СЪКРАЩЕНИЯ
abi. ablativus.
abi. orig. ablativus originis.
abi. sep. ablativus separationis.
abs. и absol. absolute.
acc. accusativus.
acc. c. inf. accusativus cum infinitivo.
acc. dir. accusativus directionis.
acc. gr. accusativus Graecus.
act. activum.
adi. adiectivum.
adv. adverbium.
вж. вижъ.
вм. вмЪсто.
coli, и collect. collectivum.
comp. comparativus.
concr. concretum (конкретно).
coniunct. coniunctio.
coni, coniunctivus.
dat. dativus.
dat. pers. dativus personae.
de. acc. двоенъ accusativus.
demin. deminutivum.
/ feminini generis.
gen. genitivus.
gen. obi. genitivus obiecti.
gen. subi, genitivus subiecti.
геогр. географски.
гр. заемна отъ гръцки езикъ.
грам. граматически.
imperat, imperativus.
impers. impersonale.
indect. indeclinabile.
indic, indicativus.
i'tf. Infinitivus.
intr. Inlrnnsitivum.
прон. иронично.
locat,

L

1<>( nllvus.

m masculini generis.
n neutri generis.
nom. nominativus.
nom. c. inf. nominativus cum infinitivo.
numer. distr. numerale distributivum.
щтег. ord. numerale ordinale.
обикн. обикновено.
особ. особено.
part. participium.
pass. passivum.
pf. perfectum.
pl. pluralis.
поет. поетически.
posit. gradus positivus.
praep. praepositio.
praes. praesens.
прен. преносно значение, [strativum.
pron. demonstr. pronomen demonpron. indef. pronomen indefinitum.
pron. interr. pronomen interrogativum.
pron. pers. pronomen personale.
pron. relat. pronomen relativum.
prov. proverbium.
pacm. растение.
refl. reflexivum.
relal. relativum.
pem. m. реторически терминъ.
sc. scilicet.
sing. singularis.
cm. ф. стара форма.
subst. substantivum.
sup. supinum.
superi, superlativus.
сжд. m. сждебенъ терминъ.
trans, transitivum
v. verbum.
v. def. verbum defectivum.

П РЕД ГО В О РЪ К Ъ М Ъ П Ъ РВ О ТО ИЗД А Н И Е
*
*
*
Нуждата отъ единъ новъ по*пъленъ и съ по-голЪма фразеология
литинско-български речникъ се чувствуваше отъ редъ години и то осо­
бено откакъ се засили изучаването на латински езикъ въ гимназиите и се
създаде отдЪлътъ по класическа филология въ Софийския университетъ.
Сжществуващиятъ досега латинско-български речникъ се оказваше въ
много случаи недостатъченъ, особено при четене на автори, които не сж
предвидени въ гимназиалната програма, като напримеръ Плавтъ, Теренций
и др. Съ излизането на настоящия речникъ се задоволява тази нужда.
Този речникъ, поради своите многобройни предимства, като по-голема
пълнота, фразеология, прегледность и редъ други удобства (при глаголите
е даденъ participium perfecti вместо supinum, което е по-добре за уче­
ниците; ясно сж изтъкнати различнитъ значения на думите чрезъ упо­
требата на букви и арабски цифри и т. н.), може да обслужва не само
ограничените нужди на учащите се, но и по-широките изисквания на сту­
дентите по класическа филология, а сжщо така и на студентите по исто­
рия, поради обстоятелството, че съдържа отъ словния имотъ и на следкласически автори като Ямианъ Марцелинъ, Йорданесъ и др., които
принадлежатъ отчасти къмъ изворите на родната история. Всички тези
предимства, вервамъ, ще наложатъ скоро новия речникъ на всички нуж­
даещи се отъ латинско-български речникъ и ще направятъ излишно
купуването на скжпи чуждестранни речници. Накрай требва да изтъкна
съ особено задоволство, че двамата съставители на речника сж не само
българи, но и едни отъ първите възпитаници на Софийския универси­
тетъ по класическа филология. Съ настоящия си трудъ, за който заслужаватъ пълна похвала, те даватъ едно отлично доказателство за каче­
ството и стойностьта на нашето университетско образование и затова
заслужаватъ, и отъ това гледище, пълната подкрепа на всички.
Нека пожелаемъ широко разпространение на речника и въ скоро
време второ издание, въ което да се попр&вятъ евентуалните грешки и
да се внесатъ още по-големи подобрения.
15. октомврий, 1937. г., София.

*
Проф. д-ръ В. Бешевлиевъ

*
*
*
Съ съставянето на настоящия речникъ сме се стремили не само
да задоволиме напълно нуждите на изучаващите латински езикъ въ
гимназиите, но и едни по-широки изисквания. Речникътъ съдържа словния
имотъ на следните автори: Цицеронъ, Цезаръ, Салустий, Ливий^ Вергилий,
Хораций, Овидий, Непотъ, Курций, Плиний Млади (писма), КвинТилианъ
(10. книга), Тацитъ, Светоний, Юстинъ, Плавтъ, Теренций, Катулъ, Тибулъ,
Проперций, Федръ и др.
Отделили сме отделните значения съ цифри и букви за по-удобно
и бързо използуване. По сжщата причина сме поставили подъ буква I
всички думи, които сж дадени въ некои речници подъ отделна буква

.1. .lupimini n onniinn, спмо при глаголи, които нЪматъ participium perfm!l. Мри мсички други глаголи той е замЪстенъ съ participium perfecti.
ИсНки прсподаиптель ще оцени предимствата и улесненията, които дава
1 ази промЬнв.
При съставянето на речника сме използували следните чужде­
странни и български речници:
1. К. Е. Georges — Rusfuhrliches lateinisch-deutsches Handwdrterbuch,
H. Ruflage von H. Georges, I. 1913., II. 1918., Hannover und Leipzig.
2. L. Quicherat et R. Daveluy — Dictionaire latin-frangais, revise, corrigi
(‘L uugment6 par £mil Chatelain, cinquante-septfeme 6dition, Librairie Hachette,
Paris.
3. F. R. Heinichen — Lateinisch-deutsctes Schulw5rterbuch, neunte
Ruflage. 1917.
4. Professor D-r Hermann Menge — Lateinisch-deutsches Schulw6rterbuch, dritte Ruflage, Berlin-Schoneberg, 1916.
5. E. Benoist et J. Favre"*— Lexique latin-frangais, quatrfeme edition,
Paris.
6. O. Петрученко — Латинско-руссюй словарь, издаже З-е, сокращенное, Москва, 1904.
7. Г. Шульцъ — Латинско-русскш словарь, приспособленний къ гимназическому курсу, издаже одиннадцатое, С.-Петербургъ, 1909.
8. Ив. Брожка и д-ръ Д. Делиделвовъ — Латинско-български речникъ, пето издание, Плрвдивъ, 1936. г.
15. октомврий, 1937. г., София.
Съставителите

Второто издание е поправено и допълнено. За улеснение сж дадени
като отделни думи нЪкои по-трудни глаголни форми.
1. VIII. 1939 г., София.
Съставителите
Третото издание е непроменено препечатване на второто издание.
Съставителите

A

fili fili

Я като съкращение: 1. = Aulus.
— 2. при гласуването на сждиитгъ=
absolvo оправдавамъ; при народно
гласоподаване == antiquo отхвърлямъ предложения законъ.—3. а. d.
= ante diem. — 4. Я. U. С. = anno
urbis conditae; a. u. c. = ab urbe
condita.
, ah а! ахъ 1
, ab, abs ргаерг I. за мгъсто. 1. а) при
abi. s e p a r o r ig . отъ secerne te a
bonis; Belgas esse ortos ab Germa­
nis; ab milibus passuum duobus
castra posuerunt на разстояние
2000 крачки . . . b) при abi, auct,>
causae отъ, поради se ita a patri­
bus didicisse, niger a radiis solis,
tempus a nostri? triste malis, ab
odio, ab ira. — 2. а) за означаване
страната, посоката: отъ, откъмъ,
при, у, на castra munita erant а
porta ducumana; a fronte отпредъ,
*a tergo отзадъ, a latere отстрани,
a dextro cornu на дясното крило,
а dextra отъ дЬсно (въ дЪсно), а
sinistra отъ лЬво (въ лЪво); а me­
dio colle всрЬдъ хълма; прен. р
reo dicere говоря въ полза н а ;
esse (stare) ab aliquo на страната
ни нТжого съмъ. Ь) при отношение:
откъмъ, относително inops ab
amicis, с) за означаване особенъ
видъ дейность: servus а pedibus
бързоходецъ, а manu писарь, ab
epistulis секретарь, а rationibus
смЬтководитель. — IL за време: 1.
отъ ab hora tertia; ab puero отъ
детинство. — 2. следъ, ab his tacuit
следъ това млъкна, ab urbe con­
dita следъ основаването на града,
missio а sedecim annis уволняване
следъ. ..
abactus part. отъ abigo.
abacus, Т т (гр.) луксозна масичка,
дъска, масичка за игра.

abalienatio, onis / отчуждаване, от­
немане.
ab-aliSno 1 1. отчуждавамъ, отнемамъ agros.—2. а) отдалечавамъ,
отчуждавамъ, отклонявамъ ani­
mum ab aliquo; reges отдЪлямъ, откжсвамъ отъ нЪкой съюзъ. Ь) лишавамъ iure civium.
Abas, antis т Ябантъ, царь на Аргосъ. Abanteus 3 Ябантовъ. Aban­
tiades, ае т потомъкъ на А.л=
Acrisius, синъ на А., или Perseus,
правнукъ на А.
ab-avus, Т т прапрадЪдо.
Abdera, orum п Абдера, градъ въ
Тракия. Abderites, ае т абдерецъ.
abdicatio, onis / отказване, напу­
скане dictaturae.
1. ab-dico 1 1* отказвамъ се, напус­
каме, давамъ си оставката: а) съ abi.
tutela cogito me abdicare, consules
abdicant, dictatura se abdicavit; se
non modo consulatu, sed etiam li­
bertate abdicavit, b) съ acc. ma­
gistratum, consulatum. — 2. не признавамъ, отхвърлямъ aliquem pat­
rem,
2. ab-dlco, dixi, dictus 3 отказвамъ
се, отхвърлямъ, отклонявамъ; въ
езика на аугуритгь: отхвърлямъ, не
позволявамъ, не одобрявамъ.
abditus 3 1. part. отъ abdo. — 2. отдалеченъ, скритъ, таенъ.
ab-do, didi, ditus 3 1. отдалечавамъ;
in insulam заточавамъ; re/L оттеглямъ се se abdere in Macedoniam.
— 2. скривамъ sub terram abditus,
se abdere in silvas; abditus in silvis;
caput casside покривамъ; поет. съ
dat. lateri ensem зебивамъ,
abdomen, inis n търбухъ, коремъ;
abdominis^oluptates низки удовол­
ствия, сладострастие,
ab-dtico, duxi, ductus 3 1. от веж­
да мъ, откарвамъ, отмъквамъ со-

abegi

2

hortes secum, naves ex portu. —
2. а) откжсвамъ, отдЪлямъ съ подмамване, привличамъ а fide, servos
ab aliquo, aliquem ad se. b) отклонявамъ, отчуждавамъ animum а
solicitudine, aliquem ab officio; se
a cura rei publicae оттеглямъ c e ...
c) принижавамъ, унижавамъ artem
ab mercedem.
abSgi pf. отъ abigo.
Abella, ae / Ябела, градъ въ Кам­
пания.
ab-eo, ii, itum , ire 1. отивамъ си,
заминавамъ; ex conspectu, ab ocu­
lis загубвамъ се, изчезвамъ; е vita
abire прощавамъ се съ живота, умирамъ; magistratu abire напускамъ
длъжностьта, давамъ си остав­
ката. — 2. а) отклонявамъ се, отдалечавамъ се, отивамъ далечъ.
Ь) изчезвамъ somnus, timor, c) npeминавамъ въ н., обръщамъ се въ н.
in villos, in silvas.
ab-equito 1 отпрепусквамъ, отпжтувамъ съ конь.
aberratio, onis / заблуждение, от­
клонение отъ пжтя; отдалечаване,
отдЪляне, откжсване а dolore, а
molestiis.
ab -erro 1 заблуждавамъ се, отдалечавамъ се, отклонявамъ се а sen­
tentia.
ab-fore=abfuturum esse; ab fo rem =
abessem.
ab hinc adv. 1. за мгъсто: оттукъ.
— 2. за време: отсега, преди (съ
асс.,рп>дко съ abi.).
abhorrens, gen. -entis отклоняващъ
се, чуждъ а studio antiquitatis.
ab-horreo, h o rru i 2 1. настръхвамъ
отъ нЪщо, ужасявамъ се, отвращавамъ се,—2. не се съгласявамъ,
чуждъ съмъ, не приличамъ, проти­
вореча abhorret а meis moribus,
съ abi. abhorrent moribus nostris,
съ dat. mos profectioni abhorret.
ab-icio, ieci, iectus 3 1. отхвърлямъ,
захвърлямъ, хвърлямъ tu arma
abicienda censes ? — 2.' а) захвърламъ, отказвамъ се отъ н., напус­
камъ, пренебрегвамъ vitam, salu­
tem. b) прахосвамъ pecuniam.
— 3 свалямъ, събарямъ, хвърлямъ
se in herba, se e muro in mare.

abnorm is
— 4. а) обезсилвамъ, обезсърдчавамъ, отчайвамъ. b) принижавамъ,
понижавамъ animantes ad pastum,
senatus auctoritatem.
abiecte adv. малодушно; подло,
abiectio, onis / обезсърдчение, от­
чаяние, малодушие.
1. abiectus part. отъ abicio.
2. abiectus 3 1. а) нехаенъ, посрЬдственъ oratio, b) низъкъ, доленъ,
простъ familia. — 2. разбмтъ, сломенъ; малодушенъ, отчаянъ.
abiegnus 3 елховъ.
abies, etis / елха; прен. корабъ, ко­
пие (отъ елхово дърво),
ab-igo, egi, a c tu s 3 а) откарвамъ,
отвеждамъ, отвличамъ pecus. b)
прогонвамъ, пропжждамъ muscas,
uxorem, с) премахвамъ curas, pau­
periem.
abii pf. оть abeo.
abitio, onis / отиване, тръгване, за­
минаване.
abitus, us m отиване, заминаване;
прен. изходъ.
ab-iudico 1 осжцгдамъ, лишавамъ съ
присжда, отнемамъ.
ab-iungo, iunxi, iim ctus 3 1. отпрЪгамъ, изпрЪгамъ, отвързвамъ
iuvencum. — 2. отдЪлямъ, отдалечавамъ.
ab-iuro 1 отказвамъ се съ клетва,
отхврълямъ, отричамъ.
ablatus part. отъ aufero,
abligatio, onis / изпращане; заточаване.
ab-lego 1 изпращамъ, отдалечавамъ.
ab-ligurrio 4 пропилявамъ bona, for­
tunas.
ab-loco 1 давамъ подъ наемъ, да­
вамъ на откупъ.
ab-ludo 3 различавамъ се, отличавамъ се ab aliquo,
ab-luo, lui, lutus 3 1. измивамъ, изчиствамъ pedes. — 2. отстранявамъ, изчиствамъ maculam,
ab-nego 1 отказвамъ.
ab-nepos, potis т праправнукъ.
ab-neptis, tis / праправнучка.
Abnoba, ae m Абноба, планина въ
Германия (сега Шварцвалдъ).
ab-norm is, е неправиленъ; sapiens
abnormis философъ, непринадлежащъ къмъ никоя школа.

.ibnuo
ab-nuo, nuT, nuiturus 3 1. правя
знакъ за отказъ manu abnuit.
—2. а) отказвамъ, отклонявамъ, отхвърлямъ, не приемамъ; locus impetus abnuit мЪстото не е благо­
приятно за нападение. Ь) оспор• вамъ, отричамъ а se comissum esse
facinus abnuit.
ab-oleo, olevl, olitus 2 1. унищожавамъ, разрушавамъ monumenta.
— 2. отстранявамъ, премахвамъ de­
decus.
ab-olesco, olevl 3 изчезвамъ gratia
facti.
abolevi pf. отъ aboleo u abolesco,
abolitio, onis / унищожаване, пре­
махване, отменяване legis,
abolitus part. отъ aboleo,
abolla, ae / наметало, връхна дреха,
ab-dmino 1 вж. abominor.
ab-6minor 1 моля се да ме отмине
нЬщо лошо; quod abominor да не
дава Богъ! — pass. nomen abomi­
nandum достойно за презрение.
Aborigines, шп т аборигини, ко­
ренни жители на Лациумъ.
aborior, abortus sum 4 умирамъ,
загизамъ.
abortio, onis / помпане, прежде­
временно раждане,
abortivus 3 недоносенъ, роденъ
преждевременно Sisyphus,
abortus, iis т помЬтане, прежде­
временно раждане abortum facere,
ab-rado, rasi, rasus 3 1. осгригвамъ,
стрижа caput; barbam бръсна. — 2.
отскубвамъ, изгръгвамъ.отбивамъ.
ab-ripio, ripui, reptus 3 изтръгвамъ,
откжсвамъ, отвличамъ virginem.
Abrittus, I / Ябритъ, градъ въ Ми­
зия (Добруджа).
abrogatio, onis / отменяване legis,
ab-rogo 1 1. отмЬнявамъ законъ
чрезъ допитване до народа, отм-feнявамъ legem. —2. изтръгвамъ, отнемамъ magistratum, consulatum,
abrotonum, I п (гр) Божие дръвце
(лековита билка).
ab-rumpo, rupi, ruptus 3 1. а) от­
кжсвамъ, разкжсвамъ ramos, vincu­
la. b )pass. избухвамъ abruptis pro­
cellis. — 2. а) разкжсвамъ abruptis
nubibus; разрушавамъ pontem; o t нпримъ venas, b) прекжсвамъ, npe-

3

absisto
кратявамъ, преждевременно свършвамъ vitam, с) нарушавамъ.
abruptg adv. 1. внезапно incipere.
— 2. необмислено, буйно agere,
abruptio, onis / откжсване, скжсване; разюргване на бракъ, разводъ.
abruptus 3 1. part. отъ abrumpo. —2.
стръменъ, отвесенъ petra;, прен.
грубъ sermonis genus; subst. ab­
ruptum, i n пропасть, бездна; per
abrupta упорито,
abs вж. ab.
abs-cedo, cessi, cessum 3 1. отстжпвамъ, отивамъ си, тръгвамъ
ab urbe. — 2. а) отказвамъ се in­
cepto, obsidione, b) преминавамъ,
изчезвамъ ira, somnus, metus.
abscSssio, onis / отстжпване, от­
тегляне, отдалечаване,
a b scissu s, iis m отстжпване, зами­
наване; разстояние,
abs-cldo, eidi, clsus 3 1.отсичамъ,
отр%звамъ funes, ramos. — 2. а)откжсвамъ, отдЪлямъ. b) вземамъ,
отнемамъ, премахвамъ spe abscisa,
ab-scindo, scidi, scissus 3 1. oiкжсвамъ, свличамъ tunicam a pec­
tore; abscissa comas (acc. gr.) ску­
бейки си косата; venas разрЪзвамъ венитЪ. — 2. а) отдЪлимъ, отлжчвамъ caelo terras et terras
abscidit undis, b) лишавамъ.
abscisus 3 1. part. отъ abscido. — 2.
стръменъ, отвесенъ.
abscondite adv. скришно, тайно;
дълбокомислено, неясно,
absconditus 3 скритъ gladius; прен.
таенъ.
abs-condo, condidi и condii, condi­
tus 3 1. скривамъ aurum.—2. прикривамъ, потулямъ fugam furto,
dolorem.
absens, gen. -entis отсжтствуващъ;
me absente въ мое отсжтствие.
absentia, ae / отсжтствие; липса
testimoniorum.
absentivus 3 отсжтствуващъ дъл­
го време.
ab-silio 4 отскачамъ.
ab-similis, е нееднакъвъ, различенъ.
absinthium , ii п (гр) пелинъ.
ab-sisto, stiti 3 1. отстжпвамъ, отдалечавамъ се luco.—2. оттеглямъ се,
отказвамъ се, напускамъ obsidione.

absolute
absoliite adv. съвършено, напълно,
безусловно.
absolutio, onis / 1. освобождаване,
оправдаване virginum. — 2. довър­
шване. — 3. съвършенство rationis,
absolutorius 3
освобождаващъ,
оправдателенъ.
absolutus 3 1. съвършенъ, пъленъ
vita. — 2. безусловенъ, неограниченъ,
ab-solvo, solvi, solutus 3 1. отвързвамъ, отдЪлямъ; освобождавамъ, оправдавамъ; absolutus im­
probitatis отъ безчестие; crimine,
culpa. — 2. а) изпращамъ, освобождавамъ. Ь) довършвамъ opera,
ab-sonus 3 1. неблагозвученъ vox.
— 2 / несъзвученъ, несъгласенъ,
несъвмЪстимъ.
ab-sorbeo, sorbui 2 смуча, попивамъ, поглъщамъ.
absp. . . вж. asp. . .
absque praep. съ abi. безъ epistula
absque argumento.
abs-temius 3 въздържанъ, умЪренъ.
abstentus part. отъ abstineo,
abs-tergeo, tersi, tersus 2 1. избърсвамъ, изсушавамъ lacrimas,
sudorem. — 2. премахвамъ, отстранявамъ dolorem, metum,
abs-terreo, terrui 2 1. изплашвамъ,
пропжждамъ anseres de frumento.
— 2. уплашвамъ, възпирамъ, спирамъ, въздържамъ aliquem bello.
abstinax, gen. acis въздържанъ,
умЪренъ.
abstinens, gen. -entis въздържанъ,
безкористенъ.
abstinenter adv. въздържано, без­
користно.
abstinentia, ae / въздържаность,
въздържане vini, cibi; abstinentia
(поради гладъ, постъ) vitam finivit,
abs-tineo, tinul, ten tu s 2 1. trans.
въздържамъ, задържамъ, държа
далечъ manus ab alienis; съ dat.
ius belli Reneae Rntenorique Rchivos abstinuisse constat известно
е, че R. не сж приложили къмъ
Еней и RHTeHop^,» — 2. intr. стоя
настрана, въздържамъ се а mulieri­
bus, proelio, irarum.

4

abundo
ab-sto, abstiti 1 стоя настрана*
далечъ съмъ, отстоя,
abs-traho, traxi, tractus 3 1. отвличамъ, отмъквамъ, откжсвамъ
aliquem de matris complexu, ali­
quem in servitutem. — 2. отдалечавамъ, отдЪлямъ; copias a Lepido
привличамъ; frumento ac commeatu
abstractus изолиранъ отъ; a rebus
gerendis senectus abstrahit старостьта прЪчи. . .
abs trudo, trusi, trusus 3 крия, скривамъ.
abstrusus 3 скритъ, прикритъ, таенъ.
abstuli p f. отъ aufero.
ab-sum, a-ful, a-futurus, ab -esse
1. отсжтствувамъ, намирамъ се
далечъ; а bello, а periculis, toto>
bello стоя на страна, не взимамъ
участие.—2. не подкрепямъ, не помагамъ alicui. — 3. липсвамъ, изчезвамъ. —- 4. отдЪленъ съмъ,.
отстоя, отдалеченъ съмъ longe,,
multum, prope abesse. — impers.
haud multum, non longe, paulum
abest, quin малко остава да • • »
5. а) далечъ съмъ, чуждъ съмъ
а scelere, abest а me regni suspi­
cio. b) свободенъ съмъ, чистъ
съмъ а culpa, с) не подхождамъ..
absumedo, inis / изяждане, унищо­
жаване.
ab-sumo, sumpsi, sumptus 3 1. изразходвамъ pecuniam, vires. — 2^
унищожавамъ; pass. загивамъ.
absurde adv. погрешно, глупаво,
absurdus 3 1. неблагозвученъ, неприятенъ vox, sonus. — 2. а) безвкусенъ, блудкавъ, глупавъ oratio.,
b) непохватенъ, некадъренъ.
Rbsyrtus, I т R6cHprb, братъ на
Медея.
abundans, gen. -antis 1. преливащъ,,
препълненъ amnis. — 2. изобиленъ*
богатъ omnium rerum, rerum copia,
abundanter adv. изобилно, богато,
abundantia, ae / 1. преливане, раз­
ливане Nili. — 2. изобилие, богат­
ство omnium rerum.
abundS adv. изобилно, предоста. тъчно.
ab-undo 1 1. преливамъ, разливамъ
се Tiberis, Nilus^—2. а) богатъ съмъ*
изобилствувамъ съ amore, copia

abusio

5

omnium rerum,equitatu, b) въ изоби­
лие съмъ, изобилствувамъ pecunia,
abusio, onis / употребяване думи
въ преносно значение; лоша упо­
треба на една дума.
ab-usque ргаер. съ abi. отъ Oceano
abusque.
ab u sus, iis m изразходване, разпи­
ляване; злоупотребяване.
ab-utor, usus sum 3 1. а) изразходвамъ, пропилявамъ rem patriam,
съ abi. omni tempore, b) използвамъ
sagacitate canum. — 2. злоупотребявамъ patientia nostra.
Abydus, I f u -dum, T n Абидосъ,
градъ въ M. Азия. Abydenus 3
абидоски. Abydeni, orum m абидосци.
Abyla, ae / Абила, градъ край Гибралтарския проливъ.
а с вж. atque.
Academ ia, ae / Академия, гимназия
при Атина (место, предназначено
за гимнастика и беседи), посвете­
на на героя Academus, i т; прен.
Академия се наричало училището
на Платонъ, понеже той говорилъ
и училъ на ,ова место. Acade­
micus 3 академиченъ. Academici,
orum т академици, последователи
на Платонъ.
acalanthis, idis f (гр) щиглецъ, кадънка (птица).
Acamas, antis т Акамантъ, синъ на
Тезей.и на Федра.
1. acan th u s, T m (zp) 1. акантъ, ме­
ча стжпка (раст.). — 2. акация.
2. A canthus, i / Акантъ, пристанищенъ градъ въ Халкидическия полуостровъ.
A carnan, anis т акарнанецъ; amnis
Acarnanum Ахелой. Acarnania, ae /
Акарнания, область въ Средна
Гърция. A carnanus и A carna­
nicus 3 акарнански.
A castus, I т Акастъ, синъ на Пелий.
A cbarus, I т Акбаръ, князъ на Едеса въ Месопотамия,
асс*.. вм. adc...
A cca Larentia Дка Ларенция, жена­
та на овчаря Фаустулъ.
ac-cedo, cessi, cessum 3 1. пристжпямъ, идвамъ, приближавамъ се

accessusI
ad Caesarem, in Macedoniam, Iugurtham. — 2. а) приближавамъ, настжпвамъ febris; ad amicitiam cneчелвамъ приятелство, b) пристжпвамъ къмъ, подемамъ, почвамъ ad
negotium; посвещавамъ се ad ma­
gistratus, ad rem publicam, c) съгласявамъ се, одобрявамъ ad meam
sententiam, societatem, d) прибли­
жавамъ се, сходенъ съмъ homines
ad deos. — 3. приближавамъ ce,
притурямъ ce ad causam novum
crimen. — impers. accedit прибавя
се, добавя се още и това.
acceleratio, onis / ускоряване,
ac-celero 1 1. trans. ускорявамъ
iter, gradum. — 2. intr. бързамъ.
ac-cendo, cendi, census 3 1. запалвамъ, подпалвамъ rogum, ignem.
— 2. а) подбуждамъ, възбуждамъ,
подстрекавамъ animum ad virtutem,
seditionem, accensus dolore, b) раз
духвамъ, разпалвамъ, увеличавамъ
proelium, spem.
ac-censeo, —, census 2 присъединявамъ, причислявамъ.
1. accensus part. отъ accendo
accenseo.
2. accensus, I m 1. слуга на висшт
чиновникъ.—2. pL лековъоржжеш
запасни войници къмъ легиона
определени да замЪстятъ убитит^
accentus, iis m 1. ударение.—2 . на
дуване aeneatorum.
1
accepi pf. отъ accipio,
acceptio, onis / приемане, получа­
ване frumenti.
accepto 1 приемамъ, получавамъ ar
gentum.
acceptor, oris m 1. приематель.—2.]
= accipiter.
1. acceptus part. отъ accipio.
2. acceptus 3 благосклонно приетъ,
приятенъ, милъ.
accerso вж. arcesso,
accessi pf. отъ accedo,
accessio, onis / 1. пристжпване з I
а)
приближаване, приемъ. b) одон
брение. — 2. а) приръстъ, нарач
стване, увеличаване fortunae, di-j
4gnitatis. b) прибавка, добавка,
accessum supinum отъ accedo,
accessus, iis m 1. пристжпване, при-

Accianus
ближаване; accessus et recessus
aestuum приливъ и отливъ.—2. достжпъ.
Accianus еж. Accius,
accidentia, ium n случайни задъл
жения.
1. ac-cido, eidi 3 1. падамъ tela.
— 2. а) достигамъ (до), прониквамъ vox ad hostes, b) настжпвамъ,
случвамъ се, ставамъ detrimentum
accidit; irnpers. accidit ut (или съ
acc. c. inf.) случва се, ч е ...
2. ac-cido, cTdl, clsus 3 1. нарЪзвамъ, насичамъ arbores,—2. ослабвамъ, омаломощавамъ res.
ac-cieo 2 повиквамъ.
ac cingo, cinxi, cinctus 3 1. onaсвамъ, препасвамъ.— 2. а) въоржжавамъ miles accinctus, accingi
armis, b) se accingere u accingi
въоржжавамъ се, приготовлявамъ
се, залавямъ ce ad consulatum, in
proelium, съ dat. pugnae; accingor
dicere pugnas.
ac-cio 4 повиквамъ.—part. accitus 3
чуждестраненъ, чуждъ scientia,
ac-cipio, cepi, ceptus 3 1. получавамъ, приемамъ pecuniam, litteras,
nomen accipit. — 2. чувамъ, научавамъ ce sic а patribus accepimus.
— 3. а) приемамъ, одобравямъ pa­
cem, omen; iudicium признавамъ.
b) схващамъ,възприемамъ,чувамъ.
accisus part. отъ 2. accido,
accipiter, tris m ястребъ.
1. accitus part. отъ accio.
2. accitus, us m повикване.
Accius 3 L. Accius, римски писатель,
трагикъ. Accianus 3 Акциевъ.
acclamatio, onis / викане, приветствуване, акламиране.
ac-clamo 1 посрещамъ съ викове,
приветствувамъ, акламирамъ.
ac-claro 1 изяснявамъ, откривамъ.
acclinis, е наклоненъ, наведенъ;
прен. склоненъ.
ac-cllno 1 наклонявамъ, навеждамъ.
ac-cllvis, е стръменъ, наклоненъ.
acclivitas, atis / наклонъ, надол­
нище; възвишение,
ac-cola, ае т съседъ; accolae fluvii
притоци.
ac-colo, colui 3 живЪя въ съседство
(до) locum, mare, viam.

6

accusatorie
accommodate adv. съобразно; yдобно.
accommodatio, onis / приспособя­
ване.
accommodatus 3 1. нагоденъ, приспособенъ, съобразенъ puppes ad
magnitudinem fluctuum accommoda­
tae. — 2. годенъ, удобенъ, спосо­
бенъ ad consolandum,
ac-commodo 1 1. прибавямъ, прикрепямъ, намЪствамъ clipeum ad
dorsum, lateri ensem. — 2. нагласявамъ testes ad crimen,
accommodus 3 удобенъ, подходящъ.
ac-credo, credidi 3 склоненъ съмъ
да вЪрвамъ, вЪрвамъ.
ac-cresco, crevi, cretum 3 нараствамъ, уголЪмявамъ се, увеличавамъ се valetudo; flumen subito
accrevit придойде.
accretio, onis / нарастване, увели­
чаване.
accubitio, onis / полЪгване до ма­
сата за ядене.
ac~cubo 1 1. лежа (до). — 2. полегналъ съмъ до масата за ядене*
accubuo adv. лежейки въ съседство*
ac-cumbo, cubui, cubitum 3 1. лЬгамъ. — 2. полЪгвамъ при масата
за ядене.
accumulate adv. изобилно, богато*
accumulator, oris т събирачъ opum*
ac-cumulo 1 трупамъ acervos pecu­
niae; увеличавамъ curas,
accurate adv. грижливо, точно,
ясно.
accuratio, onis / грижливость,, ста­
рание.
accuratus 3 грижливъ, точенъ, изчерпателенъ.
ac-curo 1 грижа се добре за hospi­
tem, rem.
ac-curro, (cu)currl, cursum 3 притичвамъ се, бързо отивамъ auxilio
suis.
accursus, iis m притичване, стичане*
accusabilis, е достоенъ за обвине­
ние, осждителенъ turpitudo,
acciisatio, onis / 1. обвинение ac­
cusationem comparare. — 2. жалба*
accfisator, oris m обвинитель, npoкуроръ.
accusatorie adv. като обвинитель
dicere.

accusatorius
accusatorius 3 обвинителенъ.
accusatrix, icis / обвинителна.
accOsito 1 обвинявамъ.
accuso 1 1. обвинявамъ предъ сжда,
давамъ подъ сждъ reus accusatus
est, accusare proditionis. — 2. onланвамъ се, обвинявамъ, хвърлямъ
упреци graviter eos accusat, senec­
tutem.
Ree, Ss / Яка, градъ въ Финикия.
1. acer, eris n яворъ, кленъ.
2. acer, acris, acre 1. остъръ fer­
rum, dolor. — 2. а) остъръ, силенъ,
чувствителенъ, пронизващъ oculi,
vultus, ventus. b) остъръ, развитъ,
проницателенъ, остроуменъ inge­
nium, homo, c) пламененъ, разпаленъ, буенъ, деенъ, енергиченъ
defensor, civis, proelium, d) peшителенъ, дързъкъ, воинственъ,
храбъръ, свирепъ, строгъ hqstis,
canis, iudex. е) грубъ feri homines
ас acres.
acerbe adv, 1. строго, сурово, же­
стоко. — 2. съ прискърбие, гор­
чиво.
acerbitas, atis / 1. киселина, горчи­
вина, стипчавость fructus. — 2. а)
строгость, жестокость legis, b) гор­
чивина, скръбь, неволя, беда, не­
щастие, трудно положение in meis
acerbitatibus lacrimas plurimas ef­
fudisti.
acerbo 1 вгорчавамъ; прен. огорчавамъ, влошавамъ formidine cr;men.
acerbus 3 1. горчивъ/ киселъ.
— 2. а) незрЪлъ, преждевремененъ
virgo, funus, partus, b) киселъ, на, мръщенъ vultus, с) суровъ, жестокъ frigus; in Massilienses tam
es acerbus, d) горчивъ, скръбенъ,
печаленъ, болезненъ mors, fata,
acem us 3 яворовъ, кленовъ mensa,
acerra, ae / кадилница.
Acerrae, arum / Яцера, градъ въ
Кампания. Rcerrani, orum m ацерани.
acervalis, е 1. на купове. — 2. претрупанъ.
acervatim adv. 1. на купове, гру­
пово. — 2. сбито, накратко reliqua
dicere.
acervo 1 натрупвамъ.
acervus, I m 1. купчина, купъ, гра­

7

Rchilles
мада; прен, множество. — 2. сортъ,
видъ лъжливо заключение (въ ло­
гиката).
acesco, аеш 3 вкисвамъ се, прокисвамъ.
Acesines, is т Якесинъ, притокъ на
Индъ.
Acesta, ае / Якеста, старъ градъ
въ Сицилия. A cestenses, ium m
акестани.
A cestes, ае т Якестъ, царь въ Си­
цилия, основатель на гр. Якеста.
acetabulum, I п оцетница, сждъ за
оцетъ.
acetarium, ii п салата.
acetum, I п оцетъ; прен, остроумие,
шега, поди^авка.
Achaemenes, is т Яхеменъ, осно­
ватель на персийската династия,
дЪдо на Киръ Старий. Achaeme­
nius 3 персийски.
Achaeus, I т Яхей, родоначалникъ
на ахейцитЪ. Achaei, orum m
ахейци. Achaia, ае / Яхея, область въ Пелопонесъ. Achaicus 3
ахейски, гръцки. Achaias, adis / и
Achais, idis / гръцки, като subst,
Гърция.
Acharnae, arum / Яхарна, селище
въ Ятика. Acharnanus 3 ахарнански.
Achates, ае т Яхатъ, другарь на
Еней.
Achelous, Т т Яхелой, рЪка въ Гър- j
ция. Acheloias, adis / или Ache­
lois, idis / Яхелоева, дъщеря на
Яхелой; pl, сирени. Acheloius 3
ахелойски; прен, рЪченъ; pocula Я.
чаша рЪчна вода.
Acheron, ontis т Яхеронтъ: 1. рЪка въ Гърция. 2. рЪка въ подзем­
ния свЪтъ; прен. подземно царство.
Acherontia, ае / Яхеронция, область въ Япулия.
Acheriins, ntis m (f) подземно цар­
ство. Acherunticus 3 и Acheru­
sius 3 принадлежащъ на подзем­
ния свЪтъ. Acherusia, а е / Яхерузия, езеро въ Кампания; пещера
въ Витиния.
Achilles, is т Яхилъ, синъ на Пелей и Тетида. Achilleus 3 Яхиловъ. Achillides, ае т потомъкъ
на Яхилъ.

Achivi
Achivi, orum m ахейци. Achivus 3
ахейски, гръцки.
Achradina, ae / Ахрадина, кварталъ
въ Сиракуза.
acia, ae / нишка, конецъ.
Acidalia, ae / Акидалия, прЪкоръ на
Венера.
acidus 3 киселъ; прен. неприятенъ.
acies, е! / 1. острие, връхъ securis,
hastae; прен, сила acies auctoritatis.
— 2) а) остъръ погледъ oculorum;
око, зеница. Ь) проницателность,
сила animi, mentis. — 3. а) бойна
редица, боенъ редъ prima (secunda)
acies, milites in acie collocare, b)
сражение, битка in aciem prodire,
acie excedere; прен, споръ. c) бойно
поле currus vagatur tota acie; quae
agenda sunt in foro tamquam in acie.
Acilius 3 Ацилий, римско родово име.
Acilia еж, Acylla.
acina вж, acinus.
acinaces, is m кжса персийска сабя,
ятаганъ.
acinus, i т зърно отъ плодъ.
acipenser =s acupenser.
Acis, idis m Ацидъ, река до Етна.
aclys, ydis / (гр) кжсо метателно
копие.
Acmonia, ае / Акмония, градъ въ
Фригия. Acmonensis, е акмонийски. Acmonenses, ium т акмонийци.
aconitum, Тп вълчи коренъ, отровно
растение; прен, отрова,
acor, oris т киселина,
ac-quiesco, quievi, quietum 3 1. noчивамъ, отпочивамъ; спя, умирамъ.
— 2. а) успокоявамъ се, намирамъ
спокойствие, доволенъ съмъ, радостенъ съмъ Clodii morte acquie­
runt. b) съгласенъ съмъ alicui.
ac-quiro, quisi(v)?, qulsltus 3 придобивамъ, припечелвамъ, печеля
nihil ad honorem, sibi famam, pe­
cuniam.
Acraeus 3 Акрейски, пр-Ькоръ на
Юнона и Юпитеръ.
Acragas (Acragans), antis т Акрагантъ, гръцки градъ въ Сицилия=
Agrigentum.
acratophorus, i т (гр) сждъ за вино.
acredula, ае / видъ птица (куку­
мявка).

8

actio
acriculus 3 избухливъ, нервенъ se­
nex.
acrimonia, ае / острота, остъръ
вкусъ; прен, живость, енергичность.
Acrisius, ii т Акрисий, царь на Аргосъ. Acrisioneus, 3 Акрисиевъ.
Acrisioniades, ае т потомъкъ на
Акрисий = Персей.
acriter adv, остро, силно, упорито,
acroama, atis п (гр) 1. представле­
ние, забава.—2. артистъ, пЪвецъ,
декламаторъ, музикантъ, комикъ.
acroasis, is / (гр) представление,
сказка, четене.
acroaticus 3 (гр) опредЪленъ или
предназначенъ за слушателя.
Acroceraunia, orum п Акрокеравния, скалистъ морски носъ въ С. з.
Епиръ, опасенъ за мореплавате­
лите.
Acrocorinthus, Т / Акрокоринтъ,
крепостьта на гр. Коринтъ.
1. acta, а е / (гр) 1. морски брЪгъ.
— 2. разкошъ, разгуленъ животъ
actae et voluptates.
2. acta, orum n 1. дела, действия.
— 2. разпоредби, нареждания, ре­
шения. — 3. протоколи, дневници.
— 4. новини, вестникъ, официаленъ
вестникъ.
Actaeon, onis т Актеонъ, синъ на
Автоноя (дъщеря на Кадъмъ).
Actaeus 3 атически. Actaea, ае /
атинянка. Actaei, orum т атиняни.
Actias, adis / атинянка.
Acte, es / Акта (крайбрежна стра­
на), старото име на Атика.
actio, onis / 1. изпълнение, извър­
шване actio illarum rerum; gratiarum
actio изказване на благодарность
— 2. действие, деятелность laus
omnis in actione constitit. — 3. а) начинъ на постжпване, постжпване,
постжпка, официаленъ актъ hanc
actionem meam Caesar probavit.
b) начинъ на говорене (на орато­
ри и актьори). — 4. сждебно след­
ствие, водене дело, дело, процесъ,
жалба. — 5. а) образецъ на жалба,
начинъ на водене дело. Ь) право
за водене дело actionem alicui dare.
c) обвинителна речь, сждебна речь.
d) заседание.

actito
actito 1 водя често дЪла causas;
представямъ tragoedias.
Retium, II n Акциумъ: 1. пристани­
ще. 2. носъ и градъ въ Акарнания.
Rctius и Actiacus 3 акцийски.
actiuncula, ае / кратка еждебна
речь.
Retor, oris т Акторъ, дЪдо на Па­
трон ълъ. Rctorides,aem потомъкъ
ма 1\. - 11атрокълъ.
dictor, oris m 1. пастиръ, говедарь,
ончпрь pecoris. — 2. изпълнитель,
посрЬдникъ. — 3. ораторъ, декламагоръ, актьоръ suorum carmi­
num. — 4. адвокатъ, довЪреникъ.
— 5. управитель, домакинъ.
actuariola, ае / лодка.
1. Actuarius 3 бързоплаващъ, бръзъ
navis; subst. actuaria, ае / лекъ,
бързоходенъ корабъ.
2. actuarius, ii m 1. бързописецъ.
— 2. книговодителю.
actudsS adv. деятелно, бързо,
actuosus 3 деятеленъ, деенъ.
1. actus part. отъ ago.
2. actus, us m 1. а) каране на добитъкъ. b) право на каране добитъкъ. — 2. а) движение corporis,
b) представяне, мимика, игра. с) откжсъ, часть extremus actus aetatis.
actutum adv. веднага,
acui p f . отъ acesco u acuo,
acula, ae / (demin. отъ aqua) вода.
aculeatus 3 1. снабденъ съ острие,
остъръ. — 2. остроур нъ.
aculeus, Т т жило, острие apis,
sagittae; прен. жило, острота, по­
дигравка.
acumen, inis n 1. острие, връхъ
stili. — 2. остроумие, шега, язвителность.
acuo, acui, acutus 3 1. остря, точа
enses, dentes — 2. а) усъвършенствувамъ, упражнявамъ linguam.
b) подстрекавамъ, подбуждамъ,
насъсквамъ milites, aliquem verbis.
c) увеличавамъ, усилвамъ alicui
metum.
acupenser, eris m чига (риба),
acus, us / игла.
acutA adv. остро, остроумно,
acutulus 3 остроумничъкъ.
1. aciitus part. отъ acuo.
2. aciitus 1 1. остъръ, заостренъ

9

ad
ripa erat acutibus sudibus munita.
— 2. а) остъръ, проницателенъ,
чувствителенъ oculi, nares, b) npoникващъ, достигащъ. c) остъръ,
остроуменъ, язвителенъ. d) ясенъ
sententiae.
Rcylla, ае / Яцила, картагенски
градъ. RcyllitanT, orum т ацилани.
ad praep. съ acc.
I. за пространство: 1. за направ­
ление и мгьсто: а) къмъ, до, при
hostes ad legatos manus tendunt,
ad arma concurrunt, omnis Gallia
vergit ad septentriones, ad impedimentaA^ugnare. b) при числа u
мтрки: приблизително, около
equitatum ad numerum quattuor
milium; до, включително ad unum
omnes, de . . . omnibus ad puberes
supplicium sumit.
II. за време: 1. около, при ad hie­
mem; ad meum adventum; ad lucem
на разсъмване. — 2. (чакъ) д о
ad hoc tempus; ad tempus навреме;
ad multam noctem късно презъ
нощьта; ad multum diem късно
презъ деня; ad certam diem в ъ
опредЬленъ день. — 3. а) въ раз­
стояние на,следъ ad decem annos,
b) за ad exiguum tempus, ad tem­
pus.
III. други случаи на употркъба:
1. за цель: за amicos ad mortem
deposcere, milites ad'navem, facul­
tates ad largiendum m a e n a s com­
parasse; ad id съ тази цель (за­
това); quid ad rem? какво отноше­
ние има къмъ работата? каква
полза отъ това? — 2. за предгьлъ: I
до ad necem caedere aliquem.—adv. I
ad extremum, ad ultimum до край­
ности, въ висша степень, ad sum­
mum общо, изобщо. — 3. за следcmeuetпричина: вследствие на, по­
ради, на laeto milite ad mutatio­
nem ducum, ad clamorem convene­
runt, respondere ad aliquid. — 4. за
отношение: относително, що се
отнася до, по отношение на, по
insignis ad deformitatem puer.
— 5. за сравнение: въ сравнение
съ, сравнително. — 6. за начинъ:
споредъ ad praescriptum, ad im­
peratum; ad verbum буквално

adactio

10

adductus

—7. при, освенъ ad hoc, ad haec
предавамъ въ собственость, припри това, освенъ това.
сжждамъ alicui bona; предавамъ
adactio, onis / докарване, довеж­
длъжника на кредитора за непла­
дане; iuris iurandi подвеждане подъ
тени дългове; addictus несъстояклетва, заклеване.
теленъ длъжникъ, предаденъ по
1. adactus part. отъ adigo.
присжда отъ претора на креди­
2. adactus, us m доближаване; den­
тора, за да му робува, докато
tis ухапване.
се издължи; bona alicuius in pu­
ad-aeque adv. по сжщия начинъ,
blicum конфискувамъ. b) при търгъ:
сжщо така.
отдавамъ, присжждамъ fundum,
ad-aequo 1 1. сравнявамъ, приравaddicere alicui aliquid nummo или
нявамъ; tecta solo приравнявамъ
sestertio отдавамъ на безценица,
кжщитЪ съ земята (сривамъ ги
въобще продавамъ regna pecunia.
до основи); прен. приравнявамъ,
— 3. а) предавамъ, отдавамъ ali­
поставямъ наредъ съ cum virtute
quem morti; особ. se alicui addicere
fortunam, adaequatus cum aliquo,
всецЪло се предавамъ, безусловно
съ dat. se virtute nostris, aliquem
или робски се подчинявамъ se se­
sibi. — 2. достигамъ deorum vitam,
natui, оттукъ addictus всецяло
altitudinem muri; достигамъ, не изопредаденъ, безусловно или робски
ставамъ отъ cursum equorum,
привързанъ съ dat. или съ inf. b)
ad-aggero 1 натрупвамъ, затрупприписвамъ.
вамъ.
addictio, onis / предаване въ соб­
ad-alligo 1 привързвамъ.
ственость, присжждане.
adamanteus и adamantinus 3 (гр) ad-disco, didici 3 доучвамъ се, още
стоманенъ, твърдъ като стомана,
се уча; узнавамъ.
несъкрушимъ, неразрушимъ.
additamentum, Тп прибавка, добавка,
adamas, antis т (гр) стомана; ad-do, didi, ditus 3 1. придавамъ,
диамантъ ; прен. непреклонность.
прибавямъ, притурямъ, поставямъ
ad-amo 1 обиквамъ.
(при);.frena feris обуздавамъ, gra­
ad-aperio, aperui, apertus 4 1. отdum addere ускорявамъ стжпкитЪ.
кривамъ, оголвамъ caput adaper­
— 2. вдъхвамъ, внушавамъ virtu­
tum — 2. отварямъ portas,
tem, terrorem.
adapertilis, е който може да се ad-doceo 2 доучвамъ, продължа-*
отвори.
вамъ да уча на нЪщо.
ad-apto 1 нагласямъ.
ad-dormTsco 3 заспивамъ.
ad-aquo 1 отвеждамъ на водопой, Hddua, ае / Ддуа, притокъ на По.
напоявамъ.
ad-dubito 1 колебая се, съмнявамъ
ad-aquor 1 отивамъ за вода, досе de aliquo; res addubitatur ра­
ставямъ вода adaquandi causa,
ботата е съмнителна,
ad-augeo, auxi, auctus 2 уголЪмя- ad-duco, diixT, ductus 3 1. притегвамъ, увеличавамъ, умножавамъ.
лямъ, опъвамъ adducto constitit
ad-augesco 3 раста, увеличавамъ
arcu. — 2. довеждамъ, докарвамъ
се.
contra populum Romanum exerci­
ad-bibo, bibi 3 сръбвамъ, пия на­
tum ; in ius давамъ подъ сждъ.
здравица; прен. приемамъ, запе— 3. а) причинявамъ adduxere si­
чатвамъ verba puro pectore,
tim tempora, b) довеждамъ въ
ad-blto 3 отивамъ при.
известно състояние ad summam
ad c. . . вж. acc . ..
inopiam adducti; in augustum на
ad-decet 2 подобава, прилича,
тЪсно. c) подбуждамъ, скланямъ*
ad-denseo 2 сгжстявамъ.
принуждавамъ ad tantum facinus,
ad-dico, dixT, dictus 3 съгласявамъ
regni cupiditate adductus; adduci
се. 1. въ езика на авгурипт: пред
nequeo не мога да се съглася.
вестявамъ успЪхъ, благоприятству- adducte adv. сериозно, строго.
вамъ. — 2. на сждебенъ езикъ: а) 1. adductus part. отъ adduco.

adductus
2. adductus 3 1. намръщенъ frons.
— 2. строгъ.
ad-edo, edi, esus 3 1. обгризвамъ;
изяждамъ iecur. — 2. поглъщамъ;
изразходвамъ pecuniam; за вода:
разяждамъ, изглаждамъ scopulus
adesus aquis.
adSgT pf. отъ adigo,
ademi pf. отъ adimo,
ademptio, onis / отнемане; bono­
rum конфискуване,
ademptus part. отъ adimo.
1. ad-eo, Ii, itus, Tre 1. дохождамъ,
приближавамъ ce ad praetorem in
ius.—2. а) обръщамъ се съ молба
или за съветъ, допитвамъ се, питамъ Caesarem, libros Sibyllinos,
oraculum, b) посещавамъ Siciliam,
cl нападамъ, атакувамъ oppida,
d) заемамъ се, залавямъ се съ
и!зщо ad rem publicam; periculum
подхвърлямъ се на опасность.
2. ad-eo adv.
1. дотолкова, така.
— 2. за усилване при мгъстоимения и наречия: id adeo именно то­
ва, atque adeo и дори (дори и), ma­
gis adeo още повече, nunc adeo
сега именно, adeo non толкозъ
по-малко, si adeo ако наистина.
adeps, adipis т/ мазь; прен. pl.
тлъстина, тромавость, неподвижность, несржчность.
adeptio, onis / постигане,
adeptus part. отъ adipiscor
ad-equito 1 приближавамъ се на
конь, пристигамъ галопъ in dex­
trum cornu.
adesus part. отъ adedo.
adf ...., adg ..., adgn. . . еж. aff...,
agg ..., agn ...
ad-haereo, haesi, haesum 2 1. залепенъ съмъ, държа се за, вися
съ dat.: saxis, ancoris; in corpore.
— 2. гранича Peloponnesus conti­
nenti adhaerens.
ad-haeresco, haesi, haesum 3
1, прилепвамъ, увисвамъ, закачвамъ се, оставамъ tragula ad tur­
rim adhaesit. — 2. а) прилепвамъ
се, пристрастявамъ се, насочвамъ
се iustitiae honestatique, ad id ge­
nus, in me coniurationis nefaria tela
adhaeserunt, b) запечатвамъ се въ

11

adii
ума argumentum, c) за ораторъ:
запъвамъ се.
adhaesio, onis / прилепване ato­
morum inter se.
Adherbal, alis m Адхербалъ: 1. име
на картагенски пълководци. 2.
синъ на Миципса.
ad-hibeo, hibuT, hibitus 2 1. а) прилагамъ, налагамъ, турямъ, поставямъ medicas manus ad vulnera,
vincula captis, b) прибавямъ aliquid.
— 2. а) употрЪбявамъ, проявявамъ,
показвамъ remedia, diligentiam;
aniouim adhibere обръщамъ вни­
мание; memoriam adh. помня; mo­
dum quendam adhibere, modum ad­
hibere имамъ мЪрка. b) привличамъ, поканвамъ ad consilium, c) съ
adv. третирамъ aliquem severius.
ad-hinnio 4 цвиля къмъ нЪкого
equo; прен. страстно желая.
adhortatio, onis / насърдчаване,
поощряване.
adhortator, oris т подбудитель, насърдчитель.
ad-hortor 1 насърдчавамъ, окуражавамъ, възпламенявамъ, увещавамъ cohortes, ad defendendam rem
publicam, ne quid faciat.
ad-huc adv. досега ; дотогава.
Adiabene, es f u Adiabena, ae /
Ядиабена, асирийска провинция,
(сега Кюрдистанъ). Adiabenus 3
адиабенски.
ad-iaceo 2 лежа до, гранича ad
Aduatucos, m are; subst. ^adiacentia, ium n околности.
ad-icio, iecT, iectus 3 1. а) под­
хвърлямъ, присъединявамъ, при­
бавямъ aggerem ad munitionem, b)
хвърлямъ, насочвамъ, отправяме
oculum hereditati, dictis mentem.
— 2. прибавямъ, присъединявамъ
ad belli laudem doctrinae gloriam.
adiectio, onis / прибавяне, приоб­
щаване, присъединяване.
ad-igo, egi, actus 3 1. а) докарвамъ oves, b) хвърлямъ tela, c)
вмъквамъ, забивамъ tigna, ensem
in pectus. — 2. докарвамъ, довеж­
да мъ*, принуждавамъ ad insaniam;
aliquem ad iusiurandum подвеждамъ подъ клетва, заклевамъ.
adii pf. отъ adeo.

Adimantus

12

Rdimantus, I m Адимантъ, атин­
ски пълководецъ.
ad-imo, emi» emptus 3 отнемамъ,
ограбвамъ, лишавамъ alicui impe­
rium, pecuniam, vitam; поет, leto
спасявамъ отъ смърть; забранявамъ съ inf:
ad-insurgo 3 повдигамъ се, ставамъ.
adipatus 3 тлъстъ; прен, за речь:
надутъ adipatae dictionis genus,
•ad-ipiscor, adeptus sum 3 1. достигамъ, настигамъ fugientem. — 2.
спечелвамъ victoriam, ius suum;
part, adeptus 3 съ знач. на pass.
adepta libertate,
aditialis, е встжпителенъ.
aditio, onis / дохаждане.
aditus, us m 1. дохаждане, прибли­
жаване omnes aditum tuum fugiunt.
— 2. а) право на идване, достжпъ,
аудиенция aditum petere; aditum
habere ad aliquem сношавамъ се съ
нЪкого. b) възможность, слу­
чай, начинъ, пжть ad ea conanda,
c) входъ.
ad-iudico 1 1. присжждамъ, опредЪлямъ съ сждебно решение agros
populo Romano; alicui causam peшавамъ дЪло въ нЪчия полза. — 2.
приписвамъ mihi salutem imperii,
«adiumentum, i n помощно сред­
ство, помощь, подкрепа,
adiunctio, onis / 1. присъединение.
— 2. отношение, връзка,
adiunctor, oris т присъединитель.
adi unctus 3 1. тЪсно свързанъ, граничещъ, съседенъ insula. —2. свойственъ, характеренъ; subst, adiuncta, orum n странични обстоя­
телства.
adiungo, iunxT, i unctus 3 1. привързвамъ, поет, впрЪгамъ. — 2. а)
присъединявамъ, спечелвамъ Sici­
liam ad rem publicam, agros civi­
tati; pass. съседенъ съмъ, гра­
нича castra, quae urbi adiuncta
erant, b) свързвамъ hic dies me
valde Crasso adiunxit. c) насочвамъ
animum ad studium,
ad-iuro 1 кълна ce.
adiiitabilis, е полезенъ.
adiuto 1 помагамъ.
adiutor, oris m помощникъ, спомагащъ за victoriae populi Romani.

admiratio
adiutorium, ii n помощь, подкрепа,
adiutrix, Icis / помощница,
ad-iuvo, Hivl, iutus 1 подкрепямъ,
поддържамъ, подпомагамъ, пома­
гамъ, съдействувамъ fortes for­
tuna adiuvat.
ad i. . . вж. ali. . .
Admagetobriga, ae f Адмагетобрига, селище въ Галия,
ad-matiiro 1 ускорявамъ, съдей­
ствувамъ.
ad-metior, mensus sum 4 отмЪрвамъ frumentum alicui.
Admetus, I m Адметъ: 1. царь на
молоситЪ
2. царь въ Тесалия,
съпругъ на Алкеста.
adminiculator, oris т помощникъ,
поддържникъ.
adminiculo 1 подпирамъ.
adminiculum, I n 1. подпора. — 2.
опора, подкрепа, помощь.
ad-minister, trl m 1. сътрудникъ,
другарь. — 2. служитель, слуга,
орждие omnium consiliorum, au­
daciae. .
ad-ministra, ae / сътрудница, по­
мощница; служителка,
administratio, onis / 1. подпома­
гане, служене, помощь. — 2. ржководене, управляване belli, navis,
rei publicae.
administrator, oris m ржководитель, управитель.
ad-ministro 1 1. служа alicui. — 2.
ржководя, управлявамъ rem pub­
licam. — 3. изпълнявамъ, извършвамъ, грижа се за rem, caedem,
admirabilis, е 1. достоенъ за очудване, удивителенъ. — 2. чуденъ,
чудноватъ, страненъ.
admirabilitas, atis / необикновеность. чудноватость, особеность
coelestium rerum
admirabiliter a iv. чудесно, чудно;
странно.
admirandus 3 достоенъ за очудване, удивителенъ.
admiratio, onis / 1. очудване; ad­
mirationem habere, movere в^збуждамъ очудване; admiratione
affici предметъ съмъ на очудване.
— 2. чудноватость, забележителность, особеность.

admirator

13

admirator, oris m 1. очудващъ ce.
— 2. почитатель, обожатель rei
alicuius.
ad-m iror 1 очудвамъ се, възхищавамъ се, чудя се munitiones hos­
tium.
ad-misceo, miscui, mixtus 2 1.
смЬсвамъ, прибавямъ. — 2. на­
месват», вплитамъ; se admiscere
нам1;снамъ се. — 3. смЪсвамъ, зам1*смам ь hoc genus radicis admix­
tum lacte.
admls95rius, ii m. 1. жребецъ. — 2.
разижтенъ човЪкъ.
ad missio, onis / 1. допускане, достжпъ. — 2. приемъ, аудиенция,
admissum, Т п простжпка, вина.
ad-mitto, misi, m issus 3 1. а) до­
лу скамъ legatos» b) приемамъ pre­
ces alicuius, с) приобщавамъ, включвамъ ad colloquium. — 2. пускамъ
на свобода, препускамъ, пришпорвамъ equum; equo admisso гало­
пирайки, въ галопъ; поет. admis­
sus 3 бръзъ aquae, passus, rota;
comae admissae развЪти коси.
— 3. а) допускамъ, извършвамъ,
провинявамъ се въ facinus, scelus,
culpam, b) позволявамъ; въ езика
на авгуритгь: благоприятствувамъ
aves.
admixtio, onis / примесване, смес­
ване.
admixtus part. отъ admisceo,
ad-modum adv, 1. да, разбира се.
— 2. твърде, съвсемъ admodum
pauci. — 3. при числа : най-малко,
около equites mille admodum.
ad-moenio 4 обсаждамъ.
ad-molior 4 приближавамъ; прен.
мжча се, стремя се.
/id-m oneo, monui, monitus 2 1.
подсещамъ, припомнямъ, напомнямъ aliquem alicuius rei или de ali­
qua re; съ acc. c. inf.—2. предупреждавамъ. — 3. увещавамъ, подбуждамъ aliquem ut (ne); поет. подкарвамъ equum.
admonita, orum n напомняне, пре­
дупреждение.
admonitio, onis / припомняне, пре­
дупреждаване, увещаване.
admonitor, oris m който напомня
(увещава); подбудитель.

adnuntio
1. admonitus part. отъ admoneo.
2. admonitus, iis m напомняне, при­
помняне; увещаване. fSSSRi
ad-mordeo, momordi, morsus 2
захапвамъ.
admotio, onis / приближаване, до­
косване; digitorum на пръстите
(при свирене на струненъ инструментъ).
ad-moveo, movi, motus 2 1. при
ближавамъ aures ad vocem, labra?
poculis, diem leti. — 2. докарвамъ,,
довеждамъ exercitum ad urbem.
— 3. а) употрЪбявамъ, прилагамъ
ai|ationem. b) внушавамъ terro­
rem, spem, c) насочвамъ mentem.
—■4. привличамъ, поканвамъ,
ad-mugio 4 муча, измучавамъ ali­
cui.
admurmuratio, onis / мърморене,
шепотъ.
ad-murmuro 1 мърморя, шептя,
ad-nato 1 доплавамъ . alicui rei, ad
aliquid; плавамъ покрай lateri ali­
cuius.
ad-navigo 1 приближавамъ се, пристигамъ съ корабъ; плавамъ съ
корабъ около.
ad-necto, nexui, nexus 3 1. привързвамъ, закрепвамъ aliquid ad aliquam
rem или alicui rei. — 2. свързвамъ,
съединявамъ, присъединявамъ.
adnexus, (is m присъединяване,
съединение.
ad-nihilo 1 не смЪтамъ за нищо,
не зачитамъ.
'
ad-nltor, nixus (nisus) sum 3 1. облЪгамъ се, подпирамъ се ad ali­
quid, alicui rei. — 2. напрЪгамъ
сили, старая се, мжча се, залЪгамъ.
ad-no 1 1. доплувамъ terrae, ad
litus. — 2. плавамъ покрай alicui,
ad-nosco еж. agnosco,
adnotatio, onis / писмена бележка,
забележка.
ad-notator, oris m който прави бе­
лежка.
ad*noto 1 1. писмено отбелязвамъ.
— 2. забелязвамъ, правя бележка,
ad-numero 1 1. броя, плащамъ ali­
cui pecuniam. — 2. причислявамъ
aliquem inter servos,
ad-nuntio 1 известявамъ, съобщавамъ.

adnuo
ad-nuo, nui 2 1. кимвамъ (съ глава).
— 2. съгласявамъ се. — 3. обещавамъ. — 4. посочвамъ съ кимване
quos iste adnuerat.
adoleo, olui 2 1. принасямъ въ
жертва; почитамъ съ жертвопри­
ношение. — 2. изгарямъ.
adolescens, обикн. adulescens, gen.
-entis 1, adi. п о д р а с т в а щ ъ,
младъ. — 2. subst. младежъ, юно­
ша, младъ човЪкъ.
adolescentia, ае / вж. adulescentia,
adolescentulus вж. adul...
1. adolesco, olevl, ultum 3 1. подраствамъ, развивамъ се, раста.
— 2. нараствамъ, усилвамъ се, закрепвамъ cupiditas augendi.
2. adolesco 3 пламвамъ, горя igni­
bus arae.
Adon, onis m, Adonis, idis m u
Adoneus, ei m Ядонисъ, хубавецъ, любимецъ на Венера,
ad-operio, operui, opertus 4 1. покривамъ, завивамъ. — 2. затварямъ
adoptaticius, i! т осиновенъ, храненикъ.
adoptatio, onis / — adoptio,
adoptio, onis / осиновяване,
adoptivus 3 1. отнасящъ се до оси­
новяването, придобитъ чрезъ оси­
новяване, осиновенъ sacra, nomen,
filius. — 2. прен. присаденъ.
ad-opto 1 1. избирамъ, приемамъ
sibi aliquem patronum, defensorem.
— 2. осиновявамъ aliquem sibi fi­
lium; aliquem in regnum чрезъ оси­
новяване правя нЬкого наследникъ
на трона. — 3. присаждамъ.
ador п (само пот. а асс.) видъ пше­
ница, шпалда (triticum spelta).
adoratio, onis / робско поклонение,
обожаване.
adoreus 3 пшениченъ (отъ шпал­
да); subst. adorea, ае / почетенъ
даръ, награда за храбрость (отъ
хлЪбъ); прен. слава,
ad-orior, ortus sum 4 1. възставамъ
противъ, нападамъ castra, navem,
aliquem а tergo. — 2. предприемамъ, пристжпвамъ къмъ.
ad-orno, 1 1. приготвямъ, снабдявамъ съ всичко необходимо, въоржжавамъ, снабдявамъ съ, нато-

14

adulter
варвамъ naves, accusationem. —2.
украсявамъ.
ad-6ro 1 1. заговорвамъ, заприказвамъ. — 2. моля, измолвамъ Cere­
rem, pacem deorum. —*3. почитамъ.
adortus part. отъ adorior.
adp. . . вж. *app. . .
adqu. . . вж. acqu.. .
adr. . . вж. arr. . .
ad-rado, rasi, rasus 3 подстригвамъ, остригвамъ, бръсна.
Adramytteum, ei n Ядрамитеумъ,
пристанищенъ градъ въ Мизия.
Adramyttenus, i т адрамитенецъ.
Rdrana, ае / Ядрана, рЪка въ Се­
верна Германия (сега Едеръ).
Adrastus, i т Адрастъ, царь на
Яргосъ.
Hdria вж. Hadria.
Adrumetum вж. Hadrumetum.
ads. . . вж. ass. . .
a d s c . a d s p . a d s t . .. вж. asc ...,
asp..., a s t...
adt. . . вж. att. . .
Aduatuca, ае / Ядуатука, крепость
въ страната на ебуронитЪ.
Aduatuci, orum т адуатуци, народъ въ Белгийска Галия.
adulatio, onis / 1. умилкване, подмилкване canum. — 2. за хора:
подмилкване, долно ласкателство,
робско преклонение.
adulator, oris т ласкатель, лъстецъ, подлизурка.
adulatorius 3 ласкателенъ, низъкъ,
доленъ.
adulescens вж. adolescens.
adulescentia, ае / младость, юно­
шество.
adulescentulus 3 младичъкъ; subst.
твърде младъ човЬкъ, младежъ>
ab adulescentulo отъ малъкъ (отъ
детство).
adtilo и -ог 1 1, подмилкврмъ се
canes etiam fufem adulantur.
—2. лаская, гъделичкамъ, подмилквамъ се aliquem.
adulter, era, um 1. прелюбодеенъ,
разпжтенъ; subst. adulter, eri m
u -tera, ае / блудникъ, -ица, любовникъ, -ица, развратникъ, *ица.
— 2. подправенъ, изкуственъ, не­
истински, фалшивъ crines.

adulterinus

15

adulterinus 3 подправенъ, фалшивъ
signum, clavis; незаконенъ.
adulterium, ii n прелюбодеяние,
adultero 1 1. прелюбодействувамъ,
съблазнявамъ въ прелюбодеяние
nllquem. — 2. подправямъ, фалшифицирамъ, изопачавамъ.
ndultum supinum отъ adolesco,
adultus 3 1. порасналъ, възмжжалъ. — 2. преминалъ, напредналъ
filius aetate adulta.—3. политически
закрепналъ, напредналъ populus,
pestis rei publicae, coniuratio.
adumbratio, onis / грубъ очеркъ,
скица.
adumbratus 3 1. леко нахвърлянъ,
скициранъ. — 2. неясенъ, несъвършенъ. — 3. измисленъ, мнимъ, присторенъ.
adumbro 1 1. нахвърлямъ въ гру­
би черти, описвамъ накратко;
aliquid emetiendo измислямъ. — 2.
подражавамъ, копирамъ Macedo­
num morem.
aduncitas, atis / изкривеность, извитость.
ad-uncus 3 извитъ навжтре, свитъ,
изкривенъ, извитъ.
ad-йпо 1 обединявамъ, свързвамъ.
ad-urgeo 2 притискамъ; прен. преследвамъ.
ad-йго, ussi, ustus 3 1. изгарямъ,
опърлямъ, обгарямъ. — 2. а) за
етудъ: смразявамъ, замразявамъ,
повреждамъ poma, pedes, b) за
любовь: мжча te Venus adurit ignibus,
ad-usque praep. съ acc. 1. = usque
ad чакъ до. — 2. adv. съвсемъ, навсЬкжде.
1. adustus part. отъ aduro-.
2. adfistus 3 загорЪлъ, потъмнЪлъ.
advecticius 3 чуждестраненъ vi­
num
advectio, onis / докарване, доста­
вяне.
advecto 1 непрекжснато докарвамъ, доставямъ
1. advectus 3 part. отъ adveho.
2. advectus, us m докарване,
ad-vaho, vexi, vectus 3 докарвамъ frumentum Romam. — pass.
съ или безъ equo, curru, navi пристигамъ.

adversus
ad-velo 1 покривамъ; tempora lauro
увЪнчавамъ.
advena, a e m / 1. пришелецъ, чужденецъ, пжтникъ; като adi. чуж­
дестраненъ, чуждъ. — 2. неопитенъ, новакъ.
ad-venio, veni, ventum 4 1. пристигамъ, дохаждамъ. — 2. а) настжпвамъ, появявамъ се dies, mor­
bus. b) падамъ се aliquid ad me.
adventicius 3 1. чуждестраненъ,
чуждъ. — 2. необикновенъ, извънреденъ, случаенъ. — 3. отнасящъ
се до пристигането cena,
advento 1 приближавамъ се, доближавамъ се, наближавамъ.
adventor, oris т пришелецъ, гостъ.
adventus, (is m 1. пристигане, до'^хождане, приближаване. — 2. поя­
вяване, настжпване lucis, malorum,
adverbium, ii n наречие (като часть
на речьта).
adversarius 3 1. противоположенъ,
противенъ, враждебенъ. — 2. subst.
a) adversarius, ii т противникъ,
неприятель. b) adversaria, ае /
противница, неприятелка. с) adver­
saria, orum п смЪтководна книга.
adversatrix, Icis / противница, не­
приятелка.
adversio, onis / обръщане, насоч­
ване.
adversitas, atis / препятствие, неприятность, несполука,
adversitor еж. advorsitor.
adverso 1 съсрЪдоточавамъ, насочвамъ animum sedulo, ne.
adversor 1 противя се.
1. adversus part. отъ adverto.
2. adversus 3 1. а) обърнатъ съ ли­
це (къмъ нЪкого), преденъ; intueri
aliquem adversum глЪдамъ нЪкого
въ лицето, dentes предни зжби;
vulnus рана отпр-Ьдъ (въ гърдитЪ).
b) противоположенъ, отсрещенъ,
противенъ; adverso flumine ire противъ течението; solem adversum
intueri гледамъ срещу слънцето.
c) subst. adversum, i п противо­
положно направление; ех adverso
срещу, прОтивъ; in adversum насрещу. — 2. а) противенъ, вражде­
бенъ, неприятелски. Ь) неблагопрцятенъ, нещастенъ; res adver­

adversus

16

sae u fortuna adversa нещастие,
c) subst. adversus, i т противникъ, неприятель; adversum, i n
обикн. pl. неприятности, препят­
ствия, несполука.
3. adversus или adversum 1. adv.
срещу. — 2. praep. съ acc. а) сре­
щу, противъ, къмъ copia adversum
hostem ducere, b) къмъ, спрямо,
по отношение на adversus deos
impii, c) въ сравнение съ aliquem,
ad-verto (cm. ф. advorto), verti, ver­
sus 3 1. обръщамъ къмъ, насочвамъ aures ad vocem, classem in
portum. — 2. а) насочвамъ; ani­
mum adverto = animadverto забелязвамъ. b) забелязвамъ, узнавамъ
pericula nostra, c) наказвамъ.
ad-vesperascit, ravit 3 v. impers.
свечерява се, мръква ce.
ad-vigilo 1 1. бдя, бодърствувамъ.
— 2. пазя.
advocatio, onis / 1. извикване ве­
щи лица (особено юристи) на
съвещание. — 2. а) експертиза, за­
щита; защитници. Ь) срокъ, необходимъ за извикване защита; advo­
cationem postulare искамъ срокъ
за съвещание съ юристи (за тър­
сене защитникъ). с) водене дЪло
(процесъ).
advocatus, Т т вещо лице, защит­
никъ; адвокатъ.
ad-voco 1 1. повиквамъ. — 2. свиквамъ populum ad contionem. — 3.
а) викамъ на помощь при процесъ
sibi aliquem, b) призовавамъ, ви­
камъ на помощь deos, secretas artes,
advolatus, us m прилетяване, долетяване, притичване.
ad-volo 1. 1, долитемъ, прилетявамъ. — 2. притичвамъ се ad ali­
quem; връхлитамъ ad pabulatores,
ad-volvo, volvi, volutus 3 търкалямъ къмъ; se advolvere или ad­
volvi genibus хцърлямъ се въ кра­
ката.
ad v o r. . . вж. ad ver . ..
advorsitor, oris m робъ, който отива
срещу господаря, за да го по­
срещне.
adytum, Т п (гр) 1. светая светихъ
на храма, светилище. — 2. вжтрешность на надгробна могила.

Aeeta
Аеа, ае или Аеаб, £s / Еа, островъ
въ Средиземно море, кждето се
намирала вълшебницата Кирка.
Aeaeus^ 3 еейски insula, puella.
Aeacus, I т Еакъ, синъ на Юпитеръ и на нимфата Егина, царь на
0. Егина. Следъ смъртьта си — сждия въ подземния свЪтъ. Aeaci­
des, ае т потомъкъ на Е акъ:
1. синовете му Теламонъ, Фокъ,
Пелей. 2. внукъ му Ахилъ. 3. правнукъ му Пиръ, синътъ на Ахилъ.
4. потомците му Персей и др.
Aeacideius 3 Еаковъ.
Aeas, antis т Еантъ, река въ Епиръ.
Aebura, ае / Ебура, градъ въ Ис­
пания.
Aebutius 3 фамилно име.
Aeculanum, Тп Екуланумъ, градъ въ
Самниумъ.
aecus = aequus.
aedes и aedis, is / 1. а) жилище,
стая. b) храмъ. — 2. pL кжща, жи­
лище; прен. килийка на пчели,
aedicula, ае / 1. а) стаичка. Ь) параклисъ. — 2. p l. кжщичка.
aedificatio, onis / 1. строене, строежъ. — 2. постройка,
aedificatiuncula, ае / постройчица.
aedificator, oris т строитель, творецъ mundi.
aedificium, i! п постройка, здание,
aedifico 1 съграждамъ, построявамъ, основавамъ domum, navem,
urbem; създавамъ mundum,
aedilicius 3 1. едилски. — 2. subst.
бившъ едилъ.
aedilis, is m едилъ. Имало двама
aediles plebei (plebis) и двама aedi­
les curules, които се грижели за
благоустройството на града, над­
зиравали зрелищата и пазарищата,
aedilitas, atis / едилство, длъжностьта на едилъ.
aedis вж. aedes.
aeditumus или aedituus, Т т храмовъ пазачъ.
Aedui вж. Haedui.
Aeeta или Aeetes, ае т Еетъ, царь
на Колхида, баща на Медея. Aee­
taeus 3 Еетеевъ; fines Aetaei
Колхида. Aeetias, adis f и Aeetine, es / Медея.

Aefula

17

Aeolus

Aefula, ae / Ефула, градче въ Ла- Aelius 3 име на плебейски родъ
циумъ.
Aelianus 3 Елиевъ.
Aegaeus 3 егейски mare.
Aello, iis / Аело: 1. една отъ харAegates, ium / (insulae) острови
пиитЪ. 2. куче на Актеонъ.
на западъ отъ Сицилия.
Aemilius 3 име на римски патриAegeae, arum / Егеа: 1. градъ въ
циански родъ. Aemilianus 3 ЕмиМакедония. 2. градъ въ Киликия.
лиевъ. Aemiliana, orum п пред­
aeger, gra, grum 1. боленъ, страградие на Римъ.
дащъ, неджгавъ. — 2. разстроенъ, aemulatio, onis / 1. съревнувание,
печаленъ, тжженъ, нещастенъ, занадпреварване. — 2. ревность, загриженъ.
висть.
Aegeus, ел т Егей, царь на Атина, aemulator, oris т съревнователь,
баща на Тезей. Aegides, ае т
подражатель alicuius,
Гезей.
aemulatus, us т = aemulatio,
Aegi&nsis вж. Aegium.
aemulor 1 1. състезавамъ се, глеAegimurus, I / Егимуръ, островъ
дамъ да достигна aliquem. —2. зацо Картагенъ.
виждамъ, съпернича alicui, cum ali­
Aegina, ае / Егина, островъ до
quo.
Атина. AegTnetae, arum т егинци. aem ulus 3 състезаващъ се, съперAeginium, ii п Егиниумъ, градъ въ
ничещъ, ревнивъ; subst, aemu­
Северна Тесалия.
lus, i т и aemula, ае / съперaegis, idis f (гр) егида: 1. щитътъ
никъ, съперница.
на Юпитеръ. 2. щитътъ на Ми- Aenaria, ае / Енария, вулканически
нерва съ изобразена върху него
островъ до Неаполъ.
глава на Медуза.
Aenea, ае / Енеа, градъ въ ХалкиAegisos, I / Егисъ, градъ на Ду­
дическия полуостровъ.
нава.
Aeneas, ае т Еней, синъ на АнAegisthus, I т Егистъ, синъ на
хизъ и Венера. Aeneades, ае т
Тиестъ, убиецъ на Агамемнонъ.
потомъкъ на Еней: Асканий, АвAegium, ii п Егиумъ, градъ въ
густъ; pl. спжтницит^ на Еней;
Ахея. Aegiensis, е егийски.
троянци; римляни. Aeneis, idis и
Aegos Flumen Козя рЪка, рЪка и
idos / Енеида, поемата на Верги­
градъ въ Тракия.
лий. Aeneius 3 Енеевъ.
aegre adu, 1. съ досада, съ неудо­ aeneus вж, aenus.
волствие. — 2. едва, мжчно.
Aenianes, um т ениани, народъ въ
aegresco 3 1. а) разболявамъ се,
Южна Тесалия.
заболявамъ. Ь) огорчавамъ се, на- Aenides, ае т синъ на Еней.
гжжавамъ се aliqua re. — 2. вло- aenigma, atis п (гр) гатанка, за­
шавамъ се; cura усилва се. гадка; двусмисленость; намекъ.
aegrimonia, ае / скръбь, печаль, aenipes, geri, -pedis медноногъ.
тжга, униние, загриженость.
a(h)enus или a(h)eneus 3 1. меaegritudo, inis / 1. неразположение,
денъ, бронзовъ. — 2. а) меденъ,
болесть. — 2. загриженость, грижа,
жълто-червенъ barba, b) твърдъ,
скръбь, мжка.
неразрушимъ; непобедимъ. — 3.
aegrotatio, 5nis / неразположение,
subst, a(h)enum, i п тасъ; котелъ.
разстройство, болесть (на тялото Aenus, I / Еносъ: 1. градъ въ Тра­
или духа).
кия. 2. рЪка въ Галия, сега р. Инъ.
aegroto 1 болудувамъ, страдамъ. Aeoles, um т еолийци, гръцко пле­
aegrotus 3 боленъ, страдащъ, раз­
ме. Aeolius 3 еолийски; puella
Сапфо; subst. Aeolia, ае / Еолия,
строенъ; subst. болникъ.
область въ Мала-Азия.
Aegyptus, I / Египетъ. Aegyptius 3
египетски; subst, египтянинъ. Ае- Aeolus, I т Еолъ: 1. синъ на Хеgyptlnus, i т египтянинъ.
ленъ, родомачалникъ на еолийциaelinos, I т (гр) тжжна пЪсень.
тЪ. 2. богъ на в^тровет^. AeoliЛатинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

2

j
:
|

1

j
i

aequabilis

18

aerugo

d§s, ae m потомъкъ на Еолъ: Сиplanities. — 2. сравнявамъ cum his
зифъ, Атамантъ, Одисей и др.
aequari. — 3. изравнявамъ, спра­
Aeolis, idis / дъщеря на Еолъ.
ведливо разпределямъ aequato
Aeolius 3 Еоловъ.
omnium periculo. — 4. равенъ съмъ,
aequabilis, е 1. равенъ, еднакъвъ.
приравнявамъ се, достигамъ equi
— 2. прен. справедливъ, безприtem cursu, sagitta aequans ventos,
страстенъ.
aequor, oris n 1. равнина, повърхaequabilitas, atis / 1. еднаквость,
ность. — 2. а) съ и безъ campi рав­
равномЪрность. — 2. а) равен­
нина, поле. Ь) съ или безъ maris,
ство. Ь) справедливость, безпри­
ponti морска ширь, море; морска
страстие.
вода.
aequabiliter adv. равно, еднакво, aequoreus 3 морски,
равномерно.
aequus 3 1. равенъ in aequum lo­
aequaevus 3 връстникъ, на еднак­
cum descendere; subst. aequum, i
ва възрасть.n равнина. — 2. а) благоприятенъ
aequalis, е 1. равенъ loca. — 2. ед­
tempus, b) равнодушенъ, спокоенъ
накъвъ, равномЪренъ. — 3. съвреquieto et aequo animo ferre, c) бламененъ; subst. връстникъ, съвре
госклоненъ; subst. aequi, orum m
менникъ.
приятели. d) справедливъ; subst.
aequalitas, atis / еднаквость, ра­
aequum, i n справедливость, пра­
венство.
во. — 3. еднакъвъ, равенъ condi­
aequaliter adv. еднакво, по единъ
cione aequa; aequo proelio disce­
и сжщъ начинъ; равномерно,
dere напускамъ сражение безъ
aequanim itas, atis /
снисхожденичия победа; adv. ех aequo еднак­
ние; равнодушие, търпение,
во, при равни условия,
aequatio, orsis / изравняване, равно aer, aeris (acc. aera) т (гр) възразпределение.
духъ; мъгла.
aeque а iv. 1. а) еднакво, по сж- aerari is 3 1. меденъ; прен. париченъ.
щия начинъ. Ь) съ et, ас, atque,
— 2. subst. а) aerarius, ii т гражquam, ut = толкова — колкото,
данинъ отъ най-долната класа,
така — както hi coluntur aeque
безъ политически права, но плаatque illi — 2. безпристрастно,
щащъ данъкъ. b) aeraria, ае /
справедливо.
медна мина. c) aerarium, ii п дър­
AequT, Aequiculi, orum m екви,
жавна хазна.
племе на изгокъ отъ Римъ.
aeratus 3 1. снабденъ, обкованъ,
aequilibris, е хоризонталенъ.
обвитъ съ медь. — 2. меденъ.
aequilibritas, atis / равновесие.
— 3. богатъ.
Aequimaelium, ii п Еквимелиумъ,
м4сто въ Римъ.
aereus 3 меденъ galea; обкованъ
aequinoctialis, е който се отнася
съ медь.
до равноденствието; circulus еква- aerifer, fera, ferum който носи
торъ.
медни цимбали.
aequinoctium , ii п равноденствие, aeripes, gen. -pedis
медноногъ ;
aequiperabilis, е сравнимъ.
прен. бръзъ.
aequipero (aequiparo) 1 1. сравня- aeris gen. отъ aes.
вамъ, приравнявамъ. — 2. равенъ aerisonus 3 звънтещъ.
съмъ, достигамъ aliquem,
aerius 3 1. въздушенъ. — 2. издиaequitas, atis / 1. равность, еднак­
гащъ се високо, високъ.
вость. - 2 . съ и безъ animi равно­ Aerope, es /
Аеропа, майка на
душие, хладнокръвие, търпение.
Агамемнонъ и Менелай.
— 3. а) равенство (предъ зако­ aerosus 3 който съдържа медь.
ните). Ь) справедливость. с) чув­ aeruginosus 3 ръждясалъ.
ство за справедливость.
aerugo, inis / 1. ръжда. — 2. кориaequo 1 1. изравнявамъ aequata agri
столюбие; зависть.

«n timna

19

Aethiops

nrnimna, ae / тежъкъ трудъ, мж- aestivo 1 прекарвамъ лЪтото.
kii, мжчнотия, бедствие,
aestivus 3 1. лЪтенъ. — 2. subst.
aestiva, orum n а) лЪтенъ лаaerumnabilis, е труденъ, тежъкъ.
л«м iimnosus 3 труденъ, непосиленъ;
геръ. Ь) походъ. с) пасбище;
пнленъ съ грижи.
стадо на паша.
л«.ч, neris п 1. медь, бронзъ; aera aestuarium, ii п лагуна, блатисто
мЪсто.
legum медни плочи съ написани
школи. — 2. а) медни пари, пари; aestumo = aestimo.
nes alineum дългъ; aes alienum aestuo 1 1. пламтя, вълнувамъ се
ignis, mare; invidia, desiderio горя
solvere плащамъ дългъ. b) обикн,
отъ ненависть, отъ желание. — 2.
nl. възнаграждение, заплата.
a) разгорещенъ съмъ, горя, поAesar, aris т Езаръ, рЪка въ Юж­
тенъ съмъ. Ь) колебая се, двоу­
на Италия. Aesareus 3 езарски.
мя се.
Aeschines, is и Т т Есхинъ: 1. атин­
ски философъ. 2. атински ораторъ, aestuose adv. горещо, буйно, пла­
менно.
иротивникъ на Демостенъ.
Aeschylus, Т т Есхилъ гръцки тра­ aestuosus 3 1. горещъ, пламтещъ,
нджеженъ via. — 2. вълнуващъ се,
гик ъ. Aeschyleus 3 Есхиловъ.
оуренъ.
Aesculapium, ii п (гр) храмъ на
Ескулапъ.
aestus, Cis m 1. горещина, пекъ.
■
— 2. а) кипение, зълнуване maris.
Aesculapius, ii т Ескулапъ, синъ
b) морски вълни; течение; aestuum
на Аполонъ, богъ на лекарското
accessus et recessus приливъ и отизкуство.
ливъ. — 3. а) буйность, разпалеaesculetum, Т п джбова гора.
ность; страсть. Ь) безспокойствие,
aesculeus 3 джбовъ.
грижа.
aesculus, Т / видъ джбъ.
Aesernia, ае / Езерния, градъ въ aetas, atis / 1. време, животъ; aeta­
tem agere прекарвамъ живота си.
Южна Италия. Aeserninus 3 езер— 2. възрасгь, години а prima
нийски.
aetate. — 3. а) време, вЪкъ. Ь) по­
Aesis, is т Езисъ, рЪка въ Умбрия.
коление.
Aeson, onis т Езонъ, баща на
детска възрасть,
Язонъ. Aesonides, ае т Язонъ. aetatula, ае /
младость.
Aesonius 3 Езоновъ; heros Язонъ.
Aesopus, I т Езопъ, гръцки басно- aeternitas, atis / 1. вЪчность tem­
pus est pars aeternitatis. — 2. без­
писецъ.
смъртие animorum.
aestas, atis / 1. л^то. — 2. а) лЪтна
aeterno 1 увЪков%чавам^».
жега. Ь) година.
aestifer, fera, ferum докарващъ aeternus 3 1. вЪченъ. — 2. непреходенъ, безсмъртенъ amor, gloria;
жега; canis aestifer Сириусъ.
subst. aeterna, orum n безсмъртни
Aestii, orum m ести, племе въ
дЪла; adv. aeterno, aeternum вЪчно;
Северна Германия,
in aeternum за винаги, во вЪки.
aestimabilis, е цененъ; достоенъ
aether, eris (acc. aethera) m (гр)
за уважение.
1. ефиръ, горниятъ пластъ на въз­
aestimatio, onis / 1. оценка, оце­
духа. — 2. а) небесни висини, небе
няване. — 2. уважение,
stellae sub aethere fixae, b) възaestimator, oris т оценитель
духъ; горния (земния) свЪтъ moriui
aestim o 1 1.оценявамъ; litem alicui
vellent aethere in alto pauperiem
или alicuius осжждамъ никого да
pati.
впплпти стойностьта на спорния
иредметъ заедно съ сждебнитЪ aetherius 3 (гр) ефиренъ, въздушенъ, небесенъ; vesci aura aetheria
разноски; litem capitis aestimare
дишамъ, живЪя.
cmIubmi. процеса
за углавенъ.
— 2. а) цепя, уважавамъ. Ь) смЪ- Aethfops, opis m етиопецъ, арапъ.
Aethiopia, ае / Етиопия.
тпмъ aliquos pro sociis.

aethra
aethra, ae / (гр) синьо небе, чистъ
въздухъ.
Aetion, onis m Аетионъ, гръцки
живописецъ.
Aetna, ae / Етна: l. планина въ Си­
цилия. Aetnaeus 3 етненски ignes;
fratres циклопи; pastor Полифемъ;
прен. сицилийски. 2. градъ въ по
литЪ на Етна. Aetnensis, е ет­
ненски.
Aetoli, orum т етолийци. Aetolus
и Aetdiius 3 етолийски; heros
Диомедъ. Aetolia, ae / Етолия,
область въ Средна Гърция. Aeto­
lis, idis / етолийка.
aevitas, atis / (ст. ф.) = aetas,
aevum, I n 1. вЪчность. — 2. животъ aevo sempiterno frui. — 3. а)
човешки човЪкъ. b) възрасть, го­
дини, време, вЪкъ.
afannae, arum / бръщолевене.
Afer вж. Afri,
a f f . . . вм. adf . ..
affabilis, е обицителенъ, приветливъ.
affabilitas, atis / общителность,
приветливость.
af-fabre adv. изкусно,
affatim adv. достатъчно.
1. affatus 3 part. отъ affor.
2. affatus, us m заприказване, речь,
думи.
affeci pf. отъ afficio,
affectatio, onis / 1. силно жела­
ние. — 2. приструване, изкуственость.
affectator, oris т ламтещъ, алченъ.
affectio, onis /
1. въздействие.
— 2. а) състояние corporis, b) раз­
положение, настроение,
affecto 1 1. мжча се да уловя, улавямъ, залавямъ се за dextra navem,
opus; viam избирамъ пжть, spem
обнадеждвамъ се, morbo affec­
tari разболявамъ се. — 2, а) стремя
се, домогвамъ се до regnum, b) привличамъ.
1. affectus part. отъ afficio.
2. affectus 3 1. снабденъ, надаренъ
lictores virgis, virtutibus. — 2.
разположенъ, намиращъ се въ из­
вестно състояние, настроение ma­
nus recte affecta, male animo affe­
ctus. — 3. отслабналъ, изтощенъ,

20

affinis
разклатенъ senectute affectus, civi­
tas aegra et affecta, fides. — 4. отиващъ къмъ края си bellum, aetas.
3. affectus, us m
1. състояние.
—2. а) душевно разположение, благосклоность. b) възбуда, страсть.
af-fero, attuli, allatas, afferre 1. донасямъ, довеждамъ, докарвамъ
epistulam ad aliquem; se afferre или
afferri дохождаме; manus afferre
alicui rei турямъ ржка върху; manus
afferre sibi самоубивамъ ce; vim et
manus afferre употребяваме наси­
лие, vim насилвамъ. — 2. а) съобщавамъ, разказвамъ famam, terro­
res. b) привеждамъ за доказател­
ство или извинение causam, aeta­
tem. с) докарвамъ, причиняваме
mortem, dolorem, spem, gloriam,
d) допринасямъ, ползуваме, помагамъ ad bene vivendum, е) прибавямъ, добавямъ multa de suo.
af-ficio, feci, fectus 3 1. а) въздействувамъ, засЪгамъ, докосвамъ; aliquem iniuria обиждамъ; ali­
quem morte, cruciatu, cruce убивамъ, мжча, разпъвамъ; poena наказвамъ; timore изплашваме; laetitia
зарадваме; praemiis възнаграждавамъ; muneribus надарявамъ.
Ь) pass. iniuria affici обиждане
съмъ; aegrtudine, morbo разболя­
вамъ се; beneficio облагодетелствуванъ съмъ; gravi vulnere ранене
съмъ; magna difficultate намираме
се въ затруднение; magno dolore
огорченъ съмъ; laude получаваме
похвала. — 2. еъ adv. а) въздействувамъ на, постжпвамъ съ, трети­
рам е Ь) докарвамъ въ известно съ­
стояние, възбуждамъ, настройваме
litterae tuae sic me affecerunt, ut.
af-flgo, fixi, fixus 3 приковаваме,
закрепяме Prometheum ad Cauca­
sum или Caucaso, aliquem lecto
прен. запечатваме aliquid animo.
af-fingo, finxi, fictus 3 1. притурямъ, прибавяме. — 2. измисляме*
съчиняваме.
af-finis, е 1. съседенъ, граничене.
— 2. а) съучастенъ, замЪсенъ.
Ь) сроденъ, родственъ; subst. род­
нина по женитба.

affinitas

21

affinitas, atis / 1. роднинство, род­
ство по женитба. — 2. роднини,
affirmate adv. утвърдително ; си­
гурно, наистина.
affirmatio, onis / увЪряване, по­
твърждаване.
af-flrmo 1 1. засилвамъ, заякчавамъ, укрепвамъ. — 2. а) потвърж­
давам ъ. Ь) увЪрявамъ, твърдя; rem
pro certo представямъ работата за
сигурна.
affixus part. отъ affigo,
afflatus, us m 1. подухване, вЪене,
лъхъ; вЪтъръ. — 2. вдъхновение,
af-fleo 2 плача (при нЪщо).
afflictatio, onis / мжка.
afflicto 1 1. силно удрямъ; afflictare
se или afflictari удрямъ се въ гърдит-fe, плача, скърбя. — 2. а) повреждамъ naves tempestas, b) угнетязамъ, мжча.
afflictor, oris т унизитель, унищожитель.
afflictus 3 1. съсипанъ, нещастенъ.
— 2. отчаянъ; презрЪнъ.
af-fiigo, fllxl, flictus 3 1. удрямъ
въ, захвърлямъ, хвърлямъ, повалямъ navem ad scopulos, aliquem
terrae. — 2. а) сломявамъ, noвреждамъ, съсипвамъ, отчайвамъ,
обезсърдчавамъ naves, animum,
b) обиждамъ, унижавамъ.
af-flo 1 1. trans. а) навивамъ, нося
odores afflantur a floribus; oculis
laetos honores afflare придавамъ
на очитЪ си приятенъ блЪсъкъ.
Ь) духамъ, полъхвамъ vento af­
flante terga; fulminis telis u fulmi­
num ignibus afflari поразенъ съмъ
отъ мълния; numine, spiritu divino
afflatus вдъхновенъ отъ. — 2. in­
trans. лъхамъ къмъ,. достигамъ
odores tibi, rumoris nescio quid
afflaverat.
afflu&ns, gen. -entis 1. изобиленъ,
богатъ copiae; ex affluenti въ изо
бплие. — 2. изобилствуващъ.
affluenter adv, изобилно, богато,
affluentia, ае / изобилие,
af-fluo, fiuxl 3 1. тека къмъ; стичамъ се, нахлувамъ multitudo, hos­
tis. — 2. изобилствувамъ aliqua re.
af-for 1 заговорвамъ, обръщамъ
се къмъ te, deos; positum affati

Agenor
discedite corpus като се простите
съ.
affore, afforem вж. assum,
af-formldo 1 ставамъ страхливъ.
af-frico, fricui, frictus 3 натривамъ; прен. предавамъ.
affui pf. отъ assum,
af-fulgeo, fulsi 2 блЪсвамъ, заблестявамъ.
af-fundo, fudi, fusus 3 1. доливамъ; amnis affusus oppido рЪка,
разлЬна до града. — 2. присъединявамъ, прибавямъ equitum tria
milia cornibus affunduntur; affusus 3
прострЪнъ, колЪничещъ.
affuturus part. fut. отъ assum,
a-fluo 3 оттичамъ се, отливамъ ce.
afore вж. absum.
Afranius 3 име на плебейски родъ.
Afri, o^tim m m африканци, картагенци; sing. Afer, Afri m карта*
генянинъ; като a ii. картагенски.
Africus 3 африкански, картаген­
ски, пунически; subst, югозападенъ
вЪтъръ. Africa, ае /
Африка.
Africanus 3 африкански. Afri­
canae (bestiae), arum / африкан­
ски зверове,
afui pf. отъ absum.
Agamemno(n), onis m Агамемнонъ,
микенски царь.
Aganippe, es / Аганипа, изворъ
въ Беотия, посвененъ на нимфитЪ.
agaso, onis т конярь, ратай.
Agathocles, is и I т Агатокълъ, сиракузки тиранинъ.
Agathyrna, ае / Агатирна, градъ
въ Сицилия.
*
Agathyrsi, orum т агатирси, скит
' ско племе.
Agaue, es / Агава, майка на Пентей.
age, agite imper. отъ ago (усилено
agedum) хайде 1 добре I
Agedincum, I п Агединкумъ, градъ
въ Галия, въ страната на сенонитЪ.
agellulus, I т чифличецъ, малъкъ
чифликъ.
agellus, I т нивица, малъкъ чиф­
ликъ.
agema, atis п (гр) отредъ отъ ма­
кедонска войска, гвардия.
Agenor, oris т Агеноръ, финикий*

agens
ски царь, баща на Кадъмъ и Европа.
Agenoreus 3 Ягеноровъ. Ageno­
rides, ае т потомъкъ на Ягеноръ:
Кадъмъ, Персей.
agens, geri. -entis живъ, изразителенъ.
ager, agri m 1,- поле, нива. — 2. поле,
равнина, земя. — 3. область Helve­
tius. — 4. при мгьрене; in agrum надълбоко (in frontem нашироко).
a-gero 3 отстранявамъ, махамъ.
Agesilaus, I т Ягесилай, спартан­
ски царь.
Agesimbrotus, Т т Ягесимбротъ,
предводитель на родоската флота
прогивъ Филипъ Македонски.
Agesipolis, idis т
Ягесиполидъ,
спартански царь.
a g g . . . вм. adg ...
ag-gemo 3 охкамъ надъ или при
нЪщо alicui rei.
agger, eris m 1. материалъ за насипъ. — 2. а) насипъ, валъ, окопъ
(за защита на лагеръ, поле, брЪгъ,
пжть, градъ). Ь) възвишение, мо­
гила; купчина дърва.
aggeratio, onis / насипъ.
1. aggero 1 1. насипвамъ, засипвамъ; струпвамъ на купъ. — 2. увеличавамъ iras.
2. ag-gero, gessi, gestus 3 1. принасямъ, донасямъ, домъквамъ,
— 2. притурямъ, трупамъ.
aggestus, us т трупане, доставяне
pabuli.
ag-glomero 1 донамотавамъ къмъ
кълбо; присъединявамъ.
ag-glutino 1 залепвамъ, прикрепямъ.
ag-gravesco 3 влошавамъ се mor­
bus.
ag-gravo 1 1. правя по-тежъкъ,
увеличавамъ pondus. — 2. а) вло­
шавамъ. Ь) обременявамъ.
ag-gredior, gressus sum 3 1. пристжпвамъ,доближавамъсе,приближавамъ се ad aliquem. — 2. а) обръщамъ се къмъ dictis aliquem; ста­
рая се да спечеля нЪкого; aliquem
pecunia подкупвамъ. b) нападамъ
hostes; преследвамъ сждебно. — 3.
пристжпямъ къмъ, предприемамъ,
започвамъ facinus, dicere.
ag-grego 1
присъединявамъ; se

22

agmen
aggregare присъединявамъ ce(absoL
или съ ad, in съ acc.t съ dat.).
aggressio, onis /
пристжпване,
встжпление.
aggressus vart. otm aggredior.
agilis, e 1. подвиженъ, лекъ remus,
rota. — 2. бръзъ dea. — 3. деятеленъ agiles viri.
agilitas, atis / подвижность, бър_ зина navium; прен. живость naturae.
Agis, idis m Ягидъ, име на спар­
тански царе.
agitab lis, е лекоподвиженъ.
agitatio, onis / 1. раздвижване,
движение armorum. — 2. занимаване съ rerum magnarum; деятелность mentis.
agitator, oris т който подкарвз
equorum; коларь, кочиашъ.
agito 1 1. а) карамъ, подкарвамъ*
движа, раздвижвамъ equum, alas.
b) подстрекавамъ, подбуждамъ
plebem. — 2. преследвамъ, насъсквамъ срещу feras, aves; пре­
следвамъ, безпокоя eos agitant
furiae — 3. а) занимавамъ се съ,,
извършвамъ, съблюдавамъ; pacem
живЪя въ миръ; imperium управлявамъ; pass. agitatur .pax царува
миръ, laetitia, maeror... agitabantur
царуваха радость, скръбь... b) обмислямъ, замислямъ, кроя in animo
(in) mente, animo (animis), cum
animo, secum; ipse longe aliter ani­
mo agitabat кроеше съвсемъ друго.
c) обсжждамъ живо, говоря за, преговарямъ his agitatis, senetentiam
in senatu, d) живЪя, прекарвамъ.
e) намирамъ се, съмъ pro castris»
f) постжпвамъ, действувамъ.
Aglaia, ае / Яглая, една отъ гра­
циите.
Aglaophon, ontis п Яглаофонъ,
гръцки живописецъ.
Aglauros, Т / Яглауръ, дъщеря
на Кекропъ.
agmen, inis п 1. движение; а) тече­
ние, движение г quarum, remorum.
b) походъ pugnare in agmine.
— 2. движещето се: а) върволица,,
тълпа, стадо. Ь) войска, походна
колона; agmen primum авангардъ;
agmen medium ядро, центъръ;
agmen extremum или novissimum

agminatim

23

ариергардъ; agmine (на колони)
ire ad urbem; agmine facto въ гжсти
походни колони; agmine instructo
съ войска, готова за походъ срещу
неприятеля; agmen quadratum вой­
ска въ походъ, построена въ каре;
agmen ducere водя войска; agmen
claudere или cogere последенъ
съмъ отъ войската (колоната),
образувамъ ариергарда. с) борба,
сражение.
agminatim adv. на колони, на групи.
agna, ае / агне.
Agnalia, ium п Агналия, овчарски
празникъ.
agnascor, agnatus sum 3 раждамъ
се (следъ смъртьта на бащата
или следъ написването на заве­
щанието).
agnatio, onis / сродство (по ба­
щина линия).
1. agnatus part. отъ aggnascor.
2. agnatus, I т 1. синъ,роденъ следъ
смъртьта на бащата (вж. agnascor).
— 2. роднина по баща.
agnellus, Т т агънце.
agninus 3 агнешки; subst. agnina, ае
/ (sc. caro) агнешко (месо).
agnitio, onis / узнаване, призна­
ване ; признание animi.
agnomen, inis п прЪкоръ.
aguosc agnovi, agnitus 3 1. узнавамъ, познавамъ navem ех insigni.
— 2. признавамъ crimen, aliquem
regem.
agnus, i m агне.
ago, egi, actus 3 1. а) карамъ,
водя, отвеждамъ asellum; aliquem
transversum agere отклонявамъ ни­
кого отъ правия пжтъ. b) отвличамъ, ограбвамъ, плячкосвамъ;
animam agere умирамъ. с) гоня,
преследвамъ cervos, acerba fata
agunt Romanos. — 2. а) създавамъ,
произвеждамъ, пускамъ spumas
agit in ore; rimas agit пропуква ce.
b) правя, пронарвамъ aggerem, pa­
rietem. — 3. а) извършвамъ, върша,
правя nihil agere; bellum agere
воювамъ, vigilias agere на стража
съмъ; pacem (otia) съблюдавамъ
миръ (пазя спокойствие); forum
или conventum agere извършвамъ
еждене; praefecturam agere изпъл-

agripeta
нявамъ длъжностьта префектъ; tri-~
umphum de aliquo agere празнувамъ.. . b) представямъ tragoediam;
gratias (grates) agere благодаря.
— 4. а) преговарямъ, уговарямъ,
водя преговори, говоря; обежждамъ, решавамъ in senatu de alquo
или de aliqua re. b) водя дЪло
causam; absol. еждя се за {съ gen.)
agere furti, iniuriarum. — 5. a) noстжпвамъ bene cum aliquo, b) действувамъ, работя agendi tempus
dies, quiescendi nox. — 6. а) живЪя, обитавамъ, намирамъ се Ba­
tavi trans Rhenum agebant, b) npeкарвамъ, изживявамъ vitam, noc­
tem. — 7. agitur aliquid u agitur
de aliqua re поставя се на карта,
рискува се, отнася се, касае се
за agitur populi Romani gloria, non
agite1 de vectigalibus; actum est
свършено e.
agon, onis m (гр) борба, състеза­
ние.
Agonalia, ium n Агоналия, праз­
никъ въ честь на Янусъ.
agonium, ii n 1. жертвено животно.
— 2. обикн. ри жертвоприношение
въ честь на Янусъ (на 9. януарий).
Agonalis, е жертвоприносителенъ
dies.
agoranomus, I т (гр) надзиратель
на пазара.
agrarius 3 земленъ, поземленъ lex;
subst. agraria, ае / (s£. lex) по­
земленъ законъ; agrarii, orum m
привърженици на поземления за­
конъ.
agrestis, е 1. полски, диеъ poma, tau­
rus. — 2. земледълски, селски;
subst. селянинъ. — 3. просташки,
грубъ; жестокъ, свирепъ animus,
vita, vultus.
agricola, ае m земледЪлецъ, селянинъ.
Agricola, ае m Агрикола, собстве­
но име (Cn. Julius А. тъстъ на Тацитъ).
agricultio, -cultor, -cultura вж. cul­
tio, cultor, cultura.
Agrigentum, i n Агригентумъ, градъ,
дорийска колония въ Сицилия. Ag­
rigentinus 3 агригентски.
agripeta, ае т колонистъ.

[I

j
J

!

j

I
i

;!

Agrippa
Agrippa, ae m Агрипа, фамилно име.
Agrippina/ ae / Агрипина: 1. майка
на Калигула. 2. майка на Неронъ. Co­
lonia Agrippinensis или само Agrip­
pina, сега гр. Кьолнъ.
Agyieus т прЪкоръ на Аполонъ
(пазитель на улиците).
Agylla, ае / Агила, градъ въ Етрурия (по-късно Цера). Agyllinus 3
агиленски.
Agyrium, II п Агириумъ, градъ въ
Сицилия,
ah а! ахъ!
Ahala, ае т прЪкоръ на gens Ser­
vilia.
Aharna, ае / Ахарна, градъ въ
Етрурия.
A henobirbus еж. Domitius,
ahe us еж. aenus,
ai ай1 ахъ!
Aiax, acis m Аяксъ: 1. царьвъЛокрида. 2. царь на Саламинъ.
aio V. defect. утвърждавамъ, казвамъ, говоря, ain’ (-— aisne) наи­
стина ли ? — part. aiens, gen.
_ -entis потвърждаващъ.
Aius Locutius (Loquens) гласъбожество, което предсказало на
римляните нахлуването на галите,
ala, ае / 1. рамо, подмишница ali­
quid sub ala portare. — 2. крило
alas movere. — 3. а) крило, фланкъ
на войска, b) отредъ конница, ескадронъ; особ. съюзническа конница.
Alabanda, orum п Алабанда, градъ
въ Кария.
alabarches вж. arabarches,
alabaster, trl m u alabastrum , I n
(гр) крушовидно шишенце отъ алабастъръ.
alacer, eris, cre 1. възбуденъ, развълнуванъ. — 2. бодъръ, лъргавъ,
веселъ.
alacritas, atis / 1. възбуда, настървеностъ, страсть, усърдие.
— 2. веселость, бодрость.
alacriter adv. бодро, пъргаво; весело.
AlanI, orum т алани, скитско племе
въ Кавказъ.
alapa, ае / плесница, шамаръ; при
освобождаване робътъ получавалъ
плесница отъ господаря си: est sub
alapa.
alaris, е = alarius.

24

albus
alarius 3 фланковъ; subst. alarii,
orum m u alares, ium m помощни
войски.
alatus 3 крилатъ.
alauda, ae / чучулига; прен. назва­
нието на единъ легионъ въ Галия,
вероятно по украшението на шле­
мовете. Alaudae, arum т войни­
ци отъ този легионъ.
Alba, ае / Алба, име на градъ:
1. AJba Longa градъ въ Лациумъ.
Albanus 3 албански. Albani, orum
т албани. 2. Alba Fucentia или
Alba Marsorum, градъ въ Самниумъ. Albensis, е албански,
albatus 3 облЬченъ въ бЪло.
albeo 2 бЪлъ съмъ; albente coelo
на разсъмване.
albesco 3 побелявамъ, ставамъ
свЪтълъ; albescit lux разсъмва се.
albicapillus 3 бЪловласъ.
Albici, orum т албици, планинско
племе около Марсилия,
albico 1 белЬя се.
albidus 3 бЬлъ, бЪлезникавъ.
AlbingaunT, orum т албингауни,
племе въ Лигурия.
Albinovanus 3 римско родово име.
Albinus 3 римско фамилно име.
Albion, onis / Албионъ, старото
име на Британия.
Albis, is т Албисъ, сега река Елба.
albitudo, inis / белота.
Albius 3 римско родово име.
AlbrCina, ае / Албруна, германска
пророчица.
albulus 3 белъ, белезникавъ. Al­
bula, ае / Албула, старото име
на р. Тибъръ. Albulae (aquae)
серни извори при Тцбуръ.
Albunea, ае / Албунеа : 1. нимфапророчица. 2. единъ отъ серни­
те извори при Тибуръ.
Alburnus, I т Албурнъ, планина
въ Лукания.
albus 3 1. белъ, светълъ. — 2. благоприятенъ, щастливъ. — 3. subst.
album, i n а) белъ цвЬтъ. b) белосана съ гипсъ дъсчица, върху
която написвали разпореждания;
особ. дъска, на която върховниятъ
жрецъ (pontifex maximus) записвалъ важните събития презъ го­
дината.

Alcaeus

25

alicula

Rlcaeus, I m Алкей, гръцки лирикъ.
Alemonides, ае т синъ на А. =
Alcamenes, is m Алкаменъ, гръцки
Myscelus.
скулпторъ.
aleo, onis т играчъ.
Alcathoe, es / Алкатоа, акропо- ales, alitis 1. aii, крилатъ ales nun­
лисъ на Мегара.
tius, deus. — 2. subst. fm а) птица,
Alcathous, Т т Алкатой, синъ на
b) прен. предзнаменование.
Пелопъ, основатель на Мегара.
Alesia, ае / Алезия, градъ въ Га­
alcedo, inis / (гр) синьо рибарче
лия.
(морска птица), alcedonia, orum п Aletrium, ii n Алетриумъ, градъ въ
(sc. tempora) време за мжтене у
Лациумъ. Aletrinates, ium т алетЪзи птици; прен. тишина, спокой­
трийци. Aletrinas, gen. atis алетрийски.
ствие.
alces, is / еленъ, лосъ.
Aleus, I m елидецъ, житель на Елида.
Alcibiades, is т Алкивиадъ, ати- alex вж. allec.
нянинъ, внукъ на Перикълъ.
Alexander, dri m
Александъръ:
1. прекоръ на Парисъ. 2. Алек­
Alcidamas, antis т Алкидамантъ,
сандъръ, царь на Македония.
гръцки реторъ.
Alcidemos, I / прЪкоръ на Ми- Alexandrla или -еа, ае / Алексан­
дрия, градъ въ Египетъ. Alexan­
нерва у македонците.
d rinus^ александрийски. Alexan­
Alcides, ае т Алкидъ (потомъкъ
drini, orum т александрийци.
на Алкей), обикн. Херкулесъ.
Alcinous, I т Алкиной, царь на Alexis, idis m Ялексисъ, гръцки
комикъ.
феакигк.
Alcis т Алцисъ, старогерманско Alfenus, I т Алфенъ, обущарь отъ
Кремона, после прочутъ юристъ и
божество.
консулъ.
Alcmaeo(n), onis т Алкмеонъ: 1. alga,
ае / морска трева, водорасли;
синъ на Амфиарай, убиецъ на май­
прен. вещь, която нищо не струва,
ка си. 2. питагорейски философъ. algeo,
alsi 2 замръзвамъ, студено
Alcmena, ае / Алкмена, майка на
ми е.
Херакълъ.
'*
algesco, alsi 3 простивамъ, простудявамъ се.
Alco(n), onis т Алконъ, синъ на
Algidum, I п Алгидумъ, градче въ
Атрей.
Лациумъ
Alcumena и -т е п е вж. Alcmena,
Algidus, I т Алгидъ, планина въ
alcyon, onis / вж. alcedo.
Лациумъ.
Alcyone, es / Алкиона 1. дъщеря
на Еолъ. 2. дъщеря на Атласъ, algidus 3 студенъ.
algor, oris m и algus, us vi студъ.
една отъ плеядите,
alea, ае / 1. заръ iacta alea est, algosus 3 обрасълъ съ водорасли.
alea ludere. — 2. случай, рискъ, Alia вж. Allia.
жребий; rem in aleam dare риску- alia (sc. via) adv. по другъ пжть.
Aliacmon вж. Haliacmon,
вамъ съ нещо.
alias aiv. другъ пжть, при другъ
alea ius 3 играленъ lex.
случай; a lia s... alias ту. . . ту,
aleator, oris m играчъ (съ зарове),
alias . . aliter ту така .. ту иначе,
aleatorius 3 играленъ; damna з а ­
alias ... aliud ту едно . .. ту друго,
губа при игра;
aleatus 3 наситенъ съ чесънъ; alibi adv. нЪкжде на друго м^сто,
другаде; alibi... alibi тукъ... тамъ,
subst. беднякъ.
alibi ... alius единъ тукъ ... другъ
alec вж. а11ес.
тамъ.
Alecto, iis /
Алекто, една отъ
alica, ае / видъ пшеница,
трите фурии.
Alei campi равнина въ Киликия. alicarius 3 пшениченъ reliquiae,
Alemon, onis т Алемонъ, баща на alicubi adv. нЪкжде.
Myscelus, основателя на Кротонъ. alicula, ае / (гр) видъ горна дреха.

ambigue

30

съмъ alliquid ambigitur. — 2. споря,
сждя ce de hereditate, cum aliquo
— 3. колебая се, двоумя се, съмнявамъ се въ нЪщо.
ambigue adv. 1. нерешително, съ
колебание. — 2. двусмислено, съм­
нително.
ambiguitas, atis / двусмисленость.
ambiguus 3 1. промЪнливъ, двуличенъ, многоличенъ. — 2. а) несигуренъ, неопредЬленъ, споренъ;
subst. ambiguum, i п съмнение; in
ambiguo est съмнително e; pro certis
ambigua malebat, b) двусмисленъ,
неясенъ, тъменъ somnia, oracula;
subst. ambiguum, i n двусмисле­
ность. c) непостояненъ fides.
Ambiliati, orum m амбилиати, гал­
ско племе.
ambio 4 1. обикалямъ, заобикалямъ. — 2. мжча се да печеля на
своя страна, домогвамъ се до sin­
gulo sex senatu, populum, magistra­
tum.
Ambiorix, Tgis m Ямбиориксъ, царь
на ебуронитЪ.
ambitio, onis / 1. домогване, тър­
сене отъ народа м-Ьсто (служба).
— 2. търсене народно разположе
ние, ласкателство, демагогия. — 3.
а) великолепие, блЪсъкъ. Ь) при­
страстие, с) честолюбие, амбиция;
жажда, домогване.
ambitiose adv. 1. а) съ желание да
блесна, да се понравя. Ь) амби­
циозно, честолюбиво. — 2. при­
страстно.
am bitiosus 3 1. обикалящъ, увиващъ се. — 2. умилкващь се, честолюбивъ, абмициозенъ. — 3. пристрастенъ, снисходителенъ.
ambitus, us m 1. а) обикаляне si­
derum. b) заобикалки, с) окржжность, обиколка castrornm. — 2.
домогване до служба (противоза­
конно, чрезъ подкупи). — 3. подмазване, демагогия. — 4. честолю­
бие, амбиция.
Ambivareti, orum т амбиварети,
галско племе.
Am bivariti, orum т амбиварити,
белгийско племе.
Amoivius Turpio римски актьоръ.
am bo, ае, 6 двама, две.

amictus
Ambracia, ае / Ямбрация, градъ
въ Епиръ.
am brosia, ае / (гр) амброзия: 1.
храна на боговетЪ. 2. благоухан­
на помада на боговет-fe.
am brosius 3 (гр) безсмъртенъ, божественъ; благоуханен ь.
Rmb ysus, I / Ямбризъ, градъ въ
Фокида.
ambubaia, ае / флейтистка, танцувачка.
ambulacrum , I п пжть (алея) за
разходка.
am bulatio, onis / разходка; прен.
мЪсто за разходка,
am bulatiuncula, ае / малка раз­
ходка; прен. мЪсто за разходка,
am bulatorius 3 подвиженъ turres,
ambulo 1 1. разхождамъ се. — 2.
ходя, пжтувамъ; съ асс, преброждамъ, изминавамъ.
amb-uro, ussi, u stus 3 1. обгарямъ, изгарямъ. — 2. повреждамъ,
разстройвамъ; pass. ambustus пострадалъ.
am ellus, I т амелъ, звезделъ (раст.).
Amenanus, I т Яменанъ, рЪка до
Етна.
amendo 1 вж. amando,
a-mens, gen. -entis безуменъ, обезумЪлъ dolore.
am entatus, am entum вж. amm .. .
am entia, ае / безумие.
Ameria, ае / Ямерия, градъ въ Ум*
брия. Am erinus 3 амергнски.
Ameriola, ае / Ямериола, сабинско градче.
am es, am itis т вилообразна подставка за птицеловна мрежа.
A m estratus, I / Яместратъ, градъ
въ Сицилия.
am ethystinus 3 (гр) аметистовъ.
am ethystus, I / (гр) аметистъ (скжпоцененъ камъкъ).
am fractus еж. anf..
am ica вж. amicus,
am ice adv. приятелски,
amicio, (micui), am ictus 4 нам-Ьтамъ, покривамъ.
am iciter adv. приятелски
am icitia, ае / приятелство ; прен.
приятели.
am ictus, iis m 1. намЪтане, начинъ

amicula

31

на обличане. — 2. намЪтало, гор­
на дреха, плащ ъ; кърпа capita
Phrygio velamur amictu,
amicula, ae / любимка,
amiculum, I n горна дреха, наме­
тало.
amiculus, I m любимецъ, близъкъ
приятель.
amicus 3 1. приятелски, благосклоненъ; amicum est приятно е. — 2.
subst. amicus, i m приятель; съюз­
никъ; amica, ae / приятелка, лю­
бима,
a-migro 1 изселвамъ се Romam.
Aminneus 3 аминейски (отъ гр.
Яминеа въ Picenum).
Amisia, ае m и Amissis, is m Ямизия, р^ка въ Северна Германия
(сега Емсъ).
amissio, onis / загуба.
Amisus, I / Ямисъ, градъ въ Понтъ.
amita, ае / леля.
amitis gen. отъ ames.
Amiternum, I п Ямитернумъ, caбински градъ. Amiternus и Ami­
terninus 3 амитернски.
a-mitto, misi, missus 3 1. отпращамъ, пускамъ; прен. пропускамъ
occasionem; fidem amittere нарушавамъ обещание (дадена дума)
— 2. загубвамъ, лишавамъ се rem
publicam.
ammentatus 3 Цснабденъ съ ремъкъ hastae.
ammentum, Т п ремъкъ; ремъкъ
на копие; прен. копие; ammenta
torquent хвърлятъ копия съ за­
махване.
Arnmon вж. Hammon,
amnicola, ae m f крайреченъ salix,
amniculus, I m рекичка,
amnis, is m 1. река, течение; se­
cundo (adverso) amne по (противъ)
течението. — 2. вода.
v
amo 1 1. обичамъ. — 2. имамъ оби­
чай, обичамъ (съ inf. се превежда
съ adv. обикновено: amat hoc
facere). — 3. особ. изразъ amabo te
моля ти се.
amoene aiv. приятно, прелестно,
amoenitas, atis / 1. приятно раз­
положение locorum. — 2. приятность, прелесть.

Amphitryon
amoenus 3 приятенъ, прелестенъ,
приятно разположенъ rus.
a-molior 4 1. отстранявамъ. —•2. отклонявамъ, предотвратявамъ periculum; nomen замълчавамъ.
amomum. I п (гр) амомъ (растение,
отъ чиито плодове приготвяли балсамъ).
amor, oris m 1. любовь, страсть.
— 2. любимецъ. — 3. Яморъ, богъ
на любов^фа.
Amorgos, I / Яморгосъ, островъ
въ Егейско море.
amotio, onis / отдалечаване, отстраняване doloris.
a-moveo, movi, motus 2 отстранявамъ, отдалечавамъ; aliquem in
insulam заточавамъ.
Amphiaraus, I m Ямфиарай, царь
на Яргосъ. Amphiareiades, ae m
потомъкъ на Я. = Ялкмеонъ. Amp iia eus 3 Ямфиараевъ.
amphibolia, ае / (гр) двусмисленость.
Amphictyones, um т(гр) амфиктиони, религиозно-политически съюзи
на гръцки държавици, най-важниT-fe отъ които сж били гЬзи около
Делфи и Делосъ.
Amphilochi, orum т ^амфилохи,
жители на областьта Amphilo­
chia, ае / Ямфилохия.
Amphilochus, i т Ямфилохъ, синъ
на Ятр1пагаи5.
*
Amphion, onis т Ямфионъ, синъ
на Юпитеръ и Янтиопа, мжжъ на
Ниоба, строитель на акропола въ
Тива.. КамънитЪ сами се нареж­
дали — така изкустно свирЪлъ.
Amphionius 3 Ямфионовъ.
Amphipolis, is / Ямфиполъ, градъ
въ Македония. Amphipolitanus 3
амфиполски.
amphiprostylos, I т (гр) храмъ съ
по 4 колони отпредъ и отзадъ.
Amphissa, ае / Ямфиса, градъ на
локритЪ.
amphitheatrum, I п (гр) амфи*театъръ.
Amphithrlte, es / Амфитрита, бо­
гиня на морето; прен. море.
Amphitryon, onis т Амфитрионъ,
царь на Тиринтъ (въ Арголида),

}
!
I

'ij
i

|!
|

j
|
j
|
I
{]
;
;

j|
(:
'

j

amphora
мжжъ на Алкмена, майката на Херкулесъ. Amphitryoniades, ае т
Херкулесъ.
amphora, ае / (гр) амфора: 1. сждъ
съ две дръжки (за вино, масло,
плодове). 2. мЪрка за течности
= 26 л.; мЪрка при определяне го­
лемината на кораба (26 кгр.).
Amphrysus, 7 т Амфрисъ, река въ
Тесалия, край която Аполонъ паселъ стадата на Адметъ. Amphry­
sius 3 амфрисийски.
ampla, ае / дръжка; прен. поводъ.
ample а iv. 1. а) изобилно, богато.
Ь) великолепно. — 2. сотр. amplius
а) повече. Ь) за после, за другъ
пжть.
am-plector, amplexus sum 3 1. обхващамъ, прегръщамъ, обгръщамъ
altaria palmis. — 2. а) заобикалямъ,
обкржжавамъ locum munimento,
vallo navalia castra, b) пригръщамъ
съ любовь, посвещавамъ се на,
обичамъ, ценя високо, уважавамъ
virtutem, rem publicam, с) мислено
обхващамъ, обмислямъ iudex om­
nia consilio amplectitur, d) обхва­
щамъ, съдържамъ sententia illa
omnes crudelitates amplectitur, e)
излагамъ, описвамъ argumentum
pluribus verbis.
amplexor 1 прегръщамъ aliquem;
високо ценя, обичамъ otium.
1. amplexus part. оть amplector.
2. amplexus, us m обхващане, об­
гръщаме; прегръщане serpentis ;
amplexus dare прегръщамъ; petere
aliquem amplexu искамъ да пре­
гърна никого.
ampliatio, onis /
отлагане, от­
срочка.
amplificatio, onis / разширение,
увеличаване.
amplificator, oris m който уголе­
мява dignitatis meae.
amplifice adv. бляскаво, велико­
лепно.
amplifico 1 1. разширявамъ, уголЪмявамъ, увеличввамъ urbem,
rem publicam. — 2. възвеличавамъ,
превъзнасямъ.
amplio 1 1. отлагамъ; отсрочвамъ
присждата. — 2. разширявамъ, уго
лЪмявамъ.

32

amystis
amplitudo, inis / 1. пространство,
големина urbis. — 2. а) величие,
блЪськъ nominis, animi, b) до­
стойнство, високо положение въ
държавата.
ampliuscule adv. изобилно,
amplus 3 1. широкъ, просторенъ
dumus. — 2. много голЪмъ, значителенъ, изобиленъ ampliores co­
piae; subst. сотр. п amplius по­
вече amplius obsidum. — 3. а) блЪстящъ, великолепенъ gloria, orator,
b) почитанъ,високопоставенъ, знатенъ civis.
Am(p)sanctus, I т Ампсанктъ, мал­
ко езеро въ Самниумъ.
Am(p)sivarii, orum т ампсивари,
германско племе.
ampulla, ае / шишенце за помада;
прен. надутость въ речьта.
ampullarius, ii т производителю на
шишенца.
ampullor 1 говоря надуто, бомбастично.
amputatio, onis / отрязване,
am-puto 1 1. отрЪзвамъ, подръзвамъ vitem ferro. —■2. а) отрЪзвамъ aurem; subst. amputata (pl. n)
отривиста речь. b) намалявамъ.
Ampycus, 7 m Ампикъ, баща на
ясновидеца Morsus. Ampycides,
ae_ m синъ на Ампикъ — Morsus.
Amulius, ii m Амулий, царь на Алба Лонга.
amurca, ае / (гр) паната при до­
биване зехтинъ.
amussis, is / отвесъ; равнило.
Amyclae, arum / Амикла: 1. градъ
въ Лакония. 2. градъ въ Лациумъ.
Amycus, 7 т Амикъ, синъ на Нептунъ, царь на Витиния.
amygdala, ае f (гр) бадемово дърво,
amygdalum, 7 п (гр) бадемъ.
Amymone, es / Амимона: 1. дъще­
ря на Данай. 2. изворъ въ Арголида.
Amyntas, ае т Аминтъ, име на
македонски царе.
Amyntor, oris, т Аминторъ, царь
на долопит-fe. Amyntiades, ае т
потомъкъ на Аминторъ.
amystis, idis / (гр) изпиване на
единъ дъхъ чашата.

Amythaon

33

Amythaon, onis m Амитаонъ, ба­
ща на Melampus и Bias;
an coniunct. 1. а) въ пргъкъ въпросъ:
(усилено an vero) или, или може
би. Ь) при двоенъ прп>къ въпросъ:
или (или не = an non) dicam
an поп dicam, Romamne venio an
hic maneo? utrum Milonis corpo­
ris an Pytagorae tibi malis vires
ingenii dari? — 2. въ косвенъ въ­
просъ:: а) дали querere ех his iubebat an ferrum habuissent, b) особ.
изрази: haud scio, nescio, dubito,
incertum an не зная, съмнявамъ
се, дали не, т. е. азъ мисля че
= може би vir sapientissimus a t­
que haud scio an praestantissimus;
съ прибавяне поп къмъ тгьзи из­
рази = едва ли; quod haud scio
an non possis азъ не зная, дали
можешъ, т, е. едва ли ти можешъ;
nescio an nullus едва ли нЪкой.
Anaces == Anactes.
Anacharsis, idis m Янахарсисъ,
скитъ, които пропжтувалъ Гърция
по времето на Солонъ.
Anacreon, ontis т
Анакреонъ, "
гръики лирикъ.
Anactes pl. т властители, прЪкоръ
на ДиоскуритЪ.
Anagnia, ае / Анагния, градъ въ
Лациумъ.
anagnostes, ае т (гр) четецъ.
analogia, ае / (гр) аналогия, сход­
ство, подобие.
anancaeum, I п (гр) голяма чаша
за пиене.
anapa? stus 3 (гр.) 1. анапестовъ,
pes = анапестъ ^ —). — 2. sub st.
а) anapestus, i т анапестъ. b) anapestum, i n стихотворение въ анапести.
Anaphe, es / Анафа, единъ отъ
СпорадическитЪ острови.
Anapus, Т и Anapis, is т Анапъ,
рЪка край Сиракуза.
Anartes, tum т анарти, племе въ
Дакия.
Anas, ае т Анасъ, рЪка въ Испа­
ния.
anas, atis и itis / патица; anati­
cula, ае / патенце.
anatinus 3 патешки.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

Andes |

anatocismus, Т т (гр) лихва на лих­
вата, сложна лихва.
Anaxagoras, ае т
Анаксагоръ,
гръцки философъ отъ йонийската
школа, учитель на Перикълъ и
Еврипидъ (около 450 год, пр. Хр.).
Anaxarchus, Т т Анаксархъ, гръц­
ки философъ отъ Абдера.
Anaximander, dri т Анаксиман- I
дъръ, философъ отъ Милетъ (около j
550 год. пр. Хр.).
i
Anaximenes, is т Анаксименъ, фи- I
лософъ, ученикъ на Анаксиман- !
дъръ.
}
anceps, gen. -ipitis 1. двуглавъ ]
lanus. — 2. а) двустраненъ, двоенъ; j
proelium бой на две страни; gla- j
dius двуостъръ мечъ; tela стрели, j
хвърлени отъ две страни. Ь) дву- i
смисленъ oraculum, с) колебливъ, >
съмнителенъ, нерешенъ, промЪн- ;
ливъ belli fortuna, proelii certamen j
varium atque anceps, d) съмните- |
ленъ, опасенъ ancipites viae.
Anchialos, I / Анхиало, градъ на
Черно море.
1
Anchises, ае т Анхизъ, баща на ,
Еней. Anchisiades, ае т синъ на
Анхизъ = Еней.
,
ancile, is n 1. щитъ, споредъ пре- |
данието падналъ отъ небето презъ
царуването на Нума Помпилий.
— 2. щитъ.
|
ancilla, ае / слугиня, робиня.
ancillaris, е слугински,
ancillula, ае / слугинче.
I
Ancon, onis f и Ancona, ае / Ан- '
кона, градъ на Адриатическо море.
ancora, ае / котва; ancoram tollere
или solvere вдигамъ котва, тръгвамъ; in ancoris, ad ancoram con­
sistere, stare стоя на котва,
ancorale, is n котвено вжже.
ancorarius 3 котвенъ funis.
Ancyra, ае / Анкира, градъ въ Галатия (сега Анкара),
andabata, ае т гладиаторъ, който
се бие съ завързани очи.
Andania, а е / Андания, градъ въ
Месения.
Andecavi, orum, Andes, ium и
Andi, orum m анди, галско племе. i
Andes, ium m Анди, родното мЪсто
на Вергилий.
3
Милевъ. — 2. издание.

Andraemon

34

anima

Andraemon, onis m Андремонъ, 'anguineus и anguinus 3 змийски,
отъ змии comae.
етолийски князъ, баща на Тоантъ.
angui-pes, gen. -pedis змиеногъ.
Hndrius 3 вж. Andros.
Androgeos, еТ т Андрогей, синъ на anguis, is m f змия; прен. съзвез­
дието Драконъ.
Миносъ и на Пасифая.
androgynus,! т (гр) хермафродитъ. angui tenens, entis m змиеносецъ.
Andromache, es и Andromacha, ае angularis, е жгловатъ, ржбестъ
columna.
/ Андромаха, съпруга на Хекторъ.
angulatus 3 жгловатъ.
Andromeda, ае и Andromede, ае /
Андромеда, дъщеря на Кефей, angulus, I m 1. жгълъ. — 2. усамо­
тено место.
жена на Персей.
andron, 5nis т (гр) коридоръ, про- anguste adv, 1. тесно, сбито angu­
ste dicere. — 2. оскждно.
ходъ.
Andronicus, i т Яндроникъ (Li­ angustiae, arum / (ргьдко angu­
stia, ae / ) 1. теснина; angustiae
vius Andronicus), първиятъ римски
(locorum) теснини; an. spiritus задраматически писатель (ок. 240 г.
душване; pectoris малодушие, дребпр. Хр.).
навость. — 2. а) краткость tempo­
Andros, ! /
Яндросъ, цикладски
ris, orationis, b) нужда, липса pe­
островъ. Andrius 3 андроски. An­
cuniae. с) мжчнотия, затруднение
dria, ае / Яндрия, комедия отъ
in angustiis esse.
Теренций (= момиче отъ Яндросъ).
angusticlavius 3 съ туника, об­
anellus, i т пръстенче.
шита по края съ пурпуръ.
Anemurium, ii п Анемуриумъ, пла­
angusto 1 сгЬснявамъ; ограничанина въ Киликия.
вамъ.
anethum, I п (гр) копъръ (раст.).
angustus 3 1. тесенъ iter, pontus,
anetinus 3 патешки,
domus. — 2. а) кратъкъ, ограниanfractus, us m 1. завой, извивка
ченъ nox, dies, res frumentaria,
viarum, montis; annuus или soiis
b) затруднителенъ, лошъ; res angu­
кржгообръщение. — 2. заобикалки;
stae затруднително положение;
сплетни, интриги.
subst. angustum, i n затруднение,
angina, ае / ангина, възпаление
нужда in angustum venire, c) мана гърлото.
лодушенъ, дребнавъ angusti animi,
angiportum, I п или angiportus, us
d)
кратъкъ, сбитъ oratio,
т тЪсенъ проходъ, гЬсна уличка.
Angitia, ае / Янгиция, богиня на anhelitus, us m 1. тежко дишане,
задъхване. — 2. а) дишане, b) из­
лекарското изкуство у марситЪ.
парение vini.
Anglii, orum т англи, германско
anhelo 1 1. intrans. тежко дишамъ,
племе.
задъхвамъ се. — 2. trans. дишамъ,
ango, anxi 3 1. притискамъ, давя,
издишамъ ignem, scelus,
душа guttur. — 2. тревожа, без­
покоя; angi animo или само angi anhelus 3 1. задъхващъ се, пъхтещъ. — 2. причиняващъ задъх­
тревожа се, безпокоя се.
ване, задъхващъ cursus, febris.
angor, oris m 1. притискане, да­
вене, душене, задухъ. — 2. при­ Anicianus 3 Янициевъ (на консула
Яниций) lectica,
теснение, мжка, безпокойствие.
Angrivarii, orum т ангривари, гер­ anicula, ае / бабичка.
Aniensis, Anienus вж. Anio.
манско. племе.
angui-comus 3 съ коса отъ змии. Anigros, i т Янигросъ, рЪкичка
въ Елида.
anguiculus, ! т змийче.
angui-fer, fera, ferum който носи anilis, е бабешки, старчески rugae,
anilitas, atis / старость (у женитЪ).
змии.
anguigena, ае т роденъ отъ змия. aniliter adv. по бабешки, като баба;
прен. глупаво.
anguilla, ае / змиорка,
anima, ае / 1. лъхъ, вЪтъръ. — 2.
angui-manus, iis т змиержкъ.

animadversio

35

annus

а) въздухъ. b) дъхъ. — 3. а) душа,
разположение; bono animo (alieno
животъ; animam efflare (edere,
animo) esse in aliquem добре съмъ
emittere, effundere) умирамъ; ani­
настроенъ (зле съмъ настроенъ)
ma purpurea кръвь. b) душите на
спрямо нЪкогО; aequo animo, quieto
умрелите, сенки animae recentes,
animo равнодушно, d) намерение,
.animadversio, onis / 1. внимателрешение, желание; in animo habeo,
ность. — 2. забележка, мъмрене,
est mihi in animo имамъ намере­
наказание paterna; animadversio
ние; hoc animo съ това намере­
capitalis смъртно наказание,
ние. —4. а) чувство, сърдце; ех ani­
animadversor, oris m наблюдатель.
mo отъ сърдце. Ь) смелость, саanimadverto, verti, versus 3 1. внимоувереность confirmare militum
мавамъ, наблюдавамъ. — 2. забеanimos; animo cadere (deficere) naлязвамъ. — 3. правя бележка, мъм­
дамъ мхомъ; magno animo много
ря, наказвамъ vitia, in aliquem,
смело* c) гордость, надменность
animal, alis n живо сжщество, тво­
vince animos iramque tuam.
рение; обак. животно,
Anio, enis m Анио, притокъ на Тиanimalis, е 1. въздушенъ. —2. живъ,
бъръ. finiens is, е и Anienus 3
одушевенъ.
аниенски.
animans, geri. -antis 1. одушевенъ, aniticula, ae / патенце.
живъ. — 2. subst. animans, antis, anitis geri, отъ anas,
tn f живо сжщество, особ. животно, an-n . . . вм, ad-n . . .
animatio, onis / съживяване; прен. Anna, ae / Яна, сестра на Дидона.
сжщество.
Annaeus 3 римско родово име.
animatus 3 1. одушевенъ, живъ. annalis, е 1. годишенъ, отнасящъ
2. а) съ adv. разположенъ. Ь) бо­
се до годините. — 2. subst. anna­
дър ъ.
les, ium т летопись (особ. ponti­
anim o 1 1. оживявамъ, вдъхвамъ
ficum или maximi),
животъ; guttas in angues пре&ръ- annascor вж. agnascor,
щамъ капките въ змии. — 2. въо- anne {усилено an) вж. an.
душевявамъ, настройвамъ.
AnniceriT, orum m аницери, при­
anim ose a iv. смело, решително,
върженици на киренейската фило­
animositas, atis / смЪлость.
софска школа,
anim osus 3 1. смЪлъ, сърдцатъ.
— 2. гордъ vobis animosa creatis, anniculus 3 едногодишенъ.
animula, ae / 1. душица. — 2. ку- Annius 3 римско родово име.
ражецъ.
anniversarius 3 ежегоденъ.
animulus, I т душичка.
annixus part. отъ adnitor.
animus, i m 1. душа, духъ fragile annon вж. an,
'
corpus animus sempiternus movet. annona, ae / 1. а) годишенъ до— 2. а) духъ, разсждъкъ, мисъль
ходъ; плодородие, добивъ. b) съacies animi, caecus animo; animo cer­
естни припаси, житна храна, хлебъ;
nere (lustrare, circumspicere, com­
annonae caritas скжпотия, annonae
prehendere) забелязвамъ; animo
vilitas евтиния. — 2. пазарна цена,
agitare (volvere, moliri) обмислямъ, , цена на житните храни annona
кроя. b) внимание animum adverto
vilis.
вж. animadverto, c) съзнание ani­ annosus 3 старъ.
mus aliquem relinquit, d) оценка, annotinus 3 миналогодишенъ.
мнение, сжждение meo animo, e) annus, I m 1. а) година habere
annos viginti; ineunte anno въ на­
паметь; animo tenere помня, f) пред­
чалото, на годината; exeunte (ex­
чувствие futura animo prospicere
tremo) anno на края на годината,
possis. — 3. а) склонность, впЪчение, удоволствие; animi causa за
b) annus magnus периодъотъ 25,800
гЪдини. — 2. годишно време; жът­
удоволствие, b) характеръ con­
ва, добивъ, годишенъ доходъ.
stans atque egregius, c) настроение,

Rntium

38

Rphrodisi&

Rntium, ii n Янциумъ, градъ въ apathia, ае / безчувствие, равно­
Лациумъ. Rntias, atis adi. антийдушие, апатия.
ски; subst. чифликъ при Янциумъ. apeliotes, ае т (гр) северенъ вЪR n tiates, ium m антийци.
търъ.
antlia, ae / (гр) помпа.
Rpella, ае т Япела, име на осво,1 Rntonjus 3 римско родово име.
боденъ робъ.
\. Rntoniani, orum m привърженици Rpelles, is т Япелесъ, прочутъ
1 на Янтоний.
гръцки живописецъ. Rpelleus 3
! Rntro, pnis / Янтронъ, градъ въ
Япелесовъ, на Япелесъ.
\[
Тесалия.
aper, prT т глиганъ.
| antrum, Т п (гр) пещера; прен. ку­ Rper, prT т прЪкоръ у римляните
хина.
RperantT, orum т аперанти, племе
i Rnubis, id is m Янубисъ, египетско
въ Етолия.
i
божество на подземния свЪтъ (съ aperio, aperui, apertus 4 1. а)) от,|
глава на чакалъ).
кривамъ, оголвамъ corporis partes»
anularius, ii т пръстенарь, който
caput; se aperire или aperiri no.1 прави пръстени.
казвамъ ce. b) откривамъ, разкри| an u latu s 3 съ пръстенъ (обици)
вамъ, показвамъ sententiam suam;
aures.
se aperire или aperiri откривамъ
! anulus, Т т пръстенъ (съ печатъ),
се, издавамъ ce. — 2. а) отварямъ,
халка.
отключвамъ portam, oculos, b) пра­
вя достжпенъ, проходимъ ver ape­
. 1. anus, fis / баба; прен. магьос^ ница; adi. стара.
rit maria, c) разкопавамъ, прокар2.
anus, i m 1. халка на краката. вамъ fundamenta templi, iter.
— 2. заденъ каналъ, анусъ.
aperte adv. 1. явно. — 2. а) откро­
i anxie adv. боязливо, неспокойно.
вено. b) ясно.
I anxietas, atis /
1. боязливость, aperto 1 оголвамъ, запретвамъ
! безпокойство. — 2. грижливость,
bracchium.
точность.
1. apertus part. отъ aperio.
anxifer, fera, ferum обезпокоите- 2. apertus 3 1. отворенъ, свободенъ,
достжпенъ locus, mare; subst. aper­
ленъ, тревоженъ.
tum, i n равнина, поле. — 2. а)
anxitiido, inis / боязливость, безнепокритъ, голъ aperto capite; cae­
покойствие.
lum apertum ясно небе; navis коanxius 3 1. боязливъ, неспокоенъ,
рабъ безъ палуба. Ь) незащитенъ
загриженъ. — 2. обезпокоителенъ,
latus. — 3. а) откритъ, очевиденътревоженъ, мжчителенъ curae.
latrocinium; narratio ясенъ Ь) отRnxur, uris п Янксуръ, градъ на
кровенъ, прямъ animus apertus.
волскит-fc въ Лациумъ. Iupiter Яп- apex, apicis m 1. връхъ lauri, mon­
xurus Юпитеръ у волскигЬ.
tis. — 2. а) върхътъ на жреческа
Rnytus, Т т Янитъ, обвинитель на
шапка; шапка на жрецитЪ; apicem
_ Сократъ.
dialem alicui imponere правя ни­
Aones, uni т аони, пражители на
кого жрецъ на Юпитеръ. Ь) тиара
* Беотия. Aonius 3 беотийски; vir
на азиатски царе. с) украшение».
Я. = Херкулесъ, deus Я. == Бакхъ,
вЪнецъ apex senectutis est aucto­
sorores Я. = музит-fe. Aonides,
ritas. d) шлемъ ardet apex capiti*.
um / музит-fe.
Rphareus, e! m Яфарей, царь на
Rornos = Rvernus.
Месения. Rphareius 3 Яфареевъ»
Rous, T m Яой, рЪка въ Илирия. Rphidna, ае / Яфидна, градъ въ.
Rp. = Rppius.
Ятика.
apage (гр) махни се!
aphractus, ? / (гр) корабъ безъ па­
луба.
Rpamea (и -Та), ае / Япамия, име
на градове въ Сирия, Витиния и пр. RphrodTsia, orum п праздникъ н®
Rpamensis, е апамийски.
ЯфродиТа.
F
f

Rphrodisias

39

appello

д%ленъ за носене; subst. apopho- |
Rphrodisias, adis /
Яфродизия,
reta, orum п подаръци, които се |
име на градове въ Кария и Кираздавали на гости (особ. презъ ;
ликия.
Сатурналиитъ).
1
apiarius, ii т пчеларь.
apicatus 3 носещъ шапката на apoproegmena, orum п (гр) осжди- j
телни, неприемливи работи.
!
жрецъ (фламинъ).
aposphragisma, atis п (гр) обра- |
apicula, ае / пчеличка.
зътъ, изр^занъ на пръстена-пеApidanus, Т т Япиданъ, рЪка въ
чатъ.
Тесалия.
Rpiolae, arum / Япиола, градъ въ apotheca, л е / (гр) складъ, хамбаръ, осц>. винарска изба, виненъ |
Лациумъ.
складъ.
e
I
apis, is / пчела.
Apis, is т Яписъ, свещениятъ бикъ apoxyomenos, I т (гр) статуя отъ 1
Лизипъ, представяща атлетъ, кой- |
на египтяните.
то остъргва отъ себе си писъка, j'
apiscor, ap tu s sum 3 1. достигамъ
i
mare. — 2. придобивамъ, спечел- арр . . . вм, ad-p . . .
appagineculi, orum m украшения, i
вамъ hereditatem, litem; artem
apparate adv. съ големи приготов- I
Chaldaeorum.
ления, разкошно, бляскаво.
Ii
apium, ii n керевизъ (раст.).
aplustre, is или aplustra, orum n apparatio, onis / приготвяне, ор- 1
(гр) задната часть на корабъ.
ганизиране.
I
apocleti, orum m (гр) апоклети 1. apparatus, us m 1. подготвяне jf
(избрани), централното управление
belli, nuptiarum. — 2. а) направе- !
на Етолийския съюзъ.
нигЬ приготовления, снаряди, уре- |
apoculo 1 (гр) отзовавамъ.
ди, машини, прибори. Ь) велико- ,
apodyterium, ii п (гр) стая за съ­
лепие, разкошъ, бл^съкъ ludorum
бличане въ банята,
spectaculorumque.
ji
apolactizo 1 (гр) отблъсвамъ отъ
2. apparatus 3 1. приготвенъ, снабсебе си inimicos.
денъ съ всичко. — 2. блестящъ,
Rpollo, inis (onis) т Яполонъ, синъ
великолепенъ domus, ludi.
на Юпитеръ и Латона. Rpollinaris, е и Apollineus 3 Яполоновъ; ap-pareo, parui, pariturus 2 1. явявамъ се, показвамъ се, очевиденъ |
vates Apollineus = Орфей; urbs Я.
съмъ anguis Sullae apparuit immo- |
= Делосъ.
lanti; apparens видййъ; impers, |
R pollocrates, is т Яполократъ,
apparet явно е, ясно е, очевидно e. j |
синъ на сиракузкия тиранинъ Дио—2. готовъ съмъ да служа, служа. |
нисий.
Apollodorus, I т Яполодоръ: 1. apparitio, onis / служене, служба; |
прен. служители.
|
гръцки граматикъ и митологъ.
apparitor, oris т служитель, чи- I
2. реторъ отъ Пергамъ.
НОВНИКЪ.
Apollonia, ае / Яполония, име на
много градове. ApolSoniates, ае т apparitura, ае / служба, служене. !|
ap-paro 1 приготвямъ, подготвямъ |
аполониецъ.
. bellum; crimina in aliquem съби- В
Apollonis, idis / Яполонисъ, градъ
рамъ обвинения противъ нЪкого.
въ Лидия.
Apollonius, ii т Яполоний, соб­ appellatio, onis / 1. а) заговорване, обръщане съ речь. Ь) апествено име.
лиране. — 2. а) наименование, име,
apologo 1 (гр) отхвърлямъ, презититла. Ь) произношение litterarum,
рамъ.
apologus, I т (гр) разказъ, притча, appellator, oris т апелиращъ, молещъ за помощь (за пререшаване
басня.
на дЪлото).
Rponus, I т Японъ, лЪковитъ изappellito 1 наричамъ, назовавамъ.
воръ при Падуа.
p ao p h o retu s 3 (гр) ржченъ, опре- 1. ap-pello 1 1. заговарямъ, обръ-

J

II

appello
щамъ се (съ речь), приветствувамъ. — 2. а) призовавамъ, повиквамъ, подбуждамъ aliquem de ali­
qua re, b) напомнямъ, изисквамъ
aliquem de pecunia, c) обръщамъ
се за помощь къмъ никого, апелирамъ praetorem, senatum, d) давамъ подъ сждъ aliquem de pro­
ditione. — 3. а) наричамъ, назовавамъ ipsorum linqua Celtae, nostra
Galli apellantur. b) споменавамъ,
отбелязвамъ; произнасямъ nomen,
litteras.
2. ap-pello, puli, pulsus 3 1. приближавамъ, докарвамъ iuvencos
ad litora, turres ad opera Caesaris.
— 2. насочвамъ animum ad scri­
bendum. — 3. въ езика на моряцитгъ: приближавамъ navem (clas­
sem) ad ripam, in insulam; pass.
приближавамъ се, акустирамъ, спирамъ до classis litori appulsa est ;
appellere съ или безъ nave пристигамъ: appellit ad eum locum,
appendicula, ae / малка прибавка,
appendix, icis /
прибавка, при­
турка.
ap-pendo, pendi, pensus 3 отмЪрвамъ alicui aliquid, aurum.
Appenninicola, ae m житель на
шЯпенинитЪ.
Appenninigena, ae m роденъ въ
e АпенинитЪ.
Appenlnus, i m Апенини (планина),
appetens, gen. -entis стремещъ ce,
алченъ, жаденъ gloriae,
appetenter adv. жадно, алчно,
appetentia, ae / желание, стремежъ, страсть, алчность laudis,
appetitio, onis / 1. посягане. — 2.
желание, стремежъ, влечение,
appetitus, iis т силно желание,
страсть voluptatis.
ap-peto, petivi, petitus 3 1. стре­
мя се къмъ нЪщо, мжча се да по­
стигна, посЪгамъ къмъ regnum,
alienos agros, solem manibus. — 2.
нападамъ, заплашвамъ aliquem la­
pidibus. — 3. наближавамъ, настжпвамъ nox, dies, tempus.
Appia, ae / Япия, градъ въ Фригия.
ap-pingo, pinxi, pictus 3 прибавямъ въ рисунка, добавямъ ali­
quid novi.

40

apprime

Appius 3 собствено име; (via) Appia
шосе отъ Римъ до Капуа, построе­
но отъ Rppius Claudius Caecus
(312 г. пр. Хр.); aqua Ярpia водопроводъ въ Римъ, построенъ отъ
Япий.
ap-plaudo, plausi, plausus 3 1. удрямъ corpus palmis. — 2. ржкоплЪскамъ.
applicatio, onis / 1. присъединя­
ване. — 2. склонность, разполо­
жение animi.
ap-plico, plicavl, plicatus (и plicui,
plicitus) 1 1. допирамъ, опирамъ,
приближавамъ se ad arborem;
castra flumini разполагамъ лагеръ
до рЪката; ensem capulo tenus забивамъ до. — 2. насочвамъ se ad
eloquentiam; navem ad terram спирамъ до бр-fera. — 3. присъединявамъ, съчетавамъ voluptatem ad
honestatem. — 4. refl. присъединявамъ се se alicui,
applodo = applaudo,
ap-ploro 1 плача, приплаквамъ.
ap-pono, posui, positus 3 1. притурямъ, прибавямъ notam ad ver­
sum, annos alicui; aliquid lucro смЪтамъ за печалба. — 2. поднасямъ,
предлагамъ cenam. —3. поставямъ,
давамъ alicui custodem,
ap-porrectus 3 прострЪнъ.
ap-porto 1 донасямъ, докарвамъ.
ap-posco 3 искамъ още.
apposite adv. удобно, добре, както
трЪбва.
appositio, onis / прибавка.
1. appositus part. отъ appono.
2. appositus 3 1. съседенъ, близъкъ.
— 2. удобенъ, способенъ ad ali­
quid.
apposui p f. отъ appono,
ap-potus 3 пиянъ.
ap-precor 1 призовавамъ, моля се
rite deos.
ap-prehendo (apprendo), prehendi,
prehensus 3 1. хващамъ, улавямъ
manum. — 2. завземамъ. — 3. а)
споменавамъ. b) залавямъ се за
aliquid caute.
apprendo еж. apprehendo,
ap-prime adv. особено, много, твър­
де.

apprimo
ap-primo, pressi, pressus 3 притискамъ.
approbatio, onis / 1. одобряване,
похвала. — 2. потвърждаване, до­
казателство.
•
approbator, oris m одобряващъ.
ap-probe adv. много добре,
ap-probo 1 1. одобрявамъ, признавамъ; (за боговете) благославямъ
quod actum est, di approbent. — 2.
a) извършвамъ добре (както треб­
ва). b) доказвамъ fidem, officium.
ap-promitto 3 обещавамъ още.
ap-propero 1 1. trans. ускорявамъ
mortem. — 2. intrans. бързамъ.
appropinquatio, onis / приближа­
ване mortis.
ap-propinquo 1 приближавамъ ce,
наближавамъ ad aquam, moenibus
(dat.).
ap-pugno 1 нападамъ, атакувамъ,
castra.
appuli pf. отъ 2. appello.
1. appulsus part. отъ 2. appello.
2. appulsus, us m 1. приближаване
solis; прен. действие, влияние. — 2.
пристигане на брега litoris.
apricatio, onis /
припичане на
слънце.
apricitas, atis / слънчева топлина,
apricor 1 припичамъ се на слънце,
apricus 3 слънчевъ, изложенъ на
слънце flos; subst. apricum, i n
слънчево место, припекъ.
Aprilis, е априлски Kalendae; subst.
Aprilis, is m априлъ.
Apronius, ii m римско родово име.
Apronianus 3 Япрониевъ.
aprugnus 3 глигановъ, отъ глиганъ.
Apsus, Г т Апсь, река въ Илирия.
apte adv. добре, удобно, както
требва.
apto 1 1. намЪствамъ, натъкмявамъ
. arma corpori, sagittas nervo. — 2.
приготвямъ classem ad pugnam; se
armis (abi.) въоржжавамъ ce; clas­
sem velis приготвямъ флотата за
тръгване. — 3. приспособявамъ, нагласявамъ; bella modis (dat.) citha­
rae възпЪвамъ.
1. ap tu s part. отъ apiscor.
2. ap tu s 3 1. а) прикрепенъ, висещъ.
b) зависещъ vita apta est ex vir­

41

Aquilius
tute. — 2. а) свързанъ, съединенъ
aptum ex tribus generibus, b) roтовъ, приготвенъ; (съ abi.) снабденъ, украсенъ pennis, caelum stel­
lis. — 3. удобенъ, способенъ, подходящъ, добъръ tempus, locus,
apud praep. съ acc. 1. за мгьсто:
a) до, при apud oppidum, apud
villam, b) въ, на apud Thebas, apud
insulam Capreas. — 2. при лица’.
при, у, п р ед ъ apud exercitum
esse, habitare apud aliquem, dicere
_ apud iudftes.
Apuleius У римско родово име.
Apulus 3 апулийски; subst. Apuli,
orum m жители на Apulia, ae /
Япулия, область въ Южна Италия,
aput = apud.
aqua, ae / 1. а) вода. b) водопроводъ. c) воденъ часовникъ; aquam
dare давамъ време, aquam perdere
прахосвамъ времето.—2. особ. изра­
зи’. а) aqua et igni interdicere alicui
заточавамъ. b) aquam et terram
petere искамъ подчинение, c) aqua
haeret работата среща трудности,
d)
aqua intercus водна болесть.
aquae-ductus, us m водопроводъ.
aqualis, is m стомна,
aquarius 3 1. воденъ. — 2. subst. a)
надзиратель на водопроводите.
b) Водолей (съзвездие),
aquaticus 3 воденъ lotos; влаженъ
auster.
aquatilis, е воденъ bestia; subst.
aquatilia, ium n водни' животни,
aquatio, onis / донасяне вода aqua­
tionis causa procedere,
aquator, oris m водоносецъ.
aquila, ae / 1. орелъ. — 2. а) орелъ,
знаме на легиона, b) Орелъ (съ­
звездие).
Aquileia, ae / Яквилея, градъ въ
Италия. Bquileiensis, е аквилейски. Aquileienses, ium т аквилейци,
aquilex, legis т специалистъ по
каптиране на водите и прокарва­
не на водопроводи,
aquilifer, eri т знаменосецъ.
aqutlfnus 3 орловъ.
Aquilius и Aquillius 3 римско родо­
во име. Aquilianus 3 Яквилиевъ.

aquilo

42

aquilo, onis m 1. северенъ ветъръ.
— 2. а) буря. b) северъ.
Aquilo, onis m Аквилонъ, баща на
Калаисъ и Зетъ.
Aquilonia, ае / Аквилония, градъ
въ Самниумъ.
aquilonius 3 северенъ.
aquilonaris, е северенъ.
aquilus 3 тъменъ, възчеренъ.
Aquinum, Т п Аквинумъ, градъ въ
Лациумъ. Aquinas, geri, atis аквински. Aquinate^, ium т аквинийци.
Aquitania, ае /
Аквитания, область въ Галия. Aquitanus 3 аквитански. Aquitani, orum т аквитани.
aquola = acula,
aquor 1 нося вода.
aquosus 3 изобиленъ съ вода; дъждоносенъ, дъждовенъ.
ага, ае / 1. всеко издигнато место
(отъ камъни, земя, дърва): а) олтаръ, жертвеникъ. Ь) ага sepulcri
клада, с) паметникъ virtutis. — 2.
убежище, защита. — 3. Олтаръ
(съзвездие).
arabarches, ае т митничарь (въ
Египетъ).
Arabltae, arum т арабити, племе
въ Гедрозия.
Arabs, bis и Arabus, I т арабинъ.
Arabia, ае / Арабия. Arabicus 3
и Arabius 3 арабски.
Arabus, I т Арабъ, река въ Гедрозия.
Arachne, es / Арахна, ливийска
тъкачка.
Arachosii, orum т арахози, жите­
ли на перс. область Арахозия.
Aracynthus, I т Аракинтъ, планина
въ Етолия.
Aradus, I /
Арадъ, финикийски
градъ.
aranea, ае / паякъ; прен. паяжина,
araneola, а е f и araneolus, I т
паяче.
araneosus 3 пъленъ съ паяжина,
приличенъ на паяжина,
araneus 3 паяченъ, паяжиненъ;
sub st. т паякъ, subst. п паяжина.
Arar, is m (acc. Ararim) Араръ, p tка въ Галия (ш а Саона).
aratio, onis / 1. оране, земледЪ-

Arbuscul
лие. — 2. орна земя; pL държавни?
земи, давани подъ наемъ.
aratiuncula, ае / нивица.
arator, oris m 1. орачъ; adi. оратенъ bos. — 2. а) землед-Ьлецъ,.
селянинъ. Ь) арендаторъ.
aratrum, I п рало.
Aratthus, I т Аратъ, рЪка въ.
Епиръ.
Aratus, I т Аратъ: 1. гръцки поетъ.
2. пълководецъ на Ахейския съюзъ~
Araxes, is т Араксъ, рЪка: 1. въ
Армения. 2. край Персеполисъ.
Arbela, orum п Арбела, градъ въ.
Асирия.
arbiter, trl m 1. очевидецъ, сви детель. — 2. посрЪдникъ, арбитъръ.
— 3. а) сждия formae (за Парисъ),.
pugnae. Ь) владЪтель, повелитель.
arbitra, ае / свидетелка,
arbitrarius 3 произволно приетъ.
arbitratus, us т мнение, воля, же­
лание, своеволие, произволъ.
arbitrium, ii п 1. определение^
решение на сждията-арбитъръ
aliud est iudicium, aliud arbitrium.
— 2. а) определение, решение
eius arbitrio, b) всеко свободно
определение, решение; (libera) ar­
bitria alicuius rei или de aliquo
agere свободно решавамъ за нещо;,
arbitria salis vendendi произволно
определяне цената на сольта; ar­
bitria funeris разходите за погре­
бение, определяни споредъ имот­
ното състояние, с) сила, власть,
произволъ.
arbitror 1 и arbitro 1 1. наблюдавамъ, следя, забелязвамъ. — 2. ми­
сля, сметамъ eos amicos arbitra­
mur.
arbitum, I n вж. arbutum,
arbor (arbos), oris / 1. дърво; arbor
Iovis джбъ, arbor Phoebi лаврово
дърво, infelix бесилка. — 2. пред­
мети отъ дърво: мачта, весло,
корабъ.
arboreus 3 дървенъ, отъ дърво;
дървообразенъ.
arbos вж. arbor,
arbuscula, ае / дръвче.
Arbuscula, ае / Арбускула, име на
актриса.

arbustum

43

ardens

arbustum, I n горичка, овощна
поетъ отъ Паросъ (650 г. пр. Хр.).
градина.
Archilochius 3 Архилоховъ.
arbustus 3 насаденъ еь дървета Archimedes, is т Архимедъ, прочутъ гръцки математикъ и мехаager.
никъ отъ Сиракуза (убитъ въ 212
arbuteus 3 ягодовъ fetus,
arbutum, Tn ягодовъ плодъ, ягода,
г. пр. Хр.).
arbutus, T / ягода,
archim im us, I т (гр) първиятъ акarca, ае / 1. сандъкъ, каса.—2. ковтьоръ при представяне на мими.
чегъ (погребаленъ); тъмница.
archipirata, ае т (гр) главатарь на
Hrcadia вж. Arcas,
пирати.
arcano adv, тайно, скрито.
architecticus 3 строителски, архиArcanum, I п чифликъ, имение на
тектски.
Кв. Цицеронъ въ Лациумъ.
architecton, onis т (гр) архитектъ;
arcanus 3 1. скришенъ, пазещъ
прен, интригантъ.
тайна, мълчаливъ пох. —2. скритъ, architector 1 градя, строя; измиетаенъ consilia; subst. arcanum, i n
лямъ voluptates.
architectura, ае /
архитектура,
тайна.
Arcas, adis m Аркасъ, синъ на
строителство.
Зевсъ и Калисто, родоначалникъ architectus, I т архитектъ, строина Arcades, um т аркади. Ar­
тель; прен. създатель, творецъ.
archon, ontis т (гр) архонтъ, найcadius 3 аркадски. Arcadia, ае /
Аркадия, область въ Пелопонесъ.
високата длъжность въ Атина.
arceo, arcui 2 1. заграждамъ, пре- Archytas, ае т Архитъ, приятель
граждамъ flumina. — 2. задържамъ,
на Платонъ.
отблъсвамъ, държа далечъ, въз- arcisellium, ii п столъ съ облагало,
спирамъ hostem Gallia, aliquem arci-tenens и arqui-tenens, gen.
-entis лжкодържецъ, който дър­
reditu; aliquem morbo предпазвамъ
жи лжкъ deus; subst. Стрелецъ
нЪкого отъ болесть; (съ inf.) прЪча.
Arcesilas, ае т Аркесилъ, гръцки
(съзвездие).
Arctophylax, acis т Малката меч­
философъ.
ка (съзвездие).
arcessitor, oris т който свиква,
глашатай; прен. който нарушава Arctos (-us), I / 1. Голямата и
Малка мечка (съзвездие).—2. прен*
тишината.
а) северенъ полюсъ. Ь) северъ. с)г
1. arcessitus part. отъ arcesso.
нощь. A rctous 3 северенъ.
2. arcessitus, iis m повикване, по­
A rcturus, I т Арктуръ, най-свет­
кана.
лата звезда отъ, Малката мечка;
arcesso (accerso), Ivi, Itus 3 1.
прен. Малката мечка.'
а) повиквамъ, извиквамъ, свиквамъ aliquem ab aratro, b) давамъ arctu atu s 3 извитъ, лжкообразенъ,
джгообразенъ; сводестъ.
подъ сждъ, обвинявамъ aliquem
(iudicio) capitis. — 2. а) спечелвамъ, arcula, ае / сандъче; тоалетна ку­
тия.
запазвамъ gloriam periculo, vitas
sibi, b) събирамъ, търся (мате- arcus, us m 1. лжкъ arcum inten­
dere; прен, arcus Haemonii съзвез­
риалъ).
дието Стрелецъ. — 2. а) небесна
Archelaus, I т Архелай, собстве­
джга. Ь) арка. с) извивка,
но име.
archetypum, I п (гр) първообразъ, ardalio, onis т нехранимайко, бездЪлникъ.
оригиналъ.
Archias, ае т
Архий, гръцки ardea, ае / рибарь (птица).
поетъ, защищаванъ отъ Цицеронъ Ardea, ае / Ардеа, градъ на рутулйте въ Лациумъ.
въ 61 г. пр. Хр.
archigallus, I т първожрецт> (на ardens, gen, -entis 1. горещъ, топълъ, нажеженъ quinta zona es ^
Кибела).
ardentior illis. — 2. а) искрещ ^
Archilochus, I т Архилохъ, гръцки

ardenter
блестещъ stella, oculi. b) пламтещъ, буенъ, страстенъ animus,
verbum.
ardenter adv. горещо, буйно, стра­
стно.
ardeo, arsi, arsurus 2 1. а) горя,
пламтя ignis, Sirius ardebat. b) изгарямъ, горя domus, ardentia castra.
— 2. а) искря, блестя oculi, color.
b) изгарямъ, измжчвамъ ce amore,
c) пламналъ съмъ, обхванатъ съмъ
una Gallia communi non ardet in­
cendio.
ardesco, arsi 3 1. пламвамъ, запалвамъ ce ardescit axis.—2. свЪтвамъ, започвамъ да блестя.
ardor, oris m 1. силна топлина,
пекъ solis. — 2. а) блЪсъкъ, огънь
oculorum, stellarum, b) страсть,
разпаленость, въодушевление ani­
morum. c) pl. екваторъ.
Arduenna, ае / Арденската гора
въ Белгия.
arduus 3 1. стръменъ via; sub st.
arduum, i n стръмнина. —■2. високъ moenia, turris, cedrus. — 3.
arduum , i n мжчнотия nil morta­
libus ardui.
area, ае / площадъ; свободно мЪсто; строителна площь; дворъ, гум­
но (харманъ); писта, арена; прен,
поприще.
ArecomicI, orum т арекомици,
часть отъ волцитЪ, галско племе.
Arecteus 3 вавилонски campi.
аге-flo, factus sum, fleri изсъхвамъ.
Hrelate, is n Арелата, градъ на
p. Рона.
Aremoricae civitates крайбрежни
племена въ Белгийска Галия.
arena, ае / вж. harena.
Arenacum, I п Аренакумъ, градъ
на батавите въ Белгийска Галия.
arens, gen. -entis сухъ, изсъхналъ,
твърдъ rivus, saxa; arente fauce съ
пресъхнало гърло; sitis нетърпима
жажда.
areo, arui 2 сухъ съмъ ager; прен.
измжчвамъ се siti.
areola, ае / малъкъ площадъ.
Areopagus и Arlopagus, I т Ареевъ
хълмъ; прен. аеропагъ, върховно
сждилище въ Атина. Areopagl-

44

argilla
tes, ае т аеропагитъ, членъ на
аеропага.
Ares, is т Марсъ, богъ на войната.
Areus 3 Марсовъ; Areum iudicium
аеропагъ.
aresco, arui 3 изсъхвамъ.
A restorides, ае т синъ на Аре-,
сторъ: Аргосъ.
aretalogus, I т (гр) моралистъ.
A rethusa, ае / Аретуза, изворъ на
о.
Ортигия (до Сиракуза). Arethiisis, idis аретузийски.
A rganthonius, ii m Аргантоний
царь на тартеситЪ, племе въ Испа­
ния.
A rganthus, I т Аргантъ, планина
въ Витиния.
Argei, orum m 1. 27 кукли-чучула,
които ежегодно, презъ месецъ май,
били хвърляни отъ весталкитЪ въ
Тибъръ. — 2. 27 мЪста-светилища
въ Римъ itur ad Argeos.
Argentanum , I n Аргентанумъ,
градъ въ Bruttium,
argentarius 3 сребъренъ, париченъ
inopia; tabernae банкерска кантора,
сарафчийница; subst. argentarius,
ii m сарафъ, банкеръ; argentaria, t
ae / 1. сребърна мина. 2. сараф­
чийница. 3. банкерство,
argentatus 3 посребренъ; milites
войници съ посребрени шлемове,
argenteolus 3 сребъренъ.
argenteus 3 1. сребъренъ vasa,
aquila. — 2. посребренъ, украсенъ
съ сребро scaena. — 3. а) сребристъ, бЬлъ anser, b) принадлежащъ на сребърния вЪкъ proles,
argentum , I n 1. сребро; factum
обработено сребро, infectum не­
обработено, signatum пари. — 2. а)
сребърно издЪлие, украшение,
сждъ caelatum, ad vescendum fa­
ctum, b) сребърни пари, пари; ar­
gentum vivum живакъ.
argestes, ае т(гр) северо-западенъ
вЪтъръ.
Argeus и Argi вж. Argos.
Argiletum , I / Аргилетумъ, улица
въ Римъ, на северъ отъ форума.
A rgiletanus 3 намиращъ се на
тази улица aedificium,
argilla, ае / (гр) глина.

Argilos

45

Argilos, i / Аргилосъ, градъ въ
Македония.
Arginusae, arum / Яргинуски остро­
ви (край Еолида).
argitis, is f (гр) лоза съ бЪло
грозде.
Argivus вж. Argos.
Argo, iis / Apro, корабътъ на ар­
гонавтите. Argonautae, arum т
аргонавти, предвожданите отъ Язонъ герои, които тръгнали да
търсятъ златното руно.
Argos J (само пот. и асс.) или Argi,
orum т Аргосъ, градъ въ Арголида. Argeus и Argivus 3 apro
ски. Argolis, idis /
Арголида,
область въ Пелопонесъ. Argoli­
cus 3 зрголидеки, гръцки.
argumentatio, onis /
доказване,
доказателство; изводъ; прен. съ­
държание, сюжетъ.
argumentor 1 доказвамъ; привеждамъ доказателства.
argumentum, I п 1. доказателство;
признакъ, знакъ. — 2. а) съдър
жание, предметъ, сюжетъ epistulae,
orationis, b) басня, поема explicare
argumenti exitum.
arguo, ui 3 1. изяснявамъ, показвамъ,
доказвамъ, твърдя. — 2. а) изо
бличавамъ, обвинявамъ,улич<звамъ
aliquem summi facinoris, b) порицавамъ, осжждамъ culpam.
Argus, i m Аргусъ: 1. стоокиятъ
пазачъ на Ио. 2. строительтъ на
кораоа Арго.
argutatio, onis / скърцане lecti.
argute adv. остроумно, хитро.
argutiae, arum /
1. изразителность, живость oculorum. — 2. а)
остроумие, острота. Ь) хитрость,
мждруване.
arguto(r) 1 бъбря, остроумнича.
argutulus 3 хитричъкъ, остроумничъкъ libri.
argutus 3 1. а) ясенъ, изразителенъ. Ь) звънливъ, звученъ, шумещъ.—2. а) значителенъ, важенъ.
Ь) обширенъ litterae, с) остроуменъ; хитъръ, коваренъ, лукавъ4
meretrix.
argyraspides, dum т (гр) войници
съ посребрени щитове.

A ristiu s

Argyripa, ае / Аргирипа, градъ въ
Апулия.
Ariadna, ае и Ariadne, es / Ариадна, дъщеря на Миносъ, която из­
вела Тезей отъ лабиринта.
Aricia, ае / Ариция, градъ въ Дациумъ. Aricinus 3 арицийски.
aridulus 3 изсъхналъ.
aridus 3 1. сухъ folia, lignum. — 2.
жаденъ viator ; прен. мжчителенъ
febris, sitis. — 3. а) изсъхналъ,
мършавъ crura, b) оскжденъ, беденъ victus, с) стиснатъ, скжперникъ homo, pater: subst. aridum, i
n суша: subducere naves in arido.
aries, etis m 1. овенъ; прен. съзвез­
дието „Овенъ“. —2. овенъ, стеноломна машина arietes immittere,
aries murum percussit.
arietinus 3 овнешки.
arieto 1 бода, мушкамъ (като овенъ);
удрямъ, блъскамъ.
Arii, orum т ари: 1. жители на
персийската провинция Aria. 2. гер­
манско племе.
Arimaspi, orum т аримаспи, скит­
ско племе.
Япminium, ii п Ариминиумъ, градъ
и рЪка въ Умбрия.
ariolatio и др. вж. hariolatio.
Arion, onis т Арионъ, гръцки виртуозъ на цитра. Arionius 3 Арионовъ.
Ariopagus вж. Areopagus.
Ariovistus, i т Ариовистъ, герман­
ски предводитель, победенъ отъ
Цезаръ.
Arisba, ае /
Арисба, градъ въ
Троада.
arista, ае / осилъ; класъ.
Aristaeus, i т Аристей, синъ на
Аполонъ, който е научилъ хората
на пчеларство.
Aristarchus, Т т Аристархъ, гръц­
ки граматикъ и критикъ.
Aristides, is и i т Аристидъ, атинянинъ, противникъ на Темистокълъ.
Aristippus, i т Аристипъ, ученикъ
*на Сократъ, основатель на киренейската школа.
Aristius Tuscus Аристий Тускъ*.
поетъ и ученъ, приятель на Хорадий.

*!'

Aristo

46

arrabo

Aristo, onis m Яристонъ, ученикъ Armenia, ае / Дрмения, страна въ
Язия. Armenius и Armeniacus 3
на Зенонъ, основатель на скептиарменски.
ческата философска школа.
Aristogiton, onis т Яристогейтонъ, armentalis, е стаденъ ; отнасящъ
се къмъ впрегатния добитъкъ.
атинянинъ, който съ другаря си
Хармодий убилъ Хипархъ, сина на armentarius, ii т воловарь, пастиръ.
тирана Пизистратъ.
aristolochia, ае f (гр) вълча ябълка armentum, I n 1. впрегатенъ до­
битъкъ (волове, коне). — 2. стадо
(раст.).
добитъкъ,
Aristophanes, is т Яристофанъ,
атински писатель на комедии, съ- armifer, fera, ferum носещъ оржжие.
временникъ на Сократъ.
Aristoteles, is и I т Яристотелъ, armiger, gera, gerum 1. носещъ
оржжие, въоржженъ; subst, armi­
роденъ въ Стагира, ученикъ на
ger, geri т оржженосецъ, помощПлатонъ, учитель на Ялександъръ
никъ armiger Catilinae; armigera,
Велики, основатель на школата на
ае / оржженоска — 2. носещъ
перипатетицитЪ.
въоржжени хора equus,
Aristoxenus, I т
Аристоксенъ,
гръцки философъ, ученикъ на Яри­ armilla, ае / гривна,
armillatus 3 накиченъ съ гривни.
стотелъ.
Aristus, \ т Дристъ, гръцки фило­ Armilustrum, I п мЪсто въ Римъ,
определено за празнуване праз­
софъ, приятель на Цицеронъ, учи­
ника на оржжието (Armilustrium,
тель на Брутъ.
ii n).
arithmetica, ае f (гр) аритметика,
смятане.
Arminius, ii m Дрминий, предво­
aritudo, inis / сухота.
дители на херуските liberator Ger­
Ariusius 3 ариузийски (отъ Ягшmaniae (9 год. сл. Хр.).
sia) vina.
gen. -entis силенъ съ
arma, orum n 1. оржжие, доспехи armipotens,
оржжието, воинственъ.
(шлемъ, щитъ и ризница) arma
capere; vi et armis съ силата на armisonus 3 звънтещъ съ орж­
жието.
оржжието. — 2. а) борба, война,
сражение arma civilia, in arma fe­ armo 1 1. снаряжавамъ, приготвямъ naves, classem. — 2. въоржror. b) бойни сили, военно могжжавамъ milites, exercitum, aliquem
щество. с) войска, войници. — 3.
aliqua re.
уреди, прибори; arma equestria
сбруя; arma Cerealia земеделски armoricus 3 крайморски civitates,
armus, I m плешка; рамо.
орждия, хлебарски прибори
armamaxa, ае / (гр) пжтническа Arnus, I m Дрнъ, рЬка въ Етрурия.
Arniensis, е арнейски.
кола.
armamenta, orum п орждия, при­ aro 1 1. ора; занимавамъ се съ зебори, особ. корабни прибори (вжмледЬлие. — 2. преброждамъ ae­
quor, aquas.
жа, платна и пр.).
Arpi, orum m Ярпи, градъ въ Япуarmamentarium, ii п арсеналъ.
лия. Arpinus 3 арпийски.
armariolum, I n долапче.
Arpinum, I п Ярпинумъ, градъ въ
armarium, ii n долапъ, шкафъ.
Лациумъ, родно мЬсто на Марий и
armatura, ае / въоржжение Nu­
midae levis armaturae; прен. видъ
Цицеронъ. Arpinas, atis арпински
войска, леко въоржжени войници
и арпинецъ.
arquatus вж, arcuatus,
armatura levis.
1. armatus, us m
вж. armatura. arquitenens, arquus вж, arcitenens,
arcus.
2. armatus 3 1. въоржженъ ; mihi
' armato togatoque въ война и миръ. аг-r ; . . вм. ad-г ...
—2. subst, armati, orum m войници. arrabo, onis m (гр) залогъ, капаро.

arrectus

47

arrectus 3 1. part. отъ arrigo. — 2.
стръменъ.
ar-repo, repsi, reptum 3 допълзявамъ, приближавамъ се незабеля­
зано, приближавамъ се.
Arretium, ii п Ярециумъ, градъ въ
Етрурия. Arretinus 3 аретински
и аретинецъ.
arrexi pf. отъ arrigo.
Arrhidaeus, I т Аридей, синъ на
Филипъ Македонски.
аг-rldeo, risi, risum 2 1. а) смЪя
се (заедно съ никого). Ь) смЪя се
на никого, усмихвамъ се. — 2.
нравя се.
ar-rigo, rexi, rectus 3 1. изправямъ;
in digitos arrectus изправенъ на
пръсти; aures наострямъ уши; ar­
rectis luminibus съ широко отво­
рени очи; comae arriguntur коситЪ
настръхватъ. — 2. а) възбуждамъ,
напрЪгамъ animos, b) подбуждамъ,
насърдчавамъ aliquem,
ar-riplo, ripui, reptus 3 1. грабвамъ, улавямъ telum, aliquem ma­
nu; cohortes arripere бързо събирамъ. — 2. а) мжча се да завзема,
нападамъ castra; terram velis спускамъ се къмъ сушата. Ь) арестувамъ, залавямъ. с) давамъ подъ
сждъ. — 3. а) нападамъ, порицавамъ luxuriam, b) схващамъ, разбирамъ. с) присвоявамъ sibi imperium,
arrisi pf. отъ arrideo,
arrisio, onis / усмивка,
arrisor, oris rn присмЪхулко.
Arrius 3 римско родово име.
ar-rodo, rosi, rosus 3 огризвамъ ;
прен. повреждамъ.
arrogans, gen. -antis надмененъ,
дързъкъ.
arroganter adv. надменно, дръзко,
arrogantia, ae / надменность, дързость.
arrogatio, onis / осиновяване,
ar-rogo 1 1. повторно питамъ.—2. (съ
съгласието на народа) назначавамъ, прибавямъ consuli dictato­
rem. — 3. а) присвоявамъ си ali­
quid; осиновявамъ. Ь) доставямъ.
arrosor, oris т гризачъ.
Arruns, untis т Арунтъ, етруско
собствено име.
ars, artis / 1. сржчность, похват-

artificium
ность, опитность arte laboratae
vestes. — 2. а) занаятъ, изкуство,
наука ars discendi, b) теория; про­
изведение на изкуството, с) добри
или лоши качества, склонности
artes animi, b) хитрость, лукавство.
Arsaces, ае т Арсакъ, царь на
партитЪ.
Arsamosata, ае /
Арсамосата,
градъ въ Армения.
Arsanias, ае т Арсаний, притокъ
на Евфратъ.
arsi p f . отъ ardeo и ardesco.
Arsinoe, ае / Арсиноя: 1. дъщеря
на Птоломей. 2. сестра на Клеопатра.
Artavasdes, is т Артавасдъ, 1.царь
на Армения. 2. мидийски царь.
Artaxata, orum п Артаксата, сто­
лица на Армения.
Artaxerxes, is т Артаксерксъ, име
на персийски царе.
Artaxias, ае т Артаксий, синъ на
Артавасдъ.
arte adv. 1. а) тЪсно, плътно. Ь)
оскждно.—2. здраво, силно.
Artemisia, ае / Артемизия, царица
въ Нария, която построила паметникъ (мавзолей) на мжжа си Mau­
solus.
Artemisium, ii п Артемизиумъ, носъ
на о. Евбея.
arteria, а е f (гр) 1. дихателна
тржба, гръклянъ. — 2. артерия,
arthriticus 3 (гр) ревматиченъ.
arthritis, is / (гр) ревматизъмъ.
articulatim adv. на части; прен. членораздЪлно, ясно.
articulus, I т 1. става, прешленъ.
— 2. а) пръстъ. Ь) (у растенията)
колЪнце. с) часть, отдЪлъ orationis,
d)
моментъ, решителна минута,
artifex, ficis m f 1. subst. а) художникъ, майсторъ dicendi, b) създатель, творецъ, авторъ, виновникъ
mundi, caedis. — 2. adi. майстор­
ски, изкусенъ, похватенъ scriptor;
equus обязденъ конь.
artificialis, е художественъ.
artificiosus 3 изкусенъ, изященъ.
artificium, ii п 1. занаятъ, изкуство.
—2. а) художествено произведение.
b) сржчность, умение, ловкость.
c) хитрость, лукавство. d) теория.

arto

48

arto 1 сгЬснявамъ, ограничавамъ,
artolaganus, T m (гр) баница.
1. artus, Cis m (обикн, pL) става,
членъ.
2. artus 3 1. тЪсенъ, плътенъ, гжстъ
theatrum, catena, toga, artior silva.
— 2. а) здравъ; somnus дълбокъ
сънь. b) стЪсненъ, загриженъ ani­
mus. c ) ограниченъ,недостатъченъ,
малъкъ commeatus, d) затруднителенъ, опасенъ res; subst. artum, i n
теснина; прен. затруднение.
artutus 3 снаженъ vir.
arula, ae / малъкъ олтаръ.
arundifer, arundo вж. harundifer,
harundo.
Arupium, ii n Ярупиумъ, градъ въ
Илирия. Arupinus 3 арупийски.
aruspex вж. haruspex,
arvalis, е полски; fratres arvales
,12 жреци, които вс^ка година презъ
май обхождали нивит-fe, за да из; молятъ отъ Церера плодородие.
ArvernT, orum гп арверни, келтско
племе
arvina, ае / мазь, мазнина,
arvus 3 1. оренъ ager. — 2. subst.
arvum, i n а) нива, орна земя,
prata et arva, b) поле; Neptunia
arva = море. c) брЪгъ.
arx, arcis / i. укрепена височина,
укрепление, крепость, акрополъ;
прен. arx caeli небесна твърдь, небосводъ. — 2. а) връхъ Parnassi;
septem arces седемте хълма на
Римъ. Ь) защита, прибЪжище haec
urbs arx omnium gentium, c) ос­
нова, сжщность, опора arcem Stoi­
corum defendere.
as, assis m а с ъ : 1. медна монета
— първоначално представляваща
1 фунтъ медь, после спаднала по
цена до нЪколко стотинки; ad
assem до последна стотинка; ех
asse heres единственъ наследникъ.
2. мЪрка за тежесть, равняваща
се на 1 фунтъ (327*45 гр.). Асътъ
се раздЪлялъ на 12 унции (unciae).
Частите му се наричали: uncia—*/i2
отъ асъ, sextans=76» quadrans=V 4»
triens^/s» quincunx=5/i2»semis=V 2»
septunx=7/i 2> bes= 9/з» dodrans=3/4,
dextans=5/6, deunx=11/i2«
a -s c ... вм. ad-sc...

asinus
Ascanius, ii m Ясканий, синъ на
Еней.
a-scendo, scendi, scensus 3 1.
trans. (Intrans.) качвамъ ce (in)
murum, (in) equum на стената и пр.
— 2. издигамъ се, достигамъ ad
honores.
ascensio, onis / възкачване; прен.
полетъ, поривъ oratorum,
ascensus, us m 1. възкачване, кач­
ване. — 2. достжпъ, пжть.
ascia, ае / сЬкира, брадва.
Asciburgium, IT п Ясцибургиумъ,
градъ въ Галия.
а-scio, н е приемамъ socios.
a-scTsco, scivi, scitu s 3 1. прие­
мамъ aliquem in numerum civium.
— 2. а) възприемамъ, заимствувамъ sacra, consuetudinem, b) приписвамъ си, претендирамъ sibi sa­
pientiam, imperium. — 3., приемамъ,,
одобрявамъ legem.
Asclepiades, ае m Ясклепиадъ:
1.
лекарь. 2. философъ,
ascopa, ае / (гр) кожена чанта.
Ascra, ае / Яскра, село при Хеликонъ въ Беотия, кждето живЪлъ
Хесиодъ. Ascraeus 3 аскрейски.
a-scrlbo, scripsi, scriptus 3 1. приписвамъ, прибавямъ съ писане;
прибавямъ aliquid in legem (in le­
gibus); ascribere aliquem in civitate
или civitati приемамъ нЪкого въ
числото на гражданите. — 2, а)
приписвамъ alicui aliquid, b) причислявамъ ordinibus deorum,
ascripticius 3 приписанъ, новозаписанъ.
ascilptio, 5nis / писмена добавкаascriptor, oris т който се припод_ писва; който одобрява legis.
Asculum, I п Яскулумъ, градъ на
пицените. Asculanus 3 аскулански,
asella, ае / ослица, женско мага­
ренце.
asellus, Т т магаренце, магаре.
Asia, ае / Язия. Asianus и Asiati­
cus 3_ азиатски,
asilus, I т конска муха.
asinarius 3 магарешки; subst. магарищарь.
asininus 3 магарешки.
Asinius 3 римско родово име.
asinus, I т магаре.

Asis

49

Asis, idis / u Asius 3 азиатски
шterra.
Asopus, I m Азопъ, рЪка въ Беотия. Asopiades, ае т потомъкъ
на рЬчния богъ Азопъ: Еакъ.
Asopis, idis / дъщеря на Азопъ.
asotus, I т (гр) развратникъ.
asp ... вм, ab-sp. ..
Asparagium, ii п
Аспарагиумъ,
градъ въ Илирия.
asparagus, I т (гр) спаржа.
aspargo = aspergo.
Aspasia, ае / Аспазия, съпруга на
Перикълъ.
Aspavia, ае / Аспавия, градъ въ
Испания.
aspectabilis, е видимъ.
a-specto 1 1. а) внимателно гле
дамъ, гледамъ. Ь) намирамъ се
срещу collis adversas aspectat ar­
ces. — 2. почитамъ, зачитамъ prin­
cipis iussa.
1. aspectus part, о*лъ aspicio.
2. aspectus, Os m 1. а) поглеждане,
погледъ. b) зрение, гледане amit­
tere aspectum. — 2. а) появяване,
b) видъ, изгледъ; кржгозоръ.
as-pello, pulT, pulsus 3 прогонвамъ,
изгонвамъ.
Aspendos, T / Аспендосъ, градъ въ
Памфилия. Aspendius 3 аспендоски.
asper, era, erum 1. грапавъ, неравенъ loca, saxa; mare бурно, ca­
pilli разчорлени; sentes бодливи.
— 2. а) остъръ, киселъ, горчивъ
vinum, vocis genus, b) строгъ,
грубъ, суровъ homo, vox. с) дивъ,
свирепъ, жестокъ, страшенъ lex,
dea, bos aspera cornu, d) мжченъ,
труденъ, тежъкъ, горчивъ tempora,
bellum.
aspere adv. 1. грапаво, неравно.
— 2. а) сурово, строго, жестоко.
Ь) рЪзко, оскърбително.
1. a-spergo, spers?, spersus 3 1. а)
пръскамъ, напръсквамъ, поръсвамъ. Ь) прибавямъ, смЪсвамъ
sales orationi, virus alicui rei. — 2.
опръсквамъ aram sanguine; оцапвамъ. осквернявамъ.
2. aspergo, inis / опръскване, пръс­
кане, поръсване.
asperitas, atis / 1. грапавина, неЛатинско-български речникъ. — Войновъ,

assectatio

равность viarum. — 2. а) суровость,
грубость, строгость. Ь) киселина,
горчивина vini; прен, острота, язвителность verborum, с) трудность,
мжчнотия.
aspernanter adv, презрително,
aspernatio, onis / презрение, пре­
небрежение.
a-spernor 1 отблъсвамъ, пренебрегвамъ, презирамъ.
aspero 1 1. правя н^що неравно;
aquas развълнувамъ. — 2. заострямъ sagittas ossibus; pugionem
saxo точа. — 3. раздразнявамъ
iram.
aspersi p f, отъ aspergo,
aspersio, onis / пръскане, поръс­
ване aquae.
1. aspersus part, отъ aspergo.
2. aspersus, us m опръскване.
A sphaltites, ае m Асфалтово езеро,
въ Палестина.
a-spicio, spexi, spectus 3 поглеж* дамъ, гледамъ; разглеждамъ.
aspiratio, onis / вЪене, духане;
изпарение; въ грам, придихание.
a-splro 1 1. а) духамъ; tibia aspi­
rat choro флейта приглася на хо­
ра; luno ventos aspirat eunti из­
праща; прен, вдъхвамъ amorem
dictis, b) благоприятствувамъ, подкрепямъ aspirante fortuna, aspirate
coeptis meis. — 2. докосвамъ (ce),
доближавамъ (се); старая се да
достигна, да доближа,
aspis, idis / (гр) осойница, отровна
змия.
asportatio, onis / ^отдалечаване,
махване.
as-porto 1 отвеждамъ, откарвамъ
virginem secum.
aspretum, I п неравно, грапаво,
каменисто мЪсто.
aspuli, aspulsus вж, aspello,
a s-s.. . вм, ad-s...
Assaracus, I m Асаракъ, синъ на
Трой, дЪдо на Анхизъ.
assarius 3 едноасенъ, който струва
единъ асъ.
assecla и assecula, ае т спжтникъ,
привърженикъ, партизанинъ; прен,
блюдолизецъ.
as-sectatio, onis / придружаване.
4
Милевъ; — 2 издание.

assectator

50

as-sectator, oris m постояненъ другарь, спжтникъ; привърженикъ,
последователь, почитатель.
as-sector 1 придружавамъ, съпровождамъ.
assecula вж. assecla,
asseciitus part отъ assequor,
assedi p f. отъ assideo u assedo.
assens! p f. отъ assentio.
assensio, onis / съгласяване, одо­
брение, похвала.
assensor, oris m който се съгла­
сява, одобритель.
1. assensus part. отъ assentio.
2. assensus, u s m съгласяване, одо­
брение, похвала.
assentatio, onis / съгласяване,
одобряване; угодничество, ласка­
телство.
assentatiuncula, ае / малко ла­
скателство.
assentator, oris т ласкатель, угодникъ.
assentatorie adv. ласкателски, угодливо.
assentatrlx, Icis / ласкателка.
as-sentio, sensi, sensus 4, обикн.
assentior, assensus sum 4 съгласявамъ ce alicui; assensum est ei
съгласиха се съ него.
as-sentor 1 въ всичко се съгласявамъ, угоднича alicui,
as-sequor secutus sum 3 1. настигамъ, догонвамъ aliquem. — 2.
а) достигамъ, постигамъ, получавамъ immortalitatem, magistratus,
aliquid precibus, b) приравнявамъ
се, достигамъ aliquem, merita ali­
cuius. c) схващамъ, разбирамъ;
aliquid coniectura подсещамъ се за
нЪщо.
asser, eris m колъ, пржтъ, върлина.
1. as-sero, sevi, situs 3 с^я или
ч посаждамъ до populus assita limi­
tibus.
2. as-sero, serui, sertus 3 1. присъединявамъ, присвоявамъ, претендирамъ з а ; me assere caelo
постави ме между боговете 1 ali­
cui regnum обещавамъ; se stu­
diis отдавамъ се на. — 2. сжд. тер­
м ит : а) aliquem liberali causa manu
adserere или in liberali causa, ali­
quem in libertatem или само aliquem

assignatio
обявявамъ нЪкого за свободенъ ==
освобождавамъ; me asserui освободихъ се. b) aliquem in servitu­
tem обявявамъ нЪкого за робъ.
— 3. освобождавамъ, защищавамъ
aliquem ab iniuria oblivionis.
assertio, onis / претендиране.
assertor, oris m 1. предявитель
предъ сжда на претенции за нещо
virginis. — 2. защитникъ, освободитель.
as-servio 4 услужвамъ, подпомагамъ.
as-servo 1 пазя aliquem domi suae,
portas murosque.
assessio, onis / присЪдане, сядане
до, присжтствие.
assesor, 5ris m заседатель, помощникъ.
assessus, us m сЬдане при н.
asseveranter adv. сериозно, реши­
телно.
asseveratio, onis / 1. сериозно уед­
ряване, твърдение. — 2. сериозность, твърдость.
as-severo 1 1. проявявамъ твър­
дость, постоянствувамъ in aliqua re.
— 2. твърдя, увЪрявамъ, доказвамъ; asseverare gravitatem показгамъ се сериозенъ.
as-sideo, sedi, sessum 2 1. седя при,
до qui nobis assidet; присжтствувамъ; maiestas assidet lovi вели­
чието е присжщо на Юпитеръ.
— 2. а) разположенъ съмъ, стоя
на лагеръ prope moenia, b) обсаждамъ, пазя.
as-sldo, sedi, sessum 3 седамъ
при, до dextra Adherbalem.
assidue adv. постоянно, непрекжснато.
assiduitas, atis / 1. постоянно при­
сжтствие. — 2. постоянство, усър­
дие, неуморимость; често повта­
ряне bellorum.
assiduus 3 1. постоянно намиращъ
се Romae, mecum; subst. постоя­
ненъ житель, данъкоплатецъ. — 2.
a) усърденъ, деятеленъ, неуморимъ, постояненъ agricola, hortator.
b) постояненъ, непрекжснатъ im­
bres, bella.
assignatio, onis / определяне, да­
ване, отпущане agrorum.

assigno

51

Asteria

as-slgno 1 1. опредЬлямъ, отпу- assultus, (is m налитане, нападане.
щамъ, давамъ agros colonis. — 2. as-sum, affui, adesse 1. а) приприписвамъ, отдавамъ culpae for­
сжтствувамъ, намирамъ се, съмъ
tunam.
uxor non adest, ante oculos, ad por­
as-silio, silui 4 1. подскачамъ къмъ,
tam. b) на лице съмъ, предстоя, наприближавамъ се, налитамъ moe­
ближавамъ finis vitae, adest ingens*
nibus. — 2. бързо преминавамъ ad
seditio, nox. — 2. а) явявамъ се, приillud genus orationis,
стигамъ in senatum, ex urbe Latina,
assimilis, е много подобенъ, съ gen.
b) присжтствувамъ, участвувамъ
или dat.
in senatu; съ dat. pugnae, comitiis.
assimiliter adv. подобно,
— 3. помагамъ, подкрепямъ alicui in
assimulatio, onis / уподобяване,
consilio, alicuius rebus. — 4. a)
сравняване.
animo ades внимавай, animis adeste
assim ulatus 3 подобенъ; прен. привнимавайте, b) владЪя се, спокоенъ
сторенъ, мнимъ.
съмъ ades animo et omitte timorem.
as-simulo 1 1. а) уподобявамъ, пра­ as-sumo, sum psi, sum ptus 3 1. a)
вя подобенъ; подражавамъ. Ь) извъзприемамъ, приемамъ sacra, ali­
мислямъ, имитирамъ, симулирамъ
menta; assumo uxorem женя ce;
nuptias, familiaritatem; se amicum
assumo filium осиновявамъ. b) приприструвамъ се на приятель. — 2.
своявамъ си; sibi licentiam осмЪсъпоставямъ, сравнявамъ grandia
лявамъ се. — 2. прибавямъ, приparvis.
съединявамъ legiones, novas flam­
a ssis, is m \. = as. — 2. = axis,
mas.
as-sisto, stiti 3 1. заставамъ ad fo­ assumptio, onis / приемане; прен.
res. — 2. а) стоя при, присжтствуодобряване.
вамъ lecto (dat), b) подпомагамъ, assum ptivus 3 непъленъ.
подкрепямъ alicui,
as-suo, sui, sutus 3 пришивамъ.
assitus part. отъ 1. assero,
as-soleo 2 имамъ обичай, навикъ as-surgo, surrexi, surrectum 3 1.
(да ставамъ, да се случвамъ); ut
повдигамъ се, ставамъ, изправямъ
се. — 2. надигамъ се, издигамъ се
assolet както обикновено става,
as-sono 1 отговарямъ, пригласямъ
ventus, colles; querelis (dat.) избухвамъ въ.
alicui.
Assorus, Т / Асоръ, градъ въ Си­ assus 3 1. сухъ; sol слънчевъ лрицилия. Assorinus 3 асорски.
пекъ; subst. assum, i п потилия
a sstiti p f . отъ assisto.
assa in balneariis. — 2. \за ядене)
печенъ, пърженъ; subst. assum, i п
assCidasco 3 изпотявамъ се.
печено assa bubula, vitulinum.
as-suefacio, feci, factus 3 приучвамъ, привиквамъ aliquem aliqua Assyrius 3 асирийски. Assyria, ae /
Асирия.
re, ad aliquid, alicui rei, съ inf.
as-suesco, suevi, suetus 3 1. intr. a s t coniunct. 1. тогава, то si ego hic
свиквамъ, навиквамъ. — 2. trans.
peribo, ast ille non redit. — 2. = at.
приучвамъ, привиквамъ aliquem; a -s t... bm. ad-st...
c6uKH.part.pass. assuetus 3 приу- Asta, ae / Аста, градъ въ Испания.
Astensis, е астенски.
ченъ, свикналъ; обикновенъ; lon­
gius assuetonoBene отъ обикновено, Astacides, ae т синъ на Астакъ:
Меланипъ.
assuetudo, inis / 1. навикъ. — 2.
Astapa, ае / Астапа, градъ въ Юж­
познанство,
на Франция.
assula, ае / треска,
A starte, es / Астарта, богиня на
assulatim adv. на трески,
луната у финикийците.
a ssu lto 1 приближавамъ се, нали­
тамъ, нападамъ, хвърлямъ се вър­ Asteria ае и Asterie, es / Астерия, дъщеря на титана Цей, сестра
ху castris (dat.), latera et frontem
на Латона. *
aaminis.

asterno

52

Athamas

a-sterno, stravi, stratus 3 простина Asturia, ae / Астурия, обрамъ; ante lares adstrata простната.
ласть въ Испания.
asticus 3 (гр) градски,
Astura, ae / Астура, рЪка и град­
astipulatio, onis j пълно съгласие,
че въ Лациумъ.
astipulator, oris m свидетель при asturco, onis т астурийски конь»
сключване на договоръ; прен. кой­ astus, us т хитрость, измама, луто се съгласява съ alicuius,
кавство.
a-stipulor 1 1. свидетелствувамъ a stu te adv. хитро, лукаво,
при сключване на договоръ. — 2. astutia, ае / хитрость, ловкость*
съгласявамъ се alicui,
лукавство.
a-stituo, uT, utus 3 поставямъ (до), a stu tu s 3 хитъръ, лукавъ, ловъкъ.
a-sto, stiti 1 1. стоя (при) alicui, Astyanax, actis т Астианаксъ, синъ
in ripa, asta atque audi. — 2. стоя
на Хекторъ.
правъ, стърча.
Astypalaea, ае / Астипалея, осAstraea, ae / Астрея, богиня на
тровъ край Критъ. A stypaleius &
правосждието.
и Astypalaeensis, е астипалейски*
Astraeus, I т Астрей, титанъ, мжжъ asylum, I п (гр) прибЪжище.
на Аврора, баща на вЪтроветЪ.
asym bolus 3 (гр) който не плаща
a-strepo, strepui, strepitus 3 1. intr.
(за гощавка),
шумя; ржкоплЪскамъ.
2. trans. a t coniunct. а, но, обаче,
шумно одобрявамъ eadem ; заглуatabulus, Т т топълъ югоизточенъ
шавамъ aures.
вЪтъръ.
astricte adv. стегнато, сбито, наA tacinus 3 атацински (Atax рЪка
кжсо.
въ Галия).
1. astrictus pnrt. отъ astringo.
2. astrictu s 3 1. стегнатъ, плътенъ; A talanta, ае / Аталанта : 1. про­
aquae gelu замръзнала вода. — 2.
чута ловджийка въ Аркадия. 2. маa) стиснатъ, скжпернически pater.
лъкъ островъ.
b) отривистъ, кратъкъ oratio,
atalla, ае /
свещенъ жертвенъ>
a-stringo, strinxi, strictus 3 1. засждъ,
вързвамъ здраво aliquem ad sta­ " atavus, i т баща на прапрадЪдо;.
tuam. — 2. свързвамъ, стЪгамъ,
pl предци.
стискамъ vincula; imbrem vis fri­ Ateius, Т т римско име.
goris вледенявамъ, правя да за­ Atella, ае / Атела,иградъ на оскимръзне. — 3. а) обвързвамъ, затЪ въ Кампания. Atellanus, A tel­
дължавамъ aliquem iure iurando;
lanius и Atellanicus 3 ателанse scelere провинявамъ ce. b) заски Atellani, orum т ателани^
крепвамъ disciplinam,
Atellana, ае / видъ фарсъ.
astrologia, ae / (гр) астрология, ater, atra, atrum 1. тъменъ, чеастрономия.
ренъ. —- 2. а) мраченъ, печаленъ,
astrologus, Т т (гр) астрологъ,
нещастенъ. Ь) зълъ, жлъченъ, язастрономъ.
вителенъ versus, atro dente peterer
astrum, i п (гр) небесно свЪтило.
aliquem.
съзвездие, звезда; прен. pl, небе A teste, is n Атеста, градъ въ Се­
tollere in (ad) astra превъзнасямъ
верна Италия.
до небето; decidere ех astris губя A tham a.ia, ае / Атамания, область
славата си.
въ Епиръ. Atham anes, um т атаa-struo, struxi, structus 3 1. примани._ A tham anus 3 атамански.
строявамъ gradus. — 2. прибавямъ, Atham as, an tis т Атамантъ, синъ
присъединявамъ.
на Еолъ, мжжъ на Нефела и на
astu п (гр) градъ, особ. Атина,
Ино. A tham anteus 3 Атамантовъ.
a-stupeo 2 очудвамъ се, съ очудA tham antiades, ае т синъ на А.:
ване гледамъ rei alicui.
Палемонъ. A tham antis, idis f
Astur, uris m астуриецъ, житель
дъщеря на Атамантъ: Хела.

Hthenae

53

H thenae, arum / Атина, градъ.
A theniensis, е атински. A thenien­
ses, ium m атиняни.
A thenaeum , T n Атенеумъ: 1. храмъ
на богинята Атина въ гр. Атина,
кждето учените четели произве­
денията си. 2. укрепление въ Атамания.
A thenais, idis / Атенаида, жена
на Ариобарзанъ, царя на Кападокия.
A thenio, onis т Атенионъ, сицилийски овчарь, предводитель на ро­
бите въ Сицилия при второто имъ
възстание.
A thenodorus, Т т Атенодоръ, философъ отъ стоическата школа.
ath eo s, Т т (гр) безбожникъ.
A thesis, is т Атезисъ, рЪка въ
Италия.
ath leta, ае т (гр) борецъ, атлетъ.
a th leticu s 3 (гр) атлетически.
A thos или Atho, onis т Атонъ,
планина въ Халкидическия полуостровъ.
A tilius' 3 римско родово име.
A tina, ае_ / Атина, градъ въ Лациумъ. A tinas, gen. ratis атинатски.
A tinates, ium m атинати.
Atinius 3 римско родово име.
A tintania, ае / Атинтания, область
въ Илирия.
A tius 3 римско родово име.
Atla(n)s, an tis т Атлантъ (Атласъ):
1. планина въ Мавритания. 2. синъ
на Япетъ и Климена. A tlanteus 3
Атлантовъ; finis края на света.
A tlan ticu s 3 атлантически mare.
A tlantiades, ае т потомъкъ на
Атлантъ: Меркурий. Atlantis, id is/
дъщеря на Атлантъ; pl. плеядите
и хиядитЪ.
atom us, I / (гр) неделима частица,
атомъ.
a tq u e и ас coniunct. 1. и, и дори.—2.
при сходство и сравнение: както,
отколкото aeque doctus atque ille,
illi sunt alio ingenio ac tu. — 3. simul
ac (atque) щомъ като.
«atqui u atquin coniunct. но, обаче.
atram en tu m , I n чернило; мастило.
a tra tu s 3 облЪченъ въ черно, (въ
трауръ); черенъ.

attempto
A tratus, I т Атратъ, рекичка край
Римъ.
Atrax, acis т Атраксъ, градъ въ
Тесалия. A tracides, ае т тесалиецъ. A tracis, idis / тесалийка.
Atrebas, atis т атребатъ, pl. A tre­
bates, um m атребати, племе въ
Галия.
Atreus, ei т Атрей, царь на _Микена, синъ на Пелопъ. A trides
(-da), ае т Атридъ, синъ на Атрей:
Агамемнонъ или Менелай.
atriensis, is т вратарь, пазачъ на
кжщата.
atriolum, I n demin. отъ atrium,
atritas, atis / чернота,
atrium , ii n атриумъ, зала (цен­
тралната часть на римската кжща,
сжщо и на обществените здания);
pl. дворци.
atrocitas, atis / 1. страхотность,
чудовищность, възмутителность.
— 2. суровость, строгость, грубость morum.
atrociter adv. сурово, жестоко;
atrociter accipere съ негодуване.
atrox, gen. -5cis 1. страхотенъ, чудовищенъ, възмутителенъ, гнж-|
сенъ, ужасенъ facinus, bellum.!
— 2. строгъ, жестокъ, неумолимъ,
суровъ, дивъ animus.
a t-t.. . вм. ad-t...
Atta, ае т собствено име.
!
attactu s, iis т допиране, докосване,
attagen, enis m (гр) лещарка, peсарка (птица).
A ttalia, ае / Аталия, градъ въ Памфилия. A ttalenses, ium т аталийци.
Attalus, I т Аталъ, име на пергамски царе. A ttalicus 3 Аталовъ,
пергамски; прен. блестящъ, великолепенъ. A ttalis, idis / фила въ
Атина.
at-tam en coniunct. обаче, все пакъ.
at-tam ino 1 докосвамъ; обезчестявамъ virginem.
a tta t и a tta ta e interi. (гр) ai
attem p erate adv. на време,
at-tem pto (at-tento) 1. 1. изпитвамъ,
опитвамъ. — 2. а) нападамъ, посЬгамъ на aliqpid. b) привличамъ
.на своя страна, скланямъ къмъ изм^на aliquem, classem.

'attendo

54

at-tendo, tendi, tentus 3 1. напрЪгамъ, насочвамъ; animum atten­
dere внимавамъ. — 2. обръщамъ
внимание, забелязвамъ, наблюдавамъ, слушамъ.
attente adv. съ внимание, напрег­
нато, внимателно.
attentio, onis / напрягане ; animi
внимание.
attento вж. attempto.
1. attentus part. отъ attineo.
2. attentus 3 1. напрегнат.ъ, внимателенъ animus, auditor, iudex. — 2.
старателенъ, грижливъ; пестеливъ.
attenuate adv. просто (за стилъ).
attenuatio, onis /
намаляване,
ослабване.
attenuatus 3 тънъкъ, сухъ; прен,
безцвЪтенъ, простъ, безъ украше­
ние.
at-tenuo 1 изтънчвамъ, ослабвамъ,
1 намалявамъ; milites attenuati изто­
щени войници; прен. унищожавамъ.
at-tero, trivi, tritus 3 1. трия, търкамъ. — 2. ослабвамъ, изтощавамъ, унищожавамъ opes Italiae,
at-testor 1 засвидетелствувамъ, потвърждавамъ.
at-texo, texui, textus 3 1. вплитамъ, приплитамъ, втъкавамъ. — 2.
прибавямъ, присъединявамъ.
Rtthis = Attis.
Rttica, ае / RTHKa, область въ
Средна Гърция,
attice adv. по атически.
Atticus 3 атически, атински,
attigi pf. отъ attingo,
at-tigo == attingo.
at-tineo, tinuT, tentus 2 1. trans.
a) задържамъ, държа aliquem.
b) запазвамъ, владЪя ripam Da­
nubii. c) задържамъ, залъгвамъ
aliquem spe pacis. — 2. intrans. a)
простирамъ ce Scythae attinent ad
Tanaim, b) засЪгамъ, отнасямъ се
quid ad me attinet? quod attinet
ad що се отнася до; impers. attinet
трЪбва.
at-tingo, tigl 3 1. допирамъ се, докосвамъ aries murum attingit. — 2.
а) достигамъ, пристигамъ въ Britan­
niam. b) гранича съ Galliam, c) obвземамъ, обхващамъ invidia atti­
git aliquem, d) отнасямъ се, имамъ

R itu s
общо labor non attingit deum ; ali­
quem cognatione, sanguine роднина
съм ъ; aliquem necessitudine близъкъ съмъ. е) занимавамъ се съ.
rem publicam, f) споменавамъ, го­
воря aliquid breviter.
Rttis, idis m Rтисъ, любимецъ на
Кибела.
Attius 3 римско родово име.
at-tollo 3 1. а) издигамъ, вдигамъ ma­
nus ad caelum. b),издигамъ, построявамъ turres. — 2. прен. издигамъ».
възвишавамъ, възвеличавамъ.
at-tondeo, tondi, tonsus 2 1. подрЪзвамъ, орЪзвамъ vitem; capellae
attondent virgulta огризватъ. — 2»
намалявамъ.
attonitus 3 1. оглушенъ отъ гръмъ.
— 2. а) поразенъ, очуденъ, изненаданъ, изгубилъ съзнание. Ь) вдъхновенъ, въодушевенъ vates.
at-tono, tonui, tonitus 1 1. поразявамъ съ гръмотевица. — 2. поразявамъ, слисвамъ, ужасявамъ.
at-torqueo 2 хвърлямъ съ замах­
ване iaculum.
at-tracto = attrecto,
at-traho, traxi, tractus 3 1. при^
вличамъ къмъ себе си, притеглямъ— 2. домъквамъ, довличамъ. — 3*
привличамъ; скланямъ, подбуждамъ.
attrectatus, us т докосване,
at-trecto 1 1. а) докосвамъ (се)»
пипамъ sacra manu, b) домогвамъ се до insignia summi imperii.
— 2. занимавамъ се съ feralia,
at-tribuo, tribui, tribiitus 3 1. а) опредЪлямъ, давамъ alicui aliquid, b)
прибавямъ, причислявамъ, прикомандировамъ centuriones classi*
с) предоставямъ, повЪрявамъ.—2*
приписвамъ, отдавамъ bonos exitus
diis. _
attributio, onis / 1. даване hono­
ris. — 2. предписание за изплащане
пари. — 3. обстоятелство.
1. attritus, us т търкане.
2. attritus 3 1. part. отъ attero. — 2.
изтърканъ, износенъ, изхабенъ.
attrivi pf. отъ attero,
attuli pf. отъ affero.
Attus Navius Ятъ Навий, авгуръ»
съвременикъна Тарквиний Прискъ*

Atuatuca

55

Atuatuca, AtuatucT еж. Aduatuca»
Aduatuci.
Atys, yos m Атисъ: 1. синъна Херкулесъ. 2. родоначалникъ на gens
Attia.
auceps, cupis m птицеловецъ; прен,
syllabarum буквоедъ.
auctarium, ii n добавка къмъ сума.
auctio, onis / 1. наддаване, търгъ.
— 2. имотъ обявенъ на публиченъ
търгъ auctionem vendere,
auctidnarius 3 търженъ.
auctionor 1 продавамъ на търгъ.
auctito 1 значително увеличавамъ
pecunias fenore,
aucto 1 увеличавамъ.
auctor, oris m f 1. а) поръчитель,
свидетель, източникъ aliquem au­
ctorem habere, b) образецъ, примЪръ divinus auctor Plato. — 2. a)
виновникъ, инициаторъ, подбудитель, съветникъ, създатель, творецъ, авторъ, основатель, родона­
чалникъ incendii, legis, carminis,
generis, b) потвърдитель, одобритель; auctores fiunt patres сенато­
рите одобряватъ. — 3. а) притежатель, продавачъ а malo auctore
emere, b) опекунъ, поржчитель;
защитникъ.
auctoram entum , Т п капаро, за­
плата.
auctoritas, atis / 1. а) валидность,
гаранция, поръчителство, значе­
ние. Ь) примЪръ, образецъ alicuius
auctoritatem sequi, с) влияние, тежесть, авторитетъ, значение aucto­
ritatem habere d) право на собственость fundi. — 2. влияние, по­
ощрение, подбуда, съветъ. — 3.
воля, решение, заповЪдь persequi
auctoritatem alicuius; ех auctoritate
senatus respondere; S. C. A = se­
natus consulti auctoriatas. — 4. пъл­
номощие legum dandarum, legatos
cum auctoritate mittere,
auctoro 1 наемамъ, задължавамъ,
обвързвамъ.
auctumn . . . вж. autum n. . .
1. auctus 3 1. part. отъ augeo — 2.
само comp. уголЪменъ, увеличенъ
2. auctus, iis m увеличаване, уголе­
мяване, нарастване.
aucupium, ii я 1. птицеловство.

aufero
— 2. страсть, желание; verborum
дребнавость, буквоедство.
aucupor 1 1. ловя птици, отивамъ
на ловъ за птици. — 2. домогвамъ
се до, търся occasionem,
audacia, ае / 1. смЪлость, решителность. — 2. дързость; pl. дръзки
постъпки.
audaciter, обикн. audacter adv.
смело, безстрашно, дръзко.
Audariatae, arum т аудариати, илирийско племе.
audax, gen. racis смелъ, решителенъ, дързъкъ.
audens, gen. -entis решителенъ,
смелъ, дързъкъ audentes fortuna
iuvat.
audenter adv. смело, безстрашно,
audentia, ае / смелость, решителность, дързость.
audeo, ausus sum 2 1. осмелявамъ
се, решавамъ се num negare audes?
— 2. осмелявамъ се да извърша,
да предприема facinus, castrorum
oppugnationem.
audiens, entis m слушатель.
audientia, ае / внимание, възможность за слушане audientiam facere
orationi alicuius.
audio 4 1. слушамъ, чувамъ, узнавамъ; subst. auditum, i n слухъ.
— 2. а) изслушвамъ, слушамъ lega­
tos, alicuius preces, b) съгласявамъ
се, одобрявамъ, вервамъ. c) слу­
шамъ, повинувамъ се, яодчинявамъ се на cohortationes. — 3. intr.
минавамъ за, сметанъ съмъ за;
bene, male audire ползувамъ се съ
добра, лоша слава.
auditio, onis / 1. слушане. — 2.
слухъ, мълва,
audito 1 често чувамъ.
auditor, oris т слушатель, ученикъ.
auditorium, ii n 1. аудитория, зала
за слушане, училище. — 2. слу­
шатели, аудитория,
auditus, us m 1. слухъ (чувство).
— 2. слушане; прен. мълва,
au-fero, abstuli, ablatus, auferre
1. а) отнасямъ, отдалечавамъ vix
vivus aufertur aufer престани, пре­
крати: lacrimas, aufer me vultu ter*
rere. b) отклонявамъ. — 2. а) от-

Aufidena

56

мъквамъ, отвличамъ, похитявамъ
pecuniam de aerario; alicui caput
обезглавявамъ; vitam alicui убивамъ; alicui oculos явно измамвамъ. b) пропжждамъ, прогонвамъ,
отнемамъ curas, metus, colorem
rebus. — 3. получавамъ respon­
sum ab aliquo.
Aufidena, ae / Ауфидена, градъ
въ Самниумъ.
Aufidius 3 римско родово име.
Aufidus, Т т Ауфидъ, река въ
Апулия.
au-fugio, fugi 3 избЬгвамъ.
augeo, auxi, au ctu s 2 1. увеличавамъ, уголЪмявамъ, усилвамъ rem
familiarem, rem publicam. — 2. преувеличавамъ, превъзнасямъ vim
hostium. — 3. а) обогатявамъ, отрупвамъ, обсипвамъ aliquem divi­
tiis. b) подпомагамъ.
augesco, auxi 3 раста, уголЪмявамъ се.
Rugias или Augeas, ае т Авгий.
царь на Елида, чиито обори, нечистени 30 години, Херкулесъ очистилъ за единъ день.
augmen, inis п увеличаване, на­
растване.
augm entum , I п увеличаване, на­
растване.
augur, uris т авгуръ: 1. птицегадатель, гадатель, който предсказвалъ по летенето на птиците.
2. прорицатель Apollo,
auguralis, е авгурски, птицегадателенъ libri; subst, augurale, is n
место, отъ кждето авгурите на­
блюдавали летенето на птиците,
auguratio, onis / предсказване,
augurato вж. auguro,
auguratus, us m авгурство.
augurium, ii n 1. наблюдаването
на птиците отъ авгурите. — 2. а)
предсказване, предчувствие rerum
futurarum, b) предзнаменование,
явление, знакъ; accipere смЪтамъ
за щастливо предзнаменование,
с) пророчески дарь Apollo ei dedit
augurium.
augurius 3 авгурски, птицегадателски ius.
auguro 1 1. извършвамъ авгурски
наблюдения, тълкувамъ движе­

aura
нията на птиците. — 2, освещавамъ res, locus auguratur; augu­
rato следъ или вследствие на ав­
гурски наблюдения. — 3. а) предсказвамъ, предричамъ. Ь) предчувствувамъ aliquid veri.
auguror 1 1. intr, тълкувамъ дви­
женията на птиците, признаците
на птичето летене. — 2. trans, а)
предсказвамъ, предричамъ ех pas­
serum numero belli Troiani annos, ali­
cui mortem, b) предчувствувамъ.
Augusta, a e / Августа: 1. титла
на майката, жената, сестрите и
дъщерите на императора. 2. име
на много градове.
Augustalis, е Августовъ ludi; soda­
les, sacerdotes или само Augusta­
les жреци, които се грижели за
императорския култъ. Augustalia,
ium п празникъ въ честь на връ­
щането на Августъ отъ изтокъ.
auguste aiv, благоговейно, търже­
ствено.
Augustiani, orum т императорски
конни гвардейци.
augustus 3 величественъ, възвишенъ, свещенъ.
Augustus, I т 1. Августъ, титла на
Октавианъ (отъ 12. януарий 27 г.
пр. Хр.) и на неговите наследници.
— 2. а ii, Augustus 3 Августовъ.
aula, а е / 1. а) предверие, дворъ.
Ь) == atrium. — 2. а) дворецъ.
b ) царска власть, достойнство.
c) дворъ, придворни.
aulaeum, I т (гр) покривка, килимъ,
завеса.
Aulerci, orum т аулерци, келтско
племе въ Галия.
auletes, ае т (гр) флейтистъ.
aulicus 3 (гр) дворцовъ, придворенъ; subst, pl, придворни.
Aulis, idis / Авлисъ, градъ въ Беотия.
auloedus, I т (гр) ггЬвецъ, акомпаниранъ отъ флейтистъ.
Aulon, onis т Авлонъ, планина при
Тарентъ, прочута съ лозята си.
Aulularia, ае / Аулулария, загла­
вие на Плавтова комедия.
Aulus, I т римско собствено име.
aura, ае / 1. лъхъ, подухва не, ветрецъ, ветъръ. — 2. а) въздухъ;

aurarius

57

auras vitales carpere дишамъ; vesci
aura живея; in, ad, sub auras на­
горе; ferre aliquid sub auras изкарвамъ на бЪлъ свЪтъ, откривамъ;
fugere auras скривамъ се; venire
superas ad auras явявамъ се на
бЪлъ св-Ьтъ. Ь) блЪсъкъ a u ri;
слаба следа, сЪнка levis aura spei;
изпарение.
aurarius 3 златенъ; златарски ne­
gotium; subst, auraria, ae / златна
мина.
auratus 3 позлатенъ, украсенъ съ
злато, златенъ; milites съ позла­
тени щитове; tempora съ златенъ
шлемъ.
Rurelius 3 римско родово име.
aureolus 3 1. златенъ. — 2. скжпъ,
миль.
aureus 3 1. златенъ corona; aureus
nummus или subst. aureus, i m
жълтица. — 2. а) позлатенъ sella,
currus, b) златистъ, блестящъ.
c ) златенъ, превъзходенъ, прекрасенъ mediocritas,
aurichalcum вж. orichalcum,
auricilla, ae / ушенце.
auri-comus 3 златокосъ; прен. златолистъ.
auricula, ae / ушенце.
auri-fer, fera, ferum златоносенъ
arbor, amnis.
auri-fex, ficis m златарь.
auriga, ae m 1. коларь. — 2. a)
кормчия, b) Коларь (съзвездие),
aurigarius, ii m коларь, състезатель съ колесница,
aurigatio, onis / състезание съ
колесници.
auri-gena, ae т златороденъ.
auri-ger, gera, gerum златоносенъ;
tajurus съ позлатени рога.
aurigo 1 карамъ колесница, състезавамъ се съ колесница,
auris, is / 1. ухо; aures erigere
прислушвамъ се; servire auribus
угоднича. — 2. а) слухъ; adhibere
aures, aures dare давамъ ухо, слушамъ. Ь) слушатель. с) лопатка
на рало.
auritulus, Т т дългоухъ; прен ма­
гаре.
auritus 3 1. ушатъ; дългоухъ asel­
lus — 2. ослушанъ, притихналъ,

auspicor
внимателенъ quercus; testis сви­
детели, който е само чулъ.
aurora, ae / 1. зора. — 2. Аврора,
богиня на зората. — 3. изтокъ.
aurum, I п 1. злато. — 2. а) златни
изделия, украшения. Ь) златистъ
цвЪтъ_, блЪсъкъ. с) златенъ вЪкъ.
Rurunci, orum т аурунци, племе
въ Лациумъ. Huruncus 3 аурунски.
Rusci, orum т аусци, племе въ
Аквитания.
auscultatio, onis / слушане, под­
чинение.
auscultator, oris т слушатель.
ausculto 1 1. а) внимателно слушамъ, изслушвамъ. Ь) подслуш­
вам ъ. — 2. подчинявамъ се, слушамъ.
A usetani, orum т аузетани, пле­
ме въ Испания. R usetanus 3 аузетански.
ausim = ausus sim (отъ audeo).
Rusones, um m авзони, най-ста­
ри Tt жители на Средна и Южна
Италия. Rusonia, ае / Авзония,
страната на авзонитЪ: Италия.
Rusonius 3 и Rusonis idis / авзонски, италийски ; римски. Rusoпа, ае/ Явзона, градъ на аузонитЪ.
auspex, spicis m f 1. птицегадатель.
— 2. а) покровители; dis auspicibus
подъ покровителството на бого­
вете. Ь) сватъ.
*
auspicato adv. следъ щастливо
предзнаменование urbem condere,
auspicatus 3 1. осветенъ съ птицегадания, тържествено откритъ;
locus, comitia. — 2. щастливо започнатъ, щастливъ, благоприятенъ.
auspicium, ii п 1. а) птицегадание.
b) право за птицегадание; auspicia
ponere отказвамъ се отъ правото
на птицегадание. — 2. а) върховна
власть. Ь) начало auspicia belli.
c) признакъ, знакъ, предзнамено­
вание.
auspico 1 наблюдавамъ птиците,
гадая по птиците.
auspicor 1 1. наблюдавамъ птици­
те, извършвамъ птицегадание. — 2.
a) започвамъ, почвамъ regnum.
b) започвамъ щастливо.

в
bab ae interi. (гр) oi а! чудесно!
babalus, Т т бърборко.
Babylon, onis / Вавилонъ. Babylo­
nicus и Babiionius 3 вавилонски;
Babylonii numeri гадание по звез­
ди тЪ. Babylonii, orum т вавилоняни.
baca, ае / ягодовиденъ, кржгловиденъ плодъ; ягода, малина; поет.
бисеръ.
bacalusiae, arum / плодъ, който
се яде, за да мине време,
b ac atu s 3 покритъ съ бисери, бисеренъ.
baccar, aris п (гр) дилянка, вале­
рианова трева (раст.).
Baccha, ае / (го) бакханка, жрица
на Бакхъ; Bacchis initiare aliquem
посвещавамъ нЬкого въ Бакховия култъ.
bacchabundus 3 буенъ, екзалтиранъ; разпуснатъ.
Bacchanal, alis п мЬсто, посветено
на Бакхъ, кждето се извършва­
ли пиршества въ негова честь.
Bacchanalia, ium (orum) п праздникъ въ честь на Бакхъ.
bacchatio, onis / оргия, разпусна­
то веселие.
Bacche, es / == Baccha.
Bacche(i)us u Bacchicus 3 Бакховъ.
Bacchiadae, arum m
Бакхиади,
гръцки благороденъ родъ.
bacchor 1 празднувамъ праздника
на Бакхъ; прен. пирувамъ, бЪснЪя,
вилнЬя per urbem.
Bacchus, i m 1. Бакхъ ( = Dionisus Дионисъ), богъ на виното,
синъ на Зевсъ и Семела. — 2. прен,
лоза, вино.
Bacenis, is / (Silva) вЪроятно Тюрингскиятъ лесъ.
baceolus, I т (гр) глупецъ.
bacifer, fera, ferum раждащъ яго-

довидни плодове; Pallas bacifera
маслинено дърво,
bacillum, I п пржчица, тояга.
Bactra, orum п Бактра, столица на
бактритЪ. Bactri, orum m (Bac­
triani, orum) бактри, жители на
Бактра ; Bactrius и B actrianus 3
бактрийски.
B actrus, i т Бактъръ, притокъ на
Оксъ.
baculum I п и baculus, I т тояга,
бастунъ, жезълъ.
badisso 1 (гр) крача, ходя.
Baduhennae lucus лесъ въ стра­
ната на фризитЪ.
Baebius 3 име на плебейски родъ.
Baecula, ае / Бекула, градъ въ
Испания.
Baetis, is т Бетисъ, рЪка въ Ис­
пания.
Baetica, ае / провинцията Бетика
(сега Дндалузия). Baetici, orum m
бетици.
Baeturia, ае / Бетурия, с. з. часть
отъ Бетика.
Bagrada, ае / Баграда, рЪка въ
околностите на Картагенъ.
Baiae, arum / Бая, морски бани
при Неаполъ. Baianus 3 байенски.
baiolus = baiulus.
baiulo 1 нося товаръ.
baiulus, i т носачъ на големи то­
вари, хамалинъ.
balaena вж, ballaena.
balanus, i / (гр) желждъ, кестенъ,
фурми; морска мида.
balatro, 5nis т бъбрица, шутъ.
balatus, iis т блЪене.
Balbus, i m римско собствено име.
balbus 3 заекващъ, пелтечещъ.
balbutio 4 заеквамъ, пелтеча, го­
воря неясно.
Balearis (Baliaris), е балеарски ; in­
sulae Бадеарски острови.

balineae

61

balineae, balineum вж, balneae, bal­
neum.
baliscus, i m баня.
ballaena (ballena), ae / (гр) китъ.
ballista (balista), ae / (гр) балиста,
машина за хвърляне на камъни,
ballistarium , ii п метателна ма­
шина.
b a la ta e вж. balneum,
balnearius 3 бански fur; subst. bal­
nearia, orum n баня.
balneator, oris m баняджия, телякъ.
balneolum, i n (pl. balneolae, arum
f) малка баня.
balneum или balineum, T n (zp)
баня; pl, bal(i)nea, orum n u bal­
neae, arum / бани.
balneus, T m = balneum,
balo 1 блея; subst, balantes, (i)um /

basium

barbarus, i т чужденецъ. — 2.
грубъ необразованъ, недодЪланъ.
barbatulus 3 съ рЪдка или мом­
чешка брада.
barbatus 3 брадатъ; възрастенъ;
subst, barbati, orum т старите
римляни, които не се бръснали,
barbiger, era, erum брадатъ.
barbitos, acc, -on m (гр) лира.
barbula, ae / брадичка.
Barca, ae m Барка, родоначалникъ
на прочутото семейство на БаркидитЪ, отъ кждето е и прЪкорътъ
на Хамилкаръ. Barcinus 3 Барковъ.
Barcaei, orum т барцеи, но.мади
въ ололноститЪ на Барка, градъ
въ Киренайка.
barcala, ае т глупецъ.
ОВЦИ.
Barcani, orum т баркани, племе на
balsam um , T n (zp) балсамъ, балса­
изтокъ отъ Каспийско море.
мово дърво.
barditus, (is т бойна пЪсень на
balteus, T m u balteum , T n поясъ.
германците.
balux, (icis / златенъ песъкъ, зла- bardus 3 глупавъ, тжпъ.
тенъ прахъ.
Bargtisii, orum т баргузи, племе
Bambalio, onis m (zp) Пелтекъ, np-feвъ Сев. Испания.
коръ на M. Фулвий.
Bargyliae, arum / Баргилия, градъ
Bandusia, ae / Бандузия, нимфа
въ Кария. Bargylietes, ае т барна изворъ въ сабинския чифликъ
гилиецъ. Bargylieticus 3 баргина Хораций.
лийски.
Bantia, ае / Банция, градъ въ Апу- baris, idos / (zp) голЪмъ египетски
лия. B antinus 3 бантийски.
корабъ.
baptisterium , ii n (zp) кжпаленъ
Barium, ii п Бариумъ, пристанище
басеинъ, кжпалня.
въ Андалузия, сега Бари. ВагТВага, ае / Бара, градъ въ Мидия.
nus 3 барийски.
barathrum , T n (zp) пропасть; do­
nare aliquid barathro прахосвамъ; baro, onis т простакъ.
прен, barathrum macelli лакомникъ. barritus, us m 1. ревъ на слонъ..
barba, ае / брада.
— 2. боенъ викъ.
Barbana, ае f т Барбана, река въ barrus, T т слонъ.
Илирия, сега Бояна,
basiatio, onis / целуване, целувка,
barbare adv, чуждестранно, варвар­ basilica, ae / (гр) базилика — велиски; просташки.
лепно, големо здание съ два реда
barbaria, ае f и barbaries, ei /
колони, съ сждебна зала и зала
1.
чужбина (въ противоположность за борса.
на Гърция и Италия). — 2. гру- basilicum, T n (zp) име на женска
бость, простащина, варваризъмъ
дреха.
въ езика. — 3. жестокость.
basilicus 3 (zp) царски, великодеbarbaricus 3 (zp) ^чуждестраненъ,
пенъ.
чуждъ.
basilTum, ТТ п (гр) царска диадема,
barbarism us, T т (гр) чуждестранно basio 1 целувамъ,
произношение; езикова грешка,
basis, is / (zp) основа, подложка
barbarus 3 (zp) 1. чуждестраненъ,
statuae.
чуждъ; италийски (за гърка); subst. basium, ii n целувка.

Bassania

62

Bassania, ae / Басания, градъ въ
Илирия, сега Елбасанъ.
B assareus, ei т прЪкоръ на Бакхъ.
B assaricus 3 Бакховъ.
B astarnae, arum т бастарни, гер­
манско племе.
Batavi, orum т батави, германско
племе. B atavus 3 батавски.
Batavo-durum, i п Батаводурумъ,
градъ на батавитЪ.
batillum вж. vatillum,
batioca, ae / (гр) голЪмъ сждъ за
пиене, тасъ.
B atrachom yom achia, ае / (гр) вой­
ната между жабитЪ и мишкитЪ,
старъ гръцки епосъ, погрешно приписванъ на Хомеръ,
b a ttu o (batuo), ui 3 удрямъ, бия.
B attu s, i т Батъ, основатель на
Кирена. Battiades, ае т потомъкъ
на Батъ, особ. поетътъ Калимахъ
отъ Кирена.
Batulum , i п Батулумъ, градъ въ
Кампания,
b atu o вж. battuo,
baubor 1 джавкамъ,
Baucis, idis / (гр) Бавкида, жена
на Филемонъ.
Bauli, orum т Баули, мЪстность
въ Кампания.
baxea, ае / лекъ сандалъ.
bdellium, ii п видъ палма,
b eate adv. щастливо,
b ea titas, atis / и beatitudo, inis /
щастие, блаженство,
b e a tu s 3 богатъ; щастливъ, доволенъ; subst. beatum , i п благо,
щастие; beati, orum т богаташи.
Bebrycia, ае /
Бе.бриция, мЪстность въ Витиния. Bebrycius 3
бебрицийски.
beccus, i т човка, клюнъ.
Bedriacum или Betriacum, i п Бедриакумъ, градче въ Северна Ита­
лия. Bedriacensis, е бедриакски.
Belgae, arum т белги, група пле­
мена въ Северна Галия. Belgi­
cus 3 белгийски.
Belides вж. Belus,
bellaria orum п десертъ, сладки,
bellator, oris т войникъ; adi. воинственъ; equus боенъ конь.
bellatorius 3 воененъ; прен. полемиченъ.

Bendidius
bellatrix, icis / войнствена Minerva,
belle adv. добре, хубаво.
Bellerophon, ontis m или Bellero­
phontes, ae m Белерофонъ, синъ
на Главкъ, царя на Коринтъ, кой­
то убилъ чудовището Химера съ
помощьта на крилатия конь Пегасъ. B ellerophonteus 3 Белерофонтовъ.
belliatulus 3 хубавичъкъ.
belliatus 3 хубавъ.
bellicosus 3 воинственъ.
bellicus 3 1. воененъ; subst. belli­
cum, i п сигналъ за битка belli­
cum canere. — 2. воинственъ.
belli-ger, gera, gerum воюващъ,
воинственъ.
belligero 1 водя война, воювамъ.
belli-potens, gen. -entis силенъ въ
война.
bello 1 и bellor 1 водя война, вою­
вамъ, боря се.
Bellona, ае / Белона, богиня на
войната, сестра и спжтница на
Марсъ.
bellor 1 вж. bello.
Bellovaci, orum т беловаци, бел­
гийско племе,
bellua, ае = belua,
bellulus 3 много приятенъ.
bellum, i п 1. война; bellum gerere
водя война; belli domique въ воен­
но и мирно време. — 2. борба,
вражда. — 3. споръ, несъгласие,
bellus 3 хубавъ, приятенъ, милъ.
belua, ае / чудовище, огромно жи­
вотно, звЪръ (слонъ, лъвъ, китъ).
beluatus 3 съ извезани, втъкани
животни tappetia.
beluinus 3 зверски,
beiudsus 3 богатъ, пъленъ съ зве­
рове.
Belus, i т Белъ: 1. древенъ царь
на Вавилонъ. 2 царь на Тиръ, ба­
ща на Дидона. 3. царь_на Египетъ,
баща на Данай, Belides, ае т
потомъкъ на Белъ: Линкей и Паламедъ. Belides, um / Белиди,
внучкитЪ на Белъ (дъщеритЪ на
Данай).
Benacus, i т Бенакъ, езеро въ
Италия.
Bendidius 3 Бендидийски, на Веп\ dis, богиня на луната у тракитЪ.

bene
bene adv., comp. melius, superi, op­
tim e 1. д о б р е ; особени изрази:
bene dicere говоря красноречиво,
изразително; bene dicere alicui
хваля нЪкого; bene dicta похвали,
bene facere добре, правилно постжпвамъ; bene facere alicui правя
нЪкому добро, благодеяние; bene
facta благородни дЪла, подвизи,
заслуги, благодеяния; bene facere
sibi угаждамъ си. bene est, bene
me habeo добре съмъ, доволенъ
съмъ; bene est alicui нЪкому ра­
ботите вървятъ добае. — 2. спо­
лучливо bene pugnare. — 3. предь
adi. и adv.: твърд е bene peritus,
bene mane, bene ante lucem,
benedice adv, благосклонно,
benedico, benedictum , benefacio
вж, bene.
beneficentia, ae / благотворител­
ност^ щедрость, услуга,
beneficiarius 3 облагодетелствуванъ; subst, beneficiarii, orum m
войници, освободени отъ черна ра­
бота.
beneficium, ii п 1. благодеяние,
услуга; abi, beneficio съ посред­
ничеството, съ помощьта. — 2. на­
града, отличие, повишение,
beneficus 3 (comp. beneficentior,
superi, beneficentissim us) благотворителенъ, благодетеленъ, услужливъ.
Beneventum, Т п
Беневентумъ,
градъ въ Самниумъ. Beneventa­
nus 3 беневентски.
benevole adv, благосклонно,
benevolens, gen, -entis доброжелателенъ; subst. доброжелатель, покровитель.
benevolentia, ае / доброжелател­
ство, благосклонность, благоволе­
ние.
benevolus 3 (comp, и superi, отъ
benevolens) благожелателенъ, благосклоненъ alicui.
benigne adv, 1. любезно, ласкаво.
— 2. щедро, изоболно.
benignitas, atis / 1. доброта, лю­
бе зность, благосклонность.—2. бла­
готворителност^ щедрость, услужливость.
benlgniter adv. benigne.

63

bibulus

benignus 3 1. любезенъ, благосклоненъ, внимателенъ. — 2. благодете­
ленъ, щедъръ, услужливъ. — 3. богатъ, изобиленъ.
beo 1 правя щастливъ, ощастливявамъ; надарявамъ
Berecyntes, um т берецинти, племе
въ Фригия. Berecyntius 3 фригийски; mater Berecyntia Кибела;
Berecyntius heros синътъ на Ки'
бела: Мида.
Berenice, ае / Вероника, собствено
име: 1. на египетска царица. 2. на !|
нЪкои градове.
Bergomum, I т Бергомумъ, градъ
въ Сев. Италия.
Beroea, ае / Бероя, градъ въ Ма­
кедония. Beroeaeus, i т бероецъ.
beryllos (-us) i m f (гр) берилъ, зеленъ благороденъ камъкъ.
B e ry tu s,! / Беритъ, пристанище
въ Финикия, сега Бейрутъ.
|
bes, bessis т бесъ, 2/3 отъ асъ.
Bessi, orum т беси, тракийско
племе. B essicus 3 бески.
bestia, ае / животно, звЪръ.
bestiarius 3 звЪрски; subst, звЪроборецъ (въ цирка),
bestiola, ае / животинче, звЪрче.
beta, ае / цвекло,
betaceus 3 цвекловъ.
betizo 1 сьбйрамъ зеленчукъ.
Betriacum вж, Bedriacum,
betula, ае / брЪза.
Bias, antis т Биасъ, единъ отъ седемтЪ мждреци, съвременникъ на
Крезъ.
*
bibaculus, I т пияница.
Biberius, ii т Пияница, прЪкоръ на
императоръ Тиберий.
bibliopola, ае т (гр) книгопродавецъ, книжарь.
bibliotheca, ае / (гр) библиотека,
bibo, bibi 3 1. пия; bibo flumen живЪя при рЪка. — 2. поглъщамъ,
смуча; aure слушамъ жадно.
Bibracte, is п Бибракта, градъ на
едуитЪ въ Галия.
Bibrax, actis / Бибраксъ, градъ на
ремитЪ въ Галия.
Bibroci, orum т биброци, племе
въ Британия.
bibulus 3 жаденъ, който обича да
пие; поглъшащъ, попиващъ Iapis.

biceps

64

bipennis

bi-ceps, gen. -cipitis двуглавъ; прен. bi-iibra, ае / две ливри (мЪрка).
bi-llbris, е двуливровъ.
двувръхъ Parnassus,
bi-cllnium, ii n маса за хранене bi-linguis, е двуезиченъ; прен, лицемЪренъ.
съ две мЪста.
biliosus 3 жлъченъ.
bi-color, gen. -oris двуцвЪтенъ.
bi-corniger, gera, gerum двурогъ. bilis, is / ж лъчка; прен. ждъчь,
гнЪвъ; меланхолия,
bi-cornis, е двурогъ; Rhenus съ две
bi-llx, gen. -licis съ две нишки,
устия; furca двузжба.
двоенъ.
bi-corpor, gen. -oris съ две тЪла.
bi-dens, gen. -entis двузжбъ; subst. bi-lustris, е десетгодишенъ.
1. m двузжба мотика, търнокопъ. bi-lychnis, е съ две свЪщи.
bi-maris, е който се мие отъ две
2. / жертвено животно,
морета.
bi-dental, alis п мЪсто, поразено
отъ гръмъ и осветено съ жертво­ bi-m arltus, I т жененъ за две же­
ни, двуженецъ.
приношения.
Bidis, is / Бидисъ, градче до Сира- bi-mater, tris т съ две майки Bac­
chus.
куза. Bidinus 3 бидиски.
biduum, I п време отъ два дни, bi-membris, е двучлененъ, двуобра­
зенъ; subst. bimembres, ium m
два дни.
кентаври.
bi-ennium, ii п две години, двегоbi-mensis, is m срокъ отъ два ме­
дишенъ срокъ.
сеца, два месеца.
bi-fariam adv. на две страни, двойно,
bi-fer, fera, ferum съ две реколти bi-m enstris и bim estris, е двумесеченъ.
(който дава плодъ два пжти въ го­
bim ulus 3 двегодишенъ.
дината).
bi-fidus 3 раздЪленъ, разцепенъ bim us 3 двегодишенъ.
Bingium, ii п Бингиумъ, градъ въ
на две, двоенъ.
Галия.
bi-foris, . е двукриленъ fenestrae;
bini, ае, а 1. по двама. — 2. а) при
прен. двугласенъ.
subst. plur. tantum : два, две bina
bi-form atus 3 двуобразенъ, двуcastra, binae litterae, b) за два
ликъ.
предмета: чифтъ boves,
bi-formis, е двуобразенъ Minotau­
bi-noctium, ii n време отъ две но­
rus.
ти, две нощи.
bi-frons, gen. ontis двучеленъ, двуbi-nominis, е съ две имена.
личенъ, съ две лица lanus.
bi-furcus 3 двузжбъ; разклоненъ. Bion, onis т Бионъ, философъ
(300 г. пр. Хр.), известенъ съ остро­
bigae, arum / (сжщо biga, ае /)
умието си.
запрегъ отъ две животни; кола.
bigatus 3 съ изображение на ко­ bi-palmis, е дълъгъ или широкъ
две педи.
лесница съ два коня; subst. biga­
tus, i т сребърна монета (dena­ bi-partio или bipertio 4 раздЪлямъ
на две части.
rius) съ сжщото изображение.
Bigerra, ае / Бигера, градъ въ Ис­ bi-partltus и bi-pertltus 3 раздЪленъ на две части; abi. bipartito
пания.
или bipertlto на две части, въ
Bigerriones, шп т бигериони, пле­
две посоки, отъ две страни,
ме въ Яквитания.
bi-iugis, е запрегнатъ съ два коня bi-patens, gen. -entis отворенъ отъ
две страни.
currus; equi чифтъ впрегнати коне.
bi-iugus 3 еж. biiugis; subst. biiugl, bi-pedalis, е дълъгъ, широкъ или
дебелъ две стжпки.
orum m запрегъ отъ 2 коня; прен.
bi-pennifer, fera, ferum въоржбойна колесница.
женъ съ двуостра сЬкира.
Bilbilis, is Билбилисъ: 1. т рЪка
въ Испания. 2. / градъ при тази bi-pennis, е двуостъръ; subst. bi­
pennis, is / двуостра сЪкира.
рЪка.

bipertitus

65

bi-pertitus вж. bipartitus,
bi-pes, geri, -pedis двуногъ; subst.
bipedes, um m двуноги.
bi-remis, е двувесленъ; scapha съ
два реда весла; subst. biremis, is /
бирема, корабъ съ два реда весла,
bis aiv. два пжти.
bi-saccium, ii п дисаги.
Bisaltae, arum т бизалти, тракий­
ско племе около Струма. Blsaltiс а /а е / Бизалтика, страната на
бизалтите.
Bisaltis, idis / Бизалтида, дъщеря
на Бизалтъ.
Bisanthe, es / Бизанта, тракийски
градъ, сега Родосто.
bison, ontis т бизонъ.
Bistones, um m бистони, племе въ
Тракия. Bistonius 3 тракийски,
bi-sulcis, е раздвоенъ.
bi-sulcus 3 раздвоенъ.
Bithyni, orum т витинци, народъ
по северния брЪгъ на М. Азия.
Bithynus, Bithynicus и Bithy­
nius 3 витински. Bithynia, ае /
Витиния.
bito 3 вървя.
Bito(n), onis т Битонъ, братъ на
Клеобъ.
bitum en, inis п смола, асфалтъ.
bitiim ineus 3 направенъ отъ ас­
фалтъ.
Bituriges, um т битуриги, келтско
племе въ Яквитания.
bi-vius 3 имащъ два пжтя, два вхо­
да; subst. bivium, ii п кръстопжть.
B izanthe = Bisanthe,
blaesus 3 (гр) шептещъ, фъфлещъ
пелтечещъ.
Blanda, ае / Бланда, градъ въ Пу­
кания.
blande a iv . ласкаво, нежно
blandi-dicus 3 ласкаещъ.
blandiloquentia, ае / ласкателна
речь.
bla idiloquentulus 3 ласкаещъ.
blandi-loquus 3 ласкаещъ.
blandim entum , I n 1, ласкателство,
галене.
2. приятность, прелесть.
blandior, Itus sum 4 1. лаская,
милвамъ, умилквамъ се alicui. — 2.
дразня, привличамъ voluptas sen
sibus blanditur.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

bombus

blanditer = blande,
blanditia, ae / 1* ласкателство;
pl. ласки. — 2. наслаждение, удо­
волствие.
blandus 3 ласкавъ, нЪженъ; прен.
приятенъ, привлЪкателенъ.
blatero 1 бръщолевя, дрънкамъ.
blatio 4 бръщолевя,
blatta, ае / 1. насекомо, което се
бои отъ светлината, хлебарка, молецъ. — 2. пурпуръ.
b lattarius 3 тъменъ; blattaria bal­
nea тъмна баня,
blatteus 3 пурпуренъ.
Blaudenus 3 който е отъ градъ
Blaudos (Фригия).
blennus, i т (гр) недоделанъ човекъ, глупецъ.
bliteus 3 безвкусенъ, глупавъ.
blitum, I п (гр) лобода (раст.).
boarius или bovarius 3 волски, го­
вежди forum.
Bocchar, aris т Бокхаръ, мавритански царь.
Boccbus, I т Бокхъ, мавритански
царь.
bocula = bucula.
Bodotria, ае / Бодотрия, заливъ
на изт. брегъ на Британия.
Boebe, es / Беба, градъ и езеро
въ Тесалия. Boebeius 3 тесалийски.
B oeotarches, ае т беотархъ, е#инъ
отъ 11-те управители на Беотия.
Boeoti, orum т беотийци. Boeo­
tus, Boeotius u B oeoticus 3
беотийски. BoeotiI, orum m бео­
тийци. Boeotia, ае / Беотия, область въ Гърция.
Boethus, I т Боетъ, прочутъ скулпторъ и отливачъ на статуи.
B5I и Boii, orum т бои, келтско
племе. Boihaemum, i п страната
на боите.
boia, ае / железенъ герданъ.
Bola, ае / или Bolae, arum / Бола,
градъ въ Лациумь. Bolanus 3 болийски. Bolani, orum т болани.
bolbus = bulbus,
boletus, I m (гр) гжба, печурка.
bolus, I m (гр) хвърляне (на за­
рове); прен. печалба,
bombax interi, (гр) я гледай ! бре 1
bom bus, I т (гр) бучене, шумене.
5
Милевъ. — 2. издание.

v

bombyx

66

bombyx, ycis m (гр) копринена
буба; прен, коприна.
Bona Dea Добрата богиня, почитана
отъ римските жени като богиня
на плодородието и цЪломждрието.
bonatus 3 добре направенъ, сполучливъ, добъръ.
bonitas, atis / 1. доброкачественость agrorum. — 2. доброта erga
homines.
Bonna, ае / Бона, градче на левия
бр-ferb на Рейнъ. Bonnensis, е
боненски.
Bononia, ае / Бонония, градъ въ
Отсамна Галия. Bononiensis, е
бононийски.
bonum, Т п 1. добро, благо.— 2. ка­
чество, преимущество—3. pL bona,
orum п богатство, имущество,
bonus 3 (iсотр. melior, ius, superi•
optim us 3) 1. добъръ, удобенъ»
полезенъ. — 2. благороденъ, чесгенъ; храбъръ; — 3. богатъ, — 4.
голЪмъ, значителенъ. — 5. щастливъ, благоприятенъ; благожелателенъ. — 6. благонадежденъ, лояленъ, патриотиченъ. — 7. красивъ,
хубавъ.
boo 1 (гр) силно викамъ
Bootes, ае т Малката мечка, съ­
звездие, наречено още Rrcturus и
Rrctophylax.
boreas, ае т (гр) борей, североизточенъ ветъръ; прен, северъ.
boreus 3 (гр) северенъ.
borinus 3 (гр) северенъ.
Borysthenes, is т Бористенъ, река
въ Сарматия (сега Днепъръ). Bo­
rysthenius 3 бористенски.
bos, bovis m f (gen.pl. boum, bovum;
dat. u abi. bubus, bobus) волъ,
крава.
Bosporus (Bosphorus), Tm Босфоръ,
морски протокъ: 1. B. Thracius при
Цариградъ. 2. В. Cimmerius при
Кримъ. Bosphorius и Bospora­
nus 3 босфорски. B osporani, orum
т босфорци, жителите около Кимерийския протокъ.
botularius, ii т майсторъ или продавачъ на салами,
botulus, Т т саламъ.
bovarius = boarius.

breviarium
Bovianum, T n Бовианумъ, градъ
въ Самниумъ.
bovile, is п говежди оборъ, яхъръ.
Bovillae, arum / Бовила, градче
въ Лациумъ. Bovillanus 3 бовилски.
bovillus 3 говежди.
bovis gen. отъ bos.
brabeuta, ае т (гр) сждия при борбитЬ.
bracae, arum / широки панталони,
шалвари.
bracatus 3 облЪченъ въ шалвари;
Gallia bracata = Gallia Transalpina
или Narbonensis.
bra(c)chialis, е отнасящъ се до
ржката, ржченъ.
bra(c)chiatus 3 украсенъ съ гривни.
subst. pL отдЪление отъ римската
войска презъ кжсната император­
ска епоха.
bra(c)chiolum, I п ржчица.
bra(c)chium, и п (гр) 1. долната
часть на ржката. — 2. цЪлата ржка, ржка. — 3. всичко, което при­
лича на ржка: бутъ на животнитЪ,
щипци на ракъ, клонъ отъ дърво,
заливъ, странично укрепление, на­
пречно дърво на мачта (рея).
bractea = brattea.
Branchidae, arum m Бранхиди, по­
томци на гадателя Бранхъ, жрецъ
въ Яполоновото прорицалище въ
Дидима.
Brannovices, um т брановици,
часть отъ племето аулерци.
Brannovii, orum т бранови, келтско племе.
brassica, ае / зелка.
brattea, ае /
тънъкъ златенъ
листъ.
b ra tte atu s 3 позлатенъ; прен. златожълтъ leo.
B ratuspantium , ii п Братуспанциумъ, столица на беловацитЬ въ
Белгийска Галия.
Brennus, I т Бренъ, предводитель
на сенонските гали противъ рим­
ляните въ 300 г. пр. Хр.
BreucT, orum т бреуци, илирийско
племе въ Панония.
Breuni, orum т бреуни, часть отъ
племето рети.
breviarium, ii п кратъкъ прегледъ.

breviculus
breviculus 3 мъничъкъ.
breviloquens, gen, -entis лакониченъ.
breviloquentia, ae / сбитость въ
израза, лаконичноеть.
brevio 1 скжсявамъ, съкращавамъ.
brevis, е 1. кжсъ, малъкъ; низъкъ,
плитъкъ; кратъкъ, сбитъ; subst.
brevia, ium п плитки места. — 2.
краткотраенъ, кратковремененъ.
brevitas, atis / краткость, кжсота;
сбитость.
b reviter atv. накратко, накжсо.
B riareus, еТ т Бриарей, сгоржкъ
исполинъ.
B rigantes, um т бриганти, племе
въ Британия. Briganticus 3 бригантски.
S rfgantlnus lacus Боденското езе-

go.

Brimo, us / Бримо, прЬкоръ на
Прозерпина.
B riniates, um т бриниати, племе
въ Лигурия.
B riseis, idis / Бризеида, дъщеря
на Бризъ, Хиподамия, пленница на
Яхилъ.
Britannia, ае / Британия. Britan­
nicus и Britannus 3 британ­
ски. Britanni, orum т британци.
Britannicus, i т Британикъ, синъ
на императоръ Клавдий и Меса­
ли на,
BrittiT еж, Bruttii.
Brixellum, Т п Брикселумъ, градче
на р. По.
Brixia, ае / Бриксия, градъ въ Сев.
Италия. Brixianus 3 бриксийски.
Brom ius, ii т прЬкоръ на Бакхъ.
B ructeri, orum т бруктери, племе
въ Германия.
brum a, ае / най-кжсия день: прен.
зима.
brum alis, е зименъ; dies brumalis
най-краткия день.
Brundisium, ii п
Брундизиумъ,
градъ въ Калабрия, сега Бриндизи,
B rundisinus 3 бриндизки portus.
B ru ttii (Brittii), orum m брути, жи­
тели на Южна Италия. B ruttius 3
брутийски.
b ru tu s 3 теж ъкъ; прен. недодЬланъ, тжпъ, безсмиленъ, глупавъ.
B rutus, i т Брутъ, прЪкоръ на

67

bule
gens lunia: 1. Lucius Iunius В.
освободитель на Римъ отъ цар»
ската власть. 2. Marcus Iunius В.
любимецъ и по-късно убиецъ на
Цезаръ.
bubalus, I т (гр) биволъ.
Bubasus, I / Бубасъ, градъ въ На­
рия. BQbasis, idis / бубасянка.
Bubastis, js / Бубастисъ, египетска
богиня, съответствуваща на Диана,
bubile, is п говежди оборъ, яхъръ.
bublus = bubulus. .
bubo, onis m f бухалъ.
bubulcitor 1 воловарь съмъ.
bubulcus, I m говедарь, воловарь,
слуга.
biibuius 3 говежди, bubula, ае /
говеждо месо.
bu-caeda, ае т робъ, битъ съ вол­
ски гърбачъ.
bucca, ае / буза, уста; quidquid in
buccam venit loqui говоря каквото
ми дойде на умъ; bucca panis залъкъ хлЪбъ.
buccea, ае / залъкъ.
bucco, onis т бузестъ; прен. бъбри­
ца, недодЪланъ човЪкъ, глупакъ.
buccula, ае / бузичка; прен. онази
часть отъ шлема, която покрива
бузите и устата.
bucculentus 3 бузестъ, съ голЬма
уста.
Biicephalas, ае т Буцефалъ, коньтъ
на Ялександъръ Велики. Buce­
phala, ае / Буцефала, градъ основанъ отъ Ялександъръ велики,
bucerus 3 (гр) рогатъ.
bucina, ае / (гр) 1. овчарски или
ловджийски рогъ; особ. сигнална
тржба; прен. сигналъ. — 2. мида,
тритонова мида.
bucinator, oris т тржбачъ;прен. разпространитель existimationis meae,
bucino 1 тржбя.
bucinum, I п 1. тржбенъ звукъ;
— 2. пурпурна мида, употребявана
за боядисване.
bCicolicus 3 (гр) пастирски, селски;
subst. bucolica, orum п буколики,
овчарски песни.
bucula, ае / млада крава, юница,
bufo, onis т жаба.
bulbus, I т (гр) лукъ, луковица,
bule, es / (гр) съветъ, събрание.

buleuta

68

buleuta, ae m (гр) съветникъ, ceнаторъ.
biileuterium , ii n (гр) общинския
съветъ на гръцките градове.
bulla, ae / 1. воденъ мЪхуръ. — 2.
копчета за украшения по поясите
и вратите. — 3. медальонъ.
Bullis, idis / Булисъ, градъ въ
Илирия. Bullidenses (-liepses), ium,
Bulliones, num или Bullini, orum
m булисци.
bum astus, I / (zp) едрозърнесто
грозде, лоза съ големи гроздове.
Bupalus, i т Бупалъ, скулпторъ
отъ Хиосъ.
Burcana, ае / Буркана, островъ въ
Сев. море.
Burdigala, ае / Бурдигала, градъ
въ Яквитания, сега Бордо.
Burgondiones, um т бургунди, гер­
манско племе.
Buri, orum /тгбури, племе въ Германия.
buris, is т ржчката на ралото.
Buris, is / Бурисъ, градъ на брега
на Яхея.
Busiris, idis т Бузирисъ, египет­
ски царь, който принасялъ въ
жертва чужденците.
bustirapus, i т осквернитель на
гробове.

cadaverosus
bustuarius 3 който се отнася до
погребението, изгарянето; gladia­
tor bustiarius гладиаторъ, който
се бие въ честь на умрелия.
bustum , I п клада; гробъ; надгроб­
на могила.
Buthrotum, Т п Бутротумъ, градъ.
въ Епиръ. B uthrotius 3 бутроски.
biithysia, ае / (zp) принасяне въ
жертва волове; хекатомба.
Buxentum, Т п Буксентумъ, градъ
въ Пукания.
buxetum, I п чемшировъ храсталакъ.
buxifer, fera* ferum
богатъ съ
чемширъ.
buxus, Т f u buxum, Т п (гр) чемширово дърво; прен. предмети отъ
чемширово дърво: свирка, гребенъ*
Byblos, Т / Библосъ, градъ въ Фригия.
Byrsa, ае /
Бирса, крепостьта*
акрополътъ на Картагенъ.
Byzantium, ii п Византия, сега Цариградъ. Byzantius 3 византий­
ски. Byzantii, orum т визан­
тийци.
Byzeres, um m бизери, племе въ
Язия, близо до Колхида.

с
С като съкращение: 1. Gaius. — 2.
== 100. — 3. {при гласуване на съ­
дията) —condemno. — 4. Calendae.
— 5. censuerunt.
caballus, T m конь, кранта.
Cabillonum, T n Кабилонумъ, градъ
въ Галия.
Cabiri, orum т Кабири, финикий­
ски божества, почитани на Лемносъ и Самотраки.
cachinnatio, onis / силенъ, звънливъ смехът
cachinno 1 смея се високо.
cachinnus, T т високъ, силенъ
смехъ.
caco 1 ходя по нужда; омърсявамъ.

cacostom achos 2 (гр) съ боленъ
стомахъ.
cacozelia, ае / лошо подражаване.
cacozelus, T т (гр) лошъ подражатель.
cacula, ае т ординарецъ, слуга.
cacum en, inis п връхъ ramorum*,
montis.
cacum ino 1 заострямъ, наострямъ
aures.
Cacus, T m Какъ, разбойникъ, убитъ
отъ Херкулесъ.
cadaver, eris n 1. трупъ, лешъ. — 2»
развалини cadavera oppidorum.
cadaverosus 3 мъртвешки facies»

cadmea

69

cadm ea, ae / (гр) каламинъ, цин­
кова руда.
Cadmus, T m Кадъмъ, синъ на фи­
никийския царь Rгеноръ, строитель на крепостьта въ Тива. Cad­
m eu s 3 Кадмовъ. Cadmea, ае /
акрополътъ на Тива. Cadmeis,
idis / тивански; като subst. дъ­
щеря на Кадъмъ.
cado, cecidi, casu ru s 3 1. а) па­
да мъ cadunt lapides caelo, de mon­
tibus. b) попадамъ, улучвамъ pila
levius casura, c) залЪзвамъ sol,
dies; утихвамъ eurus; затварямъ
ce oculi, d) изгласямъ, свършвамъ
in syllabas longiores, е) изливамъ
се, вливамъ ce in petram, in sinum
maris. — 2. а) падамъ, струпол,вамъ се. b) падамъ убитъ, заги­
вам ъ pauci de nostris cadunt;
cadit haedus, hostia принася ce
в ъ жертва, c) падамъ, бивамъ
превзетъ Troia anno decumo cadet.
— 3. а) съвпадамъ, падамъ ce in
.alienissimum tempus; подлежа на
заплащане in eum diem, b) под­
хождам ь, приличамъ cadit in virum
bonum mentiri? — 4. а) случвамъ
се, ставамъ cecidit belle; res irrita
или frustra cadit не сполучва, про­
пада ; libertas cadit in servitium
свършва съ. b) подпадамъ, изпа­
да мъ in suspicionem, in unius po­
testatem, in oculos, in conspectum;
in morbum заболявамъ. — 5. намалявамъ се, ослабвамъ, изчезвамъ spes, severitas morum; animi
cadunt, cadere (animis) падамъ духомъ. — 6. провалямъ ce orator si
semel constiterit, numquam cadet;
causa, in iudicio cadere губя npoцесъ, д-Ьло.
cad u ceato r, oris m херолдъ, 'napламентьоръ..
cad uceus, ei m (гр) жезълъ, xeролдски жезълъ.
caducifer, eri m жезлоносецъ, npLкоръ на Меркурий.
ca d u cu s 3 1. падащъ, падналъ.
-г-2. наклоненъ, опредЪленъ да пад­
не flos, lignum. — 3. а) преходенъ,
мимолЬтенъ res, corpus, b) останалъ безъ наследникъ hereditates.

caelestis
Cadurci, orum т кадурци, галско
племе въ Яквитания.
cadus, I т (гр) 1. делва за вино;
прен. вино. — 2. урна ossa lecta
cado.
Cadusii, orum m кадузи, племе
по ю.-з. брЪгъ на Каспийско море.
caecias, ае т (гр) североизточенъ
вЬтъръ.
Caecilius 3 римско родово име. Cae­
cilianus 3 Цецилиевъ.
Caecina, ае т прЪкоръ на gens
Licinia.
caecitas, atis / слепота; прен. заслЪпление animi, mentis.
caeco 1 1. ослЪпявамъ; прен. помрачавамъ, затжпявамъ caecati li­
bidinibus. — 2. затъмнявамъ celeri­
tate caecata oratio.
Caecubum, I n Цекубумъ, градъ
въ Лациумъ, прочутъ съ хубаво
вино. Caecubus 3 цекубски; vi­
num или само Caecubum, i п цекубско вино.
caecus 3 1. слйпъ; caecum corpus
гръбъ. — 2. а) заслЪпенъ animus
cupidine, b) напразенъ, безцеленъ
expectatio.—3. а) невидимъ, скритъ,
таенъ. Ь) тъменъ, непрогледенъ
пох.
caedes, is / 1. а) убиване, убий­
ство civium, fratris, b) клане, принасяне жертва. — 2. а) кръвь caede
madentes, b) убити, трупове a5ervi
caedis.
caedo, cecidi, caesus 3 1. а) удрямъ, бия. b) сЬка, отсичамъ. — 2.
съсичамъ, убивамъ. — 3. разбивамъ, унищожавамъ. — 4. коля,
принасямъ въ жертва.
caeduus 3 удобенъ или опредЬленъ
за сЬчене.
caelamen, inis п релефна картина,
релефъ.
caelator, oris m художникъ-гравьоръ.
caelatura, ае / гравьорство, рез­
барство.
caelebs, gen. -libis нежененъ; самотенъ; platanus къмъ който нЪма
привързана лоза.
caeles, gen. -litis небесенъ; subst.
богъ; recens === Явгустъ.
caelestis, е 1. небесенъ; subst. cae­

caelibatus

70

lestes, ium m богове; caelestia,
ium n божествени работи, небес­
ни тЪла.
2. божественъ, чудесенъ carmina.
caelibatus, iis т безбрачие.
caelicola, ae m небесенъ житель,
богъ.
Caeliculus, Tm Целикулъ, часть отъ
Целиевия хълмъ (единъ отъ рим­
ските хълмове).
caelifer, fera, ferum който крепи
небето Rilas.
C aelim ontanus 3 съседенъ на Це­
лиевия хълмъ porta,
caelipotens, gen. -entis могжщъ на
небето.
Caelius 3 1. римско родово име.
Caelianus 3 Целиевъ. — 2. Caelius
mons Целиевъ хълмъ, единъ отъ
римските хълмове,
caelo 1 гравирамъ, цизелирамъ;
прен. украсявамъ opus novem musis caelatum.
1. caelum, T n длето.
2. caelum, T n 1. небе, небосклонъ.
— 2. въздухъ, време, климатъ.
cealus, Г m = caelum.
Caelus, T т Целъ, синъ на Етеръ,
баща на Сатурнъ.
caem enticius 3 отъ неделанъ ка­
мъкъ.
caem entum , I п неделанъ камъкъ,
камъкъ за градежъ.
caena, ae / = cena.
Caeneus, еТ т Кеней, синъ на ца­
ря на лапитите Елатъ, обърнатъ
отъ Нептунъ отъ момиче (Caenis)
въ мжжъ (Caeneus).
Caenina, ae / Ценина, градъ въ
Лациумъ. Caeninus 3 ценински.
C aeninenses, ium т ценинци.
Caenis, idis / вж. Caeneus,
caenosus 3 мръсенъ.
caenum, T n мърсотия,
caepa (cepa), a e f u caepe n лукъ,
луковица.
Caepio, onis m прекоръ на gens
Servilia.
caepitium , ii n лукъ, луковица.
Caere n indecl. Цера, градъ въ Етрурия. Caeres, itis и etis церенски.
Caerites, um m церенци.
caerim onia (caeremonia), ae / 1.
почитане, благоговение; светость.

Calaber
—2. праздникъ, праздничность; свещенъ обредъ, свещенодействие,
caeruleus и caerulus 3 синь, синкавъ, тъмносинь; лазуренъ; тъменъCaesar, aris т Цезаръ, фамилно
име на gens Iulia; Gaius lulius
Caesar Гай Юлий Цезаръ. Внукъ
му Октавианъ, пръвъ, като императоръ, взелъ името Caesar, което
правели после всички императориCaesareus и Caesarianus 3 Цезаровъ. Caesariani, orum т при­
върженици на Цезаръ.
Caesarea, ае / Цезареа: 1. столица
на Кападокия. 2. пристанищеч в ъ
Палестина.
\
caesariatus 3 косматъ.
\
caesaries, ei / коса (особено
главата); прен. шума.
Caesena, ае / Цезена, градче въ
Gallia Cispadana.
Caesennius 3 фамилно име.
Caesia silva гора въ сев. зап. часть
на Германия.
caesicius 3 гжсто тъканъ.
caesim adv. съ сЬчь, щурмово hos­
tem petere; прен. отривисто dicere,
caesius 3 тъмносинь.
Caeso, onis т римски прЪкоръ.
Caesonius 3 фамилно име.
caespes, itis m 1. чимъ. —2. а) мо­
рава. b) олтаръ отъ чимове, с) ко­
либа. d)_ брадатъ коренъ.
caestus, us m 1. ремъкъ, обкованъ
съ оловени или желЪзни топчици,
съ който борцитЪ си обвивали
юмрука; ржкавица. — 2. камшикъcaesus part. отъ caedo,
caetra, ае / малъкъ коженъ щитъ.
caetratus 3 съ лекъ щитъ; subst.
caetrati, orum т лековъоржжени
войници.
Caicus, I т Каикъ, р-Ька въ Мизия..
Caieta, ае / Кайета, градче въ Ла­
циумъ, кждето била погребана
споредъ преданието, Кайета, дойката на Еней.
caio 1 сЪка.
Caius, I т Гай, римско име.
Са1. = Calendae.
Calaber, bra, brum калабрийски.
Calabria, ae / Калабрия, область
въ Италия. Calabri, orum т ка~
лабрийци.

Calacte

71

Calacte, es / Калакта, градъ въ Си­
цилия. C alactinus 3 калактински.
Calagurris, is / Калагурисъ, градъ
въ Испания. Calagurritani, orum
т калагурийци.
Calais, is т Калаисъ, синъ на Борей.
calam arius 3 отнасящъ се до пи­
салката.
Calamis, idis т Каламись, гръцки
скулпторъ отъ времето на Фидий.
calam ister = calamistrum,
calam istratu s 3 накждренъ, съ кждрици.
calam istrum , i п маши за £ждрене
на коси; прен. ораторски украше­
ния.
calam itas, atis / загуба, бедствие*
нещастие, неуспЪхъ, поражение»
гибель alicui calamitatem inferre'*
fructuum неплодородие.
calam itose adv. гибелно, нещастно,
calam itosus 3 1. гибеленъ. — 2. а)
повреденъ. b) нещастенъ.
calam us, Т т (гр) 1. тръстика. — 2*
предмети отъ тръстика : а) перо.
Ь) свирка, с) стрела, d) пржтъ за
ловене птици; пржтъ за вждица.
Calanus, Т т Каланъ, индийски браманъ.
calathiscus, I т (гр) кошница,
calathus, Т т (гр) кошница; прен.
чаша.
Calatia, ае / _Калация, градче при
Капуа. Calatinus 3 калатийски.
calator, 5ris т слуга.
Calaurea, ае / Калаврия, островъ
* въ Сароническия заливъ.
calautica, ае / забрадка, воалъ.
calcar, aris п шпори; прен. подбуж­
дане, насърдчение.
calceam entum , Т п обуща,
calcearium, ii п пари за обуща,
calceatus, us т обуща,
calceo 1 обувамъ.
calceolarius, i! т обущарь.
calceolus, I т обувчица. .
calceus, Т т обуща; calceos poscere
ставамъ отъ масата; calceos mu­
tare ставамъ сенаторъ (сенаторите
носели особени обуща).
Calchas, antis т Калхасъ, гръцки
гадатель.

Caleti
Calc(h)edon, onis /
Калхедонъ,
градъ въ Витиния.
calciam entum и др. = calceamen­
tum и др.
1. calcitro 1 ритамъ; прен. съпротивявамъ се.
2. calcitro, onis т побойникъ, свадливъ човекъ.
calcitrosus 3 който рита.
calco 1 1. настжпвамъ, тжпча. —
2.
подтискамъ libertatem,
calculus, Т т 1. камъче. — 2. ка­
мъче за сметане; прен. сметане.
— 3. камъче при гласуването (чер­
но за неодобряване или осжждане
и бело за одобряване или оправ­
даване)* — 4. камъче за игра.
caldarius 3 топълъ; subst. caldari­
um, и п топла баня.
caldicerebrius, i! т горещъ човекъ,
луда глава.
Caldius, ii т „Пияница“, така изо­
пачавали войниците името на им­
ператора Claudius Tiberius (отъ
Cal(i)dum кипящо вино),
caldus = calidus.
Caledonia, ае / Каледония, область
въ Шотландия.
calefacio, feci, fectus 3 (pass. ca­
lefio) стоплямъ; прен, възбуждамъ,
вълнувамъ, насъсквамъ.
calefacto 1 сгорещявамъ.
calefio pass. на calefacio.
Calendae (Kalendae), arum / календи, първиятъ день на месеца;
tristes Calendae понеже * тогава
плащали лихвите; ad Calendas
Graecas на куково лето (понеже
гърците немали календи).
calendarium, п п книга, въ която
се вписвали дълговете,
caleo, calui, (caliturus) 2 1. топълъ
съмъ, горещъ съмъ; res satis ca­
luit работата е назрела. - 2. а) разгорещъ съмъ, разпаленъ съмъ,
горя, разтревоженъ съмъ. Ь) пресенъ съмъ, въ разгара съмъ.
Cales, ium / Калесъ, градъ въ Кам­
пания. Calenus 3 калески.
calesco, calui 3 затоплямъ се,нагревамъ се; прен. въодушевлявамъ се.
Caleti, orum и Caletes, um т ка­
дети, келтско племе въ сегашна
Нормандия.

calfacio
calfocio u calficio = calefacio,
caliandrum, T n (гр) висока при­
ческа у римските жени; перука,
caliculus, Т т малка чаша; прен.
яма (противъ конницата),
calide a iv . горещо, пламенно.
Calidius, ii т римско родово име.
calidus и caldus 3 1. топълъ, горещъ; subst. calida, ае / топла
вода; calidum, i п топло питие.
— 2. буенъ, невъздържанъ; прибързанъ consilium,
caliendrum = caliandrum,
caliga, ае /
кожена войнишка
обувка. |
caligatus 3 обутъ въ тежки, подко­
вани обувки; subst. caligati, orum
т прости войници,
caliginosus 3 мъгливъ, тъменъ.
1. caligo, inis / 1. мъгла.— 2. тъм­
нина, мракъ; прен, бедствено съ­
стояние, мрачни времена.
2. caligo 1 1. затъмнявамъ, покривамъ съ мракъ. — 2. intr. тъменъ
съмъ; прен, слЪпъ съмъ.
caligula, ае / войнишка обувка;
прЪкоръ на римски императоръ.
1. calix, icis т чаша, гърне, паница.
2. calix, icis, т (гр) черупка отъ
охлювъ.
callainus 3 (гр) свЪтлозеленъ.
calleo, саПцТ 2 1. имамъ загрубяла
кожа. — 2. практиченъ, опитенъ
съмъ. — 3. зная, разбирамъ.
Callicula, ае / Каликула, планина
въ Кампания
callide aiv, 1. изкусно, умно. — 2.
ловко, хитро.
calliditas, atis / 1. житейски опитъ,
опитность. — 2. ловкость, хитрость.
Callidromos, I т
Калидромъ,
часть отъ планината Ета въ Локрида.
callidus 3 1. опитенъ практиченъ,
уменъ; остроуменъ. — 2. лукавъ,
хитъръ.
Callifae arum / Калифа, градъ въ
Самниумъ.
Callimachus, I т Калимахъ, ученъ
и поетъ, завеждащъ Александрий­
ската библиотека.
Calliope, es и Calliopea, ае / Калиопа, една отъ 9 те музи, богиня
на епическата поезия; прен, епосъ.

72

calx
Callipolis, is / Галиполи: 1. градъ
въ Трак. Херсонесъ. 2. градъ въ
Кримъ (въ Таврическия Херсонесъ).
callis, is m f планинска, горска пжтека.
Callisthenes, is т Калистенъ, историкъ и философъ, другарь на Александъръ Велики, убитъ по негова
заповедь заради независимия му
характеръ.
Callisto, us / Калисто, дъщеря на
Ликаонъ; като съзвездие: Гол^мата
мечка.
callosus 3 дебелокожъ; прен. немилостивъ.
callum, I п дебела кожа; прен. нечувствителность, затжпЬлость.
1. calo 1 свиквамъ. .
2. calo, onfs т слуда при обоза;
конярь.
\
3. calo, onis т налъмъ, дървена
обувка.
calor, oris т 1. топлина, горещина,
жега; прен. лЪто; mediis caloribus
посрЪдъ лЬто. — 2. страсть, буйность; любовь; trahere calorem
влюбвамъ се.
Calor, oris т Калоръ, рЪка въ Сам­
ниумъ.
Calpe, es / Калпа, планина около
Гибралтаръ, единъ отъ Херкуле­
совите стълбове.
Calpurnius 3 римско родово име.
caltha, ае /
невЪнъ, блатникъ
(раст.).
caltula, ае / облекло съ цвета на
блатникъ.
calumnia ае / 1. клеветническо об­
винение, интриги, клевета. — 2. из­
мама; извъртане на закона. — 3.
наказание за клевета,
calum niator, oris т интригантъ,
клеветникъ; adi. коваренъ canis,
calumnior 1 клеветя, несправед­
ливо обвинявамъ.
calva, ае / черепъ.
Calvena, ае т Плешивецъ (прекоръ).
calvitium, ii п плешивость.
calvor 3 мамя.
calvus 3 плешивъ (сжщо и като
прткоръ).
1. calx, calcis fm (гр) 1. камъче за
игра. — 2. варовникъ, варь. — 3.
краятъ, цельта при надбегвания.

calx

73

candor

нения и изборни събрания. Ь) из­
2. calx, calcis / пета, копито,
бори dies campi.—3. поприще, поле
Caiycad j u s , T m Каликадънъ, река
за дейность.
и планина въ Киликия.
Calydon, onis / Калидонъ, градъ .Camulodunum, i п Камулодунумъ,
градъ на Британия,
въ Етолия. Calyddnis, idis / ка~
лидонка: Деянира. Calydonius 3 camur, ra, rum извитъ cornua.
калидонски; heros Мелеагъръ, am­ Canace, es / Канака, дъщеря на
Еолъ.
nis Дхелой; regna на Диомедъ въ
Canae, arum / Кана, градъ въ Еоюжна Италия,
лида.
Calymne, es / Калимна, островъ
canalis, is т тржба, улей, каналъ.
между Самосъ и Косъ.
Calypso, us / Калипсо, дъщеря на canarius 3 кучешки.
Canastraeum , i п Канастреумъ,
Ятласъ, нимфа на о. Огигия. .
планина въ Македония,
camara = camera.
cancelli, orum т решетка, прегра­
C am arina == Camerina.
да; прен. граница, пределъ extra
Cambunii montes Камбуни, пла­
cancellos egredi, quos mihi ipse
нинска верига между Тесалия и
Македония.
circumdedi.
cancer, cri m р ак ъ ; прен. съзвез­
camelarius, п т камиларь.
дието Ракъ; болестьта ракъ.
camella, ае / чаша.
Candavia, ае / Кандавия, планин­
camelus, Т т (гр) камила.
ска область въ Илирия.
Camena, ае / Камена, нимфа, муза;
cande-facio 3 лъскамъ, правя да
прен. п^сень.
блести.
camera, ае / (гр) 1. сводъ, сводестъ
покривъ. — 2. особенъ корабъ съ candela ае / свещъ, вощеница,
candelabrum, i п свещникъ.
сводеста палуба.
Cameria, ае / (-ium, ii п) Камерия, candelabrus, i m — candelabrum,
candeo, candui 2 1. блестя. — 2.
сабински градъ въ Лациумъ.
сгорещявамъ се до бело.
Cam erina, ае / Камерина, градъ
на южния бр-йгъ на Сицилия.
candesco, candui 2 1. заблестявамъ, гюб&лявамъ. — 2. сгорещя­
Camerinum, i п Камеринумъ, градъ
вамъ се, нажежавамъ се currus
въ Умбрия. Camers, gen. -rtis и
C am ertinus 3 камерински.
suos candescere sentit,
cam inus, i m (гр) печка, камина ; candidatorius 3 кандидатски munus,
candidatus, 3 облЪченъ въ бЪло;
прен, огънь.
Cam irus, i т Камиръ, основатель
subst. candidatus, i m кайдидатъ
на едноимененъ градъ на о. Роза нЪкаква длъжность (понеже
досъ.
носЪлъ бела тога); привилегироCampanus 3 кампански. Campania,
ванъ войникъ.
ае / Кампания, область въ Сред­ candide, adv. бЪло; прен. чистосър­
на Италия; Campani, orum т кам­
дечно, искрено.
пании.
candidulus 3 блестящо бЪлъ.
campester, stris, stre 1. който се candidus 3 1. ослепително белъ,
намира въ равнина, полски. — 2.
блестящъ luna, bracchia; прен. sen­
който се отнася до Марсовото поле
tentia оправдателенъ вотъ. — 2. а)
(до гимнастическите упражнения
ясенъ, чистъ vox. b) светълъ, веили събранията на Марсовото по­
селъ, щастливъ fatum, с) простъ,
ле) ; sub st, campestre, is n поянеподправенъ genus dicendi, d) отсътъ, гащичките на борците,
кровенъ, искренъ.
campestria, ium п поле, равнина, candor, oris m 1. ослепително белъ
campus, i /л 1. поле, равнина. —
цветъ, блесъкъ candor nivalis,
2. а) площадъ, равнина ; Campus
caeli. — 2. а) чистота, ясность, есMartius Марсово поле, което слу­
тественость. Ь) искреность, честжело на римляните за игри, упраж­
ность.

caneo

74

caneo 2 бЪлъ съмъ, сивъ съмъ se­
nectus canebat, gramina canent,
ager canet aristis; part. canens,
entis бЪлъ, сивъ.
canephoros, i / (гр) момиче, което
носи кошница (атински момичета
при празднични шествия носели на
главите си кошници съ свещени
предмети),
canes вж. canis.
canesco, canui 3 побЪлявамъ, по
сивявамъ capillus; прен. остарявамъ;
узрЪвамъ pabula, herbae,
canicula, ае / кученце; прен. звез­
дата Сириусъ.
Canidius 3 римско родово име.
Caninius 3 римско родово име
caninus 3 кучешки,
canis (canes), is m f 1. а) куче,
кучка, псе. Ь) съзвездието Куче.
— 2. а) лошъ заръ. Ь) окови,
canistrum , I п (гр) кошница отъ
тръстика.
canities, el / сивъ, б%лъ цвЪтъ (осо­
бено на косите); прен. бели коси.
canna, ае / (гр) тръстика ; прен.
свирка.
Cannae, arum / Кана, мЪстность
въ Япулия, кждето римляните сж
претърпели поражение въ 216 г. пр.
Хр.; Cannensis, е каненски, при
Кана pugna, calamitas.
Canninefates, ium m канинефати,
батавско племе.
cano, cecini, cantatum 3 1. intr.
а) пея, свиря, b) звуча, издавамъ
звукъ (за инструментъ). — 2. trans.
*. а) съчинявамъ. Ь) възпевамъ, про*
славямъ; signa canere давамъ сигналъ.
canon, onis т(гр) правило,канонъ.
Candpus, I т Канопъ, градъ въ
Египетъ.
canor, oris пеене, звукъ lyrae,
canorus 3 звученъ, звънливъ, благозвученъ, мелодиченъ.
Cantabri, orum т кантабри, народъ
въ Сев. Испания. Cantabria, ае /
Кантабрия, страната на кантабрите. C antabricus 3 кантабрийски.
cantam en, inis п магьосническа
п%сень, чародейство, магия,
cantharis, idis / (гр) испанска муха.

caper
cantharus, I т (гр) 1. чаша. —
2. видъ морска риба.
cantherinus 3 конски,
cantherius, ii т (гр) конь (скопенъ);
кранта.
canticum , I п 1. соло пение, монологъ въ римската комедия, съпровожданъ съ музика.—2. песень.
cantilena, ае / п4сень; често по­
втаряна («стара“) тЬсень.
cantio, onis / пеене, тгесень; ма­
гьосническа песень.
cantito 1 често пея.
Cantium, ii п Канциумъ, югоизточ­
ната часть на Британия,
cantiuncula, ае / песничка,
canto 1 1. intr. пея, свиря. — 2.
trans. а) пея, възпевамъ. Ь) произнасямъ магьоснически слова,
омагьосвамъ. с) известявамъ.
cantor, oris т певецъ; прен. ласкатель.
cantrix, Icis / певица,
cantus, us т пеене, песень (на
хора и животни); звукъ, магьосни­
чески думи; предсказание.
Canuleius 3 римско родово име.
canus 3 белъ, сивъ; прен. старъ;
subst. cani, orum т бели коси.
Canusium, ii n Канузиумъ, градъ
въ Япулия. C anusinus 3 канузийски. C anusini, orum т канузийци.
capacitas, atis / вместимость; прен.
пространство.
capax, gen. -acis който побира мно­
го, обширенъ; прен. възприемчйвъ,
способенъ animus capax; animal
mentis altae = homo,
capedo, inis / чаша за жертвопри­
ношения (съ дръжка),
capeduncula, ае / чашка за жерт­
воприношения.
capella, ае / козичка, коза; прен.
звезда отъ съзвездието Коларь.
Capena, ае / Капена, градъ въ
Етрурия. Capenas, gen. -atis капенски fundus, ager. C apenates,
ium m капени.
Capena porta Капенски врата, вра­
та на Римъ, отъ кждето излизалъ
пжтьтъ за Капуа.
caper, prl т козелъ, пръчъ; прен.
миризмата подъ мишниците на
човека.

сарегго

75

сарегго 1 мръщя се.
capesso, sivi, situ s 3 1. грабвамъ,
улавямъ, залавямъ се за arma,
cibum. — 2. а) предприемамъ fugam,
viam, b) залавямъ се за нЪщо, започвамъ; rem publicam политиче­
ска кариера, с) стремя се къмъ
нЪщо, бързамъ Italiam.
Caphareus (Caphereus), е! т Ка~
фарей, ю. изт. край на Евбея. Ca­
phareus 3 кафарейски.
capillamentum, Т п изкуствени ко­
си, перука; прен. корени (на ра­
стение).
capillatus 3 косматъ, съ дълги коси
(т. е. като момче),
capillus, Т т косъма ко*_г.
1. capio, cepi captus 3 1. а) взимамъ, хващамъ, улавямъ arma; fu­
gam побЪгвамъ; consilium взимамъ
решение, решавамъ се; poenas pro
aliquo отмъщавамъ; occasionem
възползувамъ се отъ удобния слу­
чай. Ь) приемамъ, встжпвамъ въ
длъжность consulatum, с) обземамъ, обхващамъ me odium tui.
d) pass. лишенъ съмъ отъ нЪщо;
auribis, oculis, mente глухъ, слЪпъ,
глупавъ съмъ. — 2. избирамъ locum
castris idoneum — 3. а) получавамъ, печеля, придобивамъ, пленявамъ, покорявамъ praedam, pecu­
niam contra leges, oppidum, hostes;
rem publicam capere присвоявамъ
държната власть. b) печеля, пленявамъ, очаровамъ sua humanitate
aliquem; dolis aliquem надхитрямъ.
■
— 4. а) достигамъ до insulam, por­
tum. b) стремя се къмъ montes
proximos fuga. — 5. побирамъ, удовлетворявамъ; nec te Troia capit и
Троя ти е тЪсна. — 6. понасямъ,
претърпявамъ iram, ne quid detri­
menti capiat. — 7. схващамъ, разбирамъ difficile est continere, quod
capere non possis.
2. capio, onis / придобиване; usus
capio или ususcapio придобиване
на собственость чрезъ продължи­
телно притежаване.
capis, idis / чаша съ дръжка за
жертвоприношение,
capistro 1 турямъ оглавникъ, връзвамъ.

caprigenus
capistrum , Т п оглавникъ, намордникъ.
capital, alis п 1. покривка за гла­
вата на жрецитЪ. — 2. углавно
престъпление.
capitalis, е 1. отнасящъ се до гла­
вата, живота; facinus capitale угла­
вно престъпление; poena capitalis
смъртно наказание. — 2. опасенъ,
смъртенъ hostis. — 3. забележителенъ човЪкъ ingenium.
Capitinus 3 капитински, отъ гр.
Капициумъ.
capitis gen. отъ caput,
capito, onis tn човЪкъ съ голяма
глава.
Capitolium, ii п Капитолиумъ, главниятъ храмъ на Юпитеръ на Тарпейския хълмъ въ Римъ; често така
се нарича цЪлиятъ хълмъ съ крепостьта. Capitolinus 3 капитолийски clivus, ludi. C apitolini, orum
m устриителитЪ на капитолийски
игри.
capitulatim adv, по същество, на
кратко.
capitulum , Т п главица,
capo, onis т скопенъ пЪтелъ.
Cappadox, ocis т кападокиецъ.
Cappadocia, ае / Кападокия, область въ Мала Азия.
capparis, is / (гр) капарово дръвце,
capra, ае / 1. коза. — 2.
козя
миризма. Ь) звезда въ съзвездие­
то Арктуръ с) Caprae или Ca­
preae palus Козьо блато, мЬсто
на Марсово поле въ Римъ, кждето
изчезналъ Ромулъ.
caprarius 3 кози; subst. т козарь.
caprea, ае / дива коза; сърна; Ca­
preae palus еж. capra.
Capreae, arum / Капреа {сега Ка­
при), островъ до брЪговетЪ на Кам­
пания.
capreaginus 3 козешки, кози.
capreolus, Т т дива коза, сърна;.
прен. мотика; подпора.
Capricornus, i т Козирогъ, съз­
вездие.
caprificus, I / дива смоковница.
caprigenus 3 роденъ отъ коза, ко­
зешки, кози.

caprimulgus
caprimulgus, T m който дои кози,
козарь.
caprinus 3 козешки, кози; поеловица: de lana caprina rixari да се
спори за нищо.
capripes, gen, -edis съ кози крака,
козоногъ Satyri.
capsa, ае / чанта, кутия за книги.
Capsa, а е / Капса, градъ въ Африка.
Capsenses, ium т капсенци.
capsarius, ii m робътъ, който носЪлъ въ училище чантата съ книги
подиръ господарския синъ.
capsella, ае / чантичка, сандъче.
capsula, ае / малко сандъче, чанта,
capsus, us т сандъкъ, клетка,
captatio, onis / ловене, стремле­
ние къмъ нЪщо verborum,
captator, oris т който се стреми
силно къмъ нЪщо aurae popula­
ris; ловецъ на наследства,
captio, onis / 1. а) улавяне. Ь) капанъ, хитрость, измама, с) лъж­
ливо заключение, софизъмъ. — 2.
загуба, вреда.
captiose aiv. измамливо, хитро,
лукаво.
cap tio su s 3 измамливъ, лукавъ so­
cietas ; софистически; sabst. cap­
tiosa, orum п неправилно заклю­
чение.
captiuncula, ае / лукавство, хи­
трость.
captivitas, atis / 1. пленъ. — 2. за­
воюване urbis.
captivus 3 1. плененъ; subst. m
пленникъ. — 2. пленнически, заробенъ, плененъ sanguis, arma, navis,
capto 1. 1, мжча се да хвана, ловя.
— 2. а) търся, стремя се къмъ
occasionem, b) стараясе да предраз­
положа нЪкого; домогвамъ се до.
cap tu ra, ае / ловене; прен. плячка,
печалба.
1. captus part. отъ capio.
2. captus, Gs m хващане; прен. схва­
щане, съобразителность, интелигентность, умствени способности.
Capua, ае / Капуа, столица на Кам­
пания.
capudo — capedo,
capularis, е който се отнася до
погребалния ковчегъ; homo capu­
laris човЪкъ съ краката въ гроба.

76

carcer
capulus, I m 1. погребаленъ ков­
чегъ. — 2. дръжка sceptri, aratri;
дръжка на мечъ.
caput, itis п 1. глава (на човЪкъ
и животно). — 2. а) връхъ, край.
Ь) изворъ, устие, с) начало, изворъ.
— 3. човЪкъ, мъжъ; глава, късъ
bina capita boum. — 4. а) животъ
(физически); capitis periculum, di­
micatio опасность за живота; causa
или iudicium capitis углавенъ процесъ; poena capitis смъртно нака­
зание; capitis accusare обвинявамъ
въ углавно престъпление; damnare
capite или capitis осъждамъ на
смърть; absolvere capitis освобождавамъ огъ смъртно наказание.
Ь) животъ (политически), граж­
дански права; deminutio capitis ma­
xima лишение отъ всичко, отъ сво­
бода; deminutio capitis media ли­
шение отъ граждански права; de­
minutio capitis minima загубване на
семейни права; capite se deminue­
re или capite deminui загубвамъ пре­
дишни преимущества и граждански
права. — 5. а) глава, главенъ подбудитель. Ь) същина, същность,
съществена часть. с) столица, d)
глава, параграфъ е) капиталъ.
Capys, yos т Каписъ, баща на Анхизъ.
Car, Caris т кариецъ, житель на
Caria, ае / Кария, область въ МАзия Caricus 3 карийски. Carica
(sr. ficus), ае / смокини отъ Кария.
Carales, ium / Каралъ, градъ въ
Сардиния. C aralitanus 3 каралски. C aralitani, orum т карали,
жители на градъ К.
carbaseus и carb asu s 3 отъ финно платно, платнень.
carbasus, Т / (гр) тънко ленено
платно; муселинъ; pL carbasa,
orum п дрехи; корабно платно,
carbatinus = carpatinus,
carbo, onis m 1. въгленъ, въглища. — 2. прЪкоръ на gens Papiria,
carbonarius 3 въглищ енъ; subst.
въглищарь.
carbunculus, T m 1. малъкъ в ъ ­
гленъ, въгленче.-2 . скъпоцененъ;
камъкъ.
carcer, eris m 1. затворъ, тъмница;

carcerarius

77

прен. затворени престжпници. — 2.
pL преграда въ хиподрума; ad car­
cerem а calce revocari почвамъ от­
ново.
carcerarius 3 тъмниченъ.
Carchedonius, ii т картагенянинъ.
carchesium , ii п (гр) чаша за пие­
не съ високи дръжки, които се
издигали надъ чашата,
carcinom a, atis п (гр) ракъ, ракова
язва.
cardaces, um т персийски наем­
ници, събирани отъ дивит-feплемена
на империята.
Cardea (Carda) еж. Carna,
cardiacus 3 (гр) съ боленъ стомахъ.
Cardianus 3 кардийски, отъ Cardia,
ае / Кардия. градъ въ Тракийски
Херсонесъ.
cardo, inis т 1. а) гредата на вра­
тата, чиито краища сж въ дупкитЪ
на горния и доленъ прагъ; cardi­
nem vertere отварямъ вратата.
Ь) врата.— 2. а) центъръ на вър­
тенето, полюсъ, земна бсь, ось.
Ь) предЪлъ, граница ; критически
моментъ.
carduelis, is т кадънка (птица),
carduus, i т магарешки бодилъ
(раст.).
care aiv. скжпо.
carectum , Т п мЪсто обрасло съ
тревата острица.
careo, caruT, cariturus 2 1. нЪмамъ,
лишенъ съмъ, съ abi. — 2. а) отказвамъ се, нЪмамъ нужда corcv
modis, b) стоя настрана, не се
явявамъ, не присжтствувамъ, не
ходя foro, senatu. — 3. нуждая се,
чувствувамъ нужда, тжжа по pa­
tria, consuetudine amicorum.
Cares pL отъ C a r .
carex, icis / острица (трева).
Caria, c arica, Caricus еж. Car.
can es, ei / гниене, гнилота.
carina, ае / долната часть на ко­
раба; прен. корабъ. Carinae, arum /
кварталъ въ Римъ.
carinarius, ii т шивачъ на earinum,
earinum , i п видъ дреха,
cariosus 3 гнилъ.
caris, idis f (гр) видъ скарида,
caristia, orum п (гр) семеенъ празд-

Carpathius
никъ, презъ който роднините сж
се събрали заедно н.а угощение,
caritas, atis / 1. голЪма цена, скжпотия; caritas nummorum безпари­
чие, липса на пари. — 2. голямо
уважение, любовь patriae, tui.
Carmania, ае / Кармания, область
близо до Персийския заливъ.
Carmelus, Т т Кармелъ, планина
въ Галилея.
carm en, inis п 1 . пЪсень, звукъ.
— 2. стихъ, стихотворение. — 3. ма­
гьоснически думи, предсказание.
— 4. формула, текстъ на закона
(на клетвата); lex horrendi carminis
законъ съ ужасно съдържание.
Carm entis, is и Carm enta, ае /
Кармента, пророчица, почитаната
като богиня майка на Евандъръ.
Carm entalis, е Карментинъ. Car­
m entalia, ium п праздникъ въ
честь на Кармента.
carm ino 1 влача, разнищвамъ lanam.
Carmo, onis / Кармонъ, градъ въ
Андалузия. C arm onensis, ium т
кармонци.
Carna, ае / Карна, римска богиня,
пазителка на най-нЪжнитЪ човеш­
ки органи. Овидий я смЪсва съ
Cardea, ае / Кардеа, богиня на
кжщната врата, покровителка на
жилището,
carnarium , ii п 1. куки за закачане
на месо. — 2. месарница; прен. ка­
сапница.
^
carnarius, ii т месарь.
Carneades, is т Карнеадъ, гръцки
философъ отъ Кирена.
Carni, orum т карни, келтеко племе
въ Изт. Алпи.
carnifex, ficis т 1. палачъ. — 2. мжчитель. — 3. обесникъ, мошеникъ..
carnificina, ае / 1. длъжностьта
на палача. —2. изтезание, мжчение.
carnificius 3 джелатски.
carnifico 1 палачъ съмъ, обезглавявамъ.
carnis еж. 1. caro.
Carnutes, um т карнути, келтеко
племе въ Галия.
1. caro (ргъдко carnis), carnis / ме­
со; прен. мърша.
2. caro 3 влача, разнищвамъ lanam.
C arpathius 3 карпатски (отъ Саг~

carpatinus
pathus, островъ въ Егейско море
между Критъ и Родосъ); mare, pe­
lagus ю. нзт. часть на Егейско мо­
ре; vates, senex Протей.
carp atin u s 3 (гр) направенъ отъ
нещавена кожа crepidae.
carpentum , I п колесница съ две
колела, бойна колесница у келтитЪ.
и хунитЪ.
C arpetani, orum т
карпетани,
племе въ Испания. Carpetania, ае/
Карпетания, область въ Испания.
carpineus 3 габровъ, отъ габъръ
cinis.
carpinus, Т / габъръ.
carpo, psl, ptus 3 1. а) късамъ,
откъсвамъ. Ь) отхапвамъ, ямъ,
паса. с) разкъсвамъ viscera dente.
— 2. а) избирамъ. Ь) наслаждавамъ се somnos, diem, aetatem
' suam, c) изминавамъ; viam carpo
вървя; supremum iter carpere умирамъ; aera carpere летя; mare car­
pere плавамъ. —^3. а) дразня, ядосвамъ, нападамъ, заяждамъ aliquem
maledico dente, novissimum agmen,
b) обезсилвамъ, изтощавамъ vires
Romanas.
carptim a iv . откъслечно, на части,
въ различни мЪста, въ различно
време.
Carrhae, arum / Кара, градъ въ
Месопотамия.
саггйса, ае / каруца.
Carruca, ае / Карука, градъ въ
Южна Испания.
carrus, i т и carrum , Т п кола съ
четири колела.
Carseoli, orum т Карсеоли, градче
въ Лациумъ. Carseolanus 3 карсеолски.
Carsulae, arum / Карсула, градъ
въ Умбрия.
c a rta = charta.
Cartala, ае / Картала, градъ въ
Испания.
Carteia, ае /
Картея, градъ въ
Испания. Carteiensis, е картейски.
C arthaeus 3 картейски, отъ Car­
thaea, ае /
Картеа, градъ на
о. Кеосъ.
1. Carthago, inis / Картагенъ, градъ

78

Cassiope

въ Африка. Carthaginiensis, е картагенски. C arthaginienses, ium m
картагенци.
2. Carthago nova Новъ Картагенъ,
градъ въ Испания,
cartilaginosus 3 хрущяленъ.
cartilago, inis / хрущялъ.
caruncula, ае / късче месо.
carus 3 1. скъпъ annona, piscis. — 2.
милъ, любимъ, скъпъ parentes, li­
beri, patria.
Carventum, T m Карвентумъ, градъ
въ Лациумъ. Carventanus 3 карвентски агх.
Caryae, arum /
Кария, мЪстность
въ Лакония съ храмъ на Артемида.
caryota, а е f и cariotis, idis / (гр)
видъ фурми.
Carystos, Т / Каристъ: 1. градъ
на о. Евбея. C arysteus (-ius) 3
каристийски. Carystii, orum m
каристийци. L градъ въ Лигурия.
casa, ае / колиба, къщичка.
Casca, ае п Каска, римско име.
cascus 3 древенъ.
caseus, T т и caseum , Т п сирене,
casia, ае / (гр)
касия, канела
(раст.).
Casilinum, Т п Казилинумъ, градъ
въ Кампания. CasilTnas, gen. -atis
казилински. Casilinenses, ium m
казилинци,
Casinum, i Казинумъ, градъ въ Лациумъ: Casinas, atis казински.
C asinates, um m казинци.
Casperia, ае / Касперия, сабинско
градче.
Caspius 3 каспийски; mare Cas­
pium Каспийско море. Caspii, orum
m жителит-fe край Каспийско море.
Cassander, drT m Касандъръ, синъ
на Антипатъръ, македонски царь.
Cassandra, ае / Касандра, дъщеря
на Приамъ.
C assandrea (-Та), ае / Касандрия,
градъ въ Македония, по-рано —
Потидея. C assandrenses, ium m
касандрийци. Cassandreus, ei m
= Аполодоръ, тиранинъ на гр. Ка­
сандрия.
C assianus 3 вж, Cassius,
cassida, ае / металически шлемъ.
Cassiope, es / и Cassiepla, ае / Касиопа: 1. съпруга на Кефей, пре­

cassis

79

местена на небето като съзвез­
дие. 2. пристанищенъ градъ на Коркира.
1. cassis, is m (обикп. pl.) мрежа,
ловджийска мрежа; примка; пая­
жина.
2. cassis, idis / металически шлемъ.
C assius 3 римско родово име. Cas­
sianus 3 Касиевъ.
Cassivelaunus, I т Касивелаунъ,
британски князъ.
c a sso = quasso.
c a ssu s 3 1. а) празденъ, пустъ, ли­
шен ъ sanguine, lumine. — 2. напразденъ, безуспЪшенъ, безполезенъ;
in cassum напраздно.
Castalia, ае / Касталия, изворъ въ
политЪ на Парнасъ, до Делфи, поеветенъ на Яполонъ и музигЬ.
C astalius 3 касталийски; arbor
лавръ; antrum прорицалище въ
Парнаст>^
castan e/is 3 кестеновъ; subst. ca­
stan ea , ае / кестенъ (дървото
мли/плодътъ).
c a s te adv. 1. чисто, непорочно, це­
ломъдрено, — 2. благоговейно.
castellanus 3 крепостенъ; castella­
nus triumphus тържество, триумфъ
поради превзета крепость; subst.
castellani, orum т жителите на
крепостьта.
castellatim adv. по крепости, по
укрепления dissipati.
castellum , Т п 1. малко укрепле­
ние, постъ, крепость. — 2. планин­
ско село. — 3. убежище, защита.
casteria, ае / местото за спане на
гребците.
Casticus, Т т Кастикъ, секвански
князъ.
castigabilis, е наказуемъ, заслужаващъ наказание.
castig atio , onis / порицаване, мъм­
рене; наказание.
castig ato r, oris т изобличитель^
хулитель.
ca stig ato riu s 3 изобличителенъ. i
ca stig o 1 1. порицавамъ, наказвамъ. — 2. поправямъ carmen. — 3.
обуздавамъ, укротявамъ equum,
dolorem.
castim dnia, ае / 1. телесна чисто­

casus
та. — 2. въздържаность; нравственость.
castitas, atis / целомъдрие,
castor, oris т (гр) бобъръ (жи­
вотно).
C astor, oris т Касторъ, синъ на •
Юпитеръ и на Леда. Съ брата си
Полуксъ сж били сметани за по­
кровители на моряците,
castoreum , I п (гр) лекарство, до­
бивано отъ бобъръ.
c a stra еж. ^castrum,
ca stratu s, I т скопецъ, евнухъ.
castrensis, е лагеренъ latrocinium,
ca stro 1 скопявамъ; прен. обезсилвамъ.
castrum , I п 1. укрепено место,
крепость. — 2. pl. castra, orum
п лагеръ; hiberna зименъ, stativa
постояненъ лагеръ (станъ), nava­
lia или nautica крайбреженъ, мор­
ски лагеръ. (морска база); castra
ponere (metari, facere, locare) разполагамъ се на лагеръ; castra ha­
bere contra aliquem стоя на лагеръ
противъ некого; castra movere,
proferre вдигамъ лагеръ, тръгвамъ;
hostem castris exuere изгонвамъ
неприятеля отъ лагера. — 3. pl. а)
война, военна служба. Ь) еднодневенъ преходъ tertiis, quartis castris.
Castulo, onis m Кастулонъ, градъ
въ Испания. Castulonensis, *е кастулонски.
castus 3 1. чистъ, нравственъ. —ч2.
цЪломъдренъ. — 3. благочестивъ,
набоженъ, светъ. — 4. безкористенъ.
casu adv. случайно,
casula, ае / къщурка.
casurus part. отъ cado,
casus, йв m 1. падане nivis, gra­
viore casu decidunt turres. — 2. a)
край hiemis, b) (грам.) падежъ.
— 3. а) случай, случка, произше­
ствие incredibilis ас paene divinitus,
subitus, b) случайность, вЪроятность, шансъ varii casus bellorum;
res casum aliquem recipit работа­
та е съпроводена съ рискъ, c) удобенъ случай navigandi, victoriae,
facinoris, d) участь, положение, не­
щастие gravis, horibilis, deduci in
eum casum, е) упадъкъ, пропадане,

Catabathmos
загиване, смърть (насилствена) ur­
bis Troianae, Saturnini atque Gracchorum.
C atabathm os, T m
Катабатмъ,
широка долина между Египетъ и
Ливия.
catadrom us, I т (гр) опнато акробатско вжже.
Catadupa, orum п Катадупа, водо
падит-fe на р-Ька Нилъ, на граница
та на Етиопия.
Catagelasimus 3 (гр) твърде CMtшенъ.
catagraphus 3 (гр) пъстро нарисуванъ или извезанъ; subst. cata­
grapha, orum п рисунки въ профилъ.
catagusa, ае f (гр) статуя отъ Пракситель, представяща, какъ Церера отвежда въ Яда Прозерпина.
C atam antaloedes, is т Катаманто
ледъ, секвански князъ.
Catam eitus (Catam itus), I т Катамитъ, име дадено отъ старите
римляни на Ганимедъ, любимеца
на Юпитеръ; прен. сладостраст­
ника
Cataonia, ае / Катаония, область
въ Кападокия.
cataphagas, ае т (гр) лакомникъ.
catap h ractariu s 3 (гр) брониранъ;
subst. cataphractarii, orum т кон­
ници, облечени въ броня,
catap h ractes, ае т (гр) броня,
catap h ractu s 3 (гр) брониранъ;
subst. catap h racta, ае / броня,
cataplus, Т т (гр) 1. пристигане на
кораба. — 2. търговска флота,
catapulta, ае / (гр) катапулта, ме­
тателна машина.
cataracta, а е f и cataractes, ае т
(гр) 1. а) спускаща се преграда,
крепостна врата. Ь) шлюзъ. — 2.
водопадъ.
catascopus, I т (гр) карауленъ
корабъ.
catasta, ае / (гр) площадка за из­
лагане на робит-fe за продань.
cat§ а iv. изкусно, умно. хитро, ловко,
cateia, ае / кжсо копие.
1. catella, ае / кученце.
2. catella, ае / верижка,
catellus, i т кученце.

80

Caturiges
catena, ае / верижка, окови; conicere aliquem in catenas оковавамъ.
catenarius 3 вързанъ съ верига
canis.
ca te n atu s 3 обкованъ въ вериги,
вързанъ.
caterva, ае / 1. тълпа, множество.
— 2. а) отредъ войници. Ь) теа­
трална трупа, хоръ въ драмата,
catervatim adv. групово, на тълпи,
cathedra, ае / (гр) кресло; катедра,
catholicus 3 (гр) общъ, вселенски;
православенъ fides.
Catienus, I т собствено име.
Catilina, ае m (Lucius Sergius Ca­
tilina) Катилина, авторъ на прочу­
тия заговоръ въ Римъ (63 г. пр. Хр.).
Catilinarius 3 Катилиновъ.
catillo 1 облизвамъ чиниитЪ, паразитъ съмъ.
catillum, \ п =■ catillus,
catillus, I т чинийка.
Catillus, i т Катилъ, внукъ на Ямфиарай, който се преселилъ отъ
Яргосъ въ Италия и основалъ
гр. Тибуръ.
Catina, ае / Катина, градъ въ Си­
цилия. C atinensis, е катиненски.
C atinenses, ium т катиненци.
catinus, I т плоска, широка чиния.
Catius, ii т Каций: 1. епикурейски
философъ. 2. известенъ гастрономъ у Хораций.
Cato, onis т Катонъ, фамилно име
въ gens Porcia: 1. Marcus Porcius
Cato maior или Censorius (234—
149 г.), известенъ като строгъ моралистъ и консерваторъ, а сжщо
и като врагъ на Картагенъ. 2. Mar­
cus Р. С. правнукъ на първия, голЪмъ републиканецъ, самоубилъ
се въ Утика, затова получиль пря­
кора Uticensis.
catonium , i! п подземното царство..
Catti вж. Chatti,
catula, ае / кученце,
catulinus 3 кучешки.
Catullus, I m (Quintus Valerius Ca­
tullus) Катулъ, лирически поетъ
(87 54 г. пр. Хр.).
catulus, I т малкото на едно жи­
вотно, особ. кученце.
Caturiges, um т катуриги, галско»
племе.

catus

caveo

81

catu s 3 уменъ, изкусенъ, смисленъ,
хит ъръ.
Catuvolcus, i т Катуволкъ, ебуроиски князъ.
Caucasus, Т т Кавказъ, планина
нъ Азия. Caucasius 3 кавказки.
Cauchi вж. Chauci,
cauda, ае / опашка ; caudam tra­
here ставамъ за смЪхъ.
caudex (codex), icis m 1. дънеръ,
пънъ. — 2. книга, приходоразходна
книга.
caudicalis, е дървенъ; caudicalis
provincia службата да се цепятъ
дърва.
.Caudium, ii п Каудиумъ, градъ въ
Самниумъ. Caudinus 3 каудински;
furculae Caudinae теснини близо
до гр. Каудиумъ.
caulae, arum / заградено мЪсто за
овци, кошара, егрекъ.
cau lato r вж. cavillator,
cauliculus, i т стъбълце.
caulis, is т стъбло на растение,
най-вече ьючанъ на зеле; зеле.
Caulon, onvs т и Caulonia, ае /
Каулония/ градъ въ Ю. Италия.
Caunus, Т w Каунъ, градъ въ Кария.
Cauneus V-ius) 3 каунийски. Cau­
nei (-IT), orum т каунийци. Cau­
neae, агищ / (sc. ficus) каунийски
смокини.
caupo (copo), onis m кръчмарь.
caupona, ае / кръчма,
cauponius 3 кръчмарски,
cauponula, ae / кръчмичка.
Caurus (Corus), Tm северо-западенъ
вЪтъръ.
cau sa (caussa), ae / 1. причина,
поводъ qua de causa, qua ex causa,
causa belli; causae (dat.) esse слу­
жа за причина, причина съмъ; abi.
causa {като ргаер.) поради, заради
honoris causa, speculandi causa;
mea (tua, nostra) causa заради
менъ. — 2. а) споренъ въпросъ,
въпросъ, случай. Ь) сждебно дЪло,
процесъ privata, publica, capitis;
causam cognoscere разследвамъ;
causam dicere защищавамъ себе
си или другъ предъ сжда; causam
tenere, sustinere, obtinere спечелвамъ дЪло; causam perdere загубвамъ дЪло. с) интереси, полза cau­

sam rei puplicae non tenere, d) по­
ложение, обстоятелства in eadem
causa, in meliore causa, е) прия­
телски връзки est alicui causa cum
aliquo. — 3. предлогъ, основание,
оправдание, извинение causam acci­
pere. — 4. причина за разболяване
levis.
causarius 3 болнавъ corpus; subst.
causarii, orum m инвалиди.
causia, ae / (гр) широкопола шапка.
causidicus, T m адвокатъ, защитникъ.
causificor 1 оправдавамъ се, извинявамъ се.
causor 1 оправдавамъ се, извинявамъ се.
causula, ае / незначителенъ по­
водъ, незначително сждебно дЪло.
ca u te adv. предпазливо, внимателно.
cautela, ае / предпазливость.
ca u te s (cotes), is f скала, подводна
скала.
cautim adv. внимателно, предпаз­
ливо.
cautio, onis /
1. внимателность,
предпазливость. — 2. увЪрение, га­
ранция.
cautor, oris m 1. поржчитель, пазитель. — 2. предпазливъ човЪкъ.
1. cau tu s part. отъ caveo.
2. cau tu s 3 1. сигуренъ, обезпеченъ.
— 2. предпазливъ, хитъръ.
cavaedium, ii п вжтрешенъ дворъ;
приемна зала.
Cavarillus, T т Каварилъ, знаъенъ
хедуецъ.
cavea, ае / 1. клетка; оборъ. —2. ме­
стото за зрители въ театъръ. —3.
театъръ; зрители.
caveo, cavi, cautus 2 1. предпазливъ
съмъ, внимавамъ, пазя се aliquem
или ab aliquo: pass. cavenda etiam
gloriae cupiditas требва да се из­
бягва; imverat. cave, cavete недей,
недейте, съ coni. cave ignoscas, съ
ne: cave ne neges, съ inf. cave ve­
reri. — 2. взимамъ предпазитетни
мЪрки, грижа се, съ dat., alicui за
нЪкого. — 3. а) (сжд. т.) давамъ
защита, помагамъ in iure. b) обезпечавамъ с е ; nisi а te cavero ако
не получа отъ тебъ гаранция, с) поржчителствувамъ, обезпечавамъ,

Латинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

6

caverna

82

гарантирамъ obsidibus de pecunia,
ne guid iis noceatur a Caesare ca­
vetur. d) опредЪлямъ, предвиждамъ cautum est lege или in legi­
bus, testamento ut, ne.
caverna, ae / кухина, дупка, пе­
щера; cavernae navigii вжтрешностьта на кораба, трюмъ.
cavilla, а е / подигравка, сарказъмъ.
cavillatio, onis / подигравка, сар­
казъмъ, остроумие; софистика.
cavillator, oris т подигравачъ, шегобиецъ.
Cavilionum, I п Кавилонумъ, градъ
на хедуит-fe.
cavillor 1 1. шегувамъ се, подигравамъ се, дразня aliquem или cum
aliquo. — 2. извъртвамъ.
cavo 1 1. дълбая, пробивамъ; part.
cavatus 3 издълбанъ, кухъ. — 2.
приготвямъ naves ех arboribus,
cavus 3 кухъ, издълбанъ, сводестъ; flumina cavata дълбоки
рЪки; sub st. cavus, i m u cavum, i n
дупка, кухина.
Caystros, Г m Каистросъ, рЪка въ
Йония. Caystrius 3 каистроски ;
ales Caystrius лебедъ.
CSa (СТа), ае / и Ceos, acc. u abi.
Ceo / Кеосъ, цикладски островъ.
Ceus (Cius) 3 кеоски. Cei, orum
m кеосци.
Ceangi, orum m цеанги, британско
племе.
Cebenna m ons m Цебена, планина
въ Галия.
Cebren, enis m Кебренъ, рЪчно
божество въ Троада. Cebrenis,
idis / дъщеря на Кебренъ.
cecidi pf. отъ cado.
■
cecidi pf, отъ caedo,
cecini pf. отъ cano.
Cecrops, opis m Кекропсь, първиятъ царь на Ятина, половинъ
човЪкъ — половинъ змия. Cecro­
pides, ае т потомъкъ на Кекропсъ: Тезей. Cecropidae, arum
т атиняни. Cecropius 3 атински.
Cecropia, а е / атинската крепость.
1. cedo, cessi, cessu s 3 1. вървя,
ходя, per ога предъ очите на хо­
рата.*— 2. а) преминавамъ у, падамъ се на alicui или in aliquem,

celebratus
is quaestus huic cedit, praedae или
in praedam alicui cedere, b ) пре­
минавамъ, превръщамъ ce iniuria
ei in gloriam, c) вървя, напредвамъ, удавамъ се bene, male, pros­
pera omnia cedunt; ubi insidiae pa­
rum cessere, d) минавамъ за, смЪтамъ се за pro aliqua re. — 3. отстжпвамъ, отдалечавамъ се, отивамъ си, заминавамъ (е) patria,
Italia, equites cedere iussit; vita или
e vita умирамъ; absol. умирамъ. — 4.
a) идвамъ вместо, замЪствамъ
poena invicem fidei cesserat, b ) o t стжпвамъ, подчинявамъ ce cedant
arma togae, auctoritati alicuius, pre­
cibus; fato доброволно умирамъ.
c) отстжпвамъ, отличавамъ ce non
multum cedebant virtute nostris,
vita nulla alia re nisi immortalitate
cedens caelestibus, d) премина­
вамъ, минавамъ, изчезвамъ horae,
memoria, е) отказвамъ ce horto­
rum possessione; (съ acc.) отстжп­
вамъ, предоставямъ; (съ ut) съгласявамъ се.
2. cedo, pl. c e tte 1. дай тукъ cedo
codicem. — 2. кажи cedo, quid fa­
ciam.
Cedrdsia, ае / Кедрозия, область
въ Персия. Gedrosii, orum m кедрози, жителите на Кедрозия.
cedrus, I f(z p ) 1. кедъръ. 2. а) дър­
во отъ кедъръ. Ь) кедрово масло
(което предпазвало отъ гниене);
carmina linenda cedro достойни за
безсмъртна слава.
Celaenae, arum / Келена, градъ
въ Фригия.
celeber, bris, bre 1. а) оживенъ,
многопосещаванъ locus, portus.
b ) многолюденъ, гжсто населенъ
urbes, oppidum, с) празниченъ
dies, gratulatio. — 2. прочутъ, известенъ; verba celebria често упо­
требявани думи.
celebratio, onis / 1. многочислено
събрание. — 2. тържествено праз­
нуване. ludorum.
celebratus 3 1. многопосещаванъ,
многолюденъ forum. — 2. празни­
ченъ. — 3. употребяванъ, обикновенъ, разпространенъ. — 4i про­
чутъ, известенъ.

celebritas

83

censeo

celebritas, atis / 1 1. оживеность, cellarius 3 отнасящъ се до склада;
миоголюдность loci, viae, oppido­
sub st. cellarius, ii m домакинъ.
rum. — 2. голЯмо стечение, нава­ celo 1 1. покривамъ manibus vultum
— 2. крия, тая aliqiud aliquem или
лица. — 3. известность, знамениaliquem de aliqua re; pass. celor de
тость.
aliqua re държанъ съмъ въ незна­
celebro 1 1. а) често посещавамъ,
ние за нЯщо, криятъ отъ менъ.
изпълвамъ, оживявамъ viam, fo­
rum, silvas, b) съпровождамъ. celox, ocis / бръзъ корабъ, яхта.
c) стичамъ се масово на, празну- celsitudo, i n i s / височина corporis,
вамъ festos dies ludorum, convi­ celsus 3 1. изправенъ, издигнатъ,
vium. — 2. а) много се занимавамъ,
високъ status, turres.. — 2. а) високопоставенъ, знатенъ, благорочесто употрЯбявамъ, повтарямъ,
денъ. Ь) високомЯренъ, надмеговоря artes, legem omnibus con­
ненъ, гордъ.
tionibus, seria ac iocos cum aliquo,
b) разпространявамъ, разглася­ Celsus, I т римско собствено име.
ваме qua re celebrata c) просла- Celtae, arum т келти. Celticus 3
келтски. Celticum, i n келтскиятъ
вямъ d) изпълвамъ aliquid aliqua re.
народъ въ Галия.
Celemna, ae / Целемна, градъ въ
Celtiber, eri т (обикн. pl.) келтиКампания.
бериецъ. Celtiberia, ae / КелтиCelenderis, is / Келендеръ, градъ
берия, область въ : Сев. Испания.
въ Киликия.
Celtibericus 3 келтиберийски.
celer, eris, е 1. бръзъ reditus; fata
celeria смърть; remedia celeria бър­ cena, а а / обЯдъ (римлянитЯ обяд­
вали къмъ 3 или 4 часа); inter сезо действуващи. — 2. прибързаиъ
consilia celeriora; сь inf. celer , nam при ядене.
Cenabum, I п Ценабумъ, градъ на
irasci
карнутитЯ. Genabensis, е ценаcelere aiv. бързо.
бенски. Cenabenses, ium т ценаCeleres, um m старото име на рим­
ски тЪ конници.
бенци.
cenaculum , Т п столова, трапеза­
celeripes,W /i. -pedis бързоногъ.
рия (на горния етажъ); прен. : та­
celeritas, atis / бързина, скорость;
вански етажъ, мансардна стая.
прел. cel^ntas praeturae бързо по­
лучаване
преторство; veneni Cenaeum, i п Кенеумъ, с. з. часть
на Евбея. Cenaeus 3 кенейски,
бързо действие на отрова; animo­
rum пъргавость, живоеть; consilii cenaticus 3 обЯденъ.
решителность, присжтствие г на cenatio, 5nis / столова, трапезария,
cenatiuncula, ае / малка столова,
духа.
celeriter a iv . бързо; celerius om­ cenatus еж. ceno,
nium Opinione по-бързо отколкото cenatorium , ii п столова; p 1. дрехи
нЯкой би предположилъ.
при ядене.
celero 1 1. trans. ускорявамъ viam, Cenchreae, arum / Кенхреа, приста­
нището на Коринтъ.
victoriam. — 2. intr. бързамъ.
celerrim o adv. твърде бързо.
Cenchreus, Т т Кенхрей, рЯка въ
Йония.
Celeus, i m Келей, елевзински царь,
жрецъ на Церера, създатель на cenito 1 похапвамъ си, често обЯдземледЯлието.
вамъ.
cella, ae / 1. стаичка, келия; изба ceno 1 1. intr> обЯдвамъ apud ali­
за припаси, складъ. — 2. а) стая
quem — 2. trans, ямъ aprum..*—3.
за робитЯ и слугитЯ. b) cella co­
part. cenatus 3 наобЯдвалъ ce,
нахраненъ.
lumbarum гължбарникъ.— 3. ста­
ичка въ храмъ, кждето е стояло Cenomani, orum m ценомани, келт*
изображението на бога cella lovis
ско племе.
— 4. келийка (на пчели въ медена censeo, censiil, census 2 1. оценявамъ имота и съставямъ списъци
лита).

censio
на римските граждани споредъ
тЪхното имущество; capite censi
най-беднитЪ граждани, censum cen­
sere предприемамъ официаленъ
описъ; suntne ista praedia censui
censendo подлежатъ ли на описъ?
legem censui censendo dicere установявамъ правилата за извършва­
не на оценката. — 2. давамъ декла­
рация за имотното си състояние,
давамъ за оценяване. — 3. а) оценявамъ, преценявамъ. Ь) на мне­
ние съмъ, смЪтамъ de ea re ita
censeo, с) (за сената) гласувамъ,
предлагамъ, решавамъ quae pat­
res eensuerunt.
censio, onis / оценяване; прен. на­
казване.
censor, oris m 1. цензоръ, оценитель (висшъ римски чиновникъ избиранъ отначало за 5 г., после за
18 месеца. Длъжностьта му била
да извършва оценката на имуще­
ствата, да бди за морала, да от­
дава на търгъ държ. приходи и
построяването на обществените
здания). — 2. строгъ сждия на нра­
вите, критикъ.
censorius 3 1. цензорски auctori­
tas; funus censorium на държавни
разноски; homo censorius бившъ
цензоръ. — 2. строгъ.
censura, ае /
цензура, длъж­
ностьта на цензора; censuram gero
цензоръ съмъ; прен. строго оце­
няване, критика.
1. census part. отъ censeo.
2. census, us m 1. цензъ* преброява­
не на населението, съпроводено съ
оценяване имуществото (извърш­
вано отъ цензорите всеки 5 год.)
censum habere или agere. — 2. а)
цензорски списъци censum populi
Romani incendit, b) (декларирано
и записано въ ценз. списъци) иму­
щество, състояние. — 3. преброя­
ване eorum, qui domum redierunt,
censu habitu.
centaureum , T n u centaurium , ii n
(гр) хилядолистникъ (раст,).
C entaurus, i m 1. кентавръ (кен­
таврите били диво тесалийско пле­
ме, споредъ преданието, половинъ
хора-половинъ коне). C entaureus

84

centurio*
и C entauricus 3 кентавровъ. — 2^
Кентавръ, име на съзвездие и на
корабъ.
centeni, ае, а по сто; sing. cente­
na arbore съ 100 весла,
centesim us 3 стотенъ; subst. cen­
tesim a, ае (sc. pars) едно на сто,
единъ процентъ на месецъ = 12%
на година (за лихви),
centiceps, gen. cipitis стоглавъ.
centies или centiens adv. сто пжти.
centim anus 3 сторжкъ.
cento, onis m дрипа, стара дреха,
centonarius 3 отнасящъ се до дри­
пи; subst. търговецъ на дрипи,
centum indecL сто; прен. много,
centum gem inus 3 стократенъ; сто­
ржкъ.
centum plex, gen. plicis стокра­
тенъ.
centum pondium , i! n мЪрка за тежесть (50 кгр.).
centum viralis, е центумвираленъ,
(еж, centumviri).
centum viri, orum т центумвири,
сждъ отъ 105 души, избиранъ за
1 год., който разглеждалъ частни
дела.
centunculus, Т т парцалче, дрипа.,
centuria, ае / 1. центурия, стотня;
а) отредъ първоначално отъ 100
войника, после отъ 60 (Veo часть
отъ легиона, 1/в отъ кохортата,
7. отъ манипулата). Ь) едно отъ
193-тЪ отделения, на които Сервий Тулий разделилъ римския народъ споредъ имотното състоя­
ние. — 2. земленъ участъкъ отъ
100, по-късно отъ 200 iugera (iugerum = 2520 м.2).
1. centuriatus, us m длъжностьта
на ценлуриона.
2. centuriatus, us m разделянето
на центурии.
1. centurio 1 1. раздЪлямъ вой­
ската на центурии. — 2. само въ
part. раздЪлямъ народа на центу­
рии; comitia centuriata събрание
на римския народъ, кждето гласу­
вали по центурии; centuriata lex
одобренъ отъ центуриитЪ.
2. centurio, onis т
центурионъ
(стотникъ), началникъ на центурия-

centurionatus
centuridnatus, us m изборъ на центуриони.
Centuripae, arum /
Кентурипа,
градъ въ Сицилия. Centuripinus 3
кентурипски. Centuripini, orum m
кентурипинци.
cfinula, ае / малъкъ обедъ.
Ceos еж. Сеа.
сера, ае / лукъ (еж. caepa).
Cephallania, аз / Кефалония, найголЬмиятъ йонийски островъ.
Cephaloedium, ii п Кефаледиумъ,
градъ въ Сицилия. Cephaloedi­
tanus 3 кефаледийски. Cephaloe­
ditani, orum т кефаледийци.
Cephalus, I m Кефалъ, синъ на
Еолъ или Меркурий, любимецъ на
Аврора.
Cephenes, um т или Cepheni, orum
m кефени, етиопско племе.
Cepheus, ei m
Кефей, етиопски
царь, баща на Андромеда, съпругъ
на Касиопея. Cepheius или Ce­
pheus 3 кефейски, етиопски.
Cephisus, I т Кефизъ: 1. рЪка въ
Беотия. 2. река въ Атика. Cephi­
sius, ii т синъ на речния богъ
Кефизъ: Нарцисъ. Cephisis, idis /
и Cephlsias, adis / кефизки undae,
ora.
cepi pf. отъ capio.
cepolendrum, I n име на измисленъ
ароматъ.
сега, ае f (zp) 1. восъкъ fingere е
cera. — 2. а) дъсчица за писане,
намазана съ восъкъ, страница co­
dicis extrema сега. b) восъченъ
печатъ. с) восъчни изображения,
,
изображения на деди.
Cerambus, I т Керамбъ, име на
\ овчарь, превърнатъ въ птица.
Ceramicus, I т Керамикъ, мЪстность въ Атина, пресичана отъ
градската стена.
cerarium, ii п такса за поставяне
печатъ.
cerasinus 3 съ цвета на череша
tunica,
cerastes, ае т (гр) рогатъ змей.
cerasum, I п череша.
cerasus, I / (гр) черешово дърво.
ceratina, ае / (гр) софизъмъ за ро­
гата (Притежаваме това, което не

85

cerno
сме загубили. Рога не сме загу­
били, значи имаме рога),
ceratus 3 намазанъ съ восъкъ, навосъченъ tabella; pinnae слепени
съ восъкъ.
Ceraunii montes т или Ceraunia,
orum n Неравния, скалиста пла­
нина въ Епиръ.
Cerberus, I т Церберъ, многоглаво
куче, което пазело входа на под­
земното царство. Cerbereus 3 церберовъ.
Cercina, ае т Церцина, островъ
край Африка. Cercinitani, orum
т церциненци.
Cercopes, um m керкопи, разбойни­
ческо племе на о. Питекуза, обър­
нато отъ Юпитеръ въ маймуни,
cerchrus, I т (гр) 1. бръзъ платноходъ. — 2. видъ морска риба.
Cercyo, onis т Керкионъ, разбойникъ въ Атика, убитъ отъ Тезей.
Cercyoneus 3 Керкионовъ.
cercyrus = cercurus 2).
cerdo, onis m (гр) наемникъ, надничарь.
Cerealis еж. Ceres,
cerebellum, I п мозъкъ.
cerebrosus 3 разгнЪвенъ, лудъ;
subst. лудетина.
cerebrum, I п мозъкъ; прен. умъ;
гнЪвъ.
Ceres, Cereris / 1. Церера (гр. Деметра), дъщеря на Сатурнъ и Реа,
майка на Прозерпина, богиня на
земеделието. — 2. пцен. жито,
плодове, хлЪбъ. Cerealis, е Цереринъ, посвЪтенъ на Церера; прен.
земедЬлчески; munera хлЪбъ, arma
земеделски орждия. Cerealia, ium
п празникъ въ честь на Церера,
презъ априлъ.
cereus 3 1. восъченъ. — 2. а) восъчножълтъ, белъ. Ь) мекъ, податливъ. — 3. subst. cereus, I m
вощеница.
cerifico 1 добивамъ восъкъ.
cerintha, а е / (гр) маточина (раст.).
cerno, crevi, cretus 3 1. отделямъ.
— 2. различавамъ, виждамъ, забелязвамъ, разпознавамъ, познавамъ urbem et moenia, fortis ani­
mus duabus rebus cernitur. — 3. a)
решавамъ quodcunque senatus cre-

cernulo
verit. b) решавамъ съ борба; бия
се ferro, с) (сжд. т.) влизамъ въ
владение, приемамъ hereditatem,
cernulo 1 сьбарямъ главоломно,
cernuus 3 падащъ презъ глава,
cero 1 намазвамъ съ восъкъ.
ceroma, atis п (гр) мазь, употре­
бявана отъ атлетитЪ; прен. место
за борба.
ceromaticus 3 намазанъ съ мазь.
cerritus 3 побърканъ, лудъ.
certamen, inis п 1. борба, състе­
зание pedum, cursus, laudis; certa­
men ponere устройвамъ състеза­
ние. — 2. сражение, бой pugnatum
est vario certamine, res venit ad
certamen.
certatim adv. съ надпреварвана,
ревностно.
certatio, onis / състезание, споръ;
poenae за определяне наказанието,
certe adv. 1. сигурно, положител­
но, действително. — 2. поне at certe.
1. certo adv. сигурно, положително
certo scio.
2. certo 1 1. боря се, състезавамъ
се officiis inter se; съ /л /. мжча се.
— 2. споря, препирамъ се; обсжждамъ rem foro. — 3. бия се, сражавамъ се.
certus 3 1. опредЪленъ, решенъ id
ipsum certum habeo; решенъ на нЪщо eundi, fugae, mori. — 2. опредЪленъ, установенъ, известенъ, нЪкой dies, tempus, locus, homines.
— 3. сигуренъ, надежденъ testis,
amicus, homo. — 4. а) истински,
безсъмненъ pater, liberi, b) увЪренъ, осведоменъ certi sumus
omnia perisse. — certiorem facio
осведомявамъ, certior fio узнавамъ.
cerula, ae / кжсъ восъкъ; cerula
miniata червенъ моливъ; прен. кри­
тика.
cerussa, ae / (гр) бЪлило за лице.
cerva, ае / кошута; еленъ.
cervical, alis п възглавница,
cervicula, ае / шийка, вратле; прен.
cerviculam iactare гордо стжпвамъ.
cervinus 3 еленовъ.
cervix, Teis / (обикн. pl.) вратъ, шия,
тилъ; dare cervices alicui оставамъ
се да ме убие нЪкой; (за война,

86

Chaeronea
врагове и пр.) in cervicibus esse
твърде близко съмъ, заплашвамъ.
cervus, i т 1. еленъ. — 2. pl. cervi
единъ видъ „телени мрежи" противъ неприятеля (вилообразни по­
бити колове),
cespes = caespes,
cessatio, onis / бавене, бездей­
ствие.
cessator, oris m който се бави,
пипкавъ човЪкъ, ленивецъ.
cessi p f. отъ 1. cedo,
cessim adv. назадъ, настрана ire.
cessio, onis / отстжпване.
cesso 1 1. бавя ce quid cessas mori?
— 2. преставамъ, отказвамъ се отъ,
напускамъ а proelio, ab (in) opere,
(in) officio, in vota. — 3. безъ ра­
бота съмъ, почивамъ, празнувамъ;
arae cessant жертвеницитЪ nycrfeятъ.
cessus part. отъ 1. cedo,
cestrosphendone, es f (гр) мета­
телна машина.
cetarium, ii n рибно ловище, рибарникъ.
cetarius, ii т търговецъ на морска
риба.
cete еж. cetus,
cetero-qui adv. впрочемъ.
ceterus 3 другъ, останалъ; обикн.
pl. ceteri, ае, а другитЪ, остана­
лите. — adv.: ceterum впрочемъ,
обаче; cetera, de cetero, cetero
иначе, въ друго отношение,
\
Cethegus, Т т Цетегъ, римско фа\
милно име; С. Cornelius Cethegus 4
съучастникъ въ заговора на Катилина.
cetra, cetratus = caetra, caetratus.
cetus, T /72, pl. cete п(гр) китъ, аку­
ла, делфинъ.
ceu adv. или coniunM. както, като че
ли ceu cum, ceu sii\
Ceus еж. Cea.
\
Ceutrones, um m цеутрони, галско
племе.
Cevenna = Cebenna.
Ceyx, ycis m Кеикъ, съпругъ на
Ялкиона.
Chaeronea, ае / Херонея, градъ въ
Беотия.

chalcaspides

87

chalcaspides, um m (гр) македон­
ски войници, въоржжени съ медни
щитове.
Chalcedon, onis / Халкедонъ, градъ
въ Витиния. Chalcedonius 3 халкедонски. Chalcedoni!, orum m
халкедонци.
Chalcioecus, i m име на единъ
храмъ на Ятина въ Спарта.
Chalcis, idis / Халкисъ, градъ на
о. Евбея. Chalcidicus 3 халкидски. Chalcidenses, ium т халкидци. Chalcidicum, i п галерия, пор­
тика.
Chaldaei, orum т халдейци, жите­
ли на Халдея; прен. астролози, прорицатели. Chaldaicus 3 халдейски; rationes Chaldaicae астроло­
гия. Chaldaeus 3 халдейски; subst.
халдеецъ, астрологъ.
chalybeius 3 (гр) стоманенъ.
Chalybes, um т халиби: 1. племе
въ Понтъ, прочуто по обработ­
ване на желязото. 2. племе въ
Испания.
chalybs, ybis т (гр) стомана.
Chalybs, ybis т Халибсъ, рЪка въ
Испания.
Chamav! orum т хамави, племе
въ Германия.
Chaones, um т хаони, племе въ
Епиръ. Chaonius 3 хаонийски.
Chaonis, idis / хаонийски, епирски, додонски. Chaonia, ае / Хаония, страната на хаонитЪ.
chaos п (гр) хаосъ: 1. пусто, без­
крайно пространство като цар­
ство на мрака, подземниятъ свЪтъ.
2. хаосъ, безформена маса, отъ
която билъ създаденъ свЬтътъ.
chara, ае / видъ рЪпа (?).
Charax, acis / Хараксъ, градъ въ
Тесалия.
charistia = caristia.
Charites, um / харити, грации, бо­
гини на грацията.
Charmadas, ае т Хармадъ, гръц­
ки философъ.
Charon, ontis т Харонъ, лодкарьтъ на подземното царство.
Charondas, ае т Харондъ, сицилийски законодатель.
charta, ае / (гр) 1. листъ, хартия
отъ папирусъ. — 2. а) писмо, съ­

chirarga
чинение, книга. Ь) тънъкъ листъ
plumbea.
chartula, ае / листче; пиеьмце*
Charybdis, is / Харибда, водовъртежъ въ Сицилийския проливъ,
срещу Сцила; прен. опасность.
Charydes, um т Хариди, герман­
ско племе.
Chasuarii, orum т хазуари, гер­
манско племе.
Chatti или Catti, orum т хати, гер­
манско племе. Chattus 3 хатски.
Chauci, orum т хауци, германско
племе. Chaucius 3 хауцийски.
chelae, arum / (гр) щипци на
Скорпиона или безни (съзвездие).
Chelidon, onis / Хелидонъ, име
на жена.
Chelidoniae, arum / (sc. insulae) ЛастовичнитЪ острови срещу носъ
Хелидониумъ (въ Ликия).
chelydrus, ! т (гр) водна змия.
chelys (acc. -yn, abi. -у) / косте­
нурка; прен. лира.
cheragra = chiragra.
Cherronesus или Chersonesus, I /
Херсонесъ, полуостровъ: 1. Ch.
Taurica Кримъ. 2. Ch. Thracia Галиполийскиятъ полуостровъ.
Cherusci, orum m херусци, гер­
манско племе.
cheuma, atis n (гр) изливане,
chiliarchus, i m или chiliarches, ae
m (гр) хилиархъ: 1. началникъ на
1000 войника. 2. (у перситЪ) пръвъ
сановникъ.
Chimaera, ае / Химера, огнедишащо чудовище, убито отъ Белерофонъ.
Chimaerifer, era, erum който е
създалъ Химера; Lycia Chimae­
rifera Ликия, отечеството на Хи­
мера.
Chione, es / Хиона: 1. дъщеря на
Дедалионъ. 2. майка на Евмолпъ.
Chionides, ае т синъ на Хиона:
Евмолпъ.
Chios или Chius, i! / Хиосъ, островъ
въ Егейско море. Chius 3 хиоски;
Chium (vinum) хиоско вино. Chia, ае
/ хиосянка. Chii, orum т хиосци.
chirarga, ае / (гр) ревматизъмъ въ
ржцетЪ.

chirographum

88

cieo

chirographum , i n (гр) 1. почеркъ. Chrysippus, Г т Хризипъ, стоически
философъ.
— 2. ржкописъ; разписка.
Chirdn, onis m Хиронъ, синъ на chrysocolla, ае / (гр) бораксъ.
Кроносъ и Филира, кентавръ, въз- chrysolithus, Т m f (гр) топг\зъ, скжпоцененъ камъкъ.
питатель на Яхилъ.
chiriirgia, ае / (гр) хирургия, л е­ chrysophrys, у os / (гр) златна риба,
видъ риба.
куване на рани.
chlam idatus 3 облЪченъ въ хла- cibaria, orum п храна, припаси, про­
мида.
доволствие; cibaria molita брашно,
chlamys, ydis f (гр) хламида, ши­ cibarius 3 хранителенъ; panis ciba­
rius обикновенъ хлебъ.
рока вълнена горна дреха, носена
отъ гърците въ мирно и военно cibatus, us т храна,
cibo 1 храня.
време.
Chldris, idis / Хлорида, богиня на ciborium, ii n (гр) чаша за пиене,
цветята (== Флора).
cibus, i т храиа, ястие; cibum ca­
pere, sumere ямъ; cibi fallaces при­
Choaspes, is т Хоаспъ: 1. река
мамка.
въ Персия. 2. река въ Индия.
Кибира, градъ въ
Choerilus, Т т Херилъ, гръцки Cibyra, ае /
поетъ.
Фригия. Cibyrates, ае т кибирецъ. Cibyraticus 3 кибирски.
choragium, i! п (гр) разходи (за
подготвяне на хоръ, за изнасяне cicada, ае / щурецъ.
cicatricosus 3 покритъ съ белези
на театрално представление),
отъ рани.
choragus, Т т (гр) хорагъ (който на
свои средства издържа хоръ; кой­ cicatrix, icis / белегъ отъ посе­
чено, отъ рана; рана.
то управлява хоръ).
ciccus, Т т (гр) ядка, костилка,
Chorasmii, orum т хоразми, племе cicer,
eris п нахутъ.
въ Зогдиана.
Cicero, onis m Цицеронъ, фамилно
choraula, ае или choraules, ае т
име на gens Tullia; Marcus Tullius
(гр) флейтистъ, който акомпаниCicero Маркъ Тулий Цицеронъ,
ра на хоръ.
ораторъ и държавникъ, роденъ въ
Арпиниумъ въ 106 г. пр. Хр., умрелъ
chorda и corda, ае / (гр) черво;
въ 43 г. пр. Хр.
Шарен, струна, корда,
chorea, ае / (гр) хоро, танцъ.
cichoreum, еТп (гр) цихория (раст.).
choreus и chorius, Т т {гр) хорей Cicirrus, Т m Цициръ, прекоръ у
римляните.
или трохей, стихотворна стжпка
Cicones, um m кикони, тракийско
(— ).
племе.
ch o rocitharistes, ае т (гр) китаристъ, който акомпанира на хоръ. ciconia, ае / щъркелъ.
cicus, gen. -uris питомен^, домаChorus = Caurus,
шенъ bestiae.
\
chorus, \ т (гр) 1. хоро, танцъ.
— 2. а) хоръ отъ танцьори и пев­ cicuta, ае / бучинишъ, водна цуцулига (раст.); отрова отъ cWa на
ци, хоръ въ трагедията. Ь) мно­
това растение; прен. свирка отъ
жество, тълпа, сборище comitum.
стъблото на това растение,
Chremes, etis т Хреметъ, сктрперникъ-старецъ въ комедиите на cidaris, is / тиара, диадема,
cieo, civi, citus 2 1. фаздвижвамъ,
Теренций.
развълнувамъ mareJaequora. — 2.
Christus, Т т Христосъ; C h r i s t i a n u s
3
християнски; subst. християнинъ. а) свиквамъ, извиквдмъ ad arma,
viros aere, b) викамъ на помощь,
chrysanthes, is п (гр) хризантема.
призовавамъ furias; non homines,
Chryse, es / Хриза, градъ въ Троада.
sed foedera et deos, c) викамъ,
Chryses, ае т Хризъ, Яполоновъ
произнасямъ, призовавамъ nomen
жрецъ. Chryseis, idis / Хризеида,
utrumque; patrem ciere posse мога
дъщеря на Хризъ ( = Астинома).

Cilices

89

да приведа името на баща си (за
да докажа произхода си). — 3. възбуждамъ, предизвиквамъ, причинявамъ seditiones, lacrimas.
Cilices, um m киликийци, племе въ
М. Азия. Cilicia, ае / Киликия.
Cilix, icis т и Cilissa, ае / киликийски; subst. киликиецъ, киликийка. Cilicius 3 и Ciliciensis, е
киликийски ; subst. cilicium, ii п
киликийски килимъ отъ козя вълна,
козякъ.
Cilla, ае / Кила, градъ въ Троада.
Cilnius 3 име на етруски родъ, отъ
който произхождалъ Меценатъ.
Cimbri, orum т Кимври, германско
племе. Cimbrus и Cimbricus 3
кимврийски.
cimex, icis т дървеница.
Cimini lacus езеро въ Етрурия, близу до планината Ciminius mons
или saltus.
Cimmerii, orum m кимери: 1. ми­
тическо племе на крайния западъ.
2. тракийско племе въ Кримъ.
Cimolus, i / Кимолъ, цикладски
островъ.
Cimon, onis т Кимонъ, атински
пълководецъ, синъ на Милтиадъ.
cinaedicus 3 сладострастенъ, безсраменъ.
cinaedus, i т (гр) развратникъ;
adi, безсраменъ.
cincinnatus 3 кждравъ.
cincinnus, i т (гр) кждрица; прен,
стилно украшение.
Cincius 3 римско родово име.
cincticulus, i т поясче.
cinctura, ае / препасване (на тога).
1. cinctus part, отъ cingo.
2. cinctus, us m 1. препасване; cin­
ctus Gabinus особенъ начинъ на
препасване тогата при религ. тър­
жества. — 2. поясъ.
cinctutus 3 препасанъ само съ cin­
ctus; Cethegi cinctuti древнигЬ рим­
ляни.
Cineas, ае т Киней, приятель на
епирския царь Пиръ.
cinefactus 3 станалъ на прахъ, на
пепель.
cinerarius, ii т робъ, който нагорещявалъ машит-fe за кждрене;
фризьоръ.

circa
cineris gen. отъ cinis.
Cinga, ае т Цинга, рЪка въ Испания.
Cingetorix, igis т Цингеториксъ:
1. вождъ на треверигЬ въ Галия.
2. британски князъ.
cingillum, i т поясъ.
cingo, cinxi, cinctus 3 1. a) onacвамъ, препасвамъ aliquem zona,
ritu Dianae cincta, alte cinctus; pass,
cingi ense, Hispanio gladio въоржжавамъ се съ. b) увЪнчавамъ,
украсявамъ tempora floribus. — 2.
a) обкржжавамъ, окржжавамъ, обграждамъ, обсаждамъ colles cin­
gunt oppida, urbem omnibus copiis.
b) прикривамъ equitatus latera cin­
gebat; alicui latus или aliquem съпровождамъ.
cingulum, i n поясъ.
Cingulum, i n Цингулумъ, градъ
въ Пиценумъ.
cingulus, i m земенъ поясъ, зона.
ciniflo, onis m робъ, който нагорещявалъ машигЬ за кждрене,
фризьоръ.
cinis, eris m (f) 1. пепель; пепель
отъ изгоренъ трупъ mortui; post
cinerem следъ изгаряне на трупа.
— 2. пепелище, развалини cineres
patriae, in cinerem vertere.
Cinna, ае m Цина, римско фамилно
име въ gens Cornelia: 1. Lucius
Cornelius Cinna другарь на Марий.
2. синъ му — Lucius С. Cinna, единъ
отъ убийцигЬ на Цезаръ. 4
cinnamum, Т п (гр) канела (раст.).
Cinyps, ypos или yphis т Кинипъ,
рЪка въ Африка. Cinyphius 3
африкански.
Cinyras, ае т Киниръ, кипърски
царь, баща на Адонисъ и Мира.
Cinyreius 3 Кинировъ.
Cios или Cius, ii j
Киосъ, градъ
въ Витиния. Ciam, orum т киосци.
cippus, Тm 1. укрепления отъ остри
колове. — 2. надгробенъ паметникъ. — 3. граниченъ стълбъ.
circa 1. adv. наоколо gramen erat
circa; circa omnia всичко наоколо.
— 2. praep, съ acc. а) за мгъсто и
при числа: около, до fossas circa
murum duxit, circa Siciliam, legatos
circa vicinas gentes misit, circa quin-

circamoerium
gentos Romanorum ceciderunt, b) за
време: около circa eandem horam,
circamoerium, ii n мЪстото покрай
двете страни на градските стени,
което се смътало свещено.
Circe, es / Кирка, вълшебница, дъ­
щеря на Хелиосъ. Circaeus 3 на
Кирка, Киркинъ; прен. вълшебенъ,
отровенъ.
Circei, orum т Цирцеи, носъ и
градъ въ Лациумъ. Circeienses,
ium т цирцейци,
circensis, е цирковъ ludi; subst.
circenses, ium m циркови игри.
circino 1 свивамъ въ кржгъ; auras
circinare рЪя се, правя кржгове въ
въздуха.
circiter около: 1. ргаер. съ асс. cir­
citer meridiem, circiter Calendas,
loca haec circiter. — 2. adv. circiter
media nocte,
circito 1 преброждамъ.
circius, ii m c. з. вЪтъръ.
circius = circulus,
circueo вж. circum-eo.
circuitio = circum-itio.
circuitus (circumitus), us, m 1. a)
обикаляне. b) окржжность, кржгъ
magnitudo circuitus; in circuitu на­
около. — 2. а) периодъ orationis,
b) околенъ пжть circuitu petis glo­
riam. c) описание alia circuitu ver­
borum plurium ostendimus,
circulatim adv. на групи, на ком­
пании.
cilculator, 5ris m постояненъ посетитель auctionum; спекулантъ,
шарлатанъ.
circulatorius 3 шарлатански,
circulor 1 събирамъ се на групи,
съставямъ група.
circulus, Т m 1. кржгъ, обикаляне;
пжть, орбита stellae conficiunt cir­
culos suos. — 2. а) кржгло тЪло,
кржгъ, пръстенъ. Ь) общество,
кржжокъ, събрание,
circum 1. adv. наоколо, отъ двете
страни; circum undique отъ всички
страни наоколо. — 2. ргаер. съ
асс. а) около terra se convertit
circum axem, b) близу до legiones
circum ea loca disposuerat, c) до,
no pueros dimisit circum amicos,
circumactus 3 свитъ, извитъ.

90

circumfero
circum-ago, egi, actus 3 V. а) водя
наоколо, разкарвамъ, гоня наоко­
ло. b) за време: circumagi или se
circumagere изминавамъ, изтичамъ
annus. — 2. а) обръщамъ, връщамъ
equos, naves, b) скланямъ* предумвамъ; pass. лесно промЪнямъ
мнението си rumoribus vulgi,
circum-aro 1 изоравамъ наоколо,
circum-cido, eidi, cisus 3 1. осичамъ, орЪзвамъ, окастрямъ, — 2.
намалявамъ, ограничавамъ multi­
tudinem.
circum-circa adv. наоколо,
circumcisus 3 1. стръменъ collis*
— 2. ограниченъ, кратъкъ, малъкъ.
circum-cludo, clusi, elusus 3 затварямъ отвс^кжде, заобикалямъ
aliquem praesidiis; cornua argento
посребрявамъ рогове,
circum-colo 3 живея около sinum
maris, agros.
circum-curro 3 тичамъ наоколо, тичамъ насамъ-нататъкъ.
circum-curso 1 = circumcurro,
curcum-do, dedi, datus 1 1. поставямъ наоколо, разполагамъ custo­
dias, munitiones, exercitum castris*
turres toto opere. — 2. обикалямъ,
обкржжавамъ oppidum vallo et
fossa.
circum-dtico, duxi, ductus 3 1. водя
наоколо, въ кржгъ hostes longiore
itinere; praeter castra hostium cir­
cumducit (agmen) минава съ вой­
ската покрай; flumen ut circino cir­
cumductum като че ли образуваща
кржгъ. — 2. развеждамъ (съ дв,
асс.); praesidia eos circumduxit шо
укрепленията. — 3. произнасямъ
провлечено. — 4. отмЪнявамъ (законъ).
circunductio, onis / водене наоко­
ло; измама.
circumegi р/. отъ circumago,
circum-eo и circueo, ii, itum, ire
1. обикалямъ, ходя около castra.
— 2. заобикалямъ, обкржжавамъ
aciem а latere aperto. — 3. noceщавамъ, разглеждамъ insulas.
circum-equito 1 обикалямъ на конь
около moenia.
circum-fero, tuli, latus, ferre 1. a)
нося наоколо, разнасямъ. b) обръ-

circumflecto

91

щамъ, насочвамъ vultus, manus
oculosque ad aliquem. — 2. поднасямъ merum. — 3. а) разпространя вамъ bellum, arma, b) разгласявамъ factum.
circum-flecto, flexi, flexus 3 завивамъ, обръщамъ; longos cursus
правя големи завои,
circumflexus, Gs m джга, окржжность.
circum-flo 1 духамъ отъ всички
страни по aliquem,
circum-fluo, fIGxI 3 1. тека около,
заобикалямъ utrumque latus. — 2.
преливамъ, изобилствувамъ omni­
bus copiis, gloria.
circumfluus 3 течещъ около; pass.
който се мие отъ всички страни
insula.
circumforaneus 3 1. който се на­
мира на пазаря, пазарски. — 2.
заетъ отъ пазаря (отъ сарафитЪ
на пазаря); aes дългъ.
circum-fundo, fudi, fusus 3 1. разливамъ около; pass. разливамъ се,
тека около amnis circumfunditur
insulae. — 2. струпвамъ, натрупвамъ magna multitudine circumfusa,
circumfusae molestiae. — 3. заоби­
калямъ aer terram, circumfusus
luce.
circum-gemo 3 оглашавамъ съ
ревъ, мукане, блЪене; въздишамъ
около.
circum-gesto 1 разнасямъ epistu­
lam.
circum gredior, gressus sum 3 обикалямъ, заобикалямъ exercitum,
circum-iaceo 2 лежа наоколо cir­
cumjacentes populi,
circum-icio, ieci, iectus 3 1. a)
хвърлямъ отъ всички страни has­
tam in venientem hostem, multitu­
dinem moenibus. b ) издигамъ на­
около vallum. — 2. заобикалямъ
planiciem saltibus.
1. circumiectus 3 съседенъ.
2. circumiectus, Gs m
1. обгръщане, заобикаляне. — 2. околность.
circumitio, 5nis /
1. обикаляне,
проверка на постоветЪ. — 2. за­
обикалки (въ речьта).
circumitus еж. circuitus,
circumlatus part, отъ circumfero.

circumscribo
circum-lavo 1 омивамъ.
circum-ligo 1 превързвамъ, вързвамъ.
circum-lino, —, litus 3 или circum­
linio 4 намазвамъ около, покривамъ mortuos cera, saxa musco,
circumlitio, onis / измазване, боя­
дисване.
circumlocutio, onis / перифраза,,
описание съ перифраза.
circum-lGcens, gen. -entis свЪтещъ
наоколо.
circum-luo 3 омивамъ.
circumluvio, onis / наводнение,
разливане на вода; наносъ, насипъ.
circum-mitto, m isi, m issus 3 разпращамъ, изпращамъ наоколо,
circum-moenio = circummunio.
circum-mGgio 4 муча около te circummugiunt Vaccae.
circum-mGnio 4 обграждамъ съ
стена, обграждамъ montem opere,,,
oppidum vallo castellisque.
circummGnitio, onis / заграждане
съ укрепление (при обсада),
circum-navigo 1 плавамъ около,
circumpadanus 3 намиращъ се по
двата брЪга на р. По.
circum-pendeo 2 вися наоколо,
circum-plaudo 3 отъ всЬкжде поздравявамъ съ ржкоплЬскане ali­
quem.
^
circum-plector, plexus sum 3 прегръщамъ, обхващамъ; прен. об­
граждамъ collem opere,
circum-plico 1 обвивамъ, увивамъ
aliquid aliqua re.
circum-pono, posui, positus 3 noставямъ около, разполагамъ на­
около.
circumpotatio, onis / почерпушка,
пиене въ кржгъ.
circum-retio 4 уплитамъ, умотавамъ.
circum-rodo, rosi 3 огризвамъ, изглождамъ.
circum-saepio, saepsi, saeptus 4
ограждамъ, заграждамъ.
circum-scindo, scidi, scissus 3 разкжсвамъ дрехите.
circum-scribo, scripsi, sclptus 3
1. описвамъ кржгъ, описвамъ or­
bem. — 2. опредЪлямъ locum ha­
bitandi alicui. — 3. ограничавамъ,

circumscripte
обуздавамъ praetorem, tribunos.
— 4. уплитамъ, излъгвамъ, изигравамъ fallacibus interrogationibus.
— 5. а) неправилно тълкувамъ, изопачавамъ testamentum, b ) премахвамъ, отстранявамъ sententias.
circum scripte adv. прецизно, на­
кратко.
circumscriptio, onis / 1. окржжность, кржгъ. — 2. обемъ, преда­
ли terrae, temporis. — 3. измамване.
circumscriptor, oris т измамникъ,
прелъститель, мошеникъ.
1. circumscriptus part. отъ circum­
scribo.
,2. circumscriptus 3
ограниченъ,
строго опредЪленъ, съкратенъ; закржгленъ, периодически,
circum-seco, —, sectus 1 орЪзвамъ, изрЪзвамъ.
circum-sedeo, sedi, sessus 2 седя
около, разположенъ съмъ около,
обсаждамъ oppidum,
circumsessio, onis / обсаждане.
circum-sldo 3 разполагамъ се око­
ло, обсаждамъ.
circum-silio 4 подскачамъ наоколо,
circum-sisto, steti 3 заставамъ на­
около, заобикалямъ, обграждамъ.
circum-sono, sonui 1 1. intr. зву­
ча, кънтя, шумя. — 2. trans, огласявамъ,оглушавамъ clamor hostem,
circumsonus 3 звучещъ, кънтещъ
наоколо.
circumspectatrix, Teis / наблюда­
телка, шпионка.
circumspectio, onis / оглеждане,
предпазливость.
circumspecto 1 1. оглеждамъ се
(внимателно и предпазливо), разглеждамъ. — 2. търся съ очи, ча*
камъ, дебна.
1. circumspectus, us т 1. озърта­
не, гледане наоколо, наблюдение.
— 2. разглеждане, обежждане.
2. circumspectus 3 обмисленъ, внимателенъ, предпазливъ.
circum-spicio, spexi, spectus 3 1.
intr. оглеждамъ се. — 2. trans, а)
наблюдавамъ, разглеждамъ; съглеждамъ около себе си. Ь) търся
(съ очи). — 3. обмислямъ, обежждамъ.

92

circumvenio

circum steti p f. отъ circumsisto и
circumsto.
circum -sto, s te ti 1 1. intr. стоя на­
около circumstant multi. — 2. trans.
а) обикалямъ, заобикалямъ sena­
tum, tribunal praetoris, b) обсаж­
дамъ urbem.
circum -strepo, strepui, strep itu s 3
шумя наоколо, оглушавамъ.
circum -struo, struxi, stru c tu s 3
обграждамъ съ стена,
circum -surgens, gen. -entis повдигащъ се наоколо.
circum -siitus 3 обшитъ наоколо,
circum -tendo, —, ten tu s 3 покривамъ.
circum -tero 3 трия наоколо; ali­
quem стоя близо до нЪкого.
circum -textus 3 обтъканъ, обшитъ
наоколо.
circum -tono, to n u i 1 гърмя или
шумя наоколо; оглушавамъ.
circum -tonsus 3 остриганъ наоко­
ло, подстриганъ.
circum tuli p f. отъ circumfero,
circum undique adv. отъ всички
страни.
circum-vado, vasi 3 заобикалямъ,
нападамъ отъ всички страни ali­
quem.
circum-vagus 3 който блуждае по­
край. обикалящъ.
circum-vallo 1 окопавамъ, обграж­
дамъ съ ровъ; обграждамъ, обкржжавамъ Pompeium,
circum vectio, onis / транспортъ,
преносъ (на стоки); прен. обикаляне solis.
circum vector 1 обикалямъ (съ ко­
ла, конь, корабъ); прен. описвамъ
singula.
circum-vehor, vectus sum 3 оби­
калямъ (съ или безъ navibus, classe,
equo); omnia verbis описвамъ.
circum-velo 1 покривамъ, завивамъ
aliquem amictu.
circum-venio, veni, ventus 4 1. оби­
калямъ, заобикалямъ homines cir­
cumventi flamma. — 2. обкржжавамъ, обсаждамъ hostes, oppidum
vallo castellisque. — 3. а) измжчвамъ, притЪснявамъ testes falsis
criminibus, b ) измамвамъ, съ из­
мама лишавамъ aliquem pecunia.

circumverto

93

circum-verto, verti, versus 3 обръщамъ, въртя rota circumvertitur
axem; прен. измамвамъ aliquem
argento.
circum-vestio 4 обличамъ, покривамъ.
circum-vincio, —, vinctus 4 свързвамъ здраво.
circum-viso 3 оглеждамъ отвсЬкжде aliquem.
circum-volito 1 хвърча наоколо,
circum-volo 1 летя около; бързо
обхождамъ.
circum-volvo, volvi, volutus 3 търкалямъ наоколо, въртя; sol mag­
num circumvolvitur annum слън­
цето съ въртенето си привършва
дългата година.
circus, Т т 1. кржгъ ; circus can­
dens МлЪчниятъ пжть. — 2. циркъ
(най-важнитЬ циркове въ Римъ сж
били: circus maximus и circus Fla­
minius). — 3. циркови игри.
ciris, is / (гр) морска птица, въ
която била превърната Скила, дъ­
щерята на Низъ.
cirratus 3 съ кждрици.
Cirrha, ае / Кира, пристанище на
Делфи. Cirrhaeus 3 делфийски,
Яполоновъ.
cirrus, i т кждрица; прен. качулъ
(на птицитЪ); ивица съ реси.
Cirta, ае / Цирта, градъ въ Нумидия. Cirtenses, ium т циртейци.
cis ргаер. съ асс. 1. за мгъсто: отсамъ cis Rhenum. — 2. за време:
въ разстояние на, въ cis paucos
dies.f
cis-alpinus 3 отсамалпийски.
cisium, i! n лека двуколна кола,
двуколка.
cis-rhenanus 3 отсамрейнски.
Cisseis, idis / Кисеида, дъщеря на
тракийския князъ Кисей (= Хекуба).
cista, ае / (гр) сандъкъ.
cistella, ае / сандъче.
cistellatrix, Teis / робиня, наглеж­
даща тоалетните принадлежности,
cistellula, ае / малко сандъче.
cisterna, ае / цистерна, резервоаръ
за вода.
cisterninus 3 цистерновъ, резервоаренъ aqua.

citrum
cistophorus, Тт (гр) (.sc. numus) ази­
атска монета,
cistula, ае / сандъче.
citatim adv. бързо,
citatus 3 бръзъ, ускоренъ; equo
citato въ галопъ.
citer, tra, trum отсаменъ, близъкъ;
сотр. citerior, ius по-близъкъ;
отсаменъ; Gallia citerior Отсамалпийска; superi, citimus 3 найблизъкъ.
Cithaeron, onis т Китеронъ, пла­
нина между Беотия и Ятика.
cithara, ае / (гр) цитра, китара,
citharista, ае т (гр) китаристъ.
citharistria, ае / (гр) китаристка.
citharizo 1 (гр) свиря на китара,
citharoedicus 3 (гр) китаристовъ.»
citharoedus, Т т (гр) пЪвецъ, акомпаниранъ отъ китара,
citimus superL отъ citer.
Citium, ii n Китиумъ: 1. градъ на
о. Кипъръ, родина на стоика Зенонъ. Citieus, ei т китионецъ; Зенонъ. Citiei, orum т китионци.
2. градъ въ Македония.
1. cito 1 1. бързо раздвижвамъ, дви­
жа; motum предизвиквамъ движе­
ние. — 2. повиквамъ, извиквамъ ci­
tat praeco legatos, patres in curiam,
populum centuriatim; извиквамъ въ
ежда testem; reum cito обвинявамъ.
— 3. викамъ, пЪя io Bacche,'Paea­
nem.
2. cito adv. (comp. citius, superL
citissime) скоро, бързо.
citra 1. adv. отсамъ tela hostium
citra cadebant; paucis citra milibus
няколко хиляди крачки предъ лаге­
ра; saepe etiam citra licet често мо­
же и като не се отива така далечъ;
citra quam по-малко отколкото. —2.
ргаер. съ асс. а) за мгъсто: отсамъ
quae sunt citra Rhenum; citra tertiam
syllabam предъ третата сричка; nec
virtus est citra genus не отстжпва
на; b) за време: преди citra tempora
Troiana. — 3. без^ peccavi citra
scelus безъ престжпление.
citreus 3 лимоновъ, отъ лимоново
дърво.
citro adv. насамъ (употргьбявц се
само заедно съ ultro, вж. ultrp).
citrum, Т п лимоново дърво.

citrus

citrus, I / (zp) лимонъ (дърво).
1. citus part. отъ cieo.
2. citus 3 бръзъ.
civ i p/. отъ cieo.
civicus 3 граждански; corona civica
вЬнецъ, даванъ за спасяване на
съгражданинъ въ време на сра­
жение.
civilis, е 1. граждански; държавенъ,
общественъ, политически, държав­
нически. — 2. снисходителенъ, веж_ливъ, учтивъ quid civilius illo.
Civilis, is m Цивилисъ, вождъ на
възстаналит-feпротивъ Римъ батави.
civilitas, atis / любезность, вежливость, снисходителность.
civiliter adv. по граждански; сни­
зходително, учтиво, ласкаво,
civis, is m f 1. гражданинъ, граждан­
ка; съгражданинъ. — 2. поданикъ
rex imperat civibus suis,
civitas, atis / 1. гражданско пра­
во, гражданство. — 2. държава,
община, градъ (особ. Римъ); прен.
граждани civitas stabat in foro,
civitatula, ae / гражданско право,
clades (-is), is / 1. нараняване, загу­
ба, нещастие. — 2. поражение; cla­
dem inferre (accipere) нанасямъ
(претърпявамъ) поражение,
clam 1. aiv. тайно. — 2. praep. съ
acc. u ,abl. тайно отъ clam vobis
salutem fuga petivit,
clamator, oris m викачъ, който вика.
clamitatio, onis / силно викане,
clamito 1 викамъ силно, високо;
съ дв. асс. наричамъ; hoc clamitat
calliditatem това издава,
clamo 1 1. викамъ, крещя. — 2. извиквамъ, повиквамъ; наричамъ ali­
quem furem. — 3. ясно показвамъ.
clamor, oris т викъ; шумъ.
clamosus 3 1. крЬсливъ, викащъ.
— 2. шуменъ, кънтещъ.
clanculum 1. adv. съвсемъ тайно.
— 2. ргаер. съ асс. тайно отъ.
clandestino adv. тайно.,
clandestinus 3 таенъ.
clangor, oris m 1. шумъ, звукъ tu­
barum. — 2. викъ, крЬсъкъ avium,
anserum.
Clanis, is m Кланисъ, притокъ на
Тибъръ.

94

claudo

Clanius, i? m Кланий, рЪка въ Кам­
пания.
clare adv. ясно, явно, очевидно; от­
лично.
clareo 2 свЬтълъ съмъ, блестя,
claresco, rui 3 ставамъ ясенъ, свЪтълъ; започвамъ да блестя,
clarigatio, onis / искане на удовле­
творение.
clarigo 1 изисквамъ отъ неприяте­
ля това, което той е •. взелъ несправедливо.
clari-sonus 3 звънливъ.
claritas, atis / ясность, блЪсъкъ;
прен. знаменитость.
claritudo, idis / блЪсъкъ, светли­
на; прен. знаменитость.
claro 1 освЬтявамъ, правя ясенъ,
свЪтълъ; прен. прославямъ.
_
Claros, i / Кларосъ, градъ въ Йония. Clarius 3 клароски.
clarus 3 1. ясенъ, свЪтълъ, блестящъ. — 2. понятенъ, очевиденъ.
— 3. знаменитъ, прочутъ.
classiarius 3 флотски; subst. clas­
siarii, orum т моряци, морски
войници.
i
classicula, ae / малка флота, фло*тилия.
classicus 3 1. воененъ; само subst.
classicum, i п тржбенъ воененъ
сигналъ. — 2. флотски, морски;
subst. classici, orum т морски
войници, моряци. — 3. първокласенъ, класически poeta,
classis, is /
1. отредъ, класа на
граждани. — 2. а) сухопжтна вой­
ска. Ь) военна флота, флот?.
Clastidium, ii п Кластидиумъ, градъ
въ Галия.
Claterna, ае / Клатерна, градъ въ
Галия.
clatratus 3 заграденъ, затворенъ
съ решетка.
clatri, orum m и clatra, orum n (гр)
решетка.
claudeo 2 или claudo 3 куцамъ si
beata vita una ex parte clauderet,
claudicatio, onis / куцане.
claudico 1 куцамъ.
Claudius u Clodius 3 римско родо­
во име.
1. claudo вж. d audeo.
2. claudo, clausi, clausus 3 a clQ-

claudus

95

do, cliisi, elusus 3 1. заключвамъ, затварямъ domum, portas,
viam, portum, filium; sub st. clau­
sum, i n ключалка clausa effrin­
gere. — 2. а) завършвамъ, свършвамъ epistulam, b ) следвамъ, за­
вършвамъ, прикривамъ latus; ag­
men claudo образувамъ ариергарда, намирамъ се въ ариергарда.
— 3. задържамъ, препятствувамъ,
възпирамъ fugam. — 4. обкржжавамъ, заграждамъ urbem operibus.
— 5. скривамъ, прикривамъ habe­
re clausa sua consilia; homo clau­
sus таенъ, затворенъ човЪкъ.
claudus u clodus 3 1. куцъ; неизправенъ; naves съ счупени лопати
отъ едната страна или съ повре­
дено кормило; carmina alterno pe­
de clauda стихове написани въ
дистихонъ. — 2. непъленъ, погрЪшенъ.
clausi p f. отъ 2. claudo,
claustrum, Т п обикн. pL claustra,
orum n 1. ключалка, напречна
греда, съ която затваряли врата­
та. — 2. а) преграда, врата, клет­
ка. Ь) валъ, укрепление, с) защи­
та imperii Romani. — 3. прЪчки,
предразсъдъци.
clausula, ае / заключение, край.
clausum, Т п вж. 2. claudo,
clausus part. отъ 2. claudo,
clava, ае / тояга, боздуганъ.
clavarium, ii п пари, давани на вой­
ниците за гвоздеи на обущата имъ.
clavator, oris т който носи бозду­
ганъ.
clavicula, ае / мустачки (на лоза,
изобщо на растение),
claviger, gera, gesum 1. който но­
си боздуганъ Hercules. — 2. който
носи ключове Ianus.
clavis, is / 1. ключъ; clavis adulte­
rina подправенъ ключъ; claves
uxori adimere развеждамъ се съ
жена си. — 2. напречна греда, съ
която затваряли вратата,
clavus, i т 1. гвоздей; clavo cla­
vum eicere клинъ съ клинъ избивамъ. — 2. кормило. — 3. пурпурна
обшивка на туника; туника съ
пурп, обшивка; latus clavus сенаторска туника.

clipeatus
Clazomenae, arum /
Клазомена,
градъ въ Йония. Clazomenius 3
клазоменски.
C leanthes, is т Клеантъ, стоикъ,
ученикъ на Зенонъ.
clem ens, geu. -entis 1. снисходителенъ, милостивъ. — 2. спокоенъ,
тихъ mare.
clem enter adv. кротко, снисходително, милостиво.
clem entia, ае / снисходителность,
милость, човЪчность, умЪреность;
прен. aestatis.
Cleobis, is т Клеобисъ, братъ на
Битонъ.
Cleombrotus, Т т Клеомбротъ: 1.
пълководецъ при Левктра. 2. философъ отъ Ямбракия.
Cleon, onis т Клеонъ: 1. атински демагогъ. 2. реторъ отъ Халикарнасъ.
Cleonae, arum /
Клеона, градче
между Коринтъ и Яргосъ. Cleo­
naeus 3 клеонейски.
Cleopatra, ае / Клеопатра, послед­
ната египетска царица,
clepo, clepsi, cleptus 3 крада,
clepsydra, ае f (гр) воденъ часовникъ, служелъ за определяне вре­
мето на оратора; binas clepsydras
peto искамъ да говоря време отъ
2 клепсидри.
clepta, ае т (гр) крадецъ.
clibanus,*! т (гр.) подница, под­
вижна пещь.
clidQchus, i т (гр) ключаръ (Фидиева статуя).
cliens, entis т 1. клиентъ илн подвластникъ на нЪкой родъ или фа­
милия, отъ които билъ защищаванъ и покровителствуванъ: — 2.
(вънъ отъ римската държава) васалъ. — 3. любимецъ Bacchi,
clienta, ае / клиентка,
clientela, ае /
покровителство,
клиентство; прен. особ. pl. клиен­
ти, васали.
clientulus, i т беденъ клиентъ. ,
clim actericus 3 (гр) критически
tempus.
clinice, es f (гр) лекуване на легло,
clino 1 наклонявамъ.
С1Т6, us f Клио, муза на историята,
clipeatus 3 въоржженъ съ щитъ;
subst. clipeatus,[i т щитоносецъ.

clipeus
clipeus, I m u clipeum, I n 1. кржгълъ меденъ щитъ; sumere cli­
peum post vulnera следъ дъждъ —
качулка. — 2. слънчевъ кржгъ;
медальонъ.
C listhenes, is т Клистенъ, атин­
ски държавникъ.
C litarchus, Т т Клитархъ, историографъ на Ялександъръ Велики,
clitellae, arum / самаръ, товарно
седло.
clitellarius 3 който носи самаръ,
оседланъ mulus.
Cliternum , T / Клитернумъ, градъ
на еквитЪ. C literninus 3 клитернски.
C litom achus, I т Клитомахъ, философъ отъ Картагенъ.
Clitor, oris т Клиторъ, градъ въ
Яркадия. Clitorius 3 клиторски.
Clitumnus, I п Клитумнъ, рекичка
въ Умбрия.
Clitus, I т Клитъ, пълководецъ на
Ялександъръ Велики,
clivosus 3 хълмистъ, стръменъ.
clivus, I т хълмъ; стръменъ пжть;
clivus mensae наведена маса.
cloaca, ае / каналъ (за нечисто­
тии); cloaca maxima, който отводнявалъ долината между Палатинския и Капитолийски хълмове.
Cloacina, ае / Очистителна, прЪкоръ на Венера.
Clodius вж. Claudius.
Cloelius и Cluilius 3 римско родо­
во име.
clo stra вж. claustra.
Clotho, us / Клото, една отъ триrb парки.
cludo вж. claudo.
Cluentius 3 римско родово име.
Cluentianus 3 Клуенциевъ.
clueo 2 славя се.
clunis, is / задни части, бутъ, кълка,
cluo = clueo.
Clupea, а е / и Clupea, orum n
Клупеа, градъ на изтокъ отъ Кар­
тагенъ.
clupeatus, clupeus вж. clipeatus,
clipeus.
clurinus 3 маймунски.
Clusium, ii n Клузиумъ, градъ въ
Етрурия. Clusinus 3 клузийски.

96

coarguo

Clusius, ii m Ключарь, презиме на
Янусъ.
elusus part. отъ 2. claudo (cludo).
Cluviae, arum / Клувия, градче въ
Самниумъ. Cluvianus 3 клувийски.
Clymene, es / Климена, майка на
Фаетонъ. Clymeneius 3 Клименинъ: proles Фаетонъ.
Clymenus, I т Клименъ, прЪкоръ
на Плутонъ.
C lytem estra или C lytaem estra, ае
/ Клитеместра, съпруга на Ягамемнонъ.
Сп. съкращение на Gnaeus.
Cnidus (-dos), I / Книдосъ, градъ
въ Кария. CnidiI, orum т книдосци.
Cnosius, Cnosus вж. Gnosus,
со- въ сложни думи е равно на сот(сит).
co-accedo 3 присъединявамъ се.
coacervatio, onis /
натрупване,
co-acervo 1 натрупвамъ.
co-acesco, acui 3 вкисвамъ; ставамъ лошъ.
coacta, orum п кече.
coactio, onis / събиране на пари.
coacto 1 съ сила принуждавамъ.
coactor, 5ris m 1. събирачъ; соасctores agminis ариергардъ.—2. тър­
говски посрЪдникъ. — 3. бирникъ.
1. coactus, iis т принуждение.
2. coactus part. отъ cogo,
co-addo 3 притурямъ.
co-aedifico 1 застроявамъ urbem,
co-aequales, ium m връстници,
co-aequo 1 изравнявамъ.
coagm entatio, onis / слепване, съ­
единяване.
coagm ento 1 съединявамъ, свързвамъ, слепвамъ.
coagm entum , I п свръзка, скачва­
не, спойка.
coagulum, I п сирище, подкваса,
co-alesco, alui, alitus 3 1. сраствамъ се, съединявамъ се, сливамъ
се multitudo in populi unius cor­
pus coalescit. — 2. пускамъ коре­
ни, израствамъ; засилвамъ се.
co-angusto 1 стЪснявамъ, ограничавамъ.
co-arguo, ul, (itus 3 1. откривамъ,
доказвамъ. — 2. обвинявамъ, изоб-

coartatio

97

личавамъ. — 3. доказвамъ безполезностьта, отхвърлямъ legem usus
coarguit.
coartatio, 5nis / сгжстяване, сте­
сняване.
co-arto 1 1. стЪснявамъ, притискамъ. — 2. еькращавамъ.
1. coaxo 1 пищя, квича.
2. со-ахо 1 снабнявамъ съ дъсченъ
подъ.
Cocceius 3 римско родово име.
coccinatus 3 облЪченъ въ пурпур­
ни дрехи.
coccineus и coccinus 3 пурпуренъ
(за цвЪтъ).
coccum, Т п (гр) пурпуръ, пурпурна
боя; прен. пурпуренъ платъ.
coc(h)lea, ае / (гр) охлювъ.
coc(h)lear, aris п лъжица.
Cocles, itis т Едноокъ, прЪкоръ.
Cocosates, (i)um т кокосати, пле­
ме въ Аквитания.
coctilis, е печенъ; murus coctilis
стена отъ печени тухли,
coctor, oris т готвачъ, пекарь.
coctGra, ае / готвене, печене,
coctus part. отъ coquo,
cocus = coquus.
Cocytus, T m Коцитъ, рЪка въ под­
земния свЪтъ. Cocytius 3 коцитски; virgo = Алекто.
cftda « cauda.
Codanus sinus Балтийско море.
cfldex ~~ caudex.
rftdtcillus, T m 1. малъкъ пънъ; pL
дьсчица за писане, покрита съ воськъ, табличка. — 2. записка, пи­
смо; заповЪдь; притурка къмъ за­
вещанието.
Codros, T т Кодъръ: 1. последниятъ
.пински царь. 2. посрЪдственъ
поетъ, неприятель на Вергилий.
совдТ p f отъ содо.
сое! . . . вж. cael . . .
Coela, 5rum т Цела, заливъ въ
Енбем.
Coeli, i s f или Coele Syria Сирия
между Либанонъ и Антилибанонъ;
цЬла Южна Сирия,
coelum, Т /г ===== caelum,
co-emo, im i, em ptus 3 накупвамъ,
закупнамъ.
coim ptio, onis / откупване (единъ
Латинско-български речникъ — Войновъ,

cogitatio

отъ начинигЬ за свързване на
бракъ), бракъ; фиктивенъ бракъ.
coem ptionalis, е годенъ за фикти­
венъ бракъ senex; прен. неструващъ нищо.
со-ео, ii, itus, Tre 1. intr. срЪщамъ
ce cum aliquo, inter se.—2. а) събирамъ се, съединявамъ се; сблъсквамъ се coeunt inter se acies, b)
сключвамъ съюзъ; женя се. с) свивамъ се, зараствамъ coeuntia vul­
nera. d) смръзвамъ се, замръзвамъ coit frigore pontus. — 3. trans.
сключвамъ, свързвамъ societatem,
foedus.
coepi, coepisse, coeptus 3 1. trans.
a) почнахъ bellum, dicere; (ргъдко
съ inf. pass.) moveri civitas coepit.
b) coeptus sum (съ inf. pass.) започнахъ lapides iaci coepti sunt;
. part. почнатъ, предприетъ. — 2.
intr. започнахъ, настжпихъ dies,
silentium, bellum.
coepto 1 залавямъ се, почвамъ fa­
cere.
coeptum , i n започната работа,
предприятие.
1. coeptus part. отъ coepi.
2. coeptus, iis m начало, предприя­
тие,
co-irceo, cui, citus 2 1. а) сдържамъ, задържамъ amnem ripis, fre­
nis ora (equorum), b) ограничавамъ
faenus, imperium intra terrninos.
— 2. а) възпрепятствувамъ, укротявамъ, обуздавамъ milites, civem
perniciosum, cupiditates, b) наказвамъ noxium civem multa.
coercitio, onis /
ограничаване,
обуздаване, наказване.
coercitor, oris m който обуздава.
coetus, iis m 1. съединяване, сли­
ване amnium. — 2. събрание ho­
rni nurn.
Coeus, T m Кей, гигантъ, баща на
Латона.
cogitate и cogitatim adv. обми­
слено.
cogitatio, onis / 1. мислене, размишляване rei alicuius; cogitatione
aliquid percipere (complecti, fingere)
представямъ си нЪщо мислено, въобразявамъ си. — 2. а) мисъль; in
cogitationem venire, incidere хрум7
Милевъ. — 2. издание.

cogitatum
ва ,ми мисьль; cogitationem inicere
внушавамъ мисъль. b) планъ, на­
мерение privatae cogitationes, с)
способность за мислене, въобра­
жение.
cogitatum, I п мисъль, хрумване;
намерение, планъ.
cdgito 1 1. мисля, разсжждавамъ
male (bene) cogitare de aliquo; secum, cum animo въ себе си, мислено;
— 2. замислямъ, кроя res novas,
cogitatum scelus; subst. cogitatum,
i n планъ, намерение,
cognatio, onis / 1. кръвно родство
cognatio est mihi tecum. — 2. срод­
ство, сходство studiorum.
cSgnatus 3 1. роднински (по майка
и баща); subst. роднина. — 2. родственъ, близъкъ, подобенъ, сходенъ, съответствуващъ.
cognitio, onis / 1. познаване, узна­
ване, запознаване. — 2. понятие,
представа; (сжд. т.) изследване de
aliqua re, rerum capitalium,
cognitor, 3ris m свидетель; защитникъ, адвокатъ.
cognittira, ае / прокурорство.
1. cognitus pari, отъ cognosco.
2. cognitus 3 познатъ, известенъ, изпитанъ.
cognomen, inis n 1. презиме, фа­
милно име Cicero, Scipio. —2. пр%коръ Tarquinius cui Superbo cogno­
men facta indiderunt.—3. име fisca­
liu s , cui nunc cognomen Iulo additur,
cognomentum, i n = cognomen,
cognominis, е едноимененъ.
cogn5mino 1 давамъ прЬкоръ (про­
звище), наричамъ; verba cognomina­
ta еднозначещи думи, синоними,
cognosco, novi, nitus 3 1. научавамъ, запознавамъ се съ, познавамъ, узнавамъ (cognovisse=3Haa);
loca, portus; Athenas cognoscere
посещавамъ.— 2. познавамъ, признавамъ filium, manum suam. — 3.
забелязвамъ, узнавамъ, научавамъ
се summam in se voluntatem, mon­
tem teneri. — 4. запознавамъ ce
основно съ н-Ьщо: а) разглеждамъ,
разузнавамъ; situm castrorum, iter
(за) положението на лагера, (за)
пжтя. Ь) изследвамъ, разучавамъ
causam, controversias, de eorum

98

cohorresco
postulatis, c) чета, разучавамъ ora­
tionem, auctores.
cogo, coegi, coactus 3 1. докарвамъ на купъ, събирамъ omnem
suam familiam undique, omnes eo­
dem cogimur. — 2. събирамъ, съединявамъ, концентрирамъ copias,
magnum equitum numerum; (за се­
ната) събирамъ, свиквамъ, повиквамь; senatum coegi свикахъ сена­
та. — 3. а) въ едно ц-Ьло съби­
рамъ, свързвамъ, сгжстявамъ in
caelo nubes cogere, frigore mella
cogit hiems; subst. coacta, orum n
плъстъ, кече. b) agmen cogere
образувамъ ариергарда, завършвамъ шествието: stellarum agmina
cogit Lucifer. — 4. вкарвамъ, вмъквамъ quercum cuneis coactis scin­
debat, in portum navem. — 5. а) принуждавамъ, заставямъ; part. coac­
tus 3 принуденъ, присторенъ lacri­
mae. b) заключавамъ hoc cogere vo­
lebat; hinc cogitur отъ тукъ следва.
cohaerenter adv. безъ прекжсване
dimicare.
cohaerentia, ае / свръзка, строежь
mundi.
co-haereo, haesi 2 1. влизамъ въ
допиръ съ нЪкого, допирамъ се,
свързанъ съмъ, тЪсно съмъ съединенъ cum aliqua re, inter se. съ
abi., съ dat. — 2. органически съмъ
свързанъ, имамъ вжтрешна устойчивость, трая, (съ abi.) съставенъ
съмъ отъ нЪщо; (за мисъль и речь)
свързанъ съмъ, смисленъ съмъ
oratio.
co-haeresco, haesi 3 свързвамъ се,
сраствамъ се inter se.
co-heres, heredis m f сънаследникъ,
сънаследница.
co-hibeo, hibui, hibitus 2 1. обхващамъ, обвивамъ bracchium toga;
съдържамъ terra semen cohibet
—2. държа, задържамъ; прен. сдържамъ, удържамъ, укротявамъ ira­
cundiam, furorem; bellum cohibere
осуетявамъ. —3. въздържамъ, дър­
жа настрана manus ab alieno.
co-honesto 1. уважавамъ, почитамъ,
прославямь (заедно съ другитЪ).
co-horresco, horrui 2 ужасявамъсе,
стрЪсвамъ се (заедно съ другитЪ).

cohors
co-hors, hortis / (u cors) 1. ограда,
дворъ за добитъкъ. — 2. прен. а)
свита, телохранители. Ь) тълпа,
множество, с) кохорта, отделе­
ние отъ римската пехота, >/,„ отъ
легиона = 3 manipuli = 6 centuriae,
cohortalis, е тЪлохранителски, гвар­
дейски.
cohortatio, onis / подбуждане, насърдчаване.
cohorticula, ае / малка кохорта.
co-hortor 1 подбуждамъ, насърдчавамъ, поощрявамъ.
co-h umido 1 съвсемъ измокрямъ.
co-icio вж. conicio.
co ii p f. отъ coeo,
co-inquino 1 осквернявамъ.
coitio, onis / 1. среща. — 2. съюзъ,
коалиция, заговоръ.
1. coitus part. отъ coeo.
2. coitus, iis m събиране; съвокупление.
colaepium, ii n (гр) шунка, видъ
храна на атлетитЬ.
colaphus, i т (гр) плесница, ударъ
съ юмрукъ.
Colchi, orum т колхидци, жители
на Колхида. Colchus а Colchicus 3
колхидски. Colchis, idis / 1. колхидка: Медея. 2. Колхида.
c51eus, i т торбички, мжде.
coliculus, i m = cauliculus.
col-I... вм. con-1.. .
col-labasco 3 заклащамъ се, залитамъ.
col-labefacto 1 клатя, разклащамъ
col-labefio, factus sum, fieri разклатенъ съмъ; потьвамъ (за ко;рабъ); падам ь (отъ власгь).
col-labor, lapsus sum 2 рухвамъ,
сгромолясвамъ се, падамъ, разрушавамъ се.
col-laceratus 3 напълно разкжсанъ.
collacrimatio, 5nis / проливане на
сълзи, плачене, оплакване,
col-lacrimo 1 силно плача, оплак­
вам и.
collapsus part. отъ collabor,
collare, is n верига, съ която вързнали за шията роба; герданъ.
Collatia, ае /
Колзция, дргвенъ
1‘абински грацъ
до Римъ. Colla­
tinus 3 колатински. Collatini,
orum т колатинци.

99

colligo
collaticius 3 1. доставенъ отъ мно­
зина; общественъ. — 2. смесенъ.
collatio, 5nis / 1. събиране; signo­
rum collatio нападение, сбиване,
сражение. — 2. събиране на пари,
вносъ. — 3. сравнение; collatio (ra­
tionis) аналогияcollativum , i п контрибуция,
col-latro 1 лая силно по нЪкого.
1. collatus part. отъ confero.
2. collatus, iis от нападение, сраже­
ние.
collaudatio, onis /
похваляване,
възхваляване.
col-laudo 1 хваля, възхвалявамъ,.
превъзнасямъ.
collecta, ае / париченъ сборъ или
разноски за пируване.
collectaneus 3 събранъ; dicta col­
lectanea сентенции,
collecticius 3 събранъ.
collectio, onis / 1. събиране. — 2.
съкращение, резюме, прегледъ.
collectivus 3 1. събранъ; грам. събирателенъ nomen. — 2. умозаключителенъ.
1. collectus part. отъ 2. colligo.
2. collectus 3 събранъ, сбитъ, съкратенъ, кратъкъ.
collega, ае от другарь по служба,
колега
collegi pf. отъ 2. colligo,
collegium, ii n 1. съучастие въ
служба, другарство по служба.
— 2. общество, съюзъ; колегия
корпорация, съсловие.
colISvi pf. отъ collino.
'
col-levo 1 полирамъ, изглаждамъ.
col-libertus, i от заедно съ нЬкого освободенъ, другарь по осво­
бождение.
col-libet (coilubet), libuit и libitum
e st 2 угодно ми е, нрави ми се.
col-lido, lisl, lisus 3 1. сблъсквамъ
naves colliduntur; счупвамь vasa
collisa. — 2. pass. сблъсквамъ се,
влизамъ въ конфликтъ Graecia
barbariae ( iit.) lento collisa duello,
colligatio, onis /
съединяване,
свързване.
1.col-!igo 1 1. свързвамь, съединявамъ; оковавамъ aliquem; превързвамъ vulnera. — 2. а) свързвамъ, обединявамъ homines :inter

colligo

100

se sermonis vinculo; обхващаме.
b) задържамъ, възпирамъ Brutum
in Graecia, impetum alicuius,
2. col-ligo, legi, lectus 3 1. а) събирамъ, прибирамъ habenas, om­
nia; se in orbem colligere образувамъ кржгъ; pulverem Olympicum
colligere вдигамъ; pecuniam натрупвамъ; sarcinas струпвамъ. b)
свивамъ, сгушвамъ anguis se in
spiram colligit; se in arma colligere
сгушвамъ се задъ щита. c) сдържамъ, задържамъ equos. — 2. а) съвземамъ, поемамъ, събирамъ se,
animum, animos, mentem, b) cneчелвамъ, придобивамъ, получавамъ
magnam gratiam. — 3. а) привеждамъ, изброявамъ. b) пресмЪтамъ
animo civitatum veteres calamitates.
c) заключавамъ, идвамъ до за­
ключение.
col-linio или col-lineo 1. целя, насочвамъ hastam, sagittam; absot.
улучвамъ.
col-lino, levi, litus 3 намазвамъ,
натривамъ, натърквамъ.
Collinus 3 намиращъ се до или на
Квириналския хълмъ porta, herbae,
col-liquefactus 3 разтворенъ, разтопенъ venenum in potione
collis, is m хълмъ, могила, височина,
collisi pf. отъ collido,
collisio, onis /
сблъскване, раз­
търсване.
1. collisus part. отъ collido.
2. collisus, iis m сблъскване,
collocatio, 6. is / 1. поместване,
разположение siderum, verborum.
— 2. омжжване filiae,
col-loco 1 1. помЪствамъ, поставямъ, разполагамъ; настанявамъ
milites in hibernis; se Athenis col­
locare установявамъ ce. — 2. а) нареждамъ, уреждамъ ad collocan­
dum civitatis statum, rem militarem.
b) употр-Ьбявамъ, отдавамъ, изразходвамъ, влагамъ omne stu­
dium in doctrina, adolescentiam in
voluptatibus, se in optimo vitae sta­
tu conquirendo, spem salutis in fuga.
c) влагамъ, давамъ подъ лихва
magnas pecunias; пожертвувамъ
patrimonium suum in rei publicae
salute; оказвамъ beneficium apud

cola

aliquem, d) настанявамъ, омжжвамъ filiam alicui, in matrimonio
или in matrimonium; aliquam nup­
tum in alias civitates омжжвамъ.
нЪкоя въ други държави,
col-locupleto 1 обогатявамъ.
collocutio, onis / разговоръ, пре­
говори (и въ pl.).
collocutus part. отъ calloquor.
colloquium, ii n разговоръ, прего­
вори alicuius или cum aliquo; col­
loquium amicorum absentium пи­
смено общуване съ.
col-loquor, locutus sum 3 разговарямъ, говоря, водя преговори
aliquem, cum aliquo, cum aliqua
per aliquem, per litteras, inter se,
ex equis.
collubet вж. collibet,
col-luceo 2 1. силно свЪтя, блестя— 2. силно съмъ освЬтенъ, осв-feiтенъ съмъ отъ всЬкжде.
colluctatio, onis / борба,
col-luctor 1 боря се.
col-liido, lusi, lusum 3 1. играя за­
едно съ нЬкого paribus. — 2. за­
едно съ нЬкого съмъ, имамъ тайг
ни сношения съ нЪкого.
collum, I п шия, вратъ, гърло,
col-luo, lui, lutus 3 измивамъ, изплаквамъ; ora colluere утолявамъ
жажда.
collus, I m =colIum.
collusio, onis / тайно споразуме­
ние cum aliquo.
col-Iiisor, oris m другарь, партньоръ въ игра.
col-liistro 1 1. освЪтявамъ sol om­
nia collustrat. — 2. оглеждамъ, разглеждамъ oculis omnia,
colluvio, onis / u colluvies, ei /
помия; прен. тълпа, сбирщина, naплачь.
collybus, I т (гр) горница при размЪняване на пари (ажио); прен.
размЬняване на пари.
collyra, ае / (гр) черенъ хлЬбъ.
collarium, ii п (гр) мазь за очи.
1. colo 1 процеждамъ, цедя.
2. colo, colui, cultus 3 1. а) наглеждамъ, обработвамъ agrum, hor­
tos. — b) занимавамъ се съ artes
et studia. — 2. а) trans. обитавамъ,
жив-Ья, населявамъ Athenas, urbem-

)
colocasium

101

b) intr. живея prope Oceanum. — 3.
a) грижа се, занимавамъ се, съблюдавамъ, усъвършенствувамъ,
украсявамъ. b) почитамъ, тача;
subst. colens, entis m почитатель. c)
съ abi. удостоявамъ, награждавамъ
aliquem honoribus muneribusque.
colocasium , ii n u colocasia, ae f ( гр)
колоказия, индийска водна роза.
colona, ae / селянка.
Colonae, arum / Колона, градъ въ
Троада.
C oloneus 3 колонски ;(отъ атинския
демъ Kolonos)
colonia, ae / 1.. колония, градъ осно­
ван ь отъ преселници.— 2. пресел­
ници, колонисти; coloniam deducere
основавамъ колония,
colonicus 3 преселнически, колониаленъ cohortes.
colonus, i m i . селянинъ, земледЪлгцъ. — 2. преселникъ, колонистъ.
Colophon, onis / Колофонъ, градъ
въ Йония. Colophonius 3 коло
фонски; Colophonii, orum, т колофонци.
color, oris m 1. цвЬтъ, багра; colo­
rem perdere измЬнявамъ цвета си,
побледнявамъ. — 2. а) външенъ
видъ, положение, състояние color
et species pristina civitatis; omnis
Aristippum decuit color Яристипъ
знаялъ да се приспособява къмъ
всЪко положение. Ь) колоритъ, характеръ, отпечатъкъ orationis, ur­
banitatis, tragicus.
C olossae, arum / Колоса, градъ
въ Фригия.
co lo ra tu s 3 обагренъ, оцвЬтенъ,
мургавъ; прен; украсенъ.
co lo ro 1 1. оцвЪтявамъ, обагрямъ,
боядисвамъ. — 2. а) правя тъменъ,
мургавъ. Ь) давамъ характеръ,
колоритъ на речьта.
colos, oris m — color,
co lossaeus, colossiaeus u colossi­
cus 3 (гр) огроменъ, колосаленъ.
colossus, i m (гр) колосъ, огромна
статуя.
coluber, bri m u colubra, ae / мал­
ка змия, особ. водна змия.
colubrifer, fera, ferum змионосещъ (за Медуза),
co lu b rin u s 3 змийски, хитъръ.

comatus

colui p f. отъ colo,
colum, i n цедило, цедилка,
colum ba, ae / гължбъ, гължбица.
columbarium, ii n гължбарникъ.
colum barius, ii m гължбарь.
colum binus 3 гължбовъ ovum,
colum bor 1 галя се, ц-Ьлувамъ ce
като гължбите.
colum bulus, i m гължбче.
colum bus, i m гължбъ.
columella, ae / стълбче, колонка,
columen, inis n 1. а) връхъ на по­
стройка. b) връхъ; висша степень.
— 2; стълбъ, колона, подпора, дирекъ.
colum na, ae / 1. колона, стълбъ,
— 2. а) columna Maenia или само
columna позорния стълбъ на fo­
rum Romaiaum,, при който triumviri
capitales сждЬли и наказвали престжпницитЬ; adhaerescere ad co­
lumnam подложенъ съмъ на сждене, опозоренъ съмъ. b) (pl.) ко­
лоните при книгопродавцигЬ, по
които те излагали новите книги,
с) columnae Herculis двата носа
въ теснините на Гибралтаръ; co­
lumnae Protei границите на Египетъ. — 3. опора, защита.
. columnarium, ii п данъкъ върху
колоните.
colum narius, ii т (обикн. pl.) не­
хранимайко, хаймана,
colum natas 3 подпрЪнъ съ стъл­
бове.
colurnus 3 лесковъ, лешниковъ.
colus, i и us fm хурка,
colustra, ae /
коластра, млекото
непосредствено следъ раждане,
coma, ае / (гр) 1. коса (на глава­
та); прен. лжчи. — 2. а) вълна. Ь)
шума, листа, трева, класове.
Comana, orum п Комана: 1. C. Pon­
tica градъ въ Понтъ. Comani,
orum т команци. 2. C. Chryse
градъ въ Кападокия.
com ans, gen. -antis косматъ, гривестъ; прен. stella comans комета;
narcissus sera comans късно разцъвтяващъ.
com archus, i m (гр) комархъ, управитель на една кома.
com atus 3 дългокосъ, косматъ;
прен. silva comata листата, кичеста

Combe

102

гора; Gallia comata отвждна Га­
лия (защото галитЪ били сь дъл­
ги коси).
Combe, es f Комба, дъщеря на
Яронъ, превърната въ птица.
1. com-bibo, bibi 3 всмуквамъ, поглъщамъ.
2. com-bibo, onis т другарь въ
пиенето, съпиячъ.
comburo, ussi, ustus 3 изгарямъ,
унищожавамъ.
com-edo, edi, esus 3 1. изяждамъ;
прен. se comedere съсипвамъ се.
—2. прахосвамъ, разпилявамъ patri­
monium.
Comensis вж. Comum.
1. comes, itis m f 1. спжтникъ, дру­
гарь, съучастникъ. — 2. а) педагогъ, възпитатель на деца. Ь)
клиентъ, спжтникъ, който съпро
вождалъ знатния, с) pl. свита.
2. com es com esse, com esses и др.
форми отъ comedo.
com isu s part. отъ comedo.
com etSs, ae m (гр) комета (лат.
_stella crinita).
comice adv. комически, смешно,
comicus 3 (гр) комически, комиченъ; subst. comicus, i m писа_тель на комедии; актьоръ-комикъ.
cominus = comminus,
comis, е веселъ, милъ; ласкавъ,любезенъ, вежливъ, съобшителенъ,
услужливъ, предупредителенъ; хуманенъ.
comissabundus 3 веселещъ се, пируващъ.
comissatio, onis /
веселие, пируване, гуляй.
com issator, oris т другарь въ пие­
не, пияница; съучастникъ coniurationis.
comissor 1 (гр) веселя се, гуляя,
comitas, atis / веселость; ласкавость, любезность; вежливость, услужливость, предупредителность;
хуманость.
com itatus, fis m 1. придружаване,
съпровождене comitatu equitum.
— 2. изпращачи, свита, дружина,
comiter adv. любезно, вежливо,
comitia вж. comitium,
comitialis, е принадлежащъ или
отнасящъ се до comitia (нар. събра­

commemini

ние); mensis, dies comitialis въ който
заседавало нар. събрание; morbus
comitialis епилепсия (защото сж
вдигали заседанията, ако презъ
това време припадне н%кой епилептикъ).
com itiatus, Gs т народно събра­
ние по комиции.
com itio 1 явявамъ се на събрание,
com itis gen. отъ comes,
comitium, ii n 1. мЪсто за народни
събрания въ Римъ, до форума. — 2.
pl. comitia, orum п комиции, на­
родно събрание на цЪлия римски
народъ: за утвърждаване, отхвър­
ляне или отм-Ьняване закони и раз­
пореждания, за раздаване почетни
длъжности, за окончателно реше­
ние на углавни дЬла. Comitia сж
били centuriata, tributa, curiata споредъ подаването на гласоветЬ по
центурии, триби и курии, consulum
за избиране на консули, tribunicia,
regi creando за избиране царь, tegis
ferendae за гласуване (прокарване)законъ
com itor и com ito 1 1. съпровождамъ aliquem. — 2. съ dat. съпжтствувамъ, свързанъ съмъ.— 3. из
пращамъ до гроба; comitari supre­
mum honorem отдавамъ последна
почить; part. pass. com itatus 3
придруженъ, съпроводенъ.
comma, ae f (гр) 1. часть отъ периодъ въ речьта. — 2. запетая,
com-maculo 1 зацапвамъ, омърсявамъ, осквернявамъ, опетнявамъ
se ambitu, flagitiis.
Commagene, Ss f Комагена, сев.източната часть на Сирия. Comma­
genus 3 комагенски. CommagSnl,
orum т комагенци.
com-manipularis, is m войникъ отъ
сжщата манипула.
com m eatus, Gs m 1. дохождане и
отиване, сношения satis liberi com­
meatus erant. — 2. а) отпускъ. b)
транспортъ exercitum duobus com­
meatibus reportare, c) доставяне,
транспортъ, особ. на съестни при­
паси, провизии, d) съестни припаси,
провизии, храна.
com-meditor 1 добре обмислямъ.
com-meminl, isse добре помня.

com m em orabilis

103

commemorabilis, е достоенъ за
помнене, зпбележителенъ.
com m em oratio, onis / 1. припом­
няно, подсещане, съ gen. obi. homimini, olficiorum. — 2. споменава­
ме, i момоп-ь; съ gen. subi, commeinoi.ilio posteritatis споменъ на, у
iiiiioMiinmo.
coni-ineiiioro 1 1. припомнямъ си,
ц|||М11имъ си. — 2. а) припомнямъ,
1ш|1омнямъ beneficia. Ь) споменанпмт,, разказвамъ de aliqua re или
п. пее. с. inf.

commendabilis, е достоенъ|за пре­
поръчване, за похвала,
commendaticius 3 препоръчителенъ litterae.
commendatio, o n is/ 1. препоръка
patris, maiorum — 2. а) приятность
vocis, b) отлично качество, превъз­
ходство ingenii.
commendator, oris m u -trlx, icis /
препоръчитель, препоръчителна,
commendatus 3 препоръчанъ.
commendo 1 1. пов-Ьрявамъ, предавамъ — 2. препоръчвамъ.
commentariolus, i п малко съчи­
нение, описание, бележка,
commentarius, ii m u -ium, ii n
1. описание, бележки. — 2. мемоаръ, записки, дневна къ, отделна
книга' отъ мемоари. — 3. коментаръ, тълкуване in Vergilium,
commentatio, onis / 1. грижливо
обмисляне, размишляване; подгот­
вяне за mortis. — 2. съчинение,
com menticius 3 1. измисленъ, съчиненъ, новъ. — 2. въображаемъ,
идеаленъ civitas Platonis.
1. commentor 1 1. а) грижливо обмислямъ, зрЪло обсъждамъ, размишлявамъ aliquid, de populi liber­
tate, quid faciendum sit. b ) приготвямъ ce; pass. commentatus 3 приготвенъ commentata oratio. — 2.
писмено излагамъ; съчинявамъ,
пиша de militari disciplina, oratio­
nem. — 3. обяснявамъ, тълкувамъ
carmina.
2. commentor, oris m
изобретатель.
commentum, i n 1. измислица,
лъжа. — 2. а) изобретение. Ь) на­
мерение, планъ.Ц;.

com m inuo

com m entus part. отъ comminiscor,
com-meo 1 1. ходя насамъ-натамъ,
отивамъ и дохождамъ. — 2. отбивамъ се често, отивамъ често,-спохождамъ mercatores ad eos com­
meant.
com-mercium, ii n 1. търговия, тър­
говски връзки, търгуване. — 2.
право за търгуване, право за ку­
пуване commercium istarum rerum
cum Graecis non est, salis. — 3.
сношение, общуване, връзки; com­
mercium -epistularum преписка;
commercium sermonis разговоръ;
commercium loquendi et audiendi
размина на мисли; commercium
belli преговори за миръ.
com -m ercor 1 закупвамъ.
com-mereo, m erui u com m ereor,
com m eritus sum 2 1. заслужавамъ poenam. — 2. провинявамъ
се, извършвамъ culpam,
com m ers = commercium,
com-metior, m ensus sum 4 измЪрвамъ; съгласувамъ.
com -m eto 1 (често) отивамъ, cnoхождамъ.
com-migratio, onis / преселване,
com-migro 1 преселвамъ ce Ro­
mam.
com m lles, itis m другарь по военна
служба.
commilitium, ii n другарство no
военна служба; другарство, общность
1. com-milito, o ris т другарь по
военна служба, по оръжие.
2. com -m ilito 1 служа войникъ за­
едно съ н.
,
com m inatio, onis / заплашване.
Commius, ii т Комий, вождъ ' на
атребатитЬ.
com-mingo, m inxi, m ictus 3 попикавамъ.
com -m iniscor, m entus sum 3 1. измислямъ, съчинявамъ tantum sce­
lus; part. com m entus 3 изми­
сленъ, съчиненъ. — 2. изнамирамъ
vectigal, litteras novas,
com-minor 1 заканвамъ се, заплашьамъ съ mortem,
com-minuo, minui, m inutus 3 1.
раздробявамъ, строшавамъ, счупвамъ statuam. — 2. а) намалявамъ

com m inus

104

com m odum

argenti pondus et auri, b) обезсилдавамъ, устройвамъ iudicium, spec­
вамъ, изтощавамъ, унищожавамъ,
taculum. — 3. а) извършвамъ sce­
погубвамъ opes civitatis; comminu­
lus, caedem, flagitium. b) нарушаtum esse re familiari разоренъ съмъ.
вамъ, провинявамъ ce in (contra)
comminus adv. 1. отблизу, въ ржlegem, c) non committam, ut не ще
копашенъ бой, единъ срещу другъ
допусна да; commisit, ut стана
pugnare, gladiis uti, gladio commi­
причина, допусна да; neque com­
nus rem gerere; comminus ad ali­
missum а se, quare нито било из­
quem accedere нападамъ отбли­
вършено отъ него нЪщо такова,
зу, улавямъ се за гуша съ нЪкоче. d) заслужавамъ poenam, mul­
го. — 2. отблизу, близко, лично
tam. е) pass. настжпва часътъ да
faciem suam ostentare, aspicere
се изпълни, настжпвамъ sponsio
aliquem
commissa; devotionem capitis esse
comminutus pari, отъ comminuo,
commissam настжпилъ е часътъ
com-misceo, miscui, mixtus 2 смЪда се изпълни обетътъ за пожертсвамъ temeritatem cum sapientia; fu­
вуване. f ) pass. предоставенъ съмъ,
mus commixtus in auras разнесенъ
падамъсе hereditas Veneri commis­
по въздуха; commixtus clamor безsa est; committi in publicum конфиспорядъченъ викъ.
куванъ съмъ. — 4. а) вржчвамъ,
commiseratio, onis / възбуждане
повЪрявамъ alicui salutem suam,
състрадание къмъ нЪкого alicuius;
rem difficilem, ventis committen­
състрадание.
dum existimabat, b) подлагамъ, изcom-miseresco 3 и impers. commi­
лагамъ committere se periculo,
serescit me alicuius изпитвамъ съ­
committere rem in discrimen; comстрадание къмъ нЪкого.
mitere rem in aciem предоставамь
com-miseror 1 1. оплаквамъ, окайразрешението на въпроса на оржвамъ fortunam Graeciae. — 2. възжието. c) committere Берешавамъ
буждамъ състрадание,
се, осмЬлявамъ се да отида in
com misi pf. отъ committo,
senatum, se longius a portibus, d)
commissio, onis /
1. състезание;
предавамъ legiones hostibus.
commissio ludorum започване на. commixtus pari, отъ commisceo.
— 2. блЪскава речь, конкурсно commode adv. 1. както подобава;
съчинение.
добре dicere; удобно; на време;
commissum, i п 1. предприятие,
тъкмо, току-що. — 2. учтиво.
постжпка temere commissum. — 2. commoditas, atis / 1. а) съразмЪрпостжпка, вина. — 3. поверена
ность, стройность, съвършенство
тайна, тайна commissa enuntiare,
corporis, domus, b) удобенъ слу­
commissura, ае /
съединение,
чай. — 2. а) удобство. Ь) полза,
връзка, става.
преимущество. — 3. угаждане, сниcom missus part. отъ committo,
сходителность.
com-mitigo 1 размекчавамъ, спле- commodo 1 1. intr. услужвамъ,
сквамъ.
угаждамъ alicui. — 2. trans, а) преcom-mitto, m isi, missus 3 1. а)
доставямъ, давамъ suas vires aliis,
съединявамъ, свързвамъ duas noc­
b) заемамъ, давамъ въ заемъ ali­
tes, dextram dextra; committunt ma­
cui aurum.
nus Teucris започвагъ ржкопа- commodule и commodulum adv.
шенъ бой съ тевкригЬ. Ь) сблъсгодно, угодно прилично.
сквамъ acies commissas solvere,
1. commodum adv. тъкмо на вре ­
с) съпоставямъ, сравнявамъ. d) пуме; тъкмо, току-що.
скамъ заедно. — 2. а) започвамъ 2. commodum, Т п 1. удобство,
obsidionem, bellum; proelium, pug­
удобно положение, удобно време;
nam committere завързвамъ сраже­
commodo, ех commodo или рег
ние, давамъ сражение; absol. com­
commodum съ удобство, удобно,
mittere = 'committere proelium, b)
въ удобно време; cum erit tuum

•commodus

105

commodum когото ти бжде удобно;
meo, tuo commodo удобно за менъ,
за тебъ. - 2. полза, благо, изгода;
commodo, ех commodo или per com­
modum ei, ползи, безъ вреда rei
puldicnr, viilol udlnls tuae. — 3. преимущггит, привилегия provincialia.
conunodiiN 'i 1. съответствуващъ,
e t.ofipu mu i,, подходящъ, благопричи-иi,, удобенъ, добъръ. — 2. усиу)кш1и 1,, угодливъ, снисходите11ГМ I,.

<ommoennio = 1. communio.
«ши inSlior 4 предприемамъ ; измпслимъ.
com inone-facio, feci, factus 3 На­
стойчиво припомнямъ aliquem ali­
cuius rei или aliquid,
com-moneo, m onui, m onitus 2 примомнямъ aliquem alicuius rei или
de aliqua re.
commonitio, onis / напомняне,
com -m onstro 1 точно, ясно показвамъ viam, aurum alicui,
com m oratio, onis / бавене, пре­
стояване.
com-mordeo,—,m orsus 2 хапя силно,
com-morior, m ortuus sum 3 умирамъ заедно съ нЪкого.
com -m oror 1 1. trans. задържамъ.
— 2. intr. бавя се, задържамъ се Ro­
mae; оставамъ in eadem sententia.
com m otio, onis / възбуждане, въл­
нение animi.
com m otiuncula, ae / леко нераз­
положение.
com m otus 3 1. колебливъ, несигуренъ in agendo, aes alienum. — 2.
възбуденъ, развълнуванъ, трогнатъ; раздразненъ.
com-moveo, movi, m otus 2 1. докарвамъ въ движение, движа, раздвижвамъ; castra ех eo loco премЪствамъ лагера отъ това мЪсто:
se commovere движа се; non com­
movere se domo не излизамъ отъ;
commovere hostem отблъсвамъ,
прогонвамъ. — 2. а) повдигамъ,
изнасямъ, привеждамъ nova quae­
dam. b) поколебавамъ, опровергавамъ quae commoveri non possunt.
— 3. а) възбуждамъ, причинявамъ
dolorem, lacrimas; memoriam rei
alicuius напомнямъ за нЪщо. Ь) въл-

commutabilis

нувамъ, обезпокоявамъ, смущавамъ, дразня, трогвамъ; обикн.
pass. com m otus repentino eius ad­
ventu, amore fraterno, c) pass. разстроенъ съмъ perleviter commo­
veri; mens commota лудость; com­
motus лудъ.
com-mulceo, m ulsi, mulsus 2 милвамъ, лаская.
com m unicatio, onis / споделяне,
съобщаване, разделяне; communi­
catio sermonis разговоръ.
com m unico 1 1. trans, а) правя
общъ, съединявамъ pecunias cum
dotibus, suam causam cum aliquo,
b) сподЪлямъ aliquid cum aliquo,
laudem; communicare consilia cum
aliquo съветвамъ се съ нЪкого; ini­
micitias cum aliquo, imperium cum
aliquo. — 2. intr. съветвамъ ce cum
aliquo de aliqua re, de maximis
rebus.
com m unicor 1 = communico.
1. com-miinio 4 1. укрепявамъ сил­
но castra, locum. — 2. затвърдявамъ, заякчавамъ auctoritatem, ius.
2. communio, onis / общность, об­
що участие; communio sanguinis
сродство.
commiinis, e 1. а) общъ, общественъ pater, inimici; communia
loca обществени мЪста; loci com­
munes общи мЪста (мисли); ius
commune gentium международно
право, b) обикновенъ jj-Ьлниченъ
vita, sepultura; subst. commune, is
n община, общественъ имотъ, об­
щество, граждани; aclv. in с о т т й пе: а) за общо използване, за всич­
ки; in commune vocare honores пра­
вя д л ъ ж н о с т и т Ъ достжпни за всич­
ки. Ь) общо disputare de re. с) на
половина! — 2. общителенъ, ласкавъ, вежливъ.
com m unitas, atis / 1. общность;
общежитие. — 2. общителность,
любезность.
com m uniter adv. 1. общо, заедно.
— 2. изобщо.
com m unitio, onis /
укрепяване,
укрепление.
com -m urm uror 1 мърморя си.
com m utabilis, е промЪнливъ, непостояненъ.

com m utate

106

com m utate adv. по другъ начинъ.
com m utatio, onis / промяна; com­
mutatio aestus отливъ; crebrae com­
mutationes aestuum приливъ и от­
ливъ.
com -m uto 1 1. промЪнямъ, измЪнямъ consilium, iter; animos npoмЪнямъ настроението. — 2. разм"Ьняввмъ си captivos; fidem suam pe­
cunia срещу пари.
como, com psi, com ptus 3 1. реша,
вчесвамъ capillos, comas. — 2. украсявамъ.
comoedia, ae / (гр) комедия,
comoedice adv. (гр) като въ коме­
диите, комически.
com oedus 3 (гр) комически; subst.
актьоръ-комикъ.
com osus 3 косматъ.
com -paciscor, p actu s (pectus) sum
3 сключвамъ договоръ; subst. com ­
pactum , i n договоръ; com pacto
или de (ex) com pacto споредъ до­
говора.
com pactilis, e 1. свързанъ, съединенъ. — 2. набитъ, тумбестъ.
com pactio, onis /
съединяване,
свързване.
com pacto, com pactus вж. com­
paciscor.
com pactus part. оть compingo,
compages, is / или compago, inis /
1. съединение. — 2. структура,
строежъ corporis.
com-par, geri, -paris равенъ conu­
bium; subst. другарь, мжжъ, жена.
com parabilis, е сравнимъ, който
може да се сравнява, да се уприличава.
com parate adv. сравнително.
1. com paratio, onis / 1. сравнява­
не rerum; sub (ex, de, ad) comp.
rei alicuius въ сравнение съ нещо;
haec habent comparationem тези
неща допускатъ сравняване, т. е.
могатъ да бждатъ сравнявани. — 2.
взаимно съглашение, споразуме­
ние provincia sine comparatione
data. — 3. равно отношение, съразмерность ad eandem inter se com­
parationem.
2. com paratio, onis / 1. приготов­
ляване, подготвяне belli; criminis

com pendiarius

приготвяне доказателства и пока­
зания за обвинението. — 2. придо­
биване testium, voluptatis,
comparativus 3 сравнителенъ.
com-parco, parci 2 = comperco.
com-pareo, parui 2 1. явявамъ ce,
показвамъ ce. — 2. на лице сем е
signa comparent omnia.
1. com-paro 1 1. съединяваме, ceпоставямъ res inter se; priore con­
sulatu comparati другари отъ пър­
вото юнсулствуване. — 2. противопоставямъ aliquem cum aliquo. — 3.
а) сравнявамъ hominem cum ho­
mine, aliquid rei alicui, b) поставямъ наравно. — 4. споразумявамъ
се за; consules inter se provincias
comparant разпред-Ьлятъ помежду
си.
2. com-paro 1 1. приготовляваме,
подготвямъ copias, classem, insi­
dias, bellum; comparare iter или
comparare se ad iter приготвяме
се за пжть. — 2. а) уреждаме, на­
реждаме comparatum est more
maiorum, legibus, natura, b) при­
добиваме, спечелваме facultates,
amicitias.
comparsi pf. оть comparco,
com-pasco, —, pastus 3 пася заедно,
com-pascuus 3 спред-Ьленъ за об­
ща паша ager.
com-peclscor = compaciscor,
compedio 4 окопаваме,
compegi pf. отъ compingo,
compellatio, onis /
упр%къ, итмрене.
1. com-pello 1 1. обръщаме се
къмъ нЪкого съ думи, заговаряме
aliquem nomine, talibus dictis. — 2.
хуля, ругая, наричаме нЪкого ali­
quem fratricidam. — 3. обвиняваме
предъ сжда aliquem hoc crimine.
2. com-pello, puli, pulsus 3 1. съ­
бираме (на едно мЬсто) pecus, gre­
gem, homines unum in locum. — 2.
а) притискаме, гоня, прогонваме
hostes in muros, ad castra, naves
in portum, b) пренасяме bellum
Athenas. — 3. принуждаваме, до­
карваме aliquem in metum, minis
compulsi, ad deditionem compulsi.
com pendiarius 3 съкратенъ, кратъкъ, кжсъ via.

com pendiosus

107

com pleo

собенъ съмъ ad arma capienda.
com pendiosus 3 съкратенъ, кра- 2. trans, домогвамъ се едновре­
тъкъ, и ю . рог compendiosos tra­
менно до unum locum.
mites.
com pendiuni, ii // 1. спестяване; пол­ com pilatio, onis / кражба, обиръ,
грабежъ.
за, печи iitin. 2. съкращаване, скъ­
сяват- viiir.
3. а) най-кратъкъ com-piio 1 1. ограбвамъ, обирамъ,
разграбвамъ oppidum. — 2. крада,
или.. I») compendio кратко време,
открадвамъ.
мнимо inoiml.
«oiiipfns.llio, onis / 1. изравня- com-pingo, pegi, p actu s 3 1. съединявамъ, свързвамъ; part. com pac­
iiiiiic. i ompensatio mercium разtu s 3 плътенъ. — 2. вкарвамъ,
мl imii, компенсационна търговия.
скривамъ aliquem in carcerem; se
онезщетение, възнаграждение,
in Apuliam скривамъ ce.
нпм||с|1са 11ия incommoda compencom pitalicus 3 отнасящъ се къмъ
•.nllone lenire.
КомпитвлиитЬ (еж. compitalis),
<om-pSnso 1 1. сравняЕамъ laeti­
tiam cum dolore. — 2. възнаграж- com pitalis, е кръстопътенъ lares;
subst. com pitalia, ium n Компитаданамъ aliquid aliqua re.
лии, празненство въ честь на лаcom-perco, p ersi 3 спестявамъ.
ирит%, празнувано всЬка година по
com perendinatus, iis m u -tio, 6 n is /
кръстопътищата,
отлагане на съдебното решение.
com>perendino 1 1. а) отлагамъ
com pitum , i п кръстспъть.
съдебното решение съ три дни. com-placeo, placui или placitus,
Ь)
повиквамъ да се яви следъ три sum 2 допада мъ, приятенъ съмъ,.
дни, за да чуе присъдата reum.
харесвамъ се.
— 2. искамъ отлагане,
com-perio, peri, p ertu s 4 (ргьдко com -placo 1 умилостивявамъ, пра­
вя благосклокенъ къмъ себе си
com perior 4) 1. угнавамъ, научаiudices.
вамъ се съ сигурность; part. com­
p ertu s 2 известенъ, сигуренъ; com­ com -plano i изравьявамъ; еъбарямъ до основи domum, грега.
pertum habeo, mihi compertum est
известно ми e; pro comperto habere com -plector, plexus sum 3 1. обхващамъ, обгръщамъ, прегръщамъ ali­
aliquid смЪтамъ н^що за сигурно;
quid manibus; tantum spatium, mare
pro comperto est сигурно e; abi.
terram complectitur; complectuntur
abs. comperto следъ като стана
inter se прегръщатъ ce; complec­
ясно, съ асс. с. inf. — 2. изоблиti urbem obsidione обсаждамъ.
чавамъ; part. com pertus 3 изо— 2. а)излагамъ sententiam pSucis
бличенъ, съ geri. crim. sturpi.
verbis, aliquid craticne. b) comp­
com persl pf. отъ comperco.
lecti aliquid mente, animo схваcom -pes, pedis / окови, пранги; flu­
щамъ, cogitatione обмислямъ. c) ali­
vius nivali compede vinctus скова­
quem amore, beneficio, benevolen­
на съ ледъ, замръзнала,
tia, studio обиквамъ, облагсдетелcom -pesco, scui 3 1. задържамъ въ
ствувамъ; absol. обичамъ philoso­
известни граници. — 2. обуздавамъ,
phiam. d) придобивамъ, получавамъ
укротявамъ,усмирявамъ equum ha­
facultatem, plures provincias. — 3.
benis, risum, legiones; vitem, ramos
pass. включенъ съмъ, съдържамъ
подр%звамъ.
ce hoc uno maleficio omnia scelera
co m p etito r, oris m съперникъ.
complexa esse videntur.
co m p etitrix , icis / съперница,
com -peto, peti(v)i, p e titu s 3 1. intr. com plSm entuir, I n допълнение,
а) съвпадамъ viae competunt, ini­ com-pleo, plevT, p letus 2 1. а) из­
пълва мъ, пълня muros armatis, na­
tium miraculi cum Othonis exitu
ves militibus, omnia clamore, ali­
competit; si ita competit ако тека
се случи, b) съответствувамъ poe­
quem spe, gaudio, b) попълвамъ.
legiones suum fnumeium. — 2. изna, quae in eum competit, c) cno-

co m p letu s

108

com positus

вършвамъ, свършвамъ, довършвямъ rem publicam, res Macedo­
вамъ his rebus completis; centum
niae, togam, capillos; compono exer­
annos проживявамъ.
citum in hibernaculis разпредЪлямъ;
completus 3 1. part. отъ compleo.
composito agmine въ строй, a) vul­
— 2. пъленъ, съвършенъ.
tum придавамъ изражение на ли­
■complexio, onis / съединяване ato­
цето си; compositus in securitatem
morum; complexio verborum изразъ;
приструващъ се на безгриженъ.
brevis totius negotii complexio крат­
Ь)
прекратявамъ litem, bellum, con­
ко изложение на цЬлата работа.
troversias. с) примирявамъ, успо— 2. а) периодъ. Ь) заключение,
коявамъ, усмирявамъ aliquem cum
изводъ. с) дилема.
aliquo, socios, mare, d) поставямъ
1. complexus part. отъ complector.
aliquem foro (lecto); componere mem­
2. complexus, us m 1. обхващане, обbra deffessa лЪгамъ; componere ali­
гръщане, пригръщане, обягия mun­
quem tumulo u componere mortuum
dus, qui omnia complexu suo coSrпогребвамъ. — 4. а) противопостаcet, tenere aliquem complexu suo,
вямъ единъ на другъ aliquos inter
avellere de matris complexu; homi­
se. b ) сравнявамь dicta cum factis,
nes de eius complexu негови близки.
parva cum magnis, homines diis,
— 2. complexus armorum схватка, com-porto 1 донасямъ на едно мЪсражение, ржкопашенъ бой; venire
сто, струпвамъ, събирамъ.
■in complexum сбивамъ се, влизамъ com-pos, gen. -potis 1. владЪещъ;
въ ржкопашенъ бой. — 3. съеди­
sui себе си; mentis или mentis suae
нение verborum.
въ пълно съзнание; neque animo
com-plico, plicui и plicavi, plica­
neque lingua satis compos. — 2. приtus 1 сгъвамъ, свивамъ epistolam;
тежаващъ, имащъ patriae, liberta­
notio complicata неясно понятие.
tis. virtutis, consilii; voti compos,
com-pl5do, plosi. plosus 3 плЬскойто е изпълнилъ желанието си;
камъ; manus comlodere ржкопл-fccculpae compos участникъ въ ви­
камъ.
ната; съ abi. oraeda ingenti,
comploratio, onis f u -tus, iis m composite a tv. 1. ясно, изкусно
оплакване, плачъ; alicuius по н%кого.
dicere. — 2 спокойно agere,
-com-ploro 1 плача, оплаквамъ vi­ compositio, onis / 1. съставяне,
vos mortuosque.
приготвяне unguentorum; compo­
com-plures, ra (ria), gen. -rium твър­
sitio iuris pontificalis. — 2. урежда­
де много, мнозина, н%кои.
не, нареждане, устройство magi­
compIQries atv. много пжти, често,
stratuum, anni. — 3. прекратяване
■complusculi 3 твърде много, мно­
на спора, помиряване, споразуме­
зина.
ние spes compositionis. — 4. про­
compluvium, ii п отворъ въ срЬдативопоставяне gladiatorum,
та на покрива; дворъ.
composito вж. compono 3).
•com-pono, posui, positus 3 1. сла- compositor, oris m съставитель,
гамъ, поставямъ in quo (loco) ea
съчинитель; разпоредитель.
erant composita; arma слагамъ орж- 1. compositus part. отъ compono.
жие, сключвамъ миръ. — 2. а) съ- 2. com positus '3 1. а) съставенъ,
ставямъ, образувамъ genus homi­
сложень. b) измисленъ. — 2. a)
num compositum est ex animo et
строенъ, правиленъ agmen, pugna,
corpore; urbem посгроявамъ градъ;
oratio, verba, b) благоустроенъ res
pacem сключвамъ миръ. b) съчиpublica; subst. com posita, orum u
нявамъ, съставямъ librum, leges,
благоустройство, редъ pax et com­
carmina; mendacia, crimen измиposita. c) подготвенъ nemo compo­
слямъ. — 3. уговарямъ, опредЪsitior ad iudicium venit; compositus
лямъ illi inter se componunt diem;
ad aliquid или alicui rei способенъ
(ex) composito споредъ договора,
за нЪщо. — 3. спокоенъ mens,
условието. — 4. уреждамъ, опраaetas.

com posu i

109

com posui p f. отъ compono,
com -potatio, onis / компания за
общо пиене, гуляйджийска ком­
пания.
com-potor, oris т другарь по пиене,
com-potrix, Teis f
другарка по
пиене.
com -pinusoi, oris т другарь по
ядеш*.
com precatio, onis / обща молит1111, молнбетвие.
c o in p ie c o r 1 моля deos.
( о т prehendo и com prendo, endl,
fu su s 3 1. а) обхващамъ, обгръщпмъ, свързвамъ naves validis fu­
nibus illigatis comprehendit, b) заемамъ, обхващамъ circuitus triginta
stadia comprehendit.—2. а) улавямъ,
хващамъ, залавямъ aliquem mani­
bus, in fuga multi comprehensi sunt.
b) обхващамъ, обземамъ ignis ro­
bora comprehendit, aridis compre­
henditur agger, comprehensus mor­
bo toto corpore; colles завземамъ;
rem indicio alicuius откривамъ.
— 3. а) привличамъ, привързвамъ
къмъ себе си aliquem humanitate,
multos amicitia, b) схващамъ, разбирамъ aliquid sensu, sensibus, ani­
mo, scientia; memoria запомвамъ..
c) изказвамъ, излагамъ, описвамъ
eandem rem pluribus verbis, aliquid
brevi или breviter.
com prehensibilis, е лекоразбираемъ, понятенъ.
com prehensio, onis / 1. залавяне,
хващане; sontium арестуване на.
— 2. а) съединяване, нареждане
rerum, verborum, b) стилъ, периодъ. с) разбиране.
com prendo вж. comprehendo,
com presse vdv. сбито, накжсо, крат­
ко loqui.
com pressi pf. отъ comprimo,
com pressio, onis / притискане, пригръщане; прен. сбитость, краткость
въ описанието.
1. com presus part. отъ comprimo.
2. com pressus, iis m притискане,
пригръщане.
com-primo, pressi, p ressu s 3 1. стискамъ, притискамъ digitos; ordines
сгжстявамъ; versus ordinibus гжето
пиша; compressis manibus sedere

conatus.

седя съ скръстени ржце. — 2. а) задържамъ, не давамъ frumentum,,
annonam; gressum спирамъ се. b)
скривамъ, крия, премълчавамъ de­
licta, famam captae Carthaginis. — 3.
потушавамъ, спирамъ, обуздавамъ.
tumultum, seditionem,
com probatio, onis / одобряване,
com probator, oris m одобритель.
com -probo 1 1. одобрявамъ. — 2. доказвамъ, удостовЪрявамъ, потвърждавамъ.
com prom issum , i п взаимно обе­
щание, споразумение,
com -prom itto, m isi, m issus 3 вза­
имно се задължавамъ да се под­
чиня на решението на посредника.
Compsa, ае / Компса, градъ въ
Самниумъ. Com psanus 3 компсенски.
com psi p f. отъ como,
com psissum e adv. изящно, остро­
умно.
1. com ptus 3 1. part. отъ como. — 2.
изященъ, строенъ, красивъ.
2. com ptus, iis m 1. съединяване..
— 2. украсяване; прен. прическа..
com puli pf. отъ compello,
com pulsus part. отъ compello,
com-pungo, punxi, pu n ctu s 3 бода,,
промушвамъ, пробождамъ; com­
punctus notis Threiciis татуиранъ;
прен. отбелязвамъ.
com putatio, onis / сметка, смЪтане.
com putator, oris m см-Ьтачъ, изчислитель.
com -puto 1 пресм-Ьтамъ, смйтамъ.
Comum, i n Комумъ, градъ въ Ита­
лия. Comenses, ium т коменци,
жителите на гр. Комумъ. Novumcomum, i п Новумкомумъ, заселениятъ наново отъ Цезаръ гр. Ко­
мумъ. Novumcomenses, ium m
новумкоменци, жителите на гр. Но­
вумкомумъ.
cdnam en, inis п усилие, залегане,
опитъ; прен, подпора,
conatio, onis / усилие, старание,
залегане.
conatum , Тп (обикн. pl.) опитъ, пред­
приятие, попълзновение.
1. conatus part. отъ conor.

con atu s

2. conatus, us m 1, опитъ conatus
resistendi; conatum capere опитвамъ
ce. — 2. а) усилие, залагане, b)
стремежъ.
conb . . . вие. comb ...
conc . . . вм. com-c ...
con-caco 1 омърсявамъ.
con-caedSs, ium / преграда оть
дървета.
con-calefacio, feci, factus 3 стоплямъ, нагрЬвамъ.
con-caleo 2 много съмъ топълъ.
concalesco, calui 3 сгоплямъ се,
сгрЬвамъ се.
1. con-callSsco, callui 3 1. ставамъ
мазолестъ. — 2. Затжпявамъ, ста­
вамъ безчувственъ.
2. con-callesco, callui 3
захитрявамъ animus usu concalluit.
con-cam eratus 3 засводенъ, сводестъ locus.
con-cam ero 1 засводявамъ.
Concani, orum m конкани, племе
въ Испания.
con-castlgo 1 наказвамъ строго,
con-catervatus 3 натрупанъ, сгжстенъ.
con-cavo 1 издълбавамъ, извивамъ.
con-cavus 3 вцлъбнатъ, извитъ al­
titudines speluncarum, bracchia can­
cri; aqua вълнуваща се вода.
con-cedo, cessi, cessus 3 1. in.tr.
1. а) отстжпвамь, оттеглямъ се,
отдалечавамъ се, изчезвамъ; (vita)
concedere умирам ь. Ь) преминавамъ, отивамъ, попадамъ ех prae­
torio in tabernaculum, in paucorum
ius atque dicionem res publica con­
cessit. — 2. съ dat. а) отстжпвамь,
подчинявамъ ce voluptas concedit
dignitati; sese unis Suebis concede­
re; fato умираМъ. b) отдавамъ noчитъ, уважавамъ aetati, veris, c)
съгласявамъ ce alicuius postula­
tioni. d) снисходителенъ съмъ, извинявамъ, прощавамъ alienis pec­
catis. — II. trans. 1. а) отстжпвамъ,
предоставямъ agros alicui, oppi­
dum militibus ad diripiendum, alicui
libertatem, impunitatem, b) позволявамъ ludum pueris. — 2. допускамъ, съгласявамъ ce aliguid, сь
acc. c. in f. или съ ut. — 3. а) отказвамъ се, жертвувамъ rei publi­

110

co n cessu s

cae dolorem amicitiasque suas, b)
прощавамъ alicui peccata, c) alicui
aliquem помилвамъ, прощавамъ ни­
кого (aliquem) заради нЪкого (ali­
cui).
con-celebro 1 1. оживявамъ, правя
оживенъ mare. — 2. празнувамъ
spectaculum, funus.—3. а) ревно­
стно се занимавамъ сь studia per
otium, b) разгласявамъ rumorem,
c) прославямъ virtutem, eius diei
victoriam.
con-celo 1 грижливо скривамь.
con-cenatio, onis / задружно обЬдване.
concentio, onis / съзвучно пЬене,
съзвучие, хармония,
con-centurio 1 сьбирамъ нз центурии; събирам ь.
1. concentus part. отъ concino.
2. concentus, iis m 1. съзвучие, съ­
звучно пЬене, пЬене. — 2. съгла­
сие, хармония.
concepi pf. отъ concipio,
conceptio, onis / 1. а) задържане,
обхващане, поемане. Ь) възприе­
мане, схващане, мисъль. с) забре­
меняване. — 2. съставяне, съчиня­
ване юридически формули. — 3.
начинь на изказване.
1. conceptus part. отъ concipio.
2. conceptus, iis m 1. задьржане,
улавяне, вземане. — 2. а) възприе­
мане, схващане, мисьль. Ь) поник­
ване, зародишъ, плодь.
con-cerpo, cerpsl, cerptus3 1. разкжевамъ, скжсвамь epistulas. —
2. нахоквамъ, наругавамъ.
concertatio, o n is / препирня, слоръ.
concertator, oris / съперникъ.
concertatorius 3 полемически ge­
nus dicendi.
con-certo 1 1. състезавамъ се, бо­
ря се; proelio сражавамъ се. — 2.
споря.
concessi p f. отъ concedo,
concessio, onis / 1. отстжпка; по­
зволение, съгласие. — 2. помилва­
не, прощаване.
con-cesso 1 преставамъ, спирамъ;
pedibus спирамь се.
1. concessus part. отъ concedo.
2. concessus, iis m позволение, съ­
гласие.

conch a

111

concha, ae / (гр) 1. мида. — 2. а)
бисеръ. b) мидена черупка, с ) миtlotrfpii.iuii предмети-, рогъ на ТриIоп i., големина и др.
conchis, is / (гр) фасулъ заедно
I I. тущулкитЬ.
co n chita, аe m (гр) събирачъ на
миди.
conchyliatus 3 пурпуренъ.
conchylium, п и (гр) 1. черупчесто
животно; мида, раковина, охлювъ.
•- 2. а) пурпурна мида, Ь) пурпу­
ренъ цвЪть, пурпуръ.
1. con-cido, eidi 3 1. а) сгромолясвамъ се, събарямъ се, падамъ
turris. Ь) падамъ, загивамъ in proe­
lio pugnans concidit. — 2. а) пронадамъ, загивамъ Carthago, res
publica, b) ослабвамъ senatus au­
ctoritas, fides; animus concidit или
concidere animis изпадамъ въ уни­
ние, падамъ духомъ. с) преми­
навам ь, свършвамъ се, утихвамъ
bellum, ventus.
2. con-cido, ctdl, cisu s 3 1. а) съ'
сичамъ, изпосичамъ, разсичамъ, из"
бивамъ, разбивамъ hostes fugien"
tes, naves; aliquem virgis нашибвамъ, набивамъ. b) пресичамъ ag­
rum fossis, itinera pedestria concissa
aestuariis. — 2. а) унищожавамъ,
съсипвамъ auctoritatem, b) раздробявамъ, разкжсвамъ sententias,
con-cieo, cTvT, citus 2 u copcio 4
1. свиквамъ, събирамъ multitudi­
nem ad se, exercitum ex tota insu­
la. — 2. докарвамъ въ бързо дви­
жение concita navis; tela concita
летещи. — 3. а) вълнувамъ, възбуждамъ plebem contionibus, im­
mani concitus ira. b) предизвиквамъ bellum, seditionem, varios mo­
tus animorum.
conciliabulum, Ти 1. сборно мЪсто,
сборище. — 2. пазаръ.
conciliatio, onis / 1. съединяване,
обединяване totius generis homi­
num, civili conciliatione et societate
coniuncti. — 2. а) придобиване gra­
tiae. b) придобиване, спечелване
на разположението conciliationis
causa. — 3. а) склонность, разпо­
ложение hominis conciliatio ad ea,

concinnus

quae sunt iucunda. b ) conciliatio
naturae природенъ инстиктъ.
conciliator, oris m виновникъ, no- .
срЪдникъ nuptiarum, proditionis.
i
conciliatricula, ae / посредница. !
conciliatrix, Icis / 1. виновница, !
посредница vis orationis conciliatrix !
societatis humanae. — 2. сводница,
conciliatus 3 1. привързанъ, npeданъ, наклоненъ. — 2. милъ, приятенъ alicui.
concilio 1 1. а) съединявамъ, приближавамъ къмъ себе си, предразполагамъ, привличамъ на своя
страна res publica nos inter nos
conciliatura, animos hominum, hos
singulatim Cingetorigi conciliavit, iudicem. b) препоржчвамъ, предлагамъ dictis artes suas tyranno, quas
res homini natura conciliat. — 2.
урежцамъ, приготвямъ, доставямъ,
докарвамъ nuptias, pacem inter
cives. — 3. придобивамъ, добивамъ i
pecuniam, sibi amorem ab omnibus. I
concilium, ii n 1. а) събрание de- I
orum, pastorum; soncilium populi, I
plebis народно събрание, b) сенат- 1
ско или народно събрание san- I
ctum patrum, plebis, Belgarum. 1
c)
concilium convocare, dimittere
свиквамъ, разпускамъ събранието;
concilium indicere опредЪлямъ съ­
брание; concilium dare alicui допускамь нЪкого въ събранието. — 2.
среща quod Camenarum ibi conci­
lia cum Egeria essent. — 3. съеди­
нение, връзка rerum, hoc mihi con­
cilium tecum manebit,
concinne a Iv. стройно, изящно,
concinnitas, atis / правилно свър­
зване, правилно нареждане, стройность verborum, sententiarum,
concinnitudo, inis / стройность,
стилность.
concinno 1 1. съединявамъ, съставямъ правилно, приготвямъ -както
трЪбва. — 2. правя, причинявамъ,
пораждамъ aliquem insanum verbis
suis, quantum mali concinnavit,
concinnus 3 1. строенъ, правиленъ,
хармониченъ, прелестенъ, красивъ,
приятенъ oratio, sententiae, Samos.
— 2. услужливъ amicis.

concino

112

con-cino, cinul, centus 3 1. intr.
a) заедно, хармонично пЪя (свиря).
b) акомпанирамъ alicui, с) едно­
временно звуча signa, cornua
ас tubae concinuere. d) съгласявамъ се, съгласенъ съмъ cum ali­
quo, inter se. — 2. trans, а) пЪя
заедно carmen, b) възпЪвамъ, възхвалявамъ Caesarem, c) предричамъ, предвещавамъ funestum
omen.
concio 4 вж. concieo,
con-cipio, cepi, ceptus 3 1. а) събирамъ, поемамъ, поглъщамъ nubes
concipit aquas; terra concipit semi­
na; auras дишамъ; ignem, flammam
запалвамъ ce; odium in aliquem
йъзненавиждамъ; spem обнадеждвамъ ce. b) навличам ь си dedecus,
maculam, с) извършвамъ scelus in
aliquem, flagitium cum aliquo. — 2.
забременявамъ, зачевамъ aliquem
ex aliquo, de aliquo; subst. concep­
tum, i n зародишъ, плодъ. — 3.
а) схващамъ, долавямъ, чувствувамъ, разбирамъ aliquid (mente,
animo), aliquid auribus, quantum ex
vultu concipi poterat; concepit (въ­
образи си) esse homines, qui. b) надЪвамъ се, замислямъ, стремя се
hoc (spe), aethera (mente). — 4. а)
съставямъ, съчинявамъ, написвамъ
по известна формула ius iurandum,
vadimonium; verba concepta клет
вена формула; conceptis verbis iu
rare заклевамъ се по формулата,
тържествено, b) тържествено, по
определена формула произнасямъ
preces, с) формално, тържествено
обявявамъ auspicia, bella,
con-cipulo 1 хващамъ, улавямъ.
concise adv. отсечено, кратко,
concisio, onis / раздробяване, раз­
късване.
concistira, ае / разделяне.
1. concisus part. отъ 2. concido.
2. concisus 3 1. раздробенъ, разкъсанъ. — 2. отривистъ, отсеченъ,
кратъкъ disputationes.
concitamentum, i п възбудително
средство, подстрекателство,
concitate adv. бързо, буйно, силно,
concitatio, onis / 1. бързо движе­
ние remorum. — 2. възбуждение,

concludo

раздразнение, вълнение animi, ple­
bei contra patres, crebrae concita­
tiones fiebant.
concitator, oris m подбудителю,
подстрекатель seditionis,
concitatus 3 1. ускоренъ, бръзъ;
equo concitato препускайки въ галопъ. — 2. възбуденъ, развълнуванъ, силенъ animi, clamor,
concito 1 1. раздвижвамъ силно,
докарвамъ въ бързо движение,
бързо движа, бързо хвърлямъ na­
vem remis, telum ех insidiis; equum
calcaribus пришпорвамъ; se in hos­
tem втурвамъ се срещу; se in fu­
gam втурвамъ се да бЪгамъ. — 2.
а) подбуждамъ, подстрекавамъ ali­
quem adversus aliquem, b ) раздразнявамъ, възбуждамъ aliquem,
с)
предизвиквамъ, възбуждамъ ri­
sum, tumultum; pugna atrox conci­
tatur започва ce. — 3. събирамъ,
свиквамъ maiorem multitudinem
armatorum, servos ex omnibus vicis,
concitor, 5ris / подбудителю, под­
стрекатель.
concitus part. отъ concieo,
conciuncula, а е / кратка речь къмъ
народа.
concivi pf. отъ concieo,
conclam atio, onis /
общъ викъ
lacrimis et conclamationibus; concla­
matio totius exercitus акламация.
con-clam ito 1 викамъ силно,
con-clamo 1 1. викамъ едновре­
менно, извиквамъ, викамъ concla­
mat omnis multitudo, victoriam. — 2..
а) викамъ силно conclamant occa­
sionem amittendam pon esse; vasa
давамъ сигналъ за прибиране на
багажа, давамъ заповЪдь за тръг­
ване. b) aliquem оплаквамъ мъртвецъ; post conclamata suprema
следъ погребението; conclamatum
est свършено е. — 3. свиквамъ,
ad arma, socios,
conclave, is n стая.
con-cliido, clusi, elusus 3 1. за
ключвамъ, затварямъ hominum
multitudinem, aedes foribus ferreis;,
mare conclusum. — 2. а) свършвамъ epistulam, vitam, b ) закръглявамъ, завършвамъ sententias,
orationem, c) включвамъ, съби-

concluse

concurro

113

рамъ iudicia in unam formulam, uno
volumine vitam, d) заключавамъ,
доказвамъ summum malum esse
dolorem; argumentum concludere
правя изводъ, заключавамъ.
concluse adv. завършено, закржглено dicere.
conclusi pf. отъ concludo.
conclAsio, o n is / 1. а) заключване,
затваряне, b) обсада, блокада.
— 2. а) заключение, изводъ; край.
Ь) закржгляване, периодъ.
conclusiuncula, ае / малко заклю­
чение, изводъ.
conclusus part. отъ concludo,
concoctio, onis / смилане,
concoctus part. отъ concoquo,
con-color, gen. -oris едноцвЪтенъ.
con-com itatus 3 придруженъ, съпроводенъ.
con-coquo, coxi, co c tu s 3 1. сварявамъ. — 2. смиламъ cibum. — 3.
а) търпя, понасямъ famem, odia
alicuius, b) грижливо обмислямъ
aliquid; замислямъ clandestina con­
silia.
concordia, ae / 1. съгласие, едино­
душие concordia res parvae cres­
cunt. — 2. съзвучие, хармония
mundi.
concorditer adv. единодушно,
concordo 1 съгласенъ съмъ, хармонирамъ.
con-cors gen. -cordis единодушенъ
secum concors; хармониченъ con­
cordi sono.
concoxi pf. отъ concoquo.
con-creb(r)esco, creb(r)ul 2 1. че­
сто се случвамъ (ставамъ). — 2.
усилвамъ се.
con-credo, credidi, d itus (u -duo,
dul) 3 повЪрявамъ alicui aliquid,
con-crem o 1 изгарямъ vivos igni,
domos.
con-crepo, pul 1 1. intr. издавамъ
звукъ, звуча, кънтя; шумя armis
concrepat multitudo, digitis concre­
pare. — 2. trans, удрямъ no aera
(cymbala).
con-cresco, crevi, c re tu s 3 1. срастнамъ се; сгжстявамъ се, втвърдяпамъ се; aqua nive concrescit въ
с.нЬгь; ora rigido rostro concrescunt
и», чопка. — 2. образувамъ ce, npo-

излизамъ concretum esse ех ali­
qua re.
concretio, onis /
1. срастване,
сгжстяване, образуване. — 2. мате­
рия, вещество.
1. co n cretu s part. отъ concresco.
2. co n cretu s 3 1. сгжстенъ, гжстъ
aer; lac concretum съсирено млЪко,
dolor concretum подтисната (безъ
сълзи) скръбь. — 2. срастналъ се;
concreti sangnine crines слепени
отъ кръвь коси.
3. concretus, us т сгжстяване.
con-crlm inor 1 обвинявамъ.
con-crispo 1 кждря.
concubina, ае / наложница, дър­
жанка, любовница.
concubinatus, As т наложничество,
незаконно съжителство,
concubinus, I т който има дър­
жанка, блудникъ, развратникъ.
concubitus, iis т лежане наедно;
съвокупление.
concubius 3 отнасящъ се до спа­
нето; concubia nocte посрЪдъ нощь,
късно презъ нощьта.
con-cubo, bul, bitum 3 = concumbo,
conculco 1 стжпквамъ; прен. подтискамъ, угнетявамъ; презирамъ.
con-cum bo, cubui, cubitum 3 1. л-feгамъ concubuere boves. — 2. лЬгамъ съ никого, имамъ сношение,
съвокуплявамъ се cum viro, cum
uxore, alicui.
concupiens, gen. -entis силДо желаещъ regni.
con-cuplsco, cupivi (cupii), cupi­
tu s 3 силно желая pecuniam, mor­
tem.
con-curo 1 грижа се добре за ali­
quid.
con-curro, curri (cucurri), cursum 3
1. а) стичамъ се, събирамъ ce tota
Italia concurrit, undique ex agris,
ad arma, b) сблъсквамъ се, удрямъ
ce naves inter se. c) сражавамъ ce,
влизамъ въ сражение inter se, cum
aliquo, alicui, d) нападамъ, атакувамъ ne iniussu suo concurreret
exercitus. — 2. срЪщамъ се, случ­
вамъ се, съвпадамъ ce. — 3. притичвамъ (се), прибЪгвамъ, търся
убЪжище ad aliquem.

Мятмш ио-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

8

concursatio

114

concursatio, 6nis / 1. стичане, на­
трупване populi, puerorum. — 2.
сблъскване, среща; съвпадение.
— 3. тичане насамъ-натамъ, обикаляне.
concursator, oris т лекоподвиженъ
войникъ, който дразни неприятеля
съ налитания, фланкьоръ.
concursio, onis / 1. сблъскване
atomorum, stellarum. — 2. повта­
ряне на едни и сжщи думи.
concurso 1 1. а) сблъсквамъ се,
срЪщамъ се. Ь) тичамъ насамъ-на­
тамъ, обикалямъ toto foro, circum
tabernas, c) дразня съ налитания
неприятеля, водя престрелка. — 2.
trans, обикалямъ, посещавамъ do­
mos.
concursus, iis т 1. стичане, съби­
ране hominum in forum ех tota urbe.
— 2. а) сблъскване, срещане na­
vium. b) сбиване, сражение utriusque exercitus.
concussio, onis / и concussus, iis
m разтърсване.
con-ctistodio 4 пазя грижливо au­
rum.
con-cutio, cussT, cussus 3 1. разтърсвамъ quercum, caput; concute­
re tela захвърлямъ съ все сила.
— 2. а) разстройвамъ rem publi­
cam. b ) разтревожвамъ, изплашвамъ, стрЪсвамъ animum alicuius,
с) подбуждамъ aliquem.
condemnatio, onis / осжждане.
condemnator, oris m виновникъ за
осжждането.
con-demno 1 1. а) осжждамъ ali­
quem innocentem; aliquem (поради)
iniuriarum, rei capitalis; ргьдко de
ambitu, eo crimine, b ) aliquem (на)
capitis, sponsionis; съ abi. denis mili­
bus aeris, poena capitali; ad (in) ali­
quid.—2. постигамъ осжждането ac­
cusavit condemnavitque.—3. порицавамъ, упрЪквамъ aliquem inertiae.
con-d§nso 1 правя плътенъ, сгжстявамъ.
condensus 3 плътенъ, набитъ, гжстъ.
condicio, 5nis / 1. договоръ, спо­
разумение: arma ponere condicione
капитулирамъ. — 2. условие, пред­
ложение condiciones pacis, dedicionis; venire ad condiciones ali­

condo

cuius съгласявамъ се на нЬчии
условия; sub condicione при усло­
вие. — 3. браченъ договоръ, же­
нитба quaerere condicionem filiae.
— 4. състояние, положение, усло­
вие servitutis; uti pari condicione
ползувамъ се съ еднакви права.
con-dlco, dixi, dictus 3 1. споразумявамъ се alicui.—2. уговарямъ, опредЬлямъ tempus et locum; condicere
alicui cenam или condicere alicui обещавамъ нЪкому да обЬдвамъ у него.
condidi pf. отъ condo,
condidici pf. отъ condisco,
con-dlgnus 3 напълно достоенъ.
condimentum, I n подправка cibi,
condio 4 1. а) подправямъ, правя
вкусенъ cenam, b) балсамирамъ
mortuos. — 2. а) украсявамъ ora­
tionem. b) смекчавамъ tristitiam,
condiscipulatus, iis m другарство
по училище, съученичество.
con-discipulus, I m съученикъ, другарь по училище.
con-dlsco, didici 3 научавамъ, изучавамъ добре aliquid.
1. conditio, onis / основаване, съз­
даване.
2. conditio, onis / подправяне, при­
готвяне.
conditivus 3 който се съхранява,
опредЬленъ за запазване; subst.
conditivum, i п гробъ.
conditor, 6ris m 1. основатель urbis.
— 2. съставитель, авторъ legis, car­
minum.
conditorium , ii n 1. хранилище. — 2.
гробъ, гробница.
1. conditura, ae / приготвяне.
2. conditiira, ae / изработване, фа­
брикуване.
1. conditus part. отъ condio.
2. conditus part. отъ condo,
con-do, didi, ditus 3 1. строя, основавамъ, създавамъ oppidum, civi­
tates.— 2. съчинявамъ, съставямъ,
leges, carmen; описвамъ, възпЪвамъ
bella. — 3. а) прибирамъ, събирамъ,
съхранявамъ pecuniam, frumentum,
aliquem in carcerem, b) погребвамъ
mortuos, aliquem in sepulcro, terra,
humi, c) скривамъ ensem, telum,
se in aliquem locum; lumina conde­
re затварямъ очи; ensem alicui in

condocefacio

115

pectus (in pectore) забивамъ. d) npeнприамъ diem, soles cantando; lust­
rum condere приключвамъ съ жерт­
воприношение преброяването, кое­
то се е извършвало всЪки петь го­
дини отъ цензоритЪ.
condoce-facio, feci, factus 3 приучавамъ, обучавамъ.
con-doceo, docui, doctus 2 приучаиамъ, обучавамъ.
con-doleo 2 изпитвамъ болка, страдамъ.
con-dolesco, dolul 3 1. започвамъ
да боля pes, dens, caput. — 2. чувствувамъ силна болка, разболявамъ се, страдамъ.
condonatio, onis / подаряване,
con-dono 1 1. подарявамъ, отстжпвамъ alicui aliquid. — 2. прощавамъ crimen (scelus) alicui, pecu­
nias creditas debitoribus; condono
aliquem alicui прощавамъ нЪкому
отъ уважение къмъ нЬкого: Dum­
norigem Divitiaco fratri; condonare
vitam suam rei publicae жертвувамъ живота си за държавата,
con-dormio 4 заспивамъ.
con-dormlsco, dormivi 3 заспивамъ.
CondriisI, orum т кондрузи, гер­
манско племе въ Галия,
conducibilis, е износенъ, полезенъ
facinus.
con-diico, duxi, ductus 3 1. събирамъ copias, exercitum in unum
locum, partes in unum'. — 2. а) наемамъ domum, milites; nummos заемамъ подъ лихва; subst. conducti,
orum m наемници, наемна вой­
ска; conductum, i n наемъ, нае­
мане; кжща, жилище подъ наемъ.
*>) вземамъ на откупъ, откупвамъ
vectigalia, с) вземамъ върху си,
заемамъ се съ columnam facien­
dam; praebenda quae ad exercitum
Hispaniensem|opus essent. — 3. intr.
(само въ 3 л. sing. u pl. и въ in f.)
полезенъ съмъ, служа за нЪщо
saluti alicuius, maxime rei publicae
conducit.
conducticius 3 наеменъ.
conductio, onis / 1. събиране. — 2.
наемане; откупване,
conductor, 5ris m наематель, откупчикъ; предприемачъ.

confero

conductum, I п вж. conduco,
conduplicatio, onis, / 1. повтаряне
на една и слица дума. — 2. пре­
гръщане.
con-duplico 1 1. удвоявамъ. — 2.
прегръщамъ.
condus, I т ключарь, домакинъ.
co-necto, nexui, nexus 3 1. свързвамъ, сплитамъ nodum, crines. — 2.
свързвамъ, съчетавамъ amicitiam
cum voluptate; part. conexus 3
свързанъ, намиращъ се въ връзка;
conexi his funeribus dies днигЬ не­
посредствено следъ погребението.
— 3. заключавамъ; subst. conexum,
i п заключение, изводъ.
con -f. . . вм. com-f. . .
con-fabulor 1 разговарямъ, бъбря,
confarreatio, onis /
религиозно,
тържествено бракосъчетание, въ
присжтствието на pontifex maxi­
mus, съпровождано съ жертвопринасяне на единъ видъ брашно
(хлЪбъ).
con-farreo 1 свързвамъ въ бракъ,
бракосъчетавамъ {вж. confarrea­
tio).
con-fatalis, е опредЪленъ отъ сждбата, орисанъ отъ сжщата сждба.
confeci pf. отъ conficio,
confectio, onis / 1. приготвяне, за­
вършване libri; свършване belli,
negotii; събиране tributi. — 2. уни­
щожаване; cibi сдъвкване; прен.
ослабване, загубване valetudinis,
confector, oris m 1. който извър­
шва, привършва, свършва, съставя
нЬщо negotiorum, libri, belli. — 2.
унищожитель, разрушитель con­
fector et consumptor omnium ignis,
confectura, ae / свършване, при­
готвяне.
confectus part. отъ conficio,
conferbul pf. отъ confervesco,
con-fercio, fersi, fertus 4 натъпквамъ, тъпча; събирамъ на купъ
milites.
con-fero, contuli, collatus, confer­
re 1. а) събирамъ на едно мЪсто,
струпвамъ frumentum, arma, ligna
circa casam, b) внасямъ pecuniam,
tributa, c) прен. способствувамъ,
допринасямъ, полезенъ съмъ rei
alicui или ad rem aliquam. — 2. a)

confersi

!
li
И
■
!

;,.
'Jj
i
j
j
ii
'

116

присъединявамъ, съединявамъ cas­
tra castris; gradum приближавамъ
ce; capita тайно приказвамъ, шуш­
на; sermonem разговарямъ; consi­
lia съвещавамъ ce; absol. conferre
преговарямъ conferunt inter se. b)
castra, signa, arma cum aliquo, cas­
tra castris (hostis) завързвамъ сра­
жение, сражавамъ ce; pedem cum
pede, gradum cum aliquo u pede
collato pugnare сражавамъ се единъ
срещу другъ; signis collatis certare
сражавамъ ce; manus conferre влизамъ въ ржкопашенъ бой. — 3.
сравнявамъ pacem cum bello, parva
magnis (dat.) — 4) занасямъ multa
ex agris in urbem, signa ad ali­
quem. b) se conferre отдавамъ ce,
посвещавамъ ce in amicitiam, in
fugam, ad studia litterarum; отправямъ се, отивамъ confer te ad Manlium. — 5) а) обръщамъ, пром-Ьнямъ iter aliquo, aliquem in saxum.
b) отлагамъ omnia in mensem
Martium, c) употрЪбявамъ, изразходвамъ tempus, pecuniam ad be­
neficentiam. d) стоварвамъ, приписвамъ, отдавамъ culpam, crimen
in aliquem.
confersi pf. отъ confercio.
confertim adv. сбито, гжсто.
1, confertus part. отъ confercio.
2. confertus 3 1. гжстъ acies. — 2.
пъленъ, натъпканъ.
con-fervesco, ferbul 3
кипвамъ;
прен. разгорещявамъ се, пламвамъ.
confessio, onis / съзнаване, приз­
наване culpae; признание, изповЪдь.
confessus 3 1. part. отъ confiteor.
— 2. adi. очевиденъ, ясенъ.
confestim adv. тутакси, веднага.
conficiens, gen. -entis произвеждащъ conficientia bonorum corpo­
ris; civitas conficientissima littera­
rum твърде богата съ.
con-ficio, feci, fectu s 3 1. довършвамъ, свършвамъ vestem, cae­
dem, negotium; съчинявамъ, написвамъ librum, tabulas litteris Graecis;
pacem сключвамъ миръ. — 2. а) събирамъ, доставямъ exercitum, pecu­
niam. b) причинявамъ, предизвиквамъ motum animi. — 3. а) измина-

confirmatio

вамъ longam viam, iter, prima con­
fecta vigilia, b) прекарвамъ, преживявамъ adolescentiam in voluptati­
bus. — 4. заключавамъ ex aliqua re;
ex quo conficitur, ut отъ което след­
ва. — 5. а) унищожавамъ ignis con­
ficit silvam; hominem убивамъ; ali­
quem vulneribus смъртно наранявамъ. b) прахосвамъ, пропилявамъ,
pecuniam, patrimonium, c) сдъвквамъ cibum, escas, b) изтощавамъ,
изморявамъ, съсипвамъ milites con­
fecti; особ. pass. confici dolore, fri­
gore, fame; confectus aetate, senec­
tute, aevo, d ) напълно покорявамъ.
Numantiam fame, provinciam,
confictio, onis / съчиняване, из­
мисляне criminis,
confictus part. отъ confingo,
confidens, gen. -entis самоуверенъ,
самонадеянъ, смЪлъ, дързъкъ.
confidenter adv. самоуверено, сме­
ло, дръзко.
confidentia, ае / самоувереность„
смелость, дързость.
confidentiloquus 3 г о в о р е щ ъ
дръзко.
сбп-fldo, fisu s sum 3 доверявамт»
се, вервамъ силно, надевамъ се,
облегамъ се alicui и re aliqua, huic
legioni propter virtutem maxime
confidebat, de salute urbis,
con-flgo, fixi, fixus 3 1. свързвамъ.
прикрепямъ transtra clavis ferreis.
— 2. пробивамъ, пронизвамъ ali­
quem sagittis; прен. confixus eius
sententiis притиснатъ.
con-findo 3 разцепвамъ.
cdn-fingo, finxi, fictus 3 измислямъ,.
съчинявамъ, скроявамъ.
con-flnis, е съседенъ ager; прен.
близъкъ, сроденъ.
confinium, ii п 1. граница, пределъ.
— 2. близость.
con-flo, —, fieri 1. извършвамъ се,.
ставамъ. — 2. изяденъ съмъ.
confirm ate adv. силно, твърдо,
смело.
confirm atio, onis / 1. а) заякчаване, укрепяване libertatis, b) успо­
кояване, утешаване animi. — 2. по­
твърждаване, уверяване perfugae.
— 3. доказване.

confirmator

117

cftnfirmfitor, oris m потвърдитель;
pecuniae поржчитель.
cftnflrm atus 3 1. смЪлъ, решителенъ. — 2. несъмненъ, сигуренъ.
cftnflrm itas, atis / упоритость, вироглавство.
con-firm o 1 1. заякчавамъ, подкрепвамъ, усилвамъ corpus, valetudi­
nem; pacem et amicitiam; se con­
firmare съвземамъ ce. — 2. а) ободрявамъ, оку.ражавамъ animum,
milites, b) потвърждавамъ, увЪрявамъ aliquid alicui,
co nfiscatio, onis / конфискуване,
confisco 1 1. конфискувамъ bona
alicuius. — 2. прибирамъ въ касата,
confisio, onis / доверие,
co n fisu s part. отъ confido,
con-fiteor, fessus sum 2 1. съзнавамъ се, признавамъ scelus, se
hostem. — 2. показвамъ, проявявамъ vultibus iram, inscientiam
suam; part. confessus 3 признатъ,
неоспоримъ, очевиденъ; призналъ
се de confessis civibus supplicium
sumere.
co n fix i pf- отъ configo,
co n fix u s part. отъ configo,
conflagratio, onis / пламване.
con-flagro 1 изгарямъ classis, flam­
mis castra conflagrant; прен. пламвамъ flamma amoris, invidia,
conflictatio, onis / борба,
conflictio, 5nis / сблъскване; прен.
споръ, борба.
co n flicto 1 1. intr. u depon. con­
flicto r 1 боря ce pro salute patriae.
— 2. trans, а) разорявамъ, съсипвамъ per scelera rem publicam, b)
pass. измжчвамъ се, подтискамъ
ce inopia rerum, dura fortuna, gravi
morbo.
3. co nflictus part. отъ confligo.
2. conflictus, us m
сблъскване,
удряне; борба.
con-fiigo, flixi, flictu s 3 1. trans.
сблъсквамъ, удрямъ. — 2. intr.
сблъсквамъ се, удрямъ се; сражавамъ се, бия се cum hoste.
c5n-flo 1 1. раздухвамъ ignem; прен.
, възбуждамъ, разпалвамъ, причинявамъ bellum, seditionem, invi­
diam. — 2. а) стопявамъ, претопявамъ argentum, falces conflantur

confuit
in enses, b) съединявамъ, сливамъ,
получавамъ una ex duabus naturis
conflata, c) събирамъ exercitum;
aes alienum трупамъ дългове, d)
приготвямъ, причинявамъ, извършвамъ crimen.
confluens, entis m сливане, съ­
единяване Mosae et Rheni.Confluen tes, ium / градъ при сливане­
то на Мозелъ и Рейнъ (сега Кобленцъ).
con-fluo, fluxi 3 1. сливамъ се duo ;
amnes — 2. а) стичамъ се, съби­
рамъ се perfugarum magnus ad
eum numerus, b) падамъ се въ
изобилие honos, dignitas ad ipsos,
con-fodio, fodi, fo ssu s 3 1. разкопавамъ. — 2. промушвамъ aliquem
telo; прен. унищожавамъ, съсипвамъ tot indiciis confossi,
confore вж. confuit.
,
conform atio, onis / видъ, форма,
положение oris et corporis; прен.
verborum правилно нареждане;
vocis правилна постановка; cori- I
formatio doctrinae научно образо- I
вание; conformatio animi или само I
conformatio представа, понятие.
cSnform o 1 образувамъ, създавамъ,
формирамъ.
)
con-forto 1 усилвамъ.
'
confossus 3 1. part. отъ confodio.—2.
adi. пронизанъ, промушенъ.
con-foveo, fovi, fo tu s 2 стоплямъ,
ободрявамъ hominem; membra cibo
възстановявамъ.
«
confractus part. отъ confringo,
confragosus 3 неравенъ, хълмистъ
via; мжченъ.
con-frem o, frem ui 3 силно шумя,
роптая, негодувамъ.
con-frico, cui, ca tu s 1 разтривамъ.
con-fringo, fregi, fractu s 3 1. npeчупвамъ, счупвамъ digitos, fores.
— 2. унищожавамъ, осуетявамъ
consilia.
confudi pf. отъ confundo.
c5n-fugio, fiigi 3 б^гамъ, изб^Ьгвамъ, потърсвамъ защита in aram;
прибЪгвамъ ad vim.
confugium, ii n прибЪжище, убе­
жище.
con-fuit, futurum , fore ставамъ
едновременно.

confulgeo

118

con-fulgeo 2 блестя,
con-fundo, fudi, fusus 3 1. сливамъ,
смЪсвамъ, съединявамъ duos po­
pulos in unum. — 2. а) обърквамъ,
разбърквамъ signa et ordines pe­
ditum et equitum; confundere foedus
нарушавамъ договоръ; proelium
cum aliquo влизамъ въ бой съ нЪкого. b) забърквамъ, смущавамъ
animos, aliquem dicentem. — 3. вливамъ, разливамъ.
confuse adv. смесено, разбъркано,
безъ редъ.
confusicius 3 смЪсенъ, размЪсенъ.
confusio, onis / 1. смЪсване, сли­
ване. — 2. бъркотия, безредие, сму­
щение.
1. confusus part. отъ confundo.
2. confusus 3 разбърканъ, обърканъ, смутенъ.
cSnfiitatio, onis / опровержение,
con-fiito 1 1. сдържамъ, възпирамъ,
усмирявамъ, успокоявамъ auda­
ciam, dolores. — 2. опровергавамъ
verba rebus,
con-g. . . вм. com g . ..
con-gelo 1 1. trans, а) замразявамъ,
заледявамъ. b ) сгжстявамъ, втвърдявамъ. — 2. intr. а) замръзвамъ
Hister congelat, b ) втвърдявамъ се;
затжпявамъ congelasse nostrum
amicum otio.
congeminatio, onis / 1. удвояване,
повтаряне verborum. — 2. прегръ­
щане.
con-gemino 1 удвоявамъ, повтарямъ.
con-gemo, gemui 3 тежко дишамъ,
въздишамъ, охкамъ.
con-genitus 3 едновременно роденъ.
conger, grl т (гр) змиорка,
congeries, 61 / натрупване; прен.
купъ, купчина, грамада lapidum,
armorum; хаосъ.
con-gero, gessi, gestus 3 1. донасямъ на купъ, събирамъ, струпвамъ. — 2. съставямъ, строя, построявамъ aram arboribus, oppida
manu. — 3. стоварвамъ върху, отрупвамъ in unum omnia; maledicta
in Caesarem обсипвамъ Цезаръ съ.
congerro, onis m другарь по пиене.

congruens

congesticius 3 струпанъ, натрупанъ.
'1. congestus part. отъ congero.
2. congestus, iis m струпване, съби­
ране; прен. купчина lapidum,
congialis, е съдържащъ 1 congius,
congiarium, ii n подаръкъ на войницит-fe и народа (първоначално
определена мЪрка (congius) масло,
вино, соль и пр., после всичко то­
ва било заменено съ пари),
congius, ii т мерка за течность
= 6 sextarii или f/e amphorae,
con-glacio 1 1. intr. замръзвамъ
aqua. — 2. trans, замразявамъ, зале­
дявамъ, правя да замръзне aquam,
con-glisco 3 засилвамъ се.
conglobatio, onis /
събиране на
купъ, струпване militum,
con-giobo 1 1. окржглявамъ terra
undique in sese conglobata. — 2. съ­
бирамъ на едно место, накупъ;
pass. събирамъ се на тълпа, струпвамъ се.
con-glomero 1 намотавамъ на къл­
бо; прен. струпвамъ.
conglQtinatio, onis /
слепване;
прен. съединяване, съчетаване,
con-glutino 1 слепвамъ; прен. свързвамъ, съединявамъ; измислямъ.
con-graeco(r) 1 прахосвамъ парите,
си като гърците.
congratulatio, o n is / поздравяване,
сърадване.
con-gratulor 1 ■поздравявамъ, сърадвамъ; aliquid съ нещо,
con-gredior, gressus sum 3 1. срЪщамъ се cum aliguo. — 2. сблъсквамъ се, сражавамъ се.
congregabilis, е склоненъ къмъ об­
щежитие, общежителенъ, социаленъ.
congregatio, onis /
съединение,
събиране rerum; общежитие homi­
num.
con-grego 1 събирамъ; съединя­
вамъ; струпвамъ.
congressio, onis / = 2. congressus.
1. congressus part. отъ congredior.
2. congressus, iis m 1. събиране, сре­
ща. — 2. сблъскване, сражение.
congruens, gen. -entis 1. съгласенъ»
съобразенъ, сходенъ cum aliqua

congruenter

119

re, rei alicui. — 2. едногласенъ,
единодушенъ clamor; пропорционаленъ, хармониченъ homo,
congruenter adv. съгласно, съоб­
разно съ.
congruentia, ае / 1. съгласие, сход­
ство. — 2. съразмЬрность.
con-gruo, grui 3 1. съединявамъ се,
срЬщамъ се. — 2. съгласенъ съмъ,
съгласувамъ се. — 3. приличамъ,
подобавамъ. — 4. съответствувамъ,
•съвпадамъ (по време),
co n -i. . . вм. com-i. . .
con-icio, iecl, iectus 3 1. хвърлямъ
на едно мЬсто, струпвамъ sarci­
nas in acervum. — 2. хвърлямъ tela
in nostros, aliquem in carcerem;
hostem in fugam обръщамъ въ
бЪгство; aliquem in terrorem, in
laetitiam; rem publicam in pertur­
bationes; se conicere хвърлямъ ce
in paludem, in fugam. — 3. насочвамъ, отправямъ oculos in aliquem;
pecuniam in aliquid изразходвамъ;
culpam, crinem in aliquem стоварвамъ върху нЬкого. — 4. а) съобразявамъ, заключавамъ, досЬщамъ
се aliquid ех aliqua re. b) тълкувамъ somnium, с) предсказвамъ
quae tempestas impendeat,
coniectatio, onis / предположение,
coniettio, onis /
хвърляне telo­
rum; тълкуване somniorum,
coniecto 1 1. хвърлямъ на едно
м-Ьсто. — 2. предполагамъ, заклю­
чавамъ, досЬщамъ се aliquid ех
aliqua re.
coniector, oris m тълкуватель, raдатель.
coniectrlx, Icis / тълкувателна,
coniectura, ae / 1. предположение,
догадка; coniecturam facere de (ex)
aliqua re подсЬщамъ се, предпо­
лагамъ по нЪщо; coniectura ali­
quid consequi подсЪщамъ се за
нЬщо. — 2. тълкуване, предсказ­
ване.
coniectiiralis, е предполагаемъ, вЬроятенъ.
1 . coniectus part. отъ conicio.
2. coniectus, us m 1. хвърляне на
едно мЪсто lapidum, terrae. — 2.
хвърляне lapidum, telorum; venire
ad coniectum teli на разстояние

coniunx
единъ изстрелъ; прен. насочване
oculorum (на погледа).
conifer, fera, ferum и coniger, gera, gerum който ражда шишарки,
co-nltor, nisus u nixus sum 3 1.
облЪгамъ се, опирамъ ce corpore,
dextra; conituntur ut se erigant. — 2.
изкачвамъ се, катеря ce equitatus
in iugum conititur. -• 3. мжча ce,
старая ce omnibus copiis, animo.
coniugalis, е браченъ, съпружески,
coniugatio, onis j
съединяване,
свързване; грам. спрежение.
conjugator, oris m който свързва,
coniugialis, е браченъ, съпружески.
coniugium , ii n браченъ съюзъ,
бракъ; прен. съпругъ, съпруга,
coniugis gen. отъ coniux.
coniugo 1 запрЬгамъ; прен. свързвамъ, съединявамъ.
coniuncte adv. заедно, дружно.
coniQnctimgarfu. заедно,
coniiinctio, onis / 1. съединяване,
свръзка. — 2. връзки, близость;
сродство. — 3. съюзъ.
coniQnctus 3 1. а) свързанъ, съединенъ munitio coniuncta flumini, b)
съседенъ, близъкъ loca castris
(dat.) — 2. а) близъкъ, сроденъ cum
illo vinculis et propinquitatis et af­
finitatis coniunctus. b) привързанъ,
преданъ coniunctissimus huic ordini,
civitas coniuncta populo Romano,
c) съглвсуванъ, съгласуващъ се
verba cum aliqua re, alicui rji.
coniungo, iiinxl, iu n ctu s 3 1. свързвамъ, съединявамъ naves cum ca­
stris munitione, montem murus cum
oppido; exercitum, cohortes cum
exercitu suo; dexrae dextram; ali­
quam secum matrimonio; filias suas
filiis alicuius matrimonio омжжвамъ; castra muro разполагамъ
лагера до самата стена. — 2. а) присъединявамъ, приближавамъ mul­
tos sibi amicitia; se coniungere или
coniungi присъединявамъ ce cum
iis. b) прибавямъ noctem diei, pau­
ca huic commentario, c) предприемамъ заедно bellum, d) свързвамъ,
сключвамъ amicitias, nuptias, co­
nubia. е) продължавамъ consulatus,
coniunx вж. coniux.

| |
i|
j .
'
I
;
j
i
I
i

;
j

j

;

i

conjuratio

120

conscelero

coniiiratio, onis / 1. взаимна клет­
силно nationes illius anni furore
ва. — 2. клетвенъ съюзъ tot civi­
conquassatae.
tatum, coniurationem nobilitatis fa­ con-queror, qu estu s sum 3 силно
cere, Etruriae principum coniuratio
се оплаквамъ adversam fortunam,
de bello. — 3. съзаклятие, заговоръ
de aliqua re.
perditorum hominum, Catilinae, ser­ conquestio, onis / u conquestus,
vorum; прен. съзаклятници princeps
&s m оплакване.
con-quiesco, quievi, quietum 3 1.
conjurationis, caput conjurationis
почивамъ, отпочивамъ си, отдъхсопЧйго 1 1. кълна се заедно совамъ а bellis, ех molestiis, ante iter
niurabant sese non abituros. — 2.
confectum. — 2. спирамъ, престаобвързвамъ се съ клетва inter se
вамъ navigatio, vectigal. — 3. успоconiurant nihil nisi communi consi­
коявамъ се, намирамъ огдихъ ani­
lio acturos; part. coniuratus 3
mus conquiescit.
обвързанъ съ клетва, заклетъ quos
consul coniuratos haberet, conjura­ con-quinisco, quexi 3 навеждамъ
се, клеча.
tae mille rates. — 3. правя заговоръ,
съзаклятнича cum aliquo, contra con-quiro, quisivT, qu isitu s 3 1.
търся, събирамъ naves toto flumi­
rem publicam, de interficiendo Pom­
ne, pecuniam, impedimenta.—2. тър­
peio; part. coniuratus 3 загося усърдно или навсЬкжде aliquem,
ворнически; arma оржжие на съ­
voluptates.
заклятници; subst. coniiiratl, orum
conquisitio, onis / 1. търсене, съ­
m съзаклятници.
биране pecuniarum, — 2. наборъ,
coniux, conjugis (es пот. u conjunx)
събиране на войници exercitus du­
fm съпругъ, съпруга; pl. съпрузи;
rissima conquisitione collectus,
годеница; възлюблена.
conquisitor, oris m 1. събирачъ,
co-niveo, nivi или nixi 2 1. а) завербувачъ на войници, -r 2. шпиотварямъ си очитЬ somno conivere,
нинъ.
b)
затварямъ се oculis somno co­ 1. conquisitus part. отъ conquiro,
niventibus. — 2. глецамъ презъ пръ­ 2. conquisitus 3 издиренъ; отбранъ.
сти, снизходителенъ съмъ in aliqua c o n -r. . . вж. cor- г ...
re consulibus coniventibus,
сбп-s . . , вм. com-s . . .
conixus part. отъ conitor.
con-saepio, saepsi, saeptus 4 заcon-1. . . вж. col-I. . .
граждамъ bustum,
con-necto вж. conecto,
consaeptum , i n ограда.
con-nitor вж. conitor,
c5nsaiutatio, onis / поздравяване,
connubium вж. conubium,
con-saluto 1 поздравявамъ едно­
con-numero 1 причислявамъ.
временно aliquem; inter se consa­
Conon, onis m Кононъ: 1 атински
lutant поздравяватъ се взаимно;
пълководедъ. 2. астрономъ и маaliquem regem приветствувамъ
тематикъ отъ Самосъ.
като.
conopium (cdnopeum), Г п (гр.) мре­ Сбп-sanesco, san u i 3 оздравявамъ.
жа, завеса противъ комари; прен. con-sanguineus 3 еднокръвенъ, родлегло (съ такава завеса),
ственъ; subst, consanguineus, i m
сбпог 1 1. мжча се; опитвамъ се.
братъ; consanguinea, a e / сестра
— 2. решавамъ се, предприемамъ
consanguinei, orum m роднини
aliquid; subst. conata, orum n пред­ consanguinitas, atis / кръвно род­
ство.
приятие.
Consanus 3 вж. Compsa(nus).
con-qu . . . вм. com-qu.
conquassatio, onis / силно раз­ Con-saucio 1 тежко наранявамъ.
търсване, сътресение; прен. раз­ consceleratus 3 престжпенъ; subst.
престжпникъ.
стройство valetudinis,
con-quasso 1 разтърсвамъ силно; con-scelero 1 опетнявамъ (съ: престжпление), обезчестявамъ.
прен. поразявамъ, разтревожвамъ

conscendo

121

con-scendo, scendi, scensus 3 a)
качвамъ се на montem, equos, in
equum; in navem, navem или само
conscendere качвамъ се на корабъ.
b) тръгвамъ а Brundisio, in Siciliam.
consensio, onis / възкачване, кач­
ване.
conscientia, ae / 1. а) знание на
нЯщо заедно съ други, знание, съ­
участие coniurationis. b) група хора,
знаещи нЯщо quis nomen meum
in conscientia istius facti audivit?
— 2. съзнание suae infirmitatis.
— 3. съвЯсть; bona, recta чиста
съвЯсть.
con-scindo, scidi, scissus 3 1. разкжсвамъ, кжсамъ epistulam, ves­
tem. — 2. нахоквамъ, опозорявамъ;
aliquem sibilis освирквамъ.
con-scio 4 съзнавамъ, чувствувамъ
се въ нЯщо виновенъ nil conscire
sibi.
con-scisco, scivi, s c itu s 3 1. общо
решавамъ, постановявамъ bellum;
senatus conscivit, ut bellum fieret.
— 2. решавамъ се на нЯщо, избирамъ mortem, sibi exiiium ac fu­
gam.
con-scius 3 1. знаещъ (заедно съ
другитЯ), посветенъ meorum stu­
diorum; sub st. conscius, ii in u
• conscia, ae / съучастникъ, -ица
coniurationis. — 2. съзнаващъ се,
признаватцъ; nullius iniuriae sibi
conscius несъзнаващъ се въ ни­
каква вина.
con-screor 1 силно се изкашлювамъ.
conscribillo 1 надрасквамъ, изписвамъ.
c5n-scribo, scrip si, scrip tu s 3 1.
записвамъ въ списъци; а) събирамъ, свиквамъ подъ знамената
Caesar duas ibi legiones conscribit,
b) записвамъ нЯкого въ нЯноя
класа, с) записвамъ, прибавямъ въ
списъка на сенаторитЯ нови сена­
тори (въ 510 г. пр. Хр.), оттукъ
изразътъ p atres conscripti сена­
тори (първоначално patres et cons­
cripti стари и новозаписани сена­
тори); subst. conscriptus, i п сенаторъ. — 3. написвамъ, съчиня-

concensus
вамъ librum, legem. — 4. изпълвамъ съ писане.
conscriptio, onis / написване, съ­
ставяне.
con-seco, secui, sec tu s 1 разсичамъ.
consecratio, onis / 1. осветяване,
посвещаване domus, bonorum. — 2.
a) обричане; consecratio capitis
alicuius нЯкого на смърть, b) обоготворяване.
consecratus 3 посветенъ, свещенъ
locus.
con-secro 1 1. а) освещавамъ, пра­
вя нЯщо свещено, посветявамъ
statuam, agros de hostibus captos.
b) посветявамъ на подземнитЯ бо­
гове, проклинамъ Carthaginem ve­
terem; consecrare caput alicuius
обричамъ нЯкого на погибель. — 2.
а) причислявамъ къмъ боговетЯ,
обоготворявамъ. b) aliquid immor­
talitati и само consecrare увЯковЯчавамъ, обезсмъртявамъ.
consectarius 3 последователенъ;
subst. consectaria, orum и заклю­
чение, следствие.
consectatio, onis / стремление, до­
могваме.
cSnsectatrix, icis / любителка vo­
luptatis.
cdnsectio, onis / разрязване, раз­
биване.
сбп-sector 1 1. а), следвамъ усърд­
но, вървя следъ aliquem, b) преследвамъ hostes, lupum. -¾ . а) придържамъ се aliquid, b) стремя се,
домогвамъ се opes aut potentiam.
consectus part. отъ conseco.
consecutio, onis / 1. следствие.
— 2. последователност;,, нарежда­
не verborum.
consecutus part. отъ consequor.
consedi p f. отъ consido.
con-senesco, senui 3 1. остарявамъ
(едновременно). — 2. ставамъ безсиленъ, затжпявамъ, губя значе­
ние maerore et lacrimis; veteres le­
ges ipsa vetustate consenuisse.
consensi pf. отъ consentio.
consensio, onis / 1. съгласие, еди­
нодушие. -- 2. съюзъ, съзаклятие,
заговоръ scelerata.
1. concensus part. отъ consentio.

consensus

122

2. consensus, iis m 1. а) съгласие,
единодушие populi, omnium ordi­
num. b) единодушно одобрение,
решение omnium, senatus; con­
sensu по общо решение. — 2. съюзъ, заговоръ multorum,
consentaneus 3 съгласенъ, съответенъ.
Consentia, ае / Консенция, градъ
на брутигЬ. Consentini, orum m
консентийци.
consentiens, gen. -entis съгласенъ,
единодушенъ voluntas, clamor,
con-sentio, sensi, sensus 4 1. а) съ­
гласенъ съмъ, съгласявамъ се, еди­
нодушенъ съмъ cum bonis, ad rem
publicam conservandam; sibi ipse
consentit оставамъ вЪренъ на се­
бе си, последователенъ съмъ. Ь)
единодушно одобрявамъ, решавамъ id, bellum. — 2. сговарямъ се,
правя заговоръ inter se, belli fa­
ciendi causa. — 3. хармонирамъ, съгласувамъ се vultus cum oratione,
consenui pf. отъ consenesco.
con-s§pio = consaepio,
consequens, gen. -entis 1. следващъ. — 2. последователенъ, правиленъ, логиненъ; subst. conse­
quens, entis n следствие,
consequentia, ae / 1. последовател­
ности редъ eventorum.—2. послед­
ствие
con-sequor, secutus sum 3 1. a)
cneflBaMb(HenocptflCTBeHo)aliquem,
pars reliqua consequens, mors,
nox consequitur diem; dies, annus
consequens следващия день, годи­
на. b) подражавамъ, следвамъ ali­
quem, eum morem, c) настжпвамъ,
последвамъ tempestas, silentium est
consecutum, quod dictum magna in­
vidia consecuta est. — 2. преследвамъ, гоня hostes, quos consecuti
occiderunt. — 3. а) настигамъ ali­
quem in itinere b) изравнявамъ ce
съ aliquem re aliqua. — 4. постигамъ,
спечелвамъ, добивамъ praemia, im­
perium, aliquid dicendo. — 5. а) схващамъ, разбирамъ; aliquid conjec­
tura досЪщамъ се за нЬщо, отгатвамъ. Ь) напълно изразявамъ ali­
cuius laudes verbis.

consido
1. con-sero, sevi, situs 3 1. засЬ-'
вамъ, засаждамъ agros, arva fru­
mento. — 2. посЬвамъ, посаждамъ
arborem, pomum.
2. con-sero, serui, sertus 3 1. сплитамъ, съединявамъ, свързвамъ ali­
quid rei alicui, aliquid re aliqua; con­
serere sermones разговарямъ. — 2.
сплитамъ враждебно; manum, ma­
nus влизамъ въ ржкопашенъ бой;
conserere pugnam, proelium и само
conserere завързвамъ сражение;
navis conserta корабъ встжпилъ въ
бой; haut ignotas belli artes inter
sese conserere употрЪбявамъ единъ
противъ другъ.
conserte adv. свързано,
con-serva, ae / другарка по роб­
ство, съробиня.
conservatio, onis / запазване, съ­
храняване; спазване,
conservator, oris т който запазва,
пазитель; спасителъ.
conservatrix, Icis / която запазва,
пазителка.
con-servitium, ii п общо робуване.
con-servo 1 1. а) запазвамъ, пазя,
съхранявамъ rem familiarem, b)
спасявамъ, пощадявамъ hostes. —2.
съблюдавамъ, спазвамъ legem; fi­
dem сдържамъ думата си.
con-servus, I т др.угарь по робство,
consessor, oris m 1. съседъ (при
ядене, въ театъра). — 2. заседатель (въ сжда).
consessus, iis т седене заедно;
прен. събрание, заседание,
consevi p f. отъ 1. consero,
cdnslderate adv. обмислено, вни­
мателно.
conslderario, onis / разглеждане;
обмисляне, обсжждане.
consideratus 3 1. обмисленъ, обсжденъ. — 2. внимателенъ.
сбп-sldero 1 1. разглеждамъ вни­
мателно, гледамъ. — 2. обмислямъ,
обсжждамъ.
considium, ii п (ст.ф.) = consilium,
con-sldo, sedi (sidi), sessum 3 1сЪдамъ sub ilice. — 2. а) заседавамъ iudices consederunt, b) разполагамъ ce hoc loco, in castris,
contra aliquem, c) настанявамъ ce,
заселвамъ ce in Ubiorum finibus.

consignatio

123

— 3. потъвамъ, пропадамъ consi­
dunt fllpes, omnia sacra in ignem,
considit terra. —4. ослабвамъ, npeставамъ cura, furor, terror,
consignatio, onis / писмено дока­
зателство, документъ.
cdn-slgno 1 1. а) подпечатвамъ,
запечатвамъ tabulas signis, b) потвърждавамъ, засвидетелствувамъ
aliquid litteris publicis. — 2. записвамъ diem in analibus,
con-silesco, silui 3 млъквамъ.
consiliarius 3 съветващъ; subst. съветникъ.
consiliator, oris т съветникъ.
consilior 1 1. съветвамъ ce; consi­
liari haec за гЬзи работи. — 2. давамъ съветъ bonis amice,
consilium, ii n 1. а) събрание, съ­
ветъ vocare aliquem in consilium,
sedere in consilio, b) воененъ съ­
ветъ, събрание, сждъ convocare,
dimittere, habere, c) съветъ, съве­
щателно тЪло, сждебна колегия
cognitiones sine consiliis per se so­
lus exercebat. — 2. съвещаване, за­
седание consilia arcana; ire, mit­
tere in consilium; aliquem или ali­
quid habere in consilio съветвамъ
се съ нЪкого, съветвамъ се за
нЬщо; haec consilio fuerunt това
6Ъ предметъ на обсжждане; ves­
trum iam consilium est, non solum
meum ваша работа е, не само моя;
consilium publicum заседание на
сената. — 3. предвидливость, бла­
горазумие, мждрость vir magni con­
silii, amittere consilium. — 4. а) ре­
шение, планъ, намЪрение; capere,
inire consilium взимамъ решение;
quid sui consilii sit, ostendit, b) съ­
ветъ dare alicui consilia, alicuius
consilia sequi.
сбп-similis, е напълно приличенъ,
съвсемъ еднакъвъ.
con-sipio 3 съ ума съмъ си, владЪя се.
con-sisto, stiti 3 1. заставамъ (perf.
стоя) in acie, ad signa, in muro,
contra aliquem. — 2. а) спирамъ ce
agmen consistit, contra aliquem, a
fuga; in ancoris, ad ancoram стоя
на котва, b) оставамъ in urbe ne­
gotiandi causa, c) преставамъ, спи­

consono

рамъ ira, administratio belli. — 3»
стоя твърдо, държа се, устоявамъ;
consilium constitit твърдо е решено; neque mente neque lingua не
мога нито да мисля, нито да го­
воря; in dicendo държа на своето
до край. — 4. а) състоя се victus
eorum in lacte, b) основавамъ се,
завися spes constitit in virtute, bo­
num omne in honestate. — 5. сжществувамъ, има summa inter nosofficia consistunt.
consistorium, ii n съвещателна
зала; съветъ.
consitio, onis / засЬване, посява­
не, посаждане.
consitor, oris m сЬячъ, отгледвачъ.
consitura, ае / = consitio,
consitus part. отъ 1. consero,
con-sobrinus,I m u consobrina, a e /
1. братовчедъ, братовчедка {ееоб*
по майка). — 2. роднина,
con-socer, eri т сватъ.
consociatio, onis /
сдружаване,
съюзяване, съюзъ.
consociatus 3 общъ voluntas,
con-socio 1 1. свързвамъ, съединявамъ, приобщавамъ. — 2. дЬля,
раздЪлямъ, сподЪлямъ consilia cum
amico, regnum, rem cum aliquo;
consociati dii общи божества (почитани и отъ двегЬ страни),
consolabilis, е 1. утешимъ, който
може да се утеши. — 2. утешителенъ.
consolatio, onis / 1. утешение ma­
lorum, timoris,- 2. утешителна речь
или писмо.
consolator, oris т утешитель.
consolatorius 3 утешителенъ.
consolatus 3 утешенъ, ободренъ.
con-solor 1 1. утешавамъ, ободрявамъ aliquem, animum, aliquem ver­
bis, aliquem de (in) aliqua re. — 2.
облекчавамъ, смекчавамъ dolorem
alicuius, brevitatem vitae,
con-somnio 1 сънувамъ, виждамъ
въ сънь.
consonans, antis съгласенъ; subst.
(sc. littera) съгласна буква,
con-sono, sonui 1 1. еквамъ, кън­
тя, огласявамъ ce nemus strepitu,

consonus

124

ululatibus theatrum. — 2. а) звуча
заедно, съзвученъ съмъ consonante
clamore, b) съгласявамъ ce inter se.
con-sonus 3 съзвученъ, съгласенъ;
прен. съответствувагцъ, приличенъ.
con-sopio 4 приспивамъ.
con-sors, gen. -sortis 1. а) притежаващъ равенъ дклъ, съучаствуващъ, причастенъ; subst. съучастникъ, другарь culpae, gloriae, im­
perii. Ь) общъ tecta, casus. — 2.
а) владЪещъ заедно имота tres
fratres consortes, b) братски, родственъ; subst. братъ, сестра.
consortio, onis / общо участие, съ­
участие, общность; дружба.
cdnsortium, iT п общо притежава­
не на имотъ; общо участие, общ­
ность.
1. conspectus part. отъ conspicio.
2. conspectus 3 1. явенъ, очевиденъ,
видимъ. — 2. хвърлящъ се въ очи,
забележителенъ.
3. conspectus, us т 1. а) погледъ,
очи cadere in conspectum, esse in
conspectu, venire in conspectum,
conspectum alicuius fugere, ex con­
spectu remotis equis, in conspectu
legum libertatisque mori, b) съзер­
цание, наблюдаване in hoc con­
spectu et cognitione naturae. — 2.
появяване, присжтствие conspectu
suo restituit proelium. — 3. видъ,
външность conspectu illustrior.
conspSxi pf. отъ conspicio.
con-spergo, spersl, spersus 3 1.
опръсквамъ, поръсвамъ aras san­
guine, aliquem lacrimis. — 2. обсипвамъ orationem quasi sententiorum
floribus.
conspiciendus 3 заслужаващъ да
бжде виденъ, забележителенъ tem­
plum.
conspicillum, I п наблюдателно
мЬсто.
con-spicio, spexi, spectus 3 1. гледамъ sursum ir. caelum, signum
illud conspiciens ortum solis. — 2. забелязвамъ, съзирамъ, съглеждамъ,
виждамъ ех navi egredientes con­
spexerant, milites flumen transisse.
— 3. разглеждамъ omnes aliquem
conspiciunt;pass. обръщамъ внима­
ние arma et equi conspiciebantur.

constaturus
con-spicor 1 съглеждамъ, забелязвамъ.
conspicuus 3 1. видимъ, забележимъ, ясенъ. -—2. забележителенъ,
обръщащъ внимание,
conspirate, сотр. -ius adv. едино­
душно.
conspiratio, onis / 1. единодушие
bonorum omnium. — 2. съзаклятие,
заговоръ certorum hominum, mili­
taris.
1. con-splro 1 1. звуча, еквамъ едно­
временно assensu conspirant cor­
nua rauco. — 2. а) съгласенъ съмъ,
единодушенъ съмъ, съгласувамъ
се, съединявамъ се cum aliquo, mi­
lites conspirati (единодушно) tela
coniecerunt. b) съзаклятнича, пра­
вя заговоръ plures civitates con­
spirant, in caedem alicuius; subst.
conspirati, orum m съзаклятници.
2. con-splro 1 1. свивамъ, сгъвамъ,
увивамъ anguis se conspirat. — 2.
плътно притискамъ, събирамъ; mi­
lites conspirati плътно събрани.
cd(n)-spisso 1 сгжстявамъ, надебелявамъ.
con-sponsor, oris т съпоржчитель.
con-spuo, spui, sputus 3 заплювамъ.
con-sputo 1 заплювамъ aliquem,
con-stabilio 4 закрепвамъ.'
constans, gen. -antis 1. твърдъ,
спокоенъ constanti vultu graduque.
—2.а)постояненъ,неизмЪнимъ stel­
lae cursus certos et constantes ha­
bent, pax, fides, b) еднакъвъ, еднообразенъ, едногласенъ rumores,
fama, huius anni parum constans
memoria, c) твърдъ, последователенъ, упоритъ animus,
co n stan ter adv. 1. постоянно, непрекжснато. — 2. еднакво, еднооб­
разно. — 3. твърдо, съ постоянство,
упорито dolorem ferre, pugnare,
constantia, ae / 1. твърдость, спо­
койствие vocis atque vultus. — 2. a)
постоянство, неизмЬнливость stel­
larum. b) постоянство, твърдость,
устойчивость, решителность. с) последователность, съгласие, d) надеждность.
co nstaturus part. fut. отъ consto.

consternatio

125

consul.

consternatio, onis / 1. изплашваstat известно е. — 5. а) състоя се,
не, подплашване quadrigarum. — 2.
съставенъ съмъ homo ех animo et
стрЪскане, ужасъ mentis. —3. възcorpore, b) завися victoria constat
in legionum virtute, c). на лице
стание militum.
1 . c5n-sterno 1 1. подплашвамъ,
съмъ, сжществувамъ. — 6. струизплашвамъ equos; hostes in fu­
вамъ virorum fortium morte victo­
gam обръщамъ неприятеля въ паria constat.
ническо бЪгство; consternari ad cdnstratus part. отъ 2. consterno,
arma впускамъ се панически къмъ constratum, I n настилка pontium,
оржжието. — 2. а) смущавамъ. Ь) constravi pf. отъ 2. consterno,
възбуждамъ, подстрекавамъ conju­ constrictus 3 ограниченъ, малъкъ„
con-stringo, strinxi, strictus 3 1..
ratos ad arma.
2. con-sterno, stravi, stratus 3 1.
свързвамъ sarcinam, corpora vin­
покривамъ, постиламъ forum cor­
culis. — 2. а) сдържамъ, обуздавамъ, ограничавамъ. b) накратко |
poribus civium constratum; navis
изказвамъ sententiam aptis verbis;
constrata корабъ съ палуба — 2.
oratio constricta сбита речь.
събарямъ, свалямъ statuas,
constipatio, 5nis / натрупване, на­ constructio, onis f строежъ homi­
валица.
nis, verborum.
сбп-stipo 1 натъпквамъ, натруп- con-struo, struxi, strQctus 3 1. натрупвамъ, струпвамъ pecuniam.
,
вамъ se sub vallo,
— 2. строя, построявамъ, създа­
co n stiti pf. отъ consisto u consto,
con-stituo, tui, tutus 3 1. a) noвамъ nidos, navem, mundum.
ставямъ arma in templo, b) спи- constuprator, oris m обезчеститель, който обезчестява.
рамъ legiones pro castris in acie,
legionem; naves in alto пускамъ con-stupro 1 обезчестявамъ.
котва въ открито море. — 2. а) за- con-suadeo, suasi, suasus 2 на­
стойчиво съветвамъ.
селвамъ plebem in agris publicis,
b)
поставямъ, установявамъ prae­ Consualia вж. Consus,
fectos in civitate. — 3. построявамъ, consuasor, oris m съветникъ.
създавамъ, основавамъ urbem, tur­ con-sQcidus 3 соченъ.
res, moenia. — 4. а) създавамъ pa­ con-siido 1 силно се изпотявамъ.
cem, leges, b) уреждамъ, благо- cdnsue-facio, feci, factus 3 приучвамъ aliquem.
устройвамъ rem publicam, rem fa­
miliarem, c) опредЪлямъ diem collo­ con-suSsco, suevi, su&tus 3 1. привиквамъ facere aliquid, dolori. — 2^
quio, poenam, d) решавамъ de con­
perf. consuevi а) имамъ навикъ,
troversiis, his rebus constitutis, ire.
имамъ обичай; quod accidere con­
constitutio, onis / 1. устройване,
suevit което обикновено става, b)
уреждане. — 2. устройство, хараквъ интимни отношения съмъ cum
теръ. — 3. постановление, наредба,
aliquo
constitutum, I п 1. постановление,
наредба, законъ. — 2. а) условие, consuetio, o n is / сношение, връзки^
consuetudo, inis / 1. навикъ, оби­
договоръ. Ь) нам-Ьрение.
чай, привичка; pro (ех) consuetu­
con-sto, stiti, staturus 1 1. стоя
dine, consuetudine по обичая; ha­
заедно. — 2. стоя твърдо, непо­
bere consuetudinem alicuius rei
движно; оставамъ НепромЪненъ,
свиквамъ на нЪщо. — 2. отноше­
еднакъвъ constant ordines; constare
ние, връзки; интимни връзки,
in sententia стоя на мнението си;
constare mente въ съзнание съмъ, consuetus 3 1. part. отъ consuesco..
— 2. adi. свикналъ, навикналъ;
съ ума съмъ си. — 3. намирамъ
обикновенъ verba.
се въ съгласие, вЪренъ съмъ ali­
cui rei, in aliqua re; ratio constat consuevi pf. отъ consuesco,
смЪтката е вЪрна. — 4. установенъ consul, sulis m 1. консулъ; consui
designatius консулъ, избранъ за
съмъ, известенъ съмъ; impers. con­

consularis

126

следната година; M. Messala et M.
Pisone consulibus въ времето на
консулите М. Месала и М. Пизонъ.
— 2. проконсулъ.
consularis, е 1. консулски officium,
imperium. — 2. а) homo, vir consu­
laris или subst. consularis, is m
бившъ консулъ. b) legatus consu­
laris или consularis замЪстникъ на
императора, управитель на про­
винция.
consulariter adv. по консулски, както подобава на консулъ.
'
consulatus, us т консулство, длъжностьта на консула.
con-sulo, sului, sultus 3 1. trans.
искамъ съветъ, съветвам ъ се, допитвамъ се, питамъ aliquem, sena­
tum. — 2. intr. а) съветвамъ се,
разсжждавамъ; de salute publica,
in commune, in medium за общото
благо, b) грижа се, помагамъ alicui,
с) постжпвамъ, третирамъ crude­
liter in victos.
consultatio, onis / 1. а) съвеща­
ние. b) търсене съветъ, допитване
respondere consultationi alicuius.
— 2. разсжждаване, осов. разглеж­
дане дЬло. b ) предметъ подлежащъ на разискване, въпросъ.
consultator, oris т търсещъ съ­
ветъ.
consulte (-5) adv. нарочно, пред­
намерено.
consulto 1 1. допитвамъ се, питамъ
aliquem. — 2. обсжждамъ, обмислямъ, съвещавамъ се aliquid, de
officio.— 3. грижа се за нещо alicui.
consultor, oris m 1. който търси
съветъ. — 2. съветникъ.
consultrix, icis / съветница, която
се грижи.
c5nsultum, Т п 1. решение senatus
consultum. — 2. планъ, намерение.
— 3. отговоръ на оракула.
1. consultus part. отъ consulo.
2. consultus 3 1. обмисленъ, обсжденъ. — 2. опитенъ, сведущъ iuris
consultus; subst. consultus, i m
правникъ.
co n su lu i pf. отъ consulo.
consummatio, onis / 1. а) съби­
ране. — 2. а) свършване, b) съвър­
шенство.

contabulo

consummatus 3 завършенъ; съвършенъ.
сбп-summo 1 1. събирамъ. — 2.
а) извършвамъ. Ь) усъвършенствувамъ.
con-sumo, sumpsi, sumptus 3 1.
a) употребявамъ operam, laborem,
diligentiam in aliqua re. b) напраз­
но употребявамъ precibus con­
sumptis, consumpta multa oratione,
c) употребявамъ, прекарвамъ diem,
tempus in aliqua re, magna parte
diei consumpta. — 2. а) изчерпвамъ,
изхарчвамъ frumentum, pabulum.
b) прахосвамъ pecuniam, patrimo­
nia. c) изхабявамъ, изтощавамъ,
унищожавамъ consumitur anulus
usu, viribus consumptis; ignominiam
consumpsisse не се боя вече отъ;
misericordiam consumpsisse не заслужавамъ вече; consumi fame,
morbo, flamma загивамъ отъ.
consumptio, onis / изразходване,
изхарчване.
consumptus part. отъ consumo,
consumptor, oris m унищожитель.
con-suo, sui, sutus 3 съшивамъ;
зашивамъ.
con-surgo, surrexi, surrectum 3 1.
вдигамъ се, изправямъ ce senatus,
ex insidiis. — 2. а) залавямъ ce ad
bellum, in arma, b) почвамъ bellum,
consurrectio, onis, / едновременно
ставане iudicum, omnium vestrum.
Consus, I m Консусъ, старо рим­
ско божество на земята и на зе­
меделието. Въ негова честь се
празнувалъ празникътъ Consua­
lia, ium п Консуалия (презъ месецъ августъ).
con-susiirro 1 шъпна, шушукамъ
съ н-Ького.
con -t, .. вм. com-t. ..
con-tabefacio, feci, factus 3 изсушавамъ, стопявамъ me cura,
con-tab&sco, tabui 3 съхна, вехна,
чезна.
contabulacio, onis / дъсченъ покривъ; подъ, етажъ.
con-tabulo 1 1. покривамъ съ дъс­
ки, надстройвамъ, снабдявамъ съ
етажъ turres; murum turribus снаб-

contactus

127

дявамъ стената съ дървени кули.
— 2. свързвамъ съ мостъ Helles­
pontum.
1. contactus part. отъ contingo.
2. contactus, iis m 1. докосване, до­
пиране. —2. лошъ примЬръ; зараза.
contagio, onis / и contagium, ii n
1. докосване, допиране, съприкос­
новение; отношение. — 2. а) влия­
ние, лошъ примЪръ. Ь) зараза,
contamino 1 зацапвамъ, опетнявамъ, осквернявамъ, развалямъ
hoc gaudium aegritudine aliqua; gen­
tes съ преминаване въ плебейско
състояние.
contatio, onis f = cunctatio,
conlatus = cunctatus,
con-technor 1 скроявамъ.
con-tego, texi, tectus 3 1. покривамъ, прикривамъ; закридямъ.— 2.
крия, скривамъ libidinear
con-temero 1 зацапвамъ, опетнявамъ.
con-temno, tempsi, temptus 3 1.
пренебрегвамъ, презирамъ; non
(haud) contemnendus важенъ, значителенъ. — 2. изказвамъ се пре­
зрително върху Hdherbalis dicta,
contemplatio, onis f 1. разглежда­
не, наблюдаване. — 2. а) разсжждаване, съображение. Ь) огледъ,
зачитане, уважаване,
contemplator, oris т наблюдатель,
съзерцатель.
contem platus, iis т разглеждане,
наблюдаване.
con-templor 1. разглеждамъ, наблюдавамъ. — 2. всестранно раз­
глеждамъ, обсжждамъ.
contemptim adv. презрително, съ
пренебрежение.
contemptio, onis / презиране, пре­
небрегване deorum, mortis,
contemptor, oris m презиращъ.
contemptrix, icis / презираща.
1. contem ptus 3 1. part. отъ con­
temno. — 2. презр-Ьнъ, нищоженъ,
2. contemptus, iis m презиране, пре­
небрегване; Gallis brevitas nostra
contemptui est се презира отъ га­
ли т%.
con-tendo, tendi, tentus 3 1. а) обтЪгамъ, изопвамъ arcum, b ) хвърлямъ telum, hastam, c) предприе-

contestor
мамъ tantum itineris. — 2. а) напрЪгамъ vires b) залЪгамъ, старая
се, мжча се id, hoc, ut, ne; remis
усилено греба, c) бързамъ naves
conscendere, ire, proficisci, d ) o t правямь се бързо in Galliam, ad
castra, е) стремя ce ad gloriam — 3.
а) състезавамъ се, надпреварвамъ
се, боря се, бия ce cum aliquo, ar- '
mis, copiis, armis contra aiiquem, !
virtute, b) споря de praemiis ac de
sacerdotiis. — 4. настоятелно изисквамъ ab aliquo, ut, ne. — 5. твър­
дя, настоявамъ haec contra aliquem, i
aliquid esse falsum. — 6. сравнявамъ aliquid cum aliqua re или ali­
quid alicui rei.
contente adv.
усилено, съ напре­
жение, съ мжка.
t
contentio, onis / 1. а) напрягане,
усилие totius corporis, animi, sum­
ma contentione, pugnare, b) силенъ f
стремежъ honoris. — 2. сравнява­
не, сравнение causarum. —3. споръ,
състезание, борба, бой.
contentiosus 3 свадливъ, упоритъ.
1. contentus 3 1. part. отъ con­
tendo. — 2. а) опънатъ, напрегнатъ
funis, b) усърденъ, старателенъ,
ревностенъ.
2. contentus 3 1. part. отъ contineo.
— 2. доволенъ aliqua re.
con-terminus 3 съседенъ, граниченъ; subst. contermina, orum n
съседни страни Scythiae. *
con-tero, trivi, tritus 3
1. стривамъ, раздробявамъ pabula, radi­
cem in pulverem. — 2. а) изтърквамъ, изхабявамъ ferrum, librum
legendo, sacram viam, operam; con­
terere se или conteri постоянно ce
занимавамъ, трудя ce. b) унищожавамъ; презирамъ; conterere iniurias voluntaria oblivione забравямъ.
c)
прекарвамъ tempus in studiis,
con-terreo, terrui, territus 2 сплашвамъ, изплашвамъ, стрЪскамъ.
contestatio, onis / 1. свидетелствуване, засвидетелствуване. — 2. на­
стоятелна молба, заклеване.
con-testor 1 1. повиквамъ за сви­
детели deos hominesque — 2. засвидетелствувамъ, доказва MV.pass.
virtus contestata изпитана. — 3. И-

I

contexo

128

tem contestari започвамъ процесъ
чрезъ повикване на свидетели;
pass. contestata lite,
con-texo, texui, textus 3 1. а) изплитамъ, изтъкавамъ. b) сковавамъ, построявамъ navem, equum
trabibus, c) съставямъ, съчинявамъ
librum, orationem. — 2. а) свързвамъ, съчетавамъ extrema cum
primis, b) продължавамъ carmen
longius.
contexte adv. свързано.
1. contextus 3 1. part. отъ contexo.
— 2. свързанъ, непрекжснатъ, намиращъ се въ връзка.
2. contextus, iis т съединяване,
свръзка; in contextu operis въ про­
дължение на.
conticesco (-ticisco), ticui 3 млъквамъ; утихвамъ.
conticinium, ii п времето преди
полунощь (когато всичко е утих­
нало).
conticui p f. отъ conticesco,
contigi p j•. отъ 1. contingo,
contignatio, onis / подъ; таванъ,
етажъ.
contigno 1 постиламъ съ греди,
сковавамъ нЬщо отъ греди,
contiguus 3 1. съседенъ, близъкъ.
— 2. достижимъ hastae (dat).
continctus part. отъ 2. contingo,
continens, geri, -entis 1. а) граничащъ, съседенъ. b) непосредстве­
но следващъ continentibus diebus,
timori perpetuo ipsum malum con­
tinens fuit. — 2. а) непрекжснатъ
silvae ac paludes, litus; Gallia con­
tinens галската земя (материка);
terra continens или subst. conti­
nens, entis / суша, материкъ. b)
постояненъ, непрестаненъ, продължителенъ bella, impetus. — 3. въздържанъ, умЪренъ. — 4. subst. con­
tinentia, ium п сжщность, сжщина causarum.
continenter adv.
непрекжснато;
въздържано; умерено,
continentia, ае / въздържане, ум-Ьреность.
con-tineo, tinui, tentus 2 1. а) задържамъ наедно, държа, свързвамъ mundus omnia complexu suo
coercet et continet; inter se conti­

continuo

nentur свързани сж помежду си;
pons fluminis oppidum continet, b)
съдържамъ vim. caloris in se, pri­
mus liber ccntinet res gestas re­
gum; hiberna milibus passuum cen­
tum continebantur простираше ce
на разстояние; reliquum spatium
mons continet заема; pass. contineri
aliqua re състоя се отъ; dii non ner­
vis ac venis continentur; honestas
his virtutibus continetur почива вър­
ху. — 2. а) запазвамъ, задържамъ
aliquem in fide, copias in castris,
se domi, iura, rem publicam, disci­
plinam, odium, dolorem; continere
gradum спирамъ ce; continere ani­
mam спирамъ дъха си. b ) сдържамъ, държа въ подчинение; въздържамъ, обуздавамъ, владЪя ani­
mi aequitate plebem; non posse mi­
lites contineri, quin; suos a proelio,
risum, cupiditates. — 3. държа затворенъ, обкржжавамъ, затварямъ
ventos carcere, Pompeium quam
angustissime, hostes; pass. contineri
заобиколенъ съмъ, гранича altissimis montibus undique, loci natura
Helvetii continentur; pars Galliae Ga­
rumna flumine continetur граничи.
1. con-tingo, tigT, tac tu s 3 1. trans.
а) докосвамъ, допирамъ, хващамъ
cibum rostris, terram osculo, fu­
nem manu; прен. aliquem cognatione
роднина съмъ съ н-Ького. Ь)отнасямъ се, касая се Romanos haec
consultatio nihil contigit, aliquem
cura publica, c) опорочавамъ; обикн.
part. co n tac tu s 3 опороченъ, замЬсенъ, виновенъ milites contacti
sacrilegio, d) съседенъ съмъ, гра­
нича castra silvas, е) достигамъ,
пристигамъ, улучвамъ Italiam, me­
tam, hostem ferro. — 2. intr. обик.
impers. падамъ се, случвамъ ce,
удавамъ ce alicui.
2. con-tingo (или continguo), tinxi,
tin ctu s 3 намокрямъ, поръсвамъ.
continuatio, onis / 1. непрекжснатость, продължителность imbrium.
—- 2. continuatio или continuatio
verborum периодъ.
1. con-tinuo 1 1. съединявамъ, свързвамъ; domos строя една до друга;,
continuere agrum, fundos присъеди-

continuo

129

contortulus 3 малко страненъ, неестественъ.
1. contortus part. отъ contorqueo.
2. contortus 3 1. пресиленъ, неестественъ, страненъ. — 2. дързъкъ,
смЪлъ oratio.
contra I. adv. 1. насреща, отсреща
omnia contra circaque. — 2. а) сре­
щу, противъ; dicere говоря противъ, възразявамъ ; обвинявамъ ;
contra consistere противодействувамъ, съпротивлявамъ се; contra
liceri наддавамъ повече. Ь) обрат­
но, напротивъ ut hi miseri, sic con­
tra illi beati; cognoscere, quid boni
utrisque esset, quid contra, c) con­
tra atque (ас) или quam съвсемъ
не така, както. — 11. ргаер. съ acc.
1. противъ, срещу pugnare contra
aliquem; insula, quae est contra
Massiliam. — 2. въпрЪки, противъ
naturam, ius gentium, spem, consuetudinem.
contractio, onis / 1. свиване digi­
torum; мръщене, набръчкване fron­
tis. — 2. сгъстяване huius paginae;
съкращаване syllabae, orationis;
contractio animi малодушие, уни­
ние.
contracte adv. ограничено, оскъдно.
contractiuncula, ае / леко прите­
снение animi.
contracto 1 = contrecto.
1. contractus, Gs m 1. свиване, стя­
гане. — 2. договоръ.
2. contractus 3 1. а) ограниченъ,
т%сенъ locus, b) кжсъ, кратъкъ
iam contractioribus noctibus, c)
сбитъ, съкратенъ oratio. — 2. a)
ограниченъ, оскъденъ paupertas,
studia, b ) скроменъ, спокоенъ contractus leget.
3. contractus part. отъ contraho,
contra-dlco 3 противореча alicui.
contradictio, onis / противоречие.
con-traho, traxi, tractus 3 1. свивамъ, събирамъ digitos, vela, co­
pias, exercitum in unum locum. — 2.
а) предизвиквамъ, причинявамъ alicui negotia, bellum cum aliquo, b)
навличамъ си, докарвамъ си ne­
gotium, invidiam, aes alienum (дъл­
гове), morbum; contrahere nefas
извършвамъ грЪхъ; porca contracta
9
Мнлевъ. — 2. издание.

нявамъ, разширявамъ; continuere
verba съставямъ периодъ. —2. продължавамъ безъ прекъсване opus,
iter die et nocte; continuere magi­
stratum задържамъ длъжностьта
и на следната година; alicui ma­
gistratum продължавамъ нЪкому
длъжностьта и за следната година.
2. continuo adv. веднага, тутакси;
непрекъснато.
continuus 3 1. свързанъ, съседенъ;
продължителенъ,
непрекъснатъ
monLes, agri, bella, labor. — 2. следващъ, единъ следъ другъ, последователенъ; dies decem continui десеть дни наредъ.
contio, onis /
1. събрание (отъ
хора или войници) contionem vo­
care, prodire in contionem. — 2.
речь предъ събрание; contionem
habere държа речь; dare alicui
-contionem давамъ нЪкому думата
въ събранието.
contionabundus 3 говорещъ предъ
събрание.
cdntidnalis, е и contionarius 3 принадлежащъ, отнасящъ се къмъ
нар. събрание; senex contionalis
старъ демагогъ, подстрекатель.
contionator, oris т ораторъ; под­
стрекатель, демагогъ.
contionor 1 1. събирамъ се на съ­
брание. — 2. държа речь, говоря
предъ събрание.
contiuncula, ае / малко нар. съ
брание; прен. малка речь предъ
народа.
con-tollo 3 (ст. ф.) вм. confero,
con-tonat irnpers. гърми силно,
contor = cunctor,
con-torqueo, torsi, tortus 2 1. a)
въртя, b) обръщамъ navem, mem­
bra quocumque placet, amnes in
alium cursum; прен. уговарямъ,
скланямъ ad severitatem. — 2. хвърлямъ съ замахване, мЪтамъ telum
in aliquem, hastam,
contorte adv. неестествено,
contortio, onis / 1. бързо движе­
ние, замахване dextrae. — 2. неестественость orationis,
contortiplicatus 3 заплетенъ.
contortor, oris m извъртвачъ, изопачвачъ legum.
Латинско-български речникъ. — Войновъ,

contraho
I
j

I

!

i
I
:
i
|
j
i
j

1

i

[
!
1
j
I

contrapono

130

опред-Ьлена за очистителна жерт­
ва. с) уреждамъ, завързвамъ,
сключвамъ rem, negotia cum ali­
quo; contrahere cum aliquo npero
варямъ, имамъ връзки съ никого.
— 3. а) съкращавамъ, прибирамъ,
ограничавамъ, намалявамъ castra,
orationem, appetitus, cupidinem, b)
подтискамъ contrahi re aliqua; cont­
rahere animum отпадамъ духомъ.
contra-pono, posui, positus 3 про­
тивопоставяме противополагамъ.
conrarie adv. противоположно.
contrarius 3 1. лежещъ срещу, насрещенъ collis, tellus contraria Phry­
giae; vulnera рани на гърдитЪ. — 2.
противоположенъ contraria quae­
dam vis; subst. n. sing u pt. проти­
воположна страна; aliquid in con­
trarium mutare съвършено пром-feнямъ нЪщо; adv. ex contrario напротивъ. — 3. враждебенъ, противенъ; вреденъ.
co ntraxi р/. отъ contraho.
Contrebia, ае / Контребия, градъ
въ Испания. Contrebienses, ium т
контребийци.
contrectatio, onis / докосване, до­
пиране.
co n trecto 1 1. докосвамъ, допирамъ
се, пипамъ vulnus, rem. — 2. занимавамъ се; contrectare tota mente
размишлявамъ; contrectare oculis
разглежцамъ.
contremisco (contremesco), mui 3
1. intr. треперя; прен. разколебабамъ се fides alicuius contemiscit.
— 2. trans, треперя предъ, боя се
отъ periculum.
con-tremo 3 треперя.
con-tribuo, tribui, tributus 3 1. прибавямъ, причислявамъ, присъединявамъ milites in unam cohortem,
oppidum sibi. — 2. подпомагамъ,
съдействувамъ; aliquid съ нЪщо.
contristo 1 1. помрачавамъ, затъмнявамъ caelum. — 2. опечаляваиъ
aliquem.
1. contritus part. отъ contero.
2. contritus 3 изтърканъ, изхабенъ,
осгзрЪлъ, обикновенъ proverbium
vetustate contritum.
contrivi pf. отъ contero.

contundo

controversia, ае / споръ de here­
ditate, de finibus; in controversiam
vocare (deducere) оспорвамъ.
controversiosus 3 твърде споренъ.
controversor 1 разисквамъ, споря,
controversus 3 1. споренъ res. — 2.
свадливъ.
con-triicido 1 съсичамъ; прен. no
губвамъ rem publicam,
con-trfldo, trusi, trusus 3 блъскамъ, натъпквамъ.
con trunco 1 разсичамъ, раздробявамъ.
con-tubernalis, is m f 1. другарь по
палатка, другарь. — 2. принадлежащъ къмъ свитата praetoris,
con-tubernium, ii n 1. съжителство,
другарство (осов. въ време на походъ). — 2. обща палатка, общо
жилище.
contudi pf. отъ contundo,
con-tueor, tuitus sum 2 внимател­
но гледамъ, разглеждамъ; прен.
взимамъ предвидъ mala,
contuitus, iis т погледъ.
contuli pf. отъ confero,
contumacia, ае / упорство, непослушание; libera благородна съпро­
тива.
contumaciter adv. упорито, непре­
клонно.
contumax, gen. -acis упоритъ, непреклоненъ, непослушенъ.
contumelia, ае / 1. оскърбление,
обида; imponere, facere; dicere ali­
cui contumeliam или iacere contu­
meliam in aliquem оскърбявамъ,
обиждамъ нЪкого; per contumeliam
оскърбително, обидно; contumelia
verborum обидни думи. —2. неща­
стие, злополука naves factae ad
quamvis vim et contumeliam,
contum eliose adv. оскърбително,
обидно.
contumeliosus 3 1. оскърбителенъ,
обиденъ oratio. — 2. обиждащъ
homo.
con-tumulo 1 погребвамъ.
con-tundo, tudi, tusus (tunsus) 3
1. разбивамъ, раздробяваме смач
квамъ. — 2. укротявамъ, надвивамъ, унищожавамъ audaciam ali­
cuius, populos feroces.

conturbatio

131

conventus

conturbatio, onis / смущение, раз­ convenienter adv. съгласно, при­
лично, съобразно съ.
стройство, забъркване,
conturbatus 3 смутенъ, разстроенъ. convenientia, ае / съгласие, хар­
мония rerum.
con-turbo 1 смущавамъ, разстрой­
вам е разбърквамъ rem publicam; con-venio, veni, ventus 4 1. intr.
1. събирамъ ce milites ex pro­
rationem или rationes или absol.
vincia, in unum locum; uxor in ma­
conturbare фалирамъ.
num convenerat подпадна съ омжжcon-turmalis, is m другарь по ескаването подъ властьта (на мжжа).
дроне
— 2. а) съгласявамъ се, съгласенъ
con-turmo 1 разполагамъ по ескасъмъ homines conveniunt de prae­
дрони.
da. b) нареждамъ се по общо съ­
contus, I т (гр) пржтъ, върлина;
гласие, решавамъ се; aliquid con­
копие.
venit или impers. convenit нЬщо се
contQsio, onis / счупване, смачква­
нарежда по общо споразумение,
не; контузия.
споразумяватъ се върху нещо, реcontusus part. отъ contundo,
шено е нещо hoc mihi tecum con­
coniibialis, е браченъ.
venit, rem conventuram putamus,
conubium, ii n 1. бракъ (законенъ).
colloquium convenit, pax convenit;
— 2. брачно право, право за сключ­
pax conventa миръ сключенъ по
ване бракове conubium finitimis
споразумение. — 3. а) съответствуnegare.
вамъ, съгласувамъ се tua delibe­
conus, i m (гр) 1. конусъ. — 2. върratio non convenit cum oratione
хътъ на шлема (кждето е закреLargi; impers. ad nummum convenit
пенъ качулътъ).
всичко е вЬрно до стотинка, b) отc o n -v . .. вм. com-v . . .
насямъ ce erat nemo, in quem ea
con-vador 1 призовавамъ на сждъ.
suspicio conveniret; haec in Alci­
con-valesco, valui 3 1. засилвамъ
biadem convenire videbantur, c) присе, закрепвамъ infans, ignis, fides.
личамъ, подхождамъ labor viris con­
— 2. съвземамъ се, оздравявамъ
venit, negavit suae virtuti id conve­
ех morbo, de vulnere.
nire; ocoo. impers. convenit при­
con-vallis, i s / котловина, затворе­
лично е, требва. — II. trans, cptна отъ планини долина,
щамъ, говоря, заговарямъ legaticon-vaso 1 увивамъ, опаковамъ.
eum in itinere convenerant.
convecto 1 навозвамъ, докарвамъ conventicium , ii и дневни пари на
накупъ.
участвуващите въ гръцкото нар.
convector, oris m спжтнике
събрание.
con-veho, vexi, vectus 3 навоз­ conventicius 3 случайно срещнатъ,
вамъ, докарвамъ, събирамъ pabu­
случаенъ.
conventiculum, I п събрание.
lum, frumentum in castra,
con-vello, velli (vulsi), vulsus 3. 1. conventio, onis / споразумението изтръгвамъ, откжсвамъ, чупя, разговоръ.
чупвамъ; convellere signa, vexilla conventum , I п споразумение, дотръгвамъ, потеглямъ. — 2. разкжсговоръ.
вамъ dapes avido dente. — 3. под- 1. conventus part. отъ convenio.
копавамъ, разклащамъ rem publi­ 2. conventus, iis m 1. събрание. — 2.
cam, fidem legionum,
събрание за разглеждане сждебни
con-velo 1 покривамъ, прикривамъ,
дЬла въ провинцията; conventum
convenae, arum m пришълци; сбир­
agere изслушвамъи решавамъ сж­
щина.
дебни дела, произвеждамъ сждъ.
— 3. а) сждебна область omnes con­
conveni pf. отъ convenio,
conveniens, gen. -entis
1. съглаventus percurrere b) община, съюзъ
сенъ. — 2. съобразенъ, подходйщъ;
на римските граждани въ провин­
удобенъ toga.
циалните градове, с) договоръ.

converbero

132

con-verbero 1 силно удрямъ.
con-verro, verri, versus 3 1. смитамъ; прен. натрупвамъ. — 2. измитамъ, изчиствамъ.
con-versatio, onis / 1. често сно­
шаваме amicorum. — 2. често упо­
требление.
conversio, onis /
1. а) въртене,
обикаляне, завъртване caeli. Ь) пе­
риодическо връщане mensium an­
norumque conversiones. — 2. а) про­
мяна conversio rerum et perturba­
tio. b) преводъ (отъ единъ езикъ
на другъ). — 3. повтаряне на една
и сжща дума въ края на изрече­
нието
converso 1 обръщамъ, въртя,
conversor 1 а) намирамъ се, живЪя in montibus, b) сношавамъ се.
conversus part. отъ converro и con­
verto.
con-verto, verti, versus 3 1. въртя,
обръщамъ manum, terra se summa
celeritate convertit; terga conver­
tere обръщамъ гръбъ, бЬгамъ;
signa convertere обръщамъ знаме­
ната, бЪгамъ; signa ad hostem u
conversa signa inferre нападамъ;
aciem in fugam convertere обръ­
щамъ въ бЪгство; omnium oculos
in se привличамъ погледитЪ. — 2.
а) промЪнямъ converso itinere; cas­
tra castris смЪнявамъ лагера, минавамъ отъ едно мЪсто на друго;
conversae sunt omnium mentes, b)
превеждамъ librum in Latinum, c)
разстройвамъ rem publicam. — 3.
употрЪбявамъ eloquentiam ad bo­
norum pestem. — 4. intr. а) обръ­
щамъ се, насочвамъ ce. b) преминавамъ imperium regium in super­
biam.
con-vestio 4 обличамъ; покривамъ.
convexi pf. отъ conveho,
convexus 3 1. сводестъ, джгообразенъ, изпжкналъ caelum; subst,
convexum, i n
изпжкналость,
вдлъбнатость; convexa caeli сводъ;
in convexo nemorum въ затънтено
мЪсто, обиколено съ гора. — 2. наклоненъ, наведенъ; subst. convexa,
orum п котловина,
conviciator, oris m оскърбитель,
клеветникъ.

coop erio

convicior 1 хуля, оскърбявамъ, кле­
ветя.
convicium , ii n 1. викъ, крЪсъкъ— 2. гръмко неодобрение. — 3. ху­
ла, обида, оскърбление convicia
corripere aliquemconvictio, onis / съжителство; do­
mesticae convictiones домашни.
Convictolitavis, is m Конвиктолитавъ, хедуйски вождъ.
convictor, oris m постояненъ другарь, съжитель.
convictus, iis m 1- съжителство. —
2. пиръ.
con-vinco, vici, victus 3 1. уличавамъ, изобличавамъ aliquem negligentiae. —2. откривамъ, доказвамъ,
inauditum facinus. — 3- опровергавамъ errores.
convinctio, onis /
съюзъ (грам.)con-viso 3 оглеждамъ omnia oculis;,
прен. освЪтявамъ omnia luce,
convitium = convicium,
conviva, ae m f гостъ, сътрапезникъ.
convivalis, е който се отнася дообЪда, угощението vasa, fabulaeconvivator, oris m домакинъ, кой­
то дава угощение,
convivium, ii п угощение, пиршес
ство; прен. гости.
con-vivo, vixi, victum 3 съжителствувамъ, живЪя заедно alicui, cum
peregrinis.
convivor 1 пирувамъ, заедно ямъ.
и пия.
convocatio, onis / свикване,
con-voco 1 свиквамъ, повиквамъ,.
събирамъ.
con-volo 1 слитамъ се, стич тмъ се;.
бързо се събирамъ.
con-volutor 1 търкалямъ се.
con-volvo, volvi volutus 3 1. свивамъ въ кржгъ, търкалямъ; въртя— 2. обвивамъ, покривамъ.
con-vomo, vom ui, vom itus 3 бълвамъ върху mensas hospitum,
con-vorro = converro,
con-vorto = converto,
con-vulnero 1 тежко наранявамъ..
convulsi p f. отъ convello,
convulsus part. отъ convello,
co-operio, operui, opertus 4 покри­
вамъ напълно; lapidibus, telis убщ-

cooptatio

133

вамъ сь камъни, 'стрели; pari.
coopertus 3 покритъ, обремененъ
facinoribus.
■cooptatio, onis / изборъ.
■co-opto 1 избирамъ, попълвамъ съ
изборъ.
co-orior, ortus sum 4 внезапно се
появявамъ, избухвамъ; възставамъ
in (adversum) aliquem,
C oos вж. Cos.
сбра, ae / танцувачка въ кръчма;
кръчмарка.
Copae, arum / Копа, градъ въ Беотия. Copais, idis / (palus) Копско
езеро.
coperculum, Т п капакъ, покривка.
coperio, copertus = cooperio, coo­
pertus.
cophinus, I m (гр) голЪма кошница.
copia, ae / 1. а) изобилие, множе­
ство librorum, b) запасъ frumenti,
c) запаси, срЬдства, припаси co­
pias in castra convehere. — 2. a)
имотъ, срЪдства, богатство con­
ferre suas copias in illam provin­
ciam. b) особ. pl. войски equitum,
peditum. — 3. възможность, слу­
чай pugnandi; ex copia rerum, pro
rei copia, ex copia loci споредъ
иъзможностьта, споредъ обстоя­
телствата; habere copiam alicuius
■имами никого подъ своя власть.
— 4. Copia, ае /
Копия, богиня
на изобилието.
copiolae, arum / малка войска.
copiose a lv. 1. съ голЬми запаси,
изобилно. — 2. словообилно, кра­
сноречиво, обширно.
copiosus 3 1. изобиленъ, богатъ
homines —2. словообиленъ, красноречивъ, обширенъ orator, lingua.
1. copis, е богатъ силенъ.
2. copis, idis f (гр) извита персий­
ска сабя.
сбро вж. caupo.
Coponius 3 име на римски плебей­
ски родъ. Coponianus 3 Копониевъ.
coprea, ае т (гр) смЪхотворецъ,
шегобиецъ.
coptoplacenta, ае /
видъ сладкишъ, бисквитъ.
copula, а е / връзка, ремъкъ; връзки.

cordatus
copulatio, onis /
свързване, съ- |
единяване.
copulatus 3 съединенъ, свързанъ.
copulo 1 свьрзвамъ, съединявамъ.
copulor 1 свързвамъ, съединявамъ.
coqua, ае / готвачка,
coquino 1 готвя,
coquinus 3 готварски,
coquo, coxi, coctus 3 1. варя, ne- |
ка, готвя cenam, panem. — 2. правя
зрЪлъ poma matura et cocta (узрЬли). — 3. пресушавамъ flumina. — 4.
обмислямъ, кроя bellum. — 5. мжча,
тревожа cura, quae te nunc coquit,
coquus, I m готвачъ.
cor, cordis n 1. сърдце. — 2. душа,
духъ, разсждъкъ, благоразумие;
aliquid alicui cordi est нЪщо нЪкому е присърдце.
Cora, ае / Кора, градъ въ Лациумъ. |
Coranus 3 коренски.
Coracesium, ii п
Коракезиумъ,
градъ на границата между Киликия и Памфилия.
Coralli, 5rum т корали, племе въ
Мизия, край Черно море.
Ц
corallium = curalium,
сбгат 1. adv. а) лично, устно, самъ
coram adesse, coram videre aliquid,
coram aliquid tecum agam, b ) въ
очитЪ, явно coram aliquem arguere.
— 2. praep. съ abi. въ присжтствие
на, предъ coram genero meo, me
coram.
corax, acis m (гр) гарванъ.
Corax, acis m Кораксъ, гръцкй peторъ.
Corbio, onis / Корбионъ: 1. градъ
на еквитЪ. 2 градъ въ Испания,
corbis, is / кошница,
corbita, ае / товаренъ корабъ.
corbula, ае / кошничка.
corcillum, I п сърдчице.
corcodilus вж. crocodilus,
corcota = crocota.
corc6tarius = crocotarius,
corculum, I n сърдчице.
Corcyra, ae / Коркира, островъ въ
Адриатическо море, сега Корфу.
Corcyraeus 3 коркирски.
corda вж. chorda.
cordatus 3 разуменъ, благоразуменъ.

cordax

134

cordax, acis m (гр) кордаксъ, разпуснатъ танцъ, игранъ в ъ старата
атинска комедия,
cordis gen. отъ cor.
cordolium, i! n тжга,
Corduba, ae / Кордова, градъ въ
Испания. Cordubensis, е кордооски
Corfinium, ii п Корфиниумъ, градъ
въ Самниумъ. Corfiniensis, е корфинийски.
Coria, ае / Кория, прЪкоръ на Минерва.
coriandrum, I п (гр) кориандъръ,
кишнишъ (раст.).
i coriarius, ii т кожарь.
Corinna, ае / Корина: 1. гръцка
* поетка, съвременница на Пиндаръ.
2. любовница на Овидий.
Corinthus, I /
Коринтъ. градъ в ъ
Гърция. Corinthius, Corinthiacus 3
и Corinthiensis, е коринтски.
Corioli, orum т Кориоли, градъ в ъ
Лациумъ. Coriolanus 3 кориолански.
Coriosolites, um да кориозолити,
I келтско племе въ Галия.
corium, ii п или corius, il да (гр)
1. а) кожа. b) ремъкъ ; мЪхъ. — 2.
кора.
Cornelius 3 римско родово име.
corneolus 3 роговъ, роговидент;
твърдъ.
1. corneus 3 1. роговъ, направенъ
отъ рогъ. — 2. роговиденъ, твърдъ.
2. corneus 3 дрЪновъ, направенъ
отъ дрЪнъ.
cornicen, inis да тржбачъ, свирачъ
съ рогъ.
Cornicen, inis да прЪкоръ въ gens
flppia. Cornicinus 3 Корнициевъ.
cornicula, ае / малка врана,
cornicularius, ii да войник-ь, награденъ съ почетно рогче и освобободенъ отъ обикновена работа,
corniculum, I п рогче; роговидно
украшение на шлема, давано като
отличие на войницитЪ.
Corniculum, I п Корникулумъ, градъ
въ Лациумъ. Corniculanus 3 корникулански.
Cornificius, ii от Корнифиций, авторъ на реторика,
corniger, gera, gerum рогатъ.

Coroneus

cornipes, gen. -pedis рогоногъ, съ
копита.
cornix, Icis / врана; веща птица;;
cornicum oculos или cornici oculum'
configere излъгвамъ най-хитрия.
cornu, iis / 2 u cornus, iis m 1. рогъ.
—2. а) копито, b) човка, клюнъ.—3„
всгько роговидно нгьщо: а) cornua
lunae рогата на луната; cornua flu­
minis ржкави на рЪка; cornua ter­
rae морски носъ. Ь) фланкъ, крило
на войска dextrum, sinistrum, с)'
връхъ antennarum, cristae. — 4. а)'
рогъ за свирене. Ь) лжкъ.—б.смЪла
съпротива, смЪлость, бодрость tol­
lere cornua in aliquem; cornua su­
mere окуражавамъ ce; cornua ad­
dere alicui ободрявамъ никого.
cornum, I n дрЪнка.
1. cornus, I / дрЪнъ; прен. дрЪновокопие.
2. cornus, iis m вж. cornu.
Cornus, I / Корнъ, градъ въ Сар­
диния.
cornutus 3 рогатъ.
Coroebus, I да Коребъ, фригиецъ„
годеникъ на Касандра.
corolla, аг / вЪнче.
corollarium, ii п вЪнецъ, даванъ
за награда на актьори и музикан­
ти; прен.. награда.
corona, ае / (гр) I. вЪнецъ {за
украшение или награда) navalis,
civica; sub corona vendere продавамъ пленици въ робство; sub co­
rona venire продаватъ ме въ роб­
ство. — 2. а) укрепление въ видъ
на вЪнецъ. Ь) кржгъ -отъ слу­
шатели, слушатели, с) обсаденъ
поясъ, обсадна войска; бойна ли­
ния (въ видъ на кржгъ). — 3. Co­
rona, ае / съзвездието ВЪнецъ.
coronarius 3 отнасящъ се до вЪнеца; aurum coronarium париченъ
даръ отъ провинцията на победи­
теля пълководедъ, замЪстващъ
златния вЪнецъ.
Corone, es / Корона, градъ въ Ме­
сения.
Coronea, ае / Коронея, градъ въ
Беотия. Coroneus 3 и Coronen­
sis, е коронейски.
Coroneus,, ei да Короней„ фокидски
царь»

coronis

135

corruptio

coronis, idis / (гр) украшение,
— 2. оправямъ, поправямъ, подопоставено на края книгата.
брявамъ mores, orationem.
Coronis, idis / Коронида, майка на cor-ripio, ripui, reptus 3 1. а) сграбЕскулапъ. Coronides, ае т Ескучвамъ, улавямъ, хващамъ arcum
лапъ.
manu, b) обхващамъ, грабвамъ cor­
ripi morbo, morte, libidine; corri­
согбпо 1 1. увЪнчавамъ; coronari
pere corpus ex somno, ex stratis
Olimpia получавамъ вЪнецъ като
скачамъ отъ леглото; corripere се
победитель на ОлимпийскитЪ игри.
aliquo втурвамъ се. — 2. присвоя— 2. заобикалямъ, заграждамъ
вамъ bona alicuius. — 3. арестуsilva coronat aquas,
corporalis, е тЪлесенъ.
вамъ, задържамъ; обвинявамъ.
corporatus 3 материаленъ mundus,
— 4. хуля, ругая. — 5. съкращаcorporeus 3 1. тЪлесенъ, вещевамъ verba; corripere campum, spa­
ственъ. — 2. месестъ, отъ месо
tium изминавамъ бързо; corripere
umerus, dapes.
gradum ускорявамъ стжпкигЬ си.
corpulentus 3 дебелъ, снаженъ.
corrivatio, onis /
канализиране,
corpus, oris п 1. т%ло animus et
събиране на едно мЪсто.
corpus; corpus vulgare търгувамъ cor-rivo 1 събирамъ въ едно мЪсъ тЪлото си. — 2. а) месо ossa
сто septem amnes,
subiscta corpore; corpus amittere
ослабвамъ. b) трупъ, мъртвецъ. cor-roboro 1 правя здравъ, засилc)
туловище caput est a corpore вамъ, заякчавамъ coniurationgm
nascentem corroboraverunt; aetas
longe, d) лице, човЪкъ vile atque
corroborata зр%ла възрасть.
infame corpus, corpus liberum. — 3.
материя, вещество, маса corpus cor-rodo, rosi, rosus 3 оглождамъ,
огризвамъ; изгризвамъ.
aquae. — 4. а) сжщность, сжщина
eloquentiae, b) тЪло, съюзъ, обще­ cor-rogo 1 измолвамъ, събирамъ съ
ство, съсловие; corpus civitatis
молба, събирамъ.
всички граждани, с) сбирка,
cor-rotundo 1 окржглямъ.
corpusculum , Т п тЪлце, частица, corruda, ае / дива спаржа (раст.).
атомъ.
сог-гйдо 1 навжсвамъ, намръщвамъ.
сог-г , . . ем. соп-г . . .
cor-rumpo, rupi, ruptus 3 1. а) униcor-rado, rasi, rasus 3 сгрибамъ,
щожавамъ, погубвамъ frumentum
смитамъ; прен. събирамъ pecuniam,
incendio, domum igni, b) р^зваservos.
лямъ aquam, oculos lacrimis, mo­
res; res familiares разстройвамъ. c)
correctio, onis / изправяне, по­
загубвамъ diem, magnas opportuni­
правяне.
tates. — 2. а) развращавамъ, съcorrector, oris m поправачъ, коблазнявамъ filium, mulierem, b) подректоръ.
купвамъ aliquem pecunia, auro.
co rrec tu s part. отъ corriqo.
— 3. изопачавамъ, поправямъ ta­
cor-repo, repsi, reptum 3 примъкbulas publicas, famam.
вамъ се съ пълзене, припълзявамъ;
промъквамъ се in onerariam (na­ cor-ruo, rui 3 1. intr. а) сгромолясвамъ се, падамъ corruunt aedes,
vem).
b)
пропадамъ, загивамъ. — 2. trans.
corfeptS adv. кратко, накратко,
а) погубвамъ. b) събирамъ на купъ.
correptio, onis / 1. улавяне. — 2.
corrupi pf. отъ carrumpo.
съкращаване.
corrupta adv. погр-Ъшно, неправилно,
co rrep tu s part. отъ corripio.
Correus, i m Корей, вождъ на бе- corruptela, ае / 1. повреда, повреж­
дане. — 2. прелъстяване, подкуп­
ловацитЪ презъ Галската война,
ване.
corrigia, а е / ремъкъ за обуща,
1. а) развале
cor-rigo, rexi, re c tu s 3 1. изпра- corruptio, onis /
вямъ, давамъ направление digitos.
ностъ, изхабеность, лошо състоя_

corruptor
ние morum, corporis, b) лъжливость opinionum. — 2. разваляне,
подкупване.
corruptor, 6ris m развратитель, съблазнитель, подкупвачъ.
corruptrix, Icis /
развратителка,
съблазнителна.
1. corruptus part. отъ corrumpo.
2. corruptus 3 1. разваленъ, покваренъ, лошъ. — 2. подкупенъ, лъжливъ.
cors еж. cohors.
Corsica, ае / Корейка, островъ въ
Ср-Ьдиземно море. Corsicus и Cor­
sus 3 корсикански. Corsi, orum m
корсиканци.
cortex, coticis m(f) 1. кора. — 2.
коркова кора, коркъ (употрЪбяванъ за направа на тапи и при
плаване); nabis sine cortice не ще
се нуждаешъ вече отъ наглежда­
ме. — 3. черупка testudinis.
cortina, ае / 1. котелъ. — 2. триножникътъ на Пития въ Делфи.
Cortona, ае / Кортона, градъ въ
Етрурия. Cortonenses, ium т кортонци.
coruletum , I п лещакъ, лесковъ
храстъ,
corulus, I / леска.
Corus еж. Caurus.
corusco 1 1. trans, махамъ, клатя
(бързо) hastam. — 2. intr. а) треп­
тя. Ь) блестя, сияя.
coruscus 3 1. клатещъ се, треперещъ ilices, cristae. — 2. блестящъ,
сияещъ.
corvus, I m 1. гарванъ — 2. кука.
Corybantes, ium т корибанти, жре­
ците на богиня Кибела въ Фригия.
Богослужението имъ се съпровождало_ отъ шумна музика и танци.
Corybas, antis т Корибантъ, синъ
на Кибела.
Corycides, um / Корикиди, музите,
наречени по името на една пеще­
ра при Парнасъ.
Corycus, I т Корикъ: 1. градъ въ
Киликия. Cdricius 3 корикийски.
2. планина въ Йония.
corycus, I т (гр) торба, напълнена
съ пЬсъкъ, • съ която атлетитЬ си
изпитвали силите.

136

coturnus

coryletum, corylus = coruletum,
corulus.
corymbifer, fera, ferum окиченъ
съ бръшлянъ Bacchus,
corymbus, I m (гр) клонче или кичуръ отъ бръшлянъ.
coryphaeus, I т (гр) предводитель.
Corythus, I / Коритъ, градъ въ
Етрурия. Corythus, i т Коритъ,
основатели на градъ Коритъ.
corytus, I т (гр) колчанъ.
cos(s). съкращение на consul, con­
sules.
cos, cotis / точило, брусъ.
Cos или Coos (Cous), Coi / Косъ,
островъ въ Егейско море. Cous 3
коски.
Cosa, ае / и Cosae, arum / Коза:
1. градъ въ Етрурия. Cosanus 3
козенски; in Cosano въ областьта
на гр. Коза- 2. градъ въ Пукания,
cosm oe, orum m (гр) държавенъ
съветъ въ о. Критъ.
costa, ае / ребро; прен. страна, сте­
на navium.
costum , I п (гр) индийско растение;
. помада приготвяна отъ тоза ра­
стение.
Cosyra, ае / Косира, островъ меж­
ду Сицилия и Африка,
co tes еж. cautes.
Cothon, onis т Котонъ, пристани­
ще на сев. брЬгъ на Африка,
cothurnatus 3 обутъ въ котурни;
прен. трагически, възвишенъ.
cothurnus, I пг (гр) 1. високи, съ
дебели подметки обуща. — 2. ко­
турни, високи обуща, които обу­
вали трагическите актьори, за да
бждатъ по-високи. — 3. а) траги­
чески, високъ стилъ. Ь) трагедия,
cotidianus 3 всЬкидневенъ, обикновенъ.
cotidie adv. всекидневно,
cdtis gen. отъ cos.
Cotta, ае m Кота, прЬкоръ въ gens
Aurelia.
cottabus, \m (гр) шумъ отъ ударъ,
ударъ.
cottldianus 3 = cotidianus,
co ttld ie adv. = cotidie.
C otuatus, I m Котуатъ, карнутецъ.
coturnix, Icis / пъдпъдъкъ.
coturnus = cothurnus.

Cotus

137

Cotus, \ m u Cotys, tyis m Котись,
тракийски князъ.
Cotyttia, orum n
празникъ на
тракийската богиня CotyttS, us /
Котито.
Coum, Cous, Cous вж. Cos.
covinnarius, ii m сражаваицъ се съ
колесница.
covinus, I m бойна колесница (у
белгит% и британците),
соха, ае / бедро,
coxendix, icis / бедро, кълка,
coxi pf. оть coquo
Crabra, ае / водопроводъ при Тускулумъ.
crabro, onis т стършелъ.
Cragus, I т Крагъ, планина и градъ
въ Ликия.
crambe, es / (гр) зелка.
Cranon, onis / Кранонъ, градъ въ
Тесалия.
Crantor, oris т Кранторъ философъ отъ Киликия.
crapula, ае / (гр) пиянство, опи­
ване отъ вино.
crapularius 3 който се отнася до
опиването.
cras adv. утре; cras mane утре
сутриньта.
crasse adv. 1. тлъсто, дебело, гжсто. — 2. а) грубо, просто. Ь) не­
ясно.
crassesco 3 задебелявамъ, ставамъ
дебелъ.
crassitudo, inis / дебелина,
crassus 3 1 дебелъ, тлъстъ, тученъ. — 2. гжстъ aer, nebula. — 3.
грубъ, простъ; crassa Minerva съ
простъ умъ, дебелоглавъ.
Crassus 3 фамилно име въ gens
Licinia.
crastinus 3 утрешенъ; subst. cras­
tinum, i n утрешния день; in crasti­
num, crastino утре.
Crataeis, idis / Кратеида, майка на
Сцила.
crater, eris (acc. cratera) m, cratera,
ae « creterra, ае / (гр) 1. а) кратеръ, сждъ въ който смесвали ви­
но съ вода; Ь) сждъ за масло. —
2. басеинъ. — 3. кратеръ (на вулканъ). — 4. съзвездието Чаша. —
5. запивъ при гр. Бая.

credo
Craterus, I т Кратеръ; 1. пълководецъ на Ялександъръ Велики. 2.
знаменитъ лЬкарь, съвременникъ
на Цицеронъ.
Crates, is т Кратесъ, ученикъ на
Диогенъ.
Crathis, idis т Кратидъ, рЪка въ
Южна Италия.
craticula, ае / малка ограда, плетъ.
Cratinus, I т
Кратинъ, прочуТъ
поетъ, съвременникъ на Яристофань.
Cratippus, I т
Кратипъ, атински
философъ, съвременникъ на Ци­
церонъ.
cratis, is / 1. плетена работа, плетъ;
снопъ пржчки aggere et cratibus
fossas explent. — 2. строежъ; cratis spinae гръбначенъ стълбъ, pec­
toris гръденъ кошъ, favorum медна пита.
creatio, onis /
избиране, изборъ
magistratuum.
creator, oris m създатель; основатель.
creatrix, Icis / създателка, майка.
crSber, bra, brum 1. а) гжстъ, многочисленъ arbores, aedificia, b) изпълненъ lucus creber harundinibus.
c) богатъ, изобиленъ Rfricus cre­
ber procellis. — 2. честъ, често повтарящъ се crebri cecidere lapides;
crebrum esse in aliqua re често го­
воря за нЪщо или често правя
нЪщо.
crebrSsco, crebrui 3 често се случвамъ, зачестявамъ, разпроцтранявамъ се.
crebritas, atis / 1. често повтаря­
не bellorum. — 2. обилие, множе­
ство sententiarum,
crebro adv. често, многократно,
credibilis, е вЬроятенъ, допустимъ,
заслужаващъ довЬрие; fortior cre­
dibili невероятно храбъръ;
credibiliter adv. вЪроятно.
creditor, oris т заемодавецъ, кредиторъ.
creditum, I п заемъ.
credo, didi, ditus 3 1. а) поверя­
ва мъ arma militi, alicui summam
belli, b) заемамъ, давамъ въ заемъ
pecuniam alicui; res creditae заемъ.
— 2. вЪрвамъ, дов-Ьрявамъ се, об-

;
I
1
|
|

,
;
I
j

,
j
'

■

credra

138

лЪгамъ ce virtuti militum; credor=
creditur mihi. — 3. смЪтамъ, мисля
aliquem esse sapientem,
credra, ae / (гр) портокалъ.
credulitas, atis / довЪрчивость, лековЪрие.
credulus 3 довЪрчивъ, леков-Ьренъ.
Cremera, ae m Кремера, рЪка въ
Етрурия. Cremerensis, е кремеренски.
cremo 1 изгарямъ corpus.
Cremona, ae / Кремона, градъ въ
Сев. Италия. Cremonensis, е кремонски.
Cremonis iugum часть отъ ЯлпитЬ.
cremor, oris т гжстъ сокъ.
Cremutius 3 римско родово име; Я.
Cremutius Cordus историкъ.
creo 1 1. а) създавамъ genus hu­
manum. b) причинявамъ periculum,
с) раждамъ liberos; part. creatus
роденъ; съ abi. orig. потомъкъ на.
— 2. избирамъ regem, consulem.
Creo (Creon), ontis m Креонтъ, коринтски царь, баща на Креуза.
crepax, gen. -acis шумещъ.
crepida, ae / (гр)
сандали, леки
обувки.
crepidatus 3 обутъ въ •сандали,
crepido, inis / 1. основа, темелъ.
— 2. крайбрежна стена,
crepidula, ае / малки сандали,
crepitaculum, I п звънецъ, дрън­
калка.
crepito 1 чукамъ, силно шумя,
звънтя.
1. crepitus part. отъ crepo.
2. crepitus, us m трЪсъкъ, скърцане,
чукане, шумъ armorum, cardinum,
alarum.
crepo, crepui, crepitus 1 1. intr.
шумя, скърцамъ, трещя. — 2. trans.
а) шумя съ нещо aliquid; издавамъ laetum sonum. b) говоря,
crepundia, orum n дрънкалка; ка­
станети.
crepusculum, I n свечеряване, смрачаване.
Cres вж. Creta.
cresco, crevi, cretus 3 1. а) израствамъ; part. cretus 3 произлезълъ, роденъ. b) раста, пораствамъ. — 2. а) нараствамъ, увеличавамъ се crescit in dies hos­

crinalis

tium numerus, b) засилвамъ се, издигамъ ce labore atque iustitia res
publica crevit.
Creta, ae u Crete, es /
Критъ,
островъ въ Средиземно море. Cres,.
Cretis т кри-?янинъ. Cressa, ae /
критянка. Cresius, Cretaeus, Cre­
ticus 3 u Cretensis, е критски.
Cretis, idis / критска,
creta, ae / бела глина, креда, тебеширъ.
cretatu s 3 натърканъ, белосанъ съ
креда.
cretera и creterra вж. crater.
Creticus вж Creta,
cretio, onis / приемане на наслед­
ство; наследство.
Cretis вж. Creta.
cretosus 3 изобиленъ съ бела гли­
на, съ тебеширъ.
cretula, ае / глина за подпечатва­
не; прен. печатъ.
cretus part. отъ cerno и cresco.
Creusa, ае f Креуза; I. съпруга на
Еней. 2. пристанище въ Беотия.
crevi p f отъ cerno и cresco,
cribrum , I п сито, решето,
crim en, inis и 1. а) обвинение cri­
men falsum; съ gen. obi. avaritiae,
maleficii; съ gen subi, invidiae
обвинение отъ зависть; in crimen
vocare обвинявамъ; i.n crimen vo­
cari (venire) или esse in crimine
обвиняванъ съмъ; crimen belli =
causa belli, b) предметъ на обвине­
ние posteritatis crimen eris. — 2.
престжпление, вина.
crim inatio, onis / обвинение, наклеветяване.
crim inator, oris m обвинитель, клеветникъ.
crim inor 1 1. обвинявамъ, оклеветявамъ patres apud populum. — 2.
оплаквамъ се, упрЪквамъ poten­
tiam alicuius.
crim inose adv. съ обвинение, кле­
ветнически.
crim inosus 3 1. обвинителенъ, кле­
ветнически. — 2. обвиняващъ, клеветещъ homo.
C rim isus = Crinissus,
crinale, is n украшение за коса.
crinalis, е отнасящъ се до косата,
принадлежащъ на косата.

crinis

139

crinis, is m косъмъ, обикн. коса;
прен. опашка на планета.
C rinissus (-nisus), i т Кринисъ,
рЪка въ Сицилия.
crin itu s 3 косматъ, съ дълга коса;
stella crinita комета,
crisis, is (гр) / криза, преломъ (въ
медицината).
crispicans, antis вълнуващъ ventus
mare.
crispisulcans, gen -antis извиващъ
се, криволичещъ.
crispo 1 1. накждрямъ. — 2. привеждамъ въ вълнообразно движе­
ние, размахвамъ bina manu hastilia,
crispulus 3 кждравъ.
crispus 3 кждравъ.
crista, ae / гребенъ, качуль (на
птици); гребенъ на шлемъ.
cristatu s 3 качулестъ, съ гребенъ.
Crithote, es / Критота, градъ въ
Тракийски Херсонесъ.
Critias, ае т Критий, най-главниятъ отъ 30. атински тирани,
criticus, i т (гр) критикъ, ценитель.
Crit5, onis т Критонъ, ученикъ и
приятель на Сокрачъ.
Critobulus, I т Критобулъ: 1. уче­
никъ на Сократъ. 2. лЪкарь, съвре. менникъ на Ялександъръ Велики.
Critognatus, I т Критогнатъ, знатенъ арвернецъ.
Critolaus, I т Критолай: 1. гръцки
философъ. 2. пълководецъ на Яхейския съюзъ,
croccio 4 грача.
croceus 3 шафрановъ; прен. златистъ.
crocinus 3 шафрановъ; прен. златистъ; subst. crocinum , i п шаф­
раново масло.
crocodilinus 3 крокодилски; subst.
crocodilina, ае / лъжливо заклю­
чение.
crocodilus или corcodilus, i т (гр)
крокодилъ.
crocota, ае / (гр) женска дреха
съ шафрановъ цвЬтъ.
crocotarius 3 отнасящъ се къмъ
женската дреха crocota,
crocotula, ае / женска дреха съ
шафрановъ цвЪтъ.
crocum , i п или crocus, i т (гр)
1. шафранъ. — 2. а) шафрановъ

c ru m e n a

цвЪтъ. Ь) ароматична шафранова
вода.
Croesus, i от Крезъ,лидийски царь;
прен. много богатъ човЬкъ.
Cromyon, onis /
Кромионъ, мЪстность въ Мегара.
Cronium mare Ледовито море.
crotalia, orum п(гр) перлови обици,
crotalistria, ае / (гр) танцьорка съ
кастанети.
crotalum , i п (гр) кастанети.
Croto(n), onis / и Crotona, ае /
Кротонъ, градъ въ Бруциумъ. Cro­
toniates, ае т кротонецъ. СгоtoniSnsis, е кротонски.
cruciabilis, е мжчителенъ.
cruciabilitas, atis / мжчение, мжка.
cruciabiliter adv. мжчително, мжчителски.
criciam entum , i п мжчение, измжчване.
cruciatus, us т мжка, мжчение, из­
тезаване per cruciatum interficere..
cruci-fixus 3 прикованъ на кръстъ,
разпънатъ.
crucio 1 разпъвамъ; прен. мжча измжчвамъ, изтезавамъ.
crucis gen. отъ crux,
cr&delis, е 1. безжалостенъ, безмилостенъ, жестокъ homo, bellum— 2. ужасенъ, страшенъ hostes,
crudelitas, atis / жестокость.
crudeliter adv. безмилостно, же­
стоко.
crudesco 3 ожесточавамъ се, ставамъ по-лошъ, усилвамъ се mor­
bus, ira.
criiditas, atis / разстройство на.
стомаха, разстроенъ стомахъ.
crudus 3 1. кървавъ. — 2. суровъ,
несваренъ. — 3. а) незрЪлъ, зеленъ рота; младъ. Ь) несмлЬнъ;
съ разстроенъ стомахъ. с) грубъ,
необработенъ, необразованъ. d)
безмилостенъ, жестокъ.
cruente adv. кърваво, жестоко,
cruento 1 окървавявамъ, оцапвамъ
съ кръвь.
cru en tu s 3 1. кървавъ, окървавенъ
cadaver, gladius. — 2. кръвожаденъ, жестокъ hostis. — 3. кървавочервенъ.
crum ena и crum ina, ае /
кесия;
прен. пари.

crumilla

140

crumilla, ae / кесийка.
eruor, oris m 1. кръвь. — 2. кръво­
пролитие, убийство castus a cruore
civiii.
cruppellarii, orum m войници, облъ­
чени въ ризници,
cruralis, е бедренъ.
criiri-crepida, ae т (гр) който е
иАалъ окови на краката си.
cruri-fragius, ii т човЪкъ съ счу­
пени крака.
crus, cruris п
бедро, колЪнна
кость; прен. кракъ.
crusculum, Т п малко бедро,
crusta, ae / 1. кора, черупка: crusta
fluminis ледена покривка; piscium
люспи на рибитЪ. — 2. украшение,
релефни украшения,
crustularius, ii т баничарь, сладкарь.
crustulum, i п точено, сладкишъ.
Crustumeria, ae / , -rium, ii п и Cru­
stumeri, orum т Крустумерия,
градъ въ Лациумъ. Crustuminus
и Crustumius 3 крустумерийски.
crux, crucis / 1. кръстъ aliquem in
crucem agere, rapere, tollere; suf­
figere aliquem cruci.—2. мжка, не­
щастие, бедствие; abi in malam
crucem! върви по дяволитЪ!
crypta, ae / (гр) подземие, пещеря.
cryptoporticus, iis m покрита га­
лерия.
crystallinus 3 кристалечъ; subst,
crystallinum, i n кристаленъ еждъ.
crystallus, i / (гр) кристалъ.
Ctesias, ae m Ктезий, лЪкарь на
Артаксерксъ.
CtesiphSn, dntis Ктезифонтъ: 1. m
атинянинъ, приятель на Демостенъ.
2. / градъ на р. Тигъръ.
cubicularis, е относящъ се къмъ
спалнята, спаленъ lectus,
cubicularius, ii т прислужникъ, камердинеръ.
cubiculum, i n 1. спалня. — 2. стая.
— 3. царска ложа въ театъра,
cubile, is п легло; постилка; лего­
вище, гнЪздо.
cubital, alis п възглавница, подлакътникъ.
cubitalis, е дълъгъ единъ лакъть.
cubito 1 полЪгвамъ си, спя.
cubitorius 3 спаленъ; обЪденъ.

culpa

cubitum, i n и cubitus, i т лакъть.
cubitura, ae / лежене.
cubitus, iis m спане, лежене.
cubo, cubui, cubitum 1. 1. лежа.
— 2. а) спя; cubitum ire огивамъ
да спя. b) лежа (седя) край масата
(за ядене), с) лежа боленъ.
cubus, i m (гр) кубъ.
cucullus, i m 1. гугла, качулка. — 2.
хартия за обвиване, кесия,
cuculus, I т кукувица,
cucumis, cucumeris т краставица,
cucurbita, ae / тиква; прен. вендуза
(за пускане на кръвь).
cucurbitula, ае /
малка вендуза
(за пускане на кръвь).
cudo, cudi, cusus 3 удрямъ, бия,
чукамъ; особ. кова, обработвамъ
argentum; nummos сЪка пари.
Cugerni, orum т кугерни, герман­
ско племе.
cuias (quoiatis), iatis pron. interr.
отъ кжде? отъ коя страна? откждешенъ?
cuicuimodi (вм. cuiuscuius modi)
indecl. какъвто и да е: cuicuimodi es.
cuius (quoius) 3 1. nron. interr. чий.
— 2. pron. rei. чийто.
ciiiusmodi или cuius modi indecl.
какъвъ.
cQiusquemodi или cuiusque modi
indecl. всЪкакъвъ.
culcita, ae /
дюшекъ, постелка;
възглавница
culcitula, a e / малъкъ дюшекъ, въз­
главничка,
culeus = culleus,
culex, culicis m комаръ.
culilla, ae / или culillus, i m чаша.
culina, ae / кухня; поен. храна,
culleus, i m (гр) кожена чанта, коженъ мЪхъ.
culmen, culminis n 1, връхъ cul­
mina Alpium, culmen tecti. — 2.
стъбло fabae.
culmus, i m 1. стъбло, стръкъ.
— 2. класъ; слама; сламенъ покривъ.
culpa, ae /
1. вина, простжпка,
грЪшка non mea culpa saepe ad
vos mitto; culpa est in facto meo,
non scelus. — 2. виновникъ culpam
ferro compesce.

culpatus

141

culpatus 3 достоенъ за укоряване,
осждителенъ Paris,
culpito 1 силно обвинявамъ.
culpo 1 обвинявамъ, осжждамъ.
culte adv. красиво, хубаво,
cultellus, I т ножче,
culter, tri т ножъ.
cultio, onis / обработване agri,
cultor, oris m 1. обработващъ, отглеждащъ terrae, vitis, pecoris. — 2.
а) земледЪлецъ. b) житель eius
terrae. — 3. почитатель, приятель
deorum, veritatis.
cultrarius, ii m който коли жертвенитЬ животни.
cultrix, icis / обработвачка; жи­
телка.
cultura, ае / 1. обработване agri,
vitis. — 2. земледЪлие. — 3. а) обра­
зование, развитие animi, b) почи­
тание, угодничество potentis amici.
1. cultus part. отъ colo.
2. cultus 3 1. обработенъ ager, hor­
tus; subst. culta, orum n обрабо­
тени земи. — 2. украсенъ, накиченъ. — 3. образованъ, изтънченъ.
3. cultus, us m 1. обработване agro­
rum. — 2. грижа, гледане corporis,
oves sine cultu hominum ali non
possunt. — 3. а) начинъ на живЬене
Gallorum; особ. изтънченость, разкошъ а cultu atque humanitate pro­
vinciae longissime absunt, b) обле­
кло, носия, украшение militaris; ве­
ликолепие.—4. образование, разви­
тие animorum corporumque.—5. по­
читане, уважаване deorum.
cululla, ае / или culullus, i m =
_culilla.
culus, i m задникъ, гжзъ.
1. cum praep. съ abi. съ abire cum
aliquo, tecum vivere; multis cum
lacrimis; cum prima sole, cum prima
luce на разсъмване; cum nuntio
веднага следъ получаването на из­
вестието; reputare cum animo suo,
coepi mecum sic cogitare въ себе
си (мисленно); cum gloria славно,
cum silentio мълчаливо; cum eo,
ut (ne) при условие, че. — cum при
pron. pers. винаги, а при pron.
relal. обикновено се поставя следъ
abi.: nobiscum, quibuscum.

cumulatus

\

2. cum (quum) coniunct, I. съ indic.r :
1. cum temporale, а) когато cum
Caesar in Galliam venit, alterius
factionis principes erant Haedui, b) :
откакъ multi anni sunt, cum. — 2.
cum iterativum колкото пжти, колчемъ cum ad aliquod oppidum ve­
nerat, eadem lectica in cubiculum
deferebatur. — 3. cum explicativum , :
като, когато omnia tu Deiotaro tri- j ,
buisti, cum ipsi nomen regium con- j|
cessisti. — 4. cum inversum когато ];
vix hoc dixerat, cum iste pronuntiat, i !
— II. съ coni.: 1. cum historicum (въ \ '
ucmop. разкази) когато Epaminon- ,
das cum vicisset Lacedaemonios, j
quaesivit. — 2. cum causale понеже, 1
тъй като cum sciam. — 3. cum con­
cessivum ако и да Socrates cum fa- 1
cile posset educi e custodia, noluit.
— 4. cum adversativum докато, a '
пъкъ. — III. ссобени изрази: 1.. j
cum primum щомъ като.—2.cum—
tu m както — така и, не само — но у
и, макаръ и — но сжщо, макаръ (I
— но особено. — 3. cum maxime |
най-вече, особено.
|
Cumae, arum / Кума, градъ въ
Кампания. Cumaeus и Cumanus 3
куменски.
cum atile, is п дреха съ цвЪта на
морската вода.
cum ba, ае / (гр) лодка,
cum bula, ае / лодчица.
cum era, ае / видъ кошница у л и ■
глиненъ еждъ за съхраняване на
житото; хамбаръ.
cum inum , Т п (гр) кимионъ (раст.).
cum-m axim e вж. 2. cum III. 3.
cummis, is f (гр) гума.
cum -prlm e и cum -prlm ls между
първитЬ, особено (вж. primus),
cum -que (cunque) и quem que 1..
adv. всЬкога mihi cumque salve vo­
canti ; (обикн. се притуря къмъ
pron. u adv. rei.). — 2. = et cum.
cum ulate adv. изобилно, препъл­
нено; напълно.
cum ulatus 3 1. препълненъ, увеличенъ, уголЪменъ gloria cumula­
tior redit; cumulatam (veniam) morteremittam напълно ще отплатя съ
смъртьтз. — 2. съвършенъ, отличенъ perfecta cumulataque virtus..

cumulo

142

cum ulo 1 1. събирамъ на купъ, натрупвамъ arma in ingentem acer­
vum. — 2. а) препълвамъ, изпълвамъ aras honore, fossas corporibus.
—3. а) увеличавамъ iniurias, scelus
scelere, b) дохаждамъ до съвър­
шенство (до крайность), довършвамъ.
cum ulus, i т 1. купъ, купчина, гра­
мада armorum, corporum. — 2. а)
прибавка accedit ad aliquid или ali­
cui rei cumulus, b) край; cumulum
afferre alicui rei свършвамъ нЬщо.
cunabula, orum п люлка; прен.
гнЬздо; отечество,
cunae, arum / = cunabula; прен.
детинство, младость.
cunctabundus 3 бавещъ се, бавенъ.
cunctans, gen. -antis бавещъ се,
бавенъ; лепкавъ, неподатливъ.
cu n ctan ter aiv. бавно, мудно,
cunctatio, onis / бавене, мудность.
cu nctator, oris m 1. който забавя.
— 2. внимателенъ, предпазливъ,
нерешителенъ човЬкъ.
cu n c ta tu s 3 внимателенъ, предпаз­
ливъ.
cunctor 1 1. бавя се bellum Fabius
gessit cunctando. — 2. нерешите­
ленъ съмъ, колебая се cunctamini,
quid faciatis.
c u n c tu s 3 цЪлъ, цЬлокупенъ sena­
tus, orbis terrarum; pl. всички,
cuneatim a iv. клинообразно.
cu n eatu s 3 заостренъ клинообраз­
но, заостренъ.
cuneo 1 цепя съ клинъ, разцепвамъ; заковавамъ, закрепвамъ; заострямъ клинообразно.
cuneolus, Т т малъкъ клинъ.
cu n eu s, I т 1. клинъ quercum cu­
neis scindebat. — 2. а) клинообразенъ боенъ редъ cuneum facere,
b ) клинообразнй редици столове
въ театъра; cuneis notuit res om­
nibus работата стана известна на
всички зрители.
cu n iculosus 3 1. изобилствуващъ
съ зайци. — 2. изобилствуващъ съ
псщземни проходи,
cuniculus, i m i . питоменъ заекъ.
— 2. подземенъ проходъ, подкопъ
cuniculos agere.
cunila, ае / (гр) риганъ (раст.).

cura

cunnus, i т женски половъ органъ;
прен. развратница,
сйра, ае / бъчва, буре.
cupedia, ае / = cuppedia.
cupidS aciv. жадно, страстно; при­
страстно.
cupiditas, atis / 1. силно желание,
страстъ; алчность pecuniae. — 2.
а) преданость, въодушевление. Ь)
пристрастие sine cupiditate judica­
bunt.
cupido, inis / 1. силно желание,
жадность gloriae.—2. Cupido, inis m
Купидонъ, богъ на любовьта. Cu­
pidineus 3 Купидоновъ; прен.
любовенъ.
cupidus 3 1. силно желаещъ, алченъ,
жаденъ rerum novarum, imperii,
bellandi. — 2. а) влюбенъ. b) преданъ. с) пристрастенъ. d) ревностенъ.
cupiens gen. -entis силно желаещъ,
жаденъ.
cupio, cupivi (cupii), cupitus 3 1.
силно желая, искамъ agros, pacem.
— 2. alicui или alicuius causa разположенъ съмъ, благосклоненъ
съмъ: Dumnorigem favere et cupere
Helvetiis; eius causa et cupio et
debeo.
cupitor, oris m търсачъ matrimonii,
cuppedia, ае / u cuppedia, orum n
лакомство.
cuppedinarius, ii m сладкарь.
cuppedo, inis / = cupido,
cuppes, edis m лакомникъ.
cupressetum, I n кипарисова го­
ричка.
cupresseus 3 кипарисовъ.
cupressifer, fera, ferum изобиленъ
съ кипариси.
cupressus, I f u cyparissus, i / (гр)
1. кипарисъ, кипарисово дърво.
— 2. кутия отъ кипарисъ.
сйг aiv. защо.
сйга, ае / 1. а) грижа, старание
rei publicae; est alicui cura alicuius,
est alicui curae aliquid, habere cu­
ram alicuius rei нЬкой се грижи за
нЬщо.Ь) любопитство humani inge­
nii. — 2. а) управление rerum pub­
licarum. b) надзиратель, пазачъ

curalium

143

cursus

Eumaeus, cura harae. — 3. а) гри­ curiose adv. 1. грижливо, старател­
жи, безпокойство confici cura, b)
но. — 2. любопитно, изпитателно,
любовни мъки, любовь; любимецъ. curiositas, atis / любознателность,
curalium, ii n (гр) коралъ.
любопитство.
curassis старъ fa t. отъ curo,
curiosus 3 1. грижливъ, старатеcurate adv. старателно, грижливо,
ленъ ad investigandum. — 2. люcuratio, onis / 1. грижа, старание
бознателенъ, любопитенъ. — 3. заrei alicuius. — 2. управление, ръ­
гриженъ.
ководство in curatione regni esse. curis, is / копие.
— 3. лекуване.
Curius 3 римско родово име, Cu­
Curator, oris m 1. който се грижи,
rianus 3 Куриевъ.
надзиратель, управитель urbis, rei сйго 1 1. грижа се, старая се; ali­
publicae. — 2. настойникъ, опекунъ.
quid за нещо; liberos educandos
curatura, ae / грижа, голямо усър­
за възпитанието на децата. — 2.
дие.
a) уреждамъ, изпълнявамъ manda­
curatus 3 грижливъ, усърденъ, стаtum, negotia aliena, b) купувамъ
рателенъ.
signa, c) плащамъ dimidium pecu­
curculio, onis т житенъ червей,
niae alicui. — 3. а) ръководя, управжитоядецъ.
лявамъ res Romae, bellum mariti­
curculiunculus, I т червейче.
mum. b) absol. разпореждамъсе, заCures, iu m / Кури, сабински градъ.
поведвамъ. — 4. лЪкувамъ, глеCurSnsis, е курийски.
дамъ, грижа се morbos remediis,
Curetes, tum т курети, древни жре­
corpus cibo; curatus capillos (acc.
ци на Юпитерь на о. Критъ. Cu­
gr.) съ грижливо вчесани коси.
retis, idis / критска,
curriculum, Т я 1. а) пъть за надcuria, ae / 1. а) курия, едно отъ 30
бегване, писта athletae se in cur­
подразделения на римския народъ
riculo exercentes, b) пъть, попри­
populum in tribus tres curiasque
ще vitae, gloriae. — 2. а) бегане.
triginta discripserat, b) курия, ме­
b) надбегване quadrigarum, equo­
стото (зданието), където се съби­
rum. c) кръговъртене solis et lunae.
рали членовете на куриите. — 2.
— 3. колесница, бойна колесница,
а) събрание на сената, сенатъ fre­ curro, cucurri, cursus 3. 1. intr.
quens. b) курия, зданието, въ което
a) тичамъ, бЪгамъ ad aliquem, b)
заседавали сенаторите curiam in­
бързамъ, пътувамъ, плавамъ extre­
cendere; градски домъ.
mos ad Indos, c) бързо преминаcurialis, е принадлежащъ къмъ съ ­
вамъ, протичамъ currit ferox aetas.
щата курия.
— 2. trans, изминавамъ, преминаCuriatii, orum т Куриати, албан­
вамъ stadium, campum,' vastum
ски родъ.
aequor. '
curiatim adv. по курии.
currus, us m 1. а) кола; бойна ко­
curiatus 3 куриенъ; comitia curiata
лесница. b) триумфална колесни­
събрание (на патрициите) по ку­
ца; прен. триумфъ. — 2. а) запрегъ
рии; lex curiata гласуванъ отъ ку­
(запрегнатитЪ животни въ колата).
риите.
b) корабъ.
Curicta, ае / Курикта, островъ въ cursim aiv. тичайки, бързо,
Адриатическо море.
cursito 1 тичамъ насамъ-натамъ.
1. curio, 5nis т старейшина на ку- curso 1 тичамъ насамъ-натамъ.
рията, завеждащъ делата на ку- cursor, oris т бЪгачъ, скорохорията и изпълняващи богослужеб­
децъ; куриеръ; състезатели въ
ните обреди; curio maximus глабЪгане.
венъ старейшина, който завеж- cursura, ае / тичане, бягане,
далъ общите дела на всичките cursus, iis m 1. а) тичане, бЬгане;
33 курии.
течение; (бързо) движение, бързи­
на equorum, navium, stellarum iun2. curio, onis т мършавъ човекъ.

Curtius

144

gere cursuri tequis тичамъ наравно
съ конет-fe. b) направление, посо­
ка, курсъ ad litora cursum derigere;
cursum expectire очаквамъ попжтенъ вЪтъръ. С) пжтуване in Epi­
rum brevis curSUs. d) течение, ходъ,
вървежъ rerum, temporum. е)пжть,
насока vitae, vivendi. — 2. а) състе­
зание, борба; стремежъ. Ь) по­
прище.
Curtius 3 римско родово име.
curto 1 съкратявамъ, скжсявамъ.
curtus 3 1. съкратенъ, кжсъ; оскжденъ. — 2. обрЪзанъ.
curulis, е 1. принадлежащъ къмъ
колата (колесницата); equi впрег­
нати коне за надпрепускане въ
цирка; triumphus curulis триумфъ
съ колесница (за разлика отъ ova­
tio триумфъ безъ кола). — 2. курулски (служещъ си съ кола) ma­
gistratus, aedilis, aedilitas; прен. sel­
la curulis или само curulis, is /
курулско кресло, кресло на висшъ
чиновникъ въ Римъ.
curvamen, inis п извивка,
curvatura, ае / извивка,
curvo 1 извивамъ, превивамъ, огъвамъ; прен. скланямъ.
curvus 3 извитъ, изкривенъ, изпъкналъ falx, litus, naves; orator прегърбенъ; curvo (abi.) dignoscere
rectum разпознавамъ лошото отъ
доброто.
cuspis, idis /
1. остъръ връхъ,
острие hastae; cuspis scorpionis
жило. — 2. копие.
cQstodela, ае / пазене, охрана.
cQstodia, ае / 1. а) пазене, охрана
canum, navium, mei capitis, b) стра­
жа, караулъ, постъ custodiam relinquerunt, custodias disponere. — 2.
а) държане подъ стража, арестъ,
затворъ esse in custodia, in custo­
diam tradere; custodia libera домашенъ арестъ. b) pl. затворници.
cfistddio4 1. пазя, охранявамъ cor­
pus domumque; templum ab Hanni­
bale. — 2. крия, съхранявамъ epi­
stulam, aliquid animo et memoria.
— 3. държа подъ стража (подъ
арестъ) ducem praedonum, obsides.
ciistddTte adv. внимателно.

Cydnus

custos, odis m f 1. а) пазитель, наблюдатель, пазачъ, надзиратель,
стражарь custodes in vallo dispo­
nere, custodes alicui ponere, b) noкровитель dii custodes urbis. — 2.
кутия, колчанъ, стрелникъ, тулъ
custos telorum eburnea, turis,
ciisus part. отъ cudo.
Cusus, I m Кузъ, притокъ на Дунавъ.
Cutiliae, arum / Кутилия, сабински
градъ.
cutis, is / кожа; прен. обвивка, външность.
Суапй, es / Киана, р-Ька при Сиракуза.
Cyaneae, a r u m / Кианеи, два остро­
ва въ Босфора.
cyathisso 1 (гр) пълня чашит-fe,
cyathus, I т (гр) 1. черпало (канче
съ което наливали вино отъ кра­
тера въ чашитЬ). — 2, киатъ, м-fcpка за течности = */ц sextarius,
cybaeus 3 (гр) тумбестъ navis; subsU
cybaea, ае / товаренъ корабъ.
Cybele (или Cybele^, es и ае / Кибела: 1. фригийска богиня, майка
на боговегЬ. Cybeleius 3 Кибелинъ. 2. планина въ Фригия.
cybiosactes, ае т (гр) търговецъ
на солена риба.
Cybistra, orum п Кибистра, градъ
въ Кападокия.
cycladatus 3 облЪченъ въ cyclas.
Cyclades, dum / Цикладски остро­
ви (въ Егейско море),
cyclas, adis / (гр) финна женска
дреха.
cyclicus 3 (гр) принадлежащъ къмъ
кржгъ, циклически, принадлежащъ
къмъ епическия циклъ scriptor.
Cyclops, opis т циклопъ; pl. Cyclopes, um m циклопи, диво сицилийско племе, еднооки велика­
ни. Споредъ друга легенда — си­
нове на Уранъ и Геа, другари на
Вулканъ. Cyclopius 3 циклопски.
cycneus 3 (гр) лебедовъ vox.
cycnus, I т (гр) лебедъ. Cycnus, i
т Кикнъ, собствено име. Cycnei­
us 3 Кикновъ.
Cydnus, I т Киднъ, рЪка въ Киликия.

Cydon

145

Cydftn, 6nis m Кидонецъ, житель
im Cydonia, а е / Кидония, градъ
■и. и. Критъ. Cydoneus и -nius 3
критски. Cydoniatae, arum m кидоици.
cygnus = cycnus.
cylindrus, T m (гр) цилиндъръ, валякъ.
CylISne, es а ае / Килена: 1 пла­
нина въ Аркадия. Cyllenius и Су1lin e u s 3 киленски. 2. градъ въ
Елида.
Cylon, onis т Килонъ, атинянинъ,
който се домогвалъ до самовластие.
Cylonius 3 Килоновъ; scelus из­
биването на привържениците на
Килона въ храма.
Cumaeus вж. Cumae и Cyme.
cym ba = cumba.
cymbalum, T n (гр) кимвалъ, музикаленъ инструментъ.
cymbium, ii п (гр) малка чашка,
наподобяваща лодчица.
Cyme, es / Кима, градъ въ Еолида.
Cymaeus 3 кименски.
Cynicus 3
цинически, принадлежащъ къмъ циническата школа;
subst. циникъ, цинически философъ.
cynocephalus, I т (гр) павианъ,
маймуна; прЪкоръ на flnubis, еги­
петско божество съ кучешка глава.
Cynosarges, is п Киносаргъ, хълмъ
на северъ отъ Атина, съ училище
посветено на Херкулесъ.
Cynoscephalae, arum f Киноскефали, два хълма въ Тесалия.
Cynosura, ае / Малката мечка, съ­
звездие. Cynosuris, idis / принадлежащъ на Малката мечка.
Cynosurae, arum / Киносура, носъ
въ Атика.
Cynthus, I т Кинтъ, планина въ
Делосъ, родното мЪсто на Аполонъ и Диана. Cynthius 3 кинтниски.
Cynus, I / Кинъ, градъ и носъ
ит> Локрида.
cyparissus, cypressus вж. cupressus.

Cyzicus
Cyprius (vicus) улица въ Римъ.
Cypros или Cyprus, I /
островъ
Кипъръ, богатъ съ медни руди.
Cyprius 3 кипърски; subst. Cypria,
ае / Венера.
cyprum, I п медь.
Cypselus, I т Кипселъ, коринтски
тиранинъ.
Cyrene, es / или Cyrenae, arum /
Кирена, гръцка колония въ Сев.
Африка Cyrenaeus, C yrenaicus 3
и Cyrenensis, е киренейски.
Cyrnus, I / Кирнъ, сега островъ
Корсика. Cyrneus 3 корсикански.
Cyropolis, is /
Кирополъ, градъ
въ Зогдияна.
CyrtiT, orum т кирти, персийско
племе.
Cyrus, I т Киръ; 1. основатель на
персийската държава. 2. братъ на
Артаксерксъ Мнемонъ. 3. строитель въ Римъ. Cyrea, orum п на­
правените отъ Киръ постройки.
Cyssus, Ontis / Кисунтъ, градъ въ
Иония.
Cytae, arum /
Кита, градъ въ
Колхида. Cytaeis, idis / и Cytaine,
es / Медея. C ytaeicus 3 = Col­
chicus.
Cythera, orum n Китера, островъ
въ Егейско море, посветенъ на
Венера. Cythericus 3 китерейски.
Cytherea, ае /
Китерея, прЬкоръ
на Венера. Cythereius 3 китерей­
ски, Венеринъ; subst. Cythereia,
ае f и Cythereis, idis / Венера.
Cythnos, I / Китносъ, островъ въ
Егейско море.
cytisus, I / (гр) зановецъ (грозданка), видъ детелина.
Cytorus, I т Киторъ, планина въ
Пафлагония, богата съ букови
гори. Cytorius и Cytoriacus 3
киторийски, буковъ mons, pecten.
Cyzicus и Cyzlcos, I / Кизикъ,
градъ въ М. Азия, на Мраморно
море Cyziceni, orum т кизикенци.

Лятинско-бъл! арени речникъ - Войновъ, Милевъ. — 2, издание.

10

D
D като цифра = 500; D. съкращение
на: Decimus, Divus, dies; D. M. =
Dis Manibus; D. O. M. = Deo Opti­
mo Maximo; D. D. = dono (donum)
dedit; D. D. D. — dat, dicat, dedicat;
D. C. S. = de consilii sententia; D.
P. S. = de pecunia sua; D. N. = do­
minus noster.
Daci, orum m даки. Dacia, ae /
Дания, область на лЪвия брЪгъ на
Дунава. Dacicus 3 дакийски.
dacruma, ае / ст. ф. = lacrima,
dactylicus 3 (гр) дактилически.
dactyliotheca, ае / (гр) кутия за
пръстени (скъпоценности),
dactylus, I т (гр) дактилъ, стихо­
творна стъпка (——-w).
Daedala, orum п Дедала: 1. укреп­
ление въ Кария срещу Родосъ.
2.
область въ Северозап. Индия,
daedalus 3 (гр) изкусенъ; изкусно
направенъ. Daedalus, i т Дедалъ,
баща на Икаръ, строитель на ла­
биринта въ Критъ. Daedaleus 3
Дедаловъ.
Dahae, arum т дахи, скитско пле­
ме около Каспийско море.
Dalmatae, arum т далматинци. Dal­
matia ае /
Далмация, область
край Адриатическо море. Dalmati­
cus 3 далматински,
dama ?= damma.
Damaratus == Demaratus.
Damascus, I / Дамаскъ, градъ въ
Сирия. Damascenus 3 дамаскийски.
damiurgus = demiurgus,
damma, ае / дива коза, сърна,
damnas adi. indecl. осжденъ.
damnatio, onis / осжждане.
damnatorius 3 осжждащъ, обвинителенъ.
damnatus 3 осжденъ, осждителенъ;
престжпенъ.

damnificus- 3 врецителенъ, пакостенъ.
damnigerulus 3 вредителенъ.
damno 1 1. осжждамъ reum, ali­
quem furti, ambitus, damnatum poe­
nam sequi oportebat; capitis (capite)
осжждамъ на смърть. — 2. задължавамъ; damnare aliquem voti задължавамъ нЪкого да изпълни за­
вещание, обещание, молба, обикн.
pass. damnari voti постигамъ же­
ланото. — 3. а) обричамъ Stygio
caput orco, morti, b) отхвърлямъ,
не одобрявамъ, укорявамъ; обвинявамъ consilium, amores, fidem ali­
cuius; spem salutis загубвамъ на­
дежда за спасение.
damnose adv. съ причиняване за­
губа, съ загуба; damnose bibere
пия много.
damnosus 3 1. който причинява
вреда, гибеленъ, вреденъ. 2. разточителенъ.
damnum, I n 1. загуба, щета, по­
вреда exercitum duarum cohortium
damno reducit; accipere (facere, con­
trahere) damnum понасямъ загуба,
пострадвамъ; damno esse вредя.
— 2. глоба.
Damocles, is m Дамоклъ, придворенъ на тиранина Дионисий.
Damon, onis т Дамонъ: 1. питагореецъ, приятель на Финтий. 2.
атински музикантъ.
Danae, es /
Даная, дъщеря на
Якризий, майка на Персей. Da­
naeius 3 Данаинъ; heros Персей.
Danaus, I т Данай, синъ на Белъ,
братъ на Египтъ, основагель на
Аргосъ. Danaides, um / 50-Tt дъ­
щери на Данай. Danaus 3 аргоски, гръцки. Danai, orum m аргосци, гърци.

Dandaridae

147

debeo

Dandaridae, arum m дандариди, Davos или Davus, i т Давъ, име
скитско племе край Язовско море.
на робъ;
Dandarica, ае / Дандарика, стра­ de ргаер. съ abi. 1. отъ de foro dis­
шна па дандаридитЬ.
cedere, anulum detrahere de digito,
d an ista, ае т (гр) лихварь.
de aliquo audire, deicere se de
d an isticu s 3 (гр) лихварски.
muro, neque me Argolica de gente
Danubius и Danuvius, ii т Дунавъ.
negabo; homo de plebe човЪкъ отъ
Daphne, es / Дафна: 1. дъщеря на
народа, простъ чов-Ькъ; signum
речния богъ Пеней, обърната въ
factum de marmore; pauci de no­
stris, de meo (tuo, suo, nostro, ves­
лаврово дърво. 2 мЬстность въ
Сирия.
tro, alieno) съ мои срЪдства; de
publico съ държавни срЪдства.
D aphnis, idis т Дафнисъ, сицилий— 2. за време: а) п р езъ de nocte;
ски младъ овчарь, синъ на Мер­
multa de nocte късно презъ нощьта;
курий, който пръвъ съчинилъ ов­
de die презъ деня, денемъ; media
чарски пЪсни.
de luce и de medio посрЬдъ день,
dapino 1 (гр) щедро гощавамъ.
денемъ; de tertia vigilia презъ тре­
daps, dapis / 1. тържественъ об-Ьдъ
тата нощна стража, b) отъ, вед­
по нЬкакъвъ религиозенъ поводъ,
нага сл ед ъ statim de auctione
пиръ. — 2. ястие, ядене,
venire, c) diem de die отъ день на
dapsilis, е (гр) богатъ, изобиленъ,
день. — 3. за причина: отъ, пора­
блЬскавъ.
ди de via fessus, flere de aliqua
D ardani, orum т дардани, племе
re, passu de vulnere tardo, qua de
въ Мизия.
causa. — 4. сп оред ъ de mea sen­
D ardanus, i т Дарданъ, синъ на
tentia.— 5. за, относително audire,
Юпитеръ, родоначалникъ на троян­
dicere, scribere de aliqua re, in li­
ските царе. Dardanides, ае т поbro quinto de natura deorum; im­
томъкъ на Дарданъ, особ. Еней;
petrare de aliqua re. — 6. de inte­
pl. троянци. Dardanis, idis / троянgro отново; de improviso неочак­
ка, особ. Креуза. Dardanius и Dar­
вано; de cetero впрочемъ.
danus 3 троянски. Dardania, ае /
dea,
ае / богиня; triplices deae napДардания: 1. градъ въ Троада.
кит-Ь; siderea dea нощьта; novem
2. Троя.
deae музитЪ; venatrix или silvarum
DarSs, Stis т Даретъ, другарь на
dea Диана; bellica Минерва.
Еней.
de-albo 1 бЪлосвамъ, избЬлвамъ.
D areus и Darius, i т Дарий, пер­
deam bulatio, onis / разхождане,
сийски царь.
разходка.
datarius 3 който може (тр%бва) да
бжде даденъ, за даване,
de-ambulo 1 разхождамъ се.
d atatim adv. взаимно,
de-am o 1 обичам ъ много,
d atio , onis / 1. даване. — 2. право de-arm o 1 обезоржжавамъ.
de-artuo 1 разкжсвамъ на части,
за даване,
d ato 1 давамъ.
de-ascio 1 издЬлвамъ; прен. измамвамъ, ограбвамъ.
d ato r, oris т който дава, който по­
дава.
de-bacchor 1 буйствувамъ, бЬснЪя.
1. d atu s part. отъ do.
debellator, oris m . победитель.
de-bello 1 1. intr. свършвамъ вой­
2. d atu s, iis m даване.
Daulis, idis / Давлида, градъ въ
ната cum aliquo. — 2. trans, noФокида. Daulius 3 и Daulias, adis
беждавамъ, свършвамъ aliquem,
/ давлидски.
rixam.
Daunus, i m Даунъ, царь въ Нпу- debeo, debui, debitus 2 1. дължа
лия, баща на Турнъ. Daunius 3
pecuniam, vitam; subst. debentes
длъжници; part. debitus 3 дълДаунонъ; heros Турнъ; gens ру' жимъ, заслуженъ officium iustum
. тули. Daunias, adis / Япулия.

debilis

|
1
I
I
|

148

atque debitum. — 2. длъженъ съмъ,
трЪбва, съ inf. — 3. pass. опредЪленъ съмъ, обреченъ съмъ morti,
fatis debitus.
debilis, е безсиленъ, немощенъ,
слабъ.
d&bilitas, atis / слабость, безсилие,
немощь.
debilitatio, onis / ослабване.
debilito 1 ослабвамъ, обезсилвамъ,
изтощавамъ.
debitio, onis / задълженость, дългъ.
debitor, oris т 1. длъжникъ. — 2.
задълженъ нЪкому съ нЪщо vitae,
animae. _
debitum, i n дългъ, задължение.
de-blatero 1 бърборя.
de-canto 1 1. пЪя, изпЪвамъ. — 2.
преставамъ да пЪя.
decastylos, оп (гр) съ десеть ко­
лони.
de-c§do, cessi, cessum 3 1. отивамъ си, оттеглямъ се, отдалечавамъ се ех Gallia, Italia; decedere
de vita или само decedere умирамъ. — 2. отстранявамъ се, давамъ пжть, отстжпвамъ alicui, his
omnes decedunt, de via. — 3. a) o t казвамъ ce de suis bonis omnibus,
de iure suo. b) преминавамъ, пре­
ставамъ febris, ira.
Decelea, ae / Декелея, мЪстность
въ Дтика.
decem indecl. десеть.
December, gen. -bris декемврийски
Calendae, Idus: subst. m декемврий.
decem-iugis, е съ десеть коне запрегнатъ currus.
decem-peda, ae / мЪрка за дължина — десеть стжпки.
decempedator, oris т землемЪръ.
decem-plex, gen. plicis десеторенъ.
decem-primi, orum m първитЪ десеть сенатори въ муниципиигЬ и
колониит-fe.
decem-remis, е десетовесленъ.
decem-scalmus 3 десетовесленъ.
decem-vir, i т децемвиръ, членъ
отъ колегията на десеттЪ; pl. de­
cemviri, orum т децемвири, коле­
гия отъ десеть магистрати: 1. de­
cemviri legibus scribendis комисия
избрана въ 451 г. пр. Хр., за да
напише закони. — 2. decemviri sa­

decessio
crorum или sacris faciundis жрег
ческа колегия за пазене и тълку­
ване на сибилинскитЪ книги. —• 3.
decemviri stilitibus iudicandis стара
сждийска колегия, която решава­
ла споровет-fe за свободата и граж­
данските права.—4. decemviri agris
dandis assignandis или agros me­
tiendo dividendoque временно учре^дена комисия за измерване и раз­
даване на държавните заеми,
decemviralis, е децемвирски.
decem viratus,us т децемвирство.
dec-ennis, е десетгодишенъ bellum,
decens, gen. entis приличенъ, удо-бенъ, хубавъ, красивъ.
decenter adv. прилично, добре,
decentia, ае / приличие, благопристойность.
deceo, decui 2 1. приличамъ, добре
стоя aliquem toga picta decet. — 2.
приличамъ, подобавамъ illa orna­
menta me (acc.) decere non putabam;
impers. decet прилича, подобава
ut oratorem decet, ut nobis decet,
oratorem irasci minime decet,
decepi p f. отъ decipio,
deceptus part. отъ decipio,
deceris, is / (гр) корабъ съ десеть
редици весла.
de-cerno, crevi, cretu s 3 1. решавамъ, постановявамъ, опред%лямъ
aliquid, senatus decrevit, decernere
alicui triumphum, provinciam! — 2.
a) съ борба решавамъ, сражавамъ
се proelium; armis, ferro, bello, acie.
b) absol. decernere сражавамъ ce.
състезавамъ ce decernendi potesta­
tem Pompeio fecit, c) сждя ce pro
sua fama fortunisque.
de-cerpo, cerpsl, cerp tu s 3 1. откжсвамъ, кжсамъ. — 2. взимамъ,
получавамъ, извличамъ fructus
ех ге.
decertatio, onis / решаване съ бор­
ба, борба.
de-certo 1 1. сражавамъ се proelio,
pugna, armis; absol. decertare сра­
жавамъ се. — 2. споря inter se.
d ecessi p f. отъ decedo,
decessio, onis / 1. отиване, отда­
лечаване, заминаване, напускане.
— 2. намаляване, спадане.

decessor

149

decessor, oris m който си отива;
предшественикъ.
decessus, iis от заминаване, оттег­
ляне; decessus aestus морски отливъ; decessus amicorum смърть
па приятели.
Decetia, ае / Децеция, градъ на
едуит!-. въ Галия.
1. dS-cido, eidi 3 1. падамъ poma
ех arboribus, equo; in turbam prae­
donum попадамъ. — 2. а) умирамъ.
b ) ставамъ нещастенъ, пропадамъ
non virtute hostium, sed perfidia
amicorum, c) лишавамъ ce (a) spe;
ex astris лишавамъ се отъ славата
си. d) изпадамъ, гготъвамъ in frau­
dem.
2. de-cldo, eidi, cTsus 3 1. отсичамъ, отр-Ьзвамъ nasum auresque.
— 2. а) решавамъ, разрешавамъ,
уреждамъ rem, negotium, b) cnoразумявамъ ce cum aliquo, de ali­
qua re.
1. deciduus 3 падащъ, падналъ.
2. deciduus 3 откжснатъ.
decies (deciens) adv. десеть пжти;
често.
decim a еж. decimus.
decim anus или decum anus 3 1. десетъченъ; decimanum frumentum
десетъкъ; subst. decim anus, i m
наематель, плащащъ десетъкъ;
decim ana, ае / жена на наемате­
ля. — 2. а) принадлежащъ къмъ
десетия легионъ miles; pl. decu­
mani войници отъ 10. легионъ. Ь)
принадлежащъ къмъ 10. кохорта;
porta decumana главната врата на
римския лагеръ, обърната срещу
неприятеля, кждето била разполо­
жена десетата кохорта.
decim o 1 наказвамъ всЪки десети
чонЬкъ (обикн. съ смъртъ) cohor­
tes, legiones.
ducim us и decum us 3 1. десети;
iitlv. decimum за десети пжть;
subst. decima или decuma, ае /
(sc. pnrs) десетъкъ, жертвенъ де­
сет и\/4, жертва; даръ, подаръкъ.
— 2. огромеиъ unda.
Decimus, I т Децимъ, римско соб­
ствено име.
de-cipio, cepi, cep tu s 3 1. измамвамъ, излъгвамъ aliquem; via de­

decoctor
cipi сбърквамъ пжтя. — 2. а) изплъзвамъ се отъ погледа, оставамъ незабелязанъ vitia amicae
amatorem decipiunt, b) прекарвамъ
незабелязано, незабелязвамъ diem;
laborum decipi забравямъ мжкиrte си.
dScisio, onis / споразумение, спо­
годба.
decisus part. отъ 2. decido.
Decius 3 римско родово име.
d&clamatio, onis / 1. упражнение
въ красноречие, декламация. — 2.
а) упражнение, речь. Ь) тема на
речьта.
declamatiuncula, ае / малко упра­
жнение въ красноречие,
declamator, oris т упражняващъ
се въ красноречие,
declamatorius 3 декламаторски.
declamito 1 1. упражнявамъ се въ
красноречие, декламирамъ. — 2.
викамъ.
dS-clamo 1 1. показвамъ, посочвамъ.
— 2. обявявамъ, провъзгласявамъ
aliquem consulem. — 3. изразявамъ,
описвамъ.
declaratio, onis / изявяване, заявя­
ване, обяснение.
dSclaro 1 1. показвамъ, посочвамъ.
— 2. обявявамъ, провъзгласявамъ
aliquem consulem. — 3. изразявамъ,
описвамъ.
declinatio, 5nis / 1. отклоняване,
наклоняване, навеждане corporis.
— 2. отбЪгване, отвращение отъ
laboris. — 3 (грам.) склонение,
спрежение.
de-clino 1 1. trans, а) отклонявамъ,
отдалечавамъ, отбивамъ agmen,
ictum; aetas declinata преклонна
възрасть. b) избЪгвамъ, отбЬгвамъ urbem, invidiam, vitia. —■2.
intr. отклонявамъ се, отдалеча­
вам^ се de via, а Capua,
de-clivis, е наведенъ, полегатъ;
subst. declive, is п и declivia, ium п
наклонность, полегатость, нана­
долните, стръмнина,
declivitas, atis f наклонность, по­
легатость, стръмнина,
decocta еж. decoquo,
decoctor, oris от разсипникъ, прахосникъ.

decoctus

150

decoctus part. отъ decoquor,
de-collo 1 обезглавявамъ.
dS-colo 1 процеждамъ се; прен. не
сполучвамъ, пропадамъ spes,
de-color, gen. oris 1. безцвЪтенъ,
загубилъ цвЪта си; тъменъ. — 2.
обезобразенъ, отвратителенъ.
decoloratio, onis / обезцветяване,
загубване цвета.
de-coloro 1 лишавамъ отъ естест­
вения цвЬтъ, обезцвЪтявамъ; прен.
промЪнямъ, развалямъ.
de-coquo, coxi, coctus 3 1. сварявамъ; part. decoctus 3 прен. нЪженъ decocta orationis suavitas;
subst. decocta, ae/(sc. aqua) пре­
варена вода, изстудена въ ледъ
(питие).— 2. намалявамъ съ варе­
не, изпарявамъ pars quarta argenti
decocta erat.— 3. разпилявамъ, прахосвамъ.
decor, oris m приличие; украшение,
красота.
decore adv. прилично, красиво,
decoro 1 1. украсявамъ urbem mo­
numentis. — 2. прослаВямъ rem
publicam.
decorus 3 1. приличенъ; subst. de­
corum, i n приличие. — 2. a) xyбавъ, красивъ. b) украсенъ galea
cristis.
decoxi pf. отъ decoquo.
dS-crepitus 3 престарЪлъ, немощенъ senex, aetas,
de-cresco, crevi 3 1. ослабвамъ
намалявамъ се. — 2. изчезвамъ.
gecretorius 3 решаващъ, решителенъ pugna.
decretum, i n i . решение, поста­
новление, разпореждане senatus.
— 2. догма, основно положение,
decretus part. отъ decerno,
decrevi pf. отъ decerno и decresco,
decucurri pf. отъ decurro,
decuma, ae / вж. decimus,
decumanus вж. decimanus,
decumates, gen. -ium десетъченъ,
който е обложенъ съ десетъкъ
agri.
de-cumbo, cubui, cubitum 3 1. лЬт
гамъ super lectum, in lecto.—2. naдамъ, падамъ мъртавъ (за гладиаторъ).
de-cunctor 1 колебая се.

d e c u tio

decuria, ae / 1. декурия, отделение
отъ десеть души. — 2. отдЪление,
съсловие equitum, scribarum, lic­
torum.
decuriatio, onis / раздЪляне на декурии.
decuriatus, us т разделяне на декурии.
1. decurio 1 раздЬлямъ на декурии
equites.
2. decurio, onis т декурионъ: 1. на, чалникъ на декурия, десетникъ.
2. началникъ; decuriones — senato­
res въ муниципиитЪ и колониитЪ..
decurionatus, iis т длъжностьта
на декуриона.
de-curro, curri или cucurri, cursus 3
1. intr. а) слизамъ тичешкомъ, тичамъ, бързамъ, пжтувамъ,.плавамъ.
ех montibus in vallem, ad naves, ad
milites cohortandos, pelago aperto..
b) марширувамъ, дефилирамъ, маневрирамъ. с) прибЪгвамъ, идвамъ
ad istam orationem. — 2. trans. a)!
преминавамъ, пробЬгвамъ spatium,
b) свършвамъ vitam, laborem; quae
a te breviter decursa sunt което e
изложено накратко отъ тебе.
decursio, onis / 1. а) тичане на­
долу. b) нападение. — 2. парадъ,
дефилиране.
1. decursus part. отъ decurro.
2. decursus, iis m 1. а) тичане надо­
лу; decursus planitiei полегатостьна равнина. b) маневри, c) напа­
дение. d) парадъ, дефилиране. —
2. свършване temporis mei.
de-curto 1 съкратявамъ, скжсявамъ; осакатявамъ.
decus, decoris n 1. украшение. — 2..
честь, блЪсъкъ, слава; pl. decora
славни военни дЪла. — 3. достойн­
ство, добродетель.
decussi pf. отъ decutio,
decussis, is m 1. числото десеть.
цифрата десеть — 2. монета ^ т ъ
10 аса.
decusso 1 раздЬлямъ въ видъ на
кръстъ, въ видъ на римската циф­
ра X.
de-cutio, cussi, cussus 3 изтърсвамъ, отбрулямъ, свалямъ capita
papaverum.

dedeceo

151

dS-deceo, decuT 2 1. не приличамъ,
ue подобавамъ oratorem simulare
non dedecet; dominam motae dede­
cuere comae. — 2. не уважавамъ
Pomponius Atticus Claudiorum ima­
gines dedecere videbatur,
de-decoro 1 обезобразявамъ, noсрамвамъ se flagitiis.
dedecorus 3 1. обезчестяващъ, noсрамваидъ. — 2. безчестенъ, сраменъ.
dedecus, oris n 1. безчестие, срамъ;
esse dedecori срамя, осрамвамъ;
per dedecus безчестно.— 2. срамна,
безчестна постжпка; dedecora mi­
litiae безчестно държание въ война.
— 3. порокъ.
dedi pf. отъ do.
dedicatio, dnis / 1. посвещаване.
— 2. освещаване.
de-dico 1 1. а) твърдя, заявявамъ. Ь)
декларирамъ in censu praedia. — 2.
посветявамъ templum alicui; Con­
cordiam aede посветявамъ храмъ
на Конкораия; Iunonem dedicare
посветявамъ на Юнона храмъ. —3.
осветявамъ domum,
dedidi pf. отъ dedo,
dedier (cm. ф.) inf. praes, pass. отъ
dedo.
de-dlgnor
1. намирамъ за недостоенъ, отхвърлямъ, презирамъ.
de-dlsco, didici 3 отучвамъ се, отвиквамъ, забравямъ.
dediticius 3 предалъ се, капитулиралъ; subst. dediticii, orum т под­
властни, поданици,
deditio, onis / предаване, капиту­
лация; agere de deditione преговарямъ за капитулиране; venire in
deditionem, facere deditionem hosti
или ad hostem предавамъ се, ка­
н т улирамъ.
1. deditus part. отъ dedo.
2. dSditus 3 отдаденъ, предвденъ,
нрпдамъ litteris, ventri ac somno.
dB-do, didi, ditus 3 1. предавамъ
aliquem, alicui, ad necem, se in cru­
ciatum hostibus, se atque oppidum
Caesari. — 2. отдавамъ напълно,
посветявамъ se alicui, se litteris,
se voluptatibus; dedita opera на­
рочно, съ умисълъ.

deductor
de-doceo, docui, doctus 2 отучвамъ,
правя да забрави aliquem aliquid.
de-doleo, dolul 2 преставамъ да
скърбя.
de-dolo 1 изпЬлвамъ; изстъргвамъ.
d&dflco, duxi, ductus 3 1. свалямъ,
довеждамъ copias e locis supe­
rioribus in campum deducit, equi­
tem ad pedes; lunam caelo; vela,
carbasa deducere разпускамъ, вдигамъ платна. — 2. пускамъ въ мо­
рето navem ех navalibus, naves in
aquam. — 3. а) отвеждамъ, откарвамъ, оттеглямъ aliquem secum
Romam, legiones in Galliam, naves
Brundisium, exercitum ex his regio­
nibus, milites ex opere, b) отвличамъ, отмъквамъ насила unam na­
vem ex navalibus; aliquem ex pos­
sessione, de fundo прогонвамъ нЪкого отъ имота, с) отклонявамъ,
отвличамъ aliquem de sententia, de
fide, a pristino victu, a recta via.
d) спечелвамъ, скланямъ aliquem
ad eam sententiam, е) довеждамъ,
докарвамъ, вплитамъ rem ad arma,
rem publicam in controversiam, ali­
quem in periculum. — 4. отвеж­
дамъ, преселвамъ colonos Capuam;
coloniam основавамъ колония. — 5.
а) изпращамъ, съпровождамъ ali­
quem domum, ad forum, b) отвеж­
дамъ при годеника virginem ad
aliquem. — 6. извежда^ъ, изкарвамъ genus ab aliquo, nomen. — 7.
приспадамъ, спадамъ; de capite отъ
капитала. — 8. а) преда levi pollice
filium; argumentum in tela втъкавамъ, изобразявамъ митологически
сюжетъ. b) съчинявамъ mille die
versus, c) написвамъ, начертавамъ
litteram, formam.
deductio, onis / 1. отвеждане, за­
веждане. — 2. преселване, колонизиране. — 3. изгонване ех possessio­
ne.— 4. изваждане, приспадане, ех
qua (pecunia publica), ne qua de­
ductio fieret. — 5. deductio rationis
доказване, доказателство.
deductor, 6ris m който придружа­
ва (клиентъ или приятель на кандидатъ за длъжность).

deductus

152

deductus 3 l.p a rt. отъ deduco. — 2.
а) тихъ, нЪженъ carmen, b) извитъ навжтре, гърбавъ nasus,
de-erro 1 заблуждават» се, загубвамъ се; отклонявамъ се.
de-faeco 1 очиствамъ.
de-faenero 1 отрупвамъ съ дългове,
defatigatio, onis /
изморяване;
умора.
de-fatigo 1 изморявамъ defatigatis
inteqri succedunt.
dSf&ci pf. отъ deficio,
defectio, onis / 1. отдЬляне, от­
цепване, отмЪтане Haeduorum, ab
Romanis. — 2. изчезване, изгубва­
не; virium отпадналость, слабость;
animi малодушие; solis слънчево
затъмнение. — 3. изтощение, сла­
бость.
defector, oris т отстжпникъ, измЬнникъ.
1. defectus part. отъ deficio.
2. defectus 3 обезсиленъ, изморенъ,
слабъ.
3. defectus, us т 1. отд-Ьляне, от­
цепване, отмЬгане Spartanorum.
— 2. отслабване, изчезване solis,
aquarum.
de-fendo, fendi, fensus 3 1. отстранявамъ, отблъсвамъ civium peri­
cula, vim; bellum водя отбранител­
на война. — 2. а) защищавамъ, па­
зя aliquem ab iniuriis alicuius, b)
привеждамъ въ своя защита, твър­
дя aliquid.
defSnsio, onis / 1. отблъсване, от­
клоняване sceleris. — 2. защища­
ване, защита. — 3. а) срЪдство за
защита Ь) защитителна речь.
d&fensito 1 често защищавамъ cau­
sas.
defenso 1 усърдно защищавамъ.
defensor, oris т 1. отклоняващъ
necis. — 2. защитникъ rei publicae,
defensus part. отъ defendo.
dS-fero, tuli, latus, ferre 1. свалямъ, занасямъ долу; pass. падамъ
deferri in praeceps, in terram; flumen
in mare defertur рЬката се влива
въ морето. — 2. а) отнасямъ, за­
насямъ epistulas, mandata ad ali­
quem. b) закарвамъ, отнасямъ aes­
tus defert naves in terram; Germani
ad castra Caesaris delati sunt на-

defigo

мЬриха се неочаквано при лагера
на Цезаръ. — 3. а) предлагамъ,
предоставямъ pacem alicui, impe­
rium. b) предоставямъ(за решаване)
препоржчвамъ, възлагамъ rem ad
senatum, causas ad aliquem, c). (сжд.
m.) обаждамъ, обвинявамъ; nomen
alicuius deferre u deferre aliquem
оплаквамъ се отъ нЪкого предъ
претора, обвинявамъ, наклеветявамъ.
dS-fervesco, ferbui (-vi) 3 прекипявамъ, преставамъ да кипя; утихвамъ; изяснявамъ се.
defetigatio, defetigo вж. defatigatio,
defatigo.
de—fetiscor, fessu s sum 3 изморя­
вамъ ce; part. defessus 3 измо­
ренъ, обезсиленъ.
de-ficio, feci, fectus 3 1. intr. a)
отдЬлямъ се, оттеглямъ се, отмЬтамъ ce ab amicitia populi Romani;
ad aliquem преминавамъ на нЬчия
страна; а se измЬнямъ на самия
себе си. Ь) недостигамъ, свършвамъ се, отслабвамъ pecunia; non
voluntas, sed spes; deficere (animo)
падамъ духомъ; deficere tota mente
загубвамъ съвсемъ ума си; deficere
(vita) умирамъ; sol deficit затъмнява ce; mare морето се отдръпва
(за отливъ). — 2. trans, напускамъ,
изоставямъ, недостигамъ, липсвамъ
vires aliquem deficiunt, umor noctes;
tempus deficit aliquem недостига н Ь кому време; pass. deficior re aliqua
лишенъ съмъ отъ нЬщо (липсва
ми нЪщо), sanguine defecti artus.
defleo = defaeco.
dS-flgo, fixi, fixus 3 1. а) забивамъ sicam in corpore consulis, sub
aqua defixae sudes, b) закрепявамъ,
заковавамъ sidera caelo, c) втълпявамъ, запечатвамъ дълбоко. — 2.
устремявамъ, насочвамъ in terram
ora. — 3. приковавамъ, вцепенявамъ, поразявамъ, смръзвамъ pavor
Gallos defixerat. — 4. а) обявявамъ
quae augur iniusta defixerit, b) de­
figere nomina cera проклинамъ (по­
неже пробождали съ игла името
на прокълнатия, написано върху
восъкъ).

defingo

153

de-fingo 3 давамъ форма, изобразявамъ.
de-finio 4 1. ограничавамъ. — 2.
опредЪлямъ modum alicuius rei.
— 3. свършвамъ; прен. убивамъ.
definite aiv. опред-клено, ясно.
definitio, onis / 1. ограничаване.
— 2. определение, обяснение,
definitivus 3 опредЪлящъ, обясняващъ,
definitus 3 опредЪленъ, ясенъ.
de-fio, fieri (pass. на deficio) липсвамъ, не достигамъ.
deflagratio, onis f пожаръ, опожа­
ряване; унищожаване,
de-flagro 1 1. intr. а) изгарямъ;
прен. загивамъ. Ь) преставамъ,
утихвамъ. —г2. trans, опожарявамъ.
de-flecto, flexi, flexus 3 1. trans.
а) отклонявамъ amnes in alium
cursum, aliquem de via; novam
viam прокарвамъ новъ пжть. b)
промЪнямъ, изопачавамъ senten­
tiam, virtutes in vitia. — 2. intr. от­
клонявамъ се, отдалечавамъ ce de
via, a veritate.
•de-fleo, flevi, fletus 2 1. trans, a)
оплаквамъ. b) разказвамъ презъ
сълзи. — 2. intr. съсипзамъ се отъ
плачъ.
deflexi pf. отъ deflecto.
1. deflexus part. отъ deflecto.
2. deflexus, iis m отклоняване, от­
клонение.
de-floccatus 3 плешивъ.
de-floresco, florui 3 прецъвтявамъ;
увЬхвамъ.
de-fluo, fluxi 3 1. стичамъ ce su­
dor a capite, ex tecto in aedes aqua
defluit. — 2. а) смъквамъ ce, naдамъ vestis ad pedes, corpus ex
equo in terram, b) спускамъ ce no
течението, отплувамъ secundo amni,
c) постепенно преминавамъ a ne­
cessariis artibus ad elegantiora.
— 3. а) преставамъ да тека amnis
defluit, b) преставамъ, изчезвамъ,
свършвамъ ce vires; salutatio de­
fluxit свършиха се сутриннитЬ по­
сещения; ех novem tribunis unus
defluxit единъ измЪни; defluxit nu­
merus Saturnius излезе отъ упо­
требление; defluunt comae косата
лада.

degero
de-fodio, fodi, fo ssu s 3 1. изкопавамъ. — 2. закопавамъ, заравямъ
aurum, signum in terram,
de-fore = defeturum esse, еж. desum,
deform atio, onis / обезобразяване,
deform is, e 1. обезобразенъ, rpoзенъ; прен. отвратителенъ, сраменъ. — 2. нЪмащъ образъ animae,
deform itas, atis / безобразие, гро­
зота; прен. срамъ. позоръ.
de-formo 1 1. а) обезобразявамъ,
развалямъ vultum, b) опозорявамъ,
обезчестявамъ. — 2. давамъ фор­
ма, изобразявамъ, описвамъ.
defossus part. отъ defodio,
de-fraudo 1 излъгвамъ, измамвамъ,
лишавамъ съ измама aliquem ali­
qua re.
de-frenatus 3 необузданъ,
de-frico, fricui, frictu s u fricatus 1
изтърквамъ, натърквамъ, трия сил­
но; прен. осмивамъ, бичувамъ ur­
bem sale multo.
de-fringo, fregi, fractu s 3 отчупвамъ, пречупвамъ, счупвамъ.
de-frudo — defraudo,
de-frflstror 1 напълно измамвамъ.
defrutum , i n шира, видъ петмезъ.
de-fugio, fiigi 3 избЪгвамъ, бЪгамъ;
отбЬгвамъ proelium,
defui pf. отъ desum,
de-fundo, fudi, fu su s 3 изливамъ
vinum. — 2. изсипвамъ fruges,
de-fungor, fu n c tu s sum 3 a) cnpaвямъ се, уреждамъ, свършвамъ
bello, proelio; honoribus defunctus
който е изпълнилъ всички почетни
служби, b) изтърпявамъ, понасямъ
morbo, periculis; levi poena който
се е отървалъ съ леко наказание,
c) vita, suis temporibus, terra, mor­
te умирамъ; part. defunctus 3
умр-Ьлъ.
degener, gen. eris 1. изроденъ. измЪненъ; чуждъ patria non degener
artis. — 2. неблагороденъ, недостоенъ, низъкъ hostis, animi,
de-genero 1 1. израждамъ се, отчуждавамъ се; а parentibus, а vir­
tute maiorum не приличамъ на родителитЪ си, на дЪдитЪ си по. — 2.
trans, обезчестявамъ, опозорявамъ
propinquos.
de-gero, gessi, g estu s 3 отнасямъ.

deglubo
de-gliibo, glupsi, gliiptus 3 олющвамъ, обелвамъ, одирамъ.
dego 3 1. прекарвамъ diem, vitam.
— 2. живея in orbitate,
de-grandinat impers. престава да
вали градъ.
de-gravo 1 1. натискамъ, притискамъ. — 2. отекчавамъ, затруднявамъ.
de-gredior, gressus sum 3 1. слизамъ, спускамъ се monte, ех arce.
— 2. отдалечавамъ се paulum ех
eo loco.
de-grunnio 4 грухтя (за свиня),
de-gusto 1 1. вкусвамъ, опитвамъ.
— 2. докосвамъ се леко lancea
summum vulnere corpus. — 3. запознавамъ се, узнавамъ.
de-hibeo, hibul 2 дължа,
de-hinc adv. оттукъ; отсега, отто­
гава, следъ това, после,
de-hisco 3 разпуквамъ се, пропуквамъ се, разтварямъ се.
dehonestamentum, I п обезобра­
зяване oris, corporis; безчестие, позоръ, amicitiarum dehonestamenta
унизителни приятелства,
de-honesto 1 обезчестявамъ, посрамвамъ.
de-hortor 1 разубеждавамъ, раздумвамъ; multa me dehortantur а
vobis много неща ме отдалечаватъ (отчуждаватъ) отъ васъ.
Deianira, ае f Деякира, съпруга на
Херкулесъ.
de-icio, iecl, iectus 3 1. а) свалямъ,
събарямъ, хвърлямъ, отхвърлямъ
aliquem de ponte, vulnerato equo
deiectus; lacrimas проливамъ сълзи,
b) събарямъ, разрушавамъ, убивамъ statuas, muros, avem, complu­
ribus nostris deiectis. c) навеждамъ
oculos, vultum. — 2. а) прогонвамъ,
отблъсвамъ, изтиквамъ nostros
loco, b) пропжждамъ, лишавамъ
de possessione imperii, de praetura.
Deidamia, ае / Дейдамия, майка
на Пиръ.
deiectio, onis / изгонване, лишава­
не отъ имотъ; deiectio animi ма­
лодушие.
1. deiectus part. отъ deicio.
2. deiectus 3 низъкъ, дълбокъ lo­
cus; прен. малодушенъ, отпадналъ.

154

delegi

3. deiectus, iis т сваляне, събаря­
не, падане; прен. полегатость, наклонъ.
de-iero (deiiiro) 1 кълна се.
Deillius 3 римско родово име.
dein adv. = deinde,
deinceps adv. 1. единъ подиръ другъ,
по редъ. — 2. следъ това, после»
de-inde adv. 1. оттамъ. — 2. следъ
това, после.
Deionides, ае т синъ на Дейона и
Яполонъ ( = Милетъ).
Deiotarus, I т Дейотаръ, царь на
Галатия, защищаванъ отъ Цицеронъ.
Deiphobe, es / Деифоба, дъщеря
на Главкъ.
Deiphobus, I от Деифобъ, синъ на
Приамъ и Хекуба, съпругъ на Еле­
на следъ смъртьта на Парисъ.
de-iungo 3 отпрЪгамъ; прен. разд%лямъ, отд%лямъ, отдалечавамъ.
de-iuro вж. deiero.
de-iuvo 1 преставамъ да подпомагамъ.
de-labor, lapsus sum 3 1. смъквамъ
се, слизамъ, падамъ ех equo, de
caelo delapsus, de manibus. — 2. a)
произлизамъ plura genera ab his
delapsa sunt b) преминавамъ, изпадамъ, попадамъ maioribus ad mi­
nora, in eas difficultates, medios in
hostes; ad aequitatem клоня къмъ.
de-lamentor 1 оплаквамъ.
da-lasso 1 уморявамъ.
delatio, onis / донесение, набедя­
ване, обвинение.
delator, oris от клеветникъ, обвинитель.
delatus part. отъ defero,
delectabilis, е приятенъ, вкусенъ.
delectamentum, I п развлечение,
забава, веселие.
delectatio, onis / развлечение, ве­
селие, удоволствие,
delecto 1 забавлявамъ, веселя, развличамъ, радвамъ, възхищавамъ.
1. delectus part. отъ 1. deligo.
2. delectus, fls от 1. изборъ, изби­
ране. — 2. наборъ.
delegatio, onis / предписание за
изплащане пари.
delegi pf. отъ 1. deligo.

delego

155

Delos

de-lego 1 1. отпращамъ, изпращамъ deliciae, arum / 1. наслада, удо­
волствие, радость; esse alicui in
aliquerri in Tullianum (carcerem), ad
deliciis любимецъ съмъ; ecce aliae
senatum. — 2. предавамъ, възлаdeliciae (претенции, искания) equi­
гамъ officium alicui, rem ad sena
tum. — 3. приписвамъ alicui crimen.
tum vix ferendae; delicias facere
шегувамъ ce. — 2. любимецъ, утеха
— 4. давамъ пълномощно за полу
чаване пари.
Roscius, deliciae tuae,
delenificus 3 приятенъ, привлЪка- deliciolae, arum / радость, утеха,
любимецъ Tulliola,deliciolae nostraeтеленъ.
delenim entum , I и 1. облекчител­ delicium, ii n = deliciae,
но средство; разтуха. — 2. примам­ delico вж. deliquo,
delictum , I n провинение, простжпка. прелесть vitiorum,
ка, грЪшка,de-lenio 4
смекчавамъ, успокоявамъ; привличамъ на своя страна, delictus part. отъ delinquo,
омайвамъ plebem hoc munere, ani­ delicuus 3 вж. deliquus.
1. de-ligo, legi, lectus 3 1. събиmos.
рамъ, бера maturam uvam. — 2.
delenitor, 5ris m който привлича
а) избирамъ aliquem ducem, b ) o t на своя страна, омайващъ.
бирамъ, подбирамъ equites ex omni
deleo, evl, etu s 2 унищожавамъ,
copia; part. delectus 3 избранъразрушавамъ; bellum напълно
отборенъ. c) отд"Ьлямъ, отстранясвършвамъ.
вамъ.
deletrix. Icis / разрушителна.
2. de-ligo 1 привързвамъ, закрепяDelia, Deliacus вж. Delos,
вамъ navem ad ancoram; saucios
deliberabundus 3 потъналъ въ ми­
deligare превързвамъ ранени.
сли, замисленъ.
deliberatio, onis / обсжждане, раз- de-llneo 1 начертавамъ, рисувамъ.
мишляване.
de-lingo 3 ближа,
deliberativus 3 който подлежи на
de-llnio = delenio u delineo,
разискване, на обсжждане.
deliberator, oris т който обсткжда, de-linquo, liqui, lictus 3 провинявамъ се, сгрЪшавамъ, сбърквамъ.
който размишлява,
deliberatus 3 решенъ, опредЪленъ. de-liquesco, licui 3 разтопявамъ се,
стопявамъ се.
de-llbero 1 1. обсжждамъ, обмислямъ, размищлявамъ aliquid, de ali­ deliquio, onis / отсжтствие, липса.
qua re, diem se ad deliberandum de-Iiquo 1 изяснявамъ, обяснявамъ,
sumpturum; cum aliquo съвеща- deliquus 3 липсващъ, недостигащъ.
вамъ се съ никого. — 2. решавамъ, deliram entum , I п лудость, побърканость.
мостановявамъ; mihi deliberatum est
deliratio, onis / лудость, глупость.
решихъ.
d6-ITbo 1 1. вземамъ, гребвамъ, от- de-llro 1 лудъ съмъ, безумствувамъ, постжпвамъ глупаво,
кжснамъ, вкусвамъ. — 2. намаляMiiMi. унрсждамъ aliquid de gloria, delirus 3 лудъ, безуменъ, побърканъ.
мм, de lionestate.
iIMibro 1 премахвамъ кората, обЪл- de-litesco (ц delitlsco), litui 3 скривамъ се.
I I . I M 1..
dP-lihiin, llbul, libutus 3 намазвамъ; de-ITtigo 1 1. карамъ се, кипвамъ,
сърдя се. —2. преставамъ да се ка(1)-111)111 tis gaudio изпълненъ съ paкарамъ.
JUK' 11,.
deliciite mlv. приятно, н%жно; раз­ Delius, Delium вж. Delos.
Delmatia, Delm aticus вж. Dalmatae.
кошно, изпТ-жспо.
Делосъ, островъ въ
delicatus 3 1. приятенъ, милъ, нЪ- Delos, I /
женъ, красипъ, разкошенъ. — 2.
Егейско море, родно мЪсто на
Яполонъ и Диана, Delius, De­
чувственъ, изпТ.женъ, разглезенъ,
придирчивъ.
liacus 3 делоски; subst. Delius, ii m

Delphi

\
(
i
i
!
j

Нполонъ, Delia, ae / Диана; D6lium, ii n Делиумъ, градъ въ Беотия.
Delphi, orum т 1. Делфи, градъ и
порицалище на Нполонъ въ Фокида. Delphicus 3 делфийски;
subst. Нполонъ. — 2. делфийци.
delphin, inis т и delphinus, i т
(гр) делфинъ.
Delta indecl. п делтата на Нилъ.
deltoton, i п (гр) трижгълникъ (съ­
звездие).
delubrum , i п храмъ, светилище.
de-lucto(r) 1 боря се до край.
de-ludifico(r) 1 подигравамъ (се съ)
aliquem.
dg-ludo, lusi, lusus 3 подигравамъ
се, надсмивамъ се; измамвамъ ali­
quem.
delumbis, е слабъ въ кръста; прен.
слабъ, безсиленъ.
de-lumbo 1 . обезсилвамъ, отслабвамъ.
'Delus еж. Delos.
DemadSs, is т Демадъ, съвременникъ на Демостенъ.
dem adesco, m adui 3 овлажнявамъ,
намокрямъ се.
dS-mando 1 предавамъ, повЪрявамъ.
de-mano 1 стичамъ се, разливамъ
се; прен. п^остирамъ се.
D em aratus, 1 т Демаратъ: 1. баща
на Тарквиний Прискъ. 2. спартан­
ски царь.
dem archus, i т (гр) демархъ, началникъ на демъ въ Ятика.
de-mens, gen. -entis безуменъ, побърканъ, лудъ, глупавъ.
d im en su s part. оть demetior,
dem enter adv. безумно, глупаво.
dem entia, ae / безумие,лудость.
dem entio 4 лудъ съмъ.
de-meo 1 слизамъ.
de-mereo, rui, ritus 2 или dS-mereor, ritu s sum 2 задължавамъ,
предразполагамъ, спечелвамъ за
себе си aliquem.
de-mergo, m ersi, m ersus 3 1. noтопявамъ navem; pass. потъвамъ
Marius in palude demersus; plebs
aere alieno demersus est. — 2. подтискамъ, унижавамъ.
D em iter, tro s / Деметра (Церера).

156

demissus

de-metior, m ensus sum 4 отмЬрвамъ; subst. dem ensum , i n ме­
сечна заплата (въ пари или храна)
на робит-fe.
1. di-m eto, m essui, m essus 3 1.
ожънвамъ, окосявамъ frumenta,
agros. — 2. откжсвамъ, отсичамъ
florem pollice, caput ense.
2. de-m eto 1. еж. dimeto.
Demetrias, adis / Деметриада, градъ
въ Тесалия. Dem etriacus 3 деметриадски.
Demetrius, ii, т Деметрий, име на
много македонски и сирийски царе,
и на много други прочути лица.
dem igratio, onis / изселване, пре­
селване.
de-migro 1 изселвамъ се, преселвамъ се; отдалечавамъ се, напускамъ; demigrare ab hominibus умирамъ.
de-minuo, m inui, m inutus 2 1. намалявамъ, отслабвамъ vires mili­
tum; aliquid de bonis, praedia npoдавамъ. — 2. отнемамъ, ограничавамъ aliquid ех regia potestate,
eorum adventu potentia eius demi­
nuta est; se deminuere или deminui
capite загубвамъ гражданскит-fe си
права (еж. caput 4. b).
dem inutio, onis / 1. намаляване,
отслабване luminis, civium; deminu­
tio provinciae съкращаване срока
на служене въ провинцията; de­
minutio capitis лишаване отъ граж■ дански права. — 2. право на про­
даване, продаване.
dS-mlror 1 очудвамъ се; aliquid на
н%що.
dem isi pf. отъ demitto,
dem isse adv. 1. низко. — 2. скром­
но, смирено; малодушно,
dem issicius 3 висещъ, дълъгъ (за
дреха).
dem issio, onis / спускане, пуска­
не; прен. отпадане animi.
1. dSmissus part. отъ demitto.
2. dem issus 3 1. а) отпуснатъ, увисналъ, наведенъ aures, capite de­
misso. b) низъкъ loca. — 2. а) низъкъ, тихъ demissa voce loqui, b)
скроменъ, непретенциозенъ. с) отпадналъ, малодушенъ. d) беденъ,
изпадналъ.

demitigo

157

de-mltigo 1 смекчавамъ.
de-mitto, m isi, m issus 3 1. a) cnyскамъ, навеждамъ antennas, usque
ad talos demissa purpura, oculos,
vultum, aures; lacrimas проливамъ;
castra ad ripas fluminis приближавамъ. b) забивамъ ensem capulo
tenus in armos, ferrum iugulo. c)
изпращамъ, пращамъ equum in flu­
men, aliquem in carcerem, agmen
in Thessaliam, imbrem caelo; ali­
quem ad imos inanes (Orco, Stygiae
nocti, morti) предавамъ на смърть,
погубвамъ, убивамъ; se demittere
слизамъ, отивамъ in Ciliciam; se
demittere или demitti тека. — 2.
а) сломявамъ, подтискамъ; se animo
или animum, mentem падамъ духомъ; vocem снишавамъ. Ь) запечатвамъ aliquid in pectus, dicta in
aures, c) se demittere впускамъ ce,
заплитамъ ce in res turbulentas, in
causam, d) demitti ab aliquo npoизхождамъ отъ нЬкого, водя на­
чало demissum ad Iulo nomen,
demiurgus, i m (гр) демиургъ, върховниятъ управитель въ нЪкои
гръцки републики,
demo, dem psi, dem ptus 3 свалямъ,
махамъ, отнемамъ barbam, secures
de fascibus, alicui sollicitudinem,
partem solido de die; silentia furto
откривамъ кражба; dempto fine
безъ край.
Democritus, I m Демокритъ, философъ отъ Нбдера, съвременникъ на
Сократъ. D em ocriteus или -Ius 3
Демокритовъ; sabst. Democriti!,
orum tp. ученици, привърженици
на Демокритъ. Democritea, orum п
учението на Демокритъ.
di-m olior 4 1. чупя, разрушавамъ,
спбарямъ statuam, domum. — 2.
n) упищожавамъ ius. b) отхвър­
лям!, culpam a se.
dSuidlltio, onis / събаряне, разрунпншнс.

d in id u stratio , onis /
показване;
изясняване, описване; доказване,
доказателство.
dem onstrativus 3
показателенъ,
изяснителемъ; (за речи) хвалебенъ
genus orationis.

deni
de m onstrator, oris m който показ
ва, обяснява.
de-m dnstro 1 1. показвамъ посочвамъ aliquem digito. — 2. а) излагамъ, обяснявамъ alicui rem. а) доказвамъ,
de-mordeo, di, su s 3 отхапвамъ.
de-morior, m ortuus sum 3 1. умирамъ, измирамъ. — 2. чезна, линЪя по нЪкого aliquem,
de-moror 1 1. intr. бавя се. — 2..
trans, задържамъ, забавямъ; demo­
ror annos живъ съмъ още.
D em osthenes, is т Демостенъ, знаменитъ атински ораторъ(385—322г..
пр. Хр.)
de-moveo, movi, m otus 2 отм-Ьствамъ, отстранявамъ, изблъсквамъ^
прогонвамъ manu demotus, ali­
quem de loco, hostes gradu, ali­
quem praefectura; animum loco et
certo de statu .смущавамъ.
dem psi pf, отъ demo,
dem ptus part. отъ demo,
de-m iigltus 3 изпълненъ съ ревъ.
de-mulceo, mulsi, m ulsus (mul­
ctus) 2 милвамъ, галя,
demum adv. 1. за време-, едва найпосле; nunc demum u iam demum
едва cera; modo demum току що,,
неотдавна. — 2. за подчертаване;
■ именно, само, едва ea demum firma
amicitia est, sic demum,
de-miineror 1 богато на^арявамъ,.
възнаграждавамъ.
dS-murmuro 1 промърморвамъ, избърборвамъ carmen,
dem utatio, onis / изм-Ьняване, промЬна morum.
de-m uto 1
измЪнявамъ, промЬнявамъ.
denarius 3 съдържащъ числото десеть; subst. denarius, ii т римска
сребърна монета, равняваща сепървоначално на 10 аса, после на
16 аса или на 4 сестерици.
de-narro 1 подробно, изчерпателно
разказвамъ.
de-naso 1 отнемамъ носа.
de-nato 1 плувамъ по течението,
de-nego 1 отказвамъ; отричамъ.
deni, ае, а по десеть.

I ' denicalis

158

denicalis, е очистващъ отъ смърть;
denicales feriae очистителни рели­
гиозни церемонии следъ погребе­
нието на мъртвеца,
denique adv. най-после.
dS-nominatio, onis / 1. наимену­
ване, наричане. — 2. метонимия.
de-nomino 1 наименувамъ, наричамъ.
de-normo 1 изкривявамъ, давамъ
неправилна форма,
de-noto 1 1. отбелязвамъ, означавамъ, посочвамъ.—2. разпознавамъ.
dens, dentis m 1. зжбъ; dentes ad­
versi предни зжби; dens eburneus
(Indus, Libycus) слонова кость; прен.
dens invidus, maledicus зависть.
— 2. връхъ, кука, зжбъ; dens un­
cus мотика; dens Saturni градинар­
ски ножъ; vomeris dens палешникъ.
Denseletae вж. Dentheleti,
dense adv. гжсто; често (за време),
denseo 2 1. сгжстявамъ densentur
tenebrae. — 2. а) поставямъ единъ
до другъ (гжсто). Ь) зачестявамъ;
hastilia хвърлямъ едно подиръ дру­
го; funera densentur зачестяватъ
погребенията,
densitas, atis / гжстота.
denso 1 сгжстявамъ, правя плътенъ;
доближавамъ плътно,
densus 3 1. а) гжстъ silva. Ь) гжсто
покритъ, изпълненъ corpora saetis,,
acies armis virisque, Euripides den­
sus sententiis. — 2. честъ, непрекжснатъ ictus.
dentalia, ium / палешникъ, ралица.
dentatus 3 1. а) съ зжби, зжбестъ, зжбатъ. b) прен. язвителенъ.
— 2. изгладенъ, лъскавъ charta.
Dentheleti, orum т дентелети, тра­
кийско племе.
dentifrangibulum, Т т (което тро­
ши зжби), юмрукъ.
dentilegus 3 събиращъ зжбитЬ си.
dentio 4 никнатъ ми зжби.
de-nubo, nupsi, nuptus 3 омжжвамъ се.
de-niido 1 1. оголвамъ denudari а
pectore. — 2. а) откривамъ consi­
lium suum alicui, b) ограбвамъ.
denumero = dinumero,
denuntiatio, onis / съобщение, раз­
пореждане; обявяване, заплашване

depello
съ belli, perucuii; denuntiatio testi­
monii извикване за даване пока­
зания.
de-niintio 1 1. съобщавамъ, обявявамъ, заплашвамъ съ proscriptio­
nem. bellum, alicui mortem. — 2. съ­
общавамъ въ сжда за предстояща
жалба de aliqua re, denuntiare ali­
cui testimonium викамъ нЪкого да
свидетелствува; absol. denuntiare
прйзовавамъ свидетели; iudici de­
nuntiare оттеглямъ си жалбата.
denuo adv. отново, пакъ.
Deois, idis / Прозерпина; дъщеря’
на Део (Церера). Deoius 3 посветенъ на Део.
de-onero 1 разтоварвамъ, облекчавамъ.
deorsum и deorsus adv. надолу; sur­
sum deorsum нагоре и надолу.
de-5scuIor 1 цЪлувамъ нЪжно.
de-paciscor (или depeciscor), pac­
tu s sum 3 1. уговарямъ за себе
си aliquid. — 2. споразумявамъ се
cum aliquo.
de-pango, pegi, pactu s 3 забивамъ,
воивамъ
de-parcus 3 скжпернически, стиснатъ.
de-pasco, pavi, p astus 3 1. опасвамъ, изяждамъ. — 2. оставямъ
да опасатъ.
de-pascor, p a stu s sum 3 изяж
дамъ, поглъщамъ; изтощавамъ,
унищожавамъ febris artus, ignis
materiam.
depeciscor вж. depaciscor.
de-pecto,—, pexus 3 реша, вчесвамъ crines buxo.
depeculator, oris m грабитель, крадецъ. _
depeculatus, iis m грабене, кра­
дене.
de-peciilor 1 ограбвамъ, разграбвамъ; лишавамъ, отнемамъ laudem
familiae vestrae.
depegi pf. отъ depango.
de-pello, puli, pulsus 3 1. свалямъ,
смъквамъ defensores vallo, equitem
dorso.—2. изтиквамъ, изтласквамъ,
изпжждамъ aliquem loco, aliquem
ex urbe. — 3. а) отдалечавамъ; in­
fantes lacte отбивамъ. b) отклонявамъ, премахвамъ omnes molestias,

dependeo

159

deprehendo

de-populo и обикн. de-populor 1
опустошавамъ, разорявамъ.
de-porto 1 1. отнасямъ, откарвамъ,
докарвамъ frumentum in castra.
— 2. довеждамъ, донасямъ victo­
rem exercitum, triumphum, gloriam
ex illis gentibus. — 3. заточавамъ,
изпращамъ на заточение,
de-posco, poposci 3 искамъ на­
стойчиво, изисквамъ sibi has par­
tes, sibi consulatum, aliquem in poe­
nam, ad mortem, auctorem culpae;
aliquem sibi извиквамъ на бой.
depositus part. отъ depono,
de-postulo 1 искамъ настойчиво,
deposui pf. отъ depono,
de-praedor 1 плячкосвамъ, опусто­
шавамъ.
depraesentiarum adv. cera,
depravate adv. наопаки, неправилно,
depravatio, 5 n is/ изкривяване, изо­
пачаване, разваляне,
de-pravo 1 изкривявамъ, изопачавамъ; развалямъ, покварявамъ mo­
res aliqua re, pars gratia depravata,
deprecabundus 3 молещъ настой­
чиво.
deprecatio, onis / 1. молба за от­
клоняване (избягване) на нЬщо
periculi; deprecatio aequitatis спра­
ведлива молба — 2. призоваване
deorum. — 3. молба за прощаване
facti, inertiae.
deprecator, oris m 1. застжпнпкъ;
eo deprecatore съ негово застъп­
ничество. — 2. съ молба отклоняващъ huius periculi,
de-precor 1 1. а) съ молба отклонявамъ, с4> молба се млтча да от­
клоня (да отстраня) mortem, poe­
nam, iram senatus, b) моля за прош­
ка cum ad me deprecatum venisset;
legati deprecantur regem scelere
lugurthae lapsum esse оправдаватъ
се съ това, че. c) проклинамъ. — 2.
измолвамъ, моля се за, моля ali­
quid ab aliquo, pacem, vitam ali­
lipilllln.
cuius.
depoposci /;/. отъ deposco.
de-prehendo (deprendo), di, sus 3
depopulatio, onis / опустошаване,
1. хващамъ, улавямъ, залавямъ
p .i щ р ч и а и с .
piscem in ulmo, onerarias naves.
depopulator, oris m опустошитель,
— 2. изненадвамъ, нападамъ не­
pn l o p l l l i - l l l . .
очаквано hostes, deprehensus ne-

alicui metum, aliquem (de) senten­
tia; famem sitimque утолявамъ,
уталожвамъ.
■dfi-pendeo 2 вися; прен. завися fides
а die dependet.
dS-pendo, pendi, pen sus 3 плащамъ, заплащамъ; poenas получавамъ наказание, наказанъ съмъ.
dS-perdo, didi, ditus 3 1. погубвамъ, разорявамъ. — 2. изгубвамъ,
лишавамъ се отъ bona, linguae
usum.
de-pereo, perii, periturus, perire
загивамъ, пропадамъ; amore ali­
cuius (in aliquo, aliquem) влюбенъ
съмъ въ нЪкого до полуда,
depexus part. отъ depecto,
de-pingo, pinxi, p ictus 3 1. нарисувамъ, изобразявамъ. — 2. описвамъ, представямъ си.
de-plango, planxi, planctus 3 оплаквамъ.
de-plexus 3 прегръщащъ, обгръщащъ.
deploratio, onis / оплакване,
de-ploro 1 1. intr. плача, ридая. — 2.
trans, а) оплаквамъ. Ь) смЪтамъ
загубенъ, прощавамъ се съ spes
Capuae retinendae.
*
dS-pluo 3 дваля, падамъ multus de­
pluit Iapis.
de-pono, posui, positus 3 1. а) турямъ настрана, слагамъ, свалямъ,
оставямъ corpora sub ramis, arma,
coronam Romae in aram Apollinis,
onera iumentis, exercitum in terram,
b) отказвамъ се, оставямъ, напу­
скам ь dictaturam, imperium, odium,
spem, consijium, bellum, amicitias;
memoriam alicuius rei забравямъ
ii I.hio. — 2. настанявамъ въ безопаспость, повЪрявамъ, предавамъ
pecuniam, obsides, ad saucios de­
ponendos, ius populi Romani in
veslia fide depono. — 3. part. de­
p o situs 3 умиращъ, умрЪлъ; rei
pnlilic.ii' pars загубена безвъз-

1

deprehensio

160

descendo

gare non potuit. — 3. откривамъ, dl-relinquo, liqui, lictus 3 1. а)
намирамъ, забелязвамъ res mag­
изоставямъ, захвърлямъ oppida, b)
nas saepe in minibus rebus,
пренебрегвамъ communem causam.
deprehensio, onis / откриване, на­
— 2. оставямъ praesidium in arce,
миране veneni,
de-repente adv. внезапно,
deprendc вж. deprehendo,
dg-repo, re p si 3 пълзя надолу, свлиdep ressu s 3 низъкъ, подтиснатъ.
чамъ се съ пълзене.
de-primo, pressi, p ressus 3 1. a) dG-rldeo, risi, risus 2 надсмивамъ
натискамъ, снишавамъ. b) изкопасе, осмивамъ aliquem,
вамъ fossam, c) потопявамъ clas­ deridiculus 3 смЬшенъ, забавенъ;
sem. — 2. подтискамъ, притискамъ,
subst. deridiculum, i п присмЬхъ,
смирявамъ veritatem, hostem; pre­
подигравка, посмешище deridiculo
ces alicuius obstinatione прекратяesse.
вамъ.
de-rigesco, rigui 3 втвърдявамъ се,
de-proelior 1 боря се, бия се съ
вцепенявамъ се.
ожесточение.
de-rigo вж. dirigo,
de-promo, prompsi, prom ptus 3 1. de-ripio, ripul, reptus 3 1. а) отизваждамъ pecuniam ех aerario,
кжсвамъ, отд-Ьлямъ, смъквамъ. Ь)
изтръгвамъ, измъквамъ ensem va­
sagittam pharetra. — 2. вземамъ,
заемамъ.
gina. — 2. отнемамъ, намалявамъ
de-propero 1 бързамъ; coronas бър­
omnia vitae ornamenta, quantum de
зо правя.
mea auctoritate deripuisset.
depso 3 (гр) меся.
dSrlsI pf. отъ derideo.
de-pudet, puduit 2 impers. (me) 1. dSrlsor, oris m подигравачъ, присрамувамъ се, срамъ ме е.— 2. пресмЪхулникъ.
■ ставамъ да се срамувамъ, не ме е 1. derisu s part. отъ derido.
вече срамъ.
2. derisus, us m присмЬхъ, осмиване,
dS-piigis, е съ мършавъ задникъ,
подиграване.
съ слаби кълки.
derivatio, onis /
отбиване, откло­
dS-рйдпо 1 сражавамъ се, бия се
няване fluminum, lacus fllbani.
ожесточено; давамъ решително derivo 1 1. отбивамъ, отвеждамъ
сражение.
aquam. — 2. отклонявамъ, насочdepuli p f отъ depello,
вамъ cogitationem in Rsiam; cul­
depulsio, onis / 1. отблъсване, от­
pam in aliquem стоварвамъ.
страняване mali. — 2. отразяване, derogatio, onis / отменяване legum,
отражение luminum,
de-rogo 1 1. отказвамъ, отнемамъ
depulso 1 отблъсвамъ.
fidem alicui, aliquid de honestate.
depulsor, oris m отпжждащъ, от— 2. отмЪнявамъ часть отъ за­
страняващъ dominatfls.
кона ех lege aliquid.
depulsus part. отъ depello.
de-rosus 3 оглозганъ, огризанъ.
dS-purgo 1 очиствамъ, чистя,
Dertona, ае / Дертона, градъ въ
de-puto 1 1. отсичамъ, отрезвамъ.
Лигурия.
— 2. оценявамъ, смЪтамъ.
de-runcino 1 остъргвамъ, рендосdeque вж. susque,
вамъ; прен. изигравамъ.
de-rado, rasi, rasus 3 остъргвамъ. de-ruo, rui, ru tu s 3 събарямъ.
DerbS, es / Дерба, градъ въ Ли­ de-ruptus 3 стръменъ ripa; subst.
дия. Derbetes, is m дербеецъ.
derupta, orum n стръмнина,
Derbices, um m дербици, племе de-saevio 4 буйствувамъ, свирепкрай Каспийско море.
ствувамъ, бесн%я.
Dercetis, is / Деркетисъ, сирийска de-salto 1 танцувамъ, изпълнявамъ
богиня.
съ танцъ canticum,
derectu s вж. directus,
de-scendo, scendl, scensum 3 1. а)
derelictio, onis f изоставяне, пре­
слизамъ ех equo, de rostris, mon­
небрегване, занемаряване.
tibus, in aequum locum, b) отивамъ.

| descensio

161

ad forum; in proelium, in aciem
влизамъ въ (започвамъ) сражение.
— 2. а) спускамъ се mons decsendit in aequum; ferrum in corpus
descendit забива се въ; iniuria des­
cendit altius, descendit verbum in
pectus прониква, b) отклонявамъ
ce quantum ab antiquis descende­
rat. — 3. съгласявамъ ce, peuiaвамъ ce in preces omnes, ad eius
modi consilium, ad vim et arma,
descensio, onis / слизане,
descensus, us m слизане; пжть водещъ, слизащъ надолу,
de-sclsco, scii (scivi), scitum 3
1. отдЬлямъ се, отцепвамъ се а
senatu, ab Afranio. — 2. отклоня­
вамъ се, отдалечавамъ се, изм-feнямъ на а veritate; а se на себе си
de-scrlbo, scrip si, scriptus 3 1. а)
рисувамъ, чертая formas geome­
tricas in harena. b) написвамъ Ii
brum, epistulam. — 2. а) описвамъ,
изобразявамъ facta, mores. b)onpeдЪлямъ officia, vecturas frumenti,
alicui leges, c) раздЬлямъ annum
in duodecim menses,
descripte, adv. определено, въ редъ.
descriptio, onis /
1. а) чертежъ.
b) описание regionum.—2.a) устрой­
ство, разпределение magistratuum,
legionum, civitatis, b) разделяне
populi.
1. descrip tu s part. отъ describo.
2. d escrip tu s 3 разпределена, onpeдЬленъ, добре нареденъ natura ni­
hil est descriptius.
de-seco, secui, sec tu s 1 отрЬзвамъ,
отсичамъ.
dSsedl pf. отъ desideo или desido
dS-sero, serui, sertu s 3 1. напускймъ, изоставямъ cunctis oppidis
cnstellisque desertis, exercitum, du­
ces, signa et castra. — 2. отказвамъ
re отъ, пренебрегвамъ, занемаряипмъ causam, ius suum, officium,
ичп publicam; Petreius non deserit
.<■ ne се отчая.
«If-sertlo, 5nis / 1. изоставяне; немп)>п, пренебрегване. — 2. бЬгство.
ilf-Nrilor, 6ris m 1. дезертьоръ, 6br1114r i..
2. имоставящъ, оставящъ
Ос 11, мимопн» alicuius.
I. (Ifsertus puri, отъ desero.

designo
2. desertus 3 1. изоставенъ, пустиненъ, необитаемъ locus, loca, via;
subst. d eserta, orum n пустиня.
— 2. уединенъ, усамотенъ, самотенъ arbores, reditus.
deserui pf. отъ desero,
de-servio 4 усърдно служа, преданъ съмъ alicui.
de-ses, gen. -sidis бездеенъ, ленивъ.
de-sicco 1 изсушавамъ.
de-sideo, sedi 2 седя бездеенъ, ни­
що не работя.
desiderabilis, е желанъ; незабравимъ.
desideratio, onis / желание, копнежъ.
desiderium, ii n 1. желание, копнежъ, влечение, тжга по alicuius.
— 2. а) нужда, потрЬбность. Ь) мол­
ба, желание militum.
desidero 1 1. а) желая, желая да
видя, копнея по aliquid, aliquem,
b) изисквамъ, искамъ aliquid ab
aliquo. — 2. а) не намирамъ, не
виждамъ aliquid in aliqua re; pass.
липсвамъ perpaucis ex hostium nu­
mero desideratis, quin cuncti cape­
rentur. b) загубвамъ ducentos mi­
lites in hoc proelio, navem,
desidia, ae / бездействие, леность.
desidiabilum, I n свърталище на
ленивци.
desidiosus 3 1. бездеенъ, ленивъ.
— 2. предразполагащъ къмъ ле­
ность otium.
'
desidis gen. отъ deses,
de-sido, sedi 3 хлътвамъ, улЬгамъ
ce terra desedit; прен. ззпадамъ,
упадамъ mores desidunt,
designatio, onis / посочване, отбе­
лязване, определяне, назначаване;
designatio consulatus назначаване
на консулска длъжность.
designator, oris т разпоредитель
{при игри, при погребения и пр.);
сждия при борбите,
de-slgno 1 1. а) посочвамъ, отбелязвамъ, определямъ fines templo
lovis, urbem aratro, aliquem ocu­
lis ad caedem; hac oratione Dum­
norigem designari sentiebat че ce
намеква за. b) назначавамъ ali­
quem consulem; особ. part. dSsIg-

JldiHiHHu fi i.iii .i|>i kii речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

11

desilio

162

natus 3 избранъ, бждащъ consul.
— 2. изобразявамъ elusam imagine
tauri Europen designat,
de-silio, silui 4 скачамъ, слизамъ
de navibus, ex equis,
de-sino, sivi u sii, situs 3 1. trans.
преставамъ, напускамъ, прекжсвамъ, прекратявамъ dicere desino,
artem, съ gen. querelarum, съ abi.
desine communibus locis — 2. intr.
преставамъ, свършвамъ, свършвамъ се bellum, in piscem,
de-sipio 3 глупавъ съмъ, постжпвамъ глупаво; лудувамъ; dulce est
desipere in loco приятно е да полудувашъ (ца се повеселишъ) на
време.
de-sisto, stiti, stiturus 3 1. отстжпвамъ, оттеглямъ се. — 2. а) отказвамъ се itinere, de sententia; ab
incepto, cs gen. pugnae, b) пре­
ставамъ hortari,
desitus part. отъ desino,
desivi pf. отъ desino,
de-solo 1 изоставямъ, напускамъ
agros; part. desolatus 3 изоставенъ, пустъ terrae,
de-specto 1 1. гдедамъ отгоре (отъ
високо надолу) terras captas. — 2.
а) господствувамъ, владЪя oppi­
dum despectat regionem, b) презирамъ ignavi despectantur.
1. despectus part. отъ despicio.
2. despectus, us m 1, изгледъ, гледка
(отгоре надолу) in mare, ex oppido
in campum. — 2. презрение alicui
despectui esse.
desperanter adv. отчаяно, безъ на­
дежда.
desperatio, onis / безнадеждность,
отчаяние (absol. или съ gen.); des­
peratio salutis загубване надежда
за спасение.
desperatus 3 безнадежденъ, отчаянъ, пропадналъ homines, morbi,
res publica.
de-spero 1 1. intr. загубвамъ на­
дежда, отчайвамъ ce de aliqua re,
a senatu, saluti suae. — 2. trans.
загубвамъ надежда, не се над-feвамъ на victoriam, pacem; despe­
ratis rebus въ безнадеждно (отчая­
но) положение, desperata salute
като загубили надежда за спасение.

destino

despicatio, onis / презиране.
1. despicatus, iis т презрение; ali­
quem despicatui ducere (habere)
презирамъ.
2. despicatus 3 презрЪнъ.
despicientia, ae / презрение rerum
humanarum.
de-spicio, spexi, spectus 3 1. гледамъ отгоре надолу de vertice mon­
tis in valles, summo aethere mare.
— 2. презирамъ, не уважавамъ le­
gionem propter paucitatem; part.
despiciens, gen. -entis презиращъ
(съ gen.) sui; despiciendus 3 npeзрЪнъ. - 3. гледамъ настрана.
de-spicor 1 презирамъ; part. despi­
ca tu s 3 презрЪнъ.
despoliator, oris m грабитель, обирникъ.
de-spolio 1
събличамъ servum;
обикн. ограбвамъ, обирамъ aliquem,
de-spondeo, spondi, sponsus 2 1.
обещавамъ alicui Syriam; sibi con­
sulatum запазвамъ, издействувамъ;
spes despondetur anno consulatus
tui възлага се надежда на. — 2.
сгодявамъ filiam alicui, aliquam sibi.
— 3. despondere animum (animos)
отпадамъ духомъ, отчайвамъ се.
despdnso 1 сгодявамъ.
desponsus part. отъ despondeo,
de-spiimo 1 махамъ пйната отъ
aquam.
de-spuo, spui, sputus 3 1. плюя,
оплювамъ. — 2. отхвърлямъ, пренебрегвамъ, презирамъ preces,
de-squamo 1 очиствамъ отъ люспит-fe pisces.
destillatio, onis / капене, течене;
хрема.
de-stillo 1 капя.
de-stim ulo 1 пришпорвамъ, подбуждамъ силно.
destinatio, onis / 1. опред-Ьляне,
твърдо решение; прен. цель. — 2.
назначаване consulum,
destino 1 1. закрепявамъ, прикрепвамъ antennas ad malos, rates an­
coris. — 2. а) опредЪлямъ alicui
diem necis, operi (за правене око­
пи) destinati, aliquem ad mortem,
aliquem consulem; part. destina­
tu s 3 решенъ animus morti; subst.
destinatum , i n намерение; (ex)

destiti

163

destinato съ намерение, преднаме­
рено. b) поставямъ за цель, целя
се въ locum oris; subst. destina­
tum, i n цель destinatum petentes,
certo ictu destinata ferire, c) купувамъ.
d estiti pf. отъ desisto.
<destitiirus part. отъ desisto,
■de-stituo, stitui, stitiitus 3 1. по­
ставямъ, оставямъ aliquem ante tri­
bunal regis, cohortes extra vallum;
(при отливъ) оставямъ на сухо,
изхвърлямъ freta pisces destituent,
destituta navigia. — 2. а) захвърлямъ, изоставямъ currum, nudus
paene est destitutus, inceptam fu­
gam. b) измамвамъ, излъгвамъ quod
sit destitutus, queritur; deos mercede pacta;part. destitiitus 3 изоставенъ, лишенъ.
destitutio, onis /
изоставяне; измамване.
destricte adv. решително.
1. destrictus part. отъ destringo.
2. destrictus 3 решителенъ, строгъ.
de-stringo, strinxi, strictus 3 1. a)
свалямъ, смъквамъ tunicam ab
umeris; (при кжпане) трия, разтривамъ. b) изваждамъ gladium, fer­
rum. c) критикувамъ aliquem mor­
daci carmine, alicuius scripta. — 2.
леко докосвамъ pectus sagitta, ae­
quora alis.
destructio, onis /
разрушаване,
събаряне murorum; опровергаване,
оборване sententiarum,
de-struo, striixl, structus 3 1. рззрушавамъ, събарямъ aedificia, moe­
nia.— 2. унищожавамъ ius, hostem,
de-suadeo 2 разубеждавамъ.
de-sub или de sub praep. изподъ.
de-subito adv внезапно, ненадейно.
dS-sudasco 3 много се потя.
de-siido 1 потя се; прен. мжча се
много in aliqua re.
dS-sueflo, factus sum, fieri отвиквамъ; part. desuefactus 3 отвикналъ.
dS-suesco, suevi suetus 3 1. trans.
отучвамъ; part. desuetus 3 необикповенъ, непривиченъ. — 2.intr.
(иниквамъ; part. desuetus 3 от­
викнат, bello, triumphis.
dftsuStfido, inis / отвикване.

detero
desuetus part. отъ desuesco,
desultor, oris т ездачъ-акробатъ
(който при препускането скача отъ
конь на конь); прен. непостояненъ
въ amoris.
desultorius 3 1. принадлежащъ на
ездача-акробатъ equus, quasi de­
sultorius (sc. equus). — 2. непостоя­
ненъ.
desultura, ae / акробатство съ конь.
de-sum, fui, futurus, esse 1. а) недостигамъ, липсвамъ cum magnus
numerus deesset, mihi desunt verba,
barbarisconsilium non defuit, b) не
присжтствувамъ, не взимамъ уча­
стие convivio, bello. — 2. не помагамъ, не се грижа, нехая, пренебрегвамъ nos consules desumus;
съ dat. rei publicae, alicui opera,
negotio, officio; tempori, occasioni
temporis не се възползвамъ отъ;
sibi non deesse грижа се за себе си.
de-siimo, sumpsi, sumptus 3 взи­
мамъ, избирамъ sibi aliquid,
de-super adv. отгоре,
de-surgo, surrexi 3 ставамъ, вдигамъ се отъ cena.
de-tego, texi, tec tu s 3 откривамъ,
оголвамъ; aedes detecta безъ покривъ; insidias; detectus caput (acc.
gr-)de-tendo, tendi, tensus 3 ослабвамъ, отпущамъ; detendere tabernaculam сгжвамъ, прибирамъ па­
латката.
,
detentus part. отъ detineo,
de-tergeo, tersi, tersus 2. 1. изтривамъ, премахвамъ, очиствамъ la­
crimas, sudorem, nubila caelo, cloa­
cas; за пари: прибирамъ, събирамъ.
— 2. пречупвамъ, строшавамъ (съ
докосване) remos.
deterior, ius, gen. oris comp. (superi.
deterrimus 3) по-доленъ, по-лошъ;
deterior peditatu по-слабъ по пе­
хота.
determinatio, onis / предЬлъ, гра­
ница, край mundi.
de-termino 1 ограничавамъ, отдЪлямъ съ черта. опредЪлямъ.
de-tero, trivi, tritus 3 1. изтърквамъ, изхабявамъ, ожулвамъ de­
teret via pedes, catena deterit coi-

deterreo

164

lum. — 2. ослабямъ, намалявамъ
ardorem et ferociam militum, lau­
des Caesaris.
de-terreo, terrui, territus 2 1. възпирамъ, разубеждавамъ, отклоня­
вамъ Dumnorigem, aliquem а con­
silio, а scribendo, reges proelio.— 2.
отстранявамъ, отблъсвамъ, отдалечавамъ nefas, vim а censoribus,
deterrimus вж. deterior,
detestabilis, е гнжсенъ, отвратителенъ, ужасенъ.
d etestatio , onis / проклятие, проклинане; прен. очистване, отказва­
не отъ scelerum.
de-testor 1 1. моля боговет-fe да
изпратятъ, измолвамъ pericula in
caput alicuius. — 2. (призовавайки
боговетЬ) проклинамъ aliquem om­
nibus precibus; part. detestatus 3
проклетъ bella matribus. — 3. от­
странявамъ, отклонявамъ querimo­
niam patriae a se; o dii immorta­
les, detestamini hoc omen,
detexi p f. отъ detego,
de-texo, texui, textus 3 1. а) изтъкавамъ telam, b) изплитамъ fis­
cellam. — 2. свършвамъ.
de-tineo, tinul, tentus 2 1. а) задържамъ, спирамъ novissimos proe­
lio, naves tempestatibus, aliquem
ruri; detinere se продължавамъ жи­
вота си. b ) отвличамъ, отклоня­
вамъ ab incepto me ambitio deti­
nuerat. — 2. а) занимавамъ, увличамъ mentes hominum, detineri in
alienis negotiis, b) detinere tempus,
diem прекарвамъ..
de-tondeo, tondl, tonsus 2 остригвамъ, окастрямъ: frondes detonsae
frigore опадали отъ студъ листа,
de-tono, tonui 1 1. гръмвамъ, прогърмявамъ.—2. преставамъ да гър­
мя, преставамъ да свирепствувамъ.
de-torqueo, torsi, tortus 2 1. а)
обръщамъ proram ad uridas. b) от­
клонявамъ voluptates animos a vir­
tute — 2. а) изкривявамъ, обезобразявамъ corporis partes detortae,
b)
изопачавамъ verba,
detractatio, detractator вж. detrec­
tatio, detrectator.

detrudo
detractio, 3nis / отнемане, лиша­
ване; отстраняване; (грам.) изпу,щане, елипса,
d etracto = detrecto,
detractor, oris m умалитель, хулитель, унизитель sui.
de-traho, traxi, trac tu s 3 1. а) свличамъ, смъквамъ, свалямъ, махвамъ
aliquem de curru, aliquem equo»
stramenta e mulis, alicui anulum de
digito, signo detracto, vestem cor­
pori; muros събарямъ. b) смъквамъ»
понижавамъ aliquem ex fastigjo
paterno, regum maiestatem ab sum­
mo fastigio ad medium detrahi —
2. а) изтръгвамъ, отнемамъ, мах­
вамъ, вземамъ equos equitibus, de­
tractis cohortibus duabus, alicui scu­
tum, honorem alicui, b) detrahere
de auctoritate senatus намалявамъ
(понижавамъ) авторитета на; muiitum detraxit ei, quod много му по­
вреди това, че. — 3.-.а) отвличамъ»
отдалечавамъ inimicum ех Gallia,
b) отмъквамъ, влача nfives in ter­
ram, aliquem in judicium,
detrectatio, onis / отклоняване, от­
казване.
d etrectato r, oris m умалитель, уни­
зитель.
de-trecto 1 1. умалявамъ, унижавамъ invidia virtutes detrectat. — 2.
отклонявамъ, отказвамъ се, отхвърлямъ, отбЪгвамъ militiam, cer­
tamen.
detrim en to su s 3 който причинява
загуба, вреденъ.
detrim entum , i fi 1. загуба, щета»
вреда cum aliquo militum detri­
mento; alicui detrimento esse вредя
нЪкому. — 2. нещастие, поражение;
accipere detrimentum претърпявамъ поражение.
de-triido, trOsI, tru su s 3 1. свалямъ»
смъквамъ aliquem contis remisque
in mare, naves scopulo, scutis te­
gimenta. — 2. изтиквамъ, пропжждамъ, изгонвамъ hostem finibus»
aliquem de agro saltuque; aliquem
de sua sententia принуждавамъ н-Ького да промени мнението си.—3.
а) принуждавамъ, докарвамъ adi
necessitatem belli, b) отлагамъ co­
mitia in adventum Caesaris.

detrunco

165

de-trunco 1 1. отсичамъ, отрЪзвамъ.
— 2. осакатявамъ.
detuli pf. отъ defero,
de-turbo 1 1. събарямъ, свалямъ,
хвърлямъ statuam, aliquem ab alta
puppi, in mare. — 2. а) иЗтиквамъ,
прогонвам ь aliquem ex vallo, b)
лишаиамъ aliquem de sanitate ac
mente, (ex) magna spe, possessione.
d£-turpo 1 обезобразявамъ.
Deucalion, 5nis m Девкалионъ, синъ
ми Ирометей, съпругъ на Пира.
Deucalioneus 3 Девкалионовъ.
d6-ungo 3 намаслямъ, намазвамъ.
deunx, uncis tn единадесеть дванадесетини; ех deunce aliquem here­
dem facere правя никого наследиикъ на
отъ наследството,
de-iiro, ussi, ustus 3 1. изгарямъ
pluteos, frumenta. — 2. повреждамъ, замразявамъ hiems arbores,
deus, T m богъ; dii melius! или dii
meliora! да пази Богъ; diis volenti­
bus съ Божия помощь; per deos
кълна се въ боговетЬ, Бога ми; si
diis placet ако е угодно на боговетЬ.
de-utor, usus sum 3 злоупотрЬбявамъ; отнасямъ се лошо aliquo,
de-vasto 1 опустошавамъ напълно;
унищожавамъ.
de-veho, vexi, vectus 3 1. откарпамъ, закарвамъ exercitus Rheno
devectus, frumentum eo. — 2. pass.
•отплувамъ, заминавамъ Veliam,
Corinthum; ad aliquid дохаждамъ.
de-vello, velli, vulsus 3 откжсвамъ,
оскубвамъ.
dS-velo I откривамъ.
dS -veneror 1 благоговейно почитамъ deos.
dS-venio, veni, ventum 4 пристигамъ, идвамъ.
de-verbero 1 бия, набивамъ, нашибвамъ usque ad necem.
1. de-versor 1 отсЬдамъ, спирамъ
се, гостувамъ apud aliquem.
2. de-versor, oris m гостъ пристигналъ отъ пжть.
deversoriolum, I п малко прибЪжище, странноприемница, ханче,
deversorius 3 странноприеменъ, хански: subst. deversorium, ii п стран­

i

devolo

ноприемница, ханъ; подслонъ, убе­
жище, скривалище,
deverticulum, I п 1. страниченъ
пжть, пжтека; прен. отклонение,
извъртане. — 2. странноприемница,
ханъ, кръчма; убежище,
de-verto(r) (devortor), verti, ver­
sus 3 1. отбивамъ се, свръщамъ
via, ab Aegypto in Africam, Massi­
liam, ad cauponem. — 2. а) отклонявамъ се, отдалечавамъ се re­
deamus ad illud, unde devertimus,
b) прибЬгвамъ ad magicas artes,
devexitas, atis / наклонность, наклонъ.
de-vexus 3 1. отиващъ надолу, залЬзващъ Orion. — 2. наклоненъ,
полегатъ; subst. devexum, i n наклонъ, надолнище,
devictus part. отъ devinco,
de-vincio, vinxi, vinctus 3 свързвамъ здраво, привързвамъ, обвързвамъ aliquem beneficio; animos
пленявамъ, спечелвамъ; se scelere
провинявамъ се; part. d&vlnctus 3
преданъ, отдаденъ всецЪло studiis,
de-vinco, vici, victus 3 напълно
побеждавамъ, надвивамъ; bella de­
vincta победоносно завършени
войн-<.
devinctus part. отъ devincio,
devitatio, onis / избягване,
de-vlto 1 избЪгвамъ.
devius 3 1. а) лежащъ настрана
(отъ пжтя), отдалеченъ; itinera
devia или subst. dSvia,» orum n
странични пжтища. b) уединенъ,
отдалеченъ, недостжпенъ, ссамотенъ avis, homo, с) блуждаещъ, отклонилъ се отъ пжтя mihi devio.
— 2. непостояненъ, непоследователенъ.
de-voco 1 1. призовавамъ, извиквамъ Iovem ad auxilium, suos ab
tumulo, aliquem de provincia ad
triumphos, omnes ex praesidiis; ali­
quem каня у дома си. — 2. отвличамъ, увличамъ aliquem ab insti­
tuto cursu ad praedam; suas exer­
citusque fortunas in dubium поставямъ на карта, рискувамъ съ.
de-volo 1 1. долитамъ отгоре, падамъ отгоре. — 2. отлитамъ,
бързо се отдалечавамъ, бързамъ.

devolvo

166

dS-volvo, volvi, volutus 3 1. търкалямъ надолу, събарямъ saxa, cor­
pora in humum; pensa fusis преда.
— 2. pass. търкалямъ се; падамъ,
идвамъ devolutis tonitribus, ad spem
inanem pacis.
de-voro 1 1. поглъщамъ, изяждамъ.
— 2. а) разпилявамъ, пропилявамъ
pecuniam. Ь) преглъщамъ, подтискамъ vocem lacrimasque. с) пона
сямъ molestiam, stultitias et inep­
tias hominum.
devortium, ii n отбиване, завиване;
devortia itinerum отдалечени пжтища.
de-vortor вж. devertor,
devotio, onis / 1. посвещаване, noжертвуване vitae, capitis. — 2. npoклинане, проклятие,
devoto 1 1. обричамъ на смъртъ.
— 2. омагьосвамъ.
1. devotus part. отъ devoveo.
2. devotus 3 1. проклетъ arbor, san­
guis. — 2. преданъ, привързанъ, Btренъ rei alicui.
de-voveo, vovi, votus 2 1. посвещавамъ, обричамъ въ жертва,
жертвувамъ Marti ea, quae cepe­
runt; se pro aere alieno; sicam освещавамъ кама за убийство. •— 2.
проклинамъ suas artes; aliquem pal­
lentibus herbis омагьосвамъ.
devulsus p a r t . от ъ devello,
d ixtans, antis m десеть дванаде­
сетина.
dextella, ae / десница,
dexter, -t(e)ra, -t(e)rum ( co m p . dexterior, ius; superi, dextumus или
dextimus 3) 1. а) дЪсенъ manus,
cornu; subst. dext(e)ra, ae / fltcна ржка, десница; прен. обещание,
съюзъ; a d v . ad dext(e)ram на д%сно, а dext(e)ra, dextra отъ д%сно;
ргаер. съ acc. dextra въ дЪсно отъ:
dextra Rdherbalem assedit; dextra
viam, b) сржченъ, опитенъ.—2. щастливъ, благоприятенъ, удобенъ
omen, tempus.
dext(e)re a d v . сржчно, ловко,
dexteritas, atis / сржчность, ве­
щина.
dextra ргаер. еж. dexter,
dextimus вж. dexter.

diarium
dextrorsum или -sus u dextro-vorsum adv. на дЬсно.
j
dextum us вж. dexter,
di = dii.
1 . DTa, ae / Диа, старото име на
о. Наксосъ.
2. Dia, ae / dea Dia = Ceres,
diabathrarius, ii m (гр) фабрикантъ.
на леки дамски обуща,
diabathrum , i п (гр) леки дамск»
обуща.
Diablintes, um т диаблинти, келтско племе въ Галия,
diadema, atis п (гр) превръзка око­
ло чалмата на персийските царе;
диадема, като белегъ на царско
достойнство.
diadem atus 3 увЬнчанъ съ диадемаdiadfim enus 3 (гр) — diadematus.,
diaeta, ae / (гр) 1. умЪренъ начинъ
на живеене, диета. — 2. жилище,
стая; домъ за удоволствия,
diagonalis, е (гр) напр-Ьченъ, диагоналенъ linia.
diag5nios, оп (гр) напрЪченъ, диагоналенъ.
Diagoras, ae т Диагоръ: 1. философъ и поетъ отъ Мелосъ. 2. атлетъ отъ Родосъ.
dialectice adv. диалектично,
dialecticus 3 (гр) диалектиченъ;:
subst. dialectica, ae / диалекти­
ка; dialectica, orum n диалектич­
ни изследвания, принципи; dialec­
ticus, i m диалектикъ.
dialectos (-us), i / (гр) наречие,
говоръ, диелектъ.
Dialis, е Юпитеровъ flamen; subst.
Dialis, is m Юпитеровъ жрецъ.
dialogus, i m (гр) разговоръ, диалогъ.
Diana и Diana, ae / Диана, дъще­
ря на Юпитеръ и Латона, сестра
на Яполонъ, богиня на лова и лу­
ната; прен. луна, месецъ. Dianius 3
Дианинъ; subst. Dianium, ii n
храмъ на Диана.
dianomS, es f (гр)
разпределяне,
раздаване.
diarium, ii n 1. дневна дажба хра­
на, надница (на войниците и роби­
те). — 2. дневникъ.

d ib a p h u s

167

dibaphus 3 (гр) два пжти оцвЬтенъ
(боядисанъ) purpura; subst. diba­
phus, i / (sc. vestis) връхна дре­
ха на висшите чиновници, обшита
съ пурпуръ.
dica, ае / (гр) сждебно дело, про-в
цссъ; scribere alicui dicam обвиня­
вам!., почвамъ процесъ; sortiri di­
cas опредЪлямъ по жребий сждии
(ш разглеждане на далото),
dicacitas, atis / шегуване, закачливость, язвителность, хапливость.
dicaculus 3 шегобиецъ, който се
закача, уязвяващъ.
Dicaearchus, I т Дикеархъ, ученикъ на Яристотелъ.
dicatio, onis / получаване чуждо
поданство, получаване права на
гражданинъ въ друга държава,
dicax, geti. acis т хапливъ, язвителенъ.
dichoreus, I т двоенъ хорей,
dicio, onis / ьласть, подчинение,
господство esse in dicione alicuius,
sub dicione atque imperio alicuius
esse, aliquem suae dicionis facere,
dicis gen. само въ изрази: dicis causa,
dicis gratia за форма, на гледъ,
външно.
1. dico 1 1. а) посвещавамъ donum
lovi. b) осветявамъ novam aquilam,
c) причислявамъ, провъзгласявамъ
aliquem deum. — 2. посветявамъ,
отдавамъ alicui totum diem, se Re­
mis in clientelam; se civitati или in
civitatem ставамъ гражданинъ на
друга държава.
2. dico, dixi, dictus 3 1. казвамъ,
говоря ut supra diximus; causam
dicere защищавамъ дело, защищавамъ се, оправдавамъ се; ius di­
cere сждя; sententiam dicere каз­
вамъ си мнението, гласувамъ (за
сенаторит/ъ); cum Rho dicere ne­
quivisset да изговори; pass. dicor,
diceris, dicitur и m. н. казватъ, че
азъ, че ти и т. н., съ пот. c. inf.:
qui cives Romani esse dicerentur;
dicitur m съ acc. c. inf. eo tempore
dicitur matrem Pausaniae vixisse.
— 2. увЪрявамъ, твърдя alterum
dici non potest. — 3. absol. говоря,
държа речь contra aliquem; ars di­
cendi ораторско изкуство. — 4. раз-

d ic t u m

казвамъ, описвамъ optimus quis­
que facere quam dicere malebat.
— 5. пЪя, изпЬвамъ, възпЬвамъ;
предсказвамъ. — 6. наричамъ ali­
quem crudelem; qUi erant cum Ari­
stotele, Peripatetici dicti sunt. — 7.
посочвамъ, показвамъ iis viam. — 8.
опредЬлямъ diem dicere alicui, diem
colloquio. — 9. назначавамъ, обявявамъ, избирамъ aliquem dictatorem,
magistrum equitum,
dicrotus 3 (гр) съ два реда весла;
subst. dicrotum, i n (sc. navigium)
u dicrota, ae / (sc. navis) корабъ
съ два реда весла.
Dictaeus 3 вж. Dicte,
dictamnus, I / (гр) росенъ (раст.).
dictata вж. dicto.
dictator, oris т диктаторъ: 1. лице,
съ неограничена власть, избирано
въ Римъ при извънредни случаи,
най-много за срокъ отъ 6 месеци.
2. най-висшето длъжностно лице
въ нЪкои градове на Италия,
dictatorius 3 диктаторски.
dictatrix, icis f диктаторка.
dictatura, ае / диктаторство, дик­
татура dictaturam gerere, dictatura
se abdicare.
Dicte, es / Дикта, планина на o.
Критъ. Dictaeus 3
диктейски;
критски.
dicterium , ii n (гр) острота, сарказъмъ.
'
dictio, onis / 1. а) изговаряне, про­
изнасяне, изказване
sententiae;
multae определяне на; causae за­
щищаване, защита. Ь) отговоръ
на оракулъ. с) разговоръ. — 2. а)
произнасяне речь; ораторска речь,
речь. Ь) начинъ на излагане, слогъ,
стилъ, дикция.
dictito 1 често говоря; казвамъ,
повтарямъ, твърдя; causas често
водя дела.
dicto 1 1. често казвамъ, повтарямъ.
— 2. а) диктувамъ Tironi aliquid,
epistulam; subst. dictata, orum n
записки, правила, b) предписвамъ,
поржчвамъ. — 2. съчинявамъ, съставямъ carmina, testamentum,
dictum, I n i . дума, изразъ, изре­
чение; dicta testium показания;
dicta tristia оплаквания; mutua

i'

;j .

|
■
;
•i
I

\

|’

ii
*:

I
|;
jj
i;

,

/

dictus

168

diffidentia

dicta reddere разговарямъ. — 2. a)
срокъ die constituta, ante certam
отговоръ на оракулъ tristia dicta
diem; dies pecuniae срокъ за пла­
b) острота dicta dicere in aliquem.
щане на пари; obire diem явявамъ
c) заповедь dicto audientem esse,
се на определеното време, изчакdicto parere d) обещание.
вамъ срока; diem prodicere проdictus part. отъ 2. dico.
дължавамъ срока; diem perexiguam
Dictynna, ae / Диктина, прЬкоръ на
postulare искамъ малка отсрочка;
Яртемида. Dictynneum, i n храмъ
obire diem supremum (diem suum
на _Яртемида, близу до Спарта.
или diem) умирамъ. — 4. време su­
didici p f отъ disco.
mere diem ad deliberandum, aliquid
Dido, iis или onis / Дидона, дъще­
conferre in longiorem diem, dies
ря на тирения царь Белъ, основа­
levat luctum.
телка на Картагенъ.
Diespiter m = lupiter.
dl-do, dididi, diditus 3 1. разда- dif-f . .. вм. dis-f. . .
вамъ, разпредЬлямъ. — 2. pass. dif-famo 1 3. разгласявамь, давамъ
разпространявамъ се fama, rumor.
гласность на нещо aduletrium. —2.
di-diico, duxi, ductus 3 1. разтвакомпрометирамъ
рямъ digitos, rictum. — 2. а) раз- differentia, ае / различие, разлика,
делямъ, разкжевамъ assem in par- dif-fero, dis-tull, dl-Iatus, dif-ferre
tes; matrimonium разтрогвамъ; ali1. trans, а) разнасямъ, разпръсquem ab aliquo скарвамъ нЬкого
вамъ, разпространявамъ ventus
! съ нЬкого. b) разсЬйвамъ,. раз- differt nubila, ignem in omnem lo­
, : пръсвамъ hostem; animus varietate cum castrorum, rumores; differri do­
rerum diductus смутенъ отъ. — 3.
loribus съсипвамъ се отъ. b) от­
нареждамъ въ верига naves, miliлагамъ in posterum diem, iter; ali­
tes, aciem.
quem in aliud tempus карамъ(остаdiductio, onis / 1. разпростиране,
вямъ) нЪкого да чака известно
разширяване. — 2. разделяне, развреме; se differre бавя се. — 2. intr.
лжчване.
различавамъ се hae nationes inter
Didyma, on npl. Дидима, местность
se differunt, ab aliquo, ab (cum) ali­
край Милетъ.
qua re, alicui rei; impers. non mul­
Didymae, arum / Дидими, два остро­
tum differt н%ма голЬма разлика,
ва близу до Троада.
не се различава много; aliquid dif­
Didyme, 8s / Дидима, островъ при
fert различава се малко,
Сицилия.
dif-fertus 3 натъпканъ, напълненъ;
Didymeon, I п Дидимеонъ, Яполоcorpus odoribus балсамирано т-Ьло,
новъ храмъ при Дидима, на югъ difficile aiv. мжчно.
отъ Милетъ.
dif-ficilis, е 1. а) мжченъ, труденъ
diecula, ае / кратко време, краiter, b) опасенъ tempus. — 2. своетъкъ срокъ.
нравенъ, опакъ, вироглавъ, непоdies, diei m f
1. дневна светлина
носимъ, суровъ difficilis ас morosus,
eripiunt nubes caelumque diemque, difficiliter adv. = difficulter
videre diem. — 2. день hodiernus, difficultas, atis / 1. мжчнотия, трудcrastinus, postera die; diem de die
ность, неудобство viarum, itinerum,
differre отъ день на день отлагамъ;
navigandi, difficultatem habere. — 2.
in dies отъ день на день; medius
затруднително положение, нужда,
dies пладне; ad multum diem до
недостатъкъ. — 3. своенравие, викъсно презъ деня; multo die късно
роглавство.
презъ деня; de die презъ деня; difficulter adv. мжчно.
dies noctesque дни и нощи, непре- diffidens, gen. -entis недовЪрчивъ.
кженато; exercere diem извърш- diffidenter adv. недоверчиво, бояз­
вамъ всекидневната си работа.
ливо.
—■3. опредЪленъ день, срокъ; diffidentia, ae f
недоверчивость,
diem dicere (dare) опред-Ьлямъ день,
недоверие; неувереностъ.

d iffid o

169

d ig r e s s io

civile in genera, carmina in nume­
dif-fido, fisus sum 3 недовЯрявамъ,
rum; omnia разтълкувамъ.
нйнанъ вЯра, не вЯрвамъ, съ dat.
sibi, voluntati alicuius, virtuti mi­ digestio, onis / разпределяне, на­
реждане; пресмятане annorum,
litum, съ abi. occasione.
dif-findo, fidi, fissus 3 разцепвамъ d igitu lu ^ i m пръстче,
saxum; прен. portas muneribus o t - digitus, i m 1. пръстъ; numerare
per digitos смЯтамъ на пръсти; отварямъ нрезъ подкупи; diffindere
тукъ novi digitos tuos зная твоята
diem отлагамъ решението за дру­
опитность въ смЯтането; proferre
гия день.
digitum залавямъ се съ нЯщо; di­
dif-fingo, finxi, fictus 3 преобраgito liceri или digitum tollere вдизувамъ, преработвамъ, промЯнямъ
гамъ ргкка при търгове; monstror
ferrum incude; neque diffinget, quod
gigito сочатъ ме съ пръстъ. — 2.
semel hora vexit.
като М)ърка\ пръстъ (дюймъ) V,е
dif-fiteor 2 не признавамъ, отриотъ стжпката (= 18*5 мм.). — 3.
чамъ,
Digiti Idaei жрецитЯ на Кибела.
dif-flo 1 разпръсвамъ (съ духане).
dif-fluo, fluxi 3 1. разливамъ се di-gladior 1 бия се ожесточено
inter se; прен. споря inter se de
Rhenus in plures diffluit partes,
aliqua re.
extra ripas. — 2. а) изчезвамъ, стопявамъ ce per socordiam vires dif­ dignatio, onis / 1. уважение. — 2.
достойнство, положение,
fluxere. b) тъна, потъналъ съмъ,
digne adv. достойно, заслужено,
плавамъ въ luxuria, divitiis.
dif-fringo, fregi, fractus 3 разчуп- dignitas, atis / 1. а) достойнство,
положение consularis; honores di­
вамъ.
gnitate impetrati спечелени съ за­
dif-fugio, fugi 3 разбЯгвамъ се, раз­
слуги; pervenire ad summam di­
пръсвамъ ce metu perterriti diffu­
gnitatem до най-високо положение,
gimus; nives diffugiunt снЯгътъ ce
b) чесгность, достойнство; agere
стопява.
cum dignitate постжпвамъ достой­
dif-fundo, fudi, fu su s 3 1. разли­
но, честно; res non habet dignita­
вамъ vina, sanguis per venas in
tem. — 2. блогородна външность,
omne corpus diffunditur: animam
изгледъ corporis. — 3. великолепие
cruore умирамъ отъ изтичане ца
porticus; plena dignitatis domus,
кръвь. — 2. а) разпростирамъ, разпространявамъ vim suam, lux caelo digno 1 удостоявамъ tali' honore
dignati sunt.
diffusa; diffusis capillis съ разпус­
нати коси. b) разсЯйвамъ, облек- dignor 1 1. смЯтамъ за достоенъ,
удостоявамъ aliquem honore. — 2.
чавамъ, развеселявамъ animos mu­
смЯтамъ прилично,
nere Bacchi, dolorem flendo.
di-gnosco (dinosco), novi 3 разпоdiffiisg adv. обширно.
знавамъ, различавамъ aliquid (ab)
1. diffusus part. отъ diffundo.
aliqua re.
2. diffusus 3 1. простиращъ ce; pla­
tanus diffusa ramis ширококло- dignus 3 1. достоенъ, заслужаващъ
dignus laude, res digna memoria;
нестъ. — 2. пространенъ, обширенъ.
dignus, qui imperet. —2. приличенъ,
digamma, atis n (гр) дигама, гръц­
подходящъ, съответенъ; dignum est
ка буква; прен. дългова книга по­
прилично е.
неже била означавана съ буквата
di-gredior, gressus sum 3 1. отиF ( = fenus.)
вамъ си, отдалечавамъ се, отдЯDigentia, ае / Дигенция, рЯкичка
лямъ се ab aliquo, ех eo loco, domo,
в ь сабинското имение на Хораций.
а colloquio. — 2. огклонявамъ се
di-gero, gessi, g estu s 3 1. а) раза causa, officio.
дЯлямъ Nilus digestus in septem
cornua, b) смиламъ cibum. — 2. digressio, onis / заминаване, от­
далечаване, раздЯляне; прен. от­
уреждамъ, нареждамъ, разпредЯклонение а proposita oratione.
лямъ rem publicam bene, omne ius

■f

^ dictus
168
diffidentia
i ----------------------------------------------------------------------------------------:----------------

:
;
i

i.
j
I
'i:
1
j
I'
‘

;

,

dicta reddere разговарямъ. — 2. a)
отговоръ на оракулъ tristia dicta
b) острота dicta dicere in aliquem.
c) заповЪдь dicto audientem esse,
dicto parere d) обещание.
dictus part. отъ 2. dico,
Dictynna, ae / Диктина, пр-Ькоръ на
Яртемида. Dictynneum, i n храмъ
на Яртемида, близу до Спарта.
didici p f отъ disco.
DTdo, iis или onis / Дидона, дъще­
ря на тирския царь Белъ, основа­
телка на Картагенъ.
di-do, dididi, diditus 3 1. раздавамъ, разпредйлямъ. — 2. pass.
разпространявамъ се fama, rumor.
di-duco, duxi, ductus 3 1. разтварямъ digitos, rictum. — 2. а) разделямъ, разкжсвамъ assem in partes; matrimonium разтрогвамъ; aliquem ab aliquo скарвамъ никого
съ нЬкого. b) разсЬйвамъ,. разпръсвамъ hostem; animus varietate
rerum diductus смутенъ отъ. — 3.
нареждамъ въ верига naves, mili­
tes, aciem.
diductio, onis / 1. разпростиране,
разширяване. — 2. разделяне, разлжчване.
Didyma, on npl. Дидима, местности
край Милетъ.
Didymae, arum / Дидими, два остро­
ва близу до Троада.
Didyme, es / Дидима, островъ при
Сицилия.
Didymeon, i п Дидимеонъ, Яполоновъ храмъ при Дидима, на югъ
отъ Милетъ.
diecula, ае / кратко време, кратъкъ срокъ.
dies, diei m f
1. дневна светлина
eripiunt nubes caelumque diemque,
videre diem. — 2. день hodiernus,
crastinus, postera die; diem de die
differre отъ день на день отлагамъ;
in dies отъ день на день: medius
dies пладне; ad multum diem до
късно презъ деня; multo die късно
презъ деня; de die презъ деня;
dies noctesque дни и нощи, непрекжснато; exercere diem извършвамъ всекидневната си работа.
— 3. определени день, срокъ;
diem dicere (dare) опредЪлямъ день,

срокъ die constituta, ante certam
diem; dies pecuniae срокъ за пла­
щане на пари; obire diem явявамъ
се на определеното време, изчаквамъ срока; diem prodicere продължавамъ срока; diem perexiguam
postulare искамъ малка отсрочка;
obire diem supremum (diem suum
или diem) умирамъ. — 4. време su­
mere diem ad deliberandum, aliquid
conferre in longiorem diem, dies
levat luctum.
Diespiter m — lupiter.
dif-f . .. вм. dis-f. . .
dif-famo 1 1. разгласявамь, давамъ
гласность на нещо aduletrium. — 2.
компрометирамъ
differentia, ае / различие, разлика,
dif-fero, dis-tuli, di-latus, dif-ferre
1. trans, а) разнасямъ, разпръсвамъ, разпространявамъ ventus
differt nubila, ignem in omnem lo­
cum castrorum, rumores; differri do­
loribus съсипвамъ се отъ. b) от­
лагамъ in posterum diem, iter; ali­
quem in aliud tempus карамъ(оставяиъ) никого да чака известно
време; se differre бавя се. — 2. in.tr.
различавамъ се hae nationes inter
se differunt, ab aliquo, ab (cum) ali­
qua re, alicui rei; impers. non mul­
tum differt н%ма голЪма разлика,
не се различава много; aliquid dif­
fert различава се малко,
dif-fertus 3 натъпканъ, напълненъ;
corpus odoribus балсамирано тЪло,
difficile adv. мжчно.
dif-ficilis, е 1. а) мжченъ, труденъ
iter, b) опасенъ tempus. — 2. своенравенъ, опакъ, вироглавъ, непоносимъ, суровъ difficilis ас morosus,
difficiliter adv. = difficulter
difficultas, atis / 1. мжчнотия, труд­
ности, неудобство viarum, itinerum,
navigandi, difficultatem habere. — 2.
затруднително положение, нужда,
недостатъкъ. — 3. своенравие, вироглавство.
difficulter adv. мжчно.
diffidens, gen. -entis недоверчиви,
diffidenter adv. недоверчиво, бояз­
ливо.
diffidentia, ae f
недоверчивость,
недоверие; неувереностъ.

diffido

169

digressio

dif-fldo, fisus sum 3 недовЪрявамъ,
civile in genera, carmina in nume­
нЪмамъ Btpa, не вЪрвамъ, съ dat.
rum; omnia разтълкувамъ.
sibi, voluntati alicuius, virtuti mi­ digestio, onis / разпределяне, на­
реждане; пресмятане annorum,
litum, съ abi. occasione.
dif-findo, fidi, fissus 3 разцепвамъ digitulu^pi m пръстче,
saxum; прен. portas muneribus o t - digitus, i m 1. пръстъ; numerare
варямъ чрезъ подкупи; diffindere
per digitos смЯтамъ на пръсти; omтукъ novi digitos tuos зная твоята
diem отлагамъ решението за дру­
опитность въ смятането; proferre
гия день.
dif-fingo, finxi, fictus 3 преобраdigitum залавямъ се съ нЪщо; di­
зувамъ, преработвамъ, промЪнямъ
gito liceri или digitum tollere вдиferrum incude; neque diffinget, quod
гамъ ржка при търгове; monstror
gigito сочатъ ме съ пръстъ. — 2.
semel hora vexit.
dif-fiteor 2 не признавамъ, отрикато мгьрка: пръстъ (дюймъ) ‘/i*
отъ стжпката (= 18‘5 мм.). — 3.
чамъ.
Digiti Idaei жреците на Кибела.
dif-flo 1 разпръсвамъ (съ духане).
dif-fluo, fluxi 3 1. разливамъ се di-gladior 1 бия се ожесточено
inter se; прен. споря inter se de
Rhenus in plures diffluit partes,
aliqua re.
extra ripas. — 2. а) изчезвамъ, стопявамъ ce per socordiam vires dif­ dignatio, onis / 1. уважение. — 2.
fluxere. b) тъна, потъналъ съмъ,
достойнство, положение.
dign§ adv. достойно, заслужено,
плавамъ въ luxuria, divitiis.
dif-fringo, fregi, fractus 3 разчуп- dignitas, atis / 1. а) достойнство,
вамъ.
положение consularis; honores di­
gnitate impetrati спечелени съ за­
dif-fugio, fflgi 3 разбЬгвамъ се, раз­
слуги; pervenire ad summam di­
пръсвамъ ce metu perterriti diffu­
gnitatem до най-високо положение,
gimus; nives diffugiunt сн-Ьгътъ ce
b) чесгность, достойнство; agere
стопява.
cum dignitate постжпвамъ достой­
dif-fundo, fudi, fusus 3 1. разли­
но, честно; res non habet dignita­
вамъ vina, sanguis per venas in
tem. — 2. блогородна външность,
omne corpus diffunditur; animam
изгледъ corporis. — 3. великолепие
cruore умирамъ отъ изтичане на
porticus; plena dignitatis domus,
кръвь. — 2. а) разпростирамъ, разпространявамъ vim suam, lux caelo digno 1 удостоявамъ tali' honore
dignati sunt.
diffusa; diffusis capillis съ разпус­
нати коси. b) разсЬйвамъ, облек- dignor 1 1. смЯтамъ за достоенъ,
удостоявамъ aliquem honore. — 2.
чавамъ, развеселявамъ animos mu­
смЯтамъ прилично,
nere Bacchi, dolorem flendo.
di-gnosco (dinosco), novi 3 разпоdiffusS aiv. обширно.
знавамъ, различавамъ aliquid (ab)
1. diffusus part. отъ diffundo.
aliqua re.
2. diffusus 3 1. простиращъ ce; pla­
tanus diffusa ramis ширококло- dignus 3 1. достоенъ, заслужаващъ
dignus laude, res digna memoria;
нестъ. — 2. пространенъ, обширенъ.
dignus, qui imperet.—2. приличенъ,
digamma, atis n (гр) дигама, гръц­
подходящъ, съответенъ; dignum est
ка буква; прен. дългова книга по­
прилично е.
неже била означавана съ буквата
di-gredior, gressus sum 3 1. отиI-' (= fenus.)
вамъ си, отдалечавамъ се, отдЯDigentia, ае / Дигенция, рекичка
лямъ се ab aliquo, ех eo loco, domo,
и ■> сабинското имение на Хораций.
а colloquio. — 2. огклонявамъ се
di gero, gessi, gestus 3 1. а) раза causa, officio.
дЪлямъ Nilus digestus in septem
cornua, b) смиламъ cibum. — 2. digressio, onis f заминаване, от­
далечаване, разделяне; прен. от­
уреждамъ, нареждамъ, разпредЪклонение а proposita oratione.
лямъ rem publicam bene, omne ius

digressus

170

1. digressus part. отъ digredior.
2. digressus, Gs m вж. digressio,
dii = dei, nom. pl. отъ deus.
diis = deis dat. u abi. pl. отъ deus,
dijudicatio, onis / решение.
dl-iGdico 1 1. разрешавамъ, решавамъ controversiam, belli fortunam.
— 2. различавамъ vera a falsis,
dliunctio, dliunctius вж. disiunctio
и np.
d l-l. . . вм. dis-I. . .
dl-Iabor, lapsus sum 3 1. а) раз­
пада мъ се, разрушгвамъ се aedes,
moenia, b) разлагамъ се, разтопявамъ се, разсЪйвамъ се cadavera,
nix, nebula. с)пропадамъ, западамъ,
загивамъ, изчезвамъ res familiaris,
res publica; concordia res parvae
crescunt, discordia dilabuntur. — 2.
а) разпръсват, се, разбЪгвамъ ce
milites dilapsi a signis, exercitus
brevi dilabitur; разпространявамъ ce
dilapso per culinam Vulcano, b) изплъзвамъ се, изчезвамъ alii demea
memoria dilabuntur. c) изминавамъ,
протичамъ dilapso tempore,
dl-lacero 1 разкжсвамъ.
dl-lamino 1 разцепвамъ, разчупвамъ nuces.
dl-Ianio 1 разкжсвамъ.
di-lapido 1 разхвърлямъ камъни;
прен. пропилявамъ.
dilapsus part. отъ dilabor,
dl-largior 4 щедро раздавамъ, подарявамъ.
dilatio, onis / отлагане comitiorum,
_belli
dl-lato 1 разширявамъ castra; раз­
пространявамъ, увеличавамъ glo
riam, imperium; orationem разпро­
странявамъ се, подробно излагамъ;
litteras изговарямъ провлечено,
dilator, oris m човЪкъ, който отлага,
dilatus part. отъ differo,
dl-laudo 1 много хваля aliquem.
1. dilectus part. отъ diligo.
2. dilectus 3 любимъ, скжпъ.
3. dilectus, Gs m наборъ на войни­
ци dilectum habere, instituere, con­
jicere (вж. delectus).
diligens, gen. -entis 1. старателенъ,
грижливъ, внимателенъ, прилеженъ homo, dux; съ gen. imperii,
officii въ своята длъжонсть; dili­

dimico

gens veritatis правдивъ; съ dat. equis
assignandis; in omnibus rebus. — 2.
_пестеливъ.
diligenter adv. старателно, грижли­
в о , прилежно.
diligentia, ае / 1. старание, грижливость, прилежание, точность.
—• 2. пестеливость.
dl-ligo, iexl, lectus 3 уважавамъ,
почитамъ, ценя, обичамъ.
di-lorlco 1 разкжсвамъ tunicam,
dl-luceo 2 свЪтълъ, ясенъ съмъ;
прен. ставамъ очевиденъ.
dl-lGcesco, luxi 3 ставамъ св-feтълъ, развидЪлявамъ се, разсвЪтвамъ се; обикн. impers. dilucescit
съмва се.
dllGcide adv. свЪтло; ясно, разбрано.
dl-lGcidus 3 свЪтълъ, ясенъ, разбранъ.
diluculum, I п разсъмване; diluculo,
cum diluculo на разсъмване,
dl-ludium, ii п почивка, време за
отдихъ (давано на гладиаторите).
dl-Iuo, lui, lutus 3 1. а) разтварямъ, разтопявамъ vinum, mella
Falerno; medicamentum, venenum
приготвямъ. b) намалявамъ, обезсилвамъ, премахвамъ crimen, invi­
diam.— 2. размеквамъ, размивамъ.
aqua lateres diluit.
1. dilutus part. отъ diluo.
2. d ilutus 3 размЬсенъ съ вода,
слабъ vinum dilutius.
diluvies, ei f u diluvium, ii n 1. раз­
ливане, наводнение. — 2. опусто­
шение, разорение,
dl-m . . . вм. dis-m...
dimachae, arum m (гр) войници,
_които се биятъ и пешъ и на коне.
dl-mano 1 разливамъ се; прен. раз­
пространявамъ се.
dimensio, onis / измерване,
dl-metior, mensus sum 4 изм-fepвамъ, отмЪрвамъ.
dl-meto 1 и dl-metor 1 изм^рвамъ,
отм%рвамъ; опредЪлямъ.
dimicatio, onis /
бой, сражение,
борба; capitis, fortunarum борба за.
dl-mico (поет. pf. micui) 1 1. бия
се, сражавамъ се proelio, armis,
cum aliquo, pro patria. — 2. боря
се; рискувамъ de vita, de capite,
de civitate.

dimidiatus

171

dim idiatus 3 раздЪленъ на две, половинъ mensis.
dimidium, ii n половина pecuniae,
militum; dimidio minus наполовина
по-малко.
dim idius 3 половинъ pars, spatium
di-minuo, minui, m inutus 3 разчупвамъ, разбивамъ alicui caput
dlm inutio вж. deminutio,
dim issio, onis / 1. изпращане, раз­
пращане. — 2. отпускъ, уволне­
ние, освобождаване remigum.
1. dim issus part. отъ dimitto.
2. dim issus, iis от = dimissio,
di-m itto, m isi, m issus 3 1. разпращамъ nuntios ad Ceutrones, equites
pabulandi causa; aciem (oculorum)
in omnes partes насочвамъ погле­
да си. — 2. отпращамъ, отпущамъ,
изпускамъ, освобождавамъ, разпускамъ, уволнявамъ ех custodia,
hostem ех manibus, copias, milites,
senatum, concilium; uxorem развеждамъ с е ; creditorem разпла
щамъ се съ. — 3. а) изпускамъ,
изоставямъ signa metu, praedam,
provinciam, oppugnati nem, miuriarn
impunitam, b) пропускамъ occasio­
nem, tempus, facultatem; съ dat.
забравямъ, прощавамъ заради ни­
кого iracundiam suam rei publicae,
alicui tributum,
dimminuo -= diminuo,
di-moveo, movi, m otus 2 1. а) раздвижвамъ; ora отварямъ. b) разд-Ьлямъ, разсичамъ parietes, aquam
corpore; terram aratro разоравамъ:
obstantes propinquos разблъсквамъ, разгонвамъ, промъквамъ се
презъ. — 2. а) отстранявамъ, отдалечавамъ umbram, dimotis om­
nibus. b) отклонявамъ, отвличамъ,
отдТ.лямъ equites Romanos а plebe,
Mdc socios.
Dindymus, i m u Dindyma, orum n
Дипдима, планина въ Фригия, по­
сле нчш па Кибела. Dindymene, es/
КиСи-лп.
DInocratfis, is т Динократъ, архитектъ оп> времето на Ялександъръ Велики,
dlnosco вж. dignosco,
dl-noto ] различавамъ, отличавамъ.

Dionysus
dinum eratio, onis /
изброяване,
преброяване.
di-numero 1 изброявамъ, преброявамъ; прен. плащамъ pecuniam,
stipendium.
Dio и Dion, onis 'm Дионъ: 1. сиракузки тиранинъ. 2. име на много
философи.
diobolaris, е (гр) струващъ два
обола.
Diochares, is т Диохаръ, волноотпущеникъ на Цезаръ.
Diodorus, i т Диодоръ: 1. прочутъ
диалектикъ отъ времето на Ялександъръ Велики. 2. Диодоръ отъ
Сицилия, гръцки историкъ. 3. философъ перипатетикъ.
Diodotus, I т Диодотъ, стоически
философъ, учитель на Цицеронъ.
dioecesis, is / (гр) окржгъ.
dioecetes, ае от (гр) управитель на,
царскитЪ приходи.
Diogenes, is т Диогенъ: 1 фило­
софъ отъ йонийската школа. 2. про­
чутъ цинически философъ, съвременникъ на Длександъръ Велики.
3.
стоически философъ отъ Селевкия, пристигналъ въ Римъ катопратеникъ въ 155 год. пр. Хр.
Diomedes, is т Диомедъ, синъ на
Тидей, царя на Етолия, единъ отъ
героитЪ на Троянска война, основатель, споредъ преданието, на
гр. Дрпи въ Япулия. Diomedeus 3
Диомедовъ.
Dion вж. Dio.
Diona, ае и Dione, es /
Диона :
1. дъщеря на Океанъ и Темида,
майка на Венера. 2. = Венера. Dio­
naeus 3 потомъкъ на Диона ;
Цезаръ (като потомъкъ на Еней).
Dionysius, ii т Дионисий : 1. име
на двама сиракузки царе. 2. Дио­
нисий отъ Хераклея, философъ,
ученикъ на Зенонъ. 3. Дионисий
отъ Магнезия, гръцки ораторъ,
съвременникъ на Цицеронъ. 4. про­
чутъ лирикъ отъ времето на Епаминондъ. 5. Дионисий Халикарнаски, историкъ.
Dionysus, Т т Дионисъ = Бакхъ.
Dionysius 3 Бакховъ. Dionysia,
orum п празникътъ на Бакхъ.

diota

172

diruo

diota, ae / (гр) сждъ за вино съ
преброявамъ табличкитЬ за гла­
_две пръжки.
суване. •— 2. раздавамъ regna,
Diphilus, I т Дифилъ: 1. гръцки diribitio, onis / разпределяне, пре­
комически писатель. 2. архитектъ
брояване на гласовете,
въ Римъ.
diribitor, oris т преброитель на
diplinthius 3 (гр) дебелъ две тухли,
гласовете.
diploma, atis п (гр) 1. официално diribitorium, ii п здание въ Римъ,
съпроводително писмо, давано на
първоначално построено за пре­
изпращаните отъ сената лица въ
брояване на гласоподавателните
провинциитЪ. — 2. писмо за пжтаблички при изборите, после слу
туване на държавни разноски (да­
жело за раздаване подаръци на
вано отъ най-висшето длъжностно
народа и за изплащане на запла­
лице). — 3. билетъ, грамота, ди­
тите на войниците,
плома; diplomata civitatis Romanae di-rigesco — derigesco,
дипломи за римско гражданство, di-rigo или de-rigo, rexi, rectus 3
dipsas, adis / (гр) отровна змия,
1. нарежцамъ, поотроявамъ въ пра­
чието ухапване причинявало смър­
ва линия aciem, naves in pugnam;
тоносна жажда.
vicos построявамъ въ права линия;
dipundiarius 3 струващъ два аса;
regiones urbis, fines определямъ,
прен. беденъ.
изправямъ. — 2. а) насочвамъ cur­
dipteros, оп (гр) двукриленъ; aedes
sum ad litora; tela in corpus, spi­
храмъ съ два реда колони.
cula arcu стрелямъ 'съ лжкъ; vul­
nera alicui улучвамъ, наранявамъ.
Dipylon, i п Дипилонъ, вратитЪ на
b) intr. нареждамъ ce in frontem
древна Ятина.
dirigere iussi erant; planicies hinc
dl-r . . . вм. dis-r . . .
dirigens простиращъ ce. — 3. a)
dirae, Dirae вж. dirus.
обръщамъ, насочвамъ cogitationem
Dirce, e s / Дирка : 1, съпруга на
ad aliquid, b) устройвамъ, нареж­
тиванския царь Ликъ, превърната
дамъ, определямъ vitam ad certam
въ изворъ. 2. изворъ при Тива. Dir­
rationis normam.
caeus 3 тивзнски, беотийски; cyc­ dir-imo, emi, emptus 3 1. раздЪnus Dircaeus Пиндаръ.
лямъ corpus, infestas acies, Britan­
directe adv. право, направо; прен.
niam freto dirimi. — 2. прекжсвамъ,
безь заобикалки.
прекратявамъ proelium, colloquium;
directio, onis / насочване по права
nuptias, consilia осуетявамъ, развалиния; направление,
лямъ; tempus dirimere протакамъ.
directo adv. == directe.
di-ripio, ripui, reptus 3 1. разкжс1, directus part. отъ dirigo или derigo.
вамъ aliquem, membra. — 2. раз2. directus или dSrectus 3 1. правъ,
грабвамъ, ограбвамъ, опустошаизправемъ: а) хоризонталенъ, левамъ bona, oppidum, provincias.
жащъ подъ правъ жгълъ. Ь) отве— 3. смъквамъ, измъквамъ, откжссенъ, вертикаленъ, стръменъ (urbs
вамъ ех capite regni insigne, ensem
Henna) tota ab omni aditu circumcisa
_vagina, direpti arbore rami,
atque directa. — 2. откритъ, откро- diritas, atis / жестокость, cypoвенъ, искренъ homo, verba.
_вость; ужасъ morum,
dirSmi pf. отъ dirimo,
dl-rumpo (disrumpo, dirrumpo), rupi,
ruptus 3 1. разкжсвамъ, разчупdiremptus part. отъ dirimo
diremptio, onis / u diremptus, Cis m
вамъ; homo diruptus неджгавъ, caразделяне, разлжчване.
катъ. — 2. а) скжсвамъ, прекратя­
direptio, onis / разграбване urbis,
вамъ, развалямъ amicitiam, b) di­
direptor, oris m грабитель, опустоrumpere se или pass. dirumpi nyшитель.
камъ се, излизамъ отъ кожата си.
di-ruo, rui, rutus 3 разрушавамъ
direptus part. отъ diripio,
dir-ibeo, ibui, ibitus 2 1. раздЬлямъ,
urbem, muros; agmina разпръсвамъ,

dirus

173

discissus

rum discernit; part. discretus 3 разразбивамъ; homo dirutus разоренъ,
д-Ьленъ, отдЬленъ, отдалеченъ.—2.
фалиралъ; aere dirutus est обранъ
а)
различавамъ, отличавамъ. Ь)
(при игра); miles aere dirutus наотсжждамъ, решавамъ utra pars
казанъ съ лишаване отъ заплата.
iustiorem habeat causam,
dirus 3 1. ужасенъ, страшенъ, зло­
вещи omen, somnia, tempus. — 2. dis-cerpo, cerpsl, cerptus 3. разкжсвамъ, раздробявамъ, раздЬжестокъ, свирепи. — 3.
di­
лямъ на части,
rae, arum / а) страшни предзна­
менования obnuntiatio dirarum, b) discessi р /. отъ discedo,
проклятия, c) Dirae, arum, / 6o- discessio, onis / 1. разделяне; гла­
суване на сенаторитЪ (това ста­
гинитЪ на отмъщението = фурии.
вало, като сенаторитЪ се разде­
Dis, Ditis m Плутонъ, богъ на под­
ляли на две страни) senatus con­
земното царство; прен. подземно
sultum factum est per discessionem;
царство.
in Catonis sententiam est facta dis­
dis, ditis вж. dives.
cessio присъединиха се къмъ мне­
dis = diis.
нието на Катонъ. — 2. отдалеча­
dis-calceatus 3 събутъ, босъ.
ване, заминаване.
dis-cSdo cessi, cessum 3 1. а) раздЪлямъ ce Numidae discedunt in discessus, iis m 1. раздЪляне; caeli
раздиране на небето, свЬткане.—2„
duas partes; caelum отваря се, изяс­
отиване, отдалечаване, отпжтуванява ce; terra разтваря ce. b) разпръсвамъ се, разбЪгвамъ се, ране, заминаване.
зотивамъ се in silvas, с) излизамъ discidium, ii / 1. а) разкжсване,
разторгване. Ь) разделяне. — 2,
(отъ сражение или процесъ) victor,
раздоръ, несъгласие,
victus, sine detrimento, liberatus,
d) (при гласуването на сената) при- dis-cldo, eidi, clsu s 3 разсичамъ,.
разцепвамъ.
съединявамъ се къмъ in hanc sen­
tentiam; in alia omnia съгласенъ di-scindo, scidi, scissu s 3 1. а) разкжсвамъ vestem. Ь) разсичамъ co­
съмъ на съвсемъ противното, на
tem novacula. — 2. скжсвамъ, разпротивно мнение съмъ. е) извалямъ, прекратявамъ amicitiamчезвамъ discedit memoria, hostibus
spes potiundi oppidi. — 2. а) оти- dis-cingo, cinxi, cinctus 3 разпасвамъ, отпасвамъ, развързвамъ, съвамъ си, отдалечавамъ се, отдЪбличамъ tunicam; discingi armis,
лямъ се, напускамъ ех castris do­
свалямъ оржжието; part. djsclncmum, ab urbe, a bello, ab amicis,
tus 3 небреженъ, лекомисленъ.
a duce, ab officio; ab oppugnatione
castrorum отказвамъ се отъ; armis disciplina, ае / 1. обучение, уче­
ние in disciplinam convenire, tradere
слагамъ оръжие; cubitum отивамъ
novum aliquem alicui in discipli­
да спя; ех (а) vita умирамъ. b) тръгnam; res, quarum disciplina est
вамъ, потеглямъ ех hibernis, in
предметит-fe, които се изучаватъ.
castra, с) абстрахирамъ се.
— 2. а) наука, знание, изкуство
disceptatio, onis / разсжждаване,
iuris civilis, militaris, bellica, b) учи­
разискване; споренъ въпросъ
лище; школа, учение, система Stoi­
disceptator, oris т и -trlx, tricis /
corum. с) дисциплина, редъ, устрой­
nocp 1;диикъ, сждия.
ство militaris, bellica, populi Roma­
dls-cepto 1 1. разисквамъ, обсжжni, civitatis, d) принципи, правила,,
димт , решавамъ de iure, de cunctis
начинъ.
i i c g n l l l s ; fortuna rei publicae in uno
proelio disceptat сждбата на дър­ disciplinabilis, е който може да сепреподаде, да се изучи,
жаната се решава въ едно сра­
жение. — 2. съ присжда разреша- discipula, ае / ученичка,
discipulus, I т ученикъ.
вамъ controversias,
dis-cerno, crevi, cretus 3 1. раз- disclsus part. отъ discido,
дЪлямъ, отдЬлямъ mons fines eo­ discissus part. отъ discindo.

discludo

174

dis-cludo, clusi, elusus 3 раздЪлямъ, отд-Ьлямъ mons Avernos ab
Helvetiis discludit.
disco, didici 3 1. уча, уча се, на
учавамъ aliquid apud aliquem, lit­
teras Graecas; discere causam разучавамъ дЪло. — 2. узнавамъ
discit cum omni equidtatu Litaviccum
profectum.
discobolos, T m (гр) хвърлящъ
дискъ (статуя или картина),
dis-colori gen. oris 1. разноцвЪтенъ; пъстъръ. — 2. неподходящъ
vestis fatis meis.
dis-condiico 3 не съмъ полезенъ.
dis-convenio 4 не се съгласувамъ,
не отговарямъ: impers. има разли­
чие, разногласие.
discordabilis, е несьгласуващъ се.
discordia, ае / несъгласие, раздоръ. Discordia, ае / Дискордия,
богиня на несъгласието,
discordidsus 3 свадливъ.
discordo 1 1. несъгласенъ съмъ,
жив-Ья въ несъгласие, не съмъ въ
добри отношения inter se, cum ali­
quo. — 2. не се съгласувамъ, не
съответствувамъ alicui,
dis-cors, gen. -cordis 1. несъгла­
сенъ, неединодушенъ, намиращъ
се въ несъгласие, въ противоре­
чие alicui, secum, responsa. — 2.
нееднакт въ, различенъ homines
moribus discordes,
discrepantia, ае / разногласие, не
съгласие, различие,
discrepatio, onis / разногласие, не­
съгласие.
dis-crepo, crepavT 1 1. за муз. ин­
струменти : несъзвученъ съмъ
tibiae. — 2. а) не се съгласувамъ,
въ противоречие съмъ, различавамъ се. b) impers. discrepat има
противоречие, нЬма единство, мне­
нията сж различни inter scriptores,
di-scribo, scripsi, scriptus 3 1. раздЪлямъ populum in tribus tres cu­
riasque triginta, annum in duode­
cim menses.—2. разпредЪлямъ mag­
nam vim frumenti
.discrimen, inis n 1. а) разстояние,
междина duo maria pertenui discri­
mine separantur, b) интервалъ (въ
музиката); septem discrimina vo­

disicio
cum седмострунна лира, —2. а) раз­
лика omni discrimine remoto, nullo
discrimine, b) способность за раз­
личаване in vulgo non est discri­
men.—3. решителенъ моментъ, кри­
тически моментъ, опасность, ре­
шение in discrimine esse; haud in
magno discrimine ponere не прилавамъ голЬма важность; nec in dis­
crimen summae rerum pugnabatur
не се дойде до решително сраже­
ние; dare, committere rem in dis­
crimen рискувамъ съ нЪщо; in tanto
discrimine periculi въ толкова оче­
видна опасность; ad ipsum discri­
men eius temporis въ самия реши­
теленъ моментъ на критическото
положение; consilia magni discrimi­
nis отъ голЬма важность.—4. опитъ,
доказателство experiar discrimine
aperto.
discrimino 1 отдЪлямъ, раздЪлямъ.
discriptio, onis / разделяне populi,
civitatis.
dis-crucio 1 измжчвамъ.
dis-cumbo, cubui, cubitum 3 лЪгамъ, възлЬгамъ, разполагамъ се.
dis-cupio 3 силно желая,
dis-curro, cucurri или curri, cur­
sum 3 1, intr. разтичвамъ се, разбЬгвамъ се, разпръсвамъ се. — 2.
trans, обхождамъ набързо exerci­
tum, agmina peditum,
discursator, oris m който се движи
бързо; discursatores pedites лекоподвижни стрелци,
discursus, iis m тичане насамъ натамъ, движение militum,
discus, I т (гр) дискъ.
dis-cutio, cussi, cussus 3 1. разбивамъ, разчупвамъ, разтрошвамъ
columnam, murum. — 2. разгонвамъ,
разпръсвамъ concilium, tenebras.
— 3. отстранявамъ, осуетявамъ pe­
riculum, caedem.
diserte adv. ясно, красноречиво,
disertus 3 1. ясенъ, изразителенъ,
опред-Ьленъ oratio, epistula. — 2.
красноречивъ, сладкодуменъ.
dis-icio (diss-icio), ieci, iectus 3
1. а) разгонвамъ, разбивамъ, раз­
пръсвамъ phalangem, nubila ; disiecta comas (acc. gr.) съ развЬти
коси. b) раздЪлямъ, разцепвамъ

disiectus

175

securi frontem mediam aisicit. — 2.
a) разрушавамъ, унищожавамъ ur­
bes, muros; consilia осуетявамъ.
b) прахосвамъ.
1. disiectus part. отъ disicio.
2. disiectus 3 разхвърлянъ, разпръснатъ; subst. disiecti, orum m живЪещи разпръснато.
3. disiectus, iis m разпръсваме, раз­
лагане.
disiiinctS adv. разделено, отдЬлно.
dis-iiinctio, onis / 1. разделяне, отдъляне. — 2. а) различие, несход­
ство. Ь) липса на съюзъ, свързва­
не на нЪколко изречения безъ
съюзъ (asyndeton), с) въ логиката:
противопоставяне.
1. disiunctus part. отъ disiungo.
2. disiunctus 3 1. раздЪленъ, отдалеченъ. — 2. а) отличаващъ се, различенъ. Ь) несвързанъ, отривистъ
oratio, с) противоположенъ nifiil
est ab ea cogitatione disiunctius.
dis-iungo (di-iungo), iiinxi, iunctu s 3 1. отвързвамъ, отпрЪгамъ
iumenta, bovem,—2. а) раздЪлямъ,
отд-Ьлямъ flumen illud regnum lugurthae Bocchique disiungit, insa­
niam a furore, b) откжсвамъ, отклонявамъ, отчуждавамъ ab ali­
cuius amicitia.
dis-m arltus, I m двуженецъ.
dis-palesco 3 разпространявамъ ce,
разгласявамъ ce.
dis-palor 1 разпръсвамъ се, ски­
та мъ.
dis-pando, pandi, p an su s 3 (cm. ф.
dispendo, pessus) разпростирамъ.
dis-par, geti. -paris неравенъ, неедпакъвъ, различенъ aetates, mo­
res.
disparatum , T n пълна противопо­
ложности.
dlNpnrnlus 3 отдЪленъ; противопо­
ложен i,.
dis-pnrilis, е нееднакъвъ, разли­
чен ь:
disparo I отдЬлямъ, разд-Ьлямъ.
d ispartlo, -lor
dispertio, -ior.
1. d isp ectu s pari, отъ dispicio.
2. dispectus, fis m обстойно обсжждане rerum agendarum.
dis-pello, puli, pulsus 3 разпръс­
вамъ.

dispono

dispendium, ii n разходъ, загуба.
1. dis-pendo, dis-penno вж. dis­
pando.
2. dis-pendo, pensi, pensus 3 o t мЪрвамъ; вж. dispendium, dispenso,
dispensatio, onis / 1. а) равномер­
но раздаване, разделяне, b) управ­
ление, завеждане aerarii, pecuniae.
— 2. длъжностьта на управлява­
щия, на ковчежника,
dispensator, oris т икономъ, ковчежникъ.
dispenso 1 1. отмервамъ внимател­
но, разделямъ, разпределямъ, раздавамъ. — 2. управлявамъ, Завеждамъ.
dis-percutio 3 разтрошавамъ, счупвамъ cerebrum.
dis-perdo, didi, ditus 3 унищожа­
вамъ, погубвамъ, разорявамъ.
dis-pereo, perii, perire пропадамъ,
загивамъ съвсемъ; dispeream 1 да
не остана живъ! еб ni, nisi,- si.
di-spergo, spersi, sp ersu s 3 1. разсипвамъ, разпръсвамъ, разхвърлямъ membra per agros, milites
dispersi. — 2. разпространявамъ ru­
morem.
disperse u dispersim adv. разпръс­
нато тукъ-тамъ.
1. dispersus part. отъ dispergo.
2. dispersus, iis m разпръсваме,
dis-pertio 4 (ргъдко -ior 4) раздЪлямъ, разпредЬлямъ, размЬствамъ
exercitum per oppida, tempora vo­
luptatis laborisque.
dispertitio, onis / разделяне,
dispessus вж. dispando,
di-spicio, spexi, sp ec tu s 3 1. отварямъ очи, оглеждамъ се ut primum
dispexit. — 2. а) съзирамъ, забелязвамъ, виждамъ. Ь) внимателно
разглеждамъ, обсжждамъ res Ro­
manas.
dis-pliceo, plicui 2 не се харесвамъ,
не се нравя, не допадамъ; displi­
cere sibi не съмъ доволенъ отъ
себе си.
dis-plodo, plosi, plosus 3 разкжсвамъ, пръсвамъ displosa vesica,
dis-pono, posui, positus 3 1. разполагамъ, размЪствамъ, поставямъ
milites, signa ad omnes columnas,
praesidia ad ripas, reliquas cohor-

disposite

176

tes castris praesidio. — 2. разпредЪлямъ, нареждамъ capillos; consi­
lia in omnem fortunam приготвямъ.
disposite adv. съ редъ, стройно, пра­
вилно.
dispositio, onis / разполагане, на­
реждане, разпределяне,
dispositor, oris т разпоредитель.
1. dispositus part. отъ dispono.
2. dispositus 3
добре нареденъ,
устроенъ.
3. dispositus, iis т нареждане,
dis-pudet, du it 2 impers. (me) много
се срамувамъ.
dispuli p f. отъ dispello,
dispulsus part. отъ dispello,
dis-pungo, punxT, punctus 3 уравнявамъ, уреждамъ; разпредЪлямъ,
уравновесявамъ.
disputabilis, е за което може да се
разсжждава (спори), споренъ.
disputatio, onis / наученъ споръ,
препиране, изследване,
disputator, oris т този, който ра­
зисква, изследователь, мислитель.
dis-puto 1 разсжждавамъ, разисквамъ, споря aliquid, de re aliqua;
in utramque partem за и противъ,
dis-qulro 3 изследвамъ, издирвамъdisquisitio, onis / издирване, из­
следване.
dis-rumpo вж. dirumpo,
dis-saepio, saepsi, saeptus 4 отд-Ьлямъ, преграждамъ.
dissaeptum , I n преграда,
dis-savior 1 покривамъ съ целувки
oculos.
dis-seco, secui, sectu s 1 разсичамъ.
dis-semino 1 разсейвамъ; прен. разпространявамъ.
dissensio, onis f и dissensus, iis m
разногласие, несъгласие, раздоръ,
споръ.
d issen tan eu s 3 _ несъгласенъ.
dis-sentio, sen si, sensum 4 1. не
съмъ съгласенъ cum aliquo, съ dat.
condicionibus; споря, карамъ се.
— 2. не се съгласувамъ, противо­
реча а more, ipsum а se.
disserenascit, avit 3 impers. раз­
яснява се, прояснява се.

dissimulator

1. dis-sero, sevi, situ s 3 разсевамъ;
разхвърлямъ, поставямъ на разни
места.
2. dis-sero, serui, se rtu s 3 разисквамъ, разсжждавамъ cum aliquo,
de immortalitate animorum.
dis-serpo 3 разпълзявамъ се; прен.
разпространявамъ се.
dissertatio, onis / разискване, трактатъ, основно изложение, дисер­
тация
disserto 1 разисквамъ.
dissevi p f. отъ dissero,
dissicio вж. disicio.
dis-sideo, sed i 2 1. отдалеченъ съмъ,
намирамъ се далечъ castris. — 2. а)
не съмъ съгласенъ, не се съгласявамъ, на различно мнение съмъ,
различавамъ се. Ь) не се съгласу­
вамъ, намирамъ се въ противоре­
чие; toga dissidet impar не стои
добре.
dissidium, ii п раздоръ, несъгласие,
dissignatio, onis / устройство, на­
реждане.
dissignator, oris т разпоредитель,
уредникъ.
dis-slgno 1 1. нареждамъ, уреждамъ,
устройвамъ. — 2. (въ лошъ смисьлъ) извършвамъ, проявявамъ се
въ нЪщо quid non ebrietas dissignat?
dis-silio, silui 4 разпуквамъ ce,
пръскамъ ce.
dis-similis, е нееднакъвъ, неподобенъ, различенъ alicuius, sui, alicui,
inter se.
dissim iliter adv.
нееднакво, раз­
лично.
dissimilitudo, inis / нееднаквость,
разлика.
dissim ulabiliter adv. тайно, неза­
белязано.
dissim ulanter adv. тайно, прикрито,
dissim ulantia, ae / скритность, пристореность, лицемерие,
dissim ulatio, onis / 1. преобразя­
ваме, прикриване, скриване; in dis­
simulationem sui за да не бжде
познатъ. — 2. а) преструване, лице­
мерие; ирония. Ь) небрежность, не­
хайство.
dissim ulator, oris т който отрича,
прикрива; лицемЪръ; cuius rei libet

dissimulo

177

simulator ac dissimulator майсторъ
да се преструва и да лицемЯри въ
всичко.
dis-simulo 1 1. правя неузнаваемъ,
прикривамъ; dissimulat se прави
се неузнаваемъ, преобразява се;
dissimulat deum прави се неузна­
ваемъ като богъ, скрива божестве­
ния си видъ; canae plumae capillos
dissimulant замЯстватъ.—2. а) скри
вамъ, прикривамъ, утайвамъ ali­
quid silentio, nomen suum. Ь) преструвамъ се, лицемЯря quid dissi­
mulas? с) пренебрегвамЪ) не обръщамъ внимание consulatum alicuius.
dissipabilis, е който се разпръсва
лесно.
dissipatio, onis / разпръсване, раз­
пиляване, разделяне.
dissipatus 3 1. разсЯянъ, несвързанъ, безсистеменъ oratio. — 2.
безпорядъченъ fuga
dis-sipo (dissupo) 1 1. а) разпръсвамъ, разхвърлямъ membra fratris;
hostes разбивамъ. Ь) разпространявамъ bellum, sermonem, famam,
ignis totis se castris dissipat. — 2. a)
разрушавамъ, унищожавамъ tecta,
b) прахосвамъ rem familiarem, pos­
sessiones.
dis-situs part.-отъ dissero.
dissociabilis, e 1. несъединимъ, несъвмЯстимъ. — 2. разединяващъ.
dissociatio, onis /
1. разделяне.
— 2. антипатия.
dis-socio 1 1. разединявамъ, раз
дЯлямъ homines; amicitias прекратявамъ. —2. отдЪлямъ legionem
а legione.
dissoliibilis, е раздЯлимъ, разрушимъ.
dissolute adv. несвързано; лекоми­
слено, небрежно.
dissolDtio, o n is / 1. разпадане,раз­
рушаване naturae, navigii. — 2. а)
унищожаване, премахване legum,
Imperii, b) оборване, обезсилване
criminum, с) разпуснатость, нехай­
ство, слабость animi.
1. d issolutus part. отъ dissolvo.
2. dissolutus 3 1. лошосвързанъ, разглобенъ navigium. — 2. а) несвързанъ, небреженъ oratio; subst. dis­
solutum, i n безсъюзие (asynde­

distentus
ton). b) нехаенъ, немарливъ, равнодушенъ, лекомисленъ in tantis
rei publicae periculis, c) разпуснатъ,
покваренъ filius.
dis-solvo, solvi, solutus 3 1. развързвамъ nodum; aes стопявамъ;
pontem разрушавамъ; orationem
несвързано пиша; ornatus comae
развалямъ; navem разсъхвамъ, разглобявамъ. — 2. а) скжсвамъ, прекратявамъ, унищожавамъ amici­
tiam, societatem, leges, b) оборвамъ, опровергавамъ crimina, c)
освобождавамъ, откжевамъ dis­
solvi nullo modo posse, d) заплащамъ aes alienum, pecuniam pub­
licam.
dis-sonus 3 1. различно звучещъ,
несъзвученъ, разбърканъ. — 2. различенъ.
dis-sors geri, -sortis нЯмащъ нищо
общо, отдЯленъ.
dis-suadeo, suasi, suasus 2 раз­
убеждава мъ, раздумвамъ, давамъ
съветъ противъ legem, pacem, de
captivis redimendis,
dissuasio, onis /
разубеждаване,
раздумване.
dissuasor, oris m който разубеж­
дава, който съветва противъ.
dis-suavior 1 = dissavior,
dis-sulto 1 разпуквамъ се, пръскамъ се.
dis-suo, sui, siitus 3 разшивамъ;
прен. sinum отварямъ, amicitias
развалямъ.
dissupo вж. dissipo,
dis-taedet 2 impers. (me) много, ме е
гнусь, гнуся се cum illo loqui,
distantia, ae /
разстояние; прен.
разлика.
dis-tendo, tendi, tentus 3 1. а) разтЯгамъ, разпростирамъ. b) напълвамъ cellas nectare. — 2. раздЯлямъ, разединявамъ, разкжевамъ,
отвличамъ copias hostium, hostes
ab apertiore loco; distendit ea res
animos разколеба.
distentio, onis / разтЯгане, напря­
гане.
1. d isten tu s part. отъ distendo u
distineo.
2. d isten tu s 3 разтегнатъ; съвсемъ
пъленъ distentae lacte capellae.

Латинско-български речникъ — Еойновъ, Милевъ. — 2, издание.

12

distentus

178

3. distentus 3 заетъ tot tantisque
negotiis.
dis-termino 1 разграничавамъ, разд%лямъ, отдЪлямъ.
distichon, I п (гр) дистихонъ (двустишие), особ. хекзаметъръ и пентаметъръ.
distlllo, dis tilia tio вж. destillo, des­
tillatio.
distin cte adv. отделено; ясно, опре­
делено.
distinctio, 5nis f 1. разделяне, от­
личаване, разпознаване horum re­
rum distinctio facilis est. — 2. a)
разлика, различие; прен. блЬсъкъ,
украшение, b) спиране, пауза.
1. distinctus part. отъ distinguo.
2. distinctus 3 1. а) добре разпредЪленъ vita hominum.b) разнообразенъ Romana acies distinctior, c)
определенъ, ясенъ. — 2. разноцветенъ, пъстъръ, изпъстренъ, украсенъ caelum astris distinctum.
3. distinctus, iis m различие; пъстрота pennarum.
dis-tineo, tinui, tentus 2 1. а) раз. дЬлямъ, отд-Ьлямъ legiones distinet
magnum flumen, b) разединявамъ,
разкжсвамъ, отвличамъ Caesaris
copias, manus hostium, uno tempo­
re duplici proelio Romanae vires di­
stinebantur. — 2. а) занимавамъ,
отвличамъ вниманието; pass. заетъ
съмъ distineri maximis occupa­
tionibus. b) задържамъ, забавямъ
victoriam, pacem.
di-stinguo, stinxi, stinctus 3 1. a)
изпъстрямъ, украсявамъ, покривамъ pocula, quae gemmis erant
distincta clarissimis; litora distincta
tectis et urbibus, b ) разнообразявамъ historiam varietate locorum.
— 2. раздЪлямъ, отдЬлямъ, различавамъ vera а falsis.
di-sto 1 1. отстоя, отдалеченъ съмъ
trabes inter se binos pedes distan­
tes. — 2. различавамъ ce inter se,
ab aliquo; impers. distat има раз­
лика.
dis-torqueo, torsi, tortus 2 извъртвамъ, изкривявамъ os, oculos; прен.
измжчвамъ aliquem.
distortio, onis / изкривяване, извъртване membrorum.

disturbo
distortor, oris m който извъртва.
1. distortus part отъ distorqueo.
2. distortus 3 1. изкривенъ, осакатенъ, изроденъ, грозенъ. — 2. изопаченъ, страненъ, разваленъ пес
ullum genus enuntiandi distortius
quam hoc.
distractio, onis / 1. а) разделяне,
отделяне. b) прекратяване volupta­
tum. — 2. разногласие, несъгласие.
dis-traho, traxi, tractus 3 1. а) раз­
кжсвамъ, раздробявамъ, раздЪлямъ materiam, vallum, equis distra­
hi; alicui comam разрошавамъ. b)
разпокжсвамъ, разпръсвамъ distra­
hitur acies, fuga distrahit aliquos,
c) разпродавамъ agros. — 2. от­
вличамъ, откжсвамъ, изтръгвамъ
aliquem a complexu suorum. — 3.
а) разкжсвамъ, нарушавамъ, унищожавамъ, прекратявамъ, осуетявамъ societatem, concilium Boeoto­
rum, controversias, b) pass. distra­
hi скарвамъ c.e cum aliquo, c) раз­
покжсвамъ, отвличамъ въ различ­
ни посоки rem publicam, industFiam
oratoris in plura studia; pass. di­
strahi колебая ce distrahi in con­
trarias partes.
dis-tribuo, tribui, tributus 3 1. разпредЪлямъ equos Germanis, legio­
nes in plures civitates, frumentum
civitatibus. — 2. раздЪлямъ copias
in tres partes, causam in crimen et
in audaciam.
distribute adv. стройно, методично.
distributio, onis / разделяне, раз­
пределение.
1. districtus part. отъ distringo.
2. districtus 3 заетъ contentione
ancipiti, bellis.
di-stringo, strinxi, strictus 3 1. a)
разтЬгамъ, разпъвамъ, разпростирамъ radiis rotarum districti pen­
dent. — 2. разпокжсвамъ (силите),
разтройвамъ, отвличамъ, занима­
вамъ copias regias, Romanos oppug­
natione plurium civitatum.
dis-trunco 1 разсичамъ.
dis-tuli pf. отъ differo.
disturbatio, onis / разрушение, съ­
баряне Corinthi.
dis-turbo 1 1. разгонвамъ contio­
nem. — 2. а) разрушавамъ, съба-

disyllabus

179

рямъ opera, aedificium, b) унищо­
жавам!., осуетявамъ nuptias, so­
cietatem, legem,
disyllabus 2 (гр) двусриченъ.
dltusco 3 забогатявамъ
dithyrambicus 3 (гр) дитирамбовъ.
dithyrambus, I m (гр) дитирамбъ,
химнъ, особ. въ честь на Бакхъ.
ditiae, arum / = divitiae,
ditio = dicio.
ditior, ditissimus вж. dives,
ditis a Ditis gen. отъ dis u Dis.
dito 1 обогатявамъ.
1. diu aiv., comp. diutius, superi, diu­
tissim e дълго, дълго време, отъ
дълго време.
2. diu adv. презъ деня, денемъ.
diurnus 3 1. дневенъ labores, itinera.
— 2. еднодневенъ, всЪкидневенъ
cibus, victus, opus; subst. acta diurna
или diurna, orum n всЬкидневникъ, вестникъ; diurnum, i n днев­
на порция.
d iu s 3 божественъ.
diutinus 3 продължителенъ, траенъ
labor.
diutius вж. 1. diu.
diQturne adv. дълго, продължи­
телно.
diuturnitas, atis / продължителность, дълготрайнбсть.
diuturnus 3 дълготраенъ, продъл­
жителенъ, дълъгъ victoria, bellum,
dl-vagor 1 скитамъ се насамъ-натамъ.
d i -varico 1 разт-Ьгамъ, разпъвамъ.
dl-vello, velli (vulsi), vulsus 3 разкжсвамъ, откжсвамъ corpus, nodos
manibus, liberos a parentum com­
plexu; прен. прекжсвамъ somnum,
affinitatem.
di-vendo, vendidi, venditus 3 разпродавамъ bona, vectigalia,
di-verbero 1 разбивамъ; разсичамъ.
раздЪлямъ.
dl-verbium, ii n разговоръ, диалогъ.
diverse adv. 1. на различни страни,
на различни мЪста.—.2. различно,
dl-versitas, atis / 1. различие, раз­
лика.— 2. противоречие, разногла­
сие.
diversor = deversor,
diversorium = deversorium.

divinatio
diversus 3 1. обърнатъ на проти­
воположната посока, противоположенъ, на различни страни iter,
litus, duo diversa maria; diversi fle­
bant обърнати на страна плачеха;
diversi fugiunt (abeunt, pugnant) на
различни страни (мЪста). — 2. а)
разнообразенъ, различенъ varia et
diversa genera bellorum, ab aliquo,
b) противенъ, противоположенъ,
враждебенъ, неприятелски duo di­
versa vitia, partes, acies; in diver­
sum auctores trahunt не сж съ- |
гласни, с) колебливъ, непостояненъ vulgus, deversus animi (въ
себе си). — 3. отдалеченъ regio,
saltus.
divertium вж. divortium,
dl-verto (dlvorto), verti 3 раздЪлямъ се, отдалечавамъ се, тръгвамъ по другъ пжть; прен. различавамъ се.
dives, gen. divitis (съкр. dis, ditis)
1. богатъ; subst. богаташъ. — 2. а)
плодовитъ, изобиленъ, съдържателенъ. Ь) скжпъ, разкошенъ.
dl-vexo 1 раздърпвамъ, влача навсЬкжде; прен. опустошавамъ; ло­
шо постжпвамъ, измжчвамъ.
Diviciacus, I т Дивициакъ: 1. знатенъ едуецъ, приятель на Цезаръ.
2 царь на суесионит-fe.
dividia, ае / раздоръ, несъгласие;
прен. грижа, неприятность.
dl-vido, visi, visus 3 1. а) разд-feлямъ Gallia est omnis divis^ in par­
tes tres; sententiam dividere предлагамъ на гласуване отдЪлни части
отъ предложението. Ь) разпредЪлямъ, раздавамъ equitatum in om­
nes partes, agros, bona inter se.
c) разсичамъ, разбивамъ, разрушавамъ frontem ferro, muros; haec
res consensum nostrum dividit на­
рушава нашето съгласие. — 2. а)
отдЪлямъ Gallos ab Aquitanis Ga­
rumna dividit, b) отличавамъ, различавамъ amicos a consciis; gemma
fulvum quae dividit aurum която
украсява,
dividuus 3 1. д-Ьлимъ. — 2. раздЪленъ, отдЬленъ.
divinatio, onis / 1. вдъхновение;
дарба за предсказване, предвиж-

divine

180

дане, предсказване. — 2. (слд. m.)
определяне, кой отъ многото истци
да изложи предъ сжда жалбата,
обвинението.
divinS adv. 1. божествено; по вдъх­
новение. — 2. превъзходно,
divinitas, atis / 1. божественость,
божествена природа. — 2. вдъхно­
вение. — 3. превъзходство, съвър­
шенство.
divinitus adv. 1. по божие желание,
внушение. — 2. божествено, пре_възходно loqui.
divino 1 1. имамъ божие вдъхнове­
ние, имамъ даръ да предсказвамъ,
предсказвамъ, пророкувамъ. — 2.
предвиждамъ,
предчувствувамъ,
отгатвамъ.
divinus 3 1.божественъ, божий; res
divina и res divinae богослужение,
жертвоприношение; scelera divina
престжпления противъ боговетЪ;
iura divina природни закони; res
divinae (понгькога) природа. — 2.
а) вдъхновенъ vates. Ь) пророкуващъ, предсказващъ futuri; subst.
divinus, i m пророкъ. — 3. божественъ, богоподобенъ, ненадминатъ, превъзходенъ.
divisi pf. отъ divido,
divisio, onis / 1. разд-Дпяне orbis
terrae. — 2. разпределяне, разда­
ване agri Campani,
divisor, oris m раздавачъ, който
раздава земя на колониститЪ; осов.
който раздава пари за подкупъ
въ време на избори.
1. divisus part. отъ divido.
2. divisus, iis m разделяне; divisui
esse подлежа на разделяне.
Divitiacus = Diviciacus,
divitiae, arum / богатство, съкро­
вища, скжпоценности.
divitis gen. отъ dives.
Divodurum, I n Диводурумъ, градъ
въ Белгийска Галия,
divolgo еж. divulgo,
divorse, divorsus, divorto еж. di­
verse и пр.
divortium (divertium), ii n 1. раз­
двоение, разделяне ( к я ргък'а
пять); вододелъ, кръстопжть. —на
• а) разводъ; divortium facere cu 2.

do

aliquo развеждамъ се. b) разрнвъ,,
разваляне на приятелство,
divulgatus 3 1. широко разпростра_ненъ. — 2. обикновенъ, простъ.
dl-vulgo 1 правя общодостжпенъ,
разгласявамъ, разпространявамъ,
divulsi pf. отъ divello,
divulsus part. отъ divello,
divus 3 1. божественъ. — 2. subst.
divus, i m богъ; diva, а е / богиня;
divum, i n открито небе sub divodo, dedi, d atu s 1 1. а) давамъ, npeдавамъ obsides, praemium alicui,
alicui exercitum ducendum, triumvi­
ros dando agro (за раздаване земи),
creare; operam dare трудя ce; ve­
niam dare прощавамъ; poenas ali­
cuius rei dare получавамъ наказа­
ние за нЪщо; verba dare давамъ.
празно обещание, излъгвамъ; fi­
dem или fidem publicam dare еж.
fides; librum foras dare издавамъ..
b) предлагамъ equites mille, cum
duo milia daret, accepti, c) давамъ»
представямъ, устройвамъ munus»
ludos, fabulam. — 2. а) предоставямъ, отдавамъ, предавамъ, насочвамъ, хвърлямъ se quieti, se ad'
lenitatem, se fugae, civitates militi­
bus diripiendas; bracchia cervicbпрегръщамъ; lora dabat отпускамъ
юзди, препускамъ; vela in altum
отплувамъ въ открито море; se in
viam отправямъ се на пжть, отпжтувамъ; dare se in conspectum показвамъ се; se populo показвамъ»
се на народа; manus dare Аредавамъ се; aliquem in custodiam, hcj£-+
tes in fugam, b) предоставямъ, да- .
вамъ, допускамъ, позволявамъ.Цег
per provinciam, occasipnem, tempu§;
colloquio; eo sibi minus dibitationisdari толкозъ по-малко трЬбвало,
да се колебае; impers. datur поз­
волено е. с) отдавамъ, правя нЪщозаради нЪкого da hoc mortuae; fa­
mae правя н-Ьщо за слава; Cassii
et Brutorum exitus paternis inimi­
citiis datus; da hunc populo прости
го заради народа (за да угодишъ
на народа), d) посветявамъ, употрЪбявамъ noctem operi, е ) решавамъ, опредЪлямъ litem secundum

doceo

181

(въ полза на) eam partem, locum,
horam, f) приписвамъ, отдаваме
tantum ingenio, aliquid famae, g)
вменяваме aliquid alicui vitio, laudi,
crimini. — 3. причинявамъ, възбуж­
даме, правя alicui dolorem, risum,
sonitum.—4. а) даваме, произвеж­
даме., изпускамъ, издаваме prolem
partu, lacrimas, gemitum, cantus,
clamorem, b) казвамъ, съобща­
ваме, споменаваме cur hoc factum
sit, paucis dabo; neminem mihi da­
bis, qui sciat, c) nomen dare за­
писваме се за войникъ.
doceo, docui, doctus 2 1. уча, обу­
чаваме, упжтвамъ adulescentulos,
ialiquid de aliqua re, aliquem de ali­
qua re, aliquem aliquid, pueri aequi­
tatem defendere docentur; aliquem
causam или aliquem de causa обяс­
няваме, излагаме нЬкому (на сждията, адвоката) сжщината на да­
лото.—2. а) осведомяваме, известя­
ваме Caesarem de adventu hostium.
Ь) обясняваме, доказваме ut supra
docuimus. — 3. а) разучаваме, под­
готвяме пиеса за представление fa­
bulam. b) учитель семе, чета лек­
ции mercede apud aliquem, Romae,
dochmius, ii m (гр) дохмий, сти­
хотворна стжпка (•— —
-Д).
docilis, е 1. който лесно може да
се научи, схватливе, способенъ,
възприемчиве. — 2. послушенъ, отстжпчиве.
docilitas, atis /
1. схватливость,
везприемчивость. — 2. кротость,
доброта.
d octe adv. учено, научно; умно.
doctor, oris т учитель.
doctrina, ае / 1. учение, обучение.
— 2. наука, знание.
1. doctus part. отъ doceo.
2. doctus 3 1. учене, образоване, спо­
собенъ homo et Graecis litteris et
• I.ntinis; fandi въ говоренето. —2. по •
хкптснъ, изкусенъ, доведе sagitIns tendere.
documentum, in 1. примЬръ, обра:«гць Р. Rutilius hominibus nostris
documentum fuit virtutis. — 2. свиде­
телство, доказателство; documento
esse служа за доказателство. — 3.
примЬрь, урокъ, предупреждение

dolus
documentum illis erit, ne quis fidei
Romanae confidat.
Dodona, ае /
Додона, граде въ
Епиръ се прочуто прорицалище на
Зевсъ. Dodonaeus 3 и Dodonis,
idis / додонски.
dodrans, antis т три четвърти,
dodrantarius 3 отнасящъ се къмъ
трит-6 четвърти; dodrantariae ta­
bulae дългови книги, въ които дълговетЪ били намалени ce J/4.
dogma, atis п (гр) мнение, принципъ, учение, вЪрване, догма
Dolabella, ае т фамилно име въ
gens Cornelia; Publius Cornelius Do­
labella зетъ на Цицеронъ.
dolabra, ае / кирка, мотика, брадва,
dolens, gen. -entis 1. скърбещъ,
наскърбенъ. — 2. болезненъ, причиняващъ болка.
dolenter adv. се болка, се мжка.
doleo, dolui, dolithrus 2 1. боля
dolet pes, caput, oculi; tmpers. mihi
dolet, cum боли ме, когато. — 2. а)
причинявамъ болка, огорчаваме
hoc tibi itidem dolet ut mihi, b) скър­
бя, жаля.
doliaris, е бъчвенъ, отъ бъчва; прен.
голЪмъ като бъчва,
doliolum, I п бъчвичка.
dolium, ii п бъчва, кюпъ.
1. dolo 1 одЬлвамъ, обработваме съ
сЪчива robur; прен. обработвамъ
грубо (безъ оглаждане).
2. dolo или dol5n, onis т (гр) 1. тоя­
га съ желЬзно острие, пика; прен.
жило. — 2. предно корабно платно.
Dolopes, шп т долопи, тесалийско
племе. Dolopia, ае / Долопия, область въ Тесалия.
dolor, oris m 1. болка corporis. — 2.
а)
мжка, скръбь, огорчение animi;
съ gen. obi. coniugis amissae, b)
оскърбление, обида tantus dolor
est in iniuria. c) досада, негодуване,
ядъ, озлобление iniuriae dolor me
facit gloriosum, hoc dolore exarsit,
dolose adv. хитро, коварно, съ из­
мама.
dolosus 3 хитъръ, лукавъ, коваренъ, измамливъ.
dolus Т m 1. хитрость, примка.— 2.
измама, коварство.

domabilis

182

е укротимъ, който може
да се укроти.
d o m e s t ic a t im
adv. по кжщит-fe, до­
машно.
dom esticus 3
1. домашенъ, семеенъ res, otium, difficultas, luctus;
homo domesticus или subst. do­
mesticus, i m семеенъ (домашенъ)
приятель; subst. domestici, orum m
членове на семейството, домашни,
домашни приятели. — 2. рбденъ,
бащинъ, мЪстенъ mos, sermo; bel­
lum domesticum вжтрешна, междуособна война.
d o m ic iliu m , i i п
1. жилище, место­
жителство. — 2. седалище; опора,
d o m i n a , ае /
1. госпожа, домакиня,
х а з а й к а . — 2. повелителна, госпо­
d o m a b ilis ,

дарк а fortu n a
d o m in a n s ,

d o m in a

m

a n tis

сподарь.
d o m in a tio ,

d

/

o n is

rerum ,

повелитель,
1.

ro-

господство,

власть; едновластие, д е с п о т и з ъ м ъ .
— 2. pl. повелители, г о с п о д а р и ,
o m in a to r , o r is т
в л адЪ тел ь , господарь

rerum .

d o m in a tr ix ,

сподарка

Ic is

/

владетелка,

го­

an im i.

d o m in a t u s ,

m = d o m in a tio ,
господарски; им пера­

u s

3

d o m in ic u s

торски.
ii n
1 . п р и т е ж а н и е , вла­
дение, п р а в о н а с о б с т в е н о с т ь . — 2.
гощавка, у г о щ е н и е ,

d o m in iu m ,

d o m in o r

1

господствувам ъ,

вла-

ствувамъ, в л а д е я , ц а р у в а м ъ .
d o m in u s , I m
1 . а) г о с п о д а р ь , с т о панинъ; собственикъ n a v i s , b) adi.
господарски t o r u s , m a n u s . — 2. разпоредитель, д о м а к и н ъ ludorum,
con vivii. —
3. в л а д е т е л ь , п о в е л и ­
тель.
d o m i- p o r ta ,

а е

/

к оято си н оси к ж -

щата; прен. охлювъ.
D o m it ia n u s , I т
Д о м и ц и а н ъ , дванадесетиятъ и м п е р а т о р ъ на Римъ.
Domitius 3 римско родово име: Сп.
D. flhenobarbus, консулъ въ 122 г.,
победитель на алоброгите и аверните. Cn. D. Calvinus легатъ на Цезаръ. D o m i t i a n u s 3 Домициевъ
milites.
dom ito 1 укротявамъ, усмирявамъ.

Donusa
m 1 . укротитель equo­
rum. — 2. покоритель, победитель.
d o m it r ix , I c is /
укротителка.
d o m itu r a , а е /
укротяване.
1. d o m i t u s part. отъ domo.
2. d o m i t u s , i i s m укротяване.
D o m n o t a u r u s вж. Valerius,
d o m o , d o m u i, d o m itu s
1
1 . укро­
тявамъ. — 2. усмирявамъ, надвивамъ, подчинявамъ, обуздавамъ.
d o m u s , iis /
1 . домъ, кжща. — d o m i
и d o m u i (locat.) въ кжщи domi
meae, domi Caesaris; d o m u m u pl.
d o m o s (acc. dir.) въ кжщи profi­
cisci domum ; d o m 5 (abi. sep.) отъ
кжщи domo proficisci. — 2. а) жи­
лище, гнездо. b ) отечество, роди­
на, родно место; domi militiaeque,
et domi et militiae, belli domique
въ мирно и военно време, с) се­
мейство, домочадие tota domus
nostra te salutat, d ) домакинство
domus officia exsequi, е) философ­
ска школа, секта remigrare in do­
mum veterem e nova,
d o n a b ilis , е
заслужаващъ д а бжде
надаренъ.
d o n a r i u m , ii n
1. а )
оброкъ, свещенъ даръ. b ) възнаграждение на
войници — 2. оброчище, олтаръ,
светилище, храмъ.
d o n a t i o , onis /
даряване,
d o n a tiv u m , I п
императорски париченъ подаръкъ на войницитЪ.
d o n a t o r , oris т
дарители,
d o n e c coniunct.
докато. ,d o n ic u m
u d o n i q u e 'еж. donec,
d o n o 1
1.
а )
подарявамъ, давамъ
alicui aliquid, praedam militibus, b )
надарявамъ aliquem aliqua re, co­
hortem militaribus donis. — 2. a )
жертвувамъ, отказвамъ ce; inimi­
citias rei publicae заради държава­
та. b ) прощавамъ alicui aes alie­
num. c) прощавамъ, помилвамъ нЪкого; aliquem alicui заради нЬкого;
culpam gravem precibus suorum,
d o n u m , I n
1 . даръ, подаръкъ d o n a
naturae, aliquid dono dare alicui;
ultima dona последна почить къмъ
умр-Ьлия. — 2. жертвенъ даръ.
D o n u s a , а е /
Донуза, островъ въ
Егейско море.
d o m ito r , o r is

ores

183

Dores u Doris, rum m дорийци,
гръцко племе. Doricus u Dorius 3
дорийски, гръцки. Dorienses, ium m
дорийци. Doris, idis / дорийски
dialectus.
Doris, idis / Дорида, дъщеря на
Океанъ и Тетида, жена на Нерей,
майка на 50 дъщери, наречени нереиди; прен. море.
dormio 4 1. спя. — 2. безгриженъ
съмъ, нехая; бездействувамъ.
dorm itator, oris т мечтатель.
dorm ito 1 1. спи ми се, заспивамъ,
спя; прен. загасвамъ, гасна iam
dormitante lucerna. — 2. а) дремя,
бездействувамъ. Ь) увличамъ се,
дрънкамъ, бръщолевя,
dorm itorius 3 спаленъ cubiculum;
subst. dormitorium, ii n спалня,
dorsum , i n 1. гръбъ aselli. — 2.
хребетъ, било montis; възвишение.
Dorylaeum, i n Дорилеумъ, градъ
въ Фригия. Dorylenses, ium m дорилейци.
doryphoros (-us), i m (гр) копиеносецъ.
dos, dotis / 1. зестра pecunias ab
uxoribus dotis nomine acceperunt.
— 2. даръ, качество, украшение.
D ossennus, i m Гръбльо, характеренъ герой въ fabula Htellana.
dotalis, е принадлежащъ къмъ зе­
страта.
d o ta tu s 3 богато надаренъ, богатъ.
d oto 1 давамъ зестра, надарявамъ
filiam.
drachm a, ае / (гр) драхма, гръцка
сребърна монета, равна на рим­
ския denarius.
drachum isso 1 (гр) работя, слугунпмъ за една драхма,
tlraco, onis т (гр) драконъ, змей;
muri, безвредно влЪчуго; прен. ДраMitnii, съзвездие.
Drnc.o, 5nis т Драконъ, атински
тнкпподатсль.
drnc.Anifiena, ae m f родень отъ
дрпкот.; urbs Тива.
Drnnqiie, arum т дранги, жители
ми перс. провинция Дрангиана.
drapeta, ае т (гр) избЬгалъ робъ.
DrappSs, fitis т Драпетъ, галски
вождъ.

dubiu$
Drepana, orum n и Drepanum, i n
Дрепана, градъ въ Сицилия. Dre­
panitanus 3 дрепански. Drepani­
ta n i, orum т дрепани.
drom as, adis m (гр) камила (едногърба).
drom os, i m (гр) 1. тичане. — 2.
Dromos, i m мЪсто за тичане, хиподрумъ, равнина при Спарта.
Druentia, ае т Друенция, рЪка въ
Галия (сега Durance).
Druidae, arum т или Druides, dum m
друиди, келтеки жреци, въ Галия
и Британия.
Dr&siila, ае / име на римлянка.
Driisus, i т римско фамилно име.
dryades, um / (sing. dryas, adis)
дриади, горски нимфи.
Dryantiades или Dryantides, ае т
синъ на Дриантъ: Ликургъ.
Drymussa, ае / Дримуса, островъ
край Йония.
Dryopes, um т дриопи, пелаегийско племе въ Тесалия, а по-късно
въ Месения,
dualis, е двойственъ.
dubie adv. съмнително; haud dubie
безъ съмнение,
dubietas, atis / съмнение.
DQbis, is m Дубисъ, рЪка въ Галия
(сега Doups).
dubitabilis, е съмняващъ се, нерешителенъ.
dubitanter adv. съмнително, нере­
шително.
dubitatio, onis / 1. съмненце, не­
доумение; sine ulla dubitatione безъ
никакво съмнение. — 2. нерешителность, колебание, бавене,
dubito 1 1. а) съмнявамъ се поп
dubita, nam vera vides; illud cave
dubites, quin omnia faciam, b) обмислямъ restat, ut hoc dubitemus.
—2. а) колебая се, не се решавамъ,
бавя ce flumen transire non dubi­
tant; dubitandum non existimavit,
quin proficisceretur, b) съмнителенъ съмъ fortuna, fama,
d&bius 3 1. а) съмняващъ се, недоумяващъ dubius sum, quid fa­
ciam; amimi въ себе си. b) колебаещъ се, нерешителенъ. — 2. а)
съмнителенъ, несигуренъ, ненадежденъ victoria, socii; in dubium

ducatus

184

vocare или revocare правя съмнителенъ, усъмнявамъ се въ нЪщо;
sine dubio безъ съмнение. Ь) кри­
тически, мжченъ, опасенъ tempo­
ra, res; aliquid in dubium devocare
изяагамъ на опасность.
ducatus, iis m военно ржководство,
ржководство.
ducenarius 3 съдържащъ или имащъ
200; iudex, procurator имащъ съ­
стояние (доходъ) 200000 сестерции.
duceni, ае, а по двеста.
decentesim a, ае / двустотна часть,
половинъ на сто (1U°/o)ducenti, ае, а двеста.
ducentie(n)s aiv. двеста пжти; se­
stertium ducenties 20,000,000; прен.
много пжти.
duco, duxi, ductus 3 1. а) влача,
тегля, карамъ pondus aratri, na­
vem per adversas undas, equi du­
cunt currum, vix qua singuli carri
ducerentur; lanas влача; fila преда;
lineam, orbem чертая, описвамъ.
b) образувамъ, правя ocreas ar­
gento, vivos de marmore vultus; ver­
sus, carmina съчинявамъ. c) npoкарвамъ, строя vallum, fossam, pa­
rietem. — 2. а) влЪка следъ себе
си capellam, sidera crinem ducentia,
nox ducere diem videtur, b ) протакамъ bellum, tempus, diem ex die
ducere Haedui; noctem, aetatem npeкарвамъ. c) мамя. .— 3. а) изтеглямъ, измъквамъ mucronem, fer­
rum vagina, sortes; aliquem sorti­
bus избирамъ съ жребий, b ) произвеждамъ, водя originem, genus
Olympo; ab eodem verbo ducitur
oratio започва. — 4. а) тегля къмъ
себе си, притеглямъ frena manu;
remos греба; ubera бозая, доя. b )
поемамъ, поглъщамъ spiritum; som­
nos ducere спя. c) получавамъ, добивамъ cicatricem, rimam, colorem,
formam; os, vultum правя лице, нам ъщвамъ се. — 5. а) пресмЪтамъ,
броя tria milia medimnum; ducere
rationem alicuius rei включвамъ въ
смЪтката, вземамъ предвидъ. b )
смЪтамъ aliquem victorem, aliguid
honori; biennium sibi satis esse du­
xerunt. c) ценя, уважавамъ aliquid
parvi (малко), pluris (повече), pro

dulcis
nihilo (никакъ). — 6. а) водя, отвеждамъ aliquem ante currum, aliquem
ad mortem, in carcerem; cohortes
ad munitiones, exercitum in fines
Suessionum, b) стоя начело, предвождамъ exercitum, primum pilum;
familiam глава съмъ на. c) устройвамъ, уреждамъ, ржководя funus,
choros, d) подбуждамъ, подтиквамъ, движа, увличамъ spes, ho­
nore aut gloria duci; errore duci заблуждавамъ се. — 7. а) довеждамъ,
докарвамъ duc nigras pecudes,
diem, b) предизвиквамъ, причинявамъ pocula somnos ducentia. — 8.
вземамъ съ себе си uxorem in con­
vivium; uxorem alicuius filiam, ali­
quam in matrimonium оженвамъ ce
за нЪчия дъщеря, за нЪкоя.
d u c t im
adv. на единъ дъхъ.
d u c tio ,
o n is
f дърпане, теглене;
ductiones aquarum водопроводи;
alvi разслабване на.
d u c tito
1
отвеждамъ; оженвамъ се
aliquam; прен. измамвамъ.
d u c to
1 водя; предвождамъ, командувамъ.
d u c to r , o r is m
1 . водачъ, пжтеводитель itineris. — 2. вождъ, предводитель.
1. d u c t u s part. отъ duco.
2 . d u c t u s , i i s m 1. а ) прекарване mu­
ri, aquarum, b) начертаване littera­
rum; oris черти на лицето. — 2.
предводителство, команда.
diiduin adv. 1. преди това, по-рано
— 2. отдавна iam dudum; iam dudum sumite poenas най-после.
D u e l i u s , D u e l l i u s вж. Duilius
d u e lla to r , o r is m
войникъ.
d U e liic u s 3
воененъ.
d u e llu m , 1 n
война.
D u iliu s 3
римско родово име.
d u i m , d u i s , d u i n t cm. ф. — dem, des,
dent.
d u l c e adv.
сладко, приятно,
d u l c e d o , i n i s / сладость, приятность.
d u lc e s c o 3
ставамъ сладъкъ.
d u lc ic u lu s 3
сладичъкъ.
d u lc ife r , fe r a , f e r u m
сладъкъ.
d u lc is , e
1. сладъкъ. vinum, aqua.
— 2. приятенъ, нЪженъ, мйлъ no­
men libertatis, amicus.

dulciter

185

dulciter adv. сладко, приятно,
dulcitudo, inis / сладость.
Dulgubnii, orum m дулгубни, гер­
манско племе.
dulice adv. (гр) по робски.
Dulichium, ii я и Dulichia, ае /
Дулихия, островъ близо до о.
Итака. Dulichius 3 дулихийски.
dum l.coniunct. \)съ indic, докато.—2.
съ coni, а) докато. Ь) само да,
стига само да (усилено: dummodo).
— 11. adv. 1. между това. —2. енклитично къмъ нгькои думи: а)
още nondum, nihildum; vixdum
едва. b) за усилване: де: agedum,
tacedum; cedodum дай де!
dfim etuin, I п гжсталакъ, храсталакъ, трънакъ,
dum-modo вж. dum. I. 2. b).
Dumnacus, I т Думнакъ, вождъ на
андегавитЪ.
Dumnorix, Igis т
Думнориксь,
братъ на Дивициакъ.
dum osus 3 обрасълъ съ трънаци,
dum taxat adv. 1. само potestatem
habere dumtaxat annuam. — 2. поне
dumtaxat ad Nonas Maias.
dum us, I m храсталакъ, трънакъ.
duo, ае o двама, две.
duo-decie(n)s adv.
дванадесеть
ПЖ ТИ.

duo-decim indecl. дванадесеть.
duodecim us 3 дванадесети,
duo-deni, ае, а по дванадесеть; два­
надесеть (заедно),
duo-de-quadragesim us 3 тридесеть
и осми.
duo-de-quadraginta indecl. триде­
сеть и осемь.
duo-de-quinquagesim us 3 четиредесеть и осми.
duo-d&-triciens adv.
двадесеть и
осемь пжти.
<|Uo-d£-trTginta indecl. двадесеть и
О ССМ !..

duo-di-vTceni, ае, а по осемнаде­
сет!,.
duo-d£-vIc£siinus 3 осемнадесети.
duo-dS-vigintl indecl. осемнадесеть.
duo-et-vlc&simus 3
двадесеть и
втори; subet, duo-et-vlcesim ani,
orum т войници отъ 22. легионъ.
uovir вж. duumvir.

duro
duplex, gen. -plicis 1. а) двоенъ
amictus, fossa, stipendium, b) два­
мата, двегЬ parentes, palmae. — 2.
двуличенъ, лукавъ Ulixes,
duplicarius, ii m войникъ, получаващъ двойна заплата,
duplicatio, onis / удвояване,
dupliciter adv. двойно, двояко,
duplico 1 1. а) удвоявамъ cursum,
numerum; verba повтарямъ b) уголЪмявамъ, увеличавамъ gloriam,
umbras; bellum подновявамъ. — 2.
превивамъ, свивамъ, сгърчвамъ
poplitem, hasta duplicat virum trans­
fixa dolore.
duplio, 5nis / = duplum, вж. duplus,
duplus 3 два пжти по-голЬмъ,
двоенъ pecunia, pars; subst. dupla,
ае / двойна цена; duplum, i n
двойно, два пжти повече; dupli
poenam subire осжденъ съмъ да
платя два пжти повече,
dupondius, ii т два аса (монета),
durabilis, е
траенъ, продължителенъ.
duracinus 3 здравъ, твърдъ.
Duratius, ii т Дураций, вождъ на
пиктонит-fe.
diire и duriter adv. 1. твърдо. — 2.
грубо. — 3. строго, жестоко,
duresco, durui 3 втвърдявамъ се.
dureta, ае / дървена вана, корито,
duritas, atis / твърдость; суровость, грубость.
duriter вж. dure.
diiritia, ае / и -ties, ei / ' 1. твър­
дость. — 2. а) каленость, суровъ
начинъ на живЬене duritiae stude­
re, duritiae se dedit, b) грубость,
безчувственость, суровость, стрбгость.
Durius, ii т Дурий, рЪка въ Испа­
ния (сега Diero).
duriusculus 3 твърдичъкъ, грубичъкъ.
duro 1 1. trans а) правя твърдъ,
втвърдявамъ, заякчавамъ hastas
igne; ferrum ictibus кова; uvam fu­
mo суша; Cererem in foco пека. b)
калявамъ, закалявамъ se labore,
exercitum crebris expeditionibus, c)
притжпявамъ, правя нечувствителенъ ingenia, ad omne facinus du­
ratus. d) издържамъ, понасямъ la-

Durocortorum

186

ebrius

- л ---------------------------------

borem. — 2. intr. а)ставамъ твърдъ,
втвърдявамъ се solum coepit du­
rare. b) оставамъ твърдъ, издържамъ in opere et labore sub pelli­
bus; durate дръжте cel c) трая, за
пазвамъ се, продължавамъ vinum
durat per annos.
D urocortorum , I n Дурокорторумъ,
градъ на ремитЪ въ Галия.
Durrachium еж. Dyrr(h)achium.
du ru i pf. отъ duresco,
durus 3 1. а) твърдъ, здравъ fer­
rum. b) каленъ. — 2. грубъ, неприятенъ versus, vocis genus. — 3.
труденъ, тежънъ, непоносимъ, неблагоприятенъ, лошъ, опасенъ ser­
vitus, condicio, tempestates, tempo­
ra, res; si quid durius est ако има
нЬщо по-опасно; durum est опасно
е. — 4. а) строгъ, суровъ, безчувственъ. Ь) невъзприемчивъ, тжпъ.
с)
необразованъ, грубъ.
duumvir, viri т, обикн. pl. duumviri,
orum т дуумвиръ, дуумвири, два­
ма чиновника: 1. duumviri perduel­
lionis които разследвали престъп­
ления срещу държавата. 2. duum­
viri navales които се грижели за
въоръжаването на флотата. 3.
duumviri aedi faciendae или locan­

dae или dedicandae които се гри­
жели за построяването и освеща­
ването на храмоветЪ. 4. duumviri
sacrorum или sacris faciundis кои­
то пазЪли сибилинскитЬ к^иги. 5..
duumviri municipiorum управители
на муниципиалнитЬ градове,
duum viratus, iis т дуумвиратъ,
службата на дуумвиритЬ.
dux, ducis m f 1. водачъ, пътеводи­
тели, ръководитель locorum, itine­
ris; gregis, armenti; diis ducibus, ma­
gistra ac duce natura подъ ръко­
водството на. — 2. а) вождъ, пред­
водители., военноначалникъ, началникъ. Ь) князъ, императоръ.
Dymae, arum /
Дима, градъ въ
Лхея. Dymaeus 3 димейски.
Dymas, an tis т Димантъ, баща наХекуба. Dimantis, idis / дъщеря
на Димантъ: Хекуба.
dynamis, is / (гр) множество,
dynastes, ае т господарь, владе­
тели,, повелитель.
Dyraspes, is т Дираспъ, рЪка въ
Скития.
Dyrr(h)achium, ii п
Дирахиумъ,.
градъ въ Илирия, по-рано Epidamnus (сега Дурацо).

Е
е ргаер. вж. ех.
ea ас,lv. (sc. via) По този пъть, тамъ.
eadem adv. (sc. via) по същия пъть,
тамъ.
ea-propter adv. заради това.
eapse = ea ip sa; eam pse = eam
ipsam.
ea-tenus adv. дотогава, дотамъ.
ebenum, I n абаносово дърво,
ebenus, I / (гр) абаносъ.
e-bibo, bibi 3 изпивамъ; прен. пропивамъ, пропилявамъ.
e-bito 3 излизамъ.Ц
e-blandior 4 постигамъ нЪицо съ

ласкателство (подмилквания) om­
nia; pass. suffragia eblandita.
Ebora, ае / Ебора, градъ въ Испа­
ния.
eboreus 3 отъ слонова кость.
ebrietas, atis / 1пиянство, опияне­
ние.
ebriolus 3 попийналъ, пиянъ.
ebriositas, atis f пиянство, навикъ
къмъ пиянство.
ebriosus 3 навикналъ на пиянство;
subst. пияница.
ebrius 3 пиянъ homo; прен. опияненъ dulci fortuna.

ebullio

187

e-bullio 4 1. избликвамъ, изкипявамъ. — 2. хваля се съ aliquid,
ebulum, I п и ebulus, I / черенъ
бъзъ.
ebur, oris п 1 слонова кость. — 2.
предмети оть слонова кость: ста­
туя, флейта, ножница, курулски
столъ.
eb u ratu s 3 украсенъ съ слонова
кость.
eburneolus 3 отъ слонова кость.
eburn eu s и -nus 3 1. отъ слонова
кость; dens слоновъ зжбъ. — 2.
бЪлъ като слонова кость bracchia,
colla.
Eburones, um m ебурони, келтско
племе въ Белгийска Галия.
Eburovices, um т ебуровици, гал­
ско племе, часть отъ аулерцитЬ.
Ebusus, I / Ебузъ, островъ на западъ отъ БалеарскигЬ острови,
e-casto r ariv. кълна се въ Касторъ.
Ecbatana, orum п Екбатана, сто­
лица на Мидия.
есса, е с с а т вж. ессе.
ecce adv. ето1 на! ессе tibi nuntius,
ессе tuae litterae; съ асс. ессе me.
— Въ простоговоримия езикъ че­
сто се слива съ форми отъ мгьстоимения: eccum, eccam, eccistam,
eccillam, eccos, есса = ессе hunc
и пр.
ecce-re adv. наистина!
eccillam, eccistam вж. ессе.
ecclesia, ае / (гр) 1. народно съ­
брание (у гърцитЪ). — 2. църква,
християнска община,
eccos, eccum вж. ессе.
ecdicus, I т (гр) държавенъ адвокатъ, лице натоварено да защи­
щава интереситЕ на муниципиаленъ градъ.
ec-diirus = edurus.
Ecetra, ае / Ецетра, столица на
волскитЕ. E cetrani, orum т ецетранци.
ecf . . . (отъ ex-f).. . вж. eff . . .
E checrates, ае т Ехекратъ, питагорейски философъ.
echeneis, idis f (гр) морска риба.
echidna, ае / (гр) влЪчуго, змей.
Echidna, ае / Ехидна, чудовище
въ подземното царство, майка на

edico

Церберъ. Echidneus 3 Ехиднинъ;
canis Церберъ.
Echinades, ш п ^ / Ехинади, група
острови въ Ионийско море, до
Якарнания.
echinus, I т(гр) морски ежъ; прен.
сждъ за миене, легенъ.
Echion, onis т Ехионъ: 1. мжжъ
на Кадмовата дъщеря Ягава, баща
на таванския царь Пентей. Echio­
nides, ае т Пентей. Echionius 3
Ехионовъ, тивански. 2. синъ на
Меркурий, единъ отъ аргонавтитЬ.
echo, iis f (гр) отгласъ, ехо.
eclldo = elido.
eclipsis, is f (гр) 1. затъмнение
solis, lunae. — 2. (грам.) елипса,
изпускане
ecloga, ае / (гр) малко стихотворе­
ние; еклога, овчарска пЬсень.
eclogarii, orum т избрани мЕста
(отъ съчинение).
ec-quando adv. кога ли? дали ни­
кога?
ec-qul, ecquae (ecqua), ecquod и
ecquis, equid 1. има ли нЪкой?
дали нЕкой? ecquod iudicium Ro­
mae tam dissolutum? ecquis hic
est? — 2. като adv.: a) ecquid ли?
ecquid audis? b) ecquid кжде ли?
ectypus 3 (гр) изпъкналъ, релефенъ.
eculeus, I m i . конче, жребче.—2.
уредъ за изтезаване,
ecus = equus,
edacitas, atis / лакомия,
edax, gen. -acis лакомъ, ненаситенъ;
прен. разяждащъ, унищожаващъ.
imber, ignis, съ gen. tempus edax
rerum.
e-dento 1 изваждамъ зжби, лишавамъ отъ зжби.
edentulus 3 беззжбъ leo; прен.
старъ vinum.
edepol adv. кълна се въ Полуксъ,
наистина,
edera = hedera.
Edessa, ае / Едеса: 1. градъ въ
Македония. Edessaeus 3 едески.
2.
градъ въ Месопотамия,
edi pf. отъ 2. edo.
e-dlco, dixi, dictus 3 1. известявямъ, съобщавамъ. — 2. обявявамъ,
опредЬлямъ, разпореждамъ, заповЬдвамъ.

«dictio

188

effector

edictio, onis / съобщение, разпо- e-doceo, docui, doctus 2 1. обуча. реждане, заповЬдь.
вамъ, научавамъ aliquem aliquid.
edicto 1 съобщавамъ, известявамъ.
— 2. уведомявамъ, осведомявамъ
edictum, I п заповЬдь, предписа­
aliquem de aliqua re. — 3. съоб­
ние, обява; особ. едиктъ на прещавамъ omnia ordine.
тора, съ който при встжпване въ e-dolo 1 издЬлвамъ, одЪлвамъ; прен.
длъжность обявявалъ основните
извършвамъ, свършвамъ.
линии на своята бждаща дейность. e-domo, dom ui, dom itas 1 укротяedidi р/. отъ 1. edo.
вамъ, обуздавамъ; прен. надвиedim, edis и пр. (ст. ф.) coni, praes,
вамъ, покорявамъ.
отъ 2. edo.
Edoni, orum т едони, тракийско
e-disco, edidici 3 1. научавамъ наплеме, което почитало Бакхъ.
изустъ magnum numerum versuum.
Edonus 3 и Edonis, idis / тракий­
— 2. изучавамъ istam artem; perf.
ски; subst. Edonis, idis/ вакханка.
edidici зная.
e-dormio 4 наспивамъ ce; crapulam
«-dissero, serui, sertus 3 подробно
изтрезнявамъ; Ilionam представямъ
излагамъ, разглеждамъ, изясняна сцената спящата Илиона.
вамъ.
edormisco 3 наспивамъ се.
edisserto 1 излагамъ подробно, раз­ educatio, onis / 1. възпитаване.
глеждамъ, изяснявамъ.
— 2. отглеждане, отхранване.
editicius 3 посоченъ, избранъ; iudi- educator, oris т възпитатель.
ces сждии, посочени отъ самия educatrix, icis / възпитателна.
обвинитель.
1. e-duco 1 1. възпитавамъ. — 2. отeditio, onis / 1. издаване, издание
глеждамъ, отхранвамъ.
libri. — 2. съобщаване, обявяване; 2. e-diico, duxi, ductus 3 1. изтегeditio tribuum посочване на 4 трилямъ, изваждамъ, изкарвамъ gla­
би, отъ които трЪбвало да бждатъ
dium е vagina, telum corpore, sor­
избрани сждиитЬ. — 3. представя­
tem. — 2. извеждамъ, отвеждамъ
не, уреждане munerum.
aliquem secum rus, copias (e) ca­
1. editus part. отъ 1 edo.
stris; aliquem in ius повиквамъ на
2. editus 3 издигащъ се, издигнатъ,
сждъ. — 3. а) издигамъ, построявисокъ collis paulum ех planitie;
вамъ pyramides, aram; прен. препрен. viribus editior по-силенъ; subst.
възнасямъ, хваля. Ь) възпитавамъ
editum, i n височина.
aliquem а parvulo.
1. e-do, didi, ditus 3 1. издавамъ, edulis, е който може да се яде,
изпускамъ clamorem; animam, ex­
ядливъ; subst. edulia, ium п съtremum vitae spiritum, vitam умиестни припаси.
рамъ. — 2. а) раждамъ, създавамъ. e-diiro 1 продължавамъ, трая.
Latona geminos edidit; part. editus 3 e-dvirus 3 доста твърдъ.
роденъ. b) издавамъ, обнародвамъ Eetion, onis т_ Еетионъ, баща на
ibrum. — 3. а) произвеждамъ, приАндромаха. Eetioneus 3 Еетиочинявамъ, извършвамъ tumultum,
новъ.
facinus, immortalia opera; proelium e f f ... вм. ес f ...
давамъ сражение; ludos, spectacula ef-farcio (effercio), farsi, fa rtu s 4
натъпквамъ, изпълвамъ.
представямъ. b) разпространявамъ.
c) казвамъ, съобщавамъ nomen effascinatio, onis / омагьосване,
alicuius, oraculum; consilia hostium effatum, i n изречение, сентенция;
издавамъ; arma violentaque bella
предсказване,
възпЪвамъ. d) опредЪлямъ, запо- effatus part. отъ effor.
вЪдвамъ ;iudices, tribus посочвамъ effeci pf. отъ efficio,
(еж. editicius u editio). — 4. изди- effectio, onis / 1. правене, произ­
гамъ.
веждане. — 2. действуваща сила.
2. edo, edi, esus 3 1. ямъ. — 2. изяж- effector, 5ris m причинитель, творецъ, виновникъ.
дамъ, прахосвамъ, унищожавамъ.

effectrix

189

effectrix, Icis / причинителка, ви*
мовница.
1. effectus part. отъ efficio.
2. effectus, us m 1. извършване, осъ­
ществяване operis. — 2. действие,
влияние herbarum, eloquentiae.
— 3. резултатъ sine ullo effectu.
effem inate adv. слабо.
effeminatus 3
изнЪженъ, женственъ.
ef-femino 1
придавамъ женска
външность, изнЪжвамъ, правя
слабъ.
efferatus 3 подивЪлъ, дивъ gentes,
mores.
ef-ferbul pf. отъ effervesco.
ef*fercio еж. effarcio.
efferitas, atis / дивотия.
1. ef-fero (ecfero), extuli, elatus,
efferre 1. а) изнасямъ aliquid ex
aedibus; pedem porta (domo) излизамъ. b) погребвамъ aliquem pu­
blice. — 2. а) произвеждамъ, донасямъ, давамъ ager uberiores fru­
ges effert, b) произнасямъ, казвамъ
graves sententias, c) разгласявамъ,
ра.зпространявамъ, правя известенъ
aliquid foras, consilia, in vulgum
disciplinam efferri; virtus se effert
показва ce. — 3. а) занасямъ, завличамъ, увличамъ Furium longius
extulit cursus, elati ad novissimum
agmen, b) увличамъ, възбуждамъ
aliquem ad gloriam, gloria elatus,
efferri laetitia.—4. а) издигамъ bracchia, caput altius, aliquem in mu­
rum, caelo palmas, aliquem ad sum­
mum imperium, aliquem supra leges;
pass. u rejl. надигамъ се, гордЪя
ce insolenter se efferre, recenti vic­
toria. b) превъзнасямъ, хваля, прославамъ aliquid laudibus.
2. el'-fero 1 правя дивъ, правя пустъ,
придавамъ дива външность; прен.
оалоПявамъ odio iraque efferati.
1. effertus part. отъ effercio.
2. effertu s 3 натъпканъ, изпълненъ.
ef-ferus 3 (много) дивъ, свирепъ.
ef-fervesco, ferbul (fervi) 3 1. кип­
в а т , aquae effervescunt subditis
ignibus; Fontus efferervescens in
Asiam заливащъ съ бЪсни вълни
Азия; за звезди-. блЪсвамъ, блестя.

efflagitatio'
— 2. разгорещавамъ се; избухвамъ; развълнувамъ се.
ef-fervo 3 1. кипя, клокоча; in agros
съ клокочене се разливамъ (за
Етна). — 2. съ шумъ излизамъ.
ef-fetus 3 обезсиленъ, ослабналъ,
изтощенъ, слабъ corpus, agri; съ
gen. veri effeta senectus старость
безчувствена къмъ.
efficacia, ае / деятелность, успеш­
но действие, сила, влияние,
efficacitas, atis / = efficacia,
efficaciter adv. деятелно, успЪшно.
efficax, gen. -acis деятеленъ, действуващъ съ успЪхъ, успЪшенъ,
убедителенъ.
efficiens, gen. -entis произвеждащъ,.
причиняващъ; causa efficiens подбудителна причина; св gen. virtus
efficiens est voluptatis,
efficienter adv. успЬшно.
efficientia, ае /
действие, сила,
влияние solis.
ef-ficio, feci, fectus 3 1. произвеж­
дамъ, създавамъ ea, quae natura
efficit; magnas rerum commutatio­
nes, clamores. — 2. а) правя, строяобразувамъ classem, pontem, unam
legionem ex duabus, b) извършвамъ, изпълнявамъ iussa. — 3. съ­
да. acc. правя aliquem consulem,
exercitum confirmatiorem. — 4. събирамъ classem; legiones. — 5. доказвамъ hoc efficit deos esse; ex,
quo efficitur отъ което следва,
effictus part. отъ effingo,
effigies, ei / 1. а) образъ, ликъ, из­
ображение, картина, портретъ. b)призракъ effigies, immo umbrae
hominum; adstitit ei Neronis effi­
gies. — 2. образецъ, ицеалъ per­
fectae eloquentiae, iusti imperii,
ef-fingo, finxi, fictus 3 1. а) търкамъ manus, b) изтривамъ e forospongiis sanguinem. — 2. а) изобразявамъ, представямъ casus in auro,,
deorum imagines in speciem homi­
num. b) описвамъ alicuius mores,
— 3. а) подражавамъ aliquem imi­
tando. b) animo мислено си пред­
ставямъ, въобразявамъ си.
efflagitatio, 5nis f и efflagitatus,
iis m настойчиво искане.

-efflagito

190

ef-flagito (ec-flagito) 1 настойчиво
искамъ, изисквамъ.
efflictim adv. силно, буйно.
ef-flTcto 1 убивамъ.
ef-fllgo, fllxi, flictus 3 убивамъ.
ef-flo 1 издъхвамъ, изпускамъ ver­
nas ab ore rosas; animam умирамъ.
ef-floresco, florui 3 разцъвтявамъ
се; прен. произлизамъ utilitas ех
amicitia.
ef-fluo, fluxi 3 1. intr. а) изтичамъ, изливамъ ce vita una cum
sanguine affluit; in mare effluit am­
nis влива ce. b) разливамъ ce,
разпространявамъ се. c) ставамъ
известенъ multa ex vestra discip­
lina. — 2. а) изплъзвамъ се, изпадамъ urnae effluunt manibus, b)
изчезвамъ, преминавамъ aetas; ali­
quid ex memoria (ex animo alicuius)
забравя ce; alicui mens effluit за­
бравя какво иска да каже, за­
бърква се. — 3. trans, разливамъ
effluvium, ii п изтичане,
ef-fodio, fodi, fossus 3 1. изкопавамъ ferrum, opes: oculos alicui
изваждамъ очитЯ. — 2. а) разоравамъ, разкопавамъ terram, ag­
ros. b) преравямъ, обискирамъ do­
mos.
ef-for 1 1. изговарямъ, произнасямъ verbum. — 2. освещавамъ
templum; part. effatus 3 осветенъ,
опредЯленъ locus templo effatus,
effossus part. отъ effodio,
effractus part. отъ effringo,
effegl pf. отъ effringo,
effrenate adv, необуздано, неукро­
тимо.
effrenatio, 5nis / необузданость,
разпуснатость.
ef-frenatus 3 необузданъ, безъ юзда
equi; прен. розюзданъ, разпуснатъ
homo, cupiditas.
ef-frenus 3 необузданъ, безъ юзда
equus; прен. разюзданъ amor, gens,
ef-fringo, fregi, fractus 3 разбивамъ, счупвамъ portam, crus,
effudi pf. отъ effundo,
ef-fugio, fugi 3 1. intr. избЯгвамъ
e proelio, e manibus. — 2. trans.
избЯгвамъ mortem, periculum; ali­
quid me effngit нЯщо се изплъзва
отъ вниманието ми, остава неза­

effusio

белязано (скрито) за менъ; nihil te
effugiet нищо не ще забравишъ.
effugium, ii п 1. бЯгство, избягва­
не. — 2. възможность за бЯгство
(избягване) alicui dare effugium.
ef-fulgeo, fulsi 2 проблЯсвамъ, блЯсвамъ.
ef-fultus 3 опрЯнъ, облегнатъ, лежащъ.
ef-fundo, fudi, fusus 3 1. а) изли­
вамъ, изсипвамъ vinum-, iram, fu­
rorem in unum; lacrimas, sangui­
nem проливамъ; mare effunditur
разлива ce; amnis effunditur super
ripas излиза отъ брЯговетЯ; sac­
cos nummorum изсипвамъ. b) npoизвеждамъ въ изобилие fruges,
herbas; hanc copiam oratorum; vo­
ces произнасямъ. c) разпростра­
нявамъ terrorem, incendium effun­
ditur. d) разпръсвамъ effusos hos­
tes invadere. — 2. а) изпращамъ
въ голЯмо количество (на тълпи)
equitatum, auxilium castris (abi.),
tela хвърлямъ. b) se effundere или
pass. effundi на тълпи (въ голЯмо
количество) излизамъ, втурвамъ
се, устремявамъ се omnis sese mul­
titudo effundit, effundi in fugam.
— 3. а) изпускамъ, пускамъ, отпускамъ manibus habenas, irarum
habenas; extremum spiritum, ani­
mam, vitam умирамъ; съ acc. gr.
effusus crinem развЯль коси. b) se
effundere или pass. effundi отдавамъ се напълно, предавамъ се
всецЯло se effundere in aliqua li­
bidine, lacrimis, in lacrimas, in vi­
num. — 4. а) изхвърлямъ, хвър­
лямъ, свалямъ equus aliquem ef­
fundit super caput, aliquem in mare,
b) щедро раздавамъ honores, c)
прахосвамъ, пропилявамъ patrimo­
nium, vires.
effuse adv. 1. разпръснато, безъ
редъ ire. — 2. разточително, раз­
пуснато vivere. — 3. а) прекалено,
неумЯрено flere, b) подробно, об­
ширно dicere,
effusio, onis / 1. изливане, разли. ване. — 2. а) излизане (избягва­
не) на тълпи hominum ех oppidis.

effusus

191

b) разпуснатость, необузданость
animi in laetitia, c) разточителность
pecuniarum.
1. effusus pari, отъ effundo.
2. effusus 3 1. далеко простиращъ
се, просторенъ, широкъ mare, loca,
sinus. — 2. разпръснатъ, безпорядъченъ agmen, fuga. — 3. отпуснатъ effusis habenis; effusis equis
advolant препускайки съ все сила;
effusu cursu бързо тичайки; comae
разпуснати, развЪти коси. — 4. а)
прекомЬренъ laetitia, b) щедъръ,
разточителенъ.
«f-ffitio 4 дърдоря, говоря глупо­
сти, бръщолевя.
e-gelitus 3 хладничъкъ, прохладенъ.
egens, gen. -entis немощенъ, беденъ.
egenus 3 нуждаещъ се omnium re­
rum, castellum commeatu egenum;
res egenae безпомощно положение,
egeo, egui 2 1. беценъ съмъ; нуж­
дая се, съ abi. omnibus rebus, съ gen.
auxilii. — 2. а) лишенъ съмъ, нЬмамъ auctoritate, audaciae, b) сил­
но желая, съ abi. pane, съ gen. tui.
Egeria, ae / Егерия, нимфа, съ коя­
то се съвещавалъ Нума Помпилий.
e-gero, gessi, gestus 3 1. а) изнасямъ, измъквамъ, изхвърлямъ; da­
pes повръщамъ. Ь) отнасямъ, отмъквамъ praedam ех tectis. — 2. а)
отстранявамъ, премахвамъ lacrimis
egeritur dolor, b) опразвамъ, изчерпвамъ.
egestas, atis / 1. нужда, бедность.
— 2. липса, недостигъ frumenti;
animi малодушие,
ego, gen. mei pron. pers. азъ.
egom et аж. met.
e-gredior, egressus sum 3 1. intr.
а) излизамъ domo, ex urbe, exer­
citus castris egreditur тръгва на
походъ: e portu отплувамъ. b) слизамъ (ех) navi, in terram, с) изкачпамъ се, качвамъ се ad summum
montis, in vallum. <0 отклонявамъ
ce a proposito. — 2. trans, а) напускамъ urbem, tecta, а) преминавамъ fines, flumen,
egregie aiv-. отлично,
egregius 3 отличенъ, много добъръ,
чудесенъ, знаменитъ; subst. egre­

eiuro
gium publicum слава, честь на дър­
жавата; egregia, orum п славни
дЪла, подвизи, отлични качества,
egressio, onis / излизане.
1. egressus, iis т 1. а) излизане.
Ь) слизане отъ корабъ. — 2. а) от­
клонение libero egressu memorare
aliquid, b) изходъ obsidere omnes
egressus; Histri устие,
e-gurgito 1 изхвърлямъ.
ehem еж. hem.
eheu interi, o! охъ! уви!
eho (усил. ehodum ) interi, хей!
ei tnteri. ахъ! уви!
eia или heia interi. 1. exel я вижъ!
— 2. хайде eia age.
e-iaculor 1 изхвърлямъ aquas; san­
guis se eiaculatus in altum блик­
нала високо.
e-icio, iecl, iectus 3 1. а) изхвър­
лямъ ex oppido, sentinam huius
urbis; linguam изплезвамъ. b) se
eicere втурвзмъ се, излизамъ, изскачамъ in terram e mari, ex silvis,
in agros, c) приближавамъ, докарвамъ navem in terram; изхвърлямъ
на 6phra, обикн. pass. classis in
litus eiecta; part. eiectus 3 претърпЬлъ корабокрушение. — 2. а) изключвамъ, пропжждамъ, заточавамъ aliquem de collegio, е sena­
tu, aliquem domo, ex patria in
exilium, b) освирквамъ; pass. npoвалямъ ce. c) отхвърлямъ quod
tamen non eicio.
eiectam entum , I n изхвърлено h V
що; maris отъ морето,
eiectio, onis / изгонване, заточение,
e-iecto 1 изхвърлямъ; cruentas da­
pes ore повръщамъ.
eiectu s part. отъ eicio.
eiero = eiuro.
eiulatio, onis / u eiulatus, fis m
плачене, ридание,
eiulo 1 плача, ридая,
e-ifiro 1 клетвено се отказвамъ, отричамъ; bonam copiam обявявамъ
се въ несъстоятелность; forum или
iudicem iniquum sibi отхвърлямъ,
не признавамъ нЪкого за сждия
като пристрастенъ; magistratum,
imperium предавамъ длъжностьта
съ клетвено увЬрение, че е изпъл­
нявана съвЬстно.

eius

192

eius gen. отъ is.
eiusdem m odi (gen. отъ idem modus)
отъ сжщия видъ, сжщо такъвъ.
eiusm odi (gen. отъ is modus) отъ
този видъ, такъвъ.
e-labor, lapsus sum 3 1. а) изпълзявамъ, изплъзвамъ се, плъзвамъ
се, изпадамъ serpens, aliquid de
manibus; in servitutem подпадамъ
постепенно подъ робство, b) измъквамъ се, отървавамъ се, избЪгвамъ, спасявамъ се ех proelio, ех
iudicio, de caede, съ dat. telis Achi­
vorum, съ acc. custodias, c) изчезвамъ spes. — 2. пропълзявамъ на­
горе ignis frondes elapsus in altas,
elaboratus 3 1. грижливо, внима­
телно изработенъ. — 2. съвършенъ,
изисканъ.
e-laboro 1 1. intr. трудя се, залЪгамъ, старая се. — 2. trans, а)
грижливо изработвамъ, обработвамъ, приготвямъ. Ь) придобивамъ, спечелвамъ.
Elaea, ае / Елея, градъ въ Еолида.
e-lam entabilis, е плачевенъ, жалъкъ.
e-Ianguesco, langui 3 омърлушвамъ
се, ставамъ равнодушенъ; изтощавамъ се, ослабвамъ, замирамъ.
elapsus part. отъ elabor,
elate adv. 1. възвишено dicere. — 2.
гордо, надменно, надуто.
Elateius 3 роденъ отъ Елатъ: Сае
neus или Caenis (вж. Caeneus),
elatio, onis / 1. издигане. — 2. възвишеность, полетъ animi, orationis,
e-latro 1 лая силно; прен. вдигамъ
голЪмъ шумъ; elatrare causas го­
воря крЪсливо въ сжда.
1. elatus part. отъ effero.
2. elatus 3 1. издигнатъ, високъ lo­
cus. — 2. а) възвишенъ verba, ani­
mus. b) гордъ, надмененъ.
Elaver, eris п Елаверъ, притокъ на
рЪка Лоара.
elavi еж. eluo.
Elea, ае / Елеа, градъ въ Лукания,
родно мЬсто на Зенонъ и Парменидъ. Eleates, ае т елеецъ: Зе­
нонъ. Eleaticus 3 елейски.
elecebra, ае ) привлЪкателность,
пленителность.
electe adv. избрано, изискано.

Eleuteti

electilis, е избранъ.
electio, onis / избиране, изборъ.
electo 1 измамвамъ; избирамъ.
elector, oris т който избира.
Electra, ае / Електра: 1. дъщеря на
Атласъ и на Плейона, майка на
Дарданъ. 2. дъщеря на Агамемнонъ и Клитеместра.
Electrides, idum /
Електриди,
острови въ Адриатическо море.
electrum , I п (гр) 1. янтаръ, кехлибаръ. — 2. сплавъ отъ злато и
сребро.
1. electus part. отъ eligo.
2. electus 3 избранъ, отборенъ.
e-legans, gen. -antis 1. изисканъ, съ
изтънченъ вкусъ, изященъ homo,
orator, artes. — 2. придирчивъ.
eleganter adv. съ вкусъ, красиво,
изящно; умно, изкусно,
elegantia, ае /
1. изящность, добъръ вкусъ, красота, изтънченость.
— 2. придирчивость.
Elegeia, ае / Елегия, богиня на елегическата поезия.
elegeum i п (гр) елегическо сти­
хотворение.
1. elegi pf. отъ eligo.
2. elegi, drum m (гр) елегически сти­
хове (редуване на хекзаметъръ съ
пентаметъръ).
elegia, ае / (гр) елегия, елегическа.
поема.
e-lego 1 завещавамъ съ завещание.
Eleleus, ei т Елелей, прЪкоръ на
Бакхъ. Eleleides, um /
вакханки.
elem enta, orum п 1, а) елементи,
първични вещества. Ь) начало, зародишъ. — 2. азбука.—3. начала,
принципи litterarum,
elenchus, i т (гр) перли, носени,
като обици.
Elephantine, es /
Елефантина,
островъ съ градъ въ р%ка Нилъ.
elephas, antis т и elephantus, i mf
слонъ; прен. слонова кость.
Eleus вж. Elis.
Eleusin, inis / Елевзинъ, градъ въ
Атика, прочутъ по култа на Церера и по мистериите. Eleusln(i)us 3.
елевзински sacra; mater Церера.
Eleuteti, orum т елевтети, галско,
племе.

Eleutheria

elugeo

193

Eleutheria, orum n празникъ на
освобождението, празнуванъ еже­
годно следъ персийските войни въ
11латея; прен. свобода.
Eleutherocilices, шп т свободни
киликийци, племе въ Киликия.
e-levo 1 1. издигамъ contabulatio­
nem. — 2. а) облекчавамъ aegritu­
dinem. Ь) намалявамъ, ослабвамъ,
унижавамъ auctoritatem alicuius.
Elias вж. Elis.
e-Iicio, licui, licitus 3
1. а) примамвамъ, подмамвамъ hostem ех
paludibus, extra muros, in proelium.
b) извиквамъ, призовавамъ (чрезъ
заклинания) inferorum animas, Iovem. — 2. а) извличамъ, изтръгвамъ ferrum e cavernis terrae, vo­
cem e faucibus, b) добивамъ, узнавамъ causam alicuius rei, veritatem.
c) предизвиквамъ, възбуждамъ la­
pidum ictu ignem, misericordiam.
Elicius 3 Мълниеносецъ, прЪкоръ
на Юпитеръ.
e-lldo, llsl, llsus 3 1. изтиквамъ, изтласквамъ, изпжждамъ, премахвамъ aurigam е curru; morbum ner­
vis излЬкувамъ. — 2. разбивамъ,
счупвамъ, смазвамъ naves, caput;
elidi aegritudine съсипвамъ се.
e-ligo, legi, lectus 3 избирамъ.
e-llm ino 1 изнасямъ отъ прага навънь; dicta foras разпространявамъ, разгласявамъ; gradus излизамъ отъ кжщи; aliquem изгонвамъ.
e-IImo 1 изпилявамъ, изкусно изработвамъ, внимателно приготвямъ
ех aere catenas.
e-linguis, е 1. безъ езикъ. — 2. а)
нЪмъ. b) лишенъ отъ красноречие,
некрасноречивъ.
e-Iinguo 1 лишавамъ отъ езикъ, изтръгвамъ езика.
e-llquo 1 процеждамъ; пречиствамъ.
Ciis, idi s / Елида, область въ Пемопомесъ. Eleus или Elius 3 и
filias, adis / . елидски, олимпийски,
filel, orum т елидци.
elisi pj. отъ elido.
Elissa (Elisa), ae /
Елиса, друго
име па Дидона,
elisu s part. отъ elido,
elix, icis m вада.
elixus 3 варенъ, сваренъ.

elleborum, elleborus вж. helleborum.
ellipsis, is / (гр) елипса, изпускане,
ellum вж. em.
e-loco 1 давамъ подъ наемъ; gens
elocata плащащъ данъкъ.
elocGtio, onis / начинъ на изразя­
ване, изразъ, стилъ.
elocutoria, ae / (sc. ars) реторика.
elocGtus part. отъ eloquor,
elogium, ii n 1. кратко изречение,
сентенция, особ. надгробенъ иадписъ, епитафия. — 2. кратка бе­
лежка, добавка (въ завещание, въ
сждебни актове).,
eloquens, gen. -entis красноречивъ.
eloquenter adv. красноречиво,
eloquentia, ae / ’ красноречие,
eloquium, ii n 1. излагане на мислит-fe. — 2. красноречие,
e-loquor, locutus sum 3 1. изказвамъ, излагамъ, казвамъ rem ut
facta est. — 2. излагамъ се, гово­
ря ornate ас copiose, eloquendi va­
rietas.
Elorus, Elorius, Elorlnl вж. Helorus
u dp.
Elpenor, oris m Елпеноръ, другарь
на Одисей.
Elpinice, es / Едпиника, женско име.
е-1йсео, 1йх1 2 проблЪсвамъ, свЬтя,
блестя; прен. отличавамъ се virtu­
tibus.
e-luctor 1 1. intr. промъквамъ се,
намирамъ си пжть. — 2. trans, надвивамъ, преодолявамъ locorum dif­
ficultates.
»
e-Iucubro(r) 1 работя на свЬщь,
нощемъ; прен. грижливо се занимава'мъ, трудя се върху librum,
e-lfldificor 1 подигравамъ се.
e-ludo, lusi, lusus 3 1. intr. а)
играя си. b) при фехтовка-, извъртамъ се, отблъсвамъ удара,
парирамъ quasi rudibus eludit eius
oratio. — 2. trans, а) играя си, по­
дигравамъ се, надсмивамъ се, измамвамъ aliquem, b) изплъзвамъ
се отъ, избЪгвамъ отъ nostros
eludebant, vim legis, c) ощетявамъ,
унищожавамъ, прЪча на quietem
bello, gloriam eius.
e-lugeo, luxi 2 1. intr. преставамъ
да скърбя. — 2. trans, жаля, оплаквамъ горчиво patriam.

Латинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

13

elum bis

194

e-lumbis, е безсиленъ, слабъ.
e-luo, e-lui (e-lavi), e-lutus 3 1. a)
trans, измивамъ corpus, sangui­
nem. b) intr. омивамъ се, окхпвамъ се. — 2. изливамъ, премахвамъ, унищожавамъ maculas fur­
torum, crimen.
Elusates, um (ium) m елузати, аквитанско племе,
elusi pf. eludo,
elusus part. отъ eludo,
eluvies, ei / 1. разливане на води,
наводнение, потопъ; eluvies civita­
tis гибель за държавата. — 2. а)
локва, бара in proxima eluvie pue­
ros exponunt, b) ровъ, пропасть.
eluvio, onis / наводнение,
eluxi pf. отъ eluceo или elugeo.
Elymais, idis / Елимаида, область
въ Персия. Elymaeus 3 елимаидски. Elymaei, orum т елимаидци,
Elysium, ii n u Elysii, orum m (sc.
campi) Елизиумъ, Елисейскит.-fe по­
лета, жилището на праведнитЪ
следъ -смъртьта имъ. Elysius 3
елисейски.
em interi. ето1 em hic ille est; em
illum (стегнато: ellum) ето rol
em acitas, atis / мания за купуване,
e-maculo 1 изчиствамъ петно, изчиствамъ.
em ancipatio, onis / 1 .'формално
освобождаване на сина отъ бащи­
ната власть. — 2. отстжпване, пре­
даване въ собственость.
e-mancipo 1 1. освобождавамъ сина
отъ бащина власть, обявявамъ си­
на за пълнолЪтенъ. — 2. а) предавамъ отъ моя власть въ властьта на другиго, предавамъ filium
in adoptionem, b) отстжпвамъ въ
собственость, предавамъ fundos,
agrum, se alicui,
em ancupo = emancipo,
e-mano 1 1. изтичамъ fons emanat.
— 2. а) произтичамъ, произлизамъ.
b) разпространявамъ се, ставамъ
известенъ; impers. emanat става
ясно, явно е.
Emathia, ае / Ематия, область въ
Македония; прен. Македония. Ema­
thius 3 македонски, тесалийски.
Emathides, um / = Pierides.

em ergo

e-m aturesco, m aturui 3 узр-Ьвамъ;
прен. смекчавамъ се ira.
emax, gen. -acis който обича да
купува.
emblema, atis п {гр) мозайка; релефъ, релефни украшения,
embolium, ii n {гр) междинна игра
(между две действия на нЪкоя пие­
са); embolia sororis любовни ин­
триги, женкарство.
embolum, i п {гр) предния носъ
на корабъ.
emendabilis, е поправимъ.
em endate aciv. безпогрешно, вЪрно.
emendatio, onis / поправяне, по­
правка.
em endator, oris m и -trix, icis /
поправачъ, поправачка.
em endatus 3 1. безпогрЪшенъ, правиленъ locutio. — 2. добъръ, честенъ mores.
e-mendico 1 прося, изпросвамъ.
e-mendo 1 поправямъ, изправямъ,
подобрявамъ.
em ensus part. отъ emetior,
e-mentior, m e n titu s sum 4 излъгвамъ, съчинявамъ, измислямъ;
ementitus 3 съчиненъ, измисленъ.
em entus part. отъ eminiscor,
e-mercor 1 купувамъ.
e-mereo, m erui 2 и e-mereor, m e­
ritu s sum 2 1. а) заслужавамъ
honores, triumphum, b) оказвамъ
услуги никому aliquem; emeritus
заслужилъ мжжъ. — 2. а) изслужвамъ stipendia, annuum tempus;
part. em eritus 3 изслужилъ miles;
прен. изхабенъ, старъ, негоденъ
aratrum, b) pass. свършвамъ се
annuae operae emerentur,
e-mergo, m ersi, m ersus 3 1. trans.
изваждамъ навънъ, повдигамъ, подавамъ emersere freti е gurgite
vultus; pass. u refl. изплавамъ, излизамъ serpens se emergit, emer­
sus e flumine, e palude. — 2. intr.
а) изплавамъ equus ex flumine
emersit, b) изниквамъ, подавамъ се,
излизамъ, появявамъ се multa ех
illo mari bella emerserunt; bellum
emergit започва война; прен. ех
quo magis emergit отъ което става
ясно (следва), с) отървавамъ се ех
iudicio civitates emerserunt.

•Emeritenses

195

E m eritenses, ium m емеритензи,
жигелитЪ на римската колония
Hugusta Emerita въ Лузитания.
em eticu s 3 (гр) който причинява по­
връщане.
fe-metior, m ensus sum 4 1. измЪрвамъ spatium oculis.—2. а) изминавамъ, преминавамъ, преброждамъ
iter, maria terrasque; pass. toto spa­
tio emenso, b) давамъ, подарявамъ
alicui voluntatem, aliquid patriae,
e-m eto 3 иажънвамъ, накосявамъ.
em i pf. отъ emo.
e-mico, micui, micatiirus 1. 1. npoблЬсвамъ, блЬсвамъ fulgura emi­
cant. — 2. а) изкачамъ, скачамъ,
появявамъ ce eruor emicat alte,
saltu in currum, b) отличавамъ ce,
блестя magnitudine animi.
-e-migro 1 изселвамъ се, преселвамъ ce; e vita прощавамъ се съ
живота, умирамъ.
em inatio, onis / заплашване,
em inens, gen. -entis 1 . издигащъ
се, високъ. — 2. отличенъ oratores,
•eminentia, ае / 1/издигнатость, ви­
сочина culminum. — 2. а) възвишеность, превъзходство, красота.
Ь) свЪтлитЬ мЪста въ една кар­
тина in umbris et in eminentia.
•€-mineo, minui 2 1. подавамъ ce,
стърча stipites ex terra eminent,
ferrum per costas eminet. — 2. a)
изпъквамъ, хвърлямъ се на очи,
явенъ съмъ quod quo studiosius
absconditur, eo magis eminet, b) от­
личавамъ ce.
e-m iniscor, m entus sum 3 изми­
сля мъ.
e-m inor 1 заплашвамъ.
em in u s adv. отдалечъ, надалече,
e-m lror 1 очудвамъ се силно,
e m is i pf. отъ emitto,
em issariu m , ii n каналъ за отти­
чане, отводнителенъ каналъ.
em issariu s, ii т разузнавачъ, шпионинъ.
em issiciu s 3 шпиониращъ, шпион­
ски.
-Smissio, o n is / 1. изпускане ser­
pentis. — 2. хвърляне lapidum,
e-m itto, m isi, m issus 3 1. а) изпускамъ, пускамъ aliquem noctu
per vallum, scutum manu, b) ocbo-

empiricus

бождавамъ aliquem ex obsidione;
aliquem manu или само aliquem
освобождавамъ робъ; libra et aere
liberatum emittit. — 2. изпращамъ
pabulatum emittitur nemo, equites
in hostem. — 3. хвърлямъ pila, saxa
in naves. — 4. издавамъ libellos,
aliquid _dignum nostro nomine,
em o, emi, em ptus 3 1. а) купувамъ
aedes ab aliquo; grandi pecunia
(magno, male, care, immenso) екгкпо
купувамъ; parvo (bene) евтино ку­
пувамъ; съ gen. pretii quanti, tanti,
minoris; subst. emptum, i n тър­
говски договоръ; ex empto споредъ договора. — 2. придобивамъ,
спечелвамъ на своя страна, подкупвамъ nocet empta dolore vo­
luptas, sententias iudicum.
e-m oderor 1 укротявамъ, успокоявамъ.
e-modulor 1 възпЪвамъ.
em olim entum , I n голЪмъ трудъ,
усилие.
e-molior 4 повдигамъ; свършвамъ
(съ голЬма м;кка).
e-mollio 4 1. размеквамъ, смекчавамъ emollit umor fundas et amenta,
sol nives; прен. mores. — 2. изнЪжвамъ, разслабвамъ exercitum,
em olum entum , I n полза, печалба. I
e-moneo 2 напомнямъ, увещавамъ. I
e-morior, m ortuus sum 3 1. уми­
рамъ. — 2. изчезвамъ laus eorum
emori non potest.
em ortualis, е смъртенъ (приндрлежащъ на смъртьта) dies,
e-moveo, movi, m otus 2 1. отмЪствамъ, отстранявамъ, отдалечавамъ.
— 2. разтърсвамъ, разклащамъ
muros fundamentaque.
Empedocles, is m ЕмпедокЪлъ, гръц­
ки философъ отъ Ягригентъ, последователь на Питагоровото учение
(около 450г. пр Хр.).Em pedocleus 3
Емпедокловъ; subst. Empedoclea,
orum п учението на Емпедокълъ.
em phasis, i s / (гр) изразителность,
сила.
em pirice, es / (гр) медицина, осно­
вана на опита.
em piricus 3 (гр) основанъ на опита,
емпирически; subst. em pirici, orum 1
т лЪкари-емпирици.
I

emporetica

196

em poretica = emporitica.
Emporia, orum n Емпория, область
въ Яфрика.
Emporiae, arum / Емпория, градъ
въ Испания. Em poritani, orum т
емпорийци.
em poritica, ае / (sc. charta) (гр) хар­
тия за обвиване.
emporium, ii п (гр) пазаръ, паза­
рище.
em poros (-us), I т(гр) търговецъ.
em pticius 3 купенъ.
emptio, onis / 1. купуване. — 1. по­
купка, купено,
em ptito 1 често купувамъ.
em ptor, oris т купувачъ.
em ptus part. отъ emo.
e-miigio 4 измучавамъ; прен. trans.
издавамъ longa emugit bucina vo­
ces.
e-mulgeo, m ulsi m ulsus 2 издоявамъ; прен. изчерпвамъ, пресушавамъ paludem.
em iinctio, onis / изсекване.
e-mfingo, m unxi, inunctus 3 1. изсеквамъ; part. em iinctus 3 изсекнатъ;прен.чувствителенъ, съ силно
обоняние; homo emunctae naris
хитъръ, уменъ човЪкъ. — 2. измамвамъ emunxi argento senes,
e-miinio 4 1. силно укрепявамъ mu­
rum. — 2. правя проходимъ, правя
пжть презъ silvas ас paludes,
em ussitatus 3 добре измЬренъ, съвършенъ.
en interi. 1. ето en Priamus; en cri­
men, en Causa, en aras; en accipe!
— 2. при въпроси-, нима en unquam;
en quid agis какво правишъ, а ?
enarrabilis, е изразимъ, описуемъ,
който може да се разкаже (опише),
enarratio, onis / излагане, обясняване; скандиране syllabarum,
enarrator, oris т който разказва
подробно, разказвачъ.
e-narro 1 1. подробно разказвамъ,
излагамъ. — 2. обяснявамъ, тълкувамъ.
e-nascor, n atu s sum 3 израствамъ,
появявамъ се in latitudinem ramis
enatis, insula medio alveo enata,
e-nato 1 изплавамъ, спасявамъ се
плавайки; прен. излизамъ отъ за­
труднено положение.

enitor

e-navigo 1 1- intr. отплувамъ, отпжтувамъ съ корабъ. — 2. trans.
обикалямъ, преброждамъ съ ко­
рабъ unda omnibus enaviganda.
Enceladus, i m Енкеладъ, единъ
отъ гигантитЪ.
encyclios, оп (гр)
образуващъ
кржгъ; encyclios doctrinarum om­
nium disciplina наука, обхващаща
всички знания,
endo ргаер. (ст. ф.) = in.
endo-ploro 1 викамъ на помощь.
endromis, idis / (гр) видъ вълнено
наметало.
Endymion, onis т Ендимионъ, хубавъ младежъ отъ Кария, въ ко­
гото се влюбила Диана; наказанъ
билъ съ вЪченъ сънь; Endimionis
somnus вЪченъ сънь.
e-neco (enico), necui, nectus 1 1
полека умъртвявамъ, убивамъ,
одушвамъ. — 2. съсипвамъ, изтощавамъ, измжчвамъ siti enectus
Tantalus.
enervatus 3 изтощенъ, слабъ, умърлушенъ; изнЪженъ.
enervis, е изтощенъ, слабъ; умърлушенъ.
e-nervo 1 ослабвамъ, изтощавамъ,
изнЪжвамъ.
Engonasi(n) indecl. (гр) (колЪничещиятъ) Херкулесъ, съзвездие.
Engyon, i п Енгионъ, градъ въ Си­
цилия. Enguinus 3 енгионски. En­
guini, orum т енгионци.
enico вж; eneco.
enim coniunct. защото; разбира ce„
наистина at enim, sed enim,
enim-vero adv. разбира се, наистина,,
безъ съмнение; но.
Enipeus, ei u eos m Енипей, рЬка
въ Тесалия,
enise adv. — enixe,
enisus 1. part. отъ enitor. —' 2. =
enixus.
e-niteo, n itu i 2 блЬсвамъ; прен. отличавамъ се.
enitesco, n itu i 3 почвамъ да бле­
стя, блЪсвамъ.
e-nitor, nixus и n isus sum 3 1.
intr. а) измъквамъ се; промъквамъ се, пробивамъ си пжть съ
мжка, изкачвамъ се per adversos*
fluctus, in verticem montis, b ) наг-

•enixe
силвамъ се, залЪгамъ, старая се,
мжча се in aliqua re, ad dicendum;
съ ut, ne; съ in f. — 2. trans, а) изкачвамъ ce aggerem, fllpes. b) раждамъ partus piures; pass. in luco
Martis enixi sunt, c) постигамъ tan­
tum celeritate navis enisus est, ut;
in causis agendis efficere aliquid et
eniti.
■enixe adv. старателно, усърдно, съ
всички сили.
'1. enlx.us part. отъ enitor.
2. enixus 3 старателенъ, усърденъ.
.3. enixus, iis m раждане.
Enna, Ennaeus, Ennensis еж. Hen­
na u np.
Ennius, ii m Ений, прочутъ римски
поетъ (239—169 г. пр..Хр.).
•e-no 1 1. изплувамъ, отплувамъ;
преплувамъ; спасявамъ се плавай­
ки. — 2. отлитамъ.
en o d a te adv. ясно.
-enodatio, onis / разплитане, раз­
ясняване.
enodatus 3 разбранъ, ясенъ.
enodis, е безъ вжзли, безъ чепове,
гладъкъ abies, truncus; прен. плавенъ, лекъ.
e-nodo 1 развързвамъ, изглаждамъ;
прен. изяснявамъ, обяснявамъ.
e-normis, е
1. неправиленъ. — 2.
прекомЪренъ, гол^мъ, огроменъ.
enorm itas, atis / 1. неправилность.
— 2. прекомерна големина,
enorm iter adv. 1. неправилно. — 2.
прекомерно.
e-notesco, notui 3 ставамъ известенъ, разгласявамъ се.
e-noto 1 отбелязвамъ, забелязвамъ.
ens, entis п сжществуващето.
ensiculus, I т малъкъ мечъ.
Snsifer, fera, ferum и ensiger, gera,
gerum носещъ мечъ; мечоносецъ.
ensis, is m мечъ.
Entella, ae / Ентела, градъ въ Си­
нилия. E ntellinus 3 ентеленсни.
Entellini, orum m ентеленци.
enLIiyin&ma, atis n (zp) 1. мисъль.
2. силогизъмъ, изводъ отъ про­
тивопоставяне.
e-nubo, niipsl, nuptus 3 омжжвамъ се; омжжвамъ се за човЬкъ
отъ друга класа (за човЬкъ отъ

197

eo

другъ градъ); встжпвамъ въ неравенъ бракъ.
enucleate aiv. ясно, просто,
enucleatus 3 ясенъ, простъ.
enucleo 1 изваждамъ ядката; прен.
изяснявамъ, разяснявамъ; acu quae­
dam enucleata argumenta остроум­
но изложени.
enum eratio, onis / изброяване, пре­
брояване; (рет.) кратъкъ прегледъ.
e-numero 1 изброявамъ, преброявамъ; описвамъ.
en-umquam aiv. дали нЬкога.
enuntiatio, onis / 1. изказване, из­
лагане, изложение. — 2. изречение,
enuntiatum , I п изречение,
e-nfintio 1 1. изказвамъ, откривамъ,
издавамъ rem Helvetiis per indi­
cium. — 2. изказвамъ, разказвамъ,
известявамъ aliquid verbis; quid
sentiam, enuntiabo,
enupsi pf. отъ enubo,
enfiptio, onis / омжжване; омжжване за човЬкъ отъ друга класа;
встжпване въ неравенъ бракъ.
e-nutrio 4 отхранвамъ, отглеждамъ
puerum.
en u p tu s part. отъ enubo.
l.e o , i(v)I, itum, Ire 1. а) вървя,
отивамъ domum, in exilium; ire sa­
cris идвамъ отъ жертвоприноше­
ние; ire pedibus вървя пешъ; ire
equis пжтувамъ съ конь, ездя; ire
puppibus пжтувамъ съ корабъ; ire
curru возя се; ire via (in via, viam)
вървя, отивамъ; при гласуване въ
сената: присъединявамъ се къмъ
мнението на нЬкого, одоб^явамъ
н-Ьчие мнение; ire alia omnia гласувамъ противъ, на противното мне­
ние съмъ; съ sup. на -ит: ire cubitum,
ludos spectatum; прен. it pugna
ad pedes сражението се води пешъ,
сражавамъ се пешъ. b) за войска-.
минавамъ, потеглямъ, отправямъ
се, опълчвамъ се per fines, eodem
itinere quo hostes ierant, contra in
aliquem; ad arma залавямъ се за
оржжие, готвя се за война. — 2.
а) движа се luna per caelum, b)
летя telum, hasta, c) прониквамъ,
достигамъ verba ad aures, clamor
ad aethera, d) тека Euphrates ibat
mollior undis, е) за време-, тека, летя,

eo

198

минавамъ eunt anni, f) напредвамъ,
вървя добре incipit res melius ire,
«y prorsus ibat res; si non tanta quies
iret ако не продължаваше. — 3. пристъпвамъ къмъ, прибЪгвамъ къмъ
ad illud; ire in poenas наказвамъ;
ire in scelus извършвамъ престъп­
ление; ire in duplum плащамъ двой­
на глоба; ire in lacrimas избухвамъ
въ сълзи, плача. — 4. преминавамъ, превръщамъ се sanguis it
in sucos, odia in perniciem itura.
— 5. а) искамъ, мжча се, стремя
се съ sup. se rem publicamque per­
ditum, ultum iniurias; sup. u iri =
inf. fut. pass. datum iri, ductum
iri b) ire per laudes alicuius хваля
нЬкого; ire per exempla подражавамъ.
2. eo adv. 1. тамъ. — 2. a) eo usque,
uSque eo до тогава (съ следв. dum,
donec, quoad), b) до такова поло­
жение, до тамъ eo rem adducam
ut; съ gen. до такава степень на ео
miseriarum venturus eram, ubi eo
vecordiae processit, c) къмъ това,
на това отгоре eo accedit, ut. — 3.
поради това, заради това eo scripsi,
ut; eo natus sum, ut. — 4. npu comp.
толкова eo magis, eo maior.
eodem adi. на същото м-Ьсто; eo­
dem pertinere отнасямъ се до с ъ ­
щото
eopse = eo ipso.
Eos или Eos / (гр) Еосъ (= Аврора);
зора.
eous (eous) 3 Jzp) утриненъ, източенъ; subst. Eous, i m Зорница,
Венера (звезда); име на слънчевъ
конь; изтокъ; източенъ житель.
Epaminondas, ае т Епаминондъ,
тивански полководецъ.
Epaphus, i т Епафъ, синъ на Юпитеръ и на Ио.
Epasnactus, Т т Епаснактъ, арвернецъ.
epastus 3 изяденъ.
E p e u s , ei т ■ Епей, синъ на Панопей,
строитель на троянския конь.
ephebus, Т т (гр) младежъ (отъ 16
— до 20 год.).
ephemeris, idis / (гр) дневникъ.
Ephesus, i / Ефесъ, йонийски градъ
въ М. Азия. Ephesus 3 ефески.

Epigoni)
ephippiatus 3 ездещъ оседланъ
конь, съ оседланъ конь eques,
ephippium, ii п (гр) седло,
ephorus, I т (гр) ефоръ, единъ отъ
петтЬ най-висши чиновници въ.
Спарта.
Ephorus, i т Ефоръ, историкъ отъ
Кума.
Ephira, ае /
Ефира, старото име
на Коринтъ. Ephiraeus и -eius 3»
коринтски.
epibata, ае т (гр) морски войникъ.
Epicharmus, i т Епихармъ, гръцки
комически поетъ.
epichysis, is f (гр) кана.
Epiclerus, i / „Наследницата*, за­
главие на Менандрова комедия,
epicopus 3 (гр) снабденъ съ весла,,
весленъ.
Epicrates, is т могъщъ, всесиленъ,
(прЬкоръ на Помпей).
epicrocus 3 (гр) шафрановъ, съ
цвЪта на шафранъ; тънко, финно
изтъканъ; прен. тънъкъ, слабъ.
Epicurus, I т Епикуръ, гръцки философъ отъ Самосъ, основатель
на епикурейската философска шко­
ла (341—271/70 пр. Хр.). Epicureus 3епикурейски. Epicurei, orum m
епикурейци, последователи на Епи­
куръ.
epicus 3 (гр) епически.
Epidamnos, i / Епидамносъ, градъ
въ Илирия, нареченъ по-късно Dyr­
rhachium. Epida'mniensis, е и Epi—
dam nius 3 епидамноски.
Epidaphne, ае / Епидафна, пред­
градие на гр. Антиохия.
Epidaurus, i / Епидавъръ: 1. градъ
въ Далмация (сега Рагуза). 2. градъ.
въ Арголида, съ прочутъ храмъ
на Ескулапъ. Epidaurius 3 епидавърски; subst. Ескулапъ.
Epidicazomenos, acc. on т име на.
комедия отъ Аполодоръ.
epidicticus 3 (гр) показенъ, показателенъ.
epidipnis, idis / (гр) десертъ.
Epigoni, orum т Епигони (потомци);.
1. синоветЪ на седемтЪ героя про—
тивъ Тива, име на трагедия отъ
Есхилъ. 2. име дадено на децата»
на АлександровитЬ войници, роде­
ни отъ персийки.

epigramma

199

epigramma, atis n (гр) 1. надписъ.
— 2. епиграма.
epilogus, T m (гр) край на речьта,
завършекъ, епилогъ.
Epimenides, is т Епименидъ, крит­
ски философъ и поетъ.
Epim etheus, ei т Епиметей, братъ
на Прометей. Epim ethis, idis /
дъщеря на Епиметей: Пира.
epinicium , ii п (гр) победна пЪсень.
Epiphanea, ае / Епифания, градъ
въ Киликия.
epiphonem a, atis п (гр) възклица­
ние.
epiphora, ае / (гр) хрема,
epiraedium , ii п впр-Ьгатенъ ремъкъ; кола.
Epirus, i / Епиръ, область въ_Северна Гърция. Epirensis, е и Epi­
roticus 3 епирСки; subst. (Epiro­
te s, ае т епирецъ.
episcaenium , ii п (гр) горната часть
на сцената.
epistolium , ii п (гр) писъмце.
epistula, ае / (гр) 1. пращане (на
писмо) litterae quas pluribus epi­
stulis accepi. — 2. писмо; homo ab
epistulis частенъ секретарь.
epistylium , ii (гр) m епистилъ, архитравъ (гредит-fe, които се поставятъ върху колонигЬ).
epitaphius, ii т (гр)
надгробно
слово.
epithalam ium , ii п (гр) с сватбена
пЪсень.
epith eca, ае /™(гр) [прибавка, до­
бавка.
epitheton, I п (гр) епитетъ.
epitom a, ае / (гр) извлечение,
epitonion, ii п (гр) канела, кранъ.
epityrum , I п (гр) маслини, запа­
зени въ зехтинъ и оцетъ.
Epius вж. Epeus.
epodes, um т (гр) видъ* морска
риби.
ep6dos, I т (гр) [лирическо стихо­
творение съ редуващи се дълги и
кжеи стихове, епода.
Epona, ае / Епона, богиня у галиrfe, покровителка на конетЪ.
epops, opis т(гр) папунякъ (птица).
Eporedia, ае / Епоредия, римска
колония въ Галия.

equus

Eporedorix, Igis т Епоредориксъ,
знатенъ едуецъ.
epos (само пот. и асс.) п(гр) епи­
ческа поема, епопея,
e-poto 1 изпивамъ; поглъщамъ.
e-potus 3 изпитъ, погълнатъ.
epulae, arum / 1. ядене, ястие. — 2.
а)
обЪдъ, угощение, пиръ epulis
accumbere divom. Ь) удоволствие,
храна dare epulas oculis,
epularis, е пиршески, обЪденъ.
epulatio, onis / пируване.
epulo, onis m 1. уредникъ на пир­
шества въ тържествени случаи
' tres viri или septem viri epulones.
— 2. гуляйджия, участникъ въ
пиръ.
epulor 1 1. intr. ямъ, обЪдвамъ, пирувамъ. — 2. trans, изяждамъ fi­
lium patriis epulandum ponere men­
sis.
epulum , I n пиръ, тържественъ
обЪдъ.
Epytides, ае m синъ на Епитъ: Пе_ рифасъ, възпитатель на Юлъ.
Epytus, I т Епитъ: 1. другарь на
Еней. 2. царь на Ялба Лонга.
equa, ае / кобила,
eques, itis m f. 1. конникъ, кавалеристъ; pl. equites конници или кон­
ница.—2. конникъ,членъ на коннищкото съсловие,
equester, stris, stre 1. коненъ, ка­
валерийски pugna, proelium. — 2.
коннишки ordo, census, dignitas;
subst. equestria, ium n коннщпкит-fe мЪста въ театъра,
equidem adv. наистина, безъ съм­
нение.
equile, is n конюшна.
equinus 3 конски,
equiria, orum n празникъ въ честь
на Марсъ (на 14 мартъ), съпровожданъ съ конски надбягвания,
equitabilis, е удобенъ за ездене
съ конь planities.
equitatus, us m 1. конница. — 2.
коннишко съсловие, к о н н и ц и equito 1 ездя конь, препускамъ;
прен. бушувамъ Eurus equitat,
equola, ае f кобилка.
equus, T m 1. конь; merere equo
служа въ конницата; ех equo pug­
nare; equus bipes тюленъ; equus

/

Equtistuticus

Г:

f\

200

fluviatilis хипопотамъ. —2.pl. а) запрегъ; бойна кола. Ь) конница; equi
virique конница и пехота.
Equustuticus или Equus Tuticus, Тт
Еквустутикъ, градче на хирпинитЪ.
ега, ае / домакиня, госпожа, сто­
панка; господарка.
e-radlco 1 изкоренявамъ.
e-rado rasi, rasus 3 1. изтривамъ,
заличавамъ aliquem albo senatorio;
genas бръсна. — 2. унищожавамъ.
Erana, ае /
Ерана, градче въ Киликия.
eranus, I т (гр) взаимноспомагателенъ съюзъ.
Erasinus, I т Еразинъ, рЕка въ
Ярголида.
Erato, iis / Ерато, муза на любов­
ната поезия; муза (изобщо).
Eratosthenes, is т
Ератостенъ,
гръцки математикъ и географъ,
библиотекарь на Александрийската
библиотека (275 — 194 пр. Хр.).
erclsco, erctum вж. hercisco, her­
ctum.
Erebus, I m 1.Мракъ,синънаХаосъ.
-- 2. подземно царство, адъ. Ere­
beus 3 подземенъ.
Erechtheus, ei т Ерехтей, атински
царь. Erechtheus 3 Ерехтеевъ.
Erechthidae, arum т
потомци
на Ерехтей, атиняни. Erechthis,
idis / дъщеря на Ерехтей: Орития, Прокрисъ.
1. Srectus part. отъ erigo.
2. Srectus 3 1. изправенъ, правъ sta­
tus. — 2. а) възвишенъ, благороденъ, смЪлъ animus. Ь) горд ь, надмененъ animus, с) внимателенъ,
напрегнатъ iudex.
e-repo, rSpsI, rSptus 3 1, intr. изпълзявамъ нагоре. — 2. trans, изкатервамъ се, покатервамъ се на
montem.
ireptio, onis / изтръгване, отне­
мане, ограбване.
Sreptor, oris т похититель, грабитель.
ereptus part. отъ eripio.
eres = heres.
Eretinus 3 вж. Eretum.
Eretria, ае / Еретрия, градъ на o.
Евбея. Eretricus 3 u Eretriensis
е еретрийски. Eretrienses, ium m

Eriphyla
еретрийци. E r e t r i a c i или - t r i c l ,
orum m еретрийци, последователи
на философа Менедемъ, родекъ въ
Еретрия.
E r e t u m , I п Еретумъ, сабинско град­
че на р. Тибъръ. E r e t i n u s 3 еретински.
e r e x i pf. отъ erigo.
e rg a
ргаер. съ acc. къмъ, спрямо;
противъ.
e r g a s t u l u m , I п (гр)
изправителенъ
домъ, затворъ (за роби и длъж­
ници).
e rg o
1 . ргаер. следъ gen. заради,
поради auxilii ergo. — 2 adv. и тъй,
следователно.
E r ic th o n iu s , i i т
Ериктоний: 1 атин­
ски царь. E r i c t h o n i u s 3 атински.
2. троянски царь, синъ на Дарданъ.
e r ic iu s , i i т
таралежъ; прен. (воененъ т.) дебела греда съ желЪзни
шипове.
E r id a n u s , I т
Ериданъ, старото име
на р-Ъка По.
erifuga, ае т избЬгалъ робъ.
e - r ig o , r e x i, r e c t u m
3
1 . а ) изправямъ, издигамъ scalas ad moenia,
oculos; scopulos изригвамъ (за Етна); aciem in clivum отвеждамъ на­
горе къмъ; se erigere или erigi
издигамъ се. b) строя” построявамъ castra. — 2 . а ) напрЪгамъ,
правя внимателенъ mentes aures­
que, animos ad audiendum; se eri­
gere или erigi ставамъ внимате­
ленъ. b) обоцрявамъ, въодушевявамъ aliquem; aliquem ad spem обнадеждвамъ.
E r ig o n e , e s /
Еригона, дъщеря на
Икаръ, преобърната въ съзвездие.
E r ig o n e iu s 3
Еригонинъ.
E r ig o n u s , I т
Еригонъ, притокъ на
Вардаръ (сега р. Черна).
erilis, е господарски, хазайски.
E r illii,
o ru m
т последователи на
стоика Erilius.
E r l n y s , y o s , acc. y n /
1 . Ериния, Фурия, богиня на отмъщението. — 2.
прен. а ) бичъ. Ь ) бЬсъ, ярость.
E r ip h y la , а е
и E r i p h y l e , e s / Ерифила, съпруга на Нмфиарай, която
го предала за една огърлица.

1

e rip io

201

e-ripio, ripul, reptus 3 1. изтръгввмь, изваждамъ, отнемамъ, премпхнамъ aliquem ех equo, ensem
vagina, alicui vitam (libertatem, im­
perium), ereptus fato, mihi Scipio
est subito ereptus, alicui timorem.
— 2. спасявамъ, освобождавамъ
ex periculo, aliquem ex manibus
hostium; eripe fugam бързо бЬгай.
ftrogatio, onis / разходване, пла­
щане pecuniae.
4-rogito 1 питамъ, разпитвамъ.
4-rogo 1 изплащамъ, плащамъ, изразходвамъ pecuniam ех aerario,
in classem.
errabundus 3 блуждаещъ.
e rra tic u s 3 1. блуждаещъ homo,
stella. — 2. диворастещъ, виещъ се.
erratio , onis / скитане, лутане.
errato r, oris m скитникъ.
erratum , I n заблуждение, гр%шка.
e rra tu s, iis m скитане, лутане.
1.erro 1 1. блуждая, скитамъ се,
лутамъ се; trans, errata litora пре­
бродени брегове. — 2. а) заблуждавамъ се erranti comiter mon­
strare viam; via errare сбърквамъ
пжтя. b) rptina, бъркамъ vehemen­
ter erras, si id credis.
2. erro, onis m скитникъ.
error, oris m 1. скитане, лутане
dic errores tuos, errore fessus.
— 2. а) отклоняване отъ пжтя, заблуждаване reduxit me ех errore
in viam, b) недоумение, съмнение,
c) грЪшка, заблуждение, заслЪпление in errorem induci, errorem
tollere.
e-rubSsco, rubui 3 1. ставамъ червенъ, почервенявамъ. — 2. изчервявамъ се (in) aliqua re; съ acc.
iura fidemque supplicis; non eru­
bescendis adurit ignibus te Venus съ
огънь, отъ който не требва да се
срамувашъ.
4rficn, ае / 1. видъ зелка. — 2. гжсеница.
4-ructo 1 1. избълвамъ, повръщамъ;
sermonibus suis caedem bonorum
eructant въ приказките си заплаш­
ват i> съ убийство.— 2. изхвърлямъ,
изригпамъ harenam.
4-rudio 4 обучавамъ, просвещавамъ aliquem.

Erythras
erudite adv. научно, вещо.
eruditio, onis / 1. образование,
обучение. — 2. образованость, начетеность,
eruditulus 3 полуученъ.
eruditus 3 образованъ, ученъ, начетенъ, просвЪтенъ.
e-riigo 1 премахвамъ бръчките, гън­
ките.
e-rumpo, rupi, ruptus 3 1. trans.
a) разкжсвамъ nubem, b) изхвър­
лямъ; se erumpere втурвамъ се.
c) изливамъ hoc gaudium, diu codrcitam iram. — 2. intr. а) изскачамъ,
излизамъ навънъ ignes ex fletnae
vertice erumpunt, ex castris, b) npoбивамъ си пжть per mediam aciem,
c) появявамъ се, избухвамъ ex
avaritia erumpit audacia, omnia in
hos erumpunt.
e-ruo, rui, rutus 3 1. а) изкопавамъ,
изравямъ mortuum, aurum terra.
b) издирвамъ, намирамъ aliquem,
memoriam alicuius rei ex annalium
vetustate, veritatem. — 2. изтръгвамъ, отнемамъ hoc mihi erui non
potest. — 3. разрушавамъ до осно­
ви, унищожавамъ, разорявамъ ur­
bem, regnum.
erflpi pf. отъ erumpo,
eruptio, onis / 1. избухване, изриг­
ване Aetnaeorum ignium. — 2. вне­
запно излизане на обсаденигЬ, на­
падение facere eruptionem, ab erup­
tionibus cavere,
eruptus part. отъ erumpo,
erus, I m стопанинъ, домакинъ.тосподарь.
ervum, I n леща, уровъ.
Erycina, Erycinus, Erycus еж. Eryx.
Erymanthus, I m Еримантъ, плани­
на и река въ Аркадия. Erymanthius 3 и Erymanthis, idis / еримантски.
Erythea, ае / Еритея, островъ на
югозападъ отъ Испания. Erytheis,
idis / еритейски.
Erythrae, arum / Еритра: 1. градъ
въ Етолия. 2. единъ отъ дванаде­
сетте йонийски градове въ М.Азия.
Erythraeus 3 еритрейски. Ery­
thraei, orum т еритрейци.
Erythras, ае m и Erythrus, Tm Еритъръ, митически царь, по чието

erythrines

202

име било наречено Червено море.
Erythraeus, 3 Еритреевъ, индий­
ски alga; Erythraeum mare Чер­
вено море.
eryth(r)7nes, Т(гр) т морска риба.
Eryx, ycis т Ерикъ: 1. планина и
градъ въ о. Сицилия. Erycus и Ery­
cinus 3 ерикски. Erycina, ае /
прЪкоръ на Венера (понеже има­
ла храмъ въ този градъ). 2. синъ
на Венера, по чието име била на­
речена планината.
Ssca, ае / 1. ястие, храна. — 2. при­
мамка, стръвь.
Sscarius 3 отнасящъ се до ядене­
то, до стръвьта.
e-scendo, scendi, scSnsus 3 изкачвамъ се, качвамъ се in equos; trans.
equos.
Sscensio, onis / слизане на сушата.
Ascensus, iis m изкачване, кате­
рене.
escit, escu n t cm. ф. — erit, erunt,
fisculentus 3 който може да се яде,
ядливъ; subst. esculenta, orum п
храна.
esito 1 често ямъ.
Esquiiae, arum / Е с к в и д и н с к и
хълмъ, най-голЪмиятъ отъ седемтЪ
хълма въ Римъ. Esquillnus, Esqui­
liarius и Esquilius 3 есквилински.
esseda, ае / = essedum,
essedarius, ii m сражаващъ се съ
бойна колесница.
essedum , i п 1. двуколна бойна
колесница (у келтитЪ). — 2. пжтническа кола (у римлянитЪ).
essito, essurio = esito, esurio,
essu = esu, sup. отъ 2. edo.
estu r = editur отъ 2. edo,
Esubii, orum m езуби, келтско пле­
ме въ Нормандия.
esurialis, е отнасящъ се до гладу­
ването; feriae пости.
1. Ssurio 4 1. гладенъ съмъ, искамъ
да ямъ. — 2. силно желая, алченъ
съмъ.
2. Ssurio, onis т гладенъ, гладникъ.
esus parL отъ 2. edo.
Esuvii, orum m езуви, келтско
пмеме.
e t coniunct. 1. и male et iniuste. — 2.
И то errabas et vehementer erra­
b as.— 3. а, но dicam eos miseros,

Euadne
qui nati sunt, et non eos, qui mor­
tui sunt. — 4. следъ par, idem si­
milis, aeque, alius: както, отколкото non eadem nobis et illis ne­
cessitudo impendet; lux longe alia
est solis et lychnorum. — 5. a)
nec (neque). . . e t не само не . . .
но и nec miror et gaudeo, b) et
. . . nec (neque) не само.. . но дори
не et rem agnoscit nec hominem
ignorat,
et-enim coniunct. защото; и на­
истина.
Eteocles, is m Етеокълъ, синъ на
Едипъ.
etesiae, arum m (гр) пасатни вет­
рове.
ethice, es f (гр) етика,
ethicus 3 (гр) нравственъ, етиченъ..
ethologus, 7 т (гр) който подража­
ва н^чии привички, мимикъ, комикъ.
etiam coniunct. 1. ощ е incertus sum
etiam, ad multam noctem etiam
pugnare; etiam atque etiam пов­
торно, много пжти наредъ, много;,
nondum etiam още не. — 2. дори,.
С А Щ О и etiam aliae virtutes; non
solum (modo)... sed (verum) etiam
не само.. . но и; quin etiam дори
и. — 3. д а numquid vis? etiam;
aut etiam (да) aut non (не) res­
pondere.
etiam -num u etiam -nunc adv. и
сега още, дори и сега, все още,
още.
etiam-sT coniunct. дори ако, ако и да.
etiam -tum и etiam -tunc adv. то­
гава още, тогава все още, още.
Etruria, ае /
Етрурия, область въ
Италия. Etruscus 3 етруски. Et­
rusci, orum т етруски.
e t-sl coniunct. 1. ако и да, макаръ и
да. — 2. все пакъ, впрочемъ etsi
ех magna parte tibi assentior.
etymologia, ае / (гр) етимология
(произходъ или коренно значение
на думата).
etym on, 7 п (гр) коренно значение
на думата.
eu interi, (гр) добре чудесно! от­
лично!
Euadne, es /
Евадна, съпруга на
Капаней, единъ отъ седемтЪ ге­
рои противъ Тива.

euan

203

eu3n или euhan interi, (гр) възкли­
цание при празнуванията въ честь
на Бакхъ; като прпкоръ на Бакхъ:
et Iacchus et Euan.
Euander (-drus), dri m Евандъръ,
синъ на Хермесъ и нимфата Кармента, преселилъ се отъ Аркадия
въ Лациумъ и основалъ колония на
Палатинския хълмъ. Euandrius 3
Евандровъ.
euans (euhans) gen. -antis викащъ
euan ; euantes orgia празнуващи
вакханалии.
euax interi, ypa!
Euboea, ae / Евбея, островъ въ
Егейско море. Euboicus 3 а) евбейски. Ь) кумейски urbs (защото
гр. Кума въ Италия е билъ евбейска колония); carmen Euboicum
предсказанията на кумейската Сибила.
Euclides, is т Евклидъ: 1. филосовъ отъ Мегара, ученикъ на Сократъ. 2. прочутъ математикъ отъ
Александрия.
eudaem Sn, gen. -onis (гр) богатъ,
щастливъ.
Eudoses, um т евдози, германско
племе. •
Euenus,' i т Евенъ, рЪка въ Етолия. EuSninus 3 евенски.
Euergetae, Srum т евергети, прЪкоръ на скитското племе аримаспи.
eugae, euge и eugepae = eu.
euhan, euhans = euan, euans.
Euhem erus, i m Евемеръ, философъ отъ Месена.
Eu(h)ias, adis / вакханка.
Eu(h)ius, ii m Евий, прЬкоръ на
Бакхъ.
euhoe = euoe.
Eumenes, is m Евменъ: 1. пълководецъ на Александъръ Велики.
2. име на пергамски царе.
Eumenides, dum / евмениди (бла­
госклонни), прЬкоръ на фуриитЪ
(Алекто, Тизифона, Мегера).
Eumolpus, I т Евмолпъ, синъ на
Посейдонъ, основатель на елевзинскитЪ тайнства. Eumolpidae,
arum т потомци на Евмолпъ, жре­
ци на Церера.
eum pse — eum ipsum.
euntis gen. отъ part. praes, на eo.

Eurysthene:
eunuchus, T m (гр) евнухъ.
euoe interi, oxol (възгласъ на вак
ханкитЬ).
Euphorbus, T m Евфорбъ, троянецъ
синъ на Пантой. Питагоръ пред
полагалъ, че душата на Евфорбъ
се е преселила въ неговото тЪло
Euphorion, onis т Евфорионъ, гръц
ки поетъ отъ гр. Халкида.
Euphrates, is т Евфратъ: 1. рЬке
въ Азия. 2. стоически философъ
Eupolis, idis т Евполидъ, гръцк!комически писатель.
Euripides, is т Еврипидъ, прочутъ
гръцки трагически писатель, роденъ въ Атина (485—406 г. пр. Хр.),
Euripideus 3 Еврипидовъ.
euripus, I т (гр) 1. проливъ; особ.
проливътъ между о. Евбея и су­
шата. — 2. ровъ, каналъ.
Eurom us, I / Евромъ, градъ въ На­
рия. Eurom enses, ium т евромци.
Europa, а е / и Europe, es / Евро­
па: 1. дъщеря на финикийския царь
Агеноръ. 2. наречената съ нейното
име часть на земята — Европа.
Europaeus 3 Европинъ; европей­
ски.
Eurotas, ae т Еврота, рЪка въ Лакония.
eurous 3 източенъ.
eurus, I т (гр) евъръ, югоизточенъ
вЪтъръ.
Eurybiades, ae т Еврибиадъ, спартанецъ, водачъ на гръцката флота''
въ войната противъ Ксерксъ.
Eurydice, es / Евридика, съпруга
на Орфей.
Eurylochus, I т Еврилохъ, единъ
отъ другаритЪ на Одисей.
Eurymedon, ontis т Евримедонтъ,
рЪка въ Памфилия.
Eurymides, ae т Евримидъ, синъ
на Евримъ: прорицательтъ Телемъ.
Eurynome, es / Евринома, дъщеря
на Океанъ и на Тетида, майка на
Левкотоя (Ино).
Eurypylus, I т Еврипилъ: 1. синъ
на Херкулесъ, царь на о. Косъ. 2..
синъ на Евемонъ, единъ отъ участвуващитЪ въ Троянската война.
Eurysthenes, is т Евристенъ; 1.
братъ на Прокълъ.синъ на Египетъ.
2. спартански царь.

Euristheus

204

Euristheus, ei m Евристей, микенски царь, който по заповЬдь на
Юнона възложилъ на Херкулесъ
дванадесетте трудни подвизи.
Eurytus, I т Евритъ, царь на Ехалия въ о Евбея, баща на Иола и
Дриона. Eurytis, idis / Иола.
euschem e adv. (гр) елегантно.
Euterpfi, fis / Евтерпа, муза на му­
зиката.
Eutrapelus, I т „Ловъкъ“, прЕкоръ
на Р. Volumnius.
euxinus 3 (гр) гостоприеменъ; обигсн.
Pontus Euxinus, Euxinus, mare Euxi­
num Черно море.
Evadne = Euadne.
e-vado, vasi, vasus 3 I. intr. 1. излизамъ ex corpore, balneis, undis,
in terram. — 2. измъквамъ се, избЬгвамъ, спасявамъ се ех manibus
hostium, (е) periculo, pugnae. — 3.
качвамъ ce in muros. — 4. а) ставамъ evaserat perfectus Epicureus,
orator, b) обръщамъ ce pestilentia
evasit in longos morbos; nescio,
quorsum haec evasura sint не зная,
накжде ще избие това, съ какво
ще се свърши това. с) сбжцвамъ
се somnia evadunt. — II. trans. 1.
преминавамъ media castra, spatium,
ripam. — 2. качвамъ ce no gradus
altos. —3. избЪгвамъ flammam, insi­
dias.
«vagatio, onis / скитане, лутане;
разпространяване, отдалечаване.
evagino 1 изваждамъ отъ ножни­
цата
fi-vagor 1 1. intr. а) скитамъ се,
лутамъ се, ширя се. Ь) отдалечавамъ се отъ предмета, с) правя
фланково, обходно движение. — 2.
trans, престжпвамъ, нарушавамъ,
не спазвамъ ordinem rectum.
fi-valesco, valui 3 1. заяквамъ, усилвамъ се, закрепвамъ gens evalue­
rat. — 2. особ. въ perf. мога, въ съ­
стояние съмъ facere aliquid.
e-vanesco, vanui 3 1. изчезвамъ,
изгубвамъ се. — 2. извЪтрявамъ,
ослабвамъ vinum.
e-vanidus 3 изчезващъ, губещъ си­
ла; слабъ.
evasi pf. отъ evado.
fi-vasto 1 напълно опустошавамъ.

eversor
fivasus part. отъ evado,
e-veho, vexi, vectus 3 1. изкарвамъ,
изнасямъ, откарвамъ signa ex fanis.
— 2. pass. а) отпжтувамъ; curru съ
кола, equo на конь, navi съ корабъ, mari по море. Ь) увличамъ
се spe. — 3. а) изкачвамъ in col­
lem, per auras, b) издигамъ ali­
quem ad consulatum; aliquem ad
deos издигамъ до боговете, правя
щастливъ; ad aethera издигамъ до
небето, превъзнасямъ.
e-vello, velli, vulsus 3 1. изтръгвамъ, изскубвамъ capillos, linguam
alicui, arborem. — 2. отнемамъ, премахвамъ, унищожавамъ alicui su­
spicionem, alicui scrupulum ex ani­
mo, aculeum severitatis,
e-venio, vfini, ventum 4 1. излизамъ pulchrior evenit. — 2. ставамъ,
случвамъ се, падамъ се pax evenit;
mihi evenit, ut; auspicia secunda
evenerunt; ne aliter quid eveniat;
provincia alicui sorte evenit,
e-ventilo 1 провЕтрявамъ, очиствамъ.
eventum ,! n 1. изходъ, резултатъ.
— 2. случка, събитие, произше­
ствие plurimorum eventorum me­
moriam litteris continet.
eventus, iis m 1. изходъ, край, раз­
връзка, резултатъ pugnae, belli,
fortunarum. — 2. случай, произше­
ствие, събитие aves eventus signi­
ficant aut adversos aut secundos.
— 3. участь, сждба ex eventu na­
vium. — 4. Bonus Eventus боже­
ство на „Щастливия изходъ“.
e-verbero 1 1. бия, силно удрямъ,
набивамъ, нашибвамъ. — 2. разбивамъ os oculosque alicuius hastis,
fi-vergo 3 изливамъ, изсипвамъ.
everriculum, I n 1. серкме, рибар­
ска мрежа. — 2. а) метла, сред­
ство за очистване malitiarum om­
nium. b) прен. грабитель.
e-verro, verri, versus 3 1. измитамъ, изчиствамъ. — 2. разграбвамъ, ограбвамъ fanum,
eversio, onis / 1. събаряне, разру­
шаване columnae, urbium. — 2. раз­
стройство vitae, rerum publicarum,
fiversor, oris m разрушитель impe­
rii, regnorum Priami.

eversus

205

evomo

ftversus part. отъ everro или everto. e-voco 1 1. а) извиквамъ, повиквамъ aliquem е curia, mercatores
6-verto, verti, versus 3 1. а) извъртundique ad se, aliquem ad collo­
вамъ, извивамъ cervices, b) разquium. b) предизвиквамъ, възбуж-ньлнувамь aequora ventis. — 2. a)
дамъ risum, probitas praemiorum
обръщамъ, събарямъ mensas, na­
mercedibus evocata. — 2. а) свикvem, arborem, b) разрушавамъ do­
вамъ,извиквамъ(на военна служба)
mum, urbem.— 3. а) унищожавамъ,
разтройвамъ, развалямъ amici­
equites, oppidanos ad bellum; subst.
evocati, orum m изслужили вой­
tiam, leges, imperium, res fisiae.
ници, които въ време на опасность
b) погубвамъ, провалямъ aliquem.
били викани отново на служба.
c) изгонвамъ, лишавамъ aliquem
Ь) повишавамъ propter singularem
aedibus, bonis.
scientiam rei militaris ad eum est
e-vestlgatus 3 издиренъ, нам-Ьренъ.
honorem evocatus.
evici pf. отъ evinco,
evictus part. отъ evinco,
fivolgo = evulgo.
evidens, geri, -entis
очевиденъ, S-volo 1 1. а) излитамъ madidis No­
явенъ, ясенъ.
tus evolat alis, b) изскачамъ, втурevidenter adv. очевидно, ясно.
вамъ се ех omnibus partibus silvae.
Evidentia, a e / очевидность, ясность.
— 2. а) отлитамъ; издигамъ се.
e-vigilo 1 1. intr. а) събуждамъ ce.
Ь) отдалечавамъ се, избЪгвамъ е
b) не спя, буденъ съмъ, бдя; прен.
conspectu, е poena.
залагамъ tantum evigilat in studio;
evolutio,
onis / разгъване, разтва­
etsi nobis evigilatum est ако и да
ряне; прен. четене poetarum.
съмъ се погрижилъ достатъчно.
— 2. trans, а) прекарвамъ безъ e-volvo, volvi, volbtus 3 1. а) изсънь noctem, b) грижливо обратъркулвамъ, търкалямъ нагоре,
ботвамъ libros.
търкалямъ ех aequore Titan evolvit
e-vllesco, vilui 3 ставамъ евтинъ,
equos, fretum evolvit fluctus in litus,
губя цена, значение,
b) se evolvere u pass. evolvi изe-vincio, vinxi, vinctus 4 обвързтъркулвамъ се, търкалямъ се, но­
вамъ, превързвамъ.
ся се, излизамъ, изливамъ се evo­
e-vinco, vici, victus 3 1. а) напъл­
lutam anguem repente е cubiculo
но побеждавамъ, надвивамъ, преоatque ex oculis elapsam, flumen se
долявамъ miles omnia evicit, b) преin mere evolvit, fumus specu evo­
минавамъ aequora, scopulum avilutus, ad aures militum dicta evol­
damque Charybdim. — 2. а) склаvebantur. — 2. а) търкалямъ на­
нямъ, убеждавамъ lacrimis, b) cnoдолу, оттъркулвамъ conatur iactas
лучвамъ, постигамъ evicerunt, ut
evolvere silvas, cadavera turribus,
Camillus crearetur, c) показвамъ.
b) изтиквамъ, изтласквамъ, изпжжSvlnctus part. отъ evincio,
дамъ, лишавамъ sede, patria, prae­
evinxi pf. отъ evincio,
da, bonis. — 3. а) развивамъ, разe-viro 1 скопявамъ; обезсилвамъ.
гъвамъ, разтварямъ, volumen epi­
e-vlscero 1 изтърбушвамъ; разкжсstularum, vestem, tempora,- librum,
вамъ.
poetas; quae postquam evolvit следъ
Svltabilis, е избЪжимъ, който може
като раздЪли гЬзи нЬща. b) за парда се избЪгне.
китгь: fusos meos изпридамъ, ре1. в-vito 1 избЪгвамъ meta evitata
шавамъ участьта. с) разкривамъ,
rotis, suspicionem.
ясно излагамъ; обяснявамъ exitum
• 2. fi-vlto 1 отнемамъ животъ, умърcriminis, naturam rerum.
тнявамъ.
Svocatio, onis f извикване, призо­ e-vomo, vomui, vomitus 3 1. изригвамъ, избълвамъ, изплювамъ,
ваване.
изхвърлямъ mare arenam evomit,
evocator, oris т размирникъ, бунfumum faucibus, urbs tantam pes­
товникъ, който бунтува servorum.

evorto

206

tem evomuit. — 2. изливамъ iram
in aliquem, virus acerbitatis apud
aliquem.
•fivorto = everto.
e-vulgo 1 обнародвамъ, разгласявамъ.
«vulsio, onis / изтръгване, изваж­
дане dentis.
evulsus part. отъ evello.
ex, e praep. съ abi. 1. отъ ex equo
labi, cognoscere ex aliquo, nasci ex
aliquo, statua ex aere facta; ex
equo loqui говоря отъ (седналъ на)
коня. — 2. а) поради, вследствие
на ех eadem causa, ех quo cogno­
mine bonus appelatus est; ex eo
fit, ut; laborare ex pedibus, b) cnoредъ, no ex senatus conculto, ex
lege, ex iure; ex senatus sententia
споредъ мнението на сената; ех
sententia споредъ желанието, твър­
де добре; ех tempore споредъ об­
стоятелствата: iudicare (aestimare),
metiri, consulere) ex aliqua re; soror
ex matre; quam ex suo nomine iussit nominari.—3.за време: а) отъ
ех eo die, ех adulescentia. Ь) непо­
средствено следъ, следъ ех
consulatu profectus est in Galliam;
aliud ex alio едно следъ друго; diem
ex die день следъ день. — 4. осов.
изрази: ех mea (tua) re въ моя
(твоя) полза, е re publica отъ полза
за (въ полза на) държавата; ех
animo отъ сърдце, искрено; ех
parte отчасти; е vestigio веднага;
е regione на противоположната
страна, отсреща; ех memoria по
паметь, наизустъ; ех industria на­
рочно; ех aequo справедливо; ех
improviso (ех insperato, ех inopi­
nato) нечаквано; е composito спо­
редъ уговореното.
ех а ... вж. и exsa...
ex-acerbo 1 огорчавамъ, раздразнявамъ, ядосвамъ.
exactio, onis / 1. изгонване, изпжждане regum. — 2. а) изисква­
не, събиране pecuniarum, b) обла­
гане capitum atque ostiorum, c)
ржководство, надзоръ operum pub­
licorum.
ex&ctor, oris m 1. изгонвачъ, който
изгонва regum. — 2. а) бирникъ

exagito

pecuniarum, b) надзиратель, блю­
стители, изпълнители disciplinae,
supplicii; promissiorum който на­
помня за изпълнението на.
2. exactus part. отъ exigo.
1. exactus 3 точенъ, редовенъ. .
ех-acuo, acui, acutus 3 1. изострямъ,
точа dentes; ut oculorum, sic ingenii
aciem. — 2. насъсквамъ, подстрекавамъ, подбуждамъ aliquem ad (in)
aliquid; pass. exacui ira разсърдвамъ се.
ex-adversum или -sus 1. adv. на­
среща; съ dat. ei loco. — 2) praep.
съ acc. срещу eum locum,
exaedificatio, onis / построяване,
ex-aedifico 1 построявамъ, съграждамъ oppidum sua pecunia,
exaequatio, onis / изравняване, ра­
венство.
ex-aequo 1 1. изравнявамъ, правя
равенъ planitiem; oris cutem ad
speciem levitatis гладко обръсвамъ;
libertatem, periculum правя свобо­
дата, опасностьта еднаква за всич­
ки; facta dictis exaequanda sunt
думитЪ трЪбва да съответствуватъ на описванитЪ подвизи. — 2.
а)
поставямъ наравно съ н%кого
exaequare aliquem (se) cum aliquo
(alicui), b) exaequari cum aliquo (ali­
cui) или exaequare aliquem, aliquid
ставамъ равенъ, равенъ съмъ на
н.; exaequare aliquem dignitate,
ex-aestuo 1 1. кипя, вълнувамъ се,
бушувамъ, клокоча mare, exaes­
tuat mens ira. — 2. нажежавамъ
ce ardore et calore solis,
exaggeratio, onis / насипъ, възви­
шение; прен. възвишеность animi,
ex-aggero 1 1. натрупвамъ пръсти,
издигамъ, натрупвамъ, изпълвамъ
planitiem, spatium maris; прен. възвишавамъ animus virtutibus exag­
geratus. — 2. а) увеличавамъ, уголЪмявамъ rem familiarem, b) преувеличавамъ, превъзнасямъ aliquid
oratione.
exagitator, oris m хулителн, изобличители.
ex-agito 1 1. разтревожвамъ, подплашвамъ, гоня leporem, fures.
— 2. а) преследвамъ, тревожа ali­
quem bello, multos annos a finiti­

•exagmen

207

mis exagitati, quos conscius animus
exagitabat, b) разисквамъ, обежждпмъ res vulgi rumoribus exagitata.
c) нападамъ, порицавамъ aliquem.
d) дразня, подстрекавамъ, бунтупвмъ plebem, vulgum. е) възбуждамъ maerorem.
exagmen = examen,
exagoga, a e / (гр) износъ (на стоки),
ex-albesco, albul 3 побледнявамъ.
ех-albidus 3 бЪлезникавъ.
ех-aluminatus 3
приличащъ на
стипца.
examen, inis п 1. върволица, роякъ,
купъ, множество apium, servorum.
— 2. а) стрелка (езикъ) на везнитЪ. Ь) проверка, изпитване; exa­
mina legum servare спазвамъ изи­
скванията на законигЬ.
exSmino 1 1. отмЪрвамъ, премЪрвамъ aliquid ad certum pondus. — 2.
изследвамъ, изпитвамъ, провЪрявамъ haec meis ponderibus exami­
nabo, verum.
ex-am plexor 1 прегръщамъ.
ех-amussim adv. точно,
exanclo 1 1. изчерпвамъ, изпивамъ
vinum. — 2. понасямъ до край om­
nes labores.
ех-animalis, е 1. бездушенъ, мъртъвъ. — 2. убийственъ curae,
«xanimatio, onis / 1. изплашване,
загубване на ума. — 2. малодушие,
страхъ.
exanimis, е 1. полумъртъвъ, полуживъ, примр-Ьлъ. — 2. силно изплашенъ. — 3. бездушенъ, мъртъвъ.
«x-animo 1 1. а) лишавамъ отъ животъ, убивамъ. b) pass. умирамъ.
— 2. само pass. задъхвамъ се mi­
lites cursu axanimati. — 3. а) изплашвамъ, ужасявамъ; metu exani­
matus est обезумЬлъ отъ страхъ.
b ) измжчвамъ ali\iuem querelis.
c) обезсилвамъ; verba exanimata
една чуто произнесени думи.
exanimus 3
бездушенъ, мъртъвъ
corpus.
exantlo
exanclo.
ex-ard&sco, arsi, arsurus 3 1. за­
палвам ь се, пламвамъ cinis exarsit
repente — 2. а) пламвамъ, обхвагцамъ ce hoc dolore, amore, ad
spem, in perniciosam seditionem.

excandescentia
b) избухвамъ bellum, ira. c) за цена:
покачвамъ ce vasorum pretia in
immensum.
ex-aresco, arui 3 1 изсъхвамъ, npeсъхвамъ fauces, amnes, lacrimae.
— 2. увЪхвамъ, изчезвамъ flos,
facultas orationis.
ex-armo 1 обезоржжавамъ; прен.
обезвредявамъ, обезсилвамъ.
ех-аго 1 1. изоравамъ agrum; прен.
набраздявамъ frontem rugis. — 2.
надрасквамъ, начертавамъ, написвамъ librum, exaravi nescio quid ad
te. —3. добивамъ, придобивамъ (съ
оране tantum frumenti,
exarsi pf. o пъ exardesco,
exarsiirus part. /u t. отъ exardesco,
exarui pf. отъ exaresco,
ex-asciatus 3 добре издЪланъ, приготвенъ.
ex-aspero 1 1. правя грапавъ, неравенъ cutem; exasperare fretum,
mare вълнувамъ, развълнувамъ.
— 2. а) раздразвамъ, ядосвамъ,
ожесточавамъ animos, b) влошавамъ morbus exasperatur, c) pass.
подивявамъ gens exasperata.
ex-auctoro 1 уволнявамъ.
exauctus part. отъ exaugeo,
ex-audio 4
1. чувамъ отдалечъ,
дочувамъ, долавямъ. — 2. изслушвамъ preces.
ех-augeo, auxi, au c tu s 2
силно
увеличавамъ.
exauguratio, onis /
нарушаване
светостьта, оскверняване, профаниране.
'
ex-auguro 1 нарушавамъ светость­
та, профанирамъ.
ex-auspico 1 излизамъ при добри
предзнаменования.
exauxi р /. отъ exaugeo,
ex-ballisto 1 събарямъ.
ех-bibo = ebibo,
ехе . . . вж. и exsc .. .
ех-саесо 1 1. ослЪпявамъ aliquem.
— 2. засипвамъ, затрупвамъ, задръствамъ.
ex-calceo 1 събувамъ; part. excal­
ceatus 3 босъ.
ex-cal(e)facio 3 нагрЬвамъ, сгорещявамъ.
excandescentia, ае /
избухване,
кипване, раздразнителность.

excandesco

.
^

'

,

208

ex-candesco, candui 3 разгорещявамъ се; прен. пламвамъ, кипвамъ.
ex-canto 1 1. извиквамъ съ магия.
— 2. омагьосвамъ.
ex-carnifico 1 изтезавамъ, измжчвамъ до смърть aliquem, animum,
ex-catarisso 1 (гр) силно измжчвамъ.
ex-cavo 3 издълбавамъ.
ex-cedo, cessi, cessurus 3 I. intr.
1. а) излизамъ, отдалечавамъ се,
разд%лямъ се, напускамъ (ех)
pugna, (ех) Italia; е consuetudine;
е pueris прощавамъ се съ детската възрасть; (е) vita умирамъ; pal­
ma отказвамъ се отъ награда. Ь)
изчезвамъ omnes corporeae pestes
excedunt; e memoria забравямъ се.
с) преминавамъ, обръщамъ се въ
res in magnum certamen excessit.
— 2. а) достигамъ usque Aegyptum,
b) излизамъ напредъ, издавамъ се,
изпъквамъ nulla pars ultra excedit;
excessisse pugna a a Trebiam in an­
num Cn. Servilii non potest сраже­
нието не може да е станало въ.
— II. trans. 1. напускамъ curiam,
urbem. — 2. преминавамъ, надминавамъ modum, tempus finitum;
excessere metum mea iam bona
моето щастие е вънъ отъ всЬка
опасность,
excellens, gen. -entis 1. издигнатъ,
високъ loca, tumulus. — 2. отличенъ, превъзходенъ, необикновенъ
homo, pulchritudo.
excellenter adv. превъзходно, от­
лично.
excellentia, ае / 1. възвишеность
animi. — 2. превъзходство, отличие.
ex-cello 3 издигамъ се, отличавамъ
се animi magnitudine, in aliqua
arte, inter omnes; longe aliis между
другитЪ.
excelse adv.
високо, възвишено,
отлично.
excelsitas, atis / 1. височина mon­
tium. —2. възвишеность animi.
. excelsus 3 1. издигнатъ, високъ
mons, locus; subst. excelsum, i n
високо м-Ьсто, височина simulacrum
ponere.in excelso. — 2. знатенъ;
възвишенъ, благороденъ; subst.
excelsum, i n високъ чинъ, постъ,

excido

положение in excelso aetatem age­
re; in excelso esse намирамъ се въ
блестящо положение; excelsa et
alta sperare очаквамъ блестящо и
високо положение,
excepi pf. отъ excipio,
exceptio, onis /
1. изключение,
ограничение, уговорка sunt in lege
duae exceptiones, sine ulla excep­
tione. — 2. възражение, протестъ;
dare alicui exceptionem позволяввмъ нЪкому да възрази,
exceptiuncula, ае / малко изклю­
чение.
excepto 1 1. изваждамъ mullos de
piscina. — 2. приповдигамъ singulos.
— 3. поемамъ, вдишвамъ auras,
exceptus part. отъ excipio,
ex-cerno, crevi, crStus 3 отдЪлямъ,
отбирамъ, отлжчвамъ. ^
ex-cerpo, cerpsi, cerptus 3 1. o t кжсвамъ, изваждамъ semina pomis.
— 2. а) избирамъ, извличамъ ех
malis, si quid est boni, b) правя
извадки, преписвамъ librum, verba
ex libro. —. 3. отдЪлямъ, изключвамъ de numero.
excessi pf. отъ excedo,
excessurus part. fut. отъ excedo,
excessus, us m 1. излизане; съ или
безъ е vita, vitae смърть. — 2. от­
клонение.
excetra, ае / змия; прен. зла жена.
excidio, onis f разрушение,
excidium, ii n 1. падане, залЪзване.
— 2. разрушаване, унищожаване,
l.ex-cido, eidi 3 1. а) изпадамъ,
падамъ aliquid de manibus, navi,
equo, in flumen, b ) изчезвамъ, загубвамъ ce spes, memoria rei ali­
cuius; aliquid excidit de memoria
(ex animo) забравя ce; pacis men­
tio excidit ex omnium animis никой,
не мислЬше вече за мира; поп
excidit mihi me hoc scripsisse не
съмъ забравилъ, че. — 2. изтръгвамъ се, изплъзвамъ се vinculis;
victoria excidit de manibus; verbum
ex ore alicuius или alicui excidit,
nefas excidit ore. — 3 лишавамъ
ce regno, uxore; excedere ausis нЪмамъ успЪхъ въ предприетото, не
сполучвамъ.

excido

209

2. ex-cTdo, eidi, cTsus 3 1. изрЬзвамъ, изсичамъ lapides e terra, co­
lumnas rupibus, linguam alicui; sa­
xum издълбавамъ. — 2. разбивамъ,
разрушавамъ, унищожавамъ por­
tas, domos, urbes, — 3. премахвамъ
vitium irae, causas bellorum; tristis­
simum tempus ex animo забравямъ
тджното минало.
ex-cieo 2 = excio.
excindo вж. exscindo.
ex-cio, civi, citu s 4 1. а) изкарвамъ навънъ, извиквамъ, повиквамъ suem latebris, consulem ab
urbe, auxilia e Germania, b) възбуждамъ, предизвиквамъ, причинявамъ tumultum, terrorem, lacri­
mas; molem огромни вълни. — 2.
гтодбуждамъ, подстрекавамъ hos­
tem ad dimicandum acie. — 3. a)
разгърсвамъ pulsuque pedum fre­
mit excita tellus, b) разтревожвамъ, изплашвамъ mens excita;
excire aliquem (ex somno) събуждамъ.
ex-cipio, cepi, ceptus 3 1. а) изваждамъ aliquem ex mari, telum e vul­
nere; прен. aliquem servitute освобождавамъ отъ робство, b) изнлючвамъ neminem; illis exceptis
съ изключение на тЪхъ; excepto,
quod съ изключение на това, че.
с) правя условие (уговорка), постановявамъ in foederibus excep­
tum est, ne; lex excepit, ut. — 2. a)
сьбирамъ sanguinem patera, b) долавямъ, подслушвамъ ad excipien­
das voces, excepi legem parari,
c) получавамъ vulnera, telum, d)
издържамъ impetum hostium, vim
fluminis, е) вземамъ върху себе си
aliquid; pericula излагамъ се на
опасность; rem publicam поемамъ
защитата на държавата, f) понасямъ vim. g) поддържамъ, подпирамъ labentem, moi\bundum, cor­
pus clipeo; se pedibus или se in
pedes скачамъ, стжпвалъ на кра­
ката си. h) залавямъ, пленявамъ
figientem; прен. спечелвамъ volup­
tates (разположението) hominum.
— 3. а) приемамъ, посрЪщамъ pat­
ria aliquem, aliquem clamore (plau­
su, comiter); aliquem epulis (cena)
Латинско-български речникъ — Войновъ,

excoctus

угощавамъ. b) очаквамъ, предстоя
нЬкому aliquem bellum, casus, c)
• посрЬщамъ съ изстрели, нападамъ,
ранявамъ, убивамъ. d) чувамъ,
възприемамъ assensu populi ex­
cepta vox. е) следвамъ, смЪнявамъ
aestas hiemem, alios alii excipiebant;
absol. turbulentior inde annus ex­
cepit настжпи; hunc excepit Labie­
nus следъ него започна да говори.
f) продължавемъ proelium dubium.
g) обърнатъ съмъ къмъ porticus
excipit Rrcton.
excisio, onis / разрушение urbium,
exclsatus или excissatus 3 разкжсанъ, разцепенъ.
excisus part. отъ 2. excido
excitate adv. силно, живо, буйно,
excitatus 3 1. part. отъ excito. — 2.
adi. силенъ, високъ clamor,
ex-cito 1 1. а) карамъ да се вдиг­
не, да стане, да излЪзе, извиквамъ
aliquem, aliquem а mortuis; feras
прогонвамъ; aliquem somno или
dormientem събуждамъ. b) алармирамъ, разтревожвамъ, изплаш­
вамъ clamore excitatum praesidium,
trepido nuntio excitatus. — 2. a)
възбуждамъ, предизвиквамъ risum,
iram, suspicionem, ignem, bellum,
b) подбуждамъ, подстрекавамъ ali­
quem ad bellum, aliquem ad (in) vir­
tutem. c) ободрявамъ maestum se­
nem, afflictos. — 3. издигамъ, строя
turrem, aras,
excitus part. отъ excio,
exclamatio, onis / възклицание,
ex-clamo 1 извиквамъ, викамъ сил­
но manus illa exclamat, exclamavit
se videre; съ acc. викамъ, зова ali­
quem, Ciceronem nominatim excla­
mavit.
ех-cludo, clusi, elusus 3 1. а) изключвамъ, отстранявамъ, не допускамъ, отдалечавамъ, лишавамъ
aliquem moenibus, aliquem а re pu­
blica, aliquem reditu; Romanos a re
frumentaria изолирамъ. b) задържамъ, възспирамъ excludi anni tem­
pore a navigatione. — 2. отдЪлямъ
locum. — 3. излупвамъ pullos in
nido.
exclusio, onis / изключване,
excoctus part. отъ excoquo.
14
Милевъ. — 2. издание.

excogitatio

210

excdgitatio, onis / измисляне, изнамиране.
excogitatus 3 измисленъ, избранъ,
изисканъ.
ex-cogito 1 измислямъ, намислямъ,
изнамирамъ.
ex-colo, colui, cultus 3. 1. грижли­
во обработвамъ regionem, agrum,
lanas. — 2. а) облагородявамъ ani­
mos doctrina, vitam per artes, b)
украсявамъ urbem, orationem, c)
почитамъ deos.
ex-concinno 1 добре нареждамъ
aedes.
ех-coquo, coxi, coctus 3 1. изварявамъ. — 2. отдЪлямъ чрезъ то­
пене, стопявамъ vitium metallis, harenas in vitrum.
ех-cors, gen. -cordis безуменъ, глупавъ, простъ.
excoxi pf. отъ excoquo,
excrem entum , I n това, което се
отдгьля като нечисто: плюнка,
храчка, нечистотия, изпражнение,
excreo = exscreo,
ex-cresco, crevi 3 израствамъ; прен.
разраствамъ се, усилвамъ се, увеличавамъ се.
ex-crStus part. отъ excerno,
ex-crevl pf. отъ excerno или excresco.
ех-crucio 1 изтезавамъ, измжчвамъ.
excubatio, o n is / стоене на стража,
excubiae, arum / 1. лежане вънъ
отъ кжщи. — 2. а) пазене, стоене
на стража; agere excubias alicui
пазя никого, b) стража,
excubitor, oris т
стражарь; pl.
постъ, стража.
ех-cubo, cubui, cubitum 1 1. лежа
на открито in agris. — 2. стоя на
стража pro castris, ad portum. — 3.
бдя, грижа се pro aliquo,
excucurri pf. отъ excurro,
ex-ciido, cudi, cu sus 3 1. произвеждамъ съ удряне scintillam silici.
— 2. изковавамъ, кова aSra, fer­
rum. — 3. а) излупвамъ ех ovis pul­
los. b) приготвямъ ceras, librum,
exculcatus 3 обикновенъ, простъ.
ex-cilco 1 утъпквамъ.
excultus part. отъ excolo,
ex-cfiratus 3 добре гледанъ.
ех-curro, cu cu rri (curri), cursum 3
1. а) изтичвамъ excurrit aliquis do­

excutio

mo; fons excurrit cacumine montis
изтича; excurrere in Pompeianum
бързо отивамъ до. b) излизамъ,
втурвамъ се, извършвамъ нападе­
ние incogniti omnibus portis excur­
runt, in fines Romanos, c) ширя ce,
проявявамъ ce quorum animi spre­
tis corporibus evolant atque ex­
currunt foras; campus, in quo ex­
currere virtus possit; oratio ex­
currit longius речьта се отклонява;
oratio pariter cum sententia excurrit
речьта се придържа къмъ основ­
ната мисъль. — 2. издавамъ се,
простирамъ се Sicania excurrit in
aequora. — 3. trans. пробЬгвамъ,
изминавамъ prope iam excurso
spatio.
excursio, onis /
1. а) изтичване,
тичане, b) излетъ, разходка, c) на­
чало prima excursio orationis, d)
отклонение. — 2. а) излизане отъ
укрепенъ градъ crebras excursio­
nes ex oppido faciebant, b) връхли­
тане, нападение excursio equitatus.
excursor, oris m разузнавачъ, шпионинъ.
excursus, iis m — excursio.
excusabilis, е извинителенъ, npoстимъ.
exciisate adv. извинително, оправ­
дателно.
excusatio, onis / извинение, оправ­
дание; съ gen. subi, alicuius нЪчие; съ gen. obi. peccati, iniuriae
на грешката, на обидата; aetatis,
valetudinis съ годинитЪ, съ болестьта.
excuso 1 1. извинявамъ, оправдавамъ; aliquem (se) apud aliquem или
alicui предъ нЪкого; se de aliqua re.
— 2. извинявамъ се, оправдавамъ
се съ morbum, valetudinem, съ acc.
съ inf., съ quod.
excusus part. отъ excudo.
ex-cutio, cussl, cussu s 3 1. а) изтърсвамъ, отърсвамъ pulverem di­
gitis. b) изхвърлямъ, хвърлямъ, свалямъ, събарямъ aliquem е puppi in
mare, aliquem curru, ancoram e
navi, iugum. — 2. а) изтръгвамъ,
отнемамъ agnam ore lupi, b) причинявамъ, предизвиквамъ risum,
sudorem, lacrimas, c) лишавамъ ali-

exdorsuo

211

exerceo

terae sunt allatae hoc exemplo; te­
quem aliqua re, navis excussa ma­
stamentum duplex, sed eodem exem­
gistro. — 3. а) изгонваме, прогонвнмъ, пропжждамъ aliquem patria,
plo.
hostem oppidis, somnum; aliquem exfemptus part. отъ eximo.
somno събуждамъ отъ сънь; excuti exentero u exintero 1 (гр) изтърбушвамъ.
cursu отмъкнатъ, изхвърленъ съмъ
далече. Ь) отстранявамъ, премах- ex-eo, i(v)I, itus, Ire 1. intr. а) из­
лизаме ex finibus, ex oppido, domo,
вамъ, унищожаваме omnes deli­
patriti, b) отпжтувамъ, заминаваме,
cias, metum corde, cogitationem pe­
отиваме portu, in provinciam, ad
riculi, foedus, c) хвърляме, изстрел­
pugnam, in aciem, c) изтичаме, из­
ваме sagittam, lapides, tela. — 4.
ливаме ce Nilus exit in mare; am­
а) разтърсваме, махаме caesariem,
nis exit разлива ce. d) de (e) vita
:bracchia, pennas, b) разпростираме,
умираме; ex potestate полудяваме;
протЪгамъ, опъваме lacertum, ru­
ex patriciis чрезъ осиновяване ста­
dentes. c) претърсваме, разглеж­
ваме члене на плебейски родъ;
даме, изследваме, изпитваме,
aere alieno освобождаваме се отъ
«x-dorsuo 1 одираме или разкжсдългове; aliquid memoria забравя
вамъ кожата на гърба.
се. е) излизаме, удаваме се, (при
« х е . . . вж.^и exse . . .
жребий) падаме се libri ita exie­
ex-edo, edi, esu s 3 1. изяждаме.
runt, exit sors (nomen), f) ставаме
— 2. а) разяждаме, изгризвамъ,
известенъ, разпространяваме се
разрушаваме monumenta, b) изopinio, fama exit, g) изминаваме,
мжчвамъ, изтощаваме, съсипваме
изтичаме, свършваме ce exeunte
aegritudo exest animum, rem publi­
anno quinto, in hunc mensem, h)
cam.
израстваме, издигаме ce ad caelum.
«xedra, ae / (гр) мЪсто до порти­
— 2. trans, а) преминаваме, пре­
ците, кждето сЬдали да почивате
крачваме limen, modum, b) избЪги приказвате; прен. приемна стая.
вамъ corpore tela, vim viribus.
exedrium , 1Тп (гр) demin. отъ exedra,
exequiae = exsequiae.
«x-efficio 3 напълно свършваме,
ex-erceo, ercul, ercitus 2 1. а) неexegi p f отъ exigo,
прекжснато движа, движа силно,
exem i р/. отъ eximo,
не даваме почивка, изморяваме
exem plar, aris n 1. примЪръ, обраexercito corpore fessus, equos, lin­
сецъ antiquae religionis. — 2. а) ко­
guas litibus; exercita cursu flumina
пие, преписъ. b) оригиналъ, пернепрекжснато течещи. b) обработ­
вообразъ.
ваме, ора solum presso sub vo­
exem plaris, е представляваше ко­
mere, paterna rura bubus; studio­
пие, преписанъ; subst. pl. exempla­
sius mare quam terras по-ревноres преписи, копия,
стно се занимаваме ce морячество
exem plum , Тп 1. а) примЬръ exem­
отколкото ce земледЪлие; ferrum
plum sequi, b) назидателенъ приобработваме, кова. c) обезпокоя­
Mtpe, урокъ, наказание exemplum
ваме, тревожа, мжча ambitio ani­
severitatis edere, omnia exempla
mos hominum exercet. — 2.а) упраж­
cruciatusque in aliquem edere. — 2.
няваме se, corpus, vocem, memo­
намине на постжпване, традиция
riam, se in venando, b) занимаваме
more et exemplo populi Romani, ut
ce ce artem, medicinam, cantus,
huius urbis iura et exempla corrum­
c) ржководя, произвеждаме judi­
peres. — 3. а) първообразъ, мо­
cium, quaestionem; vectigalia завеж­
дели, прим-fepe ab animali exemplo
даме себирането на данъците. d)
transfertur, b) образецъ, примЪръ
употребяваме, прилагаме, проявя­
Innocentiae, c) чернова, планъ lit­
terarum exemplum componere. — 4.
ваме arma contra patriam, leges,
а ) копие, преписъ misi ad te exem­
avaritiam in aliquem; crudelitatem
in mortuo постжпваме жестоко,
ptum litterarum, b съдържание lit­

exercio

212

exigo

gratiam постжпвамъ милостиво:
alicui dolorem, amorem, partem ex
graves inimicitias cum aliquo жиlaudibus; vitam sibi manu самоубивЪя въ силна вражда съ никого;
вамъ ce; alicui reliquum spiritum
pacem exercere живЪя въ миръ.
доубивамъ, убивамъ нЪкого. — 2.
е)
metalla auri atque argenti доби- а) изпразвамъ poculum, aerarium;
вамъ, изкопавамъ; victoriam възurbs assiduis exhausta est funeri­
ползувамъ се, използувамъ победа­
bus 6Ъ обезлюденъ. b) изтощата; diem exercere извършвамъ днев­
вамъ, разорявамъ aerarium, vires,
ната си работа,
facultates, homines sumptu, socios,
exercio вж. exsarcio.
c) пренасямъ, преодолявамъ labo­
exercitatio, onis / 1. упражнение
res, pericula, d) изпълнявамъ man­
corporis. — 2. опитность.сржчность
data.
dicendi, in armis. — 3. изпълнение, exhedra, exhedrium = exedra, exe­
приложение scelerum, virtutum,
drium.
exercitator, firis m който упражня­ exheredatio, onis / лишаване отъ
ва, треньоръ.
наследство, обезнаследяване.
exercitatrix, Teisf(sc. ars) гимнастика
ех-h er edo 1 обезнаследявамъ, ли­
exercitatus 3 1. упражнепъ, опишавамъ отъ наследство,
тенъ, изкусенъ proeliis, in armis. ex-heres, geri, -redis
обезнасле— 2. силно обезпокоенъ exercita­
денъ, лишенъ bonis, bonorum, vitae,
tus curis animus.
ex-hibeo, hibui, hibitus 2 1. а) предexercitium, ii n упражнение, военно
ставямъ, оставямъ, предявявамъ
обучение equitum,
testes, fratres, rationes, testamenti
exercito 1 постоянно упражнявамъ
tabulas, b) предавамъ omnia alicui
corpus atque ingenium,
integra, servum. — 2. а) показвамъ,
exercitor, oris m-t който упражнява,
проявявамъ linguam paternam, hu­
треньоръ
manitatem, se auctorem; dea Pallada
1. exercitus part. отъ exerceo.
exhibuit яви се въ образа на Пала2. exercitus, iis m 1. войска. — 2.
да; comoediam, naumachiam предтълпа, множество; perditorum ci­
ставямъ. Ь) причинявамъ, правя
vium банда. — 3. упражнение gym­
alicui negotium, curam, vias tutas,
nasticus et palaestricus.
c) поддържамъ vitam misere, ali­
exercui pf. отъ exerceo,
quem alimentis.
exesus part. отъ exedo,
ex-hilaro 1 развеселявамъ, веселя
ex-est = exedit,
aliquem.
exf . . . вж. u eff...
exhodium = exodium,
ex-fafillo 1 откривамъ, показвамъ ex-horresco, horrui 3 изтръпвамъ,
. изподъ дрехата bracchium.
ужасявамъ се отъ metu, in aliquo,
exhaeresimus 3 (гр) който може да
съ acc. vultus amicos,
се отд%ли, отдЪленъ dies,
exhortatio, onis / ободряване,
exhalatio, onis / изпарение.
exhortativus 3 ободрителенъ.
ех-halo 1 1. издишамъ, изпарявамъ; exhortor 1 ободрявамъ, насърдчаcrapulam или vindm изтрезнявамъ;
ввмъ, подбуждамъ.
vitam или animam издъхвамъ, уми- e x i. . . вж. и exsi...
рамъ; Aetna exhalat flammam из­ exico = exseco.
хвърля. — 2. повЪвамъ aura exha­ ex :ge, Agi, ac tu s 3 1. а) изкарlat de vallibus.
вамъ, изпжждамъ, изгонвамъ uxo­
ех-haurio, hausi, haustus 4 1. a)
rem exegit, reges ex hac civitate,
изчерпвамъ sentinam, vinum, b )
cervam e montibus; exigit Hebrus
изгребвамъ, изваждамъ, отнасямъ
aquas излива въ морето; agrorum
manibus sagulisque terram, prae­
fructus изкарвамъ за продань. b)
dam ex agris; fossam изкопавамъ:
забивамъ така, че да излЪзе отъ
pecuniam ex aerario изразходвамъ.
другата страна ensem per medium
c) отнемамъ, вземамъ, лишавамъ
iuvenem; hasta cervice exacta est. c)

exigue

213

изваждамъ навънъ, измъквамъ en­
sem. — 2. а) изисквамъ, искамъ pe­
cuniam, vectigalia, obsides ab aliquo,
a teste veritatem, iusiurandum, poe­
nas de aliquo или alicui наказвамъ.
b) питамъ, разпитвамъ за causam
tristitiae, facta alicuius. — 3. а) извършвамъ, свършвамъ monumen­
tum, opus carmina; quattuor spa­
tiis annum exegit състави годината
отъ четири части, b) прекарвамъ,
преживявамъ aetatem.annos, vitam,
diem; exacta aetate mori умирамъ
на преклонна възрасть; tribus ae­
statibus exactis следъ три години.
— 4. а) отмЪрвамъ, измЪрвамъ co­
lumnas ad perpendiculum, pondus
manu, b) оценявамъ, разглеждамъ,
сждя aliquid ad nostras leges, c)
обсжждамъ, обмислямъ; aliquid cum
aliquo съвещавамъ се съ никого
за нЪщо; non satis exactum est,
quid agam не е решено, не е си­
гурно.
exigue aiv. малко, недостатъчно,
едва.
exiguitas, atis / малъкъ размЪръ,
незначителность castrorum; малочисленность copiarum; краткость
temporis.
exiguus 3 малъкъ, незначителенъ,
малочисленъ, кратъкъ, слабъ;
subst. exiguum, i п малко campi,
spatii, aquae.
exilio = exsilio.
exilis e 1, а) малъкъ, кратъкъ via.
b) малочисленъ, слабъ legiones.
— 2. а) тънъкъ, слабъ, мършавъ,
сухъ membra, ramus, oratio, b) 6eденъ res, domus.
exilitas, atis / тънкость, мършавость, слабость, сухость.
exiliter adv. тънко, слабо, сухо.
exilium вж. exsilium.
oxim яж. exsinde.
eximlS adv. особено, отлично, преи изходно.
eximius 3 1. съставящъ изключе­
ние tu unus eximius es; nemimem
eximium habeo не изключвамъ ни­
кого. — 2. изключителенъ, отличенъ, пренъзходенъ forma, inge­
nium.

exitus

ех-imo, emi, emptus 3 1. а) изваж­
дамъ alicui dentem; aliquid caeco
acervo отдЪлямъ. b) освобождавамъ ex servitute, aliquem ex obsi­
dione, aliquem ex culpa, reum cri­
mine.— 2. а) премахвамъ, отстранявамъ id quod me angebat, alicui
curas, dubitationem, b ) употр-Ьбявамъ, губя diem in dicendo,
exin вж. exinde.
ex-in3nio 4 1. изпразвамъ. — 2.
прен. разграбвамъ, опустошавамъ
civitatem.
ex-inde (exin u exim) aiv. 1. o t тамъ. — 2. следъ това, после,
existimatio, 5nis / 1. мнение, оцен­
ка sese existimatione vulgi commo­
veri, vir optimus omnium existima­
tione. — 2. а) добро име, репута­
ция, уважение in tanto existimati­
onis meae periculo, b) кредитъ, довЪрие.
existimator, oris in оценитель, сждия, критикъ.
ex-Tstimo 1 1. оценявамъ, ценя, см-feтамъ; съ gen. pretii tanti, maioris;
съ дв. acc. aliquem avarum; съ abi.
in hostium numero existimari. — 2.
мисля, смЪтамъ, предполагамъ ego
sic existimo; disciplina in Britannia
reperta esse existimatur предполагатъ, че. — 3. отежждамъ, решавамъ aliguid de aliquo; bene или
male de aliquo произнасямъ ce
existo вж. exsisto,
exlstumatio = existimatio,
exitiabilis, е гибеленъ, .рагубенъ,
смъртоносенъ.
exitialis, е = exitiabilis,
exitio, onis / излизане, изходъ.
exitiosus 3 = exitiabilis,
exitium, ii n 1. изходъ, лошъ из­
ходъ, нещастенъ край vitae. — 2.
загиване, разрушение, гибель.
1. exitus part. отъ exeo.
2. exitus, iis m 1. а) излизане exitus
calamitosus, hominum occultos exi­
tus asservare, b) изходъ omni exitu
interclusi, angusto exitu portarum
se premebant, exitus aedificii. — 2.
а) край orationis, vitae, b) резултатъ, успЪхъ eventus causae et
exitus rerum, haec omnia meliores
exitus habebunt, exitus acta probat.

exivi

expando

214

exivi p f. отъ exeo,
exlecebra = elecebra,
ex-lex, gen. exlegis
неподчиненъ
на закона; прен. разпуснатъ.
ех о ... яж. и exso...
ex-obsecro 1 настойчиво моля, за­
клева мъ.
ex-oculo 1 изваждамъ очитЪ.
exodium, ii п (гр) край; фарсъ, съ
който се завършвало представле­
нието, особ. при fabulae Atellanae,
ex-olesco, oievi, oletus 3 1. израствамъ; само въ part. exoletus 3
израстналъ, зрЪлъ, особ. продаженъ, развратенъ (за млади моми­
чета и момчета). — 2. овехтявамъ,
излизамъ отъ употребление, забравямъ се; part. exoletus 3 остарЪлъ, овехтфлъ, излЬзълъ отъ упо­
требление, забравенъ.
exoletus part. отъ exolesco,
exolevi part. отъ exolesco,
exolo = exsulo.
ex-onero 1 1. разтоварвамъ naves,
ventrem; colos изпридамъ. — 2. a)
избавямъ се отъ, отдалечавамъ.
отстранявамъ multitudinem. Ь)освобождавамъ, облекчавамъ conscien­
tiam suam, civitatem metu,
exoptabilis, е силно желанъ.
exoptatus 3 желанъ, приятенъ.
ех-opto 1 1. избирамъ. — 2. желая
силно, пожелавамъ sibi gloriam,
pestem alicui.
exorabilis, е измолимъ, отстжпчивъ,
податливъ,
exorabulum, i n срЬдстзо за измолване.
exorator, 5ris m молитель.
ех-ordior, 6rsus sum 4 1. турямъ
основа за тъкане, започвамъ да
тъча. — 2. започвамъ. почвамъ ab
ipsa re, bellum; subst. exorsa,orum n
начало, предприятие,
exfirdium, ii n започване на тъкань; прен. започване, начало vi­
tae, pugnae, dicendi.
ех-orior, ortus sum 4 1. а) повдигамъ се, появявамъ се tempestas
exoritur, exorti repente insidiatores,
а) изгр-Ьвамъ sol, luna. — 2. явявамъ се, появявамъ се, настъпвамъ, изниквамъ, раждамъ се, произлизамъ, избухвамъ timor, clamor,

discordia inter cives, bellum, alicuius
rei или de aliqua re fama; exortus
est rex Lydiae стана царь.
exornatio, onis / украсяване, укра­
шение.
exornator, oris m който украсява
rerum.
ех-бгпо 1 1. а) снабдявамъ на­
пълно, въоржжавамъ vicinitatem
armis, navem, b) нареждамъ, приготвямъ aciem, convivium. — 2. a)
украсявамъ domus exornate, oratio­
nem. b ) прославямъ philosophiam,
ex-oro 1 1. а) моля, уговарямъ съ
молби; pass. трогвамъ се aliqua re.
b) умилостивявамъ carmina exorant
deos. — 2. измолвамъ pacem deum
(=deorum), съ дв. acc. aliquem ve­
niam, Iovem aquam,
exors = exsors,
exorsa яж. exordior.
1. exorsus part. отъ exordior.
2. exorsus, us m начало orationis
meae.
1. exortus part. отъ exorior.
2. exortus, iis m издигане, появя­
ване, изгр^ване.
ex-osculor 1 покривамъ съ ц-feлувки, разцЪлувамъ.
ех-osso 1 изваждамъ костите,
exostra, ае / (гр) дървена машина
въ театъра, която, като се завъртвала, обръщала сцената и показ­
вала на зрителите вжтрешната
часть на кжщата; прен. in exostra
helluari открито живея разпуснато,
ex-osus 3 1. силно мразещъ, ненавиждащъ. —■2. ненавижданъ.
exotericus 3 (гр) външенъ.
exoticus 3 (гр) чуждестраненъ.
ехр ... вж. и exsp.. .
ex-pallesco, pallui 3 побледнява мъ
toto ore; прен. съ аес. уплашвамъ
се отъ aliquid.
ex-pailiatus 3 комуто е открадната
горната дреха, мантията,
ex-pallidus 3 много бледенъ.
ex-palpor 1 добивамъ чрезъ ласка­
телства.
ex-pando: pandi, passus 3 1. разпростирамъ; fores разтварямъ ши­
роко. — 2. излагамъ подробно re­
rum naturam dictis.

exparto
«x-parto 1

215

разпилявамъ, пропиля-

мммъ.

<-x-pavesco, pavi 3 изплашвамъ се,
стр-Ьсвамъ се, дръпвамъ се ужасенъ ad aliquid, ensem, insidias,
ex-pecto = exspecto,
ex-pectoro 1 изпжждамъ, премахвамъ,
ex-peculiatus 3 ограбенъ.
ex-pedio 4 1. а) оправямъ, разплитамъ, развръзвамъ nodum, b) измъквамъ, изтръгвамъ, освобождавамъ caput laqueis mortis, se ab
omni occupatione, expedior inter
flammam et h ostes; aliquem per
acuta belli прекарвамъ благопо­
лучно. c) захвърлямъ, хвърлямъ
discum, iaculum; ceras отстранявамъ. — 2. а) приготвямъ arma, na­
ves, legiones; se expedire или se ad
pugnam приготвямъ се за бой. b)
уреждамъ negotia, rem frumenta­
riam; victoriam спечелвамъ; iter
fugae приготвямъ; salutem спасявамъ ce; pecuniam, res, nomina sua
заплащамъ дълговетъ си; consilia
привеждамъ въ изпълнение, с) излагамъ, разказвамъ morbi causam,
rei initium. — 3. intr. приготвямъ
се. — 4. expedit aliquid или impers.
expedit полезно e.
ex-pedlte adv. лесно, бързо,
expeditio, onis / походъ, експеди­
ция.
expeditus 3 1. а) необоемененъ,
безъ багажъ, лекъ; subst. expe­
ditus, i m сбикновенъ пешеходецъ iter patet expedito, b) лековъоржженъ, готовъ за бой legio­
nes, cohortes, exercitus, naves; clas­
sis бръзъ; subst. pl. лековъоржжени войници. — 2. а) безпрепятственъ, достжпенъ, удобенъ, лесенъ iter, locus, b) незаетъ, свободенъ. с) готовъ ad caedem, ad
dicendum; pecuniae налични пари;
nomen дългъ, който лесно може
да се получи обратно, обезпеченъ
дългъ; victoria сигурна победа; in
expedito esse на разположение
съмъ; copias in expedito habere
имамъ готови войски,
ex-pello, pull, pulsus 3 1. а) изхвърлямъ, изгонвамъ, прогонвамъ

experior
naves in ripam expulsae, aliquem
ex urbe, domo patriaque, finibus;
naves ab litore in altum отплувамъ;
sagittam arcu хвърлямъ стрела;
se in apras появявамъ се на свЪтъ,
раждамъ се. b) заточавамъ ali­
quem ех civitate, patriS; subst. ex­
pulsi, orum m изгнаници, c) лишавамъ aliquem possessione, po­
testate, vita. — 2. премахвамъ, от- Ь
странявамъ, унищожавамъ, свърш- I
вамъ morbum, somnum, spem, du-1
bitationem, memoriam, vitam.
I
ex-pendo, pendi, pensus 3 1. a ) l
премЪрвамъ, претеглямъ expendan- |u
tur, non numerentur pecuniae, b) jjl
обсжждамъ, обмислямъ, преценя- I
вамъ argumenta causarum, consilia I
belli; ire expenso gradu съ отме­
рена крачка. — 2. а) отмЪрвамъ,
изплащамъ, плащамъ alicui aliquid,
auri pondo centum; part. expen- .
sus 3 платенъ, изразходванъ, да- i
денъ; особ. ferre alicui aliquid ex­
pensum записвамъ на нЪчия смЪтка I
като платено; expensum muneribus I
ferre записвамъ въ графата „из- |
разходвано за подаръци“; sine fae- |
nore expensas pecunias ferre да- ]
вамъ пари безъ лихва; codex accepti j
et expensi приходоразходна книга; 1
прен. alicui legionem expensam ferre
давамъ, предоставямъ. b) изкупвамъ, получавамъ, претърпявамъ, ,
понасямъ poenas scelerum, poenas
capite; scelus претърпявамъ нака­
зание за престъплението Т:и.
expergefacio, feci, factus 3 събуждамъ.
experglscor, perrectus sum 3 събуждамъ се.
experiens, gen. -entis предприемчивъ, деятеленъ; съ gen. laborum
навикналъ на.
experientia, ае / 1. опитъ, усилие
patrimonii amplificandi, artem expe­
rientia fecit. — 2. опитность.
experimentum, I n 1. а) опитъ ex­
perimentis cognitum est. b) дока­
зателство hoc est maximum expe­
rimentum, ingenii. — 2. опитностьex-psrior, pertus sum 4 1. а) правя
опитъ conandum atque experien­
dum iudicat. b) изпитвамъ, опит-i

experrectus

216

expletus

вамъ vim veneni in servo, amicos;
tigiis. b) изкупвамъ, претърпявамъ
rei eventum изчаквамъ; libertatem
наказание за нЬщо scelus suppli­
опитвамъ се да използвамъ. — 2. а)
cio, incommodo expiato virtute eo­
“V
залавямъ се, премЪрвамъ силите
rum; tua scelera dii in nostros mi­
си, влизамъ въ борба съ Roma­
lites expiaverunt наказаха нашиnos. b) водя дЬло, съдя се de tan­
тЪ войници заради твоитЬ пре­
tis iniuriis cum aliquo. — 3. а) узнастъпления. — 2. а) умилостивявамъ
вамъ по опитъ, намирамъ отъ
poenis mortuorum manes, b) избаопитъ aliquem fortem inimicum, b)
вямъ се отъ, отклонявамъ, обезпреживявамъ, претърпявамъ alte­
вредявамъ prodigium, vocem noc­
ram fortunam.
turnam, dira detestatio nulla expia
experrectus part. отъ expergiscor.
tur victima,
expers, gen. -pertis 1. неучаству- explro — exspiro.
ващъ, невзимащъ участие въ, съ ex-piscor 1 ловя риба; прен. изтръгgen. consilii, periculorum. — 2. н-feвамъ съ питане, узнавамъ, научамащъ, лишенъ, съ gen. rationis;
вамъ omnia ab illo,
eruditionis необразованъ; litterarum
explanate adv. ясно.
невежа.
explanatio, onis / разясняване,
1. expertus part. отъ experior.
тълкуване sententiae.'
2. expertus 3 1. опитенъ, познаващъ explanator, oris m тълкуватель
добре, съ gen. belli, съ abi. tribuni­
oraculorum et vatinationum, legis,
ciis certaminibus, bellis. — 2. из- explanatus 3 1. разпрострЪнъ. — 2.
питанъ exercitus.
гладъкъ.плавенъ, ясенъ, разбранъ.
expetendus 3 силно желанъ.
ex-plano 1 1. разпростирамъ. — 2.
expetens, gen. -ntis силно жеобяснявамъ, тълкувамъ, излагамъ
лаещъ,
rem obscuram, pauca de hominis
expetesso 3 силно желая.
moribus.
ex-peto, petivi, petitus 3 1. a) trans. explendesco = exsplendesco,
старая се да постигна, стремя се explementum, I n което засища,
къмъ нЬщо, силно желая pecu­
храна; задоволяване tu i. desiderii,
niam, vitam beatam, amicitiam, b) ex-pleo, plevl, plStus 2 1. а) изпълизисквамъ auxilium ab aliquo; vitam
вамъ fossam aggere, b) заемамъ
alicuius искамъ нЪкому смъртьта;
munitionem, c) нахранвамъ bovem
poenas ab aliquo наказвамъ ни­
frondibus, d) задоволявамъ, удокого, — 2. intr. а) постигамъ, naвлетворявамъ sitim, aliquem, cupi­
дамъ върху in eum omnes clades
ditatem, iram. — 2. а) попълвамъ
huius belli expetant, b) трая.
exercitum, numerum, legiones; dam­
expiatio, onis /
1. очистителна
nationem попълвамъ числото на
жертва, умилостивяване diis violatis
гласоветЬ, нуждни за осъждането;
expiatio debetur. — 2. изкупление
centurias или tribus получавамъ
scelerum.
достатъчно число гласове, за да
expictus part. отъ expingo.
бъда избранъ. — 3. а) изпълняexpilatio, onis / разграбване, плячвамъ munus, officium, b) изпълкосване.
вамъ, достигамъ; iustam muri alti­
expilator, 6ris m грабитель, обиtudinem, vitam beatam cumulate;
рачъ.
supremum diem умирамъ; septem
ex-pllo 1 разграбвамъ, плячкосвамъ,
et triginta annos преживявамъ; au­
ограбвамъ socios, aerarium, fanum.
rum, quod summam talenti expleret
ех-pingo, pinxi, pictus 3 1. изписзлато, което прави; quinque orbes
вамъ, изрисувамъ, нашарвамъ ge­
cursu пробЬгвамъ.
nas. — 2. описвамъ regiones et expletio, onis / задоволяване, удо­
terras.
влетворяване naturae.
ex-pio 1 1. а) очиствамъ съ жертво­ 1. expletus part. отъ expleo.
приношения forum a sceleris ves­ 2. expletus 3 пъленъ, съвършенъ.

explevi

217

expdsco

да избЯгамъ; explorato следъ като
explevi pf. отъ expleo,
6Я направено разузнаване,
explicate adv. ясно.
explicatio, onis / 1. разгъване, раз­ explosi pf. отъ explodo,
тягане rudentis. — 2. разтълкува- explosio, onis / изгонване, отхвър­
ляне, неодобрение,
не, обясняване.
explicator, oris m който обяснява, explosus part. отъ explodo,
тълкуватель.
ex-polio 4 1. изглаждамъ, излъскexplicatrix, Icis / която обяснява,
вамъ — 2. обработвамъ, усъвъртълкователка.
шенствувамъ, облагородявамъ ora­
tionem, aliquem doctrinis omnibus,
1. explicatus 3 1. уреденъ, благоустроенъ provincia. — 2. ясенъ, expolitio, onis /
1. изглаждане.
опредЯленъ.
— 2. обработване, украсяване, усъ2. explicatus, us m = explicatio,
вършенствуване.
expolitus 3 1. гладъкъ, лъскавъ,
explicitus 3 = 1. explicatus.
полиранъ. — 2. блестящъ, изященъ.
ех-plico, cavi, catu s u cui, citus 1
образованъ.
1. а) разгъвамъ, развивамъ, разпростирамъ vestem, volumen, vela, pen­ ех-pono, posui, positus 3 1. а) из­
лагамъ, излагамъ на открито vasa
nas, forum usque ad atrium Liberta­
tis. b) за войска-, нареждамъ въ боargentea; copias in collibus, in pro­
xima aluvie pueros exponunt, expo­
енъ редъ aciem, copias, multitudo
navium explicari non potuit. — 2. a)
sitae prope in ipsis litoribus urbes,
оправямъ, привеждамъ въ редъ,
b) стоварвамъ copias, milites ex na­
уреждамъ agmen confusum, rem
vibus, frumentum, in terram. — 2.
а)
посочвамъ, предлагамъ vitam ad
frumentariam; nomen заплащамъ
imitandum, pecuniam alicui, b) из­
дългъ, frontem alicuius оправямъ
лагамъ, обяснявамъ, описвамъ rem
бръчкитЯ, развеселявамъ нЯкого.
Ь)
изпълнявамъ, извършвамъ con­ pluribus verbis, Africae situm, sua
in Haeduos merita, c) излагамъ,
silium, mandata, praecepta; fugam
подхвърлямъ, оставямъ, предостаизбЯгвамъ; iter изминавамъ. c) изявямъ(на опасность,нападение, проснявамъ, обяснявамъ, излагамъ
изволъ) domus exposita cupiditati
causas rerum, philosophiam; sum­
et voluptatibus, provincias barbaris
morum oratorum Graecas orationes
nationibus, contra magnas copias
превеждамъ. — 3. изтръгвамъ, изexpositus, aliquem ad ictus,
бавямъ, спасявамъ rem publicam,
expoposci pf. отъ exposco.
'
Siciliam multis cinctam periculis.
ех-plodo, plosl, plosus 3 1. изхвър- ех-porrigo (exporgo), rexi, rectus 3
разпростирамъ equites in longitu­
лямъ съ шумъ, освирквамъ histri­
dinem, munitiones propius eorum
onem .— 2. отхвърлям ь sententiam,
aciem; exporge frontem засмЯй ce,
explorate а iv. сигурно, вЯрно.
бжди приветливъ.
exploratio, onis / изследване,
explorator, oris m 1. изследвачъ. exportatio, onis / износъ.'1
ex-porto 1 1. изнасямъ aurum ex
— 2. разузнавачъ, шпионинъ.
Italia. — 2. изпращамъ на заточе­
exploratus 3 изпитанъ, сигуренъ,
ние, заточавамъ portentum in ulti­
истински spes, victoria; mihi explo­
mas terras.
ratum est ала pro explorato habeo
зная сигурно; omnia explorata ha­ ех-posco, poposci 3 1. настоятел­
но изисквамъ, искамъ, изпросвамъ,
bere за всичко съмъ добре освеизмолвамъ, моля signum proelii, mi­
доменъ.
sericordiam, victoriam ab dis, pa­
«x-ploro 1
изследвамъ, разузнаcem precibus, pacem deum (deorum).
вамъ, изпитвамъ rem totam, locum
— 2. искамъ да ми се предаде,
castris idoneum, hostium iter, regis
изисквамъ aliquem, aliquem ad poe­
animum, gustu epulas; fugam domi­
nas.
ni чакамъ, дебна удобенъ случай

expositicius

218

expositicius 3 изоставенъ, напуснатъ puella.
expositio, finis / 1. изоставяне in'V
fantis. — 2. излагане, обясняване
rerum,
1. expositus part. отъ expono.
2. expositus 3 1. открито лежещъ,
откритъ Sunion. — 2. а) достжпенъ.
Ь) благосклоненъ homo, с) 6аналенъ, вулгаренъ.
expostulatio, onis / 1. изискване,
искане bonorum. — 2. оплакване
cum (противъ) absente Pompeio.
'
ex-postulo 1 1. настоятелно изисквамъ primas sibi partes, aliquem
ad supplicium. — 2. искамъ обясне­
ние, оплаквамъ се, споря, сждя се
cum aliquo de aliqua re.
exposui pf. отъ expono,
expotus = epotus,
expresse adv. изразително, ясно.
expressi pf. отъ exprimo,
expressio, onis / 1. изтискване. — 2.
изразяване.
1. expressus part. отъ exprimo.
2. expressus 3 1. изразителенъ.ясенъ
effigies, sceleris vestigia. — 2. ясно
произнесенъ litterae.
ех-primo, pressi, pressus 3. 1. изстисквамъ, изтръгвамъ sucum, laus
ab invitis expressa, alicui confessio­
nem, risum; litteras произнасямъ.
— 2. а) отпечатвамъ, изобразявамъ
expressam in cera imaginem, vultus
per ahenea signa, b) описвамъ, излагамъ, изобразявамъ, разказвамъ
за Mithridaticum bellum, hominsi
i libidines versibus, in Platonis libris
Socrates exprimitur, c) подражавамъ patris vitam et consuetudinem,
d) превеждамъ aliquid Latine. — 3.
издигамъ turres.
exprobratio, onis / укоръ, упр-Ькъ,
упрЪкване.
. exprobrator, oris m който укорява,
укоритель.
i exprobratrix, Icis / укорителна.
ех-probro 1 укорявамъ, упрЪквамъ,
мъмря, гълча aliquid, alicui aliquid.
ех-promo, prompsi, prdmptus 3 1.
изваждамъ, изкарвамъ aliquid; vo­
ces издавамъ. — 2. а) проявявамъ,
; i показвамъ crudelitatem suam in ali­
quo, vim eloquentiae, b) изказвамъ,

Exquiliae

откривамъ, съобщавамъ causas et
ordinem belli, omnia sua occulta.
1. expromptus part. отъ expromo.
2. expromptus 3 готовъ.
ex-pudoratus 3 безсраменъ.
expugnabilis, е който може да се
превземе, преодолимъ, победимъ.
expugnans = expugnax,
expugnatio, onis / превземане съ
пристжпъ, завладяване urbis,
expugnator, oris т
завоеватель,
покоритель.
expugnax, gen. -acis който може да
надвива, силенъ; herba силно дей­
ствуващо биле.
ех-рйдпо 1 1. а) завоювамъ, завладявамъ, превземамъ съ пристгкпъ
oppidum, naves, b) нацвивамъ, побеждавамъ, сломявамъ, покорявамъ stipendiariis Haeduorum ex­
pugnatis, fames obsessos expugna­
vit, pertinaciam, pudicitiam. — 2. a)
изтръгвамъ, изнудвамъ, придобивамъ aurum а patre, sibi legatio­
nem. b) едва сполучвамъ expug­
nare ut. c) изкарвамъ до край
coepta.
expuli pf. отъ expello,
expulsio, onis / изгонване, изпъж­
дане civium.
expulsor, oris m
който изгонва“
който пропжжда.
expulsus part. отъ expello,
expultrix, Icis/ която изгонва, коя­
то пропжжда.
ex-pungo, рйпх!, punctus 3 1. зачертавамъ, заличавамъ. — 2. а) отстранявамъ aliquem, b) ревизирамъ, поправямъ decurias,
expuo = exspuo.
expurgatio, onis / оправдаване, извиняване.
ex-purgo (expurigo) 1 1. очиствамъ„
изчиствамъ. — 2. оправдавамъ, извинявамъ sui expurgandi causa,
expurigatio = expurgatio,
expurigo вж. expurgo,
ex-putesco 3 изгнивамъ.
ex-puto 1 1. изкастрямъ, очиствамъ.
— 2. обсжждамъ; обяснявамъ, разбирамъ.
exquaero = exquiro.
Exquiliae — Esquiliae.

exquiro

219

exsequ o

m-quiro, quIsivT, quisltus 3 1. a) excreatio, onis / • изплюване, хра1 1.|>ся грижливо honores singulares
чене.
>ilicui, antiquam exquirite matrem, ex-screo 1 изкашлювамъ се; изкашlier, b) претърсвамъ vescendi causa
лювамъ.
mari terraque omnia, c) разглеж- ex-scrlbo, scripsi, scriptus 3 1. предамъ, оценявамъ eorum tabulas,
писвамъ litteras, versus ех comoe­
dia. — 2. копирамъ, рисувамъ ali­
eius facta ad antiquae religionis
rationem. — 2. а) търся да открия,
quem mira similitudine.
издирвамъ, питамъ за veritatem, ali­ ех-sculpo, sculpsi, sculptus 3 1. a)
cuius sententiam, aliquid ab aliquo,
издълбавамъ, изрЯзвамъ, издЯлb) искамъ, измолвамъ haec a Grae­
вамъ simulacrum е quercu. Ь) изстъргвамъ, остъргвамъ. — 2. изcis, pacem per aras,
exquisite adv.
грижливо, стара­
тръгвамъ, съ мжка добивамъ ve­
телно; отлично.
rum ех aliquo.
exquisitor, oris m
изследвачъ, ex-seco, secui, sectus 1 1. отсичамъ, отрЯзвамъ linguam; quinas
който изследва грижливо.
1. exquisitus part. отъ exquiro.
capiti mercedes извличамъ, доби­
вамъ отъ капитала 5 °/0 лихва на
2. exquisitus 3 грижливъ, старатемесецъ; nervos rei publicae уни­
ленъ, изисканъ, отличенъ senten­
щожавамъ. — 2. скопявамъ.
tiae, ingenium, iudicium.
exsecrabilis, е 1. проклетъ, отвраexqulslvi pf. отъ exquiro,
тителенъ, ненавистенъ. — 2. съex-radlcitus adv. отъ коренъ, отъ
държащъ проклятие carmen; odium
основи, съвсемъ.
ex-sacrifico 1 принасямъ жертва,
страшенъ, ужасенъ.
жертвувамъ.
exsecratio, onis / 1. проклятие, проклинане. — 2. тържествена клетва,
ex-saevio 4 преставамъ да бушуexsecratus 3 проклеть, омразенъ,
вамъ, да бЯснЯя.
ненавистенъ.
ех-sanguis, е 1. а) безкръвенъ cor­
pora mortuorum, animae, umbrae, ex-secror 1 1. а) проклинамъ ali­
b) бледенъ, побледнЯлъ; cuminum
quem. b) изричамъ проклятие in
причиняващъ бледность. — 2. а)
aliquem.—2. заклевамъ се, кълна
безжизненъ, мъртъвъ. Ь) обезсисе civitas exsecrata,
exsectio, onis / изрязване, отряз­
ленъ, изтощенъ, слабъ.
ex-sanio 1 очиствамъ; премахвамъ,
ване fundi, linguae
ех-sarcio (exsercio, exercio) 4 1. exsectu s part. отъ exseco,
'
изкърпвамъ. — 2. поправямъ, из- exsecui p f. отъ exseco.
правямъ, замЯнявамъ, връщамъ exsecutio, onis / 1. а) извършване
negotii, b) излагане sententiae. — 2.
aliquid aliis rebus, opere rustico
управляване Syriae — 3. изпълне­
faciundo sumptum,
ние на присжда.
ex-satio 1 1.насищамъ aliquem vino
ciboque. — 2. удовлетворявамъ, за- exsecutor, oris m изпълнитель; of­
fensarum inimicitiarumque отмъстидоволявамъ.
тель.
exsaturabitis, е който може да се
exsecutus part. отъ exsequor,
насити, наситимъ.
ex-saturo 1 1. иасищамъ. — 2. удо­ exsequiae, arum / погребение, по­
гребално шествие: exsequias fune­
влетворявам ь, задоволявамъ.
ris prosequi съпровождамъ погре­
ex-scalpo, — , scalptus 3 изрЪзбално шествие,
вамъ, издЯлвамъ ventorum imagi­
exsequialis, е погребаленъ carmennes exscalptas.
exscendo, excensio = escendo, es­ ex-sequor, secutus sum 3 1. из*
пращамъ мъртвия до гроба, поcensio.
гребвамъ uxorem. — 2. а) преследех-scindo, scidi, scissu s 3 разкжсвамъ Tarquinium ferro et igni, b)
вамъ; прен. унищожавамъ, разрустремя се къмъ, търся aeternita­
швамъ, разбивамъ.

«xsercio

220

tem; ius suum armis отстоявамъ
правото си. c) отмъщавамъ, наказвамъ за iura violata, iniurias.
— 3. а) изпълнявамъ, извършвамъ
negotium, mandata, iussa. b) излагамъ, разказвамъ, описвамъ еа
vix verbis exsequi posse; numerum
казвамъ, — 4. разузнавамъ, научавамъ aliquid quaerendo. — 5. последвамъ, претърпявамъ, понасямъ fatum alicuius una; fugam ali­
cuius последвамъ никого въ бяг­
ството.
exsercio вж. exsarcio.
ex-sero, serui, sertus 3 1. а) изваждамъ, подавамъ, показвамъ lin­
guam, caput ponto. Ь) откривамъ,
оголвамъ umeros, bracchia, Rmazon unum exserta latus (acc. gr.).
— 2. освобождавамъ se aere alieno,
exserte adv. открито, смЯло.
exserto 1 изваждамъ, показвамъ,
изплезвамъ linguam,
exsertus part. отъ exsero,
exserui pf. отъ exsero,
ex-sibilo 1 освирквамъ.
ex-sicco 1 изсушавамъ; прен. изпразвамъ.
ex-signo 1 отбелязвамъ, записвамъ.
ex-silio, silui 4 1. изскачамъ ad
aliquem, е mari, mus domo exilit.
— 2. скачамъ gaudio, de sella,
exsilium u exilium, ii n 1. изгна­
ние, заточение Camillus damnatus
in exsilium abiit, aliquem de exsilio
reducere. — 2. а) мЯсто на изгна­
нието, прибЯжище. b) pl. изгнани­
ци, заточеници.
ex-sisto (м existo), stiti 3 изниквамъ, изскачамъ, излизамъ, появявамъ се, възниквамъ signo dato
omnes е latebris exsisterent, cornu
a media fronte cervi exsistit, ex lu­
xuria exsistit avaritia, bellum; ex
amicis inimici exsistunt ставатъ; ex
quo exsistit, ut отъ което следва, че.
ех-solvo, solvi, solutus 3 1. а) развързвамъ vincula; venas ferro разрЯзвамъ. b) прекратявамъ, премахвамъ certamen, obsidium, fa­
mem. с) изпълнявамъ fidem, vota,
ius iurandum. d) заплащамъ; aes
alienum, nomina sua дълговетЯ си;
beneficia отблагодарявамъ ce; poe­

exsplendesco
nas morte наказанъ съмъ съ. — 2.
освобождавамъ aliquem vinculis,
aliquem poenS, plebem aere alieno.
ех-somnis, е безсъненъ, буденъ.
ex-sorbeo, sorbui 2 1. а) изсърбвамъ, изпивамъ, изсмуквамъ san­
guinem civilem, d) поглъщамъ, присвоявамъ praedas. — 2. понасямъ
difficultatem.
ех-sors, gen. -sortis 1. (неподлежащъ на жребий) особенъ, извънреденъ exortem ducere honorem.
— 2. неучаствуващъ въ, непричастенъ въ, съ gen. culpae.
ех-spatior 1 излизамъ, отклонявамъ
се отъ пжтя; equi exspatiantur препускатъ настрана отъ пжтя; за вода:
разливамъ се, излизамъ отъ брЯгове1 Я навънъ.
exspectStio, 5nis / 1. очакване ve­
strarum litterarum; praeter exspec­
tationem въпрЯки очакването. — 2.
понгькога: надежда, опасение omnis
exspectatio nostra erat in nuntiis,
exspectatus 3 очакванъ, желанъ,
приятенъ; ante exspectatum нео­
чаквано, по-рано отколкото еж
очаквали.
ex-specto 1. очаквамъ, чакамъ ad
portam, alicuius adventum, hunc
diem, Catilinam ducem, praemia nos
expectant. — 2. очаквамъ съ не­
търпение, надЯвамъ се на, опасявамъ се отъ longiores epistulas,
maiorem Galliae motum,
ex-spergo, spersi, spersus 3 1. изсипвамъ. — 2. опръсквамъ, зацапвамъ limina sanie, expersus san­
guine.
ex-spSs (само пот.) лишенъ отъ
надежда, отчаянъ; vitae изгубилъ
надежда да запази живота си.
exspiratio, o n is / изпаряване terrae,
ex-spiro 1 1. trans, издишамъ, изпускамъ flammam pectore; auras
или animam издъхвамъ, умирамъ.
— 2. intr. а) издъхвамъ, умирамъ.
Ь) изтръгвамъ се, излизамъ, появявамъ се vis ventorum, с) изпарявамъ се.
ex-splend&sco, splendui 3 заблестявамъ, почвамъ да свЯтя; прен.
отличавамъ се.

exspolio

221

ex-spolio 1 1. ограбвамъ fana atque
domos. — 2. лишавамъ aliquem
aliqua re, hos auxilio, exercitu et
provincia Pompeium,
ex-spretus 3 презрЪнъ.
ех-spuo, spuT, sp u tu s 3 изплювамъ; изхвърлямъ.
ex-sterno 1 изплашвамъ, стрЪсвамъ.
ex-stlllesco 3 започвамъ силно да
капя, да сълзя.
ex-stlllo 1 силно капя, сълзя oculi;
lacrimis обливамъ се въ сълзи.
ех-stim ulator, oris т подбудитель,
подстрекатель rebellionis,
ex-stim ulo 1 подстрекавамъ, подбуждамъ, дразня.
exstinctio, onis /
унищожение,
смъртъ.
exstin cto r, oris т 1. потушвачъ
incendii, conjurationis. — 2. угнетитель patriae; regiae domus изтрЪбитель.
ех-stinguo, stinxi, stln c tu s 3 1. а)
изгасявамъ, гася ignem, incendium;
sitim утолявамъ; pass. exstingui загасвамъ. b) за вода; изсушавамъ
aquam rivis. — 2. а) подтискамъ,
прекратявамъ, унищожавамъ fa­
miliam, bellum, furorem alicuius,
b) забравямъ ea quae antea scrip­
serat. c) погубвамъ, умъртвявамъ,
убивамъ aliquem; pass. exstingui
загивамъ, умирамъ vulnere, morbo,
ex-stirpo 1 изкоренявамъ, arborem;
прен. унищожавамъ.
ex stiti pf. отъ exsisto,
ex-sto 1 1 . издавамъ се навънъ,
подавамъ се, стърча ossa exsta­
bant, ex aqua, exstabat de pectore
ferrum. — 2. а) показвамъ се, явенъ
съмъ fortitudinis vestigia exstant;
impers. exstat явно е, очевидно e.
b) сжществувамъ, има; domina ex­
stat живЬе още.
exstrfictio, 6nis / построяване tec­
torum.
ех-struo, striixi, stru c tu s 3 1. a)
натрупвамъ magnum acervum lib­
rorum, divitias, montes, b) отрупвамъ mensas epulis. — 2. издигамъ,
построявамъ rogum, turres, aedifi­
cium; mare застроявамъ морето,
m. е. построявамъ сгради въ мо­
рето.

exsurgo
ex-sucus 3 безсоченъ, сухъ.
ex-sudo 1 1. intr. изпотявамъ се ex­
sudat inutilis umor. — 2. trans, по­
тя се надъ нЪщо, съ мжка извършЕамъ, свършвамъ laborem,
certamen.
ex-siigo, suxi, suctus 3
изсмуквамъ, изпивамъ venenum,
exsul (exui), is m f изгнаникъ, заточеникъ, съ abi. patria, domo, съ C
gen. patriae, mundi, eius loci; прен.
mentisque domusque лишенъ или
безъ.
exsulo (exulo) 1 заточенъ съмъ,
живЪя въ изгнание; exulatum ire 1
или abire отиваме въ изгнание.
V
exsultabundus 3 скачащъ отъ р а -1 1
дость.
1I
exsultans, gen. -antis 1. скачащъ,
подскачащъ, игривъ. — 2. буенъ,.
необузданъ.
exsultanter adv. буйно, необуздано,
exsultatio, onis / необуздана радость, веселие,
exsultim adv. подскачайки,
ex-sulto 1 1. а) подскачамъ, скачамъ exsultat taurus in herba, b)
за море: вълнувамъ се. — 2. а) радвамъ се, ликувамъ victoria; gaudio,
laetitia полудявамъ отъ радость.
b ) буйствувамъ, вълнувамъ се.
c) хваля се, гордея се Graeci ех- >
sultant, quod, d) за речь: ширя се,,
лЪя се, свободно се движа cam­
pus, in quo exsultare possit oratio.
exsuperabilis, е преодолимъ, Ьобедимъ.
exsuperantia, ae / превъзходство,
exsuperatio, onis / преувеличение,
хипербола.
ex-supero 1 1. а) издигамъ се надъ
angues undas; exsuperant flammae
издигатъ се високо, b) преминавамъ iugum, angustias. — 2. a) npeвъзхождамъ, надминавамъ. b) над- I
вивамъ, побеждавамъ aliquem.
i
ех-surdo 1 правя глухъ, оглуша- ,
вамъ; затжпявамъ.
I
ex-surgo, surrexT, surrectum 3 1. а] '
изправямъ се, повдигамъ се, ста- ,
вамъ. Ь) възставамъ rursus plebs
exsurgit. — 2. издигамъ се, оправямъ се, засилвамъ се exsurgit res
publica.

exsuscitatio
exsuscitatio, onis /
възбуждане
на вниманието.
ех-suscito 1 1. събуждамъ. — 2. а)
раздухвамъ flammam aura. Ь) възбуждамъ animum.
exta, orum n вжтрешностит-fe на
животното, което се принасяло въ
жертва, особено сърдцето, бЪлиятъ
и черниятъ дробъ, по които гада­
ели.
ex-tabesco, tabui 3 слаб-Ья, съхна,
чезна corpus; прен. загубвамъ се,
изчезвамъ.
extaris, е отнасящъ се до вжтрешностит-fe.
ex-templo adv. веднага, тутакси,
ex-teinporalis, е 1. неподготвенъ,
внезапенъ, импровизиранъ oratio.
— 2. импровизаторски facultas,
extemporalitas, atis / способность
да се говори безъ подготовка, им­
провизаторски талантъ.
extempulo = extemplo,
ex-tendo, tendi, tentus или tensus 3
1. а) изопвамъ, разтЪгамъ, протЪгамъ, разпростирамъ bracchia, di­
gitos, pennas; sementem засЬвамъ;
ire per extentum funem извършвамъ нЬщо извънредно мжчно. b)
построявамъ въ верига aciem, с)
напрЬгамъ vires; se supra vires залЬгамъ свърхъ силитЬ си. d) ехteadere aliquem arena просвамъ
нЬкого на земята: extendere se
itineribus, extendere iter или exten­
tis itineribus ire вървя съ усиленъ,
бръзъ ходъ. — 2. а) разпростра­
няваме простирамъ nomen in ulti­
mas terras, cupiditas longius exten­
ditur, spem in Africam quoque, b)
разширявамъ, увеличаваме уголЬмявамъ agros, cupiditatem gloriae,
c) продължавамъ ab hora tertia
ad noctem pugnam, suam aetatem.
1. extensus part. отъ extendo.
2. extensus 3 разтегнатъ, пространенъ, широкъ castra.
ex-tento 1 изопвамъ; напрЬгамъ,
опитвамъ vires suas alieno ostio,
extentus part. отъ extendo,
extenuatio, onis / изтъняване; на­
маляване.
extenuatus 3 1. изтъненъ. — 2.
малъкъ, незначителенъ.

222

externus

ex-tenuo 1 1. а) изтънявамъ. b) разредявамъ, раздробявамъ aer exte­
nuatus, cibus extenuatur а dentibus;
extenuari in aquas преобръщамъ
се на вода. — 2. намалявамъ sump­
tus, spem, facta deorum, famam
belli; curas премахвамъ; mala облекчавамъ.
exter, tera, terum u exterus 3 външенъ, чуждестраненъ nationes. —
1. comp. exterior, ius външенъ
collis, hostis; exterior ire alicui вър­
вя отъ лЪвата страна. — 2. superi.
extimus 3 най-външенъ, най-далеченъ orbis; обикн. extremus 3 а)
най-външенъ, най-краенъ, последенъ oppidum, pars, mensis, vitae
dies; subst. extremi, orum m ариергардъ extremi erant in prospectu;
extremum, i n край extremum mun­
di, ad extremum vitae; extrema,
orum n край agri; extrema sequi
умирамъ; adv. ad extremum, in ext­
remum, extremum, extremo накрая,
най-после, b) краятъ на, последната
часть на; extrema pueritia краятъ на
детството; extremus annus краятъ
на годината; in extremo libro въ края
на книгата; in extrema oratione
nostra въ края на речьта. с) найгол-Ьмъ fames, periculum; extremum
bonorum най-голЬмото добро; ad
extrema perventum est до крайния
предЪлъ. d) последенъ, най-ма
лъкъ, най-простъ in extrema spd'
salutis, ingenium, е) най опасенъ,
най-лошъ vitae tempus; in extremis
suis rebus, ad extremum при най-голЬма опасность, въ крайна нужда,
ex-terebro 1 изваждамъ съ про­
биване (съ копане), изкопавамъ;
прен. добивамъ съ мжка.
ex-tergeo, tersi, tersus 2 изтривамъ; fanum ограбвамъ.
exterior, ius вж. exter,
ex-termino 1 1. изгонвамъ, пропжждамъ, заточавамъ aliquem ех urbe,
de civitate. — 2. премахвамъ, отстранявамъ auctoritatem senatus е
Civitate.
externo вж. exsterno,
externus 3 1. външенъ pulsus, res;
subst. externa, orum n външни
прояви, качества.— 2. чуждъ, чуж.

extero

223

дестраненъ auxilia, hostis, bella;
timor страхъ отъ чуждестраненъ
врагъ: amor любовь къмъ чуждъ
човЪкъ; subst. externus, i т чужденецъ; externa, orum п чуждо,
чуждестранно; външни примери;
враждебни действия, вражда,
ex-tero, trivi, tritu s 3 1. изтърквамъ, изтривамъ; съ триене извличамъ validis extritus viribus ignis.
— 2. стъпквамъ, смачквамъ nives;
Cibos сдъвквамъ.
ex*terreo, terrui, te rritu s 3 изплашвамъ, уплашвамъ, стрЪсвамъ; ужасявамъ, поразявамъ repentino pe­
riculo, metu, timore poenae; somno
exterritus стрЪснатъ отъ сънь.
e x te rs i p f. отъ extergeo.
1. ex tersu s part. отъ extergeo.
2, extersus, us m изтриване, избърс­
ване.
ex teru s вж. exter.
ex-texo, texui, tex tus 3 разтъкавамъ; прен. ограбвамъ.
ex tillo вж. exstillo,
ex-tim esco, tim ui 3 изплашвамъ
се, боя се силно, страхувамъ се de
fortunis; съ асс. страхувамъ се отъ,
съ страхъ очаквамъ alicuius ad­
ventum, casum, victorem orbis ter­
rarum.
ex tim u s вж. exter,
extinguo вж. exstinguo,
extispex, icis m който гадае, про­
рокува по вжтрешностьта на при­
несеното въ жертва животно,
extispicium, ii п пророкуване по
вжтрешноститЪ на принесеното въ
жертва животно,
ex to вж. exsto.
ex-tollo 3 1. издигамъ, вдигамъ ca­
put, iacentem. — 2. а) повдигамъ;
aliquem или animum alicuius повдигамъ нЬкому самочувствието, ободрявамъ, вдъхвамъ дързость; se
extollere надигамъ се, animos ставамъ надмененъ, възгордявамъ се.
Ь) въздигамъ, възвисявамъ, превъзнасямъ aliquem in caelum lau­
dibus, aliquid verbis; absol. хваля,
прославямъ.
ex-torqueo, torsi, to rtu s 2 1. извъртвамъ, изтръгвамъ, измъквамъ,
отнемамъ arma е manibus, sicam

extremus

de (e) manibus alicui, mucronem dex­
trae, alicui regnum; alicui errorem
премахвамъ нЪкому заблуждение­
то; pecuniam ab aliquo изнудвамъ;
extorsisti, ut fateretur насила из­
тръгна да се признае. — 2. изте
завамъ, измжчваиъ obsides,
extorris, е изпжденъ, изгоненъ отъ
н%коя страна, прокуденъ, заточенъ.
ex to rsi pf. отъ extorqueo,
extortor, oris m изнудвачъ bono­
rum.
ex to rtu s part. отъ extorqueo,
ex tra 1. adv. отвънъ, вънъ; ea quae
extra sunt външнитЪ предмети,
външниятъ свЪтъ; extra quam si
освенъ само ако. — 2. ргаер. сь асс.
а)
извънъ, вънъ отъ extra urbem,
extra munitionem procedere, extra
modum, extra periculum esse; extra
consuetudinem противъ навика; ex­
tra numerum modumque безтактно;
extra iocum безъ шега. b) освенъ,
безъ extra ducem reliqui rapaces.
ех-traho, traxi, tra c tu s 3 1. а) извличамъ, измъквамъ, изваждамъ
telum е corpore, alicui anulum, b)
освобождавамъ urbem ex periculis,
c) изтръгвамъ, премахвамъ, унищожавамъ errorem, religionem ех
animis. — 2. а) измъквамъ, на­
сила извличамъ, заставямъ да из­
лезе, изкарвамъ навънъ copias, hi­
bernaculis; scelera in lucem изкар­
вамъ на б-Ьлъ свЪтъ, разгласявамъ.
— 3. а) протакамъ, продължазамъ
obsidionem, certamen usque ad noc­
tem. b) мамя, залъгвамъ aliquem,
c) прекарвамъ, прахосвамъ tri­
duum disputationibus, aetatem sine
ullo effectu.
extr&neus 3 външенъ, чуждъ, чуж­
дестраненъ res, ornamenta; subst.
чужденецъ.
extra-ordinarius 3 извънреденъ, необикновенъ.особенъ pecuniae,equi­
tes, honor.
extrarius 3 1. външенъ res, lux.—2.
чуждъ homo; subst. чужденецъ.
extrem itas, atis / 1. край, предЬлъ,
граница. — 2. окржжность.
extrem us вж. exter.

extrico

224

ex-trlco 1 1. отплитамъ, разплитамъ, оправямъ, освобождавамъ
отъ заплитане cerva plagis expli­
cata. — 2. намирамъ nummos,
extrln-secus adv. отвънъ, извънъ.
ex tritu s part. отъ extero,
ex-triido, tru si, tru su s 3 изтиквамъ,
изблъсквамъ, изгонвамъ, изпжждамъ aliquem ех aedibus, foras;
mercem бързо разпродавамъ.
extudi pf. отъ extundo,
extuli pf. отъ effero,
ex-tum eo 2 издувамъ се, надувамъ се.
extum us = extimus.
ех-tundo, tu d l tu su s 3 1. а) изчуквамъ, изковавамъ, изработвамъ
въ релефъ lapsa ancilia caelo, b)
съ мжка добивамъ, достигамъ. с)
съ мжка приготвямъ. — 2. изгон­
вамъ, премахвамъ.
ex-turbo 1 1. съ сила изтласквамъ,
изгонвамъ, пропжждамъ aliquem
civitate, ех possessionibus. — 2. пре­
махвамъ, унищожавамъ spem pa­
cis; mentem alicuius обърквамъ,
смущавамъ.
ex tu su s part. отъ extundo,
ex-ubero 1 1. а) появявамъ се въ
изобилие, b) изобилвамъ aliqua re.
— 2. произвеждамъ въ изобилие,
exui вж. exsul.
ex-ulcero 1 1. причипявамъ загнояване. — 2. а) разранявамъ, влошавамъ, повреждамъ. Ь) огорчавамъ.
exulo вж. exsulo,
exuito вж. exsulto,
ex-ululo 1 започвамъ да вия, завивамъ, вия; part. exululatus 3 извиканъсъ писъци, съ плачъ; който
е започналъ да вие.
exundatio, onis / разливане unda­
rum.

exuvium

ех-undo 1 1. изливамъ се, разливамъ се. — 2. избликвамъ, появя­
вамъ се eruor exundat trunco, ех
eruditione exundat eloquentia,
ex-unguor 3 прахосвамъ по помади,
пропилявамъ.
exuo, ul, u tu s 3 1. а) събличамъ,
свалямъ, махамъ, отнемамъ pallam,
alas, pharetram, ensem umero, ali­
cui clipeum, b) захвърлямъ, напускамъ antiquos mores, cupidinem
gloriae, ferociam; hominem изгубвамъ човешкия образъ; homi­
nem ех homine отказвамъ се отъ
всичко човЪшко; animam умирамъ;
pacem, fidem, pacta нарушавамъ.
— 2. а) измъквамъ, освобожда­
вамъ, събличамъ se exuere ех
laqueis, aliquem veste; съ acc. gr.
exuitur cornua et annos, exuta pe­
dem vinclis, b) лишавамъ aliquem
bonis.
ex-urgeo, u rsi 3 изстисквамъ.
ex-iiro, ussi, u stu s 3 1. изгарямъ,
изваждамъ (премахвамъ) съ огънь
alicui oculos, aliis scelus exuritur
igni. — 2. а) изгарямъ aliquem vi­
vum, oppida, b) измжчвамъ cura,
sitis exurit, sol Romanos exurebat,
c) разяждамъ vis veneni exurit fer­
rum. d) изсушавамъ, нагорещявамъ uxustus ager,
exustio, 6nis / изгаряне; пожаръ
solis exustio пекъ, жега.
exustus part. отъ exuro,
exuviae, arum / 1. кожа, одрана
отъ тЪлото на животно. — 2. за­
хвърлени или съблечени дрехи.
— 3. оржжие, облекло, плячка,
отнети отъ неприятеля — трофеи;
exuviae navium или nauticae мор­
ски трофеи, т. е. носове отнети
отъ корабитЪ на неприятеля.
exuvium, ii п плячка.

1

F
faba, ae / бобъ, фасулъ.
fabalis, е бобовъ stipula.
Fabaria, ae / Фабария, островъ въ
Балтийско море {сега Боркумъ).
Fabaris, is и Farfarus, I т Фабарисъ, притокъ на рЪка Тибъръ.
fSbella, ae / 1. разказче, приказчица, басничка. — 2. малка пиеса.
1. faber, bra, Ьгшп изкусенъ, май­
сторски, отличенъ.
2. faber, brl т майсторъ; занаятчия;
faber ferrarius желЪзарь; faber lig­
narius дърводЪлецъ; faber marmo­
ris скулпторъ; pl. fabri, orum m
работници-занаятчии, особ. въ вой­
ската, тЪхниятъ началникъ — prae­
fectus fabrum (fabrorum).
Fabius 3 римско родово име.
Fabrateria, ae / Фабратерия, градъ
въ Лациумъ. Fabraterni, orum m
фабратерийци.
fabre adv. майсторски, сржчно.
fabre-facio, feci, factus 3 изкусно
правя; part. fabrefactus 3 изкусно
направенъ.
fabrica, ae / 1. работилница. — 2. а)
изкуство, занаятъ. Ь) изкусно при­
готвяне, обработване aeris et ferri;
membrorum nostrorum устройство,
c) хитрость.
fabricatio, onis / изработване, при­
готвяне, устройство,
fabricator, dris / създатель, май­
сторъ, творецъ tanti operis, doli,
mundi.
Fabricius 3 римско родово име. Fa­
bricianus 3 Фабрициевъ.
fabrico 1 приготвямъ, правя, строя,
изковавамъ arma, moenia Troiae,
mundus globosus est fabricatus,
fabricor 1 = fabrico,
fabrilis, е занаятчийски, майсторски;
subst. fabrilia, ium n занаятъ.
l.fSbula, ae / 1. а) мълва, приказ­
ка, слухъ: in fabulis esse предмедъ на приказки съмъ; ne sis ri­
diculus et aliorum fabula, b) pl.
Латинско-български речникъ — Войновъ.

1

обикн. разговори convivales, fabu- l
lis tempus conterunt. — 2. а) при-и
казка, разказъ, басня. Ь) пиеса,
трагедия или комедия, с) поема.
2. fabula, ае / дребенъ бобъ.
fabularis, е баснословенъ.
ffibulator, oris m 1. разказвачъ,
— 2. баснописецъ.
fabulor 1 приказвамъ, говоря, дърдоря cum aliquo, apud aliquem, in­
ter se, rem.
fabulosus 3 баснословенъ.
facesco, sivi, situ s 3 1. trans, a)
ревностно, бързо извършвамъ или
правя. Ь) причинявамъ, създавамъ
(нЪщо лошо) periculum, alicui ne­
gotium; iocos шегувамъ се. — 2.
intr. отдалечавамъ се, махвамъ се
ех urbe, hinc.
fa cete adv. шеговито, остроумно,
умно, мило, любезно,
facetiae, arum / 1. шеги, остро­
умни шеги, духовитости, закачки;
любезностъ. — 2. подигравки as­
perae.
facetus 3 1. милъ, учтивъ, приятенъ; subst. facetum, i п грациозность, миловидность. — 2. остроуменъ, духовитъ, шеговитъ, веселъ.
facies, ei / 1. а) външность, изгледъ loci, urbis, b) видъ, начинъ
eloquentiae, belli; in faciem unam
по единъ и слицъ начинъ; facie
consilii publici подъ предлогъ на.
— 2. а) лице; de facie nosse ali­
quem лично познавамъ нЪкого b)
красота cura dabit faciem,
facile adv. 1. лесно. — 2. а) без­
съмнено, безспорно, сигурно fa­
cile doctissimus, b) non (haud) fa­
cile едва ли non facile in ullo maio­
rem diligentiam cognovi. — 3. а) на
драго сърдце, съ удоволствие fa­
cile credere, b) приятно, удобно,
добре vivere.
15
Милевъ. — 2. издание.

facilis

226

fa ctito

facilis, e 1. а) лесенъ, лекъ iter,
b) imperat, fac, facito съ ut или са­
somnus, iugum, iactura, aliquid fa­
мо съ coni, служи за описване на
cile est ad credendum, nihil erat
повелит. накл. fac (ut) valeas, c)
dictu facilius, facile est perficere, ut.
facere съ ut или inf. служи само
b)
благоприятенъ, удобенъ res, for­ да се подчертае или изтъкне важtunae. — 2. а) пъргавъ, подвиженъ
ностьта на действието faciendum
facili corpore onus ferre, oculi, b)
putavi, ut ad te scriberem; visum
опитенъ, вещъ, сржченъ ad dicenest faciendum . . . vos certiores fa­
/ dum. c) наклоненъ, разпопоженъ,
cere. d) facere съ acc. c. inf. приеготовъ commercio, bello, b) благомамъ, предполагамъ faciamus deos
склоненъ, снизходителенъ, отстжпesse; fac animos interire post mor­
чивъ, любезенъ, добъръ facilis et
tem. е) преструвамъ ce facio me
liberalis pater, in rebus cognoscen­
alias res agere. — 3. а) съ дв. acc.
dis, ad concedendum, impetrandae
правя, обявявамъ aliquem consu­
veniae (dat), amicitia.
lem, aliquam terram suam, b) предfacilitas, a tis / 1. леснотия partien­
ставямъ, описвамъ съ part., рпдко
di camporum. — 2. склонность, раз­
съ acc. c. inf, facere Socratem dis­
положение in bonis. — 3. благоputantem; quem Homerus apud in­
склонность, снизходителность, отferos conveniri fecit ab Ulixe, c) съ
стжпчивость, ласкавость in audien­
gen. poss. правя собственость на,
do facilitas et lenitudo animi.
подчинявамъ на tota flsia populi
facinorosus 3 престжпенъ, nopoRomani facta est, facere aliquid po­
ченъ civis.
testatis или dicionis suae, d) съ gen.
facinus, oris n 1. работа, дЪло, дей­
pretii ценя, уважавамъ aliquem
ствие, постъпка pulcherrimum, aegparvi, minimi, pluris, maximi, nihili.
regium atque mirabile. — 2. пре­
— II. intr. 1. съ adv. постжпвамъ,
стъпление scelus et facinus facere.
действувамъ humaniter, amice, ad­
, facio, feci, factu s 3 I. trans. 1. a)
versus rem bublicam. — 2. съ cum
правя, приготвямъ, построявамъ
или ab aliquo действувамъ заедно
scuta ex cortice, alicui anulum, ar­
съ нЪкого, на страната на нЪкого
ma, castra, pontem in flrare, naves;
съмъ iura facientia mecum. — 3.
verba говоря; silentium мълча; tran­
а) полезенъ съмъ, помагамъ пес
situm давамъ пжть; potestatem (co­
caelum nec aquae nec terra пес
piam) dicendi давамъ възможность;
aurae faciunt, b) подхождамъ, приproelium давамъ сражение; orati­
личамъ ad talem formam non facit
onem съставямъ. b) извършвамъ
iste locus. — 4. принасямъ жертва
facinus, scelus, caedem; promissum,
alicui; съ abi. на жертвата-, vitula.
imperatum изпълнявамъ; medicinam facteon (дума. образувана съ гр.
занимавамъ се съ; sacra принаокончание) = faciendum.
сямъ; pacem сключвамъ; iter пж- factio, onis / 1. правене, деяние;
тувамъ; fugam бЪгамъ; cenas, lu­
testamenti право на правене заве­
dos устройвамъ. c) добивамъ, дощание. — 2. а) задруга, партия,
ставямъ, получавамъ, събирамъ
особ. политическа партия in singu­
sibi magnas pecunias ех metallis,
lis domibus factiones sunt, Galliae
praedam, tributum, d) причинявамъ,
totius factiones duae sunt; factiones
възбуждамъ suspicionem, deside­
latronum шайки. b) философска
rium alicuius rei, spem; fidem внушкола
шавамъ; silentium въдворявамъ. е )
претърпявамъ, понасямъ damnum, fa ctid su s 3 1. партизанинъ, бун­
товнически, размиренъ. — 2. който
naufragium. — 2. а) facere cs ut (ne)
има много привърженици, силенъ,
или acc. c. inf. правя така, че, ста­
властолюбивъ.
рая се nulla res tales oratores vi­
deri facit, quales ipsi videri volunt; fa c tito 1 1. а) често или обикновено
faciam ut mei semper memineritis.
правя. Ь) правя aliquem heredem.

factor

227

— 2. занимавамъ се съ medicinam,
accusationem.
factor, 6ris m 1. творецъ, създа­
тели. — 2. авторъ. — 3. фабрикантъ.
fa c tu m , I п
дЪло, постжпка (като
part. се опредгъля отъ adv.\ bene
superbe, crudeliter; като subst.: —
отъ pron. или adi.-, e g r e g i u m , pul­
cherrimum, tuum).
1. factus part. отъ facio.
2. factus 3 1. изкусно изработенъ
argentum; oratio изкусно съставе­
на. — 2. образованъ.
facula, ae / малка факла,
facultas, atis /
1. възможность,
удобенъ случай dare alicui facul
tatem ad dicendum, fugae. — 2. a)
способность, даръ, талантъ dicendi,
b) красноречие. — 3. а) запасъ
habere facultatem navium, omnium
rerum, b) pl. средства,
facunde adv. плавно, приятно, кра­
сноречиво.
facundia, ae / красноречие, спо­
собность да се говори плавно,
приятно.
facunditas, atis / = facundia,
facundus 3 1. говорещъ плавно
(приятно), красноречивъ.— 2. приятенъ, плавенъ oratio,
faeceus 3 каленъ, мръсенъ.
faecula, ае / тригия (виненъ камъкъ).
faenum, faenus, faenusculum еж .
fenum, fenus, fenusculum.
Faesulae, arum / Фезула, градъ
въ Етрурия, сега Физоле. Faesu­
lanus 3 фезулански.
faex, faecis / 1. утайка, тиня, вине­
на утайка. — 2. а) тригия (виненъ
камъкъ). Ь) изметъ; faex populi
тълпа, сгань.
fagineus и faginus 3 буковъ.
fagus, I / букъ, буково дърво
fala, ае / дървена кула, обсадна
машина.
falarica, ае / 1. метателно копие.
— 2. запалителна стрела,
falcarius, ii т ковачъ, желЬзарь
(който прави сърпове): inter falca­
rios въ улицата на желЪзаритЪ.
falcatus 3 1. снабденъ съ сърпове
(коси); currus бойна колесница,

fallo
снабдена съ отвесни и напречни
коси. — 2. сърповиденъ ensis.
Falcidius 3 римско родово име. Facidianus 3 Фалцидиевъ.
falcifer, fera, ferum сърпоносецъ,
въоржженъ съ сърпъ (коса) cur­
rus, manus; senex Сатурнъ.
falco, onis m соколъ.
falerae, faleratus еж. phalerae, pha­
leratus.
Falerii, orum m Фалери, градъ въ
Етрурия
Falernus 3 фалернски; Falernus
ager область въ Кампания, про­
чута съ виното си. Falernum, i п
1. фалернско вино. 2. фалернски
чифликъ.
FeliscI, orum т фалисци, племе въ
Етрурия, което населявало гр. Фа­
лери. Faliscus 3 фалиски ager,
fallacia, ае / измама, хитрость.
fallaci-loquus 3 който лъже, лицемЪренъ, лукавъ, коваренъ.
fallaciosus 3 измамливъ, лицемЪренъ, коваренъ.
fallaciter adv. измамно, коварно,
fallax, gen. -acis измамливъ, лъжливъ, лицемЬренъ, коваренъ.
fallo, fefelli, falsus 3 1. подхлъзвамъ glacies fallit pedes. — 2. а)
мамя, лъжа, излъгвамъ nisi me
fallit animus; falsum habere aliquem
излъгвамъ; spes aliquem fallit излъгва се въ надеждата; fallit me
tempus, dies, res излъгвамъ oe въ;
refl. fallor излъгвамъ се, заблуждавамъ ce; impers. me fallit лъжа
се, не зная. b) лъжливо наподобявамъ, подражавамъ;- faciem ali­
cuius приемамъ нЪчий образъ. с)
не изпълнявамъ, не сдържамъ, нарушавамъ fidem, promissum, man­
data. d) правя незабележимъ, скривамъ furta, studium fallit laborem;
curam vino пропжждамъ. c) съкратявамъ, прекарвамъ незабелязано
horam sermonibus, noctem, d) оставамъ незабелязанъ, скривамъ се,
изплъзвамъ се отъ вниманието
(absot.и съ acc.) non fefellere insidiae,
пес fefellit veniens Tusculanum du­
cem, custodes, deos; epistula fallit
ignaros съдържанието остана не­
ясно за; nequiquam fallis dea на­

falsarius
празно се мжчишъ да останешъ
незабелязана като богиня; sagitta
longe fallit отдалече незабелязано
поразява.
falsarius, ii т подправачъ, фалшивикаторъ.
false adv. — falso,
falsidicus 3 който лъже, лицем-feренъ,
falsijurius 3 който се кълне фал­
шиво, клетвопрестжпенъ.
falsimonia, ае / лъжа, измама,
falsiparens, geri, entis който има
мнимъ баща.
falso adv. лъжливо, несправедливо.
1. falsus part. отъ fallo.
2. falsus 3 1. а) излъганъ, заблуденъ
falsus es, Illi falsi sunt; neque ea
res me falsum habuit не ме излъга,
b) пустъ, напразенъ gaudium, spes,
timor. — 2. лъжливъ, неистински,
фалшивъ, мнимъ testis, accusator,
genitor. — 3. лъжливъ, лицем-Ьренъ
verba, testis; subst. falsum , i n
лъжа.
falx, falcis / 1. сърпъ, коса. — 2.
градински ножъ; косеръ. — 3. fal­
ces murales дълги пржти съ куки
_за събаряне на стени при обсада,
fama, ае / 1. слухъ, мълва; fama est
носи се слухъ (мълва). — 2. обще­
ствено мнение popularis, contra
opinionem famamque omnium. — 3.
а) слава, добро име, честь. b) ло­
шо име, лоша слава, безчестие.
_—_4. Fama, ае / Мълва, богиня,
fam atus 3 пословиченъ.
fam elicus 3 гладенъ, изгладнЪлъ.
famSs, is / - 1. гладъ aliqua re fa­
mem tolerare.—2. а) жажда, страсть
auri, b) бедность, оскждица, не­
мотия.
fam iferatio, onis /
бърборене,
дрънкане.
fam igerator, oris m койго разпро­
странява слухове, бърборко.
familia, ае / 1. домъ, домочадие,
семейство (принадлежащит-Ь къмъ
една кжща деца, роднини, роби,
слуги); pater familias домакинъ,
mater familias домакиня. —2. иму­
щество (движимо и недвижимо) на
една кжща. — 3. хора, прислуга
на една кжща (роби, слуги, кре­

228

fanum

постни); Orgetorix ad judicium om­
nem suam familiam coSgit.—4. а) се­
мейство, фамилия, кжша (подраз­
деление на рода — Dolabellae, Ce­
thegi, Scipiones, Lentuli и пр. сж би­
ли familiae gentis Corneliae) anti­
quissima familia natus, b) понгькога = gens: [unia, Claudia. — 5. а) за­
друга, група, трупа gladiatoria, fa­
miliam comparare, ducere, b) шко­
ла familia tota Peripateticorum,
familiaris, e 1. домашенъ, семеенъ,
фамиленъ lares, res, funus, consi­
lium. — 2. близъкъ, интименъ, прия­
телски familiarior nobis, iura, ser­
mones; subst. familiaris, is m / се­
меенъ приятель, приятель. — 3.
(религ. т.) отнасящъ се до соб­
ствената държава; pars или fissum
частьта отъ вжтрешноститЪ на
принесеното въ жертва животно,
по която гадаели за сждбата на
собствената си държава; quomodo
est collatum inter haruspices, quae
pars inimica, quae pars familiaris
esset?
familiaritas, atis / 1. близко по­
знанство, интимно приятелство.—2.
интимни приятели.
familiariter adv. приятелски, ин­
тимно.
fam osus 3 1. прочутъ, прославенъ
urbs, mors, proelium. — 2. прословутъ, опозоренъ mulier. —3. оскърбителенъ, обиденъ libelli, versus,
famul = famulus,
famula, ае / слугиня, робиня.
famularis, е прислужнически, слу­
гински, робски vestis,
famulatus, fis m слугуване, робуване.
famulor 1 слугувамъ, робувамъ
alicui.
1. famulus, i m слуга, робъ.
2. famulus 3 подвластенъ, покоренъ. послушенъ.
fanaticus 3 обладанъ отъ божие
вдъхновение, въодушевенъ, фанатиченъ; изтжпленъ, лудъ.
fandum, Т п вж. for.
Fannius 3 име на плебейски родъ
fanor 1 тичамъ насамъ-нататъкъ
като лудъ.
fanum, Т п светилище, храмъ.

Fanum

229

Fanum, I n Фанумъ, градъ въ Умбрия.
far, farris n 1. видъ пшеница. — 2.
брашно, булгуръ, осов. брашно
определено за жертвоприношение,
farcio, farsi, fa rtu s 4 натъпквамъ,
напълвамь.
Farfarus вж. Fabaris,
farberus, I т подбЬлъ (раст.).
fa rin a, ае } брашно,
farinarius 3 брашненъ,
farrSgo, inis / кърмило, ярма.
farreu s 3 пшениченъ; subst. far­
reum, i п кравай,
farris geri, отъ far.
fa rs или fartis, is / това, което из­
пълня нЬщо non vestem amatores
amant mulieris, sed vestis fartim;
fartem facere ex hostibus насичамъ
на кжсове неприятелите,
fa rs i р/. отъ farcio,
fa rto r, oris m 1. саламджия, колбасинъ. — 2. огойвачъ на кокош­
ки, на птици,
fa rtu s part. отъ farcio,
feis n (само въ пот. и асс.) 1. бо­
жествено право (законъ), природенъ законъ contra fas ас ius, ius
ас fas omne delere. — 2. а) което
е позволено, свещено право; per
omne fas et nefas aliquem sequi
преследвамъ некого съ всички
позволени и непозволени средства;
id fas armorum et ius hostium est;
ultra fas trepidare повече отколкото требва, b) f&s e s t позволено е,
прилича; справедливо е, възмож­
но е. с) сждба fas obstat; si fas
est ако е сждено.
fascia, ае /
връзка, превръзна,
поясъ; диадема,
fasciatim adv. на връзки,
fasciculus, I т връзчица, снопче,
китка.
fascinatio, onis / урочасване, ома­
гьосване.
fascino 1 урочасвамъ, омагьосвамъ.
fascinum , I n 1. урочасване. — 2.
амулетъ противъ урочасване =
penis.
fasciola, ае / връзчица, превръзчица.
fascis, is m 1. връзка, снопъ, товаръ, бреме lignorum, iniusto sub

f a s t ig iu m

fasce. — 2. pl. а) снопъ пржчки съ
сЬкира въ средата, които носели
ликторите предъ консулите като
знакъ на техната власть; fasces
submittere прекланямъ снопа пржчки въ знакъ на уважение; прен.
оказвамъ некому предпочитане. Ь)
консулска власть fasces proicere
et imperium deponere, dare alicui
fasces.
faselus вж. phaselus.
I
fassu s part отъ fateor,
fasti вж 1. fastus.
I
fastidio 4 1, изпитвамъ погнуса,
гнуся се, отвращавамъ се отъ
omnia. — 2. а) презирамъ, отхвърлямъ amicitiam alicuius, preces ali­
cuius; in recte factis намирамъ не­
достатъци; plebs fastidire coepit
започна да негодува съ асс. с. in/.
b)
перча се, гордЬя се.
fastidiose alv. 1. съ досада, пре­
зрително. — 2. а) капризно, стро­
го Ь) важно, гордо,
fastidiosus 3 1. а) изпълненъ съ
досада, отегченъ, чувствуващъ от­
вращение; съ gen. litterarum Lati­
narum. b) строгъ, капризенъ in
causis recipiendis, fastidiosae mollesque mentes c) гордъ, високомЬренъ in aequos et pares. — 2. i
възбуждащъ отвращение, опроти- |
вЪлъ aegrimonia, copia.
\
fastidium, ii n 1. досада, пресита, '
погнуса cibi satietas et fastidium. I
— 2. а) отвращение, пренебреже- 1
ние rerum domesticarum, b) ка- I
призность, високомерие, горДость
fastidium alicuius non posse ferre,
fastigate a1v. полегато, наклонено,
fastigatus 3 полегатъ, наклоненъ,
стръменъ, островръхъ
fastigium, ii n 1. връхъ, височина
acuta mucronum fastigia, montes
pari altitudinis fastigio. — 2. a)
връхъ, било на островръхъ покривъ, фронтонъ templorum, operi
prope absoluto tamquam fastigium
imponere, b) възвишение, издига- ;
не, полегатость, наклоненость tra­
bes moli fastigio coniungunt, decli- I
vis locus tenui fastigio, paulo le­
niore fastigio. — 3. а) връхъ. вис­
ша степень eloquentiae, fortunae.

fa s tig o

230

pari fastigio stare; fastigium impo­
nere увенчавамъ, довършвамъ;
summa sequar fastigia rerum ще ce
огранича съ сжщината на нещата,
съ най-важното. Ь) положение, до­
стойнство, чинъ, звание dictaturae
fastigium altius fuit, regium, con­
sulare.
fastig o 1 правя островръхъ, заострямъ.
1. fa stu s 3 1. dies fasti или само
fasti сждебни, присжтствени дни,
презъ които преторътъ могълъ да
сжди и да издава присжди. — 2.
subst. fa sti, orum т а) списъкъ
на сждебните дни. Ь) календаръ;
лЪтопись, хроника fastos evolvere
mundi, с) fasti Capitolini или con­
sulares списъци на висшите длъж­
ностни лица за всека година (отъ
508 г. пр. Хр. до 354 г. сл. Хр.).
2. fastu s, fis т пустославие, надутость, високомерие, гордость.
fatalis, е 1. а) предопределенъ отъ
сждбата annus ad interitum huius
urbis, dux ad excidium illius urbis;
dies смъртенъ часъ, край на жи­
вота. b) сждбоносенъ, ржководещъ сждбата на хората vis; deae
парните; libri Сибилинските книги.
— 2. сждбоносенъ, фаталенъ, пагубенъ, гибеленъ, смъртоносенъ bel­
lum, aurum, iudex (Парисъ), equus,
telum.
fataliter adv. както е писано отъ
сждбата.
fateor, fa ssu s sum 2 1. признавамъ
се, признавамъ verum, peccatum,
paupertatem, de facto turpi, nec
me pudet fateri, quod nesciam; pass.
qui ager publicus esse fateatur. — 2.
проявявамъ, показвамъ, издавамъ
iram vultu, fassus deum ( = se deum
esse).
ffiticanus или faticinus 3 проро­
чески.
fatidicus 3 пророкуващъ, предсказващъ сждбата anus, vates; subst.
fatidicus, i m пророкъ, предсказвачъ, врачъ.
fatifer, fera, ferum смъртоносенъ.
fatigatio, finis / умора.
fatigo 1 1. изморявамъ aliquem; sil­
vas постоянно бродя по горигЬ;

fa u c e s

diem noctemque remigio день и
нощь непрекжснато греба. — 2. а)
измжчвамъ aliquem fame, verbe­
ribus, tormentis, igni, b ) тревожа,
преследвамъ aliquem precibus, so­
cios.
fatiloquus 3 предсказващъ сжд­
бата.
fatisco 3 1. разпадамъ се, разпуквамъ се, напуквамъ се, разцепвамъ се tellus, (съ rimis) naves. — 2.
изнемогвамъ, ослабвамъ scriptores
copia fatiscunt, donec fatisceret se­
ditio.
FStua еж. Fatuus.
fatuitas, atis / глупость, детинщина.
fatum, I и 1. а) божие изречение,
предсказание fata Sibyllina; ех fa­
tis, quae Veientes scripta habebant,
b) божия воля, желание fata lovis
poscunt. — 2. сждба, природни за­
кони, предопределение Stoici om­
nia fato fieri dicunt, fata iubent,
implere fata, sic est in fatis. —3. a)
човешка сждба, участь, смърть
acerba fata; fato cedere (concedere)
умирамъ; fato obire умирамъ отъ
естествена смърть; fata proferre
продължавамъ живота, b) неща­
стие, гибель, насилствена смърть
suum fatum querebantur, urbs ех
faucibus fati ereptam. — 4. Fata,
orum n богините на сждбата, Пар­
ните.
1. fatu o r 1 говоря глупости.
2. fatuor 1 обладанъ съмъ отъ про­
роческо вдъхновение.
1. fatu s part. отъ for.
2. fatus, I m = fatum.
fatuus 3 глупавъ, простъ.
Fatuus, I m = Faunus. Fatua, ae /
= Fauna
fauces, ium / (abi. sing. fauce) 1.
а) гърло, гърклянъ sitis urit fauces;
cum faucibus praemeretur когатобе поставенъ на тесно; Catilina cum
exercitu faucibus urget ни души;
eripere ex faucibus изтръгвамъ отъ
устата, отъ ноктите. — 2. а) тесенъ проходъ, входъ macelli, por­
tus. b) проливъ Hellesponti, с) устие
на река. d) тЬсна пжтека, тесни­

F auna

231

ни Etruriae, е) пропасть, бездна
patefactis terrae faucibus, Orci,
f) жрело.
Fauna, ae / Фауна, сестра и жена
на Фаунъ.
Faunigena, ае т синъ, потомъкъ
на Фаунъ.
Faunus, Т т Фаунъ, баснословенъ
царь на Лациумъ, баща на Латинъ, почитанъ следъ смъртьта си
като горски или полски богъ и
често смЪсванъ съ Панъ.
fa u ste adv. щастливо, благоприятно.
F austa еж. faustus,
fau stitas, Stis / 1. щастие, благопо­
лучие. — 2. F austitS s богиня на
плодородието.
fa u stu s 3 благоприятенъ, щаст
ливъ, благополученъ, благословенъ о fausta dies! quod bonum,
faustum, felix fortunatumque sit!
Faustus, i m Фаустъ (Щастливецъ), прЪкоръ на Сула и на неговъ синъ. Fausta, ае / Фауста,
дъщеря на Сула.
fau to r, oris m 1. доброжелатель,
покровители, защитникъ. — 2. кой­
то ржкошгЬска, ржкоплЪскащъ.
fautrix, icis /
доброжелателка,
покровителка,
fau tu m sup. отъ faveo,
fau x = fauces.
favea, ае / дов-Ьрена слугиня, до­
вереница.
faveo, favi, fautum 2 1. благоприятствувамъ, благосклоненъ съмъ, покровителствувамъ, подпомагамъ
alicui, rebus alicuius, venti faven­
tes. — 2. при религиозни обреди-.
favere ore, lingua въздържамъ се
отъ думи, които могатъ да служатъ като лошо предзнаменова­
ние, благоговейно мълча. — 3. одобрявамъ, ржкоплЪскамъ orationi,
cuius poenae favebat,
favilla, ае / , гореща пепель, тлее­
ща жарь; прен. начало prima fa­
villa mali venturi,
favitor, oris m = fautor.
Favdnius, ii m топълъ западенъ
ветъръ.
favor, oris m 1. благосклонность,
благоволение, благоразположение
populi, plebis, in favorem alicuius

fe c u n d u s

venire. — 2. благоговейно мълча­
ние praestant et mente et voce fa­
vorem. — 3. одобравяне, ржкоплЪскане.
favorabilis, е 1. ползващъ се съ 1
благоволение, любимъ, обичанъ.
— 2. който създава благоволение
oratio.
favus, i т медена пита, медъ.
fax, facis / 1. факла, борина faces
undique collectae, faces incendere; 11
facem praeferre alicui св-Ьтя нико­
му, показвамъ пжтя; faces nuptiales
(maritae) сватбени факли; fax utra- \
que сватбена и погребална факла. \
— 2. а) светлина Phoebi; caelestes '
или caeli метеори, комети; de caelo
lapsa per umbras stella facem (отне- I
на опашка) ducens, b) пламъкъ,
огънь; faces dicendi огнена сила I
на красноречие, пламенно красно­
речие; faces corporis силни телес­
ни възбуждения; faces addere, sub- i
dere alicui (animo alicuius) подстрекавамъ никого; facem praeferre
bello запалвамъ пожара на война­
та; прен. fax incendiorum причина, [
виновникъ за.
faxim, faxo ст. ф. = fecerim, fecero,
febricito 1 трескавъ съмъ.
febricula, ае / лека треска,
febriculosus 3 трескавъ.
febrio 4 трескавъ съмъ.
febris, is / треска febris или feb­
rem habere, Romam venire cum
febre.
,
februa, orum n 1. очистителни (из­
купителни) средства. — 2. празникъ на очищението, съпроводенъ
съ жертвоприношения, празнуванъ
презъ февруарий.
februarius 3 принадлежащъ къмъ
празника на очищението, февру­
арски Kalendae, Nonae, Idus; februa­
rius mensis или само Februarius
месецъ февруарий.
feci pf. отъ facio,
fecialis = fetialis,
fecunditas, atis f 1. плодовитость,
плодородие. — 2. изобилие,
fficundo 1 оплодотворявамъ, правя
плодороденъ-.
fecundus 3 1. плодороденъ, плодовитъ coniunx, terra. — 2. богатъ,

fefelli

232

fere

изобиленъ, пъленъ fons, herba, se­ fSneratio, onis / лихвоимство, лих­
ges; съ gen. terra pecorum, specus
варство.
uberibus aquis, saecula culpae; съ fenerato adv. съ лихви,
abi. metallis. — 3. оплодотворяващъ tin era to r, oris m лихварь.
imber, Nilus,
feneratorius 3 лихварски.
fefelli p f. отъ fallo,
fenero 1 1. давамъ подъ лихва. — 2.
fel, fellis n 1. жлъчка. — 2. а) отро­
раздавамъ sol suum lumen ceteris
ва vipereum, b) жлъчь, ненавист!,,
sideribus fenerat.
злоба.
feneror 1 1. давамъ подъ лихва pe­
feles (f§Iis), is / 1. котка. — 2. Злат­
cuniam binis centesimis (срещу 2°/,
ка. — 3. прен. разбойникъ, грабина месецъ); non beneficium fenera­
тель.
mur не спекулираме съ. — 2. pafelicatus = filicatus.
зорявамъ съ лихварство provincias.
Felicio, onis m щастливо човЪче Fenestella, ae / Фенестела („про­
(прЪкоръ).
зорче“), име на римски врата,
felicitas, atis / 1. плодородие ter­ fenestra, ae / 1. прозорецъ. — 2.
отворъ на стената, бойница fenes­
rae. — 2. щастие, благополучие,
trae ad tormenta mittenda,
успЪхъ rerum gestarum; summa fe­
licitas celeritasque пъленъ и бръзъ feneus 3 направенъ отъ сЬно.
Fenicularius cam pus („копърно по­
ycmfexb.
ле“) мЪстность въ Испания.
feliciter adv. 1. изобилно, плодо­ fSnicuIum,
Т п копъръ (раст.).
вито. — 2. щастливо, благополучно,
fenilia, ium п помещение за сЬно,
felix, gen. -icis 1. плодовитъ, плоплЪвня, тлъкана.
дороденъ arbor, poma. — 2. а) ща- fenum (правилно faenum), Тп сЪно.
стливъ, благополученъ, cs abi. pie­ fenus, oris n 1. лихва pecuniam ali­
tate, prole, съ gen. operum, съ inf.
cui dare fenori. — 2. а) лихварство
quo non felicior (по-опитенъ) alter
iniquissimum, occultum, b) дългове,
unduere tela veneno, b) богатъ tam
образувани отъ лихви faenore mer­
felix esses. — 3. донасящъ щастие,
sum esse, laborare, c) капиталъ
благоприятенъ omen,
duas fenoris partes in agris col­
felo u fello 1 суча, бозая lupam
locare.
alumni fellarunt.
f&nusculum, T n малка лихва,
Felsina, a e / = Bononia,
fera, ae / еж. ferus,
femen, fem inis n еж. femur.
feraciter, comp. feracius adv. пло­
f£mella, ae / женица,
довито, изобилно.
fem ina, ae / жена; като adi. жен­ feralis, e 1. погребаленъ carmen,
ска turba; canis femina кучка; por­
vestis, urna; subst. feralia, ium n
cus femina женска свиня,
задушница, поменъ за умрЪлитЪ
feminalia, ium n поясъ, съ който
(всЬка година на 21. февруарий);
зиморничавите увивали бедрата
dies ferales, tempus ferale = fera­
си; долни гащи.
lia. — 2. гибеленъ, смъртоносенъ
fem inatus 3 женственъ, изнЪженъ,
dona, bellum.
нЪженъ.
ferax, gen. -acis плодоносенъ, плоfem ineus 3 1. женски manus, labor.
дороденъ ager, terra; прен, плодо­
витъ.
— 2. женственъ, изнЬженъ, слабъ.
fem ininus 3 женски,
ferbui p f. отъ ferveo.
fem ur n (gen. feminis, dat. femini и ferculum, i / i 1. носилка triumphale;
femori, abi. femine u femore; pl.
pomparum носилки съ поставени
nom. femina, gen. feminum u femo­
върху тЪхъ изображения на богоrum, dat. abi. feminibus) бедро,
ветЪ, носени при тържествени про­
кълка.
цесии. — 2. подносъ, блюдо, ястие,
fSnebris, е отнасящъ се до лихви­ fere, fer me adv. 1. Почти lucebat
те, лихвенъ; res лихварство.
iam fere, omnes fere; haud (non)

ferens

233

fere quisquam едва ли нЪкой. — 2.
изобщо, въобще, обикновено quod
fere fit, ut sunt fere domicilia Gal­
lorum; flumen non fere (рЪдко) va­
do transiri solet.
ferens, gen. -entis 1. понасящъ, навикналъ на laborum. — 2. благоприятенъ venti.
ferentarius, i! m лековъоржженъ
войникъ, стрелецъ.
Ferentinum, I п Ферентинумъ, градъ
въ Лациумъ. Ferentinus 3 и Fe­
rentinas, gen. -atis ферентински;
caput aquae Ferentinae или caput
Ferentinum изворъ на р-Ька край
гр. Ферентинумъ. Ferentina, ае /
ферентинско божество.
Ferentium, ii п Ференциумъ, град­
че въ Етрурия.
Feretrius, ii т Феретриецъ, прЪкоръ на Ю1штеръ.
feretrum, Т п носилка, особ. погре­
бална.
feriae, arum /
празнични дни,
празници; прен. спокойствие, миръ.
feriatus 3 1. свободенъ а negotiis
publicis; male feriatus празнуващъ
въ неподходяще време. — 2. празниченъ dies.
fericulus, I т = ferculum,
ferinus 3 отъ (на) дивъ звЪръ pel­
lis, vox; caro ferina или само ferina,
ае / месо отъ дивечъ.
ferio 4 1. а) удрямъ, бия, поразявамъ parietem, aliquem telo, ad­
versarium; animum поразявамъ ду­
ха, правя впечатление; mare гре­
ба; verba palato произнасямъ. b)
достигамъ clamor aethera ferit, si­
dera vertice. — 2. убивамъ hostem,
aprum; aliquem securi обезглавявамъ: прен. foedus сключвамъ (защото въ такъвъ случай принасяли
жертва).
feritas, atis / дивость, зверство,
ferm e вж. fere,
fermento 1 подквасвамъ.
fermentum, I п 1. подкваса, квасъ.
— 2. видъ питие.
fero, tuli, latus, ferre 1 . нося onera,
deos in sinu, lectica ferri per oppi­
dum; arma ferre posse способенъ
съмъ за военна служба; ventrem
ferre бременна съмъ; ferre ali­

fero
quem in oculis обичамъ много ни­
кого; ferre alienam personam играя
чужда роля — 2. а) донасямъ, при- ,
насямъ, произвеждамъ, създавамъ, '
причинявамъ terra fruges fert; tura
altaribus принасямъ въ жертва,
кадя; suprema cineri отдавамъ по­
следна почить; glicui opem, auxi­
lium помагамъ; alicui fidem вЪрвамъ; complexum alicui искамъ да
пригърна; signa ferre давамъ знакъ; г
ferre alicui luctum et lacrimas, per-l|
niciem причинявамъ. b) предла-|1
гамъ, внасямъ conditionem alicui,
legem; rogationem de aliquo, contra l
(in) aliquem ad populum, in plebem ]
внасямъ законопроектъ, предло­
жение; ferre ad populum, ut (ferre,
ut или de aliqua re) правя пред- (
ложение; suffragium, sententiam
гласувамъ; iudicem alicui ferre да­
вамъ нЬкого подъ сждъ. с) показвамъ, проявявамъ dolorem, laeti­
tiam aperte; prae se открито показвамъ; ferre obscure (clam) крия.
— 3. а) пренасямъ, понасямъ поп
feram, non patiar; iniurias, bella;
facile, aegre, aegro animo; inique,
iniquo animo сърдя се, не съмъ
доволенъ; ferendus non est непоносимъ e. b) издържамъ impetum
hostium. — 4. извършвамъ iniurias •
impune; aliquid inultum извършвамъ
нЪщо безнаказано; aliquid tacitum
ferre извършвамъ нЪщо безъ да 1
срещна възражение. — 5. а) б\>рзо
движа, понасямъ; arma ferre contra .
(adversus, in) aliquem нападамъ;
signa ferre in hostem нападамъ;
tela coniuncta задружно нападамъ;
quo ventus ferebat кждето (ни)
носЪше вЪтърътъ; venti ferentes
благоприятни, b) se ferre u pass. ,
ferri нося се, устремявамъ се, ти- •
чамъ, бързамъ se alicui obviam, ('
moribundus in hostem fertur, in j
proelium, equo (navi) ferri; omni
cogitatione ferri ad aliquid съ всич-j'
китЪ си помисли се стремя къмъ |
н-Ьщо; cupiditate, crudelitate увли-j
чамъ се. с) издигамъ caelo supi-|
nas manus; gressum (pedem) вър­
вя: quocumque gressum ferent; ferre
aliquem laudibus или aliquem ini

fastigo

230

pari fastigio stare; fastigium impo­
nere увенчавамъ, довършвамъ;
summa sequar fastigia rerum ще ce
огранича съ сжщината на нещата,
съ най-важното. Ь) положение, до­
стойнство, чинъ, звание dictaturae
fastigium altius fuit, regium, con­
sulare.
fastig o 1 правя островръхъ, заострямъ.
1. fa stu s 3 1. dies fasti или само
fasti сждебни, присжтствени дни,
презъ които преторътъ могълъ да
сжди и да издава присжди. — 2.
subst. fa sti, orum т а) списъкъ
на сждебните дни. Ь) календаръ;
лЪтопись, хроника fastos evolvere
mundi, с) fasti Capitolini или con­
sulares списъци на висшите длъж­
ностни лица за всека година (отъ
508 г. пр. Хр. до 354 г. сл. Хр.).
2. fastu s, fis т пустославие, надутость, високомерие, гордость.
fatalis, е 1. а) предопределенъ отъ
сждбата annus ad interitum huius
urbis, dux ad excidium illius urbis;
dies смъртенъ часъ, край на жи­
вота. b) сждбоносенъ, ржководещъ сждбата на хората vis; deae
парните; libri Сибилинските книги.
— 2. сждбоносенъ, фаталенъ, пагубенъ, гибеленъ, смъртоносенъ bel­
lum, aurum, iudex (Парисъ), equus,
telum.
fataliter adv. както е писано отъ
сждбата.
fateor, fa ssu s sum 2 1. признавамъ
се, признавамъ verum, peccatum,
paupertatem, de facto turpi, nec
me pudet fateri, quod nesciam; pass.
qui ager publicus esse fateatur. — 2.
проявявамъ, показвамъ, издавамъ
iram vultu, fassus deum ( = se deum
esse).
ffiticanus или faticinus 3 проро­
чески.
fatidicus 3 пророкуващъ, предсказващъ сждбата anus, vates; subst.
fatidicus, i m пророкъ, предсказвачъ, врачъ.
fatifer, fera, ferum смъртоносенъ.
fatigatio, finis / умора.
fatigo 1 1. изморявамъ aliquem; sil­
vas постоянно бродя по горигЬ;

fauces
diem noctemque remigio день и
нощь непрекжснато греба. — 2. а)
измжчвамъ aliquem fame, verbe­
ribus, tormentis, igni, b ) тревожа,
преследвамъ aliquem precibus, so­
cios.
fatiloquus 3 предсказващъ сжд­
бата.
fatisco 3 1. разпадамъ се, разпуквамъ се, напуквамъ се, разцепвамъ се tellus, (съ rimis) naves. — 2.
изнемогвамъ, ослабвамъ scriptores
copia fatiscunt, donec fatisceret se­
ditio.
FStua еж. Fatuus.
fatuitas, atis / глупость, детинщина.
fatum, I и 1. а) божие изречение,
предсказание fata Sibyllina; ех fa­
tis, quae Veientes scripta habebant,
b) божия воля, желание fata lovis
poscunt. — 2. сждба, природни за­
кони, предопределение Stoici om­
nia fato fieri dicunt, fata iubent,
implere fata, sic est in fatis. —3. a)
човешка сждба, участь, смърть
acerba fata; fato cedere (concedere)
умирамъ; fato obire умирамъ отъ
естествена смърть; fata proferre
продължавамъ живота, b) неща­
стие, гибель, насилствена смърть
suum fatum querebantur, urbs ех
faucibus fati ereptam. — 4. Fata,
orum n богините на сждбата, Пар­
ните.
1. fatu o r 1 говоря глупости.
2. fatuor 1 обладанъ съмъ отъ про­
роческо вдъхновение.
1. fatu s part. отъ for.
2. fatus, I m = fatum.
fatuus 3 глупавъ, простъ.
Fatuus, I m = Faunus. Fatua, ae /
= Fauna
fauces, ium / (abi. sing. fauce) 1.
а) гърло, гърклянъ sitis urit fauces;
cum faucibus praemeretur когатобе поставенъ на тесно; Catilina cum
exercitu faucibus urget ни души;
eripere ex faucibus изтръгвамъ отъ
устата, отъ ноктите. — 2. а) тесенъ проходъ, входъ macelli, por­
tus. b) проливъ Hellesponti, с) устие
на река. d) тЬсна пжтека, тесни­

F auna

231

ни Etruriae, е) пропасть, бездна
patefactis terrae faucibus, Orci,
f) жрело.
Fauna, ae / Фауна, сестра и жена
на Фаунъ.
Faunigena, ае т синъ, потомъкъ
на Фаунъ.
Faunus, Т т Фаунъ, баснословенъ
царь на Лациумъ, баща на Латинъ, почитанъ следъ смъртьта си
като горски или полски богъ и
често смЪсванъ съ Панъ.
fa u ste adv. щастливо, благоприятно.
F austa еж. faustus,
fau stitas, Stis / 1. щастие, благопо­
лучие. — 2. F austitS s богиня на
плодородието.
fa u stu s 3 благоприятенъ, щаст
ливъ, благополученъ, благословенъ о fausta dies! quod bonum,
faustum, felix fortunatumque sit!
Faustus, i m Фаустъ (Щастливецъ), прЪкоръ на Сула и на неговъ синъ. Fausta, ае / Фауста,
дъщеря на Сула.
fau to r, oris m 1. доброжелатель,
покровители, защитникъ. — 2. кой­
то ржкошгЬска, ржкоплЪскащъ.
fautrix, icis /
доброжелателка,
покровителка,
fau tu m sup. отъ faveo,
fau x = fauces.
favea, ае / дов-Ьрена слугиня, до­
вереница.
faveo, favi, fautum 2 1. благоприятствувамъ, благосклоненъ съмъ, покровителствувамъ, подпомагамъ
alicui, rebus alicuius, venti faven­
tes. — 2. при религиозни обреди-.
favere ore, lingua въздържамъ се
отъ думи, които могатъ да служатъ като лошо предзнаменова­
ние, благоговейно мълча. — 3. одобрявамъ, ржкоплЪскамъ orationi,
cuius poenae favebat,
favilla, ае / , гореща пепель, тлее­
ща жарь; прен. начало prima fa­
villa mali venturi,
favitor, oris m = fautor.
Favdnius, ii m топълъ западенъ
ветъръ.
favor, oris m 1. благосклонность,
благоволение, благоразположение
populi, plebis, in favorem alicuius

fecundus
venire. — 2. благоговейно мълча­
ние praestant et mente et voce fa­
vorem. — 3. одобравяне, ржкоплЪскане.
favorabilis, е 1. ползващъ се съ 1
благоволение, любимъ, обичанъ.
— 2. който създава благоволение
oratio.
favus, i т медена пита, медъ.
fax, facis / 1. факла, борина faces
undique collectae, faces incendere; 11
facem praeferre alicui св-Ьтя нико­
му, показвамъ пжтя; faces nuptiales
(maritae) сватбени факли; fax utra- \
que сватбена и погребална факла. \
— 2. а) светлина Phoebi; caelestes '
или caeli метеори, комети; de caelo
lapsa per umbras stella facem (отне- I
на опашка) ducens, b) пламъкъ,
огънь; faces dicendi огнена сила I
на красноречие, пламенно красно­
речие; faces corporis силни телес­
ни възбуждения; faces addere, sub- i
dere alicui (animo alicuius) подстрекавамъ никого; facem praeferre
bello запалвамъ пожара на война­
та; прен. fax incendiorum причина, [
виновникъ за.
faxim, faxo ст. ф. = fecerim, fecero,
febricito 1 трескавъ съмъ.
febricula, ае / лека треска,
febriculosus 3 трескавъ.
febrio 4 трескавъ съмъ.
febris, is / треска febris или feb­
rem habere, Romam venire cum
febre.
,
februa, orum n 1. очистителни (из­
купителни) средства. — 2. празникъ на очищението, съпроводенъ
съ жертвоприношения, празнуванъ
презъ февруарий.
februarius 3 принадлежащъ къмъ
празника на очищението, февру­
арски Kalendae, Nonae, Idus; februa­
rius mensis или само Februarius
месецъ февруарий.
feci pf. отъ facio,
fecialis = fetialis,
fecunditas, atis f 1. плодовитость,
плодородие. — 2. изобилие,
fficundo 1 оплодотворявамъ, правя
плодороденъ-.
fecundus 3 1. плодороденъ, плодовитъ coniunx, terra. — 2. богатъ,

fefelli

232

fere

изобиленъ, пъленъ fons, herba, se­ fSneratio, onis / лихвоимство, лих­
ges; съ gen. terra pecorum, specus
варство.
uberibus aquis, saecula culpae; съ fenerato adv. съ лихви,
abi. metallis. — 3. оплодотворяващъ tin era to r, oris m лихварь.
imber, Nilus,
feneratorius 3 лихварски.
fefelli p f. отъ fallo,
fenero 1 1. давамъ подъ лихва. — 2.
fel, fellis n 1. жлъчка. — 2. а) отро­
раздавамъ sol suum lumen ceteris
ва vipereum, b) жлъчь, ненавист!,,
sideribus fenerat.
злоба.
feneror 1 1. давамъ подъ лихва pe­
feles (f§Iis), is / 1. котка. — 2. Злат­
cuniam binis centesimis (срещу 2°/,
ка. — 3. прен. разбойникъ, грабина месецъ); non beneficium fenera­
тель.
mur не спекулираме съ. — 2. pafelicatus = filicatus.
зорявамъ съ лихварство provincias.
Felicio, onis m щастливо човЪче Fenestella, ae / Фенестела („про­
(прЪкоръ).
зорче“), име на римски врата,
felicitas, atis / 1. плодородие ter­ fenestra, ae / 1. прозорецъ. — 2.
отворъ на стената, бойница fenes­
rae. — 2. щастие, благополучие,
trae ad tormenta mittenda,
успЪхъ rerum gestarum; summa fe­
licitas celeritasque пъленъ и бръзъ feneus 3 направенъ отъ сЬно.
Fenicularius cam pus („копърно по­
ycmfexb.
ле“) мЪстность въ Испания.
feliciter adv. 1. изобилно, плодо­ fSnicuIum,
Т п копъръ (раст.).
вито. — 2. щастливо, благополучно,
fenilia, ium п помещение за сЬно,
felix, gen. -icis 1. плодовитъ, плоплЪвня, тлъкана.
дороденъ arbor, poma. — 2. а) ща- fenum (правилно faenum), Тп сЪно.
стливъ, благополученъ, cs abi. pie­ fenus, oris n 1. лихва pecuniam ali­
tate, prole, съ gen. operum, съ inf.
cui dare fenori. — 2. а) лихварство
quo non felicior (по-опитенъ) alter
iniquissimum, occultum, b) дългове,
unduere tela veneno, b) богатъ tam
образувани отъ лихви faenore mer­
felix esses. — 3. донасящъ щастие,
sum esse, laborare, c) капиталъ
благоприятенъ omen,
duas fenoris partes in agris col­
felo u fello 1 суча, бозая lupam
locare.
alumni fellarunt.
f&nusculum, T n малка лихва,
Felsina, a e / = Bononia,
fera, ae / еж. ferus,
femen, fem inis n еж. femur.
feraciter, comp. feracius adv. пло­
f£mella, ae / женица,
довито, изобилно.
fem ina, ae / жена; като adi. жен­ feralis, e 1. погребаленъ carmen,
ска turba; canis femina кучка; por­
vestis, urna; subst. feralia, ium n
cus femina женска свиня,
задушница, поменъ за умрЪлитЪ
feminalia, ium n поясъ, съ който
(всЬка година на 21. февруарий);
зиморничавите увивали бедрата
dies ferales, tempus ferale = fera­
си; долни гащи.
lia. — 2. гибеленъ, смъртоносенъ
fem inatus 3 женственъ, изнЪженъ,
dona, bellum.
нЪженъ.
ferax, gen. -acis плодоносенъ, плоfem ineus 3 1. женски manus, labor.
дороденъ ager, terra; прен, плодо­
витъ.
— 2. женственъ, изнЬженъ, слабъ.
fem ininus 3 женски,
ferbui p f. отъ ferveo.
fem ur n (gen. feminis, dat. femini и ferculum, i / i 1. носилка triumphale;
femori, abi. femine u femore; pl.
pomparum носилки съ поставени
nom. femina, gen. feminum u femo­
върху тЪхъ изображения на богоrum, dat. abi. feminibus) бедро,
ветЪ, носени при тържествени про­
кълка.
цесии. — 2. подносъ, блюдо, ястие,
fSnebris, е отнасящъ се до лихви­ fere, fer me adv. 1. Почти lucebat
те, лихвенъ; res лихварство.
iam fere, omnes fere; haud (non)

ferens

233

fere quisquam едва ли нЪкой. — 2.
изобщо, въобще, обикновено quod
fere fit, ut sunt fere domicilia Gal­
lorum; flumen non fere (рЪдко) va­
do transiri solet.
ferens, gen. -entis 1. понасящъ, навикналъ на laborum. — 2. благоприятенъ venti.
ferentarius, i! m лековъоржженъ
войникъ, стрелецъ.
Ferentinum, I п Ферентинумъ, градъ
въ Лациумъ. Ferentinus 3 и Fe­
rentinas, gen. -atis ферентински;
caput aquae Ferentinae или caput
Ferentinum изворъ на р-Ька край
гр. Ферентинумъ. Ferentina, ае /
ферентинско божество.
Ferentium, ii п Ференциумъ, град­
че въ Етрурия.
Feretrius, ii т Феретриецъ, прЪкоръ на Ю1штеръ.
feretrum, Т п носилка, особ. погре­
бална.
feriae, arum /
празнични дни,
празници; прен. спокойствие, миръ.
feriatus 3 1. свободенъ а negotiis
publicis; male feriatus празнуващъ
въ неподходяще време. — 2. празниченъ dies.
fericulus, I т = ferculum,
ferinus 3 отъ (на) дивъ звЪръ pel­
lis, vox; caro ferina или само ferina,
ае / месо отъ дивечъ.
ferio 4 1. а) удрямъ, бия, поразявамъ parietem, aliquem telo, ad­
versarium; animum поразявамъ ду­
ха, правя впечатление; mare гре­
ба; verba palato произнасямъ. b)
достигамъ clamor aethera ferit, si­
dera vertice. — 2. убивамъ hostem,
aprum; aliquem securi обезглавявамъ: прен. foedus сключвамъ (защото въ такъвъ случай принасяли
жертва).
feritas, atis / дивость, зверство,
ferm e вж. fere,
fermento 1 подквасвамъ.
fermentum, I п 1. подкваса, квасъ.
— 2. видъ питие.
fero, tuli, latus, ferre 1 . нося onera,
deos in sinu, lectica ferri per oppi­
dum; arma ferre posse способенъ
съмъ за военна служба; ventrem
ferre бременна съмъ; ferre ali­

fero
quem in oculis обичамъ много ни­
кого; ferre alienam personam играя
чужда роля — 2. а) донасямъ, при- ,
насямъ, произвеждамъ, създавамъ, '
причинявамъ terra fruges fert; tura
altaribus принасямъ въ жертва,
кадя; suprema cineri отдавамъ по­
следна почить; glicui opem, auxi­
lium помагамъ; alicui fidem вЪрвамъ; complexum alicui искамъ да
пригърна; signa ferre давамъ знакъ; г
ferre alicui luctum et lacrimas, per-l|
niciem причинявамъ. b) предла-|1
гамъ, внасямъ conditionem alicui,
legem; rogationem de aliquo, contra l
(in) aliquem ad populum, in plebem ]
внасямъ законопроектъ, предло­
жение; ferre ad populum, ut (ferre,
ut или de aliqua re) правя пред- (
ложение; suffragium, sententiam
гласувамъ; iudicem alicui ferre да­
вамъ нЬкого подъ сждъ. с) показвамъ, проявявамъ dolorem, laeti­
tiam aperte; prae se открито показвамъ; ferre obscure (clam) крия.
— 3. а) пренасямъ, понасямъ поп
feram, non patiar; iniurias, bella;
facile, aegre, aegro animo; inique,
iniquo animo сърдя се, не съмъ
доволенъ; ferendus non est непоносимъ e. b) издържамъ impetum
hostium. — 4. извършвамъ iniurias •
impune; aliquid inultum извършвамъ
нЪщо безнаказано; aliquid tacitum
ferre извършвамъ нЪщо безъ да 1
срещна възражение. — 5. а) б\>рзо
движа, понасямъ; arma ferre contra .
(adversus, in) aliquem нападамъ;
signa ferre in hostem нападамъ;
tela coniuncta задружно нападамъ;
quo ventus ferebat кждето (ни)
носЪше вЪтърътъ; venti ferentes
благоприятни, b) se ferre u pass. ,
ferri нося се, устремявамъ се, ти- •
чамъ, бързамъ se alicui obviam, ('
moribundus in hostem fertur, in j
proelium, equo (navi) ferri; omni
cogitatione ferri ad aliquid съ всич-j'
китЪ си помисли се стремя къмъ |
н-Ьщо; cupiditate, crudelitate увли-j
чамъ се. с) издигамъ caelo supi-|
nas manus; gressum (pedem) вър­
вя: quocumque gressum ferent; ferre
aliquem laudibus или aliquem ini

ferocia

234

(ad) caelum превъзнасямъ; ferre
aliquid ad maius преувеличавамъ;
rem supra ferre quam fieri potest
преувеличавамъ до невЪроятность.
d) водя itinera extra murum ad
portum ferebant, ad verum via fert
aliquem; fert animus духътъ ме
кара, m. е. имамъ силно желание.
e) изисквамъ, позволявамъ natura
fert, ut; tempus ita iert; ut mea
opinio fert споредъ моето мнение.
—6. а) отнасямъ aliquem, aliquid;
ferre et agere плячкосвамъ. b) noлучавамъ partem praedae, respon­
sum ab aliquo; victoriam спечелвамъ победа; ferre suffragium noлучавамъ гласове; ferre centuriam,
tribum получавамъ гласовегЬ на
центурията, на трибата; ferre re­
pulsam получавамъ отказъ, пропадамъ въ избора. — 7. а) разнасямъ cuius scripta feruntur, b) разказвамъ, съобщавамъ, говоря, смЪтамъ ferunt Xenocratem respondis­
se; homo omnium, ut ferebant, for­
tissimus; aliquem omnium invento­
rem artium смЪтамъ; pass. non sat
idoneus pugnae ferebaris смФтахъ те
за; eius responsa ferebantur ce h o cfexa отъ уста на уста. с) pass.
fertur, feruntur съ пот. (acc.) с. inf.
разказватъ (говорятъ, казватъ,
см-Ьтатъ), че.
ferocia, ае ’/ буйность, безумна
см-Ьлость, неустрашнмость: свирепость, необузданость, дързость,
надменость, упоритость.
ferocio 4 буенъ съмъ, смЪлъ съмъ.
ferBcitas, atis / = ferocia.
ferociter adv. смЪло, неустрашимо,
необуздано, дръзко.
Feronia, ае / Ферония, староиталийско божество.
ferdx, gen. -ocis 1. дивъ, необузданъ, надмененъ, дързъкъ equus,
animus; св abi. praesidio, viribus;
съ locat, animi; съ gen. mentis, lin­
guae, scelerum; currit ferox aetas
неумолимо лети. — 2. безстрашенъ, храбъръ, смЪлъ animus,
miles.
^ferrSm entum , Г п инструментъ или
оржжие отъ желЪзо.

ferus

ferrarius 3 жед-Ьзенъ, железарски;
subst. ferrarius, ii m желЪзарь,
ковачъ; ferraria, ае / желЪзенъ
рудникъ.
ferratilis, е окованъ въ окови,
ferratus 3 обкованъ съ желЪзо has­
ta, rotarum orbes; agmine облече­
ни въ броня; subst. ferrati, orum m
войници облечени въ броня,
ferreus 3 1. железенъ clavus, ha­
mus. — 2. а) безчувственъ, жестокъ durus et ferreus, b) твърдъ,
непреклоненъ, непоколебимъ dens,
vox. с) тежъкъ sors, scriptor; som­
nus смърть.
ferricrepinus 3 който кънти отъ
дрънченето на железо; insulae затворъ.
ferriterium, iT п место, кждето се
носятъ окови, затворъ.
ferriterus, i m и ferritribax, acis m
робъ, окованъ въ окови,
ferrugineus 3 (съ цвета на ръж­
дясало железо) ръждивъ, тъмночервенъ, тъмноцветенъ.
ferrGgo, inis / ръжда; прен. ръж­
дивъ, тъмночервенъ, тъменъ цветъ.
ferrum , I я 1. железо nascitur ibi
in maritimis regionibus ferrum. — 2.
желтзно произведение: ножъ, но­
жици, маши за кждрене и др. — 3.
оржжие, мечъ, копие; ferro atque
igni съ мечъ и огънь; cum ferro
съ въоржжена ржка, съ сила, съ
война.
ferrum ino 1 споявамъ.
fertilis, е 1. плодоносенъ, плодороденъ, богатъ; съ gen. fertiles agros
fructuum, frugum; съ abi. flumen
fertile auro. — 2. оплодотворяващъ
Nilus.
fertilitas, Gtis / плодородие, плодородность' agrorum,
fertu s 3 = fertilis,
ferula, ае /
смърдлика (раст.);
прен. пржчка.
ferus 3 1. дивъ bestia, fructus, cul­
tus hominum; subst. fera, ae / pn>dko ferus, i m
зверъ. — 2. дивъ,
свирепъ, безчувственъ, жестокъ
hostis, dolores, facinus foedum ac
ferum.

fervefacio

235

fervefacio, f&ci, factu s 3 1. cropeщявамъ, възварявамъ. — 2. нажежавамъ.
ferv&ns, gen. -entis 1. врЪлъ, горещъ, нажеженъ aqua, harena. — 2.
буенъ, разпаленъ, разяренъ ani­
mus.
ferventer adv. горещо, разпалено,
ferveo, ferbul 2 1. а) вря, кипя, горещъ съмъ, нажеженъ съмъ aqua,
humus fervet; прен, opus fervet ра­
ботата кипи. Ь) вълнувамъ се pon­
tus, fervet aestu pelagus, omnia
vento fervent. — 2. вълнувамъ ce,
възбуденъ съмъ, горя (ab) ira.
fervesco 3 1. започвамъ да кипя.
— 2. наЖежавамъ се.
fervidus 3 1. горещъ, нажеженъ,
кипещъ, вълнуващъ се, буренъ
axis, pars mundi, vinum, aequor.
— 2. буенъ, разпаленъ, пламененъ
genus decendi, ingenium.
fervo 3 = ferveo.
fervor, 6ris m 1. а) силна горещина,
пекъ; mediis fervoribus въ най-сил­
ния пекъ, на пладне. Ь) вълнение
maris. — 2. буйность, разпаленость
animi, mentis, pectoris.
Fescennia, ae / Фесиения, градъ
въ Етрурия. Fescenninus 3 фесценийски.
fe ssu s 3 1. уморенъ, изтощенъ,
обезсиленъ, отпадналъ Romani iti­
nere atque opere castrorum et proe­
lio fessi, plorando fessus sum. — 2.
слабъ, старъ artus, navis; res fes­
sae лошо положение, бедствие,
fe stin a n te r adv. бързо; припряно,
festin atio , onis / бързина; припрЪность, нетърпение.
festin S to adv. бързо,
fe stin o 1 1. intr. бързамъ. — 2.
trans, ускорявамъ fugam, iter, poe­
nas; nec virgines festinantur не ce
омжжватъ рано; vestes обличамъ
набързо.
fe stin u s 3 бръзъ; припрЪнъ.
fe stiv e adv. весело, приятно, за­
бавно.
festivitSs, &tis /
празнична радость; веселость, духовитость.
fe stiv u s 3 1. празниченъ. — 2. а)
веселъ, забавенъ, духовитъ convi­

fictio
vium, homo, b) хубавъ, приятенъ,
милъ puer.
1. festuca, ae / 1. пръчка, съ коя­
то преторътъ се докосвалъ до
освобождавания робъ. — 2. стъбло,
сламка.
2. festuca, ае / = fistuca,
festucula, ae / 1. сламчица. — 2.
чукъ.
f Sstus 3 празниченъ, тържественъ,
радостенъ dies, tempus; subst. f6stum, i n празникъ.
f&teo = foeteo.
1. fetialis, is m фециалъ, обикн. pl.
fetiales, ium m колегия отъ 20
жреци, на които възлагали поржчки отъ международенъ характеръ:
да обявяватъ война, да сключватъ
миръ, примирие, съюзи и пр.
2. fStialis, е отнасящъ се къмъ меж­
дународното право ius, caerimoniae.
fetidus, fStor вж. foetidus, foetor.
fetura, ae / 1. раждане, разплодяване aetas feturae habilis. — 2.
приплодъ, млади животни.
1 . fStus 3 1. а) оплодена, бременна
canis, b) плодоносенъ, плодороденъ, богатъ съ terra frugibus, loca
austris. — 2. която е родила lupa,
ursa; subst. майка.
2. fetus, iis m 1. раждане. — 2. a)
рожба; foetus procreare (edere)
раждамъ. b) плодъ arboreus, c)
вейка, издънка.
fiber, bri m бобъръ.
fibra, ae / 1. влакно, нишка, жилка,
особ. на черния дробъ. — 2. в ъ ­
трешности nec fibris requies datur
ulla renatis.
Fibrenus, i m Фибренъ, рЬка въ
Лациумъ.
fibula, ae / фибула, игла, петлица
за застЪгане.
Ficana, ае / Фикана, градъ въ Ла­
циумъ.
ficarius 3 смокиненъ.
ficfidula, ае / видъ птица,
fictfi adv
присторено, лицемерно,
fictilis, е
глиненъ vasa, imago;
subst. fictile, is n глиненъ еждъ.
fictio, onis / 1. образуване, създа­
ване hominis, nominis. — 2. а) из­
мисляне. b) измислица.

f ic to r

236

fictor, oris m ваятель, скулпторъ;
прен. творецъ.
fictrix, Icis/ ваятелка, която офор­
мява.
fictura, ае / образуване.
1. fictus part. отъ fingo.
2. fictus 3 измисленъ, лъжливъ, лицемЪренъ; присторенъ; subst. fic­
tus, i т лицемФръ; fictum, i n
измислица, лъжа.
ficula, ае / малка смокиня.
Ficulea, ае /
Фикулеа, сабински
градъ. FIculensis, е фикуленски.
flculn(e)us 3 смокиненъ.
ficus, I и us / 1. смоковница. — 2.
смокиня (плодъ).
fidelia, ае / глинено гърне,
fidelis, е 1. вЪренъ, честенъ сопiunx, amicus, canis; lacrimae искрени. — 2. надежденъ, здравъ navis,
fid&litds, 3tis / вФрность amicorum.
fidSIiter adv. в%рно, надеждно.
Fidenae, 3rum / u FIdSna, а е / Фидена, градъ въ Лациумъ. Fidenas,
gen. -atis фиденски.
fidens, gen. -entis самоувЪренъ,
смЪлъ.
fidenter adv. самоуверено, смело,
fidentia, ае / самоувереность, смелость.
1. fides, ei / 1. а) вера, доверие;
fidem habere (tribuere, adiungere,
ferre) alicui вервамъ, доверявамъ
се некому; fidem facere възбуждамъ доверие, уверявамъ. Ь) кредитъ homo sine re, sine fide, sine
spe. — 2. верность, честность, добросъвестность; fidem praestare
запазвамъ; fidem laedere нарушавамъ; in fide manere оставамъ вФрноподаникъ; bona fide u cum fide
съвестно, честно, искрено; (ex) bo­
na fide съ чиста съвесть; mala fi­
des недобросъвестность. — 3.: а)
уверение, обещание, честна дума
fidem alicui dare; fidem iurando fa­
cere давамъ клетвено обещание,
'b) обещание, уверение, гаранция
за защита (помощь, безопасность,
неприкосновеность); publica fides
отъ името на държавата; fide pu­
blica iussus est dicere при гаран­
ция за лична безопасность; fide
accepta venerat in castra Romana.

figo

c) защита, покровителство venire
in alicuius fidem или in alicuius fi­
dem ac potestatem отдавамъ ce
на волята на некого; alicuius
fidem sequi търся нечие покрови
телство; aliquem in fidem recipere
вземамъ подъ покровителство. — 4.
а) вероятность, достоверность,
истина tabularum, litterarum, ora­
culorum; fides penes auctores erit
за истината да отговарятъ авто­
рите. b) доказателство, удостове­
рение; in (ad) fidem alicuius rei въ
доказателство на нещо. с) изпъл­
нение; dictis addere fidem изпълнявамъ обещанието.
2. fidfes, is /
струна; само прен.
обикн. pl. fidSs, ium /, струненъ
инструментъ, китара, цитра.
fidi pf. отъ findo.
fidicen, inis m 1. свирачъ на стру­
ненъ инструментъ. — 2. лирически
поетъ.
fidicina, ае /
свирачка на стру­
ненъ инструментъ
fidicinius 3 принадлежащъ на сви­
рача на струненъ инструментъ.
fidicula, ае /
{обикн. pl.) малъкъ
струненъ инструментъ, лира, цитра.
Fidius, ii т обикн. dius Fidius, прфкоръ на Юпитеръ като богъ на
верностьта; per Dium Fidium! me
_Dius Fidius! бога ми!
fido, fisus sum 3 вервамъ, дове­
рявамъ се, уповавамъ се, съ dat.
his copiis, nocti, съ abi. prudentia,
_fuga.
fiducia, ae / 1. увереность, уповаване, самоувереность habere fi­
duciam rerum suarum, victoriae,
plenus fiduciae. — 2. (сжд. m.) га­
ранция, залогъ; iudicium fiduciae
за злоупотреба съ доверие (за невръщане поверена вещь).
fiduciarius 3 временно поверенъ,
временно заложенъ; прен. времененъ opera, regnum,
fidus 3 веренъ, надежденъ, сигуренъ amicus, pons,
figlinus 3 грънчарски; subst. figli­
num, i n глиненъ сждъ; figlina,
ае / грънчарница.
figo, fixi, fixus 3 1. пронизвамъ,
промушвамъ, наранявамъ, убивамъ

figularis

237

cervam telis, aliquem sagitta; прен.
aliquem maledictis. — 2. а) приковавамъ, заковавамъ, прикрепямъ
corpus in cruce, aliquem cruci, arma
in postibus; oscula цЬлувамъ; ta­
bula fixa est и оттукъ figere le­
ges обнародвамъ; modum опредЪлямъ; fixum est определено e. b) издигамъ, построявамъ crucem, moe­
nia, domos. — 3. а) запечатвамъ,
dicta animis, b) приковавамъ, насочвамъ mentem in aliqua re, oculos
in terram; in silentium fixus noтъналъ въ мълчание, c) спирамъ
vestigia; ficus manebat стоеше не­
подвижна. — 4. забивамъ, вмъквамъ mucrones in cive, ancoram in
prato, clavum; plantas humo садя,
посаждамъ.
figulSris, е грънчарски rota,
figullnus = figlinus,
figulus, T m грънчарь.
figura, ae / 1. а) външность, видъ,
образъ, фигура, b) красота."— 2.
начинъ; видъ, родъ,
figfiro 1 1. давамъ форма, оформявамъ, правя mundum, corpus; anus
in volucres преобразявамъ. — 2.
представямъ си, въобразявамъ си
sibi iram talem,
filia, ae f дъщеря,
filicatus 3 украсенъ съ папрато
видни орнаменти (рЬзба) paterae,
filiola, ae / малка дъщеря, дъще­
ричка.
filiolus, I т малъкъ синъ, синче,
filius, ii т синъ, pl. деца.
filix, icis / папратъ.
filum, I /г 1. нишка, конецъ; vela­
mina filo pleno отъ груба материя;
pendere filo вися на косъмъ; lyrae
струна; особ. нишката на живота,
която пред-Ьли трит-Ъ Парки: trium
sororum. — 2. тъкань, платъ. — 3.
а) форма, видъ corporis, b) начинъ
на изложение, стилъ.
Fimbria (Gaius Flavius F.) привърженикъ на Марий и Цина.
fimbria, ае /
влакно, реса, ви­
сулка; fimbriae cincinnorum кждрици.
fimbriatus 3 обшитъ съ реси, ресистъ.

finis-

fim us, I т торъ, гюбре; прен. не­
чистотия.
findo, fidi, fissus 3 1. цепя, разцепвамъ lignum; terras vomere разоравамъ; aequor, fretum поря, плавамъ по. — 2. а) раздЬлямъ via se
findit; pass. findi пуквамъ се.
fingo, finxi, fictu s 3 1. а) образувамъ, оформявамъ, изобразявамъ,
правя, създавамъ е cera fingere,
poculum de humo, volucres fingunt
nidos, imagines marmore aut aere
finguntur; imago ficta статуя; ars
fingendi скулптура, b) подреждамъ,
поправямъ vitem putando, comas,
crinem. — 2. а) ржководя, направлявамъ, уча; se totum ad arbitrium
et nutum alicuius съобразявамъ ce;
fingitur artibus virgo, fingit equum
ire. b) преобразувамъ, преправямъ
vitam; съ дв. acc. правя aliquem mi­
serum. — 3. представямъ си, въ­
образявамъ си aliquid; aliquid sibi,
aliquid animo, cogitatione; ex sua
natura ceteros сждя за другитЪ по
себе си. — 4. измислямъ, съчинявамъ, скроявамъ causas, crimina
in aliquem; vultum fingere преструвамъ се.
finiens, entis m. (sc. orbis) хоризонтъ,
finio 4 1. ограничавамъ, заграждамъ imperium populi Romani, cu­
piditates, censuram; sitim уталожвамъ. — 2. опредЪлямъ modum
alicui rei, locum, diem, mor£ est
finita omnibus; impers. finitur, ne.
— 3. a) trans, свършвамъ bellum,
vitam; finiri morbo, finiri умирамъ.
b) intr. свършвамъ, умирамъ.
fin is,is /refXil.а) граница loci, Galliae;
quem ad finem loca aperta pertine­
bant докждето; обикн. pl. fines
agrorum, usque ad fines insecuti;
abi. fine (fini) до, съ gen. fine pec­
toris, съ abi. osse fini, b) pl. пре­
дали, земя, страна in finibus Ebu­
ronum, iter facere in fines Santonum,
angusti fines. — 2. а) край vitae,
finem facere iniuriis, belli, sequendi;
sine fine безкрайно, непрекжснато;
ad eum finem дотогава; quem ad
finem докога? b) цель quibus in
orationibus delectatio finis est; quae
finis standi защо стоя тукъ? ad eum

finite

238

flacceo

finem за тази цель. — 3. връхъ, firmiter adv. силно, здраво, твърдо,
най-висша степень finis honorum firmo 1 1. правя здравъ, укрепяconsulatus est; finis bonorum (ma­
вамъ, усилвамъ locum munitioni­
lorum) най-висше благо (зло).
bus, aciem subsidiis. — 2. а) заякfinltS adv. ограничено, ' умерено
чавамъ, засилвамъ, обезпечавамъ,
avarus erit.
осигурявамъ vires, cibo ас potione
finitim us 3 1. граниченъ, съседенъ
firmari civitates obsidibus, impe­
Galli sunt finitimi Belgis; bellum
rium, pacem, b) ободрявамъ no­
война съ съседи; aubst. finitim i,
stros, animum, c) потвърждавамъ,
orum m съседи. — 2. близъкъ, сроув^рявамъ нФкого въ aliquid iure
денъ, приличенъ metus est finiti­
iurando, fidem, d) доказвамъ.
mus aegritudini, poeta est finitimus Firmum, I n Фирмумъ, градъ въ
oratori.
Пиценската область.
finitio, o n is / разграничаване, onpe- firmus 3 1. здравъ, якъ vinculum,
д-Ьляне.
muri, ianua. — 2. силенъ, мощенъ
finitivus 3 опредЪлителенъ.
populus, civitas. — 3. сигуренъ, поfinitor, oris m землемТръ, размЪрложителенъ, в-Ьренъ, надежденъ
вачъ на земя.
spes, amicus, accusator,
finxi pf. отъ fingo,
fiscSlis, е отнасящъ се до държав­
flo, factus sum, fieri 1. а) станата каса, фискаленъ.
вамъ, произлизамъ, появявамъ се
fiunt fluctus, ignes, fit clamor maxi­ fiscella, ае / кошничка.
mus, proelium, fit initium fugae ab fiscina, ае / кошница,
aliquo, b) ставамъ, случвамъ се fiscus, I m 1. кошъ; обикн. сандъкъ
quid de Tulliola mea fiet? quid
за пари. — 2. а) държавна каса.
illo fiet какво ще стане съ него?
Ь) императорско съкровище,
si quid eo factum esset; съ adv. fissilis, е цепливъ lignum,
fit ei obviam Clodius ср-Ьща ro; fissio, onis / цепене,
impers. fit случва ce: ut fit; saepe fissum, I п цепнатина, резка iecofit, ut; fieri non potest, ut (quin)
ris.
невъзможно е да; quo facto следъ fissu s part. оть findo,
което; his rebus fiebat, ut вслед­ fistiica, ае / дървенъ чукъ за трамствие на това се получаваше едно
буване, чукъ.
такова положение, че. —2. а) ста­ fistuco 1 трамбувамъ.
вамъ, правя се carinae fiunt levi fistula, ае / 1. тржба, особ. водо­
materia; ostendit, quid fieri velit;
проводна. — 2. овчарска свирка.
insidiae fiunt alicui; certior fio нау— 3. цирей, фистула.
чавамъ ce. b) ставамъ, избранъ fistulStor, 5ris т свирачъ на ов­
съмъ за consulem fieri, praetor fit.
чарска свирка.
c)
съ gen. pretii: почитанъ съмъ, fistulatus 3 пробитъ vulnus,
уважаванъ съмъ demonstravit me fisu s part. отъ fido.
a te fieri plurimi, d) принасянъ 1. fixus part. отъ figo.
съмъ въ жертва cum pro populo 2. fixus 3 закрепенъ, неподвиженъ,
fieret, virgo fit hostia,
здравъ, неизмФнимъ.
firmamen, inis n = firmamentum,
flSbellifera, ае / носачка на ве­
firmamentum, I n 1. подпорна — 2.
трило.
а) опора, подкрепа, поддръжка, b) flabellulum, I п малко в-Ьтрило.
главно доказателство,
flabellum, I п вЪтрило.
firmator, oris m. укрепитель.
flabilis, е въздушенъ, въздухообраflrmS = firmiter.
зенъ.
firmitas, atis / u firmitudo, inis /
flfibra, 3rum п духане; прен. ду1. здравина materiae, corporis, na­
хане на вЪтъра.
vium. —2. твърдость, устойчивость, flacceo 2 повЪхналъ съмъ.умърлупостоянство animi.
шенъ съмъ.

flaccesco

239

flaccesco 3 повЪхвамъ, умърлушвамъ се.
Flaccus фамилно име.
flaccus 3 повЪхналъ, умърлушенъ.
flagello 1 шибамъ, бия, бичувамъ.
flagellum, i n i . бичъ, камшикъ.
— 2. ремъкъ на метателно копие.
— 3. а) израстъкъ, мустачки на
лоза. Ь) пипала на полипъ.
flagitatio, onis / настойчиво изискване, напомване.
flagitator, oris т настойчивъ проситель.
flagitiose adv. срамно, позорно, без­
честно
flagitiosus 3 сраменъ, позоренъ,
безчестенъ.
flagitium, ii п 1. срамна, безчестна,
позорна постжпка, позорно дЪло,
безчестие. — 2. безчестенъ човЪкъ.
agito 1 1. настойчиво изисквамъ,
постоянно напомнямъ нЪкому за
нЪщо frumentum ab aliquo или ali­
quem frumentum. — 2. искамъ да
узная crimen, nomen,
flagrans, gen -antis 1. горещъ,
пламтещъ; telum мълния; oculi
пламнали; crinis блестещи.— 2. развълнуванъ, възбуденъ, буенъ mul­
titudo ludaeorum, cupiditas,
flagranter adv. горещо, буйно, стра­
стно.
flagrantia, ае / силенъ огънь, пламъкъ oculorum.
flagritriba, ае т който получава
удари отъ камшикъ.
flagro 1 1. горя ignes, naves; telum
flagrans мълния; flagrantes arae.
— 2. пламналъ съмъ, обхванатъ
съмъ Italia flagrat bello, cupiditate,
odio, inopia; flagrare rumore malo
или infamia ползвамъ се съ лоша
слава; flagrare invidia предметъ
съмъ на жестока омраза.
flagrum, Т п бичъ, камшикъ.
1. flamen, inis п духане, духане на
вятъра: прен. вЪтъръ ferunt flami­
na classem; flamina tibiae звуци на
флейта.
2. flamen, inis m фламинъ, жрецъ
на нЪкое божество flamen Dialis,
Martialis.
flaminica, ае / жената на фламинъ.

flecto

flaminium, ii п длъжностьта на
фраминъ.
Flaminius 3 римско родово име.
flamma, ае / пламъкъ, огънь; conci­
pere flammam запалвамъ се, пламвамъ; flamma lovis мълния; прен.
flamma belli, invidiae, amoris.
flamm(e)3rius, i! m майсторъ на
сватбени була.
flam m eum , Т п сватбено було.
flam m eus 3 огненъ, блестящъ stella, j
flammifer, fera, ferum който носи I
огънь, пламналъ, огненъ pinus, '
crinis.
flammo 1 1. intr. {само part. praes.)
горя, пламтя. — 2. trans, а) подпалвамъ, запалвамъ Phaethon flam­
matus. b) възпламенявамъ, въз
буждамъ, раздразнявамъ omnes
flammaverat arogantia militum,
flammula, ае / пламъче, огънче.
flam onium = flaminium.
flStus, iis m 1. а) духане austri,
boreae, ventorum; flatus secundus
попжтенъ в-Ьтъръ; ignem flatu ac­
cendere. b) дишане, издишане;
equorum пръхтене. c) свирене на
флейта. — 2. надутость flatus re­
mittere.
flavens, gen. -entis златожълтъ, златистъ harena, cera, coma.
fISveo 2 златожълтъ съмъ.
flavesco 3 пожълтявамъ stramina
flavescunt.
Flavialis, Flavianus еж. Flavius.
Flavina, ае / Флавина, градъ въ
Етрурия. Flavinius 3 флавински.
FlSvius 3 римско родово име. Fla­
vialis, is т. жрецъ на gens Flavia.
Flavi3nus 3 Флавиевъ.
fl3vus 3 златожълтъ,'златистъ coma,
cera.
flebile adv. жаАно, тжжно.
flebilis, e 1. достоенъ за оплаква­
не, жалъкъ, плачевенъ species.
— 2. а) причиняващъ сълзи, разплакващъ ultor, b) който пролива
сълзи, жаленъ, трогателенъ vox,
carmen.
fISbiliter adv. жално, тжжно.
flecto, fISxI, flexus 3 1. свивамъ,
прегъвамъ ramum, genu; arcum
опъвамъ; iter suum или viam отбивамъ се, свръщамъ отъ пжтя; рго-

flemina

240

muntorium flectere заобикалямъ;
flecti in gyrum въртя ce. — 2. a)
trans, насочвамъ, направлявамъ,
управлявамъ equos, currum de foro
in Capitolium; oculos, cursum, b)
intr. насочвамъ се, свръщамъ ad
Oceanum, in Noricum, ad sapientiam.
— 3. а) промЬнямъ, измЬнямъ, скланямъ,смекчавамъ vitam; fata deum
(= deorum); neque fletu flexus est,
quin; vocem модулирамъ. b) отклонявамъ aliquem a proposito; in vi­
tium flecti поддавамъ се на порока.
flemina, um n (гр) разширяване на
венитЬ на краката,
fleo, flevi, fletus 2 1. intr. плача
de filii morte. — 2. оплаквамъ mor­
tuos, alicuius necem,
fletus, us m 1. плачене, плачъ fletu
omnia complere. — 2. сълзи fletum
miscuit cruori, fletibus ora rigare.
FISvo, onis m Флевонъ, езеро въ
Северна Германия.
Flevum castellum крепость въ Се­
верна Германия.
flexanimus 3 1. трогателенъ. — 2.
трогнатъ.
flexi pf. отъ flecto,
flexibilis е 1. гъвкавъ, жилавъ ar­
cus. — 2. а) податливъ, мекъ ае
tas. b) промЬнливъ, непостояненъ.
flexilis, е гъвкавъ.
flexiloquus 3 двусмислено говорещъ, двусмисленъ.
flexio, onis f 1. свиване, прегъва­
не; прен. изменение; vocis или mo­
dorum модулация на гласа. — 2. из­
вивка, завой. — 3. pl. увъртвания.
flexipes, gen. -pedis кривокракъ.
flexuosus 3 криволичещъ iter,
flexura, ае / 1. извиване, прегъва­
не. — 2. {грам.) склонение.
1. flexus 3 1. part. отъ flecto. — 2.
adi. извитъ cornua, lacerti; sonus
трептещъ.
2. flexus, iis m 1. а) извиване, из­
вивка, завой cervicis, flexus laby­
rinthei, viae, b) страниченъ, околенъ пжть notis flexibus percurrit.
— 2. а) преломъ, промЬна rerum
publicarum; flexus autumni край на
есеньта. b) модулация на гласа.
flictus, us т удряне, сблъскване,
fligo 3 удрямъ, сблъсквамъ.

flos

flo 1 1. intr. духамъ, вЬя ventus
flat, scintillam flando accendere. — 2.
trans, а) развЬвамъ, повдигамъ
pulverem, b) за музик. инстр.х надувамъ, свиря rauco' praeconia clas­
sica cornu; tibia flatur свирятъ на
флейта; прен. magna flare говоря
надуто, с) стопявамъ, лЬя argen­
tum, pecuniam
floccus, i m кичуръ вълна; нишка,
влакно отъ платъ; прен. non flocci
facere (existimare, pendere) не смЬтамъ за нищо, презирамъ.
Flora, ае / Флора, богиня на цве­
тята. Floralis, е отнасящъ се до
Флора. Floralia, ium п Флоралия,
празникъ на цвЬтята (отъ 28. априлъ до 3. май).
florSns, gen. -entis 1. цъвтещъ her­
ba, poma. — 2. цвЬтущъ, блЬскавъ,
силенъ, богатъ, влиятеленъ, щастливъ.
Florentia, ае /
Флоренция, градъ
въ Етрурия. Florentini, orum m
флорентийци.
flfireo, florui 2 1. цъвтя, разцъвналъ съмъ floret arbor, florent pa­
pavera, floret annus; vina пЬнятъ
ce. — 2. а) Н8мирамъ се въ разцвЬтъ, намирамъ се въ цвЬтущо
положение Macedones florebant,
b) силенъ съмъ, влиятеленъ съмъ,
прочутъ съмъ, богатъ съмъ. с) отличавамъ се.
floresco 3 1. започвамъ да цъвтя,
зацъвтявамъ. — 2. започвамъ да
процъвтявамъ, прочувамъ се, идвамъ въ цвЬтуще положение.
floreus 3 1. цвЬтенъ, отъ цвЬтя co­
rona. — 2. покритъ, изобилствуващъ съ цвЬтя pratum, rura.
floridulus 3 разцъвналъ.
floridus 3 1. разцъвналъ pinus; прен.
цвЬтущъ aetas. — 2. цвЬтенъ, отъ
цвЬтя serta. — 3. изпълненъ, изобилствуванъ съ цвЬтя Hybla; прен.
цвЬтистъ dicendi genus.
florilegus 3 събиращъ цв-Ьтя (сока
на цвЬтята).
florus 3 цвЬтущъ, блестящъ.
flos, floris m 1. а) цвЬте, цвЬтъ.
Ь) сокъ отъ цвЬтове, медъ apis
inde tulit collectos flores, floribus
ora explent. — 2. а) цвЬтътъ, най-

г
flosculus

focus

241

хубавото отъ едно нЪщо, украше­
ние civium, juventutis, b) разцвЪтъ,
цвЪтуще положение aetatis, Grae­
ciae. с) мъхъ (първата поникнала
брада).
flosculus, Т т цвЪтче; прен. floscu­
los omnium partium colligere отъ
всЪкжде най-хубавото, отбранитЪ,
красивигЬ изрази.
fluctifragus 3 разбиващъ вълнитЪ.
flu ctuatio, o n is/ вълнение; animo­
rum колебание, нерештелность
fliictuo(r) 1 1. вълнувамъ се, развълнуванъ съмъ mare fluctuat, flue
tuat ira intus, magno curarum (ira­
rum) aestu. — 2. а) плавамъ, нося
се по вълнитЪ quadriremem fluc­
tuantem reliquerat, b) колебая се,
нерешителенъ съмъ acies fluctuans;
in suo decreto fluctuari, animo fluc­
tuari.
flu ctu o su s 3 развълнуванъ, буренъ
mare.
fliictus, iis m 1. вълна mare fluc­
tus agit; medio fluctu всрЬдъ море­
то. — 2. буря, вълнение, смутъ
iactari populi fluctibus; fluctus ira­
rum буренъ гнЪвъ; fluctus contio­
num бурни събрания; civiles fluctus
бури на политическия животъ.
fluens, gen. -entis 1. равномерно
течещъ, плавенъ oratio; еднообразенъ. —2. отпуснатъ, увисналъ buc­
cae, membra.
fluen tiso n u s 3 кънтещъ отъ шума
на вълнитЪ.
fluentum , I п обикн. pl. течение,
води Xanthi, Tiberina,
fluidus 3 1. течещъ, теченъ eruor.
— 2. а) увисналъ, развЪващъ се,
vestis, b) отпадналъ, отпуснатъ сог
рога, lacerti, с) уморителенъ, разслабващъ calor.
flu ito 1 1. а) тека fluitantes undae,
per rictus aurum fluitare videres,
b) отпуснатъ съмъ, вися vestis,
vela, lora. — 2. а) плавамъ, нося се
по водата fluitans navis in alto, b)
колебая се, нерешителенъ съмъ,
въ недоумение съмъ miles,
flum en, inis n 1. а) течение, река;
flumine secundo no течението на
реката; adverso flumine срещу те­
чението на реката, b) вода fontis;

vivum течеща вода. — 2. потокъ
lacrimarum, verborum.
Flum entana porta вратата на гр.
Римъ на брега на река Тибъръ.
flum ineus 3 реченъ aqua, cycnus,
fluo, fliixl 3 1. а) тека inter fines
Helvetiorum et Allobrogum Rho­
danus fluit, fluunt lacrimae per ora,
sanguis fluit; прен. res fluunt ad
nostram voluntatem вървятъ no
наше желание (добре); res fluit ad
interregnum идва се до. b) (съ obl.']l
обливамъ се въ sudore, cruore) I
c) разпростирамъ се, разпростра- 1
нявамъ ce. d) изтичамъ, излизамъ \ |
haec ех eodem fonte fluxerunt, l|
turba fluit castris; прен. произли- Ii
замъ nomen fluit ex Graeco. — 2. a) l
падамъ poma; fluunt arma de ma- V
nibus изпада, b) увисвамъ, развЪ- I
вамъ ce fluens vestis, comae per I
levia corpora fluentes, c) отпадамъ, I
изнемогвамъ vires, membra lassitu­
dine. — 3. а) протичамъ едно­
образно, преминавамъ oratio, tem
pus; прен. тъна, пропадамъ въ
fluimus mollitia, fluentes luxu, b)
преставамъ, изчезвамъ, пропадамъ
fluit voluptas corporis,
fluvialis, е рЪченъ undae, harundo,
anas.
fluviatilis, е рЪченъ testudo, piscis,
fluvidus = fluidus,
fluvius, ii m р-Ька.
fliixl p f. отъ fluo.
1. fluxus 3 1. течещъ. — 2. а) от­
пуснатъ habena, b) колебливъ') ненадежденъ, нетраенъ, несигуренъ,
промЪнливъ gloria, fides, res hu­
manae. c) слабъ, безхарактеренъ
animus.
2. fluxus, iis m течение.
focale, is n шалче, кърпа за шия.
focilo 1 съгр-Ьвамъ; прен. подкрепямъ, съживявамъ.
foculum , Т п срЪдство за топлене,
- мангалъ,
foculus, Т т малко огнище, жертвеникъ.
focus, Т m 1. а) огнище ligna su­
per foco reponens, ad focum se­
dere. b) жертвеникъ dis focos de
caespite ponit, c) клада; огънъ,
— 2. огнище, домъ, семейство, иму-1

Латинско-български речникъ — Войковъ, Милевъ. — 2. издание.

16

|

fodi

242

щество eicere aliquem domo et pat­
riis focis; agellus habitatus quinque
focis отъ петь семейства,
fodi pf. отъ fodio,
fodico 1 мушкамъ, блъскамъ въ
latus; прен. измжчвамъ animum,
fodina, ae / рудникъ, мина.
fodio, fodi, fossu s 3 1. промушвамъ, пробождамъ, мушкамъ ali­
quem hastS, hostem pugione; equum
calcaribus пришпорвамъ; alicui lu­
mina изваждамъ. — 2. копая, изкопавамъ fossam, argentum; murum
подкопавамъ.
foede aiv. отвратително,
foedero 1 вземамъ за съюзникъ;
обикн.рагЬ. foederatus]3 съюзенъ,
сдруженъ.
foedifragus 3 «който разваля съюзъ,
вЪроломенъ.
foeditas, atis / отвратителность,
гнусота, грозота vestitus, animi,
foedo 1 а)1. зацапвамъ.омърсявамъ,
осквернявамъ canitiem pulvere, se­
renos vultus, Harpyiae omnia con­
tactu foedant, b) обезчестявамъ,
опозорявамъ, помрачавамъ gloriam,
annus cladibus foedatur. — 2.
обезобразявамъ, наранявамъ, убивамъ aliquem ferro; agri foedantur
опдстошаватъ ce.
1. foedus 3
мръсенъ, отвратителенъ, позоренъ homo, locus, faci­
nus, fuga; съ sup. foedum inceptu,
exitu, relatu.
2. foedus, eris n 1. съюзъ, договоръ foedus facere cum aliquo; foe­
dus thalami бракъ. — 2. законъ,
редъ foedus naturae, mundi.
foen ... вж. fen . ..
foeteo 2 мириша на лошо, смърдя;
прен. предизвиквамъ отвращение,
foetidus 3 миришещъ на лошо, вонещъ, смърдещъ os, corpus,
foetor, 5ris m лоша миризма, воня,
смрадъ; прен. отвращение,
foliatus 3 листатъ.
folium, ii п листъ.
folliculus, I т
кожено човалче,
мЪхъ.
'ollis, is /« коженъ мЬхъ; особ. мЪхъ
за раздухване; кесия за пари.
ollitus 3 снабденъ съ кесия за пари.

forensis

fomentum, Тп (обикн. p l.) 1. а) съгревателенъ компресъ. Ь) превръз­
ка, бинтъ. — 2. облекчително сред­
ство, облекчение, успокоение sum­
morum dolorum; frigida curarum
fomenta грижи, които охлаждатъ
душата, т. е. правятъ я равнодуш­
на къмъ възвишеното,
fomes, fomitis т подпалка, прахань.
fons, fontis m 1. а) изворъ hoc in
itinere est fons, b) изворна вода,
вода ferre ignem et fontem. — 2.
изворъ, източникъ, начало, причи­
на vitii, mali, a fonte repetere,
fontanus 3 изворенъ.
Fonteius 3 римско родово име.
fonticulus, T m изворче.
Fontinalis porta
ФонтиналскитЪ
врата (едни отъ вратите на Римъ).
for, fatus sum 1 1. говоря, казвамъ,
известявамъ mihi ita luppiter fatus
est; fando accipere, audire научавамъ отъ мълвата; Tarpeium ne­
mus fabor ще възпея; part. fan­
dus 3 който може да се каже
(произнесе), позволенъ, законенъ,
справедливъ; fandus et nefandus
sanguis кръвьта на невинните и
на виновните; subst. fandum, i n
това което може да се. каже, пра­
во. — 2. предсказвамъ fata,
forabilis, е който може да се про­
дупчи, пробиваемъ.
forSmen, inis н дупка, отворъ; lon­
go foramine buxus флейта; spiritus
intrat terram per occulta foramina,
foras aiv. вънъ, навънъ; eicere fo­
ras изхвърлямъ навънъ; efferre (da­
re) откривамъ, обявявамъ, обнародвамъ.
forceps, cipis m f клещи, щипци.
fordus 3 1. adi. стелна, бремен­
на bos. — 2. subst. forda, ae /
стелна крава.
fore, forem = futurum esse, essem
{вж fuo).
forensis, e 1. а) който се отнася
до форума (обществения площадъ),
политически, общественъ, сжцебенъ oratio, genus dicendi; opera
forensis ораторска или адвокатска
дейность, res, negotia обществени,
сждебни или парични работи; fo­
renses feriae сждебна ваканция.

Forentum

243

forpex

b) официаленъ, празниченъ toga,
consuetudinem; moenia urbis, clas­
vestitus. — 2. площаденъ, уличенъ
sem построявамъ; verba, librum,
turba, factio.
orationem съчинявамъ; novam per­
Forentum, i n Форентумъ. градъ въ
sonam представямъ (на сцената);
Дпулия
aliquid mente, animo представямъ
forfex, forficis /
ножици, клещи,
си, въобразявамъ си — 2. а) уреждамъ, нареждамъ regnum, lapsos
forica, ае / нуждникъ.
1, foris adv. вънъ, навънъ, отвънъ.
capillos, b) напжтствувамъ, възпи2. foris, is f {обикн. pl.) врата, входъ.
тавамъ, облагородявамъ, приучforma, ае / 1. а) форма, видъ na­
вамъ puerum dictis, educandos forvium. b) образъ humana, с) външmandosque liberos, boves ad usum
ность, красота Ganimeden ab dis
agrestem, collegas in suos mores;
raptum propter formam, virgines
animos настройвамъ.
forma excellente, d) изображение, form onsus 3 -- formosus.
образъ describere formas in pul­ fdrmosS adv. стройно, прекрасно,
vere, formae virorum clarissimorum.
хубаво.
— 2, а) форма, видъ, начинъ, харак- form ositas, atis / красота, хубость.
теръ dicendi; rei publicae на дър­ form osus 3 строенъ, красивъ, хужавно устройство, b) планъ vitae
бавъ virgo, mulier, puer,
beatae, officii, negotii. — 3. форма,
калъпъ, щемпелъ ех iis silicibus form ula, ае / 1. а) формула, пра­
вило, предписание, договоръ; cen­
formae fiunt, in quibus aera fun­
sendi данъчна тарифа, норма; mi­
duntur; forma sutoris; argentum for­
lites accipere ех formula споредъ
ma signatum.
договорните условия; referre ali­
formalis, е формаленъ, съставенъ
quem in sociorum formulam приепо формата.
мамъ нЬкого въ числото на съюз­
formatio, 5nis / 1. съставяне, обра­
ниците на равни условия съ дру­
зуване. — 2. форма,
гите. Ь) правна формула stipula­
formator oris т който дава фор­
tionum, testamentorum, sponsionis,
ма, който създава, творецъ,
с)
процесъ, дело; formula excidere
Formiae, arum / Формия, градъ въ
губя делото, d) основни линии,
Лациумъ. Formianus 3 формийпринципъ, правило. — 2, калъпъ
ски. Formianum, i п чифликъ на
calcei. — 3. красота.»
Цицеронъ край гр. Формия.
fornacalis, е отнасящъ се до печ­
formica, ае / мравка,
form icinus 3 мравчи, мравешки,
ката (пещьта, фурната); dea for­
nacalis богиня на пещьта; subst.
formidabilis, е страшенъ, ужасенъ.
Fornacalia, ium п
празникъ на
1. formido 1 страхувамъ се, трепе­
римската богиня на пещьта (презъ
ря, ужасявамъ се aliquem, fures,
февруарий).
illius iracundiam.
2. formido, inis / 1. ужасъ, тре- fornacula, ае / малка пещь, печка,
петъ, страхъ formidinem alicui ini- fornax, acis / 1. печка, пещь. — 2.
cere, calamitatis, poenae, mortis.
богиня на пещьта.
fornicatus 3 сводестъ paries; via
— 2. страшилище, плашило,
улица съ арки.
formidolose adv. страшно, ужасно,
formidolosus 3 1. страшенъ, ужа­ fornix, icis т 1. сводъ, арка,—2. подземенъ, таенъ проходъ въ укреп­
сенъ hostis, locus. — 2. страхливъ,
ленията за излизане срещу не­
плашливъ, боязливъ, съ gen. obi.
приятеля; тунель. — 3. кръчма,
formidolosior hostium.
бордей.
f6rmo 1 1. а) давамъ форма на
нещо, оформявамъ ceram, signum foro 1 пробивамъ.
In muliebrem figuram formatum, Foroiiilienses, ium т жители на
Forum lulii.
b) изработвамъ, създавамъ, приготпямъ, правя Pario marmore signum, forpex, picis / маши.

fors

I
I
I
:

244

fors. abi. fo rte / 1. като subst:
слЪпъ случай, случайность fors
obtulit aliquid, ut fors tulerit. — 2.
като adv.\ a) nom. fors може би
ille fors vota facit, b) abi. forte
случайно; forte fortuna по щастли
ва случайность; si (nisi, ne) forte =
може би sl quis vestrum forte mi­
ratur.
forsan, forsit, forsitan adv. може би.
fo rtassis, fo rta sse adv. 1. може би.
— 2. около triginta fortasse versus.
fo rte вж. fors.
forticulus 3 храбричъкъ, доста храбъръ.
fortis, е 1. силенъ, якъ, здравъ,
траенъ umeri, equus, rami, ligna for­
tissima. — 2. смЪлъ, храбъръ, безстрашенъ, мжжественъ vir, ani­
mus, sententia.
fo rtiter adv. 1. здраво, силно. — 2.
твърдо, храбро, смЪло, мъжест­
вено.
fortitudo, inis / 1. сила, здравина.
— 2. смЬлость, безстрашие, мъ­
жество, храбрость gloria belli atque
fortitudinis.
fortu ito adv. случайно, неочаквано.
fo rtu itu s 3 случаенъ, неочакванъ
bonum, ignis, mors.
fortu n a, ae / 1. а) сждба fortunae
cedere; fortuna secunda щастие,
fortuna adversa нещастие. b) щ а­
стие Pompeium ad eas regiones
fortuna populi Romani attulit, c) не­
щастие si nos premet eadem for­
tuna. d) Fortuna богиня на сждбата, Сждба. — 2. а) участь, по­
ложение adversa, misera, secunda,
fortunam sibi ipse facit, est infima
fortuna servorum, ne eius fortunam
despicerent, а) обикн. pl. имуще­
ство, богатство adimere alicuius
fortunas bonaque; superior fuit or­
dine, inferior fortuna, c) жребий
triplicis regni.
fortflnStS adv. щастливо.
fo rtu n a tu s 3 1. щастливъ homo, res
publica, vita. — 2. богатъ; заможенъ fortunatus homo et nobilis.
fortuno 1 ощастливявамъ, благославямъ.
Foruli, orum т Форули, сабинско
градче

fovea

foruli, orum m лавица, полйца,
рафтъ за книги.
forum, i n 1. а) пазаренъ площадъ,
пазаръ hostes in foro ас locis раtentioribus constiterunt; forum boa­
rium говежди пазаръ; forum pisca­
torium рибенъ пазаръ; forum oli­
torium пазаръ за зеленчуци, b) f o­
rum Romanum риискиятъ форумъ представлявалъ четирижгъленъ площадъ между Капитолийския и Палатински хълмъ, заобиколенъ отъ обществени постройки
и отъ търговски магазини; той е
билъ търговски (особ. финансовъ), политически и сждебенъ.
центъръ; in foro versari, fidem
(кредита) de foro tollere; cessit
de foro фалиралъ; forum attin­
gere, in foro esse coepisse започвамъ да се занимавамъ съ обще­
ствените работи; de foro decedere
оттеглямъ се отъ обществения животъ. — 2. а) тържище, пазарище,
пазаренъ центъръ Vaga, forum ma­
xime celebratum, b) сждебенъ цен­
търъ на провинция, кждето упра
вительтъ раздавалъ правосждие
ne quis extra suum forum vadimo­
nium promittere cogeretur; forum
indicere опредЪлямъ времето и мЬстото на сждебнигЬ заседания; fo­
rum agere разглеждамъ дЪла, раздавамъ правосждие. — 3. площад­
ка предъ гробница,
forus, I т (обикн. pl.) 1. пжтека
между два реда.пейки на гребци;
палуба alii malos scandunt, alii per
foros cursant. — 2. редици отъ сто­
лове въ театъра или цирка. — 3.
келийки на медена пита. — 4. дъс­
ка за игра.
Fosi, orum т
фози, германско
племе.
fossa, ае / ровъ, яма, трапъ; улей,
каналъ, рЬчно корито; бразда,
fossilis, е изкопанъ harena.
fossio, onis / копане,
fossor, oris m копачъ.
fossula, ae / трапче, малъкъ ровъ.
fossiira, ae / копане,
fossus part. отъ fodio,
fovea, ae / яма, особ. за ловене на
животни.

fo v eo

245

foveo, fSvT, fotus 2 1. а) топля,
сгрЪвамъ pullos pennis, corpus; aras
ignibus поддържамъ жер 1вения
огънь. b) държа на топло, мил
замъ, галя; aliquem sinu, gremio
галейки държа нЪкого въ скута
си; aliquem amplexu molli прегръщамъ. — 2. пазя, не напускамъ cas­
tra; fovere hiemem luxu прекарвамъ
зимата въ разкошъ. —3. благоприятствувамъ, покровителствувамъ,
поддържамъ aliquem, spectator po­
pulus alios clamore et plausu fove­
bat, alicuius spem.
fractu s 3 1. part. отъ frango. — 2.
a ii. безсиленъ, отпадналъ, слабъ.
fragilis, е 1,- трошливъ, чупливъ,
слабъ ramus, glacies; aqua fragilis
ледъ. — 2. а) слабъ, хилавъ cor­
pus. b) нетраенъ, тлененъ res hu­
manae, hominum fortuna. — 3. издаващъ трЪсъкъ, пръщещъ, пукащъ laurus.
fragilitas, atis / чупливость, трошливость; нетрайность.
fragmen, inis п и fragmentum, I п
отломъкъ, откжслекъ, късче, пар­
че; pl. остатъци navigii, remorum.
fragor, oris m трЪсъкъ, гръмъ,
шумъ.
fragosus 3 1. изпочупенъ; прен. а)
грапавъ, неравенъ silva, b) несвързанъ oratio. — 2. трещещъ, гърмещъ, шуменъ.
fragro 1 силно мириша mella; съ abi.
unguento, odore,
fragum, T n ягода,
framea, ae / метателно копие (у гер ■
манцитЪ).
Franci, orum т франки, германско
племе.
frango, fregi, fractus 3 1. счупвамъ,
строшавамъ, пречупвамъ, разбивамъ anulum, ossa, cervices civium
Romanorum in carcere; ianua, naves;
gulam laqueo задушавамъ; omnis
res mea fracta est пропаднахъ фи­
нансово; diem morantem mero сънратавамъ. — 2. а) съкрушавамъ,
обезсърдчавамъ, сломявамъ духомъ haec contumelia non fregit
«um. sed erexit, b) укротявамъ,
обуздаиамъ. надвивамъ, унищожалпмъ libidines, cupiditates, nationes;

Fregellae

se frangere надвивамъ себе си. c)
обезсилвамъ, изтощавамъ se labo­
ribus, proeliis frangi; sententiam ali­
cuius опровергавамъ. d) трогвамъ
aliquem, alicuius misericordia frangi.
— 3. нарушавамъ fideng, foedus,
frater, tris m 1. братъ; pl. понгъкога: деца (братъ и сестра). — 2.
а) братовчедъ (по майка или по
баща). Ь) зетъ (мжжъ на сестра),
с)
= приятель. d) съ fratres (братя)
римлянитЪ съ наричали съграж- I
данитЪ си; римскиятъ сенатъ е да- I
валъ това име и на съюзниците i
си Haedui а senatu fratres apellati. \
fraterculus, I т братче.
I
fratern itas, atis / братство.
11
fratern§ aiv. братски; приятелски, l|
сърдечно.
I
fratern u s 3 1. а) братовъ, братски i
nomen, mors, b) роднински sanguis,
caedes. — 2. приятелски amor, foe­
dus.
fratricida, ae m братоубиецъ.
fraudatio, onis / измамване, из­
мама, мошеничество.
fraudator, oris m измамникъ, мошеникъ, лъжецъ.
fraudo 1 1. измамвамъ, ограбвамъ,
лишавамъ creditores, aliquem pe­
cunia, aliquem somno, milites praeda. <
— 2. укривамъ, крада отъ stipen­
dium equitum, restituere fraudata.
fraudulenter artv. измамно, мошенически, коварно.
fraudulentia, ae / измамничество,
мошеничество.
fraudulentus 3 измамнически, коваренъ Carthaginienses, dux.
fraus, fraudis / 1. измама, лъжа,
хитрость, коварство perspicere
fraudem alicuius: fraudem facere
legi иззаобикалямъ закона. — 2. са­
моизмама, заблуждение, грешка
delabi (incidere) in fraudem. — 3.
вреда, загуба alicui fraudem ferre,
alicui fraudi esse. — 4. престъп­
ление, грЪхъ fraudem committere.
fraxin(e)us 3 ясеновъ, направенъ
отъ ясенъ trabes, hasta,
fraxinus, I / ясенъ; прен. ясеново
копие.
Fregellae, arum / Фре ела, градъ
въ Лациумъ.

fors

I
I
I
:

244

fors. abi. fo rte / 1. като subst:
слЪпъ случай, случайность fors
obtulit aliquid, ut fors tulerit. — 2.
като adv.\ a) nom. fors може би
ille fors vota facit, b) abi. forte
случайно; forte fortuna по щастли
ва случайность; si (nisi, ne) forte =
може би sl quis vestrum forte mi­
ratur.
forsan, forsit, forsitan adv. може би.
fo rtassis, fo rta sse adv. 1. може би.
— 2. около triginta fortasse versus.
fo rte вж. fors.
forticulus 3 храбричъкъ, доста храбъръ.
fortis, е 1. силенъ, якъ, здравъ,
траенъ umeri, equus, rami, ligna for­
tissima. — 2. смЪлъ, храбъръ, безстрашенъ, мжжественъ vir, ani­
mus, sententia.
fo rtiter adv. 1. здраво, силно. — 2.
твърдо, храбро, смЪло, мъжест­
вено.
fortitudo, inis / 1. сила, здравина.
— 2. смЬлость, безстрашие, мъ­
жество, храбрость gloria belli atque
fortitudinis.
fortu ito adv. случайно, неочаквано.
fo rtu itu s 3 случаенъ, неочакванъ
bonum, ignis, mors.
fortu n a, ae / 1. а) сждба fortunae
cedere; fortuna secunda щастие,
fortuna adversa нещастие. b) щ а­
стие Pompeium ad eas regiones
fortuna populi Romani attulit, c) не­
щастие si nos premet eadem for­
tuna. d) Fortuna богиня на сждбата, Сждба. — 2. а) участь, по­
ложение adversa, misera, secunda,
fortunam sibi ipse facit, est infima
fortuna servorum, ne eius fortunam
despicerent, а) обикн. pl. имуще­
ство, богатство adimere alicuius
fortunas bonaque; superior fuit or­
dine, inferior fortuna, c) жребий
triplicis regni.
fortflnStS adv. щастливо.
fo rtu n a tu s 3 1. щастливъ homo, res
publica, vita. — 2. богатъ; заможенъ fortunatus homo et nobilis.
fortuno 1 ощастливявамъ, благославямъ.
Foruli, orum т Форули, сабинско
градче

fovea

foruli, orum m лавица, полйца,
рафтъ за книги.
forum, i n 1. а) пазаренъ площадъ,
пазаръ hostes in foro ас locis раtentioribus constiterunt; forum boa­
rium говежди пазаръ; forum pisca­
torium рибенъ пазаръ; forum oli­
torium пазаръ за зеленчуци, b) f o­
rum Romanum риискиятъ форумъ представлявалъ четирижгъленъ площадъ между Капитолийския и Палатински хълмъ, заобиколенъ отъ обществени постройки
и отъ търговски магазини; той е
билъ търговски (особ. финансовъ), политически и сждебенъ.
центъръ; in foro versari, fidem
(кредита) de foro tollere; cessit
de foro фалиралъ; forum attin­
gere, in foro esse coepisse започвамъ да се занимавамъ съ обще­
ствените работи; de foro decedere
оттеглямъ се отъ обществения животъ. — 2. а) тържище, пазарище,
пазаренъ центъръ Vaga, forum ma­
xime celebratum, b) сждебенъ цен­
търъ на провинция, кждето упра
вительтъ раздавалъ правосждие
ne quis extra suum forum vadimo­
nium promittere cogeretur; forum
indicere опредЪлямъ времето и мЬстото на сждебнигЬ заседания; fo­
rum agere разглеждамъ дЪла, раздавамъ правосждие. — 3. площад­
ка предъ гробница,
forus, I т (обикн. pl.) 1. пжтека
между два реда.пейки на гребци;
палуба alii malos scandunt, alii per
foros cursant. — 2. редици отъ сто­
лове въ театъра или цирка. — 3.
келийки на медена пита. — 4. дъс­
ка за игра.
Fosi, orum т
фози, германско
племе.
fossa, ае / ровъ, яма, трапъ; улей,
каналъ, рЬчно корито; бразда,
fossilis, е изкопанъ harena.
fossio, onis / копане,
fossor, oris m копачъ.
fossula, ae / трапче, малъкъ ровъ.
fossiira, ae / копане,
fossus part. отъ fodio,
fovea, ae / яма, особ. за ловене на
животни.

fo v eo

245

foveo, fSvT, fotus 2 1. а) топля,
сгрЪвамъ pullos pennis, corpus; aras
ignibus поддържамъ жер 1вения
огънь. b) държа на топло, мил
замъ, галя; aliquem sinu, gremio
галейки държа нЪкого въ скута
си; aliquem amplexu molli прегръщамъ. — 2. пазя, не напускамъ cas­
tra; fovere hiemem luxu прекарвамъ
зимата въ разкошъ. —3. благоприятствувамъ, покровителствувамъ,
поддържамъ aliquem, spectator po­
pulus alios clamore et plausu fove­
bat, alicuius spem.
fractu s 3 1. part. отъ frango. — 2.
a ii. безсиленъ, отпадналъ, слабъ.
fragilis, е 1,- трошливъ, чупливъ,
слабъ ramus, glacies; aqua fragilis
ледъ. — 2. а) слабъ, хилавъ cor­
pus. b) нетраенъ, тлененъ res hu­
manae, hominum fortuna. — 3. издаващъ трЪсъкъ, пръщещъ, пукащъ laurus.
fragilitas, atis / чупливость, трошливость; нетрайность.
fragmen, inis п и fragmentum, I п
отломъкъ, откжслекъ, късче, пар­
че; pl. остатъци navigii, remorum.
fragor, oris m трЪсъкъ, гръмъ,
шумъ.
fragosus 3 1. изпочупенъ; прен. а)
грапавъ, неравенъ silva, b) несвързанъ oratio. — 2. трещещъ, гърмещъ, шуменъ.
fragro 1 силно мириша mella; съ abi.
unguento, odore,
fragum, T n ягода,
framea, ae / метателно копие (у гер ■
манцитЪ).
Franci, orum т франки, германско
племе.
frango, fregi, fractus 3 1. счупвамъ,
строшавамъ, пречупвамъ, разбивамъ anulum, ossa, cervices civium
Romanorum in carcere; ianua, naves;
gulam laqueo задушавамъ; omnis
res mea fracta est пропаднахъ фи­
нансово; diem morantem mero сънратавамъ. — 2. а) съкрушавамъ,
обезсърдчавамъ, сломявамъ духомъ haec contumelia non fregit
«um. sed erexit, b) укротявамъ,
обуздаиамъ. надвивамъ, унищожалпмъ libidines, cupiditates, nationes;

Fregellae

se frangere надвивамъ себе си. c)
обезсилвамъ, изтощавамъ se labo­
ribus, proeliis frangi; sententiam ali­
cuius опровергавамъ. d) трогвамъ
aliquem, alicuius misericordia frangi.
— 3. нарушавамъ fideng, foedus,
frater, tris m 1. братъ; pl. понгъкога: деца (братъ и сестра). — 2.
а) братовчедъ (по майка или по
баща). Ь) зетъ (мжжъ на сестра),
с)
= приятель. d) съ fratres (братя)
римлянитЪ съ наричали съграж- I
данитЪ си; римскиятъ сенатъ е да- I
валъ това име и на съюзниците i
си Haedui а senatu fratres apellati. \
fraterculus, I т братче.
I
fratern itas, atis / братство.
11
fratern§ aiv. братски; приятелски, l|
сърдечно.
I
fratern u s 3 1. а) братовъ, братски i
nomen, mors, b) роднински sanguis,
caedes. — 2. приятелски amor, foe­
dus.
fratricida, ae m братоубиецъ.
fraudatio, onis / измамване, из­
мама, мошеничество.
fraudator, oris m измамникъ, мошеникъ, лъжецъ.
fraudo 1 1. измамвамъ, ограбвамъ,
лишавамъ creditores, aliquem pe­
cunia, aliquem somno, milites praeda. <
— 2. укривамъ, крада отъ stipen­
dium equitum, restituere fraudata.
fraudulenter artv. измамно, мошенически, коварно.
fraudulentia, ae / измамничество,
мошеничество.
fraudulentus 3 измамнически, коваренъ Carthaginienses, dux.
fraus, fraudis / 1. измама, лъжа,
хитрость, коварство perspicere
fraudem alicuius: fraudem facere
legi иззаобикалямъ закона. — 2. са­
моизмама, заблуждение, грешка
delabi (incidere) in fraudem. — 3.
вреда, загуба alicui fraudem ferre,
alicui fraudi esse. — 4. престъп­
ление, грЪхъ fraudem committere.
fraxin(e)us 3 ясеновъ, направенъ
отъ ясенъ trabes, hasta,
fraxinus, I / ясенъ; прен. ясеново
копие.
Fregellae, arum / Фре ела, градъ
въ Лациумъ.

Fregenae

246

Fregenae, arum / Фрегена, етруско
градче.
fregi pf. отъ frango,
fremebundus 3 шумещъ, гърмещъ,
шуменъ; прен. негодуващъ.
fremidus 3
вълнуващъ се, б-fec
н-Ьещъ turba.
fremitus, Os т 1. шумъ, ревъ ven­
torum, aequoris: armorum дрънкане
на оржжие; equorum пръхтене.
— 2. мърморене, шепотъ, ропта
ние, негодуване fremitus clamor­
que virorum.
fremo, fremui 3 1. шумя, рева venti,
mare, leo; equus пръхти. — 2. a)
мърморя одобрително, шумно изказвамъ одобрение cuncti simul
ore fremebant, b) мърморя, него
дувамъ; Lydia tota fremit говори
за това. с) trans, мърморя, говоря
гласно eadem, falsas esse litteras;
arma шумно искамъ.
fremor, oris m ревъ, шумъ; ше
потъ, мърморене,
frendo 3 скърцамъ (съ зжби) leo
frendens, frendens Mavortius ira.
freni, orum m еж. frenum.
frSno 1 1. турямъ юзда, обюздавамъ
equos, os equi. — 2. а) управлявамъ iustitia gentes, b) обуздавамъ, укротявамъ, сдържамъ fu­
rores Clodii legibus, voluptates.
Frentani, orum m френтани, самнитско племе въ Италия,
frenum, I п (pl. frSnau freni) юзда;
frena remittere (dare) отпускамъ
юздит-fe, препускамъ; прен. alteri
calcaria adhibere, alteri frenos; fre­
num mordere озжбвамъ се, оказвамъ съпротива; frenum accipere
или frenos recipere покорявамъ ce;
frena imperii юздигЬ, браздит-fe на
управлението.
frequens, gen. -entis 1. а) многочисленъ, въ голЪмо (достатъчно)
количество conveniunt undique fre­
quentes; senatus convenit frequens
въ пъленъ съставъ или въ доста­
тъчно количество, за да може да
вземе решение. Ь) многопосещаванъ, многолюденъ theatrum, mu­
nicipium; съ abi. изпълненъ, покритъ, богатъ loca frequentia aedi­
ficiis, terra colubris, campus herbis.

frigeo

— 2. а) често присжтствуващъ, постояненъ; erat Romae frequens по­
стоянно; cum aliquo frequentem
esse. b) обикновенъ.
frequentatio, 6nis / изобилие, на­
трупване argumentorum,
frequentativus 3 който показва
повтаряне, фреквентативенъ.
frequentatus 3 богатъ, изобиленъ
sententiis.
frequenter adv. 1. често. — 2. многочислено, въ голЪмо количество,
frequentia, ае / 1. многолюдность,
гол-Ьмо число присжтствуващи fre­
quentia senatus, frequentia vostrum.
— 2. множество hominum, vulgi;
rerum frequentia изобилие на фак­
ти, богато съдържание.
frequento 1 1. а) събирамъ въ голя­
мо количество populum, scribas ad
aerarium, b) правя многолюденъ,
оживявамъ, заселявамъ urbes, so­
litudinem Italiae. — 2. а) често noсещавамъ domum, quae loca et na­
tiones minus frequentata sunt, b)
въ голЪмо количество посещавамъ, стичамъ се на, празнувамъ
ludos, sacra, dies solemnes. — 3.
често или обикновено употрЪбявамъ, повтарямъ exempla frequen­
tata apud Graecos,
fretensis, е принадлежащъ на мор­
ски проливъ; mare fretense = Сицилийския проливъ
fretum, I п и fretus, iis m 1. морски
проливъ; fretum maris nostri et
Oceani = Гибралтарски проливъ.
— 2. море.
1. fretus 3
облегнатъ, ослоненъ,
ув%ренъ, надяващъ се, съ abi. ami­
citia Caesaris, armis, virtute; съ dat.
discordiae hostium.
2. fretus, iis m вж. fretum.
fricStio, onis / триене, разтриване
corporis.
frico, fricui, frictus u fricStus 1
трия, разтривамъ.
frictio, 6nis / триене, разтриване,
frictus part. отъ frico u frigo,
frigefacto 1 изстудявамъ.
frigeo 2
1. мръзна, замръзналъ
съмъ; corpus frigentis трупъ на
мъртвецъ, студенъ трупъ. — 2. а)
идвамъ въ застой, не принасямъ,

frigero

247

полза, b) стоя съ скръстени ряще,
не върша нищо. — 3. приеманъ
съмъ студено, не се нравя, минавамъ незабелязанъ contio prima
Pompei frigebat.
frigero 1 изстудявамъ, охлаждамъ.
frigesco 3 измръзвамъ, изстивамъ.
frigidarius 3 изстудяващъ; cella сту­
дена баня.
frigide adv. студено, хладно; ле­
ниво.
frigidulus 3 хладничъкъ.
frigidus 3 1. студенъ, хладенъ aqua;
sub love frigido на студенъ въздухъ; sabst. frigida, ае / студена,
хладна вода; frigidum, i п студъ.
— 2. а) хладнокръвенъ, равноду*
шенъ, бездушенъ, ленивъ accusa­
tor, orator, b) слабъ, незначителенъ calumniae, sententiae, iocus.
— 3. вледеняващъ, предизвикващъ
ужасъ mors, horror.
frigo, frixi, frictus 3 пека, суша.
frigus, oris n 1. а) студъ frigora
atque aestus vitare, b) зименъ студъ,
зима non aestate, non frigore. — 2.
смъртенъ трепетъ (страхъ), смърть
membra solvuntur frigore. — 3. a)
студенина, равнодушие, b) отпадналость, бездейность.
friguttio 4 цвърча; прен. пелтеча,
заеквамъ.
Friniates, ига т фриниати, племе
въ Лигурия.
frio 1 стривамъ, счуквамъ.
Frisii, orum т фризи, племе въ Сев.
Германия.
frit п (само пот. и асс.) зърното на
върха на класа, връхъ на класъ.
fritillus, i т рогообразна чаша за
хвърляне на зарове,
frivolus 3 нищоженъ, безцененъ,
пустъ, празенъ, глупавъ
frondator, oris т който кастри, кой­
то подр-Ьзва дърветата,
frondeo 2 покритъ съмъ съ листа
(шума), зеленея се.
frondesco 3 разлиствамъ се, покривамъ се съ шума, раззеленявамъ се.
frondeus 3 1. направенъ отъ листа
согопа. — 2. покритъ съ листа,
frondifer, fera, ferum който има
листа, разлистенъ.

frugiferens

frondosus 3 съ много листа, многолистъ.
1. frons, frondis / листа, шума.
2. frons, frontis / 1. а) чело; con­
trahere (adducere) frontem мръщя
се; remittere (explicare) frontem
развеселявамъ ce. b) изражение
на лицето, лице fronte occultare
sententiam, frons est animi ianua;
verissima fronte aliquid dicere съ
пълна откровеность. — 2. а) пред­
на, лицева страна castrorum, libelli.
b)
предна бойна линия, фронтъ; \ А
aequa, recte fronte въ права бой- \ i
на линия; dextra fronte на дъсно- I I
то крило; а (in) fronte отпредъ. с) I
ширина mille pedes in fronte. — 3. \ I
външность, видъ utrum fronte an 1
mente ei studeat, dubitatur; prim5
I
fronte на пръвъ погледъ.
frontalia, ium/z украшение на кон­
ско чело.
F rontinus (S. lulius) латински писатель.
fronto, 6nis т съ широко чело, «
широкочеленъ.
frQctifer, era, erum плодоносенъ.
fructuarius 3 плодороденъ; доходенъ.
fru ctu o su s 3 плодороденъ, даващъ |
плодове, доходенъ.
1. fructus part. отъ fruor.
2. fructus, iis m 1. ползуване, удо­
волствие fructum oculis ex eius
casu capere, fructus voluptatum.
— 2.a)плoдъ pгaediorum .b)дoxoдъ ,

печалба; fructus pecuniae лихва;
in fructu habere смЪтамъ доходно.
— 3. плодъ, полза, резултатъ la­
boris, fructus victoriae percipere,
fructus decerpere ex aliqua re.
frugalis, е
(клас. само comp. u
superi.) пресмЬтливъ, благоразуменъ, пестеливъ, умЪренъ, честенъ.
frugalitas, 3tis /
пресмЪтливость.
благоразумие, пестеливость, умЪреность, честность.
frugaliter adv. благоразумно, честно,
fruges, frugi вж. frux,
frugifer, fera, ferum плодоносенъ,
плодороденъ; полезенъ.
frugiferens, gen. -entis плодоно­
сенъ, плодороденъ.

I

rugilegus

248

frugilegus 3 събиращъ плодове for­
micae.
frugis еж. frux,
fruitus part. отъ fruor.
fru m en tariu s 3 житенъ; res fru­
mentaria продоволствие; rei fru­
mentariae praefectus; largitio fru­
mentaria раздаване безплатно на
народа жито; inopia frumentaria
недостигъ на жито, subst. fru­
m entarius, ii т житарь, търговецъ на жито.
frum entatio, onis / 1. набавяне на
жито за войската, провизии, про­
доволствие, фуражъ. — 2. разпре­
деляне на провизии,
frum entator, oris т доставчикъ на
храна или фуражъ за войската,
triim entor 1 доставямъ храна или
фуражъ.
frum entum , I п жито frumenta in
agris matura non erant,
frun isco r 3 наслаждавамъ ce.
fruor, friictu s (fruitus) sum, fruiturus 3 1. наслаждавамъ ce volup­
tate, vita, pace, impunitate. — 2.
ползувамъ се отъ доходите, получавамъ доходи certis fundis patre
vivo frui
Frusino, onis m Фрузино, градъ въ
Лациумъ. Frusinas, geri, -atis фрузински.
frfistatim adv. на части,
frustillatim adv. на части,
frfistra adv.
1. напразно, безъ
полза; frustra esse н^мамъ успЪхъ,
измаменъ съм ъ; frustra habere
пренебрегвамъ, измамвамъ. — 2.
безъ причина, безъ основание пес
frustra.
frustratio, onis / измама, напраз­
но очакване, неуспЪхъ, съ geri. subi.
Gallorum, съ gen. obi. tantae rei.
fru stratu s, iis m измамване.
frflstro 1 измамвамъ, излъгвамъ,
заблуждавамъ.
fru stro r 1 1. измамвамъ, излъг­
вамъ. — 2. осуетявамъ, правя безполезенъ.
fru stu len tu s 3 изпълненъ съ кжсове (залъци); frustulenta aqua чор­
ба, супа.
frustum , I п кжсче, залъкъ, хапка,
троха.

fuga

frutex, fruticis / храстъ; пънъ.
fruticetum , Т п храсталакъ.
fruticor 1 пускамъ издънки, клони,
fruticosus 3 1. кичестъ, гжстъ (за
раст.). — 2. покритъ съ храсти.
frGx (пот. не се употр.) frugis /
1. плодъ sine fruge tellus, ubertas
frugum et fructuum, quercus et ilex
multa fruge pecus iuvat. — 2. a)
плодъ, полза fruges industriae, bo­
nam frugem libertatis ferre; poema­
ta expertia frugis безполезни, b)
добродетелность; ad bonam frugem
se recipere поправямъ се, ставамъ
благоразуменъ. c) dat. frugi (ynoтргьбява се като нескл. прил.) бла­
горазуменъ, пресм-Ьтливъ. пестеливъ, умЪренъ, честенъ homo, ser
vus frugi, frugi esse, bonae frugi
esse.
fй interi, фуI
fuam, fu as и др. вж. fuo.
fu catu s 3 боядисанъ; прен. подправенъ, неистински, фалшивъ omnia
fucata et simulata.
Fucinus lacus езеро въ СрЬдна
Италия.
fucinus 3 оцвЬтенъ, боядисанъ чер­
вено.
fiico 1 оцвЪтявамъ, боядисвамъ;
прен. подправямъ aliquid aliqua re.
fucosus 3 боядисанъ; прен. подправенъ, фалшивъ.
1. fucus, Т т (гр) 1. фукусъ (мор­
ски водорасли, отъ които приго­
товлявали червана боя, прилична
на пурпурната). — 2, пурпурна боя;
червило. — 3. подправенъ (мнимъ,
фалшивъ) блЬсъкъ, измама sine
fuco ас fallacibus; fucum facere
alicui измамвамъ нЪкого.
2. fucus, i m търтей.
fudi part. отъ fundo,
fufae interi, фу!
Fufius 3 римско родово име.
fuga, ae / 1. а) бЪгство fuga salufem petere; fuga praeceps стрем­
главо б-Ьгство; fugam dare бЪгамъ
или оставямъ да избЪга; fugam fa­
cere бФгамъ или обръщамъ въ бяг­
ство; in fugam se dare (conferre,
conicere), fugae se mandare (dare)
хуквамъ да бЪгамъ, hostes in fu­
gam convertere (dare, conicere, ver­

fugaciter

249

tere) обръщамъ въ бягство, b) възможность, срЯдство, случай за бЯгство. с) избягване отъ родината,
доброволно изгнание, заточение.
— 2. а) бързина, бЯгъ equorum;
temporum бързо изминаване ^ и з ­
бягване, боязънь laborum et dolo­
rum, leti, paupertatis, quantae fugae
in periculis.
fugaciter aiv. съ бЯгане, страхли­
во; comp. fugacius съ по-голЯма
склонность къмъ бЯгане, по страх­
ливо utrum а se audacius an fuga­
cius ab hostibus geratur bellum.
fugax, geri. -Scis 1. а) който лесно
бЯга, плашливъ, боязливъ hostis,
caprea, b) отбЯгвагцъ, който се
мжчи да отбЯгне ambitionis. — 2.
а) бЯгащъ, бързо бЯгащъ, носещъ
се бързо ventus, b) бръзъ, бързотеченъ, кратковремененъ anni;
haec omnia brevia, fugacia, caduca.
fugiens, gen. -entis избЯгващъ, отбЯгващъ laboris.
fugio, fiigT, fugiturus 3 I. intr. 1. a)
бЯгамъ, избЯгвамъ quo fugiam, ex
oppido, ex proelio, ex ipsa caede, in
provinciam, b) доброволно отивамъ
въ изгнание ех (а) patria. — 2. а)
бързо се отдалечавамъ, бързо те­
ка, бързо отлитамъ pinus (корабъ)
fugiens, rivus, penna fugiens, b) от­
литамъ, изчезвамъ, преминавамъ
fugiunt cum sanguine vires, tempus,
invida aetas, annus, hora; fugientes
ocelli умиращи. — II. trans. 1. а) из­
бЯгвамъ (отъ) hostem, patriam, con­
spectum alicuius, laborem, pericu­
lum Ь).пренебрегвамъ, отхвгрлямъ
aliquem’ iudicem, iudicium senatus,
c) поет. съ inf. fuge quaerere не­
дей пита! не питай! — 2. изплъзвамъ се отъ Acheronta; прен. изплъзвамъ се отъ вниманието, отъ
знанието; aciem отъ погледа; nulla
res fugit scientiam eius нищо не се
изплъзва отъ знанието му, той
всичко знае; особ. aliquem aliquid
fugit нЯщо остава за нЯкого неза­
белязано = нЯкой не забелязва,
•не обръща внимание, не споменава
нЯщо; fugit me съ inf. забравихъ
fugit me ad te antea scribere.

fuligo
fugitans, gen. -antis избЯгващъ, изпитващъ страхъ отъ. съ gen. litium,
fugitivus 3 избЯгалъ, побЯгналъ
servus; subst. fugitivus, i m избЯ­
галъ робъ, бЯглецъ.
fugito 1 1. intr. бързо бЯгамъ. — 2.
trans. избЯгвамъ, отбЯгвамъ ali­
quem, quaestionem,
fugitor, oris m бЯглецъ.
fugo 1 обръщамъ въ бЯгство, прогонвамъ aliquem,
fui pf. отъ sum
fulcim en, inis n подпорка, стълбъ,
дирекъ.
fulcio, fulsi, fultus 4 1. подпирамъ
porticum; vitis nisi fulta est, fertur
ad terram; ianuam sera залоствамъ.
— 2. поддържамъ, подкрепямъ ami­
cum labantem, aliquem litteris, rem
publicam.
fulcrum, I n 1. подпорка, облЯгало
на леглото. — 2. легло,
fulgeo, fulsi 2 1. а) свЯткамъ, изпускамъ свЯткавици; love (caelo)
fulgente когато се свЯтка; impers.
fulget свЯтка се. Ь) блестя, свЯтя,
сияя fulget imago solis, tecta ebore
et auro fulgentia, oculi fulgentes.
— 3. блестя, отличавамъ ce ali­
qua re.
fulgetrum, I n свЯткавица.
fulgidus 3 свЯткащъ, гърмещъ.
Fulginia, ae / Фулгичия, градъ въ
Умбрия. Fulginas, gen. atis фулгинийски.
fulgo 3 = fulgeo.
fulgor, oris m 1. свЯткавица, свЯткане. — 2. блЯсъкъ, сияние can­
delabri.
fulgur, uris n 1. свЯткавица, мъл­
ния, гръмъ. — 2. блЯсъкъ, сияние
ab igne iacitur.
fulguralis, е отнасящъ се до мъл­
ния libri.
fulgurator, 6ris т тълкуватель, гадатель по мълния,
fulguritus 3 ударенъ отъ мълния;
subst. fulguritum , i п ударенъ
предметъ отъ гръмъ.
fulguro 1 свЯткамъ, изпускамъ свЯт­
кавици love tonante, fulgurante;
impers. fulgurat свЯтка се.
fulica, ae / водна кокошка,
ffillgo, inis / сажди.

fu lix

250

fulix, icis / = fulica,
fullo, onis m тепавичарь.
fullonia, ae / тепавичарство.
fullonius u fullonicus 3 тепави­
чарски; subst. fullonica, ae / те­
павица.
1. fulmen, inis n 1. мълния, гръмъ
inter fulmina et tonitrua, fulmine
ictus. — 2. ударъ contemnere ful­
mina fortunae.
2. fulmen, inis n подпорна, стълбъ,
fulmina mundi, cum duo fulmina
nostri imperii in Hispania concidis­
sent.
fulmenta, ae / подметка, токъ (на
обуща).
fulminatio, onis /
святкане на
мълния.
fulmineus 3 1. гърмотевиченъ ignis,
ictus. — 2. свЪткавиченъ, мълниеносенъ, смъртоносенъ Mnestheus,
ensis.
fulmino 1 1. пращамъ мълния, гръмъ
fulminantis lovis; impers. fulminat
гърми се, свитка се. — 2. поразявамъ или убивамъ съ мълния ful­
minatus.
fulsi pf. отъ fulcio или fulgeo,
fultura, ae /
подпорна, подкрепа
corporis fulturis animus sustinetur,
fultus part. отъ fulcio.
Fulviaster, tri m подражатель на
Фулвий.
Fulvius 3 име на прочутъ плебей­
ски родъ.
fulvus 3
тъмножълтъ, ръждивъ,
червеникавъ leo; fulva nuntia lovis
небесната джга.
fumeus 3 дименъ; задименъ, изпълненъ съ димъ.
fumidus 3 димещъ, изпаряващъ се
taeda, amnis.
fiimifer, fera, ferum димещъ, из­
паряващъ се.
fiimifico 1 димя, задимявамъ.
fumificus 3 димещъ, изпаряващъ се.
fQmo 1 димя, изпускамъ димъ (пара)
domus fumabat, aqua de sulfure
fumat.
fiimdsus 3 изпълненъ съ димъ, за­
дименъ, почернЪлъ отъ димъ ima_gines, foci, arae.
fumus, T m димъ, пушекъ fumi in­
cendiorum.

fundo
funale, is n 1. връвь на прашка.
— 2. восъченъ факелъ; полюлей.
funalis, е поводенъ, воденъ за по­
води (юларъ) equus.
fiinam bulus, Т т
който ходи по
вжже, акробатъ.
functio, onis / 1. а) извършване,
изпълняване. Ь) работа, действие.
— 2. край, смърть.
functus part. отъ fungor.
funda, ae / 1. прашка. — 2. рибар­
ска мрежа.
fundamen, inis п основа; обикн. pl.
fundamina alicuius rei ponere,
fundamentum, 7 n основа; обикн.
pl. fundamenta iacere urbi, pacis.
Fundanius 3 име на плебейски родъ,
fundator, oris m основатель.
fundStio, onis / основаване,
fundatus 3 който има здрава осно­
ва заздравенъ, солиденъ.
Fundi, orum т Фунди, градъ въ
Лациумъ. Fundanus 3 фундийски.
fundito 1
хвърлямъ съ прашка,
хвърлямъ; прен. verba,
funditor, 5ris т прашкарь.
funditus adv. отъ основи, съвсемъ,
напълно.
1. fundo 1 1. турямъ основи, основавамъ, съграждамъ, построявамъ
urbem; fundatura citas robora na­
ves които ще образуватъ основитЬ (дъното) на бързи кораби.
— 2. правя устойчивъ, закрепявамъ, заякчавамъ ancora naves
dente tenaci fundat, nostrum impe­
rium, urbem legibus; pecuniam ni­
tidis villis влагамъ.
2. fundo, fudi, fusus 3 1. а) лЪя,
изливамъ, разливамъ sanguinem е
patera, lacrimas, vina pateris; vitam'
cum sanguine издъхвамъ съ изти­
чането на кръвьта. b) за метали:
лЪя, отливамъ glandes; ipse se ех
aere. — 2. а) хвърлямъ segetem
in Tiberim, tela, b) произвеждамъ
въ изобилие, раждамъ terra fruges
et alia fundit; aliquem ex utero
раждамъ. c) произнасямъ preces,
versus, sonos, mendacia. — 3. a)
разпростирамъ, разпространявамъ
ignem, incendium late, flamma e
capite fusa, oratio funditur; acies
funditur duce occiso разпръсва ce„

fa n d u s

251

разстройва ce. b) простирамъ, просвамъ, пропилявамъ opes, — 4. разбивамъ, пропжждамъ hostes de
iugis, copias hostium,
fundus, i m i . дъно aequora ciere
fundo, vertere res Phrygiae fundo;
largitio non habet fundum нЬма
мЪрка: fundum esse (fieri) alicuius
rei одобрявамъ нЪщо. — 2. земя,
чифликъ, имение.
funebris, е 1. погребаленъ vesti­
mentum, pompa; iusta funebria или
само funebria погребално търже­
ство; sacra човешки жертвоприно­
шения. — 2. гибеленъ bellum,
fu n ereu s 3 1. погребаленъ faces;
frons отъ кипарисъ. — 2. гибеленъ.
funero 1 1. тържествено погребвамъ, закопавамъ. — 2. убивамъ.
fOnesto 1 осквернявамъ (съ убий­
ство) humanis hostiis aras ас templa
funestant.
fu n estu s 3 1. оскверненъ съ убий­
ство, потопенъ въ скръбь familia,
domus. — 2 гибеленъ, злокобенъ
omen, rei publicae pestis,
funginus 3 ггкбенъ, отъ гжби.
fungor, functus sum 3 изпълня
вамъ, извършвамъ suprema erga
memoriam filii sui munera, officium;
consulatu длъжностьта на консулъ;
officiis virtutis (iustitiae) изпълнявамъ, спазвамъ задълженията на:
barbarorum more спазвамъ обичая;
virtute functi изпълнили дълга си,
доблестни; militia или militare mu­
nus fungi служа войникъ; caede
alicuius убивамъ; sepulcro functus
погребанъ; fato, more fungi умирамъ; lacrimis pro somno плача
вместо да спя; periculis преодолявамъ опасностите; ad munus suum
fungendum, in omni munere fun­
gendo; но hoc munere fungendum
est.
fungus, I m (гр) 1. гжба.— 2. изгорЬлиятъ фитилъ на свЪицьта.
funiculus, I т вжженце, връвчица,
funis, is т вжже, връвь; funem du­
cere заповЪдвамъ; funem sequi
подчинявамъ се.
fu nus, funeris n 1. погребение; ali­
cui funus facere, celebrare устройвамъ нЪкому погребение; in funus

F u r in a

venire, prodire отивамъ на погре­
бение.— 2. трупъ harena teget fu­
nus meum. — 3. а) убийство fune­
ris auctor, foedasti funere vultus,
b) гибель, загиване, смърть rei
publicae, lacrimosa funera Troiae,
parare funera imperio,
fuo, fui, futurus, fore ставамъ,
обикн. съмъ.
fur, furis m / крадецъ, крадла,
fiiracissime adv. по най-крадливъ
начинъ, съвсемъ крадежки.
furaciter adv. крадливо, като кра­
децъ.
\
furax, gen. -acis крадливъ.
furca, ae / 1. двузжба вила, — 2. а)
четалеста подпорна. Ь) дървенъ
четалъ, който употребявали при
наказване на робите съ бой (по­
ставяли го върху шията на роба,
а за краищата му връзвали ржцете); ire sub furca ставамъ робъ.
furcifer, eri т разбойникъ, бездЪлникъ.
furcilla, ae / малка вила.
furcillo 1 прогонвамъ или подкрепямъ.
furcula, ae / 1. четалеста подпор­
на. — 2. теснини, проходъ furcu­
lae Caudinae (вж. Caudium),
furenter adv. яростно, бесно.
furfur, uris m трици.
furia, ae / (обикн. pl.) 1. а) бесъ,
убийство, ярость furiis direptus
equorum, b) изтжпление, възторженость, бълнуване Cassandrae.
— 2. а) Фурия, богиня на отмъще­
нието Furiae agitant non ardentibus
taedis, sicut in fabulis, sed angore
conscientiae; scelerum Furiis agita­
tus Orestes, b) бесенъ, полуцелъ
човекъ, фурия illa Furia (Clodius).
furialis, e 1. а) принадлежещъ на
фурните vox, membra, b ) изтжпленъ, екзалтиранъ, бесенъ, яростенъ. — 2. който докарва бесъ,
лудостъ vestis.
furialiter adv. бесно, яростно,
furibundus 3 1. бесенъ, яростенъ.
— 2. пророчески, въодушевенъ, ек­
залтиранъ.
Furina, ае / Фурина, римска бо­
гиня.

fu rin u s

252

3 принадлежещъ на крадцигЬ, апашки forum,
f u r io
1
вбъсявамъ, разярявамъ; f u ­
r ia tu s 3
побЪснЪлъ, разяренъ.
f u r i o s f i adv.
яростно, б-Ьсно.
fu r io s u s 3
1. бЪсенъ, лудъ. — 2.
докарващъ въ възторгъ, въ захласъ tibia.
F u r iu s 3
римско родово име. F u ­
r ia n u s 3
Фуриевъ.
fu r n S r ia , а е /
хлЪбопекарство.
F u r n iu s , i i m
Фурний, приятель на
Хораций.
fu rn u s , I т
фурна,
fu r o
3
бЪснЪя, вилнЪя, буйствувамъ tempestas sine more furit,
fretum adrius furit, Catilina furens
audacia; furere aliqua re лудъ съмъ
отъ любовь по нЪщо.
1. f u r o r , o r i s m 1. ярость, лудость,
бЬсъ. — 2. бЪсенъ възторгъ, из­
стъпление, въодушевление.
2. f u r o r 1 1 . крада aliquid alicui, ab
aliquo; speciem alicuius приемамъ
нЬчий видъ; oculos labori отклонявамъ погледа отъ. — 2. добивамъ,
получавамъ нЪщо съ хитрость, съ
измама
fu r tific u s
3 крадливъ.
fO r tim
adv. крадешкомъ, тайно, не­
забелязано proficisci.
fu r tlv S
adv. крадешкомъ, незабе­
лязано, тайно.
fu r tiv u s 3
1. откраднатъ, похитенъ,
придобитъ съ хитрость.—2. скритъ,
прикритъ, таенъ iter, amor; nox па
зеща тайна, мълчалива,
fu r tu m , I n
1. кражба; furtum fa­
cere alicuius rei открадвамъ нЪщо;
furti damnari за кражба. — 2. от­
крадната вещь, крадено furta red­
dere. — 3 . а ) измама, хитростъ belli;
furto non proelio opus esse; adv.
fu r in u s

fu tu ru s

furto тайно,
връзки.

b )

тайни любовни

I m
малънъ крадец ь.
3 черенъ, тъменъ, мраченъ.
fu s c in a , а е /
тризъбецъ.
fu s c o
1 почернямъ, правя черенъ
(тъменъ) corpora.
fu s c u s 3
1 . тъменъ, възчеренъ, че­
ренъ. — 2. за гласъ: глухъ, неясенъ.
f f i s S adv.
широко, нашироко; прен.
обширно, подробно,
fu s ilis , е
разтопенъ, теченъ aurum,
f u s io , o n is /
разливане,
f u s t i s , i s пг
тояга, сопа, пръчка,
f u s t it u d in u s
3
където биятъ съ
тояги; insulae затворъ.
fiis t u S r iu m , i i п
пребиване съ тоя­
ги (наказание за дезертьорство).
1. f u s u s part. отъ fundo.
2. fu s u s 3
1 . а ) разпрострЪнъ, л е жещъ humi, s u b ramis. Ь ) далеко
простиращъ се, обширенъ, широкъ
campi fusi in omnem partem; crines,
barba разпусната, развЬта; corpo­
ra широкоплещестъ, снаженъ, дебелъ. — 2. пространенъ, подробенъ
genus orationis.
3. fusus, I т вретено; fusos alicuius
evolvere изпридамъ нЬкому ниш­
ката на живота (за ПаркитЪ).
f iita tim
adv. богато, изобилно, често,
f u tilis , е
1. незадържащъ, неудържащъ; glacies лесно чуп ивъ. — 2.
ненадежденъ, несигуренъ, празенъ. нищоженъ servus, laetitia
f u t ilit a s , a tis /
празнословие, дърдорене.
f u t u o , u l , i i t u s 3 оплодявамъ, правя
бременна.
fu tu ru s 3
1 . part. отъ fuo и sum.
— 2 . adi. б ж д е щ ъ ; subst. f u t u r u m ,
f u r u n c u lu s ,

fu rv u s

i

л

б ъ д е щ е .

G
Gabali, orum m габали, племе въ
Аквитанска Галия.
Gabii, orum т Габи, градъ въ Лациумъ. Gabinus 3 габински.
Gabinius 3 римско родово име. Ga­
binianus 3 Габиниевъ.
Gades, ium / финикийска колония
въ Испания, сега гр. Кадиксъ. Ga­
ditani, orum т кадиксяни.
gaesum , i п тежко метателно ко­
пие у галитЬ.
Gaetulia, ае / Гетулия, область въ
Африка. Gaetuli, orum т гетули.
GaetQlus 3 африкански.
Gaius, Gaia римски собствени имена,
съкратено С.
Qalaesus, i т Галезъ, рЪка въ
Южна Италия.
Galatae, arum т галати, келтско
гАгеме въ М. Азия. Galatia, ае /
Галатия, страната на галатигЬ.
G alatea, а е / Гала гея, морска нимфа.
1. galba, ае / кърлежъ, дървесенъ
червей.
2. galba, ае т шишко. Galba, ае т
Галба, римски императоръ. Galbi­
ani, orum т привърженици на
Галба.
galbaneus 3 галбановъ (вж. gal­
banum).
galbanum , i п (гр) галбанъ, смола
добивана отъ едно сирийско ра­
стение.
galbinus 3 жълтозеленъ.
galea, ае / 1. коженъ шлемъ. —
2. шлемъ galeas aSneas.
galeo 1 покривамъ нЪкому главата
съ шлемъ aliquem; galeatus съ
шлемъ на главата.
Galedtae, Згшп т галеоти, -сицилийски тълкователи на знамения.
galericulum, i n 1. малъкъ коженъ
калпакъ. — 2. перука.

g aleritus 3 съ коженъ калпакъ.
galerum , i п или galerus, I т 1. ко­
женъ калпакъ. — 2. перука.
Galilaei, orum т галилеи. Galilaea,
ае / Галилея, северната часть на
Палестиня.
galla, ае / шикалка.
Galla вж. Galli.
Gallaecia, ае / Галеция, область.
въ Испания.
Galli, orum т гали, най-силното и
многочислено келтско племе. Gal­
lus, i т галъ; Galla, ае / галка.
Gallia, ае / Галия страната на галит-fe, която се разделяла отъ римлянитЪ на Gallia cisalpina (citerior
или togata) — сегашна северна Ита­
лия, и на Gallia transalpina (ulterior
или comata) — сегашна Франция-,
последната се разделяла на Gal­
lia Narbonensis (bracata или pro­
vincia) — сегашнитЪ Лангедокъ и
Провансъ, на Aquitania — на югъ
между Лоара и ПиринеигЬ, на
Gallia Lugdunensis и на Gallia Bel­
gica — сегашна Белгия и часть
отъ Холандия до Рейнъ; -затова pl.
Galliae = Gallia transalpina. Galli­
cus 3 галски; ager или provincia
часть отъ Умбрия; subst. Galli­
ca, ае / видъ галски обуща, сан­
дали. Callicanus 3 галски, умбрийски legiones.
gallTna, ае / кокошка,
gallinaceus 3 и gallinarius 3 ко­
коши ; (gallus) gallinaceus пЪтелъ;
subst. gallinarius, ii m кокошкарь,
Gallograecia, Gallograeci = Galatia,
Galatae (еж. Galatae),
gallus, i m пЪтель.
1. Gallus вж. Galli.
2. Gallus, i m Галъ, рЬка въ Фригия.

G allu s

254

3. Gallus, I m галъ, жрецъ на Кибела. Gallicus 3 галски; turba жрецигЬ на Изида (понеже култътъ на
тази богиня се смЬсвалъ съ култа
на Кибела).
4. Gallus 3 прЪкоръ на много рим­
ски родове.
Gamala, ае / Гамала, укрепление
въ Палестиня.
gam&lidn, onis т (гр) гамелионъ,
седмиятъ атински месецъ (отъ 15
януарий до 15 февруарий).
ganeo, onis т пияница, развратникъ.
ganeum , Т п и ganea, ае / 1. кръч­
ма, кждето се събирали развале­
ни хора, бордей. — 2. развратъ.
gangaba, ае т носачъ, хамалинъ.
Gangaridae, arum (u des, um) m
гангариди, племе край брЪговетЬ
на р. Гангъ.
Gang&s, is т Гангъ, рЬка въ Ин­
дия. G angeticus 3 и Gangetis, idis/
гангски.
gannio 4 джавкамъ.
gannitus, us т джавкане.
ganta, ае / гага, видъ гжска.
Ganymedes, is и 7 т Ганимедъ,
синъ на троянския царь Трой, ко­
гото Юпитеръ грабналъ заради
красотата му и го направилъ свой
любимецъ.
G aram antes, um т гараманти, пле­
ме въ Северна Африка. G aram an­
tis, idis /
гарамантийски, афри­
кански.
Garganus, Т т Гарганъ, гориста
планина въ Апулия. Garganus 3
гаргански nemus.
Gargaphie, Ss / Гаргафия, долина
съ изворъ въ Беотия.
Gargara, orum п Гаргара; 1. връхъ
на планината Ида въ Мизия. 2.
градъ въ полит-fe на тази планина.
Gargettus, I т Гаргетъ, атински
демъ. G argettius, ii т Гаргетецъ,
прЬкоръ на родения въ Гаргетъ
Епикуръ.
garrio 4 бърборя, дрънка мь.
-garrulitas, atis / бъбривость, бръ­
щолевене
garrulus 3 1. бъбривъ homo. — 2.
? чуруликащъ, цвъркащъ hirundo,

C e ld u b a

cornix. — 3. шуртещъ, ромонещъ
rivus.
garum, I п (гр) рибена чорба.
Garumna, ае / Гарумна, р-Ька въ
Галия, сега Гарона. Garumni,
orum т гарумни, племе край Га­
румна.
gastrum , i п (гр) тумбесто гърне.
gaudeo, gavisus sum 2 1. а) радвамъ се, възхищавамъ се aliqua
re; in (tacito) sinu gaudere, in se
gaudere радвамъ се тихо. b) намирамъ удоволствие въ, обичамъ
gaudent scribentes; iuvinis gaudet
equis canibusque, humore omnia
hortensia gaudent, c) gaudere =
salvere; Musa refer Celso gaudere
предай моя поздравъ. — 2. trans.
радвамъ се на gaudium alicuius,
dolorem alicuius.
gaudibundus 3 радващъ ce.
gaudium, ii n 1. радость gaudiis
exsultare, gaudio lacrimare, luctus
atque gaudia agitabantur. — 2. удо­
волствие; gaudia corporis плътски
удоволствия. — 3. предмет ь на радостьта attingere gaudia sua ma­
nibus.
Gaugamela, 5rum n Гавгамела, мЬстность въ Асирия.
gaulus, Т т (гр) 1. кофа, ведро, гър­
не. — 2. тумбестъ корабъ.
Gaurus, i т Гауръ, планина въ
Кампания.
gausapatus 3 облЪченъ въ gausape;
четинестъ.
gausape, is n и gausapum , i n (гр)
вълненъ влакнестъ платъ.
gavisus part. отъ gaudeo.
gaba, ае / 1. царска хазна. — 2. съ­
кровище, богатство.
Gaza, ае / Газа, градъ въ Палес­
тиня.
G ebeniae, arum / Гебена, плани­
на въ Галия.
Gedrosia, ае / Гедрозия, область
въ Южна Персия.
Geidumni, 5rum т геидумни, бел­
гийско племе.
Gela, ае / Гела, градъ въ Сицилия.
Gelous 3 геленски. Gelenses,
ium т геленци.
Gelduba, ае / Гелдуба, крепость
на убит-fe.

gelide

255

gelide adv. студено, хладно,
gelidus 3 1. ледено с.туденъ aqua;
subst. gelida, ae / студена вода.
— 2. а) смразенъ, вцепененъ san­
guis. Ь) вцепеняващъ, вледеняващъ tremor, mors, terror,
gelo 1 замразявамъ; pass. замръзвамъ.
Geloni, orum m гелони, скитско
племе.
Gelous вж. Gela.
gelu, us n 1. мразъ, студъ; прен.
ледъ. — 2. вцепеняване, липса на
жизнена сила.
gemebundus 3 стенещъ, охкащъ.
gemellipara, ае / която е родила
близнаци (Латона).
gemellus 3 близнакъ fratres; legio
образуванъ отъ два легиона,
geminatio, 5nis / удвояване, по­
втаряне.
gemino 1 1. удвоявамъ decem vi­
tae annos, ita geminata urbe; ge­
minata verba повторени. — 2. а) съчетавамъ. съединявамъ adeo prope
geminata cacumina eorum montium
su n t; aera geminant блъскатъ,
удрятъ едно въ друго, b) съвокупявамъ.
gem inus 3 1. близнакъ gemini fra­
tres. — 2. а) двоенъ; Chiron двуобразенъ (получовЪкъ-полуконъ);
Cecrops
полугръкъ - полуегиптянинъ. Ь) чифтъ, два (две) lumen,
pedes, с) напълно еднакъвъ, сходенъ gemina audacia.
'1. gemitus part. отъ gemo,
2. gemitus, us m 1. а) въздишане,
пъшкане, охкане; gemitum de pec­
tore ducere (edere), gemitum dare
a pectore imo или gemitum petere
de alto corde дълбоко въздишамъ.
b) ревъ, бучене. — 2. мжка, скръбь
(по) ereptae virginis,
gemma, ае / 1. пжпка ineunte vere
extitit ea, quae gemma dicitur. — 2.
а) скжпоцененъ камъкъ ornatus
auro multisque gemmis, b) чаша,
направена отъ скжпоцененъ ка­
мъкъ или украсена съ скжпоценни камъни bibere gemma, с) пръстенъ съ печатъ отъ скжпоцененъ
камъкъ gemma signari, d) око на
паунова опашка. — 3. перли.

genero

3 украсенъ съ скжпоценни камъни.
g e m m e u s 3
1 . направенъ отъ скж­
поцененъ камъкъ. — 2. а ) укра­
сенъ, обсипанъ съ скжпоценни ка­
мъни. Ь) блестящъ.
g e m m if e r , fe r a , f e r u m
богатъ, изобилствуващъ съ перли mare,
g e m m o
1 1 . пускамъ пжпки, напжпвамъ. — 2 . а ) обсипанъ съмъ
съ скжпоценни камъни gemmantia
sceptra, b ) блестя,
g e m o , g e m u i, g e m it u s 3
1 . intr. a )
въздишамъ, пъшкамъ, охкамъ, с т е ­
на, издавамъ жални звуци. Ь) бу­
ча, кънтя, скърцамъ, шумоля ge­
mit antrum, malus antennaeque.
— 2. trans, оплаквамъ, скърбя по
virtutem.
G e m o n ia e , a r u m /
(sc. scalae) пжтека съ стжпала на Капитолийския
хълмъ, по която свличали и из­
хвърляли въ Тибъръ труповете на
наказанит-b съ смьрть престжпници.
g e n a , а е / (обикн. pl.) 1 . буза. — 2 .
очи.
G e n a b u m , I п
Генабумъ, градъ въ
Галия. G e n a b S n s e s , ium m генабци, жителитЪ на Генабумъ.
G e n a u n i, o r u m
т генауни, племе
(часть отъ ретит%).
G e n a v a ,
а е
/
Генава, градъ на
алоброгитЪ, сега Женева,
g e n e a l o g u s , I т (гр)
родословъ, съставитель на родословни списъци,
g e n e r , eri т
зетъ, мжжъ на дъще­
ря, на сестра, на внучка или правнучка; годеникъ на дъщеря,
g e n e r a lis , е
родовъ; общъ.
g e n e r a l i t e r adv.
изобщо,
g e n e r a tim
adv. 1 . по родове, по
племена Caesar omnibus genera­
tim gratias egit. — 2. изобщо, общо
loqui.
g e n e r a t o r , o r is m
родитель, родоначалникъ prisci viri norunt suos
generatores; equorum производитель на коне.
g e n e ro 1
произвеждамъ, създавамъ,
раждамъ deus hominem generavit,
terra animalia generat, Anchisa
generatus.

g e m m a tu s

256

generose
g e n e ro s e

душно.

adv. благородно, велико­

a tis /
добра порода,
добро качество; благородство,
g e n e ro s u s 3
1 . а ) благороденъ, отъ
благороденъ произходъ. Ь) породистъ, доброкачественъ, добъръ
pecus, vinum, genus dicendi. — 2.
благороденъ, великодушенъ rex.
g e n e s is , is /
(гр) раждане; поло­
жение на звездигЬ при ражда­
нето, хороскопъ.
g e n e tiv u s 3
съ раждането добитъ,
вроденъ, природенъ imago, nota;
nomen родово име; грам. casus
genetivus родителенъ падежъ.
g e n e tr ix , I c is /
създателка, родителка, майка; magna deum (deo­
rum) genetrix Кибела, Венера,
g e n ia lis , е
отнасящъ се къмъ ге­
ния, посветенъ на гения като на
ангелъ-хранитель: а ) браченъ, съ­
пружески torus, puellae, lectus,
b) празниченъ, веселъ, приятенъ
festum, hiems, rus, platanus,
genialiter adv. радостно, весело,
geniculatus 3 съ колЪнца, съ стави
culmus.
geniculum, I п колЪнце (на расте­
ние).
genista, ае / прещипъ, жълтуга
(раст.).
genitabilis, е плодотворенъ, оплодотворяващъ.
genitSIis, е 1 . който ражда, който
създава, производителенъ vis, ori
go, corpora (елементи). — 2. който
се отнася до раждането, рожденъ
dies, vocabulum; subst. genitalis, is /
покровителка на ражданията, прЪкоръ на Диана,
genitivus = genetivus,
genitor, 6ris m 1. родитель, баща.
— 2. създатель, виновникъ.
genitrix = genetrix,
genitura, ае / раждане; положение
на звездитЪ при раждането, хоро­
скопъ.
g e n i t u s part. отъ geno и gigno,
g e n iu s , i l m
гений, ангелъ-хранитель (гениятъ придружавалъ всЬни човЪкъ отъ раждането до не­
говата смърть, бд%лъ надъ него и
му желаелъ веселъ, но умЪренъ
g e n e r o s ita s ,

g en u s

животъ; всЪко семейство, градъ и
мЪсто си имали свой гений); ge­
nium curare vino веселя се.
geno, genui, genitus 3 раждамъ.
gens, gentis / 1. а) родъ gens Cor­
nelia, homo gentis patriciae, homo
sine gente; patres maiorum genlium
водещи произхода си отъ времето
на Ромулъ; patres minorum gentium
водещи произхода си едва отъ
времето на Тарквиний Прискъ; dit
maiorum gentium висши богове;
dii minorum gentium нисши богове;
gens humana човЪшки родъ, чо­
вечество. b) потомъкъ; deum (deo­
rum) gens Еней. — 2. а) племе,
народъ exterae nationes et gentes;
ius gentium международно право;
ubi gentium? кжде въ света? mini­
me gentium съвсемъ не: pl. gentes
варвари, чужденци, b) община,
область, страна.
genticus 3
племененъ, нароценъ
mos.
gentilicius 3 родовъ, фамиленъ sa­
crificia.
gentilis, е 1. принадлежещъ къмъ
единъ и сжщъ родъ; subst. genti­
lis, is т роднина. — 2. принадлежащъ на едно и сжщо племе (на­
родъ), племененъ, националенъ,
отечественъ nationes, solum, religio.
gentilitas, atis / родство, еднородство.
genu, iis n колено.
Genua, ае / Генуа, градъ въ Лигурия.
genui pf. отъ geno и gigno.
genualia, ium n наколенници (пред­
пазители на колената),
genuInS adv. откровено, прямо.
1. genuinus 3 вроденъ, естественъ,
неподправенъ.
2. genuinus 3 отнасящъ се къмъ
бузата; dentes кжтници.
genus, eris n 1. а) родъ, видъ ho­
minum, piscium, armorum, cuiusque
generis homines, b) произхождение,
потекло summo genere natus, tali
genere et animo, contemnere genus
alicuius. — 2. а) родъ, фамилия
auctores generis mei. b ) потомъкъ
deorum, c) племе, наоодъ Graeco­
rum, Numidarum. — 3. характеръ.

G enu sus

g e s t a t o r iu s

257

начинъ belli, orationis; in omni ge­
nere vitae въ всЬко положение; in
hoc genere въ това отношение.
Genusus, I m Генузъ, рЪка въ Илирия.
geographia, ае / (гр)
география,
землеописание.
geometres, ае т (гр) землемЬръ,
математикъ.
geometria, ае / (гр) землемЬрие,
геометрия.
geometricus 3 (гр) землемЬренъ;
subst. geometricus, i т землемЬръ,
геометъръ; geometrica, orum n
геометрия.
georgicus 3 (гр) земледЬлски.
Geraesticus portus пристанище на
гр. Теосъ, въ М. Азия.
Geraestus, I /
Герестъ, градъ и
планина на о. Евбея.
Gergovia, ае / Герговия, градъ въ
Галия.
Germalus, Т т Гермалъ, часть отъ
Палатинския хълмъ.
germane adv. откровено.
Germani, orum т германци, племе
населяващо пространството между
Рейнъ, Дунавъ, Висла и НЬмско
море. Germania, ае / Германия,
страната на германцитЬ. Germa­
nus и Germanicus 3 германски.
Germanicianus 3 намиращъ се или
служещъ въ Германия exercitus.
germanitas, atis /
братство, сестринство; близко родство; род­
ствени връзки.
germanus 3 1. а) роденъ, същин­
ски soror, frater; subst. germa­
nus, i m роденъ братъ; germana,
ае / родна сестра, b) братски, ceстрински, родственъ; caedes бра
тоубийство. —2. истински, същин­
ски patria, ironia.
germen, inis n 1. пъпка, израстъкъ,
издънка. — 2. потомъкъ, поколе­
ние.
germino 1
1. никна, напъпвамъ.
— 2. произвеждамъ, пускамъ.
gero, gessi, gestus 3 1. а) нося
sceptrum gextra, saxa in muros
b) проявявамъ, показвамъ, имамъ
animum fortem, veteres inimicitias
cum Caesare, odium in aliquem;
prae se gerere utilitatem ясно из-

тъквамъ; curam pro aliquo грижа
се за никого; personam alicuius
играя нЬчия роля, представлявамъ
никого; morem alicui gerere изпълнявамъ н-Ьчия воля, подчинявамъ I
се; se gerere държа се, постжпвамъ honeste; pro cive като гражданинъ; medium държа се не- 1
утрално; se et exercitum more
maiorum проявявамъ себе си и
войската, с) създавамъ, произ­
веждамъ terra viros, urbes, silvas
gerit. — 2. а) върша, извършвамъ;
negotium или rem bene (male) добре
(лошо) ръководя работитЬ си. b) j I
bellum gerere водя война, вою- iVf
вамъ; rem bene gerere извърш- Ijll
вамъ сполучливо военно предприя- 11].
тие; rem или res gerere сража- Ijl
вамъ се; res magnas gerere из- I
вършвамъ велики подвизи; gladiis !
res geri coepta est започна ръко- '
пашенъ бой; spes gerendi (rem) на­
дежда за извършване подвизи; res
gestae или subst. gesta, orum n
подвизи, особ. военни, с) изпълнявамъ длъжность, завеждамъ, ръ­
ководя, управлявамъ magistratum,
honores, potestatem, imperium, co- I
mitia, rem publicam. — 3. прекарвамъ aetatem cum aliquo.
Geronium, ii n Герониумъ, градъ
въ Нпулия.
gerrae, arum / дреболия,
gerro, onis m шегобиецъ, шега­
джия.
gerulifigulus, i m съучастникъ.
!
gerulus, i m носачъ, хамалинъ.
gerusia, ае / (гр) 1. герузия, гръц­
ки сенатъ. — 2. старопиталище.
Geryon, onis т или Geryones, ае m \
Гермонъ, чудовище на островъЕритея съ три тЬла, комуто Херку- i
лесъ отвлЬкълъ говедата.
i
g e s s i pf. отъ gero,
g e s t a m e n , inis n 1. бреме, товаръ. |
често-, оръжие ista decent gesta- ;
mina umeros nostros. — 2. носилка. ]
g e s t a t i o , onis /
1. носене на но­
сило. — 2. разхождане на носил­
ка или съ кола.
g e s t a t o r , oris т носачъ.
g e s ta to riu s 3
служащъ за носене
sella.

Латинскв-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

17

gestatus
gest&tus, Qs m носене,
gesticulatio, finis / жестикулация,
Ь изразително движение digitorum,
gesticulor 1 1. intr. жестикулирамъ.
— 2. trans, съпровождамъ съ же­
стове, съ пантомима carmina.
1. gestio, finis / извършване negotii.
2. gestio 4 1. давамъ свобода на
чувствата си, вънъ отъ себе си
съмъ, радвамъ се силно, лудЪя
animus gestiens rebus secundis.
— 2. силно желая animus jgestit
aliquid agere in re publica..;
gestito 1 често нося.
gesto 1 1. trans, нося puerum in
manibus; pass. носенъ съмъ, возя
се, пътувамъ; прен. aliquem in
sinu, in oculis силно обичамъ. — 2.
intr. носенъ съмъ, разхождамъ се
на носилка.
gestor, firis m 1. клюкарь. — 2. управитель.
1. gestus part. отъ gero.
2. gestus, iis m. 1. държание, поло­
жение corporis, edendi. — 2. жестикулиране in gestu peccare.
Getae, arum / гети, тракийско пле­
ме на лЬвия брЪгъ на Дунава; sing.
Geta, ае т или Getes, ае т гетъ.
Geticus 3 гетски, тракийски,
gibba, а е / u gibbus, I т гърбица,
гръбъ.
gibber, era,*erum гърбавъ.
gibbus 3 изпькналъ, наведенъ, гър­
бавъ.
Gigfis, antis т обикн pl. гиганти,
синове на Геа и Тартаръ, чудови­
ща съ змийски крака, които поис­
кали да превзематъ Олимпъ, но
били сразени отъ мълнията на
Юпитеръ. Gigantfius 3 гигантовъ;
прен. гигантски, великански,
gigno, genui, genitus 3 1. раждамъ
Hecuba Rlexandrum genuit, quae
terra giqnit; genitus Maia синъ на;
subst. gignentia, ium n растения.
— 2. пораждамъ, причинявамъ iram,
haec ipsa virtus amicitiam gignit.
gilvus 3 свЪтло-жълтъ.
gingiva, ае / вЪнецъ на зъбитЬ.
gizfiria, firum n вътрешности на ко­
кошка.

258

gleba

glaber, bra, brum безъ косми, плешивъ, гладъкъ.
glacialis, е леденъ hiems, frigus,
glacies, ei / ледъ.
glacio 1 обръщамъ въ ледъ, вледенявамъ.
gladifitor, firis m 1. а) гладиаторъ
(гладиатори съ ставали обикн.
пленниците или престъпниците,
редко свободни хора), b) pl. гла­
диаторски игри gladiatores dare,
edere. — 2. разбойникъ, бандитъ.
gladiatfirium, ii п заплата на свободенъ човекъ, който е станалъ
доброволно гладиаторъ.
gladiatfirius 3 гладиаторски ludus,
certamen; familia група гладиатори,
гладиаторска трупа,
gladiatura, ае / гладиаторска бор­
ба, гладиаторство.
gladiolus, i т малъкъ мечъ.
gladius, ii m 1. мечъ; gladium strin­
gere, destringere, e vagina educere
иззаждамъ мечъ; gladium condere
скривамъ въ ножницата. — 2. убий­
ство impunitas et licentia gladiorum,
glaeba,'glaebula вж. igleba, glebula,
glaesarius 3 янтаровъ, кехлибаровъ.
glaesum , i n янтаръ, кехлибаръ.
glandifer, fera, ferum
раждащъ
желъди quercus.
glandifinida, ae mf u glandium, ii n
жлези, момици отъ врата на свиня,
glandulae, arum / жлези,
glans, glandis /
1. желждъ. — 2.
оловени или глинени топчици за
прашка glande aut lapidibus pug­
nare.
glarea, ае / едъръ пЬсъкъ, чакълъ.
glareosus 3 чакълестъ, пъленъ съ
чакълъ.
glaucum a, atis п (гр) перде на очитЬ (болесть).
glaucus 3 (гр) тъмно-зеленъ, зеленикавъ, блестещъ.
Glaucus, i т Главкъ: 1. морско
божество; Glauci chorus нереиди.
2. синъ на Сизифъ, който хранЬлъ
конетЪ си съ човЬшко месо и билъ
изяденъ отъ тЪхъ.
glSba, ае / 1. буца пръсть; земя.
— 2. кжсъ.

-glebula

259

Gorgo

glebula, ae / 1. малка буца пръсть; gnaritas, atis / знание, познаване.
прен. нивица. — 2. кжсче.
gnaruris, е знаещъ, който познава,
glis, Iris т сънливка (животно),
познавачъ.
g lisco 3 незабелязано раста, уго- gnarus 3 1. знаещъ, познавачъ loci,
linguae Latinae. — 2. познатъ.
лЪмявамъ се, разпространявамъ се
gaudia gliscunt.
gnata, gnati, gnatus, gnavitas вж.
nata, nati u np.
globo 1 окржглявамъ; pass. събирамъ се на групи,
Gnatho, onis m Гнатонъ, име на
globosus 3 кълбовиденъ, топчестъ.
паразитъ у Теренций. G nathonici,
orum т паразити.
globus, I т 1. кълбо terrae, stel­
larum. — 2. а) голЪмо количество, Gnatia (Egnatia), ae /
Гнация,
маса flammarum, sanguinis, b) тъл­
градъ въ Япулия.
па, множество militum, с) шайка Gnidus = Cnidus.
coniuralionis.
gnfimon, onis m (гр) стрелка на
слънчевъ часовникъ.
glom ero 1 1. а) свивамъ, намотавамъ на кълбо lanam, b) правя на Gnosus, I /
Кнососъ, градъ въ
кълбо, окржглявамъ deus terram
о. Критъ. Gnosius и G nosiacus 3
кртски. Gnosias, adis и Gndsis,
glomeravit; glomerare gressus галопирамъ. — 2. събирамъ на купъ,
idis adi, /
критски, subst. / =
Яриадна.
натрупвамъ; pass. натрупвамъ се.
glom us, eris п кълбо lanae,
gndveris = noveris, вж. nosco.
gloria, ae / 1. слава vanam gloriam Gobannitio, onis m Гобаниционъ,
qui spreverit, veram habebit. — 2.
чичо на Верцингеториксъ.
а)
славно дЪло, подвигъ veteres gobius, ii m (гр) кротушка (риба).
Gallorum gloriae, b) славолюбие, Golgi orum m Гол ги, градъ въ
честолюбие milites pudor et gloria
о. Кипъръ.
intrat, c) самохвалство.
Gcynphl, orum т Гомфи, градъ въ
gloriatio, onis / хвалене, просла­
Тесалия. Gomphenses, ium т гом­
фи, жителитФ на гр. Гомфи.
вяне.
glfiriola, a e / малка слава, славица. Gonni, orum m и Gonnus, I т Го­
ни, градъ въ Тесалия.
glorior 1 хваля се, гордФя се ali­
qua re.
Gordael (Gordyael) montes Гордейски планини (въ Ярмения). Gor­
gloridse adv. 1. славно. — 2. cadyael или GorduenI, orum
m
мохвалски, горделиво,
гордейци.
gloriosus 3 1. славенъ factum, mors.
— 2. който се хвали, горделивъ, Gordium, ii n Гордиумъ, градъ въ
Фригия.
гордъ, надутъ, високомЪренъ.
glubo 3 обФлвамъ, олющвамъ; прен. Gordius, ii т Гордий, фригийски
ограбвамъ.
царь (отъ завързания отъ него вжзелъ зависЬла, споредъ предска­
g lu ten , inis п клей, лепило,
glutinam entum , I п лепене, подзанието на оракула, сждбата на
Азия).
връзване книги.
g lu tin a to r, oris т лепачъ, книго- GordiQtlchos п Гордиутихосъ, град­
че въ Кария.
везецъ, подвръзвачъ.
g lu tin o 1 лепя, слепвамъ.
Gordyael, GorduenI вж. Gordaei.
glutinum , I п клей, лепило, тут- Gorgias, ae m Горгий: 1. гръцки coфистъ, съвременникъ на Сократъ.
калъ.
g lu ttio 4 гълтамъ, поглъщамъ.
2. атински реторъ, учитель на Цицероновия синъ.
Glycera, ае / Гликера, собствено
Gorgo, onis или iis / , обикн. pl. Gorиме на жена.
<51усбп, Snis т Гликонъ, собствено
gones, u m / Горгони, три крилати
и змиекоси дъщери на Форкусъ и
име на мжжъ.
Кето (най-известна е третата Гор«Gnaeus, I т Гней, собствено име
(съкратено Сп.).
гона — Медуза, чийто погледъ вка-

Gorgobina

260

менявалъ; когато Персей я убилъ,
отъ нейната кръвь произлЬзълъ
крилатиятъ конь Пегасъ; главата
на Медуза била закрепена на щи­
та на Атина и вкаменявала всЪкиго, който я поглеждалъ). Gor­
goneus 3 Горгонинъ, Медузинъ
crinis; equus Пегасъ; lacus езерото
Хипокрена, появило се отъ удара
на копитата на Пегасъ.
Gorgobina, ае / Горгобина, градъ
на боите въ земята на хедуитЪ
Gortyn, ynis /
Гортинъ, градъ въ
о. Критъ. Gortynius и Gortynia­
cus 3 гортински, критски,
gorjytus = corytus.
Gotini, orum m готини, германско
племе.
Gotones, um т
готи, германско
племе по_долното течение на Висла,
grabatus, I т (гр) низко, просто
легло.
Gracchus, I т
Гракхъ, фамилно
име въ gens Sempronia. Gracchi,
orum m братята Гракхи (Tiberius
и Gaius Gracchus), народни три
буни, убити, понеже искали да извършатъ аграрни реформи,
gracilis, е 1. тънъкъ, строенъ, нЬженъ virgo, capella. — 2. а) беденъ, оскъденъ vindemiae, b) за
речь: простъ, безъ украшения ora­
tio.
gracilitas, atis / 1. тънкость, стройность, нЪжность crurum. — 2. про­
стота narrationis,
graculus, I т чавка, гарга,
gradarius 3 бавно вървещъ напредъ; прен. бавенъ, внимателенъ.
gradatim adv. крачка по крачка,
постепенно, полека,
gradatio, onis / за речь-. градация,
постепенно усилване,
gradatus 3 разположенъ стъпало­
видно; прен. постепененъ.
gradior, gressus sum 3 крача, вър­
вя fidenti animo ad mortem, gradiens retro discessit.
Gradivus u Gradivus 3 прЬкоръ
на Марсъ.
gradus, us m 1. а) крачка, стъпка;
citato (pleno) gradu бързо; gradum
celerare (corripere) ускорявамъ
хода; gradum sistere (sustinere)

gramineus
спирамъ ce; gradum referre o t стъпвамъ; gradum inferre in hos­
tes излизамъ срещу неприятеля;
primus gradus imperii factus est
първата стъпка за разширяването
на нашето владичество. Ь) набли­
жаване gradus reditus mei, mortis.
— 2. позиция, удобно положение
stare in gradu; aliquem gradu mo­
vere (demovere) измЬствамъ (изблъсквамъ) нЪкого отъ удобното
положение, изкарвамъ нЪкого отъ
равновесие. — 3. а) стъпало; (pl.)
стълба, стълбище templorum, ali­
quem per gradus deicere. b) степень, положение senatorius, perve­
nire ad altiorem gradum.
GraecS adv. по гръцки loqui.
Graeci, orum m гърци; sing. Grae­
cus, i m гръкъ; Graeca, ае / гъркиня. Graecus 3 гръцки; subst.
Graecum, i n гръцки езикъ е
Graeco in Latinum convertere. Grae­
culus 3 гърчолашки (подиграва­
телно)-, subst. гърчолакъ. Graecanus 3 по гръцка мода toga.
Graecia, ае / Гърция; Magna Grae­
cia Южна Италия.
graecisso 1 (гр) гърчея се, подражавамъ на гърците.
graecor 1 гърчея се, подражавамъ
на гърците.
Graecostasis, is / здание въ Римъ»
въ което отсЬдали гръцките пра­
теници (впоследствие и пратени­
ците на другите държави).
Graeculio, onis m = Graeculus (вж.
Graeci).
Graeculus, Graecus вж. Graeci.
Graii u Gral, orum m гърци; sing.
Graius, i m гръкъ. Graius 3 гръцки.
Graiocell, orum m грайоцели, гал­
ско племе.
Graiugena, ае m
по рождение
гръкъ.
Graius вж. Graii.
grallator, oris m който ходи съ ко­
кили.
grama, ае / гурелъ.
gramen, inis n 1. трева; graminis
herba стръкче трева, тревичка.
— 2. растение.
gramineus 3 1. тревистъ, покритъ
съ трева campus. — 2. направенъ.

grammaticus

261

отъ зеленина, отъ листа corona;
hasta копие отъ бамбукова тръ­
стика.
grammaticus 3 (гр) граматически,
филологически; subst. grammati­
cus, i т граматикъ, езиковедъ,
филологъ, ученъ; grammatica, ае / ,
grammatici, es / и grammatica,
orum п граматика, филология,
grammicus 3 (гр) линеенъ, чертеженъ, геометрически.
Grampius вж. Graupius.
granarium, ii п (обикн. pl.) житни­
ца, хамбаръ.
granatus 3 зърнестъ; malum наръ.
grandaevus 3 престарЪлъ, старъ.
grandesco 3 уголЪмявамъ се, нараствамъ, ставамъ голЪмъ.
grandiculus 3 голЬмичъкъ.
grandifer, fera, ferum много доходенъ.
grandiloquus 3 1. високостиленъ,
тържественъ, възвишенъ. — 2. бомбастиченъ, хвалбивъ, надутъ, високомЪренъ.
grandinat impers. вали градъ.
grandio 4 уголЪмявамъ gradum,
grandis, е 1. а) голЪмъ, огроменъ,
значителенъ tumulus, saxum, pe­
cunia, aes alienum, b) порастналъ,
голЪмъ, възрастенъ puer, alum­
nus, grandior natu filius; aetas на­
преднала възрасть. c) силенъ vox.
— 2. за речь; високъ, възвишенъ,
убедителенъ genus dicendi, oratio,
grandiscapius 3 високостъбленъ ar­
bores.
granditas, atis /
големина; прен.
възвишеность verborum,
granditer adv, силно, възвишено,
величествено.
grando, inis / градъ, градушка.
Granicus, T m Граникъ, рЪка въ
Мизия (въ М. Азия), при която въ
334 пр. Хр. Ялександъръ Велики
разбилъ Дарий.
granifer, fera, ferum зърноносешъ,
който носи (пренася) зърна,
granum, I п зърно,
graphiarius 3 отнасящъ се до мо­
лива, до писалката; subst. graphia­
rium, И п кутия за писалки, мо­
ливи.
1. graphice, es f (гр) рисуване.

gratia
2. graphice adv. художествено, съ­
вършено.
graphicus 3 (гр) рисувателенъ, художнически; прен. съвършенъ.
graphis, idis f (гр) 1. рисунка, ски­
ца. — 2. моливъ.
graphium, ii п (гр) писалка, моливъ.
grassStor, 6ris т
скитникъ, разбойникъ.
grassatura, ае / скитничество, раз­
бойничество.
grassor 1 1. а) вървя. Ь) скитамъ
се, бродя. — 2. а) стремя се ani­
mus ad gloriam virtutis via grassatur;
in possessionem agri publici нахвърлямъ се съ жадность. b) действувамъ, постжпвамъ iure, non vi, dolo,
veneno; obsequio повинувамъ ce.
c) опълчвамъ ce adversus deos, in
aliquo.
grate adv. 1. на драго сърдце. — 2.
съ благодарность, благодарно.
grates, gratibus f
pl. безъ gen. и
dat. благодарность; alicui gra­
tes agere (dicere) благодаря ни­
кому; grates referre (persolvere) o t благоларявамъ се н-Ькому.
gratia, ae / 1. приятность, прелесть,
привлЪкателность formae. — Gra­
tiae, arum / Грации, дъщери на
Зевсъ и на Евринома, богини на
прелестьта и красотата. — 2. а)
разположение, проявление на вни­
мание, предупредителность; gra­
tiam dicendi facere позволявамъ;
in gratiam alicuius въ угода нЪкому, за удоволствие на нЪкого.
— особ. abi. gratia съ gen. за, по­
ради, по причина на honoris gra­
tia, huius accusandi gratiS. b) бла­
годарность; gratias agere благода­
ря (съ думи); gratiarum actio из­
казване на благодарность; gra­
tiam habere alicui признателенъ
съмъ; gratiam referre (persolvere,
reddere) отблагодарявамъ ce, o t плащамъ ce; gratiam referre parem
отплащамъ съ сжщото; dis gra­
tia слава Богу! — abi. pl. grat(i)ls
безвъзмездно, безплатно, даромъ
facere aliquid gratis.—3. а) благораз­
положение, благоволение,доверие
gratiam inireab aliquo (apud aliquem,
ad aliquem) спечелвамъ нЪчие до-

Gratidius
вЯрие; gratiam alicuius sequi мжча
се да спечеля нЯчие благоволение;
in gratia esse обичанъ съмъ. b)
влияние, значение, сила modicae
esse gratiae, in tua gratia et po­
tentia; gratia valere или gratia mul­
tum posse имамъ голЯмо влияние
(значение), с) приятелски отноше­
ния esse in gratia cum aliquo; in
gratiam redire cum aliquo помирявамъ ce; cum bona gratia миролю­
биво, съ добро; cum mala gratia
съ ненависть.
GrStidius 3 фамилно име въ Ярпинумъ. Gratidia, ае /
Гратидия,
баба на Цицеронъ.
gr5tific3tio, 6nis /
услужливость,
^гаждане, отстжпчивость.
gratificor 1
1. intr. угаждамъ,
услужвамъ, отстжпчивъ съмъ ali­
cui. — 2. trans, отстжпвамъ, пожертвувамъ aliquid, potentiae pau­
corum decus atque libertatem suam,
gratiis вж. gratia 2. b).
grati6sus 3 1. услужливъ in dando
et cedendo loco. — 2. даденъ или
направенъ по милость missio. — 3.
ползуващъ се съ милость (разпо­
ложение), любимъ.
gratis вж. gratia 2.'Ь).
grator 1 1. изказвамъ радостьта си,
поздравявамъ alicui, inter se. — 2.
радостно благодаря. — 3. ликувамъ.
gratuita adv.
безвъзмездно, без­
платно.
gratuitus 3 1. а) безплатенъ, безвъзмезденъ. Ь) безкористенъ. — 2.
а) безполезенъ. Ь) безпричиненъ.
gratulabundus 3 поздравяващъ.
gratulatio, onis / 1. изказване радость, поздравяване, поздравъ. — 2.
изказване благодарность, особ. бла­
годарствено тържество, молебствие. — 3. ликуване.
gratulor 1 1. изказвамъ радостьта
си, поздравявамъ veniunt gratula­
tum, tibi in hoc gratulor, (ob) victo­
riam. — 2. радостно благодаря.
grStus 3 1. приятенъ, милъ officia;
gratum alicui aliquid facere правя
нЯкому удоволствие, задължавамъ
никого съ нЯщо. — 2. благодаренъ, признателенъ homo; gratum
esse erga aliquem, grata memoria

262

Graviscae

aliquid prosequi спомнямъ си за
нЯщо съ благодарность.
Graupius mons планина въ Шот­
ландия.
gravastellus, i т старецъ.
gravate, gravatim adv. съ мжка,
насила, безъ желание.
gravedinosus 3 хремавъ.
grav&do, inis / хрема; главоболие,
неразположение.
grave-o!£ns, gen. -entis 1. който
мирише силно. — 2. зловоненъ,
смърдливъ.
gravesco 3 натежавамъ; прен. усилвамъ се, влошавамъ се furor, ma­
lum.
gravidit&s, atis f бременность.
1. gravido = gravedb.
2. gravido 1 1. претоварвамъ, обременявамъ. — 2. правя бременна.
gravidus 3 1. бременна ех aliquo,,
canis. — 2. обремененъ, тежъкъ,
пъленъ aristae, pharetra sagittis.
gravis, е 1. тежъкъ onus, arma; ci­
bus мжчносмилаема; terra тучна;
sonus, vox басовъ, силенъ. — 2. а)обременителенъ, тежъкъ, непоносимъ, мжчителенъ labor, usurae,
senectus, morbus; anni tempus, lo­
cus, caelum (климатъ) нездравословенъ, неблагоприятенъ; odor неприятенъ. b) строгъ iudex, suppli­
cium. с) опасенъ, тежъкъ,. силенъ
bellum, ictus, gravissime afflictae'
erant naves. — 3. а) тежъкъ, имащъ,
тежесть (влияние), влиятеленъ ho­
mo gravis aetate et meritis, b) важенъ, значителенъ civitas, aucto­
ritas, causa; testis, auctor заслужаващъ довЯрие. c) сериозенъ, положителенъ, силенъ, убедителенъ.
vir, oratio. — 4. а) натоваренъ, претоваренъ, обремененъ navis, agmen
grave praeda; miles тежковъоржженъ. b) забременяла sacerdos
Marte, c) изтощенъ, измжченъ,
слабъ corpus, обикн. съ abi. morbo,
vulnere; aetate или annis престарЯлъ; graves somno epulisque опия­
нени, подтиснати отъ.
Graviscae, arum / Грависка, градъ
въ Етрурия. Graviscanus 3' граг
вискански.

gravitas

263

gravitas, atis / 1. тежина, тежесть
armorum, navium. — 2. а) неразпо­
ложение, слабость corporis, mem­
brorum. b) бременность. — 3. вредность, нездравословность, лошо
влияние caeli (на климата), loci.
— 4. а) важность, значителность
civitatis» belli; annonae скжпотия.
b) достойнство, тържественость,
тежесть, сила in dicendo, verbo­
rum, sententiarum. — 5. твърдссть,
строгость.
graviter adv. 1. тежко cadere; gra­
viter se habere чувствувамъ се не­
добре; graviter sonare басово, глу­
хо. — 2. а) строго de aliquo gra­
vissime iudicare. b) тежко, съ не­
удоволствие aliquid accipere, ferre,
tolerare. — 3. съ достойнство, убе­
дително dicere, tractare aliquid.
gravo 1 1. натоварвамъ, обременявамъ membra gravabat onus. — 2.
a) подтискамъ, уморявамъ, отекчавамъ officium quod me gravat.
b) влошавамъ alicuius mala.
gravor 1 1. противя се, правя спънки
primo gravari coepit. — 2. не noнасямъ, не търпя.
gregalis, е 1. стаденъ, принадлежащъ къмъ стадото. — 2. а) принадлежащъ къмъ тълпата, простъ,
обикновенъ. Ь) принадлежащъ
къмъ една и схш а група; subst.
gregales, ium т другари Catilinae.
gregarius 3 принадлежащъ къмъ
стадото, тълпата; miles gregarius
простъ войникъ.
gregatim adv. на стада, на тълпи.
gremium, ii п скутъ in gremio ma­
tris sedere; in gremio alicuius po­
nere оставямъ на нЪчии грижи;
прен. центъръ, сърдце, недра terrae,
medio fere Graeciae gremio.
1. gressus part. отъ gradior.
2. gressus, us m крачка, стжпка gres­
sum ferre in (tendere ad, agere ad)
вървя къмъ; gressum efferre излизамъ; gressum recipere отстжпвамъ; gressum comprimere спирамъ се.
grex, gregis m 1. стадо equorum,
ovium, bovillus, ovillus, caprinus; api­
um роякъ. — 2. а) тълпа, множе­

gu statu s

ство. b) общество, кржгъ. c) шко'
ла, секта.
Grudii, orum т груди, белгийско
племе.
gruis еж. grus.
grum us, I т купчина земя, хълмче,
grunditus, iis т грухтене suis,
grunnio 4 грухтя,
grunnitus, iis m грухтене,
griis {u gruis), gruis m f жеравъ.
Grynium, ii n Гриниумъ, градъ въ
Еолида. Grjnfius 3 гринийски.
gryps, grypis m (гр) грифонъ, ба­
снословна четиринога птица съ
глава на орелъ и тЪло на лъвъ.
Grypos, I /и? който има орловъ i
носъ (прЪкоръ).
gubernaculum (gubernaclum), I n I
кормило; прен. управление tenere
gubernaculum rei publicae,
gubernatio, finis / управление на
корабъ; прен. управление,» ржко_водене tantarum rerum,
gubernfitor, oris m кормчия: прен.
управитель, ржководитель rei pub­
licae.
gubernatrix, Icis / управителка.
Guberni = Cugerni.
guberno 1 управлявамъ корабъ;
прен. управлявамъ, ржководя rem
publicam.
gula, ae / 1. гърло, гръклянъ; gu­
lam frangere laqueo удушвамъ,
обесвамъ. — 2. а) апетитъ. b) ла­
комия.
gulfisus 3 лакомъ.
gumia, ae m f лакомникъ.
gummi indecl. n u gummis, is / еж.
cummis.
gurges, itis m 1. водовъртежъ, безд­
на. — 2. а) води, море Stygius, tur­
bidus. b) бездна, пропасть vitio­
rum. с) разсипникъ gurges ac vo­
rago patrimonii,
gurgulio, finis m гърло,
gurgustium , ii n колиба, кръчма,
gurus = gyrus.
gustatio, onis / първо ядене на
трапезата.
gustatfirium , ii n сждъ за ястие,
gustatus, iis m вкусъ (като чувство
и като качество) habere gustatum
veri, pomorum gustatus iucundus est.

gusto

264

gusto 1 1. вкусвамъ, опитвамъ
aquam, anserem, de potione; прен.
partem voluptatis. — 2. закусвамъ,
похапвамъ.
gustus, fis m 1. вкусване, опитване.
— 2. вкусъ (като качество).
gutta, ае /
капка guttae imbrium,
sanguinis.
guttStim adv. на капки,
guttula, ае / капчица,
guttur, uris n гърло; guttur alicuius
frangere удушвамъ.
g u ttu s или giitus, I m сждъ съ дъл­
га и тЪсна шийка.
Gjitu atru s. I т Гутуатъръ, карну**тецъ.
Gyaros, Т т
Гиаросъ, единъ отъ
ЦикладскитЪ острови.
Gyfls или Gy&s, ае т Гий, сторжкъ
гигантъ.
Gyges, is (ае) т Гигъ, лидийски
царь. Gygaeus 3 лидийски.
Gylippus, I т Гилипъ, спартански
пълководецъ.
gym nasiarchus, i т (гр) гимназиархъ, началникъ на гимназия.
gym nasium , II п (гр)
гимназия,
мЬсто за гимнастически упражне­
ния; сжщо така сборно мЪсто
на философите и софиститЪ.

habeo
gym nasticus 3 (гр) гимнастически;
exercitus гимнастическо упражне­
ние.
gymnicus 3 (гр) гимнастически cer­
tamen, ludi.
gynaeceum , ei u gynaecium, II n
(гр) женско отделение на гръц­
ката кжща.
Gynaec&nltis, idis f (гр) — gynae­
ceum.
Gyndes, is m Гиндъ, рЬка въ Ясирия.
gypso 1 покривамъ, бЬлосвамъ съ
гипсъ; manibus gypsatissimis съ
силно напудрени ржце (за актьо­
ри, които изпълнявали женски ро­
ли); pes gypsatus (на робите, кои­
то били излагани за продань, б%лосвали краката съ гипсъ).
gypsum, I п (гр) гипсъ.
Gyrton, onis / и Gyrtone, es / Гиртонъ, градъ въ Тесалия.
g^rus, I т (гр) кржгъ; gyrum tra­
here правя кржгообразни движе­
ния: equum in gyrum ducere ездя въ
кржгъ; in gyros ire или gyrum car­
pere обикалямъ въ кржгъ; orato­
rem in exiguum gyrum compellere
ограничавамъ оратора въ единъ
тесенъ кржгъ на дейность.
Gytheum и Gythium, i n Гитиумъ.
градъ въ Лакония.

\

н
habena, ае / 1. юзда habenis flectit
equos; habenas remittere (effunde­
re, dare) отпускамъ юздитЪ; habe­
nas adducere (premere) дърпамъ
юздитЪ; прен. irarum habenas ef­
fundere; immittere habenas classi
плавамъ съ най-голЬма бързина.
— 2. ржководство, управление re­
rum, populi. — 3. а) ремъкъ на
прашка. Ь) бичъ, камшикъ.
habeo, habui, habitus 2 1. имамъ
anulum in digito, aliquem in magno
honore, fortem animum, febrim, ca­
pitis dolorem, victoriam in manibus;

habeo (in) animo имамъ намЪрение.
— 2. държа затворенъ senatum in
curia inclusum, milites in castris,
aliquem in vinclis. — 3. задържамъ
sibi hereditatem; sibi honores, im­
peria, triumphos; suas res sibi ha­
bere задържамъ си своето (при разводъ). — 4. съдържамъ epistula ni­
hil habet, quod; quod nulla anna­
lium memoria habet. — 5. а) уреждамъ, устройвамъ, извършвамъ
iter, quaestionem de aliqua re, lu­
dos, dilectum; senatum habere свиквамъ на заседание сената; conci-

habilis

265

Haailul

lium habere правя съвещание, b) habiliter adv. удобно, леко, Гм.|ип,
произнасямъ, държа orationem ha­
ловко.
habitabilis, е обитаемъ.
bere, hac oratione habita. — 6. дър
жа непрекъснато никого въ из­ habitaculum, I п жилище,
вестно положение или състояние habitatio, 6nis / 1. обитаване. 2,
а) жилище. Ь) наемъ.
mare infestum habere; aliquem im­
обитатель, жиpunitum habere оставямъ нЪкого habitator, Sris т
безъ наказание. — 7. отнасямъ се
тель.
съ, постжпвамъ съ, третирамъ ali­ habito 1 1. trans, обитавамъ, населявамъ firbes. — 2. intr. а) жинЬя
quem liberalissime, exercitum luxu­
riose. — 8. смЪтамъ, считамъ ali­
in illis aedibus, Romae, b) постоян­
quem fidelem, aliquid pro certo,
но пребивавамъ, постоянно се наaliquem in deorum numero; praedae
мирамъ (съмъ), вися in foro, in
loco habere смЬтамъ за плячка.
oculis, c) постоянно се занимавамъ
cum illis studiis.
— 9. se habere или само habere
съмъ se bene habere, res ita se ha­ habitthdo, inis / държане, осанка,
'стойка, външность corporis,
bet; bene habet работигЬ съ добре;
satis habere задоволявамъ се, до- habiturio 4 силно желая.
воленъ съмъ, parum habeo не съмъ
1. habitus part. отъ habeo.
доволенъ. — 10. а) притежавамъ, 2 . habitus 3 1. държанъ in custodia,
voluptatibus procul. — 2. разполоимамъ fundos, servum nullum ha­
женъ, настроенъ. — 3. смЪтанъ,
beo. b) притежавамъ имущество,
минаващъ за. — 4. гледанъ, охрабогатъ съмъ in nummis, in praediis
ненъ.
urbanis; amor habendi алчность.
— 11. завладЬлъ съмъ, владЪя ho­ 3. habitus, fis т 1. външенъ видъ,
външность, осанка, стойка corpo­
stis habet muros, ira me habet.
ris. — 2. обл-Ькло virginalis. — 3.
— 12. обитавамъ, живЪя urbem,
a) състояние, положение, свойство.
Syracusis. — 13. мога, имамъ въз»
b) разположение, настроение, с)
можность haec habui dicere. — 14.
характеръ.
зная habes consilia nostra. —15. npeдизвиквамъ, причинявамъ, имамъ habrodiaetus, I т (гр) изнЪженъ
човЪкъ.
за следствие laetitiam; pons cir­
cuitum habet мостътъ налага зао­ hac adv. по този пжть; тукъ.
бикаляне. — 16. а) съ part. perf. hSc-tenus adv. ,до тукъ; до сега;
до толкова.
aliquid cognitum (perspectum) ha­
1. Ндрия, грацъ въ
bere разбрахъ (узнахъ); persuasum Hadria, ае /
Пиценумъ. HadriSnus 3 адрийhabere убеденъ съмъ; aciem in­
ски. — 2. Ядрия (може и Htria и
structam habere построихъ; propo­
Hdria), градъ до устието на рЪка
situm habere имамъ намерение;
По. Hadria, ае /
Адриатическо
neque ea res me falsum habuit и
море. HadriSnus, Hadriacus и Ha­
това не ме излъга, b) съ dat. ali­
driaticus 3 адриатически; subst.
quem ludibrio habere подигравамъ
HadriSticum, i n
Адриатическо
се съ нЪкого; aliquem despicatui
море.
habere презирамъ; religioni aliquid
Хадруметумъ,
habere смЪтамъ за съвЪстно, съ- Hadrumetum, I n
градъ въ Сев. Африка. HadrfimenвЪстьта ми не допуска, с) съ ge­
tlnT, orum т хадруметци.
rundium. трЬбва respondendum ha­
hae interi, xel
bere, enitendum habere.
habilis, e
1. удобенъ, пригоденъ, 1. haedilia, ае / козичка.
способенъ arcus, ensis, ingenium 2. haedilia, ium n кошара за кози.
ad res diversissimas. — 2. лекъ, haedillus, T m козле.
haedinus 3 кози.
подвиженъ, бръзъ currus.
h ab ilita s, atis / способность, сгод- Haedui, orum m хедуи, племе въ
Галия. Haeduus 3 хедуйски.
ность.

haedulus

266

haedulus, T m m козле.
haedus, I m козле.
Haemonia, ae / Хемония, старото
име на Тесалия. Haemonis, idis
/ тесалийка. Haemonius 3 тесалийски; puppis корабътъ flpro; iuvenis Язонъ; puer, heros Ахилъ;
equi конет-Ь на Ахилъ; culter ножътъ на вълшебницата Медея;
arcus Стрелецъ (съзвездие).
Haemus,|1 т Хемусъ *(Стара-планина).
haereo, haesi, haesum 2. 1. а) ви­
ся, прилепналъ съмъ, държа се
здраво, закрепенъ съмъ здраво
in cervice patri haerens, haesit in
corpore ferrum, navis haeret in litore; (in) equo държа се здраво
на седлото; съ dat. haerens capiti
corona; haeserat sagitta alae, b) заседналъ съмъ здраво, не напус
камъ febris, crimen haeret in aliquo;
in memoria, in mentibus, in eadem
sententia; in oculis alicui постоянно
съмъ предъ очит-fe на н-Ького. — 2.
а) спирамъ се haeret metu, vox
faucibus haesit; res, negotium hae­
ret не напредва, срЪща затрудне­
ния. b) двоумя се, колебая се quid
dicam; inter cupiditatem et pudo­
rem,
haerfisco 3 увисвамъ, залавямъ се
за, засЪдамъ.
haeresis, is или eos / (гр) мнение,
система, школа; занятие,
haesi pf. отъ haereo,
haesitabundus 3 забърканъ, смутенъ.
haesitantia, ае / заекване linguae,
haesitatio, o n is / 1. заекване. — 2.
нерешителность, колебание,
haesitator, oris т колебливъ, нерешителенъ човЬкъ.
haesito 1
1. заседналъ съмъ, затъналъ съмъ haesitantes premere,
in luto, in vadis. — 2. а) заеквамъ
lingua, b) колебая се, двоумя ce,
въ затруднение съмъ inter fidem
timoremque, in maiorum institutis,
haesum sup. отъ haereo,
haeum interi, xel
hageter, teris т(гр) водачъ, пжтеводитель.

hamiota
hahae, hahahae, hahahe interi, xaxal
Halaesa, ae / Халеза, градъ въ Си­
цилия. Halaesinus 3 халезински-.
halcy6n вж. alcyon.
Hal&s, etis m Халесъ, рЪка въ Пу­
кания.
Haliacmon, onis m Халиакмонъ, рЪка въ Македония.
haliaeetos, I т(гр) морски орелъ..
Haliartus, Т / Халиартъ, градъ въ
Беотия. Haliartii, orum m халиарти.
halica вж. alica.
Halicarnasus, i / Халикарнасъ, до­
рийски градъ в<ь Кария; родно мЪсто на Херрдотъ, Дионисий, Калимахъ. Halicarnasenses, ium т или
Halicarnasii, orum m халикарнасци. Halicarnaseus, ei m халикарнасецъ.
Halicyae, arum
Халикия, градъ
въ Сицилия.
halitus, iis m 1. дишане, дъхъ ef­
flare extremum halitum. — 2. изпа­
рение terrae,
hallec = allec.
hallex, icis m палецъ на крака;.
hallex viri джудже,
halo 1 1. лъхамъ. — 2. благоухая,
мириша.
halophanta, ae m (гр) мошеникъ.
halosis, Is / (гр) превземане.
halQcinor 1 халюцинирамъ, бълну—
вамъ, дърдоря.
Haluntium = Aluntium.
Halus, I /
Халусъ, градъ? въ Асирия.
Halys, yos т Халисъ, рЪка въ М..
Азия.
hama, ае / (гр) ведро, кофа.
hamadryas, adis / (гр) горска ним­
фа, русалка.
hamatilis, е съ вждииа.
hamatus 3 1. съ куки; прен. mune­
ra hamata подаръци съ користна
цель. — 2. извитъ като кука, извитъ.
Hamilcar, aris m Хамилкаръ, име
на картагенски пълководци; Ha­
milcar Barcas баща на Ханибалъ.
hamiota, ае т вждичарь, рибарь
съ вждица.

Hammon

267

Hammon, onis m Дмонъ, египет­
ски богъ, почитанъ въ Римъ като
luppiter Hammon,
ham m onitrum , 7 п (гр) смЪсь отъ
пЪсъкъ и селитра, употребявана
при приготвянето на стъкло,
ham ulus, Т т кукичка, въдица,
ham us, I т 1. кука. — 2. въдица.
— 3. нокътъ на ястребъ.
Hannibal, alis т Ханибалъ, име на
картагенски пълководци.
haphe, es / (гр) ситенъ пЪсъкъ, съ
който атлетитЪ си посипвали те­
лата.
hara, ае / кочина, оборъ.
harena (arena), ае / 1. песъкъ. — 2.
песъчливо м-ксто, песъчливъ (мор­
ски) брегъ. — 3. арена, место въ
амфитеатъра, посипано съ песъкъ.
harenaria, ае / песъчна кариера,
harenosus 3 песъчливъ.
hariola, ае / врачка,
hariolatio, onis / врачуване, пред­
сказване.
hariolor 1 врачувамъ, предсказвамъ.
hariolus, 7 т врачъ, гадатель, предсказвачъ.
harispex = haruspex.
Harmodius, i7 m Хармодий, атинянинъ, който съ братъ си Дристогейтонъ убилъ тиранина Хипархъ
harmonia, ае / (гр) съзвучие, хар­
мония.
1. harpago 1 (гр) грабя, крадя.
2. harpago, onis т (гр) кука за раз­
рушаване на стени, за притегляне
на неприятелските кораби въ вре­
ме на бой.
harp€, es / (гр) извитъ мечъ, сабя.
Harpocral es, is т Харпократъ, богъ
на мълчанието.
*
Harpyia, ае / Харпия, грабливо чу­
довище, половинъ птица — поло*
винъ жена.
Hartides, um т харуди, германско
племе.
harundifer, fera, ferum носещъ,
произвеждащъ тръстика,
harundineus 3 тръстиковъ; прен.
carmen овчарска песень.
harundinosus 3 богатъ съ тръ­
стика.

hauri*»

harundo, inis / 1. тръстика. — 2.
предмети отъ тръстика: прътъ зп
вждица, стрела, свирка, бърдо. ’
haruspex, icis т гадатель по вжтрешностите на принесените въ
жертва животни.
haruspica, ае / гадателка по в ъ ­
трешностите на принесените въжертва животни.
haruspic7nus 3 отнасящъ се до га­
данието по вътрешностите на при­
несените въ жертва животни; subst.
haruspicina, ае / предсказване
по вътрешностите,
haruspicium, i7 п предсказване по
вътрешностите на принесените въ
жертва животни.
Hasdrubal, alis т Хаздрубалъ, име
на картагенски пълководци.
hasta, ае / 1, прътъ; graminea hasta
бамбукова тръстика. — 2. копие:
hastam iacere, evellere; прен. hastas abicere падамъ духомъ, отчайвамъ се. — 3. публиченъ търгъ
(обявяването на търгъ ставало ка­
то забивали копие въ земята) emp­
tio ab hasta, vendere aliquid sub
hasta.
hastatus 3 въоръженъ съ копие
acies; subst. hastat7, orum m xaстати, копиеносци, войници въо­
ръжени съ копия, които съставя
ли едната трета, на римския легионъ (hastati, principes, triarii);
hastatus, i m отделение отъ xaстати primus, secundus hastatus.
hast71e, is n 1. а) прътъ, върлина,
колъ. b) клонче. — 2. дървото на
копието, копие.
haud (haut или hau) adv. не.
haurio, haus7, haustus 4 1. а) черпя
e fontibus, aquam galea; cruorem,.
sanguinem проливамъ; прен. ex va­
no черпя, заимствувамъ отъ лоши
източници. Ь) изкопавамъ terram.
c) събирамъ cineres Hectoris, d)
взимамъ sumptum ех aerario. — 2.
а) изпивамъ, опразвамъ pateram,
poculum, b) изпитвамъ, претърпявамъ luctum, calamitates, с) пронизвамъ, промушвамъ ictu vent­
rem; quos hauserit ensis погуби.
d) изчерпвамъ, прахосвамъ, свършвамъ sua; sol caelo medium orbem

I

!
1
I

'!

i
1

hauscio

268

helleborosus

hauserat; provincias разорявамъ. Hecatom pylos, I / Хекатомпилосъ
(стовратъ): 1. градъ на партите.
— 3. а) поглъщамъ, унищожавамъ
2. пр-Ькоръ на гр. Тива (въ Египетъ).
naves mare haurit, amnis aliquem
haurit, theatrum igne haustus, b) Hecaton, onis т Хекатонъ, стоипоемамъ, вдишвамъ, поглъщамъ
чески философъ.
caelum, auram; suspiritus дълбоко Hector, oris т Хекторъ, синъ на
Приамъ.
въздишамъ. c) жадно поглъщамъ
oculis animisque gaudium, volupta­ Hecuba, ае / Хекуба, майка на Хек­
торъ.
tes; oculis виждамъ; auribus чувамъ.
hedera, ае / бръшлянъ.
hederiger, gera, gerum
носещъ
hauscio = haud scio,
бръшлянъ.
h au si pf. отъ haurio.
hederosus 3 богатъ съ бръшлянъ.
1. h au stu s part. отъ haurio.
hedychrum, I п (гр) благовонна
мазь, балсамъ.
2. h au stu s, us m 1. а) черпене, наливане aquae, b) право на черпене hei interi, ахъ! уви!
вода. —2. а) гълтане, пиене. Ь) ди­ heia interi, хайде!
шане, вдишване. —3. глътка; шепа.
heic вж. 2. hic.
h a u t вж. haud,
haveo вж. aveo.
Helena, ае или Helene, es / Елена,
дъщеря на Юпитеръ и на Леда,
H eautontim orum enos, I т който
самъ себе си наказва (заглавие
сестра на Касторъ и Полуксъ, съ­
на комедия отъ Теренций).
пруга на Менелай.
hebdom as, adis / (гр) седморка, Helenus, I т Еленъ, синъ на Приамъ.
числото седемь, седмия день, който HSliades, um /
Хелиади, дъщери
е решителенъ за болните; quarta
на Хелиосъ, следъ смъртьта на
hebdomas 28. день.
братъ имъ Фаетонъ били превър­
Hebe, es / Хеба, богиня на мланати въ тополи; nemus Heliadum
достьта, дъщеря на Юнона и на
тополи; lacrimae Heliadum янтаръ,
Юпитеръ, съпруга на Херкулесъ.
кехлибаръ.
hebenus = ebenus,
helica, ае / [гр) винтовъ нарЪзъ.
hebeo 2 1. тжпъ съмъ. — 2. отпад- 1. Helice, e s / Голямата мечка (съ­
налъ съмъ. слабъ съмъ.
звездие).
hebes, gen. -etis 1. тжпъ gladius. 2. Helice, es /
Хелика, градъ въ
— 2. а) слабъ ictus, sensus oculo­
Яхея.
rum atque aurium; os безъ апетитъ. Helicon, onis т Хеликонъ, плани­
на въ Беотия, посветена на музи­
b) тромавъ, непохватенъ, необученъ exercitus, с) тжпъ, тжпоте. Heliconius 3 хеликонски. Неуменъ, слабоуменъ.
liconiades, um / обитателите на
hebesco 3 затжпявамъ, ставамъ
Хеликонъ, музитЬ.
тжпъ; прен. ослабвамъ oculi, virtus, heliocam inus, I т (гр)
слънчева
hebeto 1 1. затжпявамъ, изхабябаня.
вамъ hastas, ferrum hostium. — 2. Heliopolis, is / Хелиополъ, градъ
ослабвамъ, намалявамъ vires rei
въ Египетъ.
publicae.
Helle, es /
Хела, дъщеря на ЯтаHebraeus 3 еврейски.
мантъ и Нефела, която, като б еHebrus, Tm Хебрусъ (Марица), река
гала отъ мащехата си Ино. падна­
въ Тракия.
ла и се удавила въ единъ проHecabS, es = Hecuba.
токъ, който билъ нареченъ на
Hecatfe, es / Хеката, богиня смес­
нейно име Хелеспонтъ (pontus Hel­
вана ту съ Диана, ту съ Прозерles); Helles pecus Овенъ (съзве­
пина. H ecateius 3 и H ecateis, idis /
здие).
Хекатинъ, вълшебенъ, магьосни­ helleborfisus 3 имащъ нужда отъ
чески carmina, herba.
кукурякъ, лудъ.

helieborus

269

helieborus, I m или helleborutn, i
n (гр) кукурякъ, растение, смита­
но като средство противъ лудость.
Hellen, enis m Еленъ, синъ на Девкалионъ, родоначалникъ на гърцитЪ.
H ellespontus, Тт Хелеспонтъ, протокъ между Европа и Азия (сега
Дарданели). H ellespontiacus и
H ellespontius 3 хелеспонтски.
helluatio, onis /
разсипничество,
разточителенъ животъ.
helluo, onis т
разточитель, разсипникъ, прахосникъ patrimonii,
helluor 1 жадно ямъ, поглъщамъ;
прен. libris; sanguine изпивамъ нЪчия кръвь.
helops, opis т (гр) чига (риба).
Helorus, I m f Хелоръ, градъ и рЪка
въ Сицилия. Helorius 3 хелорски.
Helotes еж. Hilotes.
helvella, ае / зеленчукъ.
Helvetii, orum т хелвети, старитЪ
обитатели на днешна Швейцария.
Helvetius и Helveticus 3 хелветийски.
Helvii, orum т
хелви, племе въ
Южна Галия,
hem interi, хмъ! я!
hem erodrom us, I т (гр) скороходецъ, куриеръ.
hemicillus, I т (гр) полумагаре
(обидна дума).
hemicyclium, ii п (гр) полукржгъ;
прен. полукржгло кресло,
hem ina, ае / (гр) мЪрка за теч­
ности = Vs sextarius,
hendecasyllabi, orum m (гр) едкнадесетосрични стихове.
H eneti еж Veneti.
Heniochi, orum m хениохи, capматско племе. Heniochus 3 xeниохийски.
Henna, ае / Хена, градъ въ Сици­
лия. Hennaeus 3 и Hennensis, е
хененски.
hepatia, orum п (гр) дробчета,
hepatiarius 3 чернодробенъ mor­
bus.
H ephaestia, ае / Хефестия, градъ
на островъ Лемносъ.
H ephaestion, onis т Хефестионъ,
пълководецъ и другарь на Ллександъръ Велики.

Hercules.
hepteris, is / (гр)
корабъ съ седемь реда весла,
hera = ега.
Heraclea, ае / Хераклея, име на
много градове. Heracleensis, е
хераклейсни. H eracleenses, ium и
H£racle6tae, arum т хераклейци.
Heracleum, 1л Хераклеумъ, градъ
въ Македония.
Heraclides, ае т Хераклидъ, гръц­
ки философъ.
H eraclitus, i т Хераклитъ, гръцки
философъ отъ йонийската школа.
1. Heraea, ае /
Херея, градъ въ
Дркадия.
2. Heraea, 6rum п празникъ въ
честь на Хера.
herba, ае /
1. зеленото стъбло
(стръкъ, класъ) на тревит-fe, на жи­
тата; frumenta iam in herbis erant
житата бЪха още зелени. — 2. тре­
ва, билка, зеленчукъ.
herbaria, ае / ботаника.
herbSrius 3 1. ботанически. — 2.
subst. т ботаникъ.
herbesco 3 раззеленявамъ се, изкласявамъ.
herbeus 3 зеленъ oculi,
herbidus 3 тревистъ, изобиленъ^съ
трева campus.
herbifer, fera, ferum тревистъ colles.,
herbigradus 3 който ходи по тре­
вата, по моравата.
Herbita, ае /
Хербита, градъ въ
Сицилия. H erbitensis, е хербитенски.
herbdsus.3 тревистъ, изобиленъ съ
трева.
herbula, ае / тревичка.
Herceus, i т Херкейски, прЪкоръ
на Юпитеръ като покровитель на
жилището.
hercisco 3 раздЪлямъ, дЪля на­
следство.
Hercle еж. Hercules,
herctum , I п наследство; herctum
ciere дЪля наследство.
Herculaneum, i n Херкуланъ, градъ
въ Кампания, разрушенъ въ 79 г.
сл. Хр. отъ изригването на Везувий..
Herculaneus 3 и HerculSnSnsis, е
херкулански.
Hercules, is или i т Херкулесъ,
синъ на Юпитеръ и на Алкмена;.

Hercynia

270

hetaerice

interi. Hercules, hercule, hercte Herm unduri, orum т хермундури,
ала m6 hercules, me hercule, me
германско племе.
hercle кълна се въ Херкулесъ1 Hermus, i т Хермъ, рЪка въ Лидия.
наистина! — Herculaneus u Her­ Hernici, orum т херници, племе въ
culeus 3 Херкулесовъ.
Лациумъ. Hernicus 3 херницийHercynia silva или само Hercynia,
ски ager.
ae / гористигЬ планини въ Гер­ Н§г5, iis /
Херо; 1. жрица на Ве­
мания, които се простиратъ отъ
нера, въ която се влюбилъ ЛеанизворитЪ на Дунавъ до КарпатитН.
дъръ. 2. дъщеря на Приамъ.
Herdonia, ае / Хердония, градъ въ Herodes, is т Иродъ, царь юдейАпулия.
ски (37—4 г. пр. Хр.)
here вж. heri.
HSrodotus, i т Херодотъ, гръцки
историкъ,роденъ въ Халикарнасъ
hereditarius 3 1. отнасящъ се до
наследство auctio. — 2. наслед(484—425 г. пр. Хр.).
ственъ cognomen,
hSroicus 3 (гр)
полубожески, ге­
hereditas, atis / наследство,
роически tempora; прен. епически
heredium, i? n наследственъ имотъ,
carmen.
наследство.
heroine, es / (гр) полубогиня, ге­
Herennius, ii m римско родово име.
роиня.
heres, edis mf t. наследникъ ali­ herois, idis / (гр) полубогиня.
quem heredem facere (scribere, in­ h£r5s, ois m (гр. acc. heroa, pl. he­
stituere); heres ex asse единственъ
roas) 1. полубогъ. — 2. герой.
наследникъ. — 2. господарь.
herous 3 (гр) полубожески, герои­
heri u here aiv. вчера,
чески; прен. епически carmen; ver­
herifuga, herilis вж. erifuga, erilis.
sus хекзаметъръ; subst. herous, i
HSrillus, Tm Херилъ, стоически фиm епически стилъ.
пософъ отъ Картагенъ.
Herse, es / Херса, дъщеря на KeHermae, arum т херми, стълбове
кропсъ.
съ Хермесова глава на върха.
Hersilia, ае / Херсилия, съпруга на
Hermaeum, I п. Хермеумъ 1. мЪстРомулъ.
ность въ Беотия. 2. храмъ на Хер- herus «= erus.
месъ. 3 зала украсена съ херми. HSsiodus, i m Хезиодъ. гръцки
Hermagoras, ае т Хермагоръ, репоетъ отъ Аскра (въ Беотия). HSторъ отъ Родосъ.
siodeus 3 Хезиодовъ.
Hermaphroditus, i т Хермафро- HSsione, es или ае / Хезиона, дъ­
дитъ, синъ на Хермесъ и на Афро­
щеря на Лаомедонъ.
дита съ смЪсенъ полъ.
Hesperus, i т вечерница (звезда)
Hermarchus, i т Хермархъ, послеvenit Hesperus. Hesperius 3 задователь на Епикуръ.
паденъ litus, fluctus; rex Атлантъ;
Hermathena, ае /
двоенъ бюстъ
subst. Hesperia, ае / западъ, за­
на Меркурий и на Минерва.
падна страна (Италия, Испания).
hermeneuma, atis п (гр) обясне­
Hesperis, idis / западенъ aquae;
ние.
subst. Hesperides, um / ХеспериHermeracles, is т двоенъ бюстъ
ди, дъщери на нощьта, които пана Меркурий и на Херкулесъ.
зЪли на единъ островъ въ океана
Hermes или Herma, ае т Хермесъ
градината съ златнитЬ ябълки.
иди_Мерк)грий (pl. вж. Hermae).
h esternus 3 вчерашенъ dies.
Herminius, ii m 1. Херминийска пла­ Hestiaeotis, idis /
Хестиеотида,
нина (въ Лузитания). — 2. име на
область въ Тесалия.
войници.
hetaeria, ае / (гр) братство, об­
.Hermione, £s /
Хермиона; 1. дъ­
щество.
щеря на Менелай и Елена. 2. hetaerice, es / (гр) конницата на
градъ въ Арголида; Hermionicus
македонския царь, съставена отъ
3 хермионски.
благородни македонци.

heu

271

Himera

heu interi, ol охъ!
hiemo 1 1. презимувамъ in urbe. — 2.
буренъ съмъ, вълнувамъ се mare.
h euretes, ae m (гр) изобретатель,
— 3. trans, изстудявамъ, замразяотнриватель.
вамъ.
heus interi, ей! heus tu quid agis?
hexam eter, tra, trum (гр) шесто- hiemps = hiems.
стжпенъ, хекзаметровъ versus; Hiempsal, alis m Хиемпсалъ: 1. синъ
на царь Миципса. 2. царь на Нуsubst. m хекзаметъръ.
мидия.
hexapylon, I n (гр) порта въ Сиhiems, hiemis/ 1. зима; прен. студъ.
ракуза съ шесть входа,
hex&ris, is f (гр) корабъ съ шесть
— 2. буря hiemis magnitudo.
реда весла.
HierScomS или Hiera Come, es /
Хиеракома, градъ въ Лидия.
hiatus, us m 1. а) отворъ, пукна­
тина, пропасть terrarum, spelunca Hieripolis, is / Хиераполъ, градъ
въ Фригия.
vasto immanis hiatu, b) отворена
уста, зЬвъ, гърло auras carpere hieraticus 3 (гр) свещенъ.
hiatu. — 2. жажда, алчность, лако­ Hiero(n), dnis т Хиеронъ, име на
двама сиракузки царе. Hieroni­
мия praemiorum. — 3. (грам.) зЪвъ,
cus 3 Хиероновъ.
хиатусъ (събиране на две гласни
Hierocaesarea, ае / Хиерокесарея,
една до друга).
градъ въ Лидия. HierocaesariSnHiber, eris или eri m ибериецъ,
s6s, ium т хиерокесарейци.
испанецъ. Hiberus и Hibericus 3
испански; pastor triplex Герионъ; Hierocles, is m Хиерокълъ, гръцки
реторъ.
subst. HibSrus, i m p. Ебро. Hibe­
Hieronymus, i m Хиеронимъ: 1.
ria, ae / Испания.
внукъ на сиракузкия царь Хие­
Hiberi, orum m ибери, племе на
ронъ. 2 гръцки философъперипаюгъ отъ Кавказъ. Hiberia, ае /
тетикъ.
Иберия, страната на иберитЬ.
hibernaculum , i п зимно жилище; hierophanta и hierophantes, ае т
жрецъ, който тълкува религиозни­
pl. hibernacula, orum п зименъ
те обреди.
лагеръ, зимни казарми.
Hierosolyma, 6rum п Иерусадимъ.
Hibernia, ае / Ирландия,
HierosolymSrius 3 иерусалимски.
hiberno 1 презимувамъ, прекарhieto 1 зяпамъ.
вамъ зимата въ зимни жилища,
hibernus 3 1. зименъ tempus, men­ hilare aiv. весело,
sis; hiberna castra или само hiber­ hilaris вж. hilarus,
na, orum n зименъ лагеръ, зимни hilaritas, atis / веселость.
жилища. — 2. буренъ mare, ven­ hilaritudo, inis / веселость.
hilariter = hilare,
tus; subst. hibernum , i n буря.
hilaro 1 веселя, развеселявамъ.
hibiscum , i n (гр) слЬзъ (раст.).
hibrida, ae m f мелезъ, дете на рим- hilarulus 3 веселичъкъ.
лянинъ и чужденка или на свобо- hilarus 3 u hilaris, е (гр) веселъ,
радостенъ, засмЪнъ.
дрнъ и робиня.
hilla, ае / (обикн. pl.) 1. черва. — 2.
1. hic, haec, hoc (ст. ф.: пот. pl.m
наденици.
hisce, пот. pl. / haec, gen. pl. horunc, harunc, acc. pl. hasce; npu HTIStae, arum т илоти, спартан­
ските роби.
въпросъ: hicine, haecine, hocine) pron.
demonstr. този, тази, това; hoc hilum, I п нещичко, нищожно нещо.
est сиречь; abi. n hoc за това, по HiluriI, Hiluricus == Illyrii, lllrycus.
Himella, ae / Химела, сабинска р е ­
тази причина.
кичка.
2. hic или heic aiv. тукъ (на това
место; при тези обстоятелства, въ 1. Himera, ae m Химера, име на две
реки въ Сицилия.
този случай; сега, въ това време).
2. Himera, ае / и Himera, oram n
hicine вж. 1. hic.
Химера, градъ на река Химера,
hiemalis, е зименъ.

hinc

272

hinc adv. отъ тукъ; следъ това.
hinnio 4 цвиля,
hinnitus, iis m цвилене.
hinnuleus, e! m 1. муленце. — 2.
младъ _еленъ, еленче.
hinnus, Т т муле.
hio 1 1. отворенъ съмъ oculi, con­
cha hians. — 2. отварямъ уста, зяпамъ, зЯя; прен. чудя се. - 3. сил­
но желая, зяпамъ по нЯщо. — 4.
за речь: несвързанъ съмъ, изобилствувамъ съ хиатусъ hians com­
positio, loqui hiantia,
hippagogoe zp. nom. pl. кораби за
пренасяне на коне.
Hipparchus, I т Хипархъ, гръцки
математикъ и астрономъ.
Hippias, ае т Хипий, синъ на Пизистратъ.
hippias, adis / (гр) конна статуя.
Hippo, onis т Хипонъ: 1. градъ въ
Нумидия. 2. Hippo diarrhytus, градъ
въ Африка, близу до Утика. 3. градъ
въ Испания.
hippocam pus, I т (гр) моржъ.
hippocentaurus, I т (гр) хипокентавръ, баснословно чудовише, половинъ човЯкъ и половинъ конь.
H ippocrates, is т Хипократъ, зна, менитъ гръцки лЯкарь отъ островъ
Косъ (около 440 г. пр. Хр.).
Hippocrene, es /
Хипокрена, изворъ въ политЯ на планината Хеликонъ.
Hippodame, es / или Hippodamia,
ае /
Хиподамия: 1. дъщеря на
елидския царь Еномай. 2. съпру­
га на Пиритой.
hippodrom us, I т (гр) хиподрумъ,
мЯсто за надбягвания съ коне и
колесници; пжть.
Hippolyte, es / Иполита; 1. цари­
ца на амазонкитЯ, дъщеря на
Аресъ, съпруга на Тезей, майка
на Иполитъ. 2. съпруга на тесалийския царь Акастъ.
Hippolytus, i т Иполитъ, с и н ъ н а
Тезей.
hippom anes, is п (гр) 1. течност ь,
която изпускатъ кобилитЯ презъ
време на гонене, употрЯбявана за
приготвяне вълшебно питие. — 2.
месестъ израстъкъ на челото на

hispidus
новороденото конче, употрЯбяванъ
за сжщата цель.
Hipponax, actis т Хипонаксъ, гръц­
ки сатирически поетъ отъ Ефесъ
(около 540 г. пр. Хр.). Hipponac­
teu s 3 сатирически, язвителенъ.
Hippopodes, um т хипоподи, се­
верно племе.
Hippotades, ае т Хипотадъ, потомъкъ на Хипотъ, прЯкорт на Еолъ.
hippotoxota, ае т (гр)
коненъ
стрелецъ.
hippiirus, I т видъ риба.
hir indecl. п (гр) ржка.
hira, ае / черво,
hircinus 3 кози barba,
hircfisus 3 смърдещъ като пръчъ.
hirculus, I т козле.
hircus, I m 1. пръчъ. — 2. миризма
на пръчъ.
hirnea, ае / кана за наливане вино.
hirnula, ае / малка кана.
Hirpini, orum т хирпини, племе въ
Самниумъ. Hirpinus 3 хирпински.
hirqulnus = hircinus,
hirsutus 3 рошавъ, четинестъ, косматъ; прен. грапавъ, грубъ, несбработенъ.
Hirtius 3 римско родово име.
hirtus 3 рошавъ, косматъ, вълнестъ;
прен. грубъ.
hiriido, inis / пиявица,
hirundininus 3 ластовичи nidus,
hirundo, inis / ластовица,
hisce cm. ф. пот. pl. отъ 1. hic.
hisco 3 1. отварямъ се, разтварямъ
се tellus, hisce. — 2. отварямъ уста.
— 3. trans, произнасямъ, казвамъ;
reges et facta възпЯвамъ.
Hispalis, is / Хиспалисъ, градъ въ
Испания (сега Севиля). Hispelen
ses, ium т хиспалисци.
Hispanus 3 испански. HispSni, orum
m испанци. Hispania, ае / Испа­
ния заедно съ Португалия, раздЯлена на Hispania citerior или Tar­
raconensis и на Hispania ulterior
или Lusitania и Baetica. Hispani­
cus 3 и Hispaniensis, е испански.
Hispellum, I п Хиспелумъ, градъ
въ Умбрия. Hispellates, ium т хиспелати, жители на гр. Хиспелумъ.
hispidus 3 рунтавъ, косматъ; прен.
дивъ, занемаренъ.

Hister

honoratus

273

Hister, tri m Истеръ, сега Дунавъ.
historia, ae / 1. изследване, зна­
ние, наука; si quid est in ea epis­
tula historia dignum забележител­
но. важно. — 2. исторически разказъ, история.
historice adv. исторически,
historicus 3 исторически; subst. m
историкъ.
Histri, orum m u Histriam, orum m
истри, жители на Histria, ae /
Истрия, полуостровъ въ северната
часть на Адриатическо море. His­
tricus 3 истрийски.
histricus 3 актьорски, театраленъ.
histrio, onis m актьоръ, комикъ.
histrionalis, е актьорски, театра­
ленъ.
histrionia, ае / актьорство, актьор­
ско изкуство.
hiulce adv. съ отворени уста; hiulce
loqui говоря съ много хиатусъ.
hiulco 1 разтварямъ, разцепвамъ,
разпуквамъ.
hiulcus 3 1. разтворенъ, разцепенъ
hiulca siti arva. — 2. за речь: несвързанъ, съ хиатусъ. — 3. алченъ,
жаденъ.
hfic adv. вж. nue
hodie adv. днесъ; hodie quoque и
до днесъ; non dices hodie? веднага,
hodiernus 3 днешенъ.
holitor, holus вж. olitor, olus.
HomeromastTx, stlgis m Хомеровъ
бичъ, прЪкоръ на критика Зоилъ;
поен. строгъ критикъ.
homeronida, ae т подражатель на
Хомеръ.
Homerus,\т Хомеръ, най-древниятъ
и най знаменитъ гръцки поетъ. Ho­
mericus и Homerius 3 Хомеровъ.
homicida, ае т /
човЪкоубиецъ,
убиецъ.
homicidium, ii п човЪкоубийство,
убийство.
homo, hominis m f 1. чов-Ькъ, мжжъ;
pl. люде, хора; inter homines esse
живЪя; inter homines agere desine­
re умирамъ; paucorum hominum est
съ малцина се познава. — 2. pl.
пехота homines equitesque.
Homole, es / Хомола, планина въ
Тесалия.
homonymus 3 (гр) едноимененъ.

hom ullus, I т човЪче.
homuncio, onis m u hom unculus, I m
човече.
honestam entum , i n украшение.
honestSs, atis / 1. а) честь, ува­
жение. b) pl. почести, отличия;
нрен. omnes honestates civitatis по­
читани, уважавани люде. — 2. а)
почтеность, благоприличие, прили­
чие, красота. Ь) нравствено до­
стойнство, нравственость.
ho n este adv. достойно, честно, поч­
тено, прилично.
honesto 1 1. уважавамъ, почитамъ.
— 2. украсявамъ, отличавамъ.
h o nestus 3 1. достоенъ за уваже­
ние, почтенъ honesto loco natus;
subst. honesti, orum m почтени,
уважавани люде. — 2. благоприличенъ, честенъ; приличенъ, хубавъ, красивъ, славенъ.
honor (honos), 6ris m 1. честь, noчить, уважение; honore aliquem af­
ficere, augere оказвамъ никому почить; in honore habere по читамъ;
in honore esse почитанъ, уважаванъ съмь; esse alicui honori пра­
вя никому честь; honorem praefari,
dicere извинявамъ ce; honoris cau­
sa отъ уважение; honos (mortis),
(supremus) honor погребение. — 2.
а) почетна длъжность ad honores
ascendere или pervenire, honorem
petere; amplissimus honor консул­
ска длъжность. b) почетно звание
militaris, c) възнаграждение, xoнораръ medico honorem habere, d)
жертва, жертвоприношение, благодарственъ празникъ; хвалебна mfeсень, химнъ. е) украшение, красо­
та, прелест ь; cinctus honore caput
увЪнчанъ съ вЪнецъ на главата;
oculis laetos afflare honores придавамъ веселъ изгледъ.
honorabilis, е достоенъ за уваже­
ние, за почить; уважаванъ, поч­
тенъ.
honorarius 3 почетенъ (който се
прави или дава въ честь на ни­
кого).
honorate adv. почтено, съ почить,
съ уважение.
honoratus 3 1. а) почитанъ, ува­
жаванъ nusquam est senectus ho-

Латинско-български речникъ — Войноеъ, Милевъ. — 2. издание.

1

honorifice

274

noratior. b) почетенъ, почтенъ mi­
litia, praefectura. — 2. заемащъ ви­
сока длъжность; comae honoratae
високопоставени лица.
honorifici aiv. съ честь, почтено,
honorificus 3 (сотр. honorificen­
tior, superi, honorificentissimus) поч­
тенъ, благороденъ, славенъ.
honoro 1 1. уважавамъ, почитамъ.
— 2. удостоявамъ aliquem aliqua
re. — 3. прославямъ; dies honora­
tus отпразнувамъ съ жертвопри­
ношения.
hon&rus 3 почтенъ, славенъ.
hon6s ст. ф., еж. honor,
hoplites, ае т (гр) хоплитъ, тежковъоржженъ войникъ.
hoplom achus, I т (гр) тежковъоржженъ гладиаторъ.
hora, ае / (гр) 1. часъ (една два­
надесета часть отъ деня, смЪтанъ
отъ изгрЪването до залЬзването
на слънцето; следователно часътъ
се е уголЬмявалъ съ нарастването
на деня); una hor3, in hora на
единъ часъ; in horam vivere день
за день; in horas всЬкичасно; quota
hora est? колко е часътъ? — 2. а)
време crastina hora, b) годишно
време verni temporis hora. — 3. часовникъ (слънчевъ или воденъ)
mittere ad horas.
Нбга, ае / Хора, името на почита­
ната като богиня Херзилия, жена­
та на Ромулъ.
Horae, Srum /
Хори, богини на
времето, дъщери на ЮпитеръУи
Темида.
horaeus 3 (гр) лЪтенъ, лЪтошенъ;
horaeum mei прЬсенъмедъ; horaeus
scomber прЬсносолена скумрия.
Horatius 3 римско родово име; Quin­
tus Horatius Flaccus Квинтъ Хоций Флакъ, прочутъ римски поетъ
(65—8 г. пр. Христа),
hordeum , Т п ечемикъ.
horia, ае / малькъ риболовенъ корабъ.
horiola, ае / рибарска лодка,
horno aiv. тази година,
hornotinus 3 тазгодишенъ.
hornus 3 тазгодишенъ.
horologium, ii п (гр) часовникъ
(слъччевъ или воденъ).

horsum

horrendus 3 1. ужасенъ, страшенъ
monstrum. — 2. който предизвиква
очудване, смайване, смайващъ vir­
go, tectum.
horreo, horrui 2 1. а) стърча на­
горе, настръхналъ съмъ capilli, co­
mae, hastae horrentes, phalanx hor­
rens hastis. — 2. а) настръхналъ
съмъ, треперя (отъ студъ) corpus
ut impulsae segetes aquilonibus
horret, b) настръхналъ съмъ, тре­
перя, много се боя horret animus,
ne aliquid fiat; animus meminisse
horret; trans, crudelitatem alicuius,
horr&sco, horrui 3 1. настръхвамъ,
щръквамъ bracchia horrescunt vil­
lis, seges horrescit ensibes strictis.
— 2. настръхвамъ, разтрепервамъ
се, ужасявам ъ се horesco referens,
non horrui progredi; съ acc. morsus
отъ.
horreum , i n житница, хамбаръ.
horribilis, е
страшенъ, ужасенъ.
horride a tv. грапаво, грубо, стро­
го; просто.
horridulus 3
грубичъкъ, простичъкъ orationes.
horridus 3 1. наеженъ, рошавъ, четинестъ capillus, barba, sus. — 2
а) страшенъ, ужасенъ acies, bel­
lum, tempestas, hiems, fata. Ь) дивъ,
грубъ, необработенъ, отвратителенъ. с) простъ (въ добъръ смисълъ) vita.
horrifer, fera, ferum
1. възбуждащъ трепетъ; лютъ, студенъ Bo­
reas. — 2. възбуждащъ ужасъ,
ужасенъ, страшенъ Erinys, aegis,
horrifico 1 1. наежвамъ, правя да
настръхне venti mare horrificant.
— 2. възбуждамъ ужасъ, ужасявамъ vatum praedicta horrificant.
horrificus 3 възбуждащъ ужасъ,
ужасенъ, страшенъ.
horrisonus 3 страшно звучещъ,
страшно шумещъ.
horror, oris т
1. треперене, тре­
петъ frigidus horror membra quatit.
— 2. а) ужасъ, страхъ qui horror
me perfudit b) благоговЪенъ тре­
петъ, благоговение animos horrore
imbuere.
horrui pf. отъ horreo u horresco,
horsum adv. насамъ.

Horta

275

Horta, ae / Хорта, градъ въ Етрурия. H ortinus 3 хортенски.
hortam en, inis п и h o rtim entum , I л
— hortatio.
hortStio, onis /
подбуждане, насърдчаване, ободряване,
hort&tor, oris т насърдчитель, под*
будитель.
tiortfltus, fis т = hortatio,
horten sis, е и hortensius 3
гра­
дински; subst. hortensia, orum л
зеленчукъ.
'H ortensius 3 римско родово име.
H ortensianus 3 Хортензиевъ.
H ortinus 3 хортенски (еж. Horta),
h o rto r 1 1. подбуждамъ, насърдчавамъ, уговарямъ, съветвамъ ali­
quem, aliquem ad aliquid, aliquem
de aliqua re; pacem къмъ миръ;
hortatur animi aegritudo, ut.; multae
res Gallos ad hoc consilium hor­
tantur. — 2. ободрявамъ, насърдчавамъ suos.
hortu lu s, I m градинка; обикн. pl.
паркъ.
h o rtu s, I m градина; прен.. зелен­
чукъ; pl. паркъ.
hosce = hos, вж. 1. hic.
hospes, itis m 1. гостъ, гостоприемникъ, домакинъ. — 2. чужденецъ;
прен. незапознатъ, неопитенъ in
aliqua re.
hospita, ae / вж. hospitus,
hospitalis, e 1. отнасящъ се къмъ
госта; cubiculum гостна, caedes
убийство на гостъ; luppiter hospita­
lis покровитель на гостоприемство
то. — 2. гостоприеменъ, гостолюбивъ homo hospitalissimus, domus;
pectus човеколюбиво сърдце.
ho sp italitas, citis / гостоприемство.
hospitSliter adv. гостоприемно, гостолюбиво.
-hospitium, ii n 1. а) връзки на го­
стоприемство paternum, hospitium
mihi est cum aliquo, hospitium iungere. b) гостоприемство; aliquem
hospitio accipere (excipere, recipere),
приемамъ нЪкого като гостъ; ali­
quem hospitio invitare поканвамъ
нЬкого на гости. —2. стая или кжща за гости, странноприемница,
убежище; за животни-, леговище,
.дупка.

humane
hospitor 1 гостувамъ.
hospitus 3 1. гостоприеменъ, гостолюбивъ terra; subst. hospita, ae /
гостолюбива домакиня. — 2. чуждъ,
чуждестраненъ navis, aequora;
subst. hospita, ae /
чужденка,
гостенка.
hostia, ae / жертвено животно (жи­
вотно, което се принася въ жертва),
жертва.
hosticitus 3 снабденъ съ жертвени
животни.
hosticus 3 1. чуждъ. — 2. неприя­
телски, вражески; subst. ho sti­
cum, i л неприятелска земя.
hostificus 3 враждебенъ.
Hostilia, ае / Хостилия, градъ на
река По.
hostilis, е 1. неприятелски, вра­
жески terra, naves; metus отъ вра­
говете. — 2. враждебенъ, неприязненъ animus; hostilem in modum
враждебно; subst. hostilia, ium n
враждебни действия или постжпки;
hostilia facere постжпвакъ враж­
дебно.
h o stiliter adv. неприятелски, враж­
дебно.
Hostilius 3 римско родово име.
hostim entum , I л отплата,
hostio 4 отплащамъ.
hostis, is m f 1. чужденецъ cives
hostesque. — 2. врагъ, неприятель,
противникъ (особено въоржженъ
врагъ, врагъ на отечеството) Pom­
peius saepius cum hoste conflixit
quam quisquam cum inimico con­
certavit.
hiic или hoc adv. 1. тукъ accede
huc ad me. — 2. а) къмъ това huc
addit pauca; huc accedebat quod,
b) дотамъ, до такава степень
huc rem deduxi.
hOcine adv. дотукъ ли? дотамъ
ли? толкова ли далече?
hucusque или huc usque adv. чакъ
дотукъ.
hui interi, xal я гледай!
hfiiusce-modl или huius-m odl отъ
този видъ, такъвъ.
hfimdnS а tv. човЪшки, благоразум­
но, снизходително, ласкаво, лю­
безно, вежливо.

humanitas
hum anitas, atis / 1. човешка при­
рода, човешко достойнство magna
est vis humanitatis, exuere omnem
humanitatem. — 2. хуманность, човЬколюбие, човещина, любезность,
вежливость, благородностъ summa
in aliquem humanitas. — 3. образованость, просвещение, възпитание,
култура, тънъкъ вкусъ, изтънченость, изящность а cultu atque hu­
manitate provinciae longissime ab­
sunt, inops humanitatis,
h um an iter adv. = humane,
hum anitus adv. = humane,
hum anus 3 1. човешки facies, vita,
genus; scelus противъ хората, res
hum anae човешки, земни работи
(блага) amicitiam omnibus rebus
humanis anteponere, res huma­
nas contemnere. — 2. човеченъ,
любезенъ, вежливъ erga aliquem.
— 3. образованъ, възпитанъ, благороденъ gens humana atque docta,
hum atio, onis / погребване,
hiimecto, hum eo вж. umecto, umeo,
hum erus = umerus,
hiimesco, humid£, hum idus, humifer_ea«r. umesco u np.
hum i вж. humus.
humilis, e 1. а) низъкъ arbor, avis
volat humilis, statura humili esse.
Ь) низко разположенъ convallis, c)
плитъкъ fossa. — 2. а) отъ низко
произхождение, простъ, доленъ,
незначителенъ, нищоженъ, слабъ,
беденъ natus parentibus humilibus,
humili loco natus, b) покоренъ, смиренъ. c) малодушенъ, убитъ, отпадналъ. d) за речь: простъ, обикновенъ.
hum ilitas, atis / 1. а) малка висо­
чина arborum, navium, b) низъкъ
ръстъ animalium. — 2. а) низко
произхождение, низко положение
despicere humilitatem alicuius, b)
незначителность, слабость. с) сми­
рение, покорность. d) унижение,
е) малодушие.
hum iliter adv. 1. низко. — 2. сми­
рено, унизително, робски,
hum o 1 погребвамъ.
hOrnor = umor.
hum us, I / 1. земя, почва; humi (lo­
cat.) на земята humi iacere; hu­

276

hydria

m o (abi), отъ земята, на земята
humo surgere, humo sedere. — 2.
земя, страна Punica.
hyacinthinus 3 (гр)
хиацинтовъ,
зюмбюловъ.
Hyacinthus, I т
Хиацинтъ, младежъ, любимецъ на Яполонъ, превърнатъ следъ смъртьта му въ
цветето хиацинтъ (зюмбюлъ). Hya­
cinthia, orum п празникъ у спартанцитЪ въ честь на Хиацинтъ.
Hyades, um / Хиади, седемь звез­
ди, споредъ преданието, дъщери
на Ятлантъ, образуващи главата
на съзвездието „Телецъ"; появя­
ването имъ презъ месецъ май пре­
дизвиквало дъждъ.
hyaena, ае / (гр) хиена.
hyalopirrichum, I п (гр) червенъ.
кехлибаръ.
hyalus, I т (гр) стъкло.
Hyampolis, is / Хиамполъ, градъ
въ Фокида.
Hyantes, um т хианти, древно пле­
ме въ Беотия. H yanteus и Hiantius 3 беотийски; като subst. беотиецъ, т. е. Яктеонъ, внукъ на
беотийския царь Кадъмъ.
Hyarotis, idis т Хиаротисъ, рЪка
въ Индия.
Hyas, antis т Хиантъ, синъ на Ятлантъ, братъ на ХиадитЪ.
Hybla, ае / Хибла: 1. планина въ
Сицилия. Hyblaeus 3 хибленски.
2. име на градове въ Сицилия.
Hyblenses, ium т хибленци.
hybrida = hibrida.
Hydaspes, is m Хидаспъ, притокъ.
на Индъ.
hydra, ае / (гр) хидра, водна змия;
осов.: 1. многоглавата лернейска
хидра, убита отъ Херкулесъ. 2. петдесетглавата хидра на подземния
свЬтъ, майка на Церберъ. 3. съ­
звездие.
hydraules, ае т (гр) свирачъ на
хидравлически органъ.
hydraulicus 3 (гр) хидравлически
organa.
hydraulus, I т (гр) хидравлически
органъ.
hydreum a, atis п (гр) кладенецъ.
hydria, ае / (гр) стомна, урна.

Hydrochous

277

Hydrochous, T m (гр) съзвездието
Водолей.
hydropicus 3 (zp) който страда отъ
водна болесть.
hydr6ps, 5pis m (гр) водна болесть.
hydrus, Т т (гр) водна змия, змия.
Hydriis, untis f и Hydruntum, T п
Хидрунтъ, градъ въ Калабрия.
Hyiaeus, I т Хилей, кентавъръ. HJlaeus 3 Хилеевъ.
HJIas, ае т Хилъ: 1. любимецъ
на Херкулесъ, участникъ въ похо­
да на аргонавтите. 2. название на
пантомима.
Hyllus, T т Хилъ, синъ на Херку­
лесъ и Деянира.
Hymen, enis m и Hymenaeus, I m
Хименей: 1. богъ на брака. 2. сват­
бена песень. 3. сватба.
H ym ettus, I т Химетъ, планина въ
Ятика, прочута по своя мраморъ и
медь. H ym ettius 3 химетски.
Hymnis, idis /
Химнисъ, заглавие
на една комедия отъ Цецилий.
Hypaepa, orum п Хипепа, градъ въ
Лидия. HypaepSnT, orum т хипепенци.
hypaethros, оп (гр) който се на­
мира подъ открито небе.
Hypanis, is т Хипанисъ, река въ
Сарматия.
Hypasis, is т Хипасисъ, рЬка въ
Индия.
Hypata, ае / Хипата, градъ въ Те­
салия. H ypataeus 3 хипатейски.
hyperbaton, I п
разместване на
думите.
Hyperborei, orum т хипербореи,
племе което живеело въ най-да­
лечния северъ. Hyperboreus 3 хиперборейски, северенъ.
Hyperides, is т Хиперидъ, атински
ораторъ, съвременникъ на Демостенъ.

hysteron

Hyperion, onis т
Хиперионъ: 1.
единъ отъ титаните, синъ на Уранъ
и на Геа, баща на Хелиосъ (Слън­
цето), Селена (Луната) и на Еосъ
(Аврора). 2. богъ на слънцето. Hy­
perionis, idis / Хиперионида, дъ­
щеря на Хиперионъ: Аврора.
HypermnSstra, ае / Хипермнестра,
дъщеря на Данай.
Hyphasis вж. Hipasis.
hypocaustum , I п (гр) стая, която
се отоплява отдолу.
hypocrit£s, ае т (гр) комикъ, кой­
то придружавалъ играта на актьо­
ра съ мимика..
hypodidascalus, I т (гр) помощникъ-учитель.
hypom nem ata, um п (гр) забележ­
ки, записки.
hypotheca, ае / ипотека, залогъ.
Hypsaea, ае / (гр) Хипсеа, име на
римлянка.
Hypsipyle, es / Хипсипила, дъщеря
на лемноския царь Тоантъ. Hypsi­
pyleus 3 Хапсипилинъ; tellus Лемносъ.
Hyrcania, ае / Хиркания, область
между /Чидия, Персия и Каспийско
море. Hyrcanus и HyrcSnius 3
хиркански. Hyrcani, orum m хиркани.
Hyrie, es /
Хирия, градъ и езеро
въ Беотия.
Hyrieus, ei т Хирией, баща на
Орионъ. Hyrieus 3 Хириеевъ.
Hyrtacides, ае т синъ на Хиртакъ:
Низъ и Хипокоонъ.
H ystaspes, is и I т Хистаспъ, баща
на персийския царь Дарий.
hysterica, ае / (гр) истеричка, исте­
рична жена.
hysterologia, ае / (гр) хистерология (разместване логическия редъ
при изказването на две сжждения).
hysteron proteron = hysterologia.

1
Iacchus, I m Якхъ, име на Бакхъ:
прен. вино.
iaceo, iacui 2 1. а) лежа humi, ad
pedes alicuius, b) почивамъ, полегналъ съмъ in lecto, с) лежа боленъ
tristi morbo defessa iaces. d) лежа
сразенъ, лежа разбитъ hostium
exercitus iacent. е) лежа мъртъвъ,
падналъ съмъ, загиналъ съмъ рго
patria. — 2. спирамъ се, задържамъ се дълго, застоявамъ се,
разтакамъ се Brundisii. — 3. а) ле­
жа, намирамъ се, разположенъ
съмъ, простирамъ се locus iacet
inter flpenninum et Bipes; gens sup­
ra Ciliciam iacet обитава, b) лежа
или разположенъ съмъ низко do­
mus iacens, iacentia loca, c) лежа,
въ развалини iacet Ilion ingens, d)
лежа въ безредие, вися надолу
capilli, vestis, pallium iacens. е) ле
жа отпуснатъ lora iacentia; iacentes vultus отпадналъ погледъ; oculi
iacentes сънливи, f) sub aliqua re
или intra aliquid iacere намирамъ
се подъ нЬщо, отстжпвамъ на нЬщо. — 4. а) потъналъ съмъ in mae­
rore, in oblivione, in eodem silentio,
b) отпадналъ съмъ, отчаянъ съмъ
iacent militum animi, c) пренебрегнатъ съмъ, безсиленъ съмъ pau­
per ubique iacet, iustitia iacet. d)
стоя свободенъ, лежа безъ упо­
треба cum iam septimum annum a
praetura iaceret, pecunia alicui iacet.
е) евтинъ съмъ iacent pretia prae­
diorum, ista omnia iacent.
IacetSnT, orum m яцетани, испанско
племе въ Каталония.
iacio, iecT, iactus 3 1. хвърлямъ
lapides in murum, faces de muro,
iacta alea esto, ancoram, arma. — 2.
подмЪтамъ, подхвърлямъ, споменавамъ, произнасямъ per ambages de
lacu Albano; iaciuntur voces eorum,

qui; pacis condiciones iactae sunt;
iniuriam (contumeliam) in aliquem,
convicia. — 3. натрупвамъ, издигамъ, строя, правя aggerem, vallum,
muros; fundamenta pacis полагамъ.
iactans, gen. -antis
хвалещъ ce,
високомЬренъ, предвзетъ.
iactan ter adv. хвалейки се, високо­
мерно.
iactantia, ae / хвалене; sui самохвалство.
jactatio, onis / 1. а) разтръсване,
разклащане, раздвижване, клате­
не, люлЬене cervicum, vulneris, na­
vis; iactatio corporis тЬлодвижение,
ръкомахане (при речь)\ maritima
морско вълнение, b) възбуждение,
колебание animi; iactatio popularis
възбуждане на народното настрое­
ние, търсене на народното благо­
воление; iactationem habuit in po­
pulo направи впечатление, получи
одобрението на народа. — 2. хва­
лене. самохвалство virtutis: verbo­
rum съ празни думи.
iactator, oris т самохвалко,
iactatus, Os m
разклащане; кла­
тене.
iactito 1 хвърлямъ (често или на
всички страни); прен. произнасямъ,
говоря.
iacto 1 1. хвърлямъ, захвърлямъ
(често, много или съ голЬма сила)
faces in tecta; vestem de muro, ar­
ma multa passim; vulnera inter se
нанасямъ. — 2. а) хвърлямъ насамъ-натамъ, махамъ, движа, кла­
тя bracchium, manus; iactari in tur­
ba, terris et alto, pelago, in undis,
vento блъсканъ съмъ, подхвърлянъ
съмъ; iactatus crinis per auras раз­
вивани отъ вЪтъра коси; iactar
aestu febrique, iactari eodem mor­
bo измжчвамъ ce; lactare curas
pectore загриженъ съмъ много, b)

iactura

279

se iactare или iactari залЪгамъ,
грижа се, мжча се se in causis.
— 3. а) подхвърлямъ, произнасямъ
minas, versus, querimonias, voces,
b) често говоря за нЪщо, обсжждамъ, подлагамъ на обсжждане
rem in contione, in senatu, iactata
res ad (предъ) populum est; ali­
quem beatum постоянно наричамъ
нЪкого щастливъ; fabula iactaris in
urbe за тебъ говори цЪлиятъ градъ.
— 4. а) хваля се съ aliquid, gra­
tiam urbanam, b) se iactare хваля
се, гордея се, кича се, перча ce
se tribuniciis actionibus, se alicui
(предъ н%кого); se magnificentissi­
me in illo loco.
iactura, ae / 1. изхвърляне, особ~
изхвърляне на стоки отъ корабъ
въ време на буря. — 2. а) загуба,
пожертвуване rei familiaris, hono­
ris, vitae, b) парични пожертвува­
ния, разноски.
l.ia ctu s p a rt. отъ iacio.
2. iactus, us m хвърляне talorum, ful­
minum; teli iactus разстояние отъ
единъ изстрелъ; ad teli iactum per­
venire идвамъ на разстояние единъ
изстрелъ; iactu se dedit in aequor
скочи.
iaculabilis, е
който може да се
хвърли.
iaculatio, onis / хвърляне.
iaculator, Aris m 1. метатель, койко хвърля. — 2. войникъ въоржженъ съ копие.
iaculatrlx, Teis } стреляща съ лов­
джийски стрели, ловджийка (за
Диана).
iaculor 1 1. хвърлямъ ignes puppi­
bus, silicem in hostes; прен. pro­
bris in aliquem ругая нЪкого. — 2.
стрелямъ no cervos; прен. домогвамъ се, стремя се къмъ multa.
iaculum, Тп 1. ловджийска мрежа.
— 2. метателно копие.
Iader, eris m и ladera, ae / Япера.
градъ въ Илирия. ladertlnl, orum
т ядертинци.
iaientaculum = ientaculum.
iaiiinus = ieiunus.
1. Ialysus, T /
Ялизъ, градъ на o.
Родосъ. Ialysius 3 родоски.[

apygia

2. Ialysus, I m Ялизъ, родоски царь,
основатель на гр. Ялизъ.
iam adv. 1. а) вече sunt duo menses
iam; metuunt, ne iam hoc popu­
lus Romanus concedat; id tu iam
intelleges, cum in Galliam veneris.
Ь)още iam a primd adulescentia, iam
tum, non iam venit. — 2. a) npu
im perata де, прочее iam dic, age
iam. b) iam . . . iam ту... ту. — 3. (es
начало на разказъ или при пре­
минаване къмъ нова мисъль) iam,
усилено iam vero сега, и тъй, после

videte iam porro cetera,
iambeus 3 (гр) ямбически.^
iambus, I (гр) ямбъ: 1) ямбическа
стжпка (—• —). 2. стихотворение, на­
писано въ ямби.
laniculum, Т п или mons laniculus
Яникулумъ, единъ Sотъ седемтЪ
римски хълмове.
lanigena, ае / [дъщеря на Янусъ.
ianitor, oris т !вратарь.
ianua, ae / 1. врата aperire ianuam.
— 2. входъ, пжть sepulcri, leti,
lanuarius 3 Янусовъ, януарски; men­
sis или само lanuarius, ii m януарнй.
Ianus, T m 1. Янусъ, богъ на вратит-fe, на началото и на годината,
изобразяванъ билъ съ две лица.
ianaiis, е Янусовъ. — 2. храмъ
на Янусъ, чиито врати били за­
творени въ мирно време и се от­
варяли въ време на война. — 3.
месецъ януарий. — 4. засводенъ,
покритъ проходъ, пасажъ (въ Римъ
имало три такива покрити проходи:
summus, medius и imus).
Iapetus, I т Япетъ, титанъ, синъ
на Уранъ и на Геа, баща на Прометей, Епиметей, Дтлантъ и Менетий; genus Iapeti, satus Iapeto Прометей. Iapetionides, aefm синъ на
Япетъ: Ятлантъ.
Iapydia, а е / Япидия, область въ Или­
рия. Iapys, gen. -ydis япидийски.
Iapydes, um m япиди.
Iapygia, ae / Япигия, область въ Юж­
на Италия. Iapyx, ygis т Япиксъ:
1. синъ на Дедалъ, който се заселилъ въ Япигия и й далъ името си.
2. северо-западенъ в%търъ, благоприятенъ за пжтуващитЪ отъ Япу-

Iarba

280

лия къмъ Гърция. Iapyx, geri, -ygis
u Iapygius 3 япигийски; апулийски, калабрийски.
Iarba и Iarbas, ае т Ярба, мавритански царь, съвременникъ на
Еней. Iarbita, ае т потомъкъ на
Ярба, мавританецъ.
Iardanis, idis / дъщеря на Ярданъ:
Омфала.
Iasides, ае т потомъкъ на Язий:
Палинуръ или Япиксъ.
Iasis, idis / дъщеря на Язий: Аталанта.
Iasius, ii и Iasion, onis т Язий:
1. синъ или внукъ на Юпитеръ,
етруски царь, обичанъ отъ Церера. 2. аргоски царь, баща на Атадланта. 3. баща на Палинуръ.
laso(n), onis т Язонъ: 1. синъ на
тесалийския царь Езонъ, предводитель на аргонавтите. Iasonius 3
Язоновъ. Iasonides, ае т пото­
мъкъ на Язонъ. 2. тиранъ на Фера, въ Тесалия.
iaspis, idis / (гр) яспидъ, скжпоцененъ камъкъ.
Iassus, I / Ясъ, градъ въ Кария*
Iassenses, ium т ясци.
iatraliptes, ае т (гр) лФкарь-масажистъ.
iatraliptice, es / (гр) масажьорство.
iatronlces, ае т (гр) победитель
на лекарите.
Iazyges, um т язиги, сарматско
племе край Дунава, до Черно море.
Iazyx, gen. -ygis язигски.
ibam impf. отъ eo.
Iber, Iberes вж. Hiber, Hiberes.
ibi u ibi adv. 1. тамъ. — 2. тогава;
ibi demum, ibi primum, ibi vero, ibi
tum едва тогава, тогава именно.
— 3. въ това, въ тази работа, тукъ.
ibidem adv. 1. на сжщото место.
— 2. въ сжщия случай.
Ibis, is и idis / (гр) ибисъ, птица
посветена на Изида.
ibo /ut. отъ ео.
ibrida = hibrida.
Ibycus, I т Ибикъ, гръцки лири­
чески писатель.
1. Icarius, _il т Икарий, баща на Пенелопа. Icariotis, idis /
дъщеря

idem

на Икарий: Пенелопа. Icariotis,
gen. -idis Пенелопинъ tela.
2. Icarius 3 вж. Icarus.
Icarus, I m Икаръ: 1. синъ на Дедалъ. Jcarius 3 Икаровъ aquae;
subst. Icarium, ii n Икарово море,
частьта отъ Егейско море, която
мие островъ Icaria, ае / Икария.
2. атинянинъ, който пръвъ посадилъ подарената му отъ Бакхъ
лоза; следъ смъртьта си обърнатъ
въ съзвездието Арктуръ.
Icas, adis f (гр) двадесетия день
на всеки месецъ.
Icelos, I т Икелосъ, братъ на Морфей.
Iccius, ii т Икций, собствено име.
Iceni, orum т
ицени, британско
племе.
ichneumon, onis т (гр) ихневмонъ,
фараонова мишка.
Ico и Teio, Ici, ictus 3 1. а) удрямъ,
поразявамъ ictus lapide, fulmine
ictus, b) ictus 3 поразенъ, обезпокоенъ, смутенъ domestico vul­
nere, conscientia, nova re. — 2. foe­
dus icere сключвамъ миръ.
Icon, onis f (гр) образъ, картина
Iconicus 3 (гр) направенъ, представенъ въ естественъ видъ.
Iconium, ii п Икониумъ, градъ въ
М. Азия, сега Коня.
1. ictus part. отъ ico.
2. ictus, us m 1. а) ударь gladiatorius,
telorum, fulminis; scorpionis ужилване; solis слънчевъ пекъ. b) тактъ.
— 2. неприятелски ударъ, нападе­
ние; sub ictum dari излагамъ се на
удара на неприятелите.
Ida, ае / Ида: 1. планина въ Троада. Idaeus 3 идейски, троянски;
pastor, iudex, hospes = Парисъ.
2. планина въ о. Критъ.
Idalium, Ii п Идалиумъ, носъ и
градъ на о. Кипъръ. Idalius 3
идалийски; subst. Idalie, es / Ве­
нера; Idalia, ае / Идалия.С стра­
ната около гр. Идалиумъ.
idcircd adv. затова, поради това.
Ide, es / = Ida.
idea, ае / (гр) първообразъ, идея
Idem, eadem, idem pron. demonstr.
сжщиятъ; hic idem сжщиятъ този

identidem

281

alter idem втори азъ; vir innocentissimus idemque doctissimus сжщо
тъй и.
identidem adv. не единъ пжть, че­
сто, много пжти.
id-eo adv. затова, поради това.
idiota, ае т (гр) невежа, глупецъ.
IdistavTsus, Тт или IdistavTso Идиставизъ, равнина на д-Ьсния брЪгъ
на р-Ька Везеръ.
Idmon, onis т Идмонъ, баща на
Нрахна. Idmonius 3 Идмоновъ.
Idolum, I п (гр) 1. сЪнка, призракъ,
видение. — 2. представа. — 3. идолъ.
Idomeneus, еТ (gen. и -eos, acc. -Sa)
т Идоменей, синъ на Девкалионъ,
царь на Критъ, участникъ въ Троян­
ската война,
idonee adv. удобно,
idoneus 3 1. удобенъ, подходящъ,
приличенъ, добъръ. — 2. способенъ, достоенъ, надежденъ.
Idos indecl. п (гр) форма, образъ.
Idumaea, а е / и Idume, es / Идумея, область въ Палестина. Idu­
m aeus 3 идумейски.
Idus, uum / иди, 15. день на месе­
ците мартъ, май, юлий и октомврий, 13. день на останалите ме­
сеци; на идите сж се плащали
лихвите: ruinae fortunarum tuarum
impendent proximis Idibus.
Idya, ае / Идия, майка на Медея.
Idyllium, ii n (гр) идилия, малка
пасторална поема,
iecl pf. оть iacio.
iecur, iecoris u iocineris n черенъ
дробъ; седалище на страстите,
особ. на любовьта и на гнева,
iecusculum , I п черно дробче,
ieiune adv. сухо.
ieiiiniosus 3 изгладнелъ.
ieiunitas, atis / 1. гладъ. — 2. а)
пустота, сухость. Ь) липса на.
ieiunium, ii n 1. постене, постъ
ieiunium institutum est Cereri. — 2.
а) гладъ ieiunia sedare, b) мършавость.
ieiOnus 3 1. гладенъ, изгладнелъ,
canis, stomachus: ieiunus divitiarum
алченъ за. — 2. сухъ, мършавъ,
пустъ, слабъ agri, cognitio, oratio,
ientaculum , I n закуска.
jSnto 1 закусвамъ.

ignobilis
Igilium, il n
Игилиумъ, островъ
край бреговете на Етрурия.
igitur coniunct. и тъй, прочие, сле­
дователно.
Ignarus 3 1. незнаещъ, незапознатъ, несведущъ, неопитенъ igna­
rus faciendae orationis, de caede
Galbae; non sumus ignari multos
esse добре знаемъ, че; me ignaro
безъ мое знание. — 2. неизвестенъ,
непознатъ regio hostibus ignara,
lingua, montes.
ignave adv. лениво, страхливо, ма­
лодушно.
Ignavia, ае / 1. леность, бездей­
ствие, немарливость. — 2. малоду­
шие, страхливость.
Ignaviter adv. — ignave.
Ignavus 3 1. а) ленивъ, отпадналъ,
немарливъ; бездеенъ. Ь) безплоденъ nemus, с) предразполагащъ
къмъ леность frigus, aestus. — 2.
страхливъ, малодушенъ ignavissi­
mus ас fugacissimus hostis.
ignesco 3 запалвамъ се, възпламенявамъ се, пламвамъ.
igneus 3 1. а) огненъ sidera, b) горещъ, зноенъ aestas, с) огнено­
червен ъ, блестещъ astra. —2. пламененъ, буенъ homo.
igniculus, I т огънче, пламъчецъ;
искра.
ignifer, fera, ferum огненосещъ,
пламналъ, огненъ.
ignigena, ае т роденъ отъ огънь
Bacchus.
ignipes, gen. -pedis съ огнени кра­
ка, огненобръзъ.
ignipotens, entis т господарь, богъ
на огъня, прЬкоръ на Вулканъ.
ignis, is т 1. огънь; ignem conci­
pere или comprehendere запалвамъ
се; ignem inferre или subicere за­
палвамъ; igni spectatus който е издържалъ огнено изпитание; aqua
et igni interdicere alicui изгонвамъ
нЪкого отъ отечеството. — 2. а)
главня. Ь) мълния, с) блЬсъкъ, пламъкъ; прен. звезда, d) огънь, огне­
на страсть; особ, гореща любовь.
е) sacer ignis възпаление на ко­
жата, гангрена.
Ignobilis, е 1. непознатъ, неизве­
стенъ, непрочутъ, незначителенъ

ignobilitas

illaboro

282

homo, civitas. — 2. неблагороденъ,
отъ долно произхождение, про<;тъ
familia, ignobili loco natus.
Ignobilitas, atis / 1. неизвестность,
незначителность. — 2. долно про­
изхождение.
ignominia, ае / опозоряване, безчестие, позоръ aliquem ignominia
notare или inurere alicui ignomi­
niam (за наказанието, което налагалъ преторътъ), ignominia amis­
sarum navium; ignominia senatus
опозоряване, наложено отъ сената;
ignominia mortis позорна смърть,
per ignominiam позорно.
Ignominiose adv. позорно, безче­
стно.
Ignominiosus 3 1. позоренъ, безчестенъ fuga. — 2. опозоренъ, обезчестенъ nec sacris adesse ignomi­
niosis fas est.
ignorabilis, е неизвестенъ.
Ignorantia, ае / незнание, непозна­
ване, неопитность loci, rerum bo­
narum.
ignorato, onis / незнание futuro­
rum malorum.
ignfiro 1 не зная, не познавамъ aliguem; non ignoro добре зная; part.
ignoratus 3 незабелязанъ, непознатъ, неизвестенъ.
ignfiscens, gen. -entis part. отъ
ignosco; ignoscentior снисходителенъ.
Ignosco, novi, notus 3 прощавамъ,
снисходителенъ съмъ, извинявамъ
aliquid, alicui aliquid, alicui rei, im­
prudentiae.
Ignotus 3 1. непознатъ, чуждъ ho­
mo, gens, locus. — 2. отъ долно про­
изхождение. — 3. незнаещъ, неопитенъ aliquid ignotis notum facere.
Iguvium, ii n Игувиумъ, градъ въ
Умбрия. Iguvini, orum m или Igu­
vinates, um m игувинци.
ii pf. отъ eo.
Ilerda, ае / Илерда, градъгвъ Североизт. Испания. IlerdinsSs, ium m
илерденци, жители на гр. Илерда.
Ilergavonenses = Ilergavonenses.
Ilergetes, um m илергети, жители
на Североизт. Испания.
ilex, Ilicis / видъ дъбъ.

ilia, ium n
р ем ъ

1.

хъ л б о ц и , сл а би ни , ко -

s u ffo d e re

ilia

e q u is ; ilia

re (tra x e re ) з а д ъ х в а м ъ ce . —
ва,

d uce ­
2. чер­

в ъ тр е ш н о сти .

Ilia, Iliacus, lliad&s, Hias е ж .
ilic e t adv. ( i r e l i c e t ) 1. х а й д е .
в е д н а га ,

2.

1.

там ъ , на са м ото

в е д н а га ,

С ардиния.

I lig n u s

2.

3

м Ъ сто.

то зча съ .

Ili£ns£s, ium m
въ

—

тозча съ .

Ilico adv.
—

Ilio n ,

1.
—

2.

и л и е нзи ,

вж .

плем е

I lio n .

д ъ б о в ъ .

Ilion, ii n, Ilium, i i n u Ilios, ii / Троя.
—
1. Iliacus 3 т р о я н с к и ; c a r m e n
п о е м а т а И л и а д а . — 2 . Iliades, a e m
a) т р о я н е ц ъ = Г а н и м е д ъ . b) с и н ъ
на

(вж.

И лиа

5.

v ia

3.

(е ж .

Ilio n a ,

ае

Ilias,

b)

=

Р ом улъ

или

а), т р о я н к а .
b ) п о е м а т а И л и а д а . — 4. Iliensis, е
тр о я н ски ;
substm Ilienses, i u m m
тро янц и . —
5.
Ilius 3 т р о я н с к и ;
subst. a) Ilii, o r u m m т р о я н ц и . b)
Ilia, ае / т р о я н к а или — R e a S i l ­

Р ем ъ . —

a d is /

R e a ).
/

или

Ilio n e ,

e s

/

И лио-

на: 1 . дъщеря н а П р и а м ъ и н а Х е куба. 2. заглавие н а т р а г е д и я о т ъ
Пакувий; Fufius ebrius Ilionam edor­
mit проспива ролята на И л и о н а .
Ilio n e u s , e i т
Илионей, синъ н а
Ниоба.
Ilios вж. Ilion.
Ilit h y ia ,
ае
/
Илития, богиня н а
раждането.
I lit u r g is , is /
Илитургисъ, градъ въ
Испания Бетика. I l i t u r g i t a n i , orum
т илитургисци, жителит-fe на гр.
Илитургисъ.
Iliu m
вж. Ilion,
i l i . . . вм. in-1...
illa
adv. т а м ъ .
il- la b e f a c t u s

3

ко л е б и м ъ ,
il- la b o r ,

н е п о кл а ти м ъ ,

непо-

здравъ .

la p s u s

s u m

3

въ

или

в ъ р х у ;’ Н 1аЬ Н иг

се

въ ;

- H a b e n t ia

п р о н и кв а м ъ

a s tr a

въ . —

3.

1.
m a ri

падам ъ
хвъ рл я

p o n to .

—

2.

па д а м ъ , ум и-

рам ъ .

il-iab o ratu s
il-laboro 1

3

зан и м а ва м ъ
съ

н е о б р а б о те н ъ .
тр уд я
се

по стро ява не

съ
на

се

на д ъ

H t u io :
к ъ щ и .

н Ь ш о ,
d o m ib u s

illae

283

illae adv. тамъ; illae facere прина­
длежа къмъ оная партия,
il-lacessltus 3 нераздразненъ, ненападнатъ.
il-lacrimabilis, е 1. неоплаканъ. — 2.
равнодушенъ къмъ сълзитЪ, неумолимъ, безмилостенъ Pluto.
il-lacrimo(r) 1 1. проливамъ сълзи
надъ, оплаквамъ Socratis morti;
gaudio плача отъ радость. — 2. ка­
пя, тека.
il-laesus 3
неповреденъ, ненараненъ, невредимъ illaesus evenit,
il-laetabilis, е нерадостенъ, невеселъ, нажаленъ, печаленъ.
il-lapsus part. отъ illabor,
il-laqueo 1 заплитамъ.
il-latus = inlatus part. отъ infero,
il-laudatus 3 1. непохваленъ, непрославенъ. — 2. незаслужаващъ
похвала, заслужаващъ проклятие,
illautus = illutus,
ille, illa, illud pron. demonstr. 1. a)
онзи. b) той. — 2. известниятъ, npoчутиятъ Antipater ille Sidonius, Me­
dea illa; illud Solonis прочутитЬ
думи на Солонъ. — 3. ille quidem
разбира ce; res geris magnas illas
quidem et utiles.
illecebra, ae /
привлЪкателность,
прелесть, съблазънь virtus suis
illecebris hominem trahere debet,
dedere se vitiorum illecebris,
illecebrosus 3 пленителенъ, съблазнителенъ.
1. il-lectus 3 part. отъ illicio.
2. il-lectus 3 непрочетенъ
3. illectus, fis m = illecebra,
il-lepide adv. некрасиво, грубо,
il-lepidus 3 некрасивъ, просташки,
грубъ.
ilievT pf. отъ illino,
illex, illicis mf 1. а) птица за при­
мамване птици, b) примамка — 2.
прелъститель, съблазнитель.
illSxi pf. отъ illicio,
illi adv. тамъ.
il-llbatus 3 недокоснатъ, ненакърненъ, ненамаленъ, невредимъ divi­
tiae, vires, imperium,
il-liberalis, е 1. а) неблагороденъ,
доленъ, неприличенъ. Ь) неучтивъ,
неуслужливъ. — 2. скжпернически.

illucesco

il-IIber&Iitas, Stis / неблагородство, неучтивость, скжперничество.
il-liberSliter adv.
неблагородно,
подло.
1. illic, illaec, illoe и illuc pron. demonstr. онзи тамъ.
2. illic adv. тамъ.
il-licio, lexi, lectus 3 привличамъ,
примамвамъ, прелъстявамъ, съблазнявамъ.
illicitator, 6ris т подставенъ купувачъ, който взима участие при
продажбит-fe, за да повдига ценитЪ.
il-licitus 3 непозволенъ, забраненъ.
illico =■= ilico.
il-lido, lisi, lisus 3 1. удрямъ o (въ)
нЬщо ad, in aliquid или alicui rei
— 2. разбивамъ, смазвамъ.
il-Iigo 1 1. привързвамъ, завързвамъ litteras in iaculo, manus post
terga. — 2. а) свързвамъ, съединявамъ. b) вплитамъ, забърквамъ
illigari bello, ita sunt illigati angu­
stis et concisis disputationibus; ali­
quem veneno отравямъ; illigatus
praeda натоваренъ.
illim adv. оттамъ.
il-lTmis, е незамърсенъ, чистъ fons,
illinc adv. оттамъ; отъ онази
страна.
il-lino, levi, litus 3 намазвамъ, покривамъ съ нЬщо collyria oculis,
bruma nives Albanis illinet agris;
facem taedamque et malleolos pice,
il-liquefactus 3 разтопенъ; прен.
мекъ, мекушавъ.
illTsI pf. отъ illido,
illisus part. отъ illido,
il-litteratus 3 1. необразованъ, не­
вежа. — 2. неизкусенъ, грубъ.
illitus part. отъ illino.
Ш5 adv. тамъ, нататъкъ, натамъ;
eodem illo pertinet къмъ едно и
сжщо.
illoe = illuc.
il-locabilis, е който не може да се
настани (да се ожени) virgo,
illotus = illutus,
illuc adv. натамъ, нататъкъ.
il-liiceo 2 свЪтя върху; свЬтя.
il-lucesco, 1йхТ 3 1. intr. свЬтвамъ,
засиявамъ; dies illucescit или impers. illucescit разсъмва се, разви-

illudo

284

imber

делява се. — 2. trans. освЪтявамъ, Ilva, ае / Илва, островъ въ Среди­
огрЬвамъ.
земно море (сега Елба).
i l - l u d o , liis T ,
lu s u s
3 1 . играя съ Imachara, ае / Имахара, градъ въ
нкщо или върху нЪщо; chartis заСицилия. Imacharensis, е имахабавлявамъ се като пиша върху
ренски.
книгата; illudit palla talis. — 2. ше- imaginarius 3 въображаемъ, не­
гувамъ се, надсмивамъ се, подиистински, привиденъ.
гравамъ се съ нЬкого, мамя нЬ- imaginatio, onis /
въображение,
кого aliquem, in aliquem, in aliquo,
представа.
dignitati horum virorum. — 3. раз- imaginor 1 въображавамъ си, предвалямъ, повреждамъ, погубвамъ
ставямъ си.
vitam filiae, capreae illudunt frondi; imaginosus 3 изпълненъ съ въобра­
pecuniae пропилявамъ.
жение, съ илюзии.
i l l u m i n a t a adv. бляскаво dicere,
imcigo, inis /
1. а) изображение
il- lu m in o
1 1 . а ) освЪтявамъ, озаimago ех aere; imago ficta статуя
рявамъ luna illuminata a sole est.
или бюстъ; imago picta картина,
b )
разяснявамъ. — 2. придавамъ портретъ; imagines maiorum или
само imagines восъчните маски на
блЬсъкъ, украсявамъ.
il- lu n is , е
безлуненъ nox.
предците, които римляните поста­
I llu r g a v o n e n s e s , iu m
m илургавовяли въ атриума; non habeo imagi­
nes немамъ знатни предци. Ь) изо­
нензи, племе въ Източна Испания,
i l l u s i pf. отъ illudo,
бражение, образъ, картина tem­
porum, antiquitatis, expressa imago
illu s io , o n is
/
надсмиване, поди­
гравка, ирония.
nostrae vitae cotidianae, imago ani­
illu s t r is , е
1 . свЪтълъ stella; solis
mi vultus est; imago lunae отраже­
candor illustrior est quam ullius
ние; imago vocis exo.— 2. а) образъ,
видъ venientis Turni, plurima mortis
ignis. — 2 . а ) ясенъ, блестящъ
imago, exercitus imagine caesorum
exemplum, oratio, b) славенъ, знаtardatus ad proelia b) сенка, при­
менитъ, знатенъ orator, nomen; il­
видение, призракъ nullam imagi­
lustri loco natus, c) важенъ, необикновенъ res, causa,
nem rei publicae reliquerunt, um­
il- lu s tr o
1 1 . освЪтявамъ, огрЪbram equitis Romani et imaginem
вамъ qua sol illustrat oras. — 2. a )
videtis; imagines mortuorum сЪнкитЪ на умрЪлитЪ; imago noctis,
изяснявамъ, разяснявамъ, разбулsomni сънъ; imagine pacis decipi,
вамъ ius obscure et ignotum pate­
facere et illustrare, verum, omnia
c) представа, идея, мисъль recen­
illustrata, patefacta, comperta sunt
tes rerum imagines, imagines extrin­
per me. b) придавамъ блЪсъкъ,
secus in animos nostros per corpus
украсявамъ, прославямъ orationem
irrumpere.
imaguncula, ае / малко изображе­
sententiis, aliquem laudibus,
i l l b s u s part. отъ illudo,
ние.
imbecillitas, atis / 1. слабость, без­
il- lu tib ilis , е
неизмиваемъ.
i l - l O t u s 3 неомитъ, неочистенъ, мърсилие corporis. — 2. слабоумие.
imbecillius adv. твърде слабо, несенъ.
il- lu v ie s , e i /
1 . мърсотия. — 2 . раз­
енергично.
imbecillus 3 слабъ, безсиленъ, неливане aquarum; наводнение,
i l l u x i pf. отъ illucesco.
мощенъ.
Illy r ii, o ru m
m илирийци. I l l y r i u s ,
im-bellis, е 1. а) невоинственъ, неспособенъ за война, безсиленъ,
I l l y r i c u s 3 u I l l y r i s , idis /
илирийски. I l l y r i a , ae / u I l l y r i c u m , i n
слабъ. Ь) страхливъ, малодушенъ.
Илирия.
— 2. миренъ.
imber, bris m
1. а) проливенъ
Ilo ta e =
Hilotae.
I lu s , i m
Илъ, синъ на Трой, царь
дъждъ; imber lapidum дъждъ отъ
на Троя.
камъни; imber ferreus, imber telo-

imberbus

285

rum градъ отъ стрели, b ) дъждовенъ облакъ. — 2. а) дъждовна
вода, вода cisternae servandis imbri­
bus; naves accipiunt imbrem, b ) noтокъ сълзи imbre per genas cadente,
im - b e r b u s 3 u im - b e r b is , е
голобрадъ, младъ.
im - b ib o , b ib i 3
1 . всмуквамъ въ се­
бе си, поглъщамъ. — 2. усвоявамъ,
възприемамъ; opinionem malam de
aliquo съставямъ си лошо мнение;
tantum certamen animis imbiberant
така дълбоко бЪха обхванати отъ
духъ на съпротива.—3. намислямъ,
възнамЪрявамъ, искамъ.
im - b lto 3
влизамъ.
im b r e x , ic is /
вдлъбната керемида,
im b r ic u s 3
дъждовенъ auster,
im b r ife r , fe r a , fe r u m
дъждоносенъ.
im b r o s , I /
Имбросъ, островъ въ
Егейско море. I m b r i u s 3 имброски.
im b u o , b u T , b f i t u s 3
1 . намокрямъ,
натопявамъ gladii imbuti sanguine.
— 2. а) изпълвамъ pectora pietate,
aliquem admiratione, sanguine bel­
lum, особ. part. i m b u t u s 3 изпълненъ, обзетъ admiratione, animus
imbutus malis artibus, consuetudine
imbutus, b ) приучвамъ на aliquem
vitiis; imbutus aliquo usu придобилъ
известенъ опитъ.
im it a b ilis , е
който може да се по­
дражава, подражаемъ.
im it a m e n , in is п и im it a m e n tu m , I п
подражаване, подражание, копие,
im it a t io , o n is /
подражаване, по­
дражание.
im it a t o r , o r is т
подражатель.
im it a t r ix , Ic is /
подражателка.
im it o r 1
1 . подражавамъ aliquem,
aliquid. — 2. наподобявамъ umor
potest imitari sudorem, cornua lu­
nam imitata. — 3. изобразявамъ,
представямъ, пресъздавамъ luctum
penicillo. — 4. замЪнявамъ съ Htщо ferrum sudibus,
i m m . . . вм. in-m ...
im - m a d e s c o , m a d u i 3
намокрямъ
се, овлажнявамъ genae lacrimis
immaduere.
i m m 3 n e adv.
чудовищно, необик­
новено, страшно, ужасно,
im m a n is , е
1 . необикновено голЬмъ,
грамаденъ, огроменъ, голЪмъ, нео-

immeritus
бикновенъ praeda, avaritia. — 2.
чудовищенъ, ужасенъ, страшенъ,
свирепъ, жестокъ hostis, ferus ас
immanis.
im m a n it a s , a t is /
необикновеность,
чудовищность, свирепость, жестокость.
im - m a n s u e tu s 3
неукротимъ, необузданъ, дивъ, свирепъ.
im - m a t iir it a s , a tis /
1. незрЪлость.
— 2. прибързаность.а
im-matiirus 3 1. а) незрЪлъ, неузрЬлъ. Ь) невъзмжжалъ, младъ.
— 2. преждевремененъ interitus,
im - m e d ic a b ilis , е
неизлЪчимъ vul­
nus; telum причиняващо неизле­
чима рана.
i m - m e m o r , gen. - o r i s 1 .
непомнещъ,
забравящъ, неблагодаренъ bene­
ficii. — 2. необръщащъ внимание,
небреженъ, нехаенъ difficultatum,
im - m e m o r a b ilis ,
е
1 . недостоенъ
да бжде казанъ; versus който не
требва да бжде казанъ. — 2. неизказуемъ, огроменъ. — 3. мълчаливъ anus.
im - m e m o r a tu s 3
неспоменатъ.
im - m e n d a b ilis , е
непоправимъ.
im m e n s it a s , a tis /
неизмерим ость,.
безкрайность camporum,
im - m e n s u s 3
неизмеримъ, безграниченъ, безкраенъ, огроменъ mare,
campus, tempus, pondus argenti;
subst. i m m e n s u m , i n неизмЪримость, безкрайность; loci огромно
пространство; altitudinis страшна
дълбочина. — adv. i m m e n s u m
необикновено, извънредно силно,
i m - m e r e n s , gen. - e n t i s
който не за­
служава, невиненъ.
i m m e r e n t e r adv.
незаслужено, не­
винно.
im - m e r g o , m e r s i,
m e rs u s 3
1. потопявамъ immersus in flumen, ali­
quem unda. — 2. вмъквамъ ma­
num in os leonis, se in contionem;
se blanditiis in consuetudinem ali­
cuius влизамъ никому подъ ко­
жата, присламчвамъ се.
i m m e r i t o adv. незаслужено, неспра­
ведливо, невинно.
im - m e r itu s 3
1 . а ) незаслужаващъ
mori, b ) невиненъ; subst. i m m e r i -

m m e r s a b ilis

286

tum, i n невинность; immerito meo
безъ да имамъ вина. — 2. незаслуженъ, несправадливъ.
im-mersabilis, е непотопимъ; прен.
несломимъ, непоколебимъ, твърдъ
adversis rerum immersus undis,
im m ersi pf. отъ immergo,
im m ersus part. отъ immergo,
im -m etatus 3 неизмЪренъ, неразмЬренъ iugera.
im-migro I влизамъ, прониквамъ,
вселявамъ се in civitatem avaritia
immigravit; in ingenium suum ставамъ господарь на себе си.
im-mineo 2 1. издигамъ се надъ,
чадвесвамъ се надъ, навеждамъ
се надъ quercus imminebat prae­
torio, pinus villae imminens; immi­
nente luna на лунно осветление.
— 2. (за мгъстность) господствувамъ, издигамъ се надъ, разположенъ съмъ до collis imminet urbi,
carcer imminet foro, arx imminet
mari. — 3. а) заплашвамъ videt
hostes imminere, castra Romanorum
Carthaginis portis imminent, b) близ­
ко съмъ, предстоя mors cotidie
imminet, imminet pernicies, c) за­
плашвамъ, домогвамъ се до, стремя
се до imminent duo reges toti ftsiae,
fortunis vestris, ad caedem.
im-minuo, minui, m inutus 3 1. намалявамъ, ограничавамъ, съкращавамъ copias, aliquid de voluptate,
tempus. — 2. ослабвамъ, обезсилвамъ, унищожавамъ opes plebis,
ius, libertatem, corpus otio,
imminutio, onis /
намаляване,
ослабване; corporis осакатяване,
im-misceo, miscui, m ixtus 2 примЬсвамъ, смЬсвамъ veteribus mili­
tibus tirones; se bello намЪсвамъ ce.
im-miserabilis, е
невъзбуждащъ
съжаление.
im m isericorditer udv. безмилостно,
im -m isericors, gen. -cordis безмилостенъ, безсърдеченъ.
im missio, onis / допускане растенето sarmentorum
im-mltis, е 1. неузрЪлъ, киселъ uva.
— 2. строгъ, суровъ, жестокъ ani­
mus. lupus, ventus.
im-mitto, m isi, m issus 3 1. а) изпращамъ, пращамъ aliquem in ur­

im m o lit u s

bem, aquam canalibus (dat.); se in
medios hostes immittere хвърлямъ
се срещу, b) хвърлямъ tela tor­
mentis. c) втиквамъ, забивамъ tra­
bes insuper, tigna in flumen, d) са­
дя plantas, е) въвеждамъ въ вла­
дение aliquem in alicuius bona. — 2.
а) насъсквамъ, възбуждамъ, изпращамъ срещу canes, aliquem in
rem publicam, b) причинявамъ, npeдизвиквамъ curas duras alicui, Teu­
cris fugam. — 3. отпускамъ, nycкамъ equo frena, habenas; habenas
classi опъвамъ всички платна, давамъ пъленъ ходъ; equum ad le­
gionem отпрепусквамъ до; immitte­
re vitem оставямъ свободно да раcie;part.im m issus 3 дълъгъ barba,
im-m lxtus part. отъ immisceo,
immo adv. съвсемъ не, не, напротивъ.
iin-mobilis, е неподвиженъ; прен.
твърдъ, непоколебимъ; Husonia im­
mobilis спокойна, миролюбива,
immobilitas, atis / неподвижность.
im m oderate adv. неумерено, не­
въздържано.
immoderatio, o n is / неумЪреность.
im -m oderatus 3 1. безкраенъ cur­
sus, aether. — 2. неумЪрень, необузданъ discipulus, tempestates,
im m odeste adv.
неумЬрено, не­
скромно.
im m odestia, ae /
неумЬреность,
нескромность; разпуснатость.
im -m odestus 3 неумЪренъ, нескроменъ, разпуснатъ.
immodice alv. неумЬрено, извън­
редно, необикновено,
im-modicus 3 1. неум-Ьренъ, прева­
лено голвмъ frigus, tempestates.
— 2. незнаещъ мЪрка, невъздържанъ linqua, rixa, immodicus lingud.
im -m odulatus 3
неблагозвученъ,
немелоциченъ.
im moenis =» immunis,
immolatio, onis / жертвоприноше­
ние.
immolator, oris m жертвоприноситель.
im -m olltus 3 построенъ, съграденъ:
subst. immolita, orum n построй­
ки, сгради.

im m o lo

287

im p e d io

im-molo 1 1. принасямъ въ жертва, im m utabilitas, atis / неизмЬнливость.
принасямъ жертва homines, hostias.
— 2. заколвамъ, убивамъ.
im mutatio, onis / измЪняване, про­
im-morior, m ortuus sum 3 умимяна, особ. метонимия.
рамъ върху, надъ alicui, illa sorori 1. im m utatus 3 промЬненъ.
2. im -m iitatus 3 непромЬненъ.
immoritur.
im-moror 1 бавя се при нЪщо.
im-miitesco, m utui 3 онЪмявамъ.
im-morsus 3 изпохапанъ collum; im-muto 1 1. напълно промЬнямъ
stomachus разяденъ.
ordinem verborum, colorem. — 2.
im-mortalis, е 1. безсмъртенъ ani­
замЬнямъ, употрЬбявамъ въ пре­
mus. — 2. вЪченъ memoria, gloria,
носно значение Africam pro Afris;
immutata verba метонимии; immu­
im m ortalitas, atis / 1. безсмъртие
tata oratio алегория,
animorum. — 2. вЪчность.
imp
. . . вм. in-p . . .
im m ortaliter a ta. безсмъртно, вЬчно.
im -pacatus 3 неусмиренъ, немиim m ortuus part. отъ immorior,
ренъ, враждебенъ.
im -m otus 3 1. неподвиженъ, тихъ
arbores, frondes, mare, dies. — 2. im pactus part. отъ impingo,
твърдъ, неизмЬненъ, непоколе- im-par, geri, -paris неравенъ, нееднакъвъ; ludere par impar играя на
бимъ pax, mens, fata; mihi animo
четно и нечетно; impar dolori безfixum immotumque sedet твърдо и
силенъ спр-Ьмо; labor, certamen ненепоколебимо съмъ се решилъ.
посиленъ.
im-mugio 4 измучавамъ, изреваim -paratus 3 неподготвенъ, непривамъ.
готвенъ.
immulgeo 2 доя въ нЬщо ubera
imparilis, е нееднакъвъ.
labris.
im pariter aiv. неравно,
immunditia, ае / мърсотия,
im partio = impertio,
im-mundus 3 нечистъ, мърсенъ.
im -pastus 3 ненахраненъ, гладенъ.
im-munio 4 укрепявамъ.
im-munis, е 1. освободенъ отъ за­ im patibilis, е нетърпимъ, непоносимъ.
дължения, данъци ager, populi; съ
abi. militia; съ geti. portoriorum. — 2. im -patiens gen. -entis 1. непонаа)
незадълженъ съ нищо, нищо не- сящъ vulneris, solis, tempestatum;
даващъ; te meis immunem tingere
irae който не може да владЪе гнЬва си. — 2. който не може да се
poculis черпя те даромъ; immunis
владЬе, нетърпеливъ animus,
ei placuit безъ да дава подаръци;
manus immunes празни ржце. Ь) im patienter aiv. нетърпеливо,
неуслужливъ. с) свободенъ, нео- im patientia, ае / 1. неиздържливость, непонасяне aestus; silentii
петненъ, чистъ; tellus необрабо
неспособность за мълчание. — 2.
тена; съ geri, omnium rerum, belli,
caedis; съ abi. immunis voluptatibus;
нетърпение.
immunem aequoris Arcton никога impavide aiv. безстрашно,
im-pavidus 3 безстрашенъ, неустранезалЬзващъ въ морето,
шимъ, смЬлъ.
immiinitas, atis / 1. освобожде­
ние (свобода) отъ задължения, при­ im pedim entum , i n i . препятствие,
прЬчка; impedimento alicui esse
вилегия. — 2. освобождение отъ
прЪча нЬкому. — 2. pl. а) багажъ.
нЪщо magni muneris.
Ь) воененъ багажъ, обозъ.
im-miinTtus 3 неукрепенъ, незащиim-pedio 4 1. заплитамъ, обвързтенъ; via непостланъ.
im-murmuro 1 шумя, мърморя въ
вамъ, забърквамъ elephanti impe­
diti ramis arborum, crus pellibus;
или срещу auster silvis immurmu­
se nuptiis, mentem dolore. — 2. възrat, agmen (mihi) immurmurat.
спирамъ, препятствувамъ, задър1. im mutabilis, е промЪнень.
жамъ exercitum, munitionem, ali­
2. im-mutabilis, е неизмЬнимъ.

im p e d it io

288

quem a vero bonoque, aliquem fuga.
— 3. заграждамъ, правя непроходимъ locum, iter.
impeditio, onis / препятствие,
im peditus 3 1. възпрепятствуванъ,
обремененъ, претоваренъ съ походенъ багажъ, неприготвенъ за
бой impeditos aggredi; naves impe­
ditas неприготвени за плаване;
omnium animis impeditis когато
вниманието на всички било насо­
чено въ друга посока. — 2. затруд
нителенъ, тежъкъ, мжченъ, непроходимъ navigatio, tempora rei pub­
licae, silva, itinera.
impSgi pf. отъ impingo,
im-pello, puli, pulsus 3 1. удрямъ
chordas pollice, cuspide montem im­
pulit; aequora remis греба по морето.
— 2. тласкамъ, докарвамъ въ дви­
жение; navem remis подкарвамъ;
remos греба; sagittas хвърлямъ
стрели; hostes, aciem отблъсвамъ,
прогонвамъ. — 3. бутвамь, събарямъ; aliquem praecipitantem, ali­
quem ruentem напълно погубвамъ
никого. — 4. накарвамъ, подбуждамъ, възбуждамъ, увличамъ ad
facinus, ad bellum; impulsus occa­
sione, ira; luno fleneam tot adire
labores impulit.
im-pendeo 2 1. надвисвамъ, вися
надъ mons impendebat, gladius cer­
vicibus eius. — 2. заплашвамъ om­
nibus terror impendet, omnes in me
terrores impendent, tanta te impen­
dent mala.
impendid adv. много, значително
impendio magis.
im pendiosus 3 разточителенъ.
impendium, ii n 1. а) разходи, раз
носки sine impendio; impendio pri­
vato на частна смЪтка; impendio
publico на държавна сметка. b)
загуба parvum. — 2. лихви faenus
et impendium.
im-pendo, pendi, pensus 3 1. изхарчвамъ, харча pecuniam in ali­
quid. — 2. употрЪбявамъ, полагамъ
operam, curam in eas res; tot mili­
tum sanguinem проливамъ.
im-penetrabilis, e 1. непроницаемъ,
непроходимъ. — 2. непреодолимъ.

im p e r it o

im pensa, ae / 1. разходи, разноски
facere impensam in aliquid; nulla im­
pensa безъ разноски; impensis meis
за моя сметка.—2. употребяване,
пожертвуване officiorum, cruoris
sui, operum.
im pense adv. 1. съ големи разнос­
ки, скжпо. — 2. настойчиво, горе­
що petere.
1. im pensus part. отъ impendo.
2. impSnsus 3 1. скжпъ; impenso pre­
tio или impenso emere скжпо купувамъ. — 2. силенъ, големъ, горещъ voluntas erga aliquem.
im perator, oris m 1. повелитель,
господарь. — 2. военноначалникъ,
пълководецъ. — 3. а) императоръ
(почетна титла давана на пълководците). Ь) императоръ, царь.
im peratorius 3 1. военноначалнишки, пълководски ius, laus, consi­
lium. — 2. императорски, царски,
im peratrix, Icis / повелителка, гос­
подарка.
im peratum вж. impero,
im -perceptus 3 незабелязанъ.
im-регсо 3 щадя alicui,
im -percussus 3 неударенъ; прен.
безшуменъ, тихъ; impercussos mo­
vere pedes ходя тихо, безшумно,
im -perditus 3 непогубенъ, неубитъ;
прен. пощаденъ.
im -perfectus 3 несвършенъ, незавършенъ, непъленъ; cibus несмлЪнъ.
im -perfossus 3 непромушенъ, непронизанъ.
im periose adv. заповеднически, деспотически.
im periosus 3 1. имащъ власть да
заповядва, могжщъ, мощенъ, си­
ленъ populi; sibi владЬещъ себе
си. — 2. властолюбивъ, деспотиченъ familia, philosophus; aequor
бурно.
im perite adv. неопитно, невежест­
вено.
im peritia, ae / неопитность, незна­
ние, невежество.
im perito 1 1. trans. заповЬдвамъ,
изисквамъ eadem. — 2. intr. господствувамъ, командувамъ, управлявамъ omnibus.

im p e ritu s

289

imperitus 3 неопитенъ, несведущъ,
невежа homines; съ gen. iuris cvilis,
nandi.
imperium, i! n 1. заповЪдь, пред­
писание, разпореждане parere im­
perio. — 2. а) върховна власть,
върховно управление cadere sub
populi Romani imperium, dimicare
de imperio; novis imperiis studere
стремя се къмъ промяна на властьта. b) власть civile, tribuni, decem­
virorum. с) особ. върховна военна
власть, командуване dare alicui im­
perium; summum imperium или
summa imperii върховна военна
власть, главнокомандуване; mariti­
mum върховно началство надъ
флота; imperia magistratusque вис­
ши военни и граждански длъж­
ности. b) pl. чиновници, власти
nacti vacuas ab imperiis Sardiniam
et Siciliam. — 3. държава, импе­
рия salus imperii, finium imperii
nostri propagatio.
im -periuratus 3 въ което човЪкъ
не се решава да се закълне, недопускащъ клетвонарушение aquae
(за реката Стиксъ).
im -perm issus 3 непозволенъ.
impero 1 1. а) trans. заповЪдвамъ,
предписвамъ, нареждамъ aliquid,
quid fieri vellet; съ ut, ne съ coni.
huic imperat, quas possit adeat ci­
vitates; съ acc. c. in/, cohortes pro­
ficisci imperat, nonne hunc in vin­
cula duci imperabis? съ inf. iungere
equos imperat; haec ego procurare
imperor. — part. im peratum , i n
заповЪдь; imperatum facere изпълнявамъ. b) заповЪдвамъ нЪкому да
даде, изискамъ frumentum exer­
citui, obsides civitatibus, milites, pe­
cunias. c) разпореждамъ се за нЪщо, заржчвамъ puero cenam; non
domi imperaram не съмъ се разпоредилъ у дома за обеда. — 2.
intr. запов-Ьдвамъ, властвувамъ,
владея gentibus, cupiditatibus, irae,
animo suo; illo imperante подъ не­
гова заповЪдь; arvis обработвамъ.
im -perpetuus 3 непостояненъ.
im -perspicuus 3
непроницаемъ,
тъменъ, неясенъ.
im -perterritus 3 нустрашимъ.

im p in g o

im-pertio 4 и im-pertior 4 1 а ) отдЪлямъ, давамъ, казвамъ alicui sa­
lutem, laudem, b) посвЪщавамъ,
употр%бявамъ tempus. — 2. снабдявамъ aliquem aliqua re; doctrinis;
quibus aetas puerilis impertiri de­
bet требва да се запознае,
im-perturbatus 3 несмутенъ, спокоенъ.
im-pervius 3 непроходимъ.
impes, etis т = impetus,
im-petibilis, е непоносимъ, нетърпимъ.
impetigo, inis / краста,
impetrabilis, е 1. лесно постижимъ
pax, venia, triumphus. — 2. който
постига лесно.
impetratio, onis / придобиване, по­
стигане.
im-petrio 4 постигамъ (чрезъ ща­
стливо предзнаменование),
im-petro 1 1. извършвамъ, свършвамъ. — 2. измолвамъ, добивамъ,
постигамъ, получавамъ cum а pro­
ximis impetrare non possent,
impetus, us m 1. стремително дви­
жение напредъ; impetum capere
затичвамъ се. — 2. а) нападение
impetum facere in aliquem, b) стремителность, напоръ, натискъ, сила
ventorum, maris, fluminis. — 3. а)
силно желание, страсть animi, im­
perii delendi. Ь) увлечение, буйность, ярость multitudinis, с) бър­
зо решение, капрчзъ capere impe­
tum regis occidendi, subiit animum
impetus Romam petendi, d) поривъ,
въодушевление.
im-pexus 3 невчесанъ, рошавъ bar­
ba; прен. простъ, грубъ, неподправенъ antiquitas.
impie aclv. безбожно, безсъвестно,
нечестно.
im pietas, atis / безбожие, нечестивость, безсъвестность, нарушение
на най-светите задължения,
im-piger, gra, grum неуморимъ, пъргавъ, деятеленъ, старателенъ.
impigre adv, неуморимо,
im pigritas, a t i s / неуморность, деятелность.
im-pingo, pegi, pactus 3 1, а) удрямъ
о нещо, хвърлямъ caput parieti,
alicui lapidem; agmina muris гоня

Латинско български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

19

im p io

290

до; aliquem in litem въвличамъ; im­
pingi hostibus натъквамъ се на.
Ь) нахлузвамъ, прикрепямъ. — 2.
натрапвамъ.
im-pio 1 опетнявамъ, излагамъ se
erga aliquem.
im-pius 3 безбоженъ, безсъвЪстенъ,
нечестивъ, нарушаващъ най-светитЪ задължения (особ. къмъ оте­
чество и родители),
im-placabilis, е непримиримъ, неумолимъ.
im placabiliter adv. непримиримо,
implacabilius adv. по-непримиримо.
im-placatus 3 непримиренъ, жестокъ Charybdis; gula ненаситно,
im-placidus 3 не тихъ, свирепъ, жестокъ, дивъ.
im-planus 3 неравенъ.^
im-plecto, —, plexus 3 вплитамъ.
im-pleo, plevl, pletus 2 1. а) напълвамъ, изпълвамъ fossas, mero pate­
ram, vela ventis, orbem terrarum no­
minis sui gloria, hostes fugae et for­
midinis. Ь)насищамъ, удовлетворявамъ, успокоявамъ sese regum san­
guine; odium novercae, dolorem la­
crimis. c) правя бременна Thetin
ingenti Rchille. — 2. а) попълвамъ,
комплектувамъ sex milia armato­
rum. b) преживявамъ annos quat­
tuor decimos; finem explere умирамъ. c) implere vicem alicuius, lo­
cum alicuius заемамъ нЪчие мЪсго,
изпълнявамъ нЪчия длъжность;сепsorem implere изпълнявамъ длъжностьта цензоръ. d) изпълнявамъ
ne polliceri videar, quod non possim
imlere; officii partes дълга си.
im plicatio, onis / преплитане ner­
vorum; rei familiaris объркване,
im plicatus 3 1. part. оть implico.
— 2. adi. заплетенъ, обърканъ, забърканъ partes orationis,
im pliciscor 3 заплитамъ се, обърквамъ се.
im plicite adv. объркано, неясно,
implicito 1 преплитамъ.
im-piico, plicavi и plicui, plicatus u
plicitus 1 1. а) вплитамъ, препли­
тамъ, заплитамъ aliquem aliqua re;
implicare se dextrae patris притискамъ се до ржката. b) т-Ьсно
свързвамъ implicata inscientia im­

im p o n o

pudentia est; implicare se societate
civium встжпвамъ въ тЪсенъ съюзъ. с) влагамъ, предавамъ vim
suam naturis hominum, d) забърквамъ, уплитамъ,
разтройвамъ
aciem, aliquem incertis responsis;
aliquem bello замЬсвамъ, въвли­
чамъ; implicari morbo, in morbum
разболявамъ се. е) възспирамъ, задържамъ, прЪча. — 2. обвивамъ la­
certos circa colla, bracchia collo,
im ploratio, onis / молене, призова­
ване, искане помощь.
im-ploro 1 1. а) съ сълзи викамъ
nomen filii. b) викамъ на помощь,
призовавамъ deos, aliquem in auxi­
lium, alicuius misericordiam; iura
libertatis et civitatis позовавамъ ce
на правата на свободнит-b граж­
дани. — 2. измолвамъ, изпросвамъ
auxilium а populo Romano, caele­
stes aquas.
im-plfimis, е който е безъ nepa,
голъ pulli.
im-pluo, plui 3 валя no.
im pluviatus 3 четвъртитъ.
impluvium, ii n непокритъ, четвър­
титъ дворъ въ срЬдата на римска­
та кжща (първоначално: четвърти­
та яма въ вжтрешния дворъ, кждето се стичала дъждовната вода),
im polita adv. безъ украшения, про­
сто.
im -polltus 3 неизгладенъ; прен.
неогладенъ, необработенъ, недовършенъ.
im-pollutus 3 неоцапанъ, неопетненъ.
im-pono, posui, positus 3 1. а) поставямъ (на, въ) alicui coronam, cla­
ves portis; aliquem in rogum, dex­
tram in caput; finem alicui rei; ex­
tremam manum alicui свършвамъ
н"Ьщо; sepulcro погребвамъ. b) качвамъ, натоварвамъ aliquem in
equum, milites in naves. — 2. а) възлагамъ, налагамъ alicui labores, ci­
vitati leges per vim, tributum in
singula capita; imponenda sunt novis
rebus nova nomina трЪбва да се
дадатъ. b) поставямъ на чело, опредЪлямъ, назначавамъ aliquem legi­
onibus, regem Macedoniae, c) нанасямъ, причинявамъ vulnus, iniu-

I

im p o r t a t ic u s

291

rias contumeliasque, vim. d ) измамвамъ, излъгвамъ alicui, si mihi im­
posuisset aliquid,
importaticus 3 вносенъ.
im-porto 1 1. внасямъ commeatus
in urbem. — 2. а) докарвамъ, причинявамъ alicui pestem, calamita­
tem b) възбуждамъ suspicionem,
importiinfi adv. 1. не навреме — 2.
немилостиво, жестоко,
importunitas, Stis / 1. неудобство.
— 2. дързость, жестокость.
importunus 3 1. а) неудобенъ lo­
cus. Ь) неблагоприятенъ tempus.
— 2. труденъ, мжченъ, неприятенъ
pauperies, bellum. — 3. безогледенъ, безпощаденъ, жестокъ, безсраменъ, натрапчивъ mors, hostis,
senex.
im-portu6sus 3 безпристанищенъ,
който е безъ пристанище mare,
litus.
im-pos, gen. -potis
невлад-Ьещъ,
който не може да се справи съ
нЪщо sui animi,
impositus part. отъ impono,
im-possibilis, е невъзможенъ.
imposui pf. отъ impono.
Jm-pot£ns, gen. -entis 1. безсиленъ,
слабъ homini infanti aut impotenti.
— 2. който не може да се справи
съ н^що, който не е господарь на
нЪщо, невладЪещъ equi regendi,
irae, animi. — 3. а) необузданъ,
властолюбивъ, homo, animus, b )
прекаленъ, необикновенъ laetitia,
postulatum.
impotenter adv. 1. слабо. — 2. не­
обуздано, деспотически.
impotentia, ae / t. безсилие, безпомощность propter suam impoten­
tiam. — 2. необузданость, власто­
любив, деспотизъмъ animi, mu­
liebris.
impraesentiarum (= in praesentia
harum, sc. rerum) atv. при това
положение на нещата, при тия
обстоятелства.
im-prdnsus 3 незакусилъ; гладенъ.
im-prec&tio, onis / проклятие,
im-precor 1
желая, пожелавамъ
н%кому нЬщо, особ. лошо alicui
diras.
impressi p f. отъ imprimo.

im p r o p r iu s

im pressio, onis / 1. а) натискане,
b) нападане, нахлуване in fines
hostium — 2. а) впечатление; expla­
nata vocum impressio изразителность въ произнасянето на думитЪ. Ь) повишение и понижение на
тона. у ораторитЪ.
im pressus part. отъ imprimo,
im prim is adv. преди всичко, найвече, особено.
im-primo, pressi, p ressu s 3 1. натискамъ, притискамъ; impresso ge­
nu като притисна съ коленото. — 2.
а) оставямъ да се врЬже, врЪзвамъ sulcus altius impressus, arat­
rum muris;прен. запечатвамъ, втълпявамъ aliquid in animo, menti, b)
отпечатвамъ aliquid in cera, signa
tabellis; .signum pecori жигосвамъ,
дамгосвамъ; imprimere dedecus rei
publicae опозорявамъ. — 3. гравирамъ crater impressus signis; прен.
omnia municipia vestigiis flagitiorum
impressit остави въ всички муниципии следи отъ.
im-probabilis, е който не може да
се одобри.
im probatio, onis / неодобрение,
improbe alv. 1. безчестно, лошо.
— 2. безсрамно, дръзко,
im probitas, atis / нечестность, без­
срамие, безсъвЪстность, подлость.
im-probo 1 не одобрявамъ, осжждамъ, отхвърлямъ, не признавамъ.
im-probus 3 1. а) негоденъ, лошъ,
безчестенъ, несправедливъ, безсъвЬстенъ, безбоженъ homo, testa­
mentum, lex. b) безсраменъ verba.
— 2. а) извънредно голЪмъ, ужасенъ labor, b) неутолимъ, ненаситимъ cupiditas, rabies ventris; anser
лакомъ. c) смЬлъ, дързъкъ.
im -procerus 3 невисокъ, низъкъ.
im-prodictus 3 неотложенъ dies,
im -professus 3 1. който не се е
призналъ. — 2. недеклариранъ.
im-promptus 3 неготовъ, бавенъ,
тежъкъ lingua impromptus,
im -properatus 3 бавенъ vestigia,
im-propero 1 упрЪквамъ alicui,
im-proprius 3 несвойственъ, неподходящъ; subst. impropria, orum n
неподходящи изрази.

im p ro s p e re

292

im prospere adv. неблагоприятно,
несполучливо.
im -prosperus 3 нещастенъ, неблагоприятенъ.
im -protectus 3 непокритъ, незащитенъ.
improvide adv. непредвидливо, не­
предпазливо, невнимателно,
im-providus 3 1. непредвиждащъ,
неочакващъ, неподозиращъ hostes
improvidos opprimere. — 2. непредпазливъ, невнимателенъ, безгриженъ mentes hominum, aetas pue­
rorum.
im proviso adv. неочаквано, нена­
дейно.
im -provisus 3 непредвиденъ, неочакванъ, внезапенъ: de (ех) impro­
viso неочаквано, ненадейно,
im-prudens, gen. -entis 1. незнаещъ,
неподозиращъ agredi aliquem im­
prudentem; imprudente Sulla безъ
знанието наСула. —2. несведущъ,
незапознатъ, невежа legis, maris,
laborum. — 3. глупавъ, неразуменъ
adulescens.
im prudenter adv. 1. отъ незнание.
— 2. глупаво, непредпазливо,
im prudentia, ае / 1. непредвидливость, непредпазливость, неблаго­
разумие. — 2. незнание eventus,
im-piibes, gen. -puberis u impubis, е
1. невъзмжжалъ, малолЪтенъ fi­
lius, puer: subst. impuberes или im­
pubes момчета. — 2. цЪломждренъ.
im-pudens, gen. -entis безсраменъ.
im pudenter adv. безсрамно,
im pudentia, ае / безсрамие,
im pudice adv. безпжтно, срамно,
im pudicitia, ае / безпжтство, развратъ.
im-pudicus 3 безпжтенъ, развратенъ.
im pugnatio, onis / нападение, атака,
im-piigno 1 1. нападамъ terga hos­
tium; Siracusas обсаждамъ. — 2.
а) боря се противъ н-Ького homi­
nem, regem. b ) оспорвамъ dignita­
tem, sententiam; opus критикувамъ.
im puli pf. отъ impello,
impulsio, onis / 1. тласъкъ. — 2.
подбуда, вжтрешенъ потикъ.
im pulsor, oris m подбудитель.
1. im pulsus part. отъ impello.

in

2. impulsus, us m 1. ударъ, тласъкъ
dimotis impulsu pectoris undis. — 2.
подбуда, потикъ, внушение moverr
non alieno impulsu, sed sua sponte,
im pune adv. 1 . безнаказано aliquem
occidere, aliquid facere, iniurias in­
ferre. — 2. безопасно in otio esse,
revisere aequor.
im punitas, atis / 1. безнаказаность
peccandi alicui veniam et impunita­
tem dare. — 2. необузданость.
impOnite adv. безнаказано,
im -pfinltus 3 1. ненаказанъ, безнаказанъ iniuria, scelus. — 2. необузданъ libertas, licentia,
im puratus 3 мърсенъ, гнжсенъ.
impQre adv. нечисто; прен. мръсно,
гнжсно, подло.
im puritas, atis / мърсотия, гнжсота.
im puro 1 осквернявамъ.
im-purus 3 нечистъ corpus; прен.
мърсенъ, подълъ homo, animus,
im -putatus 3
неор%занъ, неокастренъ vinea.
im-puto 1 приписвамъ, отдавамъ
alicui aliquid.
im ulus 3 най-доленъ; auricilla найдолния край на ухото,
im us 3 вж. inferus,
in- частица за отрицаване: in-docilis.
in praep. I. съ abi. 1. за мпсто{стоене): а) въ, на esse in Sicilia,
in urbe; coronam habere in capite,
ponere aliquid in mensa, pontem
facere in Arare, b) navigare in Ita­
lia край брЪговетЪ на; in armis
esse подъ оржжие съмъ; in oculis
esse предъ очитЪ съмъ: in milibus
passuum tribus на разстояние; Cae­
saris in barbaris nomen erat obs­
curus между варваритЪ. — 2. за
време: въ, въ продълж ение на,
въ разстояние на, презъ време
на in diebus paucis, bis in die, in
adulescentia, in bello, in pace, in
itinere, in tali tempore; in tempore въ
удобно време, навреме; in eo est, ut
положението е такова, че. — 3. при
други отношения: а) въ, въ число­
то на, меж ду, въ лицето на, въ
видъ на, като numerare aliquid
in bonis, Pausanias ceperat complu­
res Persarum nobiles atque in his

in a c c e s su s

293

nonnullos regis propinquos; in vobis
liberos, parentes consanguineos ha
beo; multum in eo amisimus; in rege
tamen pater est; scripsisti tres
libros in disputatione et dialogo
de oratore; res hostium in praeda
capta est. b) по отношение на
in hoc homine non accipio excusa­
tionem, gratias habere in aliqua re.
c) magno in aere alieno (въпрЪки
голЪмитЪ дългове) maiores etiam
possessiones habent; in dis est отъ
боговетЪ зависи. — II. съ acc. 1.
за мгьсто {движение): въ, къмъ
mittere in flsiam, conspicere in cae­
lum, in meridiem versus; (понгькога сь acc. вм. очаквань abi.) adesse
in senatum, asseverare aliquem in
carcerem, in vulgus ignotus. — 2. за
време: а) до, чакъ д о bellum in
hiemem ducere, dormire in lucem,
dicere in noctem, in adventum
eius, b) за magistratum creare in
annum, in perpetuum, in omne tem­
pus; in praesens за cera, за мо­
мента; in futurum за въ бждеще;
in tempus споредъ обстоятелства­
та; in diem за единъ день; in diem
vivere живЪя день за день, какъ
да е; in diem отъ день на день,
всекидневно in diem rapto vivere;
in diem въ бждеще; in dies, in dies
singulos съ всеки день, всеки день,
отъ день на день; in horas всеки
часъ, всекичасно; in singulos annos
отъ година на година, всека го­
дина. — 3. при други отношения:
а) спрямо, срещ у, противъ cle­
mentia uti in aliquem, bellum gerere
in aliquem, b) на in longitudinem,
Gallia est divisa in partes tres, c) за
pecunia in rem militarem data; in
hoc, in haec затова, заради това. d)
in rem esse alicui полезенъ съмъ,
отговарямъ на интересите на нЪкого; hostilem in modum враждеб­
но; in eandem sententiam loqui въ
сжщия смисълъ;' iurare in verba
alicuius кълна се следъ некого;
in plumam като перо; in speciem
за форма, външно: in universum
въобще; in vicem (vices) сменяйки
се. на смени.
In-accessus 3 недостжпенъ.

in a m o e n u s

in-acesco, acui 3 вкисвамъ се; прен.
haec tibi inacescunt това ти е не­
приятно.
Inachus, I т Инахъ, аргоски царь,
баща на Ио. Inachius 3 Инаховъ;
litusAprocb; bos Ио. Inachides, ае
т потомъкъ на Инахъ: Персей,
Епафъ. Tnachis, idis / дъщеря на
Инахъ: Ио.
in-ads . . . , in -a d t. . . вж. in-ass ...,
in-att. ..
in-adiistus 3 1. неизгоренъ. — 2.
несгораемъ.
in-aedifico I 1. построявамъ въ, при
или пристроявамъ aliquid in loca
publica, inaedificatur sacellum in do­
mo, inaedificata muris moenia. — 2.
застроявамъ, заграждамъ plateas,
portas.
in-aequabilis, е неравенъ, нееднакъвъ, непостояненъ.
inaequabiliter aiv. неравно, неед­
накво, непостоянно,
in-aequalis, е 1. неравенъ locus.
— 2. нееднакъвъ, непостояненъ
auctumnus.
inaequalitas, atis / неравность, нееднаквость.
inaequaliter adv.
неравно, неед­
накво.
in-aequatus 3 нееднакъвъ.
in-aequo 1 изравнявамъ.
in-aequus 3 = iniquus,
in-aestimabilis, е 1. неоценимъ, безцененъ. — 2. необикновенъ gau­
dium. — 3. който нищо не струва,
нищоженъ.
in-aestuo I кипвамъ.
in-affectatus 3 непринуденъ, естественъ.
in-agitatus 3 нераздвиженъ; прен.
необезпокоенъ.
in-alplnus 3 алпийски gentes,
in-amabilis, е нелюбимъ, неприятенъ, противенъ.
in-am aresco 3 вгорчавамъ се, ставамъ горчивъ.
in-am bitiosus 3 нечестолюбивъ, непретенциозенъ.
inam bulatio, onis /
разхождане,
скитане.
in-ambulo 1 разхождамъ се.
in-am oenus 3 лишенъ отъ прелесть,
неприятенъ.

in a n i a e

294

inaniae, й ги т / празнота (на сто­
маха), прималЪлость.
inanilogista, ае т празнодумецъ,
дърдорко.
inanim entum , I п празнота,
in-animus 3 неодушевенъ, бездушенъ, безжизненъ.
inanio 4 опразвамъ.
in-anis, е 1. а) празенъ vas, navis;
inanis regit съ празни ржце; equus
безъ ездачъ, corpus мъртво, cur­
rus безъ коларь, lumina слЪпи; um­
bra безплътна сЪнка, сЪнка на
мъртвецъ; regna inania царство на
сЬнкигЬ; сь gen. или abi. лишенъ
inane lymphae dolium, epistula ina­
nis aliqua re utili et suavi; subst.
inane, is n
празно (въздушно)
пространство, b) гладенъ. c) беденъ, разоренъ civitas, Sicilia. — 2.
а) празенъ, суетенъ, безполезенъ,
непотрЪбенъ, напразенъ conten­
tiones, cupiditates, spes pacis, b)
празенъ, безсъдържателенъ, безсмисленъ elocutio litterae, verba,
c) пустославенъ, надмененъ homo,
animus.
inanitas, atis /
1. празнина, праз­
но пространство. — 2. а) пустославие, суетность. Ь) нищожность
inaniter adv. 1. напразно, безпо­
лезно. — 2. суетно, самодоволно,
in-apparatio, onis /
неподготвеность, небрежность.
in-aratus 3 неразоранъ.
in-ardesco, arsi 3 1. запалвамъ се.
— 2. сгорещявамъ се, пламвамъ.
in-aresco, arui 3 изсъхвамъ, съхна.
Inarime, es /
Инарима, островъ
край брЪговетЪ на Кампания,
in-artificialis, е нехудожественъ.
in-assuetus 3 непривикналъ.
in-atten u atu s 3 ненамаленъ, неослабналъ fames.
in-audax, gen. -acis несърдцатъ,
страхливъ.
in-audio 4 чувамъ, научавамъ ali­
quid de aliquo.
in-audltus 3 1. нечутъ, непознатъ,
неизвестенъ novus et inauditus. — 2.
неизслушанъ aliquem inauditum pu­
nire.
in-auguro 1 1. intr. наблюдавамъ
летенето на птицитЪ,предсказвамъ

in c e d o

(гадая) по летенето на птицитЪ
inaugura, fieri ne possit id; abi. abs.
inaugurato следъ свършването на
птицегаданието. — 2, trans, освещавамъ (съ птицегадание) templum,
locum.
in-aures, ium / обици,
in-auro 1 1. позлатявамъ; украсявамъ, обшивамъ съ злато. — 2. обогатявамъ aliquem.
in-auspicatus 3 1. направенъ, приетъ
безъ птицегадание lex. — 2. неблагоприятенъ, гибеленъ.
in-ausus 3 къмъ което не сж по­
смали да пристжпятъ, неопитанъ,
непредприетъ.
in-b . . . вж. im-b . ..
in-caeduus 3 несЬченъ, небутнатъ
silva, lucus.
in-calesco, calui 3 1. стоплямъ се,
нагрЪвамъ се, сгорещявамъ се,
— 2. пламвамъ.
in-calfacio, fScI, factu s 3 стоп­
лямъ, нагр%вамъ.
incallide ada. неизкусно, непохват­
но, неопитно.
in-callidus 3 неизкусенъ, непохватенъ, неопитенъ
in-candesco, candui 3 1. побЬлявамъ torta remigio spumis incanduit
unda. — 2. нажежавамъ се, сгоре­
щявамъ се.
in-canesco, canui 3
посивявамъ,
побЪлявамъ.
in-canto 1 омагьосвамъ.
incanus 3 съвсемъ посивЪлъ, побЪлЪлъ.
in-cassum adv. напразно,
in-castlgatus 3 ненаказанъ.
incaute adv. непредпазливо, необ­
мислено, безгрижно
in-cautus 3 1. непредпазливъ, нехаенъ, безгриженъ incautus oppres­
sus est ab hoste, incautus futuri.
— 2. непредвиденъ, необезпеченъ,
несигуренъ.
in-cedo, cessi, cessum 3 1. а) пристжпямъ, приближавамъ ce Dido
ad templum incessit; scaenam излизамъ на сцената, b) за войска:.
настжпвамъ, приближавамъ се, вър­
вя in perculsos Romanos acrius,
quadrato agmine, c) минавамъ за re­
gina. — 2. а) настжпвамъ, появя-

in c e l e b e r

вамъ ce tenebrae incedebant, in­
cessit cupido gloriae, b) нападамъ,
обхващамъ, обземамъ timor par­
tes, incessit timor animis,
in-celeber, bris, bre неизвестенъ.
in-celebratus 3 неразгласенъ, необнародванъ, неизвестенъ.
in-cenatus 3 гладенъ.
incendiarius, ii m подпалвачъ.
incendium, ii n 1. а) подпалване,
опожаряване faces iam accensas ad
huius urbis incendium, b) пожаръ
incendium facere, excitare. — 2.
a) огънь, факелъ incendia iactare.
b) нещастие, гибель, разорение
belli, urbis, c) огънь, пламъкъ cu­
piditatum.
in-cendo, cendi, census 3 1. а) запалвамъ aedificia vicosque, tus et
odores; altaria запалвамъ огъня
върху, b) унищожавамъ (съ огънь)
genus tuum, с) освЪтлявамъ luna
incensa radiis solis. — 2. а) възпламенявамъ, възбуждамъ, разгорещявамъ, дразня animum alicuius,
odia, aliquem querelis; incensus
amore, ira. b) изпълвамъ caelum
clamore.
incenis, e = incenatus,
in-ceno 1 обЪдвамъ.
incensio, onis / запалване, опожа­
ряване.
1.inc£nsus part. отъ incendo.
2. in-census 3 неоцененъ, незаписанъ въ списъците отъ цензорит%,
incentor, oris т който пръвъ за­
пъва, който дава тонъ; прен. подбудитель.
inceptio, on is/ почване, започване,
incepto 1 почвамъ, започвамъ, предприемамъ.
inceptor, dris т който започва
н"Ьщо.
inceptum, I п и inceptus, iis m 1. на­
чало ab incepto. —2. предприятие,
намерение.
in-cerno, crevi, cretus 3 пресЪвамъ.
1. incerto adv. несигурно, съмни­
телно.
2. incerto 1 правя нЪкого да се съм­
нява, да се колебае, разколебавамъ.
in-certus 3 1. а) несигуренъ, неопредЪленъ, ненадежденъ, колеб-

295

in c id o

ливъ, съмнителенъ, неясенъ ami­
cus certus in re incerta cernitur,
victoria, exitus, tempora, respon­
sum; incertus infans, masculus an
femina esset; incerti, socii an hos­
tes essent, b) subst. incertum, i n
несигурность, неизвестность in in­
certo esse, revocare in incertum; in­
certa belli, fortunae, maris случайность, промЪнчивость, непостоянство. — 2. незнаещъ, колебаещъ
се, съмняващъ се incertus sum.
quid dicam; incertus rerum suarum,
incessi pf. отъ incedo,
incesso 3 1. настжпвамъ, нападамъ,
хвърлямъ се срещу feras, altiora
murorum sagittis aut saxis incesse­
re. — 2. нападамъ, нахвърлямъ се,
хуля aliquem dictis protervis,
incessus, us m 1 . пристъпване, вървене, ходене incessu tacito progres­
sus, vera incessu patuit dea. — 2.
а) настжпване, нападение, нахлу­
ване Parthorum, b) входъ, достжпъ
alios incessus claudere,
inceste adv. мръсно, порочно, престжпно.
incesto 1 омърсявамъ, осквернявамъ, обезчестявамъ.
incestum, I п и incestus, fis т кръ­
восмешение, прелюбодеяние,
incestus 3 нечистъ, мърсенъ, безбоженъ, гр%шенъ; особ. безсраменъ, пороченъ, кръвосмЪсителенъ, развратенъ, престжпенъ.
inchoatus, inchoo вж. incohatus, incoho.
1. incido, eidi 3 1. падамъ (въ или
върху) in foveam, capitibus nostris
(dat) , incidit caput arae; tela inci­
dentia падащи стрели; amnes inci­
dunt flumini вливатъ ce. — 2. а) налитамъ, натъквамъ се, нападамъ
in aliquem или alicui, in angustias,
inter catervas armatorum, in manus
alicuius; in morbum разболявамъ
ce; in aes alienum потъвамъ въ
дългове; in sermonem, in mentio­
nem случайно си спомвамъ, заговорвамъ; incidit mihi in mentem
хрумва ми; quae res tantem inci­
derat за какво 6tuie дума? incide­
re in sermonem ставамъ предметъ
на хорскит-fe приказки; incidere in

in c id o

296

Diodorum съгласявамъ се съ мне­
нието на Диодоръ. b) случвамъ се,
произлизамъ, ставамъ incidit bel­
lum, res, periculum; incidit de uxo­
ribus mentio случайно заговориха;
forte ita incidit, ut. — 3. нападамъ,
обземамъ, обхващамъ incidit terror
exercitui.
2. incido, cldT, clsu s 3 1. врЬзвамъ,
изрЪзвамъ leges in aes, nomina in
tabulas.—2. а)орЬзвамъ, окастрямъ
arbores, pinnas, vites falce, b) разрЪзвамъ, разсичамъ, пресичамъ ve­
nas, linum, funem. — 3. прекжсвамъ,
прекратявамъ sermonem, ludum,
spem omnem; incidere media свършвамъ набързо, съкращавамъ.
incile, is n яма, ровъ за изтичане
на водата.
incilo 1 мъмря, укорявамъ, хуля.
in-cingo, cinxi, cin ctu s 3 1. препасвамъ incinctus cinctu Gabino;
lauro увЬнчавамъ. — 2. обкржжавамъ urbes moenibus,
in-cino 3 свиря.
incipio, cepi, cep tu s 3 1. започвамъ. почвамъ unde incipiam, bel­
lum, proelium. — 2. настжпвамъ, започвамъ ver.
incipisso 3 започвамъ.
incise u incisim adv. отривисто
dicere.
incisio, onis / u incisum , I n o t кжсъ, отдЬлъ, часть.
incisus part. отъ incido,
incitam entum , i n подбуждане, насърдчение.
incitatg adv. бързо, скоро,
incitatio, onis /
1. подбуждане,
възбуждане alicuius. — 2. а) бързо
движение, бързина sol tanta fertur
incitatione; orationis полетъ. b) вжтрешенъ потикъ, стремление,
incitatu s 3 бръзъ; equo incitato въ
галопъ; cursu incitato бързо тичай­
ки; incitati fugS въ бързо бЪгство.
in-cito 1 1. ускорявамъ naves геmis incitari; equos пришпорвамъ,
препускамъ. — 2. а) възбуждамъ,
подбуждамъ, подстрекавамъ stu­
dium, sitim, aliquem ad id bellum,
aliquem in или contra aliquem, b)
вдъхновявамъ Pythiam. — 3. уве-

in c lin o

личавамъ celeritatem, amnis inci­
tatus pluviis.
1. incitus 3
бързо движещъ се,
бръзъ hasta.
2. in-citus 3 неподвиженъ.
in-clvllis, е грубъ.
inclvliiter adv. грубо.
inclam ito 1 викамъ по нЬкого, викамъ aliquem.
in-clamo 1 1. викамъ, силно ви­
камъ aliquem или alicui, aliquem
nomine, aliquem или alicui съ ut и
coni. — 2 а) викамъ по н%кого
magna voce, б) викамъ силно на
помощь.
in-claresco, clarui 3 прочувамъ се,
ставамъ известенъ.
in-clem ens, gen. -entis безмилостенъ, безпощаденъ, жестокъ dic­
tator.
inclem enter adv. безмилостно, же­
стоко.
inclem entia, ае /
безпощадность,
жестокость.
inclinabilis, е наклоненъ, разположенъ animos in pravum inclina­
biles.
inclinatio, onis / 1. навеждане cor- ■
poris; vocis повишаване и понижа­
ване на гласа. — 2. а) склонность,
наклонность, разположение. Ь) об­
ръщане, промЪна temporum, for­
tunae.
inclinatus 3
1. наведенъ, накло­
ненъ; sol залязващо; vox басовъ.
— 2. а) з^падналъ, разстроенъ res,
domus, acies, b) благосклоненъ,
разположенъ inclinatae ad suspi­
cionem mentes.
in -d ln o 1 1. trans, а) навеждамъ,
наклонявамъ corpus; sol se inclinat
клони къмъ залЪзъ: inclinato iam
in postmeridianum tempus die на
свечеряване, b) принуждавамъ да
отстжпи, разколебавамъ aciem,
с) обръщамъ, насочвамъ caput in
dextram partem, aquas in litora;
culpam in aliquem стоварвамъ ви­
ната; haec animum inclinant, ut cre­
dam това ме кара; animos in hanc
sententiam спечелвамъ за. d) npoмЬнямъ, измЪнямъ (особ. къмъ
лошо) fraus rem inclinavit, res in­
clinata est, fortuna se inclinat. — 2.

inclitus

297

a) intr. навеждамъ ce corpora in­
clinant.; sol залязва, b) отстжпвамъ
acies, c) клоня, разположенъ съмъ
ad bellum.
inclitus 3 = inclutus,
includo, clQsI, elusus 3 1. а) затварямъ aliquem in carcerem, ani­
mus in corpore inclusus, b) включвамъ, помЬствамъ emblemata in
scyphis, oratio inclusa libro quinto.
— 2. а) заграждамъ, преграждамъ
ab tergo viam, b) спирамъ, прекжсвамъ dolor includit vocem.
inclusio, onis /
затваряне (въ затворъ).
in-clutus 3 прочутъ, известенъ, знаменитъ.
inclytus 3 = inclutus,
in-coactus 3 непринуденъ, доброволенъ.
1. incoctus 3 1. part. отъ incoquo.
— 2. сваренъ.
2. in-coctus 3 несваренъ.
in-cogitabilis, е и incogitans, gen.
-antis необмисленъ, безразежденъ.
incogitantia, ае / необмисленость.
in-cogito 1 измислямъ, скроявамъ
fraudem alicui.
in-cognitus 3 1. непознатъ, неизвестенъ res; subst. incognita, orum n
безстопанствени нЪща. — 2. неизследванъ, неразученъ causa; inco­
gnita re iudicare еждя безъ да
разуча дЪлото.
in-cohatus 3 1. започнатъ. — 2. недовършенъ, непъленъ.
in-cohibilis, е неудържимъ.
in-coho 1 1. започвамъ templum, fa­
cinus. — 2. а) започвамъ да излагамъ, да говоря за philosophiam
multis locis; res, quas in consulatu
gessimus, b) почвамъ да говоря,
incola, ae tnf обитатель, житель
urbis.
in-colo, colui, cultus 3 1. trans.
обитавамъ urbem. — 2. intr. живЪя
trans Rhenum.
incolum is, е неповреденъ, невредимъ, непокжтнатъ, цЪлъ exerci­
tum incolumem reducere,
incolum itas, atis / непокжтнатость,
цЪлость, сигурность.
•com itatus 3 несъпровожданъ,
непридружаванъ.

inconsideratus

in-comitio 1 изправямъ предъ на­
родното събрание, обиждамъ.
in-com m endatus 3 неповЪренъ ни­
кому, оставенъ на произвола tellus,
incommode adv. 1. неудобно, не­
навременно. — 2. неблагоприятно,
несполучливо.
incom m odesticus 3 неудобенъ.
incom m oditas, atis / 1. неудоб­
ство, затруднение.— 2. загуба, вре­
да, нещастие, поражение,
in-commodus 3 неудобенъ, неприятенъ, тежъкъ, досаденъ.
in-commutabilis, е непромЪнливъ,
неизмЪняемъ.
in-comparabilis, е несравнимъ.
in-com pertus 3 неизследванъ, неизпитанъ, несигуренъ.
incom posite adv. разбъркано, не­
брежно, немарливо dicere,
in-com positus 3 1. ненареденъ, разбърканъ agmen. — 2. неправиленъ,
небреженъ.
in-com prehensibilis, е необхватенъ,
непостижимъ.
in-com ptus 3 занемаренъ, невчесанъ capillus; прен. простъ oratio,
versus.
in-concessus 3 непозволенъ, забраненъ.
in-concilio 1 1. опълчвамъ in me in­
conciliare copias omnes meas. — 2.
изигравамъ.
in-concinnus 3 неержченъ, небре­
женъ, безсмисленъ, глупавъ.
in-concussus 3 н е п о к о л е б и м ъ ,
твърдъ, устойчивъ.
incondite adv. безъ редъ, разбър­
кано.
in-conditus 3 1. ненареденъ, разбърканъ, неправиленъ acies. — 2.
простъ, грубъ qenus dicendi, qenus
hominum,
in-congruens, gen. -entis несвързанъ, безсмисленъ sententia,
in-consequens, gen. -entis непоследователенъ.
inconsequentia, ae / непоследователность.
in-conslderantia, ae / необмисле­
ность, безразсждность.
inconsiderata adv. необмислено,
in-conslderatus 3 необмисленъ, без­
разежденъ.

in c o n so la b ilis

298

in-consolabilis, е неутешимъ; прен.
неизлЪчимъ vulnus,
in-constans, gen. -antis непостояненъ, промЪнливъ, непоследователенъ, противоречивъ.
inco n stanter adv. непостоянно, не­
последователно, противоречиво,
inconstantia, ае /
нопостоянство,
промЪнливость.
inconsulte и inconsulto adv. не­
обмислено.
1. in-cfinsultus 3 1. непитанъ; in­
consulto senatu безъ да се вземе
мнението на сената. — 2. безъ да е
получилъ съветъ inconsulti abeunt.
— 2. необмисленъ, безразсжденъ.
2. in-consultus, us т недопитване;
meo inconsultu безъ да сж се до­
питали до менъ.
in-consfim ptus 3 неизразходванъ.
запазенъ, цЪлъ.
in-contaminStus 3
неопетненъ,
чистъ.
in-contentus 3 непознатъ, необтегнатъ, хлабавъ.
in-continens, gen. -ntis невъздържанъ, користолюбивъ.
incontinenter adv. невъздържано,
неумЪрено.
incontinentia, ае /
невъздържаность, користолюбие.
in-conveniens, gen. -entis несъгласенъ, несходенъ, нееднакъвъ, несъобразенъ.
in-coquo, coxi, coctus 3 1. варя
(въ или съ Htiuo) radices Baccho
(въ вино), eruor herbis incoctus.
— 2. оцвЪтявамъ, боядисвамъ; vel­
lera Tyrios incocta rubores въ nypпуренъ цвЪтъ (acc. gr ).
in-corporalis, е безплътенъ.
in-correctus 3 непоправенъ.
incorrupte adv. неподкупно, вЪрно,
справедливо.
in-corruptus 3 1. неповреденъ, неразваленъ, непокжтнатъ templum,
sanguis, praeda. — 2. а) непоцправенъ, истински, искренъ animus;
iudicium безлристрастенъ. b) непороченъ, неподкупенъ virgo, vita,
custos.
incoxi pf. отъ incoquo.

in c u b ito

in-crebresco, crebrui 3 зачестявамъ,
усилвамъ се, разпространявамъ се
auster, ventus, rumor,
in-crebro 1 правя често,
in-credibilis, е нев-Ьроятенъ auditu,
dictu.
incredibiliter adv. невероятно,
in-credulus 3 недовЪрчивъ, невЪр
ващъ.
increm entum , I n 1. растене vitium
incrementa. — 2. приръстъ, нара­
стване, разрастване urbis; esse in
incremento раста, разраствамъ се.
— 3. а) семе populi incrementa fu­
turi. b) питомецъ magnum lovis in­
crementum.
in-crepito 1 1. гласно одобрявамъ.
поощрявамъ. — 2. псувамъ, ругая,
нахвърлямъ се aliquem vocibus,
quod.
in-crepo, crepui, crepitus 1 1. intr.
а) зашумявамъ, звзвънтявамъ in­
crepuere arma, b) появявамъ ce,
възниквамъ increpuit suspicio tu­
multus. — 2. trans, а) правя да за­
звучи, да закънти, да загърми;
lyram свиря на лира; (navis) latus,
luppiter increpuit nubes; tuba ingen­
tem sonitum свиря гръмко съ тржба. b) поразявамъ, оглушавамъ ita
me increpuit luppiter. c) нахвърлямъ
се, нагрубявамъ, обиждамъ aliquem
dictis, d) упрЪквамъ, порицавамъ,
правя упрЪкъ за perfidiam, moras
alicui, molitiam ignaviamque. е) ободрявамъ, поощрявамъ, подбуждамъ
morantes aeris rauci canor incre­
pat, tardos boves stimulo,
in-cresco, crevi 3 1. раста на н%що squamas cuti increscere sentit.
— 2. раста, разраствамъ се, уголЪмявамъ се, увеличавамъ се la­
crimis flumina increscunt, increscit
audacia, dolor.
in-cretus 3 1. смЪсенъ. — 2. непресЪтъ.
in-cruentatus 3 неокървавенъ.
in-cruentus 3 неокървавенъ, безкръвенъ proelium, victoria: miles
iucruentus redit безъ загуба на
кръвь.
in-crusto 1 покривамъ съ кора, замазвамъ, зацапвамъ.
incubito 1 лежа върху, мжтя.

incubitum

299

incubitum sup. отъ incumbo u in
cubo.
1. in-cubo, cubui, cubitum 1 1. a)
лежа въ или на нЪщо stramentis,
nox ponto incubat, b) спя въ храмъ,
за да получа откровение aegrotus
incubat in Aesculapi fano, c) ижтя
nidis. — 2. пазя pecuniae, publicis
thesauris.
2. incubo, onis m вампиръ, таласъмъ, който пази съкровищата.
incubui pf. отъ incumbo и incubo.
incucurri р/. отъ incurro.
in-ciido, cudi, cusus 3 кова, обработвамъ.
in-culco 1 1. втъпкваиъ, натъпквамъ. — 2. вмъквамъ verba Graeca,
inania verba. — 3. втълпявамъ. — 4.
натрапвамъ qui se auribus nostris
inculcat.
in-culpatus 3 безукоренъ comes,
vita.
in-culte adv. неподправено, просто,
грубо.
1. incultus 3 part. отъ incolo.
2. in-cultus 3 1. а) необработенъ,
необитаванъ, пустъ, дивъ locus,
ager, via. b) занемаренъ, грозенъ,
отвратителенъ homines intonsi et
inculti, com ae.—2. необразованъ,
невъзпитанъ, грубъ.
3. in-cultus, Cis m 1. немарливость,
небрежность, занемареность. — 2.
необразованость.
in-cumbo, cubui, cubitum 3 1. лЪгамъна.облЪгамъсе,опирамъсе на,
върху toro; remis наблЪгамъ върху
веслата, силно греба; in gladium,
ferro лЪгамъ върху меча, самоубивамъ се; incumbit laurus arae над­
весва се. — 2. а) нападамъ, връхлитамъ, устремявамъ се срещу in
hostem, in Macedoniam, hasta; ter
ris cohors febrium, tempestas sil­
vis, ira militum in aliquem, mari,
b) ревностно се заемамъ, старая
се, залЪгамъ, стремя се къмъ in
causam toto corpore ad laudem,
omni studio ad id bellum, ad paran­
dam classem, c) съдействувамъ за,
ускорявамъ alicui rei, fato urgenti,
huic cogitationi.
in-ciinabula, orum n 1. пелени. — 2.
а) люлка; родно мЪсто; ab incunabi-

incurvisco

lis отъ детинство, b) начало nostrae
veteris puerilisque doctrinae, dicendi.
in-curatus 3 нелЪкуванъ, занема­
ренъ ulcera.
in-cDria, ae / небрежность, немар­
ливость rei maximae necessariae
tanta incuria, magistratuum.
inciiriose adv. безгрижно, немар­
ливо, нехайно.
in-ciiriosus 3 1. безгриженъ, небреженъ, немарливъ, нехаенъ in capite
comendo, serendis frugibus (abi.),
aetas suorum incuriosa. — 2. зане­
маренъ, небрежно направенъ.
in-curro, curri или cucurri, cursum 3
1. а) налитамъ на, натъквамъ се
на, блъскамъ се въ in columnas, in
aliquem, b) нападамъ, връхлитамъ,
извършвамъ нападение, нахвърлямъ се in aliquem, in hostes, ali­
cui, levi armaturae hostium, latus
(acc.); in Macedoniam; in agrum ali­
cuius нахлувамъ; canes et equi sic
incurrunt, ut iis de via decedendum
sit. c) изливамъ се, тека. — 2. a)
вдавамъ се, гранича privati agri in
publicum Cumanum incurrunt, b) noпадамъ на, излагамъ се на in ho­
minum facetorum urbanitatem; in
odia hominum, in difficultatem, in
fraudem; aliquid incurrit in oculos
хвърля се на очи; in voces homi­
num ставамъ предметъ на хорски­
те приказки; in morbum разболявамъ се. с) случвамъ се casus qui
in sapientem potest incurrere; in­
currunt tempora, quae настжпватъ;
incurrere in aliquem diem падамъ
се на.
incursio, dnis / 1. стичане, натискъ
atomorum. — 2. нахлуване, напа­
дение armatorum, facere incursio­
nem in fines Romanos.
in-curso 1 1. натъквамъ се, сблъсквамъ ce ramis, rupibus. — 2. напа­
дамъ, връхлитамъ, нахлувамъ in
hostem, agros; oculis хвърлямъ ce
на очи.
incursus, us m 1. натискъ fluminis,
aquae. — 2. нахлуване, нападение
equitum.
incurvisco (incurvesco) 3 извивамъ
се, огъвамъ ce.

'
|
jj
-

incurvo

300

in-curvo 1 изкривявамъ, свивамъ,
огъвамъ.
incurvus 3 изкривенъ, извитъ.
incus, cudis /
наковалня; incudi
reddere versus преработвамъ.
incusatio, onis / обвинение,
incfiso 1 обвинявамъ, оплаквамъ се
отъ, укорявамъ aliquem, iniurias
Romanorum, factum alicuius; ali­
quem luxus et superbiae укорявамъ
въ.
1. incussus part. отъ incutio.
2. incussus, iis m удряне.
in-ciistddTtus 3 1. непазенъ, оставенъ безъ наглеждане, безъ стра­
жа boves, ovile, urbs. — 2. а) неспазванъ. Ь) нескриванъ amor.
— 3. непредпазливъ.
1. incusus part. отъ incudo.
2. incusus 3 обработенъ lapis,
in-cutio, cussT, cussus 3
1. a)
удрямъ, блъскамъ въ scipionem in
caput, arietem muro, b) хвърлямъ
tormentis faces et hastas. — 2. a)
внушавамъ, вдъхвамъ alicui timo­
rem, vim ventis, b) причинявамъ
curam; minas изказвамъ.
indagatio, onis / издирване, тър­
сене veri.
indagator, oris m издирвачъ, изследователь, който търси,
indagatrix, icis / издирвачка, която
търси philosophia indagatrix virtutis.
1. indago, inis / поставяне на лов­
джийски мрежи или ловци около
гора saltus indagine cingere, velut
indagine (при ловджийска хайка)
dissipatos Samnites agere.
2. indSgo 1 подушвамъ, вървя по
диритЪ canis natus ad indagandum;
прен. търся.
ind-audio 4 = inaudio,
inde adv. 1. за мгьсто: оттамъ inde
Ephesum pervenit. — 2. за време-.
следъ това, подиръ това inde usque
ad diurnam stellam crastinam pota­
bimus; inde ab initio отъ самото
начало; iam inde a quaestura, con­
sulatu още отъ самото начало на.
— 3. а) за причина-, вследствие на
това intervenit regni cupido atque
inde foedum certamen coortum. b)
при изборъ: отъ които nati filii duo,
inde maiorem adoptavi; pars inde.

index
in-debitus 3 недължимъ, незаслуженъ praemia, regna,
in-decens, gen. -entis неприличенъ,
непристоенъ risus,
indecenter adv. неприлично, непри­
стойно.
indecentia, ae / неприличность.
in-deceo 2 не приличамъ, не подхождамъ iuvenes ea non indecent,
in-decllnabilis, е
непреклоненъ,
твърдъ animus, iustitia; грам. несклоняемъ.
in-decllnatus 3 непреклоненъ, неизмЬненъ, постояненъ, твърдъ.
indecore aiv. неприлично
in-decoris, е неприличенъ, непри­
стоенъ, срамотенъ.
indecoro 1 обезобразявамъ, развалямъ.
in-decorus 3 неприличенъ, некрасивъ, грозенъ.
in-defensus 3 *незащитенъ, беззащитенъ.
in-d&fessus 3 неуморимъ.
in-defletus 3 неоплаканъ.
in-deiectus 3 несъборенъ.
in-delebilis, е незаличимъ, вЪченъ.
in-dellbatus 3 недокоснатъ, непокжтнатъ, цЪлъ.
in-dem natus 3 неосжденъ civem
indemnatum interficere,
in-demnis, е безъ загуба, безъ по
вреда, непокжтнатъ.
in-deploratus 3 неоплаканъ.
in-depravatus 3 непокваренъ, неразваленъ.
in-deprensus 3 неуловимъ, незабележимъ еггог.
indeptus part. отъ indipiscor,
in-desertus 3 неизоставенъ.
in-destrictus 3 недокоснатъ, непо­
кжтнатъ, ненараненъ.
in-detonsus 3 неостриганъ, съ дъл­
ги коси.
in-devitatus 3 неизбЪжимъ, неотвратимъ, неминуемъ telum,
index, indicis m /
1. известитель,
осведомитель; донбсчикъ, шпионинъ. — 2. а) знакъ, признакъ, белегъ, улики vox index stultitiae,
anulus index auctoris; oculi animi
indices сж огледало; digitus index

Indi

301

или index показалецъ. b) заглавие,
надписъ. c) списъкъ. d) пробенъ
камъкъ.
Indi, orum m индийци; sing. Indus, i
m индиецъ, етиопецъ, арабъ. In­
dus {/.Indicus 3 индийски. India,
ae / Индия.
indicatio, onis / u indicatura, ae f
посочване на стойностьта, цена.
in-dlcens, gen. -entis само въ из­
раза: me indicente безъ да говоря,
безъ да съмъ казалъ, безъ моя
запов-Ьдь.
indicium, п п 1. а) съобщаване, из­
даване показание, доносъ coniura. tionis; facere indicium alicui, deferre
indicium ad aliquem съобщавамъ,
давамъ показание никому; indicium
profiteri изказвамъ намерение да
дамъ показания за н^що; indicium
postulare искамъ позволение да
дамъ показания. Ь) награда за издайничество, за доносъ partem in­
dicii accipere. — 2. признакъ, знакъ,
доказателство veneni, benevolen­
tiae; indicio esse alicuius rei служа
за доказателство на нЪщо.
1. in-dico 1 1. казвамъ, съобщавамъ,
откривамъ. издавамъ rem patri, ali­
cui de epistulis, dolorem lacrimis, se.
— 2. доноснича, издавамъ de conju­
ratione, conscios. — 3. опредЪлямъ
цената, оценявамъ fundum alicui.
2. in-dico, dixi, dictus 3 1. а) обявявамъ, официално съобщавамъ,
опредЪлямъ diem comitiis, diem
pugnae, bellum, spectaculum finiti­
mis. b) заповЪдвамъ да дойде, повиквамъ exercitum aliquo, ad por­
tam. — 2. налагамъ tributum.
1. indictus part. оть 2. indico.
2. in-dictus 3 неказанъ, неспоменатъ, невъзпЬтъ; ся\д. m. indicta
causd безъ защита aliquem capi­
tis condemnare, aliquem interficere.
Indicus 3 вж. indi.
indidem adv. -отъ сжщото мЪсто;
indidem flmeria, Thebis сжщо така
отъ.
indidi pf. отъ indo.
in-differens, gen. -entis безразличенъ, равнодушенъ, непридирчивъ.

indiligentia
indigena, ae mf мЪстенъ, корененъ,
туземенъ; subst. мЪстенъ (коре­
ненъ) житель, туземецъ.
indigentia, ае / нужда, ненаситность.
in-digeo, gul 2 1. имамъ нужда,
нуждая се tui consilii, somni; съ abi.
iis rebus, pecunia; subst. indigens,
entis m беднякъ. — 2. желая, жаденъ съмъ non auri, non argenti.
1. indiges, etis m мЪстенъ, домашенъ dii indigetes.
2. indiges, gen. -is нуждаещъ ce.
in-dlgestus 3 разбърканъ, ненареденъ moles.
indignabundus 3 разбърканъ, недоволенъ, гн-Ьвенъ.
indignans, gen. -antis негодуващъ,
гнЪвенъ verba, venti, aequor.
indignatio, onis / негодувене; прен.
възбуждане на негодуване.
indignatiuncula, ae / досада,
indigne adv. 1. недостойно, срамно.
— 2. съ негодуване, съ недовол­
ство indigne ferre, pati aliquid.
indignitas, atis / 1. недостойнство,
низость, възмутителность, възму­
тително поведение alicuius. — 2.
лошо отнасяне, оскръбление, уни­
жение omnes indignitates et moles­
tias perferre. — 3. негодуване, до­
сада tacita potest esse nostra in­
dignitas?
indignor 1 смЪтамъ за недостойно,
негодувамъ срещу нЪщо aliquid,
de aliqua re; fluvius indignatur pontem не търпи мостъ.
in-dlgnus 3 1. а) недостоенъ honore.b) незаслужаващъ, невиненъ саlamitates hominum indignorum, circumdat vincula colo indigno, c) не­
достоенъ, неприличенъ, несъвмЪстимъ съ maiestate populi Romani,
— 2. възмутителенъ, жестокъ, незаслуженъ, позоренъ mors, facinus;
indignum) срамъ!
inidigus 3 нуждаещъ се, съ gen. opis,
in-dlligens, gen. -entis нехаенъ,
небреженъ.
indiligenter adv. немарливо, не­
брежно.
indiligentia, ae / небрежность, не­
хайство, немарливость.

i

|
.
I
I

indipiscor

302

inductio

sum, nostris malis (abi.), съ acc. c.
ind-ipiscor, indeptus sum 3 1. доinf., съ quod.
стигамъ, настигамъ navem. — 2.
получавамъ, изпитвамъ divitias, do­ in-domabilis, е неукротимъ.
in-domitus 3 1. неукротенъ, неоlorem.
бузданъ, буенъ, дивъ pastores,
indirectus 3 кривъ, неправъ.
equus, cupiditates, furor. — 2. неу­
in-direptus 3 неразграбенъ.
кротимъ, непобедимъ mors, irae,
in-discretus 3 1. нераздЪленъ, неотдЬленъ, неотлжченъ. — 2. безъ in-dormio 4 1. спя на нЬщо cubili­
bus, congestis saccis. — 2. спя при
разлика, неразличимъ proles indis­
нЪщо = проспивамъ, нехаенъ съмъ,
creta suis parentibus; voces indi­
небреженъ съмъ tantae causae, in
scretae смЬсени гласове,
isto homine colendo, malis meis,
indiserte aiu. некрасноречиво.
in-disertus 3 който нЬма дарба да in-dotatus 3 безъ зестра virgo,
soror; прен. беденъ ars; corpora
говори, некрасноречивъ.
indotata изгорени безъ погребални
indisposite adv. безпорядъчно,
обреди.
in-dispositus 3 разбърканъ, безindu (ст. ф.) ргаер. въ.
порядъченъ.
in-dissolfibilis, е неразрешимъ, не- in-dubitabilis, е несъмненъ.
in-dubitatus 3 безсъмненъ.
разгадаемъ.
in-distTnctus 3 ненареденъ, раз­ in-dubito 1 съмнявамъ се въ viri­
bus tuis (dat.).
бърканъ.
in-dividuus 3 1. недЪлимъ; corpora in-dubius 3 безсъмненъ.
in-diico, duxi, ductus 3 1. а) въ­
атоми. — 2. неразлжченъ.
веждамъ, вкарвамъ exercitum in
in-dlvisus 3 нераздЪленъ qui ungu­
Macedoniam, milites in pugnam,
las indivisas habent; слд. m. pro
mare urbi, aliquem in curiam; morem
indiviso общо, еднакво, наравно,
novum, novum verbum in linguam;
in-do, didi, ditus 3 1. турямъ, noanimum in errorem, b) представямъ
ставямъ (въ или на) guttam vini
(въ рень или съчинение) Tiresiam
in os, alicui catenas, venenum po­
deplorantem, caecitatem suam, ab
tioni, aliquem lecticae, custodes in­
Epicuro sapiens semper beatus in­
diti; alicui nomen давамъ нЪкому
ducitur. c) подбуждамъ, скланямъ,
име. — 2. а) въвеждамъ novos ri­
увличамъ aliquem ad bellum, ad
tus. b) причинявамъ terrorem, c)
misericordiam, inductus spe (glo­
строя castella rupibus indita
ria, ingentibus promissis), d) indu­
in-docilis, e 1. а) който не може
cere in animum или inducere ani­
да се научи, тжпъ homo, b) неmum решавамъ ce. e) in rationi­
способенъ, непривикналъ pacis,
bus, pecuniam in rationem записquieti, pauperiem pati, c) необравамъ на смЪтка; alicui ager pecu­
зованъ, невежа, глупавъ, дивъ,
nia ingenti inducetur ще му струва
грубъ. — 2. мжчно усвоимъ, трускжпо — 2. а) навличамъ sibi cal­
денъ за учене disciplina,
ceum, soleas in pedes; nubes caelo
indocte adv. неучено, просто; не­
покривамъ небето съ облаци, b)
ловко, несржчно.
покривамъ, обличамъ postem pice,
in-doctus 3 неученъ, необразованъ,
scuta pellibus, tunica inducitur ar­
несржченъ, непохватенъ adulescen­
tus (acc. gr.). c) заличавамъ напи­
tes; сь geri, pilae; несвикналъ iuga
саното на восъчна плоча, зачертаferre; грубъ mores, consuetudo,
вамъ; прен. унищожавамъ nomina,
in-doientia, ae / начувствителность
senatus consultum,.decretum, loca­
къмъ болка.
tionem.
indol&s, is / вродена дарба, каче­
inductio, onis / 1. а) въвеждане,
ство, способность.
изкарване на сцената iuvenum. b)
in-dolesco, doluT 3 усЪщамъ бол­
прокарване aquarum. — 2. a) in­
ка, страдамъ, огорчавамъ се tac­
ductio animi склонность, намЪреtum hominum velut vulnera, id ip­

inductor

303

ние, твърдо решение, b) inductio
erroris вкарване въ заблуждение.
— 3. привеждане примЬри за до­
казване нЪщо, доказване съ примЪри.
inductor, oris т който покрива
н%що; прен. nostri tergi inductores
които ни биятъ по гърба съ камшикъ.
inductus, Os т подбуда, съветъ
meo inductu.
inducula, ае / женско бельо.
indu-gredior вж. ingredior.
indulgens, gen. -entis 1. снисходителенъ, милостивъ, добъръ alicui,
in aliquem. — 2. предаденъ, пристрастенъ.
indulgenter adv.
снисходително,
благосклонно, ласкаво.
indulgentia, ае / 1. снисходителность, милость. — 2. добро га, нЬжность matris.
indulgeo, dulsl, dultus 2 1. intr.
а) снисходителенъ съмъ, наклоненъ съмъ, отстжпчивъ съмъ, разположенъ съмъ huic legioni. Hae­
duorum civitati, sibi, peccatis, preci­
bus. b) отдавамъ се, склоненъ съмъ
dolori, somno, vino, lacrimis, c) гри­
жа ce valetudini. — 2. trans, npeдоставямъ, давамъ alicui sanguinem
suum.
indumentum, i n облЬкло, дрехи.
ind-uo, ul, utus 3 1. а) обличамъ
vestem, indutus veste; galeam noкривамъ главата си съ шлемъ; in­
dutus galea съ шлемъ на главата;
indutus armis въоржженъ; indutus
vestem, thoraca, galeam (acc. gr.)
облЪченъ въ. b) приемамъ mores
Persarum, munia ducis, palam socie­
tatem alicuius, falsos pavores, spem,
diversa, hostilia adversus aliquem;
personam iudicis, proditoris взимамъ
роляга на. c) давамъ alicui cogno­
men; alicui speciem latronis представямъ нЬкого като разбойникъ,
— 2. induere se или indui попадамъ.
заплитамъ се in laqueos, vallis acu­
tissimis, hastis, indui in poenas le­
gum. — 3. se mucrone хвърлямъ ce
върху острието на меча си, промушвамъ се.
indu-pedio вж. impedio.

inenodabilis

induperator, oris m = imperator,
in-duresco, durui 3 втвърдявамъ ce,
вкоравявамъ се, ставамъ твърдъ
(здравъ).
in-diiro 1 втвърдявамъ; прен. калявамъ induratus resistendo hostium
timor съпротивата прави врага нечувствителенъ къмъ страха; vol­
tum indurare добивамъ строгъ, неумолимъ видъ.
1. Indus вж. Indi.
2. Indus, Т т Индъ: 1. рЪка въ Ин­
дия. 2. рЪка въ Кария.
indusiarius, ii m шивачъ нд indu­
sium.
indusiatus 3 облЪченъ въ indusium,
indusium, ii n видъ връхна туника,
industria, ае / дейность, прилежание, трудолюбие, ревность; ponere
industriam in aliqua re проявявамъ
трудолюбие въ нЪщо; naves sum­
ma industrid armaverant; de (ex)
industria нарочно.
industrie adv. деятелно, ревностно,
усърдно, старателно,
industriose adv. усърдно, грижливо,
industrius 3 деятеленъ, прилеженъ,
ревностенъ.
indutiae, йгит / примирие.
Indutiom arus, Т т Индуциомаръ,
вождъ на треверитЪ.
1. indutus part. оть induo.
2. indutus, us m облЪкло, дрехи,
in-edia, ае / неядене, гладуване,
гладъ.
in-editus 3 неиздаденъ, необнародванъ, неизвестенъ.
in-efficax, gen. -acis
недействуващъ, безсиленъ, слабъ.
in-elegans, gen. -antis некрасивъ,
безвкусенъ, просташки,
ineleganter adv. безъ вкусъ, про­
сташки.
in-eluctabilis, е неотразимъ, неминуемъ, неизбЪженъ fatum, tempus,
in-emendabilis, е непоправимъ.
in-emorior 3 умирамъ при specta­
culo.
in-emptus 3 некупенъ.
in-enarrabilis, е неописуемъ, неизразимъ.
in-enodabilis, е неразрешимъ, неизяснимъ, необяснимъ.я

ineo

304

in-eo, ii, itus, Ire 1. intr. а) влизамъ in urbem, b) настжпвамъ, започвамъ ineunte anno, ineunte vere:
ab ineunte aetate отъ младини. — 2
trans, а) влизамъ urbem, domum;
viam тръгвамъ да вървя, b) започвамъ inita hieme, aestate, secun­
da vigilia; consulatum, magistratum,
proelium, bellum c) предприемамъ
ad hunc interficiendum talem ratio­
nem iniit; cursus хуквамъ; somnum
заспивамъ; consilium взимамъ ре­
шение; viam избирамъ пжть; gra­
tiam ab aliquo спечелвамъ нЪчие
благоволение; numerum броя, преброявамъ; rationem обмислямъ или
пресмЪтамъ.
inepte adv. ненавреме, неуместно,
глупаво.
ineptiae, Srum /
нелепости, глу­
пости.
ineptio 4 говоря глупости.
ineptus 3 1. негоденъ chartae. — 2.
неумЪстенъ, безсмисленъ, досаденъ, глупавъ.
in-equitdbilis, е неудобенъ, непроходимъ за конница.
in-ermis, е и in-ermus 3 невъоржженъ, беззащитенъ hostes, ager;
in philosophia незапознатъ съ; car­
mina безобидни.
in-errans gen. -antis неблуждаещъ,
неподвиженъ stella.
in-егго 1 блуждая no montibus.
in-ers, gen. -ertis 1. несржченъ, непохватливъ, неспособенъ. — 2. а)
бездеенъ, неработливъ,отпадналъ,
ленивъ homo, stomachus, b) непод­
виженъ, застоялъ, безполезенъ
aqua, terra, querelae; tempus праз­
но; frigus предразполагащъ къмъ
бездействие, с) малодушенъ, боязливъ.
inertia, ае / 1 неспособность, негодность. — 2. бездействие, леность^
in-Sruditus 3 необразованъ, неученъ.
in-fisco 1 примамвамъ съ стръвь;
прен. примамвамъ, прелъстявамъ
homines.
inesse inf. отъ insum.
in-£vectus 3 изкачилъ се, възлЬзълъ.

inexsuperabilis
in-evitabilis, е
неизбЪженъ, неминуемъ fatum, crimen, fulmen,
in-excitabiiis, е непробуденъ som­
nus.
in-excitus 3 неразвълнуванъ, спокоенъ.
in-excultus 3 занемаренъ, неукрасенъ.
in-excusabilis, е 1. който не може да
се извини или да се оправдае, неоправдателенъ. — 2. неминуемъ.
in-excussus 3 непоколебимъ.
in-exercitatus 3 неупражненъ, неопитенъ miles.
in-exhaustus 3 1. неизчерпанъ, неослабналъ. — 2. неизчерпаемъ.
in-exorabilis, е неумолимъ.
in-expedlbilis, е необходимъ.
in-experrectus 3 несъбуденъ.
in-expertus 3 1. неизпиталъ, неза­
познатъ, непривикналъ, неопитенъ,
съ dat., съ gen., съ ad и асс.. — 2.
неизпитанъ fides militum, legiones,
in-expiabilis, е 1. неизкупимъ, неизличимъ съ никакво очищение sce­
lus, fraus, facinus. — 2. непримиримъ, упоритъ homo, odium, bellum,
in-explebilis, е ненаситенъ stoma­
chus, cupiditas.
in-expletus 3 ненаситенъ inexple­
tus lacrimans.
in-explicabilis, e 1. който не може
да се развърже, да се разплете
vinculum. — 2, а) непреодолимъ;
via continuis imbribus непроходимъ,
legatio неизпълнимъ, невъзможенъ;
morbus неизлЪчимъ; multitudo без­
бройно; bellum безкрайна, b) необяснимъ haec inexplicabilia sunt,
inexplorato adv. безъ изследване,
безъ разузнаване.
in-exploratus 3 неизследванъ; неизвестенъ.
in-expfignabilis, е непревзимаемъ,
непреодолимъ, непобедимъ urbs,
exercitus; via непроходимъ; gramen
неизкоренимъ.
in-expectatus 3 неочакванъ.
in-extinctus 3 неизгасимъ, неугасимъ ignis; fames неутолимъ; libido
ненаситна; nomen безсмъртно,
in-exsuperabilis, е 1. непроходимъ
fllpes. — 2. а) непобедимъ, непрео­
долимъ vis fati, difficultates; inex-

inextricabilis

305

superabilibus vim afferre мжча ce
да направя невъзможното възмож­
но. Ь) ненадминатъ haec inexsupe­
rabilia erant.
in-extrlcabilis, е който не може да
се разплете; безизходенъ.
In-fabre adv. неизкусно.
In-fabricatus 3 необработенъ.
Infacete adv.
неостроумно, без­
вкусно, глупаво, нелепо.
In-facetiae, arum / нелепости, глу­
пости.
Tn-facetus (In-ficetus) 3 неостроуменъ, безвкусенъ, глупавъ, нелепъ homo, dictum.
In-facundus 3 некрасноречивъ.
Infamia, ае / 1. лоша мълва, ло­
ша слава, лошо име. — 2. безчестие, срамъ, позоръ nostri saeculi.
In-famis, е 1. ползуващъ се съ лоша
слава, зле прочутъ.—2. безславенъ,
позоренъ, сраменъ; carmen ма­
гьоснически думи.
In-famo 1 1. обезславямъ; обезчестявамъ, опозорявамъ. — 2. обвинявамъ, набеждавамъ.
In-fandus 3 неизразимъ; нечуванъ,
страшенъ, ужасенъ, чудовищенъ;
subst. Infanda, orum п чудовищ­
ни работи, ужаси, злодейства; in­
fandum или infandal ужасно! ужасъ1
lu-fans, gen. -fantis 1. нЪмъ homo,
statua. — 2. а) малъкъ, нЪженъ
filius, puer; subst. Infans, antis mf
дете. b) детски pectora, c) детин­
ски, глупешки omnia haec infantia
erant. — 3. некрасноречивъ; pudor
срамежливъ.
In-fantia, ae / 1. детство prima ab
infantia. — 2. липса на красноре­
чие accusatorum.
Infantilis, е детски.
Infarcio = infercio.
In-fatlgabilis, е неуморимъ.
Tn-fatuo 1 обърквамъ, подлудявамъ
aliquem.
In-faustus 3 неблагоприятенъ, нещастенъ.
Infeci pf. отъ inficio.
Infector, oris m бояджия.
1. Infectus part. отъ inficio.
2. Tn-fectus 3 1. ненаправенъ, несвършенъ, несъстоялъ се; infectis
rebus (abiit) безъ да свърши рабо­

infero
тата; infecta victoria безъ да е победилъ; reddere infectum отмЪнявамъ, връщамъ: facta atque infecta
canere разправямъ бивалици и не­
бивалици (в-Ьрни и измислени нЪща). — 2. необработенъ; argentum,
aurum на кюлчета. — 3. неизпълнимъ, невъзможенъ nihil infectum
Metellus ratus.
Infecunditas, atis /
неплодородность, неплодородие, безплодность.
In-fecundus 3 неплодороденъ, безплоденъ ager.
In-fellcitas, atis /
1. безплодие.
— 2. нещастие, злощастие, бедность.
Infeliciter adv. нещастно.
Infelico 1 правя нещастенъ.
In-fellx, gen. -Icis 1. неплодоро­
денъ, безплоденъ tellus, arbor. — 2.
а) нещастенъ. b) носещъ неща­
стие, гибеленъ; arbor infelix бе­
силка, кръстъ.
Infense adv. враждебно.
Infenso 1 1. trans, действувамъ
враждебно противъ, нападамъ Ar­
meniam bello. — 2. intr. настроенъ
съмъ враждебно, враждебенъсъмъ
quasi diis infensantibus.
In-fensus 3 враждебенъ, зле на­
строенъ, неприязненъ hostis, ani­
mus; servitium тежко; valetudo раз­
строено здраве.
InferbuI pf. отъ infervesco.
In-fercio 4 натъпквамъ.
Inferiae, arum / жертвоприноше­
ния въ честь на умрЪлитЪ.
Inferialis, е погребаленъ, отнасящъ
се до погребението officia.
Inferior, -ius еж. inferus, infra.
Infernus 3 1. намиращъ се долу,
доленъ partes, stagna. — 2. подземенъ, принадлежащъ на подзем­
ното царство rex, dii, lacus, tene­
brae; subst. inferni, orum m u in­
ferna,orum n подземното царство.
In-fero, tuli, latus, ferre
1. донасямъ, хвърлямъ, поставямъ (въ,
при, до) scalas ad moenia, aliquid
in ignem, aliquem in equum, naves
in vada, deos Latio; pedem in aedes
влизамъ; agmen infertur in urbem
влиза; se in periculum подхвърлямъ
се, излагамъ се на. — 2. a) pedem,

Латинско-български речникъ — Войновъ, М илевъ. — 2. издание.

20

ineo

304

in-eo, ii, itus, Ire 1. intr. а) влизамъ in urbem, b) настжпвамъ, започвамъ ineunte anno, ineunte vere:
ab ineunte aetate отъ младини. — 2
trans, а) влизамъ urbem, domum;
viam тръгвамъ да вървя, b) започвамъ inita hieme, aestate, secun­
da vigilia; consulatum, magistratum,
proelium, bellum c) предприемамъ
ad hunc interficiendum talem ratio­
nem iniit; cursus хуквамъ; somnum
заспивамъ; consilium взимамъ ре­
шение; viam избирамъ пжть; gra­
tiam ab aliquo спечелвамъ нЪчие
благоволение; numerum броя, преброявамъ; rationem обмислямъ или
пресмЪтамъ.
inepte adv. ненавреме, неуместно,
глупаво.
ineptiae, Srum /
нелепости, глу­
пости.
ineptio 4 говоря глупости.
ineptus 3 1. негоденъ chartae. — 2.
неумЪстенъ, безсмисленъ, досаденъ, глупавъ.
in-equitdbilis, е неудобенъ, непроходимъ за конница.
in-ermis, е и in-ermus 3 невъоржженъ, беззащитенъ hostes, ager;
in philosophia незапознатъ съ; car­
mina безобидни.
in-errans gen. -antis неблуждаещъ,
неподвиженъ stella.
in-егго 1 блуждая no montibus.
in-ers, gen. -ertis 1. несржченъ, непохватливъ, неспособенъ. — 2. а)
бездеенъ, неработливъ,отпадналъ,
ленивъ homo, stomachus, b) непод­
виженъ, застоялъ, безполезенъ
aqua, terra, querelae; tempus праз­
но; frigus предразполагащъ къмъ
бездействие, с) малодушенъ, боязливъ.
inertia, ае / 1 неспособность, негодность. — 2. бездействие, леность^
in-Sruditus 3 необразованъ, неученъ.
in-fisco 1 примамвамъ съ стръвь;
прен. примамвамъ, прелъстявамъ
homines.
inesse inf. отъ insum.
in-£vectus 3 изкачилъ се, възлЬзълъ.

inexsuperabilis
in-evitabilis, е
неизбЪженъ, неминуемъ fatum, crimen, fulmen,
in-excitabiiis, е непробуденъ som­
nus.
in-excitus 3 неразвълнуванъ, спокоенъ.
in-excultus 3 занемаренъ, неукрасенъ.
in-excusabilis, е 1. който не може да
се извини или да се оправдае, неоправдателенъ. — 2. неминуемъ.
in-excussus 3 непоколебимъ.
in-exercitatus 3 неупражненъ, неопитенъ miles.
in-exhaustus 3 1. неизчерпанъ, неослабналъ. — 2. неизчерпаемъ.
in-exorabilis, е неумолимъ.
in-expedlbilis, е необходимъ.
in-experrectus 3 несъбуденъ.
in-expertus 3 1. неизпиталъ, неза­
познатъ, непривикналъ, неопитенъ,
съ dat., съ gen., съ ad и асс.. — 2.
неизпитанъ fides militum, legiones,
in-expiabilis, е 1. неизкупимъ, неизличимъ съ никакво очищение sce­
lus, fraus, facinus. — 2. непримиримъ, упоритъ homo, odium, bellum,
in-explebilis, е ненаситенъ stoma­
chus, cupiditas.
in-expletus 3 ненаситенъ inexple­
tus lacrimans.
in-explicabilis, e 1. който не може
да се развърже, да се разплете
vinculum. — 2, а) непреодолимъ;
via continuis imbribus непроходимъ,
legatio неизпълнимъ, невъзможенъ;
morbus неизлЪчимъ; multitudo без­
бройно; bellum безкрайна, b) необяснимъ haec inexplicabilia sunt,
inexplorato adv. безъ изследване,
безъ разузнаване.
in-exploratus 3 неизследванъ; неизвестенъ.
in-expfignabilis, е непревзимаемъ,
непреодолимъ, непобедимъ urbs,
exercitus; via непроходимъ; gramen
неизкоренимъ.
in-expectatus 3 неочакванъ.
in-extinctus 3 неизгасимъ, неугасимъ ignis; fames неутолимъ; libido
ненаситна; nomen безсмъртно,
in-exsuperabilis, е 1. непроходимъ
fllpes. — 2. а) непобедимъ, непрео­
долимъ vis fati, difficultates; inex-

inextricabilis

305

superabilibus vim afferre мжча ce
да направя невъзможното възмож­
но. Ь) ненадминатъ haec inexsupe­
rabilia erant.
in-extrlcabilis, е който не може да
се разплете; безизходенъ.
In-fabre adv. неизкусно.
In-fabricatus 3 необработенъ.
Infacete adv.
неостроумно, без­
вкусно, глупаво, нелепо.
In-facetiae, arum / нелепости, глу­
пости.
Tn-facetus (In-ficetus) 3 неостроуменъ, безвкусенъ, глупавъ, нелепъ homo, dictum.
In-facundus 3 некрасноречивъ.
Infamia, ае / 1. лоша мълва, ло­
ша слава, лошо име. — 2. безчестие, срамъ, позоръ nostri saeculi.
In-famis, е 1. ползуващъ се съ лоша
слава, зле прочутъ.—2. безславенъ,
позоренъ, сраменъ; carmen ма­
гьоснически думи.
In-famo 1 1. обезславямъ; обезчестявамъ, опозорявамъ. — 2. обвинявамъ, набеждавамъ.
In-fandus 3 неизразимъ; нечуванъ,
страшенъ, ужасенъ, чудовищенъ;
subst. Infanda, orum п чудовищ­
ни работи, ужаси, злодейства; in­
fandum или infandal ужасно! ужасъ1
lu-fans, gen. -fantis 1. нЪмъ homo,
statua. — 2. а) малъкъ, нЪженъ
filius, puer; subst. Infans, antis mf
дете. b) детски pectora, c) детин­
ски, глупешки omnia haec infantia
erant. — 3. некрасноречивъ; pudor
срамежливъ.
In-fantia, ae / 1. детство prima ab
infantia. — 2. липса на красноре­
чие accusatorum.
Infantilis, е детски.
Infarcio = infercio.
In-fatlgabilis, е неуморимъ.
Tn-fatuo 1 обърквамъ, подлудявамъ
aliquem.
In-faustus 3 неблагоприятенъ, нещастенъ.
Infeci pf. отъ inficio.
Infector, oris m бояджия.
1. Infectus part. отъ inficio.
2. Tn-fectus 3 1. ненаправенъ, несвършенъ, несъстоялъ се; infectis
rebus (abiit) безъ да свърши рабо­

infero
тата; infecta victoria безъ да е победилъ; reddere infectum отмЪнявамъ, връщамъ: facta atque infecta
canere разправямъ бивалици и не­
бивалици (в-Ьрни и измислени нЪща). — 2. необработенъ; argentum,
aurum на кюлчета. — 3. неизпълнимъ, невъзможенъ nihil infectum
Metellus ratus.
Infecunditas, atis /
неплодородность, неплодородие, безплодность.
In-fecundus 3 неплодороденъ, безплоденъ ager.
In-fellcitas, atis /
1. безплодие.
— 2. нещастие, злощастие, бедность.
Infeliciter adv. нещастно.
Infelico 1 правя нещастенъ.
In-fellx, gen. -Icis 1. неплодоро­
денъ, безплоденъ tellus, arbor. — 2.
а) нещастенъ. b) носещъ неща­
стие, гибеленъ; arbor infelix бе­
силка, кръстъ.
Infense adv. враждебно.
Infenso 1 1. trans, действувамъ
враждебно противъ, нападамъ Ar­
meniam bello. — 2. intr. настроенъ
съмъ враждебно, враждебенъсъмъ
quasi diis infensantibus.
In-fensus 3 враждебенъ, зле на­
строенъ, неприязненъ hostis, ani­
mus; servitium тежко; valetudo раз­
строено здраве.
InferbuI pf. отъ infervesco.
In-fercio 4 натъпквамъ.
Inferiae, arum / жертвоприноше­
ния въ честь на умрЪлитЪ.
Inferialis, е погребаленъ, отнасящъ
се до погребението officia.
Inferior, -ius еж. inferus, infra.
Infernus 3 1. намиращъ се долу,
доленъ partes, stagna. — 2. подземенъ, принадлежащъ на подзем­
ното царство rex, dii, lacus, tene­
brae; subst. inferni, orum m u in­
ferna,orum n подземното царство.
In-fero, tuli, latus, ferre
1. донасямъ, хвърлямъ, поставямъ (въ,
при, до) scalas ad moenia, aliquid
in ignem, aliquem in equum, naves
in vada, deos Latio; pedem in aedes
влизамъ; agmen infertur in urbem
влиза; se in periculum подхвърлямъ
се, излагамъ се на. — 2. a) pedem,

Латинско-български речникъ — Войновъ, М илевъ. — 2. издание.

20

inferus

306

gradum, se inferre или inferri устремявамъ се, хвърлямъ се, нападамъ
inferre se hostibus, per medios
hostes. b) signa (pugnam) inferre
нападамъ, атакувамъ eo signa in­
ferri iubet, Catilina patriae signa in­
ferens, in hostem, hostibus, c) bel­
lum (arma) inferre обявявамъ война,
започвамъ война противъ alicui, Ita­
liae. d) orationem, mentionem ali­
cuius rei заговорвамъ, споменавамъ. e) crimina обвинявамъ. f) cau­
sam belli alicui търся причина за
война противъ. — 3. погребвамъ se­
pulcrum, quo Sulpitius infertur. —
4.
вписвамъ, поставямъ въ смЬтка
rationes, sumptum civibus. — 5.
жертвувамъ, принасямъ въ жертва
honores Anchisae. — 6. причинявамъ, пораждамъ, възбуждамъ,
внушавамъ injuriam, moram, cala­
mitatem, vulnus; alicui mortem причинявамъ нЪкому смърть, убивамъ;
poenam наказвамъ: terrorem, spem,
suspicionem. — 7. заключавамъ,
правя заключение,
inferus 3 I. posit. 1. намиращъ се
долу, доленъ limen; mare inferum
Тиренско море (mare Superum
Адриатическо море). — 2. подземенъ dii inferi; subst. inferi, orum m
намиращите се въ подземното цар­
ство; apud inferos въ царството на
мъртвите; excitare (revocare) ali­
quem ab inferis възкръсявамъ; ex­
sistere ab inferis възкръсвамъ. — II.
comp. inferior, ius, gen. -oris 1. на­
миращъ се по-долу, по-доленъ, noнизъкъ locus, pars, labrum; versus
inferior пентаметъръ; ab inferiore
loco dicere отдолу, m. е. не отъ ка­
тедрата; in inferius ferri стремя ce
надолу, спускамъ ce; subst. infe­
riores, um m жителит-fe на долна­
та часть на града. — 2. а) по-късенъ, по-младъ aetate inferior, b)
по положение, сила, число: понизко стоящъ, по-доленъ, по-слабъ
dignitate non inferior, inferiorem
esse fortuna, copiis, numero navium;
ordines низшитЪ офицерски чино­
ве; inferiorem esse по-слабъ съмъ,
огсгжпвамъ. — III. superi. 1. Infi­
m us 3 а) най-доленъ, най-низъкъ;

inficio
collis infima подножието на хълма;
ad infimas radices montis, ad infimos
montes въ подножието, въ политЪ
на; ab infimo отдолу; ad infimum
надолу; infima aequora дълбочи­
ните, бездната на. b) най-доленъ,
най-простъ, най-лошъ ordines, faex
populi, condicio servorum; infimo
loco natus отъ най-низко произ­
хождение; precibus infimis най-смирено; subst. Infimi, orum m найдолните хора, тълпа, простолюдие.
— 2. Im us 3 а) най-доленъ gradus,
conviva, superi imique deorum, in­
signes et imi; vox басъ; quercus найдолната часть на; spiritum ducere
ab imo pectore отъ дълбочината на
гърдите; imo долу, въ дълбочина­
та, на дъното; ех (ab) imo отдолу,
отъ дълбочината, отъ дъното.
Ь) последенъ mensis; ad imum до
края, най-после.
In-fervesco, ferbul 3
завирамъ,
кипвамъ.
In feste adv. враждебно, неприятел­
ски.
In-festo 1 правя несигуренъ, обезпокоявамъ, нападамъ, преследвамъ.
in-festus 3 1. а) враждебенъ, не­
приятелски, страшенъ, опасенъ pes­
tis rei publicae, urbs Graecis infes­
ta, animo infestissimo, hostis, bel­
lum. b) готовъ за нападение (за
бой) infesto exercitu; infestis signis
impetum facere; consistere infestis
signis въ колони построени въ
боенъ строй; telo infesto, hasta
(lanced) infesta, pilis infestis съ на­
сочено (приготвено) за ударъ. — 2.
изложенъ на опасность, несигу­
ренъ, опасенъ via; aliquid infestum
efficere, reddere или habere правя
несигуренъ, небезопасенъ.
Inficfetus = infacetus.
In-ficio, feci, fe ctu s 3 1. а) боядисвамъ se vitro, mare infectum san­
guine; arma sanguine опръсквамъ,
потопявамъ въ кръвь; ora pallor
albus inficit покрива, b) (puer) iam
infici debet iis artibus трЪбва да
се обучи на тЪзи изкуства. — 2.
напоявамъ, заразявамъ, отравямъ,
покварявамъ vinum veneno, infecta
tabo humus, animum desidia, vitiis

infidelis

307

principibus infici; infectum scelus
престъпление, съ което еж се опет­
нили.
In-fidelis, е нев-Ьренъ, недобросъвЪстенъ, безчестенъ, ненадежденъ.
infidelitas, atis / невЪрность, недобросъвЪстность, безчестие.
Infideliter adv. невЪрно, недобро­
съвестно, безчестно.
In fidi pf. отъ infindo.
Tn-fldus 3 невЪренъ, ненадежденъ,
несигуренъ amicus, pax, civitas.
In-flgo, fixi, fixus 3 1. забивамъ,
забождамъ gladium hosti in pectus,
sagitta per thoracem infigitur, sagit­
ta infigitur portae; sidera certis in­
fixa sedibus закрепени; vulnus infi­
xum причинена отъ ударъ на ко­
пие. — 2. втълпявамъ, запечатвамъ
cura erit infixa animo: animus infi­
xus est in patriae salute съсрЪдоточенъ.
infim atis, is m простолюденъ, отъ
най-долната класа на народа.
Infim us еж. inferus 111.
7n-findo, fidi, fissu s 3 врЬзвамъ;
sulcos telluri набраздявамъ земята;
sulcos (mari) поря морето, плавамъ.
Infin itas, atis /
безграничность,
безкрайность, безконечность.
In fin ite adv. безкрайно.
In-flnltio, onis /
безконечность,
безкрайность.
In fin itiv u s (modus) m неопредЬлително наклонение.
In -fln ltu s 3 1. безграниченъ, безпредЬленъ, безкраенъ multitudo,
bellum. — 2. неопредЬленъ, общъ
infinita res, quaestio.
Infirm atio, onis / 1. обезсилване,
премахване, унищожаване judicio­
rum. — 2. оборване rationis.
In firm e adv. 1. слабо. — 2. мало­
душно.
Infirm itas, atis / 1. а) слабость, без­
силие corporis, valetidinis, virium;
animi малодушие b) неразположе­
ние, болесть. — 2. непостоянство,
неблагонадеждность
iudiciorum,
Gallorum.
Infirm o 1 1. ослабвамъ, обезсилвамъ infirmatus conscientia scele­
rum. — 2. а) ослабвамъ, намалявамъ, разколебавамъ fidem testis.

inflecto

b) оборвамъ res tam leves, c) обявявамъ за недействителенъ, премахвамъ, отмЪнявамъ legem.
In-flrmus 3 1. а) слабъ vires, ar­
bor, manus, b) боленъ, неразположенъ homo, corpus, caput. — 2. а)
незначителенъ, недостатъченъ, не­
действителенъ. Ь) страхливъ, малодушенъ, неблагонадежденъ.
Infissus part. отъ infindo.
In-fit v. def. 1. започва, съ inf. — 2.
започва да говори; говори.
In-fitiae, arum / отричане; само
въ израза infitias ire отказвамъ, отричамъ.
Infitialis, е отрицателенъ.
Infitiatio, onis / отказване, отри­
чане.
Infitiator, 5ris т който отказва,
който отрича.
Infitior 1 отказвамъ, отричамъ, не
признавамъ.
Infixus part. отъ infigo.
Inflammatio, onis / 1. подпалване,
запалване; inferre inflammationem
tectis подпалвамъ. — 2. огънь, вдъх­
новение animorum. — 3. възпале­
ние inflammationem excitare.
In-flammo 1 1. подпалвамъ, запалвамъ taedas ignibus, classem, urbem.
— 2. възпламенявамъ, възбуждамъ
populum in improbos, cupiditates.
Inflate adv. 1. надуто, надменно.
— 2. comp. Inflatius твърде преу­
величено.
Inflatio, onis / надуване, подува­
не; praecordiarum възпаление на
гърдит-fc.
1. Inflatus 3 1. надутъ, подутъ col­
lum; capilli разпуснати. — 2. а) на­
дутъ, надмененъ, гордъ inflatus lae­
titia b) възбуденъ, раздразненъ
animus.
2. Inflatus, iis m 1. надуване. — 2.
вдъхновение.
In-flecto, flexi, flexus 3 1. свивамъ,
извивамъ, огъвамъ ferrum. — 2. а)
промЪнямъ, измЬнямъ, давамъ дру­
го направление animum, orationem;
sonus inflexus понизенъ тонъ въ
речьта; vestigium sui cursus; vestros
oculos привличамъ върху себе си
погледа; magnitudinem animi нама­
лявам ь; ius gratia изопачавамъ, из-

infletus

308

infringo

comp. Inferius по-долу. — 2. praep.
въртвамъ. b) скланямъ, трогвамъ
съ acc. а) подъ infra caelum, b) поaliquem; precibus inflectere nostris
долу ursi sunt magnitudine infra
чуй молбитЪ ни.
elephantos, quem ego infra esse in­
In-fletus 3 неоплаканъ.
fimos puto homines, c) по-късно
Tn-flexibilis, е непреклоненъ.
отъ, следъ Homerus non infra Ly­
Tnfexio, dnis / извиване, огъване,
curgum fuit.
навеждане; sermonis смирена речь.
Infractio, dnis / пречупване; прен.
1. Inflexus part. отъ inflecto.
infractio animi отпадане, сломява2. Inflexus, iis m извиване; пречуп­
не, униние.
ване (на гласа).
In-fllgo, fllxl, flictus 3 1. удрямъ 1. Infractus part. отъ infringo.
puppis inflicta vadis; alicui securim 2. Infractus 3 пречупенъ; сломенъ,
нЪкого сь брадва. — 2. нанасъкрушенъ, унилъ animus, oratio.
сямъ, причинявамъ alicui vulnus, In-fragilis, е несъкрушимъ, твърдъ.
alicui plagam, alicui turpitudinem.
силенъ vox.
In-fio 1 1. духамъ въ, надувамъ; Infregi pf. отъ infringo.
tibias свиря на флейта; inflare so­ In-fremo, fremui 3
шумя, рева;
num давамъ тонъ; verba произнаaper грухти.
сямъ думи. — 2. а) надувамъ, из- 1. In-frenatus 3 безъ юзда, койтодувамъ ambas buccas, ventus in­
не употребява юзда; equites кон­
flat carbasum, b) надувамъ, правя
ници съ необюздани коне.
надмененъ aliquem, c) ободрявамъ, 2. Infrenatus 3 обюзданъ, съ юзда.
въодушевявамъ animos, poetam
quasi divino quodam spiritu inflari. In-frendeo 2 скърцамъ dentibus.
In-frenis, е и Tn-frenus 3 безъ юзда.
Tn-fluo, fluxi 3 1. вливамъ ce Rhe
nus in Oceanum influit. — 2. а) нанеобюзданъ equus; Numidae съ.
хлувамъ Gallorum copiae in Italiam,
необюздани коне.
b) прониквамъ незабелязано; in In-freno 1 1. турямъ юзда, обюздаanimos спечелвамъ благоволение;
вамъ equus; currus запрЪгамъ. — 2.
in aures contionis спечелвамъ раз­
обуздавамъ, сдържамъ infrenatus,
положението на събранието.
conscientia scelerum.
In-fodio, ffidl, fossu s 3 закопавамъ, Tn-frequens,ge«. -entis 1. а) малозаравямъ aliquid in terram.
численъ hostes, agmen; senatus въ
informatio, onis f представа, по­
непъленъ съставъ (неможещъ данятие; dei за бога.
вземе решение). Ь) рЪдъкъ; sumRomae infrequens ръдко отивамъ
In-formis, е 1. безъ форма, неоформенъ. — 2. безобразенъ, отвративъ Римъ; cultor deorum нестарателенъ, неревностенъ. — 2. малко
теленъ cadaver, color, letum.
преещаванъ, слабо населенъ, неIn-formo 1 1. давамъ видъ, обра-,
зувамъ, правя clipeum, Martem
многолюденъ, незастроенъ pars,
cerS; animus a natura bene infor­
urbis infrequens aedificiis erat; signa
infrequentia знамена, заобиколени
matus est е създаденъ. — 2. a)
отъ малко войници; causa дЪло съ
представямъ си, описвамъ deum
малко слушатели, незначително.
coniectura b) възпитавамъ artes,
quibus aetas puerilis ad humanita­ Infrequentia, ае /
1. малочислеtem informari solet.
ность senatus. — 2. ненаселеность,.
Tn-foro 1 изправямъ предъ еж да,
усамотеность locorum.
обвинявамъ.
In-frico, fricui, frictus (fricatus) 1.
In-fortunatus 3 нещастенъ.
натърквамъ; трия. I i
»
Tn-fortOnium, ii п нещастие; прен. Tn-fringo, fregi, fractus 3 Ч. а) счупнаказание, бой.
вамъ, пречупвамъ remus infractus,
Infossus part. отъ infodio.
tela; vestes разкжевамъ. b) сломявамъ, съкрушавамъ spem, militum
Infra 1. adv. долу, по-долу infra
vim, conatus adversariorum. — 2.
scripsi> naves paulo infra delatae;

infrons

309

удрямъ; aliquid alicui нЪкого съ
нЪщо.
Tn-frons, gen. -frondis безъ зеле­
нина, голъ, пустъ ager.
Tn-friictuosus 3
неплодороденъ;
прен. безплоденъ, безполезенъ.
Tn-fucatus 3 начервенъ, накиченъ.
in fu i р/. отъ insum.
infula, а е / 1. превръзка на главата
(отъ бЪлъ или червенъ вълненъ
платъ; носели я жреците, весталкитЪ и търсещитЪ покровителство;
съ такава превръзка били украся­
вани и животните, определени за
жертвоприношение). — 2. украше­
ние, знакъ за неприкосновеность;
infulae imperii Romani неприкосно­
веното имущество на римския народъ.
in fu latu s 3 украсенъ съ превръзка
(infula).
Tn-fulcio, fulsi, fultus 4 натъпквамъ, натиквамъ alicui cibum.
Tn-fundo, fudi, fu sus 3 1. а) вливамъ, наливамъ, напълвамъ aliquid
in vas, alicui vinum, alicui poculum;
orationem in aures alicuius пра­
вя да проникне; vitia in civita­
tem разпространявамъ. b) se infun­
dere или infundi нахлувамъ, npoниквамъ hinc illa agmina infusa in
■Graeciam. — 2. а) разливамъ надъ,
изсипвамъ надъ nimbum desuper,
vim sagittarum ratibus, b) pass. разпростирамъ ce sole infuso (sc. ter­
ris); humeris infusa capillos {acc. gr.)
разпуснала коси по раменегЬ си;
infusus collo amantis, infusus gre­
mio прегърналъ.
in-fusco 1 правя тъменъ, черенъ;
прен. затъмнявамъ, помрачавамъ
gloriam alicuius.
In fu su s part. отъ infundo.
Ingaevones, um m ингевони, племе
въ Сев. Германия.
Ingauni, orum т ингауни, племе въ
северозап. часть на Италия.
in-gem esco = ingemisco.
in-gemino 1 1. trans, удвоявамъ, повтарямъ ictus. — 2. intr. удвоя­
вамъ се, повтарямъ се, усилвамъ
се clamor, cura; Troes ingeminant
hastis хвърлятъ копие следъ копие.

ingero

ingem isco, gem ui 3 1. intr. започвамъ да въздишамъ, заохквамъ
при или по нЪщо in aliqua re, ali­
cui rei, morte alicuius. — 2. trans.
оплаквамъ interitum alicuius.
in-gemo, gem ui 3 въздишамъ при
или по нЬщо aratro, duris laboribus.
in-genero 1 враждамъ, вдъхвамъ
при раждането natura ingenerat
amorem; part, ingeneratus 3 вроденъ.
ingeniatus 3 надаренъ отъ приро­
дата.
ingeniosi aiv. твърде умно, остро­
умно.
ingeniosus 3 1. създаденъ отъ при­
родата, удобенъ ager ad segetes.
— 2. даровитъ, талангливъ, изобретателенъ, остроуменъ in (ad)
aliquid; res est ingeniosa работата
е сложна.
ingenitus part. отъ ingigno.
ingenium, ii n 1. природа, характеръ loci, montis. — 2. а) за човгькъ-. вродено качество, характеръ, нравъ bonum, durum, mobile,
avidum, b) природни способности,
дарование, умъ, изобретателность
tardum, acutum; ingenii acies или
acumem остроумие; promptus in­
genio способенъ човЪкъ; extremi
ingenii est свойствено е на крайно
тжпия чов-Ькъ.
in-gens, gen. -gentis огроменъ, мно­
го голЬмъ, твърде значителенъ,
силенъ aper, campus, pecunia, glo­
ria, clamor.
ingenue adv. както прилича на свободенъ човЪкъ, благородно, от­
кровено.
ingenui pf. отъ ingigno.
ingenuitas, atis / 1. произхожде­
ние отъ свободни родители, бла­
городно произхождение. — 2. благородность, откровеность.
ingenuus 3 1. а) мЬстенъ fontes,
b) природенъ, естествень color.
— 2. роденъ отъ свободни роди­
тели, отъ благородно прозхождение homo. — 3. а) благороденъ. Ь)
откровенъ, сърдеченъ. с) изнЪженъ, слабъ vires.
in-gero, gessi, gestus 3 1. а) внасямъ, занасямъ, турямъ ligna foco.

ingigno

310

inhibeo

vitam; viam предприемамъ; mare
b) хвърлямъ saxa in subeuntes,
предприемамъ пжтуване по море,,
tela. — 2. а) давамъ, налагамъ alicui
pericula излагамъ се на опасности;
nomen, aliquem judicem, amicitiam,
vestigia patris (еж. 1. с). Ь) напаverbera, recusanti omnia imperia
дамъ aliquem, с) започвамъ ora­
ingesta sunt; alicui osculum цЪлуtionem, dicere.
вамъ; ingerere se omnium oculis
показвамъ се на всички, b) отпра- ingressio, onis / 1. влизане fori;
прен. начало. — 2. вървене, ходъ.
вямъ dicta in aliquem, convicia, con­
1. ingressus part. отъ ingredior.
tumelias, probra.
2. ingressus, us m 1. вървене, ходъ;
in-glgno, genui, genitus 3 враж
дамъ, вдъхвамъ при раждането
prohiberi ingressu н-Ьмамъ възмож­
ности да направя една свободна
natura ingenuit homini cupiditatem
крачка. — 2. а) влизане. Ь) нахлу­
veri videndi; part. ingenitus 3 вроденъ.
ване hostilis, с) начало.
in-glorius 3 безславенъ, непрочутъ. in-gruo, grui 3 1. нахлувамъ, наingluvi&s, ei / 1. гърло anguis in­
хвърлямъ се, нападамъ Italis. — 2.
внезапно се явявамъ, връхлетяgluviem ranis explet. — 2. лакомия.
вамъ bellum, periculum, morbus,
ingrate adv. 1. а) неприятно, b) не­
pestilentia in boves,
охотно, безъ желание. — 2. неблаinguen, inguinis n 1. слабини.— 2.
годарно.
половъ органъ.
ingratificus 3 неблагодаренъ.
in-gratiis и in-gratis adv. противъ in-gurgito 1 потопявамъ дълбоко;
se ingurgitare потъвамъ, плувамъволята.
in-gratus 3 1. неприятенъ, протиin copias alicuius, in tot flagitia; se
in vinum препивамъ.
венъ vita, otium, labor, oratio. — 2.
а) неблагодаренъ, непризнателенъ in-gustatus 3 невкусенъ, неопитанъ.
homo, animus, in aliquem; salutis in-habilis, e 1. неудобенъ, неподвиженъ, тажъкъ navis, corporum mo­
за спасението, b) безполезенъ pe­
les. — 2. несржченъ, непохватенъ,
ricula, labor.
негоденъ, неспособенъ ad consen­
in-gravesco 3 1. натежнявамъ, ставамъ тежъкъ. — 2. а) усилвамъ
sum, inferendis ictibus, studiis,
се studium, morbus; Caesar ingra­ in-habitabilis, е необитаемъ.
vescit става опасенъ; anona по- in-habito 1 обитавамъ, живЪя.
скжпва. b) изнемогвамъ corpora in-haereo, haesT 2 закаченъ съмъ
за нЬщо, увисналъ съмъ, прилепexercitationum defatigatione ingra­
налъ съмъ, заседналъ съмъ sidera
vescunt.
inhaerent sedibus suis; studiis ста­
in-gravo 1 правя тежъкъ, обремерателно се занимавамъ; fugientium
нявамъ; прен. отегчавамъ, усил­
tergis вървя по петитЪ на; alicui навамъ, влошавамъ.
въртвамъ се постоянно около ни­
in-gredior, gressus sum 3 1. intr.
кого; oculis постоянно съмъ предъ
а) влизамъ intra munitiones, in sta­
очитЪ; vultibus не свалямъ очи отъ
dium, in vitam, in proelium, porta
Capena ingressus, b) пристжпвамъ
нЪкого; virtutes virtutibus inhaerent
сж тЪсно свързани; inhaeret in vis­
ad dicendum; in sermonem почвамъ
разговоръ; in rem publicam noceeceribus malum вкоренило се е въ.
щавамъ се на държавна служба; in-haeresco, haesi, haesurus 3 заin spem обнадеждвамъ се. c) вър­
качвамъ се, увисвамъ, прилепвамъ
вя, ходя tardius, per glaciem; pe­
се, вкоренявамъ се, запечатвамъ се.
dibus пешъ; vestigiis patris по стжп- in-halo 1 издавамъ дъхъ cum isto
китЪ на баща си, подражавамъ;
ore foetido nobis taeterrimam po­
recentibus proelii vestigiis веднага
pinam inhaiasses.
се възползувамъ отъ спечелената in-hibeo, hibul, hibitus 2 1. едърпобеда. — 2. trans, а) влизамъ, нажамъ, задържамъ, спирамъ ali­
влизамъ domum, urbem, pontem,
quem, frenos, suos manu, impetum

inhibitio

311

victoris, cursum, fugam, lacrimas;
inhibere (puppim) remis; navem
retro inhibere или само inhibere
греба назадъ (безъ да обръщамъ
кораба). — 2. прилагамъ, употрЬбявамъ, налагамъ imperium in de­
ditos, supplicia alicui, damnum,
inhibitio, onis /
задържане, спи­
ране; inhibitio remigum гребене на­
задъ.
in-hio 1 l.a) отварямъ уста, зЪя къмъ
Romulus uberibus lupinis (dat.) in­
hians. b) гледамъ жадно къмъ нЪщо, жадувамъ за нЬщо, алчно се
домогвамъ до н^що aurum, ali­
cuius opibus (dat.). — 2. а) зяпналъ
съмъ въ очакване, отъ любопит­
ство. Ь) зяпналъ съмъ отъ удив­
ление.
in-honeste adv. безчестно, срамно,
inhonesto 1 обезчестявамъ, опозорявамъ.
in-honestus 3 1. безчестенъ, сраменъ homo, vita, cupiditas. — 2. неблагороденъ, отъ неблагородно
произхождение matre ignota inho­
nestus. — 3. отвратителенъ, грозенъ vulnus, virgo,
in-honoratus 3 1. непочетенъ, неудостоенъ съ почетна длъжность
(съ почести), непочитанъ. — 2. неудостоенъ съ награда, ненаграденъ.
in-honorus 3 1. малко почитанъ.—2.
простъ, безъ украшения signa. — 3.
нехубавъ, грозенъ.
in-horreo 2 стърча, настръхналъ
съмъ.
in-horresco, horrui 3 1. настръхвамъ, наежвамъ се aper inhorruit
armos (acc. gr.)\ messis spicea cam­
pis inhoruit полетата се покриха съ
класове; inhorrescit mare морето
се развълнува. — 2. настръхвамъ,
затрепервамъ, треперя отъ студъ,
особ. отъ ужасъ, ужасявамъ се.
in-hospitalis, е
негостоприеменъ
Caucasus, Pontus.
inhospitalitas, atis / негостоприемство.
in-hospitus 3 негостоприеменъ.
inhum ane adv. безчовечно,
inhum anitas, atis / 1. безчовЪчность, жестокость, варварство.—2.

inique

а) невъзпитаность, невежливость,
грубость. Ь) скъперничество.
Inhum aniter adv. 1. безчовечно, же­
стоко, безпощадно. — 2. невежливо, грубо.
in-hiimanus 3 1. безчовЪченъ, жестокъ, варварски. — 2. а) невъз­
питани, невежливъ, грубъ. Ь) не­
образовани.
in-hum Stus 3 непогребанъ.
in-ibl adv. 1. на същото место. — 2.
веднага, почти.
in-Icio, ieci, iectus 3 1. а) хвърлямъ
въ, хвърлямъ ignem castris, se in
medios hostes; milites in naves натоварвамъ. b) внушавамъ, възбуждамъ, причинявамъ alicui spem, ti­
morem, tumultum, suspicionem, ali­
cui rei moram, alicui curam, c) подхвърлямъ, споменавамъ, бегло споменавамъ aliquid, de aliqua re. — 2.
а) хвърлямъ върху, поставямъ pallium alicui, sibi vestem, catenas alicui, frenos alicui; pontem flumini
построявамъ; bracchia collo npeгръщамъ. b) alicui m anum (ma­
nus) inferre турямъ ръка: 1. спирамъ mihi veritas manum iniecit.
2. предявявамъ права (претенции),
присвоявамъ. 3. давамъ подъ съдъ.
iniectio, 6nis / хвърляне върху, ту­
ряне върху; туряне ръка, присвоя­
ване.
l.in ie c tu s part. отъ inicio.
2. iniectus, us m наметване.
Inii pf. отъ ineo,
inimica вж. inimicus.
inimlcS adv. враждебно, неприятел­
ски.
inimicitia, ae / (обикн. pl.) вражда,
неприязънь, враждебни отношения
inimicitias habere cum aliquo; ini­
micitiae Caesaris противъ Цезаръ.
inimico 1 правя врагъ, скарвамъ.
inim icus 3 1. а) враждебенъ, не­
приятелски. Ь) вреденъ. c) subst.
inim icus i т врагъ, неприятель,
противникъ; inimica, ae / неприятелка. — 2. омразенъ dis inimicus,
in-imitabilis, е неподражаемъ.
inique adv. 1. неравно; прен. не­
справедливо. — 2. нехладнокръвно, съ негодувание.

I
I
I
I

iniquitas

312

it is
/ 1 . неравность loci.
— 2. нееднаквость, неравенство на
положението condicionis. — 3. а)
мжчнотия, трудность operis, tem­
porum ; rerum неблагоприятни об­
стоятелства. b) несправедливость,
жестокость hominis, exitii.
in - T q u u s
3
1 . неравенъ, стръменъ
subire iniquissimum locum, ascen­
sus. — 2. неблагоприятенъ, неудобенъ, опасенъ locus, tempus;
pugna неравно, неблагоприятно
сражение (пехота съ конница).
— 3. прекаленъ, твърде тежъкъ
sol, pondus. — 4. а) несправедливъ
iudex, condicio; subst. per aequa
per iniqua, b) неразположенъ, враждебенъ in aliquem, alicui, animo
iniquissimo, c) нехладнокръвенъ,
неспокоенъ; iniquo animo съ неудо­
волствие, съ досада, неохотно pati,
ferre.
i n i t i a m e n t a , orum n u i n i t i S t i o , o n i s
/ посвещаване въ мистерия,
in itio
1 посвещавамъ въ мистерии*
тЬ (особ. на Церера и Бакхъ)
aliquem Cereri, aliquem mysteriis,
in itiu m ,
iT
n 1 . начало silvarum,
belli, initium dicendi sumere; (ab)
initio отначало. — 2. pl. а ) елемен­
ти. b) начала, принципи mathema­
ticorum. c ) мистерии.
1. i n i t u s part. отъ ineo.
2. i n i t u s , i i s m 1 . почване.—2. съвокупление.
i n j u c u n d e adv.
неприятно,
in iiic u n d ita s , a tis /
неприятность.
in - iiic u n d u s 3
1 . неприятенъ, npoтивенъ. — 2. нелюбезенъ, строгъ.
in - iu d ic a t u s 3
нерешенъ.
in - iu n g o ,
iiin x l,
iu n c tu s
3 1 . намЪствамъ, пъхамъ tigna in asseres.
— 2. присъединявамъ vineas et ag­
gerem muro. — 3. а) причинявамъ
alicui iniuriam, ignominiam, b) налагамъ, възлагамъ civitatibus ser­
vitutem, alicui laborem.
i n - i u r a t u s 3 който не е далъ клетва,
in it ir ia , а е /
1 . а ) беззаконие, не­
справедливость, обида, насилие;
iniuriam alicui facere или inferre постжпвамъ несправедливо; per iniu­
riam незаконно, несправедливо;
iniuria alicuius обида извършенаотъ

in iq u it& s ,

innecto
нЬкого или спрямо нЬкого; iniuria
tua извършена отъ тебъ или спря­
мо тебъ; praetor decernit iniuriam
издаде несправедлива присжда;
obtinere iniuriam владЪя незакон­
но придобито нЬщо. Ь) оскърблеление на честьта; actio iniuriarum
дЬло за оскърбление на честь.— 2.
a) отмъщение, наказание caedis.
b) повреда, вреда sine iniuria ag­
rorum.
iniuriose adv. притивозаконно, не­
справедливо.
iniurlosus 3 постжпващъ противо­
законно, несправедливъ, престжпенъ in aliquem, vita; venti буйни.
in-iOrius (iniiirus) 3 несправедливъ.
in-iussii abi. m безъ заповЬдь.
in-iussus 3 безъ да получи запо-'
вЬдь, на своя глава,
iniustfe adv. несправедливо; iniuste
facta противозаконни действия,
iniustitia, ае / несправедливость.
in-iustus 3 1. несправедливъ; subst.
injustum, i п несправедливость.
— 2. а) противозаконенъ fenus;
regna противозаконно придобита
власть. Ь) строгъ, жестокъ. с) тежъкь onus, fascis.
in-l.. . вж. ili...
inlatus part. отъ infero,
in-m... вж. imm...
in-nabilis, е неудобенъ за плаване
unda.
in-nascor, natus sum 3 1. раждамъ
се, раста въ или no robora innas­
cuntur rupibus. — 2. пораждамъ се,
появявамъ се hac oratione habitS
cupiditas belli gerendi innata est;
part. innatus 3 вроденъ, естественъ.
in-nato 1 1. плавамъ въ, къмъ; прен.
innatat unda dulcis freto тече къмъ.
— 2. плавамъ по, съ dat. асс. или
abi.
in-natus part. отъ innascor,
in-navigabilis, е неплавателенъ, не­
удобенъ за плаване,
in-necto, nexui, nexus 3 1. вплитамъ, обвивамъ, привързвамъ an­
guis innectit comas, vincula gutturi;
colla auro, colla lacertis; fraudem
clienti измамвамъ клиента. — 2.
свързвамъ; causas morandi изреж-

innitor

313

дамъ ц-Ьлъ редъ причини за заба­
вянето: part. innexus 3 гЬсно свързанъ Hyrcanis innexus erat per af­
finitatem.
in-nTtor, nixus (nisus) sum 3 1.опирамъ се, облЪгамъ се scutis, hasta,
baculo. — 2. завися uni viro hostium
fortuna innititur.
in-no 1 1. плавамъ(no) nymphae in­
nabant; съ dat. pelago, aquae: ea acc.
Stygiam paludem преплавамъ. — 2.
тека въ, вливамъ се.
in-nocens, geri, -entis 1. безвреденъ,
невредещъ vinum. — 2. невиненъ.
— 3. безупрЪченъ, честенъ, безкористенъ.
innocenter adv. 1. невинно. — 2.
честно.
innocentia, ае / 1. безвредность.
— 2. невинность, невиновность.—3.
безупрЪчность, честность, безкористие.
innocue а tv. безвредно; честно,
in-nocuus 3 1. а) безвреденъ; безопасенъ litus, b) невиненъ, невиновенъ. — 2. неповреденъ carinae,
in-notesco, notui 3 ставамъ известенъ.
in-novo 1 подновявамъ; te ad tuam
intemperantiam innovasti върна се
отново къмъ.
in-noxie adv. безвредно; невинно,
in-noxius 3 1. а) безвреденъ anguis,
b) невиновенъ, невиненъ servus.
— 2. а) неповреденъ, невредимъ.
Ь) незаслуженъ paupertas.
in-niibo, nupsi, nuptum 3 чрезъ
омжжване влизамъ въ друго се­
мейство, омжжвамъ се.
in-nubus 3 неомжжена.
in-numerabilis, е безброенъ, безчисленъ.
innumerabiliter adv. безброй пжти.
innumerabilitas, atis /
безбройность, безчисленость.
in-numerus 3 безброенъ, безчисленъ.
in-nuo, nui 3 кимвамъ, давамъзнакъ
alfcui, digito.
in-niiptus 3 неомжжена Minerva;
nuptiae innuptae нещастенъ бракъ:
subst. innupta, ае / девица, де­
войка.

inopinus
in-nutrio 4 храня, отглеждамъ, възпитавамъ въ, при; homines innut­
riti mari израстнали при.
Ino, iis или onis / Ино, дъщеря на
Кадъмъ, съпруга на Ятам антъ, май­
ка на Меликерта; Юнона я лиши­
ла отъ разумъ и тя се хвърлила
въ морето; Inous 3 Иноинъ sinus,
Melicerta.
in-oblitus 3 незабравящъ, помнещъ,
благодаренъ.
in-obrutus 3 незасипанъ, непогълнатъ.
in-obsequens, gen. -entis непослушенъ, непокоренъ.
in-observabilis, е незабележимъ.
in-observantia, ае / 1. невнимателность. — 2. безредие.
in-observatus 3 незабелязанъ, несъгледанъ.
in-offensus 3 безпрепятственъ, непрекжснатъ, необезпокоенъ, спокоенъ.
in-officiosus 3 1. противенъ на дъл­
га, несъобразенъ съ задълженията;
testamentum въ което сж забраве­
ни най-близкитЪ роднини. — 2. нелюбезенъ in aliquem.
in-olesco, olevi, olitus 3 раста въ
или върху, враствамъ се.
in-dminatus 3 проклетъ, злополученъ.
inopia, ае / 1. а) липса на сред­
ства, бедность, нужда inopiam to­
lerare. b) липса, недостигъ fru­
mentaria, loci; consilii безизходно
положение. — 2. а) безпомощность,
затруднително положение. Ь) безсъдържателность.
inopinabilis, е
непредполагаемъ,
неочакванъ.
in-opinans, gen. -antis който не се
надава, неочакващъ, неподозиращъ inopinantem aliquem oppri­
mere.
inopinanter adv. неочаквано, вне­
запно.
in-opinatus 3 1. неочакванъ, неподозиранъ res; finis vitae; (ex) inopi­
nato неочаквано, ненадейно. — 2.
неподозиращъ aliquem inopinatum
opprimere.
inopinus 3 неочакванъ.

inopiosus

314

inopiosus 3 нуждаещъ се много,
лишенъ отъ consilii,
in-opportunus 3 неудобенъ.
in-ops, gen. -opis 1. безпомощенъ,
безсиленъ, лишенъ отъ средства,
беденъ, безсъдържателенъ, сухъ.
— 2. нЬмащъ, лишенъ отъ somni
cibique; verborum или verbis беденъ
откъмъ думи; rerum безсъдър­
жателенъ; consilii незнаещъ какво
да реши. безпомощенъ.
in-oratus 3 неизложенъ; re inorata
безъ да бжде изложена формално
работата.
in-ordinatus 3 ненареденъ, въ без­
редие; subst. inordinatum, i п без­
редие.
indrnatS adv. безъ украшения, про­
сто.
in-ornatus 3 неукрасенъ; безъ укра­
шения, простъ, непрославенъ.
Inous в ж . Ino.
in-р . . . вж . imp . ..
inquam, is, it, v. defect. (никога не
стои въ началото на изречението)

казвамъ „quasi vero", inquit ille,
„consilii res sit'.
in-quies, gen. -etis неспзкоенъ ho­
mo, nox.
inquieto 1 обезпокоявамъ.
in-quietus 3 неспокоенъ.
in-quillnus, I m 1. наематель, обитатель praediorum, privatarum ae­
dium; inquilinus civis urbis Romae
пришелецъ, некорененъ житель
(за Цицеронъ). — 2. съжитель, съквартирантъ.
inquinati adv. нечисто, мръсно,
inquinatus 3 нечистъ, мръсенъ, отвратителенъ.
in-quino 1 омърсявамъ, оцапвамъ;
прен. опетнявамъ, осквернявамъ.
in-quTro, qulslvl, qulsltus 3 1. търся
corpus alicuius. — 2. а) изследвамъ,
диря, мжча се да узная auctorem,
rem, diligenter in ea, patrios in
annos, b) събирамъ доказателства,
търся улики за жалба in competi­
tores.
inquis вж . inquam.
inquTsItio, Snis / 1. търсене novo­
rum militum, veri. — 2. търсене на
улики или доказателства противъ

inscensio
нЪкого, предварително разслед­
ване accusatoris, candidati,
inquisitor, oris m 1. а) издирвачъ,
изследователь, преследвачъ. b)
шпионинъ. — 2. сждебенъ следователь.
1. inquisitus part. отъ inquiro.
2. in-qulsitus 3 неизследванъ.
inqulslvl pf. отъ inquiro,
inquit вж. inquam.
in-г . . . вж. irr . . insalQber, bris, bre u Insalubris, e
нездравъ.
in-salQtatus 3 непоздравенъ (при
раздЬла); (съ тмезисъ) inque salu­
tatam linquo напускамъ я безъ да
се сбогувамъ.
In-sanabilis, е неизлЬчимъ; непоправимъ.
Insane adv. безумно.
InsSnia, ае /
1. а) безумие, лудость, глупость; pl. безразсждни
постжпки. Ь) прекаленъ разкошъ,
прекадена разточителность, прекаленость villarum, vestium, libidinum.
— 2. възторженость, поетично вдъх­
новение.
Insanio 4 лудъ съмъ, безумствувамъ, постжпвамъ безразсждно;
statuas emendo вманиачвамъ се
да купувамъ (безразборно) статуи;
съ acc. similem (errorem) лудувамъ
по сжщия начинъ.
insanitas, atis / болесть, лудость.
In-sanus 3 (нездравъ) 1. а) безразсжденъ, безуменъ, лудъ, бЬсенъ.
Ь) въодушевенъ, вдъхновенъ va­
tes. — 2. преголЪмъ, прекаленъ,
необикновенъ montes, cupiditas,
amores; adv. Insanum прекадено
(porticus) insanum bona.— 3. който
докарва лудость agua.
in-satiabilis, e 1. ненаситенъ cupi­
ditas, animus. — 2. на който не ножемъ да се наситимъ, чуденъ pul­
chritudo.
insatiabiliter adv. ненаситно.
In-satietas, atis / ненаситность.
in-saturabilis, е ненаситенъ.
insaturabiliter adv. ненаситно*,
in-scendo, scendl, scensus 3 качвамъ се (въ, на) in currum, in ro­
gum ardentem, navem, equum,
inscensio, o n is / качване in navem.

insciens

315

In-sciens, gen. -entis незнаещъ; me
insciente безъ мое знание; insciens
fecit отъ незнание.
inscienter adv. невежествено, глу­
паво.
inscientia, ae / незнание, непозна­
ване, неопитность.
in scite adv. неумело, непохватно,
глупаво.
inscitia, ae /
незнание; неопит­
ность, глупость.
in scitus 3 непохватенъ, неопитенъ,
глупавъ.
in-scius 3 незнаещъ; haud inscius
добре знаещъ; me inscio безъ мое
знание.
in-scribo, scripsi, scriptus 3 1. а)
вписвамъ, записвамъ, написвамъ
nomina in libris, aliquid in basi, mo­
numentis nomen; in animo запечатвамъ. b) приписвамъ sibi nomen
philosophi, c) отбелязвамъ като виновникъ; deos sceleri приписвамъ
на боговетЪ престъплението. — 2.
надписвамъ, отбелязвамъ statuas;
epistulam patri адресирамъ до ба­
ща си; libros inscripsi rhetoricos
озаглавихъ, нарекохъ^иа quemque
deorum inscribit facies вс%ки богъ
се познава по външностьта.
Inscriptio, onis / 1. надписване no­
minis. — 2. надписъ, заглавие
Inscriptus 3 1. part. отъ inscribo.
— 2. adi. а) неписанъ. b) неспоменатъ.
In-sculpo, sculpsi, sculptus 3 1.
врЪзвамъ, издълбавамъ въ sum­
mam patrimonii saxo (dat): foedus
insculptum columna аепеЗ. — 2.
втълпявамъ, запечатвамъ natura
insculpsit in mentibus.
In-seco, secui, sectu s 1 насичамъ,
разсичамъ.
Insectatio, onis / 1. преследване
principum, hostis. — 2. подигравка,
осмиване hostem ad proelium vo­
care per insectationes.
Insectator, oris m преследвачъ, гонитель plebis.
Insector 1 1. преследвамъ, гоня Fu­
riae impios insectantur. — 2. нападамъ, осмивамъ, подигравамъ ali­
quem maledictis.
Insectum, I n насекомо.

inservio

Insectus part. отъ inseco.
Insecui pf. отъ inseco.
Insecutus part. отъ insequor.
Insedi pf. отъ insideo или insido.
In-semino 1 посЬвамъ.
In-senesco, senui 3 остарявамъ.
надъ или при нЬщо libris.
1. In-sepultus 3 непогребанъ.
2. in-sepultus 3 погребанъ.
Tn-sequor, secutus sum 3 1. а) следвамъ непосредствено следъ, следвамъ agmen; pinum oculis следя съ
погледа, изпращамъ съ очи кора­
ба; annus insequens следващата
година; insequitur somnus веднага
настъпва сънъ. Ь) продължавамъ,
залЪгамъ, старая се, мъча се per­
gam atque insequar longius, convel­
lere vimen, c) постигамъ, настигамъ mors insecuta Gracchum est.
— 2. а) преследвамъ hostem, fu­
gientes. b) нападамъ, бичувамъ, ху­
ля, подигравамъ се aliquem irriden­
do, turpitudinem vitae.
1 In-sero, sevi, situs 3 1. a) noctвамъ, посаждамъ frumentum, ra­
mos terrae, b) присаждамъ ramos,
piros, insita mala — 2. а) внушавамъ novas opiniones, b) включвамъ, приемамъ; in Calatinos fltilios въ семейството на. c) свързвамъ corpora animis, d) insitus 3
вроденъ, природенъ, естественъ
virtus, opinio, vis.
2. in-sero, serui sertus 3 1. вмъквамъ, втиквамъ, пъхвамъ, поставямъ въ collum in laqueum, cibum
alicui in os. — 2. а) вмъквамъ, намЬсвамъ deos minimis rebus; se bel­
lis намЪсвамъ се въ. b) помЪствамъ,
включвамъ, зачислявамъ, причислявамъ aliquem vatibus; insertus
numero civium; stellis поставямъ
между звездитЪ (обезсмъртявамъ).
Inserto 1 вмъквамъ clipeo sinistram.
In-servio 4 1. подчиненъ съмъ, васалъ съмъ inservientium regum di­
tissimus, legibus inservire. — 2. a)
услужливъ съмъ, угоднича alicui,
b) грижа се, старая се, домогвамъ
се honoribus, suis commodis, stu­
diis alicuius, famae, c) съобразявамъ се, приспособявамъ се tem­
poribus.

insessus

316

Insessus part. отъ insideo или in­
sido.
InsSvI pf. отъ 1. insero.
Tn-sibilo 1 свири.
In-sideo, sedi, sessu s 2 1. а) седя
въ или на toro, equo, b) заседналъ
съмъ, настанилъ съмъ се, останаяъ съмъ dolor pedibus, quod non
in memoria mea penitus insederit,
(in) animo. — 2. а) завладялъ съмъ,
владЪя vias, fauces, locum, b) обитавамъ ea loca.
Insidiae, arum / 1, (както за мтстото на засада, така и за хо­
рата, които се намиратъ въ за­
сада) засада insidias collocare, in
insidiis milites collocare, invadere
aliquem ex insidiis. — 2. коварство,
козни insidias vitae facere; ab (ex)
insidiis, per insidias коварно.
Insidiator, oris m 1. войникъ, който
се намира въ засада. — 2. който
поставя примки, който готви по­
кушение vitae, imperii.
Insidior 1 1. седя въ засада tempus
ad inisidiandum idoneum, hostibus,
ex occulto. — 2. а) кроя нападение,
готвя покушение alicui, b) дебна,
издебвамъ, изчаквамъ somno ma­
ritorum, tempori или temporibus.
Insidiose adv. коварно.
Insidiosus 3 коваренъ, подълъ, опасенъ amici, locus, itinera, bellum.
In-sldo, sedi, sessu s 3 1. а) сЬдамъ,
кацамъ apes floribus; digiti mem­
bris insidunt впиватъ се въ. b) разпола гамъ се, заселвамъ се silvis,
iugis. с) завземамъ tumulos, viam,
iugum montis. — 2. засЬдамъ, вкоренявамъ се, оставамъ in memoria,
in animo, memoriae.
Insigne, is n 1. гербъ, отличителенъ знакъ, отличие, украшение
clipeo insigne paternum geris, a Gal­
licis armis atque insignibus cogno­
vit; navis ex insigni agnosci poterat
по знамето; detractis insignibus im­
peratoris, fascibus ceterisque insig­
nibus ornati; insignia regia, insignia
militaria. — 2. а) знакъ, белегъ pa­
cis, victoriae, virtutis, morbi, b) сигналъ nocturnum; quod erat insignum, cum ad arma concurri opporieret.

insisto
Tn-slgnio 4 отбелязвамъ, отличавамъ; clipeum auro украсявамъ.
Insignis, e 1. отличаващъ се, биещъ
на очи, изпъкващъ vestis, uxor
auro et purpura insignis. — 2. забележителенъ, необикновенъ, знаменитъ, прочутъ, паметенъ virtus Sci­
pionis, calamitas, annus incendio in­
genti; homo omnibus notis turpitu­
dinis жигосанъ съ.
Insignite u Insigniter adv. забеле­
жително, необикновено.
Insignitus 3 1. ясенъ.—2. забележителенъ, необикновенъ.
in-siiio, silui (sillvl) 4 скачамъ въ
или на, хвърлямъ се in scapham,
in equum, in phalangas, undas.
Insimulatio, onis /
обвиняване;
alicuius въ нЪщо.
In-simulo 1 обвинявамъ, хвърлямъ
върху никого подозрение aliquem
proditionis, falso crimine.
In-sincerus 3 нечистъ, разваленъ.
Insinuatio, dnis / pem. умилкване,
търсене благоразположение.
In-sinuo 1 1. вмъквамъ, оставямъ
да се промъкне insinuabant ordines
suos. — 2. se insinuare и само in­
sinuare вмъквамъ се, прониквамъ,
провирамъ ce se inter equitum tur­
mas, flumen se inter valles insinuat,
insinuare in forum; se in familiari­
tatem, in consuetudinem alicuius; se
insinuare или само insinuare alicui
спечелвамъ нЪчие благоволение.
In-sipiSns, gen. -entis неразуменъ,
глупавъ.
insipienter adv. неразумно, глупаво.
Insipientia, ae / неразумность, глупость.
In-sisto, stiti 3 1. а) заставамъ,
стжпвамъ in sinistrum pedem, in
iugo, in terra, съ dat. jacentibus,
bigae; съ abi. margine ripae, gra­
dibus; firmiter заставамъ твърдо.
b) iter тръгвамъ; limen преминавамъ; alicuius vestigiis тръгвамъ no.
c) настжпвамъ, започвамъ tempora
institerunt; sic institit така започна
да говори. — 2. а) вървя по стжпкигЬ, преследвамъ referentibus pe­
dem, hostibus, b) настоявамъ на
нЪщо, постоянствувамъ въ н%що,
усърдствувамъ, залЬгамъ, грижли-

insiticius

317

bo се занимавамъ rei alicui, in rem
aliquam, negotium; rationem pugnae
придържамъ се къмъ плана на;
totus et mente et animo in bellum
посвещавамъ всичкото си внима­
ние и старание на войната; съ inf.
urbem oppugnare. — 3. а) спирамъ
се stellae insistunt, b) двоумя се in
reliquis rebus.
Insiticius 3 1. междиненъ; somnus
следобедно спане. — 2. присаденъ;
прен. чуждестраненъ, заетъ отъ
чужбина oratio.
Insitio, onis / присаждане.
insitivus 3 присаденъ pira; прен.
чуждестраненъ, заетъ отъ чужби­
на, неистински disciplina, liberi.
insitor, 5ris m който присажда.
insitus part. отъ 1. insero.
In-sociabilis, е необщителенъ, са
моживъ; който не може да живее
съ generi humano, nurui.
In-solabiliter adv. неутешимо dolere.
In-solens, gen. -entis 1. ненавикналъ aequora emirabitur insolens;
quid tu Athenas insolens? що си дошълъ въ Ятина въпреки твоя оби­
чай? съ gen. belli, infamiae, mala­
rum artium; in dicendo. — 2. необикновенъ, прЪкомЪренъ, пресиленъ
verbum, gaudium, laetitia. — 3. високомЪренъ, гордъ, надмененъ in­
solens et suberbus.
Insolenter adv. 1. противъ обичая.
— 2. необикновено. прекомерно.
— 3. надменно, гордо.
Insolentia, ае / 1. липса на навикъ
къмъ нещо, неопитность, незна­
ние iudiciorum, fori. — 2. необикновеность, странность, особеность
verborum. — 3. прекаленость, неумЬреность huius saeculi insolentiam
vituperabat. — 4. надменность, надутость, високомерие, гЬрдость.
Insolesco 3 възгордявамъ се, ставамъ надмененъ, нахаленъ.
in-solidus 3 слабъ.
In-solitus 3 1. ненавикналъ feminas
in conventum virorum insolitas pro­
dire cogis; съ gen. rerum bellica­
rum, equi tumultus insoliti; exerci­
tus ad laborem insolitus. — 2. необикновенъ verbum, victoria, liber­

inspico

tas, novum et moribus veterum in­
solitum.
Insomnia, ае / безсъние insomniis
fatigari.
In-somnis, е безсъненъ.
1. In-somnium, ii / сънъ, сънуване.
2. Insomnium, ii n безсъние.
In-sono, sonui 1 1. intr. издавамъ
звукъ, еча, звуча, шумя unda inso­
nuit; съ abi. calamis свиря на свир
ка; flagello бия съ бичъ. — 2. trans.
правя да издава звукъ, да плющи
verbera.
In-sons, gen. -sontis невиненъ, невиновенъ, съ abi. crimine regni, съ
gen. fraterni sanguinis, culpae; прен.
безвреденъ Cerberus.
In-sopltus 3 безсъненъ, буденъ, бодъръ draco.
In-sopor, gen. -6ris безсъненъ, бу­
денъ.
In-speciosus 3 безобразенъ, отвратителенъ.
Inspectio, onis / преглеждане, npeгледъ rationum; прен. обмисляне.
In-specto 1 гледамъ, зритель съмъ
на; nobis inspectantibus предъ на­
ши очи.
Inspectus part. отъ inspicio.
Insperabilis, е неочакванъ.
In-sperans, gen. -antis ненадЬващъ
се, неочакващъ; me insperante или
insperanti mihi accidit неочаквано
за менъ.
In-speratus 3 неочакванъ pax, ma­
lum, gaudium; ex insperato неочак­
вано.
In-spergo, spersl, spersus 3 noпръсквамъ, поръсвамъ, посипвамъ
molam et vinum; прен. naevos eg­
regio corpore inspersos.
In-spicio, spexi, spectus 3 1. a)
гледамъ на или въ нЬщо (in) spe­
culum. b) назъртамъ въ, справямъ
се, чета leges, libros (Sibyllinos);
rationes преглеждамъ. — 2. а) разглеждамъ arma, viros, b) правя
прегледъ на viros, classem, с) разучавамъ, проучвамъ rem, morbum
alicuius; aliquem a puero нечий животъ отъ детство.
In-splco 1 заострямъ, изострямъ fa­
ces ferro acuto.

inspiro

318

Tn-spiro 1 1. intr. духамъ въ con­
chae (dat.) inspirat. — 2. trans, вдъхвамъ alicui fortitudinem.
Tn-spoliatus 3 неограбенъ, неплячкосанъ arma.
in-spuo, spui, sputus 3 плювамъ
(върху нЬщо).
in-spfito 1 плювамъ (върху нЪщо).
Tn-stabilis, е 1. неустойчивъ, ненадежденъ, непостояненъ hostis, pe­
des, naves, fortuna. — 2. на което
мжчно се стои, подвиженъ, колебливъ, нестабиленъ tellus, locus ad
gradum instabilis.
instans, den. -antis 1. напиращъ,
належащъ, настоятеленъ, настойчивъ. — 2. предстоящъ, заплашвпщъ, близъкъ, сегашенъ bellum,
periculum, tempus; subst. instantia,
ium n настояще.
instanter adv. настоятелно, силно.
instantia, ae / 1. а) стремителность,
буйность (на речь). Ь) залЪгане,
старание, с) упоритость. — 2. присжтствие, близость, наближаване.
instar n indecl. 1. образъ, видъ,
външности quantum instar in ipsol
parvum instar eorum, quae сЬнка
на това, което. — 2. instar (или ad
instar) съ gen. голЪмъ като, съвсемъ като, като, равенъ на instar
montis equus, duces vestros reo­
rum instar vinctos habebat; Plato
mihi est instar omnium Платонъ за
менъ струва колкото всички.
instauratio, onis / възобновяване,
подновяване ludorum, sacrorum.
instaurativus 3 възобновени, подновенъ.
instauro 1 1. уреждамъ, устройвамъ, приготвямъ proscriptionem,
choros. — 2. възобновявамъ, подновявамъ, повтарямъ ludos, sacrifi­
cium, caedem, bellum; diem donis
отново тържествено празнувамъ.
in-sterno, stravi, str&tus 3 1. по­
стилани aliquid alicui rei. — 2. noкривамъ aliquid aliqua re; equi in­
strati оседлани; latos umeros (acc.
gr.) pelle leonis insternor покривамъ се си.
instigitor, oris m подстрекатель,
подбудитель.
instigatrix, icis / подстрекателка.

instituo

In-stlgo 1 1. насъсквамъ canem in
aliquem. — 2. подстрекавани, възбуждамъ, подбуждамъ Romanos in
Hannibalem, iram; te instigante no
твое подбуждане.
in-stillo 1 1. вливани на капки me­
rum in ignes; прен. внушавамъ по
малко; aliquid auriculis нашепвамъ.
— 2. капя на нЬщо, дълбая saxa,
instimulator, oris т подстрекатель,
подбудитель seditionis,
in-stimulo 1 подстрекавамъ, под­
буждамъ aliquem verbis,
instinctor, oris m подстрекатель.
подбудитель belli.
1. instinctus part. отъ instinguo.
2. instinctus, iis m подбуждане, вну­
шение.
in-stinguo, stinxi, stinctus 3 под­
стрекавамъ, подбуждамъ, възбуждамъ.
in-stipulor 1 = stipulor,
instita, ae / обшивка на туниката
на знатна римлянка; прен. знатна
дама, матрона.
institi p f. отъ insisto или insto,
institio, onis / спиране; отдихъ.
institor, oris m търговецъ на дреб­
но, уличени продавачи,
institorium, ii п търговия на дреб­
но.
in-stituo, stitui, stitutus 3 1. а) поставямъ (ви или на); nuda vesti­
gia pedis sinistri стжпвамъ босъ
съ лЪвия кракъ. Ь) построявамъ,
разполагамъ turrim, pontem, na­
ves, munitiones; aciem, partem co­
piarum pro vallo. — 2. а) уреж­
дамъ res, convivium, ludos, b) при­
готвямъ, намирамъ magnum pilo­
rum numerum, amicos sibi, c) въвеждамъ, учредявамъ portorium,
dies festos, legem; antiquitus insti­
tutum est, ut обичай отъ старо
време е да. d) опредЪлямъ aliquem
heredem, е) постановявамъ, решавамъ aliquid facere, f) предприемамъ, започвамъ historiam; iter пле­
туване; ad id quod institui revertor.
— 3. обучавамъ, уча, възпитавамъ
aliquem ad dicendum, sic tu insti­
tuis adolescentes? ita instituti ernnt
така бЪха дресирани (за слонове).

in s t it u t io

319

Institutio, onis /
1. уреждане,
устройство rerum — 2. начинъ на
постжпване, обичай institutionem
suam conservare. — 3. учение.
Institutum, i я 1. установенъ на­
чинъ на постжпване, традиция, оби­
чай iura atque instituta maiorum,
decedere instituto; ex instituto enoредъ обичая; instituto suo по свой
обичай; institutum vitae capere избирамъ единъ начинъ на живеене.
— 2. а) намерение, планъ, реше­
ние instituta absolvere, b) разпо­
реждане ех instituto Tiberi, с) на­
чало, принципъ instituta philoso­
phiae.
In-sto, stiti staturus 1 1. стоя, спирамъ се iugis, in medio triclinio,
instare instructos. — 2. нападамъ,
гоня, преследвамъ audacius, съ
dat. hostibus, съ acc. hostem; Mar­
cellus vestigiis instabat преследва­
ше по петит-fe. — 3. предстоя, наближавамъ, заплашвамъ dies, hiems,
bellum, curae. — 4. а) усърдно се занимавамъ, залЪгамъ, грижа ce ope­
ri, obsidioni; currum Marti усърдно
приготвямъ. b) настоявамъ; не преставамъ, настойчиво продължавамъ poscere.
1. Instratus part. отъ insterno.
2. In-stratus 3 непокритъ.
Instravi pf. отъ insterno.
Instrenue adv. малодушно, страх­
ливо.
In-str3nuus 3 малодушенъ, страхливъ.
In-strepo 3 скърцамъ sub pondere
axis instrepit.
Tn-stringo, strlxl, strictus 3 вързвамъ, свързвамъ здраво.
Instructi adv. съ големи пригото­
вления, пищно.
InstrOctio, onis / 1. построяване
novi balinei. — 2. нареждане signo­
rum, exercitus.
Instructor, oris m уредникъ, раз­
поредители
1. Instructus part. отъ instruo.
1. instrdetus 3 1. снабденъ, въоржженъ. — 2. обученъ. вещъ in iure
civili.
3. Tnstr&ctus, iis m уреждане, при­
готвяне.

insulanus

instriimentum, i n
1. а) орждие,
уредъ, инвентаръ; villae, rusticum
земеделски орждия; belli, militare
военно снаряжение, b) украшение,
дрехи ornant instrumenta libellos,
anilia. — 2. средство, възможность
luxuriae, vitae, dicendi.
in-struo, struxi, structus 3 1. вграждамъ, зазиждамъ tigna, contabula­
tiones in parietes. — 2. строя, издигамъ muros, aggerem. — 3. a) noстроявамъ, нареждамъ въ боенъ
редъ aciem, elephantos, exercitus
instructus, b) подготвямъ, пригот­
вямъ dolos, accusationem, insidias
alicui, c) снабдявамъ, снабдявамъ
съ всичко необходимо, въоржжавамъ naves omnibus rebus, exerci­
tum, classem; bellum правя всички
нуждни приготовления за война;
mensas нареждамъ, приготвямъ,
aedes instructas locare давамъ подъ
наемъ мобилирани жилища, d) доставямъ, набавямъ alicui aurum,
ornamenta, е) уча, обучавамъ ali­
quem artibus; testes подучвамъ
какво да говорятъ.
Insuasum, I п тъменъ цвЬтъ.
Tn-suavis, е неприятенъ vita.
Insubres, ium и um т инсубри,
келтеко племе въ Сев. Италия.
Insuber, bris, bre инсубрийски.
In-sudo 1 потя се надъ нещо libel­
lis manus insudat.
Insuefactus 3 привикналъ, навикналъ.
Is-suesco suevi, suetus 3 1. trans.
приучвамъ ita se a pueris insuetum.
— 2. intr. навиквамъ ad aliquid,
corpori, mentiri.
l.ln -su etu s 3 1. несвикналъ ope­
rum, laboris, navigandi, huius gene­
ris pugnae, съ dat. moribus; cor­
pora ad onera portanda; съ in}.
vera audire. — 2. необикновенъ iter.
2. Insuetus 3 навикналъ.
Insula, ae / 1. островъ. — 2. голя­
ма, отделена отъ другите кжщи,
постройка съ много жилищни по­
мещения, отдавана подъ наемъ;
наемна кжща.
Insulanus, I т житель на островъ.

insularis

320

Insularis, is m 1. квартирантъ. — 2.
пазачъ на храмъ.
Insulse adv. безсолно, безвкусно,
глупаво.
Insulsitas, atis / блудкавость, безвкусие, глупость.
In-sulsus 3 безсоленъ, блудкавъ,
безвкусен -ъ\прен. безсмисленъ, глупавъ.
Insultatio, dnis / осмиване, подиграване.
In-sulto 1 1. скачамъ въ или по,
съ dat. fluctibus, aquis, solo; съ
acc. nemora. — 2. скачамъ отъ
радость, ликувамъ victor insultans.
— 3. надсмивамъ се, подигравамъ
се alicui in calamitate, in rem publi­
cam, aliquem, morte alicuius.
Insultura, ae / яхване, възсЪдане
на конь.
In-sum, fui, esse намирамъ се въ
или на homines non inerant in urbe;
in uno omnia maleficia inesse, съ
dat. digitis anulus inest.
Tn-sumo, sumpsi, sumptus 3 изразходвамъ, употрЪбявамъ operam
frustra, paucos dies reficiendae
classi.
In-suo, sui, sutus 3 1. зашивамъ
въ hW o aliquem in culeum (culeo).
— 2. пришивамъ, бродирамъ aurum
vestibus.
In*super 1. adv. а) отгоре, b) отго­
ре на това, освенъ това. — 2
ргаер. съ асс. отгоре на, върху in­
super dorsum bestiae.
In-superabilis, е 1. непроходимъ
fllpes, via. — 2. непобедимъ, непреодолимъ genus bello, fatum;
morbus неизлЪчимъ.
In-surgo, surrexl, surrectum 3 1. a)
изправямъ се, ставамъ; съ dat.
insurgere remis налЪгамъ силно на
веслата, греба силно. Ь) издигамъ
се, повдигамъ се aquilo, collis; Cae­
sar paulatim insurgit засили се, из­
дигна се постепенно. — 2. опълчвамъ се, възставамъ противъ reg­
nis (dat.) alicuius.
In-susiirro 1 шепна alicui cantile­
nam, in aures.
lusiitus part. отъ insuo.
in-tab£sco, tabui 3 стопявамъ ce,
топя ce.

integrasco
in-tactus 3 1. а) непокжтнатъ nix;
cervix iuvencae недокоснатъ отъ
яремъ; Britannus непобеденъ. b)
девственъ, цЬломждренъ Pallas,
virgo. — 2. а) ненараненъ, невредимъ intactus profugit, b) свободенъ, лишенъ отъ superstitione, re­
ligione animi, с) неприкосновенъ
sacrilegas admovere manus intactis
illis thesauris, d) неизпитанъ, неопитанъ quid intactum nefasti liqui­
mus?
in-taminatus 3 неопетненъ.
1. intectus part. отъ intego.
2. in-tSctus 3 непокритъ; прен. неприкритъ, откровенъ.
integellus 3 почти непокжтнатъ.
integer, gra, grum 1. а) непокжтнатъ, недокоснатъ, неповреденъ,
невредимъ, цЪлъ thesaurus, exer­
citum reducere integrum, integras
possesiones tenere; fons чистъ изворъ; die integro рано сутриньта,
(когато деньтъ още не е почналъ);
aliquid in integrum restituere връщамъ въ първоначалното положе­
ние; re integra когато работата се
намираше още въ по-раншното
положение; de (ab, ех) integro от­
ново. b) несвършенъ, нерешенъ
bellum, pugna, causa, res, iudicium;
res est in integro mihi или est mihi
integrum още не съмъ решилъ (още
съмъ свободенъ въ постжпкитЪ,
имамъ свобода на действие); integ­
rum dare давамъ свобода на дей­
ствие. с) неизтощенъ, бодъръ mili­
tes; valetudo отлично здраве. — 2.
а) запазенъ, здравъ, разуменъ.безпристрастенъ integrum se servare,
mens, vita, testes, iudex; integer lau­
dare безпристрастно, b) непокваренъ, непороченъ, безукоренъ, честенъ homo; Diana девствена; in­
teger а coniuratione невиновенъ
въ; integer vitae scelerisque purus
безупрЪченъ, неопетненъ отъ престжпление.
integimentum = integumentum.
in-tego, texi, tectus 3 покривамъ
nebula saltum intexit; прен. защищавамъ cum loci altitudine tum
vallo etiam integi Romanos.
integrasco 3 подновявамъ ce.

integratio
in t e g r a t io ,

/ подновяване,
правилно, чисто di­
а )
безпристрастно, b )
безкористно, честно

o n is

adv.
cere. — 2 .
безукорно,
agere.

in te g r e

1.

a t i s / 1 . неповреденость,
непокжтнатость, цЪлость; corporis,
valetudinis здраве. — 2. а) чистота,
непоквареность sermonis Latini,
vitae, b ) честность, безкористие.
in te g r o
1 1 . докарвамъ в ъ предиш­
ното положение, възстановявамъ.
— 2. възобновявамъ, почвамъ от­
ново seditionem, pugnam, lacrimas.
i n t e g u m e n t u m , Tn покривка, дреха;
завеса, було.
in t e ll& c t io , o n is /
разбиране.
1. i n t e l l e c t u s part. отъ intellego.
2. in te lle c tu s ,
Gs
m 1 . а ) разби­
ране, познаване boni, mali. b ) paзумъ. — 2. смисъль, значение intelectum habere; hoc caret intellec­
tu това е непонятно.
in t e lle g e n s ,
gen. - e n t i s 1 . р а з б и ращъ, вещъ, познавачъ alicuius rei.
— 2. разсждливъ, разуменъ, уменъ.
i n t e l l e g e n t e r adv. разсждливо, умно.
in te lle g e n tia , а е /
1 . понятие, раз­
биране, знание rerum, iuris. — 2.
способность за разбиране, умъ;
quod ad nostram intellegentiam ca­
dit което е за насъ разбрано; intel­
legentia communis простъ, здравъ
разумъ.
in t e lle g ib ilis , е
понятенъ, ясенъ.
in t e lle g o , le x i, le c t u s 3
1 . забелязвамъ, виждамъ ех vultu alicuius
insidias sibi fieri intellexit, ex tuis
litteris. — 2. а) разбирамъ aliquid,
non multum in aliqua re. b ) зная in­
tellego, quid loquar; ut intellegat eos
facturos esse. — 3. мисля, представямъ си, подразбирамъ.
i n t e Il i g o =
intellego.
I n t e m e lii, o r u m
m интемели, племе
въ северозап. часть на Италия,
in - t e m e r a t u s
3
1 . непокжтнатъ,
цЪлъ.—2. а) неопетненъ, неоскверненъ, безукоренъ. Ь) несмЪсенъ
(за вино).
in - te m p e r a n s ,
gen. - a n t i s
неум-feренъ, невъздържанъ.
i n t e m p e r a n t e r adv.
неумерено, не­
въздържано.)
in t e g r it a s ,

intend

321

intem perantia, ае / неумЬреность,
невъздържаность, необузданость,
буйность
intem perate adv. HeyMtpeHo.
in-tem peratus 3 неумЪренъ, прекаленъ; невъздържанъ.
intemperiae, arum / лошо време,
буря; прен. бЪсъ, безумие,
in-tem peries, еТ / 1. неумЪреность,
непостоянство; caeli нездравъ климатъ; aquarum изибилни дъждове;
intemperies verna непостоянство на
времето презъ пролЪтьта. — 2. а)
невъздържаность.
Ь) необузда­
ность, неподчинение,
intem pestive adv. ненавреме, ненам^сто.
ln -te m p e stlvu s 3 ненавремененъ,
неумЪстенъ.
in-tem pestus 3 неблагоприятенъ,
нездравъ; пох дълбока, тъмна
нощь.
in-tem ptatus 3 неопитанъ, неизпитанъ.
in-tendo, tendi, ten tu s 3 1. а) опъвамъ, изопвамъ chordas, arcum,
vela; vincula collo турямъ окови на;
nubes se (caelo) intendunt покриватъ небето, b ) напрЪгамъ vocem,
ingenium; corpus силитЪ на тЪлото:
se ad firmitatem мжча се да бжда
силенъ; officia мжча се да изпълня,
с) усилвамъ, увеличавамъ odium,
formidinem, pretia, d) мжча се да
докажа, твърдя, съ acc. с. inf. — 2.
съ abi. обтЪгамъ съ, покривамъ ta­
bernacula carbaseis velis intenta,
bracchia duro tergo (caesto), locum
sertis.— 3.а)протЪгамъ,простирамъ
dextram ad statuam, bracchia remis.
b ) за ормж ие: насочвамъ заплаши­
телно telum in aliquem, intentus est
arcus in me unum, ictus; sagittam
хвърлямъ стрела, c) насочвамъ iter
ad praetorem, in Italiam, fugam ad
Euphratem; съ adv. за мгъсто-. на­
сочвамъ се, стремя се, клоня, отивамъ quo, quocumque, haruspicis
dicta eodem intendunt, d) intendere
oculos, animum, curam, ingenium in
aliquam rem насочвамъ погледа,
вниманието, грижигЬ и пр. къмъ
н-Ьщо. е) animo intendere или само
intendere замислямъ, кроя bellum,

Латинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

21

intentatus

322

intercedo

— 3. inter manus на ржце; inter
longiorem fugam, aliquid facere, f)
falcarios при желЪзаритЪ, въ ули­
intendere aliquid alicui или in ali­
quem замислямъ H tiyo притивъ ни­
цата на жел%заритЪ; accusare (декого, заплашвамъ никого съ нЪщо:
fendere) aliquem inter siccarios ка­
то убиецъ; inter patres lectus изalicui bellum, in aliquem fallaciam;
бранъ въ числото на сенаторитЪ;
alicui litem мжча се да започна съ
никого дЪло (процесъ); alicui или
inter se (nos, vos, ipsos) помежду
in aliquem periculum мжча се да
си, единъ другъ, взаимно; inter
изложа на опасность; crimen in ali­
cuncta, inter omnia преди всичко;
quem обвинявамъ.
inter paucos (paucas, pauca) както
in -ten tatu s = intemptatus,
малцина, особено.
inten te adv. напрегнато, усърдно, inter-aestuo 1 кипя, пламналъ съмъ;
страдамъ отъ конвулсии (спазми),
внимателно.
intentio, onis / 1. опъване, изопва- interam enta, drum п дървената
конструкция въ вжтрешностьта на
не, напрягане nervorum, corporis.
кораба.
— 2. напрежение, усилие, грижа;
внимание auditorum. — 3. намЪре- interam nus 3 междурЪченъ. Inte­
ние. — 4. обвинение intentio est:
ram na, ае / Интерамна: 1. градъ
„maiestatem minuisti“,
въ Умбрия. 2. градъ въ Лациумъ.
Interam nanus 3 и Interam nas,
in ten to 1 1. заплашително протЪgeri, -atis интерамненски. Interam ­
гамъ, насочвамъ manus in aliquem,
nates, ium m интерамненци.
sicam alicui. — 2. заплашвамъ ali­
cui mortem; arma Latinis латиня- inter-aresco 3 изсъхвамъ.
inter-bibo 3 изпивамъ.
нитЪ съ война,
inter-blto 3 загивамъ, умирамъ.
l.lintentus part. отъ intendo.
2. in ten tu s 3 1. а) опънатъ, изоп- intercalaris, e u intercalaricus 3
вмъкнатъ, добавенъ mensis; Calen­
натъ chorda, arcus. — 2. а) напрегdae първиятъ день отъ високосния
натъ, изпълненъ съ напрежение;
месецъ: annus intercalaris високо­
очакващъ, следещъ съ напреже­
сна година,
ние нЬидо, внимателенъ milites in­
tenti pugnae eventum expectabant, intercalatio, onis / вмъкване, при­
бавяне (день или месецъ).
oculi, custodia, ad nutum ducis,
mens intenta malis, b) усърденъ, inter-calo 1 1. вмъквамъ, прибаревностенъ, усърдно занимаващъ
вямъ diem, mensem. — 2. отлагамъ,
отсрочвамъ poenam,
се intenti bellum apparare, съ dat.
operi, servilibus officiis; съ abi. intercapedo, inis / прекжсване.
aliquo negotio, c) готовъ, пригот- inter-cedo. cessi, cessum 3 1. вър­
вя между, навлизамъ между, привенъ за бой ad proelium, dimica­
tione. d) напрегнатъ, усиленъ la­
съединявамъ се huc siquis interce­
dat tertius; inter singulas legiones
bor, cura.
impedimentorum magnum nume­
3. in ten tu s, us m прогЬгане palma­
rum intercedere. — 2. а) намирамъ
rum.
се между; простирамъ ce palus in­
in-tepeo 2 топълъ съмъ.
tercedebat, b) изминавамъ nox nulla
intepesco, pul 2 стоплямъ ce.
intercessit. — 3. случвамъ се, стаin ter praep. съ acc. 1. между, noвамъ, настжпвамъ въ време на нЪсрЬдъ inter horam tertiam et quar­
що magni casus intercedunt, aegri­
tam; mons lura est inter Sequanos
tudo huic gaudio intercessit. — 4.
et Helvetios; proeliari inter equites;
сжществувамъ, съмъ, има vetus
insula inter vada sita. — 2. презъ,
inter nos usus intercedit, causae ne­
въ продължение на, въ време на
cessitudinis cum aliquo. — 5. а) наinter noctem, inter omne tempus;
мЬсвамъ се, противя се, съпротивqui inter annos XIV tectum non su­
лявамъ се, протестирамъ interce­
bissent; inter cenam, inter agendum;
dunt tribuni plebis, legi, alicui, b)
inter verba въ време на говорене.

intercepi

323

interductus

застжпвамъ ce pro aliquo; interce­ inter-dQdo, clixsT, elusus 3 1. заdere magnam pecuniam pro aliquo
граждамъ, преграждамъ, препрЬчпоржчителствувамъ нЪкому за мно­
вамъ, пресичамъ alicui commeatum,
го голЪма работа.
aditum alicui ad aliquem, fugam,
intercSp! p f. оть intercipio.
omnes seditionum vias. — 2. отдЪinterceptio, onis / отнемане.
лямъ, откжевамъ, изолирамъ ali­
interceptor, 6ris m
похититель
quem ab exercitu, ab oppido, fru­
praedae.
mento commeatuque aliquem. — 3.
in tercep tu s part. оть intercipio.
а) затварямъ aliquem locorum an­
intercessio, dnis m 1. съпротивле­
gustiis. b) препятствувамъ interclu­
ние, протестъ. — 2. посредничест­
dor dolore, quominus scribam.
во, поръчителство.
interclQsio, onis / преграждане,
прекъсване; animi задухъ.
in tercesso r, dris m 1. съпротивляващъ се, протестиращъ legis, dic­ intercolum nium , ii n разстоянието
между две колони,
taturae. — 2. посрЪдникъ, поржчиinter-curro, curri, cursum 3 1. титель.
чамъ между; прен. намЪсвамъ се,
in tercessus, iis т застъпване, по­
застжпвамъ се. — 2. презъ промеж­
средничество.
дутъка тичамъ, бързамъ Veios,
’. inter-cldo, cTdl, cisu s 3 1. пререзвамъ, пресичамъ, прокопавамъ inter-curso 1 тичамъ, бързамъ меж­
ду.
venas, montem; pontem разрушаамъ, събарямъ. — 2. разделямъ, intercursus, iis т бързо появяване
въ време на нЪщо, намесване,
..гдЪлямъ colles intercisi vallibus,
iugum mediocri valle intercisum a intercus, gen. -cutis подкоженъ;
castris.
aqua водна болесть, водянка.
2. inter-cido, eidi 3 1. а) падамъ inter-dlco, dixi, dictus 3 1. забрамежду nullum telum vanum inter
нявамъ alicui aliquid; feminis pur­
arma et corpora intercidit, b) случpurae usu; Ariovistus Romanis Gal­
вамъ се, ставамъ si quae interci­
lia interdixit забрани на римлянигЬ
derunt. — 2. а) загубвамъ се, изпребиваването въ Галия; alicui
чезаамъ; verba intercidunt излизатъ
aqua et igni interdicere отказвамъ
отъ употребление; memoria inter­
нЬкому вода и огънь, изгонвамъ
cidere изплъзвамъ се отъ паметьта,
отъ отечеството; sacrificiis interdi­
забравямъ се; hoc mihi intercidit
cere отстранявамъ отъ жертвопри­
не мога да си спомня. Ь) загиношенията, не допускамъ да уча­
вамъ.
ствува въ богослужението, афоinter-cino 3 пея въ време на пауза.
ресвамъ; ргьдко alicui aliquid; съ ne,
inter-cipio, cepi, cep tu s 3 1. залаut ne. — 2. а) за претора-. правя
вямъ, прехващамъ, получавамъ не­
предварително разпореждане. Ь)
що определено за другъ epistulam,
заповЪдвамъ, предписвамъ.
naves, commeatum, complures ho­ interdictio, onis /
забраняване;
stium, venenum, hastam. — 2. отнеaquae et ignis изгонване отъ оте­
мамъ honorem, agrum ab aliquo,
чеството.
alicui urbem. — 3. преждевременно interdictum , I n 1. запрещение, за­
погубвамъ, убивамъ aliquem, inteбраняване.— 2. предварително раз­
ceptus veneno; Cererem intercipere
пореждане или решение на пре­
тора.
унищожавамъ посевите. — 4. откъсвамъ, прекжевамъ iter, omnia interdixi (interdius) aiv. презъ деня,
opportuna loca.
денемъ.
intercIsS aiv. разпокъсано, несвър­ inter-do 1 давамъ.
зано.
inter-dum adv. понЪкога.
in ter-d a m o 1 викамъ въ време на interductus, us т препинателень
знакъ.
пауза.

interduim

324

interduim cm. ф. coni, praes, отъ in­
terdo.
interea adv. 1. между това. — 2.
обаче.
inter-em o = interimo,
interem ptio, dnis / убиване,
interem ptor, dris m убиецъ alicuius,
in terem ptus part. отъ interimo,
inter-eo, ii, iturus, Ire загивамъ,
умирамъ; изгубвамъ се, пропадамъ.
inter-equito 1 ездя между,
in teresse in/, отъ intersum,
interfatio, dnis / прекжсване (на
речьта).
interfectio, dnis / убиване,
interfector, oris m убиецъ.
interfectrix, Icis / убийца,
inter-ficio, feci, fectu s 3 убивамъ,
унищожавамъ aliquem, exercitum,
inter-flo, fieri загивамъ, умирамъ.
inter-fluo, fluxi 3 тека, протичамъ
между.
inter-for, fa tu s sum 1 пресичамъ,
прекжсвамъ говоръ.
in terfui pj. отъ intersum,
inter-fulgens, gen. en tis който бле­
сти между, проблЪсващъ.
inter-fundo, fudi, fu su s 3 лЪя меж­
ду; pass. тека между; part. inter­
fu su s 3 течещъ между; maculis
interfusa genas (acc. gr.) съ черве­
никави петна по бузит-fe.
intergerivus 3 поставенъ посрЪдъ,
раздЪлящъ.
inter-iaceo 2 лежа, намирамъ се,
простирамъ се между interjacet
campus; съ dat. campus interiacens
Tiberi ac moenibus Romanis; съ acc.
planities, quae Capuam Tifataque
interiacet.
inter-ibl adv. между това.
inter-icio, iecl, iectus 3 хвърлямъ,
помЪствамъ, поставямъ между,
вмъквамъ saxa, sagittarios inter
equites, cohortes; part. interiectus
3 лежещъ, намиращъ се, разположенъ помежду aer interiectus inter
mare et caelum ; longo interiecto
intervallo на голЪма междина (раз­
стояние), spatio interiecto на из­
вестно разстояние; aliquot diebus
interiectis следъ изминаването на
нЪколко дни; interiecto spatio следъ
известно време.

inteluo

interiectus, iis m 1. влизане между,
вмъкване. — 2. изминаване, изти­
чане; interiectu noctis следъ една
нощь.
interii pf. отъ intereo,
interim adv. 1. между това. — 2.
сега за сега; въ всЬки случай, все
пакъ. — 3. понЪкога.
inter-im o, SmI, em ptus 3 унищо­
жавамъ, убивамъ aliquem ferro,
interior, ius, gen. -oris (comp. отъ
неупотр. прил. inter или interus).
1. вжтрешенъ pars aedium, domus,
Gallia; nationes interiores които
живЪятъ въ вжтрешностьта на
страната; interiore notS Falernum
фалернско вино отъ най-хубаво
качество (пазели го въ дъното на
избата); portus interior вжтреш­
ностьта на пристанището; interiore
epistula въ срЪдата на писмото;
interior ibat отъ дЪсно; interior icti­
bus, periculo вънъ отъ изтрелитЪ,
отъ опасностьта; cursus, gyrus потЪсенъ. — 2. а) тЪсенъ, интименъ,
сърдеченъ amicitia, amicus, b) таенъ
consilia, с) по-дълбокъ timor,
interitio, dnis / u interitus, Qs m
загиване, погибель, смърть, уни­
щожение.
inter-iungo, iunxl, idnctus 3 свързвамъ помежду dextras,
interius вж. interior u intra,
inter-labor, lapsus sum 3 хлъзгамъ
се, тека между.
inter-Iego, legi, lectus 3 отъ разни
мЪста събирамъ, откжсвамъ.
inter-lino, l£vl, litus 3 1. мажа, замазвамъ aliquid aliqua re. — 2. заличавамъ, подправямъ tabulas, tes­
tamentum.
interlocutio, dnis / прекжсване на
речь; противоречие,
inter-loquor, locutus sum 3 прекжсвамъ, пресичамъ, възразявамъ.
inter-liiceo, luxi 2 1. блестя между,
проблЬсвамъ, просвЪтвамъ; прен.
quibus inter gradus dignitatis et
fortunae aliquid interlucet явява ce
разлика. — 2. прозраченъ, рЪдъкъ,
неплътенъ съмъ.
inter-lfinium, ii п новолуние,
inte-luo 3
мия, протичамъ между
aliquid.

interm enstruus

inter-m enstruus 3 който е между
два месеца: intermenstruo tempore
презъ време на новолуние; subst.
interm enstruum , Т п новолуние.
1. in-term inatus 3
неограниченъ,
безграниченъ.
2. inter-m inatus 3 забраненъ.
inter-m inor 1 заплашвамъ, съ за­
плашвания забранявамь.
inter-m lsceo, m iscui, m ixtus 2
смЪсвамъ, размЪсвамъ.
interm issio, onis /
прекжсване,
прекратяване.
inter-m itto, m isi, m issus 3 1. а)
пускамъ, оставямъ помежду; pass.
разположенъ съмъ помежду; trabes
paribus spatiis intermissae разполо­
жени на еднакви разстояния по­
между; valle intermissa понеже по
средата се намираше долина; nocte
intermissa следъ като настжпи
нощьта. Ь) оставямъ да измине
diem; nuiia parte nocturni temporis
ad laborem intermissa като не оста­
виха ни една часть отъ нощното
време неизползувана за ( = като
работиха цЪла нощь); quinque in­
termissis diebus следъ изминава­
нето на петь дни; intermisso spatio
следъ малко време.—2. а) оставямъ
незаетъ, свободенъ, пустъ; tempus
а labore не работя, почивамъ си
отъ работа; planities intermissa col­
libus; qua erat opus intermissum
кждето не 6 tx a направени окопи;
intermissa moenia отворъ въ сте­
ната; loca intermissa custodiis оста­
вени безъ стража; mediocribus spa­
tiis intermissis circiter passibus CCCC
на разстояние отъ. b) прекжсвамъ,
прекратявамъ iter, studia, proelium,
laborem; intr. прекжсвамъ ce, npeставамъ qua flumen intermittit: hos­
tes subeuntes non intermittunt не
преставатъ да настжпватъ; pass.
прекжсвамъ се, преставамъ vento
intermisso; intermissa libertas вре­
менно отнета свобода,
in term ixtus part. отъ intermisceo,
inter-m orior, m ortuus sum 3 1. умирамъ незабелязано, постепенно;
прен. замирамъ, ослабвамъ, угасвамъ, изчезвамъ, загивамъ civitas;

325

interpolo

contiones intermortuae безжизнени
речи. — 2. припадамъ, примирамъ.
inter-m undia, orum п пространство
между св-ЬтоветЪ.
inter-muralis, е намиращъ се меж­
ду стенитЪ amnis.
inter-nascor, natus sum 3 раждамъ се, раста помежду herbae
saxis internatae.
internecio (internicio), onis /
из­
биване, унищожение, пълно пора­
жение civium, exercitus,
internecivus 3 убийственъ.
inter-neco 1 убивамъ, унищожавамъ.
inter-necto 3 свързвамъ, прикачамъ.
internicio = internecio,
interniclvus = internecivus,
inter-niteo 2 проблЬсвамъ, npoсвЪтвамъ.
inter-nodium, ii n междувжзлие,
разстояние между две стави,
inter-nosco, novi 3 разпознавамъ,
различавамъ.
internuntio 1 изпращамъ помежду
си вестители, водя преговори,
inter-nuntius, ii т и inter-niintia, ае
/ посрЬдникъ, посредница,
internus 3 вжтрешенъ; mare Сре­
диземно море; bellum междуособна
война.
in-tero, trivi, tritu s 3 стривамъ,
надробявамъ tute hoc intristi, tibi
omne exedendum est.
inter-oscito 1 прозЬвамъ се, скръстилъ съмъ ржце.
interpellatio, onis / 1. прекжсване,
пресичане на речь. — 2. пречене.
interpellator, oris т прекжсвачъ
на говорителя, смутитель.
inter-pello 1 1. прекжсвамъ, пресичамъ, възразявамъ crebro dicen­
tem, aliquem, interpellando tempus
trahere. — 2. а) пр%ча, прекжс­
вамъ, смущавамъ, нарушавамъ ali­
quem in iure suo, comitia, otium
bello, b) безпокоя, не оставямъ на
мира съ въпроси, молби aliquem,
interpolatio, onis /
променяне,
преобразяване.
interpolis, е освеженъ, подновенъ,
inter-polo 1 освежавамъ, подновявамъ, преправямъ; прен. подправямъ, фалшифицирамъ.

interpono

326

inter-pono, posui, positus 3 1. a)
поставямъ помежду pilas, b) вмъквамъ, прибавямъ menses interca­
lares, nullum verbum. — 2. а) оставямъ да изтече, да измине spatium
ad recreandos animos; spatio inter­
posito следъ изтичането на изве­
стно време; paucibus diebus inter­
positis следъ изтичането на. b) допускамъ nullam moram insequendi
Rntonium. — 3. а) употрЪбявамъ,
прилагамъ, давамъ operam, stu­
dium, auctoritatem suam; fidem да­
вамъ гаранция; edictum, decretum
издавамъ; senatus auctoritate inter­
posita на основание на сенатското
решение. Ь) привеждамъ за изви­
нение dubitationem; causa interpo­
sita подъ предлогъ. — 4. представямъ, повиквамъ, намЪсвамъ (като
помощникъ, свидетель) iudices,
accusatorem, testem; se interponere
намЪсвамъ ce bello; se audaciae
alicuius противопоставямъ ce. — 5.
подставямъ, фалшифицирамъ.
interpositio, onis / вмъкване; прен.
вмъкнато, добавено мЬсто въ съ­
чинение.
1. interpositus part. отъ interpono.
2. interpositus, iis m навлизане,стоене между; terrae на земята между
слънцето и месеца.
interposui pf. отъ interpono,
inter-pres, etis mf 1. посрЪдникъ
pacis et concordiae. — 2. тълкуватель, който обяснява iuris; deorum
тълкуватель на божията воля, прорицатель, пророкъ. — 3. преводачъ.
interpressi p f. отъ interprimo,
interpressus part. отъ interprimo,
interpretatio, onis / 1. тълкуване,
обяснение iuris. — 2. превеждане,
преводъ.
inter-pretor 1 1. тълкувамъ, обяснявамъ legem, somnia. — 2. превеждамъ epistulam. — 3. оценявамъ,
схващамъ, разбирамъ male, recte
alicuius sententiam; aliquid ex ali­
qua re сждя за нЬщо по нЪщо.
— 4. произнасямъ се, решавамъ
neque, recte an perperam (factum
sit), interpretor.
inter-primo, pressi, pressus 3 сил­
но стискамъ, смачквамъ.

intersaepio

interpunctio, onis / отдЬляне на
думитЪ съ точки.
inter-pungo, piinxT, punctus 3 отд%лямъ думитЪ съ точки; part.
interpunctus 3 раздЪленъ както
трЪбва; narratio interpuncta ser­
monibus размЪсенъ съ; subst. interpfinctum, i n почивка, пауза,
inter-queror, questus sum 3 оплаквамъ се (между драгото).
inter-quiSsco, quiSvi 3 почивамъ,
отдъхвамъ си за известно време.
inter-r£gnum, I п междуцарствие:
1. времето между смъртьта на ца­
ря и възшествието на престола на
наследника му, когато върховната
власть се намирала въ ржцет-fe на
сенаторъ (interrex). 2. въ в: еме на
републиката-, времето, когато по
никакви причини не е имало кон­
сули; тогава сенатътъ възлагалъ
върховната власть на нЬкой па­
триций; interregnum inire ставамъ
регентъ; eo anno interregnum initum
настана междуцарствие.
inter-rex, regis т управитель презъ
междуиарствието, регентъ {вж. in­
terregnum).
in-territus 3 безстрашенъ; mens leti
interritus който не се плаши отъ.
interrogStio, onis / 1. питане, въпросъ. — 2. а) разпитване. Ь) за­
ключение извадено отъ въпроситЬ,
силогизъмъ.
interrogatiuncula, ае / малъкъ въпросъ, въпросче.
inter-rogo 1 1. питамъ, разпитвамъ
aliquem, aliquem de aliqua re, ali­
quem aliquid. — 2. сжд. m. а) раз­
питвамъ testem, b) обвинявамъ
(обикн. съ lege или legibus),
inter-rumpo, rupi, ruptus 3
1. a)
разкжсвамъ; pontem събарямъ; ve­
nas разр^звамъ. b) разд-кпямъ hos
interruptos esse scio; interruptae vo­
ces отривисти думи. — 2. прекжсвамъ, пресичамъ orationem,
interrupte adv. съ прекжсване, от­
ривисто.
interruptio, 6nis / прекжсване.
inter-saepio, saepsi, saeptus 4 1.
заграждамъ, преграждамъ, затварямъ, препрЪчвамъ foramina, iter.
— 2. отдЬлямъ, откжсвамъ.

interscindo

327

inter-scindo, scidi, scissus 3 разкжсвамъ, прекжсвамъ aggerem;
pontem събарямъ; venas разрЬзвамъ; прен. раздЪлямъ Chalcis adeo
arto interscinditur freto, ut.
inter-scrlbo, scripsi, scrip tu s 3 пи­
ша между редовете.
inters£pio = intersaepio.
1. inter-sero, serui, sertus 3 вмъквамъ; causam привеждамъ като
причина, извинявамъ се.
2. inter-sero, sevi, situ s 3 сея, посаждамъ между.
inter-sisto, s titi 3 заставамъ, спирамъ се въ средата,
in ter-situs 3 намиращъ се помежду,
inter-splratio, onis / поемане дъхъ,
отдъхване.
iuter-splro 1 поемамъ дъхъ.
inter-stinguo, stln xl, s tln c tu s 3 загасявамъ напълно; погубвамъ.
, in ter-stln ctu s 3 изпъстренъ, прошаренъ.
in terstiti pj. отъ intersisto,
in te rstra tu s 3 поставенъ помежду,
inter-strepo 3 шумя, вдигамъ шумъ
(между).
inter-stringo 3 стЪгамъ, стискамъ
силно.
inter-sum , fui, esse 1. съмъ, намирамъ се между interest Tiberis in­
ter eos; inter novissimum hostium
agmen et nostrum primum non amp­
lius quinis milibus interest има едно
разстояние не по-голЬмо отъ. — 2.
взимамъ участие in convivio, cbdat.
negotiis, sermoni, bello. — 3. а) раз
личавамъ ce, hoc (acc.) по това; in
his rebus nihil omnino interest нЪма никаква разлика; interest ali­
quid inter има разлика, b) impers.
in tere st важно e; alicuius за нико­
го; mea, tua, sua, vestra за менъ,
за тебъ и пр.\ magni interest много
е важно, magis, maxime, multum,
nihil interest; hoc interest това e
важно; interest, ut (ne) illud fiat,
inter-texo, texui, tex tu s 3 1. вплитамъ, приплитамъ flores hederis.
— 2. изпъстрямъ (съ втъкаване)
chlamis auro intertexta,
inter-traho, trax i 3 отнемамъ,
in tertrim en tu m , I n изтъркване, на­
маляване отъ изтъркване; загуба.

intestatus

interturbatio, onis /
смущение,
бъркотия.
inter-turbo 1 смущавамъ, предизвиквамъ смущение,
inter-utrasque adv. между двамата,
inter-valium, I п 1. разстояние sequi
aliquem magno intervallo; quo con­
sueverat intervallo hostes sequitur
отъ обикновено разстояние; ex in­
tervallo отдалечъ. — 2. за време;
а) промеждутъкъ отъ време; longo
intervallo следъ дълго време. Ь)
прекжсване, почивка, пауза inter­
vallo dicere. — 3. разлика, несход­
ство.
inter-vello, velli и vulsi, vulsus 3
отскубвамъ оттукъ-оттамъ.
inter-venio, veni, ventum 4
1. a)i
идвамъ между; fluvius interveniebat1
протичаше между, b) идвамъ, появявамъ се (особ. въ време на нещо
или незабелязано); orationi въ вре­
ме на речьта. с) преча, попр4чвамъ gloriae alicui, nox intervenit
proelio. — 2. нам-Ьсвамъ се, застжпвамъ се. — 3. случвамъ се, ставамъ casus mir ficus quidam inter­
venit.
interventor, oris m идващъ не на­
време, неочакванъ посетитель.
interventus, iis m 1. идване, при­
стигане (особ. случайно) hominis;
noctis настжпване. — 2. посредни­
чество.
inter-verto, verti, versus 3 1. а) турямъ настрана, укривамъ, открадвамъ, злоупотрЬбявамъ argentum,
publica vectigalia; consulatum отне­
мамъ съ измама, b) прахосвамъ,
пропилявамъ. — 2. измамвамъ.
inter-vlso, visi, visus 3 понагледвамъ, спохождамъ.
inter-volito 1 летя между,
intervorto = interverto,
intervulsi p f. отъ intervello,
intervulsus part. отъ intervello,
in-testabilis, е недостоенъ да Cчде
свидетель; прен. непочтенъ, безчестенъ, омразенъ homo,
in-testatus 3 който не е направилъ
3aBeLuaHHe;intestatofaW.) mori безъ
завещание.

intestinus

328

intestinus 3 1. вътрешенъ; домашенъ malum; bellum междуособна
— 2. subst. intestinum, i n черво;
pl. черва, вътрешности.
in-texo, texui, textus 3 1. втъкавамъ, вплитамъ aliquid alicui rei;
прен. присъединявамъ, смЬсвамъ,
прибавямъ aliquid in causa, laeta
tristibus. — 2. уплитамъ, обвивамъ,
покривамъ hastas foliis, hederae
solent intexere truncos,
intibum, I n цихория (раст.).
intime adv. 1. много приятелски,
интимно; uti aliquo въ интимно прия­
телство съмъ съ никого. — 2. на­
стойчиво, убедително alicui com­
mendari ab aliquo.
intimus 3 1. най-вътрешенъ; abdi­
dit se in intimam Macedoniam въ
вътрешностьта на Македония. — 2.
а) най-дълбокъ, най-мъченъ dispu­
tatio, philosophia, b) най-таенъ, найдовЪренъ consilia, amicitia; subst.
intimus, i т интименъ, довЪренъ
приятель.
in-tingo, tinxi, tinctus 3 потопявамъ, намокрямъ faces sanguine,
in-tolerabilis, е непоносимъ, нетърпимъ
in-tolerandus 3 непоносимъ, нетърпимъ.
in-tolerans,
antis 1. мъчно понасящъ, нетърпещъ laboris. — 2.
непоносимъ, нетърпимъ.
intolerantia, ае / нетърпимость, непоносимость.
intoleranter adv. 1. нетърпеливо.
— 2. нетърпимо, прекалено.
in-tono, tonui, (tonatus) 1 1. intr.
загърмявамъ, гърмя pater caelo ab
alto intonuit; прен. vox tribuni into­
nuit. — 2. trans, гръмогласно произнасямъ minas.
in-tonsus 3 1. а) неостриганъ capil­
li. b) дългокосъ, брадатъ avi; прен.
суровъ, строгъ. — 2. покритъ съ
листа, листатъ, гористъ.
in-torqueo, torsi, tortus 2 1. впли­
тамъ, преплитамъ capillos, angues
capillis, funes intorti. — 2. обвивамъ
paludamentum circum bracchium,
— 3. обръщамъ, извъртвамъ, изкривявамъ navem proribus, oculos;
talum изкълчвамъ. — 4. мЪтамъ съ

introgredior

замахване, хвърлямъ telum in hos­
tem, iaculum alicui; прен. contu­
melias нанасямъ.
intra 1. adv. вътре (comp. interius).
— 2. praep. съ acc. а) между, вътре
въ, въ intra parietes, intra muni­
tiones se recipere, intra multitudi­
nem sagittas coiciebant. b) за време-.
въ продължение на intra annos
XIV; intra decimum diem, quam Phe­
ras venerat преди изтичането на
десетия день отъ идването му въ;
intra iuventam, lucem презъ време
на. с) при ограничаване: intra legem
въ границитЪ на закона; se intra
silentium tenere пазя мълчание;
intra verba peccare само на думи.
intrabilis, е достъпенъ.
in-tractabiiis, е неукротимъ, непобедимъ, суровъ, необитаемъ.
in-tractatus 3 непокътнатъ, неизпитанъ; equus необязденъ.
in-tremo 3 и intremisco, tremui 3
затрепервамъ,
intrepide adv. безстрашно,
in-trepidus 3 1. безстрашенъ. — 2.
спокоенъ vultus; hiems спокойно
зимуване.
in-tribuo 3 внасямъ своя дЬлъ, по­
мага мъ.
in-trlco 1 заплитамъ, обърквамъ.
intrln-secus adv. вътре,
in-trltus 3 1. part. отъ intero. — 2.
adi. неизтърканъ; прен. неослабналъ, неуморенъ.
intrivi pf. отъ intero.
1. intro adv. вътре intro ire, vocare.
2. intro 1 1. влизамъ, навлизамъ
locum, silvas, in hortos; in possessio­
nem bonorum. — 2. прониквамъ in
rerum naturam; in alicuius familia­
ritatem penitus завързвамъ близко
приятелство съ нЪкого.
intro-duco, d£ixl, ductus 3 1. въвеждамъ, вкарвамъ legatos in se­
natum, copias in fines hostium; phi­
losophiam in domos, consuetudinem.
— 2. твърдя, поддържамъ.
introductio, onis / въвеждане,
intro-eo, ii, itum, Ire влизамъ in
urbem, domum.
intro-fero, tuli, latus, ferre внасямъ.
intro-gredior, gressus sum 3 вли­
замъ.

in t r o it u s

329

introitus, iis m 1. а) влизане in ur­
bem; prohibere aliquem introitu не
пускамъ. b) входъ. — 2. започване,
начало defensionis,
intrd-m itto, m isi, m issus 3 пу­
скамъ, въвеждамъ, вкарвамъ, пращамъ вжтре въ.
introrsum и intro rsus aiv. вжтре;
отвжтре; introrsus flsiae esse въ
средата на.
intro-rum po, rupi, ruptum 3 вмъквамъ се, нахлувамъ.
in tro sp ecto 1 поглеждамъ, вглеждамъ се.
intro-spicio, spexi, sp ectu s 3 гледамъ навжтре; вглеждамъ се, взирамъ се,
in tro tu li pf. отъ introfero,
intro-voco 1 повиквамъ вжтре.
intubum вж. intibum,
in-tueor, in tu itu s sum 2 (u intuor 3)
1. внимателно гледамъ, разглеждамъ, наблюдавамъ. — 2. обръщамъ внимание на, взимамъ предвидъ.
intuli pf. отъ infero,
in-tum esco, tum ui 3 1. а) надувамъ
се, подпухвамъ. Ь) усилвамъ се,
увеличавамъсе. —2. а) надувамъ се,
възгордявамъ се intumuit (Niobe)
turba suorum, b) разсърдвамъ се.
in-tum uiatus 3 непогребанъ.
intuor вж. intueor,
in-turbidus 3 несмутенъ, спокоенъ,
миренъ.
intus adv. 1. а) вжтре intus in cor­
pore esse. b) absol. въ кжщи, въ
града, въ лагера extra et intus hos­
tes habere. — 2. отвжтре exire, evo­
care. — 3. навжтре duci, refractis
foribus ruere intus,
in-tiitus 3 1. неукрепенъ, незащитенъ; intuta moenium незащитени­
те места. — 2. ненадежденъ.
inula, ае f (гр) оманъ, девесилъ
(раст.).
inuleus = hinnuleus,
in-ultus 3 1. неотмъстенъ mors; pre­
ces inultae напразни. — 2. а) ненаказанъ, безнаказанъ hostes in­
ultos abire sinere, b) необезпокояванъ, намиращъ сешънъ отъ опас­
ности bestiae.

in v a d o

in-umbro 1 засенчвамъ, покривамъ
съ сенка.
inunctus part. отъ inunguo.
inundatio, onis / наводнение,
in-undo 1 1. наводнявамъ, заливамъ
aqua inundat terram. — 2. препълненъ съмъ inundant sanguine fos­
sae.
in-unguo (inungo), unxi, unctus 3
намазвамъ.
inurbane adv. 1. неприлично, гру­
бо. — 2. просташки, неостроумно.
in-urbanus 3 1. неприличенъ, неучтивъ, грубъ. — 2. просташки, неостроуменъ.
in-urgeo, u rsi 2 1. натискамъ, нападамъ. — 2. отправямъ.
in-iiro, ussi, u stu s 3 1. а) изгарямъ
съ огънь, вгарямъ, жигосвамъ no­
tam vitulo; прен. alicui ignominiam
дамгосвамъ съ печата на позора,
опозорявамъ; odium inustum дъл­
боко вкоренена омраза, b) aliquem
или aliquid aliqua re заклеймявамъ,
опозорявамъ. — 2. причинявамъ ali­
cui dolorem, mala rei publicae,
inusitate adv. необикновено,
in-usitatus 3 неупотрЪбяванъ, необикновенъ.
in-utilis, е 1. безполезенъ, негоденъ.
— 2. вреденъ, гибеленъ
inutilitas, atis / 1. безполезность.
— 2. вредность.
inutiliter adv. 1. безполезно. — 2.
вредно.
Inuus, I т Инуй, староиталийско
божество, съответствуващо на
Панъ.
in-vado, vasi, vasus 3 1. а) влизамъ. отивамъ in eas urbes, in por­
tum, Italiam; in collum хвърлямъ ce
на шията, b) предприемамъ, започвамъ aliquid magnum, Martem
(сражение), pugnam; iter предприе­
мамъ пжтуване, пжтувамъ. — 2. а)
нахлувамъ, нападамъ in flsiam, in
hostem, urbem, b) нападамъ, обземамъ avaritia in animos eorum, ali­
quem terror; furor invasit improbis
{dat.)-, absol. invasit tantus terror
настжпи. c) завладявамъ, присвоявамъ in alicuius praedia; totum eius
imperium animo, imperium.

i n v a le s c o

in-valesco, valui 3 засилвамъ ce,
усилвамъ се, заяквамъ libido; verba
ставатъ общоупотрЪбителни.
in-validus 3 безсиленъ, слабъ, немощенъ.
invecticius 3 вносенъ; чуждестраненъ.
invectio, onis / 1. а) вносъ, вна­
сяне (на стоки) rerum. Ь) влизане.
— 2. гълчене, хокане.
in-veho, vexi, vectus 3 1. а) внасямъ, донасямъ, докарвамъ vinum
in Galliam, pecuniam in aerarium,
b) влека съ себе си, причинявамъ
divitiae avaritiam invexere. — 2.
pass. invehi (ргъдко se invehere) u
part, act. invehens: а) возя се, пжтувамъ curru, equo, navi; caelo
aperto, b) приближавамъ се, пристигамъ, влизамъ in portum, nave
ad ostium portus, curru in Capito­
lium; съ acc. urbem, moenia triumpho;
съ dat. litori. c) хвърлямъ се сре­
щу, нападамъ in mediam aciem, d)
нахвърлямъ се съ думи, хуля.гълча.
in-vendibilis, е който не може да
се продава, непродаваемъ.
in-venio, veni, ventus 4 1. а) натъквамъ се на, намирамъ thesau­
rum; invenimus apud plerosque auc­
tores четемъ. b) получавамъ, придобивамъ nomen, gloriam. — 2. а)
откривамъ coniurationem. Ь) узнавамъ aliquid ех captivis, с) изми
слямъ, намислямъ remedium, d) do­
lor se invenit пакъ се появи,
inventio, onis / 1. изнамиране, от­
критие. — 2. изобретателность.
inventor, oris m изобретатели, откриватель.
inventrix, Icis / изобретателка.откривателка.
inventum , I / изобретение, откри­
тие; pl. възгледи, мисли, мнения
Zenonis.
inventus part. отъ invenio.
invenuste adv. некрасиво.
in-venustus 3 некрасивъ.
inverecunde adv. безсрамно,
in-verecundus 3 безсраменъ.
in-vergo 3 изливамъ върху,
inversio, onis /
1. а) обръщане,
изопачаване, b) разместване. — 2.
ирония, алегория.

330

in v id ia

in-verto, verti, versus 3 1. обръщамъ alveum navis; nox invertit
caelum; terras vomere разоравамъ;
mare развълнувамъ; Allifanis vina­
ria tota invertunt наливатъ всичкото
вино отъ сждоветЪ въ; inversus
annus отиваща къмъ края си. — 2.
а) развалямъ ordinem, mores in­
versi. b) изопачавамъ, неправилно
тълкувамъ virtutes; verba употр-feбявамъ иронически.
in-vesperascit 3 impers. свечерява
се.
in-vestigatio, onis / изследване, из­
дирване.
inv£stIg£tor, oris т изследвачъ, издирвачъ.
in-vestlgo 1 проследявамъ, издирвамъ, изследвамъ, разузнавамъ,
откривамъ.
in-veterasco, veteravi 3 1. остарявамъ, застарявамъ; прен. вкоренявамъ се, загнЪздвамъ се, засЬдамъ. — 2. забравямъ се, остарявамъ res inveterascit,
inveteratio, onis /
вкореняване.
in-vetero 1 оставямъ да остарее,
правя дълготраенъ; pass. вкоренявамъ се, запазвамъ се непромененъ; part. inveteratus 3 вкорененъ, застар-Ълъ, старъ.
in-vicem ad и. 1. сменявайки се, по
редъ defatigatis integri succedunt.
— 2. взаимно, помежду си, отъ
двете страни. — 3. въ замена на
това, отъ друга страна requiescat
Italia, uratur invicem flfrica.
in-victus 3 непобедимъ, несъкрушимъ, непоколебимъ, непреклоненъ; corpus а vulnere invictum не­
уязвимо.
invidentia, ае /
зависть, завиждане.
in-video, vidi, visus 2 завиждамъ
alicui, alicuius virtuti, alicui aliquid,
alicui in aliqua re; invidetur mihi
завиждатъ ми; part. invidendus 3
за завиждане, чуденъ, красивъ.
invidia, ае / 1. зависть, недоброжателство invidia ducum Anti­
gono deditus est. — 2. омраза, ненависть; esse in invidia или invi­
diam habere ненавижданъ съмъ;

1

in v i d io s e

331

adducere aliquem in invidiam правя
нЪкого омразенъ; invidia dictatoria
противъ диктатура,
invidiose adv. 1. завистливо, съ
ненависть, недоброжелателно, зло­
бно. — 2. възбуждайки зависть,
ненависть
invidiosus 3 1. а) завистливъ, недоброжелателенъ. Ь) възбуждащъ
зависть. absol. или съ dat. — 2. а)
изпълненъ съ омраза. Ь) възбуж­
дащъ омраза, омразенъ, ненавистенъ. с) позоренъ crimen,
invidus 3 завистливъ, завиждащъ;
nox coeptis nostris invida неблагоприятствуваща за; subst. invidus, i
т завистникъ laudis,
in-vigilo 1 1. бдя, на щрекъ съмъ
при malis (dat.). — 2. грижа се rei
publicae, nostris pro casibus,
in-violabilis, е ненарушимъ, неприкосновенъ.
in-violate adv. безъ повреда, не­
прикосновено.
in-violatus 3 1. неповреденъ, невредимъ, недокоснатъ, ненарушенъ;
inviolata vestra amicitia безъ да се
накърни. — 2. неприкосновенъ
templum, nomen legatorum,
in-vlsitatus 3 невиденъ, новъ, необикновенъ.
in-viso, vTsT, v isus 3 1. наглеждамъ,
разглежднмъ domos et res suas.
— 2. посещавамъ, спохождамъ
aliquem, urbes.
l.invTsus part. отъ invideo u invido.
2. invisus 3 1. ненавистенъ, омра­
зенъ, противенъ; aliquem invisum
habere ненавиждамъ нЪкого. — 2.
изпълненъ съ омраза, враждебенъ
alicui.
3. in-vTsus 3 невиденъ, незабелязанъ, невидимъ.
invitabilis, е привлЪкателенъ.
invitam entum , I п примамка, привл-Ькателность naturae, ad aliquid,
libidinis.
invitatio, onis / 1. а) покана, b)
угощение. — 2. насърдчение, под­
буда.
invitatus, iis m покана,
invite adv. противъ“: желанието си,
противъ волята си.

io
in-vlto 1 1. поканвамъ като гостъ,
гощавамъ aliquem ad cenam, do­
mum suam, liberaliter. — 2. а) по­
канвамъ Germanos uti ab Rheno
discederent, b) привличамъ, насърдчавамъ, възбуждамъ aliquem prae­
miis ad aliquid.
in-vitus 3 нежелаещъ; invitus hoc
feci противъ желанието (волята)
си направихъ това; me (te, se) in­
vito противъ моята (твоята, него­
вата) воля.
in-vius 3 безъ пжтища, непроходимъ, недостжпенъ saltus, maria
Teucris; subst. invia, orum n не­
проходими м^ста.
invocatio, onis / призоваване, по­
викване.
in-vocatus 3 неповиканъ, непоканенъ.
in-voco 1 1. призовавамъ, повиквамъ deos testes, opem deorum.
— 2. наричамъ aliquem dominum,
involatus, iis m хвърчене, летене,
in-volgo 1 обнародвамъ, обявявамъ.
involito 1 летя надъ или по нЪщо;
comae involitant umeris развЪватъ
се по.
in-volo 1 налитамъ, хвърлямъ се
върху, нападамъ ad aliquem, castra,
cupido involat animos,
involucre, is n покривка, кърпа,
involucrum, I n обвивка, покривка,
involutus 3 1. part. отъ involvo.
— 2. adi. завитъ, обвитъ; прен.
тъменъ, мжченъ, неясенъ.
in-volvo, volvi, volutus 3 1. вкарвамъ съ търкаляне, търкалямъ вър­
ху saxa; Olympum Ossae натрупвамъ Олимпъ върху Оса; involvitur
arae пада върху. — 2. завивамъ,
обвивамъ, покривамъ manum ad
digitos usque, sinistras sagis; umbra
diem (за нощьта) se litteris предавамъ се всецяло на науката; bel­
lum pacis nomine involutum при­
крита подъ булото на мира.
involvulus, I / видъ гжсеница (коя­
то се завива въ листата),
in-vulneratus 3 ненараненъ.
io! interi, (гр) 1. за радость: ура!
io triumphe! — 2. за болка: охъ!

1

Io

332

ir o n ia

id, iis или Anis / Йо, дъщеря на Iphias, adis / Еванда дъщера на
аргоския царь Инахъ, въ която се
аргоския царь Ифисъ.
влюбилъ Юпитеръ; Юнона отъ рев- Iphicrates, is т Ификратъ, атин­
ность я превърнала въ крава,
ски пълководецъ
iocatio, onis /^ш егуване.
Iphigenia, ае / Ифигения, дъщеря
Iocasta, ае / Иокаста, съпруга на
на Лгамемнонъ.
Лай, майка на Едипъ.
Iphitus, I т Ифитъ, единъ отъ ар­
iocineris gen. отъ iecur.
гонавтите. Iphitides, ае т синъ
iocor 1 1. intr. шегувамъ ce cum
на Ифитъ.
aliquo de aliqua re. — 2. говоря, ipse, ipsa, ipsum pron. demonstr.
подхвърлямъ на шега haec, permul­
1. самъ (лично) ipse interviso. — 2.
ta in morbum.
за по точно опредгьляне: самъ,
iocose adv. шеговито, на шега.
именно, тъкмо, точно sub ipsa pro­
iocosus 3 шеговитъ, забавенъ.
fectione при самото тръгване; eaque
iocularis, е шеговитъ, забавенъ,
ipsa causa belli fuit именно това
см-Ьшенъ; subst. iocularia, ium п
бе причината; ipsum ipsum именно
шеги.
това; nunc ipsum именно сега; tri­
joculariter adv. шеговито,
ginta ipsi erant dies имаше точно
jocularius 3 шеговитъ, забавенъ.
30 дни. — 3. въ косвенитгъ падежи:
joculator, oris т шегобиецъ, който
той ех ipsius virtute. — 4. самиятъ
пуска шеги, смЪшникъ.
той, господарьтъ, учительтъ ipse
ioculor 1 шегувамъ се, говоря на
dixit. — 5. за усилване: дори ipsa
шега aliquid.
virtus contemnitur. — 6. самъ, отъ
само себе си valvae se ipsae ape­
ioculus, I т малка шега.
ruerunt; ipse per se напълно no
iocundus = iucundus.
собственъ потикъ. — 7. et ipse
iocur вж. iecur.
сжщо; victor ex Aequis transit in
iocus, I m (pl. nom. ioci m u ioca n)
Volscos et ipsos bellum molientes
1. шега ioca atque seria agere: hos­
които сжщо.
pes multi ioci забавенъ; alicui iocum ipsim et = ipsi.
movere развеселявамъ н%кого; ioco, ipsus = ipse.
per iocum на шега; extra iocum, re­ Ira, ае / 1. гнЪвъ, злоба, озлоблеmoto ioco безъ шега; sed de ioco
ние, съ gen. subi, или obi.: irae cae­
satis est но шегите настрана. — 2.
lestes на боговете; irae suae, pa­
а)
забавление, игра. Ь) дреболия. ternae противъ самия себе си, проIolaus, Тт Иолай, синъ на Ифичълъ,
тивъ бащата.—2. причина на гнева.
другарь на _Херкулесъ.
Iracunda adv. гневно, разгневено.
Iolcus, Т /
Йолкъ, градъ въ Теса­ Iracundia, а е / 1.раздразнителность,
лия Iolciacus 3 йолкийски.
избухливость. — 2. избухване въ
Iole, Ss /
Иола, дъщеря на царь
гнЪвъ, силенъ гнЪвъ, ярость.
Евритъ, съпруга на Херкулесъ.
Iracundus 3 гневливъ, избухливъ.
Iones, шп т йонийци, едно отъ че­ Irascor, Iratus sum 3 избухвамъ
тирите главни гръцки племена.
въ гневъ, гневя се, сърдя се alicui.
Ionius, Ionicus и Ioniacus 3 йо- Irate adv. разгневено, сърдито.
нийски; mare, sinus или само Io­ Iratus 3 1. part. отъ irascor. — 2.
nium Йонийско море (между Ита­
adi. разгн-Ьвенъ, сърдитъ alicui.
лия, Сицилия и Гърция). Ionia, ае Ire in/, отъ eo.
/ Йония, область въ М. Азия.
iris, is u idis / 1. Ирида, богиня на
Iordanes, is т Йорданъ, река въ
небесната джга, вестителка на бо­
Палестина.
говете; прен. небесна джга. — 2.
Iris, is и -idis /
а) скжпоцененъ
iota n indecl. (гр.)
йота (гръцка
буква).
камъкъ. Ь) саблица (раст.).
lovis gen. отъ luppiter.
Iris, is т таралежъ.
Iovius 3 Юпитеровъ.
Ironia, ае / (гр.) ирония.

lr q u u s

333

irquus = hircus,
ir-r. . . вм. in-r.
ir-rasus 3 неостриганъ.
ir-rationalis, е неразуменъ.
ir raucesco, ra u si 3 преграквамъ,
пресипвамъ.
ir-religatus 3 незавързанъ, непривързанъ comas (acc. gr.).
ir-religiose adv. безбожно,
ir-religiosus 3
безбоженъ, нечестивъ.
ir-remeabilis, е откждето не може
да се върне човЬкъ; unda която
не може да се премине въ обратна
посока (за Стиксъ).
ir-remediabilis, е неизлЬчимъ.
ir-reparabilis, е невъзвратимъ, незамЪнимъ.
ir-repertus 3 ьнеоткритъ, ненамЬренъ aurum.
ir-repo, repsi 3 1. влизамъ съ пъл­
зене, допълзявамъ. — 2. а) промъквамъ се, вмъквамъ се незабе­
лязано in mentes hominum, съ acc.
militares animos, b) добивамъ нЪчие благоволение, придобивамъ
влияние.
ir-reprehensus 3 безукоренъ.
ir-requietus 3 неспокоенъ, неуморимъ.
ir-resectus 3
нерЬзанъ, неокастренъ, неостриганъ.
ir-resolutus 3 неразвързанъ, неразплетенъ.
r-retio 4 1. улавямъ въ мрежа ali­
quem. — 2. забърквамъ, уплитамъ
aliquem corruptelarum illecebris,
ir-retortus 3 необърнатъ назадъ;
oculo irretorto безъ да погледне
назадъ.
ir-reverens, gen. -entis неоказващъ
уважение, непочтителенъ.
irreverenter adv. непочтително,
irreverentia, ае / непочтителность,
непочитане, незачитане,
ir-revocabilis, е 1. невъзвратимъ,
неотм-Ьнимъ verbum. — 2. а) непромЬнливъ. Ь) непримиримъ.
ir-revocatus 3 неповиканъ обратно,
незадържанъ.
ir-rldeo, risi, risu s 2 1. intr. смЬя
се, шегувамъ се, подигравамъ се.
— 2. trans, осмивамъ, подигравамъ
aliquem. |

ir r u c t o

ir-rldicule adv.

неостроумно; поп
irridicule забавно, смЬшно.
irridiculum, I п
подиграване, по­
дигравка.
irrigatio, onis / оросяване, напоя­
ване irrigationes agrorum,
ir-rigo 1 1. оросявамъ, наводнявамъ Nilus Aegyptum irrigat: irri­
gare imbres откарвамъ, првщамъ
нЬкжде вода, оросявамъ; прен.
quietem per membra разливамъ,
разпространявамъ по членоветЬ.
— 2. ободрявамъ, подкрепямъ sopor
fessos artus irrigat.
irriguus 3 1. оросяващъ, напоителенъ fons, aqua. — 2. оросенъ, напоенъ hortus: corpus mero irriguum
habere намокрямъ си гърлото съ.
irrisi pf. отъ irrideo.
,
irrisio, onis /
присмиване, поди-1
гравка, присмЬхъ.
I
irrisor, 5ris m който се надсмива, \
който подиграва.
'
1. irrisus part. отъ irrideo.
2. irrisus, iis m подиграване, поди­
гравка, присмЬхъ.
irritabilis, е раздразнителенъ.
irritamen, inis п -*= irritamentum,
irritamentum, I n това което въз­
бужда или предизвиква, причина
irritamenta malorum,
irritatio, 6nis /
раздразване, въз­
буждане.
irrito 1 1. раздразвамъ, подстрекавамъ, възбуждамъ, озлобявамъ.
— 2. предизвиквамъ, причинявамъ,
ir-ritus 3 1. недействителенъ testa­
mentum. — 2. безуспЬшенъ, безполезенъ, напразенъ labor; ad irri­
tum redigi, ad irritum cadere, in
irritum cadere несполучвамъ; irri­
tus discessit безъ успЬхъ, безъ да
е сполучилъ; irritus spei излъганъ
въ надеждата.
irrogatio, onis / налагане, опреде­
ляне multae.
ir-rogo 1
1. предлагамъ, прокарвамъ alicui (противъ нЬкого) legem.
— 2. налагамъ, опредЬлямъ alicui
multam, poenam.
ir-roro 1 1. оросявамъ, намокрямъ,
напръсквамъ. — 2. капя lacrimae
irrorant foliis.
ir-ructo 1 уригвамъ ce alicui in os

irru m p o

334

ir-rumpo, rupi, ruptus 3 нахълтвамъ, нахлувамъ, вмъквамъ се in
oppidum, in medios hostes; in ali­
cuius patrimonium завладявамъ; in
fletum alicuius съ сила прекратявамъ,
ir-ruo, rui 3 нахлувамъ, хвърлямъ
се срещу in aedes, in mediam aciem;
urruere in odium навличамъ върху
си омразата.
irriipT р). отъ irrumpo.
irruptio, dnis /
нахлуване, вмък­
ване, нападение.
ir-ruptus 3 1. part. отъ irrumpo.
— 2. adi. неразкжсанъ, неразрушимъ.
Irus, T m Иръ, просякъ въ дома
на Одисей; прен. беденъ.
is, ea, id pron. demonstr. 1. а) то­
зи is rex; ea re, ob id поради то­
ва; eas divitias putabant това счи­
таха за. Ь) въ косвенитгъ падежи-.
той post eius mortem. — 2. такъвъ
ea celeritate atque eo impetu mili­
tes ierunt, ut. — 3. a) e t is, atque
is, isque и при това, и то exempla
quaerimus atque ea- antiqua, uno
atque eo facili proelio, b) id est
сиречь. — 4. id като subst.: a) in
eo est, ut работата се състои въ
това, че или работата се намира
въ такова положение, че; cum ео
ut при това условие, че; ad id до
това време; in id съ тази цель, за­
това, по тази причина; ех ео поради
това. Ь) съ gen. ad id loci въ това
мЪсто; ad id locorum досега, до
това време, дотогава; id temporis
по това време; id aetatis на такава
възрасть; ne id consilii ceperimus
такова решение.
Isaeus, Т т Исей, атински ораторъ,
учитель на Демостенъ.
Isara, ае / Исара, притокъ на Рона,
сега Изеръ.
Isauria- ае / Исаврия, область въ
М. Азия. Isauri, orum т исаврийци. Isauricus и Isaurus 3 исаврийски.
Iselasticus 3 (гр) триумфаленъ, победенъ certamen; subst. iselasticum,
i n награда, давана отъ императо­
ра на победителя атлетъ.
Iseum, I п храмъ на Изида.

isto c

Гsis, idis или is / Изида, египетска
богиня, съпруга на Озирисъ. Isia­
cus 3 Изидинъ.
Ism arus, I т или Ism ara, orum n
Исмара, планина и градъ съ сжщото име въ Тракия. Ism arius 3
тракийски.
Ism enus, I т Исменъ, рЬка въ Беотия, при Тива. Ismenis, idis / тиванка. Ismenius 3 тивански.
Isocrates, Is т Исократъ, знаменитъ атински ораторъ. lsocrateus3
Исократовъ.
isox, ocis т видъ рЪчма риба.
Issa, ае / Иса, островъ въ Адриа­
тическо море. Issaeus, lssaicus 3
и Issensis, е исенски. Issenses,
ium т исенци.
Issus, I Исъ, градъ въ Киликия.
istac adv. оттамъ, по този пжть.
istac-tenus adv. дотамъ.
lstaevones, um т истевони, племе
въ северозап. часть на Германия,
iste, ista, istud pron. demonstr. то­
зи, онзи (посочва второ лице и
всичко, което се отнася до второ
лице, затова често може да се
превежда като tuus, vester); istud
faciam това (твоето, което искашъ
ти) ще направя; поп erit ista ami­
citia, sed mercatura (презрително)
това не ще бжде приятелство, но.
Ister - Hister.
Isthm us, I т Истмосъ, провлакъ,
особ. Коринтски Isthm ius 3 истмийски; subst. Isthm ia, orum n
истмийски игри.
isti adv. тамъ.
1. istic, istaec, istoc или istuc pron.
demostr. ето този, този ,на.
2. istic adv. 1. тамъ (кждето си ти).
— 2. тукъ quid istic faciendum?
istic sum ето слушамъ те.
istim adv. оттамъ (кждето си ти)
quae mihi istim afferuntur.
istTmodl вж. istiusmodi.
Istinc adv. 1. оттамъ (кждето си
mu) qui istinc veniunt. — 2. отъ това.
istiusm odi (istlm od!) adi. indecl. та­
къвъ.
isto adv. 1. тамъ (кждето си ти)
isto proficisci. — 2. тука, вжтре
isto admiscere aliquem,
istoc adv. тамъ, нататъкъ.

is to s u m

335

istosum adv. нататъкъ.
Istri, Istria = Histri, Histria.
1. istuc n. отъ 1. istic.
2. istuc adv. тамъ, нататъкъ (*ддето си ти) istuc sunt delapsi.
ita adv. 1. а) така, по такъвъ начинъ factum est ita, ita se gessit,
b) при отговори: да. — 2. при уед­
ряване-. ita vivam кълня се въ жи­
вота си; ita me dii ament или iuvent
наистина.
Italia, ae /
Италия. Itali, Italici,
orum m италианци. Italus, Itali­
cu s 3 италиански; bellum Italicum
съюзническата война. Italis, idis /
италианка.
Italica, ae /
Италика, градъ въ
Испания. Italicensis, е италикенски.
Italus, Т т Италъ, древенъ царь на
Италия, по чието име била наре­
чена страната.
ita-que adv. и така, и тъй, следо­
вателно.
item adv. 1. сжщо така, по сжщия
начинъ fecisti item ut praedones
solent. — 2. сжщо Romulus augur
cum fratre Remo item augure.
iter, itineris n 1. а) пжть, пжтуване, походъ; in itinere по пжтя; iter
comparare приготвямъ се за пжть;
iter ingredi, inire тръгвамъ; iter fa­
cere пжтувамъ. b) еднодневенъ
пжть novem dierum itinere expo­
sito; iustis itineribus съ обикновенъ
маршъ (у римлянитгъ въ продъл­
жение на 5 часа)-, magnis itineribus
съ усиленъ маршъ (по 8—9 часа
дневно), с) право на пжтуване, достжпъ; iter alicui per provinciam
dare позволявамъ никому да мине
презъ провинцията, d) вървежъ,
ходъ disputationis. — 2. а) пжть,
шосе iter angustum et difficile; iti­
nera munire; iter facere прокарвамъ пжть. b) пжть, срЯдство, способъ, начинъ salutis.
iteratio, onis / повтаряне.
iterato aiv. втори пжть, повторно.
itero 1 повтарямъ, правя нЯщо пов­
торно; aequor повторно плавамъ
по морето; agrum повторно разоравамъ.

iu c u n d e

iterum adv. 1. за втори пжть, повтор­

но, пакъ, отново; semel atque ite­
rum, semel iterumque нЯколко пжти; iterum atque iterum, iterum ite­
rumque много пжти, — 2. отъ друга
страна.
Ithaca, ае или Ithace, fes / Итака,
островъ въ Йонийско море, цар­
ство на Одисей. Ithacensis, е и
Ithacus 3 итакийски; subst. Itha­
cus, i т Одисей.
itidem adv. по сжщия начинъ, сжщо
така.
itiner = iter.
itio, onis / вървене, ходене, оти­
ване.
Itius portus пристанище въ Галия
ito 1 често ходя, отивамъ.
It&ne, es f u Itonus, I m Итона,
градъ въ Беотия, съ храмъ на
Атина. Itonius 3 итонийски.
Ituraea, ае / Итурея, область въ
Сирия. ItQraei, orum т итурийци.
itus, iis m вървене, отиване.
Itylus, I m u Itys, yos m Итилъ,
синъ на Терей и Прокна.
iuba, ае / 1. грива equi. — 2. гребенъ, качулъ, пера на шлемъ.
Iuba, ае m Юба, синъ на Хиемпсалъ,
царь на Нумидия.
iubar, aris п сияние, блЯсъкъ; прен.
слънце, звезда,
iubatus 3 гривестъ.
iubeo, iu ssl, iu ssu s 2 1. а) заповЯдвамъ, предписвамъ pontem iussit
rescindi, b) iubeor заповЯдватъ ми;
faciunt, quod iussi sunt което имъ е
заповядано, с) искамъ, опредЯлямъ
caedem, labores iussi, poena iussa.
d)
казвамъ; iubeo aliquem sine cura
esse казвамъ нЯкому да не се тре­
вожи; Dionysium iube salvere по­
здрави Дионисий; iussi valere eum
поздравихъ го, раздЯлихъ се съ
него. — 2. за сената и народа: одобрявамъ, приемамъ, постановявамъ
legem; aliquem tribunum избирамъ
нЯкого за трибунъ; aliquem regem
назначавамъ за царь; alicui pro­
vinciam Numantiam давамъ нЯкому.
iOcunde adv. весело, приятно vive­
re; iucunde esse веселъ съмъ.

iu c u n d ita s

336

iiicundit&s, Stis / 1. приятность,
удоволствие, привлекателность vi­
tae. — 2. веселость, веселъ нравъ,
любезность; pl. услуги,
iiicundus 3
веселъ, привл-Ькателенъ, любезенъ, приятенъ.
Iudaea, ае / Юдея, южната часть
на Палестина. Iudaei orum т
юдеи. IudaTcus 3 юдейски.
iiidex, iudicis т сждя: прен. оцени­
тел ь, критикъ; te, me iudice по
твое, мое мнение.
iudic&tio, 6nis / сждебно разслед­
ване, сждене, присжда, решение,
judicatum , Т п решение, присжда.
judicatus, iis т длъжностьта на
сждията.
iijdiciSlis, е сждебенъ.
judiciarius 3 сждебенъ.
iiidicium, ii п 1. сждебно решение,
присжда populi, senatus, hoc judi­
cio damnantur. — 2. а) решение,
оценка, преценка, мнение iudicium
animi mutare; sui iudicii rem non
esse не подлежи на техно реше­
ние, те не могатъ да решаватъ
въпроса; meo iudicio по мое мне­
ние. Ь) способность за разсжждаване, разсждливость, разсждъкъ,
вкусъ magni iudicii esse, с) зрЬло
обсжждане, умисъль iudicio aliquid
facere, non inertia sed iudicio fu­
gisse. — 3. а) сждебно разследва­
не, сждене, сждъ; iudicium dare,
reddere допускамъ, съгласявамъ
се на сждебно разследване; iudi­
cium exercere ржководя сжденето
(за претора); qui iudicium exercet
= praetor, b) сждъ, сждилище in
iudicium venire, c) сждебно дело,
процесъ; iudicium habere имамъ
дело, сждя се; iudicium capitis
углавно дело; iudicium vincere cneчелвамъ дело. d) сждебна власть,
сждийска длъжность; прен. сждии.
iiidico 1 1. сждя, осжждамъ, решавамъ; qui iudicat = iudex или prae­
tor; rem или res изпълнявамъ
длъжностьта на сждия; aliquid
contra aliquem решавамъ нЪщо въ
вреда на нЪкого; iudicare aliquem
осжждамъ нЪкого; alicui capitis,
pecuniae осжждамъ нЪкого на
смърть, на заплащане глоба; judi­

iu g u lu m

catus pecuniae осжденъ за дългове;
causa (res) iudicata решено дело.
— 2. а) решавамъ, постановявамъ
hic dies de nostris controversiis
iudicabit; quod sibi ipsi judicavissent
което сж решили самовластно;
mihi iudicatum est твърдо съмъ
решенъ. b) разсжждавамъ, мисля,
сждя recte, de aliqua re. c) преценявамъ, заключавамъ aliquem ех
suo ingenio, ex his omnibus iudicat
rebus, quanto cum periculo res sint
administratae, d) смЪтамъ, считамъ
aliquid pulcherrimum, aliquem ido­
neum. е) обявявамъ aliquem hos­
tem, Socratem sapientissimum.
iugalis, e 1. впрегатенъ iumenta, equi;
gemini iugales чифтъ запретнати
коне. — 2. браченъ, съпружески
lectus, vinculum; ignes iugales (за
Парисъ, чийто бракъ предизвикалъ
троянската война),
jugarius 3 принадлежащъ къмъ яре­
ма; vicus iugarius кварталъ въ
Римъ.
iugatio, onis /
привързване лоза
(къмъ подпорната),
ifigerum, Т п (gen. pl. iugerum, dat.
jugeribus) югеръ, мЪрка за земя
(2520 кв. м.).
iiigis, е 1, впрегнатъ заедно; quod
nos augures praecipimus, ne iuges
(sc. boves) auspicium obveniat, ut
iumenta iubeant diiungere (римля­
ните сметели за лошо предзнаме­
нование, ако единъ впрегнатъ волъ
се изходелъ). — 2. непрекжснатъ,
непрестаненъ; aqua непрекжснато
течеща, изворна,
iuglans, andis / optxb.
iugo 1 1. свързвамъ, съединявамъ
virtutes inter se iugatae sunt. — 2.
свързвамъ съ женитба, омжжвамъ,
оженвамъ aliquam или aliquem ali­
cui.
iugosus 3 планински,
lugulae, arum / Орионъ (съзвез­
дие).
iugulatio, onis / убиване,
iugulo 1 1. заколвамъ, убивамъ.
i__— 2. унищожавамъ, съсипвамъ, по^ губвамъ aliquem factis decretisque.
iugulum, I п и iugulus, I m гърло.

iu g u m

337

iu r e u s

iugum, i n 1. а) яремъ, хомотъ, иго
ponto по близъкъ до; fenestrae iunciuga imponere bestiis, per temonem
Ctae затворени. — 2. плавенъ, ритpercurrere et in iugo insistere, b)
миченъ oratio. — 3. близъкъ, при­
чифтъ запретнати волове или коне
ятелски, интименъ.
qui singulis iugis arant, c) за хора: iuncus, I т тръстика,
двойка, двама impiorum. — 2. а) iungo, iiinxl, iiinctus 3 1. впр-Ьгамъ.
робско иго iugum servile; iugum
запрЬгамъ equos, boves, equos cur­
exuere отхвърлямъ отъ себе си
ru (dat.); raedam, currum. — 2. a)
робското иго; iugum accipere no
свързвамъ, съединявамъ naves, tig­
корявамъ се. b) съпружеско иго,
na inter se; se ad aliquem присъедисемейни грижи, бреме ferre iugum
нявамъ ce; lano loca iuncta мЪста
pariter. — 3. всгько шъщо, което на­
граничещи съ; iungere cursum equis
подобява яремь; а) яремъ (две ко­
тичамъ наравно съ конете; pontem
пия забити въ земята, свързани
построявамъ мостъ; amnem ponte,
въ горнитЬ краиша съ трето ко­
fiumen ratibus свързвамъ реката
пие, поставено напречно; презъ
съ мостъ, b) свързвамъ съ женит­
този отворъ прекарвали победе­
ба, омжжвамъ aliquam alicui, c)
ните неприятели; това се смЪтало
сключвамъ, свързвамъ affinitatem,
най голямото унижение за една
amicitiam cum aliquo, pacem.
u|
войска) mittere sub iugum. b) крос­ iunior вж. iuvenis.
1
но. c) кобилица на везни; прен. iOniperus, 7 / хвойна, смрика (раст.). ^
Везни (съзвездие), d) седалище за
гребци, е ) било, връхъ на планина lunius 3 римско родови име. (unius |
и lunienus 3 Юниевъ lunia lex; 1
summum iugum montis.
lunius mensis месецъ юний.
I
lugurtha, ae m Югурта, царь на
Нумидия, победенъ отъ Марий. luno, onis /
Юнона, дъщсрм на |
lugurthlnus 3 Югуртовъ.
Сатурнъ и на Реа, сестра и съпруга
на Юпитеръ, царица на небето и
Iuleus 3 вж. iulus.
liilia, ae / Юлия: 1. дъщеря на Цебогиня на брака; luno inferna или
Averna Прозерпина. lunonius 3 и
заръ. 2. дъщеря на Явгустъ.
Iiinonalis, е Юнонинъ. Iundnicola,
l u l i u s 3 римско родово име: C. I.
ae т поклонникъ на Юнона. 1йпбCaesar прочутъ римски пълковоnigena, ае / синъ на Юнона: Вулдецъ, държавникъ и писатель (1С0
канъ.
—44 год. пр. Хр.). l u l i u s и I u l i a luppiter (Iupiter), gen. lovis m 1.
n u s 3 Юлиевъ; lulius mensis меЮпитеръ, синъ на Сатурнъ, братъ
сецъ юлий; subst. I G l i a n T , orum m
на Нептунъ и Плутонъ, главенъ
войници на Цезаръ.
богъ у римляните (у гърцитЪ —
Iul(l)us, I т Юлъ: 1. римско име.
Зевсъ), господарь на небето, на
2. синътъ на Еней. Iuleus 3 Юловъ
всички богове и на цЬлата природа.
или Юлиевъ.
— 2. Юпитеръ, планета. — 3. прен.
j u m e n t u m , Т п 1. впрегатно живот­
небе, въздухъ, климатъ, дъждъ;
но. — 2. товарно животно.
sub love подъ открито небе.
iunceus 3 тръстиковъ, отъ тръстика.
iuncosus 3 г.окритъ, обрасълъ съ lura, ае т Юра, планина въ Галия.
iOrator, oris т заклетъ оценитель,
тръстика litora.
помощникъ на цензора,
i u n c t i m adv.
заедно, едно следъ
iuratus 3 заклетъ, който се е задруго.
клелъ iudices.
iu n ctio , o n is /
свързване, съедине­
iiire-consultus = iuris-consultus.
ние.
iiinctura, ае / свързване, свръзка; iure-iuro 1 заклевемъ се.
прен. iunctura generis роднинство. iOre-perltus = iuris-peritus.
iureus 3 отъ чорба, отъ сосъ; subst.
1. iiinctus part. отъ iungo.
iurea, ae / видъ каша, съ която
2. iiinctus 3 1. свързанъ, съеднненъ
хранЬли кучетата.
inprobitas scelere iuncta; iunctior
Латинско български речникъ - Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

22

jurgium

338

iiirgium, ii n разпра, кавга, препир­
ня, караница.
iiirgo 1 1. водя д-Ьло, процесъ apud
aediles. — 2 карамъ се, разправямъ се cum aliquo; aliquem ругая
нЪкого.
juridicialis, е съдебенъ.£
!
iuridicus, Т т съдя.
iurigo 1 ст. ф. = iurgo.
iuris-consultus, Т т юрисконсултъ,
даващъ съвети по правните въ­
проси.
iuris-dictio, onis /
1. съдопроизводство, правораздаване.—2. сждъ,
съдебна власть.
iuris-peritus, I т — iuris-consultus.
illro 1 1. intr. кълна се, заклевамъ
се, давамъ клетва; per lovem къл
на се въ Юпитеръ; in verba (in no­
men, in acta) alicuius кълна се нЪкому за вЪрность; in verba alicuius
кълна се по диктувана отъ нико­
го формула; verba iurantia клетведуми. — 2. trans, а) заклевамъ се
въ deos; lovem lapidem въ камен­
ната статуя на Юпитеръ; dis iuranda palus въ което се кълнатъ бо­
говете. Ь) клетвено увЪрявамъ,
кълна се; falsum лъжливо; iuravit
perpetuum morbum че е постоянно
боленъ; calumniam iurare съ клет­
ва потвърждавамъ вЪрностьта на
донесението.
iuror 1 кълна се in legem.
1. ius, i uris n 1. а) право; ius civile
гражданско право; ius gentium меж­
дународно право; iura dare давамъ
закони, b) законно право, право
ius suum armis exsequi, ius suum
tenere (obtinere, persequi), suo iure
decedere; iure optimo (iusto) или
meo, tuo, suo iure съ пълно право,
c) правосъдие, присъда iura dabat
populo praetor; ius dicere u reddere
съдя, решавамъ дЪло, произнасямъ присъда; ius petere търся
правосъдие, d) власть in paucorum
ius et dicionem concedere; sui iuris
esse господарь на себе си съмъ,
независимъ съмъ. е) права; ut eo­
dem iure essent да се ползуватъ
отъ същигЬ права. — 2. съдилище,
съдъ in ius ire, vocare, duci.
2. ius, iuris n чорба, сосъ.

iuvencus
ius iiirandum, gen. iuris iflrandl n
клетва.
iussi pf. отъ iubeo.
iusso ст. ф. /u t. отъ iubeo.
iussum, Гn заповЬдь, поръка, пред­
писание.
l.iu s s u s part. отъ iubeo.
2. iussus, us m заповЬдь, поръка
iussu vestro.
iiiste adv. справедливо,
iustificus 3 който постъпва спра­
ведливо, справедливъ.
justitia, ае / справедливость, пра­
восъдие.
justitium , ii л спиране на съдо­
производството, временно затва­
ряне на съдилищата въ извънред­
ни случаи; прен. застой, спиране
omnium rerum.
iiistus 3 1. а) справедливъ, честенъ
iudex, dominus, vir. b) законенъ
uxor, poena, causa, bellum, impe­
rium; subst. iiistum , i n право, законность, справедливость. — 2. а)
основателенъ, справедливъ timor,
ira, preces, b) правиленъ, истински
bellum, proelium; victoria пълна по­
беда; iter обикновенъ,еднодневенъ
пъть. с) надлеженъ, приличенъ,
достатъченъ numerus, altitudo; plus
iusto повече отколкото трЬбва,
твърде много. — 3. subst. iiista,
orum n а) дължимо, заслужено,
право praebere servis iusta. b) фор­
малности, обичаи ludorum, milita­
ria. c) особ. погребални обреди iusta
funebria; iusta facere, solvere ali­
cui отдавамъ последна почить.
iOturna, ае / Ютурна, изворна ним­
фа, сестра на Турнъ.
iu tu s part. отъ iuvo.
iuvenSlis, е юношески, младежки,
свойственъ на младежи; subst. iuvenalia, ium n игри, въведени отъ
Неронъ.
Iuvenalis, is m (D. lunius Iuvenalis) Ювеналъ, римски сатирически
поетъ (58—138 сл. Хр.).
juvenaliter adv. юношески, по мла­
дежки.
iuvenca, ае / 1. девойка. — 2. юница,
iuvencus 3 младъ; subst. iuvencus, i m
младежъ; юнецъ.

V,

1

iuvenesco

339

iuvenesco 3 1. пораствамъ. — 2.
подмладявамъ се.
juvenilis, е юношески, младежки,
juveniliter adv. юношески, по мла­
дежки.
iuvenis, е (сотр. iunior или iuvenior)
1. младъ. — 2. subst. а) iuvenis, is т
юноша, младъ човЪкъ (приблизи­
телно отъ 20 до 40 г.); iuvenis, is /
момиче, млада жена. b) сотр. pl.
iiiniores, um хората, способни
за военна служба (отъ 17—45 г.).
iuvenlx, Icis / юница,
iuvenor 1 постжпвамъ или говоря
като младежъ.
iuventa, ае / 1. младость, юноше­
ска възрасть. — 2. а) младежь. Ь)
юношеска брада, мъхъ. с) богиня
на младостьта.
juventas, atis / 1. младость, юно­
шеска възрасть. — 2. а) младежка
сила. Ь) юношеска брада, мъхъ.
с) богиня на младостьта.
luventius 3 римско родово име.
iuventus, Otis / 1. младость, юно­
шеска възрасть. —2. младежь, мла­
ди хора; войници; princeps iuventutis: 1. (презъ време на република­
та) първиятъ конникъ по цензорския списъкъ. 2. (презъ време на
императорите) синътъ на имератора.

Karthago
iuvo, iuvl, iiitus 1 1. радвамъ, ве­
селя, нравя се nec me vita iuvaret,
multos castra iuvant; tmpers. iuvat
радва, приятно е, доставя удовол­
ствие iuvat haec facere. — 2. а)
помагамъ, подпомагамъ aliquem in
aliqua re, aliquem auxilio спомагамъ, съдействувамъ за disciplinam,
iuxta 1. adv. а) близу, наблизу le­
gio iuxta constiterat, fuit iuxta tu­
mulus. b) еднакво, безъ разлика,
сжщо така suae hostiumque vitae
iuxta carus; iuxta mecum сжщо ка­
то мене; iuxta ac (atque, et, quam)
сжщо както. — 2. praep. сь acc.
a) близу до, при iuxta aliquem.
b) непосредствено следъ, следъ.
c) почти като, твърде приличенъ
на velocitas iuxta formidinem, d)
съобразно, споредъ iuxta praecep­
tum.
iuxtim abv. близу, наблизу.
ivi pf. отъ eo.
Ixion, onis m Иксионъ, царь на на­
питите въ Тесалия, баща на Пиритой, който навлекалъ върху се­
бе си гнева на Юпитеръ и билъ
вързанъ въ подземното царство за
едно вечно въртящо се колело.
Ixionius 3 Иксионовъ orbis. Ixio­
nides, ае т синъ на Иксионъ: Пиритой.

к
К. като съкращение. 1. = Kaeso, еж.
Caeso. — 2. = Kalendae, вж. Calen­
dae. — 3. Karm. = Karmentalia, вж.
Carmentalia,

Kalendae вж. Calendae.
Kalendarium вж. Calendarium.
Karth£go вж. Carthago.

I

L
L. като съкращение = Lucius, libra;
като цифра = 50.
labasco 3 залитамъ да падна, кла­
тя се; прен. започвамъ да се ко­
лебая.
Labdacus, Т т Лабдакъ, тивански
царь, баща на Лай.
labea, ае / устна, бърна refer ad
labeas tibias.
Labeates, ium m лабеати, племе на
северъ отъ Мекедония. Labeatis,
idis / лабеатски palus.
labecula, ае / малко петно.
labe-facio, feci, factus 3 1. разклащамъ, разтърсвамъ partem muri,
aedes, arborem. — 2. а) събарямъ,
унищожавамъ, погубвамъ res se­
cundas, iura plebis, aliquem, b) смущавамъ, разколебавамъ quem nulla
vis labefecit, fidem.
labefactatio, onis / разклащане,
разтърсване.
labe-facto 1 разклащам ъ, разтърс­
вамъ signum vectibus, terram; прен.
разтърсвамъ до основи, разколе­
бавамъ, разклащамъ, унищожа­
вамъ, разрушавамъ, разорявамъ
alicu' consulatum, dignitatem, fidem,
rem publicam, vitam hominum; ara­
tores разорявамъ икономически ceлянитф.
labefio, factu s sum, fieri pass. отъ
labefacio.
1. labellum, I n устничка.
2. labellum, I m легенъ, тазъ.
Labeo, onis m римско фамилно име.
Laberius 3 римско рооово име.
labes, is /
1. хлътване, улЪгане
agri, terrarum; terrae пропадане,
хлътване, срутване на почвата.
— 2. а) разваляне, пропадане, заги­
ване, нещастие labes ас ruina inno­
centiae, labes imperii tui stragesque
provinciae; Verres labes ac perni­
cies rei publicae нещастие и ги-

бель за провинциата (т. е. виновникъ за нещастието и . ..); prima
labes mali началото на злото (на
нещастието). Ь) неджгъ, недостатъкъ, петно corporis victima labe
carens, toga sine labe, c) петно, noзоръ, срамъ saeculi, civitatis; labem
inferre (inponere, aspergere) alicui
опозорявамъ.
labia = labea.
Labici, drum m лабици, градъ въ
Лациумъ. Labicanus 3 лабицийски.
labidus 3 хлъзгавъ.
Labienus, I m (Titus Attius Labie­
nus) Лабиенъ, легатъ на Цезаръ
въ Галия, по-късно миналъ на
страната на Помпей. Labienianus 3
Лабиеновъ.
labilis, е хлъзгащъ се.
labium, ii п устна.
labo 1 1. залитамъ да падна, кла­
тя се labant naves, labat ariete
crebro ianua, murus. — 2. а) отивамъ къмъ упадъкъ, западамъ, развалямъ се omnes rei publicae par­
tes labantes, labante iam disciplina,
b) колебая се, нерешителенъ съмъ
labant animi, cohortes, labantes
patres firmavit.
1. labor, lapsus sum 3 1. хлъзгамъ
ce labitur vadis abies, anguis lapsus
per aras. — 2. а) спускамъ се, смъквамъ се, падамъ per funem demis­
sum labi, lapsa cadunt folia, stella
de caelo lapsa, b) изпадамъ, попадамъ, потъвамъ in errorem, in vi­
tium, in luxuriam, c) западамъ,
идвамъ въ упадъкъ, пропадамъ,
развалямъ се disciplina, res publica,
mores; lapsis rebus въ нещастие.
— 3. а) измъквамъ се, изплъзвамъ
се manibus custodientium, custodia;
прен. nostro illius labitur pectore
vultus изчезва, загубва ce; recto

Щ

4

labor

341

itinere отклонявамъ се отъ; mente,
momoria загубвамъ разсждъка, паметьта. b) за време-, бързо отминавамъ, отлетява'мъ labuntur anni,
cito pede labitur aetas. — 4. излъгвамъ се. сбърквамъ, грЪша
propter imprudentiam, imprudentia,
casu, in aliqua re; hac spe lapsus
излъганъ въ тази надежда.
2. labor (ст. ф. labos), oris m 1. а)
усилие, напрежение, трудъ, рабо­
та remigandi, itineris, militum; labo­
rem sumere трудя се, употрЪбявамъ усилия; res est magni laboris
работата изисква много трудъ, ра­
ботата е много мжчна; nullo labo­
re безъ никакъвъ трудъ. Ь) тру­
долюбие, деятелность homo magni
laboris, с) подвигъ Herculeus; belli
воененъ подвигъ. d) резултатъ,
дЪло multorum mensium; labores
boum разоранитЬ ниви. — 2. а)
трудность, мжчнотия viae, belli, b)
затруднение, нужда, мжка, неща­
стие, беда, страдание, болесть vi­
dit suorum laborem, in labore meo.
c) labores solis Unaeque затъмне­
ние на слънцето и луната.
laborifer, fera, ferum работливъ,
трудолюбивъ.
laboriose aiv. съ голЪмъ трудъ, съ
мжка, мжчно.
laboriosus 3 1. мжченъ, труденъ
opus; aegritudo мжчителенъ — 2.
трудолюбивъ, деятеленъ homo —3.
измжченъ, многострадаленъ.
laboro 1 1. intr. а) трудя се, залЪгамъ, старая се, мжча се sibi et
populo Romano, in (de) aliqua re,
pro salute alicuius, съ ut (ne), съ inf.
b) грижа се, безпокоя ce non mag­
no opere laboro, quorsum r jcidat
responsum tuum, c) изнемогвамъ,
намирамъ се въ затруднено поло­
жение, въ опасность ех aere alieno,
laboranti subvenire; luna laborat лу­
ната е въ затъмнение, d) страдамъ, боледувамъ pedibus, morbo,
utero. — 2. trans, изработвамъ, приготвямъ vestes laboratae auro.
labos вж. labor.
Labros, T m Лабросъ, име на куче.
1. labrum, I п 1. устна labra tremen­
tia; primis (primoribus) labris attin­

lacesso
gere (gustare) aliquid запознавамъ
се повърхностно съ н^що. — 2.
край labra fossae; ab labris по краи­
щата.
2. labrum, I n легенъ, котелъ, вана;
прен. labra Dianae горски езера,
labrusca, ае / дива лоза.
labrQscum, Т п диво грозде,
labyrinthus, 7 т лабиринтъ.
lac, lactis п млЪко; lac concretum
сирене, prov. lac gallinaceum млЬk o отъ пиле.
Lacaena, ае / спартанка; adi спар­
тански virgines.
Lacedaemfin, onis / Лакедомонъ,
Спарта. Lacedaemonius 3 спар­
тански. Lacedaemonii, orum m
спартанци.
lacer, era, erum 1. разкжсанъ, скжсанъ corpus, vestis; currus счупена.
— 2. разкжсващъ morsus.J
laceratio, dnis / разкжсване, раз­
диране.
lacerna, ае / горна дреха, която
се обличала върху тогата въ вре­
ме на студъ или дъждъ.
lacero 1 1. а) разкжсвамъ, раздирамъ vestem, corpus alicuius, b)
разрушавамъ navem, pontes; comas
разчорлямъ. — 2. а) разорявамъ
fenore homines; rem publicam lar­
gitionibus. b) пропилявамъ bona
patria, pecuniam, c) хуля, нагрубявамъ, злословя, очернямъ aliquem
probris, eam rem omnibus consiliis,
lacerta, ае / гущеръ.
lacertdsus 3 мускулестъ, силенъ.
1. lacertus, I m 1. горната часть на
ржката; обикн. ржка amplecti colla
lacertis; lacertos excutere замахвамъ. — 2. pl. мишци, мускули la­
certos exercitatio expressit; прен.
сила; за речь: сила, изразителность
carnis plus habet Aeschines, minus
lacertorum.
2. lacertus, 7 m 1. гущеръ. — 2. видъ
морска риба.
lacesso, sivi, situ s 3 1. дразня,
предизвиквамъ, безпокоя, на падамъ
aliquem ad pugnam, aliquem ferro,
iniuria; lacessere precibus досаждамъ съ; equus pede lacessit fores

Lacetania

342

удря. — 2. предизвиквамъ, възбуждамъ, започвамъ proelium, pugnam,
sermones.
Lacetania, ae / Лацетания, область
въ Сев. Испания. Lacetani, orum т
лацетани.
lachanizo 1 (гр) слабъ съмъ, отпадналъ съмъ.
Laches, etis т Лахетъ, атински
пълководецъ.
Lachesis, is / Лахесисъ, една отъ
тригЬ парки.
Laciades, ае т лакиецъ, житель на
атинския демъ Лакия.
lacinia, ае / край на дреха; obti­
nere aliquid lacinid едва, съ мжка.
Lacinium, ii п Лациниумъ, носъ въ
Южна Италия съ храмъ на Юнона.
Lacinius 3 лацинийски.
Laco, onis т лаконецъ, лакедемонецъ, спартанецъ. Laconicus 3 лакедемонски; Laconica brevitas лаконичность. Laconica, ае или LaconicS, es / Лакония, область въ
Пелопонесъ. Laconicum, i п (sc.
balneum) потилия, баня за изпотя­
ване; (sc. vestimentum) лакедемонска дреха. Laconis, idis / лакедемонски.
lacrim a, ае / сълза,
lacrimabilis, е достоенъ за оплак­
ване, жалъкъ, плачевенъ.
lacrim abundus 3 плачещъ, обли­
ва щъ се въ сълзи,
lacrim o 1 1. проливамъ сълзи, пла­
ча; aliquid оплаквамъ. — 2. за ра­
стения'. сълзя, изпускамъ сокъ.
lacrim osus 3 1. пъленъ съ сълзи
oculi. — 2. а) причиняващъ сълзи,
сълзливъ fumus. Ь) плачевенъ, печаленъ, тжженъ bellum, funus, vo­
ces.
lacrimula, ае / сълзичка
lacrum a, lacrumo вж. lacrima, la­
crimo.
lactens, gen. -entis (part. отъ lacteo)
1. бозаещъ Romulus parvus et lac­
tens; infans lactens кърмаче; hostia
lactens или само lactens младо животно-сукалче. — 2. соченъ fru­
menta, herba; annus lactens npoлЪть.
lacteolus 3 млЪчнобЪлъ.

laetabilis
lactes, ium / 1. тънки черва, въ ­
трешности. — 2. млЬкото на ижжкитЪ риби.
lactesco 3 обръщамъ се на млЬко.
lacteus 3 1. млЪченъ; umor lacteus
млЪко. — 2. пъленъ съ млЬко ubera.
— 3. млЪчнобЪлъ colla; orbis, via
млЪчниятъ пжть.
1. lacto 1 1. давамъ млЪко, кърмя
съ млЬкото си. — 2. бозая, суча
Romulus lactans.
2. lacto 1 измамвамъ aliquem,
lactfica, ае / салата, маруля,
lactucula, ае / крЪхка салата,
lacuna, ае / 1. вдлъбнатина, ровъ,
долъ; локва, блато. — 2. празнина;
недостигъ, загуба; explere lacunam
rei familiaris поправямъ финансо­
вото си положение,
lacunar, aris п парчелия таванъ,
таванъ покритъ съ дървени рез­
барски украшения,
lacuno 1 украсявамъ съ дървена
резба.
lacunosus 3 изпълненъ съ вдлъб­
натини; прен. непъленъ.
lacus, us т 1. а) езеро. Ь) басейнъ,
блато, с) изворъ. — 2. ведро, каца.
Lacydes, is т Лакидъ, философъ,
ученикъ на Яркесилъ.
Ladon, onis т Ладонъ, река въ
Яркадия.
laedo, laesi, laesus 3 1. а) удрямъ о
нещо. Ь) повреждамъ, развалямъ
frondes, aliquem vulnere; laedere
zona collum обесвамъ ce. — 2. a)
обиждамъ, докачамъ, оскърбявамъ,
огорчавамъ aliquem. Ь) нарушавамъ foedus, fidem.
Laelius 3 римско родово име.
laena, ае / зимна горна дреха.
Laertes, ае т Лаерть, баща на Одисей Laertiades, ае т синъ на
Лаертъ: Одисей. Laertus 3 Лаертовъ heros, regna
laesi /)/. отъ laedo,
laesio, onis / дразнене, предизвик­
ване. J
Laestrygones, um m лестригони,
митическо, человЪкоядно племе въ
Сицилия. Laestrygonius 3 лестригонски.
laesus part. отъ laedo,
laetabilis, е радостенъ.

laetabundus
laetabundus 3 изпълненъ съ paдость.
laetatio, 6nis / радость, веселие,
laete adv. радостно, весело,
laetifico 1 1. веселя, радвамъ; part.
laetificans радостенъ, веселъ. — 2.
оплодотворявамъ, правя плодороденъ agros aqua,
laetificus 3 радостенъ, веселъ.
laetitia, ае / 1. а) радость, весе­
лие; aliquem laetitiS afficere зарадвамъ никого. Ь) приятность, хубость. — 2. плодородность, обилие
pabuli.
laetor 1 радвамъ се, веселя се.
laetus 3 1. а) веселъ, радостенъ,
съ abi. laetus origine novae urbis.
съ gen. laetus laborum, съ locat, lae­
tus animi, b) приятенъ, радостенъ
augurium, dies, victoria. — 2. а) изобиленъ, богатъ, плодороденъ colles
frondibus laeti; cs gen. frugum pa­
bulique laetus ager, lucus laetissi­
mus umbrae, b) тлъстъ, дебелъ,
угоенъ boum armenta.
IaevS adv. на лево; прен. наопаки,
непохватно, несржчно.
laevo 1 = 1 . levo,
laevus 3 1. лЬвъ manus: subst. lae­
va, ae / (sc. manus, pars) лева ржка, лева страна ad laevam, laevS;
laevum, i n лева страна in lae­
vum flectere cursus. — 2. а) непохватенъ, несржченъ, глупавъ mens;
tempus нудобно време, b) es ези­
ка на авгуритп: благоприятенъ,
благосклоненъ omen, numina; у
гърцитп: неблагоприятенъ, зловещъ fata, picus.
laganum , Т п (гр) видъ баница (отъ
брашно и дървено масло),
lagena, _ае / = lagoena,
lag&os, I / (гр) видъ вино, наре­
чено „заешко“.
lagoena, ае / (гр) шише, бутилка,
lagois, idis / (гр) видъ птица или
риба.
lagona, ае / = lagoena,
laguncula, ае / шишенце.
Laius, i! т Лай, царь на Тива, ба­
ща на Едипъ. Laiades, ае т синъ
на Лай; Едипъ.
lalia, ае / (гр) бърборене, гово­
рене.

343

lana

lama, ае / локва, блато,
lam bero 1 1. разкжсвамъ; изхапвамъ, изгризвамъ. — 2. постжпвамъ
жестоко.
lambo 3 ближа, облизвамъ lupa
lingua pueros lambens; прен. достигамъ, докосвамъ Aetna sidera lam­
bit; quae loca lambit Hydaspes noкоай'които места тече Хидаспъ.
Lambrani, orum m {ламбрани, жи­
телите около p. Ламбросъ въ Ита­
лия.
lam enta, orum п плачъ, ридание,
lamentabilis, е 1. жалъкъ, достоенъ
за оплакване regnum. — 2. плачевенъ, жалъкъ vox.
lam entarius 3 който предизвиква
плачъ.
lam entatio, onis / плачъ, ридание,
lam entor 1 плача, ридая; съ асс.
оплаквамъ vitam, parentes, matrem
mortuam.
lamia, ае / (гр) вещица, магьос­
ница.
1. Lamia, ае m прЬкоръ въ gens
Aelia. Lamianus 3 Ламиевъ horti
Lamiani.
2. Lamia, ае / Ламия, градъ въ Те­
салия.
lamina, ае / или lamna, ае / 1.
листъ, плочка aenea, aurea, fer­
rea, argentea; поет. злато или сре­
бро на листове или кюлчета, пари
inimicus lamnae; laminae ardentes
нагорещени метални плочи, които
употребявали при измжчвания. — 2.
лезвие, острие
lam pas, adis f (гр) факелъ, свЬщь;
прен. свЬтлина, блесъкъ, сияние.
Lampsacum, I п и Lam psacus, Т /
Лампсакъ, градъ въ Мизия. Lamp­
saceni, orum т лампсакийци.
lam pter, eris m (гр) светилникъ,
свещникъ.
Lampter, eris m Ламптеръ, височи­
на съ фаръ при гр. Фокея.
Lamus, Т т Ламъ, царь на лестригоните.
lamyrus, ■ т (гр) видъ морска риба.
lana, ае / 1. вълна; lanam ducere
преда; pl. вълненъ платъ lanae
tinctae murice,—2. а) предене lanae

Lacetania

342

удря. — 2. предизвиквамъ, възбуждамъ, започвамъ proelium, pugnam,
sermones.
LacetSnia, ae / Лацетания, область
въ Сев. Испания. Lacetani, orum т
лацетани.
lachanizo 1 (гр) слабъ съмъ, отпадналъ съмъ.
Laches, etis т Лахетъ, атински
пълководецъ.
Lachesis, is / Лахесисъ, една отъ
тритЬ парни.
Laciades, ае т лакиецъ, житель на
атинския демъ Лакия.
lacinia, ае / край на дреха; obti­
nere aliquid laciniS едва, съ мяка.
Lacinium, ii п Лациниумъ, носъ въ
Южна Италия съ храмъ на Юнона.
Lacinius 3 лацинийски.
Laco, onis т лаконецъ, лакедемонецъ, спартанецъ. Laconicus 3 лакедемонски; Laconica brevitas лаконичность. Laconica, ае или LaconicS, es / Лакония, область въ
Пелопонесъ. Laconicum, i п (sc.
balneum) потилия, баня за изпотя­
ване; (sc. vestimentum) лакедемонска дреха. Laconis, idis / лакедемонски.
lacrima, ае / сълза,
lacrimabilis, е достоенъ за оплак­
ване, жалъкъ, плачевенъ.
lacrimabundus 3 плачещъ, обливащъ се въ сълзи,
lacrimo 1 1. проливамъ сълзи, пла­
ча; aliquid оплаквамъ. — 2. за ра­
стения: сълзя, изпускамъ сокъ.
lacrimosus 3 1. пъленъ съ сълзи
oculi. — 2. а) причиняващъ сълзи,
сълзливъ fumus. Ь) плачевенъ, печаленъ. тжженъ bellum, funus, vo­
ces.
lacrimula, ае / сълзичка
lacruma, lacrumo вж. lacrima, la­
crimo.
lactens, gen. -entis (part. отъ lacteo)
1. бозаещъ Romulus parvus et lac­
tens; infans lactens кърмаче; hostia
lactens или само lactens младо животно-сукалче. — 2. соченъ fru­
menta, herba; annus lactens npoлЪть.
lacteolus 3 млЬчнобЪлъ.

laetabilis
lactes, ium / 1. тънки черва, въ­
трешности. — 2. млЬкото на мжжкитЪ риби.
lactesco 3 обръщамъ се на млЬко.
lacteus 3 1. млЪченъ; umor lacteus
млЪко. — 2. пъленъ съ млЬко ubera.
— 3. млЪчнобЪлъ colla; orbis, via
млЬчниятъ пжть.
1. lacto 1 1. давамъ млЪко, кърмя
съ млекото си. — 2. бозая, суча
Romulus lactans.
2. lacto 1 измамвамъ aliquem,
lact&ca, ае / салата, маруля,
lactucula, ае / крехка салата,
lacuna, ае / 1. вдлъбнатина, ровъ,
долъ; локва, блато.—2. празнина;
недостигъ, загуба; explere lacunam
rei familiaris поправямъ финансо­
вото си положение,
lacunar, aris п парчелия таванъ,
таванъ покритъ съ дървени рез­
барски украшения,
lacuno 1 украсявамъ съ дървена
резба.
lacunosus 3 изпълненъ съ вдлъб­
натини; прен. непъленъ.
lacus, us т 1. а) езеро. Ь) басейнъ,
блато, с) изворъ. — 2. ведро, каца.
Lacydes, is т Лакидъ, философъ,
ученикъ на Яркесилъ.
Ladon, onis т Ладонъ, река въ
Лркадия.
laedo, laesi, laesus 3 1. а) удрямъ о
нещо. Ь) повреждамъ, развалямъ
frondes, aliquem vulnere; laedere
zona collum обесвамъ ce. — 2. a)
обиждамъ, докачамъ, оскърбявамъ,
огорчавамъ aliquem. Ь) нарушавамъ foedus, fidem.
Laelius 3 римско родово име.
laena, ае / зимна горна дреха.
Laertes, ае т Лаертъ, баща на Одисей Laertiades, ае т синъ на
Лаертъ: Одисей. Laertus 3 Лаертовъ heros, regna
laesi pf. отъ laedo,
laesio, dnis / дразнене, предизвик­
ване. ?
Laestrygones, um m лестригони,
митическо, челов^коядно племе въ
Сицилия. Laestrygonius 3 лестригонски.
laesus part. отъ laedo,
laetabilis, е радостенъ.

laet&bundus 3 изпълненъ съ paдость.
laetdtio, onis / радость, веселие,
laete adv. радостно, весело,
laetifico 1 1. веселя, радвамъ; part.
laetificans радостенъ, веселъ. — 2.
оплодотворявамъ, правя плодороденъ agros aqua,
laetificus 3 радостенъ, веселъ.
laetitia, ае / 1. а) радость, весе­
лие; aliquem laetitid afficere зарадвамъ нЬкого. Ь) приятность, хубость. — 2. плодородность, обилие
pabuli.
laetor 1 радвамъ се, веселя се.
laetus 3 1. а) веселъ, радостенъ,
съ abi. laetus origine novae urbis.
съ gen. laetus laborum, съ locat, lae­
tus animi, b) приятенъ, радостенъ
augurium, dies, victoria. — 2. а) изобиленъ, богатъ, плодороденъ colles
frondibus laeti; съ gen. frugum pa­
bulique laetus ager, lucus laetissi­
mus umbrae, b) тлъстъ, дебелъ,
угоенъ boum armenta,
laeve adv. на лЬво; прен. наопаки,
непохватно, несржчно.
laevo 1 = 1. levo,
laevus 3 1. лЬвъ manus; subst. lae­
va, ае / (sc. manus, pars) лЪва ржка, лева страна ad laevam, laeva;
laevum, i n лева страна in lae­
vum flectere cursus. — 2. а) непохватенъ, несржченъ, глупавъ mens;
tempus нудобно време, b) es ези­
ка на авгуритп; благоприятенъ,
благосклоненъ omen, numina; у
гърцитгъ: неблагоприятенъ, зловещъ fata, picus.
laganum, I п (гр) видъ баница (отъ
брашно и дървено масло),
lagena, ае / = lagoena,
lageos, I / (гр) видъ вино, наре­
чено „заешко“.
lagoena, ае / (гр) шише, бутилка,
lagois, idis / (гр) видъ птица или
риба.
lagona, ае / = lagoena,
laguncula, ае / шишенце.
Laius, i! m Лай, царь на Тива, ба­
ща на Едипъ. Laiades, ае m синъ
на Лай; Едипъ.
lalia, ае / (гр) бърборене, гово­
рене.

343

lana

lama, ае ) локва, блато,
lambero 1 1. разкжсвамъ; изхапвамъ, изгризвамъ. — 2. постжпвамъ
жестоко.
lambo 3 ближа, облизвамъ lupa
lingua pueros lambens; прен. достигамъ, докосвамъ Aetna sidera lam­
bit; quae loca lambit Hydaspes noкрай~които места тече Хидаспъ.
Lambrani, orum m 'ламбрани, жи­
телите около р. Ламбросъ въ Ита­
лия.
lamenta, orum п плачъ, ридание,
lamentabilis, е 1. жалъкъ, достоенъ
за оплакване regnum. — 2. плачевенъ, жалъкъ vox.
lamentarius 3 който предизвиква
плачъ.
lamentatio, onis / плачъ, ридание,
lamentor 1 плача, ридая; съ асс.
оплаквамъ vitam, parentes, matrem
mortuam.
lamia, ае / (гр) вещица, магьос­
ница.
1. Lamia, ae m прЬкоръ въ gens ;
Aelia. Lamianus 3 Ламиевъ horti i
Lamiani.
!
2. Lamia, ае / Ламия, градъ въ Te- j
салия.
|
lamina, ае / или lamna, ае / 1 '
листъ, плочка aenea, aurea, fer- I
rea, argentea; поет. злато или сре- I
бро на листове или кюлчета, пари '
inimicus lamnae; laminae ardentes
нагорещени метални плочи, които
употребявали при измжчвания. — 2.
4
лезвие, острие
lampas, adis / (гр) факелъ, свЬщь;
прен. свЬтлина, блЬсъкъ, сияние.
Lampsacum, \ п и Lampsacus, I /
Лампсакъ, градъ въ Мизия. Lamp­
saceni, orum т лампсакийци.
lampter, eris m (гр) светилникъ,
свЬщникъ.
Lampter, eris m Ламптеръ, височи­
на съ фаръ при гр. Фокея.
Lamus, Т т Ламъ, царь на лестригоните.
lamyrus, Тт (гр) видъ морска риба.
lana, ае / 1. вълна; lanam ducere
преда; pl. вълненъ платъ lanae
tinctae murice.—2. а) предене lanae

Qm

laetabundus

anarius

344

dedita, cogitare de lana sua. b) мъхъ
(по растения и плодове), c) б-Ьлиrfe облачета на небето,
lanarius 3 отнасящъ се до вълната;
subst. т който обработва вълна,
lanatus 3 покритъ съ вълна, вълнестъ; subst. lanata, ае / овца.
lancea, ае / копие,
lancearius, iT т копиеносецъ.
lancino 1 разкжсвамъ; прен. пропилявамъ bona,
laneus 3 вълненъ pallium.
LangdbardT, orum m лангобарди,
германско племе.
languefacio 3 ослабвамъ, обезсилвамъ; прен. успокоявамъ.
langueo, langul 2 1. слабъ съмъ,
чувствувамъ слабость, умора, уморенъ съмъ spes, vox, de via, morbo.
— 2. ослабналъ съмъ, равнодушенъ съмъ, бездеенъ съмъ juven­
tus.
languesco, langul 3 1 а ) ослаб­
вамъ, уморявамъ се corpus; flos
увяхва; luna затъмнява ce; Bac­
chus languescit in amphora виното
става по-приятно, b) ослабвамъ,
намалявамъ се cur industria lan­
guescit. — 2. сгавамъ равнодушенъ.
languide adv. слабо, безъ енергия
languidius in opere versari,
languidulus 3
1 изтощенъ. — 2.
увЬхналъ corona.
languidus 3 1. слабъ, изтощенъ,
бавенъ homines, grex; aqua бавно
течеща; ventus тихъ.—2. а) умърлушенъ, равнодушенъ animus; subst. п
nihil languidi, b) разслабващъ, изтощаващъ voluptates, quies,
languor, dris m 1. слабость, отпадналость, изтощение, умора corpo­
ris. — 2. бавность, равнодушие,
бездействие militum,
laniatio, onis / и laniatus, us m
разкжсване; ferarum отъ диви
зв-Ьрове; прен. мжчене, измжчване.
lanicium, ii п руно, вълна,
laniena, ае / месарница,
lanificium, ii п обработване на въл­
на, предене.
lanificus 3 който обработва вълна,
предещъ, тъчещъ manus; ars пре­
дачно, тъкачно изкуство; tres puel­
lae паркитЬ.

lapidarius

laniger, era, erum рунестъ, покритъ
съ вълна; subst. laniqer, i т овенъ,
агне.
1. lanio 1 разкжсвамъ, раздирамъ,
правя на кжсове vestem; comam,
crinem скуба, разчорлямъ; прен.
хуля, критикувамъ, неодобрявамъ,
порицавамъ carmina.
2. lanio, onis т месарь, касапинъ.
lanionius 3 месарски.
lanista, ае m 1. ланиста, учитель
на гладиатори. —2. подстрекатель,
бунтовникъ.
lanisticius 3 ланистовъ, който при­
надлежи на учителя на гладиатори,
lanitium, ii п руно, вълна,
lanius, ii т месарь, касапинъ; прен.
палачъ, джелатинъ.
lanosus 3 вълнестъ.
lanterna, ае / (гр) фенеръ, лампа,
lanternarius, ii т който носи фе­
неръ.
lanugo, inis / мъхъ (по брада, дър­
вета, плодове).
LanQvium, ii п Ланувиумъ, градъ
въ Лациумъ. Lanuvinus 3 ланувийски. Lanuvini, orum т ланувийци. Lanuvinum, i п чифликъ
при Ланувиумъ.
lanx, lancis / (гр) 1. блюдо, чиния,
паница. — 2. блюдо на везни.
Laocoon, ontis m (acc. onta) Лаокоонъ, жрецъ на Посейдонъ въ
Троя.
Laodamia, ае / Лаодамия, съпруга
на Протесилай.
Laodicea, ае / Лаодикия, градъ въ
Фригия и Сирия. Laodicensis, е
лаодикийски. Laodiceni, orum m
лаодикийци.
Laomedon, ontis m Лаомедонтъ,
царь на Троя, баща на Приамъ.
Laomedonteus и Laomedontius 3
Лаомедонтовъ; троянски. Laome­
dontiades, ае т потомъкъ на Лао­
медонтъ: Приамъ; pl. троянци.
lapathus, й / и lapathum, i п (гр)
киселецъ (раст.).
lapicida, ае т каменарь, каменод-Ьлецъ.
lapicidinae, arum /
каменоломна
кариера.
lapidarius 3 камененъ; subst. каме­
нарь.

lapidatio

345

largitor

lapidatio, onis / 1. хвърляне на ка­
gere (premere) gulam alicui laqueo
мъни, убиване съ камъни. — 2.
удушвамъ. — 2. примка, измама,
дъждъ отъ камъни,
хитрость, интрига.
lapidator, oris т кой го хвърля ка­ Lar, Laris т, обикн. pl. Lares, um u
ium m 1. ларъ, лари, богове-по­
мъни, който убива съ камъни,
lapideus 3 камененъ, отъ камъни
кровители на кжщигЬ, полетата
murus, imber; прен lapideus sum
и пжтищата lares viales, rurales,
вкамененъ съмъ (отъ очудване).
domestici; обикн. само lares боговеlapido 1 1. хвърлямъ камъни по ни­
покровители на кжщата. — 2. домъ,
кого, убивамъ съ камъни. — 2.
кжща, жилище, домашно огнище;
impers. lapidat вали дъждъ отъ
ad larem reverti връщамъ се дома;
lar paternus бащинъ домъ; avis in
камъни de caelo lapidatum est.
ramo tecta laremque parat гнЪздо.
lapidosus 3 1.каменистъ mons, ager.
— 2. твърдъ като камъкъ panis,
Lara, ae / Лара, нимфа на p. Тибъръ.
lapillus, I m 1. камъче lapilli nigri Larcius, ii m римско родово име.
albique (при гласуване въ сжда).
— 2. скжпоцененъ камъкъ, бисеръ lardum, ! n вж. laridum.
caris aures onerare lapillis.
Larentalia, ium n Ларенталия, празникъ въ честь на flcca Larentia,
Iapis, idis m 1. а) камъкъ lapides
et tela conicere; vivus кремъкъ; bi­
съпругата на овчаря Фаустулъ,
bulus пЪсъчникъ, пемза; Phrigius
която отгледала Ромулъ и Ремъ.
мраморъ; lapides varii мозайка, b) Lar&s, ium / Ларесъ, градъ въ Нусижпоцененъ камъкъ, бисеръ. —2.
мидия.
а) километрически камъкъ; ad quin­ large aiv. изобилно, много, щедро
tum на петия километъръ Ь) граhabere, donare.
ниченъ камъкъ. с) надгробенъ ка­
мъкъ, паметникъ ultimus, d) камен­ largificus 3 богатъ, изобиленъ.
на площадка, върху която се из­ largifluus 3 който тече въ голЪмо
количество, изобилно,
вършвало продаването на робигЬ;
прен. duo tribuni empti de lapide largiloquus 3 приказливъ, бъбривъ.
подкупени, е) каменна маса; albus largior, gltus sum 4 1. а) щедро
подарявамъ, щедро раздавамъ ali­
отъ бЪлъ мраморъ. f) каменна
статуя; iurare lovem lapidem кълна
cui aliquid. Ь) правя голЪми пода­
ръци (за да подкупя); largiendo съ
се въ каменната статуя на Зевсъ.
поцкупъ. — 2. давамъ, подарявамъ,
Lapithae, arum m (sing. Lapitha
отстжпвамъ populo libertatem, pat­
или -es, ae m) лапити, митическо
riae suum sanguinem; rei publicae
племе, което воювало съ кентав­
рите. Lapithaeus 3 лапитски.
iniurias прощавамъ.
largitas, atis / 1. изобилие, богат­
lappa, ае / репей (раст.).
lapsio, 5nis / наклоняване, падане,
ство. — 2. щедрость.
lapso 1 подхлъзвамъ се, залитамъ, largiter aiv. изобилно, щедро, мно­
падамъ.
го; largiter posse имамъ голямо
значение.
1. lapsus part. отъ labor.
2. lapsus, us m 1. хлъзгане, движе­ largitio, onis / 1. а) щедро разда
ване, щедрость in milites, b) под
ние rotarum; fluminum течение; voкупъ largitionis suspicio. — 2. да­
lucrum полетъ. — 2. падане susti­
ване, подаряване, раздаване; civi­
nere se a lapsu. — 3. заблуждение,
tatis на граждански права, aequita­
грешка.
tis на справедливость.
laquear, aris n парчелия таванъ,
таванъ украсенъ съ дървена резба, largitor, oris m 1. който раздава
щедро, щедъръ раздавачъ pecu­
laqueatus 3 който има таванъ укра­
niae. — 2. раздаващъ щедро по­
сенъ съ дървена резба templum,
даръци (за подкупване), подкупlaqueus, e i m 1 вжже съ примка,
вачъ.
примка laqueo captare feras; fran­

largus

346

largus 3 1. щедъръ homo, manus;
съ abi. largus promissis въ обеща­
нията. — 2. изобиленъ, богатъ, мно
го lux, lac, imber.
laridum или lardum, I п сланина.
Larinum, I п Ларинумъ, градъ въ
Италия. Larinas, gen. -atis ларин
ски. Larinates, ium т ларинци.
Larisa, ае / Лариса, градъ въ Те­
салия. Larisaeus 3 лариски. La­
risaei, orum т ларисци.
Larius, ii т Ларий, езеро въ Ита­
лия,
larix, icis / лиственица, листокапна
борика (раст.).
lars, lartis т князъ.
larua = larva,
laruatus 3 омагьосанъ.
larva, ае / 1. pl. призраци, видения,
привидения. — 2. скелетъ. — 3. ма­
ска на актьоръ.
larvalis, е подобенъ на призракъ,
приличащъ на привидение,
lasanum, I п*(гр> гърне,
lasarplcifer == laserpicifer,
lascivia, ае / 1. веселость, палавость, игривость. — 2. необузданость, дързость, разпуснатость
adulescens plenus amoris et lasci­
viae, lascivia maledicendi,
lascivibundus 3
палавъ, веселъ,
разпуснатъ.
lascivio 4 1 игривъ съмъ, веселъ
съмъ; лое/я. agnus lascivit fuga игри­
во избЪгва. — 2. разпуснатъ съмъ,
буйствувамъ.
lascivus 3 1. игривъ, веселъ, буенъ
pueri, puella, verba. — 2. необузданъ, невъздържанъ, разпуснатъ,
безсраменъ libelli, pagina, pictura,
laser, eris п сокъ отъ растението
лазерпициумъ.
laserpicifer, fera, ferum раждащъ
растението лазерпициумъ.
laserpicium, ii n
лазерпициумъ,
видъ млЪчка (раст.), чийто сокъ
се употр%бявалъ като лекарство
и подправка на ядене,
lassesco 3 уморявамъ се.
lassitudo, inis / отпадналость, из­
тощение, умора,
lasso 1 уморявамъ.
lassulus 3 твърде изморенъ.

laticlavius

lassus 3 изморенъ, изтощенъ, отпадналъ viator, opere faciendo lassi;
lasso papavera collo наведени ма­
кове.
late adv. 1. широко, надалече; longe
lateque надалече и нашироко, навсЪкжде; late tyrannus който владЬе нашироко. — 2. обширно, про­
странно late loqui.
latebra, ае / 1. а) скрито мЪсто,
тайно мЪсто, скривалище aurum
in latebris situm est. b) прибЪжище, убЪжище latebram habere. —2.
предлогъ, претекстъ, извинение
quaerere latebram inertiae,
latebricola, ае m посетитель на
вертепи.
latebrosus 3 пъленъ съ тайни мЪста, имащъ мЪста за скривалища,
таенъ, скритъ via, loca; pumex шуплестъ.
latens, gen. -entis скритъ, таенъ,
невидимъ saxa, res.
latenter adv. тайно, скришно,
lateo, ul 2 1. а) скритъ съмъ, крия
ce sub lectis latentes, anguis in
herba b) жив-Ья усамотено qui
bene latuit bene vixit. — 2. запазенъ съмъ, защитенъ съмъ, въ
безопасность съмъ sub umbra Ro­
manae amicitiae —3. неизвестенъ
съмъ, оставамъ скритъ causa latet;
res Eumenem latuit остана неиз­
вестна за.
later, eris m тухла, керемида; prov.
lavare laterem напразно се трудя;
later aureus кжсъ злато,
laterculus, I m
керемида, тухла;
прен. видъ баничка.
latericius 3 направенъ отъ тухли
тухленъ murus; subst. latericium
ii n тухленъ зидъ, стена.
Laterium, ii n Латериумъ, чифликъ
на Кв. Цицеронъ при Ярпинумъ.
laterna, а е / = lanterna,
latesco 3 скривамъ се, крия се.
latex, laticis т течность; latex meri
вино; Palladii latex зехтинъ.
Latialis, Latiar, Latiaris вж. Latium,
latibulum, I n 1. скривалище, тайно
мЪсто, убежище. — 2. леговище,
дупка.
ldticISvius 3 съ широки пурпурни
обшивки tunica.

latifundium

347

latifundium, i! n голямо имение,
чифликъ.
Latinae, Latine, Latini вж. Latium.
Latinitas, atis / 1. латински езикъ.
— 2. латинско право, което дава­
ло самоуправление на общините.
latio, onis / носене, донасяне; auxilii
даване помощь; legis предлагане
законъ; suffragii гласуване, право
за гласуване.
latito 1 скривамъ се, укривамъ се.
latitudo, inis / широчина, обширность, големина regionum, posses­
sionum; verborum провлечено про­
изнасяне на.
Latium, ii п Лациумъ, область въ
Средна Италия съ глевенъ градъ
Римъ. Latius 3 латински, римски
montes, forum. Latialis, е и Latia­
ris, е латински populus, serijio.
Latiar, aris n празникъ на luppiter Latiaris, като на покровитель
на Латинския съюзъ. Latinus 3
(adv. -е) латински lingua, nomen;
Latine loqui говоря латински; feriae
Latinae или само Latinae, arum J
празникъ на Латинския съюзъ,
пазнуванъ презъ лролетьта съ
жертвоприношение на Албанската
планина въ честь на Юпитеръ;
sub st. Latinus, i m а) Латинъ, царь
на Ялбалонга, тъстъ на Еней. Ь)
латинянинъ, житель на Лациумъ;
pl. латинци. Latiniensis, е латин­
ски. Latinienses, ium m латинци.
Latmus, \т Латъмъ, планина въ Кария. Latmius 3 латмийски saxa.
Lato, iis / и Latona, ае / Латона,
майка на Яполонъ и Диана. — 1.
Latois или Letois, idis / дъщеря
на Латона; Диана. Latdius, Letoius
и Latous 3 Латонинъ; subst. La­
toius, i m Аполонъ; Latoia, ae /
Диана. — 2. Latonius 3 Латонинъ;
subst. Latonia, ае / Диана. Lato­
nigena, ae mf рожба на Латона:
Аполонъ, Диана.
Latobrigi вж. Latovici.
latom iae = lautumiae.
Latona вж. Lato.
lator, oris m който предлага, предложитель legis, rogationis.
Latovici, orum m латовици, герман­
ско племе.

latus
latrator, oris m който лае Anubis;
прен. който крЪщи.
latratus, iis m лаене, лай.
latrina, ae / нужникъ.
1. latro 1 1. лая canis timidus ve­
hementius latrat; latrans куче. — 2.
a) викамъ, ругая, псувамъ latrant
quidam oratores, non loquuntur, b)
шумя multis circum latrantibus un­
dis; stomachus latrans протестиращъ отъ гладъ.
2. latro, onis m (гр) 1. наеменъ
войникъ. — 2. а) разбойникъ prae­
dones latronesque Syriae, b ) пиратъ.
— 3. а) ловецъ. b) при ш ахм ат на
игра: войникъ.
latrocinium, ii n 1. военна служба.
— 2. а) разбойничество, грабежъ,
пиратство. Ь) разбойническо на­
падение latrocinia nullam habent
infamiam, sublata Mysiae latrocinia.
— 3. а) мошеничество, измамничество, интриги furtim et per latro­
cinia. b ) разбойническа шайка iste
unus ex tanto latrocinio. — 4. шах­
матна игра.
latrocinor 1 1. служа като наеменъ
войникъ regi. — 2. разбойничеству*
вамъ, грабя.
latruncularius 3 шахматенъ tabula
latrunculus, I m 1. разбойникъ.— 2.
шахматенъ войникъ.
latura, ае / носене на товаръ; la­
turam facere хамалинъ съмъ.
1. latus part. отъ fero.
2. latus 3 1. широкъ fossa, flumen;
crescere in latum раста на широко.
— 2. а) обширенъ, пространенъ,
голЪмъ fines, regiones, b) подробенъ, обширенъ oratio.
3. latus, eris n 1. а) страна, хълбокъ (
(на чов%къ и животно) dolor lateris,
accommodare ensem lateri; qui sunt
a latere regis които сж около царя,
свита, приближени; ab latere alicuius
non discedere, haerere lateri alicuius
не се отдЪлямъ оть никого: latus
alicuius (alicui) tegere вървя редомъ
съ нЪкого; latus dare alicui подлагамъ нЪкому страната си, давамъ
нЪкому възможность да ми повреди.
b) гърди, дробове firmitas lateris;
voce magna et bonis lateribus съ
силенъ гласъ и мощни гърди. — 2.

latusculum

348

lavi

тЪло latus summitterein herba, la­ laureus 3
лавровъ corona, virga.
tus fessum longfl militia. — 3. страна
subst. laurea, ae / а) лаврово
(на предметъ), фланкъ dextrum, di­
дърво, b) лавровъ вЪнецъ; прен.
sponere equites ad latera; latus
триумфъ, победа laureae cupidus,
unum castrorum; in latus отстрани; lauricomus 3 покритъ съ лавровъ
in omne latus въ всички направ­
вЪнецъ.
ления; ab latere, a (ex) lateribus o t - lauriger, gera, gerum
украсенъ,
къмъ или на фланка, на фланковетЪ.
увЪнчанъ съ лавровъ вЬнецъ.
latusculum, ■ п
малка страна, laurus, I / (ргьдко laurus, us /) лав­
страна.
рово дърво; прен. лавровъ в%нецъ.
laudabilis, е похваленъ, достоенъ
лаврово клонче; лаври, победа,
за похвала; прекрасенъ, добъръ.
триумфъ.
laudabiliter adv. похвално, добре, laus, laudis /
1. похвала, слава;
laudatio, onis / 1. хвалене, похва­
hoc
in
tua
laude
pono приписвамъ
ла, хвалебна речь, благоприятно
ти това въ заслуга; laudem habere
свидетелствуване въ сжда. — 2.
похвала; non laudem
а)
защитителна речь. Ь) надгроб­ заслужавамъ
habet de me не може да се похва­
на речь. с) благодарственъ адресъ
ли съ победа надъ менъ; aliquem
(отправенъ отъ жителитЪ на про­
ferre или efferre (summis) laudibus
винцията до сената за дейностьта
превъзнасямъ нЪкого съ най-гона бившия управитель).
лЪми похвали: habere laudes de
laudativus 3 похваленъ, хвалебенъ.
aliquo произнасямъ похвално слово
laudator, oris m 1. който хвали,
за нЪкого, хваля нЬкого; laudes et
хвалитель, панагиристъ temporis
grates alicui похвалявамъ и благо­
acti. — 2. а) благоприятенъ свиде­
даря; laudes supremae, funebres
тели. Ь) който държи надгробна
надгробна речь. — 2. похвално дЪречь.
ло, подвигъ, заслуга laudes belli­
laudatrix, icis / хвалителка.
cae; dicere laudes alicuius възпЪlaudatus 3 похваленъ, отличенъ
вамъ нЪчии подвизи,
artes, vir, vultus.
laudiceni, orum m паразити (хора, laute adv. прекрасно, великолепно,
които се умилкватъ, за да бждатъ lautia, orum п издръжка на дър­
канени на обЪцъ).
жавни срЪдства (особ. храна и квар­
laudo 1 1. хваля, похвалявамъ, протира за посланицитЬ и знатнитЪ
славямъ aliquem. — 2. а) произначужденци) lautia legatis' praebere,
сямъ надгробна речь. Ь) давамъ lautitia, a e / разкошъ, великолепие.
благоприятни показания за подсж- Lautulae, arum / Лаутула, градъ
димия. с) считамъ щастливъ, ублана волскит-fc.
жавамъ agricolam. — 3. посочвамъ, lautumiae, arum / (гр.) 1. камепривеждамъ, позовавамъ се на
ноломна кариера. — 2. тъмница,
lovem testem,
издълбана въ скала (въ Сиракуза
laurea вж. laurus.
и Римъ.).
laureatus 3 украсенъ съ лавровъ 1. lautus part. отъ lavo.
вЪнецъ fasces, lictores, imago: lit­ 2. lautus 3 1. чистъ, измитъ manus,
terae, tabellae laureatae или само
supellex. — 2. а) важенъ, знатенъ,
laureatae известие за победа.
значителенъ homines, civitas, b) пре­
Laurentum, i n Лаурентумъ, градъ
красенъ, блестящъ, великолепенъ.
въ Лациумъ. Laurentius, Lauren­ lavacrum, Т п баня.
tinus 3 и Laurens, gen. -entis лау- lavatio, onis / 1. миене, кжпане.
рентийски. Laurentes, ium m лау— 2. а) вана. Ь) вода за кжпане.
рентийци.
Laverna, ае /
Лаверна, богиня на
laureola, ae / лаврово клонче, лав­
печалбата, покровителка на крад­
рово вЪнче.
ците.
lauretum, i n лаврова гора.
lavi pf. отъ lavo.

Lavinia

349

Lavinia, ae / Лавиния, дъщеря на
Латинъ и съпруга на Еней. Lavi­
nium, ii /i гр. Лавиниумъ въ Лациумъ. Lavinius и Lavinus 3 лавинийски.
lavo, lavi, lavatus и lautus 1 1. мия
manus, dentes, vulnera; lavare u la­
vari мия се, кжпя ce ire lavatum.
— 2. а) намокрямъ, овлажнявамъ
vultum lacrimis, b) измивамъ, отстраиявамъ peccatum precibus; ma­
la vino.
laxamentum, i n разширяване; прен.
облекчение, отдихъ nihil laxamenti
hostibus dedit; legem nihil laxamenti
habere не знае пощада.
laxatus 3 1. разхлабенъ, отпуснатъ,
свободенъ. — 2. разтегнатъ, разширенъ.
laxe adv. 1. хлабаво manus vincire.
— 2. а) нашироко, просторно. Ь)
свободно, непринудено.
laxitas, atis / обширность, просторность; прен. свобода, отпуснатость
animi.
laxo 1 1. а) разхлабвамъ, охлабвамъ, отпускамъ, развързвамъ ha­
benas, funes, arcum; laxare claustra
отключвамъ. b) разширявамъ, разтЬгамъ forum, aciem; custodiae la­
xatae караули поставени далечъ
единъ отъ другъ. с) продължавамъ,
протакамъ, отлагамъ tempus. — 2.
а) намалявамъ, облекчавамъ labo­
rem. curam, laxatur vis morbi; intr.
annona laxaverat цената на житнигЬ храни спадна. Ь) освобождавамъ aliquem laboribus, molestiis.
laxus 3 1. отпуснатъ, хлабавъ, необтегнатъ habenae, arcus; ianua
отворена; annona laxior низка цена
на житото. — 2. а) за мгьсто\ просторенъ, широкъ domus, anulus, b).
зи време: дълъгъ dies.
lea, ae / и leaena, ae / (гр) лъ­
вица.
Leander, drl m Леандъръ, любимецъ на жрицата Херо.
Learchus, Тт Леархъ, синъ на Лтамантъ.
Lebadla, ае /
Лебадия, градъ въ
Беотия.
Lebedus, I /
Лебедъ, градъ въ
Йония.

legatorius
lebes, etis т (гр) котелъ. легенъ.
Lebinthos, I / Лебинтъ, единъ отъ
СпорадическитЬ острови.
Lechaeum, Т п Лехеумъ, пристанищенъ градъ близо до Коринтъ.
lectica, ае / носилка,
lecticarius, ii т носачъ на носилка,
lecticula, ае ) малка носилка,
lectio, onis /
1. избиране, изборъ
iudicum; senatus lectio прочистване
и попълване на сената отъ цензоритЬ. — 2. четене librorum, lectio­
nis voluptas.
lectisterniator, oris m който на­
режда масата за ядене,
lectisternium, ii п
жертвоприно­
шение, при което статуит-Ь на боговетЪ поставяли на възглавници
и предъ тЪхъ нареждали ястия,
lectito 1 1. чета внимателно, усърд­
но libros. — 2. произнасямъ oratio­
nem.
le c tiu n c u la , а е /
кратко четене,
le c t o r , o r is т
читатель, четецъ.
le c tu lu s , I m
1 . а) легло; диванъ
за отпочиване. Ь) диванъ въ тра­
пезарията. — 2. смъртенъ одъръ.
1. lectus 3 1. избранъ, 0 1 бранъ pueri,
verba. — 2. отличенъ, превъзходенъ vinum, uxor.
2. l e c t u s , I m 1. легло in lecto cu­
bat; iugalis брачно ложе. — 2. а)
кушетка, диванъ за отпочиване.
Ь) диванъ въ трапезарията, обикн.
за три лица (въ трапезарията е
имало три дивана, поставени по­
край тритЬ страни на четвъртита
маса).
Leda, ае /
Леда, съпруга на царь
Тиндарей, майка на Елена и Клитеместра и на Касторъ и Полуксъ.
L&daeus 3 Лединъ.
legatio, onis / 1. пратеничество, по­
солство, длъжностьта на прате­
ника ius legationis, suscipere lega­
tionem. — 2. а) поржчка или отговоръ, дадени на пратеникъ referre,
renuntiare legationem, b) послани­
ци, пратеници legationem mittere.
lSgator, oris m завещатель.
legatorius 3 който принадлежи или
се отнася къмъ пратеника, пратенически, посланически.

le g a t u m

350

legatum , I n завещана вещь, даръ
по завещание.
legatus, i т
1. пратеникъ, поеланикъ legatos mittere. — 2. а) легатъ, помощникъ на главнокоман­
дуващия legatos legionibus praefe­
cerat; legatum esse alicui легатъ
съмъ при нЬкого; legatus pro prae­
tore легатъ съ правата на преторъ,
замЪстникъ на главнокомандува­
щия. Ь) въ императорската епоха-.
намЪстникъ, управитель на про­
винция
legifer, fera, ferum който дава за­
кони, законодателенъ.
legio, onis / 1. легионъ, отделение
римски войници; легионътъ първо­
начално се е състоял ъ отъ 3,000
пехотинци и 300 конници и се е
раздЬлялъ на 30 манипули; покъсно, въ времето на Марии, ле
гионътъ се е състоялъ отъ 10 кохорти пехота (= 30 манипули или
60 центурии) и отъ 300 конника,
общо отъ 4,200 до 6,000 души. — 2.
а) войска, тълпа. Ь) помощни вой­
ски.
legionarius 3 който принадлежи
къмъ легиона, легионерски milites,
cohors; subst. т легионеръ, войникъ отъ легионъ.
legirupa, ае т закононарушители
legirupio, 5nis /
нарушаване на
закона.
legislator, oris т законодатели,
legitime adv. законно, съгласно съ
законитЪ.
legitim us 3 1. законенъ, установенъ отъ законите, редовенъ po­
testas, imperium; liberi деца отъ
законенъ бракъ; subst. legitima,
orum п формалности legitimis con­
fectis. — 2. надлеженъ, приличенъ
numerus, verba, vox.
egiuncula,_ae /
малъкъ легионъ.
l.leg o , legi, lectus 3 1. събирамъ
ossa, spolia caesorum; fila преда;
vela прибирамъ, свивамъ; vestigia
следвамъ нЪкого; saltus, aequor
преброждамъ, преминавамъ; oram
Italiae плавамъ край бр^га на Ита­
лия; sermonem alicuius долавямъ,
подслушвамъ. — 2. чета, прочитамъ librum, epistulam; legere se­

le n i o

natum прочитамъ списъка на сенаторитЬ; princeps in senatu lectus
прочетенъ пръвъ въ списъка на
сенаторитЪ. — 3. а) избирамъ iudices, domum sibi, aliquem in sena­
tum, dictatorem, b) наблюдавамъ.
2. lego 1 1. пращамъ, изпращамъ
пратеникъ aliquem in Africam. — 2.
назначавамъ за легатъ (помощ­
никъ на пълководеца) aliquem sibi,
legari а Caesare. — 3. завещавамъ
hoc testamento legat tibi.
leguleius, I m педантиченъ юристъ,
формалистъ.
legumen, inis n шушулковиденъ
плодъ (грахъ, фасулъ).
Leleges, um m лелеги, племе въ
М. Азия и Гърция. Lelegeis, idis /
и Lelegeius 3 лелегски nymphae,
moenia.
Lemannus lacus Женевското езеро.
lembus, I m (гр) малъкъ, бързоходенъ корабъ, яхта, лодка.
Lemnicola, ае т житель на островъ
Лемносъ = Булканъ.
lem niscatus 3 украсенъ съ ленти
palma.
lem niscus, I т (гр) цвЪгна лента,
привързвана къмъ вЬнеца на по­
бедителя.
Lemnos, I / Лемносъ, островъ въ
Егейско море. Lemnius 3 и Lem­
niensis, е лемноски. Lemnii, orum
т лемносци.
Lemonia tribus Лемония, римска
селска триба въ Кампания.
Lemonum, Т п Лемонумъ, градъ въ
Галия.
Lemovices, um т лемовици, племе
въ Аквитания.
Lemures, um т душитЪ на умрЪлит^Ь, които се явявали като нощни
привидения. Lemuria, orum п Лемурия, празникъ въ честь на душитЪ на умр-ЬлитЪ.
lena, ае / сводница.
Lenaeus 3 Бакховъ; latices вино.
lene adv. = leniter.
lenim en, inis n u lenim entum , i n
облекчение, успокоение, облекчи­
телно срЪдство
lenio 4 облекчавамъ, успокоявамъ
meseriam, vulnera.

le n i s

351

e 1. мекъ, нЪженъ, тихъ ven­
tus, vox; venenum постепенно, бав­
но действуваща отрова; fastigium
слабо наклоненъ хълмъ. — 2. тихъ,
кротъкъ, снисходителенъ ingenium,
verba.
len itas, a tis /
1. мекота, умЪреность, спокойствие vocis; fluminis
бавно течение. — 2. кротость, снисходителность patris, legum,
l e n i t e r adv. умерено, бавно; кротко,
спокойно.
le n itu d o , in is /
мекота; доброду­
шие, доброта.
1. l e n o , o n i s т сводникъ, прелъсти­
телю.
2. l e n o 1 своднича,
le n o c in iu m , ii п
1. сводничество;
lenocinium facere своднича. — 2, а)
награда за сводничество. Ь) въз­
будително средство, привл^кателность, чаръ; украшение,
lenocinor 1 1. своднича; прелъстявамъ, подмамвамъ. — 2. подмилквамъ се, угоднича alicui. — 3. помагамъ.
l e n S n i u s 3 своднически.
len s, le n tis /
леща.
l e n t e adv.
бавно; спокойно, хлад­
нокръвно.
lentesco 3 ставамъ мекъ или лепкавъ tellus picis in moren lentes­
cit: прен. смекчавамъ се, намалявамъ curae lentescunt,
lentigo, inis / 1. лещовидно петно.
— 2. луничка.
lentiscifer, fera, ferum богатъ съ
мастикови дървета,
lentiscus, i / мастиково дърво,
lentitudo, inis /
1. бавность mor­
tis. — 2. студенина, равнодушие,
безразличие.
lento 1 превивамъ, огъвамъ; lentare
remos греба.
Lentulitas, atis ] старото благо­
родство на Лентуловия родъ.
lentulus 3 бавничъкъ.
Lentulus 3 фамилно име на gens
Cornelia.
lentus 3 1. а) гъвкавъ vimen, vitis,
b) лепкавъ, жилавъ radix, gluten.
—2. а) бавенъ, ленивъ pugna, ignis,
asinus; amnis бавно течеща; mar­
mor тиха, неразвълнувана морска

ISnis,

le p u s c u lu s

повръхность; remedia бавно дей­
ствуваше лекарство; spes lenta
късно сбждваща се надежда. Ь)
продължителенъ, дълъгъ duellum,
amor, с) спокоенъ, търпеливъ, хладнокръвенъ, равнодушенъ, отпуснатъ patiens et lentus, lentus in
umbra, d) за речь: монотоненъ,
разтегнатъ, бавенъ in dicendo,
lenullus u lenunculus I m сводникъ.
1. lenunculus, i m = lenullus.
2. lenunculus, T m лодка, гемия,
leo, onis m (гр) лъвъ; Лъвъ (съ­
звездие), което се явява на небе­
то на 20 юлий quid est, quare in
leone sol semper ardeat?
Leocorion, iT n Леокорионъ, храмъ
въ Ятина, построенъ въ честь на
трит-fe дъщери на Лей.
Ledn, ontis m *£мЪстность въ Сици­
лия.
Le6nid3s, ае т Леонидъ: 1. спар­
тански царь, загиналъ при ТермопилитЪ въ 480 год. пр. Хр. 2. пълководецъ на Ял. Велики.
Leonides, ае т Леонидъ, учитель
на младия Цицеронъ.
ledninus 3 лъвски.
Leonn&tus, Т т Леонатъ, пълководецъ на Ял. Велики.
Leontini, orum т Леонтини, градъ
въ Сицилия. L eontinus 2 леонтински. Leontini, orum т леонтинци.
leopardus, i m (гр) леопардъ.
lepide adv. 1. мило, приятно. — 2.
остроумно, духовито, забавно,
lepidus 3 1. миловиденъ, приятенъ,
милъ. — 2. остроуменъ, духовитъ,
забавенъ versus.
Lepidus 3 фамилно име на gens
Aemilia.
Lepontii, orum m »лепонти, племе
въ Северна Италия,
lepor и lepos, oris m 1. приятность,
привлЪкателность, прелесть. — 2.
веселость, остроумие, шега.
leporinus 3 заешки,
lepos вж. lepor.
Leptis, is / Лептисъ, име на два
града въ Яфрика. L eptinus 3 лептиски. Leptitani, orum т лептисци.
lepus, oris m заякъ.
lepusculus, I m зайче.

L erna

352

Lerna, a e / u Lerne, es / Перна, езе­
ро и градъ до Яргосъ. Lernaeus 3
лернейски venenum.
Lesbos и Lesbus, Т /
Лесбосъ,
островъ въ Егейско море, родно
место на Алкей, Арионъ и Сапфо.
Lesbius 3 лесбоски или лесбийски vinum; civis Алкей; vates Сап­
фо. Lesbia, ае / Лесбосъ. Les­
bias, adis/ лесбийска puella; subst.
Сапфо. Lesbis, idis / лесбийска
lyra; subst. лесбийка. Lesbiacus u
Lesbous 3 Лесбийски.
lessus, само въ acc. lessum m плачъ,
оплакване на мъртвецъ.
letalis, е смъртенъ, смъртоносенъ
vulnus, ensis; subst. letalia, ium n
смъртоносни средства.
LSthaea, e /
Летея, съпруга на
Оленъ.
lethargia, ае / (гр) летаргия, сънливость, сънна болесть.
lethargicus, i т (гр) боленъ отъ
сънна болесть.
ISthargus, I т (гр) летаргия, сън­
ливост ь.
Lethe, es / Лета, река въ подзем­
ния свЪтъ, отъ която пиели сен­
ките на умрелите, за да забравятъ земния си животъ Lethaeus 3
а) летейски amnis, gurges, b)
който докарва забравяне somnus,
sucus.
letifer, fera, ferum смъртоносенъ,
смъртенъ annus.
ISto 1 убивамъ, умъртвявамъ.
Leto, Letois вж. Lato.
letum , i n 1. смърть via leti; leto
dare aliquem убивамъ; leto absumi,
leto affici загивамъ. — 2. погибель
aliquid leto eripere.
Leucae, arum / Левка, градъ въ
Лакония.
Leucas, adis f u Leucadja, ае /
Левкадия, островъ въ Йонийско
море. Leucadius 3 левкадийски
vinum; deus Аполонъ; sacra tristia
peracta more Leucadio (въ Левка­
дия имало обичай да хвърлятъ
всека година живъ човЪкъ въ мо
рето). Leucadii, orum т левкадийци.
leucaspis, gen. -idis (гр) въоржженъ съ белъ щитъ.

le v is

Leucatas или Leucates, ае т Левкатъ, носъ на островъ Левкадия.
Leuci, orum ш левци, келтеко пле­
ме въ Галия.
Leucippus, i т Левкипъ: 1. царь
на Месена, баща на Феба и Хилера, които били грабнати отъ Касторъ и Полуксъ. 2 гръцки философъ, основатель на учението за
атомите.
Leucopetra, ае / Левкопетра, носъ
въ Южна Италия.
Leucophryna, ае /
прЪкоръ на
Диана.
Leucosia, ае / Левкосия, островъ
при Пестумъ.
Leucosyri, orum т левкосири (гр.
„бели сирийци“), племе въ Кападокия.
Leucothea, ае и Leucothee, es /
Левкотея, името на Ино следъ превръщамето й въ морско божество.
Leuctra, orum п Левктра, мЪстность въ Беотия. Leuctricus3 левктрийски; puqna сражението при
Левктра.
leuga, ае и leuva, ае / левга, гал­
ска миля отъ 1500 крачки.
Levaci, orum т леваци, племе въ
Белгийска Галия.
levamen, inis n и levam entum , i n
облекчително, успокоително сред­
ство, облекчение omnis curae ca­
susque levamen.
levatio, onis / повдигане; прен. об­
лекчаване, намаляване doloris, vi­
tiorum.
levi pf. отъ lino.
leviculus 3 лекичъкъ; прен. лекомисленичъкъ, малко суетенъ.
levidensis, е малъкъ, незначителенъ
munusculum.
levifidus 3 незаслужаващъ дове­
рие lenae.
levigatio, onis / изглаждане, лъска­
не, полиране.
ISvigo 1 изглаждамъ, лъскамъ, полирамъ.
levipes, gen. -edis съ леки крака,
бързоногъ, бръзъ.
1. levis, е 1. а) гладъкъ marmor,
corpuscula; subst. leve, is n гладка
повърхность. b) безъ коса, гладъкъ
crura, ora; iuventus голобрада мла-

le v is

353

lege agere постжпвамъ споредъ законитЪ; poena legis законно нака­
зание; lege uti постжпвамъ закон­
но или ползувамъ се отъ защита­
та на закона. — 2. правило, пред­
писание, законъ philosophiae ora­
tionem formare ad hanc legem. — 3.
условие leges pacis dicere, leges
foederis; in has leges или his legi­
bus при гЬзи условия.
■exis, is / (гр) дума.
Lexovii, orum m лексови, племе въ
Галия.
libamen, inis п възлияние, разли­
ване вино при жертвоприношение,
жертва; prima libamina първит-fe
остригани коси, които хвърляли въ
огъня; прен. carpere libamina famae
развалямъ репутацията.
libamentum, I п 1. възлияние, раз­
ливане вино при жертвоприноше­
ние, жертва. — 2. пръвъ опитъ,
пръвъ плодъ, образецъ.
Libanus, I т Ливанъ, планина въ
Южна Сирия.
libarius, ii т сладкарь.
JTbatio, onis / възлияние, жертво­
приношение.
libella, ае / либела, десета часть
отъ сребърната монета денаръ; ad
libellam до пара; heres ех libella
наследникъ на цЪлия имотъ.
libellus, I m 1. книжка, малко съ­
чинение scripsi in libello. — 2. ai
молба, прошение, b) покана, с)
обявление dicere libellos, d) писмо.
libens u lubens, gen. -entis 1. на
драго сърдце, съ удоволствие;
animo libenti съ удоволствие. — 2.
веселъ, радостенъ.
libenter adv. на драго сърдце, съ
удоволствие.
libentia, ае / удоволствие, веселие.
Libentina, ае / прЪкоръ на Вене­
ра, като богиня на удоволствията.
1. liber, bri m 1. лико libri arborum.
— 2. а) книга, съчинение, b) писмо,
с) обикн. pl. СибилинскитЪ книги
adire ad libros, d) религиозни кни­
ги Etruscorum, е) юридически сбор­
ници, книги на авгуритЪ. f) списъкъ, каталогъ.
2. liber, era, erum 1. свободенъ, независимъ, неограниченъ; liberum
23
Милевъ. — 2. издание.

дежь; senex плешивъ. —2. а) младъ,
нЪженъ, красиво облЪченъ vir. Ь)
за речь : гладъкъ, плавенъ oratio.
2. levis, е 1. а) лекъ materia, pon­
dus; sit tibi terra levis! лека ти
пръсть! levis armatura леко въоржжение или лековъоржжени. Ь)
слабъ, лекъ dolor, ignis, somnus,
с) лекоподвиженъ, пъргавъ, бръзъ
stipula, ventus, cervus. — 2. а) незначителенъ, нищоженъ, малъкъ
proelium, causa belli; in levi habere
смЬтамъ за маловажно, за дребо
лия. Ь) лекомисленъ, непостояненъ,
несигуренъ homo, iudex, amicitia,
с) безразличенъ, равнодушенъ^пе
me leviorem erga te putes.
levisom nus 3 който има лекъ сънъ
canum corda.
1. levitas, atis / гладкость speculo­
rum; прен. плавность orationis.
2. levitas, atis / 1. лекость armorum,
corporum. — 2 а) нищожность, незначителность opinionis, b) лекоми­
слие, в-Ьтърничавость, непостоянство, едностранчивость hominis, iudiciorum. с) шега, игра levitates
amatoriae, comicae.
leviter adv. леко cadere; леко, не­
значително, малко saucius
1. levo 1 изглаждамъ, гладя, полирамъ ferrum.
2. levo 1 1. а) повдигамъ, изправямъ
se alis, membra gramine, se cubito,
b) подкрепямъ, ободрявамъ, утешавамъ, радвамъ aegrum, me tuus
adventus.—2. а) облекчавамъ, смекчавамъ, намалявамъ egestatem, do­
lorem consolando, vim morbi,metum,
b) освобождавамъ aliquem metu,
agrum publicum vitiosa lege; nemus
fronde свалямъ шумата. — 3. отдалечавамъ, снемамъ, премахвамъ,
отстранявамъ superpositum capiti
decus, alicui vincula; auctoritatem,
spem намалявамъ.
levor (.laevor), oris m гладкость,
лъскавина (на перлитЬ).
lex, legis / 1. законъ, законопроектъ,
предложение; legem perferre прокарвамъ предложения законъ; le­
gem accipere, sciscere, iubere приемамъ, одобрявамъ закона; legem
antiquare отхвърлямъ, отмЪнявамъ;
Латинско-български речникъ — Войновъ,

lib e r

Liber

354

mihi est зависи отъ мене; fenus неограниченъ отъ закона процентъ;
mandata libera неограничено пъл­
номощие; liber cura, metu свободенъ отъ; quaestio libera общъ въпросъ; toga libera = toga virilis;
agri liberi свободни отъ данъци;
bona libera или res familiaris libera
имущество безъ дългове — 2. по­
литически свободенъ.неподчиненъ,
независимъ civitas. — 3 благороденъ, откровенъ, откритъ homo,
animus, dicit liberius. — 4. разпуснатъ, необузданъ convivium, ado­
lescens.
Liber, eri m Либеръ, италийско бо­
жество на плодородието, по-късно
= Бакхъ; прен. вино.
Libera, ае / Либера: 1. латинското
име на Прозерпина, дъщерята на
Церера. 2. Лриадна, като съпруга
на Бакхъ (Либеръ).
Liberalia, ium п Либералия, празникъ въ честь на Бакхъ (Ли­
беръ), празнуванъ на 17. мартъ;
въ тоя день младежитЬ обличали
за пръвъ пжть toga virilis.
,
liberalis, е 1. който се отнася до
свободата; causa liberalis дЬло,
процесъ за лична свобода; liberali
causa aliquem asserere manu обявявамъ за свободенъ. — 2. а) достоенъ за свободния човЬкъ, благороденъ artes, vir, mens, b) милостивъ, вежливъ, благоприличенъ
verba, homo, с) щедъръ laudis avidi,
pecuniae liberales, d) изобиленъ,
богатъ epulae.
llberalitas, atis / 1. благородство,
благородно постжпване, доброду­
шие, милость, щедрость. — 2. ще­
дъръ подаръкъ.
Ilberaliter adv. 1. както прилича на
благороденъ човЪкъ, благородно,
прилично, добре. — 2. щедро, бо­
гато. — 3. милостиво, ласкаво.
liberatio, onis /
1. освобождение
rei publicae. — 2. оправдание (сждебно)
liberator, oris т освободитель pa­
triae.
liberS a iv. 1. свободно, волно, не­
ограничено vivere, vagari. — 2.
както прилича на свободния чо-

libet

вЪкъ, добре educare. — 3. откро­
вено, радушно accipere aliquem.
— 4. щедро, богато ipsa tellus om_ nia liberalius ferebat.
liberi, orum m деца; ius trium li­
berorum императорски законъ, кой­
то давалъ привилегии на родите­
ли съ най-малко три деца.
Ubero 1 1. освобождавамъ servos.
— 2. а) освобождавамъ, избавямъ periculo, metu, aere alieno;
liberate oculos meos махнете ce
отъ очитЪ ми; obsidionem urbis
вдигамъ обсадата на града; ali­
quem ad facultatem aedificandi давамъ право никому да строи; ve­
ctigalia унищожавамъ данъцитЬ;
promissa обявявамъ за недействи­
телни обещанията; fidem suam изпълнявамъ обещанието си; nomina
заплащамъ дълговетЪ. Ь) осво­
бождавамъ отъ данъци, мита By­
zantios, agros, emporia. — 3.
освобождаватъ отъ отговорность,
оправдавамъ liberari noxa, cuipS,
или сь gen. noxae, culpae; aliquem
voti отъ задължението да изпълни
_ обещанието си.
liberta вж. libertus.
libertas, atis / 1. свобода; nimia li­
bertas необузданость, слободия.
— 2. а) гражданска свобода servos
ad libertatem vocare, b) политичес­
ка свобода, независимость iura, le­
ges, agros, libertatem nobis relinquerunt. — 3. а) чувство за свобода,
b) прямота, смЬлость dicendi liber_ tas.
libertinus 3 пуснатъ на свобода,
освободенъ me libertino patre na­
tum; subst. libertinus, i m осво­
боденъ робъ, бившъ робъ. liber­
tina, ае /
освободена робиня,
бивша робиня.
libertus, I т
освободенъ робъ,
бившъ робъ, волноотпуснатъ; li­
berta, ае /
пусната на свобода
робиня, бивша робиня.
libet (lubet), libuit или libitum e s t
2 impers. (mihi) угодно ми е,
приятно ми е, харесва ми се, иска
ми се non libet mihi deplorare vi­
tam; subst. libita, orum n прищевка, капризъ.

L ib e th rid e s

355

Lib&thrides, um m Либетриди, музигЬ, наречени така по името на
единъ посветенъ на тЪхъ изворъ.
Libethrum, I п Либетрумъ, градъ
въ Тесалия.
libidinor 1 живЪя развратно,
libidindse adv. произволно, необуз­
дано, разпуснато, развратно,
libidinosus 3 1. жаденъ за насла­
ди, сладострастенъ, разпуснатъ,
необузданъ homo, amor. — 2. своеволенъ, своенравенъ, страненъ.
libido (lubldo), inis / 1. а) удовол­
ствие, влЪчение, желание in armis
libidinem habebant, b) плътско же­
лание, страсть. сладострастие ac­
census libidine, domitas habere li­
bidines. — 2. прищевка, своеволие,
капризъ, произволъ quaestoris, for­
tunae; ad libidinem, ex libidine, li­
bidine, per libidinem своеволно, про­
изволно.
libita, orum n еж. libet.
Libitina, ae / 1. Либитина, богиня
на погребението, въ чийто храмъ
се пазЪли предметитЪ, необходими
за погребение. — 2. прен. погребал­
но легло, ковчегъ, носилка,
libitinarius, i! т гробарь.
libo 1 1. изливамъ, правя възлияние, жертвувамъ на боговетЪ, посвещавамъ certas fruges, frugem
Cereri, vinum patera. — 2. а) взимамъ малко, опитвамъ, вкусвамъ,
ямъ, пия по малко panem, pocula;
iecur кжсамъ по малко отъ. b) заемамъ, заимствувамъ libas ех omni­
bus, aliquid ех scriptoribus, с) докосвамъ се, допирамъ се cibos di­
gitis, harenam pede; oscula natae
цЬлувамъ. d) намалявамъ vires,
libra, ae / 1. а) везни; libra et aere
съ съблюдаване на всички фор­
малности. b) равнило; ad libram
равно, на еднаква височина. — 2.
фунтъ = 12 unciae. — 3. Везни
(съзвездие).
libralis, е тежещъ единъ фунтъ.
libramen, inis л = libramentum,
libramentum, I n 1. тегло, тежесть.
— 2. хоризонтална плоскость или
линия.
libraria, ае / жената, която отмер­
ва на робинигЬ вълна за предене.

licenter

librflriolus, I т 1. преписвачъ на
книги; лисарь. — 2. книжарь.
librarium, ii п шкафъ за книги,
l.libr&rius 3 който се отнася до
книгитЬ, книженъ; taberna книжар­
ница; scriptor преписвачъ; subst.
libr&rius, ii т преписвачъ на кни­
ги, писарь; книжарь.
2. Ilbr&rius 3 тежещъ единъ фунтъ.
librator, oris m 1. войникъ, който
хвърля камъни съ метателна ма­
шина или съ прашка, стрелецъ.
— 2. землемЪръ.
libratus 3 хвърленъ съ замахъ, тежъкъ glans.
librilis, е фунтовъ, тежещъ единъ
фунтъ; funda прашка за еднофунтови камъни; subst. librilia, ium n
камъни тежещи единъ фунтъ.
libritor, oris т
войникъ, който
хвърля камъни съ ржка.
libro 1 1. държа въ равновесие
terra librata ponderibus. — 2. докарвамъ въ движение, замахвамъ,
хвърлямъ съ замахване, хвърлямъ
iaculum, telum; se in aere хвърча;
corpus in alas издигамъ се на крилегЬ си, хвърча; corpus in herba
лЬгамъ.
Libui, orum m либуи, племе въ
Gallia Transpadana,
libum, I n баница, кравай, особ. за
жертвоприношение.
Liburni, 6rum т либурни, илирий.
ско племе. Liburnia, ае / Либурния, область въ Илирия. Liburni­
cus 3 либурнийски; subst. Libur­
na, ае / u Liburnia, ае / (sc. navis)
бързоходенъ либурнийски корабъ.
Libya, а е / и LibiS, es / Ливия, севкрайбрЬжие на Африка. Libycus)
Libyus, Libystinus 3 и Libyssa,
ае / , Libystis, idis /
ливийски,
Libyes, um m (sing. Libys, yos m,
ЛИВИЙЦИ.

Libyphoenices, um m ливифеници,
племе въ Ливия, което произхож­
дало отъ финикийцитЪ.
licens, gen. -entis свободенъ, раз­
пуснатъ, см%лъ, дързъкъ, необуз­
данъ.
licenter adv. свободно, разпуснато,
смЪло, дръзко, необуздано.

lic e n tia

356

licentia, ae / 1. а) свобода (да правишъ каквото си искашъ) ludendi;
licentia est позволено е. Ь) волность,
своеволие, необузданость militum,
poetarum, vocis et linguae. — 2. Li­
centia богиня на своеволието,
liceo, licui 2 продавамъ се, предлагамъ се за продань; струвамъ,
съ gen, pretii quanti licent horti?
liceor, licitus sum 2 предлагамъ
цена; съ acc. давамъ, предлагамъ
пари за hortos; contra liceor наддавамъ.
licet, licuit (сжщо licitum est) 2
impers. 1. позволено е, възможно
е licet rogare? ut volumus, non
licet; съ acc. ¢, in f. licet me id scire;
съ coni, licet sciatis може, допускамъ
да знаете; per me licet нЬмамъ
нищо противъ; licet да (като отговоръ на въпросъ или заповгьдь).
— 2. нека, ако и да, макаръ и да
fremant omnes licet, omnia licet
concurrant.
Lich&s, ae m Лихасъ, слуга на Херкулесъ.
Licinius 3 римско родово име.
licitatio, onis /
предлагане цена;
наддаване при търгъ; dividere ad
licitationem разпродавамъ на търгъ.
licitator, dris т който наддава при
търгъ.
licitor 1 предлагамъ цена; наддавамъ.
licitus 3 1. part. отъ liceor. — 2. adi.
позволенъ sermo; subst. licita, orum
n позволени н^ща.
licium, i! n
1. вжтъкъ; прежда,
нишка, конецъ. — 2. лента, ивица,
кордела.
lictor, oris т ликторъ, служительгкпохранитель (на консулите и на
други висши чиновници); lictor pri­
mus пръвъ по положение; proxi­
mus най-доверенъ на магистрата:
lictor proximus lugurthae най-etpниятъ тЪлохранитель на Югурта.
licui pf. отъ liceo и liqueo,
li&n, enis m (гр) далакъ.
lienosus 3 страдащъ отъ далакъ.
ligamen, inis n u ligam entum , I n
връзка, превръзка.
Ligarius 3 римско родово име. Li­
garianus 3 Лигариевъ.

lim a t u lu s

Liger, eris т Лигеръ, река въ Галия, сега Loire.
lignarius, ii т търговецъ на дърва,
дърварь; inter lignarios въ улицата
на дърваригЪ.
lignatio, onis / сечене на дърва,
доставяне на дърва,
lignator, oris т дърварь.
ligneolus 3 дървенъ, направенъ отъ
_ дърво lychnuchus,
ligneus 3 дървенъ equus, turris,
lignor 1 сека дърва, събира мъ
дърва.
lignum, i n 1. дърво (отсечено);
pl. ligna дърва. — 2. а) = .arbor,
а) дървенъ предметъ : дръвцето
на копие, на стрела.
1. ligo 1 1. вързвамъ, завързвамъ,
свързвамъ, привързвамъ manus
post terga; ligatus in glacie замръзналъ. — 2. превързвамъ, обвивамъ
vulnera veste. — 3. съединявамъ
dissociata pace ligavit.
2. ligo, onis m мотика, кирка.
1. ligula, ae / лъжица.
2. ligula (lignula), ae /
тока или
каишка на обувка.
3. ligula, ae / неизвестна обидна
дума.
Ligures, um т лигури, племе въ
Северозападна Италия. Ligus, uris
от/ лигуриецъ, лигурийка. Ligu­
ria, ае / Лигурия, область въ Ита­
лия. Ligustinus 3 лигурийски.
ligurrio (ligurio) 4 лижа, облизвамъ;
прен. лакомя се по нещо, силно
желая aliquem rem.
ligurritio, onis / лакомство, лако­
мия.
Ligus, Ligustinus вж. Ligures,
ligustrum, I n кучи дрЪнъ.
lilium, ii n (гр) лилия; прен. лилиевиденъ окопъ (образуванъ отъ нЪколко реда ями, които съ издига­
щите се въ т-Ьхъ колове наподо­
бявали чашките на лилии).
Lilybaeum, i п Лилибеумъ, градъ
и носъ въ Сицилия. Lilybitanus и
Lilybeius 3 лилибейски.
lima, ае /
пила; прен. грижливо
_ обработване, изглаждане,
limate adv. грижливо, изящно,
limatulus 3 добре изпиленъ; прен.
изященъ.

lim a tu s

357

lim atus 3 изпиленъ; прен. изященъ
genus dicendi.
limax, acis m j 1. охлювъ.— 2. крадецъ. — 3. лека, продажна жена.
limbolariusi, ii т който прави ши­
рити, ивици, кордели.
limbus, I т ивица, обшивка на дреха,
limen, inis п 1-прагъ templi, aedium;
intrare limen злизамъ. — 2. а) жи­
лище, домъ mutare limina, ad li­
men consulis, b ) входъ, начало in
limine portus, in ipso limine victo­
riae. c) граница Apuliae,
lim es, itis m 1. пжтека, междуселсни пжть, изобщо пжть limes in
gymnasium ferrens; eundem limitem
agere вървя по сжщия пжть, слу­
жа си съ сжщитЪ срЪдства. — 2.
a) гранична пжтека, гранична ли
ния, граница limes agro positus.
b) пограниченъ насипъ limitem
scindere. — 3. разлика brevi limite.
Limnaeum, I п Лимнеумъ, приста­
нище въ Акарнания.
Limnatis, idis / пр^Ькоръ на Диана,
t.lim o 1 1. пиля, изпилямъ; caput
cum aliquo цЪлувамъ се съ нико­
го. — 2. а) изглаждамъ, усъвършенствувамъ aliquid arte, b) основ
но изследвамъ veritatem, с) намалявамъ commoda alicuius.
2 limo 1 оцапвамъ съ каль, окалямъ.
limosus 3 тинестъ, мочурливъ, блатистъ lacus, planities,
limpidus 3 свЪтълъ, чистъ, прозраченъ lacus.
limulus 3 малко накриво поглеждащъ.
1. limus 3 кривъ, косъ, кривогледъ;
limis (sc. oculis) aspicere aliquem
гледамъ нЪкого накриво.
2. limus, I т тиня, каль; прен. не­
чистотия.
3. limus, I т престилка съ пурпур­
на обшивка (на колещия жертвата).
Limyra, orum п и Limyre, es / Лимира, градъ въ Ликия.
linarius, ii т търговецъ на ленени
платна.
Lindos, I / Линдосъ, градъ на о. Ро_ досъ.
linea, ае / 1. а) конецъ, нишка,
връвь. Ь) отвесъ uti lineS; ad lineam

L in te r n u m

или rectis lineis право, отвесно.
— 2. а) линия, черта scribere li­
neam. b) гранична линия, граница,
предЪлъ transire lineas; mors est
ultima linea rerum смъртьта e
краятъ на.
lineam entum , i s 1. линия, черта.
— 2. a) pl. очертание, контури,
основни линии operum, b) черти
corporis, animi.
linearis, е линеенъ; прен. матема­
тически ratio.
lineo 1 начертавамъ; нагласявамъ
по отвеса bene lineata carina,
lineus 3 лененъ, платненъ.
lingo, linxi, linctus 3 ближа, облиз­
ва мъ.
Lingones, um m лингони, племе въ
Галия. Lingonus, i т лингонъ.
lingua, ае /
1. а) езикъ linguam
eicere, exserere, b) провлакъ, носъ.
— 2. а) речь, говоръ, езикъ lingua
promtus; tenere linguam мълча; ma­
gica магьоснически думи; magna самохвалство. b) езикъ Latina,Graeca.
1. lingula, ае / провлакъ, носъ.
2. lingula, ае / еж. 2. ligula,
lingulaca, ае m f бъбрица,
linguosus 3 бъбривъ.
liniam entum = lineamentum,
liniger, gera, gerum облЪченъ въ
ленена дреха; turba жрецитЪ на
Изида.
lino, levi (livi), litus 3 1. а) намазвамъ aliquid aliqua re; Sabinum (sc.
pice) засмолявамъ; tecta auro позлатявамъ. b) зацапвамъ, омърсявамъ ora luto; прен. изпъстрямъ
lita corpora guttis. — 2. изтривамъ
scriptum.
linquo, liqui 3 оставямъ, изоставямъ, напущамъ terram, urbem;
tinqui animo или само linqui загубвамъ съзнание; lumen, vitam linque­
re умирамъ.
linteatus 3 облЪчен ь въ ленена
дреха.
linteo, onis т тъкачъ на платно,
linteolum , I п малъкъ кжсъ лененъ
платъ.
linter, tris / (m) 1. лодка, ладия.
— 2. корито.
Linternum = Liternum.

lin te u m

358

litig o

linteum, i n i . ленено платно, плат­
liquidum, i n ясность, очевид­
но. — 2. корабно платно,
ност ь. b) плавенъ genus dicendi,
linteus 3 лененъ vestis,
liquo 1 1. стопявамъ aes. — 2. из­
lintriculus, i m малка лодка,
бистрямъ, очиствамъ, прецеждамъ
linum, i n 1. ленъ. — 2. а) ленено
vinum.
платно, платно, b) нишка, канапъ,
1. liquor 3 1. теченъ съмъ, тека
връвь. вжже. с) ловджийска мре­
mella, sudor toto corpore liquitur.
жа; серкме, вждица.
— 2. изчезвамъ res liquitur.
Linus, i т Линъ, синъ на Лполонъ, 2. liquor, oris m течность; прен.
митически пЪвецъ, учитель на Хевлага, вода; море.
ракълъ.
lira, ае / бразда.
Lipara, ае и Lipare, es / Липара. Liriope, es / Лириопа, нимфа, майка
островъ на северъ отъ Сицилия
на Нарцисъ.
Liparensis, е липаренски.
Liris, is m Лирисъ, рЪка въ Лациумъ.
lippio 4 имамъ гуреливи очи, гуре- lis, litis / 1. спорт, препирня, не­
реливъ съмъ.
съгласие; litem componere урежlippitudo, inis / възпаление на очидамъ. — 2. сждебенъ споръ, про­
тЪ, гуреливость.
цес ь, д-Ьло litem habere cum aliquo,
* lippus 3 1. гуреливъ oculus. — 2.
inferre in aliquem; litem orare во­
съ лоши очи, съ лошъ погледъ;
дя процесъ; secundum aliquid litem
lippis et tonsoribus notum известно
dare решавамъ далото съ огледъ
на всички.
на н^шо; litem suam facere защиliquefacio, fSci, factu s 3 (pass. li­
щавамъ себе си (вмЪсто да водя
quefio) 1. а) стопявамъ, разстопявъзложеното ми дЪло). — 3. сповамъ glacies liquefacta. — 2. обезренъ предметъ, предметъ на про­
силвамъ, ослабвамъ aliquem, pec­
цесъ aestimare litem; litem in rem
tora liquefiunt curis,
suam vertere като сждия задърliqueo, licui (liqui) 2 1. само въ
жамъ спорната вещь за себе си.
part. liquens теченъ. чистъ vina; Liscus, I m Лискъ, знатенъ едуецъ.
campi liquentes водна ширь, море. Lissus, I / Лисъ, градъ въ Илирия
— 2. ясенъ съмъ, очевиденъ съмъ Litana silva, ае / или Litana, ае /
illud ei non liquet; non liquet (съ­
Литанска гора въ Gallia Cisalpina,
кратено N. L.) не е ясно (това е litatio, onis /
жертвоприношение
написвалъ сждията на плочката,
съ щастливи предзнаменования.
съ която е гласувалъ, ако не му е Litaviccus, I m Литавикъ, знатенъ
била ясна работата),
_ едуецъ.
liquesco 3 1. а) сгавамъ теченъ, Utera, llte rate и др. вж. littera, lit­
разтопявамъ се liquescit сега igni.
terate.
Ь)
избистрямъ се, ставамъ свЪтълъLiternum , I п Литернумъ, градъ
aqua. — 2. а) изчезвамъ mens, fortu
въ Кампания, до устието на река­
na. b) ослабвамъ voluptate, c) разта Liternus, i m Литернъ. Liter­
лагамъ се, гния corpora liquescunt,
nus 3 литернски. Liternum или
liquide aciv. ясно, определено, ре­
Literninum , i n чифликъ при Ли­
шително.
тернумъ.
liquidiusculus 3 приятничъкъ, кро- liticen, Inis m свирачъ на рогъ.
тичъкъ.
litigator, oris m който води про­
liquido = liquide.
цесъ, ищецъ.
liquidus 3 1. а) теченъ plumbus; litigiosus 3 1. който обича да спо­
iter плаване по море или летене
ри, свадливъ homo; прен. пъленъ
въ въздуха; liquidi odores = un­
съ процеси, шуменъ forum. — 2.
guenta; subst. liquidum, i n теч­
споренъ praedium,
ность, вода. b) ясенъ, чистъ, св-fc- litigium, ii п споръ, кавга, караница,
тълъ aqua, aether. — 2. а) явенъ, litigo 1 1. споря, карамъ се. — 2.
очевиденъ, вЪренъ auspicium; subst.
водя процесъ.1

lito

359

lito 1 1. intr. а) принасямъ жертва
при щастливи предзнаменования,
получавамъ благоприятно предзнаменование. Ь) давамъ добри пред­
знаменования victima nulla litat, с)
умилостивявамъ съ жертвоприно­
шение, удовлетворявамъ alicui. —2.
trans, а) принасямъ жертва съ ща­
стливи предзнаменования sacris
litatis. Ь) изкупвамъ, отмъщавамъ
centurionum interitio adversariorum
poena est litata.
litoralis, е прибрЪженъ, крайбрЪженъ.
litoreus 3 крайбрЪженъ, прибрЬженъ.
littera, ае / 1. буква littera tristis
(С = condemno); littera salutaris
(fi = absolvo); facere litteram или
litteras пиша; scire litteras зная да
пиша, да водя сметководни книги;
epistula Graecis litteris confecta на­
писано съ; aliquid litteris mandare
записвамъ; homo trium litterarum
= fur. — 2. pl. а) писмо binae lit­
terae, dare alicui litteras ad aliquem;
per litteras писмено, b) записка,
разписка, списъкъ, документъ pub­
licae. с) съчинения, писмени памет­
ници, литература abest historia
nostris litteris, d) наука cognitio
litterarum; homo sine litteris необразованъ; scire litteras притежавамъ научни познания,
litterarius 3 който се отнася къмъ
буквите; ludus първоначално учи­
лище.
litterate adv. 1. четливо. — 2. бук­
вално. — 3. учено, научно,
litterator, oris т езиковедъ, филологъ, граматикъ.
litteratura, ае / 1. писане, писание;
азбука Graeca. — 2. а) елементарно
обучение въ правилата на езика,
въ граматика. Ь) филология,
litteratus 3 1. означенъ съ букви
urna. — 2. грамотенъ, ученъ, образованъ servus, vir, pueri,
litterula, ае /
1. а) малка буква,
b) pl. писъмце. — 2. pl. неголЬма
ученость или начетеность.
litura, ае /
1. заличаване, изтри­
ване, поправка. — 2. а) изтрита

loco
дума или место. Ь) петно (обикн.
отъ сълзи, паднали върху писмо).
1. litus, oris п 1. а) морски брЪгъ.
prov. arare litus и fundere harenas
in litus напразно се трудя, b) брЬгъ
на река, на езеро. — 2. край­
брежие, крайбрежна страна.
2. litus part. отъ lino.
lituus. I m i . авгурски жезълъ. —
2. а) сигналенъ рогъ. Ь) сигналъ,
знакъ lituum profectionis meae.
liveo 2 1. имамъ синкавъ, оловенъ
цветъ, синъ съмъ, посинелъ съмъ
livere catenis bracchia; part. Uvens,
gen. -entis синкавъ plumbum. — 2.
завистливъ съмъ; livere alicui завиждамъ некому.
Livia, Livianus вж. Livius.
Uvidus 3 1. синкавъ. съ цвета на
оловото vada (за Стиксъ), dens.
— 2 завистливъ homo.
Livius 3 римско родово име; Titus
Livius Титъ Ливий, римски историкъ отъ Патавиумъ, живелъ отъ
59 г. пр. Хр. до 17 г. сл. Хр. Li­
vius и Livianus 3 Ливиевъ lex,
exercitus.
Uvor, 6ris m 1. синьо-жълтъ цветъ,
синьо петно, синина (отъ ударъ).
— 2. зависть.
lixa, ае т продавачъ въ лагеръ; pl.
всекакъвъ видъ служители, които
следвали войската: готвачи, но­
сачи, изобщо обозъ.
locatio, onis / 1. нареждане verbo­
rum. — 2. отдаване подъ наемъ,
на откупъ praediorum; locatio con­
sulum търгъ, възложенъ отъ кон­
сулите; прен. наеменъ договоръ;
locationem inducere заличавамъ,
/п.е.обявявамъ за недействителенъ.
locator, oris m 1. наемодатель. — 2.
наематель, арендаторъ; предприемачъ, уредникъ.
locatorius 3 наетъ, взетъ на от­
купъ.
locatum , I п вж. loco.
locellus, I т кутийка.
locito 1 давамъ подъ аренда.
loco 1 1. поставямъ, турямъ, разполагамъ castra, theatri fundamen­
ta, insidias, equitatum in cornibus.
— 2. а) давамъ подъ наемъ, давамъ
подъ аренда (на откупъ) vectigalia,

Locri

360

fundum; subst. locatum , i n дава­
не подъ наемъ, подъ аренда, b)
възлагамъ, отдавамъ на търгъ
quanti locaverint statuam faciendam.
c) locare virginem in matrimonium,
in matrimonio, nuptum, in nuptiis
омжжвамъ. d) заемамъ, давамъ
пари въ заемъ pecuniam; se locare
давамъ лихви; прен. beneficia loca­
re apud aliquem правя благодея­
ния (съ користни намерения).
Locri, orum т Покри, градъ на локритЪ. Locri, orum и Locrens&s, ium
т локри, племе въ Южна Италия.
loculus, I т 1, местенце — 2. а) ковчегъ, саркофагъ b) pl. кутия съ
много прегради.
tocuntur ст. ф. вм. loquuntur.
locuples, gen. -etis 1. заможенъ,
състоятеленъ, богатъ; subst. pl. бо
гаташи bona locupletum diripere.
— 2. достовЪренъ, заслужаващъ,
довЪрие, надежденъ, сигуренъ tes­
tis, auctor.
locus, I т (pl. за мгъстности: loca,
ргьдко loci) 1. а) м-Ьсто omnes in
unum locum convenerunt, castris
locum capere; locus superior въз­
вишени?, понгькога = катедра di­
cere ex loco superiore, b) жилище
locum sub terra fecerunt, c) мЪстность, pl. страна scientes locorum.
d) определено место, позиция loco
cedere, aliquem loco deicere (move­
re, pellere),locum capere (relinquere).
— 2. а) место при редуване, редъ;
primo (secundo) loco на първо (вто­
ро) место; priore loco causam di­
cere първи по редъ; loco dicere
говоря когато ми е редътъ; loco
или in loco на место, уместно.Ь) м е­
сто, положение, длъжность, служ­
ба ascendere in summum locum ci­
vitatis, de loco contendere; aliquem
loco movere отстранявамъ (уволнявамъ) отъ длъжность; secundum
locum dignitatis obtinere заемамъ
второ место по значение; habere
eo loco така ценя; nullo loco nu­
merare за нищо не сметамъ. c) loco
съ gen. — вместо, за, като filii loco
esse; ignominiae loco ferre сметамъ
за оскърбление; plebs servorum
habetur loco третира се като роби;

longaevus

d) звание, съсловие, потекло, родъ
senatorius, equester; summo loco
natus отъ знатно потекло; obscuro
loco natus отъ тъмно, неизвестно
потекло, е) положение, състояние
res nostrae meliore loco erant, res
est (in) eo loco; multis locis (въ мно­
го отношения) nostrorum hominum
ingenia soleo admirari; in eo loco
ventum est дошло се е до тамъ.
f)
удобно време, случай, възможность locum dare nocendi, locum
seditionis quaerere; locus relinqui­
tur alicuius rei представя се слу­
чай за нЪщо. g) за книга, речь,
наука (pl. loci): мЪсто, отд-Ьлъ,
часть, мисъль locus philosophiae
gravissimus. — 3. време; postea
loci после, interea loci между това;
ad id locorum до това време, до
тогава; ad locum веднага; (in) loco
навреме, въ надлежното време,
locusta или IQcusta, ае / скакалецъ.
Locusta, ае / Локуста, прочута отровителка презъ времето на Неронъ.
locijtio, onis / 1 говорене, речь.
— 2. произношение
Locutius вж. flius.
locutus part. отъ loquor,
lodicula, ае / малка покривка,
lodix, Icis / покривка,
loedus, i я = ludus.
logSum u logium, ii n (гр) архива,
сбирка отъ документи,
logica, orum n (гр) лигика.
ligicus 3 (гр) логически,
logus, I т (гр) 1. дума. — 2. шега,
остроумие logos narrare,
lolium, ii n плЪвелъ, къклица.
Lollia, ае / Лолия, любимка на Цезаръ; Lollia Paulina любимка на
Клавдий.
lolliguncula, ае / малка сепия (мор­
ска риба).
lolligo, inis / сепия (морска риба).
Lollius 3 римско родово име. Lol­
lianus 3 Лолиевъ.
lom entum , i п срЪдство за чисте­
не, за миене (единъ видъ сапунъ).
Londinium, ii т Лондиниумъ, градъ
въ Британия, сега Лондонъ.
longaevus 3 много старъ, старъ.

longe

361

15ng£ adv. 1. а) далече, надалече
longe abesse, tria milia passuum,
longe ab suis castris, longe lateque;
quam longissime колкото се може
по-далечъ; ab aliquo longe abesse
не помагамъ нЪкому. b) отдалечъ
accurrere, videre. — 2. дълго време
longe ante, longius anno remanere;
quam longissime колкото се може
по-дълго; longius dicere говоря по­
дробно. — 3. а) при понятия за
различие-, съвсемъ, напълно longe
alius, longe dissimilis, longe dissen­
tire. b) npu comp., superi, и при поня­
тия за превъзходство: далечъ, несравнено, много longe melior, longe
maximus, longe ante alias specie
insignis, longe prinus civitatis, longe
praestare.
longinquitas, atis / 1. а) дължина
itinerum, b) далечина, отдалеченость regionum. — 2. продължителность, дълготрайность morbi, tem­
poris; aetatis дълбока старосгь.
longinquus 3 1. а) дълъгъ amnes;
subst.pl. п longinqua Tarenti обшир­
ните мЪста, ливади на. Ь) далеченъ,
отдалеченъ, който се намира да­
лече hostes; cura за далечни неща;
legatio въ далечни страни; monu­
menta стари паметници, с) чуждестраненъ, чуждъ homo, piscis. —
2. за време: а) продължителенъ,
дълготраенъ oppugnatio, morbus,
b) отдалеченъ, далеченъ tempus.
Longinus 3 фамилно име на gens
Cassia.
longitudo, inis / 1. дължина agmi­
nis; in longitudinem на дължина.—
2. продължителность noctis; con­
sulere in longitudinem грижа се за
бъдещето.
longiusculus 3 дългичъкъ.
Longobardi вж. Langobardi.
Longula, ae / Лонгула, градъ на
волските.
longule adv. далечко, далечъ.
longulus 3
дългичъкъ, немного
дълъгъ iter.
longurius, ii т дълъгъ пржтъ, върлина.
longus 3 1. а) дълъгъ via, spatium,
epistula; navis воененъ корабъ. b)
далеченъ, отдалеченъ exilia, longa

loripes
а domo militia, c) просторенъ, обширенъ, широкъ caelum, pontus.
— 2. за време: дълъгъ, продължи­
теленъ, дълготраенъ fabula; mor­
bus хроническа; anni дълбока старость; mors бавна: spes продължи­
телна; longus spe който се надева
на дълъгъ животъ: in longum за
дълго време; in longum ducere протакамъ; ех longo отдавна; adv. lon­
gum много време; ne longum fiat
или ne longum faciam за да бжда
кратъкъ; longum est dicere дълго
време ще отнеме да разказвамъ.
lopas, adis / (гр) видъ охлювъ.
loquacitas, atis / бъбривость.
loquaciter adv. бъбриво,
loquax, gen -Scis приказливъ, бъбривъ senectus est natura loquacior;
rana крЪкаща жаба; stagna съ K p t кащи жаби; limphae шумеща вода;
nidus гнЪздо съ хвъркащи пилен­
ца; oculi, vultus изразителни.
loquSIa и loquella, ae / 1. речь,
слово. — 2. езикъ Graia.
loquentia, ae / приказливость.
loquitor 1 говоря,
loquor, locatus sum 3 1. intr. го­
воря cum aliquo, de aliqua re, in
senatu, adversum aliquem; pro aliquo
въ нЪчия защита или отъ нЪчие
име; ut consuetudo loquitur както
обикновено се казва. — 2. trans, а)
казвамъ nomen, vera, съ асс. с.
in/.; proelia lyra възпЪвамъ. b)
постоянно говоря, често говоря за
•Catilinam, classes,
loramentum, I п ремъкъ.
lorSrius, ii т който бие робигЬ,
надзиратель на роби.
lorStus 3 вързанъ съ ремъкъ.
I5reus 3 ремъченъ.
lorica, ae / 1. кожена ризница, риз­
ница loricam induere, ferrea — 2.
защитна преграда (брустверъ) отъ
плетъ или камъни, поставени вър­
ху градскитЪ стени или вала за
да предпазва стрелящитЬ войници.
Ioric&tus 3 облЪченъ въ ризница,
lorico 1 обличамъ въ ризница,
loricula, ae / 1. малка ризница. —
_2, малко укрепление,
loripes gen. -dis кривоногъ, патравъ.

Locri

360

fundum; subst. locatum , i n дава­
не подъ наемъ, подъ аренда. Ь)
възлагамъ, отдавамъ на търгъ
quanti locaverint statuam faciendam.
c) locare virginem in matrimonium,
in matrimonio, nuptum, in nuptiis
омжжвамъ. d) заемамъ, давамъ
пари въ заемъ pecuniam; se locare
давамъ лихви; прен. beneficia loca­
re apud aliquem правя благодея­
ния (съ користни намерения).
Locri, orum т Локри, градъ на локритЬ. Locri, orum и LocrensSs, ium
т локри, племе въ Южна Италия.
loculus, I т 1. местенце — 2. а) ковчегъ, саркофагъ b) pl. кутия съ
много прегради.
tocuntur ст. ф. вм. loquuntur.
locuples, gen. -etis 1. заможенъ,
състоятеленъ, богатъ; subst. pl. бо
гаташи bona locupletum diripere.
— 2. достовЬренъ, заслужаващъ,
довЬрие, надежденъ, сигуренъ tes­
tis, auctor.
locus, I rn (pl. за мгъстности: loca,
ргъдко loci) 1. а) мЬсто omnes in
unum locum convenerunt, castris
locum capere; locus superior въз­
вишени?, пошъкога = катедра di­
cere ex loco superiore, b) жилище
locum sub terra fecerunt, c) мЬстность, pl. страна scientes locorum.
d) опредЬлено мЬсто, позиция loco
cedere, aliquem loco deicere (move­
re, pellere),locum capere (relinquere).
— 2. а) мЬсто при редуване, редъ;
primo (secundo) loco на първо (вто­
ро) мЬсто; priore loco causam di­
cere първи по редъ; loco dicere
говоря когато ми е редътъ; loco
или in loco на мЬсто, умЬстно. Ь) мЬсто, положение, длъжность, служ­
ба ascendere in summum locum ci­
vitatis, de loco contendere; aliquem
loco movere отстранявамъ (уволнявамъ) отъ длъжность; secundum
locum dignitatis obtinere заемамъ
второ мЬсто по значение; habere
eo loco така ценя; nullo loco nu­
merare за нищо не смЬтамъ. c) loco
съ gen. — вмЬсто, за, като filii loco
esse; ignominiae loco ferre смЬтамъ
за оскърбление; plebs servorum
habetur loco третира се като роби;

longaevus

d) звание, съсловие, потекло, родъ
senatorius, equester; summo loco
natus отъ знатно потекло; obscuro
loco natus отъ тъмно, неизвестно
потекло, е) положение, състояние
res nostrae meliore loco erant, res
est (in) eo loco; multis locis (въ мно­
го отношения) nostrorum hominum
ingenia soleo admirari; in eo loco
ventum est дошло се е до тамъ.
f)
удобно време, случай, възможность locum dare nocendi, locum
seditionis quaerere; locus relinqui­
tur alicuius rei представя се слу­
чай за нЬщо. g) за книга, речь,
наука (pl. loci): м-Ьсто, отдЬлъ,
часть, мисъль locus philosophiae
gravissimus. — 3. време; postea
loci после, interea loci между това;
ad id locorum до това време, до
тогава; ad locum веднага; (in) loco
навреме, въ надлежното време,
locusta или lucusta, ае / скакалецъ.
Locusta, ае / Локуста, прочута отровителка презъ времето на Неронъ.
locutio, onis / 1 говорене, речь.
— 2. произношение
LocOtius вж. flius.
locutus part. отъ loquor,
lodicula, ае / малка покривка,
lodix, Icis / покривка,
loedus, I т = ludus,
logeum u logium, ii n (гр) архива,
сбирка отъ документи,
logica, orum п (гр) лигика.
ligicus 3 (гр) логически,
logus, I т (гр) 1. дума. — 2. шега,
остроумие logos narrare,
lolium, ii n плЬвелъ, къклица.
Lollia, ае / Лолия, любимка на Цезаръ; Lollia Paulina любимка на
Клавдий.
lolliguncula, ае / малка сепия (мор­
ска риба).
lolligo, inis / сепия (морска риба).
Lollius 3 римско родово име. Lol­
lianus 3 Лолиевъ.
lomentum, Т п срЬдство за чисте­
не, за миене (единъ видъ сапунъ).
Londinium, ii т Лондиниумъ, градъ
въ Британия, сега Лондонъ.
longaevus 3 много старъ, старъ.

longe

361

longe adv. 1. а) далече, надалече
longe abesse, tria milia passuum,
longe ab suis castris, longe lateque;
quam longissime колкото се може
по-далечъ; ab aliquo longe abesse
не помагамъ нЪкому. b) отдалечъ
accurrere, videre. — 2. дълго време
longe ante, longius anno remanere;
quam longissime колкото се може
по-дълго; longius dicere говоря по­
дробно. — 3. а) при понятия за
различие: съвсемъ, напълно longe
alius, longe dissimilis, longe dissen­
tire. b) npu comp., superi, и при поня­
тия за превъзходство: далечъ, иесравнено, много longe melior, longe
maximus, longe ante alias specie
insignis, lonqe prinus civitatis, lonqe
praestare.
longinquitas, atis / 1. а) дължина
itinerum, b) далечина, отдалеченость regionum. — 2. продължител­
ност^ дълготрайность morbi, tem­
poris; aetatis дълбока старосгь.
longinquus 3 1. а) дълъгъ amnes;
subst.pl. п longinqua Tarenti обширнитЬ мЪста, ливади на. Ь) далеченъ,
отдалеченъ, който се намира да­
лече hostes; cura за далечни н-Ьща;
legatio въ далечни страни; monu­
menta стари паметници, с) чуждестраненъ, чуждъ homo, piscis. —
2. за време: а) продължителенъ,
дълготраенъ oppugnatio, morbus,
b) отдалеченъ, далеченъ tempus.
Longinus 3 фамилно име на gens
Cassia.
longitudo, inis / 1. дължина agmi­
nis; in longitudinem на дължина.—
2. продължителность noctis; con­
sulere in longitudinem грижа се за
блшещето.
longiusculus 3 дългичъкъ.
Longobardi вж. Langobardi.
Longula, ae / Лонгула, градъ на
волскитЬ.
longule adv. далечко, далечъ.
longulus 3
дългичъкъ, немного
дълъгъ iter.
longurius, ii т дълъгъ пржтъ, върлина.
longus 3 1. а) дълъгъ via, spatium,
epistula; navis воененъ корабъ. b)
далеченъ, отдалеченъ exilia, longa

loripes
а domo militia, c) просторенъ, обширенъ, широкъ caelum, pontus.
— 2. за време: дълъгъ, продължи­
теленъ, дълготраенъ fabula; mor­
bus хроническа; anni дълбока старость; mors бавна: spes продължи­
телна; longus spe който се надЬва
на дълъгъ животъ; in longum за
дълго време; in longum ducere протакамъ; ех longo отдавна; adv. lon­
gum много време; ne longum fiat
или ne longum faciam за да бжда
кратъкъ; longum est dicere дълго
време ще отнеме да разказвамъ.
lopas, adis / (гр) видъ охлювъ.
loquacitas, atis / бъбривость.
lo q u iciter adv. бъбриво,
loquax, gen -icis приказливъ, бъбривъ senectus est natura loquacior;
rana крЪкаща жаба; stagna съ крЪкащи жаби; limphae шумеща вода;
nidus гнЪздо съ хвъркащи пилен­
ца; oculi, vultus изразителни.
loquSIa и loquella, ae / 1. речь,
слово. — 2. езикъ Graia.
loquentia, ae / приказливость.
loquitor 1 говоря,
loquor, locutus sum 3 1. intr. го­
воря cum aliquo, de aliqua re, in
senatu, adversum aliquem; pro aliquo
въ нЪчия защита или отъ нЬчие
име; ut consuetudo loquitur както
обикновено се казва. — 2. trans, а)
казвамъ nomen, vera, съ асс. с.
inf.\ proelia lyra възпЪвамъ. b)
постоянно говоря, често говоря за
Catilinam, classes,
loram entum , Т п ремъкъ.
Idririus, ii т който бие робитЪ,
надзиратель на роби.
I6r£tus 3 вързанъ съ ремъкъ.
I5reus 3 ремъченъ.
Idrica, ae / 1. кожена ризница, риз­
ница loricam induere, ferrea — 2.
защитна преграда (брустверъ) отъ
плетъ или камъни, поставени вър­
ху градскитЪ стени или вала за
да предпазва стрелящитЬ войници.
16rTcitus 3 облЪченъ въ ризница.
Iflrlco 1 обличамъ въ ризница,
ifiricula, ae / 1. малка ризница. —
2. малко укрепление,
loripes gen. -dis кривоногъ, патравъ.

lorum

362

lucrifacio

lorum, I n i . ремъкъ. — 2. a) no- Luceres, um т една отъ трите древ­
водъ, юзда loro ducere equum, b)
ни римски триби (вж . tribus).
камшикъ, бичъ cum loris cecide­ LQceria, ае /
Луцерия, градъ въ
runt.
Япулия. LOcerlnus 3 луцерийски.
Lotis, idis / или Lfitos, T / Лотосъ, lucerna, ае /
светилникъ, лампа;
нимфа, обичана отъ Приапъ и пре­
ad extremas lucernas до кжсно
върната въ лотосъ.
презъ нощьта.
lotium, i! п пикочъ.
luc&sco и luclsco, luxi 3 започвамъ
Ldthophagi, orum т лотофаги, пле­
да светя, ставамъ светълъ sol;
ме въ Сев. Африка,
impers. lucescit развиделява се,
lo to s (lotus), i /m (гр) 1. лотосъмва се.
сово дърво, плодъ на лотосово luci locat. = luce презъ деня, денемъ
дърво; прен. флейта отъ лотосово
(вж . lux).
дърво. — 2. а) лотосъ, водна ли­ lucide adv. светло; прен. ясно, оче­
лия. Ь) комонига (раст.).
видно.
lucidus 3 1. а) светълъ, светещъ
I6tus = lautus, в ж . lavo.;
gemma, sidera. Ь)светлобелъ ovis.
Lua, ае / Луа, богиня, въ чиято
— 2. ясенъ, очевиденъ.
•честь римляните изгаряли отнето­
lucifer, fera, ferum светлоносецъ,
то отъ неприятелите оржжие.
който дава светлина; equi конете
lubens, lubenter, lubentia, Lubenна слънцето; Diana lucifera Диана,
tin a и np. в ж . libens u np.
като богиня на раждането; subst.
lubricus 3 1. гладъкъ, хлъзгавъ lo­
Lucifera, ае / прекоръ на Диана;
cus, glacies. — 2. а) бръзъ, подвипрен. луна; subst. LQcifer, eri m
женъ, отминаващъ бързо oculi,
1. планетата Венера, зорница. 2.
день tres Luciferi. 3. Луциферъ, глаanni, b) несигуренъ, опасенъ, преватарь на дяволите.
лъстителенъ aetas, via; subst. lubri­
cum, i n опасность in lubrico ver­ lucifugus 3 който избегва светли­
ната blatta.
sari. c) измамнически, коваренъ.
luca, ае m само вь израза: luca bos Lucilius 3 римско родово име. С.
или bos luca слонъ.
Lucilius Гай Луцилий, римски поетъ
(180—102 год. пр. Хр.).
Liica, ае / Лука, градъ въ Етрурия.
^Lucensis, е лукенски
Lucina, ае / Луцина, прекоръ на
Lucani, orum т лукани, племе въ
Диана и Юнона, като богини на
Южна Италия LDcanicus и Liicaраждането; прен. раждане; labores
Lucinae родилни мжки; Lucinam
nus 3 лукански; subst. liicanica,
pati раждамъ.
ае / луканка, суджукъ. Lucania,
ае / Лукания, область въ Южна luclsco в ж . lucesco.
Италия.
Lucius, ii m римско собствено име,
lucanica, ае / в ж . Lucani.
съкратено L.
Lucanus, Тт Луканъ, римски поетъ, lucrativus 3 който донася печалба,
съвременникъ на Неронъ.
доходенъ.
lucar, aris п данъкъ върху горите, Lucretia, ае / Лукреция, съпруга
на Колатинъ.
употребяванъ за издръжка на ак­
тьорите.
Lucretilis, is т Лукретилъ, пла­
lucellum, I п малка печалба.
нина въ областьта на сабиняните.
LucSnsis в ж . Luca,
Lucretius 3 римско родово име:
luceo, ICixI 2 1. in tr . а) светълъ съмъ,
1. Titus Lucretius Carus, римски
светя stella, oculi lucent; im pers.
поетъ, умрелъ въ 55 год. пр. Хр.
lucet светло е, съмнало се е. Ь)
2. Spurius Lucretius Tricipitinus ба­
явенъ съмъ, очевиденъ съмъ, отлища на Лукреция, съпругата на Ко­
латинъ.
чавамъ се mea officia. — 2. trans.
lucere novae nuptae facem нося за- lucri-facio, feci, factus 3 печеля
паленъ факелъ предъ булката.
(вж . при lucrum — lucri facio).

lucrifer

363

lucrifer, fera, ferum който носи
печалба.
lucri Ficabilis, е който донася пе­
чалба.
lucrifuga, ae m който избЬгва ne
чалбата.
Lucrinus, i m (съ и безъ lacus) Лукринското езеро на брега на Кам­
пания. Lucrinus 3 и Lucrinensis, е
лукрински.
lucripeta, ae т алченъ за печалба,
користолюбивъ.
lucror 1 печеля, спечелвамъ, извличамъ полза; stipendium присвоявамъ; nomen ab domita Africa получавамъ име отъ; lucretur indicia in­
famiae нека вземе като подаръкъ
отъ менъ доказателствата за без
честието му, т. е. азъ не ще гово­
ря за.
lucrosus 3 доходенъ, износенъ.
lucrum, I п 1. печалба, полза emen
di aut vendendi; ponere in lucro
или in lucris u apponere lucro смЪтамъ за печалба, за износно; lucro
esse alicui, in lucro esse полезенъ
съмъ; revocare aliquid ad lucrum
възползувамъ се отъ нещо, обръщамъ въ своя полза; minus lucri
facere извличамъ малко полза; lucri
facere aliquid печеля (вж. lucrifa­
cio); de lucro vivere живея отъ ми­
лостите на другите. — 2. а) сребролюбие. Ь) богатство,
luctam en, inis п напрежение, уси­
лие. в
luctatio, onis / 1. борба. — 2. а)
напрежение, усилие. Ь) споръ.
luctator, oris т борецъ.
Lucterius, ii m Луктерий, отъ пле­
мето кадурци.
luctificus 3 който причинява скръбь,
печаленъ, тъженъ.
lu ctiso n u s 3 който издава тъженъ
гласъ, плачевенъ, жалостенъ.
lucto 1 = luctor,
luctor 1 1. боря се, състезавамъ
се cum aliquo. — 2. боря се, употребявамъ всички усилия, правя
усилие, мъча.
luctuo se adv. жално, жалостно, пе­
чално.

ludicer

luctuosus 3 1. печаленъ, тъженъ,
жаленъ dies, exitium. — 2. опечаленъ, наскърбенъ.
luctus, iis m 1. скръбь in luctu vi­
vere. — 2. а) трауръ, траурно обле­
кло senatus est in luctu, b) причина
или предметъ на скръбь.
lucubratio, onis / 1. работене нощ­
но време на свещь, нощно рабо­
тене. — 2. изработеното вечерно
време, нощна работа,
lucubratorius 3 удобенъ за рабо­
тене вечерно време lecticula,
lucubro 1 1. in tr . работя вечерь на
свЬщь, работя нощемъ.— 2. trans.
изработвамъ вечерь на свещь par­
vum opusculum.
luculente и luculenter adv. 1. ясно.
— 2. хубаво, прекрасно, велико­
лепно.
luculentus 3 1. светълъ vestibulum.
— 2. а) ясенъ, достоверенъ testis,
b) великолепенъ, прекрасенъ, хубавъ facinus, oratio; femina краси­
ва жена. с) значителенъ, големъ
divitiae.
Liicullus 3 фамилно име на gens
Lucinia. LDculISus п Liicullianus 3
Лукуловъ.
luculus, I т малка гора, горичка.
Lucumo, onis т лукумонъ, титла
на етруски благородници, които
били същевременно и свещеници.
lQcus, I т гора, посветена на бо­
говете; гора, лесъ.
lucusta, а е / = locusta,
ludibrium, ii п 1. предметъ на игра
(на забавление), играчка, игра lu­
dibria fortunae. — 2. подигравка,
присмЬхъ: habere aliquem ludibrio
подигравамъ се съ некого; alicui
ludibrio esse служа за присмехъ;
per ludibrium съ насмешка,
ludibundus 3 1. играещъ си, шегуващъ се. — 2. на шега, безъ мъка,
леко, незабелязано, безопасно lu­
dibundi in Italiam pervenimus,
ludicer u ludicrus 3 1. забавителенъ sermones, certamen; subst. lu­
dicrum, i n забава; ludicra exer­
cendi et venandi телесни упражненения и ловъ за удоволствие. — 2.

I

ludificatio

364

театраленъ.драматически ars,spec­
taculum: subst. ludicrum, i n пред­
ставление.
ludificatio, onis / подиграване, присмиване.
ludificator, oris m който се поди­
грава, присм-Ьхулникъ.
ludificatus, Os m присмЪхъ, поди­
гравка.
ludifico 1 присмивамъ се, подигравамъ се, мамя aliquem,
ludificor 1 1. присмивамъ се, подигравамъ aliquem, hostem. — 2. а)
.правя смЬшенъ. Ь)съ измама осуетявамъ, развалямь ea quae hostes
agunt.
ludlm agister, trl m учитель.
Odio, dnis/rt u ludius, ii m актьоръ,
танцьоръ на пантомими.
I0do, lusi, lusus 3 1. играя pila,
aleS; ludere bonum civem играя
ролята на добъръ гражданинъ; lu­
dere in numerum танцувамъ въ
тактъ. — 2. занимавамъ се на ше­
га, забавлявамъ се versibus, armis;
сь acc. haec carmina. — 3. а) при­
смивамъ се, подигравамъ се ali­
quem. Ь) излъгвамъ aliquem dolis,
vana spe.
ludus, I m 1. а) игра; ludus campes­
tris на Марсовото поле. b) oco6.pl.
игри, представления, зрелища Olimpii, circenses, gladiatorii, scaenici,
funebres: facere ludos; ludis (abi.)
— tempore ludorum, c) училище;
litterarum или litterarius първона­
чално училище; magister ludi = ma­
gister; gladiatorius училище за гла­
диатори; militaris военно училище.
— 2. игра, забава, шега per ludum
et iocum; amoto ludo безъ шега.
lues, is / 1. заразителна болесть,
моръ. — 2. а) нещастие, бедствие.
Ь) като обидна дума-, чума.
LugdOnum, Т п Лугдунумъ, градъ
въ Галия. Lugdunensis, е лугдунски.
lugeo, luxi 2 1. intr. въ трауръ
съмъ, печаленъ съмъ, скърбя luget
senatus. — 2. tpans. оплаквамъ, жа_ля aliquem, mortem alicuius.
Lugii, orum m
луги, германско
племе.

lunter

LugotorTx, Tgis m
Луготориксъ,
британски вождъ.
lOgubre atv. жаловито.
lugubris, e 1. печаленъ, трауренъ
cantus, vestis; subst. lugubria, ium n
трауръ, траурни дрехи. — 2. опечаленъ, тжженъ domus.— 3. а) злощастенъ, бедственъ bellum; ales
зловеща, злокобна птица. Ь) жаловитъ verba.
lumbifragium, ii п херния, изсип­
ване.
lumbricus, I т червей,
lumbus, I m обикн. pl. хълбокъ,
слабини, кръстъ.
lOmen, inis n 1. а) светлина solis, oc­
cultemus lumen, b) факелъ, свЪщь;
sub lumina prima при запалване на
лампит-fe, привечерь. — 2. а) дневна
свЪтлина, день quarto lumine, b)
животъ adimere lumen, lumen vi­
tale relinquere, c) блЪсъкъ на очиTfe, очи lumina oculorum, lumina
fodere, d) прозорецъ lata lumina.
— 3. а) блЬсъкъ, украшение Brutus
lumen et decus civitatis; lumina ci­
vitatis най-отличнитЪ граждани;
lumen probitatis et virtutis блестящъ
примЬръ, образецъ на. b) ясность
ordo, qui memoriae lumen affert,
c) спасение, помощь, надежда lu­
men dubiis rebus.
luminSria, ium n 1. светлина, свЪтилникъ. — 2. светило, звезда. —
3. кепенци на прозорецъ, прозо­
рецъ
luminosus 3 свЪтълъ, блестящъ.
lumpa ст. ф. = lympha.
iQna, ае / 1. луна, месечина; nova
новолуние; plena пълнолуние; quar­
ta последна четвърть; per lunam
презъ (въ) лунна нощь; defectus
(labores) lunae лунно затъмнение.
— 2. а) месецъ lunae celeres, b)
нощь roscida. — 3. Луна, богиня на
луната.
Luna, ае /
Луна, градъ въ Етрурия. Lunensis, е луненски.
lunaris, е 1. луненъ equi, cursus.
— 2. лунообразенъ cornua.
luno 1 извивамъ въ форма на лун­
ния сърпъ arcum; part. lunatus 3
сърповиденъ pelta,
lunter = linter.

lunula

a e /
златно украшение въ
видъ на малъкъ полумесецъ
luo, lui 3 1. измивамъ, изкупвамъ,
заглаждамъ noxam pecunia, delicta
maiorum. — 2. а) заплащамъ aes
alienum, b) изкупвамъ, изплащамъ,
претърпявамъ poenas peccati,
lu p a , a e /
вълчица; прен. блудница,
lu p d n a r , a r is n
публиченъ домъ.
lu p a tr ia ,
a e /
обидна дума-, мошеникъ.
lu p a t u s
3 снабденъ съ железни
шипове въ видъ на вълчи зжби
frena; subst. lupata, orum n юзда
съ железни шипове.
L u p e rc u s ,
I т Луперкъ, богъ на
овчарите и стадата, по-късно смесванъ съ бога Панъ. L u p e r c i ,
orum т луперци, жреците на Лу­
перкъ. L u p e r c a l , alis п пещера
на Палатинския хълмъ, посветена
на Луперкъ. L u p e r c a l i s , е Луперковъ sacrum. L u p e r c a l i a , ium n
или Lupercale Ludicrum Луперкалия, празникъ въ честь на Лу­
перкъ, празнуванъ на 15. февруарий.
Lupia, ае / Лупия, река въ Сев.
Германия сега Липе.
lu p illu s , I т
лупинъ, вълчи бобъ
(раст.).
lu p in u s 3
вълчи ubera, galea; subst.
l u p i n u m , i n лупинъ, вълчи бобъ,
употрЪбяванъ на сцената и въ
детските игри вместо пари.
lu p u s , I т
1. вълкъ. — 2. а) морски
вълкъ (видъ риба). Ь) кука. с) =
frena lupata юзда съ железни зжби,
lu r a ,
a e /
1 . отворъ на
кожена
торба; кожена чанта. — 2. коремъ.
lu r c o , o n is т
лакомникъ, ненаситникъ.
lu r id u s 3
жълтъ, бледожълтъ, бледенъ pellis, dens, aconita,
lu r o r , o r is m
жълтъ цв%тъ, мърт­
вешка бледность.
lu s c in ia ,
a e
/ n lu s c in iu s , i i m
славей.
lu s c in io la , a e /
славейче,
l u s c i n i u s вж. luscinia,
lu s c it io s u s
3 виждащъ по-добре
нощемъ; кжсогледъ.
lu s c u s 3
едноокъ.
|
l u s i p f. отъ ludo.
lu n u la ,

lusus

365

o n is /
играене, игра.
Lusitania, ae / Лузитания, область
въ Испания. LOsitanus 3 лузитански. Lusitani, orum т лузитанци.
lusito 1 играя.
Lusius, ii m Лузий, река въ flpкадия.
lu s o r , o r is
m играчъ; прен. шегобиецъ, присмЪхулникъ; tenerorum
lusor amorum поетъ на игривата
любовна поезия.
lQsorius 3 играленъ, отнасящъ се
до игра, забавителенъ.
lustra, ае / публиченъ домъ.
lQstralis, е 1. отнасящъ се къмъ
очищението, очистителенъ sacrifi­
cium, exta. — 2. който става всЬки
петь години certamen.
lustratio, onis /
1. пропжтуване,
преброждане, обикаляне municipi­
orum, solis. — 2. очищение съ принасяне очистителна жертва.
lustricus 3 очистителенъ, опредЪленъ за очищение; dies деветия
день следъ раждането на момче
(осмия — за момиче), въ който день
новороденото получавало името си.
1. lustro 1 освЬтявамъ sol cuncta
sua luce lustrat.
2. lustro 1 1. а) разглеждамъ, npeглеждамъ vestigia, viros; aliquid
animo обмислямъ b) пропжтувамъ,
обикалямъ terras, aequor navibus.
— 2. очиствамъ съ жертвоприно­
шение, освещавамъ populum, ag­
rum; exercitum правя прегледъ на
войската.
lustror 1 посещавамъ, търкалямъ
се по публичните домове.
1. l u s t r u m , I n 1 . локва, яма, блато,
devia lustra леговище, скривалище
на диви зверове. — 2. публиченъ
домъ; прен. развратъ vino lustrisque
confectus.
2 . lu s tr u m , I n
1 . очистителна жерт­
ва, която цензорите принасяли за
целия народъ всеки петь години
преди да напуснзтъ длъжностьта
си; sub lustrum къмъ края на цензорството. — 2 петилетие, четирилетие; значителенъ периодъ отъ
време.
1. lusus part. отъ ludo.
2. lusus, Qs m играене; игра, забава.
lu s io ,

L u t a t iu s

Lutatius 3 римско, родово име.
Iiiteolus 3 жъятеникавъ.
Lutecia вж. Parisii.
1. luteus 3 1) глиненъ, отъ каль
opus. — 2. доленъ, презрЪнъ homo,
negotium. .
2. luteus 3 жълтъ, златожълтъ, шафрановъ papaver, Aurora.
lutito 1 окалямъ, оцапвамъ.
lutosus 3 каленъ.
lutulentus 3 1. каленъ, оцапанъ,
мръсенъ humus, sus. — 2. отвратителенъ, гнжсенъ homo.
1. lutum, Т п 1. каль; обидна дума-.
парцалъ, нищожество. — 2. глина.
— S. торфъ.
2. lutum, I п жълта резеда, расте­
ние, отъ което правели жълта боя;
прен. жълта боя.
1йх, lucis / 1. светлина solis, lych­
norum; lux hiemalis, aestiva зима,
лЪто. — 2. а) дневна светлина,
день; ante lucem преди съмване;
luce orta следъ разсъмване; prima
luce на разсъмване; luce или luci
(locat.) презъ деня, денемъ; lucem
videre живея; lux natalis рожденъ
день. Ь) животъ luce privare: luce
carentes умрълите. c) зрение dam­
num lucis ademptae. — 3. a) c b %t лина, ясность sententiae auctoris
lucem desiderant, b) гласность, известность, публичность; res occul­
tas in luce proferre откривамъ, давамъ гласность на; in luce atque
oculis omnium открито и предъ очи­
те на всички; in luce Italiae предъ
погледа на; non aspicere lucem жи­
вея затворено, с) спасение, помощь lucem affere rei publicae. — 4.
слава, украшение, гордость haec
_urbs, lux orbis terrarum,
luxi pf. отъ luceo u lugeo,
luxo 1 изкълчвамъ, навЪхвамъ, измЬетвамъ.
luxor 1 живея разпуснато,
luxuria, ае / и IQxuri&s, ei / 1. буй­
на растителность, буйность sege­
tum; in oratione, ut in herbis est
luxuries. — 2. а) разкошъ, велико­
лепие, разкошенъ животъ, разточителность rerum ad luxuriam per­
tinentium. b) разпуснатость, необузданость.

366

lychnus

luxurio 1 и luxurior 1 1. а) за раст.
и земя-, буенъ съмъ, тученъ съмъ,
плодороденъ съмъ luxuriat seges,
humus, b) за животни-, подскачамъ
весело, скачамъ игриво serpens,
pecus, с) дебелея, набъбвамъ, надувамъ се membra luxuriant. — 2.
предавамъ се на разкошъ, живея
разпуснато.
IfixuridsS adv. 1. разкошно, разто­
чително. — 2. прекомерно, буйно,
невъздържано.
luxuriosus 3 1. буенъ, буйно растещъ, разкошенъ seges, vitis. — 2.
a) прекаленъ, прЪкомЬренъ laetitia.
b) разпуснатъ, невъздържанъ adu­
lescentia.
1. luxus, iis т прекаленъ разкошъ,
блЬсъкъ, великолепие, разточителность; разпуснатость, невъздържаность
2. luxus 3 изкълченъ, навехнатъ luxo
pede.*
Lyaeus, Т т Лией (гр. „който осво­
бождава отъ грижи"), прЬкоръ на
Бакхъ; прен. вино; latex Lyaeus
вино.
Lycaeus, I т Ликей, планина въ
Аркадия, посветена на Юпитеръ и
Панъ. Lycaeus 3 ликейски; subst.
т = Панъ.
Lycambes, ае т Ликамбъ, тиванецъ, който се обесилъ, за да се
спаси отъ подигравките на поета
Архилохъ, комуто отказалъ да да­
де дъщеря си за жена.
Lycadn, onis т Ликаонъ, царь на
Аркадия, който поради злодеяния­
та. които извършилъ, билъ превърнатъ отъ Юпитеръ въ вълкъ.
Lycaonis, idis / дъщеря на Ли­
каонъ: Калисто. Lycaonius 3 Ликаоновъ mensa.
Lycaonia, ае / Ликаония, область въ
М. Азия. Lycaonius 3 ликаонски.
Lyceum, Т п Лицей, гимназия въ
Атина, посветена на Аполонъ, кждето Аристотелъ събиралъ своите
последователи; съ това име Цицеронъ нарекълъ гимназията въ Тускуланумъ.
lychnuchus, I т (гр) свЬтилникъ.
lychnus, 7 т (гр) свещь, лампа.

Lycia

367

m acellum

Lycia, ae / Ликия, область въ M.
Азия. Lycius 3 ликийски. LyciT,
orum т ликийци.
Lycium вж. Lyceum.
Lycmon = Lucumo.
Lycomedes, ae m Ликомедъ, царь
на o. Скиросъ.
Lycormas, ae m Ликормъ, рЪка въ
Етолия.
Lycos или Lycus, i m Ликосъ, име
на рЪка въ М. Азия.
Lyctos или Lyctus, i / Ликтосъ,
градъ на о. Критъ. Lyctius 3 ликтийски.
Lycurgus, i т Ликургъ: 1. царь на
едонигЬ въ Тракия. 2. законодатель въ Спарта. 3. ораторъ въ
Атина.
Lydia, ае / Лидия, область въ М.
Азия. Lydi, orum т лидийци, жи­
тели на Лидия. Lydius и Lydus 3
лидийски.
lympha, ae / 1. изворна нимфа. —
2. бистра вода, особ. изворна вода.
lym phaticus и lim phatus 3 безуменъ, лудъ, обезумЪмъ отъ страхъ
furit iymphata per urbem.
Lyncestae, iru m m линкести, пле­
ме въ Македония. LyncSstius 3
линкестийски amnis.
Lynceus, i m Линкей, единъ отъ ар­
гонавтите, прочутъ съ силното си
зрение. Lyncid&s, ae т потомъкъ
на Линкей: Персей. Lynceus 3 Лин
кеевъ; прен. съ остро зрение.

Lyncus, Г Линкъ; 1. m тракийски
царь. 2. / градъ въ Македония.
lynx, lyncis m f (гр) рисъ (животно).
lyra, ae f (гр) 1. лира, струненъ инстументъ. —2. а) лирическа поезия.
Ь) Лира (съзвездие).
Lyrceum, i п Лиркеумъ, планина въ
Аркадия. Lyrc&us 3 лиркейски
arva.
lyricus 3 (гр) лирически vates, soni;
senex Анакреонъ; subst. lyrica,orum
n лирическа поезия; lyrici, orum
m лирически поети.
lyristes, ae m (гр) свирачъ на лира.
Lyrnesus или Lyrnessus, Т / Лирнесъ, градъ въ Троада. Lyrnesis,
idis f лирнейска: Бризеида. Lyr­
nesius 3 лирнесийски.
Lysander, dri т Лизандъръ, спар­
тански пълководецъ.
Lysias, ae т Лизий, прочутъ атин­
ски ораторъ.
Lysimachia, ае /
Лизимахия: 1.
градъ въ Тракия. 2. градъ въ
Етолия.
Lysimachus, Т т Лизимахъ, пълководецъ на Александъръ Велики.
Lysippus, i т Лизипъ, прочутъ скулпторъ, съвременикъ на Алексан­
дъръ Велики.
Lysis, idis т Лизисъ: 1. питагорейски философъ, учитель на Епаминондъ. 2. р-Ька въ М. Азия.

М. като съкращение: 1. = Marcus.
— 2. М\ = Manius. — 3. като чис­
ло = 1000.
Macareus, ei или eos т Макарей,
синъ на Еолъ. MacarSis, idis /
дъщеря на Макарей.
maccis, idis / цвЪтъ на мушкато.
Macedones, um т македонци: sing.
Macedo, onis m македонецъ miles,
vir, hostis. Macedonius, Macedo­

nicus 3 и Macedoniensis, е ма­
кедонски. Macedonia, ае / Маке­
дония.
Macella, ае / Мацела, градъ въ!Сицилия.
m acellarius, ii т месарь, търговецъ на месо.
m icellum , Т п пазаръ на месо, пазаръ на риба.

I

L u t a t iu s

Lutatius 3 римско, родово име.
luteolus 3 жълтеникавъ.
Lutecin вж. Parisii.
1. luteus 3 1) глиненъ, отъ каль
opus. — 2. доленъ, презрЪнъ homo,
negotium.
2. luteus 3 жълтъ, златожълтъ, шафрановъ papaver, Aurora.
lutito 1 окалямъ, оцапвамъ.
lutosus 3 каленъ.
lutulentus 3 1. каленъ, оцапанъ,
мръсенъ humus, sus. — 2. отвратителенъ, гнжсенъ homo.
1. lutum, i / i 1. каль; обидна дума-.
парцалъ, нищожество. — 2. глина.
— 3. торфъ.
2. lutum, 7 п жълта резеда, расте­
ние, отъ което правели жълта боя;
прен. жълта боя.
lux, lucis / 1. светлина solis, lych­
norum; lux hiemalis, aestiva зима,
лЪто. — 2. а) дневна светлина,
день; ante lucem преди съмване;
luce orta следъ разсъмване; prima
luce на разсъмване; luce или luci
(locat.) презъ деня, денемъ; lucem
videre живея; lux natalis рожденъ
день. Ь) животъ luce privare; luce
carentes умрълигЬ. c) зрение dam­
num lucis ademptae. — 3. а) свет­
лина, ясность sententiae auctoris
lucem desiderant, b) гласность, известность, публичность; res occul­
tas in luce proferre откривамъ, давамъ гласность на; in luce atque
oculis omnium открито и прецъ очи­
те на всички; in luce Italiae предъ
погледа на; non aspicere lucem жи­
вея затворено, с) спасение, помощь lucem affere rei publicae. — 4.
слава, украшение, гордость haec
urbs, lux orbis terrarum.
10x7 pf. отъ luceo u lugeo.
luxo 1 изкълчвамъ, навехвамъ, измеетвамъ.
luxor 1 живея разпуснато.
luxuria, а е / и luxuries, ei / 1. буй­
на растителность, буйность sege­
tum; in oratione, ut in herbis est
luxuries. — 2. а) разкошъ, велико­
лепие, разкошенъ животъ, разточителность rerum ad luxuriam per­
tinentium. b) разпуснатость, необузданость.

366

lychnus

luxurio 1 и luxurior 1 1. а) за раст.
и земя-, буенъ съмъ, тученъ съмъ,
плодороденъ съмъ luxuriat seges,
humus, b) за животни-, подскачамъ
весело, скачамъ игриво serpens,
pecus, с) дебелея, набъбвамъ, надувамъ се membra luxuriant. — 2.
предавамъ се на разкошъ, живея
разпуснато.
lfixuriose adi). 1. разкошно, разто­
чително. — 2. прекомерно, буйно,
невъздържано.
luxuriosus 3 1. буенъ, буйно растещъ, разкошенъ seges, vitis. — 2.
a) прекаленъ, прекомеренъ laetitia.
b) разпуснатъ, невъздържанъ adu­
lescentia.
1. luxus, iis т прекаленъ разкошъ,
блЬсъкъ, великолепие, разточителность; разпуснатость, невъздържаность
2. luxus 3 изкълченъ, навехнатъ luxo
pede.*
Lyaeus, 7 т Лией (гр. „който осво­
бождава отъ грижи“), прекоръ на
Бакхъ; прен. вино; latex Lyaeus
вино.
Lycaeus, 7 т Ликей, планина въ
Лркадия, посветена на Юпитеръ и
Панъ. Lycaeus 3 ликейски; subst.
т = Панъ.
Lycambes, ае т Ликамбъ, тиванецъ, който се обесилъ, за да се
спаси отъ подигравките на поета
Архилохъ, комуто отказалъ да да­
де дъщеря си за жена.
Lycaon, onis т Ликаонъ, царь на
Лркадия, който поради злодеяния­
та. които извършилъ, билъ превърнатъ отъ Юпитеръ въ вълкъ.
Lycaonis, idis / дъщеря на Ли­
каонъ; Калисто. Lycaonius 3 Ликаоновъ mensa.
Lycaonia, ае / Ликаония, область въ
М. Азия. Lycaonius 3 ликаонски.
Lyc&um, 7 п Лицей, гимназия въ
Атина, посветена на Аполонъ, кждето Аристотелъ събиралъ своите
последователи; съ това име Цицеронъ нарекълъ гимназията въ Тускуланумъ.
lychnuchus, 7 т (гр) свЬтилникъ.
lychnus, 7 т (гр) свещь, лампа.

Lycia

m acellum

367

Lycia, ae / Ликия, область въ M.
Азия. Lycius 3 ликийски. Lycii,
orum т ликийци.
Lycium вж. Lyceum.
Lycmon = Lucumo.
LycomedSs, ae m Ликомедъ, царь
на o. Скиросъ.
Lycormas, ae m Ликормъ, р-Ька въ
Етолия.
Lycos или Lycus, I m Ликосъ, име
на рЪка въ М. Азия.
Lyctos или Lyctus, I / Ликтосъ,
градъ на о. Критъ. Lyctius 3 ликтийски.
Lycurgus, I т Ликургъ: 1. царь на
едонитЪ въ Тракия. 2. законодатель въ Спарта. 3. ораторъ въ
Атина.
Lydia, ае / Лидия, область въ М.
Азия. Lydi, orum т лидийци, жи­
тели на Лидия. Lydius и Lydus 3
лидийски.
lympha, ae / 1. изворна нимфа. —
2. бистра вода, особ. изворна вода.
lym phaticus и lim phatus 3 безуменъ, лудъ, обезумЪмъ отъ страхъ
furit iymphata per urbem.
Lyncfistae, arum m линкести, пле­
ме въ Македония. Lync&stius 3
линкестийски amnis.
Lynceus, I m Линкей, единъ отъ ар­
гонавтите, прочутъ съ силното си
зрение. Lyncides, ae т потомъкъ
на Линкей: Персей. Lynceus 3 Лин
кеевъ; прен. съ остро зрение.

Lyncus, I Линкъ; 1. т тракийски
царь. 2. / градъ въ Македония.
lynx, lyncis m f (гр) рисъ (животно).
lyra, ае / (гр) 1. лира, струненъ инстументъ. —2. а) лирическа поезия.
Ь) Лира (съзвездие).
Lyrcium, I п Лиркеумъ, планина въ
Аркадия. LyrcSus 3 лиркейски
arva.
lyricus 3 (гр) лирически vates, soni;
senex Анакреонъ; subst. lyrica, orum
n лирическа поезия; lyrici, orum
m лирически поети.
lyristes, ae m (гр) свирачъ на лира.
Lyrnesus или Lyrnessus, I } Лирнесъ, градъ въ Троада. Lyrnesis,
idis / лирнейска: Бризеида. Lyr­
nesius 3 лирнесийски.
Lysander, drl т Лизандъръ, спар­
тански пълководецъ.
Lysias, ае т Лизий, прочутъ атин­
ски ораторъ.
Lysimachia, ае /
Лизимахия: 1.
градъ въ Тракия. 2. градъ въ
Етолия.
Lysimachus, 1 т Лизимахъ, пълко­
водецъ на Александъръ Велики.
Lysippus, I т Лизипъ, прочутъ скулпторъ, съвременикъ на Алексан­
дъръ Велики.
Lysis, idis т Лизисъ: 1. питагорейски философъ, учитель на Епаминондъ. 2. рЪка въ М. Азия.

м
М. като съкращение: 1. = Marcus.
— 2. M’. = Manius. — 3. като чис­
ло = 1000.
M acareus, ei или eos т Макарей,
синъ на Еолъ. MacarSis, idis /
дъщеря на Макарей.
maccis, idis / цвЪтъ на мушкато.
Macedones, um т македонци; sing.
Macedo, onis m македонецъ miles,
vir, hostis. Macedonius, Macedo­

nicus 3 u M acedoniensis, е ма­
кедонски. Macedonia, ae / Маке­
дония.
Macella, ae / Мацела, градъ въ(Сицилия.
m acellarius, ii m месарь, търговецъ на месо.
macellum, I п пазаръ на месо, пазаръ на риба.

m aceo

m aceo 2 мършавъ съмъ, слабъ
съмъ.
macer, сга, erum мършавъ, слабъ
taurus; прен. solum неплодородна
почва.
Macer, сгТ т римско фамилно име.
maceria, ае / ограда, стена,
m acero 1 1. правя мекъ, размеквамъ, намокрямъ. — 2. изнурявамъ,
изгощавамъ, нзмжчвамъ aliquem
fame, desiderio; se macerare или
macerari мжча се.
m acesco 3 слабЪя, съхна, ослабвамъ, ставамъ мършавъ.
m achaera, ае / (гр) мечъ.
m achaerophorus, Т т (гр) меченосецъ, гЬлохранитель.
Machaon, onis т Махаонъ, синъ
на Ескулапъ, лЪкарь на гьрцитЪ
при обсадата на Троя. Machao­
nius 3 Махаоновъ.
machina, ае / (гр) 1. а) машина,
особ. уредъ за вдигане на теже­
сти. Ь) обсадна машина machinis
urbem expugnare, с) прен. уловка,
хитростъ. — 2. скеле, на което из­
лагали за продань робигЬ.
m achinam entum , Т п
машина,
уредъ;
m achinatio, onis / 1. а) механизъмъ aliquid movetur machinatione,
b) ловкость, хитрость. — 2. маши­
на machinationes promovere,
m achinator, oris m 1. механикъ,
строитель на машини. — 2. причинитель, виновникъ belli, scelerum,
m achinor 1 1. измислямъ, изнамирамъ, приготвямъ machinam, ali­
quid ad voluptatem.— 2. замислямъ,
кроя pestem in aliquem; part. ma­
chinatus 3 сь анач. на act. u pass.
m achinosus 3 изкусно направенъ,
приготвенъ.
macies, SI / мършавость equi macie
corrupti; прен. terrae, orationis,
m acilentus 3
мършавъ, сухъ,
слабъ os.
Macra, ае / Макра, р-Ька въ Ита­
лия.
m acresco 3 слабея, съхна, ослабвамъ.
m acrocollum, i п (гр) книга съ
голЪмъ форматъ.
m actStor, oris т убиецъ.

368

Maeander

m actatus, us m клане, принасяне
въ жертва.
m acte, m acti вж. 1. mactus.
1. m acto i 1. коля, принасямъ въ
жертва bidentes. — 2. а) посветявамъ, обричамъ въ жертва aliquem
Orco.b) жертвувамъ.унищожавамъ
aliquem, fratrem, с) наказвамъ ali­
quem malo, morte, summo supplicio.
2. m acto 1 1. прославямъ, лочитамъ
съ нЬщо; aliquem honoribus обсипвамъ съ. — 2. умилостивявамъ съ
жертвоприношение puerorum extis
deos, manes.
1. m actus 3 употр/ьбява се само въ
voc. m acte и m acti отлично, чу­
десно, особ. macte virtute съ или
безъ esse.
2. m actus 3 закланъ.
macula, ае / 1. петно equus ma­
culis albis. — 2. а) позоръ, безчестие familiae, avaritiae, b) око, дуп­
ка на мрежа reticulum minutis ma­
culis.
maculo 1 опетнявамъ, оцапвамъ,
омърсявамъ vestem, nomen crimine,
m aculosus 3 1. съ петна, пъстъръ
tigris. — 2. оцапанъ, омърсенъ ve­
stis; прен. опетненъ, опозоренъ
senatores.
madefacio, feci, factus 3 (pass. ma­
defio) намокрямъ.
m adefacto 1 намокрямъ.
madeo, m adui 2 1. мокъръ съмъ,
влаженъсъмъ madet sanguine terra;
nix madens sole топещъ ce; maden­
tes campi блатисти. — 2. а) пъленъ
съмъ pocula madent Baccho; ma­
dere vino пиянъ съмъ. b) варя се
caro madet igni exiguo,
m adesco, m adui 3 намокрямъ ce,
овлажнявамъ.
madido 1 намокрямъ.
madidus, 3 1. мокъръ, влаженъ;
fossae пълни съ вода. — 2. сваренъ.
mador, dris т влага, влажность.
m adulsa, ае m пияница.
Madytus, i / Мадитъ, градъ въ
Тракийския Херсонесъ.
M aeander и -dros, dri т Меандъръ,
ptna въ М. Азия, съ много завои;
оттукъ subst. apell. maeander, dri
m извивка, криволица; за речь:

Maecenas

369

извъртвания, хитрувания. Maean­
drius 3 меандрийски.
Maecenas, atis m Меценатъ, име
на етруски родъ; Gaius Cilnius Mae­
cenas приятель на Явгустъ, покровитель на ученитЪ и поетит-fe, осо­
бено на Хораций и Вергилий.
Maecius 3 римско родово име.
Maedi, orum m меди, тракийско
племе. Maedica, ае / Медика, областьта на медитЪ.
Maelius 3 римско родово име. Mae­
lianus 3 Мелиевъ
maena, ае / (гр) морска риба.
Maenalus, I m и Maenala, orum п
Меналъ, планина въ Аркадия. Mae­
nalus 3 и Maenalis, idis /
аркадсни.
Maenas, adis / (гр. „бленуваща“),
менада, вакханка.
Maenius 3 римско родово име; subst.
Maeniana, orum п балконъ.
Maeones, um т меони, племе въ
Лидия. M aeonius 3 меонийски;
прен. лидийски ripa, rex; vates Хомеръ; pes хекзаметъръ; nautae
етруски. Maeonia, ае / Меония.
Maeonides, ае m 1. лидиеиъ, особ.
Хомеръ. 2. етрускъ. Maeonis, idis f
лндийка: Ярахна или Омфала.
Maeotis, idis / Меотийско море (се­
га Язовско море). M aeotius 3 меотийски tellus, unda. Maeotidae,
arum m жителитЪ около Язовско
море.
m aereo, m aerui 2 1. intr. скърбя,
тжгувамъ, съ abi. genero. — 2. trans.
оплаквамъ, жаля mortem {ilii, rei
publicae calamitatem; съ acc. c. in/.,
съ quod.
m aeror, oris m скръбь, жалость,
печаль.
m aeste, m aestiter adv.
жално,

magistratus

Magaria, ium n Магария, предгра­
дие на Картагенъ.
mage вж. magis.
M agetobriga или Admagetobriga,
ае /
Магетобрига, градъ въ Га­
лия, кждето Яриовистъ разбилъ
галит-Ь.
magicus 3 (гр) м а г ь о с н и ч е с к и
lingua, dii.
magis и mage adv. 1. повече; при
adi. и adv. служи за описване на
сотр.; magis elegans, magis saepe;
magis velle = malle; особени из­
рази: a) non magis . . . quam толко­
ва . . . колкото; не само . .. но и; не
толкова... колкото; quo magis . . . eo
(magis) колкото повече. . . толкова
(повече), c) eo magis толкова пове­
че; multo magis много повече; nihilo
magis никакъ не повече, тъкмо та­
ка. d) magis etiam още повече, е)
magis magisque, magis et magis или
само magis все повече и повече; in
dies magis или quotidie magis съ
всЬки день все повече и повече.
— 2. по-скоро (= potius).
1
m agister, tri m 1. началникъ, управитель, водачъ, надзиратель; po­
puli диктаторъ; sacrorum върховенъ жрецъ; equitum началникъ
на конницата; ovium овчарь; navis
капитанъ; ludi учитель; magister
morum = censor. — 2. учитель.
— 3. ржководитель, съветникъ.
m agisterium , ii n 1. длъжностьта
на управителя (началника, надзи­
рателя), управление, надзоръ; mo­
rum цензура. — 2. съвет ъ, настав­
ление.
m agistra, ае / ржководителка, учи­
телка; arte magistra съ помощьта
на изкуството,
m agistralis, е учителски,
ТЖЖН0.
m agistratus, iis m
1. виешъ слуm aestitia, a e / u m aestitudo, inis /
жебенъ постъ. длъжность magi­
печаль, скръбь, тяга.
stratum petere, esse in magistratu.
m aestus 3 1. печаленъ, тжженъ,
— 2. а) държавенъ чиновникъ,
унилъ senex, clamor. — 2. който
длъжностно лице, началникъ, упрапричинява скръбь, скърбенъ vestis,
витель. Ь) обикн. pl. началство,
tuba; avis зловеща.
власти, върховно управление in
Maesiilii, orum m еж. Massyli.
pace nullus est communis magi­
maga, ае / (гр) магьосница.
stratus, magistratus quae visa sunt
magalia вж. mapalia.
occultant.
24
Латинсно-българсни речникъ — ВоЙновъ. М и л е в ъ . — 2. издание.

magmentarius

370

m agm entarius 3 което се жертвува
допълнително.
magm entum , i n добавка къмъ
жертвоприношението,
m agnanim itas, atis / великодушие,
m agnanim us 3 u magnanimis, е великодушенъ; смЪлъ.
m agnes, etis вж. Magnesia.
Magnesia, ae / Магнезия: 1. область въ Тесалия. 2. градъ въ Кария. 3. градъ въ Лидия. Magnes,
geri, etis, Magnetis, idis j u Magne­
sius 3 магнезийски; magnes lapis
или само magnes, etis m магнитъ;
subst. Magnes, etis m магнезиецъ.
Magnessa, as / магнезийка. Mag­
netarches, ae m върховенъ ynpaвитель въ Магнезия,
magnidicus 3 който се хвали, са­
мохвалко.
magnifice aiv. 1. великолепно, пре­
красно vivere — 2. великодушно,
благородно. — 3. самохвалски, на­
дуто. надменно, гордо,
magnificentia, ae /
1. великоле­
пие, разкошъ ludorum, villarum,
epularum. — 2. великодушие, възвишеность. — 3. самохвалство, гордость, надутость composita in ma­
gnificentiam oratio,
magnifico 1 ценя високо,
magnificus 3 1. великолепенъ, разкошенъ, блестящъ funus, apparatus,
genus. — 2. великодушенъ, възвишенъ, благороденъ. — 3. гордъ.
надмененъ, който се хвали miles,
magniloquentia, ae / 1. възвишенъ
стилъ Homeri. — 2. самохвалство.
m agniloquus 3 самохвалко, който
обича да се хвали
m agnitudo, inis / 1. големина cor­
porum, mundi, aeris alieni, fluminis,
belli. — 2. aj величие, възвишеность
animi, b ) сила, влияние rei publicae,
m agnopere u magno opere alv.
(comp. maiore opere; superi, maximopere или maximo opere). 1. насто­
ятелно, убедително desiderare, ali­
cui suadere. — 2. твърде много,
много iucundus; perturbari; nulla
magnopere expectatior съвсемъ не
гол *;мо.
m agnus Ъ(сотр. maior, m aius;superi.
maximus 3) 1. а) голЪмъ domus.

Malaca

старъ ex duobus filiis maior;
subst. maiores natu или maiores
по-старитЪ, старцитЬ (за сената);
maiores, um m прадЬди, предци.
c) многоброенъ, значителенъ, голЪмъ populus, numerus; magna pars
голЬма часть, мнозина; maxima par­
te повечето. d) дълъгъ annus, men­
ses, tempus. — 2. а) значителенъ,
голймъ, важенъ res, ludi; quod
maius est което е по-важно; gen.
pretii magni interest много е важ­
но. b ) скжпъ, цененъ; pretium maius
твърде голЪма цена; abi. или gen.
pretii magno, magni скжпо (рп>дко
maioris по-скжпо, maximi твърде
скяпо) magno emere; magni или
magno aestimare (existimare, facere)
високо ценя; magni esse имамъ го­
ляма тежесть (значение, цена), c)
силенъ, голЪмъ vox, ventus, virtus,
periculum, d) великъ, знаменитъ,
мрглацъ Alexander Magnus, е) ве­
ликодушенъ, благороденъ animus,
f)
надмененъ, гордъ, който се хва­
ли verba, lingua, magna loqui.
Mago, onis m Магонъ: 1. братъ на
Ханибалъ. 2. име на други картагенци.
M agontiacum, Т п Магонциакумъ,
градъ въ Германия, сега Майнцъ.
m agudaris, is f (гр) растение отъ
вида на laserpicium; сокъ и семка
отъ laserpicium.
magus, Т т (гр) магъ, персийски
жрецъ; прен. магьосникъ, вълшебникъ; adi. магеснически ars maga.
Maia, ae / Мая, дъщеря на Атласъ,
майка на Меркурий.
maialis, is m ■скопена свиня, свиня.
m aiestas, atis / 1. величие: достойн­
ство, авторитетъ senatus, populi
Romani, imperii; lex (crimen) maiestatis за обида на величието. — 2.
титла на императорите, величе­
ство.
maior, ius вж. magnus.
Maius 3 майски Kalendae; mensis
или само Maius месецъ май.
m aiusculus 3 малко по-голЪмъ cura.
mala, ae / 1. челюсть lupi, leonis.
— 2. буза.
Malaca, ae / Малака, градъ въ Ис­
пания, сега Малага.
b )

malacia

371

m alacia, ae / (гр) безветрие, зати­
шие.
m alacisso 1 (гр) правя мекъ, пра­
вя гъвкавъ,
m alacus 3 (гр) 1. мекъ pallium.—2.
а) гъвкавъ. Ь) изнЬженъ.
m alaxo 1 (гр) правя гъвкавъ.
inale adv. (сотр. peius, sup. pessime)
1. лошо, зле vestitus; male dicere
alicui злословя нЬкого; male audire
имамь лоша слава; male habere
преслецвамъ, измжчаамъ; male sen­
tire (cogitare, existimare) de aliquo
мисля лошо, имамъ лошо мнение
за нЬкого; male agere постжпвамъ
неправилно; alicui male facere пра­
вя нЪкому зло, постжпвамъ съ ни­
кого несправедливо. — 2. а) не­
сполучливо male rem gerere, pug­
nare; male emere скжпо купувамъ;
male vendere евтино продавамъ. b )
недостатъчно, малко gratus; parens
непослушенъ. c) твърде много su­
perbus. d ) силно, много, горещо,
злобно odisse, е) не на време, неу­
местно salsus (остроуменъ), sedu­
lus, feriatus.
Malea (M&lea), ae / и Maleae, arum /
Малея, носъ въ Лакония.
maledicax, gen. -acis злословенъ,
злоречивъ.
m aledice adv. злоречиво, обидно,
оскърбително.
m aledicens, gen. -entis = maledi­
cus.
male-dico, dixT, dictus 3 злословя,
хуля, ругая.
m aledictio, onis /
злословие, ру­
гатня, обида.
m aledictum , Т п злословие, хула,
обидна дума.
m aledicus 3 (сотр. и superi, отъ ma­
ledicens) злословещъ, злоречивъ,
ругаещъ.
m ale-facio, fScI, fa ctu s 3 постжп­
вамъ лошо, причинявамь зло alicui.
m alefactor, eris т злосторникъ,
злодеяние.
m aleficium (malificium), ii п злодея­
ние, престжпление, насилие, при­
чиняване вреда sine ullo maleficio
iter facere.
m aleficus (malificus) 3 (comp. male­
ficentior, ius; superi, maleficentissi­

Mallos
mus 3) 1. престжпенъ, злодейски;
нечестивъ, безбоженъ mores, ho­
mo; subst. престжпникъ, злодей.
— 2. противенъ, недоброжелателенъ, неблагоприятенъ natura,
m ale-suadus 3 койго съветва ло­
шо, прелъстителенъ, съблазнитетеленъ fames.
Maleventum = Beneventum,
male-vol&ns, gen. -entis зложелателенъ, завистливи,
m alevolentia, ae / зложелателство,
злорадство, омраза, зависть.
m alevolus и malivolus 3 (сотр. и
superi, отъ malevolens) зложелателенъ, завистливъ.
malficium вж. malefiotum.
Maliacus sinus Малийски заливъ,
заливъ въ Тесалия,
malifer, fera, ferum който ражда
ябълки.
malificium, malificus вж. malefi­
cium, maleficus.
m aligne adv. 1. злобно, зложелателно, завистливо. — 2, стиснато,
скжпернически.
m alignitas, atis /
1. злоба, зло­
желателство; завистливость. — 2.
стиснатость, скжперничество.
m alignus 3 1. а) зълъ, зложелателенъ, завистливъ vulgus. Ь) вре­
дени, гибеленъ, опасенъ leges, stu­
dia, aditus, с) стиснати, скжперни­
чески dux. — 2. а) неплодороденъ
colles, b) оскжденъ, малъкъ, незначителенъ, слабъ lux, fama,
malitia, ae / лошавина, злоба, ко­
варство, низость, лукавство.
m alitiose adv. злобно, коварно, лу­
каво.
m alitiosus 3 зълъ, злобенъ, коваренъ, лукавъ homo,
malivolus вж. malevolus,
malle ia/, отъ malo,
m alleolus, I m 1. (чукче); прен. раз­
сади, пржчки за разсаждане. — 2.
запалителна стрела,
malleus, I т чукъ.
Malli, orum т мали, индийско племе.
Malloea, ае / Малея, гради въ Те­
салия.
Mallos или Mallus, I /
Малосъ,
градъ въ Киликия.

malo

372

m a lu i, m a lle
1 , повече же­
лая, предпочитамъ malo virum quam
pecuniam; съ abi. comp. armis in­
cruentas condiciones malle; съ inf.
или acc. c. inf.\ ргъдко съ пот. c. inf.
или coni. — 2. разположенъ съмъ
повече къмъ н%кого alicui.
m a l o b a t h r o n , Т п (гр)
благовонно
масло.
1. m a l u m , i я 1 . а ) зло, нещастие,
вреда, загуба quo malo perterriti,
b )
наказание собгсеге exercitum
pudore magis quam malo; tuo malo
за твое нещастие. — 2. недъгъ,
недостатъкъ corporis. — 3. пре­
стъпление, прегрешение, порокъ
fama veterum malorum. — 4. acc.
като възклицание: дяволъ да го
вземе! quae, malum, est ista tanta
audacia?
2. m31um, I n (гр) ябълка; ab ovo
usque ad mala отъ началото на
обеда до края; mala aurea дюла;
maia felix лимонъ; Punicum наръ.
1. m a l u s , Т / (гр) ябълково дърво.
2. m a l u s , I т 1 . мачта. — 2. напреч­
на греда, греда.
3 . m a l u s 3 ( comp . p e i o r , ius, superi.
p e s s im u s 3 )
1 . а ) лошъ, негоденъ
vinum, versus, b ) грозенъ crus, mu­
lier. — 2 . а ) лошъ, зълъ, безбо
женъ, мошенически, безчестенъ
mores; mali cives неблагонадеждни;
мошеници,
subst. m a l i , orum m
демагози, b ) хитъръ, лукавъ puel­
lae. — 3 . а ) вреденъ, вредителенъ,
пагубенъ, лошъ aetas, venenum,
cicuta, virus, herbae; avis зловеща;
auspicium неблагоприятно.Ь)оскърбителенъ carmen, c) ненавремененъ, неуместенъ, лъжливъ pudor,
ambitio.
m a lv a , a e /
слезъ (раст) .
М а т . = M a m e r c u s , I m римско име.
M a m e r t i n i , o r u m m мамертинци,жи­
телите на г р . Месана въ Сицилия.
M a m iliu s 3
римско родово име.
m a m illa , а е /
гръдь, ненка; като
гальовна дума: сърдчице!
m a m m a , а е /
1 . гръдь, ненка; dare
puero mammam кърмя. — 2. виме.
m a m m e a tu s 3
съ развити, пълни
гърди.
m a lo ,

m a m m ic u la , а е

/

м а л ка

гр ъ д ь .

mando

Mamurius, i! т римско име.
Mamurra, ае т Мамура, римски
конникъ отъ гр. Формия, забогателъ твърде много като praefec­
tus fabrum при Цезаръ въ Галия;
urbs Mamurrarum гр. Формия.
m anceps, cipis m 1. откупвачъ на
държавни данъци. — 2. закупвачъ
по публичните търгове на държав­
ни имоти или на конфискувани
отъ държавата имоти. — 3. предприемачъ на държавни постройки.
— 4. поржчитель при едно пред­
приятие.
m ancipatio, onis / взимане съ ръ­
ка, предаване или получаване въ
собственость предъ петима свиде­
тели: купуване, продаване.
mancipium, ii n 1. формално придо­
биване на собственость, купуване
въ присжтствието на 5 свидетели;
lex mancipi(i) покупателенъ договоръ; aliquid mancipio dare продавамъ, accipere купувамъ. — 2. а)
право на собственость, собстве­
ность, притежание res mancipi, b )
(купенъ) робъ, робиня parare man­
cipia
m ancipo 1 предавамъ въ собстве­
ность, продавамъ servos alicui; прен~
mancipatus luxu et desidiae отдалъ
се на разкошъ и леность.
mancupium, m ancupo вж. manci­
pium, mancipo.
m ancus 3 1. недъгавъ, сакатъ, хилавъ. — 2. а) слабъ, безсиленъ. Ь)
непъленъ, несъвършенъ virtus.
m andator, oris т
който дава по­
ръчка; подучващъ къмъ доносъ;
поржчитель.
m andatum , I п поръчка, заповЬдь;
judicium mandati за неизпълнение
на поръчка.
m andatus, us т поръчка, заповЬдь
mandatu Caesaris.
Mandela, ае / Мандела, мЪстность
въ Сабинската областъ.
1. m ando 1 предавамъ, повЪрявамъ
aliquem aeternis tenebris; hordea
sulcis сЬя; corpus humo, terrae noгребвамъ; se fugae бЪгамъ; litteris
записвамъ; aliquid memoriae, menti
запомнямъ.

mando

373

mansues

2. mando, m andi, m ansus 3 1. дъв­ m anicStus 3 съ ржкави tunica,
ча; humum умирамъ на бойното по­ manicula, ае /
малки окови за
ле. — 2. ямъ, гриза lora,
ржце.
m andra, ае / (гр) 1. върволица отъ m anifestarius 3 явенъ, очевиденъ,
товарни животни или коли. — 2.
безсъмненъ.
редицитЬ войници при шахматна m anifeste и m anifesto а lv. явно.
игра.
очевидно.
m andragoras, ае т (гр) мандрагоръ manif&sto 1 правя очевиденъ, от(раст. Шгора mandragora).
кривамъ.
Mandubii, orum т мандуби, племе m anifestus 3 1. уловенъ, заловенъ,
въ Гппия
уличенъ.изобличенъ, cbgen. menda­
Mandubracius, ii т Мандубраций,
cii, sceleris; съ inf. dissentire. — 2.
тринобантски князъ.
очевиденъ, явенъ caedes, crimina;
m anduco 1 дъвча,
habere aliquid pro manifesto смЪm anducus, I т лакомникъ.
тамъ за очевидно.
Manduria, ае / Мандурия, градъ въ Manilius 3 римско родово име.
Ппулия.
m aniplus вж. manipulus,
m ane subst. indecl. п утро dormire m anipularis, е и m anipularius 3
манипулски, който принадлежи
ad ipsum mane; mane erat; multo
къмъ манипулата miles,iudex; subst.
mane много рано; bene mane рано
сутриньта.
manipularis, is m простъ войникъ.
maneo, m ansi, m ansus 2 1. intr. m anipulatim artv. по манипули.
а)
оставамъ lotam hiemem ad exer­ m anipulus, I m 1. шепа, снопче fili­
citum, in patria, b) продължавамъ
cum. — 2. а) манипула, */, часть
да сжществувамъ, запазвамъ се,
отъ кохортата, Vao часть отъ
оставамъ неизмЪненъ monumenta
легиона. Ь) тълпа, купчина furum.
manserunt ad nostram aetatem, mu­ MSnius, I т римско собствено име.
nitiones integrae, regna; part. man- MSnlius 3 римско родово име. Мйпlianus 3 Манлиевъ; MSnlianum,
siirus 3 траенъ, постояненъ effi­
gies. c) постоянствувамъ, оставамъ
i п имение на Цицеронъ.
твърдъ in amicitia, in fide, in offi­ m annulus, I т конче,
cio, съ abi. promissis, dictis. — 2. m annus, I т малъкъ конь, пони.
trans, а) очаквамъ, чакамъ aliquem Mannus, I т Манъ, първиятъ чоdomi, hostium adventum, b) чакамъ,
вЪкъ споредъ германското пре­
дание.
предстоя на indigna, quae manent
victos, omnes una manet nox.
т й п о 1 1, intr. а) тека, лЪя се, ка­
m anes, ium m 1. душитЬ (сЬнкит-Ь)
пя lacrimae; culter manans cruore
на умрЬлитЬ.—2. а) подземниятъ
ножъ облЪнъ въ кръвь. Ь) произсвЪтъ, подземните сили. Ь) адска
тичамъ, произлизамъ peccata ех
мжка quisque suos patimur manes,
vitiis manant, с) разпространявамъ
се rumor manat tota urbe. — 2.
c) трупъ accipiet manes parvula
testa meos.
trans, проливамъ lacrimas,
mango, onis m търговецъ на роби, m ansi pf. отъ maneo,
m&nsio, onis / 1. оставане, преби­
търговецъ.
ваване, престой. — 2. мЪсто за по­
m angonicatus 3 лъснатъ, разхучивка, за прекарване на нощьта.
бавенъ.
mangonico 1 лъскамъ, разхубавя- m ansito 1 живЪя постоянно на едно
мЪсто.
вамъ (стоката за продань).
m angonicus 3 отнасящъ се до тър­ m anstriica = mastruca.
mSnsuSfacio, ffeci, factus 3 1. опиговеца на роби, търговски.
тпЗпТ == mane,
томявамъ uri mansuefieri non pos­
m anibiae = manubiae,
sunt. — 2. обуздавамъ, смекчавамъ
naturam saevam, plebem,
m anica, ае / 1. ржкавъ. — 2. ржm ansues, gen. -etis = mansuetus.
кавица. — 3. окови за ржце.

374

m a n su e sco

m a n s u e s c o ,

s u fiv !,

s u e tu s

3

1.

trons. опитомявамъ, укротявамъ.
— 2. intr. ставамъ кротъкъ, смекчавамъ се.
m & n s u fitfi
adv.
кротко, смирено,
безропотно.
m a n s u fitfid o ,
in is /
1. опитоменость. — 2. кротость, мекота, благость animorum, in hostes,
m a n s u e t u s 3 1. питоменъ, домашенъ
sus. — 2. кротъкъ, мекъ, ласкавъ,
миролюбивъ.
m 3nsus part. отъ 2. mando и maneo,
m antele, i s n кърпа за лице или
за ржце.
m a n te llu m , Т п
покривка,
m a n t i c a , ае /
дисаги,
m a n tile
= mantele.
M a n t i n f i a , ае /
Мантинея, градъ въ
Яркадия.
m a n t i s a , ае /
1. прибавка. — 2 . пол
за, печалба.
m a n t o 1 1. очаквамъ. — 2. упорствувамъ.
M a n t6 , f is /
Манто: 1. дъшеря на
тиванския прорицатель Тирезий.
2. нимфа, чийто синъ Окнъ основалъ Мантуа.
M a n tu a ,
ае / Мантуа, градъ въ
Северна Италия.
m a n u f ilis , е
който се събира въ
ржка, ржченъ saxa,
m a n u b i a e , firum /
военна плячка,
особ. паритЯ, получени отъ прода­
дената плячка: прен. плячка,
m a n u b ifilis , е
плячкаджийски pecu­
nia.
m a n u b iS r iu s 3
1. плячкаджийски.
— 2. отъ когото извличатъ полза,
m a n u b r iu m ,
iT п
дръжка, ржчка.
m a n u f . . . вж. m anif...
m a n u le a r iu s , i i m
шивачъ на ту­
ники съ дълги ржкави.
m a n u le a tu s 3
съ дълги ржкави.
m a n u m is s io , o n is /
освобождаване
на робъ.
m a n u m itto , m is i, m is s u s 3
освобождавамъ робъ,пускамъ на сво­
бода.
m a n u p la r is =
manipularis,
m a n u p r e tiu m , i i n
заплата з а ра­
бота; прен. награда,
m a n u s , f is
/
1. а ) ржка 'dextra,
sinistra; tenere in manu или manu

Marcodurum
държа въ ржка или зная добре;
de manu facere правя собственоржчно; sub manum веднага; mani­
bus pedibusque съ всички сили;
manus dare (victas) предавамъ се.
b) работа,човешки трудъ, изкуство
oppidum et nalurd loci et manu
munitum, artificum manus miratur.
c) почеркъ; стилъ ftlexidis manum
amabam. d) хвърляне (при игра)
на зарове. е) хоботъ на слонъ;
кука за притегляне на корабъ.
— 2. а) юмрукъ, лична храбрость
manu vincere; manu fortis лично
храбъръ. Ь) сила, борба, схватка
ad manum accedere, res venit ad
manum; in manus venire, ad manum
accedere, manum conserere, com­
mittere сборичквамъ се, влизамъ
въ ржкопашенъ бой; proelium in
manibus facere бия се въ ржкопа­
шенъ бой. c) множество, тълпа, отредъ войници, шайка adversato­
rum, coniuratorum, magna. — 3.
власть mulier viro in manum con­
venit.
mapalia, ium n чергарски колиби,
палатки.
m appa, ае / 1. кърпа за ржие, сал­
фетка. — 2. кърпа, съ която въ
цирка давили знакъ за надбягване.
Maracanda, orum п
Мараканда,
градъ въ Зогдиана.
M arathon, onls m f Мараюнъ, мЯстностъ въ Ятика. M arathonius 3
маратонски.
M arathos, Т т Маратосъ, градъ въ
Финикия. M arathenus 3 маратоски.
m arathrus, I т и m arathrum , Т п
(гр) копъръ (раст.).
Marcellus, Т т фамилно име. Mar­
cellia, orum п празникъ въ честь
на тази фамилия.
m arceo 2 посърналъ съмъ; прен.
безсиленъ съмъ, изтошенъ съмъ
vino confecti marcent.
m arcesco 3 увЯхвамъ; прен. ослабвамъ vino.
m arcidus 3 1. увЯхналъ. — 2. ослабналъ, изтощенъ.
Marcius 3 римско родово име.
Marcodurum, Т п Маркодурумъ,
градъ на убитЯ въ Германия.

Marcomanni

375

M arcomanni, orum m маркомани,
германско племе.
m arcor, oris m увехналость, слабость.
MSrcus, T m римско собствено име.
Mardi, orum т марди, племе край
Каспийско море.
Mardonius, II т Мардоний, персий­
ски пълководецъ, победенъ при
Платен въ 479 г. пр. Хр.
mare, is n 1. море; terra marique
по суша и по море; nostrum mare
Средиземно море; ^superum mare
Адриатическо или Ионийско море;
polliceri maria et montes обешавамъ „златни планини". — 2. мор­
ска вода.
Магеа, ае / Марея, езеро въ моленъ Египетъ. M areotis, idis f и
M aredticus 3 марейски, египет­
ски. M areoticum, i п (sc. vinum)
марейско вино.
m argarita, ае / ц m argaritum , I n
(гр) бисеръ.
Margiana, ае / Маргиана, область
въ Туркестанъ.
margino 1 поставямъ край, обграждамъ, опред-Ьлямъ.
margo, inis т) край scuti, ripae;
прен. граница.
Mariba, orum n Мариба, градъ въ
Арабия.
Marica, ае /
Марика, нимфа, на
която била посветена гората при
р%ка Лирисъ.
m arinus 3 морски,
m arisca ficus или само m arisca, а е /
видъ смокиня,
m arita, ае / съпруга,
m aritalis, е браченъ, съпружески,
m aritim us и m aritum us 3 1. мор­
ски bellum, praedo. — 2. крайбреженъ civitas; subst. m aritim a, orum
n крайбрежни, приморски земи.
m arito 1 бракосъчетавамъ, оженвамъ, омжжвамъ; прен. привързвамъ populos vitium propagine,
m aritu s 3 1. бракосъчетанъ, омжженъ, ожененъ iuvenis, fratre ma­
rita soror; subst. m aritus, i m съпругъ; m arita, ае / съпруга. — 2.
съпружески, браченъ domus, lex,
torus.

Marsyas

Marius 3 плебейско родово име:
Qaius Marius, победитель на Югурта и кимврите, противникъ на Сула, водитель на народната партия.
Marianus 3 Мариевъ.
M armarica, а е / Мармарика, область
въ Сев. Африка. MarmaridSs, ае т
мармариканецъ.
marmor, oris п(гр) 1. мраморъ. — 2.
мраморна статуя, паметникъ. — 3.
огледална морска повръхность.
m arm orarius, ii m мрамороделецъ,
скулпторъ.
m arm oratus 3 мраморенъ.
m arm oreus 3 1. мраморенъ signum,
domus. — 2. белъ, блестящъ cervix,
palma, pes; aequor огледална мор­
ска повръхность.
Maro, onis m фамилно име.
Maroboduus, i m Марободъ, царь
на свебите.
M aronea и M aronia, ае / Марония,
градъ въ Тракия. M aronitae, arum
т маронийци.
M arpessus, I /
Марпесъ, име на
местность въ Фригия и на плани­
на въ о. Паросъ. M arpessius 3
марпесийски.
m arra, ае / мотика.
M arrucini, orum т маруцини, самнитско племе въ Лациумъ. Маггйcinius 3 маруцински.
Marruvium, ii п Марувиумъ, градъ
въ Лациумъ. Marruvius 3 марувийски.
Mars, M artis m 1. Марсъ, синъ на
Юпитеръ и Юнона, баща на Ромулъ, първоначално богъ на прол-Ьтьта и лЪтото, а после на вой­
ната; stella Martis планетата Марсъ.
— 2. прен. а) война, битка, бой
invadere Martem; Marte togaque въ
военно и мирно време. Ь) военно
щастие, изходъ отъ сражение, усп-Ъхъ; aequo Marte pugnare при
равенъ усп-Ьхъ. с) см-Ьлость, храбрость si quid patrii Martis habes.
Marsi, drum m 1. марси, племе въ
Лациумъ, M arsicus и M arsus 3
марсийски. 2. племе въ Германия.
m arsuppium , ii п (гр) кесия за пари
Marsyas, ае т Марсий: 1. сатиръ
изкусенъ флейтистъ; Яполонъ го,
победилъ при състезание въ сви­

Martialis

376

рене и го одралъ живъ. 2. рЪка
въ Фригия.
Martialis, е 1, Марсовъ, който при­
надлежи на Марсъ flamen, ludi. —
2. принадлежащъ къмъ legio Mar­
tia: milites. — 3. като собствено
име: М. Valerius Martialis М. Вале­
рии Марциалъ, прочутъ римски
поеть (40—98 сл. Хр.).
Marticola, ае т почитатель на
Марсъ.
Martigena, ае т роденъ от ь Марсъ.
m artiolus, I т малъкъ чукъ, чукче.
M artius 3 1. Марсовъ, посветенъ
на Марсъ campus; proles Ромулъ;
Kalendae на месецъ мартъ; men­
sis Martius мартъ; iudicium аеропагъ. — 2. боенъ, воененъ vulnera
arma.
Marus, Т т Маръ, рЪка въ Дакия,
сега Морава.
m as, maris т 1. а) мжжъ; за жи­
вотни: мжжкарь. Ь) мжжки, отъ
мжжки полъ. — 2. мжжественъ,
силенъ animi mares.
m asculinus 3 1. мжжки genus. — 2.
мжжественъ, смЪлъ, силенъ proles.
Masinissa, ае т Масиниса, нумидийски царь, дЪдо на Югурта.
m assa, ае / (гр) буца, кжсъ, маса;
massa lactis coacti буца сирене.
M assagetae, Srum т
масагети,
скитско племе край Каспийско
море.
M assicus, I т Масикъ, планина
между Лациумъ и Кампания. Mas­
sicus 3 масикски vinum Massi­
cum, i п масикско вино. Mas­
sica, orum п Масика, страната
около планината Масикъ.
Massilia, ае / Масилия, градъ въ
Нарбонска Галия, сега Марсилия.
Massiliensis, е масилийски. Massi­
lienses, ium т масилийци.
Massiva, ае т Масива, внукъ на
Масиниса.
Massyli, orum т масили, племе въ
Сев. Африка. Massylius 3 афри­
кански dens.
#
m astigia, ае т (гр) обесникъ, бездЪлникъ.
m astruca, ае / овчи кожухъ.
m astru catu s 3 облЪченъ въ овчи
кожухъ.

matrona

m atara, ае / и m ataris, is / гал­
ско метателно копие, копие,
matella, ае / гърне; нощно гърне,
matellio, onis т гърне; нощно
гърне.
m ater, m atris /
1. майка; deum
(= deorum) mater Кибела. — 2.
създателка, причина, начало,
m atercula, ае / майчица,
m ateria, ае и m ateries, ei / 1. а)
материя, вещество. Ь) материалъ,
особ. строителенъ материалъ.—2.
а) материя, предметъ ad iocandum,
ad dicendum, b) причина, начало,
поводъ seditionis, summi mali, belli,
c) способность, дарба, характеръ
quae materia esset in animis huma­
nis.
m ateriarius, ii m търговецъ на
дърва.
m ateriatus 3 построенъ отъ дървенъ матереалъ.
m ateries вж. materia,
m aterior 1 сЪка дървета; събирамъ
дървенъ материалъ.
m aternus 3 майчинъ nomen, origo,
m atertera, ае / тетка, леля.
m athem atica, а е / и m athem a­
tice, es / (гр) математика; астро­
номия.
m athem aticus 3 (гр) математически;
subst. т математикъ; астрологъ.
Matinus, I т Матинъ, планина въ
Апулия. M atinus 3 матински.
Matisco, onis / Матисконъ, едуйски градъ на р. Араръ.
Matius 3 римско родово име.
Matralia, ium п
Матралия, празникъ въ честь на богинята Mater
Matuta, празнуванъ на 11. юний.
mStricIda, ае т майкоубиецъ.
matricidium, ii п майкоубийство.
m atrim onium, ii п 1. бракъ; aliquam
in matrimonium ducere женя се за
нЪкоя; aliquam dare или collocare
in matrimonium или in matrimonio
омжжвамъ. — 2. pl. съпруги,
m atrim us 3 имащъ жива майка
pue_r.
m atrix, Icis /
1. женско животно
което има малки.—2. дърво, което
пуска издънки.
mStrdna, ае / почтена, знатна омжжена жена, матрона; съпруга.

Matrona

377

Matrona, ae / Матрона, река въ
Галия, сега Марна,
m atronalis, е принадлежащъ или
подхождащъ на почтена жена de­
cus, gravitas.
m atruelis, is m синъ на майчиния
братъ, братовчедъ.
m atta, ае / рогозка,
m attea, ае / (гр) лакомство, деликатесъ.
m atula, ае / гърне, нощно гърне,
m aturate aiv. скоро, бързо,
m atiiratio, onis / бързина,
m ature aiv. на време; скоро, рано.
m aturesco, m aturui 3 узрЪвамъ.
m aturitas, atis / 1. зрЪлость fru
mentorum. — 2. а) пълно разви­
тие scelerum. Ь) надлежно време,
удобно време maturitas eius rei
nondum venit.
mStiiro 1 1. trans, а) правя да узрее,
докарвамъ до узряване; pass. узрЪвамъ uva maturata, b) извършвамъ
на време, с) ускорявамъ alicui mor­
tem, iter; съ inf. бързамъ ab urbe
proficisci, signum dare. — 2. intr.
бързамъ, не се бавя maturato opus
est, legati maturantes,
m aturui pf. отъ maturesco,
m aturus 3 1. а) зрЪлъ, узрЪлъ po­
ma, seges, virgo, aetas, b) пъленъ,
съвършенъ lux, gloria, virtus. — 2.
a) преждевремененъ, раненъ hiems.
b) бръзъ victoria,
m atus 3 пиянъ.
M atuta, ае / Матута, богиня на
утрото, наричана още Mater Ma­
tuta, смесвана по-късно съ Ино и
Левкотея.
m atu tin u s 3 утриненъ. раненъ prui­
na, frigus; ales пЪтель; equi на
Аврора.
M auretania (Mauritania), ае / Мав­
ритания (сега Мароко). Maurus и
M aurusius 3 мавърски, пунически,
африкански. Mauri и MaurusiT,
orum т маври.
Mausolus, i m Мавзолъ, владЪтель
на Кария, комуто съпругата му
Артемизия издигнала великолепна
гробница (мавзолей). M ausoleus 3
Мавзоловъ sepulcrum; subst. Mau­
soleum, i n мавзолей,
mavolo = malo; m avoluit —maluit.

medicatus

MSvors, Mavortius cm. ф. вж. Mars,
Martius.
maxilla, ае / челюсть.
maxime (m&xum&) adv. 1. най-вече,
най-много, твърде много, особено;
quam maxime колкото се може по­
вече; (nunc) cum maxime именно
сега. — 2. при утвърдителенъ отговоръ: да, извънредно много,
m&ximopere, maximus 3 вж. mag­
nopere, magnus.
Mazaces, um m мазаци, войнствено
племе въ Мавритания.
Mazagae, arum / Мазата, градъ въ
Индия.
mSzonomus, i т (гр) блюдо, чиния.
me3bilis, е 1. проходимъ. — 2. проникващъ.
meStus, us m 1. ходене, ходъ, дви­
жение solis. — 2. пжть,
m e-castor кълна се въ името на
Касторъ.
m echanicus, I т (гр) механикъ.
m6d = acc. sing. отъ ego.
meddix вж. medix.
MSdea, ае / Медея, магьосница, дъ­
щеря на Колхидския царь Еетъ,
съпруга на Язонъ.
medela, а е / лекуване; прен. лЬкарство, цЪръ, помощь.
m edeor 2 1. лЪкувамъ, съ dat. mor­
bo; subst. medens, ntis m лЬкарь
— 2. помагамък идвамъ на помощь
malo, inopiae.
Medi, orum m мидийци, народъ въ
Азия; понпкога = перси, парти, асирийци. Medus, i т персиецъ; adi.
мидийски, персийски. Media, ае /
Мидия, область въ Средна Азия.
Medicus 3 мидийски, персийски.
M6dica, ае / (sc. herba) мидийска люцерна.
m edianus 3 който се намира въ
средата.
m ediastinus, i т слуга, служитель.
medicabilis, е изцЪримъ, излЪчимъ.
medicamen, inis n 1. лекарство,
лЪкъ. — 2. а) отрова, отровно сред­
ство. Ь) вълшебно средство, с)
средство за разхубавяване (чер­
вило, белило).
m edicamentum , i n = medicamen.
1. m edicatus, iis m вълшебно сред­
ство.

medicatus

378

3 вж . medico,
1. медицина.—2. ле­
карски кабинетъ. — 3. лекарство,
лекъ, церъ medicinam adhibere,
dare; прен. средство, облекчение,
m e d ic o
1 1. правя лечебенъ, снабдявамъ съ лечебна сила; обикн.
part. m e d i c a t u s 3 лековитъ, снабденъ съ лечебна сила fruges; po­
tio лекарство; somnus докаранъ съ
магия. — 2. отравямъ. — 3. боядисвамъ capillos, lana medicata fuco,
m e d ic o r 1
лекувамъ alicui, aliquid;
in hac re sibi помагамъ.
M e d i c u s в ж . Medi.
m e d ic u s
3 лековитъ, лекуващъ;
subst. m e d i c u s , i m лекарь.
m e d i e adv.
средно, умерено,
m e d ie ta s , a tis /
среда, средина,
m e d im n u m , I n u m e d im n u s
T m
(гр) медимна, гръцка мерка за жит­
ни храни (крина).
m e d io c r is , е
1. среденъ, умеренъ,
малъкъ spatium, familia. — 2. малъкъ, посредственъ, незначителенъ orator, poeta, ingenium, prae­
mium. — 3. скроменъ, умеренъ,
задоволяващъ се гъ малко viri,
animus lugurthae non mediocris,
m e d io c r ita s , a tis /
1. посрЪдственость, незначителность, нишожность ingenii. — 2. средина, умЬреность auream mediocritatem dili­
gere; pt. , mediocritates умерени
страсти.
m e d i o c r i t e r adv.
средно, посред­
ствено, незначително, умерено.
M e d io la n ( i) u m , Т п
Медиоланумъ.
градъ въ Горна Италия (сега Ми­
лано). M e d i o l a n e n s e s , ium т медиоланци
M e d io m a tr ic i, o r u m т
медиоматрици, племе въ Галия,
m e d io x im u s 3
среденъ.
m e d it a b u n d u s 3
който мисли по­
стоянно; aliquid за нещо.
m e d it a m e n ta ,
o ru m
п предвари­
телни упражнения, подготовка,
m e d i t a t e adv. обмислено,
m e d it a t io , o n is
/ 1. мислене, об­
мисляне futuri mali. — 2. подго­
товка, упражнение dicendi,
m e d i t a t u s 3 обмисленъ, приготвенъ
oratio, scelus.
2. m e d ic a t u s

m e d ic in a , a e /

mediu
m editerraneus 3 средиземенъ, вжтрешенъ urbs, regio; subst. medi­
terranea, orum n вжтрешните ча­
сти на една страна Galliae.
m editor 1 1. а) мисля за нЪщо, обмислямъ, размишлявамъ aliquid, de
aliqua re. b) замислямъ, приготвямъ fugam, proficisci, causam, ac­
cusationem. — 2. подготвямъ ce,
упражнявамъ ce ad dicendum; De­
mosthenes perfecit meditando, ut.
meditullium, ii n
вжтрешность,
ср-Ьда.
m edius 3 1. а) среденъ, намиращъ
се въ средата acies, medius mundi
locus, b) по средата medius ibat;
se mediam locavit настани се въ
средата; medium aliquem complecti
прегръщамъ никого, c) средата
на per medios hostes; medio itinere
по срЪдата на пжтя; medio tempo­
re въ промеждутъка време, между
това; mediis diebus презъ време
на тЪзи промеждутъчни дни; me­
dius dies посрЪдъ день. пладне,
или = югъ; in medios dies до плад­
не; media aestate поср-Ьдъ лЪто;
medio sermone поср-Ьдъ разговора.
— 2. а) представляващъ нЪщо
средно si quid medium mortis fu­
gaeque. b) неутраленъ, безпартиенъ oratio, medium se gerere;
responsum неопредЪленъ, двусмисленъ. c) срЪденъ, обикновенъ,
умЪренъ bella; mediis sermonibus
съ прости думи; medium vulgus
простъ народъ. d) лавиращъ, способенъ и на едното и на другото
ingenium; pacis eras mediusque
belli еднакво способенъ на е) поср"Ьдничещъ, посрЪдникъ paci me­
dium se offert,medius fratris sui meestaeque sororis, f) разединяващъ,
скарващъ quos inter medius venit
furor; ne medius occurrere possit.
— 3. половинъ pars. — 4. subst.
medium, ii n а) срЪда, центъръ,
вжтрешность (in) medio aedium, iam
diei medium erat; aliquem in medi­
um accipere заобикалямъ н-Ького.
b) общность, общо достояние; in
medium quaerere, dare искамъ, давамъ за обща употреба; in medio
posita оставени н^ща за общо пол-

medius

379

зуване, in medium consulere грижа
се за общото благо. с)публичность,
видимость; omnia in medio videre
всичко изложено на открито; in
medium procedere излизамъ наяве;
de medio recedere отстранявамъ
ce; e medio abire, excedere умирамъ;
aliquem tollere de medio отстраня­
вамъ, убивамъ нЪкого; rem in me­
dium proferre правя н-Ьщо извест­
но; verba e medio sumpta и само
e medio sumpta думи, взети отъ
ежедневния животъ.
m edius fidius вж. fidius.
medix, icis m началникъ у оскитЪ;
medix tu tic u s върховенъ начал
никъ у оскит%.
Medon, ontis т Медонтъ: 1. единъ
отъ кентваритЪ. 2. име на войникъ.
3. синъ на царь Кодъръ, първиятъ
архонтъ въ Атина. 4. приятель на
Персей.
m edulla, ае / мозъкъ на костит-fe,
сърдцевина на растенията; прен.
сърдце, душа.
Medullia, se / Медулия, градче въ
Лаииумъ. M edullinus 3 медулийски.
m edullitus adv. сърдечно.
Medus, I m i . вж. Medi. — 2. Медъ;
1. р-Ька въ Персия. 2. синъ на
Медея.
Medusa, ае / Медуза, вж. Gorgo.
MedQsaeus 3 Медузинъ.
m efitis, is / вредно изпарение.
Megaera, ае / Мегера, една отъ
фуриитЪ.
Megale polis, acc. Megalen polin =
Megalopolis.
Megale(n)sia, ium n Мегалезия,
празникъ въ честь на Кибела
(Magna mater).
megalographia, ае / (гр) рисува­
не на големи композиции.
Megalopolis, is / Мегалополъ, градъ
въ Аркадия. M egalopolitanus 3
мегалополски.
Megara, ае / и Megara, orum n
Мегара: 1. градъ въ СрЪдна Гър­
ция. Megareus, ei т мегарецъ.
Megaricus 3 мегарски. 2. градъ
въ о. Сицилия. MegarSus и Mega­
rus 3 мегарски.
1. M egareus 3 вж. Megara.

M elicerta

2. Megareus, ei m Мегарей, синъ на
Нептунъ, баща на Хипоменъ. Меgareius 3 Мегареевъ heros.
Megaris, idis / Мегарида: 1.область
въ Средна Гърция. 2. = Megara.
m egistanes, um т (гр) велможи,
сановници.
m ehercule(s) вж. Hercules.
meille ст. ф. вм. mille.
meio 3 пикая.
mei, mellis n 1. медъ. — 2. слаAocib, приятность poetica.
Mela вж. Mella.
MelampDs, podis m Мелампъ, прочутъ гадатель и лЬкарь.
m elancholicus 3 (гр) меланхоличенъ, тжженъ.
Melanippe, es и Melanippa, ае /
Меланипа: 1. дъщеря на Еолъ. 2.
сестра на амазонската царица Антиопа.
Melanippus, I т Меланипъ, защитникъ на Тива срещу седемтЪ.
Melanthius, I m Мелантий, козарьтъ
на Одисей.
Melantho, fis / Меланто, дъщеря
на Девкалионъ.
M elanthus, I т Мелантъ; 1. р%ка
въ Сакатия. 2. царь на Елида,
баща на Кодъръ.
m elanurus, I т (гр) видъ морска
риба.
Melas, anis и ае т Меласъ, рЪка:
1. въ Сицилия. 2. въ Тракия. 3. въ
Тесалия.
melculum, I n (demirt. отъ mei) га­
льовна дума: „захарче“,
Meldi, orum т мелди, келтско пле­
ме въ Галия.
Meleager, grl m Мелеагъръ, победитель на калидонския глиганъ.
m eles, is / язовеиъ или Златка.
1. Meles, etis m Мелетъ, градъ въ
Самниумъ.
2. Meles, etis т Мелетъ, р%ка въ Йония.край чиито 6ptroee се родилъ
Хомеръ. Meleteus 3 Хомеровъ.
Meliboea, ае / Мелибея, градъ въ
Тесалия, родно м"Ьсто на Филоктетъ. Meliboeus 3 мелибейски
purpura; dux Филсктетъ.
Melicerta, ае т Миликерта, синъ
на Атамантъ и Ино, който се хвърлилъ въ морето.

m elicus

melicus 3 (гр) лирически poema.
melil5tos, I / (ip) комонига (раст).
melimelum. T n (гр) видъ много
сладка ябълка.
melinum, n (sc. pigmentum) бели­
ло за разхубавяване, бЪлило.
melior вж. bonus,
melisphyllum, T n (гр) маточина
(раст).
Melita, ае и Melite, es / Мелита:
1. островъ и градъ между Сицилия
и Африка (сега Малта). Melitensis,
е мелитенски vestis. 2. островъ
край Далмация.
MelTtene, es / Мелитена, градъ на
р.
Ефратъ.
melius вж. bonus.
Melius вж. Maelius и Melos,
meliuscule aiv. малко по-добре,
meliusculus 3 малко по-добъръ.
Mella, ае / Мела, рЪка въ Сев. Ита­
лия.
mella, ае / медено питие,
mellifer, fera, ferum медоносенъ
apes.
mellificium, i! m правене на медъ.
mellilla, ае f като melculum.
1. mellina, ае / приятность, удо­
волствие.
*
2. mellina, ае / торба отъ кожа на
златка или язовецъ.
mellitus 3 1. меденъ. — 2. сладъкъ
като медъ, милъ passer.
Melodunum, I п Мелодунумъ, градъ
въ Галия.
melos п (гр) пЬсень.
Melos, I /
Мелосъ, островъ въ
Егейско море. Melius 3 мелоски.
Melpomene, Ss / Мелпомена, муза
на трагическата и лирическа пое­
зия.
membrSna, ае / 1. кожа, ножица,
ципа, обвивка. — 2. кожа, пригот­
вена за писане, пергаментъ.
membranula, ае / пергаментъ.
membratim aiv. 1. на части aliquem
caedare. — 2. а) на дребно, малко
по-малко. Ь) на малки откжси.
membrum, I n 1. членъ (като часть
отъ гЬлото), pl. ц-Ьлото тЪло. — 2.
часть, отдЪлъ.
memet вж. met.
memini, isse v. def. 1. помня
alicuius rei или aliquid. — 2. cno-

380

memoria

менавамъ de exsulibus; eundem
Achillam, cuius supra meminimus.
Memmius 3 римско родово име.
Memmianus 3 Мемиевъ.
Memnon, onis m Мемнонъ, етиопски царь, синъ на Аврора и Питонъ, убитъ отъ Ахилъ при Троя;
отъ пепельта му изхвръкнали пти­
ци — aves Memnoniae или Memnonides, um /. Memnonius 3 източенъ aves.
memor, gen -oris 1. а) помнещъ,
сь gen. officii, b) помнещъ благо­
деяния, благодаренъ, признателенъ. с) помнещъ обида, злопаметенъ, непримиримъ memor ira.
d) предпазливъ, грижливъ. е) паметливъ homo. — 2. напомнящъ,
припомнящъ versus, oratio memor
maiestatum patrum.
memorabilis, e 1. заслужаващъ да
бжде разказанъ. — 2. забележителенъ, достопаметенъ virtus. — 3.
прославенъ nomen.
m em orandus 3 достопаметенъ, кой­
то заслужава да се помни.
m em orator, oris т разказвачъ. повествователь.
1. m em oratus 3 известенъ, забележителенъ, прочутъ.
2. m em oratus, us т споменаване,
разказване.
memoria, ае / 1. паметь, помнене,
възпоменание; memoria tenere пом­
ня; memoriae tradere (prodere) пис­
мено повествувамъ. предавамъ на
потомството; post hominum memo­
riam откакъ хората помнятъ, отъ
най-старо време; deponere aliquid
ех memoria или alicuius rei me­
moriam deponere забравямъ; me­
moria dignus забележителенъ.знаменитъ. — 2. а) мисъль (за н^що
бждеще) periculi, b) съзнание sce­
leris. — 3. а) време philosophi
huius memoriae, usque ad nostram
memoriam, paulo supra hanc me­
moriam, nostra memoria, b) изве­
стие, разказъ, предание, история
rerum gestarum; aliquid prodere
memoria разказвамъ; memoria ac
litteris устно и писмено, c) съби­
тие veteris memoriae recordatio.

memorialis

381

mensa

memorialis, е който се отнася до mendum, I п и m enda ае } 1. (rbлесенъ) недостатъкъ, порокъ. — 2.
спомена; libellus мемоари,
опущение, грЬшка.
memoriola, ае / слаба паметь.
memoriter adv. на паметь, наизустъ. Menecles, is т Менекълъ, реторъ
memoro 1 1. напомнямъ, припомотъ Алабанда. Meneclius 3 Менекловъ.
нямъ amicitiam. — 2. споменавамъ,
разказвамъ aliquid.
Menedemus, I т Менедемъ: 1. философъ, ученикъ на Платонъ. 2.
Memphis, idis / Мемфисъ, градъ
атински реторъ.
въ Египетъ. Memphites, ае т,
Memphitis, idis f u Memphiticus 3 Menelaus, I т Менелай, спартан­
ски царь, братъ на Агамемнонъ,
мемфиски, египетски; bos Аписъ.
Menae, arum / Мена, градъ въ
съпругъ на Елена.
о.
Сицилия. Menaenus 3 мененски. Menenius 3 римско родово име.
MSninx или Menix, ningis / МеMenaeni, orum т мененци.
никсъ, островъ край северния
Menander, dri m Менандъръ, гръц­
брЪгъ на Африка.
ки комически поетъ (342—290 г.
пр. Хр.) Menandreus 3 Менан- Menippus, I т Менипъ: 1. цинически философъ, голЬмъ сатирикъ.
дровъ.
2. прочутъ ораторъ въ Азия, съMenapii, бгшп т менапи, галско
временникъ на Цицеронъ.
племе.
Menoeceus, ei т Менекей, синъ на
menda, ае / вж. mendum,
тиванския царь Креонтъ.
menddciloquus 3
лъжещъ, лъж- M enoetius, ii т Менетий, баща на
ливъ.
Патрокълъ. M enoetiades, ае т
синъ на Менетий: Патрокълъ.
mendScium, ii n 1. лъжа. — 2. а)
измама oculorum, b) измислица poe­ m ens, m entis / 1. а) умъ, разумъ
tarum.
mentis acies, mens et ratio, timor
omnium mentes animosque pertur­
mendaciunculum, I п малка лъжа.
mendax, gen. acis 1. лъжливъ, лъ­
bat; mente aliquid comprehendere
или complecti разбирамъ; captus
жещъ homo, puer; subst. mendax,
mente u inops mentis изгубилъ съз­
acis m лъжецъ. — 2. а) измамливъ,
нание, слабоуменъ; mentis suae
измамнически somnus, speculum,
compotem esse съ ума си съмъ. b)
b) лъжливъ, измисленъ. c) подпраначинъ на мислене, настроение hac
венъ, изкуственъ, фалшивъ pennae.
oratione habita mirum in modum
Mend£s, fttis / Мендетъ, градъ въ
conversae sunt omnium mentes, c)
Египетъ. Mendes, gen. -Stis и Men­
съвЪсть. d) смЪлость, бодрость ad­
desius 3 мендетски.
dere mentes, е) разсждъкъ, съзна­
mendicabulum, i n просякъ.
ние, мисъль sine ulla mente, terror
mendice adv. просешки.
hominibus mentem eripit, f) вжmendicitas, citis f голяма бедность.
трешно съдържание, сжщность,
mendico 1 u mendicor 1 1. intr.
прося, искамъ милостиня. —2.trans.
душа mens et animus et consilium
et sententia civitatis posita est in
изпросвамъ, измолвамъ aliquid,
legibus. — 2. а) мисъль; mentem inimendiculus 3 просешки, бедняшки,
cere (dare, mittere) подхвърлямъ,
mendicus 3 1. крайно беденъ, про­
внушавамъ мисъль; venit mihi in
сешки homo; subst. mendicus, i m
mentem alicuius rei идва ми на умъ
просякъ. — 2. жалъкъ, нищоженъ
за нЪщо. Ь) планъ, намерение
instrumentum.
muta iam istam mentem, c) мнение,
menddsS adv. погрешно,
mendosus 3 1. пъленъ съ недоста­
възгледъ, убеждение longe mihi
alia mens est.
тъци (грЬшки), погрЪшенъ, невЪренъ historia, exemplar testamenti. mSnsa, ae / l.a ) маса; mensam mo­
— 2. който често гр^ши, бъркащъ
vere прибирамъ масата; mensae
servus.
deorum жертвеникъ. b) сарафчий-

m e n s a r iu s

ска маса, сарафчийница;тепза pub­
lica обществена каса, държавна
банка. — 2. ядене, обЬдъ; Syracu­
siae сиракузки ястия; secundae
десертъ.
m ensarius, ii т сарафь, банкеръ;
mensarii triumviri или quinqueviri
комисия отъ 3 или 5 лица, изби
рана отъ сената за известно вре­
ме, за да тури редъ въ държав­
ните финанси
m ensio, onis / мерене, измерване.
mensis, is m (gen. pl. обикн. men­
sum, но слщо mensium, mensuum)
месецъ; primo (ineunte) mense въ
началото на месеца; exeunte mense
на края на месеца.
m ensor, oris т измЪрвачъ; землемЬръ.
m enstrualis, е месеченъ epulae.
m enstruus 3 1. месеченъ, всЬкимесеченъ; subst. menstruum, i п ме­
сечна служба. — 2. който трае
единъ месецъ, едномесеченъ vita,
spatium, cibaria; subst. menstruum,
i n (sc. frumentum) припаси за
единъ месецъ.
mensula, ае / малка маса, масичка.
m ensfira, ае /
1. измерване, мЬрене; facere mensuram alicuius rei
измЬрвамъ; certis ex aqua mensu­
ris съ мЬрене по воденъ часовникъ. — 2. а) мЬрка; modus men­
surae видь мЬрка. Ь) резултатъ
оть изнп>рване\ дължина, голЪмина, обемъ, дълбочина, широчина
mensurae itinerum, с) качество, харвктеръ. <0 въ живописьта: про­
порция.
m ensus part. отъ metior.
m enta, ае /
(mentha) (гр) мента,
джоджанъ (раст.).
m entio, onis / припомняне, напом­
няне, споменаване; mentionem fa­
cere alicuius rei, de aliqua re, de
aliquo споменавамъ, заговорвамъ
за нЬщо.
m entior, m en titu s sum 4 1. лъжа;
mentiri in aliquem лъжа по нЪчий
адресъ, клеветя нЪкого. — 2. а)
измислямъ, съчинявамъ, имити­
рам ь; mentiri somnum преструвамъ
се на спещъ. Ь) излъгвамъ. измамвамъ, не оправдавамъ spem.

382

m e re o

m entitus 3 1.part. отъ mentior. — 2.
a) измисленъ, съчиненъ. Ь) льжливъ, мнимъ, подправенъ.
Mentor, oris т Менторъ, прочутъ
художникъ.
m entum , I п брадичка (като часть
на лицето)', поет. брада,
meo 1 вървя, движа се.
m eopte вж. pte.
m ephitis = mefitis,
m epta вж pte.
m eraculus 3 чистичъкъ.
m eracus 3 чистъ, несмЬсень vinum,
mercabilis, е който може да се
купи, продаженъ.
m ercator, oris т търговецъ.
m ercatorius 3 търговски,
m ercatura, ае / търговия,
m ercatus, iis т 1. търговия. — 2.
панаиръ, пазаръ ad mercatum pro­
ficisci.
m ercedula, ае / малка заплата, ни­
щожна награда; незначителни до­
ходи.
m ercennarius 3 наеменъ, платенъ
miles, testis, praetor; subst. mer­
cennarius, ii m наемникъ, надничарь.
merces, Sdis / 1. а) заплата, на­
града; mercede conducere aliquem
наемамъ нЬкого срещу заплата.
b) възмездие, наказание, откупъ,
цена. с) загуба, вреда. — 2. лихва,
доходи отъ кжщи и имоти prae­
diorum.
mercimonium, ii п стока,
mercis, пот. sing. — merx,
m a rc o ri купувам ь aliquid ab aliquo;
part. pass. m ercatus 3 купенъ.
Mercurius, ii m Меркурий, синъ на
Юпитеръ и на Мая, веститель на
боговете,богъна търговията,крас­
норечието и хитростьта, изобретатель на лирата. Mercurialis, е
Меркуриевъ; vir поетите и учени­
те; subst. Mercuriales, ium т чле­
нове на търговската колегия въ
Римъ.
merda, ае / изпражнение, лайно,
m erenda, ае / следобедна закуска
(между 4 и 5 ч.).
mereo, m erui 2 и mereor, m eritus
sum 2 1. а) заработвам ь, придобивамъ, спечелвамъ civicam сого-

m e r e t r ic i e

383

M e s s a lla

nam; quid mereas ut какво би же- m eritorius 3 наеменъ, наетъ съ
заплата, заплатенъ balinea; subst.
лалъ да получишъ, за да. b) me­
meritorium, ii n наемно жилище,
rere и mereri stipendia или само
баня подъ наемъ.
merere отбивамъ военната си служ­
ба, служа войникъ sub aliquo im­ meritum, i n i . награда. — 2. а) за­
слуга pro singulari eorum merito,
peratore; equo въ конницата, ре
b) благодеяние, услуга sua in Hae­
dibus вь пехотата. — 2. заслужаduos merita exponit, c) вина, про­
вамъ, достоенъ съмь за laudem,
стъпка; non meo merito не по моя
clementiam, praemia; part. m eritus 3
вина; nullo meo in se merito макаръ
а) заслужилъ, достоенъ. b) заи да не съмъ никакъ виновенъ
служенъ, справедливъ. — 3. оказспрямо него. d) важность, значе­
вамъ добри или лоши услуги be­
ne, optime de re publica, male de
ние.
m eritus part. отъ mereor.
aliquo.
Mero, onis m Меронъ („пиячъ на
m eretricie adv. развратно,
чисто вино“), прЬкоръ на Неронъ.
m eretricium , ii n блудство,
m eretricius 3 блуденъ, разпжтенъ, m erobibus 3 който пие несмЬсено
развратенъ.
съ вода вино.
Мегое, €s / Мероа, область въ
m eretricula, ae / блудница,
Етиопия.
m eretrix, icis / блудница,
Merope, es / Меропа, дъщеря на
mergae, &rum / двузъба вила за
Ятлантъ, съпруга на Сизифъ.
вдигане на снопове,
merops, o p is/ (гр) пчелоядъ (птица).
Merops, .opis т Меропсъ, етиопски
merges, gitis / снопъ.
царь. съпругъ на Климена.
mergo, m ersi, m ersus 3 1. а) по­
топявам ь pullos in aquam, naves; m ers пот. sing. = merx,
pass. потъвамъ. b) прен. потопя- m ersi р/. отъ mergo,
вамъ, погубвамъ; se in voluptatibus merso 1 потопявамъ profundo; mer­
sor civilibus undis впускамъ се въ
отдавамъ се на; mersi vino som­
вълнитЪ на политическия животъ.
noque пияни и потънали въ дълбокъ сънъ; aliquem сьилибезъ ma­ m ersus part. отъ mergo,
lis погубвамъ; usurae mergunt sor­ m erula, ae / 1. косъ, дроздъ (пти­
tem процентитЪ надминаватъ ка­
ца). — 2. видъ риба.
питала; mersae res бедствия при­ Merula, ае / фамилно име.
чинени отъ потопъ. — 2. пъхамъ, m eruleus 3 съ цвЬта на дроздъ.
вмъквамъ, скривамъ caput in ter­ m erus 3 1. чистъ, несмЬсенъ lac, vi­
num; subst. merum, i n чисто ви­
ram effossam, suos vultus in cor­
но. — 2. а) = само, изключително;
tice; pass. захождамъ (за звездит-fc).
merum bellum loqui говоря само за
m ergus, i in гмурецъ, водна птица,
войната. Ь) истиненъ, нефалшифиm eridianus 3 1. обЬденъ sol, tem­
циранъ libertas.
pus. — 2. юженъ regio; circulus
merx, m ercis / 1. стока; femineae
meridianus екваторъ.
украшения. — 2. предметъ, вещь
m eridiatio, dnis / обедна почивка,
mala merx.
m eridies, ei rn 1. обЪдъ, пладне.
Mesembria, ае / Месемврия, градъ
— 2. югъ.
на Черно море. Mesembriacus 3
m eridio 1 u m eridior 1 почивамъ
месемврийски.
на обЪдъ.
Meriones, ае т Мерионъ, другарь m esochorus, I т (гр) корифей, управитель на хоръ.
на Идоменей.
1. m erito adv. справедливо, заслу­ M esopotamia, ае / Месопотамия,
областьта между Тигъръ и Евжено merito sum iratus, eum me­
фратъ.
ritissimo laudare debemus.
2. m erito 1 заслужавамъ, получа- Messal(l)a фамилно име въ gens Va­
вамъ, спечелвамъ.
leria.

M essan a

384

M essana, ae / Месана, градъ на
o. Сицилия (сега Месина). M essa­
nius 3 месански.
M essapii, orum т месали, племе
въ Нпулия. Nessapius 3 месапийски, апулийски arva.
Mess<kpusr I т Месапъ, етруски
царь.
M essene, es и Messena, ae / Ме­
сена, главенъ градъ на Месения
въ Пелопонесъ. M essenius 3 месенски. M essenii, orum т месенци.
m essis, is / 1. жътва; messem fa­
cere жъна; per messem презъ вре­
ме на жътвата. — 2. добивъ, ре­
колта.
m essor, oris т жътварь.
m essorius 3 жътварски.
m essus part. отъ meto.
m et частица, която се прибавя за
усилване следъ pron. pers. и poss.
самъ; egomet азъ самъ; memet,
nosmet, suamet ipse scelera, meamet facta.
m eta, ae / 1. конусъ, пирамида in
modum metae, metas imitata cup­
ressus. — 2. нонусовиденъ стълбъ,
поставенъ на двата завоя въ рим­
ския циркъ. — 3. а) точка на обръ­
щането solis. Ь) край, граница,
цель metas dati pervenit ad aevi,
metam vitae tangere.
M etabus, I m Метабъ, царь на волскитЪ.
metallum, I п (гр) 1. металъ aeris.
— 2. рудница, мина.
m etam orphosis, is и eos / (гр)
превръщане. M etam orphdses, еоп
/ „Превръщения“,заглавие на едно
отъ съчиненията на Овидий Назонъ.
M etapontum , I п
Метапонтумъ,
градъ въ Лукания. M etapontinus
3 метапонтски.
m etito r, oris т измЪрвачъ castro­
rum, urbis.
M etaurus, I m Метауръ, рЪка въ
Умбрия.
Metellus, 3 римско фамилно име.
M etellinus 3 Метеловъ; oratio
речь на Цицеронъ противъ Метелъ.
m ethodium, i! п (гр) измама.

m e t u la

m ethodus, I / (гр) методъ
Methymna, ае / Метимна, градъ
въ о. Лесбосъ. M ethymnaeus 3
метимненски flrion.
m etior, m ensus sum 4 1. м-Бря, измЪрвамъ agrum, altitudinem; annum
разд~Ьлямъ на месеци. — 2. отмЪрвамъ, разпредЪлямъ frumentum
militibus. — 3. а) преминавамъ, пропжтувамъ, изминавамъ aequora
curru, b) оценявамъ, преценявамъ,
обмислямъ homines virtute, non
fortuna; aliquid quaestu.
M etiosedum, I n Мециозедумъ (локъсно Melodunum), градъ на сенонитЪ на р. Сена.
M etius вж. Mettius 2.
m eto, (m essui), m essus 3 1. жъна,
кося in metendo ocupati; apes me­
tunt flores изсмукватъ сока на.
— 2. а) отсичамъ. Ь) съсичамъ, изколвамъ gladio.
Meto(n), onis т Метонъ, атински
астрономъ.
’ m etoposcopus, I т (гр) гадатель
на бждещето по чертитЪ на че­
лото.
m etor 1 отмЪрвамъ, измЪрвамъ
castra, regiones; part. m&t£tus 3
(често pass.) измЪренъ metato in
agello.
m etreta, ae / (гр) мЪрка за течность.
M etrodorus, I т Метродоръ; 1. гръц­
ки епикурейски философъ. 2. ученикъ на Карнеадъ.
Metropolis, is / Метрополъ, градъ
въ Тесалия. M etropolitae, arum m
метрополии. M etropolitanus 3
метрополски.
M ettius, ii m име на сабински родъ:
1. Mettius Curtius сабински вождъ
въ времето на Ромулъ. 2. Mettius
(Mettus или Metius) Fufetius последниятъ диктаторъ на Ялбалонга.
M ettus, I т вж. Mettius 2.
m etuculosus 3 1. боязливъ, страхливъ. — 2. страшенъ.
m etuendus 3 страшенъ.
m etuens, gen. -entis страхуващъ
се, който се бои legum, futuri; me­
tuens deorum богобоязливъ.
m etula, ae / малка пирамида.

m etu o

385

m etuo, u! 3 боя се, страхувамъ ce,
плаша ce; alicui, de aliquo боя се, загриженъ съмъ за нЬкого; ab ali­
quo, aliquem, insidias боя се отъ.
m etus, u s m страхъ, боязъмь, опа­
сение; alicui metum afferre, (inferre,
inicere, facere) внушавамъ страхъ,
изплашвамъ; in metu esse страхъ
ме е, изплашенъ съмъ; metum
habere боя се или внушавамъ
страхъ, страшенъ съмъ.
m eus 3 pron. poss. мой; meum est
сь inj. — моя работа е, мой дългъ
е; meum esse puto считамъ за моя
длъжность.
Mevania, ае /
Мевания, градъ въ
Умбрия.
M ezentius, ii т Меценций, мити­
чески царь на гр. Цера, падналъ
въ двубой съ Еней или Ясканий.
mT 1. voc. отъ meus. — 2. = mihim ica, ае / троха, трохичка, малко.
Micipsa, ае т Миципса, синъ на
нумидийския царь Масиниса.
mico, micuT 1 1. треперя, трептя
corda timore micant, semianimes
digiti micant. — 2. блестя, лъщя,
свЪтя gladii, aurum micans, micat
inter omnis lulium sidus,
m ictum sup. отъ mingo.
Midaeum, T n Мидеумъ, градъ въ
Фригия. M idaeenses, ium m мидейци.
Midas, ае m Мида, митически царь
на Фригия.
migratio, onis /
преселяване, из­
селване; прен. преносно значение
на думата.
migro 1 1. intr. преселвамъ се, изселвамъ се ех urbe ru s ; ех (de)
vita умирамъ. — 2. trans, а) отнасямъ quae migratu difficilia essent,
b) нарушавамъ ius civile,
m ihlm et вж. met.
Mllani&n, 6nis m Миланионъ, съпругъ на Яталанта.
m ile = mille.
m iles, militis m (f) войникъ, особ.
пехотинецъ.
Mil&tus, i Милетъ: 1. m основатель.
на градъ Милетъ. 2. / градъ
въ Кария, родно мЬсто на Талесъ. Milesius 3 милетски car­
Латинско-български речникъ — Войновъ,

M ilo

mina. M iletis, idis /
милетски;
urbs гр. Томи; subst. дъщерята на
Милетъ; Библида.
milia, m iliarius, milie(n)s вж. mille,
milliarius, millies.
milio, onis m усорлица, керкенезъ

m ilitaris, е войнишки, воененъ ge­
nus, mos, tribunus, signa, largitio,
licentia; subst. militaris, is m вой­
никъ.
m ilitariter adv. по войнишки, no
военно.
m ilitarius 3 войнишки gradus,
m ilitia, ae / 1. военна служба mu­
nus militiae, militiae vacatio; domi
militiaeque въ мирно и военно вре­
ме. — 2. а) служба, длъжность haec
mea militia est. b) походъ recens
adversus Britanniam militia, c) вой­
ници, войска cogere militiam,
m ilito 1 1. войникъ съмъ, служа
като войникъ, отбивамъ военната
си служба sub signis, in exercitu
alicuius, mercede; subst. militantes,
ium m войници. — 2. служа, ста­
рая ce catulus militat in silvis,
milium, ii n просо,
m ille (mile) 1. adi. хиляда mille ho­
mines; прен. много mille nova con­
silia. — 2. subst. n a) sing. indecl.
хиляда mille equitum, b) pl. milia,
ium n хиляди duo milia hominum,
sagittarios tria milia numero habe­
bat, ргьдко безъ subst. aberat mons
fere milia viginti {sc. passuum),
m illenus 3 (обикн. pl.) numer. distr.
по хиляда.
millesimus 3 хиляденъ.
millia = milia вж. mille,
milliarium, ii n 1. камъкъ, който
отбелязва миля, километриченъ ка­
мъкъ. — 2. миля ( = на 1000 passus
или на I1/, клм.).
millickrius 3 1. който има хиляда,
който се състои отъ хиляда; ala
отъ хиляда конници. — 2. дълъгъ
1000 крачки porticus,
millies (milies или miliens) adv. хи­
ляда пжти; безбройно много пжти.
Milo, onis т Милонъ:1. атлетъ отъ
Кротонъ. 2. T. flnnius Milo противникъ на Клодий. Milonianus 3 Милоновъ.
25
Милевъ. — 2. издание.

M iltia d e s

386

m i n it a b u n d u s

Miltiades, is и I m Милтиадъ, атин­ Minerva, ае / 1. Минерва, дъщеря
ски пълководецъ, победитель при
на Юпитеръ,богиня намждростьта,
Маратонъ въ 490 год. пр. Хр.
изкуствата и науките; prou. sus Mi­
m iluinus 3 ястребовъ ungulae, pul­
nervam (sc. docet) глупецътъ иска
lus.
да учи мждрия; invitfi Minerva неизm iluus, I m 1. ястребъ. —2. хищна
кусно; pingui (crassa) Minerv5 про­
морска риба. — 3. звезда, близу
сто, грубо; Minervae equus трояндо ГолЪмата мечка,
скиятъ конь; Minervae promuntomilva, ае / (ястребъ) като обидна
rium носъ въ Кампания, жилище
дума: „вещица“.
на сирените. — 2. прен. а) предаmilvinus, milvus вж. miluinus, mi­
чество, тъкачество. Ь) маслина.
luus.
Minervae arx или Minervium, ii п
Milyas, adis / Милиада, область въ
Минервиумъ, градъ въ Калабрия,
Фригия.
съ храмъ на Минерва.^
mima, ае / артистка, комедиантка. mingo, minxi, m inctum или mic­
Mimallonis, idis / вакханка.
tum 3 пикая.
Mimas, antis т Мимантъ: 1. носъ
minianus 3 боядисанъ червено, червъ Йония. 2. гигантъ.
венъ.
mimiambi, orum т мимиамби, ко­
медии отъ всекидневния животъ, m iniatulus 3 чеовенъ.
m iniatus 3 боядисанъ съ киноваръ,
написани въ ямбически стихове,
боядисанъ червено.
mimice adv. мимически,
minimS,
minimum, minimus вж. pa­
m imicus 3 (гр) мимически, коми­
rum, parvus.
чески; iocus неприлична шега.
Mimnermus, I т Мимнермъ, гръц­ Minio, onis m Минионъ, рекичка
въ Етрурия.
ки поетъ отъ Колофонъ, основатель на еротическата елегия, съ- m inister, stri m слуга, помощникъ;
временникъ на Солонъ.
Calchante ministro съ помощьта на
mimula, ае /
артистка, коме­
Калхасъ; legum пазители на закона,
диантка.
m inisterium , ii п 1. служене, приm imus, I т (гр) 1. мимикъ, кослужване; facere ministerium alicui
служа некому. — 2. служба, длъжмикъ. — 2. мимическо представле­
ность, занятие nauticum, scribarum;
ние, пантомима, фарсъ.
1. mlna, ае / (гр) мина, означение
ministerio fungi изпълнявамъ служ­
ба; ministerium sceleris извършва­
на известна парична сума у гърци­
не престжпление. — 3. служители,
те: а) сребърна мина = на 100 драх­
слуги; ministeria nautica моряци,
ми. Ь) златна мина = на петь сре­
бърни мини.
m inistra, ае / служителка, помощ­
ница.
2. mina вж. 2. minus,
minaciae, arum / заплашвания,
m inistrator, 6ris m 1. помощникъ,
слуга. — 2. съветникъ.
m inaciter adv. заплашително.
1. minae, Srum / издаващи се зжб- m inistratrix, icis / помощница, слу­
гиня.
ци на стените murorum.
2. minae, cirum / заплашвания; iac- m inistro 1 1. in.tr. служа, прислужtare minas заплашвамъ.
вамъ. — 2. trans, а) поднасямъ ci­
m inanter adv. заплашително,
bum, pocula, alicui bibere, b) подавамъ, доставямъ, давамъ faces fu­
m inatio, onis /
заплашване,
minax, gen. -acis 1. стърчещъ, изriis Clodianis, alicui viros et arma,
даващъ ce scopulus. — 2. заплашc) изпълнявамъ iussa medicorum,
omnia timide. — 3. управлявамъ
ващъ, заплашителенъ homo.
velis (dat.) navem.
Mincius, ii т Минций, рЬка въ Се­
верна Италия,
m initabundus 3 заплашващъ, заm ineo 2 стърча.
страшителенъ.

m in ito r

387

m initor 1 (u m inito 1) заплашвамъ
alicui; alicui mortem, iudicium; ali­
cui gladio, urbi ferro ignique; съ
acc. c. in/.
minium, iT n киноваръ, червена боя.
Minius, ii m Миний, рЪка въ Лузитания.
1. m inor 1 издигамъ се, стърча ge­
mini scopuli in caelum minantur.
2. m inor 1. 1. заплашвамъ alicui, ali­
cui crucem. — 2. обещавамъ multa
et praeclara.
3. m inor вж. parvus.
M inos, ois m (acc.u -5a) Миносъ: 1.
царь на o. Критъ; поради голямата
си справедливость следъ смъртьта
си билъ назначенъ сждия въ под­
земното царство. 2. внукъ на пър­
вия, бащана Ариадна, строитель на
Лабиринта. Mindis, idis / дъщеря
на Миносъ: Ариадна. Minoius и
Minous 3 критски.
M inotaurus, I т Минотавъръ, синъ
на Пасифая и на единъ бикъ, изпратенъ отъ Посейдонъ, получовЪкъ-полубикъ; Миносъ му давалъ
за храна атински заложници; билъ
убитъ отъ Тезей съ помощьта на
Ариадна.
M inturnae, arum / Минтурна, градъ
въ Лациумъ. M inturnensis, е минтурненски.
Minucius 3 римско родово име
m inuo, ul, iitus 3 1. разд-Ьлямъ на
малки части, раздробявамъ ligna,
ramalia, mullum. — 2. а) намалявамъ sumptus civitatis. Ь) se mi­
nuere, или само minuere, или mi­
nui намалявамъ се minuente aestu,
artus minuuntur. — 3. намалявамъ,
ограничавамъ, премахвамъ, унищожавамъ auctoritatem, spem, contro­
versias, gloriam alicuius; consul vul­
nere suo minutus обезсиленъ.
1. minus вж. parvus.
2. minus 3 оскубанъ, ожуленъ mina
ovis.
m inusculus 3 малъкъ epistula.
fniniitatim aiv. на ктксове, малко
по малко, постепенно.
m inute aiv. на малки части; дреб­
но; подробно.

m ir o r

m inutia, ае / съвсемъ малка ча­
стица; ad minutiam redigi ставамъ
на прахъ.
m inutulus 3 съвсемъ малъкъ.
m inutus 3 1. part. отъ minuo. — 2.
съвсемъ малъкъ, мъничъкъ pisci­
culi, fruges, res; прен. незначителенъ, нищоженъ; causae незначи­
телни дЪла; animus малодушие.
Minyae, arum т минийци, племе
въ Беотия; тЪ предприели похода
съ кораба Apro; Minyae = арго­
навти.
Minyas, ае т Миний, царь на Орхоменосъ,споредъ преданието родончалникъ на минийцитЪ. Mi­
nyeias, adis / дъщеря на Миний.
Minyeides, um / дъщери на Ми­
ний. Mineius 3 Миниевъ.
mirabilis, е чуденъ, удивителенъ
необикновенъ mirabile dictu; subst.
mirabilia, ium n чудновати мне­
ния.
m irabiliter aiv. чудесно, необикно­
вено.
m irabundus 3 който се очудва, изуменъ.
m iracula, ае / грозна жена, грозо­
тия.
m iraculum , I п чудо; особеность,
странность, чудовищность; verti in
miracula приемамъ чудноватъ образъ.
m irandus 3 достоенъ за очудване,
удивителенъ, чудесенъ, необикно­
венъ.
m iratio, onis / очудване.
m irator, oris т който се очудва,
обожатель.
m iratrix, Icis / която се очудва,
обожателка.
mlrS aiv. чудесно, необикновено,
mirifice aiv. чудесно, необикно­
вено.
m irificus 3 достоенъ за очудване,
удивителенъ,необикновенъ pugna,
m irimodis aiv. удивително, чудно,
mirmillo = murmilo.
m iror 1 очудвамъ се, удивлявамъ
се miror quod hoc fecit или eum
hoc fecisse; mirantes quid rei esset;
mirari aliquem, aliquid очудвамъ ce
на нЬкого, на нЪщо.

m ir u s

388

m irus 3 чуденъ, удивителенъ, необикновенъ alacritas; mirum quam
или quantum удивително до каква
степень, необикновено много; mi­
rum! какво чудо! quid mirum? какво
удивително? mirum in modum по
чуденъ начинъ, удивително; mirum
ni удивително би било, ако не =
вЪроятно.
m is = dat. pl. отъ meus.
Misargyrides, ae m който мрази
парите, иронично = лихварь.
m iscellaneus 3 'смЪсенъ; subst. miscelanea, orum n смЪсь.
m iscellus 3 смЪсенъ.
misceo, miscui, m ixtus 2 1. смесвамъ, размесвамъ aliquid aliqua
re, alicui rei или cum aliqua re нещо съ нещо. — 2. смесвамъ, съединявамъ iram cum luctu; fors et
virtus miscentur in unum; sanguinem
et genus cum aliquo сродявамъ ce;
proelia, certamina, manus влизамъ
въ сражение, бия се; circa regem
miscentur събиратъ се около царя;
se viris (dat.) присъединявамъ се
къмъ мжжетЪ. — 3. а) смесвамъ,
приготовлявамъ pocula, b) възбуждамъ, причинявамъ motus animo­
rum, murmura, incendia. — 4. а) докарвамъ въ безредие, разбърквамъ rem publicam; caelum terram­
que вдигамъ голЪмъ шумъ. b) изпълвамъ domum gemitu, omnia
strepitu et tumultu, moenia miscen­
tur luctu.
miscix, gen. -Icis непостояненъ.
m isellus 3 нещастенъ, жалъкъ
homo, pallium.
M isenum, I n (sc. promuntoriumj, Mi­
senus, I m (sc. mons) u Misena,
orum n Мизенумъ, носъ и градъ
въ Кампания. M isenensis, е мизенски.
MTsSnus, I т Мизенъ, синъ на Еолъ,
тржбачъ отъ свитата на Еней.
m iser, era, erum жалъкъ, беденъ,
злощастенъ, плачевенъ, нищоженъ
homo, fortuna, res, condicio, carmen,
m iserabilis, e 1. жалъкъ, достоенъ
за съжаление, окаянъ casus. — 2.
жалостенъ, плачевенъ vox, elegi,
fletus.
m iserabiliter adv. жално, плачевно.

m is s u s

m iserandus 3 достоенъ за съжале­
ние, жалъкъ.
m iseratio, onis /
1. състрадание,
съжаление. — 2. патетична речь.
m isere adv. 1. жалко, окаяно, не­
щастно.— 2. силно, страстно amare,
cupere.
misereor, m iseritus sum 2 u m ise­
reo, ui 2 1. жаля, съжалявамъ.
изпитвамъ съжаление (състрада­
ние) къмъ sociorum, malorum, la­
borum. — 2. impers. miseret или
miseretur me жално ми е, съжа­
лявамъ, съ gen. alicuius, alicuius rei.
m iseresco 3 съжалявамъ, изпит­
вамъ съжаление къмъ regis; im­
pers. miserescit me alicuius жално
ми е за нЪкого.
m iseret и miser&tur вж. misereor,
misaria, ae / бедствие, нещастие,
нужда, тежесть in miseria esse,
oneri miseriaeque esse,
m isericordia, ae / състрадание, съ­
жаление, съчувствие misericordia
commotus; alicuius нечие или къмъ
н%кого; misericordiam habere заслужавамъ; alicui misericordiam tri­
buere изкз вамъ никому,
m isericors, gen. -rdis състрадателенъ, милостивъ.
m iseriter = misere,
m iseritus part. отъ misereor,
m iseror 1 жаля, оплаквамъ aliquem,
mcasum; съ animo или animi съжа­
лявамъ.
m sl g/. отъ mitto,
m issicius 3 уволненъ, въ оставка,
m issiculo 1 често пращамъ.
m issilis, е приспособенъ за хвър­
ляне, който се хвърля, метателенъ
telum, ferrum; res missiles пода­
ръци, които императорите хвърля­
ли на народа; subst. missile, is n
стрела, копие.
missio, onis / 1. изпращане lega­
torum. — 2. а) освобождаване на
пленници. Ь) уволнение, освобож­
даване отъ служба, с) отпускъ.
d)
за гладиатори: милость, поща­
да sine messione, е) пускане кръвь.
— 3. прекратяване, край ludorum,
m issito 1 често изпращамъ legatos,
m issor, oris т стрелецъ.
1. m issus part. отъ mitto.

m issu s

389

2. m issus, us m 1. изпращане; venire
missu Caesaris по поржка. — 2.
хвърляне pili. — 3. пускане на ко­
лесниците, на гладиаторите въ
цирка (надбегване, борба).
m ite adv. тихо, кротко.
m itella, ае /
копринена връзка
(кърпа) за глава.
m itellita cSna, ае /
разкошенъ
обедъ, на който домакинътъ давалъ на гостите копринени връз­
ки (кърпи) за главите.
m itesco 3 ставамъ мекъ, омеквамъ; fruges узреватъ; прен. омекванъ, ставамъ умеренъ, ослабвамъ frigora, hiems; утихвамъ,
укротявамъ се ferae beluae.
Mithras, ае т Митра, персийски
богъ на светлината.
Mithridates, is т Митридатъ; 1. царь
на Понтъ, неприятель на римля­
ните (111—64 гоц. пр. Хр.). 2. царь
на Армения. M ithridaticus 3 Митридатовъ.
m itifico 1 1. смекчавамъ; cibum
смиламъ. — 2. укротявамъ ele­
phantum.
m itigatio, onis / смекчаване, укротяване.
m itigo 1 1. правя мекъ, смекчавамъ;
fruges правя да узреятъ; agros
разоравамъ. — 2. а) смекчавамъ,
облекчавамъ, успокоявамъ tristi­
tiam, severitatem, iram, b) укротя­
вамъ, усмирявамъ, успокоявамъ
aliquem.
m itis, е 1. мекъ, неженъ uva, terra;
vinum приятно; solum плодородна.
— 2. а) благъ, тихъ, кротъкъ homo,
ingenium, animus, b) тихъ, мекъ,
лекъ dolor.
m itra, ае / (гр) кърпа, завита око­
ло главата (чалма).
m itto, misi, m issus 3 1. хвърлямъ pila, tela, manu iaculum, fur
cani misit panem, pueros in pro­
fluentem aquam; se in flumen скачамъ; se in periculum или animos
in pericula излагамъ себе си или
живота си на опасность. — 2. пращамъ, изпрасцамъ librum ad ali­
quem, alicui subsidium, aliquem ali­
cui subsidio, legatos ad Caesarem
rogatum (sup.) auxilium; aliquem

m oderam en

sub iugum заробвамъ; alicui salu­
tem (поздравъ); litteras; nuntios ad
aliquem съ acc. c. inf. или само
mittere съ acc. c. in f. или съ ut
пращамъ съобщение, съобщавамъ
ad Caesarem misit paratum se esse;
in Siciliam misit, ut equitatus ad se
mitteretur. — 3. изпращамъ, изпускамъ luna lucem mittit in terras;
sibila, vocem издавьмъ. — 4. изпускамъ, пускамъ, разпускамъ hos­
tem е manibus, mitte me, misso ad
vesperum senatu, legiones; servum
освобождавамъ; missum facere ali­
quem освобождавамъ отъ служба,
отъ пленъ; manu mittere освобож­
давамъ. — 5. а) оставямъ, изоставямъ odium; certamen, curas; mitte
male loqui престани да говоришъ
лошо. b) не споменавамъ aliquid,
de aliqua re. c) пренебрегвамъ mis­
so officio.
m itulus, I m (гр) мида.
MitylenS вж. Mytilene.
Mitys, yos u yis m Митисъ, рЪка
въ Македония.
mixtum, I п (sc. vinum) вино сме­
сено съ вода.
m ixtura, ае / смЪсване.
m ixtus part. отъ misceo.
Mnemon, onis Мнемонъ (гр „помнешъ“), прЪкоръ на Артаксерксъ.
Mnemonides, um т музи, дъщери
на Мнемосина.
Mn6mosynS, es / Мнемосина, боги­
ня на паметьта и майка на музитЪ.
mnemosynum, I п (гр) споменъ.
mobilis, е 1. подвиженъ turris. — 2.
а) подвиженъ, гъвкавъ, бръзъ gens,
aetas, hora, b) промЬнливъ, непостояненъ animus, populus,
mobilitas, atis / 1. подвижность,
бързина navium, equitum. — 2. a)
ловкость, похватность. b) промЪнливость, непостоянство ingenii, for­
tunae.
m obiliter adv.
подвижно, бързо,
скоро.
mdbilito 1 раздвижвамъ, докарвамъ
въ движение,
m oderabilis, е умЬренъ.
moderamen, inis п 1. управляване,
ржководене equorum, rerum. — 2.
кормило navis.

m o d e r a te

390

m oderata adv. умерено, спокойно.
m oderatim adv.
умерено, бавно,
постепенно.
m oderatio, onis f 1. а) обуздаване,
b) ржководене, управляване rei
publicae, mundi, c) съразмЬрность,
хармоничность vocis ac corporis;
certa quaedam moderatio numero­
rum ac pedum законъ за ритми­
ка и метрика. — 2. а) умЬреность,
самообладание cupiditatum, b) мекость, снизходителность.
m oderator, oris т 1. укротитель.
— 2. управитель equorum; tanti
operis на света; harundinis вждичарь.
m oderatrix, Icis / 1. укротителка.
— 2. управителка, ржководителка.
m oderatus 3
1. умЪренъ oratio,
venti, otium. — 2. умЬренъ, благоразуменъ, спокоенъ, тихъ senex,
homines.
m oderor 1 1. въздържамъ, укротявамъ, усмирявамъ, сь dat. irae, lin­
guae. — 2. управлявамъ, ржководя navi, navem, habenas; fides сви­
ря. — 3. опредЬлямъ, нагаждамъ
по нещо consilia non voluptate, sed
officio.
m odeste adv. 1. умерено, благо­
разумно, спокойно. — 2. скромно,
почтително.
m odestia, ае / 1. умЬреность, бла­
горазумие avaritia sine modo mcdestiaque invasit. — 2. а) скромность vitae, b) почтеность. c) noкорность, послушание, подчинение
militum,
m odestus 3 1. умЪренъ, благоразуменъ. — 2. а) скроменъ. Ь) нравственъ; почтенъ.
modialis, е
който събира една
крина.
modice adv. умерено, благоразум­
но, спокойно.
m odicus 3 1. умЬренъ, не особено
голЬмъ, незначителенъ modico gra­
du ire; fossa не особено дълбокъ
ровъ; съ geri, modicus originis отъ
незначителенъ произходъ. — 2.
умЬренъ, благоразуменъ, скроменъ
severitas; animus belli ingens, domi
modicus.

m o d u s-

modificatio, onis / правилно на­
реждане; versuum ритъмъ на сти­
ховете.
modifico 1 правилно нареждамъ,
добре разпредЪлямъ.
modius, ii т крина, мерка за хра­
ни = 16 sextarii или 8'75 литри;
modius salis, tritici, fabae; pleno
modio достатъчно, въ изобилие.
modo adv- 1. а) само, въ отрица­
телно изречение: дори impetum mo­
do . .. ferre non potuerunt; non mo­
do . . . sed etiam не само . . . но и. b)
съ coni, modo стига само да; modo
ne стига само да не. — 2. за време:
a) току-що, наскоро, преди малко,
веднага следъ това. b) modo . . .
modo . . . ту . . . ту; сжщо modo . . .
nunc, modo.. . tum; modo... deinde.
modulamen, inis n мелодия; съз­
вучие.
m odulate adv. отмерено, ритмично,
мелодично.
m odulatio, onis /
отмЪреность,
тактъ, ритъмъ.
modulStor, orism композиторъ, музикантъ.
m odulatus 3 отмЬренъ, ритмиченъ,
мелодиченъ.
m odulor 1 1. нареждамъ ритмически, нагласявамъ въ тактъ oratio­
nem, vocem, sonum vocis pulsu pe­
dum. — 2. пея или свиря мелодич­
но, въ тактъ carmina; lyram свиря
на лира; modulari verba fidibus пЬя
свирейки на лира; pass. modulata
carmina.
m odulus, I m мерка, размЬръ; prov.
metiri se suo modulo ac pede npoстирамъ се споредъ чергата си.
modus, I m 1. а) мерка. b) голе­
мина, количество agri certus mo­
dus, lunae, trunci, pomorum; anni
продължителност!,. — 2. a) npeдЪлъ, граница, край modum inponere, modum facere luxuriae, irae.
b) ум-Ьреность, мерка modus vitae
habere, c) предписание, правило;
in modum venit по направлението
на в%търа; aliis modum pacis ac
belli facere предписвамъ закони,
d) мелодия, ритъмъ, тактъ flebili­
bus modis, surdus non potest mo­
dos noscere; verba soluta modis

m oecha

391

m o litr ix

проза; прен. modos numerosque vi­
военни приготовления, обсадни ма­
tae ediscere, е) начинъ occidendi
шини. С) маса войска, военни сили
hominis; hoc, isto modo по този
magna mole adesse. — 3. а) те­
начинъ; tali modo по такъвъ на­
жесть, големина, бреме, опасность
чинъ; omni modo по всЬкакъвъ
imperii, belli, curarum. Ь) затрудне­
начинъ; nullo modo по никакъвъ
ние, трудъ, усилие, мжка; haud
начинъ; servilem in modum, modo
magna mole; tantae molis erat тол­
servorum по начина на или като
кова трудъ струваше, беше тол­
кова мжчно.
роби, робски; modo oratoris като
ораторъ, ораторски; mirum in mo­ m o l e s t e adv. тежко, неохотно; тя­
dum по чуденъ начинъ; hostilem
гостно.
in modum неприятелски; ad hunc m o l e s t i a , а е / 1. затруднение, тяmodum по следния начинъ; eius
гость,неприятность, неудоволствие,
или huius modi такъвъ.
досада; molestia aliquem afficere
m oecha, ae / прелюбодейка, блуд­
доставямъ некому неудоволствие;
ница.
sine molestiS tua безъ неприятно­
m oechisso 1 (гр) прелюбодействусти за тебе. — 2. изкуственость,
вамъ.
неестественость въ израза.
m oechor 1 прелюбодействувамъ.
m o l e s t u s 3 1 . досаденъ, тягостенъ,
m oechus, Т т (гр) прелюбодеецъ,
обременителенъ, неприятенъ pro­
блудникъ.
vincia, labor, veritas. — 2. изкуст1. moenia, ium п 1. а) градски сте­
венъ, неестественъ verba.
ни, укрепление cingere urbem moe­ m o l i m e n , i n i s п и m o l i m e n t u m , I п
nibus. b) стени navis, theatri, c)
1. напрЪгане на силите, усилие
обсадни укрепления срещу град­
sine magno molimento; res est parvi
ските стени. — 2. клчцитЪ между
molimenti изисква малко усилие.
стените на града, градъ; поет.
— 2. големина, значителность; mag­
дворецъ Ditis.
na rerum molimina големи работи.
2. m oenia вж. munia,
m o l i o r 4 1. trans, а) докарвамъ въ
m oenio ст. ф., вж. munio.
движение, раздвижвамъ, помЪстMoenus, I т и Moenis, Is т Менъ,
вамъ съ усилия currum, naves ab
река въ Германия, сега Майнъ.
terra; portam чупя; ancoram вдиm oenus ст. ф„ вж. munus,
гамъ; terram копая, разоравамъ;
m oerus ст. ф., вж. murus.
fulmina, ignem хвърлямъ; fidem подMoesi, orum т мизийци, племе.
копавамъ доверието, кредита. Ь)
Moesia, ае / Мизия, область въ
предприемамъ, замислямъ insidias,
Балканския полуостровъ;разделя­
iter, laborem, defectionem, c) noла се е на Moesia superior и на
строявамъ arcem, muros; aditum
Moesia inferior. M oesiacus 3 ми­
per saxa прокарвамъ пжть презъ.
зийски
i d) домогвамъ се до triumphos, reg­
Mogontiacum, I п Могонциакумъ,
num. е) възбуждамъ misericordiam.
градъ въ Германия, сега Майнцъ.
— 2. intr. а)напр-Ьгамъ силите си,
mola, ае / 1. водениченъ камъкъ;
старая се, мжча се in re aliqua, b)
р!. мелница. — 2. едро смляно браш­
правя усилия да се отдалеча na­
но за жертвоприношение; mola sal­
ves а terra moliuntur.
sa смесено съ соль.
m51Itio, 5nis / 1. събаряне valli.
m olaris, is т (sc. lapis) водениченъ
— 2. приготвяне, построяване; mun­
камъкъ; прен. скала, големъ ка­
di сътворение на света.
мъкъ.
m o lito r, o ris т
строитель, виновmdl&s, is / 1. тежесть, огромна ма­
никъ, причинитель, устроитель.
са, грамада clipei, rudis indigesta- 1. m o l i t u s part. оть molior.
que moles. — 2. а) насипъ, бентъ, 2. m o l i t u s part. оть molo.
скала, подводна скала pontes ас m o l i t r i x , i c i s / виновница, причиmoles, in mole sedens. b) големи
нителка, устроителка.

m o lle s c o

392

M o n e ta

m ollesco 3 ставамъ мекъ; прен. mftmentum, I п 1. а) движение as­
омеквамъ, ставамъ кротъкъ; изtra momenta sua sustentant, b) npoнЪжвамъ се.
м%на ex parvis saepe magnarum
mollicellus 3 мекъ, нЪженъ.
rerum momenta pendent. — 2. a)
molliculius 3 мекъ, нЬженъ.
разстояние parvo momento antece­
mollio 4 1. правя мекъ, размеквамъ
dere. b) течение на време, време,
ceram; herbas flamma варя; lanam
особ. кратко време; horae momento
влача; humum foliis покривамъ съ
за време отъ единъ часъ, за единъ
мека шума; clivum правя по-малко
часъ; parvo momento въ кратко
стръменъ; fructus feros colendo обвреме; momento temporis или са­
лагородявамъ. — 2. а) изнЪжвамъ,
мо momento въ единъ моментъ.
разслабвамъ lacrimae meorum me
— 3. а) тласъкъ arbores levi mo­
molliunt, legionem, b) правя поноmento impulsae, b) влияние, при­
симъ, смекчавамъ imperium, poe­
чина, обстоятелство fama pendet
nam. c) успокоявамъ, укротявамъ
levi momento; observare omnia mo­
iras, impetum.
menta всички обстоятелства; offi­
ciorum omnium momenta подбудиmollip&s, gen. -edis съ нЪжни крака*
телни причини за. с) напрежение,
mollis, е 1. мекъ, гъвкавъ, еластиусилие, изразходване на сили parvo
ченъ, нЪженъ lana, сега, crura,
momento adiuvare, haud maiore mo­
comae, manus. — 2. а) приятенъ,
mento victi sunt, d) решаваща си­
милъ vina, umbra, signa, b) тихъ,
ла, надмощие parvo momento su­
спокоенъ, умЬренъ, плавенъ oratio,
perior Romana res fuit. — 4. теingenia, с) удобенъ, благоприятенъ
жесть, значение, важность; res
hora, tempus; via, fastigium, litus,
magni momenti отъ голЪмо значе­
trames нестръменъ, слабо наклоние, много важно; levi momento
ненъ. d) впечатлителенъ, чувствиaestimare смЬтамъ за маловажно;
теленъ homo mollissimo animo, е)
nullius
momenti esse нЪмамъ ни­
слабъ, изнЪженъ, нерешителенъ
какво значение,
mens, consul.
m olliter aiv. 1. меко, гъвкаво, ела­ m om ordi pf. оть mordeo.
стично. — 2. спокойно,кротко, сниз­ Mona, ае / Мона, островъ между
Британия и Ирландия,
ходително. — 3. изнЪжено, слабо,
безъ енергия.
m onachus, I т (гр) монахъ.
mollitia, а е / и m ollities, еТ / 1. ме- M onaeses, is т Монезъ, пълкововодецъ на партитЬ.
кость, гъвкавость. — 2. а) нЪжность, чувствителность animi. Ь) monedula, ае / и m onerula, ае /
гарга.
слабостъ, неенергичность decreto­
rum, animi, с) изнЬженость urbana, moneo, m onui, m onitus 2 1. а) наm ollitudo, inis / мекота, нЪжность.
помнямъ aliquem de aliqua re, ali­
molo, molui, m olitus 3 меля; mo­
quem aliquid, aliquem alicuius rei,
lita cibaria брашно.
съ acc. c. inf. b) предупреждавамъ,
Molorchus, I m Молорхъ, лозарь
увещавамъ, съветвамъ Pompeium
около Немея, който приелъ на го­
monere, ut infamiam fugiat; moneo
сти Херкулесъ; Molorchi luci Неvos, ne segniores sitis; ratio ipsa
monet amicitias comparare. — 2. a)
мейски лесъ. M olorcheus 3 Молорховъ.
научавамъ, вдъхновявамъ tu, va­
Molossi, orum т молоси, племе въ
tem, tu, diva, mone, b) предсказЕпиръ. Molossus и M olossicus 3
вамъ de aliqua re.
молоски. Molossis, idis / Моло- m oneris, is (гр) корабъ съ единъ
редъ весла.
сида, страната на молоситЪ.
m olui pf. оть molo,
m onerula вж. monedula.
moly, yos n (гр) растение, употре­ Moneta, ае / Монета: 1. прЬкоръ
бявано противъ магията.
на Юнона; въ нейния храмъ сж

m o n eta

393

секли пари. 2. майка на музите
( = Mnemosyne).
m oneta, ае / 1. фабрика за сече­
не на пари (еж. Moneta). — 2. мо­
нета, пара.
m onetalis, is т монетенъ майсторъ,
майсторъ на сечене пари; adi. мо­
нетенъ, париченъ.
monile, is п огърлица,
m onim entum = monumentum,
monitio, onis / напомняне, пре­
дупреждение.
m onitor, 6ris m 1. който напомня,
предупреждава. — 2. а) съветникъ,
b) = nomenclator.
monitum, I п 1. напомняне, пре­
дупреждение. — 2. предсказание,
предзнаменование.
1. m onitus, iis m — monitum.
2. m onitus part. отъ moneo,
monobiblos, on (гр) който се съ­
стои отъ една книга.
m onochrom atos, оп (гр) едноцветенъ.
Monoecus, i т (гр. „самотно живеещъ“) прЪкоръ на Херкулесъ; Mo­
noeci arx, portus носъ и пристани­
ще въ Лигурия, сега Монако,
m onogram m us 3 (гр) който се съ­
стои само отъ черти; прен. безплътенъ dii.
monopodium, ii п (гр) масичка съ
единъ кракъ.
monopolium, ii п (гр) монополъ,
единствено право на продаване,
m onosyllabus 3 едносриченъ.
m onotropus, i т (гр) пустинникъ,
отшелникъ.
mons, m ontis т планина; прен. ска­
ла; камъкъ.
m onstrabilis, е забележителенъ.
m onstratio, dnis / показване, по­
сочване.
m ostrator, oris т който показва,
показвачь; aratri учитель.
m o n stratu s 3 забележителенъ, превъзходенъ.
m onstro 1 1. показвамъ, посочвамъ
viam, iter, aliquid digito.— 2. а) предписвамъ, опредЪлямъ piacula, alicui
radicem vel herbam, b) поучавамъ,
уча monstratus fatis, c) наклеветявамъ, обвинявамъ.
m o nstrosus = monstruosus.

m ora

m onstrum , i n i . божие знамение,
необикновено, свърхестествено яв­
ление, чудо monstra fiunt. — 2. а)
чудовище; vipereum Медуза, bifor­
me Минотавъръ. Ь) невероятно не­
що narrare.
m o n stru o si adv.
необикновено,
странно, чудовищно.
m onstrudsus 3 необикновенъ, страненъ, чудовищенъ.
m ontanus 3 планински cacumina,
homines; subst. montani, orum m
планинци; montana, orum n пла­
нински страни.
m onticola, ae m f планински житель,
планинецъ.
m ontivagus 3 който преброжда пла­
нините.
m ontuosus 3 и m ontosus 3 планинистъ, балканистъ.
m onum entum , i n 1. а) паметникъ;
знакъ за споменъ, споменъ monu­
menti causa, b) надгробенъ памет­
никъ, гробница. — 2. писмени па­
метници, документи; monumenta
rerum gestarum исторически кни­
ги; annalium летописи.
Monychus, i т Монихъ, единъ отъ
кентаврите.
Mopsopia, ае / Мопсопия, старото
име на Атика. Mopsopius 3 мопсопийски, атически; urbs Атина.
M opsuhestia, ае /
Мопсухестия,
градъ въ Киликия.
Mopsus, i т Мопсъ: 1. лапитъ, га­
датели на аргонавтите. 2. тесалийски предсказатель. 3. име на ов­
чари.
I.m ora, ае /
1. забавяне, задър­
жане iudicii, rerum; moram (alicui
rei, alicuius rei, alicui) affere, inferre,
interponere, facere, moliri, trahere
забавямъ, бавя; nulla mora, sine
mora безъ бавене, незабавно; res
habet moram търпи отлагане; habeo
paululum morae, dum требва да се
забавя малко, докато; longa mora
est много време би отнело, съ inf.—
2, а) спиране, почивка, отдихъ въ
походъ breve morae tempus, b) па­
уза при говорене. — 3. а) време do­
lor finitus est mora; longa medii tem­
poris mora продължителенъ npo-

m ora

394

междутъкъ време, b) затруднение,
препятствие, прЬчка.
2. m ora, ае / (гр) мора, отделение
въ спартанската войска отъ 400 до
900 души.
3. mora вж. 2. morus.
mdralis, е мораленъ, нравственъ.
m orator, 5ris т 1. който забавя;
особ. за правистъ, който протака д-feлото. — 2. останалъ назадъ, мародеръ (за войници).
1. m oratus part. оть 1. moror.
2. m oratus 3 1. надаренъ съ известни
нрави, съ известно качество mu­
lier male morata, homo bene mora­
tus. — 2. съставенъ съобразно съ
нравитЪ, характера на хората; fa­
bula recte morata съ вЬрно изо­
бражение на нравитЬ.
m orbidus 3 боленъ; разболяващъ.
m orbosus 3 боленъ, болнавъ.
m orbus, Т т болесть; in morbum
cadere, incidere или morbo impliceri заболявамъ; morbo affectum
esse боленъ съмъ; morbo decedere
или mori умирамъ отъ естествена
смърть; прен. morbus animi или
само morbus душевна болесть,
страсть, порокъ.
m ordaciter aelv. ядливо, язвително,
остро.
mordax, gen. -acis 1. хапливъ, ха­
пе щъ canis; прен. остъръ, бодливъ
ferrum. — 2. ядливъ, язвителенъ.
mordeo, m om ordi, m orsus 3 1. ха­
пя, гриза canes mordent, equi frena;
pabula dente дъвча; subst. morsa,
orum n хапка, кжсче. — 2. а) придържамъ fibula vestem, b) за ргька'.
мия rura, с) за студъ и горещина:
пронизвамъ, опърлямъ, повреждамъ oleam, d) уязвявамъ aliquem
dictis, е) оскърбявамъ, огорчавамъ
valde me momorderumt epistulae
tuae; morderi conscientia гризе ме
съв Ьстьта.
m ordicus adv. съ хапене, съ зжби
auriculam auferre, canis leporem
mordicus apprehendit; прен. съ
всички сили, здраво.
m oretum , I п ястие отъ чесънъ,
сирене, масло и оцетъ.

m ors

m oribundus 3 1. а) умиращъ. Ь)
смъртенъ membra. — 2. нездравословенъ, смъртоносенъ sedes.
morigeror 1 n m origero 1 угаждамъ, приспособявамъ се къмъ
alicui.
m origerus 3 угодливъ, услужливъ.
Morini, orum т морини, племе въ
Северна Галия.
morio, onis т (гр) глупецъ, шутъ.
morior, m ortuus sum 3 {in/. praes,
u moriri; part. /ut. moriturus) 1.
умирамъ fame, ferro, morbo, mise­
re, honeste; subst. m ortuus, i m
мрътвецъ; part. m oriturus 3 peшенъ да умре или обреченъ на
смърть. — 2. а) влюбенъ съмъ без­
умно, до смърть. Ь) угасвамъ, изчезвамъ, пропадамъ segetes, voces,
memoria rei; leges mortuae sunt законит-fe сж мъртви, забравени.
Moritasgus, I tn Мсритасгъ, сенонски князъ.
mormyr, yris / (гр) мормиръ, видъ
морска риба.
m orologus 3 (гр) глупавъ.
m oror 1 1. intr. бавя се, забавямъ
се, мая се, застоявамъ се, задържамъ се auxilia morantur, apud
oppidum; oculi tellure morati уст­
ремени въ земята; nihil moror quo­
minus (не отлагамъ никакъ) готовъ
съмъ веднага да. — 2. trans, а) за­
бавямъ, задържамъ, възспирамъ,
прЬча impetum, iter, aliquem а fuga,
b) забавлявамъ, привличамъ, пленявамъ populum; carmina, quae
possunt oculos auresque morari.
2. m oror 1 глупавъ съмъ.
m orose adv. своенравно, сърдито,
намусено.
m orositas, atis / своенравие, мраченъ характеръ, намусеность.
m orosus 3 своенравенъ, сърдитъ,
намусенъ.
Morpheus, ei т Морфей, богъ на
съна.
m ors, m ortis / 1. смърть; neces­
saria естествена, voluntaria добро­
волна; mortem occumbere, obire,
oppetere умирамъ; consciscere sibi
mortem самоубивамъ ce; aliquem
morte afficere, multare, punire наказвамъ съ смърть; (in) supremS

m orsa

395

morte при последното издихание;
pl. разни видове смърть, смъртни
случаи. — 2. а) трупъ mortem la­
cerare. b) кръвь ensem mult& mor­
te recepit.
morsa, 6rum n вж. mordeo 1.
1. m o r s u s part. отъ mordeo.
2 . m o r s u s , u s m 1. хапене, ухапва­
не serpentis, canum; vertere mor­
sus exiguam in Cererem почвамъ да
ямъ хлЪбъ. — 2. а) залавяне, зака­
чане ancorae; uncus morsus извитъ
зжбъ (на котва); uncus roboris цеп­
натина въ дърво (отъ удара на ко­
пие). Ь) язвителность, злословие.
с) болка, огорчение animi.
m o r t& lis , е
1 . а ) смъртенъ corpus;
subst. m o r t a l i s , is m, обикн. pl.
човЪци. b) преходенъ, кратковремененъ, тлененъ mundus. — 2.
земенъ, човЪшки facta; subst. m o r ­
t a l i a , ium n
човЪшки, земни ра­
боти; поет. човешки страдания,
човЬшка участь.
mortSlitSs, Stis / 1. смъртность,
преходность. — 2. човечество, чо­
вешки родъ.
m ortarium , ii п хаванъ.
morticinus 3 умрелъ; subst. т като
обидна дума-, мърша, лешъ.
m o r t i f e r , f e r a , f e r u m смъртоносенъ
morbus, bellum.
m o r t i f e r e adv. смъртоносно, смъртно.
m o r tu a lia , iu m n
погребална n-feсень на оплаквачки.
m o r t u r i o 4 искамъ да умра.
m o r t u u s _ p a r f . отъ morior.
m o r u m , I п (гр) черница, кжпина
(плодъ). _
1. morus, I / черничево дърво, чер­
ница.
m 5 r u s 3 (гр) глупавъ; subst. mf.
2. глупецъ, глупачка.
m 6 s , m f ir is m
1. воля; morem ali­
cui или morem voluntati alicuius
gerere изпълнявамъ нечие жела­
ние, угаждамъ некому. — 2. пра­
вило, законъ naturae perdiscere
morem; in morem правилно,sine mo­
re безпорядъчно, необуздано. — 3.
обичай, навикъ mos est hominum;
in morem venire влизамъ въ упо­
требление, ставамъ обикновенъ;
more maiorum, de more, ex more

m oveo

по обичая. — 4. начинъ, свойство,
качество Graeco more, siderum,
caeli; more, ad morem, in morem
както е свойствено, като, съ gen.
more leonis. — 5. pl. нрави, характеръ boni, quisque pro moribus.
Mosa, ae / Моза, река въ Галия,
сега Маасъ.
Mosella, ае / Мозела, река въ Сев.
Галия, сега Мозелъ.
m ostellaria, ае / заглавие на Плавтова комедия (вж. mostellum).
m ostellum , I п призракъ.
M osteni, orum m мостени, жители
на лидийския градъ Мостена.
motio, onis / движение.
m otiuncula, ае / лека треска (болесть).
m oto 1 движа насамъ-натамъ, раздвижвамъ.
1. m otus part. отъ moveo.
2. m otus, iis m 1. движение siderum,
remorum, navium; terrae motus зе­
метресение; motus dare танцувамъ;
motus palaestrici движения на т е ­
лето при гимнастически упражне­
ния. — 2. а) възбуждение, раздраз­
нение, чувство iucundus. Ь) деятелность animi, с) възбуждение,
страсть. d) подбуда, вдъхновение
divino motu. — 3. а) смутъ, въл­
нение, възстание servilis, b) промена, превратъ.
moveo, movi, m otus 2 1. а) докарвамъ въ движение, раздвижвамъдвижа urnam, caput, terram; m o ­
vere citharam свиря на китара; mo­
vere aliquid loco отмествамъ; hos­
tes in fugam обръщамъ въ бЪгство; arme грабвамъ или размахвамъ; humum, agros разкопавамъ,
разоравамъ; mare плавамъ по; pass.
движа се; festis diebus танцувамъ;
agrestem Cyclopa movetur танцу­
вайки представя, b) signa castra
movere вдигамъ лагера, тръгвамъ;
exercitum ex hibereis тръгвамъ съ
войска; Martem in proelia потеглямъ въ бой; само movere тръг­
вамъ, потеглямъ castris, ab urbe;
in Indiam, c) обмислямъ animus Ca­
tilinae eadem illa movebat, multa,
omne nefas animo, d) отдалечавамъ aliquem senatu; tribu изключ-

m ox

вамъ отъ; aliquem d j sententia, a
vero отклонявамъ.—2. възбу ждамъ,
причинявамъ, почвамъ misericor­
diam, dolorem, risum, lacrimas, bel­
lum, consultationem, actionem, quae­
stionem; mentionem alicuius rei
споменавамъ за нЪщо. — 3. ai пра­
вя впечатление, вълнувамъ, трогвамъ, възбуждамъ pulchritudo cor­
poris movet oculos et delectat, mo­
verat plebem oratio, b) подбуждамъ
aliquem ad bellum, moveri aliqua
re; особ. part. m otus 3 подбуденъ
motus amore, ira. c) подстрекавамъ Hispaniam adversus Romanos.
— 4. промЪнямъ, измЪнямъ sen­
tentiam: fidem разколебавамъ. — 5.
intr. идвамъ въ движение, движа
се terra movet.
mox adv. скоро; веднага следъ то­
ва, следъ това, после.
Moyses, is т Мойсей,
m uccus, m uccidus вж. mucus, mu­
cidus.
m ucesco 3 плесенясвамъ.
mficidus 3 плесенясалъ, разваленъ,
сополивъ.
Mucius 3 римско родово име. Мйcianus 3 Муциевъ. Mucia, orum я
празникъ, празнуванъ въ М. Азия
въ честь на консула Quintus Mu­
cius Scaevola заради доброто му
управление на провинцията,
mucor, oris т плесень.
mucro, onis т край, острие gladio­
rum; мечъ mucronem stringere; ярем.
mucro tribunicius могжщата власть
на трибунитЪ; defensionis tuae muc­
ro най-силното м%сто на твоята
защитителна речь.
m ucus, I т лига, сополъ.
mugil и mugilis, is т кефалъ, мор­
ска риба.
muginor 1 бавя се, мая се, играя си.
mfigio 4 1. муча taurus, bos; mu­
gientes, ium m рогатъ добитъкъ.
— 2. гърмя, буча sub pedibus mu­
gire solum, tuba.
m ugitus, Qs m мучене boum; прен.
трЬсъкъ, бучене,
mula, ae / женско муле.
mulceo, m ulsi, m ulsus 2 1. гладя,
милвамъ barbam manu; pueros lin­
gua ближа. — 2. а) леко докос-

396

m u lt ib ib u s

вамъ, милвамъ flores, virga capil­
los. b) смекчавамъ, облекчавамъ,
успокоявамъ dolorem, aliquem dic­
tis. c) развеселявамъ puellas car­
mine.
Mulciber, berl m Мулциберъ, nptкоръ на Вулканъ; прен. огънь.
mulco 1 бия, жестоко постжпвамъ
съ aliquem; male mulcare повреждамъ.
m ulctrum , Т я, m ulctra, а е / и
m ulctraria, orum я ведро, сждъ
за доене; прен. млЪко.
m ulctus part. отъ mulgeo.
mulgeo, mulsi, m ulctus 2 доя.
miliebris, e 1. женски vox, vestis;
certamen споръ за жена; subst. m u­
liebria, ium n женски половъ opганъ. — 2. женственъ, изнЪженъ,
слабъ.
m uliebriter adv. по женски начинъ,
като жена; слабо, изнЪжено.
mulier, eris / жена.
m ilierarius 3 1. женски. — 2. който
е лудъ по жени; subst. т женкарь.
muliercula, ae / 1. женичка, слаба
жена. — 2. безпжтна жена, раз­
вратница.
m ulierositas, atis / страсть по женитЬ, женкарство.
m ulierosus 3 който е лудъ по же­
ни, женкарь.
mulio, onis т мулетарь.
mulionius 3 мулетарски.
mullus, Т т (гр) видъ риба.
m ulsi р/. отъ mulceo и mulgeo.
mulsum, i я медовина.
1. m ulsus part. отъ mulceo.
2. m ulsus 3 смЪсенъ съ медъ; прен.
сладъкъ, приятенъ.
m ulta, ае /
глоба (първоначално
въ животни, по-късно въ пари):
multam dicere опредЬлямъ глоба;
committere заслужавамъ; petere
предлагамъ налагането на глоба;
multae dicio ovium et boum нала­
гане на глоба въ овци и волове,
m ultaticius 3 гпобаленъ, отъ глоба
pecunia.
m ultatio, onis / наказване, глобя­
ване; bonorum съ лишаване отъ
имоти.
multibibus 3 който пие много.

multicavus

397

m ulticavus 3 съ много дупки, съ
много кухини.
multif&riam adv. на много мЪста,
на много страни.
m ultifer, fera, ferum който донася
много.
m ultifidus 3 разцепенъ на много
части, раздЬленъ.
m ultifdrm is, е многообразенъ; прен.
непостояненъ homines,
m ultiforus 3 съ много отвори,
multigener, geri, -eris разнообразенъ, разновиденъ.
m ultiiugus 3 и m ultiiugis, е впрег­
нати много заедно equi; прен. многоброенъ litterae,
multiloquium, iT п бъбрене,
m ultiloquus 3 бъбривъ.
m ultim odis adv. многообразно, по
много начини.
multiplex, gen. -plicis 1. многоброенъ, многократенъ corona, fetus;
domus лабиринтъ. — 2. разнообразенъ, различенъ curae, bellum; res
varia et multiplex ad suspiciones
et simultates даваща много поводи
за. — 3. многоличенъ, промЬнливъ, непостояненъ animus,
multiplicabilis, е
многократенъ,
многоброенъ.
m ultiplicatio, onis /
умножение,
m ultipliciter adv. многократно; раз­
лично.
m ultiplico 1 умножавамъ, увеличавамъ, уголЪмявамъ aes alienum,
gloriam.
m ultipotens, gen. -entis много силенъ.
m ultitudo, inis / 1. множество, голЪмъ брой puerorum, navium. — 2.
а) множество хора. Ь) тълпа, народъ multitudinis iudicio probari,
m ultivolus 3 алченъ, който проя­
вява много желания,
m ulto 1 1. наказвамъ aliquem morte.
— 2. глобявамъ.
m ultus 3 (еж. отдгьлно сотр. plus
и superi, plurimus) 1. много, многочисленъ multi homines, multus
sanguis; multi мнозина, понгькога =
тълпа unus de multis; quid multa?
защо сж многото думи? m. е. накжсо; ne multa, ne multis (sc. di­
cam) накжсо. — 2. а) голЪмъ, зна-

m u n e r a r iu s

чителенъ cura, labor; multo die koгато ce 6 t изминала по-голЪмата
часть отъ деня, късно презъ деня;
multo adhuc die рано презъ деня,
рано сутриньта; ad multum diem
до късно презъ деня; multa nocte
късно презъ нощьта; multo mane
рано сутриньта. Ь) като subst.
m ultum , i п много, голЬма часть
multum diei processerat; multum
cruoris много кръвь; in multum diei
до късно презъ деня; abi. m uit6
при сотр. много multo maior, mi­
nus, magis; multo anteponere; mul­
to ante, multo post много по-рано,
по-късно, c) като adv. m ultum
много multum naturfl loci confidere,
multum te amo. — 3. пространенъ,
подробенъ multum esse in aliqua
re. — 4. a) = често, постоянно,
усърдно; in agmine, ad vigilias mul­
tus adesse; multus atque ferox in­
stare. b) натрапчивъ, досаденъ
homo.
Muluccha, ae m Мулукха, рЬка въ
Мавритания.
mulus, I т муле, катъръ.
Mulvius 3 римско родово име. Mul­
vius 3 Мулвиевъ; pons мостъ на
р. Тибъръ, северно отъ Римъ, на
via Flaminia.
Mummius 3 римско родово име; L.
Mummius покорилъ Коринтъ въ
146 г. пр. Хр..
MQnatius 3 римско родово име.
Munda, ае / Мунда, градъ въ Южна Испания. M undensis, е мунденски campus.
m undanus, I т космополитъ.
m unde, m unditer adv. чисто, спретнато; прилично.
m unditia, ае / и m undities, ei /
чистота, спретнатость; orationis
изящество, красота.
m undo 1 чистя.
m undulus 3 чистичъкъ, спретнатъ.
1. m undus 3 чистъ, спретнатъ, красивъ, изященъ.
2. m undus, I m 1. а) свЪтъ, вселе­
на. Ь) небе lucens, с) земя. d) хо­
ра. — 2. украшение, накитъ на
жена.
m unerarius, ii т устроитель на гла­
диаторски борби.

I
\
|
I

m u n e r ig e r u lu s

398

m unerigerulus, T rn който носи по­
даръци.
m unero u m uneror 1 подарявамъ,
надарявамъ aliquid alicui, aliquem
aliqua re.
m unia n pl. {само пот. и acc.) за­
дължения, обязаности candidato­
rum, munia vitae servare,
m uniceps, cipis m 1. гражданинъ
на муниципиаленъ градъ. — 2. съгражданинъ, землякъ.
m dnicipalis, е муниципиаленъ ho­
mines; subst. т житель на муници­
пиаленъ градъ, провинциалистъ.
m unicipatim adv. по муниципии.
miinicipium, it п
муниципиумъ,
градъ въ Италия, който се намиралъ подъ върховната власть на
Римъ.но запазвалъ своето управле­
ние и закони; жителите му имали
права на римски граждани.
mOnifice adv. щедро.
mQnificentia, ае / щедрость, благотворителность.
m unificus 3 {сотр. munificentior,
superi, minificentissimus) щедъръ,
благотворителенъ.
m unim en, inis n = munimentum,
m unim entum , I n i . укрепление,
защитително средство, окопъ; cor­
poris броня. — 2. защита, опора,
miinio 4 1. строя стена, укрепле­
ние muniendo fessi homines; iter,
viam прокарвам ь. — 2. а) заграждамъ съ стена или съ ровъ, укрепявамъ castra, hiberna, vallo fos­
saque. b) запазвамъ, защитявамъ
Alpibus Italiam munierat natura, sese
ab insidiis hostium,
munis, е услужливъ.
m unitio, onis / 1. укрепяване cas­
trorum; viarum прокарване; flumi­
num построяване мостове върху;
milites munitione prohibere преча
на войниците да строятъ укреп­
ления. — 2. укрепление, окопи, сте­
на municionem perducere,
m unito 1 прокарвамъ sibi viam,
m unitor, oris m 1. който укрепява,
който строи укрепление Troiae.
— 2. работникъ по извършване на
укрепителните работи,
m unitus 3 укрепенъ, запазенъ, защитенъ.

m u r m ilio

munus, eris n 1. длъжность, служ­
ба tuum est hoc munus, servorum
munere fungi; praetor urbanus,
quod consules aberant, consulare
munus sustinebat; munus militiae;
munere vacare свободенъ съмъ отъ
военна служба. — 2. услуга; mu­
nere sortis съ помощьта на сждбата; suprema munera погребение;
sollemne munus тържествено по­
гребение. — 3. а) даръ, подаръкъ
aliquid alicui muneri dare; munera
Bacchi вино; Cereris хлЪбъ. b) жертвенъ даръ, жертва munera ferre
templis c) зрелище, гладиаторски
игри, уреждани отъ едилите за
народа munus gladiatorium; munera
dare, edere уреждамъ игри. d) театъръ Pompei munere absumpta igni.
mQnusculum, I л малъкъ даръ.
Miinychia, ае / Мунихия, приста­
нище на Атина. Munychius 3 мунихийски.
m uraena = murena,
milralis, е стененъ; pilum тежко
копие, което хвърляли съ машина
отъ стените на лагерните укреп­
ления; falces куки за събаряне сте­
ни; tormentum стенобойна маши­
на; corona в^нецъ, който се давалъ на този, който пръвъ се е
качвалъ на неприятелските стени.
Murcia, ае / Мурция, прЪкоръ на
Венера.
murena, ае / мурена, морска риба.
Мйгбпа, ае т фамилно име въ gens
Licinia.
murex, m uricis m 1. охлювъ; пурпуренъ охлювъ. — 2. а) пурпурна
боя saturata murice palla, b) oxлювовиденъ рогъ на Тритонъ. с)
подводна скала acutus, d) желез­
ни бодли murices ferrei in terram
defodere.
Murgantia, ае / Мурганция: 1. градъ
въ Самниумъ. 2. градъ въ Сицилия,
muria, ае / саламура,
m uriaticus 3 поставенъ въ сала­
мура.
m uricidus 3 глупавъ, безуменъ.
m urinus 3 отъ мишка, миши (схщо
отъ златка, белка и др.) pellis
murmilio, 6nis т гладиаторъ, въоржженъ съ мечъ, щитъ и шлемъ.

m u rm u r

399

m urm ur, uris n шепотъ, бърборене;
apium бръмчене; maris бучене;
venti свирене.
murmurillum, T n шепнене, бърбо­
рене.
m urm uratio, onis / мърморене.
m urm uro 1 1. мърморя, бърборя;
негодувамъ. — 2. бръмча, шумя,
буча.
1. murra, ае / видъ минералъ, отъ
който правели скжпи сждове.
2. m urra, ае f (гр) смирново дърво;
прен. благовонна помада, добива­
на отъ сока на смирновото дърво
crines murra madentes.
1. m urreus 3 1. намазанъ съ смирнова помада. — 2. съ цвета на
смирна, жълтеникавъ onyx.
2. m urreus и m urrinus 3 направенъ
отъ единъ видъ минералъ (еж. 1.
murra).
m urrinus 3 отъ смирна или отъ смирнова помада odor; subst. murrina,
ае / вино. подправено съ смирна.
m urtetum , Т п или m yrtetum , I п
миртова горичка.
m urteus или m yrteus 3 1. миртовъ
silva. — 2. съ цвета на мирта, кестенявъ coma.
m urtum или myrtum, I п (гр) плодъ
на мирта.
m urtus или m yrtus, I / 1. мирта,
миртово дърво; pl. миртова го­
ричка. — 2. копие отъ миртово
дърво.
m urus, I от 1. стена; градска стена
ascendere murum. — 2. защита,опо­
ра audacia pro muro habetur.
miis, m uris m мишка (сжщо златка,
белка и др.).
Musa, а е / 1. муза, една отъ деветте
дъщери на Юпитеръ и Мнемосина,
богиня на изкуствата и науките-,
Клио, Евтерпа, Талия, Мелпомена,
Терпсихора, Ерато, Полихимния,
Урания и Калиопа; agrestiores Mu­
sae на правото и красноречието,
mansuetiores на философията. —
2. прен. пЪсень, стихотворение;
поезия.
m usaeus 3 (гр) музинъ, на музите
mei, lepos.
M usaeus, I т Музей, гръцки поетъ,
ученикъ на Орфей.

m u t a t io

m usca, ае / муха.
muscipulum, I п мишеловка. капанъ за мишки.
m uscdsus 3 обрасълъ съ мъхъ
lapis.
m fisculosus 3 мускулестъ сог.
m usculus, i от 1. мишле, малка миш­
ка. — 2. а) мускулъ, мишци. Ь) под­
вижна страха, подъ чиято защита
обсадителите се приближавали и
подкопавали стените,
m uscus, Т от мъхъ.
m useum, Т п (гр) место, посветено
на музите: музей, библиотека, ака­
демия.
m usica, ае / и m usice, £s f (гр)
музика, поезия.
m usicus 3 (гр) 1. музикаленъ, поетиченъ leges, certamen; ars поезия.
— 2. subst. m usicus, i от музикантъ; musica, orum n музика.
Miisonius Rufus стоически философъ.
m ussitatio, onis /
мърморене,
роптаене.
m ussito 1 шептя, мърморя; прен.
премълчавамъ, понасямъ iniuriam.
m usso 1 шептя, тихо говоря; apes
бръмчатъ; прен. премълчавамъ; ко­
лебая се.
m ustaceum , Т п сватбена пита, из­
печена на лаврови листа,
m ustax, acis / видъ лавъръ.
m ustela и m iistella, ае /
неве­
стулка.
m ustelinus 3 отъ невестулка,
m usteus 3 подобенъ на шира; прен.
младъ. свежъ, новъ.
m ustulentus 3 изобиленъ съ шира.
m ustum , I п мъстъ, шира, гроздовъ сокъ; поет. есень, година.
Musulamii, orum от музулами, пле­
ме въ Нумидия.
Muta = Tacita.
m utabilis, е променливъ, непостояненъ.
m utabilitas, atis / променливость.
m utatio, onis / 1. променяне, промена; castrorum преместване; re­
rum държавенъ превратъ. — 2.
сменяване, размена vestis; съ gen.
subi, ementium разменна търговия,
търговия.

mutilo

400

m utilo 1 орЪзвамъ, осакатявамъ
naso auribusque mutilatis; corpora
securibus; прен. намалявамъ exer­
citum.
Mutilum castrum градъ въ Умбрия.
m utilus 3 отрЬзанъ, осакатенъ.
Mutina, ае / Мутина, градъ въ Сев.
Италия, сега Modena. M utinensis, е
мутиненски.
miitio = muttio.
1. m uto 1 1. а) замЪнявамъ, смЬнявамъ mutatis ad celeritatem jumen­
tis, bellum pace; res inter se търгувамъ; mancipia cum vino продавамъ роби срещу вино; sedem ас
locum преселвамъ се; solum отивамъ на заточение; caelum смЪнявамъ климата; vestem често—обличамъ трауръ. Ь) промЪнявамъ, измънявамъ testamentum, sententiam,
consilium, iter, fortuna mutatur, mu­
tari in alitem, quantum mutatus ab
illo Hectore; fidem cum aliquo нарушавамъ дадената никому дума;
vinum mutatum вкиснало вино. с)
intr. промЪнямъ се annona (цената
на житото) nihil mutat, mutabat
aestus, mores populi Romani quan­
tum mutaverint. — 2. мЪстя, npeмъствамъ; se loco mutare премЬствамъ ce; mutari finibus (civitate) изгоненъ съмъ, изпжждатъ ме отъ.
2. muto, onis т = mutto.
m uttio 4 ръмжа, мукамъ; мърморя,
m u ttitio , onis / мърморене,
m utto, onis т мжжки членъ.
m utuatio, onis / заемане, заемъ.
m utue adv. взаимно,
m utuitans, gen. -antis който търси
да заеме.
m utuo adv. 1. а) взаимно se deli­
gere. Ь)’ еднакво, сжщо така de
aliquo mutuo sentire. — 2. на заемъ
sumere.
m utuor 1 1. заемамъ, взимамъ на
заемъ pecunias. — 2. заимствувамъ;
virtus nomen а viris mutuata est
е взела името.
m iitus 3 1. нЪмъ, безгласенъ mulier,
pecus, pisces. — 2. тихъ, спокоенъ,
безмълвенъ mare, imago, quies; ar­
tes quasi mutae пластични изкуст­
ва; mutas artes agitare занимавамъ
се съ тъмно изкуство.

m y r o p o liu m

M utusca, ае / Мутуска, сабински
градъ.
m utuus 3 1. заетъ, даденъ на заемъ,
заеменъ; pecuniam dare mutuam
заемамъ; pecunias mutuas sumere
взимамъ на заемъ; subst. mOtuurn,
i n заемъ. — 2. взаименъ, взаимообразенъ, отъ дветЪ страни be­
neficia; mutuum facere отплащамъ
съ сжщото; subst. m utuum , i n
взаимность; per mutua или mutua
взаимно.
MutycS, es / Мутика, градъ въ Си­
цилия. Mutycensis, е мутикенски.
Mycale, es j Микале, носъ въ Йония, при който станала прочутата
битка въ 479 год. пр. Хр.
Mycenae, arum f и Мусепа, ае /
Микена, градъ въ Дрголида. My­
cenenses, ium т микенци. Myce­
naeus 3 микенски.
Myconos, Т / Миконосъ, островъ
въ Егейско море.
Mygdonides, ае т синъ на фригийския царь Мигдонъ. Mygdonius 3
и Mygdonis, id i s / фригийски, лидийски.
Myiae, arum / Мила, градъ въ Си­
цилия.
Mylas = Melas 2.
Mylasa, orum n Миласа, градъ въ
Кария. Mylasius 3 миласийски.
Mylaseni, orum и Mylasenses, ium
m миласийци.
Myndus, T/ Миндъ, градъ въ Кария.
MyonnSsus, T/ Мионесъ, носъ при
Ефесъ.
myoparo, onis т (гр) малъкъ пи­
ратски корабъ.
myrica, ае / (гр) т
тамарискъ
(раст.).
Myrina, ае / Мирина, градъ въ Ми­
зия.
M yrmecides, ае т Мирмекидъ, прочутъ майсторъ на издЬлия отъ
слонова кость.
Myrmidones, um т мормидонци,
племе въ Тесалия.
myrmillo = murmillo.
Myro, onis m Миронъ, прочутъ
гръцки скулпторъ отъ V. в. пр. Хр.
myropola, ае т (гр) търговецъ на
парфюми.
myropSiium, ii п (гр) парфюмерия.

m y rrh a

401

m yrrha вж. 2. murra.
Myrrha, a e / Мира, дъщеря на Кинирасъ, обърната въ смирново дърво.
myrrheus, m yrrhinus вж. murreus,
murrinus.
m yrtetum , m yrteus вж. murtetum,
murteus.
Myrtilus, I m Миртилъ, синъ на Хермесъ.
Myrtoum m are Миртово море, частьта отъ Егейско море между Евбея
и Критъ, наречена по о. Миртосъ.
m yrtum , m yrtus еж. murtum, murtus.
Myscelus, T m Мискелъ, ахеецъ,
основатель на Кротонъ.
Mysi, orum т мизийци, тракийско
племе въ М. Азия. Mysus 3 ми­
зийски. Mysia, ае / область въ
М. Язия.

Nar

m ystagogus, i т(гр) водачъ по светитЪ м-Ьста.
m ysteria, firum п (гр) 1. мистерии,
тайно религиозно учение; тайно
религиозно богослужение, на което
присжтствували само посветените.
— 2. тайна, секретъ; ргьдко въ sing.
illud tacitum tamquam mysterium
teneant.
m ystes, ae m (гр) жрецъ въ ми­
стериите.
m ysticus 3(г/?)отнасящъ се къмъ ми­
стериите, тайнственъ, мистиченъ.
Mytilenae, arum / и Mytilene, Ss }
Митилинъ, главенъ градъ на о. Лесбосъ. M ytilenaeus 3 и Mytilenensis, е митиленски.
mytilus, T m = mitulus.
Myus, fintis / Миунтъ, градъ въ
Нария.

N
N. като съкращение — Numerius.
Nabalia, ae / Набалия, река въ
Германия.
Nabataei, orum т набатеи, народъ
въ Ярабия. N abataeus 3 арабски,
източенъ.
Nabis, idis т Набидъ, спартански
царь.
nablium, ii п видъ арфа.
n actu s part. отъ nanciscor.
nae, naenia вж. 1. ne, nenia.
Naevius 3 римско родово име: Cn.
Naevius, римски поетъ, умрелъ въ
201 год. пр. Хр. въ Утика. Naevia­
nus 3 Невиевъ.
naevus, I т белегъ, бенка.
Nahw 'navali, orum т нахарнавали,
германско племе.
Naias, adis / и Nais, idis / наяда,
изворна, речна нимфа; нимфа; прен.
вода. Naicus 3 наядннъ dona.
nam coniunct. 1. защото, понеже.—2.
ргьдко при преминаване отъ еоинъ
предметъ къмъ другъ: обаче, наи­
Латинско-българки речникъ — Бойновъ,

стина, впрочемъ nam mirabar, quid
hic negotii esset tibi.
Nammeius, I m Намей, знатенъ
хелветиецъ.
Namnetfis, um m намнети, келтско
племе.
nam que 1. защото, понеже. — 2.
наистина, действително.
nanciscor, nactu s и nanctus sum 3
(случайно) придобивамъ, получавамъ, намирамъ provinciam sorte,
morbum, locum egregie munitum,
facultatem, nactus idoneam tempes­
tatem; spatium печеля време.
nanque «= namque.
N antuates, ium m нантуати, келт­
ско племе.
nanus, I m (гр) джудже.
Napaeae, 5rum / напей, нимфи на
долинитЪ.
Napata, orum п Напата, градъ въ
Етиопия.
Nar, Naris т Наръ, притокъ на р. Тибъръ.
26
Милевъ. — 2. издание.

Narbo

402

natalicius

Narbo, onis tn Нарбонъ, градъ въ
homines natos откакъ сж започ­
Южна Галия. Narb5nensis, е нарнали да живЬятъ хора; Macedo na­
бонски.
tus по рождение. Ь) произхождамъ
narcissus, i т (гр) нарцисъ (видъ
pulchra origine; antiquo genere na­
лилия).
tus отъ стариненъ родъ; natus
Narcissus, Т т Нарцисъ, красивъ
summo loco отъ знатенъ родъ. — 2.
юноша, който, като се видЬлъ въ
започвамъ, появявамъ се; ab ео
единъ изворъ, влюбилъ се въ се­
flumine collis nascebatur издигаше
бе си и умрЬлъ, измжчванъ отъ та­
се; luna nascente при изгрЬввне
зи страсть; следъ смъртьта си билъ
на луната; ех hoc nascitur, ut отъ
превърнатъ въ цвЬтето нарцисъ.
това следва, че. — 3. а) natus 3
nardum, I п и nardus, i f (гр)
съ ad (in) aliquid или alicui
1. нардъ, благовонно растение.—2.
rei роденъ, създаденъ, пригоденъ
нардово масло, нардовъ балсамъ.
loca nata insidiis; съ adv. ita natus
naris, is / 1. ноздра patulae nares.
locus est такъвъ е характерътъ
— 2. обикн. pl. носъ; прен. обоня­
на мЬстностьта; versus male nati
лошо съчинени; pro re nat8 споредъ
ние, усЬтъ; homo obesae naris
тжпъ, глупавъ; homo emunctae na­
работата, обстоятелството; съ acc.
ris досЬтливъ, остроуменъ, хитъръ;
на годинитгъ annos nonaginta na­
acutae nares тънъкъ усЬтъ; nari­
tus на 90 години, b) natus (gna­
bus uti подигравамъ се.
tus), i m синъ; nata (gnata), ae
NarislT, orum т наристи, племе въ
/ дъщеря; nati, orum m деца.
ГерМания.
Nasica, ае m прЬкоръ въ фамилия­
та на СципионовцитЬ.
Narnia, ае / Нарния, градъ въ Умбрия. Narniensis, е нарнийски.
Nasidius 3 римско родово име. Na­
Narona, ае /
Нарона, градъ въ
sidianus 3 Назициевъ.
Далмация.
Naso, onis т римско фамилно име,
narrabilis, е който може да се раз­
еж. Ovidius.
каже, достоенъ да бжде разказанъ. Nasos, I / (гр. „Островъ“), кварnarrStio, onis / разказъ.
талъ въ гр. Сиракуза.
narratiuncula, ае /
малъкъ раз­ nassa, ае / кошъ за ловене риба,
казъ.
сакъ; прен. примка, капанъ, опасно
narrator, 6ris т разказвачъ.
положение ех hac nassa exire con­
narratus, iis т разказъ.
stitui.
narro 1 1. разказвамъ, съобщавамъ nassiterna, ае / видъ кана.
alicui aliquid, de aliqua re; bene nasturcium, ii n настурциумъ (раст.).
(male) narras съобщавамъ приятна nasus, I m u nasum, I n носъ; na­
(неприятна) весть. — 2. казвамъ,
so clamare хъркамъ; прен. чувст­
говоря quid narras?
вително обоняние, тънъкъ усЬтъ;
narthecium, ii n (гр) тоалетна ку­
aliquem (aliquid) naso suspendere
тия.
подигравамъ се съ нЬкого (нЬщо).
narus = gnarus.
nasutS adv. остро, хапливо, по­
Naryx, ycis / Нариксъ, градъ въ
дигравателно.
Локрида, въ СрЬдна Гърция. Na­ nasutus 3 съ дълъгъ носъ; прен.
rycius 3 нариксийски, локридски;
а) остроуменъ, досЬтливъ. Ь) приheros Няксъ. Narycia, ае / (s c .
_смиващъ се, подиграващъ се.
urbs) Локри, градъ въ Южна Ита­ nata вж. nascor 3. Ь).
лия, основанъ отъ жители на гр. natalicius 3 който се отнася къмъ
Нариксъ.
часа или деня на раждането; sidera
Nasamones, um т назамони, пле­
положение на звездитЬ въ часа
ме въ Северна Африка. Nasamo­
на раждането; Chaldaeorum prae­
niacus 3 назамонски.
dicta natalicia хороскопъ: subst. na­
nascor, natus sum 3 1. а) раждамъ
talicia (sc. cena), ае / угоще­
се Orpheus matre musa natus; post
ние по случай рожденъ день.

natalis

403

natalis, e 1. който се отнася до раж­
дането, рожденъ dies, hora; humus,
solum родна земя, родина. — 2.
subs. natalis, is m a) (sc. dies)
рожденъ день. b) (sc. locus) родно
м-fecTO. b) pl. natales, ium m про­
изхождение, родъ, потекло splen­
didis natalibus orta,
natatio, dnis / плаване,
n atator, oris m плувецъ.
natio, dnis / 1. а) рождение natio­
ne Medus, b) народность, племе,
народъ. — 2. а) видъ, родъ candida­
torum; vestra natio вашата секта
(за епикурейцитгь). Ь) порода equo­
rum.
natis, is / бутъ, кълка; pl. задни
части, задникъ.
nativ u s 3 1. роденъ, произлЪзълъ
чрезъ раждане dii; verba коренни
думи. — 2. вроденъ, природенъ,
естественъ, първиченъ sensus; ser­
mo майчинъ езикъ.
n ato 1 1. а) плавамъ in Oceano;
subst. natantes, ium u um риби. b)
вълнувамъ се, клатя се, движа ce
fluvius, folia, seges, vestis; campi
natantes люлеещи се жита по по­
лето. c) плувналъ съмъ въ, залЪнъ
съмъ arva natant amnibus, pavi­
menta vino, d) колебая се, не ce
решавамъ, въ недоумение съмъ
pars multa natat; за очи-, замъгленъ
съмъ. мжтенъ съмъ vinis oculique
animique natabant. — 2. trans, npeплавамъ freta; unda natatur pis­
cibus въ водата плаватъ риби.
natrix , Icis / водна змия; прен. змия
(за лошъ човЬкъ).
n atu ra, ае / 1. а) природа, естество
rerum, animae, natura calamitosus;
natura filius, frater по рождение
или роденъ синъ, братъ. b) каче­
ство, видъ montis, fluminis, insulae,
с) характеръ, природа natura fe­
rox, liberalis; homo difficillima natu­
ra много своенравенъ човЪкъ.—2.
при,, да, природенъ законъ mun­
dus natura administratur; naturae
satisfacere или cedere умирамъ;
in rerum natura est или cadit in
rerum naturam възможно e. — 3.
а) природа, св%тъ, вселена omnis
natura, natura rerum, b) вещество.

Nauplius

материя, стихия, начало ех duabus
naturis conflata.
naturalis, e 1. роденъ pater, filius.
— 2. а) природенъ, естественъ lex,
moles, b) вроденъ, природенъ bo­
nitas. — 3. отнасящъ се до приро­
дата quaestiones.
naturaliter adv. естествено, съглас­
но съ природните закони.
1. natus 3 вж. nascor 3. а).
2. natus, iis т рождение; grandis
natu старъ; maiores natu по-старигЪ хора.
nauarchus, I т (гр) капитанъ на
корабъ.
nauclericus 3 (гр) който принадле­
жи на капитана на кораба.
Naucrates, is т Навкратъ, ораторъ,
ученикъ на Изократъ.
naucum , I п черупка- прен. ни­
щожно н"Ьщо,счупена пара; само въ
gen. pretii non nauci esse нищо не
струвамъ; non nauci facere иди
habere не считамъ за нищо.
naufragium, i! п 1. корабокруше­
ние naufragio perire. — 2. а) не­
щастие, поражение, разорение pa­
trimonii, nobilitatis, b) остатъци
naufragia Caesaris amicorum.
naufrago 1 претърпявамъ корабо­
крушение.
naufragus 3 1. а) претърпЪлъ ко­
рабокрушение. b) пропадналъ, нещастенъ, разоренъ naufragorum
eiecta manus. — 2. който причиня­
ва корабокрушение mare, unda.
Naulochus, I / Навлохъ, грьдъ на
северния брЪгъ на Сицилия.
naumachia, ае / (гр) 1. морско
сражение, представяно като зре­
лище. — 2. изкуствено езеро, въ
което се представяло морското
сражение.
naum achiarii, orum т участници­
те въ едно, дадено като зрелище,
морско сражение.
Naupactus, I / Навпактъ, пристанищенъ градъ въ Локрида, сега Лепанто. Naupactous 3 навпактски.
Nauplius, ii т Навплий, царь на
Евбея, баща на Паламедъ. Naup­
liades, ае т синъ на Навплий:
Паламедъ.

M a u p o r tu s

404

Nauportus, I / Наупортъ, градъ въ
Панония.
nausea, ае / (гр) 1. морска болесть.
— 2. а) повръщане, повдигане за
повръщане. Ь) отвращение,
nauseabundus 3 боледуващъ отъ
морска болесть.
nauseo 1 1. страдамъ отъ морска
болесть. — 2. а) повръщамъ, бълвамъ. Ь) отвращавамъ се, чувствувамъ отвращение, с) причинявамъ
отвращение stultitia,
nauseola, ае / demin. отъ nausea,
nauta (navita), ае m 1. морякъ, мореплаватель, матросъ. — 2. собственикъ на корабъ.
Nautaca, orum п Навтака, градъ
въ Зогдияна.
nautea, ае / (гр) водата на дъното
на кораба.
nauticus 3 който се отнася къмъ
кораба, корабенъ, морски castra;
pinus корабъ; subst. nautici, orum
m моряци.
Nava, ае / Нава, притокъ на Рейнъ.
navalis, е който се отнася до ко­
рабите, корабенъ, морски materia,
castra, bellum; subst. navale, is n
пристанище; обикн. p l. navalia,
ium n докъ, корабостроителница;
корабни вжжета.
navarchus, Т m = nauarchus,
nave adv. старателно, усърдно, рев­
ностно.
navicula, ае / малъкъ корабъ, лод­
ка, ладия.
navicularius 3 1. отнасящъ се до
кораба; subst. navicularia, ае /
(sc. res) превозъ на стоки съ ко­
раби. — 2. navicularius, ii т притежатель на корабъ.
nevifragus 3 който разбива кораби,
navigabilis, е плавателенъ amnis,
mare, fossa.
navigatio, onis / плаване съ ко­
рабъ, мореплаване; prima naviga­
tio пръвъ удобенъ случай за пла­
ване съ корабъ; patiens naviga­
tionis плавателенъ.
navigator, oris т мореплаватель,
морякъ.
naviger, gera, gerum който носи
кораби, плавателенъ.

ne

ndvigiolum, I п малъкъ корабъ,
лодка.
nSvigium, ii п плавателенъ сждъ:
корабъ, лодка.
navigo 1 1. intr. а) плавамъ, пжтувамъ по море е portu, difficul­
tas navigandi; in portu navigare въ
безопастность съмъ. b) плавамъ.
— 2. trans, а) обикалямъ съ ко­
рабъ, плавамъ по terram, aequor,
b) печеля съ мореплавателство
quae homines arant, navigant.
navis, is / корабъ navem aedificare,
facere, armare, construere; navis
longa воененъ, oneraria товаренъ;
subducere navem изтеглямъна 6ptra; (in aquam) deducere спускамъ
въ водата; applicare ad terram (ter­
rae) приближавамъ до бр-fera, акустирамъ; naves solvere отплувамъ;
navis solvit потегля; (in) naves con­
scendere качвамъ се на кораба;
прен. navis rei publicae; eadem navi
esse имамъ една и сжща сждба;
prov. navibus et quadrigis съ всички
сили.
navita вж. nauta.
navitas, atis / ревность, усърдие,
старание.
naviter adv. ревностно, усърдно,
старателно.
n3vo 1 извършвамъ старателно,
ревностно се занимавамъ aliquod
opus; rem publicam ревностно слу­
жа на държавата; operam navare
ревностно се трудя, особ. operam
navare alicui (rei publicae) усърдно
служа нЪкому; navent aliam ope­
ram нека се заловятъ за друго; for­
titer in acie operam navare храбро
се бия.
nSvus (пя. ф. gnavus) 3 ревностенъ,
старателенъ, усърденъ, деятеленъ.
Naxos. I / Наксосъ, островъ въ
Егейско море. Naxius 3 наксоски.
l.n e 1. adv. не а) пе... quidem дори
и ... не, нито дори; ne patrem qui­
dem amabat не обичаше дори и
баща си. Ь) при повелит. изр. съ
imperat., съ coni, praes, и perf. не,
д а не ne scribe, nocturna sacrifi­
cia ne sunto; molestus ne sis, ne
feceris; ne sim salvus, si aliter scri­
bo ac sentio, c) es пристав, следете.

ле

405

изр. ut пе че д а не. — 2. coniunct.
за д а не, д а не ne graviori bello
occurreret, maturius ad exercitum
proficiscitur; dent operam consu­
les, ne quid res publica detrimenti
capiat.
2. ne вьпросит. частица ли meministine me dicere in senatu? Romamne venio, a n ...?
3. ne adv. наистина, да ne ego, ne ille;
egone? tu ne азъ ли? да ти.
Neapolis, is / Неаполъ: 1. кварталъ въ Сиракуза. 2. градъ въ
Кампания. N eapolitanus 3 неаполски. Neapolitani, orum т неаполци. Neapolitanum, i п чифликъ при Неаполъ.
nebula, ае / мъгла, облакъ, пара,
димъ; мракъ.
nebulo, dnis т безд%лникъ, ветрогонъ.
nebulftsus 3 мъгливъ, облаченъ,
мраченъ.
nec, nec-dum, вж. neque, nequedum
necessarie ' u necessario adv. no
необходимость, по неволя, необ­
ходимо.
necessarius 3 1. а) неизбЪженъ,
неминуемъ, необходимъ.належащъ
mors, lex, causa est necessaria ad
proficiscendum; res необходимость;
tempus necessarium критически моментъ. b) необходимъ, потребенъ,
нуженъ, важенъ quae sunt ad vi­
vendum necessaria. — 2. който е въ
тесни връзки, роднински, другар­
ски; subst. necessarius, ii т и ne­
cessaria, ае / роднина, другарь,
клиентъ, покровитель.
necesse e s t необходимо е, требва
id, quod necesse fuit hominibus
expertis veritatis; homini ne­
cesse est mori; eam partem nudari
necesse erat; necesse habere, ar­
bitrari, ; utare cs in /. смЪтамъ за
необходимо, цлъженъ съмъ plura
scribere non ita necesse arbitrabar.
n ecessitas, atis / 1. а) необходи­
мость, неизбЪжность, принуждение, нужда parere (servire) neces­
sitati, necessitas exeundi, necessitate
coactus, mors est necessitas natu­
rae; necessitas temporis крайни об­

necto
стоятелства. b) сждба, участь,
предопределение; ultima, extrema
смърть. — 2. a) pl. нужди, потреб­
ности non suarum necessitatum, sed
communis libertatis causa, b) нуж­
да, липса famem et ceteras neces­
sitates tolerabant. — 3. тесни връз­
ки съ некого, роднинство, приятел­
ство.
necessitudo, inis f 1. необходи­
мость, неизбежность esse hanc ne­
cessitudinem, cui nulla vi resisti po­
test. — 2. затруднително положе­
ние, нужда omnibus necessitudi­
nibus coactus, rei publicae. — 3. a)
тесни връзки съ некого, роднин­
ство, приятелство b) pl. роднини,
приятели.
necessum est, necessus e s t u nece ssu st cm. ф. = necesse est.
nec-ne или не sunt haec tua verba,
necne?
neco 1 лишавамъ отъ животъ. убивамъ ferro, veneno, fame; прен.
унищожавамъ ne ab iis res publica
necaretur.
пес-opinans, gen. -antis неочакващъ, неподозиращъ.
necopinato adv. неочаквано, нена­
дейно.
nec-oplnatus 3 неочакванъ, ненадеенъ adventus; ех necopinato не­
надейно.
necopinus 3 неочакванъ, ненадеенъ
mors.
Nectanabis, idis т Нектанабисъ,
египетски царь.
nectar, aris п (гр) нектаръ; 1 бо­
жествено питие или балсамъ. 2.
всичко сладко, приятно: медъ, мле­
ко, вино.
nectareus 3 нектаренъ, отъ нек­
таръ aquae; прен. приятенъ.
necto, nexui или nexi, nexus 3 1.
a) вързвамъ, свързвамъ, плета,
сплитамъ laqueum, flores, alicui
catenas; caput oliva обвивамъ. b)
оковавамъ, затварямъ, особ. за дъл­
гове; nexi ob aes alienum, или само
nexi изпаднали въ робство на кре­
дитора за неизплатени дългове.
— 2. а) прибавямъ, поставямъ въ
зависимость fatum ех cousis.
b) съединявамъ, свързвамъ omnes

necubi

406

virtutes inter se nexae, c) започвамъ iurgia cum aliquo; dolum кроя,
замислямъ; moras протакамъ.
ne-cubl adv. да не би нЪкжде.
nec-ullus 3 никой,
ne-cunde adv. да не би отнЪкжде.
ne-dum adv. камо-ли (следь отри­
цание—още по-малко; следь утвърждение=още повече) optimis tem­
poribus non potuerunt, nedum his;
laedit socios, nedum hostes; nedum...
sed etiam не само. . . но и.
пе-facio 3 не правя,
ne-fandus 3 безбоженъ, нечестивъ.
ужасенъ.
nefarie adv. безбожно, нечестиво,
nefarius 3 безбоженъ, нечестивъ,
престжпенъ homo, bellum, facinus;
subst. nefarius, ii m престжпникъ,
злодей; nefarium, ii n престжпление, злодеяние, безбожие, нече­
стив.
nefas п (само пот. и acc. sing.) 1.
беззаконие, безбожно д"Ьло, грЪхъ
(по отношение на божественит-fe
и природни закони); per omne fas
et nefas aliquem sequi съ всички
позволени и непозволени срЬдства;
nefas maculosum прелюбодеяние;
nefas est безбожно е, грЪшно е,
невъзможно е nefas est dictu; nefas!
ужасъ! нечувана работа! — 2. без­
божничи, нечестивецъ; извергъ,
чудовище.
nefastus 3 1. непозволенъ, забраненъ; dies въ които по религиозни
съображения не се позволявало да
се раздава правосждие и да се
свиква народа на събрание. — 2.
a) зловещъ, нещастенъ nefasto die.
b) заслужаващъ проклятие, rpbховенъ, нечестив ь, непозволенъ
quae augur iniusta, nefasta dixerit.
negantia, ae / отрицание,
negatio, onis / отричане, отказване
negito 1 упорито отричамъ.
neglectio, onis / пренебрежение,
занемаряване.
1. neglectus 3 пренебрегнати, за­
немарени, изоставени castra, ager,
capilli.
2. neglectus, iis m пренебрегване,
занемаряване.

negotium

neglegens, gen. -entis 1. небреженъ,
нехаенъ, равнодушенъ, безразличенъ sermo, dux; съ gen. legum,
amicorum; съ inf. optigere ea ne­
glegens fui. — 2. лекомислени, разточителенъ.
neglegenter adv. небрежно, нехай­
но, лекомислено, безгрижно,
neglegentia, ae / 1. небрежность,
немарливость, безгрижие, нехай­
ство. — 2, пренебрежение, неува­
жение, равнодушие cognatorum,
deum (= deorum).
neg-lego, lexl, ISctus 3 1. не се гри­
жа за нЬщо, нехая за н^що, занемарявамъ, пренебрегвамъ rem fa­
miliarem. de aliquo. — 2. не зачитамъ, малко ценя, не уважавамъ
leges, deos. — 3. равнодушенъ съмъ
къмъ, оставямъ безъ внимание,
оставямъ ненаказани iniurias, vitam
ereptam.
nego 1 отказвамъ, отричамъ non
facile Gallos Gallis negare potuisse,
crimen; fines eorum se violaturum
negavit каза (yetpn), че той не ще;
negor esse bona казватъ, че не;
auxilium отказвамъ (да дами); vela
ventis прибирамъ платната; se vin­
culis освобождавамъ се отъ.
negotialis, е който се отнася до
работа, дЪлови.
negotiatio, onis / търговия на едро,
банкерство; търговия,
negotiator, oris т търговецъ на
едро. банкери; търговецъ.
negotiolum, Т п сдЬлчица, търговийка.
negotior 1 1. занимавамъ се съ тър­
говия на едро, съ банкерство;subst.
negotians, antis т търговецъ на
едро, банкеръ. — 2. търгувамъ, за­
нимавамъ се съ търговия; subst.
negotiantes, ium т търговци,
negotiosus 3 заети съ работа,
заетъ; dies negotiosi д Ъ л н и ч н и дни;
subst. negotiosi, orum т търговии,
negotium, ii n 1. деятелность, заня­
тие, работа quid tibi hic negotii est?
каква работа имашъ тукъ? quid
negotii mihi est какво трЬбва да
правя. — 2. а) работа, дЪло, поржчка, мжчнотия privata, dome­
stica; publicum обществена работа-

Neleus

407

negotium dare, mandare alicui noржчвамъ никому; male gerere ло­
шо ржководя работата; quid est
negotii? съ inf. не е мжчно; nullo
negotio безъ мяка, magno ne­
gotio съ голЪмъ трудъ, sine ne­
gotio безъ трудъ. b) държавна ра­
бота negotia publica, c) военно дЪло, предприятие, битка facies ne­
gotii, infecto negotio, negotia bene
gerere, d) търговия procul negotiis;
negotii gerentes търговци, е) дома­
кинство alicuius negotiorum cura­
tor. — 3. обстоятелства, положе­
ние in atroci negotio.
Neleus, eT m Нелей, царь на Пилосъ, баща на Несторъ. Neleius
и NfclSus 3 Нелеевъ. NSITdes, ае
т синъ на Нелей; Несторъ
Nemea, ае / Немея, мЪсто въ Дрголида. кждето Херкулесъ убилъ
немейския лъвъ. Nemeaeus 3 немейски. Nemea, orum п немейски игри.
Nemesis, idis / Немезида, богиня
на отмъщението.
Nemetes, um т немети, германско
племе.
Nemetocenna, ае /
Неметоцена,
градъ въ Белгийска Галия.
nem o m (gen. neminis и nullius, dat.
nemini, acc. neminem, abi. nemine
u nullo) — 1. subst. никой nemo
nostrum, de nobis, ex consularibus;
non nemo нЪкой; nemo non всЬкой; nemo unus нито единъ, ни­
кой; nemo quisquam решително
никой. — 2. adi. ни единъ, никакъвъ nemo hostis, nemo aut miles
aut eques.
nemor&iis, е »ойто принадлежи на
гора, горски.
Nemorensis, е който се намира въ
гората на Диана при Дриция lacus.
nem oricultrix, Icis / която жив%е
въ гората; sus дива свиня.
nemorivagus 3 който се скита по
гората.
nem orosus 3 1. богатъ съ гори,
гористъ iuga. — 2. гжстъ, с4нчестъ silva.
nempe adv. именно, очевидно, раз­
бира се, безъ съмнение, естестве­

Neptunus

но si dat tantam pecuniam, nempe
idcirco dat, ut.
nemus, nemoris n лесъ, гора съ
пасбища; nemus sacrum и само
nemus гора посветена на нЬкое
божество, особ. на Диана при
Дриция.
nenia, ае / (гр) 1. тжжна пЪсень,
погребална пЪсень. — 2. магическа
пЬсень, заклинателна формула.
— 3. п-ксень puerorum. — 4. шеги,
дреболии.
neo, nevi, netus 2 1. преда sta­
mina, futura (особ. за паркитЕ).
— 2. изтъкавамъ tunicam auro.
Neocles, is u I m Неокълъ: 1. баща
на Темистокълъ. Neoclides, ае m
синъ на Неокълъ; Темистокълъ.
2. баща на Епикуръ.
Neontlchos п Неонтихъ, градъ въ
Еолида.
Neoptolemus, I т Неоптолемъ: 1.
синъ на Дхилъ, наричанъ още
Пиръ. 2. царь на молосит%. 3. пълководецъ на Длександъръ Велики.
пера, ае / 1. ракъ; съзвездие Ракъ.
— 2. скорпионъ; съзвездие Скорпионъ.
Nepete, is и Непета, градъ въ Етрурия. Nepesinus 3 непетински.
Nephele, es / Нефела, съпруга на
Дтамантъ, майка на Фриксъ и
Хела. Nepheleis, idos / дъщеря
на Нефела: Хела.
nepos, otis m 1. внукъ ех filio, ех
filia. — 2. особ. pl. потомъкъ ne­
potes Remi. — -3. разсипникъ, прахосникъ.
Nepos, otis т римско фамилно име;
Cornelius Nepos Корнелий Непотъ,
прочутъ историкъ, другарь на Цицеронъ, Катулъ и Дтикъ (94—24
пр. Хр.).
nepotatus, Qs т прахосничество. 3
nepotulus, I т внуче.
neptis, is / внучка.
Neptiinus, I m Нептунъ, богъ на
морето, синъ на Сатурнъ, братъ
на Юпитеръ и Плутонъ. Neptuni­
ne, es / внучка на Нептунъ: Тетида, дъщерята на Нерей. Neptu­
nius 3 Нептуновъ; heros Тезей;
dux = Sextus Pompeius; aquae изворъ въ Лациумъ.

nequam

408

nequam arti, indecl. (comp. nequior,
superi, nequissimus 3) 1. нищо неструващъ piscis, nequam piscis est
nisi recens. — 2. лошь, негоденъ,
безпжтенъ, нехранимайко servus,
nihil nequius.
ne-quaquam adv. по никакъвъ начинъ, никакъ неneque и nec coniunct. и adv. 1. а) и
не. b) n e q u e . . . neque, п е с . . . пес
нито... нито. — 2. съвсемъ не, не
quod пес vertat bene; alter пес
procul aberat.
neque-dum u пес-dum и още не,
още не.
nequeo 4 не мога, не съмъ въ съ­
стояние cum Demosthenes rho di­
cere nequiret.
nequicquam вж. nequiquam.
n e . . . quidem вж. 1. ne 1. a).
nequior вж. nequam.
nS-quIquam adv. 1. напразно, без­
полезно. — 2. безъ причина.
nequissim us 3 вж. nequam.
nequiter adv. лошо, негодно, леко­
мислено.
nequitia, ае f u nequities, е! / 1. негодность. — 2. лекомислие, разпуснатость, развратъ officina nequitiae.
Neretum, I п Неретумъ, градъ въ
Калабрия.
-Nereus, е! т Нерей, морски богъ,
синъ на Океанъ, баща на 50 дъ­
щери, наречени Нереиди. Nereine,
Ngrlne, es / и NSrSis, idis / дъ­
щеря на Нерей: Тетида, морска
нимфа. NSr&ius 3 Нереевъ; gene­
trix Тетида, майката на Яхилъ; ne­
pos Яхилъ.
Neritos, I /
Неритосъ, малъкъ
островъ до о. Итака. Neritius 3
итакийски dux.
Nero, onis т римско фамилно име.
Neroneus, Neronius и Neronia­
nus 3 Нероновъ.
Neropolis, is /
Нероновъ градъ
(Римъ).
Narsae, 3rum / Нерса, градъ въ
Лациумъ.
Nerthus, I / Нертъ, германска бо­
гиня.
Nerulum, Т п Нерулумъ, градъ въ
Лукания. Neruldnensis, е нерулски.

n e u te r

Nervii, orum т нерви, племе въ
Белгийска Галия. Nervicus 3 нервийски.
nervose adv. силно, енергично; прен.
убедително.
nervfisus 3 1. жилестъ, мускулестъ
poples. — 2. силенъ, изразителенъ,
убедителенъ.
nervulus, I т обикн. pl. нервъ, мускулъ, сила.
nervus, I т 1. а) жила, мускулъ,
нервъ. Ь) мжжки половъ органъ.
— 2. а) струна. Ь) тетива на лжкъ.
— 3. а) ремъкъ; прен. тъмница. Ь)
волска кожа, кожа, съ която по­
кривали щита. — 4. pl. а) сила,
енергия omnibus nervis contendere,
b) за речь: сила, изразителность,
убедителность. с) жизнена сила,
двигатель nervi belli pecunia infi­
nita; vectigalia esse nervos rei pub­
licae; nervi coniurationis главни заговорници.
Nesactium, ii n Незакциумъ, градъ
въ Истрия.
ne-sapius 3 незнаещъ.
ne-scio 4 не зная aliquid; certum
nescio положително не зная; nes­
cio qui (quis) не зная кой си =
нЪкой си; casu nescio quo случай­
но; rumoris nescio quid нйкакъвъ
слухъ; nescio quo pacto, nescio quo
modo не зная какъ, нЬкакъ, по
непонятенъ начинъ.
nescius 3 1. а) незнаещъ alicuius
rei, de aliqua re; ne sis nescius за
да знаешъ добре; non sum nescius
твърде добре зная. b) неспособенъ,
некадъренъ, съ inf., съ gen. militiae.
— 2. непознатъ, неизвестенъ causa.
Nesis, id is / Незица, малъкъ островъ
до брЪга на Кампания.
Nessus, I т Несъ: 1. р-Ька въ Тра­
кия.2. име на кентавъръ. Nesseus 3
Несовъ.
Nestor, oris т Несторъ, царь на
Пилосъ.
Netum, I п Нетумъ, градъ въ Си­
цилия. Netini, orum т и NetlnSnses, ium т нетинци.
neu вж. neve.
ne-uter, tra, trum (gen. neutrius, dat.
neutri) 1. нито единъ отъ двамата,
ни единия ни другия neuter eorum.

neutiquam

409

— 2. срЬденъ, безразличенъ quid
bonum, quid malum, quid neutrum;
nomina neutra имена отъ срЪденъ
родъ.
ne-utiquam adv. по никакъвъ начинъ, съвсемъ не.
neutro adv. ни на едната страна, ни
на другата, нито на една отъ дветЪ страни.
neutr-ubi adv. нито на едно отъ
двет-fe мЪста.
ne-ve и neu coniunct. и (да) не ne fu­
gite neve ignorate, hominem morfuum in urbe ne sepelito neve urito;
legem tulit, ne quis accusaretur
neve multaretur; n e u . . . neu (да
не) нито.. . нито neu se neu impe­
ratorem suum tradant, obsecrat да
не предадатъ нито . . . нито.
nevls, nevolt ст. ф.= non vis, non vult,
nex, necis / 1. насилствена смърть,
убийство alicui necem offerre, pa­
rare; multorum civium neces; necem
sibi consciscere самоубивамъ ce;
manus imbutae Phrygia nece ржце,
оцапани отъ кръвьта на убитигЬ
троянци. — 2. естествена смърть,
смърть.
nexT p f. отъ necto,
nexilis, е свързанъ, съединенъ ves­
tis, hederae,
nexui pf. отъ necto,
nexum, I n вж. nexus 2.
1. nexus part. отъ necto.
2. nexus, iis m 1. свързване, спли­
тане, обвиване atomorum, bracchiorum, serpens baculum nexibus
ambit. — 2. а) формално задълже­
ние, търговски договоръ qui se
nexu biigavit. b) робуване, роб­
ство за неплатенъ дългъ; nexum
inire ставамъ робъ на кредитора
си; nexu vincti лишени отъ свобо­
да поради неплатени дългове.
ni coniunct ако не moriar ni hoc ita
est; quidni защо (да) не.
Nicaea, ae / Никея: 1. градъ въ
Витиния Nicaeenses, ium т никейци. 2. градъ въ Локрида. 3.
градъ въ Индия.
Nicaeus 3 (гр. „Победитель“) прЪкоръ на Юпитеръ.
Nicander, drl т Никандъръ, поетъ
и граматикъ отъ Колофонъ.

nihil
nicator, 6ris т (гр) победитель;
прЪкоръ на Селевкъ I.
niceterium , ii п (гр) награда за
победа.
Nicia и Nicias, ае т Никий: 1. атин­
ски държавникъ и пълководецъ.
2. гръцки граматикъ.
Nicomedes, is т Никомедъ, име
на витински царе.
Nicomedia, ае / Никомидия, главенъ градъ на Витиния. Nicome­
densis, е никомидийски.
Nicopolis, is / Никополъ: 1. градъ
въ Акарнания. 2. градъ въ Арме­
ния. 3. Nicopolis ad Istrum градъ
на северозападъ отъ Търново,
nicto 1 мигамъ, намигамъ; прен.
nictantis fulgura flammae,
nictus, iis m намигане, смигане.
nidam entum , I n материалъ за
гнЪздо.
nidor, Aris m мирисъ, дъхъ, пара,
изпарение, димъ barba nidorem
adusta dedit, dis acceptus nidor,
nidulus, i m малко гнЪздо.
nidus, i m гнЬздо.
niger, gra, grum 1, черенъ, тъменъ
oculi, nox, caelum pice nigrius; prov.
facere candida ex nigris правя отъ
черното бЪло. — 2. а) който затъмнява, който докарва облаци ven­
tus. auster. Ь) печаленъ, злощастенъ, страшенъ, ужасенъ; ianua
на подземния св%тъ; dies на смъртьта. с) зълъ, злобенъ, лошъ; sal
niger остра шега.
Nigidius 3 римско родово име.
nigrans, gen. -antis черенъ, тъменъ.
nigresco, nigrui 3 почернявамъ,
ставамъ черенъ, потъмнявамъ.
nigric&ns, gen. -antis възчеренъ,
тъменъ.
nigritia, а е / чернота, черенъ цвЬтъ.
nigritiido, inis / = nigritia,
nigro 1 черенъ съмъ.
nigror, oris m чернота, черенъ цвЪтъ.
nihil и nll n indecl. 1. subst. нищо
nihil loqui, nihil malum; съ gen. nihil
mali, nihil rerum humanarum; non
nihil н-Ьщо; nihil non всичко; nihil
(aliud) nisi или nihil aliud quam
само; nihil minus съвсемъ не; nihil
ad me съвсемъ не се отнася до
мене; nihil mihi est cum aliquo нЪ-

nihildum

410

Nisibis

мамъ нищо общо съ нЪкого; ali­ nim irum adv. безъ съмнение, раз­
quem nihil putare не считамъ за
бира се, естествено.
нищо, никакъ не уважавамъ; nihil nimis adv. твърде много, много;
esse нищо не знача, нЬмамъ ни­
haud nimis и non nimis не много,
какво значение, nil ego нищо не
не особено; съ geri, nimis insidiarum,
струвамъ; nihil est, quod (cur) Htnimis lucis.
ма никакви причини да. — 2. adv. nim ius 3 1. adi. твърде голЪмъ,
а) въ никакво отношение, съвсемъ
твърде много, прЪком-Ьренъ pul­
не, никакъ nil cedimus Graeciae,
chritudo; sol необикновена горе­
nihil se ea re commoveri; nihil non
щина. — 2. неумЪренъ, незнаещъ
малко. b) безъ всякакво основа­
мЬрка, надмененъ rebus secundis;
ние, безъ никаква причина nihil
nimius mero пиянъ; съ geri, animi,
aliud quam, nihil nisi безъ никаква
pugnae; nimio opere твърде много;
друга причина освенъ: nihil sane,
subst. nimium, ii n твърде много
nisi ne разбира се само съ единст­
dicere; съ gen. boni. — 3. adv. a) ni­
вената цель да не. с) напразно,
mie (abi.) твърде много, премного;
nihil-dum adv. още нищо.
съ сотр. много nimio plus, b) ni­
nihiI6-minus вж. nihilum,
mium (acc.) твърде много, много;
nihilum, I п нищо. — 1. geri. nihiIT:
sales in dicendo nimium quantum
aestimare, facere, pendere aliquid
valent необикновено много.
за нищо не смЬтамъ; homo nihili ninguit, ninxit 3 v. impers. вали
нищоженъ човЪкъ. — 2. acc. ad ni­
снЬгъ.
hilum redigere унищожавамъ, ad Ninnius 3 римско родово име.|
nihilum venire, recidere, interire noгивамъ; adv. ninilum съвсемъ не. — Ninus (os), i Нинъ: 1. / градъ въ
3.
abi. nihilo: nihilo maius никакъ Асирия. 2. т царь на Асирия, съпругъ на Семирамида.
не повече; nihilo minus (nihilomi­
nus), nihilosecius при все това, въ- Ninyas (Ninya), ae т Ниний, синъ
np-Ьки това; de nihilo безъ причи­
на Семирамида.
на; pro nihilo habere, putare, ducere Nioba, ae / и Niobe, es / Ниоба,
за нищо не смЬтамъ; pro nihilo
дъщеря на Танталъ, съпруга на
mihi est за нищо не смЪтамъ.
Амфионъ; превърната била въ каnil вж. nihil.
мъкъ, а децата й били убити, по­
неже обидила Латона. Niobeus 3
Niligena, ae m роденъ по бр^говеr t на Нилъ.
Ниобинъ.
Nilus, I m Нилъ, рЪка въ Египетъ. Niphates, ae т Нифатъ, планина
Niliacus 3 нилски, египетски,
въ Армения.
nim batus 3 забуленъ въ облаци, niptra, orum п (гр) вода за изми­
приличащъ на облакъ.
ване, заглавие на трагедия отъ
nimbifer, fera, ferum буреносенъ,
Пакувий.
буренъ; iqnis светкавица,
Nireus, ei т Нирей, царь на Саnim bosus 3 1. дъждовенъ, буренъ.
мосъ, прочутъ по красотата си.
— 2. скритъ въ, покритъ съ облаци nisi coniunct. 1. ако не memoria mi­
cacumina montis.
nuitur, nisi eam exerceas. — 2.
nimbus, I m 1. облакъ, мъгла den­
следъ отрицание: освенъ ne quis
so regem ooeruit nimbo; harenae
enuntiaret, nisi quibus mandatum
облакъ огь‘ЧгЬсъкъ. — 2. а) пролиesset; nisi quod освенъ това, че;
венъ дъждъ. Ь) буря nimborum in
nisi si освенъ ако; nisi vero, nisi
patriam Aeoliam venit; прен. буря,
forte и само nisi освенъ само
нещастие, напасть. с) множество
ако. — 3. въ говоримия езикъ: но,
peditum; ferreus градъ отъ стрели.
обаче id parum comperimus, nisi...
nimietSs, atis / излишекъ, изоби­
improbus intestabilisque videtur.
лие.
Nisibis, is / Низибисъ, градъ въ
nimio вж. nimius 3. а).
Месопотамия.

N is u s

411

n o b iliter

NTsus, I m Низъ: 1. царь на Мегаpossunt, b) издигамъ се, изкачра, баща на Сцила. N isaeus и N1вамъ ce motis pennis in aera, gradi­
s&ius 3 Низовъ. Nisfeis, idis / дъ
bus по стжпалата на стълбата, c)
стремя се, старая се съ всички
щеря на Низъ: Сцила. Nisi&s, adis /
мегарски. 2. другарь на Евриалъ.
сили, работя за pro libertate, ad
1. n isus part. отъ 1. nitor.
victoriam; сь ut или in/, nitebatur
2. n isus (nixus), us m 1. опиране
Caesar, ut Pompeium contineret;
на нещо; stat nisu immotus eodem
perrumpere nituntur; contra verum
неподвижно на сжщото место.
срещу истината, nihil contra ali­
— 2. а) походка, вървежъ; sedato
quem не предприемамъ нищо сре­
nisu съ спокойна походка. Ь) изщу никого.
качване per saxa, с) усилие, за­ 2. nitor, 6ris m 1. блЬсъкъ sideris,
хвърляне, замахване tela nisu vib­
argenti; прен. orationis блЪсъкъ,
rare. d) въртене на звездите. е)
красота на речьта; generis знатродилни мжки, раждане fetus ni­
ность. — 2. хубавъ цвЪтъ, угоеxibus edunt.
ность corporis.
3. nisus, i m крагуй, видъ хишна
nitrum , I п (гр) сода; прен. сред­
птица.
ство за чистене.
nitedula, ае / полска мишка.
nivalis, е 1. снЪженъ dies; nivalis
1. n itin s part. отъ nitor.
compes ледъ. — 2. снежнобелъ
2. nitens, gen. -entis 1. блестящъ
candor.
arma, astra: прен. oratio. — 2. xyбавъ, красивъ qua nulla nitentior nivatus 3 изстуденъ въ снЬгъ po­
femina; taurus угоенъ; campi пло­
tiones.
дородни.
1. nive abi. отъ nix.
niteo, n itu i 2 1. блестя, лъщя, свЪ- 2. ni-ve или ако не.
тя aera nitent usu, mensae nitentes.
— 2. изглеждамъ добре, охраненъ niveus 3 1. снЬженъ, отъ снегъ
aggeres; mons покрита съ снегъ.
съмъ добре; taurus nitens угоенъ;
— 2. снежнобелъ vestis, lac.
campi nitentes тучни, плодородни;
vectigal nitet in pace намира се въ nivosus 3 снЪговитъ, богатъ съ
снегъ hiems, loca.
изобилие, (вж. 2. nitens).
nitesco, nitui 3 1. започвамъ да nix, nivis / сн-Ьгъ; pl. преспи снегъ;
блестя, заблестявамъ caelum. — 2.
прен. nives северъ, студените стра­
започвамъ да изглеждамъ добре,
ни; nives capitis бели коси.
апочвамъ да се угоявамъ.
Nixi, 5rum т божества, покрови­
nitu'% adv. бл-Ьскаво.
тели на раждането,
nitidiusculus 3 доста лъскавъ.
nixor 1 опирамъ се aliqua ге.
nitidus 3 1. а) блестящъ, лъскавъ, nixus вж. 2. nisus и 1 nitor,
свЬтещъ caput, capilli; dies све
no 1 плавамъ; undas nantes течещи;
тълъ. b) красивъ, хубавъ, бле­
apes nant хвърчатъ.
стящъ, приятенъ femina, особ. за nobilis, е 1. известенъ, знаменитъ,
речь. — 2. угоенъ vacca, iumenta;
прочутъ, прославенъ homo, oppi­
campi collesque цветущи, тучни.
dum, bellum. — 2. благороденъ,
Nitiobroges, um m
нициоброги,
знатенъ homo, mulier, nobili genere
келтско племе въ Пквитания.
natus; subst. nobiles благородници,
1. nitor, nixus или n isu s sum 3
аристократи. — 3. отличенъ, npe1. а) опирамъ се, подпирамъ се
възходенъ fundi, equus. — 4. виnisi genibus, in hastam, b) опи­
димъ, забележимъ, явенъ gaudium,
рамъ се, облЬгамъ се, основавамъ nobilitas, atis / 1. известность, сла­
се на, надЬвамъ се на, осланямъ
ва. — 2. знатность, благородство
се insidiis, consilio alicuius, aucto­
generis; прен. благородници, ари­
ritate, animo. — 2 а) държа се на
стократи. — 3. превъзходство
крака, ходя simul ac primum niti nobiliter adv. забележително, славно.

Ц

nobilito

412

ndbilito 1 1. правя известенъ rem.
— 2. прославямъ aliquem; mobilita­
tus 3 знаменитъ, славенъ.
nobiscum = cum nobis,
nocens, geri, -entis 1. вреденъ fer­
ro nocentius aurum. — 2. виновенъ,
престжпенъ reus, homo nocentissimus; subst. m престжпникъ.
nocenter adv. причинявайки вреда,
noceo, nocui, nocitum 2 вредя, причинявамъ вреда аПсш; noceo noxam
провинявамъ се.
nocTvus 3 вреденъ.
noctifer, feri m вечерница,
noctiluca, ae /
нощна светлина,
луна.
noctivagus 3 който скита нощемъ.
noctu adv. нощемъ noctu diuque.
noct ia, ae / кукумявка,
noctuabundus 3 който пжтува късно
презъ нощьта.
noctuinus 3 кукумявки,
nocturnus 3 нощенъ, презъ нощьта
convivium, colloquia; subst. noctur­
nus, i m вечерница,
noctii-vigilus 3 който бди, пази
презъ нощьта
nocuus 3 вреденъ, вредителенъ.
nodo 1 завръзвамъ на вжзелъ;
връзвамъ collum (асс. gr.) laqueo
nodatus.
noddsus 3 вжзлестъ, съ вжзли, чворестъ; който свързва ставите (за
подагра); Cicula nodosus майсторъ
да снабдява полиците съ всЬкакви
обвързващи уловки,
nftdus, I m 1. вжзелъ; Cacum in no­
dum complexus обхваналъ Какъ
съ ржце. — 2. а) става, глезенъ
alces crura habent sine nodis arti­
culisque. b) чепъ, чворъ на стъбло
baculum sine nodo; коленце на
стъбло, с) връзка amicitiae, d) за­
труднение, мжчнотия, препятствие
maximus in re publica nodus est
inopia rei ytpcuniariae.
noenum cm. ф. = non.
Mola, ae / Нола, градъ въ Кампа­
ния. Nolanus 3 ноленски.
nolo, nolui, nolle 1. не искамъ ali­
quid; при еднакъвь подлогъ изисква
in f. nolo ego metui; при различень
подлогъ изисква асс. с. inf. nolue­
runt hanc patere inimicitiis viam;

nom enclator

съ coni, nolo me videant, nolo mihi
irascaris; noli, nolite съ inf. = не,
недей; noli putare не мисли. — 2.
не съмъ благосклоненъ alicui.
Nomades, um m (sing. Nomas, adis
m) номади, скитнически племена,
особ. нумидийци.
nomen, inis п 1. а) име alicui no­
men dare, сх aliqua re nomen capere
(trahere, invenire); est mihi nomen
Marco (или Marci, Marcus) казвамъ
се Маркъ; abi. nomine no име eunu­
chus nomine Pothinus, reges nomine
magis quam imperio; nomen (nomi­
na) dare, edere или profiteri записвамъ се, кандидатирамъ се (за же­
лаещите да получатъ длъжность
или да служатъ въ войската); no­
men accipere записвамъ; nomen
alicuius deferre подавамъ оплак­
ване срещу некого, обвинявамъ;
nomen recipere приемамъ оплаква­
нето. b) meo (tuo, suo) nomine огъ
мое име, лично; nomine alicuius отъ
нечие име, по нечия поржка; no­
mine alicuius rei подъ предлогъ на;
nomine honesto подъ благовиденъ
предлогъ; оттукъ nomine заради,
по причина на, за nomine sceleris
damnati sunt; eo nomine по тази
причина; uno nomine (заедно) accu­
sati sunt omnes consulares, c) родъ,
племе, народъ; nomen Fabium poдътъ на Фабиевците; nomen Lati­
num. — 2. известность, знаменитость, слава magnum nomen habe­
re, sine nomine, bellum magni nomi­
nis; nomen populi Romani слава,
могжщество на; tanta nomina та­
кива знаменитости. — 3. име запи­
сано въ книгата на дълговете;
оттукъ: длъжникъ и ш дългъ; bo­
num nomen честенъ, надежденъ
длъжникъ; nomina solvere (dissol­
vere, expedire, exsolvere) заплащамъ дълговете.
nom enclatio, dnis / назоваване по
име, наименование.
n6m enclator, oris т робъ, чиято
длъжность била да съобщава име­
ната на посетителите и да казва
на своя господарь имената на
срещнатите, особено на тези, чието
благоволение искалъ да спечели.

Nomentum

413

Ndmentum, T n Номентумъ, градъ
въ Лациумъ, на северъ отъ Римъ.
Nom entanus 3 номентски.
nom inatim adv. поименно, по име.
nom inatio, onis / наименуване, на­
ричане; назначаване на длъжность
consulum.
nom inito 1 наричамъ.
nomino 1 1. назовавамъ, именувамъ,
наричамъ; pass. казвамъ се insu­
las, quae Cyclades nominantur. — 2.
а)споменавамъ,припомнямъ quem
honoris causd nomino, b) прославямъ, споменавамъ съ уважение,
с) назначавамъ, избирамъ aliquem
augurem, interregem, d) обвинявамъ aliquem inter socios Catilinae
nominatos.
flomio, onis m химнъ въ честь на
Яполонъ.
Nomios (-us), ii m. Номиосъ (гр.
„овчарь“): 1. прЪкоръ на Яполонъ.
2. синъ на Яполонъ.
nomisma, atis п (гр) монета, пара.
nomos, асс. -on т (гр) напепъ, ме­
лодия, пЪсень.
Non. съкращение на Nonae,
non adv. не non ita est; non homo
никой; non loqui нЪмъ съмъ; non
ignoro зная; non male добре; non
nihil н^що; nihil non всичко; non
modo... sed etiam не само.. . но и;
iut etiam aut non respondere o t юварямъ или съ да или съ не.
Nonacris, is / Нонакрисъ, градъ
въ Яркадия. Nonacrius и Nona­
crinus 3 аркадски. Nonacria, ае
/ аркадийка; Яталанта.
Nonae, arum /
нони, деветиятъ
день предъ идигЬ, т. е. 7-ятъ день
на мартъ, май, юний и октомврий,
5-ятъ день на останалитЪ месеци,
nonageni, ае, а по деветдесеть.
nonagesim us 3 деветдесети,
nonagies adv. деветдесеть пжти.
nonaginta indecl. деветдесеть.
nonanus 3 отъ деветия легионъ
miles.
ndn-dum adv. още не.
nongentesim us 3 деветстотенъ.
nongenti, ае, а деветстотинъ.
nongenties adv. деветстотинъ пжти.

noster

non-ne adv. 1. въ пргъки въпроси:
не. . . ли, нали nonne vides? — 2.
es косвени въпроси: дали не.
пбп-nemo нЪкой (вж. пето),
non-nihil н%що (вж. nihil).
non-nQllus 3 нЪкой; pl. нЬкои, мно­
зина.
non-nunquam adv. понякога,
nonus 3 девети; subst. попа, ае /:
1. (sc. hora) девети часъ ( = 3 часа
следъ обЪдъ). 2. (sc. pars) девета
часть.
ndt.us decim us 3 деветнадесети.
Nora, drum п Нора: 1. крепость въ
Кападокия. 2. градъ въ Индия. 3
градъ въ Сардиния. Norenses, ium
т норенци.
Norba, ае f Норба, градъ въ Ла­
циумъ. Norbanus 3 норбенски.
Noreia, ае / = Nortia.
Noreia, ае / Норея, градъ въ Норикумъ.
N orenses вж. Nora.
Noricum, I п Норикумъ, область
между Дунавъ и ЯлпитЪ. Noricus
3 норицийски; subst. Noiica, ае /
норицийка.
norma, ае / жгломЪръ; прен. мЪрка,
правило, образецъ, предписание,
законъ dirigere aliquem ad normam
rationis, loquendi.
normalis, е направенъ споредъ
жгломЪра, правъ; правиленъ, нормаленъ.
Nortia, ае / Норция, богиня на еждбата у етрускитЪ.
n6s pron. pers. ние.
noscitabundus 3 който иска да
узнае, любознателенъ.
noscito 1 1. узнавамъ, забелязвамъ,
познавамъ aliquem inter aliquos,
aliquem facie. — 2. изследвамъ
aliquid.
nosco, novi, ndtus 3 1. узнавамъ,
познавамъ; per/, зная aliquid, ali­
quem aliqua re (voce) или de aliqua
re (de facie); nosti cetera останало­
то знаешъ. — 2. а) разглеждамъ,
изследвамъ, разследвамъ rem, sig­
num. b) признавамъ, приемамъ.
nosm et вж. met.
noster, tra, trum pron. poss. нашъ
provincia; прен. удобенъ, благо-

nostras

414

приятенъ за насъ loca; Marte nos­
tro pugnamus сражаваме се съ
ycntxb.
n o stris, gen. -atis нашъ, тукашенъ,
роденъ philosophi nostrates, verba
nostratia.
nota, ae / 1. знакъ, белегъ, признакъ nota et vestigia scelerum, per
notas nos certiores facit luppiter;
notam edere давамъ знакъ; notas
reddere отговарямъ; nota pedum
следа; oris черти на лицето. — 2. а)
писменъ знакъ; notae litterarum
букви; прен. писмо, надписъ. Ь) надписъ на сждъ съ вино, марка; оттукъ качество vinum optimae notae.
— 3. а) петно отъ изгорено, клеймо
compunctus notis Thraeciis татуиранъ; прен, петно, позоръ, безчестие homo omnibus notis turpitudi­
nis insignis; alicui notas adicere
опозорявамъ нЬкого. b) писмена
или устна забележка на цензора.
notabilis, е 1. ясенъ, видимъ. — 2.
забележителенъ, знаменитъ.
notabiliter adv. 1. видимо, ясно.
— 2. забележително,
notarius, ii гп бързописецъ, стенографъ; писарь, секретарь.
notatio, onis / 1. а) отбелязване:
tabularum на табличкитЪ за гла­
суване съ разноцвЬтенъ восъкъ.
Ь) описание, характеристика, с)
определяне значението на думи­
те, етимология. — 2. разглеждане,
наблюдаване naturae, temporum;
cuiusque vitae хороскопъ; notatio
iudicum изследване при избора за
сждии. — 3. забележка, мъмрене
notatio censoria.
notStus 3 отбелязанъ, известенъ.
notesco, notui .-*3 ставамъ изве­
стенъ.
nothus 3 (гр) незаконнороденъ;
subst. незаконнородено дете; прен,
неистински, чуждъ.
notio, onis / 1. запознаване, зна­
ние. — 2. изследване pontificum;
notio censorum забележка, мъм­
рене. — 3. понятие, идея, пред­
става rei, deorum, de aliqua re.
notitia, ae u ndtities, i i / 1. a)
известность propter notitiam, noti­
tiam posteritatis habere, b) слава;

novellus

прен. знаменитость. — 2. а) по­
знанство notitia nova mulieris, b)
знание, понятие, представа dei no­
titiam habere; pl. notitiae rerum
общи понятия.
noto 1 1. а) отбелязвамъ, означавамъ tabellam сегЗ; ferro tempora
pecudum отбелязвамъ животни за
жертвоприношение, като имъ отрЬзвамъ кичури вълна отъ челото.
Ь) начертавамъ, пиша litteram (пи­
смо), nomina. — 2. а) посочвамъ,
показвамъ notat et designat oculis
ad caedem unumquemque nostrum;
aliquid verbis Latinis казвамъ нЪщо на лат. езикъ. Ь) мъмря, пра­
вя забележка verbis aliquem, ali­
quem ignominia, c) запечатвамъ
dicta mente, memori pectore, ani­
mo. d) наблюдавамъ, забелязвамъ
cantus avium, aliquem venientem,
fumum, vultus.
notor, oris m който познава нЪкого, поржчитель.
1. notus 3 1. а) известенъ, познатъ
loca, itinera; aliquid notum habere
зная; aliquid notum facere alicui
известявамъ; subst. notus, i m по­
знатъ, другарь. b) приятелски,
другарски, интименъ notis compel­
lat vocibus, c) прочутъ, славенъ
scriptor, d) ползуващъ се съ ло­
ша слава mulier non solum nobilis,
sed etiam nota. — 2. опитенъ,
знаещъ_notus eius provinciae.
2. notus, I m (гр) юженъ вЪтъръ;
поет. вЪтъръ.
novacula, ae / остъръ ножъ, бръсначъ.
Novaesium, ii п Новезиумъ, градъ
на р. Рейнъ.
novalis, е необработенъ, оставенъ
за угарь ager; subst. novalis, is /
или novale, is n целина, неорана
нива, угарь; поет. поле, нива cul­
ta novalia.
novatrix, Icis / възобновителка.
nove atv. 1. по новъ начинъ, по
необикновенъ начинъ —2. novis­
sime а) неотдавна, въ последно
време. Ь) накрая.
novello 1 посаждамъ нови лозя.
novellus 3 новъ, младъ, неотдавнашенъ frena, arbor, vitis; oppida

novem

415

наскоро подчинени; Aquileienses
неотдавна заселили се.
novem indecl. деветь.
November, gen. -bris 1. mensis No­
vember или само November ноемврий — 2. ноемврийски Kalendae,
novemdecim indecl. деветнадесети,
novendialis, e 1. който продължа­
ва деветь дни, деветдневенъ fe­
riae, sacrum. — 2. който става на
деветия день; cena обЬдъ по случай
погребение: pulveres току-що погребанъ прахъ на мъртвецъ (по­
гребението е ставало на деветия
день следъ смъртьта); subst. no­
vendiale, is п жертва, която се
принасяла на деветия день следъ
погребението,
noveni, ае, а по деветь.
novensil&s dii или dlv! т pl. нови,
по-късно приети божества,
noverca, ае / мащеха,
novercalis, е мащенски, враждебенъ.
Novesium ii п вж. Novaesium.
novi pf. отъ "osco.
novicius 3 товъ, младъ, неотдавнашенъ; s'.bst. новакъ, който е от­
скоро роОъ.
novi£(n)s aiv. деветь пжти.
Noviodunum, I п Новиодунумъ: 1.
градъ на битуригитЪ. 2. градъ на
едуитЬ. 3. градъ на суесонит-Ь.
novitas, atis / 1. новость, необикновеность rei, homines cupidi no­
vitatis; anni пролЬть; pugnae необикновенъ начинъ на сражение;
pl. novitates (sc. amicitiarum) нови
връзки. — 2. скоропридобита известность, благородство,
novo 1 1. правя новъ, подновявамъ,
възобновявамъ; membra подкрепямъ; vulnus възпалявамъ; agrum
cultu отново разорава мъ. — 2. давамъ новъ видъ, промЪнямъ aliquid
in legibus, naturam; res нарушавамъ съществуващия строй, замислямъ превратъ. — 3. изнамирамъ, изобретявамъ; verba образувамъ нови думи; tecta строя нови
палати.
Novumcomum, Novocom&nses вж.
Comum.

noxius

novus 3 1. а) новъ legiones, in eius
epistula nihil erat novi; miles новобранецъ; novus homo или homo
novus новоиздигналъ се чов^къ,
първиятъ членъ отъ едно досега
неблагородно семейство, който е
получилъ курулска длъжность; ta­
bulae novae нови дългови книги; res
nova новость, pl. новости или обикн.
нововъведения въ държавата, пре­
вратъ, революция; novis rebus stu­
dere, novas res moliri замислямъ
превратъ. b) прЬсенъ frumentum,
lac. c) нечуванъ, необикновени ge­
nus poenae, ars; navis корабътъ
Apro, d) неопитенъ, непривикналъ
equus. — 2. superi, novissim us 3
а) последенъ epistula, verba; ag­
men ариергаръ. b) най-краенъ,
най голЬмъ, най-страшенъ poena,
exempla.
1 . nox, noctis /
1 . нощь; nocte h o щемъ; prima nocte въ началото на
нощьта; media nocte посрЪдъ нощь;
multa (concubia) nocte късно презъ
нощьта; ad multam noctem до къс­
но презъ нощьта. — 2. а) нощна
почивка, сънъ nox Aenean somnus­
que reliquit, b) смърть omnes una
manet nox. c) тъмнина, мракъ; pro­
funda царството на нощьта, под­
земното царство, d) слЪпота; ду­
ховна слЬпота, заслепение tanta
animi nox est. е) неясность, неразбраность versus habent aliquantum
noctis, f) безпорядъкъ, забърканость haec rei publicae nox.
2. nox adv. нощемъ, презъ нощьта.
noxa, ае / 1. вреда; noxae esse вре­
дени съмъ, sine noxa безъ вреда.
— 2. а) вина, простъпка, престъп­
ление ; esse in noxa виновенъ
съмъ; noxam nocere провинявамъ
се, извършвамъ престъпление. Ь)
наказание merere noxam; exsolvere
noxa освобождавамъ отъ нака­
зание.
noxia, ае / вина, простъпка, про­
винение.
noxiosus 3 вредителенъ; виновенъ,
заслужаващъ наказание.
noxius 3 1. вредителенъ, вреденъ
corpora, tela. — 2. виновенъ, кой­
то заслужава наказание aliquem

n u b e c u la

416

noxium iudicare: noxius coniurationis виновенъ въ; subst. pl. m npeстжпници.
nubecula( ae / облаче.
nubes, is / 1. облакъ; sub nube въ
въздуха; nubes pulveris облакъ
прахъ. — 2. а) множество, тълпа
peditum equitumque, volucrum. b)
було, покривало, обвивка; obicere
nubem fraudibus прикривамъ изма­
мата. c) печаль, скръбь, нещастие
deme supercilio nubem; nubes rei
publicae лошо време за държавата.
nubifer, fera, ferum 1. който носи
облаци. — 2. който докарва облаци.
nubigena, ае т роденъ отъ обла­
цит-fe (така се наричали кентавритЬ, които били синове на Иксионъ
и облаиитЬ).
nubilis, е способенъ да встжпи въ
бракъ, възрастенъ virgo, iam ple­
nis nubilis annis,
nubilus 3 1 а) облаченъ dies, anni,
caelum; subst. nfibilum, i n облакъ,
обик. pl. облаци, облачни дни. b)
който докарва облаци auster, ven­
tus. — 2. а) тъменъ, мраченъ Styx.
b) печапенъ, тжженъ, нещастенъ;
tempora смутно време, с) неблагоприятенъ, недоброжелателенъ Par­
ca mihi fuit nubila.
niibo, niipsT, nuptus 3 омжжвамъ
ce alicui, in familiam clarissimam;
nuptam esse cum aliquo омжжена
съмъ за нЬкого: filiam alicui nup­
tum dare омжжвамъ; subst. nupta,
ae / съпруга!'
Niiceria, ae / Нуцерия, градъ въ
Кампания. Nucerinus 3 нуиерийски.
nucifrangibulum, I н клещи за чу­
пене на орЪхи.
nucleus и nuculeus, Т т ядка на
op-fexij, ядка.
nu-diiis (=s nunc dies) adv. cera е день;
винаги съ numer. ordin.-. nudius
tertius сега е трети день = преди
три дни; qui dies nudius tertius de­
cimus fuit преди гринадесеть дни.
nfldo 1 1. оголвамъ, откривамъ,
събличамъ aliquem, caput supe­
riore corporis parte nudata безъ
ризница и шлемъ; nudata (sc. aquis)
cacumina; telum vagind, gladium из-

nugigerulus

важдамъ; tectum nudatum кжша
безъ покривъ; messes овършавамъ
житото; воен. т. оголвамъ, оставямъ безъ защита, подхвърлямъ
на опастность murum defensoribus,
castra, lltora, terga fugd — 2. а) otнемамъ, лишааамъ, ограбвамъ ali­
quem praesidio, tribuniciam potes­
tatem omnibus rebus, b) ограбвам ь,
опустошавамъ omnia, c) откри­
вамъ, показвамъ наяве voluntates
hominum, consilia; crudeles aras
traiectaque pectora ferro откривамъ
престжпление, извършено при ол­
тари, и показвамъ пронизани съ
мечъ гърди.
nudus 3 1. а) голъ, непокритъ mag­
na corporis parte nudd, pectus, pe­
des; съ acc. gr. nudus membra съ
голи ржце; capilli безъ превръзка;
ensis изваденъ мечъ; subsellia
празни: silex безъ растителность;
nudus iacebis in harena ще лежишъ
непогребанъ. Ь) леко обл-Ьченъ,
лековъоржженъ, незащитенъ iner­
mes nudique sub iugum missi, dex­
tra, scutum manu emittere et nudo
corpore pugnare; terga безъ зашита.
— 2. а) лишенъ отъ, нЬмащъ, безъ
res publica nuda а magistratibus; съ
abi. praesidio, agris, nummis pater
nls; съ gen. loca nuda gignentium;
Othrys nuda arboris; съ acc. gr. lapis
omnia nudus, b) беденъ, нуждаещъ
ce equites, c) безъ украшения,
простъ veritas, commentarii Caesa­
ris. d) самъ, единственъ, само nuda
ista si ponis, nuda Caesaris ira.
nugae, arum / празни работи, дре­
болии, глупости; agere nugas гово­
ря глупости, върша глупости; nes­
cio quid meditans nugarum; прен.
шутъ, лала.
nijgator, 5ris т бърборко, лала,
шегобиецъ.
nugatorius 3 нищоженъ, глупавъ,
празенъ.
nugax, gen. -acis
празенъ, безвкусенъ, глупавъ.
Nugiepiloquides, ае т празенъ дър­
дорко.
nugigerulus, I т разпространитель
на глупости (небивалици).

n u g iv e n d u s

417

n u m e ru s

nugivendus, T m търговецъ на мод­ num eratus 3 вж. 1. numero 2.
ни дрънкулки.
Numerius, ii т римско име. Numerianus 3 Нумериевъ. !$'
nugor 1 1. говоря глупости, бръщо­
левя, забавлявамъ се. — 2. лъжа.
1. num ero 1 1. броя pecus, senatum,
nullus 3 (gen. nullius и nulH, dat.
aliquid per digitos; multos numera­
nulli ti nullo) 1. никой; nullo pe­
bis amicos ще имашъ. — 2. наriculo безъ »iинаква опастность;
броявамъ, заплащамъ alicui pecu­
nullo certo itinere безъ определен ь
niam. stipendium militibus; part. nu­
плиь; nullo ordine безъ редъ; nullus
m eratus 3 лриготвенъ, наличенъ
non всЬки; non nullus нЪкой; nullius
numerata pecunia, dos; subst. nu­
partis esse неутраленъ съмъ. — 2.
m eratum , i n налични пари; nu­
а) ж= non; nullus venit; nullus sum нъmerato solvere плащамъ въ брой.
ма ме, не сжществувамъ; illo tem­
— 3. а) изброявамъ, пресмЪта^ъ
pore nullus Hector erat още не
dies deficiat, si velit numerare, b)
бЪше се родилъ Хекторъ; de mor­
смЪтамъ; aliquid in bonis за добро;
tuis loquor, qui nulli sunt които
in beneficii loco за благодеяние;
не сжществуватъ вече; tu nullus
inter honestos homines; aliquem in
eris ще умрешъ; nullus sum загуprimis между първитЬ; nullo loco
бенъ, пропадналъ съмъ. b) нищоза нищо не смЪтамъ; съ дв. асс.
женъ, празенъ, безъ значение
или пот. aliquem accusatorem
sine his studiis vita nulla est; leges
suum, ipse honestissimus inter suos
numerabatur.
nullas putare презирамъ законитъ;
nullo patre отъ неизвестенъ баща. 2. num ero adv. 1. навреме. — 2.
бързо.
niillus-dum. 3 още никой,
num o d v i. вь пргъки въпроси: нима num erose adv. 1. въ голямо коли­
чество. — 2. въ тактъ, равномер­
nurr. rfegare audes? (усилено numно, ритмически.
ne, numquid, numquidnam, numnam). — 2. въ косвени въпроси: дали num erositas, atis / голЬмъ брой,
quaero num venerit.
множество.
Num. съкращение на Numerius.
num erosus 3 1. многоброенъ do­
M umantia, ae / Нуманция, градъ
mus; civitas многолюдна, съ голъвъ Испания, разрушенъ въ 133. г.
мо население. — 2. мЬренъ, ритпр. Хр. отъ Сципионъ. N um antinus
миченъ, благозвученъ, хармони3 нумантински Num antini, orum
ченъ oratio; numerosos ponere
т нумантинци.
gressus таниувамъ въ тактъ.
num arius, num atus вж. nummarius, num erus, I m 1. брой, число; nu­
nummatus.
merum inire пресмЬтамъ; numerum
subtiliter exsequi привеждамъ точ­
num ella, ae / желязна халка, коя­
на цифра; totidem numero pedites
то поставяли на шията на наказа­
на брой; nos numerus sumus ние
ния робъ.
сме една нула. — 2. а) число, мно­
num en, inis п 1 . кимване съ глава,
жество, купъ, запасъ hominum, co­
воля, заповЪдь mundum regi nu­
piarum, frumenti, b) отредъ distri­
mine deorum, numen dominae, mag­
buere in numeros, sparsi per pro­
num numen senatus. — 2. а) бо­
vinciam numeri, c) число, категория;
жествена сила, божественость, ве­
in hostium numero ducere (habere),
личие, могъщество dii praesentes
считамъ за неприятели; esse in equi­
suo nomine atque auxilio urbis tec­
tum numero; in numero deorum re­
ta detendunt, b) божество, богъ
ferre или habere смЪтамъ въ чи­
numinis cultores, pia numina,
слото на. d) списъкъ nomen in nu­
num erabilis, е който може да се
meros referre, е) положение, зна­
преброи, преброимъ; малочисленъ,
чение, достойнство; nullo in oratoмалоброенъ, малъкъ.
. rum numero esse нЬмамъ никакво
num eratio, onis / плащане въ брой,
значение като ораторъ; aliquem
заплащане.
27
Латинско-български речникъ — Еойновъ, Милевъ. — 2. издание.

N u m ic u s

418

numero aliquo putare уважавамъ
нЬкого; numero или in numero сь
gen. за, въ качество иа, вместо
obsidum numero missi, in numero
legatorum, parentis numero est. — 3.
а) съставна часть, часть perque
suos intus numeros componitur in­
fans, omnibus numeris praestantius;
omnes numeros habere съвършенъ
съмъ; omnibus numeris absolutus
съвършенъ. b) тактъ, ритъмъ etiam
in verbis solutis (проза) inest nu­
merus; ibant aequati numero; прен.
nihil extra numerum fecisse безтактно, неправилно: in numerum
правилно, c) стихотворна стжпка,
стихъ numeri ас modi; graves хекзаметри; impares дистихонъ.
Numicus, I и Numicius, ii m Hyмикъ, p-fchta въ Лациумъ.

Numida, ae m нумидиецъ; a ii. нумидийски iaculatores, leo; dens сло­
нова кость; Numidia, ae / Нумидия, область въ Африка. Numidi­
cus 3 нумидийски equi.
num ism a = nomisma.
Numistro, 6nis / Нумистронъ, градъ
въ Лукания.
Numitor, oris m Нумиторъ, царь на
Алба, баща на Реа Силвия, дЬдо
на Ромулъ и Ремъ.
num m arius 3 парич^ъ res, difficul­
tas; прен. подкупенъ, продаженъ
‘ iudex.
num m atus 3 състоятеленъ, богатъ.
Nummdsexpalpfinides, ae т изнудвачъ на пари.
num m ulariolus, i т борсовъ посрЪдникъ, сарафъ.
num m ularius, ii т сарафъ, банкеръ.
num m ulus, i т дребна пара; ali­
quid nummulorum нищожна сума
пари.
nummus, i т пара, монета; pl. пари;
habere in nummis въ налични пари;
esse (versari) in suis nummis имамъ
пари; nummus iactabatur курсътъ
на паритЬ се колебаеше; nummus
= sestertius: quinque milia nummum
(gen. pl.); ad nummum convenit
всичко е вЪрно до стотинка.
numnam, num ne вж. num.

n u n d in u s

numquam aiv. 1. никога; numquam
non винаги; non numquam понЬкога. — 2. съвсемъ не, никакъ не.
Numquampostreddonides, ae m кой­
то не връща никога взетото, батакчия.
num-quid и num-quid-nam еж. num.
num-quisnam нима нЪкой?
nunc adv. 1. сега, въ този моментъ;
nunc homines сегашнитЬ хора; nunc
ipsum точно сега; ut nunc est при
сегашнигЬ условия; n u n c... nunc
ту... ту. — 2. а) при преминаване
къмъ нп>що ново: сега, следовател­
но, и тъй nunc vos existumate. b )
за противопоставяне: но сега, сега
обаче (усилено nunc autem, nunc
vero).
nunc-iam aiv. тъкмо cera,
nunci-ne = nunc-ne.
nun-cubi adv. = num alicubi.
niincupStio, onis / 1. наименуване.
— 2. устно определяне на наследникъ предъ свидетели. — 3. тър­
жествено произнасяне на обетъ.
— 4. посвещаване нЬкому книга.
nQncupo 1 1. наричамъ, наименувамъ quod erat а deo natum, no­
mine ipsius dei nuncupabant. — 2.
тържествено произнасямъ, провъзгласявамъ vota, adoptationem, ali­
quem heredem,
nundinae вж. nundinus,
nundinalis, е употрЬбяванъ само
въ пазарни дни, пазаренъ.
nundinatio, onis / търгуване, па­
заруване, търговия,
nundinor 1 1. а) търгувамъ. Ь) купувамъ,придобивамъ съ купуване
ius, senatorium nomen ab aliquo.
— 2. събирамъ се често или въ
голЪмо количество angues nundi­
nantur ad focum.
niindinum вж. nundinus,
n&ndinus 3 отнасящъ се къмъ де­
ветия день; употртбява се само
като subst.: 1. nundinae, arum /
(sc. feriae) а) пазаренъ день, кой­
то ставалъ всЬки девети день. Ь)
пазаръ Capua nundinae rusticorum
sunt, c) търговия, продаване vecti­
galium. — 2. nundinum , i n (sc.
tempus) време отъ деветь дни,

nunquam

419

обикн. trinum nundinum или ськр.
trinundinum време, презъ което
ставатъ три пазарни дни.
nunquam вж. numquam.
nuntia, ае / пратеница, известителка.
nuntiatio, ftnis / известяване, обя­
вяване.
nuntio 1 обявявамъ, известявамъ,
съобщавамъ pugnam, periculum;
de eius adventu, alicui aliquid; sa­
lutem alicui поздравявамъ; nun­
tiato когато 6Ь донесено известие­
то, следъ получаването на изве­
стието.
nuntius 3 известяващъ, съобщаващъ, предизвестяващъ rumor, lit­
tera; prodigia malorum nuntia: subst.
1. nuntius, ii m а) пратеникъ, известитель. b) весть, известие, съоб­
щение falsus, nuntium afferre, nun­
tium accipere, malum nuntium audi­
re; nuntium uxori remittere развеждамъ се. — 2. nuntia, ае / пра­
теница, известителка; nuntia lunonis Ирид? - 3. nuntium , ii n из­
вестие
nuper aiv. 1. неотдавна, преди мал­
ко. — 2. нЬкога, едно време.
nuperus 3 купенъ наскоро.
niipta, ае / вж. nubo.
nuptiae, Srum / сватба, бракосъче­
тание, бракъ.
nuptialis, е сватбенъ, браченъ cena,
donum, fax; tabulae браченъ договоръ.
1. nuptus part. огпътnubo.
2. nuptus, us m = 'nuptiae.
Nursia, ае / Нурсия, градъ на caбинянитЪ. Nursini, orum m нурсийци.
nurus, iis / 1. снаха. — 2. млада
жена.
nusquam adv. 1. никжде; gentium
nusquam никжде въ свЬта. — 2. а)
въ никой случай sic se complures
annos meruisse, ut nusquam incepta
re discederent, b) за нищо plebs
nusquam alio nata nisi ad servien­
dum.
niitatio, onis / 1. навеждане (на
главата), кимване. — 2. разклате­
но положение (на държавата).

nympha

nu to 1 1. а) кимеамъ, кимвамъ съ
глава capite nutat, nutat ne loquar,
b)
клатя ce ornus nutat, nutant
galeae. — 2. колебая се, не съмъ
сигуренъ, не съмъ увЪренъ.
nOtrlcatus, iis m кърмене,
niitricius, ii m възпитатель, отгледвачъ pueri.
niitrlco 1 u n u trico r 1 кърмя, хра­
ня pueros; mundus omnia nutri­
catur.
nutricula, ае / кърмачка, дойка.
nutrim en, inis n храна,
nutrim enta, orum n храна; прен.
nutrimentorum eius locus местото,
кждето е билъ отгледанъ.
nutrio (и nutrior) 4 1. кърмя, хра­
ня, отхранвамъ, отглеждамъ pue­
ros lupa nutrit, nutritus glande aper,
nutritus in armis, terra nutrit her­
bas. — 2. а) грижа се за, запазвамъ corpora foliis; damnum natu­
rae съ старателни грижи отстранявамъ. b) подхранвамъ, насърдчавамъ indolem, amorem, pacem,
nutrix, Icis /
дойка, кърмачка,
хранителка cum lacte nutricis er­
rorem sugere.
nutus, iis m 1. а) кимване съ гла­
ва, кимване, знакъ digitis nutuque
locutus, nutu vocibusque hostes
vocare, b) воля, заповЪдь, забрана
ad nutum praesto esse, omnia nutu
deorum administrantur, nutu legum.
— 2. сила на притеглянето, грави­
тация, центростремителна сила ter­
ra vi sua nutuque tenetur.
nux, nucis / 1. орЬхъ; prov. vitiosa
nuce или cassa nuce за празна
работа; castaneae nuces кестени.
— 2. орЪхъ, бадемъ (дърво).
Nycteis, idis / вж. Nycteus.
Nyctelius, ii m (гр. „нощенъ“), прЪкоръ на Бакхъ.
Nycteus, ei m Никтей, внукъ на
Нептунъ, баща на Янтиопа. Nyc­
teis, idis / дъщеря на Никтей:
Янтиопа.
nympha, ае / (гр) 1. млада жена;
nympha Oebalis Елена. — 2. (и
nymphS, es /) нимфа, богиня на
изворитЬ (Naiades colentes undas),
на морето (marinae), на дърветата
(Dryades и Hamadryades), на пла-

Nymphaeum

obeo

420

нинитЪ (Oreades); nymphae Libethrides музитЬ.
Nymphaeum, I n Нимфеумъ, носъ
и пристанище въ Илирия.
Nysa (Nyssa), ае / Ниса: 1. дъщеря
на царь Никомедъ. 2. градъ въ
Кария. Nysaei, orum т нисейци.

3. градъ и планина въ Индия, кж-'
дето Бакхъ билъ възпитанъ
отъ нимфитЬ. Nysaeus и Nysius 3
и Nysias, adis / нисейски. Nyseis,
idis / нисейска Nymphae. Nyseus,
ei m прЬкоръ на Бакхъ.
Nysigena, ае m роденъ въ Ниса.

О
О. като съкращение: О. M. = Optimus ob-duco. duxi, ductus 3 1. водя
срещу, довеждамъ предъ exerci­
Maximus, прЬкоръ на Юпитеръ.
tum ad oppidum; posterum diem
б interi, о! охъ1 ахъ!
Oarion, onis т Орионъ (съзвездие).
obducere прибавямъ. — 2. прокарвамъ (предъ, около нЬщо) fossam,
Oaxes, is т Оаксъ, рЪка въ Критъ.
vallum viis. — 3. а) навличамъ ali­
оЬ ргаер. съ асс. 1. предъ ob ocu­
quid alicui rei; tenebras clarissimis
los versari. — 2. а) заради, пора­
rebus навличамъ мракъ върху, поди ob merita sua carus est, ob eas
кривамъ съ мракъ, затъмнявамъ;
causas, ob eam rem, quam ob rem,
прен. callum dolori притжпявамъ
quam ob causam по тази причина,
чувствителностьта, ставамъ незатова; ob metum поради страхъ;
ob rem отъ полза за работата, въ
чувствителенъ; пох или nubes caelo
интереса на работата. Ь) за, сре­
obducitur разстиля се по небето,
небето се покрива съ. Ь) покрищу ob decem minas, ob rem iudicandam pecuniam accipere. **
вамъ arbores obducuntur cortice;
ob-aeratus 3 задлъжнЬлъ, потъfrontem намръщвамъ^иае vetustas
obduxit което времето покри съ
налъ въ дългове; subst. obaerati,
orum m длъжници,
забрава; frons obductus мрачно,
намусено; nox obducta тъмна, мрач­
obam bulatio, o n is/ разхождане нана; cicatrix obducta покрита съ ко­
горе-надолу.
ob-ambulo 1 1. отивамъ срещу lu­
ра; luctus, dolor obductus успокои­
ла се болка. — 4. поглъщамъ, пи*
pus gregibus obambulat. — 2. разхождамъ се, обикалямъ (предъ,
venenum.
около, край) съ dat. muris, съ асс. obductio, onis / покриване capitis,
fletnam; ante vallum, noctu,
obducto 1 често довеждамъ.
ob-armo 1 въоржжавамъ.
ob-diiresco, durui 3 втвърдявамъ
ob-aro 1 преоравамъ.
се, ставамъ твърдъ; прен. ставамъ
Obba, ае / Оба, градъ въ Африка,
нечувствителенъ obduruit animus
ad dolorem.
до Картагенъ.
ob-brutesco, tu i 3 подивявамъ; за- ob-duro 1 твърдъ съмъ; прен. остатжпявамъ.
вамъ твърдъ, издържамъ.
ob-c.. . вж. OCC. . .
o b e d ... вж. oboed...
ob-do, didi, ditus 3 1. турямъ, no- obeliscus, I т (гр) обелискъ.
ob-eo, ii, itus, Ire 1. intr. а) оти­
ставямъ предъ aliquid alicui rei; fo
вамъ срещу, дохаждамъ in infera
res затварямъ. — 2. излагамъ, подloca; ad omnes hostium conatus
лагамъ nullique malo latus obdit
apertum.
опълчвамъ се срещу, съпротивляob-dorm lsco, dorm ivi 3 заспивамъ.
вамъ се. b) залЬзвамъ orientis aut

obequito

421

obeuntis solis partes; прен. умирамъ.
— 2. trans, а) обикалямъ, посещавамъ provinciam; omnia visu обгръщамъ съ погледъ, разглеждамъ;
omnes oratione sua civitates раз­
глеждамъ въ речьта си. b) обхващамъ, обкржжавамъ tantum ur­
bis superfuturum, quantum flam­
ma obire non potuisset; obeuntia
terras tot maria; quem fulva leonis
pellis obit totum, c) взимамъ уча­
стие въ comitia, cenas, pugnas, d)
пристжпямъ къмъ, взимамъ върху
себе си, предприемамъ, извършвамъ negotium, bellum, legationem;
pericula излагамъ се на опасность;
vadimonium явявамъ се на опре­
деления де- _ въ сжда; diem спазвамъ срока; diem suum, diem sup­
remum или mortem obire умирамъ.
ob-equito 1 приближавамъ се на
конь къмъ нЬщо usque ad portam,
съ dat. castris; agmini минавамъ на
конь покрай. •
ob-erro 1 скитамъ, блуждая около,
по ignotis locis; tanti periculi imago
oculis oberrat носи се предъ очите;
chorda eadem взимамъ фалшиво,
греша.
Obesitas, a tis / тлъстина, дебелина.
o b esu s 3 1. а) тлъстъ, дебелъ tur­
dus, terga, b) подутъ, подпухналъ
fauces. — 2. нечувствителенъ iuvenis naris obesae.
obex (obiex), obicis m f 1. напреч­
но дърво, сюрме portas obice clau­
dere. — 2. насипъ, валъ; saxi ка­
нара, каменна стена. — 3. прегра­
да, препятствие, барикада saxorum,
viarum.
ob-f.. ., ob-g.. . вж. o ff. . ., ogg . ..
ob-haereo, haesT, h aesus 2 увисвамъ, оставамъ закрепенъ за; na­
vis vado obhaerens заседналъ.
ob-haeresco, h aesi 3 уаисвамъ, заседамъ.
ob-iaceo, iacuT 2 лежа предъ saxa
obiacentia pedibus; a meridie Aegyp­
tus obiacet лежи, разположенъ е
на югъ.
ob-icio, iecl, iectu s 3 1. а) хвърлямъ
срещу или предъ, поставямъ, изпречвамъ или държа предъ е co­
piis, se telis hostium, obiecta tela per­

obitus
fringere, carros pro vallo; scutum
държа предъ себе си, закривамъ се
съ; nubem peccatis скривамъ грЪшкитЪ; insula obiecta portui разполо­
женъ срещу; pass. явявамъ се вне­
запно, появявамъ се, изпрЪчвамъ
се obicitur monstrum oculis; obiectis difficultatibus понеже се появи­
ха трудности, b) причинявамъ, внушавамъ alicui laetitiam, terrorem,
c) възразявамъ id adversario, d)
упрЬквамъ, укорявамъ alicui ali­
quid, alicui avaritiam, alicui de ali­
qua re; alicui съ quod, съ асс. c. in/.;
subst. obiecta, orum n упрЪци.
— 2. а) хвърлямъ на, подхвърлямъ
alicui argentum, corpus feris, offam
Cerbero, b) излагамъ legatum ho­
minibus feris, consulem morti, telis
Catilinae.,
obiectatio,onis / упрЪкване, упрЪкъ
aliorum.
obiecto 1 1. а) хвърлямъ срещу se
hostium telis; caput fretis хвър­
лямъ се презъ глава въ морето,
гмуркамъ се. Ь) излагамъ aliquem
periculis; animam pro cunctis изла­
гамъ живота си на опастность за
всички. — 2. упрЬквамъ alicui ali­
quid; alicui vecordiam нЪкого въ
безумие; natum за смъртьта на
сина.
l.o b ie c tu s part. отъ obicio.
2. obiectus, us m 1. противопоста­
вяне, изпрЬчване, преграда plutei;
insula efficit portum obiectu late­
rum съ издаденостьта на двата
си края, съ двата си издадени края.
— 2. явление, предметъ.
obiex вж. obex.
ob-Trascor, 7rStus sum 3 разсърдвамъ се, сърдя се, гнЬвя се alicui.
obiratio, 5nis / гнЬвъ, сърдня.
obiratus 3 разгнЪвенъ, сърдитъ.
obiter adv. мимоходомъ, на мина­
ване.
1. obitus part. отъ obeo.
2. obitus, fis m 1. посещение. — 2. а)
залЬзъ, залЬзване lunae, stellarum,
b) смърть Alexandri Magni, ante
obitum nemo dici debet beatus; Cim­
brorum унищожение; obitus noster
нашата политическа смърть.

obiurgatio

422

obliviscor

obiurgatio, onis / упрЬкване, уко­
привързвамъ къмъ себе си; obli­
ряване, порицаване, обиждане, ху­
gor, ut длъженъ съмъ. b) залалене.
гамъ praedia; fidem suam давамъ
obiiirgator, oris т порицатель, укочестна дума. — 4. превързвамъ
ритель, който мъмре.
vulnus, aliquem, venas.
objurgatorius 3 обиденъ, оскърби- ob-ITmo 1 покривамъ съ тиня ag­
теленъ verba.
ros; прен. пропилявамъ rem patris,
obiurgito 1 силно упр-Ьквамъ, уко- ob-lino, levi, litus 3 1. а) намазвамъ
рявамъ.
oblitus unguentis, faciem cruore. b)
obiiirgo 1 упрЬквамъ, укорявамъ,
отрупвамъ, претоварвамъ. — 2. запорицавамъ, мъмря verecundiam
цапвамъ, опетнявамъ, оскверняalicuius, aliquem de или in aliqua re.
вамъ parricidio oblitus,
ob-languSsco, langul 3 уморявамъ oblique adv. криво; прен. косвено,
се, ослабвамъ.
скришно.
oblatio, onis / поднасяне, даване obliquitas, atis / полегатость, наveneni.
клонъ, жгълъ.
oblatratrix, Icis / която лае.
obliquo 1
насочвамъ настрана
ob-latro 1 лая no aliquem; прен. наensem in latus; oculos гледамъ на­
хвърлямъ се съ думи върху ни­
криво; sinus (velorum) in ventum
кого.
поставямъ платната напреки сре­
oblatus part. отъ offero,
щу в%търа. лавирамъ.
oblectam en, inis n u oblectam en­ obliquus (oblicus) 3 1. кривъ, обърtum, I n развлечение, удовол­
натъ настрана, страниченъ motus,
ствие, радость, забава,
iter, ictus; oculo* obliquo aspicere
oblectatio, 6nis /
наслаждение,
гледамъ накриво; amnis cursibus
развлечение vitae,
obliquis fluens течеща съ кривоoblecto 1 1. развеселя^мъ, различения; per obliqua campi по окол­
вличамъ, забавлявамъ aliquem, se
ни пжтища; ab obliquo, per (in)
cum aliquo. — 2. приятно прекарobliquum отстрана, настрана, на­
вамъ tempus lacrimabile studio,
криво. — 2. косвенъ casus, oratio,
oblenimen, inis n
успокоително ob-litesco, litui 3 скривамъ ce.
средство.
obliteratio, onis / забравяне,
ob-lenio 4 успокоявамъ, смекча- ob-littero 1 заличавамъ, зачертавамъ.
вамъ; прен. предавамъ на забра­
oblevi pf. отъ oblino,
вяне, оставамъ да се забрави rem
ob-licus вж. obliquus,
silentio, adversam pugnam pros­
ob-lido, lisi, lisus 3 1. стискамъ
pera.
collum digitulis duobus, fauces. — 2. 1. oblitus part. отъ oblino.
смазвамъ oblisi pondere essemus, 2. oblitus part. отъ obliviscor,
obligatio, onis /
1. свързаность, oblivio, onis / забравяне; venire
скованость. — 2. поржчителствуin oblivionem alicuius rei забравямъ
ване, обвързване, задължение,
н-Ьщо; capit me oblivio alicuius rei
obligatus 3 задълженъ
забравямъ н^що; aliquid oblivioni
ob-ligo ]
1. привързвамъ, заdare предавамъ на забравяне; ab
вързвамъ за нещо. — 2. а) свързoblivione vindicare спасявамъ отъ
вамъ, ограничавамъ hoc iudicio
забравяне
districtus atque obligatus, b) виня obliviosus 3 1. който лесно забра­
за нещо populum Romanum sce­
вя. — 2. причиняващъ забравяне
lere; pass. провинявамъ се въ
Massicum (vinum).
fraude impia. — 3. а) обвързвамъ, ob-llvlscor, oblitus sum 3 1. забра­
задължавамъ aliquem sponsione,
вямъ iniurias; обикн. съ gen. vete­
obligari foedere, vadem tribus mi­
ris contumeliae; sui oblivisci непоlibus aeris задължавамъ да плати;
следователенъ съмъ, говоря или
aliquem sibi beneficio, liberalitate
постжпвамъ противъ обичая си.

oblivi um

423

забравямъ се, загубвамъ ума си.
— 2 пренебрегвамъ consuetudinis
suae; poma sucos oblita priores
безъ предишния си сокъ.
oblivium, ii n, обикн. pl. oblivia,
orum n забравяне, забрава,
ob-loco 1 давамъ подъ наемъ; ob­
locare operam ad наемамъ се за.
oblocutor, oris m който противо­
речи или възразява,
ob-longus 3 продълговатъ, длъгнестъ.
ob-loquor, locutus sum 3 l.a ) про­
тивореча, възразявамъ alicui, b)
порицавамъ, хуля. — 2. пригласямъ
съ пеене или съ свирене avis obIoquitu', obloquitur numeris septem
discrimi. a vocum.
ob-luctor
съпротивлявамъ се, бо­
ря ce.
ob-liidio 1 подигравамъ се, надсмивамъ се надъ нЬкого.
ob-molior 1 1. натрупвамъ отпредъ
saxa. — 2. запушвамъ, затъквамъ,
зазиждамъ omnes ad munienda et
obmolienda, quae ruinis strata erant,
concurrerunt.
ob-m urm uro 1 мърморя срещу, шу­
мя срещу.
ob-m utesco, miituT 3 онЬмявамъ,
млъквамъ lingua; dolore отъ болка;
прен. преставамъ dolor,
ob-natus 3 порастналъ около ob­
nata ripis salicta.
ob-nltor, nixus sum 3 опирамъ ce
scuto (dat.), trunco arboris; прен.
съпротивлявамъ се, боря се alicui
rei, съ adv. contra,
obnixe adv. упорито, съ всички
сили.
obnixus 3 1. part. отъ obnitor. — 2.
adi. упоритъ, твърдъ, непоколебимъ.
obnoxie adv. покорно, робски, страх­
ливо.
obnoxiSsus 3 послушенъ, покоренъ.
obnoxius 3 1. подлежащъ на нака­
зание, виновенъ capita; съ dat. ani­
mus neque delicto neque libidini
obnoxius, turpi facto; съ gen. pecu­
niae debitae bona debitoris, non
corpus obnoxium est длъжникътъ
отговаря за дългове съ имота, не
съ т%лото си. — 2. а) подчиненъ,

obruo

подвластенъ, зависимъ. послу­
шенъ. Ь) задълженъ. с) робски,
страхливъ; pax obnoxia наложенъ,
позоренъ миръ. — 3. изложенъ,
подхвърленъ, предоставенъ bello,
periculo, morbis; obnoxium est съ
inf. опасно е.
ob-nubilus 3 заоблаченъ, мраченъ.
ob-nubo, nupsi, nuptus 3 покривамъ.
obnuntiatio, onis / известяване на
лоши предзнаменования.
ob-nGntio 1 известявамъ лоши пред­
знаменования; consilio, comitiis по­
ради лоши предзнаменования предлагамъ да се отложи решението,
народното събрание,
oboediens, gen. -entis послушенъ;
subst. т поданикъ.
oboedienter adv. послушно; oboe­
dienter adversus aliquem facere noвинувамъ се нЬкому.
oboedientia, ae / послушание, noвинуване.
ob-oedio 4 слушамъ, повинувамъ
ce alicui.
ob-oleo, olui 2 мириша, воня; mar­
supium huic obolet подуши кесията;
съ acc. allium obolere мириша на
чесънъ.
obolus, I m (гр) оболъ, дребна мо­
нета.
ob-orior, ortus sum 4 изниквамъ,
появявамъ се tenebrae oboriuntur,
lacrimis obortis; concrevit saxo obor­
to като се обърна на камъкъ.
ob-p.. . вж. opp...
ob-repo, repsi 3 допълзявамъ; прен.
издебвамъ, незабелязано се приближавамъ, идвамъ obrepsit dies,
senectus adulescentiae obrepit; ad
honores достигамъ почести съ ин­
триги.
obrepto 1 издебвамъ.
ob-rigesco, rigui 3 втвърдявамъ се,
вдървявамъ се, вцепенявамъ се.
ob-rogo 3 оглозгвамъ.
obrogatio, onis / предложение за
отменяване на нЬкой законъ.
ob-rogo 1 отмЬнявамъ или промЬнямъ съ новъ законъ досега с ъ ­
ществуващия obrogatur legibus
Caesaris, lex nova antiquae obrogat,
ob-ruo, rui, rutus 3 1. а) затрупвамъ, заравямъ, покривамъ the-

obrussa

424

saurum, aliquem vivum, miles nivibus Druinisque obrutus, aliquem
telis; quod superest tua obrue dex­
tra разруши съ дЪсницата си, кое
то е уцЪлЪло; submersos obrue
puppes като потопишъ корабите,
прати ги на дъното; ingrato obruit
otio ventos докара вЬтроветЪ въ
неприятно за тЪхъ затишие. Ь)
претоварвамъ, обременявамъ se
vino. — 2. а) покривамъ, затъмнявамъ facinus tenebris, Marius Ca­
tuli interitu sex suos obruit consu­
latus, famam alicuius; aliquid obli­
vione предавамъ на в^чна забра­
ва. b) потискамъ, унищожавамъ;
testem risus omnium obruit смути
свидетеля; obrutum esse crimini­
bus; obrui aere alieno потъналъ
съмъ въ дългове; obruimur nume­
ro подтиска ни численото надмо­
щие (на неприятелите),
obrussa, ае / (гр) изпитване на
огънь (злато).
ob-saepio, saepsi, saeptus 4 заi, граждамъ, преграждамъ, правя недостжпенъ.
ob-saturor 1 насищамъ се ргореdiem istius obsaturabere.
obscaene, oDscaenus и др. вж. ob­
scene, obscenus и dp.
ob-scaevo 1 давамь лошо пред­
знаменование.
obscene adv. отвратително, безсрам­
но, неприлично, безнравствено,
obscenitas, atis / отвратителность,
безсрамность, неприличность, безнравственость rerum, verborum,
obscenus 3 1. отвратителенъ, гнжсенъ volucres pelagi (харпиигЬ), ri­
sus; fetus уроди. — 2. безсраменъ,
неприличенъ, безнравственъ ver­
sus, obscenissimae voluptates; subst.
obscena, orum n половъ органъ,
изпражнения, неприлични работи,
мръсни думи. — 3. зловещъ, неблагоприятенъ.
obscuratio, onis / затъмняване so­
lis; тъмнина, мракъ.
obscure adv. 1. тъмно. — 2. а) не­
ясно. Ь) незабелязано, тайно,
obscuritas, atis / тъмнина; прен.
неясность, неизвестность.

obsequium

obscuro 1 1. а) затъмнявамъ lu­
men lucernae obscuratur et offun­
ditur luce solis, sol obscuratur, b)
прикривамъ, укривамъ nox tene­
bris coeptus nefarios obscurat, mag­
nitudinem periculi. — 2. за речь:
замъглявамъ, предавамъ неясно
aliquid dicendo; litteram произнасямъ недсно; verba obscurata излЪзли отъ употрЪба, остарели думи.
obscurus 3 1. а) тъменъ caelum,
lucus, nox; ibant obscuri вървиха
въ тъмно; subst. obscurum , i n
тъмнина, мракъ. b) скритъ, невидимъ locus; Pallas скрита (подъ
образа на стара жена). — 2. а)
тъменъ, неясенъ, неразбираемъ
oracula, verba, b) неизвестенъ, незабележителенъ, непрочутъ, незнатенъ nomen Caesaris, obscuro loco
natus; in obscuro vitam habere въ
неизвестность. c) мраченъ, намусенъ miltus. d) затворенъ, скритенъ, таенъ homo, odium, е) несигуренъ, съмнителенъ spes,
obsecratio, onis / 1. а) молене,
плачене, заклеване. Ь) молебствие.
— 2. тържествено уверение,
obsecro 1 заклевамъ, моля въ
всичко най-свето aliquem, aliquem
multis (cum) lacrimis, per amici­
tiam; pro fratris salute; като фор­
мула на учтивость: obsecro (te)
моля ти се, кажи, моля ти се At­
tica mea, obsecro te, quid agit?
ob-secundo 1 благоприятствувамъ.
obsedi p f. отъ obsideo u obsido,
obsequela, ае / угаждане; oratio­
nis ласкателна речь
obsequens, geri, -entis угодливъ,
услужливъ, отстжпчивъ, послушенъ.
obsequenter adv. угодливо, отстжпчиво, услужливо.
obsequentia, ае /
угодливость,
услужливость, отстжпчивость.
obsequiosus 3 угодливъ, услуж­
ливъ, отстжпчивъ.
obsequium, ii n 1. а) угодливость,
услужливость, отстжпчивость; ali­
cuius desiderii изпълняване на нЪчие желание; ventris чревоугодничество, пируване. Ь) послушание;
iurare in odsequium alicuius кълна

obsequor

425

се въ вЪрность къмъ нЪкого. — 2.
отдаване, предоставяне себе си
obsequium amatori venditare,
ob-sequor, sec u tu s sum 3 1. следвамъ, угаждамъ, отстжпвамъ, слушамъ, повинувамъ се, подчинявамъ
се alicui, legibus. — 2. отдавамъ се,
предавамъ се studiis, irae.
1. ob-sero 1 затварямъ съ сюрме, затварямъ ostium, aedes; прен. aures.
2. ob-sero, sevi, situ s 3 сЪя, noctвамъ, засЬвамъ, засаждамъ mores
malos, terram frugibus; part. obsi­
tus 3 засЪтъ, засаденъ; прен. покритъ.
observabilis, е забележимъ, видимъ.
observans, gen. -antis 1. точно съблюдаващь, изпълняващъ officio­
rum. — 2. уважаващъ alicuius,
observantia, ае / 1. наблюдаване
temporum. — 2. почитане, уваже­
ние erga te, in regem,
observatio, onis / 1. наблюдаване
siderum. — 2. грижа, старание, точность adeo summa erat observatio
in bello movendo.
observator, oris m наблюдатель.
observito 1 ревностно наблюда­
ват». f'
ob-servo 1 1. а) наблюдавамъ, сле­
дя motus stellarum, aliquid oculis;
sese внимателно се наблюдавамъ.
b) пазя greges. — 2. а) съблюдавамъ, спаззамъ, взимамъ предвидъ
leges, praeceptum, b) уважавамъ,
почитамъ aliquem ut patrem,
ob-ses, obsidis m f 1. заложникъ
obsides accipere, dare. — 2. поржчитель, гарантъ eius rei obsidem
fore.
obsessio, onis / обсаждане, блоки­
ране, обсада.
obsesso r, oris m 1. обитатель, житель aquarum. — 2. който обсажда
urbis.
o b sessu s part. отъ obsideo u ob­
sido.
obsevi pf. отъ 2. obsero,
obsidatus, Os m заложничество.
obsideo, sedi, sessu s 2 1. intr. се­
дя на едно мЬсто, чакамъ. — 2.
trans, а) седя на, при aram, b) завземамъ omnes aditus, itinera, с)

obsolefio

обграждамъ, обсаждамъ urbem,
aliquem, d) заемамъ corporibus om
nis obsidebatur locus, palus obsessa
salictis; tempus отнемамъ време;
tribunatus obsessus ограничена
власть на трибуна; fauces obsessae
стеснено (подуто) гърло, е) владЪя, имамъ въ своя власть urbem,
ab oratore obsessus est. — 3. дебна,
не свалямъ очи, изчаквамъ удобно
време за stuprum.
obsidialis, е отнасящъ се до обса­
дата, обсаденъ; corona вЪнецъ, даванъ за освобождаване отъ вра­
жеска обсада.
obsidio, onis / 1. обсада urbem
obsidione cingere; solvere obsi­
dionem вдигамъ обсадата. — 2. затруднително положение, опасность
ех obsidione aliquem redimere.
obsidionalis, е = obsidialis.
1. obsidium, ii n обсада.
2. obsidium, ii n заложничество
Meherdatem obsidio nobis^datum.
ob-sldo, sedi, sessu s 3 завземамъ,
завладявамъ, особ. обкржжавамъ,
блокирамъ съ войска pontem, por­
tas, urbem; прен. dictatura obsedit
vim regiae potestatis присвои си.
obsignator, oris m който приподпечатва като свидетель testamenti.
ob-slgno 1 1. а) подпечатвамъ, запечатвамъ epistulam, b) запечатвамъ имуществото на обвиняемия
cum obsignandi gratia venissem.
— 2. приподпечатвамъ като сви­
детель tabulas testamenti.
obsipo 1 пръскамъ срещу никого
alicui aquolam.
ob-sisto, s titi 3 1. заставамъ срещу,
изпр-Ьчвамъ се срещу, изпрЪчвамъ
се нЪкому на пжтя, оказвамъ съ­
протива alicui abeunti, hosti, fre­
quentes armati obstiterunt; alicuius
famae затъмнявамъ нЪчия слава.
— 2. противодействувамъ, противопоставямъ се, прЪча, не се съгласявамъ alicui.
obsitus part. отъ 2. obsero.
obsolefio, fa ctu s sum , fieri остарявамъ; прен. загубвамъ блЪсъкъ,
загубвамъ значение.

obsolesco

426

obsolesco, levi, letus 3 овехтявамъ,
остарявамъ, излизамъ отъ употре­
ба, загубвамъ значение
obsolete adv. старомодно; obsolete
vestitus облЪченъ зле, въ износе­
ни дрехи.
1. obsoletus part. отъ obsolesco.
2. obsoletus 3 1. а) износенъ, овехт-Ьлъ, старъ vestitus, vestis, color,
b) стариненъ; verba архаизми. — 2.
а) обикновенъ.ежедневенъ, простъ
gaudia, oratio, honores, b) зацапанъ.
obsolevi p/. отъ obsolesco,
obsonator, oris m който прави по­
купки за кухнята.
obsonatus, iis т купуване прови­
зии за кухнята.
obsonium, п п (гр) всичко, което
се яде съ хлебъ, особ. риба, зеленчукъ; pl. скжпо рибено ястие.
1. obsono 1 и obsonor 1 1. пазарувамъ за ядене (за кухнята),
купувамъ; obsonare cum fide на
вересия. — 2. пирувамъ, гуляя.
2. ob-sono 1 прекжсвамъ alicui ser­
mone.
ob-sorbeo, sorbui 3 жадно поглъщамъ.
obstetrix, Icis / акушерка, баба.
o b stin ate adv. упорито, вироглаво,
obstinatio, onis / упорство, твърдость] непоколебимость.
ob stin atu s 3 1. твърдо решенъ ad
mortem animo, ad decertandum, съ
inf. mori. — 2. а) твърдъ, непоколебимъ fides, b) упоритъ animus,
o b stin o ) решавамъ, упорствувамъ.
obstipesco =s obstupesco,
obstipus 3 наклоненъ, наведенъ.
opstita, orum n предмети, ударени
отъ гръмъ.
o b stiti pf. отъ obsisto u obsto,
ob-sto, stiti, sta tu ru s 1 1. стоя
предъ (срещу); obstare a postibus
стоя предъ вратата; exercitus ab
urbe obstat. — 2. препятствувамъ,
преча alicui или alicuius rei; di
deaeque omnes, quibus obstitit Ilium
на които бе омразенъ.
ob-stragulum , I n връзки, ремъци
на сандали.
ob-strepo, strep u i 3 1. шумя, зву­
ча, буча (срещу). — 2. а) заглу-

obtego

шавамъ, прекжсвамъ съ викъ
(шумъ), absol. или alicui, b) досаждамъ alicui litteris,
ob-stringo, strinxi, strictu s 3 1.
свързвамъ, завързвамъ; ventos
държа затворени. — 2. а) обвързвамъ, привързвамъ, задължавамъ
fide obstrictum teneri, obstrictus
beneficio; aliquem legibus заставямъ
никого да се подч .йява на зако­
ните; aliquem officiis привързвамъ
нЪкого къмъ себе си съ услуги.
Ь) забърквамъ, въвличамъ, уплитамъ aliquem nefario scelere; nulla
mendacii religione obstrictus съ
съвЪсть, необременена отъ лъжа
(съ чиста съвЬсть); obstringi con­
scientia tanti facinoris обремененъ
съмъ отъ съзнанието за толкова
годЬмо престжпление; se scelere
obSringere провинявамъ се въ, извършвамъ.
obstructio, onis / 1. заграждане.
затваряне. — 2. прикритие,
obs-trudo = obtrudo,
ob-struo, struxi, stru c tu s 3 1.
строя отпредъ; luminibus alicuius
преграждамъ н-Ькому св-Ьтлината
съ постройка; luminibus Catonis
затъмнявамъ славата на. — 2. а)
запушвамъ, преграждамъ portas,
iter, omnia flumina atque omnes
rivos, b) преча, препятствувамъ.
ob-stupefacio, feci, factu s 3 докарвамъ въ изумление, поразявамъ, зашеметявамъ.
ob-slupesco, stu p u i 3 1. поразявамъ се, вцепенявамъ се, зашеме­
тявамъ се. — 2. дохаждамъ въ
изумление, чудя се.
ob-stupidus 3 безчувственъ, поразенъ, вцепененъ; зашеметенъ.
ob-sum, obfui, obesse преча, вре­
дя alicui.
ob-suo, sui, siitus 3 зашивамъ,
пришивамъ.
ob-surdesco, surdul 3 оглушавамъ;
прен. не давамъ ухо, оставамъ
глухъ.
ob-taedescit 3 v.impers. предизвиквамъ погнуса, отвращение,
ob-tego, texi, te c tu s 3 1. покривамъ, закривамъ; прен. скривамъ.

obtemperatio

427

крия. — 2. закрилямъ, защищавамъ.
obtem peratio, onis / покорность,
подчинение legibus.
ob-tem pero 1 повинувамъ се, подчинявамъ се.
ob-tendo, tendi, te n tu s 3 1. а) разтЬгамъ, разстиламъ, разпростирамъ (предъ нЪщо); nebulam pro
viro скривамъ въ облакъ мжжа;
obtenta nocte въ тъмна нощь; Bri­
tannia in occidentem Hispaniae ob­
tenditur. b) предпочитамъ curis lu­
xum obtendebat, c) оправдавамъ
се съ aliquid, valetudinem corporis.
— 2. скривамъ aliquid aliqua re.
o b te n to ! поддържамъ,подкрепямъ.
1. obtentus part. отъ obtendo u ob­
tineo.
2. obtentus, iis m 1. разстилане
предъ, затуляне. — 2. а) прикри­
тие. b) предлогъ, извинение, оправ­
дание.
ob-tero, trivi, tritu s 3 1. смачквамъ, смазвамъ aurigam. — 2. а)
унищожавамъ hostem, b) пренебрегвамъ, не зачитамъ iura. с) унижавамъ.
obtestatio , onis / 1. заклеване, за­
клинателна формула. — 2. настоя­
телна молба.
ob-testor 1 1. призовавамъ за свидетель deum hominumque fidem.
— 2. а) зеклевамъ, моля oro obtestorque, ne. b) увЬрявамъ mili­
tum se manibus aut suis moritu­
rum obtestans.
ob-texo, texui, tex tu s 3 обтъкавамъ; прен. покривамъ caelum
umbra obtexitur.
ob-ticeo, ticu i 2 или ob-ticesco, ticui 3 мълча, млъквамъ, онЪмявамъ.
ob-tineo, tinui, te n tu s 2 1. trans, a)
държа здраво, b) държа, владЪя,
имамъ partem Galliae, imperium,
summum magistratum, principem
locum; numerum deorum принадле­
жа къмъ числото на боговетЪ; lo­
cum proverbii добивамъ значение
на пословица; ab ea fama, quae
plerosque obtinet на която повечето вЪрватъ. —2. а) задържамъ за
себе си pontem, principatum, vic­

obtundo
toriam; auctoritatem поддържамъ
своето достойнство, b) отстоявамъ,
защищавамъ ius suum; rem, litem,
causam спечелвамъ дЪлото, про­
цеса; obtinuit, ut сполучи (постиг­
на) да. с) защищавамъ duas con­
trarias sententias. — 3. запазвамъ,
съблюдавамъ vitam, dignitatem, si­
lentium; lex, testamentum obtinetur.
— 4. intr. а) запазвамъ се, сжществувамъ fama obtinet, b) смЪтамъ
ce pro vero.
ob-tingo, tigl 3 1. случвамъ ce; si
quid obtigerit ако умра. — 2. падамъ се aquaria provincia tibi sorte
obtigit.
ob-torpesco, torpul 3 вцепенявамъ
се, ставамъ безчувственъ, онЪмявамъ.
ob-torqueo, torsT, to rtu s 2 въртя,,
извивамъ; circulus obtorti auri злат­
на верижка; obtorta gula или colo
obtorto насила (като бжде уловенъ за врата).
obtrectatio, onis / недоброжелателство, завиждане, желание за
унижаване, унижаване, намаляване
gloriae alienae.
obtrectator, oris m противникъ по­
ради зависть, завистникъ, недоброжелатель, хулитель.
ob-trecto 1
противодействувамъ
отъ зависть, особ. намалявамъ нЬчии заслуги, вреля нЬкому, унижавгмъ alicui, gloriae alicuius, inter
se. laudes.
o b tritu s part. отъ obtero.
obtrivi pf. отъ obtero.
ob-trQdo, trusi, triisus 3 1. бутамъ,
натиквамъ насила; натрапвамъ. —
2. ямъ, гълтамъ лакомо.
ob-trunco 1 насичамъ, съсичамъ на
кжсове.
ob-tueor 2 гледамъ.
ob-tull pf. отъ offero.
ob-tundo, tudi, tu su s или tu n su s 3
1. а) удрямъ, бия no. b) досаждамъ
non obtundam diutius, aliquem lon­
gis epistulis. — 2. (отъ много уда­
ри) притжпявамъ, затжпявамъ te­
lum; прен. aures alicuius оглушавамъ; vocem правя да пресипне,,
пресипвамъ; mentem, ingeniq затж­
пявамъ; aegritudinem облекчавамъ.

obtunsus

428

o b tu n su s = obtusus,
ob-turbo 1 1. обърквамъ, разбъркзамъ, докарвамъ въ безредие hos­
tem. — 2. смущавамъ, прекжсвамъ
(съ шумъ, викове) obturbatur mi­
litum vocibus.
ob tu ro 1 затиквамъ, запушвамъ os;
прен. aures alicui не искамъ да слушамъ нЪкого.
o b tu su s 3 1. part. отъ obtundo. — 2.
adi. затжпенъ, изхабенъ, тжпъ te­
lum, pugio; прен. ослабналъ, слабъ,
пресипналъ, неясенъ, нечувствителенъ vox, pectus.
o b tu tu s, us т погледъ; съзерцаване, наблюдаване.
ob-um bro 1 1. засЪнчвамъ, затъмнявамъ. — 2. а) прикривамъ, скривамъ crimen, b) защищавамъ, закрилямъ.
ob-uncus 3 извитъ, изкривенъ. 4
ob-iistus 3 обгоренъ; прен. повреденъ.
ob-vagio 4 оплаквамъ се.
ob-vallo 1 заобикалямъ съ валъ.
ob-venio, veni, ventum 4 1. отивамъ насрещу, идвамъ при; pugnae
пристигамъ на време за. — 2. а)
случвамъ се occasio obvenit, b) падамъ се provincia alicui sorte,
ob-versor 1 навъргвамъ се, скитамъ,
показвамъ се castris, obversans in
urbe inter coetus; прен. flppio in
somnis eadem species obversata;
ante oculos, oculis, animo мЪркамъ
се предъ очигЬ.
ob-verto, verti, versus 3 обръщамъ
къмъ (противъ) proras pelago, arcus
in aliquem; pass. обръщамъ ce in
hostem: caesis obversis като 6-fexa
убити оказващите съпротива; ob­
versis militum studiis (ei) понеже
чувствата на войниците 6txa на не­
гова страна; obversus ad заетъ съ.
ob-viam adv. насреща; obviam ali­
cui fieri срещамъ се съ некого;
alicui obviam dari идвамъ на раз­
стояние единъ изстрелъ; obviam ef­
fundi втурвамъсе насреща; obviam
ire alicui rei противя се, възставамъ противъ; obviam periculis ire
презирамъ опасностите,
ob-vigilo 1 бдя, на щрекъ съмъ.
ob-vio* 1 срещамъ.

occasus

obvius 3 1. който отива насрещу,
който посреща; alicui obvium esse
срещамъ се съ некого; se dare
или se ferre alicui obvium отивамъ
срещу некого, срещамъ; in obvio
classi esse срещамъ флотата; aquilorjes obvii духащи отсреща. — 2. а)
к ИрЪчващъ се насрещу, лежащъ
насрещу montes, qui obvii erant
itineri adversariorum; castra obvia
hosti posuerunt, b) който се нами­
ра наблизу, лесенъ, достлпенъ
opes; crimina, quorum obvii testes
erant, c) изложенъ, предоставенъ
furiis ventorum. d) предупредителенъ comitas.
ob-volvo, volvi, volutus 3 1. завивамъ, покривамъ caput toga. — 2.
скривамъ, крия vitium verbis de­
cori.
ob-vorto = obverto,
oc-c . . . вм. ob-c. ..
oc-caeco 1 1. ослЬпявамъ hostis
occaecatus pulvere; прен. animus
occaecatus cupiditate.—2. а) затъмнявамъ caligo diem occaecaverat,
b) правя неразбираемъ obscura
narratio occaecat orationem, c) заравямъ terra semen occaecatum
cohibet.
oc-callatus 3 дебелокожъ; прен. нечувствителенъ, безчувственъ.
oc-callesco, callui 3 ставамъ дебе­
локожъ; прен. ставамъ нечувствителенъ, безчувственъ.
ос-сапо, canui 3 пригласямъ, придружавамъ съ свирене,
occasio, onis /
удобенъ случай,
удобно време fugae, rei bene ge­
rendae; occasio tua, sua за тебъ,
за него; per occasionem при удо­
бенъ случай; occasione data (inven­
ta или reperta) при удобенъ слу­
чай; occasionem omittere (amittere,
praetermittere или dimittere) изпускамъ; res est occasionis рабо­
тата зависи отъ умението да се
използува удобния случай,
occasiuncula, ае / добъръ случай,
удобенъ случай.
1. occasus part. отъ 2. occido.
2. occasus, us m 1. а) залЪзване, захождане solis, b) залЪзъ. c) западъ.

occatio

429

occupatio

— 2. а) пропадане, загиване rei occisor, oris m убиецъ regum,
publicae, Troiae, d) край senectus occisus part. отъ 1. occido,
oc-clam ito 1 викамъ силно,
occasus vitae, c) смъртн.
occatio, onis f бранене, изравня­ oc-cludo, clusi, elusus 3 затварямъ.
aedes, tabernas,
ване нивата съ брана,
occator, oris т бранарь, който пре­ occlusus 3 затворени,
occo 1 браня, изравнявамъ съ бра­
карва по нивата брана,
на, прекарвамъ по нивата брана,
occecin! pf. отъ occino,
oc-cedo, cessi; cessum 3 отивамъ occubitum sup. отъ occumbo,
oc-cubo 1 1. лежа предъ нЪщо, стоя
срещу.
на стража quoi bini custodes occu­
oc-cento 1 пЪя предъ (нЬкого)
bant. — 2. лежа, почивамъ (за.
нЪщо.
мъртви).
occentus, iis т пЪене.
occubui p f. отъ ocumbo.
occepi pf. отъ occipio,
occucurri pf. отъ occurro,
occepto 1 започвамъ.
oc-culco 1 тъпча, стъпквамъ.
occeptus part. отъ occipio,
oc-cuio, culul, cu ltu s 3 скривамъ
occidens, entis m западъ.
крия.
occidentalis, е западенъ.
occidio, onis /
избиване, пълно occultatio, onis / скриване, укри­
ване; cuius rei nulla est occultatio
унищожение; occidione caedere или
occidere избивамъ до единъ.
възможности за укриване,
l.oc-cldo, eidi, clsu s 3 (отъ caedo) occultator, oris m укриватели o1. свалямъ на земята, събарямъ
cus occultator latronum,
aliquem pugnis. — 2. убивамъ filiam occulte adv. тайно, скришно,
sua manu occidit, fugientes consul occulto 1 крия se silvis, aliquid in
terra; прен. прикривамъ, не издаoccidit. — 3. а) измжчвамъ aliquem
fallaciis suis, rogando, b) погубвамъ flagitia, consilium.
вамъ, унищожавамъ, съсипвамъ. 1. occultus part. отъ occulo.
2. oc-cido, eidi, casus 3 (отъ cado) 2. occultus 3 1. скритъ, таенъ malum,
1. а) падамъ arbores occidunt, alii
locus, insidiae; aliquid occultum ferre
super alios occiderunt, b) залЪзвамъ
скривамъ, държа въ тайна отъ
occidit sol; прен. vita occidens. —
другитЪ. — 2. скришенъ, неоткро2. а) загивамъ, умирамъ in bello,
венъ homo. — 3. subst. occultum ,
dextra sua. b) изчезвамъ, nponai
n а) скришно мЪсто, тайникъ
дамъ occidit spes; occidi изгубенъ
occulta templi, occulta saltuum, in
съмъ, пропаднахъ.
occulto resistere, ex occulto insi­
occiduus 3 1. залЪзващъ sol. — 2.
diari. b) тайна occulta servis cre­
а) западенъ aquae, b) близъкъ до
dere; in occulto, ex occulto, per
смъртьта senecta.
occultum тайно.
occillo 1 разбивамъ, разтрошавамъ.
oc-cino, cinul и cecini 3 1. изда- occului pf. отъ occulo,
вамъ гласъ, който предвещава нЪ- oc-cumbo, cubui, cubitum 3 1. па­
що лошо, особ. за вещи, злокобни
дамъ, умирамъ honeste, campis,
птици; corvus occinit граче. —2. пЪя.
pro libertate; mortem, morte, neci
oc-cipio, cepi, ceptus 3 1. trans.
загивамъ, падамъ убитъ; necem
почвамъ, започвамъ pugnam; ma­
voluntariam самоубивамъ се. — 2.
gistratum встжпвамъ въ длъжзалЪзвамъ (за небесно светило),
ность. — 2. intr. почвамъ, насгжп- occupatio, onis / 1. завземане, за­
вамъ quia hiems occipiebat,
владяване. — 2. занятие, занима­
oc-cipitium, ii n тилъ, задната часть
ние, работа, грижи impediri maxi­
на главата.
mis occupationibus; occupatio ali­
occisio, onis / 1. убиване. — 2.
cuius rei занимание съ нЬщо. — 3.
= occidio.
(pem. m.) изпреварване възраже-occlsissum us 3 напълно загубенъ.
нието на противника.

occupatus
occupatus 3 1. part. отъ occupo.
— 2. adi. заетъ homo, aliqua re, in
aliqua re.
oc-cupio = occipio,
oc-cupo 1 1. а) завземамъ, завладявамъ possessiones, regnum, adi­
tum; aliquem amplexu прегръщамъ.
b) заемамъ, изпълвамъ; urbem to­
tam tectis застроявамъ; polum nu­
be покривамъ. c) давамъ подъ
лихва pecunias apud aliquem. — 2.
а) нападамъ aliquem gladio, b) обземамъ pavor occupat animos. — 3.
а) изпреварвамъ, избьрзвамъ, започвамъ по-рано, завземамъ порано hostium manus voluntaria
morte; occupare aliquem amplexu
по-рано прегръщамъ никого; numquid vis? occupo изпреварвамъ съ
въпроса; съ inf. occupant bellum
facere, b) възспирамъ, преча,
oc-curro, curri или cucurri, cur­
sum 3 1. а) тичамъ насрещу, отивамь насрещу, срЬщамъ alicui, b)
притичвамъ се насрещу, изпрЬчвамъ се, опълчвамъ се срещу, на­
падамъ armatis, с) противодействувамъ, преча consiliis alicuius,
virtuti, d) възразявамъ occurritur
ab illis. — 2. а) явявамъ се, пристигамъ, взимамъ участие signis,
pugnae, proelio, concilio, ad conci­
lium; negotiis заемамъ се съ ра­
бота. b) изпрЬчвамъ се, натъквамъ се, появявамъ се предъ ocu­
lis; in mentem, ad animum, animo,
memoriae или само occurere идвамъ на умъ, хрумвамъ utrisque
ad animum occurit illud esse tem ­
pus. c) помагамъ utrique rei.
occursatio, onis / срещане, посре­
щане.
occurso 1 1. тичамъ, отивамъ да
срещна, посрЬщамъ, натъквамъ се,
особ. нападамъ. — 2. бързо се приближавамъ portis. — 3. противопоставямъ се.
occursus, us т среща, сблъскване,
dceanicus 3 океански litus.
Oceanitis, idis / Океанида, морска
нимфа, дъщеря на Океанъ.
Oceanus, I т 1. океанъ, Атланти­
ческия океанъ; ostium Осеаш Гибралтарския протокъ. — 2. Осеа-

430

octodecim

* r >5, i т Океанъ, морски богъ, съпругъ на Тетида.
ocellatus 3 съ малки очи; ocella
или ocellati, orum т малки камъ­
чета за игра (съ точици, както за­
ровете).
ocellus, I т оченце; прен. радость
ocelli Italiae.
Ocelum, I п Оцелумъ, градъ въ
_ Отсамна Галия.
Ochus, I т Охъ; 1. река въ Бактрия. 2. царь на Персия. 3. синъ на
Дарий Кодоманъ.
ocior, ocius сотр., ocissimus 3 suЪрег1. по-бръзъ, най-бръзъ.
ociter aiv. бързо, скоро; сотр. ocius
по-бързо, по-скоро, по-рано; serius
ocius по-рано или по-късно; superi.
ocissime най-бързо.
Ocnus, I т Окнъ, основатель на
гр. Мантуа.
ocrea, ае / наколенникъ или набедреникъ, железенъ или коженъ прецпазитель за коленото или бедрото,
ocreatus 3 снабденъ съ наколен­
никъ или набедреникъ.
Ocriculum, I п Окрикулумъ, градъ
въ Умбрия. Ocriculanus 3 окрикулски. Ocriculani, orum т окрикулци.
octagonos, оп (гр) осможгъленъ.
octaphorus 3 (гр) носенъ отъ 8 чо­
века lectica; subst. octaphoron, I п
носилка, носена отъ 8 човека,
octastylos, оп (гр) осмоколоненъ.
octavani, orum т войниците отъ
8. легионъ.
Octavius 3 римско родово име;
най-известниятъ отъ Октавиевците
е императоръ Явгустъ. Octavia­
nus 3 Октавиевъ; subst. Octavia­
nus, i т Октавианъ, прекоръ на
Явгустъ.
octavus 3 осми pars, legio; subst.
octavum, i n осма часть.
octie(n)s adv. осемь пжти.
octingentesimus 3 осемстотенъ.
octingenti, ае, а осемстотинъ.
octipes, gen. -pedis осмокракъ.
octo indecl. осемь.
October, gen. -bris октомврийски
Kalendae Octobres; subst October,
bris m октомврий.
octodecim indecl. осемнадесеть.

Octodurus

431

Octodurus, T m Октодуръ, градъ
на верагригЬ.
octogenarius 3 осемдесетгодишенъ.
octogeni, ае, а по осемдесеть.
O ctogesa, ае / Октогеза, градъ въ
Испания.,
octoge(n)sim us 3 осемдесети.
octdgie(n)s aiv. осемдесеть пжти.
octoginta indecl. осемдесеть.
octoiugis, е 1. запрегнатъ съ осемь
коня. — 2. осемь, осмина octoiuges
ad imperia obtinenda ire.
octoni, ае, a 1. по осемь. — 2.
осемь, осмина,
octophoros = octaphoros.
octuplicatus 3 осемь пжти умноженъ, увеличенъ.
octuplus 3 осморенъ, осмократенъ;
subst. octuplum , i п осемь пжти
повече poena octupli,
octussis, is m осемь аса emptus
octussibus.
oculatus 3 1. снабденъ съ очи, виждащъ; testis очевидецъ. — 2. видимъ; прен. oculata die vendere
срещу налични пари.
oculeus 3 който има очи, ясно виж
дащъ.
oculicrepida, ае т човЬкъ, комуто
отъ бой ще изкочатъ очитЪ.
oculissim us 3 който е склшъ като
очитЪ.
oculus, I m i . око; oculorum lumina
очи, зрение; oculos auferre alicui
observanti etiam лъжа никого въ
очитЪ; res posita est ante oculos
е очевидна; sibi aliquid ante ocu­
los ponere представямъ си нЪщо
живо; oculos demittere навеждамъ
очи; in oculis esse alicuius или ali­
cui любимъ, цененъ съмъ отъ ни­
кого; aliquem in oculis ferre или
gestare обичамъ, ценя нЪкого; pas­
cere oculos aliqua re наслаждавамъ
се на н-Ьщо; adicere oculos alicui
rei хвърлямъ око на нЬщо, пожела­
вам ь. — 2. а) украшение. Ь) пжпка.
<5cyrhoe, es / Окироя, нимфа, дъ­
щеря на Хиронъ.
odeum, I я = 2. odium,
odi (с/п. ф. o sus sum), odisse 1. ненавиждамъ, мразя aliquem съ inf.
servire. — 2. не обичамъ, не понасямъ, не мога да търпя.

odorus
odiose adv. омразно.
odiosus 3 омразенъ, ненавистенъ,
противенъ, досаденъ, неприятенъ
odiosum esse alicui.
1. odium, ii n 1. ненависть, омраза,
отвращение; odium decemvirale
къмъ децемвиритЪ; odium Antonii
къмъ Антоний; in odium alicuius отъ
омраза къмъ нЬкого; in odium
alicuius venire (pervenire) навличамъ си нЬчия омраза; esse alicui
odio, in odio или esse apud aliquem
in odio ненавижданъ съмъ отъ ни­
кого; habere aliquem in odio мразя
нЪкого; nihil odii habet никакъ не
го мразя; magno odio in aliquem
ferri силно мразя никого; maris
atque viarum отвращение отъ пжтуване по море и суша. — 2. а)
предметъ на омраза insigne odium
omnium hominum, b) дръзко дър­
жане, враждебность, несносно по­
ведение.
2. odium, II п (гр) малъкъ театъръ;
одеумъ, концертна зала за музи­
кални и поетически представления.
odor (odos), oris m 1, а) миризма,
благовоние, воня. Ь) пара, изпаре­
ние. с) pl. благоуханни треви, благовония. — 2. а) чувство за обо­
няние. Ь) предчувствие, слабъ признакъ.
odoramentum, I п парфюмъ, бла­
говоние.
odoratio, onis /
1. мирисане. — 2.
обоняние.
1. odoratus, us m 1. мирисане; ми­
ризма. — 2. обоняние.
2. odoratus 3 миризливъ, благо уханенъ.
odorifer, fera, ferum 1. благоуханенъ, миризливъ. — 2. произвеждащъ благовония gens.
odoro 1 правя да благоухае, изпълвамъ съ благоухания aera fumis.
odoror 1 1. помирисвамъ; прен. усЪщамъ, подозирамъ. — 2. а) подушвамъ, откривамъ, разузнавамъ pe­
cuniam, quid futurum sit. b) домогвамъ се до hunc decemviratum, с)
повръхностно се запознавамъ phi­
losophiam.
odorus 3 1. благоуханенъ. — 2. съ
остро обоняние, подушващъ лесно.

odos

432

odos вж. odor.
Odrysae, arum m одризи, тракийско
племе. Odrysius 3 тракийски. Od­
rysii, orum m тракийци.
O dyssea (OdyssTa), ae / 1. Одисея,
поема отъ Омиръ. — 2. Odysseae
p ortus морски носъ въ Сицилия.
Oea, ae /
Еа, градъ въ Яфрик^,
сега Триполи. Oe&nses, ium m
еенци.
Oeagrus, Т rn Еагъръ, тракийски
царь, баща на Орфей. Oeagrius 3
тракийски.
Oebalus, I т Ебалъ, спартански
царь, баща на Хиакинтъ и на Тиндаръ, дЬдо на Елена, Касторъ и
Полуксъ. Oebalides, ae т потомъкъ на Ебалъ; спартанецъ. Oeba­
lis, idis / а) произхождаща отъ
Ебалъ; nimpha Oebalis Елена, b)
сабински (понеже сабинянитЬ про­
излизали отъ спартанцитЪ) matres.
Oebalius 3 Ебаловъ; спартански,
сабински. Oebalia, ae / (se. civi­
tas) градъ Тарентъ, защото билъ
основанъ отъ спартанци.
Oechalia, ае /
Ехалия, градъ въ
Евбея. Oechalis, idis / ехалийка.
Oecleus, ei т Еклей, баща на Ямфиарай. Oeclides, ae т синъ на
Еклей: Ямфиарай.
Oedipus, podis т Едипъ, синъ на
Лай и Йокаста, тивански царь.
Oedipodionius 3 Едиповъ.
O eenses вж. Оеа.
Oeneus, ei и eos т Еней, калидон
ски царь, баща на Мелеагъръ и
Деянира._Оепе|'и8 или Oeneus 3
Енеевъ. Oenides, ae т потомъкъ
на Еней: Мелеагъръ, особ. Диомецъ, внукъ на Еней.
Oenomaus, i т Еномай, царь на
Пиза (въ Елида), баща на Хиподамия.
Oenone, es /
Енона, фригийска
нимфа.
oenophorum , i п (гр) сждъ за вино.
Oenopia, ае / Енопия, старото име
на островъ Егина. Oenopius 3
егински.
Oenopion, onis т Енопионъ, хиоски царь, баща на Меропа.
oenopolium, ii п (гр) кръчма.

offensi»

Oenotria, ае /
Енотрия, старото
име на югоизточната часть на Ита­
лия. O enotrius или -trus 3 италийски, римски.
Oenus, untis т Енунтъ, рЪка въ.
Спарта.
oenus ст. ф., вж. unus,
oestrus, i т (гр) щръклица (насЪкомо); прен. вдъхновение,
oesus ст. ф., вж. usus.
Oeta, ае и Oete, es / Ета, плани­
на въ Тесалия. O etaeus 3 етейски.
of-f . . . вм. ob-f...
offa, ае / залъкъ, кжсъ.
offatim artv. на залци, на кжсове.
offeci pf. оть officio,
offectus part. отъ officio,
offendiculum , I n прЪчка, препят­
ствие.
of-fendo, fendi, fensus 3 1. trans.
а) удрямъ, удрямъ се въ (неочак­
вано и безъ да искамъ) caput,
pedem, b) натъквамъ се на ни­
кого, сварвамъ, намирамъ aliquem,
aliquem imparatum, с) повреждамъ
latus, d) обиждамъ, оскърбявамъ
aliquem, alicuius animum; animum
in aliquo чувствувамъ се оскърбенъ отъ нЬкого; pass. offendi
чувствувамъ се обиденъ, обиж­
дамъ се aliqua re. — 2. intr. а)
удрямъ се puppis in scopulis of­
fendit. b) претърпявамъ повреда,
несполука, поражение, н-кмамъ
успЬхъ naves in redeundo offen­
derunt; apud iudices загубвамъ дЪлото. c) не сполучвамъ, излъгвамъ
се, сбърквамъ in aliqua re; aliquid
въ нЬщо. d) недоволенъ съмъ; in
aliquo отъ нЪкого; si in me ali­
quid offendistis ако сте намерили
въ менъ нЪщо заслужаващо по­
рицание. е) възбуждамъ недовол­
ство, не се нравя quum consulare
nomen offenderet.
offensa, ae / 1. обида, оскърбле­
ние. — 2. немилость magna in of­
fensa sum apud Pompeium,
cffensatio, onis / 1. удряне. — 2.
грЪшка memoriae.
offensator, oris m негоденъ paботникъ.
offensio, onis /
1. удряне pedis;
offensiones pedum препъване (ка-

Pofensiuncula

433

officiosus 3 1. услужливъ, предупредителенъ in aliquem. — 2. съобразенъ съ дълга, задължителенъ, служебенъ epistula, labores,
officium, ii n 1. а) задължение,
дългъ; officium suum servare или
exsequi, officio fungi изпълнявамъ
дълга си; officium suum deserere,
ab officio discedere или officio suo
deesse пренебрегвамъ, не изпъл­
нявамъ своя дългъ. b) чувство за
дългъ, вЬрность къмъ дълга, добросъвЪстность pudor et officium,
cum de officio imperatoris despe­
rare viderentur, c) вЬрноподаность
подчинение, послушность in officio
esse, in officio continere. — 2, a) ycлужливость, предупредителность;
litterae officii plenae любезно писмо;
homo summo officio praeditus твър­
де внимателенъ, услужливъ човЪкъ. b) услуга; officium praestare
оказвамъ услуга; vicissitudo offici­
orum взаимни услуги, с) засвидетелствуване на уважение, любезность (поздравление, посещение,
изпращане) urbana officia, officium
facere; suprema officia последенъ
дългъ къмъ умрелия, d) длъжность,
служба legationis; maritimum мор­
ска служба; officia itineris служба
въ време на походъ; officia atque
honores почетни длъжности и
свързанит-fe съ тЪхъ задължения,
of-figo, fixi, fixus 3 забивамъ, закрепвамъ.
o ffirm ate adv. твърдо, упорито,
offirm atus 3 упоритъ, твърдъ vo­
luntas, animus.
of-flrm o 1
укрепявамъ, правя
здравъ; offirmare animum suum или
само offirmare упорствувамъ; offir­
mare viam постоянствувамъ въ
едно решение.
of-flecto 3 обръщамъ navem,
of-foco 1 удушавамъ, удавямъ.
of-frenatus 3 обузданъ, укротенъ.
offQcia, ае / 1. бЪлило, червило.
— 2. измама, фалшивость.
offula, ае / кжсче, парче, залъкъ.
of-fulgeo, fu lsi 3 блестя срещу
alicui.
of-fundo, fudi, ffisus 3 1. лЪя, изливамъ, изсипвамъ предъ или око28
Милевъ. — 2. издание.

то лошъ знакъ). —- 2. а) неджгавость, болесть, неразположение.
Ь) обида, оскръбление. с) недо- I
волство, досада, негодуване populi
offensionem evitare; offensioni esse,
offensionem habere възбуждамъ
недоволство; in offensionem incur­
rere навличамъ си недоволство,
падамъ въ немилость. <0 несполу­
ка, нещастие offensione permo­
tus; offensio belli поражение, е)
грЪшка judiciorum.
offensiuncula, ае /
малка обида,
неприятность, несполука.
off&nso 1 1. удрямъ, блъскамъ.
— 2. спирамъ се, запъвамъ се.
1. offensus part. отъ offendo.
2. offensus 3 1. докаченъ, обиденъ,
сърдитъ alicui. — 2. омразенъ, възбуждащъ негодуване, противенъ,
ненавистенъ alicui.
of-fero, obtuli, oblatus, offerre 1.
a) изпрЬчвамъ предъ, показвамъ
aciem strictam venientibus; poenam
oculis deorum изпълнявамъ нака­
занието предъ очигЬ на боговетЬ.
b) se offere и offerri показвамъ
се, появявамъ се, възниквамъ; se
venientibus или se obviam alicui
посрЬщамъ, противопоставямъ се.
— 2. а) предоставямъ, подлагамъ se
periculis sine causa; se ultro или
se acriter morti доброволно, мжжествено посрЬщамъ смъртьта;
se pro patria ad mortem излагамъ
се на смърть заради отечеството;
se in discrimen излагамъ се на
опастность. b) представямъ, произнасямъ противъ нЬкого; crimina
обвинения, с) предлагамъ pacem,
operam suam; se offere предла­
гамъ си услугитЬ. d) давамъ, причинявамъ beneficium, laetitiam, ali­
cui mortem или necem
offerum entae, arum / подаръци,
officina, ае /
работилница, фаб­
рика armorum.
of-ficio, feci, fe c tu s 3 1. trans, npeграждамъ iter. — 2. intr. а) прЪча,
изпрЬчвамъ ce alicui; itineri npeграждамъ пжтя. b) вредя commo­
dis alicui; nomini на славата,
officiose adv. услужливо, преду­
предително.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

offundo

oggannio

434

ло aquam, cibum. — 2. а) разливамъ, разпространявамъ предъ или
около; aer nobis offunditur заоби­
каля ни; altitudo caliginem oculis
offundit причинява виене на светъ;
omnium rerum terror oculis auri­
busque est offusus предъ очите и
ушите имъ се изпречиха всЬкакви
ужаси; tanta offusa oculis animoque
religio светость, произвеждаща тол­
кова силно впечатление на; erro­
rem offundere вкарвамъвъ заблуж­
дение. Ь) покривамъ, засЬнчвамъ
lucernae lumen offunditur luce solis;
alicuius memoria meum pectus offu­
dit изпълни.
og-gannio 4 викамъ, говоря, мърмо­
ря, шушукамъ.
og-gero, gessi, gestus 3 предлагамъ, давамъ.
Ogyges, is m Огигъ, тивански царь.
Ogygius 3 тивански; deus Бакхъ.
oh! interi, o! охъ!
ohe! interi, хей! стой!
oho! interi, oxo!
oiei! interi, охъ! ахъ!
Oileus, ei u eos m Оилей, царь въ
Локрида, баща на Няксъ. Oiliades,
ае т синъ на Оилей: Яяксъ.
Olbia, ае / Олбия, градъ въ Сар­
диния. Olbiensis, е. олбиенски.
olea, а е / = oliva,
oleaginus 3 маслиненъ, маслиновъ.
olearius 3 отнасящъ се до зехти­
на, зехтиненъ, масленъ cella; subst.
т търговецъ на зехтинъ.
Olearos (Oliaros), I /
Олеаръ,
единъ отъ Цикладските острови,
oleaster, strl т дива маслина.
Olenides, ае m синъ на Оленъ, основатель на гр. Оленъ.
olens, gen. -entis 1. миришещъ на
хубаво, благоуханенъ. — 2. мири­
шещъ на лошо, вонещъ.
Olenus, I / Оленъ; 1. градъ въ Нхея.
2. градъ въ Етолия. Olenius 3
ахейски или етолийски. 3. т синъ
на Юпитеръ, превърнатъ въ скала,
oleo, olui 2 1. мириша, издавамъ
миризма bene, male; съ acc. ceram
на восъкъ; hircum като пръчъ.
— 2 издавамъ, проявявамъ, показаамъ malitiam.

Olympias

oleum, I п зехтинъ, масло; prov. et
operam et oleum perdere напразно
се трудя; oleum addere camino наливамъ въ огъня масло,
olfacio, feci, factus 3 помирисвамъ
afiquid; sagacissime olfacere имамъ
твърде остро обоняние; прен. подушвамъ nummum,
olfacto 1 помирисвамъ; подушвамъ.
1. o lfactus part. отъ olfacio.
2. olfactus, iis m обоняние.
Oliaros - Olearos.
olidus 3 миришещъ на лошо, воЦ* нещъ.
dlim adv. 1. а) н-Ькога, едно време,
отдавна. Ь) никога, въ бждеще, занапредъ non, si male nunc, et olim
sic erit, c) отдавна. — 2. понякога,
olitor, oris m зарзаватчия, градинарь.
olitorius 3 зеленчуковъ, зарзаватчийски forum.
oliva, а е / 1. маслина. — 2. а) масли­
ново дърво. Ь) маслиново клонче,
olivetum , I п маслинена градина,
olivifer, fera, ferum раждащъ въ
изобилие маслини,
olivum, I п — oleum,
olla, ае / гърне.
olli, ollis, ollos, olla ст. ф. = illi,
illis, illos, illa.
Ollovico, onis m Оловиконъ, царь
на нициоброгитЪ.
olor, oris m лебедъ.
olorinus 3 лебедовъ.
olus, oleris n зеле, зеленчукъ.
olusculum , I n зеле, зеленчукъ.
Olympia, ае / Олимпия, равнина
въ Елида, посветена на Зевсъ, кждето се празнували всеки 4 го­
дини олимпийските игри. Olym­
pius, Olympicus, Olympiacus 3
олимпийски. Olympium, ii n Олимпиумъ, храмъ на Зевсъ въ Сици­
лия. Olympia, orum, п олимпийски
игри ad Olympia proficisci; vincere
Olympia побеждавамъ въ олимпий­
ските игри; coronari Olympia = co­
ronari in Olympiis. Olympias, adis
/ Олимпиада, време отъ четири
години. Olympionices, ае т по­
бедители въ олимпийските игри.
Olympias, adis / 1. олимпийка, обитателка на Олимпъ, прекоръ на

Olympus

435

богинитЪ. — 2. Олимпиада, майка
на Ялександъръ Велики. — 3. вж.
Olympia.
1. Olympus, I т Олимпъ: 1. плани­
на между Тесалия и Македония.
2. име на много други планини.
2. Olympus, Т / Олимпъ, градъ въ
Ликия, до планината Олимпъ. Olym­
peni, orum п олимпийци.
Olynthus, I / Олинтъ, градъ въ
Халкидическия полуостровъ. Olyn­
thii, orum п олинтийци.
omasum, Т п волски черва,
om en, inis п 1: а) знакъ, белегъ,
предзнаменование; omine secundo
съ щастливо предзнаменование,
щастливо; i secundo ominel щастли­
во пътуване! omen accipere смЪтамъ, приемамъ нЪщо за щастли­
во предзнаменование. Ь) желание,
благопожелание. — 2. тържественъ
обредъ, съпроводенъ съ наблюда­
ване предзнаменованията; особ. pl.
omina сватба, бракъ.
omentum, I п було, обвивка, която
обвива червата; прен. черва, вът­
решности.
ominator, oris т прорицатель.
ominor 1 1. предсказвамъ, предвещавамъ; verba male ominata пред­
вещаващи лошо. — 2. предчувствувамъ naves velut ominatae ad al­
teram praedam sese revertisse,
om inosus 3 който предвещава нЪщо, обикн. предвещаващъ лошо,
злокобенъ.
1. om issus part. оть omitto,
2. om issus 3 нехаенъ, небреженъ.
om itto, m isi, m issus 3 1. изпускамъ, хвърлямъ, напускамъ arma,
habenas, navigia, mulierem. — 2. а)
изоставямъ, захвърлямъ, пренебрегвамъ spem, omnibus rebus
omissis, occasionem, navigationem,
hostem; съ inf. преставамъ omitte
mirari, b) пропускамъ, не споменавамъ aliquem, aliquid de aliqua re.
omnigena, a e m u omnigenus 3
(gen. pl. omnigenum) отъ всЪкакъвъ родъ, всЬкакъвъ omnigenum
deum monstra.
omnimodis aiv. по всЬкакъвъ начинъ.

onero

om nino adv. 1. съвсемъ, напълно.
— 2. въобще, изобщо, само. — 3.
накъсо, съ една дума. — 4. при
числа: всичко, само. — 5. разбира
се, безъ съмнение,
om ni-parens, gen. -entis произвеждащъ, раждащъ всичко terra,
om ni-potens, gen. -entis
всемогъщъ.
omnis, е 1. а) всЪки omnes omnium
ordinum homines; sine omni peri­
culo безъ никаква опасность; om­
ni tempore презъ всичкото време;
omnia minima всичко до най-мал­
кото нЪщо; subst. omne, is п
всичко; pl. om nes, ium всички
(хора); pl. omnia, ium n всичко;
omnia facere правя всичко въз­
можно; ante omnia преди всичко,
предимно; in eo sunt omnia върху
това почива всичко, всичко зави­
си отъ това; ad omnia, per omnia
или само omnia въ всЬко отно­
шение; in alia omnia ire или dis­
cedere твърдя противното, на съв­
семъ друго мнение съмъ. Ь) всЪкакъвъ, всевъзможенъ omnibus
precibus petere, omnibus tormentis
necare. — 2. цЪлъ omnis Gallia;
non omnis moriar.
om ni-tuens gen. -entis който вижда
всичко.
omni-vagus 3 навсякъде скитащъ.
omni-volus 3 който пожелава всичко.
OmphalS, es / Омфала, мидийска
царица, на която влюбениятъ Херкулесъ предЪлъ съ вретено.
onager и onagrus, I т (гр) диво
магаре.
O nchesm ites, ае т онхесмитъ, вЬтъръ. духащъ къмъ Италия откъмъ епирското пристанище Онхесмъ.
O nchestus, I Онхестъ: 1. / градъ
въ Беотия. O nchestius 3 онхестийски. 2. т рЪка въ Тесалия.
onerarius 3 товаренъ navis; subst.
oneraria, ае / товаренъ корабъ.
onero 1 1. а) натоварвамъ naves,
iumenta; mensas dapibus отрупвамъ; membra sepulcro погрЪбвамъ; manum iaculis въоръжавамъ
се съ копия; onerari epulis, vino,
se onerare vino претоварвамъ ce

onerosus

436

opertus
i

съ. b) посгавямъ въ изобилие, насипвамъ, наливамъ dona Cereris
canistris (dat.), vina cadis. — 2. a)
обсипвамъ, отрупвамъ aliquem pro­
missis, iudicem argumentis, b) обременявамъ, обезпокоявамъ aliquem
dictis, aethera votis, hostes (se. sa­
xis). c) увеличават», усилвамъ ino­
piam alicuius.
onerosus 3 тежъкъ; прен. мжченъ,
обременителенъ.
onus, oneris n 1. бреме, товаръ
onus ferre. — 2. а) тежина, тежесть, тегло gravi onere armorum;
tanta onera navium толкозъ тежки
кораби, b) тежесть, бреме, тежко
задължение officii; oneri esse въ
тежесть съмъ. c) pl. разходи, да­
нъци, дългове.
on u stu s 3 1. натоваренъ asellus
auro onustus. — 2. пъленъ, изпълненъ ager praeda onustus.
onyx, onychis m (гр) ониксъ, скжпоцененъ камъкъ; прен. кутийка,
бурканче за помада,направено отъ
ониксъ.
opacitas, atis /
сЬнка, засЬнченость.
opaco 1 засЬнчвамъ hunc locum.
opacus 3 1. а) сЬнчестъ ripa; frigus
opacum прохлада; subst. opaca lo­
corum сенчести места. b) тъменъ
nox; barba гжета. — 2. хвърлящъ
сЪнка arbor, nubes.
Opalia вж. Ops.
opella, ae /
малка работа, трудъ,
услуга.
opera, a e / 1. а) деятелность, трудъ,
старание; operam in re aliqua po­
nere (locare, collocare, consumere)
или operam rei alicui tribuere (im­
pendere) u operam in rem aliquam
conferre употрЬбявамъ старание,
залЪгзмъ, старая се, трудя се за
нещо; operam fortis viri edere проявявамъ се като герой; operam da­
re (tribuere) alicui rei занимавамъ
се съ нещо; operam dare ut (ne)
старая се да (да не); operam dare
sermoni alicuius слушамъ нечия
речь; operam dare auctioni или fu­
neri приежтетвувамъ на, при; ope­
rae pretium est заслужава си тру­
да; res erat multae operae et labo­

~

ris работата изискваше; operae pre­
tium facere правя нещо, което си
струва труда; operae pretium ha­
bere получавамъ награда за труда;
dedita или data opera преднаме­
рено, нарочно; opera alicuius (mea,
tua, sua) благодарение, по вина на
нЬкого (по моя, твоя, негова вина),
поради нЬкого; eadem или una
opera наведнажъ, едновременно. ъу
работа, служба, длъжность, услу­
га; opera forensis работа въ еждилището, защищаване; operas dare
pro magistro изпълнявамъ длъжностьта на началника, служа вме­
сто началника (за помощника);
paulum mihi da operae направи ми
малка услуга. — 2. време, свобод­
но време; deest mihi opera немамъ
свободно време; est mihi operae
имамъ време, удобно ми е; поп est
mihi operae немамъ време, не ми
е удобно, немамъ желание. — 3.
особ. pl. работникъ, наемникъ, платенъ помощникъ; operae theatrales
платени лица да ржкоплескатъ.
operarius 3 работенъ; homo или
subst. operarius, ii т работникъ,
надничарь.
operculum , I п покривка, капакъ.
operim entum , I п покривка,
operio, perui, pertus 4 1. а) покривамъ terras umbra, capite operto
esse, b) обсипвамъ aliquem con­
tumeliis. — 2. затварямъ oculos,
ostium, domum, lecticam. — 3. скривамъ aliquid.
operor 1 трудя се, работя, зани­
мавамъ се съ нещо alicui rei; libe­
ralibus studiis, studiis Dianae; особ.
sacris свещенодействувамъ, принасямъ жертва; superstitionibus извършвамъ суеверни обреди,
operose adv. съ мжка, съ големъ
трудъ.
operositas, atis, / дейность, старарание, грижливость,
operosus 3 1. а) трудолюбивъ, старателенъ, деятеленъ. Ь) силно действуващъ herba. — 2. съпроводенъ
съ много трудъ, изискващъ уси­
лия, труденъ, мжченъ opus, artes,
opertus 3 покритъ, скритъ орегоto capite, opertos equos inspiciunt;

opes

437

subst. opertum , i n а) тайно, скри­
то мЪсто; telluris operta дълбочи­
ната на земята. b) тайна; operta
Apollinis предсказания, отговори на
Аполоновото прорицалище.
opes вж. ops.
Ophias, adis / офийка, жена отъ
етолийското племе офи.
Ophion, dnis т Офионъ, единъ
отъ кентаврите. Ophionides, ае т
синъ на Офионъ; Амикъ.
O phiusa или Ophiussa, ае / Офиуза, старото име на о. Кипъръ.
O phiusius 3 кипърски.
Ophthalm ias = opthalmias.
Opicus 3 гръцкото име на жителите
на Кампания; прен. грубъ, про­
сташки, необразованъ.
opifer, fera, ferum помагащъ,
opifex, ficis m 1. майсторъ, създатель, виновникъ, творецъ mundi,
carinae, rerum. — 2. работникъ.
opificina = officina,
opilio Rupilio), dnis m овчарь.
opim itas, atis / 1. дебелина, yroeность. — 2. изобилие, великолепие.
Opimius 3 име на римски плебей­
ски родъ.
opim o 1 1. угоявамъ. — 2. обогатявамъ. — 3. оплодотворявамъ, подобрявамъ.
opim us 3 1. а) тлъстъ, угоенъ, дебелъ bos. Ь) тученъ, плодороденъ
regio, ager. — 2. а) богатъ, изобиленъ praeda, dapes, ornamenta
non satis opima dicendi, b) надутъ
opimum genus dictionis c) богатъ,
обогатенъ opimus praeda, copiis,
opinabilis, е предполагаемъ, въображаемъ.
opinatio, onis / предположение,
въображение.
o p in atu s 3 предполагаем ь, въображаемъ.
opinio, onis / 1. а) мнение, пред­
положение; ut mea opinio fert или
est по мое мнение, както азъ
мисля; opinione duci, opinionem
habere на мнение съмъ, мисля;
opinio me tenet falsa имамъ ненЪрна представа; nemini veniebat
in opinionem никому не идваше на
умъ. Ь) очакване opinio trium legi­
onum; contra (praeter) opinionem

o p p id a n u s

въпрЬки очакването: opinione citius
по-скоро отколкото можеше да се
очаква; pro opinione Thrasybuli cnoредъ очакването на. c) въображе­
ние opinio, plus saepe valet quam res
ipsa. — 2. а) репутация, име, слава
opinionem habere alicuius rei или
de aliqua re, invidiae et ingrati ani­
mi; maximam virtutis opinionem ha­
bere славя се за най-голЬмъ храбрецъ. b) слухъ quae opinio erat
edita in vulgus.
opiniosus 3 пъленъ съ догатки.
opinor 1 предполагамъ, смЬтамъ,
мисля.
opiparS adv. прекрасно, великолеп­
но, отлично.
opiparus 3 прекрасенъ, великолененъ, отличенъ.
Opis, is /
Описъ, нимфа отъ сви­
тата на Диана.
opisthographus 3 (гр) написанъ на
задната страна (на гърба).
Opitergium. ii п
Опитергиумъ,
градъ на венетитЪ.
opitulor 1 помагамъ alicui,
opium, ii п (гр) опиумъ, маковъ
сокъ.
opobalsam etum , I п (гр) мЪсто, за­
садено съ балсамови дървета,
opobalsam um , i я (гр) сокъ отъ,
балсамово дърво, балсам ь.
oportet, tu it 2. v. impers. трЪбва.
oportunus = opportunus,
op-p... вм. ob-p...
op-pecto 3 вчесвамъ; прен. остъргвамъ piscem.
op-pedo 3 надсмивамъ се, подигравамъ се alicui,
oppegi pf. отъ oppingo,
op-perior, pertus sum 4 1. intr.
чакамъ ibidem, unum diem. — 2.
trans, чакамъ, очаквамъ aliquem,
tempora sua.
op-pessulatus 3 заключенъ, затворенъ отвжтре.
op-peto, petivi, p etitu s 3 отивамъ
срещу, излагамъ се, подхвърлямъ
се, претърпявамъ poenas alicuius
rei; mortem oppetere или само op­
petere умирамъ.
oppidanus 3 1. градски; subst. op­
pidani, orum m граждани. — 2.
провинциаленъ genus dicendi.

oppidatim

438

oppidatim adv. по градове,
oppido adv.
1. изцяло, напълно;
съвсемъ; oppido quam извънредно.
— 2. въ отговори: да, безъ съмне­
ние.
oppidulum, I п градче,
oppidum, I п 1. укрепено мЪсто,
крепость. — 2. градъ, провинциаленъ градъ (рЬдко за Римъ).
op-plgnero 1 залагамъ.
op-pllo 1 заграждамъ, запушвамъ.
op-pingo, pegi 3 запечатвамъ sa■vium.
op-pleo, plevl, p letu s 2 изпълвамъ,
напълвамъ.
op-ploro 1 плача предъ auribus
meis.
op-pono, posui, positus 3 1. a) noставямъ предъ или срешу, изпрЪчвамъ, противоиоставямъ manus
oculis или ante (ad) oculos, corpora
pro aliquo, turrim ad ipsum introi­
tum portiis opposuit, съ dat. ut ve­
nientibus in itinere se opponeret;
pass. лежа срещу или предъ, срещуположенъ съмъ itinera castris
hostium oppositis tenebantur, oppo­
situs mons Cebenna impediebat, cum
ea loca opposita Etruriae essent,
b) излагамъ aliquem morti, ad omne
periculum solus opponitur, c) npoтивополагамъ, противопоставямъ,
възразявамъ multis secundis proe­
liis unum adversum; quid habes,
quod mihi opponas? — 2. залагамъ
ager oppositus est pignori ob decem
minas.
opportiine adv. удобно, навреме,
opportunitas, atis / 1. удобство,
удобно положение или разположе­
ние locorum. — 2. удобно време,
благоприятенъ моментъ; удобенъ,
благоприятенъ случай temporis,
magnas opportunitates corrumpere;
habere (предстанямъ) opportunita­
tem ad aliquid; opportunitas suae et
liberorum aetatis съблазнителния
случай, който представяше него­
вата напреднала възрасть и възрастьта на децата му.
opportunus 3 1. удобенъ, благо­
приятенъ locus, tempus. — 2. а) годенъ, подходящъ способенъ; ad
haec magis opportunus nemo est;

'*■'

oppugnatio

opportunae sunt singulae (res) re­
bus fere singulis всЬко обстоятел­
ство служи почти само за една
цель Ь) удобенъ за, изложенъ на
нападение loca; cavere necubi hos­
ti opportunus fieret пазя се да не
дамъ на неприятеля удобенъ слу­
чай за нападение, с) изложенъ
iniuriae, morbis.
oppositio, onis / противопоставяне.
1. oppositus part. оть oppono.
2. oppositus 3
1. намиращъ ce
предъ, срещуположенъ; противоположенъ. —2. протоворечивъ, противоположенъ.
3. oppositus, iis т противопоста­
вяне.
opposui pf. оть oppono.
oppressio, onis / 1. притесняване,
угнетяване, подтискане, насилване.
— 2. неочаквано нападение cu­
riae.
oppressiuncula, ае /
леко при­
тискане.
op-primo, pressi, pressus 3 1. а)
притискамъ sinistra manu pectus
alicuius, b ) задушавамъ, заравямъ
oppressus terra; classis oppressa
est флотата е потопена. — 2. a)
потискамъ, крия eius rei mentio­
nem, iram, dolorem; litterae oppres­
sae непроизнесени. b) потушавамъ,
прекратявамъ, турямъ край на mo­
tum, tumultum, bellum; ignem загасямъ. c) надвивамъ, сразявамъ,
унищожавамъ, разправямъ се съ
Hntonium, adversarios, libertatem;
aliquem iudicio, falso crimine: op­
pressus dolore, metu, invidia. — 3. a}
внезапно нападамъ, изненадвамъ
hostes incautos, mors (somnus, lux,
hiems) aliquem opprimit, d) забърквамъ, смущавамъ; aliquem consilio
съ бързината на решението си; su­
bito ab aliquo opprimi съ въпроси.
opprobram ntum , I n хула, псувня.
opprobratio, onis / укоръ, хула.
opprobrium, ii n 1. укоръ, хула,
псувня. — 2. позоръ.
op-probro 1 укорявамъ alicui ali­
quid.
oppugnatio, onis / 1. нападение,
щ у р м у в а н е , атакуване, обсаждане
oppidi, castrorum, relinquere oppug­

oppugnator

439

nationem. — 2. начинъ за обсаждане или щурмуване, обсадно из­
куство.
oppugnator, oris т който напада,
нападатель, който щурмува,
op-pugno 1 нападамъ, щурмувамъ,
обсаждамъ oppidum, castra; прен.
aliquem pecunia нжча се да под­
купя.
ops, opis / (sing. само вь gen., acc.,
и abi.) 1. а) сила; omni оре съ всич­
ки сили; non opis est nostrae не
е въ наша власть, не е по силите
ни. Ь) помощь opem petere ab
aliquo; opem ferre alicui помагамъ.
— 2. обикн.р1. а) могжщество, зна­
чение, влияние, b) средства, бо­
гатство opibus valere, c) военна
сила, войска regiis opibus praeesse.
Ops, Opis / Опсь, богиня на земя­
та, плодородието и изобилието,
смесвана съ Реа. Opalia, ium п
празникъ въ чест-ь на богинята
Опсъ.
op-s__и o p -t... вж. ob-s... и ob-t...
optabilis, е желателенъ, желанъ.
optandus 3 жепателенъ, желанъ.
optatio, onis / желание,
o p tato adv. споредъ желанието,
o p tatu s 3 желанъ, приятенъ; subst.
optatum , i п желание,
opthaim ias, ае т (го) видъ риба.
optigo = obtego.
optim as, gen. -atis най-добъръ, найзнатенъ; subst. обикн. pl. optim a­
tes, ium m оптимати, аристократи,
optime, optim us вж. bene, bonus.
1. optio, onis / свободенъ изборъ,
свобода на желанието, воля, сво­
бода si mihi optio daretur.
2. optio, onis m помощникъ, осов.
помощникъ на центуриона.
optivus 3 избранъ, желанъ.
opto 1 1. избирамъ locum tecto.
— 2. желая.
optum e, optum us • = optime, op­
timus.
opulens, gen. -entis богатъ civitas;
subst. opulentes богати, богаташи,
opulenter adv. богато, великолепно,
opulentia, ae / 1. богатство, вели­
колепие. — 2. сила, могжщество.
opulentitas, atis / = opulentia,
opulento 1 обогатявамъ.

o ra

opulentus 3 1. състоятеленъ, заможенъ, богатъ homines, civitas, exer­
citus praeda. — 2. силенъ, могжщъ,
влиятеленъ factio, rex. — 3. значителенъ, блестящъ.
O puntius вж. Opus.
opus, operis n 1. а) работа, деятелность, дейность opus quaerere,
opera rustica; non modo verbis, sed
etiam opere; in opere occupatum
esse заетъ съмъ въ работа по
укрепленията (обкопит-fc); locus eg­
regie natura et opere munitus при­
родно и изкуствено укрепено; nihil
est opere aut manu factum. Ь)трудъ,
усилие, старание; magno opere,
maximo opere, summo opere, nimio
opere много, твърде много; tanto
opere толкова много, въ такава
степень; quanto opere колко мно­
го; uno opere постоянно. — 2. а)
дело, деяние opera immortalia, b )
постройка, здание opera urbana;
opus facere строя, c) укрепление,
обкопъ opere castrorum perfecto,
d ) обсадна машина urbem operibus
oppugnare или claudere, е) худо­
жествено произведение, f) съчи­
нение, книга. — 3. opus e st нуждно е, потребно е, необходимо е;
съ dat. pers. opus est mihi нуждая
се; съ пот. на това, отъ което
има нужда: si quid opus est, quae­
cumque ad oppugnationem opus
sunt, exempla nobis opus sunt;
обикн. съ abi. на това, отъ което
има нужда: auctoritate tua nobis
opus est, opus est facto; ргьдко
съ gen. quanti argenti opus fuit; съ
sup. quod scitu opus est; съ inf,,
съ acc. c. inf., съ ut, ne.
Opus, Qntis / Опунтъ, градъ въ
Локрида. Opuntius 3 опунтийски.
opusculum , I п малъкъ трудъ, мал­
ко произведение, малко съчинение.
1. ora, ае / 1. брЪгъ (морски) orae
maritimae Italiae; ora maritima край­
брежни жители. — 2. край, пред-Ьлъ, граница regionum, silvae, cli­
pei; orae belli картина на военни­
те действия. — 3. страна, страна
на св%та quot orae sunt partesque
terrarum, cunctis oris; orae luminis

ora

440

O rchom en os

бЪлъ свЬтъ, светлина quem sub
(каре); orbis signifer зодиакъ; or­
luminis edidit oras. — 4. земенъ
bes finientes хоризонтъ; orbis lac­
поясъ, зона.
teus мл%ченъ пжть; orbis annuus
2. ora, ae / вжже, корабно вжже. v годишно кржгообръщане; orbis
oraculum , I п 1. а) отговоръ на
verborum, orationis периодъ; per
богъ oracula consulere, poscere,
orbem съ редуване, по редъ; se­
scitari, b) предсказание, c) изрече­
nis horis in orbem pugnaverunt на
ние, сентенция. — 2. прорицалище.
смЪни по шесть часа; imperium in
orarius 3 крайбрЬженъ.
-orbem ibat преминаваме по редъ
oratio, onis / 1. а) говоръ, речь;
отъ единь въ другъ. — 2. а) кржгorationis expers н-Ьмащъ даръ сло­
ла повръхность, кржгъ, дискъ so­
во; orationem habere говоря; hac
lis, lunae; mensae кржгла маса;
oratione habita като каза тези ду­
orbis terrae или terrarum земенъ
ми, следъ тези думи. Ь) особ. ора­
кржгъ, земно кълбо, свЪтъ. Ь) зе­
торска речь oratio in aliquem, ora­
мя, страна, царство; orbis Eous
tionem facere или conficere приизтокъ; прен. човешки родъ. с)
готвямъ; orationem habere, recita­
щитъ; колело; очна орбита, очи;
re, dicere произнасямъ. c) пред­
блюдо на везни; кълбо,
мет-ь, тема на речьта. — 2. а) начинъ orbita, ае / следа, диря отъ коле­
на излагане, стилъ fortis, placida,
лото на колата; пжть.
b) красноречие satis in eo fuisse
orbitas,
atis / 1. осиротяване, безorationis, c) проза et in poematis
детство. — 2. вдовство. — 3. ли­
et in oratione.
шение, загуба orbitas rei publicae
oratiuncula, ae / малка речь.
virorum talium.
orator, oris m 1. ораторъ. — 2. опълномощенъ да говори (преговаря), orbo 1 1. лишавамъ отъ родители
или отъ деца filio orbatus. — 2. ли­
посрЪдникъ, пратеникъ ad eos ora­
шавамъ aliquem или aliquid ali­
toris modo Caesaris mandata de­
qua re.
fert. — 3. проситель.
oratorie adv. по ораторски, красно­ Orbona, ae / Орбона, богиня на
речиво.
бездетството, която била призо­
o r a t o r i u s 3 ораторски; subst. o r a ­
вавана отъ бездетните родители,
t o r i a , ae /
(sc. ars) ораторско из­ orbus 3 1. осирот-Ьлъ, лишенъ отъ
куство, красноречие.
родители, който е загубилъ деца­
6ratrlx, Teis / 1. посредница pa­
та си, бездетенъ, овдов-Ьлъ orba
cis et foederis. — 2. просителка.
est patre, съ gen. Memnonis orba
oratum, T n молба,
mei; subst. orbus, i m сиракъ; orba,
oratus, iis m молба oratu tuo.
ae / момиче-сиракъ или вдовица;
orba, ae / вж. orbus,
orbi orbaeque сираци и вдовици.
orbatio, onis / лишаване,
— 2. лишенъ отъ, нЬмащъ, безъ
orbator, oris m който лишава ни­
съ abi. или съ gen.
кого отъ децата, виновникъ за orca, ae / бъчва.
осиротяването.
Orcades, um / Оркади, острови
o r b i c u l a t u s 3 кржгълъ, обълъ.
край Шотландия.
o r b i c u l u s , Т т малъкъ кржгъ.
orchas, adis f (гр) видъ маслини,
O r b i t i u s , i i т Орбилий, римски граorchestra, ае / (гр) 1. место въ
матикъ, учитель на Хораций.
гръцкия театъръ, опред-Ьлено за
o rb is , is m
1. кржгъ; in orbem
хора. — 2. место въ римския теа­
torquere въртя; orbem efficere
търъ, определено за сенаторите;
(colligere), in orbem consistere
прен. сенатъ.
образувамъ кржгъ, заставамъ въ Orchom enos и -us, Т / Орхоменъ:
кржгъ; equitare in orbem ездя въ
1. градъ въ Беотия. Orchom enii,
кржгъ; in orbem pugnare сражаorum т орхоменци. 2. градъ въ
вамъ се като образувамъ кржгъ
Аркадия.

o r c in u s

441

orcinus 3 1. огнасящъ се до под­
земното царство, отнасящъ се до
смъртьта, отнасящъ се до мъртвецъ.
— 2. orcini senatores влезли въ
сената по силата на Цезаревото
завещание; orcini liberti роби, осво­
бодени съ завещание.
Orcus, Т т 1. подземното царство.
— 2. богътъ на подземния свЪтъ:
Плутонъ; satelles Orci Харонъ.
— 3. прен. смърть; morari Orcum
продължавамъ да жив^я, не умирамъ.
ordinarius 3 редовенъ, правиленъ,
обикновенъ.
ordinate и ordinatim adv. по редъ,
правилно, както тр-Ьбва.
ordinatio, onis / 1. нареждане, раз­
пределяне, устройство. — 2. управ­
ление. — 3. избиране, назначаване.
ordinatus 3 1. нареденъ; — 2 пра­
виленъ.
ordino 1 1. привеждамъ въ редъ,
уреждамъ, нареждамъ. — 2. опредЪлямъ; назначавамъ на длъжность.
ordior, orsus sum 4 1. а) започвамъ alterius vitae initium; intr.
oratio orsa est. b) започвамъ да
разказвамъ, да описвамъ bellum,
с) започвамъ да говоря sic orsus
Rpollo. — 2. subst. orsa, oriim n a)
начало tanti operis, b) думи, слова,
речь.
ordo, ordinis m 1. редъ, редица ar­
borum, retorum; sedere in quattuor­
decim ordinibus седя въ четири­
надесетте предни редици столове
въ театъра, конникъ съмъ. — 2.
вь войската: а) боенъ редъ, строй
ordines explicare, commutatis or­
dinibus. b) отредъ, центурия cen­
turiones primorum ordinum; ordines
ducere командувамъ центурия или
центурионъ съмъ. с) длъжность
или чинъ на центурионъ spes prae­
miorum atque ordinum, b) центу­
рионъ; ordines primi центурионите
на първите центурии; tribunis
militum primisque ordinibus convo­
catis. — 3. класа, съсловие ordo
amplissimus или senatorius; hic ordo
сенатъ; ordo equester коннишко
съсловие; ordo pedester класата

o rie n s

граждани, които служатъ въ пе­
хотата; ordo publicanorum, liberti­
norum, scribarum.—4. а) редъ, порядъкъ conservare, tenere ordinem;
in ordinem addicere или redigere
привеждамъ въ редъ: in ordinem
se refferre идвамъ отново въ на­
длежния редъ; in ordinem cogere
aliquem заставямъ нЪкого да се
подчинява, унижавамъ, обиждамъ;
se ipsum in ordinem cogere унижа­
вамъ достойнството си, унижавамъ
се; adv. ordine по редъ, както
требва; in ordinem и in ordine по
редъ; ех ordine по редъ, непрекжснато, веднага; extra ordinem
не по реда, не по обичая, необик­
новено; nullo ordine безъ никакъвъ
редъ. Ь) редуване, правиленъ ходъ,
• движение saeculorum, fatorum; ordi­
nes temporum explicare излагамъ
събитията въ хронологически редъ.
Ordovices, um т ордовици, племе
въ Британия.
orSas, adis / (гр) ореада, планинска
нимфа.
O resta, ае / Ореста, старото име
на Одринъ.
O restae, arum т и O restes, um m
орести, племе въ Македония.
O restes, ае или is т Орестъ, синъ
на Ягамемнонъ и Клитеместра.
_ O resteus 3 Орестовъ; dea Диана.
O retani, orum т оретани, племе въ
Южна Испания.
organum, I п (гр) инструментъ; музикаленъ инструментъ.
O rgetorix, igis т Оргеториксъ,
знатенъ хелветиецъ.
orgia, orum п (гр) вакханалия, ре­
лигиозно тържество въ честь на
Бакхъ.
orichalcum , I п (гр) жълта медь,
пиринчъ.
Oricos, I / или Oricum, I п Орикосъ, градъ въ Епиръ. Oricius 3
орикоски. Oricini, orum т орикосци.
oricula, oricularius вж. auricula и пр.
oriens, entis m (sc. sol) 1. изгрЪващето слънце; богъ на слънцето;
слънце septimus hinc oriens cum
se demiserit undis. — 2. изтокъ; из­
точни страни.

orientalis
orientalis, е източенъ ; subst. orien­
tales, ium m източни народи,
orificium, ii n отворъ, устие,
originatio, onis / етимология.
origo, inis / 1. произхождение, на­
чало animorum, suboles origine mi­
ra; ab aliquo originem trahere, du­
cere водя началото си, произхождамъ отъ. — 2. а) родъ, семейство;
ab origine ultima stirpis Romanae
generatus произхождащъ отъ твър­
де древенъ римски родъ. Ь) родоначалникъ, творецъ Romanae stir­
pis, mundi melioris, c) метрополия
Orion, onis (сжщо Orionis u Orio­
nis) m Орионъ, прочутъ ловецъ,
убитъ отъ Диана и премЪстенъ на
небето като съзвездие,
orior, ortu s sum (oritiirus) 4 1. а)
вдигамъ се, ставамъ consul oriens
de nocte, b) изгрЪвамъ stella; sol
ortus изгрЪвъ на слънце, утро,
сутринь; orta luce на разсъмване;
oriens sol изтокъ.—2. а) започвамъ,
появявамъ се, извирамъ oritur
clamor, timor ortus est a tribunis,
ab his sermo oritur, Belgae ab extre­
mis Galliae finibus oriuntur, oritur
silva a finibus, Rhenus oritur ex
Lepontiis, b) раждамъ се, произлизамъ filia ortus, ex concubina ortus
e ra t; homo a se ortus = novus;
_ part. ortus 3 роденъ.
Oritae, arum m срити, племе въ
Източна Азия.
drlth y ia, ае / Орития: 1. дъщеря
на атинския царь Ерехтей. 2. ца­
рица на амазонкитЪ.
oriundus 3 произлизащъ.
Ormenis, idis / Астидамия, внучка
на Орменъ.
ornam entum , I п 1. приготовление;
pl. всякакви принадлежности, уре­
ди, амуниция, въоржжение, сред­
ства. — 2. а) украшение; pl. скжпоценности, художествени предмети;
прен. ornamento esse alicui служа
за украшение на никого. Ь) отли­
чие, почесть ornamentis afficere
aliquem.
ornatS adv. красиво, изящно,
ornatrix, Icis f фризьорка,
l.d rn a tu s 3 1. снабценъ naves omni
genere a r m o r u m ornatissimae:

442

Ortona

equus; elephantus снабденъ съ
всичко необходимо. — 2. а) украсенъ, красивъ, изященъ oratio, ver­
sus, ornati homines in dicendo et
graves', b) прекрасенъ, огличенъ,
почтенъ, славенъ.
2 ornatus, iis (I) m 1. приготвяне,
уреждане ad ornatum ludorum au­
rum quaerere. — 2. принадлежно­
сти, въоржжение, оржжие, облЪкло gladiatores eo ornatu ar­
marunt. — 3. украшение regalis,
regius, caeli, verborum.
Orni, orum m Орни, укрепление въ
Тракия.
orno 1 1. снабдявамъ съ всичко не­
обходимо, въоржжавамъ, приготвямъ naves, exercitum; provinciam
давамъ на провинцията управитель
и всичко необходимо за него; consu­
les, praetores снабдявамъ консули­
те, преторитЪ съ всичко необходи­
мо за управлението или командуването; aliquem armis, civitatem omni­
bus rebus. — 2. украсявамъ aedem
frondibus, capillos, orationem. — 3.
а) хваля, превъзнасямъ seditiones
ipsas ornare, b) почитамъ aliquem
aliqua re.
ornus, I / осенъ, ясенъ (дърво).
бго 1 1. а) говоря bonum aequum­
que, orandi nescius, b) устно излагамъ, разисквамъ, зашищавамъ,
всдя litem, causam. — 2. моля ali­
quem, съ де. acc. auxilia regem; oro
te моля ти се; съ coni., съ ut (пе),
съ inj.
Oroanda, orum п Ороанда, градъ
въ Писидия. O roandenses, ium m
ороанденци.
Orontes, is u I m Оронтъ, рЪка
въ Сирия. Oront&us 3 сирийски.
Orpheus, ei u eos m Орфей, про­
чутъ тракийски пЪвецъ, синъ на
музата Калиопа и на Аполонъ. съпругъ на Евридика. Orpheus и
Orphicus 3 Орфеевъ, орфически.
orsa, drum п еж. ordior.
1. orsus part. отъ ordior.
2. orsus, iis m 1. начало, начинание.
— 2. основа (на тъкань).
orthographia, ае / (гр) правописъ.
Ortona, ае / Ортона, градъ въ Лациумъ.

o r tu s

443

1. ortu s part. отъ orior.
2. ortus, iis m 1. а) изгрЯване, изгрЯвъ solis, lunae, b) изтокъ. — 2.
произхождение, начало, раждане
vitium, amicitiae, puerorum.
Ortygia, a e / u Ortygie, es / Ортигия: 1. островъ, съставящъ часть
отъ гр. Сиракуза. 2. гора при гр.
Ефесъ. 3. старото име на о. Делосъ. Ortygius 3 делоски; dea
Диана.
oryza, ае / (гр) оризъ.
l.o s , oris п 1. а) уста cibum oris
hiatu capescere; semper alicui in
ore esse, in ore vulgi (hominum)
esse; in ora hominum abire ставамъ предметъ на хорските при­
казки; uno оге едногласно. Ь)
езикъ, речь, думи оге placido; fa­
cere omnes uno ore Latinas правя
всички латинци, говорещи единъ
езикъ. с) устие, отворъ, входъ,
дупка Tiberis, specus, portus; Timari изворъ на. — 2. а) лице lau­
dare aliquem <n os, gladium in os
conicere; os praebere ad contume­
liam излага.чъ се на лично оскърб­
ление; laedere os alicui обиждамъ
нЯкогс въ лицето; in ore sunt om­
nia всичко зависи отъ изражение­
то на лицето. Ь) очи, погледъ, присжтствие in ore omnium versari, in
ore eius iuguiatur: os durum или
само os дебелоочие, безсрамие,
c) глава, d) човка, клюнъ; прен.
корабенъ носъ.
2. os, ossis п кость: pl. ossa кости,
скелетъ.
Osca, ае / Оска, градъ въ Испа­
ния, сега Hueska. O scensis, е оскенски. Oscenses, ium т оскенци.
oscen, inis m веща птица, по чиито
крЯсъци гадаели авгуритЯ.
O scensis вж. Osca.
OscT, orum т оски, племе въ Кам­
пания. Oscus 3 оскийски.
oscillum, I п малко изображение
на Бакхъ.
oscitans, gen. -antis прозЯващъ се;
сънливъ, безучастенъ, равнодушенъ.
oscitan ter adv. прозявайки се, сън­
ливо, равнодушно.

o s te n ta to r

oscitatio, onis / прозЯване; сънливость, равнодушие,
oscito 1 прозЯвамъ се; прен. равнодушенъ съмъ.
osculabundus 3 цЯлуващъ.
osculatio, onis / цЯлуване.
osculor 1 (ausculor 1) цЯлувамъ
aliquem; прен. обичамъ. ценя scien­
tiam iuris.
osculum, Г п устица, устна; прен.
цЯлувка; oscula figere цЯлувамъ.
Osi, orum т ози, германско племе.
Osiris, is и idis т Озирисъ, главенъ египетски богъ, съпругъ на
Изида.
Osismi, orum т озисми, племе въ
Северозападна Галия,
osor, oris m който мрази.
Ossa, ае / Оса, планина въ Теса­
лия. O ssaeus 3 осенски.
osseus 3 костенъ.
ossifraga, ае m и ossifragus, I т
морски орелъ.
ossuculum , I п малка кость.
os-tendo, tendi, ten tu s u te n su s 3
1. протЯгамъ, излагамъ dextram,
Aquiloni glebas. — 2. а) показвамъ
tabellas, os suum populo Romano,
b) показвамъ или извеждамъ съ
цель да сплаша неприятеля ad ter­
rorem hostium aciem ostendere; op­
pugnationem извършвамъ привидна
атака, c) проявявамъ virtutem, ani­
mi robur, se alicui inimicum, d) обещавамъ praemia, munus; spem обнадеждвамъ; spem falsam залъгвамъ; bellum заплашвамъ съ. е) посочвамъ, изтъквамъ, обявявамъ
казвамъ difficultates, scelera in pa­
trem; quid fieri velit, ostendit; osten­
dit se prohibiturum esse,
o sten tatio onis /
1. показване,
проявяване saevitiae. — 2. а) изла­
гане на показъ, парадиране съ in­
genii. b) самохвалско обещание
multorum annorum ostentationes
meae. — 3. външность, показъ, парадность homo veritate non osten­
tatione popularis; ostentationis cau­
sa за демонстрация, за въвеждане
въ заблуждение неприятеля,
o sten tato r, oris m 1. който излага
на показъ ceteris praemiorum peri­

ostendo
culorumque ostentator. — 2. който
се хвали съ factorum.
ostento 1 1. а) излагамъ, предлагамъ alicui sua iugula pro capite
alicuius, b) показвамъ, излагамъ
на показъ cicatrices, passum ca­
pillum, equitatum omnibus locis iniciendi terroris causa. — 2. а) хваля
се съ, съ гордость показвамъ
equum armaque capta, prudentiam,
aetatis honorem, b) проявявамъ
aequitatem integram, gaudium, se
aliis rebus, c) обещавамъ, заплашвамъ съ praemia, sociis spem pro
re. caedem; defensoribus praemia
modo, modo formidinem, d) доказвамъ, заявявамъ, съ acc. c. inf.
ostentum, I n чудно явление, зна­
мение, чудо; ostenta facere извършвамъ чудеса.
1. ostentus part. отъ ostendo.
2. ostentus, us m (само вь dat.) 1. по­
казване, излагане на показъ cor­
pora obiecta ostentui. — 2. а) до­
казателство; eo natus sum, ut Iugurthae scelerum ostentui essem за
да служа за доказателство на. Ь)
лицемерие; illa deditionis signa
ostentui credere смЪтамъ за лице_ мЪрие.
Ostia, ае / и Ostia, orum п Остия,
градъ въ Лациумъ. OstiSnsis, е
остийски; provincia надзорътъ вър­
ху продоволствието съ житни хра­
ни и върху водоснабдяването на
4 гр. Римъ, който упражнявалъ преторътъ на гр. Остия.
dstiarius 3 вратенъ, вратарски;
subst. ostiarius, ii т вратарь. os­
tiarium, ii n данъкъ върху вратигЬ.
ostiatim aiv. отъ врата на врата,
отъ кжща на кжща.
ostium, ii п устие, входъ, врата flu­
minis, portus; Oceani Гибралтарски
проливъ.
ostrea, ае / u ostreum, Т п (гр)
стрида (мида).
ostreatus 3 покритъ съ струпеи,
келявъ.
ostria = ostrea.
ostrifer, fera, ferum изобиленъ съ
стриди (миди).
ostrinus 3 пурпуренъ.

444

^

O v id iu s

ostrum , frt кръчь на морски охлювъ;
пурпурна боя, пурпуръ; прен. пур­
пурна дреха, пурпуръ ostro vela­
re humeros.
osurus part. fut. отъ odi.
osus sum cm. ф. = odi.
Otho, onis m Отонъ. римско име.
Othryades, ае m 1. Пантъ, синъ на
планинския богъ Отрий. — 2.
Отриадъ, спартански пълководецъ.
Othrys, yos т Отрий, планина въ
Тесалия.
otiolum, Т п малъкъ отдихъ.
otior 1 свободенъ съмъ отъ работа,
отдъхвамъ.
otiose adv. безъ работа; прен. безъ
бързане, спокойно, бавно.
otiosus 3 1. свободенъ отъ длъжность или работа, незаетъ, свобо­
денъ, почиващъ си homo, miles,
bos, tempus, senectus. — 2. а) неутраленъ, миренъ; subst. otiosi,
orum m мирни граждани, b) cnoкоенъ, безгриженъ. c) излишенъ,
безполезенъ.
otium, ii n 1. време свободно отъ
служебни занятия, почивка, от­
дихъ frui otio, otium et oppidi lau­
dat rura sui; otium sequi свобо­
денъ съмъ; se in otium referre o t теглямъ се на покой, уединявамъ
ce; languescere in otio отъ безде­
лие. — 2. свободно време, време
otium consumpsit in historia scri­
benda; per otium въ свободното
време; прен. otia nostra рожби на
свободното ми време (за стихо­
творения). — 3. политически сво­
бодно време, мирно време, миръ
in otio esse, vivere; diuturnitas pa­
cis otium confirmavit: res in otium
deducere; per otium презъ време
на примирието
ovalis, е отнасящъ се къмъ ова­
цията.
ovatio, onis /
овация, малъкъ
триумфъ (тържествено влизане въ
Римъ на победителя-пълководецъ,
яхналъ конь или пешъ, съ миртовъ венецъ на глава).
ovicula, ае / овчица.
Ovidius, ii т
римско родово имзPublius Ovidius Naso Публий Ови,

ovile

445

дий Назонъ, прочутъ римски поетъ
(43 пр. Хр. — 17 сл. Хр.).
ovile, is n 1. кошара. — 2. избор­
но мЪсто (заградено мЪсто на
Марсовото поле, кждето гласу­
вали).
ovillus 3 и ovilis, е овчи grex,
ovis, is / 1. овца. — 2. прен. вълна,
ovo 1 1. тържествувамъ, ликувамъ
ovantes ас gratulantes; ovantes gut­
ture corvi радостно грачещи. — 2.
тържествено влизамъ въ града
(вж. ovatio).
ovum, i п яйце; ab ovo usque ad
mala отъ началото до края (поне­
же римския обЪдъ се почвалъ съ
яйца и свършвалъ съ плодове);

расо
geminum ovum двет-fe яйца на Ле­
да; ovo prognatus eodem (за Полуксъ); прен. ova curriculis nume­
randis седемь дървени яйца, по­
ставени на една колона въ римския
циркъ, които служели за броене
на обиколките, като при всека
обиколка било сваляно едно яйце.
Oxus, i т Оксъ, река въ Средна
Язия.
oxycominum, i п видъ маслини
(приготвени съ оцетъ и кимионъ?).
Oxydracae, arum m оксидраци, пле­
ме въ Индия.
oxygarum, i п (гр) рибенъ сосъ,
смесенъ съ оцетъ.

Р
Р. като съкращение = Publius. Р. С.
= patres conscripti. Р. М. = pon­
tifex maximus. Р. Р. = pater patriae.
Р. R. = populus Romanus. Р. S. =
plurimam salutem.
pabulatio, onis / отиване за храна
на добитъка; доставяне на фуражъ.
pabulator, oris т който отива за
храна на добитъкъ.
pabulor 1 събирамъ храна за до­
битъка.
pabulum, I п храна за добитъкъ,
кърмило, фуражъ; прен. храна.
pacalis, е отнасящъ се до мира,
миренъ laurus.
pacatu s 3 усмиренъ, успокоенъ, ми­
ренъ civitas, mare; subst. paca­
tum , i n мирна страна, приятел­
ска страна in pacato, ex pacatis
praedas agebant.
Pachynos, T / или Pachynum, i n
Лахинумъ, носъ на южния брЪгъ
на Сицилия.
PacidSianus, i m прочутъ римски
гладиаторъ.
pacifer, fera, ferum
докарващъ
миръ, мироносецъ.

pacificatio, onis / умиротворяване,
успокояване
pacificator, oris т миротворецъ,
успокоитель.
pacificatorius 3 миротворенъ, посредничещъ за сключване на миръ
legatio.
pacifico (pacificor) 1 1. сключвамъ
миръ cum aliquo — 2. прен. усмирявамъ, успокоявамъ aliquem,
pacificus 3 миролюбивъ, миренъ.
paciscor, pactus sum 3 1. intr. споразумявамъ се, сключвамъ договоръ inter se. — 2. trans, а) уговарямъ си, запазвамъ си (съ договоръ) provinciam, vitam ab aliquo,
pacem; pacisci puellam сгодявамъ
ce; ex qua domo pactus esset (se.
puellam); Turnus, cui Lavinia pacta
fuerat за когото бЪше сгодена; part.
pactu s 3 уговоренъ; subst. pacta,
ae / годеница, b) давамъ въ замЪна, жертвувамъ vitam pro gloria;
letum pro laude предпочитамъ слав­
на смърть предъ живота,
расо 1 усмирявамъ, умиротворявамъ, успокоявамъ, покорявамъ

o s te n d o

culorumque ostentator. — 2. който
се хвали съ factorum,
o sten to 1 1. а) излагамъ, предлагамъ alicui sua iugula pro capite
alicuius. b) показвамъ, излагамъ
на показъ cicatrices, passum ca­
pillum, equitatum omnibus locis iniciendi terroris causa. — 2. а) хваля
се съ, съ гордость показвамъ
equum armaque capta, prudentiam,
aetatis honorem, b) проявявамъ
aequitatem integram, gaudium, se
aliis rebus, c) обещавамъ, заплашвамъ съ praemia, sociis spem pro
re, caedem; defensoribus praemia
modo, modo formidinem, d) доказвамъ, заявявамъ, съ acc. c. inf.
ostentum , I n чудно явление, зна­
мение, чудо; ostenta facere извършвамъ чудеса.
1. o sten tu s part. отъ ostendo.
2. o sten tu s, iis m (само въ dat.) 1. по­
казване, излагане на показъ cor­
pora obiecta ostentui. — 2. а) до­
казателство; eo natus sum, ut Ju­
gurthae scelerum ostentui essem за
да служа за доказателство на. Ь)
лицемерие; illa deditionis signa
ostentui credere см-Ьтамъ за лице_ мЪрие.
Ostia, а е / u Ostia, orum п Остия,
градъ въ Лациумъ. O stiensis, е
остийски; provincia нацзорътъ вър­
ху продоволствието съ житни хра­
ни и върху водоснабдяването на
4 гр. Римъ, който упражнявалъ пре_ торътъ на гр. Остия.
O stiarius 3 вратенъ, вратарски;
sub st. ostiarius, ii m вратарь. os­
tiarium, ii n данъкъ върху вратигЬ.
ostiatim aiv. отъ врата на врата,
отъ кжща на кжща.
dstium , ii п устие, входъ, врата flu­
minis, portus; Oceani Гибралтарски
проливъ.
ostrea, ае / и ostreum , I п (гр)
стрида (мида).
o strea tu s 3 покритъ съ струпеи,
келявъ.
o stria = ostrea.
ostrifer, fera, ferum изобиленъ съ
стриди (миди),
o strin u s 3 пурпуренъ.

444

O v id iu s

ostrum , I п кръвь на морски охлювъ;
пурпурна боя, пурпуръ; прен. пур­
пурна дреха, пурпуръ ostro vela­
re humeros.
osiirus part. fu t. отъ odi.
osus sum cm. ф. = odi.
Otho, onis m Отонъ, римско име.
Othryades, ае m 1. Пантъ, синъ на
планинския богъ Отрий. — 2.
Отриадъ, спартански пълководецъ.
Othrys, yos т Отрий, планина въ
Тесалия.
otiolum, I п малъкъ отдихъ.
otior 1 свободенъ съмъ отъ работа,
отдъхвамъ.
o tio se adv. безъ работа; прен. безъ
бързане, спокойно, бавно.
otiosus 3 1. свободенъ отъ длъжность или работа, незаетъ, свобо­
денъ, почиващъ си homo, miles,
bos, tempus, senectus. — 2. а) неутраленъ, миренъ; subst. otiosi,
orum m мирни граждани, b) cnoкоенъ, безгриженъ. c) излишенъ,
безполезенъ.
otium, i? n 1. време свободно отъ
служебни занятия, почивка, от­
дихъ frui otio, otium et oppidi lau­
dat rura sui; otium sequi свобо­
денъ съмъ; se in otium referre o t теглямъ се на покой, уединявамъ
ce; languescere in otio отъ безде­
лие. — 2. свободно време, време
otium consumpsit in historia scri­
benda; per otium въ свободното
време; прен. otia nostra рожби на
свободното ми време (за стихо­
творения). — 3. политически сво­
бодно време, мирно време, миръ
in otio esse, vivere; diuturnitas pa­
cis otium confirmavit: res in otium
deducere; per otium презъ време
на примирието
ovalis, е отнасящъ се къмъ ова­
цията.
ovatio, onis /
овация, малъкъ
триумфъ (тържествено влизане въ
Римъ на победителя-пълководецъ,
яхналъ конь или пешъ, съ миртовъ венецъ на глава).
ovicula, ае / овчица.
Ovidius, ii т римско родово имзPublius Ovidius Naso Публий Ови,

ov ile

расо

445

дий Назонъ, прочутъ римски поетъ
(43 пр. Хр. — 17 сл. Хр.).
ovile, is п 1. кошара. — 2. избор­
но мЪсто (заградено мЪсто на
Марсовото поле, кждето гласу­
вали).
ovillus 3 и ovilis, е овчи grex,
ovis, is / 1. овца. — 2. прен. вълна,
ovo 1 1. тържествувамъ, ликувамъ
ovantes ас gratulantes; ovantes gut­
ture corvi радостно грачещи. — 2.
тържествено влизамъ въ града
(вж. ovatio).
ovum, i п яйце; ab ovo usque ad
mala отъ началото до края (поне­
же римския об%дъ се почвалъ съ
яйца и свършвалъ съ плодове);

geminum ovum двет-fe яйца на Ле­
да; ovo prognatus eodem (за Полуксъ); прен. ova curriculis nume­
randis седемь дървени яйца, по­
ставени на една колона въ римския
циркъ, които служели за броене
на обиколките, като при всЪка
обиколка било сваляно едно яйце.
Oxus, i т Оксъ, река въ Средна
Язия.
oxycominum, i п видъ маслини
(приготвени съ оцетъ и кимионъ?).
Oxydracae, arum т оксидраци, пле­
ме въ Индия.
oxygarum, I п (гр) рибенъ сосъ,
смесенъ съ оцетъ.

Р
Р. като съкращение =■ Publius. Р. С.
= patres conscripti. Р. М. = pon­
tifex maximus. Р. Р. = pater patriae.
Р. R. = populus Romanus. Р. S. =
plurimam salutem.
pabulatio, onis / отиване за храна
на добитъка; доставяне на фуражъ.
pabulator, oris т който отива за
храна на добитъкъ.
pabulor 1 събирамъ храна за до­
битъка.
pabulum, i п храна за добитъкъ,
кърмило, фуражъ; прен. храна.
pacalis, е отнасящъ се до мира,
миренъ laurus.
pacatu s 3 усмиренъ, успокоенъ, ми­
ренъ civitas, mare; subst. paca­
tum , i n мирна страна, приятел­
ска страна in pacato, ex pacatis
praedas agebant.
Pachynos, i / или Pachynum, i n
Пахинумъ, носъ на южния брЪгъ
на Сицилия.
Pacideianus, i т прочутъ римски
гладиаторъ.
pacifer, fera, ferum
докарващъ
миръ, мироносецъ.

pacificatio, onis / умиротворяване,
успокояване
pacificator, oris т миротворецъ,
успокоитель.
pacificatorius 3 миротворенъ, посредничещъ за сключване на миръ
legatio.
pacifico (pacificor) 1 1. сключвамъ
миръ cum aliquo — 2. прен. усмирявамъ, успокоявамъ aliquem,
pacificus 3 миролюбивъ, миренъ.
paciscor, pactus sum 3 1. intr. споразумявамъ се, сключвамъ договоръ inter se. — 2. trans, а) уговарямъ си, запазвамъ си (съ договоръ) provinciam, vitam ab aliquo,
pacem; pacisci puellam сгодявамъ
ce; ex aua domo pactus esset (sc.
puellam); Turnus, cui Lavinia pacta
fuerat за когото бЪше сгодена; patt.
p actu s 3 уговоренъ; subst. pacta,
ae / годеница, b) давамъ въ замЬна, жертвувамъ vitam pro gloria;
letum pro laude предпочитамъ слав­
на смърть предъ живота,
расо 1 усмирявамъ, умиротворявамъ, успокоявамъ, покорявамъ

P a c o ru s

446

Galliam Germaniamque; silvas incul­
tas vomere обработвамъ, разоравамъ.
Pacorus, T m Пакоръ, царь на партитЪ.
pacta, ае / годеница (вж. paciscor),
1. pactio, onis / 1. споразумение,
договоръ; arma per pactionem tra­
dere предавамъ се, капитулирамъ.
— 2. а) таенъ договоръ, Ь) обеща­
ние pactionibus eos praemiorum
obligarat.
2. pactio, onis / формула, опредЪленъ текстъ verborum, quibus ius
iurandum comprehenditur.
Pactolus, I m Пактолъ, рЪка въ Ли­
дия. Pactolis, idis / пактолски
nymphae.
pactor, oris m посрЪдникъ.
pactum , I n 1. договоръ, споразу­
мение. — 2. въ abi. sing. начинъ
eodem pacto, nullo pacto, nescio
quo pacto.
pactus part. отъ paciscor.
pactus part. отъ pango.
Pactye, es / Пактия, градъ въ Тра­
кия.
Pacuvius, i? m Пакувий, римски тра­
гически писатель (роденъ въ 220 г.
пр. Хр.).
Padaei, orum т падеи, племе въ
Индия.
Padus, I т Падъ, рЪка въ Сев. Ита­
лия, сега По.
Padusa, ае / Падуза, каналъ отъ
рЪка По, който преминавалъ презъ
Равена.
Paean, anis m 1. Пеанъ, старогръц­
ко божество на лекарското изку­
ство. по-късно пр%коръ на Аполонъ. — 2. paean, anis т (гр) пеанъ:
а) химнъ (обикн. въ честъ на
Аполонъ); победенъ викъ, Ь) четирисрична стихотворна стжпка
(—
или
— w w или
■
— — — — или —- --- — —).
paedagogium, I п (гр) 1. пансионъ
за млади роби, училище за пажове. — 2. децата, които ходятъ на
училище. — 3. прелъстяване.
paedagogus, I т (гр) 1.'робъ, който
придружавалъ навсЬкжде децата,
особ. когато отивали на училище.
— 2. възпитатель, педагогъ.

Paeon

paedico, paedicator вж. pedico, реdicator.
PaediculI, orum m педикули, пле­
ме въ Южна Италия,
paedor, oris т мърсотия, нечисто­
тия.
paegniarius, ii т видъ гладиаторъ.
paelex (pelex),, licis ] (гр) 1. дър­
жанка, наложница, любовница.
— 2. съперница.
paelicatus (pelicatus), iis т незаконенъ бракъ, извънбрачни връзки.
Paeligni, orum т пелигни, сабинско племе въ СрЪдна Италия. Раеllgnus_3 пелигнийски.
Paem ani, orum т пемани, племе
въ Белгия,
paene a iv. почти,
paeninsula, ае / полуостровъ.
paenitentia, ае / разкаяние,
paeniteo, paenitul 2 1. а) причинявамъ неудоволствие, измжчвамъ
me haec condicio non paenitet;
nihil quod paenitere possit, facere,
b) обикн. impers. paenitet съ acc.
me (te, eum) разкайвамъ се, недоволенъ съмъ paenitet me alicuius
rei; haud me paenitet eorum sen­
tentiae esse, quibus на драго сърдце се съгласявамъ съ мнението
на тЪзи; an vos paenitet, quod sal­
vum exercitum traduxerim. — 2. изпитвамъ неудоволствие, съжалявамъ, разкайвамъ се. недоволенъ
съмъ отъ нЪщо paenitere neglecti
consilii coepit, si paenitere possint;
paenitens разкайващъ c e ; paenitendo съ разкаяние; haud paenitendus magister нелошъ, не за
отхвърляне.
paenitiido, inis / разкаяние,
paenula, ае / (гр) горна пжтна
дреха; prov. scindere paenulam
alicui моля настойчиво гостенина
да остане.
paenulatus 3 облъченъ въ пжтна
дреха.
paeon, onis т (гр) = paean 2., вж.
Paean.
Paeon, onis m = Paean. Paeonius 3
Пеоновъ (Аполоновъ, Ескулаповъ);
прен. лекарски, лЪковитъ mos,
herba.

Paeones

447

Paeones, иш m пеонци, племе въ
Македония (sing. Paeon, onis m
пеонецъ). Paeonia, ae f Пеония,
область въ Македония. Paeonis,
idis / пеонка.
Paestum , I n Пестумъ, градъ въ
Лукания. P aestanus 3 пестумски.
P aestani, orum т пестумци.
p aetulus 3 liemin. отъ paetus.
p aetu s 3 примигвашъ, мигащъ, намигващъ,лукаво поглеждащъ, кривогледъ.
paganus 3 селски: subst. paga­
nus, i т селянинъ.
Pagase, es / Пагаса, пристанищенъ
градъ на Тесалия, кждето билъ
построен ь корабътъ Ярго. Paga­
saeu s 3 пагасенски; coniunx Ялкеста; puppis, carina корабътъ Ярго;
heros Язонъ.
pagatim aiv. по села, по окржзи.
pagella, ае / листче, странична.
pagina, ае / листъ, страница.
paginula, ае / странична.
pagus, I m 1. околия, окржгъ, кантонъ. — 2. село in pagis; прен. се­
ляни.
pala, ае } 1. лопата, мотика. — 2.
дупката на пръстена, кждето се
поставя скжпоценниятъ камъкъ.
Palaemon, onis т Палемонъ, обърнатиятъ въ морско божество Меликерта, синъ на Ятамантъ.
Palaepharsalus, I / Палефарсалъ,
(гр. „Стария Фарсалъ“), градъ въ
Тесалия.
Palaepolis, is / Палеполъ (гр. „Ста­
рия градъ“), по-старата часть на
градъ Неаполъ. Palaepolitani,
orum т палеполци.
Palaeste, es /
Палеста, градъ въ
Епиръ. P alaestinus 3 палестин­
ски: deae фуриитЪ.
Palaestina, а е / и Palaestine, es /
Палестина. P alaestinus 3 пале­
стински, сирийски; P alaestini, orum
m палестинци.
palaestra, ае / (гр) 1. а) палестра,
мЬсто за борба, училище за те­
лесни упражнения; nitida, uncta pa­
laestra (защото борцитЪ се на­
мазвали съ масло). Ь) училище
за красноречие. — 2. а) тЪлесни
упражнения, гимнастика palaest­

Palici

ram discere, b) упражнение, шко­
ла, изкуство non tam armis insti­
tutum quam palestra.
palaestrice adv. както въ палестрата.
palaestricus 3 (гр) отнасящъ се до
палестрата; прен. изкуственъ.
palaestrita, а е т(гр) управитель на
палестрата.
Palaetyros, I / Палетиръ (гр. „Ста­
рия Гиръ“), градъ въ Финикия.
palam 1. adv. явно, открито, пуб­
лично, предъ очитЬ на всички li­
beros palam ad se adire non pa­
tiuntur; caedem non obscure, sed
palam moliens; palam factum est
стана известно; palam facere пра­
вя известенъ. — 2. praep. съ abi.
предъ, въ присжтствие palam po­
pulo.
Palamedes, is m Паламедъ, синъ
на Навплий, единъ отъ гръцкитЪ
герои въ похода противъ Троя.
Palatinus 3 1. палатински collis;
Яро11о основаната отъ Явгустъ би­
блиотека въ Палатинския храмъ
на Яполонъ; Palatina (sc. tribus);
прен. gens латински. — 2. импера­
торски domus; laurus предъ дво­
реца.
Palatium , ii n 1. Палациумъ, Пала­
тински хълмъ, единъ отъ седемтЪ
римски хълмове. — 2. император­
ски дворецъ, палатъ (защото на
този хълмъ Явгустъ и неговитЬ
наследници имали дворецъ).
palatum , I п и palatus, iis m 1.
небце, органъ на вкуса subest lin­
gua palato, palato quid sit optimum
iudicat. — 2. сводъ caeli palatum.i
palea, а е / плЪва; palearum navis k o рабъ, натоваренъ съ плЬва.
palear, aris n
увисналата кожа
•<?подъ гушата на вола.
Pales, is / Палесъ, богиня на овчаритЪ. Palilis, е Палесинъ flamma,
festa; subst. Palilia, ium n Пали­
лия, празникъ въ честь на боги­
нята Палесъ, празнуванъ на 21.
априлъ, деня на основаването на
гр. Римъ.
Palici, orum т Палици, близнацитЪ-синове на Юпитеръ, почитани
въ Сицилия.

p a lim p s e s tu s

448

palim psestus, i m (гр) пергаментъ,
чието първоначално съдържание
е било изтрито и върху който е
било написано нЬщо друго.
Palinurus, I т Палинуръ, носъ въ
Лукания, нареченъ по името на
Енеевия кормчия, загиналъ близу
до тоя носъ.
palitor 1 скитамъ се, лутамъ се.
paliurus, Т т (гр) трънливъ храстъ.
palla, ае / горна дреха на римски­
те жени, на актьорите и на сви­
рачите на лира.
pallaca, ае / (гр) държанка, на­
ложница.
Pallacinus 3 Палациевъ balneae.
Palladius вж. 1. Pallas.
Pallanteus и -tius 3 вж. 2. Pallas.
Pallantias, adis / u Pallantis, idos
/ Аврора, дъщеря на титана Палантъ; прен. Pallantis, idos / день.
1. Pallas, adis и ados /
Палада,
прекоръ на Атина (Минерва); Pal­
ladis ars обработване на вълната,
предене; Palladis arbor маслинено
дърво; поет. Pallas маслинено
дърво, зехтинъ. Palladius 3 Паладинъ, Ятининъ, Минервинъ; прен.
маслиненъ; subst. Palladium, ii п
древно изображение на Палада въ
Троя, отъ запазването на което
зависела участьта на града.
2. Pallas, antis т Палантъ: 1. баща
на Минерва. 2. братъ на атинския
царь Егей. 3. дЬдо и прадедо на
Евандъръ. 4. синъ на Евандъръ. 5.
волноотпущеникъ на императоръ
Клавдий. Pallanteus и -tius 3 Палантовъ; heros Евандъръ. Pallan­
teum , i п Палантеумъ, име на
градове въ Аркадия и Италия.
Pallene, es / Палена, градъ въ Ма­
кедония, намиращъ се на едноимененъ полуостровъ. Pallenensis, е
палененски.
pallens, gen. -entis 1. а) бледенъ,
безцвЬтенъ pallentes umbrae Erebi,
animae, b) бледножълтъ, жълтеникавъ. — 2. който причинява бледность morbus.
palleo, pallui 2 1. а) бледенъ съмъ
metu pallebant ora. b) промЬнямъ,
загубвамъ цвЪта си. — 2. боленъ

p a lm o s u s

съмъ ambitione mala. — 3. страхувамъ се, боя се; pontum отъ
морето; pueris за момчетата,
pallesco, pallui 3 1. побледнявамъ,
бледнЪя; in femina безумно съмъ
влюбенъ; прен. тревожа се. — 2.
пожълтявамъ pallescunt frondes,
palliatus 3 облЪченъ въ гръцката
дреха pallium,
pallidulus 3 бледничъкъ.
pallidus 3 1. бледенъ; in aliqua без­
умно влюбенъ. — 2. причиняващъ
бледность mors.
palliolatus 3 съ качулка, съ капишонъ на главата.
palliolum, I п 1. малка горна дре­
ха у гъриитЬ. — 2. качулка, капишонъ.
pallium, ii п 1. широка горна дре­
ха у гърцитЪ. — 2. покривка.
pallor, oris m 1. бледность terro­
rem pallor et tremor consequitur;
albus pallor смъртна бледность;
pallorem ducunt rami пожълтяватъ.
— 2. страхъ, безпокойство,
pallui pf. отъ palleo u pallesco,
pallula, ае / малка горна дреха.
1. palma, ае / 1. длань; прен. ржка.
— 2. а) широката часть на весло­
то. Ь) израстъкъ, клонче stipitis.
2. palma, ае / 1. палма. — 2. а) плодътъ на палмата, фурми. Ь) палмо­
во клонче; като знакъ за победа'.
eodem anno palmae primum, trans­
lato e Graecia more, victoribus da­
tae; прен. награда на победитель,
слава, победа, първенство dare,
accipere, gladiator plurimarum pal­
marum. c) победитель Dares, tertia
palma.
palmaris, е който заслужава на­
града за победа, отличенъ, лревъзходенъ statua.
palmarium, ii п работа, заслужа­
ваща награда.
palm atus 3 украсенъ съ извезани
палмови клончета tunica.
palmes, palmitis m 1. клонче. — 2.
лозова пржчка, лоза.
palmetum, I п палмова гора.
palmifer, fera, ferum богатъ съ
палми.
palmosus 3 изобилствуващъ съ
палми.

449

p a lm u la

palmula, ae / 1. широката часть
на веслото, весло. —2. палма, пал­
мово клонче; фурми,
palm us, I т педя, м-Ьрка за дължина'(73'9 мм.).
palor 1 разпръсвамъ се. по единич­
но се скитамъ, лутамъ се boves
palati а suis gregibus, agmen per
agros palatum, vagabantur et palan­
tes agros vastabant, hostes palatos
oppressit; прен. palantes animi за­
блуждаващи се умове; palantes ho­
mines колебаещи ce.
palpatio, onis / ласкателство, подмилкване.
palpator, oris m ласкатель.
palpebra, ae / клепачъ, клепка (на
окото).
palpito 1 треперя; за умиращъ:
гърча се.
palpo 1 и palpor 1 1. гладя съ ржка, галя. милвамъ (tauri) pectora
manu. — 2. лаская, подмилквамъ
се alicui.
palpum, I п милване, галене,
paludam entum , Т п войнишка гор­
на дреха, плащъ на пълководеца.
paludatus 3 облЪченъ въ войниш­
ка горна дреха,
paludosus 3 блатистъ.
palum bes (palumbis), is m f дивъ
гължбь.
palum bus, Т m 1. дивъ гьлжбъ. —2.
име на прочутъ гладиаторъ.
1. palus, Т m 1. колъ — 2. воен. т.
фигура за упражнение, чучуло
exerceri ad palum.
2. palus, udis / блато, мочуръ, тре­
савище.
paluster, stris, е блатистъ, мочурливъ.
Pamphylia, ае / Памфилия, область
въ южна М. Азия. Pamphylius 3
памфилски. Pamphylii, orum m
памфилци.
pam pineus 3 отъ лозови листа,
направенъ отъ лозови листа um­
brae, corona; hasta обвито съ ло­
зова шума; autumnus есенно изо­
билие отъ грозде.
pam pinus, Т т лозови мустачки,
лозова шума.
Латинско-български речникъ

Войновъ,

pando

Pan, Panos и Panis (асс. Рапа) т
Панъ, горски богъ и богъ на овчаритЪ.
panacea, ае / (гр) вълшебно биле,
лекуващо всички болести.
Panaetius, ii т Панетий, сюически
философъ отъ Родосъ.
Panaetolicus или Panaetolius 3 всеетолийски, на цЪла Етолия con­
cilium.
panarium, ii п кошница, панеръ за
хлЪбъ.
Panathenaicus 3 отнасящъ се къмъ
ПанатенеитЬ (народния празникъ
на атинянит%); subst. Panathenai­
cus, i m (sc. liber) тържествена
речь на Исократъ,произнесена на
панатенейския празникъ.
Panchaia, ае / Панхайя, баснословенъ островъ край изт. брЪгъ на
Нрабия. Panchaeus и Panchaius 3
панхайски.
panchrestus 3 (гр) полезенъ за
всичко; medicamentum универсал­
но лекарство.
pancratiastes, ае т (гр) панкратиастъ, борецъ на свободна борба
(който при боренето нанася и уда­
ри съ юмруци).
pancraticS adv. по начина на панкратиаститЬ.
pancration или pancratium , ii п
(гр) свободна борба (атлетическа
борба, съчетана съ юмручна
борба).
Pandateria, ае / Пандатерия, островъ
край брЪговетЪ на Кампания.
pandi р/. отъ pando.
. pandiculor 1 прот%гамъ се, изтЪгамъ се.
Pandion, onis т Пандионъ, атин
ски царь, баща на Прокна и Филомена. Pandionius 3 Пандионовъ.
pando, pandi, passus (pansus) 3
1. а) разпростирамъ, простирамъ,
разгъвамъ, разпускамъ retia, vela,
comas; crines passi разпуснати
коси; passis manibus съ простр-Ьни
ржце; panditur planicies, b) прости­
рамъ на слънце, суша; pari, pas­
su s 3 изсушенъ uva, racemi; lac си­
рене; subst. passum , i n вино отъ
сушено грозде. — 2. а) отварямъ,
правя проходимъ viam, moenia ur29
Милевъ. — 2. издание.

pandus

450

bis. b) откривамъ, съобщавамъ,
обявявамъ, обяснявамъ, излагамъ
nomen terraeque tuumque, rem
ordine.
pandus 3 извитъ, кривъ.
pane вж. panis.
panegyricus, I m (гр) панегирикъ,
тържествена речь на Исократъ,
въ която, като хвали атинянигЬ,
подбужда ги къмъ единодушие и
война съ персит-Ь.
Pangaea, orum п Пангея, планина
въ Македония.
pango, pepigi (panxi, pegi), pactus 3
1. а) заковавамъ, закрепвамъ cla­
vum, ancoram litoribus. b) сковавамъ; прен. съчинявамъ poema­
ta, carmina; facta patrum възпЬвамъ. c) опредЪлямъ, установявамъ terminos. — 2. само въ perf.
pepigi и part. pactus; решавамъ,
уговарямъ, сключвамъ pacem, foe­
dera, societatem cum aliquo; haec
mihi se pepigit тя ми даде дума,
сгоди се за менъ.
Panhorm us (Panormus), i /
Панормъ: 1. градъ въ Сицилия. Panhorm itanus 3 панормийски. 2. градъ
въ Самосъ.
panicum, i п диво просо.
panificium, ii п правене на хлЪбъ;
прен. баница, хлЪбъ.
panis, is m <и pane, is n) хлЬбъ; ci­
barius или secundus обикновенъ,
черенъ хлЪбъ.
Paniscus, i m малъкъ Панъ.
Pannonia, ae / Панония, область
на северъ отъ Дунавъ (сегашна
Унгария). Pannonii, orum m панонци. Pannonicus 3 панонски.
pannosus 3 дрипавъ homo.
pannus, i m кжсъ отъ платъ; дрипи.
Panom phaeus, i т Паномфей (гр.
„виновникъ на всички предска­
зания и предзнаменования“), прЪкоръ на Юпитеръ.
1. Panope, es / Панопа, градъ въ
Фокида.
2. PanopS, es / и Panopea, ae f
Панопея, морска нимфа.
Panorm us вж. Panhormus.
pansa, ae m съ плоско и широко
стъпало на крака.
pansus part. отъ pando.
|

papyrus

Pantagias и -iSs, ae т Пантагий
рЪка въ Сицилия.
pantex, icis т търбухъ; pl. черва,
panthera, ae f (гр) пантера,
pantices, um m стомахъ, вътреш­
ности.
pantherinus 3 пъстъръ като пан­
тера.
Pantheum (Pantheon), i n Пантеонъ, храмъ построенъ отъ М. Ягрипа въ Римъ въ честь на Юпи­
теръ
P antous и PanthOs, i т Пантъ,
баща на Евфорбъ. Panthoides, ае
т синъ на Пантъ: Евфорбъ (или
Питагоръ, който твърдЬлъ, че въ
него се поселила душата на Ев­
форбъ).
Pantolabus, i т Пантолабъ (гр. „взимащъ всичко“), име на паразитъ.
pantom im a, ае / балетна актриса,
pantom im icus 3 пантомимически.
pantom im us, i т (гр) пантомимъ,
балетенъ танцьоръ.
panxi pf. отъ pango,
papae interi, бре! дяволъ да го
вземе!
papaver, eris п макъ.
papavereus 3 маковъ.
Paphlago, onis m пафлагонецъ.
Paphlagonia, ae / Пафлагония, об­
ласть въ M. Азия.
Paphos, i Пафосъ: 1. / градъ въ
о. Кипъръ, посветенъ на Венера.
Paphius 3 пафоски, кипърски Ve­
nus; heros Пигмалионъ; myrtus
посветенъ на Венера. 2. т синъ
на Пигмалионъ, основатель на гр.
Пафосъ.
papilio, onis т пеперуда,
papilla, ае / зърно на гърди; прен.
гърди.
Papirius 3 римско родово име. Pa­
pirianus 3 Папириевъ.
Papius 3 римско родово име.
pappas, ае т (гр) възпитатель.
pappo 1 ..папамъ", ямъ.
papula, ае / прищка.
papyrifer, fera, ferum раждащъ папирусъ Nilus.
papyrus, i f u papyrum, i n (гр)
папирусъ (раст.); прен. хартия отъ
папирусъ.

par

451

par, gen. paris 1. а) равенъ, еднакъвъ par similisque ceteris, pari in­
tervallo; pari proelio discedere безъ
ничия победа; par pari referre, pa­
ria paribus respondere отплащамъ
съ сжщото; par impar ludere играя
чифтъ-текъ. b) subst. l.m /. връстникъ, другарь, връстница, другарка
pares cum paribus facillime congre­
gantur. 2. n двойка, чифтъ tria paria
amicorum. — 2. а) еднакво силенъ
alicui armis se parem existimare, b)
subst. m противникъ, съперникъ
fortuna, fortissimos sibi pares quae
rit. — 3. съответствуващъ, съразмЬренъ, приличенъ erit rebus par
oratio: impers. ut par est.
parabilis, е който може да се при­
добие лесно.
parabola, а е f (гр) притча, парабола,
paradoxa, orum п (гр) парадокси
(мнения, противоречейки на общо­
приетото).
Paraetacene, es / Паретакена, пла­
нинска область въ Мидия. Parae­
tacae, arum т паретакенци.
Paraetonium, ii n
Паретониумъ,
градъ на сев. брЪгъ на Африка.
Paralus, I т Паралъ, атински ге­
рой, изобретатель на триремата.
paralysis, is / (гр) парализа.
Parapam isus вж. Paropamisus,
paraphrasis, is f (гр) описване, пе­
рифразиране.
parasita, ае / (гр) паразитка, блюдолизница.
p arasitaster, stri т паразитъ.
parasitatio, onis /
паразитство,
блюдолизничество.
p arasiticu s 3 (гр) паразитски, блюдолизнически.
p arasito r 1 паразитствувамъ, блюдолизнича.
parasitu s, i т (гр) паразитъ, блюдолизецъ.
parate adv. съ подготовка, подгот­
вено, старателно.
paratio, onis / приготовяване; до
могване до regni.
1. p aratu s 3 1. а) приготвенъ, готовъ,
решенъ omnia erant parata, animus
ad dimicandum, b) леснодостижимъ,
сигуренъ, лесенъ victoria. — 2. а)
добре снабденъ, приготвенъ за бой

parente
exercitus, naves paratae ad navi­
gandum. b) опитенъ, изкусенъ in
iure.
2. paratus, us m приготовление.
Parca, ае / парка, богиня на сждбата, обикн. pl. Parcae, arum /
парки (Klotho, Lachesis и Atropos).
parce adv. 1. пестеливо. — 2. мал­
ко, рЬдко.
parceprom us 3 стиснатъ, скжперникъ.
parcimonia, ае и parcitas, a tis / пестеливость.
parco, peperci (parsi), parsiirus 3
1. пестя; parcendo съ пестеливость;
talenta gnatis parce tuis; съ dat.
labori, viribus. -- 2. а) пазя, щадя
valetudini, vitae, b) пазя се, въздържамъ се, избЬгвамъ labori, la­
mentis, bello; ne cui rei parcat да
употрЪби всички средства; parcere
auxilio не приемамъ, не се възползувамъ отъ помощьта; metu не се
страхувамъ; luminibus не гледамъ;
imperat, parce, parcite съ in j. не­
дей, недейте parce iactare.
parcus 3 1. а) пестеливъ, икономиченъ, стиснатъ colonus, pater; съ
gen. pecuniae, b) въздържанъ, умЬренъ ira, verba; in laudando, съ gen.
vini. — 2. оскжденъ, рЪдъкъ, нищоженъ, малъкъ.
pardalis, is / (гр) пантера.
pardus, i т пантера (мжжка).
1. parSns, gen. -entis послушенъ,
покоренъ; subst. parentes, ium m
поданици.
2. parens, entis m/ (gen. pl. paren­
tum, ртдко parentium) 1. а) майка,
b) баща. c) pl. родители. — 2. pl.
а) предци iure parentum, b) род­
нини. — 3. създатель, виновникъ,
изобретатель patriae, lyrae.
parentalis, е родителски; dies pa­
rentales или subst. parentalia, ium
n задушница, празникъ, съ жерт­
воприношения въ паметь на умрЪлит-fc родители или роднини.
parenticida, ае т отцеубиецъ.
parento 1 1. принасямъ жертва въ
паметь на умр-кпитЬ родители или
роднини mortuis, duci. — 2. прина­
сямъ изкупителна жертва: а) отмъщавамъ; regi sanguine coniura-

pandus
bis. b) откривамъ, съобщавамъ,
обявявамъ, обяснявамъ, излагамъ
nomen terraeque tuumque, rem
ordine.
pandus 3 извитъ, кривъ.
pane вж. panis.
panegyricus, i m (гр) панегирикъ,
тържествена речь на Исократъ,
въ която, като хвали атинянитЪ,
подбужда ги къмъ единодушие и
война съ перситЪ.
Pangaea, 5rum п Пангея, планина
въ Македония.
pango, pepigi (panxi, pegi), pactus 3
1. а) заковавамъ, закрепвамъ cla­
vum, ancoram litoribus. b) сковавамъ; прен. съчинявамъ poema­
ta, carmina; facta patrum възп-feваиъ. c) опредйлямъ, установявамъ terminos. — 2. само въ per}.
pepigi u part. pactus: решавамъ,
уговарямъ, сключвамъ pacem, foe­
dera, societatem cum aliquo; haec
mihi se pepigit тя ми даде дума,
сгоди се за менъ.
Panhorm us (Panormus), i /
Панормъ: 1. градъ въ Сицилия. Panhorm itanus 3 панормийски. 2. градъ
въ Самосъ.
panicum, i п диво просо,
panificium, ii п правене на хлЪбъ;
прен. баница, хлЪбъ.
panis, is т (и pane, is n) хлЬбь; ci­
barius иди secundus обикновенъ,
черенъ хлЪбъ.
Paniscus, i m иалъкъ Панъ.
Pannonia, ae / Панония, область
на северъ отъ Дунавъ (сегашна
Унгария). Pannonii, orum m панонци. Pannonicus 3 панонски.
pannosus 3 дрипавъ homo,
pannus, i m кжсъ отъ платъ; дрипи.
Panom phaeus, i т Паномфей (гр.
„виновникъ на всички предска­
зания и предзнаменования"), nptкоръ на Юпитеръ.
1. Panope, es / Панопа, градъ въ
Фокида.
2. Panope, es } и Panopea, ae f
Панопея, морска нимфа.
Panorm us вж. Panhormus.
pansa, ae m съ плоско и широко
стжпало на крака
pansus part. отъ pando.

450

papyrus

Pantagias и -ies, ae m Пантагий
р-Ька въ Сицилия.
pantex, icis т търбухъ; pt. черва,
panthera, ae / (гр) пантера,
pantices, um m стомахъ, вътреш­
ности.
pantherinus 3 пъстъръ като пан­
тера.
Pantheum (Pantheon), i n Пантеонъ, храмъ построенъ отъ М. Ягрипа въ Римъ въ честь на Юпи­
теръ
Pantous и Panthfis, i т Пантъ,
баща на Евфорбъ. Panthoides, ае
т синъ на Пантъ: Евфорбъ (или
Питагоръ, който твърдЬлъ, че въ
него се поселила душата на Ев­
форбъ).
Pantolabus, i т Пантолабъ (гр. „взимащъ всичко"), име на паразитъ.
pantom im a, ае / балетна актриса,
pantom im icus 3 пантомимически.
pantom im us, ■ т (гр) пантомимъ,
балетенъ танцьоръ.
panxi р/. отъ pango,
papae interi, бре! дяволъ да го
вземе!
papaver, eris п макъ.
papavereus 3 маковъ.
Paphlago, onis m пафлагонецъ.
Paphlagonia, ae / Пафлагония, об­
ласть въ M. Язия.
Paphos, I Пафосъ: 1. / градъ въ
о. Кипъръ, посветенъ на Венера.
Paphius 3 пафоски, кипърски Ve­
nus; heros Пигмалионъ; myrtus
посветенъ на Венера. 2. т синъ
на Пигмалионъ, основатель на гр.
Пафосъ.
papilio, onis т пеперуда,
papilla, ае / зърно на гърди; прен.
гърди.
Papirius 3 римско родово име. Pa­
pirianus 3 Папириевъ.
Papius 3 римско родово име.
pappas, ае т (гр) възпитатель.
pappo 1 ..папамъ“, ямъ.
papula, ае / прищка.
papyrifer, fera, ferum раждащъ папирусъ Nilus.
papyrus, i f u papyrum, I n (гр)
папирусъ (раст.); прен. хартия отъ
папирусъ.

par

451

par, geri, paris 1. а) равенъ, еднакъвъ par similisque ceteris, pari in­
tervallo; pari proelio discedere безъ
ничия победа: par pari referre, pa­
ria paribus respondere отплащамъ
съ сжщото; par impar ludere играя
чифтъ-текъ. b) subst. 1. m/. връстникъ, другарь, връстница, другарка
pares cum paribus facillime congre­
gantur. 2. n двойка, чифтъ tria paria
amicorum. — 2. а) еднакво силенъ
alicui armis se parem existimare, b)
subst. m противникъ, съперникъ
fortuna, fortissimos sibi pares quae
rit. — 3. съответствуващъ, съразмЪренъ, приличенъ erit rebus par
oratio; impers. ut par est.
parabilis, е който може да се при­
добие лесно.
parabola, ае f (гр) притча, парабола,
paradoxa, orum п (гр) парадокси
(мнения, противоречещи на общо­
приетото).
Paraetacene, es / Паретакена, пла­
нинска область въ Мидия. Parae­
tacae, arum т паретакенци.
Paraetonium , ii n
Паретониумъ,
градъ на сев. бр^гъ на Африка.
Paralus, Т т Паралъ, атински ге­
рой, изобретатель на триремата.
paralysis, is f (гр) парализа.
Parapam isus вж. Paropamisus,
paraphrasis, is / (гр) описване, пе­
рифразиране.
parasita, ае / (гр) паразитна, блюдолизница.
p arasitaster, s tri т паразитъ.
parasitatio, onis /
паразитство,
блюдолизничество.
p arasiticu s 3 (гр) паразитски, блюдолизнически.
p arasito r 1 паразитствувамъ, блюдолизнича.
parasitu s, i т (гр) паразитъ, блюдолизецъ.
p arate adv. съ подготовка, подгот­
вено, старателно.
paratio, onis / приготовяване; до
могване до regni.
1. p aratu s 3 1. а) приготвенъ, готовъ,
решенъ omnia erant parata, animus
ad dimicandum, b) леснодостижимъ,
сигуренъ, лесенъ victoria. — 2. а)
добре снабденъ, приготвенъ за бой

p a r e n t*

exercitus, naves paratae ad navi­
gandum. b) опитенъ, изкусенъ in
iure.
2. paratus, us m приготовление.
Parca, ае / парка, богиня на сждбата, обикн.. pl. Parcae, arum /
парки (Klotho, Lachesis и Atropos).
parce adv. 1. пестеливо. — 2. мал­
ко, р-Ьдко.
parceprom us 3 стиснатъ, скжперникъ.
parcimonia, ае и parcitas, a tis / пестеливость.
parco, peperci (parsi), parsurus 3
1. пестя; parcendo съ пестеливость;
talenta gnatis parce tuis; съ dat.
labori, viribus. — 2. а) пазя, щадя
valetudini, vitae, b) пазя се, въздържамъ се, изб^гвамъ labori, la­
mentis, bello; ne cui rei parcat да
употрЪби всички средства; parcere
auxilio не приемамъ, не се възползувамъ отъ помощьта; metu не се
страхувамъ; luminibus не гледамъ;
imperat, parce, parcite cs inj. не­
дей, недейте parce iactare.
parcus 3 1. а) пестеливъ, икономиченъ, стиснатъ colonus, pater; съ
gen. pecuniae, b) въздържанъ, умЬренъ ira, verba; in laudando, съ gen.
vini. — 2. оскжденъ, р-Ьдъкъ, нищоженъ, малъкъ.
pardalis, is f (гр) пантера.
pardus, Т т пантера (мжжка).
1. parens, gen. -entis послушенъ,
покоренъ; subst. parentes, ium m
поданици.
2. parens, entis m f (gen. pl. paren­
tum, рлдко parentium) 1. а) майка,
b) баща. c) pl. родители. — 2. pl.
а) предци iure parentum, b) род­
нини. — 3. създатель, виновникъ,
изобретатель patriae, lyrae.
parentalis, е родителски; dies pa­
rentales или subst. parentalia, ium
n задушница, празникъ, съ жерт­
воприношения въ паметь на умрЪлитЪ родители или роднини.
parenticida, ае т отцеубиецъ.
parento 1 1. принасямъ жертва въ
паметь на умрЪлитЪ родители или
роднини mortuis, duci. — 2. прина­
сямъ изкупителна жертва: а) отмъщавамъ; regi sanguine coniura-

p are o

452

torum за смъртьта на царя съ
смъртьта на заговорницитЪ. Ь) умилостивявамъ umbris, irae alicuius.
pareo, parui 2 1. явявамъ се; прен.
ясенъ, очевиденъ съмъ; impers. pa­
re t ясно е, явно е. — 2. а) подчинявамъ се, повинувамъ се alicui,
Caesari, imperio. Ь) съобразявамъ
се, ржководя се; irae plus quam
utilitati действувамъ повече подъ
влиянието на; promissis изпълнявамъ обещанието.
paries, etis т стена parietes ex­
struere; aut intra parietes (между
четири стени, т. е. полюбовно) aut
summo iure experiri.
parietarius 3 стененъ pictor.
parietinae, a r u m / стари стени, раз­
валини.
Parilia — Palilia, вж. Pales.
parilis, е равенъ, еднакъвъ.
pario, peperl, p artus (paritOrus) 3
1. раждамъ liberos; ova снасямъ.
— 2. а) произвеждамъ, създавамъ
fruges, urbes, b) измислямъ, изобретявамъ verba. — 3. а) придобивамъ, спечелвамъ amicos, lau­
dem, victoriam, gloriam, gratiam;
fuga sibi salutem спасявамъ се съ
бягство: subst. parta, orum n спе­
челено имущество, завоевания, b)
причинявамъ alicui dolorem; letum
sibi manu самоубивамъ ce.
Paris, idis in Парисъ, скнъ на
Приамъ.
Parisii, orum m паризи, племе въ
Сев. Галия; Lutecia Parisiorum глав­
ния градъ на това племе, сега Парижъ.
pariter adv. 1. равно, еднакво поп
omnes pariter egemus; pariter ас
(atque, et, ut) сдщо така както,
еднакво съ, както. — 2. а) заедно.
Ь) едновременно.
parito 1 приготвямъ alicui insidias;
приготвямъ се съ in/., съ ut.
paritor, dris т служитель, тФлохранитель.
pariturus part. отъ pario.
Parium, ii n Париумъ, градъ въ
Мизия.
Parius вж. Paros.

Paros

Parma, ae / Парма, градъ въ Сев.
Италия. Parm ensis, ium т парменци.
parma, ae / (гр) малъкъ кржгълъ
щитъ; щитъ.
parm atus 3 въоржженъсъ кржгълъ
щитъ; subst. parmati, orum т щитоносци.
Parm enides, is m Парменидъ, гръц­
ки философъ отъ Елея (около 500 г.
пр. Хр.).
Parmenio(n), onis т Парменионъ,
пълководецъ на Филипъ и Ялександъръ Велики.
parmula, ае /
малъкъ кржгълъ
щитъ.
parm ularius, ii т привърженикъ на
гладиаторите, които се биятъ въоржжени съ малъкъ кржгълъ щитъ.
Parnasus и Parnassus, i т Парнасъ, планина въ Фокида, бпизо
до гр. Делфи, съ изворъ Касталия,
посветенъ на Яполонъ и на му­
зите. Parnasius 3 парнаски, дел­
фийски templa. Parnasis, idis /
делфийски laurus.
1. paro 1 1. а) приготвямъ, устройвамъ convivium, copias, bellum, in­
sidias alicui, iter, fugam b) готвя
се, възнамерявамъ proficisci. — 2.
a) придобивамъ, спечелвамъ divi­
tias, latos fines; exercitum събирамъ; pacem, societatem свързвамъ.
b) купувамъ praedia, servos aere.
2. paro 1 1. сравнявамъ, изравнявамъ se cum collega. — 2. еднакво
ценя.
3. paro, onis m (гр) малъкъ лекъ
корабъ.
parochus, i m (гр) 1. станционенъ
хотелиеръ, лице което е било
длъжно за известно възнаграж­
дение, давано му отъ държавата,
да приема и г;родоволствува съ
всичко необходимо пжтуващитФ
посланици и чиновници. — 2. хазяинъ, домакинъ.
Paropamisus, i т Паропамисъ, пла­
нина въ Язия (сега Хинду-Кушъ).
paropsis, idis / (гр) чинийка.
Paros, I /
Паросъ, островъ въ
Егейско море, прочутъ съ мраморъ. Parius 3 пароски lapis. Pa­
rii, orum т паросци.

parra
parra, ae / зловеща птица, чието
крЪкане предвещавало нещастие.
Parrhasia, ае / Парасия, область
съ едноимененъ градъ въ Яркадия. Parrhasius 3 и Parrhasis,
idis /
аркадски; rex Евандъръ;
dea Кармента.
Parrhasius, ii т Парасий, гръцки
живописецъ отъ Ефесъ.
parricida, ае m f 1. убиецъ, особ.
убиецъ на баща или близъкъ род­
нина, отцеубиецъ — 2. предатель,
измЪнникъ, престжпникъ patriae.
parricidalis, е
убийственъ, проклетъ.
parricidium, ii п 1. убийство, особ.
убийство на баща или близъкъ
роднина. — 2. предателство, изми­
на, престъпление.
pars, partis / 1. а) часть pars flumi­
nis, maxima pars hominum; p ars...
pars (alii... pars) едни... други;
parte, ex parte отчасти; ex aliqua
parte, quadam ex parte доникъде,
отчасти; nonnulla parte отчасти;
nulla ex parte, nulla parte съвсемъ
не, никакъ не; magna ех parte, (ех)
magna parte, ex parte multa, maio­
re ex parte, maxima (ex) parte, mag­
nam partem, maximam partem въ
по-гол%мата часть, повечето; omni
ех parte, omni parte, omni a parte
напълно, съвсемъ; pro mea (tua,
sua u np.) parte доколкото се от­
нася до менъ, доколкото е въз­
можно, споредъ силитЪ; pro parte,
pro virili parte споредъ силит-fe;
duabus partibus plus два пъти по­
вече; multis partibus при compar.
много: multis partibus maior, mul­
tis partibus malle, b) участие, часть,
д-Ьлъ, акция aequa parte conten­
tus; in parte alicuius rei esse или
partem habere in aliqua re взимамъ участие; vocare in partem
alicuius rei допускамъ да участву­
ва; in partem venire ставамъ участникъ; pars mea erit nulla in hoc
не ще взема никакво участие въ
това; magnas partes habuit publi­
corum; partes illo tempore carissi­
mae. — 2. а) страна, направление,
посока utraque pars Tiberis, nun­
tios legationesque in omnes partes

453

Parthi

dimittebant; ab sinistra parte отъ
лЬвата страна; quas in partes кждето; ex omni parte отвсякъде;
qua ex parte (въ това отношение)
homines bellandi cupidi magno do­
lore afficiebantur; in eam partem
откъмъ тази страна, по такъвъ
начинъ, така, съ такова намере­
ние; accipere aliquid in partem op­
timam приемамъ нещо откъмъ
най-добрата му страна; in utram­
que partem въ две нзправления:
disputare in utramque partem разсжждавамъ за и противъ; nullam
in partem съвсемъ не; in omnes
partes въ всеко отношение, съвършенно. Ь) страна, область, мЪстногть ad orientis partes, partes
Eoae; in eam partem ituros atque
ibi futuros Helvetios, ubi. c) видъ
ea parte belli, d) обикн. pl. партия
qui partis Romanorum fuerant, par­
tes Sullanae, erat illarum partium;
nullius partis esse неутраленъ съмъ.
e)
pl роля, положение, задълже­
ние, задача aliae sunt legati partes
atque imperatoris; partes implere изпъпнявамъ задължението си; pri­
mas partes agere играя първа роля;
Parsagada вж. Pasargadae.
parsl pf. отъ parco,
parsim onia, ае / пестеливость.
parsiirus part. отъ parco.
P arthaon вж. Porthaon,
partheniae, arum m (гр) незаконнородени деца.
parthenice, es f(zp ) видъ растение.
Parthenius, iT m Партений: 1. пла­
нина на границата между Ярголида и Нркадия. P arthenius 3 партенийски. 2. рЪка въ Пафлагония.
Parthenopaeus, I т Партенопей,
единъ отъ седемт-fe герои, пред­
приели походъ противъ Тива.
Parthenope, es / Партенопа, ста­
рото име на Неаполъ. P artheno­
peius 3 партенопейски.
ParthT, orum m и Parthyaei, orum
m парти, скитско племе на югоизтокъ отъ Каспийско море. Par­
thia, ае f и Parthyene, es / Пар­
тия, страната на партитЬ. Parthi­
cus и Parthus 3 партски.

Parthini

454

Parthini, orum m партини, племе
въ Илирия.
Parthyaei, Parthyene вж. Parthi,
particeps, gen -cipis участвуващъ
въ praedae ac praemiorum; subst.
съучастникъ, другарь.
participium, ii n причастие (грам. m.).
participo 1 1. правя участникъ ser­
vum consilii sui, aliquem sermone
suo. — 2. раздЪлямъ, дЪля suas
laudes cum Caesone. — 3. участвувамъ въ нЪщо, имамъ свой дЪлъ
въ н%що aliquid.
particula, ае / частица, частичка,
partim adv. (ст. асс. на pars) 1. от­
части nostri partim fugientes inter­
ficiuntur, partim integri procumbunt.
— 2. = subst. известна часть, нЪкои partim е nobis timidi sunt.
1. partio, onis / раждане, добиване.
2. partio, Ivi (ii), Itu s 4 u partior, par­
titu s sum 4 1. дЪля, раздЪлямъ
regnum inter se partivere, consules
partiverant inter se provincias, ipsi
jnter se provincias partiuntur; par­
titis temporibus презъ известенъ
промеждутъкъ отъ време, после­
дователно. — 2. взимамъ своя дЬлъ,
получавамъ merces, invidiam.
partitS adv. разделено, методично,
ясно dicere.
partitio, onis / д%лене, разделяне,
разпределяне,
partitudo, inis / раждане,
p artitu s part. отъ partio,
parturio 4 1. intr. а) лежа въ ро­
дилни мжки, изпитвамъ родилни
мжки, мжча се да родя; parturi­
unt montes, nascetur ridiculus mus.
b) мжча се, страдамъ. — 2. trans.
а) раждамъ, произвеждамъ Notus
parturit imbres; absol. arbor partu­
rit разлиства ce; parturit ager за­
почва да се зеленее. b) замислямъ,
кроя aliquid.
1. partus part. отъ pario.
2 partus, iis m (dat. u abi. pl. partubus) 1. раждане uno partu duos
peperit simul; aliquem partu edere
раждамъ, създавамъ. — 2. плодъ,
рожба ferae partus diligunt; partum
ferre бременна сьмъ; partum edere,
eniti раждамъ; terrae partus гиган­
тите.

parvus

parum, comp. minus, superi, mini­
me adv. 1. parum съ и безъ gen.
твърде малко, недостатъчно, мал­
ко satis eloquentiae, sapientiae pa­
rum; parum id facere сметамъ това
за твърде незначително; haud pa­
rum audax inceptum доста смело
предприятие; parum habere сме­
тамъ за недостатъчно, не съмъ доволенъ; non parum saepe твърде
често. — 2. minus а) по-малко;
plus minus повече или по-малко,
приблизително; minus minusque или
minus atque minus все по-малко и
по-малко; nihil minus съвсемъ не,
по никакъвъ начинъ; non (haud)
minus не по-малко, сжщо толкова;
neque minus и сжщо така; minus
съ следващи quam, atque или ас,
или съ изпускане на quam = не
по-малко отколкото; haud minus
duo milia не по-малко отъ; minus
triginta diebus въ по-малко отъ;
uno minus teste haberet единъ свидетель по-малко; multo minus мно­
го по-малко; paulo minus малко
по-малко; eo minus толкова по-мал­
ко; me minus uno съ изключение
на (безъ) менъ. Ь) не особено, не
твърде minus diligenter, minus mul­
ti. c) не така, не до толкова mi­
nus infesta, quam, d) не; si minus
ако не; sin minus ако ли не, въ
противенъ случай; quo minus вж.
quominus. — 3. m inim i а) най-мал­
ко или твърде малко quod ad te
minime omnium pertinebat; minime
saepe твърде рЬдко. b) при отго­
вори и при adi.: съвсемъ не, никакъ не minime, minime ambitiosus,
parum per adv. за малко време,
parunculus, I т малъкъ корабъ.
parvitas, atis / дреболия, незначителность.
parvulus 3 1. твърде малъкъ, незначителенъ, дребничъкъ proelium;
causa празна работа; hoc parvu­
lum тази дреболия. — 2. твърде
младъ; subst. parvulus, i т дете;
a parvulo, ab parvulis отъ детство,
parvus (comp. minor, minus, gen.
minoris; superi, minimus (minumus) 3 1. а) малъкъ insula, mini­
ma altitudo fluminis, minimus nu­

Pasargadae

455

merus; subst. parvum, i n малко
contentus paivo; artv. minimum наймалко, твърде малко minimum va­
lere; ne minimum quidem ни наймалко, никакъ. b) младъ aetate
parvi, aliquot annis minor natu;
subst. parvus, i m малко момче;
parva, ae / малко момиче; parvi,
orum m деца; a parvo (parvis) отъ
детинство; subst. minores, um m
деца, младежь, потомци. — 2. малъкъ, кратъкъ, непродължителенъ
minima pars temporis. — 3. а) незначителенъ, нищоженъ, беденъ,
безъ значение res, domus, carmen;
paryi et amoli прости и знатни; gen.
pretii parvi (minoris) ducere, face­
re, aestimare малко (по-малко) це­
ня, уважавамъ; parvi esse имамъ
малко значение; minoris vendere
по-евтино продавамъ; abi. pretii
parvo emere евтино купувамъ. b)
слабъ, тихъ murmur, vox. с)слабъ,
смиренъ, боязливъ animus.
Pasargadae, arum / Пасаргада, ста­
рата столица на персийскитЪ царе.
pasceolus, Т т (гр) кесийка.
pasco, pavi, p astu s 3 1. извеждамъ
на паша, паса oves, sues; absol. занимавамъ се съ скотовъдство. — 2.
храня bestias, fundus pascit herum.
— 3. а) храня, поддържамъ aliquem
rapinis et incendiis; barbam пускамъ
брада; filicem раждамъ; nummos
alienos увеличавамъ дълговетЬ,
трупамъ дългове върху дългове;
ieiunia утолявамъ; ignis pascitur
per artus поглъща членоветЪ. b)
услаждамъ, веселя oculos in aliqua
re; pasci aliqua re наслаждавамъ
се на нЬщо. — 4. оставямъ доби­
тъка да опасе qui agros vestros
pascunt; прен. опустошавамъ.
pascor, p astu s sum 3 1. паса pasci
per herbas; съ abi. frondibus pas­
cuntur хранятъ се съ. — 2. onacвамъ silvas.
pascuus 3 който служи за паша;
subst. pascua, orum n пасбище.
PasiphaS, es / Пасифая, съпруга
на Миносъ, майка на Минотавъръ.
Pasiphaeius 3 Пасифаинъ; subst.
PasiphaSia, ae / дъщеря на Па­
сифая: Федра.

patefacio
Pasithee, es / Паситея, една отъ
тритЬ грации.
Pasitigris, is т Паситигрисъ, рЬка
въ Сусиана.
passer, eris m 1. врабче. — 2. калканъ (риба).
passerculus, Т т врабченце.
passim adv.
1. разпръснато, на
длъжъ и на ширъ, на всички стра­
ни. — 2. безъ разборъ, безъ раз­
лика indocti doctique.
1. passTvus 3 1. разсЪянъ, разпръснатъ навсЪкжде. — 2. общъ; смЬсенъ._
2. passivus 3 чувствителенъ; грам„
страдателенъ залогъ.
passum , Т п вино отъ сушено
грозде.
1. p assus part. отъ pando и patior.
2. passus, us m 1. крачка procedere
passu anili; прен. стжпка, следа.
— 2. разтегъ (мЪрка = 1*5 м.); mille
passus римска миля = 1‘5 клм
pastillus, Т т дъвка,
pastio, onis / пасбище,
pastor, oris т пастиръ, овчарь.
pastoralis, е, pastoricius и pastorius 3 пастирски, овчарски.
1. pastus
part. отъ pasco или
pascor.
2. pastus, iis m 1. хранене. — 2. a)
храна за добитъка, кърма, b) пас­
бище.
patagiarius, ii m майсторъ на бор­
дюри (ивици за украшение),
patagiatus 3 обшитъ по края съ
бордюри (ивици за украшение),
patagium , ii п бордюръ (ивица за
украшение).
P atalia gens племе край р. Индъ.
Patara, orum п Патара, градъ въ
Ликия. Patarani, orum т патаренци. Patareus, ei и eos m патарецъ = Аполонъ. P atareus 3
патаренски.
pataracinum , I п тасъ за пиене.
Patavium, ii п Патавиумъ, градъ
въ Сев. Италия, сега Падуа. Pata­
vinus 3 патавийски.
patefacio, feci, factu s 3 и pass.
patefio, factu s sum, fieri 1. o t варямъ, правя достжпенъ portas,

patefactio

456

patritus

vias, loca. — 2. а) откривамъ, раз- patibulum, I п вилообразно дърво
кривамъ rem, conjurationem, b)
за изтезания, къмъ което билъ
правя видимъ lux orbem patefecit,
привързванъ за главата и ржцетЪ
patefactio, onis / откриване; раз­
изтезаваниятъ робъ или престжпникъ.
криване, разгласяване,
patella, ae / паница за жертво­ patiens, gen. entis 1. а) понасящъ,
приношения; чиния,
способенъ да понася, издържливъ;
patellarius 3 на когото сервиратъ
съ gen. laborum, periculi; amnis na­
въ жертвена паница; di ларитЪ и
vium плавателна; campus vomeris
лекообработваемо; quid te iuvat
пенатитЪ.
patientem (въ затруднения) vivere?
patens, gen. -entis 1. отворенъ,
b) твърдъ aratrum. — 2. търпеливъ.
свободенъ, достжпенъ via, caelum,
pelagus. — 2. явенъ, ясенъ, очеви- p atien ter adv. търпеливо,
patientia, ae / 1. а) понасяне fri­
денъ causa.
goris. b) издържливость corporis.
p aten te r adv. открито,
— 2. а) търпение, търпеливость,
pateo, p atu i 2 1. а) отворенъ съмъ
снисходителность. b) равнодушие,
domus, portae, b) достлшенъ съмъ
безразличие, отпуснатость.
iter patet, honores patent alicui, c) patina, ae / (гр) паница, чиния,
изложенъ съмъ insidiis alicuius, patinarius 3 отнасящъ се до чиd) явенъ, ясенъ, очевиденъ съмъ
ниигЬ; piscis риба приготвена съ
patet res; impers. p a te t очевидно e,
сосъ; struices купове чинии; subst.
ясно e patet hoc factum esse; eo
patinarius, ii m лакомникъ.
maximo patuit, quod. — 2. прости- patior, passus sum 3 1. а) търпя,
рамъ ce late, usque ad mare, in lon­
претърпявамъ, търпеливо понаgitudinem milia passuum CCXXXX;
сямъ dolores, supplicium, naufra­
прен. ista ars late patet,
gium, servitutem, omnia; muliebria
pater, patris m 1. а) баща; patre
оставямъ се да ме иматъ за жена.
certo nasci роденъ съмъ отъ заb) живЪя въ лишения in silvis, no­
коненъ баща; rex patrem vicit ба­
vem saecula. — 2. допускамъ, пощините чувства; pater familias (fa­
зволявамъ, оставямъ per fines suos
miliae) глава на семейството. Ь)
Helvetios ire; non feram, non patiar,
създатель, творецъ, баща Ocea­
non sinam.
nus pater rerum, Herodotus pater Patrae, arum / Патра, градъ въ
Яхея. P atrensis, е патренски.
historiae; pater cenae домакинъ на
угощение. — 2. pl. patres; а) ро­ patrator, oris т изпълнитель necis,
дители, прадеди sed vetuere pat­ p atratu s вж. patro,
res, patrum memoria, b) сенатори patria, ae / отечество, родина, род­
или патриции, c) p atres conscripti
но мЪсто.
patrice adv. бащински
сенатори.
patera, ae / паница за жертвопри­ patriciatus, us m патрицианство.
patricida, ae m отцеубиецъ.
ношения.
Р paternus 3 1. а) бащинъ animus, patricius 3 патрициански, благороb)
наследство отъ бащата, наслед-- денъ; subst. patricius, ii m патри­
ций, римски благородникъ.
ствень possessiones, agri. — 2. ро­
Patricoles, is m вж. Patroclus,
денъ, отечественъ terra,
F patesco, p atu i 3 1. а) огварямъ
patrimonium, ii n 1. наследственъ
имотъ, наследство. — 2. имуще­
се, откривамъ се. Ь) ставамъ явенъ,
ство.
излизамъ на яве. — 2. простирамъ
patrim us 3 който има живъ баща.
се imperium late patescit,
patibilis, е 1. поносимъ dolor. — 2. patrisso 1 (гр) вървя по стжпкитЪ
F
на баща си, подражавамъ баща си.
чувствителенъ natura,
patibulatus 3 вързанъ на дървото p atritu s 3 наследенъ отъ бащата,
бащинъ.
за изтезания.

patrius

457

patrius 3 1. бащинъ, наслецственъ
animus, res, mos, ager. — 2. poденъ, отечественъ mos, sermo,
patro 1
изпълнявамъ, извършвамъ, свършвамъ promissa, faci­
nus; pacem сключвамъ; ius iurandum сключвамъ клетвенъ съюзъ;
pater patratus съюзенъ жрецъ,
старейшината на фециалитЪ при
преговоритЪ съ чужди народи,
patrocinium, ii п 1. защита, покро­
вителство, осов. предъ сжда uti
patrocinio alicuius. — 2. pl. клиенти,
patrdcinor 1 защищавамъ, покровителствувамъ alicui.
Patroclus, I т Патрокълъ, другарь
на Яхилъ. Patricoles, is т дру­
гарь на Патрокълъ.
patrona, а е / покровителка, защит­
ника.
patronus, I m 1. пвтронъ, покровитель на клиентъ. — 2. покровитель, защитникъ; въ сяда: адвокатъ.
patruelis, е 1. чичовъ или вуйчовъ; frater patruelis или само pa­
truelis братовчедъ. — 2. братовчедовь.
patruus, I m 1. а) чичо; patruus maior
чичо по дфдо. Ь) строгъ сждия на
нравитЪ. — 2. adi. patruus 3 чи­
човъ.
patuT pf. отъ pateo и patesco.
Patulcius 3 Патулций: 1. прекоръ
на Янусъ, вратитЪ на чийто храмъ
сж били отворени презъ време на
война. 2. име на Цицероновъ длъжникъ. Patulcianus 3 Патулциевъ
nomen (дългъ).
patulus 3 1. а) отворенъ nares, b)
достжпенъ за всички, общъ orbis.
— 2. широкъ, общиренъ, голЪмъ
• arcus; quercus клонестъ; bos съ
голЪми рога.
pauciloquium, ii п лаконичность.
paucitas, atis / малъкъ брой, малочисленость militum,
pauculus 3 малко, обикн. pl. pau­
cula verba.
paucus 3 1. sing. малъкъ numerus,
tibia foramine pauco. — 2. pl. мал­
ко, малоброенъ; paucis ante die­
bus; vos, cum praesertim tam pauci

pavefactus

sitis. — 3. subst.: a) pauci, orum m
малцина, неколцина pauci de nos­
tris cadunt; paucorum potentia cre­
vit на партията на оптиматитЬ.
b) pauca, orum n малко, особ.
малко думи pauca respondere.
paul(l)atim adv. 1. по малко, по­
степенно. — 2 по единично, единъ
по единъ.
paul(l)isper adv. малко време, за
малко време.
paul(l)ulus 3 1. мъничъкъ spatium,
via. — 2. sing. n paululum: a) subst.
малко paululum morae, paululo de­
terius. b) alv. малко collis paulu­
lum editus.
paulus (paulius) 3 1. малъкъ, не«значителенъ sumptus. — 2. sing. n
paulum: a) subst. малко paulum
loci dare, paulum deest ad beatam
vitam, post paulum; abi. mensurae
paulo малко: paulo rrfelior (minus),
paulo post (ante), b) adv. paulum
малко: paulum supra eum locum.
Paul(l)us, I m римско фамилно име.
pauper, gen. -peris 1. беденъ homo.
— 2. оскжденъ, ограниченъ, скроменъ ager, domus, voluntas,
pauperculus 3 бедничъкъ.
pauperies, ei / бедность.
paupero 1 правя беденъ aliquem:
aliquem aliqua re лишавамъ.
paupertas, atis / бедность, сиро­
машия, нужда.
pausa, ae / (гр) пауза, спиране,
край.
Pausanias, ae т Павсаний: 1. спар­
тански царь. 2. убиецъ на царь
Филипъ.
pausarius, ii т началникъ на греб­
ци тЪ.
pausia, ae / (sc. oliva) видъ маслини.
Pausias, ae т Павсий, гръцки живописецъ, съвременникъ на Япелесъ. Pausiacus 3 Павсиевъ.
pauxillatim или pausillatim adv. =
paulatim
pauxillisper или pausillisper adv.
= paulisper.
pauxillulus или pausillulus 3 мъни­
чъкъ; subst. n малко,
pauxillus или pausillus 3 мъни­
чъкъ; adv. pauxillum малко,
pavefactus 3 изплашенъ, ужасенъ.

paveo

458

paveo, pavi 2 треперя, треперя отъ
страхъ, много се боя.
pavSsco 3 затрепервамъ отъ страхъ,
изплашвамъ се, плаша се omni
strepitu, съ acc. bellum,
pavi p f. отъ pasco и paveo,
p avidi adv. страхливо,
pavidus 3 1. а) треперещъ отъ
страхъ, страхливъ. Ь) стреснатъ,
изплашенъ pavidus ех somno. — 2.
причиняващъ трепетъ.
pavim entatus 3 снабденъ съ камененъ подъ.
pavim entum , I п камененъ подъ
(направенъ отъ камъчета, глина и
варь).
pavio 4 тъпча, набивамъ terram,
pavito 1 треперя отъ страхъ, мно­
го се боя.
pavo, onis т паунъ.
pavonius 3 пауновъ.
pavor (pavos), oris т трепетъ,
страхъ, ужасъ.
1. pax, pacis / 1. а) миръ; pacem fa­
cere, componere сключвамъ миръ;
pacem agitare (exercere), pace uti
живЪя въ миръ, наслаждавамъ се
на миръ; in pace или само расе въ
мирно време; cum pace, cum bona
pace миролюбиво; pl. paces мирни
договори, миръ. b) покой, тишина,
душевно спокойствие pacem vul­
tus habet; като interi, pax! тихо
— 2. позволение; pace tua съ твое
позволение. — 3. милость, мило­
сърдие, помощь exorat pacem divom.
2. pax interi. 1. изведнажъ! — 2.
достатъчно!
paxillus, I m колъ, клинъ.
peccatum , I n грЬшка, провинение,
простжпка.
peccatus, iis m грешка,
pecco 1 1. сбърквамъ, грЪша ali­
quid или in aliqua re. — 2. провинявамъ ce in aliquem, in aliqua re.
pecorosus 3 богатъ съ добитъкъ.
pecten, pectinis m 1. а) гребенъ
deducere pectine crines; digitis inter
se pectine iunctis като сплете пръ­
сти. b) бърдо, c) даракъ. d) греб­
ло. — 2. а) чукче за удряне на стру­
ните; прен. пЪсень, стихъ; alterno
pectine въ дистихонъ. Ь) видъ мида.

Pedani

pecto, pexi, pexus 3 реша capillos;
lanam влача; tunica pexa вълнеста,
т. е. нова туника; прен. бия aliquem
fusti или pugnis.
pectus, pectoris n 1. гърди nudo
pectore. — 2. а) сърдце, душа toto
pectore amare; forti pectore мъже­
ствено. b) умъ, разумъ, мисъль
toto pectore cogitare,
pecu {dat., abi. й; pl. -ua, -uum, -ubus)
n добитъкъ.
pecuarius 3 който се отнася до
добитъка; res скотовъдство; agri
удобни за скотовъдство: subst. pe­
cuarius, ii m скотовъдецъ: pl.
наематели на обществени пасбища
въ провинциигЬ; pecuaria, ае /
скотовъдство; pecuaria, orum n
стада добитъкъ.
pecOlator, oris т злоупотрЪбитель
на държавни пари.
peculatus, iis т злоупотреба на
държавни пари.
peculiaris, е 1. собственъ servus.
— 2. особенъ, извънреденъ.
peculiariter adv. особено,
peciiliatus 3 състоятеленъ, заможенъ.
peculio 1 снабдявамъ съ собственость, надарявамъ aliquem.
pecQIiosus 3 състоятеленъ заможенъ.
peculium, ii п собственость, имотъ,
особ. спестени пари отъ сина или
роба.
pecQnia, ае /
1. имущество, соб­
ственость, имотъ. — 2. пари; prae­
sens или numerata налични пари;
dies pecuniae день на плащане; pl.
pecuniae парични суми.
pecuniarius 3 париченъ res; inopia
rei pecuniariae липса на пари; prae­
mia rei pecuniariae парични на­
гради.
pecuniosus 3 богатъ, състоятеленъ.
1. pecus, pecoris п добитъкъ, особ.
дребенъ добитъкъ (кози, овци,
свини).
2. pecus, pecudis / животно, особ.
овца, овенъ.
pedalis, е една стжпка (дълъгъ, ши
рокъ и пр.) trabs.
Pedani вж. Pedum.

pedarius

459

pedarius 3 пешъ; subst. pedarii,
orum m сенатори отъ втори разредъ, които не сж заемали курулска длъжность и сж имали
право само да се пресъединяватъ
къмъ изказано отъ други мнение
въ сената (pedibus in alienam sen­
tentiam ire).
1. pedatus, us m нападение, атака.
2. pedatus 3 който има крака,
pedes, peditis m 1. пешакъ, пешеходецъ; pedes incedit пешъ. — 2. пехотинецъ; sing. често collect. пехо­
та. — 3. простъ гражданинъ om­
nes cives Romani, equites pedi
tesque.
pedester, stris, stre 1. а) пешъ, neхотенъ copiae;pl. subst. m пехота,
b) пехотински scutum, ordo. — 2.
сухопжтенъ iter, pugna, copiae. —
3. а) простъ, лишенъ отъ полетъ
sermo, b) написанъ въ проза his­
toria.
pedetentim и pedetem ptim adv.
1. стжпка следъ стжпка, крачка
по крачка progredientes. — 2. по­
степенно, предпазливо, внимателно,
pedica, ае / примка за кракъ, пранги, букаи, окови.
pedlcator, oris т
обезчеститель
на момчета.
pedlco 1 обезчестявамъ (момче),
pedis, is m f въшка,
pedisequus, i m и pedisequa, ae /
(който следва нЪкого по стжпкит"Ь1 слуга, слугиня, лакей.
peditastellus, I т простъ пехотинецъ.
peditatus, iis т пехота,
peditum , I п пръдня,
pedo, pepedi 3 пърдя.
Peducaeus 3 римско фамилно име.
pedum, I п овчарска тояга.
Pedum, I п Педумъ, градъ въ Лациумъ. Pedanus 3 педумски.
PSgasus, I т Пегасъ, крилатъ конь,
произлЪзълъ отъ кръвьта на Ме­
дуза; отъ удара на копитото му
се появилъ посветениятъ на музитЪ изворъ Хипокрена. PSgasSus 3 Пегасовъ. Pegasis, idis /
принадлежещъ на музитЪ undae;
subst. муза.
p§ge, §s f (гр) изворъ.

Pellene

pegi p f. отъ pango.
pSgma, atis n (гр) 1. полйца, ета­
жерка за книги. — 2. скеля, сцена,
машина въ театъра,
peiero 1 кълна се лъжливо, лъж­
ливо се заклевамъ или нарушавамъ клетва; ius peieratum клетвопрестжпление.
peior peius вж. malus.
peiQro = peiero.
peiQrus u peiurium вж. periurus,
periurum.
pelagius 3 (гр) морски; subst. pe­
lagium, ii n пурпурна боя.
Pelagonia, a e / Пелагония, область
и градъ въ Македония Pelagones,
um т пелагонийци.
pelagus, I п (гр) море.
Pelasgi, orum m пелазги, най-старитЪ жители на Гърция. Pelasgus 3
гръцки. Pelasgias, adis и Pelas­
gis, idis / гръцки.
Pelethronius 3 пелетронийски (отъ
планинската область въ Тесалия —
Пелетрониумъ, обитавана отъ лапитит-fe), тесалийски; subst. Pele­
thronii, orum т лапититЪ.
Peleus, ei m Пелей, царь въ Теса­
лия, баща на Яхилъ. PelldSs, ae т
синъ на Пелей; Яхилъ.
pelex = paelex.
1. Pelias, ae m Пелий, царь въ Те­
салия, чичо на Язонъ. Peliades,
dum f дъщеритЪ на Пелий.
2. Pelias, adis f вж. Pelion,
pelicatus = paelicatus.
j
Pelldes вж. Peleus.
I
Pelion, ii n (или P&lios, Pelius, ii m)
Пелионъ, планина въ Тесалия. Pe­
lias, adis f u Peliacus 3 пелионски.
Pella, ae или Pelle, es / Пела, градъ
въ Македония, родно мЪсто и сто­
лица на Александъръ Велики. Pel­
laeus 3 пеленски; македонски; еги­
петски (защото ПтоломеитЪ били
отъ македонско произхождение),
pellacia, а е / измамване, коварство,
pellax, gen. -acis измамливъ, коваренъ.
pellecebrae, arum / примамки, съ­
блазни.
||
pellectio, onis /
прочитане libri,
pel-lego = perlego.
Pellene, es / Пелена, градъ въ Яхея.

licio

460

penes

pel-Iicio, lexT, lectus 3 примамвамъ, penarius 3 отнасящъ се до съестпривличамъ, съблазнявамъ.
нигЬ припаси; cella хамбаръ, жит­
pellicula, ae / кожичка; pelliculam
ница, складъ на припаси,
curare не си отказвамъ въ нищо. penates, ium т 1. пенати, домашни
pellio, onis т кожухарь.
божества, покровители на семей­
pellis, is / 1. кожа (отъ животно),
ството и държавата. — 2. прен. а)
кожухъ. — 2. а) зимна палатка sub
жилище, домъ, кжща. Ь) килийка
на пчели.
pellibus hiemare. Ь) царвулъ. c) калпакъ. d) коженъ щитъ.
penatiger, gera, gerum носещъ до­
машните богове
p ellitus 3 покритъ съ кожа.
pendeo,
pependi 2 1. а) вися, увисpello, pepuli, pulsus 3 1. а) блъналъ съмъ на нЪщо ех (in, ab, de)
скамъ, удрямъ, бия puer pulsus;
aliqua re; pendere ab ore alicuius
pulsus vulnere раненъ. b) правя
внимателно слушамъ нЬкого. b)
впечатление на animos hominum.
завися qui ex te pendent, c)
— 2. раздвижвамъ; nervos in fidiпроизхождамъ ex una origine. — 2.
bis или lyram свиря на лира; sagit­
а) надвисналъ съмъ, заплашвамъ
tam хвърлямъ стрела. — 3. а) прода
падна scopulus pendet, b) изпжждамъ, изпжждамъ aliquem е
глеждамъ висещъ, плавамъ, нося
foro, ех Galliae finibus, b) застасе, летя capellae pendent de rupe;
вямъ да отстжпи, разбивамъ, поin aere tellus, pennis in aere; in
беждавамъ hostium aciem, hostes,
fluctu нося се по повръхс)
премахвамъ timorem, sitim, fa­ summo
ностьта на. — 3. а) въ недоуме­
mem glande, curas vino,
ние съмъ ne diutius pendeas; pen­
pelliiceo вж. perluceo.
dere animi или animo (animis) съм- V.
Peloponnesus, i /
Пелопонесъ,
нявамъ се, колебая се. Ь) неизвестенъ съмъ belli fortuna,
южната часть на Гърция. Pelo­
ponnenses, ium т пелопонесци. pendo, pependi, pensus 3 1. а) тегля,
мЬря, отмЪрвамъ, премЬрвамъ, преPeloponnesiacus и Peloponne­
теглямъ herbae pensae, b) обсжжsius 3 пелопонески.
дамъ, разглеждамъ res, поп verba;
Pelops, opis т Пелопсъ, синъ на
aliquem поп ех fortuna, sed ех vir­
Танталъ, баща на Ятрей и Тиестъ.
tute сждя за нЬкого с) ценя, уваPelopidae, arum т потомцитЪ на
жавамъ, смЬтамъ, съ gen. pretii
Пелопсъ. Pelop£(i)us 3 Пелопсовъ;
parvi, поп magni; part. pensus 3
фригийски. Pelopeis, idis / и Pelo­
(като aii.) важенъ, цененъ; nihil
peias, adis / Пелопсовъ; пелопо­
pensi habeo не отдавамъ на нищо
нески.
значение, не обръщамъ на нищо
peloris, idis / (гр) видъ исполинвнимание. — 2. а) плащамъ, запласкд мида.
щамъ pecuniam, tributum, b) преPeloris вж. Peloros.
търпявамъ, понасямъ poenas teme­
Peloros, i т (и Pelorias, adis / или
ritatis, poenam nece. — 3. тежа mi­
Peloris, idis /) Пелоросъ, североnus pondo octoginta Romanis pon­
* източния край на о. Сицилия,
deribus.
pelta, ае / (гр) пелта, малъкъ щитъ pendulus 3 1. висещъ, увисналъ.
въ видъ на полумесецъ.
— 2. колебаещъ се, нерешителенъ.
p eltastae, arum т (гр) пелтасти, Peneis, PenSius вж. Peneus.
I войници въоржжени съ щита пелта. Penelopa, ae / u Penelope, es /
peltatu s 3 въоржженъ съ щита
Пенелопа, съпруга на Одисей. Pe­
пелта.
nelopeus 3 Пенелопинъ.
Pelusium, iT п Пелусиумъ, градъ penes ргаер. съ acc. y; penes ali­
въ Египетъ. Pelusiacus или Реquem esse намирамъ се въ нЬчии
f lusius 3 пелусийски.
ржце; penes te es? съ ума ли си?
pelvis (peluis), is / тасъ, чиния.
penes te culpa est вината е у тебъ,

Penestae

461

ти си виновенъ; penes rem publi­
cam esse държа страната на дър­
жавата.
Penestae, arum m пенести, племе
въ Илирия/Репевиа, ае / Пене­
стия, страната на пенеститЪ.
penetrabilis, е 1. проницаемъ cor­
pus. — 2. пронизващъ telum, frigus.
penetralis, е вжтрешенъ; прен. домашенъ; subst. penetrale, is п,
обикн. pt. penetralia, ium n вжтрешность, особ. вжтрешностьта на
кжщата, на храма, светилище.
penetro 1 1 .1rans. въвеждамъ, вкарвамъ; pedem intra aedes влизамъ
вь; se in fugam отдавамъ се на.
— 2. trans, и intr. прониквамъ, навлизамъ, вмъквамъ се Illyricos si­
nus. limina regum, in templa, per
angustias.
Peneus (или Peneos, Penlos), ei m
Пеней, рЬка въ Тесалия; като рЪченъ богъ — баща на Кирена и
Дафна. Peneis, idis / и Peneius 3
пеней1-ки.
penicillus, Т т четка за рисуване;
прен. рисуване; стилъ.
peniculus, i m 1. четка. — 2. гжба.
Peninus вж. Penninus.
Penlos вж. Peneus.
penis, is m 1. опашка. — 2. мжжки
половъ органъ; прен. сладостра­
стие.
penite adv. = 1. penitus.
1. penitus adv. 1. а) вжтре, дълбоко,
навжтре, отвжтре argentum penitus
abditum, saxum penitus excisum, pe­
nitus in Thraciam se abdidit; penitus
suspiria trahere, b) далече penitus
repostas gentes. — 2. а) дълбоко ea
penitus mandate animis vestris, b)
напълно, съвършено diffidere, se
perdere; penitus nosse, perspicere
отлично, c) сърдечно, искрено ro­
gare.
2. penitus 3 вжтрешенъ, дълбокъ,
затънтенъ.
Penius, ii m Пений, рЪка въ Колхида.
penna, ae / 1. а) перо; pl. обикн.
криле; decisis pennis съ подрЪзани
криле. Ь) полетъ, хвърчене (при
птицегаданието) penna dare notas.
— 2. перо на стрела; прен. стрела.

Pentheus
pennatus 3 крилатъ.
penniger, gera, gerum крилатъ.
Penninus 3 ленински; Penninae Al­
pes, Penninus mons или само Pen­
ninus планината Сентъ Бернардъ.
pennipotens, gen. -entis крилатъ;
subst. pennipotentes, um / птици,
pennula, ae / перце, крилце,
pensabilis, е поправимъ.
pensilis, е висещъ; uva грозде, ока­
чено да съхне; horti висещитЬ
градини на Семирамида.
pensio, onis / плащане; praesens
плащане съ налични пари; прен.
платеженъ срокъ.
pensito 1 1. грижливо тегля, претеглямъ; прен. грижливо обсжждамъ, обмислямъ. — 2. плащамъ,
заплащамъ vectigalia alicui,
penso 1 1. тегля, претеглямъ au­
rum; прен. Romanos scriptores ea­
dem trutina мЪря съ сжщата мЬрка. — 2. а) обсжждамъ, обми­
слямъ consilium, singula animi con­
sulta. b) сравнявамъ, противопоставямъ adversa secundis, c) оценявамъ, сждя за amicos ех factis.
— 3. а) отплащамъ, заплащамъ vul­
nus vulnere, b) изку пвамъ nece pudo­
rem, laudem cum sanguine (se. filiae),
pensum , i n
1. отмерваното ко­
личество вълна, която робинитЬ
требвало да изпредатъ вь единъ
день data pensa trahere. — 2. ра­
бота, задача, дългъ pensum meum ,
confeci.
А
pensus part. отъ pendo
|
pentathlus, I m (гр) петоборецъ J
(т. е. който се състезава въ петь j
вида борби: тичане, скачане, борба, хвърляне дискъ и хвърляне
на копие); победителъ въ петобой.
Pentelicus m ons Петеликъ, пла­
нина въ Атика, богата съ мра- j
моръ. Pentelicus 3 пентелийски. I
penteris, idis / (гр) пентера, ко- ,
рабъ съ петь реда весла.
I
Penthesilea, ае / Пентесилея, ца- |
рица на амазонкитЬ.
,
Pentheus, ei и eos т Пентей, ти- ]
вански царь, внукъ на Кадъмъ, раз- j
кжсанъ отъ майка си Агава и (
другит-fe вакханки, понеже се по- !
дигралъ съ Бакховия
култъ.

Pentri

462

Pentheus 3 Пентеевъ caedes. Pen­
thides, ae n потомъкъ на Пентей: Ликургъ.
Pentri, drum т пентри, племе въ
Самниумъ.
penuria, ае /
недостигъ, липса
aquarum, omnium rerum,
penus, oris n или penus, iis m (f )
съестни припаси, провизии.
Peparethus или Peparethos, I /
Пепаретосъ, островъ въ Егейско
море.
pepedi p f. отъ pedo,
pependi p f. отъ pendeo u pendo,
peperci pf. отъ parco,
peperl pf. отъ pario,
pepigi pf. отъ pango,
peplum, I m (гр) пеплумъ, широка
горна дреха на гръцките жени.
pepuli p f. отъ pello,
per ргаер. съ acc. 1. а) презъ, по ire
per suos fines, per pontem equita­
tum mittere, per aras colitur, per
silvas vivit, invitati hospitaliter per
domos, disponere cohortes per vias,
per eorum corpora transisse, b)
предъ; per ora vestra предъ ва­
шите очи. — 2. а) презъ, въ вреи е на per aestum, per ludos, per
somnum, b) въ продълж ение на
per omnes dies, multos per an­
nos, per totam vitam. — 3. чрезъ,
посрЪдствомъ istius iniuriae per
vos ulcisci, quae naves factae sunt
per Caesarem по нареждането; per
litteras писмено; per vim насила;
per iocum на шега; per summum
dedecus по най-позоренъ начинъ;
per nostram ignominiam за нашъ
срамъ; per me (te, se) чрезъ себе
си, самъ, лично, безъ чужда помощь; fallere aliquem per societaf tem, per speciem (causam) amici­
tiae подъ предлогъ на; fallere per
fidem вероломно; per omnia въ
вс^ко отношение. — 4. а) поради,
f вследствие на, отъ per metum, per
avaritiam; per valetudinem no здра­
вословни причини; per senatum no
вина на сената; per me (te, se) по­
ради менъ, по моя вина, що се
Г отнася до менъ. Ь) при молби,
клетви, възклицания: заради, въ
името на oro te per deos, per deos

peragro

iurare; per deosl per deos immor­
tales за бога!
pSra, ae / (гр) торба, чанта,
per-absurdus 3 съвсемъ безсмисленъ, глупавъ.
per-accom m odatus 3 твърде удобенъ.
per-acer, eris, сге твърде остъръ.
per-acerbus 3 твърде горчивъ.
per-acesco, acui 3 ставамъ твърде
киселъ; прен. разгнЪвявамъ се
силно.
peractio, onis / свършване fabulae,
peractus part. отъ perago,
peraciite adv. твърде остро; прен.
твърде остроумно.
per-acQtus 3 твърде остъръ, пронизителенъ vox; прен. твърде остроуменъ.
per-adulescens, gen. -entis твърде
млздъ.
peradulescentulus 3 съвършено
младъ.
Peraea, ае / Перея: 1. крайбрежна
область въ Кария. 2. градъ въ
Еолида.
per-aeque adv. съвсемъ равно, съв­
семъ еднакво.
рег-agito 1 разкарвамъ, безпокоя,
тревожа peragitati ab equitatu,
per-ago, egi, actus 3 1. непрекъс­
нато движа; humum обработвамъ;
agili freta гето поря вълните съ.
— 2. пронизвамъ, пробождамъ la­
tus ense peregit. — 3. а) изкарвамъ
докрай, извършвамъ, свършвамъ
consulatu peracto, navigationem,
caedem, sacrificium, inceptum bel­
lum, accusationem; reum постигамъ
осъждането на; dona свършвамъ
раздаването на; vices peragere претърпявамъ изменения. Ь) преживявамъ, прекарвамъ vitam, noctem,
aetatem, с) изигравамъ докрай пие­
са или роля histrioni peragenda fa­
bula est, fabulam vitae, suas par­
tes. d) излагамъ postulata, senten­
tiam.
peragratio onis / пропътуване iti­
nerum.
per-agro 1 1. пропътувамъ, npeброждамъ agros, litora classe; прен.
innumerabiles mundos mente. — 2.
прониквамъ latebras suspicionum;

peramans

463

orator ita per animos homimem pe­
ragravit, ut; ea fama peragravit раз­
пространи ce.
рег-amans, gen. -antis твърде обичащъ nostri.
peram anter a iv. съ голЪма любовь.
per-ambulo 1 обикалямъ, преброждамъ rura.
per-am oenus 3 твърде приятенъ
aestas.
per-am plus 3 твърде обширенъ,
твърде голЪмъ.
peranguste aiv. твърде гЬсно.
per-angustus 3 твърде тЪсенъ.
per-anno 1 трая, живея една го­
дина.
per-antlquus 3 твърде старъ.
per-appositus 3 твърде удобенъ,
твърде приличенъ.
per-arduus 3 твърде мжченъ.
per-argiitus 3 твърде остроуменъ.
per-arm atus 3 добре въоржженъ.
рег-аго 1
1. преоравамъ, изоравамъ; rugis ora покривамъ съ бръч­
ки. — 2. чертая, пиша.
p eratten te adv. твърде внимателно,
per-atten tu s 3 твърде внимателенъ.
peratu s 3 снабденъ съ торба,
per-aurio 4 = perhaurio.
per-basio 1 покривамъ съ целувки,
per-bacchor 1 прекарвамъ въ ве­
селия multos dies,
per-beatus 3 твърде щастливъ.
per-belle adv. твърде хубаво, пре­
красно.
per-bene adv. твърде добре,
per-benevolus 3 твърде благосклоненъ, доброжелателенъ.
per-benlgne adv. твърде добродуш­
но, любезно; съ тмезисъ: per mihi
benigne respondit.
Perbibesia, ae / Пербибезия (стра­
ната на пияниците).
рег-bibo, bibi 3 напълно всмуквамъ, поглъщамъ.
per-blto 3 загивамъ.
per-blandus 3
твърде привлЪкателенъ, приятенъ.
per-bonus 3 твърде добъръ.
per-brevis, е твърде кжсъ, кратъкъ.
perbreviter adv. много кжсо.
регса, ае / (гр) реченъ костуръ
(риба).

percipio

per-caleflo, factus sum, fieri сил­
но се стоплямъ.
per-cal£sco, calui 3 стоплямъ се
напълно.
1. per-caliesco, callui 3 ставамъ на­
пълно безчувственъ.
2. per-callesco, callui 3 поумнявамъ
usu rerum.
per-carus 3 твърде скжпъ; прен.
твърде милъ.
per-cautus 3 твърде предпазливъ.
per-celebro 1
разпространявамъ,
разгласявамъ.
per-celer, eris, ere твърде бръзъ.
per-celeriter aiv. твърде бързо,
per-cello, culi, culsus 3 1. събарямъ на земята, събарямъ, разбивамъ, унищожавамъ aliquem, hos­
tes. — 2. удрямъ, блъскамъ alicui
femur, aliquem genu. — 3. а) разклащамъ, разтърсвамъ до основи,
разстройвамъ, обезсилвамъ, уни­
щожавамъ nobilitate perculsa, im­
perium, rem publicam, b) смущавамъ, забърквамъ, поразявамъ ali­
quem metu.
per-cSnseo, censui 2 1. разглеждамъ, преглеждамъ captivos; прен.
orationes legatorum разглеждамъ
критически. — 2. а) пропжтувамъ
Thessaliam, b) изреждамъ, изброявамъ, преброявамъ vestra in nos
universa promerita, omnes gentes,
numerum legionum,
perceptio, onis / 1. събиране fru­
gum. — 2. разбиране, схващане,
percepi pf. отъ percipio,
perceptus part. отъ percipio.
рег-cldo eidi clsu s 3 разбивамъ
os alicui.
per-cieo, Ivi (ii), itus 2 1. докарвамъ въ силно движение, силно
възбуждамъ; обикн. part. percitus
3 а) възбуденъ, развълнуванъ. Ь)
раздразнителенъ. — 2. наричамъ
istum impudicum.
per-cipio, cepi, ceptus 3 1. улавямъ,
хващамъ ullas auras, insania eum
percipit. — 2. получавамъ praemia,
fructum victoriae. — 3. а) възприемамъ съ чувствата, забелязвамъ,
чувамъ aliquem oculis, sensibus;
querelas; percipite, quae dicam чуй­
те, какво. Ь)разбирамъ, схващамъ

percisus

464

усвоявамъ, научавамъ aliquid ani­
mo, usum rei militaris; omnium ci­
vium nomina perceperat бЪше узналъ; subst. percepta, orum n прин­
ципи artis.
percisus part. оть percido,
percitus 3 еж. percieo,
per-civilis, е твърде любезенъ.
p ercoctus part. оть percoquo.
рег-cognosco, novi, nitus 3 узнавамъ, познавамъ напълно.
1. per-colo 1 прецеждамъ.
2. per-colo, colui, cultus 3 1. свършвамъ inchoata. — 2. украсявамъ.
— 3. почитамь много patrem.
per-comis, е твърде учтивъ, твърде
любезенъ.
percommode adv. твърде удобно,
твърде на време.
per-com m odus 3 твърде удобенъ.
рег-сбпог 1
изкарвамъ до край
едно предприятие.
percontatio, onis f питане, разпит­
ване, изследване,
percontator, oris т разпитвачъ.
per-contor 1 разпитвамъ, питамъ,
мжча се да науча,
per-contum ax, gen. -acis твърде
упоритъ (вироглавъ).
per-copiosus 3 твърде обиленъ въ
речьта, словообиленъ.
per-coquo, coxi, coctus 3 1. сварявамъ напълно, опичамъ напълно
panem fervens testa percoquit. — 2.
стоплямъ. — 3. правя да узрЪе
uvas, messem.
per-creb(r)esco, b(r)ui 3 1. умножавамъ се, усилвамъ се, разпространявамъ се rumor, fama. — 2.
ставамъ известенъ scelus,
per-crepo, crepui 1
силно еча,
кънтя.
per-crucior 1 безпокоя се, трево­
жа се.
perculi pf. отъ percello,
perculsus part. оть percello,
percultor, oris m ревностенъ почитатель.
percultus part. отъ 2. percolo,
pei-cunctor = percontor,
per-cupidus 3 твърде разположенъ,
твърде благосклоненъ tui.
pep-cupio 3 силно желая.

perdiligens

per-curiosus 3 твърде любознателенъ, твърде любопитенъ.
рег-сйго 1 напълно излЬкувамъ
vulnus.
per-curro, curri или cucurri, cur­
sus 3 1. intr. бързо тичамъ, бързамъ per temonem, ad forum, equo
citato. — 2. trans, а) бързо преминавамъ, бързо пропжтувамъ ag­
rum Picenum, b) бЬгло разглеждамъ, преглеждамъ, споменавамъ,
разказвамъ, прочитамъ.
percursatio, onis /
пропжтуване
Italiae.
percursio, onis / бързо премина­
ване; прен. б4гло разглеждане,
обсжждане или споменаване mul
tarum rerum.
percurso 1 1. trans, бързо преминавамъ. — 2. intr. скитамъ се.
percussio, onis / 1. удряне capitis,
digitorum. — 2. тактъ.
percussor, oris m убиецъ; veneficus
отровитель.
percussus, us m удряне,
per-cutio, cussi, cussus 3 1. a)
разтърсвамъ силно, удрямъ, блъскамъ, улучвамъ ianuam manu,
terram tridente, complures in Capi­
tolio res de caelo percussae (отъ
мълния), aliquem lapide, non per­
cussit locum, b) убивамъ; aliquem
securi отсичамъ никому главата,
c) foedus percutere сключвамъ миръ
(съ принасяне на жертва), d) с-Ька
пари qua nota nummum percussit,
е)
поразявамъ, развълнувамъ, пра­
вя силно впечатление nostros ani­
mos, dolor me percussit, ingenti
percussus amore. —2. а) пробивамъ,
промушвамъ, пробождамъ navem
rostro, aliquem, pectus, b) наранявамъ bracchium gladio percussus,
прен. gravissimo vulnere fortunae,
per-decorus 3 твърде хубавъ.
per-depso, depsui 3 омесвамъ, меся.
Perdicca или Perdiccas, ae m Пердика: 1. македонски царь. 2. пълководецъ на Ялександъръ Велики,
per-difficilis, е твърде мжченъ.
perdifficiliter adv. много мжчно.
per-dignus 3 твърде достоенъ.
per-diligens, gen. -entis твърде ста­
ра теленъ.

(

perdiligenter

465

ad extremum casum perducta рабо­
тата е доведена до крайность. b)
продължавамъ rem disputatione ad
mediam noctem, c) скланямъ; ali­
quem ad suam sententiam, aliquem
ad suam voluntatem, aliquem ad se
скланямъ на своя страна, разполагамъ въ своя полза. — 3. намазвамъ corpus aliqua re.
perducto 1 водя никого н-Ькжде съ
нечисти намерения,
perductor, oris т 1. който раз­
вежда. — 2. сводникъ.
per-dudum adv. отъ твърде дълго
време.
perduellio, dnis /
държавна измЪна.
perduellis, е ожесточенъ; subat, per­
duellis, is т воюващъ неприятель.
per-duim ст. ф. coni.praes. отъ perdo,
per-duro 1 1. издържамъ, понасямъ.
— 2. продължавамъ, трая.
Peredia, ае / земята на лакомцигЬ.
per-edo, edi, Ssus 3 изяждамъ на­
пълно; разяждамъ напълно.
peregi р/. отъ perago,
per-egre adv. 1. въ чужбина habi­
tare, proficisci; animus est peregre
духътъ ми витае въ небесата. — 2.
отъ чужбина redire,
peregrinabundus 3 пжтуващъ въ
чужбина.
peregrinatio, onis / пжтуване или
пребиваване въ чужбина,
peregrinator, oris т любитель на
пжтешествия въ чужбина,
peregrinitas, atis / 1. положение­
то на единъ чужденецъ въ рим­
ската държава. — 2. чуждестран­
ни нрави и обичаи,
peregrinor 1 1. живЪя въ чужбина,
странствувамъ, пжтешествувамъ.
— 2. чуждъ съмъ quae quidem
(philosophia) Romae peregrinari vi­
debatur.
peregrinus 3 1. чуждестраненъ mu­
lier; timor страхъ отъ външенъ
врагъ; subst. peregrinus, i m чуж­
денецъ. — 2. незапознатъ, неопитенъ in aliqua re.
per-elegans, gen. -antis
твърде
изященъ.
per&leganter adv. твърде изящно.
30
Милевъ. — 2. издание.

perdiligenter adv. много старателно,
per-dlsco, didici 3 основно изучавамъ.
per-diserte adv. твърде красноре­
чиво.
perdite adv. 1. много лошо, позор­
но. — 2. отчаяно.
perditio, onis / 1. погубване, разо­
рение. — 2. изгубване,
perditor, oris т погубитель, разоритель, опропаститель rei publicae.
1. perditus part. отъ perdo.
2. perditus 3 1. загубенъ, безнадежденъ, нещастенъ sum perditus; va
letudo напълно разстроено здраве.
— 2. пропадналъ, пороченъ, разваленъ, безбоженъ homo perditis­
simus. — 3. заслЪпенъ, безпаметенъ luctu perditus, amor.
рег-diii adv. твърде дълго,
per-diuturnus 3 твърде продължителенъ.
per-dlves, gen. -divitis твърде богатъ.
perdix, Icis / (гр) яребица.
Perdix, Icis т Пердиксъ, младъ атинянинъ,превърнатъ отъ Атина въ
яребица.
рег-do, didi, ditus 3 1. погубвамъ,
разорявамъ, развалямъ, унищожавамъ aliquem. — 2. прахосвамъ, пропилявамъ tempus. —3. безвъзврат­
но загубвамъ liberos, oculos, vocem,
per-doceo, docui, doctus 2 основ
но уча, обучавамъ; aliquem aliquid
нЬкого на нЪщо.
perdocte adv. твърде учено, из­
кусно
per-doctus 3 1. part. отъ perdoceo.
— 2. adi. твърде ученъ.
per-doleo, dolul, dolitum 2 много
скърбя, много съмъ огорченъ.
рег-domo, domui, domitus 1 1. на­
пълно укротявамъ tauros feroces.
— 2. усмирявамъ, покорявамъ Bri­
tanniam.
per-dormlsco 3 проспивамъ, спя.
per-diico, duxi, ductus 3 1. а) до
карвамъ, довеждамъ aliquem ad
aliquem, omnes naves incolumes, b)
прокарвамъ murum fossamque ad
montem. — 2. а) докарвамъ, издигамъ aliquem ad amplissimos hono­
res; eo rem perduxit, ut; res est iam
Латинско-български речникъ — Войновъ,

pereleganter

pereloquens
per-Sloquens, gen. -entis твърде
красноречивъ.
perem i pf. отъ perimo,
per-emnis, е отнасящъ се къмъ
преминаването на реката,
perem ptor, dris m убиецъ.
perem ptorius 3 убийственъ, смъртоносенъ.
perem ptus part. отъ perimo,
perendie adv. следъ единъ день,
въ други день.
perendinus 3 който е подиръ единъ
день.
Perenna или Hnna Perenna рим­
ска богиня.
per-ennis, е 1. продължаващъ се
ц-Ьла година militiam perennem fa­
cere. — 2. непрекжснатъ, постояненъ inimicus, cursus stellarum,
perenniservus, i m вЪченъ робъ.
perennitas, atis /
продължителность, непрекжснатость.
per-enno 1 трая дълги години,
рег-ео, ii, itum, ire 1. изгубвамъ
се, изчезвамъ, пропадамъ nives pe­
reunt, aedes cum fundamento pe­
rierunt, pereunt urbes, labor anni.
----2. загивамъ, умирамъ igni, nau­
fragio, fame, ex vulneribus; прен.
amor; често periil загинахъ! npoпадналъ съмъ! peream, si да умра,
ако.
per-equito 1 обикалямъ на конь,
преминавамъ на конь per omnes
partes, inter duas acies, aciem,
per-erro 1 бродя, преброждамъ, пре­
минавамъ freta, forum, pererrata
ponto; aliquem totum luminibus ta ­
citis мълчаливо разглеждамъ ни­
кого отъ главата до петитЪ.
per-eriidTtus 3 твърде образованъ,
' много ученъ.
per-excelsus 3 твърде високъ locus,
perexigue adv. твърде малко.
I per-exiguus 3 твърде малъкъ, твър­
де кратъкъ.
per-expedltus 3 твърде лесенъ.
per-fabrico 1 напълно измамвамъ,
надхитрямъ.
I perfacetS adv. твърде остроумно,
per-facetus 3 твърде остроуменъ.
per-facile adv. твърде лесно.

466

perfidia

per-facilis, е 1. твърде лесенъ cog­
nitu disciplina. — 2. твърде отстжпчивъ, твърде снисходителенъ.
peu-facundus 3 твърде красноре­
чивъ.
per-familiaris, е твърде довЪренъ,
интименъ alicui; subst. perfamilia­
ris, is m сърдеченъ приятель.
perfeci pf. отъ perficio,
perfecte adv. съвършено, напълно,
perfectio, onis / 1. изпълняване,
извършване maximorum operum.
— 2. усъвършенствуване, съвър­
шенство; perfectio atque absolutio
optimi постигане на идеално съ­
вършенство.
perfector, oris m изпълнитель; усъвършенствуватель.
pertectu s 3 1. part. отъ perficio.—2.
adi. съвършенъ, отличенъ.
perferens, gen. -entis търпеливо
понасящъ iniuriarum.
per-fero, tuli, latus, ferre 1. а) донасямъ, занасямъ quos pavor in
silvas pertulerat, lapis non pertulit
ictum; litteras ad aliquem, nuntium
alicui; se perferre отивамъ; ager
perfertur ad paucos отива въ ржцет-fe на малцина; fama perlata est
Romam дойде до Римъ. b) съобщавамъ, известявамъ rem, consi­
lium. — 2. а) изкарвамъ до край,
изпълнявамъ id quod suscepi, per­
feram legationem, beatam vitam
usque ad rogum, b) прокарвамъ
legem, rogationem, c) изтърпявамъ,
понасямъ, претърпявамъ, издържамъ до край servitutem; cruciatus,
poenas, oppugnationem; intrepidos
ad fata novissima vultus запазвамъ
неустрашимия си видъ.
per-ficio, feci, fectus 3 1. изкар­
вамъ до край, приготвямъ напълно,
направямъ opus, naves, munitio­
nem, pontem. — 2. привеждамъ въ
изпълнение, извършвамъ, свършвамъ conata, mandata, bellum; cen­
tum annos преживявамъ. — 3. достигамъ, постигамъ, сполучвамъ
rem; perfecit ut pecunias exigerent;
perfice ut cutes = cura,
perfide aiv. вероломно.
рег-fidSlis, е твърде вЪренъ.
perfidia, ae / вЪроломность.
.1 f«

■t. K

perfidiose

467

perfidiose adv. вероломно, коварно,
perfidiosus 3 вЯроломенъ.
per-fidus 3 невЯренъ, вЯроломенъ,
предателски.
perflabilis, е 1. достжпенъ за про­
ветряване. — 2. произведенъ отъ
духане sonus. — 3. въздушенъ.
per-flagitiosus 3 твърде пороченъ,
много покваренъ.
perflatus, Cis т духане, течение,
проветряване, прохлада,
per-flo 1 духамъ, профучавамъ (за
ветъръ).
рег-fluo, fluxi, fluxum 3 протичамъ.
рег-fodio fodi, fo ssu s 3 1. прокопавамъ. — 2. пробождамъ.
рег-foro 1 1. продупчвамъ, пробивамъ, промушвамъ. — 2. отварямъ
изгледъ къмъ.
per-fortiter adv. твърде храбро,
perfossor, oris т пробивачъ, кой­
то пробива.
perfractus part. отъ perfringo,
perfregi pf. отъ perfringo,
per-fremo 3 силно шумя.
per-frequens, gen. -entis твърде
много посещаванъ, многолюденъ.
per-frico, fricui, frictu s u fricatus 1
търкамъ, чеша силно; caput sini­
stra manu почесвамъ се по врата
(при недоумение); os, frontem захвърлямъ всекакъвъ срамъ.
per-frigefacio 3 силно изстудявамъ,
вледенявамъ.
per-frigidus 3 твърде студенъ.
per-fringo, fregi, fractu s 3 1. а)
строшавамъ, счупвамъ saxum, pro­
ras. b) унищожавамъ, насилствено
отменявамъ decreta senatus, leges
et quaestiones. — 2. пробивамъ,
разбивамъ phalangem, munitiones,
glaciem; domos втурвамъ се въ;
прен. съ сила си проправямъ пжть
презъ omnes angustias; animos per­
fringere поразявамъ умоветЯ.
per-fruor, fru ctu s sum 3 1. напъл­
но се наслаждавамъ vita modica,
ad perfruendas voluptates. — 2. изпълнявамъ точно mandatis,
perfudi pf. отъ perfundo,
perfuga, ae m дезертьоръ, бЯглецъ.
рег-fugio, fugi 3 1. избЯгвамъ, потърсвамъ убежище ad aliquem,

pergrandis
Corinthum. — 2. избЯгвамъ при про­
тивника, дезертирамъ ad Caesarem,
perfugium, ii n прибЯжище, убе­
жище
perfunctio, onis /
изпълняване;
honorum на почетни длъжности,
per-fundo, fudi, fu su s 3 1. заливамъ, обливамъ, поливамъ aliquem
gelida (aqua); pass. perfundi заливамъ се, окжпвамъ се aqua, flu­
mine; perfusus fletu облЯнъ въ
сълзи; съ acc. gr. iuventus oleo
umeros perfusa; ostro perfusae ves­
tes боядисани. — 2. посипвамъ, покривамъ canities perfusa pulvere.
— 3. изпълвамъ, обземамъ напъл­
но horror me perfudit; pass. per­
fundi laetitia, gaudio, metu.
per-fungor, fu n ctu s sum 3 1. извършвамъ докрай, изпълнявамъ
honoribus, munere. — 2. издържамъ
докрай, претърпявамъ periculis,
laboribus, molestia; fato умирамъ;
pass. perfunctum periculum претър­
пяна опасность. — 3. наслажда­
вамъ се, ползувамъ се bonis,
per-furo 3 продължавамъ да свирепствувамъ, бЯснЯя силно,
perfusorius 3 1. повръхностенъ vo­
luptas. — 2. неясенъ, неопредЯленъ.
perfusus part. отъ perfundo.
Pergama, orum n Пергама: 1. крепостьта на Троя; прен. Троя. Per­
gam eus 3 пергамски, троянски.
2. градъ въ Епиръ.
Pergam us (Pergamos), i f или Per­
gamum, i n Пергамъ, градъ въ
Мизия. Pergam enus 3 пергамски.
per-gaudeo, gavisus sum 2 много
се радвамъ.
per-gnosco = pernosco,
pergo, perrexi, perrectus 3 1. про­
дължавамъ iter, ire Saguntum; sed
pergo praeterita (sc. commemorare).
— 2. а) отивамъ, отправямъ ce ad
aliquem, domum, adversum hostes,
b) пристжпямъ pergamus ad re­
liqua.
per-graecor 1 гуляя по гръцки начинъ, живЯя разпуснато,
per-grandis, е твърде голЯмъ; per­
grandis natu твърде възрастенъ.

pergraphicus

468

per-graphicus 3 твърде хитъръ,
твърде остроуменъ.
per-gratus 3 твърде приятенъ.
per-gravis, е твърде тежъкъ; прен.
твърде важенъ.
pergraviter adv. твърде тежко,
pergula, ае / издатина на кжща,
тераса; обсерватория; училище;
дюкянъ; публиченъ домъ.
Pergus, Т т Пергъ, езеро въ Си­
цилия.
per-haurio 4 изпразвамъ, изчерпвамъ напълно; auribus perhaurire
слушамъ жадно.
per-hibeo, hibui, hibitus 2 1. представямъ, привеждамъ aliquem,
exeniplum; honorem оказвамъчесть.
— 2. а) казвамъ ut perhibent; qui
perhibentur fuisse nuntii за които
казватъ, че. b) наричамъ.
per-hllum, Т п твърде малко,
per-honorifice adv. 1. съ големи
почести, славно. — 2. твърде поч­
тително.
per-honorificus 3 1. донасящъ голема честь, славенъ. — 2. твърде
почтителенъ.
per-horresco, horrui 3 1. intr. настръхвамъ, треперя, силно се вълнувамъ toto corpore, aequor per­
horruit. — 2. trans, боя се, ужасявамъ се aliquam rem.
per-horridus 3 ужасенъ, страшенъ.
perhum aniter adv. твърде вежливо,
твърде приветливо,
per-hfimanus 3 твърде вежливъ,
твърде приветливъ.
periboetos, оп (гр) прочутъ.
Pericles, is и i т Перикълъ, атин­
ски държавникъ.
periclitatio, onis / опитъ.
periclitor 1 1. intr. а) правя опитъ.
Ь) намирамъ се въ опасность, подхвърлямъ се на опасность Gallorum
vita periclitatur, si esset in perfi­
ciendis pontibus periclitandum; съ
abi. ingenii fama. — 2. trans, а) изпитвамъ, опитвамъ fortunam, ple­
bis animos, b) подхвърлямъ на опас­
ность, рискувамъ съ нещо non est
salus periclitanda rei publicae,
periclum вж. periculum,
periculose adv. опасно, съ опас­
ность, съ рискъ.

perindulgens
periculosus 3 опасенъ, рискованъ
bellum.
periculum , i п 1. опитъ; periculum
facere правя опитъ, изпитвамъ: in
aliqua re, fidei, hostis.—2. опасность,
рискъ; in periculo versari намирамъ
се въ опасность; in periculum ad­
ducere (vocare) подхвърлямъ на
опасность; periculurn obire, susci­
pere, se in periculum committere
подхвърлямъ се на опасность; meo
periculo на мой рискъ; periculo ali­
cuius съ опасность за нЪкого; pe­
riculum facere alicuius rei риску­
вамъ съ нещо; capitis periculum
adire подхвърлямъ живота си на
опасность; periculum est, ne има
опасность да не. — 3. а) сждебно
дело, процесъ. Ь) сждебенъ протоколъ, присжда.
per-idoneus 3 твърде удобенъ.
perjeratiuncula, ае / малко клетвопрестжпление.
periero = peiero.
perii pf. отъ pereo.
Perillus, I m Перилъ, атински майсторъ, който изработилъ за Фаларисъ, тиранина на Ягригентъ, единъ
бронзовъ бикъ, въ който требва­
ло да бждатъ изгаряни неприятни­
те граждани.
per-illustris, е
1. твърде ясенъ,
твърде очезиденъ. — 2. ползуващъ
се съ големо уважение,
per-imbecillus 3 твърде слабъ.
Perim edeus 3 принадлежаигь на
магьосницата Перимеда; прен. ма­
гьоснически.
per-imo, em!, em ptus 3 1. а) унищожавамъ, разрушавамъ simulacra
deorum b) убивамъ, погубвамъ.
— 2. разстройвамъ, осуетявамъ.
per-incertus 3 твърде ненадежденъ.
perincom m ode adv.
твърде не­
удобно.
per-incommodus 3 твърде неудобенъ.
per-inde adv. сжщо така, по сжщия
начинъ, еднакво; perinde. . . ас
(atque) така. . . както.
per-indlgne adv. съ големо негодуване.
per-indulgens, gen. entis
твърде
снисходителенъ.

perinfamis

469

per-Infamis, е
съ твърде лоша
слава.
per-m flrm us 3 твърде слабъ.
per-ingeniosus 3
твърде остроуменъ.
per-inlquus 3 1. твърде несправедливъ. — 2. твърде неспокоенъ.
per-TnsTgnis, е твърде забележителенъ.
Perinthus, I / Перинтъ, градъ въ
Тракия.
per-invalidus 3 твърде слабъ.
per-invTsus 3 твърде ненавистенъ.
per-invltus 3
съвсемъ неохотно,
съвсемъ противъ волята си.
periodus, I / (гр) периодъ.
perior, p eritu s sum 4 изпитвамъ.
Peripateticus 3 (гр) перипатетически,
т. е. който е отъ филосовската
школа на Яристотелъ; subst. Peri­
patetici, orum т перипатетици.
peripetasm a, atis п (гр) покривка.
Periphas, antis т вж. Epytides;
periphoretos, оп (гр) разнасянъ,
носенъ навсЪкжде (на носилка),
periphrasis, is / (гр) описване, пе­
рифраза.
peripteros, оп (гр) заобиколенъ съ
единъ редъ колони aedes.
per-Tratus 3 твърде разсърденъ ali­
cui.
periscelis, idis / (гр) златна или
сребърна гривна, която женитЪ
носЪли на глезените,
peristasis, acc. -im / (гр) предметъ
на речьта, тема.
peristrom a, atis п (гр) покривка,
килимъ.
peristylium , ii п и peristylum , I п
(гр) перистилъ, обкржжениятъ съ
колони дворъ на римската кжща.
Perithous вж. Pirithous,
p erite adv. опитно, изкусно,
peritia, ае / опитность, знание lo­
corum ас militiae.
p eritu s 3 опитенъ, изкусенъ ali­
cuius rei, cantare,
periiicunde adv. твърде приятно.
рег-iiicundus 3 твърде приятенъ.
perifiriosus 3 клетвопрестжпенъ.
periurium , ii п лъжлива клетва,
клетвопрестжпление.
per-iuro 1 = peiero.

perlucidulus

per-iurus 3 клетвопрестжпенъ, в-feроломенъ
per-labor, lapsus sum 3
1. бързо
се хлъзгамъ по volucris perlabitur
auras. — 2. промъквамъ се, достигамъ незабелязано ad aliquem,
nando.
per-laetus 3
твърде радостенъ,
твърде веселъ.
perlapsus part. отъ perlabor,
per-late adv. твърде широко. *
per-lateo, latu i 2 оставамъ постоян­
но скритъ.
perlatus part. отъ perfero,
perlecebrae, perlectio вж. pell. ..
per-lego, legi, lectus 3 1. разглеждамъ omnia oculis. — 2. прочитамъ
librum; senatum списъка на сенаторитф.
per-lepide adv. твърде изящно,
per-levis, е
твърде лекъ; прен.
твърде малъкъ.
perleviter adv. твърде леко, не­
значително.
рег-libens, geri, -entis на драго
сърдце, твърде радостенъ ausculto
perlibens.
perlibenter adv. на драго сърдце,
съ голЬмо удоволствие,
per-llberalis, е твърде добре възпитанъ.
perliberaliter adv. 1. твърде щед­
ро. — 2. твърде благосклонно, ми­
лостиво.
per-libet 2 v. impers.
твърде е
приятно.
рег-licio = pellicio.
рег-lito 1 принасямъ жертва съ ща­
стливи предзнаменования primis
hostiis perlitatum est; impers. diu non
perlitatum (обстоятелството, че...)
tenuerat dictatorem,
perlonge adv. твърде далече,
per-longinquus 3 твърде продължителенъ.
per-Iongus 3 твърде дълъгъ; твър­
де продължителенъ.
p e rlu b .. . вж. perlib. . .
per-liiceo, luxi 2 1. проблЬсвамъ
lux perlucens. — 2. прозраченъсъмъ
aether, amictus perlucet; прен. per­
lucens oratio ясенъ стилъ.
perlucidulus 3 доста прозраченъ.

perlucidus

470

per-IGcidus 3 прозраченъ membra­
nae; perlucida stella твърде свЯтла.
per-lflctuosus_3 твърде печаленъ.
per-Iuo, luT, lu tu s 3 измивамъ ma­
nus unda; pass. кжпя ce in flumi­
nibus, unda.
per-lustro 1 1. обикалямъ, обхождамъ agros
— 2. разглеждамъ omnia oculis,
rem animo.
pertGxI pf. отъ perluceo,
per-m adefacio, feci 3 съвсемъ намокрямъ.
per-m adesco, m adui 3 1. намокрямъ се съвсемъ. — 2. размеквамъ се.
per-magnus 3 твърде голЯмъ; per­
magni interest твърде много е
важно; permagni vendere твърде
скжпо.
per-male adv. твърде нещастно, не­
сполучливо.
perm anasco 3 достигамъ до (за
мълва).
per-maneo, m ansi, m ansurus 2 1.
оставамъ in acie; permanserunt
aquae complures dies задържаха
ce. — 2. оставамъ вЯренъ на нЯщо, стоя твърдо на нЯщо in еа
sententia, in officio; in fide. — 3.
трая, запазвамъ се дълго, продължавамъ quae (ira) diu permansit.
рег-mano 1 1. протичамъ. — 2. прониквамъ.
perm ansio, onis /
оставане, - пре­
биваване; прен. постоянство, твърдость.
per-m arceo 2 повехналъ съмъ на­
пълно.
per-m arinus 3 морски; Lares бого­
ве, които нокровителствували мо­
реплавателите.
per-m aturesco, m aturui 3 узрЯвамъ напълно.
per-mediocris, е твърде умЯренъ,
твърде посрЯдственъ.
per-m editatus 3 твърде добре подготвенъ, подученъ.
per-meo 1 1. преброждамъ, пропжтувамъ. — 2. прониквамъ.
Perm essus, i т Пермесъ, рЯка въ
Беотия.

permolestus

per-metior, mensus sum 4 1. измЯрвамъ magnitudinem solis. — 2.
изминавамъ, пропжтувамъ viam,
per-mingo, minxi 3 припикавамъ.
per-mirus 3 твърде чуденъ, извън­
редно страненъ.
per-misceo, miscui, m ixtus 2 1.
смЯсвамъ naturam cum materia.
— 2. разбърквамъ, обърквамъ di­
vina et humana cuncta.
permissio, onis / 1. безусловно пре­
даване. — 2. позволение.
1. permissus part. отъ permitto.
2. permissus, fis m позволение; per­
missu tuo съ твое позволение.
permities, ei / = pernicies,
per-mitto, misi, m issus 3 1. a) nycкамъ habenas equo; equum или se
in hostem хвърлямъ се срещу не­
приятеля; equitatus penmissus връх­
летяла конница, b) хвърлямъ tela.
— 2. а) предоставямъ, вржчвамъ,
предавамъ alicui potestatem; consu­
libus rem publicam давамъ неогра­
ничена власть въ държавата; se in
fidem ac potestatem populi преда­
вамъ се напълно на волята на на­
рода; se potestati alicui подчинявамъ се нЯкому; incommoda sua
dolori suo предоставямъ на горчи­
вата си мжка да отмъсти за обидитЯ; tibi permitto, respondere mihi
malis an audire, b) отказвамъ ce,
пожертвувамъ; inimicitias patribus
conscriptis заради сенаторитЯ; per­
mitto aliquid iracundiae tuae от­
части извинявамъ твоето раздраз­
нение. с) допускамъ, позволявамъ
licentiam, ea re permissa; lex iubet,
aut permittit, aut vetat; subst. per­
missum, i n позволение.
perm ixte u permlxtim adv. смЯсено.
perm ixtio, onis / 1. смЯсване; прен.
разбъркване смущение; terrae кипежъ между елементитЯ на земята.
— 2. смЯсица.
permixtus part. отъ permisceo,
per-modestus 3 твърде скроменъ.
per-modicus 3 твърде умЯренъ, малъкъ.
perm oleste adv. твърде тежко;-.съ
голЯма мжка.
per-molestus 3 твърде труденъ,
твърде мжчителенъ.

permolo

471

per-molo, m olui 3 смиламъ.
perm otio, onis / възбуждане, въл­
нение animi; permotio divina вдъх­
новение.
per-moveo, m5vl, m otus 2 1. раздвижвамъ, вълнувамъ силно mare
permotum. — 2. а) подбуждамъ ali­
quem pollicitacionibus; part. perm o­
tu s 3 подбуденъ his rebus, ora­
tione, ira, metu, dolore, b) правя
силно впечатление, трогвамъ, поразявамъ, обезпокоявамъ mentem
iudicum miseratione; pass. permo­
veri animo падамъ духомъ; permo­
veri labore itineris негодувамъ отъ
тежестьта на похода; permoti men­
te въ възбудено състояние, с) възбуждамъ invidiam, mfetum et iras,
per-m ulceo, m ulsi, m ulsus 2 1. гла­
дя, поглаждамъ, милвамъ aliquem
manu. — 2. а) развеселявамъ, развличамъ aliquem; aures; oculos
омайвамъ. b) укротявамъ, успокоявамъ, смекчавамъ iram, pectora
dictis.
per-m ultus 3 твърде много viri,
per-miinio 4 здраво укрепявамъ
castra; munimenta довършвамъ на­
пълно укрепленията,
per-miitatio, onis / 1. измЯнение,
промЯна coloris; permutatio publica
революция въ държавата. — 2. размЯна captivorum. — 3. превеждане
на пари посрЯдствомъ записъ, чекъ
и пр.
per-m iito 1 1. съвършено промЯнямъ statum rei publicae. — 2. а)
промЯнямъ, размЯнямъ dominos, b)
размЯнямъ срещу пари, откупвамъ
captivos, puellas triginta milibus ta­
lentum. — 3. а) получавамъ пари
срещу записъ, чекъ и пр. quod
tecum permutavi, b) превеждамъ
пари посрЯдствомъ записъ, чекъ
и пр.; permutare Athenas изпращамъ записъ за изплащане на па­
ри въ Атина,
perna, ае f бедро, бутъ.
per-necessarius 3 1. твърде необходимъ. — 2. твърде близъкъ, твър­
де интименъ.
per-necesse adv. необходимо,
per-nego 1 упорито отричамъ.

perpaco
perniciabilis, е гибеленъ, много
вреденъ.
pernicies, ei / (ст. ф.: geri, pernicii,
dat. pernicie, pernicii) погибель,
унищожение.
perniciose adv. гибелно, вредно,
perniciosus 3 гибеленъ, вреденъ.
pernicitas, atis /
бързина, скорость.
perniciter adv. бързо, пъргаво,
pernix, gen. -Icis бръзъ, пъргавъ,
подвиженъ.
per-nobilis, е твърде известенъ,
знаменитъ.
per-nocto 1 пренощувамъ.
per-nosco, novi 3
напълно узнавамъ; основно изучавамъ.
per-notesco, n o tu i 3 ставамъ на-всЯкжде известенъ.
per-notus 3 твърде известенъ.
per-nox, abi. pernocte който про­
дължава цЯла нощь; luna pernox
erat свЯтЯше цЯла нощь; luna
pernocte въ лунна нощь.
per-num ero 1 преброявамъ; изплащамъ pecuniam.
pero, onis т видъ войнишка обув­
ка отъ необработена кожа.
per-obscurus 3 много тъменъ, неясенъ.
per-odiosus 3 твърде омразенъ.
рег-officiose adv. твърде услуж­
ливо.
per-oleo 2 твърде силно мириша,
peropportilne adv. твърде удобно,
твърде навреме.
per-opportunus 3 твърде удобенъ,
твърде навремененъ.
per-optato adv. напълно по жела­
нието.
per-opus indecl. твърде необходимо.
рег-oratio, onis / заключение, край
на речь.
per-ornatus 3 твърде изященъ.
рег-бгпо 1 твърде много украсявамъ.
per-oro 1 1. а) свършвамъ речь,
свършвамъ. Ь) държа заключи­
телна речь, говоря последенъ. — 2.
излагамъ подробно; говоря causam
contra aliquem, in aliquem,
per-osus 3 твърде много ненавиждащъ; perosus sum ненавиждамъ.
per-paco 1 напълно усмирявамъ.

perparce
per-parce adv. твърде пестеливо,
твърде стиснато,
per-parvulus 3 съвсемъ малъкъ.
per-parvus 3 твърде малъкъ.
per-pastus 3 добре охраненъ.
per-paucl, ае, а
твърде малко,
твърде малцина,
per-pauculus 3 твърде малко,
per-paulum, Т п твърде малко,
per-pauper, gen. -eris твърде беденъ.
per-pauxillum, 7 п твърде малко,
per-pavefacio 3 изплашвамъ силно,
per-pello, pull, pulsus 3 блъскамъ
силно; прен. подбуждамъ, убеждавамъ.
perpendiculum, 7 п отвесъ; ad per­
pendiculum отвесно,
per-pendo, pendi, pensus 3 гриж­
ливо измЪрвамъ; прен. грижливо
обмислямъ, обсжждамъ, преценявамъ.
perperam adv. наопаки, лошо, по­
грешно.
perpes, gen. -petis непрекжснатъ.
perpessio, onis / претърпяване, по­
насяне periculorum,
per-petior, pessu s sum 3 понасямъ,
твърдо претърпявамъ.
per-petro 1 извършвамъ, изпълнявамъ, свършвамъ facinus, bellum,
perpetuarius 3 който е постоянно
заетъ.
perpetuitas, atis /
непрекжснатость, непрекжснато продължение;
vitae цЪлъ животъ.
1. perpetuo 1 непрекжснато продължавамъ potestatem iudicum.
2. perpetuo adv. постоянно, непре­
кжснато
perpetuus 3 1. а) непрекжснатъ, не­
прекжснато продължаващъ се fos­
sae, munitiones; mensae дълга ре­
дица маси; bovis tergum цЪлъ
гръбъ; carmen пЪсенъ, обемаща
известенъ епически цикълъ. Ь) за
време\ непрекжснатъ, постояненъ
dies, cursus, amicitia; in perpetuum
за винаги. — 2. който има навсЪкжде сила, всеобщъ, общъ ius,
edictum.
per-placeo 2 твърде се нравя,
perplexabilis, е забърканъ, заплетенъ.

472

perreconditus

perplexabiliter adv. забъркано, за­
плетено.
perplexe а perplexim adv. запле­
тено, двусмислено,
perplexor 1 забърквамъ, заплитамъ.
perplexus 3 преплетенъ, криволичещъ iter; прен. забърканъ, тъменъ,
неясенъ responsum, bellum,
per-pluo 3 1. пропускамъ дъжда.
— 2. изливамъ се.
per-polio 4 изглаждамъ; прен. усъвършенствуванъ; part. perpo!7tus
3 съвършенъ, изтънченъ.
perpoI7te adv. твърде красиво, из­
тънчено.
perpol7tio, onis / оглаждане, обра­
ботване.
per-populor 1 напълно опустошавамъ.
perpotatio, onis } непрекжснато
пиене, гуляй.
per-poto 1 1. пиянствувамъ, гуляя
totos dies. — 2. изпивамъ.
per-primo, press7, pressus 3 непре­
кжснато натискамъ; cubilia постоян­
но лежа въ леглото,
рег-ргореге adv. твърде бързо,
per-propinquus 3 твърде близъкъ;
subst. т близъкъ сродникъ.
per-prosperus и per-prosper3 твър• де щастливъ.
per-piignax, gen, -acis твърде свадливъ.
per-pulcher, chra, chrum твърде
хубавъ.
perpul7 pf. отъ perpello,
perpulsus part. отъ perpello.
per-pQrgo 1 1. напълно очиствамъ.
— 2. привеждамъ въ ясность, изяснявамъ. — 3. оборвамъ изъ основа
crimina.
per-pussillus 3 твърде малъкъ.
per-puto 1 обяснявамъ напълно,
per-quam adv. извънредно много.
per-qu7ro, qu7s7v7, q u isitu s 3 изследвамъ, разузнавамъ, осведомявамъ се грижливо vias.
perqu7s7te adv. критически, гриж­
ливо.
perqu7s7tor, oris т изследователь.
perraro adv. твърде р~Ьдко.
per-rarus 3 твърде рЪдъкъ.
per-reconditus 3 твърде скритъ,
твърде таенъ.

perrectus

473

perrSctus part. отъ pergo,
per-repo, repsi 3 пропълзявамъ no.
per-repto 1 пропълзявамъ, пълзя
навсЬкжде.
perrexi p f. отъ pergo.
Perrhaebi, orum m переби, племе
въ Тесалия. Perrhaebus 3 тесалийски. Parrhaebia, ае / Перебия,
область въ Тесалия,
perridicule adv. твърде смЪшно.
per-ridiculus 3 твърде смЪшенъ.
perrogatio, onis / прокарване legis,
per-rogo 1 питамъ по редъ senten­
tias.
per-rumpo, rupi, ru p tu s 3 1. intr.
пробивамъ си пжть per medios
hostes. — 2. trans, а) пробивамъ,
разкжсвамъ, счупвамъ, разбивамъ
aliquid, b) пробивамъ си пжть презъ
paludes, hostes, с) надвивамъ, отстранявамъ, унищожавамъ pericu­
lum, leges.
1. Persa и Perses, ае m, pl. Persae,
arum m персиецъ. Persis, idis /
a) adi. персийски, b) Персия,
область въ Язия. Persia, ае / Пер­
сия. Persicus 3 персийски.
2. Persa, ае / Перса, нимфа, майка
на Кирка и Хеката.
per-saepe adv. твърде често,
persalse adv. твърде остроумно,
per-salsus 3 твърде остроуменъ.
per-salutatio, onis / поздравяване
на всички по редъ.
рег-saliito 1 поздравявамъ всички
по редъ.
per-sanctS adv. твърде свето.
рег-sano 1 излЪкувамъ напълно,
per-sapiens, gen. -entis твърде
уменъ.
persapienter adv. твърде умно.
per-scienter adv. твърде умно, твър­
де изкусно.
рег-scindo, scidi, scissus 3 разкжсвамъ.
p er-scitu s 3
твърде изтънченъ,
твърде учтивъ.
per-scrlbo, scripsi, scrip tu s 3 1.
записвамъ буквално responsum,
senatus consultum. — 2. описвамъ,
излагамъ подробно, изчерпателно
rem gestam; epistula, in qua omnia
perscripta erant. — 3. а) записвамъ

persequor
въ счетоводна книга falsum no­
men. b) изплащамъ съ разписка
(чекъ) на нЪчие име.
perscriptio, onis / 1. а) протоколи­
ране, официално записване. Ь) ре­
дакция, съдържание на записано
решение. — 2. записване въ счето­
водна книга. — 3. разписка (чекъ)
за изплащане на пари чрезъ дру­
го лице.
perscriptor, oris т счетоводитель.
per-scrutor 1. претърсвамъ. — 2.
грижливо изследвамъ.
per-seco, secui, sec tu s 1 1. раз
рЪзвамъ; прен. грижливо изслед­
вамъ. — 2. изрЪзвамъ, изкоренявамъ vitium.
persector 1 преследвамъ.
persecutio, onis / преследване, сждебно преследване,
persecutus part. отъ persequor,
per-sedeo, sedi, sessum 2 непрекжснато седя in equo dies noctes­
que, domi.
persedi p f. отъ persedeo u persido,
per-segnis, е твърде отпуснатъ,
много слабъ, муденъ proelium.
PersSis, idis / 1. Хеката, дъщеря
на титана Персей; adi. Perseides
herbae Хекатини, магьоснически
треви. — 2. Персеида, поема за
дЪлата на Персей. — 3. Персеида,
градъ въ Македония.
Perseius еж. Perseus,
per-sentio, sen si sensus 4 1. чувствувамъ дълбоко, силно. — 2. забелязвамъ ясно, забелязвамъ id.
persentisco 3 ясно забелязвамъ.
Persephone, es / Персефона, гръц­
кото име на Прозерпина.
Persepolis, is / Персеполъ, столи­
ца на Персия.
per-sequor, secutus sum 3 1. а)
упорито следвамъ, следвамъ viam,
aliquem ipsius vestigiis: celeritate
scribendi quae dicuntur насмогвамъ
да записвамъ. b) подражавамъ,
придържамъ се къмъ aliquem.
— 2. а) преследвамъ hostem, b) пре­
следвамъ сждебно или за отмжщение, отмжщавамъ за нЬщо, наказвамъ aliquem bello, iudicio,
mortem alicuius, iniurias; accepta
iniuria ignoscere quam persequi (sc.

Perses
eam) malebant, c) търся, домогвамъ се до voluptates, otium, d)
браня, защищавамъ, искамъ да
запазя или да получа н^що свое
ius suum, pecuniam ab aliquo, e)
изследвамъ, претърсвамъ omnes
solitudines, f) продължавамъ; quae­
rendo не преставамъ да питамъ;
societatem поддържамъ; vitam ino­
pem et vagam продължавамъ да
водя. g) разглеждамъ, обяснявамъ,
описвамъ, разказвамъ, излагамъ;
изброявамъ dies, omnia; aliquid ver­
sibus възтЬвамъ нЪщо. — 3. а) настигамъ, догонвамъ mors et fuga
cem persequitur virum, b ) изпълнявамъ, извършвамъ, свършвамъ
mandata, bellum.
Perses, ae m 1. вж. Persa. — 2. вж.
Perseus 2.
persessum sup. отъ persedeo.
Perseus, ei m Персей: 1. синъ на
Юпитеръ и Даная, който убилъ
Медуза. Perseius 3 Персеевъ 2.
(и Perses, ае т) последния маке­
донски царь. Persicus 3 Персе­
евъ; bellum Persicum войната съ
Персей.
perseverans, gen. -antis настойчивъ, упоритъ, постоянствуващъ
въ нЪщо.
perseveranter adv. упорито, твърдо,
perseverantia, ае /
упоритость,
твърдость, устойчивость.
persevere adv. твърде строго,
per-severo 1
1. упоритъ съмъ,
твърдъ съмъ, постоянствувамъ въ
нЪщо in sententia, in bello. — 2. а)
продължавамъ cursum, fugere, b )
продължавамъ, трая.
per-severus 3 твърде строгъ.
Persia, Persicus вж. Persa u Per­
seus 2.
per-sideo = persedeo,
per-sldo, sedi 3 прониквамъ imber
altius ad vivum persedit.
per-sTgno 1 грижливо отбелязвамъ.
рег-similis, е твърде приличенъ.
Persis вж. Persa.
per-sisto, s titi 3 продължавамъ да
стоя; прен. постоянствувамъ, упорствувамъ in eadem impudentia.
Persius, ii m Персий: 1. ораторъ.
2. сатирикъ.

474

perspicax

persolla, ае / малка маска; като
обидна дума: мутра,
per-solus 3 съвсемъ самъ.
per-solvo, solvi, solQtus 3 1. развързвамъ напълно; прен. разяснявамъ напълно. — 2. а) изплащамъ
stipendium militibus; pecuniam ab
aliquo изплащамъ съ чекъ на име­
то на н-Ького. Ь) отплащамъ, заплащамъ, отдавамъ; gratiam, grates persolvere благодаря; honorem
diis принасямъ отъ благодарность
жертва; poenas alicui наказанъ
съмъ отъ нЬкого; vota изпълнявамъ.
persona, ае / 1. маска на актьоръ.
— 2. а) роля въ театъра militis;
прен. роля въ живота accusatoris;
personam sibi suscipere; personam
gerere, ferre, tenere играя роля. b )
лице, личность, характеръ, поло­
жение, значение quid est, quod de
■ Oppianici persona plura dicamus?
haec fuit altera persona Thebis вто­
рото по значение лице.
personalis, е личенъ.
personatus 3 маскиранъ, преоблЬченъ; pater играещъ ролята на ба­
ща (въ театъра).
рег-sono, sonui 1 1. intr. а) огласявамъ се, еча personat domus
cantu, id totis personabat castris,
b ) свиря cithara. — 2. trans, а) огласявамъ, изпълвамъ, проглушавамъ
aequora concha, regna latratu; au­
rem alicui крещя никому на ухото,
b ) викамъ високо aliquid, съ асс. с.
inf.
per-spargo = perspergo,
perspecte adv. следъ зрЬло обсъж­
дане, разсъдливо, умно.
per-specto 1 разглеждамъ грижли­
во; гледамъ navalis pugnas,
perspectus 3 1. part. отъ perspicio.
— 2. arf/. добре известенъ, изпитанъ
res, virtus.
per-speculor 1
внимателно раз­
глеждамъ.
per-spergo, spersl, sp ersu s 3 опръсквамъ, поръсвамъ aqua templum,
perspicacitas, atis / проницателность, предвидливость.
perspicax, gen. -acis
проницателенъ, предвидливъ.

perspicientia

475

perspicientia, ae / съвършено по­
знаване, разбиране veri,
per-spicio, spexi, sp ectu s 3 1. intr.
гледамъ презъ per saepem. — 2.
trans, а) виждамъ ясно prae densi­
tate arborum perspici caelum vix
potest, b) разглеждамъ, оглеждамъ,
преглеждамъ urbis situm, domum,
epistulas; c) узнавамъ, разбирамъ,
познавамъ rem, alicuius fidem; ali­
quid coniectura досЪщамъ се за
нЬщо.
perspicue adv. ясно, очевидно,
perspicuitas, atis / ясность, очевидность.
perspicuus 3 1. прозраченъ aquae.
— 2. ясенъ, очевиденъ.
per-spisso adv. твърде бавно,
per-sterno, stravi, stra tu s 3 постиламъ напълно via silice perstrata
est.
per-stim ulo 1 постоянно подбуждамъ или подстрекавамъ animos,
p erstiti pf. отъ persisto u persto,
per-sto, stiti, sta tu ru s 1 1. стоя на
едно мЬсто, оставамъ totum diem,
ad vallum. — 2. а) оставамъ непромЬненъ, продължавамъ се ni­
hil in orbe, ira dei. b) стоя твърдо,
постоянствувамъ in sententia; absol. оставамъ твърдъ, непоколебимъ mens eadem perstat mihi,
perstravi p f. отъ persterno,
p erstratu s part. отъ persterno,
per-strepo 3 шумя силно,
per-stringo, strin x i, stric tu s 3 1.
докосвамъ, допирамъ; solum ara­
tro разоравамъ; femur наранявамъ.
— 2. а) засЬгамъ, обхващамъ hor­
ror spectantes perstringit; consula­
tus mens illum perstrinxerat засег­
на го болезнено; aliquem suspicio­
ne навличамъ върху нЪкого подо­
зрение; aures, oculos оглушавамъ,
ослЬпявамъ. b) порицавамъ habi­
tum alicuius levibus verbis, c) до­
косвамъ се, споменавамъ, разказвамъ накратко celeriter reliquum
vitae cursum.
perstudiose adv. твърде ревностно,
per-studiosus 3 твърде ревностенъ,
усърдно предаденъ на litterarum,
per-suadeo, su asi, su asu s 2 1.убеждавамъ, скланямъ, уговарямъ, пре-

pertica
думвамъ alicui ut (нЪкого да); Illi
persuaderi поп potuit, ut той не
можа да бжде склоненъ. — 2. убеждавамъ, увЪрявамъ; alicui aliquid
нЪкого въ нЪщо; alicui hostes
abisse; mihi persuasum (persuasissimum) est или persuasum habeo
убеденъ съмъ, напълно съмъ yetренъ.
persuasio, onis / 1. убеждаване.
— 2. убеждение, вЪра, въображе­
ние.
1. persuasus part. отъ persuadeo.
2. persuasus, iis m убеждаване.
рег-subtiiis, е твърде тънъкъ; прен.
твърде остроуменъ.
per-sulto 1 1. скачамъ in agro, ante
vallum. — 2. пропускамъ по, преминавамъ отъ единия край до дру­
гия campos, Italiam,
per-taedet, pertaesum e s t 2 impers.
(me) дотегна ми; омръзна ми ali­
cuius rei.
p ertaesu s 3 чувствуващъ отвраще­
ние къмъ lenitudinis, ignaviam suam,
per-tego, texi, te c tu s 3 покривамъ
напълно villam.
per-tem pto 1 1. а) опитвамъ, изпитвамъ, изследвамъ vada, animos
militum, b) обмислямъ, разглеж­
дамъ omnia. — 2. обхващамъ pertemtant gaudia pectus,
per-tendo, tendi, tensus или ten tu s
3 1. отправямъ се бързо ad castra.
Romam. — 2. изкарнамъ докрай!
свършвамъ hoc, naviter; pertendens!
animo съ упоритъ характеръ.
1
per-tento = pertempto.
per-tenuis, е твърде тънъкъ; прен.
твърде малъкъ, твърде слабъ, нищоженъ spes, suspicio,
per-terebro 1 пробивамъ, продупчвамъ columnam.
per tergeo, tersi, te rsu s 2 избръсвамъ mensam.
perterrefacio 3 ужасявамъ.
per-terreo, terrui, te rritu s 2 изплашвамъ силно, ужасявамъ.
perterricrepus 3 ужасно шумещъ.
per-texo, texui, tex tu s 3 изтъкавамъ докрай; прен. доизказвамъ,
изказвамъ докрай,
pertica, ае / пржтъ.

pertimefactus

476

pertim efactus 3 силно изплашенъ,
ужасенъ
per-timesco, tim ui 3 плаша се, боя
се много aliquid, de aliqua re, le­
gatum lugurthae; съ ne.
pertinacia, ae / 1. упоритость, твърдоглавство. — 2. постоянство, твърдость.
pertinaciter adv. упорито,
pertinax, gen. acis здраво държещъ;
прен. а) упоритъ, вироглавъ. Ь)
постояненъ studium,
per-tineo, tin u l 2 1. простирамъ се
Aquitania а Garumna ad Pyrenaeos
montes pertinet, ex oppido pons per­
tinet ad Helvetios. — 2. а) отнасямъ
се, засЪгамъ hoc pertinet ad rem;
hoc nihil ad me pertinet това не се
отнася до менъ; съ adv. eodem, huc.
b) служа, имамъ значение ad rem,
ad effeminandos animos,
per-tingo 3 простирамъ ce in im­
mensum.
pertlsum = pertaesum,еж. pertaede.t
p ertractate adv. по обикновенъ начинъ.
pertractatio, onis / занимание съ
alicuius rei.
per-tracto 1 1. опипвамъ, пипамъ
barbatulos mullos, bestias manibus.
— 2. а) подготвямъ, настройвамъ
animos hominum, b) обмислямъ,
изучавамъ, изследвамъ res huma­
nas pertractatas habere,
per-traho, traxi, tra c tu s 3 довличамъ; домъквамъ; примамвамъ.
per tralucidus 3 прозраченъ.
per-trecto = pertracto,
per-trlcosus 3 твърде заплетенъ res.
per-trlstis, e 1. твърде печаленъ,
твърде тжженъ. — 2. твърде мраченъ, твърде строгъ, твърде сърдитъ.
1 p ertritu s 3 износенъ; ежедневенъ,
обикновенъ.
p ertu li pf. оть perfero,
per-tum ultuose adv. твърде въз­
будено, твърде тревожно.
рег-tundo, tudl, tu su s 3 пробивамъ, промушвамъ.
p ertu rb ate adv. въ безредие,
perturbatio, onis / 1. разбъркване, I
объркване, смущение, безредие |
rerum, totius exercitus; caeli буря; |

pervagor

valetudinis разстройство на здра­
вето; прен. magna rerum perturba­
tio политически превратъ; quantas
perturbationes habet ratio comitio­
rum какви вълнения (бурни сцени);
animi душевно вълнение. — 2. ду­
шевно вълнение, силна страстъ.
perturbatrix, Icis / смутителка.
p ertu rb atu s 3 1. съвсемъ обърканъ, безпорядъченъ. — 2. смутенъ, разтревоженъ.
per-turbo 1 1. обърквамъ, докарвамъ въ безредие, разстройвамъ
ordines, aciem, provinciam. — 2.
смущавамъ, тревожа, вълнувамъ
mentes, animos. — 3. нарушавамъ
conditiones, otium,
per-turpis, е твърде гнжсенъ, твър­
де позоренъ.
pertusus part. отъ pertundo,
perula, ae / торбичка,
per-ungo, unxi, unctus 3 намазвамъ.
per-urbanus 3
твърде вежливъ,
твърде учтивъ; твърде остроуменъ.
per-urgeo, u rsi 2
притЪснявамъ
силно.
рег-йго, ussi, u stu s 3 1. изгарямъ
напълно ossa; agros опустошавамъ
съ огънъ; прен. мжча, измжчвамъ
sitis saucios perurebat; peruri glo­
ria горя отъ славолюбие. — 2. повреждамъ colla boum; terra pe­
rusta gelu замръзнала.
Perusia, ae / Перузия, градъ въ
Етрурия. Perusinus 3 перузийски.
per-utilis, е твърде полезенъ.
per-vado, vasi, vasum 3 1. преминавамъ, разпространявамъ се, прониквамъ incendium per agros per­
vasit, venenum artiis pervasit. — 2.
дохаждамъ ad castra, in Italiam,
pervagatus 3 твърде разпространенъ, всеизвестенъ, обикновенъ,
баналенъ.
per-vagor 1 1. intr. а) скитамъ се
in omnibus locis, b) разпространя­
вамъ се; прен. ставамъ достояние
на мнозина, ставамъ общъ, обик­
новенъ. — 2. trans, преброждамъ,
обикалямъ bello prope orbem ter­
rarum; прен. обхващамъ cupidita­
tes, timores mentes omnium perva­
gantur.

pervagus

477

per-vagus 3 скитащъ се навеЬкжде.
per-varie adv. твърде разнообразно,
per-vasto 1 напълно опустошавамъ,
разорявамъ.
per-veho, vexi, vectus 3 1. превозвамъ, прекарвамъ commeatus;pass.
pervehi пропжтувамъ, преминавамъ
freto Siciliae pervehitur, Oceanum
pervehitur. — 2. закарвамъ, отвеждамъ virgines Caere; pass. pervehi
пристигамъ, идвамъ provectus in
portum, Chalcidem; прен. ad exitus
optatos.
per-vello, velli 3 дърпамъ силно,
скубя alicuius aurem; stomachum
силно раздразнявамъ; прен. огорчавамъ, обиждамъ.
per-venio, veni, ventum 4 дохаждамъ, пристигамъ, достигамъ, ид­
вамъ eo, ad Caesarem, Alexandriam,
ad portas; прен. pervenire in pote­
statem alicuius подпадамъ подъ нЪчия власть; in senatum ставамъ
сенаторъ; ad primos comoedos ста­
вамъ единъ отъ първит-fe актьори;
pecunia ad me pervenit паднаха
ми се пари или спечелихъ пари.
per-venor 1 преминавамъ бързо
urbem.
perverse adv. изопачено, лошо.
perversio, onis / извратеность, изопаченость.
perversitas, atis /
изопаченость,
негодность, поквареность hominum,
opinionum.
perversus 3 обърнатъ; oculi криви
очи; прен. изопаченъ, лошъ.
per-verto, verti, versus 3 1. преобръщамъ, обръщамъ, събарямъ
turrim balista, tecta. — 2. а) разрушавамъ, унищожавамъ regnum,
amicitiam; perverso numine противъ
волята на боговетЪ. Ь) покварявамъ, развалямъ mores,
per-vesperi adv. твърде късно вечерьта.
pervestigatio, onis / изследване,
per-vestigo 1 намирамъ по следитЪ;
прен. изследвамъ.
рег-vetus gen. -veteris и per-vetustu s 3 твърде старъ.
per-vicacia, ae / твърдость, упоритость.

pervulgo
pervicaciter adv. упорито, настой­
чиво.
pervicax, gen. -acis твърдъ, постояненъ; упоритъ.
pervici pf. отъ pervinco,
pervictus part. отъ pervinco,
per-video, vidi, visus 2 1. виждамъ
добре omnia. — 2. а) разглеждамъ
добре, обмислямъ, преценявамъ. b)
схващамъ, разбирамъ, узнавамъ.
per-vigeo, vigui 2 твърде мощенъ,
твърде силенъ съмъ.
pervigil, gen. -Iis винаги бдителенъ;
nox ношь прекарана въ бдение.
pervigilatio, dnis / нощно бдение;
всенощна религиозна служба,
pervigilium, ii п и pervigilia, ae /
= pervigilatio.
per-vigilo 1 бдя, стоя буденъ noc­
tem, in armis, ad ignem,
per-vilis, е твърде евтинъ.
per-vinco, vici, victus 3 1. intr. оставамъ победитель. — 2. a) trans, на­
пълно побеждавамъ, надвивамъ.
о) подбуждамъ, накарвамъ. с) на­
сила постигамъ, сполучвамъ. d) показвамъ, доказвамъ.
pervisus part. отъ pervideo,
per-vius 3 проходимъ, достжпенъ
locus, amnis; subst. pervium, ii n
проходъ.
per-vivo, vixi 3 продължавамъ да
живЪя.
pervolgatus 3 = pervulgatus,
pervolito 1 прелетявамъ.
1 . per-volo 1 1. прелетявамъ, npeхвърквамъ. — 2. а) бързо изминавамъ sex milia passuum, b) долетявамъ, пристигамъ бързо.
2. per-volo, volui, velle силно желая,
per-voluto 1 често търкалямъ; прен.
често прелиствамъ, грижливо прочитамъ.
per-volvo, volvi, volutus 3 търка­
лямъ aliquem in luto; прен. чета;
pass. грижливо се занимавамъ ut
in iis locis animus pervolatur,
pervorsus, pervorsitas вж. perver­
sus, perversitas,
per-vorto = perverto,
per-vulgatus 3 1. твърде обикно­
венъ. — 2. твърде известенъ.
per-vulgo 1 1. правя общъ, общодостжпенъ за всички praemia vir-

pes

478

tutis; quae (mulier) se omnibus per­
vulgaret отдава ce. — 2. разгласявамъ.
pes, pedis m 1. кракъ pedibus ae­
ger; pedibus = пеша или по суша
или въ бягане; pedibus flumen
transire, pedibus proficisci, pedibus
vincere; servus a pedibus куриеръ;
ad pedes desilire, descendere или
degredi скачамъ, слизамъ отъ ко­
ня, спешавамъ се; deducere equi­
tem ad pedes спешавамъ конница­
та; pugna it ad pedes сражението
се води пешкомъ; pedem ferre вър­
вя; pedem referre отстжпвамъ; pe­
dibus merere служа въ пехотата;
pedibus ire in alicuius sententiam
присъединявамъ се къмъ нЪчие
мнение; sub pedibus подъ власгьта;
sub pedibus esse или iacere презиранъ съмъ; sub pede ponere noтжпквамъ съ краката, презирамъ;
pedem opponere противопоставямъ
ce; per me ista trahantur pedibus
следъ мене нека всичко се обър­
не наопаки; ante pedes positum
esse намирамъ се съвсемъ близко;
прен. cito pede labitur aetas. — 2 вжже, прикрепено къмъ долнитЪ краи­
ща на корабното платно, за да
може да се управлява; pede aequo
или pedibus aequis (плавамъ) по по­
сока на вЪтъра; pedem facere отслабвамъ вжжето (така че в-Ьтърътъ да духа въ платното отстра­
ни).— 3. копито, нокътъ на птица
I bisulcus, equini, avium. — 4. а) сти' хотворна стжпка; pedibus claudere
verba пиша стихове. Ь) стжпка
(мп>рка за дължина — 30 см.) pede
suo se metiri.
pessim e, pessim us 3 вж. male, malus.
Pessinus, untis / (m) Песинунтъ,
градъ въ Галатия. P essinuntius 3
песинунтски.
pessulus, Т т мандало, сюрме.
pessum aiv. къмъ дъното, надолу
multae per mare pessum subsedere
urbes; прен. pessum ire пропадамъ,
затъвамъ; pessum do и pessumdo
погубвамъ.
pestifer, fera, ferum гибеленъ, naгубенъ, пакостенъ; заразителенъ.
pestifere adv. гибелно, пагубно.

peto

pestilens, gen. -entis 1. заразите
ленъ, нездравословенъ aedes, lo­
cus. — 2. гибеленъ, пагубенъ, вреденъ.
pestilentia, ае / 1. зараза, чума,
епидемия. — 2. нездравословенъ
климатъ или страна.
pestis, is / 1. зараза, чума, епиде­
мия; прен. нездравословенъ кли­
матъ. — 2. а) гибель, погибель, за­
гиване, нещастие. Ь) язва. -бичъ,
чудовище.
p etasa tu s 3 съ шапка за пжтуване;
прен. готовъ за отпжтуване.
petasus, Т т (гр) шапка за пжту­
ване.
p etauristarius, ii т (гр) акробатъ,
фокусникъ.
Petelia, ае /
Петелия, градъ въ
Бруциумъ. P etelinus 3 петелийски.
p etesso 3 домогвамъ се до нЪщо
aliquid.
p etitio, onis / 1. нападение, нана­
сяне ударъ, ударъ. — 2. а) домогване, искане, търсене indutiarum,
consulatus, honorum; dare se peti­
tioni търся длъжность; dare alicui
petitionem позволявамъ никому да
се домогва до длъжность. Ь) с,ид.
т. предявяване на претенции, искъ;
право на искъ.
petitor, oris m 1. домогващъ се до
служба. — 2. ищецъ.
peto, p etiv i или petii, p etitu s 3 1.
a) бързамъ, отправямъ се, устремявамъ се Dyrrhachium; non castra,
sed naves; caelum pennis издигамъ
се на криле къмъ небето; mons
astra petit издига се до небето.
b) избирамъ пжть или направле­
ние alium cursum, iter а Vibone
Brundisium; fugam хуквамъ да б-feгамъ. — 2. а) търся, обръщамъ се
къмъ ut te supplex peterem, pau­
perem dives me petit; amicum petit
dextra подава на приятеля десни­
ца. d) нападамъ, мжча се да уло­
вя, заплашвамъ gladiatores petunt,
omnes me unum petunt, aliquem
telis, aliquem dente; alicuius latus,
caput; aliquem bello започвамъ вой­
на противъ нЪкого; прен. auctori­
tatem alicuius, aliquem fraude et.
insidiis, alienos fundos, aliquem fal-

petorritum

479

sis criminibus. — 3. а) мжча се да
достигна, търся, домогвамъ се glo­
riam, consulatum; salutem fuga тър­
ся спасение въ бЪгство. b) искамъ,
изисквамъ laboris praemia, auxi­
lium, colloquium; alicui aliquid; poe­
nas ab aliquo наказвамъ нЪкого;
Iphicratem ab Atheniensibus ducem
за вождъ; съ ut, ne u coni, или
само съ coni, c) сжд. m. предявявамъ претенции, искъ за нЪщо he­
reditatis possessionem, aliquid ab
aliquo; is, a quo petitur ответникъ;
is, qui petit ищецъ. d) доставямъ,
набавямъ, взимамъ lignum, pabu­
lum; поет. gemitus alto de corde,
latere imo spiritum въздишамъ дъл­
боко.
petorritum , T n кола съ четири ко­
лела.
petra, ае f (гр) скала, камъкъ.
Petra, ае / Петра: 1. градъ въ Ара­
бия. 2. градъ въ Сицилия. 3. хълмъ
при Дирахиумъ. 4. градъ въ Тра­
кия.
Petreius 3 римско родово име.
Petrini, orum т петрейци, жителитЬ на градъ Петра въ Сицилия,
Petrinum , I п имение въ Кампания,
petro, onis m старъ овенъ (чието
месо е твърдо като камъкъ).
Petrocorii, orum m петрокори, пле­
ме въ Галия.
Petronius, ii т Петроний (съ прЪкоръ Arbiter), любимецъ на Неронъ.
p etro to s, оп (гр) вкамененъ.
petulans, gen. -antis 1. буенъ, разпуснатъ, лекомисленъ. — 2. дързъкъ, нахаленъ, безочливъ.
petu lan ter aiv. 1. буйно, разпус­
нато, лекомислено. — 2. дръзко,
нахално, безочливо,
petulantia, ае / 1. буйность, разпуснатость; лекомисленость.—2. дързость, нахалство, безочливость.
petulcus 3 бодливъ agnus, haedi.
Peucetia, ае / Певцетия, часть отъ
Апулия. Peucetius 3 певцетийски.
pSxi pf. отъ pecto,
pexus part. отъ pecto.
Phaeaces, um m (sing. Phaeax)
феаки, жители на o. Схерия (Kopкира), чийто щастливъ животъ

Phanae

описва Хомеръ. Phaeacius u Phaea­
cus 3 феакски; subst. Phaeacia,
ае / Феакия, страната на феакитЪ. Phaeacis, idis / Феакида, за­
главие на поема върху пребива­
ването на Одисей между феакитЪ.
phaecasia, ае / (гр) бЪла обувка.
Phaedon, onis т Федонъ, ученикъ
на Сократъ.
Phaedra, ае / Федра, дъщеря на
Миносъ, съпруга на Тезей.
Phaedrus, i т Федъръ; 1. епикурейски философъ. 2. ученикъ на Со­
кратъ.
Phaestum , i п Фестумъ: 1. градъ
въ Тесалия. 2. градъ въ Критъ.
P haestius 3 фестумски. Phaes­
tias, adis / фестумянка.
Phaetho(n), ontis т Фаетонъ: 1.
прЬкоръ на Бога на слънцето. 2.
синъ на слънцето. P haethonteus 3
и Phaethontis, idis / Фаетоновъ.
Phaethontiades, um / сестрит%
на Фаетонъ.
Phaethusa, ае / Фаетуса, сестра на
Фаетонъ.
phalanga, ае / (гр) дебела обла
дървена подложка.
phalangitae, arum т фалангисти,
войницит-fe на една фаланга.
Phalanthus, Т т Фалантъ, спартанецъ, основатель на гр. Тарентъ.
phalanx, angis f (гр) фаланга, затворенъ боенъ редъ; отредъ, войска.
Phalara, ае / Фалара, пристанище
въ Тесалия.
phalarica = falarica.
Phalaris, idis m Фаларидъ, тиранинъ въ Агригентъ.
Phalasarna, ае / Фаласарна, градъ
въ о. Критъ. P halasarnaeus 3 фаласарненски.
phalerae, arum f (гр) металическо
украшение на гърдитЪ на войницитЬ; металическо украшение на
гьрдитЪ или на челото на коня.
phaleratus 3 украсенъ съ гръдно
укрешение.
Phalerum, I п Фалеронъ, приста­
нище на Атина. PhalSreus, ei m
фалеронецъ. Phalericus 3 фалеронски.
Phanae, arum / Фана, южния носъ
на о. Хиосъ. Phanaeus 3 фаненски.

phantasia
phantasia, ae / (гр) призракъ, ви­
дение, въображение; мисъль, идея;
фантазия.
phantasm a, atis п (гр) призракъ.
Phantasus, Т т Фантазъ, синъ на
бога на сънищата.
Phaon, onis т Фаонъ, млацежъ отъ
Лесбосъ. кой го отхвърлилъ лю
бовьта на Сапфо.
ph aretra, а е / (гр) стрелникъ, тулъ,
колчанъ.
p h aretratu s 3 носещъ стрелникъ.
Pharitae, Pharius вж. Pharos.
pharm acopola, ае т (гр) търговецъ на билки.
Pharm acus(s)a, ае /
Фармакуса,
островъ край Критъ.
Pharnabazus, I т Фарнабазъ, пер­
сийски сатрапъ.
Pharnaces, is т Фарнакъ: 1. пон­
тийски царь, дЪдо на Митридатъ.
2. синъ на Митридатъ.
Pharos или Pharus, I / Фаросъ,
островъ при Ялександрия въ Египетъ съ прочу тъ фаръ; прен. фаръ.
Pharitae, arum т фиросци. Pha­
rius 3 египетски.
Pharsalus, i / Фарсалъ, градъ въ
Тесалия. Pharsalicus и Pharsa­
lius 3 фарсалски. Pharsalia, ае /
Фарсалия, областьта на гр. Фар­
салъ.
Phaselis, idis / Фаселисъ, градъ
въ Ликия. Phaselitae, arum т фаселисци.
phaselus, i т (гр) фасулъ; прен.
длъгнеста лекоподвижна лодка.
phasianus, i т фазанъ.
Phasis, idis т Фазисъ, р-Ька въ
Колхида. Phasis, idis / колхидка:
Медея. Phasias, adis / колхидски;
subst. Медея. Phasiacus 3 колхид­
ски terra. Phasianus 3 фазиски;
Phasiana avis фазанъ; subst. pha­
sianus, i m фазанъ.
phasm a, atis n (гр) видение, при­
зракъ.
Phegeus, ei m Фегей, синъ на Ялфей, царь на часть отъ Тесалия.
Phegeius 3
фегейски. Phegis,
idis / дъщеря на Фегей: Ялфесибоя.
Phegia, ае / Фегия, градъ въ Яркадия. Phegiacus 3 фегийски.

480

Philippus

Phene, es / Фена, съпруга на Перифасъ.
Pheneos, i / Фенеосъ, градъ въ
Яркадия. Pheneatae, arum т фенеосци.
phengites, ае / (гр) слюда.
Pherae, arum / Фера: 1. градъ въ
Месения. 2. градъ въ Тесалия. Phe­
raeus 3 ференски.
Phereclus, i т Ферекълъ, строитель на кораба, съ който Парисъ
отвлЬкълъ Елена.
Pherecydes, is т Ферекидъ: 1. гръц­
ки философъ отъ о. Скиросъ, учитель на Питагоръ. 2. гръцки логографъ отъ V вЪкъ пр. Хр.
Pheres, etis т Фересъ, тесалийски
царь. Pheretiades, ае т синъ на
Фересъ: Ядметъ.
phiala, ае / (гр) чаша.
Phidias, ги т Фидий, знаменитъ
атински скулпторъ, съвременникъ
на Перикълъ. Phidiacus 3 Фидиевъ luppiter, ars.
Philadelphia, ае / Филаделфия, градъ
въ Лидия. Philadelpheni, orum m
филаделфийци.
Philadelphus, i m Филаделфъ, прЪкоръ на египетския царь Птоломей.
Philaeni, orum т Филени, двама
братя отъ Картагенъ, които се
пожертвували за благото на оте­
чеството си, като били заровени
живи. Philaenon arae пристанище
на границата на Кирена.
Philammon, onis т Филамонъ, синъ
на Яполонъ и Хиона, прочутъ музикантъ и пЬвецъ.
Philemon, onis т Филемонъ, съпругъ на Бавкида.
Philesius, ii т прЪкоръ на Яполонъ.
Philetas, ае т Филетъ гръцки елегикъ. Philetaeus 3 Филетовъ.
Philippi, orum т Филипи, градъ въ
Македония. Philippensis, е филипийски.
Philippopolis, eos / Филипополъ,
сега градъ Пловдивъ.
Philippus, I т Филипъ, име на ма­
кедонски царе; най-прочутиятъ е
Филипъ II, бащата на Ялександъръ
Велики; прен. златна монета, cbчена отъ Филипъ. Philippeus и
Philippicus 3 Филиповъ.

Philistus

481

Philistus, i m Филистъ, гръцки исто- I
рикъ отъ гр. Сиракуза.
I
philitia, orum п (гр) братска тра­
пеза — общъ обЪдъ у спартанцигЬ.
Phillyrides вж. Philyra.
Philo, onis от Филонъ: 1. гръцки философъ. 2. атински архитектъ.
Philoctetes или Philocteta, ае от
Филоктетъ, синъ на Пеантъ, другарь на Херкулесъ. P hiloctetaeus
3 Филоктетовъ.
Philodemus, Т от Филодемъ, епикурейски философъ, съвременникъ
на Цицеронъ.
Philolaus, I от Филолай, питагорейски философъ, съвременникъ на
Сократъ.
philologia, ае / (гр) начетеность»
знание, наука,
philologus 3 (гр) ученъ.
Philomela, ае / Филомела, превър­
ната въ славей дъщеря на атин­
ския царь Пандионъ, сестра на
Прокна; прен. славей.
Philomelium, ii п Филомелиумъ,
градъ въ Фригия. Philomelienses,
ium от филомелийци.
Philopator, oris от Филопаторъ (гр.
„Обичащъ баща си“), ирониченъ
прЪкоръ на Птоломей IV, който
убилъ баща си.
Philopoemen, enis от Филопеменъ,
пълководецъ на Яхейския съюзъ.
Philoromaeus, I от Филоромей (гр.
.приятель на римлянитЪ“), почетно
име на кападокийския царь Яриобарзанъ.
philosophia, ае / (гр) философия;
pl. философски системи,
philosophor 1 философствувамъ, за
нимавамъ се съ философия,
philosophus 3 (гр)
философски;
subst. m f философъ.
philotechnus 3 (гр) художественъ,
артистиченъ.
philtrum, I п (гр) любовно питие.
Philus, I от римско родово име.
philyra, ае / (гр) липа; прен. липо­
во лико; папирусовъ листъ.
Philyra, ае / Филира, дъщеря на
Океанъ, майка на кентавъра Хиронъ, която била превърната въ
липа. Philyreius 3 Филиринъ. Phi­
Латинско-български речникъ — Войновъ.

P h o e b ig e n a

lyrides, ае от синъ на Филира:
Хиронъ.
phim us, I от (гр) чаша за хвърляне
на зарове.
Phineus, ei иот eos от Финей: 1. тра­
кийски царь, ослЪпенъ отъ боговетЪ. Phlne(i)us 3 Финеевъ. Phi­
nides, ае от потомъкъ на Финей.
2. братъ на Кефей.
Phintia, ае / Финтия, градъ въ Си­
цилия.
Phintias, ае от Финтий, питагореецъ,
приятель на Дамонъ.
Phlegethon, dntis от Флегетонъ,
р-Ька въ подземното царство. Phlegethontis, idis /
флегетонски
unda.
Phlegra, ае / Флегра, полуостровъ
въ Македония. Phlegraeus 3 флегрейски; македонски.
Phleglae, arum от флегийци, раз­
бойническо племе въ Тесалия.
Phlegyas, ае от Флегий, царь на
лапититЪ.
Phlius iintis / Флиунтъ, градъ въ
Северенъ Пелопонесъ. Phliasius 3
флиунтски.
Phobetor, oris от Фобеторъ, богъ
на сънищата,
phoca, ае / (гр) тюленъ.
Phocaea, ае / Фокея, градъ въ Йония. Phocaicus 3 фокейски. Pho­
caeenses, ium и Phocaei, orum от
фокейци.
Phoceus, Phoceus вж. Phocis.
Phocion, onis от Фокионъ, атински
държавникъ, съвременикъ на Демостенъ.
Phdcis, idis и idos / Фокида, область въ СрЪдна Гърция. Phocai­
cus и Phoceus 3 фокейски. Pho­
ceus, eos от фокеецъ.РЬбсепзев,
ium от и Phocii, orum от фокейци.
Phocus, I от Фокъ, синъ на царь
Еакъ.
Phoebas, adis / жрица на Фебъ
(Касандра).
Phoebe, es / Феба: 1. Диана, като
богиня на луната. 2. дъщеря на
Леда и сестра на Елена. 3. дъще­
ря на Левкипъ.
Phoebigena, ае от синъ на Фебъ :
Ескулапъ.
31
Милевъ. — 2» издание.

P hoebus

phoebus 3 (гр) чистъ, ясенъ, свЪтълъ, блестящъ animus.
Phoebus, I m ‘Фебъ, пр-Ькоръ на
слънчевия богъ Яполонъ; прен.
слънце. Phoebeius п Phoebeus 3
Фебовъ. Phoebeum, i п храмъ на
Яполонъ въ Спарта.
Phoenice, es / Феника, пристани­
ще въ Епиръ.
Phoenices, um т финикийци. Phoe­
nice, es u Phoenice, ae / Финикия. Phoenissa, ae / финикийска;
subst. финикийка.
phoenicopterus, I m (гр) фламинго,
водна птица съ червени криле.
Phoenicus, untis /
Феникунтъ:
1. пристанище въ Ликия. 2. при­
станище въ Еритрея..
Phoenissa, ае / вж. Phoenices.
Phoenix, Icis m Фениксъ, синъ на
Яминторъ, другарь на Яхилъ.
phoenix, Icis m (гр) фениксъ, бас­
нословна птица.
Pholoe, es / Фолоа, планина въ Яркадия.
Pholus, I т Фолъ, кентавъръ, синъ
на Иксионъ.
phonascus, I т (гр) учитель по
п-Ьние.
Phorcus, I т Форкъ, синъ на Нептунъ, баща на горгонит-fc. Phorcynis, idis и Phorcis, idos / дъщеря
на Форкъ: Медуза.
Phormio, onis т Формионъ: 1. паразитъ въ една комедия отъ Теренций. 2. философъ, който искалъ
да поучава Ханибалъ въ военното
изкуство; pl. прен. хора, които бръщолевятъ.
Phoroneus, ei т Фороней, аргоски
царь. Phoronis, idis / сестра на
Фороней: Ио.
Phraates, P hrahates и Phrates, ae
т Фратъ, име на нЪколко партски царе.
phrasis, is / (гр) начинъ на изра­
зяване, стилъ.
phreneticus 3 (гр) лудъ.
Phrixus, I т Фриксъ, братъ на Хела. PhrixSus 3 Фриксовъ.
Phryges, gum m фригийци; sing.
Phryx, ygis m фригиецъ, особ.
Егей; жрецъ на Кибела. Phygius 3
фригийски или троянски; pastor

482

piaculum

Парисъ, maritus Еней, mater Кибе­
ла. Phrygiae, arum /
троянки.
Phrygia, ae / Фригия, страна въ
М. Язия.
phrygio, onis т везачъ, бродировачъ,
phrygionius 3 везанъ, бродиранъ.
Phthia, Phthius и др. вж. Pthia.
Pthius и др.
phthisis, is / (гр) охтика,
p h j interi. брей1 ей1
phylaca, ае / (гр) тъмница.
Phylaci, es / Филака: 1. градъ въ
Епиръ. 2. градъ въ Тесалия. Phy­
laceius 3 и PhylacSis, idis / филакенски.
Phylacides, ае т потомъкъ на Филакъ: Протесилай.
phylacista, ае т (гр) тъмничарь.
Phylacus, I т Филакъ, д-Ьдо на
Протесилай, основатель на гр. Фи­
лака въ Тесалия.
phylarchus, I т (гр) началникъ на
племе, князъ.
Phyle, es / Фила, гранична крепость въ Ятика.
Phyleus, ei т Филей, синъ на елидския царь Явгий.
Phyllos, I / Филосъ, градъ въ Те­
салия. Phylleus 3 тесалийски.
physice а iv. физически,
physicus 3 (гр) отнасящъ се до при­
родата, до природознанието, физи­
чески; subst. physica, ае / и orum
п физика, природознание; physi­
cus, i т физикъ, природоизследователь.
physiognomon, onis т (гр) познавачъ на човешката природа по
чертит-fe на лицето,
physiologia, ае / (гр) природозна­
ние, физиология.
piabilis, е изкупимъ, поправимъ съ
жертва.
piacularis, е умилостивителенъ, изкупителенъ, очистителенъ; sacri­
ficia или subst. piacularia очисти­
телна, умилостивителна жертва,
piaculum, I п
1. а) очистителна,
умилостивителна жертва porco pia­
culum facere, te piacula nulla resol­
vent. b) изкупление, наказание;
exigere piaculum ab aliquo наказвамъ н-Ького. — 2. гр-Ьхъ, злодея­

piamen

483

ние, престжпление: piaculum com­
mittere, sibi contrahere, mereri извършвамъ.
piamen, inis n изкупително сред­
ство, жертва, изкупление,
pica, ае / сврака,
picaria, ае J смоларница.
picea, ае / смолисто дърво, боръ.
Picenum, I п Пиценумъ, область
въ Средна Италия. Picens, gen.
•entis или Picenus 3 пиценски.
Picentes, ium u um m пиценци.
piceus 3 смоленъ, отъ смола; прен.
черенъ като смола,
pico 1 засмолявамъ.
Pictones, um т пиктони, племе въ
Галия.
pictor, oris т живописецъ.
pictura, ае / 1. живопись. — 2. а)
картина; pictura textilis бродерия.
Ь) картинно описание,
picturatus 3 везанъ, бродиранъ.
1. pictus part. отъ pingo.
2. pictus 3 1. изписанъ, нашаренъ. —
2. а) пъстъръ pelles, b) за речь:
красивъ. с) неистински, лъжливъ.
picus, I т 1. кълвачъ (птица). —
2. грифонъ, баснословна птица.
Picus, I т Пикъ, латински богъ,
покровитель на авгурите, баща на
Фаунъ, първиятъ царь наЛациумъ,
превърнатъ отъ Кирка въ къл­
вачъ.
pie, aiv. 1. благочестиво, благого­
вейно. — 2. съобразно съ дълга,
бащински, нежно.
Pieria, ае /
Пиерия, область въ
Македония.
Pleros или Plerus, I т Пиеръ, царь
на Пела въ Македония, чиито дъ­
щери, победени отъ музите въ
състезание, били превърнати въ
свраки; споредъ друго предание —
баща на деветте музи. Pieris, idis
/ муза; pl. Pierides, um / дъще­
рите на Пиеръ или музите. Pleri­
us 3 отнасящъ се до музите или
поетически; Pierii modi стихотворе­
ния. Pieriae, arum / музите,
pietas, atis f
1. а) благочестие,
благоговение (къмъ боговете), b)
любовь, привързаность, нежность,
нежно чувство (къмъ родители,
деца, отечество и пр.).— 2. справед-

pila

ливость si qua est caelo pietas. —
3. състрадание, милосърдие, жалость.
piger, gra, grum 1. мързеливъ, ленивъ, бавенъ in labore militari, ad
litteras scribendas; сь gen. militiae.
—2. а) тихъ, застоялъ palus, mare pi­
grum ac prope immotum, b) бавно
изминаващъ се, продължителенъ
annus, bellum, c) неплодороденъ
campus. <*) който прави мързеливъ
frigus.
piget, piguit 2 impers. (me) досадно
ми е, неприятно ми е, ядъ ме е,
съжалявамъ alicuius rei; fateri pi­
gebat срамъ ги беше да признаятъ.
pigm entarius, i! т продавачъ на
бои или на помади.
pigm entum , I п боя; прен. укра­
шение на речьта.
pignerator, oris т който приема
залози.
pignero 1 залагамъ, давамъ залогъ.
pigneror 1
взимамъ за залогъ;
прен. присвоявамъ; Mars fortissi­
mum quemque pigneratur изисква
като жертва.
pignus, oris и eris n 1. а) залогъ;
pignori opponere aliquid давамъ
нещо за залогъ, залагамъ нещо;
pignori accipere взимамъ нещо за
залогъ; pignora capere взимамъ
залогъ отъ сенаторите, за да ги
принудя да се явятъ въ сената:
pignoribus cogere senatores, b) заложникъ, заложници sine pignore,
с) басъ, облогъ; pignore certare
хващамъ се на басъ. — 2. а) до­
казателство voluntatis, iniuriae; ut
credar, pignora multa dabo, b) за­
логъ за любовь, деца, роднини.
pigre adv. бавно, лениво, безъ же­
лание, небрежно.
pigritia, ае и pigrities, ei / леность,
мързелъ, нежелание, небрежность.
pigror 1 мързи ме.
1. pila, ае / 1. стълбъ, колона. — 2.
камененъ насипъ.
2. pila, ае / 1. а) топка ludere pila;
prov. claudus pilam куциятъ иска
да играе топка (за човЪкъ, ко­
гото не го бива за никаква ра­
бота). Ь) игра на топка. — 2. кълбо;
топка за гласоподаване.

pila

484

3. pila, ae / хаванъ.
pilanus, i m войникъ, въорхженъ
съ копие, който се сражавалъ въ
третия боенъ редъ ( = triarius).
pilarius, ii т
фокусникъ, жонгльоръ.
pilatus 3 въоржженъ съ метателни
копия.
Pilatus еж. Pontius,
pileatus = pilleatus.
pilentum , i n елегантна кола за римскит-fe госпожи.
pilicrepus, i т играчъ на топка,
pilleatus 3 съ плъстена шапка на
глава.
pilleolus, Т т шапчица,
pilleus, i т и pilleum, Т п кржгла
плъстена шапка, носена отъ сво­
бодния римлянинъ; vocare servos
ad pilleum подбуждамъ робит-fe
къмъ възстание, като имъ обещавамъ свобода.
pilo 1 1. trans, изскубвамъ космитЪ*
— 2. intr. покривамъ се съ космиpilosus 3 косматъ.
1. pilum, Т п бухало, чукъ.
2. pilum, i п метателно копие въ
римската пехота; pilum murale
тежко метателно копие за отбрана
противъ обсадителитЪ.
Pilumnus, i т Пилумнъ, синъ на
Юпитеръ, покровитель на брака и
на ражданията.
1. pilus, i т косъмъ; прен. ne pilum
quidem accepi нищо не получихъ;
aliquid поп facere pili не отдавамъ
никакво значение на нЪщо.
2. pilus, i т една манипула (рота)
триарии отъ римския легионъ;
primi pili centurio центурионъ на
първата манипула триарии; pri­
mum pilum ducereцeнтypиoнъ съмъ
на първата манипула триарии;
primus pilus или primipilus = cen­
turio primi pili.
Pimpla, ae / Пимпла, м-Ьстность въ
Пиерия съ едноимененъ изворъ и
планина, посветени на музит-fe.
Pimpleus 3 посветенъ на музит-fe;
Pimpleus mons планината Пимпла;
subst. Pimplea, ае или Pimpleis,
idis / муза.
pina, ae / (гр) видъ морска мида.

pinna

pinacotheca, ae / (гр) пинакотека,
картинна галерия, музей.
Pinarius 3 старо римско родово
име. Pinarii и Potitii, orum m
жреци на древенъ Херкулесовъ
култъ.
Pindarus, I т Пиндаръ, прочутъ
гръцки лирически поетъ отъ Тива
(522—442 г. пр. Хр.). Pindaricus 3
Пиндаровъ.
Pindenissus, I / Пинденисъ, градъ
въ Киликия. Pindenissitae, arum
т пинденисци.
Pindus, i m Пиндъ, планина на гра­
ницата между Епиръ и Тесалия,
pinetum , I п борова гора.
pineus 3 боровъ silva; texta или
compages корабъ; pineus ardor
огънь отъ борови дърва,
pingo, pinxi pictus 3 1. а) изпъстрямъ, изписвамъ, рисувамъ; picti
Agathyrsi татуирани; tabulam pin­
gere рисувамъ картина; tabula
picta картина, b) веза, бродирамъ
stragulum textile magnificis operi­
bus pictum; pictus acu tunicas
(acc. gr.) обл-Ьченъ въ везана ту­
ника. — 2. а) украсявамъ. Ь) въ
речь: стилно нареждамъ verba; кар­
тинно описвамъ Britanniam.
pinguSsco 3 затлъстявамъ.
pinguis, е 1. а) тлъстъ, дебелъ, до­
бре охраненъ agnus, homo; Latino
sangune pinguior campus богато на­
поено; merum гжсто; caelum гжстъ
въздухъ; olivum, ficus соченъ; ara
напоенъ съ кръвьта и мазьта на
жертвит-fe; subst. pingue, is n
мазь. b) тученъ, плодороденъ, богатъ campi, solum; stabula apum
пълни съ медъ. — 2. а) тжпъ, тжпоуменъ, бездаренъ ingenium; pin­
gui Minerva (еж. Minerva), b) за
речь-. надутъ poetae pingue quiddam
sonantes, c) удобенъ, приятенъ, спокоенъ, безгриженъ secessus, vita,
otium, somnus.
pinifer, fera ferum богатъ съ бо­
рови дървета mons,
piniger, gera gerum увЪнчанъ съ
боровъ в-Ьнецъ.
pinna, ae / 1. а) перо (особ. отъ
крилата или опашката на птицит-fc);
перо на стрела; прен. стрела traiec-

pinnatus

485

tus pinna, b) pl. криле alicui incidere
pinnas. — 2. перча на делфинъ. —
3.
зжбецъ на стена.
pinnStus 3 крилатъ.
pinniger, gera gerum 1. крилатъ.
— 2. снабденъ съ перки piscis,
pinnipes, gen. -pedis съ крила на
нозегЬ.
pinnirapus, i т гладиаторъ, който
гледа да грабне кичура пера отъ
шлема на победения противникъ.
pinnula, ае / . перце; pl. крилце.
pinoterSs, ае т (гр) видъ малки
раци, които живЪятъ върху миди.
pinso, p in su i u pinsi, pistus 3 чукамъ, счуквамъ, стривамъ.
pinus, iis и i / 1. боръ; прен. корабъ; борина, факла; боровъ вЪнецъ. — 2. кедъръ.
pinxi р/. отъ pingo,
pio 1 1. очиствамъ съ жертвопри­
ношение, съ молитва; прен. примирявамъ, умилостивявамъ, изкупвамъ, поправямъ manes, damnum,
nefas; mors morte pianda est треб­
ва да се отмъсти. — 2. piare sacra
принасямъ жертвоприношение; pia­
re pietatem благочестиво почитамъ.
piper, eris п (гр) пиперъ.
piperatus 3 посипанъ съ пиперъ.
pipilo 1 пискамъ, чуруликамъ.
Pipleius 3 = Pimpleus, вж. Pimpla,
pipulum , i n пискане, крЪсъкъ.
Piraeus, i u Piraeeus, ei m Пирей,
демъ и пристанище на Атина. Pi­
raeus 3 пирейски.
pirata, ае т (гр) пиратъ.
p iraticu s 3 (гр) пиратски; subst. pi­
ratica, ае / пиратство.
Pirene, es / Пирена, изворъ въ
Коринтъ. Pirenis, idis / пиренейски; коринтски.
Pirithous, i т Пиритой, царь на
лапититЪ въ Тесалия, другарь на
Тезей.
pirum, i п круша (плодъ).
pirus, i / круша (дърво).
Pirustae, 3rum т пирусти, племе
въ Илирия.
Pisa, ае /
Пиза, градъ въ Елида.
Pisaeus 3 пизенски; subst. Pisaea,
ае / = Хиподамия.

Pithecusae

Pisae, arum / Пиза, градъ въ Етрурия. P isanus 3 пизенски.
Pisaurum , i п Пизаурумъ, градъ въ
Умбрия. Pisaurensis, е пизаурски.
piscarius 3 рибенъ.
piscator, oris т риболовецъ, рибарь; търговецъ на риба.
piscatorius 3 рибарски,
piscatus, iis т риболовство; прен.
ловъ, уловена риба.
pisciculus, i т рибка,
piscina, ае / 1. рибникъ, изкустве­
но езеро за развъждане риба. —
2. басейнъ, виръ за кжпане.
piscinarius, ii т който има рибникъ
за собствено удоволствие, любитель на риба.
piscis, is т риба; прен. съзвездие:
pisces gemini или gemelli, piscis
aquosus.
piscor 1 ловя риба.
piscosus 3 изобиленъ съ риба.
pisculentus 3 изобиленъ съ риба.
Pisidia, ае / Писидия, область въ
М. Азия. Pisida, ае т писидиецъ.
P isistratus, i т Писистратъ, атин­
ски тиранинъ. P isistratidae, arum
m синоветЪ на Писистратъ: Хипий и Хипархъ.
Piso, onis т римско фамилно име.
Pisoniatus 3 Пизоновъ.
pistillum, i п чукало, чукче,
pistor, oris т мелничарь, който е
&илъ сжщевременно пекарь, хлЬбарь.
Pistorium, ii п Писториумъ, градъ
въ Етрурия. Pistoriensis, е писторийски.
pistorius 3 хлЪбопекарски, баничарски.
pistrilla, ае / малка мелница,
p istrina, ае / = pistrinum,
pistrinensis, е мелничарски,
pistrinum , i п мелница (която вър­
тели наказанит-fe роби: aliquem in
pistrinum tradere); фурна,
pistrix (pistris) = pristis,
pistus part. отъ pinso,
pisum , i n (гр) грахъ.
Pitane, es / Питана: 1. градъ въ
M. Азия. 2. градъ въ Лакония.
pithecium , ii п (гр) маймунка.
Pith&cusae, arum f Питекуса, островъ въ Тиренско море.

pittacium

486

pittacium , ii n (гр) етикетъ.
Pittacus, T m Питакъ, единъ отъ
седемтЪ мждреци.
Pittheus, е! или eos m Питей, баща
на Етра, майката на Тезей. Pitthe­
is, idis / дъщеря на Питей: Етра.
^Pittheius или P ittheus 3 Питеевъ.
p itu ita, ае / 1. лига, гной, нечисто­
тия. — 2. хрема.
p itu ito su s 3 сополивъ, хремавъ.
pius 3 1. а) благочестивъ, богобоязливъ, добродетеленъ, съвЪстенъ.
честенъ homo, b) милъ, нЪженъ,
любвеоби ленъ. — 2. законенъ, справедливъ bellum; subst. iiistum piumque право и справедливость.
pix, picis / смола,
placabilis, е 1. умилостивимъ, примирамъ. — 2. у милости вителенъ,
примирителенъ.
placabilitas, atis /
миролюбив,
склонность къмъ примирение,
placam en, inis п и placam entum , i
n средство за умилостивяване,
за примиряване.
placatS adv. спокойно,
placatio, onis /
умилостивяване,
примиряване, успокояване,
placatus 3 1. умилостивенъ, примиренъ, примирителенъ. — 2. спокоенъ, тихъ, миренъ.
placenta, ае / (гр) баница.
Placentia, ае / Плаценция, градъ
въ Сев. Италия. P lacentinus 3
плацентийски.
placeo, placui (и placitus sum) 2
1. нравя се, харесвамъ се alicui;
placere sibi доволенъ съмъ отъ
себе си; placens uxor приятна съ­
пруга. — 2. impers placet (mihi),
placuit или placitum est: а) угод­
но ми е, считамъ за добре, на мне­
ние съмъ, мисля, искамъ si dis pla­
cet; сь inf. и acc. с. in f. b) решавамъ, постановявамъ ut doctissimis
placuit: съ ut; само сь coni, placere
senatui quadringentos equites scri­
beret.
placidS adv. спокойно, тихо, мирно;
прен. постепенно.
placiditas, atis / благость, кротость.
placidule adv. твърде спокойно.

plango
placidus 3 спокоенъ, тихъ, миренъ,

кротъкъ; за богове: благъ, милостивъ.
placito 1 твърде много се харес­
вамъ.
placitus 3 1. приятенъ, любимъ lo­
cus, amor. — 2. решенъ foedus;
subst. placitum , i n желание, мне­
ние; решение; предписание.
placo 1 1. успокоявамъ, усмирявамъ, умилостивявамъ aequora,
contio auctoritate placata est, ture
et fidibus deos. — 2. помирявамъ,
сдобрявамъ aliquem alicui или in
aliquem; placari in aliquem сдобря­
вамъ се съ никого, прощавамъ
нЬкого.
placusia, ае / видъ риба.
1. plaga, ae f ( гр) ударъ; прен. рана,
загуба.
2. plaga, ае / ловджийска мрежа;
прен. примка.
3. plaga, ае / 1. пространство, стра­
на, область Materina; поет. plaga
aetheria ефирно пространство, въздухъ- — 2. страна на свЪта, зона
caeli, quattuor plagae; solis iniqui
plaga гореща зона.
plagiarius, i? m крадецъ на хора,
душепродавецъ; плагиаторъ (въ
литературата).
plagiger, era, erum и plagigerulus 3

който получава удари.

plagipatida, ае m = plagiger.
plagosus 3 1. който обича да на­

нася удари, побойникъ. — 2. покритъ съ рани.
plagula, ае / 1. покривка, завеса,
килимъ. — 2. а) една страна отъ ту­
ника. Ь) листъ, листъ хартия.
Planasia, ае /
Планасия, островъ
на югъ отъ о. Елба.
1. planctus part. отъ plango.
2. planctus, iis m удряне въ гър­
дите въ знакъ на скърбь; ридание,
плачъ.
plane adv. 1. а)$ясно loqui, b) от­
кровено dicere. — 2. а) напълно
urbem expoliare, b) безъ съмнение,
разбира се ita plane.
plango, planxi, planctus 3

1. a)

удрямъ, блъскамъ шумно litora
planguntur fluctu; plangitur удря съ
криле (за уловена птица). Ь) буча.

plangor

487

еча nunc nemora ingenti vento, nunc
litora plangunt. — 2. а) отъ скръбь
се бия въ, удрямъ pectora, lacertos,
b) plangor и intr. plango плача
силно, ридая, с) trans, оплаквамъ.
plangor, oris m 1. удряне. — 2.
удряне въ гърдитЪ въ знакъ на
скръбь, плачъ.
planguncula, ае / восъчна кукла,
planicies = planities, вж. planitia,
planiloquus 3 който се изказва
ясно.
planitas, atis / ясность sententi­
arum.
planitia, ае и planities, е! / ра­
внина, плоскость, равно мЪсто pla­
nities collibus intermissa.
1. planta, ае / разсадъ, клонче за
присаждане, растение.
2. planta, ае /
стжпало, ходило,
стжпка.
plantare, is п разсадъ или разсадникъ.
1. planus 3 1. плосъкъ, равенъ pla­
nissimo in loco, campus; subst. pla­
num, i n плоскость, равнина aciem
in planum deducere. — 2. ясенъ,
разбранъ narratio.
2. planus, I m (гр) скигникъ; шарлатанинъ; придворенъ шутъ.
planxi р/. отъ plango.
Plataeae, arum / Платея, градъ въ
Беотия. Plataeenses, ium т платейци.
platalea, ае / (гр) пеликанъ (пти­
ца).
platanon, onis т (гр) платанова,
чинарова, яворова горичка,
platanus, I / (гр) платанъ, чинаръ,
яворъ.
platea (platea), ае / (гр) улица.
Plato, onis т Платонъ, гръцки философъ. Platonicus 3 Платоновъ.
plaudo, plausi, plausus 3 1. плЪскамъ, удрямъ pectora manu; plau­
sis alis плЪскайки съ криле ; cho­
reas pedibus танцувамъ. — 2. а) ржкоплЪскамъ plaudo alicui; impers.
huic ita plausum est, ut. b) ободрявамъ, похвалявамъ alicui или alicui
rei; sibi доволенъ съмъ отъ себе си.
plausi pf. отъ plaudo,
plausibilis, е заслужаващъ похва­
ла, одобрение.

plausor, oris т ржкопл/Ьскащъ,одобритель.
. |
plaustrum , I n 1. товарна кола.
— 2, Голямата мечка (съзвездие).
1. plausus part. отъ plaudo.
2. plausus, iis m 1. плЪскане', удря­
не plausum dare pennis. — 2. a)
ржкоплЪскане. Ь) похвала, одобре­
ние captare plausus.
Plautius 3 римско родово име.
Plautus, I m Плавтъ. (T. Maecius
Plautus), римски комически писатель (254—184 пр. Хр.). Plautinus
3 Плавтовъ.
plebecula, ае / простъ народъ, про­
столюдие, тълпа.
plebeius 3 1. плебейски, отнасящъ
се къмъ простия народъ; subst. т.
плебей, / плебейка. — 2. еснафски,
доленъ, простъ, обикновенъ.
p lebis, ei u \ f ст. ф., вж. plebs,
plebicola, ае т приятель на про­
стия народъ.
plebs, plebis / (ст. ф. plebes, ei и Т)
1. простъ народъ, плебеи. — 2.
тълпа, сгань.
plectilis, е сплетенъ, плетенъ.
1. plecto, piex(u)I, plexus 3 плета,
сплитамъ.
2. plecto 3 наказвамъ; употребява
се само praes, pass. plector: 1.
наказванъ съмъ съ удари. —2. наказванъ съмъ, претърпявамъ нака­
зание; порицаванъ съмъ, мъмренъ
съмъ.
plectrum , I п (гр) 1. чукче, пржчица,
съ която удряли струнитЪ на цитрата. — 2. а) цитра, китара. Ь) лирическа поезия.
Pleias, adis /
плеяда, една отъ
седемтЪ дъщери на Ятлантъ и
Плейона, превърнати въ звезди.
Pleione, es / Плейона, дъщеря на
Океанъ и Темида, майка на плеядит-fe.
Plemyrium, ii п Племириумъ, носъ
до Сиракуза.
plene adv. напълно, съвършено,
plenus 3 1. пъленъ, изпълненъ po­
culum; съ gen. timoris, spei, digni­
tatis; съ abi. exspectatione de Pom­
peio; annis старъ; plenissimis velis
navigare; ad plenum напълно; exer­
citus plenissimus praeda претова-

|
1
I
1
|
I

pterique

рена съ. — 2. а) пъленъ, цЪлъ le­
gio, luna, pleno gradu; pleno anno
следъ една година, b) пъленъ, съвършенъ gaudium, gloria; за гласъ
и тонъ: пъленъ, силенъ vox, car­
men, verba, с) многочисленъ ag­
men. d) бремененъ sus. е) здравъ,
дебелъ homo, corpus, f) наситенъ,
преситенъ amator, g) богатъ urbs,
domus, homo, mensa,
p liriq u e вж. plerusque.
plerum que adv.
повечето пжти,
обикновено.
plSrus-que, pleraque, plerumque
обикн. pl. 1. по-голЪмата часть
iuventus, exercitus; plerumque noc­
tis, Europae по-голЪмата часть отъ.
— 2. pl. твърде мнозина, повечето
plerique putant.
Pleumoxii, orum m
плеумокси,
племе въ Белгийска Галия.
Pleuron, dntis т Плевронъ, градъ
въ Етолия. Pleuronius 3 плевронски.
plex(u)I pf. отъ plecto,
plexus part. отъ plecto.
Plias вж. Pleias.
plicatrix, icis /
която сгъва или
надипля дрехитЬ.
plico, plicui, plicatus 1 сгъвамъ,
завивамъ.
Plinius, ii m Плиний. Plinianus 3
Плиниевъ.
plodo cm. ф„ = plaudo,
ploeres, ploera cm. ф., вж. plures,
plura.
ploratillus, I m плачъ, ридание (съ
високъ гласъ).
ploratus, iis m плачъ, ридание съ
високъ гласъ
ploro 1 1. intr. плача, ридая съ ви­
сокъ гласъ. — 2. trans, оплаквамъ
съ високъ гласъ.
plosor ст. ф., вж. plausor,
plostellum , I п малка кола.
plostrum ст. ф., вж. plaustrum.
Piotius ст. ф., вж. Plautius,
plovebat = pluebat,
ploxenum, i n сандъкъ на кола.
pluit, perf. pluit: или pluvit 3 v. impers. вали дъждъ; съ abi. lapidibus,
sanguine, lacte вали дъждъ отъ
камъни и пр.; ртдко съ acc. pluit
lapides.

488

plurimus

pluma, ае / 1. перце, пухъ, перу­
шина. — 2. а) младежка брада,
мъхъ на брада. Ь) металически
люспи на ризница,
plum atile, is п бродирана дреха,
plum atus 3 1. покритъ съ пухъ, съ
перушина. — 2. покритъ съ мета­
лически люспи lorica,
plum beus 3 1. оловенъ glans. — 2.
a) тжпъ pugio, b) тжпоуменъ, глупавъ in physicis, с) непоносимъ
auster.
plumbum, I n 1. олово; plumbum
album калай — 2. а) оловена топка.
b ) оловена тржба. с) моливъ.
plum eus 3 направенъ отъ пухъ to­
rus, culcita.
plumiger, gera, gerum носещъ пе­
рушина, перушинестъ anser,
plumipes, gen. -pedis съ перушина
на краката.
plum osus 3 перушинестъ.
plures вж. plus.
pluries adv. много пжти, често,
plurifariam adv. на много мЪста;
различно.
plurim us 3 (superi. къмъ multus).
1. а) твърде многоброенъ, много­
численъ, най-много, твърде много,
много plurima simulacra; vulnera,
quae plurima accepit; plurimam sa­
lutem dicere отправямъ къмъ Htкого хиляди поздрави; longe pluri­
mos hostium occidit извънредно
голЪмъ брой неприятели; plurimis
verbis изчерпателно; plurimi alii
мнозина други, b) най-гол-Ьмъ,
твърде голЪмъ, дебелъ, широкъ,
изобиленъ labor; plurima luna пъл­
на луна; plurimus collis най-roлЪмъ хълмъ или твърде голяма
часть отъ хълма; plurima cervix
дебелъ или силенъ вратъ; plurima
qua silva est кждето е най-гжста
гората; plurima qua flammas Aetna
vomit кждето Етна изхвърля найизобилно огньове; plurimae litterae
голЪма ученость. с) разпространенъ, честъ; in toto plurimus orbe
legor моит-fe стихове се четатъ наймного по цЪлия св-Ьтъ; Arcadiis plu­
rimus ille iugis най-честъ посети­
тели на. — plurim um: а) subst. n
най-много или твърде много plu­

plus

489

rimum laboris; quam plurimum scri­
bere колкото се може повече; geri,
pretii: plurimi aestimare, facere наймного или твърде много ценя, уважавамъ. b) a iv . най-много, повечето plurimum diligere, plurimum
Capri vixi.
plus, gen. pluris (comp. къмъ multus
1. sing. n (= sub st. или adv.) по­
вече plus (quam) septingenti capti
sunt, plus pecuniae; multo plus мно­
го повече; gen. pretii: pluris aesti­
mare, habere, facere повече ценя,
уважавамъ; pluris emere по-скжпо
купувамъ. — 2. pl. pluriis, plura,
gen. plurium: а) по-голЪмата часть,
повечето plures homines, b) много
pluribus verbis rogas; plures enixa
partus.
plusculus 3 малко повече,
pluteus, I m u pluteum , T n 1. a)
подвиженъ, полегатъ плетъ, покритъ съ кожи, който е защищавалъ отъ стрелите на неприятеля
приближаващите се до стените на
обсадения градъ. Ь) предпазна
ограда на кулите, насипите и ко­
рабите. — 2. полица, етажерка за
книги. — 3. облегало на легло въ
трапезарията; кушетка.
Р uto(n), onis т Плутонъ, синъ
на Сатурнъ и Реа, богъ на под­
земното царство. Plutonius 3 Плутоновъ. Plutonia, orum п Плуто­
ния, область въ М. Азия.
Pliitus, I т Плутъ, богъ на богат­
ството.
pluvia, ае / дъждъ.
pluvialis, е дъждовенъ aqua; aus­
ter дъждоносенъ.
pl£kvit ст. ф., perf. отъ pluit,
pluvius 3 дъждовенъ aqua; arcus
небесна джга; luppiter pluvius кой­
то дава дъждъ; aurum златенъ
дъждъ.
pocillum, I п малка чаша, чашка,
poculum, I n 1. чаша. — 2. а) пие' не. Ь) питие; чаша съ отрова, от­
ровно питие, с) чародейно питие,
podager, grl т (гр) боленъ отъ
подагра.
podagra, ае / (гр) подагра,
podagricus 3 (гр) боленъ отъ по­
дагра.

poenitentia

Podalirius, i! т Подалирий, синъ
на Ескулапъ, прочутъ лекарь.
podex, icis т задникъ, дирннкъ.
podium, ii п (гр) тераса, балконъ
въ цирка и амфитеатъра за найзнатните лица.
Poeas, an tis т Пеантъ, баща на
Филоктетъ. Poeantius 3 Пеантовъ. Poeantiades, ае т синъ на
Пеантъ: Филоктетъ.
poecilS, es / (гр) колонада, покри­
та галерия на атинския площадъ,
украсена съ прочути произведения
на живописьта.
Poediculi, orum т педикули, племе
въ Апулия.
poSma, atis п (гр) поема,
poem atium , ii п (гр) малка поема,
poena, ае / (гр) 1. глоба, наказание,
обезщетение; capitis, mortis смърт­
но наказание; scelerum наказание
за престжпления; poena votorum
изпълнение на обетите; poenas ali­
cuius persequi, poenas capere pro
aliquo отмъщавамъ за никого;
poenas capere de aliquo, poenas ha­
bere ab aliquo, poena aliquem affi­
cere или multare, in poenas ire наказвамъ никого; poenam habere
(subire), poenas dare или reddere
(alicuius rei за нещо. alicui отъ ни­
кого) получавамъ наказание, цаказанъ съмъ; teneri poena подлежа
на наказание; extra poenam esse
оставамъ ненаказанъ. — 2. страда­
ние, мжчение poenas perhorrescit.
Poeni, orum m {sing. Poenus, I m)
картагенци; sing. collect, uterque
Poenus картагенцит-fe въ Африка
и Испания. Poenus 3 финикийски,
пунически, картагенски Punicus
(Poenicus) 3 а) пунически, карта­
генски bellum; fides, ars нев%рность, вероломство, b) пурпурноцвЪтенъ. Punicanus 3 направенъ
по картагенски образецъ lectuli.
Puniceus и Poeniceus 3 а) пуни­
чески, картагенски dux; pomum и
само Piinicum, i п наръ. Ь) пурпурноцв-Ьтенъ vestes.
Poenicus вж. Poeni.
Poeninus вж. Penninus
poenio, poenior вж. punio, punior.
poenitentia, poeniteo вж. paen. . .

,
'
i
j
;
i

P o e n u lu s

490

Poenulus, i m младъ картагенянинъ,
заглавие на Плавтова комедия,
poesis, is J (гр) поезия.
poSta, ае т (гр) поетъ.
poeticS adv. поетически,
poeticus 3 (гр) поетически; subst.
poetica, ае / и poetice, es / пое­
зия, поетическо изкуство.
Poetovio, onis / Петовионъ, градъ
въ Панония.
poetria, ае f (гр) поетка.
pol interi, кълна се въ Полуксъ!
наистина!
Poiemd(n), onis т Полемонъ: 1.
гръцки философъ. 2. понтийски
царь.
polenta, ае / ечемиченъ болгуръ.
polentarius 3 отъ ечемиченъ болгуръ.
polio 4 1. полирамъ, изглаждамъ
aliquid pumice. — 2. варосвамъ. 6 tлосвамъ columnas albo, domicilium.
— 3, усъвършенствувамъ, изглаж­
дамъ orationem, carmina.
Poliorcetes, ае m Полиоркетъ (гр.
„който обсажда градове“), прЪкоръ
на македонския царь Деметрий I.
polite adv. изящно, красиво.
Polites, ае т Политъ, синъ на
Приамъ.
politicus 3 (гр) отнасящъ се до дър­
жавното управление или устрой­
ство libri.
Politia, ае / държавно устройство
(заглавие на Платоново съчине1 ние).
Ш
S?
politura, ае / полиране, изглаждане,
p o litu s 3 1. изработенъ, устроенъ
добре, съ вкусъ cubiculum, domus.
— 2. образованъ politus artibus,
omni doctrina.
pollen, pollinis m ситно смлЪно
брашно.
pollens, gen. -entis силенъ, могжщъ.
pollentia, ае / сила, могжщество.
Pollentia, ае / Поленция, градъ
въ Етрурия. Pollentinus 3 полентийски.
polleo 2 силенъ съмъ, имамъ сила,
влияние, значение,
pollex, icis т палецъ; utroque pol­
lice laudare извънредно много похвалявамъ.

Polyphem us

pol-liceor, citus sum 2 обещавамъ;
subst. pollicitum, i n обещание,
pollicitatio, onis / обещание,
pollicitor 1 обещавамъ.
pollinarius 3 отнасящъ се до ситно
смлЪното брашно, брашненъ cri­
brum.
pollinctor, oris m който окжпва
мъртвеца.
Pollio, onis m римско фамилно име.
pol-luceo, luxi, liictus 2 1. сервирамъ, поднасямъ (на трапезата).
— 2. посветявамъ, принасямъ въ
жертва Herculi decumam partem.
Polluces = Pollux,
pollucibiliter adv. богато, блестяще.
poIlQctura, ае / богато угощение,
pol-luo, lui, lutus 3 1. оцапвамъ,
омърсявамъ ora cruore. — 2. обезчестявамъ, осквернявамъ.
pollutus 3 1. омърсенъ, обезчестенъ. — 2. пороченъ femina.
Pollux, ficis т Полуксъ, синъ на
спартанския царь Тиндарей и на
Леда, братъ на Касторъ.
polus, i т (гр) полюсъ; поет. небе.
Polybius, ii т Полибий, гръцки
историкъ (201—120 пр Хр.).
Polycletus или Polyclitus, i т Поликлетъ, скулпторъ отъ Сикионъ,
съвременикъ на Фидий.
Polycrates, is т Поликратъ, самоски тиранинъ.
Polydamas, antis т Полидамантъ,
другарь на Хекторъ.
Polydorus, i т Полидоръ, синъ на
Приамъ. Polydoreus 3 Полидоровъ.
Polygnotus, i т Полигнотъ, живописецъ и скулпторъ отъ Тасосъ.
Polyhymnia, ае / Полихимния, една
отъ музитЪ.
Polym estor, oris т Полиместоръ,
тракийски царь.
polym itus 3 (гр) изтъканъ съ много
цветни нишки, пъстъръ.
Polynices, is т Полиникъ, синъ на
Едипъ и Йокаста.
Polyperchon, ontis т Полиперхонъ,
пълководецъ на Ял. Велики,
polyphagus, i j n (гр) лакомецъ.
Polyphemus, i т Полифемъ, циялопъ, синъ на Нептунъ.

polyplusius

/

491

polyplusius 3 (гр) твърде богатъ.
polypus, T m (гр) полипъ: 1. мор­
ско животно. 2. месестъ израстъкъ
въ носа.
Polyxena, ае / Поликсена, дъщеря
на Приамъ. Polyxenius 3 Поликсепинъ.
pom arius 3 овощенъ; subst. pom a­
rius, ii m овощарь, търговецъ на
плодове; pomarium, ii п овощна
градина.
pom erldianus — postmeridianus.
pomSrium, ii n незастроената иви­
ца земя отъ двет-fe страни на град­
ската стена.
Pometia, ае / u Pometii, orum m
Помеция, древенъ градъ въ Лациумъ. Pom etinus 3 пометийски.
pomifer, fera, ferum плодонбсенъ
autumnus.
Pomona, ае / Помона, богиня на
овощията.
pom osus 3 изобиленъ съ плодове,
pompa, ае / (гр) 1. тържествено
шествие, процесия. — 2. велико­
лепие, блЪсъкъ.
Pompeii, orum т Помпей, градъ
въ Кампания, затрупанъ въ 79 г.
сл. Хр. отъ Везувий. Pompeianum,
i п Цицероново имение до гр.
Помпей. Pompeiam, orum т помпейци.
Pompejopolis, is / Помпейоиолъ,
градъ въ Киликия.
Pompeius 3 римско родово име.
Pompeius, Pom peianus 3 Помпеевъ; subst. Pompeiani, orum m
помпеянци, привърженици на Гней
Помпей.
Pompilius 3 римско родово име;
Numa Pompilius Нума Помпилий,
вториятъ царь на Римъ.
pompilus, i т (гр) видъ морска
риба.
Pomponius, 3 римско родово;име.
Pom ptinus 3 помптински paludes ;
Pomptinus ager или Pom ptinum , i n
Помптинумъ, блатиста мЪстность
въ Лациумъ.
pomum, i л 1. плодъ отъ дърво:
ябълка, вишна и пр.; pl. овощия.
— 2. плодно дърво,
pomus, i / плодно дърво.

pono
pondero 1 тегля, претеглямъ; прен.
обсжждамъ, преценявамъ.
ponderosus 3 тежъкъ; прен. важенъ.
pondo (abi. отъ неупотр. pondus, i
т) на тегло corona libram pondo;
често безь libra, като subst. indeclj
фунтъ argenti pondo XX milia.
pondus, ponderis n 1. а) тежесть
magni ponderis saxa, b) сила на
тежестьта, равновесие tellus pon­
deribus librata suis, c) мЪрка за
тежина, теглилка, гира pondera а
Gallis aliata; taleae ad certum pon­
dus examinatae, d) тежко т%ло, те­
жесть in terram feruntur omnia
pondera, е) количество magnum
pondus argenti. — 2. а) тежесть,
значение, важность pondera verbo­
rum; pondera rerum най-важнитЬ
основания, b) бреме, товаръ pon­
dera senectae, tam magnae quae­
stionis pondus excipere.
pone 1. adv. назадъ, отзадъ. — 2.
praep. съ acc. отзадъ, задъ post
castra.
pono, posui, positus 3 1. а) поставямъ, слагамъ tigna, alicui custo­
des, tabulas in aerario, membra
solo, aliquid ante aculos; поет. noгребвамъ aliquem patria terra, b)
разполагамъ.поставямъ praesidium
in ponte, insidias contra aliquem,
c) посаждамъ, сЬя arborem, semi­
na. d) влагамъ pecuniam in prae­
dio, positis in faenore nummis, e),
поставямъ въ известно положение;
aliquem in gratia apud aliquem до 1
ставямъ нЬкому нЪчие разположе­
ние; aliquem inculpam et suspicionem!
обвинявамъ и хвърлямъ подозре-'
ние върху нЪкого; in laude posi­
tum esse хваленъ съмъ, окржженъ!
съмъ съ слава, f) възлагамъ spemj
in aliquo, in aliqua re; sibi praesi­
dium in fuga; pass. positum esse in,
aliqua re основавамъ се на нЬщо„
завися отъ нЪщо. g) употр%бявамъ
totum diem in consideranda causa..
— 2. а) построявамъ, издигамъ
aras, templa, statuas alicui; castral
построявамъ или разполагамъ ла-'
геръ. b) опредЪлямъ, въвеждамъ,'
давамъ leges, ritus, centum milia1

l

pons

492

huic signo, praemium, certamina,
nomen alicui c) приемамъ, предполагамъ. d) привеждамъ, изказвамъ,
казвамъ pro certo; sententias, quas
posui. — 3. а) посвещавамъ, обричамъ tripodem, serta, coronam au­
ream in Capitolio donum; subst. po­
sita, orum n оброци, жертвени
дарове, b) успокоявамъ, уталожваиъ freta; intr. успокоявамъ се,
утихвамъ posuere venti.—4. а) оставямъ на страна, свалямъ vestem,
arma, arcum umeris; ova снасямъ;
fetus раждамъ. b ) премЪствамъ
aliquem Thebis; прен. сметамъ ali­
quem in summis, aliquid in benefi­
cii loco; съ дв. acc. Themistoclem
Graeciae principem ponimus, c) изоставямъ, отказвамъ се отъ, загубвамъ vitam, vitia, metum, iram, vires.
pons, pontis m 1. мостъ pontem
in flumine facere; amnem iungere
ponte прекарвамъ мостъ върху
реката; pontem facere navibus
iunctis правя понтоненъ мостъ.
— 2. а) мостче отъ кораба до су- .
шата. Ь) подвиженъ мостъ за съ­
единяване на стената съ кулата
или на обсадната машина съ не­
приятелските стени, c) pl. мост­
чета, по които минавали гласопо­
давателите въ saepta, за да гласуватъ. d) палуба; платформа на
кула; дъсчени капаци, които били
настилани по блатистите места,
за да може да се минава conster­
nere paludem pontibus. Pons Ar­
g enteus m градъ съ мостъ на
река Яргентей въ Нарбонска Га­
лия. Pons Campanus мостъ на
Япиевия пжть.
Pontia, ае / Понция, островъ край
Лациумъ.
ponticulus, Т т малъкъ мостъ.
Ponticus 3 1. еж. Pontus. — 2. Pon­
ticus, i т Понтикъ, римски поетъ,
съвременникъ на Овидий.
pontifex, ficis т понтифексъ, върховенъ жрецъ; pl. pontifices коле­
гия отъ жреци, които бдели надъ
римския религиозенъ култъ; отна­
чало се е състояла отъ 4, после
отъ 8 и най-после отъ 15 жреци;
председательтъ на тази колегия

popularis

жреци се е наричалъ pontifex та*
ximus; pontifices minores помощни­
ците или писарите на колегията
отъ понтифекси.
pontificalis, е и pontificius 3 понтифексовъ, първосвещенически.
pontificatus, iis т понтификатъ,
длъжностьта на понтифексъ.
Pontius 3 име на самнитски, покъсно на римски родъ; Pontius
Pilatus Пилатъ Понтийски, импера­
торски наместникъ въ Юдея по
времето на Христа,
ponto, onis т салъ, галски товаренъ корабъ.
pontus, I т (гр) 1. море, особ. от­
крито море; дълбочина maris. — 2.
морска вълна.
Pontus, i m 1. Черно море. — 2.
Понтъ, страна въ М. Азия, на юж­
ния брегъ на Черно море, царство
на Митридатъ, по-късно римска
провинция. Ponticius 3 понтийски,
popa, ае m 1. помощникъ на жре­
ца при жертвоприношението, кой­
то е приготвялъ всичко необхо­
димо и е заколвалъ жертвата.
— 2. кръчмарь.
popellus, Т т простъ народъ, тълпа.
Popil(l)ius 3 римско родово име.
popina, ае / 1. гостилница, кръчма.
—_2. ястие отъ гостилница,
popinalis, е гостилничарски.
popino, onis т гуляйджия.
poples, poplitis m 1. подколенна
часть на крака, подколенни жили.
— 2. колено.
Poplicola, ае т Попликола (приятель на народа), прЬкоръ.
poplus = populus,
poposci р/. отъ posco.
Poppaeus 3 римско родово име.
Poppaea, ае / Попея, съпруга на
Нерона.
populabilis, е опустошимъ.
populabundus 3 които опустошава,
popularis, е 1. а) народенъ opinio,
munus, lex; ventus, aura любовь,
благоволение на народа; subst.
popularia, ium n местата въ теа­
търа за народа. Ь) общонароденъ, простонароденъ usus, verba.
— 2. а) народнически, демократиченъ; отъ гледището на опти-

popularitas

493

матитгь: демагогски, революционенъ vir, homo; subst. popularis,
ium m демократи, демократическа
партия, b) полуляренъ, народенъ,
полезенъ или приятенъ на народа
dictator, lex — 3. отечественъ, рбденъ, мЪстенъ flumina, oliva; subst.
popularis, is m f съотечественикъ,
землякъ, колега; съучастникъ co­
njurationis.
popularitas, atis / 1. стремление
да се спечели благоволението на
народа. — 2. землячество.
populariter adv. 1. простонародно,
просто, популярно. — 2. а) демо­
кратически. Ь) демагогски, рево
люционно.
populatio, onis / опустошаване, разоряване.
populator, oris т опустошитель,
разорите ль.
populetum , ! л тополова гора.
populeus 3 тополовъ.
populifer, fera, ferum богатъ съ
тополи.
populiscitum , I п народно реше­
ние.
populnus 3 тополовъ, отъ тополово
дърво.
Populonia, а е / u Populoni, orum
т Популония, градъ въ Етрурия.
Populonienses, ium т популонийци.
populor 1 или populo 1 опустошавамъ, ограбвамъ, унищожавамъ.
populosus 3 многолюденъ.
1. populus, I /я 1. народъ; населе­
ние. — 2. множество, тълпа. — 3.
окржгъ, область.
2. populus, I / топола,
porca, ае / свиня, прасе,
porcella, ае / прасенце,
porcellus, I т диво прасе, прасенце,
porcinarius, ii т
търговецъ на
свинско месо.
porcinus 3 свински; porcina, ае /
(sc. caro) свинско месо.
Porcius 3 римско фамилно име.
porcula, ае / и porculus, i т пра­
се; porcuslus marinus видъ морска
риба.
porcus, i т свиня, прасе; porcus fe­
mina женска свиня.

portentum
porge, porgins, porgite = porrige
u np.
por-icio = porricio,
porphyreticus 3 пурпурночервенъ.
Porphyrion, onis m Порфирионъ,
единъ отъ гигантитЬ.
porrectio, onis / простиране digi­
torum.
1. porrectus part. отъ porricio u por­
rigo.
2. p orrectus 3 пространенъ, протегнатъ, дълъгъ loca, acies, mora.
porricio, —, rSctus 3 хвърлямъ като
жертва, принасямъ въ жертва exta
in mare или in fluctus.
1. porrigo, inis / струпей.
2. por-rigo, rexi, rectus 3 1. a) npoтЪгамъ, простирамъ dextram, menbra, brachia alicui или caelo, ma­
nus ad caelum, planities se porrigit
или porrigitur, b) разтЬгамъ, разпростирамъ aciem; hostem, aliquem
in herbis повалямъ. — 2. подавамъ,
лавамъ alicui gladium, praesidium
clientibus opemque amicis.
Porrima, ае / Порима, сестра на
Кармента.
porro adv.
по-нататъкъ; после,
следъ това.
porrum, i п или porrus, I т празъ,
чесънъ.
Porsena или Porsen(n)a, ае т Порсена, етрурски царь.
porta, ае / 1. порта, врата urbis.
— 2. входъ, проходъ; Ciliciae por­
tae тЪснинигЬ на.
portatio, 5nis / носене, доставяне,
por-tendo, tendi, ten tu s 3 1. предвещавамъ, предричамъ, предсказвамъ di periculum portendunt, au­
spicia portendunt съ acc. c. in /. —
2. pass. предстоя pericula porten­
duntur.
portentificus 3 чудесенъ, необикновенъ.
porten to su s 3 необикновенъ, неестесгвенъ, страненъ.
portentum , I п 1. предзнаменова­
ние, знамение, чудно явление, чу­
до. — 2. изродъ, чудовище. — 3.
басня, измислица poStarum et pic­
torum.

P o r th a o n

Porthaon, onis m Портаонъ, баща
на калидонския царь Еней. Por­
thaonius 3 Портаоновъ.
porthm eus, еТ или eos т (гр) лод­
ка рь.
porticula, ае / малка галерия,
porticus, us / 1. а) колонада, по­
крита галерия. Ь) воен. m. pl. покритъ коридоръ, заслонъ, покривъ
при обсада. — 2. стоическа фило­
софия, учение на стоиците, наре­
чена по галерията въ Атина, кждето Зенонъ държалъ своите бе­
седи.
portio, flnis / часть, д^лъ; aliquem
in portionem vocare викамъ да взе­
ме участие; pro portione или por­
tione съразмерно.
portisculus, Т т чукъ, съ който
давали тактъ на корабните гребци.
1. portitor, oris m (отъ porto) лодкарь.
2. portitor, oris т (отъ portus) митничарь.
porto 1 1. нося, пренасямъ. — 2.
донасямъ, доставямъ.
portdrium , ii п мито, налогъ.
portula, ае / вратичка, портичка.
Portunus, I т Портунъ, римски
богъ на пристанищата,
portuosus 3 богатъ съ пристанища
mare, pars Numidiae portuosior,
portus, iis m 1. а) пристанище; por­
tum capere пристигамъ въ приста­
нището; in portu operam dare слу­
жа въ митницата, b) прибежище,
убежище omnium nationum; in por­
tu esse, navigare намирамъ ' се на
сигурно место. — 2. устие на река
per septem portus exit Nilus,
posca, ае / лимонада,
posco, poposci 3 1. а) искамъ ali­
quid, aliquid ab aliquo или aliquem
aliquid, съ дв. acc. aliquem imperato­
rem, съ ut u coni., съ acc. c. in/.: pos­
cunt maioribus poculis (sc. bibere);
pass. poscor aliquid отъ менъ искатъ
нЬщо; absol. poscor викатъ ме,
канятъ ме. Ь) изисквамъ quod res
poscere videbatur.— 2. а) извиквамъ
на бой aliquem in proelia. Ь) питамъ,
искамъ да зная causas; quae sit
sententia, posco, c) викамъ въ сжда
dictatorem poscere reum (като под-

494

p ost

еж димъ). d) обръща мъ се къмъ
некого, моля supplex tua numina
posco, deos veniam.
Posidonius, ii m Посидоний, стоически философъ.
positio, onis / положение loci, cor­
poris; caeli климатъ.
positor, oris m основатель, строи­
тел ь.
positura, ае / положение.
1. positus part. отъ pono.
2. positus, iis m 1. положение, место­
положение, разположение urbis,
siderum. — 2. прическа на косите.
posm eridianus = postmeridianus.
posquam = postquam.
posse in /, отъ possum.
possSdi pf. отъ possideo u possido.
possesio, onis / 1. завладяване,
присвояване honorum. — 2. а) вла­
деене, притежаване, b) владение,
имотъ, имение.
possesiuncula, ае / имотецъ.
possessor, oris m 1. притежатель,
особ. землевладелецъ. — 2. сжд. т.
ответникъ.
p o ssessu s part. отъ possideo и pos­
sido.
pos-sideo, sedi, sessu s 2 1. притежавамъ, владея agros. — 2. заемамъ, държа обсаденъ forum ar­
matis.
pos-sido, sedi, sessus 3 завладявамъ, завземамъ.
possum , potui, posse 1. мога, въ
състояние съмъ aliquid facere, quam
maximis potest itineribus, fieri po­
test. — 2. въ състояние съмъ да
направя нещо, силенъ съмъ, имамъ
влияние, значение plurimum apud
или ad aliquem; in bello multum
posse имамъ големо значение; mul­
tum fortuna potest in re militari
щастието играе голема роля въ
военното дело.
post 1. adv. а) назадъ, отзадъ, найнакрай qui post erant, ante aut
post pugnare, b) после, по-късно,
следъ това initio mea sponte, post
autem invitatu; paulo post малко покъсно, малко следъ това; multis
post annis или multis annis post
много години следъ това; paucis
post diebus quam discesserat много

poste

495

дни следъ като. — 2. ргаер. съ acc.
а) отзадъ, задъ collocare impedi­
menta post legiones, post castra, b)
следъ post dies paucos, post mor­
tem; post hominum memoriam o t какъ хората помнятъ, отъ найдревно време; post Romam condi­
tam следъ основаването на Римъ
= отъ основаването на Римъ; post
magnitudinem nominis Romani откакъ Римъ 6Ъ станалъ великъ;
post annum quartum quam expulsus
fuerat на четвъртата година отъ
изгонването.
poste aiv. = post или postea,
p o stea aiv. следъ това, после ali/ quanto po stea; brevi postea скоро
следъ това; postea loci следъ това;
quid postea? какво следъ това?
posteaquam и p o stea quam coniunct. следъ като = postquam,
posteri, posterior, p o steriu s вж.
posterus.
posteritas, atis / 1. бждеще, бждеще време; in posteritatem за въ
бждеще, занапредъ. — 2. потом­
ство, потомци invidia posteritatis,
po steru s 3 1. posit. следващъ pos­
tero die; in posterum на следния
день или занапредъ; postero die
quam на другия день следъ като;
subst. posteri, orum т потомци,
потомство. — 2. сотр. posterior,
ius, gen. -oris: а) заденъ, по-късенъ
pes, cogitationes, tempora; a iv. pos­
terius по-късно, b) по-лошъ, noневаженъ nihil posterius, patriae
salus ei posterior erat. — 3 superi.
postrem us 3 (вж. сжщо postumus)
а) най-последенъ, най-заденъ pa­
gina, acies ариергардъ; in postremo
libro на края на; a iv. postrem o, ad
postrSm um най-после, накрай;
за последенъ пжть. b) най-лошъ
servitus omnium malorum postre­
mum est.
post-fero, ferre ценя по-малко suas
opes libertati plebis,
post-genitl, orum m потомци,
post-habeo, habui, habitus 2 смЪтамъ за по-малко важенъ, по-малко
ценя, пренебрегвамъ, оставямъ на­
страна omnibus rebus posthabitis.

postulaticius
post-hac aiv. следъ това, въ бж­
деще, занапредъ.
posthaec = post haec,
post-hinc aiv. отсега,
post-ibl aiv. следъ това.
posticulum , I n малка пристройка
задъ кжщата.
po sticu s 3 намиращъ се отзадъ,
заденъ partes aedium; subst. pos­
ticum , i n задна врата; задна
часть на постройка,
postid a iv. следъ това, после,
postid-ea a iv. — postea,
postil&na, ae / подопашникъ (peмъкъ).
postilio, onis / искане на боже­
ството да бжде принесена една
забравена жертва,
post-illa aiv. следъ това.
post-illac aiv. следъ това.
postis, is т стълбъ, дирекъ на вра­
та, рамка на врата; pl. врата,
post-liminium, ii п право на връ­
щане въ отечеството и получава­
не по-раншнитЪ права, право на
връщане въ отечеството,
post-m erldianus 3 послеобеденъ,
следпладнешенъ.
pos-m odo и post-m odum aiv. вед­
нага следъ това, следъ това.
postm oerium - pomerium,
post-partor, oris m наследникъ.
post-pono, posui, positus 3 см-feтамъ по-маловаженъ,по-малко уважавамъ, изоставямъ, пренебрег­
вамъ.
post-prlncipia, orum п продълже­
ние.
post-puto 1 по-малко ценя, прене­
брегвамъ.
post-quam coniunct. следъ като.
postrem o, postrem us вж. posterus,
postridie (postrlduo) aiv. на дру­
гия день, на следващия день; post­
ridie Kalendas на следния день
следъ календитЬ; postridie eius
diei на следния день; postridie in­
tellexi quam (следъ като) discessi,
post-scrlbo, scripsi 3 написвамъ
следъ нЬщо nomen Tiberii suo.
p ostulaticius 3 изисканъ, изпросенъ.

postulatio

496

postulatio, onis / 1. искане. — 2.
а) оплакване, жалба. Ь) искова
молба, с) тжжба, искъ.
postu lato r, oris т тжжитель предъ
сжда, ищец-ь.
postulatorius 3 който се тжжи.
postulatum , I п искане,
p o stu latu s, iis т искъ.
postulo 1 1. искамъ suum ius. ali­
quid ab aliquo; de colloquio искамъ
преговори; ab senatu de foedere
задавамъ въпросъ въ сената за.
— 2. изисквамъ, налагамъ cum tem­
pus necessitasque postularet. — 3.
давамъ подъ сждъ, обвинявамъ
aliquem proditionis.
Postum ius 3 римско родово име.
postum us 3 последенъ; роденъ последенъ, роденъ следъ смъртьта
на бащата или следъ съставянето
на завещанието; subst. потомъкъ.
Postum us, Т т римско име.
Postverta, ае / Постверта, богиня
на мжчното раждане,
posui pf. отъ pono,
potatio, onis / гуляй, пиръ.
potator, oris m пиячъ, пияница,
pote вж. potis.
potens, gen. -entis 1. силенъ, могжщъ, мощенъ; влиятеленъ civitas,
homo, rex, populus; съ abi. bello,
virtute, armis; parvo potens доволенъ отъ малко; subst. potens, entis
m всесиленъ, влиятеленъ човЪкъ
ne quis ex plebe contra potentiorem
auxilii egeret, aliquid temere facere
contra potentes. — 2. а) способенъ
neque pugnae neque fugae, b) влад-Ьещъ, господарь urbis diva potens
Cypri; potens consilii, irae господарь
на своето решение, на гнЬва си;
potens mei sum господарь съмъ на
себе си; potens sui господарь на
себе си, ум-Ьренъ; potens mentis
който влад-fee ума си. с) постиг­
налъ, имащъ ingenti praeda; iussi,
voti който е постигнамъ изпълне­
нието на заповЪдьта, на желание­
то си.
poten tatu s, iis т върховна власть,
власть.
p o ten ter adv. 1. силно, мощно. — 2.
споредъ силит-fe.

potio

potentia, ае / 1. сила, действие
solis, morbi, herbarum.—2. а) поли­
тическа сила, власть, влияние esse
in magna potentia, b) власть, го­
сподство; rerum върховна власть;
singularis самодържавие.
Potentia, ае / Потенция, градъ въ
Пиценумъ.
potSrium, ii п (гр) чаша за пиене.
po tesse = posse.
potestas, atis / 1. а) сила, дей­
ствие herbarum, b) сила, власть;
habere potestatem vitae necisque in
aliquem имамъ право да се разпореждамъ съ живота и смъртьта на
нЬкого; esse in sua potestate самъ
съмъ си господарь; mihi est potes­
tas или est in potestate mea или
est mea potestas въ моя власть
е, мога; esse in potestate senatiis
подчинявамъ се на сенатското ре­
шение; in potestate mentis esse
владЬя се, съ ума съмъ си; exire
ех potestate излизамъ отъ себе си,
загубвамъ ума си. — 2. а) политиче­
ска власть, сила, господство; in ali­
cuius potestatem venire изпадамъ
подънЪчия власть. Ь) власть, длъжность potestates magistra tuum, prae­
toria; potestatem gerere, potestati
praeesse изпълнявамъ длъжность.
c) власть, началство, власти evo­
catus а magistratu aut aliqua legi­
tima potestate; hominum divumque
potestas властелинъ, царь на (за
Юпитеръ). — 3. възможность, слу­
чай. позволение; facere sui potesta­
tem alicui позволявамъ н-Ькому да
се приближи до менъ, давамъ въз­
можность да завърже сражение;
potestatem pugnandi facere предлагамъ сражение; facere или prae­
bere potestatem sui или facere po­
testatem sui conveniendi приемамъ
нЪкого, давамъ аудиенция; populi
potestatem facere предоставямъ на
народа; fit mihi potestas tabularum
даватъ ми възможность да се ползувамъ отъ документигЬ.
1. potio, onis f 1. пиене. — 2. прен.
питие; отровно питие; любовно пи­
тие; лекарство.
2. potio 4 предавамъ въ властьта
на; aliquem servitutis хвърлямъ въ

potionatus

497

praebitio

робство; est potitus hostium изпа- poto, potavi, potatus u potus 1
1. а) пия aquas, lac. b) пиянствудналъвъвластьта на неприятелигк
вамъ totos dies potabatur. — 2. nopotionatus 3 опоенъ съ amatorio
глъщамъ, попивамъ potantia velle­
medicamento.
ra fucum. — 3. part. potus 3 a) ■
1. potior, p o titu s sum 4 {y noemuизпитъ sanguine poto, poti faece te­
тгь често no 3. спрежение: potitur,
nus cadi, nocte nocent potae aquae,
poteretur, poteremur) 1. завладяb)
който е пилъ много, пиянъ.
вамъ monte, castris, praeda; victo­ potor, oris m 1. който пие aquae;
ria спечелвамъ; съ gen. totius Gal­
Rhodani който живЬе край Рона.
liae, urbis, oppidi; съ acc gaudia,
— 2. пияница.
bonum; spes potiundi oppidi, potiun- p5torium, ii п чаша за пиене,
dorum castrorum. — 2. владея, при- potrix, Icis / която пие, пияница,
| тежзвакъ, имамъ oppido; mari potui pf. отъ possum,
имамъ господство по море; съ gen. potulentus 3 1. пивъкъ, който може
rerum притежавамъ върховната
да се пие; subst. potulenta, orum п
власть; съ acc. summam imperii
напитки, пития. — 2. пиянъ.
имамъ върховната власть.
1. potus part. отъ poto.
2. potior, -us вж. potis 2.
2. potus, iis m 1. пиене, пиянствуpotis, е 1. posit. могжщъ; обикн.
ване — 2. питие, напитъкъ.
potis, pote es или est = potes, po­ prae 1. aiv. отпредъ, напредъ ire.
test: si tibi placere potis est; si hoc
— 2. ргаер. съ abi.: а) предъ ргае
potis est, ut tu taceas; populo plus
se armentum agere; прен. prae se
ferre (gerere) aliquid показвамъ
satis dare potis sunt; безъ esse: dum
potis (sc. es), tributum negant pen­
явно, излагамъ предъ очитЪ на
di potis. — potin’ отъ potisne: poвсички. Ь) въ сравнение съ ргае
nobis beatus, с ) въ отрицателни
tin’ es dicere? potin’ ut me ire si­
nas; pote = potest: nihil pote sup­
изречения-, отъ, поради ргае lacri­
ra; quid pote impurius = quid po­
mis loqui non possum.
test (esse) impurius. — 2. comp. a) p r a e - a c & t u s 3 заостренъ отпредъ,
potior, potius, gen. -oris заслуостровръхъ, остъръ.
жаващъ предпочитане, no-важенъ, p r a e a l t u s 3 твърде високъ, твърде
по-добъръ mors servitute potior;
дълбокъ.
nihil mihi potius fuit quam ut. b) praebeo, praebui, praebitus 2 l.npoa Iv. potius по-скоро non iudicavit
тЬгамъ, подавамъ cibum, parvulo
Galliam potius Ariovisti quam po­
ubera, manum verberibus; os ad
contumeliam позволявамъ да ме
puli Romani esse; magnus (homo)
обиждат ъ; aures слушамъ. — 2.
vel potiuS summus; potius quam съ
ut u coni или съ coni. — 3. superi.
а) предоставямъ, излагамъ aliquem
hosti ad caedem, se telis hostium;
a) potissim us 3 най-важенъ, найpraebuit ipsa rapi остави се сама
главенъ quid potissimum sit; pri­
да. b) предлагамъ, давамъ alicui
mum ac potissimum ratus; potissi­
panem, operam alicui, spectaculum;
mus temptare пръвъ между всички
spem, suspicionem възбуждамъ на­
npaetuie опита или правЬше пър­
вия опитъ. Ь) aiv. potissim um
дежда, подозрение; speciem pug­
преимуществено, особено, преди
nantium давамъ видъ, че се сражавамъ. — 3. а) оказвамъ alicui
всичко, най-вече.
p otisset, p o tissit = posset, possit.
fidem, honorem. b) se praebere
показвамъ ce se verum, se miseri­
Potitii, orum m име на древенъ
cordem.
римски родъ.
potito 1 юнашки пия.
ргае-bibo, bibi 3 пия по-напредъ,
potiuncula, ае / питие.
пия преди нЬкого, пия за нЬчие
Potniae, arum / Потния, градъ въ
здраве alicui.
Беотия. Potnias, adis f потнийски. praebitio, o n is / даване, доставяне.
32
Латинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

praebitor

498

praebitor, oris m доставчикъ.
prae-calidus 3 твърде топълъ,
prae-calvus 3 съвсемъ плешивъ.
prae-cantatrix, Icis / магьосница,
prae-canus 3 преждевременно побЪлЬлъ, остарЪлъ.
prae-ca veo, cavi, cau tu s 2 1. intr. взимамъ предпазителни мЪрки, предпазвамъ се, пазя се id ne accideret,
sibi praecavendum existimabat; ab
insidiis; съ dat. защищавамъ нЪкого,
грижа се за н-Ького. — 2. trans, предотвратявамъ, предвардвамъ pec­
cata, quae difficillime praecaventur;
res mihi tota praecauta est азъ
съмъ взелъ за всичко предпази­
телни м-Ьрки.
praececini pf. отъ praecino,
prae-cedo, cessi, cessus 3 1. a)
вървя напредъ, предшествувамъ
ille praecedere coepit, ego sequor;
съ acc. agmen, b) идвамъ по-рано
fama loquax praecessit ad aures
tuas. — 2. надминавамъ, превъзхождамъ; съ dat. vestrae fortunae
meis praecedunt; сь acc. reliquos
Gallos virtute.
praecellens, gen. -entis отличаващъ
се, отличенъ.
prae-ceilo 3 1. отличавамъ ce aliqua
re, per aliquid. — 2. надминавамъ,
превъзхожпамъ aliquem aliqua re.
prae-culsus 3 твърде високъ.
praecentio, dnis / свирене музика
при жертвоприношение,
prae-cento 1 произнасямъ магьо­
снически думи.
praecepi p f. отъ praecipio,
praeceps, gen. -cipitis 1. съ главата
напредъ, презъ глава aliquem prae­
cipitem deicere, proicere in undas,
ab equo praeceps decidit'in arva, in
vulnus abiit. — 2. а) стремителенъ,
главоломенъ, бръзъ praecipites se
fugae mandabant, praeceps curru de­
silit; homo praeceps in omnibus con­
siliis; agere aliquem praecipitem npeследвамъ нЪкого, като не му давамъ да се опомни; praecepS furor
увличаща, силна ярость; amnis бър­
за рЪка; ventus силенъ в%търъ. Ь)
силно наклоненъ, стръменъ saxa,
fossa; прен. via vitae praeceps ас
lubrica, c) опасенъ locus, libertas. —

praecipio

3. subst. praeceps, cipitis n: a) npoпасть in praeceps deferri; per prae­
cipita et praerupta fugere, b) onaсность dare rem publicam in prae­
ceps. — 4. а) наклоняващъ се, клонещъ, наклоненъ sol praeceps in
occasum; die iam praecipite на све­
черяване; aetas преклонна възрасть. b) твърде много склоненъ
natura, animus praeceps ad avari­
tiam.
praeceptio, onis / 1. предварително
взимане quadringentorum milium.
—2. предварително понятие, прието
мнение. — 3. наставление, учение
Stoicorum.
praeceptor, oris т наставникъ, учитель.
praeceptrix, icis f наставница, учи­
телка.
praeceptum , I п наставление, пред­
писание, запов^дь.
praeceptus part. отъ praecipio,
prae-cerpo, cerpsi, cerp tu s 3 1
преждевременно откжсвамъ,ожънвамъ messes. — 2. присвоявамъ си,
отнемамъ.
praecertatio, onis / състезание,
praecessi pf. отъ praecedo,
praecessus part. отъ praecedo,
prae-cido, eidi, clsus 3 1. a) o t рЪзвамъ linguam alicui, alicui ca­
put; ancoram котвеното вжже. b)
alicui spem отнемамъ никому на­
деждата. c) отказвамъ aliquid pla­
ne — 2. а) разр-Ьзвамъ cotem no
vacula; naves повреждамъ кора­
бите. b) прекжсвамъ amicitias re­
pente; brevi praecidam ще свърша
бързо; praecide кажи накратко,
praecinctura, ае / препасване.
ргае-cingo, cinxi, cin ctu s 3 1. препасвамъ, опасвамъ praecincti pueri;
praecingi ense въоржжавамъ се съ.
— 2. окржжавамъ gemmam auro.
ргае-cino, cinui a cecini 3 1. сви­
ря предъ или презъ време на н^що
epulis magistratuum fides praeci­
nunt, sacrificiis. — 2. предричамъ,
предвещавамъ magnum aliquid po­
pulo Romano,
praecipes = praeceps,
prae-cipio, cepi, ceptus 3 1. взимамъ по-рано, взимамъ пръвъ (пре­

praecipitanter

499

ди другитЪ), взимамъ предвари­
телно si me praeceperit fatum, pe­
cuniam mutuam, locum; iter отпжтувамъ преди другитЬ; longius spa­
tium fuga избЬгвамъ доста напредъ; aliquantum viae взимамъ
преднина въ пжтя, изпреварвамъ;
tempus спечелвамъ време; tempore
pracepto поради предимство въ
времето; si lac praeceperit aestus
ако горещината изпари. — 2. а)
изпитвамъ предварително, пред-,
вкусвамъ gaudium или laetitiam
alicuius rei; spem изпитвамъ пред­
варително надежда, b) узнавамъ,
представямъ си предварително con­
silia hostium, cogitatione futura;
rem fama узнавамъ предварително
по слуховет-fc: hostem spe надЬвамъ се предварително на победа
надъ неприятеля; opinione praeci­
pere предполагамъ, предвиждамъ,
съ acc. fi. in}. — 3. а) предписвамъ,
заржчвамъ, заповЪдвамъ, съветвамъ hoc tibi praecipio, ut erat
praeceptum, b) уча на, наставлявамъ въ artem, de eloquentia.
praecipitanter adv. презъ глава,
главоломно, бързо.
praecipitatio, onis / стремително
падане.
praecipitium , i! n пропасть.
praecipito 1 1. a) trans, хвърлямъ
презъ глава, хвърлямъ стремител­
но equites ех equis, de muro, in
flumen, se praecipitare; pass. като
refl. super vallum praecipitantur;
lux (sol) praecipitatur aquis залязва
бързо; part. p raecipitatus 3 приближаващъ се къмъ края nox, ae­
tas. Ь) свалямъ въ пропастьта, погубвамъ, унищожавамъ aliquem ех
altissimo dignitatis gradu, rem pu­
blicam, spem, c) ускорявамъ; raptim
praecipitata consilia набързо съста­
вени планове, необмислени реше­
ния; moras бързамъ; furor iraque
mentem praecipitant увличатъ; cu­
rae praecipitant принуждаватъ, съ
inf. — 2. intr. а) хвърлямъ ce, naдамъ стремително Nilus ex monti­
bus praecipitat, in fossam; praeci­
pitat sol, nox caelo (sc. in Oceanum)
praecipitat залЬзва. b) отивамъ

praecontrecto
бързо къмъ края си hiems praeci­
pitat; res publica praecipitans оти­
ващи бързо къмъ погиване, с) бър­
замъ ad exitium.
praecipue adv. изключително, осо­
бено.
praecipuus 3 особенъ, изключите
ленъ; необикновенъ, извънреденъ,
отличенъ; subst. praecipuum , i n
преимущество; praecipua, orum n
вж. producta.
praecise adv. 1. решително, направо negare. — 2. накратко dicere,
praecisio, onis / прекжсване на
мисъльта.
praecisus 3 1. стръменъ. — 2. съкратенъ, кратъкъ.
praeclare adv. 1. твърде ясно. — 2.
прекрасно.
prae-clarus 3 1. твърде свЬтълъ,
твърде ясенъ. — 2. блестящъ, славенъ, отличенъ, знаменитъ, известенъ.
ргае-cliido, clusi, elusus 3 затварямъ, преграждамъ; alicui vocem
накарвамъ никого да мълчи,
praeco, onis т 1. глашатай. — 2. разгласитель, прославитель virtutis,
prae-cogito 1 предварително обмислямъ facinus, malum.
ргае-cdgndsco, (novi), nitus 3 пред­
варително узнавамъ, отъ по-рано
се научавамъ alicuius adventum,
prae-colo, colui, cultus 3 1. пред­
варително обработвамъ, подготвямъ отъ по-рано. — 2. прибърза­
но се привързвамъ, твърде много
уважавамъ, почитамъ.
prae-com positus 3 предварително
приготвенъ.
praeconius 3 глашатайски quaes­
tus; subst. praeconium , ii n 1.
длъжностьта на глашатай; facere
praeconium глашатай съмъ. — 2.
а) обнародване, обявяване. Ь) про­
славяне laborum suorum; praeco
nium tribuere alicui прославямъ
.нЪкого.
prae-consum o, sum psi, sum ptus 3
преждевременно, предварително
изразходвамъ.
prae-contrecto 1 по-напредъ, пред­
варително разглеждамъ.

praecoquis

500

prae-coquis, е скорозрЪлъ, рдненъ
fructus; прен. преждевремененъ.
prae-cordia, orum n 1. а) диафраг­
ма. b) вътрешности, стомахъ prae­
cordia piscis. — 2. а) сърдце, гър­
ди spiritus remanet in praecordiis,
b) мисли, желания stolidae prae­
cordia mentis.
prae-corrum po, rupi, ruptus 3 noнапредъ, предварително съблазнявамъ, подкупвамъ aliquem donis,
p raecultus part. отъ praecolo,
prae-cupidus 3 силно желаещъ.
prae-curro, (cu)currl, cursus 3 1.
тичамъ, бързамъ напредъ praecur­
runt equites, ad aliquem, ante om­
nes, съ acc. aliquem albis equis; eo
fama praecurrerat мълвата бЬше
вече достигнала тамъ. — 2. предшествувамъ; aliquem aetate живея
преди никого; съ dat. certis rebus
certa signa praecurrunt. — 3. а) изпреварвамъ aliquem, adventum ali­
cuius. b) превъзхождамъ, надминавамъ aliquem nobilitate,
praecursator, oris tn разузнавачъ;
pl. преденъ, авангарденъ отредъ.
praecursio, onis / 1. предшествуване. — 2. престрелка. — 3. рет. т.
подготовка, въведение,
praecursor, oris т разузнавачъ;
pl. преденъ, авангаренъ отредъ.
praecursorius 3 предшествуващъ,
предварителенъ.
prae-cutio, cussi, cu ssus 3 размахвамъ напредъ taedas,
praeda, ае / а) плячка; praeda belli
военна плячка. Ь) полза, печалба,
praedabundus 3 който отива да
плячкосва; se praedabundum ven
turum да плячкосва.
prae-damno 1 предварително осъждамъ aliquem; прен. spem предва­
рително се отказвамъ отъ.
praedatio, onis / плячкосване, грабежъ.
praedator, oris m 1. грабитель,
плячкаджия; exercitus praedator
ех sociis която плячкосва съюзни­
ците. — 2. а) ловецъ; aprorum кой­
то е убилъ. Ь) користолюбецъ.
praedatorius 3 грабителски, раз­
бойнически classis, manus.

praedo

praedatus, iis m плячкосване, грабежъ.
prae-dSIasso 1 предварително омаломощавамъ.
prae-destino 1 отъ по-рано опред-Ьлямъ; sibi triumphos поставямъ
си за цель.
praediator, oris т купувачъ на про­
давани отъ държавата заложени
имения.
praediatorius 3 отнасящъ се къмъ
залагането на имения, ипотеченъ.
praedicabilis, е достоенъ за похва­
ла, похваленъ.
praedicatio, onis / 1. обнародване,
провъзгласяване. — 2. прославяне,
хвалене, похваленъ отзивъ.
praedicator, oris т прославитель,
хвалитель.
1. ргае-dico 1 1. обявявамъ, про­
възгласявам!-.—2. а) разгласявамъ,
говоря, споменавамъ ut praedicas.
b) споменавамъ съ похвала, хваля,
прославямъ aliquid или de aliqua re.
2. praedico, dixi, dictus 3 1. noнапредъ казвамъ. — 2. а) предричамъ, предсказвамъ futura, b) порано определямъ.определямъ diem.
c) предписвамъ, внушавамъ, заповедвамъ.
praedictio, onis J предсказване augurum.
praedictum , I n 1. предсказание.
— 2. споразумение velut ex prae­
dicto. — 3. заповедь.
praediolum, I n малко имение, чифличецъ.
prae-disco, didici 3 предварително
изучавамъ, запознавамъ се предва­
рително съ ventos et varium caeii
motum.
praeditus 3 снабденъ, надаренъ
sensibus, virtute; spe имащъ надеж­
да; metu обхванатъ отъ страхъ.
praedium , ii n чифликъ, имение,
имотъ praedia coiere; praedia urЬапа_въ околностите на града.
prae-dlves, gen. divitis твърде богатъ.
prae-dlvino 1 предчувствувамъ.
1. praedo, onis m разбойникъ, обирачъ, грабитель.
2. praedo 1 плячкосвамъ, обирамъ

Praedoceo

501

praefigo

доначалникъ (времененъ замЪстprae-doceo, docui, doctus 2 пред­
никъ на отсжтствувашия консулъ,
варително обучавамъ, наставляа презъ императорско време повамъ.
стояненъ чиновникъ); praefectus
praedor 1 1. intr. а) плячкосвамъ,
classis адмиралъ; praefectus navis
грабя milites praedantes. Ь) обогакапитанъ; praefectus equitum на­
тявамъ се, извличамъ полза in bo­
чалникъ на конница,
nis alicuius, de aratorum bonis, ex
alterius inscitia. — 2. trans, а) ограб- prae-fero, tuli, latus, ferre 1. a)
нося напредъ или предъ нЪкого
вамъ socios, b) отвличамъ, открадsigna militaria, spolia, fasces prae­
вамъ ovem.
toribus; alicui aut ad audaciam fer­
prae-ditco, duxi, d u ctu s 3 прокарrum aut ad libidinem facem, b )
вамъ предъ нЪщо fossam, murum.
проявявамъ, явно показвамъ, изргае-dulcis, е твърде приятенъ.
казвамъ avaritiam; haec eius diei
prae-durus3 твърде твърдъ, здравъ
praefertur opinio изказва се такова
homo viribus praedurus; os безсъмнение за този день. — 2. а) предвЪстенъ, безсраменъ; verba груби,
почитамъ Romanam amicitiam; съ
ргае-ео, ii, itus, ire 1. вървя наdat. aliquem sibi, mortem servituti,
предъ или предъ, предхождамъ, изotium labori, b ) se praeferre или
преварвамъ consulibus lictores prae­
praeferri отличавамъ се, надминаeunt, aliquem; Romam praeivit при­
вамъ se legionariis militibus prae­
стигна пръвъ въ Римъ; прен. natura
ferre, qui virtute belli omnibus genti­
ipsa praeeunte (deducimur) водени
bus praeferebantur, c) привеждамъ
отъ природата. — 2. а) диктувамъ,
въ оправдание, оправдавамъ се съ
подсказвамъ ut vobis voce praeirent
н-Ьщо за нЬщо aliquid alicui rei;
quid iudicaretis; verba, preces, sa­
officii titulum sceleri или facinori;
cramentum (формулата на клетва­
speciem pietatis suo odio прикрита). b) предписвамъ omnia, ut de­
вамъ подъ външностьта на преcemviri praeierunt, facta sunt,
даность омразата си. d ) praetulit
praefatio, onis / предисловие, въ­
diem triumphi не дочака, ускори
ведение; praefatio sacrorum пред­
деня на. — 3. нося покрай; pass. миварителна формула при религиозна
навамъ покрай castra sua praelati,
церемония.
prae-ferdx, gen. -ocis твърде буенъ,
prae-fatus part. отъ praefor,
необузданъ, свирепъ.
praefeci pf. отъ praeficio,
praefect&ra, ae / 1. надзоръ, длъж- prae-ferratus 3 обкованъ отпредъ
съ желЪзо, съ желЪзенъ връхъ;
ностьта на надзирателя morum;
прен. окованъ въ окови,
annonae надзоръ върху снабдява­
нето на града съ храни. — 2. а) prae-fervidus 3 твърде горещъ bal­
neum; прен. ira.
началство, командуване, длъжностьта на началника equitum Gal­ prae-festino 1 1. твърде много бърlorum praefecturam petere, b) на­
замъ. — 2. бързамъ покрай,
местничество, управление на про­ praefica, ае / оплаквачка при по­
винция, длъжностьта на управигребения.
тель flegypti. — 3. а) окржжно prae-ficio, fSci, fectus 3 поставямъ
управление. Ь) градъ въ Италия,
на чело, поставямъ за началникъ
който се управлявалъ отъ Римъ
aliquem alicui rei, aliquem in eo
посрЬдствомъ управитель.
exercitu; praefici pari imperio полу1. praefectu s part. отъ praeficio.
чавамъ еднаква власть; съ дв. асс.
2. praefectus, i m началникъ, упра­
aliquem procuratorem.
витель, надзиратель gymnasii; cu­ prae-fTdens, gen. -entis твърде мно­
stodum началникъ на стражата; an­
го довЬрчивъ; sibi твърде много
самонадЪянъ.
nonae или rei frumentariae надзира­
тель по продоволствуването на гра­ prae-fTgo, fTxT, fixus 3 1.забивамъ,
да; praefectus urbis или urbi гразакрепвамъ отпредъ ripa praefixis

praefinio

502

sudibus munita, capita in hastis, pup­
pibus arma. — 2. сиабдявамъ, обкоаавамъ отпредъ iacula praefixa
ferro, asseres cuspidibus praefixi,
ora capistris. — 3. пронизвамъ, npo
мушвамъ latusg (ncc. gr.) praefixa
veru.
prae-finio 4 определям ь предвари­
телно. предписвамъ alicui aliquid;
adv. praefinito loqui презъ опреде­
лено време.
prae-fiscine и prae-fiscinl adv. да
не е уроки.
prae-floro 1 а) преждевременно лишавамъ отъ цвЪтъ; прен. отнемамъ
блЪсъка, помрачавамъ gloriam.
Ь) обезчестявамъ.
prae-fluo 3 протичамъ предъ, по­
край latere urbis i съ acc. regna
Dauni, castra.
prae-foco 1 [задушвамъ, удушвамъ.
prae-fodio, fodi, fo ssus 3 1. а) ко­
пая предъ, прокарвамь ровъ предъ
portas, b) по-напредъ изкопавамъ.
— 2. по-напредъ заравямъ aurum,
prae-for 1 1. а) по-напредъ, пред­
варително казвамъ solemne car­
men praecationis; maiores nostri
omnibus rebus agendis ..quod bo­
num faustumque felixque esset“
praefabantur; honorem praefari
предварително искамъ позволение
(извинение). Ь) предварително призовавамъ, моля се на deos. — 2.
предсказвамъ.
praefracte adv.
упорито, непре­
клонно.
1. praefractus part. отъ praefringo.
2. prae-fractus 3 1. отривистъ, грубъ
(за стилъ). — 2. упоритъ, немреклоненъ, безоглеценъ.
prae-frlgidus 3 твърде студенъ.
prae-fringo, frSgl, fractu s 3 отчупвамъ, пречупвамъ отпредъ hastas,
praefracto rostro (navis),
prae-fulcio, fulsi, fultus 4 1. подпирамъ отпредъ; прен. подкрепямъ.
— 2. употрЪбявамъ за подпора,
prae-fulgeo, fulsi 2 свЪтя, блестя,
сияя; прен. отличавамъ се.
prae-gelidus 3 твърде студенъ.
prae-gestio 4 отъ все сърдце cej
радвамъ, съ in f.

praelego

prae-gnas, gen. -atis u prae-gnans,
gen. -antis бременна; bos стелна.
prae-gracilis, е твърде тънъкъ.
prae-grandis, е грамаденъ.
prae-gravis, е твърде тежъкъ onus;
твърде тягостенъ.
prae-gravo 1 1. силно обременявамъ, претоварвамъ scuta prae­
gravata inhaerentibus (telis). — 2.
а)
отегчавамъ; praegravans turba
досадна тълпа, b) надтежавамъ
надъ, превъзхождамъ ceteras artes,
prae-gredior, gressus sum 3 1. вър­
вя напредъ, предшествувамъ; съ
асс. изпреварвамъ. — 2. вървя по­
край, отминавамъ castra,
praegressio, o n i s / предшествуване.
1. praegressus part. отъ praegredior.
2. praegressus, iis m развитие; pl.
степени на развитие.
praegustator, oris m който опитва
по-рано храната и питията.
prae-gusto 1 вкусвамъ по-рано,
опитвамъ.
prae-hibeo = praebeo,
prae-iaceo, iacul 2 лежа предъ нЪщо campus, qui castra praeiacet.
prae-iiidicium, ii n 1, предвари­
телно решение de quo non prae­
judicium, sed plane iudicium iam
factum putatur; praeiudicium afferre
tantae rei предварително решавамъ
толкова важна работа. — 2. примЪръ.
prae-iudico 1 предварително сждя,
решавамъ de aliqua re; part. prae­
judicatus 3 предварително решенъ
eventus belli; subst. praeiudicatum, i
n = praeiudicium.
prae-iuvo, iiivi 1 подкрепямъ.
prae-labor, lapsus sum 3 хлъзгамъ
се, тека, летя, плавамъ, минавамъ
покрай.
prae-lam bo 3 по-напредъ облизвамъ, облизвамъ отпредъ.
prae-latus part. отъ praefero,
prae-lautus 3 обичащъ великоле­
пието homo.
praelectio, onis / лекция, урокъ.
prae-iego, legi, lic tu s 3 1. прочитамъ (нЪкому) auctores. — 2. пла­
вамъ покрай Campaniam.

praeligo

503

prae-ligo 1 1. привръзвамъ отпредъ
' fasces cornibus boum. — 2. завръзвамъ os.
prae-longus 3 твърде дълъгъ gla­
dius.
plae-loquor, locutus sum 3 1. го­
воря пръвъ. — 2. правя встжпление, уводъ de aliqua re.
prae-liiceo, luxi 2 1. свЪтя alicui
servus praelucens; amicitia bonam
spem praelucet in posterum озаря
ва бждащето съ добра надежда.
— 2. превъзхождамъ по бл-Ьсъкъ,
надминавамъ alicui,
prae-ludo, lusi, lusus 3 1. изпълнявамъ прелюдия. — 2. започвамъ,
опитвамъ се.
praelum = prelum,
praelusio, onis / прелюдия.
prae-Iustris, е твърде блЪскавъ.
prae-m ando 1 заржчвамъ отъ порано.
praem ature adv. преждевременно,
прибързано.
prae-m aturus 3 прибързанъ, раненъ, преждевремененъ.
prae-m edicatus 3 снабденъ отъ порано съ противоотрова,
prae-m editatio, onis / предвари­
телно обмисляне futurorum malorum
prae-m editor 1 предварително обмислямъ.
prae-m ercor 1 купувамъ отъ пораио.
praem etuens, gen. -entis страхуващь се отъ по-рано, съ gen. doli,
prae-m etuo 3 по-рано се боя; alicui
за нЪкого; съ асс. отъ нЪкого in­
festos Teucros.
prae-mineo 2 издавамъ се напредъ;
надминавамъ.
praem ior 1 уговарямъ за себе си
възнаграждение.
prae-m itto, m isi, m issus 3 излращамъ напредъ legiones in Hispa­
niam; съ асс. с. inf. изпращамъ
напредъ известие, заповЪдвамъ да
предизвестятъ, известявамъ.
praem ium, i? п 1. а) преимущество,
предимство, отличие; pl. дарове
fortunae; legis praemio по особена
милость на закона. Ь) печалба,
плячка. — 2. възнаграждение, на­
града; наказание cape praemia facti.

praeoccupatio
prae-m olestia, ае j горестно пред­
чувствие, преждевременно опасе­
ние.
prae-molior 4 предварително приготвямъ aliquid.
prae-m oneo, monui, m onitus 2 1.
предварително напомнямъ, пре
дупреждавамъ aliquem de aliqua re;
aliquid за нЪщо. — 2. предсказвамъ, предричамъ futura,
praem onitum , I п и praem onitus
iis т предупреждение, предска­
зание.
prae-m onstrator, oris /л ржководитель, упжтвачъ.
prae-m dnstro 1 1. показвамъ порано, ржководя, уча. — 2. предсказвамъ alicui aliquid,
prae-m unio 4 1. укрепявамъ от­
предъ, заграждамъ loca, Isthmum.
— 2. строя отпредъ; прен. привеждамъ въ подкрепление (потвържде­
ние, уверение, оправдание).
prae-mOnitio, onis / уводъ, въве­
дение къмъ речь sine ullo praemu­
nitione orationis.
prae-narro 1 разказвамъ по-напредъ.
prae-nato 1 плавамъ предъ или по­
край нЪщо; прен. тека покрай,
prae-navigo 1 плавамъ предъ или
покрай нЪщо.
P raeneste, is п Пренеста, градъ въ
Лациумъ P raenestinus 3 пренестински.
prae-niteo, nitui 2 сияя, свЪтя на­
предъ; прен. alicui надминавамъ)
по блЪсъкъ, затъмнявамъ.
prae-nobilis, е твърде благороденъ,
твърде знатенъ.
prae-nom en, inis п 1. собствено
име Мircus. — 2. титла imperatoris
ргае-nosco, novi 3 по-рано узнавамъ, зная предварително,
praenotio, onis / предварително
понятие, вродено понятие.
ргае-noto 1 отбелязвамъ отпредъ.
prae-nubilus 3 твърде облаченъ,
мраченъ. тъменъ.
prae-nuntia, ае / предизвестителка.
ргае-niintio 1 предизвестявамъ.
praenuntius 3 предизвестяващъ
sub st. т предизвеститель.
praeoccupatio, onis /
предвари
телно завземане locorum.

praeoccupo

504

prae-occupo 1 1. пръвъ, преди дру­
гите или отъ по-рано, предвари­
телно завземамъ, завладявамъ ca­
stra, colles, iter; прен. animos timor
praeoccupat. — 2. изпреварвамъ al­
teruter alterum praeoccupat, praeoc­
cupari adventu alicuius; ferre legem
бързамъ да внеса законъ предъ
другиго.
prae-olo 3 отдалече замирисвамъ.
prae-opto 1 предпочитамъ.
prae-pando 3 разпростирамъ, отварямъ отпредъ.
praeparatio, onis f и praeparatus,
us т приготвяне,
prae-paro 1 приготвямъ naves, se ad
proelia; praeparata oratio отъ порано приготвена; bene praeparatum
pectus подготвено добре за всички
изненади; ех ante praeparato съ
подготовка отъ по-рано.
praepedim entum , Т п пречка, пре­
пятствие.
prae-pedio 4 1. свързвамъ, завръзвамъ. — 2. задържамъ', препятствувамъ fugam hostium,
prae-pendeo, pendi 2 вися отпредъ.
prae-pes, gen. -petis 1. а) който
бързо хвърчи, бръзъ; deus Купидонъ. b) subst. птица; armiger Iovis
орелъ; Medusaeus Пегасъ — 2. въ
езика на авгуритгъ: благоприятенъ,
щастливъ praepes avis или само
praepes (за птици, които давали
щастливо предзнаменование),
prae-pilatus 3 снабденъ отпредъ
(на върха) съ топчица, затжпенъ
hasta.
prae-pinguis, е
твърде дебелъ
(тлъстъ), твърде тученъ.
prae-polleo 2 по-силенъ съмъ отъ
другите, имамъ надмощие, твърде
силенъ съмъ, имамъ голяма власть,
отличавамъ се съ н^що.
prae-pondero 1 надтежавамъ, превъзхождамъ.
prae-pono, posui, positus 3 1. поставямъ отпредъ или предъ ver­
sus in fronte libelli, fronti olivam,
eius nomen edictis praeponebatur.
— 2. поставямъ на чело aliquem
bello, navibus, provinciae. — 3. пред­
почитамъ amicitiam patriae.

praerodo

prae-porto 1 нося предъ себе си,
въоржженъ съмъ съ; frons prae­
portat iras на челото е отпечатанъ
гнЪвътъ.
praepositio, onis / 1. поставяне
отпредъ. — 2. предпочитане, пре­
имущество. — 3. грам. т. предлогъ.
praepositum , i п обикн. pl., филос.
т. неща, които заслужаватъ пред­
почитане.
1. praepositus part. отъ praepono.
2. praepositus, i m началникъ.
praeposivi=praeposui, вж. praepono,
praepostere adv. обратно, наопаки,
prae-posterus 3
опакъ, несвоевременъ, неумЪстенъ consilia, gra­
tulatio; omnia naturae legibus prae­
postera обратно на природни­
те закони; безсмисленъ, глупавъ
homo.
prae-possum , potui, posse твърде
силенъ съмъ.
praeposui pf. отъ praepono,
prae-potens, gen. -entis твърде си­
ленъ, моглчщъ praepotens terra
marique Carthago, praepotens ar­
mis Romanus; съ gen. luppiter om­
nium rerum praepotens; subst. prae­
potentes имащите власть, богата­
шите.
praepropere adv. твърде бързо, при­
бързано.
prae-properus 3 твърде бръзъ,
прибърза нъ.
prae-putium , ii п краекожие на
ii мжжки половъ органъ.
prae-quam adv. въ сравнение съ
това, дето.
prae-queror, q u estu s sum 3 по-напредъ се оплаквамъ.
prae-radio 1 надминавамъ съ бл-feсъкъ.
prae-rapidus 3 твърде бръзъ.
prae-rigesco, rigui 3 вцепенявамъ
се, вкоченясвамъ се, замръзвамъ
отпредъ.
prae-ripio, ripui, reptus 3 1. отнемамъ, грабвамъ alicui arma, alicui
laudem. — 2. а) преждевременно
грабвамъ si vita praeriperetur, b) изпреварямъ, осуетявамъ, развалямъ.
prae-rodo, rosi, rosus 3 огризвамъ
отпредъ, отхапвамъ digitos, hamum.

praerogativus

505

prae-rogatlvus 3 гласуващъ пръвъ;
praerogativa (centuria) центурията,
която гласувала първа; subst. prae­
rogativa, ae / 1. гласуващата найнапредъ центурия. — 2. а) резултатъ отъ гласуването на първата
центурия; предварителенъ изборъ.
Ь)
щастливо предзнаменование,
prae-rumpo, rupi, ruptus 3 откжсвамъ, прекжсвамъ отпредъ fu­
nes.
praeru p te aiv. стръмно,
praeruptus 3 стръменъ locus, ripa;
subst. praerupta, orum n стръмни
мЪста, стръмнини; прен. audacia
отчаяна смЬлость.
praes, praedis т поржчитель, по­
ръчителство; прен. имотъ на по­
ръчителя praedes vendere,
praesaepe = praesepe.
prae-saepio, saepsi, sae p tu s 4 от­
предъ заграждамъ, преграждамъ
aditus atque itinera trabibus,
prae-sagio (u -or) 4 1. предчувствувамъ aliquid animo. — 2. предвещавамъ.
paesagltio, onis / предчувствие,
paesagium, ii n 1. предчувствие.
— 2. предвещаване, предзнамено­
вание.
praesagus 3 1. предчувствуващъ
mens praesaga mali. — 2. предвещаващъ fulmen,
prae-scio 4 u prae-sclsco, sciv i 3
отъ по-рано зная.
praescitum , I n знаене отъ по рано, предвиждане.
praescius 3 знаещъ отъ по-рано,
съ gen. futuri.
prae-scrlbo, scripsi, scrip tu s 3 1.
написвамъ отпредъ, надписвамъ
publicis monumentis consulum no­
mina; auctoritates praescriptae под­
писите на сенаторите върху сенатското решение —2. а) предписвамъ,
опредЬлямъ civibus iura, de officio
imperatoris, alicui ut (ne) faciat, ali­
cui lege et officio praescriptum est,
съ inf. b) определямъ, предначер
тавамъ formam futuri principatus,
c)
оправдавамъ се съ aliquem,
praescriptio, onis / 1. надписъ, за­
главие legis, senatus consulti. — 2.
а) предписание, определение natu­

praesertim
rae; in hac praescriptione semihorae
въ това определено време отъ половинъ часъ. Ь) предлогъ honesta,
с) възражение.'
praescriptum , I n 1. предписани
граници intra praescriptum. — 2.
предписание, правило.
prae-seco, secui, sectu s 1 отрЬзвамъ отпредъ crines; prov. ad prae­
sectum unguem твърде грижливо.
praesedi p f. отъ praesideo.
praesegm en, inis n отрЬзки, отпа­
дъци.
prae-sens, gen. entis t. присжтствуващъ; m e praesen te въ мое присжтCTBHe;praesens testis свидетель-о че.
видецъ; praesen s tecum egi лично
praesentem ad esse лично присжт-'
ствувамъ; прен. serm o p raesen s
устенъ разговоръ; animus p raesen s
решителенъ, безстрашенъ духъ,
безстрашие, присжтствие на духа.
— 2. а) настоящъ, сегашенъ tem ­
pus, periculum ; praesenti tem pore,
in praesenti, in praesens tempus, ad
p rae sen s въ сегашния моментъ,

сега, за момента, за сега, веднага..
b) незабавенъ, бръзъ poena, dili­
gentia consulis, decretum, remedi,um , auxilium, mors; поет. съ inf.
= можещъ веднага o diva prae­
sens tollere de gradu mortale corpus.
c) очевиденъ, явенъ insidiae, ora;
praesenti bello подъ натиска на вой­
ната. d) помагащъ, милостивъ deus,
dea. — 3. сжд. т. in re praesenti на
самото мЬсто: in rem praesentem
на местопроизшествието или кждето се намира спорния предметъ.
praesensio, onis / предчувствие,
praesentaneus 3 бързо действуващъ venenum.
praesentarius 3 настоящъ malum
est praesentarium; aurum налични
пари; venenum бързо действуваща,
praesentia, ae /
1. присжтствие
alicuius; animi присжтствие на духа,
безстрашие.—2.действие,сила veri
prae-sentio, sensi, sen su s 4 предчувствувамъ, предусЬщамъ futura.
prae-sepe, is n u prae-sepis, is /
1. ясли. — 2. оборъ, яхъръ, конюшна; поет. кошеръ.
praesertim adv. особено.

praeservio

506

prae-servio 4 слугувамъ като робъ.
prae-ses, sidis mf 1. защитникъ
rei publicae, deus praeses nemoris;
dii защитници на града; tuta prae­
side deo подъ защитата на бога.
— 2. ржководитель, упраЪитель
provinciae, belli.
prae-severus 3 твърде строгъ.
prae-sideo, sedi 2 1. защищавамъ,
съ dat. urbi, съ acc. Italiam, socios.
— 2. стоя на чело, завеждамъ, ржководя, управлявамъ.командувамъ;
съ dat. rebus urbanis; съ acc. exer­
citum, Pannoniam; absol. in agro Pi­
ceno cum tribus legionibus.
praesidiarius 3 служещъ за защи­
та; milites гарнизонни войници, гарнизонъ.
praesidium, iT п 1. защита, помощь;
alicui ferre praesidium; alicui esse
praesidio защищавамъ никого. — 2.
воен. m. а) прикритие, защита,
охрана praesidio relinquere aliquem
castris, b) гарнизонъ, стража, караулъ. с) укрепено место, укре­
пление, крепость, лагеръ, постъ
milites disponere in praesidiis, intra
sua praesidia se recipere; praesidio
decedere напускамъ поста, дезертирамъ.
prae-slgnifico 1 предварително
опредЬлямъ.
prae-sTgnis, е твърде забележитепенъ, отличенъ praesignis facie.
ргае-sono, sonui 1 еча, звуча отъ
по-рано.
praestabilis, е превъзходенъ, отли­
ченъ.
praestans, gen. -antis превъзхо­
денъ, отличенъ.
p raestan ter adv. превъзходно,
praestantia, ае / превъзходство,
prae-sterno 3 1. разхвърлямъ предъ,
постиламъ folia. — 2. изравнявамъ
(пжтя).
praestes, stitis m = praeses,
praestigiae, arum / измама, фокусничество; praestigiae verborum
пусти фрази.
praestigiator, oris m фокусникъ,
измамникъ.
praestigiatrix, icis / фокусничка.
prae-stino 1 купувамъ.

praesum

prae-stituo, ui, utus 3 отъ по-рано
опредЬлямъ alicui rei (alicui) diem.
1. prae-sto, stiti 1 1. а) стоя на
чело, отличавамъ се, превъзхождамъ classis celeritate praestat, in­
ter suos; съ dat. virtute omnibus
praestant Helvetii; съ acc. aliquem
aliqua re. b) impers. praestat подобре e praestat mori quam vivere.
— 2. а) отговарямъ, гарантирамъ
за aliquem, aliquid, aliquid alicui;
de aliqua re или de aliquo; съ acc.
c. inf. b) изпълнявамъ, извършвамъ operam in re militari, offi­
cium. c) сдържамъ fidem, promis­
sum; pacem, ius hospitii, silentium
съблюдавамъ. d ) запазвамъ ali­
quem incolumem, socios salvos, rem
publicam; alicui mare правя безо­
пасно. е) давамъ, доставямъ stipen­
dium exercitui, fortunatam vitam;
paucioribus terga бегамъ предъ или
отъ. f) проявявамъ, показвамъ vir­
tutem, benevolentiam, alicui pieta­
tem, se gravem; praesta te eum по­
кажи се такъвъ.
2. praesto adv. тукъ, на ржка, гото­
во; praesto esse готовъ съмъ, на
услугите съмъ; praesto esse alicui
помагамъ нЪкому.
praestolor 1 чакамъ aliquem, ali­
cuius adventum, сь dat. alicui ad
forum.
praestrTgiae = p r a e s t i g i a e .
prae-stringo, strinxi, strictus 3 1.
стЬгамъ, свързвамъ faucem laqueo.
— 2. допирамъ се, докосвамъ lec­
ticam eius fulgur praestrinxit. — 3.
притжпявамъ, ослабвамъ aciem
oculorum, aciem mentis, aciem in­
genii; oculos ослепявамъ.
ргае-struo, struxi, structus 3 1.
преграждамъ, заграждамъ aditum.
— 2. отъ по-рано придобивамъ, спечелвамъ aliquid, fidem.
ргае-sul, sulis m 1. водачъ на хо­
рото. — 2. главниятъ отъ двана­
десетте жреци (Salii) на Марсъ.
praesultator, oris m = praesul.
ргае-sulto 1 скачамъ, танцувамъ
предъ hostium signis {dat.).
prae-sum, fui, esse 1. стоя предъ
нещо, защищавамъ (lares) prae­
sunt moenibus urbis. — 2. стоя на

praesumo

507

чело, ржководя, управлявамъ om­
nibus druidibus praeest unus, classi,
provinciae; exercitui командувамъ;
potestati изпълнявамъ длъжность.
prae-siimo, sum psi, sum ptus 3 1.
предварително взимамъ remedia.
— 2. а) предвкусвамь laetitiam;
bellum spe представямъ си отъ порано. Ь) предполагамъ, предвиждамъ, очаквамъ eo graviorem sub
magno duce militiam.
prae-sQmptio, onis /
1. а) предвкусване rerum, bonae famae, b)
предположение, очакване, c) ynoритость, смЪлость. — 2. pem. m.
предварително отстраняване на
възможни възражения.
ргае-suo, sui, su tu s 3 обшивамъ
отпредъ; поет. покривамъ отпредъ
hasta praesuta foliis,
prae-tego, texi, te c tu s 3 покри­
вамъ отпредъ: прен. прикривамъ.
prae-tem pto 1 предварително изследвамъ, изпитвамъ.
prae-tendo, tendi, te n tu s 3 1. протЬгамъ напредъ, държа предъ
себе си hastas dextris; прен. пес
coniugis umquam praetendi taedas
никога не съмъ изказвалъ пре­
тенции за законенъ бракъ. — 2. а)
простирамъ предъ н4що, поставямъ предъ нЪщо vestem ocellis,
saepem segeti; прен. morti muros,
b) pass. praetendi простирамъ ce,
лежа, намирамъ се предъ нЪщо
Lusitania praetenditur Baeticae, c)
привеждамъ въ оправдание, оправдавамъ се съ нЬщо aliquid sedi­
tioni.
prae-tento 1 = praetempto.
prae-tenuis, е твърде тънъкъ.
prae-tepesco, tep u i 3 по-рано ce
стоплямъ.
praeter 1. adv. а) покрай, само въ
сложни думи като praeter-fluo.
b) съ изключение, освенъ ceterae
multitudini diem statuit praeter re­
rum capitalium damnatis, c) по-вече
(facere) praeter quam res adhorta­
tur. — 2. praep. съ acc а) покрай
copias praeter castra traducere, b)
свръхъ, кадъ, противъ, въпрЪки
praeter modum, praeter spem om­
nium. c) повече отъ quem amo

praeterquam

praeter omnes, d) съ изключение
на, освенъ omnes praeter unum;
praeter haec, praeter ea освенъ
това; praeter quod освенъ дето.
praeter-ago 3 карамъ покрай,
praeter-bito 3 минавамъ покрай,
praeter-diico 3 водя покрай,
praeter-ea adv. 1. освенъ това. — 2.
после, по-нататъкъ, занапредъ.
praeter-eo, ii, itus, ire 1 а) мина­
вамъ покрай aliquem, b) надминавамъ aliquem cursu, с) за време;
изминавамъ, преминавамъ tempus,
hora;part. praeteritus 3 изминалъ,
миналъ tempus; vir умрЪлъ. — 2.
a) избЪгвамъ, изплъзвамъ се; hoc
me praeterit това ми е неизвест­
но; non me praeterit добре ми е
известно. Ь) оставамъ безъ вни­
мание; praetereo aliquid silentio
премълчавамъ нЬщо; quattuor prae­
teriti sunt четирима не бЪха спо­
менати (отъ цензора при четене
на сенаторския списъкъ). с) отминавамъ, забравямъ; filium fratris
(въ завещанието).
praeter-equito 1 минавамъ на конь
покрай.
praeter-feror, latus sum, ferri ми­
навамъ, бързамъ покрай,
praeter-fluo 3 тека покрай moenia,
praeter-gredior, g ressus sum 3 ми­
навамъ покрай.
praeter-hac adv. въ бждеще, зана­
предъ, вече.
|*
praeterii p f. отъ praetereo.
p raeteritu s part. отъ praetereo.
Ij
praeter-labor, lapsus sum 3 npo-|
мъквамъ се покрай, протичамъ по­
край; съ acc. tumulum; tellurem nnaвамъ съ корабъ покрай,
p raeterlatu s part. отъ praeterfero,
praeter-m eo 1 минавамъ покрай,
praeter-m issio, onis / пропускане
praeter-m itto, m isi, m issus 3 1
пропускамъ diem, occasionem, bet
Ii gerendi tempus; scelus не извършвамъ. — 2. a) es речь; пропус­
камъ, оставамъ безъ внимание rem
b) оставямъ безнаказанъ.
praeter-navigo 1 плавамъ покрай,
prae-tero 3 изтърквамъ отпредъ
praeter-quam adv. освенъ.

/

praetervectio

508

praetervectio, oriis / минаване по­
край; прен. in praetervectione omni­
um, qui на местото, покрай кждето минаватъ всички, които,
praeter-vehor, vectus sum 3 минавамъ, пжтувамъ плавамъ по­
край (съ или безь equo, nave, classe)
equo praetervehens, naves Apollo­
niam praetervectae; прен locum si­
lentio отминавамъ съ мълчание;
oratio praetervecta est scopulos
надви мжчнотиите.
praeter-volito 1 летя покрай,
praeter-volo 1 1. летя, бързо преминавамъ покрай quem praeter­
volat ales. — 2. избЪгвамъ, изплъзвамъ се.
prae-texo, texui, tex tu s 3 1. обшивамъ отпредъ purpura tuas prae­
texit amictus; обикн. toga praetexta
или subst. praetexta, ae /
пре­
текста, тога обшита съ пурпуръ
(облеклото на висшите длъжно­
стни лица и на децата на свобод­
ните граждани до 17 годишната
имъ възрасть); fabula praetexta или
само praetexta, ае / римската
национална драма. — 2. а) поставямъ отпредъ, снабдявамъ от­
предъ nomina; aliquid aliqua re; car­
men primis litteris sententia prae­
texitur първите букви на стихо­
вете образуватъ изречение; na­
tiones Rheno praetexuntur живеятъ
задъ Рейнъ. Ь) покривамъ, закривамъ puppes praetexunt litora. с)
украсявамъ Augusto praetextum
nomine templum, d) прикривамъ
culpam nomine coniugii. е) оправдавамъ се, извинявамъ се съ нещо
causam, cupiditatem triumphi,
p raetex ta, ae / вж. praetexo,
p raetex tatu s 3 1. облеченъ въ пре­
текста; прен. детски aetas, amicitia.
— 2. разпуснатъ, циниченъ verba,
praetextum , i n 1. украшение. —
2. предлогъ.
1. p raetex tu s part. оть praetexo.
2. praetextus, iis m 1. украшение;
външенъ видъ, блесъкъ. — 2.
предлогъ.
prae-tim eo 2 предварително се боя,
предварително се страхувамъ.

preatorius

p rae-tln ctu s 3 предварително иатопенъ semina veneno.
praetor, oris m
1. а) началникъ,
управитель, наместникъ aerarii, Sy­
riae. b) пълководецъ, главнокомандуващъ apud Delium male pugna­
tum est Lachete praetore; legatus
pro praetore заместникъ на пълководеца. — 2. преторъ, първото
длъжностно лице въ Римъ следъ
консула, което имало сждебна
власть;отначалое ималоединъ пре­
торъ, а отъ 247 г. пр. Хр. — двама;
praetor urbanus и praetor peregri­
nus; отъ тЪхъ първиятъ е решавалъ
частните сждебни д-Ьла на римски­
те граждани, а вториятъ — сждебнит-fe д-Ьла на римските граждани
съ чужденците; следъ като Сарди­
ния и Сицилия станали римски про­
винции, били избирани още двама
претори, като управители на тези
две провинции; съ изпращането на
двама претори, като управители въ
Испания, преторигЬ станали б; това
положение се изменило въ 149 г.
пр. Хр. съ въвеждането на quae­
stiones perpetuae (постоянни сждилища), за чието ржководство
били избрани, освенъ praetor ur­
banus и peregrinus, отначало 4, покъсно — 8, 10 и 16 претори. Преторътъ изпълнявалъ длъжностьта
си една година, следъ което отивалъ като propraetor въ нЪкоя
усмирена провинция (докато бившиятъ консулъ отивалъ като проконсулъ въ провинции съ военно
положение); оттукъ praetor се упо­
требява често вместо propraetor
или proconsul.
praetorianus 3 преториански, принадлежащъ къмъ императорската
гвардия miles; subst. pl. преторианци.
preatorius 3 1. пълководски; cohors
телохранители на пълководеца или
императора; navis адмиралски корабъ; imperium главнокомандуване; porta обърнатата къмъ неприя­
теля врата на лагера, близо до
палатката на пълководеца. — 2.
преторски potestas; comitia за изборъ на преторъ; subst. 1. prae­

praetorqueo

509

torius, ii m бившъ преторъ. 2.
praetorium , ii n а) главенъ площадъ въ римския лагеръ съ па­
латката на пълководеца или па­
латка на пълководеца fit celeriter
concursus in praetorium; прен. prae­
torium demittere, mittere разпускамъ военния съветъ; поет. ки
лийката на царицата на пчелитЪ.
b) държавното жилище на провин­
циалния управитель; прен. дворецъ.
c) императорски телохранители,
prae-torqueo, to rsi, to rtu s 2 извивамъ, превивамъ.
prae-tracto 1 по-напредъ обсжждамъ.
prae-trepido 1 много бързамъ.
prae-trepidus 3 твърде страхливъ.
ргае-trunco 1 отрЪзвамъ отпредъ.
p raetu li pf. отъ praefero,
praetura, а е / длъжностьта на претора. преторство.
P raetutii, orum т претути, племе
въ Пиценумъ P raetutianus Ъ претутийски.
ргае-umbro 1 засЬнчвамъ, помрачавамъ.
prae-ustus 3 обгоренъ отпредъ.
prae-u t adv. въ сравнение съ това,
дето.
prae-val eo, valui 3 1. твърде силенъ
съмъ. — 2. имамъ надмощие, имамъ
повече значение или сила, преобладавамъ; part. praevalens имащъ
надмощие, твърде могжщъ.
prae valesco, valui 3 ставамъ твър­
де силенъ.
prae-validus 3 твърде силенъ, твър­
де якъ iuvenis; terra твърде плодо­
родна,
prae-vallo 1 заграждамъ съ окопи,
praevaricatio, onis / вероломство,
лицемерие (особ. на адвокатъ или
обвинитель, който тайно сждействува на противната страна),
praevaricator oris т лицемеренъ,
вероломенъ защитникъ, който по­
мага на противната страна,
prae-varicor 1 отклонявамъ се отъ
правия пжть; прен. нарушавамъ
дълга си. кривя душата си, лице­
меря (особ. за адвокатъ и обви­
нитель, който съдействува на про­
тивната страна).

prave

prae-vehor, vectus sum 3 1. отивамъ, пжтувамъ напредъ nuntius
praevectus equo. — 2. пжтувамъ,
тека покрай.
prae-velox, gen -ocis твърде бръзъ.
prae-venio, veni, ventus 4 дохождамъ по-рано breviore via; cs acc.
изпреварвамъ hostem, famam; mor­
te praeventus настигнатъ отъ
смъртьта.
prae-verro 3 по-рано измитамъ.
prae-verto, verti, versus 3 1. noставямъ по-напредъ, предпочитамъ.
— 2. изпреварвамъ equo ventos.
— 3. а) осуетявамъ, попрЬчвамъ.
b) изненадвамъ; спечелвамъ animos
amore, с) взимамъ пръвъ poculum.
prae-vertor 3 само вь praes. 1. а)
обръщамъ се по-рано или по-скоро
in Thessaliam ; прен. illuc praever­
tamur (да обърнемъ нашето вни­
мание по-рано върху това обстоя­
телство), quod, b) залавямъ се съ
нЬщо по-рано, грижа се coacti
consules omnibus eam rem prae­
verti. — 2. изпреварвамъ.
prae-video, vidi, visus 2 1. по-рано
виждамъ ictum venientem. — 2.
предвижда мъ hostium impetum,
prae-vitio 1 по-рано развалямъ.
prae-vius 3 вървещъ напредъ, предшествуващъ
prae-volo 1 хвърча, летя напредъ.
prae-vorto(r) = praeverto(r).
pragm aticus 3 (гр) опитенъ, вещъ,
практически.
prandeo, prandi (pransi), pransus 2
закусвамъ; съ acc. prandium cali­
dum; part. pransus 3 закусилъ.
prandium, ii n закуска (къмъ плад­
не).
pransor, oris m гостъ.
pransus part. отъ prandeo.
Prasii, orum m прази, племе въ
Индия.
prasinatus 3 облЪченъ въ зелени
дрехи (съ цвЪта на лукъ).
prasinus 3.(гр) зеленъ (съ цв-Ьта
на лукъ).
pratensis, е ливадарски, ливадски.
pratulum , I п ливадка, малка ли­
вада.
pratum , i л 1. ливада. — 2. трева
prave adv. криво; прен. лошо.

pravitas

510

pravitas, atis / 1. кривина, неправилность, уродливость membro­
rum, corporis. — 2. а) неопитность,
непохватность, негодность consu­
lum. Ь) поквареность.
pravus 3 1. кривъ, извитъ, неправиленъ, уродливъ membra. — 2.
лошъ, разваленъ, покваренъ con­
silium, mens.
praxis, acc. -im / (гр) практика,
опитъ.
Praxiteles, is и I m Праксителъ,
прочутъ атински скулпторъ (около
400 г. пр. Хр.). Praxitelius 3 Праксителевъ.
precarius 3 1. изпросенъ, полуненъ
по милость libertas, auxilium. — 2.
несигуренъ, времененъ. — 3, pre­
cario adv. а) съ молба petere. Ь) по
милостьта на другитЪ, временно,
precatio, onis / молене, молитва,
precator, 5ris т проситель, застжпникъ.
preces, precum / (отъ sing. prex
само dat. acc. u abi.) 1. молба
omnibus precibus orare или petere.
— 2. а) молитва in prece totus
eram, b) проклятие, клетва preces
dirae, c) пожелание alternae preces,
preciae, arum / видъ лоза.
precor 1 1. моля, моля се, обръщамъ се съ молба къмъ deos; quod
deos precati eritis, opem, aliquid
pro aliquo, aliquid ab aliquo. — 2.
желая, пожелавамъ bene, male, ali­
cui immortalitatem; praecari alicui
проклинамъ нЬкого.
prehendo, hendT, hensus u prendo,
prendi, prensus 3 хващамъ, улавямъ aliquem, dextram alicuius; in
patenti prensus flegaeo настигнатъ
отъ буря въ; aliquem cursu настигамъ; aliquem залавямъ, арестувамъ; Pharum завземамъ, завладявамъ; oras Italiae достигамъ.
prehenso, обикн. prenso 1 1. улавямъ, хващамъ manum alicuius; ali­
quem хващамъ нЬкого за ржката,
стискамъ нЪкому ржката (особ. за
тЪзи, които се домогвали до служ­
ба). — 2. правя нЪкому политика,
домогвамъ се предъ нЬкого за
длъжность.
prehensus part. отъ prehendo.
|

prensus

prelum, I п преса за изтискване.
premo, pressi, pressus 3 1. а) натискамъ, стискамъ, притискамъ na­
tos ad pectora; frena dente хапя;
aliquid ore ямъ; vina изтисквамъ;
ubera доя; iuvenci pressi iugo впрег­
нати. b) потискамъ, притЬснявамъ,
преследвамъ, гоня, измжчвамъ, турямъ на тЬсно aliquem telis; oppi­
dum obsidione обсаждамъ; hostis
premit непреятельтъ настжпва;
прен. praemii inopia, c) обременявамъ; carinas, ratem externa merce
натоварвамъ; trabes columnas pre­
munt лежатъ върху; ebur седя
върху; axes стоя въ колата; ter­
ga equi ездя; saltus montium prae­
sidiis завземамъ; forum не се
мърдамъ отъ. d) настоявамъ на
argumentum, е) покривамъ, скривамъ fronde crinem; aliquid terra
заравямъ; ossa погребвамъ; lumen
luna premit залЪзва; aliquid ore npeмълчавамъ нЪщо. — 2. а) налЪгамъ,
натискамъ dentes in vite, presso
vomere; virgulta per agros садя; illum
premit hasta промушва; прен. ae­
terna res pressa nota жигосана съ.
b) свалямъ на земята, повалямъ,
убивамъ tres famulos.—3. а) навеждамъ надолу, спускамъ; currum
карамъ низко; mundus premitur
devexus in austros спуска ce; sul­
cum premere прокарвамъ дълбока
бразда, b) унижавамъ, презирамъ
superiorem, famam alicuius, humana
omnia, c) надминавамъ, затъмнявамъ vetustas laude saecula nostra
premit, facta premant annos, d) ali­
quem dicione (imperio) premere владЪя, управлявамъ. — 4. а) стЪгамъ;
colum alicuius laqueo удушвамъ;
habenas premere дърпамъ юздитЪ.
b) изказвамъ накратко quae dila­
tantur a nobis, Zeno sic premit. — 5.
задържамъ, забавямъ, спирамъ cur­
sum; vocem понижавамъ гласа; vi­
tem falce орЬзвамъ.
prendi pf., вж. prehendo,
prendo вж. prehendo,
prensatio, onis /
домогване до
длъжность.
prenso вж. prehenso,
prensus part. отъ prendo.

presse

511

presse adv. 1 стегнато, кратко di­
cere. — 2. точно, определено agere.
pressi p f. отъ premo.
pressio, onis / 1. натискъ, натиска­
не. — 2. подпорка за лостъ; лостъ;
скрипецъ.
presso 1 натискамъ, стискамъ, притискамъ cineres ad pectora; ubera
доя.
1. pressus part. pf. primo.
2. pressus 3 1. сгжстенъ, гжстъ;
presso gradu (pede, gressu) ince­
dere въ гжсти редици. — 2. а) понизенъ, умЕренъ vox. b) кратъкъ,
стегнатъ oratio, с) точенъ, опредЪленъ Thucidides verbis praessior.
3. pressus, iis m 1. натискане. — 2.
свиване.
pretiose adv. богато, великолепно.
pretiosus 3 1. цененъ, скжпоцененъ. великолепенъ equus, vestis;
съ abi. loca pretiosa metallo богати
съ. — 2. щедро харчещъ пари; de­
decorum pretiosus emptor плащащъ
скжпо за позора.
pretium, ii п 1. а) цена, стойность;
pretium constituere, conficere опредЪлямъ; parvi pretii esse струвамъ
малко; magno pretio скжпо; parvo
pretio евтино, b) пари pretio iudicem corrumpere. — 2. награда; pre­
tio afficere награждавамъ; operae
pretium награда за трудъ; operae
pretium est заслужава си труда,
съ inf.: operae pretium facere извършвамъ нЬщо, което заслужава
труда си.
prex вж. preces.
Priamus, 1 т Приамъ; 1. синъ на
троянския царь Лаомедонтъ, съпругъ на Хекуба, баща на Хекторъ, Еленъ и Парисъ. Priam eius
3 Приамовъ; virgo Касандра; .hos­
pes Парисъ. Priamides, ае т синъ
на Приамъ. Priameis, idis / дъ­
щеря на Приамъ: Касандра. 2.
внукъ на Приамъ, синъ на Политъ.
Priapus (Priapos), I т Приапъ, богъ
на градинитЬ и на плодородието;
прен. спастолюбецъ.
pridem adv. 1. отдавна, отъ дълго
време non pridem, iam pridem,
haud ita pridem. — 2. преди малко.
— 3. преди.

primus

pridianus 3 вчерашенъ.
pridie adv. единъ день преди, съ асс.,
gen. или съ quam: pridie eum diem,
pridie Nonas lanuarias, pridie eius
dief.
Priene, es / Приена, градъ въ Юж­
на Йония.
Prilius lacus малко езеро въ Етрурия.
prim aevus 3 твърде младъ.
prim ani, orum m войницит-fe отъ
първия легионъ.
prim arius 3 единъ отъ първитЬ,
знатенъ.
prim e adv. особено.
Primigenia, ае / Примигения прЪкоръ на Сждбата, като на богиня,
която съпровождала чов-Ька отъ
рождение.
prim ipilaris, is m u prim ipilarius,
ii m вж. primipilus,
prim ipilus, I m центурионъ на пър­
вата манипула триарии.
prim itiae, arum / първи плодове
frugum anni; прен. spolia et primi­
tiae първи плодове на победата;
miserae primitiae нещастенъ пръвъ
опитъ.
prim itus adv. за пръвъ пжть.
prim o adv. отначало, най-напредъ;
cum primo щомъ като.
primordium, ii п 1. начало а pri­
mordiis belli; а primordio urbis отъ
основаването на града. — 2. възшествие на престолъ principis,
prim oris, е 1 а ) преденъ primori
in acie versari; прен. primoribus
labris attingere запознавамъ се ле­
ко, повръхностно съ нЪшо; subst.
primores предни редици.—2. пръвъ,
най-знатенъ iuventus.
prim ulus 3 пръвъ; primulo diluculo
въ началото на разсъмването; adv.
prim ulum най-напредъ.
prim um adv. 1. най-напредъ; pri­
mum omnium преди всичко. — 2.
за пръвъ пжть.—3. ut (ubi, quam,
cum, simulae) primum щомъ като;
quam primum колкото се може
по-скоро.
prlmum-dum adv. = primum,
prim us 3 1. пръвъ, преденъ pri­
mos, qui transierant, interfecerunt;
prima pars aedium; prima nocte въ

p rin c e p s

512

p r is t in u s

началото на нощьта; prima luce
— 2. отнасящъ се къмъ главния
на разсъмване; in prima pugna, pri­
площадъ въ лагера (principia), гла­
mo tumultu въ началото на сра­
венъ porta principalis dextra, sinis­
жението; ardua prima via est въ
tra; via. — 3. императорски.
началото пжтьтъ e; primis labris principatus, us m 1. а) първо месъ върха на устнитЪ; primo quo­
cio principatum tenere или obtineque tempore при пръвъ случай,
pe; tenere principatum sententiae
колкото се може по-скоро; in pri­
право да гласувамъ пръвъ; princi­
mis между първигЬ; subst. pri­
patum factionis tenere стоя на чело
mum, i п начало; in primo, а pri­
на партията. Ь) първенство, господ­
mo въ начало, отъ начало, найство, хегемония, върховна власть
напредъ; in primis преди всичко,
principatum in civitate obtinere.
най-напредъ — 2. пръвъ (по по­
— 2. а) въ философията: ржколожение), най-известенъ, най-знаводно начало, основна сила animi,
тенъ, най-главенъ homo, primi ci­
b) начало.
vitatis, primorum ordinum centu­
principium
, ii n 1. а) начало, про­
riones; primae partes или само pri­
изхождение veris, urbis, dicere prin­
mae главна ропя; primas (partes)
cipium ab aliquio; Faucia curia fuerat
agere играя главна роля; subst. n.
prima гласувала първа; adv. prin­
pl. prima habere или prima tenere
cipio, in principio, a principio въ
заемамъ първо м^сто; ad prima,
начало, отъ начало, b) pl. принци­
cum primis u in primis преимуще­
пи, елементи iuris, rerum. — 2. pl.
ствено, особено.
principia, orum n а) първия боprinceps, gen. -cipis 1. пръвъ prin­
енъ редъ, фронтъ qui post princi­
ceps in proelium ibat. — 2. пръвъ
pia pugnabant, b) сборно м-fccio,
(по положение) най-знатенъ, найглавенъ площадъ въ римския лаваженъ, главенъ viri principes, prin­
геръ, главна квартира (кждето се
cipes philosophi; ille princips ingenii
намирали палатките на пълковоet doctrinae пръвъ по умъ и обра­
деца, легатитЪ и трибунитЪ) in
зование. — subst. 1. a) princeps se­
vestrorum castrorum principiis.
natus сенаторътъ, чието име било
първо въ списъка, и който гласу- prior, ius gen. -oris 1. пръвъ (отъ
валъ пръвъ; председатель на се­
двама), преденъ priores pedes. — 2.
ната. b) princeps iuventutis пърпо-раншенъ, по-предишенъ, пръвъ
виятъ младежъ отъ коннишкотосъ­
по време или по редь (отъ два­
словие въ цензовия списъкъ (презъ
ма) consul anni prioris, priore aesta­
време на империята — принцъ, по­
te; qui prior occupavit който noчетна титла на императорскит-Ь си­
напредъ; priore loco dicere по-рано
нове). с) princeps, cipis т глава
или пръвъ говоря; Dionysius prior
предводитель, виновникъ legationis,
по-стария; subst. pl. m прадЪди.
legis, principes conjurationis, d) у пра— 3. стоещъ по-високо, по-важенъ,
витель, началникъ, князъ, царь. е)
по-добъръ virtutibus esse priorem.
pl. знатни хора, първенци principes prisce adv. по старъ обичай; прен.
provinciae, civitatum, in civitate; u
откровено, безъ церемонии, про­
само principes първите мжже въ
стичко.
държавата. — 2. pl. principes вой­ priscus 3 1. предишенъ venus, no­
ниците, които заемали първонаmen.—2. а) древенъ, старъ, едноначално първо место въ строя, а
времешенъ, стариненъ Ь) строгъ.
после второ, между hastati и tria­
rii; оттукъ principes=a) collect. ма- prista, ае т (гр) рЪзачъ на дърва.
нипула (— 2 центурии) отъ prin­ p ristinus 3 1. предишенъ, по-ран­
шенъ mores; in pristinum restituere
cipes. b) = centurio principum.
въ по-раншното положение. — 2.
principalis, e 1. пръвъ, първонаминалъ, предишенъ, вчерашенъ.
чаленъ, най-главенъ, най-важенъ.

p r is t is

513

pristis, is u pristrlx, Icis /

patre esse alicui; se pro cive gerere
държа се като гражданинъ, т. е.
изпълнявамъ длъжностите и се
ползувамъ отъ правата на гражда­
нинъ; pro certo proponere твърдя
като положително; pro certo scio
зная положително; рго sano facere
постжпвамъ като благоразуменъ
човЪкъ; pro bono ( = bene) factu­
rum, si; dicere pro testimonio давамъ показания, c) за, заради ul­
cisci рго scelere, pro meritis gra­
tiam referre, d) относително, въ
сравнение съ, споредъ рго viribus,
рго multitudine hominum et рго
gloria belli angustos se fines habere;
pro se quisque всЪки споредъ силитЪ си; pro tempore et pro re спо­
редъ момента и обстоятелствата;
рго mea parte доколкото зависи
отъ менъ; pro virili parte споредъ,
силитЪ; рго ео споредъ това, съ
следващи ас, atque, quam, quantum;
рго eo ас si като че ли; рго ео
quod понеже; pro ео ut = prout
споредъ както.
2 ргб I interi, о I pro di immortales!
proagorus, I т (гр) първото длъж­
ностно лице въ сицилийскитЬ гра­
дове.
pro-auctor, oris т родоначалник^,
pro-avia, ае / прабаба,
proavitus 3 прадЪдовъ, наследенъ
отъ прадЪдитЪ.
pro-avus, I т прадядо,
probabilis, е 1. достоенъ за одо­
брение, способенъ, добъръ orator.
— 2. вЪроятенъ, приемливъ, правдоподобенъ mendacium,
probabilitas, atis /
правдоподобность, вЪроятность.
probabiliter adv. 1. достойно за одо­
брение, добре. — 2. правдоподоб­
но, приемливо.
probatio, onis / 1. одобряване. —
2. доказване, доказателство. — 3.
изпитване, прегледъ athletarum,
probator, oris т одобритель.
probatus 3 1. изпитанъ, добъръ,
честенъ. — 2. приятенъ alicui,
probe adv. добре, както трЪбва.
probet = prohibet,
probitas, atis /
честность, добросъв-Ьстность.
33
Милевъ. — 2. издание.

(гр)
1. морско чудовище, китъ, акула.
— 2. бързоходенъ корабъ.
prius adv. 1. по-рано; prius . . . quam
вж. priusquam. — 2. н-Ъкога.
priusquam adv. (u отдгьлно: prius . . .
quam) 1. преди да neque prius fu­
gere destiterunt, quam ad flumen
pervenerunt; priusquam illa conor
attingere, proponam breviter. — 2.
по-скоро... отколкото prius se cor­
tice ex arboribus victuros quam
Pompeium e manibus dimissuros,
prlvatim adv. 1. частно, като частно
лице; отъ свое име, за себе си
aliquid publice privatimque petere.
— 2. въ кжщи privatim se tenere,
privatio, onis /
лишаване; отсжтствие, липса doloris,
privatus 3
частенъ dom us; in■iuriae лични ; privato consilio неопълномощенъ отъ държавата, на
свой рискъ; subst. п in privato въ
кжщи; tributum ех privato conferre
отъ собствени срЪдства ; in priva­
tum за частно употребление; subst.
privatus, i т частно лице.
Privernum, I п Привернумъ, градъ
въ Лациумъ. Privernas, gen. -atis
привернски.
privigna, ае / доведена или зава­
рена дъщеря.
privignus, I т доведенъ или заваренъ синъ.
pnvilSgium, ii п 1. специаленъ законъ, който зас%га само едно ли­
це. — 2. преимущество, привилегия,
privo 1 1. лишавамъ aliquem vita.
— 2. освобождавамъ, избавямъ
aliquem exsilio, dolore.
privus 3 1. отделенъ, единиченъ in
dies privos, milites bubus privis binisque tunicis donati. — 2. собственъ, особенъ quem ducit priva
triremis. — 3. лишенъ отъ нещо,
безъ нещо, съ gen. militiae.
1. ргб ргаер. съ abi. 1. предъ рго
castris, pro oppido; рпдко при гла­
голи за движение: produxit suas
copias рго castris. — 2. а) за, въ
полза на pro patria, cuncta pro ho­
stibus erant. b) вместо, като, въ
качеството на pro consule, рго prae­
tore, pro vallo carros obicere, pro
Латинско-български речникъ — Войновъ.

p r o b it a s

p ro b o

514

probo 1 1. одобрявамъ consilium,
virtutem alicuius; aliquem imperato­
rem признавамъ нЪкого за; love
non probante противъ волята на
Юпитеръ. — 2. а) правя нЬщо да
бжде одобрено, правя нЬщо да се
хареса, правя нЬщо да стане оче­
видно officium suum ас diligentiam,
operam, causam alicuius; virtutem
доказвамъ на дЬло; probare se ali­
cui или probari alicui харесвамъ ce
н-Ькому; alicui aliquid non probatur,
b) доказвамъ alicui aliquid, probat
perfacile esse, hoc difficile est pro­
batu. — 3. а) изпитвамъ, преглеждамъ. b) оценявамъ suo ex ingenio
mores alienos; amicitias utilitate no
ползата.
proboscis, scidis / (гр) муцуна,
рило; хоботъ на слонъ.
probrose aiv. срамно, позорно,
probrosus 3 позоренъ, безсраменъ,
безчестенъ, пороченъ.
probrum, Т п 1. хула, обидна дума
iacere in aliquem probra, litterae
plenae probrorum. — 2. а) позоръ,
срамъ paupertas probro esse coepit;
inferre alicui probrum опозорявамъ.
b) срамна постжпка, позорно дЪло.
С) прелюбодеяние aliquot matro­
nas apud populum probri accusa­
runt.
probus 3 1. добъръ navigium, inge­
nium. — 2. честенъ, благороденъ,
благонравенъ, скроменъ homo.
Proca (Procas), ae m Прока, древенъ царь на Алба.
procacitas, atis /
натрапчивость,
нахалство, дързость, безсрамие,
procaciter aiv. нахално, дръзко,
procax, gen. -acis натрапчивъ; нахаленъ, дързъкъ, безсраменъ.
pro-cedo, cessi, cessum 3 1. а)
излизамъ de castris, extra muni­
tiones, alicui obviam, b) появявамъ
' се, показвамъ ce postquam philo­
sophia processit; in medium показ­
вамъ се срЬдъ народа. —2. а) отивамъ напредъ, напредвамъ vineae
paulo procedunt. Ь) за време-, на­
предвамъ, изминавачъ procedente
iam die, si puer aetate processerit.
c) увличамъ се, отивамъ далечъ;
liberius altiusque извънъ темата и

p ro c lin o

въ подробности (за речь); in dando
et credendo, irae longius procedunt;
in multum vini processisse изпихме
много вино; eo processit vecordiae,
ut достигна до такава степень на
безумие, че. d) продължавамъ се
stationes procedunt. — 3. а) напред­
вамъ, успЪвамъ opus processit,
procedere in philosophia, b) удавамъ
се, вървя добре или зле omnia
prospere procedunt, alicui nihil pro­
cedit, neque insidiae consuli proce­
debant.
procella, ae / буря; прен. procellae
civiles граждански междуособици;
procella equestris стремителна каjj, валерийска атака,
pro-cello 3 бутамъ, блъскамъ; se
procellere натискамъ се напредъ.
procellosus 3 буренъ ver, dies; no­
tus докарващъ бури.
p ro c ire adv. на дължина; procerius
proiectum bracchium свободно про­
тегната напредъ ржка.
proceres, rum т първенци, знатни,
proceritas, atis /
високъ ръстъ,
стройность, височина, дължина,
procerus 3 високъ, строенъ, дълъгъ.
prdcessl pf. оть procedo,
processio, onis / напредване,
processum sup. оть procedo,
processus, iis m 1. напредване.—2.
напредъкъ, успЪхъ, благополученъ
изходъ.
Prochyta, ae и P rochyti, es / Прохита, островъ край Кампания.
ргб-cido, eidi 3 падамъ.
procinctus, iis т опасване, готов­
ност ь за сражение, обикн. in pro­
cinctu готовъ за сражение, подъ
оржжие; testamentum facere in pro­
cinctu преди сражението
proclam ator, oris m който крЪщи,
гюрулгалжия (за лошъ ораторъ
или адвокатъ).
pro clamo 1 викамъ високо.
P roclis, is и I т Прокълъ, братъ на
Евристенъ, основатель на спар­
танската династия на ПроклидитЬ.
pro-cllno 1 наклонявамъ, навеждамъ напредъ; res proclinata ра­
бота, която клони къмъ края си;

proclive

515

p ro c u rsa to re s

adiuvat rem proclinatam ускорява
procul mari; procul errare твърде
много се заблуждавамъ; procul
лошия край на работата (налива
dubio безъ съмнение
въ огъня масло).
proclive и ploclivi adv. наведено, pro-culco 1 тъпча; прен. потъпквамъ.
наклонено, полегато,
proclivis е и pro-clivus 3 1. наве- Proculeius, I т Прокулей, римски
конникъ, който разделилъ своя
денъ, наклоненъ, полегатъ. — 2.
дЬлъ отъ наследство съ двамата
а) наклоненъ, предразположенъ
къмъ нещо, готовъ на нещо. Ь)
си обеднели братя,
лесенъ proclive dictu, quibus erat pro-cumbo, cubui, cubitum 3 1.
proclive tranare.
наклонявамъ се, навеждамъ се наproclivitas atis / 1. наведеность,
предъ; olli procumbunt те (гребци­
наклоненость, полегатость. — 2.
те) набл-Ьгатъ веслата; прен. ut
наклонность, предразположение
(tigna) secundum naturam fluminis
ad morbos.
procumberent. — 2. а) падамъ do­
Procne или Progne, es /
Прокна,
mus in domini caput procumbit, vul­
сестра на Филомела, превърната
neribus confectus procumbit; за мо­
въ славей; прен. славей,
лещи ce: alicui ad pedes, ad genua
proco 1 искамъ, изисквамъ.
alicuius, b) затъвамъ, пропадамъ.
procoeton, onis т (гр) предна стая, procuratio, onis 1. а) полагане
чакалня.
грижи, управление rerum suarum,
ргб-consul, ulis/n проконсулъ, упраannonae, rei publicae, b) длъжностьвитель на провинция; тази длъжта на императорския намЬстникъ.
ность обикновено се заемала отъ
— 2. очищение prodigii, ut sue plena
бившъ консулъ.
procuratio fieret.
proconsularis, е проконсулски.
proconsulatus, iis т проконсулство, procuratiuncula,^ae / , {"незначител­
на служба.
проконсулска длъжность.
procurator, oris m 1. а) управиprocor 1 искамъ, изисквамъ.
тель agere aliquid per procurato­
procrastinatio, dnis / отлагане,
rem; procurator regni управитель
procrastino 1 отлагамъ.
procreatio, onis /
раждане, съз­
на държавата, b) главенъ упра­
витель на имение. — 2. управитель
даване liberorum.
на императорските приходи въ
procreator, oris m създатель, твопровинцията.
рецъ; pl. родители,
която полага
p ro c re a trix ,ic is/ създателка,майка, procuratrix, icis /
грижи за нещо, управителка,
рго-сгео 1 раждамъ, добивамъ de
matre filios; произвеждамъ, съз- ргб-сйго 1 1. управлявамъ (отъ
нечие име) negotia alicuius. — 2.
давамъ.
грижа се за нещо sacrificia publica.
Procris, idis / Прокрида, дъщеря
— 3. отклонявамъ лошо предзна­
на атинския царь Ерехтей.
менование съ очистителни жертви.
Procrustes, ае т Прокрустъ, разбойникъ въ Нтика, убитъ отъ Те- pro-curro, curri и cucurri, cursum 3
1. изтичвамъ напредъ, втурвамъ
зей.
се, излизамъ in proximum tumu­
pro-cubo, cubui 1 лежа простнатъ.
lum, ех castris, ad repellendum hos
procucurri р/. отъ procurro,
tem. — 2. издавамъ се, простирам*
procubui pf. отъ procubo и pro*
ce latus in longitudinem MDC stadia
cumbo.
procurrit, saxa procurrentia,
pro-cudo, cudi, cu sus 3 1. кова en­
връхлитане,
ses. — 2. а) обработвамъ, офор- procursatio, onis /
схватка, престрелка,
мявамъ, образувамъ. b) създавамъ.
procursatores, u*n m авангардни
с) измислямъ.
войници, които връхлитали и драз­
procul adv. далече, надалече, отда­
нели неприятеля.
лече procul а castris constiterunt,

p ro cu rso

5½

p ro d u c ta

pro-curso 1 връхлитамъ procursan­ prodii pf. отъ prodeo,
do recipiendoque sese pugnavere, proditio, onis / предателство, изprocursus, iis m изтичване напредъ,
мена.
втурване напредъ, нападение, ата­ proditor, oris m предатель, измЪнкуване.
никъ.
prd-curvus 3 извитъ, изкривенъ.
pro-do, didi, ditus 3 1. а) изкарвамъ
procus, Т т кандидатъ за женитба,
навънъ, показвамъ suspiria alto
кандидатъ.
pectore, vultus gaudia prodens; fetum /
procusus part. отъ procudo.
olivae произвеждамъ (за земята)./
Procyon, onis m (лат. flntecanis)
b) обявявамъ, публикувамъ decre^
съзвездието „Малкото куче* или
tum. c) назначавамъ flaminem, in­
най-светлата звезда отъ това съ­
terregem. d) откривамъ, издавамъ
звездие.
conscios, crimen vultu, е) измЪнниpro-deambulo 1 излизамъ да се
чески предавамъ classem praedo­
разхождамъ.
nibus, aliquem ad mortem, urbem;
prodegi pf. отъ prodigo,
fidem нарушавамъ дадената дума;
prod-eo, ii, itum, Ire 1. а) излизамъ
somnus me prodidit ме напусна.
ex tabernaculo, ad colloquium; за
— 2. продължавамъ, отсрочвамъ,
корабъ: ex portu, b) излизамъ пу­
отлагамъ diem nuptiis. — 3. а) пре­
блично (като актьоръ, свидетель)
давамъ, оставямъ sacra suis poste­
in scaenam, с) показвамъ се, поris, regnum a Tantalo et Pelope pro­
явявамъ се ferrum aurumque pro­
ditum; genus a sanguine Teucro
dierant. d) ставамъ на нФщо pro­
разпространявамъ. b) prodere me­
dis ex iudice Dama turpis. — 2. a)
moriae aliquid, prodere memoriam
отивамъ напредъ, напредвамъ, отиalicuius rei или de aliqua re, pro­
вамъ. Ь) издавамъ се.
dere memoria aliquid или само pro­
pro-dlco, dixi, dictus 3 1. предdere предавамъ устно или писме­
сказвамъ. — 2. опредЪлямъ diem.
но, описвамъ, разказвамъ.
— 3. отсрочвамъ, отлагамъ.
pro-doceo 2 открито поучавамъ,
prodictator, oris т замЪстникъ нз
проповЪдвамъ.
диктатора.
prodrom us, I т (гр) предвестникъ;
Prodicus, I т Продикъ, софистъ,
прен. североизточенъ вЪтъръ, кой­
съвременникъ на Сократъ. Prodi­
то духалъ осемь дни преди изтри­
cius 3 Продиковъ.
ването на Сириусъ.
prodige adv. разточително,
pro-dDco, duxi, ductus 3 1. а) изprodigentia, ае / прахосване,
веждамъ, изкарвамъ copias pro
prodigialis, е 1. който отвръща не­
castris, exercitum in aciem in locum
благоприятните предзнаменования
aequum produxit, aliquem in contio­
luppiter. — 2. чудовищенъ, чуденъ,
nem; testes довеждамъ, предстастраненъ, необикновенъ.
вямъ. b) извеждамъ за предаване,
prodigialiter adv. чудовищно, чуд­
предавамъ aliquem, iumenta, equos.
но, свърхестествено, странно,
c) съпровождамъ aliquem rus. d)
prodigiosus 3 чудовищенъ, чуденъ,
раждамъ, произвеждамъ. е) отсвърхестественъ, страненъ.
глеждамъ, възпитавамъ. f) подprodigium, il п 1 чудо, чудно явле­
буждамъ. д) увличамъ, измамвамъ.
ние prodigiis di nobis futura prae­
— 2. а) разт-Ьгамъ, продължавамъ,
dicunt. — 2. а) чудовищность. b) за
удължавамъ producta longius acie,
човгъкъ: чудовище,
rem (войната) in hiemem, convi­
prod igo, Sgl 3 прахосвамъ.
vium ad multam noctem, syllabam,
prodigus 3 1. а) разточителенъ,
b) отлагамъ. c) прекарвамъ cenam.
прахосникъ; prodigus animae който
— 3. издигамъ aliquem ad hono­
не щади живота си. b) щедъръ.
res, ad dignitatem.
— 2. богатъ locus multae herbae producta, orum n (филос. m.) нЪща,
prodigus.
заслужаващи предпочитане.

p ro d u c te

producte adv. удължено, дълго,
productio, onis /
1. продължение

517

p ro fite o r

d) привеждамъ, спомена вамъ поminatim multos; testes представямъ
temporis. — 2. удължаване syllabae,
свидетели. — 2. а) движа напредъ;
producto 1 протакамъ, удължавамъ.
pedem, gradum вървя напредъ;
productus 3 1. part. отъ produco.
signa proferre отправямъ се въ по— 2. adi. продълженъ, удълженъ,
ходъ; castra proferre вдигамъ ла­
дълъгъ.
гера, тръгвамъ въ походъ. Ь) разproegmena, orum n (гр) = producta,
ширявамъ fines, imperium, с) проproeliaris, е боенъ, отнасящъ се
дължавамъ beatam vitam usque
ad rogum, d) отлагамъ, отсрочдо сражение; pugnae proeliares
редовни сражения,
вамъ diem; exercitum събирането
proeliator, oris т боецъ, войникъ.
на войска; res prolatae прекратя­
proelior 1 сражавамъ се, бия се,
ване на обществените работи, сждебна ваканция.
водя борба.
proelium, ii п сражение, битка professio, dnis / 1. изявяване, из­
equestre, navale; proelium commit­
разяване, изказване bonae volun­
tatis, pietatis, suae opinionis. — 2.
tere, facere завързвамъ сражение;
официално деклариране на името
proelio pugnare, contendere сра­
или имуществото. — 3. (официално
жавамъ ce; proelium male pugna­
tum загубено сражение.
посочена) професия; упражняване
на професия, преподаване,
Proetus, i m Претъ, тирински царь,
братъ на Якрисий. Proetides, idum professor, oris т който публично
поучава, учитель.
/ дъщеритЪ на Претъ.
professorius 3 учителски,
profano 1 осквернявамъ; прен.
professus part. отъ profiteor.
оскърбявамъ.
pro-fSstus 3 дЪлниченъ dies,
pro-fanus 3 1. неосветенъ, нечистъ
locus, animalia; profanum facere pro-ficio, ИсТ, fectus 3 1. напредвамъ; tridui viam а suis finibus pro­
aliquid осквернявамъ; subst. pro­
fecit отдалечи се на три дни
fana, orum n свЪтски, мирски нЪпжть отъ. — 2. а) напредвамъ, поща sacra profanaque polluere. — 2.
а)
непосветенъ въ култа на бо­ стигамъ успЪхи, успЪвамъ nihil in
oppugnatione oppidi, aliquid in phi­
жеството procul este, profani, b)
losophia. b) съдействувамъ, поманепросвЪтенъ, невежественъ vul­
гамъ, полезенъ съмъ non proficien­
gus. — 3. а) безбоженъ mens, b)
tia frena.
зловещъ bubo, avis, c) subst. pro­
pro-ficiscor, profectus sum 3 (pro­
fanum, i n светотатство,
profatus, iis m говорене,
ficisco 3) 1. тръгвамъ, отправямъ
ce Romam, ad hostem, in pugnam,
profeci p/. отъ proficio,
ad exercitum, Roma, ab urbe, ex
profectio, onis /
1. отпжтуване,
castris, ex portu, obviam alicui, con­
тръгване dies profectionis, profec­
tra hostem. — 2. а) преминавамъ
tionem parare. — 2. източникъ, про­
ad reliqua, b) започвамъ ab hoc
изхождение pecuniae,
initio profectus, oratio inde proficis­
pro-fecto adv. действително, наисти­
citur. c) произлизамъ, водя начало
на, безъ съмнение.
a natura, Tyria de gente; profecti
1. profectus part. отъ proficiscor»
ab Aristotele ученици на.
proficio.
pro-fiteor, fessu s sum 2 1. а) от­
2. prdfectus, us m успЪхъ.
крито заявявамъ, признавамъ, обяpro-fero, tu li, latus, ferre 1. а) извявамъ verum, de parricidio, ami­
насямъ, изваждамъ pecuniam ali­
cum (sc. te), se gramaticum, se de­
cui (sc. ex aerario), arma, commea­
fensorem esse; indicium правя раз­
tus ex agris deviis in viam, in cons­
крития. b) (официално) деклариpectum liberos, b) изкарвамъ на
бЬлъ свЪтъ, съобщавамъ, открирамъ aratores iugera sationum sua­
rum profitentur; profiteri nomen или
вамъ, известявамъ. с) показвамъ.

p r o f lig a t o r

518

само profiteri записвамъ се, особ.
за войникъ. с) обещавамъ operam,
studium suum, se venturum esse.
— 2. обявявамъ като своя специалность, упражнявамъ специалность
philosophiam, ius; absol. profiteri
преподавамъ, обучавамъ публично
на нещо, особ. на красноречие.
— 3. part. professus 3 признатъ,
явенъ culpa; paene ех professo
съвсемъ явно; professae (sc. femi­
nae) публични жени.
profligator, oris т
прахосникъ,
разсипникъ.
profllgatus 3 а) пропадналъ, безчестенъ homines. Ь) безсиленъ
iudicia.
ргб-fllgo 1 1. разбивамъ copias ho­
stium. — 2. а) политически или мо­
рално погубвамъ, унищожавамъ,
угнетявамъ, обезсилвамъ aliquem,
rem publicam, senatoria iudicia; om­
nia ad perniciem profligata et per­
dita пълно нравствено падение и
поквара, b) потискамъ (по отно­
шение на настроението) quanto
illum maerore afflictum esse et pro­
fligatum putatis ? c) довършвамъ,
изкарвамъ до край pugnam, proe­
lium, coepta profligataque opera a
meo patre confeci.
pro-flo 1 издухвамъ; прен. somnum
toto pectore хъркамъ.
profluens, gen. -entis течещъ aqua;
прен. плавенъ oratio; subst. pro­
fluens, entis / течеща вода.
profluenter adv. изобилно; плавно,
profluentia, ae / течение, потокъ;
profluentia dicendi потокъ отъ думи.
ргб-fluo, flOxI 3 изтичамъ, тека ех
monte, in mare; прен. ab his fonti­
bus profluxi ad hominum famam
незабелязано достигнахъ.
profluvium, ii n изтичане,
pro-for 1 изказвамъ, говоря,
pro-fugio, fugi 3 избЪгвамъ, 6Ъгамъ domo, ex oppido, Syracusis;
trans. бЪгамъ, избегвамъ agros,
conspectum civium,
pro-fugus 3 1. а) б-Ьгащъ, избЪгалъ
e proelio, urbe, b) изгоненъ отъ
отечеството, бездоменъ; subst. т
беглецъ, изгнаникъ. — 2. скитащъ
ое Scithae.

p ro g r e d io r

pro fundo, fudi, fiisus 3 1. изливамъ, проливамъ aquam, sanguinem,
lacrimas; odium in aliquem; clamo­
rem викамъ; animam издъхвамъ;
profundere se u profundi изливамъ
се, избухвамъ lacrimae se profu­
derunt, multitudo sagittarum se pro­
fudit, se in questus, voluptates su­
bito se profundunt. — 2. а) отдавамъ, жертвувамъ non modo pecu­
niam, sed vitam etiam pro patria, b)
прахосвамъ, пропилявамъ patrimo­
nia, pecunias in eas res.
pro-fundus 3 1. а) дълбокъ, бездъненъ mare; прен. подземенъ nox
Erebi; Manes подземното царство;
subst. profundum , i n дълбочина,
бездна; прен. море. b) ненаситенъ
avaritia, libidines, venter; profundo
Pindarus ore Пиндаръ, неизчерпаемъ въ разнообразието си. — 2.
високъ caelum.
У
profuse adv. 1. въ паническо бяг­
ство tendere in castra. — 2. неумерено, прекомерно deditum esse
alicui rei.
profusio, onis / прахосване.
1. proffisus part. отъ profundo.
2. profusus 3 1. неумеренъ, прекаленъ, необузданъ genus iocandi, li­
bido. — 2. а) разточителенъ homo;
alieni appetens, sui profusus, b)
скжпъ, разкошенъ.
pro-gener, eri m съпругъ на внуч­
ката.
ргб-genero 1 раждамъ, произвеждамъ.
pro-genies, ei / 1. поколение, родъ
progeniem Troiano а sanguine duci.
— 2. потомство, потомъкъ, синъ
Miltiadis.
progenitor, oris т родоначалникъ,
прародитель.
ргб-glgno, genui, genitus 3 раж­
дамъ, създавамъ te saevae proge­
nuere ferae.
pro-gnariter adv. положително, яс­
но, определено.
'
prognatus 3 роденъ, произхождащъ
ab, ех aliquo, Tantalo prognatus.
Progne вж. Procne,
progndstica, orum n (гр) признаци,
pro-gredior, gressus sum 3 1. излизамъ foras, ex domo, Italia, portu.

p ro g r e s s io

519

— 2. вървя напредъ, напредвамъ,
вървя, отивамъ in contionem, ali­
cui obviam, pabulatum или pabu­
landi causa longius; tridui viam изминавамъ тридневенъ пжть; quat­
tuor milia passuum secundo flumine
напредвамъ (съ кораби) по тече­
нието на р4ката; прен. longius
(твърде далечъ) eius amentia pro­
greditur; aetate остарявамъ.
progressio, onis / 1. напредъкъ,
успЪхъ. — 2. pem. m. градация, по­
степенно усилване.
proh вж. 2. pro.
pro-hibeo, buT, b itus 2 1. а) задържамъ, отдалечавамъ, отблъСвамъ,
въздържамъ, възпирамъ praedones
ab insula, vim hostium ab oppidis,
hostem rapinis populationibusque,
ut ab iniuria et maleficio se suosque
prohiberent; aliquem commeatu o t кжсвамъ отъ, изолирамъ; aliquem
senatu изключвамъ. b) препятствувамъ, np-Ьча, забранявамъ Lacedae­
monii Athenienses aedificantes (mu­
ros), aliquem abire; hiems prohibuit,
quominus; lex prohibet aliquid; ut
facile perpauci prohibere possent
да запрЪчатъ пжтя, — 2. защищавамъ, запазвамъ rem publicam а
periculo, aliquem ab iniuria, mag­
num civium numerum calamitate.
prohibitio, onis /
забрана, запре­
щение.
prohoemium, ii n = prooemium.
ргб-icio, iecl, iectus 3 1. хвърлямъ,
напредъ, хвърлямъ aliquid in ignem,
galeam ante pedes, iacula ante pe­
des hostium, se ad pedes hostium;
se proicere in forum втурвамъ ce;
se ex navi скачамъ отъ; прен. la­
crimas проливамъ; se proicere in
muliebres et inutiles fletus унижавамъ се до. — 2. а) протЪгамъ,
простирамъ, държа предъ себе си
bracchium, hastam; clipeum pro se
закривамъ се съ щитъ. b) pass.
издавамъ се urbs proiecta in altum.
— 3. а) захвърлямъ arma, insignia,
tela, manu, b) отхвърлямъ, пренебрегвамъ, отказвамъ се отъ, изоетавямъ virtutem, libertatem, spem
salutis, pudorem, projectus a Pom­
peio; cives in pericula подхвърлямъ

p r o la t o

на опасность; animas убивамъ се.
— 4. а) изгонвамъ aliquem foras,
tantam pestem, b) заточавамъ ali­
quem in insulam. — 5. отлагамъ,
отсрочвамъ; aliquem отлагамъ н-feчия работа.
proiectTcius 3 изоставенъ, захвърленъ puella.
proiectio, onis / протЬгане bracchii.
proiectOra, ae / издатина на по­
стройка.
1. proiectus part. отъ proicio.
2. proiectus 3 1. а) прострЬнъ, лежащъ proiecti ante simulacra, ad
terram, in antro, b) склоненъ, наклоненъ proiectissima gens ad libi­
dinem; homo proiectus ad audendum
отчаянъ, смЬлчага. — 2. а) издаващъ се напредъ venter, saxa,
orae, b) необикновенъ, огроменъ
audacia, cupiditas. — 3. а) низъкъ,
доленъ, презрЬнъ imperium, b) печаленъ vultus.
3. proiectus, fis т протЬгане.
рго-inde или proin adv. 1. затова,
следователно. — 2. сжщо така, съ
следващи atque, ас, ut, quasi, ас si.
pro-labor, lapsus sum 3 1. а) хлъзгамъ се, пълзя напредъ, напред­
вамъ малко по-малко serpens ргоlabitur. b) незабелязано достигамъ,
дохождамъ in misericordiam ani­
mus prolabitur; ad superbiam ставамъ гордъ. c) изплъзвамъ ce cu­
piditate prolapsum verbum — 2. a)
падамъ ex equo, b) за постройка-.
събарямъ се, срутвамъ се. с) бъркамъ, грЬша. d) идвамъ въ упадъкъ, западамъ, развалямъ се, пропадамъ, затъвамъ prolapsa discip­
lina, rem prope prolapsam restituit.
prolapsio, onis / 1. подхлъзване,
падане. — 2. сгрЬшаване, грЬшка.
prolatio, onis / 1. изнасяне, при­
веждане, споменаване exemplorum.
— 2. разширяване finium — 3. от­
лагане, отсрочване iudicii; diei на
срока за плащане; rerum прекра­
тяване на обществените работи,
сждебна ваканция.
prolato 1 1. разширявамъ villam,
agros. — 2. а) продължавамъ vi'
tam. b) отлагамъ, отсрочвамъ dies»
comitia, seditiones.

prolatus
prdlStus part отъ profero,
prolecto 1 съблазнявамъ, прелъстявамъ aliquem spe legationis.
prdISs, is / 1. потомъкъ, синъ, дете:
collect. поколение, потомство, родъ
(сжщо и за растения и животни).
— 2. млади войници, отредъ мла­
ди войници.
proletarius, ii т пролетарий, гражданинъ отъ най-долното съсловие
на римския народъ, който не плащалъ данъци, но билъ длъженъ
да служи войникъ.
ргб-licio 3 подмамвамъ, увличамъ.
prolixe adv. 1. изобилно, богато»
щедро. — 2. на драго сърдце.
pro-lixus 3 1. широкъ, дълъгъ bar­
ba, cauda. — 2. услужливъ, щедъръ animus. — 3. благоприятенъ,
щастливъ cetera spero esse pro­
lixa.
prologus, I m (гр) 1. прологъ на
драма, — 2. артистъ, който'про­
изнася пролога.
pro-loquor, locutus sum 3 1. изказвамъ, казвамъ. — 2. произнасямъ прологъ. — 3. предсказвамъ.
рго-lubium, i! п желание, прищяв­
ка, удоволствие.
ргб-liido, lusi, lusum 3 упражнявамъ се предварително,
pro-luo, lui, lutus 3 1. а) изхвърлямъ genus omne natantum litore
in extremo fluctus proluit, b ) o t мивамъ, отнасямъ, (tempestas) ni­
ves ex omnibus montibus proluit,
silvas Eridanus proluit. — 2. изплаквамъ, измивамъ manus; se
pleno auro proluit изпи пълна злат­
на чаша; multa prolutus vappa като
се напи съ прокиснало вино.
prolusio,onis/ предварително упраж­
нение, встжпление, опитъ
proluviis, ei / 1. разливане, навод­
нение. — 2. изливане; ventris из­
пражнения, нечистотия,
prom ercalis, е който е за продань.
ргб-mereo, m erui и ргб-тегеог,
m eritus sum 2 1. заслужавамъ
laudem, poenam; subst. promeri­
tum , i n заслуга, вина. — 2. de
* aliquo, in aliquem, aliquem оказвамъ нЯкому услуги; bene prome­

520

p ro m itto

ritus de aliquo който е оказалъ нЯкому голЯми услуги.
P rom ltheus, ei т Прометей, синъ
на Япетъ, баща на Девкалионъ;
той сътворилъ човЯка отъ глина
и му вд/>хналъ душа, като открадналъ огънь отъ небето; за това
Юпитеръ заповЯдалъ да го приковатъ на една скала въ Кавказъ, кждето билъ разкжсванъ отъ единъ
орелъ, докато най-после билъ освободенъ оть Херкулесъ. Prome­
theus 3 Прометеевъ; iuga Кав­
казъ. PromSthides, ае т синъ на
Прометей: Девкалионъ.
prom inens, entis п издатина, носъ
in prominenti litoris.
ргб-mineo 2 издавамъ се, стърча
collis prominens, in pontum promi­
net; прен. maxima pars eius gloriae
in memoriam ac posteritatem pro­
minet простира ce.
prdm inulus 3 издаващъ се малко
навънъ.
prom iscue, prom isce u promiscam
adv. смЯсено, безъ разборъ.
prom iscuus (prom iscus) 3 1. a)
смЯсенъ, общъ multitudo; conubia
между патриции и плебеи; comitia
plebi et patribus promiscua; divina
et humana promiscua habere не
правя разлика между, еднакво
пренебрегвамъ. Ь) достжпенъ за
всички consulatus. — 2. обикновенъ
cognomentum,
prom isi p f. отъ promitto,
prom issio, onis / обещаване,
prom issor, oris m който обещава,
prdm issum , i n обещание; promissa
dare (facere, servare) или promis­
sis stare изпълнявамъ обещанието,
устоявамъ на думата си; promissa
exigere искамъ изпълнението на
обещаното.
prom issus 3 1. part. отъ promitto.
— 2. adi. дълъгъ, увисналъ bar­
ba, comae.
ргб-m itto, m isi, m issus 3 1. оставямъ да расте, пускамъ crinem
barbamque. — 2. обещавамъ aliquid,
de aliqua re; me ultorem заклевамъ
се да отмъстя; alicui ad cenam (sc.
se venturum) обещавамъ да отида
при нЯкого на обЯдъ; reditus’ sibi

p ro m o

521

promittere inanes напразно се над%вамъ на връщане; tibi me promit­
tere noli не се надЪвай на моето
връщане.
promo, prom psi, prom tus 3 1. изваждамъ, взимамъ tela е pharetra,
pugionem vagina; pecuniam alicui ex
aerario давамъ, отпускамъ; vina
dolio наливамъ; cavo se robore и лизамъ. — 2. а) показвамъ, откривамъ, изваждамъ на яве deus obs­
cura promens, ingenium, saevitiam
factis; nunc prome vires, nunc ani
mos. b) обяснявамъ, излагамъ, казвамъ, разказвамъ iura clienti, nunc
promenda tibi sunt consilia,
pro-moneo 3 предупреждавамъ de
impendentibus periculis voce lovis
promoneri.
prom ontorium — promunturium,
prom ota, orum n = producta.
ргб-moveo, movi, m otus 2 1. a)
движа напредъ saxa vectibus, tur­
rim, machinationes; castra, exerci­
tum, legiones напредвамъ съ вой­
ската, съ легионитЬ. b) премЪствамъ напредъ, продължавамъ, разширявамъ, разпространявамъ, уголЪмявамъ aggerem ad urbem, moe­
nia Ostia tenus, imperium, vires in
immensum orbem; arcana loco изкарвамъ навънъ, откривамъ тайна.
— 2. повишавамъ doctrina vim pro­
movit insitam, aliquem ad praefe­
cturam aerarii,
prom psi pf. отъ promo,
prom pte adv. 1. незабавно, бързо;
смЪло, решително. — 2. откровено
dicam paulo promtius.
prom pto 1 пилЪя, разпилявамъ.
prom ptuarium , ii n складъ на при­
паси.
prom ptuarius 3 кждето се поставя
нЬщо за запазване; прен. cella затворъ.
1. prom ptus part. отъ promo.
2. prom ptus 3 1. явенъ, очевиденъ
aliud clausum in pectore, aliud
promptum in lingua habere; prompta
et aperta. — 2. а) готовъ, приготвенъ, на разположение, b) бръзъ,
незабавенъ. с) лесенъ, удобенъ
defensio; promptum est лесно е
alicui, съ inf. d) готовъ, решите-

p r o n u n t i a t io

ленъ, смЬлъ, енергиченъ, готовъ
за бой; наклоненъ, разположенъ
ad aliquid, in aliquid, adversus ali­
quem, nobis promtioribus pro pa­
tria, animus libertati aut ad mor­
tem; съ abi. lingua красноречивъ;
ingenio даровитъ; manu храбъръ.
3. prom ptus, iis m употргъбява ce
само in prom ptu. 1. a) in promptu
esse явенъ съмъ, очевиденъ съмъ;
b)
in promptu habere или ponere
проявявамъ, показвамъ, не скривамъ. — 2. а) in promptu esse го­
товъ съмъ, на услугит-fe съмъ. b) in
promptu habere имамъ приготвено
нЬщо, имамъ на ржка. с) in promptu
esse лесно е, съ in /.
promulgatio, onis / обнародване, пу­
бликуване, особ. на законопроектъ.
pro-mulgo 1 обявявамъ, обнарод­
ва мъ, публикувамъ legem, rogatio­
nem, de reditu alicuius,
prom ulsidare, is n чиния, въ която
поставяли закуските, съ които се
започвалъ обЪдътъ.
prom ulsis, idis / закуски, съ кои­
то се започвалъ обЬдътъ.
prom unturium ( и prom untorium
или prom ontorium ), ii п носъ
(геогр.).
prom us, I п домакинъ, икономъ.
ргб-m iituus 3 предварително даденъ, даденъ въ видъ на заемъ
publicanis insequentis anni vectigal
promutuum imperabatur,
pronaos, 1 m (гр) предверие на
храмъ.
prone adv. наведено, наклонено,
pro-nepos, po tis т правнукъ.
pro-neptis, is / правнучка.
pronoea, ae f (гр) провидение,
pro-nomen, inis n мЪстоимение.
pro-nuba, ae / шаферка; pronuba
luno като богиня на брака; pronuba
Bellona като богиня, която устрой­
вала нещастни бракове (сжщо за
фуриигЬ).
proniinciatio = pronuntiatio,
proniintiatio, onis / 1. публично
обявяване; особ. решение, присжда
на сждията. — 2. а) начинъ на го­
ворене, дикция, декламиране. Ь)
въ логиката: изречение.

p r o n u n t ia t o r

522

pronuntiator, oris m разказвачъ,
повествователь rerum gestarum,
pronuntiatum , i n сжждение, изре­
чение.
ргб-niintio 1 1. а) известявамъ, обявявамъ, провъзгласявамъ legem,
nomina, sententias, aliquem praeto­
rem. b) обещавамъ praedam. — 2.
произнасямъ присжда, решение
iudex, de aliqua re. — 3. казвамъ
наизустъ, декламирамъ, рецитирамъ multos versus. — 4. за консу­
ла: резюмирамъ преди гласуването
отдЪлнитЬ мнения на сенаторитЬ
effecit, ut sua sententia prima pro­
nuntiaretur.
pro-nuperarft*. наскоро,преди малко,
ргб-nurus, iis / съпруга на внукъ,
снаха по внукъ.
pronus 3 1. а) наведенъ corpus;
pecora,'quaenatura prona finxit; pro­
nus pendens in verbera наведенъ
напредъ, за да получи ударитЬ. Ь)
наклоненъ, полегатъ, стръменъ
urbs prona in paludes, via; Orion
залЬзващъ; anni, menses отиващи
къмъ края си. — 2. а) склоненъ, на­
клоненъ in obsequium, in libidines,
b) разположенъ, благосклоненъ in
aliquem, alicui. — c) лесенъ omnia
prona virtuti; id pronius ad fidem
това е по-правдоподобно.
prooem ior 1 правя встжпление въ
речь.
prooemium , iT n (гр) встжпление,
предисловие.
propagatio, (p ro .. .) onis / 1. раз­
въждане на растения; прен. nomi­
nis предаване името отъ поколе­
ние на поколение. — 2. а) разши­
ряване finium imperii, b) продъл­
жаване temporis, vitae,
propagator (pro...), oris m продължитель, виновникъ за продължа­
ване; provinciae който продължава
срока на управлението на.
l.pro-pago (p ro ...) 1 1. разсаждамъ, развъждамъ vitem; прен. su­
bolem; sui generis initium. — 2. раз
ширявамъ, разпространявамъ ter­
minos, fines imperii. — 3. продължавамъ bellum, diem, memoriam
alicuius rei, alicui imperium in unum

p ro p e n s e

annum;aliquid posteritati предавамъ
нЪщо на бждещето поколение.
2. propago (p ro .. .), inis /
1. разсадъ, особ. лозовъ. — 2. потомъкъ,
дете; collect. родъ, потомство, деца;
pl. clarorum virorum propagines ро­
дословие.
ргб-palam adv. явно, открито, пу­
блично.
pro-patulus 3 откритъ in aperto ас
propatulo loco; особ. in propatulo
на площада, открито, публично;
aliquid in propatulo habere излагамъ за продань: in propatulo ae­
dium или само in propatulo въ пред­
ния дворъ.
prope (вж. отдгьлно сотр. propius
и superi, proxime) 1. adv. а) близу, наблизу prope esse alicui; pro­
pe ab .. . недалечъ отъ, близу до...;
prope adest cum близу е мсментътъ, когато. Ь) почти prope om­
nes, prope desperatis rebus; prope
erat, ut малко оставаше да, насмалко щЬше да. — 2. ргаер. сь
асс. близу до, около prope castra,
prope urbem.
prope-diem adv. въ най-близкия
день. въ най-скоро време.
prd-pello, pull, pulsus 3 1. а) гоня
предъ себе си, изкарвамъ pecus
extra portam, b) карамъ напредъ,
отдалечавамъ navem in altum, c)
хвърлямъ saxa in subeuntes, corpus
alicuius e scopulo in profundum;
подбуждамъ, накарвамъ aliquem
ad aliquid. — 2. а) изпжждамъ, npoгонвамъ, обръщамъ въ бЪгство
capitis damnatos patria propulit, mul­
titudinem equitum, hostem a castris,
b) отстранявамъ.отклонявамъ, пре­
махва мъ vitae periculum ab aliquo,
pericula virtute, famem.
prope-modum (prope-m odo) adv.
почти, насмалко.
pro-pendeo, pendi, pensus 2 1. ви­
ся, наклонявамъ се надолу tantum
illa lanx boni propendet, ut. — 2.
а) надтежавамъ, имамъ надмощие
bona propendent, b) благоприятствувамъ (animi iudicum) quo impel­
limus, inclinant atque propendent.
p ro p e n si adv. на драго сърдце, съ
удоволствие.

p ro p e n s io

523

p ro p o n o

propensio, onis/ наклонность,пред­
ex propinquo adspicere отблизу.
разположение.
— 2. за време: близъкъ, скорошенъ;
propensus part. отъ propendeo.
предстоящъ reditus, mors. — 3. а)
приличащъ, подобенъ alicui rei. b)
propSnsus 3 1. а) тежъкъ ramen­
родственъ, близъкъ по родство
ta plumea propensior, b) важенъ
propinquam uxorem ducere; bella
id fit propensius. — 2. а) наклоpropinqua съ близки по родство;
ненъ, предразположенъ ad miseri­
subst. propinquus, i m u propin­
cordiam, ad voluptates; propenso
qua, ae / роднина,
animo aliquid facere правя н^що
съ удоволствие; propensus alicui propior, ius, gen. -oris (вж. отдгьлно superi, pioxim us) 1. за мгъсто-,
разположенъ. b) близъкъ ad veri­
по-близъкъ, намиращъ се по-наtatis similitudinem,
properanter adv. бързо, скоро,
близу pons, locus; съ acc. propior
properantia, ae / бързина,
montem; съ dat. propior patriae;
subst. propiora по-близко лежащи
properatio, onis / бързина,
мЪста: propiora flumini tenere. — 2.
properato adv. бързо,
propere adv. бързо,
за време: последенъ epistula. —3.
properipes, gen. pedis бръзъ, бъра) по-гриличашъ sceleri; quae (fa­
зоногъ.
ma) propior vero est по-правдопоpropero 1 1. intr. бързамъ ad Sci­
добна. b) по близъкъ по родство
quibus propior Quintio nemo est. c)
pionem, Romam, ad praedam, in
по-близъкъ, по-интименъ, по-предpatriam redire; properato opus est
трЪбва да се бърза. — 2. trana.
разположенъ. d) по-подходящъ, поудобенъ.
бързамъ съ нЪщо, ускорявамъ
iter, mortem; pecuniam heredi propitio 1 правя благосклоненъ,
усърдно събирамъ.
умилостивявамъ Iovem.
Propertius, ii m (Sextus Aurelius propitius 3 благосклоненъ, милостивъ.
Propertius) Проперций, прочутъ
римски елегически поетъ (около propius (сотр. отъ prope) 1. adv.
49—15 г. пр. Хр.).
no-близу propius Tiberi quam ...;
propius a terris по-близу до; прен.
pro-perus 3 бръзъ auriga; съ gen.
propius res aspice nostras по мило­
properus occasionis ползуващъ се
стиво. — 2. praep. съ acc. по блибързо отъ случая.
pro-pexus 3 вчесанъ напредъ, увисзу до propius urbem; прен. propius
virtutem esse приближавамъ се до;
налъ напредъ, дълъгъ barba in
pectore или ad pectora, crinis.
propius fidem est заслужава повече
довЬрие.
pro-pTlo 1 захвърлямъ, хвърлямъ.
propincus = propinquus,
propnigeum, I n (гр) отоплително
propino 1 (гр) 1. пия за нЪчие здра­
помещение balinei.
Propoetides, um / Пропетиди, мо- .
ве alicui и alicui aliquid; salutem
alicui. — 2. давамъ да пие. — 3.
мичета отъ островъ Кипъръ, пре­
давамъ.предлагамъ, предоставямъ.
върнати отъ Венера въ камъни. I
propinquitas, atis /
1. близость propola, ae т (гр) препродавачъ,
бакалинъ.
I
loci, hostium. — 2. сродство,
propinquo 1 1. trans, ускорявамъ.
pro-polluo 3 още повече осквернявамъ.
augurium. — 2. intr. приближавамъ
ce dies, mors propinquat; съ dat. ргб-рбпо, posui, positus 3 1. а) поставямъ отпредъ, излагамъ signum
fluvio, castris; съ acc. campos,
pugnae; vexillum окачвамъ на па­
propinquus 3 1. за мгъсто: бли­
латката на пълководеца; aliquid
зъкъ, намиращъ се наблизу pro­
oculis, ante oculos или in prospec­
vincia; bellum, tumultus наблизу
tum показвамъ. b) излагамъ за
ставащъ; съ dat. flumini propinqua
продань, продавамъ aliquid venale,
loca, съ abi. litora Italia propinqua,
с) публикувамъ, обявявамъ, обнаin propinquo esse наблизу съмъ;

Propontis

524

родвамъ edictum, leges in publicum.
— i a ) предлагамъ remedia morbo,
quaestionem; militibus praemia обещавамъ: alicui poenam (mortem,
exsilium) заплашвамъ никого съ.
b) pass. предстоя mors alicui, diffi­
cilis defensio. — 3. а) представямъ
си aliquid, vim naturae, exempla,
sibi aliquid ante oculos; sibi aliquem
ad imitandum поставямъ си нЬкого
за примЪръ; hoc sibi solacii утешавамъ се съ това; sibi spem над-feвамъ се. Ь) поставямъ за цель
(задача), решавамъ; aliquid animo
намислямъ нЬщо, решавамъ се
на нЪщо; mihi propositum est hoc
facere решихъ се да направя това;
propositum est arti цель на изку­
ството е. — 4. а) излагамъ, предста­
вямъ, разказвамъ, привеждамъ,
споменавамъ rem gestam, sua me­
rita, aliquid pro certo, voluntatem
alicuius, viros notissimos, b) образувамъ първото предложение на
силогизъмъ.
Propontis, idis (idos)/ Пропонтида,
сега Мраморно море. Propontia­
cus 3 пропонтидски.
proportio, onis /
съразмЪрность.
propositio, onis / 1. представа ani­
mi; alicuius rei за нЪщо. — 2. из­
речение, предложение, тема. — 3.
първо предложение въ силогизъмъ.
propositum, I п
1. намерение,
планъ; peragere, assequi proposi­
tum изпълнявамъ; propositum te­
nere твърдъ съмъ въ намерението
си. — 2. основна мисъль, тема re­
verti ad propositum; а proposito de­
clinare, aberrare отклонявамъ се,
отдалечавамъ се. — 3. първо пред­
ложение въ силогизъмъ.
propositus part. оть propono,
propositus 3 1. изложенъ, достжпенъ bello, telis fortunae. — 2.
предстоящъ, заплашващъ.
proposui pf. оть propono,
pro-praetor, oris m пропреторъ,
(преторъ, който следъ свършване
на службата си е билъ изпратенъ
като управитель на провинция; еж.
praetor).
proprie adv. 1. отделно, самостоя­
телно mavultis promiscue toto cam­

p ro p u g n o

po quam proprie parva parte uti,
frui. — 2. а) собствено, лично, ин­
дивидуално id est proprie tuum, b)
особено, преимуществено, c) точно,
proprietas, atis /
1. особеность,
особено качество, свойство. — 2.
собственость.
proprius 3 1. а) принадлежещъ из­
ключително некому, собственъ, личенъ ista calamitas communis est
utriusque nostrum, sed culpa mea
est propria; proprium facere aliquid
присвоявамъ. b) свойственъ liber­
tas propria Romani et generis et
nominis; proprium est alicuius; сь
inf. свойствено е никому, харак­
терна черта е за нЪкого. с) особенъ, изключителенъ, специаленъ
causa, praesidium, lex. d) траенъ,
сигуренъ munera; munitiones pro­
priam expeditamque Caesaris victo­
riam interpellaverunt,
propter 1. adv. близу, наблизу spe­
lunca est propter. — 2. praep. сь
acc. а) близу до insula propter Si­
ciliam. b) поради propter metufa,
propter frigora; propter quos lucem
aspexit, propter quos vivit благо­
дарение на които.
propter-ea adv. поради това; propterea quod (quia) понеже, защото;
съ acc. id propterea поради това.
proptervus, propterve = proterv...
propudiosus 3 безсраменъ.
pro-pudium, ii n 1. безсрамно дЪло, безсрамие, позоръ. — 2. прен.
безсрамникъ, мръсникъ.
propugnaculum , I п 1. укрепление,
крепость ballista pervortere turrim
et propugnacula; urbs ut propugna­
culum oppositum barbaris; propugna­
cula imperii войската и флотата;
alta navium propugnacula високигЬ
бойни кули на. — 2. а) защита.
Ь) защитителенъ доводъ firmissimo
propugnaculo uti.
ргорйдпаМо, onis / защищаване,
propugnator, oris m защитникъ.
ргб-рйдпо 1 1. сражавамъ се отъ
нЪкжде ех turribus. — 2. сражавамъ
се за нЪщо, защищавамъ pro suo,
pro aequitate, е loco, studium pro-

p r o p u li

525

pugnandi; съ dat. nugis; съ acc. mu­
nimenta; subst. propugnantes, ium
m защитници,
propuli pf. оть propello,
propulsatio, onis / отблъскване,
отстраняване periculi,
propulso 1 1. отблъсвамъ, прогонвамъ hostem. — 2. отстранявамъ,
отклонявамъ, премахвамъ suspicio­
nem а se. famem, iniurias illatas,
propulsus part. оть propello,
propylaea, orum n (гр) пропилей,
великолепна галерия, построена
отъ Перикълъ на Акропола въ
Атина.
pro-quaestore или proquaestore т
проквесторъ, квесторъ въ провин­
ция cum pro quaestore essem,
prora, ae / (гр) предната часть на
корабъ, носъ на корабъ; прен. корабъ; prora avertit (intr.).
ргб-геро, rep si 3 изпълзявамъ, измъквамъ се крадешкомъ, появявамъ се.
proreta, ае т (гр) помощникъ корм­
чия, кормчия.
pro-ripio, ripul, rep tus 3 1. изтръгвамъ. — 2. se proripere измъквамъ
се, избЯгвамъ, бЯгамъ ех curia,
custodibus, in publicum; само pro­
ripere; quo proripis? накжде бързашъ?
prorogatio, onis / 1. продължава­
не imperii. — 2. отсрочване diei,
pro-rogo 1 1. продължавамъ impe­
rium alicui; provinciam управлението
на провинцията — 2. отсрочвамъ
paucos dies ad solvendum,
prorsum u prosum = 2. prorsus.
1. prorsus u prosus 3 правъ pro­
rsi limites appellabantur in agrorum
mensuris, qui decreti sunt ad orien­
tem; oratio prosa проза.
2. prorsus u prorsum (prosus u pro­
sum ) adv. 1 . право. — 2. а) съвсемъ, напълно, b) изобщо.
ргб-rumpo, rupi, ru ptus 3 1. intr.
а) насила си пробивамъ пжть,
хвърлямъ се. втурвамъ се in ali­
quem, in mare, b) избухвамъ, вне­
запно се появявамъ vis morbi. — 2.
trans, изхвърлямъ; mare proruptum
развълнувано море.

p ro seq u o r

ргб-ruo, rui, ru tu s 3 1. intr. a)
хвърлямъ се, устремявамъ се, нападамъ in hostes, b) срутвамъ ce
oppidum Pompei magna ex parte
motu terrae proruit. —* 2. trans, a)
събарямъ. b) se proruere втур­
вамъ ce.
proruptio, onis / внезапно нападе- ние, нападение.
proruptus 3 1. part. оть prorumpo.
— 2. adi. необузданъ, дързъкъ.
prosa, ae / (sc. oratio) проза.
ргб-sapia, ae /
поколЯние, родъ.
proscaenium , ii n (гр) предната
часть на сцената; сцена,
prd-scindo, scidi, scissus 3 1. разсичамъ; прен. campum ferro ора.
— 2. ругая aliquem,
pro-scrlbo, scripsi, scrip tu s 3 1.
публично обявявамъ auctionem; le­
gem обнародвамъ. — 2. а) обявя­
вамъ публично за продань bonum,
fundum, domus, b) лишавамъ отъ
собственость aliquem, с) конфискувамъ possessiones, d) осжждамъ на изгнание; subst. proscri­
pti, orum т изгнаници,
proscriptio, onis / 1. публично обяв­
ление за продажба honorum. — 2.
а) конфискуване. Ь) заточаване.
proscripturio 4 искамъ да заточа
нЯкого (да конфискувамъ имотитЯ му).
ргб-seco, secui, sec tu s 1 1. отсичамъ, отрЯзвамъ, особ. части отъ
вжтрешноститЯ на принесеното въ
жетрва животно eius hostiae exta;
subst. prdsecta, orum n отрЯзани
части отъ жертвата, вжтрешности.
— 2. разоравамъ solum.
1. prosectus part. отъ proseco.
2. prosectus, Os m разрязване, разсичане, порЯзване
prosecutus part. отъ prosequor.
ргб-seda, ae f блудница.
ргб-semino 1 1. разсЯвамъ. — 2.
развъждамъ.
ргб-sequor, secu tu s sum 3 1. а) придружавамъ, изпращамъ aliquem;
diem празнувамъ. b) преследвамъ
hostem, fortuna aliquem, c) aliquem
aliqua re изпращамъ нЯкого съ
нЯщо, удостоявамъ, надарявамъ
legatos et excipere et prosequi do-

prosero

526

nis, aliquem laudibus, aliquem con­
tumeliosis vocibus; virtutem alicuius
grata memoria, alicuius nomen gra­
to animo съ благодарность си спомнямъ за. — 2. продължавамъ да
описвамъ, да говоря pascua versu,
quod longius non prosequar, prose­
quitur pavitans.
pro-sero, serui, sertu s 3 изплезвамъ linguam.
Proserpina (P ro ...) a e /
Просерпина, дъщеря на Церера, съпруга
на Плутонъ, царица на подземния
свЯтъ.
pro-serpo 3 изпълзявамъ, излизамъ
полека; появявамъ се.
prosico = proseco.
ргб-silio, silui 4 1. изскачамъ ех
tabernaculo, ех lecto, de navi, съ
abi. finibus suis; prosilit sanguis. — 2.
оттърчавамъ, бързамъ in, съ acc.
pro-socer, eri m дЯдо на съпругата.
ргб-specto 1 1. а) назъртамъ, поглеждамъ навънъ ех fenestris. Ь)
гледамъ въ далечината, гледамъ
отдалече mare, proelium. — 2. а) за
мп>стности:глеаапъ, разположенъ
съмъ къмъ terra finesque septen­
trionem а latere Siciliae prospec­
tant, quae (villa) prospectat Sicu­
lum mare, b) очаквамъ, чакамъ
exsilium, te quoque fata prospec­
tant paria.
1. prospectus part. отъ prospicio.
2. prospectus, iis m изгледъ, глед­
ка, погледъ; in prospectu esse вижданъ съмъ отдалече; se а prospec­
tu removere отдалечавамъ се отъ
погледа на народа.
pro-speculor 1 1. а) гледамъ въ да­
лечината de vallo, е muris. Ь) разглеждамъ мЯстноститЯ ad locum
castris capiendum. — 2. следя, очак­
вамъ съ погледъ adventum impe­
ratoris.
prosper = prosperus,
prospere a Iv. благоприятно, благо­
получно, щастливо procedere,
prosperitas, a tis / преуспяване, бла­
гополучие, щастливо състояние,
prospero 1 давамъ, причинявамъ
успЯхъ, благославямъ, благоприятствувамъ victoriam, decreta patrum.

prosum

prosperus 3 1. благоприятенъ, благополученъ, щастливъ exitus; subst.
prospera, orum п благоприятни
обстоятелства. — 2. благоприятствуващъ fortuna, Bellona; съ gen.
frugum по отношение на плодоветЯ.
prospicientia, ае / предвидливость,
предпазливость.
prd-spicio, spSxI, spectus 3 1. intr.
a) гледамъ напредъ, гледамъ от­
далече или надалече ех castris in
urbem, b) оглеждамъ се, гледамъ
внимателно, стоя на стража ab
ianua. с). грижа се alicui, patriae;
malo предотвратявамъ злото. — 2.
trans, а) виждамъ отдалечъ или
надалечъ Italiam ab unda, aliquem
ex moenibus, ex speculis adventan­
tem hostem, b) предвиждамъ talem
exitum, c) грижа се отъ по-рано
за нЯщо sedem senectuti; filiae ma­
ritum. d) зи мгъстности: гледамъ,
изложенъ съмъ къмъ prospicit'domus agros.
pro-sterno, stravi, stra tu s 3 1. a)
проствамъ, хвърлямъ на земята cor­
pora humi, se ad pedes alicuius.
b) разрушавамъ, разбивамъ, уни­
щожавам ъ oppida, Galliam stultitia
sua, omnia furore, hostem, phalan­
gem. — 2. отдавамъ на обезчестяване sorores alicui.
prostibilis, е продаващъ ce; subst.
f блудница.
prostibulum , i n блудница; публиченъ домъ.
ргб-stituo, ui, u tu s 3 излагамъ пу­
блично, излагамъ за продань, търгувамъ съ; прен. излагамъ на опо­
зоряване, на обезчестяване, опозорявамъ.
pro-sto, s titi 1 1. а) изложенъ съмъ
публично, изложенъ съмъ за про­
дань Ь) за блудници: публично търгувамъ съ себе си. — 2. продавамъ.
p rostratus pf. отъ prosterno.
prostravi p f. отъ prosterno.
prostylos, on (гр) съ колони отпредъ aedes.
pro-subigo 3 разравямъ предъ себе
ch _sus

pede prosubigit terram .

1. ргб-sum, profui, profuturus, pro­
desse полезенъ съмъ, ползувамъ,

prosum

527

принасямъ полза alicui, id mirum
quantum ad concordiam civitatis
prodest.
2. prosum u prosus вж. 2. prorsus.
Protagoras, ae m Протагоръ, гръц­
ки софистъ, съвременникъ на Сокрагь.
ргб-tego, tex i, te c tu s 3 покривамъ
отпредъ, защищавамъ, прикривамъ
tabernaculum hedera, съ acc. gr. pro­
tecti corpora scutis, protectus pec­
tora barba; aliquem scuto, iacentem,
aliquem ab alicuius iniuria; risu pro­
tectis insidiis.
ргб-telo 1 прогонвамъ, пропъждамъ aliquem dictis,
protelum , I n 1. вжже за теглене.
— 2. чифтъ впрегнатъ добитъкъ.
pro-tendo, ten d i, te n tu s 3 прот%гамъ, простирамъ bracchia, hastas,
proten u s = protinus,
pro-tero, triv i, tritu s 3 1. смачквамъ, стъпквамъ frumentum. — 2.
а)
унищожавамъ aciem hostium,
Poenos, b) презирамъ aliquem.
ргб-terreo, terru i, territu s 2 изплашвамъ, прогонвамъ aliquem
hinc, hostes.
protervS adv. дръзко, нахално, без­
срамно.
protervitas, a tis / дързость, на­
халство, безсрамие,
protervus (proptervus) 3 1. дързъкъ, нахаленъ, безсраменъ juve­
nis. — 2. буенъ, свирепъ.
Protesilaus, I т Протесилай, епирски царь, съпругъ на Лаодамия,
падналъ пръвъ при обсадата на
Троя. Protesilaeus 3 Протесилаевъ.
Proteus, ii и eos т Протей, мор­
ски богъ, който притежавалъ даръ
да предсказва и който могълъ да
се преобразява най разнообразно;
прен. непостояненъ, лукавъ човЬкъ.
prothym e adv. (гр) съ удоволствие,
радостно.
prothym ia, ае / (гр) разположение,
благосклонность.
protinam = protinus,
protinus или protenus adv. 1. пра­
во, напредъ, по-нататъкъ. — 2. а)

provenio
непрекъснато. Ь) веднага, неза­
бавно. — 3. отъ самото начало.
Protogenes, is т Протогенъ, гръц­
ки живописецъ, живЬлъ около
300 г. пр. Хр.
pro-tollo 3 простирамъ, протЪгамъ
manum; прен. отлагамъ, продължавамъ vitam in crastinum, mor­
tem sibi.
protopraxia, ae / (гр) привилигированъ дългъ.
pro-traho, traxi, tra c tu s 3 1. извличамъ, отмъквамъ aliquem ca­
pillo in viam, cadaver pedibus, ali­
quem hinc in convivium. — 2. а) разкривамъ, откривамъ facinus, b)
насилвамъ, принуждавамъ ad in­
dicium. c) протакамъ rem.
pro-triido, tru si, triisu s 3 1. 6yтамъ, изтласквамъ aliquem. — 2.
отлагамъ comitia in mensem lanuarium.
protuli p f. отъ profero.
pro-turbo 1 1. прогонвамъ hostes
telis, nostros de vallo. — 2. събарямъ, повалямъ obstantes silvas
pectore.
рго-ut coniunct. споредъ както, така
както prout res postulat.
1. provectus part. отъ proveho.
2. provectus, us m напредване.
pro-veho, vexi, vectus 3 1. возя,
карамъ напредъ, откарвамъ navis
saxa provexit. — 2. а) издигамъ ali­
quem ad summos honores, b) увличамъ haec spes provexit, ut; gau­
dium provehit (nos).
pro-vehor, v ectu s sum 3 1. тръгвамъ, отдалечавамъ се (по море,
съ конь) Caesar provectus cursum
non tenuit, paulum ab suis, equo,
portu. — 2. а) напредвамъ e gre­
gario ad summa militiae provectus,
nox provecta erat; provectus aeta­
te. annis съ напреднала възрасть.
b) отивамъ твърде далечъ, увличамъ се longius in amicitia, amore,
vino.
pro-venio, vSni, ventum 4 1. излизамъ, показвамъ ce in scaenam.
— 2. а) раждамъ се, раста frumen­
tum angustius provenerat, b) появя-,
вамъ се scriptorum magna ingenia
ex studiis gaudium. — 3. а) ста-

proventus

528

вамъ, случвамъ се, свъшнавамъ
се. Ь) имамъ успЪхъ, сполучвамъ,
успЪвамъ.
proventus, iis m 1. раждане. — 2.
добивъ, реколта, изобилие. — 3.
изходъ, щастливъ изходъ, усгтЬхъ.
pro-verbium, ii п пословица,
providens, gen. -entis предвидливъ,
предпазливъ, внимателенъ.
providenter adv. предвидливо, пред­
пазливо, внимателно,
providentia, ае / 1. предвиждане,
предви дливость,загриженость, гри­
жа. — 2. провидение, промисълъ.
pro-video, vidi, v isus 2 1. виждамъ
по-рано, виждамъ отдалече aliquem,
navem. — 2. а) предвиждамъ ali­
quid, aliquid animo. Ь) погрижвамъ
се отъ по-рано, взимамъ мЬрки,
приготвямъ frumentum exercitu',
omnia provisa erant; съ abi. de
re frumentaria; съ dat. saluti homi­
num.
providus 3 1. прецвиждащъ mens
provida rerum futurorum. — 2. a)
предвидливъ, предпазливъ, внима­
теленъ prudens ac providus, b) грижещъ ce alicuius rei; subst. provi­
dum, i n нЪщо, което се случва
по волята на провидението, което
свидетелствува за божието прови­
дение.
provincia, ае / 1. а) длъжность,
служба fugitant omnes hanc pro­
vinciam. b) официално възложена
служба, длъжность на висшъ чиновникъ, главно началство надъ
войската или флотата sortiri pro­
vincias inter se, sortem nactus est
urbanae provinciae; provinciam bene
administrare; classis provincia глав­
но началство надъ флотата; Rquilio
Hernici provincia evenit Лквилий по­
лучи главното началство въ вой­
ната противъ. — 2. а) провинция,
страна вънъ отъ Италия, покорена
съ война provinciae consulares; Gal­
liam in provinciam redigere, admini­
strare provinciam; Gallia provincia
или само Provincia източната часть
на provincia Narbonensis = Провансъ. b) управление на провинция
primus annus erat provinciae, pro­
vinciam conficere.

proxime

provincialis, е отнасящъ се до управ­
лението на провинция, намиращъ
се въ провинция, провинциаленъ;
subst. provinciales, ium т жите­
ли на провинция, провинциалисти,
provinciatim adv. по провинции,
provisio, onis / 1. предвиждане,
предпазливость animi. — 2. предвидливость, грижа, взимане мЪрки
за или противъ posteri temporis,
omnium horum vitiorum.
1. proviso adv. умишлено, нарочно,
2. pro-vlso 3 отивамъ или идвамъ
да видя.
provisor, oris т който предвижда;
който отъ по-рано се грижи за
alicuius rei.
provisus, iis m 1. виждане на­
далече. — 2. а) предвиждане pe­
riculi. b) грижа.
pro-vivo, vixi 3 продължавамъ да
живЬя.
provocatio, onis / апелиране къмъ
по-висока инстанция, право на
апелиране provocatio adversus ma­
gistratus ad populum, poena sine
provocatione.
provocator, oris m 1. който предиз_виква. — 2. видъ гладиаторъ,
pro-voco 1 1. извиквамъ, викамъ
aliquem ad se. — 2. а) подбуждамъ,
възбуждамъ, дразня aliquem ser­
monibus, maledictis, minis et verbis,
b) извиквамъ или предизвиквамъ,
дразня, aliquem ad pugnam, ad cer­
tamen. — 3. апелирамъ ad popu­
lum; a duumviris противъ реше­
нието на.
ргб-volo 1 излитамъ apes provolant:
прен. ичлизамъ бързо, втурвамъ се.
ргб-volvo, volvi, volutus 3 1. търкалямъ напредъ, предъ себе си
saxa. — 2. se provolvere или pass.
provolvi хвърлямъ ce ad pedes, ad
genua; прен. multi fortunis (abi.)
provolvebantur лишаваха се отъ
имотъ; provolvi ad libita alicuius
напълно се подчинихъ на.
pro-vulgo 1 разгласявамъ, обнародвамъ.
proxime, poxume (superi, отъ pro­
pe) adv. и praep. съ acc. 1. а) твър­
де близко quam proxime potest
castris, b) преди малко, неотдавна.

proximitas

Psophis

529

току-що quem proxime nominavi, c)
непосредствено следъ, следъ pro­
xime deos, proxime a Lacyde; за
време-, proxime Calendas Sextiles. —
2. почти така както proxime mo­
rem Romanum; proxime atque ille
почти така, както и той.
proximitas, a tis / 1. близость, съ­
седство. — 2. а) близко сродство.
Ь) сходство.
proximo adv. преди малко,
proximus (proxum us) 3 1. твърде
близъкъ, най-близъкъ via. oppi­
dum, ab aliquo; сь abi. proximi Hi­
spania Mauri sunt; съ dat. Belgae
proximi sunt Germanis; сь acc. pro­
ximus mare; subst. proximum, i n
близость, съседство in proximo ur­
bis; proximi, orum m най-близко
намиращи се. — 2. а) предходенъ,
последенъ ubi proxima nocte fuisti?
proximo anno; censor, qui proximus
ante me fuerat, b) настжпващъ,
следващъ proximo anno; qui prae­
fectus classis proximus post Lysan­
drum fuit непосредствено следъ.
— 3. а) най-близко стоящъ, тесно
свързанъ amore, cognatione, aetate;
religioni suae напълно преданъ;
subst. proximi, orum m най-близки
соднини, най-близки, b) твърде
приличащъ, твърде подобенъ id
deo proximum est, historia est pro­
xima poetis.
prudens, gen. -entis l. а) предвиждащъ, предусЪщащъ doli, b) = съз­
нателно, нарочно quos prudens
praetereo. — 2 а) добре запознатъ, сведущъ, опитенъ, вещъ rei
militaris, locorum, belli; in iure ci­
vili; ad consilia, b) благоразуменъ,
уменъ vir, consilium,
prudenter abv. благоразумно, умно.
prudentia, ae / 1. предвиждане
futurorum. — 2. а) знаене, позна­
ване rei militaris, legum, b) разсждливость, умъ, благоразумие,
опитность.
pruina, ae / 1. слана, скрежъ. —
2. а) сн-Ьгъ. Ь) зима.
pruinosus 3 покритъ съ слана,
ргйпа, ае / разгорЪнъ вжгленъ,
жарь.

pruniceus 3 направенъ отъ сливо­
во дърво.
prunum , I п (гр) слива,
prunus, I / (гр) слива (дърво),
prurigo, inis / сърбежъ.
prurio 4 сърби ме totum os prurire;
прен. сладострастенъ съмъ.
Prusa, ае / или Prusias, adis /
Пруса, градъ въ Западна Витиния,
сега Бруса.
prytaneum и prytanium , I п (гр)
пританеумъ, общинското здание
въ гръцките градове, въ което се
събирали и обядвали на държавна
сметки пританите и други заслу­
жили гр-ждани.
prytanis, is т (гр) приганъ, висшъ
държавенъ чиновникъ въ гръц­
ките градове.
psallo, psalli 3 (гр) свиря на цитра;
пея акомпаниранъ отъ цитра.
psalterium , ii п (гр) струненъ инструм-нтъ, подобенъ на цитра.
psaltes, ае т (гр) свирачъ на цитра.
psaltria, ае / (гр) свирачка на
цитра.
Psecas, adis / Псекада: 1 една отъ
нимфите на Диана. 2. име на
робини или слугини, които се гри­
жили за косите на господарките си.
pselium ene, асс. еп / (гр) увенча­
ната, име на статуя отъ Праксителъ.
psephism a, atis п (гр) решение на
народа (у гърците).
Pseudocato, onis v* лъже-Катонъ.
Pseudodam asippus, I т лъже-Дамасипъ.
pseudodipteros, оп (гр) който из- I
глежда, че има два реда колони
aedes.
Pseudolus, I m (гр. „лъжецъ“) загла­
вие на комедия отъ Плавтъ.
pseudom enos, I т (гр) лъжливъ
силогизъмъ.
Pseudophilippus, I т лъже-Филипъ.
pseudothyrum , I п (гр) тайна врата,
psilocitharistes, ае т (гр) свирачъ
на цитра.
psithius 3 (гр) пситийски; psithia
vitis или само psithia видъ гръцко
грозде.
p sittacu s, I т (гр) папагалъ.
Psophis, Idis / Псофида, градъ въ
Вркадия-

Латинско-български речникъ — Войновъ, Милевъ. — 2. издание.

34

Psophodees

530

Psophodees, is m (гр. „плашливъ,
подозрителенъ“) заглавие на коме­
дия огъ Менендъръ.
psychom antium , ТТ п (гр) мЬсто,
кждето призовавали душитЪ на
умр-ЬлитЪ, прорицалище.
Psylli, orum т псили, племе въ
Ливия.
psythius = psithius.
-pte частица, поставяна за усилване
следъ prom. poss. и pers. suapte
manu съ собствената си ржка.
Pteleum , i п Птелеумъ, градъ въ
Тесалия.
Pthia, ае / (правилно Phtia) Фтия,
градъ въ Тесалия, родно мЪсто
на Яхилъ. P thius 3 фтиотски; vir
Яхилъ, гех Пелей. Pthias, adis /
фтиотка. P thiotes, ае т фтиотецъ.
Pthlotis, idis / Фтиотида, область
въ Тесалия. P thioticus 3 фтиот­
ски, тесалийски.
ptisana, ае / (гр) ечемиченъ болгуръ, ечемичено питие.
ptisanarium , ii п ечемичено или
оризово питие.
Ptolom aeus, i т Птоломей: 1. пълководецъ на Алекс. Велики, който
станалъ египетски царь и основалъ династията на ПтолемеитЪ.
Ptolom aeus, i 3 египетски; subst,
Ptolomaeum, i n гробницата на
Птоломеит-fe. Ptolom ais, idis Пто■ ломаида, градъ въ Египетъ. 2.
астрологъ въ времето на императоръ Отонъ.
pubens, gen. -entis = pubes.
pubertas, atis / 1. възмжжалость,
зрЪлость. — 2. а) мъхъ по брада­
та. Ь) мжжка полова сила.
1. pubes, gen. -eris възмжжалъ, възрастенъ aetas, servus, puer; поет.
за растения : соченъ folia; subst.
puberes, um m възрастни хора,
способни да носятъ оржжие.
2. pubes, is / 1. а) пълновъзрастни,
възмжжали хора; поет. млади би­
ци. Ь) мжже, хора, народъ. — 2. а)
възмжжалость. Ь) външни белези
на възмжжалость: брада, косми
по срамнит-fe части, срамни части.
pubesco, bui 3 1. а) възмжжавамъ,
досгигамъ зрЪлость cum Hercules
pubesceret. Ь) пораствамъ, узрЪ-

publicus
вамъ quae terra gignit, maturata
pubescunt. — 2. обраствамъ съ ко­
си; поет. prata pubescunt flore noкриватъ се съ.
publicanus, i m публиканъ, откупвачъ на държавните данъци и
приходи въ провинциите; adi. /
muliercula publicana жена или дър­
жанка на публиканъ.
piiblicatio, onis /
конфискуване
bonorum.
publice adv. 1. въ интереса на дър­
жавата, по заповедь или отъ име­
то на държавата, официално pub­
lice laus est, publice interfici, pub­
lice privatimque, publice litteras mit­
tere. — 2. на държавни разноски
efferri, ali. — 3. поголовно, всички
безъ изключение ire exsulatum.
— 4. публично, явно.
pQblicitus adv. = publice.
Publicius 3 римско родово име.
publico 1 1. отнемамъ въ полза на
държавата, конфискувамъ regnum,
bona alicuius; Ptolomaeum богат­
ството на Птоломей. — 2. а) пра­
вя общодостжпенъ, предоставямъ
на общо ползуване. Ь) публикувамъ, обнародвамъ aliquid; libellos
издавамъ.
Publicola =: Poplicola.
pQblicus 3 1. а) публиченъ, общественъ, народенъ, държавенъ pe­
cunia, vectigalia, ius; iniuriae обиди,
нанесени на държавата; servus
слуга на висшъ държавенъ чиновникъ; sollicitudo заради държавата;
causa държавна работа или углавенъ процесъ; poena наложено отъ
държавата; funus на държавни раз­
носки. Ь) общъ, общоупотрЪбителенъ, обикновенъ lux mundi, mu­
nera (за водата), verba, structura
carminis, cura iuvenum. — 2. subst.
res publica, а) обществена, дър­
жавна работа, обикн. collect. дър­
жавни работи, управление, ржководство на държавата, държавна
власть rem publicam senatui per­
mittere, rem publicam administrare
(agere, gerere, suscipere); ad rem
publicam accedere, capessere или
attingere rem publicam посвещавамъ се на; in re publica versari за-

Publilius

531

нимавамъ се съ държавни работи.
Ь) държавно имущество, държав­
ни средства, държавно съкровище
rem publicam conficere, reliquias
rei publicae dissipare, c) държавни
интереси, общо благо; aliquid е re
publica est въ интереса на държа­
вата. d)дъpжaвa, държавно устрой­
ство, държавенъ строй rem publi­
cam defendere (augere, labefactare),
de re publica idem sentire, tria ge­
nera rerum publicarum; in optima
re publica при благоприятни поли­
тически условия; ргьдко: република.
— puolicum, i п а) държавна собственость, държавно владение
Campanum. Ь) държавна каса, съ­
кровище, доходи; convivari de pu­
blico на държавна смЬтка; in pu­
blicum redigere или referre внасямъ
въ държавното съкровище; publica
conducere откупвамъ държавните
доходи; societates publicorum сдру­
жения на публикани. с) държавенъ
хамбаръ frumentum conferre in pu­
blicum. d) общество, държава con­
sulere in publicum, е) публично мЬсто, площадъ, улица; per publicum
по улиците на града; in publico на
улицата, публично; in publico esse
вънъ отъ кжщи съмъ; publico ca­
rere не излизамъ отъ кжщи, жи­
вея усамотено.
Publilius 3 име на плебейски и патрициански родъ въ Римъ.
Publius, ii, т римско собствено име.
pudendus 3 сраменъ, позоренъ.безчестенъ inopia, vita; vulnera рани,
получени на гърба,
pudens, gen. -entis срамежливъ,
''скроменъ homo.
pudenter adv. срамежливо, скромно,
pudeo 2 1. срамувамъ се induci ad
pudendum. — 2. карамъ да се сра­
мува me autem quid pudeat, q u i...
, обикн. impers. pudet, puduit u pu­
ditum e s t me alicuius (rei) сраму­
вамъ се за нЬщо или предъ нЪкого; т е pudet stultitiae meae, deum
me atque hominum pudet; съ in/.;
съ acc. c. in/.; съ sup. pudet dictu,
pudibundus 3 1. срамежливъ ma­
trona. — 2. позоренъ, сраменъ ge­
nus maternum.

puga

pudice adv. срамежливо, скром­
но, цЬломждрено.
pudicitia, ae /
срамежливость,
скромность, цЪломждрие.
pudicus 3 срамежливъ, скроменъ,
цЬломждренъ.
pudor, oris т 1. чувство на срамъ,
срамъ, срамуване ad dicendum im­
pedimentum est pudor; pudor est
(mihi) referre срамъ ме е. — 2. чув­
ство за честь, честность homo sum­
mo pudore. — 3. честь, добро име.
— 4. а) срамъ, позоръ; pudori esse
служа за срамъ; cum pudore po­
puli за срамъ на народа. Ь) чер­
венина отъ срамъ pudor famosus,
puella, ae / 1. мома, момиче, де­
войка, девица. — 2. а) любима. Ь)
дъщеря, с) млада жена.
puellaris, е момински, девически,
puellariter adv. момински, деви­
чески.
puellula, _ае / момиченце, момиче,
puellus, I т момченце, момче,
puer, eri т 1. дете (особ. въ pl.)
uxor ас pueri; а puero или а pueris
отъ детинство; ех pueris excedere
напускамъ детската възрасть. —
2. а) момче (обикн. до 17 год.) istae
artes acuunt ingenia puerorum, b)
синъ; puer Latonae Яполонъ. — 3.
слуга, робъ tuus; puer regius или
nobilis пажъ. — 4. ергенъ.
puera, ae / момиче, девица,
puerasco 3 встжпвамъ въ детската
възрасть, пораствамъ.
puerilis, е 1. детски, момчешки,
младежки aetas, disciplina; agmen
отъ момчета; regnum puerile цару­
ване на дете. — 2. детински con­
silium, sententia.
puerilitas, atis / 1. детство, дет­
ска възрасть. — 2. детинщина.
pueriliter aiv. детински,
pueritia, ae / детинство, детска
възрасть (до 17 год.).
puerpera, ае / родилка, лехуса.
puerperium , ii п раждане; femina
puerperiis insignis като майка на
много деца.
puertia = pueritia,
puerulus, i m момченце, момче;
младъ робъ.
puga, ae / (гр) задникъ.

pugil

532

pugil, ilis m юмрученъ борецъ.
pugilator, dris m = pugil,
pugilatus, us m u pugilatio, onis /
юмручна борба.
pugilicS adv. по начина на юмруч­
ните борци.
pugillarSs, ium m или pugillaria,
ium n бележникъ.
pugillatdrius 3
юмрученъ; follis
съ който сж се упражнявали юм­
ручните борци,
pugillatus = pugilatus,
pugio, onis m кама, кинжалъ; прен.
plumbeus слабо доказателство,
pugiunculus, i m малка кама.
рйдпа, ае / 1. а) бой, сбиване, бит­
ка, сражение pedestris, navalis;
pugnam committere cum aliquo почвамъ, завързвамъ сражение, b)
боенъ редъ pugna ordinata per
principes, hastatosque ac triarios.
— 2. споръ.
pugnacitas, atis / воинственость.
pugnaciter adv. войнствено, упори­
то, съ всички сили.
pugnaculum, Т п крепость.
pugnator, oris т боецъ, войникъ.
pugnatdrius 3 боенъ arma.
pDgnax, gen. -acis воинственъ, свадливъ, полемиченъ; упоритъ.
pugneus 3 юмрученъ.
pugno 1 1. боря се, бия се, сражавамъ се comminus, ех equo, cum
hostibus, contra eos, pro commodis
patriae, pro tumulo, proelium male
pugnatum. — 2. а) споря, въ раз­
ногласие съмъ, противореча Stoici
cum Peripateticis pugnant, mollia
cum duris pugnant, pugnantia loqui;
съ dat. frigida pugnabant calidis, b)
мжча се, полагамъ всички усилия
съ ut, пе, съ inf.
pugnus, T m юмрукъ; pugno victus,
superare pugnis въ юмрученъ бой.
pulcer = pulcher,
pulchellus 3 хубавичъкъ.
pulcher, chra, chrum
1. хубавъ,
красивъ. — 2. а) прекрасенъ, славенъ exemplum, mors, b) доволенъ,
щастливъ.
pulchre adv. хубаво, красиво, пре­
красно.
pulchritudo (pulcritiido), inis / хубость, красота corporis, verborum.

pulsatio

puleium, I и pulegium, ii n джоджанъ, мента (раст. mentha pule­
gium); прен. приятность.
pulex, pulicis т бълха,
pullarius, ii m авгуръ, който хран-Ьлъ свещенит-fe пилета и по тях­
ното кълване предсказвалъ бждещето.
pullatus 3 1. облЪченъ въ тъмно,,
черно облекло, облЪченъ въ траур­
но обл-Ькло. — 2. нечисто обл-Ьченъ; особ. pl. простолюдие,
pulleiaceus 3 черенъ.
pullulo 1 пускамъ издънки, раста
pullulat densissima silva; tot pullu­
lat atra colubris толкова змии гъмжатъ (на челото) на черната (Ялекто); прен. разпространявамъ се.
pullum, I п вж. 2. pullus.
1. pullus 3 1. младъ, малъкъ meus
pullus passer. — 2. subit, pullus, i
m а) всЬко младо животно; pullus
asinae магаренце; pullus ranae жаб­
че; pullus columbinus гължбче. b)
пиле; прен. pullus miluinus (за сина
на жаденъ, алченъ човЪкъ). с)
издънка, клонче.
2. pullus 3 възчеренъ, черенъ, тъменъ capilli, macula; myrtus тъмнозеленъ; pulla vestis (toga) траур­
но облекло; tunica проста, работ­
на дреха; subst. pullum, i п тъменъ цвЪтъ.
pulm entarium , i! и pulm entum , T n
всЬкакъвъ видъ ястие отъ месо;
ястие, което се яде съ хлЪбъ саricae pro pulmentario sunt; mullum
in singula pulmenta minuere на от­
делни порции; mihi pulmentum est
fames за възбуждане на апетита
ми служи гладътъ.
pulmo, onis т бЪлъ дробъ.
pulm oneus 3 1. бЪлодробенъ. — 2.
мекушавъ, непостояненъ.
pulm unes = pulmones (вж. pulmo),
pulpa, ае / месо.
pulpamen, inis и pulpam entum , I n
месо, ядене отъ месо.
pulpitum , T п сцена, катедра,
puls, pultis /
гжста каша отъ
брашно.
pulsatio, onis /
удряне, чукане,
ударъ.

pulso

533

pulso 1 1. удрямъ, блъскамъ, чукамъ aliquem, arma armis, fores,
tellus pede libero (за танцуващи­
те); erupere nervo pulsante sagittae
отъ удара на тетивата; pulsare
lyram свиря на. — 2. правя впе­
чатление, особ. тревожа, обезпокоявамъ.
1. pulsus part. отъ pello
2. pulsus, iis m 1. ударъ; remorum
гребене; pedum стжпка; lyrae сви■ рене на лира; pulsus venarum
I пулсъ. — 2. впечатление,
pultarius, ii т гърне за каша, гърне,
pultatio, onis / чукане, тропане на
врата.
pultator, 6ris т който чука, който
удря; citharae свирачъ на.
pultifagus, Т т и pultiphagonides,
ае т който яде каша = римлянинъ.
pulto 1 чукамъ, тропамъ по ianuam,
aedes, pectus digitis,
pulvereus 3 1. а) отъ прахъ nu­
bes. b ) прашенъ, покритъ съ прахъ
solum. — 2. вдигащъ прахъ palla
(Boreae).
pulverulentus 3 прашенъ via, aes­
tas; прен. praemia militia спечелени
съ поть на челото,
pulvillus, Т т възглавничка,
pulvinar, aris п 1. а) възглавница, диванъ върху които поставяли изоб­
раженията на боговетЯ при жерт­
воприношение (вж. lectisternium);
прен. apud omnia pulvinaria въ
всички храмове. Ь) жертвоприно­
шение. — 2. диванъ; брачно ложе;
императорска ложа въ цирка,
pulvinarium, ii п 1. = pulvinar. — 2.
мЯстото, кждето стои корабътъ,
когато е изваденъ отъ суша, докъ.
pulvinus, i m i . възглавница. — 2.
морава; леха.
pulvis, pulveris m(f) 1. прахъ vis mag­
na pulveris, nubes pulveris, pulvis
et umbra sumus; novengiales pul­
veres топълъ прахъ (пепель) отъ
мъртвецъ; pulvis eruditus зеленъ
прахъ, върху който математиците
чертаели фигури; nunquam eru­
ditum illum pulvis attigistis никога
не сте се занимавали съ матема­
тика; homunculus а pulvere et ra­

pupa
dio математикъ. — 2. а) прахътъ
въ палестрата или арената; прен.'.
1. палестра, арена, мЯсто за над­
бягване. 2. поле на дейность, по­
прище; procedere in solem et pul­
verem излизамъ публично, явявамъ
се предъ публика; in suo noster
pulvere currat equus моятъ талантъ
да се ограничи въ своята область.
Ь) борба, усилие palma sine pul­
vere.
pulvisculus, I m съвсемъ ситенъ
прахъ; прен. cum pulvisculo напъл­
но, съвсемъ.
рй тех, pumicis m 1. пемза. — 2.
шуплестъ камъкъ, лава.
pQmiceus 3 направенъ отъ пемза,
отъ лава mola.
pumico 1 излъсквамъ съ пемза;
homo pumicatus милъ човЯкъ.
рйтШ о, onis т джудже,
pumilus, I т джудже.
pQnctim adv. съ пробождане; рипсtim et caesim petere hostem npoбожцамъ и сЯка.
punctio, onis / убождане,
punctum , i n 1. убождане; parvulae
volucris ужилване отъ комаръ.
— 2. точка; а) точка на заръ. Ь)
точка, която поставяли подъ име­
то при броенето на гласоподавателнитЯ плочици; прен. избирателенъ гласъ, гласъ quot in ea tribu
puncta tuleris; omne ferre punctum
получавамъ всеобщо одобрение.
— 3. а) математическа точка; съв­
семъ малка часть; punctum esse,
quod magnitudinem nullam habeat.
b) моментъ, мигъ puncto temporis.
c) es речь: отдЯлъ, пасажъ.
punctus part. отъ pungo.
pungo, pupugi, punctus 3 1. бода,
убождамъ. — 2. измжчвамъ, без­
покоя, причинявамъ болка, огорчавамъ.
Puniceus, Punicus и др. вж. Poeni,
piinio и punior 4 1. наказвамъ ali­
quem supplicio. — 2. отмъщавамъ
puniri necem alicuius.
pQnitio, onis / наказване,
punitor, oris m 1. който наказва
desertorum. — 2. отмъститель do­
loris sui.
pupa, ае / момиче; кукла

pupilla

534

putator

рйрШа, ae / момиче-сираче,
purpureus 3 (гр) 1. а) пурпуренъ,
pupillaris, е сирашки pecuniae; ae­
аленъ papaver, pallium, genae, b)
tas незрЬла възрасть.
облеченъ въ пурпуръ rex, tyran­
pupillus, T m сиракъ.
nus. — 2. блестещъ, лжчезаренъ,
Pupinia, ae / Пупиния, неплодопрекрасенъ lumen, lux, ver.
родна область въ Лациумъ. РйрТ- purpurissatus 3 боядисанъ съ пур­
niensis, е пупинийски.
пурна боя, съ червило,
puppis, is / 1. задна часть на ко­ purpurissum , I п (гр) тъмна пур­
раба prorae atque puppes, navem
пурна боя, червило,
convertere ad puppim. — 2. корабъ. purulentia, ае / гноясване, съби­
pupugi p/. отъ pungo,
ране на гной.
pupula, ae / зеница; прен: око.
purulentus 3 гноясалъ vulnus,
pupulus, I m момченце,
pupus, I m момче,
piirus 3 1. а) чистъ, ясенъ, светълъ
pure adv. чисто, ясно; безупречно,
aqua, fons, aer, soi, dies; subst. per
непорочно, правилно; съвсемъ, на­
purum no ясното небе. b) безъ при­
пълно.
бавки, безъ украшения, чистъ; ha­
purgamen, inis п 1. нечистотия,
sta дърво на копие безъ желЪзенъ
мърсотия. — 2. очистително сред­
връхъ; parma безъ украшение; ar­
ство.
gentum гладки сребърни сждове
purgam entum , I п нечистотия, мър­
(безъ релефни украшения); vestis
сотия; прен. изметъ.
безъ пурпурна обшивка; campus
pQrgatio, onis / 1. очистване cloa­
необработено поле; purus ab arbo­
carum. — 2. извинение, оправда­
ribus campus голо поле; subst. pu­
ване.
rum, i n чиста печалба, c) очи1. purgatus 3 очистенъ.
стващъ sulphur, unda. — 2. а) чистъ,
2. purgatus, iis т очистване,
неопетненъ, непороченъ, невиненъ
purgito 1 очиствамъ.
animus; съ abi. forum caede, съ gen.
рйгдо 1 1. чистя, очиствамъ. — 2. а)
purus sceleris, b) за речь: правиизвинявамъ, оправдавамъ sui pur­
ленъ, безпогрЪшенъ, често простъ,
gandi causa; aliquem crimine; se
неукрасенъ, естественъ sermo, ora­
alicui извинявамъ се предъ некого;
tio, dicendi consuetudo, c) религ. m.
съ acc. c. in/, казвамъ, привеждамъ
чистъ, неоскверненъ locus; familia
въ оправдание. Ь) очиствамъ отъ
неопечалена (поради погребение),
вина, отъ грехъ, изкупвамъ popu­
весела, d) юрид. т. безусловенъ
iudicium.
los, nefas; malum facinus forti faci­
nore заличавамъ.
piis, puris п гной; прен. жлъчь.
purifico 1 очиствамъ.
pusillus 3 1. малъкъ. — 2. нищоpurigo =. purgo,
женъ, дребнавъ, слабъ, малодуp u riter adv. = pure,
шенъ.
pu rp orissatus = purpurisatus.
pusio, onis т момченце,
purpura, ae / (гр) 1. пурпурна ми­ pussula и pustula, ae / мЪхурче,
да. — 2. а) пурпурна боя, пурпуръ.
прищка.
Ь) пурпурни дрехи, особ. обшитата p u stu latu s 3 покритъ съ мехурче­
покрай съ пурпуръ дреха (toga
та; argentum стопено, чисто сребро,
praetexta) на висшите сановници, puta (imperat. отъ puto) наприм-Ьръ
багреница; прен. царска власть pur­
hoc puta non iustum est; ut puta
puram sumere, с) пурпурна по­
както напримЪръ.
кривка.
putam en, inis n черупка, люспа,
purpurasco 3 добивамъ цвета на
кожица.
пурпуръ.
putatio, onis / кастрене, орязване
purpuratus 3 облеченъ въ пур­
arborum ac vitium,
пурни дрехи; subst. purpuratus, i putator, oris m който кастри, орЬзт придворенъ, царедворенъ.
ва дръвчетата.

puteal

535

puteal, alis n 1. каменна ограда
около кладенецъ. — 2. путеалъ,
каменна ограда около ударено отъ
гръмъ и осветено мЪсто; особ. известенъ билъ puteal Libonius (възобновенъ отъ Scribonius Libo) на
форума, около който се намирали
трибуналътъ на претора и борсата
на банкеритЪ; прен. борса, преторски трибуналъ.
putealis, е кладенчевъ, изворенъ
undae, nymphae.
putearius, iT m кладенецъ.
puteo, p u tu i 2 гния, мириша на
гнило, смърдя.
Puteoli, orum т Путеоли, градъ
въ Кампания. P uteolanus 3 путеолски. Puteolanum , i п имение
на Цицеронъ близу до градъ Пу­
теоли.
p u ter (putris), tris, tre 1. гнилъ,
изгнилъ navis, fanum, poma. — 2.
трошливъ, рохкавъ, мекъ lapis, so­
lum, mamma; oculi посърнали.
pu tesco или piitlsco, p u tu i 3 започвамъ да гния, гния.
puteus, I m 1. яма, ровъ. — 2. а)
кладенецъ. Ь) цистерна. — 1. под­
земие, подземенъ затворъ.
putide adv.
досадно, дотегливо,
афектирано.
putidiusculus 3 досадителенъ, дотегливъ.
pOtidus 3 1. гнилъ, разваленъ,
смърдещъ caro, uva; прен. глупавъ,
оглупЪлъ cerebrum. — 2. досаденъ,
противенъ, дотегливъ ■за речь:
афектиранъ.
putillus, I т малко момченце.
1. puto 1 кастря, орЪзвамъ arbores.
2. p uto 1 1. чистя, очиствамъ; puta­
re lanam разчепквамъ. — 2. а)разчиствамъ, уреждамъ rationes cum
.publicanis: aliquid cum corde обмислямъ нЬщо. b) оценявамъ, ценя;
aliquid denariis CCCC оценявамъ на;
съ gen. pretii-, aliquid magni (plu­
ris, minimi, tanti); aliquem pro nihilo,
c) смЪтамъ, мисля, намирамъ, предполагамъ in parentis numero ali­
quem, se solum beatum; hominem
prae se neminem поставямъ се надъ
всички; fas non putant, съ acc. c.
in/.: facultatem mihi oblatam pu­

Pyrgo

tavi; съ acc. deos вЪрвамъ въ боговетЪ.
putrefacio, feci, factus 3 1. правя
да изгние, развалямъ; pass. putre­
fieri гния, изгнивамъ. — 2. размеквамъ, правя рохкавъ.
putresco 3 започвамъ да гния, да
се развалямъ.
putridus 3 гнилъ, разваленъ, ронливъ; мекъ.
putris вж. puter.
1. putus, I т момче.
2. putus 3 чистъ.
pycta, ае т (гр) юмрученъ борецъ.
Pydna, ае / Пидна, градъ въ Ма­
кедония. Pydnaei, orum т пидненци.
pyelus, I / (гр) вана.
руда = рида.
Pygmaei, orum т пигмеи, племе отъ
джуджета. Pygmaeus 3 пигмейски.
Pygmalion, onis т Пигмалионъ: 1.
внукъ на кипърския царь Ягеноръ.
2. царь на Тиръ, братъ на Дидона.
Pylades, ае и is т Пиладъ, синъ на
иарь Строфий, приятель на Орестъ.
Pyladeus 3 Пиладовъ.
pylae, arum / (гр) тЬсенъ проходъ, т-Ьснини. Pylae, arum / Термопили. Pylaicus 3 термопилски.
Pylus (Pylos), I / Пилосъ, градъ въ
Месения, родно мЬсто на Несторъ.
Pylius 3 пилоски, Несторовъ.
руга, ае / (гр) клада.
Руга, ае / Пира, мЪсто въ плани­
ната Ета, кждето се изгорилъ
Херкулесъ.
pyram is, idis / (гр) пирамида.
Pyramus, I т Пирамъ: 1. вавилон­
ски младежъ, обичанъ отъ Тисба.
2. рЪка въ Киликия.
Pyrene, es / 1. Пирена, дъщеря на
Бебриксъ, погребана въ Пиренеиrfc. — 2. Пиренеи, планина между
Испания и Галия. Pyrenaeus 3 пиренейски saltus; Pyrenaei montes
или subst. Pyrenaeus, i m Пиренеи.
pyrethrum , i n (гр) пиретрумъ
(раст.).
Pyrgi, orum m Пирги, градъ вт
Етрурия. Pyrgensis, е пиргенски
Pyrgo, us т Пирго, дойката на Приа
мовитЪ деца.

Pvrois

536

Pyrois, en tis m единъ отъ конетЪ
на слънцето.
Pyriphlegethon, ontis т Пирифлегетонъ, огнена рЪка въ подзем­
ния свЪтъ.
pyropus, I т (гр) сплавъ отъ медь
и злато.
Pyrr(h)a, ае / Пира: 1. съпруга на
Девкалионъ. 2. градъ въ островъ
Лесбосъ. Pyrrhias, adis / пиренски.
Pyrrheum, Тп Пиреумъ, резиденция
на царь Пиръ.
Pyrrho, onis т Пиронъ, гръцки философъ, съвременникъ на Ял. Ве­
лики, основатель на скептическата
школа. Pyrrhonei, orum т скеп­
тици.
pyrrhopoecilos, оп (гр) червеникавъ; subst. (sc. lapis) видъ червенъ гранитъ.
Pyrrhus, I т Пиръ: 1. синъ на
Яхилъ, основатель на царство въ
Епиръ. Pyrrhidae, arum т епирци.
2. епирски царь, който водилъ вой­
на противъ римляните.

quadrantal

pyrrlcha, ае / (гр) спартански боенъ танцъ.
Pythagoras, ае т Питагоръ, гръц­
ки философъ отъ о. Самосъ, осно­
ватель на питагорейската школа
(жив-Ьлъ въ VI в^къ пр. Хр.). Pytha­
goreus и Pythagoricus 3 Питагоровъ. Pythagorei и Pythagorici,
orum т питагорейци.
pythaules, ае т (гр) флейтистъ.
Pytheas, ае т Питей, гръцки мореплаватель и географъ, съвремен­
никъ на Яристотелъ.
Pytho, iis / Пито, старото име на
Делфи. Pythicus и Pythius 3 питийски, делфийски; incola или deus
Яполонъ; subst. Pythia, ае / Пи­
тия, Яполонова жрица въ Делфи.
Pythia, orum п питийоки игри,
празнувани въ честь на Яполонъ.
Python, onis т Питонъ. голЪма
змия, убита отъ Яполонъ въ Делфи.
pytisma, atis п (гр) плюене. плюнка.
pytisso 1 (гр) изплювамъ вино при
опитване.
pyxis, idis f (гр) кутийка aurea.

Q
Q. като съкращение = Quintus или
-que. Q. (В.) F. F. S. = quod (bonum)
felix faustumque sit.
Qu. = Quintus.
1. qua (abi. отъ qui, sc. parte или via)
adv. 1. interr .по кой пжть? кжде?
какъ? — 2. relat. а) презъ кждето,
кждето, докждето; доколкото; по
какъвто начинъ, както. b) qua. . .
qua както... така. — 3. indef. si
qua ако н^какъ.
2. qua вж. 1. qui 3.
qua-cum que (qua-cunque) adv. 1.
кждето и да е; навсЬкжде, кжде­
то.— 2. по какъвто начинъ и да е.
quadam-tenus adv. до известна
точка, до известенъ предЪлъ; съ
тмезисъ: est quadam prodire tenus.

Quadi, orum m квади, швабско
племе.
quadra, ae f вж. quadrus,
quadrag&nl, ае, а по четиридесеть.
quadragesim us 3
четиридесети;
subst. quadragesim a (sc. pars) че­
тиридесета часть.
quadragie(n)s adv. четиридесеть
пжти; quadragiens sestertium чети­
ри милиона сестерции.
quadraginta indecl. четиридесеть.
quadrans, antis m 1. четвърть, ед­
на четвърта часть; heres ех qua­
drante reliquo наследникъ на една
четвърть отъ наследството. — 2.
една четвърть отъ римския асъ
quadrante lavatum ibis,
quadrantal, alis n
квадранталъ,
мЪрка за течность (= amphora).

quadrantalis

537

quaero

quadrantalis, е равняващъ се на quadri-partltus (-p ertitu s) 3 раздЪедна четвърть отъ стжпката cras­
ленъ на четири части; четворенъ;
situdine quadrantali,
commutationes temporum четиритЪ
q u adrantarius 3 1. струващъ чет­
годишни времена.
върть асъ. — 2. отнасящъ се къмъ quadri-pedans, quadri-pes, quadri­
четвъртината отъ цялото; tabulae
plex вж. duadrupedans и др.
нови дългови книги, въ които дъл- quadri-remis, е съ четири реда ве­
говетЪ били намалени на една
сла; subst. quadrirem is, is / квадчетвърть.
рирема, корабъ съ четири реда
quadratus 3 1. четирижгъленъ, четвесла.
въртитъ saxum, agmen; subst. qua­ quadri-vium, ii п кръстопжть.
dratum , i n четирижгълникъ, ква- quadro 1 1. trans, правя четири­
дратъ. — 2. пропорционаленъ, харжгъленъ; прен. повреждамъ, замониченъ.
кржглявамъ, завършвамъ oratio­
quadrl-duum (quatriduum ), ii n
nem, acervum. — 2. intr. четвървреме отъ четири дни, четири дни.
титъ съмъ; прен. симетриченъ
съмъ, прилЪгамъ, подхождамъ;
quadri-ennium , ii п време отъ че­
тири години, четири години,
summa rationum quadrat сметката
е вЪрна.
quadri-fariam artv. на четири части,
quadri-fidus 3 разцепенъ на чети­ quadrum, I п вж. quadrus,
ри. разд^ленъ на четири,
quadru-pedans, gen. -antis галопиquadrigae, arum / четворка впрег­
ращъ, препускащъ; quadrupedans
sonitus на галопиращь конь; subst.
нати коне; прен. колесница, тегле­
на отъ четири коня; prov. navibus
т конь.
et quadrigis petimus съ всички уси­ quadru-pes, gen. -pedis четириногъ;
лия се стремимъ.
quadrupes cursus на коне; subst.
quadrigalis, е принадлежащъ къмъ
m f четириного животно,
quadruplator, oris m 1. доносчикъ,
четворката впрегнати коне.
който почучавалъ
отъ глобата
quadrigarius 3 отнасящъ се до чет­
или отъ имота на жертвата. — 2.
ворката впрегнати коне; subst. т
користолюбивъ сждия.
който управлява четворка впрег­
нати коне
quadruplex, gen. -plicis четворенъ;
поет. = четири stellae,
quadrigatus 3 съ изображение на
колесница съ четири коня nummus, quadruplico 1 очетворявамъ.
quadrigulae, arum / малка колес­ quadruplus 3 четири пжти по-гоница съ четири коня.
лЬмъ, четворенъ; subst. quadru­
plum, i п четири пжти по-голЬма
quadri-iugis, е и quadri-iugus 3
тегленъ отъ четири коня currus;
сума (като глоба),
quadriiugi equi или subst. quadriiu- quadrupulor 1 доноснича,
gl, orum m четири впрегнати коня. quadrus 3 четирижгъленъ; subst.
quadra, ае /
четирижгълникъ;
quadri-llbris, е тежещъ четири
четвъртито парче, особ. парче отъ
фунта.
хлЪбъ, който е раздЪленъ съ две
quadri-m estris, е четиримесеченъ.
р-Ьзки на четири (=филия, рЪзенъ);
quadrim us и quadrim ulus 3 четипрен. хлЪбъ; subst. quadrum, i n
ригодишенъ.
четирижгълникъ; прен. правилна
quadringenarius 3 състоящъ се отъ
форма; redigere in quadrum докарпо 400; cohortes отъ по 400 човЬка.
вамъ въ редъ.
quadringeni, ае, а по четиристотинъ.
quadringentesim us 3 четиристо- quaerito 1 търся, питамъ усърдно,
quaero, quaesivi, quaesitus 3 1. а)
тенъ.
quadrin-genti, ае, а четиристотинъ.
търся aliquem, b) изисквамъ orato­
quadringentie(n)s adv. четиристо­
ris eloquentiam. — 2 а) търся да
намЪря, търся да придобия, търся
тинъ пжти; quadringenties sester­
да спечеля condendae urbis locum,
tium 40 милиона сестерции.

quaesitio

538

gloriam; Siciliam in Sicilia нжча ce
да намкря, напразно търся; invi­
diam in aliquem мжча се да въз­
будя. b) доставямъ, добивамъ, спечелвамъ, намирамъ pecuniam, num­
mos aratro ас manu; opus работа.
— 3. стремя се къмъ нкщо, домогвамъ се, замислямъ, мисля
за нкщо, силно желая aliquid, sibi
aliquid, fugam, novum consilium,
sibi requiem; mors quaesita насил­
ствена смърть; съ inf. мжча се,
искамъ. — 4. а) мжча се да узная,
искамъ да узная, питамъ, разпитвамъ causam tumultus quaerit, de
natura moribusque, aliquid ex (ab,
de) aliquo, b) произвеждамъ раз­
следване, разпитвамъ de morte ali­
cuius, coniurationem, in aliquem.
quaesitio, 5nis / 1. търсене, издир­
ване — 2. изтезаване, следствие.
quaesitor, oris m сждебенъ следователь.
quaesitum , I п въпросъ.
1. q u aesitu s part. отъ quaero.
2. q u aesitu s 3 1. принуденъ, лицемкренъ comitas. — 2. необикновенъ,
извънреденъ honores, leges, poe­
nae quaesitissimae.
quaesivi pf. отъ quaero.
quaeso 3 1. а) търся, b) питамъ.
— 2. а) моля съ ut u coni, или съ
coni, b) обикн. като вметната ду­
ма — моля mihi, quaeso, ignoscite.
quaesticulus, I m малка печалба.
quaestio, onis / 1. търсене; esse ali­
cui quaestioni или in quaestione
търси ме нккой. — 2. а) разпит­
ване, изследване. Ь) въпросъ, тема
quaestio de natura deorum. — 3.
а) сждебно разследване, следствие,
измжчване quaestio de morte ali­
cuius, de aliqua re, servos in quae­
stionem dare, b) сждебна комисия,
сждъ; quaestiones perpetuae по­
стоянни сждебни комисии (сждилища), подъ председателството на
преторъ или неговъ замкстникъ,
въведени въ 149 г. пр. Хр.; iudex
quaestionis председатель на сждъ
по углавни дкла: pl. показания,
сждебни протоколи.
quaestiuncula, ае / малъкъ въ­
просъ, изследване.

qualis

quaestor, oris т квесторъ, (първо­
начално следователь, сждия по уг­
лавни дкла, после финансовъ чиновникъ, който завеждалъ държавнитк приходи и разходи; покъсно квестори съпровождали консулитк и преторитк и въ провинциитк като финансови чиновници;
а понккога пълководецътъ ги употркбявалъ за легати); презъ време
на императоритгь-. quaestores Cae­
saris или principis императорски
секретари, чиято длъжность, между
другото, била да прочитатъ въ се­
ната императорскитк писма,
quaestorius 3 1. квесторски; aetas
възрастьта, която тркбвало да има
човккъ, за да може да стане кве­
сторъ; porta лагерната врата, бли­
зо до палатката на квестора; lega­
tus съ чинъ на квесторъ; adoles­
cens nondum quaestorius който не
е билъ оше квесторъ. — 2. subst.
quaestorius, ii m бившъ квесторъ;
quaestdrium , ii n палатката на
квестора въ лагера, кжщата на
квестора въ провинцията,
quaestiose adv. съ печалба, из­
носно.
q u aestu o su s 3 1. доходенъ, износенъ mercatura. — 2. користолюбивъ homo. — 3. извличащъ голкми печалби, обогатяващъ се.
quaestura, ае / квестура, длъжностьта на квестора; прен. касата
на квестора.
quaestus, iis m 1. печелене, доби­
ване pecuniae. — 2. печалба, об­
лаги, източникъ на доходи; habere
aliquid quaestui извличамъ отъ нкщо полза; quaestui esse служа за
източникъ на доходи; quaestum
corpore facere търгувамъ съ; ali­
quid in quaestu relinquere давамъ
подъ лихва известна сума.
qua-iibet (qualubet) adv. 1. кждето
и да е, навсккжде. — 2. по какъвто и да е начинъ, по всккакъвъ начинъ.
qualis, е 1. interr. какъвъ. — 2. relat.
какъвто; поет. = qualiter: qualis
Philomela queritur. — 1. indef. нккакъвъ; subst. n quale нкщо, коетоима нккакво качество.

qualiscumque

539

qualis-cumque (-cunque), qualecumque 1. relat. какъвто и да е;
съ тмезисъ: quale id cumque est.
— 2. indef. всЪкакъвъ.
qualis-libet (-lubet), quale-libet ка­
къвто и да е.
qualis-nam, quale-nam какъвъ?
qualitas, atis / качество,
qualiter adv. 1. какъ ? — 2. както.
qualiter-cumque (-cunque) adv. как­
то и да е.
qualubet вж. qualibet,
qualum, T л и qualus (qualius), I m
кошница.
quam adv. 1. interr. до каква степень, колко, колко много quamdiu id factum est ? indicat homi­
num fletus, quam sis carus tuis;
по-ргьдко при verba u subst.: ex
quibus litteris perspexi, quam festi­
nares decedere; quam hostis sit,
animadvertite. — 2. a) relat. (съ или
безъ tam) както, колкото; homo
non, quam isti sunt, gloriosus; npu
posit. u superi, (съ или безъ pos­
sum) : колкото може quam ma­
ximis potest itineribus; quam ma­
ximus numerus; quam primum кол­
кото може по-скоро, b) следъ
comp. и изрази, съдържащи срав­
нение: отколкото plus quam, doc­
tior est quam modestior; maior sum
quam cui possit etc. азъ съмъ
твърде велика, за да може; liben­
tius quam verius съ по-голЪмо
увлечение отколкото съ справедливость; смщо следъ malle, prae­
stat, aeque, supra, secus, dissimilis
и др.; следъ понятия за количе­
ства: vix dimidium quam quod acce­
perat половината на това, което,
с) при понятия за време: откакъ
tertio anno quam venerat,
quam-diu adv. 1. interr. колко дъл­
го ? колко време ? — 2. relat. докогато, докато.
quam-dudum adv. отъ колко време?
quam-libet (-lubet) adv. 1. колкото
щешъ, напълно по желанието — 2.
колкото и да е.
quam-ob-rem adv. 1. interr. защо?
— 2. relat. поради което; въ нача­
лото на главно изречение: затова.

quantus
quam-prlmum adv. колкото може
по-рано, колкото може по-скоро,
quam-quam и quan-quam coniunct. 1.
макаръ и да, ако и да. — 2. въ
главни изречения: впрочемъ, обаче,
но quamquam quid loquor.
quam-vTs adv. 1. колкото щешъ
Germani ad quamvis numerum equi­
tum quamvis pauci adire audent.
— 2. coniunct. колкото и да, ако
и да.
qua-nam adv кжде именно? какъ
именно?
quando 1. adv. а) interr. кога? Ь)
indef. нЪкога ne quando, si quando.
— 2. coniunct. а) когато. b) по­
неже.
quando-cumque (-cunque) adv. 1.
relat. всЬки пжть когато, колчемъ.
— 2. indef. нЪкога, единъ день; съ
тмезисъ: quando consumet cumque.
quando-que adv. 1. relat. всЪкога
когато, колчемъ. — 2. indef. ни­
кога. — 3. ргъдко coniunct. понеже,
quando-quidem coniunct. тъй като,
понеже.
quanquam вж. quamquam,
quantillus 3 колко малъкъ.
quantitas, atis / количество,
quantopere и quanto opere adv.
1. interr. до каква степень? колко
много? съ тмезисъ: quanto se opere
custodiant.—2. relat. колкото много,
quantulus 3 колко малъкъ?
quantulus-cumque (-cunque) 3 кол­
кото и да е малъкъ.
quantum-vls 1. adv. колкото щешъ.
— 2. coniunct. макаръ и да, колкото
и да.
quantus 3 1. interr. колко голЪмъ?
колко много? intellegerent, quan­
tam calamitatem civitati intulissent;
quantum frumenti? — 2. relat. кол­
кото голЪмъ, колкото (много) tan­
tam multitudinem interfecerunt,
quantum fuit diei spatium; quanta
maxima celeritate poterat = quam
maxima etc. quantus quantus =
quantuscumque. — 3. subst. n quan­
tum interr., като възклицание и
relat. а) пот. и асс. колко(то), колко(то) много, съ gen.; quantum ad ali­
quem що се отнася до; quantum
in me доколкото зависи отъ; in

quantuscumque

540

quantum доколкото; aiv. quantum
колко(то), колко(то) много, b) gen.
pretii', q u an ti колко(то), колко(то)
скжпо. c) abi. quanto ргьдко като
abi. pretii: колко(то) скжпо, обикн.
като abi. mensurae: колкото quan­
to plus propero, procedit minus;
quanto .. . tanto, quanto . . . eo кол­
кото . .. толкова.
quantus-cum que (-cunque) 3 1. кол­
кото и да е голЬмъ. — 2. колкото
и да е малъкъ.
quantus-libet 3 колкото и да е
голЬмъ.
quantus-vls 3 колкото и да е голЪмъ.
qua-propter aiv. 1. interr. защо ?
съ тмезисъ: qua istaec propter di­
cantur. — 2. relat. защото; обикн.
въ началото на главно и з р затова,
quaqua aiv. дето и да е.
quaque вж. usque,
qua-re aiv. 1. interr- а) съ какво?
quare nisi vi et malo cogebantur?
b) защо? quare negasti? — 2. relat.
поради което, щото; въ началото
на главно изречение: затова,
quartadecum ani, orum т войници
отъ четиринадесетия легионъ.
q u artan u s 3 1. отнасящъ се къмъ
четвъртия день febris; subst. quar­
tana, ае / треска, която се по­
втаря всЬки четвърти день. — 2.
принадлежащъ къмъ четвъртия ле­
гионъ; subst. quartani, orum т
войници отъ четвъртия легионъ.
quartarius, ii т една четвърта часть
отъ нЪкоя м-Ьрка, особ. отъ sex­
tarius.
q u artu s 3 четвърти; aiv. quartum
и quarto за четвърти пжть.
quartus-decim us 3 четиринадесети,
qua-si 1. coniunct. като че ли. — 2.
aiv. а) както, така както. Ь) поч­
ти quasi in extrema pagina
quasillum, i n u quasillus, i m
кошничка, особ. за вълна; inter
quasilla въ предачницата.
q u assatio, onis / силно клатене,
quasso (casso) 1 1. trans, а) разклащамъ, разтърсвамъ. b) повреждамъ navis quassata; quassata muri
дупки, пробиви въ стената, с) разстройвамъ напълно rem publicam.

quercus

— 2. intr. а) клатя се, навеждамъ
се. Ь) шумя siliqua quassante.
1. q uassus 3 part. отъ quatio. — 2.
a li. треперещъ, слабъ vox.
2. quassus, us m клатене,
quatefacio, feci 3 разклащамъ.
qua-tenus aiv. 1. a) interr. докжде?
колко далече? b ) колко време, до­
кога. — 2. relat. а) додето, b) до­
колкото. — 3. понеже,
quater aiv. четири пжти; ter et
quater, ter aut quater, terque quaterque много пжти или твърде че­
сто; terque quaterque beati много,
quaterni, ае, а по четири,
quatio, (quassi), quassus 3 1. а)
клатя, разтърсвамъ caput; hastam
размахвамъ; populum risu разсмивамъ b ) удрямъ. блъскамъ, гоня;
ungula campum тъпча, препускамъ
по; aliquem foras, prae se. — 2. повреждамъ, разбивамъ muros arie­
tibus; особ. part. navis quassa npoбитъ корабъ; faces quassae пар­
чета отъ факелъ: tempora quassa
mero глава опиянена отъ вино.
— 3. а) поразявамъ, произвеждамъ
силно впечатление на mentem, b )
тревожа, измжчвамъ oppida bello,
equum cursu.
quater-decies = quater decies четиридесеть.
quatriduum, I n време отъ четири
дни, четири дни.
quattu o r (quatuor) iniecl. четири,
quattuor-decim iniecl. четиринаде­
сета
quattuorviratus, us m службата
на членъ отъ четиричленната ко­
мисия.
quattuor-viri, orum т четиричленна
комисия въ Римъ или въ мунициииалнитЪ градове
-que coniunct. и (винаги следъ дума­
та) senatus populusque Romanus,
quem-ad-modum aiv. 1. interr. no
кой начинъ? какъ?—2. relat. както.
queo, quivi или quii, quitus 4 мога.
quercetum, i л = querquetum,
querceus 3 джбовъ corona,
quercus, iis / джбъ; прен. вЪнецъ
отъ джбови листа.

querela

541

quin

querela (querella), ae / оплакване, quidem adv. 1. а) наистина, раз­
жалба epistula plena querelarum,
бира ce. b) поне, въ всЬки слу­
чай, но разбира се. с) именно.
de iniuriis; querelas habere оплаквамъ се.
— 2. n e... quidem вж. 1. ne 1. а),
queribundus 3 оплакващъ се, плач- quid-nl или quid n! adv. защо не?
ливъ.
etis /
1. почивка, отдихъ
querimonia, а е / оплакване, жалба, quies,
quieti se dare. — 2. а) нощна по­
queritor 1 често се оплаквамъ.
чивка, сънъ; quietem capere спя;
querneus и quernus 3 джбовъ; co­
ire ad quietem отивамъ да спя;
rona вЪнецъ отъ джбови листа,
secundum quietem или in quiete
queror, questus sum 3 1. оплак­
въ
съна. b) непробуденъ сънъ,
вамъ се fortunam suam, suum fa­
смърть
dura quies. — 3. а) миръ
tum, de re aliqua; apud aliquem
diurna quies, b) спокойствие, тиши­
или cum aliquo нЪкому. — 2. издана si non tanta quies iret, c) неу­
вамъ жални звуци; съ acc. flebile
трали тетъ т'
nescio quid queritur lyra,
querqu&tulanus 3 покритъ съ дж- quiesco, quievi, quietus 3 1. a)
почивамъ. b) спя. — 2. утихвамъ,
бова гора mons,
преставамъ, успокоявамъ се. — 3.
querquetum , Т п джбова гора.
а) оставамъ спокоенъ, мълча, стоя
querulus 3 1. плачливъ senex. — 2.
а)
издаващъ тжжни звуци, тжжно безъ работа, стоя миренъ. b)- не
взимамъ участие въ политиката,
звучещъ tibia, b) скърцащъ fores,
неутраленъ съмъ.
questio, onis / оплакване.
quiete adv. спокойно; мирно, тихо,
1. questu s part. отъ queror.
усамотено; равнодушно,
2. questus, iis m оплакване, плачъ. quietus 3 I. спокоенъ. — 2. миренъ,
тихъ, живЬещъ въ усамотение. —3.
1. qui, quae, quod (cm. ф. quoius —
равнодушенъ, неутраленъ.
cuius; quis = quibus) 1. pron. relat.
който, която, което (e& приставки quievi p f. отъ auiesco.
изречения съ coni, служи да означи qul-libet (-iubet), quae-libet, quid­
libet (subst.) u quod-libet (adi.)
цельта, следствието или причи­
който и да е, всЬки безъ разлика,
ната)-, subst. п quod, съ gen. колвсЬки.
кото quod frumenti, quod navium
habebat; abi. sing. n quo npu comp. quin 1. adv., въ главни изр.: а) съ
indic., coni, и imperat, защо (да) не,
= колкото. — 2. pron. interr. (adi.)
хайде (да); quin conscendimus equos
какъвъ? кой? — 3. pron. indef. qui,
защо не се качимъ на конетЬ =
qua (рп>дко quae), quod н^какъвъ,
хайде да се качимъ на; quin expe­
нЪкой.
riamur защо да не опитаме; quin
2. qui 1. ( = abi. quo) отъ какво, съ
dic statim хайде кажи веднага. Ь)
какво habeo, qui utar; vix reliquit,
дори, обикн. съ etiam, contra, potius;
qui efferretur; особ. quicum = quoOctavianus inimicis multis ignovit,
cum, quacum. — 2. adv. a) interr.
quin inter amicos recepit; multum
какъ? защо? b) indef. по нЪкакъвъ
scribo die, quin etiam noctibus. — 2.
начинъ, нЪкакъ.
coniunct. (съ coni., следъ главни от­
quia coniunct. защото; quiane затова
рицателни изр.)-. а) = qui non, quae
ли защото? дали защото?
non, quod non: nemo est, quin
quia-nam adv. защо?
(= qui non) sciat; nihil est, quin
quicquam=quidquam, вж. quisquam.
(= quod non) intereat, b) безъ да
quicquid=quidquid, вж. quisquid.
nunquam accedo, quin abs te abeam
quI-cum=quocum, quacum, вж. 2. qui.
doctior, c) да не non possum, quin
qul-cum que (-cunque), quae-cumque, quod-cum que който и да е.
scribam: temperare mihi non possum
(facere non possum, retineri non
qui - dam, quae - dam , quid - dam
possum, vix me contineo), quin, d)
(subst.) u quod-dam (adi.) нЬкой.

quinam

542

да non multum abest, quin, е) следъ
изрази за съмнение и недоумение —
че non dubito, quin, f) като че ли не.
qui-nam вж. quisnam.
quinarius 3 съдържащъ петь; subst.
quinarius, ii т (sc. nummus) =
V, denarius.
Q uinctilianus, Q uinctilis вж. Quin­
tilianus, Quintilis.
Q uinctius (Quintius) 3 римско ро­
дово име. Q uinctianus 3 Квинкциевъ.
quincunx, uncis m 1. петь дванадесетини отъ едно цЪло, особ. отъ
асъ. — 2. кръстообразно разполо­
жение, по подобие на петтЪ точки
на заръ (*•*); in quincuncem кръ­
стообразно.
quindecie(n)s adv. петнадесеть пжти; quindecies sestertium (15X100,000)
= 1,500,000 сестерции.
quindecim indecl. петнадесеть.
qulndecim -prlm i, orum m (XV primi)
петнадесетте първи сенатори на
единъ муниципиаленъ градъ.
quindecim viralis, е който се отнася
до петнадесетчленната колегия,
quindecim-viri, orum или um m
колегия отъ петнадесеть жреци,
която съхранявала и тълкувала
сибилинскитЪ книги, а сжщо така
се грижела за култа на Maqna
Mater.
quindeni = quinideni,
quingenarius 3 състоящъ се отъ
по петстотинъ cohortes,
quingeni, ае, а по петстотинъ.
quingentesim us 3 петстотенъ.
quin-genti, ае, а петстотинъ.
quingenties adv. петстотинъ пжти.
quini, ае, а по петь; поет. петь.
quini-deni (quindeni), ае, а по пет­
надесеть.
quini-viceni, ае, а по двадесеть и
петь.
quinquagenarius 3 който се състои
отъ петнадесеть; homo петнадесетгодишенъ.
quinquageni, ае, а по петдесеть.
quinquagesies adv. петдесеть пж ти.
quinquagesim us 3 петдесети; subst.
quinquagesim a, ае / (sc. pars)
петдесета часть (като данъкъ).

quintus

quinquagies adv. петдесеть пжти.
quinquagessis, is m = quinquaginta
a_sses петдесеть аса.
quinqua-ginta indecl. петдесеть.
quinquatrus, uum / u quinquatria,
ium u orum n квинкватри, празникъ въ честь на Минерва, започващъ на петия день следъ идитЪ; quinquatrus majores (отъ 19 до
23 мартъ); quinquatrus minores или
minusculae (на 13. юлий).
quinque indecl. петь.
quinqu-ennalis, е 1. повтарящъ се
всЬка пета година. — 2. траещъ
петь години censura,
quinqu-ennis, е 1. петгодишенъ vi­
num. — 2. празнувамъ всЪка пета
година Olympias.
quinqu-ennium, ii п петилЪтие, вре­
ме отъ петь години,
quinque-pertitus 3
петочлененъ,
раздЪленъ на петь части,
quinque-rem is, е съ петь реда ве­
сла; subst. quinquerem is, is / ко(>абъ съ петь реда весла,
quinque-viri, orum т петочленна
комисия (за разделяне на земигЬ,
за уреждане на дълговетЪ, за по­
правяне на градскитй стени и ку­
ли и пр.); sing. quinque-vir, i m
членъ отъ петочленната комисия,
quinque-viratus, Os т службата на
членъ отъ петочленната комисия.
quinquie(n)s adv. петь пжти.
quinqui-plico 1 умножавамъ съ
петь.
quintadecim ani, orum т войници
отъ петнадесетия легионъ.
quintana, ае / (sc. via) улица въ
римския лагеръ, която разделяла
петия и шестия редъ; тя служела
и за тържище.
quintani, orum т войници отъ пе­
тия легионъ.
Q uintilianus, i m (M. Fabius Quin­
tilianus) Квинтилианъ, прочутъ peторъ въ Римъ (около 35—95 сл. Хр ).
Q uintilis (Quinctilis), is m (cs или
безь mensis) петиятъ месецъ по ста­
рия календаръ = Юлий.
Q uintius, Q uintianus вж. Quinctius,
quintus 3 пети; adv. quinto, quin­
tum за пети пжть.

Quintus

543

quo

Q uintus, Tm u Q uinta, ae / римски quis-quam, quid-quam или quit собствени имена,
quam pron. indef. нЬкой; nec quis­
quintus-decim us 3 петнадесети,
quam и никой; nec quisquam unus
quippe adv. разбира се, естествено,
и ни единъ; quisquam unus нЬкой.
безъ съмнение; предь мгьстоиме- quis-que, quae-que, quid-que (subst.),
нието qui = тъй като {винаги сь
quod-que (adi.). 1. всЪки suos
coni.): quippe qui тъй като той.
quisque debet defendere; doctissimus
quippini (quippeni) adv. защо не?
quisque всЬки най-ученъ = найили разбира се.
ученит^ мжже; quo quisque est
Ouirlnalis, е посветенъ на Квиsollertior etc. колкото нЪкой е поизкусенъ; ut quisque est doctissi­
ринъ, квириналски; Quirinalis mons
mus, ita est modestissimus колкото
или collis Квириналски хълмъ, Квие н^кой по-ученъ, толкова е пориналъ, единъ отъ римскитЬхълмо­
скроменъ; quinto quoque anno
ве; subst. Quirinalia, ium п празвсЪка пета година; primo quoque
никъ въ честь на Ромулъ, празtempore при пръвъ удобенъ слу­
нуванъ на 17. февруарий.
чай, колкото може по-скоро. —
Q uirinus, I т Квиринъ, (първона­
2. = quicumque: който и да е, всЬки
чално прЪкоръ на бога Марсъ),
cuiusque populi cives vicissent,
прЪкоръ: 1. на Ромулъ, следъ не­
говата смърть; urbs Quirini Римъ, quisquiliae, arum / отпадъци, боклукъ, сметь; прен. изметъ.
populus ОшНшримляни.2.на Янусъ.
3. на Антоний. 4. на Августъ. Qui­ quis-quis, quid quid или quic-quid
(обикн. subst.), quod-quod (adi.)
rinus 3 = Quirinalis, е: collis Qui­
който и да е, какъвто и да е, всЬки
rina, tribus Quirina.
безъ разлика, всЪки quisquis ille
Quiris, Itis, обикн. pl. Q uirites,
est; quoquo modo se res habeat
ium (рп>дко um) m 1. жители на caкакто и да е; съ gen. deorum quid­
бинския градъ Cures. — 2. римски
quid regit terras всички богове,
граждани (съ името Quirites се на­
които; acc. quidquid като adv. —
ричали римлянитЪ следъ съединя­
колкото по-далече, колкото повече,
ването съ сабинянитЪ).
колкото и да е.
quiritatio, onis / и q u iritatu s, iis quitus part. отъ queo,
т викане за помощь,отчаянъ викъ. quivi р /. отъ queo,
quirito 1 викамъ за помощь, викамъ. qul-vls, quae-vls, quid-vls (subst.)
u quod-vls (adi.) който и да е,
1. quis, quid pron. interr. кой? що?
всЪки (безъ разлика); quisque unus
subst. quid, съ gen. колко? quid
всЬки единъ, който и да е; quid­
tabularum pictarum? quid hominis
quid perpeti всичко възможно,
що за човЪкъ, какъвъ човЪкъ;
adv. quid какво? защо? quid ita ? quo 1. abi. отъ pron. relat. qui: а) по­
ради което quo factum est, ut. b)
защо така? quid ni? защо не?
при comp. колкото; quo . . . eo
2. quis, qua или quae, quid pron.
колкото . . . толкова. — 2. adv. a)
indef. нЪкой, нЪщо si quis quid
interr. (на) кжде quo fugiam? съ gen.
rumore acceperit, uti ad magistra­
quo terrarum; прен. 1. колко да­
tum deferat nec cum quo alio com­
лече, до каква степень quo amen
municet; si quid de sua salute ab
tiae progressus est. 2. защо? за
Haeduis iniretur consilii ако хедуигЬ
каква цель? quo tantam pecuniam?
кроятъ нЪкакъвъ планъ противъ.
quo mihi fortunam? b) relat. (на)3. quis = quibus, вж. 1. qui.
кждето eo ibimus, quo iusseris;
quis-nam или qul-nam, quae-nam,
mare, quo ( = in quod) Rhenus in­
quid-nam или quod-nam pron.
fluit. c) indef. нЪкжде si quo erat
interr. кой именно? quonam pacto?
prodeundum —3. coniunct. съ coni, a)
quis-piam, quae-piam, puid-piam u
( = ut eo) за да quo melius valea­
quip-piam (subst.), quod-piam
mus. b) non quo не защото, не
(adi.) pron. indef. н-Ькой.

quoad

544

quotiescumque

понеже memoriam nostri ut con­ quo-modo adv. 1. interr. по какъвъ
serves, rogo, non quo de tua con­
начинъ? какъ? — 2. retat, по каstantia dubitem, sed (quia) mos est
къвто начинъ, както.
sic rogandi.
quom odo-cum que (-cunque) adv.
quo-ad adv. 1. interr. докжде, до­
по какъвто и да е начинъ.
кога, доколко. — 2 . relat. докждето, qud-modo-nam adv. по какъвъ на­
докогато, доколкото; quod longis­
чинъ прочие? какъ именно?
sime колкото може по-далече; quomque = cumque,
сь ind. или coni, докато.
quo-nam adv. накжде прочие ? quo­
nam haec omnia pertinere? къмъ
quo-circa adv. затова; сь тмезисъ
какво прочие клони всичко това?
quo, bone, circa.
quo-cumque (-cunque) adv. кждето quondam adv. понякога, нЪкога,
едно време.
и да; сь тмезисъ quo ea (ratio) quoniam
coniunct. понеже.
me cumque ducet, sequar,
quopiam и quoquam adv. н-Ькжде
quod coniunct. 1. а) понеже, защото
(посока).
noctu ambulabat in foro Themistoc­ 1. quoque adv. (поставя се винаги
les, quod somnum capere non pos­
следъ думата, къмъ която се от­
set. b) задето, дето, че bene fa­
нася) сжщо и me quoque decipit,
cis, quod me adiuvas; Caesar Hae­ 2. quoque 1. abi. отъ quisque. — 2. =
duos graviter accusat, quod ab iis
et quo.
non sublevetur; molestissime fero, quoquetur = coquetur,
quod, te ubi visurus sim, nescio, c) quoque-versus = quoquo.versus.
относително това дето, това дето, quoquo adv. кждето и да quoquo te
дето quod scribis me venturum etc.\
verteris.
quod me Agamemnonem aemulari qudquo-versus u quoquo-versum
putas, falleris. — 2. а) поради, кое­
adv. н а в с и ч к и страни, навсЬкждс
то scin quid est, quod ego ad te
(за движение).
venio; hoc erat, quod me eripis; est quorsum или quorsus adv. 1. на­
quod gaudeas има причини да се
кжде? прен. quorsum haec perti­
радвашъ; non est (nihil est) quod ti­
nent? накжде клони това ? quorsum
meas нЬма причини да се боишъ.
haec spectat oratio? — 2. защо?
b)
въ началото на изречение: затова quorsum quaeris?
quod te per superos oro; quod si quot adi. indecl. 1. interr. колко
затова ако, и ако; quod ni или
quot sunt? numerate saltem, quot
nisi затова ако не, и ако не. — 3.
silis. — 2. relat. колкото; quot ho­
доколкото quod fieri potest, quod
mines, tot sententiae колкото хора,
poteris, quod ad me attinet, quod
толкова умове.
sciam, quod meminerim,
quot-annis adv. всЬка година, еже­
годно.
quodam-modo adv. по нЬкакъвъ
начинъ, нЪкакъ.
quot-calendis adv. на всЬко първо
quod-sT еж. quod. 2. b)
число на месеца, всЬки месецъ.
m ioi — cui; quotvls = cuivis.
quot-cum que (-cunque) adi. indecl.
Pfuoias или quoiatis, e = ciiias или
колкото и да сж.
cuiatis.
quoteni, ае, а по колко partes fecit
quoius = cuius.
in ripa nescio quotenorum iugerum.
quo-libet adv. кждето и да е, на- quotidiam us, quotidie еж. cotidianus,
всЪкжде.
cotidie.
quom = 2. cum.
quoties u quotiens adv. 1. interr.
quo-minus coniunct. (за) да не; per
колко пжти? — 2. relat. колкото
пжти.
me stat, per me fit, quominus obeas
отъ менъ зависи да не отидешъ quoties-cum que u quotiens-cum que
следъ verba impediendi: да поп im­
adv. колкото пжти и да е, всЬки
| пжть когато.
pedio quominus scribas.

quotquot

545

rado

много ли? = малцина: quotus quis­
que philosophorum est, qui.
quotus-cum que (-cunque) 3 какъвто и да е по брой.
quotus-quisque = quotus,
quo-usque adv. докога? съ тмезисъ quo enim usque,
quo-vls adv. навсЬкжде (посока),
quum вж. 2. cum.

quot-quot adi. indecl. колкото и
. да сж.
quotum us = quotus.
quotus 3 какъвъ по брой? кой по
редъ? quota hora est? колко е часътъ ? quota? въ колко часа? кога?
quota pars nostri каква часть или
колцина отъ насъ; quotus quisque

R
R. като съкращение = Romanus или
Rufus; R. P. = res publica,
rab id i adv. бЬсно, яростно,
rabidus 3 1. б-Ьсенъ, побЪснЪлъ,
обезумЬлъ. — 2. вдъхновенъ, екзалтиранъ os Sibyllae,
rabies, acc. -em, abi. -e / 1. бЬсъ.
(болесть). — 2. а) бЪсъ, побЪснЪлость, лудость, ярость, обезум%лость quae vos rabies agitat? прен.
caeli marisque; ventris непоносимъ
гладъ; rabies canis силната горе­
щина на съзвездието „Куче“, b)
вдъхновение, изстжпление (на Сибила).
rabio 3 б-ЬснЪя, свирепствувамъ.
rabiose adv. бЬсно, яростно, сви­
репо.
rabiosulus 3 побърканъ, налудничавъ.
rabiosus 3 бЬсенъ, побЬснЬлъ, яростенъ; лютъ, преком%ренъ forti­
tudo.
Rabirius 3 римско родово име. Ra­
birianus 3 Рабириевъ.
rabo, onis т = arrabo,
rabula, ае т бръщолевецъ, бъбри­
ца, лошъ адвокатъ.
racem ifer, fera, ferum 1. зърноносенъ, зърнестъ uva. — 2. увЬнчанъ
съ гроздове Bacchus,
racem us, I т чепка, гроздъ; зърно,
грозде; поет. вино.
Racilius 3 римско родово име.
radiatus 3 лжчистъ, лжчезаренъ.
radicesco 3 пускамъ корени.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

radicitus adv. съ коренитЪ, корен­
но, съвсемъ.
radicula, ае / коренче,
radio и radior 1 изпускамъ лжчи,
блестя, сияя; subst. radians слънце,
radiosus 3 лжчистъ.
radius, ii т 1. пржчка. — 2. а) спица
на колело. Ь) радиусъ на кржгъ.
с) пржчица, съ която математи­
ците чертаели фигури, d) совалка.
— 3. слънчевъ лжчъ, лжчъ на
мълния; radii aureati лжчезаренъ
вЬнецъ, лжчезарно сияние. — 4.
видъ продълговати маслини.
radix, Icis / 1. коренъ; radices
agere пускамъ корени. — 2. а) дол­
ната часть на нЪкой предметъ,
основа linguae, а radicibus ever­
tere domum; обикн. radices montis
политЪ на планината; sub radici­
bus montis, b) начало, произхож­
дение miseriarum.
rado, rasi, rasus 3 1. а) стържа;
драща. b) остъргвамъ, очиствамъ,
изглаждамъ Eurus arva imbribus
radit, c) заличавамъ написано no­
men fastis, littera rasa. — 2. бръсна
caput et supercilia. — 3. докосвамъ
се, нося се покрай или надъ н-feщо (пжтувамъ, плавамъ, летя по­
край, по или надъ нЬщо) Iitora,
avis radit aquas; iter laevum минавамъ на лЬво (отъ скалата); iter
liquidum летя въ въздуха; за агъ35
Милевъ. — 2, издание.

raeda

546

търъ: духамъ надъ terras; прен.
raditur ultima meta азъ съмъ почти
до цельта.
raeda, ае / кола (съ четири колела),
raedarius, ii т коларь.
Raeti, orum т рети, племе въ из­
точните Ялпи, между Рейнъ и Дунавъ. Raetia, ае / Реция, страна­
та на ретите. Raeticus и R aetus 3
ретийски. .
rallus 3 тънъкъ tunica,
ramalia, ium п сухи клончета, сжчки,
ram entum , I п (ram enta, ае /)
стърготини, трески,
ram eus 3 отъ клончета; fragmenta
сжчки.
Ramnes или Ram nenses, ium т
име на една отъ трите най-стари
римски триби.
ram osus 3 клончестъ, разклоненъ
arbor.
ram ulus, I т клонче,
ram us, I т 1. клонъ, вейка arbo­
ris. — 2. pl. дърво; плодове отъ
дърво.
гЗпа, ае / 1. жаба. — 2. морски
дяволъ (риба),
rancidulus 3 = rancidus,
rancidus 3 и rancens, gen. -entis
1. вмирисанъ, вонещъ, смръдливъ.
_— 2. неприятенъ, отвратителенъ.
ranunculus, I т жабичка, жабче,
гара, ае / репа.
rapacida, ае т грабитель, разбойникъ.
rapacitas, atis / грабливость, хищничество.
rapax, gen -acis 1. увличащъ всич­
ко съ себе си, неудържимъ, стремителенъ, бръзъ ventus, ignis. — 2.
,
грабливъ, хищенъ.
, raphanus, I т (гр) репа.
| rapide adv. стремително, бързо,
rapiditas, atis /
стремителность,
бързина, скорость.
rapidus 3 1. стремителенъ, бръзъ
amnis, sol; rapidus in consiliis прибързанъ въ. — 2. а) хищенъ, свирепъ leo, ferae, b) горещъ, зноенъ,
палещъ sol, flamma.
1. rapina, ае / грабежъ; прен. плячка.
2. rapina, ае / нива, засета съ репа.
rapio, rapui, rap tu s 3 1. а) бързо
хващамъ, улавямъ, грабвамъ ar­

raresco

ma; galeam tectis бързо изнасямъ
отъ; occasionem възползувамъ се
бързо отъ; sulphura rapiunt flam­
mam запалва се; nigrum colorem
добивамъ черенъ цветъ; vim mon­
stri бързо поглъщамъ вълшебната
сила; castra, urbem бързо завладявамъ; absol. rapiunt ruuntque
дружно се залавятъ за борба и
тръгватъ. Ь) ускорявамъ, бързо
извършвамъ cursum, fugam, nup­
tias, viam, iter; silvas бързо преминавамъ презъ; se rapere или pass.
rapi бързамъ, отивамъ бързо. — 2.
а) насила или бързо отвличамъ,
влека, отнасямъ, завеждамъ ali­
quem ad supplicium, ad mortem,
ad consulem, aliquid in naves, rap­
tus Hector equis; rapere agmen
Tusculum, aciem in Teucros бързо
отвеждамъ. Ь) увличамъ, влека
utilitas rapit ad se, cupiditas te
rapiebat, c) aliquid in se взимамъ
върху себе си. — 3. а) насила отнемамъ. присвоявамъ си, похищавамъ virginem, oscula, b) разграбвамъ, опустошавамъ villas, Arme­
niam.
rapta, ае / грабната, отвлечена,
raptim adv. бързо, скоро,
raptio, on is / грабване, похищаване.
rapto 1 1. бързо или насила отвли­
чамъ, влека, влача Hectorem circa
muros; legiones бързо отвеждамъ.
— 2. грабя, ограбвамъ Africam,
raptor, oris т грабитель, похититель.
raptum, i п плячка, грабежъ ех
rapto vivere.
1. raptus part. отъ rapio.
2. raptus, iis m 1. откжсване. — 2.
а) отвличане virginis, b) грабежъ,
грабителство.
rapui pf. отъ rapio,
rapulum , I n репичка,
rapum , I n pena,
rare = raro.
raresco 3 1. разнасямъ се, рязтварямъ ce resoluta tellus in liquidas
rarescit aquas, nubila rarescunt; ra­
rescunt claustra Peiori отварятъ ce.
— 2. ставамъ редъкъ rarescunt
montes.

га г i t a s

547

ra rita s, atis / 1. неплътность, шупливость. — 2. р-Ьдкость; малочисленость.
гагб aiv. рЬдко.
ra ru s 3 1. а) рЪдъкъ, не гжстъ
silva, coma, ordines, acies; terra
рохкава; retia съ големи дупки;
cribrum рЬдко сито; tunica тънка,
b)
отдЪленъ, усамотенъ, уединенъ,
разпръснатъ, разсЬянъ aedificia,
arbores, rari dispersique pugnabant;
lacrima тайна сълза. — 2. а) немногочисленъ, рЪдъкъ, малко por­
tus; decemviri rari aditus (gen.)
рЪдко достжпни; Caesar rarus eg­
ressu рЪдко излизащъ; apparent
rari nantes in gurgite, b) рЪдъкъ,
необикновечъ avis, puella,
r a s i pf. оть rado,
rasilis, е гладъкъ.
ra sito 1 бръсна faciem cotidie,
ra ste llu s, T m малка мотика,
raster, trl m a rastrum , I n мотика,
rasflra, ae / стържене: бръснене,
стрижене barbae,
ra su s part. отъ rado,
ratio , onis / 1. а) см-Ьтане, см-Ьтка; auri ratio constat см-Ьтката e
вЪрна; aliquid facilem rationem ha­
bet лесно може да се пресметне;
rationem inire, conficere смЪтамъ,
пресмЪтамъ; in rationem inducere
турямъ въ сметката; прен. rationem
inire subducereque зрЪло обмислямъ. b) отчетъ rationem reddere
alicui и alicuius rei, rationem vitae
poscere, c) списъкъ, регистъръ carceris. d) сума haec istaec ratio est
maxima.— 2. а) парична работа, тър­
говска работа, работа, дЪло, де­
лови отношения, отношения alicuius
rationes explicare, ratione coniunctus cum aliquo, civitatis, fori iudiciique, ratio comitiorum quantos
aestus habet, aliquid rationis habere
cum aliquo, alicui cum aliquo ratio
intercedit, b) характеръ, область
aliquid cadit in rationem utilitatis;
haec res non solum ex domestica
est ratione (засЬга не само вжтрешната политика), attingit etiam
bellicam, с) обикн,р1. интереси, пол­
за rationes meas vestrae saluti an­
teponere, rei publicae rationibus con­

r a tis

ducere, consulere alicuius rationi­
bus. d) съображение, грижа rati­
onem habere alicuius rei взимамъ
въ съобрежение нЬщо, взимамъ
предвидъ 1.-Ьщо, грижа се за н-Ьщо;
dignitatis, officii, sauciorum. — 3. а)
мислене, разумъ homo rationis
patriceps; moneo ut agentem te ra­
tio ducat non fortuna; ratione ali­
quid facere, b) разумно основание,
причина confirmare argumentis ac
rationibus, subest alicuius rei ra­
tio; ea ratione по тази причина. — 4.
а) опредЬленъ начинъ, способъ,
методъ, планъ omnia modo et ra­
tione facere, erat nova et inusitata
ratio belli, istam rationem otii probo;
ratio atque usus belli планомерно
водене на войната и военни упраж­
нения; pl. rationes belli gerendi
м%рки необходими за водене на
войната; ratione et via по методиченъ пжть, методично; scribendi
consilium et ratio; ad hunc interfi­
ciendum talem iniit rationem нами­
сли такъвъ начинъ за; litterae in
eandem rationem scriptae съ сжщото съдържание; hac ratione по
този начинъ; nulla ratione по никакъвъ начинъ. Ь) устройство, поло­
жение, състояние rei militaris, haec
eadem ratio est totius Galliae, c)
наука, система, теория, принципъ,
законъ, правило, d) възгледъ, на­
чинъ на мислене.
ratidnatio, onis / 1. а) спокойно,
разумно размишление, обмисляне.
— 2. умозаключение.
ratiocinativus 3 основанъ на умо­
заключение, умозаключителенъ.
ratiocinator, oris т смЪтачъ, счетоводитель.
ratiocinor 1 1. смЪтамъ, пресм-feтамъ.—2. а) разсжждавамъ. Ь) заключавамъ.
rationalis, е 1. отнасящъ се до
смятането. — 2. надаренъ съ ра­
зумъ, разуменъ. —• 3. съобразенъ
съ разума, логиченъ.
rationaliter adv. разумно,
rationarium , ii п статистика,
ratis, is / салъ; поет. корабъ.

r a t i u n c u la

ratiuncula, ae /
смЬтчица; прен.
слабо основание, причина, умозаключение.
1. ratus part. отъ reor.
2. ratus 3 1. пресмЪтнатъ; pro rata
parte, pro rata съразмерно, пропор­
ционално. — 2. опред-Ьленъ, установенъ, непромЪненъ motus stel­
larum, rato tempore. — 3. действителенъ, имащъ законна сила lex,
testamentum; ratum habere или du­
cere, ratum facere утвърждавамъ,
приемамъ; aliquid mihi ratum dst
приемамъ нещо, съгласенъ съмъ
съ нещо.
raucisonus 3 глухозвучещъ.
raucus 3 1. пресипналъ, прегракналъ raucus sum factus. — 2. глу­
хозвучещъ, бучещъ, шумещъ; rau­
ca sonare издавамъ глухъ шумъ,
шумя.
Raudius campus равнина въ Се­
верна Италия.
raudusculum, I п кжсче отъ медь!
прен. малка парична сума.
raudus, eris п кжсче медь.
Rauraci и Raurici, orum т раураци, келтско племе въ Галия, край
Рейнъ.
Ravenna, ае / Равена, градъ въ
Qallia Cispadana. Ravennas, gen.
-atis равенски.
ravio 4 пресипвамъ.
ravis, is / пресипналость.
ravistellus, I m беловласъ старецъ.
ravus 3 сивъ, жълтеникавъ leones,
rea вж. reus.
Rea вж. Rhea.
reapse adv. въ действителность, въ
сжщность, наистина.
Reate {пот., асс. и abi.) п Реата,
сабински градъ, на северъ отъ
Римъ. Reatinus 3 реатински. Rea­
tini, orum т реатинци.
reatus, iis m 1. положение на обвиняемъ. — 2. обвинение,
rebaptizo (гр) 1 прекръщавамъ, покръствамъ.
rebellatio, dnis / възстание, бунтъ.
rebellatrix, Icis / която се бунту­
ва provincia.
rebellio, onis / подновяване на
войната, възстание, бунтъ.

548

recens

rebellis, е подновяващъ войната,
непокоренъ, бунтуващъ се; subst.
rebelles, ium т бунтовници,
rebellium, ii n = rebellio,
re-bello 1 подновявамъ войната,
възставамъ отново; прен. отново
започвамъ сражението,
re-bito 1 връщамъ се.
ге-Ьоо 7 отеквамъ се, огпасявамъ
се reboant silvae; tympana гърмятъ.
re-calcitro 1 ритамъ назадъ; прен.
не допускамъ, противя се.
re-calefacio = recalfacio.
re-caleo 2 отново съмъ топълъ,
продължавамъ да бжда топълъ.
re-calesco, calui 3 отново се стоплямъ.
ге-calfacio, feci, factus 3 отново
стоплямъ.
recalvaster, stri т плешивъ, плешивецъ.
re-calvus 3 плешивъ.
re-candesco, candui 3 1. отново
побЪлявамъ; unda отново се по­
крива съ бЪла пЪна. — 2. отново
се сгорещявамъ, отново се нажежавамъ; ira recanduit отново
пламна.
ге-canto 1 1. intr. отеквамъ. — 2.
trans, а) повтарямъ съ пЪене. Ь)
отстранявамъ съ врачуване curas,
с) оттеглямъ, отказвамъ се отъ
opprobria.
recasurus part. fut. отъ 1. recido.
re(c)cidi pf. отъ 1. recido,
re-cedo, cessi, cessum 3 1. а) от­
теглямъ се, отдръпвамъ се, отстжпвамъ ex eo loco, in castra, in otia
tuta, b) отдалеченъ съмъ Anchisae
domus recessit, c) загубвамъ ce
отъ погледа, изчезвамъ terraeque
urbesque recedunt, ira. — 2. a) otдалечавамъ се, напускамъ, отдЪлямъ се, отлитамъ apes а stabulis
recedunt, recedit caput (e) cervice,
in ventos vita recessit, b) отклонявамъ се, отказвамъ се, захвърлямъ ab officio umquam, longius
а verbo, ab oppugnatione, ab armis,
re-cello 3 отскачамъ назадъ.
rec&ns, gen. -entis, 1. прЪсенъ,
новъ, неотдавнашенъ, последенъ
aqua, lac, arma, toga; proelium, in­
juria, officium; victoria неотдавна

recen seo

549

r e c in o

спечелената, последната: recentis­ receptum , i n задължение, ангажиментъ.
sime epistula последното; homines
recentes днешнитЪ хора; viri Graeci 1. receptus 3 1. part. отъ recipio.
— 2. adi. приетъ, обикновенъ;
отъ по-ново време; memoria recensubst. n. задължение.
tior по-ново време; recentiores мо­
дерните, recenti re или negotio 2. receptus, iis m 1. взимане обрат­
но, оттегляне sententiae. — 2. а)
веднага; recenti victoria или prae­
отстжпление signum receptui dare,
tura веднага следъ; съ praep. cum
b) прибЪжище, убЬжище.
e provincia recens esset току-що
•бЬше дошълъ отъ; recens а vul­ recessi pf. отъ recedo.
nere Dido току-що ранена; съ abi. recessim adv. назадъ.
recens praetura веднага следъ; te­ recessus, iis m 1. отстжпление, от­
pida recens caede locus неотдавна
далечаване lunae accessus et re­
оросеното съ топла кръвь; Roma
cessus; accessus et recessus (aes­
recentes току-що дошли отъ Римъ.
tuum marinorum) приливъ и от— 2. съ прЪсни сили, бодъръ ut
ливъ; recessum non dare не даintegri et recentes defessis succe­
вамъ възможность за отстжпле­
derent. — 3. recens aiv. наскоро,
ние. — 2. а) вдлъбнатина, дълбо­
току-що sole recens orto.
чина, кухина spelunca vasto sub­
re-censeo, censui, cen su s (или cenmota recessu, b) отдалечено, уеди­
situ s) 2 1. разглеждамъ, преброянено мЬсто, скришно мЪсто, скри­
вамъ, провЪрявамъ, оценявамъ,
валище, убежище; поет. вжтрешправя прегледъ на milites, legio­
ни покои, стаи.
nes, equites, exercitum, cladem. — 2.
а) преминавамъ последователно recidivus 3 който се повтаря; прен.
възобновенъ Percjama.
signa (за слънцето), b) мислено
разглеждамъ, обмислямъ. с) из- 1. re-cido, re(c)cidi, recasurus 3 1.
падамъ назадъ, обратно omnia in
броявамъ, изреждамъ, разказвамъ
terras; прен. in antiquam servitu­
fortia facta, d) критически преtem; poena recidat in aliquem да ce
глеждамъ, поправямъ.
струпа върху; potentatus recidit
recensio, onis / преглеждане, про­
ad eum премина въ негови ржце.
веряване, преброяване на населе­
—2. изпадамъ, достигамъ до (обикн.
нието (отъ цензора).
въ по-лошо положение) in eam
1. recen su s part. отъ recenseo.
fortunam, ad nihilum, aci nihil; om­
nia illa ex laetitia et voluntate ad
2. recensus, iis m = recensio.
luctum et lacrimas reciderunt. — 3.
recen ter adv. наскоро, току-що.
падамъ се, случвамъ ce in nostrum
recentissim e adv. наскоро, преди
annum.
малко.
recep i p f. отъ recipio.
2. re-cido, eidi, cisu s 3 1. отсичамъ,
отрЪзвамъ, изсичамъ, изрЪзвамъ
receptaculum , i n 1. а) хранилище,
caput, linguam, vulnus ense, scep­
влагалище, складъ. b) каналъ.
trum de stirpe, columnas: прен. из— 2. убежище, прибЪжище, скри­
коренявамъ, отстранявамъ natio­
валище.
recep tato r, oris т който дава приnes, culpam supplicio. — 2. орЪзбЪжище.
вамъ ungues: barbam подстригвамъ;
receptio, onis / приемане.
прен. съкращавамъ ambitiosa or­
recep to 1 1. бързо взимамъ назадъ;
namenta, inanem loquacitatem.
hastam изтеглямъ; se receptare от- re-cingo, cinxi, cinctus 3 разпатеглямъ се, обръщамъ се. — 2.
свамъ tunicam, vestis recincta; re­
приемамъ alicuius filium ad se, mer­
cingitur anguem (acc. gr.) сваля отъ
catores.
себе си.
recep to r, oris m укриватель.
ге-cino 3 1. intr. отеквамъ, звуча
in vocibus nostris recinit quiddam
receptrix, Icis / укривателка.

r e c i p e r a t io

550

urbanius; parra recinens издаваща
крЪсъкъ. — 2. а) повтарямъ, пЪя
често. Ь) възпЪвамъ Latonam lyra.
reciperatio, recipero вж. recup...
ге-cipio, cepi, cep tu s 3 1. а) взимамъ, получавамъ обратно obsi­
des; aliquem medio ex hoste измъквамъ, спасявамъ; copias omnes in
oppidum отвеждамъ; gressum re­
cipere оттеглямъ ce; vocem ab acu­
tissimo sono usque ad gravissimum
понижавамъ; urbem отново завладявамъ. b) завладявамъ urbem,
rem publicam armis, c) se recipere
оттеглямъ се, отстжпвамъ, отцалечавамъ ce sui recipiendi facultas
dabatur, in silva, trans Rhenum;
само recipere; signum recipiendi, si
quo erat longius prodeundum aut
celerius recipiendum; прен, se ad
bonam frugem поправямъ ce; se ad
cogitationem belli връщамъ се на
мисъльта за. d) animum recipere
или se recipere съвземамъ ce (ex
timore, ex fuga), е) при продажба:
запазвамъ си правото върху нЬщо
sibi aliquid. — 2. а) приемамъ ali­
quem in ordinem senatorum, in ci­
vitatem, in amicitiam; особ. прибирамъ, давамъ убЪжище supplicem,
castra recipiunt perterritos, recipere
aliquem aedibus suis, b) получа­
вамъ pecuniam ex novis vectigali­
bus; при нараняване totum telum
corpore, latere aperto tela; за гладиаторъ: recipere ferrum оставямъ
се да бжда убитъ. с) допускамъ
timor non recipit misericordiam, res
non recipit cunctationem, d) за npemopa; nomen recipere приемамъ
жалба, е) приемамъ, взимамъ върху
себе си causam Siculorum, manda­
tum, officium; religionem in se прие­
мамъ върху себе си гр-fexa. f) задължавамъ се, обещавамъ alicui
aliquid.
reciprocatio, onis / връщане по
сжщия пжть; reciprocatio aestus
морски отливъ; прен. взаимность.
reciproco 1 1. trans, движа насамънатамъ, връщамъ назадъ aestus
reciprocatur (за приливъ и отливъ),
quinqueremem; animam дишамъ.—2.
intr. движа се назадъ и напредъ;

recogn osco

mare reciprocat става приливъ и
отливъ.
reciprocus 3 връщащъ се по сжщия
пжть; fluctus, mare отливъ; прен.
взаименъ.
1. recisus part. отъ 2. recido.
2. recisus 3 съкратенъ, кратъкъ
opus.
recitatio, onis / гласно четене, рецитиране.
recitator, oris т който чете гласно,
четецъ, рецитаторъ.
recito 1 чета гласно litteras in se­
natu, carmen; senatum списъка на
сенаторите.
reclam atio, onis / гласно неодоб­
рение.
reclam ito 1 гласно противореча,
противя се alicui rei.
re-clamo 1 1. викамъ противъ, гла­
сно изказвамъ своето недоволство,
шумно възразявамъ, съпротивявамъ се alicui, alicui rei. — 2. отеквамъ, ехтя, кънтя arva reclamant
plangoribus.
reclinis, е наведенъ назадъ, облЪгнатъ, опрънъ hastae (dat.).
re-cllno 1 1. навеждамъ назадъ,
облЪгамъ, турямъ да легне se,
scuta; reclinatus in gramine полегналъ на тревата. — 2. освежавамъ
nullum а labore me reclinat otium,
re-dudo, clusi, elusus 3 1. отключвамъ отново; прен. fata precibus отмЪнявамъ определеното отъ еждбата. — 2. а) отварямъ portas hosti;
ensem изваждамъ; tellurem unco
dente разравямъ; iugulum ense npeр-Ьзвамъ; pectus mucrone пробождамъ. b) разгласявамъ operta. — 3.
затварямъ in carcerem,
recoctus part. отъ recoquo,
re-cogito 1 отново мисля, обмислямъ.
recognitio, onis / 1. припомняне
scelerum. — 2. преглеждане, раз­
глеждане, ревизиране equitum,
re-cdgndsco, novi, n itus 3 1. а) от­
ново познавамъ loca, b) припомнямъ си verba sua; aliquem peni­
tus ясно си представямъ нЪкого.—2.
преглеждамъ, разглеждамъ, ревизирамъ, провЪрявамъ dona po­
pulorum, numerum militum, decre­
tum populi.

recolligo

551

ге-colligo, legi, lectus 3 1. отново
събирамъ, сбирамъ multitudinem;
animum alicuius отново спечелвамъ
нЪчия любовь; annos primos подмладявамъ се; se recolligere или
animum recolligere съвземамъ се,
оправямъ се, дохождамъ на себе
си. — 2. отново взимамъ, вдигамъ
gladium, parvulum.
ге-colo, colui, cultus 3 1. отново
обработвамъ terram, metalla. — 2.
а) отново посещавамъ locum. Ь)
отново се занимавамъ съ haec
studia, eas artes, c) възстановя­
вамъ dignitatem, d) отново удостоявамъ aliquem sacerdotiis, е) отно­
во обмислямъ, обсжждамъ aliquid
secum. f) спомнямъ си.
re-commentor 1 припомнямъ си.
re-comminlscor 3 отново си при­
помнямъ.
reconciliatio, onis / 1. възстановя­
ване, възобновяване concordiae;
примирение, съгласие inter fratres.
— 2. помирение.
reconciliator, oris т възстанови­
тели pacis.
re-concilio 1 1. връщамъ aliquem
domum. — 2. съединявамъ от­
ново, сближавамъ, примирявамъ
aliquem cum aliquo или aliquem
alicui; inimicos in gratiam примиря­
вамъ; animos militum imperatori
примирявамъ войницитЪ съ пълководеца. — 3. възстановявамъ, възобновявамъ concordiam, pacem.—4.
отново придобивамъ, спечелвамъ
insulam; studia patrum разположе­
нието на.
re-concinno 1 поправямъ pallam,
re-conditus 3 1. скритъ, отдалеченъ locus; subst. п. occulta et re­
condita templi скритит-fe вътреш­
ности на храма, святая святихъ.
— 2. а) неупотрЪбяванъ, остарЪлъ
verba, b) таенъ res; natura recon­
dita esse необидителенъ, мълчаливъ съмъ. с) дълбокомисленъ, недостжпенъ, непонятенъ sententiae.
re-condo, didi, ditus 3 1. прибирамъ, скжтвамъ, съхранявамъ uvas
in amphoras; gladium in vaginam
поставямъ въ ножницата; se in ali­
quem locum отдалечавамъ се, скри-

r e c tu s

вамъ ce; oculos затварямъ очи;
gladium lateri, ensem in pulmone
забивамъ дълбоко; verba, vultus
запазвамъ дълбоко въ сърдцето
си. — 2. а) скривамъ Hscanium
curva valle, b) премълчавамъ, не
говоря за нЬщо.
ге-coquo, coxi, co ctu s 3 1. отново
варя, преварявамъ. — 2. претопявамъ, прековавамъ aurum, enses,
recordatio, onis / споменъ, възпо­
менание alicuius rei.
recordor 1 1. припомнямъ си, спом­
нямъ си, помня flagitiorum suorum,
maiorum diligentiam, de casu ali­
cuius. — 2. мисля, въобразявамъ си,
представямъ си quae sum passura,
re-corrlgo, rexi, rectu s 3 изправямъ, поправямъ.
recoxi p f. отъ recoquo,
ге-сгео 1 1. отново създавамъ. — 2.
възстановявамъ, поправямъ, подкрепвамъ, ободрявамъ, освежавамъ; se recreare и pass. recreari
оправямъ се, съвземамъ се.
re-crepo 1 ехтя, звуча; trans, издавамъ звукъ murmura,
re-cresco, crSvI 3 отново израствамъ.
re-criidesco, criidul 3 1. разранявамъ се (за рана) quae consanuis­
se videbantur, recrudescunt. — 2.
избухвамъ отново, подновявамъ се
recrudescit pugna.
recta adv. (sc. via) право, по права
посока.
re cte adv. 1. право, по права посо­
ка. — 2. а) правилно, както трЪбва,
добре. Ь) благополучно, сигурно,
безопасно; recte vendere износно.
rSctor, oris т управитель; navis
кормчия; прен. rei publicae,
rectrix, Icis / управителка.
1. rectu s part. отъ rego.
2. rSctus 3 1. правъ recta via ire: rec­
ta regione въ права посока; rectis
oculis intueri гледамъ право, безъ
да наведа погледа си; puella строй­
но; saxa отвесна. — 2. а) правиленъ, безпогрЪшенъ, както трЪбва,
добъръ proelium; nomina изправни
длъжници. Ь) простъ, безъ укра­
шения commentarii Caesaris, orator,
с) откритъ, откровенъ, честенъ

recubo
consilia; conscientia чиста съвЪсть.
d) съобразенъ съ дълга, нравственъ, добродетеленъ, добъръ;
subst. rectum, i п право, добро,
добродетель.
re-cubo, cubuT 1 лежа (на гърба
си), почивамъ.
recula, ае / нЪщичко, нищожно
имущество.
recultus part. отъ recolo.
re-cumbo, cubuT 3 1. лЬгамъ in
herba, in cubiculo; особ. сЪдамъ
(възлЪгамъ) на трапезата cibi ca­
piendi causa. — 2. спускамъ се, падамъ iuba dextro in armo, recumbit
pons in palude.
recuperatio, onis / получаване от­
ново, възвръщане libertatis.
recuperator, oris m 1. който отно­
во придобива, който си възвръща,
който отново завладява urbis. — 2.
третейски сждия, посрЪдникъ.
recuperatorius 3 третейски, по­
среднически, на третейския сждия
iudicium.
recupero 1 отново придобивамъ,
връщамъ си libertatem; ius suum,
obsides; rem publicam върховната
власть на държавата; omnium vo­
luntates разположението на всички;
urbem отново завоювамъ; Pelopidam освобождавамъ.
ге-сйго 1 отново л%кувамъ.
re-curro, curri и cucurri, cursum 3
1. тичамъ, бързамъ назадъ, връ­
щамъ се бързо ad aliquem, ad rae­
dam, rure, aqua in suos fontes; прен.
ad easdem conditiones предлагамъ
все едни и сжщи условия. — 2.
търся убежище ad aliquem.
recurso 1 бързамъ назадъ, връ­
щамъ се бързо; прен. sub noctem
cura recursat.
recursus, us m връщане; pelagi o t ливъ.
re-curvo 1 извивамъ, извръщамъ
назадъ colla equi; поет. aquas in
caput накарвамъ водата да тече
обратно; aquae recurvatae лжкатушеща вода.
recurvus 3 1. извитъ назадъ cornu.
— 2. който се извива nexus hede­
rae; tectum лабиринтъ.

552

reddo

recusatio, onis / 1. отказване sine
recusatione. — 2. възражение, протестъ.
re-cfiso 1 1. въ сяда: възразявамъ,
протестирамъ. — 2. отклонявамъ,
отблъсвамъ, отхвърлямъ, отказвамъ (се) laborem, periculum, ami­
citiam, iniuriam decreti; съ дв. acc.
aliquam uxorem; de stipendio; recu­
sare ne отказвамъ да; non recusare
quin или quominus не отказвамъ да.
re-cutio, cussl, cussus 3 разтърсвамъ, раздрусвамъ.
reda = raeda,
redactus part. отъ redigo,
red-ambulo 1 връщамъ ce.
red-amo 1 отговарямъ съ любовь,
взаимно обичамъ.
redanimatio, onis /
съживяване,
възкресяване.
red-arguo, argui 3 опровергавамъ,
изобличавамъ, уличавамъ въ лъжа
aliquem, orationem alicuius; incon­
stantiam alicuius изобличавамъ нЪкого въ.
redarius = raedarius,
red-auspico 1 връщамъ ce in cate­
nas denuo.
t
reddo, reddidi, redditus 3 1. а) давамъ назадъ, връщамъ obsides, ali­
cui pecuniam; se reddere или pass.
reddi връщамъ ce; convivio (на
пиръ), iterum in arma (въ сраже­
нието); прен. responsum reddere давамъ отговоръ, отговарямъ; mutua
verba разговарямъ; vota, promissa
изпълнявамъ обещаното; poenas
graves impietatis претърпявамъ
тежко наказание за. Ь) наравно
се отплащамъ съ beneficium, gra­
tiam, pro vita hominis vitam. — 2.
а) предавамъ alicui epistulam, man­
data. b) превеждамъ aliquid Latine;
verbum verbo буквално, c) повтарямъ или казвамъ наизустъ, казвамъ verba, carmen; verba male
произнасямъ; прен. vultum alicuius,
matrem приличамъ на; aliquem no­
mine наричамъ съ сжщото име.
— 3. издавамъ, изпускамъ sonum;
vocem говоря; sanguinem храча;
animam (lucem) умирамъ; catulum
partu раждамъ; terra reddit fruges
дава. — 4. а) давамъ honores ali­

redduco

553

cui, liba deae; peccatis veniam npoщавамъ грЪшкитЬ; alicui rationem
давамъ отчетъ; causam излагамъ
причината; съд. т.: reddere ius
раздавамъ правосъдие, съдя, решавамъ дЪла; reddere iudicium извършвамъ съдебно разследване.
Ь)
предоставямъ iis conubia red­
didit; особ. оставямъ, не лишавамъ
нЪкого отъ нЪщо alicui agros, ci­
vitati iura legesque. — 5. съ де. acc.
правя itinera infesta, aliquem ira­
tum; aliquem avem превръщамъ
въ; pass. ставамъ ne insolentiores
redderentur,
redduco = reduco,
redegi perf. отъ redigo,
redemi perf. отъ redimo,
redemptio, onis / 1. изкупване, от­
купване captivorum; sacramenti отъ
военна повинность. — 2. а) подкуп­
ване iudicii. b) наемане, откупване,
redempto 1 изкупвамъ, откупвамъ.
redemptor, oris т предприемачъ,
откупвачъ, наематель.
redemptura, ае / наемане, откуп­
ване.
redemptus part. отъ redimo,
red-eo, ii, itum, Ire 1. връщамъ ce
domum, e provincia, ad suos; прен.
in pristinum statum; in gratiam cum
aliquo помирявамъ се съ н%кого;
in memoriam alicuius спомнямъ си
за нЪкого; ad se идвамъ на себе
си, съвземамъ се, опомнямъ се; in
annos, quos egit, rediit стана от­
ново юноша. — 2. а) дохождамъ
res redit ad interregnum; ad gladios
redierunt уловиха се за мечоветЬ;
summa rerum (imperii) redit ad eum
мина въ негови ръце, той получи;
res redit ad eum locum или eo ра­
ботата стига до тамъ. b) за доходи:
постъпвамъ, получавамъ се pecu­
nia quae ех metallis redibat; bona
in tabulas publicas redierunt 6txa
записани въ държавнитЪ счето­
водни книги; ех otio illo brevi mul­
tiplex bellum rediturum ще въз­
никне.
red-hibeo, hibul, hibitus 2 1. връ­
щамъ обратно (купеното). — 2.
приемамъ обратно (продаденото).

redimo
red-igo, egi, actus 3 1. карамъ назадъ, прогонвамъ hostes ad mare,
in castra; redigere in unum събирамъ на едно мЪсто. — 2. а) възвръщамъ, докарвамъ отново disci­
plinam ad priscos mores; aliquid in
memoriam alicuius припомнямъ нЪкому нЪщо; aliquos in gratiam по­
мирявамъ. b) докарвамъ, обръщамъ
Galliam in provinciam; aliquem in или
sub potestatem подчинявамъ подъ
своя власть, покорявамъ; aliquem
in dicionem potestatemque populi
Romani подчинявамъ напълно подъ
властьта на; aliquem in servitutem
поробвамъ; aliquem ad internecio­
nem унищожавамъ напълно; ali­
quem eo, ut докарвамъ нЪкого до
тамъ, че. с) по число, обемъ или
стойность: намалявамъ, понижавамъ, ограничавамъ, свеждамъ hos
(octo) libros ad sex libros, aliquid
ad irritum (ad nihilum); nobilissima
familia ad paucos redacta; ex sescentis ad tres senatores redigi;
vilem ad assem redigi идвамъ, изпадамъ до последната стотинка.
— 3. за пари: събирамъ, получа­
вамъ pecuniam ех bonis patriis; също: внасямъ, предавамъ aliquid ad
aliquem или penes aliquem; aliquid
in publicum внасямъ въ хазната.
redimiculum, I n панделка около
челото или шията, огърлица.
redimio 4 обвързвамъ, увЪнчавамъ,
украсявамъ sertis et rosa; redimi­
tus tempora (acc. gr.) vittis, quercu.
red-imo, emi, emptus 3 1. а) купувамъ обратно, откупвамъ domum,
captos e servitute; se pecunia a
iudicibus откупвамъ се съ пари отъ.
b) изкупвамъ, заглаждамъ, поправямъ flagitium. с) отстранявамъ,
отдалечавамъ metum virgarum pre­
tio, mortem morte alterius; litem
прекратявамъ д-Ьлото чрезъ спо­
разумение. — 2. купувамъ necessa­
ria, pacem obsidibus; прен. спечелвамъ, придобивамъ militum vo­
luntates (разположението) largi­
tione; omnium gratiam atque ami­
citiam alicuius morte. — 3. откуп­
вамъ, наемамъ vectigalia, portoria;

redintegratio

554

opus, aliquid faciendum предприемамъ съ контрактъ.
red-integratio, onis / възобновя­
ване, подновяване, повтаряне,
red-integro 1 1. отново попълвамъ
deminutas copias. — 2. а) възобновявамъ, подновявамъ proelium,
pacem; vires възстановявамъ; spem,
animum ободрявамъ, съживявамъ.
b) повтарямъ verbum,
red-ipiscor 3 получавамъ отново,
reditio, onis / връщане,
reditum sup. отъ redeo,
reditus, iis m 1. връщане ad ali­
quem, Romam; прен. ad propositum,
ad rem; in gratiam cum inimicis
помиряване съ. — 2. доходъ, приходъ; metallorum отъ рудници,
redivivus 3 1. отново употрЪбенъ за
работа lapis; subst. redivivum, i n
старъ строителенъ материалъ, използуванъ отново. — 2. възкръсналъ Christus.
red-oleo, olui 2 мириша, издавамъ
миризма, съ abi. thymo, съ acc. vi­
num; прен. antiquitatem,
re-dom itus 3 отново обузданъ, укротенъ, покоренъ, подчиненъ.
Redon&s, um т редони, племе въ
Югоизточна Галия.
re-dono 1 обратно подарявамъ, връщамъ aliquem diis patriis; прен.
graves iras et invisum nepotem Marti
заради Марсъ отказвамъ се отъ ги­
белния гнЬвъ и помилвамъ омраз­
ния внукъ.
re-dormio 4 отново заспивамъ.
re-diico, duxi, ductus 3 1. тегля
назадъ, оттеглямъ, отдръпвамъ геmos ad pectora, falces, turres, re­
liquas munitiones ab ea fossa pe­
des CCCC. — 2. довеждамъ обрат­
но, връщамъ legiones ex Britannia;
aliquem domum придружавамъ об­
ратно до; прен. aliquem in gratiam
помирявамъ; legem възстановя­
вамъ законъ; spem, somnum възвръщамъ.
reductio, onis / възвръщане, до­
веждане обратно regis,
reducto 1 връщамъ, довеждамъ
обратно.
reductor, oris т който връща обрат­
но plebis Romanae.

refello

reductus 3 1. part. отъ reduco. — 2.
adi. отдалеченъ, усамотенъ vallis;
subst. reducta, orum n = apoproeqmena.
red-uncus 3 изкривенъ, извитъ на­
задъ.
redundanter adv. изобилно,
redundantia, ae / разливане; прен.
изобилие; особ. словообилие въ
речьта.
red-undo 1 1. а) разливамъ се, излизамъ отъ бр%говетЬ mare nun­
quam redundat; поет. redundatae
aquae = redundantes aquae; прен.
наводнявамъ, нахлувамъ nationes
in provincias; oratores redundantes
многоглаголствуващи. b) плувамъ,
потъвамъ въ sanguine, omnis hic
locus acervis corporum et civium
sanguine redundavit. — 2. a) aliqua
re преизобилствувамъ съ нЪщо,
имамъ въ излишъкъ: luctu, victoria,
multitudine hominum. b) ex aliqua
re произлизамъ: ex rerum cogni­
tione oratio redundat; ex ea causa
Postumus reus redundat излиза на­
пълно виновенъ. c) aliquid ad ali­
quem преминавамъ, простирамъ се,
падамъ върху нЬкого: ne quid invi­
diae mihi in posteritatem redunda­
ret ; vitiorum infamia ad amicos
redundat, d) absol. въ изобилие
съмъ, въ излишъкъ съмъ ornatus
orationis in aliquo redundat; litterae
illae redundant излишни еж.
reduvia, ae / живецъ, цепнатата но­
жица около нокътя; prov. reduvias
curare занимавамъ се съ дреболии,
rex-dux, gen. -ducis 1. довеждащъ
назадъ, връщащъ обратно (nptкоръ на Юпитеръ). — 2. завърналъ
се, връщащъ се, върнатъ me re­
ducem voluistis,
refeci p f. отъ reficio,
refectio, onis /
възстановяване,
поправяне; прен. освежаване, отпочиване; laborum отъ напрежение,
refector, oris т възстановитель,
който реставрира,
refectus part. отъ reficio,
re-fello, felli 3 опровергавамъ, изобличавамъ въ лъжа testem; cri­
men ferro отстранявамъ.

refercio

555

re-fercio, fersT, fe rtu s 4 натъпквамъ, изпълвамъ, напълвамъ cloa­
cas corporibus; прен. aures istis
sermonibus.
re-ferio4 1. удрямъ отъ своя страна.
— 2. отражавамъ.
re-fero, rettuli, relatus, referre 1.
а) нося назадъ, отнасямъ назадъ,
обратно pecunias in templum; na­
ves eodem (Lybicas ad oras) refe­
runtur; se referre и pass. referri връ­
щамъ ce; pedem (gradum) referre
отстжпвамъ; castra премЪствамъ
назадъ; прен. consuetudinem, mo­
rem, sacra въвеждамъ, възстановявамъ обичай и пр.; arma (=bellum)
referre подновявамъ война, b) обръщамъ oculos ad aliquem, ad nomen
caput, animum ad veritatem. — 2.
а) връщамъ, давамъ обратно ali­
quid alicui; gratiam alicui referre
благодаря; alicui plurimam salutem
поздравявамъ сърдечно отъ своя
страна; par pari отплащамъ съ сжщото; за звукове: връщамъ, отразявамъ, pass. отеквамъ се, разнасямъ се nemora vocem referunt
multiplicato sono, ex locis inclusis
voces referuntur, clamor totis cas­
tris refertur, b) отговарямъ, възразявамъ aliquid alicui, c) повтарямъ
idem responsum, d) припомнямъ (си)
magna facta, patrum laudes, foeda
convivia, е) приличамъ, наподобявамъ нЪкого по н-Ьщо aliquem оге,
sermone, vultu. — 3. отнасямъ, сравнявамъ, съобразявамъ, приписвамъ
omnia ad voluptatem; alienos mo­
res ad suos сравнявамъ или сждя
за чуждитЬ нрави по своитЬ; om­
nia ad suum arbitrium въ всичко
се съобразявамъ съ; prospera ad
fortunam приписвамъ на; pass. от­
насямъ се hoc refertur ad te. — 4.
а) донасямъ, занасямъ magnum
pondus auri Romam, tabulas reper­
tas ad Caesarem, pecuniam in ae­
rarium; rationes ad aliquem давамъ
смЬтка, отчетъ; opem давамъ помощь. b) донасямъ, докладвамъ,
съобщавамъ, известявамъ manda­
ta, sermones, responsum alicuius,
rem ad populum, illi referunt omnes
abiisse; ad aliquem de aliqua re

reficio
или aliquid обръщамъ се за н%що
къмъ никого за съветъ; populus
de rebus suis ad eum (augurem) re­
ferebat, omnia ad oracula; особ.
referre ad senatum и само referre
отнасямъ въпроса въ сената, пра­
вя предложение на сената, задавамъ въпросъ на сената, с) разказвамъ, възпЪвамъ. — 5. а) записвамъ nomen alicuius in tabulas, ali­
quid in codicem; aliquid in accep­
tum записвамъ н%що въ приход­
ната книга (alicui); pecuniam operi
publico записвамъ като изразход­
вано за. Ь) включвамъ, причислявамъ aliquem in numero deorum
или inter deos, diem inter festos,
refersi pf. отъ refercio,
re-fert, retulit, refferre, v. impers.
важно е, полезно e 1. (за кого е
важно7) mea refert за менъ е важ­
но; ртдко съ gen. или dat. illorum,
inter naturae fines viventi. — 2. (що
е важно?) съ pron. n. id, illud, quid;
съ inf., acc. c. inf., съ косвенъ
въпросъ. — 3. (колко е важно?) съ
* gen. pretii, съ adv. magni, parvi,
magnopere; обикн. съ n. отъ adi.
u pron. multum, plus, nihil; nihil re­
fert не е важно, все едно e; quid
refert? каква полза? защо?
refertus 3 1. part. отъ refercio. — 2.
adi. натъпканъ, изпълненъ, препълненъ.
re-ferveo 2 кипя силно, вълнувамъ
се; прен. refervens кипещъ, силенъ.
refervesco 3 кипвамъ; прен. почвамъ да се вълнувамъ.
re-ficio, feci, fectu s 3 1. а) правя
отново arma; ea, quae amissa sunt,
b) отново избирамъ tribunos. — 2.
а) възстановявамъ, възобновявамъ, поправямъ naves, muros;
flammam отново запалвамъ; copias,
exercitum попълвамъ. b) възстано­
вявамъ нЬчии сили, оставямъ да
си почине, подкрепямъ, ободрявамъ saucios, exercitum ех (следъ)
labore, vires cibo, animum alicuius;
se reficere или pass. refici попра­
вямъ се, съвземамъ ce. — 3. изкарвамъ, получваамъ plus merce­
dis ex fundo; impensas belli alio
bello покривамъ.

refigo

556

re-flgo, fixi, fixus 3 отковавамъ,
свалямъ, смъквамъ tabulas, clipeum;
прен. legem отмЪнявамъ, унищожавамъ; res suas прибирамъ, опаковамъ (при тръгване),
re-fingo 3 отново образувамъ cerea
regna refingunt.
ге-flagito 1 искамъ обратно,
reflatus, iis т противоположенъ
вЬтъръ.
re-flecto, flexi, flexus 3 1. извивамъ назадъ, обръщамъ назадъ
oculos; pedem връщамъ се; animum
спомнямъ си; pass. reflecti обръ­
щамъ се; longos reflectitur ungues
([acc. gr.) получава дълги завити
назадъ нокти. — 2. скланямъ, смекчавамъ, трогвамъ animum, mentes.
ге-flo 1 духамъ въ противоположна
посока ventis reflantibus,
re-fluo, fluxi, fluxus 3 1. тека въ
обратна посока, отдръпвамъ се.
— 2. разливамъ се Padus,
refluus 3 течещъ въ обратна по­
сока, отдръпващъ се.
refodio, refodi, refossus 3 копая,
разкопавамъ.
•
reformatio, onis / преобразуване;
прен. поправяне.
reformator, oris т преобразователь; прен. обновитель, който по­
правя.
reformidatio, o n is / голЪмъ страхъ,
ужасъ.
re-formldo 1 силно се страхувамъ,
ужасявамъ се отъ aliquem, bellum,
re-formo 1 1. преобразувамъ; dum,
quod fuit ante, reformet докато
придобие първоначалния си видъ.
— 2. промЪнямъ, поправямъ cor­
ruptos mores.
refossus part. отъ refodio,
re-foveo, fovi, fotus 2 отново стоплямъ; прен. отново съживявамъ,
подкрепямъ, ободрявамъ.
refractariolus = refractarius,
refractarius 3 упоритъ, свадливъ,
кавгаджия.
re-fragor 1 гласувамъ противъ, съпротивявамъ се alicui, alicui rei.
refractus part. отъ refringo,
refregi pf. отъ refringo,
re-freno 1 обуздавамъ, сдържамъ,
възпирамъ, отклонявамъ.

regeneratio

re-frico, fricui, fricaturus 1 1. trans.
а) разранявамъ отново vulnus, b)
отново събуждамъ, възобновявамъ
desiderium, memoriam alicuius rei.
— 2. intr. появявамъ се отново,
refrigeratio, onis / разхлаждане,
хладъ.
re-frlgero 1 1. изстудявамъ, охладявамъ aquam; pass. разхладявамъ
се. —2. pass. изстивамъ, ослабвамъ,
утихвамъ accusatio refrigerata,
re-frlgesco, frixi 3 1. изстивамъ.
— 2. ослабвамъ, утихвамъ: Scaurus
refrixit изгуби надежда да бжде
избранъ.
re-fringo, fregi, fractus 3 разбивамъ, счупвамъ portas; vestes разклчсвамъ; прен. сломявзмъ, надвивамъ vim fluminis, fichivos.
refrixi pf. отъ refrigesco,
refudi pf. отъ refundo,
refuga, ae m бЬглецъ, дезертьоръ.
ге-fugio, fugi, fugiturus 3 1. intr.
a) бЬгамъ назадъ, избЬгвамъ ех
acie, ех castris in montem, b) от­
клонявамъ ce a consuetudine, c)
търся защита ad legatos, d) за
предмети: отдалечавамъ се, намирамъ се надалече, губя се отъ пог­
леда refugit а litore templum, visa
refugit terra. — 2. trans. отбЪгвамъ
periculum; съ inf.
refugium, i i /z прибЬжище, убЬжище.
refugus 3 бЬгащъ назадъ, отстжпващъ.
re-fulgpo, fulsi 2 отразявамъ лжчитЬ, св-Ьтя, сияя.
re-fundo, fudi, fusus 3 лЬя, изливамъ обратно; изливамъ; pass. изливамъ се, разливамъ се.
refutatio, onis / опровержение,
re-futo 1 2. отблъсвамъ nationes
bello. — 2. а) отхвърлямъ, не одобрявамъ, обуздавамъ cupiditatem.
b) опровергавамъ.
regaliolus, i т орЬхче, колибри
(малка птичка).
regalis, е 1. царски potestas; car­
men прославяща царски подвизи.
— 2. царственъ, величественъ.
rSgaliter adv. = regie.
re-gelo 1 разтопявамъ, стоплямъ.
regeneratio, onis /
възраждане,
въ.обновление.

regero

557

reicio

властвуваща,.
re-gero, gessT, g estu s 3 нося, за- regnatrix, icis /
царствуваща domus (фамилия),
насямъ обратно, хвърлямъ обрат­
но; прен. alicui convicia отвръщамъ regno 1 1. intr. а) царувамъ; tot
annos regnatum est Romae съ ца­
съ хули.
рували царе; съ gen. populorum
regia, ае / 1. а) царски дворецъ,
надъ народи; omnes regnari vole­
замъкъ. Ь) царска резиденция,
bant всички искаха да ги управ­
столица Croesi regia Sardis, с) цар­
лява царь. Ь) господствувамъ, власка палатка въ лагера, d) дворъ,
ствувамъ, имамъ надмощие; свицарска фамилия, придворни. — 2.
репствувамъ. — 2. trans., (само
а)
царска власть. Ь) базилика,
pass.) управлявамъ terra regnata
regie adv. по царски обичай, царски;
Lycurgo (dat.), arva regnata parenti,
прен. великолепно; деспотически.
regnum, i n
1. а) царска власть.
regifice adv. = regie,
r&gificus 3 царски, великолепенъ.
b ) власть, управление; regna vini
председателско мЪсто въ време на
rSgillus 3 царски, великолепенъ.
гуляй, с) неограничена власть, деRegillus, Т т Регилъ; 1. сабински
спотизъмъ, тирания. — 2. а) цар­
градъ. 2. езеро въ Лациумъ. 3.
ство, държава; regna tristia царство
прЬкоръ на gens Aemilia,
на мъртвитЬ. Ь) царска фамилия.
regimen, inis n 1. управляване na­
vis, cohortium, rei publicae; absol.
c) владение.
управление на държавата. — 2. а) rego, rexi, rectu s 3 1. управлявамъ
кормило. Ь) управитель rerum (на
equum, navem; особ. rem publicam;
legiones командувамъ. — 2. насочдържавата).
вамъ tela; прен. iuvenem errantem
regina, ае / царица, принцеса.
опътвамъ, напътствувамъ. — 3.
Reginus вж. Regium 2.
опредЪлямъ fines.
regio, onis / 1. направление, ли­
ния, посока recta regione; regione re-gredior, gressus sum 3 връoccidentis по посока на западъ;
щамъ се, отстъпвамъ.
е regione=arfu.: а) по права посока, regressus, Os m 1. а) връщане, от­
стъпване; прен. regressus ab ira
право е regione moveri. Ь) на про­
non relictus est нЬмаше време да
тивоположната страна, (на)срещу,
се опомни. — 2. а) за войска-, от­
съ gen. е regione oppidi; съ dat. е
стъпление. Ь) убЬжище.
regione castris castra ponere. — 2.
а) гранична линия, граница, b) въ r&gula, ае / 1. а) летва; тояга. Ь)
линия за чертане. — 2. мЪрило,
езика на авгуритгъ: гранична линия
правило, принципъ.
на небето. — 3. а) страна, область,
окржгъ, кварталъ. Ь) страна на regulus, I т 1. владЪтеленъ князъ.
— 2. царски синъ, принцъ, наследсвЪта.
никъ.
Region вж. Regium 2.
regionatim adv. по области, по re-gusto 1 отново опитвамъ, отново
вкусвамъ; прен. препрочитамъ.
окръзи, по квартали.
Regium, ii п Региумъ: 1. градъ въ re-icio, ieci, iectus 3 1. хвърлямъ
назадъ; scutum премЬствамъ щи­
Галия. Regienses, ium т региумта на гърба (за да се запазя);
ци. 2. (или Region) градъ въ Южна
togam ab umero и само paenulam
Италия. Reginus 3 региумски.
замЪтвамъ на раменетЪ си. — 2.
r&gius 3 1. царски potestas; bellum
а) отхвърлямъ назадъ, прогонсъ царь; subst. regii, orum т цар­
вамъ назадъ, отблъсвамъ equi­
ска войска, придворни. — 2. а) цар­
ски, великолепенъ; more regio vi­
tatum, hostes, pascentes capellas
a flumine; за кораби: naves tem­
vere разюздано; morbus жълтеница
pestate reiectae; прен. audaciam,
(болесть). b) деспотиченъ.
minas Hannibalis retrorsum, b ) o t re-glutino 1 отлепвамъ; прен. отклонявамъ, отхвърлямъ, не приедЪлямъ.
мамъ donum, munus, disputationem;
regnator, oris т владетель, царь.

reicu lu s

558

iudices избраните по жребие сждии; aliquem презирамъ. — 2. а)
захвърлямъ, отблъсвамъ, отстранявамъ reiectis pilis comminus gla­
diis pugnatum est, colubras ab ore;
sanguinem изплювамъ. b) свалямъ,
събличамъ ex humeris vestem, ve­
stem de corpore. — 3. а) отпращамъ, препращамъ accensos in
postremam aciem, rem или legatos
ad senatum; totam rem ad Pompei­
um предоставямъ на. b) отлагамъ
rem in mensem lanuarium. — 4. отъ
своя страна хвърлямъ telum in
hostem.
reiculus 3 негоденъ, бракуванъ;
dies загубенъ.
reiecl pf. отъ reicio.
reiecta, orum n u reiectanea, orum
n = apoproegmena,
reiectus part. отъ reicio.
rSiectio, onis / отхвърляне iudicum.
re-labor, lapsus sum 3 хлъзгамъ
се, падамъ назадъ; плавамъ назадъ; за вода: тека назадъ; прен.
лека-полека се връщамъ.
re-languesco, languT 3 загубвамъ
сили, ослабвамъ; moribunda relanguit падна въ безсъзнание,
relatio, onis / 1. носене назадъ;
crebra често пресЬгане (къмъ ма­
стилницата); прен. relatio criminis
отхвърляне на обвинението, вина­
та. — 2. повтаряне (на една и сжща дума). — 3. а) изказване gra­
tiae. b) известяване, съобщаване,
разказване rerum ab Scythis ge­
starum. c) докладване, докладъ.
— 4. отношение.
relativus 3 отнасящъ се къмъ нещо, относителенъ; особ. pronomen
relativum относително мЬстоимение.
relator, oris т докладчикъ (въ се­
ната).
1. relatus part. отъ refero.
2. relatus, iis m 1. докладване, до­
кладъ. — 2. разказване, пеене.
relaxatio, onis / разслабване; do­
loris облекчаване; animi отдъхване.
re-laxo 1 1. а) разслабвамъ, развързвамъ vincula; glaebas разтрошавамъ. Ь) разширявамъ, отварямъ vias, ora fontibus, claustra.

relig io

— 2. а) смекчавамъ, намалявамъ
laborem, tristitiam ас severitatem;
intr. dolor relaxat намалява ce. b)
облекчавамъ, давамъ отцихъ на
animum; se или animum relaxare u
relaxari animo отдъхвамъ.
rel&gatio, onis / отдалечаване, заточаване.
1. re-lego 1 1, а) изпращамъ, отдалечавамъ tauros procul atque in
sola pascua; съ dat. aliquem nym­
phae et nemori, b) заточавамъ ali­
quem in exsilium, c) отдалечавамъ
надалече relegati a ceteris, terris
(dat.) gens relegata ultimis. — 2. a)
отблъсвамъ, не приемамъ Samni­
tium dona, ambitionem, b) приписвамъ culpam in aliquem, C8 dat.
ornandi causas ali cui.
2. re-lego, lSgT, lectus 3 1. а) събирамъ отново; filum намотавамъ
отново, b) препрочитамъ scripta.
— 2. а) отново преминавамъ, от­
ново преброждамъ viam, flsiam.
b) обмислямъ, обсжждамъ omnia,
quae ad cultum deorum pertinent;
suos sermone labores отново го­
воря за.
re-levo 1 1. повдигамъ; corpus e terra
вдигамъ ce; membra in cubitum
облЬгамъ се на. — 2. а) облекча­
вамъ; особ. прен. смекчавамъ, на­
малявамъ morbum; sitim утолявамъ. Ь) подкрепямъ, ободрявамъ,
утешавамъ aliquem; pass. съвземамъ се, оправямъ се, ободря­
вамъ се.
ге-Нсеог 2 предлагамъ по-низка це­
на отъ предложената вече (при
търгове), малонаддавамъ.
relictio, onis / изоставяне, напу­
скане.
relictus part. отъ relinquo.
relicuus = reliquus.
religatio, onis / превързване.
religio, onis / 1. а) свещено задъл­
жение, клетва religionem neglegere,
religio iuris iurandi, aliquem religio­
ne obstringere, timori magis quam
religioni consulere, b) сьвестность,
добросъвЪстность fides ac religio
iudicis; съ gen. obi. religio privati
officii добросъв-Ьстность въ част­
ните задължения; nulla religio без-

religiose

559

съвЪстность. c) религиозность, бла­
гочестие, набожность, религиозенъ
страхъ, e tp a alicuius haud liber erat
reiigione animus; или суеверие,
страхъ animos multiplex religio in­
cessit. d) благоговение къмъ deo­
rum. — 2. a) collect. или pl. бого­
служение, богослужебни обреди,
култъ, религия religiones publicae,
religiones instituere, b) светость
templi, deorum, iuris iurandi. c) све­
тиня violare religiones. — 3. а) мнителность, съмнение, недоумение,
гризене на съвЪстьта; oblata est
ei religio обзе го колебание, за­
почна да го мжчи съвЪстьта; ha­
bere aliquid religione или in reli­
gione u trahere aliquid in religio­
nem усъмнявамъ се въ нещо, замислямъ се върху нещо, намирамъ н%що предосждително: re­
ligio mihi est dicere съвестно ми е
да; afferre, inicere religionem alicui
възбуждамъ, поселявамъ въ ни­
кого съмнение; religionibus impe­
diri възпиранъ съмъ отъ рели­
гиозни скрупули. Ь) rp-Ьхъ, вина,
проклятие liberare, solvere aliquem
religione, religio haeret in re publica.
religiose adv. 1. съвестно, добро­
съвестно. — 2. благочестиво, на­
божно, благоговейно.
religiositas, atis / религиозность,
благочестие.
religiosus 3 1. а) съв-Ьстенъ, добросъв%стенъ, мнителенъ, предпазливъ testis, iudex. b) религиозенъ,
набоженъ, благочестивъ. с) суеверенъ. — 2. а) свещенъ, светъ
templum, locus, b) предосждителенъ religiosum erat illos fructus
consumere; dies religiosus злокобенъ, нещастенъ день.
re-ligo 1 1. вързвамъ назадъ, привързвамъ отзадъ manus post ter­
gum, Hector religatus ad currum.
— 2. привързвамъ, закрепвамъ,
вързвамъ navem ad terram.
re-lino, levi 3 отварямъ; mella изваждамъ.
ге-linquo, liqui, lictus 3 1. оставямъ aliquem in Gallia, copias cas­
tris praesidio, urbem direptioni; pass.
понгькога — оставамъ spes una re­

remeligo
linquitur, relinquebatur una per Se­
quanos via. — 2. оставямъ следъ
смъртьта си aliquem heredem. — 3.
а) оставямъ безъ внимание, пренебрегвамъ; caedem не споменавамъ за; hostem не тревожа; iniurias оставямъ неотмъстени, нена­
казани. Ь) захвърлямъ, изоставямъ, напускамъ signa; obsidionem
вдигамъ обсадата; vitam умирамъ:
ab omni honestate relictus лишенъ
отъ.
reliquiae, arum / остатъци, остан­
ки exercitus, oppidorum; alicuius
тленни останки; reliquias avi per­
sequi продължавамъ това, което
дедото е оставилъ недовършено,
reliquus 3 1. останалъ reliqua pars
exercitiis; si qua spes est reliqua;
reliqui omnes всички останали,
другите; reliquum est, ut остава още
да; nihil est reliqui нищо не оста­
ва; nihil reliqui facere нищо не
оставямъ, нищо не пропускамъ,
всичко извършвамъ; subst. reli­
quum, i п останалата часть, остатъкъ. — 2. за време: бждещъ; in
reliquum tempus или in reliquum
въ бждеще, занапредъ.®
rell. . . вж. re i. . ,
re-luceo, liixl 2 отразявамъ свет­
лина, блестя, светя,
re-liicesco, luxi 3 (отново) започвамъ да светя, заблестявамъ ima­
go solis.
re-luctor 1 боря се противъ, съпротивявамъ се, противя се.
re-m acresco, macrui 3 отново ставамъ мършавъ, отслабвамъ.
re-maledlco 3 започвамъ отново
да хуля; отговарямъ на злословието съ злословие.
1. re-m andol отговарямъ
2. re-mando 3 лредъвквамъ.
re-maneo, mansi 2 оставамъ.
remansio, onis / оставане, преби­
ваване на предишното место.
remediabilis, е излечимъ.
remediator, oris т лекарь.
re-medium, ii п лекарство, сред­
ство.
re-mellgo, inis / закъсняване; прен.
за жена: повлекана.

remeo
re-meo 1 връщамъ ce; trans, aevum
peractum отново преживявамъ.
re-metior, mensus sum 4 1. отново
измЪрвамъ; astra наблюдавамъ.
— 2. отново изминавамъ, преброждамъ triginta stadia; съ значение
на pass. remenso pelago,
remex, remigis m гребецъ, весларь;
collect. гребци.
Remi, orum m реми, племе въ Се­
верна Галия.
remigatio, onis / гребене.
remigium, ii n 1 гребене. — 2. а)
весла; поет. хриле. Ь) гребци, веслари.
remigo 1 греба (съ весла).
ге-migro 1 преселвамъ се на пре­
дишното си м-Ьсто, връщамъ се.
re-miniscor 3 1. спомнямъ си, припомнямъ си; съ gen. pristinae virtu­
tis; съ acc. pristini temporis acerbi­
tatem. — 2. измислямъ; обмислямъ,
re-misceo, miscui, mixtus 2 смЪсвамъ; съ dat. vera falsis,
remisi pf. отъ remitto,
remisse adv. спокойно, тихо.
remissio, onis / 1. връщане obsidum captivorumque. —2. — навеж­
дане superciliorum; vocis пони­
жаване. — 3. опрощаване poe­
nae, tributi. — 4 .'а) ослабване, на­
маляване, постепено прекратяване
morbi, laboris; usiis прекратяване
на познанство, b) remissio animi
или само remissio отпочиване, отдихъ. с) невнимание, равнодушие.
1. remissus part. отъ remitto.
2. remissus 3 1. отпуснатъ, ослабенъ,
слабъ arcus, corpora. — 2. а) небреженъ, невнимателенъ, безгриженъ. Ь) тихъ, спокоенъ, умЪренъ
sermo, homo, ventus, frigus, c) веселъ iocus.
re-mitto, misi, missus 3 1. а) изпращамъ назадъ, връщамъ aliquem
Romam, obsides alicui; litteras o t говарямъ (на писмо); contionem
разпускамъ; uxori nuntium развеждамъ се съ; pila хвърлямъ назадъ;
calces ритамъ назадъ; прен. bene­
ficium отблагодарявамъ се: поет.
chorda remittit sonum издава;
labem оставямъ петно, b) отказвамъ се отъ opinionem, provinciam;

560

removeo

alicui aliquid отстжпвамъ u t кому
нЬщо; alicui poenam, pecuniam npoщавамъ; inimicitias suas rei publicae
за благото на държавата се отказвамъ отъ личнитЪ вражди; po­
pulo supplicium alicuius за да угода на народа, оставямъ нЪкого
безъ наказание. — 2. а) отпускамъ,
пускамъ arcum, habenas, manum,
bracchia, tunicam, b) развързвамъ,
размеквамъ, разтопявамъ vincula,
vere remittitur ager, calor remittit
mei. c) давамъ отдихъ, освежавамъ, подкрепямъ cantus animum
remittit, spes animos a certamine
remisit; se remittere или pass. re­
mitti отпочивамъ си. d) ослабвамъ,
намалявамъ diligentiam, industriam,
de celeritate; se remittere, pass. re­
mitti или intr. remittere ослабвамъ,
утихвамъ, преставамъ ventus re­
misit, virtus remittitur,
remixtus part. отъ remisceo.
Remmius 3 римско родово име.
ге-mdlior 4 отблъсвамъ, отстранявамъ отъ себе си ; отново раздвижвамъ arma.
re-mollesco 3 1. ставамъ мекъ re­
mollescit sole cera. — 2. а) трогвамъ
се precibus, b) изнЬжвамъ се.
re-mollio 4 правя мекъ; прен: смекчавамъ, изнЬжвамъ artus,
гетога, ае / бавене, закъсняване,
remoramen, inis п спиране, задър­
жане, препятствие,
re-mordeo, mordl, morsus 2 отно­
во хапя; прен. отвръщамъ на оби­
дата, отъ своя страна нападамъ
aliquem; мжча, тревожа cura ali­
quem.
remoror 1 1. intr. забавямъ се.—2.
trans, забавямъ, задържамъ, възпрепятствувамъ iter,
remote adv. далече,
remotio, onis / отдалечаване, от­
страняване; criminis оправдание,
remotus 3 1. part. отъ removeo.
— 2. adi. отдалеченъ, далеченъ
locus; прен. a culpa невиненъ; subst.
remota, orum n = apoproegmena,
re-moveo, movi, motus 2 отдалечавамъ, отстранявамъ interpretes,
equos e conspectu; remoto ioco
безъ шега.

remugio

561

re-mugio 4 1. отговарямъ съ мукане ad verba alicuius. — 2. кънтя,
звуча, отеквамъ се nemus ventis
remugit.
re-mulceo, m ulsi, m ulsus 2 подвивамъ caudam.
rem ulcum , T n (гр) вжже за тег­
лене на корабъ navem remulco
trahere.
rem ulsus part. отъ remulceo.
Remulus, Tm Ремулъ, царь на Ялба.
rem uneratio, onis / възнагражде­
ние.
re-m iineror 1 възнаграждаваме
RemCiria, orum n = Lemuria, вж.
Lemures.
re-m urm uro 1 1. шумя, буча. — 2.
мърморя, повтарямъ.
rem us, i т весло; prov. remis ven­
tisque съ всички сили.
Remus, Г m Ремъ, братъ на Ромулъ.
ren, r§nis т обикн. pl. бжбреци.
re-narro 1 отново разказвамъ, преразказвамъ.
re-nascor, n atu s sum 3 отново се
раждамъ; прен. възраждамъ се,
възобновявамъ се.
ге-navigo 1 връщамъ се по море.
ге-пео 2 преда отново; разпридамъ;
dolent fila reneri че нишкитЯ на
паркитЯ се разпридатъ = че ре­
шението на сждбата се променя,
renes, ium и um т вж. ren.
re-nideo 2 блестя; прен. радвамъ
се, усмихвамъ се.
re-nitor, n isu s sum 3 противя се,
съпротивлявамъ се.
1. re-no 1 плавамъ назадъ; прен.
изплавамъ.
2. reno, onis / кожа, кожухъ.
renovam en, inis п превръщане,
преобразяваме.
renovatio, dnis / подновяване; прен.
прибавяне на лихвитЯ къмъ ка­
питала; singulorum annorum пре­
смятане на сложна лихва.
ге-novo 1 1. подновявамъ templum;
прен. bellum; faenus in singulos
annos прибавямъ лихвитЯ къмъ
капитала, лресмЯтамъ сложна лих­
ва. — 2. а) освежавамъ, ободрявамъ. Ь) повтарямъ.
re-num ero 1 броя, плащаме
Латинско-български речникъ — Войновъ,

rependo

renuntiatio, onis / известие, уве­
домление.
re-niintio 1 1. а) известявамъ, уведомявамъ, докладвамъ. Ь) обявявамъ за избранъ или публично
провъзгласявамъ aliquem consulem.
— 2. отказвамъ; alicui amicitiam
прекжсвамъ приятелството съ нЯкого.
ге-nuo, nui 3 правя знакъ на отказъ, отказвамъ, не съмъ съгласенъ, не одобрявамъ.
renutus, ris т отказъ.
reor, ra tu s sum 2 смЯтамъ, мисля,
repagulum , i n 1. напрЯчно дърво
за затваряне на вратата, сюрме.
— 2, преграда, препятствие,
re-pandus 3 изкривенъ назадъ, извитъ нагоре.
reparabilis, е {поправимъ, изправимъ.
reparator, oris т възобновитель,
възстановитель.
ге-рагсо 3 пестя, въздържамъ се.
re-paro 1 1. отново придобивамъ
res amissas. — 2. а) възстановявамъ, възобновявамъ classem, vires,
bellum. Ь) попълвамъ exercitum;
damnum обезщетявамъ. — 3. замЯнявамъ, смЯнявамъ срещу нЯщо
vina merce Syra.
repastinatio, onis /
прекопаване.
repastino 1 прекопавамъ; ungues
чистя, изрЯзвамъ.
re-patesco, patui 3 отново се раз­
пространяваме
re-pecto, pexi, pexus 3 (отново)
вчесвамъ.
re-pello, reppuli, repulsus 3
1.
блъскамъ назадъ aliquem manu:
tellurem отдЯлямъ се отъ сушата;
mensas събарямъ; tellurem hasta
правя скокъ, опрЯнъ на копието;
amnes Oceani pede изскачамъ отъ
водитЯ на океана. — 2. изтиквамъ,
изблъсквамъ, прогонвамъ hostes
in silvas. — 3. а) отклоняваме отстранявамъ periculum; servitutem
civibus освобождавамъ гражданитЯ
отъ; aliquem spe лишавамъ отъ.
Ь)
отхвърлямъ, отказвамъ, презирамъ preces, conubium,
re-pendo, pendi, pensus 3 1. npeтеглямъ срещу нЯшо сжщото ко36
Милевъ. — 2. издание.

repens

562

repono

личество pensa. — 2. а) отмЪрвамъ
не за парични изнудвания; lex de
срещу нЪщо, плащамъ aurum pro
(pecuniis) repetundis или pecuniarum
capite, b) откупвамъ miles auro
repetundarum; de pecuniis repetundis
repensus, c) отплащамъ; gratiam
или pecuniarum repetundarum ali­
отблагодарявамъ c e ; beneficium
quem postulare обвинявамъ въ из­
отплащамъ се за благодеянието,
нудвания. — 3. а) донасямъ, докарrepens, geu. -entis 1. внезапенъ,
вамъ, довеждамъ обратно, отново
неочакванъ adventus hostium. — 2.
sarcinas relictas, elephantos; прен.
новъ, неотдавнашенъ.
aliquid memoria или memeriam ali­
re-penso 1 въздавамъ, отплащамъ
cuius rei припомнямъ си нЪщо,
aliquid aliqua re.
absol. repetere praecepta, b) повтаrepente aiv. неочаквано, ненадей­
рямъ, отново се залавямъ, отново
но, внезапно, изведнажъ.
почвамъ, подновявамъ spectacula,
repentino aiv. = repente,
auspicia, studia, pugnam; поет. viam
repentinus 3 внезапенъ, неочакванъ.
отново изминавамъ, връщамъ се;
re-perco = reparco.
part. repetitus (повторенъ, понп>1. repercussus part. отъ repercutio.
кога = a iv. повторно, отново, мно­
2. repercussus, Qs m отражение,
го пжти pectora percussit, с) изre-percutio, cussi, cussus 3 o t веждамъ, изкарвамъ нЪщо отъ даблъсвамъ; прен. за свгьтлина и
лечъ, отъ старо време, отнасямъ
звуци: отражавамъ; valles reper­
н-Ьщо къмъ populi origines ab Ere­
cussae clamoribus отекващи се,
chtheo, huius sententiae gravitas a
кънтещи отъ.
Platone repetatur, d) започвамъ ab
re-perio, repperi, repertus 4 1. наultimo initio; repetere alte или al­
мирамъ aliquem, rem aliquam. — 2.
tius (longius) започвамъ по-отдале­
а)
узнавамъ, научавамъ се; pass. че. е) наваксвамъ praetermissa.
оказвамъ се. Ь) изнамирамъ, изf) отново спечелвамъ libertatem;
мислямъ. с) печеля, придобивамъ.
oppidum bello отново завоювамъ.
repertor, oris т изобретатель, съзg) пресмЪтамъ назадъ repetitis et
датель, авторъ.
enumeratis diebus.
repertus part. отъ reperio.
repetundae вж. repeto.
repetentia, ае / споменъ.
re-pleo, plevl, pletus 2 отново наrepetitio, onis / повторение,
пълвамъ, изпълвамъ; exercitum поrepetitor, oris m който изисква
пълвамъ; exercitum frumento щед­
обратно.
ро снабдявамъ; homines repleti ea­
re-peto, petivi, (petii), petitus 3 1.
dem vi morbi заразени отъ.
а) връщамъ се въ castra, b) отно­ replicatio, onis / разгъване; кржгообразно движение mundi; юрид.
во нападамъ aliquem cuspide. — 2.
отново искамъ, искамъ обратно
т. възражение.
pecuniam ab aliquo, obsides; ur­ re-plico 1 1. разгъва мъ, разтваbem in libertatem, in antiquum ius
рямъ; memoriam annalium или tem­
искамъ да се върне на града сво­
porum лЪтописитЪ (за четене или
бодата, по-раншнит-Ь права; Sala­
за справка). — 2. прегъвамъ, изminii repetunt Homerum претендививамъ назадъ.
ратъ за Хомеръ; poenas ab aliquo гбро, repsi 3 пълзя.
наказвамъ никого; rSs repetere re-pono, posui, positus 3 1. а) поИскамъ обратно отнетото; особ. за
ставямъ назадъ; поставямъ отно­
фециалитгъ: искамъ обезщетение,
во или на старото мЪсто res suis
удовлетворение (отъ неприятеля);
locis, columnas; reponere alicui ali­
. (pecuniae) repetundae пари (да­
quid връщамъ н-Ькому нЪщо; ali­
нъци или рушвети), които требва
quem in sceptra връщамъ нЪкого
, да бждатъ изискани обратно (отъ
на престола, b) възстановявамъ,
^..управителите на провинции), като
възобновявямъ, отново построя­
незаконно събрани = обезщетява­
в а й pontem; fabulam повторно

reporto

563

repudiosus

memoriam consulatus mei напом­
представямъ пиеса. — 2. а) постаняше за. b) изображавамъ, пред­
вямъ, оставямъ настрана arma,
ставямъ virtutem moresque Cato­
tela; arbusta falcem reponunt дръв­
nis. — 2. а) привеждамъ веднага
четата н-Ьматъ нужда отъ ножици
въ изпълнение poenas, minas; si
(отъ подкастряне). Ь) турямъ на­
repraesentari morte mea libertas
страна, скривамъ, съхранявамъ,
potest ако съ моята смърть може
запазвамъ pecuniam in thesauris,
да се ускори настжпването на сво­
alimenta in hiemem; прен. aliquid
бодата. Ь) веднага заплащамъ,
sensibus дълбоко запечатвамъ въ
плащамъ съ налични пари pecuniam,
паметьта си. с) заравямъ, закопавамъ, погребвамъ. — 3. а) поста- re-prehendo (re-prendo), prehendi,
prehensus 3 1. задържамъ, спивямъ, давамъ вместо, въ замЬна,
рамъ, улавямъ aliquem manu: прен.
замЪнямъ съ нещо aliquem pro
rem praetermissam наваксвамъ.
aliquo, aliquid pro aliqua re. b) въз— 2. а) мъмря, укорявамъ, порицаразявамъ, отговарямъ tibi idem.
вамъ. Ь) опровергавамъ.
— 4. а) поставямъ ligna super foco.
b) включвамъ въ числото на, при- reprehensio, onis / 1. а) задър­
жане; за ораторъ-. sine reprehen­
числявамъ къмъ sidera in numero
sione безъ спиране. Ь) опроверже­
deorum, in deos; aliquid in artis
ние. — 2. неодобрение, мъмрене,
loco смЬтамъ нЬщо за изкуство.
c) възлагамъ, предоставямъ spem reprehenso 1 задържамъ, спирамъ.
in aliquo, salutem in virtute, in armis. reprehensor, oris т порицатель.
re-porto 1 1. а) нося назадъ, дона- reprendo, prendi, prensus 3 вж.
reprehendo.
сямъ, докарвамъ обратно aliquid
navibus, duobus commeatibus exer­ repressor, oris m ограничитель
caedis cotidianae.
citum; pedem оттеглямъ ce; se re­
portare връщамъ ce. b) предавамъ, ге-primo, pressi, pressus 3 1. изтиквамъ назадъ, притискамъ, за­
известявамъ certa. — 2. донасямъ
държамъ, спирамъ amnem, dex­
назадъ, въ кжщи praedam; прен.
tram, aliquem; retro pedem отдръпспечелвамъ triumphum, victoriam
вамъ се. — 2. потискамъ, сдърab aliquo.
жамъ, обуздавамъ odium,
re>posco 3 искамъ обратно, изисквамъ aliquid ab aliquo или aliquid re-probo 1 не одобрявамъ, отхвърлямъ diis reprobantibus,
aliquem; poenas наказвамъ; foedus
изисквамъ изпълнението на дого­ reprom issio, onis / взаимно обе­
щание.
вора.
repositor, oris m възстановитель, ге-prom itto, m isi, m issus 3 1. вза­
имно обещавамъ, обещавамъ отъ
възобновитель templorum,
своя страна. — 2. отново обеща­
repositorium , ii n етажерка, бювамъ.
фетъ.
repsi p f. отъ repo,
rep o situ s part. отъ repono,
reptabundus 3 пълзещъ.
rep o sto r, oris m възстановитель.
re p o stu s 3 отдалеченъ, лежещъ reptatio, onis / пълзене.
rSpto 1 пълзя; прен. вървя бавно,
далече.
влача се.
rep o su i pf. отъ repono,
re-potia, orum n угощение на дру­ repudiatio, onis / отблъсване, от­
гия день следъ сватбата,
хвърляне.
re p p eri p f. отъ reperio.
repudio 1 1. Отблъсвамъ, отхвърлямъ; consilium senatus а re pub­
rep p u ll pf. отъ repello,
rep raesen tatio , onis / 1. предста­
lica лишавамъ държавата отъ съ­
вета на сенаторите. — 2. изпжжвяне, изображение. — 2. заплаща­
^~дамъ uxorem.
, ‘ не съ налични пари.
re-p raesen to 1 1. а) представямъ; repudiosus 3 който требва да се
отхвърли, неприличенъ.
1
quod ipsum templum repraesentabat

repudium

564

re-pudium, ii n отхвърляне, отказъ,
разводъ.
re-puerasco 3 отново ставамъ дете,
вдетинявамъ се.
repugnanter adv. съ съпротивяване,
противъ волята си.
1. repugnantia, а е / съпротивяване;
прен. несъгласие, противоречие.
2. repugnantia, ium п противоречия,
ге-рйдпо 1 съпротивявамъ се for­
titer; прен. противопоставямъ се,
противореча, намирамъ се въ про­
тиворечие alicui rei, simulatio ami­
citiae repugnat; non repugno нЪмамъ нищо противъ.
repulsa, ае / отказъ, неуспкхъ при
домогване до длъжность; ferre или
accipere repulsam (съ или безъ а
populo) пропадамъ при избора; re­
pulsa consulatus, aedilicia неуспЪхъ
при домогване до консулство, един­
ство; прен. отказъ.
1. repulsus part. отъ repello.
2. repulsus, iis m отблъсване; за
свттлина и звуци-, отражение; sco­
pulorum ехо отъ.
re-pungo 3 отъ своя страна бода;
прен. уязвявамъ, оскърбявамъ.
ге-рйгдо 1 1. (отново) чистя, очиствамъ. — 2. съ очистване отстранявамъ quidquid in flenea fuerat
mortale.
rep u tatio , onis /
размишление,
обсжждане veterum morum,
re-puto 1 1. изчислявамъ, пресм-feтамъ. — 2. обмислямъ, разсжждавамъ aliquid secum или cum animo,
re-quies, etis / (cm. ф. gen. requie;
acc. requietem u requiem; abi. re­
quiete u requie) почивка, отдихъ
corporis; съ gen. obi. pugnae отъ
сражение; прен. мксто за отдихъ.
re-quiesco, quiSvI, quietus 3 1.
intr. а) почивамъ, отпочивамъ le­
giones requiescere iussit. b) нами­
рамъ успокоение, успокоявамъ се
in aliqua re, ex multis miseriis, съ
abi. malis. — 2. trans, давамъ по­
чивка flumina requiescunt cursus,
requietus 3 който си е починалъ.
req u irito 1 питамъ за res novas,
re-quiro, quTsivT, q u isitu s 3 1. a)
търся aliquem, libros; portus Veli­
nos плавамъ къмъ. b ) изисквамъ

res

res diligentiam requirebat, c) не
намирамъ subsidia belli, prudentiam
in aliqua re. — 2. а) разпитвамъ,
питамъ, осведомявамъ ce ab (ех)aliquo; aliquid, de aliqua re за нкщо. b) изследвамъ.
res, rei / 1. а) предметъ, вещь,
нкщо res, quas vides; transmarinae
res произведения; in omnibus rebus
въ всичко; quae res което; ob eam
rem поради това; neque ulla res est
и нкма нищо. Ъ)р1. свктъ nihil malo
quam has res relinquere;caput rerum
столица на свЪта; rerum domini (за
римлянитк); gen. rerum често слу­
жи за усилване при superi.-, dulcis­
sime rerum, sors pessima rerum;
maxima rerum Roma, c) работа,
положение, обстоятелство, участь,
сждба; е re nata, pro re (nata) споредъ естеството на работата, споредъ обстоятелствата; pro re et
tempore споредъ обстоятелствата
и момента; rem explorare положе­
нието; erat res in summa difficul­
tate, in summo discrimine положе­
нието бЪше много опасно; si res
cogat ако положението (обстоя­
телствата) налага; res ita se habet
положението е такова; res secun­
dae щастие; res adversae неща­
стие; res novae превратъ, револю­
ция. — 2. а) деяние, постжпка, дкло,
особ. подвигъ, събитие, произше­
ствие, история probat rem de mit­
tendis legatis; non modo res omnes,
sed etiam rumores cognoscere; mag­
na res важно произшествие; ante
rem преди сражението; res Hercu­
lis подвизи; res g estae дкла, под­
визи, особ. военни подвизи; res
populi Romani история, b) действителность, истина, фактъ spectare
rem, non verba; re quidem vera, re
vera, re ipsa въ действителност!,,
въ сжщность. — 3. а) имотъ, иму­
щество, състояние rem conficere,
rem augere, b) полза, интересь
consulere suis rebus; ex re mea въ
моя полза; in rem suam vertere
обръщамъ въ своя полза, с) ра­
бота, сдклка res est alicui cum
aliquo, d) процесъ, дкло cognosce­
re, iudicare rem. е) обикн. pl. дър-

resacro

565

жава, власть rerum potiri, res ad
patres redit; summa rerum върхов­
на власть, държавно управление;
rSs publica вж. publicus,
re-sacro 1 освобождавамъ отъ про­
клятие aliquem.
re-saevio 4 отново свирепствувамъ.
resalutatio, dnis / отговоръ на поздравъ, взаименъ поздравъ, поздравъ.
re-saluto 1 отговарямъ нЪкому на
поздрава aliquem.
re-san§sco, sanul 3 отново оздравявамъ, поправямъ се.
ге-sarcio, sarsi, sartus 3 1. попра­
вямъ vestem, tecta. — 2. обезщетявамъ detrimentum,
re-scindo, scidi, scissus 3 1. a)
отново разкжсвамъ; vulnus отново
разранявамъ; прен. luctum подновявамъ; gratiam развалямъ съгла­
сието. Ь) разрушавамъ pontem,
vallum, с) на сила отварямъ, пробивамъ viam, os ulceris, locum fir­
matum. — 2. отмЪнявамъ, унищожавамъ, обезсилвамъ iudicium po­
puli, testamentum.
те-scisco, scivi или scii, scitus 3
узнавамъ, научавамъ се.
те-scribo, scripsi, scriptus 3 1. пи­
ша въ отговоръ, отговарямъ пи­
смено epistulam ad aliquem, litte­
ris или ad litteras. — 2. а) отново
пиша, преписвамъ commentarios;
legiones отново образувамъ. b) записвамъ въ новъ списъкъ; ad
equum превеждамъ въ кавалерия­
та или повишавамъ н-Ького въ коннишко звание, с) записвамъ отно­
во въ смЬтководната книга срещу
името на нЪкого; заличавамъединъ
дългъ, като платенъ, изплащамъ,
връщамъ взети пари.
rescriptum, I п писмо на импера­
тора, заповЪдь.
re-seco, secui, sectus 1 1. отрЪзвамъ, орЪзвамъ linguam, capillos;
unguem ad vivum до месото; прен.
aliquid ad vivum разбирамъ нЪщо
твърде буквално. — 2. отстранявамъ, отдалечавамъ или ограничавамъ libidines, spem longam,
re-secro 1 1. отново моля. — 2. от*т теглямъ молбата.

resimus
resecui pf. отъ reseco,
resecutus part. отъ resequor,
resedi p f. отъ resideo u resido,
resegmina, um n изрЪзки, отпа­
дъци.
re-semino 1 отново посЪвамъ; прен.
se reseminare възраждамъ се (за
птицата фениксъ).
re-sequor, secutus sum 3 следвамъ;
прен. отговарямъ на aliquem dictis,
re-sero 1 1 отключвамъ, отварямъ
ianuam, urbem. — 2. а) правя достжпенъ Italiam gentibus. Ь) откривамъ
augustae oracula mentis, c) започвамъ Ianus longum annum reserat,
re-servo 1 запазвамъ, съхранявамъ,
спасявамъ.
re-ses, gen. -sidis 1. който е останалъ да седи, останалъ in urbe
plebs. — 2. неподвиженъ, бездеенъ,
ленивъ.
re-sideo, sedi, sessum 2 1. оставамъ да седя, седя in equo. — 2. а)
почивамъ qua resident mortui, b)
оставамъ residebit coniuratorum
manus in re publica, c) trans, празнувамъ denicales feriae residen­
tur mortuis.
re-sldo, sedi, sessum 3 1. сЪдамъ
да си почина, спирамъ се да си
почина, установявамъ се да живЪя. — 2. а) снишавамъ се, хлътвамъ, потъвамъ, отдръпвамъ се si
montes resedissent, maria in se ipsa
residunt, b) успокоявамъ се, ослабвамъ, преставамъ mentes a bello, ira.
residuum, I n остатъкъ.
residuus 3 останалъ: classis оста­
тъка отъ флотата; pecuniae оста­
нала сума за изплащане, недоборъ.
re-slgno 1 1. разпечатвамъ, отва­
рямъ litteras, testamenta; fata ve­
nientia откривамъ; Mercurius lumina
morte отваря очитЪ, които смъртьта
е била затворила. — 2. унищожавамъ, обезсилвамъ fidem tabula­
rum. — 3. изплащамъ, връщамъ
cuncta.
re-silio, silui 4 1, скачамъ назадъ
ranae in lacus. — 2. отскачамъ. — 3.
съкращавамъ се; in spatium breve
скжсявамъ се.
re-slmus 3 извитъ нагоре; тжпъ
nares.

r e s in a

566

respondeo

resina, ae / (гр) смола,
2. respectus, iis m 1. обръщане noresinatus 3 а) намазанъ съ смола,
гледъ назадъ sine respectu fugere.
b)
съ премахнати косми поср%д- — 2. а) внимание, уважение, съ gen.
ствомъ смола, женственъ.
respectum habere alicuius rei взиre-sipio 3 мириша на aliquid,
мамъ въ съображение, предъ видъ;
re-sipisco, pui и pii 3 1. свЪстячесто respectu съ gen. = взимайки
вамъ се, идвамъ на себе си, съввъ съображение, имайки предъ
земамъ се. — 2. вразумявамъ се.
видъ; sine respectu съ gen. безъ
огледъ на. Ь) приббжище.
re-sisto, stiti 3 1. отново се изправямъ на краката, ставамъ ubi re-spergo, spersl, s persus 3 поръсвамъ, опръсквамъ simulacrum san­
lapsi resistamus — 2. спирамъ се
guine.
equitatum in itinere resistere iubet,
verba resistunt. — 3. оказвамъ съ­ respersio, onis / поръсване, впръ­
скване; sumptuosa съ вино.
протива, съпротивявамъ се, про­
re-spicio, spexi, spectus 3 1. гле­
тивя се hostibus.
дамъ назадъ, поглеждамъ назадъ,
re-solvo, solvi, solutus 3 1. а) разоглеждамъ се, absol. или ad ali­
вързвамъ, разпускамъ vestem, cri­
quem; съ асс. с. in/, виждамъ, заnes; equos отпрЬгямъ. b) освобелязвамъ. — 2. а) спомнямъ си за
бождавамъ virginem catenis, с) отspatium praeteriti temporis, b) обръварямъ venas, epistulam, d) разсЬщамъ внимание, взимамъ въ съ­
вамъ, прогонвамъ nebulas: прен.
ображение, имамъ предъ видъ,
tristitiam, е) разплитамъ, разяснягрижа се за commoda populi, с)
вамъ dolos, rationem. — 2. а) раззасЬгамъ, отнасямъ се до; ad hunc
тварямъ, размеквамъ, стопявамъ
summa imperii respiciebat нему при­
aurum, nivem. b) обезсилвамъ,
надлежеше. «0 очаквамъ, надЪослабвамъ, изнЬжвамъ corpus, im­
вамъ се на subsidia,
mania terga, с) унищожавамъ, премахвамъ disciplinam militarem, vec­ respiramen, inis п дишане; прен.
дихателна тржба, гръклянъ.
tigalia, litem; iura pudoris наруша- respiratio,
onis / 1. дишане, пое­
вамъ. — 3. изплащамъ обратно
мане на дъхъ; прен. почивка, от(дългъ) argentum.
дихъ sine respiratione pugnare; пау­
resonabilis, е
отекващъ се (за
за въ речьта. — 2. изпарение aqua­
ехото).
rum.
re-sono 1 1. а) in.tr. отеквамъ се; respiratus, Os т дишане,
voci отговарямъ на гласъ; прен. re-spiro 1 1. trans, изпускамъ; ani­
gloria resonat virtuti tamquam imago
mam издъхвамъ. — 2. intr. а) възславата следва като ехо добродедъхвамъ, поемамъ си дъха. b) съвтельта; aedes plangoribus resonant
земамъ се а metu, с) ослабвамъ,
кънти отъ. b) звуча, издавамъ
утихвамъ oppugnatio respiravit,
звукъ pharetra; apes resonant бръм- re-splendeo 2 отражавамъ светли­
чатъ. — 2. trans, а)повтарямъ,отек­
ната, блестя.
вамъ; silvae Amaryllida resonant re-spondeo, spondi, sponsus 2 1името на Я. Ь) огласявамъ lucos
обещавамъ, увЬрявамъ отъ своя
cantu.
страна at ego tuum tibi advenisse
resonus 3 отекващъ се voces.
filium respondeo. — 2. а) отгова­
re-sorbeo 2 отново поглъщамъ; пес
рямъ alicui aliquid; ad aliquid на
mare resorbere не се оттегля.
нещо; litteris, crimini на писмото,
re-specto 1 1. гледамъ, поглеждамъ
на обвинението; прен. amori amore..
назадъ, оглеждамъ се. —2. а) обръb) при произнасяне на името-, обажщамъ внимание, интересувамъ се
дамъ се citati ad nomina respon­
si qua numina respectant pios, b)
dent; оттукъ: явявамъ се quia non
очаквамъ par munus ab aliquo.
respondebant quorum nomina delata
1. respectus part. отъ respicio.
erant; прен. podagra respondet ad

responsio

567

tempus; respondere nominibus заплащамь дълговетЪ; respondere
ad tempus навреме се явявамъ
или заплащамъ въ определения
срокъ. с) respondere ius (iura) и
de iure давамъ съвети по сждебни
въпроси. — 3. а) съответствувамъ,
отговарямъ, съгласувамъ се verba
verbis respondent; respondere glo­
riae Graeciae не отстжпвамъ на.
b) лежа насрещу tellus contra
respondet.
responsio, onis / отговоръ; възра­
жение, опровержение; sibi ipsi caмоопровержение.
responsito 1 давамъ отговоръ, да­
вамъ съвети по сждебни въпроси,
responso 1 1. отговарямъ, възразявамъ; ripae responsant отекватъ
се. — 2. не отстжпвамъ, противя се
cupidinibus; cenis пренебрегвамъ.
responsum, Т п 1. отговоръ re­
sponsum alicui dare. — И. отговоръ,
съветъ на юриста. — 3. отговоръ
на оракула, предсказание,
responsus part. отъ respondeo,
res publica, rei рйЬНсае / държа­
ва {вж. по-подробно при publicus),
re-spuo, spui 3 1. изплювамъ, изхвърлямъ навънъ отъ себе си
frena cum sanguine, invisum cada­
ver (за земята). — 2. отхвърлямъ,
отблъсвамъ, не приемамъ aliquem,
aliquid.
re-stagno 1 1. излизамъ отъ 6ptroветЪ, разливамъ се paludes resta­
gnantes. — 2. залЪнъ съмъ отъ
вода is locus late restagnat,
re-stauro 1 възобновявамъ, започвамъ отново bellum,
resticula, ае / тънко вжже.
re-stlllo 1 отново вливамъ на кап­
ки; прен. вдъхвамъ отново,
restinctio, onis / гасене, утоляване sitis.
re-stinguo, stlnxl, stin ctu s 3 1. га­
ся, загасявамъ ignem. — 2. а) orpaничавамъ, укротявамъ, успокоявамъ ardorem cupiditatum, odium;
sitim утолявамъ. b) унищожавамъ,
прекратявамъ verba (plena irae)
una lacrimula, studia; morte restin­
gui умирамъ.

restringo
restio, onis m вжжарь; ирон. за
човЪкъ, който е битъ съ вжже.
restipulatio, onis / взаимно задъл­
жение, взаимно обещание,
re-stipulor 1 искамъ взаимно за­
дължение, обещание,
restis, is / вжже.
restito 1 спирамъ се често, оставамъ назадъ, бавя се.
restiti pf. отъ resisto и resto,
re-stituo, stitul, stitutus 3 1. a)
поставямъ на предишното мЪсто,
отново поставямъ statuam, b) връщамъ bona, agrum alicui; aliquem
in patriam връщамъ обратно или
позволявамъ нЪкому да се върне
въ отечеството. — 2. а) връщамъ
въ предишното състояние; aliquem
или aliquid, aliquem in servitutem;
aliquem in regnum връщамъ от­
ново на престола: restituere ali­
quem връщамъ нЬкому имота и
всички права; aliquem in amicitiam
suam правя отново свой приятель;
se alicui отново ставамъ нЪкому
приятель. Ь) възстановявамъ, въз­
обновявамъ oppida, proelium, с)
поправямъ rem; damnum обезщетявамъ. d) отхвърлямъ, касирамъ
iudicia.
restitutio, onis / 1. възстановява­
не domus. — 2. извикване отъ зато­
чение, връщане предишнитЪ права,
помилване.
restitutor, oris т възстановитель,
възобновитель templorum.
ге-sto, stiti 1 1. оставамъ pauci iam
restant; hoc restat tibi; restat ut;
quod restat за въ бждеще; hoc
Latio restat това предстои на. — 2.
съпротивявамъ се, противя се,
оказвамъ съпротива restantes cae­
duntur.
restricte adv. 1. пестеливо, въз­
държано. — 2. точно, строго.
1. restrictus part. отъ restringo.
2. restrictus 3 1. т-Ьсенъ toga. — 2.
а) скроменъ. Ь) пестеливъ, стиснатъ. с) строгъ.
re-stringo, strinxi, strictus 3 1. а)
вързвамъ отзадъ, здраво завързвамъ restrictis lacertis, b) ограничавамъ sumptus; animum maestitia
restringunt свиватъ отъ болка сърд-

resudo

568

цето. — 2. а) оттеглямъ назадъ
manus, b) отварямъ labela; dentes
зжбя се, показвамъ си зжбитЪ.
re-sudo 1 изпотявамъ се, мокъръ
СЪМЪ.

resulto 1 1. отскачамъ tela resul­
tant gelea; за ехото-, отеквамъ се
imago vocis resultat; colles clamore
resultant огласяватъ се отъ. — 2.
не се подчинявамъ barbara nomina
Graecis versibus resultant,
re-sumo, sumpsi, sumptus 3 1. от­
ново взимамъ или залавямъ се от­
ново за librum, arma; pugnam възобновявамъ. — 2. отново получавамъ libertatem, dominationem; ani­
mum, vires съвземамъ се.
ге-suo, (sui), sutus 3 'разшивамъ,
разпарямъ.
re-suplno 1 1. навеждамъ назадъ,
обръщамъ гърбомъ; assurgentem
umbone повалямъ възнакъ; re­
supinatus вирналъ глава назадъ,
надутъ. — 2. събарямъ.
resupinus 3 1. а) наведенъ назадъ,
наклоненъ назадъ. Ь) лежещъ на
гърба си; resupinum fundere ali­
quem повалямъ нЪкого върху гър­
ба. — 2. вирналъ гордо назадъ
глава, гордъ, надмененъ.
re-surgo, surrexl, surrectum ]3 1.
отново ставамъ, отново се изправямъ, отново се повдигамъ; luna
отново изгрЬва. — 2. отново израствамъ, възобновявамъ се amor,
bellum, Roma.
resurrSctio, onis / възкресение.
ге-suscito 1 отново възбуждамъ.
retardatio, onis / закъсняване, за­
бавяне, задържане.
ге-tardo 1 забавямъ, задържамъ.
re-taxo 1 укорявамъ отъ своя страна,
rete, is п мрежа; прен. мрежа, съблазънь rete nectere alicuius lecto,
re-tego, texi, tectus 3 откривамъ;
homo retectus незащитенъ съ
щитъ; scelus разкривамъ.
re-tempto 1 отново се опитвамъ,
отново се залавямъ (за),
re-tendo, tendi, tentus или tensus 3
отпускамъ arcum,
retentio, onis / задържане.

retorridus

1. retento 1 1. задържамъ, спирамъ
aliquem. — 2. поддържамъ, запазвамъ hominum vitas.
2. re-tento = repempto.
retentus part. отъ retineo,
re-tero, (trivi), tritus 3 изтърквамъ, изтривамъ.
re-texo, texui, textus 3 1. а) разтъкавамъ, разнишвамъ telum, b)
намалявамъ luna retexit orbem, c)
унищожавамъ, не признавамъ prae­
turam, iura; orationem взимамъ си
обратно, отказвамъ се отъ. — 2. (от­
ново изтъквамъ) прен. а) възоб­
новявамъ, повтарямъ orbes; prope­
rata fata (vitae) връщамъ живота,
b) поправямъ scripta,
retiarius, ii m рециарий, гладиаторъ, въоржженъ съ мрежа, съ
която се мжчелъ да уплете про­
тивника си.
reticentia, ае / мълчане, премъл­
чаване, замълчаване.
re-ticeo, ticul 2 1. intr. мълча, не
отговарямъ de aliqua re, alicui. — 2.
trans, премълчавамъ, укривамъ ali­
quid; subst. reticenda, orum n
тайни.
rgticulum , I n малка мрежа.
Retina, ае / Ретина, градче близу
до Везувий.
retinaculum, I п (всичко, съ което
нЪщо се държи): връвь, вжже, ремъкъ, поводи и пр.
retinens, gen. -entis който пази
нЪщо, който се придържа о нЪщо,
съблюдаващъ alicuius rei.
re-tineo, tinul, tentus 3 задържамъ
aliquem; lacrimas сдържамъ сълзитЪ си; morem' запазвамъ; officium
изпълнявамъ своя дългъ; aliquid
memoria или alicuius rei memoriam
помня нЪщо.
re-tinnio 4 звуча,
retiolum, I п малка мрежа,
re-tono 1 отеквамъ се, кънтя,
re-torqueo, torsi, tortus 2 1. извъртвамъ назадъ, обръщамъ на­
задъ, обръщамъ oculos ad urbem,
caput in tergum; agmen ad dextram
retorquetur завива на дЪсно; ma­
nus връзвамъ на гърба. — 2. промЪнямъ mentem,
re-torridus 3 изсъхналъ, сухъ.

retractatio

569

reverentia

осуетявамъ държавенъ превратъ;
retractatio, onis f отказване, npoferrum alicuius осуетявамъ нЪчии
тивене.
злодейски замисли. — 2. а) затжпяretractatus 3 преработенъ, поправамъ, изхабявамъ telum; прен. muc­
венъ.
ronem ingenii, b) обуздавамъ, укроre-tracto 1 1. а) оттеглямъ назадъ,
тявамъ animum, impetum, impro­
отказвамъ се отъ dicta. Ь) отказ­
bitatem; linguam alicuius заставямъ
вамъ, противя се, съпротивявамъ
да млъкне.
се quid retractas? — 2. а) отново
докосвамъ, отново взимамъ, отно­ retiisus (retunsus) 3 1. part. отъ
retundo. — 2. adi. затжпенъ, тжпъ.
во се залавямъ за arma, b) отново
преработвамъ tertium locum ora­ Reudigni, orum m реудигни, гер­
манско племе.
tionis; verba desueta отново употрЪбявамъ; vetera odia подновявамъ. re-unctor, oris m масажистъ.
c)
отново обмислямъ rem diligenter, reus, I m u rea, ae / 1. подсждимъ, обвиняемъ; reum facere или
retractus 3 отдалеченъ, скритъ.
agere обвинявамъ, давамъ подъ
ге-traho, traxi, tractus 3 1. а) от­
сждъ. — 2. а) виновникъ belli, b)
теглямъ, отвличамъ, отдръпвамъ;
задълженъ, отговоренъ за нЪщо;
накарвамъ да се върне, връщамъ
reus voti който е задълженъ да
назадъ. Ь) отклонявамъ, предпазизпълни обещанието, т. е. който е
вамъ consules а foedere, ех magnis
постигналъ желанието си.
detrimentis. — 2. а) отново довличамъ, наново докарвамъ Treveros re-valesco, valui 3 1. оздравявамъ.
— 2. съвземамъ с е ; придобивамъ
in arma; прен. oblitterata monumenta
предишното си значение,
правя отново известни, b) въвличамъ; aliquem in odium iudicis правя re-veho, vexi, vectus 3 1. возя на­
задъ, откарвамъ назадъ. — 2. pass.
омразенъ на сждията.
връщамъ се (са или безъ curru, equo,
retrecto = retracto,
nave) ad urbem, in sastra; прен.
re-tribuo, tribui, tributus 3 давамъ
въ речь; ad superiorem aetatem re­
обратно, връщамъ, давамъ, отvecti sumus.
стжпвамъ alicui aliquid,
re-vello, velli (vulsi), vulsus 3 1.
retrivi p f. отъ retero,
изскубвамъ, изтръгвамъ, изважretritus part. отъ retero,
дамъ tela de corpore, scuta mani­
retro a1v. 1. назадъ, обратно fu­
bus; proximos agri terminos прем%gere. — 2. а) отзадъ nullum retro
ствамъ; прен. consulatum ex omni
subsidium est. b) за време: по-преmonumentorum memoria предавамъ
ди; quodcumque retro est всичко,
на пълна забрава. — 2. изкърткоето е минало.
вамъ, отварямъ claustra portarum;
retro-cedo, cessi, cessum 3 отстжпsepulcrum разкопавамъ; humum
вамъ.
dente curvo разоравамъ.
retro-gradior 3 връщамъ' се на­
re-velo 1 откривамъ, оголвамъ.
задъ.
връ­
retrogradus 3 който се връща на­ re-venio, veni, (ventum) 4
щамъ ce.
задъ.
retrorsum и retrorsus adv. 1. на­ re-ver а вж. res 2. b).
re-verbero 1 отбивамъ, отхвърлямъ,
задъ, обратно. — 2. наопаки,
отблъсвамъ.
retro-versus 3 обърнатъ назадъ.
ге-triido, trusi, trusus 3 отблъс- reverendus 3 достоенъ за уваже­
вамъ, отдалечавамъ.
ние, уважаемъ.
retrusus 3 1. part. отъ retrudo,—2. reverens, gen. -entis почтителенъ.
reverenter adv. почтително, съ ува­
adi. отдалеченъ, скритъ.
жение.
rettuli pf. отъ refero,
re-tundo, retudi u rettudi, retusus reverentia, ae / уважение, почитане, благоволение adversus alia retunsus 3 1. отблъсвамъ; прен.
quem или alicuius.
gladios in rem publicam destrictos

;

i
'
I

revereo r

570

revolvo

re-vereor, veritus sum 2 1. боя ce,
вамъ aliquem а tanto scelere. — 2.
избЪгвамъ coetum virorum, suspi­
а) викамъ, извиквамъ отново tri­
cionem. — 2. изпитвамъ уважение,
bus in suffragium (за гласуване);
уважавамъ, почитамъ aliquem, ali­
прен. aliquem in spem давамъ нЪquid.
кому отново надежда. Ь) връщамъ
re-verro 3 разпръсвамъ.
отново iuvenem ad virtutem а luxu­
reversio, osis / обръщане, връ­
ria; se revocare ad aliquid отново
щане.
се залавямъ за н^що, връщамъ се
re-verto, verti, versus 3 u rever­
къмъ нещо (ad pristina studia); se
tor, versus sum 3 връщамъ ce
ad se revocare или se revocare
ex itinere, domum; прен. in gra­
идвамъ на себе си, опомнямъ се.
tiam cum aliquo помирявамъ ce
— 3. а) извиквамъ, викамъ abi,
съ нЪкого; ad sanitatem вразумяquo blandae invenum te revocant
вамъ се.
preces. b) отнасямъ, свеждамъ, доге-vincio, vinxi, vinctus 4 1. връзвеждамъ omnia ad suam utilitatem;
вамъ отзадъ iuvenis manus (acc.
rem ad manus до бой; aliquid in
gr.) post terga revinctus. — 2. a)
dubium подхвърлямъ нещо на
привързвамъ, закрепямъ ancoras
съмнение; spem consulatus in par­
catenis, b) обвивамъ templum fron­
tem раздЪлямъ; ad se maximi faci­
dibus.
noris crimen навличамъ върху себе
re-vinco, vici, victus 3 1. побеси обвинение въ; signa ad naturam
ждавамъ, надвивамъ. — 2. изоблитълкувамъ знаменията по естечавамъ, опровергавамъ in culpa
ственъ начинъ, естествено.
revinctus.
re-virSsco, virui 3 1. отново ста- re-volo 1 летя назадъ.
вамъ зеленъ, отново се раззеле- revolubilis, е който може лесно да
нявамъ silvae revirescunt. — 2. а)
се търкаля назадъ pondus.
подмладявамъ се. Ь) отново се заre-volvo,
volvi, vuliitus 3 1. търсилвамъ, отново процъвтявамъ.
re-visito 1 често посещавамъ.
калямъ назадъ fluctus, molis obiecre-viso, visi 3 1. гледамъ, преглеtu revolutus amnis, draco revolvens
ждамъ основно. — 2. идвамъ, по­
sese; revolutus equo падналъ отъ
сещавамъ отново agrum, aliquem;
коня; ter revoluta est toro три пжти,
intr. ad aliquem.
се отпусна, падна назадъ върху
re-vivisco (revivesco), vixi 3 от­
леглото си; revoluta aestu saxa
ново се съживявамъ, възкръсвамъ.
отново облени отъ вълната; прен.
revocabilis, е възвратимъ non re­
revolvere rursus iter omne отново
vocabile telum.
преминавамъ обратно целия пжть;
revocamen, inis n повикване наrevoluta saecula преминалите ве­
задъ; предупреждение, което от­
кове; revoluta dies деньтъ, който
клонява отъ нещо tibi sint ista re­
се е върналъ отново; animus re­
vocamina malo.
volvens iras винаги отново разпалг
, revocatio, onis / 1. повикване наващъ гнева; iterum casiis revolvere
задъ, отзоваване. — 2. повторно
отново изпитвамъ; pass. връщамъ
произнасяне verbi.
се, отново изпадамъ въ in eandem
ге-voco 1 1. а) викамъ назадъ изvitam, in luxuriam; ad memoriam
виквамъ обратно ех itinere, in Ita­
coniugii; identidem in Tusculanum
liam. b) оттеглямъ, обръщамъ на­
= повръщамъ се отново на наме­
задъ; pedem, gradum revocare отрението да продамъ Тускуланумъ.
стжпвамъ, връщамъ се. с) възста— 2. а) разтварямъ книга; librum
новявамъ, възобновявамъ vires,
ad extremum, librum usque ad um­
disciplinam, d) взимамъ обратно,
bonem прелиствамъ, прочитамъ до
отмЪнявамъ, унищожавамъ promis­
край. b) препрочитамъ, отново обмислямъ, отново разказвамъ.
sum suum, libertatem, е) отклоня-

revom o

571

ricinium

re-vomo, vomui, vomitus 3 из- rhetor, oris m (гр) 1. реторъ, учиплювамъ, избълвамъ обратно Cha­
тель по красноречие. — 2. ораторъ.
rybdis vorat revomitque carinas,
1. rhetorice adv. красноречиво, ора­
торски.
revorro = reverro,
2. rhetorice, es и rhStorica, ae /
revorsio = reversio,
revortor = revertor,
реторика, ораторско изкуство.
rhetoricoteros 3 (гр) по-краснореrevulsi pf. отъ revello,
revulsio, onis / отскубваме, откжсчивъ.
ване.
rhetoricus 3 (гр) ораторски.
rhinoceros, rotis т (гр) носорогъ.
revulsus part. отъ revello,
rex, regis m 1. а) царь Persarum, Rhinocolura, ae /
Риноколура,
b) pl. царска фамилия post reges
градъ на границата между Сирия
и Египетъ.
exactos, c) rex sacrorum, sacrificus
или sacrificulus върховенъ жреиъ. Rhion (Rhium), ii п Рионъ, носъ
d)
всесиленъ, богаташъ, знатенъ, въ Яхея.
покровитель, патронъ; благодетель Rhipaeus вж. Riphaeus.
на блюдолизцитЪ. е) ржководитель, Rhizon, onis m Ризонъ, градъ въ
Илирия. Rhizonitae, arum т ривъзпитатель pueritiae. — 2. (поет.)
adi. господствуващъ, властвуващъ
зонци.
populus late rex.
rho п indecl. ро, названието на гръц­
rexi pf. отъ rego.
ката буква (.*.
Rhadamanthus, i m Радамантъ, синъ Rhoda, ае /
Рода, гръцки градъ
на Юпитеръ, братъ на Миносъ,
въ Тараконска Испания.
сждия въ подземното царство.
Rhodanus, i т Роданъ, рЪка въ
RhaetI, Rhaetia вж. Raeti, Raetia.
Галия, сега Рона.
Rhamnus, iintis / Рамнунтъ, град­ Rhodope, §s / Родопи, планина въ
Тракия. Rhodopeius 3 родопски,
че въ Ятика съ храмъ на Немезитракийски; vates, heros Орфей.
да. Rhamnusis, idis f u Rhamnusia,
ae / Ремнунтийка, прЪкоръ на Rhodus или Rhodos, I / Родосъ,
островъ и градъ край Мала-Язия.
Немезида. Rhamnusius 3 рамнунRhodius 3 и Rhodiensis, е родотийски.
ски. Rhodii, orum m родосци.
Rhamses, acc. -en т Ремзесъ, еги­
Rhoeteum, I n Ретеумъ, носъ и
петски царь.
градъ въ Троада. R hoeteius и
rhapsodia, ae f (гр) рапсодия, rrfcR hoeteus 3 ретейски, троянски.
сень (название на отдЪлнигЬ кни­
I Rhoeteia, ае / троянка. Rhoe­
ги на Хомеровит-fe поеми).
teum , i n (sc. mare) Ретейско мо1. Rhea (Rea), ae / Реа, староитаморе, морето около Ретеумъ.
лийско име; Rhea Silvia Реа Сил­
вия, дъщеря на царь Нумиторъ, Rhoetus, I т Ретъ: 1. кентавъръ.
2. гигантъ, убитъ отъ Бакхъ.
весталка на бога Марсъ, майка на
3. царь на Марувиумъ.
Ромулъ и Ремъ.
2. Rhea, ае /
Реа: 1. дъщеря на rhom bus, I т (гр) 1. вълшебно ко­
лело на магьосницит-fe. — 2. ромбъ,
Уранъ и Геа, сестра и съпруга на
геометрическа фигура. — 3. видъ
Кроносъ, майка на Юпитеръ. 2. =•
морска риба.
Кибела.
rheda, rhedarius, Rhedones, Rhe­ Rhosos, I / Рососъ, градъ въ Киликия. Rhosicus 3 рососки.
gium вж. raeda, raedarius, Redo­
Rhoxolani, orum m — Roxolani.
nes, Regium,
rhythm ici, orum m учители по меrheno вж. 2. reno.
трика.
Rhenus, I m Рейнъ, рЪка въ Гер­
rica, ae / шамия, кърпа за глава.
мания.
RhSsus, I т Резъ, тракийски царь, ricinium , ii n малка шамия, кърпа
за глава.
убитъ при Троя.

fic tu s

572

ritu alis

rictus, iis m u rictum, i n (отворе­ Rigodulum, I n Ригодулумь, градъ
въ земята на треверигЬ.
ни, зинали) уста; diducere rictus
разтварямъ устата,
rigor, oris m 1. твърдость ferri;
rideo, risi, risus 2 1. intr. а) смея
прен. твърдость, непреклонность,
ce in hoc, malis alienis, b) усмихстрогость, — 2. вцепененость, сковамъ ce alicui, ad aliquem; прен.
ваность, особ. отъ студъ; прен.
fortuna mihi ridet, c) имамъ веселъ
студъ.
изгледъ, блестя, сияя ridet ager, riguus 3 1. оросенъ, напоенъ hor­
domus argento ridet, d) нравя ce
tus — 2. оросяващъ, напояващъ
ille terrarum angulus mihi praeter
amnis.
omnes ridet. — 2. trans. смЪя ce rima, ае / 1. пукнатина, цепнатина;
надъ нещо, осмивамъ, излагамъ
rimas agere или ducere пукамъ се;
на присмЬхъ aliquem, aliquid,
ignea rima мълния. — 2. предлогъ.
ridibundus 3 смЪещъ се.
rimor 1 1. разцепвамъ, разравямъ,
ridicularia, orum п смехории, шеги.
разкопавамъ terram rastris. — 2. а)
ridicule aiv. смешно,
ровя се, претърсвамъ. Ь) изследridiculosus 3 см^шенъ, шеговитъ.
вамъ; omnium secreta търся да
ridiculum, I п смехория, шега, дуузная.
ховитость.
rimosus 3 изпълненъ съ пукнати­
ridiculus 3 смешенъ, забавенъ; съ
ни, съ цепнатини cumba; прен.
in/, ridiculus totas absorbere pla­
auris на човЬкъ, който не може да
премълчи нищо.
centas много смешенъ, когато гъл­
та; subst. ridiculus, i m шегобиецъ, ringor 3 зжбя се; поен. сърдя се.
шегаджия, шутъ.
ripa, ае /
брЪгъ (на река, ргьдко
rienes = renes.
на море).
rigeo, rigui 2 1. а) вцепененъ съмъ, Riphaeus 3 рифейски; Riphaei mon­
скованъ съчъ отъ студъ (съ или
tes Рифейски планини, планина въ
безъ frigore, gelu), b) неподвиженъ
Северна Скития; прен. северенъ.
съмъ oculi, с) твърдъ съмъ plumbo ripula, ае / малъкъ брЪгъ.
ferroque (за caestus); Cerealia dona riscus, I т (гр) куфаръ, сандъкъ.
rigebant ставаха твърди (хлебътъ risi р /. отъ rideo,
ставаше твърдо злато), d) изобил- risio, onis / см-Ьхъ.
ствувамъ (съ нещо твърдо) arva risor, oris m който се смее, който
rigent semine percepto iam veteris
се присмива, подигравачъ.
venae. — 2. а) стърча неподвижно 1. risus part. отъ rideo.
нагоре late riget Tmolus, b) на- 2. risus, iis m 1. а) смЪхъ; risum mo­
стръхналъ съмъ gelido comae ter­
vere възбуждамъ смЬхъ; risum
rore rigebant.
edere смея ce; risum captare мжча
rigesco, rigui 3 1. вцепенявамъ ce,
се да възбудя смЪхъ; risu corruere
втвърдявамъ ce. — 2. настръхвамъ
припадамъ отъ смЬхъ. b) подиграв­
metu riguisse capillos.
ка, присмЬхъ. — 2. предметъ на
rigidS aiv. твърдо; прен. непре­
_присмЬхъ deus omnibus risus erat,
клонно, строго.
rite aiv. 1. споредъ религиозните
rigido 1 сковавамъ, втвърдявамъ.
обреди, съ надлежните церемонии,
rigidus 3 1. а) скованъ, твърдъ, не­
съ спазване на религиозните обре­
подвиженъ. Ь) стърчещъ нагоре,
ди. — 2, а) по надлежния начинъ,
изправенъ columna, quercus, ca­
както требва rebus rite paratis,
pilli. — 2. а) твърдъ, непреклоненъ,
b) по обичая, както обикновено
строгъ vultus, mens, b) грубъ, сустава, с) правилно, справедливо
ровъ, свирепъ mores, Sabini, ferae,
hunc rite beatum dixerimus. d)
rigo 1 1. прокарвамъ нЪкжде вода
щастливо rite propinquare augu­
rium.
aquam per agros. — 2. оросявамъ,
напоявамъ, намокрямъ lucum fons ritualis, е отнасящъ се до рели­
perenni rigabat aqua.
гиозните обреди, ритуаленъ.

\
i

ritu s

573

iis m
1 . религиозенъ обредъ,
религиозна церемония. — 2. оби­
чай; особ. abi. ritu по обичая, като,
сь gen. ritu pecudum,
r i v a li s , is m
съперникъ.
r iv a lita s , a tis /
съперничество,
r iv u lu s , I m
ручейче, поточе,
r iv u s , I m i .
потокъ, ручей; прен.
rivus lactis, sanguinis, lacrimarum.
— 2. кацалъ.
r ix a , a e /
караница, кавга, споръ,
препирня, сбиване, борба, бой.
r ix a t o r , o r is т
който се кара, свздливецъ.
r ix o r 1
карамъ се, препирамъ се,
споря.
r o b ig in o s u s 3
1. ръжцясалъ. — 2.
завистливъ.
r o b ig o ( r u b ig o ) , in is
/
1 . ръжда.
— 2. а) гнилость на зжбит%. Ь)
ржжда, болесть по житата, с) без­
действие. d ) порочность robiginem
suam alicui affricare, е) зависть; mu­
nicipalium robigo dentium ядливата
зависть на съгражданите.
R o b ig o ,
in is
f или R o b i g u s , i m
Робиго, божество което предпаз­
вало житата отъ ръжда,
ro b o re u s 3
джбовъ.
ro b o ro
1 заякчавамъ, усилвамъ.
r o b u r , o r is п
1 . а) твърдо дърво;
особ. джбъ, джбово дърво. Ь) пред­
мети направени отъ твърдо дърво
или отъ джбъ: robur aratri джбово
рало; robur sacrum (за троянския
дървенъ конь); robur praefixum
копие; in robore accumbunt на джбови пейки; за най-здравата часть
на римския затворъ: тъмница,
подземие ut in robore et tenebris
exspiret. — 2. а) якость, здравина,
твърдость, сила ferri, animi; satis
roboris habere достатъчно съмъ
силенъ. b ) най-добрата, най-здра­
вата часть на нещо, ядка, ядро;
illa robora populi Romani най-доб­
рите мжже: за войска-, отбрана,
изпитана войска quod fuit roboris
duobus proeliis interiit; pl. robora
peditum избрана пехота,
ro b u s tu s 3
1 . отъ твърдо дърво,
джбовъ in robusto carcere. — 2.
твърдъ, якъ, здравъ, силенъ.
r itu s ,

ro m p h aea

rodo, rosi, rosus 3 1. гриза, огризвамъ vitem; ferrum robigine roditur
разяжда се постепенно. — 2. унижавамъ; злословя aliquem,
rogalis, е който принадлежи на кла­
дата flammae.
rogatio, onis / 1. а) питане, иска­
не, молба. Ь) въпросъ. — 2. законопроектъ, предложение rogatio­
nem ad populum ferre, iШгв'- -. -•
rogatiuncula, ae / 1. кжсъ въп­
росъ, въпросче.—2. законопроектъ.
rogator, oris m 1. който предлага за­
конопроектъ. — 2. а) който събира
и брои гласовете при гласуване
на законопроекти и избори; pri­
m us'който брои гласовете на гла­
сувалата най-напредъ центурия. Ь)
comitiorum rogator председатель
на комициите. — 3. просякъ.
rogatum вж. rogo,
rogatus, us т молба tuo rogatu,
rogitatio, onis / законопроектъ.
rogito 1 настоятелно или често питамъ.
rogo 1 1. а) моля, искамъ, молейки
се искамъ aliquem, aliquid ab ali­
quo, aliquid, b) повиквамъ, поканвамъ aliquem in consilium, aliquem
ad signandum testamentum. — 2.
питамъ aliquem aliquid, aliquid de
aliquo; subst. rogatum, i n въ­
просъ.—3. а) официално запитвамъ;
aliquem sententiam питамъ некого
за мнението му; rogatus sum sen­
tentiam попитаха ме за. b) popu­
lum (plebem) legem или само ro­
gare запитвамъ народа относител­
но новия законъ, предлагамъ на
народа законопроектъ; (populum
или plebem) magistratum, consules
предлагамъ на народа да избере,
с) milites sacramento заклевамъ
войницит-fe.
rogus, I m 1. клада. — 2. гробъ.
Roma, ae / Римъ, градъ на брЪга
на р. Тибъръ, основанъ отъ Ромулъ въ 753 г., сжщо богиня, по­
читана въ особенъ храмъ. Roma­
nus 3 римски, латински. Roma­
nus, i т римлянинъ. Romana, ae
/ римлянка.
romphaea = rumpia.

Romulus

574

Romulus, I m Ромулъ, синъ на
Марсъ и на Реа Силвия, основатель на гр. Римъ. Romuleus 3 Ромуловъ, римски. Romilius 3 ромилийска tribus. Romulidae, arum
т потомци на Ромулъ, римляни,
rorarii, orum т лековъоржжени
войници, които били задъ триарит-fe; Tt започвали сражението,
като замЪряли неприятеля съ ка­
мъни и следъ това се връщали на
мЪстата си.
roresco 3 превръщамъ се въ роса,
падамъ като роса.
roridus 3 покритъ съ роса, оросенъ.
roro 1 1. in.tr. а) правя да пада ро­
са; impers. роси, пада роса. Ь) ка­
пя, влаженъ съмъ, мокъръ съмъ.
— 2. а) trans, покривамъ съ роса;
оросявамъ rorata tellus. Ь) намокрямъ gena lacrimis, с) поръсвамъ,
правя да капе.
ros, roris m 1. роса ros nocturnus;
rores капки роса. — 2. а) всЬка
течность, която капе, влага, вода;
vivus течеща вода; rores pluvii
проливни дъждове; stillare ех ocu­
lis rorem сълзи; ros arabus балсамъ; ros amarus солена вода. b)
ros marinus, ros maris или само
ros розмаринъ (раст.).
rosa, ае / (гр) 1. розовъ храстъ,
трендафилъ flores rosae. — 2. роза;
collect. рози; вЪнци отъ рози.
rosarius 3 отъ рози, розовъ; subst
rosarium , ii п розова градина,
roscidus 3 1. покритъ съ роса ma­
la; dea пращаща роса = Аврора;
mella капещъ; pruina роса. — 2.
намокренъ, влаженъ.
Roscius 3 римско родово име; Sex­
tus Roscius Секстъ Росций, роденъ въ Ямерия (Amerinus), обвиненъ въ отцеубийство и защищаванъ отъ Цицеронъ.
Rosea (Rosia), ае / Розеа, область
въ страната на сабинянитЪ. Ro­
seus 3 розейски.
rosetum , I п розова градина,
ro seu s 3 1. отъ рози, розовъ. — 2.
розовъ, руменъ dea (Аврора), cer­
vix, os.
ro si pf. оть rodo.
Rosia вж. Rosea.

rubefacio

rosidus — roscidus,
ro stratu s 3 снабденъ съ клюнообразенъ носъ navis; columna ros­
trata колона, издигната на форума
въ честь на Дуилий и украсена съ
носовет-fe на плененит-Ь кораби при
победата му надъ картагенската
флота при Mylae въ 260 г. пр. Хр.;
corona rostrata вЪнецъ, украсенъ
съ малки корабни носове, даванъ
за подвигъ въ морско* сражение,
rostrum , ? л 1. клюнъ, човка, му­
цуна, зурла. — 2. а) желЪзенъ
носъ на предната часть на воененъ корабъ, съ който пробивали
неприятелскит-fe кораби; прен. носъ
на корабъ. b) rostra, orum п ора­
торска трибуна (на римския форумъ, украсена съ носовете на
корабигЬ, които били отнети отъ
антиатитЪ въ 338 г. пр. Хр.); in
rostris или pro rostris на трибуната,
отъ трибуната,
rosus part. оть rodo,
rota, ае / 1. колело; прен. колес­
ница rotis insistere. — 2. а) грън­
чарско колело. Ь) обло дърво за
търкаляне на тежести, с) колело
за изтезания; колелото на Иксионъ.
— 3. а) окржжность, кржгъ. Ь) непостоянство fortunae, с) rotae dis­
pares елегически дистихонъ (хекзаметъръ и пентаметъръ).
roto 1 1. trans, въртя aliquid. — 2.
pass. и act. intr. въртя се, търкалямъ се saxa rotantia,
rotula, ае / колелце,
rotunde adv. кржгло; прен. плавно,
гладко.
rotundo 1 правя'кржгълъ; прен. закржглявамъ сума mille talenta,
rotundus 3 1. кржгълъ, валчестъ
scuta, baca. —2. а) закржгленъ, гладъкъ, плавенъ constructio verbo­
rum, ore rotundo loqui, b) съвършенъ sapiens, teres atque rotundus.
Roxane, es / Роксана, съпруга на
Ял. Велики.
Roxolani, orum т роксолани, скит­
ско племе.
rubefacio, feci, factus 3 правя
червенъ, боядисвамъ червено cor­
nua rubefacta cruore.

rubens

575

rubens, gen. entis 1. червенъ, боядисанъ червено uva, palla cruore
rubens. — 2. почервенЬлъ отъ
срамъ.
rubeo, rubui 2 1. червенъ съмъ sol
rubere solitus. — 2. почервенявамъ
отъ срамъ. — 3. блестя novis colo­
ribus.
ruber, bra, brum червенъ flamma.
Rubrum m are Червено море, Пер­
сийски заливъ, Арабско море.
Saxa rubra градче или мЬстность
въ Етрурия.
rubSsco, rubui 3 ставамъ червенъ,
зачервявамъ се.
rubeta, ае /
дървесница, видъ
жаба.
rubetum , i п кжпиновъ храстъ, м%сто обрасло съ кжпинови храсти,
rubeus 3 кжпиновъ.
Rubi, orum т Руби, градъ въ Япулия.
Rubico, onis т Рубиконъ, рекичка
въ Сев. Италия.
rubicundus 3 свЬтлочервенъ, червеникавъ.
rubidus 3 тъмночервенъ.
rubigo, Rubigus вж. robigo, Robigus,
rubor, oris m 1. червенина, червенъ
цвЬтъ; medicamenta ruboris черви­
ло; aliquem in ruborem dare бия до
зачервяване; Tyrii rubores пурпуръ.
— 2. червенина отъ срамъ; прен.
срамежливость, срамъ; позоръ.
rubrica, ае / 1. червена пръсть,
глина, креда. — 2. а) заглавие на
законъ (понеже било написвано съ
червена боя). Ь) законъ.
rubui pf. отъ rubeo и rubesco,
rubus, i m 1. кжпиновъ храстъ. — 2.
кжпина (плодъ).
ructo и ru cto r 1 1. intr. уригвамъ
се. — 2. trans, изригвамъ.
ru ctu o su s 3 който причинява уригване.
ructus, us т уригване.
rudens, entis m дебело вжже, особ.
корабно вжже.
Rudiae, arum /
Рудия градъ въ
Калабрия, родно место на поета
Ений. Rudinus 3 рудийски.
rudiarius, ii т бившъ, уволненъ
гладиаторъ.

ruina

първо начало, на­
чално обучение въ нЬкое изкуство,
пръвъ опитъ regni puerilis, rudi­
mentum militare; rudimentum adu­
lescentiae ponere изпитвамъ юно­
шеските си сили.
Rudinus вж. Rudiae.
1. rudis, е 1. необработенъ, въ естественъ видъ, суровъ, грубъ cam­
pus, lana, rudis indigestaque moles.
— 2. а) грубъ, необразованъ, недодЬланъ. b) неопитенъ, неупражненъ in iure civili, arte, rei militaris,
ad aliquid.
2. rudis, is / 1. тънка пржчка. — 2.
видъ рапира за упражняване въ
фехтовка, давана като отличие на
уволнения гладиаторъ; оттукъ=
уволнение; tam bonus gladiator ru­
dem tam cito (sc. accepisti)? rude
donatus.
rudo, rudivi 3 рева (за животни);
prora rudens скърцащъ.
1. rudus, ruderis n кжсъ необрабо­
тена медь.
2. rudus, ruderis n 1. парчета ка­
мъни, развалини отъ съборена по­
стройка или стена; p l. развалини.
— 2. хоросанъ, мазилка.
Rufrae, arum / Руфра, градъ въ
Кампания.
Rufrium, ii п Руфриумъ, градъ въ
Самниумъ.
rufuli, orum m руфули (така се
наричали военните трибуни, назна­
чавани отъ пълководеца, за раз­
лика отъ избираните отъ народа,
които се наричали comitiati).
rufulus 3 червеникавъ, червенокосъ.
rufus 3 червеникавъ, червенокосъ.
гйда, ае /
1. бръчка. — 2. а) p l.
старость. Ь) мрачно, строго изра­
жение; rugas coSgit доби мрачно
изражение.
Rugii, orum т руги, германско пле­
ме край Балтийско море.
rugo 1 правя гънки pallium rugat.
rugosus 3 набръчканъ.
ruina, ае / 1. падане, събаряне; rui­
nam dare събарямъ се; ruina caaill
буря, проливенъ дъждъ. — 2. а)
грешка, заблуждение. Ь) гибель,
разорение, поражение ruinae for-

rudimentum, i п

tunarum tuarum, Hannibalis; ille dies
utramque ducet ruinam ще донесе
смъртьта на двама ни. с) oco6.pl.
развалини templorum, d) за новгькъ: разоритель, унищожитель rei
publicae.
ru inosus 3 1. заплашващъ да пад­
не, стар-ь aedes. — 2. съборенъ,
рухналъ domus.
rum a, ае / и rum en, inis п 1. кър­
меща гръдь. — 2. гърло.
rumex, micis m f киселецъ (раст.).
rum ifero 1 публично славя.
Rumina, ае / {поет. Rumina ficus)
Румина, богиня на кърмачкитЬ.
Rijminalis, е Румининъ; ficus, ar­
bor маслиненото дърво, подъ кое­
то вълчицата кърмела Ромулъ и
Ремъ.
rOminatio onis / предъвкване, пре­
живяне.
rumino(r) 1 предъвквамъ, преживамъ herbas.
Rumo или Rumon, onis т Румонъ,
старото име на Тибъръ.
rum or, oris т 1. шумъ; rumore se­
cundo при благоприятенъ шумъ на
веслата (при попжтенъ вЬтъръ)
или при шумно одобрение. — 2.
хорски говоръ, мълва, слухъ rumor
multa fingit, varii rumores; rumorem
dissipare пускамъ слухъ. — 3. а)
гласъ на народа, обществено мне­
ние, добра или лоша слава; ad­
verso rumore esse, malo rumore
flagrare ползувамъ се съ лоша
слава, b) добро мнение, с) злословие.
rumpia, ае / (гр) дълъгъ двуостъръ
мечъ у варваритЪ, особ. у тракитЬ, който служелъ и за метателно
копие.
rum po, гйрТ, ruptus 3 1. а) чупя,
разчупвамъ, ракжсвамъ vincula
carceris, catenas, pontem, vestes;
ruperunt horrea messes житото пре­
пълни хамбаригЬ; pass. пуквамъ се.
Ь) пробождамъ, прерЪзвамъ prae­
cordia ferro, pectora, guttura cultro,
funem. — 2. а) разбивамъ mediam
aciem, b) пробивамъ, насила отварямъ viam, aditum, c) правя да
излЬзе навънъ, изваждамъ fontem;
vocem произнасямъ думи, заговор-

вамъ; gemitum заохквамъ. d) se
rumpere и pass. rumpi пробивамъ
си пжть, излизамъ, избухвамъ inter
nubila se rumpunt radii, amnes
rumpuntur fontibus, rupto turbine.
— 3. а) нарушавамъ, унищожавамъ
fidem, ius gentium, nuptias, testa­
mentum ; imperium не се подчинявамъ. b) прекжсвамъ somnum, si­
lentium ; rumpe moras не се бави!
rum usculus, I m бърборене.
1. ruo, rui, rutus (part. fu t ruitu­
rus) 3 1. а) втурвамъ се, тичамъ,
бързамъ fugientes ruunt in castra,
ad portas; portis отъ вратитЪ: поет.
sol ruit залЪзва; ruit Oceano nox
нощьта бързо излиза отъ; nox ruit
настжпва или преминава; прен. ad
interitum или in exitium стремя се
къмъ гибель; in crudelitatem ставамъ жестокъ. Ь) твърде много
бързамъ, постжпвамъ прибързано
или глупаво, бъркамъ reum ruere
pati. — 2. intr. събарямъ ce, crpoмолясвамъ се, рухвамъ, падамъ
murus ruit; imber ruit вали проливенъ дъждъ; за лица: ruebant vic­
tores victique падаха; прен. загивамъ, погивамъ ruit illa res publica.
— 3. trans, а) събарямъ, повалямъ
antemnas, ceteros; cumulos arenae
разбивамъ, разрушавамъ. b) изравямъ, повдигамъ отъ дълбочи­
ната (tauri) terram ruebant, ruunt
(venti) totum mare a sedibus imis;
spumas salis aere порЪха морето;
atram nubem ad caelum издигамъ
бързо къмъ небето; cinerem et con­
fusa ossa focis изваждамъ; сяд. m.
ruta (et) caesa n. pl. което е из­
къртено и съборено = покжщнина liberales venditores cum aedes
fundumque vendiderint rutis caesis
receptis.
rupSs, is /
скала, канара; cavae
rupes пещери; sub ima rupe въ
пещерата.
гйрТ, pf. отъ rumpo.
Rupilius 3 римско родово име.
ruptor, dris m разрушители; прен.
нарушитель foederis,
ruptus part. отъ rumpo,
rurestris, е селски, полски.

ruricola

sabbata

577

riiricola, ae adi. mf. който обработва
земята, живЬещъ на село, сел­
ски, земледЪлски; subst. mf. селянинъ, селянка; земледЪлецъ; оратенъ волъ.
rurigena, ae m f селянинъ, селянка.
ruro 1 живЪя на село.
rursu s и rursum (rusus и rusum )
adv. 1. назадъ se recipere. — 2..
а) отново, пакъ. Ь) обратно, отъ
друга страна.
rus, ruris п 1. село, поле, чифликъ;
rura colentes земледЪлци; ru s въ
село ire, exire; rure отъ село re­
dire; гйг» или гйге на село esse,
habitare. — 2. селящина = грубость
manent vestigia ruris.
Ruscino, onis / Русцинонъ, градъ
въ Южна Галия.
ruscum , i п или ruscus, I / само­
дивски чемширъ.
Rusellae, arum f Рузела, градъ въ
Етрурия. Rusellanus 3 рузеленски,
russum = rusum, вж. rursus,
ru ssu s 3 червенъ color,
rustican u s 3 селски, землед^лски
vita; homo земледЪлецъ.
rusticatio, onis / пребиваване, жи­
веене на село.
ru stice adv. по селски, селяшки,
грубо.
rusticitas, atis f 1. селска простста, простодушие. — 2, а) селящи­

на, несржчность, непохватность,
грубость. Ь) неумЪстна боязливость, срамежливость.
rusticor 1 живЬя на село.
ru sticu lu s 3 1. селски; subst. т
простъ селянинъ. — 2. селяшки,
недодЪланъ, просташки,
rusticus 3 1. селски, полски vita,
praedium, mus; subst. m селянинъ.
— 2. а) простъ mores. Ь) селяшки,
непохватенъ, грубъ; subst. т грубиянъ, простакъ.
rusum , rusus вж. rursus.
1. riita, ae / седефче (раст.).
2. ru ta caesa вж. ruo 3.
rutabulum , i n дълъгъ ръженъ.
Ruteni, 6rum m рутени, племе въ
Южна Галия.
rutilo 1 1. trans, боядисвамъ съ
червенъ цвЪтъ crinem. — 2. intr.
червеникавъ съмъ, блестя като
злато arma.
Rutilius, ii т собствено име.
rutilus 3 червеникавъ, жълто-червенъ, златожълтъ.
rutrum , i п мотика, лопата,
rutula, ae / седефче (раст.)
Rutuli, orum т рутули, племе въ
Лациумъ. Rutulus 3 рутулски.
Rutupiae, arum / Рутупия, градъ
въ Британия. R utupinus 3 рутупийски.

S
S. като съкръщение
Sextus или
Spurius [обикн. Sp.); S. С. = sena­
tus consultum; S. P. Gt. R. = sena­
tus populusque Romanus. — Въ пи­
сма: s. f. s. = sine fraude sua;
S. (P.) = salutem (plurimam); S. D.
(P.) = salutem dicit (plurimam); S. V.
В. E. E. (CL) V. = si vales bene est,
ego (quidem) valeo; S. T. E. Gt. V. В. E.
si tu exercitusque valetis, bene est.
Saba, ae / Саба, градъ въ Arabia
felix. Sabaeus 3 арабски tus; ter­
Латинско-български речникъ

ra или само Sabaea Арабия. Sa­
baei, orum m сабенци.
Sabate, es / Сабата, градъ въ Етрурия. S abatinus 3 сабатенски.
Sabazius, ii т Сабазий, пр-Ькоръ
на Бакхъ. Sabazia, orum п празникъ въ честь на Бакхъ.
sabbata, orum n 1. сжбота, седми­
чния день за почивка у евреитЬ.
— 2. празникъ nec te peregrina
morentur sabbata
37
— Войновъ,?Милевъ.Г— 2. издание.

S a b e lli

Sabelli, orum m сабели, име на caбинскигЬ племена: марси, маруцини, пелигни и вестини; поет. = сабиняни. Sabellus а Sabellicus 3
сабелски, сабински ager, sus.
Sabini, orum m сабиняни, едно отъ
най-старитЪ племена въ Италия,
съседи на латинянит^; sing. Sa­
binus, i т сабинянинъ и собст.
име Сабинъ. Sabina, ае / сабинянка. Sabinus 3 сабински gens,
ager. Sabinum , i n (sc. vinum) caбинско вино.
Sabinus вж. Sabini.
Sabis, is m Сабисъ, рЪка въ Бел­
гийска Галия.
Sabrata, ае / Сабрата, градъ въ
Африка. Sabratensis, е сабратенски.
Sabrina, ае /
Сабрина, рЪка въ
Северна Британия.
sabulosus 3 пЪсъчливъ, богатъ съ
пЪсъкъ.
sabulum , i п едрозърнестъ пЪсъкъ,
чакълъ.
saburra, ае / пЪсъкъ; баластъ на
корабъ.
Saburra, ае т Сабура, пълководецъ на царь Юба.
saburro 1 1. товаря съ баластъ.
— 2. претоварвамъ съ ядене и
пиене.
Sacae, arum т саки, скитско племе.
sacal п египетски кехлибаръ.
sacciperium , ii п (гр) голЬма кесия.
1. sacco 1 прецеждамъ aquam.
2. sacco, onis т който стиска ке­
сията си (за лихварь).
sacculus, i m 1. торбичка, особ. за
прецеждане на вино. — 2. кесия.
saccus, i т човалъ, торба.
sacellum, i п светилище, черквица, параклисъ.
sacer, cra, erum 1. посветенъ на
бога, свещенъ, светъ sacra lovi
quercus, anseres sacri lunonis; porci
sacres жертвени прасета; Sacra via
u Sacer clivus Свещената улица
(най-хубавата и многолюдна улица
въ Римъ); dies празникъ; voces
магьоснически. — 2. посветенъ на
подземните богове, проклетъ sacer
nepotibus eruor Remi, is sacer esto;
прен. позоренъ, гнусенъ fames auri.

578

s a c r if ic u lu s

sacerdos, otis m f жрецъ, жрица
Cereris, collegium sacerdotum; re­
gina sacerdos за Реа Силвия, която
била весталка.
sacerdotalis, е жречески.
sacerdotium , ii п жречество, жреческо звание.
sacoma, atis п (гр) тежесть, мЬрка за тежина (която се поставя въ
едното блюдо на везните); ad sa­
coma точно.
sacram entum , i n
1. а) залогъ,
който внасяли сждещитЪ се лица,
и който не се връщалъ на оеждения de multa et sacramento, b)
процесъ, тжжба iusto sacramento
contendere cum aliquo; sacramen­
tum alicuius iustum iudicare решавамъ делото въ полза на нЪкого.
с) облогъ, залагане; sacramento
contendere обзалагамъ се. — 2. а)
задължение за военна служба,
клетва за верно служене, военна
клетва sacramentum neglegere, obli­
gare milites sacramento; sacramen­
tum или sacramento dicere давамъ
клетва; прен. военна служба, b)
клетва.
Sacrani, orum т сакрани, племе въ
Лациумъ. Sacranus 3 сакрански.
sacrarium , ii n 1. мЪсто за съхра­
няване на свещени предмети. — 2.
светилище, храмъ; sacraria Ditis
подземния свЪтъ.
sacratu s 3 1. свещенъ templum,
ч,— 2. обоготворенъ, обожаванъ dux.
sacres = sacri, пот. pl. отъ sacer,
sacricola, ае m който)принася жерт­
ва, жрецъ.
sacrifer, fera, ferum
който носи
свещени предмети,
sacrificalis, е който се отнася къмъ
жертвоприношението apparatus,
sacrificatio, onis / жертвоприно­
шение.
sacrificium, ii n жертва, жертво­
приношение facere, instituere, sa­
crificiis studere.
sacrifico 1 принасямъ жертва, жертвувамъ suem, pecora,
sacrificulus, i m
който принася
жертва, жрецъ; rex sacrificulus
жрецъ, който извършвалъ ония

s a c r if ic u s

579

жертвоприношения, които по-рано
извършвалъ царьтъ.
sacrificu s 3 1. който принася жер­
тва гех. — 2. който се отнася
до жертвоприношението, жертвенъ
dies, ritus.
sacrilegium , ii n 1. светотатство;
прен. откраднати свещени пред­
мети. — 2. оскверняване на светиня,
sacrilegus 3 1. светотатственъ; sub st.
т светотатецъ, осквернитель на
храмоветЬ. — 2. безбоженъ, нечестивъ, проклетъ homo, dextra.
Sacriportus, iis m
Сакрипортъ:
1. градъ на волскитЪ, близо до
Пренеста. 2. градъ на брЪга на Тарентския заливъ.
sacro 1 1. а) посветявамъ на Бога
aras, laurum Phoebo, templum, b )
посветявамъ, давамъ, опредЪлямъ,
обричамъ honorem alicui, aliquem
telis Euandri; quod Libitina sacravit
което е мъртво. — 2. а) освещавамъ, обявявамъ за неприкосновенъ, за ненарушимъ foedus; deum
sede посвещавамъ на бога храмъ;
leges sacratae свещени закони,
чието неизпълнение носЬло освенъ
наказанието и проклятие. Ь) увЪковЬчавамъ, обезсмъртявамъ ali­
quem Lesbio plectro, memoriam,
sacro-sanctus 3 неприкосновенъ,
свещенъ, ненарушимъ.
sacrufico = sacrifico,
sacrum, T n 1. а) свещенъ предметъ, светиня, изображение на
богъ sacra suosque tibi commendat
Troia penates, sacra ex aedibus eri­
puit, sacra Cereris, b) жертва sa­
crum accendere. — 2. а) свещено­
действие, религиозенъ обредъ,
жертвоприношение sacrum facere;
Qraeco sacro по гръцки обредъ. b)
празникъ, тържество; sacra iugalia
' сватбено тържество; sacra gentilica
фамилно, семейно жертвоприно­
шение. — 3. а) светость legationis,
regni, b) тайнство, мистерия = тай­
на sacra tori, litterarum,
saeclum в ж . saeculum,
saecularis, е столЪтенъ; ludi които
се празнували всЪки сто години;
carmen saeculare пЪсень, която

sa e v ite r

пЪели при празнуването на едно
столетие.
saeculum и saeclum , I n 1. поко­
ление, единъчовЬшки животъ (33‘/«
години) multa saecula hominum,
saeclis effeta senectus. — 2. а) вЬкъ,
време, поколение aurea saecula,
nostri infamia saeculi. b) време,
духъ на времето, обичаи, нрави
mitescunt saecula. — 3. столЪтие
duobus prope saeculis ante,
saepe adv. често; quam saepissime
колкото може по-често,
saepe-num ero adv. често,
saepes, is / плетъ, ограда; прен.
всека преграда,
saepia = sepia,
saepicule adv. честичко.
saepim entum , I n ограда.
Saepinum , I n Сепинумъ, градче
въ Самниумъ.
saepio, saepsi, saep tu s 4 1. ограждамъ съ плетъ. — 2. а) ограждамъ, заобикалямъ urbem muris;
se tectis затварямъ се въ двореца;
прен. locum cogitatione обхващамъ
съ мисъльта. Ь) завземамъ, защищавамъ vias; urbem praesidio поставямъ въ града гарнизонъ. с)
преграждамъ, препрЪчвамъ omnes
fori aditus, transitum,
saeptum , i л 1. ограда, оградено
место; оборъ exiret victima saeptis;
прен. saeptum transversum или са­
мо saeptum диафрагма. — 2. pl. за­
градено MtcTO на Марсовото поле,
кждето се събирали да гласуватъ.
saeta (seta), ае / четина, косъмъ
fulvae pecudum saetae; equina кон­
ски косъмъ; прен. конецъ на вждица; четка.
Saetabis, is / Сетабисъ, градъ въ
Испания. Saetabus 3 сетабски.
saetiger, gera, gerum четинестъ sus,
pecus; subst. saetiger, i m глиганъ, дива свиня,
sae to su s 3 четинестъ aper,
saeve adv. свирепо, жестоко, силно,
saevidicus 3 изказанъ гневно, заплашителенъ.
saevio 4 свирепствувамъ, бЪснЬя,
буйствувамъ in aliquem, in coniuges ac liberos,
saeviter adv. = saeve.

s a e v itia

580

saevitia, ae u saevities ei / 1. свирепость. — 2. жестокость, cypoвость, строгость hostium, iudicis;
annonae скжпотия.
saevitudo, inis / жестокость, стро­
гость.
saevus 3 1. свирепъ leo. — 2. жестокъ, суровъ, страшенъ, ужасенъ.
saga, ае / предсказателка, гада­
телка, пророчица.
sagacitas, atis / 1. а) изострено
обоняние, подушване canum. Ь)
чувствителность sensuum.—2. проницателность, остроумие hominis,
sagaciter adv. съ остро обоняние;
прен. проницателно, точно.
Sagalassos, Т f Сагаласосъ, градъ
въ Писидия. Sagalassenus 3 сагаласоски.
Sagaris, is и Sangarius, iT т Caraрисъ, _рЪка въ Витиния и Фригия.
Sagaritis, idis / сагариски.
sagatus 3 дблЬченъ въ сага (вж.
sagum).
sagax, gen. -acis 1. съ остро обо­
няние (подушване) canis. — 2. проницателенъ, досЪтливъ, остроуменъ
mens, ingenia.
sagina, ае / 1. гоене, угояване an­
serum. — 2. а) кърма, храна, ядене
ferarum, gladiatoria. Ь) угоенъ добитъкъ caedere saginam, с) угоеность, тлъстина corporis,
sagino 1 угоявамъ, охранвамъ, хра­
ня porcum; saginati corporis belua
угоени животни,
sagio 4 подушвамъ, усЪщамъ.
sagitta, ае /
стрела; съзвездие
Стрела.
sagittarius, ii т стрелецъ.
sag ittatu s 3 снабденъ съ стрели,
sagittifer, fera, ferum носещъ стре­
ли pharetra.
Sagitti-potens, en tis m Стрелецъ
(съзвездие).
sag itto 1 стрелямъ, хвърлямъ стрела,
sagm ina, um п свещена трева (кит­
ка трева, набрана отъ Капитолийския хълмъ, която фециалитЬ но­
сели съ себе си въ знакъ на неприкосновеность, когато отивали
като пратеници).
Sagra, ае m (f) Сагра, рЪка въ Бруциумъ.

s a la x

sagulatus 3 облЬченъ въ sagulum.
sagulum, i п пътническа дреха,
войнишки плащъ.
sagum , Т п 1. сага, дебела, къса
дреха.—2. войнишка дреха, плащъ;
прен. sumere sagum, ire ad saga гот­
вя се за война; esse in sagis въоржженъ съмъ; saga ponere оставямъ
оръжието.
Saguntum , i п и Saguntos, i / Сагунтумъ, градъ въ Източна Испа­
ния. Saguntinus 3 сагунтски.
sagus 3 предсказващъ, пророкувашъ.
Sais, is / Саисъ, градъ въ Египетъ.
Salticus 3 саитски. S aitae, arum
т саитци.
Sal. Plur. = salutem plurimam.
sal, salis m (n) 1. а) соль. b) морска
вода, море Tyrrhenus, unda salis.
— 2. а) остроумие, шега, хуморъ
sale et facetiis victi omnes, sal di­
cendi. b) вкусъ, изяшество.
Salacia, ае / Салация, богиня на
морето, съпруга на Океанъ.
salaco, onis т (гр) самохвалко,
лъжецъ.
Salam ina, ае / = Salamis.
Salam is, i n i s / Саламинъ: 1. островъ
съ градъ въ Сароническия заливъ,
кждето станала прочутата битка
въ 480 год. пр. Хр. 2. градъ вт»
о. Кипъръ. Salam inius 3 саламински.
Salapia, ае / Салапия, градъ въ.
Лпулия. S alapini или S alapitani,
orum т салапийци.
salarius 3 соленъ, който се отнася
до сольта; annona salaria количе­
ството добита соль презъ годи­
ната или годишния доходъ отъ
сольта; via Salaria или само Sala­
ria пжть, който водилъ отъ. солницит-Ь за страната на сабинянитЬ;
subst. salarium , ii n порция соль
или пари, давани на войницитЬ и
въобще на длъжностните лица за
соль, оттукъ = заплата, възна­
граждение.
Salassi, orum т саласи, племе въ
Северна Италия.
salax, gen. -acis 1. сладострастенъ
aries. — 2. възбуждащъ сладостра­
стие herba.

s a le b r a

581

salebra, ae / грапаво, неравно мЪсто queritur salebras; прен. затруд­
нение, препятствие,
salebrosus 3 грапавъ, неравенъ sa­
xa; oratio неясна.
Saleius Bassus римски епически
поетъ.
S alentlni, orum т вж. Sallentini.
Salernum , i п Салернумъ, градъ
въ Кампания. S alernitanus 3 салернски.
Salganeus, eos / Салганей, градъ
въ Беотия.
Saliaris вж. Salii.
saliatu s, fis т длъжностьта на жреца-салий.
salictum , I п върбалакъ.
salignus 3 върбовъ.
Salii, orum т (gen. pt. и Salium) салии, колегия отъ 12 (по-късно 24)
жреци на Марсъ, които всЪка го­
дина презъ м. мартъ, въоржжени
съ щитове (ancilia), извършвали
съ пЪсни и игри тържествено ше­
ствие изъ града. Salius 3 и Sa­
liaris, е салиевъ; прен. тържественъ, разкошенъ, блестящъ.
salillum , I п солница,
salin ae, arum / 1. солна рудница,
солници, особ. при гр. Остия. — 2.
мЬсто въ Римъ при porta Trige­
mina, кжлето по-рано се намирали
солни складове,
salinum , I п солница,
salin u s 3 соленъ.
salio, salui 4 1. intr. а) скачамъ,
подскачамъ de muro, super vallum;
subst. salientes, ium m (sc. fontes)
фонтани, водоскоци; sal saliens
жертвена соль, която, като се
хвърли въ огъня, отскача нависоко
(това било добъръ признакъ); сог
salit бие, тупти. Ь) за вода: бликамъ,
■шуртя, струя се. — 2. trans, покривамъ, оплодявамъ (за животни)
laeta salitur ovis,
saliunca, ae /
дивъ шардъ или
келтска делянка.
Salius вж. Salii.
saliva, ae / 1. плюнка, слюнка; ar­
canae salivae магия съ помощьта
на плюнка. — 2. вкусъ (на виното),
salix, icis / върба.

s a lt o

Sallentini, orum т салентини, пле­
ме въ Калабрия. S allentinus 3
салентински.
Sallustius 3 римско родово име.
Gaius S. Crispus римски историкъ
(86—35 г. пр. Хр.). Sallustianus 3
Салустиевъ.
Salluvii, orum и Sallyes, um m caлуви, лигурийско племе въ Галия.
Salmacis, idis / Салмакидъ, изворъ
въ Кария, който изнЪжвалъ кжпещитЪ се въ него. Salmacides,
ae т салмакидъ, изнЪженъ човЪкъ.
Salmoneus, ei и eos т Салмоней,
синъ на Еолъ, братъ на Сизифъ;
билъ убитъ отъ Юпитеръ, понеже
възпроизвелъ гърма и си присвоилъ божески почести. Salmo­
nis, idis / дъщеря на Салмоней:
Тиро.
Salonae, arum / Салона, градъ въ
Далмация.
salpa, ае / видъ морска риба.
Salpinates = Sappinates.
salsam entarius, ii m търговецъ на
солено месо и солена риба.
salsam entum , I п 1. рибена сала­
мура. — 2. солена риба. — 3. со­
лено месо.
salse aiv.
солено; прен. остро,
остроумно, шеговито.
Salsi-potens, entis т владетель на
морето = Нептунъ.
salsitfido, inis / соленость.
salsfira, ae /
посоляване; прен.
meae animae salsura evenit неразположенъ съмъ.
salsus 3 1. соленъ, посоленъ vada,
mola, fluctus. — 2. а) разяждащъ
robigo, sudor, b) язвителенъ, остроуменъ, шеговитъ, веселъ homo,
negotia salsa, male salsus,
saltatio, finis / танцуване, танцъ.
saltator, firis m танцьоръ.
saltatorius 3 танцуваленъ.
saltatrix, Icis / танцувачка.
saltatus, fis m танцуване,
saltem (saltim ) adv. поне; non sal­
tem дори не.
salto 1 1. intr. танцувамъ, играя
хоро, подскачамъ, скачамъ. — 2.
trans, представямъ съ танцъ, тан-

s a lt u a r iu s

582

цувамъ Cyclopa; po&mata saltata
придружени съ танцъ.
saltuarius, ii m горски пазанъ.
saltuatim adv. съ подскачане, под­
скачайки.
saltuosus 3 планинистъ, гористъ
locus.
1. saltus, iis m скокъ; saltum dare,
facere скачамъ.
2. saltus, iis m 1. планинска и го­
риста мЪстность, удобна и за па­
сбище. — 2. а) планина Pyrenaeus
или Pyrenaei, silvae et saltus, b)
планински теснини, проходъ Termopylarum. c) пасбище saltibus in
vacuis pascant, d) имение, чифликъ
съ пасбища.
saliibris, е и saluber, bris, bre 1.
здравословенъ, полезенъ за здра­
вето, благотворенъ locus, somnus.
— 2. а) полезенъ спасителенъ con­
silia, res, sententia rei publicae (dat.)
saluberrima, b) здравъ, силенъ ge­
nus hominum salubri corpore.
salQbritas, atis /
1. здравословность, благотворно влияние върху
здравето, лЪковитость aquarum,
loci, caeli. — 2. здраве corporum.
salubriter adv. отъ полза за здра­
вето; прен. съ полза, полезно, добре
bellum trahere.
salu i p f. отъ salio.
salum , I n 1. морско вълнение salo
nauseaque confecti. — 2. а) открито
море, широко море in salo esse,
classis stat in salo, b) море latum,
immensum.
salus, Citis / 1. здраве; medicina ali­
quem ad salutem reducere излЪкувамъ; salutis custos лЪкарь.
— 2. благополучие, благосъстоя­
ние, благоденствие, полза, спасе­
ние, сигурность civitatis, urbis,
exercitiis, utilitati salutique servire;
ad salutem vocare u salutem ferre
alicui спасявамъ; fuga salutem pe­
tere търся спасение съ. — 3. при­
ветствие, поздравъ salutem dicere
alicui, salute data (accepta) redditaque; прен. salutem dicere foro et
curiae прощавамъ се съ, отказвамъ
се отъ дейность въ.
salutaris, е 1. спасителенъ, поле­
зенъ ars, leges; subst. т спаситель,

s a lv e »

прЪкоръ на Юпитеръ. — 2. добре
запазенъ, невредимъ.
salu tariter adv. спасително, полез­
но, износно.
salutatio, onis / 1. поздравяване,,
приветствуване, поздравъ armis
demissis salutationem more militari
facere. — 2. посещение за засвидетелствуване на почить; dare
se salutationi amicorum приемамъ
дошлитЪ на посещение приятели;
особ. сутринното посещение, кое­
то клиентитЪ правели на патрона,
за да го поздравятъ; прен. тълпа
посетители, ласкатели.
salutator, oris т който поздравя­
ва никого, който посещава нЪкого, за да му засвидетелствува по­
чить; клиентъ, ласкатель.
salutatrix, Icis / която поздравява
нЪкого, която посещава, за да за­
свидетелствува почить; почита­
телка.
salutifer, fera, ferum спасителенъ,
полезенъ.
salutigerulus 3 който носи поздравъ.
saluto 1 1. а) поздравявамъ, приг
ветствувамъ aliquem; deos моля се
на. Ь) съ дв. асс. приветствувамъ,
наричамъ, провъзгласявамъ ali­
quem regem, aliquem imperatorem,
cur ego poeta salutor? — 2. a) noсешавамъ никого, за да го по­
здравя (особ. за клиенти и прия­
тели, които сутринь поздравявали
патрона си въ кжщата му) aliquem,
venire salutandi causa, agmina salu­
tantium. b) приемамъ посещения
mane domi salutamus bonos viros
multos.
salvator, oris m спаситель; особ.
избавитель, изкупитель.
1. salve adv. въ добро състояние,
въ добро здраве, добре; salve agoздравъ съмъ.
2. salvS еж. salveo.
salveo 2 здравъ съмъ; добре съмъ;
обикн. като поздравъ salve, salvete, salveto, salvSbis u salvere
(iubeo): 1. при приветствие: здравЪй 1 добре дошелъ 1 salvebis а
Cicerone meo моятъ синъ Цицеронъ
те поздравява; въ inf. съ iubeo г
iubeo te salvere поздравявамъ те;

salvus

583

deum salvere iubent поздравяватъ
го като богъ. — 2. при раздгъла
(рпдко): сбогомъ! salve atque valel
сь умргъли: salve aeternum mihi
aeternumque vale.
salvus 3 здравъ, запазенъ, неповреденъ, спасенъ, сигуренъ salvus
atque incolumis (exercitus, civis); Pe­
nelope вЬрна; se salvo докато e
живъ; salvo officio безъ нарушение
на дълга; epistula неотворено; satin salvae (sc. res)? или satin salve?
благополучно ли е всичко?
salvus sis = salve
Samaria, ae / Самария, область въ
Палестиня. Samarites, ae m (pl.
Samaritae, arum m) самарянинъ.
Samarobriva, ae / Самаробрива,
градъ на амбианитЪ въ Белгийска
Галия.
sambOca, ае / (гр) самбука, струненъ инструментъ, подобенъ на
арфа.
sambucistria, ае / (гр) свирачка
на самбука, арфистка.
sambficus, I / бжзъ, свирчовина.
Same, es f u Samos, I / Сама: 1.
по-старото име на о. Кефалония.
2. градъ на о. Кефалония. Sa­
maei, orum т саменци.
Samiolus вж. Samos.
Samiramis = Semiramis.
Samius вж. Samos.
Samnium, ii n Самниумъ, область
въ Средна Италия. Samnis, gen.
-itis u Samniticus 3 самнитски.
Samnites, ium m самнити.
Samos или Samus, I / Самосъ: 1.
островъ въ Йонийско море, близу
до бр%говет-Ь на М. Азия. Samius
3 самоски; senex или vir Питагоръ;
Samii, orum т самосци. Samia,
orum (sc. vasa) самоски пръстени
сждове. Samiolus 3 самоски. 2.
градъ въ островъ Самосъ. 3. Threi­
cia Самотраки. 4. = Same.
Samothraca, ае и -се, i s / в -cia,
ае / Самотраки, островъ въ Егей­
ско море. Samothraces, um m
самотракийци.
Sampsiceramus, i m
Сампсикерамъ, сирийски князъ, победенъ
отъ Помпей; ирон. = Помпей.
sanabilis, е излЪчимъ vulnus.

sandalium
sanatio, onis / лекуване, излеку­
ване corporum, malorum,
sancio, sanxi, sanctus 4 1. а) освещавамъ, правя неприкосновенъ le­
gem, foedus, b) узаконявамъ, постановявамъ, опредЪлямъ aliquid
lege, quod populus plebesve sanxit.
— 2. потвърждавамъ, одобрявамъ,
обявявамъ за действителенъ augu­
rium, acta Caesaris, gratiam iure
iurando. — 3. забранявамъ, строго
запрещавамъ lege sanciri aut iure
civili; aliquid capite нещо подъ
страхъ на смъртно наказание,
sancte adv. свето, ненарушимо, по
съвесть, благочестиво,
sanctimonia, ае / 1. светость, до­
стойнство deorum. — 2. непорочность, невинность, благочестие,
sanctio, onis / 1, постановление
въ наказателния законъ, наказателенъ законъ legum sanctio poe­
naque. — 2. постановление foederis,
sanctitas, atis / 1. светость, неприкосновеность regum, tribunatus.
—2. благочестие, непорочность, ц%ломждрие feminarum, matronarum,
pietas et sanctitas.
sanctitudo, inis /
неприкосновеность.
sanctor, oris m учредитель; sanctor
legum законодатель.
1. sanctus part. отъ sancio.
2. sanctus 3 1. свещенъ, неприкос­
новенъ, ненарушимъ ius, leges, fi­
des, officium, nomen legatorum, tri­
buni plebis. — 2. а) свещенъ, възвишенъ, благороденъ, достоенъ va­
tes sanctissima (за Сибила); ignes
жертвенъ огънь; sanctius animal
човЪкъ. b) благочестивъ, непороченъ, чистъ, честенъ, цЪломждренъ vir, homo, coniunx, vates, elo­
quentia; virgo весталка.
Sancus (Sangus), I m u Semo San­
cus Санкъ, сабинско божество, че­
сто = Dius Fidius (еж. Fidius).
Sandaliarius 3 който се отнася до
сандалитЪ; flpollo, статуя на Яполонъ, която се намирала въ ули­
цата, кждето правЪли сандали,
sandaligerula, ае / робиня, която
носела сандалитЪ на господарката,
sandalium, п п (гр) сандалъ, обувка.

sandapila

584

sapio

sandapila, ae / проста носилка за
гза ораторъ и речь: трезвость, възмъртъвци.
държаность oratoris, eloquentiae,
sandix, Teis a sandyx, ycis / (гр) чер­
c) съвършенство, пълнота victoriae,
вена минерална боя, червена боя. sanna, ae / гримаса,
sane adv. 1. разумно, благоразумно, sannio, onis m палячо, който раз­
смива съ гримаси,
facere aliquid. — 2. а) наистина,
действително magna sane multitudo, sano 1 1. лЬкувамь, излйкувамъ
b) нека sint falsa sane, c) при от­
aliquem. — 2. а) поправямъ incom­
говори:: да, разбира ce sane hercule.
modum; discordiam прекратявамъ.
d)
при imperat, но, сега, хайде abi b) вразумявамъ; mentes eorum
успокоявамъ; detrimentum обезщеsane, i sane, е) за усилване: на­
тявамъ загубата,
пълно, съвършено sit ita sane, sane
sanqualis, is вж. sangnalis.
bene; sane quam = твърде,
sanesco 3 оздравявамъ.
Sanqualis, е посветенъ на богъ
Sangarius вж. Sagaris,
Санкъ {вж. Sancus).
sangualis u sanqualis, is m хищна Santoni, drum и Santones, um m
птица (видъ орелъ).
сантони, племе въ Галия. Santo­
sanguinarius 3 кръвожаденъ; безnicus 3 сантонски.
човЪченъ, жестокъ.
sanus 3 1. здравъ pars corporis;
sanguineus 3 1. кървавъ, отъ кръвь
aliquem sanum facere лЪкувамъ.
imber, guttae, rores; dapes отъ су­
— 2. а) здравъ, неповреденъ, въ
рово месо. — 2. окървавенъ manus,
добро състояние res publica, civitas,
caput. — 3. кървопролитенъ rixa,
b ) благоразуменъ, здравомислещъ,
caedes; кървожаденъ Mars. — 4.
разуменъ mens, animus, homo;
кървавочервенъ, червенъ baca,
male sanus безуменъ, обезумЪлъ;
sanguino 1 1. обливамъ се въ кръвь,
sanusne es? съ ума ли си? с) за
окървавенъ съмъ. — 2. кървожа­
речь и оратрръ: трезвенъ, разу­
денъ съмъ.
менъ, умЪренъ, естественъ genus
sanguinolentus и sanguinulentus 3
dicendi, oratores,
кървавъ, окървавенъ pectora; прен. sanxi pf. отъ sancio,
кървавочервенъ, червенъ color; sapa, ae / гжето сварена шира.
littera оскърбително писмо,
Sapaei, orum m сапеи, тракийско
sanguis, inis т (ст. ф. пот. sing.
племе въ Пропонтида.
sanguen и sanguis) 1. кръвь hu­ saperda, ae т видъ дребна риба.
manus; sanquinem effundere, fun­ sapiens, gen. -entis 1. нждъръ,
dere проливамъ. — 2. а) кървопроуменъ, благоразуменъ, разеждилитие, убийство facere sanquinem.
теленъ consilium, homo, vita. — 2.
Ь) сила, свежесть amisimus sucum
subst. а) мждрецъ septem sapien­
et sanguinem, е) кръвь, родъ, родtes. b ) който обича да си похапне,
гастрономъ, чревоугодникъ.
нинство, произхождение paternus
maternusque, sanguine cuniunctus, sapienter adv. мждро, благоразумно,
progeniem Troiano a sanguine duci, sapientia, ae / 1. мждрость, бла­
d) потомъкъ (дете, внукъ) saevire
горазумие, разсждителность. — 2.
философия.
in suum sanguinem.
Sangus вж. Sancus,
sapientipotens, gen. -entis твърде
мждъръ.
sanies, ei / 1. гноясала кръвь, гной,
сукървица sanie taboque fluentes. Sapinia tribus Сапинска триба, по­
— 2. а) отрова colubrae saniem
лучила името си вЬроятно отъ р.
vomunt, b) сокъ.
Саписъ въ Умбрия.
sanitas, atis / 1. здраве. — 2. a) sapio, sapii 3 1. а) имамъ вкусъ;
здравъ умъ, разумъ, благоразумие:
bene sapere вкусенъ съмъ. Ь) съ
асс. имамъ вкусъ на, мириша на
redire (reverti, se convertere) ad
sanitatem ставамъ разуменъ; ad sa­
picem, crocum. — 2. чувствувамъ,
nitatem reducere вразумявамъ. b)
имамъ вкусъ palatum sapit. —3. а)

Sapis

585

уменъ съмъ, разуменъ съмъ, разсждителенъ съмъ sapitis plus quam
ceteri, b) разбирамъ, зная ; aliquid
sapere разбирамъ Htuio; nihil нищо
не разбирамъ, глупавъ съмъ.
Sapis, is т Саписъ, рЪка въ Умбрия и Галия.
saplutus 3 (гр) твърде богатъ.
sapo, onis т сапунъ.
sapor, oris m 1. вкусъ vini, mali.
— 2. а) лакомство, депикатесъ.
b)pl. благовония=ароматични тре­
ви. — 3. остроумие, изтънченъ
вкусъ homo sine sapore,
saporatus 3 вкусенъ.
Sappho, iis / Сапфо, поетеса отъ
о. Митилинъ. Sapphicus 3 Сапфонинъ, сапфически.
Sappinates, um т сапинати, жи­
тели на единъ не добре известенъ
градъ въ Етрурия.
Sarapis вж. Serapis,
sarcina, ае / 1. вързопъ, пакетъ,
багажъ; особ. въ pl. = воененъ багаж ъ; раница legionem sub sarci­
nis adoriri, sarcinas conferre, colli­
gere, proicere; militiae tuae sarcina
fida спжтница. — 2. а) бреме, тежесть publica rerum (на управле­
нието), sarcina sum tibi, b) зародишъ, плодъ, дете prima, sarcinam
effundere.
sarcinarius 3 товаренъ iumentum.
sarcinator, oris m кьрпачъ.
sarcinatus 3 натоваренъ.
sarcinula, ае / вързопче, малъкъ
багажъ.
sarcio, sarsi, sartus 4 1. кърпя, закърпвамъ, поправямъ. — 2. обезщетявамъ, възнаграждавамъ de­
trimentum, iniuriam; infamiam унищожавамъ; part. sartus 3 поправенъ; sartus et tectus койго е въ
добро състояние; omnia sarta tecta
exigere преглеждамъ зданието дали
е въ добро състояние,
sarcophagus, Тт саркофагъ; гробъ.
sarculum, \ п и sarculus, Т т мо­
тика.
Sardanapallus, I т Сарданапалъ,
послецниятъ асирийски царь.
Sardes = Sardis.
Sardi, orum m сардинци, жители
на о. Сардиния. Sardus, Sardous,

satago

Sardonius 3 и Sardiniensis, е сардински. Sardinia, ае / Сардиния.
Sardis, ium / Сарди, главенъ градъ
на Лидия. Sardius и Sardianus 3
сардийски.
sardonyx, ychis m f (гр) сардониксъ,
скжпоцененъ камъкъ.
sargus, i т видъ морска риба.
sario 4 разкопавамъ, плЪвя.
sarisa (sarissa), ае / (гр) сариса,
дълго македонско копие,
sarisophoros, i т (гр) македонски
копиеносецъ.
Sarmatae, arum и Sauromatae,
arum m (sing. Sauromates, ae m)
сармати, номадско племе между
Черно и Балтийско морета. Sar­
maticus 3 сарматски; mare Черно
море. Sarmatica, orum п Сарматия, страната на сарматитЪ. Sar­
matis, idis / сарматски.
sarmen, inis п = sarmentum,
sarmentum, i n i . клонче, филизъ.
— 2. pl. сжчки, сухи върхари.
Sarnus, i т Сарнъ, рЪка въ Кам­
пания.
Sarpedon, onis т Сарпедонъ, синъ
на Юпитеръ, царь на Ликия. Sar­
pedonius 3 Сарпедоновъ.
Sarra, ае / Сара, старото име на
гр. Тиръ въ Финикия. S arranus 3
тирски, финикийски,
sarracum , i п колесница съ четири
колела.
sarrapis, idis / персийска туника.
Sarrastes, um т сарасти, племе въ
Кампания,
sarrio 4 = sario,
sarsi pf. отъ sarcio.
Sarsina, a e / и Sassina, ae / Capсина, градъ въ Умбрия. Sarsi na­
tis, е сарсиненски.
sartor, oris m плЪвачъ, който плЪви.
sartus part. отъ sarcio,
sat вж. satis,
sata вж. 2. sero.
sat-ago (и раздгьлено sat ago или
satis ago) 1. удовлетворявамъ кре­
дитора си, заплащамъ. — 2. много
се трудя, грижа се, тревожа се;
suarum rerum за работитЪ ся: subsi.
satagentes които сж въ затрудне­
ние.

satelles

586

satelles, satellitis m f 1. телохра­
нителю, p l. свита. — 2. а) спътникъ,
служитель;Ога Харонъ; lovis орелъ;
satellites Neptuni ветровете, b) noнощникъ, съучастникъ, другарь
scelerum, audaciae tuae.
satias, atis / = satietas.
Saticula, ae / Сатикула, градъ въ
Самниумъ. Saticulanus 3 сатикуленски. Saticulus, i т сатикуленецъ.
satietas, atis / 1. достатъчно коли­
чество, изобилие, излишекъ. — 2.
ситость, насищанг, пресищане, от­
вращение alicuius rei, cibi, vitae.
satin’ = satisne, вж. satis.
1. satio 1 1. насищамъ saciatae ca­
nes sanguine. — 2. а) удовлетворявамъ, успокоявамъ, насищамъ утолявамъ famem, aviditatem legendi,
animum, satiatus somno, b) пресищамъ, pass. наситенъ съмъ съ н е­
що satiata caedis dextra.
2. satio, onis / посевана, сеене;
прен. посеви.
satira вж. 2. satura.
satis u sat adv. 1. като adi. u
subst.i достатъчно satis est aliquid
ad aliquid, ad eas res conficiendas
biennium sibi satis esse duxerunt;
satis superque предостатъчно, твър­
де много; satis habere aliquid считамъ достатъчно, доволенъ съмъ
отъ; съ geri, satis praesidii, sat poe­
nae. — 2. adv. достатъчно, напъл­
но, съвсемъ, добре mature, com­
mode, scire, tumultus terrenus satis
grandis; satin* наистина ли? дей­
ствително тл7 comp. satius по-добре
mori satius est. — 3. satis ago, sa­
tis do, satis facio вж. satago, sa­
tisdo, satisfacio.
satisdatio, onis /
поръчителство.
satis-do, dedi, datus 1 давамъ га­
ранция, гарантирамъ, поръчителствувамъ damni; satisdato поради
поръчителство.
satis-facio, feci, factus 3 (pass.
satis-fio, fieri) 1. удовлетворявамъ,
задоволявамъ alicui aliqua re; legi­
bus подчинявамъ се, изпълнявамъ;
vitae живЪя достатъчно; officio suo
изпълнявамъ дълга си. — 2. а)
удовлетворявамъ кредиторъ,запла-

Saturnus

щамъ alicui de aliqua re. b) оправдавамъ се, извинявамъ се de aliqua
re, alicui, c) давамъ достатъчно до­
казателства, доказвамъ, съ асс. с.
inf. quibus satisfeci me nihil fecisse,
satisfactio, onis / 1. удовлетворе­
ние; оправдаване, извинение. — 2.
наказание,
satius вж. satis.
sator, oris m 1. сЬячъ. — 2. създатель, виновникъ, родитель.
satrapa вж. satrapes,
satrapea, ae / (гр) сатрапия, на­
местничество; область управлява­
на отъ сатрапъ.
satrapes, ae и satrapa, ае т (гр)
сатрапъ, персийски управитель на
една область (сатрапия).
Satricum, I п Сатрикумъ, старъ
градъ въ Лациумъ.
satur, ura, urum ситъ, наситенъ,
съ abi., gen.; прен. пъленъ, богатъ,
изобиленъ; color силенъ.
1. satura, ае / блюдо съ разни пло­
дове; прен. смЪсь; per saturam ali­
quid facere безразборно.
2. satura и satira, ае / стихотворе­
ние съ разнообразно съдържание;
сатира.
Saturae paliis езеро въ Лациумъ.
satureia, ае / и satureium, I п чуб­
рица (раст.).
Satureium, I п Сатурейумъ, градъ
въ Апулия, близо до Тарентъ.
Satureianus 3 тарентски, апулийски.
saturicus 3 сатирически.
saturitas, atis f ситость, пресита;
прен. изобилие, богатство rerum
omnium.
Saturnalia вж. Saturnus.
Saturnus, i m Сатурнъ, староиталийски богъ на земледЬлието, кой­
то по-късно билъ приравненъ съ
Кроносъ и затова се считалъ баща
на Юпитеръ, Плутонъ и Нептунъ,
на Юнона, Церера и Веста; презъ
неговото царуване е билъ златниятъ вЪкъ; stella Saturni планетата
Сатурнъ; Saturni sacra dies с ъ ­
бота. Saturnius 3 Сатурновъ stel­
la; regna златния вЪкъ; tellus, terra
Италия; gens италийцит-Ь; numerus
сатурнически стихъ; domitor maris

saturo

587

Нептунъ; pater Юпитеръ; virgo Beста; subst. Saturnius, ii m Юпи­
теръ, Плутонъ. Saturnia, ae /
Юнона. Saturnalia, orum n Сатурналии, тържественъ празникъ въ
честь на Сатурнъ, празнуванъ
презъ втората половина на декемврий; prima, secunda, tertia първия,
втория день на СатурналиитЪ.
Saturnalicius 3 сатурналийски.
saturo 1 1. насищамъ, нахранвамъ
до насита armenta, leones saturati
caede armenti: se sanguine civium.
— 2. насищамъ, удовлетворявамъ.
успокоявамъ odium, homines satu­
rati honoribus.
1. satus part. отъ 2. sero.
2. satu s, us m 1. сЬене, посяване,
посаждане vitium; прен. семе philosopia praeparat animos ad satus
accipiendos.—2. раждане, произхож­
дение, родъ; Iovis satu editus синъ на.
satyra = satira.
satyriscus, Tm (гр) малъкъ сатиръ.
satyrus, T m (гр) 1. сатиръ, обикн.
pl. satyri, orum m сатири, горски
и полски божества, съ малки рог­
чета и кози крака, постоянни спжтници на Бакхъ. — 2. pl. видъ
драма, въ която хорътъ се състоялъ отъ сатири; съ нея завършвало
въ гръцкия театъръ представянето
на една трилогия,
sauciatio, onis / нараняване,
saucio 1 1. наранявамъ, смъртно
улучвамъ, убивамъ aliquem telis.
— 2. разоравамъ duram humum vo­
mere.
saucius 3 раненъ, нараненъ; malus
saucius vento повредена отъ; sau­
cius vino пиянъ; terra saucia vomere
разорана.
Saufeius 3 римско родово име.
Sauroctonos, T m (гр. «убиецъ на
гущери“), прЪкоръ на Яполонъ,
прочута статуя отъ Праксителъ.
Sauromatae, -mates еж. Sarmatae,
saviatio вж. suavisaviatio,
saviolum, i u suaviolum, T n ц-Ьлувчица.
savior u suavior 1 ц-Ьлувамъ.
savium, ii u suavium, ii n 1. устни
(приготвени за целувка). — 2. це­
лувка.

scaena
saviunculum , i п сладки съ медъ.
Savo, onis т Савонъ, градъ въ Лигурия.
Savus, i т Савъ, рЬка въ Панония,
притокъ на Дунавъ, сега Сава.
saxatilis, е намиращъ се или живЪещъ по или между скалит-fe;
subst. saxatiles, ium т видъ риби.
saxetum , i n скалисто мЪсто.
saxeus 3 скалистъ, камененъ mons,
tecta; umbra която хвърлятъ скалигЬ; Niobe saxea facta превърна­
та въ камъкъ.
saxificus 3 вкаменяващъ Medusa,
saxifragus 3 който разбива скали,
saxdsus 3 скалистъ, каменистъ val­
les, montes.
saxulum , i n малка скала,
saxum, i / скала, подводна скала,
парче отъ скала, камъкъ; saxa con­
cava пещери; saxa latentia подвод­
ни скали; prov. inter sacrum sa­
xumque между чукъ и наковалня.
Saxum sacrum u само Saxum
Свещената скала на Лвентинския
хълмъ, отъ кждето Ремъ наблюдавалъ летенето на птицитЪ. Saxa
rubra градче или мЬстность въ
Етрурия.
scabellum и scabillum, i n i . низко
столче. — 2. висока дървена под­
метка, съ която музикантитЪ да­
вали тактъ на танцьоритЬ, а сжщо
така знакъ за почването и свърш­
ването на акта.
scaber, bra, brum грапавъ, неравенъ; окжсанъ, нечистъ; краставъ
ovis.
scabies, ei / 1. а) грапавина, неравность ferri, b) краста, нечисто­
тия. — 2. силно желание alicuius rei.
scabillum вж. scabellum,
scabiosus 3
грапавъ, неравенъ;
краставъ homo,
scabo, scabi 3 чеша caput,
scabritia, ae / 1. грапавина chartae.
— 2. краста.
Scaea p orta западната порта на
Троя.
scaena (scena), ae / (гр) 1. а) сцена
на театъръ, театъръ; in scaenam
prodire излизамъ на сцената; in
scaena esse актьоръ съмъ; de scae­
na decedere напускамъ сцената

scaenicus
(пресгавамъ да играя), b) поляна,
заобиколена отъ три страни съ
гора. — 2. а) публичность, гласность, публика, свЪтъ; in scaena
esse обръщамъ вниманието на хо­
рата; scaenae servire показвамъ се
предъ хората. Ь) външность, външ­
на страна, с) комедия, измама,
scaenicus 3 (гр) сценически, театраленъ; subst. т актьоръ; презри­
телно: теаграленъ герой,
scaeptrum = sceptrum,
scaeva, а а / знамение, небесенъ
знакъ bona, mala.
Scaevola, ае т вж. Mucius,
scaevus 3 (гр) 1. лЪвъ.— 2. а) несржченъ, неловъкъ. Ь) неблагоприятенъ, нещастенъ eventus,
scalae, arum / стълба.
Scaldis, is m Скалдисъ, река въ
Белгия, сега Шелда.
scalmus, I т (гр) чивията, четалътъ, около който се движи вес­
лото на ладията; navicula duorum
scalmorum лодка съ две весла;
nullum scalmum videt не вижда ни­
каква следа отъ корабъ.
scalpellum, I п ножче, ланцетъ.
scalper, prl т вж. scalprum,
scalpo, scalpsi, scalptus 3 1. дра­
щя, стържа terram unguibus. — 2.
(въ дърво или камъкъ) изрЬзвамъ,
издълбавамъ, гравирамъ gemmas,
scalprum, I п и scalper, prl m
остъръ инструментъ, резбарско
длето; ланцетъ; обущарски ножъ,
шило.
scalptor, oris т рЪзбарь, гравьоръ.
scalptura, ае / резбарство; резба,
scalpurrio 4 дращя, одрасквамъ.
scalptus part. отъ scalpo.
Scamander, dri m Скамандъръ, ре­
ка въ Троада = Xanthus,
scambus 3 (гр) кривокракъ, патравъ.
scammonia, ае / (гр) трева, отъ
чиито корени добивали сокъ, който
употребявали като очистително
лекарство.
scamnum, Тп скамейка, чинъ; regni
тронъ.
scandalizo 1 (гр) съблазнявамъ.
Scandinavia и Scandia, ае / Скан­
динавски полуостровъ.

588

sceleratus

scando, scandi, scansus 3 1. intr.
u trans, изкачвамъ се, качвамъ се
на in aggerem, super testudinem;
vallum, malos, muros; equum възседамъ. — 2. издигамъ ce arx scan­
dens. — 3. скандирамъ versus,
scandula, ае / летва (върху покри­
ва, за подпиране на керемидите),
scansus part. отъ scando.
Scantinius 3 римско родово име.
Scantius 3 римско родово име.
scapha, ае / (гр) лодка, ладия,
scaphium, ii п (гр) чаша за пиене
(въ видъ на ладийка).
Scaptia, ае / Скапция, градъ въ
Лациумъ. Scaptius 3 скаптийски.
Scapula, ае т прекоръ на gens
Cornelia. Scapulanus 3 Скапуловъ.
scapulae, arum f плешки, плещи,
гръбъ.
scapus, i m 1. стъбло. — 2. ржбъ
на бърдо. — 3. ось, около която
навивали папирусна хартия,
scarifo 1 (гр) одрасквамъ, разрезвамъ.
scarus, i т (гр) видъ морска риба.
scatebra, ае / бликане, клокочене;
прен. бликаща, извираща вода.
scateo, scatui 2 и scato 3 бликамъ; прен. изобилствувамъ агх
scatens fontibus.
scaturigo, inis / бликащъ изворъ,
изворна вода.
scaturio 4 бликамъ; прен. пъленъ
съмъ съ нещо, изобилствувамъ.
scaurus 3 (гр) съ криви глезени,
кривокракъ, патравъ.
Scaurus, i т фамилно име на gens
flemilia.
sceis ст. ф. = scis,
scelerate aiv. престжпно, злодейски.
sceleratus 3 1. оскверненъ, опетненъ съ престжпление terra; vicus
улицата, на която дъщерята на Сервий Тулий минала съ кола върху
трупа на баща си; campus кждето
погребвали живи сгрешилите весталки. — 2. а) злодейски, престжпенъ, нечестивъ homo, arma; sce­
leratas sumere poenas за престжп­
ление; subst. m злодей, престжпникъ. Ь) вреденъ, гибеленъ frigus,
с) хитъръ, лукавъ Proteus.

scelero

589

scindo

scelero 1 осквернявамъ, опетня- schoenus, I т (гр) 1. тръстика. — 2.
евтинъ парфюмъ, добиванъ отъ
вамъ съ престъпление pias manus,
scelerosus 3 престъпенъ, нечестивъ.
тръстика.
scelerus 3 злодейски, ужасенъ.
schola, ае / (гр) 1. научно изслед­
ване, наученъ разговоръ, лекция,
sceleste adv. злодейски, престъпно,
трактатъ, съчинение sunt certae
безбожно.
scholae de exilio, de interitu patriae.
scelestus 3 1. злодейски, престъ— 2. а)мЬсто за научни разговори,
пенъ, безчестенъ, безбоженъ homo,
facinus; subst. т злодей, престъпза лекции, училище rhetorum, in
никъ. — 2. хитъръ, лукавъ. — 3.
scholam deduci, b) секта, школа
злополученъ, нещастенъ, злощаomnes philosophorum scholae,
scholasticus 3 (гр) който се отна­
стенъ, окаянъ.
ся до училището, до красноречие­
scelotyrbe, es / (гр) парализа въ
то, училищенъ, реториченъ; subst.
краката.
т реторъ, граматикъ; ученикъ.
scelus, eris п 1. злоба, коварство.
— 2. злодеяние, злодейство, пре­ Sciathus, Т / Скиатъ, островъ до
Евбея.
стъпление scelus facere (commit­
scida и schida, ае / (гр) 1. ивица
tere, admittere) извършвамъ; scelus
отъ папирусъ. — 2. листъ хартия,
expendere претърпявамъ, наказа­
страница.
ние за престъпление; legatorum
interfectorum престъпление, съ- scidi pf. отъ scindo.'
стоещо се въ убиване на прате­ sciens, gen. -entis 1. знаещъ. — 2.
ници; divinum et humanum срещу
a) опитенъ, сведущъ, изкусенъ,
боговетЪ и хората; pl. престъпни
вещъ belli, rei publicae gerendae.
думи; прен. злодей, мошеникъ, безb ) =
съ намерение, съ умисълъ
дЪлникъ. — 3. нещастие,
sciens hoc fecit. — 3. subst. познаscena вж. scaena.
вачъ.
Sc&psis, is / Скепсисъ, градъ въ scienter adv. 1. съзнателно. — 2.
Мизия. Scepsius 3 скепсийски.
съ знание, съ умение, изкусно,
sceptrifer, fera, ferum който носи scientia, ае / знание, умение,
scilicet adv. 1. разбира се, знае се;
жезълъ.
съ асс. с. in/. scilicet me facturum
sceptrum , I п (гр) скиптъръ, же­
esse, scilicet eos gratiam ab eo peзълъ; прен. царство, власть; repo­
perisse. — 2. а) естествено, раз­
nere aliquem in sceptra отново
качвамъ на престола,
бира ce luminibus amissis alba sci­
licet et atra discernere non poterat,
scep tu ch u s, i т (гр) жезлоносецъ,
b) слушайте! вижте!
единъ отъ първитЪ персийски саscilla (squilla), ae / 1. морски лукъ.
новницил
— 2. морски ракъ.1
scheda и schida вж. scida,
schem a, atis л и ае / (гр) 1. външ- scin’ = scisne,i«3«:. scio,
ность, фигура, видъ. — 2. а) чер- scindo, scidi, scissus 3 1. а) кътежъ, геометрическа фигура. Ь)
самъ, разкъсвамъ vestem, epistu­
реторическа фигура, с) облекло,
lam; mater scissa comam (acc. gr.)
която си е оскубала косата; scirносия.
dere dolorem възобновявамъ стра­
Schoeneus, ei и eos т Схеней,
данието. b) разрушавамъ pontem,
царь на Беотия, баща на Яталанvallum. — 2. а) разцепвамъ, разсита. Schoeneis, idis / и Schoeчамъ navis scindit aquam, quercum
neia (virgo) дъщеря на Схеней:
cuneis; viam per stagna прокарвамъ;.
Яталанта.
agmem разбивамъ. b) раздЬлямь
schoeniculus 3 напарфюмиранъ съ
genus amborum scindit se sanguinei
евтинъ парфюмъ (за лека жена),
ab uno; pass. раздЪлямъ ce in con-1
schoenobates, ае т (гр) въжеtraria studia, in duas partes. c ) |
играчъ, акробатъ.

scindula

590

спирамъ, прекжсвамъ actionem,
verba fletu,
scindula = scandula,
scintilla, ae / искра,
scintillo 1 искря, блестя oculi,
scintillula, ae / искрица,
scio, scivi (scii), scitu s 4 1. peiuaвамъ. — 2. зная. — 3, разбирамъ,
ум%я, мога vincere scis, scire ali­
quid; scire fidibus зная да свиря,
scipio, onis m (гр) тояга, осов. жезълъ.
Scipio, onis т Сципионъ, фамилно
име на gens Cornelia. ScipiadSs,
ae nt единъ отъ фамилията на
СципионовцитЪ.
Sciron, onis т Скиронъ, разбойникъ, убитъ отъ Тезей.
scirpeus 3 тръстиковъ, направенъ
отъ тръстика; imago изобретение
отъ тръстика, чучуло, вж. Rrgei;
subst. scirpea, ae / кошъ (огъ
тръстика).
scirpus, i т тръстика; prov. in scir­
po nodum quaeris диришъ мжчнотии, кждето ги нЪма.
scirpiculus, i т кошница отъ тръ­
стика.
sciscito и sciscito r 1 търся да
узная, разузнавамъ, питамъ de ali­
quo, de aliqua re, aliquid ex aliquo,
deos.
scisco, scivi, scitu s 3 1. а) за на­
рода: опред-клямъ, решавамъ, приемамъ, одобрявамъ quae scisceret
plebs, b) гласувамъ за нЪщо, одо­
брявамъ eam legem. —2. а) търся да
узная, разузнавамъ, разпитвамъ ac­
curro, ut sciscam, quid velit, b) узнавамъ, научавамъ si scitus esset,
scissura, ae / разцепване, разде­
ляне.
1. scissu s part. отъ scindo.
2. scissus 3 разкжсанъ; genae на­
бръчкани; vocis genus пискливъ,
остъръ гласъ.
scitam enta, drum n деликатесъ.
scite aiv. изкусно, умно, съ вкусъ,
sc ito r 1 старая се да узная, раз­
питвамъ aliquid ех (ab) aliquo, de
aliqua re; oracula Phoebi питамъ.
scitu lu s 3 вежливъ, учтивъ, прелестенъ forma.

scortor

n решение, постановле­
ние, определение plebis, populi.
1. s c i t u s part. отъ scio a scisco.
2 . s c i t u s 3 1 . уменъ, опитенъ, вещъ
homo, consilium, oratio, съ gen. ly­
rae, vadorum. — 2. съ вкусъ, естетиченъ, финъ sermo; scitum est
умно е, съ acc. с. inf. — 3 . подхождащъ, удобенъ пох.
sciurus, i т катерица,
scivi p f. отъ scio и scisco,
scius 3 знаещъ.
scobis, is / стърготини.
Scodra, ae / Скодра, градъ въ Илирия, сега Скутари. Scodrenses, ium
т скодренци.
scomber, bri m (гр) скумрия, мор­
ска риба.
scopa, ae / вейка, клонче;pl. метла;
prov. scopas dissolvere докарвамъ
въ безредие, развалямъ; scopae
solutae глупавъ, некадъренъ човЬкъ.
Scopas, ae т Скопасъ: 1. прочутъ
скулпторъ отъ Паросъ. 2. тесалиецъ, съвременникъ на Симонидъ
отъ Кеосъ.
scopulosus 3 скалистъ.
scopulus, i т (гр) 1. скала, кана­
ра; Mavortis ареопагъ. — 2. под­
водна скала remiges ad scopulos
alliduntur, ad saxa et scopulos; прен.
опасность, беда, нещастие in hos
scopulos incidere vitae; scopulus rei
publicae унищожитель.
scordalus, i m (гр) размирникъ,
свадливецъ.
Scordisci, orum m скордисци, келтско племе въ Мизия.
Scordus, i т
Скордъ, планина
на Балканския полуостровъ, сега
Шаръ-планина.
scorpio, 5nis m и scorpius, (-ios)
ii m (гр) 1. скорпионъ. — 2. а)
съзвездие Скорпионъ. Ь) морска
риба съ бодли, с) бойна машина
за хвърляне камъни и стрели;
сящо стрела.
scortator, dris т блудникъ.
scorteus 3 коженъ; subst. scortea,
orum n коженъ предметъ, кожено
издЪлие.
scortillum, i n малка блудница,
scortor 1 блудствувамъ.
s c itu m , i

sco rtu m

591

scru ta

scortum, i n кожа; прен. блудница. scriptum, i n 1. линия, черта на
Scotinus, T m (гр. „Тъменъ“), nptдъска за игра ludere duodecim scrip­
коръ на Хераклитъ.
tis; lusus duodecim scriptorum
Scotusa, ае / Скотуса, градъ въ
игра, прилична на шахматна игра.
Тесалия.
— 2. всичко, което е написано-, а)
screator, oris m който се изхрачва,
ржкописъ, съчинение, книга,писмо;
screatus, iis т изхранване,
mandare scriptis записвамъ; de
screo 1 изхрачвамъ се.
scripto dicere говоря по записки;
scriba, ае т писарь; ordo scriba­
scripta mittere alicui пращамъ пис­
rum съсловие на писаригЬ.
мо; pervenire in scripta alicuius
scriblita, ае / (гр) видъ баница съ
споменавамъ се въ. b) писмено на­
сирене.
реждане. c) букваленъ смисълъ,
scribo, scripsi, scriptus 3 1. а)
текстъ contra scriptum legis,
чертая, начертавамъ lineam, scri­ scriptura, ae / 1. а) писане; пис­
bitur et vestris Cynthia corticibus,
мено изложение; scripturae men­
b) пиша litteram nullam, epistulam;
dum писмена грЬшка; scriptura ali­
ad aliquem de aliquo препоржчquid persequi записвамъ; mandata
вамъ нЬкого на нЬкого; salutem
dare scriptura давамъ писмено попращамь съ писмо много здра­
ржчки. b) текстъ на закона. — 2.
ве; gratias писмено благодаря, с)
а) съчинение, записка. Ь) завеща­
писмено съобщавамъ, поржчвамъ,
ние. с) данъкъ отъ пасбища, такса
изисквамъ, заповЬдвамъ, моля съ
за паша magister scripturae, vecti­
ut, ne, съ coni., in f. — 2. а) запиgal (доходъ) ех scriptura.
свамъ, написвамъ, съчинявамъ, сь- 1. scrip tu s part, отъ scribo.
ставямъ librum, defensionem, le­
gem, senatus consultum, versus; se 2. scriptus, iis m длъжностьта на
писарь; scriptum facere писарь
consulem подписвамъ се консулъ;
съмъ.
absol. писатель съмъ, особ. пиша
i n скрипулъ, най-мал­
стихове se ad scribendi studium scripulum,
ката мЬрка за тежесть (Чи отъ
contulit; part. praes. = историкъ. b)
унция, приблизително 1 грамъ).
описвамъ, разкашамъ, възпЪвамъ,
пиша за нЬщо meas res, Marium scrobis, is m f яма; прен. гробъ.
bellum, c) писмено опредЪлямъ, scrofa, ае / свиня съ малки пра­
сета, прасна свиня,
писмено назначавамъ aliquem he­
redem. d) давамъ писмено нареж­ scrofipascus, i т свинарь.
дане за изплащане alicui nummos; scrupeus 3 каменистъ, стръменъ.
scribe decem a Nerio заповЬдай на scruposus 3 каменистъ, грапавъ.
Нерий да даде. е) записвамъ, наби- scrupulose aiv. много или твърде
грижливо, точно.
рамъ, събирамъ milites, exercitus, scrupulosus
3 1. каменистъ, гра­
socios navales, colonos.
павъ, стръменъ. — 2. много или
Scribonius 3 римско родово име.
твърде грижливъ, точенъ, придирscrinium, ii n цилиндрически сан­
чивъ.
дък ъ за пазене на книги,
scrupulum,Ii n — scripulum,
scripsi р /. отъ scribo,
scriptio, onis / 1. писане. — 2. а) scrupulus, i m малъкъ остъръ камъкъ, остро камъче ; прен. безпо­
описание, писмено изобразяване,
съчинение. Ь) текстъ.
койство, недоумение, съмнение,
scriptito 1 1. често пиша. — 2. съ­
загриженость scrupulum alicui iniчинявамъ orationes multas,
cere; evellere scrupulum ex animo
scriptor, oris m 1. писарь. — 2. пи­
успокоявамъ.
сатель, историкъ, поетъ. — 3. ав- scrupus, i m остъръ камъкъ; прен.
торъ, съставитель legis, testamenti,
грижа.
scriptulum, i n малка линия (върху scruta, orum n (гр) вехтории, ста­
шахматната дъска).
ри вещи.

scrutatio

592

scrutatio, o n is / претърсване, гриж­
ливо изследване.
scrutator, oris m
който прави
обискъ, изследователь.
scru to r 1 1. претърсвамъ, претършувамъ aliquid, loca abdita. — 2.
изследвамъ, издирвамъ, старая се
да узная reconditas litteras, fata,
mentes deum (= deorum),
sculpo, sculpsi, scu lp tus 3 изрЪзвамъ, издълбавамъ, дълбая (дърво,
металъ, камъкъ, слонова кость);
ancoram in gemma; е saxo sculptus
изработенъ отъ камъкъ; ebur изработвамъ статуя отъ слонова кость.
sculponeae, arum / дървени обуща,
налъми.
sculpsi pf. отъ sculpo,
sculptilis, е изрЪзанъ, издълбанъ;
opus dentis Numidae изделие отъ
слонова кость.
sculptor, oris т ваятель, скулпторъ, рЪзбарь, гравьоръ.
sculptura, ае / ваятелство, скулп­
тура, изрязване на дърво, камъкъ,
металъ, слонова кость.
scu lptus part. отъ sculpo,
scurra, ае m 1. конте, франтъ. — 2.
шегобиецъ, шутъ, палячо, блюдолизецъ; prov. de scurra multo faci­
lius dives quam pater familias fieri
potest.
scurrilis, е шутовски, смЬшенъ,
глупавъ; веселъ, забавенъ lusus,
scurrilitas, atis / шегобийство, шутовство, см-Ьшность.
scurriliter adv. смешно, глупаво,
scurror 1 говоря шеги, правя сме­
хории; лаская, умилквамъ се.
scutale, is п ремъкъ на прашка,
scutarius, ii m 1. който прави щи­
тове. — 2. който носи щитъ, щитоносецъ.
sc u tatu s 3 въоржженъ съ дълъгъ
щитъ; subst. scu tati, orum т щитоносци, войници, въоржжени съ
дълги щитове,
scutella, ае / малка чаша.
scutica, ае / (гр) бичъ, камшикъ.
scutigerulus, i т щитоносецъ.
scutra, ае / плоска чиния.
1. scutula, ас / (гр) обло дърво за
движение на тежести.

se±
2. scutula, ае /
1. малка плоска
чиния. — 2. продълговата четирижгълна фигура, ромбъ.
scutulum , i п малъкъ щитъ.
scutum , I п щитъ (обикн. продълговатъ четирижгъленъ щитъ на
римските пехотинци).
Scylaceum, i п Скилакеумъ, градъ
въ Бруциумъ. Scylaceus 3 скилакейски.
Scylla, ае / Сцила: 1. скала на италийския брегъ при Сицилийския
протокъ, срещу Харибда; споредъ
преданието дъщерята на Форкъ
Сцила била обърната отъ Кирка
въ морско чудовище, което жи­
веело въ тази скала. 2. дъщеря
на Низъ. Scyllaeus 3 Сцилинъ.
Scyllaeum, in носъ въ Ярголида.
scym nus, I т (гр) малкото (на едно
животно] leonum.
scyphus, i т (гр) чаша.
Scyros и Scyrus, I / Скиросъ: 1.
островъ въ Егейско море. Scyrius 3
скироски; virgo Дейдамия; Scyria
membra = membra Pyrrhi (Пиръ е
билъ синъ на Ахилъ и Дейдамия.)
Scyrias, adis / скироска: puella
= Дейдамия. 2. градъ въ Фригия.
scytala, ае и scytale, es / (гр) 1.
обло дърво. — 2. у спартанцитгь:
тайно писмо, написано на ремъкъ,
завитъ около тояга.
Scythae, arum т скити, общо име
за племената въ Северна Европа
и Азия. Scythes и Scytha, ае т
скитъ. Scythia, ае / Скития, стра­
ната на скитит-fe. Scythicus 3
скитски. Scythis, idis и Scythissa,
ае / скитянка.
1 . se ргаер. безъ, вж. 1. sed.
2. se- (съкратено отъ semi-) половинъ
selibra.
3. se- (отъ sex) шесть semestris.
4. se (sSsS) acc. u abi., su i gen., sibi
dat., pron. pefl. себе си (се) (отна­
ся се или къмъ подлога на сжщото
изречение, или, въ зависими изрече­
ния, къмъ подлога на управляващето изречение) imperatorem se
appellaverat; venit a se идва отъ
кжщи; petii, ut ad se scriberet да
му пише; putat se recte fecisse
мисли, че той е постжпилъ пра­

Sebethos

593

вилно; habetis ducem memorem ve­
stri, oblitum sui забравилъ себе си.
SebSthos, I m Себетосъ, рЯка въ
Кампания. Sebethis, idis / себетийски.
sSbum (sevum;, i n лой, мазь.
se-cedo, cessi, cessum 3 1. o t стжпвамъ, отдалечавамъ се, отивамъ си secedant improbi, de via.
— 2. а) уединявамъ се, усамотявамъ се in abditam partem aedium,
ad deliberandum, b) отдЯлямъ ce
plebs a patribus secessit.
se>cerno, crevi, cretus 3 1. отдЯлямъ, отлжчвамъ. — 2. отстранявамъ, отхвърлямъ, изключвамъ.
— 3. отличавамъ iniquum iusto.
secespita, ае /
ножъ за жертво­
приношение.
sS cessi pf. отъ secedo.
secessio, onis / 1. оттегляне, отда­
лечаване настрана (за съвещание)
secessione facta. — 2. а) отцепване,
политическо отдЯляне, отдалеча­
ване plebis, а suis, secessione in
Aventinum montem facta, b) раз­
цепване, раздЯляне in secessione
populi.
sScessus, us m 1. уединеность, ycaмотеность, усамотение. — 2. уса­
мотено мЯсто in secessu, amoeni
secessus.
secius вж. secus.
s£-cludo, clusi, elusus 3 1. отделно
заключвамъ, затварямъ; pass. заключвамъ се, затварямъ се, крия
се. — 2. отдЯлямъ; nemus seclusum
усамотенъ; vitam а corpore самоубивамъ се; cohortem а reliquis откжевамъ; curas отдалечавамъ.
seco, secui, sectus 1 1. а) сЯка,
отрЯзвамъ, отсичамъ pabulum, ali­
cui collum, ungues secti; dona secto
elephanto направени отъ слонова
кость; ense vulnus изрЯзвамъ, оперирамъ. b) разранявамъ, наранявамъ corpus, sectae ungue genae,
sectus flagellis; si quem podagra
secat измжчва. — 2. а) разсичамъ,
разрЯзвамъ, раздЯлямъ, дЯля sec­
ta abies, congeriem, Nilus medios
flethiopos secat, quinque zonae se­
cant caelum; orbis sectus полови­
ната земно кълбо, (b пресичамъ =
Латинско-български^зечникъ — Войновъ,

sector

прелитамъ, преминавамъ, преплувамъ mare, aethera pennis; viam
преминавамъ; arcum sub nubibus
описвамъ, правя; spem надЯвамъ
се. c) дЯля, раздЯлямъ secta bipertito mens, d) решавамъ lites,
res magnas.
sed iisu s part. отъ secludo.
secordia — socordia.
secretio, onis / отделяне, отлжчване.
sScreto adv. 1. отдЯлно, настрана.
— 2. тайно.
1. sScretus part. отъ secerno.
2. sScretus 3 1. а) отдЯленъ arva,
imperium, b) отдалеченъ, усамо­
тенъ loca, iter, silva, domus; per
secretam aedium partem презъ
задния входъ. — 2. таенъ, скритъ
consilium, cogitationes; artes магьо­
сничество; subst. secretum , i n a)
усамотение, уединение; усамотено
мЯсто или часть, отдалечена стра­
на; in secreto насаме, безъ свиде­
тели. Ь) тайна secreta pectoris ape­
rire.
secrevi pf. отъ secerno.
secta, ae / 1. правило, принципъ,
направление, насока, начинъ на
постжпване. — 2. политически прин­
ципи, партия. — 3. философско
учение, школа, секта Stoicorum.
1. sectarius 3 скопенъ.
2. sectarius 3 който върви на чело
(на стадото) vervex.
sectator, oris т който придружава,
спжтникъ, привърженикъ, особ.
клиентъ; ученикъ; domi домашенъ
приятель.
sectilis, е а) който може да се
рЯже. Ь) разрЯзанъ; ebur дъсчица
отъ слоноба кость; pavimenta съ
мозайка.
sectio, onis / 1. рЯзане, разрязва­
не; прен. раздЯляне и разпрода­
ване на конфискувани имоти или
плячка. — 2. плячка, конфискувани
имоти за разпродажба sectionem
eius oppidi universam vendere.
1. sector, oris m 1. който рЯже;
collorum убиецъ. — 2. който купу­
ва и препродава конфискувани
имоти или плячка, препродавачъ
bonorum.
38
Милевт ,t — 2. издание.

sector

594

2. sector 1 1. а) придружавамъ, съпровождамъ, вървя следъ aliquem;
matronas тичамъ, влача се подиръ.
Ь) обичамъ да посещавамъ gymna­
sia. с) преследвамъ, гоня pueri
eum sectantur; leporem, apros ловя.
— 2. а) домогвамъ се до, стремя
се къмъ praedam. Ь) старая се да
узная.
sectrix, Icis /
прекупвачка на
конфискувани имоти.
sectura, ае / рязане, сЯчене; прен.
I каменоломна кариера, мина.
sectu s part. отъ seco.
secubitus, us m спане отдЯлно, ле­
жане отдЯлно.
sS-cubo, cubui 3 1. спя отдЯлно,
самъ. — 2. живЯя усамотено.
secui pf. отъ seco.
secuiaris, seculum, seclum вж. sae­
cularis, saeculum.
secum = cum se.
secundani, orum m войници отъ
втория легионъ.
secundarius 3 втори, второстепененъ, второкачественъ.
1. secundo 1 благоприятствувамъ,
спомагамъ, съдействувамъ dii nos­
tra incepta secundent, aura secun­
dat iter, secundante vento.
2. secundo adv. 1. второ. — 2. втори
пжть, повторно.
secundum I. adv. следъ, подиръ ire.
— II. ргаер. съ acc. 1. а) следъ, вед­
нага следъ aliquem, secundum hunc
diem; secundum quietem следъ на­
стъпването на съна, въ сънъ; se­
cundum еа веднага следъ това.
Ь) покрай fluvium, mare. — 2. а)
споредъ, съобразно съ secundum
naturam vivere, b ) въ полза на se­
cundum aliquem decernere.
secundus 3 1. следващъ, най-близъкъ, втори; mensa десертъ; par­
tes secundae и само secundae вто­
ра роля; partes secundas tractare
играя второстепенна роля; lumine
secundo на следващето утро. — 2.
a) втори, заемащъ второ мЯсто.
b) второстепененъ, на второ мЯсто, по-незначителенъ, по-доленъ,
второкачественъ panis.—3, а) след­
ващъ; secundo flumine (amni), se­
cunda aqua по течението; secundo

secus

mari покрай морето, b) попътенъ,
благоприятенъ ventus; vela надути
отъ попътенъ вЯтъръ. с) благо­
приятенъ, благосклоненъ clamor,
rumor; secunda contione при одо­
брението на; dis secundis съ помощьта на; haruspex който пред­
сказва хубави нЯща. d) щастливъ,
успЯшенъ proelium, auspicia; res se­
cunda u fo rtu n a secunda щастие;
subst. secunda, orum п щастие,
secuntur = sequuntur.
secGre adv. 1. безгрижно. — 2. си­
гурно, безопасно.
securicula, ае / сЯкирка, брадвичка,
securifer, fera, ferum u securiger,
gera, gerum който носи сЯкира;
puellae амазонки.
secOris, is / 1. сЯкира, брадва; se­
curi ferire или percutere убивамъ,
наказвамъ съ смърть; anceps съ
двойно острие; прен. securi Tene­
dia съ твърде безмилостна строгость (каквато е проявявалъ тенедоския царь Тенесъ). — 2. а) ударъ,
рана, повреда quam te securim pu­
tas iniecisse petitioni tuae, b) власть,
върховна власть (понеже върхов­
ните магистрати били придружа­
вани отъ ликтори съ снопче пръчки
и сЯкира) Gallia subiecta securibus.
sScuritas, atis / 1. а) безгрижие,
спокойствие, b) немарливости. — 2.
сигурность, безопасность securita­
tis urbanae custos.
sScGrus 3 1. а) безгриженъ, cnoкоенъ pro salute, quies, b) немарливъ, небреженъ iurisdictio. — 2.
сигуренъ, безопасенъ locus, tem­
pus.
1. secus n indecl. полъ virile.
2. secus adv. 1. а) не така, иначе,
наопаки id secus est, nemo dicet
secus; longe secus съвсемъ иначе;
non multo secus почти така; non
secus ac iussi faciunt правятъ така
както имъ е заповядано; haud
secus ас (atque, quam) не иначе
отколкото = така както. Ь) не
както би трЯбвало = не добре,
лошо bene aut secus, secus loqui
de aliquo, ne quid secus scriberet,
c) по-малко secus in iis virium est,
rem aggreditur haud secus diffi-

secu to r

595

cilem. — 2. comp. sequius и setius
(s&cius) а) другояче, иначе, не
така non setius quam, non setius
ut. b) следъ отрицание (non, haud,
nihil) по-малко; neque eo setius,
nihilo setius при все това, въпреки
това. с) не така добре, лошо; in­
vitus, quod sequius sit (което може
да изглежда твърде некрасиво),
de meis civibus loquor,
secutor, oris m преследвачъ, гладиаторъ, който билъ въоржженъ
съ шлемъ, щитъ и мечъ и преследвалъ противника си (retiarius),
ако той не е могълъ да го улови
въ мрежата си.
secutus part. отъ sequor.
1. sed coniunct. но, обаче, впрочемъ.
2. sed и se (se) 1. adv. настрана, далечъ, само въ сложни думи sed-itio,
se-cerno. — 2. ргаер. съ abi. безъ
sed fraude esto, se dolo.
sedate adv спокойно, тихо.
sedatio, onis / успокоение,
sedatus 3 успокоенъ, тихъ, спокоенъ, бавенъ sedato gradu abire,
sedecies adv. шестнадесеть пжти.
sedecim u sexdecim indecl. шест­
надесеть.
s&d&cula, ae / столче,
sedentarius 3 който работи седналъ.
sedeo, sedi, sessus 2 1. а) седя in
solio, in equo, in saxo, само съ abi.
sede regia, vestibulo, humo nuda.
b) заседавамъ (за сждии и длъж­
ностни лица) in rostris; pro, in tri­
bunali. — 2. а) оставамъ на едно
мЪсто, пребивавамъ, оставамъ, се­
дя безъ работа in villa totos dies;
sedit, qui timuit сед-Ьлъ си е вкжщи, който се е боялъ. Ь) засЬдамъ,
залепвамъ се, прилепвамъ се pal­
lor in ore, toga sedet umero, clava
sedet in ore viri; idque pio sedet
Aeneae Еней твърдо решилъ; mihi
animo fixum immotumque sedet азъ
решихъ твърдо и безвъзвратно.
c) спускамъ се, падамъ sedet ne­
bula densior campo quam montibus.
sSdes, is / {geri. pl. sedum) 1. се­
далище, столъ positis sedibus con­
sederunt; regia тронъ; sella curulis,
sedes honoris. — 2. а) местожител­

sed u ctu s

ство, местопребиваване, жилище,
отечество sedes habere in Gallia,
alias sedes petere; patria бащинъ
домъ; sedes silentum на сенките,
подземното царство; sacrata Cereris
храмъ; superae дворците на бого­
вете. b) место, основа moliri mon­
tes sede sua, ab sedibus eruere ur­
bem; Taenari пропастьта на (като
входъ за подземното царство); urbi
condendae sedem eligere; Tarpeia
скала; sedes belli театъръ на воен­
ните действия.
Sedetani, orum m седетани, жите­
ли на Sedetania, ae / Седетания,
область въ Испания. Sedetanus 3
седетански.
sedi pf. отъ sedeo u sido,
sedile, is n седалище, столъ, кре­
сло gramineo, posito sedili,
sedimentum, I n улегване.
sed-itio, onis / 1. раздоръ, несъ­
гласие, споръ. — 2. възстание,
бунтъ seditionem facere, concire,
conflare, movere; seditionem sedare,
comprimere; прен. pl. възстанници,
бунтовници.
sSditiose adv. размирно, бунтовни­
чески.
seditiosus 3 1. размиренъ, бунтов­
нически civis, homo. — 2. безпокоенъ, тревоженъ vita.
s£do 1 1. правя да спадне, да улег­
не pulverem; vela fessa свивамъ,
прибирамъ (при влизане въ приста­
нище). — 2. успокоявамъ, укротявамъ, усмирявамъ, спирамъ fluctus,
ventos, rabiem, bellum, tumultum,
tempestatem; famem, sitim утолявамъ; aliquem насищамъ.
se-duco, duxi, ductus 3 1. отвеждамъ настрана, отвеждамъ ali­
quem, amicum; aliquem a debita
peste избавямъ отъ; ocellos обръщамъ настрана. — 2. отдЬлямъ,
раздЬлямъ, отдалечавамъ seducit
terras unda duas, aliquem ab aliquo,
seductio, onis / отвеждане настра­
на, отстраняване testium; разде­
ляне, отдЬляне.
seductus 3 1. part. отъ seduco. — 2.
adi. отдалеченъ, далеченъ; in se­
ducto въ усамотение, далече отъ
отъ света.

s e d u lita s

596

sedulitas, atis / 1. старателность,
деятелность, трудолюбие, усърдие
multae sedulitatis anus. — 2. пре­
кадена услужливость, нахалство.
Sedulius, ii m Седулий, собст. име.
sedulo adv. 1. старателно, ревност­
но, грижливо, усърдно. — 2. умиш­
лено, преднамерено, нарочно,
sedulus 3 1. старателенъ, деятеленъ, трудолюбивъ ревностенъ
apis; spectator внимателенъ. — 2.
прекадено услужливъ, нахаленъ.
Seduni, orum т седуни, хелветийско племе въ днешна Швейцария.
Sedusii, drum т седузи, герман­
ско племе между Рейнъ и Некаръ.
seges, segetis / 1. посеви. — 2. а)
нива segetes fecundae, quinque co­
hortes frumentatum in proximis se­
getibus misit, b ) почва, основа se­
ges ac materia suae gloriae, c) купъ,
множество telorum, virorum.
1. Segesta, ae / Сегеста, градъ въ
Сицилия. Segestanus 3 сегестенски. Segestani, orum и Segesten­
ses, ium m сегестенци.
2. Segesta, ae / Сегеста, богиня на
посЪвитЬ.
Segestes, is m Сегестъ, германски
князъ.
Segestica, ae / Сегестика, градъ
въ Испания.
segestre, is п (гр) покривка отъ
кожа; pl. опаковка,
segm entatus 3 обшитъ съ тантели cunae.
segmentum, i п 1. отр-Ьзка, кжсъ,
парче; сегментъ. — 2. pl. златна
обшивка на дреха.
sSgne adv. — segniter.
Segni, orum m сегни, племе въ
Белгия.
segnis, е
бавенъ, неподвиженъ,
равнодушснъ, небреженъ, ленивъ
segniores castigat, bellum; aqua бавнотечеща; campus неплодородно;
obsidio бавна, заспала; съ gen. occa­
sionum haud segnis въ използува­
нето на; съ inj. iniuriam ferre,
sggnitas, a tis / леность, небрежность.
segniter adv. лениво, бавно, не­
брежно.
s&gnitia, ae u s&gnities, ei / ленивость, бавность, немарливость, не­

s e lig o

брежность; прен. segnitia maris за­
тишие, безветрие.
Segontiaci, orum т сегонциаци,
племе въ Британия.
Segovax, actis m Сеговаксъ, бри­
тански князъ.
segregatio, onis / отд-Ьляне.
se-grego 1 1. отдЪлямъ отъ стадо­
то oves. — 2. отдЬлямъ, раздЪлямъ, отлжчвамъ, отдалечавамъ
aliquem а numero civium, liberos а
se; pugnam eorum изолирамъ.
Segusiavi, orum m сегузиави, пле­
ме въ Галия, съседи на алоброгит% и едуит-fe.
sei ст. ф. = si.
SSia ae / Сея, богиня на сеенето.
Seianus вж. Seius.
seiugatus 3 отд-Ьленъ, раздЪленъ.
seiugis, е впрегнатъ съ шесть ко­
ня currus; subst. seiuges, ium m
{sc. equi) запрегъ отъ шесть коня.
se-iugo 1 отдЪлямъ.
sSiunctim adv. отделно,
seiunctio, onis / отд-Ьляне, разде­
ляне.
se-iungo, ifinxi, iunctus 3 1. отд-feлямъ, раздЪлямъ se ab aliquo, Я1pes Italiam a Gallia seiungunt; se a
libertate verborum въздържвмъ ce;
etsi seiunctum a re proposita est
ако и да не се отнася къмъ пред­
мета. — 2. различавамъ benignita­
tem а largitione.
Seius, i т римско име: Marcus Se­
ius Маркъ Сей, другарь на Цицеронъ. Seianus 3 Сейевъ.
selectio, onis / избиране, изборъ.
Seleucus, I т Селевкъ, пълководецъ на Ял. Велики, после управитель на Вавилонъ и Мидия, а
следъ смъртьта на Ял. В. царь на
Сирия; ималъ прЬкоръ Nicator (Псбедитель); основалъ и няколко гра­
да съ име Seleucea или SeleucTa,
ае / Селевкия: 1. S. Babylonis
градъ въ Вавилония. 2. S. Pieria
градъ въ Сирия.
se-libra, ае / половинъ фунтъ.
se-ligo, ISgI, lectus 3 отбирамъ,
избирамъ selectae sententiae; se­
lecti iudices сждии, избрани отъ
претора за углавни процеси.

S e lin u s

Selinus, iintis mf
Селинунтъ: 1.
градъ въ Сицилия. 2. градъ въ
Киликия.
sella ае /
1 . столъ,
кресло. — 2.
a) кресло на високопоставено
длъжностно лице praetoris urbani
sella curulis; sella aurea тронъ, npeстолъ; in eam familiam sellam cu­
rulem attulit висша длъжность. b)
столъ на учителя, с) работенъ
столъ на занаятчия, d) носилка sella
vehi, е) седалище въ кола sella
prima sedens, f) седло equinis sellis.
sellaria, ае / с а л о н ъ , б у д о а р ъ .
sellarius, ii m развратникъ.
sellisternium , ii n жертвоприноше­
ние, при което изображенията на
боговеr t се поставяли на кресла.
sellula, ае / 1. столче, малко крес­
ло. — 2. малка носилка.
sellularius, ii т занаятчия, който
работи седналъ.
sem anim is, -mus вж. semianimis, se­
mianimus.
sem el alv. 1. а) веднажъ, единъ
пжть non semel, sed bis; semel
tantum само единъ пжть; semel
atque iterum, semel iterumqu^ два
пжти; plus quam semel повече отъ
единъ пжть. b) единъ пжть, първи
пжть, първо bis idem fecit, semel
Romae, iterum Rthenis. — 2. а) на
единъ пжть, наведнажъ, единъ
пжть завинаги, завинаги, съ една
дума ut semel dicam, alicui semel
ignoscere, ut vitam semel finirent.
b) веднажъ quod semel dixi, vix
mutabo; qui semel verecundiae fi­
nes transiit; quoniam semel, quando
(quidem) semel понеже веднажъ;
ut semel, ubi semel щомъ като.
Semela, ае u Semele, es / Семела, дъщеря на Кадъмъ, майка на
Бакхъ. Semeleius 3 Семелинъ:
proles Бакхъ.
semen, seminis n 1. а) семе se­
men manu spargere; creatae semine
Saturni родени отъ. b) разсадь.
— 2. а) поколЪние, родъ Romani
generis stirps ac semen, regio se­
mine orta, b) издънка, потомъкъ;
дете, синъ. с) основна причина;
сопсг. виновникъ stirps ас semen
malorum omnium; rerum основни

597

s e m ig r o

елементи, tribuni semina discordia­
rum виновници,
sem enstris = semestris,
sementifer, fera, ferum плодоносенъ, плодороденъ ager,
sementis, is / 1. посяване, сеитба;
facere sementem сЬя; facere quam
maximas sementes засЪвамъ колкото може повече ниви. — 2. жит­
на храна, жито.
sem entivus 3 който се отнася къмъ
сЪитбата ; dies празникъ на сЬенето.
sem-ermis, -mus вж. semi-ermis,
-mus.
seme(n)stris, е шестмесеченъ, поповингодишенъ infans, regnum,
sem -esus 3 полуизяденъ.
se-met вж. met.
semi- само въ сложни думи: полу,
половинъ.
sem i-adapertus 3 полуоткритъ, полуотворенъ.
semi-ambustus 3 полуизгоренъ,
semi-animis, е и semi-animus 3
полуживъ, полумъртъвъ.
semi-apertus 3 полуотворенъ.
semi-barbarus 3 полуварварски.
semi-bos, bovis т полуволъ.
semi-caper, pri m полукозелъ.
semi-clausus 3 полузатворенъ.
semi-crematus u semi-cremus 3
полуизгоренъ.
semi-criidus 3 полусуровъ exta,
semi-cubitalis, е дьлъгъ половинъ
лакъть.
semi-deus 3 полубожественъ; subst.
s&mi-deus, i m полубогъ, semi­
dea, ае / полубогиня.
semi-doctus 3 полуученъ.
semi-ermis, e u semi-ermus 3 полувъоржженъ.
semi-esus = semesus,
semi-factus 3 направенъ наполо­
вина, полуготовъ.
semi-fer, fera, ferum полуживотински; прен. полудивъ; subst. полуживотно (за кентавритЪ и Какъ).
semi-germanus 3 полугермански.
semi-graecus 3 полугръцки.
semi-gravis, е полупиянъ.
se-migro 1 преселвамъ се, отд%лямъ се, напускамъ а patre.

s e m ih ia n s

598

semi-hians, gen. -antis полуотворенъ.
semi-homo, inis m получовЪкъ, по­
ловинъ човЬкъ и половинъ живот­
но Cacus, Centauri; прен. полудивъ.
semi-hora, ае / половинъ часъ.
semi-lacer, era, erum полуразкжсанъ.
semi-lautus 3 полуизмитъ.
semi-Iib-r, era, erum полуосвободенъ.
semi-lixa, ае т
полупродавачъ
(обидна дума).
semi-marinus 3 пслуморски.
semi-mas, maris m 1. полумжжъ,
хег мафродитъ. — 2. скопенъ oves;
Galli жрецигЬ на Кибела.
semi-mortuus 3 полумъртъвъ.
seminarium, ii п разсадникъ; прен.
изворъ scelerum.
seminator, oris г* сЪячъ; прен. виновникъ, създатель omnium scele­
rum, malorum.
semi-nex, gen. -necis полумъртъвъ.
seminium, ii n семе: прен. порода,
semino 1 1 сЪя; прен. произвеждамъ. — 2. засЪвамъ agros,
semi-nudus 3 полуголъ.
semi perfectus 3 полусвършенъ.
Semi-placentinus 3
полуплацентиецъ (вж. Placentia),
semi-plenus 3 на половина пъленъ
navis; непъленъ.
semi-putatus 3 полуобрЪзанъ, полуокастренъ.
Semiramis и Samiramis, idis / Семирамида, асирийска царица, съ­
пруга на царь Нинъ, основател­
ка на Нсирийското царство. Semi­
ramius 3 Семирамидинъ.
semi-rasus 3 полуостриганъ.
semi-reductus 3 полуизвитъ назадъ.
semi-refectus 3 полупоправенъ.
sSmi-rutus 3 полуразрушенъ, полуразоренъ murus, urbs; subst. se­
miruta, orum n полуразрушени
м-Ьста.
semis, issis m половинъ асъ, поло­
вината на единъ асъ; homo non semissis не струващъ половинъ асъ;
прен. половинъ bina iugera et se­
misses agri два и половина югера;
за лихва ’/«% месечно (6% го­
дишно).

sem ul

semi-saucius 3 полураненъ.
semi-senex, senis т полустарецъ.
semi-sepultus 3 полупогребанъ.
semi-somnus 3 полусъненъ, сънливъ.
semi-sonarius, ii т майсторъ на
колани.
sSmi-supinus 3 полупревитъ, полуобърнатъ назадъ, лежащъ полувъзнакъ.
s6mita, ае / пжтека.
semitalis, е който се отнася до пж­
тека; dii които се почитатъ по пжтекитЪ (по кръстопжтищата).
semitarius 3 който се намира по
пжтекитЬ.
semi-tectus 3 полупокритъ.
semi-uncia = semuncia,
sgmi-ijstulandus 3 който требва да
се изгори на половина,
semi-iistulatus, semi-ustus вж. se­
mustulatus, semustus.
sSmi-vir, ri m 1. а) полумжжъ. b) xepмафродитъ. — 2. изнЬженъ мжжъ;
acti, женственъ, малодушенъ.
semi vivus 3 полуживъ; прен. voces
слабъ.
semi-vocalis, е полугласенъ.
semi-zdnarius = semisonarius.
Semnones, um m семнони, герман­
ско племе между Елба и Одеръ.
Semo, onis т Семонъ, богъ на посЪвит%, вж. Sancus,
se-motus 3 отдалеченъ, далеченъ,
уединенъ, усамотенъ locus; dictio
интименъ, повЪрителенъ.
se-moveo, movi, motus 2 отстранявамъ, отдалечавамъ aliquem а
liberis.
semper adv. винаги, въ вс%ко вре­
ме, постоянно quod semper move­
tur, aeternum est; при subst. noстояненъ pacis semper auctor,
sempiternus 3 постояненъ, вЪченъ
ignis, cursus stellarum, memoria;
adv. sempiternum завинаги.
Sempronius 3 римско родово име.
Tiberius S. Gracchus консулъ въ 177
и 166 г. пр. Хр., баща на Tiberius
и Gaius S. Gracchus, народни три­
буни въ 133 и 123 г. пр. Хр. Sem­
pronianus 3 Семпрониевъ.
semul ст. ф. = simul.

se m u n c ia

599

s e n io

sem-iincia, ae /
половинъ унция,
Ь) сенаторскитЬ мЪста въ театъра
*/м часть отъ нЪщо цЪло, особ. отъ
in senatu sedere.
фунтъ; facit heredem ех deunce et senatiis-consiiltum вж. senatus 1.
semuncia прави никого наследникъ Seneca, ae m Сенека, фамилно име
на gens Annaea. L. Annaeus филона **/**; за лихви: 1/i4°/0 месечно
софъ, учитель на Неронъ.
(4‘/«°/о годишно).
semunciarius 3 който се състои Senecio, onis т римско име.
отъ половинъ унция, отъ */м часть; senecta, ae / старческа възрасть,
старость.
fenus '/ii0/о месечна или
го­
дишна лихва.
1. senectus 3 старъ corpus.
sSm-iistulatus 3 полуизгоренъ.
2. senectos, Otis / 1. старость, стар­
sem -ustus 3 полуизгоренъ.
ческа възрасть. — 2. а) старци,
Sena, ае / Сена, градъ въ Умбрия.
стари хора senectus semper egens
SSnensis, е сененски.
aliquid, b) посивели коси senectus
senaculum, Т п заседателна зала
temporibus canebat, c) мраченъ изна сената,
гледъ, мрачность, навжсеность.
senapis = sinapis,
seneo 2 старъ съмъ.
senariolus, Т т сенаръ, стихъ отъ senesco, senui 3 1. остарявамъ ta­
6 стжпки.
citis senescimus annis. — 2. посте­
senarius 3
който се състои отъ
пенно намалявамъ, намалявамъ се,
шесть, който съдържа шесть; ver­
изчезвамъ, изтощавамъ се, губя
sus или само senarius сенаръ, шесили, губя значение morbus, pugna,
стостжпенъ стихъ (отъ шесть ямба),
laus, vitia, rumores, senescente iam
senator, oris т сенаторъ, членъ на
Graecia, luna senescit; ager изто­
сената; прен. членъ на съвета на
щава ce.
старейшинитЪ у другитЪ народи, senex, senis {gen. pl. senum), comp.
senatorius 3 сенаторски ordo; con­
senior 1. adi. а) старъ, възраsilium сждийска колегия отъ се­
стенъ miles; poetae seniores отъ
натори.
минало време, b) зрЪлъ, съвърsenatus, iis m (gen. и senati, dat.
шенъ oratio. — 2. subst. а) senex,
senis m старецъ (човЬкъ на въз­
senatui u senatu) 1. сенатъ, съветъ
расть надъ 60 години); / баба. Ь)
на старейшинитЪ, съветъ senatus
comp. senior, oris т по-старъ чоpopulusque Romanus; princeps se­
natus сенаторътъ, чието име било
вЬкъ, старецъ обикн. pl.: 1. римски
граждани отъ 45—60 години, които
прочитано най-напредъ отъ цензо­
били освободени отъ военна служ­
ра и който гласувалъ пръвъ; se­
ба и само въ изключителни случаи
natum vocare, convocare, cogere,
били викани подъ знамената. 2. съlegere свиквамъ; senatu, de senatu
ветътъ на старейшинит-fe въ Карaliquem movere, eicere, prohibere
изключвамъ отъ сената; senatus
тагенъ.
consultum сенатско решение; se­ seni, ae, а 1. по шесть; pueri senonum annorum по на шесть години;
natus auctoritas мнението на се­
ната; senatum legere чета списъка
bis seni dies дванадесеть. — 2.
на сенаторит-fe. — 2. а) събрание,
шесть sena leonum vellera.
заседание на сената, сенатъ sena­ Seniae balneae, arum / обществе­
tum habere, venire in senatum, se­
на баня въ Римъ.
|
natum mittere, dimittere; senatus SeniensSs, ium m сениенци, жите­
лите на colonia Seniensis въ Етруfrequens въ пъленъ съставъ (за
да може да вземе решение); legi­
рия.
timus законно заседание на сената; senilis, е старчески, старешки, кой­
то прилича на старитЪ хора pru­
indictus извънредно заседание на
сената; senatum alicui dare давамъ
dentia; partes роли.
нЪкому достжпъ въ сената, позво- senio, onis т шесторка (като чи­
сло при игра).
лявамъ нЬкому да се яви въ сената.

s e n ilit e r

600

seniliter adv. старчески, старешки,
senior вж. senex,
senis gen. отъ senex,
senium, ii n 1. престарЪлость, стар­
ческа слабость senio confectus.
— 2. а) скръбь, огорчение, мжка
tota civitas confecta senio est. b)
навжсеность, мрачность Camenae,
senius, ii m старецъ.
Senones, um m сенони, племе: 1.
въ Gallia Lygdunensis, съ главенъ
градъ Agedincum. 2. въ Gallia Cis­
padana около Сена.
sensa вж. sentio,
sen si p f. отъ sentio,
sensibilis, е осезаемъ.
sensiculus, i m малка мисъль.
sensifer, fera, ferum който причи­
нява усещане.
sensim adv. едва забележимо, по­
степенно, малко по малко; sensim
sine sensu постепенно и незабе­
лязано.
1. sensus part. оть sentio.
2. sensus, us m 1. а) уеЬщане, чувствуване doloris, b) чувство, възможность за чувствуване, способность за чувствуване; videndi, ocu­
lorum зрение; aurium слухъ; res
subiectae sensibus нЬща, които могатъ да се възприематъ съ чув­
ствата; sine ullo sensu безъ съзна­
ние. — 2. а) чувство, чувство за
нЬщо, усЬтъ, мисъль nostri sensus
congruebant, sensus suos alicui
aperire, b) разположение, настрое­
ние, мнение mihi placet sensus eius
de re publica, sensus civium, c)
смисълъ, значение verba duos sen­
sus significantia, verbi, testamenti,
d) разбиране in his rebus aliquem
sensum habet; разумъ, умъ.
sententia, ae / 1. мнение, възгледъ
de diis immortalibus habere sen­
tentiam, aliquem ad suam senten­
tiam perducere, sententiam dicere,
mutare; quod homines tot senten­
tiae; mea sententia по мое мнение;
ex sententia по желание; ех animi
sententia по съвЪсть, по убежде­
ние; in sententia manere оставамъ
на мнението си. — 2. а) предло­
жение, гласъ sententiam alicuius
sequi, sententiam dicere; in senten- i

s e n tis c o

tiam alicuius discedere, ire съгласявамъ се съ предложението на ни­
кого. Ь) решение, присжда (на сждия) gravis, sententiam pronuntiare;
omnibus sententiis condemnari (ab­
solvi) единодушно. — 3. смисълъ,
мисъль, съдържание, значение (на
дума, речь) id habet hanc senten­
tiam, respondere in eam senten­
tiam, loqui in eandem sententiam.
— 4. а) мисъль изказана съ думи,
изречение, b) сентенция, пословица
Euripides sententiis densus.
sententiola, ae / малко изречение,
изразъ.
sententiose adv. чрезъ остроумни
мисли, остроумно.
sententiosus 3 богатъ съ мисли,
остроуменъ.
senticetum, I п храстъ отъ търни.
sentina, ae / 1. нечиста вода, коя­
то се събира на дъното на кора­
ба sentinam exaurire. — 2. а) найдолната часть на кораба. Ь) изметъ, боклукъ, утайка rei publi­
cae, urbis, tuorum comitum magna
et perniciosa sentina.
Sentinum, I n Сентинумъ, градъ
въ Умбрия. Sentinas, gen. -atis
сентински.
sentio, sensi, sensus 4 1. чувствувамъ, усЬщамъ, възприемамъ sua­
vitatem cibi, famem, invidiam. — 2. a)
забелязвамъ, досЬщаиь се, узнавамъ, схващамъ sentit animus se
moveri, de profectione eorum, съ
acc. c. in /, b) мисля unum, recte;
eadem sentire на сжщото мнение
съмъ; iocansne an ita sentiens на
шега или сериозно; cum aliquo
мисля еднакво съ нЪкого; cum Ca­
tilina имамъ сжщитЬ политически
схващания; male (bene) непатриотично (патриотично); nec aliter sen­
tire, quin и не се съмнявамъ, че.
с) считамъ, смЪтамъ съ дв. acc. ali­
quem bonum civem; subst. sensa,
orum n мнения, мисли. — 3. казвамъ мнението си, гласувамъ in
senatu libere.
sentis, is m (ртдко sing.) трънъ,
търнакъ, трънливъ храстъ.
sen tisco 3 забелязвамъ.

s e n tu s

601

sentus 3 1. трънливъ, грапавъ, неравенъ ager, loca. — 2. разрошенъ,
окжсанъ, страшенъ homo,
senui pf. отъ senesco,
seorsum, seorsus adv. отделно
seorsum a rege exercitum ductare;
seorsum abs te sentio имамъ noдруго мнение отъ тебе.
separabilis, е разделимъ.
separate adv. отделно,
separatim adv. отделно,
separatio, onis / отделяне, разде­
ляне.
separator, dris m раздЬлитель, кой­
то разделя.
separatus 3 отделенъ volumen; se­
paratis temporibus въ различно вре­
ме; separatis in iugis въ отдалечени.
se-раго 1 отделямъ, разделямъ ma­
re separat Europam ab Asia; suum
consilium ab reliquis взимамъ ре­
шение отделно отъ другите,
sepelibilis, е който може да се
скрие stultitia.
sepelio, sepelivi, (sepelii), sepultus 4 1. а) погребвамъ, закопавамъ hominem mortuum; subst. sepultus, i m погребанъ. b) изгарямъ трупъ sepultum quod membro­
rum reliquum fuit ossaque ad hostes
remissa. — 2. а) прекратявамъ на­
пълно, унищожавамъ bellum, do­
lorem, patriam, b) правя да по­
тъне въ нещо, приспивамъ; vino
somnoque sepultus мъртвешки
пиянъ и потъналъ въ дълбокъ
сънъ; custode sepulto като б е приспанъ пазачътъ.
sSpes = saepes.
sepia, ае / (гр) 1. сепия (риба). —2.
мастило,
sepio — saepio,
sepiola, ае / малка сепия.
Seplasia, ае / Сеплазия, улица въ
Капуа.
seplasium, ii п помада,
se-pono, posui, positus 3 1. оставямъ настрана, отделямъ настрана
arma, aliquid ad fanum. — 2. а) запазвамъ, спестявамъ sibi aliquid; Ae­
gyptum запазвамъ си управлението
на Египетъ. Ь) отделямъ, избирамъ de mille sagittis unam, c) npoгонвамъ, отдалечавамъ, заточа-

s e p te n trio n e s

вамъ aliquem а domo sua, in insu­
lam; прен. nectare curas грижите
съ вино.
sepositus 3 1. отделенъ настрана,
избранъ; vestis празнична дреха.
— 2. отдалеченъ fons,
sepse = se ipse самъ себе си.
septem indecl. седемь.
September, bris, е 1. mensis или
само September септемврий, седмиятъ месецъ на старата година,
която започвала съ мартъ. — 2.
септемврийски Kalendae,
septem-decim = septendecim,
septem-fluus 3 който има седемь
устия Nilus.
septem-geminus 3 седмократенъ,
съ седемь устия.
septem-pedalis, е голЪмъ седемь
стжпки.
septem-piex, gen. -plicis седмокра­
тенъ; clipeus съ седемь реда вол­
ски кожи; Nilus съ седемь устия,
septem-trio = septentrio,
septem-vir, viri m, обихн. pl. sep­
temviri, orum m колегия отъ се­
демь мжже: i. septemviri epulones
еж. epulo. 2. за разпределяне дър­
жавни земи на колонистите.
septemviralis, е който принадлежи
къмъ колегията на седемте мжже,
subst. septemvirales, ium m = sep­
temviri.
septemviratus, us m септемвиратъ,
длъжностьта на единъ отъ коле­
гията на седемте мжже.
septenarius 3 който се състои отъ се­
демь; versus седмостжпенъ стихъ.
septen-decim indecl. седемнадесеть.
septeni, ае, а 1. по седемь. — 2. се­
демь.
septen-trio, onis вж. septentriones,
septentrionalis, е северенъ; subst.
septentrionalia, ium n северните
страни.
septen-triones, um m (.седемь во­
ла“) 1. съзвездието Големата меч­
ка; sing. septentrio maior Голема­
та мечка, septentrio minor Малка­
та мечка. — 2. а) северъ Gallia ver­
git ad septentriones, sub septentrio­
nibus posita est; sing. a septen­
trione, in septentrionem recedit; съ

s e p tie n s

602

тмезись: septem subiecta trioni, b)
северенъ в-Ьтъръ.
septie(n)s adv. седемь пжти.
septim ani, 5rum m войницит-fe отъ
седмия легионъ.
Septim ius 3 римско родово име.
septim ontialis, е който се отнася
къмъ празника на седемт-fe хълма,
septi-m ontium , i! п празникъ на
седемт-fe хълма (празнуванъ на
11. декемврий като възпоминание
отъ включването на седемт-fe хъл­
ма въ чертит-fe на града),
septim us 3 седми; adv. septimum
за седми пжть.
septingentesim us 3 седемстотенъ.
septingenti, ае, а седемстотинъ.
septi-rem is, е съ седемъ реда ве­
сла navis.
Septi-zonium, ii п Септизониумъ,
великолепна постройка въ Римъ.
septuagesim us 3 седемдесети,
sep tuaginta indecl. седемдесеть.
septu-ennis, е седемгодишенъ.
septDnx, uncis т седемь дванаде­
сети отъ единъ асъ или отъ н%що
ц-Ьло iugeri.
se p tu s part. отъ saepio,
sepulchrum = sepulcrum,
sepulcralis, е надгробенъ, погребаленъ ara, fax.
sepulcretum , I n гробъ, гробища,
sepulcrum , I n 1. а) гробъ, гробни­
ца, надгробна могила; monumenta
sepulcri надгробни паметници; ali­
quem condere sepulcro погребвамъ.
b)
надгробенъ паметникъ, над­
гробни надписи legere sepulcra, с)
м-fecTO за изгаряне на умр-Ьлит-Ь
ad sepulcrum venimus: ara sepulcri
клада. — 2. а) погребение simulacra
functa sepulcris, b) мъртвецъ, noкойникъ placatis sepulcris,
sepult&ra, ae / 1. погребение. — 2.
изгаряне.
sepultus part. отъ sepelio.
Sequana, ae m Секвана, pfena въ
Галия, сега Сена.
Sequani, orum m секвани, галско
племе. Sequanus 3 секвански.
sequax, gen. acis 1. бързо следващъ, послушенъ equus; undae
бързо следващи една следъ друга;

se re n u s

fumus който прониква навс-Ькжде.
— 2. преследващъ.
sequester, tra, trum и sequestris,
tre 1. поср-Ьдничещъ; pace seque­
stra подъ защита на мира. — 2.
subst. а) sequester, tri или tris m
поср-Ьдникъ. b) sequestrum , i n
даване спорния предметъ за пазене
на трето лице.
sequius вж. 2. secus 2.
sequor, secu tu s sum 3 1. следвамъ,
вървя следъ, съпровождамъ ali­
quem, secuti sunt cum omnibus co­
piis, gloria virtutem tamquam um­
bra sequtiur: често за време и ре­
дуванеannus sequens, sequitur cla­
mor; sequitur ut dicam следва да
кажа, тр-Ьбва да кажа. — 2. а>
следвамъ, подражавамъ, придържамъ се о н-Ьщо aliquem, exem­
plum, consilium alicuius, naturam;
summa sequar fastigia rerum ще
се спра само на най-важното, b)
следвамъ, следствие съмъ; impers.
sequitur следва, явно е; sequitur
ut haec falsa sint, c) падамъ ce
urbes illae sequuntur Aetolos, res
sequitur victorem, d) не оказвамъ
съпротивление, подавамъ се; ramus
sequitur лесно се отчупва; laus
pulcherrima est quum sequitur когато идва сама. — 3. а) преследвамъ hostes, b) търся, домогвамъ
се alicuius amicitiam, fortunas ma­
gis quam gratiam: fidem Caesaris
доброволно се предавамъ на по­
кровителството на Цезаръ; ferro
extrema самоубивамъ се. с) отивамъ, посещавамъ Italiam,
sera, ae / напр-Ьчно дърво за за­
тваряне на врата, мандало.
Serap&um, e i n храмъ на Сераписъ
въ Александрия.
Serapion, onis т гръцко име.
Serapis, idis т Сераписъ, египет­
ско божество.
serenitas, atis / ясность, ясно вре­
ме; fortunae благоденствие.
ser§no 1 правя ясенъ, изяснявамъ
caelum; spem fronte serenat ли­
цето му св-Ьтва отъ надежда,
serenus 3 1. ясенъ, св-Ьтълъ, безоблаченъ caelum; subst. serenum ,
i n ясно време, ясно небе; sereno

S eres

603

при ясно време. — 2. радостенъ,
веселъ frons, vultus, animus.
Seres, um m сери, народъ въ Из­
точна Азия (сега китайци), прочути
по обработването на коприна.
Sericus 3 серийски, коприненъ;
subst. serica, orum п серийски
дрехи, коприненъ платъ.
seresco 3 ставамъ сухъ, изсъхвамъ.
Sergius 3 римско родово име.
seria, ае / сждъ отъ глина, бъчва,
serica, orum п вж. Seres,
sericatu s 3 облЪченъ въ коприне­
ни дрехи.
sericeus 3 коприненъ.
Sericus вж. Seres,
series, ei / 1. редъ, редица anno­
rum, dentium, vinculorum; iuvenum
танцуващи. — 2. поколение, родъ.
serio adv. сериозно,
seriola, ае /
малка бъчва, бъчвичка.
Seriphos, I / Серифосъ, единъ отъ
ЦикладскитЪ острови въ Егейско
море.
sSrissim e adv. вж. 3. sero,
t. serius 3 сериозенъ, важенъ res,
verba; seria, orum n сериозни ра­
боти, сериозность; per seria се­
риозно.
2. serius вж. 3. sero,
sermo, onis m 1. а) разговоръ ha­
bere sermonem, sermonem defuge­
re; dare se in sermonem впускамъ
се въ разговоръ. b) наученъ разго­
воръ habere sermonem cum aliquo
de amicitia. — 2. обикновена речь,
говоримъ езикъ sermoni propiora,
pedester, humilis; прен. sermones
(у Хораций) — сатири и писма. — 3.
езикъ, наречие, говоръ, начинъ
на говорене elegantia sermonis,
patrius, Graeco sermone. — 4. хор­
ски приказки, мълва, бърборене
varii sermones hominum; venire in
sermonem hominum ставамъобектъ
на хорски приказки; sermonem dare
давамъ поводъ за разговори,
serm ocinatio, onis / диалогъ.
serm ocinor 1 1. разговарямъ. — 2.
водя наученъ разговоръ.
serm unculus, i m злоумишлена
мълва, дрънкане, сплетня.

se rra c u m

1. sero, serui, sertus 3 1. съединя­
ва мъ, свързвамъ: само part. loricae
sertae ризница, броня; subst. serta,
orum n u sertae, arum / вЪнецъ.
— 2. а) завързвамъ, свързвамъ;
certamina, proelia завързвамъ; bella
ex bellis къмъ една война присъединявамъ друга = непрекжснато
воювамъ. Ь) произнасямъ oratio­
nes populares; colloquia cum aliquo
разговарямъ се съ нЪкого; multa
inter sese vario sermone serebant
правели различни догадки.
2. sero, sevi, satus 3 1. а) сЪя, noсаждамъ frumenta, arbores; subst.
sata, orum n засети ниви, посЪви, растения. Ь) засЪвамъ, засаждамъ quot iugera sunt sata. — 2.
a) произвеждамъ, ражпамъ, създавамъ satus sanguine divom ( = deo­
rum), aetas aurea prima sata est;
satus love синъ на Юпитеръ. b)
причинявамъ, предизвиквамъ civi­
les discordias, invidiam in alios.
3. sero adv. късно; comp. serius покъсно aliquanto serius; serius ocius,
serius aut citius рано или късно;
superi, serissime твърде късно ut
quam serissime eius profectio co­
gnosceretur.
sSrdtinus 3 късенъ.
serpens, entis m f змия; змей, драконъ; съзвездието Драконъ.
serpentigena, ае т роденъ отъ змия.
serpentinus 3 змийски,
serpentipes, gen. -pedis змиеногъ,
съ змийски крака,
serperastra (serpirastra), orum n
дъсчици за изправяне на криви
крака у децата; прен. началници,
които държатъ войскитЪ въ редъ,
строгъ редъ cohortis meae,
serpo, serpsi, serptus 3 1. пълзя,
промъквамъ ce quaedam bestiae
serpentes, quaedam gradientes; per
humum. — 2. а) вия ce vitis ser-'
pens, flamma per continua serpens.
b) незабелязано се разпространя-*
вамъ, разпростирамъ ce serpet hoc>
malum, serpit hic rumor.
serpyllum, I n (гр) мащерика, бо­
городична трева,
serra, ае / трионъ.
serracum, I п товарна кола.

s e rra ti

604

s e s e lis

serrati, orum m (sc. nummi) сре­
sing. collect. роби, слуги concitare
бърни монети, назжбени наоколо,
servitia.
serrula, ае / малъкъ трионъ.
servitudo, inis / = servitus,
serta, sertae вж. 1. sero.
servitiis, (itis / 1. а) робство in
Sertorius, ii m Серторий, привърservitutem abstrahi, abduci; Grae­
женикъ на Марий. Sertorianus 3
ciam servitute liberare, b) роби. — 2.
Серториевъ.
а) покорность, преданность, поsertus part. отъ 1. sero,
слушность muliebris, b) задълже­
serui pf. отъ 1. sero.
ния, налози, тегоба praediorum.
1. serum, I n суроватка, цвикъ.
Servius, ii m римско собствено име.
2. serum вж. serus.
servo 1 1. а) наблюдавамъ, пазя avem
serus 3 1. късенъ gratulatio; plata­
servat, ortum caniculae; serva вни­
nus старъ; bellum продължителна;
мавай! servare de caelo наблюда­
adv. serum, sera късно; subst. se ­
вамъ знаменията по небето (за авrum, i n късно време; serum diei
гуритгъ). Ь) пазя, оставамъ въ,
късно презъ деня, serum noctis
живЪя при nidum, silvas, flumina.
късно презъ нощьта. — 2. забавенъ,
— 2. а) запазвамъ, не нарушавамъ,
закъснЬлъ.
спазвамъ intervallum; ordines оста­
serva, ае / робиня.
вамъ въ строй; signa оставамъ
servabilis, е който може да се
подъ знамената; promissa сдърспаси или запази.
жамъ обещанието си. Ь) запазservans, geri, -antis който пази, съ­
вамъ, спасявамъ navem, exercitum,
блюдава servantissimus aequi,
rem publicam, aliquem ex periculis,
servatio, onis / строго спазване
c) запазвамъ за въ бждеще; за­
(на едно правило), правило, обичай,
пазвамъ se ad maiora, vinum, vosservator, oris т пазитель, спасиmet rebus servate secundis,
тель hominum, rei publicae, salutis, servolicola, ае / която прислужва
servatrix, icis / пазителка, спаси­
на роби (за проста блудница),
телка.
servula (servola), ае / млада ро­
servilis, е робски vestis; tumultus
биня.
възстание на робитЬ (73—71 г. пр. servulus (servolus), i т младъ робъ.
Хр.); terror страхъ отъ робигк; servus 3 1. робски, подчиненъ ci­
manus войска, съставена отъ роби;
vitas; aqua която пиятъ роби; subst.
servilem in modum робски,
servus, i т робъ, слуга. — 2. обре­
serviliter adv. робски.
мененъ съ задължения, тегоби
Servilius 3 римско родово име.
praedia.
servio 4 1. робъ съмъ, въ робство sesama (sesuma), ае / и sesamum,
съмъ, робувамъ, подвластенъ съмъ
I п (гр) сусамъ (раст.).
apud aliquem, servire diutius non sescenaris, е на година и половина
potest civitas. — 2. а) за имотъ:
bos.
обремененъ съмъ съ задължения, sescenarius 3 който съдържа шестналози или тегоби въ нЬчия полза
стотинъ.
aedes, quae serviebant Sergio, b) sesceni, ае, а и sescenteni, ае а
служа, готовъ съмъ за услуга,
по шестстотинъ.
преданъ съмъ amicis, rei publicae, sescentesim us 3 шестстотенъ.
с)
услужливъ съмъ, оказвамъ услу­ sescenti, ае, а шестстотинъ; прен.
га alicui. d) подчинявамъ се, покотвърде много.
рявамъ се, приспособявамъ се, съ- sescenties adv. шестстотинъ пжти.
образявамъ се moribis, tempori, sescentoplagus 3 който получава
rumoribus, е) старая се, домогмного удари.
вамъ се, грижа се за matris com­ sescuntialis, е отъ I1/, унции, отъ
modis, gloriae, dignitati, bello, paci,
3*/4 см.
servitium, ii n 1. робство ducere sese = 4. se.
aliquem in servitium. — 2. pl. u seselis, is / (гр) шапиче (раст.).

S e so stris

605

Sesostris, idis u Sesosis, idis m
Сесострисъ, египетски царь.
sesque-opus, eris n работа отъ
единъ день и половина,
sesqui adv. 1. съ половина повече;
sesqui maior единъ и половина
пжти по-гслЯмъ. — 2. въ сложни
думи: а) въ сжществителни и при­
лагателни означава прибавяне на
половина sesquialter. Ь) въ числителни означава прибавяне на
още една часть sesquitercius.
sesqui-alter, era, erum единъ и по­
ловина.
sesqui-hdra, ае / часъ и половина,
sesqui-m odius, iT т една крина и
половина.
sesqui-octavus 3 който съдържа
деветь осми.
sesquipedalis, е 1. дълъгъ една
стжпка и половина. — 2. твърде
дълъгъ verba.
sesqui-pes, pedis т една стжпка
и половина.
sesqui-plaga, ае / единъ ударъ и
половина.
sesqui-plex, geri, -plicis веднажъ и
половина, взетъ единъ пжть и по­
ловина.
s&squi-tertius 3 съдържашъ чети­
ри трети.
sessibulum , I п седалище, столъ.
sessilis, е удобенъ за сЯдане ter­
gum (equi); седещъ върху,
sessio, onis / 1. седене. — 2. седа­
лище, мЯсто за сЯдане.
sessito 1 седя постоянно,
sessiuncula, ае / малко събрание
за разговоръ.
sessor, oris m 1. който седи; in
theatro зритель. — 2. мЯстенъ житель, корененъ житель, житель.
sessorium , ii п кресло; прен. жи­
лище, местожителство,
sessu s part. отъ sedeo,
sestertiu s, iT m (sc. nummus), съкра­
тено HS. (произлязло отъ IIS =
2'/i сестерции) малка сребърна
монета, равна на 21/» аса, а попосле на 4 аса; sestertium gen.pl.
се употргъбява и като пот. sing.
(произлязло отъ sestertium mille)
сргъща се само вь pl. sestertia,
orum n 1000 сестерции: duo, sep­

sexdecim

tem, trecenta sestertia 2000, 7000,
300,000 сестерции; sing. se ste rti­
um, ii n 100,000 сестерции; vicies
sestertium два милиона, summa se­
stertii milies сума отъ сто милиона.
S estius 3 римско родово име.
SSstos и S estus, Т/ Сестосъ, градъ
въ Тракия, до Хелеспонтъ.
sisurna, ае / = sesama,
se t - sed.
sSta = saeta.
Setia, ае / Сеция, градъ въ Лациумъ. S etin u s 3 сетийски.
setiger = saetiger,
setiu s вж. secus,
seto su s = saetosus,
seu = sive.
se-vehor, v ectu s sum 3 отпжтувамъ, заминавамъ.
severe adv. строго,
severitas, a tis f строгость, сериозность summa imperii severitas, cen­
soris.
sev&ritiido, inis / строгость, сериозность.
severus 3 1. суровъ, жестокъ, страшенъ turba Eumenidum.— 2. строгъ,
сериозенъ custos, iudex: vinum
силно.
1. Severus 3 римско фамилно име..
2. Severus mons планина въ областьта на сабинянитЯ.
sevi pj. отъ 2. sero,
sevir, viri m севиръ, единъ отъ ко­
легията на шесттЯ мжже,
seviratus, iis m севирство, длъжностьта на севиръ.
sS-voco 1 1. повиквамъ настрана,
отзовавамъ, повиквамъ aliquem,
plebem in Aventinum; прен. aliquid
ad se отмъквамъ, присвоявамъ.
— 2. отдЯлямъ, отдалечавамъ; ani­
mum а voluptate въздържамъ [се
отъ.
sevum - sebum,
sex indecl. шесть.
sexagenarius 3 шестдесетгодишенъ.
sexageni, ае, а по шестдесеть.
sexagesim us 3 шестдесети.
sexagie(n)s adv. шестдесеть пжти.
sexaginta indecl. шестдесеть.
sex-angulus 3 шестожгъленъ.
sexcenarius = sescenarius/
sexdecim = sedecim.

sex en n is

606

sex-ennis, е шестгодишен?»; dies
срокъ отъ шесть години,
sex-ennium, ii n време отъ шесть
години.
sexii(n)s aiv. шесть пжти.
sex-prlml, orum т шесттЪ първи
длъжностни лица въ провинциал­
ните градове,
sexsiens = sexies,
sextadecimani, orum m войниците
отъ 16. легионъ.
sextans, antis m 1. една шеста отъ
асъ, малка монета. — 2. шеста
часть отъ едно цело, напр. отъ
наследство in sextante sunt,
sextantarius 3 който възлиза на
една шеста.
sextariolus, I т малъкъ секстарий, мерка за течности,
sextarius, i! т секстарий, мерка за
течности = една шеста часть отъ
единъ congius = около */» литъръ
aquae, vini.
Sextilis, е 1. mensis Sextilis или
само Sextilis шестиятъ месецъ, когато годината започвала съ месецъ
мартъ, после нареченъ Явгустъ.
— 2. августовски Nonae.
Sextius = Sestius,
sextula, ae / (sc. pars) една шеста
часть отъ uncia = 1/7а отъ нещо
цело, напр. отъ наследство,
sextus 3 шести; aiv. sextum за
шести пжть sextum consul,
sex-ungula, ae / която има шесть
нокти = алчна (за алчна курти­
занка).
sexus, Qs т полъ (мжжки или жен­
ски).
s i (ст. ф. sei> coniunct. 1. сь coni, за
желание: само ако numeros memini,
se verba tenerem. — 2. при условни
изречения сь indic, или coni.: ако
si vis pacem, para bellum; si scirem,
dicerem ако знаехъ, щЬхъ да кажа;
si minus ако не; educ tecum omnes
tuos, si minus, quam plurimos. — 3.
въ косв. вьпр. дали, ли vide, si esse
possum; quaesivit, si cum Romanis
militare liceret; si perrumpere pos­
sent, conati. — 4. ако и да nec ea
dico, quae si dicam, tamen infirmare
non potest,
sibi еж. 4. se.

sicco

sibilo 1. intr. съскамъ. — 2. trans.
освирквамъ aliquem.
1. sibilus, I m, pl. u sibila, orum n
1. съскане, свирене, шумене, свистене rudentum, sibilo signum dare.
— 2. освиркване; intactus ab sibilo
неосвирканъ.
2. sibilus 3 съскащъ, свирещъ.
Sibusates, um m сибузати, племе
въ Яквитания.
Sibylla, ae /
Сибила, пророчица,
жрица на Нполонъ; особено изве­
стна е Sibylla Cumaea (една презъ
време на Еней, друга при Тарквиний
Горди); нейните предсказвания се
пазели въ Капитолиумъ; прен. ста­
рица. Sibyllinus 3 сибилински sa­
cerdos, libri, fata, versus.
sic aiv. 1. така, по такъвъ начинъ
ingressus est sic loqui Scipio; sic est
така e. — 2. = такъвъ, съ такива
качества sic est vulgus. — 3. ut__
sic както... така; sic... ut, (tamquam
quasi) така.. . както. — 4. за след­
ствие; sic... ut до такава степень,
така... че. — 5. = adeo до такава
степень, толкова много eum sic
semper dilexi.
sica, ae / кама; прен. убийство.
Sicam bri вж. Sigambri.
Sicani, Orum m сикани, иберийско
племе, което се преселило по за­
падните брегове на Италия, а оттамъ въ Сицилия. Sicanus 3 сицилийски. Sicanius 3 сикански,
сицилийски. Sicanis, idis / сикан­
ски. Sicania, ae / Сицилия.
sicarius, ii m убиецъ; accusare ali­
quem inter sicarios обвинявамъ въ
убийство.
Sicca, ae / Сика, градъ въ Нумидия. Siccenses, ium т сиканци.
s ic c i aiv. сухо.
siccitas, atis / 1. а) сухость, cyxoта; paludum изсъхнали блата, b)
суша, засуха, бездъждие siccitate
insignis annus. — 2. а) жилавость,
здравость, здравина corporis, b) за
стиль: сухость, простота orationis.
sicco 1 1. суша, изсушавамъ, пресушавамъ paludes, vellera, agros.
— 2. изпразвамъ; calices изпивамъ;
ubera избозавамъ; ovem издоявамъ;

sicco cu lu s

607

Signia

— 2. а) спущамъ ce nebula campo
vulnus lymphis спирамъ кръвьта на
sederat, b ) засЬдамъ, оставамъ cum
раната съ вода.
sederit glans; navis засЬда въ nfcsiccoculus 3 съ сухи очи, безъ
сълзи.
съкъ. c) изчезвамъ sidente paulatim metu.
siccus 3 1. сухъ изсъхналъ litus,
harena; pocula празна; luna свет­ Sidon, onis /
Сидонъ, градъ въ
Финикия. Sidonius 3 а) сидонски,
ла; oculi безъ сълзи; carinae които
сж на сушата; subst. siccum, i п
тирски, финикийски Dido, urbs, b)
картагенски equus; subst. Sidonii,
суша. — 2. а) жаденъ fauces san­
orum m сидонци. Sidonia, ae /
guine siccae. Ь) трезвенъ, умЪСидония, областьта около Сидонъ.
ренъ, въздържанъ accedes siccus
Sidonicus 3 сидонски. Sidonis,
ad unctum; animus разсждителенъ;
idis / сидонка Dido; adi. concha,
puella безчувствена, студена, c) за
tellus.
стилъ-. простъ.
sicera, ае / сикера, видъ питие у sidus, eris n 1. съзвездие, небесно
светило, звезда Vergiliarum, caprae;
евреитЪ.
solis слънце; sidus natalicium раз­
Sichaeus = Sychaeus.
положение на звездитЪ въ часа
Sicilia, ае / островъ Сицилия. Si­
на раждането. — 2. а) небе vertice
celis, idis / и Siciliensis, е сициsidera tangam, b) климатъ, страна,
лийски; pecunia спечелени въ Си­
околность. с) ношь exactis sideri­
цилия; fretum морската тЪснина
bus. d) годишно време hiberno si­
при Месина.
sicilicissito 1 подражавамъ на сиdere. е) време, особ. лошо време,
буря; triste. Minervae буря, която
цилийскитЪ обичаи,
е предизвикала Минерва. — 3. а)
sicilicula, ае / малъкъ сърпъ.
красиви очи, звезди oculi, sidera
sicilicus, Т т една четвърть отъ
nostra, b) украшение terrestria si­
7 ,1 = 7 4 8 О Т Ъ нЪщо цЪло.
dera flores.
sicine така ли?
Sicoris, is т Сикорисъ, притокъ на Sigambri, orum m сигамбри, племе
въ Северозападна Германия. Si­
р. Ебро, въ Испания.
gamber, bra, brum сигамбрийски.
sT-cubi adv. ако нЬкжде.
Sigeum, i n Сигеумъ, носъ и градъ
sicula, ае / малка кама.
въ Троада, кждето е билъ погреSiculi, orum т сикули (сицилийбанъ Яхилъ. Sigeius 3 сигейски.
ци), жителите на о. Сицилия. Si­
culus, i т сицилиецъ; adi. сици- sigillaria, orum n 1. малки изобра­
лийски; pastor Теокритъ.
жения, фигурки, статуйки. — 2.
si-cunde cdv. ако отъ нЬкжде.
J празникъ, презъ който си пода­
sic-u t и sic-u ti coniunct. 1. а) така
рявали единъ на другъ малки ста­
както, както. Ь) сжщо като, като.
туйки. — 3. пазаръ, кждето се про­
— 2. като че ли. — 3. както на­
давали тЬзи статуйки.
истина.
sigillatus 3 украсенъ съ малки фи­
Sicyon, onis / Сикионъ, градъ въ Пегури или статуйки.
лопонесъ. Sicyonius 3 сикионски.
Sida, а е / Сида, градъ въ Памфилия. sigillum, i n 1. малка фигура, статуйка, малко изображение ornatus
sidereus 3 1. звезденъ, съ звезди
circus sigillis. — 2. образъ на пе­
caelum; caput увенчана съ звезди;
чата, печатъ.
dea нощьта; ignes звезди. — 2. а)
слънчевъ ignes, lux. b) блестящъ signator, oris т който приподпечатва (особ. завещание) като свиclipeus.
детель; прен. свидетель; falsi sig­
Sidicini, orum m сидицини, племе
natores фалшификатори на заве­
въ Кампания. Sidicinus 3 сидищания.
цински.
sido, sedi, sessum 3 1. сЬдамъ in Signia, ае / Сигния, градъ въ Лациумъ.
limine, sub arbore, super arbore.

signifer

608

signifer, fera, ferum 1. украсенъ
съ изображения, съ съзвездия,
звезденъ; orbis и subst. signifer, i m
зодиакъ, — 2. subst. знаменосецъ;
прен. предводитель iuventutis.
significanter adv. изразително, ясно.
significantia, ае / ясность, изразителность.
significatio, onis / 1. означаванепоказване, знакъ ignibus significa­
tio facta, ех ipsa significatione cog­
nosci potuit; nullam in partem ab
exercitu Curionis fit significatio никакъвъ знакъ за одобрение или
неодобрение; съ gen. subi, ех signi­
ficatione Gallorum по знакъ на галитЯ; съ gen. obi. adventus за при­
стигане. — 2. а) знакъ за одобре­
ние. Ь) изразителность, сила. с) смисълъ, значение scripti, verborum,
significo 1 1. давамъ знакъ, показвамъ, означавамъ voce et manibus,
aliquid. — 2. а) известявамъ, съобщавамъ, предвещавамъ futura, b)
изразявамъ, означавамъ uno verbo
_duae res significantur,
signo 1 1. означавамъ, отбелязвамъ
caeli regionem in cortice; saxo no­
mina издълбавамъ. — 2. а) снабдявамъ съ белегъ, отбелязвамъ lo­
cum, moenia aratro; campum limite
разграничавамъ; humum pede certo
ходя; herbam опръсквамъ, боядисвамъ. b) запечатвамъ epistulam,
c) сЯка пари pecuniam signo, argen­
tum signatum; прен. in animo spe­
ciem запомнямъ. — 3. а) забелязвамъ, наблюдавамъ ut videt se sig­
nari oculis, b) отличавамъ, украсявамъ aliquem honore,
signum, I n 1. а) знакъ, белегъ,
признакъ, следа; signa (pedum) se­
qui проследявамъ. I>) знаме collatis
signis militaribus; signa relinquere
бЯгамъ; signa inferre (conferre, con­
vertere) нападамъ; signa ferre (mo­
vere, tollere, vellere, convellere)
тръгвамъ на походъ; signis infestis
concurrere in aliquem нападамъ;
sub signis въ боенъ редъ; прен.
група, отделение отъ войската
terror Latinorum signa turbavit, c)
сигналъ, знакъ signum dare can­
tandi, signo dato, signum tuba dare.

S iliu

d)
лозунгъ, парола. — 2. предзна­
менование, признакъ за бъдещето
пес dubiis ea signa dedit Tritonia
monstris. — 3. а) изображение, ста­
туя signum lovis Statoris, абпешп.
b) образъ на печатъ, гербъ, печатъ
anuli paterni signum, с) звезда,
съзвездие signorum ortus et obitus.
Sila, ае / Сила, гориста и планин­
ска область въ Бруциумъ.
silaceus 3 жълтъ като цвЯта на
боята охра.
Silarus, I т Силаръ, рЯка въ Лу­
пания.
silens, gen. -entis тихъ, мълчаливъ
nocte silenti; subst. silentes, ium m
a) питагорейцитЯ, които мълчели
петь години, b) умрЯлитЯ.
silentium , ii n 1. тишина, мълча­
ние; ceteris silentium fuit остана­
лите мълчали; (cum) silentio мъл­
чаливо; silentium tenere мълча; si­
lentio aliquid transire премълчавамъ; oratio silentio praeteritur
безъ ръкопляскане. — 2. спокой­
ствие, почивка, покой, бездействие
vitam silentio transire.
Silenus, I m Силенъ, възпитатель
и другарь на Бакхъ.
sileo, silui 2 1. intr. а) мълча; um­
brae silentes сЯнкитЯ на умрЯлитЯ;
subst. silentes, ium т умрЯлитЯ.
b) празнувамъ, почивамъ, оставамъ въ бездействие leges inter
arma, aequor. — 2. trans, премълчавамъ fortia facta, ea res siletur;
subst. silenda, orum n тайни, ми­
стерии.
siler, eris n рЯчна върба.
siISsco 3 1. млъквамъ. — 2. утихвамъ venti.
silex, icis m f 1. твърдъ камъкъ.
кремъкъ, гранитъ. — 2. а) скала;
Ь) калдаръмъ, паважъ.
silicernium, ii n 1. угощение по
случай погребение. — 2. дъртакъ
(обидна дума),
siligineus 3 пшениченъ.
siligo, inis / пшеница,
siliqua, ае / шушулка (на бобъ,
грахъ и др.); pl. шушулкови пло­
дове (бобъ, грахъ, бакла и др.).
Silius 3 плебейско родово име

609

sillybus

simulacrum

*

sillybus, Tm (гр) заглавие на книга; sim itu adv. заедно, едновременно,
пергаментовъ листъ съ заглавието sim ius еж. simia.
на книгата, прикрепенъ къмъ сви­ l.S im o , onis т Симонъ, влюбенъ
старецъ (въ латинската комедия).
тъка.
SilurSs, um т силури, племе въ 2. Simo, onis т Симонъ, вождъ на
юдеитЪ.
Британия.
Simois, Sim oentis т Симоентъ,
silurus, Т т (гр) сомъ (риба),
притокъ на Скамандъръ.
silus 3 съ сплеснатъ носъ, съ чипъ
SimonidSs, ае т Симонидъ, гръцки
носъ.
лирикъ отъ Кеосъ, живЬлъ около
silva, ае / 1. а) гора, лесъ; поет.
500 г. пр. Хр.
дърво, растение, храстъ. Ь) паркъ.
— 2. а) множество. Ь) изобилие, simplex, gen. -plicis 1. простъ, несложенъ, несъставенъ natura aut
запасъ virtutum et vitiorum.
simplex est aut concreta ex pluribus;
Silvanus, T m Силванъ, богъ на rogenus mortis безъ особени мяки;
ритЪ и полята,
plus vice simplici повече отъ единъ
silvaticus 3 дивъ.
пжть, няколко пжти. — 2. отд-fesilvesco 3 обръщамъ се на гора;
ленъ, единъ, единственъ vulnus,
прен. подивявамъ.
verba. — 3. а) простъ, естестеенъ,
silvester, stris, stre и silvestris, е
безизкуственъ ratio veritatis, b) от1. гористъ, покритъ съ гора mon­
кровенъ, простодушенъ, скроменъ
tes, collis. — 2. горски, който жиhomo.
вЪе въ гората belua, gens; uber
на вълчица; cursus въ гората. — 3. sim plicitas, atis / простота, просто­
който расте въ диво състояние,
душие, откровеность, искреность,
дивъ corna, oliva.
наивность.
Silvia вж. Rhea.
sim pliciter adv. просто, безизку­
silvicola, ае m горски житель, пластвено, естествено, откровено,
нинецъ.
silvicultrix, icis / която живЬе въ sim plus 3 простъ; subst. simplum, i
п просто, еднократно,
гората cerva.
silvifragus 3 който опустошава го- simpulum, i n = simpuvium,
simpuvium, ii n жертвена чаша за
ригЬ.
правене възлияния.
silvosus 3 гористъ saltus.
Simbruvium, ii п Симбрувиумъ, мЪ- simul (semul) 1. adv. заедно simul
cum nuntio; simul. . . simul отчасти
сто въ Лациумъ. Simbruinus 3
__отчасти, както . . . така. — 2.
симбрувиумски stagna,
ргаер. съ abi. заедно съ simul nobis.
simia, ае / (рпдко simius, ii m)
— 3. coniunct. съ ind. pj. u /u t. II —
маймуна; прен. подражатель.
щомъ като nostri simul in arido con­
Simila, ае / = Semele,
stiterunt, in hostes impetum fecerunt;
similis, е (сотр. similior, superi, simil­
sim ulatque (sim ulae) щомъ като,
limus) подобенъ, съ gen. или dat.',
веднага щомъ simulatque signa
os umerosque (acc. gr.) deo si­
nostra viderunt, portas aperuerunt,
milis ; veri u vero simile вЪроятно;
subst. simile, is n подобенъ при- sim ulae еж. simul,
sim ulacrum , I n 1. а) образъ, изоб­
мЬръ, сравнение, аналогия,
ражение, статуя deorum; simulacra
similiter adv. подобно, по подобенъ
fugacia отражение на образъ въ во­
начинъ; често съ atque, ас, ut, si.
дата. b) съновидение, с) сЪнкитЬ
similitudo, inis / 1.,подобие, сход­
на умрЬлигЬ, привидение, призство, прилика homini est similitudo
ракъ, видение. — 2. а) описание
cum deo; veri правдоподобность,
на характера, характеристика. Ь)
вЬроятность; pl. еднакви случаи,
видъ, образъ, подобие, сЬнка; si­
еднакви явления, подражания. — 2.
mulacrum aliquod civitatis; navalis
а) сравнение. Ь) еднообразие,
pugnae маневри.
simiolus, T т маймунка.
Латинско-български речникъ — Войновъ, — Милевъ. 2. издание.

39

simulamen

610

simulamen, inis n подражание; ко­
пие.
simulamentum, I n хитрость.
simulans, gen. -antis подражаващъ
sumulantior vocum ales,
simiilanter u simulatg adv. присторено.
sumuiatio, onis / 1. преструване,
измама, лицемерие eadem perfidia
et simulatione usi. — 2. привидность, предлогъ itineris, virtutis;
per simulationem colloquii подъ
предлогъ за разговоръ.
simulator, oris m 1. подражатель.
— 2. лицемЬръ.
simulatque вж. simul,
simulo 1 1. а) правя подобенъ, уподобявамъ. b) изобразявачъ, подражавамъ aera Alexandri vultum simu­
lantia, anum; са acc. c. in f. —2. npeструвамъ се, лицемЪря; показвамъ
привидно amicitiam, gaudia vultu;
mortem преструвамъ се на умрЪлъ;
са acc. c. inf., съ inf:, pari, simula­
tus 3 мнимъ, присторенъ, лицемЪренъ lacrimae, amicitia,
simultas, atis / 1. ревность, усър­
дие, съперничество. — 2. вражда,
simulter = similiter,
sim us 3 (гр) съ сплеснатъ носъ,
чипоносъ capella.
sin coniunct. ако ли, но ако; sin mi­
nus ако ли не, но ако не.
sinapis, is f (гр) горчица, хардалъ
(раст.).
sincSre adv. откровено, искрено, че5*стно dicere, loqui,
sinceritas, atis f искреность, откровеность, честность; чистота,
здраве corporis.
sinc&rus 3 1. а) чистъ, безъ петна,
неповреденъ, цЬлъ, здравъ por­
ci, vas, corpus, pars; Minerva
девствена, b) неподправенъ, естественъ genae, с) несмЬсенъ; eque­
stre proelium въ което участвува
само конница; gens самобитно пле­
ме. — 2. правдивъ, искренъ честенъ, безкористенъ caritas, fides,
sincipitamentum, i n половинъ гла­
ва porcinum.
sinciput, itis n предната часть на
главата; глава; прен. умъ, разсждъкъ.

sinister

SindSnses, ium т синденци, жите­
ли на гр. Синда въ Памфилия.
Sindes, acc. en т Синдесъ, рЬка въ
Мидия.
sine ргаер. сь abi. безъ sine ullo pe­
riculo; vir sine metu смЪлъ, безстрашенъ.
singillatim (singulatim) adv. отдЪлно, по отдЬлно, единъ по единъ
hoc singulatim Cingetorigi conciliavit,
singularis, e 1. а) отдЪленъ, caмичъкъ, самотенъ homo aliquos
singulares ex nave egredientes con­
spexerant, singularis hic mundus,
b) който принадлежи на единъ
ала се отнася къмъ единъ odium;
imperium единовластие; sunt in te
quaedam singularia у тебе има
н-Ьщо особено. — 2. а) единственъ,
особенъ, изключителенъ, необикновенъ, превъзходенъ virtus, fides;
numerus единствено число. Ь) безпримЬренъ nequitia, crudelitas,
singulariter adv. единствено, особе­
но, необикновено; грам. т. въ
единствено число,
singulatim вж. singillatim
singularius 3 отдЪленъ; прен. един­
ственъ, особенъ, необикновенъ ve­
locitas.
singulT вж. singulus.
singuitim adv. плачейки, хълцайки;
прен. съ пресЬченъ гласъ.
singulto 1 1. intr. ридая, хълцамъ,
пъшкамъ, хъркамъ. — 2. trans, изпускамъ съ хъркане, издавамъ съ
плачъ; animam умирамъ, бера ду­
ша; singultati soni издавани зву­
кове съ плачъ.
singultus, us т 1. хълцане, рида­
ние. — 2. хъркане, издъхване.
singulus 3 отдЬленъ, единственъ
singulum video vestigium; обикн. pl.
singulT, ae, a 1. отдЪлни, единич­
ни in singulis domibus factiones
sunt, vix qua singuli carri duceren­
tur. — 2. по единъ; quibus singulae
naves erant attributae по единъ
корабъ; in annos singulos всЬка
година.
Sinis, is m Синисъ, разбойникъ въ
Критъ, когото убилъ Тезей.
sinister, stra, strum 1. а) лЪвъ, отъ
лЪвата страна manus, cornu, ripa;

sinisteritas

611

subst. sinistra, ae / (se. manus)
лЬва ржка; (se. pars) лЪва страна,
b) несржченъ, непохватенъ, некадъренъ; разваленъ, лошъ natura
mortalium, interpretatio, mores. — 2.
за предсказания: а) у римлянитгъ:
<>лагоприятенъ, щастливъ avis, ful­
men, cornix, b) у гьрцатп>: небла­
гоприятен!», злощастенъ, зловещъ
omen, avibus sinistris, fulmen; прен.
злополученъ, противенъ, нещастенъ pugna, signa; fama лоша мъл­
ва; notus pueri sinister вреденъ
subst. sinistrum, i n зло.
sinisteritas, atis / непохватность,
некадърность.
sin istre aiv. на лЪво, въ лЪво; поен.
неблагоприятно, лошо.
sinistrorsum или sinistrorsus aiv.
въ лЬво, на лЬво.
sino, sTvT, situs 3 1. позволявамъ,
допускамъ non feram, non patiar,
non sinam; sinentibus nobis съ на­
ше позволение; nec iuppiter sirit,
nec di siverint, ut да не даде Богъ;
сь acc. с. inf. vinum ad se importari
non sinunt; съ пот. c. tnf. hic non
est situs accusare eum; съ ut, съ
coni. — 2. а) оставамъ sinite arma
viris, pontem intactum, b) sine нека:
sine feriant fluctus.
Sinopa, ae / u SinopS, es / Синопа, грацъ въ Пафлагония, родно
мЪсто на Диогечъ. Sinopenses,
ium т синопенци.
Sinuessa, ae / Синуеса, градъ въ
Лациумъ. Sinuessenus 3 синуесенски.
sinum, I п и sinus, iis т шнрокъ
глиненъ сждъ, гърне,
sinuo 1 извивамъ въ видъ на джга,
извивамъ; arcum обтЬгамъ; serpens
sinuatur in arcus извива се.
sinuosus 3 кривуличетъ, лжкатушещъ, набранъ, съ гънки fluvius,
vestis; narratio съ отклонения.
1. sinus вж. sinum.
2. sinus, iis m 1. кривина, извивка,
извиване draco sinus conficit; издутитЪ платна на кораба pinus effu­
sum ventis praebuerat sinum; quam­
vis possis implere sinus secundos
макаръ и да можешъ да се ползувашъ съ попжтенъ вЬтъръ. — 2.

sirus

широка гънка, дипла на гърдитЪ
на дреха (особ. на тога), пазва,
джобъ sinu ех toga facto, sinus flu­
entes, vestium; sinus ponderat пре­
търсва джобоветЪ; прен. sinus re­
gales царски одежди, дрехи. — 3.
a) гърди, гръдь gaudere in sinu.
b) скутъ, лоно, любовь, покрови­
телство; aliquem in sinu gestare
обичамъ нЬкого; recipere aliquem
in sinu обиквамъ; esse in sinu ali­
cuius любимецъ съмъ. c) скрива­
лище mutari exquirique novos si­
nus. d) сила, могжщество. е) сърдце, срЬдина, сърцевина in sinu ur­
bis sunt hostes. — 4. а) заливъ ex
portu sinuque adversariorum, b)
носъ, провлакъ. — 5. котловина,
долина.
siparium , ii n (гр) малка завеса,
перде; post siparium тайно.
Siphnos, I / Сифносъ, единъ отъ
ЦикладскитЬ острови.
sipho, onis т (гр) тржба, пожарни­
карска помпа.
siphunculus, I т (гр) тржба на водоскокъ.
Sipontum , 1я Сипонтумъ, градъ въ
Япулия. S ipontinus 3 сипонтски.
Sipylus, I т Сипилъ; 1. синъ на
Ниоба. 2. планина въ Лидия.
sl-quando ако нЪкога,
si quidem (sI-quidem)eon/unef. 1. ако
само. — 2. тъй като, понеже illius
patientiam paene obsessionem ap­
pellabant, siquidem ex castris egredi
non liceret.
slrem pse или slrem ps t сжщо тъй.
Siren, enis, pl. Sirenes, um / си­
рени, митически птици съ лица на
девици, които примамвали моряцитЬ съ красивото си пЬние и ги по­
губвали.
siris, sirit = siveris и пр., отъ sino.
Siris, is / Сирисъ, градъ и рЬка
въ Лукания. Sirlnus 3 сириски.
Sirius, ii т Сириусъ, звезда.
Sirmio, 5nis /
Сирмионъ, полуостровъ въ lacus Benacus.
Sirmium, ii n Сирмиумъ, градъ въ
Панония.
sirpe, is n = laserpicium.
sirpeus вж. scirpeus.
sirus, i m (гр) подземие за храни.

sis
sis = si vis.
Sisapo, onis / Сизапонъ, градъ въ
Испания.
Sisenna, ае т римско фамилно име.
L. Cornelius Sisenna ораторъ и историкъ, съвременникъ на Цицеронъ.
siser, eris п (гр) видъ салата,
sissent = sivissent, отъ sino,
sisto, stiti (steti), status 3 1. trans.
а) поставямъ, настанявамъ, пом-fcствамъ victimam ad aram, classem
in oris, b) построявамъ, въздигамъ,
правя templum isdem vestigiis, c)
cmd. m. sisto aliquem заставямъ да
се яви на сждъ, викамъ на сждъ;
se sistere и sistere vadimonium
явявамъ се предъ сжда въ опреде­
леното време, d) спирамъ, задържамъ equos, legiones, impetum, vim
hostium; bellum свършвамъ. e) yкрепявамъ, заздравявамъ rem pu­
blicam, animum. — 2. intr. а) спи­
рамъ се, заставамъ legio, sistunt am­
nes. b) трая, оставамъ, сжществувамъ negat rem publicam sistere
posse; sisti non potest не може да
се търпи, положението е неудър­
жимо; part. status 3 установенъ,
опредЬленъ dies, sacrificium, stato
_tempore.
sistrum, I n (гр) систъръ, дрънка­
ло (музикаленъ инструментъ, кой­
то се употрЬбявалъ при богослу­
жението въ честь на египетската
богиня Изида).
sisymbrium, ii п (гр) мокрешъ (раст.).
SIsiphus, I гп Сизифъ, царь на Коринтъ; заради разбойничеството си
билъ наказанъ въ подземното цар­
ство да търкаля огроменъ камъкъ
по стръмна планина, който се връщалъ обратно щомъ го докарвалъ
до върха. Slsiphius 3 Сизифовъ.
SIsiphides, ае т потомъкъ на
Сизифъ: Одисей.
sitella, ае / урна за изтегляне на
_жребий.
SIthdn, onis т Ситонъ, царь на
Тракийския Херсонесъ. Sithonis,
idis / тракийка. Sithonius 3 тра­
кийски. Sithonii, orum т тра­
кийци.
siticulosus 3 жаденъ; прен. сухъ,
безводенъ.

612

sivi

sitiens, gen. -entis а) жадуващъ,
желаещъ. Ь) сухъ, безводенъ,
зноенъ.
sitienter adv.
жадно, страстно,
алчно.
sitio 4 1. а) жаденъ съмъ mediis
in undis, b) сухъ съмъ, увехналъ
съмъ, жадувамъ за вода agri, her­
bae, tellus, ipsi fontes iam sitiunt;
flfri sitientes които живЬятъ въгорещъ климатъ. — 2. жадувамъ
за нЪщо, силно желая sanguinem,
honores; part. сь gen. sitientem me
virtutis tuae deseruisti,
sitis, is / 1. жажда. — 2. а) сухость»
суша diserta siti regio, b) силно
желание, страсть argenti.
Sitones, um m финит-fe въ Северна
Скандинавия.
situla, ае / 1. ведро, кофа. — 2сждъ, урна за изтегляне на жребий.
1. situs 3 1. part. отъ sino, а) поставенъ, положенъ. Ь) погребанъ Яеneas situs est. с) построенъ, издигнатъ ara Druso sita. — 2. като adi.
а) лежещъ, намиращъ се lingua in
ore sita est, locus in media insula
situs, b) за хора: обитаващъ, живЪещъ propinqui longius siti, c ) зависещъ отъ, почиващъ на alicui
spes omnis in fuga sita est; quantum
est situm in nobis до колкото за­
виси отъ насъ.
2. situs, iis m 1. положение, разпо­
ложение urbis, loci, agri, castrorum.
— 2. а) дълго лежане, оставане на
едно м-Ьсто безъ употреба situ du­
rescere campum, b) бездействие
senectus victa situ, ne pereant pec­
tora situ, c) занемаряване loca sen­
ta situ.
3. situs, us m плесень, мухълъ,
ръжда occupat arma situs.
sl-ve или seu coniunct. 1. или ако st
arborum trunci sive naves essent a
barbaris missae. — 2. sive... sive,
seu... seu или... или, било.. . било
sive casu sive consilio deorum im­
mortalium. — 3. или proelio sive
naufragio. — 4. въ косв. въпросъ:
дали; sive.. . sive дали.. . или.
sivi pf. отъ sino.

smaragdus

613

smaragdus, I m f (гр)
смарагдъ,
скжпоцененъ камъкъ съ зеленъ
цвЬтъ.
smaris, idis / (гр) смаридъ, видъ
дребна морска риба.
sm ilax, acis f (гр) кукувича преж­
да (раст.).
Smintheus, ei т Сминтевсъ, nptкоръ на Яполонъ.
Smyrna, ае / Смирна, градъ въ
Йония, въ М. Азия. Smyrnaei, orum
т смирненци.
soboles, sobolesco вж. suboles, su­
bolesco.
sobriS adv. трезво, умерено, въз­
държано vivere,
sobriefactus 3 поумнЬлъ.
sobrietas, atis / трезвеность, ум-feреность, въздържаность.
sobrinus, I т и sobrina, ае / братовчедъ, братовчедка,
sobrius 3 1. трезвенъ homo. — 2.
умЬренъ, въздържанъ. — 3. разсждливъ, благоразуменъ.
soccatus 3 обутъ въ леки низки
обувки.
socculus, I т леки сандали, които
носели актьорите въ комедиите;
прен. комически стилъ, простъ
стилъ.
soccus, I т (гр) 1. леки низки
обувки на актьори въ комедиите.
— 2.а)комедия.Ь)комически стилъ.
socer, eri т тъстъ, свекъръ; soceri
родителите на мжжа или на жената,
socia вж. socius.
sociabilis, е общителенъ, миролюбивъ.
socialis, е 1. другарски. — 2. браченъ torus. — 3. съюзнически lex,
fides, exercitus.
socialiter adv. задружно, другарски,
sociennus, i m другарь.
so cieta s, atis /
1. общность, уча­
стие, съучастие, връзки sceleris,
hominum inter ipsos; venire in so­
cietatem laudum alicuius участвувамъ въ. — 2. а) съюзъ между дър­
жави societatem facere, b) търгов­
ско сдружение, съдружие за тър­
говия; societatem gerere, facere
зземамъ участие; iudicium socie­
tatis поради невЪрность спрЬмо
съдружника.

sodalis

socio 1 1. правя общъ aliquid cum
aliquo; gaudium cum aliquo сподЬлямъ. — 2. съединявамъ, свързвамъ eam vim rerum cognitionemque
cum dicendi exercitatione; sociare
aliquem urbe, domo приемамъ въ
града, у дома; sociari facinoribus
ставамъ съучастникъ; sanguinem
сродявамъ се. — 3. задружно предприемамъ или извършвамъ parri­
cidium.
sociofraudus 3 който измамва дру­
гаря си.
socius 3 1. общъ regnum, honor;
legio tot proeliorum socia участвувалъ въ. — 2. съюзенъ, съюзни­
чески reges, classis, cohortes; subst.
socius, ii m u socia, ae / 1. дру­
гарь, другарка; tori съпругъ; so­
cius lectus брачно легло. — 2. а)
съюзникъ. b) другарь по търго­
вия, съдружникъ, особ. за държав­
ните откупвачи на данъци (публикани) socii Bithiniae; damnari, age­
re pro socio за измама на съдруж­
никъ.
socordia, ае /
1. безгрижность,
немарливость, нехайство. — 2. сла­
боумие, тжпота, ограниченость.
socorditer adv. безгрижно, немар­
ливо.
socors, gen. -cordis 1. отпуснатъ,
безгриженъ, нехаенъ; cs gen. futuri,
ceterarum rerum. — 2. слабоуменъ,
тжпъ, ограниченъ ingenium, homi­
nes.
Socrates, is и I m Сократъ, npoчутъ гръцки философъ (469—399
год. пр. Хр.). Socraticus 3 Сократовъ; chartae писанията на СократовитЬ ученици. Socratici,
orum т ученицитЪ и привърже­
ниците на Сократа.
socrus, us / тъща или свекърва.
sodalicius 3 другарски, приятелски.
subst. sodalicium, ii п 1 другар-/
ство, приятелство; гуляджийска
компания. — 2. а) братски съюзъ.
Ь) политическо тайно сдружение,
таенъ съюзъ (за подкупване на
избирателите) lex Licinia, quae est
de sodaliciis.
sodalis, е другарски turba; subst
sodalis, is m 1. а) другарь, прия

sodalitas

614

тель. b) другарь по пиене, пияни­
ца epulabar cum sodalibus. — 2. а)
членъ на религиозно братство,
особ. на жреческа колегия sodales
Augustales. Ь)съучастникъ,другарь
(въ заговоръ, въ таенъ съюзъ).
sodalitas, atis / 1. другарство, прия­
телство Neroni odium ех intima so­
dalitate coeperat. — 2. а) събирание
на приятели за веселие, гуляйджийска компания. ЬТ братство, ко­
легия на жрецит-fe. с) политически,
таенъ съюзъ (за подкупване на
избиратели, за устройване заго­
вори и пр.).
sodes (=si audes, т. е. si audies)
ако обичашъ dic, sodes.
Sogdiana regio Зогдиана, область
въ Азия, между рЪкитЪ Яксартъ
и Оксъ.
sol, solis т 1. слънце; sole primo
и novo на разсъмване; orto sole
следъ изгрЪвъ; sole medio на плад­
не; sole supremo привечерь; cum
sol Oceano subest когато е заляз­
ло. Sol, is m богъ на слънцето.—2.
a) слънчевъ пекъ, горещина, слън­
це sub sole, ambulare in sole, nimius,
seu sol seu imber esset; pl. слън­
чеви лжчи perusta solibus uxor, sine
ullis solibus triste nubilo caelum est.
b) день illis solibus, tres soles er­
ramus. c) обществена дейность
procedere in solem.
solaciolum^ Tn слаба утеха, утеха,
solacium, iT n 1. утеха, утешение
hoc sibi solacii proponebant; solacia
утешителни думи. - 2. а) прибЪжище, спасение solacium populo cam­
pum Martium patefecit, b) обезще­
тение, възнаграждение за загуба,
solamen, inis n утеха, утешение,
solanus, i m (sc. ventus) източенъ
вЪтъръ.
solaris, е слънчевъ arcus,
solarium, iT n Л. слънчевъ часовникъ; non ad solarium versatus est
не се върна на форума (кждето
имало сл>нчевъ часовникъ); sola­
rium ех aqua воденъ часовникъ.
— 2. слънчева тераса,
solatium, iT n = solacium,
solator, oris т утешитель.

solitudo
soldurii, orum m солдури, тело­
хранители, напълно в-Ьрни на го­
сподаря.
soldus = solidus.
solea, ае / 1. кжщни сандали ; ст»
тЪхъ римляните не с-Ьдали да
обЪдватъ и оттукъ: soleas poscere
ставамъ отъ об^дъ; soleas demere
сЪдамъ да обЪдвамъ; ei soleae lig­
neae in pedes indutae sunt окови.
— 2. камбала, видъ риба.
solearius, iT m който прави кдщ нк
сандали.
soleatus 3 обутъ въ сандали,
solemnis, solennis вж. sollemnis,
soleo, solitus sum 2 имамъ обичай,
имамъ навикъ, свикналъ съмъ ali­
quid facere; ut soleo по мой на­
викъ; ut solet fieri както обикно­
вено става; part. solitus 3 обикновенъ mos, honores; subst. soli­
tum, i n навикъ; abi. solito сь
comp.; solito magis повече отъ
обикновено,
solers — sollers.
soleum = solium.
Soli, orum m Соли, градъ въ Киликия. Solenses, ium т соленци.
solide adv. плътно; прен. съвърше­
но, напълно.
soliditas, atis / плътность, набитость, здравина.
solido 1 правя плътенъ, здравъ, закрепвамъ aream creta, muros,
solidus 3 1. а) масивенъ, плътенъ
paries vel solidus vel fornicatus, so­
lido de marmore templum, b) здравъ,
твърдъ ripa, adamas. — 2. а) непоколебимъ mens, vires, fides. b>
истински, действителенъ, реаленъ
gaudium, libertas, utilitas, c) ц%лъ,
пъленъ annus, consulatus, usura;
subst. solidum, i n 1. нЪщо здра­
во, pl. твърди т-fena. — 2. а) сигурность in solido locare, b) масивность, плътность. c) ц-Ьло, всичко,
цЪлата сума solidum solvere,
soliferi eum = solliferreum,
soli-loquium, iT n монологъ.
solistim us = sollistimus,
solitarius 3 усамотенъ, уединенъ.
solitudo, inis / 1. а) уединение, caмота vivere in solitudine, b) пусти­
ня circum se vastatis finibus soli-

solitus

615

tudines habere. — 2. изоставеность,
беззащитность, безпомощность li­
berorum; magistratuum липса на
магистрати.
solitus part. оть soleo.
solium, ii n 1. а) кресло, тронъ di­
vinum, regale, b) царско достойн­
ство, царска власть solio sceptro­
que potitus, solio depellere.—2. ва­
на за кжпане cum pavidus exsiluisse
e solio. — 3. ковчегъ, погребаленъ
сандъкъ.
solivagus 3 1. самотно скитащъ се,
самотенъ bestiae. — 2. едностран­
чиви cognitio.
sollemnis, е 1. вс-Ькигодишенъ, ежегоденъ, който се празнува веЬка
Година, годишенъ sacra, sollemne
in singulos annos bellum. — 2. a)
празниченъ, тържественъ religio­
nes, verba, ludi, epulae, b) обикновенъ lascivia militum, subst. sol­
lemne, is n 1. тържество, празникъ publicum. — 2. а) обичай, навикъ nostrum illud sollemne; sollem­
nia insanire по обикновенъ нвчинъ.
b) жертвоприношение, жертва.
sollemnitas, atis / u sollennitas,
atis / тържество, празникъ.
sollemniter adv. тържествено, праз­
нично.
sollennis = sollemnis.
sollers, gen. -ertis изкусенъ, noхватенъ, сржченъ, изобретателенъ,
уменъ.
sollerter adv. изкусно, похватно,
сржчно, умно.
sollertia, ае / 1. сржчность, похватность, ловкость, изобретателность,
проницателность iudicandi, ingenii.
— 2. хитрость, лукавство.
sollicitatio, onis / 1. тревога, безспокойствие; nuptiarum поради
бракъ.—2. подбуждане, подстрекаване, насъскване.
sollicito 1 1. докарвамъ въ движе­
ние, раздвижвамъ manes totumque
orbem, mundum de suis sedibus:
tellurem (aratro) opa; freta remis
плавамъ по море; stamina pollice
свиря на струненъ инструменти;
arcu feras ловя съ лжкъ; spicula
клатя. — 2. а) смущавамъ, разклащамъ, нарушавамъ pacem, statum

solstitium
civitatis, b) обезпокоявамъ, трево­
жа, заплашвамъ haec cura me sol­
licitat. c) подстрекавамъ, раздразнявамъ, бунтувамъ civitates, exer­
citum, milites, aliquem pecunia, ser­
vos ad hospitem, necandum; съ ut,
съ inf. d) примамвамъ, лривличамъ
ipsam ingentibus donis; iudicium
donis полкупвамъ. е) поканвамъ.
solncitiido, inis /
безпокойство,
грижа, загриженость; provinciae за
провинцията.
sollicitus 3 1. докаранъ въ силно
движение, развълнуванъ mare, ar­
ma. — 2. а) загриженъ, обезпокоенъ, разтревоженъ; sollicitum
esse de aliqua re загриженъ съмъ
за; sollicitum habere aliquem тре­
вожа, създавамъ грижа на. b) безпокоенъ, изплашенъ canes, ani­
mal, lepus, equus, c) пъленъ съ тре­
воги, тревоженъ, неспокоенъ пох,
amor, sollicita prece.*
solliferreum, i n желЪзна стрела,
желЪзно копие.
sollistim us 3 благосклоненъ, напъл­
но благоприятенъ, еж. tripudium.
Solo и Solon, 5nis т Солонъ, про­
чу тъ атински законодатель, умрЬлъ
въ 559 год. пр. Хр.
soloecism us, I т (гр) граматиче­
ски неправилно съединяване на
думи.
soloecum, i п\(гр) езикова(грЪшка.
Solonium, ii п или Soldnius ager
область въ Лациумъ.
solor 1 1. задоволявамъ, обезщетявамъ. — 2. а) ободрявамъ, насърдчавамъ, подкрепямъ, засилвамъ
fessos opibus solatur amicis, b) утешавамъ aliquem dictis amicis, ino­
pem et aegrum, c) успокоявамъ, облекчавамъ, намалявамъ curas, gra­
vem aestum fluviis, famem quercu
solstitialis, e 1. който гринадлеж!
къмъ лЬтното слънцеобръщение
dies най-дълъгъ; nox най-кжса
orbis тропикъ. — 2. а) лЬтенъ tem
pus, herba, b) слънчевъ orbis,
sdlstitium, ii n слънцестоение bru
mae, aestivum; обикн. лЪтно слън
цеобръщане (когато слънцето

solum

616

somnium

най-далече отъ екватора и днитЪ
обузданъ Clodii praetura, plebis vis,
сж най-голЪми); прен. л%то, жега,
libido, b) небреженъ, отпуснатъ
горещина.
solutus et mollis in gestu, cura,
1. solum, I п 1. основа, дъно fossae; solvo, solvi, solutus 3 1. а)отвързab infimo solo отъ основи, отъ дъно.
вамъ, развръзвамъ catenas, funem;
— 2. а) подъ на стая, настилка mar­
crinem разплитамъ, разпускамъ;
moreum. b) стжпало на кракъ. с)
aliquem освобождавамъ отъ окови;
подметка. — 3. а) почва, земя agri,
equum senescentem разпр-Ьгамъ,
aequare solo, ad solum diruta urbe. ■ не впрЬгамъ; ora, linguam ad iurgia
b ) страна, земя patriae; solum mu­
огварямъ; ancoram, navem, ratem
tare или vertere изселвамъ ce;
отплувамъ, отпжтувамъ no море;
natale родина. — 4. подставка, ос­
vella вдигамъ платна, отплувамъ,
нова ; Cereale отъ хлЬбъ; solum
само solvere отплувамъ fllexandria.
subtrahitur navi повърхностьта на
b) заплащамъ дългъ, плащамъ de­
морето, морето; astra tenent cae­
cem minas, nihil pro frumento; sol­
leste solum небесния сводъ.
vendo non erat не можеше да пла­
ти; vota изпълнявамъ; poenas sol­
2. solum adv. само; non solum... sed
vere претърпявамъ наказание, наetiam не само.. . но и; non solum...
казанъ съмъ: fidem удържамъ ду­
sed n e ... quidem не само.. . но нито
мата си; omnia iusta paterno funeri,
дори.
exsequias rite отдавамъ последни
sdlum-modo adv. само.
(погребални) почести, с) освобож­
Sulus, iintis / Солунтъ, градъ въ
давамъ aliquem cura et negotio; ego
Сицилия. Soluntinus, i т солунsomno solutus sum лишенъ съмъ;
тиецъ; adi. солунтийски.
nec Rutulos solvo не изключвамъ.
solus 3 (gen. solius, dat. soli) 1. самъ,
—2. а) разрушавамъ pontem; navem
разбивамъ; nivem стопявамъ; naves
единственъ (Stoici) soli ex omnibus
dixerunt, de modo viginti restabam
раздЬлямъ; solvitur hiems изчезва;
solus; quaerit ex solo пита го на­
viscera solvuntur загниватъ; caelum
in Tartara хвърлямъ въ. b) правя
саме; solos novem menses само
деветь месеци. — 2. а) самотенъ
слабъ, разслабвамъ, отслабвамъ
sola domo maeret vacua, b) усамоsolutus annis aevoque, alta quies
тенъ, пустъ, ненаселенъ loca.
solverat homines, senectus corpus
solute adv. 1. свободно, безпрепят­
solvit; solvi (morte) умирамъ; in
ствено. — 2. леко, лесно. — 3. без­
somnos solvi потъвамъ въ; alicui
грижно, лениво.
lumina затварямъ. c) премахвамъ,
solutilis, е който може лесно да
отмЬнявамъ, отдалечавамъ, отстрасе разглоби, да се развали navis.
нявамъ leges, curam metumque, ob­
solutio, onls / 1. а ) развързваме ;
sidionem, traditum a prioribus mo­
rem. d) обяснявамъ, разяснявамъ
quasi solutio totius hominis; прен.
captiosa, carmina.
разложение, b) развързаность, сво­
бода linguae. — 2. заплащане, пла­ Solymi, orum m солими, старитЬ
щане aeris alieni.
жители на Ликия.
1. solutus part. отъ solvo.
somniculosus
3 сънливъ, бавенъ,
2. solutus 3 1. развързанъ toga.—2.
ленивъ senectus.
а) свободенъ, необвързанъ animus;
praedia безъ дългове; solutus a cu­ som nifer, fera, ferum 1. приспивателенъ.—2. смъртоносенъ venenum.
piditatibus, ambitione; solutus in pau­
pertate безгриженъ; съ gen. famuli somnio 1 сънувамъ de illo, aurum,
operum soluti. Ь) за ораторъ: лоmirum somnium; прен. бълнувамъ,
въкъ, сржченъ, умЪлъ ad dicendum,
говоря глупости.
in dicendo, c) за речъ\ свободенъ somnium, ii n 1. сънъ, съновидение.
отъ ритъмъ, прозраченъ; verba so­
— 2. бълнуване, глупости somnia
luta проза. — 3. а) разпуснатъ, не- I Stoica.

/

somnus

617

somnus, I m 1. сънъ; somnum ca­
pere non posse не мога да заспя;
servus ad somnum робъ, който пази
докато спи господарьтъ; in somnis,
per somnum, somno въ сънъ; fer­
reus u longus смърть. — 2. а) без­
действие, леность deditus ventri ас
somno. Ь) нощь dies somnusque.
sona, а е / = zona,
sonabilis, е звучещъ, звънливъ,
звънтещъ, звученъ sistrum,
sonans, gen. -antis звучещъ, звън­
тещъ, звънливъ concha; longe so­
nans Aufidius шумещъ.
sonax, gen. -acis звънтещъ, шу­
мещъ, гърмещъ.
sonipes, gen. -pedis който прави
шумъ съ краката си; subst. т
конь.
sonitus, iis т звънъ, звукъ, шумъ,
трЪсъкъ tubae, venti, flammae, ar­
morum, remorum; Olympi гърмотеВИЦИ.

sonivius 3 който звучи ясно, прозвучаващъ, звънливъ; sonivium tri­
pudium добро предзнаменование
(когато предсказващите птици къл­
вели така лакомо хвърлената имъ
храна, че тя съ шумъ падала отъ
устата имъ).
sono, sonui, sonaturus 1 1. intr.
прозвучавамъ, еча, звуча, шумя,
буча sonant classica, silvae, plec­
trum, ripae; съ вжтр. obi. vox homi­
nem sonat звучи като човешки
гласъ; femineum смее се като же­
на. — 2. trans, а) издавамъ звукъ,
говоря, произнасямъ os magna sonaturum; atavos sonans прославящъ; furem sonuere iuvenci издадо­
ха съ мукане крадеца. Ь)възпевамъ
bella, te carmina nostra sonabunt,
sonor, oris m звънъ, звукъ, шумъ,
sonorus 3 звънливъ, звученъ, шуменъ aes, tempestas,
sons, gen. sontis виновенъ, провиненъ, наказуемъ; subst. виновникъ, престжпникъ sic ego poenas
sontibus impono.
Sontiates, um m сонциати, племе
въ Яквитания.
sonticus 3 1. виновенъ. — 2. опасенъ morbus; прен. уважителенъ,
важенъ causa.

Soracte

sonui pf. отъ sono,
sonus, I m 1. звукъ, шумъ chorda
sonum reddit. — 2. а) дума, речь,
гласъ edere sonos ore. b) начинъ
на изказване, тонъ.
SophSne, es / Софена, область въ
Южна Армения,
sophia, ае / (гр) мждрость.
sophism a, atis п (гр) лъжливо за­
ключение, софизъмъ.
sophistes, ае т (гр) софистъ; по­
някога = philosophus,
sophisticus 3 (гр) софистически,
хитъръ.
Sophocles, is т Софокълъ, гръцки
трагически поетъ(497—406 год. пр.
Хр.). Sophocleus 3 Софокловъ.
Sophoniba, ае / Софониба, дъще­
ря на Хаздрубалъ и съпруга на
нумидийския царь Сифаксъ.
1. sophos adv. (гр) добре 1 умно I
бравоI
2. sophos и sophus, I т (гр) мждрецъ.
Sophron, onis т Софронъ, гръцки
поетъ.
1. sopio 4 1. приспивамъ draconem;
part. sopitus 3 приспанъ, спещъ
vigiles; прен. blandimentis sopita vir­
tus: sopitae manus ржцетЪ на спещитЬ; ignis sopitus тлеещъ подъ
пепельта; quod sopitum aggressuri
essent пиянъ. — 2. успокоявамъ
ventum. — 3. лишавамъ отъ чув­
ство, отъ паметь; quies sopita дълбокъ сънь.
2. sopio, onis т мжжки половъ органъ.
sopor, oris m 1. а) дълбокъ сънь,
сънь; смърть. Ь) зашеметеность,
безчувственостъ animi corporisque
sopore discusso.— 2. а) сънливость,
леность. b) приспивателно питие,
soporatus 3 1. приспиващъ offa.
— 2. приспанъ, заспалъ hostis; прен.
dolor успокоена, смекчена,
sopdrifer, fera, ferum приспиващъ,
приспивателенъ.
soporus 3 приспиващъ, приспива­
теленъ.
Sora, ае / Сора, градъ въ Лациумъ.
Soranus 3 соренски.
Soracte, is п Соракта, планина въ
Етрурия съ храмъ на Аполонъ.

soracum

618

soracum, I n (гр) ковчегъ, сандъкъ.
sorbeo, sorbui 2 сърбамъ, смуча,
поглъщамъ, гълтамъ aquam, flu­
mina sorbentur a terra, Charybdis
navigia sorbens gurgitibus; aliquid
animo sorbere силно желая; odia
sorbere пренасямъ омраза,
sorbilis, е който може да се сър­
ба, гълта.
sorbillo 1 сърбамъ.
sorbilo adv. на глътки; прен. sorbilo
victitare живЪя като беденъ човЪкъ.
sorbitio, onis / сърбане; прен. чор­
ба, сосъ.
sorbum, Т п оскруша, скоруша
(плодъ).
sorbus, I / оскруша, скоруша (дърво),
sordeo, sordui 2 1. мръсенъ съмъ,
нечистъ съмъ. — 2. незначителенъ
съмъ, не се ползувамъ съ уваже­
ние, противенъ съмъ sordent tibi
munera nostra.
sordes, is / обикн. pl. 1. а) нечи­
стотия, киръ, каль sordes aurium,
sine sordibus ungues, b) траурно
облекло sordes reorum. — 2. a)
скржбь, печаль, тжга iacere in la­
crimis et sordibus, b) изметъ, сбир­
щина, сгань apud sordem urbis et
faecem: o lutuml o sordes! мерзавецъ! подлецъ! c) алчность, скжперничесево nulla in re familiari
sordes. d) подлость, низость homi­
nis, iudicum; sordium oblitus дол­
ното произхождение,
sordesco 3 ставамъ нечистъ, оцапвамъ с е ; ставамъ негоденъ (за
книга).
sordidatus 3 облЬченъ въ мръсна
дреха; облЪченъ въ траурни дрехи,
sordide adv. мръсно, нечисто; прен.
низко, подло; скжпернически.
sordidulus 3 мръсничъкъ.
sordidus 3 1. а) черенъ sordido vi­
tam oblectabas pane, b) мръсенъ,
.изцапанъ, нечистъ vestis, lana, amic­
tus, fumus; terga suis пушенъ бутъ,
шунка. — 2. а) беденъ, незначите­
ленъ, доленъ, презрЪнъ, простъ
homo, hostis, homo sordido loco
natus, b) алченъ, скжпернически
homo, aedilis, c) подълъ, низъкъ,
доленъ.

sortior
sorditudo, inis / нечистотия, мър­
сотия.
sorex, soricis m мишка острозурлииа.
sorites, ae m (sp) соритъ, видъ лъж­
ливо заключение (въ логиката),
soror, oris J сестра; patruelis бра­
товчедка; noem.pl. за паркитЪ (tres,
triplices), за фуриитЬ (vipereae, cri­
nitae angue), за музитЬ (doctae);
soror Phoebi Луната, soror lovis
Юнона.
sororcula, ae / сестричка,
sororicida, ae m убиецъ на се­
стра си.
sordrius 3 сестринъ, сестрински;
stuprum съ сестра си.
sors, sortis / 1. жребий conicere
sortes, sors mea exit. — 2. а) хвър­
ляне жребий, жребий; sorte ducere
избирамъ по жребий; sorte provin­
cia ei evenit падна му се по жре­
бий; extra sortem безъ жребий;
conicere provincias in sortem хвърлямъ жребий за. b) предсказание
sors oraculi, sortes edere alicui, c)
сждба, участь, жребий nescia mens
sortis futurae; suprema sors смърть;
Saturni sors prima първо дете. d)
дЬлъ, часть; in nullam sortem bo­
norum natus безъ право да получи
нЬкакъвъ д%лъ отъ имота, е) поло­
жение, състояние, звание, достойн­
ство sorte sua contentus, et suae
sortis et regiae superbiae oblitus;
sors tua mortalis ти си човЪкъ. f)
родъ feminea. — 3. длъжност ь,
която се дава съ жребий, длъжность numquam afuit nisi sorte.
— 4. капиталъ, даденъ подъ лихва
sortem dare, accipere, sorte caret;
exsolvere sortem плащамъ.
sorsum = seorsum,
sorticula, ae / (гласоподавателно)
листче.
sortilegus 3 пророчески; subst. m
предсказатель.
sortior 4 (u sortio 4) 1. intr. хвърлямъ жребий de ordine agminis. — 2.
trans, а) хвърлямъ жребий за
нЪщо, съ жребий опред^лямъ pro­
vinciam, iudices. b) получавамъ по
жребий provinciam, с) раздЪлямъ,
разпред-Ьлямъ laborem, periculum.

sortit

619

d) придобивамъ, спечелвамъ medi­
terranea flsiae, regnum in plebem.
e) избирамъ subolem armento,
sortitio, onis / хвърляне на жребий,
sortito adv. 1. по жребий. — 2. no
определението на сждбата.
1. sortitus part. отъ sortior.
2. sortitus 3 1. полученъ по жребий.
— 2. опредЬленъ отъ сждбата.
3. sortitus, iis m хвърляне на жре­
бий.
Sosius 3 римско родово име.
sorpes, geri, -itis 1. запазенъ, неповреденъ. — 2. благополученъ,
щастливъ dies, cursus.
Sospita, ае / Спасителка, пр-Ькоръ
на Юнона.
sospitalis, е спасителенъ.
sospito 1 спасявамъ, запазвамъ.
Sotades, is т Сотадъ, критски поетъ. Sotadicus 3 Сотадовъ ver­
siculi.
soter, iris т (гр) спаситель.
Sotiates, um m социати, племе въ
Яквитания.
Sp. = Spurius.
spadix, gen. -icis (гр) съ цветана
фурми, кестенявъ; subst. т пал­
мово клонче съ червеникави пло­
дове; видъ струненъ инструментъ.
spado, onis т (гр) скопецъ, евнухъ.
Spania = Hispania,
spargo, sparsi, sparsus 3 1. а)пръскамъ, разпръсвамъ nummos po­
pulo; venena отравямъ; semina humo
сея; fulmina in totas terras хвърлямъ; umerus sparsus capillis по­
крито съ. b) разпръсвамъ, разпространявамъ sparsi per vias specu­
latores, aper sparsit canes, sparsis
tuguriis habitare; vestigia fugae
скривамъ, заличавамъ; bellum водя
на различни места; fama nomen
per urbes spargit; spargitur носи ce
слухъ. c) раздЪлямъ, разпокжсвамъ legiones, corpora, d) смЪсвамъ, разбърквамъ. — 2. опръскамъ, поръсвамъ, намокрямъ saxa
spargens sanguine, penetralia noc­
turno cruore hospitis; alas coloribus
изпъстрямъ; aurora spargebat lu­
mine terras осветяваше,
sparsi pf. отъ spargo,
sparsim adv. разпръснато.

spatium
sparsio, onis / пръскане.
1. sp arsu s part. отъ spargo.
2. sparsus 3 1. разпръснатъ, разхвърлянъ crines. — 2. изпъстренъ, пъстъръ anguis maculis sparsus.
S parta, ае a Sparte, es / Спарта,
главенъ градъ въ Лакония. Spar­
tanus и S partiaticus 3 спартан­
ски. Spartiates, ае т спартанецъ.
S partani, orum т спартанци.
Spartacus, i m Спартакъ, тракиецъ,
прочутъ водачъ на възстанието на
гладиаторите и робите срещу
Римъ (73—71 год. пр. Хр.).
spartum , i п (гр) ковилъ, расте­
ние отъ което плели вжжета, ро­
гозки и пр.
1. sparus, i т а sparum , i n малко
ловджийско копие, копие.
2. sparus, i т платика (риба).
spatha, ае / (гр) 1. широкъ двуостъръ мечъ. — 2. бърдо.
spatior 1 1. разхождамъ се, обикалямъ. — 2. разпростирамъ се, простирамъ се spatiantia bracchia com­
pescit.
spatiose adv. обширно, нашироко,
далеко; spatiosius по-късно.
spatiosus 3 1. просторенъ, обширенъ, големъ corpus, ulmus, cella,
xystus. — 2. за време-, дълъгъ nox,
senectus.
spatium , ii n 1. а) пространство
loci, castrorum; hoc spatio въ тази
околность, въ това пространство;
а medio fere spatio почти на половинъ пжть. Ь) големина, дължина
hostis, trahere aures in spatium; fugit
in spatium направо. c) промеждутъкъ, разстояние trabes paribus
spatiis intermissae; abesse aequo
spatio на еднакво разстояние; spa­
tio duum milium. — 2. а) пжть mag­
no spatio paucis diebus confecto, b)
пжть за надпрепускане съ коне in
spatio decurrere; corripiunt spatia
ускоряватъ тичането; за небесни
тгълаг. орбита; прен. пжть, поприще
deflectere а spatio, с) место за раз­
ходка, алея; разходка duobus spa­
tiis factis следъ две разходки. — 3.
за време-, а) време, срокъ, периодъ
отъ време annuum, sex dies ad eam
rem conficiendam spatii postulabant,

specialis
neque consilii habendi neque arma
capiendi spatio dato; hoc spatio
презъ това време; spatio duodecim
horarum следъ 12 часа. b) про­
дължително време, траене, продължителность et cursu et spatio pu­
gnae defatigati, arbor spatio durata,
specialis, е особенъ, специаленъ.
specialiter adv. особено,
species, ei / 1. погледъ; prima spe­
cie при пръвъ погледъ. — 2. а)
видъ, изгледъ, външность specie
bella (lepida) mulier; speciem riden­
tis praebere показвамъ се усмихнатъ; in speciem montis като пла­
нина. b) външность, образъ, лице
humana; особ. красива външность,
красота vaccae, speciem cando­
remque caeli, c) изображение, ста­
туя lovis. d) видение, явяване на
сънъ nocturna, viri; inanes призра­
ци. е) външенъ видъ, видъ, из­
гледъ speciem utilitatis habere, spe­
cies defensorum, species magni ag­
minis; specie, per (ad, in) speciem, sub
specie нагледъ, привидно, ргьдко
подъ предлогъ ut ad speciem ala­
riis uteretur, specie venandi. — 3. a)
представа, понятие, идея eloquen­
tiae; Aristoteles primus species (pl.)
labefactavit Аристотелъ пръвъ разклатилъ учението за идеитЪ. Ь)
видъ, подоаздЬление.
specillum, i п сонда, хирургически
инструментъ.
specimen, inis п 1. признакъ, отличителенъ белегъ, примЪръ, дока­
зателство ingenii specimen dare
alicui. — 2. образецъ, примЬръ in­
nocentiae.
specio, spexi, spectus 3 глецамъ.
speciose adv. прекрасно, велико­
лепно.
speciosus 3 1. красивъ, блестящъ.
— 2. а) значителенъ, забележителенъ. Ь) благовиденъ causa,
spectabilis, е 1. видимъ, забележимъ; undique campus spectabilis
открито отвсЬкжде — 2. забележителенъ, блестящъ victoria,
spectaculum, i я 1. а) мЪсто за
сЪдане въ театъра, обикн. pl. tan­
tus ех omnibus spectaculis plausus
excitatus, resonant spectacula plau­

620

specula

su. b) театъръ, амфитеатъръ. —2.
а) преставление въ театъра или
цирка dare spectaculum, gladiato­
rium. b) гледка, видъ, зрелище
Euripi, rerum caelestium, magnum,
alicui spectaculum praebere; spec­
tacula capere гледамъ.
spectamen, inis п доказателство,
spectatio, onis / гледане alicuius
rei; особ. изпитване на пари.
spectativus 3 теоритиченъ.
spectator, oris m 1. наблюдатель,
зритель ludorum. — 2. оценитель,
познавачъ.
spectatrix, Icis / зрителка, наблю­
дателка.
spectatus 3 изпитанъ, изследванъ,
способенъ, благонадежденъ, почтенъ homines, pietas, virtus,
spectio, onis / принадлежащето на
висшитЬсановници право да наблю­
дава тъ ауспициит-b, вж. auspicium,
specto 1 1. а) гледамъ, разглеждамъ, наблюдавамъ spectant oculi
te; alte нависоко, поставямъ голЬма
задача. Ь) зритель съмъ на, гле­
дамъ ludos; in prima cavea седя въ
първитЬ редове; veniunt spectatum
идватъ на театъръ; subst. spec­
tans, antis т зритель favore spec­
tantium; spectandus 3 забележителенъ, знаменитъ. — 2. а) изследвамъ, изпитвамъ spectatur in igni­
bus aurum, hunc igni spectatum
arbitrantur, b) сждя, преценявамъ
non ex singulis vocibus philosophi
spectandi sunt, c) гледамъ къмъ,
обръщамъ внимание, домогвамъ се
до, стремя се къмъ fugam, arma,
praedam, ad aliquid, d) клоня, насочвамъ ce ad arma, ad seditionem,
ad bene beateque vivendum; quor­
sum spectat oratio? каква е цельта
на речьта? haec spectant ad reli­
gionem отнасятъ се къмъ. е) за
мгьстности: разположенъ съмъ,
лежа, обърнатъ съмъ ad orientem
solem, ad fretum, Aquitania inter oc­
casum solis et septentriones spectat,
spectrum, I n представа, идея.
1. specula, ae /
малка надежда,
лжчъ отъ надежда.
2. specula, ae / 1. а) наблюдателна
кула alta, b) височина montis, su-

speculabilis

621

per in speculis summoque in vertice
montis planities iacet; clamorem ex
speculis tollunt отъ стенитЪ. — 2.
вардене, пазене; esse in speculis
пазя, карауля,
speculabilis, е видимъ.
speculabundus 3 който пази, който
винаги наблюдава, внимателенъ.
specularis, е огледаленъ, свЪтълъ
като огледало; lapis слюда, subst.
specularia, ium и orum п стъкла
на прозорци отъ слюда; прозорецъ.
speculator, oris т 1. съгледвачъ,
разузнавачъ, шпионинъ. — 2. изследователь; naturae естествоизпитатель.
speculatorius 3 който служи за
разузнаване; naves, navigia патру­
лиращи.
speculatrix, Icis /
съгледвачка,
шпионка; изследователка.
speculatus 3 съ огледала, огледа­
ленъ.
speculoclarus 3 блестещъ като
огледало.
speculor 1 1. intr. оглеждамъ се,
гледамъ наоколо. — 2. trans, разузнавамъ, наблюдавамъ, шпионирамъ, разпитвамъ за нЬщо loca,
obitus et ortus signorum, consilia
alicuius.
speculum , I n 1. огледало. — 2. образъ, копие, подобие,
specus, us т 1. а) пещера. Ь) под­
земна галерия, тунелъ; водопроводъ подъ земята. — 2. вдлъбна­
тина.
spelaeum, I п (гр) пещера,
spelunca, ае / пещера,
sperabilis, е който може да се
очаква, за който има надежда.
Spercheos или Sperchius, I т Сперхей, рЪка въ Тесалия. Sperchio­
nides, ае т житель по брЬговетЬ
на Сперхей.
Sperchiae, arum f Сперхия, градъ
въ долината на Сперхей.
sperno, sprevi, spretus 3 1. отхвърлямъ, отблъсвамъ, отдалечавамъ. — 2. презирамъ, не уважавамъ aliquem и aliquid, voluptatem,
aurum, formam; delectam Cyprum
напускамъ; haud quaquam sper­

spina
nendus auctor авторъ, на който
може да се вЬрва.
spero 1 1. очаквамъ, надЬвамъ се
victoriam ab aliquo, omnia ex victoria;
сь abi. quibus (tormentis) ipsa magna
speravissent; bene очаквамъ нЪщо
добро; deos teque spero на бого­
вете и на тебе се надЪвамъ; съ асс.
с. inf. spero te recordari; subst.
sp eratu s, i m годеникъ, sp erata,
ае / годеница. — 2. боя се, очак­
вамъ нещо лошо tantum dolorem,
deos memores fandi atque nefandi,
spes, sp ei /
очакване, надежда
Catilinae, alicuius; legio summae
spei съ голяма надежда; spem ha­
bere, in spem venire, ingredi, ab­
duci, spes me tenet надЪвамъ ce;
spem alicui facere, dare, ostendere,
afferre давамъ надежда, обнадеждвамъ; spem abicere, spe deici, a
spe repelli губя надежда, отчайвамъ се; praeter spem и contra
spem въпрЬки, противъ очаква­
нето.
Speusippus, I Спевсипъ, философъ
отъ Атина.
sphaera, ае / (гр) 1. кълбо, топка.
— 2. а) земно кълбо, глобусъ. Ь)
орбита, пжть на планетитЪ.
sphaeristerium, и п (гр) мЪсто за
игра съ топка.
sphaeromachia, ае / (гр) видъ бор­
ба съ юмруци.
Sphinx, Sphingis т Свинксъ, чудо­
вище съ глава на девица и тЪло
на лъвъ.
spica, а е / u spicum, I и 1. житенъ класъ. — 2. а) китка, класовиденъ връхъ nardi, b) звезда отъ
съзвездието Девица,
spiceus 3 който е направенъ или
се състои отъ житни класове co­
rona, serta; messis жетва на жито.
spiclum = spiculum,
spicor 1 изкласямъ.
spiculum, I n 1. връхъ, особ. на
копие и стрела; жило на насекомо.
— 2. копие, стрела,
spicum, I п еж. spica.
spina, ае / 1. трънъ rosae; прен.
трънливъ храстъ saepe creat as­
pera spina molles rosas. — 2. a) 6oдилъ на животно animantes spinis

spinetum
hirsutae, b) рибена кость humus
erat spinis cooperta piscium. с)гръбнакъ; гръбъ. — 3. а) хитрости, тънкость, заплетеность. Ь) грижи или
страсти spinas animo evellere,
spinetum, i n храстъ отъ тръни,
тръни.
spineus 3 търненъ, трънливъ.
spiniger, gera, gerum бодливъ, съ
бодли, търнистъ.
spinosus 3 1. трънливъ, бодливъ
herbae. — 2. заплетенъ, хитъръ
oratio, disserendi genus,
spinter, eris n (гр) гривна,
spintria, ae m (гр) развратникъ.
spinturnicium, ii n злокобна птица,
предсказваща нещастие, обикн.
бухалъ.
spinus, I / трънка,
spira, ае / (гр) извивка, спирала,
spirabilis, е годенъ за дишане, въздушенъ; който поддържа живота,
животворенъ lumen caeli,
spiraculum, I п душникъ, отвер­
стие, презъ което минава въздухъ.
spiramentum, I и spiramen, inis n
1. дишане; прен. отдихъ, пауза,
промеждутъкъ. —2. душникъ, цеп­
натина, отворъ, обикн. pl. spira­
menta animae дихателна тржба.
spiritus, iis m 1. а) духане, струя,
въздухъ Boreae, quid est tam com­
mune quam spiritus vivis? b) дъхъ,
дишане; ducere spiritum дишамъ;
uno spiritu на единъ дъхъ; huius
caeli spiritus дишането на този въз­
духъ. с) вдъхновение spiritum
Phoebus mihi dedit; spiritu divino
tactus вдъхновенъ отъ Бога. d)
въздишка. — 2. животъ spiritum
patriae reddere; ad extremum spiri­
tum до края на живота. — 3. а)
духъ, душа spiritus carens morte,
dum spiritus regit hos artus, b)
духъ, настроение hostiles, avidus,
c) духъ, смЬлость, гордосгь, надменость vir ingentis spiritus, ut
magnam sibi auctoritatem magnosque spiritus in re militari sumerent;
spiritus feroces мжжество; sumere
sibi spiritus възгордявамъ ce.
spiro 1 1. intr. а) духамъ, вЪя, лъхамъ venti, zephiri; di, spirate se­
cundi пратете благоприятни вЪтро-

622

spoliarium

ве; thymbra graviter spirans мири­
шеща, благоухаеща; alicui благоприятствувамъ. b) дишамъ, живъ
съмъ, живЬя, продължавамъ да
сжществувамъ, изглеждамъ живъ
dum spiro spero; spirans, spirat
adhuc amor, spirantia aera, c) вълнувамъ се, шумя freta spirant; spi­
rat pectore flamma бушува, d) вдъх­
новенъ quod spiro et placeo, tuum
est. — 2. trans, а) издишамъ, издавамъ ignem, odorem, b) замислямъ,
обзетъ съмъ отъ н^що amores;
spirat tragicum satis има въ доста­
тъчна степень дарбата на траги­
чески писатель; maiora стремя се
къмъ.
spissamentum, I п тапа, запушалка,
spissatio, onis / сгжстяване.
spisse a iv. 1. гжсто. — 2. бавно,
spissesco 3 ставамъ гжстъ.
spissigradus 3 който върви бавно,
spisso 1 сгжстявамъ; ramalia гжсто
натрупвамъ.
spissus 3 1. гжстъ, плътенъ, здравъ
coma, harena, nubes; theatrum пъленъ. —2.бавенъ, муденъ, мжченъ.
splen, spl&nis п (гр) далакъ.
splendeo, splendui 2 блестя, сияя,
splendet tremulo sub lumine pontus;
прен. блестя, отличавамъ се.
splendesco, splendui 3 заблестявамъ, блЪсвамъ sulco attritus splen­
descit vomer.
splendide aiv. блестеше, прекрасно,
великолепно, отлично; ясно.
splendidus 3 1. а)блестящъ, сияещъ
sol. b) чистъ, звученъ vqx. — 2. а)
прекрасенъ, великолепенъ oratio,
b) благороденъ, огличенъ eques,
homo.
splendor, oris m 1. блЬсъкъ argen­
ti, flammae. — 2. а) великолепие,
достойнство, известности, слава
domus, imperii, b) украшение ordi­
nis. c) ясность, звучность vocis.
spISnium, ii n (гр) пластиръ, бенка.
Spoletium, ii n Сполециумъ, грацъ
въ Умбрия. Spoletinus 3 сполетийски.
spoliarium, ii n 1. мЪсто въ амфи­
театъра, кждето събличали убититЪ гладиатори. —. 2. разбойни­
ческо скривалище.

i

I

I

spoliatio

623

spoliatio, onis / 1. отнемане, ли­
шаване dignitatis. — 2. ограбване,
разграбване templorum,
spoliator, oris m грабитель.
spoliatrix, icis / грабителка.
spoliatus 3 ограбенъ, опустошенъ,
беденъ.
spolio 1 1. разсъблича мъ, събличамъ н-Ькому дрехата (особ. на
убитъ неприятель) corpus caesi hos­
tis, aliquem veste, in proelio fortio­
rem esse qui spoliet. — 2. опустошавамъ, разграбвамъ, грабя, плячкосвамъ, ограбвамъ delubra, monu­
menta antiquissima; съ abi. aliquem
argento, regno paterno отнемамъ.
spolium, ii n 1. одрана кожа leonis.
— 2. особ. e» pl. а) отнети отъ уби­
тия неприятель доспехи spolia de­
trahere; spolia opima оръжие, от­
нето отъ убития неприятелски пълководецъ; spolia classium = rostra,
b) плячка.
sponda, ae / 1. дървената часть на
креватъ, столъ и пр. — 2. легло,
канапе, диванъ.
spondaeus = spondeus,
spondaicus 3 :спондеиченъ versus,
spondalia, drum n пЬсень при жерт­
воприношение.
spondeo, spopondi, sponsus 2 1. a)
тържествено обещавамъ, задължавамъ се fidem, pacem, alicui ali­
quid, pro aliquo; aliquid pro aliquo
гарантирамъ. b) гоцявамъ, сгодявамъ aliquam alicui. — 2. обеща­
вамъ, давамъ надежда, предвещавамъ ingenium spondebat magnum
virum, placidum spondentia sidera,
spondeus, i m (гр) спондей, сти­
хотворна стъпка (----- ).
spongia, а& /(гр) 1. гъба. — 2. видъ
ризница.
spongiosus 3 гъбестъ, шупливъ.
(spons), spontis / подбуждане, потикъ; homo, qui suae spontis est
който е господарь на себе си;
обикн. abi. sponte: 1. alicuius по
волята на нЪкого. — 2. сь ргоп.
poss. а) по собствено желание, до­
броволно mea, tua, sua sponte, b)
самъ, безъ помощь nec sua sponte,
sed eorum auxiliis, sua sponte Cot­

spumosus

tam ex oppido eiciunt. c) самъ no
себе си virtus sua sponte laudabil is.
sponsa, ae / годеница, невеста,
sponsalia, orum u ium n 1. сгодяване. — 2. годежна гощавка,
sponsio, onis/ 1. тържествено обе­
щание, клетвено задължение, обе­
щание, поръчителство, договоръ
sponsione in amicitiam accepti. — 2,
съдебно обещание, че страната,
която ще загуби процеса, ще плати
известна сума на другата страна,
сждебенъ облогъ; sponsionem fa­
cere cum aliquo съдя ce; sponsione
lacessere викамъ на сждъ; vincere
sponsione (за ищеца), sponsionem
vincere (за обвинения) печеля да­
лото.
sponsor, oris т поръчитель.
sponsus, Т п обещание.
1. sponsus part. отъ spondeo.
2. sponsus, I m годеникъ.
3. sponsus, us m поръчителство,
гаранция.
spontaneus 3 произволенъ, доброволенъ, непринуденъ motus,
sponte еж. spons,
spopondi pf. отъ spondeo,
sporta, ae / кошница,
sportella, ae / 1. кошничка. — 2.
кошничка за храна. — 3. носената
въ кошницата студена храна,
sportula, ae / 1. кошничка. — 2. а)
кошничка съ ядене, която патро­
ните подарявали на клиентите си
вместо обедъ, която била заме­
нена по-късно съ пари. Ь) париченъ подаръкъ.
spretio, onis / презрение,
spretor, oris т който презира,
spretus part. отъ sperno,
sprevi p f. отъ sperno,
spuma, ae / пена; argenti сребъренъ варакъ.
spum esco 3 пеня се.
spumeus 3 пЬнещъ се, покритъ съ
пена, разпененъ.
spumiger, gera, gerum пЬнещъ се,
който носи пена.
spumo 1 1. intr. пеня се spumans
salum, aper. —2. trans, покривамъ
съ пена saxa spumata,
spum osus 3 пенливъ, пъленъ съ
пена.

spuo

624

spuo, spui, sp u tu s 3 1. intr. плюя.
— 2. trans, изплювамъ, изхвърлямъ terram,
spurce adv. мръсно,
spurcidicus 3 който говори мръсно,
spurcificus 3 който постжпва мръс­
но, мръсенъ.
spurcitia, ае } нечистота,
spurco 1 омърсявамъ, цапамъ, калямъ.
spurcus 3 мръсенъ; прен. доленъ,
низъкъ.
spurius 3 незаконнороденъ; subst.
m f незаконнородено дете.
Spurius, ii т Спурий, римско име.
sputam en, inis и sputam entum , i п
плюнка, храчка.
sputatilicus 3 който заслужава да
бжде заплютъ (презрЯнъ).
spQtator, oris т който плюе,
sp u to 1 плюя, изплювамъ.
sputum , i п плюнка, храчка,
squalentia, ае / нечистота,
squaleo 2 1. а) покритъ съмъ съ
луспи, грапавъ съмъ, покритъ съмъ
съ picti squalentia terga lacerti, tu­
nica squalens auro; humus serpenti­
bus atris пълна съ. b) нечистъ
съмъ, мръсенъ съмъ fastigia squa­
lebant musco; coma невчесана. — 2.
а) нося траурно облекло, въ трауръ
съмъ civitas squalebat. Ь) необработенъ съмъ, запустЯлъ съмъ arva
squalent.
squalidS adv. небрежно, безъ укра­
шения, грубо dicere,
squalidus 3 1. а) грапавъ, негладъкъ. Ь) нечистъ, изцапанъ, мръ­
сенъ. — 2. а) въ траурно облекло
reus, b) пустъ, негостоприеменъ
humus, regio.
squalor, oris m 1. a) грапавость,
неравность; прен. грубость. b) не­
чистотия, мърсотия, нечистоплътность. — 2. а) траурно облЯкло.
magno squalore, sed multo etiam
maiore maerore, b) пустинность,
неприветливость locorum,
squalus, i m тюленъ, акула,
squam a, ae / 1. луспа. — 2. pl. риз­
ница, броня,
squam eus 3 луспестъ.
squam ifer, fera, ferum луспестъ,
покритъ съ луспи.

stagno

squamiger, gera, gerum покритъ
съ луспи.
squam osus 3 луспестъ, покритъ съ
луспи draco.
squilla, ае / (гр) 1. морски лукъ.
— 2. морски ракъ.
s t ! interi, тихо !
Stabiae, arum / Стабия, градъ въ
Кампания. Stabianum , i п чифликъ
при Стабия.
stabilTmen, inis п срЯдство за закрепяване, закрепяване.
stabilim entum , I п средство за
закрепяване, подпора,
stabilio 4 закрепявамъ aliquid; прен.
заякчавамъ, усилвамъ libertatem,
urbes, regnum, rem publicam,
stabilis, e 1. устойчивъ, неподвиженъ, непоклатимъ fundamentum,
agmen peditum — 2. постояненъ,
неизмЯненъ, вЯренъ amici, senten­
tia, oratio.
stabilitas, atis / 1. устойчивость.
неподвижность peditum in proeliis.
— 2. твърдость, неизмЯнность, постоянсто amicitiae.
stabiliter adv. твърдо, устойчиво,
stabilitor, oris m укрепитель.
stabulo(r) 1 1. стоя въ оборъ. — 2.
живЯя, обитавамъ.
stabularius 3 който се отнася къмъ
ханъ, кръчмарски; subst. т притежатель на ханъ, кръчмарь.
stabulum , I п 1. мЯсто за стоене,
лагеръ, заградено мЯсто, дворъ;
пасбище. — 2. а) оборъ, кошара.
Ь) ханъ, кръчма, гостоприемница;
публиченъ домъ, бордей,
stadiodrom os, I т (гр) който се
надбягва въ стадиума.
stadium , ii п (гр) 1. стадий, гръцка
мЯрка за дължина = 600 стжпки
(около 190 метра). — 2. стадионъ,
мЯсто за надбягване; прен. по­
прище.
Stagira, ае / Стагира, градъ въ
Македония. S tagirites, ае т стагирецъ, особ. Яристотелъ.
stagno 1 1. intr. а) за вода: разливамъ се mare, amnis, b) за зе­
мя : подъ водата съмъ, покритъ
съмъ съ вода, наводненъ съмъ
stagnat paludibus orbis. — 2. trans.
а) наводнявамъ loca stagnata pa-

stagnum

625

cohors in statione, in statione esse,
stationem agere, copias in statione
collocare, ponere.
Statius, ii m римско име.»
stativus 3 който стои на едно мЪсто; praesidium застава; castra sta­
tiva или stativa, orum п постояненъ лагеръ.
1. stator, oris m 1. ординарецъ, слу­
га на проконсула въ провинцията.
— 2. пргькорь на Юпитеръ: който
спира бягството; прен. спаситель,
защитникъ consul templum Iovi Sta­
tori vovet, si constitisset a fuga
Romana.
statua, ae / статуя.
statuarius, ii m ваятель.
statOmen, inis n подпора, подставка; statumina navis ребрата на корабъ; основа (при приготвяне на
папирусъ).
statunculum, i п фигурка, статуйка.
statuo, statui, statutus 3 1. а) поставямъ, оставямъ aliquem ante
oculos, captivos in medio; statuere
arborem agro посаждамъ. b) издигамъ, построявамъ aram, urbem;
regnum основавамъ; part. statu­
tus 3 дебелъ, набитъ. — 2. а) вЪрвамъ, приемамъ, смЪтамъ ut mihi
statuo, b) опредЪлямъ, назначавамъ, постановявамъ, решавамъ lo­
cum, diem comitiis, tempus colloquio,
aliquem regem, aliquid in aliquem,
voluptatem summum bonum esse,
ne quid gravius in fratrem statue­
ret, de aliquo, statuit belli finem fa­
cere, statuit congredi quam cum
tantis copiis refugere.
statura, ae / ръстъ, големина ho­
mines tantulae staturae.
1. status part. отъ sisto.
2. status, us m 1. стоене, особ. по­
ложение, позиция, поза illo statu
statuam fieri voluit, erectus, signo­
rum, hostem statu movere, in statu;
прен. начинъ на постжпване, пра­
вило declinare de statu suo. — (2.
а) положение, състояние res est
in hoc statu, civitatis, restituere
aliquem in pristinum statum; понгъкога: обстоятелство omnes vitae
40
Милевъ. —£2. издание.

ludibus. b ) спирамъ вода, правя
водата да стои; прен. предпазвамъ
se adversus insidias.
1. stagnum, i n i . езеро, блато, мочуръ, стояща вода, локва; salina­
rum солено езеро. — 2. а) изкуст­
вено езеро, басеинъ. Ь) бавно течеща вода; Phrixeae sororis stagna
Хелеспонтъ.
2. stagnum, i n смЪсь отъ сребро
и олово.
stamen, inis n 1. основа на тъкань.
— 2. а) нишка (на вретено); stami­
na ducere manu или torquere пре­
да; stamine fallere somnum съ пре­
дене; особ. нишката на паркит-fc=
нишка на живота, сждба; струна
на инструментъ. Ь) тъкань, платъ.
staminatus 3 налЪтъ въ стомна.
stamineus 3 пъленъ съ нишки.
stannum, i n = stagnum 2.
Staseas, ae m Стасей, перипатетикъ
отъ Неаполъ.
Stata mater = Vesta.
statarius 3 1. който стои на едно
мЪсто, неподвиженъ ; miles който
се сражава безъ да напуска строя.
— 2. спокоенъ, тихъ orator; subst.
statarius, ii m актьоръ, който играе
спокойна роля.
Statelli, orum т статели, племе въ
Лигурия. Statellas, gen. -atis стателски.
stater, eris m (гр) статеръ, еврей­
ска сребърна монета = 4 драхми.
statera, ае / (гр) везни, теглилки.
staticulus, i т видъ бавенъ и спо­
коенъ танцъ.
Statilius, ii т римско име; L. Sta­
tilius съмишленикъ на Катилина.
statim a/iv. 1. здраво, неподвижно.
— 2. а) постоянно, редовно. Ь) вед­
нага, тутакси; statim ut (ас, atque)
щомъ като.
statio, onis / 1. стоене; in statione
manus paravi въ положение за
борба. — 2. мЪстопребивание mea
statio Hthenis; за пчели: кошеръ;
за кораби: рейдъ, открито приста­
нище, мЪсто, кждето корабит%
хвърлятъ котва hic locus habet
non incommodam aestate stationem,
in statione stare. — 3. постъ, ci ража,
караулъ signa ex statione transfert,
Латинсно»български речникъ — Войновъ,

status

F

I
stega

626

status, b) съсловие, звание amplis­
simus status, c) строежъ, свойство,
качество mundi, stellarum,
stega, ae / (гр) куверта.
1 . st£lio u stellio, onis m видъ ryщеръ.
2. stelio, onis m измамникъ, коваренъ човЪкъ.
stella, ae /
1. звезда; diurna зор­
ница; errans планета; crinita, co­
mans комета. — 2. а) съзвездие, b)
слънце.
stSllans, gen. -antis
1. звезденъ
nox, caelum. — 2 блестещъ, сияещъ gemmae.
S tellas (u S tellatis) cam pus или
ager плодородна область въ Кам­
пания. St&llatinus 3 стелатски.
stellatu s 3 звезденъ, съ звезди; Ce­
pheus поставенъ между звездитЬ;
прен. блестещъ ensis, variis cor­
pora (acc. g r.) stellatus guttis,
stellifer, fera, ferum звездоносецъ,
покритъ съ звезди,
stellio вж. 1. stelio.
stem m a, atis n (гр) 1. в-Ьнецъ. — 2.
родословно дърво, родословие,
stephaniisa, ae f (zp) която прави
вЪнци, име на Праксителова статуя,
stercoreu s 3 каленъ, мръсенъ.
stercoro 1 наторявамъ agrum.
sterculTnum, I п бунище, гюбре,
яма за гюбре.
stercus, sterco ris п лайно, гюбре,
торъ.
sterilesco 1 ставамъ безплоденъ,
неплодороденъ.
sterilis, е 1. неплодороденъ, без­
плоденъ, яловъ ager, vacca, vir.
— 2. а) празенъ, безполезенъ la­
bor, pax; amor безнадеждна; Feb­
ruarium sterilem fore videt че не
ще му донесе доходъ; virtutum
sterile saeculum бедно откъмъ до­
бродетели. Ь) обезплодяващъ ro­
bigo.
sterilitas, atis / неплодородие, без­
плодие agrorum.
sternax, gen. -acis който се труди
да хвърли ^ездача), лудъ equus,
sterno, stravi, stra tu s 3 1. а) постиламъ, разпростирамъ, прости­
рам ь vestes, strata sub pedibus
vestis; arenam разсипвамъ; pontem

stigmosus

разрушавамъ; se sternere u sterni
проствамъсе, лЪгамъ, разполагамъ
ce humi, se somno in litore, ad pe­
des strati; stratus лежещъ; съ acc.
gr. membra sub arbuto status, b)
събарямъ, повалямъ, разбивамъ,
поразявамъ ariete muros, aliquem
impetu, caede viros, ferro pecus;
arborem отсичамъ; hostium strato­
rum caterva на убити неприятели;
sata завличамъ; ventos успокоявамъ, укротявамъ. с) изравнявамъ,
оглаждамъ, правя гладъкъ pon­
tem; viam настиламъ, павирамъ
lacus lapide, vias salice; прен. odia
успокоявамъ. — 2. покривамъ foliis
nemus, solum telis; equum оседлавамъ; lectum, triclinium покривамъ,
приготвямъ.
sternumentum, T n кихане,
sternuo, ul 3 1. кихамъ; sternuit lu­
men пращи. — 2. давамъ съ ки­
хане omen alicui,
sternutamentum, T n кихане,
sternuto 1 кихамъ.
sterquilln(i)um = sterculinum.
Sterope, es Стеропа, една отъ плеядитЪ.
Stertinius, ii т Стертиний, стоически философъ. Stertinius 3 Стертиниевъ.
sterto 3 хъркамъ; прен. спя дъл­
боко.
Stesichorus, T т Стесихоръ, гръц­
ки лирикъ отъ Химера въ Сици­
лия (640—555 год. пр. Хр.).
steti р/. отъ sto.
Sthenelus, i т Стенелъ: 1. гръцки
пълководецъ при Троя. 2. царь
въ Лигурия. 3. синъ на Персей и
Яндромеда, баща на Евристей.
Stheneleius 3 Стенелевъ; hostis
Евристей. Stheneleis, idis / Стенелева; volucris лебедъ.
stibadium, ii п (гр) мраморна пей­
ка въ видъ на полукржгъ.
stigma, atis п (гр) 1. а) петно отъ
изгорено, белегъ, клеймо, дамга.
Ь) белегъ отъ рана. — 2. петно,
позоръ.
stigmatias, ae т (гр) дамгосанъ
робъ.
stigmosus 3 дамгосанъ.

s t illa

627

stilla , ae / капка: прен. малка часть,

капчица temporum,
stillicidium , ii n 1. падащи капки.
— 2. капчукъ, улукъ.
s tillo 1 1. капя mella de ilice stil­
labant. — 2. правя да капе, лйя
капка по капка; rorem ех oculis
проливамъ сълзи.
stilu s, Т т 1. остъръ колъ, забиванъ въ земята съ острието на­
горе stili caeci aditum adversariis
■prohibebant. — 2. калемъ, писалка
(обикн. желязна; единиятъ й край
билъ заостренъ и служелъ за пи­
сане върху восъчни плочи, другиятъ край билъ тжпъ и плосъкъ
и служелъ за заличаване написа­
ното) stilum vertere изтривамъ, полравямъ. — 3. а) съчиняване, пи­
сане, изобразяване stilus est opti­
mus magister dicendi; stilo prosequi
описвамъ. b) стилъ reliqua maiore
stilo dicenda sunt.
Stimula, ae / Стимула, богиня у
римлянитЬ.
stim ulatio, o n i s / поощряване, под­
буждане.
stim ulatrix, Icis /
подбудителка.
stim ulo 1 1. бода. — 2. а) измжчвамъ, изтезавамъ, обезпокоявамъ
aliquem, conscientia male factorum
te stimulat, b) подбуждамъ, подстрекавамъ aliquem,
stim u lu s, i m 1. остъръ колъ съ
желязна кука на върха, който
забивали въ земята, за да прЪчи
на неприятелската конница. — 2.
остенъ. — 3. а) мяка, измжчване;
amoris ревность. Ь) подбуждане,
насърдчаване; stimulum и stimulos
admovere alicui, aliquem stimulis
concitare подбуждамъ, подстрекавамъ; tribunicii stimuli agrariae legis
старание на трибунит-fe да подбудятъ народа за аграрни закони,
stinguo 3 изгасявамъ ignes,
stipatio, onis / навалица, множе­
ство, тълпа; свита,
stipator, oris т постояненъ спжтникъ, гЬлохранитель, pl. свита sti­
patores Venerii, flagitiorum atque
facinorum circum se tamquam sti-.
patorum catervas habebat.

s tir p e s

stipendiarius 3

1. наеменъ, който
служи срещу заплата miles, co­
hortes; subst. m наемникъ. — 2.
който плаща данъкъ civitas, pro­
vincia; subst. stipendiarii, orum m
данъкоплатци, подвластни,
stipendium, ii n 1. а) заплата, особ.
на войникъ dare, persolvere, nume­
rare. b) военна служба finis sti­
pendiorum, homo nullius stipendii,
stipendia facere. — 2. а) налогъ,
данъкъ capere, pendere, ferre, sti­
pendio multare, stipendium alicui
imponere, b) наказание dira ferens
stipendia tauro.
stipes, stipitis m 1. колъ, пржтъ.
— 2. стъбло, дънеръ, дърво; пънъ.
— 3. прен. глупакъ, пънъ.
stip o 1 1. натъпквамъ, наблъсквамъ,
притискамъ, събирамъ на купъ
carinis ingens argentum, apes mella
stipant; Platona Menandro събирамъ
заедно съчиненията на Платонъ и
Менандъръ. — 2. натъпквамъ, изпълвамъ, напълвамъ curia patribus
stipata, pontes calonibus et impe­
dimentis stipati. — 3. заобикалямъ,
съпровождамъ stipatus semper si­
cariis, magna stipante caterva, sti­
pati gregibus amicorum.
1. stip s = stipes.
2. stips, stipis / 1. парична вноска,
даръ, подаръкъ, милостиня stipem
colligere, stipem conferre; stipem
tollere забранявамъ просията. — 2.
доходъ, печалба, награда colere
hortum exigua stipe.
stipula, ae / 1. сламка, стъбло на
трева; особн. стъбло на жито, тръстикаали на фасулъ; stipulam urere
изгарямъ стърнище; фасулъ. — 2.
слама in stipula carpere somnum,
stipulatio, onis / обещание, устно
обещание или договоръ.
stipulatiuncula, ae / незначителенъ
договоръ.
stipulator, oris т кредиторъ, заемодазецъ, комуто длъжника прави
формално обещание,
stipulor 1 уговарямъ; quantumvis
stipulare искай колкото щешъ;
pecunia stipulata уговорена сума.
stiria, ае / ледена висулка,
stirpes и stirpis вж. stirps.

stirp itu s

628

stirpitus adv. коренно, напълно,
stirps (stirp&s u stirpis), stirpis /
1. а) дънеръ съ коренитЪ заедно
arbores aluntur per stirpes suas, b)
дръвце, растение, храстъ. — 2. а)
родъ, фамилия Herculis stirpe ge­
neratus, stirps et nomen civitatis,
b) наследникъ, потомъкъ, поколе­
ние, деца stirpem augere, stirpem
ex se relinquere, c) произходъ,
основа, коренъ, причина iuris, ma­
lorum, stultitiae, Carthago ab stirpe
interiit.
stiti p / . отъ sisto,
stiva, ae / дръжка, ржчица на рало.
stlis, stlitis / = lis.
sto, steti, statiirus 1 1. а) стоя
ad portam; in contione на събрание
съмъ. b) за войска: нареденъ съмъ,
въ строй, съмъ стоя sub armis, in
armis, in acie, c) за кораби: стоя на
котва naves stabant ad Uticam, in
statione, litore puppes stabant, d)
стърча, стоя правъ comae, saetae;
съ abi. пъленъ съмъ, напълненъ
съмъ съ нещо pulvere caelum stare
vident, stat nive candidum Soracte;
stant castaneae hirsutae изобилствуватъ. е) стоя за продаване,
предлагамъ се (за предмети и блуд­
ници); съ abi. pretii: струвамъ, коствувамъ multo sanguine ас vulneri­
bus ea victoria Poenis stetit, magno
stetit pretio, f) стоя на страната на,
привърженикъ съмъ на ab aliquo,
cum aliquo, in partibus alicuius, stat
pro iure gentium, pro societate po­
puli Romani; contra aliquem стоя
противъ некого, противникъ съмъ.
— 2. а) стоя спокойно, стоя непод­
вижно, не се движа stantibus le­
gatis, placidum ventis mare stat;
res publica stat eo, quo coeperat
statu; praeturam intra stetit достиг­
на само до преторство; за стрели:
забитъ съмъ hasta stetit medio ter­
go. b) преставамъ, спирамъ seditio
stetit sine sanguine. — 3. а) здраво
стоя, стоя непоколебимъ stant moe­
nia, stante urbe et curia; animis stare
смЬлъ съмъ; stas animo? съ ума си
ли си? alicuius iudicio, decreto подчинявамъ се; pacto, promissis, con­
dicionibus държа на; pugna aequis

s to r e a

viribus stetit остана нерешена, b )
stare in aliquo, in aliqua re, aliqua
re почивамъ на: disciplina Romana
res stetit, omnis in Ascanio cari stat
cura parentis, c) per aliquem зависи
отъ нЬкого per milites non stetisset,
ne vincerent, съ ut, ne, quominus,
quin; stat per me, te зависи отъ
мене, отъ тебе. d) опредЪленъ
съмъ, решенъ съмъ sententia stat,
tempus agendae rei nondum stat,
stat sua cuique dies; non stat, quid
faciamus не е решено; stat omnes
renovare casus решено е, решихъ.
е) задържамъ се на сцената, xaресвамъ се (за актьори).
Stobi, orum т Стоби, градъ въ Ма­
кедония.
Stoechades, шп / (sc. insulae) Стехадски острови, край южния брЪгъ
на Галия, близу до Марсилия,
stoice adv. стоически.
stoicus 3 стоически schola, libelli;
subst. m стоикъ, Stoica, orum n
стоическа философия,
stola, ae / (гр) 1. стола, дълга жен­
ска дреха. — 2. дреха на флейтистъ.
stolatus 3 облЪченъ въ стола,
stolide adv. глупаво, безразсждно.
stoliditas, atis/ глупость, простотия,
stolidus 3 глупавъ, безсмисленъ,
безуменъ superbia, audacia, lingua,
stomacace, es / {гр) скорбутъ.
stomachicus 3 (гр)
стомашенъ;
subst. който страда отъ стомахъ.
stomachor 1 сърдя се, негодувамъ
stomachabatur senex; id за това;
cum aliquo карамъ се съ.
stomachose adv. съ досада, навжсено, сърдито.
stomachosus 3 навжсенъ, намусенъ,
сърдитъ, негодуващъ.
stomachus, I т (гр) 1. хранопро­
вода гръклянъ, дихателно гърло.
— 2. стомахъ aeger, latrans. — 3. а)
апетитъ; вкусъ ludi apparatissimi,
sed non tui stomachi, b) досада,
гнЪвъ, ядъ, неприятность; stoma­
chum facere, movere alicui сърдя;
plus stomacho quam consilio dedit
повече се отдава на гнЬва си; sine
stomacho безъ гнЪвъ.
storea, ae / рогозка, покривка отъ
слама или тръстика.

s tra b o

629

strabo, onis m (гр) кривогледъ.
stragSs, is / 1. а) хвърляне, съба­
ряне на земята, особ. събаряне,
опустошаване arborum, tectorum,
provinciae; stragem dare satis повалямъ, събарямъ; stragem dant inter
se повалятъ се на земята, b) по­
ражение, избиване, клане, кървопролитие strages edere, facere, с)
•гибель, моръ hominum, d) убиване,
умъртвяване tot filiorum. — 2. купъ
убити хора или счупени предмети
complere campum strage,
stragulum, I n покривка, килимъ.
stragulus 3 който може да се про­
стира или да покрива; само-, vestis
stragula покривка, килимъ.
stramen, inis п слама, постилка,
stramenticius 3 сламенъ casa,
stramentum, i » 1. слама, постил­
ка отъ слама casae more Gallico
stramentis erant tectae, noctem in
stramentis pernoctare. — 2. самаръ
de mulis stramenta detrahi iubet.
stramineus 3 сламенъ, отъ слама;
Quirites сламени кукли, които се
хвърляли веЬка година въ р. Тибъръ вмЪсто живи хора (еж. firgei).
strangulo 1 (гр) 1. удушвамъ, задушвамъ patrem. — 2. измжчвамъ,
изтезавамъ.
stranguria, ае / (гр) трудно, бо­
лезнено пикаене.
strategema, atis п (гр) военна хитрость.
strategus, I т(гр) 1. пълководецъ.
— 2 председатель на гощавка.
Strato, onis т Стратонъ: 1. перипатетикъ отъ Лампсакъ, ученикъ
на Теофрастъ. 2. лЪкарь, съвременникъ на Цицеронъ.
Stratonicea, а е / Стратоникея, градъ
въ Кария. Stratonicensis, е стратоникейски.
Stratonicis, idis / прЪкоръ на Ве­
нера въ Смирна.
stratum, I л 1. а) покривка; душекъ. Ь) легло membra stratis re­
ponere. — 2. самаръ. — 3. pl. на­
стилка, калдаръмъ strata viarum,
stratura, ае / настилане на улицитЪ.
stratus part. отъ sterno.

s trid o r

Stratus, I т Стратъ, градъ въ Нкарнания.
stravi р/. отъ sterno,
str&na, ае / 1. добро предзнаме­
нование. — 2. новогодишенъ подаръкъ.
str&nue adv. деятелно, усърдно,
живо, пъргаво.
strenuitas, atis / деятелность, живость, пъргавость.
strenuus 3 1. силенъ. — 2. деятеленъ, пъргавъ, предприемчивъ, решителенъ vir et manu fortis et bello
strenuus, gens lingua magis strenua
quam factis; съ gen. militiae; mors
мигновена.
strepito 1 шумя, звуча, звъня,
strepitus, iis m
шумъ, трЪсъкъ
magno cum strepitu egressi castris,
strepitu adventare; fluminum шумъ;
valvarum скърцане; aquarum шу­
молене; citharae звуци отъ.
strepo, strepui, strepitum 3 1. a)
intr. шумя, звънтя, скърцамъ, буча
fluvius; strepunt inter se викатъ
помежду си. b) прозвучавамъ, еквамъ, огласявамъ се cornua, omnia
terrore ас tumultu strepunt, strepit
omnis murmure campus. — 2. trans.
викамъ високо haec sub ipso vallo
portisque strepebant,
stricte adv. 1. сбито, стегнато. — 2.
точно, строго.
strictim adv. 1. сбито, стегнато. — 2.
повръхностно, накжсо, изобщо
perscribere res gestas,
strictu ra, ае / стягане, набиване;
прен. strictura chalybum разтопена
желЪзна маса.
1. strictu s part. отъ stringo.
2. strictu s 3 1.стегнатъ, здравъ artus;
ianua тЪсни. — 2. сбитъ, кратъкъ
oratio.
strideo 2 и strido, stridi 3 съскамъ,
скърцамъ, пращя, шумоля, шептя,
бръмча horrendum stridens Chimae­
ra, stridunt silvae, rudentes aqui­
lone, apes, stridit sagitta,
stridor, oris m съскане, скърцане,
трЪсъкъ, шумъ, шепнене, бръм­
чене, грухтене cardinis, procellae,
simiae, rudentum, apes stridore in­
genti trans aethera vectae, dentium.

s trid u lu s

630

stridulus 3 съскащъ, скърцащъ, шумешъ.
strigilis, is / стъргало, чесало,
strigo 1 спирамъ, почивамъ.
strigosus 3 слабъ, мършавъ equi,
stringo, strinxi strictus 3 1. a) crfcгамъ, зат-Ьгамъ, завързвамъ; vin­
cula pedes stringebant притискаха.
b) изказвамъ накратко rem. — 2.
а) леко докосвамъ, допирамъ се
до summas undas, cautes, metas
interiore rota, tela corpus stringen­
tia; dente pedem strinxit coluber
нарани, b) oбиждамъ, засЬгамъ,
оскърбявамъ nomen alicuius, tua
pectora nostro delicto stringuntur.
c) смъквамъ, свалямъ, откжсвамъ
folia ex arboribus, frondes; hordea
кося; remos оглаждамъ; rem inglu­
vie намалявамъ. d) изваждамъ изъ
ножница, изваждамъ gladiis strictis,
ferrum, cultrum.
strinxi pf. отъ stringo.
strio 1 набраздявамъ; раздЬлямъ
(съ черти).
strix, strigis / сова (птица), която,
споредъ вярването на старитЬ, из­
пивала кръвьта на новородените,
stropha, ае (гр) въртене, обръща­
не; прен. хитрость, измама.
Strophades, um f Строфади, два
острова въ Ионийско море.
strophiarius, ii т майсторъ на stro­
phium.
strophium, ii п (гр) превръзка за
гърди, видъ корсетъ.
Strophius, ii т Строфий, фокидски
царь, баща на Пиладъ.
structor, oris т зидарь или дърводЬлецъ.
structura, ае / 1. нареждане; прен.
строежъ на изречението, на стиха;
verborum нареждане на. — 2. по­
строяване, начинъ на строене cae­
menta interlita luto structurae anti­
quo genere; прен. зидария parietum,
latericia; ocoff. мина aeraria,
structus part. отъ struo,
strues, fs /_ 1. кулъ, множество
corporum, lignorum, militum. — 2.
жертвенъ кравай,
struix, icis / купъ, множество.

s tu d iu m

strum a, ае / скрофули, гуша (болесть).
strumosus 3 скрофулозенъ, гушавъ.
struo, struxi, structus 3 1. натрупвамъ едно върху друго, нареждамъ, събирамъ lateres, structis ante
se scutis, arbores in pyram; avenae
structae свирка; altaria donis отрупвамъ одтаря съ дарове. — 2. а)
построявамъ, издигамъ aggerem,
domum, templum, templa saxo, b)
приготвямъ, готвя alicui insidias,
odium in alios. — 3. нареждамъ, по­
строявамъ въ редъ exercitum, om­
nes armatos in campo; прен. verba,
struthea, orum n (гр) дюли.
struxi pf. отъ struo.
Strymo, onis m Стримонъ, рЪка въ
Тракия, сега Струма. Strymonis,
idis / тракийка. Strymonius 3
тракийски.
Stubera, ае / Стубера, градъ въ
Македония.
studeo, studui 2 1. занимавамъ се
съ нЬщо ревностно, залЪгамъ за
нЪщо, стремя се къмъ нЪщо, желаяunum, hoc unum, обикн. съ dat.
litteris, agriculturae, paci, labori, le­
gibus cognoscendis, съ ut, ne, in/.,,
съ acc. c. in/.; novis rebus studeo кроя
превратъ. — 2. а) преда нъ съмъ,
действувамъ въ полза на, държа
страната на alicui, neque studere
neque odisse, b) absol. занимавамъ
се съ наука, уча anni, quibus stu­
duimus.
studiose adv. старателно, усърдно,
ревностно.
studiosus 3 1. старателенъ, усър- •
денъ, ревностенъ, занимаващъ се
ревностно съ нЬщо, пристрастенъ
къмъ н-Ьщо litterarum, dicendi. — 2.
а) преданъ, благосклоненъ, помагащъ, разположенъ mei, tui, sui,
eius; subst. studiosus, i m привърженикъ. Ь) занимаващъ се съ нау­
ка, любознателенъ, ученъ iuvenis,
otium; disputatio наученъ споръ.
studium, ii я i. а) влечение, стремежъ, усърдие, старание, ревность
aliquid magno studio agere, belli
gerendi, fugae, studio accusare, b)
желание за воюване, воинстееность milites elati studio, tantum futi

s tu lte

631

in militibus studii. — 2. а) преданость, привързтность, разположе­
ние rei publicae, in populum Roma­
num. b) пристрастие sine studio di­
cere, sine ira et studio. — 3. a)
наклонность, страсть, любимо за­
нятие dispares mores disparia stu­
dia sequuntur, suo quisque studio
maxime ducitur, b) занимание, на­
учно занимание, изучаване iuris;
sapientiae, quae philosophia dicitur;
dare se studio eloquentiae; прен.
наука haec studia vehementer co­
lebantur.
stulte adv. глупаво,
stultiloquentia, ae / u stultiloqui­
um, iT n глупавъ разговоръ.
stultiloquus 3 който говори глу­
паво.
stultitia, ae / глупостъ.
stultividus 3 късогледъ, тжпоуменъ.
stultus 3 глупавъ.
stupa, stupeus вж. stuppa, stuppeusstupefacio, feci, factus 3 смай"
вамъ, зашеметявамъ, изумявамъ;
privatos luctus заглушавамъ; part.
stupefactus 3 смаянъ, изуменъ, поразенъ.
stupeo, stupui 2 1. а) стоя неподвиженъ, неподвиженъ съмъ; stu­
pentia membra вдървени, b) изу­
менъ съмъ, поразенъ съмъ, смаянъ
съмъ, смайвамъ се, очудвамъ се,
гледамъ съ очудване на animus,
in Turno, malo, donum Minervae.
— 2. идвамъ въ застой, замирамъ
stupente seditione, stupuerunt verba
palato.
stupesco, stupui 3 1. спирамъ ce
stupuit Ixionis orbis. — 2. очудвамъ
се, удивлявамъ ce.
stupiditas, atis / безсмислие, глупость.
stupidus 3 1. смаянъ, слисанъ. — 2.
глупавъ.
stupor, oris m 1. вцепененость, неподвижность, ужасъ, безчувствие,
тжпость in corpore, linguae. — 2.
глупость, тъпоумие.
stuppa, а е / (гр) кълчища, конопъ.
stuppeus 3 кълчищенъ, конопенъ.
stuprator, oris т осквернитель,
обезчеститель.

s u a v io r

stupro 1 осквернявамъ, обезчестя- '
вамъ.
stuprum, I п обезчестяване, блуд­
ство facere stuprum cum aliqua;
afferre, inferre alicui stuprum onoзорявамъ.
sturnus
m скворецъ (птица).
Stygius вж. Styx.
Stymphalus, I m Стимфалъ, градъ
и езеро въ Аркадия. Stymphalis,
idis / , Stymphalicus и Stimphalius 3 стимфалийски aves,
storax, acis mf t pj стираксъ (дърво).
Styx, Stygis / Стиксъ: 1. отровенъ
изворъ въ Аркадия. 2. рЪка въ
подземното царство, въ която се
клели боговетЬ; прен. подземенъ
свЪтъ. Stygius 3 а) стигийски,
на подземния св%тъ umbrae; cum­
ba на Харонъ. Ь) страшенъ, ужасенъ vis, bubo.
Suada, ae / м Suadela, ae / Свада,
богиня на убеждаването,
suadela, ae /■; убеждаване, предумване.
suadeo, suasi, suasus 2 1. intr. съветвамъ, давамъ съветъ alicui. — 2.
trans, а) съветвамъ, препоръчвамъ
aliquid; suadent cadentia sidera som­
nos подканятъ; съ ut, ne, in}., acc.
c. inf. b) убеждавамъ cs acc. c. in/.-,
mihi suasi nihil esse in vita magno­
pere expetendum убедихъ се, че.
suasio, onis / 1. съветване, особ.
препоръчване legis. — 2. препоръ­
чителна речъ.
suasor, oris m който съветва или
препоръчва нЬщо pacis, legis,
suasoria, ae / (sc. oratio) речь, съ
която се съветва или препоръчва,
sudsum , i л тъмна боя.
1. suasus part. отъ suadeo.;
2. suasus, &s m съветване, съветъ.
suave adv. приятно, любезно,
suave-olens, geri, -entis благоухаещъ, благовоненъ.
suaviatio = suavisaviatio,
suavi-loqu&ns, gen. -entis сладкодуменъ, красноречивъ.
suaviloquentia, ae / приятна-речь.
suaviolum = saviolum.
suavior = savior.

s u a v is

632

suavis, е приятенъ, милъ, любезенъ
vina, odor, cantus, homo; herba
благоухаеща.
suavisaviatio, onis / сладка u tt- лувка.
suavitas, atis / приятность, привлЬкателность, любезность.
suaviter adv. приятно, любезно,
suavitudo, inis / сладость.
suavium = savium.
sub praep. 1. сь abi. 1. подъ sub
terra habitare, sub pellibus milites
continere; sub dicione, sub regno
alicuius esse; sub Hannibale magi­
stro omnes artes belli edoctus, sub
rege; sub signis; sub divo на откри­
то; sub armis esse подъ оржжие;
sub urbe близу до; sub sinistra налЬво; sub oculis предъ очите; sub
iactu teli на разстояние единъ изстрелъ. — 2. а) при, презъ време
на, точно презъ sub ipsa profec­
tione, sub decessu suo, sub bruma,
sub nocte silenti, b) при, около,
предъ sub luce, sub adventu Roma­
norum. — 3. при, подъ sub condi­
cione, sub lege, sub cantu tibiae,
claro sub exemplo; sub specie подъ
предлогъ. — Ii. съ acc. 1. а) подъ
exercitum sub iugum mittere, sub
imperium redigere, b) близу при,
до sub montem succedere, sub mu­
rum considere; venire sub ictum на
разстояние единъ изстрелъ. — 2.
а) около sub vesperum, sub noctem,
sub lucem, sub occasum solis, sub
idem tempus; sub ipsum funus точно
преди смъртьта. b) веднага следъ,
непосредствено следъ sub hanc
vocem, sub haec dicta; sub hoc, sub
haec следъ това.
subabsurde adv. глупавичко, нера­
зумно.
sub-absurdus 3 доста неразуменъ,
глупавичъкъ.
sub-acciiso 1 донЬкжде обвинявамъ, осжждамъ.
subactio, onis / преработване, раз­
работване (на нивата); прен. обра­
зование, култура,
subactus part. оть subigo,
sub-agrestis, е дон-Ькжде селски,
грубичъкъ, простичъкъ.

s u b d o le

sub-alaris, е който се носи подъ
мишница telum,
sub-albus 3 бЪличъкъ.
sub-amarus 3 възгорчивъ.
sub-aquilus 3 черничъкъ, тъменъ,
кестенявъ.
sub-arroganter adv. донЬкжде над­
менно, гордо.
sub-auratus 3
слабо позлатенъ
anulus.
sub-ausculto 1 подслушвамъ.
sub-basilicanus, ■ т миткало, безделникъ, денгубецъ.
sub-bibo, bibi 3 пия малко,
sub-blandior 4 лаская alicui,
sub-c. . . вж. SUCC . . .
sub-cavus 3 кухъ отдолу,
sub-centuriatus, Т т заместникъ,
помощникъ.
sub-cingulum, Т п поясъ, коланъ.
sub-contumeliose adv.малко обидно,
sub-crispus 3 възкждравъ, кждравичъкъ.
sub-custos, odis т помощникъ пазачъ.
sub-debilis, е слабичъкъ, отслабналъ.
sub-deficiens, geri, -entis постоянно
отслабващъ, отпадащъ.
sub-difficilis, е мжчничъкъ, трудничъкъ.
sub-diffldo 3 не се доверязамъ на­
пълно.
sub-ditlvus 3 подправенъ, недействителенъ, фалшивъ.
sub-do, didi, ditus 3 1. а) поставямъ подъ, отдолу, подставямъ,
подлагамъ ignes, rotas turri; se
aquis потопявамъ ce; calcaria equo
пришпорвамъ; tauros aratro впрегамъ; anguem in sinum скривамъ;
прен. stimulos alicui подбуждамъ,
подстрекавамъ. b) влагамъ; spi­
ritus alicui subdere окуражавамъ.
c)
подчинявамъ proles subdita reg­
no. — 2. а) поставямъ на нечие
место iudicem in meum locum, b)
подставямъ, подменямъ; subditus
filius недействителенъ, подставенъ;
crimina съчинявамъ, измислямъ.
sub-doceo 2 помагамъ при обуче­
ние, обучавамъ.
subdole adv. коварничко, хитричко.

s u b d o lu s

633

sub-dolus 3 коваренъ, измамнически.
sub-domo 1 укротявамъ, подчинявамъ.
sub-dubito 1 съмнявамъ се малко,
sub-duco, duxi, ductus 3 1. а) отмъквамъ, завличамъ, отстранявамъ
lapides ех turri, vestigium unda
subducit, ensem capiti, b) тайно
отвеждамъ, отнасямъ, отнемамъ,
грабвамъ copias in collem, milites
in primam aciem, alicui anulum,
furto obsides, amores, cibum alicui;
se subducere тайно се отдалечавамъ. c) пресмЯтамъ rationem; sub­
ducta ratione следъ обсжждане.
— 2. повдигамъ tunicam; воен. m.
изкарвамъ на брЯга navem, clas­
sem, navem in arido.
subductio, onis / 1. пресмятане.
— 2. изкарване кораба на сушата.
sub-dQrus 3 твърдичъкъ; жестокъ,
суровъ.
sub-edo, edi, esu s 3 подяждамъ,
изяждамъ отдолу,
subegi p f. отъ subigo,
sub-eo, ii (ivi), itus, ire 1. а) влизамъ подъ, прониквамъ подъ нЯщо cum luna sub orbem solis su­
bisset; съ acc. tectum, paludem влизамъ въ; currum, lecticam, iugum
впрЯгамъ се, нося; съ dat. feretro
взимамъ на гърба си. b) взимамъ
върху си, подхвърлямъ се на, понасямъ onus gravius dorso, periculum,
labores, invidiam, invicem proelium,
casum, contumelias. — 2. а) приближавамъ ce ad tecta, ad montes,
collem, muros, aliquem, съ dat. muro,
gubernaculo; palmae до победата,
auxilio идвамъ на помощь. b) изкачвамъ се in montes, collem. — 3.
а) тайно се промъквамъ acrius
illa subit, thalamos pudicos, b) явявамъ се, настжпвамъ morbi su­
beunt tristisque senectus, genitoris
imago, c) идвамъ на умъ senten­
tiae. d) обземамъ, завладявамъ
horror animum subit. — 4. следвамъ следъ, идвамъ вмЯсто, замЯствамъ, смЯнявамъ primae le­
gioni tertia subiit, furcas subiere
columnae, subiit argentea proles;
ne subeant herbae да не поникватъ.

s u b ie c tio

suber, eris n корковъ джбъ; прен.
тапа.
Subertum, Т п Субертумъ, градъ
въ Етрурия. Subertanus 3 субертски.
sub-f..., sub-g.. . еж. suff.. ., sugg...
sub-grandis, е доста голЯмъ, голЯмичъкъ.
sub-horridus 3 грапавичъкъ, грубичъкъ.
sub-iaceo 2 лежа подъ.
sub-icio, iScT, iactus 3 1. а) под­
хвърлямъ, поставямъ подъ, подставямъ, поставямъ epistulam sub
pulvinum, ignem aedibus (dat.); ae­
des colli построявамъ въ подно­
жието на хълма; castra urbi разполагамъ до самия градъ; bracchia
pallae държа подъ; прен. res, quae
sensibus subiectae sunt които се
възприематъ съ; aliquid oculis или
sub aspectum показвамъ; sententiam
sub voce придавамъ смисълъ на
думата, b) подчинявамъ, покорявамъ parcere subiectis, съ dat. se
imperio alicuius, Galliam securibus,
alicui provinciam, c) излагамъ, под­
хвърлямъ domum periculo, Galliam
servituti; bona voci praeconis, prae­
coni, sub praeconem продавамъ на
търгъ; navigationem hiemi излагамъ
на бури; terram ferro обработвамъ,
ора. — 2. а) подмЯнямъ, тайно замЯнявамъ съ друго testamenta, librum,
b) подучвамъ, подстрекавамъ, подкупвамъ Metellum, testem. — 3.
a) повдигамъ, вдигамъ нагоре, под­
хвърлямъ, хвърлямъ regem in
equum, inter carros rotasque tragu­
las, discum in aera; se subicit alnus
издига се високо; flamma subiecta
издигащъ се, извиващъ ce. b) завеждамъ aciem collibus Pompeianis;
se iniquis locis приближавамъ ce.
— 4. а) поднасямъ libellum alicui.
b) давамъ, вдъхвамъ, внушавамъ
spem alicui, certiora consilia. — 5.
прибавямъ, присъединявамъ ratio­
nem, syllabam longam brevi; vix
pauca furenti отговарямъ.
subiecte adv. смирено, покорно.
subiectio, onis / 1. представяне, изображаване. — 2. подмЯняне testa­
menti.

s u b ie c to

subiecto 1 1. подхвърлямъ, подставямъ, поставямъ отдолу manus;
stimulos alicui подбуждамъ, подстрекавамъ. — 2. изхвърлямъ на­
горе nigram alte subiectat harenam.
subiector, oris m подправачъ.
1. subiectus part. отъ subicio.
2. subiectus 3 1. който лежи или се
намира подъ, при, предъ н%що,
граничещъ complures subiectae in­
sulae; Heracleam quae est subiecta
Candaviae, campus viae subiectus.
— 2. а) подчиненъ, подвластенъ,
покоренъ; subst. pl. поданици, b)
изложенъ, подхвърленъ invidiae.
subigito 1 мжча се да съблазня
жена.
sub-igo, egi, actus 3 1. подкарвамъ,
карамъ ratem conto, naves ad ca­
stellum — 2. а) покорявамъ, заробвамъ populos armis, gentes, po­
puli vi subacti, b) принуждавамъ,
заставямъ vis lugurthae subigit,
metu subactus, съ acc. c. in}., съ
in}., съ ut. — 3. а) обработвамъ
presso vomere terram, arva; digitis
opus преда; secures in cote точа,
остря, b) образовамъ, уча, развивамъ ingenium.
sub-impudens, gen. -entis малко
безсраменъ.
sub-inanis, е донЪкжде суетенъ.
sub-inde adv. 1. непосредствено
следъ, веднага следъ aliud subinde
bellum coortum est. — 2. нЪколко
пжти наредъ, многократно. — 3.
постепенно.
sub-Tnsulsus 3 донЬкжде блудкавъ,
безвкусенъ.
sub-invideo 2 донЪкжде завиждамъ
alicui.
sub-invisus 3 донЪкжде умразенъ.
sub-invlto 1 тайно повиквамъ ali­
quem.
sub-Trascor 3 сърдя се brevitati lit­
terarum.
sub-Iratus 3 сърдитичъкъ, разсърденъ, огорченъ.
subitaneus 3 внезапенъ, неочакванъ, ненадеенъ ignis,
subitarius 3 1. внезапно, набързо
направенъ; milites набързо събрани,
свикани. — 2. бръзъ, неотложенъ.

634

s u b le v o

subito adv. внезапно, ненадейно, не­
очаквано, изведнажъ.
1. subitus part. отъ subeo.
2. subitus 3 внезапенъ, неочакванъ,
ненадеенъ bellum, commutatio, pa­
vor; oratio • безъ приготовление;
miles набързо събранъ, свиканъ;
subst. subitum, i п неочакванъ слу­
чай, неочаквано обстоятелство
belli, rerum.
sub-iugo 1 покорявамъ.
sub-iungo, iunxT, iiinctus 3 1. привързвамъ, присъединявамъ; tigres
curru впр-Ьгамъ; puppis rostro Phrigios subiuncta leones (acc. gr.)
имащъ на носа фригийски лъвове;
carmina nervis акомпанирамъ; om­
nes artes oratori отнасямъ къмъ
ораторското изкуство. — 2. подчинявамъ, покорявамъ urbes sub im­
perium populi Romani, gentem,
sub-labor, lapsus sum 3 1. незабе­
лязано се промъквамъ, незабеля­
зано се разпространявамъ. — 2.
разпадамъ се, изчезвамъ, погивамъ
aedificia vetustate sublapsa, sublap­
sa spes Danaum.
Sublaqueum, ei n
Сублаквеумъ,
градъ на еквитЬ.
sublate adv. 1. високо, възвишено.
— 2. гордо, надменно,
sublatio, onis / 1. издигане, особ.
soni ударение. — 2. премахване,
отменяване iudicii.
sublatus 3 1. part. отъ tollo. — 2.
надмененъ, гордъ sublatus victo­
ria, rebus secundis,
sublectio, onis / прибиране, съби­
ране.
sub-lecto 1 примамвамъ.
sub-lego, legi, lectus 3 1. събирамъ, прибирамъ. — 2. а) отнемамъ тайно liberos parentibus, b)
подслушвамъ carmina. — 3. избирамъ вместо нЪкого aliquem in
locum demortui.
sublestus 3 слабъ, малъкъ fides,
sublevatio, onis / облекчение.
sub-Ievo 1 1. повдигамъ нагоре,
вдигамъ aliquem ad pedes stratum;
iubis sublevatus придържайки ce
за. — 2. а) поддържамъ, подкрепямъ, подпомагамъ quod anni tem­
pore subleventur, b) облекчавамъ,

s u b lic a

635

subm oveo

намалявамъ res adversas, pericula, 1. submissus part. отъ submitto.
militum laborem, fortunam 'esse in­ 2. submissus 3 1. понизенъ, наведенъ, низъкъ. — 2. а) тихъ, слабъ
dustria sublevandam,
VOX. Ь) тихъ, спокоенъ orator, с)
sublica, ae / колъ, стълбъ.
скроменъ смиренъ, кротъкъ, поsublicius 3 който е поставенъ на
коренъ submissi petimus terram,
стълбове pons.
auxilium submissa voce rogavit, d)
subligaculum, Т п престилка,
низъкъ, доленъ, подълъ homo.
sub-iigo 1 привързвамъ, връзвамъ
sub-mitto, misi, missus 3 1. а) по­
ensem lateri.
ставямъ подъ нЪщо; aliquem fiversublime adv. високо, нависоко, въ
no (dat.) изпращамъ въ. b) подчивъздуха.
нявамъ, покорявамъ animos amori;
sublimen adv. високо, нависоко,
imperium alicui предоставямъ; se
sublimis, е 1. високъ, йздигнатъ
alicui подчинявамъ се, отстжпвамъ;
високо, стърчещъ нагоре cacumen
se culpae провинявамъ ce. — 2. сваmontium, atrium, agmen stellarum;
лямъ, спускамъ, навеждамъ fasces
sublimis abiit издигна се високо;
alicui, arma, oculos; se ad pedes
sublimis in equo на конь; corpus
хвърлямъ се предъ краката на
humo sublime referre повдигамъ;
pass. снишавамъ ce; genu submitti;
subst. sublime, is n височина, възпадамъ на кол%не; прен. se sub­
духъ per sublime volantes.—2. възmittere унизявамъ се; animos sub­
вишенъ, величественъ mens,
mittere падамъ духомъ; inceptum
sublimitas, atis / височина corpo­
furorem успокоявамъ, укротявамъ;
ris; прен. възвишеность, изящность
orationem и само submittere гово­
heroici carminis.
ря тихо, съ низъкъ гласъ, безъ
sublimiter adv. високо; прен. въз­
страсти. — 3. а) издигамъ нагоре
вишено.
falces, oculos, b) произвеждамъ,
sublimius adv. comp. по-високо,
давамъ submittit humus formosa
sub-lino, levi, litus 3 намазвамъ;
colores, non monstrum submisere
прен. os alicui измамвамъ.
Colchi maius, c) оставямъ да ра­
sub-luceo 2 свЪтя, проблЪсвамъ изсте, пускамъ crinem barbamque,
подъ нЪщо.
comam, d) храня, отглеждамъ за
sub luo, lui, lutus 3 мия отдолу ra­
разплодъ tauros. — 4. тайно пра­
dices collis flumina subluebant,
щамъ, изпращамъ cohortes, auxilia,
sub-lustris, е дон-Ъкжде свЪтълъ,
integros defatigatis, equites auxilio;
свЪтличъкъ nox.
absol. laborantibus изпращамъ по­
sub-mergo, mersi, mersus 3 потомощь на.'
пявамъ navem, aliquem ponto; pass.
дон-Ькжде не­
потъвамъ; прен. legiones submersas submoleste adv.
приятно, съ досада,
esse пияни.
sub-merus 3 почти несмЪсенъ, чистъ sub-molestus 3 донЪкжде неприятенъ, тягостенъ, досаденъ.
vinum.
sub moneo, monui 2 тайно приsubminia, a e / = subnimium.
помнямъ.
subministrator, oris m помощникъ,
sub-morosus 3 малко намръщенъ,
участникъ, съучастникъ.
зълъ.
sub-ministro 1 доставямъ, пращамъ,
давамъ frumentum, alicui pecuniam; submotor, oris т който разгонва
народа, за да направи пжть н%коauxilia hostibus пращамъ помощь
му; submotor aditus ликторъ.
срещу.
sub-moveo, movi, motus 2 1. а) отsubmisi pf. отъ submitto,
странявамъ, отдалечавамъ, проsubmisse adv. 1. смирено. — 2. ти­
гонвамъ reliquos а porta, hostes,
хо, скромно,
populum aris, cohortes sub murum,
submissim adv. тихо.
maris litora; ictus отклонявамъ. b)
submissio, onis / понижаване, сни­
за ликторитп, : заставямъ да се
шаване vocis.#

s u b m u to

636

s u b s c rib o

отдалечи, да даде место populum; suboles, is / 1. издънка, младокъ,
submoveri iubet да даде место;
потомство, поколение. — 2. потоsubmoto следъ като било напра­
мъкъ, дете, синъ regiae stirpis,
вено место. с) изгонвамъ отъ оте­ sub-olesco 3 подраствамъ.
чеството, изпжждамъ, заточавамъ sub-orno 1 1. снабдявамъ aliquem
aliquem patria, summotus amicus.
pecunia; legati subornati criminibus
— 2. държа далече, въздържамъ,
въоржжени съ. — 2. тайно подвъзспирамъ aliquem а re publica, а
буждамъ, настройвамъ, подучвамъ
bello, aliquem maleficio,
falsum testem, accusatores,
sub-muto 1 замЬнямъ, промЬнямъ. sub-p.. . вж. sup-p...
sub-nascor, natus sum 3 подра- sub-rancidus 3 малко вмирисанъ
caro.
ствамъ, израствамъ.
sub-raucus 3 малко пресипналъ vox.
sub-necto, nexui, nexus 3 под- subrSctus = surrectus, part. отъ
връзвамъ, привръзвамъ отдолу
surgo.
vestem; съ dat. cingula mammae, sub-remigo 1 греба, плавамъ следъ.
velum antenis; прен. прибавямъ subr&po вж. surrepo.
illam fabulam.
subrepticius 3 откраднатъ amor,
sub-nego 1 дон%кжде отказвамъ. sub-rldeo 2 усмихвамъ ce.
sub-rldicule adv. см-Ьшничко, донеsub-niger, gra, grum черничъкъ.
кжде забавно.
sub-nTsus u sub-nlxus 3 1. подsub-rigo,
rexi, rectus 3 издигамъ,
пр%нъ, опрЬнъ, облЪгнатъ solio
вдигамъ високо subrecto mucrone;
subnixa; съ acc. gr. mentum cri­
tot subrigit aures наостря,
nemque mitra subnixus като обвилъ
3 малко се сърдя, негобрадата и косата съ чалма. — 2. sub-ringor
дувамъ.
опиращъ се, осланящъ се auxiliis, subripio,
subrogo вж. surripio, suriudiciis senatus.
rogo.
sub-noto 1 приписвамъ отдолу, под- sub-rostranl, orum m които се написвамъ; прен. aliquem vultu digiвъргатъ около катедрата на ора­
toque subnotare гледамъ нЪкого
тора (на форума), зяпльовци, скит­
втренчено и го посочвамъ съ
ници, безделници,
пръстъ.
sub-rubeo 2 червеничъкъ съмъ.
sub-nuba, ае / незаконна жена, sub-rubicundus 3 червеникавъ.
наложница.
sub-rtifus 3 червеничъкъ; subst. т
sub-niibilus 3 донЬкжде облаченъ,
червенокосъ човЬкъ.
мраченъ, тъменъ пох.
sub-ruo, rui, rutus 3 подкопавамъ,
subo 1 за животни: разгонвамъ се
подравямъ, събарямъ, срутвамъ
subando tecta rumpit; за хора: слаarbores а radicibus, murum, turris
дострастенъ съмъ.
subruta; прен. разколебавамъ ani­
sub-obscenus 3 донЬкжде двусмиmos militum,
сленъ; непристоенъ, донЬкжде сра- sub-rupuT e= surripui, pf. отъ surripio.
менъ.
sub-riisticus 3 донекжде селски,
sub-obscurus 3 донЬкжде тъменъ,
простичъкъ.
неясенъ.
sub-rutilus 3 червеникавъ.
sub-odidsus 3 донЬкжде омразенъ, sub-scribo, scripsi, scriptus 3 1.
досаденъ.
пиша подъ нещо, подписвамъ cau­
sub-offendo 3
донекжде огорчаsam parricidii, statuis subscripsit.
вамъ, провинявамъ се предъ ни­
за цензора: отбелязвамъ istam cau­
кого.
sam. — 2. а) подписвамъ, оплаква­
sub-oleo 2 само въ 3. sing. издане до сжда (за обвинителя) dicam
вамъ миризма, мириша; subolet
alicui; in aliquem давамъ подъ сждъ.
(mihi) забелязвамъ нещо, чувствуb) приподписвамъ (за свидетель,
вамъ нещо.
който подкрепя обвинението) пе-

s u b s c r ip tio

637

minem neque suo nomine neque
subscribens accusavit, c) съ под­
писа си разрешавамъ. d) одобрявамъ, съдействувамъ orationi ali­
cuius, odiis Hannibalis, irae Caesa­
ris. — 3. записвамъ, отбелязвамъ
numerum aratorum quotannis pu­
blice.
subscriptio, onis / 1. а) подписъ,
заглавие, b) обяснителна забе­
лежка на цензора за причинит-fe
на мъмренето censoria, censorum.
— 2. а) писмена жалба, обвинение
componere, edere, b) подписъ на
съучастника въ обвинението. — 3.
списъкъ iugerum.
subscriptor, oris т който приподписва жалбата на нЪкого, съучастникъ въ обвинението,
subseclvus = subsicivus,
sub-seco, secui, sectus 1 отрЪзвамъ отдолу, подр-Ьзвамъ ungues
ferro, comas.
subsecutus pari, отъ subsequor,
susb&dl pf. отъ subsido.
sub-sellium, ii n низъкъ чинъ, ска­
мейка, столъ; особ. скамейка за
сждиитЪ, обвиняемите и обвини­
телите-, прен. съдъ, процесъ; in
utrisqua subselliis въ частни и пу­
блични процеси; qui habitat in sub­
selliis който се занимава постоянно
съ съдебни процеси; iudicatio longi
subsellii продължително обсъж­
дане.
sub-sentio, sen si 4 подозирамъ.
sub-sequor, secutus sum 3 1. следвамъ непосредствено следъ, следвамъ signa, aliquem. — 2. а) настигамъ, достигамъ nec Caesaris
hortatio subsequi poterat pugnan­
tium cupiditatem, b) подражавамъ,
приспособявамъ се къмъ нещо
aliquem.
sub-servio 4 1. робувамъ, покорявамъ се. — 2. идвамъ на помощь.
subsessor, oris т който седи, чака
на пусия, ловецъ.
sub-sicivus 3 1. отрезанъ. — 2. излишенъ, свободенъ; tempora sub­
siciva свободно време; subsiciva
opera свободни странични зани­
мания.

s u b s is to

subsidiarius 3 спомагателенъ, запасенъ, резервенъ cohortes, acies;
subst. subsidiarii, orum m резерв­
ни войски.
subsidior 1 въ резерва съмъ, слу­
жа за резерва; идвамъ на помощь,
помагамъ.
sub-sidium, ii n 1. резерва, pl. за­
пасни спомагателни войски legio
pro subsidio constiterat, tertium in
subsidiis locum alariae cohortes ob­
tinebat, exercitum in subsidiis locare.
— 2. а) помощь, подкрепа съ вой­
ска subsidio ire, venire, proficisci;
alicui subsidium ferre, submittere;
legionem nonam subsidio ducere,
b) помощь, спомагателно срЪдство,
защита, убЬжище subsidium ponere
in fuga, his difficultatibus duae res
erant subsidio, otium est bellissimum
subsidium senectuti, subsidia vale­
tudinum.
sub-sldo, sedi, sessum 3 1. а) присЬдамъ, сЬдамъ. b) причаквамъ,
дебна in via, in insidiis; cs acc. de­
victam flsiam, Milo in eo loco sdbsedit; iuvat tigres subsidere cervis
да се съвокупяватъ съ. c) оставамъ, установявамъ се, разполагамъ се in castris, in oppido. — 2.
улЪгамъ се, спадамъ, спирамъ,
утихвамъ qua valles subsederant,
subsidunt undae (flumina), ventus
subsedit.
sub-slgnanus 3 който служи подъ
знамето; miles войникъ, който слу­
жи въ легионъ, легионеръ.
sub-sTgno 1 записвамъ, залагамъ
praedia apud censorem, praedia
apud aerarium; прен. aliquid гарантирамъ за нЬщо.
sub-silio, silui 4 скачамъ нависо­
ко, подскачамъ.
sub-sisto, s titi 3 1. а) спирамъ се
in locis campestribus, in itinere, ad {f
agmen, ad muros; unda substitit .1
cnp-fe; lingua timore запъва ce; cla­
mor престава, b) оставамъ, преби'
вавамъ in tabernaculo, in urbe. — 2.
устоявамъ, издържамъ, противо;
стоя ancorae funesque subsisteban;съ dat. Hannibali atque eius armis;

.

s u b s o la n u s

638

прен. subsistere sumptui мога да
покрия разхода; сь acc. Romanum
спирамъ.
sub-solanus 3 източенъ; subst. т
източенъ вЪтъръ.
sub-sortior, so rtitu s sum 4 отново
избирамъ по жребий iudices (нови
сждии на местото на отхвърлените).
subsortTtio, onis / повторно изби­
ране по жребий iudicum.
substantia, ае / съществуване, наличность; реалность.
sub-sterno, stravi, stra tu s 3 1. а)
постиламъ отдолу, подлагамъ ver­
benas, ulvam ovibus, b) покривамъ
nidos. — 2. подчинявамъ omne cor­
poreum animo,
su b stiti p/. оть subsisto,
sub-stituo, stitu i, stitu tu s 3 1. a)
поставямъ следъ armaturas leves
post elephantos, b) излагамъ, предлагамъ aliquid oculis; aliquid animo
представямъ си; aliquem crimini
обвинявамъ н-feKoro. — 2. а) замЪствамъ, поставямъ вместо некого
aliquem pro aliquo, in locum eorum
cives Romanos; съ дв. acc. aliquem
tutorem или regem, aliquem reum
criminis, b) правя некого втори
наследникъ.
sub-sto 1 издържамъ, устоявамъ.
su b stratu s part. оть substerno,
su b strav i p f. оть substerno,
su b strictu s 3 1. part. оть substrin­
go. — 2. a ii. тънъкъ, слабъ crura;
canis substricta qerens ilia бързо
куче.
sub-stringo, strinxi, strictu s 3 1.
стегамъ отдолу, привръзвамъ, прибирамъ, приповдигамъ crinem nodo,
carnem fascia; прен. aurem наострямъ уши, вслушвамъ се. — 2.
рет. т. съкращавамъ substringere
effusa.
substructio, onis / основа theatri,
sub-struo, stuxi, stru c tu s 3 поста­
вямъ основи; vias glarea постиламъ.
subsuitim aiv. съ подскачане, под­
скачайки.
sub-sulto 1 скачамъ нависоко, подскачамъ.
sub-sum, subesse 1. а) съмъ или
намирамъ се подъ lingua subest
palato, suberat Pan ilicis umbrae;

s u b t ilit a s

cum soi Oceano subest когато e
залезло. b) крия се, лежа въ осно­
вата suspicio, spes, dolus; ratio non
subest alicui rei. — 2. а) намирамъ
се наблизу, близу съмъ mons su­
berat, templa mari subsunt, b) наближавамъ, настжпвамъ dies, su­
best hiems, nox iam suberat,
sub-suo, sui, siitus 3 подшивамъ,
обшивамъ отдолу quarum subsuta
talos tegat instita veste,
subtem en, inis n 1. вжтъкъ (на тъкань). — 2. прежда, нишка, особ.
на паркитЪ.
subter 1. aiv. отдолу, долу draco
serpit supter, quae supra sunt et sub­
ter. — 2. praep. а) съ acc. подъ
subter undas, subter murum hosti­
um. b) съ abi. подъ sub densa te­
studine, virtus omnia subter se habet,
subter-cutaneus 3 подкоженъ; mor­
bus водна болесть, водянка.
subter-diico 3 измъквамъ тайно,
subter-fugio, fugi 3 тайно изб-ferвамъ, измъквамъ се.
subter-labor 3 1. промъквамъ се
подъ, тека подъ muros, fluctus Si­
canos. — 2. изплъзвамъ се, измък­
вамъ се, избЪгвамъ quinqueremem
celeritate subterlabentem.
sub-tero, trivi, tritu s 3 изтърквамъ, изтривамъ.
sub-terraneus 3 подземенъ.
subter-vaco 1 празенъ съмъ от­
вътре.
subter-seco, secui, sectu s 1 подрЪзвамъ отдолу.
sub-texo, texui, textus 3 1. тъка
отдолу; прен. patrio capiti ( = soli)
nubes събирамъ облаци подъ слън­
цето, скривамъ слънцето въ; cae­
lum fumo покривамъ. — 2. притъкавамъ, втъкавамъ; прен. прибавямъ, вплитамъ въ речьта originem
familiarum.
subtilis, е 1. тънъкъ, съ тънъкъ
усЬтъ, остроуменъ iudicium. — 2.
точенъ, основенъ descriptio. — 3.
простъ, безизкуственъ, естественъ,
безъ украшения oratio,
subtilitas, atis / 1. тънкость. — 2.
а) остроумие, тънкость sententia-

s u b t il i t e r

639

succedo

rum. b) точность, ясность disse­ subvecto 1 докарвамъ, доставямъ,
донасямъ corpora cumba,
rendi, sermonis, c) естественость,
subvectus, iis m докарване, доста­
простота orationis.
вяне.
subtiliter adv. 1. тънко, остроумно.
— 2. основно, точно. — 3. просто, sub-veho, vexi, vectus 3 докар­
вамъ, возя срещу течението, до­
безъ украшения.
ставямъ frumentum flumine flrari
sub-tim eo 2 тайно се боя, опасявамъ се.
navibus, commeatus; pass. subvehi
пристигамъ, дохождамъ subvecta
sub-traho4 trax!, tractus 3 1. изcurru per aSra, ad arces subvehitur
вличамъ изподъ, измъквамъ colla
regina, subvecta nox bigis,
iugo, aliquem alicui mortuo. — 2. a)
тайно отмъквамъ, отвличамъ, от- sub-venio, veni, ventum 4 1 .' иддалечавамъ, отнемамъ aggerem cu­
вамъ на помощь, помагамъ filio,
niculis, hastatos ех acie, alicui cibum;
equitibus, vitae alicuius, civitati, sa­
luti remediis. — 2. действувамъ npoпрен. materiam furori; se substraтивъ, отстранявамъ his tempori­
here отдалечавамъ ce; substrahitur
bus difficillimis, tempestati, populi
solum морето дава пжть на кора­
Romani luctibus.
ба. b) освобождавамъ aliquem irae
militum, aliquem iudicio, periculo, subvento 1 идвамъ на помощь.
c)
премълчавамъ nomina, aliquem, sub-vereor 2 донЬкжде се боя, страхувамъ се, безспокоя се.
sub-tristis, е малко нажаленъ.
subversor, oris т разрушителъ, униsubtritus part. отъ subtero,
щожитель.
subtrivi p f. отъ subtero,
subturpiculus 3 донЬкжде позо- sub-verto, verti, versus 3 1. преобръщамъ, събарямъ operum mo­
ренъ, сраменъ, неприличенъ.
les, hiberna, mensam. — 2. разруsub-turpis, е донЪкжде позоренъ,
шавамъ, унищожавамъ domum,
сраменъ.
decretum consulis, fidem oraculi,
subtus adv. долу, отдолу,
sub-vexus 3 издигащъ се полега­
sub-tusus 3 донЬкжде разбитъ.
то, полегатъ.
subucula, ае / вълнена риза.
subula, ае т шило; прен. subula sub-volo 1 хвъркамъ нагоре, излитамъ.
leonem excipis,
sub-volturius 3 възсивъ (съ цвЪта
su-bulcus, I m свинярь.
Subura, ае /
Субура, улица въ
на vultur).
Римъ, на която се намиралъ па- sub-volvo 3 търкалямъ нагоре saxa,
зарътъ на съестни припаси. Subu­ sub-vorto = subverto,
suc-c.. . вм. sub-c...
ranus 3 субурански.
suburbanitas, atis / близость, окол­ suc-cedaneus = succidaneus,
ности до столицата,
suc-cedo, cessi, cessum 3 1. а) влиsub-urbanus 3 който е близу до
замъ, навлизамъ sub umbras, tec­
града (обикн. до Римъ) ager, hortus,
tum, съ dat. tectis, antro; oneri взиvilla; subst. 1. suburbanum, i n
мамъ върху себе си; quadrupedes
curru (dat.) succedunt теглятъ; flu­
имение близу до града, обикн. до
Римъ. 2. suburbani, orum т жи­
vio навлизамъ; tumulo terrae noтелите на близкитЬ градове до
гребватъ м е; mare succedit lon­
Римъ.
gius навлиза далечъ въ сушата,
sub-urbium, i! п предградие,
b) имамъ успЬхъ, напредвамъ, удавамъ се, сполучвамъ, успЬвамъ
sub-urgeo 2 притискамъ близу до,
доближавамъ prora ad saxa.
res nulla successerat, haec pros­
sub-йго, ussi, ustus 3 малко изгаpere succedebant; impers. succedit
рямъ, опърлямъ crura.
върви на н-Ьщо, удава се; coeptis,
facinori работата има успЬхъ; mihi
Suburra, ае / = Subura,
върви ми, успЬвамъ. — 2. издиsubvectio, onis / докарване, до­
ставяне frumenti.
гамъ се ad superos, alto caelo, in

su c c e n d o

640

arduum. — 3. настжпвамъ, приближавамъ ce classis paulatim suc­
cessit, sub aciem, sub montem, ad
muros, съ dat. urbi, vallo, muris.
— 4. а) постжпвамъ на нечие мЪсто, замествамъ нЬкого, наследявамъ in stationem, in pugnam, in­
tegri defatigatis succedunt; особ. при
длъжности: in locum alicuius; regno
замествамъ въ управлението, b)
следвамъ aetas aetati succedit; ora­
tioni говоря следъ речьта на; по
мгьсто: in alteram partem succe­
dunt Ubii на другата страна се допиратъ, граничатъ.
suc-cendo, cendT, census 3 1. запалвамъ, подпалвамъ rogum, do­
mum, pontem, pinus ab Aetna. — 2.
възпламенявамъ, разпалвамъ, възбуждамъ Pyrrhae amore succensus,
suc-censeo = suscenseo.
succensus part. отъ succendo,
suc-centurio, onis m помощникъ
на центуриона.
suc-cerno 3 пресевамъ.
successT p f. отъ succedo,
successio, onis /
дохождане на
нечие место; особ. наследяване, за­
местване въ длъжность imperii,
successivus 3 последователенъ,
приемственъ, следващъ единъ
следъ другъ.
successor, oris т наследникъ, заместникъ, приемникъ.
successus, iis m 1. приближаване,
настжпване hostium, equorum. — 2.
а) непрекжснато следване totius
temporis. Ь) успЬхъ, напредъкъ
successu exsultans, pleni successi­
bus anni.
suc-cidaneus 3 взимащъ нечие ме­
сто, заместващъ.
siccldia, ае /
големо парче сла­
нина.
1 . suc-cldo, cldT, cisus 3 подсичамъ, отсичамъ, покосявамъ arbo­
res, frumenta, florem aratro.
2. suc-cido, eidi 3 падамъ, подкосявамъ ce aegri succidimus.
succiduus 3 падащъ, подгъващъ се
polles, genu.
succinctus 3 1. препасанъ, опасанъ.
— 2. готовъ за pradae (dat.).

s u c c u ssio

suc-cingo, cinxi, cinctus 3 1. a)
препасвамъ, опасвамъ, прибирамъ,
приповдигамъ tunicam; pinus comas
(acc. gr.) succincta съ шума на
върха (понеже стъблото му е безъ
клони). Ь) опасвамъ съ нещо, обикалямъ succinctus pharetra, cultro,
cingulo. — 2. снабдявамъ, въоржжавамъ Carthago succincta portu­
bus, succinctus armis legionibusque.
succingulum, I n поясъ.
suc-cino 3 припевамъ, пригласямъ;
прен. съгласявамъ се.
suc-cipio 3 еж. suscipio,
suc-clslvus = subcisivus,
succisus part. отъ 1. succido,
succlamatio, onis / викане; викове,
кресъци.
suc-clamo 1 викамъ alicui,
suc-collo 1 взимамъ на раменете си.
suc-cresco, crevi 3 подраствамъ,
израствамъ, увеличавамъ се videntsuccrescere vina.
suc-cretus 3 пресетъ, прецеденъ.
suc-cumbo, cubui 3 1. а) падамъ
подъ нещо, отпускамъ се victima
succumbens ferro; oculi succubue­
runt очите се затвориха; Nolae suc­
cubuit легна боленъ въ Нола. Ь)
легамъ при некого, отдавамъ се.
— 2. падамъ подъ тежестите на
нещо, подчинявамъ се, покорявамъ
се, изнемогвамъ, отстжпвамъ ali­
cui, somno, inimico; oneri изнемог­
вамъ подъ тежестьта на товара;
tempori отстжпвамъ на обстоятел­
ствата; precibus отстжпвамъ на
молбите; animo падамъ духомъ;
culpae не мога да се противопо­
ставя на изкушението, провинявамъ се; orator succumbit philo­
sopho отстжпва.
suc-curro, curri, cursum 3 1. отивамъ насрещу licet undique om­
nes in me terrores impendeant, suc­
curram. — 2. идвамъ на умъ multa
succurrunt. — 3. а) тичамъ на помощъ, бързамъ да помогна succurendum est. b) помагамъ alicui,
suis laborantibus,
succus = sucus,
succussi p ). отъ succutio,
succussio, onis / разклащане, раз­
търсване.

su ccu ssu s

641

1. succussus part. отъ succutio.
2. succussus, iis m разклащане,
suc-cutio, cussT, cussus 3 разклащамъ, разтърсвамъ.
sucidus 3 соченъ; прен. свежъ.
sucinum, 1 п янтаръ, кехлибаръ.
cuco, onis т пиявица, кървопиецъ;
прен. лихварь.
siicophanta = sycophanta,
sucosus 3 соченъ; прен. богатъ.
Sucro, 5nis т Сукронъ, градъ въ
Испания. Sucronensis, есукронски.
suctus part. отъ sugo.
1. sucula, ае / малка свиня, свинче;
pl. Плеяди (съзвездие).
2. sucula, ае / колело, чекръкъ за
вдигане на тежести.
sucus, Т т 1. а) сокъ uvae, nectaris
stirpes ех terra trahunt sucum; cor­
pus plenum suci пълно съ. b)
течность; sucus lactis млЪко; olivi
зехтинъ; rosae розово масло, c)
питие, лекарство въ видъ на теч­
ность. — 2. а) вкусъ ova suci me­
lioris. Ь) свежесть, живость, сила
sucus oratoris.
sDdarium, ii n кърпа за бърсане
на поть, носна кърпа,
sudatio, onis / потене,
sudatorius 3 потиленъ, който се
отнася до потенето; subst. suda­
torium, ii п потилия,
sudis, is / колъ.
sudo 1 1. intr. а) изпотявамъ ce
simulacra deorum sudaverunt; bal­
sama sudantia ligno капещъ отъ.
b) мокъръ съмъ отъ, изпускамъ
sanguine scuta; tepido sudant umore
lacunae изпаряватъ ce; litus san­
guine sudat обагря се отъ. c) ста­
рая се, трудя ce sudandum est his
pro communibus commodis. — 2.
trans, изпотявамъ, изларявамъ, из­
пускамъ balsama sudantur, arbores
balsamum sudant, quercus suda­
bunt mella.
sudor, oris m потъ; sudor veneni
отровенъ потъ; прен. трудъ, мжка,
работа res multi sudoris.
Sudracae, arum m судраци, племе
въ Индия.
sudus 3 сухъ, ясенъ, безоблаченъ
ver; subst. sudum, i n ясно време,
безоблачно небе.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

s u ffic io

Suebi, orum т свеби, германско
племе въ Сев. Германия; sing. Sue­
ba, ае / свебка. Suebia, ае /
Свебия, страната на свебитЬ. Sue­
bus и Suebicus 3 свебски.
sueo 2 имамъ обичай, навикналъ
съмъ.
suesco, suevi, suetus 3 1. intr.
свиквамъ, навиквамъ; p erf. навик­
налъ съмъ. — 2. trans, привиквамъ,
приучвамъ нЪкого на нЪтцо lectos
viros disciplina et imperiis.
Suessa, ae / Cyeca: 1. S. Aurunca
градъ въ Кампания. 2. S. Pometia
градъ въ Лациумъ.
Suessiones, um m суесиони, бел­
гийско племе въ Галия.
Suessula, ае / Суесула, градъ въ
Кампания.
Suetonius 3 римско родово име.
C. Su. Tranquillus историкъ, авторъ
на „vitae XII imperatorum“.
1. suetus part. отъ suesco.
2. suetus 3 1. навикналъ, свикналъ,
съ dat. armis, externae superbiae,
съ inf. aliquid facere. — 2. обикновенъ proelia.
suevi pf. отъ suesco.
Suevi = Suebi.
sufes, etis m суфетъ, най-висшето
длъжностно лице въ Картагенъ.
su f-f. . . вм. sub-f . . .
suf-farcino 1 натъпквамъ.
suffeci pf. отъ sufficio,
suffectus part. отъ sufficio,
suf-fero, sustuli, sufferre 1. a)
поднасямъ, подлагамъ corium (за
бой), b) поддържамъ; se sufferre
стоя правъ. — 2. пренасямъ, претърпявамъ poenam alicuius rei.
suf-fertus 3 натъпканъ; прен. пъленъ.
suffes = sufes,
sufficienter adv. достатъчно,
suf-ficio, feci, fectus 3 1. trans, a)
правя, поставямъ нЪщо отдолу;
solum operi поставямъ основа за
постройка. Ь) боядисвамъ lanam
medicamentis; angues suffecti ocu­
los (acc. gr.) sanguine съ кървясалиочи; nubes suffecta sole огрЬнъ
отъ слънце, c) доставямъ, давамъ
tellus sufficit gravidas fruges; Da­
nais animos viresque secundas бла41
Милевъ, — 2. издание.!

su ffig o

642

гоприятствуващи за ycrrfexa; mili­
tes excursionibus привличамъ къмъ.
d) избирамъ, назначавамъ (вместо
умрЬлъ или незаконно избранъ
магистратъ) collegam, censorem in
locum demortui, Hasdrubale impe­
ratore suffecto, е) давамъ въ замЪна, замЪнявамъ, попълвамъ aliam
ех alia generando prolem. — 2. intr.
а) достатъченъ съмъ, стигамъ пес
vires sufficere possunt, unus dux
sufficit adversus quattuor populos,
ad (in) aliquid; non umbo sufficit
ictibus не издържа на; cupiditati
alicui удовлетворявамъ. b) мога,
въ състояние съмъ, сь inf. sufficit
dicere.
suf-figo, fixi, fixus 3 забивамъ,
заковавамъ, прикрепвамъ aliquem
cruci, in cruce.
suffimen, inis u suffimentum, i n
срЪдство за кадене: тамянъ, ладанъ и др.
suf-fio 4 опушвамъ, кадя thymo,
съ acc. locum.
suffitor, oris т който кади.
suffixus part. отъ suffigo,
suf-flamino 1 спъвамъ, спирамъ,
задържамъ.
sufflatus 3 сърдитъ, разгнЪвенъ;
високомЪренъ.
suf-flavus 3 свЬтложълтъ.
suf-flo 1 надувамъ buccas; прен.
se uxori suae сърдитъ съмъ на.
suf-foco 1 удушавамъ patrem; urbem
fame изморявамъ съ гладъ.
suf-fodio, fodi, fossus 3 1. подкопавамъ, подравямъ murum. — 2.
пробождамъ, пронизвамъ equum,
ilia equis.
suffossio, onis / подкопаване, подкопъ.
suffragatio, onis /
гласуване за
никого, препоржка при избиране
за н^коя длъжность consulatus,
suffragator, oris т 1. който гла, сува въ полза на нЬкого, избиратель. — 2. препоржчитель, покро, витель, поддържникъ.
suffragatorius 3 отнасящъ се до
изборитЪ, т. е. времененъ amicitia,
suffragium, ii n 1. гласуване въ
народното събрание, гласуване,
гласъ suffragium druidum, multitu­

s u ffu n d o

dinis, suffragium (u pl.) ferre in ali­
qua re; suffragium inire, in suffra­
gium ire отивамъ да гласувамъ;
suffragium it per omnes всички гласуватъ; in suffragium mittere noвиквамъ да гласува; in suffragium
revocari повторно гласувамъ; suf­
fragii latio гласуване; cunctis suf­
fragiis единодушно; testarum suf­
fragia остракизъмъ. — 2. а) право
за гласуване, право на гласъ quas
(centurias) sine suffragio esse vo­
luit, non suffragium omnibus datum
est, exclusus suffragio, b) мнение,
оценка tuo suffragio rhetor, c) одо­
брение, съгласие supplex populi
suffragia capto.
suf-frago,- inis / задна лопатка (на
животно).
suf-fragor 1 1. гласувамъ въ полза
на нЪкого domus suffragata domino
ad consulatum putabatur. — 2. noмагамъ, благоприятствувамъ, препоржчвамъ libro, legi, consilio; for­
tuna suffragante благодарение на
щастливия случай,
suf-fringo, fregi, fractus 3 пречупвамъ, строшавамъ crura alicui,
sufffidi pf. отъ suffundo,
suf-fugio, fiigi 3 избЬгвамъ in tecta;
aliquem избЬгвамъ отъ нЪкого.
suffugium, ii n прибЬжище, убе­
жище, съ gen. obi. hiemis, ferarum,
suf-fulcio, fulsi, fultus 4 подпирамъ, подкрепямъ.
suf-fundo, fudi, fusus 3 1. подливамъ, сипвамъ подъ, вливамъ
aquam, vinum;pass. тека, разливамъ
се aqua suffunditur per cuniculos;
sanguis cordi suffusus която тече
подъ сърдцето; прен. rubor или
palor alicui suffuditur нЪкой почервенява или побледнява. — 2. suffun­
dere aliqua re намокрямъ, оросявамъ, напълнямъ, покривамъ съ
нЪщо; suffundo lumina rore и suf­
fundi lacrimis обливамъ се въ съл­
зи; lacrimis oculos (acc. gr.) suffusa
напълнила очи съ сълзи; lingua suf­
fusa veneno препълненъ съ отро­
ва; suffundi rubore почервенявамъ,
изчервявамъ се; animus suffusus
malevolentia изпълненъ съ; aether

s u f fu r o r

643

su m

lani, orum m привърженици на
calore suffusus нагорещенъ; litura
Сула.
suffusa изтрито мЪсто.
suf-fiiror 1 открадвамъ, крада тайно, sullaturio 4 подражавамъ на Сула,
искамъ да съмъ като Сула.
suf-fuscus 3 кестенявъ, възтъменъ,
Sulmo, onis m Сулмонъ: 1. градъ
черничъкъ.
на пелигните, родно место на Овиsuffusio, onis / изливане отдолу,
дий. Sulmonensis, е сулмонски.
отичане; за очи: перде,
2. градъ въ Лациумъ.
suffusus part. отъ suffundo.
sulphur, sulphureus вж. sulpur,
Sugambri = Sigambri,
sulpureus.
sug-g... вм. sub-g...
sug gero, gessi, gestus 3 1. a) Sulpicius 3 римско родово име.
Sulpicius u Sulpicianus 3 Сулпинося подъ, подлагамъ flammam
циевъ.
costis aeni; materiem invidiae crimi­
nibus suis подхранвамъ. b) приба- sulpur (sulfur, sulphur), uris n c e ­
pa; vivum самородна.
вямъ, присъединявамъ verba, sug­
gerebantur damna aleatoria. — 2. sulpuratus 3 серенъ, който съдър­
жа сера.
поднасямъ, давамъ alicui tela, his
rebus sumptum, divitias alimentaque sulpureus 3 серенъ.
tellus suggerit, lacus piscem. — 3. suitis = si vultis, вж. volo,
непосредствено привеждамъ следъ sum, fui, esse 1. а) сь пот. praeii.:
съмъ deus est bonus, b) сь gen.
Bruto statim Horatium,
poss.: принадлежа, собственость
suggestio, onis / поставяне подъ,
. съмъ domus est patris, Gallia est
прибавяне, добавяне,
Ariovisti; me Pompei totum esse
suggestum, I п и suggestus, iis m
scis че съмъ изцело преданъ; est
възвишение, издигнато место, особ.
adulescentis, est hoc Gallicae con­
катедра на ораторъ.
suetudinis, ut присжщо е на; res
sug-gredior, gressus sum 3 приest consilii работата се нуждае отъ
стжпвамъ, приближавамъ се, сь асс.
съветъ; cuiusvis hominis est errare
castra suggressus.
на всЬки човЬкъ е присжщо да
грЬши; tantae molis erat толкова
sugillatio, onis / синьо петно отъ
трудно бЪше. с) съ gen. partit.:
ударъ; прен. оскърбление, обида,
принадлежа къмъ operum hoc tuo­
sugillo (suggillo) 1 бия до посиня­
rum est. d) сь gen. на gerund.:
ване; прен. нахоквамъ, оскърбяслужа за, годенъ съмъ за, полевамъ, обиждамъ.
зенъ съмъ quae res evertendae rei
sugo, suxi, suctus 3 бозая, суча;
publicae essent; regium imperium,
прен. всмуквамъ errorem cum lacte,
quod initio conservandae libertatis
su i gen. отъ pron. refl., вж. se.
atque augendae rei publicae fue­
suile, is n кочина,
rat. е) сь gen. u abi. qual.: имамъ,
suillus 3 свински caro, caput; grex
притежавамъ, показвамъ magnae
стадо свине.
sapientiae, res est multae operae,
Suiones, um m суиони, общо име
aetate ea sum, bono animo esse;
на най-старите жители на Сканsummi laboris esse издържливъ
динавия.
съмъ извънредно много; aliquo
sulco 1 браздя, ора agros, humum
numero esse почитанъ съмъ; nul­
vomere; прен. cutem rugis набръчlius consilii esse безпомощенъсъмъ;
квамъ; maria, undas rate, vada
aegro corpore esse боленъ съмъ.
carina, aquas rostro плавамъ no.
f) съ gen. u abi. pretii: струвамъ
sulcus, I m бразда; прен. яма, дуп­
magni, parvi, tanti; frumentum fuit
ка vitem committere sulco,
tanti, est sestertiis duobus, mea
sulfur, sulfureus вж. sulpur, sulpuconscientia mihi pluris est. g) сь
reus.
dat. finalis u commodi: способенъ
Sulla, ae m фамилно име на gens
съмъ, годенъ съмъ, служа за esse
Cornelia. Sullanus 3 Суловъ. Sul­

su m b o lu m

644

oneri ferendo, impedimento esse
alicui, detrimento esse; aliquid ali­
cui magno praemio esse; non esse
solvendo не мога да платя. — 2.
a) сжществувамъ Homerus, qui
multis ante saeculis fuit; fuimus
Troes, fuit Ilium; deus est; dum ero.
b) sunt, qui (обикн. съ coni. рп>дко
сь ind.) има хора, които: sunt non­
nulli, qui ea, quae imminent, non
videant; sunt item, quae appellan­
tur alces; sunt, qui ita dicunt c)
est, quod (cur, ut) съ coni, има при­
чина, има основание да; non est
quod нЪма причина да; est, ubi
(cum) понякога; est ut случва ce
така, че est, ut plerique philosophi
nulla tradant praecepta dicendi; si
est ut facturus sit officium suum
въ случай, че; ut съ inj. позволе­
но е, може; prope est, in eo est,
ut малко остава да. d) пребивавамъ, живЪя, намирамъ се Romae,
in castris, in agro, in hortis esse;
esse in terris живЪя; esse in ali­
quo превърнатъ съмъ въ нЬщо;
esse cum aliquo имамъ познанство
съ никого; secum esse живЪя за
себе си; est apud Platonem напи­
сано е; esse in aere alieno, in spe,
in nomine et gloria, in officio, in
armis намирамъ се въ; esse ab
aliquo или esse pro aliquo на нЪчия страна съмъ или застжпвамъ
н-Ьчие мнение, е) съ наречие: fuit
periucunde 6¾ въ най-весело на­
строение; sic vita hominum est такъвъ е животътъ на; bene mihi
est добре съмъ. f) основавамъ се,
почивамъ на, завися отъ auxilium
in eo est, omnem spem in impetu
esse equitum, g) съ dat. mihi est ali­
quid имамъ, притежавамъ нЪщо
cui tanta possessio est, ei morbo
est nomen avaritia, mihi cum deo
similitudo est, cum his mihi res est.
sumbolum = symbolum.
sQmen, inis n гръдни зърна (особ.
на свиня); виме.
sum-m . . . вм. sub-m . ..
summa, ае / 1. най-високо мЪсто,
най-високо положение, предимство
quos penes summam consilii voluit
esse. — 2. обща цифра, сума, сборъ,

su m o

количество capitum, pecuniae, co­
piarum; facere или subducere sum­
mam пресмЪтамъ. — 3 .= цЪлъ (съ
gen.) цЪлость, съвокупность, слицность; summa belli цЪлата война
или главната часть отъ войната;
summa victoriae решителна побе­
да; summa totius spei цЪлата на­
дежда; summa rerum сжщностьта
на работата, или = summa rei pu­
blicae цЪлата държава, общото
благо на държавата, или = вър­
ховна власть: praeesse summae re­
rum стоя на чело на върховната
власть; summa imperii цялата
власть, или — summa belli gerendi
главно командуване въ война; sum­
mam rei dicere сжщностьта на ра­
ботата; summa sermonis, epistulae
главното съдържание; haec belli
summa цельта на войната; ad sum­
mam, in summa или in omni sum­
ma въобще, изобщо,
sum-mano 1 намокрямъ.
Summanus, I m Суманъ, богъ на
нощното небе.
summarium, ii п главно съдържа­
ние, кратко изложение,
summarius, i! т товарно животно,
semmas, gen. atis благороденъ,
знатенъ.
summatim adv. въ общи черти, накжсо exponere aliquid,
summatus, iis m върховна власть.
summe adv. твърде много, извън­
редно.
summergo, summitto вж. subm ...
summitas, atis / връхъ.
summopere (отъ summo opere) adv.
извънредно, твърде много, необик­
новено.
summus вж. superus,
sumo, sumpsi, sumptus 3 1. а) взимамъ, събирамъ arma, frumentum;
virilem togam обличамъ; pecuniam
ab aliquo заемамъ; supplicium, poe­
nam de (ex) aliquo наказвамъ нЪкого; animum добивамъ смЪлость,
окуражавамъ се. Ь) избирамъ, взимамъ ех hoc numero nobis exempla
sumenda sunt, aliquem sibi impera­
torem, reges ex nobilitate, duces ex
virtute; colloquendi tempus sumitur
определя се. c) привеждамъ, cno-

I

.

t

i

s u m p tio

645

менавамъ homines notos. — 2. a)
купувамъ, взимамъ на търгъ, наемамъ tanti ista signa, quo (кжде)
sumpta est navis? decumas agri, b)
изразходвамъ intellexit frustra tan­
tum laborem sumi. — 3. предприемамъ, запонвамъ bellum, proelium.
— 4. а) приемамъ, усвоявамъ, присвсявамъ си mores antiquos, vultus
acerbos, sibi iudicium, sibi auctori­
tatem: mihi non tantum sumo, ut
азъ не взимамъ върху себе си та­
кава смЪлость, не мога да си по­
зволя; tantum mihi sumo толкова
си позволявамъ; tantos spiritus su­
mo толкова се възгордявамъ. Ь)
приемамъ, предполагамъ, твърдя
aliquid pro certo, beatos esse deos
sumpsisti.
sumptio, onis /
предположение,
първо предложение въ силогизъмъ.
sumptuarius 3 който се отнася до
разходите; lex законъ за лукса, за
извънредните разходи.
sum ptuose aiv. съ големи раз­
носки, разкошно, богато.
sum ptuosus 3 1. богатъ, разкошенъ, скжпъ ludi, cena. — 2. разточителенъ amica, homo.
1. sum ptus part. отъ sumo.
2. sum ptus, iis m разходъ, разноски,
издръжка; alicuius rei за нещо;
sumptum facere in rem или impen­
dere, insumere, ponere изразход­
вамъ пари за нещо; sumptum alicui
inferre поставямъ некому въ смет­
ката.
Siinium и Sunion, ii п Сунионъ,
носъ въ Ятика.
SunucI, orum т сунуци, германско
племе въ Белгия.
suo, sui, sutus 3 шия, съшивамъ
или съставямъ corticibus suta alva­
ria; subst. suta, orum n ризница.
suopte еж. suus.
suovetaurilia, ium n (sus, ovis,
taurus) тържествено очистително
жертвоприношение, при което при­
насяли въ жертва свиня, овца и
бикъ.
supellecticarius, П т домакинъ,
който се грижи за покжщнината.
supellex, supellectilis / 1. покжщ-

s u p e rc ilio s u s

нина, домашни сждове, прибори,
принадлежности militaris, regia.
— 2. богатство, запасъ.
super 1. aiv. 1. отгоре super pros­
pectare е vallo. — 2. свръхъ това,
освенъ това super poenam poscunt;
satis superque предостатъчно, твър­
де много; super quam quod освенъ
това, че; super quam повече отколкото; praeter arma nihil erat super
освенъ оржжието нищо не остава­
ше. — ll.praep. 1. съ асс. а) отгоре,
върху, надъ, оттатъкъ super caput
regis, super Bosporum incolunt, b)
въ време на super cenam, super
mensam. ' c) освенъ, свръхъ super
ceteros honores; vulnus super vul­
nus рана следъ рана; tot super alia
aliis bellis войни следъ войни. d)
надъ, повече отъ super omnia. — 2.
съ abi. а) върху, надъ super arbore
sidunt, ensis cui super cervice pen­
det. b) въ време на, презъ super
cena, nocte super media, c) относно,
за multa super Priamo rogitans, d)
освенъ super his.
supera adv. — supra,
superabilis, e 1. преминуемъ, който
може да се премине muri. — 2. а)
победимъ. t>) излЪчимъ.
seper-addo, addidi, additus 3 прибавямъ.
superator, oris т победитель.
superatrlx, Icis / победителка,
superbe aiv. гордо, високомерно,
superbia, ae f гордость, надменность, високомерие,
superbiloquentia, ae / високомер­
на речь.
superbio 4 гордъ съмъ, надмененъ
съмъ, гордея се.
superbus 3 1. издигащъ се високо
sedes, arces Carthaginis. — 2. отличенъ, великолепенъ, прекрасенъ
• Atridae, coniugium, triumphus, limi­
na civium potentiorum. — 3. гордъ,
високомеренъ, надмененъ Tarqui­
nius; victoria est superba предизвик­
ва гордость. — 4. строгъ, придирчивъ virtus, iura.
super-cedo, cessi 3 надминавам ь.
superciliosus 3 1. съ големи веж­
ди. — 2. сериозенъ, строгъ, навжсенъ, мраченъ.

supercilium

646

super-cilium, iT n 1. вежда, pl. (u
често sing.) вежди. — 2. а) сериозность, строгость severi supercilii
madona. b) гордость, надменность,
високомерие. c) издигната часть,
възвишение, връхъ tramitis,
super-contego, tex i 3 покривамъ
отгоре.
super-curro 3
тичамъ напредъ;
прен. надминавамъ.
super-em ineo 2 издигамъ се, над­
минавамъ.
super-em orior 3 умирамъ отгоре,
superficies, е! / повръхность; юрид.
т. постройка, недвижими имоти.
super-fTgo, fixi, fixus 3
заковавамъ, приковавамъ, закрепвамъ
отгоре.
super-fio, fieri ставамъ излишенъ.
super-fluo, fluxi 3 1. разливамъ се
Nilus superfluens. — 2. а) намирамъ се въ изобилие. Ь) излишенъ
съмъ nihil neque desit, neque su­
perfluat.
super-fundo, fCidT, fusus 3 1. a)
разливамъ, изливамъ oleum, san­
guinem; прен. magnum vim telorum
изсипвамъ, хвърлямъ; pass разли­
вамъ ce Tiberi superfuso: прен.
hostes superfusi които се хвърлили
масово върху него. Ь) разпространявамъ се regnum se in Asiam su­
perfudit. — 2. обсипвамъ, покри­
вамъ equites equosque.
super-gredior, g ressus sum 3 npeкрачвамъ, преминавамъ; прен. превъзхождамъ aliquem pulchritudine.
superi вж. superus.
super-iacio, ieci, iectus (iactus) 3
1. хвърлямъ върху, нахвърлямъ
aggerem; membra superiecta cum
tua veste fovet: mare superiecturn
разлЬло ce. — 2. надхвърлямъ; sco­
pulos superiacit unda pontus за­
лива; fidem augendo преувеличавамъ до невЬроятность.
super-iacto 1 хвърлямъ върху,
superiectio dnis / преувеличение,
хипербола.
super-imm ineo 2 издигамъ се надъ.

supero

super-im pendens gen. -entis висещъ отгоре, заплашващъ.
super-impono, posui, positus 3 поставямъ отгоре saxum, harundinem; сь dat. monumento statuam,
super-incido 3 падамъ отгоре,
super-incumbo, cubui 3 л%гамъ
върху Htuio.
super-indiico, duxi, ductus 3 по­
кривамъ отгоре.
super-induo 3 обличамъ отгоре,
super-inicio, ieci, iectus 3 хвър­
лямъ отгоре.
super-Insterno, stravi 3 посгиламъ
отгоре.
super-ium entarius, ii m надзиратель на нагледвачитЪ на товарния
добитъкъ.
super-labor, lapsus sum 3 плъзгамъ се, търкалямъ се отгоре,
super-latio, super-latus вж. supralatio, supralatus.
super-m itto, m isi 3 насипвамъ, наливамъ върху.
superne adv. 1. оггоре. — 2. горе.
supernus 3 горенъ, високъ; numen
небесенъ.
supero 1 i. intr. 1. издигамъ се,
издавамъ се надъ superat foliis
oleaster. — 2. а) имамъ надмощие,
надминавамъ, превъзхождамъ for­
tuna, sententia, сь abi. consilio, vir­
tute, equitatu, b) изобиленъ съмъ,
намирамъ се въ изобилие multi­
tudo, otium, divitiae, с) оставамъ
nihil superat; aliquot horis die su­
perante когато отъ деня оставаха
още няколко часа. d) vita или само
superare оставамъ живъ, нацживявамъ, живъ съмъ още superatne?
captae superavimus urbi, superat
coniunx Creusa, uter eorum vita
superavit. — II. trans. 1. а) издигамъ
sese sol superabat ex mari, b) пре­
минавамъ regionem castrorum, Al­
pes, summas ripas fluminis; summi
fastigia tecti ascensu supero изкачвамъ чакъ до върха; saltu retia
прескачамъ; locum priorem придобивамъ;' nonum annum надминава
девета година (за вино), с) изди­
гамъ се надъ, надминавамъ turris

i

superobruo

647

pontis fastigium superat, cacumine
nubes, aliquid mensura, d) минавамъ покрай fontem. — 3. а) превъзхождамъ, надминавамъ doctrina
Graecia nos superabat, canem cursu,
omnes scelere, b) надвивамъ, npeодолявамъ, побеждавамъ hostes,
Asiam bello, vim tempestatis, ali­
quem donis.
super-obruo 3 затрупвамъ отгоре
aliquem armis.
supur-occupo 1 изненадвамъ.
super-pendeo 2 надвисвамъ, вися
надъ saxum superpendens,
super-pdno, posuT, positus 3 1. noставямъ върху decus capiti. — 2.
предпочитамъ huic aliud genus,
superquam = super quam, вж. su­
per 2.
super-ruo 3 падамъ върху,
super-scando 3 прескачамъ vigilum
corpora.
super-scrlbo, scripsi, scriptus 3
пиша отгоре, надписвамъ.
super-sedeo, sedi, sessum 2 1. се­
дя върху elephanto. — 2. стоя далечъ отъ нЪщо, отказвамъ се отъ,
изб-Ьгвамъ, изоставямъ, съ abi. la­
bore, proelio, oratione superseden­
dum est, съ dat. pugnae, съ inf.
loqui, certare.
super-semino 1 сЪя върху,
super-sisto, stiti 3 спирамъ се надъ.
super-stagno 1 излизамъ отъ брЪговет%, разливамъ се.
super-sterno, stravi, stratus 3 постиламъ, покривамъ отгоре,
superstes, gen. -stitis 1. който стои
надъ н%кого, превъзхождащъ. — 2.
който стои при мЪщо, присжтствуващъ; subst. свидетель suis utris­
que superstitibus praesentibus. — 3.
надживяващъ, преживяващъ ali­
cuius или alicui; fama вЪчна слава,
superstitio, onis / 1. клетва, заклеване. — 2. а) суевЬренъ страхъ,
суевЪрие, заблуждение anilis, b)
pl. суеверни обреди, неримски ре­
лигиозни обреди multi vetustis su­
perstitionibus fidebant, c) богослу­
жение, почитание на боговетЬ pri­
vata, vana.
superstitiose adv. суевЪрно.

superus

superstitiosus 3 1. пророчески. — 2.
суев-Ьренъ.
superstito 1 оставамъ (живъ).
super-sto 1 стоя върху нЪщо, сь
dat. corporibus, turribus, columnae;
съ acc. ossa.
superstratus 3 натрупанъ отгоре,
super-struo, struxi, structus3 строя
върху, построявамъ върху,
super-sum, fui, esse 1. а) оставамъ
quod superest; съ тмезисъ: iamque
adeo super unus eram, b) оставамъ
живъ, оставамъ magna parte exer­
citus nostri interfecta multo mino­
rem superesse partem; съ dat. надживявамъ, преживявамъ patri; pug­
nae. c) намирамъ се въ изобилие,
изобиленъ съмъ mihi verba super­
esse putas; modo vita supersit само
да стигне, d) способенъ съмъ la­
bori. — 3. превъзхождамъ virtute,
consiliis. — 4. помагамъ.
super-tego, texi, tectus 3 покри­
вамъ отгоре aliquem frondibus; съ
тмезисъ: candida ossa super pigra
favilla tegit.
super-urgeo 2 отгоре прониквамъ
fluctu superurgente,
superus 3 I. posit. горенъ superas
ad auras; luppiter Юпитеръ Капитолийски; mare Адриатическо мо­
ре; dii superi или само superi,
orum m небесни богове (за разли­
ка отъ подземнитЬ или хората); su­
peri хората на земята, земния
свЪтъ; de supero vulnerare отгоре.
— II. compar, superior, ius,gen. -oris,
— 1. по-горенъ, по-високъ; domus
по-горната часть на кжщата: pug­
nare ех loco superiore. — 2. пораншенъ, миналъ, предишенъ, сжщо no-старъ dies, nox, aestas, an­
nus, victoria, proelium, pugna, om­
nes aestatis superioris, Africanus
superior. — 3. по-високо стоещъ,
превъзхождащъ ordines, honoris
gradus, съ abi. numero, equitatu,
loco, fama, fortuna superiores, pug­
na; proelio superiorem esse (disce­
dere) оставамъ, излизамъ победитель, побеждавамъ. — III. superi. Я.
supremus 3 1. а) най-горенъ, найвисокъ; montes най-високитЪ вър­
хове на планинитЬ; mons върхътъ

supervacaneus

648

на планина, b) най-великъ Iuppiter. c) най-голЪмъ, най-строгъ sup­
plicium. — 2. послеценъ, краенъ;
ad supremum certamen parati du­
ces за решителна битка; sole sup­
remo при залЪзъ; dies supremus
последенъ день отъ живота, день
на смъртьта; finis смърть; tori
смъртенъ одъръ; munera, honor,
officium последна почить, погре­
бение; sors Troiae разрушението
на; subst. supremum, i n ad sup­
remum ventum est ние сме до
цельта; suprema, orum n последни
минути, смърть, последно жела­
ние, последна почить, погребение;
adv. supremum за последенъ
пжть.—В. summus 3 1.най-горенъ,
най-високъ locus, iugum montis;
mons върхътъ на планината; pec­
tus горната часть на гърдитЪ;
vox басъ; summa terra повръхностьта на земята; subst. summum, i
n (u pl.) връхъ in summum; a
summo отгоре; a summo bibere
по редъ; ad summum или sum­
mum най-много. — 2. а) последенъ,
краенъ dies; aestas края на лото­
то; in summo на края, най-после,
b) най-висшъ, най-великъ, най-голЪмъ, най-важенъ luppiter, dux, fe­
licitas, difficultas; omnia summa fa­
cere правя всичко възможно; ora­
tor съвършенъ; res сжщность на;
summa res publica цялата държа­
ва или благото на цялата държа­
ва; summo rei publicae tempore въ
най-голЪма опастность за държа­
вата; summa salus rei publicae найгол Ъмото благо на държавата; sum­
mum ius summa iniuria най-стро­
гото законно право може да бжде
най-голЪма неправда; sumnae res
върховна власть; summo iure твър­
де строго; amor безпределна; vir
summo loco natus отъ твърде
знатно произхождение; ad sum­
mum pervenire до пълно съвър­
шенство.
super-vacaneus 3 1. излишенъ, безполезенъ, ненуженъ oratio. — 2.
страниченъ opus.
super-vaco 1 излишенъ съмъ, безполезенъ съмъ.

suppeditatio

super-vacuus 3 излишенъ, безполезенъ, ненужденъ honores sepulcri,
m etus; ех supervacuo напразно,
super-vado 3 вървя презъ, преминавамъ покрай promuntorium Ca­
labriae.
super-venio, veni, ventus 4 1. идвамъ върху, покривамъ unda su­
pervenit undam; terra supervenit
crura покрива. — 2. идвамъ не­
очаквано, изненадвамъ nullis su­
pervenientibus auxiliis; a Camillo Gal­
lis superventum est Камилъ нападналъ неочаквано галигЬ.
superventus, us т идване, особ.
неочаквано идване,
super-vlvo, vixi 3 надживявамъ,
преживявамъ gloriae suae,
super-volito 1 прехвърквамъ tecta;
съ dat. contionanti tantum volucrum
supervolitavit.
super-volo 1 хвърча надъ, прехвър­
квамъ totum orbem, hasta super­
volat.
supine adv. лежейки на гръбъ, не­
брежно.
supino 1 превивамъ, обръщамъ назадъ, обръщамъ съ лицето нагоре;
supinari nasum (acc. gr.) вдигамъ
носъ; supinatae giaebae разровени,
разорани; eo supinato като легналъ
по гръбъ.
supinus 3 1. а) превитъ назадъ,
обърнатъ съ лицето нагоре, лежашъ на гръбъ cubat; ad cae­
lum tendere manus supinas ржце,
обърнати съ дланитЪ нагоре; iactus стреляне нагоре, b) издигашъ
се нависоко, стръменъ collis, vallis,
Tibur. — 2. ленивъ, небреженъ
otiosi et supini, animus,
sup-p . . . вм. sub-p . . .
suppactus part. отъ suppingo,
sup-paenitet impers. me alicuius rei
разкайвамъ се малко за н^що.
sup-palpor 1 малко лаская alicui,
sup-par, gen. -aris почти равенъ.
sup-parasitor 1 умилквамъ се ка­
то паразитъ.
sup-parum, i n 1. видъ дреха. — 2.
малко горно корабно платно,
suppeditatio, onis / богатъ запасъ
изобилие bonorum.

seppedito

649

suppono

suppedito 1 1. trans, а) давамъ, supplex, gen. -plicis 1. който моли .
колЪнопреклонно, молещъ sup­
доставямъ, набавямъ domus sup­
plex et miser; съ dat. alicui suppli­
peditat mihi hortorum amoenitatem,
cem esse или fieri моля смирено
oratoribus copiam dicendi, terra ci­
нЪкого; съ gen. dei, misericordiae
bos; suppeditare alicui помагамъ.
vestrae; subst. молитель, проситель
b) снабдявамъ богато съ (rebus)
supplicibus tuis parce. — 2. смиquibus suppeditamur. — 2. intr. a)
ренъ, покоренъ oratio; dona жертнамирамъ се въ изобилие, въ доста­
вени дарове.
тъчно количество съмъ multitudo,
nec consilium пес ratio suppeditat; supplicamentum, I n i . молебствие. — 2. наказание, мжчение.
gaudium gaudiis suppeditat радость
следъ радость. b) достатъченъ supplicatio, onis / всенародно молебствие за умилостивяване или
съмъ, стигамъ ad cultum et ad
благодарственъ молебенъ.
victum; labori способенъ съмъ за.
sup-pedo 3 подпръдвамъ, пускамъ suppliciter adv. смирено,
supplicium, ii n 1. а) колЪнопрегазове.
клонно молене, молитва, молба re­
sup-pernatus 3 нараненъ, улученъ
gis suppliciis fatigati, b) молебствие,
въ бедрото.
жертвоприношение, жертва dis im­
suppetiae, arum /
помощь, под­
mortalibus supplicia decernere, sup­
крепа suppetias ferre; suppetias (на
pliciis deos placare. — 2. а) изку­
помощь) proficisci, venire,
пителна жертва, изкупление sup­
sup-petior 1 помагамъ alicui,
plicia omnium innoxo praebent san­
sup-peto, petivi (petii), petitum 3
guine. b) удовлетворение, c) нака­
1. на ржка съмъ, готовъ съмъ, на­
зание supplicium est poena peccati,
мирамъ се въ достатъчно количе­
оссб. смъртно наказание; aliquem
ство, стигамъ copia frumenti sup­
supplicio afficere, aliquem ad sup­
petit; consilium ei non suppetit не
plicium dare, tradere, sumere sup­
знае, какво да прави; si vita sup­
plicium de aliquo нака вамъ съ
petit ако живЪя още. — 2. стигамъ,
смърть нЪкого; progredi ad ulti­
достатъченъ съмъ, съответствуmum supplicium самоубивамъ се.
вамъ sumptibus copiae suppetunt,
d) изтезаване, мжчене, мжка, стра­
sup-pilo 1 крада, открадвамъ.
sup-pingo, —, pactus 3 заковавамъ;
дание summo cruciatu supplicioque
periit.
подковавамъ отдолу,
sup-planto 1 турямъ нЪкому кракъ, supplico 1 1. колЪнопреклонно се
моля, моля се alicui. — 2. моля се,
спъвамъ aliquem,
отправямъ благодарствени молит­
sup-plaudo = supplodo,
supplementum, i n 1. допълване,
ви, умилостивявамъ diis per hostias,
попълване iuventus delecta in sup­ sup-plodo, plosl, plosus 3 1. тропамъ, удрямъ pedem (съ кракъ).
plementum classis. — 2. наборъ, но­
вобранци за попълване на войска
— 2. ржкоплЪскамъ, одобрявамъ
alicui.
exercitus, legiones veteres supple­
mento explere. — 3. помощь (до­ supplosio, onis / тропане pedis.
пълнителна).
sup-рбпо, posui, politus 3 1. a)
подлагамъ, подставямъ, поставямъ
sup-pleo, plevi, pletus 2 1. допълподъ, съ dat. ova gallinis, plaustro
вамъ, отново изпълвамъ venas san­
rotam, ignem tectis; aliquem terrae,
guine, lucernis suppletis (съ масло);
tumulo погребвамъ; dentes terrae
inania moenia заселвамъ празенъ
посЬвамъ; pecus agresti fano заградъ. — 2. а) допълвамъ, попълкарвамъ подъ; aethera ingenio suo
вамъ, правя пъленъ bibliothecam,
подчинявамъ; veterem Samon Latio
scriptum, senatum, legiones; naves
поставямъ следъ, по-малко ценя.
remigio снабдявамъ отново съ. b)
b) поставямъ при, допирамъ; fal­
замЪнямъ vigorem firmitate animi,
cem aristis жъна, кося; cultrum доc) прибавямъ ceteros.

supporto

650

блИжавамъ до гърлото; прен. прибавямъ huic generi quattuor par­
tes; exempla привеждамъ. — 2. а)
замЬствамъ, замЪнямъ aliquem in
alicuius locum, operae nostrae fidem
amicorum, b) подмЪнямъ, подправямъ testamentum, personam,
sup-porto 1 докарвамъ, донасямъ,
доставямъ commeatum, aquam ali­
cui (ad aliquem), aliquid in castra,
suppositicius 3 подправенъ, не­
истински.
suppositio, 5nis / подмЪняне, раз­
меняне на дете.
suppositus part. отъ suppono,
suppostrix, Icis / която подмЪня,
която разменя деца.
suppostus = suppositus, part. отъ
suppono.
supposui pj. отъ suppono,
suppressio, onis /
укриване, за­
държане; злоупотрЪбяване на пари.
suppressus 3 низъкъ, тихъ vox.
sup-primo, pressi, pressus 3 1. притискамъ; navem потопявамъ, urbes
унищожавамъ. — 2. а) задържамъ,
спирамъ hostes, impetum hostium,
sanguinem, iram; vocem замълчавамъ. b) скривамъ, утайвамъ, премълчавамъ pecuniam, nummos, соniurationis indicium, nomen alicuius,
sup-promus, I m помощникъ-келнеръ.
sup-pudet 2 impers. (me) малко ме
е срамъ.
suppuratio, onis / нагнояване, гноясване.
sup-puro 1 нагноявамъ, гноясвамъ;
прен. намалявамъ, прогонвамъ ma­
lum, tristitia suppurata,
sup-puto 1 изчислявамъ, пресмЪтамъ.
supra I. adv. 1. а) горе, отгоре
supra et infra, b) по-високо toto
vertice supra. — 2. а) по-рано, по­
преди ut supra demonstravimus, b)
отъ по-рано pauca supra repetere.
— 3. повече ita accurate, ut nihil
supra possit; super quam повече
отколкото; saepe supra feret quam
fieri possit преувеличава; supra
deos lacessere още повече. — II.
praep. съ acc. 1. а) надъ, върху, на
supra lunam sunt aeterna omnia;

suriculum

accumbere supra aliquem; supra ca­
put esse увисналъ съмъ нЬкому на
врата, въ тежесть съмъ; прен. ali­
quem supra somnum habere имамъ
н-Ького за стражъ на нощното
спокойствие. Ь) на другата страна,
оттатъкъ supra Pontum, paulo sup­
ra eum locum, Albici montes supra
Massiliam incolebant. — 2. преди
supra septingentesimum annum; pau­
la supra hanc memoriam малко пре­
ди насъ. — 3. повече отъ, надъ,
извънъ supra milia viginti, supra
vires, supra modum, dominatio quae
supra leges se esse velit; supra deos
pietate ire превъзхождамъ; supra
belli Latini metum освенъ страха,
supra-latio, onis / преувеличаване,
supra-latus 3 преувеличенъ.
supra-scando 3 преминавамъ fines,
supremus вж. superus,
supter = subter.
Sura = Syra, вж. Syri,
sura, ae / прасецъ на крака; дол­
ната часть на крака,
siirculus, I т клонче; особ. калемъ
за присаждане.
surdaster, stra, strum глухичъкъ.
surdesco 3 оглушавамъ.
surditas, atis / глухота.
surdus 3 1. глухъ; prov. surdo nar­
rare fabulam, narrare asello fabel­
lam surdo говоря на стената; sur­
dum esse in sermone Graecorum
не разбирамъ. — 2. а) нечувствителенъ, неумолимъ mens; vota които
боговетЪ не чуватъ, напразни. Ь)
безгласенъ, нЪмъ lyra,
surgo, surrexl, surrectus 3 1. вдигамъ се, ставамъ, издигамъ се а
lecto, de seila, toro; ad lumina vitae
явявамъ се на божия свЪтъ; surgens in cornua съ високо вдигнати
рога; surge! стани! за ораторъ: ста­
вамъ да говоря ad dicendum; за
пълководецъ: тръгвамъ ab Arpis
Tydides surgit in Teucros. — 2. a)
издигамъ се, появявамъ се, започвамъ aurora, nox, dies, ventus, mon­
tes. b) раста Ascanius.—3. trans, вдигамъ mucronem; aures наострямъ.
Suri, Suria вж. Syri, Syria,
suriculum, I n кошъ за ловене
на риба, сакъ.

surpite

651

surpite, surpuit = surripite, surripuit,
отъ surripio.
sur-r. . . вм. sub-r . . .
surrectus part. отъ surgo.
Surrentum, I n Сурентумъ, градъ
въ Кампания, сега Соренто. Sur­
rentinus 3 сурентски.
sur-repo, reosT, reptum 3 1. пълзя
подъ sub 'tabulas. — 2. вмъквамъ
се, незабелязано се приближавамъ
somnus in oculos surrepit, aetas
iners.
surreptio, onis / отнемане съ из­
мама, кражба; употребяване на
измама.
surreptlve aiv. крадешкомъ, тайно,
surrexe = surrexisse, отъ surgo.
surrigo = subrigo,
sur-ripio, riput, reptus 3 съ изма­
ма отнемамъ, открадвамъ aliquid
ab aliquo, filium ex custodia; Par­
mam съ хитрость завземамъ; cri­
mina oculis patris скривамъ предъ
бащата; diem прекарвамъ безъ
полза; pass. surripi отървавамъ се
отъ наказание (за обвиняемъ).
sur-rogo 1 предлагамъ да се избе­
ре на нечие место, избирамъ на
нечие место некой другъ sibi col­
legam, collegam in locum Brutti.
surruptlcius 3 откраднатъ; таенъ.
sursum aiv. 1. нагоре, нависоко;
sursum deorsum насамъ-натамъ.
— 2. горе.
Surus = Syrus.
1. siis, suis m f (gen. u sueris, dat. abi.
pl. suibus u subus) свиня; дива
свиня, глиганъ.
2. sus adv. — sursum, susque deque
habere aliquid петь пари не давамъ
за нещо, равнодушенъ съмъ къмъ
нещо.

Susa, orum п Суза, градъ въ Пер­
сия, въ областьта Сузиана. Susia­
nus 3 и Susis, idis /
сузенски.
Susiani, orum т сузенци.
sus-censeo, censui 2 сърдитъ съмъ;
alicui aliquid некому за нещо.
susceptio, onis / приемане, взема­
не върху себе си causae, laboris,
susceptor, oris m които взема вър­
ху себе си, предприемачъ.
sus-cipio, cepi, ceptus 3 1. а) задържамъ, улавямъ, хващамъ do­

suspectus
minam ruentem, ignem foliis; прен.
приемамъ aliquem in civitatem; cri­
men, religiones възприемчивъ съмъ,
склоненъ съмъ къмъ; особ. подемамъ, отговарямъ „dicam equidem“
suscipit Hnchises. b) поддържамъ,
подкрепямъ, защищавамъ rem pu­
blicam. c) вдигамъ отъ пода, особ.
новородено дете и съ това го признавамъ за свое и поемамъ възпита­
нието му puerum; liberos ех filia li­
bertini suscepisse добилъ съмъ деца
отъ дъщерята на; ех concubina sus­
ceptum esse роденъ съмъ отъ.— 2.
а) взимамъ върху си, предприемамъ laborem, officium, bellum; con­
silium решавамъ те; sacra pere­
grina възприемамъ;severitatem употрЪбявамъ; scelus извършвамъ;
odium възненавиждамъ. b) понасямъ, навличамъ си invidiam; peri­
culum подхвърлямъ се на опасность; poenam претърпявамъ, понасямъ; culpam провинявамъ се;
maculam, turpitudinem опозорявамъ
се. с) съгласявамъ се, потвърждавамъ quod in causa difficillimum
est, suscipiunt.
sus-cito 1 1. повдигамъ; terga tel­
luris разоравамъ; aliquem e sommo
събуждамъ, вдигамъ отъ сънъ;
aegrotum излЬкувамъ; ignes sopitos
раздухвамъ; aura lintea надува.
— 2. а) подбуждамъ, ободрявамъ,
възбуждамъ; viros ad (arma), tacen­
tem Musam. b) причинявамъ bellum,
caedem; poenas alicui навличамъ.
Susiana, Susiani, Susis вж. Susa.
suspecto 1 1. поглеждамъ нагоре
tabulam pictam. — 2. подозирамъ
aliquem; suspectari alicui подозиранъ съмъ отъ нЪкого.
1. suspectus part. отъ suspicio.
2. suspectus 3 1. подозрителенъ,
който предизвиква подозрение, заподозренъ; patri suspectus de no­
verca, in morte matris, съ gen. cu­
piditatis imperii, criminum заподозренъ въ; habere aliquem suspec­
tum alicuius re подозирамъ нЪкого
въ нЪщо; съ in/, suspectui consilia
eius fovisse; bellum очаквана; la­
quei измамнически, отъ засада.
— 2. недовЬрчивъ, подозрителенъ.

suspectus

652

3. suspectus, Os m 1. погледъ, гле­
дане нависоко; turris vasto su­
spectu твърде висока кула. — 2.
очудване, уважаване honorum.
suspendium, ii n обесване suspen­
dio perire.
sus-pendo, pendi, pensus 3 1. a)
окачвамъ, закачвамъ; se suspen­
dere обесвамъ ce; se de ficu обесвамъ се на; съ abi. arcum umeris,
piscem hamo; picta vultum mentem­
que tabella устремявамъ погледа и
вниманието си къмъ; aliquem naso
adunco подигравамъ се съ нЪкого,
презирамъ никого. Ь) окачвамъ въ
храма = посвешавамъ donum deo,
arma Quirind? — 2. издигамъ ви­
соко, подпира мъ tectum suspendit
turris, murum furculis; tellurem sulco
tenui разоравамъ; suspenso pede
evagari, ferre suspensos gradus
стжпвамъ леко, на пръсти; suspen­
sus fluctu плаващъ no; lumina su­
spensa sunt очит"Ь еж отворени.
— 3. а) държа въ неизвестность,
въ недоумение senatum ambiguis
responsis, animos ficta gravitate,
b) оставямъ висещъ, неразрешенъ
rem. c) спирамъ, прекратявамъ ser­
monem, fletum.
suspensura, ae / конструкция вър­
ху колони, сводъ balneorum.
1. su sp en su s part. отъ suspendo.
2. suspensus 3 1. висещъ, увисналъ
alis suspensis. — 2. а) зависещъ,
въ зависимость отъ ех bono casu
omnia suspensa sunt, b) несигуренъ,
съмнителенъ omnia erant suspensa,
expectatio suspensa; res критическо
положение, c) колебаещъ се, съмняващъ се, нерешителенъ populus
inter spem motumque, ne suspensi
capesserent proelium; съ locat, ani­
mi; suspensus de statu alicuius;
aliquid relinquere in suspenso оста­
вямъ нЪщо висещо, нерешено, d)
страхливъ, боязливъ, плашливъ.
suspexi pf. отъ suspicio.
suspicax, geti,-acis 1. недовЬрчивъ,
подозрителенъ. — 2. подозрителенъ, който възбужда подозрение.
1. su-spicio, spexi, spectus 3 1. intr.
гледамъ нагоре in caelum. — 2.
trans, а) гледамъ нагоре къмъ,

susque

гледамъ caelum, aliquem, b) гле­
дамъ съ очудване, почитамъ, уважавамъ, очудвамъ се viros, virtu­
tem, eloquentiam, suspicienda est
figura, se magis suspicit, c) подозирамъ ipse eum suspiciens.
2. su-spicio, onis / 1. а) подозрение
neque abest suspicio, quin; in suspi­
cione esse alicui заподозрень съмъ
отъ никого; suspicionem alicui dare
(afferre, facere, inferre, inicere, mo­
vere) възбуждамъ подозрение сре­
щу нЪкого; in suspicionem alicui
venire de aliqua re навличамъ си
подозрението на никого, ставамъ
подозрителенъ; habere suspicionem
подозирамъ или подозиранъ съмъ;
suspicione carere свободенъ съмъ
отъ подозрение, не съмъ подози­
ранъ; съ gen. obi. suspicio adulterii,
belli, timoris, conjurationis подозре­
ние въ. b) причина, основание за
подозрение, pl. поводи за подозре­
ние, подозрителни обстоятелства.
— 2. предположение, предчувствие,
досЪщане, понятие, мисъль causae
falsae suspicionis; apud eas gentes
nulla est suspicio deorum; suspicione
attingere aliquid досЬщамъ се за
нЬщо.
suspiciose aiv. подозрително,
suspiciosus 3
1. подозрителенъ,
който възбужда подозрение — 2.
недивЪрчивъ, подозиращъ, подо­
зрителенъ.
su-spicor и suspico 1 1. подози­
рамъ aliquem, aliquid, aliquid de
aliquo или de aliqua re, съ acc. c. inf.
— 2. досЬщамъ се, предполагамъ,
мисля suspicari librum ei placere.
suspiratus, iis m дълбоко въздъхване, дълбока въздишка,
suspiritus, us т дълбоко въздъхване, стенание, охкане.
suspirium, ii п въздишка; suspiria
trahere въздишамъ.
su-spiro 1 дишамъ дълбоко, въз­
дишамъ, пъшкамъ, охкамъ ab imis
pectoribus; in aliquo (aliqua) въз­
дишамъ по, т. е. влюбенъ съмъ въ;
съ acc. alios amores копнЬя по.
susque deque adv. нагоре и надо­
лу; прен. презрително, равнодушно;

sussulto

653

aliquid или de aliquo susque deque
habere, ferre петь пари не давамъ
за, равнодушенъ съмъ къмъ.
sus-sulto 1 скачамъ нависоко.
sustentaculum, Т п подпора, под­
дръжка.
sustentatio, onis /
отлагане, ба­
вене.
sustento 1 1. поддържамъ, задържамъ fratrem labentem dextra;pass.
държа се право; navis sustentatur
държи се надъ водата. — 2. а) под­
държамъ, подкрепямъ amicos fide,
rem publicam, bella opibus, spes
mentes civium sustentat, aciem, pug­
nam, pacem, b) издържамъ, изхранвамъ familiam, plebem frumen­
to. c) издържамъ, понасямъ, устоявамъ срещу maerorem, impetus
hostium, hostes; aegre is dies su­
stentatur съ ижка издържатъ този
день; famem pecore утолявамъ;
absol. устоявамъ, издържамъ. — 3.
задържамъ, забавямъ, отлагамъ
hostem, rem, aedificationem ad tuum
adventum.
sus-tineo, tinuT 2 1. държа нагоре,
поддържамъ, подпирамъ, нося ar­
ma, onera, bovem vivum umeris,
spolia de hostibus, fornix sustinet
pontem, infirmos artus baculo; ho­
mo omnium, quos terra sustinet,
sceleratissimus. —2. а) поддържамъ
dignitatem et decus rei publicae,
animos pugnantium, b) издържамъ,
поддържамъ, изхранвамъ ager non
amplius hominum quinque milia sus­
tinere potest, c) издържамъ, пона­
сямъ, устоявамъ срещу potentiam
alicuius; inopiam, impetum, vim mor­
bi, vulnera, hostes, oppugnationem;
съ inf. или acc. c. in /, въ състоя­
ние съмъ, мога; absol. устоявамъ,
противопоставямъ се sese diutius
sustinere non posse, d) вЗимамъ
върху себе си, изпълнявамъ cau­
sam (дългъ), munus in re publica,
tres personas (роли). — 3. а) спирамъ, задържамъ equos, remos,
agmen; signa спирамъ войската; se
sustinere въздържамъ ce; se a lapsu
задържамъ ce; me sustinebam, ne
scriberem въздържахъ се да пиша.

suus
b) забавямъ, отлагамъ solutionem,
bellum, rem in noctem,
sus-tollo 3 1. издигамъ, вдигамъ
нависоко signa. — 2. отнемамъ fi­
liam ab aliquo.
sustuli pf. отъ suffero или tollo,
susum = sursum,
susurrator, oris m който шепти,
susurro 1 1. бръмча, шумя, шумо­
ля apes. — 2. шептя, говоря шепнишкомъ, тихо.
1. susurrus, I т 1. бръмчене, шумене, шумолене. — 2. шепнене, шепотъ mulierculae, blandos audire
susurros.
2. susurrus 3 който шепти, който
мърмори lingua.
sutela, ае / съшиване; прен. лукавщина, хитрость.
Suthul п indecl. Сутулъ, градъ въ
Нумидия.
sutilis, е а) съшитъ balteus; corona
изплетенъ отъ рози. Ь) сглобенъ.
sutor, oris т обущарь.
sutorius 3 обущарски atramentum;
subst. m бившъ обущарь.
sutrinum, I n обущарство.
sutrinus 3 обущарски; subst. sut­
rina, ae / (sc. taberna) обущарница.
Sutrium, ii n Сутриумъ, градъ въ
Етрурия. Sutrinus 3 сутрийски.
sutus part. отъ suo.
sutura, a e / шиене; прен. шевъ.
suus 3 pron. poss. 1. свой (неговъ,
тЪхенъ), собственъ patrem suum
interfecit; ostendit quid pater suus
fecisset; suas iniurias persequantur
нанесените на тЪхъ; aliquem suum
facere придобивамъ съ купуване;
усилва се съ -pte и m e t; suopte
ingenio, suomet more, suamet pe­
cunia, suismet corporibus; subst.
suum, i n свое (негово, техно) и
(особ. pl.) свое имущество, имотъ
ad suum pervenire, sui profusus;
suT, orum m свои (негови, техни)
или свои (негови, техни) приятели,
близки, роднини, привърженици.
— 2. а) опредЪленъ, надлеженъ,
habere suum numerum; suo anno,
tempore suo; suo Marte pugnant
биятъ ce no присъщия имъ начинъ,
съ обикновените си оржжия. Ь)
благоприятенъ,
благоприятству-

suxi
ващъ.удобенъ, благосклоненъ, преданъ aciem instruere suis locis, suo
se loco continere, suo loco pugnam
facere, suo tempore; utebatur po­
pulo suo имаше народа благоприят­
но настроенъ къмъ себе си. с)
принадлежещъ на себе си, свободенъ, независимъ haec mulier nunc
sua est; vix sua erat едва се вла­
дееше; poterit semper esse in di­
sputando suus оригиналенъ въ.
siixl pf. отъ sugo.
Sybaris, is (acc. -im u -in) Сибарисъ;
1. m р%ка въ Лукания. 2. / градъ
въ Лукания на р. Сибарисъ, чиито
жители били прочути по разкош­
ния си животъ. Sybariticus 3 сибаритски. Sybaritae, arum т сибаритци.
Sycam brI = Sigambri.
Sychaeus, I m Сихей, съпругъ на
Дидона, убитъ отъ братъ й Пигмалионъ; a li. Сихеевъ cinis,
sycophanta, ае т (гр) доносчикъ,
издайникъ; интригантъ, клюкарь,
лъжецъ, паразитъ.
sycophantia, ае / (гр) коварство,
лукавство, измамничество.
sycophantiose aiv. по измаменъ
начинъ, коварно.
sy co p h an to r 1 (гр) кроя интриги,
I кроя измами, измамвамъ.
Syene, es /
Сиена, градъ въ Египетъ. SySnites, ае т сиенецъ.
Sylla = Sulla.
syllaba, ае / (гр) сричка, слогъ.
syllabatim adv. на срички.
Sylleum, I п Силеумъ, градъ въ Пи• сидия.
syllogism us, I т (гр) умозаключение, силогизъмъ.
syllogisticus 3 (гр) умозаключителенъ.
Sym aethus, I т Симетъ, река въ
Сицилия. S ym aethaeus и Symae­
thius 3 симетски. Symaethis,
idis / дъщеря на речния богъ Симетъ.
symbola, ае / (гр) париченъ вносъ
за общъ обЬдъ, вноска,
sym bolice adv. символически, фи­
гуративно.
sym bolus, I т (гр) белегъ, знакъ,
марка. •

654

Syriscus

sym m etria, ае / (гр) съразмерность, симетрия.
symphonia, ае/(гр . „съзвучие") 1.
хармонична музика, концертъ. — 2.
оркестъръ.
sym phoniacus 3 (гр) отнасящъ се
къмъ музиката, който принадлежи
къмъ оркестра servi, pueri.
Symplegades, um f
Симплегади,
две малки каменисти островчета
въ устието на Босфора, които, споредъ преданието, се доближавали
и отделяли единъ отъ другъ и по­
топявали корабите, които минава­
ли между гЬхъ; следъ преминава­
нето на аргонавтите, те станали
неподвижни.
symposium, il п (гр) гощавка, пиръ
(заглавие на съчинения отъ Платонъ и Ксенофонтъ).
synagoga, ае / (гр) синагога.
S ynapothnescontes (гр. „които умиратъ заедно“) заглавие на комедия
отъ Дифилъ.
synedrus, I т (гр) заседатель, членъ
на съветъ.
Synephebi, orum m (гр. „другари“)
заглавие на комедия отъ Цецилий.
syngrapha, а% /(гр) записъ, полица
facere syngraphas cum aliquo.
syngraphus, I m (гр) 1. писменъ
договоръ. — 2. паспортъ.
Synnada, orum n u Synnas, adis /
Синада, градъ въ Фригия. Synna­
densis, е синаденски.
syntaxis, is /
синтаксисъ (грам.
терминъ).
synthesina, ае / (гр) (sc. vestis)
лека домашна дреха, нощница.
Syphax, acis т Сифаксъ, царь на
Нумидия презъ Втората пуническа
война.
Syracusae, arum / Сиракуза, градъ
въ Сицилия. Syracusanus, Syra­
cusius и Syracosius 3 сиракузки. SyracOsanl, orum т сиракузци.
Syri и Suri, orum т сирийци. Sy­
ria u Suria, ае / Сирия. Syrus,
Syrius u Syriacus 3 сирийски.
Syriscus, i m сириецъ.
Syrinx, ingis / нимфа, преобърната
въ тръстика; прен. тръстика.
Syriscus вж. Syri.

1

.

I

Syrius

tabesco

655

Syrius вж. Syri.
syrma, atis n (гр) дълга дреха, но­
сена отъ трагическитЬ актьори въ
време на представление (за да изглеждатъ високи); прен. трагедия.
Syros, Т /
Сиросъ, единъ отъ ЦикладскитЪ острови; Syrius 3 сироски.
Syrtis, is / (гр) 1. плитко п-Ьсъчно
мЪсто въ морето; особ. Syrtes,
ium / Сирти, име на два залива

на северния брЪгъ на Африка меж­
ду Картагенъ и Кирена, изобилни
съ плитки пЪсъчни мЬста: Syrtis
maior и Syrtis minor. Syrticus 3
който се намира близу до СиртитЪ.
— 2. крайбрежието около СиртитЪ.
Syrus, Т т Сиръ, име на робъ.
systole, es / (гр) произнасяне на
дълъгъ слогъ като кратъкъ (=согreptio).

т
Т. съкращение = Titus. — Т. или Тг.
= tribunus. — Ti. = Tiberius,
tabella, ae / 1. дъсчица, табличка.
— 2. а) малка картина tabellis or­
nare, picta; особ. votiva и само tabel­
la паметна дъсчица, която окачва­
ли въ храма. Ь) дъсчица за пи­
сане abiegnae; прен. писмо, запи­
ска, договоръ, съобщение, обявле­
ние и др.\ laureatae писмено съоб­
щение за победа; testimonium per
tabellam dare писмено; tabellae do­
tis договоръ за зестра; tabellae
publicae държавни документи; ta­
bellae questionis следствени про­
токоли. с) дъсчица за гласуване;
1.съ името на кандидата при изби­
ране на длъжностно лице. 2. при
гласуване на законъ съ надписъ:
(J. R. (uti rogas = съгласенъ) или
А. (antiquo = отхвърлямъ). 3. въ
сждилищата съ надписъ: С. (con­
demno) или А. (absolvo) или N. L.
(non liquet = не е ясно, не мога да
реша), d) дъсчица за игра. е) ве­
трило movere tabellam.
tabellarius 3 1. който се отнася до
писмата; subst. т раздавачъ, разносвачъ на писма. — 2. който се
отнася до гласуването въ комисиигЬ lex.
tabeo 2 1. топя се, чезна corpora
tabent. — 2. капя, тека, мокъръ

съмъ artus sale tabentes; genae ta­
bentes мокри отъ сълзи,
taberna, ae /
1. колиба, барака
pauperum tabernae. — 2. дюкянъ,
работилница; taberna libraria кни­
жарница; tonsoris бръснарница;
sutrina обущарница. — 3. кръчма.
— 4. ложа въ цирка. — 5. Tres Ta­
bernae мЪстность край via Appia,
tabernaculum, i л 1. дъсчена ко­
либа, барака, палатка militare, re­
gium, tabernaculum statuere. — 2.
въ езика на авгуритт: наблюдателенъ постъ, мЪсто за наблюдаване
на птицитЬЛ
tabernarius, iT т бакалинъ.
tabernula, ае / малъкъ дюкянъ,
лавка.
tabes, is / 1. а) стопяване, разло­
жение, гниене, изгниване tabes
cadavera absumebat; oculorum tabe
notus известенъ съ слепота, b)
течность отъ разтопено, разложе­
но вещество, гной nivis liques­
centis, veneni, sanguinis. — 2.
а)
изтощение, отслабване, охтика
aegritudo affert tabem, tabe multo­
rum mensium mortuus, b) б о л е с т ^
зараза, зло, язва tanta vis avaritiae
in animos eorum veluti tabes inva­
serat. c) отрова, d) печаль, с к р ъ б т а
tabesco, tabui 3 1. постеп^ю изчезвамъ, стопявамъ се umor calore
tabescit, tabuerunt cerae, „nives. —2.

tabidulus

656

изчезвамъ, чезна, слабЬя dolore,
desiderio, in hac calamitate: ex illo
tabescit чезне отъ любовь по него.
tabidulus 3 изнуряващъ, изтощаващъ, отслабващъ sors,
tabidus 3 1, стопяващъ се, изчезващъ nix; прен. mens. — 2. разяждащъ, изтощаващъ.унищожаващъ
lues, vetustas, venenum.
tabuT pf. оть tabesco,
tabula, ae / 1. дъска, плоча (отъ
дърво или металъ) apparent in gur­
gite tabulae. — 2. а) картина, b)
плоча съ написани закони libellus
ХИ tabularum; solventur risu tabulae
законигЬ ще загубятъ сила пора­
ди смЪха (на С/кдиит-fe). с) плочка
за писане или смятане cerata; смЪтководна книга conficere tabulas;
tabulae novae нови смЬтководни
книги (съ намалени или унищоже­
ни дългове), d) дъска, на която се
записвали вещитЪ, които се про­
давали на публиченъ търгъ adesse,
venire ad tabulam, е) дъска, на
която записвали имената на изпра­
щаните на заточение, f) дъска съ
означение на събраните гласове
въ комициите prima tabula praero­
gativa. g) географска карта Dicae­
archi. h) маса на сарафинъ. — 3. а)
списъкъ, каталогъ. Ь) договоръ ta­
bulae nuptiales; tabulae testamenti
и само tabula завещание, с) протоколъ, документъ, писменно до­
казателство; tabulae publicae дър­
жавни документи, държавна архи­
ва. d) облигация.
tabulare, is п металически листъ,
тенеке.
tabularis, е отнасящъ се до дъските,
tabularium, ii п архива,
tabularius, i! т архиварь.
tabulatio, onis / дъсчена надстрой­
ка, етажъ.
tabulatum, Т п 1. подъ отъ дъски;
tabulata turrium прегради. — 2.
етажъ turris quattuor tabulatorum,
tabulatus 3 покритъ съ дъски,
tabulinum, I п архива,
tabum, I п 1. а) гноевидна течность,
гной, отровна течность. Ь) отрова.
—2. зараза, чума infecit pabula tabo.

taeda

Taburnus, I m Табурнъ, планинска
верига въ Кампания,
taceo, tacui, tacitus 2 1. intr. а)
мълча de aliqua re, tacendo loqui,
b) безмълвенъ съмъ, тихъ съмъ
tacet omnis ager, nox; loca tacentia
подземния светъ; part tacens без­
мълвенъ, тихъ. — 2. trans, npeмълчавамъ ego multa tacui; quod
antea tacuerat, proponit.
Tacita, ae / Тацита, богиня на мъл­
чанието и на магията,
tacite adv. мълчаливо, тихо, тайно;
habere aliquid tacite премълчавамъ.
tacito adv. — tacite,
taciturnitas, atis / 1. мълчание tes­
tium. — 2. мълчаливость, безмълвность.
taciturnus 3 1. мълчаливъ homo,
— 2. тихъ, безмълвенъ amnis, ripa,
silentia.
1. tacitus 3 1. а) мълчещъ, мълча­
ливъ, тихъ me tacito, tacita patria
tecum loquitur, b) тихъ, безшуменъ,
безмълвенъ nemus, vox, lyra; ta­
cito, per tacitum тихо, безъ шумъ;
subst. n мълчание, тишина. — 2. а)
премълчанъ, неказанъ aliquid taci­
tum relinquere премълчавамъ; ali­
quid tacitum pati понасямъ мълча­
ливо; hoc a me tacitum non feres
не ще премълча, ти не ще направишъ това безъ противоречие отъ
моя страна. Ь) таенъ, скритъ as­
sensio, vulnus, iudicium, sensus; ta­
citum abire тайно заминавамъ:
subst. n тайна.
Tacitus, I m (P. Cornelius T.) Тацитъ,
прочутъ римски историкъ, роденъ
около 54/55 г. сл. Хр.
tactio, onis / 1. докосване, допи­
ране. — 2. (чувството) усЬщане,
осезание voluptates ocolorum et
tactionum.
1. tactus part. оть tango.
2. tactus, Os m 1. докосване, допи­
ране chordae ad tactum respon­
dent, lacessat tactu leonem. — 2.
a) (чувството) усЬщане, осезание.
b) влияние, действие solis, lunae,
taeda, ae / 1. борина, чамово дър­
во cupas taeda et pice refertas in­
cendunt. — 2. а) факелъ отъ ча­
мово дърво, b) сватбенъ факелъ

taedet

657

talea, ае / 1. пржтъ, пржчка; особ.
кжсъ, остъръ колъ, забиванъ въ
земята, за да наранява конете на
неприятелската конница.—2. taleae
ferreae железни пржчки, които
британците употребявали за пари.
talentum, i п (гр) талантъ;1. мЪрка за тегло у гърците = 25 ки­
лограма. 2. парична сума съ раз­
лична стойность въ отделните
държави; атинскиятъ талантъ
ималъ 60 мини, около 5,800 златни
лева; talentum magnum = 80 мини.
talio, onis / възмездие,
talis, е такъвъ.
talitrum, T п тракане съ пръсти,
бързо движение на пръстите,
talpa, ае / (т) къртица.
Talthybius, ii т Талтибий, глаша­
тай на Ягамемнонъ.
talus, T m 1. глезенъ pulcher а ver­
tice ad talos; recto talo stare =
имамъ успехъ, нравя се. — 2. кокалче за игра, заръ talos iacere,
talis ludere. (Зарътъ ималъ 4 стра­
ни, означени съ цифри 1, 2, 3, 4 и
две кржгли. Играели съ четири за­
ра. Най-щастливо хвърляне — iactus Veneris — било, ако се паднатъ четири различни числа, а найлошо хвърляне — iactus canis —
било, ако всичките кокалчета се
паднатъ съ еднакви числа),
tam adv. 1. толкова, до такава степень, така при adv., adi. и v.\ tam . . .
quam толкова . . . колкото. — 2.
предъ сотр. и superi.', quam . . . tam
колкото . . . толкова quam quisque
pessime fecit, tam maxime tutus est.
— 3. non tam__quam не толкова...
колкото non tam mortis quam belli
remedium quaerere.
Tamasus, I /
Тамасъ, градъ въ
o. Кипиръ. Tamasenus 3 тамаски
ager.
tam-diQ adv. 1. толкова дълго, до­
тогава. — 2. твърде дълго. — 3.
отъ дълго време.
tamen adv. 1. сжщо. — 2. при все
това, все пакъ, но, обаче. — 3. по­
не sic ut amissis XL navibus reli­
quae tamen refici posse viderentur.
— 4. si tamen ако обаче; ако сжщо
така; ако само.
42
Милевъ. — 2. издание.

iugales; прен. сватба, бракъ foe­
dera taedae; aliae taedae друга любовь.
taedet, taeduit или taesum e st 2
impers. (me) гнуся се, отвращавамъ ce alicuius rei (отъ нЪщо).
taedifer, fera, ferum който носи
факелъ, факлоносещъ dea.
taedium, ii n погнуса, отвращение,
досада taedia belli, coepti taedium
pati.
Taenarum, i n u Taenarus, Tm Teнаръ, носъ и :радъ въ Лакония;
въ околностьта му имало една пе­
щера, която смитали за входъ въ
подземното царство. Taenarides,
ае т лакедемонецъ = Хиакинтъ.
Taenaris, idis / лаконски; subst.
Елена. Taenarius 3 а) лаконски;
deus Нептунъ; marita Елена; co­
lumnae отъ тенарски мраморъ. Ь)
подземенъ, на подземното царство
porta, valles; fauces входъ за под­
земното царство.
taenea и taenia, ае / (гр) 1. връз­
ка, лента, особ. връзка за глава.
— 2. ивици (ленти) отъ папирусъ
(като хартия),
taesum est вж. taedet,
taeter, tra, trum гнжсенъ, грозенъ,
отвратителенъ, позоренъ odor,
spectaculum, homo, facinus,
taetre adv. гнжсно, позорно,
tagax, gen. -acis крадливъ.
TagSs, etis и ае m Тагетъ, боже­
ство на етрускигЬ, което ги нау­
чило да гадаятъ.
tago 3 = tango.
•
Tagus, i m Tагъ, рЪка въ Лузитания.
talaria, ium n 1. крилатите обувки
на Минерва, Меркурий и Персей;
videamus talaria да помислимъ за
б-Ьгане! — 2. видъ туника, която
стигала до глезенитЪ.
talaris, е достигащъ до глезенитЪ
tunica.
talarius 3 който се отнася до заровет-fe; ludus игра съ зарове; lex
законъ за игригк съ зарове.
Talassio старъ свадбенъ възгласъ.
Talaus, T т Та лай, единъ отъ арго­
навтите, баща на Ядрастъ и Ерифила.
Латинско-български речннкъ —* Войновъ,

tamen

temenetsi

658

tamen-etsT — fametsi.
Tamesis, is m u Tamesa, a em Taмезисъ, рЬка въ Британия, сега
Темза.
tam etsi coniunct. 1. ако и да, макаръ
и да, макаръ че. — 2. «а главни из­
речения: обаче, но tametsi quae est
ista laudatio.
Tamfana, ae / Тамфана, германско
божество.
Tamphilus, I m римско име.
tam-quam a Iv. 1. така както, сжщо
като gloria virtutem tamquam um­
bra sequitur. — 2. като че ли.
Tanager, grl m Танагеръ, рЬка въ
Пукания.
Tanagra, ae / Танагра, градъ въ
Беотия. Tanagraeus 3 танагренски.
Tanais, is и idis т Танаисъ: 1. рЬка
(сега Донъ) и градъ въ Скития. 2.
р-Ька въ Нумидия. 3. = р-Ька Яксаръ въ Персия.
Tanaquil, Ilis / Танаквилъ, съпру­
га на Тарквиний Гордий.
Tanaum, I п Танаумъ, малъкъ заливъ въ Британия.
tandem adv. най-после tandem pe­
dem referunt; tandem aliquando но
най-сетне.
Tanfana, ae / = Tamfana.
tango, tetigi, tactus 3 1. а) допирамъ, докосвамъ (се), пипамъ ter­
ram genu, aliquem digito, mento
solum; manum пипамъ пулса, b)
улучвамъ, удрямъ fulmine, de caelo
tactus, aliquem flagello; chordas
свиря, c) намокрямъ, овлажнявамъ,
опушвамъ corpus aqua, caput sul­
phuris igne, d) вкусвамъ, пия, ямъ
cibos dente, saporem mellis; curas
изпитвамъ. — 2. а) достигамъ, влизамъ, прониквамъ provinciam, ter­
minum (mundi), vada non tangenda,
Nilum, litora, portus, b) гранича,
достигамъ до civitas Rhenum tan­
git, villa tangit viam, c) трогвамъ,
възбуждамъ, правя впечатление,
тревожа animum memoria nepotum
tetigerat, tactus religione, soli na­
talis amore. d) споменавамъ levi­
ter unumquodque tangam, е) измамвамъ aliquem, f) предприемамъ,
залавямъ се съ нЬщо carminis
opus, carmina.

tantus

Tannetum, I n Танетумъ, градче въ
Gallia Cispadana,
tanquam = tamquam.
Tantalos u Tantalus, I m Танталъ,
царь на Фригия, синъ на Юпитеръ,
баща на Пелопсъ и Ниоба; наказанъ билъ въ подземното царство
съ в-Ьчна жажда и вЬченъ гладъ,
понеже издалъ тайни на боговегЪ и искалъ да ги нагости съ тЬлото на сина си Пелопсъ. Tanta­
leus 3 Танталовъ. Tantalides, ае
т потомъкъ на Танталъ: Нгамемнонъ, Орестъ; fratres Нтрей и
Тиестъ. Tantalis, idis / дъщеря
или потомка на Танталъ: Ниоба,
Хермиона.
tantillus 3 толкова малъкъ; subst.
п толкова малко,
tantisper adv. 1. толкова дълго;
tantisper . . . dum до тогава . . . докато. — 2. между това, до тогава
tantisper tutela muliebri res Latina
puero stetit.
tantopere u tant5 opere adv. тол­
кова много, до такава степень.
tantulus 3 толкова малъкъ, толко­
ва незначителенъ spatium, homi­
nes tantulae staturae, copiae,
tantum, tantum-modo еж. tantus,
tantundem вж. tantusdem.
tantus 3 1. толкова гол-Ьмъ, тол­
кова значителенъ, толкова важенъ,
толкова силенъ urbs, homo, comi­
tes. — 2. само толкова гол-Ьмъ,
толкова малъкъ vectigalia. — 3. а)
толкова много, толкова, особ. ка­
то subst. п пот. и асс.; tantum est
толкова е, това е всичко; alterum
tantum още веднажъ толкова; съ
gen. tantum hominum, tantum belli,
tantum temporis, tantum fiduciae
ac spiritus, b) само толкова, толко­
ва малко praesidii tantum est, ut ne
murus quidem cingi possit, tantum a
vobis peto. — като adv.: 1. gen. tanti
толкова скжпо tanti emere, ven­
dere; esse толкова струвамъ; tanti
esse apud aliquem ползувамъ се съ
такова значение (влияние) предъ
нЪкого; tanti non este, ut не е тол­
кова важно, че; tanti est съ in/.
толкова е важно или струва си
труда. — 2. abi. tanto предъ сотр.

tantusdem

659

Tarusates

ствено бавенъ, тжпъ in cogitando,
толкова tanto longuis, tanto ante,
ingenio tardo esse, mentes. — 3.
tanto post. — 3. acc. tantum а) тол­
внимателенъ in sententiis.
кова много, толкова nec tantum
dulcia quam, b) само dixit tantum, 1. Tarentum, I n u Tarentus, I / Taрентъ, пристанищенъ градъ въ
nihil ostendit, notus mihi nomine
Южна Италия. Tarentinus 3 таtantum; non tantum . .. sed etiam
рентски.
и ли sed не само. . . но и; усилено
tantum-modo само; tantum non 2. Tarentum, I п = Terentum.
едва не, почти; tantum quod то­ Tarichea, ае / и Taricheae, arum /
(Tarlchaeae) Тарихея, градъ въ
ку-що, едва tantum quod ех urbe
Галилея.
veneram, с) ако само tantum ido­
tarmes, tarmitis т дървесенъ чер­
nea mens rapiat illa,
вей.
tantus-dem 3 1. сжщо толкова голЪмъ periculum. — 2. сжщо тол­ Tarpeius 3 римско родово име. Тагкова много; особ. п. пот. и acc. tanpeia, ае / Тарпея, дъщеря на Sp.
tundem auri, itineris; gen. pretii:
Г. Tarpeius, която предала римска­
tantidem сжщо толкова високо,
та крепость на сабинянигЬ. Tar­
скжпо.
peius 3 тарпейски lex; mons, sa­
tapes, etis m u tapete, is n (гр) киxum, rupes, sedes една часть отъ
лимъ.
Капитолийския хълмъ, отъ кждето
Taprobane, es / Тапробана, островъ
хвърляли престжпницитЬ; прен. кавъ Индийския океанъ, сега Цейпитолийски arx; pater Юпитеръ.
лонъ.
tarpessita
= trapezita.
ТарйгТ, orum т тапури, племе въ
Tarquinii,
orum
m Тарквини, градъ
Мидия, край Каспийско море.
въ Етрурия. Tarquinius 3 тарквиTarbelli, orum т тарбели, племе
нийски; subst. Tarquinius, ii m
въ Нквитания. Tarbellus 3 тарТарквиний, име на двама рим­
белски.
ски царе; L. Т. P r i s c u s и S u p e r b u s ;
tarde adv. 1. бавно, полека. — 2.
а /i. Тарквиниевъ. Tarquiniensis, е
късно.
Тарквиниевъ a g e r .
tardigradus 3 който върви бавно,
tardiloquus 3 който говори бавно, Tarracina, ае / u Tarracinae, aru m /
Тарацина, градъ въ Лациумъ. Tar­
tardipes, gen. -edis съ бавна крач­
racinensis, е тарацински.
ка, куцъ; deus Вулканъ.
Tarraco, onis / Тараконъ, градъ
tarditas, atis / и tarditudo, inis /
1.
бавность, бавно движение pe­ въ Североизточна Испания. Tar­
raconensis, е тараконски.
dum, navium; veneni бавно дей­
ствуваща; tanta fuit operis tarditas Tarsus и Tarsos, I / Тарсосъ, градъ
въ Киликия. Tarsensis, i u m m
толкова бавно напредваше рабо­
тарсосци.
тата. — 2. а) бавность, леность, тжпость ingenii, hominum, b) затво- 1. Tartarus, I m (pl. Tartara, orum n)
Тартаръ, мЪсто за наказание въ
реность, мечтателность hominis,
подземния свЪтъ; прен. подземния
tardiusculus 3 бавничъкъ.
свЪтъ. T artareus 3 а) подземенъ,
tardo 1 1. trans, забавямъ, задъротнасящъ се къмъ подземния
жамъ, спирамъ aliquem, profectio­
св-Ьтъ; custos Церберъ; sorores
nem, impetum. — 2. intr. бавя се,
фуриитЬ. Ь) страшенъ, ужасенъ.
мая се tardandum est nobis,
tardus 3 1. а) бавенъ homo, boves, 2. Tartarus, I т Тартаръ, рЪка въ
Транспаданска Галия.
ad iniuriam tardiores, vulnere tar­
dus. b) бавно минаващъ, продъл- Tartessus, I / Тартесъ, градъ въ
Южна Испания. Tartissius 3 таржителенъ nox, sapor, c) забавящъ
тески.
се, настжпващъ късно poena, fata,
noctes, b) разслабващъ, парализи- Tarusatis, ium т тарузати, келтращъ podagra, senectus. — 2. ум­ | ско племе въ Галия.

T a s g e t iu s

Tasgetius, iT m Тасгеций, карнутски князъ.
ta t или ta ta e interi, ахъ! ей! бре!
Tatius, ii т Таций, сабински царь,
който по-късно царувалъ и въ
Римъ заедно съ Ромулъ. Tatius 3
Тациевъ.
Taulantii, orum т тауланти, племе
въ Илирия.
Taum = Tanaum.
Taunus, I т Таунъ, планина въ
Германия.
tau reu s 3 на (отъ) бикъ, волски;
terga волска кожа; прен. дайре,
тжпанъ.
Tauri, orum т таври, скитско пле­
ме въ Кримъ. Tauricus 3 таврически; terra Кримъ.
tauriform is, е бикообразенъ Aufi­
dus (защото рЪчниятъ богъ билъ
изобразяванъ съ рога на бикъ).
Tauri! ludi игри въ честь на под­
земните богове.
Taurini, orum т таурини, племе въ
Северна Италия. Taurinus 3 таурински.
tau rin u s 3 на (отъ) бикъ, волски
tergum, frons, folles.
Tauris, i d i s / Таурисъ, островъ край
бреговете на Илирия.
Taurols, roentis т Тавроентъ, укреп­
ление въ Южна Галия.
Tauromenium, i! и Tauromenum, I п
Тавроменумъ, градъ въ Сицилия.
T aurom enitanus 3 тавроменски.
Tauropolos, I / прекоръ на Диана
въ Амфиполъ.
taurulus, I т биче, теле.
tau ru s, I т бикъ, волъ; прен. съз­
вездието Телецъ.
Taurus, I т Тавъръ, планинска ве­
рига въ М. Азия; Tauri Pylae тЪсенъ проходъ между Кападокия и
Киликия.
taxatio, dnis / оценка, определяне
цена cuius rei taxationem nos feci­
mus.
tax eu s 3 тисовъ, отъ тисъ silva.
taxillus, I m малъкъ заръ.
Taximagulus, I m Таксимагулъ, бри­
тански князъ.
taxo 1 1. уязвявамъ, хуля aliquem.
— 2. оценявамъ aliquid.

660

te ctu s

taxus, I / тисъ, тисово дърво съ
отровни плодове.
Taygete, es / Тайгета, една отъ
плеядите.
Taygetus, I т и Taygeta, orum п
Тайгета, планина между Лакония
и Месения.
1. te асс. и abi. отъ tu.
2. -te частица която се прибавя
къмъ tu и te: tute, tete ти самия,
тебе самия.
Teanum, I п Теанумъ: 1. Т. Sidici­
num, градъ въ Кампания. 2. Т. Apu­
lum, градъ въ Апулия. TeanSnses,
ium т теанци,
Teates, um m теати, племе въ Апу­
лия.
techna и techina, ае / (гр.) хитрость,
лукавщина.
Tecm essa, ае / Текмеса, дъщеря
на Тевтрантъ, любовница на Аяксъ.
Tecmon, onis т Текмонъ, градъ въ
Епиръ.
Tficta via улица въ Римъ до porta
Серепа.
te c te adv. скрито, тайно.
tecto r, oris т който измазва, кой­
то боядисва стени.
tectoriolum , I п мазилка, гипсови
орнаменти, стенна живопись.
tectorium , ii п мазилка, боядисва­
не, стенна живопись.
tectorius 3 1. който служи за по­
криване peniculus. — 2. който слу­
жи за измазване или боядисване
на стени.
Tectosages, um m и Tectosagi,
orum m текстосаги, племе въ
Южна Галия.
tectum , I п 1. а) покривъ sub tec­
tum congerere; tecta frondea по­
кривъ отъ шума; tectum altum
caeli небосводъ. b ) таванъ laqueata,
c) балдахинъ надъ креватъ. — 2.
домъ, кжща, жилище ager sine
tecto; tecta agrorum пръснати по
полето кжщи; Triviae храмъ на; Sybyllae пещерата на: dolos tecti лабиринтъ; pl. килийни на пчели.
1. te c tu s part. отъ tego.
2. te c tu s 3 1. а) покритъ, съ покривъ;
navis съ полуба. Ь) скритъ, таенъ
cuniculi. — .2 а) прикритъ, таенъ

te d

T em enos

661

amor, b) тайнственъ, забуленъ ser­
mo verbis tectus, c) предпазливъ,
въздържанъ.
ted = te (отъ tu).
Tegea, ae / Terea, градъ въ Яркадия. Tegeaeus 3 аркадски gens;
virgo Калисто; sacerdos Кармента;
ensis на Евандъръ. Tegeatae, arum
т тегейци.
teges, etis т покривка, рогозка,
tegillum, I п малка покривка,
tegimen (tegumen и tegmen), inis/z
1. покривка, покривало tegumen im­
mane leonis; tegmina capitis шлемъ;
tegimina oculorum вежди; maculo­
sae tegmine lyncis съ кожата на;
caeli tegmen небосклонъ: sub teg­
mine fagi лодъ сЬнката на. — 2. за­
щита tegimen exercitus,
tegimentum (tegumentum u teg­
mentum), T n средство за покри­
ване, покривало scutis tegimenta
detrudere; turri tegimento esse за
покривъ на кулата; tegumenta cor­
poris = шлемъ, щитъ, ризница,
tegmen, tegmentum вж. tegimen, te­
gimentum.
tego, texi, tectus 3 1. а) покривамъ aliquem pallio, terra aliquem,
corpus humo; lumina somno затварямъ за сънъ. b) скривамъ, прикривамъ quos non silvae montesque
texerunt. — 2. а) укривамъ, прикривамъ turpia facta oratione, vultu
consilium, aliquid silentio, b) запазвамъ, пазя, защищавамъ aliquem
armis, patriam parentesque.
tegula, ae /
1. керемида; pl. по­
кривъ отъ керемиди.—2 .pl. плоч­
ки за покриване (отъ мраморъ,
медь).
tegumen, tegumentum вж. tegimen,
tegimentum.
Teius, Tei! вж. Teos,
tegoribus = tergoribus (отъ tergus),
tela, ae / 1. тъкань; telam texere
тъча; паяджина. — 2. а) станъ, разбой. b) основа за тъкань percur­
rere telas.
Telamo и Telamon, onis m Теламонъ, баща на Яяксъ и Тевкъръ.
Telamoniades, ae т и Telamonius,
ii т синъ на Теламонъ: Яяксъ.

Telchines, um т

Телхини, жреческо семейство, преселило се на
о. Родосъ отъ о. Критъ, прочуто
като магьосници и откриватели на
обработването на металитЪ.
Teleboae, arum т телебои, племе
въ Яркадия, което се преселило
по-късно въ о. Капри.
Telegonus, Т т Телегонъ, синъ на
Одисей и Кирка, който убилъ не­
волно баща си; той основалъ покъсно гр. Тускулумъ въ Лациумъ;
Telegoni moenia, iuga parricidae =
Тускулумъ.
Telemachus, I m Телемахъ, синъ
на Одисей.
Telemus, I т Телемъ, предсказатель у циклопигЬ.
Telephus, I т Телефъ, царь на Ми­
зия, раненъ отъ Яхилъ при Троя и
после излЪкуванъ съ ръжда отъ
сжщото копие, съ което билъ ра­
ненъ.
Telesia, ае /
Телезия, градъ въ
Самниумъ.
teliger, gera, gerum който носи
оржжие.
telinum, I п (гр) видъ парфюмъ.
Tellena, orum п Телена, градъ въ
Лациумъ.
Tellus, uris / 1. а) земя (като пла­
нета) pendebat in aere tellus; prima
tellus старото добро време, b) бо­
гиня на земята aedes Telluris; Tel­
luris iuvenes гигантитЪ. — 2. а)
земя, почва umida, pede libero pul­
sanda tellus, b) страна, область,
царство lubae; fletnaea Сицилия.
Telmessos (Telmessus), I }
Телмесъ, градъ въ Ликия. Telmessicus
и Telmessius 3 телмески.
TSIoboae = Teleboae.
t§Ium, Т я 1. метателно ормжие:

стрела, копие mittere, adigere; flag­
rans гърмотевица. — 2. оржжие
за нападение: мечъ, брадва esse
cum telo, strictum; прен. орждие,
срЪдство tela scelerum; necessitas,
quae ultimum ac maximum telum est,
Temenos, I m Теменосъ, свещенъ
лесъ до Сиракуза. Temenites, ae m
теменоски, пр%коръ на Яполонъ
и име на Яполонова статуя, по­
ставена въ Теменосъ.

t e m e r a r ie

temerarie adv.

662

безразсждно, необ­
мислено, случайно,
temerarius 3 необмисленъ, неразуменъ, неразсжждаващъ, безраз­
сждно смЬлъ homo, consilium, cu­
piditas, vox.
temere adv. 1. случайно, необми­
слено, безъ планъ. — 2. безъ осно­
вание, безъ причина temere ас
nullo consilio, non temere credere.
—3. non или haud temere est това
не е случайно; non temere нелесно,
едва.
temeritas, atis / 1. случайность,
неочакваность fortunae. — 2. необмисленость, безразсждность, безразсждна смЬлость, необу зданость;
pl. безразсждни постжпки.
temero 1 опозорявамъ, осквернявамъ delubra, sepulcra, aliquam.
TemesS, es f u Tempsa, ae / Темпса,
градъ въ Бруциумъ. Temesaeus и
Tempsanus 3 темпсенски.
temetum, I п спиртно питие; вино,
медовина.
temno 3 презирамъ, пренебрегвамъ.
Temnos, I /
Темносъ, еолийски
градъ въ М. Азия.
temo, onis т 1. процепъ (на кола).
— 2. а) колесница (бойна). Ь) съ­
звездието Кола.
Tempe (пот. и acc. pl.) imiecl. п
Темпа, долина въ Тесалия; прен.
долина Heloria, Cycneia,
temperamentum, Т п 1. надлежна
смЬсь, съразмЪрность; caeli умЬренъ климатъ. — 2. а) въздържа­
не, скромность orationem habuit
meditato temperamento, b) съот­
ветно средство, изходъ inventum
est temperamentum,
temperans, gen. -antis умЪренъ,
въздържанъ, съ gen. rei ac famae,
temperanter adv. въздържано, уме­
рено.
temperantia, ae / въздържаность,
умЬреность.
temperate adv. въздържано, ум-Ьрено.
temperatio, dnis /
1. надлежна
смЬсь, надлежно съотношение, съразмЬрность, надлежно свойство
aeris, corporis; caeli умЬренъ кли­
матъ. — 2. целесъобразно устрой­

te m p e sta s

ство, целесъобразна организация
rei publicae; sol temperatio mundi
управитель на.
temperator, oris m разпоредитель,
уредникъ.
temperatura, ae /
1. съразмерно
смЬсване aeris. — 2. температура,
топлина.
temperatus 3 1. умеренъ, приятенъ
loca temperatiora. — 2. въздър­
жанъ, умеренъ, спокоенъ homo,
oratio, genus dicendi,
temperi вж. 1. tempus 1.
temperies, ei / съразмерно смес­
ване, умерено състояние; caeli
умеренъ климатъ.
temperius вж. 1. tempus 1.
tempero 1 1. trans, а) смекчавамъ,
успокоявамъ, сдържамъ calores so­
lis, iras; victoriam не злоупотребя­
вай съ; mare успокоявамъ; vis
temperata умерена. Ь) докарвамъ
въ редъ, уреждамъ, управлявамъ,
ржководя rem publicam legibus, ra­
tem, arma temperanda consilio, ora
frenis, c) смесвамъ, приготвямъ въ
определена пропорция, регулирамъ acuta cum gravibus; vinum съ
вода; scaterbis arentia arva напоявамъ; aquam ignibus стоплямъ уме­
рено; annonam macelli quotannis
определямъ умерени цени; caelum
правя климата умеренъ. — 2. intr.
а)
умеренъ съмъ, въздържанъ
съмъ in re aliqua, b) въздържанъ
съмъ въ, въздържамъ, обуздавамъ, съ dat. linguae, sibi, sociis,
manibus, victoriae; sibi non tempero,
quin не мога да се въздържа, да не.
с) съ abi. въздържамъ се отъ ab
iniuria, а caedibus, а lacrimis. — 3.
пощадявамъ, щадя hostibus supe­
ratis, templis, ab sociis, ab his sacris,
tempestas, atis / 1, време, периодъ
отъ време multis ante tempestati­
bus, eadem tempestate. — 2. а) вре­
ме saeva, bona, certa, clara, perfri­
gida, secunda, b) лошо време, буря
magna, atra, tempestas coorta est.
c) буря, сила invidiae; telorum мно­
жество. d) бедствие, нещастие,
злополучие publica; communis Si­
culorum.

t e m p e s tiv e

663

tempestive adv. своевременно, на
време.
tempestivitas, atis / своевремен-

ность, подходяще време.
1. своевремененъ,
съобразенъ съ времето, който ста­
ва на време, удобенъ, благоприятенъ imbres, oratio, ludus, mare
tempestivum ad navigandum; adv.
tempestivo на време, своевременно.
— 2. раненъ, който става по-рано
отъ обикновеното време cena, con­
vivium. — 3. узрЬлъ, зрЬлъ fructus;
puella tempestiva viro (dat.) стана­
ла на години за омжжване.
templum, i n
1. мЪсто или про­
странство, което авгурътъ опредЪлялъ съ жезъла си за наблюда­
ване летенето на птицитЪ Palati­
num Romulus, Aventinum Remus ad
inaugurandum templa capiunt. — 2.
а) определено место, посветено
на боговете-, прен. всЪко открито,
обширно (свещено) пространство
Parnasia; templa mundi небето; Hes­
peridum градината на; templa Nep­
tunia море. b) светилище, храмъ
valvae templi, lovis, deorum; temp­
lum coniugis antiqui гробница; tem­
pla mentis светилище на ума.
temporarius 3 1. който се съобра­
зява съ времето и съ обстоятел­
ствата liber alitas. — 2. кратковремененъ, времененъ, непостояненъ
mora, gravitas hominis, ingenia.
tem pori вж. 1. tempus 1.
Tempsa вж. Temese.
temptabundus 3 опипващъ, опитващъ, изпитващъ.
temptamen, inis n 1. опитъ, проба.
— 2. изпитване, изкушаване temtamina repellere,
temptamentum, i n 1. опитъ, про­
ба. — 2. изпитване, изкушаване
fide (= fidei).
temptatio, onis / 1. опитъ, проба.
— 2. припадъкъ novae temptatio­
nes (morbi).
temptator, oris m изкуситель.
tempto 1 1. пипамъ, докосвамъ, барамъ pectora manibus, pollice ve­
nas, amictus. — 2. а) стремя ce
къмъ, търся maiora, auxilium, b)
изпитвамъ, изпробвамъ, опитвамъ,
tempestivus 3

te m p u s

правя опитъ съ auxilium, cau­
sas, alicuius patientiam, fortunam
belli; spem pacis опитвамъ, дали
може да се над-Ьвамъ на миръ;
iter per provinciam опитвамъ се
да си пробия пжть; cursu fugam
equorum мжча се да настигна пре­
пускащите коне; res saepe temp­
tata често повтарянъ опитъ; silen­
tio nequiquam temptato следъ напразенъ опитъ за въдворяване на
тишина, с) изкушавамъ, съблазнявамъ. безспокоя, старая се да при­
влека на своя страна animos ser­
vorum spe et metu, iudicium pecu­
nia, Galliam, provincias, deos multa
caede bidentium. d) опитвамъ ce
да завладея, нападамъ opera, lo­
cum, castella, moenia scalis, urbem,
scabies temptat oves; morbo temp­
tari разболявамъ ce.
1. tempus, oris n 1. време diei, noc­
tis, hiemis, nocturnum, matutinum,
hibernum; saevitia temporis тежка
зима; quattuor tempora четирите
годишни времена; crastina утро;
sacrum или festum празникъ; au­
reum златенъ векъ; sub tempus
около това време; extremo vitae
tempore на края на живота; ad hoc
tempus досега; ad (in) tempus из­
вестно време, навреме; in tempus
praesens засега; in omne tempus за­
винаги, вЬчно; uno tempore едно­
временно, веднажъ; ex tempore
веднага, импровизирано; id tempo­
ris въ това време; ех quo tempore
отъ тогава; ante tempus, преди опре­
деленото време, по-рано; de tempo­
re въ определеното време; post tem­
pus твърде късно; in tempore, suo
tempore, tempore своевременно, на
определеното време, на време;
tem peri и tem pori (loc.) на време;
сотр. temperius по-рано. — 2. а)
случай, удобно време, удобенъ
моментъ amittere, tempus habere,
tempus pugnandi, committendi proe­
lii; tempus est време е, съ inf. или
съ acc. c. inf., съ ut; non est mihi
tempus нЪмамъ време, b) тежко
време, бедствено положение, бед­
ствие, нещастие, нужда extremo
tempore civitati subvenirent; ultimum

te m p u s

664

крайна нужда, голЪма опасность;
често tempus и tempora = време
на изгнание, заточение. — 3. об­
стоятелства, положение на работитЪ ut necessitas temporis postu­
labat; consilium pro tempore et pro
re capere споредъ момента и об­
стоятелствата; tempori cedere, ser­
vire приспособявамъ се къмъ, нагаждамъ се споредъ обстоятел­
ствата; in hoc tempore при тия об­
стоятелства; ех tempore и ad tem­
pus споредъ обстоятелствата; tem­
poris causa или gratia подъ влия­
ние на момента, по силата на об­
стоятелствата.
2. tem pus, oris п (обикн. pl.) слЬпо
око, слЬпи очи; прен. лице, глава.
Tempyra, ае /
Темпира, градъ въ
Тракия.
temulentia, ае / пияно£състояние,
опиянение.
temulentus 3 пиянъ.
tenacitas, atis / 1. държане здра­
во, способность за здраво залавя­
не; unguium tenacitate arripiunt съ
здраво стискащитЪ нокти. — 2.
скжперничество.
tenaciter adv. 1. силно, здраво pre­
mere. — 2. настойчиво.
tenax, gen. -acis 1. а) който дър­
жи здраво, способенъ да държи
здраво hedera, forceps, dens; прен.
memoria добра паметь. Ь) скжпернически, скжперникъ pater, съ gen.
tenaciores auri et argenti. с)-който
се залавя здраво, лепливъ hedera,
gramen, сега. d) твърдо стоещъ,
устойчивъ, твърдъ passus, solum;
pondere tenacio, navis твърде
устойчивъ; fides трайна вЪрность.
— 2. а) постоянствуващъ, настойчивъ animus, съ gen. justitiae, pro­
positi. b) упоритъ, вироглавъ equus,
ira.
Tencteri, orum или um m тенктери, германско племе по брЬговет-Ь
на Рейнъ.
Tendeba, а е / и Tendeba, orum п
Тендеба, градъ въ Кария.
tendicula, ае / примка; прен. litte­
rarum tendiculae уловки на бук­
вално тълкуване (на законигЬ).

ten eb ra e

te te n d i, te n tu s и te n s u s 3
1. trans, а) разтЪгамъ, опъвамъ,
простирамъ retia, arcum, vincula,
habenas; vela надувамъ; ubera, cu­
bilia плътно напълнямъ; praetorium
опъвамъ, построявамъ; intr. стоя
на лагеръ, разполагамъ се на лагеръ sub vallo tendunt, in arvis, pro­
cul urbe, Lugduni; съ dat. retia cer­
vis поставямъ примки за; insidias
alicui устройвамъ засада; sermone
noctem прекарвамъ. b ) протЪгамъ,
простирамъ dextram, manus alicui,
bracchia ad caelum или caelo; par­
vum Iulum patri подавамъ, предавамъ. opem alicui помагамъ. c) направлявамъ, оправямъ, обръщамъ
oculos pariter telumque, lumina ad
caelum; lintea ad portus отплавамъ;
iter ad dominum отправямъ се, отивамъ. d ) intr. отивамъ, отправямъ
ce ad Domitium, in Latium, Venusiam,
ad (in) castra; in adversos отивамъ
срещу; dextra (via), quae Ditis magni
sub moenia tendit който се прости­
ра, достига до. — 2. intr. а) стре­
мя се, домогвамъ се до, възнамЪрявамъ нЬщо ad aitiora, ad socie­
tatem Romanam; съ in/., acc. c. in/.
b ) трудя се, мжча ce quid tendit?
tendere summa vi (certamine) cpaжавамъ се, съ contra u adversus съпротивявамъ се, отвръщамъ nihil
illi tendere contra.
t e n e b r a e , a r u m / 1. тъмнина, мракъ.
• — 2. а) нощенъ мракъ, нощь te­
nebris obortis; luce, non tenebris
redire; primis tenebris = initio noc­
tis. b ) слЪпота. c ) притъмняване
предъ очит-fe отъ слабость, отъ па­
дане въ безсъзнание tenebrae sunt
obortae oculis; extremae tenebrae
смърть. — 2. а) мъгла, неясность
obducere tenebras rebus clarissimis
замъглявамъ; haec mihi tenebrae
sunt това ми е неясно. Ь) тъмно
мЬсто, тъмница, затворъ clausi in
tenebris; infernae или Stygiae или
само tenebrae подземно царство.
c) неизвестность, незнайность, низ­
ко състояние vestram familiam ob­
scuram е tenebris in lucem evoca­
vit. d ) бедствено положение, бър­
котия, смутъ tenebrae superioris
te n d o ,

te n e b r ic o s u s

665

te n tig o

anni, е) тъга, меланхолия, f) лъжи,
държа oppidum, Macedoniam, c)
запазвамъ въ душата си, запазвамъ
измислици quas mihi tenebras tru­
aliquid, memoriam alicuius, dicta,
dis?
tenebricosus 3 1. тъменъ, мраченъ,
verba, silentium; aliquid премълчавамъ. d) задължавамъ, обвързвамъ
покритъ съ мракъ popina, iter. — 2.
leges eum tenent, tam teneor dono,
помраченъ sensus.
tenebricus 3 тъменъ plaga.
е)
отстоявамъ, поддържамъ; cau­
tenebrosus 3 мраченъ, тъменъ pa­
sam спечелвамъ дЬло; tenuere pa­
tres, ut consul crearetur сполучиха,
lus, sedes.
Tenedos u Tenedus, T / 'Генедосъ,
ycnbxa; nos autem teneamus, ut ni­
островъ въ Егейско море, близу
hil censeamus стараемъ се да. f)
до Троя. Tenedius 3 тенедоски.
intr. продължавамъ, трая imber
tenellulus 3 най-нЪженъ.
per totam noctem tenuit. — 4. a)
tenellus 3 твърде нЪженъ.
задържамъ, спирамъ in angustiis;
teneo, tenui, tentus 2 1. а) държа,
pecus затварямъ; vento tenebatur,
имамъ aliquem manu, gubernacula
quominus; ne diutius teneam, b) спи­
rei publicae; rem manu зная на­
рамъ, обуздавамъ, въздържамъ
пълно; res oculis et manibus tene­
lacrimas, risum, iracundiam, se ab
tur работата е напълно очевидна
accusando; teneri non posse, quin
не мога да се въздържа, да не.
и ясна. b) направлявамъ, насочвамъ oculos in se, solo fixos oculos; tener, era, erum 1. а) нЬженъ, мекъ
quo iter tenetis? накъде отивате?
uva, aer, radix, b) млацъ, нЪженъ
intr. отплувамъ, отправямъ ce ab
puer, gallina, coniunx; a teneris un­
guiculis отъ детинство; in teneris
Sicilia classe ad Laurentem agrum;
ventus adversus tenet alicui духа
въ детство; iam a tenero още отъ
срещу, c) достигамъ до, доближадете. — 2. изнЪженъ, чувствитевамъ се до terram, portum; прен.
ленъ animus, carmen,
ingenio, virtute j-egnum. d) схва- tenere aiv. н-Ьжно.
щамъ, разбирамъ, зная aliquid ani­ teneritas, atis / нЪжность.
mis, causam rei publicae. — 2. а) вла- teneritudo, inis / нЬжность.
дЬя, притежавамъ, държа, имамъ tenesmos, I m (гр) запекъ.
agros, terras, loca superiora, pro­ Tennes, is m Тенесъ, митически
vincias, rem publicam, montem prae­
царь на о. Тенедосъ.
sidio; tuta tenere въ безопасность tenor, oris m 1. непрекъснато дви­
жение, полетъ hastae; hasta servat
съмъ; teneo te отново си при мене.
tenorem запазва направлението
b) командувамъ alterum cornu, c)
(лети въ предишното направление).
живЪя, обитавамъ, намирамъ се въ
— 2. непрекъснато движение, не­
eas regiones, arva, silvas, boves
прекъснато продължение, течение,
amnem tenebant, b) заемамъ castra
ходъ pugnae, rerum; uno (или eo­
summum iugum tenebant, tantum
dem, aequali) tenore безъ спиране,
spatii; pass. teneri aliqua re включна единъ дъхъ, непрекъснато, въ
вамъ се, съдържамъ се въ нЪщо,
единъ и същ ъ тонъ (характеръ,
принадлежа къмъ нЪщо. е) изпълдухъ).
вамъ, обхващамъ, завладявамъ ali­
quem tenet spes, libido, vecordia, Tenos или Tenus, I / Теносъ, цикладски островъ между Яндросъ и
cupiditas dimicandi; magno deside­
Миконосъ. TSnii, orum т теносци.
rio alicuius rei teneri. — 3. а) дър­
жа здраво, задържамъ, запазвамъ tensa, ае / колесница, съ която
презъ време на ludi circenses до­
artius illigata tigna tenebantur; ali­
карвали въ цирка статуитЪ на боquem in catenis, in servitute, in
говетЬ.
officio; teneri in manifesto peccato
уличенъ съмъ въ явно престъпле­ tensus part. отъ tendo,
ние; съ geri, cupiditatis eiusdem въ tent. . . = tempt. . .
същата страсть. Ь) защищавамъ, tentigo, inis / сладострастие.

tento

666

Terentum

tento = tempto.
tepefacio, feci, factus 3 стоплямъ,
tentoriolum, I n малка палатка,
съгр-Ьвамъ sol tepefaciat solum, te­
tentdrium, ii n палатка,
pefactus humor.
tentus part. отъ tendo u teneo,
tepeo, tepui 2 1. топълъ съмъ
hiems tepet. — 2. а) съ abi. влюtenuiculus 3 оскжденъ, беденъ ap­
бенъ съмъ, горя отъ любовь по
paratus.
quo mox virgines tepebunt, corde
tenuis, e 1. а) тънъкъ, нЪженъ
tepente, b) равнодушенъ съмъ, хлаmembrana, acus, vestis; aurum злат­
денъ съмъ seu tepet seu amat,
на нишка; vulpecula мършава; frons
тЪсно. b) тЬсенъ semita, rima, c) tepesco, tepui 3 стоплямъ се, съгрЪвамъ се, ставамъ топълъ litora
плитъкъ, прозраченъ Tiberis tenui
sole tepescunt.
fluens aqua, sulcus, aqua, d) ръмонещъ pluviae. — 2. а) простъ ge­ tep id i adv. топло; прен. безъ вдъх­
новение, хладно, равнодушно di­
nus dicendi, b) точенъ, грижливъ
cere.
cura, distinctio; sermo остроумна, tepidus
топълъ eruor, sol, bru­
c)
незначителенъ, нищоженъ, ма- ma. — 32. 1.изстиналъ
rogus; прен.
лъкъ, оскжденъ, беденъ cura, vir­
хладнокръвенъ, хладенъ, равноду­
tus, opes, praeda, oppidum, d) слабъ
шенъ, бавенъ mens,
valetudo, vox, spes, е) за произoris т 1. умЬрена топлина
ходъ: доленъ, незначителенъ tenui tepor,
solis, maris, vernus; pl. температу­
loco ortus; subst. tenuiores хора отъ
ра отъ треска. — 2. липса на то­
доленъ произходъ или съсловие,
плина, хладнина; прен. бледность
tenuitas, atis / 1. а) тънкость, нЪжна изложението.
ность animi, b) мършавость, сла- ter adv. три пжти ter in anno, ter
бость crurum. — 2. а) простота,
consul; ter et quater, ter quaterque
естественость, точность rerum et
много пжти; ter felix много щастverborum, b) бедность, оскждность
ливъ; ter et amplius извънредно
aerarii, rerum, hominis,
много.
tenuiter adv. 1. тънко alutae tenui­ ter-centum indecl. триста.
ter confectae. — 2. просто. — 3. сла­ ter-decie(n)s adv. тридесеть пжти.
бо, оскждно, бедно; повръхностно. terebinthus, I / (гр) терпентиново
дърво; adi. terebinthinus 3 терtenuo 1 1. правя тънъкъ, изтънчпентиновъ.
вамъ tempus tenuat dentem aratri;
se in undas превръщамъ се въ terebra, ае / свърделъ.
вода; spiritus tenuatur in auras раз- terebro 1 пробивамъ, провъртвамъ
съ свърделъ latebras uteri; lumen
редява се. — 2. ослабвамъ, намаtelo acuto изваждамъ очитЬ съ.
лявамъ, изтощавамъ vires, famam,
armenta macie, corpus tenuatum; teredo, inis / (гр) дървесенъ червей.
vocis via est tenuata сгЬсненъ e; Terentius 3 римско родово име:
1. C. Ter. Varro консулъ, падналъ
magna modis parvis унижавамъ.
убитъ въ 216. год. пр. Хр. въ бит­
1. tenus, eris или oris n връвь,
ката при Кана. 2. М. Ter. Varro проконецъ.
чутъ ученъ и писатель, другарь на
2. tenus praep. 1. обикн. съ abi. до,
Цицеронъ (116—27 г. пр. Хр.). 3. Р.
чакъ до Tauro tenus regnare; ver­
Ter. flfer комически поетъ (умр^лъ
bo tenus само по смисълъ; nomine
въ 159. год. пр. Хр.). 4. Р. Ter. Varro
tenus само по име. — 2. съ gen. до
Atacinus епически поетъ (82—37 пр.
lumborum tenus, laterum tenus, Cor­
Хр.). Terentius и Terentianus 3
cyrae tenus.
Теренциевъ. Terentia, ае / ТеTeos (Teus), I / Теосъ, йонийски
ренция, съпруга на Цицеронъ.
градъ на лидийския брЪгъ, родно Terentum, I п Терентумъ, мЪсто
м-Ьсто на Янакреонъ. Teius 3 теона Марсовото поле, кждето имало
заровенъ въ земята олтаръ на Плуски. Янакреоновъ.З'

I

i

teres

667

тонъ и Прозерпина, който билъ
откриванъ само при празнуване­
то на ludi saeculares. Tere(n)tlnus 3 терентски.
teres, gen. -etis 1. обълъ и гладъкъ stipes, hastile, mucro; plagae
гжсти, стегнато изплетени. — 2.
a) строенъ sura, puer, b) изященъ,
гладъкъ, плавенъ oratio, с) изтънченъ aures.
Tereus, еТ или eos т Терей, тра­
кийски царь. Tereides, ае т синъ
на Терей: Итилъ.
ter-gem inus 3 троенъ, съ три об­
раза; canis Церберъ; vir Герионъ;
Hecate триглавата Хеката; terge­
mini honores = едилство, преторство и консулство; fratres трима
близнаци; porta врата на Римъ при
Авентинския хълмъ.
tergeo, tersi, tersus 2 {ргьдко tergo
3) изтривамъ, избърсвамъ, очиствамъ, чистя servi, qui tergunt; men­
sam, lumina.
Tergeste, is n Тергеста, градъ въ
Истрия, сега Триестъ. Tergesti­
nus 3 тергестенски.
terginum, I п бичъ, камшичъ.
tergiversanter adv. съ нежелание.
tergiversatio, onis / хитруване, от­
бягване, бавене.
tergiversor 1 обръщамъ гръбъ;
прен. хитрувамъ, отбЯгвамъ.
tergo вж. tergeo.
tergum , i /г i гръбъ; terga vertere,
convertere бЯгамъ; terga alicui dare
обръщамъ нЯкому гръбъ; terga
hosti dare бЯгамъ предъ неприя­
теля; fugae terga praebere бЯгамъ;
terga praebere Phoebo грЯя се на
слънце; fugientibus terga caedere
съсичамъ, нападамъ отзадъ, откъмъ гърба; а tergo, post tergum
отзадъ; terga suis sordida пушена
шунка; centum terga suum сто гла­
ви свине. — 2. а) задна страна ad
terga collis, terga petra claudebat.
b) повръхность aquae, unda tergo
ferratos sustinet orbes, c) кожа
taurinum, leonis; изработени пред­
мети оть кожа: мЯхъ, ржкавица
(за боксьори), щитъ.
tergus, oris n 1. гръбъ; de tergore
suis отъ опушена шунка. — 2. ко­

tero
жа tergora deripiunt; septem tau­
rorum tergora щитъ отъ седемь
волски кожи.
Terina, ае / Терина, градъ въ Бруциумъ. Terinaeus 3 териненски.
termentum, I п вреда, загуба.
termes, termitis т отрЯзано клонче.
Termes, is / Термесъ: 1. градъ въ
Йония. 2. Termes п градъ въ Испа­
ния. Term estini, orum т термесци.
Termessus, i / Термесъ, градъ въ
Писидия. TermessSnses, ium т
термесци.
term inalis, е граниченъ; subst. Ter­
minalia, ium п Терминали, празникъ въ честь на бога на границитЯ Terminus, празнуванъ на 23.
февруарий.
term inatio, onis / 1. опредъляне
на границитЯ. — 2. а) огранича­
ване rerum expetendarum; aurium
присжда; hominibus vitae agendae
terminationes finire поставямъ гра­
ници. b) заключение, край.
term ino 1 1. опредЯлямъ граници,
поставямъ граници, отдЯлямъ fi­
nes vestri imperii, agrum publicum
a privato. — 2. а) ограничавамъ,
опредЯлямъ gloriam suam, omnes
cogitationes bona voluptate, modum
magnitudinis, b) свършвамъ, довършвамъ bellum, orationem.
term inus, I m 1. а) граниченъ камъкъ, граниченъ знакъ, межда,
b) pl. граници, предЯли regni, ur­
bis. c) Terminus богъ на граници­
тЯ. — 2. а) предЯлъ, граница ar­
tis termini, gloriae. Ь) край, цель
vitae, angusti aevi.
terni, ае, a 1. по три binae ac ter­
nae naves; sing. terno ordine въ
троенъ редъ. — 2. три terni vagan­
tur ductores.
tero, trivi, tritus 3 1. трия, търкамъ oculos, aliquid aliqua re; la­
bellum calamo свиря на флейта;
manum labore закалявамъ, заякчавамъ; calcem calce следвамъ нЯкого по петитЯ, догонвамъ. — 2. а)
изтривамъ, изтърквамъ colla bovis,
silices; vestem износвамъ; ferrum
затжпявамъ. b) изработвамъ на
стругъ, рендосвамъ radios trivere
rotis, с) вършея fruges, messes,

Terpsichore

668

milia frumenti, d) разтривамъ, смачквамъ papaver, bacam; via trita ro­
tis отъпканъ. — 3. а) често използувамъ, употрЪбявамъ viam, iter,
verbum, b) измжчвамъ, изморявамъ plebem in armis, c) за време:
прекарвамъ, прйхосвамъ diem ser­
mone; aevum ferro подъ оржжие.
Terpsichore, £s / Терпсихора, муза
на танца; прен. муза; поезия,
te rs i pf. отъ tergeo,
tersu s part. отъ tergeo,
terra, ae f 1. а) земя, суша in ter­
ram navem eicere, in terram egredi,
caelo terraque penuria aquarum;
terra marique по суша и по море;
земята (като планета): umbra ter­
rae. b) земя, почва manibus terram
exhaurire, terrae glaeba. — 2. a)
страна, земя in ea terra flrabia,
terra Italia, b) pl. цЪлата земя, св-Ьтътъ de mundi ac terrarum magni­
tudine; in terris на земята, на
този свЪтъ; orbis terrarum земенъ
кржгъ, т. е. съвокупность отъ
всички страни на земята, цЪлия
свЬтъ; populus princeps omnium
terrarum пръвъ въ цЪлия свЪтъ,
на цЪлата земя; ubi terrarum кжде
(на свЬта, въ цЬлия свЬтъ); прен.
свЪтътъ, хората solvent formidine
terras.
terraneola, ae / полска чучулига,
terren u s 3 1. земенъ, отъ земя tu­
mulus, campus; subst. terrenum , i
n земя, нива, поле. — 2. а) земенъ,
който се намира въ (по) земята
umor, bestiae; прен. смъртенъ
eques, b) подземенъ numina,
terreo, terrui, territu s 2 1. а) пла­
ша, изплашвамъ, сплашвамъ ne­
que is sum, qui mortis periculo ter­
rear. b) съ страхъ отклонявамъ, съ
заплашване възпирамъ отъ нЬщо
aliquos а repetunda libertate; ali­
quem, quominus. — 2. подплашвамъ; прогонвамъ, гоня aves so­
nitu, feras.
terrester, stris, stre u terrestris, e
1. земенъ, който се намира на зе­
мята res, regiones; subst. terrestria,
ium n земни сжщества. — 2. cyхопжтенъ exercitus, iter, proelium.

tertiusdecimus

terreus 3 земенъ, направенъ отъ
земя.
terribilis, е страшенъ, ужасенъ cla­
mor, terribilis aspectu,
terriculum, I n страшилище, пла­
шилоterrifico 1 = terreo,
terrificus 3 страшенъ, ужасенъ va­
tes, caesaries.
terrigena, ae m f роденъ отъ земя,
синъ на земята.
terriloquus 3 който говори страшно,
terripavium, terripudium = tripu­
dium.
territo 1 изплашвамъ, плаша, внушавамъ страхъ aliquem, morte, me­
tu, horum supplicio dubitantes ter­
ritant.
territorium, ii n область, терито­
рия coloniae.
terror, oris m 1. страхъ, ужасъ, съ
gen. subi, exercitiis, ceterorum, съ
gen. obi. alicuius rei; externus отъ
външни врагове; in terrore esse;
alicui esse terrori страшенъ съмъ
за; terrorem alicui afferre (inferre,
inicere, incutere) изплашвамъ нико­
го; terrorem ab aliquo или ab aliqua
re habere боя се отъ; Terror богъ
на страха. - 2. а) страшилище,
ужасъ duos terrores huius imperii,
Carthaginem Numantiamque delevit,
b) pl. ужасни нЪща, страшни из­
вестия non mediocres terrores iacit
atque nuntiavit,
terruncius = teruncius,
tersus 3 избърсанъ; прен. чистъ,
plantae, mulier.
tertiadecumanl, orum m войници
отъ 13. легионъ.
tertianus 3 който се отнася къмъ
трети; febris която се повтаря всЬки трети день; subst. tertiani, orum
т войници отъ третия легионъ.
tertio aiv. 1. за трети пжть. — 2.
трето.
tertium adv. 1. трето. — 2. за тре­
ти пжть.
tertius 3 трети pars; ab love tertius
ftiax трети потомъкъ = правнукъ
на; nomina tertia на третото цар­
ство, т. е. на подземния свЪтъ; reg­
na подземния свЪтъ.
tertius-decimus 3 тринадесети.

teruncius

669

teruncius, Ii m 1. три унции или s/„
отъ асъ; прен. четвърть (особ. отъ
наследство facere aliquem heredem
ех teruncio). — 2. като малка мо­
нета: четвърть асъ, стотинка, пара.
ter-veneficus, Т т три пжти отровитель; голЪмъ обесникъ.
tesq u a и tesca, orum п пустиня,
степи.
tessella, ае /
кубче, четвъртито
мозаично камъче.
tessellatu s 3 покритъ съ квадрат­
ни камъчета, мозаиченъ pavimen­
tum.
tessera, ае / (гр) 1. кубче отъ дър­
во или металъ; или четвъртито ка­
мъче, особ. мозаично. — 2. заръ,
камъче за игра tesseris ludere, tes­
seras iacere, mittere. — 3. tessera
militaris или само tessera дъсчица,
на която написвали парола; прен.
парола, лозунгъ omnibus tesseras
dare; заповЪдь. — 4. марка, билетъ,
покана ad eum hospitalem hanc
tesseram mecum fero; tessera fru­
mentaria билетъ за получаване
храна.
tesserarius, ii m който получава
паролата отъ пълководеца и я пре­
дава на другите.
tesserula, ае / 1. квадратно камъ­
че за мозайка. — 2. зарче.
te sta , ае / 1. тухла, керемида tec­
torum — 2. всЪкакъвъ сждъ отъ
глина; testa ardente лампа; vinum
Graeca testa conditum стомна; acci­
piat manes parvula testa meos урна
за праха на умрЪлитЪ. — 3. чирепъ, парче отъ глиненъ сждъ;
testarum suffragia остракизъмъ (защото при гласуването написвали
името върху чирепи). — 4. а) че­
рупка отъ животни; прен. черуп­
често животно: ракъ, мида, охлювъ.
Ь) кора, покривка; lubrica testa
ледъ.
testaceu s 3 отъ тухли, тухленъ
opus.
testam en tariu s 3 който се отнася
до наследствата lex; subst. т кой­
то прави лъжливи завещания.
testam entum , Т п завещание; vetus
et novum testamentum Стария и
Новия заветъ.

testudo
testatio, onis / повикване за сви­
детели.
testator, oris т завещатель.
testatus 3 доказанъ, безсъмненъ,
очевиденъ.
testificatio, onis / 1. доказване съ
свидетели, свидетелско показание.
— 2. доказателство,
testificor 1 1. призовавамъ за сви­
детели deos hominesque. — 2. а)
свидетелствувамъ, свидетель съмъ,
удостовЬрявамъ. Ь) доказвамъ,
засвидетелствувамъ,
откривамъ
suam sententiam; part. testificatus
3 понгькога сь знак. на pass. засвидетелствуванъ, доказанъ.
testimonium, ii п 1. свидетелство,
показание; dicere pro testimonio
давамъ свидетелски показания.
— 2. доказателство verba sunt te­
stimonio, rem esse testimonio.
1. testis, is m / свидетель, свиде­
телка virtutis, testibus uti, sine teste,
teste dea.
2. testis, is m (обикн. pl.) мждо.
testor 1 1. призовавамъ за свиде­
тель deos hominesque. — 2. засви­
детелствувамъ, доказвамъ, свиде­
телствувамъ, потвърждавамъ, увЪрявамъ; part. testatus 3 понпкога
съ знак. на pass. засвидетелствуванъ, доказанъ. — 3. завещавамъ,
обявявамъ последната си воля
immemor in testando nepotis de­
cessit; testatae tabulae завещание.
testu, us n (само abi.) 1. глиненъ
капакъ. — 2. глиненъ сждъ.
testudineus 3 1. костенурковъ, на
костенурка gradus. — 2. направенъ
отъ черупка на костенурка lyra.
testGdo, inis / 1. костенурка flu­
viatiles. — 2. а) черупка отъ ко­
стенурка; testudine culti thalami
украсени съ. Ь) всЬки струненъ
инструментъ, който прилича на че­
рупка отъ костенурка: лира, цитра.
с) сводъ, зала съ сводъ. d) воен.
т. костенурка: 1. дървенъ навесъ,
подъ чиято защита обсадителитЬ
се приближавали до стенитЪ testu­
dines agere. 2. покривъ отъ щи­
тове, който образували войницитЬ,

testula

670

като издигали щитоветЪ надъ
главит-Ь си testudine facta portis
succedunt.
testula, ae / малъкъ чирепъ; прен.
остракизъмъ.
tete = te, еж. tu.
tetendi pf. отъ tendo.
t£ter = taeter.
Tethys, yos / Тетисъ, морска боги­
ня,^съпруга на Океанъ; прен. море.
tetigi p f отъ tango,
tetrachmum, Т и tetradrachmum, T
n (гр) сребърна монета отъ 4
драхми.
tetrao, onis т (гр) глухаръ, дивъ
пЪтелъ.
tetrarchis, ае т (гр) тетрархъ,
управитель на една четвърть отъ
едно царство; изобщо владетель,
князъ.
tetrarchia, ае / (гр) областьта на
единъ тетрархъ.
tetrastylos, оп (гр) заобиколенъ
отъ четири реда колони,
tetre = taetre.
tetricus 3
мраченъ, навжсенъ,
строгъ, суровъ domitor, puella;
subst. Tetrica, ae f (sc. rupes) пла­
нина въ страната на сабинянитЪ.
tetuli = tuli, pf. отъ fero.
Teucer u Teucrus, cri m Тевкъръ:
1. синъ на Скамандъръ, първиятъ
царь на Троя. Teucrus 3 троян­
ски. Teucri, orum т троянци. Teu­
cria, ае / Троя. 2. синъ на Теламонъ и Хесиона, братъ на Аяксъ.
Teuthras, antis т Тевтрантъ: 1.
царь на Мизия, баща на Теспий.
Teuthranteus и -tius 3 Тевтрантовъ, мизийски. 2. рЪка въ Кам­
пания.
Teutoburgiensis saltus Тевтобургски лесъ
Teutomatus, i т Тевтоматъ, царь
на нициоброгитЬ.
Teutoni, orum и Teutones, um m
тевтони, германско племе. Teuto­
nicus 3 тевтонски,
texi pf. отъ tego.
texo, texui, textus 3 1. тъка togam
praetextam, vestem, araneolae quasi
rete texunt; прен. sermones longos
измислямъ. — 2. плета crates; ro­
sam в%нци. — 3. построявамъ, при-

Thaumas

готвямъ, правя, съставямъ, съчинявамъ piscinam, naves robore,
epistulas.
textilis, е изтъканъ, тъканъ; subst.
textile, is n тъкань, платно; pl.
тъкани дрехи; pictura in textili цвет­
на бродерия на платно.
textor, oris m тъкачъ.
textorius 3 тъкачески; прен. хитъръ, лукавъ.
textrinum, I п тъкачница; тъка­
чество.
textrix, Icis / тъкачна.
textum, I п тъкань, платъ, плетена
работа; прен. строежъ, сглобяване;
dicendi строежъ на речьта.
textiira, ае / 1. тъкане; прен. свърз­
ване. — 2. тъкань, платъ.
1. textus part. отъ texo.
2. textus, iis m = textum.
Thais, idis /
Таида, гръцко соб­
ствено име.
Thala, ае / Тала,'градъ въ Нумидия.
thalamegus, I т (гр) египетска
лодка.
thalamus, I т (гр) 1. а) стая, стая
за живеене reginam thalamo cun­
ctantem; жилище, мЪоюпребивание Eumenidum. b) спалня. — 2. а)
брачно легло. Ь) бракъ; vita ex­
pers thalami безбраченъ; thalamos
ne desere pactos обещаната ти
годеница.
thalassicus 3 (гр) морски color.
Thales, etis и is от Талесъ, гръцки
философъ отъ Милетъ.
Thalia, ае / Талия: 1. муза на ко­
медията ; прен. муза. 2. морска
нимфа.
thallus, I от (гр) зеленъ клонъ.
Thamyras, ае т Тамирасъ, тракий­
ски поетъ, когото музит"Ь ослепили.
Thapsacus, i / Тапсакъ, градъ въ
Сирия на р. Евфратъ.
Thapsos и Thapsus, I /
Тапсосъ:
1. полуостровъ и градъ въ Сици­
лия. 2. градъ въ Африка. Thapsi­
tani, orum т тапсосци.
Thasus, I / Тасосъ, островъ въ
Егейско море, до тракийски брЪгъ.
Thasius 3 тасоски vinum; lapis
мраморъ.
Thaumas, antis от Тавмантъ, баща
на Ирида. Thaumanteus 3 Тав-

th e a tra lis

671

Thermopylae

мантовъ. Thaum antias, adis a Theodectes, is и I m Теодектъ, реThaum antis, idis / дъщеря на Тавторъ и трагически поетъ отъ Кимантъ: Ирида.
ликия, ученикъ на Исократъ.
theatralis, е театраленъ.
Theodorus, I m Теодоръ: 1. софистъ
отъ Византия. 2. софистъ отъ Киtheatrum , I п (гр) 1. а) театъръ,
рена, известенъ като безбожникъ.
мЪсто за представление е theatro
exire; stricto utrimque theatro ам3. учитель по красноречие на Тифитеатъръ. b) циркъ. — 2. а) слу­
берий. Theodoreus 3 Теодоровъ.
шатели, зрители, публика, събра­ theogonia, ае / (гр) родословие на
боговетЪ, заглавие на поема отъ
ние theatra reclamant, senatus con­
Хезиодъ.
sultum frequentissimo theatro com­
probatum. b) поприще, поле на theologus, I т (гр) богословъ.
Theon, onis т Теонъ, гръцки со­
дейность.
фистъ, известенъ съ своето злоThebae, arum / Тива: 1. градъ въ
езичие. Theoninus 3 Теоновъ.
Беотия. Thebais, idis / тиванка.
Thebanus 3 тивански; dea Ино; Theophanes, is и I т Теофанъ, истоmodi Пиндарови; semina посЬтит-Ь
рикъ отъ Митилинъ, приятель на
отъ Кадъмъ зжби на Дракона; deus
Помпей.
Херкулесъ; duces Етеокълъ и По- Theophrastus, Тт Теофрастъ, гръц­
ки писатель, ученикъ на Платонъ
ликлетъ; soror Янтигона ; mater
Ягава. Thebani, orum т тиванци.
и Яристотелъ (372—287 г. пр. Хр.).
2. градъ въ Горния Египетъ. The- Theopom pus, Т т Теопомпъ, истоbaTcus 3
тивански. 3. Thebae
рикъ отъ Хиосъ, ученикъ на Исо­
кратъ. Theopom peus и -Tus 3 ТеоPhthioticae градъ въ Тесалия. 4.
градъ въ Мизия, родно мЬсто на
помповъ.
Яндромаха. Thebes cam pus поле Thera, ае / Тера, островъ въ Егей­
ско море. Theraeus 3 теренски.
на югъ отъ планината Ида. ThSTheram enes, is т Тераменъ, единъ
bana, ае / Яндромаха.
отъ 30 атински тирани.
T hebe.es / Теба: l. = Thebae. 2. съ­
пруга на Ялександъръ, тиранина Therapne, es / Терапна, градъ въ
Лакония. Therapnaeus 3 терапна Фера.
ненски, спартански ; marita Елена.
theca, ае / (гр) обвивка, калъфъ,
кутия, сандъче vasa sine thecis; Thericles, is т Терикълъ, прочутъ
calamaria за писалки.
коринтски грънчарь. Thericlius 3
Терикловъ pocula.
Thelxinoe, es /
Телксиноя, една
отъ първитЪ четири музи.
therm ae, arum / (sc. aquae) (гр)
топли лФковити извори, топла баня.
them a, atis п (гр) положението на
звездитЪ въ часа на раждането Thermae, arum / Терма, градъ въ Си­
цилия. Therm itanus 3 терменски.
на единъ човФкъ.
Themis, idis / Темида, богиня на Therme, es / Терма, старото име
правосъдието и справедливостьта.
на Солунъ. Term aeus 3 терменски.
Themiscyra, ае / Темискира, гръц­ thermipolium, ii п (гр) кръчма, кжки градъ при устието на Термодето се продавали топли напитки.
донъ.
Thermodon, ontis т Термодонтъ,
рЬка въ Понтъ, отечество на амаThem ista, ае / Темиста, приятелка
зонкитф. Therm odonteus и -tiaна Епикуръ.
cus 3 амазочски.
Them istocles, is и I т Темистокълъ, прочутъ атински държав- therm opoto 1 намокрямъ съ топло
питие gutturem.
никъ. T hem istocleus 3 ТемистокThermopylae, arum / Термопили,
ловъ.
тЬсенъ проходъ въ Локрида меж­
thensaurus, I т = thesaurus.
ду морето и планината Ета, кждеTheocritus, I т Теокритъ, гръцки
то загиналъ Леонидъ съ своигЬ
поетъ отъ Сиракуза.
300 спартанци.
Theodam anteus = Thiodamantius.

Theromedon

672

Theromedon, o n tis m Теромедонтъ,
скитски царь, който хран%лъ лъ­
вове съ човешко месо.
ThersitSs, ае т Терситъ, участникъ
въ Троянската война, прочутъ съ
своята дързость и злоезичие.
thesaurarius 3 който се отнася до
съкровището.
th esau ru s, Т т (гр) 1. съкровище,
запасъ. — 2. а) складъ съ припа­
си, хамбаръ; servata mella thesau­
ris въ килийкитЪ. Ь) съкровищ­
ница, осов. на храмовете.
Theseus, ei и eos т Тезей, синъ
на Егей, атински царь, победитель
на Минотавъра. Theseius и ThesSus 3 Тезеевъ, атински. Thesides,
ае т потомъкъ на Тезей: Иполитъ,
pl. атиняни.
Thespiae, arum / Теспия, градъвъ
Беотия, до Хеликонъ. Thespias,
adis / беотийски; deae и само
Thespiades музите. Thespienses,
ium т теспийци.
Thespis, is /и Тесписъ, съвременникъ на Солонъ, смЪтанъ за баща
на атинската трагедия.
Thesprotia, а е / Теспротия, область
въ Епиръ. Thesprotius 3 теспротийски.
Thesprotus, i т Теспротъ, царь на
гр. Путеоли.
Thessalia, ае / Тесалия, область
въ Северна Гърция. Thessalus 3
тесалийски; victor Яхилъ; ignes въ
лагера на Яхилъ; pinus корабътъ
Ярго; venena магьоснически билки
(Тесалия се смЪтала, като средище
на магьосничеството). Thessalicus
3 а Thessalis, idis / тесалийски.
Thessali, orum т тесалийци.
Thessalonica, ае / Тесалоника, се­
га гр. Солунъ. T hessalonicensis,
ium т тесалоникийци.
Thestius, ii m Тестий, царь въ Етолия. Thestiades, ае т потомъкъ
на Тестий: Мелеагъръ и др. Thes­
tias, adis / дъщеря на Тестий:
Ялтея.
Thestor, oris т Тесторъ, баща на
предсказателя Калхасъ. Thestori­
des, ае т синъ на Тесторъ: Кал­
хасъ.

Threce

Thetis, idis /
Тетида, морска бо­
гиня, дъщеря на Нерей и Дорида,
майка на Яхилъ; прен. море.
Thia, ае /
Тия, съпруга на Хиперионъ, майка на слънцето.
thiasus, i т (гр) танцъ въ честь
на Бакхъ.
Thiodamas, antis т Тиодамантъ,
царь на дриопит-fc. T hiodam anteus
3 Тиодамантовъ; Hylas синъ на
Тиодамантъ.
Thirmida, ае / Тирмида, градъ въ
Нумидия.
Thisbe, es / Тисба: 1. любимото
момиче на Пирамъ. 2. градъ въ
Беотия. Thisbaeus 3 тисбенски.
Thoa(n)s, antis т Тоантъ: 1. царь
на Таврически Херсонесъ. Thoan­
teu s 3 Тоантовъ. 2. царь на Лемносъ, баща на Хипсипила. Thoantias, adis / дъщеря на Тоантъ.
3. синъ на Яндремонъ, царь на Етолия.
tholus,_ i т (гр) куполъ на храмъ.
thoracatus 3 въоржженъ съ риз­
ница.
thorax, acis т (гр) 1. ризница.— 2.
нагръдникъ.
Thorius 3 римско родово име.
Thot т Тотъ, египетски богъ.
Thrace, es и Thraca, ае / тракийка.
Thracia и др. вж. Thrax.
Thraecidica, Thraex еж. Thrax.
Thrasea, ае m Тразей, римски сенаторъ и философъ, осжденъ отъ
Неронъ на смърть.
Thrasybulus, i т Трасибулъ, атинянинъ, който изгонилъ отъ род­
ния си градъ ЗО-rfe тирани.
Thrasym achus, i т
Грасимахъ,
гръцки софистъ, съвременникъ на
Лизий.
Thrax, a d s и Thraex, aecis m (pl.
Thraces, Thraeces или Threces,
um) тракиецъ; особ. гладиаторъ съ
тракийско въоржжение; adi. тра­
кийски. Thracius 3 тракийски.
Thracia, ае /
Тракия. ThrSTcius
и ThrScius 3 тракийски; sacerdos,
vates Орфей; subst. тракиецъ. Thre­
issa и Thraessa, ае / тракийка.
Thraecidica, orum п оржжието
на единъ тракиецъ.
ThrSce, es / Тракия.

?
'e

.у

V
1

1

T h rece s

673

thyrsus, i т (гр) 1. стъбло. — 2.
тояга обвита съ бръшлянъ и лозо­
ви листа, като жезълъ на Бакхъ] и
вакханкитЬ, Бакховъ жезълъ. — 3.
вдъхновение.
Thysdra, ае /
Тисдра, градъ въ
Яфрика.
Ti. или Tib. = Tiberius,
tiara, ае / и tiaras, ае т украше­
ние за глава, тиара, чалма.
Tibarani, orum т тибарани, племе
въ Киликия.
Tiberiolus, I m demin. отъ Tiberius.
Tiberis, is и Thybris, idis m Tибъръ,
рЪка въ Лациумъ. Tiberinus 3 тибърски ostium, deus, pater; subst.
m рЪка Тибъръ, сжщо и единъ
царь на Ялбалонга, по чието име
била наречена р-Ьката. Tiberinis,
idis / тибърски undae.
Tiberius, ii m римско име. Tiberia­
nus 3 Тибериевъ domus,
tibia, ae / 1. пищялка, коленна
кость. — 2. флейта, свирка, обикн.
pl. защото били две, свързани горе
въ общъ връхъ tibiis canere_.
tibialis, е пищяленъ; subst. tibiale,
is n видъ чорапъ.
tibicen, inis m 1. флейтистъ hostiae
ad tibicinem immolabantur. — 2.
стълбъ, колона stans tibicine villa,
tibicina, ae / флейтистка.
tibicinium, ii n свирене на флейта.
Tibullus, i m ^Тибулъ, римски еле.
гически поетъ (около 58—18 год
_пр. Хр.).
Tibur, uris п Тибуръ, градъ въ Ла­
циумъ, сега Тиволи, основанъ отъ
Tiburnus (Tiburtus), i т внукъ на
Ямфиарай. Tiburs, gen. -rtis, Tibur­
nus u Tiburtinus 3 Тибурски. Ti­
burtis, um u Tiburtini, orum m
тибурци. Tiburlnum, i n чифликъ
при Тибуръ.
Ticinum, I n Тицинумъ, градъ на
р%ка Тицинъ, сега Павия.
Ticinus, I т Тицинъ, рЕка въ Гор­
на Италия.
Tifata, orum п Тифата, планина въ
Кампания.
Tifernum, I т Тифернъ: 1. градъ въ
Умбрия. 2. градъ въ Самниумъ.
Tifernus, I т Тифернъ, планина въ
Самниумъ.
43
Милевъ. — 2. издание.

Threces, Thressa ( = Thraessa), вж.
Thrax.
thronus, I m (гр) тронъ, престолъ.
Thucydides, i s u l m Тукидидъ, прочутъ историкъ на ПеЛопонеската
война (около 466—400 г. пр. Хр.).
Thucydidius 3 Тукидидовъ.
Thiile и Thyle, i s / Тула, островъ
въ далечния северъ (Исландия или
нЪкой отъ шотландскигЬ острови),
thunnus = thynnus.
Thurii, orum /m Тури, градъ до
Тарентския заливъ на местото на
разрушения гр. Сибарисъ. ТЬйгТnus 3 турийски.
thiis = tus.
Thuys m (dat. -yni, acc. -ynem u -yn)
Туисъ, князъ на Пафлагония.
Thyamis, idis / Тиамида, рЪка въ
Епиръ.
Thyatira, а е / м orum п Тиатира,
градъ въ Лидия.
Thybris, idis т вж. Tiberis.
Thyestes, ae u is m Тиестъ, синъ на
Пелопсъ, баща на Егистъ. Thyes­
teu s 3 Тиестовъ. Thyestiades, ае
т синъ на Тиестъ: Егистъ.
Thyias, adis / вакханка.
thyius 3 отъ туйя, отъ божие дръв­
це. •
Thyle вж. Thule,
thym bra, ае / (гр) чубрица.
Thymbra, ае /
Тимбра, градъ въ
Троада съ храмъ на Яполонъ.
Thym braeus 3 тимбренски.
Thymbreius 3 тимбрейски (отъ рЪка Тимбресъ въ Фригия).
thymum, i n и thym us, Т т (гр) ма­
щерка, бабина душица (трева).
Thyni, orum т тини, племе въ Витиния. Thynia, ае / Тиния, область
въ Азия. Thynius, Thynicus и Thyn iiu s 3 тинийски.
thynnus, i m (гр) скумрия
Thyone, i s / Тиона, име на Семела, майката на Бакхъ. Thyoneus, ei
m синъ на Тиона: Бакхъ. Thyonianius 3 Тионинъ; subst. прен. вино.
Thyri, es и Thyrea, ае / Тиреа,
градъ въ Ярголида. Thyreatis,
idis / тирейски.
Thyreum, i п Тиреумъ, градъ въ
Якарнания. T hyriensis, ium т тирейци.
Латинско-български речникъ — Войиовъ,

T if e r n u s

T ig elliu s

674

Tigellius, ii m Тигелий: 1. T. Sar­
dus, музикантъ, съвременникъ на
Цицеронъ. 2. T. Hermogenes, му­
зикантъ, хулитель на Хораций.
tigillum, i п малка греда,
tignarius 3 който се отнася къмъ
гредитЪ; faber дърводЪлецъ.
tignum , i п греда.
Tigranes, is т Тигранъ; 1. царь на
Армения, сестринъ синъ на Митридатъ. 2. синъ на първия.
Tigranocerta, ае / и orum п Тигранокерта, столиченъ градъ на
Армения.
tigrinus 3 пъстъръ като тигъръ.
tigris, idis и is m f (гр) тигъръ; прен.
корабъ, украсенъ съ изображение
на тигъръ.
Tigris, i_s т Тигъръ, рЪка въ Азия.
Tigurini, orum т тигурини, едно
отъ четиритЪ хелветийски племе­
на. Tigurinus 3 тигурински.
tilia, ае / липа.
Timaeus, i т Тимей: 1. гръцки историкъ отъ Сицилия. 2. питагорейски
философъ, съвременникъ на Платонъ.
Timagenes, is т Тимагенъ, реторъ
и историкъ отъ времето на Августъ.
Timavus, i т Тимавъ, рЪка въ
Истрия.
tim efactus 3 уплашенъ.
tim eo, ui 2 боя се, страхувамъ се,
опасявамъ се aliquem, nihil de bello;
съ dat. sibi, libertati за себе си, за
свободата; съ inf. боя се, не
се решавамъ ego autem perire ti­
meam? part. timens, gen. -entis
страшливъ, боязливъ, плашливъ.
tim endus 3 страшенъ vox, dente
timendus aper.
timide aiv. боязливо, страхливо,
tim iditas, atis / боязливость, страхливость, нерешителность, предпазливость; pl. проявление на страхъ.
tim idus 3 боязливъ, страхливъ, нерешителе^ъ, предпазливъ navita,
passus, cursus, in labore militari,
mCb infs, сь gen. deorum, procellae.
Timoleon, ontis m Тимолеонъ, коринтски пълководецъ (411—337 r.
пр. Хр.). Tim oleonteus 3 Тимолеоновъ.

tin x i

Timolus = Tmolus.
Timon, onis m Тимонъ, атинянинъ,
съвременникъ на Аристофанъ, голЪмъ мизантропъ.
timor, oris m 1. боязънь, опасение,
страхъ; съ gen. obi. belli, repenti­
nae incursionis, mortis, deorum;
magno in timore sum много се боя,
или = причинявамъ голЪмъ страхъ;
timorem alicui inicere, incutere внушавамъ страхъ, изплашвамъ; alicui
timorem eripere, abicere, omittere
премахвамъ страха, окуражавамъ;
omitte timorem не бой ce; timor
externus отъ външни врагове. — 2.
страшилище magnus uterque timor
latronibus.
Timotheus, ei m Тимотей: 1. синъ
на Кононъ, атински пълководецъ.
2. музикантъ отъ гр. Милетъ.
tinctilis, е който служи за натопяване.
tin c tu s part. отъ tingo,
tinea, ае / молецъ.
Tingi, orum m Тинги, градъ въ Мав­
ритания. Tingitanus 3 тингийски.
tingo (tinguo), tinxi, tin c tu s 3 1.
а) намокрямъ, напоявамъ, натопявамъ tunica sanguine Centauri tincta,
ora lacrimis. b) боядисвамъ ves­
tem rubro cocco, lanam murice;
subst. tin c ta , orum n пъстро, укра­
сено нЬщо. — 2. украсявамъ, снабдявамъ oratio tincta elegantia,
tinia = tinea.
tinnim entum , I n звънъ, пищене,
бучене (на ушитЪ).
tinnio 4
1. звуча, звъня, звънтя
tintinnabulum. — 2. а) високо викамъ, пЬя. Ь)дрънкамъ пари, броя,
плащамъ.
tinnitus, iis m 1. звънъ, звънтене
aeraque tinnitus aere repulsa da­
bunt. — 2. празно многословие
дрънкане.
tinnulus 3 звънтещъ, звучещъ, звънливъ.
tintinnabulum , I п звънецъ.
tintinnaculus 3 звънещъ, звучещъ;
viri джелати, които биятъ робитЪ.
tintinno 1 звъня, звуча, буча aures,
tinus, I / калина, видъ диво лав­
рово дърво,
tin x i p f. отъ tingo.

tip p u la

675

tippula, ae / воденъ паякъ.
Tiresias, ae m Тиресий, слЯпъ предсказатель въ Тива.
Tiridates, is т Тиридатъ, име на
арменски царе.
tiro, onis m 1. новобранецъ, смщо
adi. exercitus. — 2. а) новакъ, начеващъ in aliqua re, scientia, b)
юноша, който току-що е облЯкълъ
toga virilis.
Tiro, onis m Тиронъ, ученъ освободенъ робъ на Цицеронъ, изобретатель на римската стенография.
tirocinium, ii п 1. начало на воен­
на служба. — 2. а) новобранци ех
ultimis terris tot tirocinia trahens,
b) неопитность propter exercitus
paucitatem et tirocinium, c) нача­
ло, пръвъ опитъ, проба; tirocinium
ponere in aliqua re правя нЯщо за
първи пжть или доказвамъ своята
способность за нЯщо.
tirunculus, i n 1. новобранецъ. — 2.
новакъ.
Tiryns, nthis и nthos / Тиринтъ,
градъ въ Ярголида, кждето билъ
възпитанъ Херкулесъ. TIrynthius3
тиринтски heros; tela оржжието на
Херкулесъ; subst. Tirynthius, ii m
Херкулесъ. Tirynthia, ae / Алкмена.
tis cnt. ф., gen. отъ tu.
tisanarium = ptisanarium.
Tisias, ae m Тизий, учитель на Горгий и Лизий.
Tisiphone, es f (гр. „отмжщаваща
за убийство“) Тисифона, една отъ
фуриитЯ. Tisiphoneus 3 Тисифонинъ; прен. ужасенъ, престжпенъ.
TissS, Ss / Тиса, градъ въ Сици­
лия. Tissenses, ium т тисенци.
Titan, anis m u Titanus, in i 1. обикн.
p l. Titanes или Titani титани,
шестгЬ сина на Уранъ и Геа: Кроносъ(Сатурнъ),Хиперионъ, Океанъ,
Кей, Крий и Япетъ, които лишили
баща си Уранъ отъ престола, но
после били свалени и захвърлени
отъ Зевсъ въ Тартара. — 2. въ sing.
божество, произхождащо отъ титанъ, особ. Слънцето, чийто баща
билъ Хиперионъ; прен. за старецъ.
Titanicus и Titanius 3 титански. Titania, ае / дъщеря на ти-

T itu s

танъ: Латона, дъщеря на Кей; Диа­
на, дъщеря на Латона; Пира, внуч­
ка на Япетъ. Titanis, idis / титанка; Тетида и Кирка.
Tithonus, I т Титонъ, съпругъ на
Нврора. Tithonius 3 Титоновъ;
coniunx или само Tithonia, ае /
Аврора.
titibillicium, ii п дреболия.
TitiesibMTitienses, ium т вж. tribusl.
titillatio, onis / гъделичкане, въз­
буждане voluptatum,
titillo 1 гъделичкамъ, възбуждамъ.
titillus, i m гъделъ.
titio, onis m главня.
Titius 3 1. римско родово име. — 2.
sodales Titii жреческа колегия, уч­
редена отъ царь Титъ Таций.
titubanter adv. съ колебание, ко­
лебливо, нерешително,
titubantia, ае / клатене; прен. lin­
guae, oris заекване,
titubatio onis / клатене; прен. несигурность, колебание, нерешителность, смущение.
titubo 1 1. клатя се, люлЯя си, залитамъ mero somnoque gravis ti­
tubare videtur, titubantes artus, ves­
tigia titubata нерешителни, колеб­
ливи. — 2. а) заеквамъ, запъвамъ
се. Ь) колебая се, недоумявамъ, не
се решавамъ. с) правя погрЯшна
стжпка, сгрЯшавамъ, сбърквамъ
cave ne titubes.
titulus, i m 1. а) заглавие, надписъ
libelli, legum, sepulcri, b) обявле­
ние за продажба или даване подъ
наемъ; sub titulum mittere обявявамъ за продань; ire sub t tulum
продавамъ се. — 2. а) почетно наи­
менование, название, титла coniugis, regis, b) честь, слава titulo vic­
toriae inflatus; titulos servatae pu­
bis Achivae слава за спасението на;
per titulos ingredimur tuos възпя­
ваме твоитЯ заслуги, c) значение,
блЯсъкъ tantae gloriae, d) предлогъ;
speciosus благовиденъ; sub titulo
aequandarum legum подъ пред­
логъ на._
Titurius, ii m Титурий, легатъ на
Цезаръ въ Галия. Titurianus 3
Титуриевъ.
Titus, i т Титъ, римско име.

I
T ity o s

676

Tityos, I m Титий, синъ на Геа;
орли разкжсвали дробовегЬ му въ
подземното царство, понеже се
опиталъ да обиди Латона.
Tityrus, i т Титиръ, име на овчарь
въ БуколикитЪ на Вергилий; прен.
овчарь; сжщо БуколикитЪ на Вер­
гилий или Вергилий.
Tlepolemus, Т т Тлеполемъ, синъ
на Херкулесъ.
Tm arus или Tmaros, Т т Тмаръ,
планина въ Епиръ. Tmarius 3
тмарски.
Tmolus, Тт Тмолъ, планина и градъ
въ Лидия; сжщо богъ на планината.
Tmolius 3 тмолски terra; subsl.
т тмолско вино. Tm olites, ае т
тмолецъ.
tocullio, onis т лихварь.
todillus 3 птичи.
tofus, i m туфъ, шупливъ камъкъ;
tofinus 3 отъ туфъ.
toga, ае / 1. тога (връхна нацио­
нална дреха на римляните, особ.
въ мирно време, поради което римлянитЪ се наричали togati или
gens togata; тогата представлявала
бЪлъ вълненъплатъ); toga purpurea
царска тога; toga praetexta обши­
тата съ пурпурна ивица тога на
висшит-fe длъжностни лица и на
свободно роденитЪ деца до 17 го­
дишна възрасть; toga pura или
virilis необшитата съ пурпуръ тога
на римските граждани следъ 17
годишна възрасть; toga candida
съвсемъ бЪла тога, която носЪли
кандидатит-Ь за длъжности; toga
sordita или pulla тога съ тъмносивъ
цвЪтъ, която носели намиращите
се въ трауръ и обвиняемите. — 2.
прен. а) миръ (понеже тогата била
мирновременното облекло) cedant
arma togae; in toga въ мирно време.
Ь) мирновременни изкуства, особ.
красноречие, обществена дейность
toga et forum placent. — 3. публична
жена (понеже такива жени носели
тога, вместо женската дреха сто­
ла); cura stolae любовь къмъ пу­
блична жена.
togatarius, ii т актьоръ въ fabula
togata (вж. togatus) 3. а).
togatulus, i m клиентъ.

to llo

togatus 3 1. облеченъ въ тога iudex; gens римляни; Gallia togata
римската часть отъ Галия, оттатъкъ реката По (Gallia cisalpina).
— 2. subst. а) римски гражданинъ
unus е togatorum numero, b) граж­
данинъ, цивилно лице (незаемащо
военна длъжность) qui togati rei
publicae praesunt.—3. a) togata, ae
/ (sc. fabula) национална римска
драма, съ сюжетъ изъ римския
животъ. b) togata, ае f проста
жена, публична жена.
togula, ае / малка тога.
Tolbiacum, i п Толбиакумъ, градъ
въ Белгийска Галия.
Tolenus, i т Толенъ, река въ стра­
ната на сабиняните.
tolerabilis, е 1. поносимъ, търпимъ
dolor, orator. — 2. търпеливъ.
tolerabiliter adv. търпеливо,
tolerandus 3 поносимъ, търпимъ.
tolerans, gen. -antis понасящъ, тър­
пеливъ, съ gen. laborum,
toleranter adv. търпеливо,
tolerantia, ае / способность за по­
насяне, търпеливость.
toleratio, onis / пренасяне, пре­
търпяване.
toleratus 3 1. part. отъ tolero. — 2.
adi. поносимъ, умеренъ.
tolero 1 1. нося, понасямъ, издържамъ, търпя famem, hiemem, mili­
tiam; famem aliqua re правя поно­
симъ; alicuius egestatem облекчавамъ; in penatibus isdem оставамъ въ; sumptus мога да покрия.
— 2. поддържамъ, храня equitatum,
equos; vitam жив4я.
TolStum, I п Толетумъ, градъ въ
Испания, сега Толедо. Toletani,
orum т телетци.
tolleno, onis m машина за вдигане
на тежести при обсада,
tollo, sustuli, sublatus 3 1. а) повдигамъ, вдигамъ aliquem iacentem, saxa de terra, palmas ad si­
dera, oculos; aliquem in crucem
разпъвамъ; ancoras вдигамъ котва;
signa тръгвамъ на походъ; freta
вълнувамъ морето; ignem, tectum
altius издигамъ високо; за роди­
тели вдигамъ отъ земята новоро­
деното, т. е. признавамъ го за свое

T o lo s a

677

= отглеждамъ, възпитавамъ filium;
liberos ex aliqua добивамъ деца
отъ нЪкоя. b) качвамъ, взимамъ съ
себе си, приемамь in equum, ali­
quem in currum; naves, quae equi­
tes sustulerant; прен. fabulam разлространявамъ. c) вдигамъ, надавамъ clamorem, ululatum, risum.
d) издигамъ, възвеличавамъ, прославямъ aliquem humeris suis in
caelum, laudes alicuius in astra,
gloria aliquem, aliquem honoribus.
e) окуражавамъ, ободрявамъ ani­
mum, amicum, quibus rebus omni­
bus sublatus, f) взимамъ върху се­
бе си onus; poenas претърпявамъ
наказание. — 2. а) прибирамъ, отнасямъ, отдалечавамъ praedam,
frumentum de area, hosti signa, so­
lem e mundo; pocula, cibos, men­
sam прибирамъ, разтребвамъ. b)
отстранявамъ отъ пжтя, премахвамъ, унищожавамъ aliquem е (de)
medio, urbem, curas a pectore, sus­
picionem, errorem, spem, metum,
timorem, querelas; bella свършвамъ;
auctorem премълчавамъ; deos o t ричамъ съществуването на; nomen
ex libris зачертвамъ; fidem подкопавамъ доверието.
Tolosa, ае / Толоза, градъ въ Нарбонска Галия, сега Тулуза. Tolo­
sanus 3 и Tolosensis, е толозенски. Tolosates, ium т толозати.
Tolumnius, ii т Толумний, царь на
гр. Вей.
to lutim aiv. въ тръсъ.
tom aculum , I п (гр) видъ колбасъ.
tom entum , Тп всичко, което служи
за напълваме (вълна, пера и пр.).
TomT, orum т и Tomis, idis / Томи,
градъ на Черно море, където билъ
заточенъ Овидий. Tom itae, arum
т томийци. Tom itis, е и Tom ita­
nus 3 томийски.
tondeo, totondi, to n su s 2 1. стри­
жа, остригвамъ, бръсна ovem, ca­
pillum, comas, tondere filias docuit.
— 2. а) кастря, подкастрямъ, подрЪзвамъ vites, comam hyacinthi, b)
кося, окосявамъ, ожънвамъ prata,
segetem, c) опасвамъ, изпасвамъ
campum; iecur rostro разкъсвамъ,

to r e u m a

изяждамъ. d) лишавамъ regna pa­
terna coma purpurea,
tonitrus, iis m u tonitruum , i n
гръмъ, гръмотевиченъ ударъ.
tono, to n u i 1 1. гърмя, пращамъ
гръмъ love tonante; luppiter tonans
или само Tonans Юпитеръ гърмовержецъ; equi tonantes впрегнати
въ колесницата на Юпитеръ. — 2.
а)
гърмя, трещя caelum, porta caeli
tonat, b) говоря гърмогласно; съ
асс. произнасямъ високо, викамъ
високо verba, deos ore.
tonsa, ае / весло,
tonsilis, е който може да бъде
остриганъ; остриганъ, окастренъ.
tonsillae, arum / сливици, жлези,
tonsito 1 стрижа често,
tonsor, oris т бръснарь.
tonsorius 3 бръснарски; culter бръсначъ.
tSnstricula, ае / бръснарка.
to n strin a, ае / бръснарница,
tonstrix, icis / бръснарка.
tonsura, ае / стрижене.
1. to n su s part. отъ tondeo.
2. tonsus, us m прическа, фризура,
to n u i pf. отъ tono.
to p an ta (гр) всичко,
topazus, i m (гр) топазъ, скъпоцененъ камъкъ.
tophinus, tophus вж. tofinus, tofus,
topia, drum n (sc. opera) (гр) паркъ,
градина; прен. стенна живопись.
topiarius 3 който се отнася до укра­
сяването на градинигЬ; subst. т
художникъ-градинарь; topiaria, ае/
изкуство за украсяване на гра­
дини, художествено градинарство,
topica, orum п(гр) сбирка отъ об­
щи мЪста, общи източници, отъ
където се взиматъ доказателства
(книга отъ Яристотелъ и Цицеронъ).
toral, alis п покривка за креватъ,
канапе и др.
torcular, aris п преса, винена преса,
torcularius 3 който се отнася до
пресата.
torculus 3 който принадлежи къмъ
пресата за вино; subst. torculum, i n
преса за вино.
toreum a, atis п (гр) релефно укра­
шение, изображение

to r e u t e s

678

toreutSs, ae m (гр) гравьоръ, цизелаторъ.
toreutice, es / (гр) гравьорство,
цизелиране.
tormentum, Тп 1. а) вжже, дебело
вжже, макара за вдигане на те­
жести falces tormentis reducebant,
b) окови, вериги ferreum. — 2. а)
машина за измжчване tormentis
omnibus excruciatae, in tormentis
tacebant. b) измжчване, изтезаване,
мжка pectoris; fortunae страдания,
изпращани отъ сждбата. с) леко
възбудително срЪдство; lene tor­
mentum admovere ingenio леко
възбуждамъ. — 3. а) хвъргателна
машина. Ь) това, което се хвърля
съ тази машина: голЪмо копие,
камъкъ tormenta mittere, tormen­
tum missile.
tormina, um n силни болки въ сто­
маха; дизентерия.
torminosus 3 който страда отъ
силни болки въ стомаха.
torno 1 изработвамъ на стругь
sphaeram: прен. versus male tornati
лоши стихове.
tornus, I т (гр) стругарски инструментъ, длето.
Тогбпв, es / Торона, градъ въ Ма­
кедония. Tor6naicus u Toronaeus3
тороненски.
torosus 3 мускулестъ, месестъ colla.
torpedo, inis /
1. вцепененость:
прен. тжпостъ, тжпота, тжпоумие
tanta torpedo invaserat animum.
— 2. електрическа ягула (риба).
torpeo, torpuT 2 1. вцепененъ, вдървенъ, безчувственъ съмъ torpentes
gelu, dextrae torpent. — 2. вцепе­
ненъ съмъ, поразенъ съмъ, неподвиженъ съмъ, схванатъ съмъ,
онЬмЬлъ съмъ metu; torpebat vox
spiritusque езикътъ се схвана и
дишането спр%; consilia tua tor­
pent не знаешъ, какво да решишъ.
torpesco, torpuT 3 вцепенявамъ се,
онЪмявамъ, ослабвамъ lingua metu,
ne manus aut animus per otium
torpescerent, ingenium incultu atque
socordia torpescere sinunt.
torpidus 3 вцепененъ, неподвиженъ,
безчувственъ.

to rre n s

torpor, oris m 1. вцепеняване, схва­
щане, онемяване, неподвижност!»
torpor gravis alligat artiis. — 2. без­
действие, разслабеность, отпуснатость.
torpuT pf. отъ torpeo u torpesco,
torquatus 3 украсенъ съ огърлица;
Rlecto torquata colubris обвита съ
змии.
Torquatus 3 прЪкоръ на gens Manlia,
torqueo, torsi, to rtu s 2 1. а) вър­
тя, обръщамъ cervices oculosque»
vestigia ad sonitum, terra circum
axem se torquet; tegumen immane
leonis завивамъ се, намЪтамъ ce
съ = нося; spumas salis поря, цепя
пЪнливитЪ вълни: stamina pollice
преда; capillos ferro кждря съ; ora
equi frenis направлявамъ; lapidem»
tignum запращамъ, хвърлямъ; ta­
xos in arcus извивамъ; collum ali­
cui извивамъ никому врата (наси­
ла довеждамъ). b) направлявямъ»
насочвамъ naturam huc et illuc, ora­
tionem aliquo, omnia ad commodum»
tuo sub numine bella. — 2. а) търкалямъ saxa, b) навивамъ anguem»
vestem circum bracchia. c) въртя
orbem; torquet medios nox umida
cursus изминава половина пжть.
d) замахвамъ, захвърлямъ съ за­
махване hastas, iaculum in hostem»
tela in aliquem, fulmina; aquosam
hiemem изпращамъ дъждовна бу­
ря. е) извивамъ, извъртамъ, изкривявамъ, изопачавамъ oculos»
ora torquentur; прен. verbo ас lit­
tera ius omne torqueri, f) изпитвамъ съ измжчване, изтезавамъ
aliquem. — 3. а) изследвамъ. Ь) мжча, измжчвамъ, безпокоя, тревожа
libidines te torquent, torqueri invidia.
torquis (torques), is m 1. огърли­
ца. — 2. а) хомотъ, яремъ. b) в-feнецъ отъ цвЬтя, гирляндъ ornatae
torquibus arae.
1. torrens, gen. -entis горещъ, нагорещенъ ripae pice torrentes, flamma.
2. torrens, gen. -entis 1. adi. бръзъ»
бързо течещъ aqua, amnis. — 2.
subst. а) планински потокъ, ручей
ripa torentis, fertur quasi torrens
oratio, b) потокъ отъ думи, празнословие.

to r r e o

679

tr a c ta b ilis

torreo, torrui, tostus 3 1. суша, torvus 3 мраченъ, суровъ, дивъ,
свирепъ vultus, oculi, senex, aper,
изсушавамъ, горя, пека aliquid in
proelia; acc. n adv. torvum страш­
igne; tosta caro печено месо; aris­
но, диво.
tae sole torrentur зрЪятъ; greges
torrentur мършавФятъ; tosti crines tosilae, arum / сливици, жлези,
опърлени, обгорени. — 2. за лю- tostrina, a e / = tonstrina,
бовь: възпламенявамъ, измжчвамъ tostus part. отъ torreo,
pectora, iecur, me lentus Glycerae tot adi. pl. indecl. толкова много,
толкова.
torret amor.
torres, is / силна горещина, пекъ. totidem adi. pl. indecl. сжщо тол­
кова много, сжщо толкова.
torresco 3 пека се, пържа се.
torridus 3 l.pass. а) изсушенъ, пре- totie(n)s adv. 1. толкова пжти, тол­
кова често. — 2. сжщо толкова
съхналъ terra, fons. Ь) мършавъ,
пжти ter die totiensque nocte,
ослабналъ, изтощенъ homo vegran­
di macie torridus; membra gelu tor­ totus 3 (gen. totius, dat. toti u toto,
totae) 1. а) цФлъ navis, urbs, exer­
rida вкоченени отъ. — 2. act. rocitus, mons; subst. totum, i n цЪло
рещъ, зноенъ locus ab incendiis,
нФщо; ex toto изцЪло, съвсемъ,
zona, aer.
напълно; in toto изобщо. b) = всеtorris, is / главня. E
цфло, напълно преданъ totus et
torsi p/. отъ torqueo,
mente et animo, sum vester totus.
tortilis, е извитъ, кривъ, спираленъ
— 2. pl. всички totis copiis, totis
bucina; aurum златна верижка,
viribus, armenta.
tortor, oris m мжчитель, изтезаtoxicum, T n (гр) отрова за намаз­
тель, палачъ.
ване върха на стрелитЪ; прен. от­
tortuosus 3 1. кривъ, извитъ, крирова.
воличещъ, лжкатушещъ loci, alvus,
amnis. — 2. забърканъ, неразбранъ, trabalis, е 1. който се отнася къмъ
греда, опредЪленъ за греда clavus.
непонятенъ disputandi genus, inge­
— 2. подобенъ на греда, голФмъ
nium.
и дебелъ като греда = огроменъ
1. to rtu s part. отъ torqueo.
telum.
2. tortus 3 1, извитъ, усуканъ su­
трабеа, официална
percilia, funis; via на лабиринта; trabea, ае /
дреха съ пурпурни обшивки, която
quercus джбовъ вЪнецъ. — 2. хиносЪли въ тържествени случаи
троуменъ.
царетЪ, консулитФ, конницитФ и
3. tortus, us т извиване, лжкатуавгуритЪ.
шене; serpens dat tortus извива се.
Trabea, ае т Трабеа, комически
torulus, i m видъ прическа,
поетъ (около 130 г. пр. Хр.).
torus, i m 1. а) усукана връвь;
връзка, b) вжзелъ на венецъ. с) му- trabeatus 3 облЪченъ въ трабеа.
скулъ tori lacertorum, colla tument trabs, trabis / 1. греда. — 2. а) корабъ Cypria, cava; sacra корабътъ
toris; comantes tori грива. — 2. a)
възглавница, дюшекъ toro sic or­
flpro. b) дърво silva frequens tra­
bibus. c) покривъ, кжща sub isdem
sus ab alto, discubuere toris, torus
trabibus.
impositus lecto, viridante toro conse­
derant herbae: tori riparum вълно­ Trachas, antis / гръцкото име на
Tarracina.
образни възвишения на. b) посте­
ля. c) легло, брачно легло torum Trachin, inis / Трахинъ, градъ въ
Тесалия, кждето е загиналъ Херsternere, in toro cubare: consors u
кулесъ. Trachinius 3 трахински;
socia tori съпруга; sacra tori сват­
бено тържество, d) погребална но­
heros Кеиксъ. TrachTnae, arum /
трахинянки, име на трагедия отъ
силка.
Софокълъ.
torvitas, atis /
мрачность, свирепость, суровость vultus; строгость tractabilis, е 1. който може да се
на нравит-fe.
докосне или обработва; caelum non

t r a c ta t io

680

tractabile бурно; est mare nondum
tractabile nanti недостжпно. — 2.
отстжпчивъ, сговорливъ, снизходителенъ animus, nihil est eo (filio)
tractabilius.
tractatio, onis / 1. докосване, до­
пиране, употребяване vulneris, be­
luarum, armorum. — 2. обработва­
не, занимаване съ philosophiae,
litterarum.
tractator, oris m масажистъ.
tractatus, iis m допиране; прен.
обработване, занимаване съ ipsa­
rum artium tractatu delectari.
tractim adv. 1. непрекжснато; tractim tangere aliquem плЬскамъ, нанасямъ плесници. — 2. бавно, про­
влечено.
tracto 1 1. влача, мъкна; aliquem
comis за косата. — 2. а) пипамъ,
докосвамъ aliquid manu; fila lyrae
свиря, b) занимавамъ се съ, обработвамъ terram, ceram pollice; la­
nam преда; arma нося; sua pericula
играя си съ огъня (съ опасностите).
— 3. а) завеждамъ, управлявамъ,
ржководя, грижа се за rem publi­
cam, suam rem (familiarem), pecu­
niam publicam; personam alicuius
in scaena играя ролята на; vitam
прекарвамъ. b) отнасямъ се съ нЪкого, постжпвамъ aspere, plebem
placidius; ita me in re publica tracto
така се държа, c) обмислямъ, из­
следва мъ, тълкувамъ, излагамъ
locos, partem philosophiae, recte
aliquid, d) обсжждамъ, преговарямъ
tractandis condicionibus, de condi­
cionibus.
tractum, T n кжделя.
1. tractus part. отъ traho.
2. tractus 3 1. произхождащъ, npoизлезълъ. — 2. непрекжснатъ, спокоенъ, плавенъ oratio.
3. tractus, Os m 1. а) влачене, бав­
но движение tractu ferre rotam,
longo per aera tractu fertur; aqua­
rum течение; longi tractus flamarum
дълга ивица огънь; lunae движе­
ние на. b) за време: движение, те­
чение perpetuo aevi tractu; eodem
tractu temporis въ течение на сжщото време, с) бавно протичане,
протакане belli, d) спокойно изло­

tr a d u c o

жение, плавность tractus lenis ora­
tionis. — 2. а) дължина, разполо­
жение, положение muri, castro­
rum; arborum дълги редици; mon­
tium планинска верига. Ь) про­
странство, земя, страна in hoc
tractu oppidi erat theatrum; caeli
небесно пространство, атмосфера;
alti nubium облачно пространство,
traditio, onis / 1, предаване oppi­
dorum. — 2. разказъ, повесть, пре­
дание; supremorum за смъртьта.
traditor, oris т предатель.
tra-do, tradidi, traditus 3 1. a) npeдавамъ aliquid per manus (отъ
ржка на ржка), legiones, arma, ali­
quem potestati (in potestatem) ali­
cuius, ad supplicium, se alicui; cla­
morem alicui предавамъ по-нататъкъ нЪкому. b) провЪрявамъ, предоставямъ, давамъ legionem alicui,
alicui summam imperii, alicui hostes
custodiendos, c) предавамъ, измЪнямъ, напускамъ aliquem, causam
adversariis, patrios penates. — 2. a)
отстжпвамъ, отдавамъ, предавамъ
alicui possessionem Galliae, totos se
voluptatibus, totum se studiis; se
quieti отивамъ да спя; memoriae
запомнямъ. b) завещавамъ, оставямъ въ наследство inimicitias pos­
teris, consuetudo а maioribus tra­
dita. c) писмено предавамъ, разказвамъ, съобщавамъ qualia multa hi­
storia tradidit; memoriae tradidit,
tradunt u annales tradunt съ acc. c.
inf.\ traditur memoriae или само
traditur съ пот. или acc. c. inf.
traditum est etiam Homerum caecum
fuisse u Lycurgi temporibus Home­
rus etiam fiusse traditur, d) npenoдавамъ, уча aliquid alicui,
tra-diico (trans-diico), duxi, duc­
tus 3 1. а) превеждамъ, прекар­
вамъ презъ exercitum vado, copias
ponte, copias per angustias, traducto
exercitu flumen (презъ рЪката), mul­
titudo Germanorum Rhenum (презъ
Рейнъ) traducitur, b) завеждамъ,
довеждамъ exercitum ex Gallia
in Ligures, cohortes in castra ad
aliquem, c) премЪствамъ centu­
riones ex inferioribus ordinibus in
superiores; aliquem in plebem h %-

tr a d u c tio

681

кого въ плебейски родъ; clientes
ab Haeduis ad se привличамъ; qua
(civitate) traducta ако премине на
страната на галигЬ; ad suam sen­
tentiam скланямъ; ad hilaritatem
развеселявамъ. d) за време: прекарвамъ, преживявамъ tempus, vi­
tam, е) употр-Ьбявамъ curam in vi­
tulos. — 2. а) водя покрай, превеждамъ покрай copias praeter
castra; traduc equum преведи коня
(така казвалъ цензорътъ на кон­
ника при прегледа въ знакъ на
одобрение); poemata прочитамъ.
b) aliquem per ora hominum правя
н%кого за смЪхъ.
traductio, onis / 1. прекарване;
прен. преместване отъ патрициански родъ въ плебейски aliquem ad
plebem, -г 2. минаване, течение
temporis. — 3. рет. т. метонимия.
trad u cto r, oris т който превежда;
прен. който премества; ad plebem
отъ патрициански въ плебейски
родъ.
tradux, ucis т лозови мустачки.
trafero = transfero.
tragice a1v. трагично, както въ тра­
гедия.
tragicom oedia, ае / (гр) трагико­
медия.
tragicus 3 (гр) 1. трагически poeta,
actor, cothurni; subst. m трагикъ.
— 2. а) страшенъ, ужасенъ scelus,
b) възвишенъ, величественъ.
tragoedia, ае / (гр) 1. трагедия.
— 2. а) възвишена или високо­
мерна речь, патосъ; tragoedias age­
re in nugas говоря съ трагически
патосъ за дреболии. Ь) шумъ, викъ
excitare tragoedias.
tragoedus, I т (гр) трагически актьоръ.
tragula, ае / метателно копие (у
галите и испанците).
tragus, I т видъ риба.
trahax, gen. -acis който жадно при­
влича къмъ себе си всичко, алченъ,
грабливъ.
trahea, ае /
диканя за вършеене
(дебела дъска подкована съ желез­
ни или кремъчни зжбци).
traho, traxi, tra c tu s 3 1. а) тегля,
влека, влача iugum collo, aliquem

tr a h o

pedibus, b) привличамъ, увличамъ,
скланямъ aliquem ad deditionem,
trahit quemque sua voluptas, in ar­
ma, in trin u s , trahimur omnes lau­
dis studio, c) отнасямъ къмъ, приписвамъ decus ad consulem, cri­
men in se. d) обяснявамъ, тълку­
ва мъ, сметамъ за нещо; aliquid ad
religionem сметамъ нещо предосжцително, безбожно; aliquid in vir­
tutem сметамъ като заслуга: in de­
terius тълкувамъ лошо. — 2. а) завличамъ, отвличамъ, влача aliquem
vinctum, aliquem а templo, praedas
ex agris; rapere et trahere грабя и
опустошавамъ; Helenam per freta
отвеждамъ по море. b) влача насамъ-натамъ, влача corpus tractum;
crates vimineas влача брана (no ни­
вата). c) разстройвамъ, разпокжсвамъ Britanni per factiones trahun­
tur; pecunias разпилявамъ. d) обмислямъ, обсжждамъ rationes belli,
aliquid cum animo suo, alia huiusce
modi animis trahebant. — 3. а) вла­
ча съ себе си или следъ себе си
vestem, genua, amiculum, b) водя съ
себе си exercitum; quae mox ventura
trahuntur което се приближава.
— 4. а) привличамъ къмъ или въ
себе си, приемамъ; animam, spiri­
tum дишамъ; odorem naribus ми­
риша; pocula fauce пия по малкоruborem почервенявамъ; calorem
стоплямъ се; squamas покривамъ
се съ луспи; faciem придобивамъ
видъ. Ь) присвоявамъ си, грабвамъ
regnum, decumas; fratrem натрапвамъ за консулъ. с) получавамъ,
взимамъ nomen ab re, aliquid in
exemplum. — 5. а) изваждамъ, изкарвамъ ferrum e corpore; aquam
e puteis, vocem imo a pectore, su­
spiria penitus, b) взимамъ ex co­
pia rerum consilium; originem inde
изкарвамъ началото отъ; viris labo­
rem sorte trahebat разпределяше.
— 6. свивамъ, събирамъ orbes (за
змия), vela. — 7. а) удължавамъ,
правя по дълъгъ in spatium aures;
vellera digitis, lanam преда; purpu­
ras преда пурпурна вълна, b) протакамъ, провличамъ, забавямъ, задържамъ tempus, bellum, pugnam,

T ra ia n u s

682

comitia, c) бавно прекарвамъ tem­
pus iurgiis, noctem sermone, vitam
in tenebris.
Traianus, I m (M. Ulpius) Траянъ,
римски имераторъ (98—117 г. сл.
Хр.).
tra-icio, ieci, iectus 3 1. а) прехвърлямъ telum, vexillum trans val­
lum, malos antenasque de nave in
navem; pontem построявамъ; прен.
aliquid ex illius invidia in te. b) пре­
карвамъ презъ exercitum Rhoda­
num, partem equitum flumen, legio­
nes ponte, copias trans fluvium, pe­
cora in saltus, traiectus in Galliam,
c) refl. съ и безъ se преминавамъ
ad aliquem, in Africam. — 2. а) пре­
минавамъ Trebiam ratibus, nando.
b) промушвамъ, пронизвамъ, прсбивамъ murum iaculo, aliquid telo,
ferro pectora; se пробождамъ ce.
c) разбивамъ mediam aciem.
traiectio, onis /
1. преминаване;
fluminis презъ рЪката; stellae па­
дане на звезда. — 2. а) прехвър­
ляне culpae in aliquem, b) премест­
ване verborum, c) преувеличаване.
1. traiectus part. отъ traicio.
2. traiectus, iis m 1. преминаване
commodissimum in Britanniam, in
traiectu Albulae. — 2. местото на
преминаването.
tralaticius = translaticius.
traldtus = translatus, вж. transfero.
Tralles, ium u Tralll, orum m трали, илирийско племе.
Trallis (Tralles), ium / Тралисъ,
градъ въ Кария. Trallianus 3 тралиски.
tra-loquor 3 разказвамъ отъ начало
до край.
tra-IQceo = transluceo.
tram . . . вм. trans-m . . .
trama, ae / основа на тъкань; прен.
дреболия.
trames, tramitis т напреченъ пжть;
страниченъ пжть, пжтека, пжть.
tra-nato и trans-nato 1 преплавамъ Gangen.
tra-no и trans-no 1 1. преплавамъ
ad suos, in insulam, flumen. — 2.
прелитамъ, преминавамъ, прониквамъ nubila, Erebi amnes, genus
igneum tranat omnia.

tra n s c u rro

tranquille adv. тихо, спокойно,
tranquillitas, atis /
1. безветрие,
затишие, тихо време. — 2. тишина,
спокойствие rei publicae, animi.
1. tranquillo 1 успокоявамъ, правя
тихъ.
2. tranquillo adv. тихо, спокойно,
tranquillus 3 тихъ, спокоенъ mare,
caelum; subst. tranquillum , i n 1.
безветрие, затишие, тихо време,
спокойно море. — 2. тишина, спо­
койствие, миръ.
trans ргаер. съ асс. 1. отвждъ, отъ
другата страна, оттатъкъ trans
Rhenum incolunt. — 2. презъ trans
caput iacere.
trans-abeo, ii, Ire
преминавамъ
презъ, прониквамъ, пробивамъ en­
sis transabiit costas,
transactor, oris m посредникъ.
transactus part. отъ transigo,
trans-adigo 3 1. прекарвамъ презъ,
забивамъ ensem transadigit cos­
tas. — 2. промушвамъ, пробивамъ
costas.
trans-alpinus 3 отвждалпийски Gal­
lia; subst. transalpini, orum m от­
вждалпийски племена,
tran-scendo (transscendo), scendl,
scensus 3 1. intr. прескачамъ,
преминавамъ in Italiam, in hostium
naves; ad maiora минавамъ къмъ.
— 2. trans, а) преминавамъ презъ,
преминавамъ, прескачамъ valles,
fossas, flumen, b) нарушавамъ or­
dinem aetatis, prohibita impune.
trans-cido, eidi 3 набивамъ loris
omnes.
tran-scrlbo (transscrlbo), scrip si,
scriptus 3 1. преписвамъ testa­
mentum in alias tabulas; aliquid in
aliquem записвамъ Hturo на името
на нЬкого: nomina in socios дъл­
говете на името на. — 2. предавамъ, отстжпвамъ sceptrum alicui.
— 3. преселвамъ matres urbi (въ
града).
trans-curro, curri и cucurri, cursus 3
1. intr. а) преминавамъ съ тичане,
избЪгвамъ при ad aliquem; прен.
преминавамъ ad melius, b) мина­
вамъ бързо покрай; transcurrentes
които плаватъ покрай, с) за време:

transcursus

683

преминавамъ, изтичамъ. — 2. trans.
преминавамъ бързо по или презъ
caelum, Campaniam.
transcursus, iis m бързо премина­
ване; (in) transcursu б-Ьгло, мимоходомъ.
trans-danubianus 3 отвжддунавски,
който е оттатъкъ Дунава regio.
trans-do, trans-duco еж. trado, tra­
duco.
transegi p f. оть transigo.
transenna, ae / 1. а) мрежа за хвашане птици. Ь) примка. — 2. ре­
шетка, прозорецъ съ решетка quasi
per transennam aspicere.
trans-eo, ii, itus, Ire I intr. 1. a)
преминавамъ in Hfricam, per cor­
pora; Mosa in Oceanum transiit
влива ce. b) минавамъ на страна­
та на неприятеля, преминавамъ на
страната на а Caesare ad Pompeium,
in eorum sententiam, c) въ речь:
минавамъкъмъ, преминавамъ къмъ
ad partitionem, d) преминавамъ,
превръщамъ се въ, промЪнямъ се
въ in humum saxumque. — 2. ми­
навамъ per media castra; прониквамъ. — 3. преминавамъ, изминавамъ pedites equitesque transiere,
dies, transiit aetas quam cito. — II.
trans. 1. преминавамъ Rlpes, pa­
ludem, fossam, transito amne, hasta
transit praecordia; прен. престжпвамъ, нарушавамъ modum, fines
verecundiae. — 2. а) оставямъ безъ
внимание magna, b) за ораторъ:
докосвамъ се, споменавамъ на­
кратко omnia leviter transire, с) за
време: прекарвамъ vitam silentio.
— 3. а) минавамъ покрай, отминавамъ; equum cursu изпреварвамъ.
b) е» речь: отминавамъ, премълчавамъ aliquid silentio, aliquem.
trans-fero (trafero), tuli, latus,
transferre 1. пренасямъ; cohor­
tes relicto praetore signa ad Curium
transferunt преминавамъ на стра­
ната на; castra ultra eum locum
премЬствамъ. — 2. а) пренасямъ,
премЬствамъ bellum in Celtiberiam,
concilium Lutetiam; disciplinam in
Galliam пренасямъ; crimen ad ali­
quem хвърлямъ вината другиму;
se ad album vestitum преобличамъ

transfusus
се въ бЪли дрехи, b) отлагамъ
causam; se in proximum annum от­
лагамъ за следната година да се
кандидатирамъ за нЬкоя длъжность. с) преписвамъ rationes in
tabulas; translati versus заети отъ
другъ. d) превеждамъ ех Graeco
in Latinum; verba translata думи
съ преносно значение, е) превръ­
щамъ; in species transferri novas
получавамъ новъ видъ. f) прилагамъ, употрЪбявамъ hoc idem in
magistratus, definitionem in aliam
rem. — 3. возя покрай, пренасямъ
coronam in triumpho,
trans-figo, fixi, fixus 3 1. пробождамъ, пронизвамъ aliquem gladio.
— 2. прекарвамъ нЬщо презъ, забивамъ hasta transfixa,
trans-figiiro 1 промЪнямъ, преобразявамъ, превръщамъ.
trans-fodio, fodi, fossus 3 пробож­
да мъ, промушвамъ aliquem, alicui
latus, pectora (acc. gr.) diro trans­
fossi ligno.
transformis, e 1. изм-Ьненъ, npeобразенъ. — 2. промЪнящъ своя
видъ.
trans-formo 1 измЪнямъ, промЪнямъ, преобразявамъ sese in vul­
tus aniles.
trans-foro 1 провъртвамъ, пробивамъ съ свърделъ.
transfossus part. отъ transfodio,
trans-freto 1 преплавамъ, премина­
вамъ презъ морето,
transfudi p f. отъ transfundo,
transfuga, ae m f бЬглецъ, дезертьоръ; adi. servi избягали,
trans-fugio, fugi 3 избЪгвамъ къмъ
другата страна, преминавамъ на
страната на неприятеля, дезертирамъ ad hostes, ab aliquo ad ali­
quem.
transfugium, ii n преминаване на
страната на неприятеля, дезертиране.
trans-fundo, fudi, fusus 3 1. лреливамъ, пресипвамъ aquam in alia
vasa. — 2. изливамъ, пренасямъ om­
nes laudes in aliquem, amorem om­
nem in aliquem.
transfOsio, onis / преливане,
transfusus part. отъ transfundo.

transgredior

684

trans-gredior, gressus sum 3 1. intr.
а) прекрачвамъ, преминавамъ in
Italiam, per montes, Rheno. Ь) пре­
минавамъ къмъ друга партия ad
aliquem, in partes alicuius.— 2. trans.
преминавамъ презъ, преминавамъ
aliquem iacentem, munitionem, flu­
men; pass. transgresso flpennino.
transgressio, onis / 1. преминава­
не Gallorum. — 2. вь реториката:
променяне, преместване verborum.
1. transgressus part. отъ transgre­
dior.
2. transgressus, iis m преминаване,
transicio, transiectio и др. вж. traicio, traiectio и dp.
trans-igo, egi, actus 3 1. а) прекарвамъ презъ, забивамъ gladium per
pectus, b) съ оржжие промушвамъ,
пробождамъ, пронизвамъ aliquem
gladio. — 2. а) докарвамъ докрай,
свършвамъ, извършвамъ rem, ne­
gotium, bellum, rubus transactis, ali­
quid per aliquem; transactum est
свършено e; subst. transacta, orum
n свършените вече работи, мина­
лото. b) сговарямъ се, съгласявамъ се съ, уговарямъ нещо съ
rem cum aliquo, inter se ipsi, c)
свършвамъ съ нещо cum expedi­
tionibus; transactum est de me свър­
шено е съ мене. d) преживявамъ,
прекарвамъ tempus, anno transacto,
tran-silio (transsilio), silui(silivi, si­
li?) 4 1. intr. прескачамъ de muro
in navem; прен. преминавамъ ab
uno consilio ad alterum. — 2. trans.
а) прескачамъ muros, pontes, b)
преминавамъ rates transiliunt vada,
c) преминавамъ съ мълчание, премълчавамъ rem unam, d) престжпвамъ, не спазвамъ; munera Liberi
не зная мерка въ употребата на.
transitans, gen. -antis преминаващъ.
transitio, onis / 1. преминаване.
— 2. преминаване на страната на
неприятеля или въ друго съсловие,
дезертиране ad hostem, ad plebem;
morbi преминаване на болесть, за­
разяване. — 3. проходъ ех quo tran­
sitiones perviae lani nominantur,
transitorius 3 който има проходъ;
domus на две улици.

transmitto

1. transitus part. оть transeo.
2. transitus, iis m 1. а) преминаване
fossae, fluminis, b) преминаване
къмъ друга партия, с) премина­
ване отъ едно положение въ друго;
въ речьта: преминаване отъ единъ
предметъ на другъ.—2.а) минаване,
достжпъ datus est verbis ad amicas
transitum aures, b) проходъ insi­
dere transitus. — 3. преминаване
покрай, отминаване tempestatis; in
transitu мимоходомъ.
translaticius 3 традиционенъ, обикновенъ officia, mos; edictum останалъ отъ предишния управитель.
translatio, onis / 1. пренасяне, пре­
хвърляне pecuniarum. — 2. сжд. т.
а) отхвърляне, неприемане на сждия, на обвинитель. Ь) прехвърля­
не, сваляне върху другъ criminis.
— 3. въ реториката-, преносно зна­
чение, метафора. — 4. превеждане
(на чуждъ езикъ).
translativus 3 споренъ.
translator, oris т който пренася на
другата страна; quaesturae дезертиралъ квесторъ (за Вересъ, който,
като квесторъ на консула Папирий
Карбонъ, му измЪнилъ и преминалъ съ паритЪ на страната на
Сула).
1. translatus part. отъ transfero.
2. translatus, us m пренасяне,
trans-lego 3 бързо прочитамъ.
trans-loquor 3 = traloquor,
trans-luceo 2 прозраченъ съмъ, пропускамъ светлина,
trans-marinus 3 презморски, отвждморски res, auxilia, legiones,
trans-meo (trameo) 1 преминавамъ.
trans-migro 1 преселвамъ се.
trans-mineo 2 стърча,
transmissio, onis / u transmissus,
iis m преминаване,
trans-mitto, misi, missus 3 1. a)
препращамъ, изпращамъ, превеждамъ exercitus equitatusque cele­
riter transmittitur; bellum in Italiam
пренасямъ въ; transmitti trans ae­
quora преминавамъ презъ. b) оставямъ да мине презъ equum per
amnem, с) поставямъ напреки
презъ нЪщо per viam tigillum. — 2.
предавамъ, предоставямъ huic hoc

transmontani

685

trapezophorum

tantum bellum; omne meum tempus tran-suo, sui, sutus 3 прошивамъ;
прен. пробождамъ.
amicorum temporibus посвещавамъ.
— 3. а) преминавамъ презъ, пре- transvectio, onis / 1. преминаване;
Acherontis презъ Ахеронъ. — 2.
минавамъ Hiberum, maria, amne
преминаване на римските конници
transmisso, campos cursu, ex Cor­
предъ цензора за прегледъ, преsica in Sardiniam, b) прелитамъ
гледъ.
avis mare transmittit. — 4. a) npeкарвамъ, преживявамъ vitam, b) trans-veho, vSxi, vectus 3 1. а)
отминавамъ, пропускамъ, не забепревозвамъ, прекарвамъ milites,
лязвамъ, не обръщамъ внимание
exercitum in Britanniam. b) pass.
aliquid silentio.
преминавамъ legiones in Africam
trans-montani, orum m племена,
transvectae. — 2. а) прекарвамъ,
които живЬятъ задъ планини,
возя покрай, особ. въ триумфъ arma
trans-moveo, movi, motus 2 npespoliaque carpentis, b) pass. минамЪствамъ; прен. gloriam in se ver­
вамъ покрай, особ. дефилирамъ (за
bis приписвамъ си.
римските конници предъ цензора);
за време: минавамъ, отминавамъ
transmutatio, onis /
променяне,
tempus.
преместване.
trans-miito 1 промЬнямъ, смЬня- trans-verbero 1 пробива мъ, промушвамъ, пронизвамъ.
вамъ.
transnato, transno вж. tranato,trano, transversarius 3 напреченъ tigna,
trans-nomino 1 преименувамъ, npe- transversus (transversus) 3 напре­
ченъ, лежещъ напреко via, fossa,
кръщавамъ.
trames; collis transversus itinere
trans-numero 1 преброявамъ; заporrectus който лежи напреко на
плащамъ.
пжтя; iter фланковъ маршъ; proelia
trans-padanus 3 който се намира
фланкови сражения; transverso am­
отвждъ реката По; subst. tn.pl. жи­
bulans foro напреко презъ; agere
тели на областите оттатъкъ р. По.
aliquem transversum отклонявамъ
trans-pono, posui, positus 3 1. npeотъ правия пжть; transversum oc­
мествамъ exercitum in Hispaniam.
currere преча; prov. non digitum
— 2. прекарвамъ (презъ вода) vic­
transversum discedere ни най-малко
torem exercitum in Italiam,
не се отдалечавамъ; subst. trans­
transportatio, onis / преселение
versum, i n напречность, напреч­
populorum.
но направление; de (ех) transverso
trans-porto 1 превозвамъ, прекар­
напреко, отъ страна; прен. неочак­
вамъ, премествамъ legiones, mili­
вано; acc. n adv. transversum и
tes navibus flumen; aliquem in in­
transversa напреко, отстрани,
sulam заточавамъ.
trans-verto, verti, versus 3 обръ­
transposui p f. отъ transpono,
щамъ, обръквамъ.
transpositus part. отъ transpono.
trans-rhSnanus 3
отвждрейнски, trans-volito 1 прехвърквамъ.
който се намира оттатъкъ река trans-volo 1 1. прелетявамъ, пре­
хвърквамъ; прен. бързо премина­
Рейнъ; subst. pl. т жителите на
вамъ, бързамъ in aliam partem, Al­
областите отвждъ Рейнъ.
pes. — 2. прелетявамъ покрай, бър­
trans-tiberini, orum т живеещите
зо преминавамъ покрай aridas quer­
отвждъ Тибъръ.
cus; прен. оставамъ безъ внима­
trans-tineo 2 преминавамъ презъ.
ние, пренебрегвамъ in medio posita,
transtrum, i п (гр) 1. пейка за греб­
ците въ лодка. — 2. pl. напречни trap&tum, I п и trapetus, I m (гр)
преса за добиване зехтинъ.
греди, които поддържатъ палубата,
trapezita, ае т (гр) сарафъ.
transtuli pf. отъ transfero,
tran-sulto 1 прескачамъ in recen­ trapezophorum, I п (гр) кракъ на
маса.
tem equum ex fesso.

Trapezus
Trapeziis, iintis/ Трапезунтъ, градъ
въ Понтъ.
trasenna = transenna.
Trasumennus, Trasumenus или Trasimennus, Trasimenus, i m (la­
cus) Тразименско езеро въ Етрурия, кждето Ханибалъ победилъ
Фламиний (217 г. пр. Хр.). Trasi­
menus 3 тразименски.
t r a v . .. вж. transv.
trax i pf. отъ traho.
Trebatius Testa Требаций Теста,
ученъ юристъ, приятель на Цицеронъ.
Trebia, ае Требия: 1. т притокъ на
р%ка По. 2. / градъ въ Умбрия.
Trebiani, orum т требийци.
Trebonius 3 римско родово име: С.
Тг. римски конникъ, легатъ на Цезаръ и приятель на Цицеронъ.
Trebula, ае / Требула: 1. градъ на
сабинянит^. 2. градъ въ Кампа­
ния. Trebulanus 3 требуленски.
treceni, ае, а по триста,
trecentesimus 3 тристотенъ.
trecenti, ае, а триста,
trecenties adv. триста пжти.
trechedipnum, i п (гр) лека дреха
на паразитъ при ядене,
tredecies adv. тринадесеть пжти;
terdecies sestertium 1,300,000 сестерции.
tredecim indecl. тринадесеть.
tremebundus 3 треперещъ manus,
tremefacio, feci, factus 3 правя да
трепери, разтърсвамъ Olympum
nutu, tremefacta pectora,
tremendus 3 страшенъ, ужасенъ;
rex Плутонъ.
tremens, gen. -entis треперещъ anus,
ilices.
trem isco (tremesco) 3 1. intr. разтрепервамъ ce montes. — 2. trans.
треперя предъ, разтрепервамъ се
отъ sonitum, vocem alicuius,
tremo, tremui 3 1. intr. треперя,
разтрепервамъ ce toto pectore, ar­
tus (acc. gr.), hasta tremit.—2. trans.
треперя отъ, предъ virgas ac secu­
res, aliquem.
tremor, oris m 1. треперене; прен.
страхъ. — 2. земетресение,
tremui pf. отъ tremo.

686

tribulum

tremulus 3 1. треперещъ, трепгещъ
anus, flamma. — 2. предизвикващъ
треперене horror, frigus,
trepidanter adv. съ трепетъ, страх­
ливо.
trepidatio, onis / смущение; безспокойство, тревога, страхъ, тре­
петъ in nocturna trepidatione,
tpepide adv. тревожно, боязливо,
trepido 1 1. боязливо тичамъ насамъ-натамъ, безпокоя се, трево­
жа се, треперя totis trepidatur ca­
stris, equus strepitu trepidat, avis
laqueo capta trepidat; pectus trepi­
dat бие; aqua струи се; съ in f.
бързамъ. — 2. а) плаша се, боя
ce facere aliquid, b) колебая ce velut inter pugnae fugaeque consilium,
trepidus 3 неспокоенъ, разтревоженъ, загриженъ Dido, fuga, cu­
ria, omnes metu trepidi; съ gen. re­
rum suarum за; unda вълнуваща
ce; aenum кипещъ; artus трепе­
рещи; res trepidae неспокойни, тре­
вожни обстоятелства,
tres, tria {gen. trium, dat. u abi. tri­
bus, acc. tres u tris) три.
tres-vir = triumvir.
Treveri, orum m тревери, герман­
ско племе. Trevir, iri m треверъ.
Trevericus 3 треверски
tri-angulus 3 трижгъленъ; subst.
tria_ngulum, i n трижгълникъ.
triarii, orum m триари, най-добритЪ римски войници, които зае­
мали третия боенъ редъ; prov. res
rediit ad triarios работата стана
много опасна.
Triballl, orum т трибали, тракий­
ско племе въ Мизия.
Triboces, um u Triboci, orum m
трибоци, германско племе въ Елзасъ.
tribolus = tribulus,
tribrachus, i m (гр) трибрахий, стихо­
творна стжпка ( ^ —
tribuarius 3 отнасящъ се до трибата res; crimen обвинение за
подкупване на триба.
tribulatio, onis / беда, нещастие,
tribulis, е отъ сжщата триба, отъ
сжщия край; subst. т сьгражда­
нинъ, землякъ.
tribulum, i п диканя.

tribulus

687

tribulus, i m (гр) бабици (бодливо
растение).
tribunal, alis n 1. трибуналъ, естра­
да въ видъ на полукржгъ, на коя­
то седели въ sella curulis длъж­
ностните лица при изпълнение на
своята длъжность; въ лагера три­
буналъ на пълководеца de sella
ас tribunali pronuntiare — 2. а) сждилище. Ь) сждия. с) надгробна
могила, паметникъ. d) земленънасипъ.
tribunatus, us т трибунство, длъжностьта на трибунъ.
tribunicius 3 трибунски honor, lex;
comitia за изборъ на трибуни; subst.
т бившъ трибунъ.
tribunus, I т 1. началникъ на една
отъ тритЬ триби, трибунъ. — 2.
trib u n i aerarii помощници на кве­
сторите, които събирали военни­
те данъци и изплащали заплати­
те на войниците. — 3. tribunus
celerum началникъ на конницата.
— 4. tribuni m ilitum (m ilitares)
военни трибуни, висши офицери,
по б души при всеки легионъ, като
всеки командувалъ легиона по 2
месеца; tribuni cohortium трибуни
при кочортите; tribunus cohortis
началникъ на първата кохорта на
легиона; tribuni militum consulari
potestate или consulares военни
трибуни съ консулска власть, които
били избирани (444—367 г.) отъ па­
триции и плебеи; отначало били 3,
4, а после 6.—5. tribuni plebis или
само tribuni народни трибуни, пър­
воначално били 2 или 5, а по-къс­
но 10; били избирани, за да защищаватъ интересите на народа противъ патрициите.
tribuo, tribui, tribiitus 3 1. деля,
разделямъ rem universam in par­
tes. — 2. разпредЬлямъ, раздавамъ,
отдавамъ suum cuique, agros prae­
miaque, equitibus sescenos dena­
rios. — 3. а) подарявамъ, отдавамъ,
давамъ honorem, alicui magnam gra­
tiam; beneficiis voluntatem проявявамъ разположение поради, b) предоставямъ, отстжпвамъ alicui prio­
res partes, tantum dignitatis; alicui
plurimum ценя твърде високо; ali­

triciens
quid valetudini грижа се за здра­
вето; ordini publicanorum угаждамъ; aliquid alicui правя нЬщо за­
ради некого; mini omnia tribuebat
ценеше ме надъ всичко, с) приписвамъ, отдавамъ id virtuti hos­
tium, culpae alicuius, alicui aliquid
superbiae, d) посветявамъ времето
си, отделямъ rebus undecim dies,
tempus litteris.
tribus, us / (dat. u abi. pl. tribubus)
триба: — 1. първоначално една тре­
та часть отъ римския народъ; Ram­
nes (римляни), Taties (сабиняни),
Luceres (етруски или албанци). — 2.
по-късно една отъ трибите, на кои­
то Сервий Тулий разделилъ рим­
ския народъ, които впоследствие
станали 35 (4 градски — urbanae и
31 селски — rusticae). — 3. а) подделение въ македонската конница
satellites illi ех tribu sua legunt, b)
pl. наоовъ, тълпа,
tributarius 3 който 'принадлежи
къмъ данъка, данъченъ; necessitas
необходимость за плащане данъкъ;
civitates които плащали данъкъ.
tribiitim adv. по триби.
tributio, onis / разделяне; aequa­
bilis равновесие.
tributum , Т п данъкъ; прен. arbor
fert tributa domino плодове.
1. trib u tu s part. отъ tribuo.
2. trib u tu s 3 устроенъ по триби
comitia.
3. tribiitus, iis m данъкъ.
tricae, arum / 1. неприятности, ин­
триги. — 2. шеги, дреболии.
Tricastini, orum m трикастини, гал­
ско племе.
Tricca, ае / Трика, градъ въ Те­
салия.
triceni, ае, а (gen. tricenum) по тридесеть.
tri-ceps, gen. -cipitis триглавъ Cer­
berus.
trlce(n)sim us 3 тридесети annus;
tricensima sabbata сжбота на три­
десето число, празникъ на ново­
лунието у юдеите,
trichila, ае / беседка.
tricie(n)s adv. тридесеть пжти.

triclinaris

688

triclinaris, е който се отнася до
леглата въ трапезарията или до
трапезарията.
tricliniaria, ium п покривки на ле­
глата въ трапезарията; трапезария,
triclinium, ii п 1, канапе за ляга­
не при ядене. — 2. трапезария,
столова.
trico, onis т
интригантъ, свадливецъ.
tricor 1 създавамъ мжчнотии, тър­
ся предлози, хитрувамъ, бавя се.
tri-corpor, gen. -poris съ три тЪла
umbra, Geryon.
tri-cuspis, gen. -pidis съ три острия,
съ три върха.
tri-dens, gen. -dentis съ три зжба,
съ три острия; subst. т тризжбецъ Neptuni.
tridentifer, fera, ferum u tridenti­
ger, gera, gerum който носи тризжбецъ, прЬкоръ на Нептунъ.
triduum, I п време отъ три дни,
три дена; triduo post следъ три
дена; via tridui тридневенъ; eo tri­
duo презъ гЪзи три дена; triduum
iter facere тжтувамъ три дни.
tri-ennia, ium п празникъ въ честь
на Бакхъ, който се повтарялъ
всека трета година,
tri-ennium, ii п трилЪтие, срокъ
отъ три години, три години,
triens, entis т трета часть отъ
асъ, изобщо третинка; heres ех
triente наследникъ на еДна трета
часть.
trientabulum, i п равностойностьта
въ земи на една трета часть отъ
дълговете (вж. trientius ager),
trientius ager земя, давана отъ
сената на кредиторите на държа­
вата презъ пуническите войни,
която се равнявала по стойность
на една трета отъ дълга,
trierarchus, i п (гр) капитанъ на
триера (корабъ съ три реда весла),
trieris, е (гр) съ три реда весла,
тривесленъ navis; subst. / триера,
корабъ съ три реда весла,
trietericus 3 (гр) празнуванъ все­
ка трета година, повтарящъ се
следъ две години; castra (orgia)
trieterica или trieterica, orum n
празникъ въ честь на Бакхъ, кой­

trimus

то се празнувалъ презъ две го­
дини.
trieteris, idis f (гр) празникъ на
Бакхъ, който се повтарялъ все­
ка трета година.
Trifanum, I п Трифанумъ, градъ
или местность въ Кампания,
tri-fariam adv. на три страни, отъ
три страни, на три места,
tri-faux, gen. -faucis отъ три гър­
ла latratus.
tri-folium, ii п детелина,
tri-formis, е съ три образа, троенъ;
diva, dea Диана; mundus състоещъ
се отъ три части (отъ небе, море,
подземно царство),
tri-fur, furis т много големъ крадецъ.
tri-furcifer, feri т много големъ
хитрецъ.
triga, ае / тройка, кола съ три
коня.
trigarius, ii т коларь на тройка,
tri-geminus 3 троенъ victoria; frat­
res трима близнаци; spolia отнети
отъ трима близнаци; porta врата
съ три арки въ Римъ, намираща
се срещу Двентинския хълмъ (еж.
tergeminus).
trigesimus = tricesimus,
triginta indecl. тридесеть.
trigon, onis m (гр) трижгълникъ;
lusus игра съ топка, при която
играчите се нареждали въ три­
жгълникъ.
trigonium, ii п (гр) трижгълникъ.
tri-libris, е трифунтовъ, който тежи
три фунта.
tri-linguis, е съ три езика os.
tri-lix, gen. -licis усуканъ отъ три
нишки, отъ три жици lorica auro
trilici.
tri-me(n)stris, е тримесеченъ haedi.
Trimerus, I /
Тримеръ, островче
въ Адриатическо море.
trimetros (trimetrus) 3 (гр) съ­
стоещъ се отъ три двойни стжпки,
шестостжпенъ versus; subst. m.
триметъръ.
tri-modium, ii n сждъ, който съ­
бира три modii.
trimus и trimulus 3 тригодишенъ,
на три години filia.

Trinacria

Trinacria, ae / Тринакрия, старото
име на Сицилия. Trinacrius 3 и
Trinacris, idis / силилийски; terra,
insula Сицилия.
trini, ae, a (sing. trinus 3) 1. no
три castra, litterae. — 2. троенъ
catenae, praesidia.
Trinobantes (Trinovantes), um m
тринобанти, племе въ Британия,
tri-noctium, ii n време отъ три но­
щи, три нощи.
tri-nodis, е съ три вжзли, съ три
коленца, съ три чела.
trinum nundinum вж. nundinus,
tri-nummus, i m монета отъ 3 ceстерции;заглавие на комедия отъ
Плавтъ.
trinundinum вж. nundinus,
trio, onis т волъ (за вършитба);
обикн. pl. съзвездието на ГолЪмата
и Малка мечка.
triobolus, i т (гр) три обола (половинъ драхма); прен. дреболия.
Triocala, orum п Триокала, градъ
въ Сицилия. Triocalinus 3 триокаленски; in Triocalino въ областьта
на Триокала.
Triopas, ae т Триопъ, тесалийски
царь; Triopeius 3 Триоповъ; subst.
т синъ на Триопъ: Ерисихтонъ,
Triopeis, idis/ дъщеря на Триопъ;
Местра.
tri-parcus 3 много стиснатъ, мно­
го голЪмъ скжперникъ.
tripartito adv. 1. на три части. — 2.
въ три части, отъ три страни hos­
tem aggredi.
tripartitus 3 раздЪленъ на три или
делимъ на три части, троенъ.
tri-pectorus 3 съ три гърди,
tripedalis, е дълъгъ три стжпки
parma.
tri-pertitus = tripartitus,
tripes, gen. -pedis съ три крака,
трикракъ.
Triphylia, ae / Трифилия, южната
часть на Елида.
tri-plex, gen. -plicis 1. троенъ, състоещъ се отъ три части acies, reg­
num (защото било разделено меж­
ду Юпитеръ, Нептунъ и Плутонъ),
mundus (отъ небе, земя и море);
cuspis тризжбецъ; porticus съ три
реда колони; deae перките. — 2.
Латинско-български речникъ — Войновъ,

tristitia

689

subst. а) тройно количество. Ь)
triplices, um (sc. codicilli) таблич­
на за писане съ три листа.
tr i- p lin th iu s 3
дебелъ три тухли
murus.
t r i - p l u s 3 троенъ pars.
T r i p o l i s , i s f Триполи, име на гра­
дове въ Африка, Финикия, Теса­
лия, Лидия, J l a K O H H s .T r ip o l i t a n u s 3
триполийски a g e r .
T r i p t o l e m u s , i т Триптолемъ, елевсински царь, който научилъ хора­
та на земеделие, следъ смъртьта
си — сждия въ подземния свЪтъ;
prov. Triptolemo dare fruges правя
HtlUO излишно.
t r i p u d i o 1 1 . танцувамъ (вж. tripu­
dium). — 2. веселя се, радвамъ се.
t r i - p u d i u m , i i n 1. танцъ; особ. воен­
ния танцъ на марсовите жреци
salii и на дивите народи; прен. дивъ
Бакховъ танцъ. — 2. благоприят­
но предзнаменование (когато све­
щените птици така лакомо къл­
вели храната, че тя падала отъ
чсАките имъ).
t r i p u s , p o d i s m (гр) триножникъ,
особ. триножникътъ на Пития въ
Делфи; прен. прсрицалище mittitur
ad tripodas.
tr l-q u e tru s 3
трижгъленъ ; insula
Британия; tellus Сицилия.
tr i- r e m is , е
съ три реда весла na­
vis; subst. triremis, is / трирема,
корабъ съ три реда весла.
t r i s = tres.
t r i s t e adv. п е ч а л н о , с к р ъ б н о ; с т р о ­
го, с у р о в о .
tr is tic u lu s 3

чаленъ.

малко нажаленъ, пе-

3 причиняващъ скръбь,
наскърбяващъ.
t r i s t i s , е 1. а ) опечаленъ, нажаленъ,
тжженъ, жалостенъ. Ь) мраченъ,
скръбенъ, печаленъ, нещастенъ
dies, remedia, eventus, funera, bella,
fatum. — 2 . а ) мраченъ, строгъ, cyровъ, гневенъ, сърдитъ vultus, se­
veritas, sententia, b ) за вкусъ: неприятенъ, остъръ, киселъ, горчивъ
absinthium, lupinus.
tris titia , a e u tr is titiis , e i /
1. n e чаль, скръбь, нажаленость. — 2.
44
Милевъ. — 2. издание.
tr is tific u s

tristor

690

а) мрачность, навжсеность. b) ceриозность, строгость, студенина,
суровость.
tristor 1 тжженъ съмъ.
tri-sulcus 3 съ три бразди; прен.
съ три върха, тризжбестъ, троенъ
lingua (serpentis); ignes мълния,
tritavus, I т прапрадЪдо (баща на
atavus или на atavia),
triticeia, ае / видъ риба.
triticeus 3 пшениченъ.
triticum, I п пшеница.
Triton, onis т 1. Тритонъ, морски
богъ, синъ на Нептунъ, по чието же­
лание укротявалъ морскигЬ бури;
pl. Tritones тритони, морски боже­
ства. — 2. езеро въ Африка, кждето, споредъ преданието, се родила
Атина Палада (Минерва). Trito­
nius 3 Тригоновъ Pallas, virgo;
subst Tritonia, ае / Атина Пала­
да. Tritonis, idis / Паладинъ; pinus
корабътъ Ярго. Tritoniacus 3 Па­
ладинъ; harundo изнамерената отъ
Атина флейта; palus езеро въ Тра­
кия.
#
tritor, oris гп който изтрива, из­
търква; tritor compedum окованъ
робъ.
tr itu r a , а е /
вършитба, вършене
■ съ дикани.
1. tritus part. отъ tero.
2. tritus 3 1. изтритъ, износенъ,
вехтъ vestis, colla boum trita labore.
— 2. отъпканъ, равенъ via, iter.
— 3. а ) често употрЪбяванъ, обикновенъ, общоизвестенъ, общоупотрЪбителенъ faciamus hoc prover­
bium tritius, verba, b ) упражненъ,
опитенъ aures.
3. tritus, iis m триене,
triumph&lis, е триумфаленъ, тържественъ corona, porta; vir удостоенъ съ триумфъ; imago бюстъ
на този, който е билъ удостоенъ
съ триумфъ; provincia доставяща
триумфъ на победителя си; subst.
triumphalia, ium п и ornamenta
triumphalia отличителните знаци
на триумфаторъ.
triumphator, oris т победитель.
triumpho 1 1. intr. а) триумфирамъ,
влизамъ тържествено като побе­
дитель въ Римъ; ех praetura като

trivius

преторъ; ех urbe, de Numantinis по­
ради победа надъ; equi triumphan­
tes които возятъ триумфиращия
пълководецъ. Ь) радвамъ се, лйкувамъ ех quo exsultat et triumphat
oratio mea. — 2. trans, триумфи­
рамъ надъ некого, водя нЬкого съ
себе си при тържественото си вли­
зане; прен. напълно побеждавамъ;
Medi triumphati победени напълно;
aurum triumphatum добито като
плячка.
triumphus, I т 1. триумфъ, търже­
ствено влизане на пълководеца въ
Римъ. — 2. победа, тържество.
trium-vir или trSs-vir, i т триумвиръ, членъ на тричленна комисия,
на която се възлагали разни длъж­
ности; 1. triumviri coloniae dedu­
cendae или agro dando (assignando),
triumviri agrarii комисия за осно­
ваване колонии и разделяне зе­
мята между колониститЬ. 2. trium­
viri capitales комисия за надзира­
ване на затворитЬ, която се гри­
жела и за обществената безопасность и спокойствие. 3. triumviri
epulones, вж. epulones. 4. triumviri
mensarii, вж. mensarius. 5. trium­
viri auro, argento, aeri flando, feriundo комисия, която завеждала
сЬченето на монети, б. triumviri rei
publicae constituendae триумвиратътъ на Янтоний, Лепидъ и Октавианъ за управление на държа­
вата. 7. висшето началство въ повечето муниципии, което се съ­
стояло отъ трима души.
triumviralis, е който принадлежи
на триумвиръ, триумвирски.
triumviratus, iis т триумвирство,
длъжность или достойнство на
единъ триумвиръ.
tri-venSfica, ае /
много голЬма
отровителка.
trivi pf. отъ tero.
Trivia вж. trivius.
trivialis, е който се намира на
кръстопжтя (улицата); прен. обикновенъ.
Trivicum, i п Тривикумъ, градъ на
хирпинитЬ.
tri-vius 3 който се намира на кръстопжть; dea или Trivia, ае / Хе-

Troas

691

truncus

на гр. Троя.— 2. троянецъ, обикн.
ката или Диана; Triviae lacus езеpl. Troes, um т троянци. Troius
po на Диана въ Яриция; subst.
и Troicus 3 троянски. Troas, adis /
trivium, ii п кръстопжть; улица,
троянски; subst. троянка; subst.
пжть; maledictum ех trivio улична
TrSia, ае /
Троя, градъ въ M.
псувня.
Язия, (по-късно Еней основалъ
Trflas вж. Tros.
градъ Троя въ Италия, а Еленъ
trochaeus, I т (гр) 1. трохей, сти­
въ Епиръ); прен. видъ конни състе­
хотворна стжпка ( — — ) . — 2, =
зания въ Римъ. Troianus 3 троян­
tribrachys ( —• ■
—•).
ски. Troianum, i п имение въ Лаtrochlea, ае / (гр) макара за вди­
циумъ.
гане на тежести.
tro ch u s, Т т (гр) обржчъ съ зака­ Trosmis, is / Тросмисъ, градъ въ
чени по него халки, който децата
Мизия.
trossuli, orum т старото име на
карали съ пржчка.
римските конници; прен. контета,
Trocmi, orum т трокми, келтско
франтове.
племе въ Галатия.
trucidatio, onis /
избиване, уби­
Troes вж. Tros.
ване civium.
Troezen, enis / Троезенъ, градъ въ
Ярголида. Troezenius 3 трое- trucido 1 1- убивамъ, избивамъ ve­
teranos. — 2. унищожавамъ, разозенски.
Trogodytae (Troglodytae), arum т
рявамъ aliquem faenore.
троглодити, етиопско племе, което tru cu len ta adv. мрачно, сурово, же­
живеело въ пещери.
стоко.
Trogus Pompftius римски историкъ. truculentia, ае / мрачность, суроTroilus, I т Троилъ, синъ на Привость, жестокость.
амъ, убитъ отъ Яхилъ,
tru cu len tu s 3 1. мраченъ, суровъ,
Tr6ia, Troicus еж. Tros.
сърдитъ, гневенъ senex, plebs. — 2.
Troiugena, ае т роденъ въ Троя,
дивъ vox; aequor бурно.
троянски; subst. т троянецъ.
T rom entlna tribus една отъ сел­ tr u d i s ,i s / островръхъ пржтъ, върлина.
ските триби на Римъ.
trop aeu m , I п (гр) 1. трофей, по- trudo, tru si, tru su s 3 1. а) блъбеденъ знакъ, първоначално (у
скамъ, тласкамъ, гоня hostes iner­
гърците) дървенъ стълбъ, постаtes in proelia; dies truditur die
вянъ на бойното поле и обкичванъ
деньтъ се сменява отъ день. b )
съ отнетото отъ неприятеля оржза растения: пускамъ gemmas;
прен. quas mihi tenebras trudis; pass.
жие, впоследствие (у римляните)
пониквамъ. •—2. принуждавамъ нЬкамененъ или бронзовъ паметникъ
кого, подбуждамъ къмъ нещо tru­
въ честь на нЪкоя победа, издиdente ipsa necessitate.
ганъ въ Римъ sistere Romae trophea
de Parthis. — 2. а) победа Salami­ Truentum , I n Труентумъ, градъ
въ Пиценумъ. T ruentinus 3 труnium. b) паметникъ.
ентски.
T rophdnius, ii m Трофоний: 1. строитель на делфийския храмъ. 2. пр-Ь- trulla, ае / 1. черпало, лъжица съ
дълга дръжка за сипване. — 2.
коръ на Зевсъ, който ималъ храмъ
и прочуто прорицалище въ една
тиганъ. — 3. гърне.
trunco 1 осакатявамъ, орезвамъ;
пещеря до гр. Лебадеа.
holus foliis очиствамъ отъ листя.
trop icS adv. преносно.
tro p ic u s 3 съ преносно значение, 1. truncus, I m 1. стъбло, дънеръ
arborum, acernus; trunci induti hos­
преносенъ.
tilibus armis {еж. tropaeum). — 2.
tro p u s, I т употребяване на думи
а) човешки трупъ, туловище, b)
съ преносно значение.
обидна дума: пънъ, глупакъ. — 3.
T ros, Trois m 1. Трой, внукъ на Даротрезанъ кжсъ месо за пушене.
данъ, царь на Фригия, основатель

truncus

692

2. truncus 3 осакатенъ, сакатъ cor­
pus; arbor окастрено; frons (Ache­
loi amnis) лишено отъ рога; tela
пречупени; pinus manu одЬланъ;
nares отрЪзанъ; съ gen. u abi. лишенъ отъ animalia pedum,
triisl pf. отъ trudo.
trQsito 1 блъскамъ на разни страни,
truso 1 силно блъскамъ.
trusus part. отъ trudo,
trutina, ae / (гр) везни, кантаръ.
triitino 1 премЬрвамъ, измЪрвамъ.
trux, gen. trucis страшенъ, ужасенъ, суровъ, жестокъ, свирепъ.
trygonus, I т (гр) видъ риба.
tii, pl. vos pron. pers. ти; усилено:
tute, tibimet, abi. tete.
tuatim adv. споредъ твоя обичай,
по твоя начинъ.
tuba, ае / тржба militibus tuba
signum dedit; прен. tuba belli виновникъ.
Tubantes, um m тубанти, герман­
ско племе.
1. tuber, eris m видъ ябълка.
2. tuber, eris n 1. гърбица, отокъ,
подутость, буца. — 2. чворъ на
дърво; прен. гол-Ьмъ недостатъкъ.
Tubero, onis т пр-Ькоръ на gens
flelia.
tubicen, cinis m тржбачъ.
tubilustrium, ii n
празникъ на
освещаване тржбит-fe, които се упо­
требявали при жертвоприноше­
ние, празнуванъ на 23." мартъ и
на 23. май.
tubula, ае / малка тржба.
tubulus, Т т малка водопроводна
тржба.
tubulatus 3 снабденъ съ тржба.
tuburcinor 1 лакомо гълтамъ, изяждамъ.
tubus, Т т водопроводна тржба.
tueor, tuitus sum или tutatus sum 2
1. гледамъ caelum atque terras;
transversa настрана; acerba суро­
во. — 2. а) взимамъ подъ внима­
ние. b) пазя, защищавамъ oppidum,
aliquem, oram maritimam, fines ab
incursionibus hostium, c) запазвамъ,
съхранявамъ concordiam, valetudi­
nem, libertatem, d) поддържамъ,
храня se ac suos, vitam corpusque,
classem; oves грижа се за.

tumidus

tugurium, iT n колиба.
Tuisto, onis m Туистонъ, богъ, почитанъ като родоначалникъ на
германците.
tuitio, *onis / защищаване, запаз­
ване sui.
tuitus part. отъ tueor.
tuli pf. отъ fero.
Tulingi, orum m тулинги, герман­
ско племе въ днешна Швейцария.
Tulliola, ае / demin. отъ Tullia
Tullius 3 римско родово име. Mar­
cus Tullius Cicero Маркъ Тулий
Цицеронъ, прочутъ ораторъ(1С6—
43 г. пр. Хр.); Servius Tullius шестиятъ римски царь. Tullia, ае /
Тулия, дъщеря на Цицеронъ. Tul­
lianus 3 Тулиевъ. Tullianum, i n
часть отъ римския затворъ, по­
строена отъ Сервий Тулий.
Tullus 3 римско име.
tum adv. 1. а) тогава; tum demum,
tum denique едва тогава, тогава
само. Ь) после, следъ това (усиле­
но: tum postea) quid tum? primum...
tum; primum... deinde... tum. — 2.
tu m . . . tum ту . . . ту: tum hoc tum
illud; c u m ... tum к а к то ... така и,
не само . . . но и.
tumefacio, feci, factus 3 причинявамъ подуване, подувамъ, правя
да отече, надувамъ; pontus tume­
factus развълнувано; прен. tume­
factus надутъ, възгордЬнъ inani
laetitia.
tumeo, tumui 2 1. подутъ сън-ь
corpus veneno tumet; tument lumi­
na fletu подути сж; unda a vento
вълнува ce. — 2. а) вълнувамъ ce,
кипя, сърдя се, гнЬвя се ira, rabie,
b) надувамъ се, надигамъ се, гордЬя се. с) вълнувамъ се, бунтувамъ се, кипя, не съмъ спокоенъ
negotia; Galliae bella заплашватъ
да избухнатъ. d) за речь или ораторъ: надутъ съмъ orator tumens.
tumesco, tumui 3 1. надувамъ се,
отичамъ colla tumescunt; прен. възгордявамъ се. — 2. а) кипвамъ,
започвамъ да се вълнувамъ mare;
freta tumescunt ventis, b) избухвамъ bella.
tumidus 3 1. надутъ, вълнуващъ се
membrum, coluber cervicibus, vela;

tu m o r

693

mare вълнуващо ce; terra планин­
ска; montes високи; crudi tumidique
съ пъленъ стомахъ. — 2. а) развълнуванъ, раздразненъ ira; inge­
nium размиренъ, бунтовенъ. Ь)
гордъ, надмененъ verba, sermones,
с) високомЬренъ, надутъ. — 3. надуващъ, вълнуващъ auster; honor
който възгордява.
tumor, 5ris т 1. отичане, отокъ,
подутость oculorum; tumor loci
възвишение. — 2. а) напменность,
гордость. Ь) вълнение, кипение.
с) гнЪвъ, негодуване.
tumui p f. оть tumeo и tumesco,
tumulo 1 погребвамъ.
tumulosus 3 хълмистъ.
tumultuarius 3 1. въ смущението,
набързо събранъ miles, exercitus;
dux избранъ подъ влияние на мо­
мента. — 2. набързо направенъ,
направенъ безъ приготовления ca­
stra, proelium.
tumultuatio, onis / тревога, сму­
щение, паника.
tumultuo(r) 1 шумя, вдигамъ шумъ,
разтревоженъсъмъ, вълнувамъ се
Galliae tumultuantur; pass. impers.
tumultuari praeter consuetudinem
царува необикновенъ шумъ.
tumultudse adv. шумно, бурно,
tum ultuosus 3 1. шуменъ, буренъ,
развълнуванъ contio, vita, mare,
clamor. — 2. предизвикващъ сму­
щение, тревоженъ nuntius,
um ultus, iis (gen. u -ti) m 1. шумъ,
тревога, смущение, трЪсъкъ, гръмъ
magno cum strepitu ac tumultu ca­
stris egressi; edere, facere, praebere
tumultum шумя; tumultus aetherii
гръмъ; flegaei силно вълнуване на
Егейско море. — 2. възстание,
бунтъ, неочаквана война servilis,
Italicus; tumultum decernere обявявамъ военно положение. — 3. безспокойство, вълнение, смущение
mentis; sceleris престжпни мисли,
tumulus, i m \ . възвишение, моги­
ла, хълмъ. — 2. надгробна могила;
гробъ; tumulo componere, condere
погребвамъ; honorarius мавзолей,
tu n c adv. тогава,
tundo, tutudi, tusus или tunsus 3
1. удрямъ, бия terram pede, tym­

turbidus
pana, pectora; humum падамъ;prov.
tundere eandem incudem правя все
едно и сжщо нЬщо. — 2. а)овършавамъ, върша tunsae fruges, b)
счуквамъ, скълцвамъ, смачквамъ;
viscera разкжсвамъ. — 3. отекчавамъ съ молба, обезпокоявамъ,
оглушавамъ aures, assiduis voci­
bus heros tunditur.
Tunes вж. Tynes.
Tungri, orum m тунгри, германско
племе въ Белгия.
tunica, ае / 1. туника, долна въл­
нена дреха, риза на римскигЬ мжже и жени; talaris стигаща до кра­
ката; manicata съ ржкави; pl. дол­
ни дрехи. — 2. а) лико на расте­
ние. Ь) кожа, обвивка, луспа.
tunicatus 3 облЪченъ въ туника
(извъчъ кжщи само беднитЪ ходЪли съ туника); populus и само
tunicati беднитЬ хора.
tunic(u)la, ае / малка туника,
tunsus part. оть tundo,
tuor = tueor.
turba, ae / 1. а) безредие, бърко­
тия, шумъ, блъсканица vivere in
magna turba, b) шумъ, споръ, кав­
га turba inter eos inceperat. — 2.
навалица, множество, тълпа mili­
taris, navalis, deorum,
turbamentum, i n 1. средство за
възбуждане, за бунтуване vulgi.
— 2. безредие, разстройство,
turbate adv. въ безредие,
turbatio, onis / безредие, бърко­
тия, безпорядъкъ, разстройство,
turbator, oris т подстрекатель, подбудитель, бунтовникъ; belli виновникъ за.
turbatus 3 1. развълнуванъ, бу­
ренъ mare. — 2. а) неспокоенъ,
възбуденъ, разтревоженъ, смутенъ. Ь) раздразненъ.
turbela, ае / шумъ, врЬва.
turben, inis m 1. вихрушка. — 2.
въртел ешка.
turbide adv. безспокойно, бурно, въ
безредие.
turbidus 3 1. а) неспокоенъ, бу.ренъ, развълнуванъ tempestas, cae­
lum, mare; aqua мжтна; loca под­
земния свЪтъ; Hermus auro turbi­
dus златоносенъ. b) рошавъ, чор-

tu r b in e u s

694

лавъ coma. — 2. а) силенъ, буенъ,
гнЬвенъ motus animi, b) забърканъ, смутенъ, разстроенъ consi­
lium, mens; съ loc. animi, c) неспокоенъ, буренъ, тревоженъ res, ca­
sus, actiones turbidissimae; subst.
turbidum, i n тревожно, смжтно
време, d) размиренъ, бунтовенъ,
неспокоенъ mores, ingenium.
turbineus 3 който се върти въ кржгъ
като вихрушка vortex.
1. turbo, turbinis m 1. въртене, вър­
тене въ кржгъ ventorum, turbine
crescit (bucina) ab imo. — 2. а) вих­
рушка, буря pulvis collectus turbine,
iactati undis et turbine Poeni, b)
въртелешка. c) въртене на врете­
но; вретено, d) магьосническо ко­
лело.
2. turbo 1 1. създавамъ смущение,
паника equites primo impetu tur­
bavere; pass. totis turbatur castris
царува смущение въ ц%лия лагеръ. — 2. trans, а) докарвамъ въ
безредие, обезспокоявамъ, смущавамъ, разстройвамъ aliquem, men­
tem, rem publicam, ordines, aciem
peditum, apros latratu, turbati equi;
fontem turbare размжтвамъ. b) нарушавамъ, смущавамъ auspicia,
spem pacis, pax turbata.
tu rb u len te u tu rb u lenter adv. безспокойно, въ безредие, шумно,
бурно.
turbulentus 3 1. неспокоенъ, бу­
ренъ tempestas;- aqua размжтена.
— 2. а) пъленъ съ тревоги, не­
спокоенъ, тревоженъ res, annus,
animus, b) предизвикващъ вълне­
ние, революционенъ civis, contio,
lex.
Turdetani, orum m турдетани, пле­
ме въ Югозападна Испания. Tur­
detania, ае / Турдетания, область
въ Испания.
Turduli, orum т турдули, племе въ
Югозападна Испания. Turdulus 3
турдулски.
tu rdus, i т дроздъ (птица).
tu reu s 3
отъ тамянъ, тамяновъ
dona, grana, virga; altaria на които
гори тамянъ.
turgeo, tu rs i 2 подутъ съмъ, подпухналъ съмъ, пъленъ съмъ lumi­

t u r p is ;

na turgentia fletu, os turget, mam­
mae turgent; прен. високомЬренъ
съмъ, надутъ съмъ oratio,
turgesco 3 1. надувамъ се, подувамъ се, отичамъ. — 2. разгнЪвявамъ се, пламвамъ, избухвамъ ani­
mus sapientis numquam turgescit,,
cor meum.
turgidulus 3 подутичъкъ ocelli,
turgidus 3 1. надутъ, подутъ, подпухналъ membrum, frons, vela tur­
gida vento: fluvius hiberna nive tur­
gidus придошла; mare развълну­
вано. — 2. високомЪренъ, гордъ,
надутъ.
Turia, ае т Турия, рЪка въ Испа­
ния. Turiensis, е турийски.
turibulum , i п кадилница,
turicrem us 3 горящъ съ тамянъ.
foci, ага.
turifer, fera, ferum който произ­
вежда тамянъ Indus,
tiirilegus 3 който събира тамянъTurius 3 римско родово име. Turia­
nus 3 Туриевъ.
turm a, ае / 1. турма, едно отде­
ление (взводъ) отъ римската кон­
ница, първоначално отъ 30 души.
— 2. тълпа, множество, група; Gal­
lica отъ жреии на Изида; feminea
отъ амазонки.
turm alis, е който принадлежи илисе отнася къмъ конния взводъ;
прен. на групи; turmales (statuas),
displicere; subst. tu rrrales, ium m
конници отъ единъ взводъ.
turm atim adv. на турми (взводове);
прен. на тълпи.
Turnus, I т Турнъ, царь на рутулитЪ, убитъ отъ Еней.
Turones, um m и Turoni, orum m
турони, келтско племе въ запад­
ната часть на Галия,
turpe = turpiter.
turpiculus 3 отвратителенъ, безобразенъ nasus, res.
turpificatus 3 безобразенъ; пренпокваренъ.
turpilucricupidus 3 алченъ за без­
честна печалба.
turpis, е
1. отвратителенъ, гнжсенъ, безобразенъ, грозенъ femi­
na, rana, muscus. — 2. сраменъ,.
безсраменъ, позоренъ fuga, cupido,.

t u r p it e r

695

cum grege turpissimo virorum; subst.
turpe, is n нЪщо срамно, нЪщо
позорно, позоръ.
turpiter adv. 1. гнжсно, отврати­
телно, безобразно. — 2. срамно,
позорно.
turpitudo, inis / 1. отвратителность,
грозота, безобразность corporis.
— 2. безсрамие, безчестие, срамъ,
позоръ, безнравственость.
turpo 1 обезобразявамъ, опозорявамъ, осквернявамъ, обезчестявамъ.
turriger, gera, gerum т който носи
(има) кули urbes; dea Кибела (изо­
бразявали я съ корона, съставена
отъ кули).
turris, is / 1. кула, замъкъ, дворецъ. — 2. а) кула на укрепление.
Ь) дървена обсадна кула ignes tur­
ribus inferebantur.
turritus 3 1. снабденъсъ кули pup­
pes, naves; dea или Berecynthia
mater Кибела. — 2. високъ като
кула, високъ scopuli,
tu rsi pf. отъ turgeo,
turtur, uris m f гургулица,
tus, turis n тамянъ; tura mascula
мжжки тамянъ, най-доброто каче­
ство тамянъ за жертвоприношение.
TiiscT, orum т тусци, жителитЪ на
Етрурия. Tuscus 3 а) туски, етруски; vicus улица въ Римъ; amnis
Тибъръ; dux Меценций; subst. Тйscl, orum т имение на Плиний
Млади. Ь) лидийски urbs,
tusculum, I п малко тамянъ.
Tusculum, I п Тускулумъ, градъ
въ Лациумъ. Tiisculus и TGsculanus 3 тускулански disputatio. Тйsculanus, i п чифликъ при Ту­
скулумъ. Tusculanensis, е туску­
лански.
tussicula, ае / лека кашлица,
tussio 4 кашлямъ.
tussis, is / кашлица,
tusus part. отъ tundo,
tutamen, inis u tutamentum, I n
защитително срЪдство, защита,
tutatus part. отъ tueor.
1. tiite adv. сигурно, безопасно.
2. tiite = усилено tu.
tiitela, ae / 1. поддържане classis;
tenuiorum изхранване. — 2. а) за­

T y ch a

щита, грижа alicuius rei; esse in
tutela alicuius намирамъ се подъ
нЪчие покровителство, b) покровитель, защитникъ templi; navis изо­
бражението на божеството-покровитель на кораба, с) любимецъ,
покровителствуванъ annosi draco­
nis. — 3. а) опекунство, настойни­
чество; qui per tutelam fraudavit
quempiam; in suam tutelam venire
ставамъ пълнолЬтенъ. b) имотътъ
на намиращия се подъ опекунство.
tu ticu s вж. medix.
Tvitilius, ii т Тутилий, римски реторъ.
1. tu to adv. сигурно, безопасно, въ
безорастность.
2. tu to 1 защищавамъ, закрилямъ,
покровителствувамъ.
1. tutor, oris т 1. защитникъ, покровитель. — 2. опекунъ tutor sum
liberis.
2. tutor 1 1. осигурявамъ, запазвамъ, защищавамъ domum, ali­
quem, se ab alicuius ira, spem vir­
tute. — 2. отстранявамъ, мжча се
да отстраня, осигурявамъ се противъ, взимамъ мЪрки противъ pe­
ricula, praesentem inopiam; quibus
poterat subsidiis.
tutorius 3 опекунски.
tu tudi pf. отъ tundo.
tu tu s 3 1. а) запазенъ, защитенъ
locus, portus, tutus ab hostibus, ab
omni periculo, b) сигуренъ, безопасенъ iter, receptus, via fugae, medio
tutissimus ibis; subst. tutum , i n
сигурность, сигурно мЪсто in tuto
esse. — 2. предпазливъ, внимателенъ serpit humi tutus nimium timidusque procellae.
tu u s 3 prori, poss. твой amicus: de­
siderium tuum по тебе; tuum est
твоя работа, длъжность, обичай е;
subst. tui твои (= твои роднини,
твои хора); pugnasti tempore tuo въ
удобно време за тебе.
tuxtax плясъ) цапъ!
Tyba, ае /
Тиба, градъ на р. Евфратъ.
Tycha, ае / Тиха, кварталъ въ Сиракуза.

696

Tydeus

Tydeus, ei u eos m Тидей, баща на
Диомедъ. Tydides, ае т синъ на
Тидей: Диомедъ.
tym panizo 1 (гр) бия дайре,
tym panotriba, ае т (гр) който бие
дайре (за жрецитЪ на Кибела).
tym panum и typanum , i п (гр) дай­
ре, употребявано особено при бо­
гослужението на Кибела; прен.
плътно колело (безъ спици).
Tyndareus, ei т Тиндарей, царь на
Спарта, съпругъ на Леда, баща на
Касторъ и Полуксъ, на Елена и
Клитеместра. Tyndarides, ае т
синъ на Тиндарей; pl. децата на
Тиндарей; fortissima Tyndaridarum
Клитеместра. Tyndaris, idis / дъ­
щеря на Тиндарей.
Tyndaris, idis / Тиндарида, градъ
въ Сицилия. Tyndaritanus 3 тиндаридски.
TynSs, etis /
Тинесъ, градъ въ
Африка, сега Тунисъ.
typanum вж. tympanum.
Typhoeus, ei и eos и Typhon, onis
m Тифоей, гигантъ, убитъ отъ
Юпитеръ и погребанъ подъ Етна.
Typhoius 3 Тифоеевъ tela. Туphois, idis / Тифоеевъ Aetna,
typus, i m (гр) изображение, образъ, фигура.
tyrannice adv. тиранически, деспотически.
tyrannicida, ае т тираноубиецъ.
tyrannicus 3 (го) тиранически, деспотически.

uber

Tyrannio, onis т Тиранионъ, гръц­
ки граматикъ и географъ, учитель
на ЦицероновитЪ деца.
tyrannis, idis /
1. неограничена
власть, тирания, деспотизъмъ, единовластие tyrranidem occupare.
— 2. областьта, управлявана отъ
единъ тиранинъ.
tyrannoctonus, i т (гр) тирано­
убиецъ.
tyrannus, i т (гр) 1. неограниченъ влад-Ьтель, господарь, влад-feтель; Phrygiae Лаомедонтъ; Siculus
Фаларисъ. — 2. тиранинъ, деспотъ,
узурпаторъ.
Tyras, ае т Тирасъ, рЪка въ Сарматия, сега Дн4стъръ.
Tyros и Tyrus, i / Тиръ, главенъ
градъ на Финикия. Tyrius 3 1.
тирийски ; paelex Европа ; sub st.
Tyrii, orum m тирийци. — 2. а)
картагенски; urbs Картагенъ; tori
сватбата на Дидона съ Еней въ
Картагенъ; subst. т картагенянинъ. Ь) пурпуренъ amictus, vestis.
tyrotarichum , i n (гр) ядене, при­
готвено отъ риба и сирене.
Tyrrheni, orum т тиренци, гръц­
кото име на етрускитЬ. Tyrrhe­
nus 3 тиренски; лидийски mare;
rex Меценций. Tyrrhenia, ае /
Етрурия.
Tyrrhus, i т Тиръ, овчарь на царь
Латинъ. Tyrridae, arum т сино­
вете му.
Tyrtaeus, i т Тиртей, поетъ отъ
Атина (VII векъ пр. Хр.).

U
U. като съкращение = urbis; U. R. =
uti rogas, вж. rogo; U. С. = urbis
condendae.
1.йЬег, eris n 1. виме на животно,
гърди на жена ubera lupina; ubera
praebere, admovere кърмя; ubera
ducere бозая; raptus ab ubere otбитъ. — 2. а) плодородие agri, b)

плодородно поле, плодородна поч­
ва aptius uber vitibus.
2. uber, geri, -eris (abi. i) плодороденъ, изобиленъ, богатъ agri, reg­
na, messis; bellum богата съ пляч­
ка; rivus пълноводна; прен. haec
uberia perscribebant съ преувели-

u b e r iu s

697

u lt e r

чение; съ gen. u abi. lactis uberes ulcerosus 3 покритъ съ прищки;
прен. iecur наранено сърдце.
rivos, arbor uberrima pomis,
ulciscor, ultus sum 3 1. отмъстяuberius a iv. comp. (superi, uberrime)
по-изобилно, по-плодородно; прен.
вамъ за никого или за нЪщо pa­
trem, se, mortem patris, iniurias. — 2.
по-подробно disputare,
отмъстявамъ нЪкому (за нЪщо),
ubertas, atis /
плодородие, плодородность или изобилие, богат­
наказвамъ отмъстявайки aliquem,
aliquem pro scelere,
ство agrorum, frugum, piscium; прен.
ubertas in dicendo et copia богат­ ulcus, ulceris n прищка, струпей,
язва, цирей; прен. болно мЪсто.
ство на израза и пълнота при го­
воренето; ubertas utilitatis обилна ulcusculum, I п прищчица, цирейче.
полза; ubertates virtutis плодоветЬ uligo, inis / влага, влажность, мона добродетельта.
крота; uligines paludum мочури,
блата.
ubertim aiv. изобилно, богато,
Ulixes, is и I т Одисей, царь на
iiberto 1 правя плодороденъ, оплоИтака.
дотворявамъ.
ullus 3 (gen. ullius, dat. ulli) какъвubi и ubi 1. aiv. а) кжде? ubi es?
то и да е, нЪкакъвъ sine ulla du­
ubi loci, ubi gentium, ubi terrarum
bitatione, dum praesidia ulla fuerunt:
кжде (въ свЬта)? с,кщо: ubinam gen­
subst. нЪкой negat se posse iter
tium sumus? b) кждето collis, ubi
ulli dare; subst. n. ргьдко: nemo ul­
castra erant; ibi futuros esse, ubi eos
lius nisi fugae memor,
Caesar constituisset. — 2. coniunct.
а)
когато haec ubi dixit; ubi pri­ ulmeus 3 брЪстовъ.
mum щомъ като. b) щомъ като, ulmitriba, ae m който е битъ често
съ брЪстови пржчки.
понеже accusa, ubi ita necesse est;
ubi neutri transeundi initium faciunt, ulmus, I / брЪстъ.
ulna, ae /
1. лакъть; прен. ржка
suos in castra reduxit,
dormire in ulna, ulnis aliquid tollere,
ubi-cumque aiv. X. кждето и да е;
ulnis amplecti. — 2. лакъть (като
ubicumque erimus кждето и да бжмЪрка).
демъ. — 2. навсЪкжде malum est
ulpicum, I n лукъ.
ubicumque.
Ubii, orum m уби, германско пле­ Ulpius 3 римско родово име.
ме nd брЪговетЪ на Рейнъ. Ubius 3 ulter, tra, trum I. posit. само въ abi.
ultra, ultro (вж.отдллно).—II. comp.
убийски.
ulterior, ius, gen. -oris който е отъ
ubi-libet aiv. кждето и да е, надругата страна, отвжденъ, оттавсЬкжде.
ташенъ, по-далеченъ, отдалеченъ
ubi-nam aiv. кжде?
Gallia, pars urbis, provincia; subst.
ubi-quaque a iv. навсЪкжде.
ulteriores, um m по-далечнигЬ: ulte­
ubl-que a iv. кждето и да е, навсЪriora, um n pl. отвждната область;
кжде.
прен. по-нататъшното, миналото
ubi-ubi aiv. кждето и да е.
ulteriora pudet docuisse; ulteriora
ubi-vTs aiv. кждето искашъ, навсЪmirari (на миналото). — III. superi.
кжде.
ultimus 3 1. най-краенъ, най-отдаUcalegon, ontis т Укалегонъ, име
печенъ, последенъ gentes, nationes,
на троянецъ.
ultima orientis dies, tempus; lapis
iidus 3 мокъръ, влаженъ humus,
надгробенъ; dimicatio решителна
oculi; salictum която расте на влаж­
битка; ultima expectato чакай края;
на почва; rami сурови; aleator
subst. ultimum, i n край; ad ulti­
пиянъ; iter vocis udae гърло.
mum докрай, най-после; ultimum
Ufens, entis m Уфентъ, рЪка въ Лаза последенъ пжть; ultimo найциумъ. Ufentinus 3 уфентски.
после. — 2. а) най-голЪмъ, найulcero 1 причинявамъ прищки, ра­
тежъкъ; supplicium, poena смърт­
ни, наранявамъ; iecur ulceratum нано наказание: auxilium въ критино отъ любовь сърдце.

u lt e r io r

698

чески моментъ; tempus най-голЪма опастность; subst. ultimum, i n
най-голЪма, най-висша степень,
връхъ ultimum bonorum, inopiae;
ad ultimum periculi ventum est до
най-голЬма опастность; ultima pati,
experiri всичко; ad ultimum до вис­
ша степень demens. Ь) най-доленъ,
последенъ, най-малъкъ laus, ultimi
militum.
ulterior, ultimus вж. ulter u ultra.
ultio, onis / отмъщение, наказание
cupiditas ultionis.
ultor, oris m отмъститель, който
наказва.
ultra 1. adv. (comp. ulterius) отвждъ,
оттатъкъ ultra procedere; dextera
nec citra mota nec ultra нито напредъ, нито назадъ. — 2. подълго време, по-нататъкъ, повече
bellum non ultra differre; ultra neque
curae neque gaudii locum est понататъкъ (— следъ смъртьта); nul­
lum ultra periculum vereor; ultra
quam satis est. — 2. praep. съ acc.
а) отвждъ, оттатъкъ ultra flumen,
duobus milibus passuum ultra eum
locum, b) повече отъ, надъ ultra
biennium, ultra eum numerum, ultra
vires.
ultrix, icis / отмъстителна; adi. от­
мъщаваща.
ultro adv. 1. оттатъкъ, на другата
страна; ultro citroque нататъкъ и
насамъ, отъ дветЪ страни, взаимно
navigare, currere, legatos mittere.
— 2. а) отгоре на това, дори etiam
me ultro accusatum veniunt, b) до­
броволно, по своя воля, безъ принуждение ultro bellum inferre, ultro
se morti afferre; ultro tributa naритЪ, които сж били изплащани
отъ държавната хазна за обще­
ствените здания.
ultrdneus 3 доброволенъ, произволенъ.
ultus part. отъ ulciscor.
Ulubrae, arum m Улубра, градче
въ Лациумъ. Ulubranus 3 улубренски.
ulula, ае / кукумявка.
ululabilis, е който вие плачевно.

•

ululatus, iis m

u m b ra

1. диви викове, во­
йнствени викове, радостни викове.
— 2, виене, вой, ридание.
ululo 1 1. intr. а) вия, ридая, плача,
викамъ високо nocturnos ululasse
canes, visis ululavit; ululante tu­
multu съ диви войнствени викове,
b)
огласявамъ се, еча plangoribus
aedes femineis ululant. — 2. trans.
съ виене, съ плачъ призовавамъ
Hecate ulutata per umbram,
ulva, ае / тръстика, блатна трева.
Umber вж. Umbri,
um bilicus, I m i . пжпъ; прен. cptда, сърдце, центъръ Siciliae. — 2.
поддаващиятъ се отъ средата на
книжния свитъкъ край на пржчка,
около която навивали книжния
листъ; прен. iambos ad umbilicum
adducere свършвамъ, довършвамъ.
— 3. видъ морски охлювъ.
umbo, onis т изпжкналость на
щитъ; прен. щитъ.
umbra, ае / 1. а) сЬнка terrae, ar­
boris, sub umbra; umbras timere боя
се отъ сЬнката си; maiores cadunt
de montibus umbrae свечерява ce.
b) сЬнка въ живопистьта. c) мракъ,
тъмнина, нощь aurora demoverat
umbram, ad umbram lucis ab ortu.
d) сЬнка, защита, покровителство
sub umbra amicitiae Romanae latere.
e) сЬнка, призракъ, привидность
falsae gloriae, sub umbra foederis
aequi servitutem pati, f) спжтникъ
umbra luxuriae; особ. който отива
непоканенъ заедно съ поканения
гостъ = неканенъ гостъ. — 2. а}
сЬнчесто дърво, сенчести клони ne­
morum umbrae, viridis umbra, falce
premere umbras, b) всЬко сенчесто
м-fecTo; umbra Pompeia галерията
на; umbra tonsoris бръснарница.
c) тишина, покой, тихъ животъ,
спокойна или частна работа des­
cendere ab umbra ad pugnam, studia
in umbra educata. — 3. сЬнка на умр-Ьлъ umbra Hectoris; umbrae con­
sanguineae на братя; dominus (rex)
unbrae Плутонъ; pl. umbrae silen­
tes подземното царство; per umbras
въ подземното царство; ire per
umbras умирамъ.

u m b r a c u lu m

699

umbraculum,! n 1. а) покрита, сен­
честа алея, беседка lentae texunt
umbracula vites, b) жилище, домъ,
работна стая, кабинетъ doctrinam
ех umbraculis eruditorum in solem
produxerat. — 2. чадъръ.
umbraliter adv. преносно,
umbraticolus, ! m който седи на сЪнка, изнЬженъ човекъ, л"Ьнивецъ.
umbraticus 3 1. който е на с-Ьнка;
homo лЪнивъ. — 2. който си седи
вкжщи; doctor който преподава
вкжщи; vita усамотенъ. — 3. училищенъ; litterae написано като
упражнение.
umbratilis, е 1. който е на сЪнка.
— 2. а) домашенъ, спокоенъ, тихъ
vita. Ь) уЧилищенъ, кабинетенъ
oratio.
Umbri, orum т умбри. Umber, bra,
brum умбрийски. Umbra, ae /
умбрийка. Umbria, ae / Умбрия,
область въ СрЪдна Италия,
umbrifer, fera, ferum сЬнчесть
platanus; linter мрачната лодка на
Харонъ; undae водит-fc на Стиксъ.
umbro 1 засЬнчвамъ, покривамъ
tempora quercu.
umbrosus 3 сЬнчестъ ripa, lucus;
caverna тъмна.
umecto 1 овлажнявамъ, намокрямъ.
umectus 3 влаженъ, мокъръ.
umeo 2 влаженъ съмъ; обикн-part.
umens, gen. -entis влаженъ, мо­
къръ; subst. umentia, ium n влага;
мочури.
umerus, I m 1. рамо, плешка nu­
dati, sagittae pendebant ab umero.
— 2. а) горната часть на ржката,
мишница, ржка ех umeris rami
fiunt, b) предна плешка (у живот­
ните).
umesco 3 ставамъ влаженъ, овлажнявамъ.
umidulus 3 влажничъкъ.
umidus 3 влаженъ, мокъръ mate­
ria, ligna; lectus отъ сълзи; mella
теченъ; Ide съ много извори,
umifer, fera, ferum влаженъ.
rimor, oris m влага, вода; circum­
fluus umor море; gelidus сн%гъ;
Bacchi, musti вино; lactens млеко;
roscidus роса; umor in genas съл­
зи; caret os umore отъ слюнка.

uncus

umquam вж. unquam,
una adv. заедно, едновременно una
cum iis deprensus Papius adducitur,
una dedi, una murum ascenderant,
pugnatur una omnibus in partibus,
unanimans, gen. -antis единодушенъ, съгласенъ.
unanimis, е единодушенъ, съгла­
сенъ.
unanimitas, atis / единодушие, съ­
гласие.
unanimus 3 единодушенъ, съгла­
сенъ.
uncia, ае / унция, една дванадесе­
та часть, дванадесетинка; монета:
V,%часть отъ асъ; мгьрка за дъл­
жина: ‘/и отъ стжпка ( = 25 мм.);
мгьрка за тегло: ’/»* отъ асъ ( =
27'288 гр.) uncia panis,
uncialis, е който съставя или съ­
държа една дванадесета часть,
тежещъ една унция,
unciarius 3 който съставя една два­
надесета часть: fenus ’/„ часть
отъ капитала (=8*/3®/о на година),
unciatim adv. по унции.
uncTnatus 3 извитъ въ видъ на
кука, съ кука.
unctio, onis / мазане, намазване
(съ помада, масло),
unctito 1 намазвамъ.
Unctiusculus 3 доста тлъстъ.
unctor, oris т който намазва, кой­
то натрива съ масло,
unctorium, i! п стая за намазване
въ банята.
unctura, ае / намазване, балсами­
ране.
1. iinctus part. отъ ungo.
2. iinctus 3 1. а) намазанъ, напарфюмиранъ homo, caput, unguentis
uncta; palaestra uncta въ която се
борели борци, намазани съ масло;
luctamur Achivis doctius unctis отъ
упражнените въ борба ахейци. Ь)
омазненъ, мазенъ manus; carina
засмолена. — 2. а) тлъстъ, вкусенъ, апетитенъ cena; subst. п вкусенъ обЬдъ. Ь) богатъ, обогатенъ
(подкупенъ) accedes siccus ad unc­
tum; ita palaestritas defendebat ut
ab illis ipse unctior abiret, c) изященъ, красивъ oratio.
1. uncus, ! m кука.

uncus

2. uncus 3 извитъ, изкривенъ arat­
rum; dens търнокопъ, кирка; mor­
sus зжбъ на котва; aera и hamus
вждица.
unda, а е / 1. вълна, морска вълна
maris, unda supervenit undam; collect. вълни unda maris. — 2. а) во­
ди, море fortis; Sicula Сицилийско
море; tristis, Stygia Стиксъ; caeles­
tes undae дъждъ. b) вълнение,
буря, смутъ undae comitiorum, ci­
viles. c) тълпа, множество undae
salutantum; undae rerum adversae
нещастия, неблагоприятни обстоя­
телства.
unde aiv. interr. u relat. (често за­
мества prori, relat. сь praep. a, de,
аЬ)откжде, откждето unde venisti?
se in castra recipiunt, unde erant
egressi; unde ius stat на чиято
страна.
un-de-centum indecl. деветдесеть и
деветь.
Ondecie(n)s aiv. единадесеть пжти.
undecim indecl. единадесеть.
undecim us 3 единадесети,
unde-cumque aiv. откждето и да е.
unde-libet adv. откждето и да е,
отвсЬкжде.
undent, ае, а по единадесеть; Musa
per undenos emodulanda pedes хексаметъръ и пентаметъръ.
unde-unde adv. откждето и да е.
undevicesimani, orum гп войници
отъ 19. легионъ.
Dndevicesimus 3 деветнадесети,
undique aiv. отвсЬкжде, отъ всич­
ки страни.
undisonus 3 който се огласява отъ
шума на вълнитЬ; dii морски бо­
гове.
undo 1 1. вълнувамъ се, издигамъ
вълни mare; ahenum undans котелъ съ врЬла вода. — 2. а) намирамъ се въ вълнообразно движе­
ние; fumus undat издига се на
кълба; habenae undantes неопънати. b) undare re aliqua изобилствувамъ съ.
undosus 3 вълнистъ, вълнуващъ се.
iinetvlce(n)simanl, orum т войни­
ци отъ 21. легионъ.
fin-et-vlce(n)simus 3 двадесеть и
първи.

700

u n iu s m o d i

ungo и unguo, unxi, unctus 3 намазвамъ, помазвамъ, мажа aliquem
unguetis, nardo; ter uncti transnanto Tiberim; cadaver oleo балсамирамъ; tela manu съ отрова; uncta
aqua измърсена отъ блажни ржце.
taedae unctae насмолени факли;
caules oleo подправямъ съ масло,
unguen, inis п мазь, балсамъ.
unguentarius 3 който се отнася до
помади; subst. т търговецъ на по­
мади; unguentarium, ii п пари за
помада.
unguento 1 намазвамъ съ помада,
unguentum, I п помада, мехлемъ.
unguiculus, I т нокъть; а teneris
unguiculis отъ детинство,
unguis, is т нокъгь digiti, pedis;
нокъть на птици; копито; ab imis
unguibus ad verticem отъ краката
до главата; de tenero ungue отъ
детинство; transversum unguem нито педя, никакъ; ad (in) unguem
най-грижливо, щателно, съвърше­
но точно; ad unguem factus homo
свЬтски човЪкъ.
ungula, ае / 1. а) копито: prov. om­
nibus ungulis съ всички сили. Ь)
нокъть на птици. — 2. конь ungula
rapit currum,
unguo вж. ungo.
unianimus 3 единодушенъ, съгласенъ.
unice aiv. единствено, необикнове­
но, изключително,
unicolor, gen. -oris едноцвЬтенъ.
unicus 3 1. единственъ, самъ filius,
consul, spes. — 2. единственъ по
родъ, необикновенъ, отличенъ dux,
fides; maritus обичанъ необикно­
вено много.
Uniformis, е еднообразенъ.
unigena m f 1. отъ единъ произходъ: братъ, сестра. — 2. един­
ственъ, единороденъ mundus,
ijnimanus 3 едноржкъ.
1. iinio, onis т 1. единица, единство'
— 2. отдЬленъ голЪмъ перлъ.
2. unio 4 съецинявамъ caelum mare,
iini-subsellium, it n отдЬлно столче,
unitas, atis / единство.
iiniter aiv. наедно; прен. сговорно.
unius-modl отъ единъ и сжщъ видъ,
еднакъвъ.

u n iv e r s a lis

701

universalis, е общъ.
universe adv. изобщо, въобще,
universitas, atis / цЪлокупность.
съвокупность; universitas rerum
вселена.
universus 3 1. ц%лъ, цЪлокупенъ,
pl., всички vita, mundus, Pompeiani
un1versi terga verterunt; subst. uni­
versum, i n
вселена, цЪлиятъ
свЪтъ. — 2. всеобщъ, общъ natura;
de re universa, in iniversum изобщо,
въобще.
unoculus, T m едноокъ.
Unomemmia, ae / Уномамия, стра­
ната на амазонките,
unose adv. наедно, наведнажъ.
unquam и umquam adv. нЪкога,
когато и да е; nec unquam никога,
unus 3 (ст. ф. oinos, oinus; gen.
unius u uni, dat. uni) 1. единъ una
urbs, unus ex multis, unus patrum;
ad unum (omnes) всички до единъ;
in unum на едно место. — 2. а)
единственъ, само единъ, самъ, само
Pompeius plus potest unus, unum
hoc scio, una tantum porta, una
modo aqua; nemo unus, nullus unus
никой; nihil unum никакъ, съвсемъ
не; nec quisque unus никой; при
superi, за усилване: unus om­
nium loquacissimus. b) единственъ,
несравнимъ oratio una atque optuma. — 3. сжщиятъ, единъ и схщ ъ
uno tempore, cum leges duo ex una
familia magistratus creari prohibe­
rent. — 4. некой, който и да e unus
е captivis inquit; quivis unus, unus
quilibet, unus quisque всеки единъ;
ad unum aliquem до единъ. et (at­
que, aut, vel) alter, unus alterque
единъ и другъ, некои, не много,
iinus-quisque вж. unus 4.
йпхТ pf. оть ungo,
upilio = opilio.
upupa, ae / 1. папунякъ (птица).
— 2. търнокопъ.
Urania, ae u Uranie, es / Урания,
муза на астрономията,
urbane adv. по градски: прен. учти­
во, вежливо; остроумно,
urbanitas, a tis/ 1. градски животъ.
— 2. а) вежливость, учтивость;
за речь: изящность, правилность

U rio s

въ произношението. Ь) остроумие,
шега, хитрость.
urbanus 3 1. градски, който живее
въ града vita, tribus, praetor, exer­
citus; praedium около Римъ; subst.
urbani, orum m граждани. — 2.
a) вежливъ, образованъ, съ вкусъ.
cives, homo, b) остроуменъ, духовитъ sermo, sales, c) смелъ, дързъкъ, безсраменъ frons, audacia.
urbicapus, I m който превзима гра­
дове.
urbicus 3 градски annona, res.
Urbinum, I n Урбинумъ, градъ въ
Умбрия. Urbinas, g^n.-atis урбински.
Urbius clivus улица въ Римъ, близо
до Есквилинския хълмъ.
urbs, urbis / 1. а) градъ urbs Roma;
Agenoris Картагенъ. b) столица,
Римъ. с) крепость, акрополъ; прен.
urbem philosophiae tradere, castella
defendere. — 2. жителите на гра­
да urbs somno vinoque sepulta,
urbs solet trepidare,
iirceatim adv. като отъ лейка,
urceolus, I m видъ стомничка.
urceus, I m видъ стомна,
uredo, dinis / главня (по житата),
urgeo (urgueo), ursi 2 1. intr. напирамъ, налегамъ, притискамъ, нападамъ postquam maiore vi hostes
urgent, longi urgent ad litora fluctus.
— 2. trans, а) притискамъ, гоня,
блъскамъ hostem, naves in Syrtes.
b) не давамъ спокойствие, тревожа,
измжчвамъ aliquem fame, aliquem
invidia urget; ea suspicio crimen ur­
gebat засилваше; urbem urbe alia
premere atque urgere основавамъ
близо до града новъ градъ. с) поставямъ въ затруднение съ въ­
проси interrogando, decretis, d) залЪгамъ, старая се въ, усърдно се
занимавамъ съ arva, rem, opus.
c) настоявамъ, постоянствувамъ
въ propositum suum; urgere forum
постоянно съмъ на форума.
urina, ae f (гр) пикочь, урина,
urinator, oris т гмурецъ, водолазъ.
urinor 1 потопявамъ се въ вода,
гмуркамъ се.
Urios, ii т (гр. „който праща попжтенъ вЬтъръ“) прЬкоръ на Юпитеръ.

u rn a

702

urna, ae / 1. урна, стомна fictilis;
като мгърка за теяность: ведро =
*/» amphora (13литри). —2. а) гърне,
урна; argenti пълно съ пари; ossa
referantur in urna урна за праха
на умрелите. Ь) урна за гласу­
ване; урна за теглене жребий edu­
cit ех urna tres (iudices); divinam
movere urnam урната на сждбата;
omnium versatur urna sors exitura
на всички ни жребиятъ ще излезе
отъ урната въ определеното време,
urnalis, е който съдържа едно
ведро.
urnula, ае / стомничка.
йго, ussi, ustus 3 1. горя, изгарямъ
hominem mortuum, agros, uret
ignis domos; coloribus urere рисувамъ чрезъ енкаустика (при това
рисуване боите се вгаряли). — 2. а)
опърлямъ, изсушавамъ, суша ter­
ras, solum, sitis urit fauces (herbas,
guttur), b) за студъ: повреждамъ,
замразявамъ, pass. замръзвамъ us­
tus ab assiduo frigore Pontus, c)
притискамъ силно, претривамъ, разранявамъ calceus uret, lorica urit
lacertos; uri loris, virgis биятъ ме
съ. d) тревожа, угнетявамъ, измжчвамъ aliquem, hominem, е) из­
гарямъ, стопявамъ amor urit me,
uritur infelix Dido.
ursa, ae / мечка; съзвездието на
Големата и Малка мечка,
ursi p f. отъ urgeo,
ursinus 3 мечешки, мечи.
ursus, I т мечка; poscunt ursum
искатъ борба на гладиатори съ
мечка.
urtica, ае / коприва,
йг&са, ае / гжсеница.
urus, I т зубъръ, дивъ бикъ.
Uscana, ае /
Ускана, градъ въ
Илирия. Uscan&nses, ium т усканенци.
Usipetes, um и UsupiI, orum т
узипети, германско племе,
usitate adv. по обикновенъ начинъ.
usitatus 3 употрЪбителенъ, обик­
новенъ.
us-piam adv. нЪкжде.
us-quam adv. нЬкжде usquam gen­
tium, usquam discedere; прен. въ
нещо, въ нЬкой случай.

u su rp o

us-que adv. 1 . непрестанно, непрекжснато, постоянно. — 2. а) отъ,
чакъ отъ usque а mari supero Ro­
mam proficisci, augures omnes us­
que a Romulo, b) до, чакъ до us­
que Romam, usque ad Numantiam,
ex hoc die usque ad illum. — 3. us­
que adeo u usque eo дотамъ, до
такава степень, дотолкова, дото­
гава. — 4. ргаер. съ асс. чакъ до
usque radices, usque pedes, vespe­
ram usque.
usque-quaque adv. навсЬкжде, ви­
наги.
ussi pf. отъ uro.
fissura cm. ф. — usura.
Ustica, ae / Устика, хълмъ близу
до имението на Хораций въ стра­
ната на сабинянигЬ.
ustor, oris т който изгаря трупо­
вете на умрелите,
ustulo 1 изгарямъ.
ustus part. отъ uro.
1. usu capio, cepi, captus 3 придобивамъ нещо въ собственость
чрезъ продължително владеене.
2. usu-capio, onis / придобиване въ
собственость чрезъ продължител­
но владеене.
usiira, ае / 1. употреба, ползуване vitae, lucis, temporis, horae. — 2.
а) ползуване отъ даденъ въ заемъ
капиталъ, заемъ. Ь) лихва mens­
trua, usurae gravissimae; mergen­
tibus sortem usuris; multiplicare
usuram сметамъ лихва на лихвите,
usurarius 3 1. служещъ за употре­
ба, за използуване. — 2. който
принадлежи къмъ лихвата, даденъ
подъ лихва.
usurpatio, onis / употреба, изпол­
зуване vocis; itineris предприемане
на пжтешествие; civitatis спомена­
ване на; ad usurpationem vetustatis
за съблюдаване на стария обичай.
iisQrpo 1 1. употребявамъ, прилагамъ, ползувамъ се hoc genus poe­
nae saepe usurpatum esse, ius, li­
bertatem, officium; mos usurpatus
често употребяванъ, обикновенъ.
— 2. претендирамъ за, доказвамъ
законностьта на своето право вър­
ху нещо libertatem. — 3. а) придобивамъ по законенъ пжть amissam

u sus

703

possessionem, b) присвоявамъ си
«tm o, завземамъ, грабвамъ here­
ditates, titulum regis. — 4. споменавамъ, употрЬбявамъ при разговоръ Graecum verbum; is, qui sa­
giens usurpatur който се нарича.
1. u sus part. оть utor.
2. usus, iis m 1. а) употребяване,
ползуване alicuius rei, usus priva­
tus; usus et fructus или usus fruc­
tus ползуване отъ нещо (безъ
право на собственость). Ь) навикъ,
обичай usus communis, usus supe­
riorum temporum, c) usu venire случвамъ се, ставамъ; quod nunquam
ante usu venerat. — 2. а) упраж­
нение, практика usus frequens, quo­
tidianus, usus et ars; usus virtutis
изпълнение на задълженията на­
лагани отъ добродетельта. Ь) опитность, опитъ magnum usum in re
militari habent, imperator nullius
usus.—3. полза magnos usus afferre;
esse ex usu или usui донасямъ
полза, полезенъ съмъ. — 4. нужда,
потребность usus provinciae, quae
ad usum navium pertinent; quae
usus belli poscunt; usus est има
нужда; usus est mihi имамъ нужда
(сь abi. navibus, viribus); si usus ve­
niat въ случай на нужда. — 5. об­
щуване, познанство in tanto nostro
usu; inter nos vetus usus intercedit
ние сме стари познати.
usiis-capio = usucapio.
iisus-fructus, iis m (раздгьлено usus
fructusque, usus et fructus) ползу­
ване отъ нЬщо безъ право на соб­
ственость.
u t и u ti I. aiv. а) нЬкакъ quamquam
quid loquor? te ut ulla res frangat?
b) какъ, по какъвъ начинъ vobis
alio loco, ut se res habeat, demostrabitur. c) както impetravi, ut
volui; обикн. съ ita (sic); ut optasti,
ita est; ut quisque est amplissimus,
ita plurimos clientes habet колкото
нЪкой е по-знатенъ, толкова по­
вече клиети има. d) ut qui сь coni.
понеже той multa de me quaestus
est Caesar, ut qui a Crasso in me es­
set incensus. — II. coniunct. 1. сь tnd.
а) когато, щомъ като, следъ като ut
praetor factus est, sortem nactus est

u te r q u e

urbanae provinciae, b) откакто domo
ut abierunt, hic tertius annus est.
c) колчемъ ut quaeque pars premi
videbatur, eo accurrere. — 2. съ coni.
a) ut finale u imperat.-, за да, да
suadeo, ut abeas; dixit, ut filius ad
se veniret, b) при желание: o дано!
ut dii te perdant, c) ut consecutivum: че, та fuit adeo pauper, ut
non haberet; Siciliam Verres ita ve­
xavit, ut; accidit (evenit, contigit), ut
случи се, че. d) ut concessivum:
ако и да, макаръ и да ut desint
vires, tamen est laudanda voluntas;
ut ita sit, tamen non potest.
ut-cumque (utcunque) 1. adv. както
и да utcumque orator volet. — 2.
coniunct. ако само, стига само да
utcumque mecum eritis.
Utens, entis m Утентъ, рЬка въ
Отсамна Галия.
utensilis, е годенъ, subst. utfinsllia, ium n годни за употрЪба пред­
мети, особ. домакински сждове или
съестни припаси.
utentior, ius, gen. -oris (comp. отъ
part. на utor) който може много
да харчи, богатъ.
1. uter, utris т коженъ мехъ; прен.
суетенъ човЬкъ.
2. uter, utra, utrum {gen. utrius, dat.
utri) 1. interr. кой отъ двамата
uter dux victus est? uter vestrum
hoc dicit? кой отъ васъ двамата
казва това? — 2. inde/. нЬкой
(единъ) отъ двамата si uter volet.
— 3. relat. който отъ двама utrum
placet, sumite.
uter-cumque, utracumque, utrum­
cumque pron. indef. който и да
е отъ двамата.
uter-l ibet, utralibet, utrumlibe t pron.
indef. който и да е отъ двамата.
uter-que, utraque, utrumque (gen.
utriusque, dat. utrique) всЬки отъ
двамата, единиятъ и другиятъ, два­
мата. — 1. sing. uterque frater mor­
tuus est, utraque in ea fuga periit,
uterque nostrum; ргьдко сь сказуемо e* pl.; uterque eorum exercitum
educunt, uterque monebant. — 2.
обикн. pl. (когато на дветп, стра­
ни има много хора) his utrisque
(fltrebatis et Veromanduis) persua-

4

u te ru s

704

serunt, parantibus utrisque se ad
proelium, npa pl. tantam utraque
castra; но сжщо u: utrique muri;
utrisque his на двамата (братя),
uterus, I m u uterum, I n 1. коремъ. — 2. а) утроба animal ех
utero elapsum; implere uterum пра­
вя бременна, оплодявамъ; uterum
gerere бременна съмъ. Ь) зародишъ, плодъ.
uter-vis, utravis, utrumvis pron.
indef. който и да е отъ двамата,
единъ отъ двамата.
1. uti = ut.
2. fltl вж. utor.
utibilis, е годенъ, полезенъ.
Utica, ае / Утика, градъ въ Аф­
рика. Uticensis, е утикенски.
utilis, е годенъ, полезенъ res; alicui,
ad aliquid.
utilitas, a tis/ годность, полезность,
полза tueri utilitatem civium,
utiliter adv. полезно, съ полза,
utinam coniunct. съ coni, дано utinam veniat.
1. uti-que adv. 1. както и да е, въ
всЪки случай, непременно utique
apud me sis, illud scire utique cupio;
non utique неверно не, не. — 2.
особено.
2. utl-que = et uti.
utor, usus sum 3 1. употрЪбявамъ,
използувамъ, служа си съ, обикн.
съ abi. gladiis, armis, opera, auxilio;
lege male злоупотрЪбявамъ съ; suo
largius прахосвамъ; mari плавамъ; |
finibus живея въ; domo alicuius жи­
вея въ; consilio temporibus съобразявамъ се съ; hoc voce говоря така;
tanta moderatione проявявамъ; si­
lentio мълча; рпдко съ acc. operam
alicuius. — 2. а) живея съ lacte et
herbis; habere, qui utar, b) общувамъ съ, познавамъ се съ aliquo,
familiariter. — 3. а) имамъ нещо,
притежавамъ, ползувамъ се bona
valetudine, curuli honore, minus ido­
neis equis, meliore condicione atque
aequiore imperio; proeliis secundis
побеждавамъ. b) имамъ нужда am­
bitione hoc loco nihil utimur.

U z ita

utpote adv. именно, тъй като; найчесто предъ pron. relat. съ coni: ut­
pote qui понеже той; при part. pue­
rulo me utpote non amplius novem
annos nato.
utrarius, ii m водоносецъ (който
носи вода съ коженъ мехъ).
utricalarius, II т гайдарь.
utriculus, I щ малъкъ коженъ мехъ.
utrimque adv. отъ двете -страни,
на двете страни.
utrimque-secus adv.
на двете
страни.
utro adv. на коя отъ двете страни?
накжде?
utrobl или utrubi adv. на коя отъ
двете страни?
utrobl-que или utrubl-que adv. на
двете страни, и въ двата случая,
utroque adv. на двете страни,
utrum adv. дали dii utrum sint necne
sint, quaeritur,
ut-ut adv. както и да е.
uva, ае / 1. гроздъ, грозде. — 2. а)
лоза. Ь) вино.
uvesco 3 ставамъ влаженъ, намокрямъ се; прен. напивамъ се.
uvidulus 3 мокричъкъ.
uvidus 3 мокъръ, влаженъ; прен.
пиянъ homo.
Uxellodtinum, I п Укселодунумъ,
градъ въ Аквитания.
CJxiI, orum т укси, разбойническо
племе.
uxor, oris / съпруга, жена; uxorem
ducere женя се; olentis uxores ma­
riti кози.
uxorcula, ае / женичка,
uxorius 3 1. съпружески, принадлежещъ на съпругата vestis, dos; res
всичко, което се отнася до брака.
— 2. робски преданъ на съпругатв
си; Aeneas (на Дидона); uxorium
se praebere намирамъ се подъ че­
хъла ^<а жена си.
Uzentlnl, orum т узентинци, жители
на гр. Узентумъ въ Калабрия.
Uzita, ае / Узита, градъ въ Аф­
рика, близу до Хадруметумъ.

V
V като число = 5; като съкращение
negotio, studiis, militiae munere, mu­
= vale. — v. с. = vir clarissimus.
neribus. b) имамъ свободно време,
— v. f. = verba facit.
свободенъ съмъ scribes, si vacabis;
Vacalus, I m u Vahalis, is m Ваалъ,
pagus vacat празнува, c) имамъ
западниятъ ржкавъ на Рейнъ.
време за, посветявамъ се на phivacans, gen. -antis безполезенъ.
losopiae semper vaco, sermoni ali­
vacanter adv. безполезно, напразно,
cuius, libellis legendis, in grande
vacatio, onis / 1. а) освобождение
opus, d) impers. vacat има време;
отъ известни задължения; druides
nobis venari non vacat nec licet.
militiae vacationem habent сж осво­ vacuefacio, feci, factus 3 (j>ass. va­
бодени отъ военна повинность;
cuefio, factus sum, fieri) опразсъ gen. causae: vacatio aetatis по­
вамъ morte superioris uxoris do­
ради възрасть; rerum gestarum
mum novis nuptiis (dat.): Scyrum
поради военни заслуги. Ь) отпускъ,
обезлюдавамъ.
временно освобождаване vacatio­ vacuitas, atis / 1. празнота; прен.
nes militum. — 2. сумата, която се
отсжтствие, нЪмане, липса, осво­
плащала за освобождаване отъ
бождение doloris, ab angoribus. — 2.
военна служба,
свободно м^сто за служба, вакан­
vacca, ае / крава.
ция.
Vacca вж. Vaga.
Vacuna, ае /
Вакуна, богиня на
сабинянит-fe. Vacunalis, е посвеVaccaei, orum т вакцеи, племе въ
тенъ на Вакуна.
Испания.
vacuo 1 опразвамъ.
vaccinium, ii п хиацинтъ (раст.).
vacuus 3 1. а) празенъ, свободенъ,
vaccinus 3 кравешки,
лишенъ отъ нЪщо loca (въ театъ­
vaccula, а е / малка крава, кравичка.
ра), castra hostium, oppidum va­
vacerrosus 3 дебелоглавъ, безуменъ.
cuum a defensoribis; Sardinia ab
imperiis vacua безъ управление; съ
vacillatio, onis / клатене, люлЪене.
abi. moenia defensoribus vacua, va­
vacillo 1 клатя се, люлЬя се arbor;
cua dentibus ora; съ gen. ager fru­
прен. колебая се, не съмъ сигуgum; subst. vacuum, i n празно
ренъ milites vacillantes,
пространство, свободно мЪсто va­
vacive adv. презъ свободното време,
gari in vacuo, b) достжпенъ, сво­
vacivus 3 празенъ, свободенъ.
боденъ, отворенъ aequor, porticus.
vaco 1 1. празенъ съмъ, свобо­
— 2. а) незаетъ, изоставенъ, безъ
денъ съмъ, не съмъ заетъ tota do­
господарь, вакантенъ centuria, pos­
mus superior vacat; agri vacant
sessio regni, praedia, provincia; subst.
стоятъ незаселени и необработени;
vacuum, i n
безстопанственъ
nullius philosophiae locus vacat заимотъ; venire in vacuum получастжпени сж всички философски
вамъ свободенъ (безстопанственъ)
системи; съ abi. terra vacat umore,
имотъ. b) свободенъ, неожененъ,
loca a custodiis vacant; subst. va­
неомжжена mulier, Hersilia; subst.
cantia, ium n
безстопанственъ
pl. f моми. c) освободенъ отъ,
имотъ. — 2. а) свободенъ съмъ отъ,
безъ нЪщо, нЬмащъ vacuus curis,
нЪмамъ, съмъ безъ vacare а metu,
cipiditate, timore; vacuus ab omni
ab opere, а culpa, vacare cura ac
45
Латинско-български речннкъ — Войновъ, Милевъ. — 2 . издание.

V ada

706

sumptu, a tributis; съ gen. criminis,
operum; vacuum est има време, d)
суетенъ, празенъ tollens vacuum
verticem.
1. Vada, ae / Вада, градъ|въ Бел­
гийска Галия.
2. Vada, orum п Вада: 1. градъ въ
Лигурия. 2. Vada Volaterrana градъ
и пристанище въ Етрурия.
Vadimonis lacus езеро въ Етрурия.
vadimonium, i! п 1. поръчителство
за явяване въ съда на опредЪленъ день; missum facere vadimo­
nium не изисквамъ поръчителство;
vadimonium fit викатъ нЬкого въ
съда; imponere alicui vadimonium
изисквамъ отъ никого поръчител­
ство, че ще се яви въ съда, т. е. викамъ на съдъ. — 2. а) явяване въ
съдъ; promittere vadimonium обещавамъ да се явя въ съда; siste­
re vadimonium явявамъ се въ с ъ ­
да. Ь) срокъ vadimonium consti­
tuere, non venire ad vadimonium,
vado 3 вървя, отивамъ in hostem,
super corpora.
vador 1 обвръзвамъ съ поръчител­
ство, че ще се яви въ съда на опредЪленъ день, давамъ подъ съдъ
aliquem; pass. respondere vadato,
vadosus 3 съ много бродове, плитъкъ ostium portus, amnis,
vadum, i n 1. бродъ, плитко мЬсто
fluminis, exercitum vado traducere,
Rhodanus nonnullis locis vado trans­
ituri прен. in vado est omnis res
вънъ отъ опасность. — 2. а) води,
море vada salsa, b) дъно.
vae interi, горко! тежко1 съ dat. vae
victis, съ acc. vae te.
vaecordia, vaecors, vaegrandis vaepallidus, vaesania, vaesaniens,
vaesanus вж. vecordia a dp.
vafer, vafra, vafrum хитъръ, лукавъ, cs gen. iuris.
vafre aiv. хитро, лукаво,
vafritia, ae / хитрость, лукавство.
Vaga, ae / Bara: 1. градъ въ Аф­
рика. 2. градъ въ Нумидия, южно
отъ Утика. Vagenses, ium т вагенци.
vagabundus 3 скитащъ се, блуждае.цъ.
vage adv. разпръснато, разсеяно.

v a le o

vagina, ae / 1. ножница. — 2. че­
рупка, кожица.
vagio 4 викамъ, пищя, плача,
vagitus, us т 1. викане, плачене,
пищене на малкигЬ деца ingens,
dare vagitum. — 2. блЪене, врЪкане на кози.
vagor (vago) 1 1. скитамъ се, бро­
дя in agris, tota Asia, per agros,
cum lembis circa Lesbum кръстосвамъ; verba latius vagantur otклоняватъ ce. — 2. разпространявамъ ce ea fama vagatur; quorum
animus vagatur errore чиято мисъль
се лута, които н^малъ установени
принципи.
vagus 3 1. който се скита, блуждаещъ, безъ постоянно м%сто Gae­
tuli; stellae, quae errantes et quasi
vagae nominantur планети; harena
лекъ; crines vagi разпуснати. — 2.
a) непостояненъ, неустановенъ
sententia, fortuna; puella невЪрна.
b) неправиленъ, безпорядъченъ,
несвързанъ supplicatio, c) неопре_д-Ьленъ, общъ pars quaestionum,
vah (vaha) interi, ахъ 1 охъ!
Vahalis еж. Vacalus,
valde adv. силно, много, твърде,
vale-dico = „vale“ dico, еж. valeo 2.
val§n’ еж. valeo 2.
valens, gen. -entis 1. а) силенъ,
здравъ. b) траенъ, якъ, здравъ
tunica. — 2 а) силенъ, влиятеленъ,
могъщъ. Ь) убедителенъ argu­
mentum.
valenter adv. много силно, влия­
телно.
Valentini, orum т валентийци, жи­
тели на градъ Vibo Valentia,
valentulus 3 тЪлесно здравъ.
valeo, valui, valiturus 2 1. а) силенъ
съмъ, здравъ съмъ alios velocitate
ad cursum, alios viribus ad luctan­
dum valere, b) имамъ сила, имамъ
влияние, имамъ значение, мога
multum, plus, plurimum, opibus, ar­
mis, ingenio; multum equitatu vale­
re силенъ съмъ съ конницата;
multum apud aliquem auctoritate
valere имамъ поради влиянието си
голяма власть надъ никого; plus
apud me antiquorum auctoritas
valet за мене има по-голЪмо зна-

Valerius

707

чение. c) способенъ съмъ, мога,
допринасямъ multum valere ad ali­
quid, ad terrendos nostros, d) отнасямъ се къмъ, имамъ значение за
definitio in omnes valet, е) за пари-.
струват», имамъ стойность рго
■ argenteis decem aureus unus valeTet. f) за думи ; имамъ значение,
означавамъ verbum, quod idem
valeat. — 2. здравъ съмъ; recte,
bene, optime чувствамъ се добре;
valere corpore, pedibus здравъ съмъ
тЬломъ и пр.; valen’ = valesne; ut
vales? какъ се чувствувашъ? si
vales, bene est, ego (quidem) va­
leo, съкратено: S. V. В. E. E. (Q). V;
поздравъ при раздгьла: vale, valeas
бжди здравъ! сбогомъ! valere ali­
quem iubere или dicere сбогувамъ
се съ нЬкого; supremum „vale“
dixit последно сбогомъ.

Valerius 3 римско родово име. Va­
lerianus 3 Валериевъ.
valesco, valui 3 ставамъ силенъ,
засилвамъ се.
Valetiacus, i;m Валециакъ, хедуецъ.
valetudinarium, ii п болница,
valetudinarius 3 боленъ, нездравъ;
subst. valetudinarius, ii т болникъ.
valetudo, inis /
1. здраве valetu­
dini parum parcere, valetudinem
amittere. — 2. болнавость, болесть
oculorum; propter valetudinem пора­
ди болесть; excusatione valetudinis
uti извинявамъ се съ болестьта си.
Valgius 3 римско родово име.
valgus 3 кривокракъ, кривъ.
valide adv. = valde,
validus 3 1. а) силенъ, якъ taurus,
venenum, munimenta, b) здравъ
(тЪлесно или душевно) ех morbo
nondum validus. — 2. силенъ, могжщъ, влиятеленъ res Romana,
manus, urbs; съ abi. corpore, opi­
bus, ingenio validus, urbs praesi­
diis, съ gen. orandi, colonia virium
et opum.
valitudo = valetudo,
vallaris, е който се отнася (при­
надлежи) къмъ вала; corona вЪнецъ, който се давалъ на този,
който пръвъ се е изквачилъ на не­
приятелския валъ.

vanus

vallis и valles, is / 1. долина. —2.
вдлъбнатина.
vallo 1 1. обикалямъ съ валъ, укрепявамъ съ валъ castra. — 2. оби­
калямъ, заграждамъ, защищавамъ
vallatus radiis, ius legatorum iure
divino vallatum.
vallum, I n i . насипъ, валъ, укреп­
ление върху насипа, състоящо се
отъ редици колове castra vallo
fossaque munire iubet, falcibus val­
lum et loricam rescindunt, dispositis
in vallo custodibus, vallum ducere.
— 2. защита fllpium.
vallus, I m 1. колъ. — 2. колъ за
насипъ se ipsi acutissimis vallis in­
duebant; collect. насипъ съ колове
duplex, vallum caecum fossasque
cavere; vallus pectinis зжби на гребенъ.
valui p f. отъ valeo u valesco,
valvae, arum /
крило на врата,
двойна врата.
Vandali, orum т вандали, герман­
ско племе.Vandalicus3 вандалски,
vane adv. напразно.
vanSsco 3 изчезвамъ, пропадамъ,
изпарявамъ се.
Vangiones, um т вангиони, гер­
манско племе,
vanidicus = vaniloquus,
vaniloquentia, ае / самохвалство,
хвалене; празнословие.
vaniloquus 3 1. праздноречивъ, кой­
то лъже, лъжливъ. — 2. който се
хвали, самохвалко,
vanitas, atis / 1. пустота, нищожность, незначителность, безсъдържателность, лъжа opinionum, ve­
ritas vanitati cedat. — 2. безполезность, безуспЪшность itineris. — 3.
суетность, лъжливость, самохвал­
ство, хвалене orationis, nihil turpius
est vanitate.
vanitudo, inis / суетность, лъжли­
вость, лъжа.
vannus, i / вЪялка.
vanus 3 1. празенъ, пустъ, яловъ
arista: urbis magnitudo малолюденъ;
acies малочисленъ; imago сЪнка на
умрЪлъ; subst. vanum, i n празно
пространство.— 2. а) празенъ, безсъдържателенъ, напразенъ, безрезултатенъ oratio, spes, victoria;

vapide

708

nec vana fides и не безъ основа­
ние; subst. haustum ex vano отъ
лъжливъ източникъ; ех vano cri­
minatio безъ основание; vana tu­
mens гордъ безъ основание; vana
rerum измамващъ видъ на неща­
та; haud vana loquor говоря исти­
ната. Ь) лъжливъ, суетенъ, който
се хвали; непостояненъ, ненадежденъ gens, haruspex, ingenium,
vapide adv. като прокиснало вино;
vapide se habere не съмъ добре,
vapor, oris m 1. пара, изпарение
aquarum; ater димъ; non stultus
димъ отъ тамянъ. — 2. а) горещи­
на, топлина solis. Ь) огънь, пламъкъ.
vapfirarium, ii п тржба въ банята,
презъ която минава парата,
vaporatio, onis / изпарение aqua­
rum.
vaporo 1 1. intr. изпарявамъ се
aquae. — 2. trans, а) изпълнямъ съ
пара или димъ; templum ture кадя.
Ь) стоплямъ.
vappa, ае / 1. прокиснало вино.
— 2. прен. нехранимайко, негодяй.
vapularis, е който яде бой.
vapulo 1 ямъ бой, биятъ ме vapulat
umbrat mea, iubeo te vapulare; воен.
m. победенъ съмъ, претърпявамъ
поражение sexta legio; прен. vapula
sermonibus omnium укорява ce.
Vardaei, orum m вардеи, племе въ
Северна Далмация.
Vargunteius, Т т Варгунтей, сенаторъ, другарь на Катилина.
Varia, ае / Вария, градъ въ Сред­
на Италия, на брЪга на р. Янио.
Varianus вж. 1. Varus,
variatimadw. разнообразно, различно,
variatio, onis / различие, разлика;
sine variatione ulla единодушно,
varico 1 много се разкрачвамъ, хо­
дя разкрачено.
varicosus 3 пъленъ съ отекли жили.
varicus 3 ходещъ разкрачено,
varie adv. различно, разнообразно,
променливо.
varietas, atis / 1. различие, раз­
лика, разнообразие, пъстрота sen­
tentiarum, fructuum, florum, pellium.
— 2. а) непостоянство, промЪнливость militum, fortunae. b) разно­

vas

гласие, различие въ мненията in
disputationibus.
Varini, orum m варини, германско
племе.
vario 1 1. trans, а) правя пъстъръ,
изпъстрямъ corpora caeruleis guttis.
Ь) разнообразявамъ, видоизмЬнямъ, промЬнямъ нЪщо, замЪнямъ
съ н%що variare et mutare vocem,
est formas variatus in omnes, ora­
tionem, timor atque ira sententias
variant. — 2. intr. а) пъстъръ съмъ,
шаренъ съмъ. b) различенъ съмъ,
разнообразенъ съмъ, промЬнямъ се;
si (lex) nec causis nec personis va­
riet ако законътъ не се тълкува
различно нито споредъ дЪлата, нито споредъ лицата, с) на различ­
но мнение съмъ, не съмъ съгласенъ; impers. cum sententiis varieretur когато мненията били раз­
лични; si variaret ако има несъгла­
сие. d) редувамъ се, смЬнявамъ се
variante victoria.
varius 3 1. пъстъръ, разноцв-Ьтенъ,
шаренъ uvae, colores, flores; cae­
lum усЬяно съ звезди. — 2. а) раз­
личенъ, разнообразенъ studia, ser­
mones; varium est има различни
мнения; victoria, bellum съ промЪнливъ успЪхъ. Ь) пром^нливъ, не­
постояненъ animus, femina.
Varius 3 римско родово име.
varix, icis m f подута вена, разши­
рение на вените.
varus 3 1. извитъ, изкривенъ навънъ, раздЪленъ единъ отъ другъ
cornua; homo разкраченъ, кривокракъ. — 2. различенъ, несъответствуващъ.
1. Varus, Т т фамилнс име на gens
Quinctiliae. Varianus 3 Варовъ.
2. Varus, 7 т Варъ, река въ Нарбонска Галия.
1. vas, vadis т поржчитель, гарантъ,
особ. гарантъ на нЪкого, че ще се
яви на опредЪленъ срокъ въ сжда
vadem accipere, vades poscere, va­
dem dare.
2. vas, vasis u vasum, 7 n (pl. vasa,
vasorum, vasis) 1. сждъ; pl. до­
машни прибори, покъщнина argen­
tea, fictilia. — 2. воен. m. pl. 6aгажъ, воененъ багажъ; conclamare

vasarium

709

vectigalis

vasa заповЪдвамъ войниците да
канъ, хълмъ на десния брЪгъ на
се готвятъ за настжпление; colli­
Тибъръ; vallis между Ватикана и
gere vasa готвя се за походъ.
Яникулумъ.
vasarium , iT п пари за пжть или за vaticinatio, onis / предсказване,
обзавеждане, които се давали на
пророчество.
заминаващия управитель на про­ vaticinator, oris т предсказатель.
винция.
гадатель, пророкъ.
Vascones, um т васкони, племе въ vaticinius 3 пророчески; subst. va­
Испания, сега баски,
ticinium, ii п предсказание, про­
vascularius, iT т майсторъ на злат­
рочество.
ни сждове и чаши, златарь.
vaticinor 1 1. предсказвамъ, проvasculum , Т п малъкъ сждъ.
рокувамъ aliquid: съ acc. с. in/.
v astatio, onis / опустошаване, опу­
— 2. а) напомнямъ, предупрежстошение, разорение domuum,
давамъ, предпазвамъ, уча haec
v astato r, oris т опустошитель, раduce praedico vaticinorque deo, va­
зоритель.
ticinor moneoque. b ) мечтая, бълнувамъ, говоря глупости,
v a ste adv. 1. обширно, широко. — 2.
vaticinus 3 пророчески, предсказнепохватно, грубо,
ващъ libri, furores,
vastitudo, inis /
пустота; огром- vatillum,
T n лопата; тиганъ; манность, големина corporis,
галъ.
vastificus 3 който опустошава,
Vatinius, iT т Ватиний, привържеv astitas, atis / 1. а) пустиня, праз­
никъ на Цезаръ. V atinianus 3
нота.
опустошение, разорение
Ватиниевъ.
totam Italiam ad exitium et vastita­ vatis, is т = vates.
tem vocare. — 2. огромность, го­ -ve coniunct. или duabus tribusve horis;
лемина solis.
ve . . . ve или . . . или (смщо: ve . . .
vastities, ei / опустошение, разо­
aut, ve . . . vel, a u t. . . ve).
рение.
Vecilius m ons планина въ Лациумъ.
v asto 1 1. а) опустошавамъ, правя vecordia, ae /
безумие, лудость
пустъ, оголвамъ, обезлюдявамъ
ярость.
agros, de vastato ac relicto foro; ve-cors, gen. -cordis безуменъ, лудъ.
съ abi. лишавамъ fines civibus, ag­ vectabulum , T n кола, талига,
ros cultoribus, b) опустошавамъ, vectatio, onis f возене, яздене,
разорявамъ agros, omnia ferro ig­ vectigal, alis n
1. данъкъ, мито
nique. — 2. разстройвамъ, побъркpendere; vectigal imponere agro навамъ mentem.
лагамъ данъкъ; pensitare плащамъ;
v a stu s 3 1. а) пустъ, празенъ ager,
exercere събирамъ; exigere изискurbs, b) опустошенъ, разоренъ urbs,
вамъ; aedilicium данъкъ, който съ­
бирали едилит% отъ провинциите
Troia, solum. — 2. а) огроменъ, неза публичните игри въ Римъ. — 2.
измЬримъ, силенъ, големъ mare,
а) страна, която плаща данъкъ на
silva, murmur, Oceanus; animus ненаситенъ. b) непохватенъ, грубъ
Римъ in vestris vectigalibus, vecti­
galia nostra atque provinciae. Ь) доhomo; littera vastior мжчна за про­
ходъ, приходъ magna, parva, ex meo
изнасяне.
vasum , T n вж. 2. vas.
tenui vectigali, urbana, c) източникъ
на доходи parsimonia est magnum
vat£s, is tnf. 1. предсказатель, npoрокъ, гадатель hac vate suadente;
vectiqal.
vate me споредъ моето предска­ vectigalis, e 1. плащанъ като да­
зание. — 2. вдъхновенъ пЪвецъ,
нъкъ pecunia. — 2. данъченъ, облопоетъ; cothurnatus трагикъ; Maeo­
женъ съ данъкъ, плащащъ данъкъ
nius Хомеръ; Lesbia Сапфо.
agri, civitates. — 3. донасящъ при­
V aticanus 3 ватикански; mons, col­
ходи, даванъ подъ наемъ срещу
lis или само Vaticanus, i т Ватипари equus.

vectio

710

vectio, onis / возене, яздене,
vectis, is m 1. лостъ promovent saxa
vectibus. — 2. лостъ за затваряне
на врата, ключалка, сюрме vectes
aurei portas claudunt.
V ectis, is / Вектисъ, островъ на
югъ отъ Британия,
vecto 1 1. возя, нося fructus ех agris,
corpora carina. — 2. pass. а) носенъ
съмъ umeris alicuius, b) пжтувамъ,
яздя, плавамъ equo, carpentis per
urbem, ante signa, praeter oram,
vector, oris m 1. носачъ, който но­
си Sileni vector asellus. — 2. a)
който пжтува съ корабъ. Ь) мореплаватель. с) конникъ.
vectorius 3 транспортенъ, който
превозва navis, navicula,
vectfira, ае / 1. возене, превозва­
не, транспортъ olivi, frumenti; pl.
превозно средство. —2. възнаграж­
дение за превозъ.
vectus part. отъ veho.
Vediovis еж. Veiovis.
vegeo 2 1. подбуждамъ. — 2. живъ
съмъ, бодъръ съмъ, пъргавъ съмъ.
vegeto 1 ободрявамъ.
vegetus 3 живъ, пъргавъ, бодъръ
homo, mens, oculi; consilium бръзъ.
ve-grandis, е 1. твърде малъкъ, малъкъ. — 2. твърде голЪмъ homo
vegrandi macie torridus,
vehem ens (vemens), gen. -entis 1.
a) силенъ, буенъ, разпаленъ, неукротимъ in agendo; lupus свирепъ.
b) строгъ, суровъ, жестокъ iudicium, senatus consultum vehemens
et grave. — 2. силенъ, голЪмъ ven­
tus, dolor, vulnus, bellum; somnus
дълбокъ.
vehem enter adv. 1. буйно, страст­
но, неукротимо. — 2. силно, твър­
де много, много.
vehem entia, ае / 1. разпаленость,
буйность. — 2. сила.
vehes, is / товаръ, кола; faeni ко­
ла сено.
vehiculum, i л 1. кола; носилка.
— 2. корабъ, лодка,
veho, vexi, vectus 3 1. trans, а) возя,
нося, влача rusticus uxorem plaustro
vehit, rates ad litus; hi, quos vehit
unda, Tagus amne suo aurum vehit,
equi vehunt currum, b) pass. vehi ns-

velifico
тувамъ: in navi, rate, Nilo amni пла­
вамъ; (in) equo яздя; curru, in ni­
veis equis пжтувамъ съ кола. — 2.
intr. само part. praes, u gerundiumt
пжтувамъ quadrigis vehens.
Vel (u Veii), orum m Вей, градъ въ
Етрурия. Veius, Veientanus 3 и
Veiens, gen. -entis вейенски. VSientanum, i n вино отъ Вей.
Veiovis (Ve-diovis), is m Вейовисъ,
богъ на отмъщението и на под­
земното царство у старите рим­
ляни; по-късно ~ parvus luppiter.
veis = vis, отъ volo.
vel coniunct. 1. а) или; vel... vel или...
или: vel pace vel bello, b) или по-ско­
ро, или дори а plerisque vel dicam ab
omnibus.—2. adv. а) за усилване при
superi.: adulescens vel potentissimus дори и най-силниятъ младежъ.
b) напримЪръ. с) особено.
Velabrum, I п Велабрумъ, пазаренъ площадъ въ Римъ; maius меж­
ду Палатинския хълмъ и Тибъръ;
minus въ подножието на Есквилинския хълмъ.
Velaeda, ае / Веледа, пророчица у
германците.
velamen, inis п покривало, покрив­
ка, облекло, дреха vultus velamine
celat, detracta velamina.
velamentum, I n 1. покривало, по­
кривка corporis. — 2. pl. бели въл­
нени ленти, съ които обвивали ма­
слинените клончета и ржцете си
молещите се за пощада и защита
supplicum velamenta.
vSlarium, ii n платно, бризентъ за
защита отъ слънце и дъждъ.
velati вж. velo.
veles, velitis m 1. обикн. pl. лековъоржжени войници, които драз­
нели неприятеля съ неочаквани на­
падения. — 2. който дразни, закачливъ scurra.
Velia, ае / Велия: 1. часть отъ Па­
латинския хълмъ въ Римъ. 2. градъ
въ Лукания. Velinus 3 и Velien­
sis, е велийски.
vfilifer, fera, ferum снабденъ съ
платна navis.
velificatio, o n is / плаване съ платна.
velifico 1 разпускамъ платната на
корабъ, плавамъ.

velificor

711

vSllficor 1 1. плавамъ ratis velifi­
cata. — 2. ревностно действувамъ
въ полза на нЬщо, съдействувамъ,
' помагамъ honori suo, alicui,
velificus 3 плаващъ, който плава,
velim coni, praes, отъ volo.
1. Velinus вж. Velia.
2. Velinus, 1 m Велинъ, сабинско
езеро; tribus Velina или Velina, a e /
велинска триба.
Veliocasses, ium u Veliocassi, orum
rn велиокаси, галско племе въ Нормандия.
velitaris, е който принадлежи на
лековъоржженъ войникъ hasta,
arma.
velitatio, onls / престрелка, схват­
ка; прен. дразнене, закачане съ
думи.
velitor 1 дразня неприятеля съ не­
очаквани нападения; прен. карамъ
се, ругая.
Velitrae, arum /
Велитра, грвдъ
на волскитЬ въ Лациумъ. Veliter­
nus 3 велитренски.
velivolus 3 и velivolans, gen. -antis
който плава съ платна navis; mare
по което плаватъ платноходи.
Vellaunodunum, i п Велаунодунумъ,
градъ на сенонитЬ въ Галия.
Vellavii, orum т велави, келтско
племе въ Галия,
velle inf. отъ volo,
vellem coni, irnpf. отъ volo.
Velleius 3 римско родово име.
velli pj. отъ vello.
vellico 1 1. скубя, дърпамъ, щипя.
— 2. уязвявамъ, осмивамъ.
vello, velli (vulsi), vulsus (cm. ф.
tfolsus) 3 1. скубя, дърпамъ, подръпвамъ alicui barbam; aurem съ
дърпане на ухо напомнямъ, подсЬщамъ. — 2. изскубвамъ, измъквамъ, изваждамъ capillos, postes а
cardine; poma кжсамъ; воен. т.
vellere signa изваждамъ забититЪ
въ земята знамена = тръгвамъ на
походъ; vallum събарямъ насипъ.
vellus, eris п 1. (остригана) вълна;
vellera trahere digitis преда; прен.
lanae vellera per caelum ferri дреб­
ни облачета; vellera tenuia нишкитЬ
на копринената буба. — 2. а) нестригана овча кожа, руно. Ь) кожа

vena
на животно leonis, cervina; guttura
velleris atri на овца.
velo 1 1. а) закривамъ, покривамъ, завивамъ capite velato, velatus veste,
b) украсявамъ velatus tempora (acc.
gr.) myrto; velati ramis oratores съ
клончета въ ржце. с) subst. vSlati,
orum m велати, резервни войници,
които замествали излезлите отъ
строя въ време на сражение, обикн.
velati accensi. — 2. скривамъ, прикривамъ primas adulescentis cupi­
dines, odium fallacibus blanditiis,
velocitas, atis / 1. бързина, живость, ловкость corporis. — 2. живость, полетъ на речьта.
vSIdciter adv. бързо, скоро, живо.
vSlox, gen. -ocis бръзъ, ловъкъ, пъргавъ pedites, cervus; horae бързо
минаващи; toxicum бързо действу­
ваща отрова.
velum, I п 1. а) корабно платно;
vela dare (ventis) разпускамъ ко­
рабните платна = отплавамъ, пла­
вамъ; vela facere (pandere) раз­
пускамъ корабни платна, плавамъ
съ всички корабни платна (съ найголема бързина); vela fieri кораб­
ните платна се поставятъ; vela
contrahere (subducere, legere) събирамъ платната, намалявамъ бър­
зината; vela dare fatis плавамъ,
оставяйки се на волята на сждбата;
vela orationis pandere говоря съ
въодушевление; velis remisque съ
всички сили. Ь) корабъ. — 2. по­
кривка, завеса, платно; особ. плат­
но за защита отъ слънце и дъждъ.
vel-ut и vel-utl adv. 1. както, като
veluti pecora; velut (si) като че ли
velut si coram adesset, laeti velut
explorata victoria. — 2. напримЬръ,
като напримЪръ elegia (надписитЬ)
monumentorum hoc confirmant: ve­
lut hoc ad portam,
vim ens вж\ vehemens.
vSna, ae / 1. а) жила venae et ar­
teria. b) артерия; venas temptare
пипамъ пулса. — 2. а) водна жила
aquae, fontis; воденъ каналъ. b)
жила на дърво, с) жила отъ металъ
въ земята aeris, auri; pl. жилкитЬ
въ минералитЬ; прен. металъ; ve­

venabulum

712

na peior желЪзото. d) цепнатина
hians, е) вжтрешность, сърдцевина,
сърдце periculum inclusum in venis
rei publicae; aetatis характеръ. f)
дарба, поетически даръ benigna
ingenii.
venabulum, T n ловджийско копие.
Venafrum, I n Венафрумъ, градъ
въ Кампания, прочутъ съ масли­
нени гори. Venafranus 3 венафрански.
venalicius 3 продаваемъ; subst. 1*
venalicius, ii т търговецъ на
роби. — 2. venalicium, ii n пазаръ на роби, роби за продаване;
pl. роби.
venalis, е 1. а) продаваемъ, изложенъ за продань urbs, b) subst.
1. т pl. изложени за продань роби
grex venalium. 2. n pl, стока. — 2.
продаженъ multitudo,
venaticus 3 ловджийски canis,
venatio, onis / 1. а) ловъ hoc ge­
nere venationis (se) exercent, b)
ловджийски зрелища въ цирка.—2.
дивечъ cum captae venationis onere,
venator, oris m 1. ловецъ; adi. лов­
джийски canis. — 2. а) подслушвачъ venator adest nostris consiliis,
b) изследователь naturae,
venatorius 3 ловджийски culter,
venatrix, Icis / ловджийка; ai/,
dea.
vSnatQra, ae / ловъ; прен. venatu­
ram facere oculis шпионирамъ.
venatus, us m 1. ловитба, ловъ.
— 2. а) риболовство. b) ловъ, уловениятъ дивечъ.
vendibilis, е 1, който се продава
лесно, бързо разпродаваемъ. — 2.
приятенъ, любимъ oratio, orator,
vendico » vindico,
vendidi p f. отъ vendo,
venditatio, onis / излагане за про­
дань; прен. самохвалство, хвалене
sine venditatione.
venditator, oris m който се хвали
самъ, самохвалко.
venditio, dnis /
1. а) продажба,
продаване на търгъ. Ь) даване
подъ аренда legem venditionis de­
cumarum commutare. — 2. pl. про­
дадени имоти.

venenum

vendito 1 1. а) излагамъ за прода­
ване, продавамъ libellos. Ь) търгувамъ съ нЬщо, продавамъ decreta,
imperia, pacem pretio. — 2. похвалявамъ, хваля, препоржчвамъ inge­
nium; se plebi искамъ да се харесамъ.
venditor, oris т продавачъ.
vendo, didi, ditus 3 1. а) продавамъ
aliquid pecunia; recte скжпо; male
евтино; pluris (minoris) скжпо (ев­
тино); sub hasta продавамъ на публиченъ търгъ; sub corona прода­
вамъ въ робство. Ь) продавамъ на
публиченъ търгъ bona civium, с)
отдавамъ подъ наемъ на публи­
ченъ търгъ praedia. — 2. а) про­
давамъ, предавамъ auro patriam,
b) възхвалявамъ, препоржчвамъ
poema, aliquem.
Venedi, orum m венди, славянско
племе по срЪдното течение на
р. Висла.
venefica, ае / отровителка, магьос­
ница.
veneficium, ii n 1. приготвяне на
отрова, магьосничество veneficii
damnari. — 2. отровно питие, ма­
гьосническо питие.
venSficus 3 1. който приготвя отро­
ва, който размЬсва отрова; subst. т
отровитель, магьосникъ. — 2. ма­
гьоснически verba.
Venelli, orum т венели, галско пле­
ме въ Нормандия.
venenarius, П т отровитель.
venenatus 3 1. а) отровенъ tela,
caro, dentes, b) язвителенъ, хапливъ iocus. — 2. магьоснически,
вълшебенъ virga.
venSnifer, fera, ferum отровенъ.
veneno 1 отравямъ; повреждамъ,
вредя venenat odio mea commoda,
venenum, I n 1. а) питие, сокъ; осаб.
отровно питие, отрова parare, su­
mere. b) отрова, гибель, нещастие
discordia venenum urbis; verborum
язвителность; pus atque venenum
язвителни думи. — 2. вълшебно
питие, магьосническо питие. — 3.
а) срЬдство за разхубавяване, чер­
вило cum puella positis sua collinet
ora venenis, b) боя, особ. пурпуръ.

veneo

713

veneo, ii, ire 1. продаванъ съмъ,
обявенъ съмъ за продаване horti
venibunt, fundus veniit; съ gen. u abi.
pretii auro rara avis, minoris, plu­
ris; venire sub hasta на търгъ; ve­
nire sub corona въ робство. — 2.
лродавамъ се на търгъ in auctione
venit servula. — 3. давамъ се подъ
наемъ.
venerabilis, е достоенъ за уваже­
ние, уважаемъ.
venerabundus 3 изпълненъ съ ува­
жение, благоговЬенъ.
venerandus 3 достоенъ за уваже­
ние.
veneratio, onis / 1. почитане, ува­
жение, почить; съ gen. obi. regis.
— 2. достойнство,
venerator, oris m почитатель.
venerius 3 вж. venus,
veneror u venero 1 1. настоятелно
моля, моля deos multa. — 2. a) noчитамъ, обожавамъ, благоговея
предъ aliquem ut deum, templa dei;
part. perf, често pass. почитанъ,
обожаванъ. b) приветствувамъ, позцравявамъ regem.
Veneti, orum m венети: 1. племе,
което се преселило отъ М. Язия
на северния брЪгъ на Адриатиче­
ско море. Venetus 3 венетски.
Venetia, ае / Венеция, страната
на венетигЬ. 2. галско племе въ
северозап. часть на Галия. Vene, tia, ае / область въ Галия. Ve­
neticus 3 венетски; bellum вой­
ната на римлянитЬ съ венетигЬ.
Venetus lacus часть отъ Боденското езеро.
venetus 3 синкавъ, съ ifbbTa на
море; factio партията на облеченитЬ въ синьо състезатели въ цирка,
veni p f. отъ venio,
venia, ае / 1. милость, снисхождение, услуга, позволение veniam
dare; datur haec venia antiquitati,
ut; petere veniam legatis mittendis,
veniam oro, veniam dicendi poscere,
tua venia. — 2. прошка, извинение
da mihi hanc veniam, petere veniam
ignoscendi.
Venilia, ае / Венилия: 1. нимфа, май­
ка на Турнъ. 2. съпруга на Янусъ.

venor

venio, vSni, ventum 4 1. дохождамъ, идвамъ, пристигамъ ad ali­
quem, Romam, ad colloquium, prae­
dandi causa, subsidio, auxilio alicui,
съ sup. oratum, salutatum. — 2. a)
приближавамъ се, настжпвамъ
враждебно ad aliquem, magna manu
ad castra oppugnatum, b) явявамъ се въ сжда като обвинитель, опълчвамъ се qui contra
hunc venis, contra iniuriam. — 3.
а) за време-, настжпвамъ, прибли­
жавамъ се ea dies quam con­
stituerat, venit; tristes Calendae
venere; veniens aetas потомството;
part. fu t. venturus 3 бждещъ
bella, hiems. b) in aliquid идвамъ
въ известно положение, състоя­
ние per aliquem in calloquium ponti­
ficum; in sacerdocium, in senatum
ставамъ жрецъ, сенаторъ; in pe­
riculum излагамъ се на; in potesta­
tem alicuius изпадамъ подъ нЬчия
власть; in partem alicuius rei взимамъ участие въ; in consuetudi­
nem proverbii или in proverbium
добивамъ значение на поговорка;
in dubium ставамъ съмнителенъ;
in sermonem alicuius заговорвамъ
съ; in spem добивамъ надежда:
alicui in amicitiam ставамъ нЬчий
приятель; summum in cruciatum
подхвърлямъ се на най-голЪмо мжчение; aliquid in religionem възбуж­
да религиозни скрупули; res ad cer­
tamen venit работата дойде до
битка; ad senectutem остарявамъ;
eo ventum est, ut стигна се до
тамъ че. с) 88 речь-. идвамъ до,
минавамъ къмъ nunc venio ad hunc
locum d) произлизамъ, водя нача­
лото си Bebrycia de gente, е) случвамъ се, явявамъ се, ставамъ haec
ubi veniunt, mihi multa mala veniunt;
usu venit, usus venit случва ce,
става, f) падамъ ce priori Remo
augurium venit, Ptolomaeo Aegyptus
sorte venit, cui praetori provincia
venit.
vennuncula (vennucula, venucula),
ае / видъ грозде.
venor 1 1. intr. ходя на ловъ, ловя
venatum ire, canum alacritas in ve­
nando; subst. venant&s, ium m лов-

venosus

714

ци. — 2. trans, а) ловя leporem,

ver

venum вж. 1. venus.
venum-do (venun-do), dedi, datus 1
привлека viduas crustis et pomis,
прсдавамъ.
venosus 3 жилестъ; прен. сухъ 1. venus, I m (само dat. u acc. sing.)
liber.
продаване; venum dare продавамъ
venter, ventris m 1. коремъ faba
(= venumdo); venum ire продавамъ
venter inflatur. — 2. стомахъ ventri
ce ( = veneo); veno exercere ali­
oboedientia. — 3. а) утроба venter
quid търгувамъ съ; veno posita изgravis maturo pondere, b) плодъ,
ложенъ за продань.
зародишъ; ventrem ferre бременна 2. venus, veneris /
1. а) любовь,
съмъ; tuus venter дете.
любовна наслада, особ. полова лю­
Ventidius 3 римско родово име.
бовь, похоть; venerem rapere заventilator, oris m вЪячъ (при вър­
бременявамъ. Ь) любима. — 2. пришитба); прен. фокусникъ.
влЬка телность, прелесть, красота.
ventilo 1 1. а) размахвамъ въ въз­
— 3. Venus, eris / Венера, богиня
духа, размахвамъ, развЪвамъ fa­
на красотата и любовьта, съпруга
cem, aura comas ventilat, b) вЬя,
на Вулканъ, майка на Еней; Veneris
провЪвамъ frumentum, c) вЪя за
mensis априлъ; stella Veneris п
прохлада. — 2. вълнувамъ, възсамо Venus планетата Венера. —
буждамъ contionem,
Venerius и Venerius 3 1. Венеринъ;
ventio, onis / идване,
subst. Venerius (sc. iactus) щастли­
ventito 1 често идвамъ, често дово хвърляне при игра (когато всЬхождамъ in castra,
ки заръ показвалъ различно чи­
ventosus 3 1. вЬтровитъ regio, Ger­
сло). — 2. любовенъ, необузданъ,
mania; alae крилата на вЬтъра.
плътски, половъ voluptates, amor;
— 2. а) бръзъ като вЬтъра equi,
res съвокупление, развратъ.
b) пустъ, празенъ, щестлавенъ Venusia, ae / Венузия, градъ въ
lingua, с) вЪтърничавъ, промЪнЯпулия, родно мЪсто на Хораций.
ливъ, непостояненъ, ненадежденъ
V enusinus 3 венузийски; colonus
plebs, ingenium, imperium.
Хораций.
ventricola, ae m чревоугодникъ.
venustas, atis / 1. прелесть, милоventriculus, I m малъкъ коремъ,
видность, привл-Ькателность, кра^
коремче; стомахъ; cordis камара
сота muliebris. — 2. а) за речь:
на сърдцето;
приятность, изтънченость. Ь) учтиventriosus 3 шкембестъ, шишкавъ.
вость, любезность hominum, с)
ventulus, Т т вЬтрецъ.
удоволствие, наслада.
ventus, Т m 1. а) вЬтъръ; secundus venuste adv. прелестно, очарова­
попжтенъ; adversus неблагоприятелно.
тенъ; prov. in vento et in aqua scri­ venustulus 3 прелестенъ, приятенъ,
bere напразно се трудя; verba in
милъ.
ventos dare на вЪтъра говоря; dare venustus 3 1. миловиденъ, преле­
verba ventis не устоявамъ на ду­
стенъ, привлЪкателенъ, очаровамата си; ventis tradere rem отдателенъ, красивъ. — 2. приятенъ,
вамъ на забрава; ventis remis съ
учтивъ, любезенъ sermo.
най-голЬма бързина. Ь) въздухъ. ve-pallidus 3 твърде бледенъ, по— 2. а) вЪтъръ, обстоятелства;
бледнЬлъ.
quicunque venti erunt какъвто вЪ- veprecula, ае / храстче отъ търни.
търъ и да повЬе; secundi щастие; vepres, is m (J) храстъ отъ търни.
alii нещастие; ventus popularis раз­ ver, veris п 1. пролЪть; primo или
положение, разположение на на­
ineunte vere въ началото на пророда. Ь) мълва, слухъ omnes con­
л-Ътьта; ver aetatis младость. — 2.
tionum venti.
ver sacrum лървигЬ рожби на
животни и хора отъ следващата
venQcula вж. vennuncula.
пролЬть, които въ време на гоvenula, ae / малка жила.
b) домогвамъ се до, искамъ да

Veragri

715

лЪми опастности, били обещавани
въ жертва на боговегЬ (по-късно
жертвуването на човЪци било за­
менено съ принудително изселва­
не отъ страната) ver sacrum facere,
vovere.
Veragri, orum m верагри, келтско
племе въ Галия.
vSratrum, I п черенъ кукурякъ
(раст.).
verax, gen. -acis правдивъ, истиненъ oraculum.
verbena, ае / обикн. pl.
зелени
клончета, особ. отъ лавъръ, масли­
на, митра и кипарисъ, донесени
отъ свети места, които били упо­
требявани при религиозни обреди,
особ. отъ фециалите.
verbenatus 3 укиченъ съ зелено
клонче.
verber, eris п 1. пржчка, тояга,
бичъ, камшикъ ictus verberis, ver­
bera saetosa. — 2. a) pl. бичуване,
бой, удари castigare aliquem ver­
beribus. b) ударъ virgae, remorum;
lapidum хвърляне на; venti силно
духане на ветъра. с) ремъкъ на
прашка.
verberabilis, е който заслужава
камшикъ.
verberabundus 3 който бичува, кой­
то бие.
verberatio, onis / бичуване, нака­
зание съ бой.
verbereus 3 заслужаващъ бой.
1. verbero, onis m който заслужава
бой, обесникъ, негодникъ.
2. verbero 1 1. бичувамъ, бия съ
пржчка, бия. — 2. а) удрямъ, бия;
блъскамъ, улучвамъ aliquem ense;
aethera alis хвърча по въздуха;
Mutinam tormentis обстрелвамъ;
verberatae grandine vineae бити отъ
градъ; centena arbore fluctus удря­
на отъ сто весла, b) бичувамъ,
порицавамъ aliquem verbis.
verbex = vervex.
Verbigenus, T m (sc. pagus) Вербигенъ, единъ отъ четиритЪ окржга
на хелветитЪ.
verbivelitatio, onis /
караница,
споръ.
verbose adv. съ много думи, про­
странно, подробно.

verendus
verbosus 3 словообиленъ, богатъ
съ думи, пространенъ, подробенъ
epistula, res.
verbum, I п 1. дума, слово, изразъ,
pl. речь; verba facere говоря; in
verbo по срЪдата на речьта; uno
verbo съ една дума, накратко; ad
verbum, verbum de (e, pro) verbo
дословно, буквално; verbi gratia
(causa) напримЪръ; meis (tuis, suis,
alicuius) verbis отъ мое (твое, не­
гово) име; senatus verbis haec di­
xit отъ името на сената каза. — 2.
а) думи, изразъ, изявление quod
verbum in pectus lugurthae... altius
descendit, b) празна дума; verba
dare alicui измамвамъ; verbo sunt
liberi само на една дума сж сво­
бодни. с) магьосническа формула,
d) грам. глаголъ.
V ercassivelaunus, Т т Веркасивелаунъ, арвернски благородникъ,
роднина на Верцингеториксъ.
Vercellae, arum / Верцела, градъ
въ Gallia Cisalpina.
Vercingetorix, Igis m Верцингето­
риксъ, пълководецъ на възстаналитЪ гали (въ 52. г. пр. Хр.), царь
на арвернитЪ.
verculum, Т п (demin. отъ ver) пролЪть; meum verculum 1 слънчице
мое!
vere adv. 1. вЪрно, истинно, спра­
ведливо dicere, iudicare. — 2. а)
правилно, разумно vivere, b) както
трЪбва, истински pugnare, agere,
verecunde adv. срамежливо, скром­
но.
verecundia, ае / 1. боязливость,
срамежливость, скромность, смиреность; съ gen. subi. Tironis, oris;
св gen. obi. turpitudinis, negandi.
— 2. а) благоговение, почить, дъл­
боко уважение deorum, legum, re­
gis, adversus regem, b) страхъ отъ
позоръ, срамъ; verecundiae erat св
acc. c. in/.. съ inf.
verecundor 1 боя се, срамувамъ ce,
страхувамъ ce.
verecundus 3 боязливъ, срамежливъ, скроменъ.
verendus 3 почтенъ, достоуважаемъ
patres; subst. п pl. полови органи.

vereor

716

vereor, veritus sum 2 1. боя се, не
се решавамъ, съ in f. dicere, ali­
quos interficere. — 2. боя ce, onaсявамъ се, страхувамъ ce pericu­
lum, insidias, hostem; съ dat. загриженъ съмъ navibus. — 3. почитамъ,
благоговея, изпитвамъ дълбоко
уважение, срамувамъ се deos, pat­
rem, patriae auctoritatem; съ gen.
huius feminae.
veretrum , I n половъ органъ.
Vergiliae, arum / Вергилия, съзвез­
дие отъ 7 звезди, плеядите.
Vergilius, ii т римско родово име.
Publius V. Maro Публий Вергилий
Маронъ, прочутъ римски поетъ
(70—19. год. пр. Хр.).
Verginius 3 римско родово име.
vergo 3 1. а) intr. наклоненъ съмъ,
наведенъ съмъ, обърнатъ съмъ,
разположенъ съмъ in meridiem,
terra ad (in) septentriones vergit,
Bruti auxilium ad Italiam vergit на­
сочва ce. b) клоня къмъ края, приближавамъ се къмъ края vergente
iam die, anni vergentes in senium.
— 2. trans, изливамъ, сипвамъ ve­
nenum, amoma in sinus,
vergobretus, I m вергобретъ, найвисшето длъжностно лице у едуитЪ.
vSricola, ае m f който обича исти­
ната lex.
veridicus 3 истиненъ, който казва
истината voces.
veriloquium, ii п основно значение
на думите, етимология.
verisimilis, е вЪроятенъ, правдоподобенъ.
verisimilitudo, inis / вЪроятность.
veritas, atis / 1. действителность
imitari veritatem; in veritate dicere
на форума (а не за упражнение);
expertes veritatis нЪмащи сждебна
опитность. — 2. истина magna vis
veritatis. — 3. правдивость, откро­
веност!», честность, безпристрастие
iudiciorum, orationis,
veritus part. отъ vereor,
veriverbium, i! n истинность, достовЪрность.
vermiculatus 3 1. въ видъ на чер­
вей. — 2. мозаиченъ.
vermiculus, I т червейче.

verro

vermina, um п болки въ корема,
спазми.
vermino 1 разяжданъ съмъ отъ чер­
веи; прен. изпитвамъ болки,
vermis, is т червей,
verna, ае т робъ, който се е родилъ въ кжщата на господаря,
vernaculus 3 1. а) който се отна­
ся (принадлежи) къмъ домашните
роби. Ь) доморасълъ, домашенъ,
туземенъ, отечественъ, особ. рим­
ски; legio отъ местни жители; cri­
men измислено, скроено отъ обви­
нителя.— 2. столиченъ sopor, vitia,
multitudo; subst. m шегобиецъ,
шутъ.
vernilis, е 1. робски, низъкъ. — 2.
дързъкъ, нахаленъ.
vernilitas, atis / робско държание,
робско поведение; прен. подлость,
лодлизурство.
verniliter adv. робски.
vSrno 1 подмладявамъ се, зеленея
се, цъвтя; avis vernat почва отно­
во да пее.
vernula, ае m f робъ, роденъ въ го­
сподарска кжща.
vernus 3 прол%тенъ sol, tempus,
vero adv. 1. въ действителность,
наистина; въ отговори: да, наисти­
на. — 2. но, обаче illud vero non
est ferendum.
Veromandui = Viromandui.
Verona, ае / Верона, градъ въ Се­
верна Италия. Veronensis, е веронски.
verpa, ае / мжжки половъ органъ.
verpus, I т скопецъ, евнухъ; обр%занъ.
verres, is т шопаръ, нерЬзъ, свиня.
Verres, is т Вересъ, прочутъ съ
грабежите си пропреторъ въ Си­
цилия, обвиняванъ отъ Цицеронъ.
Verrius и Verrinus 3 Вересовъ.
Verria, orum п празникъ на Ве­
ресъ.
verrinus 3 шопарски, свински,
verro, —, versus 3 1. а) мета ae­
des, vias. Ь) докосвамъ се до, плъзгамъ се aequora caudis, ima vesti­
gia cauda; remis vada livida плавамъ. — 2. а) събирамъ quidquid
de Libycis verritur areis, b) влача,
мъкна caesariem per aequora, pis-

verruca

717

ces ex aequore; ex imo harenas вдигамъ пЪсъкъ отъ дъното,
verruca, ае / брадавица; прен. малъкъ недостатъкъ.
verrucosus 3 съ много брадавици.
Verrugo, inis / Веруго, градъ въ
Лациумъ.
verrunco 1 (само въ молитви) обръщамъ се; bene verruncare populo
взимамъ добъръ край за народа,
versabilis, е подвиженъ acies; прен.
непостояненъ, промЪнливъ fortuna,
versabundus 3 който се върти по­
стоянно.
versatilis, е 1. лекоподвиженъ, по­
движенъ acies.—2. похватенъ, сржченъ ingenium.
versatio, onis / обръщане въ кржгъ,
въртене; прен. непостоянство.
versicolor, gen. -oris който се пре­
лива въ различни цвЪтове, разноцвЪтенъ, пъстъръ.
versiculus, I т 1. малъкъ редъ,
редче epistulae. — 2. малъкъ стихъ,
стихче.
versificatio, onis / стихотворство.
versificator, oris т поетъ, стихотворецъ.
versifico 1 съчинявамъ стихове,
versipellis, е 1. който промЪня фор­
мата си, преобразяващъ се. — 2.
хитъръ, лукавъ.
verso 1 1. а) вървя, обръщамъ tur­
dos in igne, lumina; exemplaria Grae­
ca nocturna versate manu, versate
diurna и день и нощь не изпускайте
отъ ржце (т. е. постоянно четете);
rura разоравамъ, обработвамъ. Ь)
карамъ, гоня; oves карамъ на паша,
паса; currum in gramine пжтувамъ
съ кола по. с) разтърсвамъ, тре­
вожа domos odiis, d) за сждбата:
играя си съ нЪщо sic fortuna utrum­
que versavit. — 2. а) въртя насамънатамъ, обръщамъ на всички стра­
ни; animum in omnes partes бързо
мЪнявамъ решенията си; versare
animum промЪнямъ мнението си;
suam naturam промЬнямъ харак
тера си; animum per omnia минавамъ отъ едно решение на друго.
Ь) въздействувамъ, мжча се да
спечеля muliebrem animum in om­
nes partes (по всевъзможни начи­

vertex
ни), varie militum animos castigando
adhortandoque. c) тълкувамъ, обяснявамъ somnia, verba, d) обмислямъ in pectore, aliquid pectore, ver­
sate diu.
versor 1 1. а) въртя ce mundus
circa axem versatur, b) пребивавамъ, намирамъ се, живЬя, съмъ
in Gallia, cum aliquo, domi, intra
vallum, alicui dies noctesque ante
oculos, in bello, in pace; quae ver­
santur in foro какво става на фо­
рума; in aeterna laude ползувамъ
се съ безсмъртна слава. — 2. занимавамъ се съ, взимамъ участие
in re publica, multum in beilo ver­
satus, in opere.
versoria, ае /
корабно вжже за
обръщане на корабното платно;
versoriam capere обръщамъ кораба,
versum вж. 2. versus,
versura (vorsura), ае / 1. обръ­
щане. — 2. заемъ за плащане старъ
дългъ; versuram facere заемамъ;
versura solvere съ новъ дългъ
плащамъ стари дългове.
1. versus part. отъ verro и verto.
2. versus (vorsus) u versum (vorsum) a<tv. и praep. съ acc. по на­
правление къмъ, къмъ in Italiam
versus, cursum Massiliam versum
perficit; ргьдко преди думата-, ver­
sum oppidum; quoque versum навсЪкжде.
3. versus, iis m 1. обръщане, вър­
тене при танцъ; — 2. обръщане
при орань; прен. бразда. — 3. а)
редъ, линия remorum, triplex, pri­
mus. b) редъ въ книга, с) стихъ.
versute adv. хитро, лукаво,
versutia, ае / хитрость, лукавство.
versutiloquus 3 говорещъ хитро,
хитъръ.
versutus 3 1. ловъкъ, сржченъ. — 2.
хитъръ, лукавъ.
vertebra, ае / става, особ. гръбначенъ прешленъ.
vertebratus 3 гъвкавъ, подвиженъ.
vertex (vortex), verticis m 1. върте­
не: а) водовъртежъ. b) вихрушка,
с) огненъ стълбъ. — 2. а) полюсъ.
Ь) теме: прен. глава ab imis un­
guibus ad verticem summum, toto

verti

718

vertice supra est. c) връхъ montis,
pinus; a vertice отгоре, b) висша
точка, връхъ dolorum.
verti pf. отъ verto.
Vertico, dnis m Вертиконъ, знатенъ нервиецъ.
verticosus 3 съ много водовърте­
жи amnis.
vertigo, g in is/ въртене, обръщане;
прен. замайване.
Vertiscus, i т Вертискъ, вождъ
на ремит^.
verto (vorto), verti, versus 3 1. а)
обръщамъ ora in aliquem, equos
ad moenia; flumina ac lacus отбивамъ; se vertere или verti връщамъ се, обръщамъ се; Epirus in
septentrionem versa обърнатъ, лежещъ на северъ; vertere terga и
se in fugam обръщамъ гръбъ, бЪгамъ; in fugam vertere обръщамъ
въ бЪгство. b) pass. verti намирамъ се, заключавамъ се, основавамъ се, завися in maiore discri­
mine res vertebatur; virtus omnis
tribus in rebus vertitur се проявя­
ва въ; aliquid in voluntate alicuius
vertitur зависи отъ; in eo victoria
verti отъ това зависи победата:
impers. vertebatur utrum ... an въ­
проса се въртЪше около това, да­
ли. . . или. с) обръщамъ, направлявамъ, насочвамъ in se studia ci­
vium; mulier in iram ex precibus
преминава отъ; tota civitas in eum
versa est е обърнала погледъ; ех
illa pecunia magnam partem ad se
присвоявамъ; litem in suam rem
присвоявамъ спорния предметъ; oc­
casionem ad bonum ■publicum използувамъ. d) тълкувамъ, разглеждамъ; aliquid in suam contumeliam
като лична обида, е) приписвамъ
causas omnium rerum in deos, f)
давамъ на нЪщо нЪкакъвъ обратъ,
край (добъръ или лошъ) dii bene
vertant, quod agas; cognomen in ri­
sum правя за смЪхъ; pass. избивамъ, обръщамъ се factum est
versum in laudem. — 2. отвръщамъ,
отклонявамъ ora, lumina. — 3. a)
обръщамъ, преобръщамъ stilum,
arma; terram aratro разоравамъ;
freta remis плавамъ. b) разруша-

vesaniens

вамъ, унищожавамъ, разорявамъ
moenia Troiae ab imo. c) промЪнямъ, смЪнямъ, обръщамъ: verti и
se vertere промЪиямъ се, превръщамъ се въ; solum отивамъ на за­
точение; Auster in Africum se ver­
tit се смЬни отъ; vice versa обрат­
но; verso Marte когато военното
щастие се променило; comas боядисвамъ; verti in avem превръщамъ се въ. d) превеждамъ anna­
les ех Graeco in Latinum. — 4. intr.
а) обръщамъ се Caesar vertit ad
Rhenum; anno vertente въ продъл­
жение на една година; prodigium
vertit in bonum, ira in rabiem ver­
terat. b) взимамъ обратъ (край),
свършвамъ се quod bene vertat.
Vertumnus, T m Вертумнъ, богъ на
промЪнит-fe въ природата, особ. на
годишнитЪ времена и на търго­
вията; близу до статуята му на
форума сж се намирали книжар­
ниците.
verii, iis п 1. шишъ. — 2. копие.
Verucloetius, ii т Веруклеций, хелветиецъ.
veruina, ае / копие.
1. verum, i п копие.
2. verum adv. 1. действително, на­
истина. — 2. но, обаче (усилено:
verum enim verum); non modo ...
verum etiam не само . . . но и.
verum-enim-vero adv. но наистина.
verumtamen adv. но, обаче.
verus 3 1. истински, действителенъ
gloria, timor; subst. verum, i n исти­
на verum dicere, loqui; veri similis
вж. verisimilis. — 2. а) истиненъ,
правдивъ, честенъ, който говори
истината homo, vates, b) справедливъ, разуменъ lex; verum est ра­
зумно е, справедливо е, съ асс. с.
in/., съ ut.
verutum, i п метателно копие.
verutus 3 въоржженъ съ копие.
vervex, ecis т овенъ; прен. глупакъ.
Vesaevus = Vesuvius.
vesania, ае / лудость, безумие.
vesaniens, gen. -entis лудуващъ,
бушуващъ.

vesanus

719

veteranus

v£-sanus 3 безуменъ, лудъ; прен. vester (voster), stra strum pron.
poss. вашъ; odium vestrum npoстрашенъ, много силенъ pontus,
тивъ васъ; subst. vestrum, i n ва­
flamma.
ше, което принадлежи на васъ.
Vesbius = Vesuvius.
Vescia, ae / Весция, градъ въ *Ла- vestiarium, il л дрехи, облЬкло.
циумъ. Vescinus 3 весцийски.
vestiarius, ii т шивачъ.
vescor 3 1. храня се, ямъ in mensa, vestibulum, I n i . преденъ дворъ
на кжщата (отд%ленъ отъ улицата
in villa; съ abi. carne, caseo; съ acc.
съ низка стена) aedium, templi, cu­
columbas, glandes. — 2. наслаждаriae. — 2. а) предверие, вестибюлъ.
вамъ ce voluptatibus; aura aetheria
дишамъ, живЪя.
Ь)
входъ urbis, castrorum; прен.
встжпление orationis,
veternosus 3 1. сънливъ, съненъ,
vestigium, ii л 1. стжпало; vestigia
бавенъ. — 2. слабъ, безсиленъ.
ponere graviter стжпвамъ тежко.
vescus 3 1. ослабващъ, изтощаващъ sal. — 2. слабъ, мършавъ.
- 2. а) стжпка, следа, диря aliquem
Veseris, is т Везеръ, рЪка въ Кам­
vestigiis sequi, vestigiis ingredi pa­
пания.
tris; vestigia facere in foro ходя no
форума, b ) следа, знакъ, беvesica, ae f пикоченъ мЪхуръ, мЪхуръ; прен. надутость въ реньта.
легъ, признакъ manifesta rotae ve­
stigia, avaritiae, c) м-Ьсто eodem ve­
vesicula, ае / мЪхурче.
stigio remanere, d) пепелище in ve­
Vpsontio, onis т Везонционъ, градъ
stigiis huius urbis, c) моментъ in
на секваните въ Галия,
illo vestigio temporis; e vestigio вед­
vespa, ае / (Тоса.
нага, незабавно..
Vз sper, eri т {abi. vespere, loc. ves­ vestigo 1 вървя по слецит-fe, диря,
издирвамъ viros, equum,
peri) 1. вечерница (звезда) vespe­
ro surgente. — 2. а) вечерь; prima vestimentum, I л 1. облЪкло, дре­
хи. — 2. покривка, килимъ.
vesperi (sc. hora) u primo vespere
въ първия вечеренъ часъ; sub ves­ Vestini, orum т вестини, италийско племе въ СрЪдна Италия,
perum привечерь. b) вечеря, c) западъ.
vestio 4 1. обличамъ. — 2. покриvespera, ае / вечерь, вечерно време,
вамъ, украсявамъ; montes vestiti
vesperasco, ravi 3 свечерявамъ се;
silvis обрасли съ.
impers. vesperascit свечерява се. vestiplica, ае / камериерка,
vestis, is / 1. дреха, облЪкло ser­
vespertilio, dnis т прилепъ.
vilis, muliebris; mutare vestem преvespertinus 3 1. вечеренъ; senatus
обличамъ се или обличамъ траур­
consulta взети вечерно време. — 2.
ни дрехи. — 2. покривка, килимъ.
западенъ regio.
vesperugo, inis / вечерница (звезда) vestitus, iis т облЪкло, носия;
vespillo, onis m носачъ на бедни
vestitum mutare обличамъ трауръ;
мъртъвци (погребвали ги вечерно
ad vestitum suum redire изоставреме); осквернитель на мъртъвци.
вямъ траурното облЪкло; прен. ri­
Vesta, ае / 1. Веста, дъщеря на
parum, arborum зеленина; orationis
начинъ на изложение.
Сатурнъ, богиня на домашното
огнище, покровителка на домаш­ Vesulus, I т Везулъ, планина въ
ния битъ; въ храма й горЪлъ вЪЛигурия.
ченъ огънь. — 2. прен. а) храмъ Vesuvius, ii m (Vesaevus) Везувий.
на Веста. Ь) свещениятъ огънь. Vetera (castra), um n римски укре— 3. Vestalis, е а) Вестинъ sacra,
пенъ лагеръ на рЪка Рейнъ.
foci; subst. / или virgo Vestalis ве- veteramentarius 3
вехтошарски;
сталка, жрица на Веста. Vestalia,
sutor кърпачъ на обуща,
ium п празникъ на Веста. Ь) ве- veteranus 3 дългогодишенъ, старъ
сталкинъ, който е на весталка;
hostis; milites veterani и subst. ve­
прен. цЪломждренъ, срамежливъ.
terani, orum m ветерани, стари

veteraria

720

опитни войници, които ся служили
дълго време въ войската; legio отъ
ветерани.
veteraria, orum п запаси отъ ста­
ро вино.
veterasco 3 остарявамъ.
veterator, oris m 1. остар-Ьлъ въ
н-femo, опитенъ. — 2. старъ хитрецъ, хитрецъ.
veteratorie adv. хитро, изкусно,
ловко.
veteratorius 3 хитъръ, изкусенъ,
ловъкъ.
veterinus 3 който принадлежи на
работния добитъкъ; subst. veterina,
orum п товарни животни,
veternosus 3 1. сънливъ, съненъ.
— 2. слабъ, безсиленъ, бавенъ.
veternus, Т т 1. плесень, мухълъ.
— 2. сънливость; civitatis ослабване.
vetitum, i п забранено нЪщо; за
прещение.
veto, vetui, vetitus 1 запрещавамъ,
забранявамъ, не позволявамъ, npfcча lex vetat; сь inf. fugere vitam
vetant; сь acc. c. inf. dux castra
muniri vetuit; ea pass. сь пот. c.
inf. Simonides vetitus est navigare,
сь ut, ne, quin, само съ coni.
Vettones, um m ветони, племе въ
Лузитания.
vetui p f. отъ veto,
vetulus 3 старичъкъ, доста старъ;
subst. vetulus, i m старче, старецъ; vetula, ae f старица, баба.
vetuo 3 = veto.
vetus, gen. veteris (abi. vetere u -i;
superi, veterrimus; за comp. ve­
tustior) 1. старъ navis, inimicitiae;
milites дълго служили; senectus
слаба; vetus est има стара пого­
ворка, сь gen. militiae; laboris, reg­
nandi опитенъ въ; subst. veteres,
um m старци; предци; стари на­
роди; старитЪ писатели; subst. п
старото, миналото; Veteres, um /
(sc. tebernae) старитЪ сарафчийници на форума. — 2. предишенъ,
бившъ copiae, iniuria.
vetustas, atis /
1. а) старость,
древность urbis, annalium, b) старо
приятелство, старо познанство ma­
xima est vis vetustatis. — 2. а) ста­
ро време, древность exempla vetu­

via

statis, historia nuntia vetustatis, b)
потомство de me nulla umquam
obmutescet vetustas,
vetustus 3 1. старъ. — 2. а) за opaторь: стариненъ multo vetustior et
horridior ,Ь)предишенъ,по-раншенъ.
vexabilis, е угнетенъ, оскърбенъ.
vexatio, onis / 1. разклащане, съ­
тресение. — 2. болка, страдание.
— 3. измъчване, изтезаване, лошо
отнасяне,
vexator, oris т мжчитель, подтисникъ, обезпокоитель urbis, furoris
Clodii.
vexi p f. отъ veho.
vexillarius, ii m 1. знаменосецъ.
— 2. pl. заслужили ветерани, които
служели за резерва (презъ време
на императорите).
vexillatio, onis / 1. отредъ отъ
vexillarii. — 2. отредъ кавалерия,
vexillum, i n 1. а) знаме на кон­
ницата, съюзниците, ветеранитЬ и
на малки войскови отделения equi­
tum, sociorum, b ) червено знаме,
което издигали надъ палатката
или кораба на пълководеца като
знакъ за започване сражение или
тръгване на походъ vexillo signum
dare. — 2. войници, които служели
подъ едно знаме, отредъ, рота; le­
gionum народно опълчение,
vexo 1 1. докарвамъ въ силно дви­
жение, блъскамъ насамъ-натамъ
(venti) caeli nubila vexant; mare вълнувамъ. — 2. а) опустошавамъ, разорявамъ agros, urbes, b) обезспокоявамъ, тревожа, измжчвамъ угнетявамъ, прит^снявамъ, повреждамъ hostes, omni scelere rem publi­
cam; pecuniam прахосвамъ.с)укорявамъ, оскърбявамъ aliquem verbis,
via, ae / 1. а) пжть; via ire вървя
по правия пжть; dare alicui viam
давамъ нЪкому пжть, като се отдръпвамъ; dare alicui viam per fun­
dum позволявамъ никому да мине
презъ; viam (ferro) aperire пробивамъ си пжть; viam inire или
ingredi отправямъ се на пжть.
Ь) улица Sacra. — 2. а) пжть, проходъ vocis, harundo signavit viam
flammis; aquarum каналъ. b) цеп­
натина finditur in solidum cunesi

v ia lis

721

via. c) пжть vitae, luxuriae, leti, ad
gloriam, d) средство habeo certam
viam; omnes vias pecuniae nosse
за добиване на пари; viam fraudis
inire прибЪгвамъ къмъ измама, е)
пжть, пжтуване, походъ viam tri­
dui: odio maris atque viarum, viam
suadet Boreas, f) методъ, правило,
способъ, начинъ alia via, eadem
via; ratione et via методично, пла­
номерно; via dicere методично,
правилно.
vialis, е който се отнася до пжтя.
viarius 3 пжтенъ, отнасящъ се до
пжтя lex.
viaticatus 3 снабденъ съ пжтни
пари.
viaticus 3 който се отнася до пжтуването; subst. viaticum, i п пжт­
ни пари; войнишки спестявания
(отъ заплатата или отъ продадена
плячка).
viator, oris m 1. пжтникъ, пжтешественикъ. — 2. а) слуга, разсиленъ при цензори, трибуни и пр.
Ь) пратеникъ.
vibex, icis / белегъ отъ заздрави­
ла рана.
Vibo, onis / Вибонъ, градъ въ Бруциумъ. VibonSnsis, е вибонски.
Vibentini, orum т вибонци.
vibro 1 1. trans, махамъ, размахвамъ, люлЪя hastas, spicula; vibrari
membra videres че треперятъ; cri­
nes vibrati calido ferro накждрени.
— 2. intr. а) треперя tres vibrant
linguae; vox vibrat звучи, b) блестя
mare, gladius; fulmina vibrantia свет­
кавици; oratio силна, убедителна.
viburnum , I n калина (раст.).
vicanus 3 селски, живЬещъ на се­
ло; subst. т селянинъ.
VIca Pota, ае / Вика Пота, стара
римска богиня.
vicarius 3 замЬстващъ, който замЬства; subst. vicarius, ii т а) замЬстникъ, викарий, наследникъ по
длъжность; vicurius Filii Dei папа­
та. b) помощникъ на роба (наеманъ
отъ роба на собствени разноски).
vicatim adv. 1. по села, въ села
habitare. — 2. отъ улица на улица,
по отдЬлни улици.
vice, vicim вж. vicis.
Латинско-български речникъ — Войновъ, М;

v ic is

vicenarius 3 който съдържа 20.
viceni, ае, а по двадесеть.
vicensum us = vicesimus,
vices вж. vicis.
vice(n)sim ani, orum m войници отъ
20. легионъ.
vlce(n)sim arius 3 който се отнася
до двадесетата часть; aurum налогъ отъ 5°/о върху цената на ро­
ба, който се плащалъ при пуска­
нето му на свобода; subst. т откупвачъ на този налогъ.
vice(n)simus 3 двадесети; subst.
vicesim a, ае / двадесета часть
(5°/0), данъкъ въ полза на държа­
вата.
Vicetia, ае / Вицеция, градъ въ Се­
верна Италия. Vice(n)tini, orum m
вицетийци.
vici pf. отъ vinco,
vicia, ае / уровъ (раст).
v!cie(n)s adv. двадесеть пжти; HS
vicies 2,000,000 сестерции.
Vicilinus, T m Бдителенъ, прЪкоръ
на Юпитеръ.
vicinalis, е съседенъ; bella съ съседитЬ.
vicinia, а е / 1. съседство, близость.
— 2. съседи.
vicinitas, atis / 1. съседство. — 2.
а) околность. Ь) съседи signum no­
tum vicinitati, haud loca vicinitatibus
erant nota.
vicinus 3 1. съседенъ oppida; съ dat.
sedes vicina astris; subst. vicinus, i m
съседъ; vicina, ае / съседка; vi­
cinum, i n съседство, близость;
vicina, orum n съседна область,
околность. — 2. а) близъкъ, предстоящъ mors, b) близъкъ, подобенъ, сходенъ.
vicis (gen.) j (употргъбяватъ се са­
мо: sing. gen. vicis, acc. vicem, abi.
vice; pl. nom. u acc. vices, dat. u abi.
vicibus) 1. редуване, см^на, про­
мяна diei noctisque; vices peragere
смЪнявамъ се или изм-Ьнямъ се;
поет. plus vice simplici повече отъ
единъ пжть. — 2 редъ suam quisque
vicem всЬки на свой редъ; in vicem
или vicem и in vices по редъ, ре­
дувайки се или взаимно. — 3. услу­
га, взаимна услуга, отплата red­
dere (referre, exsolvere) vicem (vi.
ввъ. — 3. издание.

46

\
v ic is s a t im

ces) отплащамъ (за нЪщо); redde
vicem meritis, reddere vicem officio
et iniuriae. — 4. промЪна на ща­
стието, унасть, сждба vices huma­
nae, tuam vicem doleo, suam vicem
(за своята сждба) anxii, meam et
aliorum vicem pertimesco. — 5. =
мЪсто или длъжность cedere in vi­
cem alicuius; accedere in vicem ali­
cuius, vicem vestram explete; fungi
vice alicuius изпълнявамъ нЪчия
длъжность; in vicem, vicem или
vice = BM-fccTo: missis in vicem eorum
quinque milibus, salis vice (вместо
съ соль) nitro utuntur; meam vicem
вмЬсто мене; оттукъ: vicem или
vice alicuius = aiv. като: Sardana­
pali vicem mori, oraculi vice, vicem
pecorum obtruncari,
vicissatim aiv. = vicissim.
vicissim aiv. 1. а) редувайки ce
homines vicissim dormiunt et vigi­
lant. b) отново, пакъ, отъ друга
страна. — 2. взаимно,
vicissitudo, inis / 1. смЪна, реду­
ване dierum ас noctium. — 2. взаимность beneficiorum,
victima, ае /
жертвено животно,
жертва.
victim arius, iT т прислужникъ при
жертвоприношения, който заколвалъ жертвата.
v ictito 1 живЪя отъ, храня се съ
ficis.
victor, oris т победитель trium bel­
lorum, maximarum gentium; propo­
siti достигамъ цельта си; animus
victor libidinis победилъ страстит%;
съ subst. побеждаващъ, победоносенъ exercitus; currus триумфална,
victoria, ае / 1. победа; victoriam
ferre ab aliquo спечелвамъ победа
надъ нЬкого; victoriam exercere
давамъ да се почувствува; victo­
riam crudeliter exercere и victoria
uti жестоко се възползувамъ отъ;
victoriam acerrime exercere in ali­
quem давамъ нЪкому да почув­
ствува силно победата ми. — 2. по­
бедна слава.
Victoria, ае / Виктория, богиня на
победата.

722

v id e o r

victoriatus, I т половинъ денаръ,

сребърна монета съ образа на бо­
гинята Виктория.
Victoriola, ае / статуйка на боги­
нята Виктория.
victrix, Icis /
победителка; adi.
победоносенъ legiones, Rthenae,
arma.
victuma = victima.
Victumuiae, arum /
Виктумула,
градъ на инсубрит-fe.
victurus part. fut. отъ vinco u vivo.
1. victus part. отъ vinco.
2. victus, iis m 1. храна, прехрана,
diurnus, tenuis, maior pars victus
eorum lacte et carne constitit; pl.
храна, ястие. — 2. начинъ на живЪене pristinus.
viculus, I т селце.
vicus, I m 1. а) имение, чифликъ.
Ь) село. — 2. кварталъ, градска
часть; главна улица, улица Tus­
cus, vicos piateasque inaedificat.
videlicet adv. 1. ясно е, очевидно e,
съ acc. c. in f. — 2. очевидно, си­
гурно, разбира се, сиречъ.
video, vidi, visus 2 1. ai виждамъ.
гледамъ bene, longe, b) виждамъ,
забелязвамъ vitia in aliquo, aliquid
ex superioribus castellis; съ acc. c.
inf. illud frustra accidisse; quam
miseriam vidi преживЬхъ- c) виж­
дамъ, забелязвамъ, разбирамъ ali­
quem in somnis; ea quae imminent
non vident; quae fuerit causa, mox
videro; plus videre по-предвидливъ
съмъ; quem video te praetore in
Sicilia fuisse зная че. — 2. а) гле­
дамъ, наблюдавамъ qui visum (sup.)
processerat; aliquem video non pos­
se; has domos посещавамъ; vide
внимавай, b) обсжждамъ, обмислямъ videte hominis amentiam,
videndum est illud, c) предвиждамъ,
грижа се, внимавамъ vide ne faci­
nus facias; se visurum, quem ad
modum tuto legati venire possent;
videant consules нека внимаватъ,
нека да бдятъ. d) възнамЪрявамъ,
имамъ предвидъ, желая suam mag­
nam gloriam, maius quiddam vide­
bam.
videor, visus sum, videri 2 1. (ргьдко) видимъ съмъ; videmur виж-

v id i

723

датъ ни; visus sum забелязанъ |
съмъ, вид-fcxa ме. — 2. а) изглеждамъ qui diligentiores videri vole­
bant, is mihi videtur sapientissimus;
сь nom. c. in/. meridies appropin­
quare videtur; videris bonus (esse)
изглеждашъ добъръ (изглежда, че
си добъръ); mihi videor струва
ми се, мисля; sperare videor стру­
ва ми се, че мога да се надявамъ.
Ь) изглеждамъ добъръ, удобенъ,
умЪстенъ, нравя се magistratus,
quae visa sunt, occultant; quid tibi
visa (est) Chios? какъ ти се харе­
са Хиосъ? impers. alicui videtur
изглежда никому удобно (правил­
но, умЪстно), харесва се никому,
нЪкой намира за добре (решава)
съ in /, или acc. c. in/, diis aliter
visum est, senatui visum est lega­
tos mittere.
v id i p/. отъ video.
.vidua, ae / 1. вдовица. — 2. разве­
дена. — 3. неомжжена, мома.
viduitas, atis /
1. вдовство. — 2.
липса copiarum.
vidulus, T m
плетена пжтническа
кошница.
viduo 1 1. правя нЪкоя вдовица
filia marito pulso in exilium vidua­
ta; part. viduata овдовЪла Agrip­
pina. — 2. опразвамъ, лишавамъ
urbem civibus.
viduus 3 1. овдовЪлъ, нежененъ,
неомжжена, безъ съпругъ, самотенъ viri, puella, domus, torus; aula
безъ царица; arbores на които нЪма привързана л о за; vitis неприкрепена на дърво. — 2. лишенъ,
обранъ, безъ нЬщо pectus viduum
amoris; сь abi. pharetra.
Vienna, ae / Виена, главенъ градъ
на алоброгитЬ, на р. Рона, сега
Vienne. Viennensis, е виенски.
viStus 3 повЬхналъ, посърналъ,
унилъ senex.
vigeo, vigui 2 1. пъленъ съмъ съ
жизнени сили, здравъ съмъ, силенъ съмъ, бодъръ съмъ, свежъ
съмъ vires in corpore vigent; vi­
get animus, viget aetas; animo vi­
gere бодъръ съмъ духомъ. — 2. въ
цвЪтущо състояние съмъ, процъвтявамъ, нмамъ влияние, имамъ

v ig i n t i

значение, ползувамъ се съ уваже­
ние, господствувамъ studia vigent,
philosophia viget; per multa saecula
sic Pythagoreum nomen viguit.
vigesco 3 ставамъ силенъ, ставамъ
пъргавъ.
vigesim us = vicesimus.
vigil, gen -ilis 1. adi. бдителенъ,
бдещъ, пазещъ, бодъръ, буденъ
canis, custodia; nox презъ която се
бди; lucerna която гори непрекжснато; curae които не даватъ покой.
— 2. subst. пазачъ, стражарь ca­
strorum, vigiles fanique custodes;
vigiles пожарна команда.
vigilans, gen. -antis 1. пазещъ, бу­
денъ. — 2. бдителенъ, усърденъ,
прилеженъ.
vigilanter adv. бдително, усърдно;
старателно.
vigilantia, ae /
1. бдителность,
— 2. грижа.
vigilax, gen. -acis бдителенъ; curae
непрестанни.
vigilia, ae / 1. а) бдение, бодърствуване, прекарване нощьта безъ
сънъ Demosthenis vigiliae; nox con­
sumitur vigiliis минава въ безсъ­
ние. b) караулене; agere vigilias ad
templa карауля. — 2. а) караулъ,
стража vigilias disposuit, circuire
vigilias, urbs vigiliis munita, b) вре­
ме на нощната стража, нощна стра­
жа (въ римския лагеръ караулътъ
се смЪнявалъ четири пжти презъ
нощьта, следъ всЪки три часа) pri­
ma, secunda, tertia, quarta vigilia,
c) бдителность, предпазливость.
усърдие, грижа, d) нощенъ празникъ vigiliis Cereris.
vigiliarium, ii n караулница.
vigilo 1 1. intr. а) бдя, пазя, бодърствувамъ, не спя ad multam noctem,
usque ad lucem; lumina vigilantia
постоянни (на фаръ). b) непрестан­
но се грижа, залЪгамъ pro aliquo,
ad perniciem rei publicae, съ dat.
studiis, съ ut, ne. — 2. trans, a) npeкарвамъ безъ сънъ noctem, b) ста­
рателно извършвамъ, старателно
изпълнявамъ carmen, vigilati labo­
res.
viginti indecl. двадесеть.

v ig in t iv ir a t u s

viginti-viratus, us m

724

длъжностьта
на членъ отъ двадесеточленната
комисия.
viginti-viri, orum m 1. двадесеточленна комисия, назначена отъ Цезаръ да разд-Ьли кампанскигЬ зе­
ми между войниците. — 2. общо
име на четиритЪ градски подкоми­
сии; triumviri monetales, triumviri ca­
pitales, quattuorviri viarum curanda­
rum u decemviri stlitibus iudicandis,
vigor, oris m
жизнена сила, свежесть, бодрость, живость in vultu,
animi.
vllica, ae /
селска хубавица, сел­
ско момиче.
v ilico 1 управлявамъ вила, управитель съмъ на вила.
vTlicus, I т управитель на вила.
vilis, е 1. евтинъ frumentum. — 2.
безъ цена, маловаженъ, нищоженъ, незначителенъ, презрЪнъ:
pericula vilia habere презирамъ.
vilitas, atis / евтиния annonae; прен.
незначителность, нищожность.
villa, ae / вила, лЪтна кжща, чифликъ; villa publica държавно здание
на Марсовото поле; прен. поле.
villico, villicu s еж. vilico, vilicus.
villosus 3 косматъ, вълнестъ, рун_тавъ leo, canis.
villula, ae /
малка вила; малъкъ
чифликъ.
villum, I п винце,
villus, i т кичуръ, козина, вълна,
vimen, inis п 1. пржчка за плете­
не, осов. върбова corpus navium
viminibus contextum; прен. върба.
— 2. плетено н-Ьщо, кошница; quernum цедилка.
vimentum, I п материалъ за пле­
тене, пржчки; плетено нЬщо.
Vim inalis collis т единъ отъ седемтЪ римски хълмове,
vimineus 3 направенъ отъ пржте,
плетенъ crates,
vin = visne, отъ volo,
vinaceus, I m
зърно отъ грозде;
adi. гроздовъ, виненъ.
Vinalia, ium п празникъ на вино­
то, празнуванъ на 22. априлъ и
19. августъ.
vinarius 3 виненъ cella, vas; cri­
men отнасящъ се до митото върху

v in c u lu m

виното; subst. vinarius, ii т винарь, търговецъ на вино; vina­
rium, ii п сждъ за вино; кратеръ,
амфора.
vincibilis, е
който може лесно да
се спечели causa.
vincio, vinxi, vinctus 4 1. а) вързвамъ, свързвамъ, оковавамъ ma­
nus post terga, civem Romanum,
trinis catenis vinctus; vinctus som­
no заспалъ. b) обвивамъ vincti
tempora (acc. gr.) fronde. — 2. a)
укрепявамъ loca praesidiis, b) омагьосвамъ, омайвамъ linguas et ora.
c) свързвамъ, съединявамъ sen­
tentias, verba, d) обвързвамъ ali­
quem beneficiis, е) обуздавамъ,
ограничавамъ, спирамъ omnia se­
veris legibus vincienda sunt, lin­
guam.
vinclum = vinculum.
vinco, vici, victus 3 1. intr. побеждавамъ, победитель съмъ; veni,
vidi, vici; ius esse belli, ut ii qui
vicissent (победителите) iis, quos
vicissent (на победените), impera­
rent; vincere scis, Hannibal, victoria
uti nescis;bel!a vincere побеждавамъ;
Olympia vincere побеждавамъ въ
Олимпийските игри; iudicium, cau­
sam suam, iudicio спечелвамъ, пече­
ля дело въ сжда. — 2. trans, а) по­
беждавамъ, надвивамъ, преодолявамъ Gallorum copias, aliquem
proelio, armis, bello; strepitum vox
vincit; aliquem beneficiis спечел­
вамъ; silentium нарушавамъ; victus
ira, cupiditate обладанъ отъ гневъ,
страсть. b) скланямъ, предумвамъ,
убеждавамъ victus patris precibus,
amore coniugis. c) надминавамъ,
превъзхождамъ aliquem eloquentia.
d) доказвамъ aliquid verbis; съ acc.
c. in f vinco bonum virum fuisse
Oppianicum; съ ut. e) vicisti ти си
правъ; vincite нека бжде, както
искате вие.
vinctus part. отъ vincio.
vinculum, I п 1. а) връзка, връвь,
шнуръ, вжже, ремъкъ aptare vin­
cula collo, capilli vincula, vinculis
tenentur naves: vincula de niveo de­
trahet pede събува сандалигЬ; la­
xare vincula epistulae отварямъ пи­

V in d e li c i

725

смо; vincula adimere canibus o t вързвамъ кучетата, b) pl. окови
aliquem in vincula conicere; ex vin­
culis causam dicere окованъ; прен.
тъмница effugere ex vinculis publi­
cis. — 2. а) връзки amicitiae, con­
cordiae; iugale брачни връзки, b)
окови evolare ex corporis vinculis,
vincula cupiditatis.
Vindelici, orum m винделици, пле­
ме въ Западна Германия.
vindemia, ае / 1. гроздоберъ. — 2.
'грозде, вино.
vindemiator, oris т берачъ на гроз­
де, лозарь.
vindemiolae, arum /
малъкъ, незначителенъ гроздоберъ.
vlndSmitor, oris т берачъ на гроз­
де, лозарь; звезда отъ съзвез­
дието Девица.
vindex, dicis m f 1. поржчитель, raрантъ, защитникъ, спаситель liber­
tatis, maiestatis imperii; iniuriae
•отъ неправда; periculi въопасность.
— 2. отмъститель, който наказва
cupiditatum, vindices rerum capita­
lium; flamma vindice in dominum
съ отмъстителния огънь (на мъл­
ния).
vindicatio, onis / 1. изявяване пра­
ва, претенции върху нЬщо предъ
сжда. — 2. защищаване, отбрана.
— 3. отмъщаване, наказване.
vindiciae, arum / изявяване права,
претенции върху нЬщо предъ сжда,
искане iniustis vindiciis ас sacra­
mentis petere aliquid; за претора:
dare vindicias secundum libertatem
признавамъ нЪкого временно свободенъ (до окончателното реше­
ние на въпроса отъ сжда) postu­
lare vindicias secundum libertatem
искамъ за нЪкого свобода; dare
vindicias secundum servitutem или
dare vindicias a libertate in servi­
tutem не признавамъ нЬкого свободенъ, обявявамъ нЬкого за робъ.
vindico 1 1. изявявамъ права, пре­
тенции върху нЪщо (предъ сжда),
присвоявамъ си нЬщо ceteri in iure
(предъ сжда) sua vindicant; Chii Ho­
merum suum vindicant; antiquam
faciem отново приемамъ; honorem
•приписвамъ си; partem noctium stu­

v io la tio

diis посвещавамъ. — 2. а) искамъ
свобода за нЬкого, обявявамъ свободенъ, освобождавамъ, защищавамъ, спасявамъ libertatem, aliquem
armis, aliquem in libertatem, a la­
bore; съ abi. fame dumtaxat vindi­
catus exercitus, b) отмъщавамъ, наказвамъ mortem, caedem alicuius,
in aliquem severe.
vindicta, ae /
1. освобождаване,
спасение mors una vindicta est;
auctor vindictae освободитель; vin­
dicta libertatis защищаване на;
прен. пржчка, съ която преторътъ
се докосвалъ до главата на осво­
бождавания робъ ter vindicta quaterque imposita. — 2. наказание,
отмъщение.
Vindonissa, ae f Виндониса, градъ
въ Белгийска Галия.
vinea, ae /
1. лоза, лозница — 2.
лозе. — 3. воен. т. винеа, дървенъ
подвиженъ навесъ, употрЬбяванъ
при обсаждане на неприятелски
градъ vineas ad oppidum agere,
vinetum, I n лозе; prov. vineta sua
caedere не се щадя.
vinitor, oris m лозарь, винарь.
vinnulus 3 приятенъ oratio,
vinolentia, ae / опиянение отъ ви­
но, пиянство.
vinolentus (vinolentus) 3 1. пиянъ
или пиянствуващъ. — 2. смЬсенъ
съ вино medicamenta,
vinosus 3 1. който обича виното,
пиянъ aetas, lena. — 2. приличащъ
на вино sucus.
vinum, i n 1. вино album, vetus,
Chium; pl. видове вина.—2. а) пие­
не на вино, пиянствуване. Ь) грозде,
vinus, I m — vinum,
vinxi p f. отъ vincio,
viola, ae /
1. а) теменуга, b) шибой. — 2. теменуженъ, виолетовъ
цвЬтъ.
violabilis, е наранимъ, който може
да бжде оскърбенъ.
violaceus 3 виолетовъ (за цвЪтъ).
violarium, ii п
леха съ теменуги,
мЪсто кждето растатъ теменуги,
violarius, ii т който боядисва въ
виолетовъ цвЬтъ.
violatio, onis / повреждане; оскверняване, оскърбяване templi.

v io la to r

726

violator, oris m нарушитель, оскърбитель, осквернитель.
violens, gen. -entis насилственъ,
буенъ, силенъ.
violenter, adv. насилствено; силно,
буйно.
violentia, ае / насилие; буйность,
сила.
violentus 3 насилственъ; буенъ, си­
ленъ, необузданъ ingenium, amnis,
violo 1 1. изнасилвамъ, оскърбявамъ; обиждамъ patres; matres fa­
milias обезчестявамъ; fines, agros
опустошавамъ; ebur sanguineo ostro
боядисвамъ кърваво червено. — 2.
осквернявамъ, опетнявамъ, обиж_дамъ deos, templa; ius нарушавамъ.
vipera, ае f пепелянка, осойница,
змия.
vipereus 3 змийски dentes; mon­
strum Медуза; sorores фуриитЪ;
_canis Церберъ.
viperinus 3 змийски, отъ осойница
eruor.
vir, viri m 1. а) мжжъ vir bonus, opti­
mus; viri boni патриоти, b) съпругъ,
— 2. а) войникъ; pl. войници, пе­
хотинци equites virique. b) човЬкъ,
pl. люде, хора. — 3. мжжественость,
полова сила; exsectus virum лишенъ
отъ мжжественость (евнухъ).
virago, inis / мжжествена девойка,
храбра жена, героиня,
virectum, I п мЬсто, покрито съ зе­
ленина, морава; nemorum зелени­
на на горитЪ.
virens, gen. -entis 1. зеленЬещъ се,
зеленъ hedera.—2. цвЬтущъ, младъ
puella.
vireo, virui 2 1. зеленъ съмъ, зе­
ленея се. — 2. свежъ, бодъръ, си­
ленъ съмъ, намирамъ се въ цве­
тущо състояние,
vires, ium pl. отъ vis.
vir&sco 3 раззеленявамъ се.
viretum, I п морава,
virga, ае / 1. а) зелено клонче,
вейка fraxinea. Ь) пржчка, тояга
caedere aliquem virgis; quos virga
verendos facit = consules, c) иви­
ца, край; purpureis tingat sua cor­
pora virgis носи дрехи обшити съ
пурпуръ. — 2. вълшебната пржчка
на Меркурий.

v irid o

virgator, oris т който бие съ пржчка.
virgatus 3 1. отъ пржчки, плетенъ.
— 2. на рЬзки, шаренъ.
virgetum, I п върбалакъ.
virgeus 3 направенъ отъ пржчки
cratis.
virgidemia, ае / събиране на пржч­
ки (т. е. на бой).
Virgilius = Vergilius,
virginalis, е девически, момински
habitus, modestia; subst. virginale»
is n женски половъ органъ.
virginarius 3 девически, момински,
virgineus 3 девически, момински
vultus; ara, focus на Веста; sagitta
на Диана; urnae на ДанаидитЬ;
volucres харпиитЪ; bellum съ амазонкитЬ.
virginitas, atis / девство, девственость virginitatem eripere,
virgo, inis /
1. а) девица, мома;
marina Тетида; bellica Минерва;
Cocyta Влекто; Saturnia Веста; vir­
go vestalis, virgines sanctae и са­
мо virgines весталкитЬ; virginis
aequor Хелеспонтъ. b) adi. неомжжена. c) млада жена.—2. a) Virgo
съзвездието Девица, b) aqua Virgo
водопроводъ въ Римъ, построенъ
отъ М. Вгрипа.
virgula, ае / клонче, пржчица; divi­
na вълшебна пржчка, жезълъ на
Меркурий.
virgultum, Т п храсталакъ; прен.
разсадъ.
virgultus 3 обрасълъ съ храста­
лакъ vallis.
virguncula,_ ае /
девойче, момиче.
Viriathus, I т Вириатъ, водачъ на
лузитанцит-fe въ войната имъ сре­
щу Римъ (189—140 год. пр. Хр.).
viridarium, ii и viridiarium, ii n
паркъ, градина за разходка,
viridis, е 1. зеленъ campus; subst.
viridia, ium n зеленина, растения;
мЪста, покрити съ зеленина, гра­
дина. — 2. младъ, свежъ, бодъръ,
цв-Ьтущъ силенъ senex, leo; съ gen.
viridissimus irae.
viriditas, atis /
1. зеленина, зе­
ленъ цвЪтъ pratorum. — 2. свежесть, бодрость senectus aufert
viriditatem.
virido 1 зеленЪя се, зеленъ съмъ.

v irilis

727

virilis, e 1. мжжки vox, stirps: se­
xus мжжки полъ или потоиъкъ,
синъ.—2. което се пада на единъ
нжжъ; pro virili parte споредъ колкато се пада нЪкому, споредъ силитЪ си: miles agrum cepit pro vi­
rili parte, haec pro virili parte defen­
dunt; est aliqua mea pars virilis
имамъ известно задължение. — 3.
мжжественъ, силенъ, енергиченъ
animus, oratio.
virilitas, atis /
1. възмжжалость.
— 2. мжжественость, сила.
viriliter adv. мжжествено, храбро,
viripotens, geri, -entis могжщъ, прЪкоръ на Юпитеръ.
viritim adv. мжжъ по нжжъ, по­
отделно; trecenos nummos viritim
dedit на човЪкъ: agrum viritim di­
videre civibus между всички граж­
дани; viritim dimicare мжжъ срещу
мжжъ.
Viromandui, orum rn виромандуи,
племе въ Белгийска Галия,
virosus 3 вонещъ, смърдещъ.
virtus, iitis / 1. а) мжжество, храбрость militis, militaris; прен. войни­
ци, отредъ exigui numero, sed bel­
lo vivida virtus, b) смЪлость, храб­
рост ь; прен. геройство, подвигъ
suis virtutibus multa praedicavit,
memor pristinarum virtutum, c) peшителность. — 2. а) добро каче­
ство, отлично свойство equi, me­
moriae, navium, b) добродетель,
доблесть omnia praeter virtutem
caduca sunt.
virulentus 3 отровенъ serpentes,
virus, i n 1. лепливъ сокъ, лиги
cochlearum. — 2. отрова serpentis,
vis, acc. vim, abi. vi; pl. vires, ium /
1. а) сила, якость elephanti, corpo­
ris, venti, а) насилие; vim facere
alicui, in aliquem извършвамъ на­
силие; per vim, vi съ сила, насил­
ствено: sit via vi. — 2. а) сила,
влияние, значение vis magna est
conscientiae, vis ac facultas orato­
ris, dicendi. b) сжщность, значе­
ние, съдържание, характеръ ami­
citiae, verbi, c) множество, изоби­
лие, маса pulveris, aquarum, homi­
num, servorum. — 3. pl. а) сили
viribus confisi tranare contenderunt,

v is u s

nec iam arma nostris nec vires sup­
petunt, supra vires, pro cuiusque
viribus; omnibus viribus atque opi­
bus съ всички сили и средства,
b) военни сили, войска satis virium
ad coSrcendum haberet, viribus un­
dique contractis.
v iscatu s 3 намазанъ съ лепило за
ловене птички virga; прен. който
служи за прелъстяване, за при­
мамване munera.
visceratio, onis / раздаване месо
на народа.
viscum, I п и viscus, I т 1. бЪлъ
имелъ (раст.). — 2. лепило за ло­
вене птички, приготвено отъ плода
на имелъ.
1. viscus, visceris п, обикн. pl. vis­
cera, um n 1. а) вжтрешности на
тЪлото, особ. бЪлъ дробъ, сърдце
или стомахъ, черва. Ь) утроба
— 2. а) месо boum visceribus vesci,
viscera tosta ferunt, tunica inhaesit
visceribus Herculis, b) плъть и
кръвь, рожба, дете rogus iste cre­
met mea viscera, c) вжтрешность,
недра, сърдце terrae, montis, d)
средства, състояния, имотъ, пари
aerarii.
2. viscus, I m еж. viscum.
visendus 3 който заслужава да се
види, забележителенъ; subst. vi­
senda, orum п забележителности.
visi pf. отъ viso.
visio, 3nis /
1. гледане. — 2. a)
видение, явление, b) представа,
идея veri falsique.
visitatio, onis / посещение.
visito 1 1. често гледамъ. — 2. посещавамъ.
viso, v isi 3 1. гледамъ съ внима­
ние, разглеждамъ, наблюпавамъ
agros, prodigium. — 2. посещавамъ,
спохождамъ domum alicuius.
vispillo = vespillo.
Vistla, ae / Вистла, рЬка между
Германия и Сарматия, сега Висла.
visum , I n 1. видение, явление.
— 2. а) съновидение talibus atto­
nitus visis, b) въображение.
Visurgis, is m Визургъ, рЪка въ
Германия, сега Везеръ.
1. visus part. отъ video и videor.

v isu s

2. visus, iis m 1. гледане, погледъ,
зрение; obire omnia visu оглеждамъ — 2. видение, явление, об_разъ.
vita, ае / 1. а) животъ; discedere
а vita, cedere (exsedere) е (ех) vita
или само vita, abire е vita умирамъ; in vita esse живея; in mea
vita презъ моя животъ b) душа
vita per auras concessit maesta ad
manes; tenues sine corpore vitae
душите (сенките) на умрелите.
— 2. а) начинъ на живеене. Ь)
храна vitam repperit hodie sibi, c)
биография, животописание.
vitabilis, е който требва да .се избегва.
vitabundus 3 който се старае да
избягва.
vitalis, е 1. жизненъ, животворенъ
vis, spiritus; viae дихателно гърло;
lectus смъртенъ одъръ; subst. vita­
lia, ium п погребални дрехи. — 2.
жизнеспособенъ, здравъ puer.
— 3. достоенъ за живеене vita,
vitatio, onis / избягване lucis, do­
loris.
Vitellia, ае /
Вителия, градъ въ
Лациумъ.
Vitellius 3 римско родово име.
vitellus, Т т 1. теленце. — 2. жълтъкъ (на яйце).
viteus 3 лозовъ; pocula вино.
viticula, ае / лозичка.
vitigenus 3 произхождащъ отъ лоза.
vitilena, ае / сводница,
vitiligo, inis / 1. а) струпеи. ^ п р о ­
каза. — 2. петно,
vitilis, е плетенъ.
vitio 1 1. повреждамъ, развалямъ;
auras odoribus заразявамъ; omnia
visu урочасвамъ; vitiatus aper вми­
рисано свинско месо; vitiatae venae
разложени. — 2. а) обезчестявамъ,
осквернявамъ virginem, b) подправямъ, фалшифицирамъ senatus con­
sultum; memoriam историята, с) вь
езика на авгуритгь: (поради лоши
предзнаменования или неспазване
на обикновените правила при га­
даенето) обявявамъ за неудобенъ
известенъ день, определенъ за
извършване на нЪкоя обществена

728

v itru m

работа censum impedire diebus vi­
tiandis.
vitiose adv. 1. погрешно, неверно
concludere; vitiose se habere 6oленъ съмъ. —2. съ нарушение на
предсказанията, неправилно leges
ferre.
vitiositas, atis / порочность, поквареность.
vitiosus 3 1. погрешенъ, съ не­
достатъци, лошъ orator, lex; ilex
кухъ. — 2. а) незаконно избранъ
consul, b) пороченъ, лошъ vita, pro­
genies.
vitis, is / 1. а) лоза, лозова пржчка; прен. лозова шума, вино. Ь)
направения отъ лозова пржчка жезълъ на центуриона. — 2. дива
тиква (раст.).
vitisator, oris т лозарь.
vitium, ii n 1. недостатъкъ, повре­
да, порокъ corporis, aedium; muni­
tionis пробивъ; aeris разваленъ;
animi липса на смелость; vitium
mentis душевна болесть; castrorum
неудобно разположение. — 2. а)
грешка, вина vel ducis vitio, vel
culpa tribuni, b) лошо предзнаме­
нование, неспазване обикновените
правила при гадаенето, неспазване
предупрежденията, давани отъ ло­
шите предзнаменования; abi. vitio
въпреки лошите предзнаменова­
ния или погрешно vitio creatus, c)
нравственъ недостатъкъ, порокъ
animi, esse in vitio, d) обезчестяване.
vito 1 избегвамъ, отбегвамъ отклонявамъ се отъ plagam, fuga
mortem, periculum; eum locum заобикалямъ.
,
vitor, oris m кошничарь.
vitrearius, ii m стъкларь.
vitreus 3 1. стъкленъ, кристаленъ;
hostis фигурка въ шахматна игра;
vitrea, orum п стъклени сждове.
— 2. а) блестещъ, чистъ, прозраченъ unda, pontus, b) трошливъ,
непостояненъ fama.
vitricus, i m вторъ баща.
vitrum, i n 1. стъкло, кристалъ.
— 2. синилникъ, растение за боя­
дисване въ синьо.

v itta

729

vitta, ae / 1. превръзка за глава
matronae, sacerdotis. — 2. лента,
превръзка за украсяване на жертвено животно или олтаръ. — 3.
панделка, обвързваща клончетата
на мира, които носЪли молещитЬ
се за помощь, защита и милость.
v ittatu s 3 украсенъ съ лента,
vitula,' ae /
1. теле. — 2. юница,
vitulinus 3 телешки; subst. vituli­
na, ae / (sc. caro) телешко месо.
vitulor 1 запЪвамъ победна или
хвалебна пЬсень lovi.
vitulus, I m 1. теле; marinus тюленъ. — 2. жребче,
vituperabilis, е заслужаващъ уко­
ряване.
vituperatio, onis / 1. мъмрене, по­
рицание, осжждане. — 2. осждително поведение.
vituperator, oris т хулитель, порицатель.
vitupero 1 порицавамъ, упрЪквамъ,
осжждамъ consilium,
vivacitas, atis / жизнена сила, живость.
vivarium, ii п заградено мЬсто за
развъждане животни, зоологическа
градина, голЬма клетка за птици;
piscium рибарнинъ.
vivax, gen. -acis 1. който живЬе
дълго, дълговЬченъ mater, anus.
— 2. а) траенъ, дълготраенъ, постояненъ, неизмЪненъ gratia, b)
живъ, пъргавъ, буенъ; животворенъ, оживяващъ solum, gramen,
sulphura бързо възпламеняваща се.
vivesco 3 1. раждамъ се, пониквамъ. — 2. усилвамъ се.
vividus 3 пъленъ съ животъ, живъ,
бодъръ, енергиченъ, пъргавъ, силенъ pectus, senectus, odia,
viviradix, Icis / разсадъ (съ ко­
рени).
vivo, vixi, v icturus 3 1. живЬя,
живъ съмъ vivere ad summam se­
nectutem; vivere de lucro живЬя no
милостьта на другитЬ; ne vivam,
si да умра, ако; vivens pectus туптещо сърдце; in horam (diem) живЬя день за день, безгрижно. — 2.
а) живЬя отъ, храня се съ carne,
piscibus, b) жив-Ья по нЬкакъвъ начинъ in litteris, ех rapto, secundum

voco

naturam, c) наслаждавамъ се на
живота vivamus, d) живЬя въ Sy­
racusis. е) живЬя съ нЬкого, общувамъ cum aliquo,
vivus 3 1. живъ; me vivo презъ жи­
вота ми, докато съмъ живъ; vivus
per ora feretur ще жив-fee въ речьта на хората; subst. vivi, orum m
хората; vivum, i п живо месо ca­
lor ad vivum adveniens; прен. капиталъ nihil detrahit de vivo. — 2.
живъ, естественъ vox, vultus, calor,
radix; sulphur самородна; saxum
необработенъ; aqua течеща.
vix adv. 1. едвамъ, съ трудъ, съ
мжка vix erat credendum. — 2. за
врем.е'. едвамъ, едва-що vix hoc
imperatum erat, cum.
vix-dum едва-що, едвамъ.
vixi p f. отъ vivo,
vixillum adv. едвамъ-едвамъ.
vocabulum, I n 1. название, име,
дума. — 2. предлогъ varia prae­
dandi vocabula.
vocalis, e 1. който има гласъ boves.
— 2. звученъ, звучещъ carmen,
chorda; Orpheus сладкозвученъ;
subst. vocalis, is / (sc. littera) глас­
на буква.
vocalitas, atis / благозвучие.
Vocates, ium m вокати, племе на
лЪвия брЬгъ на Гарона.
vocatio, onis / покана за обЬдъ.
vocator, oris т който кани за обЬдъ.
vocatus, iis m 1. викане, повиква­
не, покана. — 2. (само abi. sing.)
покана за заседание на сенета, за
обЬдъ.
Vocetius, ii m (mons) източната
часть на планината Юра.
vociferatio, onis / викане; крЬсъкъ,
викъ.
vociferor u vocifero 1 1. викамъ
високо, говоря високо, крЬскамъ
his de rebus, cs acc. c. inf. — 2. ру­
гая, хуля.
vocito l 1. често наричамъ, назовавамъ aliquem tyrannum. — 2. ви­
соко викамъ.
vocivus ст. ф., вж. vacivus,
voco 1 1. а) викамъ aliquem nomine,
b) повиквамъ, свиквамъ aliquem
ad se, ad consilium, in senatum; se­
natum, consilium; ipse vocat pugnas

V oconius

730

volo

на бой; ventos моля се за благо­
volente animo; volentia alicui благо­
приятни ветрове; pluviam improba
приятни известия или произшествия
voce съ грачене предвещавамъ
за нЬкого.
дъждъ. с) съ дв. асс. наричамъ, на- volgaris, volgus и др. вж. vulgaris,
зовавамъ aliquem hostem; pass.
vulgus и др.
казвамъ се sedes scelerata vocatur. volito 1 1. хвърча насамъ-натамъ,
— 2. а) призовавамъ, викамъ на
прехвърквамъ; subst. volitans plu­
сждъ in ius. Ь) каня ad cenam, c)
rimus роякъ насекоми. — 2. а) хвър­
моля, призовавамъ deos, deos auxi­
ча, нося се favilla, b) бързамъ, тиlio. d) предизвиквамъ hostem. — 3.
чамъ насамъ-натамъ in foro, ante
a) извиквамъ, викамъ, подбуждамъ
oculos, c) надигамъ се, показвамъ
aliquem ad arma, ad bellum geren
се важенъ volitat ut rex; homo glo­
dum; aurae vela vocant вЪтърътъ
riae cupiditate volitans обхванатъ
е благоприятенъ. b) докарвамъ, до
отъ.
веждамъ rem publicam ad exitium; volnero = vulnero.
aliquem in discrimen ac periculum
въ критическо и опасно положе­ volnus = vulnus.
ние; in spem обнадеждвамъ; ali­ 1. volo 1 1. хвърча, летя; subst. vo­
lantes, ium / птици. — 2. бързамъ,
quem in odium възбуждамъ неналетя, хвърча aetas, ventus.
висть срещу HtKoro; aliquem in
crimen обвинявамъ; aliquid in du­ 2. volo, volui, velle 1. а) искамъ.
bium подхвърлямъ на съмнение;
желая si vis, potes; съ inf. volo
aliquem in partem правя съучастstoicus esse; съ acc. c. inf. dic,
никъ; ad integritatem maiorum spe
quid me velis fecisse; съ acc. quid
sua hominem vocabant над-Ьваха
amplius vis? съ ut u coni, volo, ut
се, че той ще бжде честенъ като
mihi respondeas; съ coni, quid faci­
своите деди; aliquid in commune
am vis? vin = visne; b) velle aliquem
правя общодостжпно.
желая да говоря съ нЬкого, да
Voconius 3 римско родово име.
преговарямъ: si quid ille se velit.
Vocontii, orum т воконти, племе
c) alicui bene (male) velle желая
въ Галия.
доброто (лошото) н-Ькому. d) velle
vocula, ае / 1. слабъ гласъ, глас­
alicuius causa желая нещо заради
че. — 2. а) слабъ тонъ, гласъ falsa.
нЬкого, за нечие добро; съ или
b)
pl. приказки, сплетни, злословие. безъ omnia: разположенъ съмъ
vola, ае / длань, шепа.
къмъ никого, правя всичко за нЪvolaemus = volemus.
кого, желая нЪкому всичко хуба­
Volaterrae, arum / Волатера, градъ
во. е) quid sibi vult (res)? каквовъ Етрурия. V olaterranus 3 во
означава? quid sibi vult pater? как
латеренски.
во иска, какво възнамерява ба­
volaticus 3 1. хвърчещъ. — 2. а)
щата? num quid vis? искашъ ли
атакуващъ отвсЪкжде impetus, b)
още нещо? f) sis = si vis, su itis непостояненъ, промЪнливъ.
si vultis. — 2. а) предписвамъ, novolatilis, е 1. крилатъ. — 2. а) бръзъ.
становявамъ, решавамъ; velitis ju­
Ь) преходенъ, кратъкъ aetas,
beatis формула, съ която се обръ­
volatus, iis т хвърчене, полетъ.
щали къмъ народа въ комициите,
Volcae, arum т волци, племе въ
за да одобри некой законъ. Ь)
Галия.
мисля, твърдя Plato sine corpore
Volcanus вж. Vulcanus,
esse deos vult, c) имамъ значение,
volemus 3 изпълващъ шепата; vo­
означавамъ quid vult concursus?
lemum pirum видъ крушки,
d) предпочитамъ, съ quam; malae
volens, gen. -entis 1. съзнателно
se rei quam nullius duces esse vo­
правещъ нещо, доброволенъ, кой­
lunt.
то се съгласява на драго сърдце. 3. volo, onis m доброволецъ, особ.
— 2. разположенъ, благоприятенъ | за робите, които постжпили добро­

volpes

731

волци въ войската следъ сраже­
нието при Кана.
volpes, volpgcula вж. vulpes, vulpe­
cula.
Volsci, orum m волски, племе въ
Лациумъ. Volscius 3 волскийски.
volsella, ае / малки щипци за скубане на косми.
Volsinii, orum т Волсини, градъ въ
Етрурия. Volsiniensis, е волсинийски.
volsus part. отъ vello.
Voltinia tribus една отъ римските
триби. VoltiniSnses, ium т волтинийци.
Voltumna, ае / Волтумна, нацио­
нална богиня на етруските.
voltur, Volturnus, voltus вж. vul­
tur и др.
volObilis, е 1, който се търкаля или
върти лесно, въртещъ се, търкалящъ се, обикалящъ caelum, am­
nis; aurum златна ябълка; buxum
въртележка отъ чемширово дърво.
— 2. а) непостояненъ, промЪнливъ
fortuna. Ь) плавенъ, гладъкъ oratio,
volubilitas, atis / 1. кръгообразно
движение, въртене mundi. — 2. а)
кръгла форма capitis, b) промЬнливость, непостоянство fortunae,
с)
лекость, плавность linguae,
volubiliter adv. бързо, плавно,
гладко.
volucer, eris, cre 1. летещъ, крилатъ columba; turba птици; equus
Пегасъ; currus на Юпитеръ; subst.
volucris, is / (т) птица; peregrina
прелетна; pl. птици; flumineae ле­
беди. — 2. а) бръзъ, крилатъ fama,
b) бързо отминаващъ, мимолЬтенъ, непостояненъ fortuna, dies,
volui pf. отъ volo,
volumen, inis n 1. извиване, за­
въртване, кржгъ sinuat immensa
volumine terga; fumi кълба димъ;
siderum кръгообразно движение
на. — 2. а) свитъкъ, рола, книга.
Ь) томъ, книга sedecim volumina
epistularum, с) плочка plumbea.
Volumnius 3 римско родово име.
voluntarius 3 доброволенъ deditio;
milites и само voluntarii, orum m
доброволци; mors самоубийство.

v o lu to

voluntas, atis /
1. а) воля, жела­
ние; de или ех voluntate, ad volun­
tatem по желанието, по волята. Ь)
намерение, решение, цель; quid
esset suae voluntatis какво е решилъ той. с) свободна воля, готовность; voluntate или mea, tua vo­
luntate доброволно, d) последна
воля, завещание mortuorum. — 2.
а) мнение, настроение voluntas
provinciae erga Caesarem, commu­
tatio voluntatum militum, b) раз­
положение, благосклонность, сим­
патия cuius tam egregiam in se
voluntas perspexisset,
volup adv. приятно,
voluptabilis, е приятенъ, доставящъ удоволствие,
voluptarius 3 1. свързанъ съ удо­
волствие, доставящъ или служещъ
за удоволствие, приятенъ disputa­
tio, possessiones. — 2. предаденъ
на удоволствия, сластолюбивъ ho­
mo (за Епикуръ); subst. pl. т хора
на удоволствията, епикурейци. —3.
чувствителенъ, възприемчивъ gu­
status est sensus ех omnibus ma­
xime voluptarius.
voluptas atis / 1. а) удоволствие,
наслаждение fabulas cum voluptate
legere; alicui voluptati esse доставямъ нЬкому удоволствие; aliquid
voluptati habere наслаждавамъ се
отъ. b) чувствено удоволствие,
сладострастие. — 2. а) увеселение,
забава, развлечение, радость. Ь)
влЬчение, страсть къмъ удовол­
ствия. с) богиня на удоволствието,
voluptuosus 3 забавителенъ.
V olusenus, I т Волузенъ, собстве­
но име.
volutabrum , I п каль, локва, въ
която се къпятъ свине,
voluta, ае / волута, спирално ук­
рашение на капителъ.
volutabundus 3 търкаляшъ се in
voluptatibus.
volutatio, onis / 1. търкаляне cor­
poris. — 2. мЪсто за търкаляне,
voluto 1 1. търкалямъ; intr. volu­
tans търкаляйки се; pass. като
refl. търкалямъ се. — 2. а) издавамъ; litora volutant vocem огласяватъ се. Ь) обмислямъ aliquid ani-

volutus

732

mo, multa secum corde, secum, vo­
lutatis inter se rationibus, c) занимавамъ quibus saepe tacitis cogita­
tionibus volutavi animum,
volutus part. оть volvo,
volva, ae / матка, утроба,
volvo, volvi, volutus 3 1. търкалямъ, обръщамъ in proximos saxa
volvunt, oculos huc illuc; sub nari­
bus ignem издишамъ огънь; fumum
издигамъ димъ на кълба; semine­
ces multos повалямъ, събарямъ;
volvimur undis вълнит-fe си играятъ
съ насъ. — 2. а) refl. volvi търкалямъ се, въртя се volvitur sol cir­
cum terram, suapte natura volvitur
cylindrus; lacrimae per ora текатъ
no; curru падамъ отъ. b) погивамъ
въ битка, падамъ humi, leto, per­
mixti caede virorum equi. — 3. a)
развивамъ свитъкъ, m. е. чета
libros, b) отвличамъ flumen pecus
et domos volvens una. c) образувамъ съ въртене flumen minores
volvit vertices, orbem; за време-.
luna volvit menses съ въртенето си
образува месеци; pass. изминавамъ
volvuntur anni; intr. volventibus an­
nis въ течение на годинигЬ; vol­
venda dies колелото на времето.
— 4. а) за ораторь: бързо произнасямъ, изговарямъ безъ да се спирамъ sententias, celeriter verba, b)
iras in pectore, irarum fluctus sub
pectore чувствувамъ. c) volvere
aliquid (in) animo, cum animo, или
secum, или sub pectore и само vol­
vere обмислямъ, замислямъ: pluri­
ma sub noctem, multa secum, cum
animo suo, bellum in animo, d) npeживявамъ, претърпявамъ tot casus;
multa saecula преживявамъ. — 5.
за сядбата и боговетгь; опредЪлямъ sic volvunt Parcae, luppiter
volvit vices.
vomer (vomis), eris m 1. палешникъ. — 2. рало.
vomica, ae / 1. цирей, гнойна пжпка. — 2. нещастие, бедствие,
vomis вж. vomer.
vomitio, onis /
повръщане, бълване.
vomito 1 повръщамъ, бълвамъ.
vomitor, oris т който повръща.

voveo

vomitus, iis т повръщане, бълване.
vomo, vomuT, vomitus 3 1. intr.
повръщамъ. — 2. trans, избълвамъ, повръщамъ cruorem, ignes
(за Етна).
voracitas, atis / лакомия, ненаситность.
voraginosus 3 изпълненъ съ про­
пасти.
vorago, inis /
пропасть, бездна,
дълбочина, водовъртежъ; прен. vo­
rago patrimonii прахосникъ на на­
следство; voragines rei publicae
опропастяване на държавата,
vorax, gen -acis ненаситенъ, лакомъ.
voro 1 поглъщамъ, гълтамъ Cha­
rybdis vorat carinas; litteras чета
жадно; viam пжтувамъ бързо,
vors.. ., vort.. . вж. vers.. ., vert...
vos pron. pers. вие.
Vosegus, I m Возегъ, планина въ
Галия, сега Вогези.
vosmet = vos, вж. met.
v5ster = vester.
votivus 3 направенъ вследствие на
обетъ, обещанъ съ обетъ, обреченъ ludi; votivi cervi окачени като
оброкъ еленови рога.
voto ст. ф., вж. veto,
votum, I n 1. обещана жертва, об­
рокъ, царъ; votis incendimus aras.
— 2. а) обетъ, обещание; vota fa­
cere, suscipere, nuncupare давамъ
обетъ; vota solvere изпълнявамъ
дадено обещание; ех voto вслед­
ствие на обещанието; voti damna­
ri или reum esse задълженъ съмъ
да изпълня обета си = получавамъ
желаното: divos in vota vocare
призовавамъ боговетЬ. b) молит­
ва pia vota; quid enim nisi vota
supersunt? c) желание; vota facere
желая; vota facere contra rem pub­
licam проклинамъ държавата; esse
in voto предметъ на желания съмъ;
venire in votum ставамъ предметъ
на желания; compos voti, potens
voti получаващъ желаното; hoc
erat in votis това бЪше предметъ
на желанията ми.
voveo, vovi, votus 2 1. обещавамъ,
обричамъ, посвещавамъ Volcano

vox

733

arma, capita sua pro salute patriae;
съ acc. c. inf. — 2. желая, пожелавамъ quae modo voverat, odit.
vox, vocis / 1. гласъ humana; mag­
na voce гръмогласно; vocem mit­
tere издигамъ гласъ, говоря. — 2.
а) звукъ, тонъ bucinae; ad sonitus
vocis vestigia torsit по посока на
гласа, b) викане, викъ nutu voci­
busque hostes vocare; vocibus stre­
pere викамъ високо; boum мучене;
liquidas corvi voces ingeminant rpaчене. c) дума, речь, слово haec
vox voluptatis, crebrae voces mili­
tum, nescit vox missa reverti; una
voce единодушно, d) заповЯдь, за­
брана consulum voci ac imperio
non aboedire. е) изречение, фор­
мула illa vox „civis Romanus sum“,
особ. магьосническа формула deri­
pere lunam vocibus, f) езикъ Latina
voce loqui, особ. говоръ, произно­
шение rustica vox et agrestis quos­
dam delectat.
Vulcanus, T m Вулканъ, синъ на
Юпитеръ и Юнона, съпругъ на
Венера, богъ на огъня; прен. огънь
Vulcanum naribus efflant. Vulca­
nius 3 Вулкановъ; armis съ непо­
бедимо оръжие; acies огънь. Vul­
canalia, ium п празникъ въ честь
на Вулканъ.
vulgaris, е общонароденъ, всеобщъ,
обикновенъ, простъ opinio; coetus
тълпа; за жена: общодостъпна,
публична.
vulgariter adv. обикновено, просто.
vulgator, oris т разпространителю,
който разгласява alicuius rei.
vulgatus 3 1. общодостъпенъ, разпространенъ, общоизвестенъ fama.
— 2. отдаващъ се на всЯкиго, публиченъ corpus, meretrices.
vulgivagus 3 който се скита нався­
къде.
1. vulgo adv. 1. въобще, обикнове­
но id vulgo evenire solet. — 2. навсЯкъде vulgo homines occideban­
tur. — 3. открито, публично, явно
vulgo ostendere ac proferre.
2. vulgo 1 1. а) правя общъ, пра­
вя общодостъпенъ, разпространявамъ навсЯкъде rem, consulatum,
carmina, vulgati contactu in homi­

V ilis

nes morbi, b) отдавамъ на всички
corpus. — 2. известявамъ, обявявамъ, разгласявамъ quae vulgata
sermonibus erant, съ acc. c. inf.
vulgus (volgus), I n народъ, маса,
простолюдие, тълпа disciplinam in
vulgum efferre, ad profanum vulgum; in vulgus въ народа или adv.
изобщо; vulgus militum прости вой­
ници, редници; vulgus inane сЯнкитЯ на умрЯлитЯ въ подземното
царство; in vulgus edit известявамъ
съ acc. c. inf.
vulnerarius, ii m хирургъ.
vulneratio, onis f
1. нараняване.
— 2. увреждане vitae, famae
vulnero 1 1. наранявамъ aliquem;
subst. vulnerati, orum m ранени.
— 2. оскърбявамъ, огорчавамъ,
обиждамъ eos nondum voce vul­
nero, aliquem verbis.
vulnificus 3 нараняващъ, който на­
нася рани.
vulnus (volnus), eris n 1. а) нара­
няване, ударъ, пукнатина, рЯзка
falcis, vulnera tabularum, ornus vul­
neribus evicta, b) рана grave, ali­
quem mortifero vulnere efficere, ex
vulnere freici; multis et illatis et
acceptis vurneribus като получили
и нанесли много рани; gemitus vul­
nerum поради рани; vulnere gravi
ictus тежко раненъ; vulneribus con­
fectus смъртно раненъ. — 2. а)
ударъ, тласъкъ crepitant sub vul­
nere malae, percussus vulnere rami,
b) оръжие, стрела haesit sub gut­
ture vulnus, vulnera dirigere, c) за­
губа; вреда, нещастие, поражение
sine vulnere tantas res conficere,
duobus vulneribus acceptis, vulnera
rei publicae imponere; vulneribus
suis mederi лЯкувамъ дълговетЯ
си. d) скръбь, печаль aeternum ser­
vans sub pectore vulnus, anime
grave vulnus habebam, tacitum vi­
vit sub pectore vulnus,
vulpecula, ae / малка лисица,
vulpes, is /
лисица; prov. iungere
vulpes предприемамъ нЯщо невъз­
можно; прен. хитрость, лукаветво
servas sub pectore vulpem,
vulpinus 3 лисичи,
vuls . . . вм. vols . . .

vulsus

734

1. vulsus part. отъ vello.
2. vulsus 3 безъ косми, безъ брада,
голобрадъ; прен. mens изнЬженъ;
nepos контешки.
vulticulus, Т т личице, малко лице;
прен. черти на лицето, изражение.
vultiosus 3 придруженъ съ гри­
маси pronuntiatio; прен. афектиранъ, неестественъ, престоренъ,
предвзетъ ne quid ineptum aut vul­
tuosum sit in oratione.
vultur (voltur), uris m креталълешоядъ (видъ орелъ); прен. алченъ, ненаситенъ човЪкъ.
Vultur, uris т Вултуръ, планина
въ Япулия.
vulturius, ii m = vultur.
Vulturnum, I n Вултурнумъ, градъ
въ Кампания.

№ 001(126 '

xystus

1. Vulturnus, i m Вултурнъ, р-Ька
въ Кампания.
2. Vulturnus ventus
югоизточенъ
вЬтъръ, който духалъ откъмъ пла­
нината Вултурнъ.
vultus (voltus), us m 1. а) лице,
изразъ на лицето, изражение на
лицето maestus, tristis, ех vultu
cognoscere aliquem, ne vultum qui­
dem ferre potuisse: vultus trahere
намръщвамъ се. Ь) страшенъ, сърдитъ погледъ aufer me vultu ter­
rere. c) образъ, лице cadere in vul­
tu s.— 2. видъ, изгледъ, външность
unus erat toto naturae vultus in
orbe, salis placidi, eloquentiae.
vulva, ae / = volva.

X

X като цифра = 10.
Xanthippe, es / Ксантипа, съпруга
на Сократъ.
Xanthippus, i m Ксантипъ: 1. баща
на Перикълъ. 2. спартански пълководецъ на служба у картагенцитЪ презъ Първата пуническа
война.
Xanthus, i т Ксантъ: 1. рЪка въ
Троада, която се наричала още
Скамандъръ. 2. рЪка въ Ликия. 3.
рЪкичка въ Епиръ.
xenia, orum п (гр) подаръци за гостит-fe; прен. подаръци.
Xenippa, orum п Ксенипа, градъ
въ Зогдиана.
Xeno, 5nis mz Ксенонъ, философъепикуреецъ въ Атина, съвременникъ на Цицеронъ.
Xenocles, is т Ксенокълъ, реторъ
отъ Адрамитиумъ, съвременникъ
на Цицеронъ.
Xenocrates, is т Ксенократъ, ученикъ на Платонъ.

Xenophanes, is т Ксенофанъ, философъ отъ Колофонъ, живЬлъ въ
VI в. пр. Хр., основатель на елен­
ската школа.
Xenophon, ontis т Ксенофонтъ,
историкъ. философъ и пълководецъ, ученикъ на Сократъ (444—
355 год. пр. Хр.). X enophonteus
(-tTus) 3 Ксенофонтовъ genus ser­
monis; Hercules споменатъ у Ксе­
нофонтъ.
Xerxes, is и i т Ксерксъ, царь на
персит-Ь, синъ на Дарий.
xiphias, ae т мечъ, морска риба.
Xyniae, orum / Ксиния, градъ въ
Тесалия.
xystici, drum m (гр) атлети, които
при лошо време, се упражнявали
въпокрититЪ галерии (вж. xystus).
xystus, Т т (гр) у гърцитгь: покрита
галерия за упражнения на атлетит-fc; у римлянитгь: открита те­
раса въ вилитФ на богатитф рим­
ляни за разходка и разговоръ.

z
Zacynjos(-us), i / Закинтъ, островъ ZStes, ае т Зетъ, синъ на Борей,
братъ на Калаисъ.
въ Йонийско море. Zacynthius 3
ZSthus, Т т Зетъ, братъ на Амзакинтски.
фионъ.
Zaleucus, i т Залевкъ, локридски
законодатель въ Италия (около Zeugma, atis п Зевгма, градъ на
р. Евфратъ.
650 г. пр. Хр.).
Zama, ае / Зама, градъ въ Нуми- Zeuxis, is и idis т Зевксисъ, гръц­
ки живописецъ отъ Хераклея въ
дия, кждето Сципионъ победилъ
Южна Италия (около 400 г. пр. Хр.).
Ханибалъ въ 202 год. пр. Хр. Za­
m ensis, е заменени.
Ziobetis, is т Зиобетъ, рЪка въ
zamia, ае (гр) загуба, вреда.
Партия.
Zancle, es /
Занкла, старото име zlzanium, ii п (гр)
плЬвелъ, буна градъ Месена въ о. Сицилия,
ренъ.
сега Месина. Zanclaeus п Zan­
zm aragdus, Zmyrna вж. smaragdus,
cleius 3 занкленски.
Smyrna.
Zela, ае / Зела, градъ въ Понтъ.
Zelasium, i i п Зеласиумъ, носъ въ Zoilus, T m Зоилъ, гръцки граматикъ и дребнавъ критикъ на ХоФтиотида.
меръ; прен. дребнавъ хулитель.
zelo 1 (гр) силно обичамъ.
zona, ае / (гр) 1. а) поясъ на жеzelotypia, ае / (гр) ревность.
нитЪ zona recincta, b) поясъ за па­
zelus, Т т (гр) ревность.
ри argentum in zonis habere. — 2.
Zenobia, ае / Зенобия, дъщеря на
а) земенъ поясъ. b) поясътъ на
арменския царь Митридатъ.
Орионъ.
Zenon и Zeno, onis т Зенонъ: 1.
философъ отъ Елея, ученикъ и zonarius 3 който принадлежи или
се отнася къмъ пояса; subst. zo­
последователь на Парменидъ. 2.
narius, ii т майсторъ на пояси.
философъ отъ гр. Китионъ на о.
Кипъръ, основатель на стоическа- zonula, ае / поясче.
та школа. 3. философъ отъ Си- Zopyrus, Т т Зопиръ. 1. знатенъ
персиецъ, който се самоосакатилъ,
донъ, епикуреецъ, учитель на Соза да помогне на Дарий да пре­
кратъ.
вземе Вавилонъ. 2. прочутъ физиоZephirTtis, idis / Арсиноя, съпру­
номистъ (гадатель по чертитЪ на
гата на Птоломей Филаделфъ, по­
лицето) въ времето на Цицеронъ.
читана като Venus Zephiritis (чийZoroastres, is т Зороастъръ (Зато храмъ билъ въ Zephirium).
ратустра), основатель на персий­
Zephyrium, ii я Зефириумъ: 1. градъ
ската религия.
въ Киликия. 2. носъ въ КиренайZoster, eris т Зостеръ, носъ и
ка. 3. носъ въ Бруциумъ.
градъ въ Ятика.
zephyrus, Т т (гр) зефиръ, запаzotheca, ае / (гр) стая за почивка.
денъ вЪтъръ.
ZSrynthus, Т / Зеринтъ, градъ въ zothScula, ае / малка стая, стаич­
Тракия* Z erynthius 3 зеринтски.
ка.

C. Iuli Caesaris

| D E B E L L O C A L L IC O |
1

COMMENTARII

EE
Щ
§E

a d u su m sc h o la ru m e d id e ru n t

M. V oinov

AI. M ilev

= К н и го и здател ство „ К а з а н л ъ ш к а

I
=
Щ
Ц е н а 30 л е в а =

д о л и н а “ — С оф ия =

C. SALLUSTIUS CRISPUS
M. TULLIUS CICERO
ad usum scholarum ediderunt

M . V o in o v

A I. M ile v
Цена 30 лева

К нигоиздателство « К а з а н л ъ ш к а д о л и н а « — София

|

I

СТАРОГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ |
РЕЧНИКЪ
I
М. Войновъ
Вл. Георгиевть
Б. Геровъ
При п о р х ч к и н а д ъ п ет ь ек зем »
п л я р а с е о т с т ъ п в а п о 3 6 0 лв.

Д. Дечевъ
А л . М илевъ
М л. Тоневъ
Ц ен а 4 0 0 л ев а =
=

■= И зд а н и е н а а в т о р и т Ь — М их. Б о й н о в ъ , у«ль в ъ II соф. м . г. =
Й|1ШП1Ш111111111111111111ШН11ПШ1111111111111111111111111Ц1111Ш1Ш111111111111111111Ш11111111111111!1111111М1111]||1111111111|1