Произход и значение на имената на нашите градове,села,реки,планини и места - Миков В.

Автор: Миков В.

Теги: етимология топографска етиология етимология на реките етимология на селата етимология на градовете етимология на планините софийско издателство

Год: 1943

Похожие

Говорът на Ново Село, Видинско

Село Арбанаси.Историко-археологически бележки

Описъ на старините по течението на река Русенски Ломъ. Книга 1

Речник на говора в село Маноя, община Дряново

Текст

ПРОИЗХОДЪ И ЗНАЧЕНИЕ ня
ИМЕНАТЛ
НЯ
НАШИТЪ ГРАДОВЕ, СЕЛА, РЪКИ, ПЛАНИНИ И МЪСТА
НАУКА И ЗНАНИЕ
василъ миковъ
ПРОИЗХОДЪ И ЗНАЧЕНИЕ
НА
ИМЕН ЛТА
НА
НАШИТЬ ГРАДОВЕ, СЕЛА, РЪКИ, ПЛАНИНИ И МЪСТА
СОФИЯ 1943
На Петя, оъ чувство на искрено приятелство посвешава АВТОР'ЬТ'Ь
ПРЕДГОВОРЪ
Работата въ Народния музей ми наложи да пропжтувамъ по всички посоки по-голЪмата часть отъ българскигЬ земи, като покрай специалнитЪ ми интереси започнахъ да събирамъ и топо-графски имена. При посещението на всЪко село или градъ записвахъ и всички названия на реки, извори, долини, височини, места и пр., конто влизать въ землището на селището. Лзъ не се ограничавахъ само да записвамъ колкото се може по-вЪрно изговора на названията, но и отбе-лязвахъ точнитЬ имъ местоположения, тЪхната отличителна особеность — височина, стръмнина, долина, р^ка, изворъ, мочуръ, равнина, пасбище, ливади, ниви, гори, има ли следи отъ стари селища или градища, какви предания сж свързани съ техъ и пр.
Така въ продължение на много години ус-пехъ да запиша повече отъ 25,000 селищни, речни и местни названия. И вместо този огроменъ ма-териалъ да стой въ тетрадките неизползуванъ и никому неизвестенъ, решихъ да го обработя и из-дамъ и по този начинъ да го направя достжпенъ, както за специалиститё, така и за по-широкъ кржгъ любители. Откачало проектирахъ целиятъ материалъ да бжде издаденъ въ видъ на речникъ, което за менъ, безспорно, щеше да бжде много по-леко, тъй като работата ми би се ограничила само въ преписване на имената съ техните по-дробни обяснения, где се намиратъ, какво пред-ставятъ и пр. и подреждането имъ по азбученъ редъ. Но единъ такъвъ речникъ, преди всичко би
ималъ по-гол^ма стойкость, ако въ него биха влЪзли земеписнитЪ названия изъ всички краища на българскитЪ земи, конто сж нЪколко пжти повече отъ записанитЬ отъ менъ имена. Въ та-къвъ случай тЬзи имена ще вл’Ьзатъ въ единъ речникъ отъ 5—6 голыми тома, което за нашитЬ условия е невъзможно при спокойни времена, а не ли и въ днешния изключителенъ моменты Отъ друга страна подобенъ реченикъ, независимо отъ това, дали ще бжде въ единъ или повече тома, би интересувалъ по-ограниченъ брой люде, за които той ще представя богатъ изворъ отъ ези-кови материали. Като имахъ горното предвидъ, предпочетохъ, доколкото опитътъ при събирането на названията ме научи и познанията ми стигатъ, да дамъ другъ видъ на своя трудъ — именно чрезъ разпред-Ьление на имената споредъ тЪхния народностенъ произходъ и тЪхното значение.
При разпредЪлението на имената споредъ тЪхния народностенъ прозходъ, азъ не се огра-ничихъ само съ изброяване на стигналитЬ до насъ по-голЪмъ или по-малъкъ брой тракийски, гръцки, вулгаро-латински, славянски, прабългарски и прочие имена, но и възъ основа на исторически из-вори и епиграфски материали правя единъ кра-тъкъ исторически прегледъ на всЪка трупа имена.
При тълкуване значението на названията, азъ не приложихъ, както мнозина биха очаквали, системата на речникъ, а споредъ това дали имената стоять въ връзка съ градъ, църква, привилегии, височина, долина, рЪка, изворъ, външенъ видъ и пр. ги подраздЪлихъ на групи. И тукъ преди да пристжпя къмъ обяснение значението на названията, цъмъ всЪка трупа давамъ и единъ кратъкъ исторически прегледъ на съответни имена, каквито ни сж известии отъ историческитЪ из-
вори и епиграфскигЬ паметници. ВсЪко наимену-вание се тълкува не чрезъ даване на съответната му по значение дума или чрезъ обширни етимо-логически обяснения, а чрезъ сравнения, при конто се давать и всички други названия съ сжщото значение, но оть различенъ народностенъ произ-ходъ. По този начинъ, освенъ че въ книгата сж влЪзли по-голЪмъ брой названия, но и всЬки читатель ще добие по-ясна представа за голЪмото разнообразие и отъ различенъ народностенъ про-изходъ наименувания, които се срЪщатъ въ warn игЬ земи.
За улеснение въ края е даденъ азбученъ показалецъ на всички названия, за които се говори въ книгата.
Азъ зная, че колкото и да съмъ се старалъ да бжда безпогрЪшенъ, все читателитЬ ще на-мЪрятъ нЪкои непълноти. Преди всичко, дължа да отбележа, че отъ земитЬ, придобити следъ 1941 год. тукъ влизатъ твърде ограниченъ брой наименувания, тъй като изъ тЬхъ азъ нЪмахъ въз-можность да събирамъ названия. Слабо сж за-сегнати и тЬзи български краища, въ които до-скоро имаше повече инородно население. Тукъ не влизатъ и многобройнигЬ, най-чести и общи за землищата на всички селища, имена като „рЪ-ката" „овчарското*, „говёдарника", „ливадата", „ормана" и пр. пр.
Дължа още едно обяснение. Азъ зная че мнозина биха ме упрЪкнали и не биха се съгла-сили съ тълкуванията, които давамъ за имената на нЪкои градове, села и мЬста. Но като се има предвидъ, че за първи пжть на български езикъ се явява такава книга, че върху етимологията на нашигЬ топографски имена е работено твърде малко, то може би нЬкои названия да съмъ обя-снилъ погрЪшно. Но отъ друга страна вЪрвамъ,
че обясненията ми върху значението на голЪмъ брой названия ще сж по-вЪрни отъ тълкуванията, които биха дали специалиститЬ езиковеди. Това е така, защото едно е да се работи въ кабинетъ, въ който изследвачътъ разполага съ събрани чрезъ други или отъ втора ржка названия, и друго е да се записватъ топографскитЬ имена на самого Micro, гдето събирачътъ има възмож-ность да види точного разположение на селището, р^ката, височината и др. При събиране названията, дойдохъ до заключение, че населението, както въ миналото, така и днесъ, независимо отъ не-говия народностенъ произходъ, е давало порази-телно вЪрни и безпогрЪшни наименувания на Mi-стата. За да допълня последната мисъль ще привела нЬколко примера. Името на гр. Т ё т е в е н е специалнитЬ езиковеди го обяснявать съ „пър-витЬ преселници, основатели на града, които били дошли", споредъ нЪкои изследвачи, отъ Тетово. Но селището е старо, сжществувало още презъ срЪднитЬ в^кове и името си носи отъ стб. тетиво, което значи проточено, опънато, както всрЪдъ дългата и тЬсна долина е проточена и р. БЪли-Витъ. Произхода на името на съседното село Г л о ж е н е, всЬки би оёяснилъ отъ глогъ, но мал-цина знаятъ, че селртр е, расположено въ една тЬснина, дето р. Вить особёно много шуми, и дето непрестанно духа в’Ьтъръ. По този начинъ отъ шума на рЪката и в^тьра, на това Micro има страшенъ шумъ, а стб. дума за шумя е гложно, отъ дето идва и името на селото. Названието на Лжжене (Бот., Пирд., Ловч. и др.) не произлиза оть турск. лжджа, съ значение на баня, а отъ стб. лжгъ, което значи гора въ низина, покрай pina.
Ако нЪкой не намЪри названието на своего ело или друго наименуван^е, което го интере-ува, то азъ ще бжда особено доволенъ, ако той
се обърне къмъ менъ, като даде точния про-износъ на името, което го интересува, заедно съ подробни сведения за разположението на мЪсто-то, какво представя, има ли остатъци отъ стари поселения, какви предания сж свързани съ него и пр.
Тукъ не мога да не изкажа моята сърдечна благодарность на всички, които изъ села и гра-дове ми даваха сведения при записване на названията. Искрено благодаря и на колегата Т. Герасимову който ми помогна при обясненията на нЪкои названия, и на г-ца М. Тодорова, асистентка въ Етнографския музей, която ме улесни при коригирането на книгата.
СЪКРНЩЕНИЯ
алб. албански
ар. арабски
бълг. български
в. връхъ
вулг.-лат. вулгаро-латински
гр. градъ
гръц. гръцки
ил. илирийски
к. колиба
лат. латински
м. махла
перс. персийски
пЛ. планина
праб. прабългарски
Р- рЬка
РУМ. румънски
рус. руски
с. село
ср.-хърв. сърбо-хърватски
стб. ста робълга реки
трак. тракийски
тур. турски
Нит. Нйтоска ок.
Нрд. Нрдинска ок.
Ясен. Нсеновградска ок.
Балч. Балчишка ок.
Берк. Берковска ок.
Бит. Битолска ок.
Борис. Борисовградска ок.
Босил. Босилеградска ок.
Ботевгр. Ботевградска ок.
БрЪзн. Бр'Ьзнишка ок.
Брод. Бродска ок.
БЪл. Б^ленска ок.
БЪлогр. БЪлоградчишка ок.
Бург. Бургаска ок.
Б.-Сл. БЪло-Слатинска ок.
Вари. Варненска ок.
Вел. Велешка ок.
Вид. Видинска ок.
Вран. Вранска ок.
вР. Врачанска ок.
Габр. Габровска ок.
лт
Гевг. Геврелийска ок.
Г.-Дж. Горно-Джумайска ок.
Г.-Ор. Горно-Ор-Ьховска ок.
Гюм. Гюмурджинска ок.
Дед. Я. Деде-Нгачка ок.
Дев. Девинска ок.
Дем.-Х. Демиръ-Хисарска ок.
Добр. Добричка ок.
Др. Драмска ок.
Дупн. Дупнишка ок.
Ел. Еленска ок.
Елх. Елховска ок.
Злат. Златоградска ок.
Ивайл. Ивайлоградска ок.
Исп. Исперихска ок.
Ихт. Ихтиманска ок.
Кавад. Кавадарска ок.
Кав. Кавалска ок.
Каз. Казанлъшка ок.
Карл. Карловска ок.
Карн. Карнобатска ок.
Кот. Котленска ок.
Коч. Кочанска ок.
Крат. Кратовска ок.
Кривап. Кривагталанска ок.
Крум. Крумовградска ок.
Круш. Крушевска ок.
Кс. Ксантийска ок.
Кубр. Кубратска ок.
Кул. Кулска ок.
Кум. Кумановска ок.
Кърдж. Кърджалийска ок.
Кюст. Кюстендилска ок.
Ловч. Ловчанска ок.
Лом. Ломска ок.
Лук. Луковитска ок.
М.-Т. Малко-Търновска ок.
Момч. Момчилградска ок.
Невр. Неврокопска ок.
Ник. Никополска ок.
Н.-Заг. Ново-Загорска ок.
Новое. Новоселска ок.
Омур. Омурташка ок.
Ор. ОрЪховска ок.
Охр. Охридска ок.
Паз. Пазарджишка ок.
Пан. Панагюрска ок.
Петр. Пещ. Пир. Пирот. Пл. Плов. Пом. Поп. Прав. Пресл. Прил. Пров. Радов. Рад. Разгр. Разл. Ресен. Рус. Сам.
Св. Вр. Св. Н. Свил. Св. Севл. Сил.
Ск. Слив. Смол. СрЪд. Соф. Ст.-З. Стр. Сурд-СЬр. Тет.
Търн. Ферд. Харм. Хаск. Цар.-с. Цар. Чирп. Щип.
Петричка ок. ГЪещерска ок. Пирдопска ок. Пиротска ок. ПлЪвенска ок. Пловдивска ок. Поморийска ок. Поповска ок. Правишка ок. Преславска ок. Прилепска ок. Провадийска ок. Радовишка ок. Радомирска ок. Разградска ок. Разлошка ок. Ресенска ок. Русенска ок. Самоковска ок. Свети Врачка ок. Свети Николска ок. Свиленградска ок. Свищовска ок. Севлиевска ок. Силистренска ок. Скопска ок. Сливенска ок. Смолянска ок.
Ср1децка ок. Софийска ок. Старо-Загорска ок. Струмишка ок. Сурдулишка ок. СЪрска ок. Тетевенска ок. Троянска ок. Трънска ок. Тутраканска ок. Търговишка ок. Търновска ок. Фердинандска ок. Харманлийска ок. Хасковска ок. Царевоселска ок. Царибродска ок. Чирпанска ок. Щипска ок.
У во дъ
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Никоя часть отъ Европа не е била изложена на толкова чести нападения и нахлувания, както земитЬ на Балканския п-въ. Разположени на пжтя между Европа и Азия, най-близо до ста-ритЬ културни центрове, надарени съ плодородии полета, умЪренъ климатъ и богати съ руди пла-нини, тЬзи земи презъ всички времена сж при-вличали съседнитЬ и по-далечни народи. Отъ по-явата на чов’Ькана югъ отъ долни Дунавъ, което споредъ последнитЪ издирвания отговаря на така наречената мустерска епоха, т. е. приблизително около преди 100,000 години, до срЪдата на мина-лия вЪкъ, въ земитЬ населени днесъ съ българи сж живЪли и сж оставили следитЬ ей повече отъ 27 народи. И всЪки народъ, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което е прижив’Ьлъ, както и отъ неговата материална и духовна култура, е оставилъ по-голЪми или по-малки следи — археологически паметници и топографски, т. е. земеписни названия.
Ако въ землището на всЪко селище се на-мирать по единъ, два или повече старинни паметници или м^ста, въ които се откриватъ оста-тъци отъ материалната култура на разни времена и народи, то топографскитЬ названия сж десе-торно повече. АрхеологическитЬ материал и ни запознаватъ съ по-високата или по-бедна култура на изчезналитЬ народи, като и отчасти само ни разкриватъ и имената на народитЪ, които сж ги оставили. Въ замЪна на това, обаче, м^стнигЬ
имена ни учать не само кои и какви народи сж живЪли изъ нашите земи, но още ни определять и тухните етнографски граници, като ни показватъ и въ кои области некой отъ народите се задържатъ за по-дълго време. Възъ основа на местните имена народите, които сж ги оставили, сами разказватъ своята дълга или кратка история. Те се явяватъ и като особенъ цененъ из-воръ за историята на нашите селища, за мина-лото на които за съжаление липсватъ каквито и да сж вести. Топографските названия сж и единъ неизчерпаемъ източникъ, отъ които езиковедите могать да се ползуватъ безгранично.
Въпреки всички превратности и езикови и политически промени, ставали въ продължение на много векове по нашите земи, само местните названия оставатъ като единъ съ нищо неразру-шимъ паметникъ. Тези наименувания сж един-ствените документа, невидимо записани, както по най-непристжпните планински върхове или дъл-боки долини, така и въ големите реки, въ гра-довете и селата или въ най-незначителнигЬ места. Какво биха ни научили земеписните имена, на които едва напоследъкъ се обръща по-гол емо внимание, ще видимъ отъ следните редове.
При заселване на всеки новъ народъ на полуострова, сж ставали и големи промёни въ названията. Въ области, въ които по-старото население е било унищожено или принудено да на-пустне родните си краища, новодошлите засел-ници напълно променять и местните имена, а тамъ, дето часть отъ по-старото население е остана-ло въ родните си огнища, и топографските наименувания сж се запазвали. Една значителна часть отъ наследените по-стари неразбираеми и отъ разли-ченъ народностенъ произходъ имена почватъ да се изговарятъ отъ новите заселници споредъ осо-
бения строежъ на ткхния езикъ и по този начинъ до нась те сж стигнали До такава степень видо-измЪнени, че и най-голЪмитЪ езиковеди не биха могли да установять съ положителность първо-началнитЬ имъ форми. Ако ние днесь не знаемъ старите тракийски, гргьцки или латински названия на много отъ нашитЬ по-гол'Ьми реки, селища или планини, ние въ никой случай не бихме знаяли, че Искъръ произлиза отъ Оескусъ, Вить — отъ Утусъ, Осъмъ — отъ Асамусъ, Струма—отъ Стримонъ и пр. Кой напр. би подозиралъ че съвременното название на Силистра е турски изговоръ на византийского Дристрия, което про-изхожда отъ стб. Дръстъръ, а последното е видоизменена форма на античното Дуросторумъ? Кой, освенъ специалиститЬ, знае, че днешното име на Пловдивъ е новобългарски изговоръ на стб. Плъвдивъ, а последното е видоизменено отъ трак. Пулпудева, което пъкъ е преводъ на гръц-кото Филипополисъ? И настоящего наименувание на Видинъ е гръцка форма отъ стб. Бъдинъ, а последното е видоизменено отъ античното Бонония.
Освенъ видоизм^ненитЬ, има и малъкъ брой осмислени, т. е. така пригодени къмъ езика на новитЪ завоеватели названия, че въ техъ се влага известно значение> нЬкакъвъ смисълъ. Такъвъ е напр. случаять съ днешната българска столица, която, както е известно, славянитЬ отъ античното Сердика осмислили на СрЪдецъ, т. е. „срЪденъ", „градъ разположенъ въ срЪдата“. Старого Орбе-лось, славянитЬ осмилили на БЪласица т. е. „бела планина", Баргала —на Брегалница, т. е. „брегова река" и пр. Требва да отбележимъ, че както горните, така още И Други, отъ чуждъ про-изходъ названия, въ миналото, както дори и днесъ, погрёшно се пишатъ Съ е, вместо съ е.
Тб
А какво по-нататъкъ ни говорятъ топогра-фскитЬ имена? — Те ни назвать, че никой другъ документъ така добре не ни запознава съ етно-графскитЪ и политическитЬ граници на народите, както мЪстнитЪ названия. Те сж най-сигурниятъ изворъ, възъ основа на който най-точно и без-погрЬшно може да се установи въ кои области какви народи сж живЪли въ по-компактни маси и где между новитЪ заселници за по-дълго време се запазва старого население. Все възъ основа на названията може да се установи до кжде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху местного тракийско, илирийско или славянско население. Най-после тЬзи имена ни разкриватъ пжтищата, по които сж се при-движвали народитк отъ единия до другия край на полуострова.
При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитё сж заварили и по-старо население, отъ което безсъмнено rfe сж заели и некой рЬчни и селищни названия. Кои именно, това за сега съ положителность не може да се установи. Но мно-гобройнитЬ наименувания отъ тракийски произ-ходъ, които сж ни известии отъ старитЬ автори и епиграфскитЬ паметници, като: Тимакусъ, Тра-нупара, Буртодиза и пр., ни очертаватъ прибли-зително границитЬ на тракийскитЬ племена между V в. пр. Хр. до къмъ IV в. сл. Хр. А многоброй-нигЬ названия отъ тракийски произходъ, достиг-нали до насъ въ повече или по-малко видоизменена форма, ни говорятъ още следното: 1 — въ-прЪки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика отъ друга, тракитЬ сж успели да запазятъ своите речни и селищни названия до окончателното имъ асими-лиране отъ славяните и 2 — до скоро всички изследвачи на преселението на славяните на
п-ва, приемаха, че тракийското и илирийско населения сж били съвършено загубени. Отъ новитЬ изследвания, обаче, и то главно възъ основа на топонимията, се вижда, че мЪстното население не е било загинало, а е останало да жив’Ье между славянитЬ до пълното му пославянчване.
Названията отъ гръцки произходъ ни поназвать не само пжтя на бавното и системно про-никване на гърцитЬ отъ морскитЬ брЬгове къмъ вжтрешностьта, но ни разкривать и процеса на разширението на гръцката култура и постепенного погърчване на местного тракийско, илирийско или славянско население въ нЬкои гра-дове или области. Настанени още отрано по брЬ-говетЬ на Синьо, БЬло и Черно морета, гърцитЬ сж основали селища, които съ нЬкои изключе-ния сж носили гръцки названия, като напр. Нм-фиполисъ, Неаполъ, Аполония, Анхиало, Кала-тисъ и др. При разширение на македонската дър-жава, населението отъ вжтрешностьта влЬзло въ още по-тЬсенъ допиръ съ гърцитЬ. Презъ рим-ска епоха новата власть твърде много спомог-нала за разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население. Тогава не само нови заселници-гърци сж се настанявали изъ вжтрешностьта, и то главно въ градоветЬ, но и погърчването въ нЬкои области е вземало пред-нина предъ романизацията, какъвто е напр. слу-чаять съ населението по долинитЬ на Струма и Места. До голЬма степень за погръчването и про-никване на гръцкото влияние презъ тази епоха, сж допринесли и официалнитЬ документи, които вместо на латински, сж писани повечето на гръцки езикъ.
ДошлитЬ следъ пропадането на римската империя много народи, между които славянитЬ ос-тавать за постоянни жители, не сж могли да ос-
танатъ незасегнати отъ гръцката култура, която новигЬ преселници, колкого и да сж били фа-натици, възприемали съ готовность. Съ разпро-странението на християнството и официалнигЬ документа писани отъ езическитЪ българи на гръцки езикъ, още по-здраво закрепили гръцкото влияние между славянитЪ, което добива особена сила презъ епохата на византийското ни робство. За разширение на гръцката култура до известна степень сж спомогнали и преселенитЪ гърци изъ юго-източна и южна Тракия отъ Крума и Кало-яна, на северъ отъ Стара-планина.
Това многов^ковно гръцко влияние не е могло да не се отрази и върху м*Ьстната номенклатура, за което както въ миналото, така и днесъ, свидетелствуватъ множество м^стни названия отъ гръцки произходъ. Освенъ известнитЬ ни отъ древностьта покрай морскитЬ бр^гове гръцки селища, като старинни гръцки названия могатъ да се приемать още :Ямборано, Яменъ, Дру-моаръ, Парамунъ, Буная и пр. По-късенъ произходъ иматъ: Пёрущица, Калаващица, Калакастрово, Пётревене и др.
Римского владичество сжщо така е оказало голЪмо влияние върху топонимията на нашитЬ земи. Знае се, че римлянитЪ сж въздигнали го-лЪмъ брой нови селища и крепости, една часть отъ които сж носили латински названия, като: Ндъ Путеа, Марцианополисъ, Дква Калиде и пр. Повечето отъ названията отъ латински произходъ сж достигнали до насъ поср^дствомь романизи-раното местно тракийско и илирийско население, въ повече или по-малко видоизменена вул-гаро-латинска форма. Отъ тЬзи названия се учимъ, въ кои области романизацията е била по-силна, и где славянитЬ сж сварили по-компактни маси отъ романизираното население, съ което тЬ по-
дълго време .сж били въ по-тЪсни връзки. Отъ вулгаро-латинскитЬ мЪстни наименувания, между които тукъ ще споменемъ само Капралъ, Мур-гашъ, Турла, Косталёво, Урсулица и др., виждаме че това мЪстно население се е за-държало по-задълго време изъ Троянско, Тете-венско, Панагюрско, Пирдопско, Трънско, Пирот-ско, Вранско, Скопско, Прилепско и Воденско.
Най-гол’Ьмъ интересъ за насъ, безъ съмне-ние, представятъ топографскитЬ имена отъ славянски произходъ. Отъ голЪмия брой стари славянски названия, каквито сж ни известии отъ много извори, узнаваме, че славянитЬ сж ми-нали на югъ отъ Дунава въ гжсти маси и скоро заели цЪлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитЬ славянски мЪстни, селищни и рЪчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесь почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нЪкога сж се простирали етно-графскитЪ и политически граници на българитЬ. Възъ основа на тЬхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нЪ-кога сж били населени съ компактно българско население, което преди два или три вЪка оконча-телно е загубило родния си езикъ.
Презъ ср^днитЬ вЪкове въ Албания, която, както е известно, е влизала въ предал игЬ на първото и второго българско царство, е имало компактно славянско население. Освенъ спомена-тигЬ въ ср’Ьднов’ЬковнитЬ извори стари славянски названия, като: Главиница, БЪлградъ, Черникъ, Бул гари, Горичане, Пещане, Дебрене, Тополово и пр., запазенитЬ и до днесъ многобройни названия отъ славянски произходъ като: Черешникъ, Церова, Селяни, Бистрица, Каменица, Зеленикъ, Лисецъ, Лясовецъ, Височка, Кръстецъ, Мокра й мн. др. свидетелствуватъ, че и въ най-западнитЪ
предали на Балканские п-въ, българитЬ сж съставяли голЪма часть отъ населението и че тЬ тамъ сж уатЬлидасе задържатъ до късни времена.
Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитЬ сж проникнали не само въ Тесалия и Епиръ, но и въ Атика и дори въ Пелопонезъ. Место презъ срЬднитЬ вЬкове по тЬзи мЬста се споменува за българи. Въ нЬкои документи отъ това време, между другитЬ селища въ Тесалия и Епиръ, срЬщаме и доста названия отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбе-лежимъ: Дупяни, Черничево, Буковикъ, Мелово, Загоряне, Селище, Рахово, Дешница, Граница, Долене и пр. БългаригЬ въ Епиръ и Тесалии от-давна сж погърчени и тамъ българскиятъ говоръ не се чува вече, но множеството топографски названия, както напр. Загора, Слатина, Търново, ДрЬново, Граждани, Смоково, Бистрица, Габ-рово и много др. ни подсказватъ, че и въ този край българитЬ сж се задържали дълго време и че въ жилитЬ на местного население тече славянска кръвь.
Не по-завидна е била сждбата и на славянитЬ въ Халкидическия п-въ, гдето презъ срЬд-нитЬ вЬкове е имало гжсто славянско население, за което и днесъ ни напомнять селищнитЬ и мЪстни названия, между които ще споменемъ Изворъ, Луково, Равеникъ, Новосело, Провлака, Гребенико-планина и др.
Въ типикона на изчезналия манастиръ Кос-мосотиря, който се е намиралъ до Вира, дн. Фере, отъ 1152 год., покрай гръцкитЬ названия, срЬ-щаме и нЪколко селищни и мЪстни имена отъ славянски произходъ, като Баняне, дн. Лжджа-кьой, източно отъ Деде Агачъ, Дълбочани, Бре-ница, Драговица, Черникъ, Цехово и др. Отъ тЬзи наименования, изчезнали заедно съ тЬхното
славянско население, се вижда, че земитЪ около устието на Марица до падането ни подъ турцитЪ сж били населени съ българи.
А неизброимото число мЪстни, селищни и р’Ьчни названия, които се срЪщатъ изъ всички краища на Румъния, не говорятъ ли, че и на се-веръ отъ Дунава, дълги вЪкове българитЬ сж живЪли съвмЪстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно, имената отъ славянски произходъ ще сж били много повече, отколкото въ настоящия моментъ, но трЪбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитЬ наименува-ния сж запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За примЪръ ще посочимъ р. Джмбовица, която минава презъ Букурещъ, ПредЪлъ, курортъ въ КарпатитЬ, Сла-тина и пр.
Далечъ на западъ, задъ долината на Морава и изъ Косово поле и сега многобройнитЪ мЪстни и селищни названия ни разкриватъ, че и въ тЪзи земи до скоро се е говорило на български езикъ.
И Два редътъ и на прабългаригЬ. ТЪ успЪ-ватъ да се наложатъ и да обединятъ разпокжса-нитЬ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ голЪма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритЪ не само че не сж могли да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливать съ завареното славянско население, докато напълно изчезвать като отдЪлна народностна трупа. ТрЪбва да се отбе-лежи, че както отъ тЪхния езикъ днесъ сж запазени само иЬколко думи, така и до насъ сж стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да смЪтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споме-немъ: Тамбарасце до Кюлевча (Шум) и Ка-рйшъ (Врач).
Следъ прабългарит1э тукъ се редятъ едни следъ други печенези, кумани и узи, присж-ствието на които въ нашитЬ земи, освенъ отъ историческитЪ документи, ни е засвидетелствува-но и отъ гол'Ьмъ брой мЪстни и селищни названия. Отъ тЪзи наименувания, каквито особено много срЪщаме въ Северна България, отчасти изъ Софийско, Пиротско, Щипско и Воденско, се учимъ, че въ известии области нЪкои племена отъ тЬзи народи сж съставяли значително мно-зинство и че тЪ сж били дълго време въ rfc-сенъ допиръ съ българското население. Между множеството наименувания, които иматъ печенежки, кумански или узки произходъ, могатъ да се посочатъ: Каспичанъ, Батакъ, Градо-манъ, Берендё и пр.
Да се спираме върху многобройнитЬ названия отъ турски произходъ и тЬхното значение, не е необходимо. Достатъчно е да изтькнемъ, че колкото въ една область броятъ на турскигЬ наименувания е по-гол’Ьмъ, толкова по-компактно е било и турското население, какъвто е напр. случая съ Дели-Ормана, Сланникъ, Айтоско, Омур-ташко, Гюмурджинско и пр. и обратно, колкото по-малъкъ е броятъ на турскитЪ мЪстни имена, толкова и по-рЪдко е било турското население.
Има, обаче, другъ видъ названия, главно отъ български произходъ, но завършватъ съ турски наставки, като Стрёл-ча, Стран-джа, Марков-ча, Езер-ча, Дёв-ня и пр., отъ които се установява, че колкото и гжсто да е било турското население, българскитЪ наименувания не сж били про-мЪнени и че въ жилитЬ на това „турско" население тече българска кръвь. За изтурчени българи ни говорятъ и звучнитЬ старинни български названия, запазени изъ нЪкои области, въ които изключително преобладаватъ названия отъ турски
произходъ, като И з т о к ъ, Потёмнишко, Янка, Бёрница, С 6 п о т ъ и пр.
Въ много области се срёщатъ и нЪкои названия, които стоять въ връзка съ името на часть отъ една народностна трупа, заселени между ко-компактни маси население отъ другь произходъ. ТЪзи наименувания, между които тукъ ще спо-менемъ: Урумъ-кьой, Тюркмёнъ, Т а т ё р е-во, Сърбё, Мёд жаре, Чёшко-поле, Ала-мёнка, Юруклёръ, Черкёзкото селище и пр., ни показватъ че тЬзи села и мЪста дължатъ имената си на първитЬ заселници, които сж били гърци, турци, татари, сърби, маджари, нЪмци и пр.
МЪстнитЪ названия сж и единъ богатъ из-воръ за историята на нашитЪ земи. Пред и всич-ко тЬ се явяватъ като цененъ документе, за исто-рическата география. Въ една голЪма часть отъ тЬхъ сж запазени, било въ повече или по-малко осмислена форма, имената на много отъ старИтЬ градове, на нёкои рЪки и планини; въ значите-ленъ брой отъ тЬзи наименувания се криятъ и имената на изчезнали и неизвестни местоположения на споменати у старигЬ автори названия. Въ името Скопёрникъ, съ което днесь се нарича една малка височина въ Витоша, не се ли крие античното име на планината — Ех6|лрро$? — Подъ името Пйровецъ, съ което се нарича единъ полупресъхналъ изворъ до Г. Косово (Сев.) не е ли запазено античното име на тържището Piretensium? А името Марцйлъ до Карнобать, не напомня ли на често споменуваната презъ сродните вЬкове крепость Маркели?
Още по-ценни сж мЪстнитЬ названия при областнитЬ или селищни проучвёния. Само този, който е правилъ антропогеографски изследва* ния, знае трудноститЬ, които срёща при съби-рането материали за миналото на села и градове.
А за миналото на по-голЪмата часть отъ нашитЪ селища, дори и за цЪли покрайнини, както се знае, не сж стигнали до насъ каквито и да сж исторически вести, затова често изследвачитЬ прибЪгватъ до народнитЪ предания. Преди всичко въ землището на всЪко селище се намиратъ остатьци отъ стари поселения, които освенъ съ археологическитЬ материали и, имената, съ които ги назовава окол-ното население, ще ни послужатъ при нашитЪ проучвания. Така напр. названията: Градище, Ка-лето, Селище, Юртлукъ, Църквище, Манастири-ще, Друма и пр., явно ни говорять, че наоколо е имало укрепление, градъ, село, църква, пжть и пр. Но кога сж сжществували тЬзи градища, селища и пр., това отчасти ще научимъ отъ ар-хеологическитЪ материали, а непрекжснато ли е имало животъ по мЬстата, които ни интере-суватъ и имало ли е приемственость или сегаш-ното селище нЬма нищо общо съ ИзчезналитЬ селища, това по отсжтсвие на документа ще устдно-вимъ само чрезъ мЪстнитЬ названия. Какво напр. ще ни покажатъ имената: Линзипара, Бастра, Туденъ, Ичерй и пр., които сж отъ тра-кийски произходъ? — ТЪ ни назвать, че непрекжснато повече отъ 2000 години, въпрЪки етно-графскитЬ и политически промЪни, по тЬзи мЪ-ста е имало животъ и че тамъ никога не е било безлюдно. Говорять ни още, че старого тракийско население било то залазило езика си, романи-зирано или погърчено, по-късно е било йогъл-нато отъ славянската маса. Отъ имената Дру-мойръ, Парамунъ, Сколдйня, Мёдвенъ, Скрйптенецъ, както и многобройнитЬ други хубави и звучни стари български названия, които се ср’Ьщатъ въ землищата на села и градове ни говорять, че въпрЪки неспокойнигЬ времена презъ епохата на турского ни робство, около селищата,
коитд ни интересуватъ, е имало животъ. Назва-нията отъ турски произходъ ни казватъ, че е имало промЪна въ населението, но ако изследвачътъ успЪе, между турскигЬ наименувания да открие и нЪкои стари български названия, то въ такъвъ случай се установява, че това население нЪкога е било българско и е било принудено да се потурчи. Ако българскитЬ названия сж нови, т. е. ако сж дадени по името на нЬкои собственици, като напр. Иваново бранище, Станкового, Османского или пъкъ носятъ наименуванията „ливада-та", „пасището", „ормана", „припека", „кошарата" и пр., то тогава вече може да се сжди, че се-лището е ново.
Й многого названия, като Царичина, Бо-лйрски ржтъ, Стдлникъ, Паша-кьой, както и Хасекйята, Пашмаклй, Войнйкъ, Аканджиларе, Сокаларе и пр. ни подсЬ-щатъ, че на тЪзи мЪста сж имали свои имоти или сж направили нЪщо забележително нЬкой царь, царски роднина, паша, или най-после населението ще се е ползувало съ известии правдини.
А колко много названия ни разкриватъ ико-номическото минало на отд£лни по-голЪми или по-малки области? Какво напр. ни учатъ назва-нията: Сймоковъ, ЖелЪзна, Ковачови-ца, Маданъ, Шлёгово, Плакал ниц а и пр. ТЪ най-добре ни свиделствуватъ, че нЬкога изъ тЬхнитЬ околности е била развита желЪзо-добивната индустрия. Имената Памуклукъ, Бабаковецъ, ДрЪстене и пр. ни подсказ-ватъ, че на тЬзи мЪста едно време се е сЪяло памукъ и че е имало тепавица и т. н.
Въ голЪмъ брой названия сж запазени имената на царе, областни владетели или на незнай-ни собственици на по-голЪми или по-малки имоти. Името на Шишмана, което е свързано съ послед-
нитЬ борби на българитЬ съ турцитЬ въ края на 14. в. ни казва, че, ако не Шишманъ, то нЬкой неговъ военачалникъ е воювалъ съ турцитЬ. Една обширна область между ОрЪхово и Бър-дарски-геренъ се нарича К ос а ня, по името на управителя на крепостьта ОрЬхово по времето на падането ни подъ турцитЬ. Името на Смиле-ца е запазено въ названията на нЬкои градища изъ СрЬдна-гора, а това на Войсилъ — въ назва* нието Босйлковецъ, което се намира надъ крепостьта Крънъ. А колко звучни стари български лични имена, отдавна изоставени, сж запазени въ мЬстнитЬ названия, между които тукъ ще отбеле-жимъ: БЬломйръ, Витомйръ, Гатйлъипр.
По-нататъкъ, мЬстнитЬ названия сж едно указание, отъ което най-добре ще се разбере, де по-рано изъ земитЬ ни е имало растения, каквито сега вече не се срЬщать. Името Кощанёво ни подсЬща да търсимъ кестени, Е л ш й ц а — да диримъ елхи и пр. А имената Самуровъ-трапъ, К о ш у т а, Дом^зъ-орманъ, Л у -повъ-долъ и пр. не показватъ ли, че въ тЬ-зи мЬста нЬкога сж живЬли бЬлки, кошути, диви свини, вълци и т. и. ?
ВсЬки народъ, независимо отъ неговата култура и богатсво на езика си, е давалъ толкова сполучливи названия на мЬста, рЬки и селища, каквито нито любительтъ,нито пъкъ специалистътъ биха могли и да помислятъ. Народътъ така добре е именувалъ Комъ, Бйстрица, Мжтийца, Юмрукъ-чалъ, Дупница, Скравёна, Ржё-на и др., че каквито и нови названия да се налагать отгоре, въ никой случай не биха могли да ги заменять. И народътъ е назовавалъ мЬстата споредъ тЬхния външенъ видъ — като О с тр ё ц ъ, Кутловица, въ връзка съ пропасти, пещери и пр., като Бездёница, Пещьтё, ЖдрЬлд,
споредъ голЪмина, цвЪтъ, въ връзка съ вода, из-вори, изложение на слънцето и пр., като напр.: К о-джа-балканъ, В и с 6 к ъ, Червёна-стена, Водица, Студенёцъ, Трес^лъ, Патра-хйлъ и пр.
И най-после топографскитЬ имена се явя-ватъ като единъ неизчерпаемъ езиковъ матери-алъ за филолозитЪ и езиковедитЬ. Въ колко отъ тЬзи наименувания се криятъ думи отъ малко известнит’Ь, или почти никакъ непознати- езици на траки, прабългари, кумани и печенези I Въ колко отъ многобройнитЬ наименувания сж за-пазени, отдавна излЪзли отъ обикновения говоръ, стб. думи ? И ако голема часть отъ старите названия и да сж стигнали до насъ въ повече или по-малко видоизменена форма, езиковедитЬ ще могатъ да издирятъ фонетичнитЬ пром*Ьни ставали въ тЪхъ при предаването имъ отъ на-родъ на народъ, докато сж стигнали до днешния си видъ. За езиковедитЬ се открива широко поле за работа: тЪ ще трЪбва да установятъ, кои отъ м%стнитЪ имена сж отъ тракийски произходъ, какви сж били гЬхнитЬ първоначални форми и какво биха могли да означаватъ. На тЬхъ простои да установятъ, кои отъ названията отъ гръцки произходъ като: Ямборано, Яменъ, Петревене, Пилишатъ, Калакастрово и мн. др. сж по-стари, т. е. запазени още отъ римска епоха и кои сж по-нови или наложени отъ често преселяванитЬ отъ българскитЬ царе, гърци, въ българскитЬ за-ми, или най-после, сж преминали по други пж-тища. А какво биха казали езиковедитЬ за множество™ названия отъ вулгаро-латински произходъ, каквито особено често се срЪщатъ изъ некой планински и предпланински области?
Но колкото и да сж интересни названията отъ предславянската епоха за насъ, много по-го-
лЪмъ интересъ представить безбройнитЪ стари славянски и прабългарски наименувания. Този интересъ се състои не само въ това, че голЪма часть отъ тЬхъ сж звучни, съдържателни, но и затова, че въ единъ голЪмъ брой отъ тЬхъ сж запазени стб. думи, между които тукъ ще отбе-лежимъ: С у х а ч е отъ сохл, У ш а то в ид у п к и отъ оушлтъ, Бренйца отъ Бреншс, ЦрЪнча отъ цръньцъ, Хл'Ъвене отъ хлъвъ, Виса отъ вьсъ, ‘К р й ч и м ъ отъ кръунн, К у н и н б отъ коунл, Вёженъ отъ вежл и пр.
И най-после на езиковедитЪ пред стой да изследватъ значителенъ брой названия отъ тюркски произходъ, за да установятъ, кои отъ тЪзи топографски имена сж прабългарски, кои печенежки, кои кумански и кои узки, за да могать следъ това да издирятъ и тЪхното значение.
Освенъ хилядитЬ названия, чийто произходъ и значение може да се установи, има и значи-телно число наименувания съ неопредЪленъ произходъ, като напр.: Шёвря, Логбра, Корд^-ма, Нёсла, А р т я, Нагояса, Калк^ря, Спёрла, Варнёа и много други.
И въпрЪки многобройнитЪ и най-разнооб-разни по произходъ и значение мЪстни названия, до сега у насъ не е проявено достатъчно внимание за тЬхното системно събиране и проучване. Наистина, любители и специалисти сж писали върху една незначителна часть отъ топографскитЪ имена на нашитЬ земи, но то главно върху про-изхода и значението на имената на по-голЪмитЬ рЪки, градове, и планини.
Още старитЬ гръцки и латински автори, които говорятъ за българскитЬ земи, често между другого, съобщаватъ и за основаване на гра-дове, които сж наричани по имената на тЬхнитЬ
основатели или по характернитЬ имъ особености. По-рЬдки сж сведенията на византийскитЬ авто-ри, които ни обясняватъ защо Берое е билъ преименуванъ на Иренополисъ, Преславъ — на Иоануполисъ, Дръстъръ — на Теодоруполисъ и пр. Повече вести за произхода и значението на имената на нЬкои градове и мЬста намираме въ бележкитЬ на миналитЬ презъ турското ни роб-ство по нашитЬ земи чужди пжтешественици. НЬкои безсмислени тълкувания върху произхода и значението на имената на Лйтосъ, Шуменъ, Ески Заагра, София, Костенецъ и др. дава и Евлия Челеби, пжтувалъ изъ земитЬ на Европейска Турция презъ 17 в.
Пръвъ, който се е интересувалъ и е съби-ралъ топографски имена отъ нашитЬ земи е П. И. Шафарикъ, но тЬзи материали не сж могли да видятъ бЬлъ свЬтъ. Г. С. каковски въ пред-говора на проектираната трета часть на„ Показа-лецай съобщава, че „името Котилъ на самъскритъ газыкъ значи укржплено — обградено съ крепости м1ьсто“ (Г. С. Раковсюи, Показалецъ или ржко-водство I. Одеса 1859, стр. XIX), а въ третата часть на „Показалеца“, която е въ ржкописъ, Ра-ковски се занимава съ Котелъ, при което цельта е да се докаже, че топонимията на тоя градъ указва на първото българско отечество, равни-нитЬ на Индия (М. Арнаудовъ, Г. С. Раковски, 1942, 211).
Петко Р. Славейковъ е събиралъ топографски имена изъ всички кжтове на българското отечество, които той тъкмилъ да издаде въ своя „почти изкаранъ" „Географски и Исторически словарь на Балканския полуостровъ", но този извън-редно цененъ материалъ е загиналъ въ пламъцитЬ на Старо-Загорския пожаръ въ 1877 год. Въ този словаръ Славейковъ ще е правилъ опити и да
обяснява произхода и значението на нЪкои названия, което виждаме и отъ статията му „НЪ-колко думи за Пловдивъ". Сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 82, 175, 176, 179.
К. Иречекъ, както въ своята „История на българитЬ", така и въ „Военниятъ пжть отъ БЪл-градъ до Цариградъ" и въ „Пжтувания по Бъл-гария", често се спира и върху произхода и значение™ на много селищни и рЪчни названия изъ българскитЬ земи. Въ специална студия озагла-вена „Християнскиятъ елементъ въ топографиче-ската номенклатура на БалканскитЬ земи", той разглежда гол’Ьмъ брой названия, които стоять въ връзка съ християнството.
М. Дриновъ, освенъ въ статията си „По въпроса за названието на Пловдивъ" въ сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 355 и въ н’Ькои отъ дру-гигЬ си трудове накратко се спира върху нккои топографски имена.
Известенъ интересъ къмъ м’ЬстнигЬ наименувания е ималъ и Ив. Д. Шишмановъ. Но по-голЪмъ интересъ къмъ м^ЬстнитЬ названия е про-явилъ Мт. Илиевъ. Той, обаче, се ограничава върху единъ дЪлъ отъ названията, което се ви-жда отъ следнитЬ му трудове: „Румънска топо-нипия отъ славянски произходъ", „Славянски названия съ турски изговоръ" и „Растенията отъ българско фолклорно гледище". Опити за обя-снение на произхода и значението на названията на нЪкои селища и рЪки е правилъ и Л. Иширковъ.
Колкото и да сж интересни споменатитЬ по-горе трудове, авторигЬ на които повече сж били историци или етнографи, и които между другото сж се занимавали съ топографскитЬ названия, rfa нЬматъ това значение както трудоветЬ на специалиститЬ езиковеди. Пръвъ, който по-специално, въ строга научна форма, почна да се
занимава съ произхода и значението на топо-графскитЪ имена у насъ е голЬмиятъ, съ евро-пейска известность езиковедъ, проф. Ст. Младе-новъ. Въ голЬмъ брой трудове той основно се спира на имената на нашитЬ рЬки, за нЬкои селища, за планини и мЬста. Съ тълкуване на названията се занимава и проф. Д. Дечевъ, а върху произхода и значението на имената, главно на градоветЬ изъ Македония пише проф. Ст. Романски. Напоследъкъ съ селищнитЬ и рЬчни названия у насъ се занимаваше и Пш. Зволински.
Опитътъ за географски речникъ на българ-скитЬ земи се повтори и отъ Ж. Чанковъ, който покрай другитЬ описания е даль и нЬкои тълку-вания на малъкъ брой названия.
Всички, които сж се занимавали съ топо-графскитЪ имена, освенъ П. Р. Славейковъ, сж писали своитЬ трудове възъ основа на събрани чрезъ литературата материали. Отъ дълги години и П. Делирадевъ събира топографски наименувания, на една незначителна часть, отъ които той дава тълкувания въ своитЬ трудове върху нашитЬ планини.
И мнозина други сж се опитвали да обя-сняватъ произхода и значението на нЬкои селищни или рЬчни имена, трудоветЬ на които сж дадени въ края на книгата. Освенъ това и почти всички, които сж правили анторопогеографски проучва-ния или сж писали върху историята на нЬкои градове и села, сж дали и кратки тълкувания на описванитЬ отъ тЬхъ селища.
На края ще добавя и следнитЬ нЬколко реда: Събирането на тЬзи ценни материали трЬб-ва да се подеме по-скоро и не отъ единъ или двама, а отъ много, и по-добре подготвени ра-ботници. Предстоятъ още много години докато се събератъ всички топографски имена изъ
всички кжтове на българскитЬ земи. И едва следъ като се събератъ всички названия ще може да се пристжпи къмъ тЪхното тълкуване и издава-нето имъ въ н’Ьколко по-гол’Ьми книги.
НАРОДНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ИМЕНАТА
ВсЪки се интересува отъ произхода и зна-чението на името на родното си мЪсто. ВсЪки би искалъ да знае, какво значи името на близката рЪка, на съседнитЬ височини, планини и пр. Л единствениятъ изворъ, гдето любительтъ ще на-мЪри безгранични обяснения и тълкувания, е на-родътъ. И никой така лесно и „убедително", не тълкува селищнитЬ и мЪстнитЪ названия, както населението. ВсЪко име, независимо отъ неговия произходъ и значение, за народа е обяснимо. Дори и названия, които и специалиститЬ трудно биха могли да ги обяснятъ, народнитЪ „знахари", безъ особена мжка, могатъ да ги изтълкуватъ. Имената, главно се тълкуватъ по смисъль, безъ ни най-малко да се обръща внимание, възможни ли сж и смислени такива обяснения. Има и много наименувания, коитд населението свързва съ ле-генди и събития, които повечёто пжти нЪматъ нищо общо съ м-Ьстото, нито пъкъ съ каквото и да е историческо събитие.
Излишно е тукъ да се спираме подробно върху обясненията, които населението дава за произхода и значението на названията на сели-щата, мЪстата и р’ЬкитЬ. Достатьчни сж само нЪ-колко примера, за да ни стане ясно и да се разбере, че народнитЬ тълкувания не само че не признавать никакви езикови закони, но ни най-малко не дър-жатъ смЪтка за географскитЪ форми, за расти-телностьта, животинския миръ и пр. Да почнемъ отъ Вйдинъ, името на който споредъ народного
гьлкуване произхождало отъ „баба Вида", която е строила крепостьта и купите. НейнитЬ две сестри Кула и Вида заселили — едната гр. К^ла, а другата — с. Вйтболъ (Вид.). Село Кунинд (Вр.) е било основано отъ Куна кралица, дворцитЬ на която се намирали надъ селото. Селата Яна и Бойна (Соф.), сж били основани отъ дветЪ сестри Яна и Бояна. Лйсецъ (Лови.) се наричало така, защото въ околностьта му е имало много лисици. Името на с. Ибглавъ (Ловч.), произхождало отъ турскитЬ думи — йокъ = нЪма и лафъ = дума, а Крушина (сжщата ок.) е добило името си отъ го-лЪмия манастиръ, който се е намиралъ на това место и който билъ покритъ съ куршумъ (олово). Фрблошъ (Дупн.) произхождало отъ „римската" дума флора. Костинъ-бродъ (Соф.) носи името си отъ нёкой си Костьо, който ималъ кръчма на р. Блато, а названието на с. Гёрманъ (Соф.) произхождало отъ гръмъ. Мёляне (Ферд.) се наричало така, защото наоколо имало много хмелъ, а Дйва-Слатина (Берк.) — поради това, че околната местность не е била плодородна. Названието на село Бъркачёво (Б. Сп.), произхождало отъ турскитЬ думи биръ = единъ и качъ = колко. Името на Лдпушна (Пров.) идвало отъ „лопуви", което значело разбойници, а Кочакъ (Варн.) — отъ ка-чакъ = бЪглецъ. Названието на най-стария градъ у насъ — Пловдивъ идвало отъ плодородного место, въ средата на което билъ заселенъ града, а Кукова могила до Дуванли (Пловд., сега разрушена), била издигната отъ македонския царь Кукъ (?). Самоковското село Радуилъ било основано отъ римския владетель Радоулосъ (?), а Ко-чариново (Дупн.) значило първо место отъ турск. коч = първо и ери = место. Кутугерци (Кюст.) се наричало така, защото тамъ нЬкога били живЪли катунари и калугерици отъ изчезналия мана-
стиръ, а Горйновци (Кюст.) — защото имало вЬ-ковни гори, които обграждали селото. Палатъ (Петр.) носи името си отъ многото лозя и, жите-литЬ му обичали да се напивать царски, като въ палатъ, а Дерманци (Лук.)—защото на р. Вить имало много воденици, тур. = дерменъ и мн. др.
ПРОМЪНН НН СЕЛИЩНИТЬ и мъстнить нязвнния
Пром’ЬнитЪ на селищнитЬ и мЬстнит’Ь названия датиратъ още отъ най-стари времена. ВсЬки народъ при завладяването или заселването си въ чужда земя, наследява отъ завареното или изо-станало по-старо население и много имена на селища, рЪки, планини и пр. Новиятъ народъ въ зависимость отъ неговата материална и духовна култура, както и отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживЬлъ въ ново-завзетитЬ области, пром’Ьня и названията. ПромЬ-ната е ставала по три начина: 1. пълно замЬняване на старигЬ съ нови наименувания, 2. превеждане и 3. чрезъ видоизмгЬняване или осмисляне на имената. Съ видоизм’ЬненитЬ и преведени имена ще се занимаемъ въ следнитЬ страници, а тукъ ще се запознаемъ съ напълно замЬненитЬ стари селищни и мЪстни названия съ по-нови, като почнемъ отъ Пловдивъ.
Най-старото име на днешния Пловдивъ, споредъ Лмианъ Марцилинъ е било Ей|хоХтесссс — Ев-молипида, който отъ Филипа II Македонски е билъ преименуванъ на ФихтстсбтоЛьс — Филипополисъ, а тракигЬ превели на Пулпудева. Наредъ съ дветЬ имена за известно време градътъ се е на-ричалъ и По77)р6тоХк;—Понерополисъ, т. е. „градъ на престжпницитЬ". РимлянитЬ, отъ тритЬ хълма, върху които е билъ заселенъ града, го преиме-нували на Trimontium, което. ще каже „Трихъл-
мие“, име което не е могло да се запази за дълго време.
Круни (Kpouvot) е било най-старото име на дн. Балчикъ, което значи „извори*. По-късно гра-дътъ по името на Дионисий билъ нареченъ Асо-уиабтсоХсс. БългаритЬ видоизменили най-старото име, и презъ срёднитЬ Быкове градътъ се е каз-валъ Карвуна. ТурцитЬ, обаче, по името на по-лунезависимя владетель на крепостьта — Ба-ликъ, брать на Добротица, нарекли града Балчикъ. Тракийскиятъ градъ ’Ауора билъ преимену-ванъ отъ Лизимаха на Auat|iax(a. Днешниять гр. Варна до къмъ IV в. сл. Хр. се е наричалъ ’OSyja-абс, а малкото градче Каварна въ антична епоха е било известно съ името B^wwj. Античного название на ’ArcoXXtovca още въ самого начало на срЪднитЬ вЪкове било промЪнено на Еоо^бтоХс;— Созополъ.
Тракийското име на Ст. Загора е било Ве-гое, което римлянитЪ променять на Augusta Traiana. СлавянитЬ осмислятъ старого име въ формата Короун, което по-късно, и то за кратко време, по името на византийската царица — Ирена е било промЪнено на Иренополисъ. ТурцитЪ нарекли града Ески Заара, а нЪколко години преди освобождението, нЪкои сж се опитвали да нарекать града — ЖелЪзникъ.
Името на Цариградъ е про Mt ня ва но нЪколко пжти. Античного име Bu^dvwv се промЪня отъ Константинъ Велики на Constantinopolis, а отъ турцитЬ — на Истанбулъ.
Старого име на Кавала е било Nedraohc, което име презъ ср’ЬднигЬ вЪкове гърцитЪ заменять съ ХрютоикбХео)^ — а славянитЬ — съ Мороуньцъ.
Тракийското име ПаитаХса — Пауталия, сла-вянитЬ променять въ КбЛЬБЖЖДЬ, което значи ка
мила, а турцитЬ по името на тЪхния васалъ Константинъ, наричатъ града Кюстендйлъ, т. е. Константинова земя.
Днешниятъ градъ Люле-Бургасъ въ древ-ностьта се е наричалъ ВеруобХ^, но въ 403 год., по името на императора Аркадий — билъ наре-ченъ ’АрхаЗюбтоХ^ — Аркадиополисъ име, което се задържа до късно срЪдновЬковие.
Античното име ПЛто; въ началото на срЬд-нитЬ в^кове се промЬня на Тивериуполисъ, което название славянитЬ по късно заменять съ Струмица. Названието 2хото0ааа, славянитЬ смЬняватънаВаловища, атурцитЬ—наДемиръ-Хисаръ. Heradea Lynkestis се е наричалъ единъ градъ, до мЪстото на който по-късно възниква славянскиятъ градъ Бито л я, който турцитЬ и днесъ наричатъ Монастиръ. Тракийското название Транупара презъ срЬднитЬ вЬкове е било заменено съ Крйтово.
Както днесъ, така и въ миналото при про-мЬната на селищнитЬ названия, често новитЬ имена много скоро били напълно изоставяни и забравяни. Днешниятъ градъ Силиврия е билъ преименуванъ отъ Аркадий въ честь на неговата жена на ’ЕиЗо^сбтоХсс, име което наскоро е било зйбравено. Иванъ Цимисхий презъ X в., следъ като поправилъ крепостьта Дръстъръ, по името на Теодоръ Стратилатъ, който му помогналъ противъ руситЬ, е преименувалъ града на ©еоЗсорбтоХ^ — Теодоруполъ, а Преславъ билъ нареченъ Иоано-полисъ. Презъ срЬднитЬ вЬкове ПрЪспа била преименувана отъ Василия II на Константина.
СлавянитЬ, освенъ селищни, сж промЬнили и много мЬстни названия. Античната Пангей у славянитЬ се промЬня на Кушница, а у турцитЬ—на Пърнаръ-дагъ, "E^po;— на Марица,’'AEjco;
— Вардаръ, AoQva^ — въ Рила, 2х6р,0ро? — на Ви-тоша и пр.
Не сж малко и случаигЬ, българитЪ да променять названията и презъ късното срЬдновЬ-кове. Така напр., по името на черквата Св. София, още въ края на 14 в. средновЪковниятъ СрЪдецъ започва да се нарича София.
ТурцитЬ не сж останали назадъ при про-мЬната на селищнигЬ и мЪстнитЬ названия. За съжаление, обаче, ние не знаемъ, какъ преди па-дането ни подъ турцитЬ сж се наричали много отъ нашитЬ градове, планини, рЬки и пр., които сега носятъ турски наименувания, какъвто е напр. случая съ Сакаръ-планина, Ески Джумая, Тозлукъ, Софлу, Чая и пр. ТурцитЬ преименуватъ Родосто на Текиръ-дагъ (по името на близката планина), Сушица — въ Карлово, Места — въ Кара-су и пр.
Веднага следъ освобождението започва и промЬната на селищнигЬ названия отъ чуждъ, главно турски произходъ. Тази промЬна е ставала перодически въ различии времена и споредъ нЬкои по-важни вжтрешни или външНи, събития сж били преименувани повече или по-малко селища. Наскоро следъ освобождението сж били промЬнени имената на малъкъ брой селища. Пове-чето селищни названия сж били побългарени презъ 1903 год., но особено много села и градове сж били преименувани презъ 1934 год., когато по нареждането на Министерството на вжтрешнитЬ работа сж били промЬнени 1600 селищни названия. Напоследъкъ бЬха преименувани и всички селищни названия отъ чуждъ произходъ въ До-бруджа, както и имената на нЬкои планини, рЬ-ки, равнини и върхове въ различии краища на страната. Но трЬбва да отбележимъ, че както по-рано, така и при последнитЬ промЬни на се-лищнитЬ и мЬстни названия сждопустнати много
и СЪ ЯИЩО неоправдани грЪшки, които при по-добро желание биха могли да се поправятъ.
По-рано на този извънредно труденъ въ-просъ се е гледало леко. НатоваренитЬ съ тази работа, обикновено общински съвети, околийски началници или партизани, по-скоро сж искали да се покажатъ предъ началството си като голЪми родолюбци, отколкото да дадатъ сполучливи названий на отбелязанитЪ за преименуване селища.
Комисията, натоварена презъ 1934 год. съ преименуване на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената предлагани отъ общински-тЬ съвети или на други „силни на деня" лица. Ако по-внимателно се спремъ на новитЪ селищни наээдздя отъ 1934 год., ще видимъ, че членоветЪ на тази комисия, голЪма часть отъ които сж били специалисти, не сж държали смЪтка нито за миналото, нито за м^стнитЬ особености на зем-ната повръхность, почва, растителность и живо-тинскбцарство, занятие на жителитЬ, нито най-после -за хубавитЪ мЪстни имена, каквито се на-миратъ въ землищата на много отъ преименува-нитЬ селища. А причината за всичко това се крие, какъвто е и случаятъ съ комисията назначена за преименуване на селищата въ Добруджа, въ не-желЕндеето на представителигЬ на Министерствата да бждатъ предварително изпратени двама или трима специалисти да проучатъ на самото мЪсто, кое и какво име ще трЪбва да се даде на това или онова селище. Забележително 6Ъ, че никой отъ членовегЬ на последната комисия, въ която участэувахъ и азъ, не познаваше, отчасти поне, селищата изъ Добруджа. Въ противень случай не щЬха да бждатъ допустнати толкова грЪшки. Преименуването на селищнинигЬ и м^стнитЬ названия не може да става само отъ кабинета, а наложително ще трЪбва на самото мЪсто да се
провЪри, кое ново име би било най-подходяще за едно или друго селище. Ще вземемъ само единъ отъ многобройнитЪ примЪри, а именно върхътъ Гьозъ-тепе въ РодопитЪ. Лицата отъ ко-мисията, натоварени съ преименуванията на мЪ-стнигЬ и селищнитЬ названия, много биха умували и биха предлагали какви ли не имена като: Крж-гозоръ, Далекогледъ, Обзоръ и пр., но никой и не би помислилъ да предложи името В идеи и ца, както око л ното българо-мохамеданско население нарича този самотенъ връхъ, който се вижда отъ всЬкжде и отъ който се вижда догдето окото стига. А броятъ на хубавитЬ и звучни стари бъл-гарски имена на места, запазени между турскигЬ названия, е толкова голЪмъ, колкото малцина биха и помислили.
Защо е променено хубавото име Бързйци въ Александрово (Б’Ьлогр.)Г? И не е ли било по-добре, вместо Александрово (Ловч.) селото да е преименувано въ Л у к а ч ъ или Б ё р н и ц а, както сж се наричали даете стари изчезнали български селища въ землището на селото? А кому е прочило и защо, старого, известно отъ Чипровското вгьз-стание презъ 1688 год. име Кутловица е про-мЪнено въ Фердинандъ? Това най-добре е знаялъ само общинскиятъ съветъ отъ тоя градъ презъ 1891 год. А името Кутловица не само, че е старинно, но и напълно отговаря на м-Ьстоположението на града. Нима бЬше наложително едно отъ едва за-пазенитЬ две или три прабългарски селищни имена, като Карагуй или Крагуй (ГЬтЬв.) да бжде преименувано въ Горталово? Въ Битолско едно село се нарича Краг^ево, а въ Сърбия има градъ Крагуевацъ. Защо известного още презъ 1636 год. село Куманйца (Соф.) е заменено съ Кубратово? Селото Таушанъ-тепе (Ямб.) е преименувано въ Изворъ, вместо Ко-
вйЛъ или Кйбиле. Съ последното име, ни въ клинъ, ни въ ржкавъ, е наречено малкото селце Кабилеръ (Момчилгр.). Наложително ли б£ше С а-р а н ъ-б е й (Паз.), да се побългарява на Сараньово, когато старого име на селото е било Загдро-во? Никому не е прЪчило и Кара-Мусалъ (Паз.) да бжде наречено съ старого си българско име Крошево, вместо Виноградецъ. Защо Ка-залъкъ (Карноб.) е преименувано въ Зайчари, когато го можешедабжденаречено Потёмниш-к о! — единствен© запазено въ този край хубаво старобългарско име, което сега носи рЪката, която протича покрай него. Може би за разлика отъ близкого село Зайчаръ, което е въ Айтоска ок,, Карнобатското е наречено Зайчари!?
Но особено лошо впечатление правятъ, може да ги наречемъ, глезени имена. Селото Азапъ-кьой (Ямб.) е преименувано въ Веселиново и то не че е много драго и весело на селянитЪ, но защото ямболци идвали да се веселятъ въ близкия „Орманъ". Защо старого българско име на с. Карликово (Смол.) трЪбваше да се замЪни съ Славеино? Кёремитликъ (Айт.), сега се нарича Люляково, защото на около 5—б клм. северно отъ селото въ планината имало люлякъ. Това село преди изтурчването на българското население въ този край презъ 1 б в. се е наричало Г р а-матйково, една часть отъ жителитЬ на което сж се изселили и основали едноименното село Гра-матиково (М.-Търн.). ПогрЪшно е преведено и Василикд на Цдрево, когато е известно че старого му име е Босйлково. Защо и дветЬ съ стари български имена села Радйненецъ и В и н б я (Пл’Ьв.) сж преименувани въ Обнова, а ед-но мал ко селце въ Момчилградско — въ Гл едка?
А броятъ на лошо преименувани селища е толкова гол'Ьмъ, че да се спираме върху тЪхъ е
излишно. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само още и следнитЬ примири: село Куртъ-бунаръ (Чирп.) е преименувано на Винарово, когато можете да бжде преведено на Вълчи кладенецъ, което пъкъ напълно ще отговаря на античното Lupi fontani. Селото Арапово (Елх.) е преимену-. вано въ Черноземъ, а Арапово (Асен.), макаръ че селото е разположено въ равнина—въ Златовръхъ. Новото име на МЖгура (Ник.) е Джбованъ, вместо Върбово или Върбица или пъкъ Могила. Хи-саръ (Иваил.) е преименувано въ Рогозово, а Акъ-коюнъ (Пров.), което значи БЪла-овца, е наречено, безъ никой да знае защо — Искъръ. Гёр-диме (Харм.), сега се казва Хлебово, а има ли повече хлЪбъ въ това село, отколкото въ окол-нитЬ селища, това знае само бедното му население I А какво общо има Ботевъ съ Ботевградъ ? — това нека кажатъ голЪмцитЬ отъ този градъ, които сж били на чело на управлението презъ 1934 год. Ако Орхане е турско име, защо тогава последното название, почти побългарено, е запа-зено въ Орханово, бивше Орханъ-кьой (Ямб.)? Сжщото е и съ Надърлъкъ (Айт.), което е про-м^нено въ Рожденъ, а Надарево (Търг.) остава! Името на Кулаклй (Ямб.) е променено въ Завой, а Кулакове (Новопаз.) — въ Колаково. Митирй-зово (Карл.) ех преименувано въ Долно-Левски, а Ямболското с. Мидирйсъ е промЪнено на Митирисъ. Акънджиларе (Севл.) е наречено Петко Славей-ковъ, а Аканджйево (Паз.) — остава.
Да се спираме на множеството едноименни селищни названия като: Ново-село, Александрово, Фердинандово, Борисово, Ботево, Левеки и пр. сжщо така е излишно. Тукъ ще обърнемъ внимание, че освенъ значителниять брой названия съ имената на Левеки и Ботевъ, има вече и Горно, Долно и дори Сродно Левеки, Горно Ботево и
т. н. Много селищни названия, особено изъ Кру-мовградско, Ивайловградско, Момчилградско, Зла-тоградско и др. сж преименувани така, че новитЬ имъ изкуствено създадени имена като: Равенъ, Рогозово, Славеево, Благовецъ, БЬли-долъ, Гу-гутка и пр. нЬматъ нищо общо съ селищата.
Не стига че Министерството на вжтрешнитЬ работи има грижата за преименуване на селищата, но по-рано и отъ Дирекцията на жел’ЬзницитЬ бЬха се запретнали да „прекръщаватъ" гари и спирки. Защо хубавото и старо, известно на мнозина пжте-шественици отъ 17—18 в. име П о б йт ъ-к а м ъ к ъ е заменено съ Мйлковица? Защо новата спирка до Комарево (Карн.) е наречена Лозарево? Една спирка се нарича Немирово,• може-би по името на сина на руския публицистъ Немировичъ-Дан-ченко! — или на нЬкой другъ повече заслужилъ на България, отколкото Стамболовъ, на името на когото е наречена най-незначителна спирка по Б. Д. Ж. А наблизу до Немирово презъ всички времена е имало ханове — спирка за пжтници съ всичкитЬ му удобства, която и днесъ се нарича съ старобългарското име Падйлото.
ИЗЧЕЗНАЛИ И ЗАБРАВЕНИ ИМЕНА
Едва ли има друга область, въ която да сж ставали толкова много и чести промЬни на населението, както въ земитЬ на източната половина на Балканския п-въ. При всЬка см’Ьна на населението въ много покрайнини сж ставали и промЬни на селищнигЬ и мЬстни названия. ГолЬма часть отъ старитЬ имена сж изчезнали още твърде рано, други презъ срЬднитЬ вЬкове и турского ни робство, а трети сж запазени въ названията на нЬкой самотенъ връхъ или никому неизвестна долина, изворче или мЬсто, Много отъ старитЬ
имена постоянно изчезватъ и въ наши дни, като се заменять съ „модерни", повечето изкуствени и безсмислени, запов^дани отгоре названия. Изче-зналитЬ и забравени имена сж запазени само въ съчиненията на старитЬ гръцки, латински, византийски, арабски и други автори или старобългар-скитЪ документи и приписки, въ епиграфскигЬ паметници или въ нЪкои незначителни мЪстни названия, известии само на жителитЪ отъ едно или две села.
Въ Илиадата се споменува прочутия по своето вино гр. ’lajiapog — Исмаръ, който се е намиралъ въ областьта на тракийското племе кикони, жив’Ьли нЬкжде по юго-източнитЪ скло-нове на РодопитЪ, и който споредъ Страбона е лежалъ близу до Маронея, градъ отдавна изчез-налъ и забравенъ. Кжде изъ източна Траки я сж изворитЬ нар. Теаръ, до която въ похода си срещу скититЬ презъ VI в. пр. Хр. Дарий I за-пов’Ьдалъ да издигнатъ могила? Не се знае и мЪстоположението на прочутия къмъ VI в. пр. Хр. съ своигЬ златни рудници и отдавна изчез-налъ и забравенъ градъ Скаптесиле, конто се е намиралъ нЪкжде изъ Пангей (дн. Пърнаръ-дагъ). Преди много вЪкове е забравено и най-старото име на Пловдивъ, който споредъ Амианъ Марцилинъ се е наричалъ Евмолпида. Коя е рЪката Серген-тай изъ Овчо-поле, до която презъ V в. пр. Хр. е имало царски дворецъ? Коя е рэкета Лйгинъ, далечъ три дни пжть отъ р. ДунЗвъ, до която е стигналъ Александъръ Велики следъ преминава-нето на Хемусъ, въ похода му срещу триба-литЬ? На кой родопски връхъ се е намирало прочутото светилище на Дионисий, което е било посетено отъ Александра Велики и бащата на императора Августа?
Въ началото на III в. пр. Хр., келтитЬ осно-ваватъ свое царство на югъ отъ Стара-планина, съ столица ТбХс^—Тиле. Где изъ Казанлъшко се е намиралъ този градъ и има ли той нЪщо общо съ споменатия у готски историкъ Иорданесъ презъ VI в. с л. Хр. градъ ТоиХеоб*; — Тулеусъ?— Това и до днесъ не е установено. А да се ото-жествява, както нЬкои приематъ, името на днеш-ното с. Т улов о (Каз) съ името на старото Тиле е съвършено неоснователно и погрЪшно.
Отдавна е забравено и старото име на Ви-тоша — 2x6fico<; или Ехб^рос, както и названията на много отъ приморскитЬ градове като: *АрЗт}ра — Абдера, дн. Булустра къмъ Деде-Агачъ, Ш-pw&QQ — Перинтъ, дн. Ергели на Мраморно море, Бизоне до Каварна и пр. Все презъ края на ан-тичната епоха сж забравени и названията на гра-довегЬ Стибера, Дериопъ и Акане, които сж се намирали нЪкжде около р. Черна. Тогава изче-звать и Ницеа изъ Битолско, Ускана около Ки-чево, Стене, който ще е лежалъ около Демиръ-капия, Скиртиана, Антигонеа, Горт^жа— Гортиния и др., които ще трЪбва да търсимъ изъ доли-ната на р. Вардаръ. И името Керкенитесъ е из-чезнало, за да се замЪни съ названието на не-отдавна пресушеното Тахино езеро.
Подиръ VI в. сл. Хр. не се чува повече и още не се знае и мЪстоположението на главния градъ на беситЬ — Бессапара, който се е намиралъ изъ Пазарджишко, южно отъ р. Марица. Кжде между р. Искъръ и Цибрица се е нами-рала пещерата Кейресъ, въ която презъ 29 год. пр. Хр., значителна часть отъ мизитЬ, заедно съ тЪхнитЪ жени, деца, добитъкъ и покжщнина сж били принудени да се скриятъ, и затворени отъ М. Лициний Крась, измрЪли отъ гладъ?
Забравени сж и названията на голЬмъ брой римски градове изъ българскитЬ земи, имената на които сж ни известии отъ ’ старитЬ автори, като напр. Траянополисъ (между Фере и Деде-Агачъ), Топиросъ (съ неизвестно мЬстонахожде-ние, източно отъ Драма), Плотинополисъ (дн. Ди-мотика) Августа Траяна (Ст. Загора), Августа (дн. Хисаръ—Пловдивско), Пауталия (Кюстендилъ), Вариана до ЛЬсковецъ (ОрЬх.) Оескусъ до Ги-генъ (Ник.), Нове до Свищовъ, Приста (дн. Русе), Марцианополисъ до Девня (Варн.), Дионизопо-лисъ (дн. Балчикъ), Мелдия до Драгоманъ и пр. А где изъ Мизия е лежалъ споменатиятъ само у единъ късенъ римски авторъ градъ Помпеа-нополисъ, при Чумаковци ли или на нЬкое дру-го мЬсто? — Това ще ни покажатъ само бжде-щитЪ разкопки и издирвания.
И имената на много селища, които сж ни познати отъ римскитЬ итинерарии (карти), сж забравени и то наскоро следъ идването на славя-нитЪ, като напр.: Бугарака до ЛЬсново (Новосел.), Сирнота до Маноле и Перемболе до БЬлоземъ (Пловд.), Карасура до Свобода (Чирп.), Адъ Пу-теа до Рибенъ (Плев.), Сторгозия до ПлЬвенъ, Дорионесъ, вероятно около Дойренци (Лов.) Мел-та, дн. Ловечъ, Состра до Ломецъ (Троян.), Ка-миструмъ до Козлудуй (ОрЬх.) и т. н.
Отъ епиграфскитЬ паметници ни сж известии много тракийски и римски селищни названия, чиито имена сж изчезнали наскоро следъ тЬхно-то разрушаване презъ IV и V в. сл. Хр. МЬсто-нахожденията на една часть отъ тЬзи селища сж открити благодарение на намЬренитЬ въ тЬхъ надписи, но другата по-значителната часть ще останатъ, може би, завинаги неизвестни. Тукъ ще се задоволимъ, като отбележимъ само нЬкои отъ известнитЬ ни отъ надписитЬ, изчезнали имена,
като напр.: Бурдапа (ВоирЗака) — до Саладиново (Пазард.), Бендипара(Веу8ииера)до Строево(Пловд.), Земидрена (ZepzSprjva), между Баткунъ и Ветренъ-долъ (Пазард.), Скаптопара (2г.атопАра) до Г. Джу-мая, Дискодуротера (AtaxoSoupcftepat) до Гостилица (ДрЪн.), Пиретензиумъ (Piretensium) до Горско Косово (Севл.) и Скодреносъ (SxoSpevi?) до Опи-цвЪтъ (Царибр.). НЬкжде изъ Софийско сж Рани-скелосъ (’PaviaxeXo;) и Атипара (АВ-отара). А на кои мЪста изъ Чирпанско и Пловдивско ще трЪбва да търсимъ Базопара (Baljorcapa), Стратопара (2тра-rondpa), Гелупара (ГеХошшра), Курпиза (Koupnfaa), Красалопара (KpaaaAoroxpa) и Келеносъ (КеХХ^Убс) ? И изъ околностьта на Хисаря сж се намирали отдавна изчезналитЬ селища като: Брентопара (Bpev-Toitapa), Мосина (Moaatva), Геринула (ГермобХа), Зеробаста (Zepo(3aaTa), Зерклене (ZepxXvjvr,), Бде-керене (ВЗехиртр^) и др. Изъ Добруджа сж се намирали изчезналитЬ селища: Декастера (Дехаотб-ра), Либиста (Libistus) и Зичера (Ztta6pa), а около Никюпъ — Арзила (’Apai'Xa) и пр. Где изъ Бори-совградско се е намирало селището Скаскопара (Zxaaxonipa), е изъ Зжхненско— Тасибесита (Taa-яф^ота)? — това вероятно никога не ще се узнае.
По всички краища на българскитЪ земи се намиратъ следитё на много стотици градове, крепости и села, Сжществували презъ римската епоха, на по-гол'Ьма часть отъ които едва ли нЪкога ще се узнаятъ точнитЬ местонахождения. И до днесъ не ни е известно името на гольмия римски градъ, който се е издигалъ на мЬстото на с. Чумаковци (Б. Слат.). Развалини и следи отъ по-голЪми селища на римската епоха има до: Макрешъ (Кулско), Кладорубъ (Белогр.), Криводолъ (Врач.), Ерденъ (Ферд.), Мездра и Карашъ (Врач.), Алтимиръ (Орех.), Бежаново (Лук.), Баховица (Ловч.), Сухиндолъ (Севл.), Па-
вликени (Търн.), Ковачевецъ и Опака (Попов.), Стралджа (Ямб.), Караково (Н. Загор.), ГолЬмо-село (Каз.), Черноземъ (Пловд.), ЮнацитЬ (Паз.) и много други, старитЬ имена на които вероятно никога не ще узнаемъ.
Где сж се намирали Описена (CWcngval Ти-биска (Тф(аха), Боспара (Вботара), Бепара (Ветса-ра) и Исчипара, които сж лежали изъ Пазарджи-шко, Берипара (Верскара) изъ Г. ОрЬховско, Ро-лигера (ТоХХс-уера?) изъ Дупнишко? Н колко селища и крепости се споменуватъ у Прокопия, които е поправилъ или въздигналъ Юстинианъ? Тукъ ще споменемъ само нЪколко названия на крепости, изчезнали и забравени, може би, още съ идването на българитЬ, като: Мундепа (Mouv-Зела), Лрина (’Ap(va) между Одесосъ и Никопо-лисъ, Лйадава (’Ata-Sa^a) около БЪла-Паланка, Браиола (Bpatoka) въ областьта около Тимокъ, Залдапа (ZaXSarca) между Давня и Силистра, ’Асифа и 2kava£a(3a изъ Добруджа, Тарпоронъ fFipwpov), Хердускара (ХерЗобохера^) и Собаста (Sopaarac) изъ Кюстендилско и пр. Не е известно и мЪсто-положението на основания отъ Юстиниана и спо-менаванъ до късни времена градъ — Юстиниана Прима!
Не се знаятъ и мЪстата на споменатитЬ у Хиерокла презъ VF в. двата, съ тракийски имена, градове (Bapyala) и Запара (Zarcapa), които сж се намирали изъ долината на БрЪгалница.
Отдавна сж изчезнали и забравени и имената, както и точнитЬ местонахождения на епи-скопскитЬ градове Диосполисъ (ДсботоХсс), Дио-клецианополисъ ( ДсохЛтраубтсоХ^), Себастополисъ (2ер«атбтоХсс), Иоаница (’ItDavviT^wv) и др., които сж _ се намирали нЬкжде изъ Южна България. Не се знае положите л но и седалището на изчезналата изъ Пловдивско, епископия Драгавития. И името
на разположения при устието на Черна гр. Stobi отдавна е забравено.
Названията на много крепости и градове изъ предЬлитЬ на българскитЬ земи, преминава-ли отъ едни ржце въ други, се споменуватъ и между 8—14 в. Имената на голЪма часть отъ тЬзи крепости и селища сж забравени още при тЪхното разрушение въ войнитЬ между българи и гърци, или при падането ни подъ турцитЬ. Въ войнитЬ между българи и гърци, или българи и маджари, кумани и латинци, или гърци и кумани и печенеги, на югъ отъ Дунава се споменуватъ много крепости, чиито имена отдавна сж забравени, като напр.: Меркели (вероятно Хисаря до Карнобатъ, до който минава рЬкичката Марцйлъ), Голое до Комарево (Карн.), Белятово (ВеЛсато[}а) нЬкжде и изъ Пловдивско (споменато въ войната между византийци и печенези презъ 1086 г.), Лардея, Ктения, Бастерна, нЬкжде изъ Сливенско и Ямболско, Каменна и Девина изъ Котленско, Кочово (Ст. Заг.), Близме до Калугерово (Харм.), Пеячево изъ Ст.-Планина, Кичево и Стеница (Варн.), Козякъ, Грамена и Червезница изъ из-точна Стара-планина, Пиргиционъ до дн. Бургуджи,—Г. Александрово (Слив.), Мундрага, нЬкжде изъ северо-източна България, заселения отново до Стара-планина отъ Калояна гр. Авлиенъ, Коп-сисъ, нЬкжде изъ Карловско и мн. др. И днесъ, съ положителность не се знае, кжде се е намирала областьта Парория, дето се е подвизавалъ Те-одосий Търновски.
Много покрайнини изъ българскитЬ земи презъ срЬднитЬ в^кове, дори и до началото на миналия вЪкъ сж се наричали Загора. Въ днеш-ни дни, обаче, това име е запазено само въ нЬ-и народни пЬсни и двата града Стара и Нова
Л где трЬбва да търсимъ Констанция, до който градъ, споредъ Сюлейманкьойския надпись, е стигала границата между България и Византия презъ 9 и 10 в. — Изъ Харманлийско или при Малко-Тополово (Асен.), дето върху единъ високъ върхъ се намиратъ развалинитЬ на голЪма крепость, която днесъ се нарича Костйнтия! А где изъ Южна България се е намиралъ споме-натия въ сжщия надписъ градъ Балзена (BaX£rJva)? — За сега оставатъ неизвестни.
Забравени сж и старитЬ български имена на градоветЬ: Морунецъ (дн. Кава ла), Тухтрнъ (дн. Поморие), Велбжждъ (дн. Кюстендилъ} Ра-венъ (до Тработивище — Щипско,) Главница, между Бератъ и Валона въ Албания и пр.
Въ грамотитЬ на българскитЬ царе се из-реждатъ много названия на мЬста, села и гра-дове, сега никому неизвестни и завинаги забравени, като: Житомискъ (градъ, който е лежалъ между Кюстендилъ и Дупница), Столникъ, Слепче, Слано, Лимовица, Врачовецъ, Българино, Абла-ново и др., които сж се намирали изъ Дупнишко, Г. Джумайско и Кюстендилско. Въ Батошевския надписъ, нЬкжде изъ Севлиевско се споменуватъ КнтбИ и РнБАре, села, отдавна забравени.
А колко много названия на стари крепости, които сега носятъ нарицателнитЬ имена „гради-щето, „калето", „хисаря" и др. сж изчезнали при падането ни подъ турцитЬ, а съ разрушаването имъ и тЬхнитЬ имена сж забравени! Какъ сж се наричали крепоститЬ до Фотиново (Пещ.), Триградъ и Гела (Дев.), до Брацигово, Кърджалии, Говедарци (Самок.), Бистрица (Дупн.) Върбово и Чупрене (БЬлогр.), БЬлимелъ и Ерденъ (Ферд.), Оходенъ, Габаре и Реселецъ (Б. Слат.), Драгана и Смочанъ (Ловч.), Лешница и Жсенъ (Тетев.), Жгленъ, Карлуково и Блъсничево (Лук.), Бато-
шево и Росица (Севл.), Табачка (БЪлен.), Габрово, Кипилово (Елен.), Заветъ (Айт.), Черково (Ст. Заг.), Бълг. поляна (Харм.), Тополовградъ и т. н., за сега не знаемъ. Не сж ни извести и названията на многобройнитЪ, изчезнали при падането ни подъ турското робство села и градове, останкитЬ на които и до днешни дни личатъ по много мЪ-ста изъ българскитЬ земи, като при: Луковитъ, Видраре, (Тет.), Г. Пещене (Врач.), ЦЪрово (Соф.), Джурилово (Б. Слат.), Чамшадиново (Ихт.), Пастуша (Пловд.), Калояновецъ (Ст.-Загор.), Попово, Св. Илия и Ново-село (Елх.), БЪгунци (Карл.), Расникъ (Бр’Ьзн.), Б’Ьла-черква (Търн.) и мн. др.
Забравени сж имената и на не малъкъ брой селища, изчезнали презъ епохата на робството. И тогава честитЬ войни, грабежи, потурчвания, помохамеданчвания и възстания сж принуждавали българигЬ отъ много покрайнини да напускать роднитЬ си огнища, за да потьрсять спасение въ други области или далечни земи. На мЪстото на ИзоставенитЬ селища се е настанявало турско население или по-късно сж се преселвали бъл-гари отъ по-близки или по-далечни краища. По този начинъ връзката между по-старото и новодо-шлото население се е прёкжсвала, а съ това и старитЬ имена сж се забравяли. Презъ турското робство се забравя името Славиеви гори, както и името Каменица, съ което сее наричалапрезъ 15— 17 в. Западна Стара-планина.
Въ една приписка отъ 1600 год. писана въ Тетевенъ четемъ следното:,,.. wykctbo мн ге зл-repie тлрлзТл w граде оугреша близ монлстыра стал пггкл..“ Где въ земя Загорска, т. е. изъ Юж-на България се е намиралъ този градъ Угрешъ, който наверно скоро следъ това е изчезналъ, съ положителность не е установено. И въ други
приписки и документи се споменувать изчезнали, въ повечето случаи, съ неизвестни местоположения, разорени презъ робството селища, като: Водно, между Червенъ бр^гъ и Луковить, Ту-лешово въ Тулешова странь до ХановетЬ (Те-тев.), Б а н к о в о, нЪкжде изъ РодопитЬ, и мн. др. Все презъ робството изчезва и селото Кови л ъ до Изворъ (Ямб.), въ името на което е било за-пазено античното название на основания отъ Филипа Македонски гр. Кабиле.
А колко много други селища, имената на които едва ли нЪкога ще узнаемъ, сж изчезнали презъ годинитЬ на робството, какъвто е напр. случая съ голЪмото, изчезнало презъ края на 16 в. селище до с. Търнава (Б. Слат.)1
Отъ турскитЪ пжтешественици и документи знаемъ имената на голЪмъ брой селища, изчезнали презъ робството. Презъ първата половина на 17 вЪкъ, между многото селища, Хаджи Калфа споменува и четири града изъ Северна България, съ неизвестни местоположения и напълно забравени имена. ТЪ сж: Хуталиджа, който се е намиралъ между ПлЪвенъ, Никополъ и Търново, 3 а г о р а—между Русе, Търново и Свищовъ, Ала-к л и с е, нЪкжде изъ Търговишко и Поимия — между Враца, Орехово и-Ловечъ. Забравени сж имената и на изчезналитЬ презъ 17 — 18 в. селища, като напр.: Лешовецъ (изъ Видинско), С л о в-никъ и Мирковци (Берк.), Баня и Лозни-ц а (Плев.), Р о с и ц а (Севл.), и др.
Много сега изчезнали села се споменуватъ и въ релациитЪ на католишкитЪ мисионери презъ 17 в. Имената на не малъкъ брой отъ тЪзи селища сж вече забравени, а тЬхнитЬ местоположения и до днесь оставатъ почти неизвестни. Изъ Карловско се споменуватъ, изчезналите следъ 17 в. села Карачево иПавликёни, а где изъ
този край сж били —X о д ж о в о иНово село? Изъ Ловчанско се споменува голЪмото, изчезнало още презъ 17 в. католишко село Телёжане, следитЬ на което знаятъ само по-старитЬ граж-дани на Ловечъ. А где, все изъ този край сж сенамирали: Червенъ-брЬгъ и Калугеро-во? До сега още не сж открити и следитЬ на малкото село Кочёшево, което се е намирало изъ Горно-Ореховско.
И въ днешни дни постепенно се забравятъ старитЬ, въ много отношения, хубави названия, между коитотукъще споменемъ: Бурёлъ, Руп-чосъ, Кутловица, Бренйца до Л*ЬсидрЬнъ и БЬжаново, Каменица до Угърчинъ (Ловч.), БЬлйновецъ до Деветаки (Ловч.), Сладнй-ца до Б. Слатина, Грезнйца до Добралево (ОрЬх.), Кепйчево до Градецъ, и Зелёни до Ново-село (Вид.), Плйшово до Глава Панега (Лук.), Калойнва-махала въ София, Шиш-мановъ-долъ до Дуванли (Пловд.), и мн. др.
Скоро ще се забрави и името на несжще-ствуващото вече Тахино езеро.
ПРЕВЕДЕНИ ИМЕНА
Освенъ множеството видоизмЬнени, осмис-лени и напълно промЬнени названия, навредъ изъ земитЬ ни се срЬщатъ преведени отъ единъ на другъ езикъ и голЬмъ брой селищни, рЬчни и мЬстни названия.
Знае се, че тракитЬ сж превЬли основания отъ Филипа II Македонски градъ Филипополисъ на Пулпудева, което име славянитЬ видоизм'Ь-нятъ, както ще видимъ, на Плъвдинъ. Пре-вежда л и ли сж римлянитЬ или не, това не е установено, но съ положителность се знае, че славянитЬ сж превЬли значителенъ брой названия
отъ тракийски, гръцки и латински произходъ. Романизираното мЪстно население превежда тракийското Al’pov или Haemus, въ запазеното и до днесь название на Старо-планинския в. Баба. СлавянитЬ отъ своя страна превеждатъ Хемусъ на Мкторше горы. Още по-късно, може би въ началото на турското робство, Маторие гори се превежда въ С т а р а-п ланина. ПоследнитЬ две названия, които иматъ едно и сжщо значение, турцитЬ превеждатъ на Коджё балканъ. Може би славянитЬ сж превЪли и най-старото название ’Aijevos, което значи тъмно, неблагоприятно, на Черно море. СлавянитЬ превеждатъ и ’ESeaaa на В о д е н ъ, a KeyaAovia — на Г л а в н и-ца, градъ който се е намиралъ до с. Балша въ Албания.
ТурцитЬ изглежда, че и въ това отношение държатъ първо мЪсто. Сърнена гора тЬ превеждатъ на Караджё-дагъ, Света гора до Родо-сто — на Текйръ-дагъ, Черно-море — на Ка-рй-денизъ, Черна вода — Карй-су, р. Черна — Кара-су, Гинекокастронъ — Кжсъ-хисаръ, което село днесъ българигЬ наричатъ Ж ё н с к о (Кукушко), Вълчи-кладенецъ — въ Куртъ-бу-н а р ъ (дн. Винарово — Чирп.), Сидера — въ Де-мйръ-капу,дн. ЖелЪзни врата, ЖелЬзникъ — въ Демйръ-хисаръ, дн. ЖелЪзница (Кичев-ско) и пр.
Може би броятъ на преведенитЬ отъ тур-цитЬ названия да е извънредно голЬмъ, но, за съжаление, трЬбва и тукъ да се припомни, че на много отъ днешнитЬ, отъ турски произходъ селищни, р’Ьчни и мЬстни имена, не ни сж известии старитЬ български названия.
ВИДОИЗМЪНЕНИ И ОСМИСЛЕНИ ИМЕНА
Едва ли има друга страна въ Европа, презъ която да сж минали и живЪли толкова народи, както въ българскитЬ земи. ВсЪки народъ въ зависимость отъ своята материална и духовна култура и главно отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживЪлъ по нашитЬ мЬста, е оставилъ повече или по-малко свои на* звания на реки, планини, селища и пр. ВсЬки новъ завоеватель или народъ, дошълъ като ми-ренъ преселникъ, е заварилъ и по-старо население, отъ което е наследявалъ по-гол’Ьмъ или по-малъкъ брой мЪстни и селищни названия.
Съ малки изключения, почти всички народи сж изговаряли заетитЬ названия не така както тЬ сж били произнасяни отъ по-старото население, а сж ги видоизменяли. Новитё заселници сж почнали да изговарятъ тЬзи имена по свой-щината на строежа на езика си, безъ да разбирать и влагать, каквото и да е значение или смисълъ въ названието. Така осмислени отъ единъ народъ, нЬкои наименувания сж се залазили въ тази си форма и до днесь; изговорътъ на други названия обаче е билъ видоизмЬненъ втори, дори и трети пжть отъ нЬкои отъ следващитЬ народи, така че много имена сж стигнали до насъ въ съвършено неузнаваемъ видъ. И днесъ, въпрЪки всички усилия, названията на много рЬ-ки, планини, селища и мЬста изъ българскитЬ земи, оставатъ необясними. И ако ние не знаехме старитЬ имена на нашитЬ по-голЪми реки, на много градове, планини и други места, едва ли бихме могли да знаемъ, че днешното име на В й-динъ, е гръцки изговоръ на старобългарската форма Бъдннъ, а последната е видоизменена отъ лат. Bononia, чеСилйстрае турски изговоръ отъ
преиначената гръцка форма Дристра, която пъкъ идва отъ стб. Дръстръ, а последната, е осмис-лена отъ старото тракийско Durostorum. Така е и съ Скопив, което идва отъ античното Scupi, Охридъ — отъ ’AxptSos, а последното отъ A6xvt8oc* СрЪдновЪковното име на София — (ур’ЬДЬЦ’Ь е осмислено отъ античното Serdica, а византийци-rfe видоизменять СрЪдецъ на TpcdStr^a.
Като вникнемъ по-внимателно въ всички мЪстни или селищни названия, на който прибли-зително бихме могли да установимъ произхода, ще видимъ, че почти всички по-слабо културни народи, като траки, славяни, турци и др., пове-чето сж осмисляли и приспособявали къмъ осо-беноститЬ на своитЪ езици заваренитЬ названия, отколкото да сж ги превеждали. Напротивъ, по-кул-турнигЬ народи, като гърци и римляни, почти не сж осмисляли или преиначавали старите названия, rfa не сж ги и превеждали, а сж налагали своитЬ наименувания.
При преселението си на полуострова, тра-китЪ сж заварили по-старо, мЪстно население, отъ което несъмнено ще сж заели и доста названия. Отъ старитЬ автори, както и отъ епи-графскитк паметници, ни сж известии голЪмъ брой наименувания, значителна часть отъ които явно сж отъ тракийски и илирийски произходъ, друга часть отъ гръцки или латински произходъ и една незначителна часть, мо>йе би, сж останали отъ предтракийското население, чийто етнически произходъ и до сега остава неизвестенъ. Л тЬзи предтракийски имена, между който тукъ ще спо-менемъ: Персу^ос дн. Ерегли до Мраморно море, ’ОЗтрабс, дн. Варна, 2аЛр,и6т}а6<; дн. Мидия, и пр. запазени ли сж въ първоначалнитЪ имъ форми
или сж видоизмЬнени, това днесъ е невъзможно да се установи.
Известно е, че старитЬ гърци сж основали покрай брЬговетЬ на БЬло, Мраморно и Черно море много свои колонии, които въ скоро време се сж въздигнали като голЬми търговски и кул-турни центрове. Имената на повечето отъ тЬзи колонии, между които ще изброимъ: Амфиполисъ, Неаполисъ—NeanoAig, Еносъ, Аполония—’ДтоХАата, Калатисъ и пр. сж отъ гръцки произходъ, а други градове като: Маронея, Абдера — ’Aps^pa, Ме-семврия и пр. сж отъ тракийски произходъ. По-следнитЬ названия показватъ, че гърцитЬ не сж видоизмЬнявали no-старитЬ названия, а сж ги изговаряли така, както ги е изговаряло и мЬстното тракийско население.
РимлянитЬ сж владЬли полуострова повече отъ четири вЬка. Въ продължение на този дълъгъ периодъ, тЬ сж успЬли не само да наложатъ езика си върху тракитЬ и илиритЬ, но и да наложатъ и многобройни свои наименувания, осо-бено на основанитЬ и новоиздигнатитЬ отъ тЬхъ селища.
РимлянитЬ сж заварили на полуострова компактно тракийско, илирийско и гръцко население, отъ което сж заели твърде много названия, които тЬ изговаряли така, както сж били изгова-ряни отъ по-старото население, като: ’AnoXXwvta Apollonla, Serdica, ПаитаЖа, Герр,ау^, Scupi, Na'fc-аб?, ZxapSog, ’Atp.0?, Utus, брдсх») и др. или пъкъ напълно сж ги преименували, като: Веггое става Augusta Traiana, ФсХоттсбхоХс?—Trimontium, (Jscu-dama — Hadrianopolis и пр.
Следъ разпадането на римската империя, презъ българскитЬ земи единъ подиръ други се редятъ много народи, едни отъ които следъ като разрушаватъ и оплячкосватъ голЬмъ брой гра-
дове се завръщатъ на северъ отъ Дунава, а други се настаняватъ изъ Мизия, Тракия и Македония, гдето сж се и претопили и завинаги изчезнали между дошлитЬ по-късно славянски племена. Оставили ли сж тЬзи народи свои названия на мЬста и селища, тепърва ще има да се издирва.
СлавянитЬ бавно и постепенно, много пжти отъ никого необезпокоявани, се настаняватъ по всички кжтове на Балканския п-въ, дори сти-гатъ до Пелопонезъ, а иЬкои племена се пре-хвърлятъ и по БЬло-морскитЬ острови. ТЬ се настаняватъ въ една земя, на мЬста полуобез-людна, другаде съ разр^дено или гжсто, почти ройанизирано, погърчено или отчасти залазило езика си тракийско и илирийско население. Отъ това изостанало по-старо население славянитЬ сж наследили безчетъ имена на р*Ьки, планини, селища и пр. Отъ този гол’Ьмъ брой наименувания се вижда, че славянитЬ сж дошли не като завоеватели, а като мирни преселници, които търсятъ плодородна земя и богати пасбища. Вижда се още, че славянитЬ се настаняватъ между разрЬденото по-старо тракийско и илирийско население, съ което тЬ дълго време сж живЬли въ взаимни връзки, отъ което тЬ сж наследили не само неизброимо число наименувания, но и много обичаи, начинъ на животъ, мжжки и женски собствени имена и пр. И тр*Ьбва осо-бено да се обърне внимание, че връзкитЬ на славянитЬ съ мЬстното селско население сж били по-гол'Ьми и по-постоянни, отколкото съ изостаналото романизирано или погърчено мЬстно градско население. Това най-добре личи не само отъ ос-мисленитЬ или приспособенитЬ къмъ своя езикъ названия на рЬки и планини, но и отъ имената на нЬкои градове. Така напр. славянитЬ не сж приспособили гръцката форма Филипополисъ или
римската Тримонциумъ, а тракийската Пулпудева — на Плъвдинъ; rfe не сж взели римского Августа Траяна, а тракийското Берое, което презъ срЪднитЬ вЪкове добива формата Бороун дн. Ст. Загора.
СлавянитЬ въ повечето случаи запазватъ предишнитЬ имена на рЪки, планини, селища и пр., които rfe видоизмЬняватъ или осмислятъ спо-редъ особеноститЬ на езика си и то така, че първоначалниятъ имъ изговоръ въ повечето случаи е съвършено загубенъ. При славянский изговоръ, доколкото може да се сжди, не сж били спазвани, както нЪкои се стараятъ да докажатъ, никакви езикови закони. ПромЬната на тЬзи названия не е стана л а отъ единъ пжть, а постепенно въ течение на много вЪкове и подъ влиянието на други народностни групи. Така само може да се обясни, защо повечето отъ имената на рЬки, планини и селища сж стигнали до днешната, почти неузнаваема форма. Дори нЪкои названия, като Струма, Вить, СрЪдецъ, Охридъ и др. сж осмислени и преобразени така че могатъ да се смЬтатъ и като такива отъ славянски произходъ и да се сближать съ понятията: струя, вие се, извива се, срЪденъ, въ срЪдата, охъ ридъ I и пр.
По-рано видоизмЪненитЬ и осмислени названия сж били много повече, отколкото днесъ, но при честитЬ промЬни и разселвания на насе-лението, голЪма часть отъ тЬзи наименувания сж изчезнали и сж били замЪнени съ нови. Така тракийското Берое у старитЬ българи преминава, както казахме, въ Бороун, име заменено презъ тур-ската епоха съ Ески Заагра. Античното Круни у гьрцитЬ и римлянитЬ е известно съ Dyoniso-polis. БългаритЬ видоизменять по-старата форма Круни въ К&ркоуня, а въ началото на турското
робство вече града се нарича Б а л ч и к ъ. Античного Кабиле до преди стотина години е било за-пазено подъ формата К о в й л ъ. Римскиятъ градъ Deultum и днесь езапазенъ съ името Дебёлтъ, а ранно срЪдновЪковниять ’Ap|iovEa преминава у славянитЬ въ Ршнъ, сега Тработивище на сродна БрЬгалница. Още въ срёдата на 14 в. старо-българското СрЬдецъ, което както вече видЬхме произлиза отъ Сердика, постепенно е била заменена съ днешното име София, така че вече презъ 15 в. старото име на града почти не се чува вече.
СтаритЬ имена на Тракия и Македония и до днесь, а до скоро и' на Мизия, сж запазени безъ никаква промена, така както сж били изговаряни у тракитЬ, гърците, римлянитЬ и др. Названията на по-малки географски области, както Пеония, минава у славянитЬ подъ формата Пнпньцъ (дн. Пиянецъ), область по горна Брегалница и Кю-стендилско, а областьта на племето агриане — въ Г р ё о в о (дн. Брезнишко).
Почти по-голёмата часть отъ нашитЬ гра-дове носятъ стари, видоизменени отъ славянитЬ имена. Така отъ античного Lychnidus, по-късно ’AxptSo; у славянитЬ минава въ Охридъ, отъ Scupi — въ Скопие, отъ Astibus— Щипъ, отъ Serdica—въ С р е д е ц ъ, отъ Nalaad? — въ Н и ш ъ, отъ 0eaaaXov£xT] — въ Солунъ, отъ — въ СЬръ; отъ Дрсср^ахо;—въ Дрёма; Bononia — Бъдинъ — Вйдинъ, Almus — Ломъ; отъ Duro-storom — въ Дръстъръ— Дристра — Силйстра, КйХХатс? — Галато — Мангалия, Pulpudeva — Плъвдинъ— Пловдивъ и пр. НЬкои отъ старите имена сж запазени въ видоизменена форма и въ названията на значителенъ брой села или места, какъвто е случая съ Ratiaria, дн. А р ч ё р ъ
(Вид.), Florentiniana — Флорентйнъ (Вид.), Do-riones — Дойрёнци (Ловч.), Nicopolis ad Istrum — Ни кбпъ, Abritus — А б т а т ъ (Добр.) Tauresi-апа — Тавалйчево (Кюст.), lamphorano — Я м-ббра и о (Кюст.), Stx£pa—Йчерё (Котл.), Та-S^va — Туденъ (Год.), Bederiana Брд^ня (местность въ Конявската планина), ’Appiiovi'a въ Ракьнъ, сега Рамна до Тработивище (Коч.) Castra Rubris — Кастариитё, местность между Орехово и Изворово (Свил.), BepyoiiXij—въ БрЬгал-ница и пр.
Както рЪкитЪ сж вечни, така и тЪхнитЬ имена сж по-постоянни, тЬ не се променять така, както селищнигЬ названия. Днешното българско наименувание на Дунавъ, произхожда отъ запазеното презъ много вЬкове, подъ различии форми, келтийско название на рёката— Danubius. Въ другитЬ рЬчни названия срЬщаме по-малка или по-голЬма промЬна, като: Margus става на Мордва, Timaeus — Тймокъ, Ratiaria — Арчаръ, Almus — Ломъ, Ciabrus — Цйб-рица, Augusta — О гос та, Scitus — Скжтъ, Oescus — И с к ъ р ъ, Рапах — Пднега — Utus — Вить, Assemus — Осъмъ, Jatrus — Янтра, въ горното течение надъ Габрово се нарича Етеръ) 2тр6р,(1)у — Струма, или Mestos — М ё с т а, Tonsus—Тжжа — Тунджа, "Е^ро; (Марица) е за-пазено въ малкия горенъ притокъ Ибъръ, Sirmus — Стрёма и пр.
СлавянитЬ сж видоизменили и нЬкои имена на планини, какъвто е случаятъ съ SxapSog, което премина въ Ш а р ъ, името на А'4107 — Стара планина е запазено въ срЬдновековното Емона и въ днешния турски изговоръ на носъ Емине, ’OppTjXoc — въ Беласица, а 2х6р.рро; дн. Витоша вЪ високия връхъ Сопарникъ.
Много названия, особено на селища, които сж ни познати презъ срЬднитЬ вЬкове, главно отъ византийскитЬ автори, сж запазени и до днесъ, повече въ промЬнена или съвършено видоизменена славянска форма. Така отъ Nsqut$cxqv става М-е-з ё к ъ (Свил.), названието на крепостьта MapxfeXAat е запазено въ името на малката рекичка Ма-р ц й л ъ, градъ основанъ презъ XI в.,
— въ височината Алёксица надъ Староселъ (Пловд.). Колосия, едно отъ епископските имена на Кюстендилъ — въ К д л у ш a, Ayippivi —въ Кер-менли (Ямб.), прохода Верегава—въ Брегурла, Гнидобрадско — въ Неддбърско и пр.
ТурцитЬ продължаватъ дёлото на славяните. Те видоизменять названията, като ги нагаждатъ споредъ свойствения за турския езикъ строежъ на думитЬ. ТурцитЬ еднакво сж променяли, как-то имената отъ български, така и названията отъ гръцки или другъ произходъ. Така по името на разрушената крепость Кбфсс цЬлото горно течение на Срема у турцитЬ се нарича Г ь о п с а; Одринъ ” става на Е д и р н е, Филипополисъ — Фйлибе, Скопив — Юскйпъ, отъ гръцката форма Дристра — С и л й с т р а, Костенецъ — К гост ё н д ж а, Яница у византийцитЬ — Аниджа — Енидже — Ен и-3 а а гра (Н. Загора), Козекъ-градъ —^ГьЪзекенъ, Пиргосъ—въ Бургёсъ, Комо-цена — Гюмурджйна, Овчага — Ченчё (Провад.), Чурулъ — Ч д р л у, Кисъ — К е ш ё н ъ, Германщица — Джёрманъ и мн. др.
ЗЯПЯЗЕНИ нязвяния
Между многобройнитЬ видоизмЬнени или осмислени стари тракийски и гръцки названия, до насъ сж стигнали и единъ незначителенъ брой областни, селищни и мЬстни наименувания, които
въпрЬки всички етнографски и политически про-мЪни сж почти залазили първоначалната си форма. Като най-типични измежду тЪзи названия мо; жемъ да изброимъ: Тракия — врахт], Македония — MaxeSovta, Тасосъ— 0ато$, Самотраки — Zap,c-•Э-рахт), Селиврия — StyXvppfa, Ксанти—Eavzfa, Ма-рония — Mapcbveta, Месемврия — Mea7)p.ppi'a, Ан-хиало — ’Аух^ос, Созополъ — Родопи
— *Ро86лт) и пр.
ПРЕНЕСЕНИ ИМЕНА
Никоя часть отъ Европа не е приживила такива неспокойни времена, както Балканскиятъ п-въ. Презъ всички епохи на полуострова, сж се заселвали много народи и племена, един отъ които дошли да търсятъ по-плодородни полета, други — за плячка, а трети — преселници по неволя. При нахлуване на по-силенъ завоеватель, нЪкои народи или отдЪлни племена сж били при-нуждавани да напустнатъ своитЬ мфста и да се изселватъ въ по-далечни страни. Но много почести сж случаитЬ, когато населението отъ нЬ-кои селища или цЪли покрайнини, притиснато отъ новитЬ завоеватели е тр*Ьбвало да напустне свои-rb жилища и да се засели въ други, по-беЗо-пастни или неплодородии области изъ българскитЬ земи. При тЬзи преселвания и разселвания, по името на новитЬ преселници и новозаселената область се е наричала на тЬхното име. Най-че-сто, обаче, много отъ новооснованигЬ селища сж носили и носятъ имената на селата или гра-доветЪ отъ старото отечество. А такива прене-сени имена на области и селища въ българскитЬ земи и вънъ отъ тЬхъ имаме доста много, отъ които ще споменемъ само по-интереснигЬ:
Още въ предисторическо време, фригитЬ или бригитЬ, които сж живЪли въ южна Македония, подъ напора на нЬкои илирийски племена сж били принудени къмъ 14— 13 в. пр. Хр. да на-пустнать своята родина и да се заселять въ Мала-Лзия, дето и основавать свое царство съ името Фригия. Малко по-късно и по-голЪмата часть отъ мизийскитЬ племена, които сж живЬли въ Северна България, сжщо така сж били принудени да се изселятъ въ Мала-Лзия, гдето до късни исторически времена тЬхното име се за-пазва въ областьта Мизия.
Многобройни сж прим'ЬритЪ на пренесени презъ по-къснитЬ времена названия. Повечето отъ славянскитЬ племена, на югъ отъ Дунава, сж залазили своитЬ стари имена и въ новитЬ си засел ища. Така СмолЬнитЬ въ РодопитЬ, Дра-говититЬ въ Солунско, ЕзерцитЬ въ Епиръ, Севе-ритЬ въ Варненско и др., сж залазили имената, каквито и тЬхнитЬ д"Ьди сж носйли по Висла, Днепъръ, Днестърь, Припетъ и пр.
Следъ разрушението на Nicopolis ad Istrum (дн. Никюпъ), византийскиятъ императоръ Ираклии въ 629 год. основава Никбполъ на Дунава. Въ началото на IX в. византийския императоръ Никифоръ I, преселилъ християнското население отъ Тивериополъ (въ Мала-Лзия) въ Струмишката область, които преселници нарекли новото селище по името на родния си градъ — Тивериополъ. Презъ XI в. преселници отъ разрушения градъ Стоби до дн. Градско на Вар-дара основать градъ Стоби, дн. Стдбъ (Дупн.).
Споредъ Лкрополита, българскиятъ царь Ка-лоянъ заселилъ пленницитЬ-гърци отъ Тракия край Дунава въ колонии, които носили и имената на роднитЬ имъ градове и села. Може би името на Р У с е е пренесено отъ Робпюу наречено по-късно
Ktoaoc — Кешанъ, П й p г о с ъ (Рус.), което се спо-менува въ 1431 год., сжщо така ще носи името си отъ нЪкой Шруос. *) Вероятно тогава или малко по-рано и преселници отъ гр. Stjqto?, който се е намирилъ на Мраморно море въ Галиполския п-въ, да сж пренесли и името на дн. С в и щ д в ъ.
Много повече пренесени селищни имена мо-гатъ да се посочатъ презъ епохата на турското ни робство. При завземането на нашитЬ земи отъ турцитЬ, българското население Отъ Тракия е напустнало старитЬ си огнища и се пресёлвало въ различии покрайнини на Северна България, гдето при заселването си е наименувало нЬкои отъ новооснованитЬ селища по имената на селищата отъ родния си край. При превземането на крепостьта К р ъ н ъ (Казанл.), населението отъ окол-нитЬ селища, между които и на близкого градче Пдтукъ, се изселва въ Габровско и основава сената Пдтукъ и Крънча (ДрЪн.). И при завземането на крепостьта Зареница, юго-източно отъ Павелско (Лсеновгр.), населението отъ тази твърдина и изчезналитЬ села Осйково и Елисё се преселва и основава врачанскитЬ села — Осйково, Елесёйна, ЗвЪринд и др. ГолЬма часть отъ населението на градоветЬ Самоковъ и Дупница, все въ началото на робството е било изселено въ М. Самоковъ и Дупница (Лозенгр.). При падането на Търново една часть отъ българското население е било заселено въ Малко-Търново и нЬкои отъ околнитЬ села. Тогава и други неволни изселници отъ Търново и близкого Устье, били заточени изъ РодопитЬ и между другитЬ селища основавать и с. Устово (Смол.). Все въ началото на турското нашествие е основано и с. Пойбрене (Панаг.) отъ преселници
х) Иречекъ К. Християнскиятъ елементъ, стр. 350.
отъ къмъ долината на Ибъръ, притокъ на Ма-рица.
Когато презъ 1443 год. Владиславъ Полски стига съ войскитЬ си до къмъ Златица и следъ това се оттегля, българитЬ отъ изчезналото село Руховец ъ, с.-з. отъ Горна-Малина (Новоселе.) и отъ околностьта на днешната местность Еленска църква, не далечъ отъ Пирдопъ, се заселватъ въ Еленско, гдето основаватъ нови селища, между които и Елена, Р у х о в ц и и др. Презъ 15—18 в. Кюстендилъ се е наричалъ Коласия, име прене-несено отъ Мало-Азиатския градъ Коласия. Отъ това име произхожда и видоизмЪнената форма на с. Кдлуша (Кгост.). Царуването на султанъ Се-лимъ I (1512—1520) е ознаменувано като най-зло-щастното за християнското население на полуострова. Презъ неговото царуване сж били разру-шени много църкви и манастири, и българитЬ отъ много покраинини сж били принудени да се потурчатъ, да приематъ мохамеданството или да се изселятъ. Тогава населението отъ изчезналото село Граматйково до Люляково (Айт.), както и часть отъ жителитЬ на с. Босйлково (Карноб.) се изселватъ въ Малко-Търновско и основаватъ с. Граматйково и градчето Босйлково, което по гръцки изговоръ по-късно добива името Василикд (което днесъ погрЪшно е преимену-вано на Царево). Нещастни за българитЬ сж били и годинитЬ между 1595—1598. Освенъ при злополучного Търновско възстание, много български области въ Севера България сж били опу-стошени и отъ хайдушкитЬ дружини, съставени отъ власи, маджари и българи на влашкия воевода Михаилъ Витязъ. Тогава жителитЬ на с. Л у к а ч ъ, което се е намирало до Александрово (Ловч.), се изселватъ въ Унгария и тамъ основаватъ друго село съ сжщото име. И населението
на Г о с т й л я (ОрЬх.) се преселва въ Гости-лица (ДрЬн.). Може би тогава и жителитЬ на Дълбдкъ-долъ (Троян.), се преселватъ и основаватъ с. Дълбдки (Ст. Загор.).
ГолЬми разселвания сж станали и при по-мохамеданчванията на българитЬ изъ РодопитЬ следъ 1657 год. По това време жителитЬ на из-чезналитЬ днесъ села Кремена и Каленъ, които сж се намирали между Неврокопъ и Банско, сж се изселили въ Врачанско и сж основали селата Г. и Д. Кремена и Каленъ.
И при помохамеданчването на българитЬ изъ Тетевенско и Луковитско, жителитЬ на много села изъ този край сж се разпръснали по разни посоки. Тогава часть отъ населението на Г. ЖелЬзна и Старо-село (Троян.) се изселвать въ Пловдивско и основаватъ селата Демир-д’жилёре (Старо-ЖелЬзари) и Старо-ново-село (Староселъ). Все презъ тази несигурна епоха и часть отъ населението отъ къмъ Етрополе се заселва и основава колибитЬ Етр^ОП'йлски връхъ до Бучинъ Проходъ (Соф,). Въ нЬкое време на турското робство отъ Цариградското предградие Галата сж пренесени и названията Г а-л ат а до Варна и въ Карнобать.
Следъ отдръпв^нето на войскитЬ на Дибича презъ 1829 г., много българи изъ Одринско, Елховско, Ямболско, Сливенско, Ново-Загорско, Казанлъшко, Шуменско и други покрайнини на северо-източна България, тръгватъ следъ рускитЬ войски и се заселватъ въ Бесарабия и нЬкои близки области. Много отъ новосъздаденитЬ села въ новозаселенитЬ земи били наименувани по имената на нЬкои отъ старитЬ селища, като: Главанъ, Твърдйца, Кюлёвча, Панда-клй, Преславъ и др.
Не далечъ отъ с. Попово (Елх.) до преди освобождение™ е имало село съ име Добруджа, което е било основано отъ завърнали се въ ста-ритЬ си мЪста изъ Добруджа преселници, следъ 1835 г.
ТРАКИЙСКИ ИМЕНА
Отъ старитЬ гръцки и латински автори, как-то и отъ епиграфскитЪ паметници, намЪрени предимно изъ българскитЪ земи, сж ни известии тракийскитЬ названия на много селища, рЪки, планини и области. По-голЪмата часть отъ тЬзи наименувания, обаче, отдавна сж изчезнали и сж забравени, или ако сж запазени, то тЬ въ повечето случаи сж достигнали до насъ въ съвършено видоизм’Ьнени или осмислени до неузнаваемость форми. И днесъ между голЪмиятъ брой селищни, рЪчни или мЪстни имена, съ неизве-стенъ произходъ, има и доста названия, които смЪло бихме могли да приемемъ за тракийски, кои именно, това ще видимъ по-долу.
Повечето отъ селищнитЬ тракийски имена се отличаватъ съ наетавкитЬ —лара, —ррса, —-Ssfla, —5а£а, — 8tCa, —ала и —tjvt;, които се явяватъ като тЬхна първа или втора съставна часть.
Отъ старитЬ автори ни сж познати имената на повечето отъ тракийскитЬ племена, като: ми-зи, фриги, одризи, беси, пеони, агриане, колай-лети, тини и пр., по имената на които й обла-ститЬ, въ които сж живЪли, сж се наричали — Мизия, Фригия, Пеония и пр. Отъ сжщитЬ автори сж ни известии и множество селищни и други тракийски названия, между които ще отбеле-жимъ : ТоЗбтп), AoOva?), ЧИохос, ТЕ^ро^, ЕтрирЛу, Ne-
l) Polyb. 34, 10, 15, Strab. IV, 208 у Д. Дечевъ, Приносъ къмъ античната география на България. И. И. Д. кн. IV, стр. 23 и сл.
crroc, Beaaaxdpa, Pulpudeva, Меоа[фрса, ПоХтир^рса^ SujXupppca, *АрЗт}ра, Sept?, Tranupara дн. Кратово, Geri-dava до Пелишатъ (Плев.), ПаотаХ(а=Кюстендилъ, Карааобра до Свобода (Чирп.)1) и пр. По-късно и у Прокопий намираме значителенъ брой тракийски названия, като напр.: BeSepiavd, дн. Брудни до Коньово (Кюст.), ’'AraxSapa къмъ БЪла-паланка (вероятно дн. Мокро?), ToXXc-yepdi; изъ Дупниш-ко, Kparcaxapa между София и Царибродъ, Tdp-xwpov, 2ecmQupie; и ВХбхтои?, нЪкжде изъ Кюстен-дилско, Геррау^ до Сапарево (Дупн.), Кайсотоирса, SuxuSapa край Дунава и пр.
По-гол'Ьмъ е броятъ на тракийскитЬ имена, особено на селищнитЬ названия, които ни сж известии отъ епиграфскитЬ паметници, като: Kapt-отбра до Копиловци (Кюст.),2шубгсара около Коньов-ската пл анина,•’АрроиХа до Дол ни Лозенъ (Соф.), Маахюррс'а около БаТембергъ (Разгр.), Pimasa до Любленъ (Поп.), 2аХ5бриааа до Глава Панета» 2xaz-Toxdpa до Горна Джумая, Saaxoxapd до Ново-село (Пловд.), BpevToxdpa около Хисаря (Пловд.), loyt-jcdpa, южно отъ Пазарджикъ, Етратбкара изъ Чир-панско, Z^oOpiXo, ЕтеЛоОуеррауе, KpaoaXoxdpa, Bouat-кара и ЕбХои^а около Омурово (Чирп.), Вергара около Никюпъ (Търн.), Воирбала до Лозенъ (Харм.), Potela изъ Софийско и пр.
Между видоизм’ЬненитЪ и осмислени имена стигнали до насъ можемъ да отбележимъ: Искъръ отъ xOtaxoc, Струма отъ Szpopaw, Места отъ Nia-тос, Пиянецъ отъ Песта, Пловдивъ отъ Pulpudeva, Граово отъ АурГаут), СЪръ отъ Stpcc, Туденъ (Год.) отъ Ta5ev6g и мн. др.
Въ кои отъ селищнитЬ и мЪстнитЬ названия, които смЪтаме като такива отъ тракийски
^Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1915. '
произходъ, е напълно запазена първоначалната форма и въ кои тя отчасти е пром^нена, това безспорно при днешнитЪ познания на тракийския езикъ, мжчно би могло да се установи. Като имена отъ тракийски произходъ могатъ да бж-датъ посочени следнитЬ названия: К о р к й н а, Долистово, Бобошёво (и днесъ въ румън-ския езикъ има запазена дума bobosit, съ значение на шумя), Бураново и Ресйлово (Дуп.), Пдте = топлитЬ минералки извори до КатрищеприКадинъ-мостъи Совдляно (Кюст.), Локдрско (Соф.), Мусина (Търн,), Л ё с у р а*) (Врач.), Спёрла до Мургашъ въ Стара-планина, Тъмръшъ въ РодопитЬ, Линзипара и Кол-до пёръ до Г. ЖелЪзна (Троян.), Басарймъ до Тетевенъ и Ба сэра (Пирот.), които наподобя-вать формата Р«3ара=лисица, К у р н д в о (Ботевг.), Коркйнска махла до Столътъ (Севл.), р. Па не г а (Лук. и Драмско), Панака надъ Па-велско (Ясен.) и др.
ИЛИРИЙСКИ ИМЕНИ
i
По въпросътъ за илирийскитЬ названия може да се говори съ голема предпазливость и не така сигурно, както за тракийскигЬ имена. Мнозина сж се опитвали да докажатъ, че голЪмъ брой отъ старитЬ наименувания на р*Ьки, планини и области въ западната половина на Бал-канския п-въ сж отъ. илирийски произходъ, но доколко тЬ сж усгтЬли, това тепърва, при по-подробни проучвания, ще може да се установи съ положителность.
!) Съставната часть —сура ни е позната и отъ името Карасура.
За сега само една малка часть отъ много-бройнитЬ селищни и рЪчни названия въ запад-нитЬ предали на земитЬ ни, могатъ да се при-ематъ за илирийски. Старото НеХауоуса = Пала-гония (днешно Битолско), както и съвременнитЬ названия Тйквешъ и Капешъ сж отъ илирийски произходъ. Все предгръцки и предримски имена сж и AvTiyovEca, Iou|i£Vta, Отброс дн. Градско, Taup^acov (Таоръ — Скопско), SxoOkoc надъ дн. Скопив, Хтфера, Дёрюке и ’'AXoaojisva по долината на р. Черна, Ai>xvt56c дн. Охридъ, ВроОт^сба, Zxcpicava между Битоля и Струга, ’Ouoxdva къмъ Кичево, ’Aartpos дн, Щипъ и др. Като илирийско име може да се посочи и *А^со; = Вардаръ.
КоренитЬ на пославяненитЪ названия Ч й-чево (Велешко) и Барово (Кавадарско) сж отъ илирийски произходъ.
ИМЕНИ, ОТЪ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОДЪ
Както и трЪбва да се очаква, гърцитЬ сж оказали голЪмо влияние и върху топонимията, почти на всички български краища. Като по-чнемъ отъ съвременното име на столицата ни София, което е отъ гръцки произходъ, и свър-шимъ съ най-незначителнитЬ м^стни названия като: Маврдги до Пёрущица или Петра до Г. Жел’Ьзна (Троян.) ще разберемъ колко и до кж-де се е простирало гръцкото влияние изъ бъл-гарскитЬ земи. Дори и названието на Видинъ, така както се изговаря днесь е гръцка форма, пр*Ько стб. Бъдннъ.
Гръцкото влияние върху тракитЬ е започ-нало още отъ момента, когато покрай брЬговетЬ на Б*Ьло, Мраморно и Черно море сж почнали да никнать една подиръ друга гръЦкитЬ колонии,
повечето отъ които сж носили гръцки названия като: Терма, Амфиполисъ, Неаполисъ, Еносъ, Хераклея, Аполония, Анхиало, Калатисъ и пр.
Особено силно е било гръцкото влияние презъ римската епоха. Тогава не само гръцкия езикъ се разпространилъ между мЪстното тра-кийско население, но и официалнитЬ документи, съ малки изключения, сж писани на гръцки езикъ. За това свидетелствуватъ многобройнигЬ епиграф-ски паметници, каквито особено много, сж откри-ти на югъ отъ линията: Кюстенджа, Разградско, Търновско, Ловчанско, Тетевенско и Врачанско.
Следъ пропадането на римската империя, разпространението на християнството още повече е подпомогнало и за разширението на гръцкото влияние между славянскитЬ племена. Въ доку-ментигЬ отъ тази епоха срЪщаме голЪмъ брой селищни названия отъ гръцки произходъ, отъ които тукъ ще избрбимъ: Агатоникё до ОрЪ-хово (Свиленгр.), Аркадиополисъ до Люле Бур-гасъ, Проватонъ (Одринско), Дидимотихонъ — Димотика, Агатополисъ — Ахтополъ, Созополъ, Себастополисъ, вероятно дн. Хисаръ (Пловд.), Диосполисъ и пр.
ПреселенигЬ отъ Крума изъ източна Тра-кия въ Северна България гърци, вероятно ще да сж оказали известно влияние и върху названията на нЪкои мЪста и селища на северъ отъ Стара-планина. Може би повече влияние гърци-rfe ще сж оказали презъ епохата на 160-годиш-ното византийско робство, както и при по-къс-нитЬ преселения на гръцки пленници изъ обла-стигЬ отъ къмъ Мраморно и БЪло-море въ тери-ториитЬ южно отъ Дунава. Отъ тогавашнитЬ и по-късни автори знаемъ, че освенъ основанитЪ или преименувани презъ този периодъ градове и крепости като: Алексиополись, може би надъ
Староселъ (Пловд.), ср*Ьщаме и названията: Лар-дея, Неозиконъ дн. Мезекъ (Свиленгр.), Srevc-|iaxo$, Перкеросхсоу дн. Перперекъ (Кърдж.), Тоиаб xaorpov, litpYLT^cov дн. Горно Александрово (Слив.), ’Аетб? = Айтосъ, ПетророО^о^ нЪкжде въ източна Стара-планина, Парория, Периторъ и др.
И днесъ у насъ изъ много покрайнини сж запазени известенъ брой мЪстни, рЪчни и селищни названия отъ гръцки произходъ, една часть отъ които сж почти запазили първоначалната си форма, а другата по-гол'Ьмата часть отдавна сж побългарени чрезъ прибавяне къмъ гръцката основа на славянскитЬ наставки —ица, —ецъ, — ово, — щица, — ене и пр.
Като по-интересни, почти напълно запазили първоначалния си гръцки изговоръ, могатъ да се отбележатъ следнитЪ названия:
Анхиало отъ ’Аух^«Хос> което значи „бли-зу до морето" — Поморие.
Создполъ отъ 2о)!*6тоХс$= „градъ на спа-сението*.
Станймака — SzevQiaxo = тЬснобранство = Асеновградъ.
Ямборано (Кюст.) = ’ерлбрдо ;= тържи-ще, сжщиятъ произходъ има и Е м б о р е, Ко-стурско.
Перивдлъ (Кюст.) — керфоХ^ = градина, ограда.
Яменъ (Кюст.) = efa|iev^ = мочуръ.
К д й н о (Кюст.) = xocvig = община.
Доумоаръ (Кюст.) = Зрбрюс = пжть и X<£pcv = добъръ.
Пороминд (Дупн.) = rcapa(iovilj.
Фрдлошъ (Дупн.) = срройрт)зс$ = стража, постъ.
Мйкре (Ловч.) = |icxp6<; = малъкъ.
Патрахйлъ = тс£сро; = камъкъ и fp«o$ — слънчевъ, св’Ьтълъ = свЪтълъ камъкъ; това е една висока, отвесна скала надъ Тетевенъ, която най-напредъ отъ всички околни върхове се огрЪ-ва отъ слънцето.
Петра = кётро?, камениста височина надъ с. Г. ЖелЪзна (Троян.).
Маврдги = |ia6popj = черноземъ до Перущица.
Кд к и на = xdxxtvos = червенъ (отнася до червена почва) до Перущица.
В р й с я = |3рбас$=изворъ до Беденъ (Девин.).
Ликовуни = Хйхо? = вълкъ и [Jquv6g = хълмъ до Созополъ.
Клуцохдръ = xpiT^-xopwv = сждийско село, кварталъ въ Сливенъ,
Отъ побългаренитЪ названия отъ гръцки произходъ можемъ да отбележимъ следнитЬ:
Цалапйца (Пловд.) = х<£Ха|хо$ = калами-ца = тръстика.
Кокйница до Бистрица (Соф.) = xixxcvo; = червеница (отнася се до земя).
АгАтово (Соф.) = = добъръ, хубавъ.
Калакастрово (Красно градище, Севл.) = хаХбс = хубава, красива и xaorpov — крепость, градище.
СпАнчево (Тутр.) = oreav6g = безбрадъ.
Пётревене (Лук.) = каменица; на това име отговаря и Петричъ.
Перущица, село въ Пловд. и рЪка до Сапарево (Дупн.) = zepiarepd = гължбъ, гълж-бица, гължбова рЪка.
Белёщица (Пловд.) = pikas = черно, тъм-но = черна рЪка.
ПанапЬрище = ^cav^yupcc = събрание, съборъ, панаиръ.
Фотовища, (Огненово, Невр.) = cpwg = свЬтлина, освЬтено, огрЬно.
Буни-връхъ отъ Pouv6? = връхъ въ Чи-провската планина.
НАЗВАНИЯ ОТЪ ЛАТИНСКИ И ВУЛГАРО-ЛАТИНСКИ ПРОИЗХОДЪ
Покрай звучнитЬ славянски и други названия изъ Троянско, Тетевенско, Ботевградско, Пир-допско, Панагюрско, Ихтиманско, Софийско, БрЬз-нишко, Трънско, Царибродско, Пиротско, Вран-ско, Кюстендилско и отчасти Севлиевско, Само-ковско, Дупнишко, Г. Джумайско, Царевоселско, Скопско, Охридско, Битолско, Воденско и нЬкои съседни покрайнини въ юго-западнитЬ предали на българскитЬ земи се срЬщатъ извънредно много имена на рЬки, планини, села и пр., отъ латински и вулгаро-латински произходъ. Без-съмнено по-рано броятъ на тЬзи названия ще да е билъ много по-голЬмъ откол кото днесъ, но при честитЪ разм’Ьствания на населението, то и повечето отъ старитЬ мЪстни и селищни названия сж изчезнали и замЪнени съ имена отъ другъ произходъ.
За да си обяснимъ този, сравнително голЬмъ брой названия отъ латински произходъ, ще трЬбва накратко да се запознаемъ съ сждбата на старото тракийско и илирийскр население преди и следъ заселване на славянитЬ на Балканския п-въ.
Римското владичество е оставило неизли-чими следи изъ всички краища на българскитЬ земи. НЬма село или градъ у насъ, въ земли-щето на което да не се намиратъ останки отъ лю-голЬмо или по-малко селище, сжществувало презъ епохата на римското господство, т. е. отъ еврмето между I—IV сл. Хр. А известно е, че
римлянитЬ сж заварили на полуострова компактно тракийско и илирийско население, което из-ключително е жив’Ьло въ селата и гръцко население, обитавало крайморскитЪ и по-гол'ЬмигЬ вжтрешни градове.
НовитЪ владетели сж укрепили или въз-дигнали нЪкои отъ no-старитЬ селища въ градове или сж построили, и то покрай глав-нитЬ пжтища и придунавскитЬ граници, голЪми и силни крепости и нови градове, на нЬкои отъ които тЬ залазили старитЬ имена, като: Serdica, Pautalia, Scupi, Byzantion, Lichnidus, Edessa, Thes-salonice, Ratiaria, Durostorum и пр., а на други дали нови названия, като напр. Nicopolis ad ls-trum, Nicopolis ad Nestum, Marcianopolis, Augusta Traiana, Hadrianopolis и мн. др.
Повечето отъ тЬзи наименувания, макаръ и въ съвършено преиначена и осмислена форма, сж се залазили и до днесъ, като: Н и к id п ъ, Арчаръ, Силйстра, Ср’Ьдецъ, Каста-риитЬ, Месйнъ-калеси до Гюмюрджина, Скопив и пр., а другата часть отдавна сж изчезнали и забравени, като напр.: Augusta Traiana, Trimontium, Marcianopolis, Traianopolis, Aquae Calidae и пр.
Римского господство не завършва до тукъ. Местного тракийско и илирийско население подъ влиянието на по-високата култура, военна и гра-жданска организация, въ продължение на повече отъ три в^ка постепенно е било романизирано. То възприема латинския езикъ и вече къмъ края на IV и началото на V в. на полуострова се говори развалёнъ латински, примЪсенъ съ нЬкои тракийски и гръцки думи, езикъ.
При заселването си на полуострова славя-нитЬ сж намЪрили не пусти земи, а разрушени и отчасти напустнати селища съ ор^дЬяо въ рав-
нинитЬ и по-добре запазено въ предпланинскитЬ и планинскитЬ области романизирано и отчасти погърчено или залазило езика си мЪстно население. Както изостаналото по-старо население, така и новодошлитЪ славянски племена сж били скотовъдци и земед’Ьлци, а съ това по-лесно сж могли да влЬзатъ въ допиръ едни съ други, и да си създадатъ по-близки връзки и отношения. При тЪзи взаимни отношения славянитЬ сж могли ле-сно да възприематъ и наследятъ многобройнитЬ названия отъ вулгаро-латински, тракийски, гръцки и другъ произходъ.
Зайареното романизирано тракийско и или-рийско население славянитЬ нарекли власи. Отъ това сжществително още презъ ср^днитЬ вЬкове сж се образували и областнитЬ названия — Велика Влахи я, около Пиндъ-планина и Мала В л а х и я дн. Влашко въ Румъния. И сега изъ много покраинини се ср’Ьщатъ доста названия на селища и мЬста свързани съ влахъ, като: Вл&-си (Царибр.), Влйховичъ (Б'Ьлогр.). Власй-тица (Врач.), Влашица (Г. Opix.), Влашки-д о л ъ и пр.
Покрай гол'Ьмиятъ брой названия, които се ср-Ьщать въ ср’Ьднов’ЬковнитЬ паметници, на-мираме и такива отъ вулгаро-латински произходъ, между които тукъ ще отбележимъ К ж м пало н г ъ — Дълго поле, което Скилица споменува още презъ X в. нЬкжде по долна Струма.
ЗапазенитЬ днесъ вулгаро-латински наименувания можемъ да раздалимъ на две групи: 1. Имена, които сж запазили първоначалния си романски изговоръ и 2. имена, въ които е запа-зенъ романскиятъ коренъ, къмъ който сж приба-вени славянскитЬ наставки ица, ецъ, еца, ово, ево и пр. Както еднитЬ, така и другитЬ названия се отнасятъ до различии местности, които се
срЪщатъ, както и трЪбва да се очаква, главно изъ предпланинскитЬ и планински области, гдето и старото романизирано население, като ското-въдско, се задържа по-дълго време.
Къмъ първата трупа най-напредъ ще отбе-лежимъ доста разпространеното название У р-с у л ъ до Яна (Новое.) или У р з е л ъ до Г. Же-лЬзна (Троян.), което произхожда отъ лат. Ursus (мечка). Между Годечъ и Губешъ една слабо наведена височина се нарича Шарат^ръ. До Яна (Новое.) има местность — Лашдръ, а една камениста местность до Костенецъ (Ихт.) е известна съ романизираната гръцка дума — Петри-шоръ. Между множеството названия къмъ първата трупа ще споменемъ още и следнигЬ: В а-карёлъ (Ихт.) и местность до Несла (Царибр.), което значи говедарче. Периволъ (Кюст.), Ка-царёлъ въ Бурела, Буре л ъ, Калафатъ до Вакарелъ и Г. ЖелЪзна, Me рул ъ = ябълка до Панагюрище, Фритёни, А р т я, Продуняса, Н а го яс а, Калку дя, Нигрйлъ до Г. ЖелЪ-зна (Тр.), А рта до Боженица (Ботевгр.), Гур-гул йтъ, село въ Соф. и местность до Суково (Пир.), Крън^лъ (Дупн.), Ер^лъ и Чурулъ (Трънско), Ярбата = larbata = трева до Тете-венъ, Церецёлъ = облаци (Соф.), Крёцулъ и Чербулъ отъ лат. cervus = еленъ до Ко-прищица и пр.
Къмъ втората трупа названия ще споменемъ следнитЪ: Фалковецъ, изчезнало село до р. Ломъ, не далечъ отъ Б’Ьлоградчикъ, Ланго-вецъ до Дорково (Пещ.), Бутурёцъ отъ bu-toara = дупка въ дънеръ отъ дърво, К у к у-лёвецъиКапролйн е.ц ъ до Байлово (Новосел.), Урсулица до Лешница (Тет.), Корни-ца (Неврок.), Сурдулица (Вранско), Неёгър-
щица до Видраре (Тет.), Кърналово (Петр.), Л у п о в ъ-д о л ъ отъ 1ириз=вълкъ въ Бурела и пр.
СЛНВЯНСКИ ННИМЕНУВННИЯ
Покрай, отчасти запазенитЬ, видоизмЪнени или пославянени тракийски, гръцки, латински и други имена, славянитЬ сж ни оставили и много хубави и звучни названия на рЪки, планини, мЬста, села и градове. Съ настанява-нето на славянитЬ на югь отъ Дунава и топо-нимията коренно се промЪня. Отъ„ завареното мЬстно население славянитЬ сж наследили и из-вънредно много названия, една значителна часть отъ които сж залазили стария си изговоръ, друга часть сж били видоизмЬнени или осмислени, а останалата, по-голЪма часть сж били пославянени чрезъ прибавяне на характернитЬ за сла-вянския говоръ наставки — ица, ово, ево и ене. Между това, обаче, въ крайщата дето славянитЬ сж се заселили и дето тЬ сж усггЬли по-рано да претопятъ изостаналото тракийско и илирийско население, то и названията сж били замЪнени съ славянски.
Областьта южно отъ източна Стара-Планина още въ времето на Тервеля, къмъ началото на VIII в. сл. Хр., е известна съ името 3 а г о р е ; днешната централка Македония презъ IX в. се е наричала Берзития, а къмъ X в. областьта отъ Синьо-море до къмъ Воденъ се е назвала — Кутмичевица. Стари областей названия сж били още и днешнитЬ Мбриово, Мъгленъ, Браничево и пр.
У Прокопий, между множеството селищни названия отъ тракийски, гръцки, илирийски и латински произходъ, намираме и нЬколко имена,
които изглежда да сж отъ славянски произходъ, като напр.: MtXXdpexa, Bep^dva и др.
Въ нЪкои византийски автори отъ преди XI в., отъ нЪкои черковни нотиции, както и отъ дветЪ грамоти на Василий Българоубиецъ отъ 1019 и 1020 год. намираме много названия на градове отъ славянски произходъ. Отъ тЪзи имена тукъ ще отбележимъ следнитЬ: Л ю т и ц а до Лжджа (Ивал.), ПросЪкъ, дн. Димиръ Капия на Вардаръ, Прилепъ, Луковица въ Осо-говската планина, Топлица на Българска Морава, Браница или Браничево на Дунава, (не далечъ отъ устието на Морава), БЪлградъ, Г р а д е цъ, дн. Градецъ (Криво-палан.), Глав-ница до Балша (между Бератъ и Валона въ Албания), Дебрица (Прилепско), М е л н и к ъ, Преславъ, Божиградъ (Корчанско), Равно въ Халкидическия п-въ и др.
Въ нЬкои отъ византийскитЬ и други автори, документи и грамоти на български царе и сръбски крале, между XI—XV в. се споменуватъ още много други наименувания на селища и мЪ-ста отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: — Ц t п е н а, крепость до Дор-ково (Пещ.), Белятово (н'Ькжде изъ Пловд.), Стъкленъ до Свищовъ, Венчанъ (Пров.), Мата р а, дн. Мадара (Шум.), В р а т и ц а, дн. Враца, Градница (Севл.), Търново, О р Ъ-ховъ, дн. Орехово, Дебъръ, Воденъ, Яница, дн. Н.-Загора, Джбилино, дн. Ямболъ, Самоковъ, Вельбжждъ, дн. Кюстендилъ, В ъ р б и ц а (Пресл.), С у ш и ц а (Скоп.), Б и с т р и-ца (Скоп.), ДрЪновъ-дол ъ, дн. Др^ново (Г. Джум.), Рибно езеро въ Рила, Ракита (БрЪ-зн.) и пр.
Многобройни сж и имената запазили своя стариненъ славянски изговоръ и до днесъ, ме
жду които ще изброимъ само следнитЬ: Кутловица, дн. Фердинандъ, Дупница, Телица до Тулча, Скрёбатно (Невр.), Врёсово (Нйт.), Босйлково (Карн.), Бренйца и Л е-пйца (Б. Слат.), Малорадъ (ОрЪх.), Жера-вйца до Фердинандъ, Слат и на (Карл., Ник., Ловч. и пр.), Гложене (Тет.), Дёбърщица (Пазард.), Крупникъ (Г. Джум.), Строга, Вй-тоша, р. Бйстрица, р. Каменица, р. Мжт-нйца, р. Въртёшница, Грезнйца до Тър-нава (Б. Слат.), Р ё с е н ъ до Фердинандово (Плов.) и много други.
НАЗВАНИЯ ОТЪ ЧУЖДЪ ПРОИЗХОДЪ съ СЛАВЯНСКИ НАСТАВКИ
Изглежда, че ёдни отъ най-разпростране-нитЬ селищни и мЪстни названия у насъ сж и тЬзи отъ чуждъ, главно: тракийски, гръцки, вулгаро-латински, прабългарски и кумано-печенежки и дори турски произходъ, които завършватъ съ славянскитЪ наставки ецъ, еца, ица, ене, ово, ево, овци, ище и пр. По-голЪмата часть отъ тЬзи имена така сж промЪнени й побългарени, че можемъ по-скоро да ги приемемъ за имена отъ славянски произходъ, безъ нито най-малко да подозираме, че тЬ сж отъ чуждъ, неславянски произходъ. ВсЪки би смЪтналъ името на Бела-сица, което погр^шно се пише съ Ъ, вм. съ е, за славянско, безъ нито за моментъ да помисли, че това име произхожда отъ старотракийското Орбелосъ. Не славянски произходъ иматъ и Бре-галница, Марица, Гьолёчица въ Рила планина, Белащйца и др.
По-долу ще изброимъ само нЪкои по-ха-рактерни названия, като направимъ опить да ги подразд’Ьлимъ споредъ тЬхния произходъ.
1. Отъ тракийски произходъ: Беласица, което име произлиза отъ ’'ОрР^Хо? = Орбелосъ, чрезъ изпадане на първата сричка ор и приба-вяне на славянската наставка ица; Брегйлни-ца — отъ ВесруаХа, Страница — отъ STpujubv, Малешёво, Г р а о в о, Тавалйчево, Стрд-ево (Пловд.), Бурандво (Дуп.) и т. н.
2. Отъ гръцки произходъ: Кокйница до Бистрица (Соф.), Кацамуница (Плев.), Пёру-щ и ц а, Калаващица, притокъ на Марица, Ка-ловйтица въ Бурела, Паламарица (Поп.), Т е р м й ц а, дн. Банско въ Струмишко, П ё т р е-в е н е (Луков.), А р к а у т и ц а въ Рила, Б у н о в о (Пирд.), Балёново и Пелатйково (Дупн.), Калакёстрово (Севл.) и пр.
3. Вулгаро-латински произходъ: Лапа р д и-ц а въ Бурела, Алматица доД. Камарци (Пирд.), Капролйнецъ до Байлово (Новое.), Бънде-рица, притокъ на Места и мн. др.
4. Прабългарски и кумано-печенежки произходъ : Батановци (Радом.), Б^сманци (Соф.), Бётевецъ до Боженица (Ботевгр.), Гата н ё цъ до Г. Косово (Севл.) и пр.
5. Турски произходъ: Калеица (Троян.) и до Вакарелъ (Ихт.), Пашёница, Пашдвица, Мадёнище, Карачелебйица, Гьолёчица въ Рила, Султёница до Смолянъ, Куруджй-ево (Хаск.), Хасков о, Курубащица въ Севл иевската планина и т. н.
ИМЕНИ СЪ ННСТНВКНТЛ ЩИЦА
Тукъ тр’Ьбва да се спремъ и на единъ огра-ниченъ брой названия, които завършватъ съ на-ставката щица. Това сж изключително имена на рЪки и нЪколко селища, които се срЪщатъ само изъ планинскитЬ и предпланински области.
Установено е въ георграфскитЪ названия, че наставката щица е типична за образуване имена на рЪки.1) Какво точно означава щица и защо именно тази наставка се срЪща само въ названията на планинскигЬ и предпланински р^ки, а не и .въ р-ЬчнигЬ имена изъ равнинитЬ? На този въпросъ лесно може да се отговори, като се има предвидъ, че всички названия съ тази наставка се отнасятъ за малки, бързотечни и въ повечето случаи съ по-дълбоки корита или долини пла-нински или предпланински рЪки. На наставката щица отчасти отговаря турското дере, въ сми-сълъ, сжщо така, на бързотечна и съ по-стръмни брЪгове, малка рЪка. Последната дума влиза въ съставната часть на много рЪчни и покрай тЬхъ и на много селищни названия.
Освенъ рЪки има и нЪколко селищни названия, които завършватъ на щица. ТЪзи селища, обаче, между които тукъ ще споменемъ: Копрйщица2), Белащица и Пёрущица (Пловд.), Слокдщица (Кюст.), Мислдвщица (Трън.), Комо-щйца (Берк.), както и турскитЬ названия Кеми-кли-дере = Кдстена рЪка (Н. Паз.), Бююкъ-дере= Бдрущица (Казан.), Боазъ-дере = Устово (Айт.), Кузг^нъ-дере = Бърза-рЪка (Кърдж.) и др. сж добили тЬхнитЬ названия отъ рЪкитЪ до които сж възникнали.
Най-старото, познато име съ наставката щица, намираме въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, дето срЪщаме названието на р. Слнкьц1н1|А, което значи рЪка, която се слива съ друГа рЪкичка. Въ Рилската грамота на Иванъ
Пш. Зволински, Mt ст нот о име БЪлащица. Родна речь. XII, 1939, 230.
*) Днесь погрЬшно се лише Копривщица, вместо Копрйщица, както името се срЬща въ най-старитЪ документи и както го произнеся мъСтното Население.
Шишмана, между множеството имена намираме и р. ГермыирыцА,1) Въ пославяненото име на рЪката е било запазено античното и срЪднов'Ьковно название на изчезналия градъ Германия, който се е намиралъ до рЪката и въ съседство съ днеш-ното село Баня (Дупн.). Старото название днесъ е запазено подъ турската форма Джерманъ, лЪвъ притокъ на р. Струма.
ОсновитЬ на всички названия, които завър-шватъ на щица иматъ най-различенъ произходъ и значение. Една незначителна часть отъ тЪзи наименувания сж отъ тракийски, гръцки, романо-латински или турски произходъ, а другата, много по-голЪма часть — отъ старобългарски произходъ. Като тракийски можемъ да смЪтнемъ — ГерманфмцА, Слокдщица и Соволщйца, притоци на Струма, за гръцки — Пёрущица, малъкъ притокъ на Джерманъ до Сапарево и К а-лаващица, притокъ на Марица; за вулгаро-латински — Неёгърщица, притокъ на Малки Искъръ и Никулщица до Старо-село (Троян.), а турски — Дервйщица, притокъ на Арда до Смолянъ, Доганйщица до Шипка и пр. Всички останали названия, между които и План-щйца, Зеленйковщица, Падалщица, Кйевщица и много други сж отъ български произходъ.
Названията сж дадени, било въ връзка съ името на селището, покрай което минава — било отъ названието на мЬстото отъ дето извира pt-ката или стой въ зависимость отъ растител-ностьта, особения строежъ на терена и пр.
Названието на Г€рмлнц1Ы1р, както казахме произлиза отъ името на тракийския градъ Гер-
х) И. И в а н о в ъ, Български старини изъ Македония. София, 1930, 582 и 598.
мания. Отъ името на с. Яна (Соф.) и рЪката, която минава презъ селото се нарича Яне щица, а отъ Якоруда произхожда и названието на р. Я к о р у-щица. Името на р. Планщйца идва отъ Пла-на-планина, на р. Зеленйковщица, притокъ на Росица — отъ Зелениковецъ въ Стара-планина и на р. Драговйщица, притокъ на Струма — отъ името на богомилитЬ-сектанти—драговити, жи-вЪли изъ Кюстендилско, преди падането ни подъ турцитЬ. Отъ къмъ върха Баба извира р. Баб-щица, притокъ на Малки Искъръ, а отъ в. Комъ — р. Комщйца и др.
Имената на рЪкит’Ь Падещица, притокъ на р. Струма, Падалщица, притокъ на Вар-даръ въ областьта на Тетовско, Врёщица, притокъ на Бързия (Берк.), Трепетущица, притокъ на Чепинската рЪка произлизатъ отъ гла-голитЬ падамъ (тека стръмно), кипя, шумя и треперя. А названията на р. Върлёщица, притокъ на Вжча, БЪлёщица, притокъ на Стрема,. Б’Ьловдщица, притокъ на Струма, Неёгър-щица, притокъ на Малки Искъръ, Дёбърщица, притокъ на Рилската рЪка и село въ Пазар-джишка, ок. произхождатъ отъ прилагателнитЪ — стръмно, бЪло (съ значение на пЪнливо), негро, лат. niger = черно (съ значение тъмно, мжчно проходимо). НЪкои названия стоятъ въ връзка съ животни, като — Кдзещица, горенъ притокъ на Янтраг р'Ька по която само кози могатъ да приминаватъ^ Вранщица, притокъ на Малки Искъръ до Етро-поле—отъ врана, Пёрущица отъ гръцкото я£-рсотерос = гължбъ, Орлдщица, горенъ притокъ на Огоста — отъ орелъ и пр. Други имена като: Глогдщица, притокъ на Струма въ Кюстендилско, произлиза отъ глогъ, а Гьдлщица, горенъ притокъ на р. Искъръ идва отъ турск. гьолъ> блато. Р’Ькит’Ь, въ които се изтича водата отъ
банитЬ въ Кюстендилъ и Вършецъ, носятъ името Банщица. Единъ отъ горнитЪ притоци на р. Вить при Тетевенъ се нарича Вонёщица. Названието на р. Сърбенёщица, притокъ на Марица при Сестримо, произлиза отъ мЪстностьта Сръбски гробища, дето нЪкога „сърби" сж раз-работвали рудата, а Баевщица, притокъ на Ро-сица — отъ името на нЪкой собственикъ на об-ширнитЬ гори по тЬзи мЪста, който се е казвалъ Баю и пр.
Различенъ произходъ иматъ и следнитЬ рЪч-ни названия: П о л д щ и ц а, притокъ на Марица приСестримо, Хрёмщица, притокъ на Лепеница въ Чепинското корито, Багарёщица, Цар-в^лщица, Ма л ибу ха л щица, Кйевщица, И л о щ й ц а, притоци на Росица, Бдрущица (Казан.), р. Борущйца до Правецъ (Ботевгр.), Калаващица, л’Ьвъ притокъ на Марица, Па-трёщица до с. Патрешъ (Търн.), Яковщица до с. Елешница (Новое.) и Рударщица, д’Ьсенъ притокъ на Струма при Кладница (Соф.). Името на градеца Коприщица произхожда отъ гръцк. хбтсро; = оборъ, ограда, а не отъ коприва, както се мжчи да докаже Пш. Зволински1).
ПРАБЪЛГАРСКИ И ПЕЧЕНЕЖКО-КУМАНСКИ ИМЕНА
Между многобройнитЪ славяно-български, тракийски, гръцки, вулгаро-латински, турски и други наименувания, въ много покрайнини, особено въ Северна България и западнитЬ предали на българскитЬ земи се срЪщатъ и други названия на мЪста, рЪки и селища, които иматъ съвършено страненъ изговоръ и повечето напо-
х) Пш. Зволински, Произходъ на мЪстното име Копривщица. Архивъ на поселищни проучвания. Год. II, кн. 2, 1940, 211.
мнять на имена отъ маджарски или по-точно казано отъ тюркски произходъ. А отъ кои народи сж останали тЬзи названия, не е трудно да се отговори, щомъ като се има предвидъ, че прабългаритЬ и тЬхнитЬ сродни племена — печенеги, узи и кумани сж били отъ тюркски произходъ. По-гол’Ьмата часть отъ прабългарскитЬ и печенего-куманскитЬ наименувания намираме, главно въ областитЪ гдето турскитЬ имена сж сравнително по-малко или изобщо не се срЬщатъ никакъ, като въ Ловчанско, Трорнско, Луковиг-ско, Тетевенско, Ботевградско, Врачанско, Пир-допско, Новоселско, Софийско, Годечко, Цари-бродско, Радомирско, Севлиевско и пр. Подобии названия, безсъмнено, по-рано е имало и въ дру-гитЬ области, а и тЬхниятъ брой ще да е билъ много по-го лЬмъ, но постепенно тЬ сж били за-бравяни и замЬнявани съ имена отъ славяно-български или турски произходъ.
Кои названия сж прабългарски, кои печенежки, узски или кумански, това за сега трудно би могло да се установи. Знае се, че четиритЬ племена не само сж близко сродни помежду си, но и всички вървятъ едни следъ други по едни и сж-щи пжтища като се настаняватъ и жйв’Ьятъ почти, въ едни и сжщи области. Тукъ тр’Ьбва да отбележимъ, че два отъ тЬзи народи — най-напредъ прабългаритЬ, а после куманитЬ, сж играли пър-востепенна роля при обединението на славянитЬ и изграждането на българската държава презъ първото и отчасти второто ни царство. Ще се помжчимъ, поне приблизително, да отличимъ нЬ-кои прабългарски отъ печенежкитЬ и последнитЬ отъ куманскитЬ имена. До колко този опить ще бжде сполучливъ, това ще кажать бждещитЬ из-дирвачи и специалиститЬ лингвисти-турколозй.
Настанили се въ края на VII в. въ с.-и. Бъл-гария, прабългаритЬ въ продължение на два вЪка сж успели да обединятъ разпокжсанитЪ славянски племена по долни Дунавъ и да създадать въ юго-източна Европа мощна и гол’Ьма държава, която е съперничила и устоявала на в’Ьковната византийска империя. ВъпрЪки своята организа-торска способность и воененъ духъ, прабългаритЬ не сж могли да наложить своя езикъ, отъ който, за съжаление, до насъ сж стигнали малъкъ брой думи. Малко сж и наименуванията на м*Ьста и селища, които бихме могли да приемемъ за прабългарски. Преди всичко, би трЪбвало най-много такива мЪстни названия да очакваме около първата българска столица — Плиска, но както виждаме и знаемъ, повечето отъ топограф-скитЬ имена въ този край сж турски. Може би въ много отъ днешнитЬ турски названия на се-веро-източна България да се криятъ и прабългарски имена, но въ кои именно, това за сега е невъзможно да се установи.
Като прабългарско можемъ да смЪтаме на-званието Т а м б а р й с ц е, съ което име се нарича единъ изкуствено издълбанъ проходъ надъ с. Кю-левча (Шум.), който води презъ платото къмъ „Прохода" надъ с. Калурёрица (H.-Паз.) и отъ тамъ за Плиска. Вероятно прабългарски сж и названията К а р а Щ ъ (Врач.), което напомня на маджарската р. Карашьо и Крашево до с. Триградъ (Дев.). За прабългарски се сметать и имената Бат-к^нъ (Пазард.) и местность до Боженица (Бо-тевгр.). Това име споредъ проф. Ст. Младе-новъ значело тресавище, блатисто мЪсто, въ което може да се потъне. Действително, до старата крепость Баткунъ или споредъ византий-скитЬ автори—BarxoDviov е имало, както и сега има, единъ малъкъ, блатистъ изворъ. Блатисто е
мЪстото и около Баткунъ при Боженица. Името на с. Вардимъ (Свищ.) отговаря на името на унгарския градъ Варадимъ. Названието на с. Кара г у й, което е турски изговоръ на формата Кра-гуй, съ значение на соколъ, ястребъ, сега преименувано на Горталово (Плев.), сжщо така, както и името на р. Буя, стб. Боун до Бежаново (Лук.), сж прабългарски. Отъ прабългарски произходъ ще дае и името Кертёлдедо Лешница(Тетев.).
Тежка е била сждбата на българитЬ лрезъ XI и XII в. не само подъ византийского робство, но и отъ непрестаннитЬ нашествия и опустоши-телни грабежи на печенеги, узи и кумани. Едни следъ други, тЬзи тюркски племена сж премина-вали на югъ отъ Дунава и, освенъ че сж грабили, тЪ на сила или съ съгласието ' на Византия сж се заселвали между българското население, по плодороднитЪ полета на Северна България. Въ тази область, особено въ с.-и. България, спо-редъ византийския историкъ Михаилъ Аталиатъ, се е образувало едно разноезично население.
За първи пжть печенезигЬ се появявать на югъ отъ Дунава въ 1026'год. Презъ СледнитЬ нЪколко години тЬ непрестанно нахлуватъ въ с.-h. България, като стигатъ дОри до БЪло-море. Въ 1048 год. една печенежка трупа отъ 20,000 души, въ съгласие съ Византия се поселила въ с.-и. България. На следната година 86,000 мжже, жени и деца на чело съ печенежкия хаганъ Тирахъ, навлизватъ въ с.-и. България, но били разбити отъ византийцитЪ, а останалитЬ били заселени въ Софийско, Нишко и Овче-поле. Следъ нЪ-колко месеца тЬзи поселници се дигнали и се настанили между р. Осъмъ и Черно-море. По-късно печенези въ съюзъ съ узи и недоволни българи, преминали Стара-планина, но въ 1091 г>
били разбити въ Тракия и плененитЬ били засе-лени изъ Нишко и Мъгленско. ПоследнитЬ печенежки остатъци били поселени презъ И 22 год. въ Северна България, следъ което тЬхното име не се чува вече.
Като печенежки можемъ да приемемъ, пре-ди всичко, нЬколко названия, които стоять въ връзка съ тЪхното име, като: Печенакъ до ТКгленъ (Луков.) и до Бохотъ (Плев.). Названието на с. Берендё (Годеч. и Радом.), напомня на името на единъ отъ печенежкитЪ родове — наре-ченъ берендеи. Интересно е и названието на с. Бежаново (Лук.), което едва ли произхожда отъ „бЪгане", „бЪжанци* и което ни напомня за името на българското село Бешендвъ въ Ба-натъ. И дветЬ последни названия иматъ единъ произходъ, отъ които първото е побългарена ма-джарска форма на второго име, и които значатъ печенегь. Едва ли би имало съмнение, че и нЪкои особени селищни и м*Ьстни названия въ Софийско, като: Бусманци, Гурмазово, Монголъ, Уитймаръ до Кремиковци, Чёпанъ и др. не сж печенежки.
УзитЬ, които сж сродни на печенегитЪ, преминали Дунава къмъ 1064 год. и залЪли с.-и. България, но били разбити отъ византийцитЬ. Отново къмъ 1083 год., нови вълни узи пре-хвърлятъ Дунава и се населяватъ въ тази область.
Въпросътъ съ узскитЬ названия е още по-труденъ и то защото сведенията ни за тЬхъ сж по-оскждни и главно, че тЬ споредъ старитЬ автори, сж се заселили въ с.-и. България, гдето по-късно, дори до преди половинъ вЬкъ имаше компактно турско население. Названието на К а с п и-чанъ напомня на името на единъ отъ узскитЬ водачи. Като несигурни узски названия могатъ да се посочать имената: Батовска рЪка, се-
верно отъ Варна и старою название на Б а л-чйкъ, което е турски изговоръ на личною име Баликъ, който е управлявалъ крепостьта Карвуна по време на па да нею ни подъ турцитЬ.
Последниятъ отъ тюркскитЬ народи, който безнаказано и на голЪми тълпи е нахлувалъ изъ българскитЬ земи, сж куманитЪ. Отъ тритЬ последни народи, тЪ сж играли най-голЪма роля и сж взели най-живо участие презъ второю ни царство. За да разберемъ до каква степень се е разширило куманскою влияние, достатьчно е да припомнимъ, че не само нЬкои боляри сж се издигнали като независими владетели на по-обширни области, но и българскиятъ престолъ е билъ заеманъ отъ царе отъ кумански произходъ.
За първи пжть куманитЬ преминаватъ на югъ отъ Дунава презъ 1088 год. Презъ следнитЬ две десетилЪтия тЬ нахлуватъ на все по-голЪми пълчища, докато презъ 1148, 1154 и 1160 год. масово се преселватъ и настаняватъ изъ българскитЬ земи. Много кумани сж се заселили южно отъ Дунава, повикани отъ братята Петъръ и Асенъ, при освобождението на Бъл гария отъ византийско робство. >
Заселени на голЪми или малки групи между българитЬ, куманитЬ не сж могли да не окажатъ и известно влияние върху мЪстнитЬ или селищни названия. И днесь, макаръ и по единично, но изъ много покрайнини се ср’Ьщатъ названия, които съ сигурность бихме могли да' приемемъ като кумански. Освенъ нЬколко наименования, които стоять въ връзка съ името куманинъ, като К у-маничъ (СЬрско), Коменско (Троян.), К $ мани ца, махла до Карашъ (Врач.), Ермакова чука до Зимевица (Соф.), Куманецъ до Джу-ровъ (Тет.), се ср’Ьщатъ и нЬколко названия които стоять въ връзка съ лица отъ кумански про-
изходъ, между които тукъ ще споменемъ: Ал-тйм и р ъ (ОрЪх.), К о с а н я, между Селановци (Ор’Ьх.) и Бърдарски-геранъ (Б.-Слат.), Дерма н ц и (Лук. и Врач.), Батановци (Рад.), Ярджйловци (Трънско), Б а т у л й я (Соф.), Драгоманци (Воденско) и др. Като имена отъ кумански произходъ, могатъ да се посочатъ още: Визурйлъ и Брайлъ до Г. ЖелЪзна (Троян.), Батйлъ и Гатйлъ до Торосъ (Лук.), П а тулия до Липница (Ботевгр.), Ба тън ъ до Микре (Ловч.), Б а т е н ъ до Перущица, Бранйлъ и Берйлъ до Угърчинъ (Ловч.), Корменъ до Боженица (Ботевгр.), с. КормЯнско (Троян.), Бунйлъ до М. ЖелЪзна (Тетев.), Бътйна, местность до Градецъ, турската форма на което име е запазена въ съседната височина Албо-т й н ъ (Вид.), Б а т й н ъ (Свищ.) и пр.
Освенъ горнитЬ названия, у насъ се ср’Ьщатъ и много други селищни и ргЬстни названия, които ако не сж отъ кумански, то rfe сж отъ прабългарски или печенежко-кумански или узски произходъ. Между гол'Ьмиятъ брой такива имена, тукъ ще изброимъ следнитЬ: Балдаранъ ,до Три-градъ (Дев.), Атала до Жгленъ(Лук.), Буч^мъ до Златица, Н е с е р д до Криводолъ (Врач.) Т у т-меръ до Г. Ломъ (БЪлогр.), Негованъ (Соф.), Градомднъ (Соф.), в. Лачманъ надъ Симеоново (Соф.), Борованъ (Б.-Слат.) Чарик-манъ, личенъ връхъ до Каварненското пристанище, Градоманци (Скопско) и пр.
ГолЪмъ брой отъ прабългарскитЬ и кумано-печенежкитЬ наименувания отдавна сж пославя-нени чрезъ прибавяне къмъ основата, или къмъ самого име наставкитЬ: ецъ, ица, ево, ово и др. като: Борйловецъ до Раковица (Кулско), Ба-тевецъ до Боженица (Ботевгр.), Б а то во до Дерманци (Лук.), Борйлица до Турия (Казанл.),
Гатанёцъ до Г. Косово (Севл.), Батйлица до Торосъ (Лук.), Батдшево (Севл.), Батйш-ница (БЪл.),1) Перйловецъ (Кул.) и мн. др. Една малка часть отъ тЬзи названия сж добили турски изговоръ, като напр.: Алботйнъ вм. Бътина, Б а л ч й к ъ, вм. Баликъ и пр.
На края се налага да обърнемъ внимание върху една особеность на голЪма часть отъ названията, за които к а з а х м е, че сж отъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ. ТЬзи названия се отличаватъ главно по това, че завършватъ съ наставкитЬ ил, като: Батйлъ, Га-тйлъ, Бонйлъ, Перйлъ, или на — анъ и манъ, като напр. Гатанъ, Батанъ, Чёпанъ Дерманъ, Гра-доманъ, Драгоманъ и пр.
ТУРСКИ ИМЕНА
Петь вЪковното турско робство промЪня не толкова етнографския характеръ на българскитЬ земи, колкото селищнитЪ и м’ЬстнитЬ названия. И съ право може да се отбележи, че нЬма кжтъ отъ нашето отечество, въ който да не сё срЪща поне едно название отъ турски произходъ, дори и никога тамъ да не е имало турско население.
Още съ завземането на Балканския п-въ, турцитЬ почватъ да променять и названията на селищата, р-ЬкитЬ, планинитЬ и пр. Тази про-мЬна е ставала главно по три начина: 1.—чрезъ осмисляне или чрезъ приспособяване на имена по турски изговоръ, 2.—превеждане и 3.—пълно зам^стване на старигЬ названия съ имена отъ турски произходъ. На друго мгЬсто се спираме по-подробно на осмисленитЬ или имената съ турски
х) ТрЪбва да отбележимъ, че споредъ Нонетантинъ Богрянородни, единъ отъ печенежкитЬ князе къмъ 889 г. се е казвалъ Bata, а неговиятъ синь— Bataul (900—920 г.).
изговоръ (стр. 94), а тукъ ще се спремъ на пре-веденитЬ и на турскитЬ наименувания.
Ако се взремъ по-внимателно върху всички турски названия ще видимъ, че турцитЬ еднакво сж превеждали, осмисляли и налагали свои названия.
ТурцитЬ сж превеждали всички по-стари названия, на които сж разбирали значението на името, независимо отъ това дали тЬ сж отъ бъл-гарски или гръцки произходъ. Гръцкото Гинеко-костронъ се превежда на К ъ с ъ-х и с а р ъ, дн. Женско, Сидерокастронъ = Д е м и р ъ Хисаръ, Велесъ — въ Кюпрюлю, Сърнена-гора въ — Караджа-дагъ, Ниса-планина — въ Кара-о к у ш ъ, която е клонъ отъ Ени-ханъ-тепе въ централнитЬ Родопи, Маторие гори — въ Ко-джа-балканъ (Стара-планина), . iep6v бро$ до Родосто — въ Текиръ-дагъ (Света гора), Ви-деница — въ Гьозъ-тепе въ РодопитЬ, в. Пе-рунъ въ Пиринъ — на Е л ъ - т е п е, р. Черна — на Кара су, Вълчи-кладенецъ—въ Куртъ-бу-н а р ъ (Чирп.), и пр. Броятъ на преведенитЬ турски названия, изглежда ще да е твърде голЬмъ, но тъй като намъ не сж ни известии старитЬ български наименувания, на този видъ имена тукъ повече не ще се спираме.
Известно е, че броятъ на селищнитЬ, рЬчнитЬ и мЬстни названия отъ турски произходъ е твърде голЬмъ. Тукъ трЬбва да отбележимъ, че отъ всички народи, живЬли изъ българскитЬ земи, никой така сполучливо и точно не е давалъ селищнитЬ и мЬстнитЬ названия, както турцитЬ. ВсЬко име въ зависимость отъ неговата окол-ность, особеность на почвата, растителность, осо-бенъ видъ, цвЬтъ, състояние и пр. е давано на-пълно вЬрно. Да вземемъ само единъ примЬръ. Днешното име на с. ВЬтренъ-долъ е преводъ
отъ турското Е л и-д е р е. И пжтникътъ ще забе-лежи до селото, че всички дървета вмЪсто на югъ, сж наведени на северъ. Това единствен© се дължи на постоянниятъ вЪтъръ, който духа по коритото на р. Ели-дере отъ планината къмъ равнината.
Отъ неизброимото число турски названия ще се задоволимъ само съ нЬкои по-характерни и интересни имена, като: Харманли, Ка-зЪлъ Агачъ (Елхово), Кар а-б унаръ, Казан-л-ъкъ, Ярдъмъ, Дели Орманъ, Тузлукъ, Сакаръ-планина, Пашмакли, Юмрукъ-чалъ, Каймакъ-чаланъ, И р и -дере, К у-ру-чая, Гяуръ-гине, Еркесия, Орханъ-кьой, Хайрединъ, Татаръ-Пазарджикъ, Канга л ъ, тЬсенъ и дълбокъ коларски пжть, Чадъръ-тепе, Кавръка, Яязларъ, Дели-бинлерли, Азапъ-кьой и пр.
НАЗВАНИЯ СЪ ТУРСКИ ИЗГОВОРЪ
Между множеството турски наименования, въ всички крайща на нашитЬ зими се срЪщатъ и гол’Ьмъ брой, особенъ видъ селищни и мЪстни имена отъ предславянски и славянски произходъ, видоизмЪнени по турски изговоръ. ТЪзи имена показватъ, че турцитЬ, макаръ и завоеватели сж възприели и много отъ заваренитЬ названия, като сж ги приспособили по свойствения на тЬхния езикъ строежъ на думитЪ. Имената съ турски изговоръ, можемъ да раздЪлимъ на три малки групи. 1. — Напълно видоизмЪнени, 2. — названия въ които нЪкоя отъ ср’ЬднитЬ срички или мека съгласна е промЪнена на твърда гласна или е из-пустната нЪкоя гласна и 3.— имена чийто наставки завръшватъ на ча, че, ша и джа.
Къмъ първата трупа можемъ да отнесемъ следнитЬ имена: С и л й с т р а, отъ гръц. Дристра, а последното произхожда отъ стб. Дръстъръ, Едирнё — отъ Одринъ, Фйлибе — отъ Фи-липополисъ, Гьозекенъ отъ стб. Козекградъ, Е к р е н ё отъ Кранея, Г ь д п с а отъ Копсисъ, Г ю-мюрджйна отъ гръц. Комоцена, Кёстричъ отъ Кастрица и пр.
Къмъ втората трупа спадать следнитЬ имена: Мадара отъ стб. Матара, Кдртенъ — отъ Коритенъ, ТрЪвна — отъ Уровень, Студёна (Соф.) — отъ Студень, Лдзна — отъ Лозенъ, Н ё в л я — отъ Невенъ, К р и в н я — отъ Кривина, НикЛпъ (Търн.) — отъ Никополь, отъ Дирама — Драма; Дрёзна (Правишко) — отъ ДрАЗД'к (гора, л^съ), Истёрна до Вардша при При-лепъ отъ лат. cisterna и др. Името на града Кюстендйлъ е арабски преводъ на Константинова земя (ил на арабски значи земя).
Броятъ на названията, които спадать къмъ третата трупа е най-голЪмъ. Въ тЬхъ българскитЬ наставки ица, ецъ, ьцъ сж замЪнени споредъ турската фонетика съ суфикситЬ — ча, че, ша и джа. Така: Кюстёнджа идва отъ Костенецъ, Дупинджа — отъ Дупница, Стралджа — отъ Стрельцъ, Кдзлуджа — Козица; Добруджа — отъ Добротица; Странджа — отъ Стражица, Н ё в ш а — отъ Нягоса; Е л ё х ч а — отъ Елшица (Хаск.), Карапча (Попов., Ямб. Балч.) — отъ Крапецъ, р. Карапанча — отъ Крапиница, Ка-лутёрча — отъ Калугерица (Н. Паз.), Марко в ч а — отъ Марковица; Кюлёвча — отъ Ку-левецъ; Косдвча — отъ Косовецъ; Езерча — Езерецъ; Селча — отъ Селце, Стрёлча — отъ Стрельцъ, Л д в ч а — отъ Ловечъ, 3 й м н и ч ъ отъ — Зимница; Б л а ч а (Нёвр.) — отъ Блатецъ;
К р ъ н ч а (ДрЬн.) — отъ Крънецъ; Ц р ъ н ч а — отъ Църньцъ (калугеръ), Р у п ч а = отъ Рупецъ, Влаховичъ — отъ Влаховица, Лютаджикъ (Врач.) — отъ Лютица1) и пр.
АЛБАНСКИ НАЗВАНИЯ
Въ най-западнитЬ предЬли на българскитЬ земи се срЬщатъ и доста названия отъ аблански произхоДъ. Следъ австро-турскитЬ войни презъ 1688/1690 г., много българи отъ Скопско, Тетов-ско, Дебърско, Гилянско, Кумановско и Гости-варско, заедно съ сърби изъ Косово-поле, напускать роднитЬ си огнища и се изселватъ на се-веръ отъ Дунава въ днешна Войводина — СрЬмъ и Банатъ, тогава австрийски владения. На мЬ-стата на обезлюденитЬ селища, било доброволно или по нареждане на турското правителство сж били заселени албански колониста, конто по-късно постепенно заематъ все по-обширни области по горното течение на Вардара и Морава.
Както всички народи, така и албанцитЬ сж видоизмЬнявали, осмисляли или напълно заменяли старитЬ селищни и мЬстни названия съ такива отъ албански произходъ. Тъй като тЬзи крайща ми сж твърде малко познати и не съмъ ималъ възможность да събирамъ материали, то затова тукъ само за примЬръ ще бждатъ дадени нЬколко албански названия като: Рёг-korda = „подъ ридъ" до Цръни-връхъ (Ск.), Vo rat Tur eve = Турски гробища до Горно Сонье (Ск.), Diuri zi = „4epeHb камъкъ" до Малчище (Ск.), §ко2а = Габеръ до Червена вода (Ск.) и пр.
Въ единъ документа ота 1836 г. вм. потурченото Лютаджикъ, срЬщаме бълг. Лютица.
ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ НАРОДНОСТЬ
Всички народи, както и отдЪлни племенни групи, живЪли изъ българскитЬ земи, освенъ многобройнитЪ и разновидни названия на селища, реки, планини и пр., сж оставили и не малъкъ брой наименувания свързани съ тЬхнитЪ соб-ствени имена. И до днешни дни по името на старигЬ траки, обширната область между Стара-планина и БЪло-море и отъ Черно-море до р. Места се нарича Траки я. Македония е добила името си отъ старите македонци, а Бълг гария — отъ старите българи и пр. Известно е, че тракитЬ сж се делили на много племена, всЪко отъ които е оставило и името си на об-ластьта, въ която е жив’Ьло. По името на тракийското племе фриги, страната въ днешна южна Македония неколко вёка преди Христа се е на-ричала Фригия, а страната между Дунава и Стара-планина, по името на мизигЬ, много столетия се е наричала Мизия, име изчезнало едва преди единъ вЪкъ. По името на дарданцитЬ презъ сродните вЪкове северна Македония се е наричала Дардания, а по името на пеонитЬ областьта по горна Брегалница и Кюстендилско е носила * названието П е о н и я, име запазено и до днесь подъ формата Пийнецъ.
Името на келтитЪ и на галите1) не е запазено въ нито едно название, освенъ, ако при-емемъ, че сердитЬ или сардигЬ сж отъ келтий-ски произходъ, които сж наложили своего име въ античного название на днешната ни столица — С ер дика. Въ земите на югъ отъ Дунава не сж открити до сега никакви следи отъ името на германского племе бастарни.
х) Имената Галата, Галатинъ, Галиче, Галичникъ и др. иматъ другъ произходъ.
Това, което прави особено впечатление и буди гол’Ьмъ интересъ е, че името римски, рим-ско не е запазено подъ никаква форма. Но без-четъ сж названията свързани съ латински, латинско и пр., въ смисълъ на старовремско, отдавнашно.
Името и на старите славяни, дори и имената на нито едно отъ славянскитЬ племена, не е запазено въ нито едно название. Може би названието на с. С м и л й нъ (Смол.), произлиза отъ СмолЪни, а названието на р. Воюса въ Албания ще стой въ връзка съ племето ваюнити. Берзития и Драговития отдавна сж изчезнали като областни названия. *
Съ имената на почти всички народности, жи-вЪли по нашитЬ места следъ идването на славянитЬ, като гърци, българи, кумани, печенеги, татари, турци, маджари, нЬмци и пр., сж свързани много названия, съ Които ще се запознаемъ по-следователно, като почнемъ съ названията свързани съ „латинци".
Преди да се занимаемъ съ произхода на названията свързани съ народность, трЪбва да обър-немъ внимание на обстоятелството, че не всички наименувания на некой места носятъ непременно имената на народитЬ, които сж живЪли въ тЬхъ или около тЬхъ. Ще посочимъ примЪри, отъ които ще се види, че при наименуванието на такива места, околното население не е държало сметка за истинския народностенъ произходъ на народа, съ който е свързано името на некое селище или местность. На много места се сочатъ названия като: Латйнска черква, Латински гробища, Латинско кале, Латинъ-градъ, или Елёнски гробища, Елёнска чешма, ГрЪцки-долъ, Жйдовъ-кладе-нецъ и пр., но това ни най-малко не показва,
че на тЬзи мЪста сж жив-Ьли латинци, т. е. рим-ляни, елини или гърци, жидове, т. е. евреи и пр.
Подъ понятието „латинци" у насъ днесь, и то подъ влиянието на училището, се разбирать римлянитЬ. Въ сжщность подъ „латинци" народътъ разбира единъ народъ, който е жив’Ьлъ по нашитЬ земи много отдавна, говорилъ е „не-разбираемъ" езикъ, нито български, нито гръцки или турски, народъ, който се е кръстилъ като насъ и главно народъ, който е строилъ калетата, старитЬ черкви, пжтищата и т. н. Всички оста-тъци отъ стари градища, крепости, черкви, пж-тища и пр., за които у народа не е запазенъ ни-какъвъ споменъ, никакво предание и за конто нищо не се знае, сж останали отъ „латинско време", отъ „латинцитЬ". Много отъ старитЬ черкви, гробища, крепости, водопровода разру-шени въ началото на турското владичество, дори и по-късно (какъвто е случаятъ съ старата тур-ска баня въ Фердинандъ, разрушена следъ 1688 г.), населението въ повечето случаи нарича „латински". До Б*Ьла-Черква и Павликени (Търн.), Ху-бавене (Лук.), Ставерци (Ор’Ьх.), Богданово (Ст. Загор.), Грамада (Кул.) и мн. др. има „Латински гробища. До Ботунецъ (Соф.), Камено-поле (Б.-Сл.), въ Кунино и до Осиково (Вр.) и пр. се намирать Латински черкви, а до Ба-халинъ (Царибр.) има Латински кръстёве и до Ботево (Вид.) — Латйнски карауль. ПриведенитЬ по-горе „Латински гробища", и „Латински църкви", както и повечето отъ разру-шенитЬ крепости, които народътъ нарича „Латински", сж обикновено отъ епохата между X— XIV в. сл. Хр.
Значително по-малко сж названията, свър-зани съ името еленски, елински или гръцки. Иои и какви сж тЬзи „елини" въ народного съзнание
нЬма ясна представа; знае се само, че елинитЪ сж жив’Ьли отдавна, че били едри люде, били християни и нищо друго. Названията, свързани съ елини и гърци, сжщо така не показватъ, че на тЬзи м*Ьста сж живали гърци; rfe се отнасятъ до мЪста, които явно нЪкога сж били обитавани отъ българи, но презъ робството всички връзки съ миналото сж били прекжснати, затова и за такива м-fccra не се знаятъ никакви легенди или каквито и да сж спомени. До Ябланица (Тет.) има Еленйшки гробища, надъ Л’ЬсидрЪнъ !Тет.) — Елёнски гробища, до Ясна-поляна Бур.) — Елёнско гробе. До Кюлевча (Шум.) една обградена отъ две страни съ високи скали долина, гдето споредъ народного предание е имало голЪмо сражение между българи и гърци, при което последнитЬ били съвършено разбити, се нарича Гръцка с’Ьчь. Една могила до Правецъ (Бот.) се нарича Гъркова могила, а една местность до Говедарци (Сам.) — Гърковица. На българскитЬ названия съ значение на гьркъ, съответствуватъ турскитЬ— Урумъ-кьой, дн. Ефремъ (Харм.), Урумъ-ени-кьой, дн. Бъл-гарово (Айт.) и др.
Доста сж пр^ртЬритЬ на селищни и мЪстни названия, свързани съ името българинъ. Въ Шиш-мановата грамота, дадена на Рилския манастиръ, нЪкжде изъ Дупнишко се споменува с. Блъгарн-no. Въ една грамота отъ 14 в., нЬкжде изъ'Косово поле се споменува Бдъг&рскн клтоунь. Въ Ловчанско едно село се нарича Българёне, въСолунско има Бугарйево, въ южнаТесалия единъ върхъ се казва Булгара, а въ Кешанско има село Булгаръ-кьой. ТурцитЬ и бълга-ритЬ-мохамедани изъ РодопитЬ, наричатъ „невЪр-ницигЬ“-българи, както е известно, „гяури". Много
названия изъ южнитЬ предали на земитЬ ни сж свързани съ името гяуръ или кауръ, като: Г я у р ъ-йолу до Нприлово (Поп.), Гяуръ-гине —долина до Нова-махла (Пещ.) Гяуръ-бунаръ до Каснаково (Хаск.), КаУръ-аланъ, дн. Българ-ска поляна (Харм.), Каурско гробе до Де-винъ, КаУръ-чанъ (Български звънецъ) до Ягодина (Девин.) и пр.
Основатель на Бачковския манастиръ, както се знае, е грузинецътъ Пакурианъ, който го е обдарилъ съ много земи и други имоти. Този манастиръ е ималъ и много параклиси изъ различии краища на РодопитЬ. Такъвъ параклисъ или имоти, манастирътъ ще да е ималъ и около с. Павелско (Лсен.), гдето и днесъ е запазено името И в е р ц е1), което е стб. форма на грузинецъ.
Името на печенегитЬ е запазено въ малъкъ брой мЪстни названия, като Печенакъ до Жгленъ (Лук.). Може би и въ названието на с. Бежаново (Лук.), да се крие маджарската форма бешеновъ, което значи печенегъ (гл. стр. 89). А Бешеновъ въ Банатъ, както е известно, е насел енъ съ българи изъ Свищовско и Плевенско.
Отъ всички народи, които презъ срЪднитЬ в’Ькове сж нахълтвали на югъ оть Дунава, най-много следи сж оставили куманитЬ. Разселили се въ различии покрайнини между българитЬ, тЬ сж успЪли да оставить и повече селищни и мЪ-стни названия съ своето име. Въ Софийско едно село до скоро се наричаше Кума ни ца, въ Тро-янско има с. Коменско, а въ СЬрско — К у м а-нйчъ. Една местность до Панагюрище носи името Куманйчево, до Джурово (Тет.) има Куманецъ, до Криводолъ (Врач.)—К у м а н о в а
х) Въ Царибродско, малки каменни вдлъбнатинки, въ които се събира дъждовна вода се наричатъ йверки.
мука, до Вердикалъ (Соф.)— Куманин ъ-д о л ъ, до Девинъ — К6менъ, до Широка лжка (Дев.) — Кдменско гробе, а до Видраре (Тет.) — Команйшка лжка.
И узитЪ сж оставили своето име въ назва* нието на с. Узларъ (Балч.).
Презъ ср’ЬднитЪ вЪкове българитЬ сж на-ричали днешна Албания — Лобанова земля1), а презъ 14 в. днешното с. Арбанашко (Куман.) се е наричало Арбанаси. ДнешнитЬ названия на с. Арбанаси (Търн.) иГ. иД. Арбанйсъ (Асен.) носятъ имената си отъ онЪзи българи, които презъ 13 или 14 в. сж били преселени отъ къмъ предЬлитЬ на Албанската, т. е. Арбанашката область. Това старо название е запазено и въ кре-постьта Арбанашко кале до Гагйница(Берк.). ТурцитЬ наричатъ албанцитЬ арнаути, подъ което име се разбирать не само албанци, но и българи, дошли отъ най-западнитЬ, съседни съ Албания, български области. У насъ сж запазени доста названия свързани съ арнаутитЬ, отъ които ще споменемъ само: А р н а $ т ъ, дн. Пороище (Разгр.), Арна^тито (Ст. Заг.), Арнаутецъ до Коприщица, Арнаутска пжтека до Джуровъ (Тет.) и др.
Гол*Ьмо впечатление правятъ и названията, които напомнятъ за нЬмци, маджари и сърби. Тр’Ьбва да се отбележи, че тЬзи названия, съ малки изключения, се ср’Ьщатъ изъ областитЬ, въ които въ старо време се е разработвало ру-дарството (ср. по-долу). Известно е изобщо, че въ всички рударски центрове на Балканския п-въ, презъ ср^днитЬ в^кове и първитЬ два-три в*Ька
х) Грамотата на Ив. Ясенъ II, дадена на дубровча-нитЬ, ср. И. Ивановъ, Български старини изъ Македония, ст р. 578.
на турското владичество, добиването на металигЬ е било изкуство, съ което сж се занимавали пре-димно чужденцигЬ — саксонци или нЪмци, ма-джари, сърби и др.
Името на саксонцитЪ-рудари, които сж били главно нЪмци, е запазено въ нЪколко названия, като: С а с а н и, махла въ Страдалово (Кюст.), въ С ас а (Коч.), Шашево или Сйсево (Крат.) и пр., или пъкъ въ наименуванията: Я л а м а н и ца, рЪка до Пирдопъ и р. Яламанка, рЪка до Троянъ. ПоследнитЪ наименувания произхождатъ отъ гръцк. ’'aXapxvoi или тур. аламанъ, съ които имена двата последни народа сж наричали нЪм-цитЬ. Името нЪмци е запазено въ названието Н ё м с к и г р о б и щ а до ВЪтренъ (Пазардж.).
ГолЪмо впечатление правятъ и досега раз-пространенигЬ названия, свързани съ името ма-джари или унгарци. МаджаритЪ не само като рудари сж се настанявали изъ полуострова, но и често преселвани презъ турското господство, тЪ сж оставили следи въ нЪкои названия, между които тукъ ще се спремъ само на следнитЬ: въ Само-ковско има село Маджаре, основано отъ ру-даритЁ маджари или хървати1), които презъ роб-ството сж разработвали желЪзната индустрия въ този край. Село съ подобно- име има и въ Ку-мановско, както и въ Карловско, само че последнего се изговаря Маджёре. До Поморие една могила се нарича Маджаръ-тепе, до Габров-ница (Ферд.) има Маджареко кладенче2)
х) Тукъ ще трЪбва да отбележимъ, че българигЬ сж наричали хърватитЬ, боснацитЬ и далматинцитЬ-рудари, не съ тЬхнитЬ имена, а маджари.
а) Названието Маджарсдо кладенче, до Габровни-ца, както и Ша ран по ль до близкого село Студено буче, напомнятъ за онЪзи потуочени маджари, които следъ Чипровското възстание сж били заселени отъ турцитЬ изъ този край.
а една р’Ькичка до Пирдопъсе казва Манджа-рйнъ. Въ единъ документъ отъ 1600 г. се споменува единъ градъ съ името Угрешъ, който вероятно ще да се е намиралъ въ мЪстностьта Огра шъ, въ съседство съ върха Босна до с. Го-лЪмо Буково (СрЪдецка ок.), гдето сжщо така презъ ср'ЬднитЬ вЬкове сж били разработвани жел'ЬзнитЬ рудници. Името Угрешъ произхо-жда отъ стб. оугрн, съ значение на унгарецъ, маджаринъ. Въ Шуменъ една местность, гдето презъ 1848 г. сж се кжпали унгарцитЬ-емигран-ти, се нарича УнгуритЪ.
На много мЪста у насъ се срЬщатъ и названия, свързани съ името сърби, които турцитЬ сж преселвали изъ нЬкогашнитЬ голЬми сръбски ру-дарски центрове. Въ съседство съ Маджаре (Самок.) се намира Сръбско село, сега Мала-цър-ква. По-рано с. Попово (Соф.) се е наричало Сръбски-Самоковъ. Въ Севлиевско има с. Сърбё (дн. Росица), а до Столътъ (Севл.) има. местность Сърбено бърдо. До Сестримо (Паз.) има Сръбски гробища, а до Етрополе — Сръбинъ-чешма. Вь Видинско едно село се казва — Бошнакъ, до СтреЛци (Плов.) има Бош на къ-тар л ж, а до Кралевъ-долъ (Соф.) — Бошнячйца.
Името на поляцитЬ е запазено подъ формата Лёхово (Св. Врачко) и Лйхово (Паз.). До Пирдопъ има Чёшко поле, а до Расникъ (БрЪзн.) — Чёшко пазарище.
Интересно е че дубровчанитЬ, които презъ ср^ЬднитЬ вЬкове, и особено презъ първата половина на турското ни робство сж били главнитЬ търговци по нашитЬ земи, сж оставили малко названия свързани съ тЬхното име. Въ Разградъ има Добро шка мах л а, а може-би и назва-
нието на с. Добр^ша (Врач.), да стой въ връзка съ името на дубровчанитЪ.
ГенуезцитЪ и венецианцитЬ, сжщо така сж ни оставили малко следи отъ своитЬ имена и то подъ турската форма „дженевизлеръ* или „френкъ". До Гостиница (ДрЪн.), следитЪ отъ стария пжть се наричатъ Д женевйзъ-йо лъ (Генуезки пжть), една отъ старитЬ търновски махли носи името Фрёнкъ-хисаръ, а надъ Варна едно село се нарича Ф р а н г й.
ЕвреитЬ, които сж жив*Ьли у насъ презъ всички времена като търговци, не сж оставили по-трайни названия*, свързани съ тЬхното име, освенъ названието „Еврейска мах л а“, каквато има въ вс^ки градъ. Единъ кладенецъ въ Етро-поле се нарича Еврёецъ, а една полуразрушена кула — Еврейската кула.Възамена на това, обаче, у насъ сж запазени извънредно много названия, свързани съ името „жидювци" и то не въ смисълъ на евреинъ или жидъ, но съ значение, споредъ народного предание, на люде вели-кани, страшни, които сж жив*Ьли въ много да-лечни времена. Единъ старо-планински връхъ се нарича съ тур. форма Ч и ф у т ъ.
АрменцитЬ сжщо така сж стари преселници на Балканския п-въ. Въ грамотата на Шишмана, дадена на Рилския манастиръ, ср’Ьщаме мЪстото Apui€Ni|H9 въ Габровско едни колиби се наричатъ Армёнит-Ь, едно село въ Никополско се нарича Ерменл^й, а доВидраре(Тет.)има Армйнска поляна.
ЦиганитЬ, които сж се пресел вал и у насъ презъ различии времена отъ 10—17 в., сравни-телно много други народи, сж оставили, освенъ „Циганека махлам, каквато има почти въ всЬко селище, и много други названия, свързани
съ ткхното име. Въ старитЬ извори, както и въ западнитЪ предали на българскитЬ земи, ци-ганитЬ сж известии и съ имената агупци, гюпци, гупци, т. е. люде дошли отъ къмъ Египетъ. Въ Шишмановата грамота се споменува мЪсто Лгоу-повы кл”Ьтн. . . До Комарево (Карн.) има Циганеки пжть, до Бахалинъ (Царибр.) — Циганека бара. Една старинна крепость до Петрово (Св. Врачко) се нарича Егюптенъ или съ тур. форма — Ченгенё кале, а единъ долъ до Прилепъ носи името Г ю п с к о.
ВласитЪ-овчари, които повече сж известии съ името каракачани, или заселенитЬ презъ 17—18 вЪкъ румънци, южно отъ Дунава, сжщо така сж оставили много названия, които поназвать за гЬх-ното приежтетвие изъ българскигЬ земи. Особено гол’Ьмъ брой такива наименувания се срЪщатъ изъ планинскитЬ области, гдето и каракачанитЬ-овчари, необезпокрявани отъ никого, сж прежи-вЪли продължително време. Тукъ ще приведемъ само нЪколко названия, свързани съ името влахъ, като напр.: Влаховица до Прелазница (БЪ-логр.), В ла ш ко село (Ферд. и Врач.),. В л а х о-вичъ (Кулско), Влашко селище до Д. Гное-нйца (ОрЪх.) и т. н.
Изъ българскигЬ земи се срЪщатъ и доста названия, свързани съ името на юруцитЬ. Юру-цитЬ сж преселени къмъ срЪдата на 16 в. отъ Мала-Язия; rb говорять турски, но истинскитЪ тур-ци не ги смЪтатъ за турци. ЮруцитЬ сж дошли на Балканския полуостровъ като пастири-нома-ди, затова и названията свързани съ тЬхното име, се срЪщатъ повече изъ планинскитЬ и по-малко въ предпланинскитЬ области. Въ Рила, единъ отъ високигЬ върхове се нарича Юр^ш-к и-ч а л ъ, до Говедарци (Самок.) има Юр^шко
кале, въ централ нитЬ Родопи—Юр у к ъ-а л а нъ, а с. Надежда (Лови.) и Руецъ (Търг.), по-рано се наричаха Юруклеръ, т. е. юруцитЬ.
И 1 татаригЬ сж стари преселници изъ на-шитЪ земи. Още презъ 13 в. тЬ се ширять между Дунава и Стара-планина, но презъ епохата на робството тЬ вече сж заселени изъ различии по-крайнини на земитЬ ни. Две села, едното въ Хасковско, а другого въ Борисовградско и днесъ се наричатъ Т а т-а р е в о. Александрово (Лом.) по-рано се е наричало Татаръ-махле, а Видин-скотоселоСлана-барасееназвало Татарджйкъ.
Въ обширната турска империя, между многого народи, дошли изъ всички краища на ней-ната територия, е имало и негри, или както на-шиятъ народъ ги наричалъ араби. Ti сж идвали тукъ било като чиновници, като войници или роби. Въ? много народни пЪсни се Bbarfbea „черенъ арабъ". Въ^завещателния актъ на Карлж-бей се споменува с. А р а п л й, название, което по-рано сж носили с. Абланица (Ловч.) и с. Черноземъ (Елх.). Село Златовръхъ (Асен.) до скоро се наричаше Арапово.
ЧеркезигЬ сж единъ отъ народитЬ, който най-малко време ^,е прежив’Ьлъ на Балканския п-въ. ТЪ^спадатъ{къмъ западната трупа на мно-гобройнитЬ кавказки племена, които сж дошли едва въ срЪдата на 19 в., и съ Освобождението на България сж се изселили. Особен© много чер-кези се преселватъ следъ 1864 г., когато руситЬ напълно сж заели^тЬхната територия. Между го-лЪмиятъ брой названия, свързани съ името на черкезитЪ, тукъ ще споменемъ: Черкез ъ-к ь о й, дн. Александрово (Ямб.), Ч е р к е з л й, дн. Фердинанд ово (Карн.), Ч еркёзка-мах л а до Демиръ-Хисаръ и СЪръ, Черкезит-Ь до Караманово (Свищ.)^и т. н.
Едно село въ Варненско се нарича В д ж е м-лёръ, чийто български преводъ е „персийци".
названия свързани съ имЕна отъ ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТЪ.
ГолЬмъ е броятъ на мЬстнитЬ и селищни названия свързани съ имена отъ обществения животъ, като: царь, султанъ, боляринъ, воевода, паша, кметъ и пр.
Още презъ II в. сл. Хр., до устието на р. Огоста, не далечъ отъ влизането й въ Дунава и до с. Хърлецъ (ОрЬх.), римлянитЬ сж издиг-нали една крепость, която се е наричала Bogus t а е. Споредъ единъ надпись отъ около III в. сл. Хр., намЬренъ въ Хисаря (Пловд.), крепостьта около този курортъ въ старо време се е наричала ’Аиуоботе^. По-късно Прокопий споменува нЬкжде на югъ отъ Стара-планина крепость, сжщо така подъ името ’Аиуойсггес, а мал ко ^по-късно това име се предава вече чрезъ съот-ветната нему гръцка форма Sspaarq или гръцки преводъ 2ераого6тсоХс<;, т. е. Царевъ-градъ. Презъ римска епоха днешниятъ градъ Стара-Загора се е наричалъ Bngusta Traiana, а презъ X в. днешнитЬ Троянови врата сж били известии съ името BaoiXud) хХесообра, което значи царски проходъ, име запазено и сега въ названията на Горна и Долна Василйца (Ихт.,). Въ Рилската грамота на Ив. Шишманъ се срЬ-щатъ имената: Цревъ-внръ Цревъ-вр^ъ, а въ друга грамота отъ това време, подъ днешното си име, се споменува традчето Царево-село.
Изъ всички краища на българскитЬ земи, най-много названия отъ този родъ, се срЬщатъ,
свързани съ името царь1). И не току така, безъ никакъвъ поводъ, народътъ е свързалъ толкова много мюзета съ името царь. На такива мЪста, ако не нЪкой отъ българскитЬ царе, то нЪкой царски родственикъ ще да е ималъ свое владение или ще да е съградилъ нЬкоя крепость, църква и пр., или пъкъ нЪкой велможа или защитникъ, както четемъвъ надписа отъ Боженица, е „подър-жалъ царь Шишмана”.
Населението отъ сената въ Разметаница, между Дупница и Кюстендилъ, и днесь сочи м*Ь-стото Царичина, гдето споредъ народного предание сж се намирали дворцигЬ на Самуила и неговитЬ братя. Единъ рътъ до в. Веженъ и едни колиби отъ селото Свидня (Соф.), носятъ сжщото название, а една местность до Гложене (Тет.) се нарича Царйчина. Известно е, че въ Търново, мЪстото, гдето сж се намирали царскитЬ дворци, се нарича Царевецъ. Една височина съ следи отъ градежъ до с. Боженица (Бот.) и друга ви-еочина, съ остатъци отъ крепость надъ Бр’Ьзникъ, както и единъ връхъ надъ Котелъ, носятъ името Царевецъ, а една низина до Видраре (Тет.) се нарича Царченецъ. Освенъ при ТрЪвна, названия Царева ливада се ср’Ьщатъ и между височината Вола и Черёпишкия манастиръ (Врач.), до Кладорубъ (БЪлогр.), Ломецъ (Троян.), Фа-кия (СрЪд.) и др. До Жсенъ (Тет.) има Царйчина чешма, до Чупрене (БЪлогр.), Сталийска махла (Лом.) и Кокаляне (Соф.) — Царевъ к л а-денецъ, а надъ Самоковъ сж ЦарёвитЪ кладенци. До Калояново (Слив.) и Кокаляне
9 Титлата царь, равнозначаща на императоръ, про* излиза отъ лат. caesar и се е произнасяла презъ първото царство — Ц«с2рь, а формата царь е засвидетелству-вана едва въ началото на второго българско царство.
(Соф.) има Царева п жте к а, а до Борущица (Каз.), Костенецъ (Ихт.), Бояна (Соф.), Г. Болярци (Елен.) и др. — Царево падало, надъ Кату-нецъ (Лов.) и Дълбокъ-долъ (Троян.) се намиратъ Царева могила, до БЪлоградчикъ — Ц а р й-цинъ гробъ, до Лобошъ (Рад.) — Царёво с е л и щ е, до ДрЪнъ (Рад.) еЦарёвото дърво, а надъ Струмица сж Цареви кули.
На горнитЬ названия отговарятъ побълга-ренитЪ гръцки имена Васильдвска (Царева или Царска) пл ан и на (Тет.), Г. и Д. Вас и лица (Ихт.) или турскитЬ Султанъ-тепе (Ца-ревъ връхъ), Султанъ-ери (Цареви ниви,—по срЪдното течение на Ярда), С у л т а н ъ (Поп.) и др., както и западно-европейскитЬ Кралёвъ-дворъ въ Пиринъ, Кралевъ-връхъ до Пра-вецъ (Бот.), Кральовъ-долъ до Смолянъ1), Кралъ-мезаръ (Царски или Кралски гробъ) до Каравелово (Елх.) и мн. др.
Латинското caesar е преминало у гърцитЬ подъ формата xatoap, която видоизменена на xal-aapa, се запазва до късното срЪдновЪковие като придворна византийска титла. Отъ тази титла сж добили названията си: К ё с а р е в о (Г. Optx.), Кесаръ надъ БрЪстовица (Пловд.), Малъкъ и ГолЪмъ Кёсаръ въ Стара-планина надъ Етрополе и пр.
Гръцкото деспотъ, което значи управитель, която титла у насъ сж носили обикновено и най-близкигЬ роднини на царя — братя, синове или братовчеди, се е залазила въ областного название Доспатъ, както и въ Дёсподецъ до Гра-дево (Г. Джум,).
*) Кралёвъ-долъ (Соф.) носи името си отъ първия заселникъ Кральо, дошълъ презъ 16—17 в. отъ къмъ Кратовско или Кумановско.
Друга титла отъ гръцки произходъ, която е добила гражданственость и е измЪстила старо-славянскитЬ жупанъ и бань, е дуксъ, която има сжщо така значение на областенъ управитель и която, както и старославянскитЬ титли, сж запа-зени въ нЪкои наименувания. До Перущица една надгробна могила се нарича Дукова (а не Духова), а друга, сжщо така голЪма могила, която се намира въ полето, се нарича Банова. До Дорково (Пещ.) има Дуковецъ, до Калуге-рово (Паз.) — Жупаница, единъ отъ малкитЬ притоци на Черни Искъръ носи името Д ж у п а-н и ц а. Едно село въ Костурско се нарича Ж у-паница, а една область въ Дебърско се нарича Жупа.
Старобългарското боляринъ не е могло да добие такова разпространение и да се наложи върху топонимията. До Търговище (БЪлогр.) има Болйрски рътъ, въ Витоша — Боёрица, което вероятно идва отъ Болярица и въ Еленско има Г. и Д. Б о л я р ц и.
Интересенъ е и произходътъ на името на с. Б од на (Соф.), което вероятно е гръцката форма pocdvoc на аварското bajan, съ значение на боляринъ, велможа.
На всички тЬзи названия отговаря доста разпространеното турско наименувание на селища и м'Ьста, свързани съ паша, като: Паша-кьой (Елх.), Пашаница (единъ дЪлъ отъ Рила планина), Паша-бунаръ до Пирдопъ, Пёши-н и по яти до Градецъ (Вид.) и мн. др. Тукъ се налага да отбележимъ и още едно турско название, което отговаря на днешното пръвъ министъръ — везиръ, като: Везйръ-тепе до Плиска и въ Странджа планина. У насъ се срЪ-ща, ако и много рЪдко, турско-арабското Е м и р-лёръ, което значи принцове, титла която носятъ
потомцитЬ на пророка и Сейдъ (Поп.), което пъкъ значи човЪкъ отъ знатенъ произходъ.
ОтдЪлни по-малки управители или начал-ници на крепости у старитЬ българи сж се наричали воеводи1), или пъкъ съ гръцкото кефа-лия — хефаЦ, какъвто е билъ и ссвлстъ Огн^нъ кефААНП1 2). Надъ Вратцата до Враца, единъ долъ се казва Воевддин ъ-д о л ъ, въ Ново-пазарско едно село се нарича Вой вод а, а названието на Келифарево (Търн.) е изопачена форма отъ стб. Кефлллрсво. Сжщиятъ произходъ има и една височина съ остатъци отъ градежи до Д. Гноеница (ОрЪх.), която се нарича Кюфала-рецъ. На тЬзи названия отговаря отчасти и турското Сердйръ^чифликъ (Берк.), което има повече значение на главенъ воененъ началникъ.
Въ грамотата на Шишмана се споменува местность Столннкъ, а и днесъ въ Новоселско има с. Стдлникъ, което произхожда отъ старого столннкъ, т. е. царски виночерпецъ, който се е грижелъ за царската трапеза. Първиятъ султански конярь се е наричалъ имрихоръ, отъ което име носи и названието си Имрихоръ (Разгр.).
У насъ се срЪщатъ и други названия, и то повечето отъ чуждъ произходъ, съ значение на господарь. Названието на с. Уровене (Врач.) идва отъ маджарското uroven — господарь. Името на с. Бошуля (Паз.), произхожда отъ рум. mosul, гдето м споредъ турския изговоръ, е за-
1) Въ единъ надпись отъ 1346 година четемъ: ВОЕВОДНН'Ь ВНТ0Л1Нр0ВгЬ СНВ.
2) Откачало КСфЛАНГЛ е означавало военна длъж-ность — началникъ на войскова часть, а по-късно се явява като граждански и воененъ управитель.
мЪнено съ б. Първоначално тукъ, до стария пжть, се е заселилъ нЪкой цинцаринъ-кръчмарь, покрай хана и имението на който по-късно постепенно сж се заселвали и други пришелци.
Множество сж и названията на селища, които стоять въ връзка съ турск. кадия (сждия), като: КадЖ-кьой(Н. Заг.), К а д й е в о (Плов.), на които отговаря названието на Сливенския кварталъ Клуцохдръ, отъ гръц. xpcrfjc x^Pwv — сждийско-село и пр.
СтаритЬ българи, дори и наскоро преди Освобождение™, на днешнитЬ кметове сж каз* вали князе1), нарицателно, което намираме и въ Виргинската грамота подъ формата кънжзъ, отъ гдето произхождатъ и названията на К н е ж а (Ор’Ьх.), Кнёжки-долъ (Троян.), Князово т о р и щ е до Борованъ (Б. Слат.) и пр.
Едно село въ Видинско се нарича Смър-данъ, името на което произхожда по-скоро отъ познатата още у Иоана Екзарха дума смърдн, смърдъ, което значи независимъ селски стопанинъ, отколкото отъ смърди, вони.
На турското Куруджйево — Кн. Александрово (Хаск.) отговарятъ съвременнитЬ П ж-дарево, Пждарско и пр.
ИМЕНА, СВЪРЗАНИ СЪ ВОЙНИ, БУНТОВЕ, ВОЙНИЦИ, ГРАБЕЖИ И ПР.
По всички краища на българскигЬ земи, презъ всички времена сж ставали много чести
2) Съвременното нарицателно кметъ произлиза отъ срЪднов’Ьковното кдмити, което пъкъ произхожда отъ лат. qomes, преминало у гърцитЪ въ х6|1сто$, а у старитЬ българи — КЪМбТЪ.
сражения, възстания, грабежи и пр. За съжаление обаче, съ малки изключения, за повечето отъ тЬзи събития въ народното съзнание, не сж запазени никакви, поне малко, по-ясни спомени. ВЪрно е, че около почти всички стари крепости, както и на много други мЪста, сж ставали сражения и масови избивания, но какво знае народното предание за гЬхъ? — Нищо друго, освенъ нЬколко несвързани и смжтни, въ повечето случаи лишени отъ каквато и да е историческа истина, легенди. Много често напр. се говори, какъ съ измама била превзета тази или онази крепость, дето главно се преплитатъ дЪлата на нЪкоя бабичка, мома, евреинъ или циганинъ. Другаде се говори, какъ на конь или на магаре сж давали да ядатъ много ечмикъ, които следъ като изжъднЪвали сж били пускани и намирали водопровода на обсадената крепость, или най-после какъ на рогата на кози, нощно време, сж били поставяни горящи свЪщи.
Ако у насъ сж запазени твърде малко мЪстни названия, непосрЪдствено свързани съ сражения, то има доста наименувания, конто сами по себе си ни подсказватъ, че на тЬзи мЪста сж ставали кръвопролитни борби. Така до Кюлевча (Шум.) и до Котелъ има местности, наречени Гръцка с Ъ ч ь, гдето споредъ народното предание сж ста-нали голЪми сражения между българи и гърци. Въ една местность до Несебъръ, наречена К о к а-л о с ъ, се намирали много кости, които вероятно сж останали отъ страшното поражение, нанесено отъ'Симеона презъ 917 год. върху гърцигЬ, въ сражението при Ахело. На последното название от-говарятътурскитЬ—Кемйкъ-дере, дн. Костена р'Ька (Пров.), гдето легендата разказва, че нЬкога е станала гол*Ьма битка и Кемйковъ-долъ до крепостьта Крънъ (Каз.), гдето споредъ преда-нието сж били избити много мжже, жени и деца.
Въ Разметаница подъ ГолЪмо-село (Дупн.), една местность се нарича Кръвавето, гдето както легендата разказва, единъ царь избилъсвоитЪбра-тя. Подобно име носи и една скала надъ р. Дам-лж-дере, източно отъ Девинъ, за която бълга-ритЬ-мохамедани разправятъ, че четиредесеть момичета не сж искали да приематъ правата вЪ-ра, затова турцитЬ сж ги качили на скалата, дето тЬ били изклани и отъ тамъ хвърлени въ рЬ-ката. И надъ пролома при Перникъ има мЪсто наречено Кръвавето, за което, за съжаление, не е запазена никаква легенда. Съответното тур-ско название» подъ формата К ан л А-д ере, което значи Кървава рЪка, се срЪща до Крамолинъ1) (Севл.) и въ Еледжикъ — Ихтиманска СрЪдна-гора.
Освенъ гол'Ьмиятъ брой названия, свързани съ името войникъ, като напр.: Войнйкъ (Ямб.), Войникъ-махле (Чирп.), Войнйшка могила до Гложене (Тет.), има и старобългарски форми като: Р а т и ц а, отъ стб. рлтьннкъ до До-бревци (Тет.), на които имена отговаря и побъл-гареното гръцко название Пелатйково (Дупн.), което произхожда отъ кеХатсхбу.
Днешното име на Стрелча (Пан.) е турски изговоръ на старобългарското Стръльуь или Стр«-льцъ-грлдъ, т. е. градъ на стрелцитЬ. Съответното турско, на горною име еЯкънджиларе (стрел-цитЬ), дн. Петко Славейково (Севл.), както и по-българеното Яканджйево (Паз.). Все сжщото значение има и названието Окчиларъ (Ксант.). ИзпращанитЬ напредъ съ разузнавателна цель войници въ турската войска сж се нарича л и гю-
х) Интересно е названието на Крамолинъ, което ни подсЬща да свържемъ неговото име съ стб. КРАМОЛА — въ смисълъ на свада, кавга, не голЬмо сражение.
раджии, отъ дето произхожда и името на с. Г ю-р а д ж й я (Новосел.). ВойницитЬ кавалеристи се назвали — казаци, моряцитЪ на военнитЬ кораби — азаплии — отъ дето и Лзапъ-кьой, дн. Ве-селиново (Ямб.), а полкъ войници — сеймени — отъ гдето и Сеймёнъ. ТурцитЬ, както е известно сж имали и специални отреди войски, на-речени еничари, име съ което сж свързани много названия, между които ще споменемъ: Е н й ч а р-ски кладенецъдо Самоводене (Търн.) и Е н й-чарското до с. БЪгунци (Карл.).
Все въ връзка съ войни стоять и названията — Сефёръ-чешме до БЪлоградчикъ или Се-фёръ-бунаръ до Сливенъ, които иматъ значение на походенъ кладенецъ, т. е. мЪсто гдето сж почивали войски, които сж били въ походъ. Село Раклиново (Лйт.) по-рано се наричаше Се-фёръ-кьой.
Въ грамотата на Ив. Шишмана до Рилския манастиръ, намираме и названието Вомл^ев’скын врхь. Днесъ имаме нЪколко селищни названия отъ сжщия произходъ като: Комарёво (Б. Сл.) и Комарево (К^рл. и Пров.), на които съот-ветствувать българ. Разббйна (Търг.) и Раз-66 й до Цаконица (Врач.), отъ стб. рлзкон и турск. Харами-дере — Разбойна, (Лйт.), както и побългареното турско Харамлйецъ въ Их-тиманска Ср*Ьдна-гора. Интересно е да се отбе-лежи, че почти всички тЬзи названия сж да-дени на селища или мЪста, разположени въ съседство съ проходи, гдето именно сж ставали и най-голЪмитЪ и чести обири и разбойнически нападения, или пъкъ отдалечени и по-трудно достжпни мЪста, въ които разбойницитЪ се кри-ели и по-спокойно сж могли да си д’Ьлятъ пляч-ката. Почти сжщото значение има и нарицател-
ното хайдукъ, което у народа има по-скоро значение на обирникъ, крадецъ, отколкото на убиецъ. Съ това сжществително сж свързани извънред-но много названия като: Хайдушкото кладе нче до Баткунъ (Паз.), Хайдушката пещера до Карлуково (Луков.), Хайдушката чешма, Хайд^шка поляна и др.
На гръцкитЬ форми Фролошъ (^poupyjoci;) и Пороминб (rcapa|iQViQ) (Дупн.), както и Пара-мунъ-планина въ Трънско отговарятъ Вйг-л а, връхъ до Кукленъ (Асен.), в. Б й г л а въ Искър-ския проломъ и височина до Желява (Соф.) и Б и-г л а-п ланина. ПоследнитЪ названия минало чрезъ гърцитЬ, произхождатъ отъ лат. vigilo, съ значение на пазя, бдя, на което отговарятъ стб. Б р Ь ж а-н е (Г. Джум.) отъ Бръжж =пазя и многобройнитЬ названия Стража до Бошуля (Паз.), Заветъ (Айт.) Крамолинъ (Севл.), Стражата до Г аброво, С тра-жица (Г. ОрЪх.), Стражовица до Старо-село (Троян.) и др. ГорнитЬ названия произхождатъ отъ стб. стража. На тЬзи наименувания съответ-ства турск. Небётъ-тепе въ Пловдивъ, което точно отговаря на Бардина могила до Бошуля (Паз). Все сжщото значение има и названието Страте шъ до Ловечъ, което е побългарена форма отъ гръцк. сгтратб; = стража.
Названието на с. С у л и ц а (Ст. Заг.), идва отъ стб. соулнца, което значи островърхо копие съ брадва, прикрепена въ долния край.
НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ПРИВИЛЕГИИ, ИЗВЕСТИИ ПРАВДИНИ, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ДАНЪЦИ И ПР.
У всички народи е имало отдЬлни личности или групи люде, които по разни причини сж успЬли да си извоюватъ или сж се ползували
съ по-голЪми или по-малки облаги или привилегии. На първо мЪсто, почти всички роднини на владетеля, било той царь, краль, султанъ и пр. сж владели обширни земи, за които rfe не сж плащали никакви данъци. Не рЪдко сж и слу-чаигЬ, когато нЬкои заслужили военачалници, боляри или други видни личности сж получа-вали като подаръкъ пространни земи, които сжщо така сж били освобождавани отъ каквито и да сж данъци и др. берии.
Често царетЬ или други владетели сж издавали специални грамоти или други документи на манастиритЬ, съ които сж ги обдарявали съ имоти, които сжщо така сж били освобождавани отъ данъци. И султанитЪ сж издавали специални завещателни актове или фермани за по-дарени земи или други документи, съ които нЪ-кои лица или жители на опредЪлени селища сж се ползвали съ известии правдини, като напр. освобождаване отъ нЪкои данъци или други повинности.
Всички тЬзи права и задължения, както и подаренитЪ имоти сж запазени у насъ въ значи-теленъ брой селищни и мЪстни названия.
У старитЬ българи, макаръ и да е имало привилегировани съсловия и, макаръ че ни сж известии нЪколко царски грамоти и други документи, отъ които се вижда, че доста манастири сж били обдарени съ земи и други имоти, до насъ за съжаление, сж стигнали единъ незначи-теленъ брой названия, свързани съ нЪкои правдини или други берии. Името Царева ливада до ТрЪвна, Факия (Бург.), Кладорубъ (БЪлогр.) и между Вола и Черепишкия манастиръ (Вр.), явно говори, че това сж били мЪста запазени само за добитъка на царя или неговитЬ роднини. Названието на с. ЗвЪринд (Вр.) стон въ връзка съ
думата зк’ьрьнъ, т. е. мЪсто запазено за ловъ на по-видни личности1). Интерено е, че тукъ набли-зу се намиратъ Царева л ива да и Черепишкия манастиръ, около който има названия и любо-питни легенди, свързани съ името на последния български царь.
Старинно е и названието на с. Забё лъ (Трън.) и местность до Алдомировци (Соф.), които про-изхождатъ отъ стб. злбмь, което значи забранена, запретена за сЪчене гора.
Все отъ старъ произходъ е и името Т р Ъ в н а, което е турски изговоръ, оть стб. Трмьнъ, Травкина, съ значение на данъкъ плащанъ за паша на доби-тъка и на което отговаря съвременното Б е г л й к а въ РодопитЬ. Названието на Л’Ётница (Ловч.) произлиза отъ летними, т. е. данъкъ плащанъ отъ скотовъдцитЪ за мЬстата, гдето сж лЬтували тЬхнитЬ стада, а названието 3 й м н и ц а (Ямб.) и м. до Редина (Соф.) отъ данъци, плащани за мЬ-стата въ които сж презимували овцетЪ.
При зав ладя ване на полуострова отъ тур-цитЬ, повечето отъ придобититЬ отъ по-рано правдини се отнематъ отъ едни собственици или притежатели, за да се дадатъ на други. ТурцитЬ разделять поробената рая на две главки съсловия.
1. Рая христиани, които сж били длъжни като истински роби да влЬкатъ на гърба си всич-ката тяжесть на черното политико-икономическо робство, да понасятъ всички данъци и да ра-ботять безплатно и
2. Рая-християни, едни отъ които съ права на привилегировани, които отчасти сж били пъл-
*) Въ Виргинската грамота на Константинъ Асена, срЪщаме трШНННА, ЗКЪрЬНЪ, З&Б'кЛЪ и други интересни имена, свързани съ правдини.
ноправни и почти самострятелни, съобразноза-дълженията и спрямо турската империя и властЬ, а други — съ по-малко права и по-леки данъци.
ТурцитЬ владЬли обширни земи, съ които султанитЬ разполагали така, както намирали за добре. Преди всичко, султанитЬ раздавали земи за вЬчно ползване на свои роднини или заслужили военачалници, които земи сж се наричали хасъ, т. е. земя свободна отъ данъци. Отъ та-кива земи, носятъ и имената си Хасътъ, дн. Крънъ (Каз.), Хасъ-кьой, дн. Хасково и др. Названието X а с е к й я идва отъ хасъ и яка=земя, съ което се нарича обширната область въ Мал-ко-Търновско.
ТурцитЬ сж правили и другъ видъ дарения. Това е особенъ видъ султанска земя, отъ приходить на която се е ползувалъ до животъ нЬкой отъ султановитЬ роднини, известии съ името Пашмаклж, дн. Смолянъ.
Имоти завещани за религиозни цели се наричали вакъвски и отъ тамъ — В а к ъ в ъ (Елх.).
Много no-голЬмъ е броятъ на названията у насъ, свързани съ правдинитЬ, съ които сж се ползвали една часть отъ поробенитЬ българи, които ще разгледаме по-долу.
Едни отъ най-свободнитЬ българи презъ робството, играли най-голЬма политическа роля и които сж били длъжни да отиватъ на война заедно съ турскитЬ войски, за да помагатъ, сжтака нареченитЬ войнигани. Названията на с. Вой-нйкъ (Ямб.), или Войнйкъ-махле — дн. ВойницитЬ (Чирп. и ДрЬн.) и др., произхождагъ отъ войнигани.
Всички по-значителни проходи сж били па-зени отъ българското население, което е живЬло въ съседство съ тЬхъ, срещу което се е ползвало съ известни правдини, наречени дервенджии. Сели-
щата и мЪстата, които носятъ името Дервентъ, не произхождатъ отъ пазителитЬ на приходитЬ, а самого понятие дервентъ е послужило за тЬзи наименования. Единъ проходъ и до него село, между Битоля и Охридъ се наричатъ Г я в 6 т о, което значи право за преминаване на проходъ.
СпециалнитЬ отреди, които сж се грижели за отглеждане на соколи у старитЬ българи, споредъ Виргинската,Рилската и други грамоти сж нарйчани KpAroyiApb’н, крлгоулрА или пъкъ гер&карь’н, а у турцитЬ — доганджи. ТЬ сж били длъжни да дре-сиратъ соколи за ловъ на султанитЬ, срещу което имали известии правдини. Отъ такива доганджии или тахинджии сж получили названията си — Доганово-Конаре (Паз.), Шахинларъ (Момч. и Кърдж.). Атмаджиларъ (Момч.), на които съответства бълг. Соколаре (Б. Слат.), Гере к а р ц и и пр.
РаитЬ-христиани, конто въ опасни м-Ьста и времена сж се впускали въ дълбокитЬ морски и рЬчни води сж се наричали далгъчи (дал-гъчиянъ-тайфаси), отъ което нарицателно име си е добило и названието с. Дългачъ (Търгов.), а доброволцитЬ войници, които отваряли пжтища въ горитЬ за преминаване на царската войска сж дали името на с. Балтаджи (Пловд.).
ИМЕНЛ ВЪ ВРЪЗКЛ съ лицл
Обичаятъ да се назоваватъ области, селища и мЪста по името на владетеля, основателя или собственика, било той царь, боляринъ или най-обикновенъ стопанинъ е много старъ. Т-Ьзи названия сж давани или отъ самиятъ основатель или пъкъ, което е и no-често явление — отъ окопного население.
Въ 660 год. пр. Хр. гръцки колонисти на мЪстото на днешния Цариградъ, основаватъ градъ, който по името на тракиеца Визасъ билъ наре-ченъ Bu^avriov — Византионъ. При Еносъ се е на-миралъ града ПоХти^ррса— Полтимбрия, който е носилъ името на тракиеца Полтисъ. Филипъ II Македонски е пренесълъ столицата си отъ Пела въ Кр7)ус3т)с„ който по негово име билъ нареченъ Фс'Хстстсос — Филипи, развалинитЬ на който и днесъ се виждатъ до шосето между Кавала и Драма. Той укрепилъ и Пловдивъ, който по негово име билъ нареченъ ФсХмпсбтоХс$ — Филипополисъ. И по името на неговия синъ Александъръ, нЬколко новоосновани града били наречени AXe$av8p6zoX^ — Александрополисъ, единъ отъ които се е на-миралъ въ областьта на медитЬ, н’Ькжде по сродного течение на р. Места. Къмъ 315 г. пр. Хр., Касандъръ, зетъ на Филипа II, основалъ близо до малкия градъ 0ёр|Л7? — Терме, голОмъ градъ, който по името на неговата жена билъ нареченъ OeaaaXovfx^ — Тесалоника (дн. Солунъ). Сжщиятъ, на мОстото, на разрушения отъ Филипа, гр. Потн Saca — Потидея, основалъ другъ градъ, който билъ нареченъ KaadvSpeca — Касандрия — име и днесъ запазено въ полуострова Касандра.
Къмъ 309/308 год. пр. Хр., на мОстото на гр. ’Ayopd — Агора (дн. Енисала), Лизимахъ основалъ градъ, който билъ нареченъ на негово име Auaipidxeta, а Филипъ V основалъ по долината на Черна градъ, който по името на сина си Персей, нарекълъ Персеида. Въ единъ надписъ отъ къмъ II—III в. сл. Хр. въ с.-з. България се споменува едно селище А-Э-бтиара, по името на нЪкой си тра-киецъ 9,А‘Эи<;. Прокопий сжщо така споменува нЬколко селища, имената на които стоять въ връзка съ имена, като: KA^ptevzcvcava, IIauX(|iav8pa и др.
Тукъ трЬбва да отбележимъ, че днесь до насъ не е стигнало нито едно название, свързано съ нЬкое отъ тракийскитЬ божества, макаръ, че по много върхове и покрай стотици извори да сж разкрити следитЬ на тЬхнитЬ светилища. Между другого нека напомнимъ, че не далечъ отъ гр. Луковитъ се намира една мЬстность, съ следи отъ старо селище, наречено Кабара, название, което нЬма нищо общо съ името на кел-тийския царь Каваросъ, царувалъ презъ III в. пр. Хр.
Яко отъ тракитЬ ни сж известии по-малко селища и мЬста, които сж носили имената на видни лица, и ако до насъ сж стигнали едно или две, съвършено преиначени тракийски названия, свързани съ лични тракийски имена, то напро-тивъ, римлянитЬ не само сж имали обичая по името на нЬкоя видна личность да назоваватъ селища и м*Ьста, но днесь у народа сж запазени значителенъ брой мЬстни, дори и селищни названия, свързани съ имената на нЪкои отъ рим-скитЬ царе или други лица.
Презъ римского владичество въ българскитЬ земи били основани и въздигнати отново, много села и градове. Една часть отъ тЬзи селища сж били наречени по имената на императоритЬ-осно-ватели, а другата по имената на тЬхни близки. На мЪстото на тракийския градъ Берое, Траянъ издигналъ другъ градъ, който билъ нареченъ Augusta-Traiana — Августа Траяна. Сжщиятъ основа лъ, близо до Фере, другъ градъ, който по не-гово име билъ перечень Traianopolis — Траяно-полисъ. По името на Адриана, столицата на одри-зитЬ била наречена Adrianopolis. Около дн. Гю-мюрджина е лежалъ града Klaudiopolis — Клауди-ополисъ, при Девня (Варн.) Marcianopolis—Марци-анополисъ, нареченъ по името на Марциана, сестра на римския императоръ Траянъ. По името
на Константинъ Велики, който пренася столицата на римската империя отъ Римъ въ стария Бизан-тионъ, града билъ нареченъ Constantinopolis. Въ с.-з. България къмъ II—III в. се споменува село Longinopara, което е наименувано на нЪкой си Longinus, а по името на нЪкой си Пр(ахо^, едно селище се наричало Прюхоутсёра.
ДЪлата на Траяна, както и неговитЬ упорити войни съ дакитЬ, сж оставили изглежда, незали-чими следи у местного тракийско население. За нито единъ отъ римскитЬ императори не сж запазени толкова много спомени, както за Траяна. СпоменитЬ за този императоръ преминали и у славянитЬ, сж запазени и до днесъ между народитЬ на източната половина на Балканския п-въ. Както у насъ, така и между румънитЪ и отчасти сър-бигЬ, народнитЬ предания и легенди свързватъ доста развалини отъ крепости, остатъци отъ стари пжтища (калдърми) и стари окопи съ името на Траяна. ОстатъцигЬ отъ единъ старъ градъ, се-верно отъ Пазарджикъ до скоро сж се наричали Трайновъ-градъ. СледигЬ отъ стария между -народенъ пжть — Б’Ьлградъ—София—Цариградъ, почти навредъ, сж свързани съ името на Траяна. До Сливница има Горни и До л ни Трайнъ, до Казичане (Соф.) стария пжть се казва — Т р а я н о, до Ц-Ьрово, Виноградецъ и Бушуля (Пазард.) — Трайновъдрумъ, а северно отъ Чирпанъ — Троянски пжть. И по посока на пжтя отъ Оескусъ на Дунава за Пловдивъ, следигЬ отъ стария пжть се свързватъ съ името на този императоръ. До Дешница (Ловч.) остатъцигЬ отъ стария пжть се наричатъ Трайновъ пжть. И име-* то на гр. Т р о £ н ъ, който е възникналъ на стария пжть, стой въ връзка съ остатъцигЬ на Трая-новъ пжть. До Б’Ьли-Ломъ, близо до Разградъ, има остатъци отъ нЬкакъвъ старъ пжть, който
наричатъ Траяновъ пжть. Проходътъ по ста-рия пжть надъ Ихтиманъ, е известенъ съ името Траянови врата, а единъ старъ мостъ надъ Тополница, северно отъ Пазарджикъ, се нарича Трайновъ мостъ. Стариятъпограниченъокопъ, южно отъ Черна-вода—Кюстенджа, се нарича Трайновъ валъ.
НЬколко названия, минали чрезъ черквата сж свързани съ името на Константинъ Велики и майка му Елена или както населението казва „царь Костадинъ и царица Елена". Такива имена можемъ да отбележимъ: Константинъ1), ви-сочина съ оброкъ, между Прогледъ и СтойкитЬ (Лсеновгр.), „царь Константинъ и царица Елена" надъ Враца и пр.
И византийскитЪ императори сж назовавали градове и селища на лични имена. Юстиниянъ основалъ изъ днешно Кюстендилско, единъ градъ, който билъ нареченъ Justiniana Prima, т. е. Първа Юстиниана, а Прокопий споменува нЪкжде изъ Северна България града ’louariviavotireoXic. Въ вре-мето на византийската императрица Ирина, раз-рушениятъ при по-ранни войни, между визан-тийци и българи презъ VIII в. гр. Берое (Ст.-Загора), е билъ възобновенъ и нареченъ на ней-но име *Ecpt)v6toAic — Иринополъ, название, което едва се задържа до нейната смърть. По заповЪдь на Иванъ Цимисхий, крепостьта на Дръстъръ (Силистра) е била възобновена и въ честь на Теодора Стратилата, който му помог-налъ въ войнитЪ срещу руситЬ, нарекълъ града Теодоруполъ. Презъ XI в. Нлекси Комнинъ основалъ, на северъ отъ Пловдивъ единъ градъ, който билъ нареченъ Алек с иополис ъ. Де се
х) Името на с. Константинъ (Еленско) е ново, да-дено следъ Освобождението.
е намиралъ този градъ съ положителность не е установено, но името Ялёксица, съ което се нарича една височина съ следи отъ крепость надъ с. Староселъ (Пловд.) ни подсЪща, че този незнаенъ градъ ще да е лежалъ, ако не около тази височина, то въ близко съседство.
Отъ всички данни, съ които разполагаме сега, виждаме че нито единъ отъ българскитЬ царе, било на първото или на второто българско царство не е основалъ градъ, въздигналъ или възстановилъ крепость, които да сж били наре-чени на тЬхното име или по името на нЪкои видни личности или роднини. Въ замЪна на това, обаче, българското население безъ никой да го заставя или да му заповЪда отгоре, само непри-нудено е наименувало много мгЬста и селища по името на нЬкой царь, владетель или собстве-никъ на известии зими, крепости и пр.
До сега у насъ не е открито нито едно мЪстно название, което да е свързано или да напомня името на нЪкой български царь отъ ези-ческата епоха на първото ни царство. Яко нЪ-кжде има названия, конто да напомнятъ имената на царетЬ преди покръстването ни, какъвто е случаятъ съ Яспар^ховия окопъ до Ломъ, flcnapjr-ховата кула въ Варна, Омуртаговия мостъ до Преславъ и пр., то това сж названия дадени въ ново време. И споменитЬ за царетЬ-християни отъ първото ни царство сж доста смжтни. Още въ 14 в. въ Струмишко се споменува с. Борисово, но има ли това название нЪщо общо съ Борисъ 1, за сега е невъзжожно да се издири. Презъ последнитЬ десетолЪтия около следитЬ на отдавна разрушени църкви или манастири, като при Варна, Маренъ (Елен.), Заветъ (Яйт.) и др. сж създадени легенди въ връзка съ името на царь Борисъ I. До Факия (Бург.) една местность
се нарича Петрдва долина, название, което напоследъкъ н’Ькой „зналецъ", е свързалъ съ името на царь Петра. Въ българскитЬ земи има нЪ-колко названия, които напомнятъ името на един-ствения царь-войникъ, който презъ ц'Ьлото си царуване се е борилъ срещу могжщата Византия — Самуилъ. До с. Ключъ (Петр.), дето били разбити войскитЪ на Самуила се намира „Самуилова могила", което ново име ни напомня за тра-гичния край на първото ни царство. Надъ с. Кунино (Врач.) една пещера се нарича Самуйлица, а една местность, южно отъ гр. Елена, носи името Самуйлецъ. Едва ли последнитЪ две названия иматъ нЬкаква връзка съ царь Самуила, rb по-скоро носятъ имената си отъ н’Ькой духовни лица-калугери, които сж се подвизавали тамъ — случаи твърде чести изъ нашата топонимия.
Има ли нЬкаква връзка дн. гр. Радомйръ, както и градеца Радомйръ въ Албания, съ сина на Самуила— Гаврила-Радомира, това бждещитЬ издирвания ще установятъ.
При Перникъ е запазенъ споменътъ за Кракра, но дали този споменъ е достигналъ чрезъ народа, или това е наложено чрезъ книжни-ната, не може да се установи съ положителность.
Ако до насъ сж стигнали нЬколко съмни-телни названия на мЬста, свързани съ имената на единъ или двама царе отъ първото българско царство, то въ заиЬна на това по всички крайща на земитЬ ни, се ср’Ьщатъ доста наименования, свързани не само съ имената на н’Ькой царе отъ второго ни царство, но и съ имената на миозина знайни и незнайни царски родственици — боляри, деспота, мЪстни управители или други неизвестни личности отъ преди падането ни подъ турцитЬ.
Имената на двамата братя Лсенъ и Петъръ, почти никжде не сж запазени въ нЬкое мЬстно название. Само между Садовецъ и Бежаново (Лук.), легендата свързва една местность съ сражение, въ което взели участие Асенъ и Петъръ, и нищо друго. До Хаинъ-боазкия проходъ се на-мира Иванкова п ж т е к а, по която ужъ из-бЪгалъ Иванко, следъ като убилъ Ясена. Името на Калояна, обаче, се срЬща запазено въ зна-чителенъ брой названия. Но всички тЬзи наименувания иматъ ли нЪщо общо съ Калояна или rfe стоять въ връзка съ нЬкои други Калоя-новци, между които и управительтъ на Боянската крепость, севастократоръ Калоянъ, който презъ 1259 год. е съградилъ известната Боянска църква, за сега съ сигурность не може да се установи. До Желява (Новосел.) единъ старъ пжть се казва Калойновъ-пжть, до Белащица (Пловд.) има Калойновъ-връхъ, надъ Мжглишъ (Каз.) една порушена крепость се нарича Калойнка, а до Колена (Стг-Заг.) една местность носи имё-то Калоёнецъ. Кварталътъ около ул. Царь Калоянъ въ София до около Освобождението, се е наричалъ Кал ой нова-мах л а1).
Въ Македония още презъ 13 в. една обширна гора се е наричала Борилова гора. ВъВидин-ско има селце на име Борйловецъ, а до Ту-рия (Каз.) една местность се казва Борйлица. Безсъмнено е, че и тритЬ названия нЬматъ нищо общо съ царь Борила, а съ нЬкои други лица, които сж носили това име.
Почти сжщото може да се каже и съ мно-гобройнитЬ наименувания, свързани съ името Ясень, име отъ кумански произходъ, което из-
Село Калояново (Слив.) е преименувано следъ Освобождението.
глежда, че е било доста разпостранено между българитЬ презъ второю царство.
НЪма съмнение, че всички тЪзи названия, едва ли иматъ нЪкаква връзка съ когото и да било отъ българскитЬ царе, които сж носили името Асенъ. Tt по-скоро напомнятъ за нЪкои мЪстни деспоти — царски родственици или владетели, или иматъ другъ произходъ. Като по-инте-ресни названия, можемъ да отбележимъ следнитЬ; с. Жсенъ (Тет.), както и близката местность Л с а н и ц а, които произхождатъ отъ Асенъ, р. Асёница и Лсёновия боазъ до Сли-венъ, Ясеново кале до Кокаляне (Соф.) и до Трънската р^ка1). Названието Калима нско поле въ Щипско и Калиманъ до Пирдопъ, ни напомнятъ името Калиманъ, което вероятно ще да е било доста разпространено презъ 13 и 14 в.
Въ едно мЪстно название до с. Шишкдвци (Кюст<) е запазено и името на трагично загиналия български царь Михаилъ Шишманъ, който въ битката срещу сърбитЬ презъ 1330 год. е билъ убитъ и то, споредъ народною предание, не да-лечъ отъ селото, въ мЪстностьта Шйшманица.
Отъ всички български царе, името на по-следния български царь Иванъ Шишманъ е свър-зано съ най-много м^стни названия. Около го-л’Ьмъ брой крепости, долини, извори и пр. сж създадени легенди, въ които не само се говори, какъ Шишманъ отчаяно се е борилъ срещу тур-цитЬ, какъ той загиналъ и билъ погребанъ въ незнайни пещери, но и много отъ мЪстата, свързани съ тЪзи легенди, носятъ иеговою име. До с. Шипка (Каз.) една надгробна могила се нарича Шйшманецъ, а до Дуванли (Пловд.) една
х) Названието Нсенова махла въ Търново, съ което днесъ се нарича Долната махала, е отъ ново време.
долина носи името Шишмановъ-долъ. На мнозина сж познати Шишмановото кале, както и Шишмановит’Ь кладенци надъ Самоковъ, съ седемтЪ извора, които споредъ легендата, бликнали на мЪстото, гдето била пад-нала отсЬчената отъ турцитЬ глава на Шиш-мана. До Лютибродъ (Врач.) се намира Шишмановото кале, срещу което сж Ш и ш м а н о-витЪ дупки, въ които споредъ местного предание билъ погребанъ Иванъ Шишманъ. М*Ьст-ностьта около тЬзи дупки се нарича Ш й ш м а-нецъ. До Твърдица (Н.-Заг.) една крепость се казва Шйшкинъ-градъ.
И съ името на Срацимира Видински сж свързани нЬколко мЪстни названия, отъ които тукъ ще споменемъ развалинигЬ отъ крепость, наречени Срацимйръ или Срацимйрица до Калугеръ (Б'Ьлогр.).
Не е малъкъ броятъ и на м^стнитЬ или селищни названия, свързани съ имената на незави-сими или васални князе, боляри, управители или неизвестни царски родственици, чиито владения сж заемали по-гол’Ьми или по-малки пространства изъ предЬлитЬ на българскитЬ земи.
По името на независимиять деспотъ Славъ, владенията на който сж се простирали по горното течение на р. Места иизточно отънея, ЗападнитЬ Родопи презъ 15—16 в. сж се наричали Сла-виеви гори, название сега забравено, но ти-тлата му „деспотъ" е запазена въ малкото обла-стно название Д о с п а т ъ. Съ името на полунеза-висимиятъ областенъ управитель на крепостьта Копсисъ—Смилецъ, земитЬ на който сж се простирали отъ Ихтиманска Ср^дна-гора до къмъ Сли-венъ, сж свързани нЬколко названия, между кОйто тукъ ще споменемъ: Смйлево градище до В-Ьтрен ь, Смйлева скала надъ Г. ВЬльово
(Паз.) и Смйловене до Коприщица. Изглежда че името Смилецъ или Смилъ, ще да е било доста разпространено мажду българитЬ презъ ср’ЬднитЬ вЬкове, за да се запазятъ по-гол’Ьмъ брой наименувания, свързани съ това име, като напр.: С м и-лёцъ,местностьвъ Герлово, Смйльовецъ, ви-сочина до Перникъ й местность въ Каилъка до ПлЪвенъ, Смилёва долина до Царибродъ и Смйлево, изчезнало село между Върба (БЬлогр.) и Д. Раковецъ (Кул.)1)
Изглежда, че името на Крали Марко е свързано съ най-гол'Ьмъ брой м^стни названия. Като поч-немъ отъ Мёрковит-Ь кули до Прил^пъ и вървимъ по всички посоки на Балканския п-въ, рЬдко ще ср’Ьщнемъ покрайнина, въ която да нЬма название, което легендата да не свързва съ Крали Марко, като напр.: Маркови кули до Новачене (Ботевгр.), Маркови кукли до Лу-ковить, Маркова могила до Чумаковци (Б. Слат.), Марковъ камъкъ, Маркова стжпка, Марковицъ до Сливенъ и мн. др.
До върха Миджуръ или Мицуръ,което име, може би да произхожда отъ Мицо съ на-ставката уръ, което на маджарски значи князъ, се намира една местность наречена Бела^рица, название което напомня името на Белауръ, брать на Михаилъ Шишмана. Наименуванията на с. А л-тймиръ (ОрЪх.) и Алдомйровци (Соф.) ни подсЬщатъ за името на Елтимира, брать на Геори Тертера — владетеля на крепостьта Крънъ. Но едва ли и тЪзи две названия иматъ връзка съ известния намъ Елтимиръ; тЬ по-скоро сж получили имената си отъ нЬкои други Алтимиръ или Алдимиръ, между които и единъ Алдимиръ,
х) Село Смйлево (Битол.) е основано презъ нача-лото на 18 в. отъ българи, преселници изъ Дебърско.
синь Витомировъ, се споменува въ единъ надпись отъ Боянската църква. Името на с. Глава нъ (Харм.), вероятно ще да стой въ връзка съ името на славянския ренегатъ Михаилъ Гла-васъ, който е билъ на служба при византийския императоръ Андроника II. Днешното име на Дд-б р у д ж а е турски изговоръ на независимия управитель на този край въ края на 14 в. — Добротица. Все турски изговоръ има и названието на Б а л -ч й к ъ, коетр произхожда отъ името Баликъ, който е управлявалъ града при превземането на крепостьта отъ турцитЬ. Последното име е запазено и подъ формата Б а л й к а, съ което се наричать едни отъ колибитЪ до Церецелъ (Соф.). Единъ отъ водителитЬ на узкитЪ племена се е наричалъ Каспичанъ. име запазено и до днесъ въ названието на с. Каспичанъ (H.-паз.). Названието на Р а л ь 6 в о (Самок.) идва отъ името на Хреля* Една местность надъ Бобошево (Дупн.) се нарича О л ивер и ца, която вероятно стой въ връзка съ името на управителя на Северна Македония — Оливеръ. Все около сжщото село, една друга местность се нарича Ласкарица, по името, може би, на нЪкой мЪстенъ владетель. Съ името на Момчила, владенията на когото сж се простирали изъ днешно Гюмюрджинско и Ксантийско до къмъ Б^ло море, сж свързани не малко названия, като: Момчйлъ-баиръ до Джура (Ксант.), Момчйлово кале надъ Ксанти, Момчйлово кале до Пиротъ, Момчйлова маара въ Странджа, Момчйлово градище до Подвисъ (Смол.) и др.
Името на гр. Кюстендйлъ, както вече казахме, е турски изговоръ, на васалния на тур-цитЬ управитель на тази область — Константины Названието на Карлово не произлиза отъ Карлж-ова (СнЬжно-поле), както приематъ
нЬкои, а произхожда отъ името на потурче-ния българинъ Карло, владенията на който сж утвърдени отъ турцитЬ съ актъ отъ 1399 год. Една пространна гора, западно отъ БЬлоградчикъ, се нарича Карловица — име което носи иедна височина до Г. Пещене (Врач,). Обширната равнина между Бърдарски геранъ (Б. Сл.) и Села-новци (ОрЬх.), по името на управителя на кре-постьта ОрЬховъ — Косанъ, се нарича К о с а н я. На с.-и. отъ Враца, една равнина се нарича Ш и-шманово пдле, по името на собственицитЬ на тази обширна земя, потурчени потомци на Ви-динскитЬ Шишмановци.
Безкраенъ е броятъ на селищнигЬ и мЬстни названия въ българскитЬ земи, които стоятъ въ връзка съ имената на владетелигЬ или собственицитЬ на тЬзи мЬста. Да се изброяватъ тукъ всички имена отъ този видъ е невъзможно, а ще се задоволимъ само съ следнитЬ: П р е с л а в ъ, Преславецъ до Люта (Ферд.), Дружимйръ, махла до Заноге (Соф.), БЬломйръ до БрЬзе (Соф.), Витомерйла до Правецъ (Ботевггр.), Авёрковица, пещера въ която въ началото на 19 в. е живЬлъ единъ отъ калугеритЬ отъ монастира Св. Богородица и’Парчовица до Карлуково (Лук.), В о й н ё ж а (Търн.), както и Войнягово (Карл.) идватъ отъ собственото име ВойнЬгъ и пр. Много названия сж свързани съ имената на „попъ Мартина и Вълчанъ воевода", като напр.: Мар-тйнова чука до Чупрене (БЬлогр.), Мартй-ница до Влашко-село (Ферд.) и др. До Върбо-во (БЬлогр.) има Б ой н и н о гумно, до Ябла-ница (Тет.) — Радомйрецъ, до ЦЬрова курия (Търн.),—Радомйра, Богдановъ-градъ—до Г. Павликени (Ловч.), Рдманова могила—до Сливница, ГолЬманово кале — до Садовецъ (Лук.) и пр. Едно малко селце въ Карнобатско се
казва Босйлково, а една планинска часть до Шипка (Каз.) носи хубавото име Босйлковецъ, което, може би, да е ново побългарена форма на името Войсилъ, управитель на крепостьта Крънъ. До Пудрия (Вр.) има Б у д и м и ръ, до Буковецъ (Соф.) — Добрйлово бранище, до Злетово — Ивановъ-преслапъ, до Алтимиръ (Optx.) — Вдйчова падина, Драгулинъ-долъ — въ Панагюрище, Д а б й ж о в ъ-д о л ъ до Смол-ско (Пирд.), Вукашйнецъ до Кралевъ-долъ (Соф.), Гурмазово (Соф.), Иваново (Рус.), Райко во и Пётково (Смол.), Марково (H.-паз), Кондофрё (Рад.)—отъ гръц. лично име KovSotppe, Нагойса до Г. Жел’Ьзна (Троян.) и пр.
Между множеството названия ще трЪбва да отбележимъ нгЬколко наименования, които сж отъ явенъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ, като напр.: Д рашанъ1) и Борованъ (Б. Слат.), Драгоманъ (Год.), Дравинъ до Реброво(Соф.), Държанъдо Алдомировци(Соф.), Корма нъ, махла до Боженица (Ботевгр.), Кормя нс ко (Севл.), Борйлица до Турия (Каз.), Перйловецъ (Вид.), А т ё л а* 2) до Жгленъ (Лук.), ДражманЪ до ДрЪново (Соф.), Сйрманъ до Батулия (Соф.), Дйндурина брада до Го-дечъ, Баталовъ-долъ до Зимевица (Соф.), Смйльовица до Кралевъ-долъ и пр.
Сжщо така, много гол’Ьмъ е броятъ на се-лищнитЬ и др. названия, чиито имена стоять въ връзка съ родовитЬ имена и фамилии, т. е. по името на родоначалника, който е основалъ се-лището или на това мЪсто е ималъ имоти. ТЪзи
х) Единъ управитель, воевода на Воденъ презъ X в. се е казваль Драгшанъ.
2) Споредъ единъ надписъ отъ VI в. сл. Хр., нам-fc-ренъ при Кюстенджа, синътъ на Цеука се е наричалъ Лтд ла.
имена, обикновено завършватъ на овци, евци или на ци, като: Стрезймировци (Трън.), Будимйрци въ Мориово, Радомйрци (Лук.), Добрёвци (Тет.), Богьдвци (презъ 14в.—Бо-говци—Кюсген.), М их а л ци (Тър., стой въ връзка съ Михаилъ-беговци), Ш й ш и н ц и (Кул.), Р у-ж и н ц и и Костйчовци (Б’Ьлогр.), Батанов-ци (Рад.) — отъ собственото име Батанъ, което често се е ср’Ьщало у печенезитЬ, Бодйловци до Пудрия (Врач.), Бдкиловци (Берк.), Драго манци (Вод.), Дерманци (Лук.)1) и пр.
Освенъ горнитЬ названия, които стоять въ връзка съ лица, изъ българскитЬ земи има още много стотици имена, било отъ турски или другъ произходъ, на които тукъ е излишно да се спираме.
ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПОНЯТИЯТА ЖЕНА, МОМА, МЖЖЪ И ПР.
По всички покрайнини се ср-Ьщать, макаръ и по-нар’Ьдко, и названия, свързани съ имена изъ общественитЬ отношения, като жена, мома, мо-мъкъ, мжжъ, бабичка и пр.
Презъ ср-ЬднитЬ в*Ькове на северъ отъ Со-лунъ се споменува крепостьта ruvTjxoxaarpov, т. е. Женска крепость. ТурцитЬ сж превели това име въ Нвратъ-хисаръ, а българитЬ — въ Женек о. Презъ турската епоха гр. Коприщица се е наричалъ още и А в р а т ъ - а л а н ъ, т. е. Женска поляна.
Интересно е, че отъ всички названия, които стоять въ връзка съ понятията жена, мома и пр.,най-често се ср’Ьщатъ такива, свързани съ девица, стб.
х) Дерманъ и КудЪлинъ сж двама братя оть кумански произходъ, които презъ 13 в. сж управлявали Браничевската область.
д*ькл, мома. Още презъ 13 в. нЪкжде около Варна, место се споменува селището Девина, което безсъмнено едва ли ще е друго, освенъ съвремен-ното преиначено по турски изговоръ с. Д ё в н я (Вар.). Известно е, че до селото се намиратъ го-лЪми извори, които легендата ще е свързвала съ девица, т. е. съ далеченъ споменъ за Марциана, по името на която и града, който се е намиралъ тамъ, както казахме, се е наричалъ Марциано-полъ. Голыми извори има ивъ с. Дёвене (Врач.), както и до Дёвенци (Лук.), които имена все стоятъ въ връзка съ девица — мома. На тЪзи названия отговарятъ многобройнигЬ съвременни: Мёмина-клисура (Ихт.), М ё мина-баня до Хисаря (Пловд.), М ё м и н ъ-г р а д ъ между Ксггелъ и Жеравна, Мёмина-стена до Кормянско (Севл.), Мёмина-могила надъ Ловечъ и до Каменица (Пан.), Мёмина-долина до Телишъ (Лук.), Мдминъ-к л а д енецъ до Дисевица (Плев.), Мёмина-скала до Дупница и надъ Бояна (Соф.) и пр. На горнитЬ наименования съответстватъ турск. Къзъ-хис&ръ въ Търново и до Абтатъ (Добр.), Къзъ-кале до Бракница (Поп.), К ъ з ъ-б у н а р ъ до Фотиново (Пещ.) и др. Подъ КолониитЬ при Панагюрище една местность се нарича Фётинци, а надъ Бистрица (Соф.) едни скали носятъ името Петрефетйнъ, т. е. Момина скала. Всички тЬзи мЪстни или селищни названия, между другото, сж-свързани съ чудни легенди, въ които главниятъ герой се явява мо-маТа, девицата.
Значителенъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ бабичка, между които тукъ ще изброимъ: Бабин ъ-г р а д ъ до Радотина (Бо-тевгр.), Бабина -поляна, Бабинъ - з ж б ъ, стръмна скала въ Западна Стара-планина, която
стърчи уединена въ срЪдата на едно равно плато и пр.1)
Въ Витоша една местность се казва Фра-щ а не, което ще каже братски; една махла отъ Ябланица (Тет.) се нарича Братювецъ, а единъ отъ голЪмитЪ върхове на Ср^дна-гора — Братия.
До Оходенъ (Вр.) една местность се казва Барбатйнъ, отъ рум. barbat — мжжъ.
НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ ЗАНЯТИЯ
Всички занятия, които сж били упражня-вани отъ тракитЬ, илиритЬ, гърцигЬ, римскитЪ колонисти, както и отъ славянитЬ, прабългаритЬ, турцитЪ и други народи, живЪли изъ земята на българитЬ, сж послужили и за наименованията на много градове, села, рЪки и мЪста.
Най-първо трЪбва да се отбележи, че до сега до насъ не е стигнало нито едно название отъ тракийски или илирийски произходъ, което съ положителность бихме могли да свържемъ съ нЪкое занятие. Въ замена на това, обаче, броятъ на м^стнитЬ, селищнитЬ, дори и рЪчнитЬ имена отъ този видъ, отъ славянски или отчасти гръцки, вулгаро-латински, турски и нЪмски произходъ, е извънредно гол’Ьмъ.
Отъ всички занятия, упражнявани отъ раз-нитЬ народи, живЬли на югъ отъ Дунава, най-дълбоки следи въ топонимията сж оставили, не както би трЪбвало да се очаква — земедЪлието и скотовъдството, а рударството. Лесно можемъ да си обяснимъ причината, защо именно отъ всички занятия, рударството е оставило толкова много и незаличими следи въ названията, щомъ като има-
*) Названията ДЪдовецъ, ДЪдино и пр. иматъ другъ произходъ.
ме предвидь, че само при разработване на руд-нитк залежи, както и при добиването на мета-литк, най-много се променять земеповръхностнитк форми. Не по-малко влияние сж оказали и труд-ноститк, мжкитк и изтезанията на работницитк при разработване на минитк и особено при топе-нето на рудата. Следитк отъ разработването на рудницитк, както и голкмитк купища згурия, сж така явни, че не сж могли, а и въ днешни дни не могатъ, да не обърнатъ вниманието на вскки минувачъ. На много мкста изъ старитк рударски центрове, главно въ Фердинандско, Берковско, Врачанско, Ботевградско, Ихтиманско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско, Кратовско, СЬрско> Правишко, Неврокопско, Демиръ-хисарско, Лсе-новградско, Самоковско, Панагюрско, Странджа и др., се виждатъ голкми купове згурия, малки, близки една до друга галерии или трапове, остана л и отъ нккогашното рударство.
Отъ направенитк до сега проучвания се уста-новява, че рударството е било известно на тра-китк още презъ бронзовата епоха. Особено къмъ VI—IV в. пр. Хр., тракийскитк племена по долна Струма, изъ РодопитЬ, Странджа-планина, Кюстендилско, Ботевградско и другаде, сж били известии като добри рудари, а презъ римска епоха тракийскитЬ беси се славкли като „изкусни р дари".
РимлянитЬ, както и гърцитЬ, презъ V—VII в. сл. Хр., сжщо така, сж разработвали руднитк богатства почти въ всички краища на полуострова. Това знаемъ не само отъ историческитк документи и археологическитк издирвания, но и отъ запазенитк и до днесъ думи и мкстни и селищни названия, като напр.: згурия отъ лат. scaura, 3 г у-рово (Кюст.) и др.
БългаритЬ презъ срЪднитЬ вЪкове, изглеж-да, че по-слабо сж се занимавали съ рударство, въ замена на това, обаче, чужденцитЬ-рудари — саксонци, маджари, хървати и сърби сж разра-ботвали руднитЬ залежи изъ нашитЬ земи,»както презъ епохата на второто ни царство, така и презъ първигЬ три вЪка на турското ни робство1). Едва презъ 18 и 19 в. турцитЬ и българитЬ сж поч-нали да обработватъ желЪзнитЬ рудници и да пропивать златоноснитЬ пЪсъци по рЪкитЪ.
Всички названия, свързани съ рударството, както трЪбва и да се очаква, се срЪщатъ изклю-чително само въ мЪстата, гдето сж били изва-ждани и обработвани металитЬ, т. е. въ планин-скитЪ и предпланински краища.
Отъ всички названия, свързани съ рударството, най-разпространени сж имената, свързани съ понятието за самото разработване на руднитЬ залежи и добиване на метала. Между множе-ството наименования тукъ ще споменемъ: Руда р с к о и Р у д а р щ и ц а до Кладница (Соф.), Р Jr д и щ е т о до Бистрица (Соф.), Р Jr д е в о въ Странджа, Рудьовица до Г. Жел’Ьзна (Троян.) и до Желенъ (Соф.), Р у д а р и (Бит. и Крат.), РУдникъ (Вел.), Р^дище до Пещера, Руди-щдта до Тешово (Невр.), р. Рудйрка до Радо-тина (Бот.) и мн. др.* 2 *)
Не по-малко разпространени сж и названията, свързани съ нарицателното рула, въ смисълъ на дупка, галерия или трапъ, отъ които нЬкога се
*) РударитЬ-саксонци сж се заселили на полуострова презъ 12—13 в.; срв. Mija товиИ Чед., Студне за историш српскё трговине XIII—XIV в. Гласник српског ученог друштва, кн. 37, стр. 241.
2) Названието „Рудина*4, което се ср*Ьща на много
нЬста, има другъ произходъ и нЪма нищо общо съ ру-
дарството.
е изваждала рудата, като: Р п с к и-д о л ъ до Чипровци (Ферд.), Рупе въ Крайщето, Руп-чосъ, область въ Асеновградско и отчасти Смо-лянско, Рупината до Брацигово, Р упча (турски изговоръ отъ Рупецъ, Айт.) и пр.
МЪстото, гдето е била промивана рудата, се е наричало дворище, отъ кждето произлиза и названието на с. Дворище (Кюст.). Отъ изчез-налото нарицателно плакалница, съ което се е наричалъ единъ подъ съ дъски, на който се е изсипвала рудата, за да се промие и да остане чисть концетратъ, е добила и наимено-ванието си известната мина Плакалница въ Врачанската планина. Единъ притокъ на р. Би-стрица (Кюст.), се нарича Плавило, т. е. пла-вене на руда.
Гол’ЬмитЬ закрити пещи, въ които най-на-предъ се е разтопявала рудата, сж се наричали обикновено видни или вигни, отъ тамъ и мно-жеството названия, като: Вйгнище до м. Яреб-ковци (Сам.) и до Кралевъ-долъ (Соф.), Вйд-нитЪ до гр. Пещера и Казичене (СофЛ, Вйдни до Попово (Сръбски Самоковъ — Соф.), Вй г н я до Д. СЪкирна (Рад.), Вйгнята до Панагюри-ще, Вйгнището до Калково (Сам.), и т. н. Въ нЬкои покрайнини по-дълго време е била въ въ употрЪба по-старата форма, съ значение на видня, мн. ч. видни, и думата пехци=пещи, отъ което име сж получили и названията хи с. Пёх-чево (Беров.) и Пёхцето до Тешово (Невр.).
По-значителни следи въ топонимията сж оставили така нареченитЬ самокови, т. е. мЬстата гдето втори пжть е било разтопявано желЪзото и гдето то е било изчуквано и напълно готово за пазара. Освенъ името на гр. Самоковъ, гдето желЬзо-добивната индустрия е доста стара, и името на М. С а м о к о в ъ вЪ източна Тракия, имаме още
Сръбски Самоковъ, дн. Попово (Соф.), Са-моковъ (Прав.), до Чипровци (Ферд.), Пещера, Брацигово, махла отъ Габрошевци въ Крайщето, Самокдвището до Врачешъ (Бот.), Само-ковище до Забелъ (Трън.) и пр. Самоковътъ, заедно съ малката пещь до него, въ която втори пжть се е разтопявало жел'Ьзото, както и всички околни сгради, общо сж се наричали съ турско-арабското име — маданъ, отъ каето име сж добили и названията си: Маданъ (Врач, и Златогр.), до Вакъвъ (Елх.), Мадано до Студена (Соф.), р. Маданска до Лозенъ (Свил.), Маданище (въ Странджа-пл.) и пр.
МалкигЬ желЪзни чукове, съ които се е разбивала рудата сж се наричали шлегъ, отъ нЪмското Schlagel, отъ гдето произхожда и названието на с. Шлёгово (Крат.).
Много названия изъ рударскитЬ центрове стоять въ връзка съ ковачи, т. е. съ работенето на клинци, подкови, брадви и други желЪзни потреби. Такива названия могатъ да се посочатъ: Коваче вц и (Сам.), Ковач о виц а (Невр.) и до Дълбокъ-долъ (Троян.), Ковач йца (Берк.) и до Бучинъ-проходъ (Соф.), както и тур. Чилин-г й р ъ-м а х л е (Кърдж.) и пр. ОстатъцитЪ отъ раз-топената желЪзна, или медиа руда, между населението сж известии съ лат scauria = згурия, отъ дето произхождатъ и названията: Згурйградъ (Врач.), Згурово (Кюст.), Згурйя до Г. Ломъ (Б-Ьлогр.), Ч г $ р а до Грезиловци (Крат.) или нЪмск. Schlacke = шляка и отъ тамъ названието Шл^кно и пр.
НачалницигЬ-надзиратели на работницитк сж се наричали хутмани отъ нЪмск. Huttenmann, и отъ тамъ Отман л ий, дн. Симеоново (Ямб.) или байло, отъ италиянското bailo, отъ което
сжществително произхожда и името на с. Бай-л о в о (Новосел.).
РаботницитЬ, които сж превозвали рудата, се наричали мърваци, отъ мърва = руда и отъ тамъ произхожда и областното прекорно име Мърваци (Невр.). А тЬзи, които сж приготавливали жел’Ьзото въ пещитЪ, сж се назвали пешче-ри или пехчери, отъ което име произхожда и названието на гр. Пещера. На последното наименование отговарятъ често споменетата презъ срЪднитЬ вЪкове крепость Кръчимъ, дн. Крй-чимъ (Пловд.) и известната отъ единъ надписъ, направена отъ великия дукъ Врана, крепость Крнуукл, дн. К ъ р ч е в о или Кръчево (Дем.-хис). Въ Рилската грамота срЪщаме, сега изчезнало село, съ име Кръунно (Дупн.). ГорнитЬ названия, както и имената Кръчищница, притокъ на р. Малки Искъръ до Етрополе и К ър ч и щ а (Костурско) произхождатъ отъ кръунн, кръуь, крнуь и кръунмъ, което значи работникъ-рударь и отъ тамъ Ру-дарско, желЪзарско село и пр.
БългаритЬ, които сж се занимавали съ доби-ването на дървенитЬ вжглища за виднйтЬ и ма-данитЬ, се наричали угляри, отъ гдето идва и имена с. Углйрци (Рад. и Щип.). МЪстата, гдето сж горЪли дървата за добиване на вжглищата, се назвали жижница, отъ което сж получили названията сиЖйжничедо Долни Коритенъ (Кютен.), Жйжкинъ-долъ до Влашко-село (Ферд.) и Жижнйчка усойна до Д. Уйно (Кюст.) или щетини, отъ което сж добили и имената си ЩетйнитЪ до Смолско (Пирд.) и Гинци (Соф.).
Името на рударитЬ-саксонци е запазено въ названията С асе (Крат.) и С ас а (Царевосел.)
Златото е най-стариятъ металъ, който пър-ви е обърналъ вниманието на човЪка. Както тра-
китЪ, които най-напредъ сж разработили златни-тЬ и сребърнитЬ рудници въ Пангей и островъ Тасосъ, така и всички други народи, жив’Ьли изъ българскитЬ земи, сж разработвали златнитЬ рудници и сж промивали п’ЬсъцигЬ въ злато-носнитЬ рЪки.
Днесъ сж запазени само нЬколко славянски, гръцки и турски названия, които стоять въ връзка съ злато: р. Златйца до Гаганица (Берк.), Златареви рули доТрекляно(Кюст.),гр.Златйца и пр., на които отговарятъ гръцк. Пер-перакъ (Хаск.), въ смисълъ на събирачъ на данъкъ въ , злато или турск. Ал т Ъ н ъ - д а г ъ, Алтънъ-тепе и пр. Последното название се ср’Ьща доста наместо и е дадено на много отъ надгробнитЬ и селищни могили, които безспорно не сж златни, но споредъ народного предание съдържали много злато. Съ златопромиването е свързано и названието Плавица до Бистрица (Соф.) и Котецъ до Чипровци (Фер.)— което ще каже коруба за промиване на пЬсъкъ.
Добиването и промиването на медьта, сжщо така, датира отъ първитЬ времена следъ като тракитЬ се настанили на югъ отъ Дунава, което съ малки прекжсвания продължава и днесъ. Отъ значителниятъ брой названия, свързани съ медьта ще споменемъ: Мёдно гумно въ Пиротско, Меденйкъ въ Плакалница и турск. Бакър-лЪкъ (Бург.), Бак'Ьръ-Баиръ до Созополъ и хубавото старо име Медковецъ (Врач.) т. е.. мЪсто, гдето е била кована и дообработвана из-лЬтата медь1). Една местность надъ Б^льобо (Паз.), гдето презъ турско време е била разработвана медьта, се нарича Ж а г и т Ь.
*) Името на с. Медкбвецъ (Ломско) е пренесено отъ първитЬ заселници, дошли изъ Берковско презъ 17 в.
Среброто, сжщо така, е било добивано, ма-маръ и въ по-ограничени м^ста, отъ всички народи жив’Ьли у насъ. Тукъ ще споменемъ само н’Ьколко названия, които стоятъ въ връзка съ сребро, като: Срёбърница, Срёбърно коло въ Осоговската планина и турск. Г ю м ib ш ъ-ч а л ъ въ Чепинско, Гюмюшъ-дере въ Доспать и др. Все въ връзка съ сребро стой и побългареното, отъ турски произходъ име на с. Гйешево, Гюмюшъ (Кюст.).
Не по-малко влияние върху топонимията е оказала и желЪзодобивната индустрия. Известии сж гол’Ьмъ брой наименувания, които стоятъ въ връзка съ желЪзото, отъ които ще отбележимъ: ЖелЪзница (Соф.), Г. и М. Же л Ъз на (Троян, и Тет.), Же л Ъзна ДФерд.) и пр., до които се намиратъ следи отъ старо рударство. На тЬзи названия съответствуватъ турск. Демирджи-лёръ (Пазар.), Демирджилйи (Слив.), Де-мйръ-тепе до Радославово (Пирд.) и пр.1).
Все въ връзка съ желЪзото, както и заная-тията, свързани съ него, могатъ да се споменатъ още: Ё т р о п о л е, градъ и местность до Пещера и Ётровица до Мала Църква (Самок.), съ което се означаватъ мЪста покрай рЪки, гдето е имало самокови и мадани. Името на с. Чеканчево (Новосел.) произхожда отъ стб. чеканъ, което значи голЪмъ чукъ, а на Карачев о, отъ ка-рачъ, малъкъ чукъ, който служи за подковаване на добитъкъ. На последнитЪ две имена отговаря турск. Налбантларе, дн. КовачитЬ (Слив.) и пр.
х) Името на Демирджилёръ (Пловд.) е турски пре-водъ на преселеното въ края на 16 в. отъ Г. Жел’Ьзна (Троян.) население, а Демиръ-капу, Сидерокастронъ, Сидера, както и Жел’Ьзни врата, и пр. иматъ другъ произходъ.
Названията на Г. и Д. СЪкйрна (Рад.) произхожда по-скоро отъ ковачи, които сж правили брадви-сЬкири, отколкото отъ растението сЬкиче (Lathyrus L).
Макаръ че главнитЬ занятия на всички народи, жив-Ьли изъ българскитЬ земи и да сж били земедЪлието и скотовъдството, то въ връзка съ тЬзи занятия, до насъ не сж стигнали толкова интересни названия, какъвто енапр. случаять съ рударството. Но въ замена на това, въ земли-щата на всички населени мЬста има по-много, общи за всички крайща наименувания, които стоятъ въ връзка съ земедЬлиего и скотовъдството, главно отъ български и по-рЬдко отъ турски или другъ произходъ.
Въ нЬкои отъ грамотитЬ на българскитЬ царе и сръбскитЬ крале, често се срЬща думата зекьгелитш, което значи поле, което се обработва, т. е. орниче, отъ гдето произхожда и названието на гр. Г ё в г е л и. Навредъ сж известии названията Орниче или, Орниче до Кралевъ-долъ (Соф.), УгаритЬ или турск. Икинлйкъ (ни-витЬ), Харманлйи (отъ харманъ, гумно) и пр. НеобработенитЬ мЬста сж се наричали иер-ьзине и отъ тамъ Нёрези (Скоп.), Нерёзине и пр.
Въ Виргинската грамота на Константинъ Ясеня, срЬщаме термина периволъ, гръцк. терсроХ^, отъ гдето произхожда и името на с. Перивдлъ (Кюст.), на което отговаря и названието на с. Чйпровци или както населението го изговаря Чйпоровци, стб. Кнпоурне отъ гръцк. хстсро;= зеленчукова градина, както и старитЬ български наименования: Садовикъ (БрЬз.), С а д о в о (Котл.), Садовецъ (Лук.) и местность до Ку-нино (Вр.), или новитЬ имена Г р а д й н и (Дуп.) или тур. Бахча и пр.
Между еднообразнитЬ названия, свързани съ лозарството, като: Л о з £ т а или Л о з е т о до Гл о-жене (Тет.), Л о з е н ъ (Соф.) и пр., се срЪщатъ още и стб. Вйница (Коч.), както и Дъртит’Ь лозя до Вълчитрънъ (ПлЪв.) или Курубаагларъ (СухитЬ лозя) въ София и тур.-перс. Марёшъ (Шум. и въ Пазарджикъ), Марашки Тръсте-никъ (ПлЪв.) и т. н. Около селцето Равенъ (Крум.), до ЕрЪсгово (Хаск.), както и йзъ Стран-джа и Сакаръ-планина се срЪщатъ гол’Ьми ка-менни блокове, върху които има по една по-го-л^ма и до нея по-малка, кржгли дупки, известии между населението съ името Шарапъ-таши, т. е. камъни за изстискване на грозде. Отъ на-правенитЬ проучвания се установява, че тЪзи ка-менни преси сж употрЪбявани отъ местного тра-кийско население, за изстискване на грозде, между VI в. пр. Хр. до къмъ IV в. сл. Хр.
Обработването на ориза може да се свърже съ названията О р и з а р е (Щип.) или турск.>4 ал* т ъ к ч и й, дн. Оризово (Чирп.), около което отъ отдавна не се сЪе оризъ.
Едно голЪмо стопанство съ много земя, събрана заедно, е известно съ турск.—чифликъ, съ което нарицателно сжщо така, сж свързани много названия, като: Г. Чифликъ (Варн.), Бейлёръ-Чифлйкъ, дн. Симеоново (Соф.), Уругмъ-Чифлйкъ, дн. Стара-р^ка (Ямб.), Об-разцдвъ-чифлйкъ до Русе и пр.
Съ скотовъдството сж свързани много названия, по-голЪмата часть отъ които всЪки, безъ осо-бени трудности, може лесно да си обясни. Известно е, че до всЬко селище има пасбища и ливади или турск. Чайръ (Г. ОрЪх.) и пр. До с. Заноге (Соф.) една местность се нарича съ рум. Ц а р и н а, което значи селско пасбище. А броятъ на названията: като Пладнище, Говедёре,
Говедарникъ, Егрёка, К д н с к и-д о л ъ, К о й н а р е, отъ турски Коюнларе (ОвчаритЬ—Б. Сл.), Чобанъ-дере, дн. Овчарово (Търг.)идр., е толкова голЪмъ, че е излишно да се спираме върху тЬхъ. Тукъ ще отбележимъ названията на с. Пастухъ (Дупн.), което произхожда отъ стб. ПАСТоухъ и ще каже пастиръ, Б у т у н ё цъ (Соф.), което значиОвчарски изворъ, както и Прогоня до Копрйщица и до Тишевица (Врач.), което пъкъ означава мЪсто презъ което е минавалъ до-битъка за водопой. На тЬзи названия отговаря вулгаро-лат. Вакарелъ (Ихт.) и до Несла (въ Бурела), отъ vacar, което ще каже говедарче. Интересно е названието и на прочутия планински курортъ Юн дол а въ РодопитЬ, което произхожда отъ тюрке, йонда, което значи коневъдци и аулъ = колиба1).
До почти всички по-малки или по-голЪми рЪки до преди 30—40 год. е имало воденици, отъ които произхождатъ и многобройнитЬ названия Воденицата, Воденичище или турск. Дерменъ-д е р е, дн. Фердинандово (Плов.), Д е р м ё н -джйкъ, Дерменджидлуипр. На тЬзи имена отговарятъ хубавитЪ стари названия: Ж ё р а в н а (Котл.), Жерноница (Дебърско)и ЖЪрньов-н и ц а до Игнатица (Вр.), които произхождатъ отъ стб. жрьны, жрьньке. Горната махла на Ловечъ е известна съ името Дръстене, което значи те-павица. Сжщото значение има и названието В а-лйвица до Гърлино (Кюст.).
/Ако тракитЬ по-малко сж се занимавали съ тьрговия, то тЬхнитЬ южни съседи — гърцитЬ, презъ всички времена отъ основаването на много-бройнитЬ приморски колонии и до къмъ 16—17 в.,
х) Презъ 16 в. въ долината на р. Осъмъ се споме-нува мЪстото Юнда.
сж били главнитЪ търговци на полуострова. Рим-скитЬ колониста, сжщо така, сж били добри търговци, а славянитЬ — напротивъ, почти не сж се занимавали съ търговия. Презъ първото и второго ни царство, както и презъ първитЬ вЪкове на турското ни робство, освенъ у гърцитЬ, тър-говията главно е била въ ржцетЬ на дубровча-нитЬ и венецианцитЬ. Презъ втората половина на робството, търговията минава почти напълно въ ржцетЪ на евреитЬ и отчасти на българит’Ь и турцитЬ.
Още гръцкитЬ търговци и следъ тЬхъ римлянитЬ, сж създали покрай нЬкои светилища и въ нЬкои селища и, тържища или пазарища, които сж били известии съ името Ерлорг, отъ гръцк. epizopiov или Emporium. Тить Ливий разказва че Филипъ V, презъ 211 год. пр. Хр. е, обсаждалъ столицата на медитЬ lamphorina, дн. Ямборано (Кюст.). Сжщиятъ произходъ има и Ё м б о р е (Костурске), до което има развалини на старо селище, наречено съ българския преводъ Т *Ь р-говище. Презъ римска епоха до с. Г. Косово (Севл.) се е намирало тържището — Emporium Piretensium, до Б*Ьлоземъ(Пловдивско)е било основано ’EjiKopeiov Парубок?), а до Димитриево (Чир-панско) — ’EptKopetov Пс'£ос. Освенъ т^зи названия у насъ широко разпространение е добила и друга гръцка форма съ значение на пазаръ, търгъ — Trav^yupcg, отъ която дума произхожда и името на ПанапЬрище, както и видоизмЬненото тур. Панайръ-гедикъ до Девинъ и пр. ТурцитЬ за търговия сж възприели гръцката форма, като я видоизм’Ьняватъ основно на пазаръ. Думата пазаръ влиза въ съставнитЬ части на много названия, между които тукъ ще споменемъ: Е с к й-пазаръ до Попово (Елх.). Енй-пазаръ, дн. Нови-пазаръ, Османъ-пазаръ, Татаръ-Па-
зарджикъ и др. ТурцитЬ сж употрЪбявали и думата джумая, съ значение на пазаренъ день, дума, която сжщо така влиза въ съставнитЬ части на много наименованя, като: Г. Джумая, Ески Джумая, Ш е хъ-Д ж у м а я и пр. Всички тЬзи названия отговарятъ настб. Търговище (БЪлогр. и Харм.) или Тържйще до Старо-село (Врач.) или на усвоенитЪ чужди — пазаръ, панаиръд По-край търгъ или търговище, старитЪ българи сж имали и друга дума, съ значение на панаиръ, съборъ, това е отдавна изчезналата дума ликъ, отъ гдето идва и името на Ликъ (Врач.).
Названието на Кьосе-Базиргйнъ, дн. Денница (Шум.) е оть турски произходъ и значи безбрадъ търговецъ.
Не е малъкъ и броятъ на названията, свързани съ други занятия, между които тукъ ще из-броимъ: Копиловци (Берк, и Кюст.), което произхожда отъ вул.-лат. сайра, саро=кръчмарка; Осмаръ (Шум.), отъ стб. оусмярь = табакъ, Ба л де во (Невр.) или Убогдво (Щип.) отъ стб. оукогъ — божекъ, просякъ. R р а б а д ж й ё в о (Коларово—Ст. Заг.), Борозанъ, дн. Тръбачъ (Разград.) отъ перс, борозанъ=тржбачъ, Г р ъ н -чарь до Луковитъ, Дюлгерлий до Малко Тьрново, Копарйнъ, дн. Порой (Пом.), което ще каже скубачъ и пр.
НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ГРАДЪ, КРЕПОСТЬ, КУЛЯ, СЕЛО, ПОСТРОЙКА, СТАРЪ ПЖТЬ, ГРАНИЦА И ПР.
Въ землищата на почти всички селища, особен© на тЬзи отъ предпланинскитЬ области, се намиратъ развалинитЬ или следитЬ на отдавна изчезнали градове, крепости, кули, села или оста-тъци отъ най-различни градежи и постройки. Въ зависимость отъ предназначението, разположе-
нието, както и отъ народностями произходъ на населението, живЬпо или живЬе въ съседство, мЬстата съ такива остатъци носятъ нЬкои отъ следнитЬ названия: градъ, градище, хисаръ, кале, варошъ, касаба, кула, турла, селище, юртлукъ, друмъ, падало и др.
СтаритЪ траки сж имали свои думи за озна-чаване на крепость — тсара, за кула — 8(?а, за градъ — £pta или 8е£а и dava, които повечето сж влизали въ съставната часть на много тракийски селищни названия, като: Bessapara, Dru-zipara, Longinopara, Ortudizos, Meae^pta, Qeridava, Pulpudeva и др.
ГръцкигЬ колонисти, както и гърцигЬ презъ срЬднитЬ вЬкове сж имали, сжщо така, укрепени градове и дори селища, които сж носили имената си отъ изчезнали по-рано селища или постройки. Много често въ съставната часть на названията сж влизали наставкитЪ тс6Хь$== градъ, xdorpov — крепость и yuplov = село и пр., като напр.: ЖагсбХ^ = К а в а л а, ’АрфстоХсс = А м ф и-п о л^и с ъ, Гиуасхохаатроу = Ж е н с к о (Кукушко), Touaoxacrpov, дн. Русокастро (Бург.), Neox&tf Ac8u|i6t6cxgv = Димотика й Пр.'
Споредъ н’Ькой изследвачи, старото име на Durostorum = Силистра е отъ келтийски произходъ и значило твърда крепость, което"- отго-вавя и на староб. Твърдица.
Много отъ римскитЬ градове сж имали сложни имена, наставката или първата часть на които е имала значение на градъ, крепость, малко укрепление и пр. като: Nicopolis, Marciano-polis, Traianopolis, Pompeanopolis, Castra Rubris. Castra et Civitas Montanensium и т. н. Между многото градове и крепости, Прокопий споменува, нЬкжде по Дунава, единъ градъ-крепость на име ПоХиахаотеХХоу и една кула — другь
въ областьта на Тимокъ — КаотеХХоубро, а въ вжтрешностьта — крепостьта КаотбХХсоу.
При заселването си на югъ отъ Дунава, славянитЬ сж заварили голЬмъ брой разрушени крепости, градове, села, вили, пжтища и пр., които въ едни случаи тЬ назовали въ видоизмЬнената или осмислена форма като: Pulpudeva = Плъв-динъ, Serdica = СрЬдецъ и пр., или изоставе-нитЬ, построени на височини крепости, лат. са-stellum или погърчени римско хосотроу сж били наречени градяь или гркдьцъ, а укрепенитЬ съ здрави и голЬми крепостни стени градове, сж били наречени градища. Покрай българскитЬ названия градъ и градище, славянитЬ сж запазили и гръц. TtipfoQ въ формата пырга или пнръгъ и лат. caste-Ilum и turis въ формитЬ — Кастелъ или Костелъ и Турла.
Въ много отъ старитЬ документи отъ преди падането ни подъ турцитЬ, срЬщаме доста имена, които стоятъ въ връзка съ укрепления, градежи или каквито и да сж други постройки. Името градъ, както го намираме въ нЬкои паметници като самостоятелно селищно наименувание, не ни е познато, но то се срЬща въ съставната часть на много названия, като: Трънокъ-грлдъ, Емгр^дъ, Келегркдъ, Дългиградъ—нЬкжде къмъ Черно-море и пр.1). Въ грамотата на Константинъ Асеня на-
х) Въ Кърчовския надпись чётемъ: Лзъ КрАНА доукк келнкъ сътъкорн(хъ) гриди КрнцукА, • . « . . . ЪСЪЦА. ЗА МОАНТЪКЫ КаЛО1(1)(ана) IfCOpt (и- Ивановъ, Български старини изъ Македония, 1931, стр. 30, а въ уни-щожения надпись отъ Асеновата крепость имаме . . . . Н Sil’ ЗДА сен грАДК... в. Златарски, АсЪновиятъ надпись при Станимака, И. А. Д. кн. II, 242
мираме село Гредьцъ, дн. Градецъ (Кривопал.), въ Шишмановата грамота — Грлдеуншр, а въ друга една грамота отъ 14 в. — ГрлднфС (Куман.).
Турцитк завинаги разрушили не само мно-гобройнитк крепости и крепостнигк стени на почти всички градове, но и унищожили безчетъ села. Старитк названия на всички изчезнали селища скоро се забранили и околното население започнало да ги нарича съ българскигк названия градъ, градище, селище, или подъ влиянието на турцитк, сж били наричани хисаръ, кале, касаба, кула, юртлукъ, юренъ и пр.
На вулгаро-латинскитк названия К о с т ё л ъ, село въ Еленско, Касте л ъ, махла отъ Бато-шево и на побългареното К о с т ал ё в о ^Врач.), които произхождатъ отъ лат. castellum1) минало въ срЪдно гръцки подъ формата xaczeXXov, както и напобългареното KacTapHnTt,античноCastra Rubris до Оркхово (Свил.) и потурченото Ке-стричъ, стб. Кастрица, до Варна, които произхождатъ отъ лат. castra и погърченотб xdorpcov, съответстватъ днешнитк названия : — Грйдъ до Г. Ломъ (Бклогр.), Града до Оркшене (Лук.), до Батошево, Красно-градище и Крамолинъ (Севл.), Килифарево (Търн.), Градд надъ Мадара (Шум.), и до Батулия (Соф.), Градёщъ (Соф.) колиби до Еленовъ-долъ (Соф.), височина до Радотина (Ботевгр.) и пр. Както въ миналото, така и днесъ името градъ по-често влиза въ сьставни-тк части на гол’кмъ брой мкстни и селищни названия, между конто ще споменемъ: Зелё-ниградъ (Трън.), Згорйградъ (Врач.), Ви-шовградъ (Търн.), Звъниградъдо Кало-феръ, Чёртиградъ до Брусенъ (Тет.), Кд-ритенградъ до Лютибродъ и Крйвградъ
х) И до тритк сега има развалини отъ крепости.
до Карашъ (Врач.), Каменградъ въ Панагю-рище, Вълчиградъ до Литаково (Ботевгр.), Бугдинъ-градъ до Бутово (Търнов.) и др.
Покрай названията свързани съ градъ или градецъ, доста често развалини отъ крепости, независимо отъ това дали тЬ сж на високи или ниски мЪста, както и дали сж по-пространни или по-малки, населението нарича Г р а д й щ а, какви-то има до Гигенъ (Ник.), до Свищовъ и пр. Отъ сжщия произходъ сж и названията: Г р а-дево (Г. Джум.), Градёшница (Врач, и Тет.), Граднйца (Севл.) и пр.
Отъ сжществителнитЬ градъ, градецъ или градйще сж образувани прилагателнитЪ градскй, грашки или гръцкй и пр., отъ гдето сж добили и названията си: Грашкй или Градскй-долъ до Котелъ, Г р ъ ц к а-л ж к а, надъ която има гра-дище до Карлуково (Лук.), Гръцка- по л яна до Лупянъ (Тет.), която е разположена подъ високи скали съ следи отъ старинно селище, Гръцкй-долъ до Добревци (Тет.), Г. иД. Гращйца (Кюст.), Гращйца, махла до Поибрене (Панаг.) и мн. др.
На всички горни названия можемъ да съпо-ставимъ множеството наименования отъ турски произходъ — Хисаръ, Хисарлъкъ и Кале. Обикно-вено Хисаръ се наричатъ по-голЪмитЬ и отчасти по-добре запазени крепостей стени и кули, като: Хисаря (Пловд.), Хисарл1>ка—надъКюстен-дилъ, Мйтосъ, Ловечъ и пр., а съ Кале — тЬзи, въ които само отчасти сж по-здрави крепостнитЬ кули, като: Кале то въ Чумаковци (Б. Си.), въ Свищовъ и др. По-малкитЬ укрепления се назвать Хисарджйкъ, съ което име преди Освобожде-нието се е наричало днёшното с. ВЪтренъ (Паз.). Сжществителното кале се срЪща и въ побълга-рената форма К а л ё и ц а (Тр.). Много по-честр,
нарицателнит’Ь хисаръ и кале влизатъ въ състав-нитЬ части на голЪмъ брой собствени названия, като:Доганъ-хисаръ (Пом.),Късъ-хисаръ въ Търново, Тройнъ-хисаръ до Ломецъ (Тр.), гдето се намиратъ развалинитЬ на римската станция Sostra, Месйнъ-калеси до Гюмюрджина, Бур^-кале до Бору-гьолъ, Куртъ-кале до Вълчеполъ (Свил.) и др.. Тукъ можемъ да отбеле-жимъ и нЬкои названия отъ гръцки произходъ, като: Русокастро (Бург.), Калакастрово (Севл.), Палеокастро до Тополовградъ и пр. Почти сжщото значение има и по-р’Ьдкото название Ю р ё н я, отъ турск. юренъ стара крепость, стара стена, съ което име по-рано се е нарича-ло с. Наученъ (Н.Заг.), както и Юренлий, дн. Асенъ (Каз.) или Юренджйкъ, сега Градско (Слив.). Името на Митирйзово (Карл.) произхожда отъ турск. мидирна, което значи стена съ мазгали. За означаване на крепость, като собствено име, въ крайдунавскитЬ селища се употрЬбява и румънската форма — Четйте.
Едно село въ Свищовско се нарича Ба-тйнъ, една местность до Градецъ (Вид.) носи името Алботйнъ, а една височйна въ южната часть на Пиринъ-планина — ^лбутйнъ, названия, които изглежда да сж отъ прабългарски или кумано-печенежки произходъ. И действително до Батйнъ се намира разрушена крепость, а върху височината Алботйнъ личатъ остатьцитЬ на на-пълно унищожено градище,
МалкитЬ укрепления, независимо отъ това на какви мЬста се намиратъ, у старитЬ българи, сж били известии съ побългарената гръцка форма пнръгъ, отъ гръцк. тебруо^. Презъ 13 в., покрай мно-жеството крепости, Мануилъ Филъ споменува въ юго-източна България и крепоститЬ: Шруос и Пир-
ymov. Днесъ въ Русенско има село П и р г о с ъ, името на Бургасъ е турски изговоръ на срЪд-нов’Ьковното Ибруо;, а на Пирустсоу или побълга-рено Пиргица, отговаря осмисленото турско Б у р-гуджии, т. е. малко укрепление, дн. Г. Александрово (Слив.). Изглежда че още отъ рано, гръцк. и стб. пыргъ е било заменено съ арабск. кулле = кула, което име между българитЬ добива широко разпространение. Днесъ у насъ имаме не само извънредно много мЪстни названия, свързани съ кула, но и доста селищни наименования носятъ имената: Кула, Кулата (Врач.), Кула т а (Петр.) Кулелй-Бургасъ и пр. Въ последното название, дветЬ съставни части иматъ едно и сжщо значение —*кула, пнргъ. Развали-нитЬ върху н’Ькой високи остри върхове сж известии съ вулг.-лат. Турла като до Троянъ, и Стикалъ (Девин.), Т у р л а т а до Дълбокъ-долъ (Троян.) и пр., което произхожда отъ лат. turis*
ВисокитЬ, трудно достжпни крепости сж се наричали споредъ разположението си: Вишдв-градъ, т. е. застроено на високо недостжпно м±сто, на което отчасти отговаря тур. Д е м и р ъ -хисаръ или гръцк. Сидерокастронъ. Сж-щото значение има и Твърдйца. Естествено запазени и кацнали върху високи, почти недо-стжпни скали крепости, сж известии съ името Заградъ до Скрино (Дуп.), до Смочанъ (Ловч.), Лжкатникъ (Соф.) и пр.
Съ лат. suburbum и стб. подградъ сж се означавали и наричали тЬзи части отъ градо-ветЬ, които сж се намирали вънъ, обикновено подъ крепостьта, и които въ днешния смисълъ
2) На Хрельовата кула въ Рилския манастиръ четемъ: съзыдк сьн пнргъ господннъ просевает хрм.
на думата, сж истинския градъ. До скоро старого селище подъ Мадарскитк скали се е на-ричало Подградд; развалинитЬ отъ селище подъ крепостьта до Лупянъ (Тет.) се наричатъ Под г рад а, а и до днесъ на Охридского езеро има едно градче, което се казва Поградецъ. Интересно е, че и въ днешни дни всички стари части на градоветк, които въ миналото сж били вънъ отъ укрепленията, сж известии съ маджар-ското, а може би и съ прабългарското назнание Варошъ, което въ съвременния смисълъ има значение на малъкъ градъ. Селото, което се намира на мкстото на сркдновкковния градъ Прилепъ, подъ Марковитк кули, се нарича В а р д ш ъ. Ста-ритк части на градоветк Ломъ, Никополъ, Враца, Провадия, Шуменъ и др., сж известии съ името Варошъ, а въ Дупница и с. Видраре (Тет.) и др. ткзи части се назвать — Вардшъ.
Названието „градъ" въ днешния смисълъ на думата, т. е. откритъ, не укрепенъ градъ не е запазенъ въ нито едно селище или Micro. Въ замена на това, обаче, такива открити мкста, съ остатъци отъ нккогашни градове, сж известии съ турскитк имена паланка и касаба. Съ името па-ланка въ миналото се е означавало обикновено малъкъ градъ, който е билъ обграденъ съ търни или съ плетища. Следитк отъ единъ градъ до Вктренъ (Паз.)се наричатъ Паланката, до Ба-чево (Разл.) има Паланка, а до Радомиръ — Паланкитк Това сжществително влиза и въ съставнтк части на много градове, като: Л о м ъ-паланка, Крива-паланка, Бкла-палан-ка и др. Съ касаба се означаватъ обикновено по-голкми следи отъ градове, като: Касабата до Гаврилово (Слив.). Въ повечето случаи, обаче, това нарицателно влиза въ съставнитк части на много мкстни и селищни названия, като: Мода-
к а с а б а до Скобелеве (Хаск.), Узунъ-каса-б а и пр.
Отъ старитЬ извори, особен© отъ гръцкитЬ и латинскй автори и епиграфски паметници ни сж известии имената на много тракийски села, въ съставната часть на които влиза наставката dava, епе или sura. Dava или deva, както казахме, значи село, какво обаче, означаватъ другитЬ две наставки не се знае. Но трЬбва да се отбележи, обаче, че частицата ене и днесъ се срЬща ката окончание въ много селищни и мЬстни названия, не само въ българскитЬ земи, но и въ Румъния, като: Петревене и Ор^шене (Лук.), Тлачене (Б. Сл.), Пещене (Вр.), Лжжене (Пирд., Ловч., Ботевгр.), Баурене (Ник.), Новачене (Ник.), Тележене до Ловечъ, Калугерене и Кукутени въ Румъния и мн. др.
Отъ старитЬ български документи, ни сж известии доста названия, които стоятъ въ връзка съ селище. Още въ грамотата на Ив. Шишманъ до Рилския манастиръ се споменува село Селище, име запазено въ днешното с. Селище (Г. Джум.). Днесъ, освенъ нЬколко селищни названия: С ё-л и щ е, махла отъ с. Могилица (Смол.), С ё л и-щ е т о (Севл.) и пр., повечето отъ изоставенитЬ и отдавна запустЬли села сж известии съ името селището. Едно изоставено село до Сухиндолъ (Севл.) се нирича Сёлце, на което съответства старото, съ турски изговоръ, село Сёлча (Дев). На горнитЬ български названия отговаря турск. юртл^къ, съ значение на запустЬло селище.
Нарицателното село, самостоятелно не се срЬща, обаче, то влиза въ съставната часть на множество други названия, като: Г о л 'Ь м о-с ело (Дупн.), Нов о-с е л о (Плов.), Старо - село (Врач.) и пр. На тЬзи имена отговарятъ турскитЬ:
Кюп pib- кьой, дн. Раковецъ (Пров), Дере-кьой, дн. Воденъ (Елх.), Татаръ-кьой, дн. Гължбецъ(Пом.) и др. Интересно е името Ш аръ-к ь о й, съ което презъ турската епоха се е нари-чалъ дн. Пиротъ. Това име значи Варошко село, т. е. село до Вардшъ.
МалкитЬ селца отъ по нЪколко кжщи у старитЬ българи сж били наричани кьсь или вьсн, нарицателно, което изглежда че отдавна е било замЪстено съ гръцк. колиба (хоХфа). Въ връзка съ забравената стб. форма стоятъ названията Виса до Кунино (Врач.) и Вйсецъдо Дорково (Пещ.). Сжществителното колиба никжде не е запазено като селищно или местно название, но въ замена на това, турското махла се срЪща са-мостоятелно като собствен© име, като напр.: Махал £ та (Плев.). Тази дума влиза въ съставнитЬ части и на голЪмъ брой названия, между които ще споменемъ следнитЬ: Ндва-махла (Ени-махле, Пловд. и Пещ.), Рйдне-махле (Раднево — Ст.-Загор.), Торлакъ-махлё (Загорци — Н. Заг.) и т. н.
ЕдиничнитЪ постройки, въ зависимость отъ тЪхната голЪмина и предназначение, сжщо така, сж послужили за наименувания на извънредно голЪмъ брой селища и м*Ьста.
Презъ всички времена до старитЪ пжтища е имало постройки, които сж служили за сигур-ностьта на пжтя и за почивка на пжтницитЪ. МЪ-стата, гдето сж почивали и пренощували пжтницитЬ сж се наричали m a n s i о, а специално уреденигЬ подслони за държавнитЬ чиновници сж се назвали praetoria. КонетЬ и колитЬ сж били смЪ-нявани на станции, които сж се наричали m u-t a t i о. Всички тЬзи названия презъ ср’ЬднитЬ вЪ-кове сж били замгЬстени съ стб. плдллнфе, което
по-скоро отговаря на лат. praetoria. Днесъ у насъ на много мЪста, главно до старитЬ пжтища и то повечето въ съседство съ проходитЪ сж запазени: Падало до Габрово, до Троянъ и до Леща-ханъ (Ихт.), Пйдалището до Дръмша (Соф.) и Падали щ е до Панагюрище или Царев о-п а д а л о до Бояна (Соф.) и Костенецъ (Ихт.) и пр. Последното наименувание е дадено не въ смисълъ, че на това м*Ьсто царьтъ е почивалъ, но съ значение, че тамъ сж пренощували държавни, т. е. царски чиновници. Една махла отъ Чукльово (Радом.) отце се казва С т а р о па д а л и ш к а, название въ което се крив споменътъ за нЪкое старо па-далище. На тЬзи наименувания отговарятъ турск. Керванъ-сараи, т. е. голЪми постройки, въ които сж почивали, пренощували и хранили пжтницитЬ и т’Ьхниятъ добитъкъ и хань, която дума и днесъ има значение на м^сто за прено-щуване и хранене. Съ последното име сж свързани извънредно много селищни названия, между които тукъ ще споменемъ: Н д в и-х а н ъ, дн. Ени-ханъ(Новосел.), Леща-ханъ (Ихт.), ХйноветЪ (Тетев.) и мн. др.
Названието на Палатово (Дупн.), произ-хожда отъ гръц. rcaXawv, което значи голЪма постройка, въ която може да живЪе или е жи-в’Ьлъ човЪкъ отъ царски произходъ. И това название е измЪстено отъ арабск. Сарёй (Пазард., Слив., Струм.), Сараево (Op’bx.l Султйнъ-сарай до Фердинандово (Плбвд.) и др.
Римското villa, съ значение на постройка за жив’Ьене съ стопанство, у старитЬ българи се е наричало злселъкъ, отъ гдето произхожда и названието на 3 а с ё л е (Соф.).
ОтдЪлна, лека дървена постройка, въ която сж живали пастиритЪ-овчари, още презъ 12 в.
се е наричала катунъ, дума която днесъ има по-друго значение. Въ единъ документъ отъ деспотъ Славъ отъ 1220 год. въ РодопитЬ се споменува Катуница, название запазено и днесъ въ Кату н и ц а (Плов.) и местность до Панагюрище, Катунци, (Неврок.), Катунёцъ (Лов.), Кату н и щ е до Вакарелъ и до Заноге (Соф.) и т. нф
По-малки леки колиби, направени отъ дърве-та, се наричатъ салаши, като: С а л а ш ъ (БЪлогр.) и местность до Пазарджикъ. На горното название отговаря и Лдйникъ, рум. loia = колиба. Дървени постройки, съ дупки въ ср^дата се наричатъ прибой, отъ гдето е добило и названието си ис. Прибдй (Радом.).
Значителенъ е броятъ на названията, свързани съ разни видове по-леки и съ друго предназначение постройки и градежи. Въ Пловдивско едно село се нарича Полатово, а доТетевенъ има колиби, наречени Полатенъ — старинни названия, които произхождатъ отъ забравената стб. дума — полати, съ значение на турск. чардакъ и отъ тамъ и Г. и М. Чардъкъ (Плов.), Чар-дъклйи (Севл.) и пр. Едно отъ най-старитЬ и запазени наименования, съ значение на оборъ, ьгЬсто за добитъкъ е грцк. хотерс'а, отъ
което име произхождатъ в. Кдпренъ, въ за-падна Стара планина иКопрйщица. На тЬзи имена съответствува названието на известната, и не много далечъ отъ Коприщица, местность О б о-ри ще. Покрай многобройнитЪ названия, свързани съ кошара, ограда предназначена за овце и кози, се ср’Ьщатъ и доста мЪстни имена, като: Полугаръ до Мусина (Търн.) или Т Ъ р ш а (изъ БЪлогр.), както и турск. Нгълъ (около Ка-лоферъ) и пр.
Мкстата, въ които старитЬ българи сж пазили хранить си, сж се наричали хлшъ, отъ где-то произхожда и названието на с. X л £ в е н е-(Ловч.) Все сжщото значение има и наименува-нието СЪсека, изчезнало село въ ОрЪховско и колиби до Игнатица (Врач.). Отдавна тЬзи български думи сж забравени и сж замЪнени съ турск. хамбаръ, отъ гдето идва и наименува-нието: Хамбарлий (Плов, и Елхов.). Въ Ново-Загорско, едно село се нарича А в л и ё н е, което ще каже — дворъ.
РимлянитЬ сж поставили началото на пж-тищата въ истинския смисълъ на пжть, постланъ съ по-голЪми въ срЪдата и по-малки въ краища-та каменни блокове. До известна степень тЬзи пжтища сж били поддържани и отъ византийци, българи и турци. МногобройнитЬ остатъци отъ пжтища у насъ сж известии повечето съ побъл-гарената гръцка форма—друмъ, гръцк. 5p6|ioc, или турск. калдъръмъ. ОстатъцитЬ отъ стари пжтища до Върбовникъ (Дупн), Яна (Новое.), Колояновецъ (Ст.-Заг.), Маломирово (Елх.) и пр. се наричатъ Д р у м а или както при Бошуля (Паз.) — Тройнъ-друмъ. До ОрЪхово (Свил.), Чепеларе (Ясен.) и много други мкста следитЬ на стария пжть сж известии съ Калдърма или както при Ришъ (Пресл.) остатъцитЬ отъ единъ старъ пжть се наричатъ Калдърмътъ. ОстатъцитЬ отъ нк-когашния пжть покрай Дунава въ Ломско и Оркховско се наричатъ М е н з й л я или Me н-зйлски пжть, т. е. пжть, по който презъ ми-налитк времена се е пренасяла пощата.
Старото име на В е л е с ъ, както вече се знае, е Вола^ора, което значело градъ около или на мостъ (ига на а л б. значи мостъ), което турцитк превели на Кюпрюлй. Както бълг. мостъ, така и турск. кюпрю, често влизатъ въ съставнитк 11
части на много названия и много по-р*Ьдко rfe сж запазени като самостоятелни наименувания. До Лиляче (Вр.) има Божйя-мостъ, на Струма е известниятъ Кадинъ-мостъ; въ Родо-питЬ има Шайтанъ-кюпрю, въ Провадйско — Кюпрй-кьой и пр. ОстатъцигЬ отъ единъ засводенъ мостъ на Абланишката рЪка (Ловч.) се^аричатъ Кимерлйята. На това название съответствува и гръц. Камарова поляна, както и съседнитЬ села Г. и Д. Камарци (Пирд.). Все въ връзка съ засводенъ градежъ стоять и названията на Г ё б е д ж е (Варн.) и Ге-бё-клисе до Преславъ.
Въ много отъ старитЬ крепости и до днесъ, отчасти, сж запазени цистернитЬ за събиране на вода, имената на които сж запазени подъ турската форма Истёрна — до Самоводене (Търн.) и пр.
Днесъ нЬмаме друго название за означаване на прабългарскитЬ окопи отъ VII—VIII в., освенъ „окопъ" „окопа", съ което нарицателно околното население нарича тритЬ гол’Ьмй окбпа въ Северна България. ТурцитЬ, съ названието Е р к е с й я, което значи земленгь предЪлъ, сж нарекли гольмия пограниченъ окопъ, който се простира отъ Дебелтъ (Бург.) до Симеоновградъ. Различии сж и названията, които стоять въ връзка съ по-малки или голЪми части отъ окопи. Така името на Мездрёя (Берк.) е отъ арабски произходъ и означава граница, въ смисълъ на селска мера.
До Боженица (Ботевгр.) единъ малъкъ ста-риненъ окопъ се нарича съ вулг.-лат. Вала1), отъ лат. vallis, на което название отговарятъ Прекдпа до Сестримо(Паз.)и Прекопанйкъ, махла отъ Реброво (Соф.). Все въ връзка съ гра-
х) До Коприщица, както изъОвсички краища, гдето сж запазени повече названията отъ вулг.-лат. произходъ, съ името вала, валогъ се означава по-дълбока долина.
ница стой и потурченото название на Странджа, което произхожда отъ стб. Страньцъ или Стра-жева или Стражица-планина, което наименувание отговаря на често споменаваната презъ ср’ЬднитЬ вЪкове планина IlaSopta.
До Студеио-Буче (Ферд.) едно землено укрепление се нарича съ мадж. дума Шаранполъ. Това название е дадено отъ онЪзи потурчени маджари, които следъ австро-турскитЬ войни презъ 1688—1690 год. сж били заселени отъ турцитЬ изъ тЬзи краища, на мЪстото на избитото или избегало българско население. Горното ма-джарско название напълно отговаря на Огради щ е т о до Б.-Слатина. По-малки землени укрепления у насъ сж известии съ преминалата чрезъ турски езикъ араб, дума хасаръ, като: Топракъ-х а с а ръ до Борецъ (Плов.), X а с а ръ-те п е и пр.
БезчетнитЪ надгробии и селищни могили, д'Ьло на човЪшка ржка, каквито особено много се ср’Ьщатъ въ източната половина на българскитЬ земи, ако и да носятъ най-различни названия, сж послужили за наименуванията на много селища и мЪста.Покрайназванията: Могйлата, Две могили, Петь могили (Бешъ-тепе), Деветь могили и пр. се ср’Ьщатъ и МЖгура (Ник.), Мугерицата, или гръц. Тумба, или турск. юкъ или тепе1).
НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ХРАМОВЕ, ЦЪРКВИ, МА-НАСТИРИ, ДЖАМИИ, СВЕТИИ И ПР.
Въ всички краища на българскитЬ земи р^д-ко се срЬща селище, въ землището на което да не се намира мЬсто, свързано съ името на стара
х) Съ турск. юкъ обикновено се означаватъ изку-ственитЬ могили, а съ тепе, както изкуственитЬ, така и голЬмитЬ височини и върхове.
църква, манастиръ, теке, съ името на нЪкой све-тия, или най-после да не стой въ връзка съ ре-лигиозни вЬрвания, оброкъ и пр. Презъ всички времена, всички народи, живЪли на Балканския п-въ, сж имали свещенни мЪста, т. е. мЪста от-редени за храмове, светилища и за молитви.
ТракитЬ, освенъ край изворитЬ и въ нЪкои пещери и планински върхове, сж имали светилища и храмове, посветени на Тракийския конникъ, Дионисий, Хигия и Ескулапа, ТритЬ нимфи, Бен* дида и други божества. Отъ старитЪ извори, обаче, сж ни известии имената само на дветЬ голЪми тракийски светилища, едното — на единъ отъ пла-нинскитЬ върхове на Пангей (дн. Кушница), а другото върху единъ отъ върховетЪ на РодопитЪ, вероятно на Гьозъ-тепе или Виденица, посветени на Дионисий, светилища отдавна разрушени и за-бравени. Отъ археологическитЪ паметници знаемъ, че до с. Строево (Пловд.) се е намирало село, което се е наричало Бендипара — BevSwcdpo» до Сала-диново — светилището е било посветено на ТритЬ нимфи, до изворитЬ на Панега и до манастира Св. Петъръ и Павелъ (Паз.)—на Хигия и Ескулапъ, до Павликени (Търн.) — на Дионисий, до Лозенъ (Харм.), Вълчеполъ (Свиленгр.) и мн. други — на Тракийския конникъ, до Копиловци (Кюст.) — на Зевсъ и Хера и пр. До насъ, обаче, не е стигнало нито едно название, което да стой въ връзка съ нЬкое отъ тракийскитЬ божества, освенъ ако прие-мемъ, че името на р. Панега (Лук. и СЬрско), както и названието на карстовия изворъ Панека надъ Павелско (Ясен.), сж получили наименува-нията си отъ Панака, тракийско божество, което е изцЪрявало всички болести1).
2) До изворитЬ на Панега (Лук.), както е известно, сж открити следитк на голЬмО тракийско светилище, при което, освенъ множеството оброчни плочи, посве-
Отъ старитЬ автори знаемъ, че античното име на Созополъ е Apollonia, а на Балчикъ — Dyo-nisopolis, названия получени отъ прочутитЬ Храмове, които сж се намирали въ тЬзи градове, посветени на Яполона и Дионисий. Известно е, че въ древностьта планинската верига надъ Ро-досто се е наричала Tepdv брос, което турцитЬ пре-веждатъ буквално Текйръ - дигъ или което значи Свещена-планина или по-точно — Света-гора. Днешното име на Лтонъ произхожда отъ гръцк. — аг>еои$=безбожници, гдето споредъ гърцитЬ е жив’Ьло едно тракийско племе, което не е имало опред’Ьлени божества.
Съ разпространението на християнството между тракийскитЬ и илирийски племена повечето отъ тЬхнитЬ храмове и светилища сж били разрушени и завинаги изоставени. Друга, значи-телна часть отъ светиЛищата, особено тЬзи, които сж се намирали покрай изворитЬ, сж били обър-нати на христиански храмове. Въпр’Ьки че повечето отъ езическитЬ храмове и да сж били разрушени, тЬ сж останали като „свети", т. е. л’Ьчебни м-Ьста, гдето презъ всички времена околното хри-стиянско население въ известии дни на годината е отивало да търси изцЬрение отъ „л^ковитата вода". Съ превръщането имъ въ христиански храмове или свети — л^Ьковити мЬста, и старитЬ названия се промЪнятъ. Тогава вмЬсто съ имената на тракийскитЬ божества, зсристиянскитЬ .храмове се прекръщаватъ по имената на новитЬ светии. Покрай това, обаче, въ повечето отъ мЬстата, гдето
тени на Хигия и Ескулапъ, които вероятно сж измЬстили по-старото тракийско божество Панака, сж намЬрени и плочки съ изображения на Тракийския конникъ, Зевсъ и Хора и пр. Интересно е, че и днесъ на Св. Духъ, околното население посещава изворитЬ и се мие за „здраве", като всЬки боленъ оставя било парцали, конци или друго нЬщо, съ което вЬрва, че и болестьта си е отишла.
населението е залазило езическия обичай и вЪ-рата въ „лЬковитостьта на водата", то такива извори се наричатъ: Св. Врачъ, градъ и връхъ до Коприщица, Световрачане (Соф.), С в. Власъ, църква и местность до Мулдава (Асе-новгр.) и пр.
Ако до насъ сж стигнали малко названия, свързани съ езическата епоха, то напротивъ, наи-менуванията, свързани съ християнството, сж из-вънредно много. \
Надъ с. Ягодина (Дев.) една височина, върху която личатъ следитФ отъ църква и други постройки, се нарича отъ българитЬ-мохамедани Света-Гора. Света-Гора се нарича, както е известно, и най-източната часть на Халкедическия п-въ, гдето се намирать много манастири. На тЬзи наименувания отговаря турск. Текйръ-дагъ.
Най-честитЬ названия, които се срЪщатъ почти по всички български краища, Сж тЬзи, свързани съ името „черква". Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само нЬколко такива названия, като .-Църква (Соф.) Ч е р к 6 в н а (Н.-пах), Ц Ъ р-квица (Ник.), Чбрквана доСмолянъ и мн. др. На тЬзи названия отговарять производнитЬ отъ гръц. ёххХт)<зса = черква турски форми: К л ' с е-д ж и к ъ — Църквица (H.-паз.), К л и с ё-к ь о й (Пирд.), Клисё-тарлж до Маломирово (Елх.), К л и с ё-е р и и др.
По-интересни сж названията, свързани съ името на светията, което е носила или и днесъ носи църквата. Още Прокопий споменува нЬ-кжде изъ РодопитЬ крепрстьта тоб Аусои &eo8d>pou — изъ Тракия — крепостьта — тоб *Аус'ои Траёауоб, въ провинцията Haemimontus — тоб еАусои ДоиХс-avou, а на Дунава — тоб вАусои КирСХХои. Въ типикона на Бачковския манастиръ се споменува мЬстото *Ау(а$ Варрофа^ което отговаря на дн.
с. Варвара (Паз.). Отрано още имената на светиитЬ полека-лека сж губили първоначалното си значение и сж се асимилирали покрай другигЬ селищни и мЪстни названия. Така напр., още презъ първата половина на 14 в. името на по-луразрушената църква Св. София постепенно губи значението си и бавно измЪстя срЪдновЪков-ното име на днешната ни столица — СрЪдецъ, който градъ, по името на* църквата, почва да се нарича София, или както днесъ погрЪшно из-говаряме София. Все въ връзка съ Св. Варвара, въ Рилската грамота на Шишмана се споме-нува нЪкжде изъ Дупнишко, отдавна изчезналото с. Варвара. СелищнитЬ и мгЬстнитЬ названия, свързани съ имената на светии сж извънредно много, затова тукъ ще се задоволимъ да отбёле-лежимъ само следнитЬ: Пателёница (Паз.), Патлёйна до Преславъ и надъ Враца, както и Пантёле до Раснйкъ (БрЪзн.), които произхождатъ отъ Св. Панталей, Елисёйна а(Врач,) и височината Е л и с ё до Павелско (Нс.) — отъ св. Елисей, Яна (Соф.) и местность до Маково (Прил.) — отъ св. Ина1), Тодорйчане (Лук.) и местность до Пирд опъ — отъ Св. Теодоръ, Констан-дово (Пещ.), което е турски изговоръ отъ Кон-стантинъ—отъ Св. Константинъ, И л й е н ц и (Соф.) и И л и н ъ-в р ъ х ъ до Дорково (Пещ.) — отъ Св. Илия, Григора до Карлуково (Лук) — отъ Св. Григорий, Устина (Пловд.) — отъ Св. Юстина, Богородица (Гевг.) — отъ Св. Богородица, Троица или съ тур. изговоръ Турунд ж а (Шум.) — отъ Троица, Кржклъкъ до Кюстендилъ или Кръклййското до Д.-Сахране (Каз.) — отъ Св. 40 мжченици и пр.
ГолЪмъ е и броятъ, особено на м^стнитЬ
*) Днешната черква въ Яна (Соф.) се нарича св. Яна.
названия, предъ имената на които е запазено при-лагателното „свети", като напр.: Св. Никола (околийски центъръ), Св. Константинъ до Варна, надъ Пещера, надъ СтойкитЬ (Ясен.), С в. Илийнски възвишения или Св. П ё т к а, Св. Неделя, Св. Георги, Св. Илия и пр. пр., съ което обикновено сж наречени многобройнитЬ оброци, каквито не по единъ, а по нЬколко се намиратъ до всЬко селище и на които тукъ е излищно да се спираме.
Въ всички български краища нЪкога е имало много повече манастири, отколкото днесъ. Яко и отдавна да сж били прекжснати всЬкакви връ-зки и ако у населението да не сж запазени ни-какви спомени за имената на много отъ отдавна разрушенигЬ манастири, то народътъ знае само, че нЬкога на това или онова иЬсто е имало мана-стиръ, по който и цЪлата местность, дори и селища,, носятъ наименуванията:Манастйръ, М а-настйрйще (ОрЪх.), Г. и Д. Манастйрица (Б^л.), Манастйрски височини и пр. По името на единъ изчезналъ манастиръ, стб. обитель, старата Heraclea е била преименувана на Б й т о л я, име запазено у турцитЬ подъ формата Монастйръ.
Все въ връзка съ черкви, манастири и оброци, тукъ ще отбележимъ и така нареченитЬ „свети води" или аязми, отъ гръцк. £усаа|ха, т. е. извори до които има малки параклисчета, въ които въ известии дни на годината населението се събира, свещеникътъ прочита молитви, „осве-щава" водата и в’Ьрващит’Ь се миятъ или пиятъ отъ нея за „здраве". Такива „Свети води" има до Маджаре (Самок.), до Своге (Соф.), Враца и пр. пр. На нЬкои M*bcTa, като до Добралево (Ор.), тЬзи извори се наричатъ „ЛЪковития к ладе не цъ". На тЬзи названия съответствуватъ
турск. Т е к й р я до спирка Марица (Паз.), Т е -кйръ-дере до Свищовъ или гръцк. R й з м о -то до ВрЪсово (Айт.) и др. Тукъ трЪбва да отбележимъ, че една малка равнина до Пирдоггь се нарича Ф а р м а к ъ, т. е. мЪсто, гдето се нами-ратъ л*Ьчебни билки.
Въ всички области, въ които презъ епохата на турското робство е имало по-компактно моха-меданско население, сж създадени и множество названия въ връзка съ джамии или руск. мечитъ, като Джамйята въ Бежаново (Лук.), или Мечи т а до Добревци (Тет.) и т. н. Много по-интересни сж названията, които стоятъ въ връзка съ теке, което почти отговаря на бълг. манастиръ, като напр.: Теке, дн. Богомилово (Ст. Заг.), Теке-Кбзлуджа (H.-паз.), Демиръ-баба-текё до Димитриево (Исп.) и пр.
Доста значителенъ е и броятъ на названията, които произхождатъ отъ гробйще, Гробове и пр. Тукъ ще обърнемъ внимание на нЪколко такива названия, които, обаче, сж главно отъ турски произходъ, като напр.: Мезарлъкъ, К р а л ъ -мезаръ или Мезаръ. До Сюнечъ (Сил.) една местность се нарича МешатлЪкъ, коетозначи гробища на нев’ЬрнитЬ или на кучетата (въ смисълъ на гяуритЪ).
Има нЬколко названия, сжщо така отъ турски произходъ, които стоятъ въ връзка съ кам-бана (звънецъ), като: Ка^ръ-чанъ (камбана на невЪрнитЬ) до Триградъ (Дев.), Чанъ-тепе до Търново и др.
Многобройни сж селищнитЪ и мЪстнитЪ названия, получили имената си отъ попъ, като: П д п о в о (Еск.), Попдвяне (Самок.), Прото-пдпинци (БЪлогр.) и мн. др. На горнитЬ названия съответствуватъ турск. Папазъ-кьой, дн. гр. Попово, Папазлий — Поповица (Асен.),
Папазъ-чаиръ и др. На тЪзи названия отговаря и интересното име БЪлйковецъ (Търн. и Кум.), което стой въ връзка съ стб. В’ьлы|*ь,в’ьдъкокъ, което значи попъ, свещеникъ, за разлика отъ урьньуъ = калугеръ. Незначителенъ е броятъ на наименуванията, които стоять въ връзка съ вла-дика, като Владйкова-чешма до Г. Optxo-вица и пр.
Около мЪстата, въ съседство съ които е имало манастири, сж запазени значителенъ брой названия, свързани съ калугеръ. Въ нЪкои документи още презъ 14 в. се споменуватъ днешнитЪ села Калугерецъ (Броде.) и Калугерица (Радов.). Днесъ по всички краища се чуватъ множество названия отъ този видъ, като: Калугеръ (Б^логр.), Калугерецъ до Кралевъ-долъ, Калугёрица (H.-паз.), Калугерово (Ботевгр. и Пазард.), Калугерица до Байлово (Новое.), Калугеровъ-долъ и пр. Все сжщото значение има и названието на с. Цр%нча (Паз.) и една височина до Билинския манастиръ (Бр^зн.), които сж турски изговоръ на стб. Урьньуъ, което ще каже калугеръ, монахъ. РЪдко се ср’Ьщатъ названията Игуменецъ, но по-чести сж турск» форми: Кешишлйкъ до Сливенъ, Кешйшъ-д е р е до Конаре (Н.-заг.) и др. До Св. Петка, въ Чепинското корито, една местность се нарича Магерова колиба, т. е. колибата на манастир-ския готвачъ. На тЬзи названия отговарятъ турск. Дервйшка могила (Свил.), Дервйшка планина до Доспей-махла (Сам.) и пр.
Не липсватъ и названия, които показватъ, че на нЪкои мЪста, и то главно поради рели-гиозни промЪни, отдавна сж забравени старитЬ имена на светиитЬ, на които сж били посветени, какъвто е случаятъ съ Курбанъ-ики (Жерт-вена-могила) до Енево (Н. Заг.) и др>
Ср’Ьщатъ се още и названията Обручи-щ е (Харм.), което значи вЬнчавка, вЪнчаване, ЛнатемитЪ до Младиново (Свил.), и пр.
Тукъ ще трЪбва да се спремъ още и на малкия брой мЪстни и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ нЬкои религиозни секти. Л известно е, че у насъ презъ 10—14 в. по всички краища се е ширЪло богомилството. Въ названието на с. Богомила (Велешко) е запазено и името на тази ересь. По името на богомилитЬ-сектанти бабони, т. е. суевЪрци, и планината, въ която сж жив’Ьли, се нарекла Бабина. По името на богомиле ката секта кутугери е добило и названието си с. Кут^герци (Кюст.) По името на люби-мия у богомилигЬ евангелистъ Богословъ сж добили своитЬ названия: с. Богословъ (Кюст.), Богослдвецъ (Шипе.) и Бо гос л два-поляна до Панапорище. Ерем1Йя (Кюст.) и местность до Падешъ (Г. Джум.) носятъ имената си отъ много почитания у богомилигЬ апостолъ Ере-мия. Може би и названието на в. Патарица който се намира все изъ този край, да стой въ връзка съ богомилигЬ-еретици — патарани. До Ябланица (Тет.) една местность, съ изворъ, се нарича Дедовецъ име,което произхождаотъстб.
и значи владика у богомилигЬ.
ПавликянигЬ-сектанти, сжщо така сж оставили спомени въ неколко названия, отъ които се вижда, че не само презъ среднигЬ вЬкове, но дори до края на 17 в. това религиозно учение е било широко разпространено между българското население. Въ Карловско е имало с. Павлике-н и, отдавна вече изчезнало. Подобии названия на селища има въ Търновско и Ловчанско, а до Смоляновци (Ферд.) една местность се нарича Павликёнски гробища.
СНМОДИВИ, ЗМЕЙОВЕ, ЗЛИ ДУХОВЕ, ЕЗИЧЕСКИ ВЪРВННИЯ И ПР.
Много мЪстни названия у насъ сж свързани съ предания за самодиви, змейове, зли Духове и пр. Такива названия носятъ обикновено дълбоки гористи долини, самотни малки равнини посрЪдъ мжчно проходими гори, високи недостжпни скалист и височини, дълбоки пропасти и тъмни пе-щери, т. е. м*Ьста, гдето човЪшкиятъ кракъ по-рЪдко или никакъ не е стжпвалъ.
Споредъ народнитЬ вЪрвания, до студенитЬ, скрити въ дълбоки долини извори или въ самот-нитЬ горски поляни презъ потайно време, играятъ самодиви или самовили — млади моми съ руси коси и сини очи. Такива мЪста се наричатъ Са-модйвско изворче, Самодйвска-поля-на или Самодйвска-могила до Гигенъ-ма-хала (Ник.) и Махлата (ГЪгЬв.), Самодйвецъ въ СрЪдна-гора, Самовйлинъ-кладенецъ до Маджаре (Сам.).
Въ нЬкои горски поляни или високи плата, въ повечето случаи обградени съ скали или едра гора, расте росенъ (Rosmarin), т. е. цвЪте, което само русалкитЬ бератъ, за да „л’Ькуватъ" съ него болни и неджгави. На такива мЪста, които се наричатъ: Рдсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рд-сенъ до Овчеполци (Паз.), или Русал я, Руса-лййска-поляна, болнитЪ отиватъ презъ Ру-салийскигЬ праздници (Св. Духъ), да преспиватъ, за да „оздрав’Ьятъ". До Дойренци (Ловч.) има Ру-салййска-могила, а на много други мЪста, като: до Мралино (Скоп.), Васильово(Тетев.), ЦЪ-рово (Паз.), Равногоръ (Пещ.), Мирково (Пирд.) има Русалски или Русалийски гр об ища, между Боровци (Берк.) и Живовци (Ферд.) има Р у-салски-лжкъ и пр., въ които мЪста,обаче,споредъ народното поверие, никой не може да отива.
Покрай добритЬ духове, които покроемтел-ствуватъ или л’Ькуватъ болнитЬ, има и зли духове, които жив'Ьятъ въ тайнствени долини или непристжпни тъмни долини или пещери. Т*Ьзи духове измжчватъ, убивать, морятъ своята жертва. ТайнственитЬ м^ста, свързани съ злитЬ духове, носятъ различии названия. Въ грамотата на Константине Асеня, дадена на Виргинския манастиръ, нЬкжде изъ Скопско се споменува Теми и-д о лъ. До Гложене (Тет.), една пещера, въ която на-родътъ вЪрва, че жив’Ьятъ зли духове, се нарича Мдровица, а голЪмата, тьмна и незнайна область, презъ която протича р. Черна, се казва Морйово. И дветЬ названия произхождатъ отъ стб. моръ, съ основно значение — убивамъ, умър-твявамъ. Сжщото значение има и названието Г и н-г е р ъ — една мжчно достжпна височина въ Бе-ласица.
Къмъ злитЬ духове спадать и върколацитЪ и вампиритЬ. До с. Падешь (Г.-Джум.) една махала се нарича Върколдаци.
Въ тайнственитЬ мЪста жив’Ьятъ и змейове, които, споредъ легендата, дебнЪли хубавитЬ моми и млади булки и ги отвличали въ своитЬ лего-вища. Надъ Сливенъ сж Змёйови дупки, а едно село въ Ст.-Загорско се нарича — Змёйово.
Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана се споменува мЪстото Урътовъ-долъ. Надъ с. Бру-сенъ (Тет.) се намира една стръмна, мжчно достжпна, скалиста височина, съ остатъци отъ стара българска крепость, наречена Чёрти-градъ, отъ стб. Уортнгрлдъ или Урътнгрлдъ, т. е. крепость, която само дяволитЬ биха могли да пре-взематъ. До Медвенъ (Котл.) има Чортовецъ, а до Л’Ьсковецъ е Чъртовецъ. Една дълбока долина до Заветъ (Айт.) и една местность до
Мортагоново (Разгр.) се назвать Чдртленъ, а една малка пещера до Кунино (Врач.), презъ която протича вода, се нарича Д й в о л с к a-в о д е н и ц а. На тЬзи названия отговарятъ турск. — Шай-танъ-кюпрю до ОрЪхово (Ясен.), Шайтан-джикъ, дн. Гара Хитрино (Шум.) и др.
Интересно е, че никжде у насъ нее запа-зенъ нЬкакъвъ по-ясенъ споменъ поне за едно отъ старославянскитЪ езически божества. Един-ственото божество, за което подъ различии фор-ми е запазенъ смжтенъ споменъ въ н'Ькои м*Ь-стни и селищни названия, е Перунъ. СледигЬ на едно старо селище до Вълкова-Слатина (Ферд). се наричатъ Перугнградъ, а една височина до Витолище (Прил.) се казва Перунъ. Надъ гр. Пещера една планинска верига до скоро се е наричала П е р й н ъ име, което носи и една планинска височина до Германъ (Кум.). Безсъмнение и названието на П и р й н ъ-планина стой въ връзка съ Перунъ. Името Перунъ е запазено и въ тур-ския преводъ на най-високия връхъ на Пи-ринъ — Елъ-тепе, което ще каже връхъ на вЪтроветЬ, на буригЬ, въ преносенъ смисълъ — връхъ на гръмотевицитЬ — следователно на Перуна. Сжщиятъ произходъ има и названието на старата българска крепость, днесъ гр. П ё р н и к ъ, първоначалното име на която е било Перуникъ наименование, което до скоро е било запазено подъ формата Перйнградъ, съ което сжсенаричали развалинитЬ на стария градъ надъ пролома, южно отъ града. Тукъ е мЪстото да отбележимъ, че въ старо време сж били образувани много селищни и мЪстни названия чрезъ прибавяне къмъ нЪкои нарицателни или собствени имена на наставката н и к ъ, като напр.: БрЪз- н и к ъ, Върбов- н и к ъ, Гължб-никъ, Перун-никъ и пр.
У насъ има и нЪколко названия, които стоятъ въ връзка съ езическото божество Марена, богинята на злото. Едно село въ Еленско се нарича Марянъ, до Габрово една местность се казва М а р ё н ъ, надъ с. Драгановецъ (Пресл.) се намира Марна-тепе, а надъ Пещера има оброкъ, нареченъ Св. Марена. Може би и М а р-но-поле до Търново да има нЬкаква връзка съ това старо славянско божество.
ННЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВОДА, РЪКА, ПОТОКЪ, ИЗВОРЪ, ЕЗЕРО, БЛАТО, МОЧУРЪ, БЕЗВОДИЕ И ПР.
Отъ всички рЪчни, м*Ьстни и селищни названия, най-голЪмъ е броятъ на имената, които стоять въ връзка съ вода, р^ка, потокъ, изворъ, езеро, блато, безводие и пр. Може безъ преувеличение да се каже, че въ землището на всЬко село и градъ се намиратъ не по едно или две, а по нЬколко названия, които произхождатъ отъ вода, рЪка и пр.
ЕзиковедитЬ сж установили, че още най-старитЬ обитатели на земитЬ въ юго-източна Европа сж назовавали много мЪста съ нарицател-нбто вода, въ смисъль на рЪка, тека. Така дне-шното име на р. Д у н а в ъ, индоевр. Dunax, гръц. Дауоб^юс, лат. Danubius, съдържа индоевропей-ския корень dan, което значи вода. Все сжщото значение иматъ и античного име на Рила — ДоОуаЕ, което значи водна планина и Днёстъръ, Днёпъръ, Донъ и пр.
СтаритЬ траки безсъмнено сж имали голимо число названия, свързани съ вода, рЪка, извори и т. н., но отъ известнитЬ ни гол’Ьмъ брой тракийски селищни, мЪстни и рЪчни имена, ние знаемъ твърде малко, които бихме, могли да свържемъ съ вода. За сега се знае, че тракий-ската дума за вода, съ значение на изворъ, е апа,
нарицателно, което влиза въ съставнитЪ части на нЬколко селищни названия, като: Zaldapa до Ге-ленджикъ, не далечъ отъ Добричъ, Burdapa при Саладиново (Паз.) и др. И въ тракийскитЬ названия ПаитаХса, дн. Кюстендилъ, както и Геррауа до Баня (Дупн.), се съдържа понятието за вода, но и въдвата случая се подразбира „топла" „го-реща“ вода.
ГърцитЬ сж ни оставили нЬколко названия, които стоять въ връзка съ вода, като напр.: ^ESsaoa което .славянитЬ превели на Воденъ. Най-ста-рото име на Балчикъ е било Kpcuvo', което ще каже извори.
РимскитЬ колонисти сжщо така сж назова-вали селища и други мЪста, въ връзка съ вода, между които тукъ ще споменемъ: Rd Putea до с. Рибенъ (Плев.), което значи „до извора", Lupi fonfani — Вълчи-кладенецъ до Винарово (Чирп.), Aquae Calidae „топли извори" до Лжджа (Бург.) и др.
И у Прокопия ср’Ьщаме нЬколко названия, които произхождатъ отъ вода, отъ които ще от-бележимъ: Mo6v8erea и ПотарюихбсотеХХоу, водна, р'Ьчна крепость, които сж Те намирали нЬкжде изъ РодопитЬ и др. И историкътъ Иорданесъ споменува нЬкжде изъ Тракия мЬстото Пота|16г, което значи р^ка.
СтаритЬ славяни сж имали гол^мъ брой селищни и мЬстни названия въ земитЬ на югъ отъ Дунава или Доунлкъ у Иоанъ Екзарха, които сж стояли въ връзка съ вода. Въ много документи отъ времето между VIII—XIV в. намираме извън-редно голЪмъ брой наименувания отъ славянски произходъ, свързани съ вода, р-Ька, блато и пр., като напр.: Мокро, Стоуденьцъ, въ смисълъ на из-воръ, съ хубава и студена вода; Бреннцк, РЪка, Водно и пр.
ТурскитЬ наименувания, съ значение на вода, рЪка и пр., сж още по-многобройни. Името Чая, съ което и днесъ още се нарича Лсеновградската рЬка, значи просто „рЬка“,Соуджакъ = Студе-нецъ, Кар а-С у = Черна-вода и пр.
Днесъ по всички крайща на земитЪ ни, cpt щаме много наименувания, които иматъ връзка съ вода. Надъ Скопие една планина, за разлика отъ близката безводна Суха-гора се нарича Водно или споредъ срЬдновЪковни грамоти — Ко дно. Едно село въ Поповско се казва В о д й ц а, име, което носи и едно малко изворче до Г. Косово (Севл.). Повечето пжти нарицателното вода влиза въ съставнитЬ части на много названия, като; В о д н й-д о л ъ до Баня (Дупн.), Б Ь л a-в ода (Ник)., БЬ лата-во да и до нея Чёрната-во-да до Блъсничево (Лук.), К а р а-с у (Черна вода), Акъ-су (Б’Ьла вода) и пр. Една пещера до с. Митрополитъ Симеонъ (Варн.) се нарича Сулу-маара.а проходътъ отъсп. Немирово до Косте-нецъ-баня, за разлика отъ безводния проходъ презъ ТраяновитЬ врата, се казва Сул^-дер-вентъ, т. е. Воденъ-проходъ. Все въ връзка съ вода стоятъ и названията: Е т р о п о л е, градецъ въ Ботевградска ок., местности до Пещера и при Шипченския проходъи Етровица доМала-Цър-ква (Самок.), съ които обикновено се назоваватъ мЬста, гдето нЬкога е била развита желЬзодобив-ната индустрия. До ЛЪсковецъ единъ старъ пжть се нарича Вётърски, вм. Етърски пжть.
Въ единъ документъ отъ 1330 год. се споменува с. Нзворн, което отговаря на дн. Изворъ (Радом.), название извънредно много разпростра-нено навредъ изъ земитЬ ни, като: Изворъ (Кум.), Г. и М. Извдръ (Тетев.), Изворъ (ново име въ Ямб.) и др. За изворъ, водата отъ който
блика, имаме наименуванието В р е л д, като до Ра-биша(Б-Ьлогр.),Сливница(Соф.)или Врелдтодо Крапецъ (Соф), и пр. До Мадара (Шум.) единъ изворъ се нарича И з т о к ъ, т. е. източникъ, изворъ. Освенъ всички горни названия, съ значение на изворъ, се употрЪбява и нарицателното кла-денецъ,стб. клада$ь, което въ повечето случаи има значение на малъкъ изворъ, изъ който изтича мал ко вода. Въ Врачанско едно село се нарича Три кладенци, а до Клисура (Трънск.) има Дъсчёнъ-кладенецъ. НавсичкитЬзиназвания отгаварятъ турск. Ка йнакъ-д ере, Кайнард-жа, Куй-кьой (Кладенчово село) или гръц. Врйсъ до Брацигово, Врйса до Сливенъ, до Беденъ, (Девин.) и пр.
СтаритЬ българи съ името Стоудены|,ь, или споменатото въ поемата на Манулъ Филъ презъ 13 в. м-fccTO ST66aaiva — Студена до Мокренъ (Котл.), сж наричали повечето пжти изворигЬ съ по-ху-бава и студена вода, имена запазени и днесъ въ формитЬ: Студенёцъ до Садовецъ (Лук.), Г. и Д. Студёна (Свищ, и БЪлен.), Студёна (Соф.), Студёнски-долъ до Смолско (Пирд.) или турск. Соуджакъ, дн.Студена(Елх.)(гл.стр. 188).
Споредъ формата и начинътъ на приспособление™ на водата отъ изворитЪ за по-лесно използване, то такива извори носятъ и различии наименувания. Като общо употрЪбявана въ днеш-ния български езикъ е турск. нарицатейно чешма, която дума влиза въ съставнитЬ части на извън-редно много названия, между които ще отбележимъ: Куру-чешмё, дн. Горски-изворъ (Хаск.), R л а д ж а-ч е ш м ё и пр. Срещу това наимену-вание можемъ да поставимъ стб. С д п о т ъ (Карл, и Ловеч.) и изчезнало село въ Севлиевско, С д п о до Кралевъ-долъ (Соф.), които имена произхождатъ отъ стб. сопохъ, т. е. изворъ, водата на който е про-
карана презъ дървена или металическа тржба — чучуръ. Отъ последното нарицателно произхожда и названието Мул еш к и-чучуръ до Дорково (Пещ.). Извори, водата на които протича презъ дълги дървени улей се наричатъ С т у б е л ъ (Врач.), Стублата до Алтимиръ (ОрЬх.), Стебел о до Кралевъ-долъ (Соф.) и пр.
Дълбоко изкопанитЬ въ земята кладенци, водата на които се черпи посрЪдствомъ кофи или помпи, сж известии съ разпространената въ западнитЬ предали на земитЬ ни гръцка дума герань (yepavdi;), отъ гдето идватъ и названията: Г ера ня до Ябланица (Тет.), Бърдарски-ге-ранъ (Б.-Слат.) и пр. Навредъ, обаче, е познато турско име — бунаръ, което влиза въ съставнитЬ части на много наименувания, като: Балбунаръ, дн. Кубратъ, К у р т б у н а р ъ, дн. Винарово (Чирп.), Акъ-бунаръ, дн. БЬлъ-изворъ (Ардин.) и мн. др. На горнитЬ названия отговаря, и почти на изчезване наименувание — И з л а к о до Годечъ. Въ РодопигЬ, особено изъ Чепинското корито, този видъ кладенци се наричатъ вжбелъ, което нарицателно въ нЬкои мЬста е запазено и като собствено име, напр.: с. Вжбелъ (Никоп. и Карл.), и местности до Ябланица (Тет.), до Панагюрище и други.
НЬкои извори, водата на които е каптирана и отведена въ близкитЬ селища сж известии съ различии имена, като: Бунарджика въ Пловдивъ, Паша-бунаръ до Драгалевци (Соф.), Сефёръ-бунаръ до БЬлоградчикъ и пр.
Нарицателното рЪка, много по-рЬдко се срЪща като самостоятелно собствено име. Отрано още то е влЬзло въ съставнитЬ части на много собствени имена. Още Прокопий споменуЬа По-Ta|ioaxaaTeXov т. е. РЬчна-крепость, МсХХарёха и др. Днесъ нарицателното рЬка като собствено
име е запазено въ областното название Р'Ька или въ турск.Чая, дн. Лсеновградска рЬка. Много по-често тЬзи нарицателни влизатъ въ съставнитЬ части на извънредно голЬмъ брой наименувания, като: Л Ь в а-p Ь к а (Трън.), Стара-рЬка до Пещера, до Панагюрище и пр., Крив а-p Ь к а, Б Ь л а-рЬка или турск. Кур^-чая, и т. н.
Умалителното отъ рЬка — рЬкичка или ручей, т. е малки бързотечни рЬки като собствени имена сж запазени подъ различии форми. Единъ отъ горнитЬ притоци на р. Скжтъ при Тишевица се нарича Р Ъ ч к а, а изворътъ отъ гдето извира—се казва Р'Ьчковецъ. Една малка рЬкичка, която извира надъ Цаконица (Врач.) и при Реселецъ (Б.-Сл.), като лЬвъ притокъ се влива въ р. Искъръ, се нарича РЖчене, отъ стб. рждъ, ржусны = ручей. Нарицателното рЬчка рЬдко влиза въ съставнитЬ части на нЬкои собствени имена, като: Г. и Д. БЬла-рЬчка (Вр.), но въ замена на това, обаче, на повечето мЬста И2гь земитЬ ни, съ значение на малка рЬка се употрЬбява турск. дере, което обикновено влиза въ съставнитЬ части на голЬмъ брой рЬчни названия, като напр.: Бойжъ-дере, Анна-дере, Елй-дере и пр.
Стариненъ произходъ, съ значение на дъл-боко врЬзани въ терена, понЬкога бавно течащи рЬки, иматъ и р. Л о м ъ (Русенски)г) Л о м ё я, притокъ на р. Осъмъ при тара Левеки, Л о м ё ц ъ (Троян.) и пр.
Бавно течащитЬ и тинести рЬки носятъ имената, бара отъ гдето произхождатъ и наимену-ванията: Барата (Севл.), Крйва-бара (Лом. и ОрЬх.) и пр. На тЬзи названия можемъ да съпоставимъ и доста разпространеното турско —
Името на р. Ломъ до гр. Ломъ има другъ произходъ, вижъ стр. 60.
А з м а к а, Азмакъ-дере, Чобанъ-азмакъ и други.
Страбонъ, подъ формата Марсоос, споменува днешната унгарска рЪка Марошъ, на която отго-варя известното още презъ 12 в. име на голЪ-мата българска рЪка М а р й ц а, -което название споредъ езиковедитЬ значило мочуръ, много вода.
Н-Ьколко названия произхождатъ отъ езеро, като напр.: Е з е р о т о, между Садовецъ и Ракита (Лук.), Езерецъ или изговаряното по турски Езерча (Разгр.), Рйбно-езеро, Охридско-езеро, Дяволско-езеро на Черно-море или турск. Г ь о л а до Байлово (Новосел.), Г ь о л-дж^къ, Сарж-гьолъ въ Рила, Бор^-гьолъ и пр. Все въ връзка съ малки езера стоятъ и названията на. с. Рйбенъ (ПлЪв.), което е осми-сленъ преводъ на римското Ad Putea, Рйбново (Невр.), Рибарица (Тет.), Рйбина до Боро-ванъ (Б. Сл.) и т. н.
У насъ имаме и доста наименувания, които сж въ зависимость отъ блата, застояла вода. Като такива названия можемъ да посочимъ следнитЬ; Блато (Дупн.), Б л а т ё цъ (Кюст.) или В й р о в е (Ферд.) и местность до Алдомировци (Соф.) и т. н.
Много по-голЪмъ е броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ мочуръ, стб. MOYHTH, т. е. мЪста въ повечето случаи съ застояла, едва изтичаща и покрита съ растите л ность, вода. Обикновено такива мЪста сж известии съ общото име Тресавището или ТЪрсището. До Пана-гюрище едно мочурливо мЪсто се нарича Мо-чинъ-шаваръ, а обширната мочурлива местность между Овчата-купель и Горна-Баня (Соф.) до скоро се е наричала Т р ё с у л ъ. На съвре-менното — търсавище отговаря хубавото, но съ отдавна забравено значение, стб. Драговецъ, което произхожда отъ стб. и съвременното рус-
ко — дрягвъ, съ значение мочурливо, блатисто кЬсто, и подъ което име старитЬ славяни сж разбирали широка и блатиста долина. И днесъ названието Драговецъ носятъ блатистата часть отъ широката долина, близо до с. Пастуша (Пловд.), гдето се намиратъ развалинитЬ на отдавна изчез-налия епископски центъръ Драговетъ. До с. Дълбокъ-долъ (Троян.), една малка поляна съ мочурливъ изворъ, разположена въ широка долинка се нарича Драга, а една планинска верига надъ с. Ябланица (Тет.), която отъ две стра-ни е обградена съ широки, слабо мочурливи долини се нарича Драговица. Планинскиятъ склонъ между БЪли и Черни Искъръ, отъ юж-ната страна на който има мочурища се нарича Драгоица. Все сжщото значение има и названието на р. Дрйгоръ, която минава презъ Би-толя. На Драговецъ отговарятъ названията Батакъ (Пещ. и Свищ.), селища разположени въ мочурливъ теренъ, Б ат а л я, мочурлива низина до Г. Жел*Ьзна, както и споменатата още презъ ср^ЬднитЬ вЪкове крепость, сега малко село — Б а т к у н ъ (Паз.) и местность съ сжщото име между Боженица и Скравена (Ботевгр.). Стари названия сж и името на с. Яменъ (Кюст.), както и Ямна до Лупянъ (Тет.) и Ямникъ до Студено-Буче (Ферд.), които произхождатъ отъ гръцк. ’'lajjieva', което значи мочуръ.
Въ първата грамота на Василий Българо-убиеца се споменува епископското седалище Мокро, до Б^ла-паланка, а въ единъ документъ отъ 14 в. въ Скопско се споменува планина Мокро. Днесъ имаме с. Мдкренъ(Котл.), Мокрена (Вел.), Мдкрищатадо Горановци (Кюст.) и пр., т. е. постоянно влажни, но слабо мочурливи мЪста. Все сжщото.значение иматъ и Помдчна-поляна въ РодопигЬ, Подмочани (Костурско)
и др. На всички тЬзи названия отговаря доста разпространеното отъ турски произходъ име Г е -рёня, което главно се отнася до ниски, край-рЪчни мочурливи равнини.
Малки, ограничени пространства, съ по-слаби мочури и гдето едва личатъ следи отъ из-ворна вода въ с. - з. Бъл гария сж известии съ названията: ТръпкитЪ — до Галиче (ОрЪх.), Тръпката до Кунино (Врач.) и Студено-Буче (Ферд.) или съ — Ц%църъкъ — до Г.-Пе-щене (Врач.).
Въ устава на Бачковския манастиръ отъ XI в., между множеството селища и мЬста се споменува и мЪстото npevc^c, т. е. Б р е н й ц а, което се е намирало нЬкжде изъ севернитЬ поли на РодопитЬ. Подобно название намираме и въ типикона на манастиря до Вира (дн. Фере), който е отъ 12 в. и което се е намирало нЬкжде около устието на р. Марица. Днесъ съ Бренйца се наричатъ едно голЪмо село въ Б. Слатинско, една блатиста, тинеста местность до Лесидр’Ьнъ (Тет.), която напоследъкъ се нарича Биволар-с к о т о, както и една подобна местность до.Бежа-ново (Луков.). До Александрово (Ловч.) една нис-ка, блатиста и кална местность се нарича Бёрни-ц а, вм. Бренйца. Това старо название произхожда отъ стб. креные или съвременното руско брны, или пъкъ у потрЪбя ваната и днесъ въ Тетевенско дума бренё, което ще каже калище, тинище. Сжщото е и значението на названието Грезнйца, име, което носи една кална, тинеста долина до с. Търнава (Б. Сл.). На тЬзи стари названия отговарятъ споменато-то презъ 13 в. въ Гостиварскосело Калифе, съвре-меното К а л й щ а (Рад.) и К а л й щ е до Искрецъ (Соф.), р. Калнйкъ, притокъ на р. Панега до с. Панега (Лук.) или турск. Чамурлий (Самок.), махла Чамурлу-кьой (Елен.) и мн. др.
Къмъ този дЪлъ ще трЪбва да отнесемъ и много разпространеното старинно название С л а-т и н а (Соф., Карл., Ловч.), до Батулци (Врач.), до Сухиндолъ (Севл.), както и БЪла-Слатина, Вълкова-Слатина (Ферд.) Дива-Слатина (Берк.), Драгоина-Слатина до Расникъ (БрЪзн.), название което носятъ малки мочурливи извори, около които расте възсоленикава трЪва, която особено лакомо се пасе отъ добитъка. На това название съответствуватъ множеството имена като; С л а н и щ е т о, съ следи отъ мочуръ до Етрополе, Сланница до Фердинандъ, Слана-б а р а (Вид.), С о л й щ е до Сепарево (Дупн.) или честитЬ турски наименувания — Тузла до Про-гледъ (Ясен.) и пр.
Противно на воденъ, водно е недостатъчно водно, безводенъ, сухъ, сухо. Споредъ езикове-дитЬ името Верила е старинна и значело безводна, съ недостатъчно вода, планина. Стариненъ произходъ иматъ и названията: Жёдна, нача-ленъ притокъ на Струма, Жъданъ, малъкъ изворъ до Кунино (Врач.), Жидйновецъ, изворъ до Ябланица (Тет.), съ което се наричатъ малки, съ недостатъчно вода, т. е. жъдни, стб. жадьнъ, за вода, рЪки и извори. Въ грамотата на Константина Ясеня се споменува мЪсто Свшнцл, название, съ което, преди падането ни подъ турцитЬ, се наричалъ днешниятъ гр. Карлово. Днесъ броятъ на селищнитЪ и рЪчни названия, които стоятъ въ връзка съ сухо, безводно, е извънредно го-лЪмъ. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ като по-интересни само: С у ш и ц а (Г. Ор.) и махла до Джуровъ (Тет.), Суходдлъ (Соф.), Суха-рЪка, Сухи-чалъиСухо-езеро въ Рила, Сухи-д’Ьлъ въ Котленската планина или турск. Куру-дере, Сусузъ (Безводно) и пр.
ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ БАНИ, ТОПЛО И СТУДЕНО
МногобройнитЬ топли и разнообразии сту-дени извори, отрано още сж обърнали внимание на народитЬ, живЪли по нашитЬ мЪста. Отъ све-денията на старитЬ автори, отъ проучванията на археологическитЬ и етнографски материали, както и отъ запазенитЬ и днесъ обичаи у българигЬ въ връзка съ н’Ькой студени извори се вижда следното: 1. че топлитЬ минерални извори сж били широко използувани отъ гърцитЬ, римля-нитЬ и турцитЬ и 2. че тракитЬ и славянитЬ сж отбЪгвали топлитЬ, а сж почитали и считали за „лЪковити* студенитЬ извори. Както на еднитЬ, така и на другитЬ извори, всЬки народъ, въ зависимость отъ температурата л’Ьковитостьта, вкуса и количеството на водата е давалъ и свои названия.
СтаритЬ траки сж наричали топлитЬ извори germa, което значи горещъ, и отъ тамъ произхожда и името на стария градъ Tepfiava, който се е намиралъ до с. Баня (Дупн.). Името на града съ тази форма се ср’Ьща до къмъ края на XII в., следъ което въ Шишмановата грамота до Рил-ския манастиръ се ср’Ьща като р’Ьчно име въ формата Гермлнфнцл, на което днесъ съответ-ствува запазеното въ турския изговоръ, име на р. Джерманъ, притокъ на Струма. Сегашното име на Баня е късенъ преводъ на тракийското и ср’Ьднов’Ьковно Германа. Стари тракийски, малко видоизм*Ьнени, сж и названията на с. Гёрманъ (Соф.), наблизо до което се намиратъ, както е известно, ПанчеревскитЬ топли минерални извори, както и едноименното село до Преспанското езеро. Тракийско е и старото име на Кюстендилъ — ПаитаХса, което ще каже топло, горещо, и което въ късенъ преводъ ср'Ьщаме дори до ново
време подъ формата Баня. Въ единъ античенъ надпись изъ Софийско се споменува селото Potela, което ще да се е намирало до нЬкой топълъ минераленъ изворъ. Отъ тракийски произходъ е и запазеното до наши дни название Поте, съ което се наричатъ топлитЪ извори-топлици до с, Катрище надъ Кадинъ-мостъ (Кюст.).
Най-старото име на дн. Солунъ е 0£р|М), отъ гръцк. което значи топло. Съ названието Оёррьа, MeyaXt 0ерр,а или 0ер|ют6Хс$ презъ срЪднитЬ . вЪкове сж се наричали днешнитЬ бани до с. Баня (ЛъжитЬ, Бург.). На тази гръцка форма отговаря лат. Aquae Calidae, т. е. топла вода, съ което название презъ римската епоха сж се наричали тЬзи бани.
СлавянскитЬ названия за топлитЬ минералки извори сж по-разнообразни и то главно, че подъ една или друга форма славянитЬ запазватъ по-старитЬ, заварени отъ тЬхъ названия, като; Поте, Германъ, Бина, отъ лат. balneum и др, или давать и свои имена, които стоятъ въ връзка съ топла и гореща вода.
Отъ тракийското germa до насъ сж стигнали, както казахме, въ видоизменена форма нЪколко названия. Въ X. в. още, се споменува гръцк. •Э’Вррьос въ пославянената форма Термица, крепость, която се е намирала до с. Б а н с к о (Струм.).
Ако гръцкото понятие за топло или горещо — сега не е запазено въ нито едно найме-нувание, то напротивъ лат. balneum е запазено въ различии форми въ извънредно голЪмъ брой селищни и мЪстни названия. Въ типикона на Бач-ковския манастиръ отъ 1083 год. се споменува м*Ьсто Bdvcora, което се е намирало до Кукленъ (Асековгр.). Презъ XII в. въ Скопско се споменува сжщо така мЪсто Баннца, название запазено
днесь въ формата Б а н и ц а, села въ Врачанско и Леринско и въ една местность до Репляна (БЪ-логр.). Сжщиятъ произходъ и значение иматъ и Банки (Соф.), Б а н к и т топли извори между Д. и Г. Раковецъ (Рад.) и гр. Б а н с к о и село въ Струмишко. Въ една грамота отъ 14 в. до Кочани се споменува с. Баня, а въ друга — отъ сж-щото време въ Скопско се споменува с. Б а н я н е. Днесь броятъ на селищата и мЪстата съ име Баня е твърде голЪмо, затова тукъ ще се задо-волимъ само съ Баня (Соф., Дупн., Панагюр.» Ферд.) и пр.
Покрай названията отъ чуждъ произходъ, които стоятъ въ връзка съ баня и топло, славя-нитЬ сж имали и свои названия. Презъ 11 в. по пжтя отъ Пловдивъ за Одринъ се споменува кре-постьта Топлица (ТояХ'от’сс), която отговаря на мЪс-тото Т о п л й к а до Д. БрЪстово (Хаск), гдето се намиратъ ХасковскитЬ минерални бани. Имена Т о п л й к ъ има до Вакъвъ (Елх.) и до Сърнегоръ (Карл.), а една пещера до Г.-ЖелЪзна (Троян.) се нарича Т 6 п л я, защото излизащата отъ нея вода никога не замръзва, а презъ зимата, когато наоколо всичко е сковано отъ студъ, водата из-пуска пара. До Хасара единъ, още не каптиранъ изворъ се нарича Парйлкит’Ь.
ТурцитЬ покрай възприетото име баня, като: Баня-баши, Чифтё-баня и пр., което се отнася по-скоро до постройкитЪ за кжпане, сж ни оставили и названието лъджа, отъ което и произхождатъ: Лъджит’Ь до Ивайловградъ, Лъджа-кьой до Деде-Агачъ, Лъджа-хи-с аръ= Бански-градъ, дн. Хисаръ (Пловд.) и пр. Името на Л & жене въ Чепинското корито, е по-българено отъ турск. Лъджа1) = Баня, село из-
9 Множеството селища и мЪста, които носятъ названието Лжжене иматъ другъ произходъ, гл. по-долу.
вестно въ по-далечнитЬ ни краища, съ названието : Чепино-Баня.
Названията свързани съ студено се срЪщатъ по-рЪдко. СтаритЬ траки сж наричали селището до изворитЬ на Глава Панега — ^аХоорбааа, което ще каже студень и дълбокъ изворъ. СтаритЬ българи сж наричали студенитЬ извори и кла-денци — сто^дены^ь. Това название се отнася повечето до самия изворъ, отколкото до студе-ната му вода. Като по-интересни названия тукъ можемъ да споменемъ: Студенёцъ до Садо-вецъ (Лук.) и подъ в. Караманджа въ РодопигЬ, Студёна (Соф.) и пр., на които отговарятъ турск. Соуджак ь = Студена (Цдх.) или Со^къ-пу-п а р ъ = Студенъ-кладенецъ до Върбица ХПресл).
Освенъ горнитЬ наименувания, тукъ ще трЪб-ва да се спремъ и на названията свързани съ ледъ, които предимно се отнасятъ до пещери и пропасти, гдето и презъ лЪтото се образува ледъ, като напр.: Леденйка надъ Враца, Л еден й-цата до Карлуково (Лук.), до Малка Бр’Ьстница (Тет.) и до Котелъ, Леденйка до Гела (Девин.) и мн. др. На тЬзи названия отговарятъ турск. Б^злуджа надъ Шипка, Бозл^-гьолъ = Ле-дено-езеро въ Рила и пр.
ННЗВННИЯ СВЪРЗННИ СЪ ИЗЛОЖЕНИЕ ня мъстото НН СЛЪНЦЕ, СЪНКН, ВЪТЪРЪ И ПР.
Между другитЬ имена, често се ср’Ьщатъ и названия, които стоять въ връзка съ слънце, сЪнка, в’Ьтъръ и пр.
Надъ Тетевенъ се издига една висока скала, коятосенарича Патрахйлъ, отъ гръцк. яётро^ = камъкъ и IjXioc = слънце, т. е. слънчевъ камъкъ, св-Ьтьдъ камъкъ, който се огрЪва най-напредъ при изгрЪването на слънцето. Въ Осоговската
планина, надъ Бобошево (Дупн.), както и надъ Ломецъ (Троян.), има върхове съ името Р^енъ, което значи червено-жълто, въ смисълъ, че при залЪзване на слънцето тЬзи върхове последни се освЪтяватъ и иматъ червено-жълтъ цвЪтъ. Все сжщото значение има и Златовръхъ (Прил.).
Една наклонена местность надъ Видраре (Тет.), която е изложена на слънцето се нарича Печдра, а до Езерово (Борис.) едно подобно мЪсто се казва Пърженакъ. Все сжщото значение има и старинното наименувание Присой до Присово (Търн.) и др. На тЬзи названия отговаря турск. Гюндюзъ-чешме до Галата (Варн.), Г ю н е л й (Златогр.) и др.
Противно на припекъ сж изложенитЪ на сЬнка мЬста, които сж известии съ названията Мъртвината или Мъртвйца (ПлЪв.) или съ стариннигЬ—У едина или У с д й к а до Нановица (Тет.), Усдица (Соф.) и пр. Срещу тЬзи наименувания можемъ да съпоставимъ турск. К у з а до Патрешъ (Търн.), до Татарево (Хаск.) и пр.
Най-голЪмъ е броятъ на названията отъ тази трупа, които сж изложени или закрити отъ вЪтъра. Въ Скопско една планинска верига се нарича В Ъ т р й л а, до Смолско (Пирд.) има Ветров и ц а, до Криводолъ (Вр.) — В’Ётрене, а до ЛЪсковъ-долъ (Соф.) — В’ётърс ки-до л ъ. Всё въ връзка съ в’Ьтъръ, който бучи можемъ да евържемъ и Коуумнъ до Крушево, което се споменува въ една грамота отъ 14 в., както и Б у ч и н о (Г.-Джум.), Б у ч и н о-д е р в е н т ъ (Соф.), Студёно-Б^че (Ферд.) и пр. Названията на планинската височина Р ж ан а въ Стара-планина, както и с. Р ж а н а (Пирот.) произхождатъ отъ стб. ржн, което значи рЪже, т. е. мЪсто изложено на силенъ студень в’Ьтъръ. Въ Видинско едно село
се нарича К о ш а в а, по името на в^тьра, който на много мЪста се нарича кошава. На тЬзи названия отговарятъ турск. Е л й-д ере — ВЪтренъ-долъ (Паз.), Елъ-тепе — връхъ на вЪтроветЬ, на буритЬ въ Пиринъ и пр. Последното название е турски преводъ на Перунъ (гл. стр. 174).
ЗапазенитЪ отъ вЪтъра мЪста сж известии съ името „заветъ" или турск. Ч у к у ръ до Демир-джили (Слив.), Ч у к у р ъ-к ь о й (Асен.) и пр.
До Долно-Паничарево (Н.-Заг.) една височина се нарича Я м у р д ж а-б а и р ъ, т. е. дъждо-венъ връхъ, височина, на която най-често вали или се събиратъ дъждовнигЬ облаци.
названия свързани съ земеповръхностнитъ <юрми — планина, височина, гребенъ, връхъ, СЕДЛовина, стръмнина, долина, котловина, поле, равнина и т. н.
Всички народи, живЪли по нашитЬ земи сж ни оставили бе^четъ и най-интересни, мЪстни и селищни названия, свързани съ разновиднитЬ зе-меповърхностни форми, като: планина, височина, върхъ, долина, равнина и пр.
Ако приемемъ, че названията Карла-Эт^ бро$ (Карпати), гоЗбкт) (РодопитЬ), Зхб^Ррод (Витоша), Aqiov (Стара-планина), ’'OpfteXo^ (БЪласица), AoOva^ (Рила) и пр. сж отъ тракийски, а SxapSov (Шаръ) отъ илирийски произходъ, то първоначално тЪзи имена сж били прилагателни, съ които сж озна-чавани особеноститЪ на планинитЬ, една отъ които е стръмна, друга трудно проходима, или голЪма, тъмна, водна и пр.
Коя е тракийската дума, която е значила планина, това е неизвестно, но днешната пла-нинска область Малешёво или Малешевска планина, както и с. Малёшъ (СЬр.), което значи
планинска, планински, отъ алб. faiales, сж отъ тракийски произходъ.
У насъ днесъ не е запазено нито едно название отъ гръцки произходъ, съ значение на планина — Spot, но въ замЬна на това презъ срЬд-нитЬ вЬкове, както и сега изъ много краища още се срЬщатъ значителенъ брой мЬстни гръцки названия, които стоять въ връзка съ върхове, полета, долини и т. н., като напр.: ПараорСа (дн. Странджа) Буная, Пелишать и пр.
И римскитЬ колонисти сж имали и сж ни оставили нЬколко названия, свързани съ планина, височина, долина и т. н. Днешниятъ Фердинандъ презъ римска епоха се е наричалъ Castra ad Mon-tanensium, т. e. „крепость къмъ планината", а съвременнитЬ названия В а л о г ъ до Смолско или Дълбдки-валогъ до Коприщица произхож-датъ отъ лат. vallis = долина.
СтаритЬ българи сж назовали много мЬста споредъ земеповърхностнитЬ имъ форми. Презъ срЬднитЬ вЬкове дн. Стара-планина се ё нари-чала Жаторне горы. Много други мЬста сж се назвали Прелогъ, Пресдопъ и пр.
Презъ петь вЬковното робство турцитЬ сж успЬли да наложатъ извънредно много свои то-пографски имена, които стоять въ връзка съ височина, седловина и пр., като: Ч и л ъ-т е п е, М а ара-гид и к ъ, Дамлж-дере, Дюзлюкъ и пр.
Днесъ стб. горл, въ смисълъ на планина, освенъ въ наречието горе, самостоятелно е запазено въ нЬкои малки планински вериги и то из-ключително въ РодопитЬ, като: Г о р а до Павел-ско (Ясен.) или Горка, съ което се наричатъ нЬколко планински вериги въ севернитЬ поли на РодопитЬ около Перущица и Белащица. Повечето пжти нарицателното гора влиза въ състав-
нитЪ части на0много планински названия, като: СрЪдна-гора, Суха-гора, Цръна-гора, Мокра-гора до Охридското езеро, Света -гора до Ягодина (Девин.) и т. н. Въ Севлиевско две села се наричатъ Горско-Косово и Горско-Сливово, т. е. Планинско Косово и Сли-вово, за разлика отъ Пдлск о-Косово и Пол-с к о-Сливово. Презъ ср’ЬднитЪ вЪкове и турското ни робство, дори още и днесъ, въ нЪкои огра-ничени покрайнини, областитЪ разположени задъ нЪкоя. планина се наричатъ „Загдре*, т. е. земя задъ планината1). Презъ първото ни царство, областьта разположена на югъ отъ Източна Ста-ра-планина се е назвала Загора, а презъ второго ни царство подъ названието Загора, се е разбирало и Македония и Тракия или Мизия. Въ единъ документъ, писанъ въ Тетевенъ презъ 1600 год., между другого се казва: ... ир/ионл* клсйлм ш монастир стго или близь се* т'ктов'кне. ючьств* /ИИ |ё загорТе..., т. е. родомъ отъ земя загорска, земя задъ планината.
Старинного гора, отрано още е заменено съ планина и то въ повечето случаи не като само-стоятелно собствено, а като съставна часть на множество планински наименувания. Нарицател-ното планина, като собствено е запазено въ нЪ-кои мЪстни названия, напр.: П л а н й н а до Opt-хово (Ясен.), Планйница въ Витоша и доСмолско (Пирд.), Плана и пр. и то съ значение на високи, равни или слабо заоблени планински вериги, високитЪ части на които сж пасбища. На Плана, отговаря турск. Яйлъкъ, Яйлъджйк’Ь или видоизмЪненото Ёледжикъ въ Ихтиман-ска Ср^дна-гора.
Въ Дубровнишката грамота на Ив. Нсенъ II четемъ: До Трънювл и по всеми ^Агорнв
Много по-често, обаче, нарицателното планина, както въ миналото, така и днесъ влиза въ съставнитЬ части на планинскигЬ названия, като напр.: Стара-планина, Пирйнъ-п л анина, Осогдвска-планина, Странджа-пла-нина, Баба-планина и т. н.
За стб. гора и новобългарското планина, турцитЪ иматъ перс, бал кань и турск. — дагь. Първото понятие за планина е добило такава гражданственость, че се е наложило въ цЬла Европа като собствено за означаване на Балкански я полуостровъ. Името балканъ не се ср’Ьща никжде самостоятелно, а като съставна часть то влиза въ много наименувания, съ които обикновено се означавать по-голЬми и простран-ни планини, като: Коджа-ба л канъ, Кара-балканъ и др. Къмъ имената на всички оста-нали по голЬми планини се прибавя турск. дагь, като: Караджа-дагъ, Бдзъ-дагъ и пр.
Името на Витоша, както и Вйтошица, малка планинска верига между Вискяръ и Лю-линъ-планина, сж стари и означавать два гре-бени, рЬзена. Последната дума е запазена като собствено име въ високитЬ скалисти върхове на Витоша — РЬзньоветЬ, както и въ една скалиста верига до Смолско (Пирд.). Сжшото значение иматъ и Парадов о, което идва отъ гръцк. теараХосрСог както и множеството други съвременни български наименувания,като: Г р ё б е н ъ-п л а н и-на, Грёбенецъвъ Карнобатската планина и др.
По-малкигЬ планински вериги, предплани-нитЬ или продълговатитЬ височини, като: бърдо, хълмъ, сжщо така, сж послужили за наименувания на м-Ьста и селища. До Г. ЖелЬзна (Троян.), една продълговата височина се нарича Б ъ р д е-н е. Но и това нарицателно по-често влиза въ сьставнитЬ части на много други названия, между
които ще споменемъ: Г о л о-б ъ р д о до Перникъ, Сйньо-бърдо (Врач.) и др. Срещу тЪзи наименувания турцитё иматъ: К а р а-б а и р ъ, южно отъ Пазарджикъ и пр. Надъ Царибродъ една местность се нарича Забърдене, до Пирдопъ има За бърдо, а въ Котленската планина —За-бърде, т. е. задъ бърдо.
На бърдо отговарятъ и други две, по-рЪдко, почти съ забравено значение старинни названия — Веслёцъ планинска верига, северно отъ Враца и Веслъцъ, височина до Трънъ, както и Крета — села въ Врачанско и Никополско и местность до Буковецъ (Соф.). Съ тЬзи названия се наричатъ не голыми, наредени, или по-точно казано, непосредствен© съединени една съ друга височини, подобно на весло, на верига, каквито въ действителность сж всички по-горе отбеляза-ни бърда. На тези названия съответствува турск. Синджирлйй — дн. Веригово (Карл.). До Долна Бешовица, Оходенъ и Типченица (Вр.) подобии малки продълговати височини носятъ името Креща, а ниските и продълговати височини или била, които слабо се издигатъ надъ окол-ните равнини, се наричатъ Г р ё д а — до Добралево (Орех.) или Г р ё т а до Б. Слатина, названия, които произхождатъ отъ стб. грждд, съ значение на било.
Названията Б р е г о в о (Вид.), Б р е г а р е (Орех.), Брегдвица въ Бурела, или какъвто е случая съ сложните наименувания: Ч е р в ё н ъ-брегъ, Бели-брегъ и пр., ясно показватъ тёхния произходъ. Почти сжщото значение има и споменатото още и въ Виргинската грамота название Окрышь, както и съвременните О б р е-щ а до Челопечене и Г. и Д. Богоровъ (Соф.), до Чумаковци и Борованъ (Б. Слат.), Краводеръ
(Врач.) и пр., съ тази разлика, че тЪзи брЪгове сж дълги, не толкова стръмни и главно, че сж обърнати на югъ. Названието на с. Д у м а н л й, дн. Церетелово (Пловд.), е отъ турски произходъ и значи дълъгъ и стръменъ, изложенъ на слън-це, на югъ, бр’Ьгъ.
ОтдЪлнит’Ь планински склонове носятъ различии имена. Въ нЬкои краища тЬ се наричатъ само „дЪлъ" или „д'Ьла", т. е. часть отъ планина, а другаде нарицателното „дЪлъ" е приба-вено къмъ нЪкое прилагателно като напр.: Го-л'Ьми-д’Ьлъ, Стръмни-дЪлъипр. Въ За-падна Стара-планина камениститЬ и въ повечето случаи голи дЪлове, обикновенно, се наричатъ „Глама", каквито има до Търговище и Д. Ломъ (Б’Ьлогр.), Превала (Ферд.) или Г л а м е я до Дер-манци (Вр.) и др. Въ източна България високитЪ плата, съ стръмни скалисти склонове, сж известии съ турск. Съртъ или СЪртовет'Ь (до Шуменъ, Мадара, Провадия) и т. н.
Най-високитЬ части на една планина или планинска верига, гребенъ, бърдо или изобщо каквото и да е възвишение, споредъ външната имъ форма, и изгледъ, споредъ растителностьта си и пр., носятъ и най-различни имена отъ български, турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ, като напр.: Острец ъ, Купена, Буна я, Сиврй-чалъ въ източнитЪ Родопи, Л й с е ц ъ и пр.
Нарицателното връхъ, самостоятелно, съ значение на най-високата часть, като собствено име не е запазено въ нито едно название. Отчасти само нарицателното връхъ, като собствено е запазено въ названието ВрЪшка-чука, т. е. ви-сока-чука, както и въ наименуванието В и с д к ъ— въ южнитЬ части на Стара-планина надъ Пиротъ, до Турия (Каз.) и пр.
Нко новобългарското връхъ и турск. тепе почти не сж запазени като собствени имена, то въ замена на това имаме значителенъ брой такива названия отъ старо-български и отъ чуждъ, главно вулгаро-латински и гръцки произходъ. Най-високиятъ връхъ въ Западна Стара-планина носи хубавото славянско име Комъ, което значи могила, грамада. Все сжщото значение има и названието Магера, отъ руманизираното magura, слав, могила, до Рабиша (БЬлогр.), до Поноръ (Царибр.), Гомотарци (Вид.) и др. Единъ отъ ви-сокитЬ върхове на СрЬдна-гора се нарича Б у н а я, което название, както и побългареното Буново (Пирд.) произхождатъ отъ гръцк. pouvos = могила, грамада. Освенъ въ тЬзи названия, тази гръцка дума влиза въ съставнитЬ части на Буни-връхъ въ Чипровската плаНина, което буквално значи „връхъ-могила" или „грамада-могила", както и въ Буньовъ-сЬчъ, т. е. раздЬлени, насЬчени съ малки долини нЬколко могили до Гол.-Пещене (Врач.). На горнитЬ названия отговаря и името Мусей, рум. muscel = връхъ, надъ Панагюрище. Освенъ тЬзи названия въ Беласица единъ връхъ се нарича Тумба, название познато и въ други мЬста изъ южнитЬ предЬли на българскитЬ земи. Една крепость спомената у Прокопия нЬкжде изъ Тракия се е наричала Каротоб|1ра.
На всички тЬзи названия отговарятъ съвре-меннитЬ имена Грамада (Куле, и Г. Джум.), височина до Скравена (Ботевгр.) или Могила (H.-паз.). Последното име, освенъ че влиза въ съ-станитЬ части на голЬмъ брой названия, като: Маркова-могила до Чумаковци (Б. Сл.), Д е р-вйшка-могила въ Сакаръ-планина, и пр. се срЬща-по всички краища на земитЬ ни.
Названието „могила", било то като сжще-ствително собствено име, или което влиза въ
съставнитЬ части на други наименувания, въ повечето случаи се отнася до малки изкуствено натрупани селищни или надгробии могили, които особено много сж разпространени въ източната половина на Балканския полуостровъ. ТЪзи малки изкуствени могили у турцитЪ се назоваватъ или съ нарицателното „тепе" или пъкъ, което е и по-правилно — июкъ“. Всички тЪзи названия влизатъ въ съставнитЪ части на многобройнитЬ названия, като: Дикова-могила и Банова-могила до Перущица, Ч а т а л ъ-т е п е до Ям-болъ, Чадъръ-тепе до Ст. Загора, Малъ-юкъ до Овчарово (Търгов.) и т. н.
Едно село въ ОрЪховско се нарича Б у-танъ, което значи отдЬлна височина въ равнина. Все ртъ сжщия произходъ е и названието на с. Бутово (Търн.), недалечъ отъ което се издига една височина отъ вулканически произходъ.
Най-високитЬ, скалисти, почти недостжпни части на Рила планина, околното население нарича карпи, нарицателно, запазено подъ формата кагре, съ сжщото значение въ днешниятъ албански езикъ, и което ни напомня известнитЬ още въ древностьта Карпати (Картиатт^’бро?). Висо-китЪ скалисти върхове изъ планинитЪ често се наричатъ чуки, отъ гдето произхождатъ: Чу кара та до Заножене (Берк.), Връшка-чука и пр. На това название отговаря турск. канара, като: Канар а-д е р е и т. н.
Всички по-голЪми планински върхове, за-обленитЬ била на които сж богати пасбища у насъ, сж известии съ тюркск. Чалъ, Чала до Гьозъ-тепе (Девин.), връхъ въ Рила и пр. По-следното сжществително много по-често влиза въ съставнитЬ части на множество названия, като: Ю м р у к ъ-ч а л ъ въ Стара-планина, Р а в н и-ч а л ъ
въ Рила, Каймакъ-чаланъ, Муслй-чалъвъ Рила, Кайнъ-чалъ въ РодопитЪ и пр.
Малки височини, които се вдаватъ навжтре между две втичащи се рЪки или въ гол’Ьмъ завой на рЪка, най-издадената часть на които се снишава по-отвесно, сж послужили за много наименувания, като: К у р й л о (Соф.), К у р й л ъ, колиби до Боженица (Ботевгр.), Скорйлъ до Г. Жел’Ьзна (Троян.), Джуровъ (Тетев.), Джу-р й л о в о (Б. Слат.), Чурйлица до Бовъ (Соф.), Чурйлъ до Смолско (Пирд.) и др. На тЪзи названия съответствуватъ турскитЪ: Буруна въ Ломъ, Емине-Бур^нъ на Черно-море и пр. Може би иТелйшъ (село въ Луковитско и височина надъ Смолско), както и Телёжене (изчезнало село до Ловечъ), да иматъ сжщото значение.
Новобългарското седловина не се е наложило никжде като самостоятелно наименувание; дори то не влиза въ съставнитЪ части на нито едно название, освенъ въ учебницитЪ по география. У населението сж запазени, безъ да разбира смисъла имъ, нЪколко старинни понятия, които иматъ значение на седловина. Така най-издигнатата часть въ Твърдишкия-проходъ, седловината при входа на Жел’Ьзнит’Ь врата въ Сливенската планина, както и седловината между Рила и Пиринъ носятъ името П р е д Ъ л ъ, на което отговарятъ споме-натото още презъ 13 в. н’Ькжде изъ Скопско, м^сто Прслогъ, както и съвременната махла П р е л д г ъ до Ябланица (Тет.), която е разположена върху една седловина на шосето София—Плевенъ. Все сжщото значение иматъ и познатитЪ на много мЪста названия ПреслдпъдоВидраре(Тет.)или Прё-вала (Ферд.), т. е. мЪста,-презъ който преваля, прехвърля пжтя презъ една седловина или височи-
на, за да съедини две долини. На всички тЪзи названия могатъ да се съпоставятъ доста разпро-страненитЪ турски имена, като: Гедиклий до Гарваново (Хаск.), Мара-гедйкъ въ Стара-планина надъ Калоферъ, Ай-гедйкъ въ Рила, Панайръ-гедикъ надъ Девинъ и пр.
Названията свързани съ стръмнина, сжщо така, споредъ голЪмината и особения видъ на мЪстото, се изразяватъ съ нЪколко понятия. По-край разпространеното название Рудината, съ значение на слабо наведено мЪсто отъ по-ши-рокъ склонъ, се употрЪбява и нарицателното страната, което повечето пжти е преминало като собствено, напр.; Страната, Странето до Смолско (Пирд.), или турск. Дикъ-чаиръ. Повече наведени, но малки по пространства неравни склонове на височини, сж дали названията на Струпецъ (Врач, и Слив.) и Струпенъ(Б. Слат.). Все сжщото значение иматъ и Бъркачъ (Плев.) и Бъркачёво (Б. Сл.)1). Много стръм-нитЬ склонове на височини или долини сж известии сънаименуванията: Л ib т а (Ферд.), Л ibта-fl ж и к ъ или Л ю т и ц а, както го срЪщаме въ единъ ржкописенъ сборникъ отъ началото на ми-налия вЪкъ (Врач.), Лйти-долъ (Врач.) и местности до Павелско (Асен.) и Кралёвъ-долъ (Соф.) или Злй-долъ до Кунино (Вр.) и пр. На тЪзи названия можемъ да съпоставимъ турск. И р й м ъ до Кюлевча (Шум.) или Сарпъ-дере, дн. Ручей (Крумовгр.). До Върбовка (Севл.) една издадена напредъ височина съ стръмни склонове се нарича съ старинното име Т ъ м р е ш ъ. Сж-щата форма, само че съ много по-гол^ми размори, има и почти забравеното областно име
*) Последното селище по-рано се е намирало на стръмния хълмъ въ м^стностьта Манастиря.
Тъмръшъ въ севернитЪ склонове на РодопитЪ. Стариненъ произходъ иматъ и трудно достжпнитЬ и съ стръмни склонове височини У р в и ч ъ, стб. вровнфб = урва, до Кокаляне (Соф.) и Боженица (Ботевгр.), върху които се намиратъ развалинигЬ на стари български крепости. Съвременното на-рицателно урва днесъ има малко по-друго значение, но все се разбира стръмна, изровена отъ природата долина.
Нарицателното долина или долъ рЪдко се срЪща като самостоятелно собствено. Въ грамо-тата на Константинъ Асеня нЪкжде изъ Скопско се споменува мЪстото Долъуьцъ. Това сжществи-телно влиза въ съставнитЪ части на извънредно голЪмъ брой други имена, като: Казанл^шка долина, Стреме к а долина, Стр^инъ-д о л ъ и пр.
Въ зависимость отъ особения видъ и голЪ-мина на долинитЬ сж запазени нЪколко старинки, съ почти забравено значение, названия. Изъ пла-нинскитЬ и предпланински области, гдето турското влияние е било по-слабо, често безводнитЪ и по-кжеи долини, сж известии съ вулгаро-латин-ското название Валогъ, отъ лат. vallis, до Смо-лско (Пирд.) и Ботевградъ, Дълбдки-валогъ до Копрйщица, или съвременното Дълбокъ-долъ (Троян.).
По-дългитЬ долини, независимо отъ това, дали сж водни или сухи, носятъ следнитЬ названия: Корйтна, между Ябланица (Тетев.) и Глава-Панега (Лук.), К о р т е н ъ, което е турски изговоръ на Коритенъ (Н.-Заг.), Г. и Д. Кдри-т е н ъ (Кюст.), К д р и т е н ъ-г р а д ъ до Лютибродъ (Врач.) и пр. Едно село въ Плевенско се нарйча Пелишатъ (до преди 40—50 год. е наричано Пелешатъ), а една селищна могила до с. Сър-
невецъ (Чирп.) се казва Пелешёчка могила, названия, които произхождатъ отъ гръцкото на-рицателно weAecfe = корито. И действително, селото Пелишатъ се намира до една долина подобна на корито, каквато е и долината до Сър-невецъ, въ която е разположена Пелешечката могила. Презъ римска епоха до Пелишатъ се е намирало едно значително селище, известно съ името Geridava. Днесъ голЪмата, подобна на корито долина, презъ която протича р. ГолЪма-Камчия, се нарича Г ё р л о в о. Споредъ по-стари документи, тази долина по-рано се е назвала Гери лово, име запазено и сега въ названията на малката рЬкичка Г е р й л а, която минава презъ Върбица (Преел.) и на „градъ" Герй л а,,съ което се нарича една височина съ следи отъ градежи подъ селото. Първата съставна часть въ Geridava, Герилово и Герила — гери, която е отъ тракийски произходъ, безъ съмнение ще означава корито. И следователно, тракийското Геридава, едва ли ще значи друго, освенъ Коритенъ, Ко-ритно село, а Герлово или Герилово — Коритна.
По-дълбокитЬ и гЬсни долини, презъ които протичатъ малки потоци у старитЬ българи сж се наричали ДЬБьрь, дькрь. Още презъ X в. нЬкжде изъ Прилепско се споменува Дебрица, а днесъ имаме гр. Дёбъръ, с. Дёбърщица (Паз.) и пр. Сжщото значение иматъ и споменатото въ Вир-гинската грамота нЬкжде изъ Скопско Глъбокл или Длъбнца и днесъ запазенитЬ наименувания Дълбдчица до Голакъ (Ихт.), до Церецелъ (Соф.) и пр. На последнитЬ названия отговаря името на р. Бъндерица, притокъ на Места, отъ ром. banda, което значи брЪговита, съ ви-соки брЪгове рЬка.
За широка, не дълбока долина имаме названието Вълчекъ (Кул.), което произлиза отъ рум. valcea = малка долина.
До с. Кунино (Врач.) една затворена отъ единиятъ край долина се нарича Задънката, а до с. Г.-Косово (Севл.) подобна долина носи иметоЗадъненикъ.На това название отговаря и Сурдулица, отъ вулг.-лат. surdul, което ще каже глуха, затворена долина. На всички горни наименования съответствуватъ многобройнитЬ турски — Дамлж-дерё, Акъ-дерё, Боюкъ-де-рё, Ннна-дерё и др.
ШирокитЬ и обградени отъ всички страни съ по-ниски или високи склонове долини, въ които сж растлани по-малки или по-гол’Ьми рав-нини, сжщо така, споредъ тЬхната голЪмина и особенъ видъ, носятъ и разновидни названия. Старото и хубаво име на дн. Фердинандъ е К у т-л о вица, което, както и названията Кутлино до Тетевенъ, Кутланица до Павелско (Ясен.) и др., произхождатъ отъ кутелъ. По-малки кут-ловини, обградени съ по-висрки скалисти склонове носятъ названията: К д т л я до Г. Озирово (Берк.), Котляне до Луковитъ и Желенъ (Соф.) или Коте л ъ, тур. Казанъ и пр. На тЪзи названия отговаря Циклёво (Дупн.), което произхожда отъ гръцк. сиу-хХеко и ще каже обгра-дено, подобно на котелъ, мгЬсто. Малки котловини съ по-слабо наведени склонове сж известии съ споменатото още презъ 14 в. име Джбница (Прил.) или съвременнитЬ: с. Джбница (Невр.) до Чумаковци и Габаре (Б. Слат.), Г, и Д. Джб-нйкъ (ПлЪв.) или Джбнйцит’Ь, местность до Еница (Б. Слат.) и пр. Все сжщото значение има и названието на гр. Дупница, както и местность до Лютибродъ (Врач.) и др., наименувания, които
произхождатъ отъ стб. доупьнъ, доупнна, съ значение на широка вдлъбнатина.
По-плитки впадини, у старитЬ българи сж се наричали голень, руск. голень, отъ гдето произхожда и названието на с. Гдленци (Лом.). Сжщиятъ произходъ има и Дуплякъ до Галиче (ОрЬх.).
Малки вдлъбнатини, независимо отъ това въ какъвъ теренъ се намиратъ — въ карстовъ или глинестъ се наричатъ Бабки — до Галиче (ОрЬх.).
Едно село въ Врачанско, разположено въ една котловина, до която се издига единъ връхъ, се нарича Д у п н и-в р ъ х ъ, а една, отгоре копана могила до Г.-Пещене (Врач.) се казва Дупна-моги л а.
Въ Търновско едно село се казва По л и крайще, т. е. село разположено въ края на по-лето и началото на планината.
ГолЬмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ равнини и полета. И въ зависимость отъ голЬмината и разположението спрямо планинскитЬ вериги, рЬкитЬ или по-значителни селища, произхождатъ и наименуванията на повечето отъ равнинитЬ и полетата. НарицателнитЬ равнина и поле рЬдко образуватъ собствени имена, като напр.: Равнйще (Тет.), Равна (Царибр.) и до Етрополе, Равно1) или турск. О в а’та до Провадия и др. Повечето отъ тЬзи нарицателни влизатъ въ втората, основна часть на голЬмъ брой наименувания, между които тукъ ще отбележимъ : Дунавска равнина, Тракийска равнина, Кю-стендилско-п о л е, Овче-поле, и пр. На тЬзи наименувания отговаря споменатото още презъ X в. гранично мЬсто между България и Визан-
*) СрЬдновЪковното Равънъ,дн. Рамно до Трабо-тивище (Коч,) произхожда отъ античното Нрмония.
тия — MaxpN Лфа8а, на което съответства турск. Узунджа-ова или днешното побългарено Узундждво (Хаск.), т. е. Дълго поле. Турската наставка ова, което значи поле, ливада, въ смисълъ на равно поле, равнина, влиза въ състав-нитЬ части на много, днесъ побългарени, повечето отъ турски произходъ наименувания, като: Карлово, отъ турск. Карлж-ова, което значи полето на Карлж, Карлово-поле.
Заедно съ поле у насъ, доста често, въ съ-ставнитк части на множество наименувания, влиза и побългарената гръцка форма ливада, като напр.: Царев а-л ивада, Златн а-л и в а д а, на които съответствуватъ турск. Ка^ръ-аланъ (Свил.), Гюзелджё-аланъ (Разгр.), Курт ъ * а л анъ и пр.
Въ Виргинската грамота на Константинъ Ясеня четемъ село Лжжене, име запазено и днесъ въ нЪколко селищни названия, като: ЛАжене (Ботевгр., Пирд., Свищ., Ловч.), Лжжо до Сепарево (Дупн.), въ ЛЖжовица до Кунино (Врач.). Лага (Ботевгр.), въ обширната гориста низина покрай р. Камчия, известна съ името Лднгоза и пр. ГорнитЬ названия произхождатъ отъ стб. лжгъ, което значи обрастнала съ гора влажна равнина или низина, покрай рЪка. (Гл. стр. 220).
Въ една сръбска грамота отъ 14 в<, на гра-ницата на Шаръ-планина се казва: .. на здногу, това сж малки горски равнини или поляни, об-градени съ гора, които сж познати подъ рум. име Занд га (Соф.) и местности до Етрополе и до Смолско (Пирд.), ЗандгитЪ до Панагюрище, Занджене (Берк.) и мн. др.
х) Днесъ погрЪшно се произнася името на курорта Лжжене, вм. Лжджене, което произхожда отъ турск. Лъджа, т. е. баня.
По-малки или по-гол’Ьми полета, обградени отъ всички страни, повечето пжти съ стръмни скали или планински склонове, сж дали доста разпространеното название Косово (Пров., Ясе-новгр., Вид. и др.), Горе ко-Кос ово (Севл.) и пр.
Името на Разлдгъ произхожда отъ обгра-дената отъ всички страни, съ не еднакви, едни вда-дени напредъ и други по-ниски височини, равнина. На това название отговаря побългареното название Паламарица (Поп.), което значи ху-баво, равно като длань поле, обградено съ ни-ски височини, отъ византийского rcaXajidpt, грц. яаХа|П) = длань, равно Micro.
ТБСНИНД, КЛИСУРД, ПРОХОДЪ, ПРОЛОМЪ И ПР.
Малко сж прим^ригЬ съ селищни и мЪстни названия, дадени така сполучливо, както тЬзи свързани съ понятията за клисура, тЬснина, проходъ и др. подобии. ТЪзи названия, много есте-ствено е, ще трЪбва да ги търсимъ само въ пла-нинскитЬ и предпланински области, гдето и земе-повръхностнитЬ форми, съвършенно се отлича-ватъ отъ еднообразнитЬ терени на полетата и равнинитЪ.
СъвременнитЬ български названия тЪснина и проходъ или почти забравенигЬ старобългар-ски форми — устье, просЪкъ и врата, въ повечето случаи сж зам^нени, въ зависимость отъ м^стото, неговата голЪмина и влиянието на другоезичното население; съ думи отъ чуждъ произходъ, каквито сж гръцката стене (areve?), пославянената латинска форма клисура (clau-sura), турскитЪ — дервёнтъ, боазъ и капйя или най-после съ французкото — deffilee.
НавЪрно тракитЪ.сж имали свои думи за означение на понятията за проходъ, тЬснина и
пр., обаче до насъ не е стигнало нито едно название, което съ сигурность бихме могли да прие-мемъ, че е имало това значение, освенъ Storgosia. Така се е наричала презъ римската епоха кре-постьта, която се е намирала въ тЬсната Кай-лъшка долина до ПлЬвенъ и едва ли това ще е имало друго значение, освенъ теснина, презъ която само може да се премине, отъ тамъ и днеш-ното стърга, Струга и пр.
Едно отъ най-разпространенитЬ наименувания на проходитЬ на' Балканския п-въ още отъ най-ранни времена е било гръцкото or£vec. Още преди Христа по долината на Вардаръ се споменува гр. Стене (2теуе;), което вЬроятно ще отго-варя на срЬдневЪковното ПросЬкъ и днешното Демиръ-Капия между Градско и Удово. Въ вре-мето на Юстиниана ср’Ьщаме St£vsc, като име на проходъ между Remesiana (БЪла-паланка) и Ser-dica (София).
РимлянитЬ въвели въ употрЬбление името claustra или clausura, която въ провинциитЬ, по-срЪдствомъ гърцитЬ е добила формата клисура (хХесообра). Прокопий споменува нЬкжде изъ Ро-допската область крепостьта КХесообра. Още презъ IV в. сл. Хр., днешнитк Траянови врата (между хтиманъ и Пазарджикъ) сж известии съ името Claustra Succorum (Клисурата на Суки). Презъ IX в. този проходъ се е наричалъ BaaiXixr} .xXetai^ или BaacXix^ хХесаобра,, т. е. Царска клисура1). Отъ последното гръцко название сж добили името си и Г. и Д. Василйца (Ихтим.), които сж раз-no л ожени наблизу до прохода.
Между изостаналото изъ планинскитЬ области тракийско население, думата клисура е била
*) К. И ре чекъ, Военния пжть БЬлградъ — Цари-градъ, София, 1929. стр. 104.
въ употр-Ьба повече, отколкото всички други названия, отъ гдето тя преминава въ придошлитЬ славянски племена и е намерила такъвъ приемъ, че почти е измЪстила тЬхнит’Ь родни изрази за проходъ, прос’Ькъ, ждр’Ьло, устье и пославяне-ната сжтеска.
Повечето отъ хубавитЪ славянски имена, съ значение на проходъ или мЪсто, презъ което може да се премине една планина, още съ падането ни подъ турското робство, сж били зам^нени съ турск. — дервентъ, боазъ и капия.
Гръцкото стёне, съ значение на тЬсенъ проходъ, врата и днесъ е запазено въ неотдавна пром^нено ср’Ьднов’Ьковно название на дн. Лсе-новградъ — Станймака, което има значение на тЪснобранство, т. е. естествена тЬснина, която лесно може да се отбранява. Все презъ 13 и 14 в. въ източна Стара-.планина се споменува крепостьта Стеница, а нЬкжде изъ Ср’Ьдна Стара-планина се говори за друга крепость, съ име СтЬнискъ. Почти сжщия произходъ и значение иматъ и названията на С т ё н ч е (Гостиварско) както и с. Стёнско (Кюст.), което не е никое друго, освенъ преиначенъ изговоръ на споменатия въ грамотата на,Василий Българоубиецъ отъ 1019 г. градъ СжгЬска, название, запазено и въ името на р. Сатёска около Струга.
На староб. Сжтеска отговаря известната още презъ 13 в., съ звучното старобългарско название, мжчнодостжпна родопска крепость — Ц’Ьпенл. Крепостьта се е намирала въ съседство съ тЬ-сния скалистъ проломъ или проц^пъ, презъ който протича р. Ели-дере или Чепинска. Днесъ това старо име е запазено подъ формата Чё-п и н о, съ което се нарича не само едно отъ го-л’ЬмигЬ села въ този край, но и цЬлото корито.
Едно село въ Радомирско се нарича Чёпино; сжщото това име носи и единъ висркъ връхъ и до него дълбокъ проломъ, презъ който протича малка р’Ькичка до с. Осленъ-Криводолъ (Врач.)» И старото название Ж д р t л 6, стб. ждр’ЬЛО, запазено днесъ до Погановския манастиръ, има сжщото значение. Всички тЬзи стари наименувания отдавна сж замЪнени съ проломъ, като: И с к ъ р -с к и-п ролом ъ, Пролдма до Кормянско (Севл.) или пъкъ съ deffiiee, като: Крёсненско-де-ф и л ё и пр.
Гол’Ьмъ е броятъ на мЪстнитЬ и селищни названия, свързани съ клисура, т. е. тЪсенъ и дълъгъ планински проходъ. Презъ късна римска епоха и презъ всички времена на срЪднит’Ь вЪкове, днешнитЬ Траянови врата сж били известии съ името Клисурата, а тЪсниятъ проходъ между Княжево и Владая, презъ който протича рЪка и минава едно шосе и ж. п. линия, до преди Освобождението се е наричалъ Н е с р ё т н а к л и-с у р а. Днесъ имаме с. Клисура (Берк., Трънско, Кавадар., Г. Джум. и др<), Моминга-клисура (Ихт.) и Или с Урат а, северно отъ Ботев-градския проходъ1), между Кадинъ-мость и Дупница, между Дупница и Самоковъ, до Старо село (Врач.) и пр. На побългареното Клисура, отговаря турск. — дервентъ, като: Капу-дервёнтъ (Траянови врата), Солу-дервёнтъ (между Их-тиманъ и Костенецъ), Г олЪмъ-дервёнтъ (Елх.). Съ значение на клисура, турцитЬ иматъ и думата боазъ, съ която обикновено се наричатъ по-дълбокитЬ и по-трудно проходими проломи, като: КадЖ-боазъ въ Западна Стара-планина,
') Името на дн. градче Клисура е пренесено къмъ 16 в. отъ изселницитЬ, конто сж напустнали селото Клисура, което се е намирало въ началото на Нрабако-нашкия проходъ.
Хайнъ-боазъ въ Средна Стара-планина, Боаза въ Сливенската планина, при Мирково (Пирд.) и др. Все съ значение на теснина, презъ която може да^се мине стой и названието на Дйкънлйй-с к и я проходъ надъ Джбово (Каз.), което идва отъ турск. айкънъ = теснина, ущеле. На тЬзи, отъ чуждъ произходъ названия, отговаря употрЪ-бяваната днесъ дума проходъ, предъ която оби-кновено се поставя името на най-близкото селище, като.-Петрохански проходъ, Ботевграfl-ски проходъ, Шйпчески проходъ ит. н. До Преславъ, старинного название Устье е заменено съ Боаза или сегашното П р д х о д а. Надъ с. Калугерица (H.-паз.), единъ изсёченъ въ старо време (около 8—9 в.) въ скалите пжть, който води отъ селото къмъ пл этого, се нарича П р д -хода. Единъ подобно, изсЪченъ пжть на южната страна на платото надъ с. Кюлевча (Шум.), се нарича съ старинного, може би, прабългарско название — Тамбарасце.
Най-т^сните и удобни за защита скалисти места въ проходите или проломите, още отъ ранни времена сж били познати съ името врата, какъвто е случаятъ съ Траяновите врата, които още въ X в. сж били познати и подъ названието: ultra porta Wazil. Въ единъ новооткритъ надписъ отъ 13 в., крепостьта въ Вратцата до Враца се е наричала съ хубавото име ВрлтнцА, отъ где-то идва и името на Враца. Последното название носятъ още едно село въ Ловчанско, до което има разсечени въ видъ на врата, скали и друго— въ Кюстендилско. Въ Сливенската-планина имаме названието Вратникъ или турск. — Демйръ-капйя. Името на с. Врачёшъ (Ботевгр.) произхожда, сжщо така отъ врата, съ значение на место, което се намира въ началото на тесенъ
проходъ. И действително, селото е заселено въ началото на единъ старъ проходъ, който е сли-залъ къмъ с. Стъргелъ (Пирд.). И последното име значи тЪсно мЪсто, стб. стръгж = стр’Ьгж = пазя, мЪсто презъ което само може да се премине, за да се сл^зе въ низината или прехвърли плани-ната. Все сжщото значение има и названието на Струга. Друго старо име, съ значение на врата, известно ни, сжщо така, отъ 12и13в. еПрд-с Ъкъ, стб. Прос’ькъ или гръцк. Сидерокастронъ, дн. Демиръ-капия на Вардаръ между Градско и Удово. Тамъ р. Вардаръ така просича скалата, че се образуватъ грамадни врата или по-точно — единъ величественъ прос'Ъкъ. Днесъ погр^шно изговаряме Просоченъ (Драмско), вместо старого ПросЪченъ. Едно село въ Кочанско се нарича П р е с Ъ к а, до Драгойново (БорисгрЛ имаме местность П р о с Ъ к ъ, до Кокаляне (Соф.) — Просека, а до Видраре (Тетев.) и до Со-тиря (Слив.) ПросЪченикъ. Отъ всички названия съ това значение, днесъ най-разпростра-нено е турското капу = врата, което въ повечето случаи влиза въ съставнитЬ части на други наименувания, като: Демйръ-капу (жел’Ьзна, т. е. много здрави врата) на Вардаръ, надъ Са-моковъ, Капу-дервентъ, Демиръ-капия въ Сливенската планина, днесъ още наречена ЖелЪзна врата, а презъ ср’ЬднитЪ в-Ькове е била известна съ гръцкото название Сидера. На всички тЪзи наименувания отговаря и разпро-страненото изъ западнитЬ български земи название на с. Г £ в а т о (Ресен.) и Гяветодо Кру-шёвица (Прил.), отъ алб. kaf = врата, вратникъ.
MtcToro, гдето рЪката напуска планинскитЪ проломи, за да поеме низинитЪ, днесъ нЬма особен© название. До скоро горниятъ проломъ на
Янтра, надъ Търново се енаричалъ Х^стето, което произлиза отъ стб. Осетию. Въ Шестоднева на Иоана Екзарха четемъ: на оустш tuya ндеже ска-ТАК1 здлтш уьрквА повод, а въ Виргинската грамота нЪкжде изъ Скопско се споменува мЪсто Оустнге. Теодосий Търновски презъ 1364 год. е преписвалъ своята книга ЛЪствица „въ мъстъ кеты при Тръновъ градъ". На последното название отговаря днешното, пренесено отъ къмъ Търново, име на с. У с т о в о (Смол.), Усте до Кунино (Б. Сл.), У с т и е до Преславъ и пр. Старото наиме-нувание Bctnic въ новобългарски преводъ е запазено въ името на с. Гърляно (Кюст.).
Тукъ ще трЪбва да споменемъ още нЪколко названия, които сжщо така стоятъ въ зависимость отъ особения видъ на мЪстото, удобно за преминаване. Между Ябланица (Тет.) и Глава Панега (Лук.) една ниска седловина, презъ която минава шосето се нарича П р е л о г ъ. На това название отговаря и друго хубаво българско на-именувание — Прёвала (Ферд.), т. е. мЪсто, което е удобно за преваляне, преминаване. Името на с. Пролазица (БЪлогр.) е евързано съ трудно проходимата планинска верига надъ селото, която за да се прехвърли ще трЪбва да се лази. Надъ Кралевъ-долъ, една стръмна седловина се нарича П р ё к а ч ъ.
Въ Виргинската грамота се споменува село Бродъ, а въ грамотата на Ив. Александра, да-дена на ОрЪховския манастиръ, срЪщаме името на с. Кдстинбродъ. И днесъ на много мЪста се намиратъ значителенъ брой названия „Бродъ*, съ значение на мЪсто, презъ което може да се премине една рЪка.
ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПЕЩЕРИ, ПРОПАСТИ, ЯМИ, ВДЛЪБНАТИНИ И ДРУГИ ПОДОБИИ.
Многобройнит’Ь имена, давани отъ народитЪ живЬли по българскитЬ земи на различнитЬ обра-зувания въ карстовитЬ и други терени, сжщо така сж послужили и за наименувание на голЬмъ брой селища и мЪста. ТЬзи названия се срЬщатъ, главно, въ богатитЬ съ варовикови скали терени, гдето, именно, и преобладаватъ карстовитЬ обра-зувания.
Най-характернитЬ образувания въ карстовитЬ области, както е известно, сж пещеритЬ. Въпр’Ьки че у насъ имаме много пещери, броятъ на селищата и мЬстата, свързани съ тЬхъ не е гол’Ьмъ. А причинатц за това е, че повечето отъ пещеритЬ се наричатъ отъ околното население или само „пещерата", „печъ“ или „дупката", или пъкъ носятъ имената на близкитЬ до тЬхъ селища, височини и пр. Презъ 14 в. едно село въ Тиквешко се е наричало Пещсрл, а днесъ имаме Пещера (Рад.\ Пещер на (Тет.) и пр., които носятъ имената си отъ близкитЬ до тЬхъ пещери1). Възападна България имаме Сухи-печъ до Д. Ломъ, или Попови-печъ до Вър-бово (Bisnorp.). Една пещера до М. БрЬсница и друга до кол. Нановица (Тет.) носятъ името П е щ ь т а. Врачанското село Д у п л я к ъ, носи името си отъ малкитЬ пещери или дупки въ ска-литЬ надъ селото. Все въ връзка съ пещери стоять и названията на с. П о н 6 р ъ (Соф.), както и Бърлджница до Сливница (Соф.), които произхождатъ отъ стб. поноръ и Бръдогъ. До Ко-телъ една пещера носи старинного название Н и -рёцъ, отъ стб. ннрьць, което значи пещера, по-
*) За произхода на името на гр. Пещера, гл. по-горе.
норъ. На всички тЬзи названия отговаря турск. Маара, като: Маара-гидикъ въ Стара-пла-нина и пр.
Интересно е името на Врачанската р. Л ё в а, което произхожда отъ стб. лекь, което значи малки пещери, ниши въ варовити скали, каквито действително има отъ дветЪ страни на рЪката изъ „Вратцата*. До Кралевъ-долъ (Соф.) единъ долъ се казва Лёвия-долъ, а една ж. п. спирка въ Искърския проломъ носи името Л ёв и ще. Все сжщиятъ произходъ иматъ и на званията на с. Г о-л^мо П еще не и съседнитЬ Горно и Мало Пё-щене (Врач.), което значи пещера, ниша въ пЪ-съченъ теренъ, стб. пефлне.
Въ карстовитЬ терени се ср'Ьщатъ и доста пропасти, нЬкои отъ които, споредъ народнигЬ вЪрвания сж толкова дълбоки, че дъната имъ не се виждатъ, затова ги наричатъ бездънни, като: Бездёница (Царибр.), БездЪни-пчелинъ до к. Нановица (Тет.) и пр. На тЬзи названия отговаря турск. Д ипсйзъ-гьолъ — Бездънно-езеро, дн. Езерово (Борис). По-малкитЬ и гЬсни пропасти сж известии съ имената ями или вър-топи и отъ тамъ и названието на с. Въртбпъ (Царибр.)
Една пещера-пропасть до Дупни-връхъ (Вр.) се нарича Скръвенйкъ, название, което има сжщия произходъ, както и Скръвеница или Скра-вена (гл. по-долу). Тукъ ще споменемъ ир. Про-дъница до Петроханъ.
Гол’ЬмитЬ странични отвори на Деветашката пещера (Ловч.) сж й дали старинного и отъ мал-цина познато име О к н а т а, т. е. отвора, про-зорцигЬ,
Место въ варовитигЬ скали се ср’Ьщатъ по-го-лЪми или по-малки кржгли вдлъбнатини, въ които
се събира дъждовна вода, които населението нарича, съ малко употр'ЬбяванитЪ днесъ думи вапа, стб. влпьмо или вжбелъ, нарицателни послужили за наименувание на нЪкои селища и м^ста, като: Г. и Д. В а п а (Дебърско), В Ж п а до Г. ЖелЪзна (Троян.), В Як пи въ Странджа, ВЖпитЪ до Дор-ково (Пещ.), ВЖпата въ Странджа или Вж-белъ (Ник. и Карл.), ВЖбела до к. Нановица (Тет.), В Ж м б е л ъ (Костурско) и пр.2). Надъ гр. Пещера се намиратъ така нареченитЪ Уша-тови дупки, името на които произхожда отъ стб. оушлтъ, което ще каже котелъ, ведро, т. е. дупки подобии на ведро, на котелъ. Все сжщото значение има и названието И верке до Годечъ.
Плитки, почти кржгли впадини въ карстовитЬ области, обградени отвс’Ькждё съ ниски възвишения, сж послужили за наименуванието Карлуково (Л \ к., Смол, и Драм.), което не е отъ турски произходъ, а отъ старобългарски и днесъ е запазено въ руски езикъ подъ формата карлыкъ, съ значение на малко. За отбелязване е, че и тритЬ села съ горного название сж раз-положени въ широки и плитки впадини и то въ карстови терени.
състнвъ ня почвятн
Извънрадно голЪмъ е и броятъ на селищ-нитЪ и мЬстни названия, които стоять въ връзка съ състава на почвата.
За сега съ положителность не ни е известно нито едно название отъ тракийски произходъ,
х) Въ РодопитЬ на голЬми кржгли или квадратни камъни, пробити съ кржгли дупки и поставени върху кла-денци (бунари), се казва вжбед>.
което бихме могли да приемемъ, че стой въ н*Ь-каква зависимость съ състава на почвата.
ГърцитЬ сж имали наименувания, които сж стояли въ връзка съ състава на почвата, като напр.: Петра, дн. гр. Петричъ, П£троробУо<;=Каменна могила и пр.
Безсъмнение и римскитЬ колонисти сж дали известенъ брой названия, които сж били въ връзка съ състава на почвата.
СтаритЬ българи сж имали и сж ни оставили значителенъ брой наименувания, които сж стояли въ връзка съ състава на почвата. Въ вой-нитЬ между Василия II и Самуила се споменува крепостьта Мелникъ; два в^ка по-късно, сжщо така, въ войнитЬ между българи и византийци се споменува крепостьта Kauatva, т. е. Каменна, която се е иамирала не далечъ отъ Сливенъ.
ТурцитЬ сж назовали, сжщо така, много селища и мЪста, споредъ състава на почвата, като напр.: Ташъ-боазъ = Каменъ-проходъ въ Ро-допитЬ, К а я л й, дн. Раковски (Хаск.), К у м л % к ъ въ Сливенъ и пр.
Въ единъ документъ отъ 14 в. се споменува м*Ьсто Кдменнцд, название запазено въ днешната область Каменица, западно отъ Кюстендилъ. И днесъ имаме извънредно много селища и м^ста, които носятъ наименуванията: К а м е н и ц а (Пещ. и Пирд.), р-Ька до Угърчинъ (Ловч.), или Камене ц ъ (Плев.) и пр. На тЬзи названия отговарятъ споменатото въ типикона на Бачковския манастиръ мЬсто Петрс^бс, както и съвременнитЬ Петричъ, съседно на Каменица (Панаг.), погрЬшно писаного и изговаряно Пет’Ьрчъ, вм. Петричъ (Соф.), Пётревене (Лук.), Пет^Ьриица(Плев.), Петра до Г. Жел’Ьзна (Троян.), Петруша до Видраре (Тет.) и до Скравена (Ботевг.) или ро-
манизираното Петришоръдо Костенецъ (Ихт.), което значи малко каменисто мЪсто и пр. На тЬзи имена отговарятъ турск. Т а ш ч й (Разгр.), ТашлТэкъ, Каялй — дн. Камено (Бург.) и пр. Много често нарицателното камъкъ влиза въ съ-ставнитЬ части на други сжществителни или при-лагателни и се образувать собствени, като: Ка-менъ-дЪлъ въ Витоша, Вранъ-камъкъ до Петричъ (Панаг.), Камено-поле (Б. Сл.), Ташъ-тепе, Ташъ-боазъ, Каялй-дере и пр.
СтръмнитЬ и по-високигЬ каменисти мЪста се наричатъ: С к а л о в й т е цъ, Мдмина-ска л а, Чёрната-скала или турск. Канара-дере до Калугерица (Н. Паз.), или гръцк. Патрахйлъ надъТетевенъ, Петрефетйнъ (Момина-скала) до Бистрица (Соф.), П е т р с ъ, връхъ съ голыми камени блокове, между Витоша и Верила и пр. > Всички стръмни каменисти мЬста, кждето ска-литЬ се рушатъ и образувать по-голЪмиили по-малки сипеи носятъ имената: М е л ё дб Гбстиля (ОрЪх.), Мелб до Криводолъ (Врач.), Г. и Д. М ё л н а (Рад.), р. М е л н а до Етрополе, М ё л -никъ, Мелнйкичъ, или по-точно Мелникица (Драм.), БЪ л име л ъ (Ферд.), Червёно-мёле до Павелско (Асен.), Костимйлъ до ЛЪско-вецъ, р. Мелнйшка въ Странджа, М е л д в е т Ъ до Баланово (Дупн.) и мн. др.
Въ Дебърско се намира известниятъ гол’Ьмъ манастиръ Св. Иванъ Б й г о р ъ, а не далечъ отъ Етрополе въ м^стностьта Варовйтецъ се намира манастирътъ Св. Богородица. И цветЬ горни названия: Бигоръ и Варовйтецъ сж еднакви по значение и ще кажатъ мЪста богати съ бигоръ (туфъ), който камъкъ на много мЪста и днесъ изъ РодопитЬ, вмЪсто бигоръ се нарича варъ.
Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня въ Скопско се споменува планина Мрлморъ, название, запазено въс. Мраморъ (Соф.), М р а -мо р ен ъ (Врач.), на което съответствуватъ турск. Мермёра до Еленинъ-връхъ въ Рила и пр.
По-голЪми или по-малки каменисти равнини или слабо наведени склонове се наричатъ или Камено-поле (Б.Слат.), или Рудината или пъкъ сж известии съ турск. К а й р а к а, А л а н ъ -к а й р а к ъ (Бург.) и пр.
КременнитЪ залежи или голЪмо количество кременни отломъци, които много често се cpi-щать въ предисторическитЬ селища на каменно-медната епоха, сж послужили за наименувание на доста селища и мЪста. Множеството кремъци отъ предисторическигЬ селища сж дали названията на Кремйковци и Кремёница до Курило (Соф.), Кремёлната-моги л а до Бре-ница (Б. Слат.). На тЬзи имена съответствуватъ турск. Чакмакъ-тепедоГ.Манастирица(Бёл.), Ча к мак л ж-юртлу до Вазово (Испер.), Чак-мёкъ-дере (H.-паз.) и пр»
До София една низина се нарича 3 ё м ляне, т. е. богата землена почва, за разлика отъ съсед-ната пЪсъклива височина. Лепкавата черна почва се казва — Смолнйца — местность до Г. Косово (Севл.), а утаичната черна почва — И л т а — до Мещица (БрЪзн.), отъ стб. нлъ, тиня, утайка, които отгоговарятъ на турск. Кара-топракъг, което ще каже черноземъ.
Отъ хумозната почва сж добили названията си: Xумата (Лук), Умни-долъ до Перникъ и Умнището, хълмъ между Г. Раковица и Сглед-ници (Новосел.). На белезникавата хумозна почва дължатъ, сжщо така, названията си много селища имьста, като: Б £ л а (Врач.), Б ’ё л е н е (Свищ.) и др.
Много селища и мЪста стоятъ въ връзка съ пЬсъкливата почва, като напр.: ПЬсченикъ, притокъ на Марица и притокъ на Тжжа при Ка-лоферъ или турск. Кумлукъ въ Сливенъ и до Несебъръ, Кумъ-гедикъ въ РодопитЬ и пр. До Тетевенъ единъ изворъ се нарича Зольо-в е ц ъ, до Г. Бешовица има 3 о л а ш ъ, а до Охо-денъ (Врач.) — ЗолйтЪ, което ще каже пЪ-съкливъ, пЪсъченъ.
ЗлатоноснитЬ люспици, каквито често се виждатъ изъ нЬкои долини или по височинигЬ на нЬкои планински или предпланински краища сж дали имената на градеца 3 л а т й ц а, на единъ планински д’Ьлъ между Кратово и Доброво (Крат.), на една височина надъ Гаганица (Берк.) и пр. СъответнитЬ турски названия сж: Н л т Ъ н ъ-д а г ъ, Алтънъ-дере и пр.
Отъ малкигЬ охлювчета, наречени у старитЬ българи раковини, които се съдържатъ въ нЬкои почви или варовити скали сж добили наимену-ванията си Г. Раковица (Новое.), Раковица, изчезнала ср’Ьднов'Ьковна крепость между Г. БЬ-лово и Момина клисура, Раковъ-долъ до Бовъ (Соф.) и пр.
До Жеравна (Котл.) има местность, наречена Сдлище, т. е. почва, която съдържасоль. На това название отговорятъ: Слана-бара (Вид.), Сланище до Алдомировци или турск. Тузла, Тузлук ъ, както и рум. Шарат^ръ = saraturos до Годечъ. (Ср. и стр. 184).
НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ РАСТЕНИЯ
Всички народи, обитавали нашитЬ земи, въ зависимость отъ продължителностьта хна времето, презъ което сж прежив’Ьли, сж ни оставили и различии селищни и мЬстни названия, свързани
съ имената на много растения. И днесъ по всички покрайнини, се ср’Ьщатъ независимо отъ гЬхниятъ произходъ, голЪмъ брой названия, свързани съ имената на разни растения.
Всички названия въ връзка съ растения сж давани главно или по отличието на нЪкое беле-жито дърво или много дървета, или по общия видъ на мЪстностьта, въ зависимость отъ расти-телностьта.
Безсъмнено, както тракитЬ, така и гърцитЬ и римлянигЬ ще сж имали много названия, свързани съ растения. За сега, обаче, е невъзможно да се установи, кои сж тЬзи имена, нито дори до насъ е стигнало нЬкое название, за което съ положителность бихме могли да кажемъ, че е отъ тракийски или гръцки произходъ.
Въ срЪднов’ЬковнитЬ византийски извори, както и въ грамотитЬ на българскитЪ царе, сръб-скитЪ крале и въ другитЬ документи на тази епоха, се срЪщатъ доста селищни названия, които носятъ имената на растения. Между епископскитЪ градове въ Тракия презъ VIII в., се споменува и единъ градъ съ името Буково, който може би, отговаря на днешното с. Буково (Хаск.). Хенрихъ фонъ Калденъ, маршалъ при латинския импера-торъ Фридрихъ I, презъ последния кръстоносенъ походъ въ края на XII в., е завзелъ крепостьта Sxptftewv, или по български произносъ С к р ё -батно, отъ стб. скреБА == повить, която крепость отговаря на днешната Асенова крепость надъ Асеновградъ. Въ войнитЬ между българи и маджари презъ 1266 год., покрай другитЬ крепости се споменува и О р i х о в ъ, дн. гр. ОрЪ-хово. Въ Виргинската грамота се споменуватъ две названия: Уршшокены и Шнпковнцж, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на манастира,
който се намиралъ въ мЪстностьта (Ор’ьховх до с. Пещера, (Рад.) ср’Ьщаме и името Рлкнти. Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана между дру-гитЬ имена четемъ и следнитЬ: Ц’ьроко, Др’ьновъ-долъ, Ракытн, Aemnobo и др. Въ една грамота отъ 14 в., нЬкжде изъ Солунско се споменуватъ; Бр'встъ, Лъскокшр и Крушсво. Въ други документи все отъ тази епоха, ср’Ьщаме и имената: Трьст'вннкъ, Кръвшр (Гилянско), Просеннково (Струм.), Шнпковнца (Радов.) и пр. Въ завеща-телния актъ на Карлж-бея отъ 1339 год. се споменува и село С а л й х ъ, дн. Д Ж б е н е (Карл.). Всички пжтешественици минали презъ 16 и 17 в. по пжтя София — Цариградъ наричатъ областьта между Парачинъ и Нишъ — Български лЬсъ.
МЬстнитЬ и селищни названия, които произхождатъ отъ имената на растенията, можемъ да разд’Ьлимъ на следнитЬ групи:
1. Названия въ връзка съ общия видъ на расти-телностьта.
2. Названия въ връзка съ дървета.
3. Названия въ връзка съ храсти.
4. Названия въ връзка съ тр*Ьви и
5. Названия въ връзка съ културни растения.
1. Общъ видъ. Между названията отъ първата трупа можемъ да посочимъ старинното наименувание на днешната обширна гора покрай р. Камчия — Л о н г о з а отъ стб. лжгъ, т. е. обра-сналитЬ съ гори низини покрай р^китЬ, които носятъ обикновено названието Лжгъ, Български-л t с ъ, Ормана до Тунджа при Ямболъ, Делй-Орманъ (Луда, въ смисълъ буйна, непроходима гора), Кара-Орманъ (Чирп.), Го-л’Ьма-гора до Ябланица (Тетев.) и др. Все отъ сжщия произходъ сж и множеството названия
Л Ж ж е н е, т. е. гористи мЬста въ низинитЬ по-край рЬкитЬ. ft колко много сж названията съ тур. дума Чайръ съ значение на ливади! Тукъ ще тр^бва да отбележимъ и наименуванията: 3 а-белъ, село въ Трънско и местность въ Бурела, което значи гранична гора, както и тур. Л а з ъ — ниско изсЬчена гора.
2. Дървета. Многобройни сж названията, свързани съ имената на дърветата, между които ще изброимъ следнитЬ:
Джбъ (Quercus), стб. днбъ — Д Ж б е н е (Лук.), ДЖбово (ново име — Казанл.), тур. Салихъ или Салихлеръ въ Герлово. Тукъ трЬбва да споменемъ още Джбрава, както и Д^бица до Ллдомировци (Соф.), чийто имена стоять въ връзка съ джбъ. Покрай общия видъ джбъ има и други видове джбове, като: цЬръ (Quercus cerris) — Ц Ь-р о в о (Соф.), ЦЪрдвене (Ферд.); граница (Quercus pendunculata) — Гранйца (Кюстен-дилско) и Гранйца до Смолско (Пирд.). На нЬ-кои мЬста на последния видъ джбъ назвать още и горникъ, отъ гдето произхожда и името на с. Г о р н и к ъ (Б. Слат.) или турско меше, отъ гдето идва и названието Сар Ж-м е ш е. Дребна гранйца на турски значи иозъ и отъ тамъ — И о з ъ-а л а н ъ въ РодопитЬ и пр. Една местность до Яна (Соф.) се нарича ЖировётЬ, отъ стб. жнръ = жълждъ.
БрЬстъ (Ulmus) — БрЬстовйца (Пловд.), Бр'Ьстъ (Ник.), БрЬстнйца (Тет.) или турск. Кара-агачъ (Пловд. и Испер.) и др.
Букъ (Fagus) — Буковецъ (Соф. и Б. Слат.), Буковъ-лжкъ (Плев.), Г. и Д. Буче до Цаконица (Врач.), на които отговарятъ тур. Кайнъ-чалъ въ РодопитЬ, Кайнъ-долъ до Смолско (Пирд.) и т. н.
Габеръ (Carpinus betulus) — Габрово, Г а б a p e (Б. Слат.), Габарево (Каз.), Габеръ (Бр-Ьзн.) или турск. Гюргенджйкъ (Силистр.).
Bopb(Pinus)—Бдровци (Берк.) или турск. Чамъ-курия, Чамъ-дере въ РодопитЪ и др.
Хвойна или Боровйца (Juniperus communis)— X в о й н а (Асен.) Боровйца (Б’Ьлогр.).
Елха (Minus)—Еловъ-долъ (Рад.), Елови ца (Берк.), Елхдво (Каз.) или турск. Ка-зълъ-агачъ, дн. Елхово и пр.
Елша (Minus glutinosa)—Е л ш й ц а (Панаг.) и многобройнитЬ названия Елёшница (Соф., Кюст. и др.)., Елёхча, дн. Тракиецъ (Хаск.), което е т реки изговоръ отъ стб. Елшйца и пр.
Кипарисъ (Cupressus sempervjrens). Отъ пер-сийското сжществително серв=кипарисъ, народа образува прилагателното селви=кипарисовъ и турск. ова = равнина исе е получило побългареното название на Севлиево.
БрЪза (Betula alba) — Б р Ъ з н и к ъ, Б р Ъ з е (Соф.), БрЪзовецъ до ОрЪхово (Ясен.) и др.
Осень, ясенъ (Fraxinus) — Осе н е ц ъ (Разгр.), Осеновъ-лакъ (Врач.), Ясенъ (Вид.) и др.
Кленъ, яворъ (Acer campestris) — К л е н о-вйтъ1)до Чумаковци(Б.Сл.),Кленовикъ, (Рад.), Яворецъ до LtbpoBo (Паз.) и пр. Другъ видъ яворъ се нарича благунъ (Acer pseudoplatanis), отъ гдето и названието Благунъ до Ялботино въ Бурела.
Др”Ьнъ (Cornus mas) — ДрЪндвъ-долъ, ДрЪновецъ (Разгр.), Д р н о в о или вул.-лат. Корнйца (Невр.), Корнётъ, между Бусманци и Глоговци (Грън.), Корнйдица до Калофер-ския манастиръ и др.
х) Ясенъ (Плев.) е преименуване следъ Освобождением.
Върба (Salix. L) — Върба (Рад.), Вър б till а (Пресл., Б. Слат.), В ъ р б е н и (Лерин.), В р ъ б-н и ц а (Софийско) и пр. До с. Коркина (Дупн.) една височина и до нея изворътъ се казва В р Ъ м ъ, а надъ Годечъ единъ хубавъ изворъ и до който има върби се нарича Връмбйчъ. Може би по-следнитЬ две названия да произхождатъ отъ върба, така както и до скоро изъ Ст.-Загорско, вм. Връбница (ЦвЪтница) се е назвало Връмница.
Ракита (Salix viminalis) — Ракйта (Лук.), Ракйтово (Пещ.), Ракйтовецъ до Кралевъ-долъ (Соф.) и др.
Осика, трепетлика (Populus tremula) — Octi-ково (Врач, и Невр., Асеновгр.), О с й к о в и ц а (Бетевгр.), Осйчки-долъ до Дръмша (Соф.), Трипетлака до Г. ЖелЪзна (Троян.) и пр.
Топола (Populus nigra) — Топдлово (Асё-новгр.) или турск. Каваклй — Тополовградъ, К а’в а к ъ - д е р е, гръцк. Л ё ф к а (Свиленгр.).
Ябланъ, абланъ, чинаръ (Platanus orientalis или Populus pyramidalis) — Ябланица (Тет., Соф.), Ябланица (Ловч., Невр.), Абланово въ Сливенската планина, А б л е н о до Баня (Дупн.) и мн. др. (Гл. и по-долу).
Кестенъ, стб. костлнь (Castanea versa) — Кощанёво до Бобошево (Дупн.).
Круша (Pirus communis — Крошево, К р у-шово (Севл.), Крушовёне и Крушовица (ОрЪх.), тур. Армутлйи (Добрич.) и пр.
Ябълка, киселица, дивля (Pirus malus) — Ябълково, Кисёлица въ Бурела, Д й в л я (Радом.); староб. лбалнь и маблань, отъ което произхождатъ, може би, и названията на голЪмъ брой селища и мЪста съ името Абланица и Я б л а’н и ц а, тур. Алма-дере (Ябълчево —
Лйт.), А л м а л й и и вулг.-лат. М ё р у л ъ до Па-нагюрище.
Дюла (Cydonia vulgaris)—тур. Айваджикъ (Панаг. и Айт.).
Слива (Prunus domestica)—С л йво во-гр а-дище, Горско Слйвово (Севл.), Слйвата (Ломска)1) и пр.
Череша (Prunus avium) — Черёшово до Селце (Дев.), Черёшница, Црешньдво (Кюст.) и т. н.
ОрЪхъ (Juglans regia) — ОрЪхово (Лсе-нов.), Ор’йховица (Ст. Заг. и Плев.).
Днесъ погрЪшно интелигенцията на гр. ОрЪ-хово казва Рахово, което е турска форма на ОрЪ-хово или ОрЪовъ, както околното население нарича и сега града. Турск. Саранлй.
Черница (Morus) — Черничане, тур. Ду-дене (Пловд.).
Смокиня (Ficus carica) — С м д к в и ца (Гевг.).
Храсти. Названията свързани съ имената на храсти сж значително по-малкб, между които ще отбележимъ следнитЬ: Ращане, изчезнало село до Г. Малина (Новосел.), отъ храстъ, трънито (Габр.)э Търново, стб. Тръновгрлдъ, Т ъ р н Ь к ъ и Търнава (Б.Слат.), Вълчитрънъ (Плев.), Търнйчени (Каз.) и др.
ЛЪска (Corylus avellana) — ЛЪсковецъ ЛЬскдвецъ до Враца, Л Ьсковъ-долъ (Вр.), Л i ш к д (Г. Джум.), тур. Фандъклй или Пан-. д ъ к л и.
Глогъ (Crataegys monogyna L.), Г л о ж е н е (ОрЬх.)* 2), Глогдвица, Глдже и пр.
*) Името на Сливница, Сливенъ и др. иматъ другъ произходъ, вижъ, по-долу.
2) Името на Гложене (Тетев.) произхожда отъ шумно, шумя, вж. по-долу.
Смрадлика (Rhus cotin us). По интересни названия, свързани съ този храсть, сж пославянена-та вулг.-лат. форма, запазена въ Р у й, връхъ надъгр. Трънъ и тур. ТетрёлъдоМорава (Айт.).
Драка (Paliurus aculeatus) — Драчево (Ск.) и местность до Бутово (Търн.)
Шипка (Rosa L) — Шйпково(Троянс.)и Шйпка (Казанл.).
Мекишъ (ftcer tataricum)— М е к й ш ъ (Търн.)
Треви. Броятъ на названията, свързани съ имената на разни треви е твърде голЪ$гь. Тукъ ще се спремъ само на следнитЬ по-важни и интересни наименувания:
Лопенъ, липенъ, бабякъ (Verbascum phlo-moides) — Лупйнъ (Тетев.), Лйпенъ (Врач.), Бабекъ, колиби въ западнитЪ Родопи и пр.
Биволъ или татулъ (Daturra stramonium) — Г. Бйволъ (Ловч.).
Росоманъ (Chelidonium majus L. — Pdco-манъ (Соф. и Кавадарско).
Росенъ (Dictamnus alba)—Рбсенъ-баиръ, южно на Бург, заливъ, Росенъ (Леринско), Р д-се ня до Синьо-бърдо (Врач.), Росенова-по-ляна до Търново.
ТУрия (Berteroa incana) — Т у р й я (Казан.) и местность до Бежаново (Лук.).
Върбовка(Epilobium) — Върббвка (Севл.).
Върбовникъ, хайдушки тютюнъ (Lysimachia vulgaris) — Върбдвникъ (Дупн.)-
Тученица, дебелецъ, тлъстига (Pinguicula vulgaris)— Тученйца (Плев.), Дебе л ёцъ(Търн.), Дебелцдво (Севл.), тур. Кулаклий, дн. Завой (Ямб.).
Блъсниче, гороцвЪтъ, разводникъ (Solanum dulcamara) — Блъснйчево (Луков.).
Ор’Ьшецъ (Lathyrus tuberosus) — ОрЪшецъ (БЪлогр.).
Джулюнъ, водни ор’Ьхи (Тгара natans) — Джулй)ница(Г. Optx.) и Д ж у л ib н ъ-г ь о л ъ до БЪла-черква (Търн.).
Тръстика, рогозъ, стб. рогозъ, шаваръ, ко-мони, папуръ (Phragmites communis) — Т ръ с тени къ (Рус. и Плев.), Рдгозенъ (ОрЪх.), Ша-вара до Вълчитрънъ (Плев.), Студена (Соф.), Литаково (Ботевгр.) и др., Цалапйца (Пловд.), отъ гръцк. хаХацо^ = тръстика.
ОрЪшакъ, жълтъ кантарионъ, звъника, ка-лъч^во, (Hypericum perforatum) — О pi ш а къ (Троян.), Звъника (Кърдж., ново име), К а л ъ ч-ли, дн. Ген. Николаево (Пловд.) и пр. До Кар-луково (Лук.) една местность се нарича Скол-дйня, което е преиначенъ изговоръ на гръцк. ахбрЗюу = здравецъ.
Божуръ (Paeonia officinalis) — с. Бож^ри-щ е (Соф.), местность до Върбовка (Севл.), Б о-журлукъ (Свищ.), Б о ж у р о в а-поляна до Попово (Елхов.) и др.
Бъзъ,бъзунякъ (Sambucus nigra) — Бъзд-вецъ (Ломе.) и Бъзунека до Графъ-Игнатиево (Пловд.) и т. н.
Бръшлянъ (Hedera hilix) — Бръшлйница (Плев.), Бръш лЯновецъ до Мирково (Пирд.) и пр.
Зеленика, чемширъ (Buxus sempervires) — Зе л енйковецъ въ Троянската планина и Зе-лёниградъ (Трънск.); на тЪзи названия отговаря и вулг.-лат. — Шамако до Годечъ.
Романъ, равнецъ (Matricaria chamonilla) — Р d-манъ (Врач.) и изчезнало село до Джулюница (Г. Qptx.).
Плева (Broums L.), Плёвенъ и Плёвня (Д. Хис-)- /
Кжпина (Robus)—Кжпиново, или стб. Крнкннл, съ значение на още неорана, обрйетнала съ кж-
пини нива, отъ което сж получили названията си: Крйвина (Свищ. и Тетев.), Крйвня, тур. изговоръ на Крйвина (Русен. и Провад.) и местность до Д. Бешовица (Врач.) и др.
Коприва (Urtica dioica) — Копрйва (Ник. и Кюст.)и Копрйвецъ (БЪл.).
Калоферъ, каловиръ (Tanocentum balsamica) — Калоферъ.
Лопушъ, рЪпей (Lappa major). Въ много селищни и мЪстни названия е запазена пославяне-ната вулгаро-латинска форма на това растение, между които ще отбележимъ: Л 6 п у ш н а (Пров, и Берк.), ЛёпишницадоГоведарци (Сам.) и пр.
Левурда (Allium ursinum)— Ливурдйшъ до Г. ЖелЪзна (Троян.).
Оманъ (Jnula helenium L) — Омана (Елх.).
Мокрешъ (Malachium aquaticum) — Мак-решъ (Кул.) и Мёкрешъ (Лом.).
Пирей (Triticum repens) — П й р е я до Смолско (Пирд.).
Ресникъ (Actea spicata)—Р а с н й к ъ (БрЪзн.).
Скреба, скребаръ, повить, стб. скроБоутъ (Clematis vitalla) — Скрёб ат но (Невр. и Охр.), и Скрёбатна (Тетев.)
Койло (Stipa pemiata) — Кёилово до ОрЪхово (Ясен.).
Вресъ, маточина (Melissa officinalis) — Врё-сово (Айт.).
Глушникъ, глухарче (Taraxacum officinalis) — Глушникъ (Слив.).
Макъ (Paraver L.), Маково (Прил.) тур. Г е-линджикъ (Добр.).
Равенъ, тинтява (Gentlana) — Равеньта надъ Гложене (Тетев.).
Щавица (Rumex) — Щёвица до Прилепецъ (Прилепска ок.).
5)Културни растения. Като по-инте-ресни названия, свързани съ културнитЬ растения, можемъ да посочимъ следнитЬ:
Името на с. С й т о в о (Пловд.) произхожда отъ гръц. астис, което значи жито, пшеница.
Сланутькъ, староб. сллноутъкъ, тур. нахутъ (Cicer arietinum) — Сланутъкъ до Заветъ (Яйт.).
Памукъ (Qossypium herbaceum) — Паму к л у к ъ до Калояновецъ (Ст.-Заг.), Б а баков е ц ъ до Ловечъ, отъ гръцк. = памукъ
и пр.
Оризъ (Oryza sativa) — Оризари (Кочан-ско), тур. Челтикчй, дн. Оризово (Пловд.), около което сега не се cbe вече оризъ.
Крупникъ, еднозърнестъ лимецъ (Triticum monococcum) — Крупникъ(Г. Джум.) и местность до Прилепъ.
Грахъ (Pisum elatius), гръцко Ф а к й я (Бург.).
ХмЪлъ (Humulus lupulus) — р. X м Ъ л щ й ц а, притокъ на р. Росица (Севл.), Мещйца или въ единъ документъ отъ 1717 год. Хм’ьлцшцл (БрЪз.) и др.
Просо (Panicum miliaceum) — Ксенофонтъ нарича едно отъ тракийскитЬ племена (leXivo^dyoc, т. е. просоядци. Презъ 14. в. въ Струмишко едно село се е наричало Просениково, а днесъ името на това старо културно растение, което до пренася-нето на царевицата въ Европа е служило като главна храна на европейскитЬ народи, е запазено въ Просенйкъ (Драм.).
Лоза (Vitis vinifera) — Л о з е н ъ (Соф,), Л д з е-т о до Гложене (Тетев.), В й н и ц а (Кочан.) или мно-гобройнитЬ турски найм. — Куру-баг л а ръ (Сухи лозя дн. Лозенецъ въ София/ и др.
ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЖИВОТИНСКИЯ МИРЪ
Въ сравнение съ названията, свързани съ растителностьта, имената, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, сж значително по-малко на брой. Безсъмнено въ миналото, когато е имало повече дивечъ и когато ловътъ е билъ и единъ отъ главнитЬ занятия, то и названията, свързани съ животни и птици, сж били много по-разпространени.
За сега сж ни известии само нЪколко и то съмнителни названия отъ тракийски произходъ, които бихме могли да приемемъ, че стоятъ въ връзка съ животни. Старого име на Марица, както вече се каза, е било г^рос, което на тракийски значело козелъ. Днешниятъ градъ Ловечъ въ древностьта се е наричалъ Melta, име отъ тракийски произходъ, което значело.звЪръ, въ сми-сълъ на мЪсто, гдето има много дивечъ. До Сала-диново (Паз.) презъ римска епоха се е намирало селището Burdapa, а до Свиленградъ — Воирб^ята, които сж тракийски и означаватъ „магарешка водаи отъ боирЗ = магаре, муле и ака — вода. Названието Burdizos пъкъ ще каже магарешки градъ1). Не стой ли и името на градеца Пирдопъ съ тракийското название Purdapa, Burdapa, което значи магарешка вода, мулешки изворъ? Това е въ-, просъ на който за сега съ положителность не може да се отговори. Въ Пиротско едно село се казва Ба с ара, а до Тетёвенъ една местность се нарича Басарймъ, които названия съ си-гурность произхождатъ отъ тракийското (Заооара = лисица.
Между градоветЪ, които споменува Плиний, северно отъ Одесосъ, дн. Варна, е и градътъ Ге-
ТДечевъ Д., Трако-келтийски езикови успоре-дици. Год. Соф. Ун. 1922.
pavsca — Герания отъ гръцк. yepavcg = жеравъ, „гдето споредъ преданието е жив’Ьло племето пигмеи, които варваритЬ наричатъ катизи и вырвать, че били прогонениотъ жеравитк"1). Герания отговаря на срЬднов’Ьковната крепость Кранея и преина-ченото споредъ турския изговоръ дн. Е к р е н ё. Интересно е, че и днесъ най-високата часть на въз-вишението, северно отъ Варна, се нарича съ турското име Турна-тепе = Жеравина могила.
Прокопий въ De aedificiis, между множество™ крепости на югъ отъ Стара-планина, споменува и крепостьта Lupi fontani, което както казахме отговаря на туре. Куртъ-бунаръ, дн. Ви-нарово (Чирп.), до което село сега се намира голЪмо градище2).
Малко сж примЪритЬ на названията, запазени въ ср’Ьднрв'ЬковнитЬ документи, които да напомнятъ имената на нЪкои животни. Старо-българското име на Кюстендилъ е Кздьбжждъ, което стой въ връзка съ камила. Въ Виргинска-та грамота на Константинъ Ясеня, нЬкжде изъ Скопско се споменува Козни стшж, а въ Рил-ската грамота на Ив, Шишмана, срЪщаме Рывное езер<о. НЪкжде изъ източната часть на Стара-планина, византийскитЬ извори отъ 13 в. гово-рятъ за крепость съ име Козякъ (Ко£сахо$), което произхожда отъ козелъ. Покрай многото м^стни и селищни названия въ акта за завещание™ на Карлж-бей срЬщаме и името Турна-чаиръ = Же-равна ливада.
Названията, свързани съ животинския св'Ьтъ, стоять или въ непоср^дствена връзка съ мЬсто-то, въ което е имало или сж жив’Ьли повече жи-
1)Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1 32.
а) Сборникъ На родни умотворения, кн. XII, 15.
вотни или птици, или пъкъ външната форма на мЬстото наподобява на некое животно, какъв-то е напр. случаятъ съ античното име на р. Осъмъ — ’Аоааро*;, което значи Змийска река, т. е. река, която се вие като змия. Прокопий споменува нЪ-кжде изъ Родопската область крепость съ името TaupoxecpdXcov, което напълно отговаря на съвременното — Буга-глава = Бикова глава до Крапецъ (Соф.).
Всички названия, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, можемъ да разд^лимь на три главни групи: 1 — имена въ връзка съ жи-вотни, 2 — имена свързани съ птици и 3 — имена свързани съ насЬкоми.
Първа трупа. Има незначителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ звЪрове или много животни. Освенъ Melta, преведено въ Локъцъ, Аовьуъ и по-късно на Л д в е ч ъ, можемъ дапосочимъиназванието на с. ЗвЪринд (Врач.), отъ стб. зк'ярьнъ, което значи4 место определено за ловъ на царя, место въ което има много диви звЪрове. На тЬзи названия може да се съпостави турск. Джанаваръ-тепе до Варна, което има значение на место, въ което има много зверове, особено глигани.
Херодотъ, Ксенофонтъ, както и други стари автори, съобщаватъ, че въ южна Тракия и около планината Пангей имало лъвове, пантери и други животни1). До сега никжде изъ българ-скитЬ земи не е запазено нито едно по-старин-но название, което да стой въ връзка съ лъвъ, освенъ дветЬ турски селищни имена — Арслан ъ, дн. Лъвино (Кубр.) и Арслан ъ-к ь о й, дн. Лъвово (Момч.). Но въ замена на това, меч-
J) К а ц а р о в ъ Г. И., Битътъ на старитЪ траки. Сб. R. Н., кн. I, 1914, 24.
ката се явява като най-страшното животно, отъ което еднакво сж се страхували и траки, рим-ляни, гърци, славяни, турци и др. Всички тЬзи народи сж имали и сж оставили много названия, свързани съ името на мечката — Ursus. За сега като най-стари названия, които иматъ значение на мечка, запазени у насъ сж отъ вулг.-лат. произходъ. И за отбелязване е, че тЬзи имена се срЪщатъ изключително въ планинскит'Ь и пред-планински краища, въ които по-дълго време е преживЪло и романизираното или изостана л о тракийско население. До с. Яна (Соф.) и с. Г. Жел’Ьзна (Троян.) има местности — Ур-селъ, а до ЛесидрЪнъ (Тетев.) — Урсовъ-лжкъ. До Коприщица една местность носи пославяненото название Урсулица. Високо въ Рила-планина е запазена пославянената гръц-ка форма Аркутица, а до Радуил^ (Сам.) — Арк^тино. На тЬзи названия отговаря името Мёдведъ — стб. медведь до Чупрене (Виноград.), както можеби и Медёдъдо Стрелча и Панапорище и турскитЬ имена: Аи-гедйкъ— (Меча седловина) въ Рила, А и - ю к ъ — Меча-мо-гила до Люляково (Айт.) Аи-Орманъ — Меча гора — (Добр.), както и съвременнитЪ: М ё ч к а (Панаг. и Ник.), Мёча-поляна (Царибр.), М ё-ч и-л ж к ъ до Алтимиръ (ОрЪх.), Мечкарйца до Говедарци (Сам.) и Казичане (Соф.), Меч-кат ица до Бовъ (Соф.) и др. До Тетевенъ една местность се казва М е дун и ца, което произхожда отъ медунъ, съ което и днесъ изъ Тете-венско и Ботевградско се нарича мжжката мечка.
И вълкътъ, като дивъ и опасенъ зв’Ьръ, не е останалъ неотбелязанъ въ номенклатурата на българскитЬ земи. Най-старото познато название, което стой въ връзка съ вълкъ, лат. Lupus е, както ве
че казахме — Lupi fontani. Първата часть отъ това име, но вече въ български изговоръ е запазено въ названията: Луповъ-лжкъдо Г. Же-лЪзна, Луповъ-долъ до Драгоилъ (Цариб.), Л у п о в о — развалини отъ стара крепость до Брацигово и др. До Созополъ е запазена гръцката формаЛиков^ни — Вълча-могила,на която отговарятъ турскитЬ названия: — Куртъ-кале доМезекъ (Свил.), Куртъ-кая до Горско-Косово (Севл.), Куртлуджа, южно отъ Нова-махла (Пещ.) и българскитЪВ л ч и-гр а д ъ доЛита-ково (Ботевгр.), Вълчедръмъ (Ломе.) или ВЪлчитрънъ (Плев.) и др.
СтаритЬ траки сж наричали лисицата — Даааарсг, име запазено и днесъ въ формитЬ Б а-сара село въ Пиротско и местность до Гинци (Годечко), Басарймъ до Тетевенъ и Беса-рабово (Рус.). На българскитЬ названия: — Лесйчево (Пазар.) или многобройнитЬ наименувания „Лесйчи дупки" отговарятъ честитЬ турски наименувания Тилкелйит'Ь.
И други диви животни сж дали названията на н’Ькой местности, като:Яздвина — отъ язо-вецъ до Кутрахци (Ихт.), Таушанъ-тепе надъ Ямболъ, въ Карловско, Таушанъдо Г. Косово, и мн. други. На горнитЬ имена отговарятъ българскитЬ — Заешка падина, Заешка п ж т е к а или гръцк. Портолагосъ — Заешки за-ливъ и др.
До Коприщица една местность и въ Бурела една долина носятъ старинното име Чёрбулъ, което е вулгаро-латинска форма отъ Cervus (еленъ). На това название отговарятъ множеството имена, като: Елёнинъ-връхъ въ Рила, Ёлинска-ч е р к в а въ Каркарията, Ёленски манастиръ и Ёленска-р’Ька до Пирдопъ и пр.
Днешната източна СрЪдна-гора, която се нарича С1>рнена-гора, е известнаповече съ тур-ския й преводъ Караджё-дагъ. У насъ има значителенъ брой названия, свързани съ турското караджа,на което съответстватъ преводнитЬ—СЪр-невецъ, Сырница и пр. Все сжщото значение иметь и названията Кош^та до Български-из-воръ(Тет.)иКош^тица, междуМечкаи Петричъ (Пан.). Едно село въ Самоковско се нарича Алино, което вероятно произхожда отъ алне, стб. алнь = сърненце.
Много названия сж свързани съ дивата сви-ня. До Падешъ (Г. Дж.) има местность — Ва-пирёвица, адоПрилепецъ (Прил.) — Вепрчё-н е, които названия произхождатъ отъ стб. вьпцъ или вепрь = дива свиня. Името на с. Г о д ё ч ъ може да се свърже съ ст.-рум. godac, което значи малка дива свиня, глиганче, Чести сж и турск. названия, като: Дом^зъ-дере, Д о м у з ъ -баиръ въ Странджа и пр.
Въ миналото по нашитЪ мЪста е жив’Ьлъ и бобъръ, стб. Ббвръ, Бьвръ, лат. Castor fiber, който изглежда отдавна ще да е изчезналъ. ДнешнитЬ названия на р. Б ё б р е ш ъ, притокъ на Малки Искъръ и на с. Бёброво (Елен.), по всичко изглежда, че стоятъ въ връзка съ това животно. На тЬзи наименувания отговаря името на гр. К д-стуръ, което е преиначена форма отъ Castoria. Все сжщото значение има и названието на с. К о-ст^рино (Струм.).
Селата Г. и М. Кокарджа(Исп.), по името на малкото животно поръ или самуръ (Mu-stela) правил но сж преведени Г. и М. П б р о в е цъ. Въ връзка съ последното име стоятъ и названията : Самурёново (Дупн.) и Самиров ъ-т р а п ъ до Г. Башовица (Врач.). Името на с. К у-
нинб (Врач.) проихожда отъ куна стб. коунл (Mustela foina) — бЪлка.
Почти нЬма селище въ землището на което да не се срЬща название, свързано съ името на нЬкое отъ домашнитЬ животни. На първо мЪ-сто трЬбва да отбележимъ названията, които стоять въ връзка съ говедото, като: Г о в е д а р-никъ (общо название за всички мЬста вънъ отъ населенитЬ пунктове, гдето лЬтуватъ или пренощуватъ говеда), Г о в ё ж д а (Берк.), Г о в е-даре (Пазардж.), Говедёрци (Самок.) и др. Може би и името на с. Б о в ъ (Соф.) да произхожда отъ лат. Bovis, bos = говедо. Между Враца и Мраморенъ една дълга стръмнина се нарича Дерй-волъ, а едно село въ сжщата околия носи интересното име Краводеръ.
Името на бивола по-малко е послужило за наименувание на селища и мЬста. Въ Плевенско едно село се нарича Б и в о л ё р е, а до Леси-дрЬнъ (Тетев.) една блатиста местность, въ която пладнуватъ биволитЬ, се казва Биволёр-с к о т о.
Както у всички стари, така и у съвремен-нитЬ културни народи, най-любимото и ценно животно е коньтъ. Въ колко народни пЬсни, за-едно съ младъ юнакъ се възпЬва и неговиятъ хвърковатъ вЬренъ другарь — „врана коня". Съ името на коня, и то повечето като жребецъ, сж свързани нЬколко старинни названия като: Пастуша (Пловд.), на които отговарятъ турскитЬ наименувания — АйгЬръ-дере (Дев.), Атъ-бунаръ до Паскалъ Атъ-аланъ до Избул*ъ (H.-паз.), или А т ъ - ч а иръ или днешнитЬ български — Жрёбичко (Пещ.), Конско езе-ро до Тетевене, Кднщицадо Краево-село (Бо-тевгр.) и пр. Надъ Панагюрище една равнина се казва Кднска-поляна, и недалечъ отъ нея
се намира мЬстностьта М а н з у л ъ, което ще каже малко конче и др.
На Осленъ-Криводолъ или Осёл-на (Врач.) и рЬка до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ стб. осьлъ, отговарятъ турскитЬ названия Е ш е к л й или Ешёкъ-бунаръ и сегашнитЬ Магарево (Бит.), М $ л е ш к и - ч у-чуръдо Дорково (Пещ.) или Дерй-магаре до Дерманци (Врач.) и пр.
Старобългарскиятъ преводъ наПровадия— Просто?, отъ гръц. тср6[}атоу = овца, е предаденъ съ формата Океуъ. Въ Свищовско едно село се нарича Овча-могила, на което отговарятъ множеството турски названия като: — К о 1Ъ н ъ-тепе (Овчехълмие), Акъ-койнъ — БЬла-овца (Пров.) и др.
Изглежда, че повече стари названия сж свързани съ козата. Ннтичното име на Марица е = козелъ. Въ Бурела има название
Капру л ъ, което, както и пославяненитЬ наименувания : Капролйнецъдо Байлово (Н.-сел.), Капралецъ до Угърчинъ (Ловч.) и Оградище (Соф.) или Капралско-дере надъ Момина-баня (Ихт.), произхождатъ отъ вулгаро-латинското сарга, сарги1=коза. На тЬзи имена съответстватъ Дорково (Пещ.) отъ гръц. 8орха<; или старобъл-гарскитЬ: К о з е к ъ-г р а д ъ, дн. Обзоръ и турскитЬ — Кечй-олу (Кози-пжть) до Калугерица (H.-паз.), Кечй-дере, притокъ на Тжжа, Ер-к ё ч ъ (Помор.) и пр. Всички тЬзи названия въ съвремененъ български преводъ отговарятъ на Козарско (Пещ.), Козаревецъ (Г. ОрЬх.), Козя-стена въ Троянската-планина и др.
СтаритЬ българи отъ преди падането ни подъ турцитЬ сж наричали днешниятъ градъ Кюстендилъ Кслбжждь, Келвоуждь или КельБЖДЪ,
което значи камила. Това си название градътъ е добилъ, не че тамъ е имало камили, а вероятно отъ нЪкоя развалина-постройка, която е наподобя-вала на камила, какъвто е случаятъ съ така наре-ченитЬ „Камили"1) на Хисарската крепость (Плов.), или пъкъ отъ формата на Хисарлъка надъ града, който наподобява на ками лека гърбица. Все въ връзка съ камила стоятъ и туре, наименувания: Девё-багъръ(Камилски ревъ),съкоето имесе нарича трудно проходимата височина между Гьое-шево (Кюст.) и Крива-паланка. Пжтьтъ е толкова стръменъ и дълъгъ, че докато и камилигЬ го преминатъ „прореваватъ" отъ умора. Имаме още Деве-барганъ, северно отъ Симеоновградъ, Девё-баиръ до Мурсалево (Дупн), Д е в ё -дере — Камилска-рЪка (Иваил.) и пр.
НЪколко села носятъ названията 3 л о к у-чене или Злокученъ (Ник., Самок., Пазард. и Шум.), накоито съответстватъ турск.; Кьопекл й ("Айт.) иКьопёкъ-кьой (Оморт.). Въ Ку-лско едно село се нарича Пседёрци.
Въ Рилската грамата на Ив. Шишмана, се споменува и названието РыБйое сзе(ио, на което отчасти отговарятъ съвременнитЬ: Р й б н о в о (Нев.), до което село има нЪколко малки езер-ца, Рибарица (Тетев.) и др. Между тур. названия, свързани съ риба, тукъ ще отбележимъ Балъкъ-дере, притокъ на Чепинската рЪка. Днешниять гр. Кавала отъ българитЬ презъ срЬд-нитЬ в*Ькове се е наричалъ Мороуны|ъ, а и днесъ едно село въ Охридско се нарича Мор^ница.
Презъ 13 в. въ севернитЬ поли на Родо-питЬ се споменува една крепость съ име Ватрахо-
*) Може би въ името на с. Гърбино (Кюст.) да е запазено, въ днешенъ преводъ, названието на стария Вельбжждъ.
xdorpov, отъ гръцк. ^острауо? = жаба и xaarpov = крепость, т. е. Жаба-крепость, която се е напирала вероятно до нЪкое блато, гдето е имало много жаби. Днесъ въ Кюстендилско едно село се нарича Жабокр1этъ, по точно Жабокръкъ, въ Ломско — Къркй-жаба, а въ Радомирско — имаме — Жабляно.
Въ нЪкои пещери или други мжчнодостжпни м^ста, въ които споредъ народнитЪ предания сж жи-вЪли „змейове** днесъ, както напр. до Сливенъ, се назвать Змёйовидупки. Л м4>ста, гдето е имало повече змии — Змёйово, Змийница и пр., на които отговарять турск. :И л а н ъ-т е п е (Змийска могила) до Величка (Омурт.) или ИланлЪкъ (Змейово) и пр.
Втора трупа. СелищнитЬ и мЪстни названия, свързани съ имената на птицитЪ сж зна-чително по-малко отъ тЬзи на животнитЬ. Дори въ старитЬ известия по-рЪдко срЪщаме названия, които да стоятъ въ връзка съ нЪкои птици.
Презъ 13 в., освенъ името на крепостьта Аетосъ, отъ гръцк. <4етбд = орелъ, дн. А й т о с ъ и изъ РодопигЬ се споменува една крепость съ сжщото име. Срещу това име, можемъ да съпо-ставимъ турск.: К а р т ё л а до Г. ОрЪховица и бълг. Орлица до Рила (Дупн.), Орля до Бо-ровица, (БЪлогр.), Орлякъ до Джуровъ (Тет.), Орлдвецъ до ДрЪново (Соф.), О р л о в о гнездо въ Шипчанската планина и мн. др.
Отъ всички грабливи птици, соколътъ е билъ най-цененъ, тъй като той е билъ опитомяванъ и използванъ за ловъ на дребни птици и животни. За тракитЬ имаме кратки сведения, че сж ходили на ловъ съ соколи. И старитЬ българи сж имали специални крагури, т. е. соколари, които сж служили при дворовегЬ на царетЬ. Отъ тур-скитЬ документа виждаме, че една цЪла орга
низация отъ специално отредени люде сж от-глеждали и дресирали соколи за ловъ на сул-танитЬ. На пославянената латинска форма Фал-ковацъ до Боровица (Б'Ьлогр.), отговарятъ ста-ро-славянското Крошена (Ловч.), отъ стб. кор-шунъ = соколъ, ястребъ, или праб. К а р а г у й, стб. кргоун, село въ Плевенско1) и местность въ Странджа пл. и Крагуево (Бит.), както и тур. Дуган-джй (Карл.), Дуганъ-хисарь или пославяненитЬ Дугйново (Елховска ок.), Дугёница (Кюст.) или персийск. Сунг^ръ-махле въ София, Сунгурларе (Карноб.) и др. Срещу всички гЬзи названия можемъ да съпоставимъ съвременнитЪ — Ястребъ-планина, Соко-л 6 в е ц ъ надъ Костенецъ и въ Врачанската планина и пр.
На вулгаро-латинската форма Кбрбулъ до Репляна (БЪлогр.) отговарятъ турск. Гарга-лЪкъ (Добр.иСк.), както и Гарванъ-канара до Нови-хань (Новосел.), Гар'ванъ-долъ до Садовецъ (Лук.) и др. Името на р. Вранащи-ца до Етрополе произхожда отъ врана (по-ма-лъкъ видъ черни гарвани), турск. — К о з г у н ъ.
До Байлово (Новое.) е запазено пославя-неното вулг.-лат. название Кукулёвица, а до Реброво (Соф.)— Кукулёвия-долъ, които произхождатъ отъ лат. cuculus.
Названието на с. Жеравино (Кюст.), как-то и иметоЖёравица, съ което се нарича едно блато до Борованъ (Б. Слат.), произхождатъ отъ името на птицата жеравъ. На тЬзи названия отговаря турск. Турна-тепе до Варна.
*) Въ единъ турски документъ отъ 1496 год. селото се споменува правилно подъ формата Крагуй, вм. съвременното Карагу.
Въ връзка съ името на щъркела можемъ да посочимъ названията: Щръклево (Рус.) и Щръково (Паз.).
Планината Перйстеръ1), или днесъ по-гр-Ьшно наричана Пелйстеръ до Преспанското езеро, както и пославяненото Перущица, село въ Пловдивско и рЬкичка при Баня (Дупн.), произхождатъ отъ гръцкото тсерсотера, срещу които отговарятъ вулг.-лат. ГургулЯтъ (Соф.) и до Искрецъ (Соф.), Г у р г у л е т t до Желява (Новое.) или Гургулецъ доГабаре (Б. Слат.), как-то и съвременнитЪ названия — Гължбецъ, Г4элжбъ-планина и др.
До Добралево (ОрЪх.) една местность по името на птицата улувица се нарича У л у в й ц а.
Една долина до Коприщица по името на коса се нарича — Кдсовъ-долъ, а многоброй-нитЪ други названия както Косово, Г. Косово и пр. иматъ другъ произходъ (гл. по-горе).
Има значителенъ брой мЪстни и селищни названия отъ турски произходъ, съ значение на пЪтелъ, птица, като напр.: К у ш ъ - к а я до Мезекъ (Свил.), Кушъ-тепе, Кушларъ и пр.
Трета трупа. Още по-малъкъ е броятъ на названията, свързани съ насЪкомитЪ. Най-чести сж наименуванията, които произхождатъ отъ пчелата и меда. Името на известното село Мёдвенъ (Котл.), както и на едно из-чезнало село до Кондофре (Рад.), една височина до Скравена (Ботевгр.) и местность до Колена (Ст.-Заг.), стоятъ въ връзка съ медъ, стб. Мбдвьнъ. На тЬзи стари названия отговарятъ но-нобългарскитЪ: Пчелйна, Пчелйнци (Рад.), Б е з д Ъ н и-п ч е л и н ъ до Ябланица (Тет.) или
г) Въ старитЬ документи е известна съ името Пе-ристеръ.
турск. К о ван л Ъкъ (Ихт.), Кувйнъ-кая до Вълчеполъ (Свил.) и др.
ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВЪНШЕНЪ ВИДЪ
Твърде голЪмъ е и броятъ на селищата и мЪстата, названията на които стоятъ въ връзка съ гЬхния външенъ видъ, като остро, тжпо, голо, плешиво и пр.
Още Арианъ споменува за едномЬсто до Черно-море, наречено Плешивото устие. — ФсХоу, а Прокопий между другитЬ крепости изъ Родо-питЬ споменува и за крепостьта TavpoxecpdXcov — Бикова глава.
И презъ ср*ЬднитЬ вЪкове често се ср’Ьщатъ названия, които стоятъ въ връзка съ външния видъ на мЬстото. Скилица презъ X в. споменува въ Стара-планина мЪстото Клидионъ — KXeiScov, което значи ключъ — К р ъ с т ё ц ъ, т. е. м’Ьсто гдето се пресичать две височини. По-късно въ войнитЬ между българи и византийци, въ източна Стара-планина се говори за крепостьта Гологледъ, т. е. височина, която е гола. Все презъ сжщото време ср'Ьщаме и името на крепостьта Голое, която се е намирала непосредствен© до каменистия и без-лЪсенъ връхъ Г д л е ш ъ, с.-и. отъ Комарево (Карн.). Въ единъ документъ отъ 13 в. въ Скопско се споменува мЪстото Плъшъ, т< е. Плешиво, Пле-шивецъ.
Отъ всички м-Ьста, които дължатъ имената си на външния видъ, най-често се ср’Ьщатъ такива, свързани съ остро, като: О с т р ё ц ъ (Троян.), Остреница до Лешница (Лов.), Острйца до Лжжене (Пирд.) или Ос търъ-камък’ъ (Харм.), Остра-могила до гр. ВЬла и въ Стара-планина надъ Троянъ и пр. На тЬзи наименувания отговарятъ турск. С и в р й я надъ Дупница, Сивриджа, Сиврй-тепе и пр.
Противно на остро е тжпо, прилагателно, което заедно съ н’Ькой нарицателни образува сложни наименувания отъ турски произходъ, като напр.: Тасъ-тепе, дн. Чукарка (Лйт.) и пр.
Единъ отъ върховет’Ь на Стара-планина, който е подобенъ на купенъ се нарича Купена. Единъ отъ високитЬ върхове въ запад на Стара-планина, както и единъ връхъ надъ НрДа въ РодопитЬ, се наричатъ К о м ъ, име запазено и днесъ въ руски езикъ съ значение на купъ, купенъ. Все сжщото значение има и названието С тифа ръ, връхъ въ РодопитЬ, което ще каже купъ, купенъ. Въ западнитЬ български земи има Стд-г о в а-планина, което име произхожда отъ стб. СТОгъ = купъ. Единъ другъ връхъ въ Стара-планина се казва Балванъ, а една височина до Панега (Лук.) носи името Болованица, което пъкъ значи малъкъ купъ. На последнитЬ названия отговаря турск. Пилафъ-тепе въ Кушни-ца-планина, който връхъ е подобенъ на купчина ориз> Името на с. Бругсенъ (Тет.) произхожда отъ брусъ, въ смисълъ на буца пръсть, на което отговарятъ доста разпространеното название отъ турски произходъ — Топъ-курйя до Лжжене (Пирд.) Г. ЖелЬзна (Троян.) и др. Най-високиятъ връхъ въ Стара-планина, който наподобява на юмрукъ, се нарича Юмрукъ-чалъ.
До Лютибродъ (Вр.) се намиратъ така на-реченитЬ Л й т р и, успоредни и отвестни скали, подобии на литри на кола. Източната часть на Стара-планина до скоро 6Ъ известна съ турското име Чаталъ-баканъ, т. е. разклонена планина, а една височина до Бутово (Търн.), поради това че наподобява на с’Ьдло, се казва Ч а т а л ъ-тепе, название, коета носятъ още доста много други естествени или изкуствено насипани висо-
чини и могили. На тЬзи турски наименувания отговарятъ нЬколко хубави, почти забравени български имена, като: Расоватецъвъ Севлиев-ската-планина, С о х а ч е (Б. Сл.), което точно значи разделено въ единъ край, село заселено по дветЬ страни на едно езеро, Сохая надъ Го-дечъ, които произхождатъ отъ стб. сох», Раз-кола до Г. ЖелЬзна и пр.
НискитЬ или по-високи мЬста при завоитЬ нарЬкитЬ,обикновено се наричатъ Лжкатникъ (Соф.), Лжкатница до Говедарци (Сам.), Лу-ковитъ, Луко во (Соф.), и пр., които произхождатъ отъ стб. лжка=кривина. Много по-чести, обаче сж названията, въ които нарицателното лжка влиза въ съставнитЬ части на сложни собствени имена, като Криволакъ на Вардара. Все сжщото значение иматъ и Криводдлъ (Врач.), Крйвградъ до Карашъ (Врач.)или турск. Ирй-дере, Ирй-хисаръ до Шереметь (Тутр.), Егрй-паланка (Крива-паланка) и пр.
ГолитЬ и безлесни части на нЬкои отъ пла-нинскитЬ или предпланински върхове сж послужили и за наименуванията: Г о л а к ъ (Ихт.) или Г д л е ш ъ до Комарево (Карн.), както и Г 6 л о-бърдо до Радомиръ, Гола-глава до Чуко-вецъ (Рад.) и мн. др. На тЬзи названия отговаря из-лЬзлото вече отъ употрЬба име С а д и н а (Поп), съ значение на голо, полегато мЬсто или перс. Б а н и-ш 6 р ъ, махла отъ София и село въ БрЬзнишко, което значи голо мЬсто, кждето нищо не расте. Почти сжщото значение иматъ и Спанчево (Сил.) или побълг. Спанчйца, голъ хълмъ съ пасбище до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ гръц. QKavoc, което значи голо.
Най-високитЬ, заоблени и голи части на нЬкои планински върхове, склоноветЬ на които
сж обраснали съ гори, обикновено се наричатъ Л й с е ц ъ, връхъ въ СрЪдна-гора надъ Панагю-рище, до Гложене (Тет.), до с. Лйсецъ (Ловч.) и т. н. Сжщото значение е имало и названието на изчезналото село Плйщово до Глава Панега (Лук.), както и стариннитЬ наименувания П л е ш й в е цъ (Б*Ьлогр.), П л еш й в и ца въ Кот-ленската планина, Плешива до Габра (Ихт.) и мн. др. На тЬзи названия можемъ да съпоста-вимъ турск. С а к а р к а надъ Староселъ (Пловд.), Сакйръ-планина, Сакаръ-балканъ или Келъ-тепе и мн. др. Въ Шуменско едно село се нарича Кьосе-БаЗиргЗнъ, т. е. Безбрадъ търговецъ.
Обратно на Лйсецъ сж множеството наименувания, свързани съ собственигЬ — Кйтка или Кичера до Д.-Бешовица (Врач.). Место малкитЬ могили, обрастнали съ дребенъ шубракъ се наричатъ Косматица — доСтароселъ(Пловд.), височина на Веслецъ надъ Каленъ(Вр.) или Рд-шава Драгана до Елхово (Ст. Заг.), Рдша-в а - м о г и л а до БрЪзово (Пловд.) и т. н.
По особения видъ на растителностьта, една местность до Копрйщица и една махла отъ Г. Уйно (Кюст.) се наричатъ Крец^лъ, отъ рум. cretul: = кждравъ.
Надъ Крапецъ (Соф.) една височина се нарича Бога-глава, а единъ връхъ до Белица (Св. Вр.) носи името — Богьдвица, названия които произхождатъ отъ нарицателното бога, ко-ето значи бикъ, бикова глава. Надъ Поганово (Царибр.) се намира планината Зуберъ, което произхожда отъ зжбъ, а при Мрабаконашкия проходъ, едно турско укрепление, подобно на звезда, се нарича ИлдЖзъ-табия.
До Оризово (Чирп.) единъ голЪмъ изворъ обграденъ съ гол’Ьмъ камененъ кржгъ, който
има видъ на халка, и затова се нарича Халка** б у н а р ъ. На това название отговаря Скрипте-нецъ, отъ стб. скрипа, което ще каже халка. Интересно е и областното название П д л ог ъ, стб. лологъ, което значи завеса, перде.
Интересно е и името на в. Веженъ въ Стара-планина, което може да се свърже съ стб. кода, и значи кула, шатра. И действително този връхъ, както и туре. ЧадЪръ-тепе въ Рила, отдалечъ наподобяватъ на шатра, ниска кула.
Въ Видинско едно село, което лежи въ една дълбока котловина, подобна на торба, се нарича Ф $ н д е н ъ, отъ гръцк. cpoOvSa = торба.
НАЗВАНИЕ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ГОЛЪМИНА, МАЛКО, ВЫСОКО, НИСКО, ШИРОКО, ТЪСНО, ДОЛНО, СРЪДНО, ГОРНО, СТАРО, НОВО И ПР.
Извънредно много сж селищата и мЪстата, названията на които стоять въ връзка съ размерить и особенитЬ качества на некой местности, реки или пъкъ на изостанали отъ по-ран-шни времена постройки.
СтаритЬ траки, както и всички народи, жи-вели изъ Балканския п-въ, сж имали много названия, които сж получили тЬхните имена отъ размерите си или особенитЬ си качества, като големо, малко, високо, долно, средно, старо, ново, красиво и пр. У тракитЬ, Стара-планина, споредъ античнитЬ гръцки и латински автори, е била известна съ името АГ|лод или Haemus, название, което споредъ езиковедитЬ значило старо въ смисълъ на големо, пространно. СлавянитЬ превеждатъ тракийското наименувание въ Млтор-не горы, отъ лат. maturus = зрело, старо, големо, което име се задържа до късно средно-
вЪковие. Последното название отъ турцитЬ се превежда на К о д ж а-б а л к а н ъ т. е. Гол'Ьма, пространна планина. Днешното новобългарско название Стара-планина, което най-напредъ се ср’Ьща презъ 16 в., сжщо така, е преводъ отъ стб. Мдторне горы. Тракийското Afytoc, до идването на турцитЬ ё било запазено въ източната часть на Стара-планина подъ формата Емонска гора и въ крепостьта Смони, названия запазени и до сега подъ турск. форми — Еминё-балканъ и Еминё-борунъ на Черно-море. ДветЬ стари названия на Стара-планина, въ преводъ сж запазени въ върха Баба, отъ който почва и източното направление на планината, което име както и Б а -ба-планина въ западна Македония ив. Баба надъ Кратово, значатъ ГолЪма-планина, название доста разпространено изъ Словения и Хърватско.
ПрилагателнитЬ гол’Ьмъ и малъкъ, много по-често се ср’Ьщатъ въ съставнитЬ части на из-вънредно гол’Ьмъ брой селищни и мЬстни названия, като напр.: Гол^Ьма-Кутловица (дн. Фердинандъ), Мала-Кутловица (Ферд.), Го-л’Ьма-Бр’Ьстница (Лук.), Малка-Бр’Ьст-н и ц а (Тет.), Гол Ъ мо-село (Дупн.), Г о л ’’Ь-мо-Koijape (Пловд.), Малко-Чочовени (Слив.) или тур. Бойкъ-Кайнарджаи К ю-ч^къ-Кайнарджа (Сил.), Бо1Ъкъ-дере и Кючйкъ-дере и пр. До Невша (Пров.) една р*Ька, притокъ на Провадийската р*Ька се казва Лнна-дере. и до Г. Бешовица (Врач.) една височина се нарича Анъ-тепе или въ български преводъ първото име значи Главна-р’Ька, а второго — Главенъ-връхъ, въ смисълъ — ГодЪ-ма-р’Ька, Гол’Ьмъ-връхъ.
Една височина въ Ихтиманска Ср’Ьдна-гора се нарича В и с д к ъ, а между Братушково и Гур-
гулять (Соф.) една височина се казва Г о л Ъ м а В и ш й я; въ Бурела има с. В и ш а н ъ, а въ Тър-новско с. Вишовградъ, названия които зна-чатъ високо, по-високо мЪсто отъ околнитЬ височини. Все сжщото значение има и една височина въ Ср^дна-гора надъ Пирдопъ, която носи вулгаро-лат. название С у с у л ъ, = височина. МЪста и селища, разположени на по-високи мЪста, спря-мо други, се наричатъоще и Гдренци, село въ Драмско и височина въ Плана-планина, или Горня ни (Невр.) преименувано отъ Горна Син-гартия, което ще каже село заселено на по-високо мЪсто, по-горе1).
Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана срЪщаме с. Долме, а въ Неврокопско и днесъ има с. Ддленъ и въ Св. Врачко — с. Д д-лени, т. е. села заселенидоле, по-ниско отъ други околни селища.
ТЪзи прилагателни много по-често влизатъ въ съставнитЪ части на гол^мъ брой селищни названия. Въ първата грамота на Василий II се споменува града Като) Souv8£aaxov, т. е. Дол на СътЬска, който градъ се е намиралъ нЪкжде между Кадинъ-мостъ и Бобешево (Дупн.). Днесъ такива названия могатъ да се изброятъ съ стотици, между които тукъ ще отбележимъ: Горни и Дол-н и-Д ж б н и к ъ (ПлЪв.), Гдрно и Ддлно-ЦЪ-р о в е н е (Ферд.), Гдрнаи Доли а-К р е м е н а (Врач.), Горни и Ддлни-Коритенъ (Кюст.), Долната махла въ Търново и пр. На горнитЬ наименувания отговарятъ турск. Иокарй-махле и Каршй-махле (Омурт.).Пловдивскиятъквар-талъ, който е заселенъ на лЪвия брЪгъ на Ма-рица, както и Скопскиятъ кварталъ, който е на дЬсния брЪгъ на Вардаръ, | носятъ името К а р-
х) Горникъ (Б. Слатинско) има друго значение.
шйяка,което произхожда отъ тур. karsy, което значи отср’Ьща и то въ смисълъ на „по-ниско мгЬсто".
У насъ имаме много названия, и то главно отъ турски произходъ, въ съставната часть на които влиза прилагателното „орта", което значи „сродно", като: Орта-кьой, дн. Ивайловъ-градъ, Орта-махле(дн. СрЪднамахла — (Нйт.), Орта-кумъ,островъвъ Дунавасрещу Никополъ и др. На горнитЬ названия съответстватъ: С р Ъ д-на-гора, т. е. планина между две по-голЪми планини (Стара-планина и РодопитЬ), Ср^дор^къ, т. е. което е въ ср^дата на р^ката и пр.
Въ договора по опредЬляне границата между България и Византия отъ 927 год., се споменува и мЬстото Maxplv Хфа8агт. е. Дълго поле, което турцитЬ превеждатъ на Узунджа-ова, гдето презъ турска епоха възниква с. Узундждво (Хаск.). Малко по-късно, Скилица споменува по долна Струма мЬстото Кжмпалонгъ, което отговаря на дн. побългарено гръцко Макриево(|шхро$) (Струм.) или Макра до Расникъ, което значи дълго, дълго поле. На тЬзи названия отговарятъ турск. Уз^нъ-баиръ — Дълго-бърдо-' до Глуфишево (Слив.),Узунъ-окушъ — Дълги ржтъ, Уз^нъ-к а с а б а до Кърнаре (Карл.), Узунджё-аланъ (Дълга-поляна) или Дразъ-махала въ София, отъ араб. дирасъ = дълга и пр.
При завоеването на българскитЬ земи отъ турцитЬ между Провадия и Шуменъ се споменува крепостьта М а т а р а, което отговаря на дн. М а д а р а, гдето споредъ турската фонетика т е заменено съ д. До това село, както е известно се намиратъ развалинитЬ на гол’Ьма крепость и селище, сжществували презъ първото българско царство. Разрушени при падането ни подъ визан-тийско робство, крепостьта и селището сж били
възобновени едва презъ второго ни царство и по ос-татъцитЬ отъ старитЬ развалини, новозаселениятъ градъ и крепость сж били наречени Матара, т. е. Старо. Една височина съ остатъци отъ крепость надъ село Царевецъ (Врач.) се нарича Мато-рица1), име което въ съвремененъ преводъ ни дава името на близкого Старо-село (Врач.), или имената на Старово доПодградецъ, Стар-чища (Невр.) и пр. До Говедарци (Сам.) една р'Ька се нарича Матарчйца, на която отговаря С т а р а-p Ь к а при Пещера или Старчовецъ изворъ до Студена (Соф.) и т. н.
Много по-често, обаче, прилагателното „старо" влиза въ съставнитЬ части на гол’Ьмъ брой названия. Презъ 13 в. въ източна Стара-планина се споменува Карбау ttsSov, което съответствува на дн. Старо-ново ОрЪхово (Варн.) А днесъ въ много части на земитЬ ни, въ съседство съ остатъци отъ стари крепости и селища се spt-щатъ гол’Ьмъ брой названия, въ съставнитЬ части на които влиза прилагателното старо, като напр.: Старо-село (Врач., Троян., Тетев.), Старй-градъ (Вел.), Стар й-д о л ъ (Дупн.) и до Крушо-во (Севл.), Стар о-Н агоричино (Кум.), Стари-градъ до Старо-село (Слив.), Старопйда-лишка-махала до Коньово (Кюст.), Старй-долъ до Ярлово (Самок.), CTapa-p^KaflonaHa-гюрище, до Костенецъ (Ихт.)—началенъ притокъ на Струмешница презъ Радовишъ и мн. др. На тЬзи наименувания отговарятъ многобройнитЬ турски: Ескй-шехиръ — Стари-градъ, Ескй-Джу-м а я (Търговище), Е с к й-С т а м б у л ъ (Преславъ),
х) И днесъ изъ много покрайнини се употрЬбява думата маторецъ, въ смисълъ на старь, неспособенъ овенъ.
Ескй-Пасли (Помор.), Ескй-пазаръ до Попово (Елх.) и т. н.
Античното име на Кавала е било Хеаколи, което ще каже Новградъ. Все презъ това време се споменува и Neovxstx^ т. е. „Нова стена" до Родосто. Въ ср’ЬдновЪковнит’Ь документи доста начесто срЪщаме селищни названия, въ състав-ната часть на които влиза прилагателното ново, като: Ново-бърдо, Ново-село (Щип.) и пр. Днесъ броятъ на такива имена е твърде гол’Ьмъ, между които тукъ ще изброимъ: Ново - се л о (Вид., Троян., Слив.), Ндвградъ (Свищ.), Н о в и-х а н ъ (Соф.), Нова Загора и т. н. На тЪзи наименувания съответстватъ турск. Е н й-м а х л е (Пещ.), Е н й-пазаръ (Нови-пазаръ), Енй-махле (Пещ.) и т. н. Като изключение само въ името М л й д о-Нагоричино (Кум.), прилагателното ново е заменено съ младо. На последното наименувание отговаря Сугарёвецъ до ЛЪшко (Г. Джум.).
МЪстото до Островското езеро, гдето е билъ убить Давидъ, единъ отъ братята на Самуила, се е наричало КаХайрис, т. е. ХубавитЬ джбове. Въ Бурела има едно село наречено Б^куров-ци, въ Севлиевско — Букорово, а единъ изворъ до Ботевградъ носи името Б у к о р ъ, названия, които произхождатъ отъ трак, букор, при-лагателно запазено въ алб. и румънски, съ значение на хубаво, хубавъ. Отъ сжщиятъ произходъ е и видоизмЪненото БукрйвицадоГ. Жел'Ьзна (Троян.)1). На тЬзи названия отговарятъ турск. Г ю з е'л д'ж ё-а л а н ъ и отчасти А л т Ъ н ъ-ч а и р ъ = Златна, т. е. много-хубава ливада, 3 л а т й я-та до Орехово и пр.
9 Името на с. Хубавене (Лук.) е дадено следъ Ос-вобождението.
Страбонъ споменува едно селище до Б-Ьло-море подъ името Картера оссорл, което ще каже силно село, т. е. добре укрепено село, .
Въ типикона на Бачковския манастиръ ср*Ь-щаме мЪстото ДорроХбухос, стб. Докръ лжгъ, което отговаря на днешното село Добралъкъ (Ясен.) т. е. добъръ, хубавъ лжгъ. Въ Севлиев-ско едно село се нарича Агатово, което ще каже добро, хубаво, отъ гръцк. буа-Обс, а въ Кю-стендилско има село Друмойръ, отъ гръцк. 8р6р,о$ = пжть и = добъръ.
Една местность при завоя отър. Каменица до Бежаново (Лук.), се нарича Буя, отъстб. коун, на което отговаря названието на р. Берзина (Optx.).
ИМЕН Л СВЪРЗННИ СЪ ЦВЪТЪ — ЧЕРНО, БЪЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО, СИНЬО, СВЪТЛО, МЖТНО, БИСТРО И ПР.
Извънредно много сж и селищнитЬ и мЪст-ни названия, които стоять въ връзка съ поня-тието за цв’Ьтъ. Всички наименувания отъ този видъ, можемъ да раздЪлимъ на две главни гру-пи — едни отъ които въ действителность притежа-ватъ нЪкой по-опредЪленъ цв’Ьтъ или наподоба-ватъ на нЬкой цвЬтъ и други, въ които прила-гателнитЬ — бЪло, черно, зелено, бистро и пр. иматъ прейдено значение.
Несъмнено тракигЬ ще да сж имали селищни и м^стни названия, които сж стояли въ връзка съ цв’Ьтъ, но за съжаление до насъ сж стигнали само едно или две, и то не така сигурни такива наименувания, между които тукъ ще споменемъ; Timaeus, дн. Тимокъ, което име е отъ тракийски произходъ и значи черна, въ смисълъ на тъмна „Мжтна р-Ька".
ГърцитЬ сж имали много м^стни и селищни названия, които сж произхождали отъ особения
цвЬтъ на околната местность. Херодотъ нарича днешния Сарорски заливъ МбХад хбХтос:, т. е. Че-ренъ, Мжтенъ заливъ, а Скилаксъ говори за Aeuxvj Ахтт^, т. е., Б’Ьли-бр’Ьгъ, който се е на-миралъ на европейската часть на Мраморно-море.
РимскитЪ колонисти сж наименували нЪ-кои селища, а може би и мЪста, споредъ цвЬта на околния теренъ или споредъ цв’Ьта на беле-жита сграда.
Прокопий споменува нЪкжде около Сили-стра крепостьта МаирбраХХе, което ще каже Че-ренъ окопъ, Черенъ валъ.
СтаритЬ българи сж назовали и сж ни оставили значителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ цв’Ьтъ като напр.: — Зелениградъ, БЪ л градъ, Черно-море, Червенъ и пр.
ТурцитЬ въ това отношение, безспорно при този видъ наименувания, държатъ първо м^сто. Между многобройнитЬ названия ще споменемъ: Кара-топракъ, Кара-гьолъ, Акче-клисе, Гьокъ-тепе, Сарж-яръ и т. н.
Отъ всички названия свързани съ цв’Ьтъ най-чести сж тЬзи, които стоятъ въ връзка съ прилагателното черно, което въ по-рЬдки случаи се ср’Ьща като самостоятелно собствено име, какъвто е напр. случая съВжгарёцъ, стб. жгрд = черно, изворъ до Панагюрище, Чернаки до Павелско (Ясен.) или Маврдги до Перущица и до Колена ( Ст. Заг.), което идва отъ гръцк. раирбут] и значи черноземъ. На горнитЬ названия отговарятъ стб. Смолнйца до Мещица (Бр^зн.)1) и още по-стариннитЬ названия: Г а-лата (Тет.)* 2), Галатинъ (Врач.), Галиче и
Името на Смолско и Смоляновци (Ферд.) иматъ другъ произходъ.
2) Названието на Галата (Варн.)и кварта ль въ Кар-нобатъ и пр. сж пренесени отъ Цариградската Галата.
Гало во (ОрЪх.), Гала до Г. ЖелЪзна (Троян.), може би, и Галичникъ и пр., които наименувания, сжщо така, иматъ значение на Черна пръсть, Черна почва.
Много по-често, обаче, прилагателното черно влиза въ съставнитЪ части на голЪмъ брой названия, като: Чёрна-гора (Ск) и до Шар-лия, Ч ё рн и - връхъ въ Витоша, Чёрна-вода до Блъсничево (Лук.), Чёрната-скала въ Осоговската планина и пр., на които съотвест-ватъ турск. Кара-тепе, Кара-баиръ, Ка-ра-дагъ, Кара-орманъ, 4<ара-кая и пр.
Не далечъ отъ Джулюница (Г. Optx.) една скала се нарича Карапётра, отъ турск. кара = черно и гръцк. nixpoq = скала, камъкъ.
Все въ връзка съ черно, и то въ смисълъ на тъмно, мрачно, можемъ да отбележимъ зна-чителенъ брой наименувания. Освенъ Тёмна-та-дупка до Карлуково (Лук.) и Търговище (БЪлогр.),Тёмна-гора и до нея Чумёрна въ Сливенската планина, имаме още Потемниш-к о до Заветъ (Нйт.), което въ руския езикъ се срЪ-ща подъ формата потемнятъ, М Ъ р ч е в о (Ферд.), което значи гжста, тъмна гора, въ която слън-цето не се вижда и Чирйково (едната половина отъ Садовецъ, Лук.), което точно означава непроходима, гжста гора. Все сжщото значение иматъ имената на С м Ъ д о в о (Шум.) и С м ’Ё д о-вица. Единъ върхъ отъ Стара-планинасе нарича Мургашъ, една планинска верига до Трънъ носи името М^ргевица, единъ герань до Бо-рованъ (Б. Слат.) се казва М^ргенецъ, а до ТипченицаимаМурджовецъ.ГорнитЁ названия, както може би, и Мурсёлица, планинска верига въ ЦентралнигЬ Родопи, западно отъ с. Мугла (Дев.), произхождатъ отъ прилагателното мурго, което значи тъмно, тъмно-черно. На тЬзи
названия отговарятъ турск. КаранлЖ-маара = тъмна пещера, както и турск. форма на гръцк. Ница = Н й д ж е, планина която се издига надъ областьта Мъгленъ.
Много рЪки, по цв-Ьта на водата, се наричатъ М ж т н й ц а — до Краводеръ (Врач.), М Ж т-ница до Дорково (Пещ.) или съ турск. Булан л Ъ к ъ — до Мадара (Шум.)и пр.
Множество сж и названията, които стоятъ въ връзка съ естествения бЪлъ цв’Ьтъ на поч-вата, на нЪкоя бележита постройка, както и на бистрия цв’Ьтъ на водата на н’Ькой рЪки и потоци. Презъ 14 в. до гр. Крушево се споменува Б^ла Цръква, а днесъ имаме гр. Б Ъ л а и села въ Вра-чанско и Сливенско, Б Ъ л е н е (Свищ.), Балина до Б-Ьпа-черква (Търн.), Балина до Бр^Ьзе (Соф.), Белйновецъдо Деветаки (Ловч.) и до Ха-новетЬ (Тет.), Б Ъ л а до Ор'Ьхово (Ясен.), които дъл-жать имената си на белезникавата почва. Другъ е произходътъ на названието на с. Б t л о в о (Паз.), което име е букваленъ преводъ отъ често спо-менуваниятъ презъ ср^днитЬ в^кове, епископски центъръ Л е ф к е (Аеих^), име запазено въ две села въ Свиленградско.
Много по-чести сж названията, въ първата съставна часть на които влиза прилагателното б^зло, като: Б’Ьла-вода (Ник.) до Блъсничево (Лук.), и до Др’Ьнокъ (Кум.), Б-Ьда-черква (Търн.) и мн. др. На тЬзи наименувания отговарятъ доста разпространенигЬ турски — А к ъ - с у (Б’Ьла-вода), А к ч а - клисе (Б'Ьла-черква), А к ъ - пала н к а (Б’Ьла-паланка), Лкъ-бунаръ, (Б’Ьлъ кладенецъ) или рум. УниоАлба до Видинъи пр.
Още въ 13 в. въ Бабуна се споменува Би-стрица, а днесъ броятъ на названията свързани съ бистра, чиста и бързотечна вода, за разлика отъ мжтна вода, е извънредно гол’Ьмъ, като напр.*’
Бйстрица (Соф.. Дупн.), Бйстрецъ (Врач.), Бистрйлица (Берк.), Бистраница до Върбовка (Севл.) и мн. др.
Въ извънредно голЬмъ брой названия, при-лагателнитЬ бЬло и черно сж дадени въ пре-носно значение. Още въ ранна историческа епоха, старитЬ народи сж наричали дн. Чёрно-море — II6vto$ т. е. „негостоприемно море",
което е народна етимология отъ иранското axSaena = тъменъ. По-кжсно когато гръцкитЬ кораби плу-вали свободно по него, то било наречено IIovt^ т. е. „гостоприемно". Всички народи наричатъ това море Черно.
Днесъ въ планинскигЬ и предпланински области, множество рЬки или притоци на по-голЪмитЬ рЬки носятъ имената: Ч ё р н и-И с к ъ р ъ и Б Ъ л и Искъръ, Черни-Витъ и БЬли-Витъ, Черни-Осъмъ и БЬли-Осъмъ, Ч е р н и-Л о м ъ и Б t л и-Л о м ъ, Ч е р н а-М е с т а и БЬла-Места и пр. Тукъ прилагателнитЬ „бЬло" и „черно" сж дадени въ преносно зниче-ние, като съ „черно" се означава неблагоприятно, непристжпно мЬсто, а съ „бЬло"—благоприятно — лесно проходимо. И действително долинитЬ, презъ които протичатъ Черни Искъръ, Черни Вить, Черни Осъмъ и пр. сж тЬсни, стръмни, неудобии, неблагоприятни за преминаване и напро-тивъ, долинитЬ на БЪли Искъръ, БЬли Осъмъ и пр. сж по-широки, по-удобни, проходими, за-това и въ т’Ьхнит'Ь долини се намиратъ и пла-нинскитЬ проходи. Все въ смисълъ на неблагоприятни, трудно-проходими долини стоятъ и названията Чёрни-долъ до Смолско (Пирд.), Чёр-на, притокъ на Вардаръ, Чернёлка, дЪсенъ протокъ на Вить и тЬсна долина до Романъ (Врач.), Неёгърщица, притокъ на Малки Искъръ и пр. РЬката Чёрна протича презъ една
непроходима, незнайна и „пълна съ тайни" область, известна още въ първата грамота на Василий II отъ 1019 год. подъ името Морйово М£рс'х°Ра1)- Последното име, както и названието на пещерата Мдровица до Гложене (Тетев.) иматъ значение на тъмно, въ смисълъ на страшно, мЪсто въ което попадне ли чов’Ькъ ще умре, ще бжде уморенъ, стб. моръ = смърть.
ГолЪмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ зеленина, която се дължи на зеления цвЪтъ на растителностьта, като: Зе-ленйкавецъ въ Стара-планина подъ Троян-ския манастиръ, Зеленйково (Скопско) и др. По-често прилагателното зелено, заедно съ н4-кои нарицателни, образува сложни собствени названия, като напр.: Зелёниградъ(Трънско) и западно отъ Б’Ьлоградчикъ, Зелена-глава до Петроханъ и пр.
Днешното названиенаЧервёнъ(Рус.)е известно като епископски центъръ още презъ срЪд-нитЬ вЪкове, име, което носи и едно село въ Асе-новградско. Все сжщото значение има и Ч е р в й-лище до Желенъ (Соф.). На тЬзи наименувания отговаря К д ки н о, отъ гръцк. xoxxlvo»; = червено до Перущица или пославяненото — К д-к и н и ц а, червеникава могила до Бистрица (Соф.). По-често прилагателното червено стой предъ нарицателни, съ които образува собствени имена, като: Червёна-могила до Върба (Рад.), Червёна-вода (Рус.), Черв ё н ъ-б р t г ъ (Лук. и Дупн.), Червёната-скала въ Пери-стеръ, Червёно-меле до Павелско (Ясен.), Червёната-черква до Пастуша (Пловд.) й т. н.
2) ПогрЪшно въ учебницитЬ и понЪкога вестници-rb се лише Мариово, като произходътъ на названието се обяснява отъ новоскованата легенда за нЪкоя си Мара.
На много мЪста, особениятъ червеникавъ цв’Ьтъ на скалитЪ, които легендата свръзва съ нЬкои събития, се наричатъобикновено Кърва-вето — до Девинъ или Кървава стена до Устово (Смол.) и пр.
Надъ Сливенъ се издигатъ СинитЪ-ка-мъни, на което название отчасти отговаря Гьокъ-тепе въ РодопитЬ, което ще каже Не-бесно-синъ връхъ. Все въ връзка съ синкавия цв’Ьтъ на водата имаме още и Сйни-виръ въ Медвенската р-Ька (Котл.), до Б. Слатина и пр.
Въ връзка съ жълтеникавия цв’Ьтъ на поч-вата стоять и названията Ж ъ л т а т а-с к а л а въ Рила или турск. Сарж-яръ до Александрово (Ловч.).
Надъ Джбница (Прил.) единъ връхъ се казва Златовръхъ, съ значение на височина, която при изгр^ването или зал’Ьзването на слън-цето има златистъ цв’Ьтъ. На това название отговарятъ множеството върхове съ името Р у е н ъ, въ Осоговската планина, надъ Бобошево (Дупн.), и надъ Ломецъ (Троян.), които при зал’Ьзване на слънцето иматъ руенъ, т. е жълточервеникавъ цв’Ьтъ. Отчасти, сжщото значение има и названието на една висока, отвесна скала надъ Тетевене, която се нарича Патрахйля, което значи слънчевъ, св’Ьтълъ камъкъ, т. е. скала, която най-напредъ се огр^ва отъ слънцето1). Тукъ тр^бва да споменемъ и хубавото и съдържателно име Огрёякъ, съ което се нарича единъ връхъ въ Плачковица-планина.
До Бачево (Разл.) се намирё Пйсаната ц р ъ к в а, т. е. църква съ изображение. На това име
2) Множеството названия отъ турски произходъ, като Нлтънъ-чаиръ, Нлтънъ-тепе и пр. иматъ друго значение.
отговаря спомената презъ 17 в. отъ Хаджи Кал-фа нЬкжде изъ Търговишко — А л ад ж а - к л и-с е — шарена църква или известниятъ R л ад ж а-манастиръ — Шаренъ манастиръ до Варна. Днеш-ното село БрЬзово (Пловд.) по-рано се е нари-чало Лбрашларе, което сжщо значи шарено, название което по-скоро произхожда отъ брЪза, която, както се знае, има бЪла кора, съ голЪми черни петна.
ННЗВЯНИЯ ВЪ ВРЪЗКВ СЪ КОЛИЧЕСТВО
Не е малъкъ и броятъ на мЬстнитЬ и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ количество или броя на единъ или нЬколко предмети, като дървета, кладенци и пр.
Херодотъ споменува нЬкжде по долна Струма едно мЬсто наречено Деветь пжтища. На мЬсто-то на единъ по-старъ градъ, който се е нами-ралъ до устието на Струма, гърцитЬ въздигнали другъ градъ, нареченъ Амфиполисъ, което значи двоенъ или два, единъ върху другъ града. РимлянитЬ, по броя на тритЬ хълма на които е билъ издигнать стариятъ Филипополисъ (дн. Пловдивъ), нарекли града Тримонциумъ = Трихъл-мие. Днешниятъ градъ Битоля, освенъ Пелаго-ния, презъ римска епоха се е наричалъ още Трс-= Триполисъ, т. е. Триграденъ. Юстинианъ основалъ нЬкжде изъднешно Кюстендилско градъ, който билъ нареченъ Юстиниана Прима т. е. Първа Юстиниана. Ср’Ьднов’Ьковниятъ Дидимоти-хонъ (Димотика) носи името си отъ двойната крепостна стена, съ която е билъ обграденъ града.
1) Кацаровъ Г. и Дечевъ Д. Извори за ста-рата история и география, стр. 107.
Въ апокрифното известие на пророкъ Исая се казва: и тин во цлрь сьткорн «р. могыл къ земли Бльглрсткн: тлгда нлрекоше име ему .р. могили цлрь и в«ше .р. могнль въ цлрьство его1). Не отговарятъ ли тЬзи 100 могили на Кедрино-витЬ гхатоу (Зоиуос „Стохълмие", което той споменува въ България презъ войната съ печене-гитЪ между 1048—1053 г. и дали това се отнася до днешния Дели-Орманъ или нЪкоя друга покрай-нина, това за сега остава неизвестно.
Презъ ср’ЬднитЬ в’Ькове клисурата по Кри-ва-рЪка, която минава презъ Крива-паланка, у византийцитЬ се е наричала Сарандопорисъ, т. е. Четиредесеть брода, което турцитЪ превеждатъ на Къркъ-гечитъ. За това име ни напомня с. Кръкня (Кривопал.).
Днесъ у насъ могатъ да се изброятъ след-нитЬ названия въ връзка съ количество: Моно-спйтово — Еднокукево (Струм.), С й н г у р ъ, изворъ до Пелишатъ (Плев.) и Сингурядо Владиково (Асен.), които значатъ самъ, отъ лат. singuli, Две-могили (Рус.), Чаталъ-тепе {Двойна могила до Ямболъ), Три-кладенци — Ючъ-бунаръ, Три Уши, Троекръсти (Прил.), Четйрци и близкото до него едно-именно село К а т р и щ е (Кюст.), отъ лат. quatuor, Бешъ-бунаръ — Петь-кладенци, СедемтЪ езера или Еди-гьолъ въ Рила, СедемтЪ могили до Урбабинци (Вид.), Д е в е т т Ъ-м о г и-л и до Добралево (ОрЪх.), Кръкъ-юклеръ — Четиридесеть могили до Плиска (H.-паз.), Че-тйридесеть извора до Молдава (Асеновгр.), Сърандйлица до Расникъ (Брезн.), Бинъ-кьой (Елх.), сега изчезнало село и пр., както и
*) Споменик, II р. II, стр. 594.
Кр^къ-гечитъ-су въ Дервента ю. и. отъ Търговище или Кръкъ-гечитъ въ Надър-ския дервентъ и пр. До Строево и Пастуша (Пловд.) има ЧёститЪ могил и. Една местность до Еремия (Кюст.) се нарича С т а н ц и, стб. станица, което значи стадо, а до Лешница (Ловч.) има местность — Кертёлде, може би отъ украин. керделъ = часть отъ стадо овце.
НЯЗВЛНИЯ, СВЪРЗННИ СЪ МИРИЗМН И ВКУСЪ
Единъ малъкъ брой мЬста, селища и особено минерални и други извори сж получили своитЬ названия отъ особената миризма или отъ вкуса на н’Ькой изворъ, блато, рЪка и пр.
До Бобошево (Дупн.), едно моцурливо мЪ-сто се нарича Смръдлйвица, до Бовъ (Соф.) единъ изворъ носи името Смръдлищёцъ, а въ Рила има Смръдлйво езеро1). Сжщото значение иматъ и Вонёщица — изворъ до Тр-Ьвиа и махла до Поибрене (Пан.), както иВонё-ща-вода до Габрово, Вонёщи кладенецъ до Златаръ (Пресл.), Воонй-долъ до Желява (Новое.) и пр.
Значителенъ брой наименувания стоять въ връзка съ вкусъ. Така до Смочанъ (Ловч.) има Солёнъ-кладенецъ, до Чичилъ (Вид.) — Со-лёната вода, а до Стефанъ-Караджово (Елх.), единъ изворъ, водата на който е горчиво-солена като морската, се нарича Помдрница. До Гьо-лери (Ск.) единъ изворъ, както и минералната вода до Катланово (Ск.), носятъ името К й с е-ла-вода. ТурскитЬ названия — Балбунаръ, дн. Кубратъ или Химитлий (Каз.), отговарятъ на Сладъкъ-кладенецъ, или на Сладнйца до
х) Името на Смърданъ (Вид.) има другъ произходъ, гл. по-горе.
Б. Слатина, Сладнйцата до Желява (Новое.), Блага-вода до Ново-село на Лепенецъ (Ск.) и пр.
ГЛНГОЛНИ СЖЩЕСТВИТЕЛНИ
Между многобройнитЪ и разновидни селищни, мЪстни и р^чни названия, доста разпростра-нени сж и наименуванията, които стоятъ въ връзка съ глаголни сжществителни. И не е безин-тересно да се отбележи, че много по-голЪма часть отъ тЬзи названия сж отъ славянски, и по-малко — отъ чуждъ произходъ, като напр. Бър-зина, Въртёшница, Клокдтница, Прдгледъ, Вй-деница и пр.
Както всички народи, така и тракитЬ сж имали названия, които сж стояли въ връзка съ глаголни сжществителни, какъвто е напр. случаятъ съ Zkpojitov, дн. Струма, отъ корена stru, съ значение на тека.
Гръцкото име на Созополъ значи градъ на спасението.
И старитЪ българи сж давали, много често названия, които сж стояли въ връзка съ глаголни сжществителни, съ една часть отъ които ще се запознаемъ по-долу.
Въ грамотата да Константинъ Асеня, н’Ькж-де изъ Скопско се споменува мЪсто Сликцппр, т. е. м^сто гдето се сливать две рЪки. Отъ сж-щиятъ произходъ сж и имената на гр. С л й-венъ, Слйвница (Соф.), както и на С в 6 г е (Соф.), заселено на мЪстото гдето Искрецката рЪка се влива, свежда въ р. Искъръ и С в д д е (Ботевгр.), което се намира на мЪстото гдето р. Бебрешъ се втича въ р. Малки-Искъръ.
Въ РодопитЬ една височина съ едноимененъ връхъ се нарича С id т к я, а въ Мориово има Сотка, имена които произхождатъ отъ сътъка
= стичамъ, т. е. височини отъ които се сти-ча вода.
Въ Ботевградско едно село се нарича С к р а-в ё н а. Това село по-рано се е намирало на 21 /2 клм. северно отъ сегашното си место, въ началото гдето р. Бебрешъ навлиза и се скрива въ rfec-ниятъ проломъ между стръмнитЬ скалисти височини. Сжщиятъ произходъ има и названието Скръвенйца до с. Карлуково (Лук.). Това е една малка затворена долина, отъ северната страна на която изъ една цепнатина — пещерка, из-вира вода въ видъ на малко водопадче и следъ като протече на открито около 40 крачки се спуска отъ една скала и се скрива въ по-широка отначало, и доста тесна навжтре, пещера. Тази вода протича подъ земята около 12—15 клм., и подъ името „Черната вода* извира непосредствен© до шосето надъ, с. Блъстичево (Лук.). Все сжщото значение иматъ и Скръвенйкъ до Гинци и Скриенйца, притокъ на Яденица въ Чепинското корито.
Единъ отъ ловите притоци на р. Искъръ въ Стара-планина, се нарича Пробойница, отъ гл. пробивамъ, промушвамъ.
Врачанската рЪка Лева надъ с. Криводолъ (Врач?), преди влизането й въ Ботуня, се нарича Въртёшница,. поради това че на това место прави много завой.
Името на известното още презъ 1230 год. село Клокдтница (Хаск.), както на с. К л д к о т ъ Гилянско, К локотйшъ надъ Годечъ и Клокд-т и н а, стръмна долина до Момина Клисура (Ихт.)> произхождатъ отъ клокоченено, стб. клоктлтн, шуменето на изворите или близките около тЪхъ, реки.
На името Скакавицавъ Рила и Скочй-виръ (Бит.) отговаря турск. Сучур^мъ до Карлово, което значи падаща, скачаща вода.
Една местность — седловина до Етрополе, се нарича Падешъ, съ което име е известно и едно село въ Горно-Джумайско, название, което значи пропаднала, по-ниско лежаща почва или мЪсто отъ околния теренъ.
Една височина надъ Чирпанъ се казва Г ь о з ъ-юкъ, друга височина надъ Турия (Каз.) се нарича Гьозъ-тепе, а българигЬ-мохамедани наричатъ, известния връхъ Гьозъ-тепе въ Ро-допитЬ още и Вйденица, който връхъ се вижда отъ всЪкжде и отъ който се вижда догдето очитЬ стигатъ. На тЬзи имена, отчасти, отгова-рятъ турск. БакаджицитЪ, т. е. височини отъ които се вижда, както и Небётъ-тепевъ Пловдивъ. Последното название по-скоро има значение на наблюдателна височина.
Малко по-друго е значението на Погле-дёцъ и И з д ай-глава до М. Върбовникъ (Дупн.), на които отговаря турск. Гюдюкъ-тепе въ Стара-планина, т. е. височини, които едва се провиждатъ, които сж скрити между множество по-високи върхове.
Едно малко планинско селце, сгушено въ дъното на една малка долина, гдето то едва се вижда, проглежда се нарича Прдгледъ (Лсен.). Напълно сжщото значение иматъ и Прогле-децъвъСливенската планина, както и названието на дветЬ села Г. и Д. Озйрово (Берк.), които сж разположени въ една дълбока долина, въ която тЪ едва се виждатъ, едва се презирать. Отчасти на горитЪ имена съответстватъ Глухи камъни въ РодопитЬ, както и посла-вяненото име на Сурдулица отъ лат. surdus = глухъ, т. е. отдалечени, затънтени мЪста.
Тетевенското село Гложене1) е разположено на д. брЬгъ на р. Вить, въ една тЪсна Долина, между високи планински вериги, северниятъ и южниятъ край на която се разширяватъ. Въ та-зи дълга около 16 клм. долина, почти денонощно презъ цЬлата година духа вЬтъръ, нощно време отъ горе надолу до къмъ сутриньта, а следъ обЪдъ от-долу нагоре. Шумътъ отъ вЬтъра примЪсенъ съ не-спирното бучене на бързотечния Вить въ тЬсна-та долина около селото, създаватъ особенъ шумъ, на който и днесъ въ Хърватско назвать glofcno, gleZno, = шумя, шумулене. ТрЬбва да изтъкнемъ, че Гложене е сжществувало като значително селище и крепость още отъ преди падането ни подъ турцитЬ, и то безъ съмнение, подъ сжщото име. Названието на близкого село Ш у м н е н е е преводъ, направенъ отъ първитЬ заселници, дошли презъ 17 в. отъ Гложене и други околии селища. Сжщиятъ произходъ има и Шумна-тица въ Рила* 2). Все сжщото значение иматъ и названията на с. Бобошево (Дупн.) и Б6-б о ш ъ до Банки (Соф.), отъ боботи = bobosit.
Името на планинския градъ Тётевене произлиза, отъ вече рЬдко употрЬбяваната дума тетиво, стб. ТАТНВ&, която значи проточено, опъ-нато, изтеглено. И действително, цЬлата долина на р. БЪли Витъ, въ която е заселенъ града Те-тевене между високитЬ планински склонове, изглежда като проточена, опъната лента. Сжщото ли значи и Тетово, това мжчно може да се установи, тъй като споредъ документитЬ отъ 13— 14 в., името на този градъ ср’Ьщаме подъ фор
х) Названието на ОрЪховското село Гложене, произхожда отъ глогъ.
2) Може би и името на гр. Шуменъ ще да е отъ сжщиятъ произходъ.
мата Хт’ьтоко. До Панагюрище едно проточено бърдо се нарича Т ё т о в о-б ъ р д о.
Наименуванието на Правецъ (Ботевгр.), и махла до Свидня, (Соф.) и Правъца до Па-велско (Ясен.), произлизать изъ р-Ьдко употр’Ьбя-ваната изъ н’Ькой м^ста отъ РодопитЬ дума пра-въцъ, стб. прАВЬЦЪ, което значи вървя по най-краткия, най-пр*Ькия пжть.
БЪгуновци (Трънско), стб. Б^гоунь, значи бЬжанци. О тъ сжщия произходъ е и названието на с. Б'Ьглёшъ (Плев.), като и Б’Ьжа-не — Имренчево (Пресл.).
Ст р у п е н ъ (Б. Слат.) значи село, застроено върху стръмнина, съ кжщи струпани въ безпо-рядъкъ, така да се каже една надъ друга — амфитеатрално. Сжщото значение има и името на Струпёцъ (Врач, и Слив.), които сж засе-лени на стръмни мЬста. На тЬзи названия отчасти отговарятъ — Бъркачъ (Плев.), Бъркачёво (Б. Слат.), което по-рано се е намирало на стръм-ния брЪгъ до Скжта, р. Бъркачйца до Чере-шовица (Берк.) и пр.
Названието на известната презъ 12—14 в. българска крепость Крънъ (Kpivoc) надъ Ка-занлъкъ, произхожда отъ затжпената, отсечена отъ една страна, окърнена височина, върху която е била издигната крепостьта1).
Една седловина въ Витоша се нарича Ла-гаторъ, което значи свързвамъ.
Интересно е името на с. Гаганица (Берк.), Гаганйца, местность въ Чепинското корито и Г а г а т ъ до Петричъ (Панаг.), които произхож-
х) И днесъ въ Северна България на волъ безъ единъ рогъ, назвать крънъ, крънъ волъ, крънъ биволъ. Сжщиятъ глаголъ се употрЪбява и при сЬчене на шума, при подр^зване на дърво, като назвать: „кърни шума", „кърнихъ дървото" и пр.
дать отъ стб. глглмъ, което значи улучвамъг стрелямъ.
Броятъ на названията, които произхождатъ отъ глаголни сжществителни е твърде голЪмъ, затова тукъ ще се спремъ само на нЬкои наименувания, значението на които всЪки лесно би могълъ да обясни, като: Побйтъ-камъкъ до Иваняне (Соф.), Испренъ-каменъ до Цръни-връхъ (Скоп.), р. ТрЪска, в. Тр/Ьскавецъ надъТетевенъ, до Бовъ (Соф.) или Грохотакъ въ Стара-планина надъ Етрополе, Падалище, рЪка която пада, Гостиварско, Пръскалото въ Стара-планина Рйпкавица надъ Годечъх които идватъ отъ побивамъ, изправямъ, трЪскамь, грохоти, гърми, падамъ, пръскамъ и пр. До Вра-цаима Дерй-волъ, до Дерманци (Врач.)—Де-рй-магаре, въСрЪдна-гора — в. П-Ьснопой; Прйлепъ = прилепвамъ, долепямъ, С к а к л я (Вр.)=скачамъ и пр. Една височина, не далечъ отъ развалинитЪ на една крепость надъ Годечъ, се нарича Г а р й щ е, което идва отъ даго, което значи мЪсто отъ което се дава сигналъ, отъ което се вика.
НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ РАЗНИ ПРЕДМЕТИ
Между най-различнитЬ названия, у насъ се ср’Ьщатъ и единъ значителенъ брой селищни и мЪстни имена, които стоять въ връзка съ разни предмети. Повечето отъ тЪзи наименувания сж отъ старобългарски и по-малко отъ чуждъ — турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ. ТрЪбва да се отбележи, че независимо отъ произхода, понятията за вс^ки отъ тЬзи предмети отдавна сж забравени или почти замЪ-нени съ нови думи, като: хлЪвъ = житница (хам-баръ), кладорубъ = дънеръ, съсекъ = кошъ за храна и др.
Тукъ ще се спремъ на една часть отъ по-интереснитЬ названия, като напр.:
Бешйкъ-гьолъ, езеро, подобно на люл-ка; тур. бешикъ = люлка.
Б у н й л о = вила.
Волуекъ (Соф.), Волуякъ — хълмъ до Злетово, значи малъкъ купъ сЪно, дума, която и днесъ съ това значение се употр'Ьбява изъ Трънско.
Г а г а л я (Рус.), особенъ видъ дълга пушка.
ДиканитЪ до Главанъ (Харм.) и Г. Д. Д и-к а н я (Рад.) = диканъ.
Дикилй-ташъ до Гебедже (Варн.), което отговаря на Побйтъ-камъкъ до Милковица, спирка между Вакарелъ и Новоселци, и до Иваняне (Соф.).
Д й н к а т а (Паз.) = уредъ за изчукване на ориза.
Кладорубъ (БЪлогр.) и Кладоруби (Леринско), произхождатъ отъ клада = греда и руб. = сЪка, дънеръ. На това название съотве-ствува р^дко употр’Ьбяваното нарииателно котоуръ^ отъ гдето идва и името Б у т у р а (Елен.).
Климашъ, гръцк. xXqiai; до Тетевене и Коприщица, на което съотвествува СтЪлбица до Деветаки (Ловч.) и до Виница (Пресл.).
Лепидёра до Рашково (Ботевгр.) — значи люспестъ: отнася се до малки люспести каменни плочки. На много мЪста изъ РодопитЪ и БЪло-градчишко на по-голЪмитЬ каменни плочи, съ които покриватъ сградитЬ, казватъ тикли, и отъ тамъ произхожда и названието Равна-тикла.
Прапора до Галиче (Optx.), стб. прлпоръ, прдпорьцъ = препорецъ, знаме.
ПрисЪка (Троян.), значи кошеръ, пче-линъ. На това название отговаря и друго име отъ
стб. произходъ, а именно :Тулёшево? дн. Т у л ё-шова страна до Брусенъ (Тет.), стб. тоуль = кошеръ.
Саламаново (Пресл.) произхожда отъ са-ламанъ, окови за конь или изобщо за добитъкъ. Въ Габровско едни колиби се наричатъ Салама н и т i т. е. майстори, работници на салама-ни, окови. И днесъ тази дума, съ сжщото значение, се употрЪбява въ Хасковско.
С к а ф й д а отъ гр. = малка лодка
(Бург.).
Харкдма — /архбрцла = медь, котелъ.
Хота л ъ (Айт.) или Хотулъ до Колена (Ст. Заг.), значи дебелъ, пробить въ видъ на пръстенъ дънеръ или стебло отъ дебело дърво, което се е поставяло върху кладенци.
Черчёлъ = обеца до Искрецъ (Соф.), отъ ром. cercel, на което съотвествува Сёргьовецъ, отъ стб. серьга.
Шанъ-баиръ или Чанъ-баиръ до Морава (Айт.), или Чанъ-тепе до Търново = височина съ звънецъ, както и Кауръ-чанъдо Балабанъ (Дев.) = звънецъ, камбана на невЪрнитк
НЕОПРЕДЪЛЕНИ НАЗВАНИЯ
Извънредно е гол’Ьмъ броятъ на названията, стигнали до насъ въ такава форма, че за сега е невъзможно да се обясни тЪхниятъ произходъ и значение. Безъ всЬкакво съмнение това сж повечето тракийски, илирийски, прабългарски или кумано-печенежски наименувания, по-голЪмата часть отъ които сж видоизмЪнени или осмислени до неузнаваемость, а другата часть, може би, и да сж запазени въ тЬхния първоначаленъ изговоръ. Съ малки изключения, всички тЬзи имена, се срЪщатъ въ планинскитЬ или предпланинскйгЬ области, гдето и разселванията не сж били така
чести, както изъ равнинитЪ. Между това трЪбва да припомнимъ още, че тЬзи загадъчни, но отъ друга страна интересни наименувания се ср’Ьщатъ изъ сжщитЪ области, въ които сж запазени тракийскитЬ, Л>ъцкигЬ, вулгаро-латинскитЬ и отчасти названията отъ тюркски произходъ и то главно въ: Троянско, Ловчанско, Тетевенско, Ботевградско, Врачанско, Пирдопско, Цариброд-ско, Софийско, Панапорско, Кюстендилско Дуп-нишко, Годечко, Царевоселско, Скопско, Битол-ско и др.
Като по-интересни названия отъ този видъ можемъ да изброимъ следнитЬ: По вря, Ку-зуръ, Пи ряс а, Гарл^пово, Радей, О ди-fl ой, Фритёня, Тихи я, Кал куря, Дёсино, Сйхня, и Дидинякъ до Г. Жел’Ьзна (Троян.), Г pan л я и Татенъ до Старо-село (Троян.), последното название се срЪща и до Г. Сонье (Скопско), Лоптрйга до Дриново (Поп.), К pail а до Скравена (Ботевгр.), Н е с е р д до Криво-долъ (Врач.), О з р ё м ъ до Гаганица (Берк.), М йн-дя (Търн.) и до Крънъ (Каз.), Мързянъ (Елен.), и до Сухиндолъ (Севл.), К у р н д в о (Ботевгр.), и до Ор’Ьховица (Ст. Загорско), Дъскотъ, долина съ малка тинеста р'Ькичка до Върбовка (Севл.) и Дъскдтна (Лйт.), Бдхотъ (Плев.) и притокъ нар. Росица, Гдда и Глдтно до/Те-тевене, Чунголъ до Желява (Новое.), У и т -маръ и Я г у л я до Кремиковци (Соф.), р. Н е-п р й т в а, притокъ на Ябланица, притокъ на Ис-къръ, Р и ш ъ (Пресл.) и въ Конявската планина, Вердикалъ (Соф.), Шёгова, Прйча, Шурдйлъ, НёслаиБахалйнъвъ Бурела, Бадин о, Шатрове, Скринд (Дупн.), К а м-бйтъиПрикратъ до Падешъ (Г. Джум.), Ишоръ, горенъ притокъ на Драговищица, Сем-ч й н о в о (Паз.) иСемчйнъдо Сепарево (Дупн.),
Сибйрцедо Павелско (Ясен.), Чёбренъ до Маково въ Мориово, Б у ч й м ъ притокъ на град-ската рЪка въ Пирдопъ, Траузъ, мочурище до Алдомировци (Соф.), Л а м е р ъ, притокъ на Росица до Г. Косово (Севл.), Ч й б а р ъ, малка стръмнина до Г. Косово, Бутйръ надъ Чу-ковецъ (Рад.), Ш у н д у л а надъ Егълница (Радом.), Ф р е л й н ъ, вис. до Каменица (Пирд.), Варнея и Дивиртмёчъ до Пирдопъ, К а ш а н а въ Златишкото поле, Кордона, връхъ до Лу-пянъ (Тет.), Велепунке до Бухово (Соф.), Лого ра, било надъ Буново (Пирд.), Велесёка, дълбока долина до Пирдопъ и т. н.
ЛИТЕРАТУРА
Яргировъ Ст., Младеновъ Ст., Теодоровъ-Ба-ланъ и Цоневъ Б., Български тълкувателенъ речникъ. Т. I, София 1923—1939.
Баласчевъ Г., Най-старата славянска държава на Балканския п-въ. София 1924.
Баласчевъ Г., Старо-тракийски светилища и божества. София 1933.
Батаклиевъ Ив., По въпроса .за преименува-нитЬ селища въ Пазарджишка ок.. Архивъ на поселищ-ни проучвания, Год. I, кн. 1 и II.
Бешевлиевъ В., Къмъ етимологията на Витоша. Български туристъ, Год. XVIII 1923.
Васильовъ Т., Къмъ въпроса за имената на градове и села. Бълг. речь, 1921, кн. 3 и 4.
Г е р о в ъ Н., Речникъ на блъгарскый языкъ. Пловдивъ, 1895—1904.
G е г о v В. Zum Frage nach der altbulgarischen Forrn des Names der Stadt Soloniki. Сборникъ П. Никовъ, 1940.
ГруиЬ P., Порекло имена варошице Ьевйели]а. Гласник Ск. Науч, д-во, XIV 1935, 229—230.
Г у н ч е в ъ Г., Плана-планина. Год. Унив. XXVII 1930—31.
Г у н ч е в ъ Г., Вакарелъ. Год. Унив. XXXI, 1932—1933.
Давидовъ Б. и Явашевъ Ян., Материали за български ботанически речникъ. София 1937.
ДелирадевъП., Отъ Комъ до Емине. София 1935.
„ Витоша. София 1926.
„ РодопитЬ. София 1937.
„ Рила. Т. II София 1938.
Д е ч е в ъ Д., Приносъ къмъ античната география на България. Изв. И. Д. IV, 1915.
Дечевъ Д., Хемусъ и Родопи. Год! Унив. XXI, 1925.
Дечевъ Д., Античното име на Хисаря. Год. П. Н. Б. 1935—36, 47.
Дечевъ Д., Василико—Царево—Босилково. Род-на речь XIV, 1940.
Detscheff D., Hxios. Zeitschriftfvkr Ortsnamenfors-chung VII, 1933—34.
Д p и н о в ъ M.r По въпроса за названието на Пловдивъ. Наука, Год. II, 1882.
Дрончиловъ К., Бурелъ. Ннтропогеографски изучвания. Год. Ун. XIX, 1923.
Дювернуа, Словарь болгарскаго языка. Москва 1885—1889.
Зволински П ш., Произходъ на мЬстното име Копривщица. Нрх. за поселищни проучвания, Год. II, 1939—40.
Зволински П ш., Местного име на БЬлащица. Родна речь, XII, 1939.
Зволински П ш., Имена на известии лица и събития въ българската топонимична номенклатура. Сб. П. Никовъ, 1940.
Златарски В., История на българската държа-ва. София, 1918—1940, кн. 1—4.
Иванова В., Градъ Мелникъ, Славовата столица. Година I, 1939.
И в а н о в ъ Й., Северна Македония. София, 1908.
„ Български старини изъ Македония. София 1931.
И в а н о в ъ Й„ Старо-български разкази. София, 1935.
И л и е в ъ Нт., Турски изговоръ на българскитЬ мЬстни имена. Сп. НН XIV, 1917.
И л и е в ъ Нт., Растенията отъ българско фолклор-но гледище. Сп. Н. Н. XVIII, 1919.
И л и е въ Нт., Ромънска топонимия отъ славяно-български произходъ. Сб. Н. Н. XVII, 1925.
И р е ч е к ъ К., Християнскиятъ елементъ въ то-пографската номенклатура на БалканскитЬ земи. Пер. Сп. 55—56, 1885.
И р е ч е к ъ К., Княжество България. Пловдивъ 1899, кн. II.
И р е ч е к ъ К., История на българитЬ. Поправки и добавки отъ самия авторъ. София, 1939.
Иширковъ Н н., Де е станала Златишката битка въ 1443 год. Сп. Нк. Н. XXIV, 1922.
Иширковъ Нн., Имената на нЬкои наши градове. Изв. Е. М. Год. II, 1922.
Иширковъ Нн., Областного име Загорье или Загора въ миналото и сега. Изв. Е. М. Год. V, 1925.
ИширковъНн., ПрилагателнитЬ „бЬлъ“ и „черъ" въ нашата топонимия. Родна речь II, 1928.
К а ц а р о в ъ Г. И., Изъ предисторията на Балкан-ския полуостровъ. Пер. Сп. XVII, 1906.
Кацаровъ Г. И., ГеографскитЬ имена като исторически изворъ. Естествознание и География, год. VIII, 1923.
Кацаровъ Г. И. и ДечевъД., Извори за ста-рата история и география на Тракия и Македония. София, 1914
Kova^evic S1. Prilog geograskoj terminologiji. Наш je3HK VI (1939), 114—115.
С г d n d j a 1 a D., Rumunske vlivy v Karpatach. V. Pra-ze 1938.
Mikloschich Fr., Etymoiogisches VOrterbuch der Slavischen Sprachen. Wien, 1886.
M i k 1 о s c h i ё Fr., Die Bildung der ortsnamen aus Personennamen in Slavischen. Denkschriften XIV, 71.
M и к о в ъ В., Историческа карта на Първото българско царство. София, 1928.
М и к о в ъ В., Историческа карта на Второто българско царство. София, 1928.
М и к о в ъ В., Извори за историята и геогра-фията на нашитЬ градове и села. София, 1935.
Младеновъ Ст., Имената на десеть български рЪки. Сп. Як. Н. IX, 1915.
Младеновъ Ст., Имената на още десеть български рЪки. Сп. Як. Н. XVI, 1918.
Младеновъ Ст., Единъ опить за български зе-меписенъ речникъ. Сп. Я. Н. XX, 1921.
Младеновъ Ст., Бележки върху найдениятъ надгробенъ надписъ на Видинската болярка Станислава. Сп. Я. Н. XIVIII, 1934.
Младеновъ Ст., По въпросъть за етимологи-ческото обяснение на нЬкои мЪстни имена въ Родопска-та область. Сборникъ Иширковъ, 1933.
Младеновъ Ст., Студии по славянско и срав-нително езикознание. Год. Унив. XIII — XIV, 1920.
Младеновъ Ст., Забележки върху етимологията на нЬкои турски и гръцки думивъ единъ дамаскинъ. Год. Унив. XXII, 1926.
Младеновъ Ст., Единъ приносъ къмъ изуч-ването на мЪстнитЪ названия въ СрЪдна Македония. Год. Ун. XXXI, 1935.
Младеновъ Ст., Етимологически и правопи-сенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. София, 1941.
Mladenoff St., Wasser und Wasserlosigkeit in Bulgarien, besonders westbulgarisch Bergnamen. Festschrift ffir Ortsnamenforschung № 1.
Мутафчиевъ П., За името на столицата ни. Отецъ Паисий VIII, 1935.
Мутафчиевъ П., Стариятъ друмъ презъч Трая-нови врата. Сп. А. Н. V, 1938.
Пурковик Ал., Полис средтьевековно] Срби]и Годишн>ак Скопског филозофског факултета IV, 1939 — 1940.
Раковск1й Г., Показалецъ или ржководство. Одеса, 1859.
Р а с о в с к i й Д. А., ПеченЬги, торки и берендЪи на Руси и въ Угри. Semlnarium Kondakovianum, кн. VI, 1933.
Романск и Ст., Имената на н’Ькой македонски градове. Македонски прегледъ, год. V, кн. 2, 3 и 4; год. VI, кн. 2.;. год. VII, кн, 1 и 4; год. IX, кн. 3 и 4.
Скок П., Лингвистичне бележке с пута поЛужно) Срби]и. Гласи и к Ск. Н. Д. II, 1927.
Скок П., Из топономастике Лужне Cp6nje. Гла-сник Ск. Н. Д. VI, 1933 и XV—XVI, 1936, Славейковъ П. Р., Откъслекъ отъ единъ български географски речникъ. Сб. Н. У. XV, 1898.
Славейковъ П. Р., НЬколко думи за Пловдивъ. Наука, II, 1882.
С е л и щ е в А., Полог и его болгарское население. София, 1929.
С е л и щ е в А., Славянское население в Албании. София, 1931.
Thomaschek W., Die alten Thraker. Wien, 1892.
Трифоновъ Й.,- Историята на гр. Плевенъ. София, 1932.
Ц о н е в ъ Б., История на българския езикъ. Т. I и II 1918, 1934.
Ц о н е в ъ Б., Славянски ржкописи въ Българската академия на наукитЬ. Сб. Ак. Н VI, 1918.
Цоневъ Б., Езикови взаимности между българи и румъни. Год. Унив., rh. XV—XVI, 1912—1920.
Ч а н к о в ъ Ж., Географски речникъ на България. София, 1939.
Шишмановъ Ив., Изъ ржкописното наследство на Шафарика. Бълг. прегледъ, София, 1896.
Я р а н о в ъ Д., Името на гр. Ямболъ. Македонски прегледъ IX, 1933.
ПОКАЗАЛЕЦЪ НА ИМЕНАТА
Всички имена на градове, села, рЬки, планини и мЬста, които сж ни известии отъ истори-ческитЬ извори и епиграфскитЬ паметници като: Исмаръ, Аполония, Стоби, Мосина, Родопи, Емона и пр. нЬматъ ударение. Повечето отъ названията отъ турски произходъ сж безъ ударение. Това е понятно, тъй като ударението въ турския езикъ пада на последната сричка. Освенъ това, всички наименувания, които започватъ съ гласна буква, върху която пада ударението, сж дадени сжщо така безъ ударение.
Въ текста нЬкжде е пропустнато или пъкъ е погрЬшно поставено ударение на нЬкои имена. Въ показалеца тЬзи пропуски и грЬшки сж из-правени. Въ показалеца сж поправени и всички правописни и други допустнати въ текста грЬшки въ назвенията.
Абдера 44, 56.
Абланица 223.
Абланово 49, 223.
Аблено 223.
Абрашларе 258.
Абтатъ 59.
Августа 45.
Августа Траиана45, 58, 123.
Аверковица 133.
Авлиенъ 48.
Авлиене 161.
Авратъ-аланъ 135.
Авратъ-хисаръ 135.
Агатово 73, 251.
Агатонике 71.
Агора 122.
Агълъ 160.
Адъ Путея 18, 45.
Аджемлеръ 108.
Азапъ-кьой 40, 94, 116.
Азмакъ-дере 181.
Азмака 181.
Аи-гедикъ 199, 232.
Аи-орманъ 232.
Аи-юкъ 232.
Айадава 47.
Айваджикъ 224.
Лйгъръ-дере 235.
Айкънлийски-проходъ 209.
Айтосъ 238. Акъ-бунаръ 179, 254. Акъ-дере 252.
Акъ-коюнъ 41, 236. Акъ-паланка 254.
Акъ-су 177, 254. Акане 44.
Акве Калиде 18. Акче-клисе 252, 254. Акънджиево 41, 115.
Акънджиларе 25, 41, 115.
Аладжа-клисе 258.
Лладжа-манастиръ 258.
Аладжа-чешме 178.
Лла-клисе 51.
Лламаница 103. Аламанка 23, 103.
Аланъ-кайракъ 217.
Алботинъ 91, 92, 154.
Албутинъ 154.
Алдомировци 131. Александрово 39. Александрополисъ 122. Алексиополисъ 71,125. Алексица 61, 126.
Алино 234.
Алма-дере 223.
Ллмалии 224.
Алматица 81.
Алтимиръ 91, 131.
Алтънъ-дагъ 143, 218.
Алтънъ-дере 218.
Алтънъ-тепе 143.
Алтънъ-чацръ 250.
Амфиполисъ 16, 56,150.
Анъ-тепе 246.
АнатемитЬ 171.
Анна-дере 180, 202, 246.
Антигонея 44.
Анхиало 16, 62, 72.
Аполония 16, 56.
Арабаджйево 149.
Арапово 41.
Араплии 107.
Арбанасъ (Г. и Д.) 102,
Арбанаси 102.
Арбанашко 102.
Арбанашко кале 102.
Арзила 46.
Арина 47.
Аркадиополисъ 36, 71.
Аркутица 81, 232.
Аркутино 232.
АрменитЬ 105.
Армония 203.
Армутлии 223.
Армянска-поляна 105.
Арнаутъ 102.
Арнаутецъ 102.
Арнаутито 102.
Арнаутска-поляна 102.
Арсланъ 231.
Арсланъ-кьой 231.
Арта 77.
Артя 28, 77.
Арчаръ 59, 60, 75.
Асамусъ 15, 60.
Асаница 129.
Аспаруховия окопъ 121.
Аспарухови кули 121.
Лсеница 129.
Леонова махла 129. Ясеновия боазъ 129. Лтъ-аланъ 235.
Лтъ-бунаръ 235.
Лтъ-чайръ 235. Ятала 91, 134.
Ятипара 46. Ятмаджиларъ 121. Ятонъ 165.
Яязларъ 94. Яязмото 169. Баба 53, 246. Баба-планина 246. Бабаковецъ 25, 228. Бабекъ 225.
Бабинъ-градъ 136. Бабинъ-зжбъ 136. Бабина-поляна 136. Бабки 203.
Бабуна 171. Бабщица 84.
Багарещица 85. Бадино 269.
Баевщица 85.
Базопара 46. Байлово 142." БакаджицитЪ 263. Бакъръ-баиръ 143. Бакърлъкъ 143. Баланово 81.
Балбунаръ 179, 260. Балванъ 242.
Балдаранъ 91. Балдево 149. Балзена 49. Балика 139.
Балкански п-въ 193.
Балтаджи 121.
Балчикъ 35, 59,92,132.
Балъкъ-дере 237.
Баница 187.
Банишоръ 243.
Банки 187.
БанкитЪ 187.
Банково 51.
Банова-могила 111,197.
Банско 186, 187.
Банщица 85.
Баня 51, 186, 187.
Баня-баши 187.
Баняне 20,. 187.
Барата 180.
Барбатинъ 137.
Баргала 15.
Барово 70.
Басара 24, 69, 229, 233.
Басаримъ 69, 229, 233.
Бастерна 48.
Батакъ 22, 182.
Баталовъ-долъ 134.
Баталя 182.
Батановци 81, 91, 135.
Батевецъ 81, 91.
Батенъ 91.
Батилъ 91.
Бати лица 92.
Батинъ 91, 154.
Батишница 92.
Баткунъ 87, 182.
Батово 91.
Батовска-рЪка 89.
Батошево 92.
Батънъ 91.
Батулия 91. Бахалинъ 269. Бахча 145.
Бдекерене 46. Бебрешъ 234. Беброво 234. Беглика 119. Бежаново 89, 101. Безденица 26, 213. Бездъни-пчелинъ 213, 240.
Бейлеръ-чифликъ 146.
Беласица 60, 81.
Белаурица 131. Белащица 15, 73, 82. Белятово 48, 79.
Бендипара 46, 164.
Бепара 47.
Беренде 22, 89.
Берзития 78, 98.
Берилъ 91.
Берипара 47.
Берница 23, 39, 183.
Берое 58.
Бесарабово 233.
Бессапара 44. Бешеновъ 89. Бешикъ-гьолъ 267. Биволъ (Г.) 225. Биволаре 235.
Биволарското 183, 235.
Бигла 117.
Бигла-планина 117.
Бигоръ 216.
Бизоне 44.
Бинъ-кьой 259.
Бистраница 255.
Бистрецъ 255.
Бистрилица 255.
БиСгрица 19, 26, 79, 80, 255.
Бито л я 36, 168.
Блага-вода 261.
Благунъ 222.
Блатецъ 181.
Блато 181.
Блача 95.
Близме 48.
Блъсничево 255.
Боаза 209.
Боазъ-дере 82.
Бобошъ 264.
Бобошево 69, 264.
Бовъ 235.
Бога-глава 231, 244.
Богдановъ-градъ 133.
Богьовица 244.
Богьовци 135.
Богомила 171.
Богородица 167.
Богословъ 171.
Богослова-поляна 171.
Богословецъ 171.
Бодиловци 135.
Боерица 111.
Божиградъ 79.
Божия-мостъ 162.
Божурище 226.
Божурлукъ 226.
Божурова-поляна 226.
Бозъ-дагъ 193.
Бозлу-гьолъ 188.
Бокиловци 135.
Болованица 242.
Болярски-ржтъ 25, 111.
Болярци (Г. и Д.) 111.
Бонония 15.
Борилица 91, 128, 134.
Борилова-гора 128.
Бориловецъ 91, 128.
Борисово 126.
Борованъ 91, 134.
Боровйца 222.
Боровци 222.
Борозанъ 149.
Бору-гьолъ 181.
Борущица 85.
Босилковецъ 26, 134.
Босйлково 40, 65, 80, 134.
Боспара 74.
Ботевградъ 41.
Ботевградски-проходъ 209.
Бохотъ 269.
Бошнакъ-тарлж 104.
Бошнячица 104.
Бошуля 112.
Боюкъ-дере 82,180,202, 246.
Бокжъ-Кайнарджа 246.
Бояна 33, 111.
Боянино-гумно 133.
Браилъ 91.
Браиола 47.
Бранилъ 91.
Браница 79.
Браничево 78, 79.
Братия 137.
Братьовецъ 137.
Брдуня 60.
Брегалница 16, 80, 81.
Брегурла 61.
Бреница 20, 28, 52, 80, 183.
Брентопара 46, Бродъ 211.
Брусенъ 242.
БрЪгаре 194.
БрЪговица 194.
Бр^гово 194.
Бр'*Ьжанё 117.
Бр^зе 222.
БрЪзникъ 222.
БрЪзовецъ 222.
БрЪстъ 221.
БрЪстница 221.
БрЪстовица 221.
Бръшляница 226.
Бръшляновецъ 226.
Бугарака 45.
Бугариево 100.
Будимиръ 134.
Будимирци 135.
Будинградъ 153.
Бузлуджа 188.
Буковецъ 221.
Буковъ-лжкъ 221.
Буковикъ 20.
Буково 219.
Букоръ 250.
Букорово 250.
Букоровци 250.
Букривица 250.
Буланлъкъ 254.
Булгаръ-кьой 100.
Булгара 19, 100.
Булгари 19.
Бунарджика 179. Буная 18, 195, 196. Буни-връхъ 73, 196.
Бунилъ 91.
Бунило 267.
Буново 81.
Буньовъ-сЬчь 196.
Бураново 69, 81.
Бургасъ 61, 155.
Бургуджии 155.
Бурдапа 46.
Бурелъ 52, 77.
Буртодиза 16.
Буру-кайе 154.
Буруня 198.
Бусманци 81, 89.
Бутанъ 197.
Бутиръ 270.
Бутово 197.
Бутунецъ 147.
Бутура 267.
Бутурецъ 77.
Буче (Г. и Д.) 221.
Бучимъ 270.
Бучино 189.
Бучино-дервентъ 189.
Бучумъ 91.
Буя 88, 251.
Бъдинъ 15, 59.
Бъзовецъ 226.
Бъзунека 226.
Българене 100.
България 97.
Българино 49.
Български-лесъ 220.
Бъндерица 81, 201.
Бърдарски-геранъ 179.
Бърдене 194.
Бързина 251.
Бързици 39.
Бъркачъ 199, 265.
Бъркачево 33, 199, 265.
Бъркачица 265.
Бърложница 212.
Бътина 91.
БЪглешъ 265.
БЪгуновци 265.
БЪла 217, 254.
Б’Ьла-вода 177, 254.
Б-кпа Места 255.
Б*Ьла-паланка 255.
БЪла-рЪка 180.
Б'кла Слатина 184.
БЪла-Църква 254.
БЪла-черква 254.
БЪлградъ 19, 79, 252.
БЪлене 217, 254.
Б’Ьлещица 84.
БЪли-брЪгь 194, 252.
БЪли Вить 255.
БЪли Искъръ 255.
БЪли Ломъ 255.
Б’Ьлимелъ 216.
Балина 254.
Bi л и Осъмъ 255.
Б’Ьлово 254.
БЪловощица 84.
БЪломиръ 26, 133.
БЪляковецъ 170.
Б’Ьляновецъ 52, 254.
Вакарелъ 77, 147.
Вакъвъ 120.
Вала 162.
Вологъ 191, 200.
Валовища 36.
Валявица 147.
Вапа (Г. и Д.) 214.
Вапиревица 234.
Варвара 167.
Вардаръ 37, 70.
Вардимъ 88.
Вардина-могила 117.
Вариана *45.
Варна 35.
Варнея или Лрная 28, 270.
Варовитецъ 216.
Варошъ 156.
Василица (Г. и Д.) 110, 206.
Вёженъ 28, 245.
Везиръ-тепе 111.
Велбжждъ или Вель-бжждъ 49, 79.
Велепунке 270.
Велесъ 161.
Велесека 270.
Велика Влахия 76.
Венчанъ 79.
Вепърчане 234.
Вердикалъ 269.
Верила 184.
Весел иново 40.
Веслецъ 194.
Веслъцъ 194.
Ветърски пжть 177.
Вигла 117.
Вигнище 140.
Вигнището 140.
Вигня 140.
Ви снята 140.
Видболъ 33.
Виденица 39, 263.
Видинъ 32, 59, 70, 83.
Видни 140.
ВиднитЪ 140.
Византионъ 112.
Визурилъ 91.
Винарово 41.
Виница 146, 228.
Виная 40.
Вирове 181.
Виса 28, 158.
Висецъ 158.
Високъ 27, 195, 246.
Височка 19.
Вить 15, 58, 60.
Витомерила 133.
Витомиръ 26.
Витоша 37, 44, 80, 193.
Витошица 193.
Вишанъ 247.
Вишовградъ 155, 247.
Владикова чешма 170.
Власатица 76.
Власи 76.
Влаховица 106.
Влаховичъ 76, 96, 106.
Влашица 76.
Влашки-долъ 76.
Влашко-селище 106.
Влашко-село 106.
Вдденъ 53, 79, 176.
Водица 27, 177.
Водно 51, 177.
Водни-долъ 177.
Воеводинъ-долъ 112.
Войнежа 133.
Войникъ 25,115, 120.
Войникъ-махле 115.
Войнишка-могила 115.
Войнягово 133.
Войчова-падина 134.
Волуекъ 267.
Вокуякъ 267.
Вонеща-вода 260.
Вонещи-кладенецъ 260.
Вонещица 85, 260.
Воони-долъ 270.
Вранъ-камъкъ 216.
Вранащица 239.
Вранщица 84.
Вратица 79.
Вратникъ 209.
Вратцата 209.
Враца 209.
Врачешъ 209.
Врачовецъ 49.
Врело и Врелото 209.
Вресово 80, 227.
Врещица 84.
Врисъ и Вриса 178.
Врися 73.
Връбница 223.
Връмъ 223.
Връмбичъ 223.
Връшка-чука 195, 197.
Вукашинецъ 134.
Върба 223.
Върбени 223.
Върбица 79, 223.
Върбовка 225.
Върбовникъ 225.
Вълкова Слатина 184.
Вълчедръмъ 233.
Вълчекъ 202, Вълчиградъ 153, 233. Вълчи-трънъ 224, 233.
Върколдаци 173.
Върлещица 84.
Въртешница 80, 262.
Въртопъ 213.
Витрене 189.
ВЪтрила 189.
ВЪтровица 189.
ВЪтърски-долъ 189.
Вжбелъ и Вжбела 179, 214.
Вжгарецъ 252.
Вжмбелъ 214.
Вжпа и Вжпата 214.
Вжпи 214.
ВжпитЪ 214.
Габаре 222
Габарево 222.
Габеръ 222.
Габрово 20, 222.
Гагаля 267.
Гаганица 265.
Гагатъ 265.
Гала 253.
Галата 66, 252.
Галатинъ 252.
Галиче 252.
Галичникъ 253.
Галово 253.
Гарванъ-долъ 239.
Гарванъ-канара 239.
Гаргалъкъ 239.
Гарище 266.
Гарлупово 269.
Гатанецъ 81, 92.
Гатилъ 26, 91.
Гебедже 162.
Гебе-клисе 162.
Гевгели 145.
Гедиклии 199.
Гелинджикъ 227.
Гелупара 46.
Геракарци 121.
Герания 230.
Гераня 179.
Гердиме 41.
Гереня 183.
Герила 201.
Герилово 201.
Геринула 46.
Герлово 201.
Германъ 33, 185, 186.
Германа 186.
Гйнгеръ 173.
Главанъ 66, 132.
Глава Панега 188.
Главница 19, 49, 53, 79.
Глама 195.
Гламея 195.
Гледка 40.
Глоговица 224.
Глогощица 84.
Гложе 224.
Гложене 8, 80, 224, 264.
Глотно 269.
Глухи-камъни 263.
Глушникъ 227.
Говедаре 146, 235.
Грведарникъ 147, 285.
Говедарци 235.
Говежда 235.
Года 269.
Годечъ 234.
Гола-глава 243.
Голакъ 243.
Голенци 203.
Голешъ 241, 243.
Голо-бърдо 194, 243.
Голое 48.
Гол’Ьма Бр’Ьстница 246.
ГолЪма Вишия 247.
Гол’Ьма-гора 220.
ГолЪма Кутловица 246.
Гол'Ьманово-кале 133.
Гол’Ьми-д’Ьлъ 195.
ГолЪмо Конаре 246.
ГолЪмо-село 157, 246.
Гора 191.
Горановци 34.
Горенци 247.
Горичане 19.
Горка 191.
Горникъ 221.
Гдрняни 247.
Горна Кремена 247.
Горни Джбникъ 247.
Горни Коритенъ 247.
Горно ЦЪровене 247.
Горско Косово 192.
Горско Сливово 192,224.
Горталово 39.
Гортиния 44.
Гостил ица 66.
Гостил я 66.
Градъ 152.
Града 152.
Градево 153.
Градецъ 79, 153.
Градешница 153.
Градини 145. Градница 79, 153. Градо 152.
Градоманъ 22, 91.
Градоманци 91.
Градски-долъ 153.
Граждани 20.
Грамада 196.
Граматиково 40, 65.
Грамена 48.
Граово 50, 68, 81.
Граница 20, 221.
Грапля 269.
Грашки-долъ 153.
Гращица (Г. и Д.) 153.
Гребенъ-планина 193.
Гребенёцъ 193.
Гребенико-планина 20.
Греда 194.
Грезница 52, 80, 183.
Грета 194.
Григора 167.
Грахотакъ 266.
Грънчарь 149.
Гръцка-лжка 153.
Гръцка-поляна 153.
Гръцка-сЬчь 100, 114, 149.
Гръцкй-долъ 153.
ГургулетЪ 240.
Гургулецъ 240.
Гургулятъ 77, 240.
Гурмазово 89, 134.
Гължбъ-планина 240.
Гължбецъ 240.
Гърбино 237.
Гъркова-могила 100.
Гърковица 100.
Гърляно 211.
Гьозъ-тепе 39, 93, 164, 263.
Гьозъ-кжъ 269.
Гьозекенъ 61, 95.
Гьокъ-тепе 252, 257.
Гьола 181.
Гьолджукъ 181.
Гьолечица 81.
Гьолщица 84.
Гьопса 61, 95.
Гюешево 144.
Гюдюкъ-тепе 263.
Гюзелдже-аланъ 204, 250.
Гюмюрджина 61, 95.
Гюмюшъ-дере 144.
Гюмюшъ-чалъ 144.
Гюндюзъ-чешме 189.
Гюнели 189.
Гюпско 106.
Гюраджия 116.
Гюргенджикъ 222.
Гявато или Гявото 121, 210.
Гявето 210.
Гяуръ-бунаръ 101.
Гяуръ-гине 94, 101.
Гяуръ-иолу 101.
Дабижовъ-долъ 134.
Дамлжтдере 194, 202.
Дардания 97.
Две могили 259.
Дворище 140.
Дебелецъ 225.
Дебелцово 225.
Дебрене 19.
Дебрица 79, 201.
Дебъръ 79, 210.
Дебърщица 80, 84, 201.
Деве-багъръ 237.
Деве-баиръ 237.
Деве-барганъ 237.
Деве-дере 237.
Девене 136.
Девенци 136.
Девня 136.
Девина 48.
Деветь пжтища 258.
ДеветгЬ могили 259.
Декастера 46.
Дели-бинлери 94.
Дели-орманъ 94, 220.
Демиръ-баба-теке 169.
Демирджилеръ 144.
Демирджилере 144.
Демирджилии 144.
Демиръ-капия 53, 206, 209, £10.
Демиръ-капу 144, 210.
Демиръ-тепе 144.
Демиръ-хисаръ 53, 93, 155.
Дервентъ 121.
Дервентъ (Г) 208.
Дервишка-могила 170, 196.
Дервишка-планина 170.
Дервищица 83.
Дере-кьой 158.
Дери-волъ 236, 266.
Дери-магаре 236, 266.
Дериопъ 44.
Дерманци 34, 91, 135.
Дерменъ-дере 147.
Дерменджикъ 147.
Дерменджиолу 147.
Десино 269.
Десподецъ 110.
Джамията 169.
Джанаваръ-тепе 231.
Дженевизъ-йолъ 105.
Джерманъ 61, 185.
Джумая (Г.) 149.
Джулюнъ-гьолъ 226.
Джулюница 226.
Джупаница 111.
Джурилово 198.
Джуровъ 198.
Дива Слатина 33, 184.
Дивиртмечъ 270.
Дивля 223.
Дидимотихонъ 258.
Дидинякъ 269.
Дикъ-чаиръ 199.
ДиканитЪ 267.
Диканя (Г. и Д.) 267.
Дикили-ташъ 267.
Димотика 150.
Диндурина-брада 134.
Динката 267.
Диоклецианополисъ 47.
Дионизополисъ 45.
Диосполисъ 47.
Дипсисъ-гьолъ 213.
Дискодуротера 46.
Днепъръ 175.
Днестъръ 175.
Добралжкъ 251.
Добревци 135.
Добрилово-бранище 134 Доброшка-махал а 104. Добруджа 67, 95.
Добруша 105, 132.
Доганъ-хисаръ 154.
Доганищица 83.
Доганово Канаре121.
Дойренци 60.
Доленъ 247.
Долене 20.
Долени 247.
Долистово 69.
Долна Кремона 247.
Долна Студена 178.
Долна СжтЪска 247.
Долни Джбникъ 247.
Долни Коритенъ 247.
Долно Ц’Ьровене 247.
Домузъ-баиръ 234.
Домузъ-дере 234.
Домузъ-орманъ 26.
Донъ 175.
Дорионесъ 45.
Дорково 236.
Дослать ПО, 130.
Дравинъ 134.
Драга 182.
Драговетъ 182.
Драговецъ 181, 182.
Драговития 47, 98.
Драговица 20, 182.
Драговищица 84.
Драгоина Слатина 184.
Драгоица 182.
Драгоманъ 134.
Драгоманци 91, 135.
Драгоръ 182.
Драгулйнъ-долъ 134.
Дражманъ 134.
Дразъ-махла 248.
Драчево 225.
Драшанъ 134.
Дрезна 95.
Дристрия, Дристра 15.
Дружимиръ 133.
Друма 161.
Друмоаръ 18,24,72,251.
Дръстене 25, 147.
Дръстъръ 15.
Др^новь-доль £79, 222.
ДрЪновецъ 222.
Др^ново 20, 222.
Дубица 221.
Дуганъ-хисаръ 239.
Дуганджа 239.
Дуганица 239.
Дуганово 239.
Дудене 224.
Дукова-могила 111,197.
Дуковецъ 111.
Думанлии 195.
Дунавъ 175.
Дупинджа 95.
Дуплякъ 203, 212.
Дупна-могила 203.
Дупни-връхъ 203.
Дупница 26, 64, 79,202.
Дупяни 19.
Дуросторумъ 15.
Дългачъ 121.
Дълбокъ-долъ 66, 200.
Дълбоки 66.
Дълбоки-валогъ 191, 200.
Дълбочани 20.
Дълбочица 201.
Държанъ 134
ДъртитЬ лозя 250.
Дъскотъ 269.
Дъскотна или Дискотна 269.
Дъсченъ-кладенецъ 178.
ДЬдино 137.
ДЬдовецъ 137, 171.
Дюзлюкъ 191.
Дюлгерли 149.
Джбене 220, 221.
Джбилино 79.
Джбникъ (Г. и Д.) 202.
Джбница 202.
ДжбницитЬ 202.
Джбованъ 41.
Джбово 221.
Джбрава 221.
Дяволска-воденица 174.
Дяволско-езеро 182.
Джмбовица 21.
Евмолпида 34, 43.
Евреецъ 105.
Еврейска кула 105.
Еврейска махала 105.
Егрека 147.
Егри-паланка 243.
Епоптенъ 106.
Еди-гьолъ 257.
Едирне 61, 95.
Езериецъ 181.
Езерото 181.
Езерча95, 181.
Екрене 95, 230.
Елъ-тепе 93, 274, 190.
Еледжикъ 192.
Елена 65.
Еленинъ-връхъ 233.
Еленищки гробища 100.
Елёнска-р’Ька 233; Еленска-черква 233. Еленска-чешма 98.
Еленски-гробища 98, 100.
Еленски-манастиръ 233.
Еленско-гробе 100.' Елехча 95, 222.
Елешница 222.
Ели-дере 180, 190.
Елисе 167.
Елисейна 64, 167.
Еловъ-долъ 222.
Еловица 222.
Елхово 222.
Елшица 26, 222.
Емборе 148.
Емине 60.
Емине-балканъ 245.
Емине-бурунъ 198, 246.
Емирлеръ 111.
Емона 60.
Емонска-гора 246.
Ени Заара 61. Ени-махле 250. Ени-пазаръ 148. Ени-ханъ-тепе 93.
Еничарски-кладенецъ 116.
Еничарското 116.
Еносъ 56.
Еремия 171.
Еркесия 94, 162.
Еркечъ 236.
Ерменлуй 105.
Ерулъ 77.
Ески-Джумая 37, 149, 249.
Ески Заара 35, 58.
Ески Пасли 250.
Ески-пазаръ 148, 250.
Ески Стамбулъ 249.
Ески-Шехиръ 249.
Ётровица 144, 177.
Етрополски-връхъ 56.
Етърски-пжть 177.
Ешекли 236.
Ешекъ-бунаръ 236.
Жаба-крепость 238.
Жабляно 238.
Жабокрътъ 238.
ЖагитЪ 143.
Ждр’Ьло 26, 208.
Жедна 184.
ЖелЪзна 25, 144.
Жел’Ьзна (Г. и М.) 144.
ЖелЪзна-врата 210.
Жел’Ьзникъ 35.
Жел’Ьзница 144.
Женско 53, 135, 150.
Жеравица 80, 239.
Жеравино 239.
Жеравна 147.
Жерноница 147.
Жидовъ-кладенецъ 98.
Жидяновецъ 184.
Жижкинъ-долъ 142.
Жижниче 142
Жижничка-усойна 142.
ЖироветЬ 221.
Житомискъ 49.
Жребичко 235.
Жупа 111.
Жупаница 111.
Жъданъ 184.
Жълтата скала 257.
Жърньовница 147.
Забелъ 119.
Забърде 194.
Забърдене 194.
Забърдо 194.
Заградъ 155.
Загора 51, 78, 192.
Загоре 192.
Загорово 40.
Загоряне 20. Задъненикъ 202. Задънката 202.
Заешка-падина 233.
Заешка-пжтека 233» Залдапа 47.
Занога 204.
ЗаногитЪ 204.
Заножене 204.
Запара 47.
Заселе 159.
Звъниградъ 152.
Звъника 226.
Зв’Ьрино 64, 118, 231.
Згуриградъ 141.
Згурия 141.
Згурово 141.
Зелена-глава 256.
Зелени 52.
Зелениградъ 152, 226, 252, 256.
Зеленикъ 19.
Зелениковецъ 226, 256.
Зелениково 256.
Зелениковщица 83, 84.
Земидрена 46.
Земляне 217.
Зеробаста 46.
Зерклене 46.
Зимница 119.
Зимничъ 95.
Зичера 46.
Зл атареви-рупи 143.
Златица 143, 218.
Златията 250.
Златна-ливада 204.
Златовръхъ 41,189,257.
Зли-долъ 199.
Злокученъ или Злоку-чене 237.
Змейови дупки 173, 238.
Змейово 173, 238.
Змийница 238.
Золашъ 218.
ЗолитЪ 218.
Зольовецъ 218.
Зуберъ 244.
Ибъръ 60, 65. '
Иванкова-пжтека 128.
Ивановъ-преслапъ 134.
Иваново 134.
Иверке 214.
Иверце 101.
Игуменецъ 170.
Изворъ 20, 177.
Изворъ (Г. и М.) 177.
Издай-глава 263.
Излако 179.
Изтокъ 23, 178.
Икинликъ 145.
Иланъ-тепе 238.
Иланлъкъ 258.
Илдъзъ-табия 244.
Илиенци 167.
Илинъ-връхъ 167.
Илощица 85.
Илта 217.
Имрихоръ 112.
Иоаница 47.
Иоанополисъ 36.
Иоглавъ 33.
Иозъ-аланъ 221.
Иокари-махле 247.
Иренополисъ 35, 125.
Ири-дере 94, 243.
Иримъ 199.
Ири-хисаръ 243.
Искъръ 15, 41, 60, 68.
Искърски-проломъ 208.
Исмаръ 43.
Испренъ-каменъ 266.
Истанбулъ 35.
Истерна 95, 162.
Исчипара 47.
Ичера 24, 60.
Ишоръ 269.
Кабара 123.
Кавакъ-дере 223.
Кавакли 223.
Кавала 150.
Каварна 35.
Кавръка 94.
Кадиево ИЗ.
Кадинъ-мостъ 162.
Кадж-боазъ 208.
Кадж-кьой ИЗ.
Казалъкъ 40.
Казань 202.
Казанлъкъ 94.
Казанлъшка долина 200.
Казълъ-агачъ 94, 222.
Каймакъ-чаланъ 94,198.
Каинъ-долъ 221.
Каинъ-чалъ 198, 221.
Кайнакъ-дере 178.
Кайнарджа 178.
Кайракъ 217.
Калаващица! 8,81,83,85.
Калакастрово 18,81,154.
Калатисъ 16, 56.
Калафатъ 77.
Калдърма или Калдър-мътъ 161.
Калеица 81, 153.
Каленъ 66.
Калето 153.
Калиманъ 129.
Калиманско-поле 129.
Калища 183.
Калище 183.
Калкуря 28, 77, 269.
Калникъ 183.
Каловитица 81.
Калоенецъ 128.
Калоферъ 227.
Калоянка 128.
Калояновъ-връхъ 128.
Калояновъ-пжть .128. Калоянова-махла 52,128. Калояново 128.
Калугеръ 170.
Калугерецъ 170.
Калугерица 170.
Калугеровъ-долъ 170.
Калугерово 52, 170.
Калугерча 95.
Калъчлии 226.
Камарова-поляна 162.
Камарци (Г. и Д.) 162.
Камбитъ 269.
Каменградъ 153.
Каменъ-дЪлъ 216.
Каменецъ 215.
Каменица 19, 50, 52, 80, 214.
Каменна 48, 214.
Каменна-могила 215.
Камено-поле 216, 217.
Камили 237.
Камиструмъ 45.
Канара-дере197, 216.
Кангалъ 94.
Канлж-дере 115.
Капешъ 70.
Капралъ 19.
Капралецъ 236.
Капралско-дере 236.
Капролинецъ 77,81,236.
Капрулъ 236.
Капу-дервентъ 208, 210.
Кара-аланъ 221.
Кара-баиръ 193, 253.
Кара-балканъ 193.
Кара-бунаръ 94.
Карагуй 39, 88, 239, 252.
Кара-дагъ 253.
Кара-денизъ 53.
Караджа-дагъ 53, 93, 193, 234.
Кара-кая 253.
Кара-Мусалъ 40.
Каранлж-маара 254.
Кара-окушъ 93.
Кара-орманъ 220, 253.
Карапанча 95.
Карапетра 293.
Карапча 95.
Кара-су 37, 53, 93, 177.
Карасура 45.
Кара-топракъ 217, 252.
Кара-тепе 253.
Карачево 51, 144.
Карачелебиица 81.
Карашъ 21, 87.
Карвуна 35.
Карлуково 40, 240.
Карлово 37, 132, 204.
Карловица 133.
Картала 238.
Карши-махле 247.
Каршияка 248.
Касабата 156.
Касандрия 122.
Каспичанъ 22, 89, 132.
КастариигЬ 60, 75, 152.
Кастель 152.
Катрище 259.
Катунецъ 160.
Катуница 160.
Катунище 160.
Катунци 160.
Кауръ-аланъ 101, 204.
Кауръ-чанъ 101,169,268.
Каурско-гробе 101.
Кацамуница 81.
Кацарелъ 77.
Кашана 270.
Каяли 215, 216.
Каял и-д ере 216.
Кейресъ 44. Келъ-тепе 244. Келеносъ 46. Келифарево 112. Кемикъ-дере 114. Кемикли-дере 82. Кемиковъ-долъ 114. Кепичево 52.
Керванъ-сарай 159. Керемитликъ 40. Керкенитесъ 44. Кертелде 88, 260. Кесарь ПО.
Кесарь (Г. и М.) ПО. Кесарево ПО.
Кёстричъ 95, 152.
Кечи-олу 236. Кешанъ 61.
Кешишъ-дере 170. Кешишликъ 170. Киевщица 83, 85. Кимерлията 162. Кисела вода 260. Киселица 223.
Китка 244.
Кичево 48.
Кичера 244.
Кладорубъ 267.
Кладоруби 267. Клаудиополисъ 123. Кленовикъ 222. Кленовйтъ 222.
Климашъ 267. Клиседжикъ 166. Клисе-ери 166.
Клисе-кьой 166.
Клисе-тарлж 166.
Клисура 208.
Клисурата 208.
Клокотъ 262.
Клокотина 262.
Клокотишъ 262.
Клокотница 262.
Клуцохоръ 73, 113.
Кнежа 113.
Кнежки-долъ ИЗ. Князово-торище ИЗ. Кованлъкъ 241. Ковачевци 141. Ковачйца 141.
Ковачовица 25, 141.
Ковилъ 40, 51, 59.
Коджа-балканъ 27, 53, 93, 193, 246.
Козаревецъ 236.
Козарско 236.
Козгунъ 239.
Козекъ-градъ 236.
Козещица 84.
Козлуджа 95.
Козякъ 48.
Козя-стена 236.
Коилово 227.
Койнаре 147..
Койно 72.
Кокалось 114.
Кокарджа (Г. и М.) 234.
Кокиница 13, 81, 256.
Кокино 73, 256.
Коласия 61, 65.
Колдоперъ 69.
Колуша 61, 65.
Комъ 26, 196, 242.
Команишка-лжка 102.
Комарево 42, 116.
Коменъ 102.
Коменско.90, 101.
Коменско-гробе 102.
Комощица 82.
Комщица 84.
Кондофре 134.
Конска-поляна 235.
Конски-долъ 147.
Конско-езеро 235.
Константинъ 125.
Константина 36.
Конщица 235.
Копаранъ 149.
Копиловци 149.
Копренъ 160.
Копрйва 227.
Копривецъ 227.
Коприщица 82, 160.
Корбулъ 239.
Кордуна 28.
Коритенъ (Г. и Д.) 200. Коритенъ-градъ 152,200 Коритна 200.
Коркина 69.
Коркинска-махла 69.
Корманъ 134.
Корменъ 91.
Кормянско 91, 134.
Корнетъ 222.
Корнидица 222.
Корница 77, 222.
Кортенъ 95, 200.
Косаня 26, 91, 133.
Косматица 244.
Косовъ-долъ 240.
Косово 205.
Косово (Горско) 205.
Косовча 95.
Косталево 19, 152.
Костандово 167.
Констанция 49.
Костантия 49.
Костелъ 152.
Костена-рЪка 114.
Костимялъ 216.
Костинбродъ 33, 211.
Костичовци 135.
Костуръ 234.
Костурино 234.
Котелъ 202.
Котецъ 143.
Котля 202.
Котляне 202, Кочакъ 33.
Кочариново 33.
Кочешево 52.
Кочово 48.
Кошава 190.
Кошута 26, 234.
Кошутица 234.
Кощанево 26, 223.
Коюнъ-тепе 236.
Краводеръ 235.
Крагуевацъ 39.
Крагуево 39.
Кракра 127.
Кралъ-мезаръ 110, 169.
Кралевъ-връхъ 110.
Кралевъ-дворъ 110.
Кралевъ-долъ ПО.
Кральовъ-долъ ПО.
Крамолинъ 115.
Кранея 230.
Красалопара 46.
Кратово 36.
Краца 269.
Крашёво 87.
Кремена (Г. и Д.) 66.
Кременната-могила 217,
Кременица 217.
Кремиковци 217.
Креснёнско дефиле 208.
Крета 194.
Крёцулъ 77, 244.
Креща 194.
Крива-бара 180.
Крива-рЪка 180.
Крива-паланка 156.
Кривградъ 122, 243.
Кривина 227.
Кривня 95, 227.
Криводолъ 243.
Криволакъ 243.
Кричимъ 28, 142.
Крошуна 33, 239.
Круни 35, 58.
Крупникъ 80, 228.
Крушево 223.
Крушовене 223.
Крушовица 223.
Крушово 223.
Кръвавето 115. ч
Кръкъ-гечитъ 259, 260.
Кръкъ-гечитъ-су 260.
Кръкъ-юклеръ 259.
Кръклийското 167.
Кръклъкъ 167.
Кръкня 259.
Ксанти 62.
Ктения 48.
Кубратово 39.
Куванъ-кая 241.
Куза 189.
Кузгунъ-дере 82. Кузуръ 269.
Кукова-могила 33.
Кукулевецъ 77. Кукулевица 239. Кукулевия-долъ 239. Кула 33, 155.
Кулакли 41, 225.
Кулаково 41.
Кулата 155.
Кулели-Бургасъ 155.
Куманецъ 101.
Куманинъ-долъ 102. Куманица 30, 90, 101. Куманичъ 90, 101.
Куманичево 101.
Куманова-чука 90, 101.
Кумъ-гедикъ 218. Кумлукъ 214, 218. Кунино 28, 33, 235. Купена 195, 242. Курбанъ-ики 170. Курилъ 198.
Курило 198.
Курново 69, 269.
Курпиза 46.
Куру-баагларъ 146, 228.
Курубашица 81. Куру-дере 184. Куруджиево 81, ИЗ. Куру-чая 94, 180. Куру-чешме 178.
Куртъ-аланъ 204. Куртъ-бунаръ 41, 53„ 93, 179.
Куртъ-кале 154, 233. Куртъ-кая 233. Куртлуджа 233. Кутланица 202. Кутлино 202. Кутловица 26, 39, 52,» 78, 80, 202.
Кутмичевица 78. Кутугерци 33, 171. Кушъ-кая 240. Кушларъ 240. Кушница 36. Кушъ-тепе 240. Кую-су 178. Къзъ-бунаръ 136. Къзъ-кале 136. Къзъ-хисаръ или Късь-хисаръ 53,93,136,154. Кървава-рЪка 115. Кървава-стена 257. Кървавето 257. Кърки-жаба 238. Кърналово 78. Кърчево 142.
Кърчища 142. Кьопекъ-кьой 237. Кьопекли 237. Кьосе-базиргянъ 149, 244.
Кюлевча 66, 95. Кюпрю-кьой 158, 162. Кюпрюлю 93, 161. Кюстенджа 61, 65. Кюстендилъ 36, 95,132.
Крънъ 64, 265.
Крънулъ 11.
Крънча 64, 96.
Кръсгецъ 19, 79, 241.
Кръчйшница 142.
Кюфаларецъ 112.
Кючюкъ-дере 246.
Кючюкъ-Кайнарджа 246.
Кжмпалонгъ 76, 248.
Кжпиново 226.
Лага 204.
Лагаторъ 265.
Лазъ 221.
Ламеръ 270.
Ланговецъ 77.
Лапардица 81.
Лардея 48.
Латинъ-градъ 98.
Латинска-черква 98.
Латински-гробища 98, 99.
Латински-караулъ 99.
Латински-кръсгеве 99.
Латински-черкви 99.
Латинско-кале 98.
Ласкарица 132.
Лачманъ 91.
Лашоръ 77.
Лева 213.
Левище 213.
Левия-долъ 213.
Леденикъ 188.
Леденйка 189.
Леденицата 188.
Лепидера 267.
Лепица 80.
Лесичево 233.
Лесичи-дупки 233.
Лесура 69.
Лефка 223.
Лефке 254.
Лехово 104.
Лешовецъ 51.
Лешница 20.
Леща-ханъ 159. Либиста 46.
Ливурдишъ 227. Лигинъ 43.
Лизимахия 122.
Ликъ 149.
Ликовуни 73, 233.
Лимовица 49. Линзипара 24, 69.
Липенъ 225. ., Лисецъ 19, 33, 195, 244.
Литри 242.
Ловечъ 231.
Ловча 95.
Логора 28, 270.
Лозенъ 146, 229.
Лозето 146, 228.
Лозна 95.
Лозница 51.
Лозята 146.
Лойникъ 160.
Локорско 69. Ломъ 59, 60, 180. Ломъ-паланка 156.
Ломецъ 180.
Ломея 180.
Лонгоза 204, 220.
Лоптрига 269.
Лопушна 33, 227.
Лопушница 227.
Лукачъ 39, 65.
Луковица 79.
Луковитъ 243.
Луково 20, 243.
Луповъ-долъ 26,78,233.
Луповъ-лжкъ 233.
Лупово 233.
Лупянъ 225.
Лъджене 187.
Лъджа 187.
Лъджа-хисаръ 187.
ЛъджитЪ 187.
ЛЪва-р’Ька 180.
Л’Ьковития-кладенецъ 168.
Л’Ьсковъ-долъ 224.
ЛЪсковецъ 224.
ЛЪтница 119.
ЛЪшко 224. I
Люляково 40.
Люта 199.
Лютаджикъ 96, 199.
Люти-долъ 199.
Лютица 79, 199.
Лясковикъ 19.
Ляхово 104.
Лжгъ 220.
Лжжене 8,187, 204, 221.
Лжжо 204.
Лжжовица 204.
Лжкатница 234.
Лжкатникъ 243.
Маара 213.
Маара-гедикъ 191, 193, 213.
Мавроги 70, 73, 253.
Магарево 236.
Магерова-колиба 176 Магура 196.
Маданъ 25, 141.
Маданище 81, 141
Мадано 141.
Маданска (рЪка) 141.
Мадара 95, 248.
Маджаръ-тепе 103.
Маджаре 23, 103.
Маджарско-кладенче 103.
Македония 59, 62, 97.
Маково 227.
Макра 248.
Макрешъ 227.
Макриево 248.
Малъ-юкъ 197.
Мала Влахия 76.
Мала Кутловица 246.
Малешъ 190.
Малешево 81, 190.
Малибухалщица 85.
Малка Бр-Ьстница 246.
Малки Самоковъ 64.
Малко-Чочовени 246.
Малорадъ 80.
Манастиръ 168.
Манастирица(Г. и Д.)168.
Манастирище 168.
Мангалия 59, 89.
Манджаринъ 104.
Манзулъ 236.
Марашъ 146.
Марашки Тръстеникъ 146.
Маренъ 175.
Марица 36, 181.
Маркели 48.
Марковъ-камъкъ 131.
Маркова-могила 131, 196.
Маркова-стжпка 131.
Маркови-кули 131.
Марковицъ 131.
Марковица 131.
Марково 134.
Марковча 95.
Маркови-кукли 131.
Марна-тепе 175.
Марно-поле 175. Марбния 56, 62. Мартиница 133.
Мартинова-чука 133.
Марцианополисъ 18, 45, 123.
Марцилъ 23, 48, 61.
Марянъ 175.
Матара 79, 248.
Матарчица 249. Махалата 158. Медведь 232. Медвенъ 24, 240. Меденикъ 143.
Медетъ 232.
Медковецъ 143, Медно-гумно 143. Медуница 232.
Мезарлъкъ 169.
Мездрея 162.
Мезекъ 61.
Мекишъ 225.
Мела 216.
Мелдия 45.
Мелна (Г. и Д.) 216.
Мелна (р^ка) 216. Мелникъ 79, 214, 216.
Мелникица 216.
Мелникичъ 216.
Мелнишка (рЪка) 216.
Мело 216.
Мелово 19.
Меловет’Ь 216.
Мелта 45.
Меляне 33.
Мензиля 161.
Мензилски-пжть 161.
Мермера 217.
Мерулъ 77, 224.
Месемврия 56, 62.
Месинъ-калеси 75, 154.
Места 37, 60, 68. Меча-поляна 232.
Мечи-лжкъ 232.
Мечита 169.
Мечка 232.
Мечкарица 232.
Мечкатица 232.
Мешатлъкъ 169.
Мещица 228.
Миджуръ 131.
Мидирисъ 41.
Мизия 59, 63, 67, 97.
Микре 72.
Милковица 42.
Миндя 269.
Мирковци 51.
Мисловщица 82.
МитириЗово 41, 154.
Михалци 135.
Младо Нагоричино 250, Могила 196.
Могилата 163.
Мода-касаба 156.
Мокра 19.
Мокра-гора 192.
Мокренъ 192.
Мокрена 182.
Мокрешъ 227.
Мокрищата 182.
Моминъ-градъ 136.
Моминъ-кладенецъ 136.
Момина-баня 136.
Момина-долина 136.
Момина-клисура 136, 208.
Момина-могила 136.
Момина-скала 216.
Момина-стена 136.
Момчилъ-баиръ 132.
Момчилова-маара 132.
Момчилово-градище 132.
Момчилово-кале 132.
Монастиръ 168.
Моноспитово 259.
Морава 60.
Мориово 78, 173, 256.
Моровица 173, 256.
Морунецъ 49.
Моруница 237.
Мосина 46.
Мочинъ-шаваръ 181.
Мраморъ 217.
Мраморенъ 217.
Мугерица 163.
Мулешки-чучуръ 179, Мундепа 47. .
Мундрага 48.
Мургашъ 19, 253.
Мургевица 253.
Мургенецъ 253.
Мурджовецъ 253.
Мурсалица 253.
Мусей 196.
Мусина 69.
Мусли-чалъ 198.
Мъгленъ 78.
Мърваци 142.
Мързянъ 269.
Мъртвината 189.
Мъртвица 189.
Мърчево 253.
Мжгура 41, 163. Мжтенъ-заливъ 252.
Мжтна-рЪка 251.
Мжтница 26, 80, 254.
Нагояса 28, 77, 134.
Надарево 41.
Надърлъкъ 41.
Налбантларе 144.
Неаполисъ 17, 56, 71.
Небетъ-тепе 117, 263. Невля 95.
Негованъ 91.
Недобърско 61.
Неегърщица 77, 84, 255.
Неозиконъ 72.
Непритва 269.
Нерези 145.
Нерезине 145.
Несеро 91, 269.
Несла 28, 269.
Несретна-клисура 208.
Нигрилъ 77.
Нидже 254.
Никополь 63.
Никюпъ 60, 75, 95.
Никулщица 83.
Нирецъ 212.
Ница 254.
Ницеа 44.
Нова Загора 48, 250.
Нова-махла 158.
Новградъ 250.
Нове 45.
Нови-хань 159, 250.
Ново-бърдо 250.
Ново-село 52, 157, 250.
НЪмски-гробища 103.
Обнова 40.
Оборище 160.
Образцовъ-чифликъ! 46.
Обреща 194.
Обручище 171.
Овата 203.
Овча-могила 236.
Овче-поле 203.
Огоста 60.
Ограшъ 164.
Оград ището 163.
Огреякъ 257.
Одивой 269.
Оескусъ 45.
Озирово (Г. и Д.) 263.
Озремъ 269.
Окната 213.
Окчиларъ 115.
Оливерица 132.
Омана 227.
Омуртаговия-мость 121.
Описена 47.
Орбелосъ 15, 81.
Оризаре 116.
Оризари 228.
Орлица 238.
Орловецъ 238.
Орлово-гнЪздо 238.
Орлощица 84.
Орля 238.
Орлякъ 238.
Ормана 220.
Орниче 145.
Орта-кумъ 248.
Орта-кьой 248.
Орта-махле 248.
Орханъ-кьой 41, 94.
Орхане 41.
ОрЪовъ 224.
ОрЪховъ 79.
ОрЪховица 224.
ОрЪхово 224.
Ор^шакъ 226.
ОрЪшецъ 225.
Оселна 236.
Осенецъ 222.
Осеновъ-лакъ 222.
Осиковица 223.
Осиково 64, 223.
Осички-долъ 223.
Осленъ Криводолъ 236.
Османъ-пазаръ 148.
Осмаръ 149.
Осоговска планина 193.
Острецъ 26, 195, 241.
Остреница 241.
Острица 241.
Остъръ-камъкъ 241.
Осъмъ 15, 60.
Отманлии 141.
Охридъ 55, 58, 59, 70. Охридско-еЗеро 181. Павл икени 51, 171. Павликенски-гробища 171.
Падалище 159, 266.
Падалището 159.
Падалото 42, 43, 159.
Падалщица 83, 84.
Падешь 263.
Падещица 84.
Паламарица 81, 205.
Паланка 156.
Паланката 156.
ПаланкитЬ 156.
Палатъ 34.
Палатово 159.
Палеокастро 154. v Памуклукъ 25, 228. Панагюрище 73, 148. Панаиръ-гедикъ 148, 199.
Панака 69.
Пангей 36, 164.
Панега 60, 69, 164.
Пандъкли 66, 224.
Пантеле 167.
Папазъ-кьой 169.
Папазъ-чаиръ 170.
Папазли 169.
Паралово 193.
Парамунъ 18, 24, 117.
ПарилкигЬ 187.
Парория 48.
Парчовица 133.
Пастухъ 147.
Пастуша 235.
Патарица 171.
Пателеница 167.
Патлейна 167.
Патрахилъ 27, 73, 188, 216, 257.
Патрещица 85.
Патулия 91.
Пауталия 45.
Паша-бунаръ 111, 179.
Паша-кьой 25, 111.
Пашаница 81, 111.
Пашини пояти 111.
Пашмакли 25, 94, 120.
, Пашовица 81.
Пела 122.
Пелагония 70.
Пелатиково 81, 115.
Пелешечка могила 201.
Пелишатъ и Пелешатъ 200.
Пеония 59, 67, 97.
Перемболе 45.
Периволъ 72, 77, 145.
Периловецъ 92, 134.
Перинъ 174.
Перинъ-градъ 174.
Перинтъ 44.
Перистеръ 240.
Перникъ 174, Перперакъ 143. Персеида 122.
Перунъ 174.
Перунъ-градъ 174.
Перущица 18, 70, 73, 83, 84, 240.
Петь кладенци 259.
Петково 134.
Петра 70, 73, 215.
Петревене 18, 73, 81, 215.
Петрефетинъ 136, 216.
Петричъ 215.
Петришоръ 77, 216.
Петрова-долина 127.
Петрохански-проходъ 209.
Петрусъ 216.
Петруша 215.
Петърница 215.
Петърчъ ,215.
Пехцето 140.
Пехчево 140.
Печенакъ 89, 101.
Пещьта 26, 212.
Пещане 19.
Пещёне (Г. и М.) 213.
Пещера 142, 212.
Пещерна 212.
Пеячево 48.
Пилафъ-тепе 242.
Пиргиционъ 48. Пйргосъ 61, 64, 155. Пирдопъ 225.
Пиретензиумъ 46.
Пирея 227.
Пиринъ-планина 174, 193.
Пировецъ 23.
Пиряса 269.
Писаната-цръква 257.
Пиянецъ 59, 68, 97.
Плавило 140.
Плавица 143.
Пладнище 146.
Плакалница 25, 140.
Плана 192.
Планина 192.
Планиница 192.
Планщица 83, 84.
Плевенъ 226.
Плешива 244.
Плешивецъ 244.
Плешивица 244.
Плешивото-устие 241.
Пловдивъ 15, 33, 59, 68.
Плотинополисъ 45.
Плъвдинъ и Плъвдивъ
52, 58, 151.
Пляшово 52, 244.
Побитъ-камъкъ 266,267.
Повря 269.
Погледецъ 263.
Подграда 156.
Подградецъ 156.
Подградо 156.
Подмочани 182.
Поибрене 64.
Поимия 51.
Полатенъ 160.
Полатово 160.
Поликрайще 203.
Пологъ 245.
Полощица 83.
Полско Косово 192.
Полтимбрия 122.
Полугаръ 160.
Поморница 260.
Помочна-поляна 182.
Помпеанополисъ 45.
Понерополисъ 34.
Поноръ 212.
Попови-печъ 212.
Попово 169.
Поповяне 169.
Поровецъ (Г. и М.) 234.
Поромино 72, 117.
Поте 69, 186.
Потемнишко 23, 40,253.
Потидея 122.
Потукъ 64.
Правецъ 265.
Правъца 265.
Прапора 267.
Превала 198, 211.
ПредЪлъ 198.
Прекачъ 211.
Прекопа 162.
Прекопаникъ 162.
Прелогъ 198, 211.
Преславъ 36,66,79,133.
Преславецъ 133.
Преслопъ 198.
ПресЪка 210.
Прибой 160.
Прилепъ 79, 266.
Присой 189.
Приста 45.
ПрисЪка 267.
Прича 269.
Пробойница 262.
Провадия 236.
Проватонъ 71.
Прогледъ 263.
Прогледецъ 263.
Прогоня 147.
Продуняса 77.
Продъница 213.
Пролазница 211.
Пролома 208.
Просеникъ 228.
Просоченъ 210.
ПросЪкъ 79, 206, 210.
ПросЪка 210.
ПросЪченикъ 210.
Протопопинци 169.
Прохода 209.
Пръскалото 266.
Пседерци 237.
Пулпудева 15,34, 52, 58.
Пчелина 240.
Пчелинци 240.
Пърженакъ 189.
Пърнаръ-дагъ 36.
ПЪснопой 266.
ПЪсченикъ 218.
Пждарево ИЗ.
Пждарско 113.
Равенъ 49.
Равеньта 227.
Равна 203.
Равна-тикла 267.
Равни-чал^» 197.
Равнище 203.
Равно 79, 203.
Радей 269.
Радиненецъ 40.
Радне-махле 158.
Радомйръ 127.
Радомира 133.
Радомирецъ 133.
Радомирци 135.
Радуилъ 33.
Разбой 116.
Разбойна 116.
Разкола 243.
Разлогъ 205.
Райково 134.
Ракита 79, 223.
Ракитовецъ 223.
Ракитово 223.
Раковъ-долъ 218.
Раковица 218.
Ральово 132.
Рамна 60.
Ранискелосъ 46.
Расникъ 227.
Расоватецъ 243.
Ратица 115.
Рахово 20.
Ращане 224.
Ресенъ 80.
Ресилово 69.
Ржана 26, 189.
Рйбарица 181, 237.
Рибенъ 181.
Рибина 181.
Рибно-езеро 79, 81.
Рибново 181, 237.
Рила 37. г Рипкавица 266.
Ришъ 269.
Рогозенъ 226.
Рогозово 41.
Родопи 62.
Родосто 37.
Ролигера 47.
Ромаиь 226.
Романова-могила 133.
Росенъ 172, 225.
Росенъ-баиръ 225.
Росенова-поляна 225. Росеня 172, 225.
Росица 51.
Росоманъ 225.
Рошава Драгана 244.
Рошава-могила 244.
Рудари 139.
Рударка 139.
Рударско 139.
Рударщица 85, 139.
Рудево 139.
Рудината 199, 217.
Рудищата 139.
Рудище 139.
Рудището 139.
Рудникъ 139.
Рудьовица 139.
Руенъ 189, 257.
Ружинци 135.
Руй 225.
Рупината 139.
Рупски-долъ 139.
Рупча 96, 139.
Рупчосъ 52, 139.
Русал ийска-могила 172.
Русал ийса-поляна 172.
Русалски-гробища 172.
Русалски-лжкъ 172.
Русаля 172.
Русе 63.
Русокастро 150, 154.
Руховецъ 65.
Р^зньовегЬ 193.
РЪка 180.
Р-Ьчка 180.
РЪчка (Г. иД. БЪла) 180.
Р'Ьчковецъ 180.
Ржчене 180.
Садина 243.
Садовецъ 145.
Садовикъ 145.
Садово 145.
Сакаръ-балканъ 244.
Сакаръ-планина 37, 94, 244.
Сакарка 244.
СаламанитЬ 268.
Саламаново 268.
Салашъ 160.
Салихъ 220.
Самодивска-могила 172.
Самодивска-поляна 172.
Самодивско изворче 172.
Самоковъ 25,64, 79,140, 141.
Самоковище 141.
Самоковището 141.
Самотраки 62.
Самуилецъ 1127.
Самуилица 127.
Самуилова-могила 127.
Самураново 234.
Самуровъ-трапъ 234.
Саса 103, 142.
Сасани 103.
Сасе 142.
Сараево 159.
Сарай 159.
Сарандопорисъ 259.
Саранбей 40.
Сараньово 40.
Сарпъ-дере 199.
Сарж-гьолъ 181.
Сарж-меше 221.
Сарж-яръ 252, 257.
Св. Власъ 166.
Света-вода 168.
Св. Врачъ 166.
Световрачене 166.
Св. Георги 168.
Света-гора 190.
Св. Илиенски възвише-ния 168.
Св. Илия 168.
Св. Константинъ 168.
Св. Марена 175.
Св. НедЪля 168.
Св. Никола 168.
Св. Петка 168.
Свищовъ 64.
Своге 261.
Своде 261.
Себастополисъ 47.
Севлйево 222.
СедемтЪ-езера 259.
СедемтЬ-могили 259.
Сеидъ 112.
Сейменъ 116.
Селиврцр 36, 62.
Селище 157.
Селце 157.
Селча 95, 157.
Селяни 19.
Семчинъ 269.
Семчиново 269.
Сергентай 43.
Сергьовецъ 268.
Сердика 15, 59, 97.
Сердаръ-чифликъ 112.
Сеферъ-бунаръ 116.
Сеферъ-кьой 116. Сеферъ-чешме 116, 179.
Сибярце 270.
Сивриджа 241.
Сиври-тепе 241.
Сиври-чалъ 241.
Сиврия 241.
Сидера 144, 210.
Сидерокастронъ 144, 155.
Силистра 53, 59, 61, 75, 95, 150.
Сингуръ 259.
Сингуря 259.
Синджирлии 194.
Сини-виръ 257.
СинитЬ-камъни 257.
Синьо-бърдо 193.
Сирманъ 134.
Сирнота 45.
Ситово 228.
Сихня 269.
Скакавица 269.
Скакля 266:
Скаловитецъ 216.
Скаптопара 46.
Скаптосиле 43.
Скаскопара 46. Скафида 268.
Скиртиана 44.
Скодреносъ 46.
Сколдиня 24, 226.
Скопарникъ 23, 60.
Скопие 53,59,60,70, 75.
Скорилъ 198.
Скочивиръ 263.
Скравена 26, 262.
Скребатна 227.
Скребатно 80, 219,227.
Скръвеникъ 213, 262.
Скръвеница 262.
Скриеница 262.
Скрино 269.
Скриптенецъ 24, 244.
Славеино 40.
Славиеви гори 130.
Сладница 52, 260.
Сладницата 261.
Слана-бара 184.
Сланище 218.
Сланището 184.
Сланница 184.
Слано 49.
Сланутъкъ 228.
Слатина 80.
Слепче 49.
Сливата 224.
Сливенъ 261.
Сливница 251.
Сливово-градище 224.
Словникъ 51.
Слокощица 82, 83.
Смилева-долина 131.
Смилева-скала 130.
Смилево 131.
Смилецъ 131.
Смиловене 131.
Смильовецъ 131.
Смильовица 134.
Смилянъ 98.
Смоквица 224.
Смоково 20.
Смолница 217, 252.
Смолско 252.
Смоляновци 252.
Смърданъ 113.
Смръдливица 260.
Смръдливо-езеро 260.
Смърдливщица 260.
СмЪдовица 253.
СмЪдово 253.
Собаста 47.
Соволщица 83.
Соволяно 69.
Созбполъ 35,62,72, 261.
Соколаре 25, 121.
Соколовецъ 239.
Соленъ-кладенецъ 260.
Солената-вода 260.
Солище 184, 218.
Солу-маара 117.
Солу-дервентъ 117, 208.
Солунъ 59.
Сопо 178.
Сопотъ 23, 178.
Состра 45.
Сбткя 261.
Соуджакъ 177, 178,188.
Соукъ-пунаръ 188.
София 37, 167.
Софлу 37.
Сохаче 28, 243.
Сохая 243.
Спанчево 73, 243.
Спанчица 243.
Сперла 28, 69.
Срацимиръ или Сраци-мирица 130.
Сребърница 144.
Сребърно коло 144.
Сръбинъ-чешма 104.
Сръбски-гробища 104.
Сръбски Самоковъ 104, 141.
Сръбско-село 104.
СрЪдецъ 55, 58, 59, 75.
СрЪдна-гора 192, 248.
Ср’Ьдор’Ькъ 248.
Станимака 72, 207.
Станци 260.
Стара Загора 35.
Стара-планина 53, 193, 246.
Стара-рЪка 180, 249.
Стариградъ 249.
Старидолъ 249.
Старово 249.
Старо Нагоричино 249.
Старо-ново Орехово 249.
Старопадалишка-махала 159, 249.
Старо-село 66, 157.
Старчовецъ 249.
Стене 44, 206.
Стеница 48.
Стенско 207.
Стенче 207.
Стибера 44.
Стифаръ 241.
Стобъ 63.
Стоби 48.
Стогова-планина 242.
Столникъ 25, 49, 112.
Сторгозия 45.
Стохълмие 259.
Стража 117.
Стражата 117.
Стражева 163.
Стражовица 117.
Стражица 117.
Страната 199.
Странето 199.
Стралджа 95.
Странджа-планина 22, 95, 163, 193.
Стратешъ 117.
Стратопара 46.
Стрезимировци 135.
Стрелча 95.
Стрема 60.
Стримонъ 15.
Строеве 81.
Струга 80, 206, 210.
Струинъ-долъ 200.
Струма 15,58,60,68,261.
Струмска-долина 200.
Струмица 36, 81.
Струпенъ 199, 265.
Струпецъ 199, 265.
Стръмни-дЪлъ 195.
Стубе лъ 179.
Стубело 179.
Стублата 179.
Студена 95, 178, 188.
Студена (Г.) 178.
Студенецъ 27, 178, 188.
Студено-буче 189.
Студенски-долъ 178.
Стъкленъ 79.
Стълбица 267.
Стъргелъ 210.
СтЪнскъ 207.
Сугаревецъ 250.
Сул ица 117.
Султанъ 110.
Султанъ-ери ПО.
Султаница 81.
Султанъ-сарай 159. Султанъ-тепе ПО. Сулу-дервентъ, вж. Со-лу-дервентъ.
Сулу-маара, вж. Солу-маара.
Сунгурларе 239.
Сунгуръ-махле 239.
Сурдулица 77, 202, 263.
Сусузъ 184.
Сусулъ 247.
Суха-гора 212.
Суха-р^ка 184.
Сухи-дЪлъ 184.
Сухи-печъ 212.
Сухи-чалъ 184.
Суходолъ 184.
Сухо-езеро 184.
Сучурумъ 263.
Сушица 37, 79, 184.
Сърандилица 259. Сърбё 23, 104.
Сърбенещица 85.
Сърбено бърдо 104.
Сърнена-гора 234.
Сърневецъ 234.
Сърница 234.
СъртоветЬ 195.
Съсека 161.
СЪкирна (Г. и Д.) 145.
СЪръ 59, 68.
Сюткя 261.
СжтЬска 207.
Таваличево 60, 81.
Тамбарасце 21, 87, 209.
Тарпаронъ 47. Тасъ-тепе 242.
Тасибеста *46.
Тасосъ 62.
Татаръ-кьой 158.
Татаръ-махле 107.
Татаръ-Пазарджикъ 94, 148.
Татарджикъ 107. Татарево 23, 107.
Татенъ 269.
Таушанъ 233.
Таушанъ-тепе 39, 233.
Тахино-езеро 52.
Ташъ-боазъ 215, 216.
Ташъ-тепе 216.
Ташлъкъ 216.
Ташчи 216.
Твърдица 66, 155.
Теаръ 43.
Теке 169.
Теке-Козлуджа 169.
Текиръ-дагъ 37, 53, 93, 165.
Текиръ-дере 169.
Текиря 169.
Тележане 52, 198.
Телишъ 198.
Телица 80.
Темна-гора 253.
Темната-дупка 253.
Темни-долъ 173. Теодоруполъ 36, 125. Термица 81.
Тесалоника 122. Тетевене 8, 264. Тетово-бърдо 265. Тетрелъ 225.
Тибиска 47.
Тивериополисъ 63.
Тиквешъ 70.
Тиле 44.
ТилкелиитЬ 233.
Тимакусъ 16.
Тимокъ 60.
Тихня 269.
Тодоричане 167.
Топъ-курия 242.
Топиросъ 45.
Топ лика 187.
Топлица 79.
Топля 187.
Тополово 19, 223.
Топракъ-хасаръ 163.
Торлакъ-махле 158.
Тракия 59, 62, 97.
Трану пара 16, 36.
Траузъ 270.
Траянъ (Г. и Д«) 124.
Траяно 124.
Траяновъ-валъ 125.
Траяновъ-градъ 124.
Траяновъ-друмъ 124.
Траяновъ-мостъ 125.
Траяновъ-пжть 124, 125.
Траянови-врата 125,209.
Траянополисъ 45, 123.
Трепету щи ца 84.
Тресавището 181.
Тресулъ 27, 181.
Три кладеници 178,259.
Тримонциумъ 58, 258.
Трипетлака 223.
Триполисъ 258.
Три уши 259.
Трихълмие 34.
Троекръсти 259.
Троица 167.
Троянъ 124.
Троянъ-друмъ 161.
Троянъ-хисаръ 154.
Троянски-пжть 124.
Тръпката 183.
ТръпкитЬ 183.
Тръстеникъ 226.
Тр-Ёвна 95, 119.
Треска 266.
ТрЪскавецъ 266.
Туденъ 24, 60, 68.
Тузла 184, 218.
Тузлукъ 37, 94, 218.
Тулеусъ 44.
Тулешово 51, 268.
Тулешова-странь 267.
Тулово 44.
Тумба 196.
Тунджа 60.
Турия 225.
Турла 19, 155.
Турлата 155.
Турна-тепе 230, 239.
Турна-чаиръ 230.
Турунджа 167.
Тутмеръ 91.
Тухтонъ 49.
Тученица 225.
Тъмрешъ 199.
Тъмръшъ 69, 200.
Търговище 148, 149.
Тържище 149.
Търша 160.
Търнава 224.
Търничени 124.
Търново 64, 79, 224.
Търнакъ 224.
Тюркменъ 23.
Убогово 149.
УгаритЬ 145.
Углярци 142.
Угрешъ 50, 104.
Узларъ 102.
Узунъ-баиръ 248.
Узунъ-касаба 157, 248.
Узунъ-окушъ 248.
Узундже-аланъ 248.
Узунджово 203,204,248.
Уино Алба 254.
Уитимаръ 89, 269.
Улувица 240.
У мни-до лъ 217.
Умнището 217.
УнгуритЬ 104.
Урвичъ 260.
Урзелъ 77.
Уровене 112.
Урселъ 232.
Урсовъ-лжкъ 232.
Урсулъ 77.
Урсулица 19, 77, 232.
Урумъ-ени-кьой 100.
Урумъ-кьой 23, 100.
Урумъ-чифликъ 146.
Ускана 44.
У сойка 189.
Усойна 189.
Усоица 189.
Усте 211.
Устие 211.
Устина 167.
Устово 64, 211.
Ушатови-дупки 28, 214.
Факия 228.
Фалковецъ 77, 239.
Фандъкли 224.
Фармакъ 169.
Фердинандъ 39.
Фетинци 136.
Филибе 61, 95.
Филипи 122.
Филипополисъ 15, 34, 57, 122.
Флорентинъ 60.
Фотовища 74.
Франгя 105.
Фращане 137.
Фрелинъ 270.
Френкъ-хисаръ 105.
Фригия 63, 97.
Фритени 77, 269.
Фролошъ 33, 72, 117.
Фунденъ 245.
Хайдушката пещера 177.
Хайду шка-поляна 117.
Хайдушка-чешма 117.
Хайнъ-боазъ (проходъ) 209.
Халка-бунаръ 245.
Хамбарлии 161.
ХановетЬ 159.
Харами-дере 116.
Харамлиецъ 116.
Харкома 268.
Харманлии 94, 145.
Хвойна 222.
Хасъ-кьой 120.
Хасаръ-тепе 163.
Хасекия 25, 120.
Хасково 81, 120.
Хасътъ 120.
Хедрускера 47. Химитлии 260.
Хисаря 41, 153.
Хисарлъка 153.
Хисарджикъ 153.
Ходжово 52.
ХлЪбово 41.
ХлЪвене 28, 161.
ХмЪлщица 228.
Хотница 268.
Хремщица 85.
Хубавене 250.
Хумата 217.
Хустето 211.
Хуталиджа 51. Цалапица 73, 226. Царвулщица 85. Царь Костадинъ и царица Елена 125.
Царевъ-градъ 108.
Царевъ-кладенецъ 109. Царева-ливада 109,118, 207.
Царева-могила 110.
Царева-пжтека 110.
Царевецъ 109.
Цареви-кули 110.
ЦаревитЪ кладенци 109.
Царево 40.
Царево-падало 110, 159.
Царево-селище ПО.
Царево-село 108.
Царевото-дърво ПО. Царина 146.
Царицинъ-гробъ ПО.
Царичина 25, 109.
Царичина-чешма 109.
Царска-клисура 206.
Царченецъ 109.
Церецелъ 66.
Цибрица 60.
Циганска-бара 106.
Циганска-махала 105.
Цигански-пжть 106.
Циклево 202.
Црешньово 224.
Цръна-гора 192.
Црънча 26, 96, 170.
Църква 166.
Църквица 166.
Цъцъръкъ 183.
ЦЬпена 89.
ЦЬрова 19, ЦЬровене 221. ЦЬрово 221.
Чадъръ-тепе 94, 197, 245.
Чаиръ 146, 221.
Чакмакъ-дере 217.
Чакмакъ-тепе 217.
Чакмаклж-юртлу 217.
Чала 197.
Чалтъкчии или Челтик-чии 146, 228.
Чамъ-дере 222.
Чамъ-курия 222.
Чамъ-тепе 169.
Чамурли 183.
Чамурлу-кьой 183.
Чанъ-баиръ 268.
Чанъ-тепе 268.
Чардъкъ (Г. и М.) 160.
Чардъклии 160.
Чарикманъ 91.
Чаталъ-балканъ 242.
Чаталъ-тепе 197, 242, 259.
Чая 37, 177.
Чгура 141.
Чебренъ 270.
Чеканчево 155.
Ченге 61.
Ченгене-кале 106.
Чепанъ 89.
Чепино 207, 208.
Чербулъ 77, 233.
Червезница 48.
Червенъ 252, 256.
Червенъ-бр’Ьгъ 52, 194, 256.
Червена-вода 256.
Червена-могила 256.
Червена-стена 27, 256.
Червената-черква 256.
Червено-меле 216, 256.
Червилище 257.
Черешово 224.
Черешникъ 19.
Черешница 224.
Черкезъ-кьой 107.
ЧеркезитЬ 107.
Черкезка-махала 107.
Черкезлии 107.
Черкезкото-селище 23.
Черковна 166.
Черенъ-окопъ 252.
Черна 255.
Черна-вода 253.
Черната-вода 177, 253.
Черната-скала 216, 253.
Чернаки 252.
Чернел ка 255.
Черна Места 255.
Черни Вить 255.
Черни-връхъ 253.
Черни’долъ 255.
Черни Искъръ 255.
Черни Ломъ 255.
Черни Осъмъ 255.
Черникъ 19.
Черничане 224.
Черноземъ 41.
Черно-море 53,252, 255.
Чертиградъ 152, 173.
Черчелъ 268.
ЧеститЬ могили 260.
Четате 154.
Четиредесеть извора 259.
Четиредесеть могили 259.
Четирци 259.
Чешко-пазарище 104.
Чешко-поле 23, 104.
Чибаръ 270.
Чилъ-тепе 191.
Чил ингиръ-махле 141.
Чипровци или Чипоров-ци 145.
Чифликъ (Г.) 146.
Чифте-баня 187.
Чифутъ 105.
Чичево 70.
Чобанъ-азмакъ 181.
Чобанъ-дере 147.
Чорковна 166.
Чорлу 61.
Чортленъ 174.
Чортовецъ 173.
Чукарката 197.
Чукуръ 190.
Чукуръ-кьой 190.
Чумерна 253.
Чунголъ 89, 269.
Чурилъ 198* Чурилица 198.
Чурулъ 77.
Чъртовецъ 173.
Шавара 226.
Шайтанджикъ 174.
Шайтанъ-кюпрю 174. Шамако 226.
Шанъ-баиръ 268.
Шаръ-кьой 158.
Шаръ-планина 60.
Шаранполъ 163.
Шарапъ-таши 146. Шаратуръ 77, 218. Шатрово 269.
Шахинларъ 121.
Шашево или Сасево 103.
Шевря 28. Шегова 269. Шехъ-Джумая 149. Шипка 225.
Шипково 225.
Шипченски-проходъ 209.
Шишинци 135.
Шишкинъ-градъ 130. Шишманецъ 129. 130. Шишманица 129.
Шишмановъ-долъ 52, 130.
ШишмановитЬ-дупки 130;
ШишмановитЬ-кладен-ци 130.
Шишманово-кале 130.
Шишманово-поле 133.
Шлегово 25, 141.
Шлякно 141.
Шурдилъ 269.
Шуменъ 264.
Шумнатица 264.
Шумнене 264.
Шундола 270.
Щавица 277.
ЩетинитЬ 142.
Щипъ 59, 20.
Щръклево 240.
Щърково 240.
Юмрукъ-чалъ 26, 94, 197, 242.
Юнда 147.
Юндола 147.
Юренджикъ 154.
Юренлии 154.
Юреня 154.
Юрукъ-аланъ 107.
Юруклеръ 23, 107.
Юрушки-чалъ 106.
Юрушко-кале 107.
Юскюпъ 61.
Юстиниана Прима 47, 258.
Ючъ-бунаръ 259.
Ябланица 223.
Ябълково 223.
Яворецъ 222.
Я гуля 269.
Язовина 233.
Яйлъджикъ 192.
Яйлъкъ 192.
Яковщица 85.
Якорущица 84.
Ямборано 18, 60, 72, 148.
Яменъ 18, 72, 182.
Ямна 182.
Ямникъ 182.
Ямурджа-баиръ 190.
-Яна 33, 167.
Янещица 84.
Яница 79.
Янка 23.
Янтра 79.
Ярбата 77.
Ярдъмъ 94.
Ярджиловци 91.
Ясенъ 222.
Ясеново-кале 129.
Ястребъ-планина 239.
Жсенъ 129.
ПЕЧАТНИ ГРЪШКИ
Стр. Редъ 12 отделу Вместо Да се чете 2хбр-Рро$
24 18 м отежтевие отежтетвие
28 И отгоре вежд втак
35 И отдолу освобождение™ Освобождение™
48 1 я следъ Нова, да се прибави Загора
49 13 Кнтен Кнтен
69 17 отгоре рабара Рааара
72 15 отдолу ^теуЕра/о 2revt|iaxo£
74 1 отдолу еврмето времето
94 3 гласна съгласна
104 17 отдолу Росица Малки Вършецъ
117 13 отгоре минало минаЛи
159 6 отдолу villa villa
165 4 » Хора Хере
223 2 отдолу голЪмъ брой
СЪДЪРЖЛНИЕ
Стр.
Предговоръ..................‘...................... 5
Съкращения........................•............... 10
Уводъ. Общи бележки ............................. 13
Народни тълкувания на имената..................... 32
Промена въ селищнитЬ и м’ЬстнитЬ названия .... 34
Изчезнали и забравени имена................. . 42
Преведени имена............................ 52
ВидоизмЪнени и осмислени имена............. 54
Запазени названия...................4............. 61
Пренесени имена .................................. 62
Тракийски имена .................................. 67
Илирийски имена . •........................ 69
Имена отъ гръцки произходъ................. 71
Название отъ латински и вулгаро-латински произходъ 74
Славянски наименувания........................... 78
Названия отъ чуждъ произходъ съ славянски наставки 80
Имена съ наставката щица................... 81
Прабългарски и печенежко-кумански имена .... 85
Турски имена.................................... 92
Названия съ турски изговоръ................ 94
Ялбански названия ................................ 96
Имена свързани съ народность............... 97
Названия свързани съ имена отъ обществения животъ 108
Имена свързани съ войни, бунтове, войници, греи бежи и пр................................. ИЗ
Названия свързани съ привилегии, известии прав-
дини, задължения, данъци и пр. ............. 117
Имена, свързани съ лица ......................... 121
Имена въ връзка съ понятията жена, мома, мжжъ и пр. 135
Названия свързани съ занятия..................... 137
Названия свързани съ градъ, крепость, кула, село, постройка, старъ пжть, граница и пр....... 149
Названия въ връзка съ храмове, църкви, манастири, джамии, светии и пр........................163
Самодиви, змейове, зли духове, езически вЪрвания и пр..................................... 172
Названия въ връзка съ вода, рЪка, потокъ, изворъ, езеро, блато, мочуръ, безводие и пр.... 175
Имена свързани съ бани, топло и студено.......... 185
Стр.
Названия, свързани съ изложение на мЬстото на слънце, сЬнка, в’Ьтъръ и пр..................... 188
Названия свързани съ земеповръхностнитЬ форми — планина, височина, гребень, връхъ, седловина, стръмнина, долина, котловина, поле, равнина и пр.............<.............................. 190
ТЬснина, клисура, проходъ, проломъ и пр......... 205
Имена въ връзка съ пещери, пропасти, ями, вдлъб-натини и други подобии.......................• . 212
Съставъ на почвата........................... . 214
Названия въ връзка съ растения.................. 218
Имена въ връзка съ животинския миръ............. 229
Имена въ връзка съ външенъ видъ................. 241
Названия въ връзка съ голЪмина, малко, високо, ниско, широко, тЬсно, долно, сродно, горно, старо, ново и пр........................... 245
Имена свързани съ цв’Ьтъ — черно, б’Ьло, зелено, чер-вено, синьо, светло, мжтно, бистро и пр. . . . 251
Названия въ връзка съ количество.................258
Названия свързани съ миризма и вкусъ............ 260
Глаголни сжществителни.......................... 261
Названия свързани съ разни пред мети............ 266
Неопред-Ьлени названия........................ 263
Литература ..................................... 271
Показалецъ на имената . ... •................... 275
Печатни грЬшки................................ . 314
Съдържание.................................... . 315
Печатнмца Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во — София, № 212/1943 год.