи тин порти е фланкирап от нилас? рп, конто се издават пред стената, навътре ог кея или одновременно павъп и павъгре (обр. 37). Над прохода се оформя падвратна куда, в чпйто доле» стаж се е разполагало устройството за изтегляне на падащата врата, а през гор-ния стаж се е осъществявала връзката с бойната платформа на куртината. Проходът е бил затварян с верти кал но спускаща се врата (катаракта) и с двукрила врата, разположена зад катарактата и отваряща сс навътре. Про-ходъг на втория тип порти е фланкирап от две двойни четнрнъгълпи кули, нздаващц се навън и навътре от стената (обр, 38). Над прохода те са обеди-мемм в обща падвратна кула. Проходът е лреграден с падаща и двукрила врата. Изкачването към етажите става не чрез външно стълбище, както при първия тнп поргм, а проз вътрешните кули.
Кулите по фронта иа куртината сс разполагат гака, че да покриват плътпо пространството между портите и ъгловите кули. В Плиска те имат пстоъгълпа форма, в Преслав са чепиряъгълнн. Въишната крепостна стена в Преслав е спабдсна с четириъгълии бастиони, енлно издадепи пред лицето па стената (обр. 39). Ъгловите кули са кръгли и както всички остаиали, са имали вътрешно стълбище.
Дорн този бегъл погледедостатъчен, за да сс види, че аудите са солидни крепости с развита система от поргн, кули н стълбища, издигнати със срсд-етвата и според изискваниятэ на съвършепа строители» техника. Те са образ-ци на воениата архитектура в пълияя смисъл па думата. Резкият контраст между тези укрепителни съоръжения и първоначалните землени укрепления еочевиден. Тозифакте правил впечатление още на първите наши изелед-вачн, конто по различен начин са обяспявали появата им. Днес преобладава становището за връзката на мои умен галното крепостно строителство у пас с паметниците па късноантичвото строителство, като същевременпо се търсят аналогии сред сродни памстпици в Кавказ, Севсрното Причерпоморис230 и дор и в Сродна Азия.231 Без да се еппрамс спсциалпо па този въпрос, ще от-бележим, че тези крепости се появяват като нещо готово, завършеио, зряло. Очевидно те не са продукт от собственото развитие на землените укрепления, а се появяват, за да ги заменят под външно влияние. Новият етап в разви-тието на военного дело е материализм ран чрез използване на по-съвършени образцп па крепостного строителство, заети отвън. Това в иикакъв случай не памалява стойността им като паметиици на етаробългарската матернална
220 Ст. Боядж пев, 1981.
230 СрВ- Д. Овчаров, 1982. ч. 11, 145 — 150.
231 Ст. Бояджиев, 1975, 70 сл.
128
3b. Преслав. Северната порта на вьтрешния град

39. Преслав. Бастион на външната крепостна стена
40. Хума. Изглед към крепостта
41. Хума. Крепостната стена
42. Хума. Жил ища-пол узе лянки о центъра п. крепостта
45. Средшце. Общ изглед към крепостта
46. Средшце. Изглед към разреза на стената
Г hi» Изглед към крепостта 4-Й Окзрш. Разрез на стената
кулгура. Те. са част ог Ией като пзраз на домашни потребности, изпсквания вкус и възмо'жнбсти. Оде повече Че каменного строителство в цептровете на държавата не изчерпва спнсъка на старо'българските крепости. Аудите нс ta съи^ствували изолирано, те са част от еДНа значителна трупа крепости, за чисто същсствуванс доскоро не подознрахмс.
2. ДРУГИТЕ КРЕПОСТИ. По-голямата част от тях се намират в днсшна Североизточпа България и са документираин още от К Шкорпил в началого иа века. Тъй като Шкорпил се е задоволил само със сйемайето на план и описание на видимите останки, датмровката на тези крепости съвсем доскоро оставаше неясна. Разкопките на еДйа от тях при с. Цар Асен пре; 1956 г. показаха, че тя се отнася към периода ня Първото бьлгарско царство.238 Едва напоследък стана ясно, че тя е една от 16-те подобии крепости в този район. Пякои от тях бяха проучены сондажно от автора през J974 — 1975 г., принадлежностей па другите сс установява от сравняваието им с. проучените и въз основа на подемпня археологически материал, открывая в техните очертания.
Крепостта при Хума (722) е разположена върху слабо наклонена ви-СОка тераСа при слийайето Па два Потока (табл. XL1V, 1, 4). Открита е през 1971 г. от Т. Иванов й е един от малкото паметници от този тип, остан алит „еизвестни На Шкорпил. Има форма на неправилен петоъгълннк, чиято пай-ЬъСЯ Страна е обърнатя на юг (обр. 40). Укрепената площ е 30,6 дка. Най-Добре Диес е запазена севере за пади ата линия на крепостта, където ясно личат остайки От каменна стена, ров н пйс'ък вал. Тропна защитна линия е имало и Откъм сейероизток, къДсто теренът е равен. Покрай склоновете на терасата, кбнТо Са ВйсОкй й стръмпи; ё бнла изградена само ниска стена или вал, пре-късната по протежение па ЙО м поради сстесгйено удълбочаванс на ската. Тук е имало вход, огвеждащ към реката. Йход е имало и иа срещуположната северозаиадиа страна. Главннят вход е бил разпояожеп по средата на северо-пзточната стена и е бил охрапяван от куда, запазена днес във внд на полу-кръгъл насип, издаващ се пред стената. В ъгъла се забелязват останки от неголяма издатнна, вероятио бастион.
Укрспнтелиите съоръження са нроученп засега при главния вход (табл. L, 1). Креиосгната стена, запазена на височипа 1,20 м, е широка 2 2,2 м. Ли цата й са оформенн от местен ломеи камък, спойката е глина. Ка-мъиите не образуват правнлни хоризонталпи редовс, ппго гладка липева плоскост (табл. LI, 1). Фугнте между камъннте са широки и неравни. Най-долу са употребеии по-големи камъни със средни размери от 0,15 — 0,20/ 0,20/0,50 м (табл. LT, 2, 3, обр. 41). Вътрешиосгта иа стената е запълнена с дребни камъни и жълта глина. Изградена е направо върху заварения хуму-сеи слой без основа. Вероятио теренът е бил само подравнен. Липсата на основа, глппестата спонка на камъните и нсустойчивият глинсст пълнеж па стената са наложили въгрешното й лице да бъде укрепено с насип от трамбована пръет, достнгащ височина до 0,70 м. Вероятно той е бил използван и като площадка ;а бранптелите, тън като височнната на стената едва ли е пад-минавала 3 м.
Пред стената е бил прокопан ров, отдалечен от нея па 3,80 м.Първона-чалната ширина на рова е била 9 м, а дълбочнната 2 м. Дъиото му е офор-мепо като траншея със стръмнп брегове, широка 2,70 м и дълбока 1,90 м.
*®2 Разцопки па колектив, резултатите не са обнародваин.
о. СтароЗьлгарски укрепления..
129
30
Ровът преспча пзцяло тънкия льосов пласт н опнра в меката мергслна скала. Част от изкопання льос с използван за пълпеж па сгената и за снопка на ка-мънигс. Излишною количество е натрупапо пред рова във вид нм вал, висок до 0,40 м, покрит опоре сдрсбни камъни. Общата ширина иатройпата защитна линия, съставена от степа, ров н вал е 19 м.
През 1981 г. в цеитралпата част на крепостта бяха проучепи 4 жилшца-полу землянки (обр. 42), коню според откритата керамика с_ датпрят в IX X век.288 Представени са всички тмпове ранносредновековпа българска керамика. От общо 2687 фрагмента 90,7% принадлежат на кухнснската керамика с врязака украса, 6,3% — на трапезната керамика от сивочерна глина, 2,3%	- на глазираната керамика и 0,07% — на съдовс от бяла глина,
покрити с червепа ангоба. Сред паходкпте трябва да се отбележат намере-иите железин стрели, ножчета, токи, прешленн за вретепо, каменпп точила и др. Както може да се съди от предваритслните дапни, крепостта при Хума засега грябва да се датира в края на IX в. и началото на X в Тази орченти-ровъчна дата предстоя да бъте уточпяваиа от бъдещите р-м эпки.
Започпахме прегледа на крепостите с Хума, тъй като резултатнт от пейното проучване дават добра прсдстава както за характера на укрспител-ннгс съоръжения и тяхната планировка, така п за комплекення археологически материал. Те трябва да се и мат пред вид, когато ще говорим ia оисзи крепости, кото досега нс са били проучванп дорп сондажно и ччято при-надлежпост към раниото средновековие щс определи''' ? според аналогии < вече проучсните паметпици. В разположението на каменннн поти се забелязва известна закономерпост, порадп коего с уместно да бь-л разглс дани в ияколко групп.
К репостите по главнп.ч път ее проследи ваг по трассто на нътя оз Пляска към Дупав, по конто първоиачалпо са били издигиатп землени укрепления (вж. гл. II). Както с забелязал Ив. Волков, тр се разполагат нсгюс^ед-ствено западно от лниията па землепите.234
Първата крепост северпо от Пляска се Памира при Омчрче э (728) Разиоложеиа е па 2 км североизточно сг селото, па дсспия бряг на р Ка-пагьол, конто в темп хчастък все още има повьрхносгеи опок (табл. XLIV, 2, 3 обр 44). Има форма на трапе” с основа на югозапад и  лощ около 35 дка. Стоните, конто следват ръба па терасата над рската, веса били злщища ванн от кули, по откъм пзток и югозапад, къдего терепът с равен, Шкорппл отбелязва останки oi II кули. Все тук покрай с гените е бил и m in ров. Разстоянието между кулите се колебае от 30 до 50 м. Две от mix охраия-валп входа па югоизточната стена. Останки от вход-порта се лязват на северопзточната стена. Къс зид се спуска ио склона към реката, откъдсто обнтателитс на крепостта са се спабдявали с вода. Доколкото мож- да се установи без разкопки, стените са градепн без хоросан, па глн е. а спг.йи Камъните са ломеки. нарядко се внждат по-голсми, грубо оформенп блоков* Тази крепост е заменила фупкцпите на разположеното наблпзо . лепо укрепление при Ружица (714).
2з« Рззкопкнте сс ръководят ит автора и Ст. Станилов.
231 Ив. Волков, 1950, 176.
ТАБЛИЦА XLV. Крепости. 1. 2. Цар Асен (по К. Шкорппл). 3. Цар Ассн (по В Димова). 4. Средпщс (по автора).
131
Bropara крепост по главння пЬт се Памира източно от Цар Асон (731). Тя е нздигната в непосредствеио съседство със землепото укрепление при Длеково (717). Заема естествено укрепепа издатина-нос над Канагьол. Има форма на неправилен четириъгълник със заоблена северпа страна (табл. XLVf, 1 — 3). В своя план К. Шкорпил отбелязва 5 кули на ссверната степа. При разкопкнте са устаиовени следи само от две съоръжепия, конто пред-ставляяат плътии квадратна мздатъцп-бастноНн.235 * Разчистен е пеотбелйзап от'Шкорпил бастион в северозападнпя ъгъл, както и йапзточната стена близо до входа. Самият вход представлява обикновен отвор в стенага, расположен в отсечкала, където тя чу пи под прав ъгъл. Влнзането е стайало през рова и тясната платформа, охрапяваиа от бастиона. Нов елемепт от планировката па вътрешиото пространство е мал кото вътрешно укрепление в югозападнпя ъгъл. Неговият вход е оформен с нздаващп се навън пиласгрн. То може да бъде определено като иитадела.
Стените на крепостта са пзградени от ломени камъни, споени с глина. В сондаж, иаправеп през 1973 г., бе установено, че стената е широка 2 м.286 В проучення участък (табл. XLIX, 5) са оцелели само камъните от основата. Тя е вкопана на дълбочина 0,50 м в терена л е изградена от дребни ломени камъни, споени с глина. Покрай стената има ров, широк 15 — 20 м (обр.43). Ло вътрешиото лине на стената се е образувал културен слой с керамика от IX - XI в. От това време датират и откритите в крепостта жилища.237 Към крепостите по главння път посгавяме и крепостта при Скала (65). Заема естествено укрепсна площадка на десиия бряг на р. Канагьол (табл. XL1V, 5). Има форма на неправилен четириъгълник с площ около 20 дка. Откъм реката порадп отвесная скалист бряг крепостна стена не е била изградена. Засега датирането на крепостта към периода на равною среднове-ковие може да се допуска породи разположеинето й на главння път между с голи цата и дунавския бряг, близостта й до земленото укрепление при Кла-денци и някои иеобнародвани данни на арх. Ст. Бояджнев за устройството на крепостния зид,
Крепостта при Средшце (732) заема нздатииа прн съединяването на две суходолия (табл. XLV, 4, обр. 45). Крепостната стена прегражда широката част на издатииата н следва нейните очертания до мястото, където започва отвесен скалист бряг. Покрай скалата терасата не е била укрепепа. Ров е прокопан само откъм достъпната част на издатииата. Площта на укрспленме-то е около 40 дка. Главният вход се е намирал по срсдата на южната линия и е зап азе и днес във вид на обикновена просека през стената.
В най-добре запазеиия сектор на южната крепостна стена зидът е оделял на височина до 1,50 м (табл. L, 2, обр. 4G). Градена е от грубо оформенн камъни с местсн пронзход. По-големнте и но-правилно одялани камъни оформят лнпата на стената, а по-малкнте и неправилните запълват вътрешпостта
235 Приложсният тук план, спет след приключвапето на разкопкнте, те бъде подробно разгледан от В. Димова (под печат). Изказвам най-дълбока благодарност на др. Димова за разрешението да използвам плана преди обнародването му.
2311 Сондажът бе направеи под наблюдение™ на автора,
237 Ж- Въжарова, 1965, 137 — 138.
ТАБЛИЦА XLVI. Крепости. 1, 2. Владнмировци. 3. 4. Завет (по К. Шкорпил).
133
й. Спойката павсякъдее жълта глина, взета при нрокопаването па рова, От напречния разрез на стената се вижда,2-™ че вътрешността е съставена от наредени в сравнително правилнн редове камъни, между конто е разстлап дебел слой от глина. Градежът лежи направо върху заварения терен без основа. Поради естествен и я наклон на терасата към вътрешността на крепостта отвътрс стената е била «подпряна» с жълта глина, която с образу вала наклонена площадка, улесняваща нзкачването към нея. Все с цел да се по-стигне максималпа устойчнвост на крепостиия зид камъннте от вътрешното му лице са подредени не вертикалпо, а с наклон, обратен на наклона на те-рена, Ширпиат а на зида е 2,30 м.
Стратиграфията на терема в проучения участък е извъпредно отчетлива. Крепости ата стена лежи върху снвочереп пласт, съдържащ фрагмента от тракийска керамика от V—111 в. пр. н. е. Останкитс от тракийското селище бяха установени под стената и в участъка нзточно от главния вход. В жълтата глина, използвана за спойка на камъннте, се намериха отделнн фрагмента от тракийска керамика, как го н глинени обмазки от степи на леки жилища. Те са попадиали в зида при прокопаването на рова, когато е бил пресечен нластът па тракийското селище. Синхронен па стената е културпнят пласт откъм яейното вьтрешно лице, паситен с керамика от IX X в. Тук се очертава яма — вероятно от вкопано жилище-полуземлянка, прорязваща пласта на тракийското селище. В жълтата глина под най-гориия ред камъни се намериха два фрагмента от ранносредновековна керамика, попадпали там по време на строителството. Тези даини позволяват крепостта при Сре-дищс да бъде датнраиа най-общо в IX — X в.
В двата края на главния път са били разположони крепости от типа на аудите. На брега на Дунав това са крепостите Дръстър и крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре, а е южния край па пътя — Плиска и Преслав.
Крепостите западпо от гласная път маркират лив ията па път, почти успореден на главния. За пегово начало може да се приеме Преслав. Първата крепост на север е крепостта при Хума (722), описана по-горе. Север по от вея се намира крепостта при Владнмнровци (723). Разположена е на левия бряг на малка река, върху заострена издатппа, Крепостните степи следват посоката па естествено защнтепите брегове на издатината и очертават плана иа крепостта във вид на слипса със заострен нзточен край (табл, XLV1, 1, 2). Ров е прокопан само откъм широката страна на слипсата, където теренът е равен. Тук стената е «мала кули или бастиопи и вероятно близо до иякоя от тях се е намирал входът на крепостта. Между стеиата и рова со образува берма, чнято ширина според Шкорпил достига 15 м. Площта на крепостта е около 40 дка. На повърхността се открнват фрагменти от кухпенска и трапез-на (глазирана) старобългарска керамика от IX — XI в.239 Както може да се съдн от огледа на място, стеиата е строена от ломени камъни, споснн с глина. Крепостта се отпася към ранното средновековне и се датира в IX - X в.
Крепостта при Владимировци, изглежда, е пункт, в конто пътят към Дунав се е разклонявал. Западпнят клоп се е насочвал към крепостта при
338 Сондажнк разкопки на автора проз 1974 г.
333 Крепостта е посетена от автора през 1974 г.
ТАБЛИЦА XLVII. Крепости. 1. Подлее. 2. Окорш. 3. Руйно—м. Картал кале, 4. Преградна стена при Риш (по К- Шкорпил).
134
135
136
Заве! (724), разположсна върху естествено укрепепа издатипа при сливанс-то на два потока (табл. XLVI, 3, 4, обр. 47). Крепостта има сложен план, резултат от два стала на градеж. Първоначалпо е била построена северонз-точната, по-голяма част от която откъм стръмния източен бряг не с била защите на със стена. Покрай югозап адн а га стена, преграждаща достъпа до издатииата, е бил изкопан ров. Следи от две кули се забелязват на североза-падната стена, Входът па крепостта, отвеждащ към извора край реката, се е намирал в късата папречна стена откъм върха на издатииата. По-късно откъм юг е изградена нова стена с три кулн и ров пред нея, с което общата площ е достигнала около 80 дка. Диес степиге са силио обезлнчени, но се внжда, че са били построепи от ломен камък, споен с глина.240 Първоначал-ната югозападна стена е заназсна на височина около 2,50 м и, изглежда, е била построена от грубо оформенн камъни, споенн с xopoc.au. На повърхпост-та се откриват фрагмента от старобългарска кухненска и трапезна (глази-рапа) керамика от IX — XI в., когато може да бъде отнесено строителството и съществу напето на крепостта.
От крепостта при Завет на север пьтяг е нродължавал към крепостта при Подлее (725). Тя е разположена върху широка издатипа със стръмни брегове над тясната долина на р. Ири дере (Крива река). Креиостните стенн следват очертанията на издатииата (табл. XLVII, 1). Стената, преграждаща равен терен откъм северозапад, с била охранявана от 6 кули. В южния й край личат следи от вход Оттук пътят се е насочвал към широкая плитък ров северозападно от крепостта, който според Шкорпил е следа от стар път. Друг вход, отвеждащ към речната долина, вероятно е бил разположеп в късата напречна извнвка на южната степа подобно на крепоститс при Цар Асей н Завет. Площта на крепостта е около 70 дка.
В сондаж, паправен на северозападната стена, се проследява както копструкцията на каменпия зид, така и напластяванияга край него (табл. XLIX, 4, обр. 49) .241 В проучения сектор зндът е запазен на височнна 3 м, широк е 2 м. Лицата му са изградени от сдри ломенн камъни, въгрешността е запълнена с дребни ломени камъни и жълта глина. Същата глина е нзполз-вапа и за спойка на камъняте, оформящи лицата. Зндът е нкопан в заварения терен — културен пласт с керамика от V III в. пр. н. е. — па дълбочниа 0,25 м. Тази плитка основа не е могла да оенгури устойчивост на масивиия зид, поради което камъните от външното лице значително са поддали навън. Отвътре покрай лицею на знда е бил насилии пласт от кафява и жълта глина. Пластът от кафява глина съдържа керамика от V— III в. пр. н, е. и произ-хожда от културния пласт на тракнйското селнще. Жълтият глинест пласт над пего произхожда от рова. Този глинест масив не само е укрепвал стеиата, но е бил използвап вероятно н като платформа при отбранага на крепостта, тъй като в най-високата си част е оформен като хоризонтална площадка, из-дигаща се на 1,50 м над Терека. Съвремснният на крепостта културен пласт лежи над тракийския и е наентен със старобългарска керамика от IX — XI в. Към това време се отнася и сыцествуваието на крепостта. Керампчни
210 Крепостта е посетеиа от автора през 1974 г.
211 Сондаж под наблюдението на автора през 1974 г.
ТАБЛИЦА XLVIII. Крепости. I. Рунио — м. Аязмото. 2. Изворник (по автора). 3. Долина. 4. Полина (по К. Шкорпил). 5. Преселенцн, С. Малък Преславсц (по автора).
137
ТАБЛИЦА XLIX. Профили. 1 — 4. Подлее. Легенда: I. Културен пласт от IX — XI в. 2. Кафява пръет с керамика от V — 111 в. и. н. е, 3. Камъни. 4. Жълта пръет. 5. Жълта глина. 6. Сивопснелява пръет. 7. Културен пласт от V — ill в. п. н. е. 8. Хумус-S. Цар Лсен. Легенда: 1. Жълта глина. 2. Погребана почва (културен слой от V — III в, п. н. е. ?). 3. Културен слой от IX — XI в. 4. Сива пръет в леглото на зида. 5. Вкопано жилище от IX—XI в.
6. Окорш. Легенда: 1. Културен пласт от IX — XI в. 2, Кафява чиста пръет. 3. Наснп в яма па жилище от IX — XI в. 4. Камениста почва. 5. Жълтеникава пръет (всички легенда по автора).
ТАБЛИЦА L. Профили. 1. Хума. 2. Среднше. 3. Руйно — м. Картал кале, 4. Руй-но — м. Аязмото. Легенда: I. Камъни. 2. Хумус — заварен тереи, 3. Културен слой от V — 111 в. п. н. е. 4. Льос. 5. Културен слой от IX — XI в, 6. Сивочерпа пръет, отложена в рова. /. Черна паенпна пръет. 8. Жълта насипна пръет. 9. Сивожълта пръет. 10. Сива пръет, 1J, Кафявобелезникава пръет. 12. Ров (по автора).
138
139
140
фрагмента от този период се намернха в зида на дълбочпиа 2 м.
От Подлее пътят е продължавал на север към крепостта при Малък Преславсц, за която ще стане дума по-долу.
Източинят клоп на пътя, отклоняващ се при крепостта до Владимиров-пи, се е пасочвал на североизток и е достигал до крепостта при Окорш (727). След Шкорппл на този памстник е обърпал внимание единствено В. Златар-скн във връзка с издирването на могплата между Плиска и дуиавскпя дворец па хан Омуртаг. Видиият наш историк смята, чс става дума за гробница и я поставя в пещерата Кале маара, издълбана в огвеспия скален венец под ссверозападната стена на крепостта.242 Това предположение е иепрпемлнво, тъй като пещерата има естествен произход.
Крепостта с разположена върху силпо издължена издатина при завоя па суходолне (табл. XLVII, 2). Има иеправнлна петоъгълна форма и площ около 45 дка. Най-добре е укрспена стената, която прегражда достъпа откъм широката част на издатипата. Тя с била охранявана от три к-улн и тук се с намирал входът за крепостта. Пред стената се прослсдява ров. Стези or втор и ров, преграждащ пътя към входа, се внждаг па около 80 м пред стената. Днес по-голямата част от стеките са упищожепи, гъй като до неотдавна от ту к са вземали камък за строеж и крепостта иапомня изоставена карцера. Напречният разрез, иаправен в сравнителио добре запязен участък, дава добра представа за пейпото устройство (табл. XLIX, 6, обр. 48).243 Крепост-ната стена е широка 3,50 м и е запазена на височнна 1,20 м. Изградена е от ломсии камъни, споенн с жълта глина. Лицата са оформсни от по-голсми плочести камъни, а вътрешността е запълнена с дребпи камъни. По средзта иа зида се виждат камъни, конто оформят вертикалио лице. Вероятно това подреждане е паправено с цел да бъде заздравеиа стената поряди голямата й ширина и слабата слойка между лпцето на знда и неговата вътрешност. Стената няма основа, положена е направо върху заварения терен, в конто не се откриват културни останки. Кулгурният пласт покрай вътрешпото лице на стената съдържа само керамичии фрагмента от IX XI в. Па 5 м навътрс от стената е било разположено вкопано жнлище-полуземлянка с размер и 1,90/1,70 м (обр. 50). Жилищпата яма е вкопана на 0,50 м в торена. Подът с неравен, без следи от замазка. В северопзточния ъгъл е и мало пещ, вкопана в здравия терен вън от жилището. Отворът й е бил оформен със свод от ломе-ни камъни. Откритата на пода на жилището керамика со отнася най-общо към IX — XI в. Три фрагмента от гърне с врязапа украса от това време се намериха в жълтата пръет, спояваща камъните от вътрешиостта на крепост-ната стена на дълбочпиа 1,10 м. Крепостта при Окорш се отнася по време към ранното срсдновековие (IX — XI в.)
От Окорш пътят е продължавал па североизток и е достигал до крепостта при Руйно (729). Тя е разположена върху издатина, изднгаща се над завоя па дълбоко суходолие (табл. XLVII, 3). Достъпъг до нздатината е възможен само през тясна продълговата шинка, ограничена със стръмни брегове. Крепостта има неправилна форма, продиктувана от конфнгурацията
242 В. Н. Златарскн, 1970, 421.
243 Сопдаж иа автора проз 1975 г.
ТАБЛИЦА LI. Хума. 1. Изглед към стената отгоре. 2. Вътрешно лице. 3. Външио лице (по автора). Легенда: 1. Заварен терен. 2, Жълта пръет (по автора).
141
иа терсна. Плош около 50 дка. Най-добре с била укрепсна западната степа, разположсна върху слабо наклонен терен. Тук се в.чждат останки от 5 кули и ров. Три кули е имало и на южната страна. В чупката на степа га вероятно е бил разположен вход, отвеждащ към извор край реката. Откъм север стената е била тясна и писка порадн стръмния, на места отвесен скалист бряг.
Конструкцията на отбранителните съоръження е проучена на южната страна на крепостта, Шкорпил отбелязва тук само каменев зид. но в действи-телност тук има още ров и писък землей вал до външната страна на рова (табл. L, 3, 4).244 Крепостнага стека е изградена почти върху ръба на терасага. Запазена е на внсочина 2 м, ширината й е 2,30 м. Лицата са оформенн от по-големн ломени камъни с грубо обработема повърхгосг. Вътрешността е запълнена с дребпи и едри камъни, примесени с. глина. Глипеста с спойката п на липевите камъни (табл. I.II, 5). Стеиата е нзгрл -на без основа, направо върху терена. Порадн наклона площадката с била заравнсна, така че камъ-ните от най-долния ред на въгрешпото лице са се начирали ::од нивою па герепа, а тези от външпото лице са положены направо на совьрхростта м\. В подрежданего на камъннте, оформящи лнцата, сс ззбелязва стремеж за хоризонтално редуване, нарушавано от различии я им формат (табл. LII, 3, 4). Заслужава да се отбележи врязаният върху камък от вътрешното лице старобългарскн знак единственият зассга -.пак в ранносрсдповсковеп градеж от този тип.
Пред външното лице на стената се очертава с.-ибо наклон. .а плошадка-берма (обр. 51), Ровът, прокопан в наклонен към рекататерег. едълбок 1,10 м. Изкопаиага пръет е нагрупана пред него вьв вид на землей вал, широк 5 — 6 м, внеок 0,60 — 0,80 м (обр. 52).
На 5 м навътре от крепостната стена с било разположено жилище-полуземлянка, вкопано на 0,75 м в ст ария терен. Жилищната яма е разчистена частично (обр. 53). В севернага й стена е била вкопанг кръгла пещ с. диаме-тър 0,70 м. Подът на пещта и предпещната площадка са обмазали с глина. Наснпът, запълващ жилищната яма, съдържа въглепчета, животинскп кости и многобройнн керамични фрагмента от IX - - XI в. Керамичпи фраг-менти от това време се откриват п в съвременипя и а крепостта пласт покрай вътрешното лице на стената. Отделив фрагмента могат да се отнесат към V III в. пр. н. е. Те са пръепати върху нивого на старата повърхност, кул-туреп пласт от този период в рамкнте па нзкопа не е засвидетслствуваи. Тези данни показват, че крепостта при Руйно датира от ранното срсдновековис.
На около 1,5 км ссверно, на десния бряг на същото суходолпе, е разположен а друга крепост (731), пеотбелязана от К. Шкорпил.245 Заема широка издатина при завой на суходолието. Откъм югозапад терасата е ограничена с отвесим екали и там крепостна степа не е била строена. Носът на издатииата и северният й бряг са обрамчени сьс стена, вероятно нс много широка и ви-сока порадн стръмния бряг. Откъм изток и югоизток, където теренът е равен,
244 Разкопкн на автора през 1975 г.
215 Срв. Ат. Милчев, Ст. Ангелова, 1970 (карта).
ТАБЛИЦА LII. Руйно — м. Аязмото. 1. Кула по фронта на стената. 2, Ъглова кула. 3, 4. 5. Руйно — м. Картал кале. I. Изглсд от въишиото и вътрешното лице на стената и гюглед към стената отгоре.
143
Жрепостшгге степи са били значително по-впсокн, какТб Може Да се съди по съвременното им състояние. Тук тс са биЛн спабдепи с кули, а отвън са прокопаны два рова /табл. XLVIII, I). ПлоЩта па кренбстта е около 85 дка.
Хзрактерът на укргнктелпнте съоръжсния е проучсй при разкопки нЙ източиата стена.240 Крепост ният знд е Широк 3 м и запазен диес на внсочина 1,70 м. Лицата м\ са изградени от различии по големина камъни (обр. 54), споени с жълта глина. Вътрешиостта с запълнсна с блокаж отдребпл ломени камъни, прнмесепн с жълта глина. Зндът е положен почт на повьрхността на стария терен, само пай-долпият род камъни са положен и в траншея, дъл-бока едва 0,25 м. Терек ьт под зида е културен пласт, в конто се откриват керампчни фрагмент?! oi V — III в. пр. н. с. Над пего, в пласта, современен на крепостта, се откриват фрагменти от старобългарска керамика от IX — XI в.
Ъгловата куда е разчметена само огвън (обр. 55) и е градена, както н крепостният зид, or ломени камъни без хоросанова спойка. Има размеры 6,00'5,50 м (табл. LII, 2). Аналогични размеры са имали и кулите по фронта на стената. както се съди ог частично разчистената отвъв кула (табл, LII, 1).
Първияг ров е бил отдалечеи от стената на 7,50 мне отделен ог вторил ров с ивица, широка 4 м. Между двата рова не е имало вал - този факт бе устаповси чрез тесен сопдажеп прокоп па разделятелната ивица. Землей вал нс се забелязва и покрай външнпя ров. На две места около кула 3 са запазс-пи следи от камениа стена между двата рова. Тя е оформеиа от по-големи камъни по лннзта и е широка 2,10 м. Изглежда, двонна стена с била изградена само в отделяй участъци. Общата ширина ня укрепспата линия на крепостта възлиза па 29 м (табл. L, 5).
Крепостигае изтечно от главных път образуват самоегоятелиа верига с носока запад-изток. Те са били разположени по трасето па път, отвеждащ на изток към днешпа Добруджа и черноморский бряг. Той се е очделял ог главння при Пляски, насочвал с? е към крепостта при Преселка (160), Коя-то вероятно се отпася към ранного срсдновсковие, и е достигал до крепостта при Изворник (734). Спомсната бегло от Шкорпил, тази крепост досега не е била проучвапа. Окомерният план (табл. XLV1II, 2), скет през 1976 г.,247 ни показва укрепление с елипсовидна форма. Стената е градена от ломсп камък, споен с глина. След от кулн или бастиони не се забелязват. Покрай стената с изкопан ров, днес пол\зиеппан. В южната част па крепостта е била включена мииаващата тук малка река, която ссга е преградена и образува малко езеро. Следи о г крспостната стена все още личат на южпия бряг на езерото. Този ряд»о срещан случай в крепостною строитслство чрябва да се обясни с необходимости! о г постоянно защитен достъп до водата. Укрепената площ е около 35 дка. На повърхността се срещат мпогобронни фрагменти от ранносредновековиа керамика от IX XI в., към конго период трябва да се отиесс съществуваисто на крепостта.
На около 10 км от Изворник в северна посока наскоро бе открыта неизвестна ранносредновековиа крепост при Пет могили (733).248 По план тя напомни крепостта при Изворник. С лея я сближава и начинът, по конто те-чащата тук малка река е включена в очертанията па крепостта, разделяйки
2« Разкопки на аитор а приз 1975 г.
у47 Окомерен план н а автора.
218 Открита е и части чио проучена от Г. Атанасов от ОИМ — Шумен.
144
49. Подлее. Разрез на кречк.счната стена
50 Окорш. Останки от вкопано жилище покрай стената
51. Руйно м. Картав кале. Външно лице на крепостиата стена
54. Руйно — м. Аязмото. Външно лице на крепостната стена н на кула V

57. Варовиков блок от стената на крепост XX с наднис от 943 г.
58. Крепост XX на Каменная вал при Мирча вода
59.	Изрязанн блокопс от карперата при Мурфатлар
60-	Гр аде ж на Камен ния вал при крепост VIП
61.	Проградиата стена при Риш
я на две неравны части. Градсжът е от ломени камъни, споени с глина. Тг крепост е била снързана с разположената на главння път крепост при On чево (728) и отбелязва мястото на второго разклоненпе към изто:;.
Източно от крепостта при Изворник се разполага крепостта при Дол на (735). Тази крепост се смята от някои автора за антична,248 но им- зсгсэ ния да бъде отнесена с по-голяма вероятпост към ранцото средне: .оц.к/ Нейпнят план не е характерен за античяите крепости (табл. XLVIII, 3 Има неправилна окръглена форма и е строена на два пътц. Първог е била изградена по-голямата западна част. Шкорпил е отбетязал • a i 20 кули (бастиоыи?), разголожени особено нагьсто по източпата cic . Пс wo —т тази стена е бчла изградена нова стена, която може да се ©проз ли като предпа отбранителна линия пред най-учзвямия участъч. Си п са градени ог лом.°ип камъни, споени с глина. Почти от венчк i стр.. • г вчждат останки от ров. На повърхпостта се откриват фрагменти от ра» средыоьсковна керамика от IX — XI в.
П< *дната крепост по гозн път се нампра при Преселечцп (736). С т; се, че остг г ките принадлежат на землено укрепление, но следите от по.*п	и
пан ров и пръенатите около него ломени камъни показват, че и тук с -нов’-о отбранитетно съоръжение е стена от камъни, споени с глина. Крепост.а < разполага върху равен терен и има правилка форма (табл. XLVIII, 4). Откт  е-’ходол.-сто не се зэбелязват следи от стена. Площта е около 20 д а I 'рхността се откриватфрагменти ог ранносредновековиа бълrape т	рчч •••:
Крепостите по брега на Дунае се разполагзт непосредствен . р ч ноте корито и в блчзост с по-рапните землени укрепления. Коепо'' ™ этично от Полина (27) е описана още в началото на века от Шкорш т, . до <  не ° била обект па археологически разкопки. Дкес е почти алит . Р ложена е на равен терен н има форма на правоъгълиих (табл. XLVIII, Е южиите ъгли са били запазени следи от кули. Стеките са грг~*-кп г камък, споен с глина. Севсрната стена е била уиищожена от водг 1 .'1 нг.з. Около трите запазени степи Шкорпил отбелязва ров, а ь ог СПэм 'наЕа и за останки от вал. Тезы белези сближават крепост с г «г ио-горе и дори с о те са достатъчни, за да бъде причнсл< та къ р ?:<• • : д новековпиге паметници. Към това трябва да се добавн, че поет р крсюстг. ° осеяна с фрагменти от ранносредновековиа керамнь от крот зстта, пои взгонни работа в стопанскяя двор, са намерен» ср ковни гроб >ое, огрздени с обработени камъни. Скслетитеса лежали из’-’ "--н, с глтза и .. СррчноБсхов'.'Ото селище е възникнало върху ост .. < пз к.ъс 1 np jmcko с с ъчще.
Кр^сеттч при Мал 5 Преславец (726) се Памира на 0,5 ъ • г •• 'W от ъмценл.о укрепление. Поп ада в евлачшце и по-голямата част от г /о-: sa в i-’орнтото на Дунав .Лччат следи от южната стена, грпгч i о ло-М£ни камъни, споени с глина. Край стената има следи от ров. На г.ог.ърх т-та сеоткри гфрагменти от ранносредновековиа керамика (табл. XLVIII, 6).
Към дунавскитс крепости принадлежи и крепостта над развалинитс на аитичната Капндава (826). Първоначално тя бе датирана в V в.,251 но по-
® Л. Бобчева, 35.
Аьторът с посетил крепостта през 1975 г.
1 Gr. Florescu, R. Florescu, Р. Diaconu. C&pidava. Vol. !. Bucuri-ti. 1ГГя -72
48 — 52.	'	’ ’
10- Стеробългарски укрепления...
14".
146
късно правилпо бе отнесена към X в.252 Й. Барня смята, че е построена след 971 г., но по-убсдителни са доводите на Р. Флореску, според когото тя се е появила преди тази дата. Юж пата и източната стена следват трасето на ан-тичната крепостна стена, по нямат конструктивна връзка с ноя, тъй като лежат върху пласта от рушевини, конто я покрива. Откъм север новата стена не е съобразена с посоката на по-старата (табл. LIII, 2). Не са открнти следи от кули по фронта и в ъглите. Покрай трите стени е бил изкопан ров, проря-зал античння културен пласт. Градежът е от ломенн камъни, споени с глина. В крепостта са открнти около 150 жилища-полуземлянки с керамика от IX — XI в.
Заед но с тезн крепости край Дунав се издигалн още три крепости от първия тнп — Видии (425, табл. LIII, 1), Оряхово (617) и Дръстър (600, табл. LIV, 4).
Крепостите в Северозападна Болгария са все още непроучепи. Тяхната принадлежност към периода на Първото българско царство е установена според подемен археологически материал. Едва през 1981 г. във Врачански окръг започнаха археологически проучвания, конто ще определят характера на ранносредновековните крепости в този район.253
Крепостите северно от Дунав също са все още слабо проучени. В два пасажа от хроннката на Й. Скилнца се говори за български крепости северо-източно от най-долното течение на Дунав,254 но техннте останки засега, до-колкото ин е известно, не са ндентифицирани. Към ранносредновековните крепости в тозн район принадлежи известната крепост при Слон в Карпа-тите. В предварителната публикация на разкопките М. Комша тълкува предназначенного на крепостта като седалище на проторумънскн фссдал-княз, чиито земи са представлявали самостоятелно политнческо обедннение през X — XII в.255 С по-голяма вероятност тази крепост трябва да се определи като звено ;от пограничните укрепления на Първото българско царство, охраняващи важните пътнща през Карпатите.256 За това свидетелствуват намерените в крепостта материали и главно керамиката, конто е неотделима от керамичния комплекс на ранносредновековната българска култура. Все оттук произхождат обработени каменни блокове със зпаци, чиито аналогии са в Плиска н Преслав.257
Крепостта при Слон е изградена на два етапа (табл. LVIII). Първона-чалната крепост следва очертаннята на внсочнната н нма твърде странна форма. Входът откъм юг е оформен от два издължени пиластъра, конто се издават навъп и навътре от стената и напомнят не само крепостта Саркел, но нреди вснчко портите на външната крепостна стена в Преслав, на крепостта
Сведениятз за иовата датировка иа тази крепост авторът дължи иа Ал. Кузей. Срв. за иея R. Florescu. Date noi de la Capidava. —Apulum, VI, 1967, 259 — 267; I. Bainea, §tefanescu. 1971, 80, 116.
863 Разкопки на П. Димитров и Б. Николов.
254 Ив. Божилов, 1973в, П1 —121.
165 М. Comja, 1978, 303 — 317.
856 Ст. Ваклмиов, 1977, 132.
257 М. Сот§а, 1960, Abb. 3, 4; 1969, ТаГ. 9с.
ТАБЛИЦА LIII. I. Видии (по Б. Кузупов). 2. Каиидава. План на средновековнат крепост (по Р. флореску).
147
при Хан Крум, на тухлсната ограда в Плиска,258 * портата на огрлдата около църквата при Випица869 и на манастнра при Голямата базилика в Плиска.260 Ъгловите издатинп встрани от портата, имитиращи кули, са по-скоро бастис-ни, каквито са бастионите по стените на крепостта при Цар Асен. Крепостта при Слон се доближаЕа до крепостите от типа на тазн при Цар Асен и по едиа много съществена конструктивна особеност: стената е изградена без основа, направо Еърху терена. Различията се отнасят до нейната структура. Тя е съставена от прсупотребени антични тухлн, споенн с хоросан, в конто са добагени тухлени късчета. През втория етап крепостта не променя съществено очертанията си. Стените са изградени от дялани варовикови блокове и са фундирани на дълбочина до 0,80 м. В този вид крепостта се доближава до крепостите-аули,ощеповечече в неясаоткритм останкнте на представители а каменна сграда-резидеиция, преустройвана пяколко пъти. В нейната запад-на стена е нзградена плитка и тясна ниша, която напомни апсидите на троини-те ззлн в Плиска и Преслав.
Крепостите южно от Стара планина не попадат в района, конто е главна цел на нашето изеледване, но ни се струва уместно да приведем на-кратко никои данни за устройството на проучените тук ранносредновековпи крепости, за да направим никои съпоставки.
Крепостта в м. Хисаря е Хасково (табл. LVI, I)261 е издигната върху естествено защитен хълм. През IX в. е бил укрепен само посът на хълма. Стените следват неговите очертания. Входът е охраняван от две кули (ба-стнони?). При югочзточння и северонзточння ъгъл също е имало кули. Кре-постната стена е дебела 2,30 м. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Най-долнияг ред камъни лежи направо върху скалата. Лнцата са оформени от по-едри камъни, вътрешността е запълнена с блокаж. Подобна структура пма и допълнително пристроената през X в. откъм юг стена, която оградила разрасналото се селище. Обшата площ на крепостта е около 50 дка.
Крепостта при Минералки бани (табл. LVI, 2)262 е изградена върху останкнте на късноантична крепост с незначителни промени в посоката на заварените степи. Изцяло са използвани старите кули, подложены на пре-устронства. Стените са градени от ломен камък, споен с бял хоросан и стъп-ват направо върху останкнте на късноантичните зидове. Тази крепост е могла да приюти по време на опасност ограничен брой хора поради малката си площ — 3 дка. Селището се е разполагало около нея на значително по-голямо пространство.
Крепостта при Любеново (табл. LVII, I)263 също е изградена изцяло върху заварените останки на късноантична крепост. Изоставена е само кула 5, като е бил преграден входът й, но не е изключено тя да е продължила да
258 Д. Овчаров, 1982.
»» Т. Тотев, 1975.
260 Ст. Витлянов, 1981, 25 — 27.
sei Д. Аладжов, 1973, 142, обр. 2; 1975, 125 — 126, обр. 2.
283 Д. Аладжов, 1973, обр. 4; 1975, 124, обр. 3.
263 Д. Аладхсов, Д. Балабаняи, 1972, 106 — 116; Д. Аладжов, 1975, обр. 4.
ТАБЛИЦА L1V. 1. Плиска (по К. Шкорпил). 2. Преслав (по К. Шкорпил и Д. Овчаров). 3. Хам Крум (по В. Антонова и Цв. Дремсизова). 4. Силистра (по Ст. Ангелова с допълвания от автора).
148
149
ТАБЛИЦА LV. Крепостта иа остров Пъкуюл луй Соаре (по П. Дикону и Д. Въл-чаиу).
функционира, като изкачването на нея е ставало през съседните кули. Ново-изградената стена повтаря посоката и дебелината на старата. Отдели се от нея по белия цвят на използвания хоросак и по недобре почнстепата фуга между двата градежа. Лицата са оформенн с по-едри камъни, вътрешпостта е запълнена с блокаж. И тази крепост е могла да укрне сравннтелно малко хора, тъй като площта й е 4 дка. По-голямата част от селището се е разпола-гала вън от нейните стеки.
Крепостта при Симеоновград. средновековната Констанция (табл. LVII, 2),2М е пздигната върху остзнките на късноантична крепост, макар и с някои промени в трасето на стените. В проучената част крепостната стена е издигпата върху изоставен късноантичен подземен ходннк и върви с известен отстъп навътре от заварената стена.
Сред проучените ранносредиовековни крепости в Югсзападна Бълга-рия най-напред трябва да споменем крепостта при Перник, чието цялостно проучване е вече завършено.265 Обнародваннте предварителки дакни показ-ват, че тя е нздигната през X в. върху или в непосредствено съседство с крепостната стена на тракийското селище ст IV в. пр. н. e.2es Първоиачално средновековната стена е била дебела 1,10 — 1,20 м. Снабдена е била с три правоъгълни кули, издаващи се пред фронта на куртината. По-късно е била удебелена чрез И31раждапе на нов зид със същата дебелина, долепен отвън. Градежът е от ломенн камъни, споени с хоросан. На няколко места стената е 264 Д. Аладжов, 1975, 125, обр. 5. За историческите събнтия, свързаии с тази крепост срв. V. Gjuzelev, J969.
265 Част от резултатите са обнародвани в сб. Перник, т. I. С., 1981. 2se Й. Чангова, 1976, 6 — 7.
ТАБЛИЦА LVI. 1. Хасково — Хисаря. 2. Мииералии баии (по Д. Аладжов).
150
151
издигната върху сгради от неукрепеното рапновизаитийско селище от V—VI в.
Крепостта при Долно Церово26’ е разположена върху естествено укрепен тсрен над останките на късноантична крепост. РанкссредиовекоЕната стена е издигната върху късноакэичната само отчасти. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Датира се най-общо от периода на Първото българско царство.
Крепостта при Ключ,267 268 т. нар. Самуилова крепост, е най-южният па-метнпк на ранносредновековното крепостно строителство, известен досега в днешните български земи. Доколкото може да се съди от прсдЕарителннте кратки данни, тази крепост е аналогична на крепостите от Северомзточ-на България.
Въпросът за отликите и прилнките между крепостите по дЕете стр аки на Стара плавина се налага дори при беглото запознаване с техните най-важ-ни особености. И в двата района те се разполагат върху естествено укренен тер ен. край река, или върху хълм и трасето на крепостните стенн се определи от формата на терена. В Североизточна България крепостите се изграждат на чист тереи или върху неукрепени селища or V — II в. пр. н. е. и от II — IV в. от и. е.; в Южна България най-често са издигнати върху останките на късноантични крепости Оттук се пораждат и различията в планировката и обхв; га на укрепенатя площ. Възстановеянте крепости заемат площ до 5 — 10 дна (Минералки бани, Любеново), докато построените върху неукрепен предо това терен в Ссвсроизточна България огрэждат площ от сродно 50 дка. Тайава площ заема и Хасковската крепост, издигната върху нсобитаван среди това терен. Най-значителннта различия се отнасят до конструкцията на отбранителпнте съоръжеиия. Стеэите на крепостите в Североизточна България са градени без изключение от ломен камък н глина, без основа, и висо-чината им не е надминавала 3 — 4 м. Поради това тяхната безопасност е ссигурена с ров, понякога двоен, или с роз и вал. Стените па крепостите южно от Стара планнна са градени без изключение от ломен камък, вин аги споен с хоросан. Само на отделки места са установечи малки преправки от кймъни, споени с глина. Изграждат се фуидаментн или се изиолзват останките на по-рапннте степи. Не се изкопават ровове, по се натругв^т валове. Изключение от това правило, изглежда, прави крепостта при К. юч. Тези съпоставки показват, че по двете стран»! на планмната през IX — X в. съществу-влт два типа крепости, чинто особености са обусловопи от различного отношение към паметниците на късноантичного строителство.
Към каменните укрепления се отнасят още две съоръжения, конто ние паричаме преградки степи.
3. ПРЕГРАДИМ СТЕНИ. Едно от пай-внушителннте каменни съоръ-льения на Балканский полуостров е т. н. Каменен вал в Добруджа (табл. XLIII).2CB По аналогия с намиращите се кран него два вала той също се на-
рича е л, но в дейстЕителност представлява каменна преградна стена, как-взто е например Анастасиевата стена пред Цариград. Така е означена и я
267 Д. Стоянова-Серафимова, 1963, 20.
208 Ргзкоиките се руководят от Д. Стоянова-Серафимова. Резултатите не са публнку-ваии. Кратки данни у Б. Цветков, 1981 (б. с.).
289 Ср в. за него G. Tocilesco. 1900, 156 — 163; С. Schuchhardt, 1918, 19 — 22, 28 — 30,
44 — 60.
първите публикации, конто предават местного й наименование — Таш герме (каменна преграда). Ние запазваме сегашното наименование, което вече е утвърдено (938 — 957, 1012).
Каменният вал започва на брега на Дунав при остров Хиног южно от Черна вода. Първоначално има югозападно направление, следвайкн стръм-пия южен бряг на долината Карасу. В м. Гуру гермелелор пресича Голе-мия землей вал и продължава в източна посока, прегражданки 12-километро-вата отсечка, незащитена от по-стария землей вал. От м. Петре продължава
153
1 >2
154
на изток успоредно на земленнггвал и северно от него. При тара Доробанцул отново го пресича и се отклонява на югоизток, извнва в широка дъга и западне от Констанца отново се доближава до земления вал, този път южно от него. При тара Медея двата вала преснчат Малкия землей вал (табл. XXVI, I). Завъригва на брега на морето на I км югозападно от антнчната крепост Томи. Навсякъде валът е значително обезличен (обр. 56).
Подведенн от името, много автори опнсват съоръженисто като каменна облицовка на землей насип. От профнла, обнародван от К. Шухард, се вижда, че количеството землена маса пред външиото лице на стената действително е около 3 пъти по-малко от това до вътрешното лице (табл. LIX, 1), което съз-дава впечатление, че стената е облнцовала землей насип. Но авторите, наблю-давалн разчистенн участъци от стената, я описват като градеж с правилно оформенн лица и пълнеж от дребни камъни (табл. LIX, 2). Каменният вал е самостоятелен каменей знд. Трудно е да се каже дали той е бил отбраняван по начина, възстановеи от Г. Точилеску (табл. LIX, 3, 4). Основата на стената все още не е проучена по задоволителен начин. Както може да се съди по някои сондажни наблюдения, нейната основа е плитка, следовзтелно висо*. чината й не е надминавала 3 — 4 м. Отбраната на стената е бнла съсредоточе-на в 24-те крепости, конструктивно свързани с нея, и в 6-те крепости, издиг-нати в непосредствен а близост. След Г. Точилеску н К- Шухард тезн крепости са нзследвани най-подробно от К Шкорпил през 1917 г. Запазвайкн номера-цията на Шухард и отчасти неговнте описания, обнародваме бележките на Шкорпил и неговнте планово, съхранявани досега в личния му архив. Раз-личията в размерите и в някои подробности ще бъдат отбелязвани само при нужда.
I.	На морския бряг. Останките на тази крепост е видял само фок Винке, според когото имала размери 330/300, 250 кр. Диес заличена
От I до II — 3043 м.
II.	При тара Палас в гр. Констанца. Шкорпил дава размери, конто значително се отличаватот тези на Шухард: 280/205 м. Не отбелязва намира-щия се тук лагер 3 на Големия землей вал, ннто факта, че крепостта използва за южна страна Малкия землей вал (табл. LX). За грешка не може и дума да става, тъй като изрнчно сочи, че крепостта се намира до жп. тупел и е втората крепост на вала от изток на запад. В южнкте ъгли са отбелязанв кръгли кули. Непосредствено северно минава Големият землей вал.
От II до III — 3265 м.
III.	В план квадрат със страна 162 м. В южнитс ъгли има останки от кръгли кули (неотбелязанн от Шухард). На повърхността са разхвърляни камъни, късове от тухли и плоски керемиди. Южно от крепостта минава Малкият землей вал. Между крспостите II и III Шкорпил видял обработени камъни с размеры 0,90/0,60/0,45 м, извадеии от стената.
От III до IV —3271 м.
IV.	Правоъгълник с размери 449/205 м, площ — 92 дка. В нзточната част капречна стена дели крепостта на две неравни части (табл. LX). Около западната стена и отчасти около южната има следи от три успоредни рова (според Шухард — двойка стена и двоен ров).
От IV до V— 1101 м.
От IV до VI — 2412 м.
ТАБЛИЦА LVI1I. Слон (по М. Комша).
155
166
V.	Южно от крепост IV. Най-голямата крепост па Каменния вал. Със-тавепа е от две разповременни части. Първопачално е имела форма на пето-ъгълник със силно издължен и заострен връх (табл. LXI). Около стеките се проследява ров. По-къспо откъм север едобавена нова част и крепостта доби-ва форма па неправилен шестоъгълник. Най-голяма дължина 680 м, най-голяма ширина 495 м, площ — около 300 дка.
VI.	Между сслата Валул луи Траян и Валя сяка. В южната част пресечен от пюсето Констанца-Му рфатлар (табл. LX II). Размера: 196/192 м, площ — 34 дка. Единична каменна степа и ров. По вала разхЕърлянп късо-ве от керемчдн н камъни.
От VI до VII —2179 м.
VII	Севеэно от Валя сяка. Неправилен четириъгълник с размери 191/182/171, 270 м, площ — 42 дка. Единична каменна степа и двоен ров около нея (табл. LXII). Според Шухард стената с двойка. На запздната и нзтечна стена има по една кула, е ъгъла при тяхното съединяване също е имало кула. На повърхността Шкорпил е намерил фрагменти от«съдове, рязко парязани».
От VII до VIII—2353 м.
VIII.	На склона на възвитиенпето Герме бзир, на най-високото място, до което се изкячва преградната стена. Има почти квадратна форма (табл. LXII) с размери 190/188 м, площ — 36 дка. По срсдата на южната стена има следн от вход. При разкопки е установено, че степчте на крепостта са почти унищожени. Културният пласт в ненните очертания, датира от IX — X в.270
Or VIII до IX — 1291 м.
IX.	В подиожието на Герме бзир южно от Поарта Алба. Четирнъгъл-1ШК с размери 334/310/210/190 м, площ- 67 дка. Напоечнз стена раздели крепостта на две половили (табл. LXIII). Пред югопзтечната стена са проко-пани три рова. На повърхността Шкорпил забелязал следн от постройки, радей и от ломени камъни.
От IX до X — 1369 м.
X.	Западно от Поарта Алба. Трапецевидна форма, дължина на осно-вите 183 м н 143 м, страни — 198 м и 185 м, площ — 31 дка. Единична стена и ров (табл. LXIII). На южната стена има следи от стар вход.
От X до XI —2301 м.
XI.	Източно от вала, на върха на Еъзвкшенне. Подковообразна форма с равна основа, дълга 180 кр. (табл. LXIV). Максимален диаметър 270 кр., площ около 35 дка. Каменна степа и двоен ров. До най-нздутата част нма следи от вход.
От XI до XII — 2000 м.
XII.	Западно от вала, върху височнна. В план неправилпа елипса с максимален диаметър 300 кр., площ — 38 дка (табл. LXIV). Единичен землей вал от камениста почва и три рова. Шкорпил погрешно отнася крепостите XI и XII към лагерите на Големия землей вал.
От X до XIII—около 2300 м.
870 Срв. |. Вагпеа, St. Sfefanescu. 1969, 102, n.88.
ТАБЛИЦА LfX. Каменният вал. 1. Профил (по К. Шухард). 2. Напречеп разрез и изглед иа стената. 3, 4. Възстаиовка на стената (по Г. Точилеску).
157
158
XIII.	Югоизточно от точката, в която Камснният вял пресича Голе-мия землей вал. Неправилен четириъгълннк, съставен от две части, градени в различно време (табл. LXIV). Първоначалната крепост е градена от ка-мък и нма размери 208/201/175/160 м, площ — 33 дка. На югозаиадната стена има следи от вход. Допълнително укрепената откъм югонзток част е за-градена със землен вал. Плац — 23 дка.
От XIII до XIV — около 3 км.
XIV.	Разположен е до един от старите ^ттищч. уияанящи поез долчка-та Карасу. Неправилен издължен четпркъгълиик с размер'; 270/170/120 м площ около 50 дка (табл. LX V). СсЕерната част заодно с пре^рчдията стена е унищожена. Стената, ограждяща крепостта, е единична, откъм юг ронъ^ е двоен. На повърхпостта са разхвърляни ломенн кемънг от разрушеки постройки. Останки от разрушени сгради има нзточно и загадно от крегостта. Според местно предание някога тук имзло голям гр-д.
(XV	). К. Шухард допуска стццеств» в*исто му поряди гслямото разстоя-ние между XIV и XVI (около 5 км). Вероятно е бил разположен е чертите на гр. Меджидня.
XVI.	Западне от Меджндия. Почти квадратна форма с размери 205/ 199 м, площ — 40 дка (табл. LXV). Северната част заодно с преградната стена са унищожени от каменоломни. Откъм юг крепостта седолепва до Го-лемия землей вал. като го използва за южна стена. Тук личи вход.
От XVI до XVII — 2700 м.
XVII.	На северозападння склон на възвишеичето Петре. Вътрешкостта е разделена с напречен зид на две части (табл. LXV). Източната част, дълга покрай преградната стена 305 м, нма площ 55 дка, западиата — 20 дка. Откъм запад тя не е укрепена поради стръминя скалист склон. Зидовете са гра-денп от варовнкови камъни без хоросанова спойка. На 60 м южно ст крего-стта се проследява плитък ров и едва видим землен вал. Вероятно е изграден като допълнително препятствие пред главния фронт на крепостта. Нанреч-ната стена между вала и крепостта, означена в плана на Шухард, у Шкорпил не е отбелязана.
От XVII до XVIII — 1911 м.
XVIII.	Разположена е върху широка площадка, ограничена от теенн долове. Издължена четириъгълна форма, съставена от три части (табл. LXVI). Най-ранна е централната част, която има размери 167/158/155/223 м. На източната и западната стена има по две кули, южните ъгли също са защи-тени с кули. Югозападната ъглова кула е охранявала вход, разположен на 25 м източно. Площта на тази първоначална крепост с 29 дка. Частично раз-крнтият източен зид е дебел 2,50 м. Лнцевите му страпн са изграденн от квад-ри, споепи с хоросан, а вътрешността му е запълнена с дребни ломенн камъни без спойка.
Западната добавка има трапецевидна форма и площ 21 дка. Източната има неправнлна четнрнъгълна форма и площ около 20 дка. Откъм източната страна на първоначалната крепост и добавката ровът е двоен, откъм юг по целня фронт на крепостта е троен.
От XVIII до XIX — 1426 м.
XIX.	Триъгълна форма с основа 293 м и височина 165 м, площ около 40 дка (табл. LXVI). Външното лице на западната стена е изградено от го-
ТАБЛИЦА LX. Каменей вал. Крепости II — IV (по К. Шкорпил).
159
леми дялани камъни. Западно от крепостта са запазени следи от полузаличен землей вал и ров. Шкорпил допуска, че е следа от по-раппо землено укрепление, на чието място по-късно е изградена каменната крепост. По-вероятно еда се приеме, четова е късна добавка към първоначалната каменна крепост, както при кпепост XIII.
От XIX до XX — 1800 м.
XX.	Крепостта Аксан демир табиасъ е разположена при тара Мирча вода до мястото на пай-прекия път през долината Карасу. Преградната стена тук свива под прав ъгъл на север, обхващайки изцяло площадката на те-расата (табл. LXVII). Северният край на крепостта заедпо с преградната стена е разрушен. Формата е неправилна. Източната стена е дълга 116 м. Почти по средата й има останки от кула. Южната стена е дълга 250 м. По нея са се издигали 4 кули, две от конто са охранявали портата на крепостта. Запздната стена, дълга 153 м, следва с отстъпи извивките на терена. Площта на крепостта с 50 дка. Около крепостните стени се проследява ров, откъм южната страна ровът е двоен. Пред площадката, която минава през рововете и отвежда към портата, Шкорпил отбелязва яма с диаметър около 30 м (обр. 58).
В точка А преградната стена е изградена от дялани варовикови камъни, споепн според Шкорпил с «бял дроблив хоросан». Източната стена на крепостта в точката Б по лицата е изградена от дялани камъни с размера 0,50 — 0,60/0,30 — 0,40 м, споени с жълта глина. Вътрешността на зпда е запълне-на с дроби и камъни и глина.
Във вътрешността на крепостта са разхвърляни ломени камъни от раз-рушени постройки. Вероятно изглед от лицето на зида на такава постройка е рисунка В на табл. LX VII. Повърхността е осеяна с фрагменти от ранносред-новековна керамика от IX — XI в. Сред камъните, нзвадени от местиите жители от източпия з.тд па крепостта, Е. Комшаоткри варовиков блок с надпис от 943 г. (обо. 57),271
От XX до XXI —2372 м.
XXI.	Трапецевидна форма с размери 200/189/180 м, площ около 35 дка (табл. LXVII). Преградната стена минава през средата на крепостта и я дели на две части. Около зидовете са запазени следи от двоен ров.
От XXI до ХХП— 1074 м.
XXII.	Разположена е до одна от извивките на преградната стена (табл. LXVIII). Долепена е до стената и има форма на полуелипса с диаметър 505 м. Площ — около 40 дка, К. Шухард отбелязва следи от допълпително ук-репено пространство откъм юг, за което Шкорпил не съобщава нищо. Според Шкорпил преградната стена в този участък е широка 2,40 м и е «плитко положена от дребпн камъни». Ров пред стената на крепостта не личн. Западно
271 Срв. Р. Рашев, 1979, 17 и бел. 57, 58.
ТАБЛИЦА LX1. Каменея вал. Крепост V и профили при крепост VI (по К- Шкор-пил).
ТАБЛИЦА LXII. Каменей вал. Крепости VI —VIII (по К- Шкорпил).
ТАБЛИЦА LXIII. Каменей вал. Крепости IX, X (по К- Шкорпил).
160
11 • Старобългарски укрепления..,
161
162
163
164

от крепостта на много места Шкорпил отбелязва големи варовикови квадри от лппевата облицовка па преградната стена.
От XII до XXIII 574 ы.
XXIII.	Разположена е до мястото, където Каменният вал пресичг Големия землей вал. Ссверната част на крепостта заедно е унищожена при срутванс па брега (табл. LXVIII). В запазената си част има размера 144; 120/ЮЗ м и площ 16 дка. По средата на източната и западната стена е пмалс по една куда, кули са се пздигали и по ъглитс.
Ог XXIII до XXIV— 1950 м.
XXIV.	Засма площадка, ограничена от дълбоки долове (табл. LXVI1I). Има четприъгълна форма с размерн 144/125/147/195 м, площ — 20 дка. Пс стените и в ъглите са разположени общо 7 кули, две от конто са охрапявалг портата на югозападиата стена. Ровът е единичен. До външната му страна ct забелязват следи от иисък землей вал. Във вътрешпостта па крепостта лнчач следи от постройки, градени от ломени камъни. Цо югозападпата ъглова кулг има останки от стар кладенец.
От XXIV до XXV —750 м.
XXV.	Разположена е на 25 м северпо от преградната стена (табл, LXVIII). Има форма на трапец. Северната й половина е пропаднала, запазе на е изцяло само южната стена, дълга 125 м. Първоначалпата площ не < надминавала 15 дка. За разлика от другите крепости на вала тя представлявг обикповено землено укрепление. Шкорпнл допуска, че принадлежи на Го лемия землей вал и е пзградепо като негов преден пост.
От XXV до XXVе —500 м.
XXV3. Землеио укрепление, леотбелязаио както от Точилеску, так< и от Шухард. Почти е било заличено и Шкорпил е можал да различи самс част от южната му страна, дълга 106 кр. Разполагало се е пред стената, кактс XXV (табл. LXVHI).
От XXV до XXVI— около 1 км.
XXVI.	В бележките на Шкорпил няма данни за тази крепост. Шухард j забслязал едва при трстото обхождане на вала през 1917 г. Неправилен чети рнъгълник с размери 225/198/156 м, площ около 35 дка (табл. LXIX). Е южния ъгъл, па западната и северната стена е имало кули. Пред западнат; стена има следи от втора стена и ров.
Or XXVI до XXVII — 600 м.
XXVII.	Средновековна крепост върху останките на античната крспос' Аксиополис. Шкорпил не я описва заедно с другите крепости, но изричш отбелязва: «Крепостта Хиног (по едноименния остров в р. Дунав— Р. Р. може да се вземе като първата (от Дунав към морето — Р. Р.) крепост f преградата.» Средновековната крепост нма пеправилпа форма, стените след ват ръба па възвишението (табл. LXIX). По северната стена са разположен> 7 кули, две от конто са охранявали прохода на северната порта. Южнатг порта е била охранявана от две издължени правоъгълпи кули. Преграднатг стена е започвала иа брега на реката и е минавала непосредствено южно о:
ТАБЛИЦА LXIV. Каменей вал. Крепости XI — XIII (по К- Шкорпил).
ТАБЛИЦА LXV. Каменей вал. Крепости XIV — XVII (по К- Шкорпнл).
ТАБЛИЦА LXVI. Каменей вал. Крепости XVIII. XIX (по К. Шкорпил).
165
Z9I
991
168
крепостта. Тук още не са правени системни разкопкп, по при сондажпи проверки са открнти материалн от IX — XI в.272 * * * * *
На 3 км южно от крепост X XVII се намира широката къса долина Валя маре. През нея откъм реката е могло да се достигне леспо до тила на защитни-ците на крепостите, поради което са били взети мерки за пенната охрана. Тук са издигнати три крепости, функционално свързани с Камснния вал.
XXVIII.	На северния бряг на долината. Правоъгълна форма с размери 115/55 м, площ — 5,3 дка (табл. LXIX). През укреплението минава широка вдлъбнатипа, която според Шкорпил е следа от стария път от долината към пл этого.
XXIX.	На срещуположния бряг на долината. Шкорпил е знаел за съществуването й от описанието на Точилеску, но не е намерил следи от нея. Според Шухард има форма на правоъгълник с размери 90/75 м и площ 6 дка (табл. LXIX).
XXX.	Разположсна е между долината Валя маре и Кокирленското езеро. Известна е под името Четатя Патулулуи. Има форма на трнъгълник с връх на север. Дължнпа на страпите 321 192/190 м, площ — около 50 дка (табл. LXIX). Огкъм Дунав крепостта не е имала стена поради високия и стръмен бряг. Югоизточната страна, на която е имало куда, продължава вън от очертанията на крепостта към минаващия на 120 м от нея Голям землен вал. Шкорпил смята, че тук е имало вход. Според Шухард тази стена се съединява с Големия землен вал, самата тя е землен вал и с остатък от постария лагер 35, върху конто е и била изградева крепост XXX.
На 6 км южно, в с. Расова, П. Дякону е обследвал крепост (997), чий-то зид е дебел 4 м. В хоросана, спояващ камъните, има примес от счукана тухла. Румънският археолог датира крепостта в X в.278 Вероятно тя е една от крепостите, охраняващи западния фланг на Каменния вал.
В планировката на вала се откриват редица сходства с по-ранния Голям землен вал, но в същото време и редица своеобразия. На разстояпие 59 км са изградени 28 крепости, т. е. средне по 1 крепост на всеки 2 км. Между 4 крепости разстоянието е от 500 до 1000 м, 7 крепости са отдалечени една от друга от I до 2 км, 7 — от 2 до 3 км и само между 3 крепости разстоянието е над 3 км. Най-малко е разстоянието между крепости XII и XIII — 574 м, най-голямо е между крепости III и IV — 3271 м. Първите четири крепости откъм мор его с а отдалечени една от друга на по вече от 3 км, а тези откъм Дунав — не повече от I км. Сыцевремешю крепостите откъм морето са два пъти по-големи по площ от крайдунавските.
По-голямата част от крепостите са конструктивно свързани с основния
272 I. Вагпеа, 1960.
Р. Diaconu, 1975, 202 — 203.
ТАБЛИЦА LXVII. Каменей вал. Крепости XX, XXI (по К, Шкорпил).
ТАБЛИЦА LXVIII. Каменей вал. Крепости XXII — XXVa (по К. Шкорпил).
ТАБЛИЦА LXIX. Каменей вал. Крепости XXVI (по К- Шкорпил). XXVII (по
Р. Флореску и К. Шухард), XXVIII, XXIX (по К- Шухард), XXX (по К. Шкорпил).
169
г-----------------------
I преградеи зид п само в три случая са разположсни ветрами от него (V, XI, I XII). Тези крепости са били издигнати върху домипнращи височини. Разпо-ложението на преградиата стена и на евързаните с пея крепости неесъобразе-но с по-стария Голям землей вал. Дори когато заемат местата на нсгови ла-| гери (XVI, XXX), крепостите па Каменния вал не се съобразяват с тяхната I планировка. Строитслите на камеипата стена не са взели под внимание въз-I можпостите за използване на по-старня вал като допълнително препятствие. । В западната си част тя има различна посока, в срсдната си част следва по-соката на земления вал, но пред него, а в източпата си част отново се отклопя-| ва от него.
I Всички крепости са изградсни одновременно със степата, някои са . допълнително разширени (XIII, XVIII) и разделени на две части с напреч-| ни стенп (IX, XVII). Преобладава четириъгълният и трапецевиден план (22 крепости), 3 крепости имат овален план (XI, XII, XXII), 2 — форма на триъгълник (XIX, XXX) и I — на многоъгълпик (V). Отклоненпята от четн-
I рнъгълната форма винаги са продиктувани от коифигурацията на терена, । големпната на площта също записи от този фактор. Повечс от половината | крепости (16) имат площ от 30 до 50 дка, 6 — от 50 до 100 дка, 5 —-от 10 до 30 дка и само 1 — над 100 дка.
Определено единство се паблюдава по отношение на конструктивните । особености. Преградиата стена не е била снабдена с кули. Навсякъде пред । нея е изкопан ров, отделен с берма. Изградена е от дялаии варовикови бло-| кове, конто изпълват цялата ширина на зида или само оформят лицата му, докато вътрешпостта е запълнена с блокаж (обр. 59, 60). Спойката между камъните е бял хоросан. Според Точнлеску най-долу е изградена едноре-। дова подложка от малки блокчета, върху конто с отстъп са наредени по-। големите лицевн блокове (табл. LIX, 2). Аналогичен е градежът на стелите | на крепостите, при конто спойката между камъните е от глина и по изключе-ние — при по-голсмите крепости — от хоросан (XX). Кулите не са задъл-| жителей елемент от планировката. Виждаме ги само при големите крепости, 1 издигнати около уязвимите сектори или около портите. Ров се среща при I всички крепости, кякъде той е двоен и троен в зависимост от достъпността | на терена. При някои крепости Шухард отбелязва в пространството между двата рова втора каменка стена (IX, XI, XII, XX, XXI). Ровът е неизменен | елемент от защитпата система па крепостите. Той отсъствува само при кре-1 пост XXVII. Както може да се съди от пейния план, тя се отнася към памет-I ниците на моиументалното крепостно строителство. Може само да се съжаля-| ва, че не е проучена в онази степей, в която са проучени античните крепости в Добруджа.
Сходството на Камениия вал с римскнте лимеси дълго време е било при-1 чина да бъде датнран в античната епоха и да бъде смятан за прототип на из-। вестната Анастасиева стена.274 Дори след откриването на преупотребени | архитектурни детайли в градежа на стената строителството му бе поставено в VI в., макар че тези детайли датираха тъкмо от това време и даваха само | отноентелната долна хронологическа граница.273 Пръв Й. Вепедиков през 1 1917 г. изказа предположение, че валът не може да принадлежи на античиа-, та укрепителна система, а е дело на българската държава.276 След като но-। 271 С. Mrhuchhardf, 1901, 126.
255 R. Vulne. 1938, 370.
27e Й. Венедиков, 1917, 12.
172
вата датировка бе потвърдена и с археологически матери а ли,277 някои археологи са склонна да прнпишат вала ва Византия и да го датират в XI в. или признават българската му принадлежност, но го обясняват като гранична линия между България и несъществуващпте през ранното средновековие византийски владения в Северна Добруджа.278 279 Камснният вал е паметник на старобългарското военно строителство от първата половина на X в. Изграж-дането му с нан-голяма вероятност може да се постави в периода на Симео-повото пару ване (893 — 927).
Преградиата стена при Риш (737) е разположена върху седловина на главния старопланински гребен (табл. XLVII* 4). Изградена е от ломени камъпи, споени с глина (обр. 61). Пред стената, откъм юг, е пзкопап ров, днес почти засипан. Положеннето на рова показва, че стената даткра от периода на средновековието и вероятно е издигната като вътрешпа преградив линия в едно от разклонеиията на Ришкия проход.
4. КАМЕННИТЕ УКРЕПЛЕНИЯ КАТО СИСТЕМА. Засега като система могат да бъдат разглеждани само у креп лени ята в Севсроизточна Бъл” гария» където проучването им се намира в по-папреднал стал. В своята съвкуппост те не променят характера насистемата, изградена от землените укрепления. Продължават да се г.зползват северните и източните погранич-пи валове с първоначалното им предназначение, а южпте и западните — като вътрешии укрспепи линии. Запазва се значенпето на землените укрепления в центъра, като в техиите рамки се изграждат каменни крепости. Не-променеио остава значението на главния меридиопалей път север - юг. както и на укрепената линия по брега на Дунав. Целостта и предпазначение-то на първолачалната укрспителна система е запазепо чрез изграждапе на нов тип укрепителни съоръжения в непосредствеиа близост със старите. Това ясно се вижда от местоположен ието на крепостите по главния път, по брега на Дунав и особено в ивицата между Дунав и Черно море.27® В сыцото време тя е обогатена н усложнена чрез изграждапе па крепости в район и, където преди това не е имало землени укрепления. Появяват се крепостите. западно н източпо от главния път, крепостите в дпешпа Северозападна България и южно от Стара планина. С изграждането на отделяй укрепени пунктове във вътрешността на държавната тернтория постепенно започва да намалява значението па пограиичннте валове като характерна особеност па българската укрепителпа система и се повишава ролята на укрспленията в дълбочина, което е характерна особепост на византнйската укрспителна система. Не-съмнепо тя е факторът, конто довежда каменната стена на смяна па земле-ния вал.
Но тази смяна не е механично прнвпасяне па елемепти и похвати от византийского крепостно строителство. Тук имаме пред вид преди всичко крепостите в Североизточна България, конто са продължение на землените укрепления. Както посочихме, техните степи се изграждат най-често направо върху терена или са вкопанн на дълбочнна до 0,50 м. В някои случаи те пред-ставляват облицовка па землено тяло и това напомня някои землени валове, изграждани и укрепванн по аналогичен начин. Влияние на землените укреп-
277 Е. Сот?а, 1951, 235 — 237; 1957, 325 — 333.
278 По този въпрос срв. Р. Рашев, 1979, 16 — 18.
279 Общо за стратегически та роля на крепостите по Долния Дунав вж. Ал. Кузев, 1979; Д. Овчаров, 1979, 96 — 106.
173
лепия може да се видя и в планировката. Макар и да са ралчоло:- ни върху есгествено укрепени терени, крепостите имат околовръстни степи и само в случайте, когато брегът е отвесен, не са били изграждани стени. Ровът и особено зсмлените валове покрай външната страна на рова също са слсменти от по-старите укрепления. Разбира се, палице са и нови елемснти — кулите, конто се появяват под влияние па съществуващите византийски крепости. Но в този процес на формиране на новия тип укрепителпи съоръженпя воде-що място има землената укрепителиа традиция, домашнпят тип стр птелство.
Изоставяпето на неефикасните землени укрепления и маната им с каме.нни с закономерен процес. Неговото начало може да се тьрен в събития-та от 811 г., когато столицчта Плиска е била изостасэпа, пзглеж~а, поради иевъзможността да бьде подготвепа за продължителна отбрана по начина, по конто са били отбраиявани обсаждапите византийски крепости. Камеи-ната крепост в Плиска вероятное модел, образец, по конто започва прсустрой-ството на укрепителннте съоръженпя. В центровете то се извършва със сред-сгвата па една зряла, съвършена строителна техника. Встрапы от целтровете новите укрепления се градят въз основа на домашняя строп г лен опит в съ-чстапие със заемкп отвън. Тяхната поява ще е била ускорена от събитията през 894—896 г., когато дпешна Североизточна България и Добруджаса били подложен и на опустошение от маджарите. Керамичният материал, открыт при проучванията на тези крепости, издзва белезп на по-кьсен етап в развитието на старобългарскця керампчен комплекс и позволява ,й бъде датиран не по-рако от края па IX в. Впрочем това е врсмсто, koi х) яапочват да се изоставят землепите укрепления. Част от население) о се изтегля от равнината и изгражда крепости в естествено укрспеаите нтвивкн на рските и суходолпята. Тяхното местоположение нздапз песпокийствисто, настъ-пило в централната облает след края на IX в., когато към вся се пасочват пастанплите се в отвъддупавскпте степи печенеги. Техчпят поход в 943 г. е отразен в пззестния старобългарски надгше от Мпрчс веда.280 Изплгжда, отбраиата е била сосредоточена на липията на Камснпия вал, а управптелят на добруджанст ата облает жупан Димитър се е камирал в крепост XX, къ-дето е намерен надппсът.
Около срсдата на XI в. животът в крепостите прекъева. Съдбата на облгателнте им остава педостатъчно нзяспепа. Вероятно част от населенного се оттегля в ьлаиинските райони, където през XII — XIV в. се изграждат нови крепости или се възстаповяваг изоставените през VI — VII в. византийски крепости.
5. АНТИЧНИТЕ КРЕПОСТИ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДПОВЕКО-ВИЕ. Още през 50-те години въз основа па топонимнчнн дапнн В. Бешевлиев посочи различните пътища и начипн, ио конто става заселването на бившите византийски земи. Най-бурно този процес е протекъл в Североизточна България и Добруджа, където античната топонимия напълно изчезва, тън като местного население се оттегля на юг и запад. Сравнително по-спокойно е станало заселването на дпешна Северозападна България, където през сред-иовеков и его се запазват редица антични имена на реки и селища или тех-ните производим. Южно от Стара планина античната култура запазва своите
280 В. Гюзелев. 1968, 45 сл.; Ив. Божилов, 1973, 37 — 57.
174
осиовни белези и приобщаването на новото население към ней сгава постепенно и по мирен начин.261 Тези изводи бяха допълнени с нови съображения281 282 283 * и с давни от проучването на редица паметници у нас.263 Констатацията за различного отношение към паметниците на завареното наследство по двете страви на планината в пълна степей се отнася за крспостното строителство. Севсрно от Стара плапина Силисгра е едннственият пример за преизползване на късноаитнчна крепост през ранното средновековие. В по-голямата си част ранпосредновековните укрепнтелни съоръжения — землени и каменки — са построен» на ново място, върху чист терен или над останккте па по-стари неукрепени селища. В случайте, когато е използвана площта на антична крепост, новите градежи застъпват старите и не са съобразсни с тяхяата планировка (Полина, Нова Черна, Видин, крепост XXVII па Камепния вал, Малък Преславец). Заварсните градове не се съживяват, тъй като с образуването на българската държава се създзва нова административна, военна, икопомкческа н духовна структура, изоставепи са старите лътшца, евързващп някога тезп градове.264
Съвършепо различна е картипата южно от Стара плашша. Към пнеме-имте сведения за възстановяване на византийски крепости в Трахчя .през VIII в. сега разполагаме и с археологически Дании за начина, по - .опто то е извърпгвапо. Както може да се съди по прпвсдснъте далии за крепостите в Хасковско, къспоаитичните крепости се прсизграждат го същия плзн или с несъществени промепи. Характер»» Дании в това отношение i : и за креиостните стени на Сердпка и особепо за излолзването на нейиите жилщцпи сгради през средновековието,285 както и за несебърската крепост.286
Счедователпо съдбата па античпите крепости през средновековието се обуславя от степента на политнческнте, нкономи чески и военни промени в разлнчните райоии на полуострова. Всяка епоха създава своя воеино-отбранителна концепция и в зависимост от нея строи нови или препзползва стари укрепнтелни съоръжения. Това може да се. види и от примерите за периода на Второто българско царство (XII — XIV в.), когато ранносреднове-ковнпте землени и каменни укрепления на своп ред загубват значенпето си.
281 В. Бешевлиев, 1954, 341 — 355; V. Besevlrev, 1966, 207 — 220.
282 В. Белков, 1974.
283 Ст. Ваклинов, 1977, 47 — 48.
281 В. Тьпкова-Занмова, 1958, 73; Д. Димитров, 1981; V. Be§evliev, 1966, 219.
285 М. Станчева. 1974.
286 Nessebre, t. I, II.
175
Глава IV. НАСЛЕДИ ИДИТЕ (укрепителната система на Второго българско царство}
(Приложение 3)
С въстанието от 1185 г. започва нов период в историята на средповеков-на България. Редица промени претърпява и изградената през периода"на Първото българско царство укрепителна система. Преди всичко са били изоставени землсните валове северно от Думав. Изоставен е бил, изглежда, и Каменният вал в Добруджа, чиято отбрапа е била разстроепа още през XI — XII в. Нямаме даини за използването па противодесантните валове. Запазват се като активно действуващи съоръжения вероятно само някои от валовете в Стара планппа. Изграждането на новата укрепителна система става в три основни направления.	-	«	• .
На пьрво място — чрез използване на крепостите от времето на Първото'българско царство. Поради нараствапе на;военно-стратегпческата роля на Дунав особено значение придобиват разположеиите по нейния бряг крепости — Видии, Оряхово, Силистра, Пъкуюл луй Соаре, — конто са важна цептрове до края на XIV в.287 От крепостите във вътрешността запазва отчасти свосто значение старата столица Преслав. Въпшната крепостна степа вероятно е била пзоставена, отбранявана е само територчята па Вътрешнпя град. Крепостта Пл иска загубва значсние^още през XII в. и както може да се съди по данните от последимте проучвания, през XIII и XIV в. е изоста-вена. Не се нзползват и крепостите в района между Плиска и Силистра, изоставени около средата на XI в.
На второ място чрез строеж на нови крепости. Още през IX.— X в. се забелязва тенденция за изграждане на отбранптелпиге съоръжения върху естествено укрепеп терсн, за максимално използване на естествените препятствия. При аудите тази тенденция е пай-пълно пзявена в Преслав, а при другите крепости тя е най-добре реализирана при крепостите до Руйно, Окорш, Средище, Подлее. През XII — XIV в. съчетавансто на естествени и изкуствени прегради е основен, доминнращ принцип. Крепостите се изграж-дат върху височиии, отделеим от планипския масив с тясна шинка или из-дигащн се над него като отделит! възвишеиия.1Предпочитат се площадки, ограниченн със стрьмнн брегове, дълбоки долове или реки. Много често крепостните стеки преграждат само^сравнителио достъппите участъци, най-вече подхода към крепостта. В секторите, където има отвесни скали и тере-иът практически е недостъпеп, стени-не са били изграждани. Очертанията па крепостта и мейната площ изцяло зависят от конфигурацию^ на терена. Тезн основни белези на къспосредновековните крепости са най-пълно изучен» по южния склон на Централна Стара планнна и Средна Съриена гора.288 Засега само тук Ат. Попов е установил съществуването па още един тип укреиителни съоръжения—преградни стени, издигнатн около подходите към столицата Търиовград. Специфичного разположение на късносредновеков-ните крепости, продиктувано изцяло от силно пресечения планински терен,
287 За Тяхиата история срв. Ал. Кузев, 1968, I960; 1977.
288 Ат. Попов, 1982.
176
определи и техпия градоустройствен и архитектурой облик.286
На трето място чрез нреизползване на късноантпчни крепости. Според паличните данпи полов." ната от известимте крепости, отнесен» към XII —- XIV в., са изграденп върху остаикнте на крепости от V VI в. иди изцяло използват заварените крепостии съоръжения. Тази картина е дотол-кова типична, че може да бъде приета за най-характерната особсност па къс-посредновековната укрепителна система в прецпланннската и планнпската част. Ошс П. Мутафчиев, изучавайки късноантнчните крепости по долините на Сгряма и Тополница, е посочнл. че те са «първообразът на по-късния тип градчща. конто са тъй характсрнп за византийского и българского среднове-ковие».290 Прелстои обаче да бъдс проверено чр« j разкопкк до каква степей късносредповсковнптеобитатели използват заварените крепости. Не е исключено част от тях да са използванн само като място за поселвапе, както са се появили п редица ранносредиовековии селища върху останки на аптичин крепости.
Гр\ппрапето па крепостите през XII — XIV в. е неравномерно. То е в зависимое? от военного значение на отделяйте райони. Първостепснмо значение през този период е имал брегът на Дунав и тук освен крепостите от Първото българско царство са издигнати нови - върху останките на късно-аптмчни крепости (Лом, Пирюс, Р\се, Нпкопол) или на съвършено ново място (Свищов, Новград, Флорентин).391 Появяват се нови крепости и в най-долиото течение на реката (Хърсово, Т\лча), както и на левия бряг в съ-седство с по-важииге цен грозе на деенггя - при Турну Мъгуреле ерещу Ни-копол п при Гюргево срещу Русс.282 Десиият бряг на реката отново си въз-врыца ролята от първпте столетия на новата ера, съживява се нзоставеният през периода на Първото българско царство крайбрежен път.
По брега на Черно море също са възстановени някои пеизползвани през VII — X в. крепости (Калиакра, Каварпа, Емона) и преди всичко Варна, чиито крепостии степи са издигнати върху остапките на късноантичиия Одессе, изглежда, още през XI в.28:1 Актпвизирането па корабоплаването е наложило изграждане и па нови крепости като тези при Балчик и Галата, ма-кар че не е изключено да са спомепатп като пеукрепени сели ца, тъй като засега останки от \ крепптелни съоръжения нс са установени.
Най-значителпо стру пвапе се наблюдава в предпланинската облает, чнйто рслсф е иэключптелно блпзък до пзискванпята за сигурпост през тази сноха. Крепостите се группраг около най-големите късносредновековин центрове Варна, Ш\меп, Търпово, Ловеч, Враца и отчасти около Червей и Видин. Показатели© е, че в равнинните участъци около най-долните течения на влпващпте се в Дунав реки крепости не е имало. Пуст е райоиът на Лудогорието и Добруджа, където през ранното срецновековие се намира основната част от укреннтелните съоръжения на българската държава.
Кон центр ацпята на крепостите с много показатели» за зпачението па пътищата през XII — XIV в. и за ролята па проходите. Местоположението иа новата столица Търпово определи и пърпостепенного значение, конто
289 М. Харбова, 1979.
П. Мутафчиев. 1915, 23 — 24.
291 За тяхнзта история срв. Ал- Кузев, 1966; 1967; 1968; 1971.
21,2 Срв. Ал. Кузев. J969, 1971.
293 Ал. Кузев, 1962. *
12-лСтароб-ьлгарски укрепления—
177
лрпдоСивг през тозн период Шипчсиският проход и разположените непосред-ствеио встргяи от него проходи.284 Вторя по значение е бил Котленският проход, в конто са се събирали пъгищата от Търново и Преслав и са се вливали в пътя от Дунав при Русе към Южпа България. Продължават да се нзползват Рншкият, «Попушанският и Дюличският проходи, през конто са минавали пътнща съответно към Шумен и Силистра, Провадия и Варна.* 295 * От паралелните пътнща осесн крайдунавския важно значение е имал пътят, евързващ Варна, Шумей, Търново и Ловеч с разклонення към Видии и Срсдец.®98
Връщайки се към заглавгето на нгстоящата глава, трябва да признаем, че късносредновековната укрспителна система е продължепке па създаденото в тази облает през ранното средновековие, но на един нов, по-различен стал. Редина бслези свидстслствуват за пряка приемствспост. Например продължа-ва без прекъеваце животът във всички крайдучавски крепости, запазват зна-«ението си укрепените линки покрай Дунав, Черно море и в Стара план ина, използваг се пътищата от ранното средновековие. В крепостите на Първото българско царство може да се биди прототипът на по-къенчте, без, разбира се, да се слега знак на равенство между тях. Това са бслези, конто могат да бъдат прибавени към другите свидетелства за историческа приемствспост между двата стала на срсдновсковната българска държава.297
В същото време съществуват и някои отликп, и те са но-счебийнм. По-ради сбстоятелството, че през XII XIV в. Дунав е гранична река, значението на разпеложените по деенпя бряг крепости рязко нараства, особено б сектора западяо от Русенскн Лом. Ожнвява се морскнят бряг, второстепенни пътнща се превръщат в главни. Най-голямата промяла засяга ядрото на ранносрсдновековната укрепителна система, разположено в района между Преслав к Дръстър. С премесгваието па столицата па запад това ядро е пзоставено, оцеляват само двете последив крепости като най-главните пунк-тове а бившия стратеги чески път. Ядрото на новата система се премества на запад к на юг, в планинската облает около столицата Търново. Създава се ковият тип крепост, разположена върху ограничена по площ, ио естествен© укрепена площадка. Тя замени пеколкократно по-голямата ранносреднове-коБна крепост. която също заема естествено укрепеп »ерен, по с плещ не по-мал ко от 20 дка. Отливът па населението на юг, към планината, съживява изоставените преди 4 — 5 столетия ранновпзаптийски крепости. Запазват со традициите на градежа от ломс-п камък, споен с глина, наенпват се дори землени валове, по преди всичко се палата градежът от ломен камък, споен с бял хоросан. Стените имат фундамент, основзта се вкопана в терена или стъпва върху скала. Строителството на крепостите се диктува не само отосо-бепостите на терена,влияние оказват и особеноститс на военного дело в цялост.
Fro защо укрепителната система па Второго българско царство е преди вепчко ново явление, пзраз на политическата, икономическата п воен пата структура на късния българскп феодал и зъм. Но по своего основпо предназначение и замисъл тя е наследник па старата укрспителна система в условията на изменилата се историческа обстановка.
291 За тяхното значение срв. Ат. Попов, 1982, 13! сл.
295 Л. Ангелов, 1948. 227 — 233.
298 Пак там.
29? Ив. Дуйчев, 1970.
178
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Развитието на укрепптслното дело в долнодунавскчте земи в рамките на V б. пр. н. е.  XIV в. преминава през пет етапа, всекн от конто се ха-рактернзира преди всичко с место положен пето на новоизградените или пре-използвапи отбраннтелнн съоръжения. Крепостите през късножелязната (V— I в. по. н. с.), късноантичната (V - VII в.) и късносредновековната (XII XIV в.) сводя се изграждат в райони с подчертапо пресечен релсф и засмат естествен© укрепени площадки. Укреп и тел ните съоръжения през периода на римского владычество (I — IV в.) п ранного средчовековие (края на VII — X в.) со из гранда! в равниннн, слабо пресечена райови. Планнмите и преднланпиите предлагат ограничен брой удобни за обитаване и отбр ап а места. Пор ад и това типично явление е преизползването и преустрой-ството на тракпйски крепости през ранновнзантийс-ко време и гракийски пли ранновизаптийски (най-чссто) крепости през Второто българско царство. Равнпната дава по-годе,ми пъзыожностп, а и мрежата от укре : телнг строежи се е създавалэ в зависимост от характера на военного дело и стратегическата насочсыост на укрепнтелната спстека. Fto защо през периода на Първото българско пэрство землените и камеи и «те укрепления се изграждат предимио на неукрепяБзни през ршчско време места. Петте етапа в укрепявапето на долнодуиавскпя басейн са в съэдиост пет последователи» промени на ролята, конто плаиината я равнпната и грант в живота на местного население. Те отразяват основнитс политически и енюгултурнн промели в продолжение на 1500 годики.
В общата картина на този процес у крепители ите съоръжения на Първото българско царство, главен предмет на изтоженкето, заемат особено мясго. То се определи oi факта, че те прекъеват развитието на вековната места укрепнтелпа традиция каго един от белезнте и? дълбоките промен и, пастъпили в балканскпте земн след съ.давяпето на българската държава. Укрепяваието па Бьлгарпя започва с едка стара, отживяла времето си техника на земнонаспинм съоръжения, конто битуват в продолжение па повече от едпо столетие след 681 Юдина. Землените укрепления се заменят от ка-меннн преди всичко като резултат от собсл вен ото сн развитие. Това е причи-аата в каменните крепости (без тези с монументален градеж) да се запазят редина елемент! i на земЛоната фортификация. Нссъмнено тук трябвя да се търсят и влияния на съвремепиого визаптнйско крепости© строителство, коего засега се открнва в наличието иа правил но оформени кули. В пай-общ план тези съоръжения грябва да се разглеждат като съставка па традиционна га бълтарска материалпа култура с присъщача и копсерваговност и своеобразие. Това е едпата линия в развитието на българското укрепително Дело. Втората е представена от крепостите с монументален градеж, конто очевидно не са развитие на домашен прототип. Появпли се като израз на задълбочаващата се феодализация па българското общество, те характери-Зйрат познатня и от други памстницп на материалната култура процес на Успоредпо същесгвуване и преплшаве на домашни традиции и вънщии заем-кн.
179
списък
на античните, ранносредновековиите и к ьсносредковековните укрепления на Долин я Дунав
1.	Стан, Ши. 4 км северно, върху платото Стана. Антична (тракийска) крепост. Каталог, 209.
2.	Лиси връх, Шн. 1 км североизточно, м. Кале дюзю. Антична (тракийска) крепост. Каталог, 104.
3.	Могила, Шн. Югоизточно, м. Ка (Манастир, Гюре бахча) Антична и къс-посредповековн.а крепост. Каталог. 144.
4.	Мадара, Шн. На платою, над скалния релеф. Антична и късн^срсдповсковиа крепост. Каталог, 116.
5.	Могила, Ши. 2 км западно, и- Граднше дюзю (Стража). Антична крепост. Катало;. 143.
6.	Овчарсно, Шн. 2 км паточно, м. Сиврвкос кале. Антична крепост. Ка галог, 159.
7.	Снежина, Вн. 3 км югонеточно, м. Хамбарлъка. Антична и късносреднове-ковяа кпспост. К- Шкорпнл, 19056, 402 —404.
8.	Неново, Вн. 2 км източно, м. Неновско кале. Антична крепост. К. Шкорпнл, 1903«, 400.
9.	Неново, Вн. м. TIjкар. Антична крепост. К- Шкорпнл, 1905е, LXXXV, 5.
10.	Тутраканцн. Вн. 2 — 3 км загадно, м. Майера (Катранджика, Чзиаджика). Антична крепост. К. ШкорВил, 1905е, 406; Регистър, 379.
11.	Венчан, Вн. 1,5 км северозаиадно, м. Венчанско кале. Антична и късносредно-еековна крепост. К- Шкорпнл, 19056. 408 — 409.
12.	Нсвша, Вп. 2 — 3 км западне, на височината Голямо Елсме, м. Кокил тепеей. Антична и къспссрсдновсковна крепост. К- Шкорпнл, 19056, 409, LXX1V, 3, 6; Регистър, 351.
13.	Невша, Вн. 3 км източно, на височината Булсто, м. Голямо було. Антична и късносредповековна крепост. К- Шкоргил, 1905е, 409 - 410,1 XXIV, 3, 5; Регистър, 353.
14.	Невша, Вп. 2 —3 км югоизточно, па височината Мазко Елеме. Антична и къснссрсдновековпа крепост. К- Шкоргил, 1905е, 410; Регистър, 352.
15.	Киген, Вп. 2 км североизточно, м. Л\ухалийско кале. Антична и късносред-новскон.ча крепост. К- Шкорпнл, 1905е, 418; Регистър, 340.
16.	Славейково, Вн. Западно от селото, м. Дамнали хисар. Антична и късно-средковековча (?) крепост. К- Шкорпнл, 1905е, 418.
17.	Славейково, Вн. 2 км западно. м. Кючук хисар (Калето). Антична и късно-средновековна крепост. К. Шкорпнл, 1905е, 418; Регистър, 87.
18.	Черни връх, Шн. На височината Кара бурун, м. Асар баир. Антична крепост. К. Шкорчил, 1905е, 419; К- Шкорпнл, 1929, 104-
19.	Висока поляна, Шн. 2 км ct реронзточпе, м. Калето. Антична крепост. К-Шкорпнл, 1905е, 427; Каталог, 22.
20.	Осмар, Шн. Заиацната страна на Осмапекия боаз, м. Бсбата. Антична крепост. К. Шкорпнл, 1905е, 428 — 429; Каталог, 166.’
21.	Троица, Шп. На източпата страна на Троишкия боаз. Антична крепост. К-Шкорпнл, 1905е, 429.
22.	Кочово, Шн. 2 км северно. м. Сиври «епе. Антична крепост. Каталог, 86.
23.	Шумен, 1 км западно, м. Хисяра. Антична и късносредновековна крепост. Каталог, 353; В. Антонова, 1981.
24.	Черенча, Шн. М. Хюсек (Фисск, Хисар хюсек). Антична крепост. К- ШкОр-шья, 1905е, 441, XCVI, 3°; Каталог, 339.
25.	Черенча, Шн. 2 км северно. Антична крепост. Каталог, 344.
26.	Черенча, Шн. Североизточно, м. Кале баир. Антична крепост. К- Шкориил, I9058, 4Л1: Каталог, 341.
27.	Ветрен, Сс. 1 км северно, до устисто на Встргпска река. Антична крепост. К- Шксрпил. 1905е, ХС1Х, d, 1, 2.
28.	Попила, Сс. В източчнте покряйники, кап став канал па Дунав, м. Ореныка. Ранносрсднонековна крепост. К. Шкорпил, 1905°, 447, XCIX, с, I, 3.
29.	Полина, Сс. 2 км западно', м. Калето. Антична кпепост. К- Шкориил, 1905е, 447 — 448, XCIX, с, 2; Р. рашев. 1976а, 37 — 40.
180
448,
1905,
Нигр!
пил, 1905в, 449, CX1V, 2а, с.
Шкорпнл, 1905й,
1 КЫ севеРН0' м‘ КРивина’ Антична крепост. К- Шкорпнл, 1903**,
31.	Гарвин, Сс. 3 км северно, вд Кючук гьол. Антична крепост К- Шиоопнп , 448 _ 449т CX1V, 2 в.	’	шкорпил.
32.	Малые Преславец, Сс. 3 км северно, до пристанището. Античната крепост (Иниака-Кандндиана. В. Волков, 1959, 24 — 29.
'90Гв^449° с^Х1°\В°’‘лС’ 3 км севеРОИЗТОЧ11°> м- Калето. Антична крепост. К- Шкор-
34.	Пожарево, Сс Източно от селото, на брега на Дунав. Антична крепост к -.1л, 1905й, 449, CX1V, 4.	Р к,.
35.	Тутракан. В града. Античната крепост Трансмариска, късносредновекоепата крепостТутракан. Ал. Кузев, 1967, 26 — 33; Р. Змеев, 1969, 45 сл.
36.	Нова Черна, Сс. 1 км северно, м. Буюк кале. Антична крепост. Ат. Миччев Ст, Ангелова, 1970.
37.	Ряхово, Ре. 2 км североизточно, на брега на Дунав. Античната крепост *\пия-рпя. К. Шкорпнл, 1905е. 450 — 451, CXV, 4, I, III.
38.	Мартен, Рс. В ссверозападпите окрайниин па селото. Антична га кпеппгт Гетра. К- Шкорпнл, 1905в, 451 — 452; 1914, 88 — 91.
39.	Русе. В града. Античната крепост Сексагиита Приста и късиосредновсков-пата крепост Русс. Ал. Кузен, 1967, 34 —47.
40.	Мечка, Рс. 3 км западно от селото. м. Кате, до т. н. Дикилпташ (Стьлпище) па брега на Дунав Антична крепост. К- Шкорпил, 1905”, 454 — 455, XCIX- в-Регистър, 3255.
41.	Багин, Рс. 3 км северно, м. Кале баир. Антична крепост. К. Шкорпил, 455.
42.	Кривила, Рс. Западно от селото. Античната крепост Ятрус К ' Шкооппл 1905в, 455 — 456, XCIX, д, 1, 2; Т. Ivanov, 1966, 23 — 40.	Р
43.	Девил. В гряда. Антична га крепост Марциаиопол, късносредновековната крепост Девня. К- Шкорпил, 1905й, 469 — 470; A. Margos, 1970.
44.	Миладиновпп, Тщ. 2,5 км северно, м. Казалатията. Антична крепост Регистър, 4192.
45.	Голямо Ново, Тщ. 2.5 км северно, м. Есалък (Хнсарлък?) кале Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914, 14—15, фиг. 6; Регистър, 4169.
46.	Дриново, Тщ. 3 км югоизточно, м. Ойнарджа. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 15— 16, фиг. 6 — 7; Регистър, 41 —69.
47.	Ксвячевец, Тщ. 3 км източно, м. Калето. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905в, 471 — 472, CI, За; 1914. 16 — 17, фиг. 8—9.	Р	Н
48.	Свсщари, Рз. Над Демнр боба теке, м Кале сърта. Антична крепост. К-Шкорпил, 1905“, 485, CVIU, 3, 1, CIX, f, I.
49.	Свещари, Рз. Над Де.мир боба теке, м. Кале Димитрове, Антична крепост. К. Шкорпил, 1905“, 485, CV111, 3, CIX, f, 2.
485 CVni^^^CJX	^eMHP боба теке. Антична крепост. К- Шкорпил, 1905в,
CV 1 51' ^йещаРи’ Р3- №. Мандра кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905“, 486,
52.	Завет. М. Кючук кале (Сърта кале). Антична крепост. К- Шкорпил, 1905в, 486. CVIII, 3.
53.	Разград. В района на комбината за антибиотицн. Античната крепост Абригус. Т. Иванов, 1981.
54-	Разград. 3 км югозападно, м. Кале c-bpia. Антична кпспост. К- Шкорпил, 1905е, 491, СХ, е, I, 2; 1914, 31 -32, фиг. 36.
55.	Разград. 3 км югозападно, ы. Кале. Антична крепост. К- Шкораил. 1905е. 491, СХ, е, 1,3; 1914, 32, фиг. 36.
56.	Варна, кв. Внннца. 2 км северно, м. Янчова поляна. Антична крепост. Регистър, 319.
Абрнт-Добрин, Тх. Античната крепост Залдапа. К. Шкорпил. 1905е. 493 — 499. CXI, с; Л. Бобчева, 19-20.
58.	Димшьр Гапево, Тх. В селото. Антична крепост. Л. Бобчева, 34 — 35.
59.	Калнмапци, Вн. I км източно, м. Дядо Жекова чешма. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905е, 500; Регистър, 337.
60.	Кипра, Вн. М. Хисярлък. Антична крепост. К- Шкорпил, 1905®, 500.
61.	Лозенеп, Тх. М. Омуркъойско кале. Антична крепост. К? Шкорпил, 1905”, 501.
62.	Ботево, Вн. М. Хач Бурун кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905е, 501.
181
G3. Николаевка, Вн. Южно. АнгичВа крепост. К. Шкорпил, 19О5ь, 501.
64.	Алеконо, Се. 0,5 км нзточно, м. Бнстрепски лозя. Аптичиага крепост Пал-ыатис (?) К- Шкорпил, 1905г, 504, CXI1. I.
65.	Скала, Се. I км източпо, на деення бря1 на Кана гым Раниосречновеконнл крепост. К. Шкорпил, 1905г, 506, CXI11. 1, 3.
66.	Вонвода, Шн. 500 м изючно. Антична крелос" (Адина—средповсковна Динея?). Ат. Милчев, Ст. Даминов, 1972, 263	277.
67.	Драгоево, Шн. М. Лесечка кале. Антична и късносредновеког.па крепост. К. Шкорпил, 1905г, 510, СХ; Каталог, 295.
68.	Риш, Шн. Западне, на височинага Сиврн тепе, м. Граднше. Антична крепост. К. Шкорпил, 19О5г, 510, 1929. 91; Каталог, 281.
69.	Руича, Бс. Северов почно. Антична преградил стена. К. Шкорпил, 1905г, 511; 1931, обр. 25.
70.	Прилеп, Бс. Антична крепост. К. Шкорпил. !905г, 511.
71.	Подвис, Бс. 2 км «верно. Антична крепост. К- Шкорпил, 1905’’, 511.
72.	Рпш, Шн. 6 км южно. при Горското стспанство в ы. Номой дере, ч. Килето въз кучки ге. Антична крепост. К- Шчорпил. 1905г, 512, СХ, с, СХ11. 1: Каталог, 282.
73.	Каме" бряг, Тх. 3 км южно, м. Яблата. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905 г, 252, CXV. I; JI. Ьобчева, 42.
74	Камчия-устие. На територичта на морския пост Лнтнчната крепост Ерите. К. и X. Шкорпил, 1892, 44; АКШ. а. е. 613, л. 2	10.
75.	Везенково, Бс. М. Руспу хисар (Оооспу хисар, Рупчос калеси, Курвин град). Антична крепос г. Вл. и К- Шкорпил, 1885, 52	53; К. Шкорпил, 1931. 2.
76.	Лозенец, Ям. На източната страна на Марашкня проход, м. Марианско кя,к* (?4.1раш калеси). Антична ? крепост. К- Шкорпил, 1905г, 565, бел. 6.
77.	Ново село, Са. (залечено от 1965). Антична ? крепост. К- Шкорпил, 1905, 565, бел. 6.
78.	Лозарево, Бс. I км северно, м. Градището. Антична п късносредновсковна (Голое?) крепос/. Вл. и К- Шкорпил. 1885. 92 — 93; К. Шкор.тил. 1929. 83; Ат. Игнагов-Караиванов, 1921, 205 — 214.
79.	Прислав. М. Дълга/а поляна. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 86.
80.	Преслав. М. Долин С градини. Антична крепост Г. Джингок, 1962, 16 сл.
81.	Проела н. М. Горни Сградини. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 86 — 87.
82.	Преслав. В пролома ни р Тича — западио, м. Кгочук чешме. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 88.
83.	Випнца, Шн. (заличсно от 1966) М. Перше хисар (Перина). Антична и къс-Иосредновековпа крепост. Каталог, 275.
81.	Випнца, Шн. (заличеио от 1966). М. Текснлмбурун хисар (Кееме кая хисар, Карадемнрско кале). Антична ? крепост. К- Шкорпил, 1929. 89 — 90.
85.	Тушовнца, Шн. 2 км нзточно. Антична и късносредновсковна креност. К-Шкорппт, 1929, 90 - 91; Каталог, 313.
86.	Драгоево, Шн. М. Мал кото градище. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929 , 91.
87.	Драгоево, Шн. М. Содолско (Казашко) градище. Антична крепост. К. Шкорпил, ИГР, 91 — 92.
88.	Драгоево, Шн. М. Градище на р. Пануца. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 92	93.
89.	Драгоево, Шн. М. Марннчова локва. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 93.
90.	Драгоево, Шн. М. Парнарпца. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929,93 —94.
91.	Зяатар, Шн. Югсчападио, м. Ч\ка кале. Антична крепост. К- Шкирпил, 1929, 93 — 94.
92.	Смядоео. М. Нчелина. Антична и кьсносредновсковна крепос г. К- Шкорпил, 1929, 94 — 95; Каталог, 294, обр. 76.
93.	Смочено, Бс. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 96.
94.	Манолич, Бс. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 96.
95.	Люляково, Бс. М. Голимо кале. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929. 97.
96	Люляково, Бс. М. Малко кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929. 97.
97	Айтос. Северозападно. Антична и късносрсдновековната крепост Аетос. К. Шкорпил, 1929, 97.
98.	Прислан. 3 км западне, м. Бял град. Антична и късносрсдновековната крепост Бялград. Г. Джи шов, 1964, 17 — 40.
99.	Драгаиовец, Тщ. 1 км южно, м. Марна кале. Къслосрсдповековна крепост. К- Шкорпил, 1929, 97.
100.	Върбица. I км източио, м. Гсриловско градище (Герил град). Късносредно-
182
веКонната крелосу Урвпч? Каталог, 22; A. kuzcv- 1970, 135 — 139.
101.	Яблннс-во, Сл. Южно, м. Тос кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 99.
102.	Тича, Сл. В км южио, м. Pihicko кале. Антична и късносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1929, 99; Ст. Лисицов, 1978, 67 — 78.
103.	1нча, Сл. 8 км южно, под ръзвишспнего Урушки екали. Антична преградил степа (Маркови прегради) и куда па върха на скалите. К. Шкорпил, 1931, 23, обр. 30.
104.	Котел. 4 км южно. в пролома Де-лир капия. Антична преградна стена К Шкорпил, 1931, 25 — 26, обр. 31	'
105	Котел. 4 км южно, па възвишението Вида, м. Кань кале (Шейтзн кале, Моми но кале). Антична крепост. К. Шкорпил, 1931, 27.
106.	Градец, Ст. Югозападно, м. Влново кале (?). КъсносредновскоЕна крепост Вч. И К. Шкорпил, 1885, 51 —52; К. Шкорпил, 1?29. 100.
107.	Градец, Ci. Южно, м. Стидовско градище. Късносредновековна (?) кос г
К. Шкорпил, 1929, 100.
108	Сотпря, Сл. 7 — 8 км ссверозападно, м. Градище, Кьсносредпсвскоинл крепост. К. Шкорпил, 1929, 100; Регистър, 3141.
109.	Слнвси. Нло> ио, м. Сипите клмънл. Антична (?) крепост. К- Шкорпил 1929 100; П. Делев, 1980, 23.
110	Аврамов, Сл. Юге .. чую, к. Ка..е. Антична \?) крепост. К- Шкорпил. 1929, 100.
III	Седла.чно, Ст. Нг . р. Марат, м. Шейтаиско кале. Антична (?) креност. К. Шкорпил, 1929, 100.
112.	Седларово, Сл. Западио ст сс.юю, па планинатя Гребенец. м. Куклятз. Антична (?) крепост. К. Шкорпнл, 1929, 100.
ПЗ.В	ърбпна. Л1. Кале ерп. Антична (?) крепост. К. Шкорпип, 1929, 100.
III.	Въпбица. М., Сакер-таш кале. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1929 100.
115.	Медеей, Сл. Сгверозападнз. м. Еркеснята, 2 км източно от м. Царевец. Ан-тк«ен (?) землей вал (д( .с заличеи,. К. Шкорпил, 1929, 100; АКШ, а. е. GI4. л. 19.
НО.	Медвей, Сл. 2 км северно, м. Калето. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1929. 100.
117.	Върбица. 15 к-л южно, върху гребена Япаджнк, м. Заноя (Завойско кале). Антична преградна стела. К- Шкорпил, 193’, 21, обр. 27; Каталог, 24.
118.	Върбица. 10 км южно, върху гребена Япаджик, м. Япаджнк (м. Демир калия?). Антична преградна стена К Шкорпил, 1931, 22, обр. 28; Каталог, 25.
119.	Садон-j, Сл. Северно, м. Ктрасу кале (Еркесия). Крепост до антична преградна стена. К. Шкорпил, 1929, 101; 1931, 23.
120.	Садовэ, Сл. Северно, м. Садовско ка к*. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 101.
121.	Садово, Сл. Северно, м. Садовска преграда. Антична преградпа стена. К. Шкорпил, 1931, 23, обр. 29.
122.	Върбица. 2,5 к и южно, върху впеочштата Голям Бялград, край м. Орлица. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 101; Каталог, 23, обр. 5°
123.	Къшла, Тулча. Антична крепост. TIR. 1969, 35.
124.	Вьрбеца, 15 км южно. м. Карадяа кале (Л1омин двор?). Антична и кьсн^ср^д-новековна крепост. Каталог, 26, обр. 5В.
125.	Върбица. Южио, м. Кючук кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 101.
126.	Скала, Бс. Западио, над блатото. Антична крепост. Вл. и К- Шлорпил, 1885, 52; К- Шкорпил, 1929, 101.
127.	Лозепец, Ям. Севереизточно. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1929, 101.
128.	Терзнйско, Бс. Югозападно. Антична (?) кргпост. К. Шкорпил, 1929 101.
129.	Скала, Бс. Югозападно, м. Градище. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 101.
130.	Бяля река, Шн. 3 км югопзточно. м. Гяур Хисарлък. Антична крепост. К-Шкорпил, 1929, 102; Каталог, 8.
18 ^ЗК^Бяла река, Шн. М. Япаджнк. Антична преградна стена. К. Шкорпил, 1931,
132	К'ьлново, Шн. М. Драгоша (Хисаря). Антична крепост. К. Шкорпил. 1929, ЮЗ; Каталог, 102
133	. Бял бряг, Ши. (и «солено 1907). Западне, м. Голям Хисар (Буюк кале). Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 103; Каталог, 7.
1929 10з" ^сселиново’ Шн. Южио, м. Караджов град. Антична (?) крепост. К- Шкорпил, 135
135. Дюлево, Бс. Ссвсрозаппдно, м. Хисар-Калеси. Антична (?) крепост. К- Шкорпил, 1929, 103.
183
136.	Планииица, Бс. Северно, м. Хасарлък-юреп. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, ЮЗ.
137.	Дъскотпа, Бс. Южно, западни» бряг ча Дсрмен дере, м. Кале Анки. Антична (?) крепост. К- Шкорпил. 1929, ЮЗ
138.	Вресово, Бс. Антична (?) крепост. К- Шкорпил, 1929, ЮЗ.
139.	Лрковпа, Бс. До десния бряг при вливаяею на Лопушанска река в р. Камчия, 2,5 км източпо. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, Ю4; Регнстър, 294.
140.	Желъд, Ши. 2 км южно. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929.104; Каталог, 49.
141.	Лопушиа, Вп. М. Коджя кану. Антична преградил стена. К. Шкорпил. 1929. Ю4- ‘31, 14, обр. 23.
142.	Лопушиа, Вп. М. Канракга кале, до ипгпчната прсградна стена. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 104; 1931, 15, обр. 24.
143.	Трънак, Ьс. Севспно, я. Кале. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 104.
144.	КаравелЕОво, Бс. До хстието ни р. Каряк дере в р. Луда Камчия. Антична преградив степа. К. Шкорпил, 1929, 104.
145.	Аспарухово, Вн. Западно, върху гребена Капу банр, м. Градищс манастир. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 104; Регнстър, 291.
146.	Аспарухово, Вн. 2,5 км неточно, м. Кръстота. Аптичяа крепост. К. Шкорпил, 1929, 104; Регист ър, 292.
147.	Аспарухово, Вн. 1,5 км южно, м. Града (Пидяф тепе). Антична и късносред-новековпата крепост Овчага. К- Шкорпил, 1929, 104; Регнстър, 289.
148.	Провадия. Паточно, и. Калето (Таш хисар). Антична и късносредновековната крепосг Овеч. К- Шкорпил, 1929, 105; Ал. Кузев, 1980, II —14.
149.	Провадия. Южно, н«д десния бряг на дефилето на р. Просадииска. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, J 05.
150.	Тръстиково, Вн. Неточно, върху плятото, м. Курт кале. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 105.
151.	Разделка, Вн. IQroi :точ.чо, м. Акверян (Ккшишлик). Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 105.
152.	Разделка, Вн. Източно, над гарата, м. Порич кале. Антична и късносредно-вековна крепост. К. Шкорпил, 1929, 105.
153.	Търговнще. 4 км па дно, м. Кру.мовс кале, над северпня ичход над пролома на р. Врана. Антична м кьеносредновековна кпепост. К. Шкорпил, 1929. 105; Л. Овчаров. 1971, 18- 31; Н. Овчаров, 1980, 13 — 18.
154	Пайдушко, Тщ. Над занидната страна из пролома на р. Врана. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, Ю5; 1914, 13, бел. 1; Н. Овчаров, 1981, 69.
155.	Пролаз, Тщ. Над южния пзхоц на пролома на р. Врана. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 105; 1914, 13, беи.- I.
156.	Върдуп, Тщ. Югозападпо. Антична крепост. К. Шкорпил, 1929, 106.
157.	Омуртаг. 2 км западпо. Антична крепост. К- Шкорпил, 1929, 106.
158.	Камбурове, Тщ. 3 км паточно, на височината Сарь чала, м. Табията. Антична (?) крепост. К- Шкорпил, 1929, 106; Регисгьр, 4180.
159.	Слънчовец, Тщ. 3 км западпо, 1,5 км севереизточно от м. Рибарцм (Асаркьой). Антична (?) крепост. Д. Цончев, 1948, 135 — 137, 23.
160.	Преселка, Шн. М. Караашлик кале. Ранносрсдновсковна (?) крепост. К-Шкорпмл, 1905в, 502; 1929, III.
161.	Сливеп. Севсрозацадно, в Арсеновня боаз, до южния изход па прохода, м. Арсеновсц. Антична крепост. К. Шкорпил, 1931, 27.
162.	Кипилово, Сл. 4,5 км южно, м. Хърсул град (Хисарлък), върху северпня склон на селловината Зеленич. Антична крепост. К. Шкорпил, 1930, 200 - 203; 1931, 27.
163.	Котел. 3 км източпо. М. Исар калеси (Козяк). Късносредновековната крепост Козяк-Козеп. К- Шкорпил, 1931, 25; Ив. Дуйчев, 1943.
164.	Надър-Аспарухово, Бс. Върху билото ио срсдата на пътя между диете села, м. Маркова преграда (Казашки колибп, Гер мето). Антична преградив стена. К- Шкорпил, 1931, II — 12.
165.	Типчийско, Бс. 2 км северно, до горското стопанство «Гермето». Антична преградил степа. Поеегена от автора през 1979 г.
166.	Добра поляна, Бс. Антична преградил стена. (Нспроверенн сведения.) К. Шкорпил, 1931, 12.
167.	Билка-Струя, Бс. Срещу устнетс па р. Кривица (Балабан дере), на левия бряг на р. Дуда Камчия. Антична прсградна стена. К. Шкорпил, 1931, 13.
168.	Снягово, Бе. 3 км западпо, м. Хисаря (Асар чешмсси). Антична н късносред-
184
ионе Конна (?) Крепост. Посстеня оТ автора проз 1979 г. по указание па Илия Нспчсв.
Тел н с. Чсреша, Бургаско.
169.	Вишня, Бс. Ня пътя между с. Дропла п Каравсльово, Бс., вн левпя бряг на р. Луда Камчия, м. Герме кая. Антична преградил с ten а. К. Шкорпил, 1931, 13.
170.	Стара река, Сл. 2 — 3 км южно, върху вксочинага Модена, м. Кулата. Антична преградил стена. К- Шкорпил, 1930, 203 — 201, обр. 5; Д. Цончев, 1948, 137 — 138 обр. 24 — 28.
171.	Обзор, Бс. В селпто. Антнчпата крепост Темплум Новис. X. и К- Шкорпил 1892, 36 —41, фиг. 20, 22; К. Шкорпил, 1930, 205 — 206, обр. 6.
172.	Об юр-Присел ци, Бс. Огсс”ка си антична преградив стена. К- Шкорпил 1930, 206 — 207.
173.	Приселки, Бс. П.зточно, м. Кале Герме. Креност в антична преградил степа К- Шкорпил, 1930, 207 - 208, обр. 7.
174.	Приселци — Козница, Бс. Отсечка от антична прсградна стена. К. Шкорпил 1930, 208.
175.	Козница, Бс. Източно. Крепост в антична преградил стена и частот стената. К. Шкорпил, 1930. 209	210, обр. 8.
176.	Дюлино, Бс. 4 км югоизточно. м. Градище (Сипешко градищс). Антична преградил стена. К. Шкорпил, 1930, 227 - 228, обр. 20.
177.	Козница, Бс. Източно и западно от селото (западпо от Кознишкото кале). Антична преградна стена. К. Шкорпил, 1930, 210 — 213, обр. 9, 10, 12.
178.	Козичнно, Бс. Южно от антнчпата прсградна стена, м. Малкото градищс (Ко-зичипско, Еркечко градище) Антична креност. К- Шкорпил, 1930, 212. обр. 10.
179.	Гулвца, Вн. 3 км източпо. върху ръта Адам-бурун, ссверно от антнчната крепостна стена, м. Бурун градищс. Антична крепост. К. Шкорпил, 1930, 217 -218, обр. 14.
180.	Буланр, Ви. Южно от в. Перченлик в Гулншка планина, м. Герме. Антична преградил стена (Хемските порти?). К. Шкорпил, 1930, 218 — 222, обр 15; Регнстър, 362.
181.	Буланр, Вн. Западно, на десния бряг на р. Елешнипа. м. Нпазларско герме. Антична прсградна стена. К. Шкорпил, 1930, 222 — 223, обр. 16
182.	Козница, Бс. Ссверно, м. Бялото градищс. Антична крепост. К. Шкорпил, 1930, 214 - 217, обр. 12.
183.	Баня, Бс. Иггочно, върху височината Гвоз тепе (472 м), м. Ксремис. Антична преградил стена. X. и К- Шкорпил, 1892, 32 — 33, фиг. 18; К. Шкорпил, 1930, обр. 17.
184.	Баия, Бс. Върху южния склоч на главния гребен на Еминската планина, м. Буюк Демнр капня. Антична преградна стена. К. Шкорпил, 1930, 225 — 226.
185.	Баня, Бс Негодно, върху билото на Емипска планина, м. Мал ката капни. Антична преградна стена. X. и К- Шкорпил, 1892, 32 — 33. фиг, 18: К- Шкорпил, 1930, 226 — 227, обр. 18.
186.	Баня. Бс. Върху било то на Емипска планина, м. Гол яма капня. Антична преградил стена. X. и К. Шкорпил, 1892, 33	34. фиг. 19; К- Шкорпил, 1930, 227, обр. 19.
187.	Кошарнца, Бс. Север но, върху гребена на Емипска планина. Антична преградил стена. X- н К- Шкорпил, 1892, 35; К. Шкорпил, 1930. 228 — 229.
188.	Рапица, Бс. Антична преградна степа (непроверени сведения). К. Шкорпил, 1930. 229.
189.	Гул и на, Вн. —Добросан, Бс. Антична прсградна стена. К- Шкорпил, 1930, 229 — 230.
190.	Баписка, Рс. 3 км югоизточно, м. Кале Кайнар джа. Антична крепост. К Шкорпил, 1914, 12, обо. 2; Регнстър, 3207.
191.	Копривец, Рс. Доселото, в гората. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1914, II.
192.	Гагово, Тщ. 4 км североизточно, на Зараевските внеочини, м. Вннов калсси (Голимо кале, Инаново кале). Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914, 118, фиг. 10, II, Регнстър, 4160.
193.	Априлово, Тщ. 2 км североизточно, м. Киричсн бзир (Кирчапа). Антична крепост. К. Шкорпил, 1905 в,г, 471, 527, СXV, 3; 1914, 13 — 14, фиг. 4, 5.
194.	Гърчиново, Тщ. 2 км южно, м. Сърта, на десния бряг на р. Черни Лом. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1914. 20 — 21, фиг. 13— 14.
195.	Карнобат. 6 км западно, м. Хисарлъка. Антнчната и раппосредновсковпата крепост Маркелн н ранносредновековно земле но \гкрсплснис. К. Иречек, 1974, 808 — 813; К. Шкорпил, |905г, 513 — 514; Щ. Атанасов и др. 1958, 161 — 162.
196.	Крспча, Тщ. 5 км югозападно, на десния бряг на Калакоч дсре, м. Джин Кале. Антична крепост. К- Шкорпил, 1914, 21 —22, фиг. 15 — 16.
185
197.	Крепче, Тщ. 6 км югозападно, на ловил бряг на Калакоч дере, м. Буюк кале (Дере кале) Антична крепост К. Шкорпнл, 1914, 22. фиг. 15.
198.	Крспча, Тщ. Юге мпадно. на левня бряг на Калакоч дере, м. КалакоЧ кале. Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914. 23, фиг. 15.
199.	Крепче, Тщ. Сеесрозападпо. на ловил бряг па Калакоч дере, м. Крепчааско кале. Антична н късиосрсдпинековна (?) крепост. К. Шкорпил, 1914, 23; A. Kuzev, 1975. 127.
200.	Широкове, Рс. 2 км южно, при сливанею на р. Черни Лом и р. Бакпскн Лом. Антична крепост. Регистър, 3328.
201.	Широкого. Рс. Секерните покрайннни, м. Кале на мсрати. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 24 — 25, фиг. 18.
202.	Пепелила, Рс. В селото. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 25 — 26, фиг. 19, карта 1; регистър, 3265.
203.	Червец, Рс. Северно, на десния бряг па р. Русенскм Лом. Антична и късно-средиокековна крепост Чернен. К. Шкорпил, 1914, 26 —31, фиг. 20, карта I; С. Георгиева, В. Димона, 1967; В. Димова, 1980, 5 - 15.
204.	Садика, Тщ 3 км югозанадно, м. Коджа кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 32, Фиг. 27.
205.	Садика, Тщ. 1,5 км южно, м. Кючук кале. Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914, 32 фиг. 27.
206.	Садина, Тщ. 3 км южно, м. Ак Бутон кале (Беломустакато кале). Антична крепост. К- Шкорпил, 1914, 32, фиг. 27.
207.	Захари Стоянове, Тщ. 2,5 км тожпо, м. Орлее (кале). Антична крепост, К. Шкорпил. 1914, 34, фиг. 28.
208.	Захари Стоянове, Тщ. 4 км югоизточпо, м. Буюк поляново кале (Поянолук?). Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914, 33, фиг. 28 — 29.
209.	Костян де не и. Рч 2 км ссверозапядпо. Антична крепост. К. Шкорпнл, 1914, 34 — 35, фиг. 30 — 31.
210.	Сваленик, Рс. 400 м южно, м. Куклата (Кулата). Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 35 — 36. фиг. 30, 32; Регистър, 3290.
211.	Сиялсиик, Рс. 3.5 км северозападио, м. Бялата стена. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 36 — 37, фиг. 33; Каталог, 3291.
212.	Нисово, Рс. Югоцчточно, м. Кале Дяково. Антична крепост. К- Шкорпнл, 1914, 37. фиг. 34.
213.	Разград, кв. Генове. Южно, м. Хисарлък. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 40, карта II.
214.	Сеново, Рс. Южно, на десния бряг на р. Белн Лом. Антична крепост. К-Шкорпил, 1914, 42, фиг. 38.
215.	Сеново, Рс. I км югозападно, м. Юджек (Могила). Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 43, фиг. 41.
216.	Крпвня. Рз. Северозападио, м. Макает ир. Антична крепнет. К- Шкорпил. 1914, 43 — 45, фиг. 40, карта 11.
217.	Крнвня, Рз. 2 км северно, м. Син град калеси. Антична крепост. К- Шкорпил, 1914, 45 — 46, фиг. 43 — 41.
218.	Хлебарово. 3 км североизточно, над м. Манастира. Антична крепост. К- Шкорпил. 1914, фиг. 45, карта III.
219.	Писаной, Рс. Югоизточно, м. Българска грядите. Антична и късносреднове-ковна крепост. К. Шкорпил, 1914, 47 — 49, фиг. 46, 47, Kapia III.
220.	Писанеп, Рс. Югоизточно, м. Турско грядите (Орланто). Антична и късно-срелновековна крепост. К. Шкорпил, 1914, 49, карта III.
221.	Писанец — Нисово, Рс. На десния бряг па р. Боли Лом, м. Кривишко кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 50, карта III.
222.	Нисоно, Рс. 3 км източно, м. Аджамка Гм. Сечена скала?). Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 50 — 51, фиг. 49; Регистър, 3257.
223.	Нисово. Рс. При елинапето на р. Бели Лом н р. Малки Лом. Антична крепост. К. Шкорпил. 1914, 51, фиг. 50, карта I.
224.	Нисово, Рс. I км северно, м. Доляно (Чилннгир). Антична крепост. К. Шкорпил, 1914, 51 — 53, фиг. 51. карта 1.
225.	Щръклево, Рс. Югозападно, на десния бряг на р. Бели Лом, м. Чауш дер мен. Антична крепост. К- Шкорпил, 1914, фиг. 53, табл. VII, 54.
226.	Красен, Рс. 500 м югозападно, на левия бряг на р. Русенскн Лом. Антична н късносредновековна крепост. К- Шкорпил, 1914, 54, фиг. 55, карта IV; Регистър, 3247.
IS6
227.	Бракницп. Tm. 2,5 км югозападно. над м. Буюк дере. Антична (?) кпспсст К- Шкорпил, 1914, 93.
228.	Горски горем Тръмбеш. ВТ. 800 м югозападно. м. Калето. Антична крепост К. Шкорпнл, 1914, II — 12, фиг. I; Регистър, 1079.
229.	Владислав. ВТ. Антична (?) крепост. К. Шкорпил, 1914, 93.
230.	Бата, Бс. 5 км южно. Антична крепост. Регистър, 224.
231.	Горица, Бс. 5 км северозападпо. Антична (?) крепост. Регисгър, 232.
232.	Аксаконо, Вн. 3 км североизточно, м Мюхлюз кале. Антична и късносреяпо-всковпата крепост Мъглнж. Регистър, 288: Al. Knzev, 1970, 129 — 135.
233.	Генерал К.ипарджнево, Вн. 2 км северозападпо, м. Саралъка. Антична кпе-пост. Регистър, 322.
234.	Гроздьово, Ви. 1,5 км източно, в резервата Щсрба. Антична крепост. Регистър, 324; АКШ, а. е. 615, л. 24.
235.	Георги Трайков. 4 — 5 км южно, м. Калетата. Антична крепост. Регистър, 333.
236.	Долище, Вн. 2 км южно. Антична крепост. Регистър, 334.
237.	Комунари, Вн. 2 км северно, м. Дарбоаз. Антична крепост. Регистър, 344.
238.	Константиново, Вн. 2 км изючно, над хижа Знсзтица. Антична крепост. Регистър, 346.
239.	Нонаково, Вн. 3 — 4 км югоизточно, м. Трите кодеинци (м. Крумовско кале). Антична и средновековна крепост. Ре1истър, 358.
240.	Осеново, Вн. Северозападпо. Антична крепост. Регистър, 361.
241.	Петров дол, Вн. 2 км севсродаллдно, м. Градшце (Голямото кале). Антична и късиосредновековна крепост. Регисгър, 364.
242.	Рояк, Вн. 3 км западно. м. Чпнлака. Антична крепост. Регистър, 371.
243.	Самотпно, Вн. 3 км северно. Антична и късчосредновековна крепост. Регистър. 373.
244.	Средне село. Вн. 3 км западно, м. Бабука. Антична и късносредиовекивнл (?) крепост. Регистър, 377.
245.	Суворове, Вн. 3 км североизточно, м. Капу кале. Антична крепост. Pcih-стър, 378.
246.	Балканцн, ВТ. 2 км североизточно. Антична (?) крепост. Регистър, 1049.
247.	Стражица. 2 км югоизточно, м. Ново гробнще. Антична (?) крепост. Регистър. 1149.
248.	Стражица. 6 км източно, м. Калето. Антична (?) крепост. Регистър, 1148.
249.	Драганово, ВТ. 6 км северно, м. Кадыг бунар. Антична (?) крепост. Регм-ci ър, 1089.
250.	Бойка, ВТ. 1 км югозападно, м. Черкезлика. Антична крепост Регистър. 3217.
251.	Медвеп, Сл. 8 км североизточно, върху седловината Долей Капряк в м Равнин букак. Антична преградна стена. Ат. Дичински, 1980, 42.
252.	Бяла. 1 км северозападпо, м. Градището. Антична крепост. Регистър, 3221; Ст. Стефанов, 1956, 13 - 14.
253.	Пиргово, Рс. 3 км северно, м. Др? ката (Кале). Античната крепост Тримампуы и късносродновековната крепост Пиргос. Каталог, 3269; Ал. Кузев, 1967, 41 — 44.
254.	Полско Косово, Рс. 4 км източно, м. Са-злъ гъол. Антична крепост. Регистър. 3284.
255.	Стквгн. кв. Ново село, м. Хисарлъка. Антична крепост. Вл. и К. Шкорпил 1885, 49; Е. Ба нона- Костова, 1971.
256.	Алфатар. 3 км северно. Антична крепост. Регистър, 4018; Ат. Милчев, Ст. Ангелова, 1970, обр. I.
257.	Попрусапово, Сс. Антична крепост. Ат. Милчев, Ст. Ангелова, обр. I.
258.	Войново, Сс. М. Чешме банр? Антична креност. Ат. Милчев. Ст. Ангелова, обр. I; Регистър, 4027.
259.	Богомолско, Тш. 2 км югоизточно, м. Калето. Антична крепост. Регистър, 4153.
260,	Врани коп, Тщ. 2 км североизточно. Антична крепост. Регистър, 4157.
261.	Гагоно, Тщ. 4,5 км северозападпо, м. Мал ко кале. Анти чиа крепост. Регистър, 4161.
262.	Зараево, Тщ. 3 км северно, м. Коджа кале. Антична крепост. Регистър, 4172.
263.	Кардам, Тщ. 5 км югозападно, м. Крепче кале (Буюк кале). Антична крепост. Регистър, 4184.
264.	Руса, Тщ. 1,5 км северно. Антична крепост. Регистър, 4202.
187
265.	Браничсво, Шн. I км наточпо. Антична крепост Каталог, 5.
266.	Шумен, кв Дивдядово. 800 м североизточно, върху Шумеиското плато, м. Баш бу нар. Антична крепост Каталог, 35.
267.	Kociciirf река, Шн. 2 км югопзточно, м. Хзрамнята. Антична крепост. Каталог, 84.
268.	Методисво, [Пи. 1 км северно, м. Калсто. Антична крепост. Каталог, 134.
269.	Новосел. Шн. 1 км севе роза ладно, върху западния ръб на Шумеиското плато. 51. Мал тепе. Антична креност. К. Шкорпил, 1905в, 440 — 441; Каталог, 157, табл. I.
270.	Янково, Uhi. I км североизточно, м. Калето. Тракинска и антична крепост. Каталог, 360.
271.	Везенково, Бс. Северно, на виссчивата Тепе гьоз. Антична (?) крепост. Вл. и К- Шкорпил, 1885, 52.
272.	Костен, Бс. На пътя за с. Балабанчсво, м. Калето. Антична (?) крепост. В. Аврамов, 1928, 105.
273.	Гроздей. Бс. М. Крачан. Антична (?) крепост. В. Аврамов, 1928, 105.
271.	Глушник, Сл. Североизточно от се..тото, на височината Гребенец. Антична (?) крепост. Вл. и К. Шкорпил, 1885, 51; В. Аврамов, 1928, 108.
275.	Трапоклово, Сл. Антична (?) крепосг. Вл. и К- Шкорпил, 1885, 51; В. Аврамов, 1928, 108.
276.	Горно Александрове, Сл. Антична (?) крепост. В. Аврамов, 1928, 108.
277.	Косин, Бс. М. Калсто. Антична (?) крепост. Вл. и К- Шкорпил, 1885. S3; В. Аврамов, 1928, 145.
278.	Невестино—Вълчии, Бс, Антична (?) крепост. В. Аврамов, 1928, 201.
279.	Александрия, Тх. 3 км западно, м. Куза (Кузовете). Антична крепост. Л Бобчева, 20.
280.	Балик, Тх. Антична крепост. Л. Бобчева, 20 — 21.
281.	Балчмк. На платото над града. Антична крепост. Л. Бобчева, 22 — 25.
282.	Василево, Тх. I км западно. Антична крепост. Л. Бобчева, 30.
283.	Всйниково, Тх. Източно. Ангична крепост. Л- Бобчева, 31.
284.	Габер, Тх. 3 км северно, м. Куручешме (Калсто). Антична крепост. Л. Бобчева, 32.
285.	Дебрснс, Тх. 3 км североизточно, м. Спамата (Славнага). Антична креност. Л. Бобчева, 34.
286.	Житница, Тх. М. Хисар кале. Антична крепост. Л. Бобчева, 37.
287.	Златия, Тх. 2,5 км южно, м. Хисар касаба. Антична крепост. Л. Бобчева, 37.
288.	Каварна. Югопзточно, на нос Чаракман. Антична и късносредновековна крепост. Л. Бобчева, 38 —40; V. Vasilev, 1981, 333 —335.
289.	Нос Чиракман. Антична? а крепост Тирис, Акра и късносрсдновековната крепост К a .JiiaKpa. Л. Бобчева, 40 — 41; Г. Дж ингов, 1980, 15 — 20.
290.	Камен, Тх. 1 км североизточно, м. Каяджика. Антична (?) крепост. Л. Боб-чева, 41.
291.	Капитан Димитриево, Тх. 2,5 км западно, на границата със Силнстренски ькръг при с. Голсш. Антична крепост. Л. Бобчева, 42.
292.	Оброчнщс, Тх. В ссвсрната част па сслото. Антична крепост. Л. Бобчева, 50 — 51.
293.	Огражден, Тх. До селсто. Антична крепост. Л. Бобчева, 51.
294.	Одърци, Тх. 1 км югопзточно. Антична крепост. Л. Бобчева. 51 — 52; Л. Дончепа-Петкова, Д. Тон танов, 1975, 62 сл.
295.	Оногур, Тх. В селото. Антична крепост. Л. Бобчева, 52 — 53.
296.	Илачндол, Тх. 300 м западно. Антична крепост. Л. Бобчева, 54 — 55.
297.	Рогачсво, Тх. 1 км източно. Антична крепост (?). Л. Бобчева, 58 — 59.
298.	Свети Никола, Тх. 3 км югоизточно, при залива Тауклиман (курорта Русалка). Антична крепост. Г. Китов, 1971.
299.	Сираково, Тх. 3 км южно. Антична крепост. Л. Бобчева, 61.
300.	Средина, Тх. 1 км северозаладно. Антична крепост. Л. Бобчева, 62 — 63.
301.	Хлебарово, Тх. 4 — 5 км южно, на левня бряг на р. Батова. Антична крепост. Л. Бобчева, 68.
302.	Стеврек—махала Чекапци, Тщ. 3 км източно, м. Демир хан. Антична и късносредновековна (?) крепост. Д. Цончев, 1948, 131 — 135, обр. 16 — 21; К. Шкорпил, 1905г, 537.
303.	Тича, Сл. 8 км южно, м. Хайдут Върбаи. Антична (?) крепост. Ат. Нейковски 1972, 40.
188
304.	Долна Кабда, Тщ. 2 км източно, м. Калето (Чичек калеси). Антична крепост. Д. Овчаров, 1973, 106 — 129.
305.	Шумен. 2 км северозападно, м. Висока поляна. Тракийска крепост. Каталог, 354.
306.	Варна. В града. Аптичната крепост Одесос и къспосредновековнэта крепост Варна. Ал. Кузев, 1962; 1972; Р. Рашев. 1979, 116 — 124.
307.	Шкорпиловци, Вн. I км източно, до плажа. Антична крепост. Р. Рашев, 1975, обр. 1 и по данни на Д. Ил. Димитров.
308.	Бяла, Вн. 3 км югоизточно, на нос Свети Атанас. Антична крепост. X. н К. Шкорпил, 1892, 42 — 43.
309.	Братан, Сл. 2 км югозападно, м. Дсара. Антична (?) късиос.редповековна (?) крепост. Д. Цончев. 1918. 135, обр. 2.
310.	Стрелин, Сл. Източно, до нътя за Котел. Антична (?) крепост. Д. Цончев, 1948. 135.
311.	Кнпилово, Сл. Югопзточно, м. Калина (К^льова). Антична н късносредповс-ковна крепост. Д. Цончев, 1948, 139, обр. 29.
312.	Кипилово, Сл. 5 — 6 км източно, на ления бряг па Буюк дсре. Антична крепост. Д. Цончев. 1948, 140, обр. 30.
313.	Мрежичко, Бс. Северно, до м. Ярмаская. Антична преградна стена и крепост. X. и К- Шкорпил, 1892, 44.
314.	Султапци, Вн. При сливансто на р. Жнтнишка (Тестелжийска) и р. Прова-днйска. Антична крепост. X. и К. Шкорпил, 1892. 47.
315.	Обзор. Бс. 3 км западно, северно от височината Япкч теме. Антична крепост и късносрсдновековната крепост Козяк. X. и К- Шкорпил, 1892, 57 — 58.
316.	Боброве, ВТ, 2-3 км от с. Разсоха и с. Добели рът. в пролома на Бебровска река. Антична крепост. Д. Цончев, 1948, 130 — 131, обр. 15.
317.	Костел, ВТ. 2 км южно, м. Кулата. Антична крепост. Д. Цончев, 1948, 138 — 139, обр. 27.
318.	Миндя, ВТ. 4 км югозападно. Антична (?) крепост. Д. Цончев, 1948. 127 — 128.
319.	Златарица. 5 км южно, в северния край па пролома на Златаришка река, м. Градншна усойна (Братованов град). Антична крепост. Д. Цончев. 1948, 128 — 129, обр. 11.
320.	Буйновпп, ВТ. 1,5 км, върху височината Острец, м. ГрадиШсто. Антична (?) крепост. Д. Цончев, 1948. 138.
321.	Харалановци, ВТ. 2 - 3 км южно от Плаковския мапастир. м. Парчовец. Антична крепост. Д. Цончев. 1948, 125 — 126, обр. 8.
322.	Шишковпн. В Г. 1 км южно, при сливането на р. Тепла и р. Дренска. Антична (?) крепост. Д- Цончев, 1948, 138, обр. 26.
323.	Елена. 4 км северно, до пролома Долния боаз, над Рогачева стена, м. Вардита. Късносредновсковна крепост. Д. Цончев. 1948, 129 - 130.
324.	Развалаци—Шума ни, ВТ. На десния бряг на р. Сенокос. Къспосредновековна (?) крепост. Д. Цончев, 1948, 126 — 127
325.	Ветриици, ВТ. 300 м югозападно, м. Магарешки токове. Антична? (кьено-средновековна?) крепост. Регистър, 1070.
326.	Вишовград, ВТ. I ем източно. м. Кулата. Антична (?) крепост. Регистър. 1073.
327.	Вншонград, ВТ. 5 км северозападно. Антична (?) крепост. Регистър, 1074.
328.	Горско Косово, ВТ. 3 км югозападно, м. Хисаря, античната крепост Пери-Тензиум. Регистър, 1076; Ат. Милчея, 1980 - карта.
329.	Дебелец. ВТ. 2 км югозападно. Антична (?) крепосг. Регнстьр, 1080.
330.	Дебелец, ВТ. 100 м северозападно. м. Байра. Антична (?) крепост. Регистър, 1081.
331.	Дсцннци, ВТ. 1,5 км северно, м. Канарата. Антична (?) крепост. Регистър, 1082.
332.	Добры дял, ВТ. 1,5 км югозападно, м. Михнева могила. Антична (?) крепост. Регистър, 1084.
333.	Долна Оряховица, ВТ. 3 км северозападно, м. Пепев мост. Антична (?) крепост. Регистър, 1085.
334.	Драганово, ВТ. 1 км южно. Антична (?) крепост. Регистър, 1086.
335.	Драганово, ВТ. 3 км северозападно, м. Ташлъка. Антична (?) крепост. Регистър, 1087.
336.	Драганово, ВТ. 4 км североизточно. м. Калугер дере. Антична (?) крепост-Регистър. 1088.
337-	Елена. 500 м южно, м. Калето, Антична (?) крепост. Регистър, 1092.
189
338.	Емен, ВТ. 400 м североизточно. м. Калсто. Антична (?) крепост. Регистър, 1094.
339.	Камен, ВТ. 100 м западно, м. Еликлина. Антична (?) крепост. Регистър, 1098.
340.	Кесарево, ВТ. 1 км югозападно, м. Бижев манастир. Антична (?) крепост. регистър, 1106.
341-	Килифарево. 2 км северозападно, м. Градът Антична (?) крипост. Pcih-стьр, 1107.
342.	Никюп, ВТ. 2 км южно. Аптичната крепост Ннкополис ад Иструм. Т. Иванов, 1980. 195 —197, обр. 220.
343.	Пушево, ВТ. I км южно, м. Калсто па дядови усом. Антична (?) крепост. Регистър, П21; К- Шкорпил, 1910, 154.
344.	Пушево, ВТ. 1,5 км югоизточно. Антична (?) крепост. Регистър, 1122; К. Шкорпил. 1910, 154.
345.	Първомайни, ВТ- 300 м южно. Късиосредповековиа крепост. Регистър, 1123.
346.	Първомайни, ВТ. 1 км южно. Късносродчовековпата крепост Раховец. Регистър, 1124; Ив. Бъчваров, 1982,41—44.
347.	Свншов. 2 км източно, м. Стьклен. Аптичната крепост Нове. Г. Иванов. 1980, 191 — 193. обр. 215.
348.	Сухипдол. 4 км северно, м. Хисара (Двете колелета). Антична (?) крепост. Регистър, 1155.
349	Сухипдол. 2 км югозападно, м. Тъмеи град. Античиа (?) крепост. Регистър. 1158.
350.	Хотпнца. ВТ. 2 км западно. м. Калето. Къснпсрсдновековна крепост. Регистър, 1162; К. Шкорпил, 1905г, 472, CI, 4, с.
351.	Велико Търново. Източно от хълма Царевен, на деспия бряг па р. Янтра, м. Момина крепост. Антична и къспосредновековна (?) крепост. Ив. Белков, 1943.
352.	Велико Търново. На хълма Царевец. Антична и късносредновековпата крепост Търново. Царевграл Търнов, г. 1.
353.	Шсреметя, ВТ. 1,5 км източно, м. Момина крепост. Антична крепост. Регистър, 1166.
354.	Шеремегя, ВТ. 300 м южно. Късносрсдповековна креност. Регистър, 1167.
355	Врабпите, Гб. 2 км североизточно, м. Грады Антична крепост. Регисгър, 1553; Ат. Мнлчев, 1979, 413, 441.
356.	Габрово, 5 км източно, м. Градището. Антична и къспосредновековна крепост. Регистър. 1554; Ат. Мнлчев, (979, 441 — 442; 1980. 115.
357.	Габрово, 10	15 км южно, м. Узувкуш. Антична коепост. Ат. Мнлчев,
1979, 442.
358.	Габрово. 12 км западно, м. Люляцнте. Антична крепост. Ат. Мнлчев, 1979, 413 — 415.
359.	Гостил и ца, Гб. 3 км южно, м. Градището. Античного тържище Днскодурате-ра. Б. Султов, 1966, 25 сл.
360.	Градище. Гб. 3 км югозападно, м. Градът (Високата л и вада). Тракийска, антична п късносрсдновековпа крепост. Ат. Мнлчев, 1979, 415; 1980, 132.
361.	Градище, Гб. 3 км югозападно, м. Зъбьт. Антична и къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1980. 80.
362.	Гридница. Гб. 300 м южно, м. Пречиста. Тракийска, антична и късносрсдио-вековпа крепост. Ат. Милчев, 1979. 404	410, 447; 1980, 119.
363.	Дряповскн манастир. Южио. до манастира, на възвишението Борупа, м. Градът. Антична в къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1979, 443 — 445; 1980, 93.
364.	Върбаново, Гб. 5 км западно от Дряновския манастир, м. Стрипава. Антична и къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1979. 445; 1980, 93.
365.	Здравковсн. Гб. 6 км югозападно, м. Витата стена. Антична и късносредпо-векозиа крепост. Ат. Милчев, 1979 , 410 — 412 , 445; 1980, 96 —115.
366.	Иванпли. Гб. 1.5 км източно, м. Градът. Тракийска крепост. Регистър, 1583; Ат- Милчев, 1979. 416.
367.	Иглика, Гб 2 км югозападно, м. Градът. Тракийска крепост. Регистър. 1584; Ат- Мнлчев, 1979, 416.
368.	Кормянско, Гб. 4 км североизточно, на в. Царева дупка, м. Калето. Антична и къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1979, 445; 1980, 133 — 134.
369.	Крамолнн, Гб. 3,5 км югоизточно, м. Градът. Тракийска и късносреднове-ковна крепост. Ат. Мнлчев, 1980, 132 — 133.
190
370.	Мсждене, Гб. 2,5 км западно, м. Градът. Тракийска и късносредновекокна крепост. Ат. Милчев, 1979, 416 — 417; 1980, 134.
371.	Мсждене, Гб. 2,5 км западно, м, Калето. Антична и късносредповековна крепост. Лт. Милчев, 1979, 446.
372.	Севлиево. -5 км западно, м. Джевизлн бу пар. Антична к къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1979, 446; 1980, 135.
373.	Твъните, Гб. 1 км севсроизточно, м. Градът. Антична н къспосредновековна крепост. Ат. Милчев, 1979, 417 — 418, 443. 447; 1980. 134 — 135.
о74.	Трявна. 300 — 400 м южио, м. Калето. Късносредновековпа крепост. Лт. Милчев, 1980, 95 — 96; Регистър. 1612.
375.	Батошево. Гб. Непосредствепо южно. м. Градът. ТракиРска (?), антична и късносреднопсковна крепост. Ат. Милчев. 1979. 447; 1980, 117	119
376.	Шумата. Гб. 2 км южно. върху ри.да Рагсдатеп. м. Имаието. Антична и късносредновековпа крепост. Регистър, 1616; Ат. Милчев, 1979, 447.
377.	Нес Емипс. Антична (?) крепост и къспссгсднсвековната крепост Емона. X. н К- Шкорпил, 1892, 35; A. Kuzev, 1981, 284.
378.	Сливен. 5 км североизточно, на височината Сините камъни, ы Халката. Антична (?) крепост. П. Делев, 1980, 24.
379.	Чиптулссо, Сл. Късносрсдновсксвяа крепост. Вл. и К. Шкорпил, 1885, 49.
380.	Тонслчапе, Сл. Североизточно, в подножието на в. Катагово, м. Камарата. Антична (?) крепост. Вл. н К. Шкорпил, 1885, 50 — 51.
381.	Ганраилопо, Сл. Северно, на брега на р. Кслишнипа. Антична кПепост. Вл. и К. Шкорпил. 1885, 48— 49, 65.
382.	Бннкос—Боров дол, Сл. Антична (?) крепост. Вл. и К. Шкорпил, 1885. 48
383.	Твърдица. 6 км северно, м. Шишкин град. Късносредновековпа крепост. Вл. и К. Шкорпил, 1885, 49; Регистър, 3447.
384.	Бяла. Южно, м. Марковица. Къснссредновсковна крепост. Вл. и К- Шкорпил, 1885, 49; Pei ист ъп, 3405.
385.	Бяла — Бяла паланка, Сл. — прохода Вратник. Две антпчпн ? (кьсио-среднсвсковни?) крепости. Вл. и К. Есорпил, 1885. 49.
386.	Сливен. 2 — 3 км северно, па височината Сините камъни. м. .Маринино (Марино) градище. Антична и късносредновековпа крепост. Регистър, 3430; П. Делев, 1980.24.
387.	Сливен. 10 км североизточно, м. Карандила. Късносредновековната крепост Куртбунарска (Кушбупарска). Регистър, 3433; П. Делев, 1980, 24.
388.	Твърдица. 1,5 км северно, м. Градището. Антична (?) и късносредновековпа крепост. Ат. Попов, 1972, 68 - 77, обр. 1 — 12.
389.	Шивачево, Сл. 6 км североизточно, м. Калята. Къспосредновековна крепост. Регистьр, 3450.
390.	Конаре, СЗ, 3,5 км североизточно, при сливането на р. Кинарска ул шпица и 13 ^сзг,|Рсвска У-ЛИЩИЦЗ. Късносредновековпа крепост. Ат. Попов, 1972 , 77 — 79, обр.
391.	Конаре, СЗ. 2 км северно, върху височината Градншка могила. Късносред-новековна крепост. Ат. Попов, 1972, 79, обр. 15.
392.	Димовци, СЗ. 4 км севе ports точно, в прохода Хаинбоаз. Късиососдповеков-на (?) преградна стена. Ат. Попов, 1972, 79 —62. обр. 17 — 19.
393.	Николаево, СЗ. 500 м североизточно, м. Хисара (^сара). Антична (?) и късносредновековпа крепост. Ат. Попов, 1972, 82 — 83, обр. 20.
394.	Ветрен, СЗ. 2 км северно, върху височината Калсто. Антична квепост. Ат. Попов, 1972, 83 — 84, обр. 22.
395.	Ветрен, СЗ. 5 км североизточно, м. Орелскнге скали. Антична и къснесрсцно-вековпа крепост. Ат. Попов, 1972, 84, обр. 23 — 25.
396.	Ветрен, СЗ. 7 км северозападно, м. Ада бавр. Късносредповековна крепост. Ат. Попов, 1972, 84 — 85, обр. 26 - 27.
397.	Борущмца, СЗ. 4 км югоизточно, м. Царска могила. Антична и късносредно-вековна (?) преградпа степа. Ат. Попов, 1972, 85 — 87, обр. 28 — 29.
398.	Борущиця, СЗ. Между Борушица и Сслцн. м. Калоянка (Канаянка). Антична (?) преградна стена. Ат. Полов,' 1972, 87, обр. 30.
399.	Мъглнж. 6 км северно, м. Градът (Горненския град). Късносиедновсковна крепост. Ат, Попов, 1972, 87 —93, обр. 31—38.
400.	Дол но Изнорово, СЗ. 2,5 км западно, между Мандра дере и Ташлък дере Антична креност. Ат. Полов, 1972, 94. обр. 43 — 45.
401.	Енина, СЗ. В сскероизточнатя част па сслото, м. Чилечито. Антична и късно-средновековна крепост. Ат. Попов, 1972, 94 — 98, обр. 46 — 49.
191
402.	Крън, СЗ. 2,5 км северозападпо, м. Калето. Антична (?) и късносрсдновсков-на крепост. Ат. Попов, 1972, 98 — 99. обр. 50 — 55; Т. Овчаров, 1978, 40 — 47.
403.	Крън, СЗ. Западно от р. Дере Азлъ, м. Градоветс. Антична и къспосредно-ве ков и а крепост. Ат. Попов, 1972, 99 — 100, обр. 56 — 58.
404.	Шипка, СЗ. Североизточно, 2 км северно от м. Кръстец, м. Градищица (Гра-дищка могила, Градешница). Кьсносредиовековна крепост. Ат. Попов, 1972, 100 — 101, обр. 60.
405.	Ясеново, СЗ. 3 км североизточно, на вне. Къз алан. Кьсносредновековпа крепост. Ат. Попов, 1972, 102, обр. 61.
406.	Ясеново, СЗ. 1,5 км североизточно, м. Лмзоновия конак. Кьспосредпове-ковна крепост. Ат. Попов, 1972, 101 — 102. обр. 62 — 63.
407.	Скобелеве, СЗ. 4 км източно, м. Калето. Кьсносредиовековна крепост. Ат. Попов, 1972, 103, обр. 64.
408.	Скобелеве, СЗ. 2,5 км източно, м. Бейгнр бедеш съртъ. Кьсносредиовековна крепост. Ат. Попов, 1972, 104, обр. 65.
409.	Скобелеве, СЗ. 5 км западно, м. Калето (Куш боклу ташн), Къс нос роди ове-ковна крепост. Ат. Попов, 1972, 103 — 101, обр. 67.
410.	Тъжа, СЗ. 4 км североизточно. м. Калето (Граднщето). Антична и кьсносред-новеконна (?) крепост. Ат. Попов, 1972, 68 — 70.
411.	Тъжа, СЗ. 3 км северно, м. Джуглата. Антична и кьсносредиовековна крепост Ат. Попев, 1972, 105 - 106, обр. 71 — 73.
412.	Тьжа, СЗ. 5 км северозападпо, м. Паунов камък (Кулрет кале). Антична и кьсносредновековпа крепост. Ат. Попов, 1972, 107 — 109, обр. 74 - 77.
413.	Тъжа, СЗ. 5 км северозападпо, м. Манастирът. Антична крепост. Ат. Попов. 1972, 109— III, обр. 78 — 80.
414.	Проход Марагндик (Русалийски). Северно от билото, па височнна 1567 м, покрай шосето с. Острец — в. Ботев. Антична и кьсносредиовековна преградна стена. Ai. Попов, 1972. Ill — 112, обр. 81 —82.
415.	Манолово, СЗ. 2 км западно, м Граднщето. Антична и кьсносредиовековна крепост. Ат. Попов, 1972, 113 — 115, обр. S3 - 91.
416.	Несебър. В града. Тракийска крепост, античната крепост Месемврпя и сред-новековната крепост Несебър. Ncs«ebre, г. I. II.
417.	Мъглиж. СЗ. М. Долнепскиятгрид. Кьсносредиовековна креност. Ат. Попов, 1978. 2, 112, бел. 9.
418.	Алфатар. 2 км югоизточно. Антична крепост. По данни на Ив. Бъчваров от ОИМ — Снлистра.
419.	Кардам. Тщ. 4.5 км южно, м. Ашика. Антична (?) крепост. По данни па Ив. Атанасов от музея в гр. Попово.
420.	Опака, Тщ. 5 км северозападпо, м. Ряката. Антична (?) крепост. По данни па Ив. Атанасов.
421.	Горица, Тщ. 560 м западно, м. Кале бурун. Антична крепост. По данни на Ив. Атанасов.
422.	Долец, Тщ. 2,5 км югозападно, м. Калето. Антична крепост. По данни на Ив. Атанасов
423.	Осиково, Тщ. 4 км югозападно, в гората. Антична (?) крепост. По данни на Ив. Атанасов.
424.	Езерово. Вп. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905а. 45, 104, бел. 1.
425.	Видпн. В града. Античната крепост Бопоппя, р ан нос редн о веков нита и късно-средновековната крепост Един. T1R, 1976. 28; Ст. Михайлов, 1961, I —8; Т. Иванов, 1980, 184; .Ал. Кузен, 1968, 27 сл.
426.	Арчар, В (. В селото. Античната крепост Рациария. TIR. 1976, 106.
427.	Бслоградчпк. 3 км западно. Антична крепост. T1R, 1976, 24.
428.	Белоградчик. В града, м. Латинского кале. Антична крепост. TIR, 1976, 24.
429.	Белоградчик. махала Дамийска. М. Калето. Антична крепост. Регистър. 427.
430.	Ботево. Вд. В селото, м. Гради те. Антична крепост. Регистър, 430.
431.	Буковеи, В ь 400 м югоизточно. м. Градище. Антична крепост. Регистър, 431.
432.	Коша на. Вт. 1 км южно, м. Чатапус. Антична крепост. Регистър, 458.
433.	Чичил, Вд. В селото. Антична крепост. TIR, 1976, 36.
434.	Флорентин, Вд. I км източно. Античната крепост Флорентин на. Регистър, 456.
435.	Тополовица, Вн. 3 — 4 км западно. Антична и кьсносредиовековна крепост. TIR, 1976, 126; Регистър, 455.
192
436.	Старопатнца, Вд. 2 км югоизточно, м. Чукарите. Антична и късносреднове-ковна крепост. TIR, 1976, 119; Регистър, 454.
437.	Снняговци, Вд. 2 км западно. Антична крепост. TIR, 1976, 114; Регистър, 452.
438.	Куля. В града. Античната крепост Кастра Марткс. T1R, 1976, 35; Т. Иванов 1980, 185.
439.	Кпадоруб, Вд. 1 км източно. Аитичизта крепост Комбустика. TIR, 1976, 36.
440.	Гранитово, Вд. 2 км северозападно. Антична и кьсносредиовековна крепост. Регистър, 438.
441.	Връв, Вд. 1,5 км западно, м. Четатс. Античната крепост Дортикум. Регистър, 436.
442.	Войница, Вд. 2 км югозападно. Антична крепост. T1R, 1976, 133; Регистър, 435.
443.	Дунавци, Вт. I км югоизточно. Антична крепост. Регистър, 433.
444.	Алтимир, Вр. 1,5 км северно, м. Калето. Антична крепост. TIR, 1976, 14; Регистъо, 518.
445.	Буковец, Вр. 2,5 км южно, м. Калето (Лопатинско кале). Антична крепост. Регистър, 525; К. Шкоопип, 1905г, 530.
446.	Габаре, Вр. До селото, м. Долното кале. Антична крепост. TIR, 1976, 54; Регистър. 527.
447.	Габаре, Вр. 2 км западно, м. Бриша. Ранносредновековпа крепост. Регистър, 528.
448.	Долин Вадин, Вр. До селото. Античната крепост Валериана. К. Шкорпил, 1905е, 469.
449.	Козлодуй. 2 км нзточио, м. Вагиач. Античната крепост Регианум. TIR, 1976, 107; Регистър, 538.
450.	Козлодуй. 6 км западно, ы. Четате. Антична крепост. Регистър, 539; К. Шкорпил. 1905г, 531.
451.	Койнаре, Bn. I км северозападно. Антична крепост. Регистър, 540.
452.	Мездра. До града, м. Калето. Антична н късносрсдновековна крепост. TIR 1976, 86; Регистър, 553.
453.	Селановци, Вр. 4 км северно. Антична крепост. Регистър, 558.
454.	Хърлел, Вр. 1 км северно. Античната крепост Августа. T1R, 1976, 19; Т. Иваной, 1980, 187 —188, обр. 212.
455.	Караш, Вр. 2 км южно, м. Кривград. Антична и късносредновековна крепост. Ив. Волков, 1927, 8; Регистър, 615.
456.	Краводер, Вр. 3 км западно, м. Трънчово кале. Антична и късносрсдновековна коепост. Регистър, 618.
457.	Краводер, Вр. I км югозападно, при гробищата. Антична крепост. Регистър, 619.
458.	Куиино, Во. Югозападно, м. Граднщето (Куна кралнца). Античната крепост Куной. В. Миков, 1968, 32.
459.	Лидячс, Вр. 4 км източно, м. Божнтс мостове. Антична крепост. TIR, 1976. 79; Регистър, 627.
460.	Остров, Вр. Североизточно, до селото. Античната крепост Педониаиа. Регистър. 629.
461.	Сипьо бърдо, Вр. 2 — 3 км северозападно, м. Кулата (Винаград). Антична н късносредновековна крепост. Ив. Велков, 1927, 7; В. Миков, 1968, 33.
462.	Сираково, Вр. 2 км западно. Антична крепост TIR, 1976, 115; Регистър, 633.
463.	Царевец, Вр. -2 — 3 км сеперно, м. Граднщето (Мрътвината). Антична крепост. Ив. Белков, 1927, 5; Регистър, 640.
464.	Чомаконци, Пл. В селото, м. Граднщето. Античната крепост Зетнокурту. В- Велков, 1956, 23; В. Миков, 1968, 34.
465.	Александрово, Лч. 1,5 км южно, м. Калето. Антична крепост. Регистър, 1795.
466.	Български извор, Лч. 4 км северозападпо, м. Прнпора. Антична крепост. Регистър, 1801.
467.	Горско Сливово, Лч. 6 км източно, м. Пусия. Антична и кьсносредиовековна крепост. Регистър, 1816-
468.	Добревци, Лч. 2 км северно, м. Преслапа (Калето). Антична крепост. Ив. Велков, 1950, 16?; Регистър, 1839.
469.	Слатина, Лч. I км източно, м. Кялугернца. Античната крепост Дорионес. Регистър, 1893.
470.	Соколово, Лч. I — 2 км северозападно, м. Скалата (Калето). Антична крепост. Регистър, 1899.
13.	Старобългарскн укрепления...
193
471.	Стефанове, Лч. 2,5 км ссвсрозападно, м. Калето (Крушака). Антична и кье-носредновековна крепост. Регнстър, 1902.
472.	Xлевене, Лч. 2,5 км юге източпо, м. Крушака (Калето). Антична крепост. Регнстър, 1913.
473.	Белене. В северната част па града, на брега на р. Дунав. Антнчната крепост Димун. Регнстър, 2514; Д. Джонова, 1979.
474.	Гнген, Пл. В заиадната част па селото. Антнчната крепост Улпия Ескус. Т. Исаног. 1980, 188 — 191.
475.	Пленен. В центъра на града. Антнчната крепост Сторгозия. Д. Джонова, 349.
476	Рес< ien, Пл. 500 км западно, м. Градището. Антична крепост. Д. Джонова. 373.
477.	Рибен, Пл. В североиаточната част на селото. Антнчната крепост Ад Путеа. Д. Джонов*, 1979.
478.	Сомовит, Пл 600 м източно, при кариерите, м. Боруня. Антнчната крепост Луцернапня. Д. Джонова, 408.
479.	Ставерци, Пл. В западната част на селото, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонов», 412.
480.	Долин Луковит, Пл. 1.5 км северно, м. Владнмировото. Антична крепост (?). Регчстъо, 2550; Д. Джонога, 196.
481.	Садовец, Пл. 2,5 км западно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 394.
482.	Гулянии, Пл. 4 км източно, на левпя бряг на р. Вит. Антнчпата крепост Утус. Д. Джонова, 166.
483.	Байкал, Пл. В североиаточната част на съвременното село, м. Селище. Антнч-ната ксепост Палапнуг*. Д. Джонова, II.
484.	Беглеж, Пл. I км източно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 38.
486.	Белене. 3 км западно, на брега на Дунав, м. Хмсарлъка. Антична крепост. Д. Джонова, 47.
486 Белене. 6 км западно, на брега на Дунав, м. Градище. Антична крепост. Д. Джонов:1. 48.
487.	Белене. 6 км източно, на брега иа Дунав, м. Долно граднще. Антнчната крс-пост Квг ч'г''"’-'«ум. Д. Джоиова, 49.
48"	Г> .9 км нзючно, м. Герно градище (Калето). Антична крепост. Д. Джо-нова, 50.
489.	Брсгаре. Пл. 2,5 км синеряо, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 70.
49П.	Бряст. Пл 3.5 км западно, м. Калето (Градище). Антична крепост. Д. Джонова, 79.
491	Буков лък, Пл. 6,5 км северно. м. Дреи. Антична крепост. Д. Джонова, 90.
492	Б ял а вода, Пл. Ссвсрозападно от селото, м. Хисарлъка. Антнчната крепост Секу риска. Д. Джонова, ЮЗ.
493.	Горталово, Пл. Западно, над селото, м. Градище. Антична и късносреднове-ковна <?) крепост. Д. Джонова, 144.
494.	Горталово, Пл. Западпо, Градището в м. Момипа дупка. Антична крепост. Д. Джоиова, 145.
495.	Горталово, Пл. 0,5 км източно, м. Градище. Антична крепосг. Д, Джоиова, 146.
496.	Градище, Пл. 0,8 км северно, иа десния бряг на р. Осъм. Антична крепост. Д- Джоиова, 154.
497.	Дсвинци, Пл. 4 км югозападно, м. Манастира на Маркова могила. Антична к репс Ст. Д. Джопова, 181.
498.	Каменец, Пл. I км запацно, м. Между баирнте. Антична крепост. Д. Джонова, 233.
499.	Коиловци, Пл. I км западно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 240.
500.	Ласкар, Пл. Южно от селото, над шосето, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 253.
501.	Ленково, Пл. В нзточния край на селото, м. Муселневска махала. Антична крепост. Д. Джонова, 246.
502.	Муселиево, Пл. 3 км южно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 286.
503.	Ннкопол. Ссвсрозападно от града, м. Калето. Антнчната и късносредновековната крепост Ннкопол. Д. Джоиова, 298; Ал. Кузев, 1967, 52 — 68; Ек. Манова, 1975, 182 — 192.
504.	Ннкопол. 6 км източно, 0,5 км южно от р. Дунав, м. Змийската канара. Антична крепост. Д. Джонова, 301.
505.	Новачене, Пл. 4 км североизточно, м. Брестовец. Антична крепост. Д, Джонова, 307.
194
БОЕ.	Ореховица, Пл. 1,5 км северозападно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 320.
507.	Пел пшат. Пл. I км северозападно, Калето в м. Заяковец. Антнчната крепост Гирндава. Д. Джонова, 324.
508.	Полово. 1,5 км северно, на десния бряг на р. Искър, м, Голямо кале. Антична крепост. Д. Джонова, 327.
509.	Полово, 1,5 км северно, м. Мелко кале. Антична крепост. Д. Джонова, 328.
510.	Псгърница, Пл. Непосредствен© южно от селото, м. Градище. Антична крепост. Д. Джонова, 334.
511.	Петърница, Пл. 1,5 км западно, Латински град в м. Милкманица. Антично крепост. Д. Джонова, 336.
512.	Плевен. 4 км южно, м. Кайлъка. Антична и къспосредновековна крепост. Д. Джоиова, 350.
З.’З	. Поедим, Пл. 1,3 км северно, м. Чукнте. Антична и късносредновековиа (?) крепгет. Д. Джонова, 365.
514.	Рсселеп, Пл. 2 км югоизточпо, Калето в м. Ласкар. Антична крепост. Д. Джоиова, 376.
515.	Реселец, Пл. 0.5 км източно от гарата, Калето в м. Ресслешкн кукли. Антична крс-ост. Д. Джоиова, 377.
516.	Садовец, Пл. 2 км югоизточпо, па левия бряг на р. Внт. Садовско кале в м. Студснец. Антична крепост. Д. Джоиова, 396.
517.	Садовец, Пл. I км югоизточпо, м. Големаново кале. Антична крепост. Д. Джоиова, 398.
518.	Садовец. Пл. 3 км югонзточно, м. Кожухарско кале. Антична крепост. Д. Джонова, 399.
519.	Садовец, Пл. 3 км югонзточно, Горапсвско кале в м. Гарвап дол. Антична крепост. Д. Джокопа, 401.
520.	Староселци, Пл. 1,5 км северно, м. Калето. Антична крепост. Д. Джонова, 419.
521.	Телпш, Пл. 8 км северозападно, Калето в ы. Пипра. Антична крепост. Д. Джоиова, 428.
5?2.	Тсдорово, Пл. 1,5 км югозападпо, Калето в м. Манастира (Черквнщето, Про-въртчик'). Антична крепост. Д. Джоиова, 433.
523.	Тъннепе, Пл. Южно от селото, па Бузовишкн връх. Антична крепост. Д. Джоноса, 446.
524.	Черковица, Пл. I км северозападно, м. Манастира (Сарая). Аптнчната крест Ас • jyc. Д. Джонова, 451.
525.	Черковица, Пл. 0,5 км източно, м. Осъмско кале. Античиа и късносреднове-ке крепост. Д. Джоеорз, 452, 453.
526.	Шияково, Пл. Северно от селото, м. Ру ската (Манастира). Аптнчната крепост Запмдарион. Д. Джонова, 458.
527.	Цар Петрово, Вд. Антична крепост. TIR, 1976, 33.
528.	Гюргич, Вд. Антична крепост. T1R, 1976, 56.
529.	Горни Лем, Вд. Антична крепост. T1R, 1976, 58.
530.	Крачимир, Вд. Антична крепост. TIR, 1976, 74.
531.	Макрснг, Вд. 1 км западно, м. Граднще. Антична и къспосредновековна креност. TIR, 1976, 83.
532.	Ошапе, Вд. Антична крепост, T1R, 1976, 96.
533.	Подгоре, Вд. Антична крепост. T1R, 1976, 102.
534.	Регчяна, Вд. Антична крепост. T1R, 1976, 108.
535.	Ру нци, Вд. Антична крепост. T1R, 1976, Ill.
536.	Струим дол, Вд. Антична креиосг. TIR, 1976, 121.
537.	Тъ говище, Вд. Антична крепост. TIR, 1976, 123.
538.	Върбово, Вд. Антична крепост. TIR, 1976, 130.
539.	Войника, Вд. 2 км югозападно. Антична крепост. TIR, 1976, 133.
540.	Мяхяйловград. М. Калето. Ангичната крепост Монтана. T1R, 1976, 88; Г. Александров, 1982.
541.	Лехчево, Мх. 5 им североизточно, м. Рибине. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 118.
542.	Портнтовци, Мх. На деення бряг на р. Огоста, м. Кале. Антична крепост. TIR, 1976, 104.
543.	Мърчево. Мх. Северно, м- Мърчсвско кале. Антична крепост. TIR. 1976, 84.
544.	Охрид, Мх. М. Градо. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 119.
195
545	Ердеп, Л4х. Южно от селото, до пролома на р. Огоста. Антична крепост. T1R, 1976, 52.
546.	Превала, Л1х. Североизточно, 1,5 км северно ст р. Огоста, м. Градишки венец. Антична крепост. T1R, 1976, 104.
547.	Чипрсвцн. 2,5 км южно, м. Голямото градвше. Антична крепост. TIR, 1976, 26.
548.	Чнпровцн. 2 км яапядно от манастнра «Свети Иван Рилскн», па в. Кулага. Антична крепост. Г. Александров, 121 — 122; М. Инданов, 1981, 44.
549.	Белимел, Мх. 2,5 км северно, м. Градище. Антична крепост. T1R. 1976, 23; М- М кланов, 1981, 46.
550.	Катенна Рикса, Мх. 2,5 км северно, м. Градище. Антична крепост. TIR, 1976, 67.
551.	Гаврил Геново, Мх. 3 км западно, върху възвишенне. Антична крепост. T1R, 1976 . 55.
552.	Рання, Мх. 3 км южно, м. Равнянско градище. Антична крепост-TIR, 1976, 107.
553.	Глевица, Мх. I км югоизточно, м. Калето (Шип кале). Антична крепост. Г. Александров, 1971, 125.
554.	Кош’ловци, Мх. 4 — 5 км югозападно, м. Градишкн камък. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 126.
555.	Говежда, Мх. М. Черното градище (Градище). Антична крепост. T1R, 1976, 54.
556.	ДнваСлатина, Мх. 6 км западно. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 127.
557.	Гаганица, Мх. Източно, в подножието на в. Кожлнчка. Антична крепост. T1R, 1976, 55.
558.	Берковица. Антична крепост. T1R, 1976, 25.
559.	Замфмрово, Мх. На вис. Непирче. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 130.
560.	Чнрен, Вр. М. Граднщето. Антична крепост. TIR, 1976, 36.
561.	Мартиново, Мх. 8 —9 км северозападно, на в. Кончина чука. Антична крс-пост. Г. Александров, 1971, 130.
5G2.	Смоляновцн, Л4х. 6 км югозападно, между височините Стовцн и Петровски камък. Антична крепост. T1R, 1976, 117.
563.	Лесковец, Мх. 4 — 5 км северозападно, на вис. Лесков връх, м. Кулата. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 130.
561.	Бистрилнца, Мх. Антична крепост. Г. Александров, 1971, 130.
565.	Митровци, Мх. Антична крепост. М. Мили нов, 1981, 48.
566.	Лом. В ссвероизточния край па града, м. Кале махала. Античната крепост Алмус и късносредповековната (?) крепост Лом. Ал. Кузев, 1968, 34 — 37; T1R, 1976, 14.
567.	Горин Цибър, Мх. Антична крепост TIR, 1976, 35.
568.	Добр и дол, Мх. Антична крепост. T1R, 1976, 44.
569.	Долно Лнпс.во, Мх. Антична крепост. T1R, 1976, 46.
570.	Долно Оризово, Мх. Антична квепост. T1R, 1976, 46.
571.	Драганица, Мх. Антична крепост. TIR, 1976, 47.
572.	Георги Дамяпово, Мх. Антична крепост. T1R. 1976, 56.
573.	Орсоя, Мх. Античната крепост Реметодиас. TIR. 1976, 108.
571.	Станево, Мх. М. Мал тепе. Античната крепост Помодиана. T1R. 1976. ЮЗ-
575.	Градсшница, Вр. 1,5 км северно. Антична крепост. TIR, 1976, 59.
576.	Взд*аре, Сф. 2 км северно. Анткчпа крепост. Ив. Велков, 1927, 11.
577.	Гложепс, Лч. М. Кулата. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Велков, 1927, 15; Регистър, 1807.
578.	Тетевен. На височината Трескавец. Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927, 17.
579.	Тетевен. М. Калето над р. Козница. Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927, 17.
580.	Васильово, Лч. М. Тръса. Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927, 21.
581.	Лосидрен, Лч. 4 — 5 км източно, м. Кичера. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Велков, 1927, 23; Регистър, 1873.
582.	Кирчсво, Лч, 1,5 км южно, м. Градище. Антична крепост. Ив. Велков, 1927, 23.
583.	Малка Желязна, Лч. 5 км югоизточно, м. Града. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Велков, 1927, 24; Регистър, 1884.
584.	Градежница, Лч. В южяия кран на селото. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Велков, 1927, 25; Регистър, 1819.
585.	Градсжнипа, Лч. Южно от селото. Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927, 25.
586.	Градежпицз, Лч. 3,5 км северно, м. Кула (Кале). Кьсносредиовековна крс-пост. Ив. Велков, 1927, 25; Регистър, 1820.
587.	Сопот, Лч. 4 — 5 км източно, м. Батънско (Батанско) градище. Късносредио-вековна крепост. Ив. Велков, 1927, 26; Регистър, 1901.
196
588.	Мнкре, Лч, 7 — 8 км южно, м. Калето. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Веллов, 1927, 27; Регисгър, 1886.
589.	Угърчнп. Се '.ко. м. Калето Антична (?) креност. Ив. Велков, 1927, 31.
590.	Драгана, Лч. П.о идог, юго-•ччдно, м- Градище. Антична и късносреднсве-ковнл (?) кр сст. Из. Белков. I 27, 32; В. Миков, 1968, 29.
591.	Bt -..«“ого, Лч. 1 к ч неточно, м. Дядо Новаково кале. Антична и късносредпо-всковна (?) к;»-юс1. Рсгистъ». 1799.
592.	Беж* -.,вь, Лч. I к., северно, Бекярско кале в м. Буя. Късиосреднивековна крепост Ив. Венков, Г 27, 34; Регистър, 1798.
593.	Ъп»еч, Лч. 300 м северно, м. Калето. Кьсносредиовековна крепост. Ив. Велков, 1927, <13; Per. кг.,?, 1922.
594.	Дерманци, Лч. На десния бряг на р. Вит, м. Калето. Антична (?) крепост. Ив. Велчок, 1927, 41.
595.	Катучед, Лч. До сслотс, югоизточно, м. Калето. СреДнсвековна крепост. Ив. Велков, 1927, 36; Регчстър, 1862.
596.	Лазар Станево, Лч. Югоизточно, на десния бряг на р. Вит, м. Градище. Антична крепост. Ив. Велков, 1927, 37.
597.	Лазар Станево, Лч. I км североизточно, м. Калето. Антична (?) крепост Ив. Ветков, 1927, 37.
598.	Радовене, Вр. М. Калето (Чуклта). Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927,35.
599.	Радовене, Вр. М. Царева могила. Антична (?) крепост. Ив. Велков, 1927, 35.
600.	Силистра. В града. Античната крепост Дуросторум, късноаптичната крепост Доростол, ранносредновековната и късносредновековната крепост Дръстьр. Ал. Ку-зев, 1969, 137 — 150; Ст. Ангелова, 1973, 83 — 93.
601.	Острец, Гб. 2 км северно, на в. Голям Острец, м. Калето. Тракийска и антична крепост. Ат. Милчев, 1979, 395 — 396.
602.	Острец, Гб. 2,5 км северно, м. Соколов връх. Тракийска н антична крепост. Ат. Милчев. 1979, 396.
603.	Столът, Гб. М. Имапето. Тракийска крепост. Ат. Милчев, 1979, 400 — 402.
604.	Дамяпово, Гб. 0,5 км северно, м. Лалева капара. Тракийска крепост. Ат. Милчев, 1979, 418.
605.	Маноя, Гб. 3 км северно, м. Калете. Антична крепост. Ат. Милчев, 1979, 446.
606.	Живково, Гб. Западно, върху платото Стража, м. Сарая (Кулата). Късносред-новеконна крепост. Ат. Милчев, 1980, 86.
607.	Дряновскн мапастир. Източно, м. Куклите. Кьсносредиовековна крепост. Ат. Милчев, I960, 93.
608.	Петко Славейково, Гб. 1,5 км западно, м. Калето. Кьсносредиовековна крепост. Ат. Милчев, 1980, 133.
609.	Кранено, Тх. 3 км южно, м. Хачука (Ксстрнч кале). Късносредновековната крепост Кранса, AL Kuzev, 1981, 274; Регистър, 347.
610.	Ломец, Лч. М. Троян Хисар. Античната крепост Сое гр а. Г. Канаров, 1929,
611.	Габаре, Вр. До селото, в южнин край, м. Марленско кале. Антична крепост. К. Шкорпил, 1905*’, 530.
612.	Бели извор, Вр. 2 км южно. Кьсносредиовековна крспосг. Регистър, 522.
613.	Веслец, Вр. 3,5 км южио, м. Граднщето. Кьсносредиовековна крепост. Регистър, 562.
614.	Враца. 2 км южно, м. Вратцата. Антична крепост и късносредновековната крепост Вратица. В. Миков, 1968, 32.
615.	Зверино, Вр. 3,5 км северно, при бившето с. Златарица, м. Златарищко градище. Кьсносредиовековна крепост. Регистър, 536.
616.	Игнатица, Вр. 4 км южио. Късносредновековпа крепост. Регистър, 536-
617.	Оряхово. 500 м западно, м. Камъка. Ранносредновековна крепост н късно-средновековната крепост Ряхово. Ал. Кузев, 1968,29 —34; Д. Димитрова, 1975, 165 — 180.
618.	Оряхово. 2 км западно, м. Калето. Антична крепост. По сведения на Б. Николов от ОИМ — Враца.
619.	Ослен, Вр. 3 км северно. Кьсносредиовековна крепост. Регистър, 553.
620.	Оходеи, Вр. 2 км западно, м. Граднщето (Однянско кале). Антична и късно-средновековна крепост. Ис. Велков, 1950, 159; Регистър, 554.
621.	Пудрня, Вр. 1,5 км източно, м. Калето. Кьсносредиовековна крепост. Регистър, 555.
622.	роман. 3 км северно, м. Романова крепост. Кьсносредиовековна крепост. В. Миков, 1968, 33.
197
623.	Софрониево, Вр. В селото. Късносрсдновсковпа крепост. Регнстър, 559.
624.	Струпец, Вр. 2 км югозавадно, м. Калето. Къспосредновековна крепост. Регнстър, 561.
625.	Типченнца, Вр. 2 км западно, м. Градищс. Къспосредновековна креш.ег Регнстър, 562.
626.	Ботуня, Вр. 500 км западно, м. Камъка. Късносредновековна крепост. Ре-гистър, 573.
627.	Враца. До града, южно, на левня бряг на р. Лева, м. Градище. Късносредно-всковна крепост. Регнстър, 583.
628.	Враца. В града, на десния бряг на р. Лева, м. Кемер кале. Кьспосредловеков-на крепост. Регнстър, 584.
629.	Камспо поле, Вр. 1 км североизточно, м. Калето. Къспосредповековпа крепост. Регнстър, 610.
630.	Лютнброд, Вр. Западно, на левия бряг на р. Искър, м. Шишмапово j. i Късносредновековна крепост. Регнстър, 628.
631.	Сходен, Вр. 3 км северозападно, на Борованската могил Късносреди виновна крепост. Регнстър, 631.
632.	Старо село, Вр. На вис. Маторица, м. Градище. Антична и къспссредновсков-на крепост. В. Миков, 1968, 32 — 33.
633.	Лик, Вр. М. Градище (Лишко градище). Ранносредновсковна и к-ьсцоср вековна крепост. По сведения на Б. Николов от ОИМ— Враца.
634.	Елнсейна, Вр. Антична и късносредновековна крепост. По сне.ч ния на Б. Николов.
635.	Мътпншки мапастир. М. Мътница. Къспосредновековна крепост. По сведения на Б. Николов.
636.	Лютнброд, Вр. М. Ритлите. Късносредиовековпа крсгост. В. Миков, 1968, 33
637.	Лютнброд, Вр. Л). Коритен град. Антнчната крепост Валве и кьснсспг.,п<,гг-ковна крепост. В. Миков, 1968, 32 — 33.
638.	Лесковец, Вр. Североизточно, м. Лесковско кале. Античная }: спост Вар пана. К. Шкорпил, 1905“, 466.
639.	Крнводол, Вр. Антична крепост. По сведения на Б. Николов от ОИМ — Враца.
640.	Горна Бешовнца, Вр. Антична крепост. По сведения на Б. Никелои.
641.	Цаконнца, Вр. Антична крепост. По сведения на Б. Николов.
642.	Косталево, Вр. М. Градище. Антична крепост. По сведения на Б. Н-колов.
643.	Косталево, Вр. Антична и късн о средь о веков на крепост. По сведения на Б. Ннколов.
644.	Слон, Прахова. Северно, м. Ла Чиуга. Ранносрсдпсвековнл крепост. М. Сош$а, 1978.
645.	Свнщов. В града, на вмеочмната Чу ката. Къс пос роди овс копил крепост. Ал-Кузев, 1967, 44 — 51.
646.	Нсвград, Рс. Североизточно, м. Калебаир. Къспосредновековна крепост. Ал. Кузев, 1967, 43 — 44.
647.	Флоренткн, Вд. 2 км западно от аптнчната крепост Флорентиана. Късносред-нсвековна креност. Ал. Кузев, 1968, 27.
648.	Тича, Сл. 3 км северно, м. Калето. Късносредновековната крепост Тнча. Обходена е от автора през 1967 г.
649.	Тича, Сл. 4 км югозападно, Калето над м. Папратливнца. Късносредновеков-на крепост. Обходена е от автора през 1981 г.
650.	Ловеч. В града, над кв. Вароша. Късносредновековната крепост Ловеч. Й. Чангова, 1.967, 26 — 31.
651.	Абланица, Лч. 500 м северозападно. Късносредновековна крегсст. Реги-стър, 1789.
652.	Белиш, Лч. 3 км южно, м. Селище. Късносредновековна крепост. Регнстър, 1.800.
653.	Българене, Лч. 1. км североизточно, м. Кулата. Късносредновековна кренос!. Регнстър, 1802.
654.	Вслчево, Лч. 6 км източно, м. Чучура. Късносредновековна крепост. Ре-гистър, 1803.
655.	Горско Сливово, Лч. 6 км източно, м. Калечково кале. Ранносрсдповековна к, епост. Регнстър, 1817.
656.	Гостипя, Лч. М. Малък град, Голям град и Среден град. Късносредновековна крепост. Регнстър, 1818.
657.	Дебнево, Лч. В селото, м. Калето. Късносредновековна крепост. Регнстър, 182?; Ив. Захариев, 1978, 37 — 46.
198
658.	Добродан» Лч. 2 км се вер о източно. Къспосредновековна крепост. Регнстър, 1840.
659.	Калейца, Лч. 3 км южно, м. Калегс. Късносредновексвпа крепост. Реги-стър, 1855.
660.	Кг •ичево, Лч. До селото, м. Калето. Ранносредиовековяа крепост. Регн-стьр, 1850.
661.	Карлуково, Лч. 2 км североизточно, до пеглерата Проходна, м. Крепостта, КъснссредноЕск-.р.на крепост. В. И икос, 1968, 34; Регнстър, 1857.
662.	KpyiLjFHa, Лч. 500 м южно, м. Маарата. Къспосредновековна крепост. Ре-гистър, 1864.
663.	Лесидреп. Лч. 4 — 5 км южно, м. Новишко кале. Късносредновековна крепост. Регнстър, 1872.
664.	Микро, Лч. 7 — 8 км южно, м. Дюзда (Калето). Късносредновековна крепост. Рсгистър, 1877.
665.	Сливок, Лч. 1 км източпо, м. Хисаря. Късносредновековна крепост. Pei tier ьр, 1894.
666.	Смочан, Лч. 1.5 км източно, м. Заград. Късносредновековна крспосг. Регнстър, 1897.
667.	Терзпйско, Лч. 8 км северно, м. Турски дял. Късносредновековна крепост. Рсгистър, 1907.
668.	Терзпйско, Лч. 4 км южно, Калето в м. Домуз кочина. Късносредновековна крепост. Регнстър, 1908.
669.	Хлсвепе, Лч. 2,5 км южно, м. Калето. Ранносредновековна крегсст. Регнстър 1911.
670.	Ш» гкссо, Лч. 7 км запсдво. м. Града. КвснссредновсксЕна крспест. Ре-гистър, 1919.
671.	Драгсегс, Шр. Югоезтсчпо, м. Прссгк. Ганносреднсвексвеп (?) зе-. , w,i К. Шкорпил, 1929, 48.
672.	Крапево, Тх. В северпия край па селото, между р. Краневска и р. Батова. Рашюсредпсвековен землей вал. X. и К. Шкорпил, 1921, 122; АКШ, а. е. 613, л. 43.
673.	Варна, кв. Аспарухово. В парка. Раппссредневековеп землей вал. Р, Рэшев 1978; АКШ, а. е. 613. 49 — 56.
674.	Река Камчия-устие (курорт Камчия), Вн. Между устието на р Камчия я р. Яйлевска. Ранносредновековен землени валове. К. Шкорпил, 1905г; АКШ, а. е. 613, 2 — 13.
675.	Шксрппловци, Вн. 1 км източно, до плажа. Раппосредповековсн землей вал. Р. Рашев, 1975; АКШ, а. е. 613, 38 — 42.
676.	Обзор, Бс. 1 км северно, до плажа, между р. Двойпнца н р. Яйлепска. Раннс-срсднонеконен землей вал. X. и К. Шкорпил, 1892, 42; 1910, 77 — 79; АКШ, а. е. 613, 34 — 35.
677.	Присслнп — Павкцово, Бс. По южния склон на вододечнею възвншеннс. Ранносредиовскопсп землей вал. К. Шкорпил, 1905г, 534; 1930, 228.
678.	Голица, Ви. 1 км югоизточпо, м. Мал ко герме. Ранносредновековен (?) землей вал. К. Шкерппл, 1905г, 534; АКШ, а. е. 615, л. 18.
679.	Голица, Вн. 1 км югоизточпо, м. Могилитс. Ранносредновековен (?) землей вал. АКШ, а. е. 615, л. 21 — 22.
680.	Цснево, Вн. 8 км югозападно, под Велчов връх. Раппосрсдповекс  - юн вал Спасено (Преграда). Р. Рашев, 1.977; АКШ, а. е. 615, л. 31.
681.	Цонево, Вн. 8,5 км югозападно, под връх Османов юрт. Рапносредшгсксвсн землеп вал Прсградата. К. Шкорпил, 19051, 535; АКШ, а. е. 615, л. 30.
682.	Рнш, Шн. 3 км южно, м. Еркеснята, до седлонинага Буюк конак. Рапноеред-новековен землей вал. Пссетен от автора през 1976 н 1977 г.
683.	Котел. 2 км южно, на десния бряг на р. Котлешпица. Ранносредновековен землей вал. К. Шкорпил, 1905г, 536; АКШ, а. е. 61.5, л. 41 — 45.
684.	Ботенград. 10 км южно, върху седловината между пр. Витин я и в. Езрополска баба. Ранносредновековен землей вал. К. Шкорпил, 1.905г, 538; АКШ, а. е. 616, л. 4.
685.	Ботевград. 10 км южно. Ранносредновековно (?) землени укрепление при землей вал 684. АКШ, а. е. 61.6, л. 4.
686.	Симеоновград — Бургас. От левня бряг на р. Марнца до Мандрепското езеро. Ранносредновековен землеп вал «Еркесия». Д. Овчаров, 1970, 445 — 460; АКШ, а е. 615, л. 62 — 92.
687.	Люлин, Ям. В северния край на селото. Ранносредновековен землеп лагер Циганека Еркесня. К- Шкорпил, 1905г, 542; Д. Овчаров, 1.970, 449 — 455.
199
688.	Дебел т, Бс. 1 км източно, м. Дол но градище. Ранносредновековно (?) землено укрепление. Вл. и К. Шкорпил, 1-885, 3 — 6.
689.	Лом — Дългоделци, Мх. От брега на р. Дунав до р. Цнбрнца. Ранносредно-вековен землен вал (Домеки вал). К. Шкорпил, 1905г, 532 — 533; Г. Александров, 1980.
690.	Лом. 2 км южно, на хълма Маймун банр, м. Табията. Ранносредновековно (?) землено укрепление. К- Шкорпил, 190ог, 532.
691.	Якимове, Мх. Ранносредновековно (?) землено укрепление. Необиародвапи разкопки на Ат. Милчев. Срв. Сг. Сганчев, 1963.
692.	Козлодуй — Хайреднн, Мх. От брега на р. Дунав до р. Огоста. Раппосредно-вековен землен вал (Хайредински вал). К. Шкорпил, 1905г, 531 — 532.
693.	Козлодуй, 5 км западно, на брега на р. Дунав, м. Кнлер баир. Ранпосрсдпо-вековно (?), землено укрепление. К. Шкорпил, 19051 532.
694.	Остров — Габаре, Вр. От брега на р. Дунав до с. Габаре. Ранносредиовеко-вен землен вал (Островеки вал). К- Шкорпил, 1905г, 528 — 531.
695.	Остров, Вр. До ссчото, на вксочина1а Ллибаш. Ранносредновековно землено укрепление. К. Шкорпил, 1905’’, 529.
696.	Ста вер ци, Пл. Ранносредновековно (?) землено укрепление. Д. Джонова, 415.
697.	Борислав, Пл. Ранносредновековно (?) землено укрепление. Д. Джонова, 66.
698.	Белене. Южно, между Била вода и Деков, Пл. Ранносредповековен землен вал. К- Шкорпил, 1905г, 523 — 524.
699.	Стърмсн, Рс. 2 км северно. Ранносредновековно землено укрепление. Г. Джиигов, 1968.
700.	Плиска. Ранносредновековно землено укрепление и кг.менна крепост. К. Шкорпил, 1905я, 30 — 38.
701.	Хан Крум, Шн. 2 км южно. Ранносредновековно землено укрепление и каменка крепост. К. Шкорпил, 1905', 508 — 509; Каталог, 6] —63.
702.	Тутракан — Бръшлян, Pc. Ог блатото при с. Бръшлян до вис. Боблата при Тутракан. Рапносредповсковеп землен вал. К- Шкорпил, 1905г, 523.
703.	Бръшлян, Рс. 0,5 км северозападно, м. Табия. Ранносредновековно землено укрепление. К. Шкорпил, 1.905г, 523.
704.	Бръшлян, Рс. 2 км източно, м. Калсто. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905г, 523.
705.	Нова Черна, Сс. 1 км северно, м. Буюк кале. Ранносредновековно землено укрепление. Ат. Милчев, Ст. Ангелова, 1970, 13 сл.
706.	Старо село, Сс. 3,5 км северно, м. Кючук кале (Чаиризе). Ранносредновеков-по землено укрепление. К. Шкорпил, 1905г, 522.
707.	Дунавец, Сс. До селото, североизточно, м. Калсто. Ранносредновековно землено укрепление. К. Шкорпнл, 1&05г, 521.
708.	Дунавец, Сс. 2 км източно, м. Куршумлияте. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905г, 521.
709.	Прелез, Рз. Антично землено укрепление. К. Шкорпил, 1905й, 486.
710.	Божурец, Тх. В северозападния край на селото. Античен (тракнйски?) землен вал. АКШ, а. е. 613, л. 44.
711.	Царев брод, Шн. 5 км северозападно, при могилата Кабаюк. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905я, 38 — 40.
712.	Новн Пазар. 2,5 км северно. Ранносредновековно землено укрепление. К-Шкорпил, 1905я, 40.
713.	Стан, Шн. Северно н източно от селото. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905я, 40 — 42.
714.	Ружнца, Шн. 3 км северно, м. Паланга. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905г, 505.
715.	Вълнарн, Шн. 2 км южно, м. Асар хендек. Ранносредновековно землено укрепление. Каталог, 23.
716.	Кладеппи, Тх. Източно, до селото, м. Хнсарлък. Рапносредновсковно землено укрепление. Ст. Ваклинов, Ст. Стаиилов, 1981.
717.	Алеково, Сс. 3 км западно, м. Геленджик. Ранносредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905г, 504.
718.	Полковник Чолаково, Сс. 3 км източно, м. Кале ерн. Ранносредновековно землено укрепление. Ат- Милчев, Сг. Ангелова, 1970, обр. 1
719.	Риш, Шн. 3,5 км югоизточно, м. Калето. Ракиосредновековно землено укрепление. К- Шкорпил, 1905', 511.
200
720.	Острое Пъкуюл луй Соаре. В нзточння край. Ранносредновековна н къейо-средновековна крепост. Р. Diaconu, D. Vilceanu, 1967.
721.	Преслав. Рапиосредновековпата и къснссрсдкорековната крепост Преслав К. Шкорпил, 1927; Д. Овчаров, 1975, 102 — 118.
722.	Хума, Рз. До селото, нзточно, м. Калето. Ранносредновековна крепост. Раз-копки на Р. Ращев н Ст. Станнлов.
723.	Владимировци, Рз. 2 км южно, м. Асар кале (Урум, Румели кале). Ранносред-новсконна крепост. К. Шкорпил, 1905в, 489.
724.	Завет. 3 км югозападно, м. Буюк кале. Антична и ранносредновсковна крепост. К. Шкорпил, 1905“, 486.
725.	Подлее. Сс. 4 км северозападно, м. Ирн асар. Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905“. 484.
726.	Малък Преславец, Сс. 4 км северно, до пристчпището. Раппосредновековна крепост. По даннн на Р. Змеев от музея в гр. Тутракан.
727.	Окорш, Сс. 3 км западно, м. Калето. Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905°, 483.
728.	Омарчсво, Шп. 2 км североизточно, м. Асар кале. Ранносредновсковна крепост. К- Шкорпил, 1905“, 506 — 507.
729.	Руйно, Сс. 3 км южно, м. Картал кале (Хисар кале). Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905", 483.
730.	Руйно, Сс. 2 км югоизточно, м. Лязмото. Ранносредновековна крепост. Ат. Милчев, Ст. Ангелова, 1970, обр. 1.
731.	Цар Асен, Сс. 3 км нзточно, м. Асар кале. Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905г, 505; В. Димова (под лечат).
732.	Средние, Сс. До селото, северозападно. Ранносредновековна крепост.Ат-Милчев, Ст. Ангелова, 1970, обр. I.
733.	Пет могнли, Шн. 3 км югоизточно, до кравефермата. Ранносредновековна крепост. Разкопки на Г. Атанасов от СИМ — Шумен.
734.	Изворник, Вн. В южпня край на селото, м. Калето. Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905®, 502; Д. Ил. Димитров, 1968, обр. 1, 35.
735.	Долина, Тх. В северннн край па селото, м. Асар дос. Ранносредновековна крепост. К. Шкорпил, 1905®, 501; Л. Бобчева, 35.
736.	Прессленцн, Тх. Ранносредновековна крепост. Д. Ил. Димитров, 1968, обр. 4, № 35; Л. Бобчева, 56.
737.	Риш, Шн. 6 км югоизточно, м. Кнднка (Преградата). Късносредновековна (?) стена. К- Шкорпил, 1929 , 96 — 97; АКШ, а. е. 615, л. 33 — 35.
738.	Радннка, Сл. Южно, върху гребена Кюпру-алан, м. Домузчн дамаяси. Къс-носредновековен (?) землен вал. АКШ, а. е. 615, л. 56, 57.
739.	Стеврек, Сл. Южпо, на вне. Кръста, м. Еркесия. Късносредповековен (?) землен вал. К- Шкорпил, 1905г, 537.
740.	Зелена морава, Тщ. 5 км северозападно, върху вододелната седловина на Голима река и р. Черна. Къспосрсдновековен (?) землен вал. К. Шкорпил, 1905г, 536 — 537.
741.	Котел. 3 км югозападно, прн възв. Гслче. Късносредновековен землен вал (?). АКШ, а. е. 615, л. 42.
742.	Остров Банулуй, Мехединци. Антична н късносредновековна (?) крепост. D. Tudor, 292:
743.	Скеля Кладовей, прн Турну Северин. Антично землено укрепление. D. Tudor, 306.
744.	Турну Северин. Ангнчната крепост Дробота н късносредновековната крепост Северкн. D. Tudor, 277 — 287.
745.	Хинова, Мехединци. Антична крепост. D. Tudor, 287 — 288.
746.	Батоци, Мехединци. Антична крепост. D. Tudor, 265.
747.	Изнорул Фрумос, Мехединци. Антична крепост. D. Tudor, 293.
748.	Извоарсле, Мехединци. Антична крепост. D. Tudor, 293.
749.	Пуциней, Мехединци. Антична крепост. D. Tudor, 297 — 298.
750.	Кьтунеле, Горж. Антично землено укрепление. D. Tudor, 273.
751.	Дсса, Долж. Антична крепост. D. Tudor, 277.
752.	Бистрец, Долж. Антична крепост. D. Tudor, 266.
753.	Бистрец, Долж. Антична крепост. D. Tudor, 266.
754.	Завал ул, Долж. Антично землено укрепление. D. Tudor. 266.
755.	Крайова-Мофленн. Антична крепсст. D. Tudor, 276 — 277.
756.	Ръкарн, Долж. Антична крепост. D. Tudor, 299 — 300.
201
757.	Еношеши, Олт. Античната крепост Акидава. D. Tudor, 264 —265.
758.	Албога, Олт. Антична крепост. D. Tudor, 265.
759.	Бъняса, Телеорман. Антично землено укрепление. D Tudor, 265 — 266.
760.	Биволари, Олт. Античната крепост Аритела. D. ludor, 266, 270.
761.	Бумбегци, Горж. Антична крепост. D. Tudor, 270 — 272.
762.	Античната крепост Кастра нова. D. Tudor, 272.
763.	Съмботин, Вълча. Античната крепост Кастра Траяна. D. Tudor, 272 — 273.
764.	Къчнультещи, Долж. Антично землено укрепление. D. Tudor, 273.
765.	Къйнени Мари, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 274.
766.	Копьчени, Вьлча. Антична крепост. D. Tudor, 274 — 276.
767.	Фламънда, Телеорман. Анткчпо землено укрепление. D. ludor, 287.
768.	Гьока, Олт. Антична крепост. D. Tudor, 287.
769.	Глодсни, Горж. Антична крепост. D. Tudor, 287.
770.	Грссиа, Тслсорман. Антично землено укрепление. D. Tudor, 287.
771.	Йопсщи Говорив, Вълча. Антична креност. D. Tudor, 290 — 291.
772.	Исбашсщн, Арджеш. Антична крепост. D. Tudor, 291.
773.	Ислаз, Телеорман. Антична крепост. D. Tudor, 291.
774.	Жибла, Вълча. Антично землено укрепление. D. Tudor, 293.
775.	Жндава, район Кампулунг-Муечел. Антична крепост. D. Tudor, 293 — 294.
776.	Лнщава, Долж. Антична крепост. D. Tudor, 296.
777.	Перншани, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 296.
778.	Пиноаса, Горж. Антична крепост. D. Tudor, 297.
779.	Пуркарени, Арджеш. Антична крепост. D. Tudor, 297.
780.	Путинеу, Телеорман. Антична крепост. D. Tudor, 297.
781.	Раковина, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 298 — 299.
782.	Радачннещи, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 303.
783.	Речка, Олт. Античната креност Ромула. D. Tudor, 303 — 304.
784.	Рошиори де Веде, Телеорман. Антична крепост. D. Tudor, 304.
785.	Ръул Вадулуи, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 304.
786.	Рукар, Арджеш. Антична крепост. D. Tudor, 304.
787.	Драгансщи, кв. Момочещи. Античната крепсст Русидава. D. Tudor, 304 — 305
788.	Съчелул, Горж. Антична крепост. D. ludor, 305.
789.	Сапата де Жсс, Арджеш. Два антична кастела. D. Tudor, 305 — 306.
790.	Славенн, Олт. Антична крепост. D. Tudor, 306 — 311.
791.	Столнчени, Вълча. Антична крепост. D. ludor, 311.
792.	Мелей, Олт. Античната крепост Сукмдана. D. Tudor, 311 —314.
793.	Тиа Маре, Олт. Антична крепост. D. Tudor, 314.
794.	Титсщи, Вълча. Антична крепост. D. Tudor, 314.
795.	Турну Мъгурепе. Античната крепост Турне и късносредновековната крепост Холъвник. Ал. Кузев, 1971; D. Tudor, 314 — 315.
791’	. Урлиени, Арджеш. Антична крепост. D. Tudor, 315.
79/.	Урлун, Арджеш. Антична крепост. D. Tudor, 315.
798.	Въртоп, Гори,. Антично землено укрепление. D. Tudor, 315 — 317.
799.	Драяна де Сус, Мунтения. Антнчко землено укрепление. T1R, 1969, 39.
800.	Малаещи, Мунтения. Антично землено укрепление. TIR, 1.969, 50.
801.	Филипещн, Мунтения. Антично землено укрепление. T1R, 1969, 41.
802.	Барбош, Галац. Антична крепост. T1R, 1.969, 25.
803.	Пица Петрей, Мунтения. Антична крепост. T1R, 1.969, 58.
804.	Остров Пькуюл луй Соарс, Констанца. Югозападно, м. Дервент. Ранносред-новековно (?) землено укрепление. АКШ, а. е. 604, л. 7; Р. Dlaconu, N. Angelescu, 1.968, 348.
805.	Сеймени Мари, Констанца. 1 км източно, до ез. Домняска. Ранносредновеков-но землено укрепление. К. Шкорпил, 1940, 530.
806.	Канлия, Констанца. Антична крепост. А1<111, а. с. 604, л. 6 — 8; TIR, 1969, 29.
807.	Извоареле, Констанца. Античната крепост Сукндава. T1R, 1969, 47.
808.	Сату ноу, Констанца. Антична крепост. T1R, 1969, 64.
809.	Алтина, Констанца. Античната крепост Алтннум. АКШ, а. е. 604, л. 13; TIR, 1969, 22.
810.	Печеняга, Тулча. 2,5 км южно. Антична крепост. TIR, 1969, 57.
811.	Бейлик, Констанца. Антично (?) землено укрепление. TIR, 1.969, 26.
812.	Голям извор, Рз. В селото, м. Калето. Антична крепост. По сведения на Т. Иванов н Ст. Стоя нос от ОИМ — Разград.
202
813.	Йон Коринн, Констанца. Антична крепост. TIR, 1969, 47.
814.	Муз. нт. Констанца. Антична крепост. T1.R, 1969, 52.
815.	Виден, Рз. 2 — 3 км северозападно. Антична крепост. По сведения на Т. Иванов и Ст. Стоянов.
816.	Дуньрсив, Констанца. Антична крепост. TIR, 1969, 40.
817.	Влахии, Констанца. Антично (?) землено укрепление. TIR, 1969, 78.
818.	Расова, Констанца. Антична крепост. T1R, 1969, 60.
819.	Расова, Констанца. Срсдновековпо (?) землено укрепление Гермелн. К Шкорпил, 1940, 531 — 532.
820.	Брсстовенс, Рз. Западно, в гората. Антична крепост ? (непроверепи сведении). По данни на Ст. Стоянов.
821.	Черна вода. 5 км южно, при остров Хиног. Античната крепост Аксиополнс. TIR, 1969, 24.
74	"5^ Адймклиси» Констанца. Античната крепост Тропеум Траяни. TIR, 1969,
823.	Мир а вода, Констанца. Антична крепост. TIR, 1969, 51.
824.	Факлия, Констанца. Антична крепост. T1.R, 1969, 41.
825.	Сей? ни Марн, Констанца. Източно. Антична крепост. T1R, 1969, 65.
826.	Топ/ iy, Констанца. Античната крепост Капидава. TIR, 1969, 29.
827.	Топалу, Констанца. Антична крепост. T1R, 1969, 73.
828.	Гиздарсщп, Констанпа. 2 км южно. Средновековио землено укрепление. К-Шкорпил, 1940, 530.
829.	Хиршова. Античната крепост Карсиум и късносредновековната крепост Хърсоно. Ал. Кузек, 1969, 150 — 155; TIR, 1969, 32.
830.	Гърлкчиу, Констанца. Античната крепост Цпус. T1R, 1969, 33.
831.	Дъенн, Тулча. Антична крепост. T1R, 1969, 37.
832.	Пятра фрскацей, Гулча. Античната крепост Берое. T1R, 1969, 26.
853. Печсняга, Тулча 3 км южно. Рапиосрсдновсконпо землено укрепление. К-Шкоррчл, 1940, 529.
834. Траян, Тулча. Античен (?) землей вал. T1R, 1969, 73.
835. Черна— Туркоайа, Тулча. Антична (?) крепостна стена и ров. К- Шкорпил, 1940, 528; T1R, 1969, 32.
1969 “8^ Ту₽коайа» тУлча- М. Пятра Рошие. Антично (?) землено укрепление. T1R, 837. Туркоайа, Тулча. При ез. Иглица. Античната крепост Трезмис. T1R, 1969, 838. Мачин. Античната крепост Арубиум. T1R, 1969, 24.
839.	Жижила, Тулча. Ранносредновековно (?) землено укрепление Герме. К-Шкорпил, 1940, 528.
840.	Жижила, Тулча. Антична крепост. T1.R, 1969, 48.
841.	Гарван, Тулча. Античната крепост Диногеция. T1.R, 1969, 38.
842.	Лупкавипа, Тулча. Антична крепост. TIR, 1969, 49.
843.	Рашелу, Тулча. Антнчпа крепост. TIR, 1969, 60.
844.	Ннфоп, Тулча. Антична крепост. T1R, 1969, 53.
845.	Тулча. Античната крепост Егнсус и кьсносредиовековна крепост. Ал. Кузен, 1971: TIR, 1969, 21 —22.
8*6. Ыуфърул, Тулча. Античната крепост Таламопнум (?). TIR, 196.., 4.
847.	Махмудия, Тулча. Античната крепост Салзовня. T1R, 1969, 63.
848.	Муригьол, Тулча. Античната крепост Грациана (?). TIR. 1969, 52.
19. Дунавацул де Сус, Тулча. Античната крепост Ад Стома (?). T1R, 1969	—40.
э0. ДупъвъцулдсСус, Тулча. Антично землено (?) укрепление. TIR, 196'1	—40.
Ч. Дунъвъцул де Жос, Тулча. Античната крепост Халмприс. T1R, И 69, 39.
! Сарагъол де Дял, Тулча. Античната крепост Ваг.мс Домициана(?'. 1J R, 1969,63.
i	>3. Еннсала, Тулча. М. Чстатя Псшсра. Къоносредновековна крепост. TlR, 1969, 40; S. Paraski, G.; I. Cantacizino, 1980.
854.	Епнсала, Тулча. Al. Четатя 1!яп ’ -.гичиата крепост Аргамум (?) T1R, 1969. 40.
855.	Журпловка. Тх-лча. На нос Долог .ан. Античната крепост Константнана. T1R, 1969, 4; М. Со]-, 1971, 180 — 187.
856.	Журиловк — Бнссрикуца, Тулча. Антнчпа крепост. T1R, 1969, 27.
857.	Cnai л Руса, Тулча. Античната крепост Ибида (?) T1.R, 1969, 67.
858.	Си.юс, Констанца. Антична крепост. V. СапагйбЬе, 1956, fig. 2а.
203
859.	Синое, Констанца. Античен (?) землен вал. Idem. fig. 2а.
860.	Истрия, Констанца. Антична крепост. Idem, fig. 2b.
861.	Истрия, Констанца. Тракийскм (?) землен нал. Idem, fig. 2b.
862.	Истрия, Констанца. Античната креност Истрия. T1R, 1969, 45.
863.	Вздул, Констанц.!. Антична крепост. TIR, 1969, 76.
864.	Пантелеймон, Констанца. Антично (?) землено укрепление. T1R, 1.969, 56.
865.	Пантелеймон ул де Сус, Констанца. Античнята крепост Улметум. T1R, 1969, 76.
866.	Констанца. Античната крепост Томи. T1R, 1969, 72 — 73.
867.	Стража, Констанца. Антична крепост. АКШ, а. с. 605, л. 4; T1.R, 1969, 69.
868.	Малък землен вал. Между Черна вода па р. Дунав и Констанца на Черно морс. Ранно срсдповсковие. АКШ, а. с. 605, л. 1 —20; Р. Ращен, 1979, II — 13 и цит. л-ра.
869.	Южен бссарзбски вал. Между Ваду дуй Исак на р. Прут и Борисовка при сзс-рото Сасък (Кондук). Ранно средновековне. R. Vulpe, 1950.
870.	Севсрсн бссарабскн вал. Между Леово па р. Прут и Бендер на р. Днестьр-Ранно средповсковис. Р. Вульне, 1960, 267 — 274.
871.	Мангалия. В града. Античната крепост Калатис. G. Florescu, 1968, 40 — 46.
872.	Южна Новакова бразда. Между Веспеши па р. Олт и еч. Гряка. Ранносредно-вековен землей вал. D. Tudor, 556; T1R, 1965, 12.
873.	Северна Новакова бразда. Между Хнпова па р. Дунав и р. Криков североизточно от Плоещ. Раппосредповековеи землен вал. D. Tudor, 251 — 256; T1R, 1965, 12-
874.	Голям землен вал. Между Кокирлепи на р. Дунав и Констанца на Черно море.		
Раино средновековне. АКШ. а. е. 605, л. 1 -		-20, Р. Рашев, 1979, 13 906. Лагер 32.	— 1.5 и цит. л-ра.
875.	Лагер 1.		
876.	Лагер 2.	907. Лагер 33.	
877.	Лагер 3.	908. Лагер 34.	
878.	Лагер 4.	909. Лагер 35.	
879.	Лагер 5.	910. Лагер а.	
880.	Лагер 6.	911. Лагер Ь.	
881.	Лагер 7.	912. Лагер с.	
882.	Лагер 8.	913. Лагер d.	
883.	Лагер 9.	914. Лагер е.	
884.	Лагер 10,	915. Лагер f.	
885.	Лагер 11.	916, Лагер g.	
886.	Лагер 12.	917, Лагер й.	
887.	Лагер 13.	918. Лагер 1.	
888.	Лагер 14.	919. Лагер р.	
889.	Лагер 15.	920. Лагер 1	
890.	Лагер 16.	921. Лагер т.	
891.	Лагер 17.	922. Лагер п.	
892.	Лагер 18.	923. Лагер о.	
893.	Лагер 19.	924. Лагер р.	
894.	Лагер 20.	925. Лагер	
895.	Лагер 21.	926. Лагер г.	
896.	Лагер 22.	927. Лагер з.	
897.	Лагер 23.	928. Лагер t.	
898.	Лагер 24.	929. Лагер и.	
899.	Лагер 25.	930. Лагер у.	
900.	Лагер 26.	931. Лагер W.	
901.	Лагер 27.	932. Лагер х.	
902.	Лагер 28.	933. Лагер у.	
903.	Лагер 29.	934. Лагер z.	
904.	Лагер 30.	935. Лагер за.	
905.	Лагер 31.	936. Лагер bh. 937. Лагер сс.	
938.	Каменей вал. Между Черна вода	на р. Дунав н Констанца на Черно море.	
АКШ, а. е	. 605; Р. Рашев, 1979, 15 — 18 и	цит. л-ра.	
939.	Крепост 1.	945. Крепост VII.	
940.	Крепост II.	946. Крепост VIII.	
941.	Крепост Ill.	947. Креност IX.	
942.	Крепост IV-	948. Крепост X.	
943.	Крепост V.	949. Крепост XI.	
944.	Крепост VI.	950. Крепост XII.	
204
951.
952.
953.
954.
955.
956.
957.
958.
959.
968.
Крепост Крепост
Крепост Крепост
Крепост Крепост
Крепост Крепост
Крепост Козичино, Бс. 5
XIII. XIV. XV. XVI. xvn. XVIII. XIX. XX.
XXI.
ХХИ.
XXIII.
XXIV.
XXV.
XXVI.
XXVII (вж. 1012)
XXVIII.
XXIX.
Крепост Крепост Крепост Крепост Крепост Крепост Крепост Крепост __ Крепост _______
-	— - км североизточпо, м. Чобан кале. Антична (?) крепост К
Шкорпил, 1930. 212: АКШ, а. с 615, л. 18.
969.	Овчарове, Tui. М. Каледюзу. Антична крепост. Д. Овчаров, 1974, 245.
970.	Дрягановец, Тт. 1.5 км южно. м. Хоро тепесн. Антична крепост. Необнарод-ванн разкопкн на 1(. Константинов.
960.
961.
962.
963.
964.
965.
966.
967.
971.	Нос Иракли. (Свети Илия.) Тракийска (?) крепост Б. Димитров, 1979, 25.
972.	Тетово, Рз. 7 км югоизточно. Антична крепост. По сведения на Т. Иванов н Ст. Стоянов от СИМ — Past рад.
973.	Гюргево. Късносреднонекоиня кренсст. Ал. Кузев, 1969
974.	Варна — Евкскноград. Нос Свети Янн. м. Чаталташ. Антична кренсст п късносрсдновековната крепост Макрополис. Al. Kuzev, 1975, 121 — 123.
975.	Сливен. 5 км северно. на височината Сините камъни, иод връх Кумипа. Антична (?) крепост П. Л ел ев, 1980, 24.
976.	Ннкулицел, Тулча. Землен лагер. Въпшна, сродна и в । чина линия от нал н ров. Ранно средне вс ко вис. К. Шкорпил, 1918. 202 — 216.
977.	Ннкулицел, Тулча. Ранносредновековно землеао укрепление Гслямо кале (Четацуйа). К. Шкорпил, 1918, 207 — 210; G. sfefan si cola bora fori. 1954. 182 — 1*7; 1955, 735 — 743.	s
978.	Ннкулицел, Тулча. Ранносредпонековно землено укрепление Мал ко кале. К- Шкорпил, 1918, 212 — 213.
979.	Ннкулицел, Тулча. Раппосредпсвгковен землен вал в м. Флорнлср. К. Шкорпил, 1918, 210 — 211.
980.	Ннкулицел. Тулча. Раиносредновсковен землен вал в м. Гургой. К. Шкорпил.
981.	Галацки вал. Между Сербстн на р. Серет и Тулучсшн прн ез. Братсш. Ранне-средновековен землен вал. К. Шкорпил, 1918, 223 — 224.
982.	Галатии, Вр. Антична крепост. Ив. Волков, 1950, 158.
983.	Лесура, Вр. Антична крепост. Ив. Белков, 1950, 158.
984.	Банина, Вр. М. Милин камък. Антична (?) крепост. Ив. Белков, 1950, 159.
985.	Полина, Сс. 2 км западно, м. Калето. Ранносредновековно землено укрепление. Р. Рашев, 1976, 37 — 40.
986.	Малые Преславец, Сс. 3 км северно, до пристанишето. Ранносредновековно землено укрепление. К. Шкорпил, 1905г, 519 — 521; Ст. Станчев, 1952, 297 — 300.
987.	Благоево, Рз. 4 км западно. Антична (тракийска ?) крепост. По сведения на Т. Иванов и Ст. Стоянов от ОИМ— Разград.
988.	Риш, Шн. 6 км източно, на височината Купена. Късносредновековна (?) крепост. К- Шкорпил, 1929, 97
989.	Балчик. В източния край/ на града, м. Джини баир. Къскосредновековпа Крепост? Al. Kuzev. 1975, 123 -ч].
1981 99^’ Палата, Вн- Г1а лос Галата. Късносредновековпа креност (?). Al. Kuzev,
991-	Крапево, Тх. Източно, над морская бряг. Антична крепост. Г. Тончева, 1953, 81.
992.	Соколарци, Сл. М. Калето (Дуванджиларско кале). Антична (?) крепост АКШ. а. е. 614, л. 49.
993.	Полски Тръмбеш. Антична крепост. В. /Ликов, 1968, 29.
994.	Побит камък, Рз. 1 км западно. Антична крепост. В. Миков, 1968, обр. 1-
995.	Килнфарсво. Южно, над Кнлифаревския манастир, м. Калето (Царски пирг, Старого манастнрише, Стражпицата). Антична и късносредновековна крепост. Я- Нико-лова, 1978, 21 — 34.
К $96 ' Быково, ^Н’ 1’5 КМ севеРно’ -рху възви шеи вето Баира. Тракийска крепост. 1975$ $202	20 з’ Констанца. В селото. Ранносредновековна крепост. Р. Diaconu,
205
998.	Побит камък, Рз. Северно, м. Кале мчи чакмаклъ. Сродновековно (?) землено укрепление. X. и К. Шкорпил, 1898, 102, фиг. 41; К. Шкорпил, 1905г, 528.
999.	Васильеве, Лч. На височината Невшл. Антична (?) крепост. Из. Вслков, 1927, 21.
1000.	Черконна, Рз. 1 км югоизточно, м. Калето. Антична крепост. По св-допня на Т. Иванов и Ст. Стоянов от ОИМ — Разград.
1001.	Топчии, Рз. 1 км североизточно, м. Калето. Антична крепос.. По сведо- я ня Т. Иванов и Ст. Стоянов. X. и К. Шкорпил, 1898, 102, фиг. 41.
1002.	Топчии, Рз. 2 км северозападно, м. Деревин (Дермен кулак). Антична кре-пост. По сведения па Т. Иванов п Ст. Стоянов. X. и К. Шкорпил, 1898, 102, ’ ir. 41.
1003.	Топчии, Рз. 2,5 км северозападно. м. Хисарлтка (Кале гюзелджфалан ?). Антична крепост. По сведения на Т. Иванов н Ст. Стоянов. X. и К. Шкорпил, 1898, 102, фиг. 41.
1004.	Топчии, Рз. 1 км западне, м. Чаирпъка (Юртлук). \»тнч1 ст. По сведения па Т. Иванов и Ст. Стоянов.
1005.	Тстово — Сеслав, Рз. М. Остър меч. Антична крегост. По св- ./пня на Т. Иванов н Ст. Стоянов.
1006.	Самуил, Рз. 500 м ссвероизтсчно, . Фанка. Антична крепост (?). Г. сн ния па Т. Иванов и Ст. Стоянов.
1007.	Мортагоново, Рз. 4 км северно, ад Дренака. Антична кр< ;• ст. По свод • на Т. Иванов н Ст. Стоянов.
1008.	Мортагоново, Рз. М. Калето. Антична крепост. По	•; на Т. Ив<н
н Ст. Стоянов.
1009.	Малък Поровец, Рз. Северно, на левня бряг на долпната, до г> дня. Антична крепос г. По сведения на Ст. Стоянов.
1010.	Каменар, Рз. М. Алаиджнлар. Кьсиосредновсковна креп По с тя на Т. Иванов и Ст. Стоянов.
1011.	Езерче, Рз. В селото. Антична крепост. По ci тмя на Т. Ив. и Ci. Стоянов.
1012.	Черна вода. 6 км южпо, пря остров Хиног. Равноср* экон а кр  (крепост XXV11 па Каменпня вал). С. Schuchbard. 1918. 56; R Fleteren, 19Q8, 72.
1013.	Журилтвка, Тулча. Източно, на нос Долошмап. Траккйско (?)	(?)
укрепление. К- Шкорлич, 1940, 533.
1.	014. Исакча. Аптнчната крепост Повиодунум п къспсс; i к i та кр Облучмна. T1R. 1969: Ал. Кузев, 1971.
1015.	Канар на — Българево. Антична крепост (дш «• vi	). Г. Кито*
1971. 15.
1016.	Топал}', Колет. Рачносредновсковпа крепост в sxv ант ; ата крепсст Г кпдава. R. Florescu, 1968, 75	77.
1017.	Караибил, Тул1,а. Антична крепост. T1R, 1969.
1018.	Милан Витязул, Тулча. Аптична крепост. TIP. 1969.
1019.	Шасе Марцпе. Тулча. Антична крепост. T1R, 1969.
1020.	Зелена Морава, Тщ. 3,5 км северозападно, м. Таштукат. Кьсносрвдпеа! на (?) крепост. К. Шкорпил, 19051’, 537.
1021.	Мапушевци, Тщ. М. Bviok - отлуджа хасар. Антич : • (късноср₽л»ч копна ?) крепост. К. Шкорпил, 1905г. 537
1022.	Манушевцн, Тш. М. Рамадан-тарла хасар. Аптична ? (късносрецповеко^на ?) крепост. К- Шкорпил, 19С5Г. 537.
1023.	Впдин. На брега на р. Дунав. Раппосредповековната н късуосредновеко н крепост Един. Ст. Михаилов, 1961; Ал Кузев, 1968; Б Кузуиов, 1980.
1024.	Балчик. В града. Антнчпата крепост Дионисополис. ЛИБИ, 1.
206
ЛИТЕРАТУРА
Аврамов В., 1929
Аладжов Д., 1973
1975
Аладжов Д., Балабапян
Д.. 1972
Аладжов Ж.» 1975
Александров Г., 1971
1989
1982
Ангелов Д., 19-18
Ангелова Ст., 1973
Антонова В., 1981
1982
Антонова В., Дремснзова Цв., 1973
Атаев Д. М., Магомедов
М. Г., 1974
Атанасов Щ. и др., 1938 Баласчев Г., 1918
Банова Е., 1973
1971
Бешсвлнев В., 1954
1959
1979 Бобчева Л., б. г. Божилов Й., 1970
1973а
19736
1973е
1975
Божилов И., Ггозелев
В., 1972
Бояджиев Ст., 1975
1981
Бъчваров И., 1982
Ваклннов Ст., 1967
— Юбилеен сборник Плкека— Преслав. Т. I — III. с. Матерналната култура на Югоп .точна Болгария проз IX — XI и. —Славяинте и средиземноморски ят свят. С.
—	Крепости и гелии а в Югоизточга България по време на Първата бъггарска държава. — АПВБД. С.
—	Разкопки в село Люб.-. ово пр< л 1968 година. — Родопсин сборник, 111.
—	Западнсбългарските погранична пн.ф- —Студептски проучвания. III.
—	Античнн крслсстп в раГ» иа пл М /in Михайлов-град). — Чппровци (1681 - 19b'8) С.
— Приноси към средновекс ото м га Ci г.ерозападка България. —Сборник в ч. зт па преф. Иван Дунчсв. С.
— Монтана. С.
— Съобщнтслно-операп’ингш ,• -и п севе «смптална служба във войннте и всспно-т iитическите ow мнения меж ту България н Византия през X1I	в. - МИД,
XXII — XXIV-
— Крепостнатз стена ;м Дуреете,’ Дръстър — Сялн-стра. — Археология. 3.
—	Шумепската крепосс—тв>гд-.- пр< . г сете. С.
—	Аулът на хан Окуртаг на Т МП К, 4.
— Приноси към архсодо*--1с' к • карте па Шумекскн окръг. — ИНМШ, VI.
— Андрейаульское городище.—М^те” - по археологии Дагестана, 5.
—	Бългавското воет го в к1, гт . • през ф'/здализма. С.
—	Укрелителнше работа па ст.- • '»ългарскзта войска. — Минало, III.
—	Античният Слпвен. — Векове, 5.
—	Подходите към късноаитнчпата i т при Слнвен.— МПК, 4.
—	Антнчната топонимия кате нсторччсскг гзаор — ИИБЕ,
—	К вопросу о награде полученной Терпелся от Юстиниана II в 705 г. — ВВр. XV1.
—	Първобългарски надписи. С.
—	Археологически карта на Толбухински окръг. С.
—	Културата Дриду * и Първото ^ългарско царство.
ИПр, 4.
— Към тълкувансто на дне известия на Йоап Скилипа за градовете по Долння Дунав в края на X в. -- ИНМВ, IX.
— Рец.: Р. Diaconu, D. VHceanu. Pacuiul lui Soare. Cetatea byzantina. Bucuresti. 1967.
—	Надпнсът па жупан Днмитьр от 943 i. (теории н факта) — Изеестня па ОИМ н БИД — гр. Толбухин, т. 1.
—	Към нсторическата география на Северозападното Черномор ие, — ИНМВ, XI
—	Рец.: I. Вагпеа, $t. ^telancscu. Din Istoria Dobrogei. ill. Bucuresti, 1969.
—	Към въпроса за ириемствеността в архитсктурата иа Пър-ната българска държава. — АПВБД. С.
— Портите па прабългарските крепостей стени. — Пляска — Преслав, 11.
— Монетпи находки (XIII — X1V в.) от крепостта Ряхо-вец. — Нумизматика, 1.
— (Изказване на I конгрес по балканистика в София през
207
1968
Баклинов Ст., 1972
1977
Баклинов Ст., Станилов
Ст., 1981
Велков В., 1956
1959
1974
Велков И., 1927
1950
1942
Венедиков И., 1968
1979
Венедиков Й., 1917
Внтляпов Ст., 1981
Вулъпе Р.. 1960
Въжарова Ж., 1956
1965
Гаджанов Д., 1909
Георгиева С., 1961
Георгиева С., Димова
В., 1967
Гюзелев В., 1968
Делев П., 1980
Джингов Г., 1962
1964
1967
1980
Джонева J]., 1979
Димитров Б., 1979
Димитров Д. Ил.. 1968
1974
1981
Димитрова Д., 1975
Димитров Д. П_, 1945
1966 г.) — Premier congres internal ional des etudes bal-kaniques et sud-est еигорёсппес. T. II.
— Изтокът в старобьлгарското изкусгео от VII до XI в. --ТВПИБКМ, 5, 1967- 1968.
— За характера на раннобъдгарската селищна мрежа в Североизточна Болгария.—Археология. 1.
— Формиране на старобългарската култура. С.
— Кладснци — старобългарско селите. Варна.
— Градът в ТрзкН'я и Дакии врез къспата античност. С.
— Принос към античната reorf ?ня на Мизия. — Археология, 1 —2.
— Съсгояние на проучвапията въвху прехода от антнчпо-стта к нм средновековието на Балканский полуостров. — ИБИД, XIX.
— Стари селища и градища ч<? цолината на Вит. С.
—- Градища. Опит за систсмати: ипане и датиране на у крепе-пите селища в българските ?<?мн. — ГНЛМП, II.
- Разкоики на Моуина коепост до Търново — ГНМ, Vl 1.
- 'AYAH. — ИИБЕ, XVI.'
— Военного и административно устрой то  • България през IX и X в. С.
- Старсбългарски оковн. -- Отечество, IV. 39.
— Оградната стена на мэпастира при Голямата базилика в Плиска. — МПК, 4.
— Верхний вал Бессарабии н проблема гревтунгов к западу от Днестра. —Материалы и исследования по археологии югозапада СССР п РПР. Кишинев.
— Славяно-българското селище к ; тс Поппча, Силистрен-ско. С.
— Славянски и славян! •’ •гг|>с*п cesiinia в българските земи VI — XI в.
— Пътунансто на Ечлия Челе-Пи из 'ътгарскнте земи в сре.-тта на XVII R. Пгп 7П.
— Средновекевпо селище над i • •• па антнчния град Абпит»с. — ПАИ, XXIV
— Ззмъкът в средновекопнит г. г Че. -ПАИ, XXX.
— Добруджанският надпче и събнтията в България през 943 г. - ИПр, 6.
— Сините каыъни. С.
— Към проучкянето на укрепи™пн»та система около сред-новековен Прсслав. - Археолог! ч, 4.
— Крепостта Бялград при Преслан. — ПАИ, XXVII.
— Городище эпохи раннего средневековья у с. Стырмен в Болгапии.—СА, 2.
Средиовековна Калиакра. — МПК. 6.
— Археологически паметницн в Плеве н'-ки окръг. С.
— Българските пристанища в Хт11 и XIV в. според два средновековни портолана.—Археология, 1.
— Никои вытроен по застрочването на ранносредновексв-ните селища в Североизточна България — 1 Miedzina-rodowy kongres archeologii stowianskiej. 1V. Wroztaw. Warszawa — Krak6w.
— Погребалиият обряд при раннобългарските некрополи във Вариснско. — ПАИ, XXXIV.
— Възникването на градските центрове в Североизточна България.—Средновековният български град. С.
—- Средновековпата крепост Камъка край Оряхово. — АПВБД. С.
— Рец.: Д. Крънджалов. Валовсте в Добруджа и Бесара-бня и прабългарската теория. — МИД, XXI.
208
Димова В., 1980 (под лечат)
Дончева-Петкова Л., 1977 1980
Дончева-Петнова Л., Топтанов Д.» 1975
Дремеизова Цв., Анто-
нова В., 1960
Дремсизова Цв., Антонова, 1975
Дуйчев И., 1943 1970
Евстатиев Д., Рашев Р., 1980
Захариев И., 1978
Златарски В. Н., 1903
1970
Змеев Р., 1969
Иванов Т.. 1973
1980
Игнатов — Караиванов Ат., 1921
Извори
Ирсчек К., 1898
1974
Каталог
Кецкаров Вл., 1940
Китов Г., 1971
Ковалевская В. Б., 1981
Коледаров П.» 1979
Крънджалов Д., 1943
1948
Кузев Ал., 1962
1966
1967
1968
1969
1971
1978
1977
1979
1980
-	Срсдновсковният град Чернен. — Векове, 6.
-	Крепостта при с. Цар Асен, Снлистренски окръг. — В: Срсдновековнн български градове и крепости, т. 11.
-	Българска битова керамика през ранното среднонековне. С.
-	Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII — X в. С.
-	Разкопкн на граднщето при с. Одърци, Толбухнпскн окръг (1971 — 1973). — Археология, 2.
-	Аулът па Омуртаг край с. Цар Крум, Шуменско. Проуч-вания през 1958 г. — Археология, 2.
-	Каталог на археологическнте паметннцн в Шумепски окръг. С.
-	Стара българска кннжпина. II. С.
-	Идеята за приемствепостта в срсдповековпата българска държава. — ИБИД, XXVII.
-	Инжеперно-геоложкн особености на старобългарските землепн съоръжения. — СпБГД, 2.
-	Средповоковен некропол в м. Калето при с. Дебнево, Ловеткн окръг.—Археология, 1.
-	Основавапе на българското царство. — ПСп, 63.
-	История на българската държава през средните векове. I, I. С.
-	Кастелът Трансмариска. — Археология. 4.
-	За планнровката и архитектурата на лагер и те през римската императорска епоха. — МПК, 3.
-	Лбрнтус. Римски кастел и ранповнзантийски град н Долна Мизия. Т. I. С.
-	Граднщето при с. Комарове. — ИБАИ. I.
-	Извори за българската история.
-	Христнянскичт елсмспт в топографнческата номенклатура на балканските земи. — ПСп, 55 — 56.
-	Пътувания по България. С.
-	Дремсизова Цв., Антонова В., 1975.
-	Укрепителната организация на България и Византия от VII — IX в. — Родина, 2.
-	Ранновизантийска крепост в летовише Русалка на Черно море. — МПК. 3.
-	Археологические следы пребывания древних болгар на Северном Кавказе. — Плиска — Преслав, II.
~	Политически география на средновековпата българска държава. Ч. I. С.
-	Валовете в Добруджа и Бссарабня и прабългарската теория. С.
-	Землени укрепителпн съоръжения на Балканский полуостров и фалшнвата прабългарска теория. С.
-	Средновековпата крепост на гр. Варна. — ИВ АЛ, XIII.
-	Приноси към историята на средповековните крепости на Лолпня Дунав. I. Тутракаи и Русе. — ИНМВ, 11-
-	Приноси .... II. Пиргос, Новград, Свишов и Пикопол. — ИНМВ, III.
-	Приноси . .	1Ц. Гиген, Оряхово. Лом, Вндин и Фло-
рентин. — ИНМВ, IV.
-	Приноси . . . IV. Силистра и Хърсово. — ИНМВ, V7-- Приноси .... V. Облучила и Тулча. — ИНМВ VI1. - Приноси . . VI. Холъвпик и ГюргевО. — ИНМВ, XIV-- За имената на крепостта на дунавскня остров Пъкуюл луй Соаре. — ИНМВ, XIII.
•	Стратегии ската роля на крепостите по Долнпя Дунзв проз IX — XII в. — ИНМВ, XV.
Овеч—Проват. — МПК. 1980, 6.
СтагоОклг&рски укрепления...
Кузупов Б., 1980
Лисицов Ст.» 1974
Мзвродинов II., 1949
Магомедов М. Г.» 1975
1981
Манова Е., 1975
Миков В., 1968
Милчев Ат., 1963
1979
1980
Милчев Лт., Даминов Ст., 1972
.Милчев Ат., Ангелова Ст.,
Михайлов Ст., 1939
1961
1976
Мнятев Кр., 1.965
Мутафчиев IL, 1915
Не дев Ст., 1973
1977
Нейковски Ат., 1972
Николова Я., 1978
Овчаров Д., 1970
1971
1973я
19736
1974
1975
1979
1982
Овчаров Н., 1980
1981
Овчаров Т., 1978
Петров П.. 1981
Плетнева С. А., 1967
1979
—	Закъкът Баба Вида.—МПК. 4.
— Крепости и защитив съоръжения на българската държа-ва. — ГНПМ, 3.
—	Разно л ки п проучвакия в Пл иска. — РП, 111.
—	Хазарские поселения в Дагестане. — СА, 2.
—	Население приморского Дагестана в VI — V11 вв. Автореферат на соискания ученой степени доктора исторических наук. М.
— Някои видовс стронтелство в средновековната крепост на Никоиол. — АПВБД. С.
— Локализиранс на някои изчезналн антични и среднове-ковни селища и крепости в Болгария. — Археология, 4.
— Ранносредновековни българскн накнти и кръетове енкол-ииони от Северозападна Българпя. — Археология, 3.
— Габрово и неговият окръг през праисторическата и античната епоха. — ГС У, ФИФ, т. 68.
— (ч. 11—средновековне) — ГСУ, ФИФ, т. 69.
— Археологически разкопкн на къспоантичната крепост при с. Войвода, Шуменски окръг.—ПАИ, XXXII1.
— Археологически разкопкн н проучвания в м. Калсто прн с. Нова Черна, Силистренско. — ГСУ, ФИФ, 69, кн. III—история.
—	Екскурзни ио българските стариин. С.
—	Археологически проучвания на крепостта Баба Вида във Видии.—Археология, 3.
—	За първоначалните посслища на Аспарух в Южна Беса-рабмя н Добруджа, —Археология, 4.
—	Архнтектурата в Средновеконна Българпя. С.
—	Стари градища я др умове из долините на Стрема и То-пол ни ца. С.
—	Пътища в Източпа Стара планина от създяването на бъп-ската държава до освобождението й от османско влади-чество. — ИВИНД, XV.
—	Разгромът на Никифор I Геник през 811 г. — ВИСб, 1977, 1.
—	Из Ко тлене кия бал кап. С.
—	Разкопкн на Кнлифаревския манастир (1974 — 1975). — Археология, I.
-	Наблюдения и археологически разкопкн на пограничник нал Еркесня в Южна България. — ГСУ, ФИФ, 63, кн. 111.
—	Две ранновизантийскн крепости в Севсроизточна България. — Археология, 4.
—	Ранновнзаптийска крепост до с. Долна Кабда, Търго-внщко. — ИНВИМ. 1.
—	Нови данни за корабоплаването в Средновеконна Бълга-рня.—Алманах Фар — 73. Варна.
—	Ранновизантийско крепости© стронтелство по машите земн. — ИБИД. XXIX.
-	Нови даннн за укрепителната система на Преслав. — АПВБД. С.
-	Към въпроса за укрепителната дейпост на българската държава по Долей Дунав през IX — X в. — ВИСб, 1979» 2.
—	Византийски и български крепости. С.
—	Средновековната крепост Крумово кале. — МПК, 5.
-	- Значението на прохода Дервент при Търговнще през средновековието. — ВИСб, 5.
-	Крепостта «Калето» при с. Крън, Старозагорскн окръг. — Археология, 3.
-	Образуване на българската държава. С.
-	От кочевий к городам. М.
-	Болгаро-советская экспедиция. — АО 1978 года. 55.
210
Попов Ат., 1972
1978
1982
Рашсв Р., 1975®
19756
1976я
19766
1,978
1979а
19796
1981
1982
Регистър
Станнлов Ст., 1976®
19766
Стянчев Сг., 1963
Станчев Ст., Иванов Ст., 1957
Станчев Ст., 1952
Станчева М., 1974
Стоянова-Серафимова Д.,
1963
Султов Б., 1966
Тончева Г., 1953
Тотев Т., 197
Тъпкова-Занмова В., 1956
1958
1966
1976
Фахрутдинов Р. Г., 1975
Федоров Г. Б., 1960
Фе хер Г., 1925
Филов Б., 191.7
Халиков А. X., 1973
1976
—	Старопланинската укрепителна система за защита на средновековния Търновград. — ИОИМВТ, V.
—	Восннотопографският фактор при изграждането на отбра-нитслннте съоръжения по южння склон на Стара плапи-на. — ВИСб, 2.
—	Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската сред-новековна облает. С.
— Проучвания на старобългарскня землен вал прн с. Шкср-пнловци, Вариеискнокръг, през 1972—1973 г.—ИНМВ, XI.
— За датировката на земленото укрепление прн с. Нова Черна, Снлнстренскн окръг. — Векове, 5.
—Старопланннскнят землен вал Преградата. —-Векове, 4.
— Нови проучвания иа земленото укрепление в м. Калето при с. Полина, Снлнстренскн окръг. — МПК, 2.
— Към въпроса за югонзточпата граница на Българии през VII. — IX в. — Векове, 4.
— Аспаруховнят вал прн Варна (към исторнята на града през ранното средновековие). — ИНМВ, XV-
— Валовою в Добруджа (към въпроса за хронологнята и предяазначеннето нм). —Археология, 1.
— Зсмлената укрепителна система на Първото българско царство. — Пл иска — Прсслав, II.
— Старобългарскн валове по Черноморнето. С.
— Регистър на обявеппте памстници на културата (изд, на НИПК). С„ 1971.
— За етннческн състав па население™ в долнодунавския басейн от края на VI до края на X в. (по археологически дапкн). Автореферат па кандидатски дисертация. С.
— Проучванията върху етннческн я състав на населен вето на Първата българска държава (по археологически дакни). — Археология, 2.
— Проучвания на валовете в Българпя. — МПК. 2.
—	Некрополът до Нови Пазар. С,
—	Разкопкн на обекта N в Кадъкьойското граднще. — ИАИ, XVIII.
—	У своя ване на античного наследство на Серднка от сред-иовековния Средец. — ИБИД, XXIX.
—	Разкопкн на крепостта прн с. Долно Церово, Благоев-градско. — Археология, 4.
—	Археологически проучвания в Днскодуратера. ИОИМВТ,
—	Керамнчна рабогилница край с. Кранево. — ИВ АД, IX.
—	Археологически проучвания около църквата до с. Ви-ница. — АПВБД. С.
—	Първоначалното българско селище и въпросът за аудите. — ИИБИ, 6.
Към въпроса за военннте пътища през Първото българско царство.*— ИПр, 4.
Нашествия н етнически променн на Балканнте през VI —VI I в. С.
Долин Дунав — граница на внзантийския запад. С. Археологические памятники Волжске-Камской Болгарии н ее територия. Казань.
Население Прутско-Днестровского междуречья в I тыс. н. э. — МИА СССР, 80. М.
Паметницн на прабългарската култура. — ИДИ, III.
—	Траяновият вал в Добруджа. — Отечество, IV, 27. Стслицата на ВолжкИ Българня от домонголско време. — Археология, 4.
История изучения Бнлярского городища н его историческая топография. — В: Исследования Великого города. М.
211
Харбова М. А., 1979
Хлебникова Т., 1975 Хованская С. С., 1956
1957
Христоматня, I
Цанковз-Псткова Г., I960
Цончев Д., 1948
Чапгова II., 1976а
1976е
П’аФарик П. И., 1848
Цветков Б., 1981
Шкорпил К., 1905я
1905е
1905° 1905г 190.7» 1910
1914
1927
1929
1930
1931
1940
Шкорпил Ел. и К., 1885
Шкорпил X. и К., 1892 1910 1898
Baraski S., Gli. 1. Cantacuzino, 1980 Вагпеа 1960 1973
1975
Bauman V. Н., 1975
Eesevliev V., 1966
Canarache V., 1956
Coja M_. 1971
Comsa E., 1951
1957
—	Укреленнят български срсдноесковен град XI11 — XIV в. С.
—	Ранний Булгар. — СА, 2.
—	Новые данные о крепостных сооружениях г. Болгара. — КСИИМК, 62.
—	Оборонительная система города Болгара. — МИ А СССР, 61 М.
— Хрестоматия по история па България. Т. I. Съставнтели П. Петров, В. Гюзелев. С., 1978.
— О тсритории болгарского государства в VII — IX вв. — — ввр, XV11.
— Старшште ио северннте склонове па Еленскпя и Стивенски я балкан. — ГПАМП, I.
—	Средновековннят Ловеч. — Векове, 1.
—	Средновековен Перник. — Векове, 4.
—	Славянские древности. М.
—	Средновековни български крепости по долннмте на Сррдна Струма и Места. С.
—	Укрепления Абобской раввины. — ’•’РАИК, X.
— Памятники в окрестностях Абобской равнины: Стана, Провадийския горы, водораздельные возвишевпости и Шуменския горы. — ПРАНК, X.
—	Некоторый из дорог Восточной Болгарин. — ИРАПК, X. — Окопы и земляныя укрепления Болгарин. — ИРАПК. X. — О земляных укреплениях н окопах. — ИРАПК. X. — План на старата българска столица Велико Търново.
ИБАД. I.
—	Опис на старнннтс по течевпето на р. Русенски Дом. С.
—	Паметнипн от столица Преслав. — България 1000 гс‘ дини. С,
—	Старобългарска съобшителна мрежа около Преслав н крепости по пея. — БИБ, 2.
	— Стратегически постройки в Черноморската облает па Балканская полуостров. Част I. — Byzantinoslavica, II. 2
—	Част 11. — Byzantinoslavica, III.
— Укрепления па Първата българска държава н Северпа Добруджа край Дунава н черноморский бряг. — ИЙД, XVI — XVIII.
—	Някои бслежкн върху археологи чес ките н исторически изеледвапия в Тракия. Пловдив.
—	Североизточна Бьлгарня в географнческо и археологически отношение.—СБНУ, VII.
—	Неизвестно писмо и кранбрежни насини. — 14ВАД, IV.
—	Могили. Пловдив.
—	Cercctarilc archeologice din cetatca de la Enisala (1976). — Рейсе, VI11.
—	Date noi despre Axiopolis.—SCIV, IX, 1.
—	Din nou despre datarea valului si a bisericufei Reflate de la Nicullfel. — SCIV, 24, 2,
—	Murfatlar §i Niculifel.—SCIV, 26, I.
—	Observafii archeologice asupra pozifiei chronologiel a^ezfirilor romane din zona de nord a Niculifel.— Рейсе, IV.
—	Les cites antiques en Mesie et en Thrace et icur sort 3 I’epoque. du haut Moycn §ge. — EB, 5.	t
—	Observafii noi cu privire la topegrafia Histriei. — SCIV,
— Cercetari pe malul laculul Razelm cpoca romana §i ro-mano-byzantina. — Рейсе, II.
— Cercetari observafii in legatura cu valurule din Dobro-gea. — SCIV, II, 2.
— Cercetari archeologice pe traseul Canalulul Dunare-Marea neagrg.—MCA, IV.
212
Comja E., Popescu D„ 1951
Comja M_, I960
1969
1970
1978
Diaconu Р.» 1970 1972a
19726
1975°
19756
Diaconu P., Angclescu M.
Diaconu P., Vilceanu D , 1967
Diaconu P., Baraski S., 1979.
Gjuzclev V.» 1969
Ivanov T., 1966
Kuzev Al., 1970
1972
1975
1981
Margos A., 1970
Paisaltescu A., 1978*
n . ..	19786
Polonik P., 1935a
19356
Scbuchhardt C., 1901 ... .	1918
§telan G., ?j coi , jg54
I n	1955
*• Barnea, gtelanescu st., 1969
Skorpil K., 1884
Styrincn
— Cercetari archeologice pe trascul canalului Dunarc-Магей neagra. — SCIV, 11, 1.
— Die bulgarische Hcrschaft nordlich der Dorian walirend des IX nnd X Jh. im Lichle der archaologischcn Forscliun-geir. — Dacia, IV.
— Die Fcrschungen von Sion ... — In: Siedlung, Burg und Stadl. Sxud’en zur ihren Anfangen. Berlin.
— Contribution a [a question de la penetration des slaves au sud du Danube durant VI — VIIе siecfes d’apres quel-qucs donums archcologlques de Dobroudja. — I MKAS, t. Ill, Warszawa.
— Un Rnezat remain de Xе — XIIе sieefes a Slon-Praho-va (etude preliminaire).—Dacia, XX11.
— Le problem de la localisation de 1’Onglos. — Dacia, XIV.
2 Despre datarea circutnvalafiel §i a biscrifii trellaie de la Niculifel. — SCIV, 23, 2.
— Citcva consideratii in legatura cu valurilc din Dobrogea. — Pontica, V.
— Din nou despre nicadrarca hronologicS a valului $i шапЗ-stirii de la Niculifel. — SCIV, 26, 1.
— Date noi privind «Valid mare de pamint» din Dobrogea. — Pence, IV.
Urine vechi de lociiirc in colful de sud-vest Dobrogei. — Revista muzeelor, V. 4.
— Pacuiul lid Scare. Cetatea byzantinZ 1. Bucure^ti.
Pacuiul lui Scare. Asezarea medieval a. Bucure$tl.
— Forscliungen zur Geschichte Thrakiens im Mittelalter, I. — ВВГ, 111.
— Die Festungsiuaucr des Kastels latrus. — Klio, 47.
—aZwei Notizen uber cinige mittelalterliclie Festung in Nord-ostbulgarien.—SB, I.
Die Fcstungen an der Unteren Donau Im XU — XIV Jli. — Actcs du IIе congres international des etudes du sud-esl europden. T. II. Athcnes.
— Zwei Notizen zu den historlschen Geographic der Dob-rudza. — SB, 10.
— Mittelalterliclie Stadte an der Westkuste des Schwarze Meers nordlich des Balkangebictcs. — BB1, VII.
— Au sujet de la localisation de la fortercsse mcdidvale AI'a^Eva — Д-bBHNA. SB, I.
— Contribuf ii la cunoasterea valului mare de pamint din Dobrogea. — Pontica, XI.
— О cariera de sec. X e. n, la Medgidia. — Pontica, XI.
— Valurile antice din Dobrogca. — Natura, 6.
— Cetatile antice de pe malul drept al Dunarii (Dobrogca) рапа la gurile cl. — Natura, 7.
— Die Anastasius Mauer bei Konstantinopel und die Dob-rudsclia — Walle. — JFDAI, XVI.
— Die sogenanten Transwalle in der Dobrudja. Berlin.
— ^antierul. arclieologic Garvan (Dinogefla).— SCIV, V,
— $antl< rul archeologlc Garvan (Dlnogefia).— SCIV, VI,3—4.
— Din istoria Dobrogei. III. Bucure§ti.
— PohraniCni val v iiznim Bulliarsku. — Slovanski sbor-nik, III.
— Styrmen nad Jantra (Bulgaria). Badania arclieologiczne w latach 1.961 — 1964 i 1967 — 1968. Praca zbiorowa pod redakeja Witold a Hensla. Wroclaw — Warszawa — Kra-k6w — Gdansk, 1980.
213
Tapcova-Zaimova V., 1970
TIR, 1965
TIR, 1969
TIR, 1976
Tocllcsco G., 1900
Tudor D., 1968
Vasilev V-, 1981
Venedlkov I., 1962
Vulpe R. 1938
1950
1960
1961
1974
•	— Q ue Iq lies observation sur la domination byzantin aux bo uc lies du Danube — le sort Lycostomlon et de quelques autres villes cotieres SB. I.
—	Tabula imperii romani. L 34. Drobeta — Romula — Su-cidava. Roma.
—	Tabula imperii romani. L 35. Romula — Durostorum — Tomi. Bucarest.
—	Tabula imperii romani. К 34. Naissus — Serdlca — The-ssalonike. Ljubljana.
—	Fouill.es et recliershes arcWologn ueren Roumanle. Bucarest.
— Oltenia romaria. Ed. Ill-lea. Bucure§ti.
— Fortcresse medievale au cap de Cirakman pres de Kavar-na. -— BBI, VII.
— La population byzantin en Bulgarie au debut du IXе siecle. — BBI, I.
— Histoire ancienne de la Dobroudja. Bukarest.
— La date du valum romaine de la Bessarabie interieure. — иди, xvi.
— Les Getes de la rive gaush du Bas — Danube et les remains.— Dacia, IV.
— La Valachie et la Basse — Moldavie sous les Romains. — Dacia, V.
— Les valla de la Valachie, de la Basse — Moldavie et du Budjak.—Actes du IXе congres International d’etudes sur les frontteres romaines. Bucarest — Koln — Wiien.
ГЕО ГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
дбланяца с. Лчг 1.98 дбрнт с. Тх, 1.81 дбритус кр.» 9, 14, 15, 39, 181 Августа кр., 193 дврамов с. Сл, 183 двренско плато, 13. 32 ^вролева възв., 64 дда банр м., 191 ддам бурун вис., 185 ддамклиси с. Конст., 203 дджамка м., 1.86 дднна кр.» 182 дд Путеа кр., 191 ддрнанопол к р., 18 дд Стома кр., 203 детое кр., 182 дзмак р., 1.09 дйгос гр., 5, 11, 182 дк банр вж. Б ял бряг дк Буюн кал о м_, 186 дквераи м., 184 дкндава кр.. 202 дкра кр., 188 дксаково с. Вн, 187 дксан дсмир табнасъ кр., 160 дкснополис кр., 8, 165, 203 длапджнлар м., 206 длбота с. О чт, 202
длеково с. Сс, 1.03. 104. 1.20 133. 182, 200 Александрия гр., 73 длександрия с. Тх, 188 Александрове с. Лч, 193 длибаш вис., 65, 200 длмус кр., 196 длтимир с. Вр., 192 длтина с. Конст., 202 длтннум кр., 202 длфатар гр., 1.87, 192 дмзонов конак м., 1.92 днастаснева стена, 121, 152, 172 днхиало кр., 41. 64 дпиарня кр., 8, 77, 181 дпрнлово с. Тщ. 118, 185 дргамум кр., 203 дрджеш р_, 74 дритела кр., 202 дрковна с. Бс, 184 Арсенов боаз, 184 АРсеповец м., 184 друбиум кр., 203 Дрчар с. Вд, 192 Дсамус кр., 195 Дсара м., 189
Дсара вж. X псаря, 191 Асар банр м., 180 Дсариче м., 201
Асар кале м., 200, 201
Асаркьой вж. Рнбарци
Асар хендек м., 200
Асар чешмссн вж. Хисаря
Аспарухов вал, 42
Аспарухово кв. (Варна), 184, 199
Аспарухово с. Бс, 1.81
Лчлъ хецдск ч., 98
Ашмка м., 192
Аязчото м., 1.38, 201.
Баба в., 57
Бабу к а м. 187
Б аира вне., 205
Байкал с. Пл., 194
Вайра м., 189
Бакаджпк възв., 62, 64
Ба чабан дере вж. Кривица
Балабапчево с. Бс, 188
Балафура м, 61
Валик с. Тх, 188
Балкански полуостров, 124, 152
Балкапцн с. ВТ, 187
Балта сз., 68
Балчик гр.. 117, 177, 188, 205, 206
Банпска с. Рс, 185
Бан иски Лом р., 186
Баница с. Вр., 205
Баня с. Бс, 185
Барбош с. Гал., 8, 202
Бата с. Бс, 187
Батанско градище вж. Батънско градище
Баторся м., 1.16
Батин с. Рс, 181.
Батова р., 32, 188, 199
Батоцн с. Мех., 201
Батошсво с. Гб, 1.91
Батънско градище м., 196
Баниул ез., 116
Баш бунар м., 188
Бднн кр., 192, 206
Бсброво с. ВТ, 189
Бобровой а р., 189
Беглеж с. Пл., 1.94
Бежаново с. Лч, 197
Бейгир белещ съртъ м., 192
Бейлнк с. Конст., 202
Бейлик кале м.. 116
Беласнца пл., 18
Белене гр., 10, 194
Белене о., 68, 200
Беленскн вал, 68, 71, 73
Белн нзвор с. Вр., 197
Белн Лом р.. 186
Бслимсл с. Мх, 196
Белиш с. Лч, 198
215
Белоградчик гр.» 192
Бсломустакато кале, вж. Ак буюн кале
Бендер гр., 74, 204
Берковица гр., 196
Берое кр., 65, 203
Бесарабия, 21
Биволарн с. Олт, 202
Ен я; ев манастнр м., 190
F-цзопе кр., 7
Бекярско кале вж. Буя
Билка с Бс, 184
Б и икос с. Сл., 191
Еисернкуца м., 203
Бистренскн лозя м., 182
рисгрсц с Долж, 201
Бистр и л ина с. Мх, 196
Благсево с. Рз, 205
Бобата ы., 180
Еоблата вис., 71, 200
Богомил с. СЗ, 61
Богомолско с. Тщ, 187
Бежите мостове м., 193
Божурсц вис., 57
Божурси с. Тх, 200
Бойка с ВТ, 187
Боклуджа тепе къзв., 23
Бинония кр . 8. 1,92
Борислав с. Пл., 98, 117, 200
Борисоека с., 203
Борованека могила, 198
Боров дол с. Сл., 191
Г оруна възв., 190, 194
Борущина с. СЗ, 191
Ботев в., 192
Ботсвград гр., 57. 199
Богево с. Вн, 181
Ботсво с, Вд, 192
Ботна р., 74
Ботуня с. Вр., 198
Бракница с. Тщ, 187
Браничсво с. Ши, 188
Бранковяну с., 73
Братан с. Сл., 189
Братеш сз., 29, 205
Братка кале вж. Бейлик кале
Братованов град вж. Г рад ищи а усойна
Брегаре с. Пл., 194
Брестова р., 59
Б рестовене с. Рз, 203
Брестовец м., 194
Б ростовец р., 67
Бриша м., 193
Бръшлян с. Рс, 71, 200
Б ряст с. Пл., 194
Бузовишки в., 195
Буйновцн с. ВТ, 189
Буковец с. Вд, 192
Буковеи с. Вр., 193
Буков лък с. Пл., 194
Булаир с. Вн, 185
Б ул ото вис., 180
Ьумбещн с. Горас, 202
Бургас гр., 62, 199
Бурун градище м., 185
Буюк Демнр капия м., 185
Буюк	дере	м.,	187
Буюк	дере	р.,	189
Буюк кале м., 181, 183, 185, 200
Буюк	кале	вж.	Голям	Хисар
Буюк	кале	вж.	Крепче	кале
Буюк конах м., 59, 199
Буюк меше вис., 61
Буюк-отлуджа хасар м., 206
Буюк поляново кале м., 186
Буя м., 197
Бъднла вис., 23
Бъднла котл., 23
Българево с. Тх, 206
Българене с. Лч, 198
България, 18, 19, 32, 39, 41, 49. 50, 53, 61, 62, 64, 65, 68, 95, 117, 121, 122, 125, 173, 176, 179
Български извор с. Лч, 193
Българско градище м., 186
Бъняса с. Тел., 202
Бяла гр., 187
Бяла	с. Вп,	189
Бяла	с. Сл.,	191
Бяла	вода с.	Пл.,	68,	194 , 200
Бяла	паланка	с.	Сл.,	191
Бяла река с. Шн, 183
Бялата стена м., 186
Бял бряг вис., 32
Бял бряг с. Шн, 183
Бял град м., 182
Бял камък вне., 23
Бяло море, 62
Бялото граднше м., 55, 185
Вавово кале м., 183
Еагиан м., 193
Вадул с. Конст., 203
Вадул лун Исак с., 28, 203
Вадул луп Траян с., 157
Валве кр., 198
Валериана кр., 193
Валнс Домициана кр., 203
Вал ул лун Траян с., 77, 83
Валя Маре дол., 169
Валя Сяка с., 83, 157
Вардата м., 189
Вариана кр., 198
Варна гр., 32, 33, 35, 36, 39, 41. 42, 49, 177, 178, 181, 189, 199, 205
Вариснско езеро, 32
Вароша кв. (Ловеч), 198
Васнлсво с. Тх, 188
Васильево с. Лч, 196, 206
Ведя р., 73
Везенково с. Бс, 182, 188
Велика китайска стена, 124
Велико Търново гр., 12, 61, 190
Велчево с. Лч, 198
Еелчов в., 199
Венчан с. Вн, 180
Венчанско кале м., 180
Веселиново с. Шн, 1.83
Веслец с. Вр., 197
Веспещи с. Олт, 204
Ветрен с. Сс, 180
Ветрен с. СЗ, 191
Ветренска р., 180
Ветрила м., 59
Ветрннцн с. ВТ, 189
Вида възв., 183
Видии гр., 126, 147, 175, 176, 177, 178, 192, 206
Вндраре с. Сф, 196
Византия, 15, 16, 18, 19, 26, 27, 28, 29, 39, 42. 50, 61, 62, 64 , 65, 95, 109, 121, 122, 123, 173
Вннаград вж. Кулата 193
Внница кв. (Варна), 181
Виннца с, Шп, 148, 182
Винов калесн м., 185
Внсока поляна м., 188
Висока поляна с. Шп, 180
Внсоката лнвада вж. Градът
Вит р., 10, 12, 194
Внтата стена м., 190
Внтння пр., 199
Вишня с. Бс, 185
Вншовград с. ВТ, 189
Владнмиросото м., 194
Владнмнровци с. Рз, 133, 134, 141, 200
Владислав с. ВТ, 187
Вл ахни с. Конст., 203
Влахня, 20
Блашка низина, 21
Воден с, Рз, 203
Войвода с. Шн, 15, 182
Войннка с. Вд, 195
Всйннково с. Тх, 188
Войнмца с. Вд, 193
Войново с. Сс, 187
Волжка България, 124, 125
Врабците с. Гб, 190
Врана р., 184
В раин кон с. Тщ, 187
Вратинско ез.» 68
Вратнца кр., 197
Братнин пр,, 10 11, 61, 191
Вратцата м„ 197
Враца гр., 177, 197, 198
Врачеш с. Сф, 59
Вресово с. Бс, 184
Връв с. Вд, 193
Вълнарн с. Шн, 101, 104, 107, 119, 120, 200
Вълчн дол м., 57
Вълчни с. Бс, 188
Върбаново с. Гб, 190
Върбица гр., 182, 183
Върбншка пл., 11, 59
Върбишкн нр., 11
Върбово с. Вд, 195
Върдуп с. Тщ, 184
Въртоп с, Горж, 202
Габаре с. Бр., 65, 193, 197, 200
Габер с. Тх, 188
Габрово гр., 12, 190
Гавраилоно с. Сл., 191
Гаврил Геново с. Мх, 196
Гаганица с. Мх, 196
Гагово с. Тщ, 185, 187
Галата (нос), 205
Галата с. Вн, 177. 205
Галатнн с. Вр., 205
Галацки вал, 29, 205
Гарван дол м., 195
Гарван с. Сс. 113, 181
Гарван с. Тул., 203
Геленджик м., 200
Генерал Калтарджново с. Вн, 187
Георги Дамяпово с. Мх, 196
Георгиевски канал, 21
Георги Трайков гр., 187
Гернл град вж. Гернловско градище
Гернловско градище м.» 182
Герме земл. укр., 116
Герме м., 184, 185
Герме банр възв., 77, 87, 157
Герме кая м.» 185
Гермелн земл. укр., 203
Гермето вж. Маркова преграда
Геново кв. (Разград), 117, 186
Гнген с. Пл., 194
Гнздар с., 116
Гиздарсщн с. Конст., 203
Глоговец вис., 59
Глодени с. Горж, 202
Гложене с. Лч. 196
Глушник с. Сл., 188
Говежда с. Мх, 196
Големаново кале м., 195
Голеш с. Сс, 188
Голнца с. Вн, 59, 199
Голое кр., 182
Голтина ез., 116
Голче вис., 61, 62, 201
Голяма кания м., 185
Голяма река р., 61
Голям Бялград вис., 183
Голям град м., 198
Голям землей вал, 27, 77, 78, 83, 84, 85, 87, 89, 91, 92, 95, 123, 125, 153, 155, 157, 159, 165, 169, 172
Голям извор с. Рз, 202
Голям© бул о м., 180
Голямо граднще м., 196
Голямо Елеме вне., 180
Голямо кале земл. укр., 23, 25, 26, 205
Голямо	нале	м.,	182, 195
Голямо	кале	вж. Вннов	калесн
Голямо	кале	вж.	Градище	187
Голямо	Ново	с.	Тш, 181
Голям Острец в., 197
Голям Хисар м., 183
217
Горановско кале м., 195
Горицас. Бс, 187
Горица с. Тщ, 192
Горна Бешовица с. Вр., 198
Горненски град вж. Градът 191
Горни Лом с. Вд, 195
Горни Страдини м . 182
Горни Цибър с. Мх, 196
Горно Александрово с. Сл., 188
Горно градище м., 191
Горски горек Тръмбеш с. ВТ, 187
Горско Косово с. ВТ, 189
|Горско Сливово с. Лч, 193, 198
Горталово с. Пл., 194
Гостилнца р., 65
Гостилнца с. Гб, 190
Госпшя с. Лч, 198
Града м„ 184, 189, 190, 191, 196, 199
Градежница с. Лч, 196
Градец с. Сл., 183
Градешиица с. Вр., 196
Градешница вж. Граднтцица, Градишка могила м.
Градишкн венец м.. 196
I Градишкн камък м., 196
Градище м..	182,	183,	185,	187,	189,	190,
191, 192.	193,	194,	195,	196,	197.	198
Градище с.	Гб,	190
Градище с.	Пл.,	194
Градище вж. Калето 194
Градище вж. Черного градище
Градище вж. Калето
Градище дюзю м., 180
(Градище маластнр м., 184
|градищица м.» 191, 192
Граднщка могнла вж. Граднщица
Граднщна усойпа м.. 189
Градница с. Гб. 190
Градо м., 195
Градовете м., 192
Граннтово с. Вд, 193
Грациана кр., 203
Гребенец вис., 183, 188
Гребенец пл., 11
Гресия с. Тел., 202
Гроздей с. Бс, 188
Гроздьово с. Вн, 187
Гръцки ДОЛ м., 57
Гряка ез., 73, 204
Гулица с. Вн, 185
Гулишка пл., 185
Гуляпци с. Пл., 194
Гура Гермелелор м-, 77, 91, 153
Гургой м.. 25, 205
Гърличиу с. Конст., 203
Гърчииово с. Тщ, 185
Гьоз тепе вис., 185
Гьока с. Олт, 202
Поргево гр., 73, 177, 205
Гюргич с. Вд, 195
Гюре бахча вж. Кале, 180
Гяур Хисарлък м., 183
Дакия, ги; тз
Дамийска махала, 192
Дамнали хисар м., 180
Дамяново с. Гб, 197
Дарбоаз м., 187
Двете колелета вж. Хисара, 190
Днойница р., 44, 49, 55, 199
Дебелец в., 59
Дебелец с. ВТ, 189
Дебели рът с. ВТ, 189
Деболт с. Бс, 62. 71, 200
Дебнево с. Лч, 198
Дсбрене с. Тх. 188
Дсвелт кр., 62. 61, 65
Девинцн с. Пл., 191
Девнснско ез.. 42
Девня кр., 181
Девня гр., 181
Дединиц с. ВТ. 189
Деков с. Пл., 68, 200
Демир боба теке м-. 181
Демир капля м.. 57, 183
Демир калия вж. м. Япаджик
Демир хан м , 188
Дервент м., 202
Деряншка могила, 61
Дере-Азлъ р., 192
Деревни м., 206
Дере кале вж. Буюк капе
Дерманци с. Лч, 197
Дернен дере р., 57, 184
Дормен кулак вж. Деревни
Дес а с. Долж, 201
Джанавар тепе м., 41
Джевнзлн бунар м.» 191
Джннн банр м., 205
Джин кале м., 185
Джуглата м.» 192
Дива Слатина с. Мх, 196
Дивдядово кв. (Шумен), 188
Дикилнташ м., 181
Днмитьр Гансво с. Тх, 181
Днмовци с. СЗ, 191
Днмум кр., 8, 10, 68, 194
Динея вж. Адина
Диногеция кр., 8, 203
Дионисополнс кр., 206
Дискодуратера кр., 190
Днепър р., 21
Дисстър р., 21, 29 , 74, 123
Добра поляна с. Бс, 184
Добревци с. Лч, 196
Добри дол с. Мх, 196
Добри дял с. ВТ, 189
Добрин с. Тх, 181
Доброван с. Бс, 185
Добродан с. Лч, 199
Добруджа, 13, 15, 16, 22, 28, 78, 92, 114,
116. 123, 144, 152, 172, 174, 176, 177
Добруджанско плато, 13
Долсн Думав, 10, 74
Долей кайряк м.., 187
“долей с; пц, isz
Долина с. Тх, 137, 145, 201
Долище с. Вн, 187
Долна Кабда с. Тщ, 189
Долна Мнзия, 8, 9, 15
Долна Оряховица с. ВТ, 189
Долиенски град м., 192
Долин Бадине. Вр., 193
Долин Луковит с. Пл., 194
Долин Страдинн м-, 182
Долния боаз (пролом), 189
Долно Градище м., 62, 194, 200
Долно Изворово с. СЗ, 191
Долно кале м., 193
Долио Линево с. Мх, 196
Долно Оризово с. Мх, 196
Долно Ряхово с. Со, 181
Долио Церово с. Бл., 152
Долошман (нос), 203, 206
Доляпо м., 186
Домняска ез., 116
Домуз кочина м., 199
Домузчи дамаяси м.» 201
Дон р., 120
Дориопес кр., 193
Доробанцул (гара), 77, 87, 155
Доростол кр., 197
Дортикум кр., 10, 15
Драгана с. Лч, 197
Драгапещи с., 73, 202
Драганица с. Мх. 196
Драгаиовец с. Тщ, 182, 205
Драганово с. ВТ, 187, 189
Драгоево с. Шн, 182, 199
Драгоша м., 183
Драката м., 187
Драяна де Сус с. Муит., 202
Дрен м., 194'
Дренака м., 206
Дренска р., 189
Дрнново с. Тш, 181
Дробета кр.. 201
Дроила с. Бс, 185
Дръстър кр., 18, 104, 134, 147, 178, 197
Дряновски манастир, 190, 197
Дувааджиларско кале м., 205
Дунав р., 7, 8, 9. 10, 14, 16, 19, 20, 21, 22, 27, 28, 29, 30, 32, 41, 49. 65, 67, 68. 71. 73, 74 . 77. 91, 95, 103, 104, 109, 112, 113, 115, 116, 118, 120, 122, 123, 125, 131, 134, 145, 147, 153, 165, 169, 173, 176, 177, 178, 180, 181
Дунавацул де Жос с. Тул., 203
Дуиавацул де Сус с. Тул., 203
Дунавец с. Сс, 101, 109', 110, 112, 118, 119, 120, 200
Дунавецка р., 109
Дуиавска България, 42, 123 125
Дуиавска раввина, 12, 13
Дунавци с. Вд, 193
Дунаренн с. Конст., 203
Дурбалийски кидик м., 59
Дуросторум Кр., б, 1U. Г2б, 197
Душнлница р., 68
Дъени с. Тул , 203
Дългата поляна м., 182
Дьлгоделци с. Мх, 68, 200
Дъскотна с. Бс, 184
Дюзда м.. 199
Дюлсво с. Бс, 183
Дюлино с. Бс, 53, 185
Дюлински пр., 178
Дядови пиви м., 55
Дядо Жекова чешма м., 181
Дядо Новаково кале м., 197
Дялул Карпеидулуи вж. Скрипка
Дялул маре вис., 23
Евксиноград м.. 205
Европа, 9
Егисус кр., 10, 203
Езерово с. Вн, 192
Езсрчс с. Рз. 206
Елена гр., 61, 189
Елешница р., 11. 14, 55, 59, 185
Елнклниа м., 190
Елисейиа с. Вр., 198
Еловица с. Мх, 196
Емеи с. ВТ, 190
Емине (нос), 49, 191
Еминска пл., 55. 185
Емона кр. 177, 191
Енина с. СЗ, 191
Енисала с. Тул.. 203
Еношещи с. Олт., 202
Ерден с. Мх, 196
Ерите кр., 9, 42, 182
Еркссия вал. 3, 4. 18, 19. 61, 64, 65, 68,
71, 73, 109, 1
Еркесия вж. Карису кале
Еркеснята м., 59, 183, 199, 201
Еркечко градище еж. Козичинско градище
Есалък кале м., 181
Ески Дуран мол табия м.,83
Ескус кр., 8, 9. 14, 67, 194
Етрополе гр., 57
Етрополска баба в., 199
Етрополска пл.. 57
Желъд с. Шн, 184
Жеравна с. Сл., 59, 61
Жибла с. Въл.» 202
Живково с. Гб, 197
Жидава с., 202
Жижила с. Тул., 116, 203
Житница с. Тх, 188
Жнтнншка р., 189
Жиу р., 73
Журиловка с., 7, 29, 115, 203, 206
Завэлул с. Долж, 201
Завет гр., 133, 137, 181, 201
Завойско кале вж. Завоя
Завоя м.. 183
3 агоре, 64
219
Загория, 59
Заград м-. 199
Займ с., 74
Залпада кр., 181
Замфирово с. Мх, 68, 196
Заладна България, 20, 74
Запидариоп кр., 195
Зараево с. Тщ, 187
Зараевски вис., 185
Захари Стоянопо с. Тщ. 186
Заяковеи м., 195
3 сеч лица хижа, 187
Зверино с. Вр., 197
Здравковеи с. Гб, 190
Зелена морава с. Тщ, 61, 67, 201, 206
Зеленич м., 184
Зетнокурту кр., 193
Златар с. Ши, 182
Злата рина гр., 189
Златарица с. Вр., 197
Златаришка р., 189
Златаришко градище м., 197
Златин с. Тх, |88
Змийска канара ы., 194
Зъбът м., 190
Ибида кр., 203
Ивапнли с. Гб, 190
Иваново кале вж. Виион калеси
Иврннес с., 89
Иглнка с. Гб, 190
Иглица ез., 203
Игнатица с. Вр., 197
Извоареле с. Ко ист.
Извоареле с. Мех., 201, 202
Извориик с. Вн, 137, 145, 144, 201
Изворул Фрумос с. Мех., 201
Източна България, 3
Източна Стара пл., 11
Имането м., 191, 197
Иракли (нос), 205
Ири асар м., 201
Ири дере р., 137
Исакча гр., 21, 206
Исар калеси м., 184
Исбашещи с. Ард., 202
Искър р., 12, 13, 15, 16, 65. 117
Искърски пролом, 12
Ислаз с. Тел., 202
Истрия кр., 9, 14, 203
Истрня с. Конст., 7, 29, 115, 203
Исгър р., 21
Йонещи Говорин с. Въл., 202
Йон Корвин с. Коне г., 203
Кабаюк възв., 95, 101, 118, 120, 123, 200
Каварва гр., 7, 177, 188, 206
Кавказ пл., 124, 128
Кадийска чешма м., 11
Кадън бунар м., 187
Козяк вж. Исар калеси
Казадатията м., 181
Казачево с. Лч, 199
Казашки колибн вж. Маркова преграда
Казашко градище вж. Содолско градище
Кайлъка ы., 195
Кайракта кале м-, 184
Калакоч дере р., 185, 186
Калакоч кале м., 185
Калазнс кр., 9, 204
Кале (Калето) м., 180, 181, 183, 184, 187,
188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195,
196, 197, 198, 199, 200, 201, 202, 205, 206
Кале вж. Драката
Кале вж. Кула
Кале Айни м., 184
Кале баир м., 180, 181, 198
1<але бурун м., 192
Кале герме м., 185
Кале гюзелджсалан м., 206
Кале Димитрове м., 181
Кале дюзю м., 180, 205
Кале Дяково м., 186
1<але ери м., 183, 200
Кале ери чакмаклъ м., 206
Калейца с. Лч, 199
Кале Кайиарджа м., 185
Кале маара (пещера), 141
Кале Маринчова локва м.» 182
Кале махала м.» 196
Кале на мерата м., 186
Кале сърта ы., 181
Калета га м., 187
Калето вж. Горно градище
Калето вж. Домуз кочина
Калето вж. Дюзда
Калето вж. Крушака
Калето вж. Куручешме
Калето вж. Кючук хисар
Калето вж. Преслаиа
Калето вж. Скалата
Калето въз кучките м., 182
Калето на дядови усои м., 190
Калечково кале м., 198
Калиакра кр., 177, 188
Калиакра (нос), 177, 188
Калива м., 189
Калиманци с. Вн, 181
Калоянка м., 191
Калугер дере м., 189
Калугсрица м., 193
Кальова вж. Калива
Калита м., 191
Камарата м., 19!
Камбурово с. Тщ, 184
Камен с. ВТ, 190
Камен с. Тх, 188
Камепар с. Рз, 206
Камен бряг с. Тх, 182
Каменем вал, 19, 77,78,89, 91, 152, 155,
157, 159, 160, 165, 169, 172, 173. 174,
175. 176, 204, 206
Каменец с. Пл., 194
Каменица р., 101
220
Камснна Рикса с. Мл, 196
Камено поле с. Вр., 198
Кампулунг-Муечсл гр.. 202
Камчййска пл.. 53. 55.
Камчия р., 10. 11, 42, 44, 45, 55, 107.
182, 184, 199
Камъка м., 197, 198
Кана гьол р., 131, 133, 182
Канара дере вж. Каменица
Канарата м., 189
Канаянка вж. Калоянка
Канлня с. Копст.. 116, 202
Кань кале м., 183
Капидава кр., 8. 145, 147, 203. 206
Капитан Димитриево с. Тх, 188
Капу банр възв., 184
Капу кале м., 187
Канул делулуи вис., 116
Караашлик кале м., 184
Кара бурун вис., 180
Каравельово с. Бс, 184, 185
Кар ад а а кале м., 183
Карадемирско кале. вж. Текенлибуруп хне ар
Караджов град м., 183
Караибил с., Тул., 206
Карапдила м., 191
Карасу (долина), 29. 30, 77, 95, 153, 157, 16о
Карасу кале м., 183
Караш с. Вр., 193
Кардам с. Тщ, 187, 192
Карлово гр., 5
Карлуково с. Лч. 199
Кярнобатгр., 57, 97, 103, 109, 118, 120, 185
Карнобатски възв., 62
Карнобатско поле, 109
Карпобатскн пр., 11
Карнатн пл., 8, 9, 21, 32, 73. 126, 147
Карсиум кр., 203
Картал кале м., 134, 201
Карякдере р., 184
Касаба йол (път), 57
Кастелу с., 87
Кастра Мартис кр., 193
Кастра нова кр., 202
Кастра Траяна кр., 202
Катагово в., 191
Катранджика вж. Майера
Катунец с. Л , 197
Каяджик м., 188
Квнптодимум кр., 8, 194
Кемер кале м., 198
Керемис м., 185
Кесарево с. ВТ, 190
Кееме кая хисар, вж. Текенлибуруп хисар
Ксстрнч кале вж. Хачука
Кидика м., 201
Килер баир м., 200
Килифарево гр. 190, 205
Килифаревски манастир, 205
Кипилово с. Сл, 11, 61, 67, 184. 189
Кипра с. Вн, 181
Киричен банр м , 18-5
Киркъещн с., 74
Кирчана вж. Кпричсн банр
Кирчево с. Лч, 196
Киген с. Вн. 180
Кичера м., 196
Кишишлнк вж. Акверан, 184
Кладонии с. Тх, 95. 101, 103. 104, 110, 118, 120, 121, 133, 200
Кладоруб с. Вд, 193
К чанов с., 73
К*поч с., 18, 152
К нежа гр., 67
Ковачевец с. Тщ, 181
Когълпик р., 74
Коджа кале м.. 186. 187
Коджа капу м.. 184
Кожличка в., 196
Кожух арско кале м., 195
Козаревска утищпца р , 191
Козон кр . 181
Козичино с. Бе, 55, 185. 205
Козичинско градище вж. Мачкото градище
Козлодуй гр., 67, 193, 200
Козлодуйска р., 67
Козница p.F 196
Козница с. Бс. 14, 53. 55. 185
Кознишко кале м., 185
Козяк кр., 184. 189
Козя река р., 57
Конловци с. Пл.. 194
Койнаре с. Вр.. 193
Кончина мука в.. 196
Кокил тепеси м., 180
Кокирлени с. Копст., 27, 77, 89. 91. 204
Кокирленско ез., 169
Кокошул (манастир). 83
Колишница р., 191
Комарове в ж. Лозарево
Комбустика кр., 193
Комунари с. Вн, 187
Конаре с. СЗ, 191
Крнарска у.чнщица р., 191
Копдук 'вж. Сасък
Копстаитиаиа кр.. 203
Константиново с. Вн. 187
Константино пол гр., 9, 12, 18
Констапна гр., 27, 28, 77, 78, 155. 157, 203, 204
Констанция кр., 61, 64, 150. 153
Копиловцн с. Мх, 196
Копрнвец с. Ре, 185
Колъчени с. Въл., 202
Коритен град м.» 198
Кормяиско с. Гб, 190
Косталево с. Вр., 198
Костанденец с. Рз, 186
Костел с. ВТ, 189
Костен с. Бс, 188
Костеиа река с. Ши, 188
Котел гр., 11. 57, 59, 61, 62, 183, 181, 189, 199, 201
221
Котлспскн пр., 11, 57. 67, 178
Котлешннца р., И, 57, 61, 199
Кочово с. Шн, 180
Кошава с. Вд, 192
Кошарнна с. Бс, 185
Краводер с. Вр.. 193
Крайова гр., 73, 201
Крамолип с. Гб, 190
Кралеа кр., 197
Крапево с. Тх. 32, 197. 199. 205
Краисвска р.. 32. 199
Красен с. Рс, 186
Крачан м., 188
Крачимир с. Вд. 195
Крепостта м., 199
Крепча с. Тщ. 185, 186
Крепча кале м., 187
Крепчснско кале м., 186
Крива река р., 101, 137
Крива река вж. Ирн дере
Кривград м., 193
Кривима м., 180
Кривима с. Рс, 181
Кривнца р.. 181
Кривишио кале м., 186
Крнвня с. Рз. 186
Криводол с. Вр., 198
Криков р., 74, 201
Крумово кале м., 184
Крумовско кале вж. Трнте воденпци
Крушака м., 194
Крушака вж. Калето, 194
Крушуна с. Лч, 199
Крън с. СЗ, 192
Кръста м, 61. 201
Кръстец м., 192
Кръстота м., 181
Кудрет кале вж. Паунов камък
Куза м., 188
Кузовете вж. Куза
Куклята м., 183, 186
Куклите м., 197
Кулата в., 196, 197
Кула гр.. 193
Кула (fcv.naia) м., 185, 189, 193, 190,
197, 198
Куклите м.. 197
Кулата вж. Сарая
Кумина в., 205
Куна кралива вж. Граднщето, 193
Кунино с. Вр., 193
Куной кр., 193
Купена вне., 205
Ку рви н град м., еж. Руспу хне ар
Куртбупарска кр., 191
Курт кале м,, 184
Куручешме м., 188
Куршумлиите м., 200
Кус с, Шн. 101
Куш боклу ташн вж. Калето, 192
Кушбунарска вж. Куртбунарска
Къз алан вне., 192
Кьйнепи мари с. Въл.. 202
Кълпово с. Шп, 183
Кътупеле с. Горж, 201
Къшлас., 123
Къчиулатещи с. Долж., 202
Кюпру-алан м., 201
Кюстепджа гр., 19
Кючук гьол м., 181
Кючук кале м., 181, 183, 186, 200
Кючук хисар м., 180
Кючук чешме м-, 182
Лазар Стапено с. Лч. 197
Лалева канара м.. 197
Ласкар с. Пл., 194
Латински град вж. Мнлкманица
Латипско кале м., 192
Ла Чиуга м., 198
Лева р., 198
Ленково с. Пл.. 194
Леоно гр-, 74 . 201
Лес ид реп с. Лч, 196, 199
Лесника кале м., 182
Лескар м., 195
Лесков връх вне., 196
Лесковец с. Вр., 198
Лесковец с. Мх, 196
Лескове ко кале м., 198
Лесура с. Вр., 205
Лехчсво с. Мх. 195
Лик с. Вр.. 198
Лнлячс с. Вр., 193
Лимес Алутанус, 8, 73,
Лнмес Трапеалутанус 8, 73, 74
Липов дол вж. Гръцки дол
Лиса пл., 61
Лиен връх с. Шн, 180
Лпшко градище вж. Градище, 198
Лнщава с. Долж, 202
Ловеч гр., 9, 177, 178, 198
Лозарсво с. Бс, 182
Лозеисц с. Тх, 181
Лозенсц с. Ям., 182, 183
Лом гр.. 67, 177, 196, 200
Лом р., 13, 15, 16
Ломен с. Лч, 197
Ломски вал, 67, 68, 200
Лонгоз (долина). 44
Лопатннско кале м., 193
Лопушапска река р., 184
Лопушапскн пр., 178
Лопушпа с. Вн. 184
Луда Камчия р., 184, 185
Лудогорис, 177
Лудогорско плато, 13, 16
Лункавица с. Тул., 203
Луцериариа кр., 194
Любеново с. Хс, 148, 152, 153
Люлин с. Ям., 19, 62, 64, 199
Люляково с. Бс, 182
Люляните м., 190
Люгнброд с. Вр. 198
222
Маарата м., 109
Мага реши и токове м., 189
Мадара с. Шн, 9, 39, 180
Мадарско плато, 13
Майера м., 180
Маймун баир вис., 67, 200
Македония, 50
Макролнвада кр., 61
Л1акрополис кр., 205
Малаещи с. Мунт., 202
Малдак вж. Тутракаиски вал
Малка Жслязна с. Лч, 196
Малка Скития, 30
Малката капия м., 185
Малки Лом р., 186
Малко герме вал, 55, 199
Мал ко Елеме вис., 180
Малко кале м., 25, 182. 187, 195, 205
Мал кото градище м., 182, 185
Мял тепе м., 188
Мялък град м.. 198
Мялък земтен вал, 19. 27, 28, 29, 30 32,
77, 91, 92, 155, 203
Малък Поровец с. Рз, 206
Мячък Преславец с. Сс, 103, 104. НО
113, !37, 141, 145, 175, 181, 201, 205
Мяиэстира м., 61. 186, 192, 195
Манастир вж. Кале 180
Манастира вж. Руската
Манастиря на Маркова могила м., 19-1
Манастирище с. Вр., 67
Манастирекн възв., 62, 64
Мангал и я гр., 201
Мапдра дере р_, 191
Мапдра кале м., 181
Мацдреиско ез., 62. 199
Манолич с. Бс, 182
Манолово с. СЗ. 192
Маноя с. Гб, 197
Маиушевцн с. Тщ, 206
А1арагидик вж. Русалийски пр., 192
Марат р., 183
Марат калесн м., вж. Марианско градище
Марашки пр., 182
Марианско градище м.. 182
Маринино градище. м. 191
Марино градище вж. Маринино градище
Марничова локвэ м-, 182
Марина р., 3, 61, 199
Маркелн кр., 62, 109, 185
Макреш с. Вд, 195
Маркова преграда м.. 184
Маркови прегради м.. 183
Марковица м., 191
Марлепско кале м., 197
Марна кале м., 182
Мартен с. Рс, 181
Мартиново с. Мх, 196
Марцнаполол кр., 9, 39, 181
Материна вис., 198
Махмудия с. Тул., 203
Мачип гр., 116, 203
Мсдгеп с. Сл., П. 183, 187
Медеи а вис., 185
Медея (тара), 77, 78. 155
Меджидия гр., 77, 89, 157
Мелюнс с. Гб, 191
Между Саирите м., 194
Мездра гр., 193
Мейдапкьой с. Тул., 23
Мелта кр., 9
Мерляп с., 116
Мссемврия кр , 39, 41. 64, 192
Методнево с. Шн. 188
Мечка с. Рс. 181
Мизня, 29, 39, 12{, 122
Миг.ре с. Лч, 197, 199
Милздиновцн с. Тщ, 181
Мнлеопа, 64
Милин камък ч , 205
Мил ч ман иц а м., 195
Мнвдя с. ВТ, 189
Минерал ни бани с. Хс, 148. 150, 152
Мирча г’ода с. Конст., 160
Мирта года с. Конст.. 174, 203
Мирчова стока м., 59
Мирчсва чука вис., 59
Митровци с. Мх. 196
Михай Витя?* г с.. Тул.. 206
Мяхайлснград гр., 67. 195
Михнева могнла м.. 189
Могила с. Шп, 180
Могнла вж. Юджек
Мс гнлите м , 55, 199
Момнна дупка м., 191
Моми на кр., м., 190
Момип двор вж. Каратаа кале .Момино кале вж. Канъ кале Мортагоново с. Рз, 206 Монтана кр., 9, 12, 65, 195 Моф лени гр., 201
Мош опря (могила). 89, 91
Мрежичко с. Бс, 189
Мрътвината вж. Граднщето, 193
Музаит с. Конст.. 203
Музаит вж. Мерлян .Мунтения, обл., 8, 74 Мурджа вис., 59
Мурнгьол с. Тул.. 203
МуРфатлар гр.. 78, 83. 157
Муселнево с. Пл., 194
Мусслиевска махала м., 194
Мухалинско кале м.. 180
Мылиж м., 187. 191, 192
Мърляи сз., 116
Мърчево с. Мх, 195
Мърчевско кале м., 195
Мътница м., 198
Мътница с. Шн, 118
Мътнишки манастир. 198
Мюхлюз кале м., 187
Надър с. Бс, 184
223
Невестино с. Бс, 188
Нсвиш м-, 206
Невша с- Вн, 180
Немой дере м., 182
Неново с. Вн, 180
Неновско кале м., 180
Непнрче вне., 196
Несебър гр., 5, 11, 192
Несебър кр.. 192
Ниазларско герме прегр. ст., bo,
Нигрнннапа-Каидндиана кр., 113, 181
Николаевка с. Вн, 182
Николаево с. СЗ, 191
Пикопол гр., 194
Никоиил кр., 177, 191
Никополис ад Иструм кр., 9, 190
Ннкулицел с. Тул., 21, 22, 23, 25, 26,
27, 28, 30, 115', 121, 205
Никулнцелска котл., 23
Никулииелски лагер, 22. 23, 25, 27, 28,
29, 30, 101, 103, 125
Никулиаелско плато, 21, 29
Никюп с. ВТ, 190
Ннсово с. Рс, 186
Нифон с. Тул., 203
Новаково с. Вн, 187
Новачене с. Пл, 194
Нова Черна с. Сс, 71, 77, 124, 175. 181,200
Новград с. Рс, 177. 198
Нове кр.. 8, 73, 190
Новиодунум кр., 8. 26, 206
Нови Лазар гр., 95, 101, 118. 120, 200
Новишко кале м., 199
Ново гробище м.. 187
Ново Каушани с., 74
Новосел с. Шн, 188
Ново село кв. (Сливен), 187
Ново село с. Сл.. 182
Нуфърул с. Тул., 203
Обзор с. Бс. 11, 42, 47, 49, 185, 189. 199
Облучица кр.. 206
Сброчище с. Тх, 188
Овеч кр., 184
Овчага кр., 184
Овчармца р., 62
Овчарово с. Тщ. 205
Овчарово с. Шн, 180
Огоста р., 12, |3, 67, 196, 200
Огравдеи с. Тх, 188
Огъл вж. Онгъл
Одессе кр , 9, 41, 42. 177, 189
ОдпяЖко кале м_, 197
Одрин гр., 18
Одърци с. Тх, 188
Ойнарджа м., 181
Окопала планина земл. укр., 20
Окорш с. Сс, 134. 138,' 141, 176, 201
Олт р. 8, 9, 73, 74. 125, 204
Олтеиия обл., 8, 125
Олтец р., 73
Олтина ез.» 116
Олукли р., 23
Омарчево с. Шн, 126, 131, 14о, 201
Омуркьойско кале м., 181
Омуртаг гр., 11, 184
Онгъл, 20, 21. 29, 30, 77, 116, 123
бногур с. Тх, 188
Онака с. Тщ, 192
Орслските скалн м., 191
Ореховица с. Пл., 195
Орешака ы.» 180
брланто вж. Турско градище
Орлее кале м., 186
Орлнпа м., 183
Ороспу хне ар вж. Руслу хисар
Орсоя с. Мх, 196
Оряхово гр.. 65. 126. 147, 176, 197
Осепово с. Вн, 187
Оснково с. Тщ, 192
Ослеп с. Вр., 197
Османов юрт вне., 55, 199
Осмар с. Шп, 180
Осмарски боаз, 180
Острец вис., 189
Острец	с.	Гб,	197
Острец	с.	СЗ,	192
Остров	с.	Вр.,	65,	193, 200
Остров	Банулуи с.	Мех , 201
Островскн вал, 65 , 67, 74 , 200
Островско кале, 65
Остър меч м.» 206
Осъм р., 10, 12, 194
Осъмско кале м., 195
Отвъллунавска България, 122
Сходен с. Вр., 197, 198
Охрнд с. Мх, 195
Сшане с. Вд, 195
Пайдушко с. Тщ, 184
Палаз пол дереси м-, 83
Паланга м., 200
Палас (гара), 78. 155
Паланиум кр., 194
Палина вис., 42, 44
Палматис кр., 182
Папянр дере р., 44, 49
Паницово с. Бс, 53, 199
Пантелеймон с. Конст., 203
Пантелеймопул де Сус с. Конст., 203
Папуна р., 182
Пап'ратливииа м.» 198
Парнарица кале м., 182
Парулуй вне., 23
Парчовец м., 189
Паунов камък м., 192
Пекки о., 21
Педониана кр., 193
Пелишат с. Пл., 195
Пелово гр., 195
Пенев мост м-. 189
Пепелина с. Рс, 186
Перитепзиум кр., 189
Перишани с. Въл., 202
224
Перник гр., 150
Псруша вж. Перше хисар
Пер чей л ик в., 185
Перше хисар м., 182
Пстко Славейково с. Гб, 197
Пет могили с. Шн, 144, 201
Петре м., 77, 91, 153, 157
Петрич кале м., 184
Петров дол с. Ви, 187
Петровски камък вис., 196
Петърница с. Пл., 195
Печеняга с. Тул., 202, 203
Пилаф топе вж. Града. 184
Пиноаса с. Горж, 202
Пипра м., 195
Пиргово с. Рс, 187
Пиргос кр., 177, 187
Пирей м-, 57
Пиринч тепе, 41
Писаисц с. Рс, 186
Пина Петрей с. Мунт., 202
Плаковски манастир. 189
Планиница с. Бс, 184
Плач идол с. Тх, 188
Плевей гр., 194, 195
Плиска, 4, 19. 25, 27, 39, 42, 50. 95, 98, 101, 103, 104, 107, 116, 117, 118, 119, 120, 123, 126, 128, 131, 134, 141, 144, 147, 148, 174, 176, 200
Плисковско иоле, 30, 42, 95, 103, 104, 122
Плоещ гр., 74, 204
Поарта Алба с., 87, 157,
Побит камък с. Рз. 98, 117, 205, 206
Подвис с. Бс, 134, 182
Подгоре с. Вд, 195
Подлее с. Сс, 137, 138, 141, 176, 200
Подоние, 125
Пожарсво с. Сс, 181
Полковник Чолаково с. Сс, 101, ЮЗ, 107, 118, 200
Полски Тръмбеш гр., 205
Полско Косово с. Рс, 187
Помодианз кр.. 196
Полина с. Сс. 97, 103. 109, 113, 118, 119, 120, 124, 137, 145, 175, 180, 205
Поповски вис., 13
Попрусаиово с. Сс, 187
Пордйм с. Пл., 195
Портитовци с. Мх, 195
Пояиолук вж. Буюк подяпово кале
Превала с. Мх, 196
Преграда вал, 20, 55
Преградата вал, 55, 57, 59, 199
Преградата вж. Кидика
Прелез с. Рз, 200
Преселенци с. Тх. 137, 145, 201
Прсселка с. Шн, 144, 184
Преслав, 4 , 39, 50. 123, 126, 128, 134, 147, 148, 176, 178, 182, 201
Преславецка река р., 113
Прсслапа м., 193
Пречиста м., 190
Прилеп с. Бс, 182
Припора м., 193
Приселци с. Бс, 53, 185, 199
Провадийска река р., 32, 42, 184, 189
Провадийско плато, 13
Провадия гр., 9, 178, 184
Провъртсиика вж. Манастира, 195
Пролаз с. Тщ, 184
Просек м., 199
Проходка (пещера), 199
Прут р., 28, 29, 74, 123. 203, 204
Прутско-Днестровско междуречие, 74
ПуДрия с. Вр., 197
Пуркарени с. Ард., 202
Пусия м., 193
Путинеу с. Тел., 202
Луниной с. Мех., 201
Пушево с. ВТ, 190
Пчелина кале м., 182
Пъкуюл луй Соаре о.. 103, 104, 116, 126,
134, 150, 176, 201, 202
Първомайни с. ВТ, 190
Пържоайа с., 116
Пърлита в., 23
Пятра Рошие вис., 23, 203
Пятра Фрекацей с. Тул., 203
Равиия букак м.. 187
Равня с. Мх, 196
Равяяпско градище м., 196
Рагазулуй м., 23
радачипещи с. Въл.» 202
Радина гора м.,	57
Радинка	с. Сл.,	61,	67,	201
Радовене с. Вр.,	197
Развалаци с. ВТ, 189
Разград	гр., 9,	13, 181,	186
разградски вне., 13
Разделна с. Ви, 184
Разелм ез., 21
разелатец вис.. 191
Разсоха с. ВТ, 189
Раковнца с. Въл., 202
Ракове ко во с. Бс, 53
Рамадан-тарла хасар м., 206
Ранул и кр., 65
Рапниа с. Бс. 185
Расова с. Конст., 116, 169, 203, 206
Расово с. Мх, 68
Раховсц кр., 190
раниария кр., 8, 192
Рашелу с. Тул., 203
Региаиум кр., 193
реметодиас кр., 196
Рспляпа с. Вд, 195
Реселец с. Пл., 194, 195
Реселешки кукли м., 194, 195
Речка с. Олт, 202
Рибарци ы., 184
Рибен с. Пл., 194
рибнне м., 195
Римско кале м., 183
Ритлите м., 198
15. Староб'нлгарски укрепления—
225
Риш С. Шн, 57 . 59. 61. 95, 103, 107, 109, 118. 120, 134, 173, 182. 200. 205
Ришки пр., П. 57 . 95. 103, 109, 178, 199
Рогачева стена м., 189
Рогачсво с. Тх, 188
Родопи п.п.. 50, 65
Роман гр., 197
Романова крепост м., 197
Ромула кр.. 202
Рошиори до Вече с. Тел., 202
Рояк с. В.ч, 187
Руеи с. Тщ. 187
Ружинни с. Вд, 195
Ружица с. Шн, 98, 103, 104, 120, 131, ’200
Руйпо с. Сс, 137, 138, 141. 113. 176, 201
Рук ар с. Ард., 202
Румели кале вж. Асар кале
Румъния, 32
Рупча с. Бс, 182
Рупчос калеси вж. Руспу хисар
Русалийски пр., 5. 12, '192
Русалка (курорт), 188
Русе гр., 117, 177, 178, 181
Русенски Лом р.. 13, 16, 178, 186
Русндава кр., 202
Руска Вачнлор м., 73
Руската м., 195
Русокастренска река р., 62
Русокастро с., 18
Руспу хисар м., 182
Русчук капусу, 33
Ръкари с. Дол ж, 201
Ръул Вадулуй с. Въл., 202
Ряката м., 192
Ряхово кр., 197
Ря\ово с. Рс. 181
Садика с. Тш, 186
Садовец с. Пл., 194. 195
Садово с. Сл., 11, 183
Садовска преграда м_, 183
Садовско кале м., 183, 195
Саде веко кале вж. Студеней
Сазлийка р., 62
Съзлъ гьол м., 187
Сакар възв., 64
Сакар-тащ кале м_, j 83
Салзовия кр., 203
Салкуна с., 74
Самогоно с. Ви, 187
Самуил с. Рз, 206
Самуилова кр., 152
Сапата де Жос с. Ард. 202
Сара гьол де Дял с. Тул. ~203
Саралъка м., 187
Сарата р., 74
Сарая м., 197
Сарая вж. Манастира, 195
Саркел кр., 147
Саръ чала вис., 184
Сасък ез., 28, 203
Сату ноу с. Копст., 202
Свал сник с. Рс, 186
Свети Атанас (нос), 49, 189
Счета Иван Рилски (манастир), 196
Свети Илия в., 205
Сгстиилпйски възв.. 62, 64
Свети Никола с. Тх, 188
Свети Я ни (лее), 205
Свешари с. Рз, 181
Свищов гр., 177, 190, 198
Севере» бесарабски вал, 74, 123, 204
Северен Кавказ 124, 125
Северин яр., 201
Северна България, 9
Северна Добруджа. 3, 7, 19, 21, 29, 30,
95, 116 121, 173
Северна Новакова бразда, 73, 20-1
Севевио Пример поморие. 128
Ссверозападна България, 7, 173, 174
Северозападно Причерноморис, 7. 123
Североилточна България, 15, 29, 41, 120,
128, 152, 173, 174
Севлнево гр., 191
Седларево с. Сл., 183
Ссймени Мари с. Ко ист., 116, 202, 203
Сексагннта-Приста кр.. 8, 181
Сек уриск а кр.. 194
Сслановци с. Вр., 193
Селище м.. 19-1, 198
Сслци с. СЗ, 191
Ссново с. Рс. 186
Сенокос р., 189
Сербещи с. Гал., 29, 205
Серднка кр., 175
Серст р., 8, 28. 29, 205
Сеслав с. Рз, 206
Сечена скала вж. Аджамка
Сиврикос кале м., 180
Сиврн тепе м., 180, 182
Силистра гр., 103. 104, 115, 148, 175,
176. 178, 197
Сиысоновград гр., 64, 150, 153, 199
Синаговци с. Вд, 193
Син град калеси м., 186
Сииешко градище вж. Градище, 185
Сини вир (карисра), 59
Сините камъни вис., 12, 183, 191, 205
Снное с. Конст., 7, 29, 115, 203
Синьо бърдо с. Вр., 193
Снраково с. Вр.. 193
Сираково с. Тх, 188
Скала с. Бс. 183
Скала с. Сс. 126, 133, 182
Скалата м.. 193
Скалица с. Ям., 62
Сксля Клад овей с., 201
Скития, 8, 9, 15
Скобелеве с. СЗ, 192
Скрипка в., 22
Скът р., 12, 65
Слава Руса с. Тул., 203
Сдавейково с. Вй, 180
226

С?лапски с. Олт. 20Й
Славната вж. Сламата
Саама! а м., 188
Слатина с. Лч. 193
Сливок с. Лч, 199
Слнвсн гр.. И, 12. 183, 184, 187, 191, 205
СЧИВСНСКИ пр., 11
Слон с., 126, 147. 198
Слънчойоц с. Тщ. 184
Смоляновци с. Мх, 196
Слочан с. Лч, 199
Смочено с. Бс. 182
Смчдоео гр., 182
Свежина с. Вн. 180
Снягово с. Бс. 181
Содслско градище м., 182
Созопол гр., 64, 65
Соколарци с. Сл., 205
Соколов връх м., 197
Соколово с. Лч, 193
Сомовит с. Пл., 194
Сопот с. Лч, 196
Систра кр., 197
Сстнря с. Сл., 183
Софрсниево с. Вр., 198
Спасено вал, 20, 55, 57, 59, 199
Сприпчепата с., 73
Средеп град 198
Средец кр.. 178
Средецка река р., 62
Средина с. Тх, 188
Средище с. Сс, 131, 133, 134, 137, 138 176, 201
Средня Азия, 128
Средне село с. В и, 187
Ставерци с. Пл., 117, 194, 200
Станко р., 23
Стан с. Шн. 95. 101, 103, 123, 180, 200
Стана (плато), 101, 180
Станево с. Мх, 196
Стара пл., 4, 5. 7. 9, 12. 13, 15, 16, 19, 30, 32, 39 , 42 , 50, 57 , 59. 61, 65, 122, 148, 152, 173, 174, 175, 176, 178
Стара река р., 61
Стара река с. Сл., 185
Староиатица с. Вд, 193
Старо село с. Вр., 198
Старо село с. Сс, 71, 73, 200
Старсселци с. Пл., 195
Старото манастирище вж. Калето, 205
Стеврек с. Тщ, 61, 188, 201
Стефанове с. Лч, 194
Стидовско градище м.. 183
Стовцн вис., 196
Стоенчова чука вне., 59
Столниченн с. Въл., 202
Столът с. Гб, 197
Сторгозия кр., 9, 194
Стража в., 23
Стража (плато), 197
Стража с. Конст., 203
Стража вж. Градище дюзю
Стражица гр., 187
Стражница вж. Калето, 235
Странджа пл., 64
Стрелци с. Сл.. 189
Стринава м., 190
Струив дол с. Вд, 195
Струпец с. Вр., 198
Струя с. Бс. 184
Стряма р., 177
Студенсц м., 195
Стъклсн м., 190
Стълпищс в ж. Дикнлнташ
стърмсн с. Рс. 95, 109, 117, 119. 120 200
Суворове с. Ви, 187
Сукидава кр., 10
Султанцн с. Вн, 189
Супра Довуерн вне., 23
Сухнндол гр.*, 190
0ьмботин с. Въл., 202
(ЗЪрбия, 20
(тьрта м.. 185
(тьрта кале вж. Кючук кале
Съчелул с. Горж, 202
рабня м., 184, 200
Таламониум кр., 203
•ратар бунар гр., 28
Тауклимаи (залив), 188
Таукчи топе м., 59
Таш герме прегр. ст., 153
Ташлъка м., 189
Ташлък дере р., 191
Ташлъ тепе вис., 44
Таштукат м.. 206
Таш хисар вж. Калето, 184
Твърднца гр., 191
Твърдншки пр., 12
Тетра кр., 181
Текенлибурун хисар м., 182
Тслнш с. Пл., 195
Темпл ум Йовис кр., 9, 11, 49, 185
Тепево с. Ям., 62
Тепе гьоз вне., 188
Терзийско с. Бс, 183
Терзийско с. Лч, 199
Тестеджнйска р. вж. Житнншка
Тетевен гр., 196
Тетово с. Рз, 205, 206
Тиа Маре с. Олт, 202
Типченица с. Вр., 198
Тирис кр., 188
Титещи с. Въл., 202
Тича кр., 198
Тнча р_, 61, 182
Тнча с. Сл., И, 183. 188, 198
Тодорово с. Пл., 195
Томи кр., 27, 77, 92. 155, 203
Топал кая м., 59
Топалу с. Конст., 203, 206
Топла р., 189
Тополница р., 177
Тополовица с. Вн, 192
Тополчане с. Сл., 191
227
Топрак герме вал, 57, 62
Топчии с. Рз, 206
Топчийско с. Бс, 61, 184
Тос кале м., 183
Трайково с. Мх, 68
Тракия, 9, 12, 50, 64, 77, 121
Трансмариска кр., 8, 10, 181
Трапоклово с. Сл., 188
Траян с. Тул., 203
Траянов вал, 71
Трезмис кр., 8, 116
Трескавец вис., 196
Трнмамнум кр., 187
Трите водсници м., 187
Троишки боаз, 180
Троица с. Шн. 180
Тропеум Траянй кр., 9. 203
Трояново с. СЗ, 71
Троянски пр., 9
Троян хнсар м., 197
Трънак с. Бс, 184
Трънак с. Вр., 65
Тръните с. Гб, 191
Трънчово кале м., 193
Тръса м-, 196
Тръстиково с. Вн, 184
Трявна гр., 191
Тулучещн с. Гал., 29, 205
Тулча гр., 177, 203
Тунджа р., 62
Турне кр., 202
Туркоайа с. Тул-, 203
Турну Магуселе гр., 177, 202
Турну Северин гр., 201
Турски дял м., 199
Турско градище м., 186
Тутракаи гр., 71, 123, 181, 200
Тутракански вал, 68, 71, 73, 77, 95, 109, 123
Тутракапци с. Вн, 180
Тушовица с, Шн, 11, 59 7 182
Тъжа с. СЗ, 192
Тъмен град м., 190
Търювище гр., 184
Търговнгце с. Вд, 195
Търнсне с. Пл., 195
Търновград (Търново), 176, 177, 178, 190
Угърчнн гр., 197
Узункуш м., 190
Ул мету.кр., 9, 203
Урвич кр., 183
Урлисни с. Ард., 74, 202
Урлун с. Ард., 202
У рум вж. Асар кале
Урушки екали възв., 183
Утус кр., 194
Ушато вж. Стайко
Файка м.„ 206
Факлия с. Конст., 203
Фандъклийска р., 44, 47
Фидаи бунар м., 55
Фили пещи с. Муит., 202
Филипопол кр., 9
Фисек м., 180
Фламънда с. Тел., 202
Флорентнана кр., 192, 198
Флорентин с. Вд, 177, 192, 198
Флорилор м., 25, 205
Фраигснско плато, 13. 32
Хаджийска р., 55
Ханнбоаз пр., 191
Хайдут Върбан м., 188
Хай редин с. Мх, 65, 200
Хайреднпски вал, 20, 65, 68 , 74 , 200
Халката м., 191
Халмирис кр., 203
Хамбарлъка м., 180
Хан Крум с. Шн, 98. 103, 104, 107. 116
118, 123, 126, 148, 200
Харамията м., 188
Харалаиовци с. ВТ, 189
Харман кая м., 116
Хасково гр., 148, 150
Хач Бурун кале м.» 181
Хачука м., 197
Хемските порти кр., 185
Хинова с. Мех., 73, 204
Хиног (остров), 153, 165, 203, 206
Хнршова гр., 203
Хнсар (Хисаря) м., 148, 150, 180, 184,
189, 190, 191, 199
Хисаря вж. Драгоша
Хисар кале м., 188, 201
Хисар кале вж. Картал кале
Хисар калесн м., 183
Хисар касаба м., 188
Хнсарлък м., 181, 185, 186, 187. 194, 200, 206
Хнсарлък вж. Хърсул град
Хнсарлък-юрен м., 184
Хисар хюсек вж. Хюсек
Хлебарово гр., 117, 186
Хлебарово с. Тх, 188
Хлевене с. Лч, 194, 199
Холъвник кр., 202
Хоро тепеси м., 205
Хотница с. ВТ, 190
Хума с. Рз, 126, 128, 131, 134, 138, 141, 201
Хърлец с. Вр., 193
Хърсово кр., 177. 203
Хърсул град м., 184
Хюсек м., 180
Цаконица с. Вр., 198
Цар Асен с. Сс, 128, 131, 133, 137, 138, 148, 201
Царева дупка м., 190
Царева могила м., 197
Царев брод с. Ши, 118, 200
Царевец м., 183, 190
Царевец с. Вр., 193
Цариград гр. 20, 152
Цар Петрово с. Вд, 195
228
Царска могила м., 191
Царски пирг м., 205
Церова чука в., 55
Цибрица р., 68, 200
Циганека Еркесия земл. укр., 19, 199
Цигуля в., 23
Циус кр., 203
Цонево с. Вн, 59, 199
Чанрнте вж. Кючук кале, 200
Чаирлъка м., 206
Чан аджика вж. Майера
Чата л таш м., 205
Чатацус м., 192
Чатлабуг ез., 28
Чауш Дермеи м.» 186
Чеканци вж. Стен рек
Челей с. Олт, 202
Червей с. Рс, 177, 186
Черенча с. Шн, 180
Череша с. Бс, 187
Черквището вж. Манастира, 195
Черкезлика м., 187
Чсрковица с. Пл., 195
Чсрковна с. Рз, 206
Черна р., 201
Черна с. Тул., 203
Черна вода гр., 19, 89, 91, 153, 203, 204, 206
Черни връх с. Шн, 180
Черни Лом р., 185, 186,
Черно морс, 3, 5, 7, 9, 10, 11, 14, 19, 20, 29, 32, 39, 50, 61, 62, 77, 122, 123, 173, 177, 178, 203
Черноморце, 44
Черного градище м., 196
Чстате м., 116, 192
Четатя Паланка м., 203
Четатя Патулулуй кр., 91, 169
Четатя пещера м., 203
Четацуйа земл. укр., 25, 205
Чешме баир м., 187
Чилечито м., 191
Чилиигир вж. Доляно
Чиптулово с. Сл., 191
Чиилака м.. 187
Чипровцн гр., 196
Чиракмаи (нос), 188
Чирен с. Вр., 196
Чифте дере вж. Двойннца
Чичек калеси вж. Калето, 189
Чичил с. Вд, 192
Чобаи кале м., 205
Чомаковци с. Пл., 193
Чука кале м., 182
Чукар м., 180
Чукарнте м., 193
Чуката вис., 19?
Чуката вж. Калето, 197
Чуките м., 195
Чучура м., 198
Щабла (иос), 32
Шасе Марине с., Тул., 206
Шейтаи кале вж. Кавъ кале
Шейтанско кале м-, 183
Шерба (резерват), 187
Шеремета с. ВТ, 190
Шешкнн град м., 191
Шнвачево с. Сл., 191
Шипка с. СЗ, 192
Шип кале вж. Калето, 196
Шнпково с. Лч, 199
Шнпчснски пр., 12, 178
Широкове с. Рс, 186
Шишковнн с. ВТ, 189
Шишманово кале м., 198
Шияково с. Пл., 195
Шкорпиловци с. Вн, 44, 47, 49, 189, 199
Шумата с. Гб, 191
Шумани с. ВТ, 189
Шумен гр., 9, 57, 117, 177, 178, 180, 188, 189
Шумепско плато, 13, 118, 188
Щръклево с. Рс, 225
Ъглеи с. Лч, 197
Югозападна България, 150
Юджек м., 186
Южен бесарабски вал, 28, 29, 32, 203
Южна Бссарабия. 121
Южна България. 19, 95, 152, 178
Южна Новакова бразда земл. вал, 73, 204
Юртлук вж. Чаирлъка
Ябланово с. Сл., 183
Яплата м.. 182
Янлсиска р., 42, 44, 199
Якимове с. Мх, 68, 200
Яломица р., 74
Ялпуг ез., 28
Ямбол гр., 18
Янково с. Шн, 188, 205
Янку тепе вис., 189
Яитра р., 12, 13, 117, 122, 190
Янчова поляна м., 181
Япаджик възв.г 183
Ярмас кая м., 189
Ясеново с. СЗ, 192
Ятрус кр., 8, 15, 181
229
СОКРАЩЕНИЙ
А КШ АПВБД БИБ ВВр ВИСб ГИБИ гнлмп гнм гнпм ГСУ или ИБАИ ИБИД ИВАД ИВИНД ИИБЕ ИИБИ ИИД ИНМВ инмш иоимвт и Пр ИРАИК КСИИМК ЛИБИ мил МПК ПСп РП СА Сбну СпБГД ТВПИБКМВТ
ФИФ ВВ1 ЕВ JKDAI MCA SB sc IV
—	Архив иа Карел Шкорпил в БАН, ф. 615.
—	Архитектурата на Първата и Втората българска държава
—	Българска исторически библиотека
—	Византийский временник
— Военно-исторически сборник
—	Гръцки извори за българската история
—	Годишник на Народния археологически музей — Пловдив
—	Годишник на Народния музей
—	Годишник на Националння политехнически музей
—	Годишник на Софийския университет
— Известия на Археологи чес кия институт
— Известия на Българския археологически институт
— Известия на Българското историчсско дружество
— Известия иа Варневското археологическо дружество
—	Известия иа Военно-историческото научно дружество
—	Известия на Института за български език
— Известия иа Института за българска история
—	Известия на Исторического дружество
—	Известия на Народния музей — Варна
— Известия на Народния музей — Шумен
— Известия на Окръжпия исторически музей — Велико Търново
—	Историческв прсглсд
—	Известия русского археологического института в Константинополе
—	Краткие сообщения института истории материальной культур и
—	Латински извори за българската история
—	Материалы и исследования по археологии
— .Музеи и памстници на културата
— Периоднческо списание
— Разкопки н проучвания
— Советская археология
— Сборник за пародии ум отворен ия
— Списание на Българското геологическо дружество
— Трудове на Внешня педагогически институт «Братя Кирил и Методик» — Велико Търново
— Философско-исторически факултет
— Byzantlnobulgarlca
— Etudes balqvaniques
—	Jahrbuch des Keizrlich deutschen archeologischcn Instituts
—	Maleriale §i cercetari archeologlce
— Studia balcanica
— Studii cercetari de istorie veche
в. — връх; вис. — внеочина; възв. — възвншение; гр. — град; дол. — долина; ез. — езеро; земл. укр. —землено укрепление; кв.—квартал; котл.—котловина; кр.— крепост; м. —местиост; о. —остров; пл. — планииа; пр. — проход; р. — река; с. — село
Окръзи: Ард. — Арджеш; Бл. — Благсевград; Бс — Бургас; Вд — Видин; Ви — Варна; Вр. — Враца; ВТ — Велико Търново; Въл. •— Вълча; Гал. — Галац; Гб — Габрово; Конст. — Констанца; Лч — Ловеч; Мех. — Мехединци; Мх — Михайловград; Мунт. — Мунтения; Пл. — Плевен; Рз — Разград; Рс — Русе; СЗ —Стара Загора; Сл. — Сли-вен; Сс — Силистра; Сф —- София; Тел. — Телеорман; Тул. —- Тулча; Тщ — Търговище; Тх — Толбухин; Хс — Хаскоио; Шн — Шумен; Ям. — Ямбол.
230