КНИГА
1
1972
КНИГА
1
1972
На корицата
Дръжка от бронзова хидрия от с. Градница,
Габровски окръг. V в. пр. н. е.
Снимка Г. К итов
8 и г Іа соиѵегіііге
Апзе (Гипе Иусігіе сп Іігопхе сіи ѵіПаре Огабпіса,
ііёр. Ле ОаЬгоѵо. V'' 5. аѵ. и. ё.
Ріюіо О. К і I о ѵ
Народ. м> •* ’ В-с
Инв
АРХЕОЛОГИ»
Год. XIV
ОРГАН НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
ПРИ БЪЛГАРСКАТА А К А Д Е М И Я НА Н А У К И Т Е
197 2
За аулите и пренасянето на българската
столица от Плиска в Преслав
СТАМЕН МИХАЙЛОВ
Въпросът за аулите в Първата българ-
ска държава и за пренасянето на сто-
лицата от Плиска в Преслав не е по-
лучил досега задоволително решение
в нашата историческа и археоло-
гическа литература. Ето зато една статия,
конто има за цел да постави този въпрос
отново на разглеждане, смятам, не ще бъде
изіишна. Най-напред ще се спрем върху зна-
чението на думата аул, а след това и на въ-
проса за пренасянето на столицата в Преслав.
1. Значение на думата аѵ)у. Думата аул.
свързана с прабългарите, се утвърждава в
нашата научна литература с появяването на
труда „Абоба-Плиска“, в който са обнарод-
вани резултатите от направените през 1899—
1900 г. археологически разкопки от Руския
археологически институт в Цариград край
тогавашното турско село Абоба(днес Плиска).
Имайки пред вид главно внушителното зем-
лено укрепление на Плиска, Т. Успенски за-
ключава, че това е „древнее болгарское ста-
новище или аул"1. Със същата терминология
си служи и К. Шкорпил. За него „столица",
„аул“ и руското „становище" са равнозначни
думи.2 Едва ли може да има съмнение, че
думата „аул“, колкото и екзотично да звучи,
не е взета от езика на прабългарите, а от
гръцкия език. Това се вижда от самите пис-
мени паметници, наши и чужди, в конто тази
дума се среща — всички те са писани изклю-
чително на гръцки език. Най-интересният и
най-важен домашен извор, в който тя за
първи път е употребена, е надписът върху
Чаталарската колона, където се казва: „иаѵад
ѵ(5іуц а>іаоѵ()тау еі$ ті)? Пёохад тёѵ хацтюѵ /іеѵоѵта
епоіг)оеѵ амё-цт еі<; ті/ѵ Тоѵт^аѵ.. ,“3. Важността
на това споменаване в нашия случай се със-
тои преди всичко във факта, че думата аі'М)
е до известна степей смислово нюансирана
чрез съпоставянето й с думата тоѵ хацлоѵ
(от латинското сагариз), конто очевидно има
аналогично, но все пак не съвсем същото
значение. Думата аѵіц в гръцките писмени
извори редовно се употребява за означаване
на дворец независимо за какъв дворец се
касае — византийски или български. Така в
анонимния разказ от ръкописа на Ватикан-
ската библиотека, в който подробно се описва
превземането на Плиска от Никифор I в 811 г.,
думата аѵлц се среща три пъти в следните
контексти: „еі<;еі{Ні>ѵ тоіѵоѵ еІ$ ті/г аѵёі/ѵ тоѵ
Кооѵ/муѵ*, „ха'г аѵеі’&агг еі$ іа <і/і(]ода ій? аѵЛуеш,
„ё$Г]ёЛеѵ ёх ті/с; аѵХц? тоѵ аЯёоѵ Кіюѵ/иоѵ“ .4 В
търновския пък надпис е казано: т] аѵ)у /юѵ
И аоуаіа (моят стар дворец)6. Тук дворецът
на Дунав е наречен още 6 помпы; оТхос, къ-
дето оГхос е употребено, изглежда, в по-ин-
тимен смисъл, което на български най-добре
ще се преведе с „дом“. За да се подчертае
все пак, че този „дом“ не е обикновен, в
надписа той е придружен на едно място с
епитета ѵлёофѵ/ю?.
Но доколкото думата аул у нас се свързва
с прабългарите, нейното значение същест-
вено се различава от значението, което тя
1
има в гръцкия език. Това значение се опре-
деля преди всичко от номадско-скотовъдния
бит на населението, в чийто език се среща
тази дума. В татарски, казахски и кипчански
език, откъдето очевидно е заимсгвувана, тя
означава „село, юрти, намиращи се на едно
място“6. Същото значение има думата „аил“
в монголски език7, а в турски и азърбайд-
жански под аналогичната форма ау'іі тя се
употребява в смисъл на заградено място за
овце (егрек, кошара, на руски „загон")8. Та-
кива именно аули са имали и прабългарите
в тяхната кавказка прародина, когато са из-
живявали последния стадий на своя номад-
ски и полуномадски бит. На този етап от
своето социално-икономическо развитие пра-
българите не са се различавали съшествено
от своите съседи. Те не са знаели да дялат
камъка и да правят тухли. Не са познавали
монументалното каменно строителство Тех-
ните вождове не са живели в дворци. А се-
лищата им, макар че в хрониката на Захари
Ретор се наричат „градове", не са нещо по-
вече от събрани на едно място по-голям брой
юрти, както се вижда от съобщението на
същия автор, който изрично бележи, че из-
броените от него 13 племена, между конто
и българите (бургаре), живеят в палатки.9
Авторите, конто говорят за аули в Първага
българска държава на юг от Дунав, изпус-
кат пред вид два съществени факта, а именно:
1) че прабългарите не са единствените, конто
дават облика на съществувашите тогава в
границите на българската държава селиша и
укрепени пунктове. Преди тях по тези земи
са се били насганили вече славяните с тех-
ните племенни обединения и вождове и 2)
че прабългарите, конто се настаняват на юг
от Дунав и съдействуват активно за осно-
ваването и утвърждаването на новата бъл-
гарска държава върху част от територията
на победената византийска империя, не са
били вече номади. На Балканский полуост-
ров те идват не за да грабят, а за да се на-
станят на трайно местожителство в една
плодородна земя, вече столетия наред обра-
ботвана от местното тракийско население. И
ако тук и там срещаме все още някои черти
от техния неизживян номадски бит, напр. в
наличието на юрти, конто напоследък са за-
свидетелствувани и по археологически път
у нас,10 то това са само преходни форми,
конто естествено при неизбежната консерва-
тивност на битовите навици не са могли да
бъдат забравени така лесно. Тези преходни
форми на номадски бит не са били обаче
определяіци за социалния строй на прабъл-
гарите. И тъкмо по тая причина и харак-
терът на поселенията в новооснованата
българска държава не е имал много
общо с някогашния номадски бит на населе-
нието в неговата кавказка прародина. Това
особено важи за строежите на управляващата
класа, която по всякакъв начни е целяла да
се възползува от придобивките на тогаваш-
ната византийска култура. На първо време
съвсем естествено българите използуват за
свои нужди заварените от тях на Балкан-
ский полуостров укрепления, както преди тях
са ги използували други племена, конто за
по-дълго или за по-кратко време са се за-
държали по тези земи, като готи, хуни, авари
и др. В това отношение прабългарите са били
улеснени особено много от славяните, с конто
те влизат в съюз и конто преди прабълга-
рите са могли да оценят всичките предим-
ства на многобройните крепости и укрепени
селища (напр. селището при с. Садовец),
изградени преди тяхното идване на Балкан-
ский полуостров. За използуването в една
или друга степей на по-стари места и кре-
пости свидетелствуват почти всички разкопани
досега у нас средновековни селища и гра-
дове, а също така много църкви и манастири,
тъй като християнството въпреки гоненията
никога не е изчезнало нзпълно. За използу-
ването на по-ранни селища ние разполагаме
и с изричното свидетелство на Никифор Гре-
гора, което е в пълно съгласие с данните
от археологическите разкопки. В това съоб-
щение на гръцкия хронист се казва, че бъл-
гарите, след като напускали Волга, „... с го-
лямо множество преминали Дунава... Тогава
те завладели Македония... Като царска ре-
зиденция им послужил градът, който импе-
ратор Юстиниан издигнал като епископско
седалище и нарекъл Юстиниана Прима...
страната била преименувана България, а
Юстиниана — провъзгласена за столица на
българите"11. Очевидно тук става дума за
столицата на куберовите българи, конто се
настанили в Македония няколко десетки го-
дини преди образуването на Първата бъл-
гарска държава.12 Това съобщение, както и
фактът, че в много късноантични селища и
крепости се намират и раннобългарски мате-
риали, показва, че най-малкото в първите го-
дини от настаняването на славяни и прабъл-
гари на юг от Дунав не са били строени на
пусти места нови крепости и градове, а са
били използувани заварените, а когато пос-
ледните не са били годни за обитаване, то
2
с наличния строителей материал върху тех-
ните развалини сабили издигани нови строежи.
Това положение важи преди всичко за пос-
ледните две десетилетия на VII в. и за нача-
лото на VIII в. С други думи след второто
поколение от образуването на българската
държава можем да смятаме, че по отноше-
ние на строителството, поне що се отнася
до управляващата класа, са били вече зали-
чени всякакви следи от някогашния номад-
ски бит на прабългарите. А това ще рече, че
приблизително от Крум насам българските
владетели в областта на строителството са
били вече приобіцени към културните тради-
ции на Византия и са строили солидни кре-
пости и дворци, а не аули. Но тук същест-
вува и една неточност в терминологията, на
която заслужава да се спрем накратко.
У нас за аули обикновено се говори и тога-
ва, когато се касае за солидни строежи. Така
напр. укреплението при с. Цар Крум, в което
няма нищо номадско и нищо типично прабъл-
гарско, беше наречено аулът на Омуртаг.13
Геза Фехер смята, че думата асД/ у гръц-
ките автори не е нишо друго освен една
„българска форма на думата ау/'І"'4. Ако
това би било вярно, следва да приемем, че
гръцката дума е заимствувана от прабъл-
гарите, т. е. че тя е чужда дума в гръцкия
език. Това обаче не може да се докаже и
затованямаме никакво основание да смятаме,
че аѵЬ'і е българската форма на ауТІ. Пък
изобщо за някаква българска форма тук и
дума не може да става, защото българската
форма, единствена засега автентична, за изра-
зяване на това понятие е думата ’Оу/ос. И
може би Г. Фехер е на по-прав път1Б, когато
отъждествява именно тази дума с тюркските
ауТІ о^иі—пиі 01, а не гръцката дума аііМ},
която никъде в гръцките извори не се упо-
требява в смисъл на примитивно землено
укрепление или просто на заградено място,
нито пък в домашните ни извори тя има това
значение. Ето зато заключението на Г. Фе-
хер, че „не само думата ѴКДо? е сходна с
тюркската ауіЪ но и аѵлт] = аіі1 е една и съша
дума" и че "ОуАос и асД/ представлявали „само
различни гръцки преписи на същата прабъл-
гарска дума“16, се оказва неубедително. В
същност, както посочва и сам Фехер, най-
ранните прабългарски укрепления и в Плиска,
и при Битоля в Македония, където се наста-,
няват българите на Кубер, се наричат ифило?
а не аѵД/.17 В пояснение на думата аул тук
трябва да добавя, че в смисъл на отживе-
лица на номадския бит тя не може да озна-
чава солидно каменно укрепление, а обикно-
вено поселение от номадски тип, чияго за-
щитна система, ако такава изобщо същест-
вува, представлява най-примитивна ограда от
пръст и дървета. Солидно изградени аули
от камък и тухла, каквото е укреплението
при Цар Крум, досега никъде не са открити,
а доколкото такива има, те не се наричат
аули. Напр. в Монголия през IX в. има вече
кирпичени крепости, оставени от уйгурите, те
обаче се наричат „балгас", а не „аил“, въп-
реки че последната дума, както посочихме,
не е неизвестна в монголския език.
От всичко казано дотук може да се заклю-
чи, че за аули у прабългарите може да се го-
вори, само когато става дума за тяхната кав-
казка прародина, като при това под тази дума
трябва да се разбира не солидно каменно
укрепление, а сезонно селище от номадски
тип, състоящо се от известен брой юрти, гру-
пирани на едно място и евентуално включени
в една примитивна ограда. И ако у нас към
края на VII и началото на VIII в. все оіце
могат да се търсят някъде останки от пра-
български аули, то сигурно те не ще бъдат
намерени при дворците на българските вла-
детели, възприели изцяло местната строителна
традиция в областта на крепостното строи-
телство. Такива останки могат евентуално да
се очакват в по-отдалечените от центъра пра-
български селища, чиито обитатели са про-
дължавали сами да строят жилищата си поне
в първите години от настаняването им на юг
от Дунав по начина, по конто са ги строили
и укрепвали и в тяхната азиатска прародина.
Но очевидно е, че и тогава може да става
дума само за отживелици в строителството,
но не и за цялостно запазване на аулната
или аилната система в нейния номадски вид.
От всичко това следва, че думата аул, с която
се цели да се подчертае прабългарският ха-
рактер на известни строежи, съвсем неумест-
но се свързва с монументалните постройки
на българските столици Плиска и Преслав.
Интересно е да се подчертае фактът, че
Плиска в Чаталарския надпис е наречена
хайло?, а не аі’Д/. Думата хайло? означава
поле, а в случая временен стан в полето или
военен лагер (латинското сапіріщ). Очевидно
е, че авторът на Чаталарския надпис прави
разлика между хацло? и «йД/, иначе гой не
би употребил две различни думи за изразя-
ване на едно и също понятие в един и същ
надпис. Във Ватиканский анонимен разказ
наистина се говори за дворец (аіАц) и по-
точно за двореца на „безбожния Крум“.
3
Ние следва да отговорим на въпроса, зато
българите сами са нарекли столицата си кац-
пк, а не аѵіі'і. На този въпрос може да се
отговори правилно, само ако се държи сметка
за обстоятелството, че българите са привели
разлика между аѵЛр и канлос — разлика, конто
в гръцките извори не се прави, тъй като там
думата кадло? изобшо не се свързва с бъл-
гарските строежи. За да си обясним разли-
ката между тези думи, отнасяіци се към
строителството и военния бит на българите,
необходимо е да вникнем по-добре в тяхното
съдържание и главно да ги разгледаме като
израз на етапите на крепостното строител-
ство в отсамдунавска България през епохата
на Първата българска държава. Като имаме
пред вид, че значението на думата аѵіі'і в сми-
съл на дворец, двор е дадено от византий-
ските автори и възприето от българите, а
кгі.ыло? навярно е заимствувана в гръцкия език
от другаде, но се свързва с началното кре-
постно строителство у прабългарите, бихме
могли да приемем като твърде вероятно, че
с иацло? българите са означавали едно по-
примитивно, навярно землено укрепление, как-
вото ще да е било първоначално и укрепле-
нието на Плиска, а с ад’Ф/ — дворците и изобщо
монументалните строежи, конто са се изди-
гали на разни места в страната. Разбира се,
възможно е по традиция Плиска да е про-
дължавала да се нарича хадлос и по-късно,
когато се разрастнала в голям укрепен град
със солидни каменни и тухлени строежи, из-
дигнати по образеца на заварени тук по-стари
сгради. Едно подобно тълкуване ни позво
лява да си обясним зато думата аѵФ/се среща
по-често, а думата хадлос само веднаж, и то
отнасяіца се до Плиска, конто със своето
внушително землено укрепление безсъмнено
се нарежда между най-ранните и най-автен-
тични старобългарски твърдини.
В светлината на всичко, което казахме
по-горе, става ясно, че през първата половина
на IX в., или по-точно в 822 г., когато според
Чаталарския надпис са построени дворецът
и мостът на р. Тича, под пѵкі) не може да
се разбира примитивно прабългарско укреп-
ление, тъй като такива укрепления през тази
епоха са били вече неефикасни и са пред-
ставлявали изживян етап от крепостното
строителство в дунавска България. Прими-
тивните крепостни съоръжения сега вече са
били използувани само като временни за-
щитна средства, както се вижда от разказа
за гибелта на Никифор I във Ватиканский
анонимен ръкопис. И така ние идваме до за-
ключението, че в понятието щ’Ф/-гръцките и
българските автори са влагали един и същ
смисъл. В. Бешевлиев, който пръв правилно
ра.зясни значението на тази дума, посочи, че
тя има същото значение и в латинските пре-
води и по-специално в превода на Теофан
от Анастасий Библиогекар, където я срещаме
под формата согііз и където изразът тф-
аѵіі/ѵ е преведен: с;пе бісеЬаІиг
согіів.18 Във всеки случай ние не можем да
приемем, че гръцката дума аі’Ф/ освен дво-
рец или двор, е имала и второ, несвързано с
бита на византийските поданици значение, в
смисъл на примитивно землено укрепление.
Това ясно се потвърждава от самия Чата-
ларски надпис, от който е видно, че самите
българи не са употребявали думата аѵ/.і/ в
тоя смисъл, а вместо нея за означаване на
по-просто укрепление са използували думата
ха/іттк. Опитът на В. Тъпкова-Заимова да
докаже, че византийските автори под аул са
разбирали именно селище, а не дворец или
комплекс от по-солидни сгради, не изглежда
много убедителен, тъй като цитираният от
нея израз на Теофан трс: аѵщ;, на който
тя много държи, може да се отнесе със съ-
щата вероятност и към монументалното строи-
телство.19 В. Т.-Заимова правилно е схванала
обаче, че в Чаталарския надпис има противо-
поставяне между «і’Ф/ и подлое, но това про-
тивопоставяне не може да бъде между „по-
лето на Плиска" и „аула на Тича", както тя
мисли,20 а както се посочи по-горе, между
военния стан в Плиска и солидния дворцов
комплекс на р. Тича. В същност в това про-
тивопоставяне на аёф/ и хмдлос трябва да
видим по-скоро вярно отразено самото раз-
витое на крепостното строителство у бълга-
риге, което върви от станове или военни ла-
гери към дворци и укрепени комплекси, за
да се стигне накрая до истинските градове,
какъвто е наречен и Плиска (Плмскх гркдъ)
във Видението на пророк Исайя (XI в.).21 В
търновския надпис на хан Омуртаг, който,
изглежда, е по-късен от Чаталарския (между
822 и 831 г.), първоначалното и постоянно
жилище на хана е означено не вече като
военен лагер (и««лос), а по три различни на-
чини : бі'ио; {еід тдѵ тгаіаіоѵ оТхоѵ), 7таѵ<рѵ/ло<;
оіноя (хаі аѵа рёса тмѵ дѵаіѵ оі-хооѵ то>ѵ ла>’<рѵ[іа>ѵ)
И аѵІЛ] (ипі ало тцу аѵт.ііѵ /лёааѵ тогира?
ьш? тф> аѵіі'іѵ /лоѵ гф’ асхаіаѵ). При положе-
ние, че Търновският надпис е по-късен от Чата-
ларския22— съвременен на големите строежи,
конто предприема Омуртаг, лесно бихме си
обяснили защо в този надпис столицата не
4
е наречена харло?, а е именувана с думите
о.иос, тшѵсрѵііо? о,-’хо< и т. е. все с думи,
конто се употребяват за означаване на мо-
нументални постройки. В случая е съвсем
естествено да приемем, че след големите
строежи, конто Омуртаг извършва преди
всичко в своята столица, а след това на
р. Тича и на Дунав, думата хайло? не е вече
подхождала за означаване на неговото ме-
стожилище, тъй като в тази епоха то е пред-
ставлявало солидно каменно укрепление с
масивни монументални сгради, а не примити-
вен номадски стан. Търновският надпис е ва-
жен и в друго отношение: той показва съв-
сем ясно, че думите оі'хо?, литц г/ло? о’ко? и
аѵлгі са синоними. Във всички случаи те озна-
чават официални постройки. От друга страна
думата о-’хо? ни помага да разкрием още по-
добре съдържанието на думата «гЬ/. Едва
ли може да има съмнение в това, че думата
оі'хо?, а следователно и аѵАц е употребена
тук в по-интимен смисъл, т. е. в смисъл на
жилище на изтъкната личност, а не на селиіце.
На трето място Търновският надпис е важен
и за уточняване на времето, когато са извър-
шени споменатите строежи. И от Търновския,
и ог Чаталарския надпис ясно личи, че Омур-
таг непрекъснато е живял в стария си дво-
вец, т. е. в Плиска. А това ще рече, че този
дворец е съществувал преди 822 г., както
това се вижда ог Чатачарския надпис. О г
друга страна, ние знаем, че в 811 г. Плиска
е опожарена от Никифор, така че въпрос-
ният дворец, ако тогава е съществувал, едва
ли е останал незасегнат. Следователно по-
строяването или възобновяването на двореца,
в конто е живял Омуртаг, може да е сга-
нало между 811 и 822 г. Възможно е сгрое-
жът да е започнат още по времето на Крум,
ако се е касаело само до възсгановяването
на изгорели дървени части. Оэект на такава
дейност от страна на Крум или Омуртаг или
на двамата последователно може да бъде с
най-голяма вероятносг Големият дворец или
Тронната палата. Разбира се, това са само
предположения, конто могат да бьдат
научно обосновани с надлежни археологи-
чески разкопки.
2. Преместване на столицата от Плиска
в Преслав. Въпросът за преместването на
столицата в Преслав също не е изяснен в
задоволителна степей. По-специално досега
не е установено с положителност към кое
време се отнася това събитие, нито как
е възникнала втората столица — дали като
новооснован град-крепост или като старо се-
лище, което по време на преместването е съ-
ществувало успоредно с Плиска. В съіцност
по първия въпрос, ако се държим строго до
изворите, ние не притежаваме изрично ука-
зание, че столицата е местена, нито дори
изобщо, че е имало една централна столица.
И все пак докато за едно постоянно место-
жителство на български хан се подразбира
ясно от Чаталарския и Търновския надпис,
то за самото преместване не разполагаме
с никакви данни. В изворите няма специална
дума за столицата. Както виждаме, нався-
къде се говори за аѵлц, хіило? и по-рядко за
оі'хо? със съответните ласкателни епитети.
Какьвто и смисъл да се влага в тези думи,
очевидно е, че те не означават столица, за-
щото в противен случай, както се досещат
Т. Успенски и К. Шкорпил, би трябвало да
приемем, че в България през IX в. са същест-
вѵвали няколко столици—най-малкото три:
в Плиска, на р. Тича и на р. Дунав.23
Като автентичен документ за пренасянето
на столицата от Плиска в Преслав се смята
обикновено надписът върху Чаталарската ко-
лона.25 До откриването на укреплението при
Цар Крум почти единодушно се приемаше,
че дворецът и мостът, за конто се говори в
този надпис, се намират в Преслав.25 Само
В. Аврамов не възприе това мнение, смя-
тайки че теш строежи не се намират в ста-
рия Преслав, а край с. Цар Крум (старото
Чагалар), т. е. недалеч от мястото, гдето е
била намерена Чаталарската колона, за която
Аврамов също смята, че не е донесена от-
далече, а произхожда от някое близко укреп-
ление.26 След разкопаването на крепостта
Хисар кале при Цар Крум, както препоръч-
ваше Аврамов, и откриването наблизо на устои
на стар мост беше потвърдена догадката, че
дворецът и мостът, споменати в Чаталарския
надпис, се намират не при стария Преслав,
а в землището на с. Цар Крум.27 Напосле-
дък в Преслав бе открита втора крепостна
стена на Вътрешния град. В ьпреки че резул-
татиге от тези разкопки още не са обнарод-
вани, това откритие вече се изтълкува в ня-
кои доклади като указание за наличието на
аул в Преслав.28 С това отново се постави
въпросът за съществуването на Преслав
преди провъзгласяването му за столица.
По този въпрос напоследък се привличат и
данни, съдържаіци се в прабългарските ин-
вентарни надписи.29 Като оставим настрана
неточната терминология, за която вече гово-
рихме, а именно че не се касае за аул, а за
дворец или укрепление, трябва да признаем,
5
че всички доводи за съществуването на Прес-
лав преди преместването на столицата са на-
пълно убедителни и разкриват един безспо-
рен исторически факт.
Но в това отвошение може да се отиде
и по-далеч. В Преслав, също както и в дру-
гите български центрове от това и дори от по-
късно време, като Плиска, Мадара, Цар Крум,
Шуменска крепост, Търново, Червен и много
други, е имало и по-ранни строежи, заварени
от българите. Това показва още веднъж, че
последните не са се заселвали на пусти
места. Във връзка с това за Преслав бихме
изтъкнали, че Големият и Малкият дворец
основно се различават по своята строителна
техника, а освен това Малкият дворец е из-
граден и върху основите на по-стара сграда.
Може би не е случаен фактът, че тъкмо в
близост с този дворец бе намерена и римска
керамика.30 При това не трябва да се за-
бравя, че в местността Дели Душка, във Външ-
ния град на Преслав, бе разкопана ранно-
християнска църква, която В. Мавродинова
датира към V в. 1 Най-близкото селище, към
което може да принадлежи тази църква, е
старият Преслав. За ранен строителей период
говорят и някои от запазените части на кре-
постната стена на Вътрешния град. Тези части
показват, че стената е била изградена спо-
ред една строителна техника, която не се
среща никъде другаде в българските мону-
ментални строежи. Характерното в тази строи-
телна техника е това, че в емплектона, със-
тояіц се, както навсякъде, от дребни камъни,
заляти с хоросан, са поставени напречни бло-
кове, свързващи двете лица на зида и раз-
положени на около 2 м един от друг. Тази
оригинална техника, предвестник на дърве-
ните сантрачи, се среща в крепостната стена
на Тропеум Траяни, която е от IV в.32
През 1930 г. Кр. Миятев открива два во-
допровода от глинени тръби при Големия
дворец в Преслав. Той установява, че тези
водопроводи нямат нищо общо с двореца.
По въпроса за датирането на водопроводите
Кр. Миятев пише: „Наистина ние не позна-
ваме добре строителната история на старата
българска столица, но нейните дворци могат
да се отдадат с по-голяма вероятност на две
еи^хи и на двама български владетели, Омур-
тг. и Симеон, за конто документално се
знае, че са строили дворцови сгради в Преслав.
Естествено е, че в този случай въпросът се
решава от старинността на водопровода в
полза на Симеоновата епоха, която ще бъде
потвърдена при по-подробното разглеждане
на двореца и от ред други данни.“33 По въ-
проса за датирането на двореца Кр. Миятев
се оказва прав — най-голяма е вероятността
той да е от Симеоново време, но откога точно
са водопроводите, този въпрос не е ре-
шен и до днес. За да приемем обяснението
на Кр. Миятев за двата строителни периода,
следва преди това да отговорим на въпроса,
с кои по-стари сгради са се свързвали водопро-
водите, конто явно не са обслужвали двореца.
Също се поставя и въпросът, кога и от
кого са разрушени тези по-стари сгради, след
като се знае, че между Омуртаг и Симеон
Преслав не е разрушаван от никого. На тези
въпроси засега не може да се отговори с
положителност, затова се налага да бъдем
по-предпазливи, когато посочваме абсолютни
дати за строежите както в Плиска, така и в
Преслав.
Както се вижда от цитирания пасаж по
горе, Кр. Миятев твърди, че документално
се знаело, че Омуртаг и Симеон са строили
дворци в Преслав. Очевидно за времето на
Омуртаг той има пред вид данните на Чата-
ларската колона. Но, както вече посочихме,
решаването на този въпрос не е така лесно,
тъй като дворец и мост на р. Тича има и
при с. Цар Крум. Без да смятаме, че засега
е възможно някакво окончателно решение за
това, какво е построил Омуртаг в Преслав,
ние още отсега обаче сме в състояние да
твърдим, че Чаталарският надпис няма отно-
шение към пренасянето на столицата, нито
към основаването на Преслав. Що се отнася
до въпроса за отъждествяването на двореца
и моста, споменати в Чаталарския надпис,
този въпрос ще трябва да се реши преди
всичко въз основа на налипните археологи-
чески данни. Тук не трябва да се подценява
обстоятелството, че Чаталарската колона е на-
мерена именно при Цар Крум, а не в Плиска
или в Преслав. По всичко изглежда, че тя
не само не е носена от другаде, както на
времето твърдеше и В. Аврамов34, а тъкмо
обратно, както показват направените върху
нея дълбоки изсичания, правени са безус-
пешни опити оттук да бъде пренесена на
друго място.
Когато В. Аврамов за първи път отъждестви
споменатите в Чаталарския надпис дворец и
мост на р. Тича, макар и неопределено, с някои
от строежите при с. Чаталар (сега Цар Крум)
и тогава никой не му обърна внимание, той
отправи следния призив към учените, който
ще си позволя да цитирам текстуално, за да
се види заслугата на един скромен труже-
6
ник на науката, към когото тогавашните
историци са се отнасяли с незаслужено ви-
сокомерие. Той пише: „Учените не обърнаха
внимание на „Хисар кале“ и на „Султан са-
рай" при с. Вели бей. Но нека Българската
академия на науките, Археологическият инсти-
тут или Археологическият музей направят
разкопки при двете села и аз се надявам, че
там ще се открият още много паметници,
конто ще опровергаят теорията на учените,
ще подкрепят всецяло нашата теза и ще
хвърлят светлина върху много още тъмни
страница от миналото на нашите прадеди..
също вярваме, че могат да се намерят и
двата или поне един от „двата лъва", който
същият хан поставил „върху колоните". То-
гава не ще остане никакво съмнение, че тър-
сеният аул на Омуртаг е бил издигнат именно
тук."36 И действително направените разкопки
на „Хисар кале“ потвърдиха предвижданията
на В. Аврамов: върху едно обитавано
още през античността място е било изгра-
дено укрепление, което както със строител-
ната си техника, така и с намерените дребни
битови предмети и главно керамика, има
много общи черти с археологическите ком-
плекси на Плиска и Преслав. Нещо повече,
както предвиждаше В. Аврамов, тук бе от-
крита и очакваната каменна скулптура на лъв
с изрязани върху нея български знаци. Всички
тези факти ни карат /ха вярваме, че при на-
личните засега археологически материали те-
зата на Аврамов изглежда най-вероятна: в
Чаталарския надпис се говори за укрепле-
нието при Цар Крум, а не за строежи в ста-
рая Преслав. Впрочем това се вижда и от по-
нататъшната съдба на самата Плиска, която
се разраства тъкмо в периода, в който би
трябвало да се очаква нейният упадък. Свърз-
вайки Чаталарския надпис с преместването
на столицата, ние мъчно ще си обясним къде
е протекла строителната дейност на кавхан
Исбул при Маламир, след като се знае, че
басеини, водоскоци и сложна водопроводна
и канализационна мрежа в Преслав досега
не са открити, а известно е, че кавхан Исбул,
според Маламировия надпис от Шумен, по-
строил някакъв водоскок или водопровод
(аѵаруѵтоі’У1 * 3 4 * 6 7 * 9 10, по който случай били устроени
народни тържества.3,? При бъдещите проуч-
вания на укреплението при Цар Крум трябва
да се обърне по-сериозно внимание на откри-
тия там и наследен от късната античност ба-
сейн с водопровод, по който и сега тече вода,
за да се види дали в Шуменския надпис не
става дума за възстановяването от Маламир
тъкмо на това водоснабдително съоръжение,
наречено т’й^ѵтсѵ. В случай, че това мое
предположение се потвърди, ние ще имаме
още едно решително доказателство в полза
на отъждествяването на крепостта „Хисар
кале“ с извършения нов стратегически
строеж, за който се съобшава в Чаталарския
надпис.
1 Материалы для болгарских древностей. Абоба'
Плиска. — Известия русского археологического инсти-
тута в Константинопле, X, С., 1905, с 3 и 6 (По ната-
тък този труд ще се цитира ськратено АП.)
- Пак там, с. 544.
3 V. Везеѵііеѵ. Оіе ргоІоЬнЦагізсІіеп ІпдсйгіП
іеп. Вегііп, Акабетіе Ѵегіа^, 1963, р. 260 261, Й^-
107-113.
4 И в. Д у й ч е в. Нови житийни данни на имп. Ни-
кифор 1 в Ьългария през 811 г. — СнБАН, кл. ИФІ>О,
кн. IV, 1937, с. 149.
3 V. Вехеѵііеѵ. Ор. сіі. р. 247,	104—106
6 М. Ф а с м е р. Этимологический словарь русского
языка. 1. М., 1964. с. 96. Според определението на
В. Радлов аулът представлява юрти, събрани на едно
място и съставляващи социална единица, зависеша от
едно лице, чието име носи аулът. Юрти, конто в соци-
ално отношение са напълно независими, се смятат за
отделни аули, макар и да се намират в съседство.
\Ѵ. К а б 1 о И. Ѵегзнсіі еіпез ХѴбгіегЬисІіез бег
ііігк. Піаіекте. 1960,’я Сігаѵепітаце. Вб. I. соі. 74.
7 \Ѵ. К а б 1 о И. Ор. сіі., соі. 33—34.
4 М. Ф а с м е р. Цит. съч., с. 96.
9 Н. П и г у л е в с к а я. Сирийские источники по
истории народов СССР. М. — Л., 1941. с. 165.
10 Ж. Н. Въжарова. Юрта — жилището на пра-
българите. — В : Сб. Преслав. I. С., 1966 ; Вж. също :
7. Ѵагагоѵа. Тііе БІаѵя .яоиіі) оііііе ПапиЬе.—Міепб-
гупагоботѵу коп^гея агсііеоіо^іі з1о\ѵіап8кіе). И. ѴѴагя-
га \ѵа, 1965. р. 109, 118 и П^. 7—3.
11	К і с е р 1і о г О г е § о г а з, II, 2, Вб. 1, 26 В
К. Пііегісіі. ВугапііпіясКеп Оиеііеп гиг Ьапбег- ипб
Ѵоікегкипбе (5.—15. Лі.), Беіргі§, 1912. р. 10.
12	За локализирането на Юстиниаиа Прима са изка-
зани най-различни предположения, едно от който е, че
това е Охрид В официалііите документи на Охридската
архиепископия от XIII до XVIII в. гр. Охрид неизменно
се отъждествява с Първа Юстиниаиа (вж. Д у й ч е в.
За правата на охридските архиепископи. ИИД, XIV—
XV, 1937, с. 36—39, 41—43, 45, 47 и др.).
13	В. Антонова и Цв. Дремсизова. Аулът
на Омуртаг край с. Цар Крум, Коларовградско (проуч-
ания през 1958 г.). — Археология, 1960, кн. 2, с.
28-39.
11	Г. Фе х е р. Паметииците на прабългарската кул-
ра. — ПАИ, III, 1925, с. 18.
15	Пак там. с. 19—20.
16	Пак там, с. 20.
17	Пак там, с. 23.
ів В ж. В. Б е ш е в л и е в. Паралели. Към въпроса
за двореца (а'Ѵ.у) на първобългарския кан.—ИИД, XIV—
XV, 1937, с. 11.
19	В. Т ъ п к о в а-3 а и м о в а. Първоначалното бъл-
гарско селище и въпросът за аулите.—ИИБИ, 1956, кн.
6, с. 443. Що се отнася до възражението на Василев-
7
скпй, което споделя и В. Т. -Заимова по въпроса за не-
възможността пред една гръцка лума да стои обясне-
ннето „тъй наречения" (гір- Аеуоѵііёѵуѵ) вж. обширната
и убедителна аргументами на В. Бешевлиев, 11а-
ралели, с. 77—78.
20	В. Т ъ п к о в а Заимова. Цит. съч., с. 444.
21	И в. Дуйчев. Из старата оългаргка книжнина-
I. С., 1943. с. 156. Вж. и посочената там на с. 237 по-
стара литература.
22	В. Бешевлиев смята обратпото, че Търновският
надпис е по-стар от Чаталарския, понеже в последния
се среща і ръцката титла 4 7к Лгоѵ ао^ыѵ (вж. V. В е-
8 е ѵ 1 і е ѵ. Ор. сіі. р. 75).
23	АП, с. 236 и 552
21	Пак там, с. 547. Същите автори иосочват. че
въпросът за пренасянето на столината от Плиска в
Преслав е много тъмсн и неясен и че Преслав не е
възникпал вследствпе на препасяне на столицата, а е
съшествувал и преди преместването едновременио с
Плиска (пак там, с. 236 и 544).
В!> Пак там, с. 544—547.
20	В. Аврамов. Юбилеен сборник Плиска — Прес-
лав, 11, С., 1929, с. 93—94.
27	В. Антонова и Цв. Дремсизова. Цит.
съч., с. 28 и сл.
23	Въпросните доклади и сьобшения са чстени на
годишните археологически конференции на АИМ при
БАИ.
29	И в. В е н е д и к о в. Преслав преди да стане сто-
лица.— В: Сб. Преслав. 1. С., 1968. с. 39 47.
30	За тази находка съобщи пред секцията на сред-
новсковна археология проф. Ст. Станчев, гл. ръководи-
тел на разкопките в Преслав.
31	В. Иванова. Базиликата па Дели-Душка в
Преслав. — РП, III, 1948, с. 68 и 66, обр. 1.
32	V Рагѵа п. Сеіаіеа Тгорешп, соп8ідега(іі ібіо-
псе, II. — Виісііппі сипіізінпіі топшпепіеіог ізіогісе.
Висиге$1і, 1911. р. 167, I 4.
33	К р. Миятев. Разкопките в Преслав през 1930
година. — ГНМ, 1926—1931, V, с. 216.
31	В. Аврамов. Цит. съч.. с. 94.
35	Пак там, с. 94.
36	Под думата ага/іоѵтог трябва да се разбира не-
скоро водоскок или басейн, отколкото водопровод
(7’йраусоугГог). Към подобно тълкуване ни навежда пред-
логът ага, който означава възкачване, движение нагоре,
което тъкмо подхожда за водоскок или за басейн. При
това главният водопровод в Плиска, който идва откъм
Исбул, не се изкачва, а обратно — с іиза надолу.
37	В. Б е ш е в л и е в. Първобългарски надписи. Увод.
текст и коментар. - ГСУ, XXXI, 1, 1934, № 12, с. 43 —
44 и 100 101.
8иг Іез аиіз еі Іе ігапзіегі де Іа сарііаіе Ьиі^аге
де Ріівка а Ргезіаѵ
8ТАМЕК МІНАЛ.ОѴ
(Р ё 8 и т с)
Гап8 сеі агіісіе Гаиіеиг ехатіпе деих ^це8ііоп8;
1. Іа зідпііісаііоп ди то! аѵТ.7/; 2. 1е ІгапзГегІ сіе Іа
сарііаіе де РІівка а Ргезіаѵ. Еп се сіиі сопсегпе Іа 8І-
^піПсаІіоп ди тоі соппи дез зоигсез ёсгііев ^гессріе.ч іі
зопііепі Іе роіпі де ѵие зиіѵапі Іециеі се іегте
п'аигаіі гіеп де соттип аѵес Іа поііоп потаде д’„аи1“
(ауі'І). Бе тоі 8гес дёзірше а 8оп аѵіз дез ёдііісез
зоіідетепі Ьаііз. Іе ріив зоиѵепі дез раіаіз, аіога
с;ие Іе тог „аиі“ ауі'і п’езі иіііізё дие роиг де8 рори-
Іаііоиз потадез срп 8’оссираіепі д’ёіеѵа^е раг Іедиеі
оп епіепдаіі нп епсіоз а тоиіопз, еі дапз ипе ассер-
Ііоп ріив Іаг^е, ип сатретепі де уоигіез. І.е тоі аиі
(ауі7) езі Ьеаисоир ріив ргосЪе ди тоі ’ ОуЯос дапз іе 8епз
ои’оп Іиі ргёіе еп ВиІ^аг'е. Беіоп Гаиіеиг Іе тоі яарлпд
раг Іециеіоп дёзі^пе Іе сатр ІеРІізка дапз Гіпвсгірііон
де СаіаІаг деѵШ аѵоіг ип" 8і§піГісаііоп зетЫаЬіе
Б’аиіеиг езіііпе цие сеііе оррозіііоп дез деих тсіз
лгим.то? еі аѵ/.і] геПёіе ГёеоІШіоп дез сопзігисііопз де
Іогіеге88С8 сііег 1е8 Відйа,'е8. а рагііг ди сатр геігапсііё
Іизци’аііх сііаіеаих-іогіз еі сотріехез раіаііпв роиг аггі-
ѵег а де ѵгаіез сііёз сотте Гёіаіепі РІізка еі Ргезіаѵ.
Еп се сріі сопсегпе Іе ігапзіегі де Іа сарііаіе, се
п’ёіаіепі рав а яоп аѵіз дез ѵіііез поиѵеііетепі іолдёез
раг іев РгоІоЬиІ^аге.ч еі Гіпзсгірііоп де СаіаІаг пе 8е
гёісге шіііеіпепі а Іа Топдаііоп де Ргезіаѵ, таіз ріиібі —
сотте Іе топіге V. Аѵгатоѵ — аих оиѵгаоез ТогііПёз
ргёз де Саг Кгит ёіеѵёз киг ип ёіаЫіззетепІ ріив
апс еп.
За характера на раннобългарската
селищна мрежа в Североизточна България
СТАНЧО ВАКЛИНОВ
Днешна Североизточна България,
конто обхваіца района на Лудо-
горието (Делиормана) и Южна
Добруджа, е отдавна обект на
археологически проучвания. Осо-
бей интерес изследвачите на този
край са обръщали винаги на средновековните
български селища главно поради обстоятел-
ството, че в южните окрайнини на посочената
област са разположени първите старобългар-
ски столици Плиска и Преслав. Последните две
десетилетия бяха особено плодоносни в това
направление. Няколко групови експедиции и
самостоятелни обхождания попълниха архео-
логическата карта на областта до степей, която
неколкократно надхвърля оставеното ни от
К. Шкорпил наследство.1 Отдавна вече голе-
мите старобългарски центрове в Шуменски
окръг не стоят откъснати от заобикалящата
ги картина на поселения и некрополи, кул-
турно-исторически и хронологически свър-
зани с тях. Проблемът за тяхната поява, фор-
миране и развитое вече не може да бъде
отделен от по-общите проблеми на целия
район.
Но не само това.
Поселищната и етнико-историческа обста-
новка в днешна Североизточна България в
епохата, която съвпада с появата и първите
векове от съществуването на Първото бъл-
гарско царство, вече може да бъде свързана
с аналогични явления и факти на много не-
широка територия, която преминава по цяла Се-
верна Добруджа, по земите на Източно
Влашко,2 Молдавіи и Бесарабия,3 и се слива
с обширните степни райони на Северно Чер-
номорие, Приазовие и Северен Кавказ. И това
е напълно нормално. Този по-широк поглед
върху явленията на наша територия се на-
лага, по наше мнение, от две главни съобра-
жения, два главни фактора. На първо място,
това е географският фактор и, на второ,
историко-етническият.1
Без да се спираме на подробности, следва
да се изтъкне единството в палеогеографско
отношение на всички тези земи, като се почне
от предпланините на Северен Кавказ и се
стигне до Хемус. Това е обширен район, раз-
положен като ветрило около Черно море,
зает от степни земи и прорязан с големи
пълноводни реки, в конто се стичат много-
бройни по-малки притоци. По периферията
на този район и на различна дълбочина в
него са разположени големи широколистой
горски масиви. По цялото Черноморско край-
брежие са разположени стари, големи или
по-малки градове, някои от конто особено в
Таврика и по западнопонтийския бряг оце-
ляват през страшната епоха на хунското на-
шествие и продължават да бъдат предни по-
стове и носители на една и съща култура —
черноморско-византийската или, казано по-
обгцо, източносредиземноморската.
В същото време целият този район е
обхванат от една единна по своя характер
своеобразна култура, в която доминират но-
мадски черти или преходни към уседналост
форми. Остатъци от различно по произход
население, преживяло сътресенията на пред-
ходната епоха, се приютяват в планинските
земи на Кримския полуостров.6 В крайбреж-
ните градове живее обедняло и разнородно
по състав византинизирано население от за-
наятчии и търговци. Вътрешността на тези
степни земи се заема през периода, който
предшествува непосредствено или съвпада с
първите десетилетия от съществуването на
българската държава, от два основни етни-
чески масива — прабългарите и аланите. За
яснота на това, което има да кажем по-
надолу, оставяме настрана другите два стои-
чески елемента — на запад славяните, на изток
хазарите.
Очертаният по-горе географски и културно-
исторически район е изследван неравномерно.
Докато в Южна и Северна Добруджа сели-
щата и некрополите от интересуващата ни
епоха са до известна степей познати и от-
части изследвани, много по-малко знаем за
подобните находища в Източно Влашко с
изключение на селището при Дриду и в
Молдавия и Бесарабия. Почти непроучена е
обширната територия между Днестър и Дне-
пър. Затова пък земите в Крим,6 Таманския
9
2 Сп. Археологи», I, 1972
полуостров, течението на Кубан, Приазов-
ските брегове и поречието на Дон и Донец
са изследвани така добре,7 че позволяват да
се направят някои много важни изводи, конто
имат значение и за нашата страна, крайната
югозападна територия на този културен ареал.
Успехът в изследването на раннобългар-
ските селища и некрополи по Дон, Донец и
в Приазовието и тяхната цялостна историче-
ска интерпретация се дължи, както е из-
вестно, нз С. А. Плетнева. Методът на ней-
ната работа и по-специално начинът, по който
тя осмисля многобройните и разнообразни
археологически факти, имат принципно зна-
чение, което надхвърля далеч рамките на
изследвания от нея район. Те имат решаваіцо
значение при тълкуването и на аналогичните
археологически факти на наша територия.
Това се разбира още повече, като се има
пред вид, че социално-икономическите про-
цеси, конто могат да се отразят и в архео-
логическите култури, имат необикновено ши-
рок териториален обхват в номадските или
полуномадски общества, понеже се диктуват
от самия начин на живота им. Следователно,
когато се касае до едно номадско или по-
луномадско общество или дорн за общество,
за чието мигриране има преки исторически
свидетелства, ние не можем да очакваме па-
метниците. илюстриращи историята на тях-
ната култура, да се намират на една и съща
ограничена територия. За да издирим ранните
паметници на едно население, което е завзело
нова територия, за да се засели, трябва да
ги търсим не надълбоко, а надалеч. За яснота
достатъчно е да се приведе примерът с исто-
рията и културата на ранните готски пле-
мена, която се проследява както хронологи-
чески през няколко века, така и терито-
риално на хиляди километри разстояние, по
цяла Европа.
Като имаме пред вид всичко казано по-
горе, ние смятаме, че правилното тълкуване
на археологическите паметници в Североиз-
точна България от периода между края на
VII в. и ориентировъчно края на X в. може
да стане при свързването и съпоставянето
им с аналогичните паметници в целия степей
черноморски район.
Какво означава това в нашия конкретен
случай ?
Ако съпоставим данните, с конто разпо-
лагаме сега за раннобългарските селища в
Североизточна България, с това, което знаем
за раннобългарските селища в поречието на
Дон и Приазовието, ще установим много
важни аналогии. И там, и тук тези селища
са разположени край реки или вливаіци се
в тях малки притоци.* Необходимо е да се
отчитат настъпилите в Долнодунавския ба-
сен ч климатични и хидрографски промени,
при конто някогашнит.е пълноводни потоци,
конто са водели водите си от юг (от водо-
дела непосредствено северно от Плисков-
ското поле) към север и са се вливали в
Дунава, са почти напълно пресъхнали. Об-
ширните открити селища, разположени в се-
гашните суходолия, някога са лежали край
постоянни водоизточници, конто са гаранти-
рали на пастирското население важната за
добитъка вода. Но в Приазовието и поре-
чието на р. Дон се наблюдават някои раз-
лична в разположението и обхвата на сели-
щата, конто илюстрират различните етапи в
развитието на номадското общество по пътя
от чергаруване към оседналост, различна,
конто на наша територия не могат да се
установят. В какво се състоят тези раз-
лична ?
Сезонните пастирски станове край реките
в Подонието и Приазовието са много об-
ширни, без точни очертаниа. Те почти намат
културен пласт. Археологическите находки
са пръснати по иовърхността на терена на
големи разстояния. Очевидно тези поселения
са били използувани от големи колективи,
орди от стотици семейства, свързани с ро-
дови връзки дори в периода на разпадане
на родовите отношения. В някои от зимните
станове от този вид се намират останки от
каменни цокли на по-солидни жилища за раз-
лика от летните подвижни юрти. Големите
колективи на пастирските родове носят на-
званието курень.9
Втори тип пастирски селища има от 2 до
5 пъти по-ограничен обхват — между 100 и
600 м дължина и между 20 и 150 м ширина.
Те имат по-отчетливи археологически белези,
разположени са обикновено не непосред-
ствено до водата, а на по-високи тераси,
естествено защитени от терена. Етнографски
паралели позволяват да се отъждестви този
втори тип с аилната обществена организация
на 20- 30 бедни семейства, свързани със
стопанството на богат роднина скотовъд.
При тази организация много по-лесно се пре-
минава към оседналост поне на една част
от хората на аила, както и към класова ек-
сплоатация на бедните членове на рода. На-
ходките в тези станове-селища са много по-
вече, независимо че и тук липсва същински
културен пласт.
10
Описаните различна между двата вида
пастирски селища са не само териториални.
Дължим да подчертаем констатацията, на-
правена от С. А. Плетнева, че куренният тип
селища се датират в периода VI —VII в., тъй
като в тях се намират късове византийски
амфори, добре датирани в тази епоха, кера-
мика, лепена на ръка, котли с вътрешни уши.
Вторият тип, аилните селища, се отличават
с типична салтово-маяцка керамика, добре да-
тирана в ѴПІ—IX в. Това са поселения, конто
се превръщат бързо в трайни земеделско-
скотовъдни селища.
В Североизточна България ние познаваме
и единия, и другия тип селища. На някои
места в долината на т. нар. Кана гьол ние
сме вървели километри наред по едва забе-
лежими останки от първия тип селища, раз-
положени в самата речна низина. Веднага
трябва да се каже обаче, че този тип посе-
ления се среща у нас много по-рядко и ние
не сме напълно уверени дали селищата от
тоя тип, напр. при с. Боймир — с. Каолиново,
следва да отнесем към куренния тип па-
стирски стан по Плетнева. Много по-чести
в този район на страната са селищата от
втория тип, аилните. Те са по-малки, разпо-
ложени понякога по склоновете на долове,
водещи към Кана гьол. В тях освен обикно-
вените типове старобългарска керамика, да-
тирана в VIII— IX в., се намират и останки
от землянки, което ясно говори за вече осед-
налото стопанство на поне част от обитате-
лите им. Този вид селища са изключително
много в Южна Добруджа и Лудогорието. Те
се срещат както в сегашните суходолия в
средната и западната част на този район,
така и в долината на р. Батова. По-редки са
в източните части на Толбухински окръг.10
От тази съпоставка могат да се направят
някои изводи. Те се основават на две важни
предпоставки: Първо—това е съвпадението
на керамичните типове от нашите селища и
от поселенията от втория тип — аилните —
в поречието на Дон-Донец, т. е. керамика,
която и там, и тук се датира в епохата на
ѴПІ—IX в. Второ — това е безусловно доку-
ментираният факт — настаняването по Дол-
ния Дунав, Малка Скития и Долна Мизия
на Аспаруховите прабългари.
Археологическите факти следователно по-
казват, че в новосъздадената държава пра-
българското общество се намира в стадия на
аилната стопанска организация, която почти
веднага и за голямата част от народа на
прабългарите се превръша в преход към
оседнало земеделско-скотовъдно стопанство.
Развитието на прабългарското общество и
стопанство следователно до края на VII в.
може да се проследи в Приазовието и по-
речието на Дон-Донец по сезонните номад-
ски лагери от първия тип, а по-нататъшното
им развитие, тяхната оседнала култура — по
аилните селища, конто вече обхваіцат и дол-
нодунавските земи. Както се вижда, архео-
логическите факти съвпадат напълно с исто-
рическите данни за ранната история на пра-
българите.
Аил е тюркско название. Среща се във
формата ауіі или ауііі, където у изразява ве-
ларен оклузив, приближаващ артикулацията
до р11 Отдавна е доказано, че употребява-
ната в прабългарските надписи дума аѵЛі'і
няма тюркски произход, а е съвременна ви-
зантийско-гръцка дума с много стара исто-
рия.12 Има обаче в изворите за ранната исто-
рия на България едно географско название,
което навярно се свързва и произлиза от
тюрскското пуіі. Това е споменатата няколко
пъти у Теофан и Патриарх Никифор дума
Ъууіо? или о>2о?.13 Че това за византий-
ските автори е тюркско название, личи ясно
от думите на Патриарх Никифор: тблот лро?
оі'хтрлѵ Ілт')Ьыоѵ оууАоѵ тд одгі>ѵ иаіоѵ/леѵоѵ
г/чтЦ—„място, удобно за заселване, наре-
чено на техния език онгъл“. Описанието
на онгъла у двамата византийски автори и
главно у Теофан ясно показва, че онгълът
се намира на север от Дунава — между реки
и блата. Нямаме причини следователно да
отхв ьрляме възможността онгълът да е укре-
пената територия, заградена между Дунав,
Прут, бесарабските блата и валовете, конто
защитават тази област от север.14 На това
място съіцествува един огромен укрепен ла-
гер, една укрепена територия, където известно
време са се задържали главните сили на
Аспаруховите прабългари. Наистина южно-
бесарабските окопи не са проучени археоло-
гически достатъчно добре, но за нас е важно,
че те по своето местоположение и характер
на отбранителните съоръжения отговарят на
това, което знаем за ранните български укре-
пителни центрове на юг от Дунав.
Но ако идентификацията на Онгъла с
южнобесарабския укрепен стан е вероятна,16
това несъмнено ще има значение за тълку-
ването на понятието аил, агъл, онгъл при
раннобългарските находища в Североизточна
България. Несъмнено тюркското название
аил — агъл следва да се свърже и с укре-
пените аили в средшпната част на страната.
11
В известната ни досега поселищна мрежа
в Североизточна България има не само от-
крити селища. Тук-там, на различни места
между тях, се намират крепости, който са
служели навярно като заіцитни убежища за
околното население. Тяхното създаване и
развитие не са изучени чрез системни раз-
копки, с две изключения — градището при
с. Цар Асей и това при с. Кладенци.16 За
тяхната хронология не можем да кажем нищо
по-определено. Някои наблюдения при на-
шите разкопки в Кладенци обаче ни разкри-
ват един от начините, по който са се зараж-
дали тези укрепени лагери.
При градището до с. Кладенци ние имаме
работа не с допълнително укрепено първо-
начално открито селище, а с крепост, съз-
дадена наведнаж. То представлява неправи-
лен четириъгълник със страни, дълги между
120 и 170 м. Укрепено е с вал и ров и пър-
вите му поселници са използували юрти.’7
Веднага след създаването му са започнали
да правят трайни жилища, малко или много
вкопани в земята. Постепенно с течение на
десетилетията селището се разраства и в го-
дини на сигурност и спокойствие в страната
землянки започват да правят и в самия на-
сип на вала. Намерените раннобългарски ма-
териали го датират добре в периода между
VIII и X в., а мястото му насред път
между Плиска и Дръстър показва, че него-
вото създаване е свързано непосредствено с
организирането на територията зад челните
крепости, разположени на гог, където се е на-
мирал ханът и главната сила на войската.
И така, като вземаме пред вид точната
характеристика, дадена от византийските хро-
нисти на Аспаруховия онгъл в Южна Беса-
рабия, и данните, с конто разполагаме за се-
лищата от VIII—IX в. в Южна Добруджа и
Лудогорието, не можем да не направим из-
вода, че с названието аил-онгъл прабълга-
рите са означавали вече не изобщо селищата
на оседналите скотовъди, а укрепените се-
лища, създадени от държавната власт. Аили-
онгъли ще да са били следователно преди
всичко централните големи и по-малки кре-
пости, издигнати в стратегически най-важните
земи по посоката на главните стълкновения
с главния противник на новооснованата дър-
жава.’8 И наистина освен средния укрепен
онгъл в Плисковското поле ние имаме данни
за още два големи землени лагери-селища и
едно малко землено укрепление там,’у така
че напълно естествено е хан Омуртаг да на-
рича Плисковското поле в чаталарския си
надпис20 ад>’ж (жштад = сагприз), като под
това название ще да са разбирали „укрепено
поле“. Укрепени онгъли са били издигнати
и на други места. Изрично свидетелство за
това се съдържа в Чаталарския надпис, а
нови и сигурни археологически данни имаме
освен това и за един първоначален лагер в
Преслав.
Но лагерите на централната държавна
власт или онгълите, както ги нарекохме, са
се отличавали от останалите традиционни
аилни селища в страната сигурно не само по
здравите си укрепителни съоръжения, тра-
диционни или нововъзприети, а и по нещо
друго. Това, което по наше мнение е от-
личавало поне някои от тях, е наличността
на хански резиденции там.21 Сега поне със
сигурност знаем както по писмени, така и
по археологически данни, че омуртаговият
лагер при с. Цар Крум е възникнал като
укрепена ханска резиденция. Във вътрешната
крепост са открити основите на ханския дом,
банята и казармените помещения за вой-
ската.22 Такава ще да е картината и в Пре-
слав, където през 1971 г. край крепостната
стена на първоначалното укрепление се от-
кри и солидна банска постройка с хипокауст,
напомняща баните в Плиска и Цар Крум.23
Ето за такъв род укрепени резиденции се
отнася византийско-гръцкото название «7/^ —
аѵлаі у Теофан, в прабългарските гръко-
езични надписи и в анонимния разказ за похо-
да на император Никифорв България.24 Назва-
нието аіѴй, както показва текстът на Омур-
таговия надпис от църквата „Св. 40 мъченици"
в Търново. е синоним на названнето
(огио?) „дом“.2Б
Всички тези исторически епиграфски и
археологически данни се съгласуват, както
се вижда, много добре помежду си. Укрепе-
ните хански онгъли са очевидно няколко. В
тях има по-големи или по-малки дворци и
всичко, което е свързано с дворцовия живот
и стопанство. В този факт няма нищо чудно,
като се има пред вид естественият вътрешен
развой на едно младо класово общество с
оформена служебна аристокрация, ревниво
пазеща своите родови прерогативи.
Ние се помъчихме в изложеното дотук
да покажем, че появата и развитието на пре-
обладаващия боой селища в Североизточна
България през периода VII—IX в. са тясно
свързани със социалната, икономическа и по-
литически история на прабългарите. Разбира
се, животът на тези селища и цялостното
развитие на археологическата култура през
12
посочения период се усложняват от при-
съствието на славяни, но взаимоотношенията
1	К. 11] к о р и и л. Окопы и земляные укренления
Болгарии.—ИРАИК, X, 1905, с. 503 и сл.; Д. И. Ди-
м и т р о в. Някои въпроси по застрояването на ранно-
средновековните селиіца в Североизточна България
(VIII—XI в.). — В: I Міе^хіпагодогѵу Коп^гез агсііео-
Іо^іі Біотѵіагізкіеі. IV. \Ѵгос1аеѵ-\Ѵаг8хагѵа-Кгакогѵ, 1968,
с. 71 и сл.; Д. И. Д и м и т р о в. Някои въпроси по
проучването на ранносредновековните селища в Северо-
източна България. — Музеи и паметници на културата,
1967, кн. 4, с. 1 и сл.
2	Е. 7 а 11 а г і а. Зараіигііе де Іа Бгідп. Висиге§іі,
1967. р, 97- 117. Посочената част от тази книга прави
преглед на ранносредновековните находища на румън-
ска територия, т. нар. култура Дриду. Голям дял от тези
находища имат прабългарски произход и характер не-
зависимо от опитите да се тълкуват несъответно на ар-
хеологическите и историческите данни.
3	И. Г. X ы н к у, И. А. Р а ф а л о в и ч. Славяне и
тюрко-болгары в VI—X вв. на территории Молдавии по
археологический данным. Доклад на Международна
симпозиум по славянска археология, София, 1970, с. 5
и сл.; Г. Б. Федоров. Древние славяне в Прутско-
Днестровском междуречье. Доклад на Първия коигрес
по балканистика, Москва, 1966, с. 15 и сл.
4	Географския фактор изтъквам на пьрво място не
поради това, че е решаващ, а защото през тази епоха
на сравнително бързи етнически промени той е по-
трайният. Освен това този фактор не е бил досега
обект на по-спеииалію внимание в археологически из-
следвания у нас.
5	А. Л. Я к о б с о н. Средневековый Крым. Очерки
историки истории материальной культуры. М.—Л., 1964.
с. 6—12 и пос. там лит.
6	А. Л. Я к о б с о н. Раннесредневековыс сельские
поселения Югозападной Таврики. — МИА СССР, 168,
Л„ 1970. с. 182 и сл.
7	С. А. Плетнева. От кочевий к і оролам. — МИА
СССР, 141, М., 1967, с. 3-12.
8	Пак там, с. 18.
9	Д. Н. У ш а к о в. Толковый словарь русского
языка. I. М-, 1947. 8. ѵ. Курень; Б. Д. Г р и н ч е н к о.
Словарь украинского языка. II. Киев, 1968. 8. ѵ. курынь.
10	Д. И. Димитров. Някои ві,проси по застроя-
ването..., с. 72.
между двата етноса и техните култури из-
лизат вън от темата на тази статия.
11	Древнетюркский словарь. Л., 1969.
12	С у. Могаѵсзік. — Вухапііпоіпгсіса. 11 Вег-
Ііп. 1958. р. 213; V. Векеѵііеѵ. І)іе ргоіоЬпі^а-
гіхсігеп ІпзскгіГіеп. Вегііп, 1963. р. 254, 266. Много по-
дробно това е обосновано още през 1956 г. от В. Т ъ п-
кова-Заимова. Първонача.іното българско сели-
ще и въпросът за аулите. — ИИБИ, 6, 1956. с. 439 и
сл. Печатаната тук статия на Ст. Михайлов ,3а аулите
и пренасянето на българската столица от Плиска в Пре-
с.тав" не внася пищо ново в репіаването на проблема.
13	Су. М о г а ѵ с а і к. Ор. сіі., р. 213 5. ѵ.
11	Р. Піасопн. І.е ргоЫёте бе Іа Іосаіізаііоп де
ГОп^іоб. — Цасіа, XIV, 1970. р. 325 и сл. където е по-
сочена почти нялата литература по въпроса.
15	П. Дякону смята, че Аспаруховият онгъл се
намира по-нагоре по течението на Дунав. Цит. съч.
**	’ Резултатите от разкоиките на двете градища се
подготвят за печат за Цар Ассн — от колектив начёло
с М. Мирчев, за Кладенци — от 3. Гочева и автора на
тези редове.
17	С. С т а н ч е в. Старобългарската култура през
VIII—X в. Кратка археологическа характеристика.—
Трудове на ВПИ „Кирил и Методий", В. Търново. I.
1963—1964. София, 1964. с. 29 и с. 42, обр. 2, 1.
18	Още В. Златарски. История на българската
държава. I, 1. с. 256 и сл.. бел. 2, е бил наклонен да
вижда онгъл във външната крепост на Плиска.
19	К. Ш к о р и и л. Укренления абобской рав-
нины.— ИРАИК, X, 1910, с. 30 и сл. и особ. 38—40.
20	V. В е 5 е ѵ I і е ѵ. Ор. сіі., № 56, р. 260 и сл.
21	В. Т ыі к о в а - 3 а и м о в а. Цит. съч.
22	Ц. Дремсизова и В. Антонова. Аулът
па Омуртаг край с. Цар Крум, Коларовградско про-
учвания през 1958 г.).— Археология, II, 1960, кн. 2,
с. 28 и сл.; Ц. Дремсизова. Проучване па аула
на Омуртаг през 1959 г. — В: Сб. К. Шкорпил. С.,
1961. с. 111 и сл.; В. Антонова. Нови проучвания
в старобългарското укрепление при с. Цар Крум (Ча-
талар) през 1959 г. — В: Сб. К. Шкорпил, с. 131
и сл.
23	Разкопки на ст. н. сътр. Ив. Жандова.
21	В. Т ъ п к о в а - 3 а и м о в а. Цит. съч., с. 444
и сл.
25 V. В е 8 е ѵ 1 і е ѵ. Ор. сіі., р. 254.
8иг 1е сагасіёге сіи гёвеаи сіез апсіепз зііез Ьиі^агез
еп Виі^агіе сіи Ыогсі-Езі
5 Т. V А К і I К О V
(Р, ё8 п т ё)
Ба Виі^агіс ди Х’отд-Езг, ріпк ехасіетепі 1е$ гё-
ЦІОП8 ди Пеіі-Оппап (!е Бидо^огіё) еі де Іа ПоЬгпдха
ди 8ид, арратеппепі дп роіпі де ѵие раіёо-^ёодга-
рігіцие, сиііигеі еі ІііБІогіцпе а Іа ѵавіе аіге де кіеррек
Ііііогаіек де Іа тег Цоіге сотргіве епіге Іа Саисазе еі
І’НетиБ. Би VIIе ап Xе к. іоиіе сегіе гё^іоп а сопті
1’іпПиепсе де Гасіенгз еіііпіео-ііізіогіцііез еі спііигеіз
соттппз: П’ипе рагі Вухапсе еі Іез ѵіііев Ьугапііпез
Ііііогаіез аѵаіепі зигѵесн анх тѵакіопз Ііиппіфіез еі де
1’аніге — Іа сіѵііізаііоп дііе .чаііоѵо-таіаское циі аѵаіі ёіё
ѵёііісиіёе ргіпсіраіетепі раг Іев АІІапз еі !ек РгоІоЬпІ-
^агез.
Бек доппёез гесиеііііез іогя де гесііегсііез ргаіі-
циёез дапх дез зііез ди VIII—Xе 5. еп Виі^агіе ди №>гд-
Еві опі іаіі ГоЬ(еі д’ипе ёіпде сотрагёе аѵес ееііе дез
аисіепв біісб дез РгоіоЬиІ^агез еп Ьогдиге де Іа тег
13
б'Ахоѵ еі Іе Іопя би соигх би бсігі еі би Оопес. Зеіоп
Гаиіеиг Іев ргетіегв іетрв бе Гііівіоіге бев ІгіЬив ргоіо-
ЬиІ^агевбев гіѵев би Воіі еі би бопес реиѵепі ёіге ёіи-
біёв б’аргёв Іев дгапбв сатретепів бев ітрогіапіз {ггои-
рсв потабевби VI—ѴПе в., піаів а Гёіаре ріиз іагбіѵе,
Іогвцие Іев РгоІоЬиІаагев в’ёіаіепі бёріас в еі оссирёв
Іев Іеггев бе 1’етріге Ьугапііп бе Іа Виісагіе би Ьіогб-
Еві асіиеііе Іеиг Ііівіоіге реиі ёіге роигвиіѵіе раг бе ві-
іев тоіпв ^гапбвби іуре бев аиів баіёв би VIII—IX® в.
І.’аиіеиг а иіііівё Іев гепвеі^петепів бе 5. А. Ріеіпеѵа
(От Кочевнй к городам, М., 1967) еі евііте цис Іев ап-
сіепв вііев ргоіоЬиІ^агев бе Іа ВиІ«агіе би Могб-Еві
іііивігепі 1е ргосеввив бе бёѵеіорретепі ба Іа сиііиге
ргоІоЬиі^аге бопі Іев бёЬиІв ве вііиепі бапв Іев віеррев
веріепігіопаіев бев Ьогбв бе Іа тег Моіге.
11 аборіе Іе роіпі бе ѵие воиіепи бериів бе Іоп-
^иев аппёев бё)а виіѵапі ІедиеІ аііу дні бёвіупе ип
вііе ІогііПё сііег Іев Вифагев еві б’огі^іпе Ьугапііпо-
§гесцие. І.е тоі Іигс ауіі а боппс і’іууі.оі г; не ТЬёорЬапе
еі Іе раігіагсЬе Місёрітоге етріоіепі роиг Іе сатр іогіі-
ііс бев РгоІоЬиІаагев вііиё аи Ыогб би беііа би БапиЬе.
А сеі ё^агб іі рагіаде Горіпіоп стіве ргёсёбеттепі раг
Оу. Могаѵсвік (Вухапііпоіигсіса, II, 213). Ь’аиіеиг еп
в’арриуапі виг Іа сагасіёпвіідие еі Іев бевсгірііопв бе
Г.оп^аГ б’АврагиЬ сіісх Іев аиіеигв Ьухапііпв евііте
<]ие Іев вііев Гогііііёв аиіоиг бев ргетіёгев сарііаіев Ріівка
еі Ргевіаѵ, аіпві (|ііе сев сііёв тётев, боіѵепі ёіге соп-
вібёгёсв сотте бев „оп^аів" еі поп рав веиіетепі сотте
бев аиів І.ев ргіпсіраісв ріасев Іопев би Ргеііпіег гоуаите
Ьиі|гаге ргёвепіепі сеііе рагіісиіагііё б’ёгге еп оиіге Іа
гсвібепсе би кііап, се циі іивібіе і’етріоі би тоі аѵіу
еі оіяод бапв Іев воигссв ёрірраріпчиев. Тоиіеіоів Гоп-
2а1 п’еві цп’ип вііе іо. ііііё ои ип сепіге тііііаіге еі абті-
півігаіИ, аіогв дне аѵіі'і еві ипе гёвібепсе іогііііёе би кЬап.
За някои способи за определяне
на функционалното предназначение
на каменните оръдия
КЪНЧО КЪНЧЕВ
Каменните оръдия са често срешани
находки при археологически раз-
копки на праисторически селища.
Въпреки че съставляват малък про-
цент от общия инвентар на ранно-
земеделско-скотовъдните племена,
те са достатъчни, за да разкрият характер-
ните черти на производствения процес от
неолита до бронзовата епоха. Тъй като оръ-
дията са неизчерпаем източник на исторически
данни за епохата, в която са произведени, те
с основание се считат като „най-важната ка-
тегория археологически паметници11'.
Досегашните проучвания на каменните
оръдия се основаваха изключително на ти-
пологическия метод. Всички възможности за
проучване, конто предлага този метод, са
отдавна изчерпани, а постигнатите пезултати
далеч не ни удовлетворяват. По тази при-
чина каменните оръдия са обнародвани най-
често описателно. Тяхното наименование не-
винаги е определено правилно.
Широките теренни проучвания, извършени
у нас през последните две десетилетия върху
редица праисторически селиіца, дадоха мно-
гобройни находки, в товэ число и каменни
оръдия със сигѵрни стратиграфски данни
През същото време отделните частни науки,
ни предложиха многобройни способи за про-
учване и датиране на археологическите ма-
териали. У нас вече са налице всички усло-
вна за цялостно проучване на този вид оръ-
дия с помощта на новите методи. Всяко съв-
ременно изследване на този вид находки
предполага използуването на петрографски
анализ и на други помощни способи. Целта
на петрографския анализ е не само да се раз-
крие видът и съставът на суровината, от
която са изработени каменните оръдия, но и
да се определи техният кариерен произход.
Статистическата обработка на главните
параметри би разкрила някои закономерности
в технологията на даден тип оръдия. В чис-
лото на тези параметри би трябвало да се
включат дължината, дебелината, отношението
между дължината, ширината и теглото, както
и други измерения в зависимост от вида на
оръдието.
Опитите, направени във връзка с проуч-
ването на енеолитните оръдия в България,2
14
р
।
г.;»

О 1 2 3 4 5
і____1- I Т Н 4
• Обр. Іа) траектория на брадвата и местораз-
положение на следите от употреба по повърх-
ността й; б) схема на действието на силите при
ръчноуда ’ни оръдия; в) траектория на теслата;
г—ж) схема за действието на силите при работа
с брадвите и други ръчноударни оръдия. Ь'і§. 1 а)іга-
)есІоіге де Іа Ігасііе еі І’епдгоіі дез ігасез диз а І’иза^е:
б) зсііёта де І’е//еі ехсгсё раг Іа /огсе дёріоуёе аѵес
Іез оиіііз тапиеіз; в) іга]есіоіге де Іа Ігасііе: г—ж)
зсііётп де І’е//еі дез /огсез еп ігаѵаіііапі аѵес дез
ігасііез ои аиігез оиіііз тапиеіз
изследванията и наблюденията ни върху оръ-
дпята от селищните могили до с. Чавдар —
Софийско,3 Казанлък и с. Езеро край Нова
Загора ни дават основание да посочим някои
способи и белези за определяне на камен-
ните оръдия. Тяхното обнародване е цел и
съдържание на настоящата работа. Докол-
кото е възможно, взели сме под внимание
новите данни от последните разкопки на праи-
сторически селища.
При внимателното проучване на различ-
айте видове каменни оръдия се забелязва,
че всеки вид от тях има специфични особе-
ности в устройството си. За да може пра-
вили© да се определи функционалното пред-
назначение на каменните оръдия, както и
тяхното наименование, необходимо е да се
анализират всички характерни черти в устрой-
ството им, външните белези и следите от
употреба. Подобен анализ по своята същност
е функционален. Задачата на този анализ е
15
да разкрие за каква трудова дейност е било
използувано даденото оръдие и мястото му
в отделните производствени процеси.
Хилядолетната употреба на каменните
оръдия е определила тяхната форма, голе-
мина и устройство. Всяко оръдие има най-
подходящата форма, големина и дебелина
съобразно производствената дейност, за която
е предназначено. Към тези фактори на функ-
ционалния анализ ние ще добавим и редица
механични свойства, като мястото и големи-
ната на дупката за дръжка, начин и ъгъл на
заостряне на резеца, ъгъла на поставяне на
дръжката към плоскостта на оръдието, ъгъла
на падане на сечивото към плоскостта на
обработвания предмет, и накрая ще добавим
факторите, конто определят дължината на
дръжката при ръчноударните оръдия.
При функционалния анализ на някои кре-
мъчни оръдия е необходимо да съблюдаваме
както следите от употреба, така също и вида
на нанесения ретуш. Но при определяне на
функционалното предназначение на отделните
каменни оръдия далеч не всякога е необхо-
димо да се изхожда от всички горепосочени
фактори.
За по-голяма яснота ще разгледаме по-
обстойно отделните фактори на функционал-
ния анализ. Сред тях важно място заемат
трасологическият метод или т. нар. способ
на Семенов, както и морфологическо-типоло-
гическият анализ на устройството на отдел-
ните видове каменни оръдия.
• Обр. 2. Каменни тесла и техните надлъжни про-
фили и напречни разрези. І'іц. 2. Негтіпеііез еп
ріегге еі Іеирз рго/іі& Іопрігидіпаих еі соире Іаіёгаіе
1. Трасологически метод
В продължение на повече от 35 години
С. А. Семенов разработи цялостно трасологи-
ческия метод за изследване на оръдията на
труда, както и други въпроси на първобит-
ната техника.4 През това време той проучи
редица оръдия, а с научните си трудове даде
възможност на специалистите от много страни
да се запознаят с трасологическия метод и
да го приложат в техните проучвания. С по-
мощта на подходящ оптически прибор могат
да се наблюдават следите от употреба (из-
носване) и чрез тях да се дешифрира дина-
миката на производствения процес, в който
е участвувало даденото оръдие. При изслед-
ването на каменните оръдия с помощта на
трасологическия метод могат да се открият
както следите от употреба, така също и сле-
дите от отделните процеси на обработване.
Следователно винаги когато ще изследваме
дадени следи от употреба, нужно е да се
установи техният произход. Следите от шли-
фоване и от изпиляване върху повърхността
на каменните оръдия с подчертана зърнеста
структура трудно биха могли да се разли-
чат от следите от употреба. В този случай
за функционален анализ е необходимо да се
използуват други фактори, като механичните
свойства, устройството и големината на из-
следваното оръдие.
Следите от употреба върху оръдията с
еднакво функционално предназначение са
сходни по отношение на тяхната посока и
месторазположение. Така например при брад-
вите те са разположени по двете страни на
работното острие и представляват тънки косо
разположени бразди, конто пресичат верти-
калната ос под ъгъл 20—25°.Б Следите от
употреба представляват част от траекгорията,
която описва брадвата преди нейното окон-
чателно спиране (обр. 1 а, ж). Наред с мно-
гого успоредни следи от износване има и
16
други по-рядко срещани, конто не са симет-
рично разположени и не могат да се раз-
глеждат като останки от пронесите на обра-
ботване — шлифоване и изпиляване. Те са се
получили при друг ъгъл на падане на брад-
вата към плоскостта на обработвания пред-
мет. Ъгълът на падане е друг фактор на
функционален анализ, върху който ще се
спрем по-долу.
Трасологическият метод не всякога може
да се окаже достатъчен за пълен функцио-
нален анализ. Така например следите от упот-
реба при теслите и мотиките по характер и
месторазположение не се различават помежду
си. В този случай се налага да се използу-
ват останалите фактори на функционален
анализ. Следите от употреба по теслите и мо-
тиките са разположени предимно по пред-
ната по-издута страна. Те са прави бразди,
успоредни на вертикалната ос на оръдието
(обр. 1 а, ж). Почти същия характер имат
следите от употреба по длетата, но с по-
мощта на специфичните особености на устрой-
ството им ние лесно различаваме длетата от
теслите.
Следите от употреба по каменните мотики
в много случаи са по-дълги и по-широки от
тези на теслите и заемат по-голяма част от
долната половина на тялото им. Тази особе-
ност обаче невинаги може да се окаже до-
статъчна за пълен функционален анализ.
• Обр. 3. Каменни тесли с дупка от Врачански
окръг. Рі^.З. Негтіпеііез еп ріегге аѵес ип ігои (бер.
еіе Ѵгаса)
Следите от употреба по енеолитните кли-
нове, от една страна, приличат на тези при
теслите и длетата, а, от друга — на брадвите.
Те са разположени еднакво по двете страни
на клина така, както са следите от употреба
по брадвите. Следите от употреба на клино-
вете най-често са успоредни на централната
ос на оръдието, както при теслите и длетата.
Те са съсредоточени върху по-изпъкналите
пунктове от повърхността на оръдието. Сле-
дите от употреба при клиновете могат да се
открият на три места: по резеца, на двете
широки страни и по тъпия край. Това се
дължи на обстоятелството, че клиновете
имат три работни страни. Първата — това е
тъпият край, който понася ударите на чука,
в резултат на което клинът се придвижва и
навлиза в стеблото на дървото, като причи-
нява разцепване чрез натиск. Изпъкналите
му страни поемат натиска на двете разцепени
части на дървото. Острието на клина по-
скоро направлява оръдието и много рядко
реже. По тази причина по него сравнително
по-рядко се срещат следи от употреба. Оче-
видно е, че острието на клина коренно се
различава от това на брадвите. От така по-
сочените три работни страни двете изпък-
нали са най-натоварените и по тях има най-
много следи от употреба. Другите следи —
от чукане — се намират върху тъпия край.
Те са предимно малки ямички, леки нащър-
бявания по ръбовете и др.
2. Морфологически метод
3 Сп. Археология, 1, 1972
Тъй като досега у нас не е разработен
ясен морфологически критерий за различайте
видове каменни оръдия, то все оше се сре-
щат затрудненіи при тяхното разграничаване.
Наличието на оръдия с преходни форми. с
необособени устройства създава още по-го-
ляма обърканост. Ето защо е необходимо да
се спрем и на устройството (морфологията)
на брадвите и клиновете, от една страна, и
на теслите, мотиките и длетата — от друга.
Не трябва да се забравя, че устройството на
всяко обособено оръдие е строго съгласу-
вано с неговото предназначение. Отделните
устройства и форми на диференцираните ка-
менни оръдия са се създали бавно в про-
цеса на трудовата дейност. Така че камен-
ните образци от края на енеолита и началото
на бронзовата епоха са най-усъвършенству-
ваните оръдия, конто са се оформилі^дір^з
хилядолетията на каменната епоха.>^?^?
г/Наро
31 музеи )
Ако разгледаме внимателно надлъжните
профили на каменните оръдия в зависимост
от симетричността им, можем да ги разде-
лим на две групи. Едната трупа има симет-
рично извити надлъжни профили с равно-
мерно заострено острие от двете страни
(обр. 1). Това са брадвите и клиновете. Оръ-
дията от втора трупа, състояща се от ка-
менни тесли, мотики и длета, имат несимет-
рични надлъжни профили. Обикновено чел-
ната (предната) страна е по-издута от зад-
ната (гръбната). Последната е по-плоска и
по-малко изкорубена (обр. 2). Каменните
тесли, мотики и длета имат остриета, конто
са едностранно скосени.
Ако се постави дръжка паралелно към
плоскостта на едно оръдие с несиметричен
профил и с така приготвеното сечиво се ра-
бота, то при всеки удар със замах силата на
центъра на тежестта не би сочила опорната
(ударната) линия на острието. Нарушението
на този основен закон на равновесието ще
бъде пагубно за оръдието, т. е. опасността
от счупване както на дръжката. така и на
самото сечиво е неколкократно по-голяма. С
така приготвеното оръдие работещият не само
че іце изпитва постоянно тръпнене на ръцете,
но не би могъл да нанася точни и отмерени
удари. Следователно всички първобитни ка-
менни оръдия с несиметричен надлъжен про-
фил са били поставени непаралелно, а нап-
речно към оста на дръжката. Наличието на
тесли с дупка най-убедително потвърждава
това твърдение (обр. 3). Очевидно е, че оръ-
дията с несиметричен надлъжен профил не
могат да бъдат използувани като брадви,
т. е. да са привързани паралелно към оста
на дръжката. Следователно тяхното положе-
ние към дръжката е било напречно, така
както се прикрепват съвременните тесли и
мотики.
Досега в литературата каменните оръдия,
на конто едната страна е почта права, а дру-
гата—дъговидно извита, се наричат калъпе-
сти брадви (8сйиЫеі$іепкеі1). Тъй като брад-
вите, както вече отбелязахме, имат винаги
симетричен надлъжен профил, то всички „ка-
лъпести брадви" са в същност тесли, мотики
или длета. Докато използуването на това
наименование за брадвите е излишно и пот-
ретно, то при теслообразните оръдия е умест-
но и необходимо.6
При първобитните оръдия напречните раз-
рези и надлъжните профили разкриват най-
вярно тяхното устройство и техническата им
издържаност. Ето зато при класифицирането
на отделните типове брадви, клинове, тесли,
мотики и др. би трябвало да се изхожда от
формата на напречните им сечения и надлъж-
ните профили.
При работа с брадвите поради симетрич-
ността в устройството натискът в оръдието
и съпротивлението на обработвания предмет
се разпределят и понасят равномерно по
двете страни на острието. По тези причини
следите от износването при всички брадви, в
това число и съвременните, са разположени
равномерно по двете страни на острието.
Разположението на следите, както и тяхната
посока, най-вярно показва надлъжното им
прикрепване към оста на дръжките.
Клиновете имат обикновено по-голяма
дължина и неколкократно по-малка ширина
в сравнение с брадвите, а надлъжните им
разрези не превишават с много ширината на
напречните разрези. Клиновете имат винаги
удебелено напречно сечение. Тези специфични
особености в устройството на клина се на-
лагат от естеството на неговата работа. В
сравнение с другите каменни оръдия клинът
в процеса на работа га трябва да преодолява
значително по-голямо съпротивление, а именно
на разцепваното дърво, от една страна, и на
ударите на чука, от друга. За да може да
издържи на това високо съпротивление, кли-
нът трябва да бъде значително удебелен.
Срешат се енеолитни клинове със и без
дупка. За последните ще говорим по-долу.
Обикновено клиновете се отличават от дру-
гите каменни оръдия с по-лошата си нара-
ботка. Страните им са грубо шлифовани, стра-
ничните ръбове — лото оформени, а резците —
сравнително тъпо заострени.
Несиметричните надлъжни профили и нап-
речни разрези на каменните тесли, мотики и
длета са сигурни и очевидни критерии за
разграничаването им от другите оръдия. При
много каменни тесли и мотики остриетата
им са дъговидно извити и заострени откъм
коремната страна. Многобройните наіцърбява-
ния по техните остриета са отчупени обратно
на посоката на удара, т. е. по направлението
на силата на съпротивлението.
Както казахме, за да може да понася най-
голямото съпротивление при работа, предната
(челна) страна на теслите и мотиките е уде-
белена, т. е. повече издута от задната. По-
добни удебеления най-често се срешат при
дупките на провъртените оръдия, където в
процеса на работа съшо се създава нерав-
номерно натоварване. От изложеното дотук
се вижда, че характерната за каменните те-
18
ели, мотики и длета асиметричност не само
че не трябва да се счита като недостатък,
а следва да се тълкува като важно меха-
нично усъвършенствуване.
Каква е разликата между мотиките и тес-
лите — оръдия така сходни, от една страна,
и така различни, от друга? На пръв поглед
е доста трудно да се прокара рязка граница
между тях. Все пак налице са някои разли-
чия, конто могат да се открият при внима-
телно наблюдение. Това са външни белези.
Очебийна разлика откриваме в размерите на
двете оръдия. Сравнително по-големи са мо-
тиките, конто обикновено имат дължина от
10 до 20 см, а роговите до 30 см. Дължи-
ните на теслите варират от 3 до 9 см. Ха-
рактерен белег на мотиките е удълженото
тяло, което без съмнение е свързано с тех-
ните функции. За да може мотиката да про-
никва по-дълбоко в почвата, необходимо е
тя да има дълго тяло. Съществува мнение,
според което най-малки са размерите на те-
слите, по-големи — на мотиките и най-големи
са тези на палешниците.7 За работата на те-
слите от особено значение е не дължината
на тялото, а ширината на острието и него-
вият ъгъл на заостряне. В това отношение
каменните мотики се различават от теслите
по затъпеното си, почти непригодно за дя-
лане острие, което често пъти е много добре
загладено. Мотиките се отличават от теслите
с по-грубата си и недостатъчно шлифована
повърхност.
Каменното длето е добре обособено оръ-
дие през енеолита. Неговото устройство е
също така несиметрично, поради което се
причислява към групата на теслообразните
оръдия. Удълженият профил, незначителната
ширина и сравнително голямата дебелина са
характерни черти на длетата и по тях ги
различаваме от теслите. Със своето статично
положение в момента на работа и по удебе-
ления надлъжен разрез длетата напомнят
клиновете. Както клиновете, така и длетата
получават работната си сила от удари с ко-
стей или дървен чук. Именно поради тази
статичност при работа те се смятат за най-
прости механични оръдия.8
Длетата са били използувани със и без
дръжка.9 С дръжка са били снабдени каменни
длета, по тъпите краища на конто не личат
следи от удари с чук. Остриетата на дле-
тата са винаги едностранно заострени, по-
ради което сполучливо биват оприличавани
на връх на флейта или клюн на папагал.10
Длетата, както всички теслообразни оръдия
имат несиметрични надлъжни профили. Тех-
ните напречни сечения в едни случаи са елип-
совидни, почти кръгли, а в други — полу-
кръгли, и в трети — четириъгълни. Каменните
длета с четириъгълни напречни сечения са
най-близко до съвременните, поради което би
трябвало да се считат за най-усъвърщен-
ствувани.
Броят на длетата, както и количеството
на теслообразните оръдия, е значителен. В
нашата страна те съставляват приблизително
3/4 от общото количество на каменните оръ-
дия. Въпросът за незначителния брой на ка-
менните брадви в сравнение с теслите все
още не е получил задоволителен отговор.
В зависимост от предназначението на оръ-
дието ъгълът на прикрепването на сечивото
към дръжката е различен. Известно е, че
дръжките на брадвите както при съвремен-
ните, така и при първобитните са поставени
под прав ъгъл. Обаче ъгълът между сечи-
вото и дръжката при теслите и мотиките е
винаги остър. Обикновено той варира от 70
до 90°, а при съвременните е около 75—80°.
Ю. Ф. Новиков е установил тригонометрична
зависимост между дължините на сечивото
(острието) и дръжката, от една страна, и
ъгъла на прикрепване — от друга.11 Устано-
вено е, че дължината на дръжката на брадви,
тесли, мотики и други ръчноударни оръдия
е величина, която се определя от ъгъла на
прикрепването и дължината на сечивото
(острието). Ако тази зависимост бъде нару-
шена, поради което центърът на удара12 (0)
падне вън от дръжката, то ръката на работе-
щия при всеки удар ще изтръпва13 (обр. 1 е).
Дръжките на теслообразните оръдия са
лежали в косо провъртени дупки, а тези на
брадвите — в хоризонтални. Това в същност
определя ъгъла на прикрепване на дръжката
към плоскостта на оръдието, за което вече
говорихме. Дупките на всички ръчноударни
оръдия са провъртени така, че центърът на
тежестта на оръдието лежи в техните очер-
тания. Всяко нарушение на този важен закон
означава, че изработеното оръдие ще се
счупи след краткотрайна употреба. Това е
необходимо и задължително условиеза всички
ръчноударни оръдия, за да може чрез тях да
се нанасят точни и отмерени удари. По-го-
ляма част от фрагментираните провъртени
оръдия от енеолита и раннобронзовата епоха
са счупени в областта на дупката. Това ни
кара да мислим, че невинаги първобитният
майстор е улучвал с провъртените дупки
центъра на тежестта на каменните оръдия.
19
За сметка на това той добре е осъзнавал,
че освен по острието се проявява голямо на-
товарване и в областта на дупката. С цел да
предотврати преждевременно™ счупване на
каменното сечиво, той е удебелил тази част
на оръдието.
Сред многобройните каменни оръдия
често се срешат екземпляри, дупката на конто
е сравнително по-тясна и се намира не по
средата, а в горната последна третина от тя-
лото на оръдието. В този случай трябва да
се предполага, че не става дума за ръчно-
ударно оръдие, а за клин с дупка (обр. 4).
Последната е сравнително стеснена и така
провъртяна, че да не лречи дръжката на тя-
лото на клина да прониква по-дълбоко в раз-
цепеното дърво. Утьнената дръжка не би
могла да издържи на продължителна ръчно-
ударна работа с нея. В този случай тя има
за цел да улеснява придвижването и изваж-
дането на клина от разцепеното дърво при
съчетаната употреба на два и повече клина
(обр. 5). Дръжките с подобна дебелина ле-
жат винаги в хоризонтално провъртени дупки.
Това показва, че те са били поставени под
прав ъгъл към плоскостта на оръдието. Счу-
пените при дупката брадви от енеолита и
раннобронзовата епоха (Езеро) в някои слу-
чаи са били вторично използувани в качест-
вото на клинове. Този факт е едно от дока-
зателствата за генетическата връзка между
клиновете и брадвите.
Не по-малко практическо значение има
ъгълът, под който пада острието на реже-
щото оръдие към плоскостта на обработва-
ния предмет. Общоизвестно е, че дървото се
сече най-трудно при перпендикулярен напре-
чен удар на резеца и най-лесно при надлъжно
и косо отсичане. Обикновено въпросният
ъгъл, при който разсичането протича най-
бързо и най-лесно, се колебае между 40 -60°.
От опит е установено, че брадвата и те-
слата имат най-добър производствен ефект,
когато силата на удара се превръша в по-
лезна работа, без да се изпитва тръпнене. По
същия път първобитният майстор е устано-
вил, че тъпият резец на оръдието също така
поражда неприятното тръпнене.14 Поради го-
лемия ъгъл на заостряне на каменните оръ-
дия тръпненето е било много силно. За да
се преодолее тази неприятност при работа,
имало два начина. Единият се състоял в из-
работването на подходяща дръжка с нали-
чието на място (център на удара), където
тръпненето е сведено до нула (обр. I а}. При
работа с ръчноударни оръдия ръцете на ра-
• Обр. 4. Клинове с дупка. Гір. 4. Соіпз а ігои
• Обр. 5. Разцепване на дърво с помощта на кли-
нове. Іір. 5. Воіз /ешіи аѵес ип соіп
ботещия се намират именно в тази точка на
дръжката, където не се чувствува тръпне-
нето (силата на съпротивлението К), т. е. в
центъра на удара. Колкото повече се отда-
лечават ръцете на работещия напред или на-
зад от този център, толкова по-осезателно
те ще чувствуват увеличената сила на тръп-
ненето. По тази причина дръжките на ръч-
ноударните оръдия не могат да бъдат твърде
къси или прекалено дълги. Има и друг на-
чин за преодоляване на тръпненето. Неговата
същност се състои в намаляване на ъгъла на
заостреност на резеца, който се колебае от
40 до 65°. Намаляването на този ъгъл е било
цел и задача на постоянните технически тър-
сения през раннометалните епохи.
От изложеното дотук могат да се напра-
вят няколко общи извода. Става ясно, че оп-
ределянето на функционалното предназначе-
ние на каменните оръдия е един сложен въп-
рос. Ние подчертахме, че функционалното
предназначение на оръдието е фактор, който
определя неговата форма и устройство. При
функционалния анализ ние тръгваме по об-
ратния път: чрез формата и строежа опре-
деляме вида и наименованието на оръдието.
Всяко игнориране на специфичните особено-
сти в устройството и външните белези при
функционалния анализ означава да се опре-
1	Д. П. Ди м и трое. Увод в археологията. С.,
1958. с. 81.
2	К. Къ нчев. Оръдията на труда през енеолита в
България Дисертация за придобиване на научната сте-
пей .кандидат на историческите науки”. С., 1968.
3	К. К ъ н ч е в. Каменни оръдия ос неолитното се-
лище край с. Чавдар, Софийски окръг. — Археология,
XII, 1970, кн. 4, с. 46- 55.
4	С. А. Семенов. Первобытная техника (опыт
изучения древнейших орудий и изделий по следам ра-
боты).— МИА СССР, 54; Экспериментальные исследо-
вания первобытной техники. — СА, 1959, кн. 2, с. 35—
46; Шучгние первобытной техники методом экспери-
мента. — В сб.: Новые методы в археологических ис-
следованиях. М. — Л., 1963. с. 141—214; Развитие тех-
ники в каменной веке. Л., 1968; Каменные орудия
эпохи металлов.— СА, 1969, с. 3—14.
5	С. А. Семенов. Первобитная техника, с. 153.
6	П. Детев. Има ли .калъпест” тип неолитни
брадви. — Археология, IV7, 1963, кн. 4, с. 43—49.
7	П. Детев. Опит за различаване на неолитните
брадви от длета, тесли, котики и палешници. — ГНАМП,
деля видът на оръдието по второстепенни и
несигурни белези.
Очевидно е, че за правилното определяне
на вида и наименованието на някои първо-
битни оръдия е необходимо да се направи
пълен функционален анализ. Но функционал-
ният анализ далеч не изчерпва въпросите,
конто са свързани с първобитните оръдия на
труда. Освен петрографския, спектралния и
функционалния анализ не по-малко важно е
определянето на появата и развитието на от-
делните оръдия: какви са отделните типове
каменни оръдия през различайте епохи; какви
специфични оръдия са характерни за отдел-
ните култури; какво в своето развитие но-
сителите на отделните култури наследяват и
усъвършенствуват ? Това са основни въпроси
от историята на първобитната техника, конто
чакат своето разрешение.
IV, 1960, с. 71.
8	Б. Л. Богаевский. История техники. Техника
первобытно-коммунистического общества. I, ч. I. М. —Л.,
1936. с. 256.
9	Костена дръжка за длето е била открита в селищ-
ната могила Ясатепе в Пловдив. Срв. П. Детев. Раз-
копки на селищната могила Ясатепе през 1959 г.—
ГНАМП, IV, 1960, с. 11, обр. 8.
10	Г. П е 1 а р е. Без госЬе бе Бещеас (Погдоріп). —
Б’ Апііігороіоріе, 45, 1935, р. 290.
11	Ю. Ф. Н о в и к о в. Очерки из истории развития
техники земледелия в древнем мире. — ВДП, 1964. кн. 1,
с. 91 и сл.
12	Центърът на удара (0) е единственото място на
дръжката, където при удар с оръдието не се чувствува
тръчнене (удари от силата на сьпротивлението (реак-
цияга) К).
13	В. А. Ж е л и н т о в с к и. Ручные ударные ору-
дия и работа ими. — ВИСХОМ, Теория конструкции и
производства сельскохозяйственных мащин. IV. М. — Л.,
1963. с. 425—427.
14	С. А. Семенов. Первобытная техника, с. 159.
8иг сегіаіпз тоуепз де дёіегтіпег Іа дезііпаііоп дез оиіііз еп ріегге
К. К А И С Е V
(Везите)
Е’аиіеиг іпдідие сегіаіпз тоуепз <]ііі регтеііепі де
дёіегтіпег Іа дезііпаііоп дез оиіііз еп ріегге. 11 з’аі-
іасііе іоиі зрёсіаіетепі аих оиіііз гесиеііііз Іогз дез
іоиіііез ди ѵіііаре Саѵдаг (гёріоп де Зоііа), де Кагап-
Іак еі ди ѵіііаре Егегоѵо ргёз де БІоѵа /арога. СОацие
езрёсе д’оиіііз а дез ігаііз <]иі Іиі зопі ргоргез, циі доі-
ѵепі ёіге апаіузёз роиг роиѵоіг діге аѵес ргёсізіоп
(]ие11е аѵаіі ёіё Іа дезііпаііоп де ГоиііІ. II з’аріі допс
д’ип ехатеп Іопсііоппеі, еп д’аиігез тоіз, соппаііге 1е
Ігаѵаіі аициеі сез оиіііз ёіаіепі етріоуёз, Іеиг (огте,
іа іаіііе еі Гёраіззеиг ёіапі еп іопсііоп де се ігаѵаіі.
Оп доп еп оиіге іепіг сотріе д’аиігез ргоргіёіёз риге-
тепі тёсапідиез, іеііез дие Гепдгоіі еі Іа ргапдеиг ди
ігои ди тапсііе, Гапріе де соире ди ІгапсЬапі, Гапріе
Тогтё раг Гіпзігитепі аѵес Іа зшіасе де ГоЬ)еі іга-
ѵаіііё. Без ігасез де Гетріоі дез оиіііз а зігисіиге рга-
пиіёе реиѵепі діИісіІетепі зе дізііприег дез ігасез Іаіз-
зёез раг Іез діНёгепіз ігаѵаих ехёсиіёз. Папз се саз
Гехатеп дез ігасез езі іпзиШзапі еі оп.Моіі гесоигіг
аих тёііюдез сотЬіпёез дез ргоргіёіёз тёсапіс]иез еі
де Іа іаіііе дез оиіііз.
Материали и съобщения
Средновековна битова керамика от Ескус
при с. Гиген
МАГДАЛИНА СТАНЧЕВ А, ЛЮДМИЛА ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА
През 1948 г. под ръководството на ст.
н. с. Т. Иванов продължиха започнати-
те през 1947 г. археологически проуч-
вания на „Градището", както насе-
лението нарича развалините на ан-
тичния Ескус. Кампанията през 1948 г. бе
една от най-продължителните — близо шест
месеца без прекъсване. С многобройни мате-
риали се установи, че върху римския град е
съществувало средновековно българско сели-
ще. Най-ранните находки, конто свидетелству-
ва т за такова селище, са от X в., а най-късни-
те — от XIV в. Следователно установява се
съіцествуването му по време на Първата и
на Втората българска държава.
Работата в Ескус след 1952 г. бе прекра-
тена и подновена едва през 1970 г., пак под
ръководството на Т. Иванов.
Особен интерес не само за изучаване на
културата на средновековното селище при
Гиген, но за изучаване изобщо на тази епоха
в нашите земи представлява домашната кера-
мика, открита в голямо изобилие и в добре
запазени екземпляри през 1948 г. Засилените
проучвания на българската средновековна
материална култура налагат да се включи в
научен оборот този материал, още повече,
че това ще бъде първа публикация на сред-
новековна керамика от Гиген.1
„Градището" край с. Гиген е било много-
кратно копано от населението за вадене на
строителей материал — камък и тухли. Това
е разрушило и разбъркало културните напла-
стявания, така че не във всички участъци
може да се търси и установи прецизна стра-
тиграфия. Въпреки това средновековните пла-
стове се откройваха в разкопаната през 1948 г.
площ твърде отчетливо.
Прави впечатление, че керамиката от вре-
мето на Първата българска държава се среща
най-масово в определен район на разкопа-
ната през 1948 г. площ, а именно в свобод-
ното от антични сгради пространство — за-
падно от банята и северно от улицата край
банята и над търговските помещения. Този
район е в същност югоизточният край на
укрепения Ескус. Колкото повече се навли-
заше към центъра, ранносредновековната бъл-
гарска керамика намаляваше и се увелича-
ваше броят на находките от керамика от Вто-
рата българска държава.2
При разравянето на културните наслоя-
вания за вадене на камък са разбъркани
предимно средновековните пластове и са уни-
іцожени средновековни градежи. Наблюде-
нията показват, че в този район на Гради-
щето е имало полуземлянки от извести ия за
епохата тип. Главно около техните развалини
се откриваше средновековна битова керамика.
Установени бяха отделни стени, градени от
камък и кал, останките на едно опожарено
жилище с изобилна домашна керамика в него.
Разкопките през 1948 г. показаха категорично,
че Ескус представлява голям интерес не само
за античната, но и за средновековната бъл-
гарска археология.
За изобилието на домашната битова ке-
рамика свидетелствува фактът, че през 1948 г.
се намериха 25 цели съда — гърнета, кани,
чашки, паница и изобилен фрагментиран ма-
териал. Това беше първата и най-голяма ко-
лекция, която постъпи във фондовете на Ар-
хеологический институт и музей при БАН.3
Тъй като всички видове и типове съдове, от
конто се откриха фрагменти, са представени
22
• Обр. 1, 2. Гърнета от X в.
Xе 8.
• Обр. 3. 4. Гърнета от X в.
Хе 5.
1, 2. Ѵазез би
Оі.%. 3, 4. Ѵазез би
и с цели екземпляри, тук ще се запознаем
само с най-добре запазените.
Керамичните съдове разпределяме най-
общо на три групи — керамика от епохата на
Първата българска държава, съдове, който
могат да се поставят в XI—XII в.— времето
на византийското владичество, и керамика от
Втората българска държава.
Ще разгледаме съдовете от първата трупа
по вид и типологични особености. Между
гигенските находки се среіцат следните ви-
дове съдове: гърнета без дръжки (11 съда),
гърнета с дръжки (2 броя), паница (1 брой)
и един яйцевиден съд с три тръбички, свър-
зани в едно устие, който по фактура може
да се присъедини към керамиката от тази
епоха, а по форма представлява засега уни-
кат у нас.
Гърнетата без дръжки по фактура (състав
на глиненото тесто, начин на източване, тех-
23
ника на декорация, степей на изпичане) не
се отличават от подобните гърнета от други
обекти у нас, вече добре изучени.4 Затова на
тези признаци няма да се спираме. Съдовете
са средни поразмери— височинатаим варира
от 11,4 до 15 см при диаметър на най-изду-
тата част на тялото от 10 до 19,6 см, диа-
метър на устието от 7,3 до 13 см и диаметър
на дъното от 5,5 до 8 см.6 От други обекти
у нас са познати както значително по-малки,
така и доста по-големи съдове. Ръбът на
устието на гигенските гърнета също не по-
казва особени различия, като, общо взето, е
заоблен и надебелен. Йзвестни варианти се
явяват в пропорциите на тялото. Едни от съ-
довете са по-близки до сплесната сфера
(обр. 6), а други имат по-източена яйцевидна
форма (обр. 1—5, 7—10). С изключение на
един съд (обр. 5) останалите имат широки
рамене, конто с меко заобляне преминават
към тялото. Различията на пропорциите се
отразяват на диаметъра на устието — ниските
и сплеснати съдове имат най-голям отвор, а
по-високите
прибрана шийка.
Дъната на съдовете показват характер-
ните за ръчното колело белези — поле пнали
песъчинки или ямички
съка, слабо изпъкнал
обр. 3, 4, 6 — 8). Само
група имат релефен
съдове — по-малък и съответно
от оронването на пя-
ръб (при пет съда —
две гърнета от тази
знак на
дъното —
< (обр- 4,6).
трупа гър-
от поселе-
Елементите на украса на тази
нета са известни по керамиката
нията на Първата българска държава — хо'
ризонтални, вълнообразни линии и ямички.
По рамото се срещат съчетания от хоризон-
тални, пресечени с вълнообразни (обр.5,10а,б),
хоризонтални линии или ямички, вдълбани с
еднозъб (обр. 3, 6) или многозъб (обр. 7) ин-
струмент. При гигенските гърнета прави впе-
чатление, че почти цялата повърхност, от
шийката до 2—3 см над дъното, е гъсто по-
крита с врязани хоризонтални линии. Факти-
чески неукрасена остава една ивица, по която
грънчарят не е могъл да движи гребена при
въртенето на съда. Линиите са, общо взето,
ясно разграничени и твърде равномерно про-
карани.
Тези характерни белези на гърнетата без
дръжки свидетелствуват за овладяна техника,
• Обр. —7. Гърнета от X в.	5—7. Ѵазез би
Хе «.
/6
24
• Обр. 8, 9. Гърнета от X в. Рі%. 8. 9. Ѵа8е8 би
Xе 8.
• Обр. 10 а. б) фрагмента от гърнета от X в.
Рі§. 10 а, б) /га§тепі8 бе ѵа8е8 би Хе 8.
за оформен тип, към който се е придържал
грънчарят, което показва дългогодишен про-
изводствен опит. Това дава основание съдо-
вете да се датират не по-рано от X в. — да-
тировка, която се подкрепя от най-близките
паралели у нас.6
Би било пресилено в тази трупа съдове,
създадени в Хв., да се търсят все още при
отделните екземпляри славянски или прабъл-
гарски традиции. Според нас те представля-
ват оформеният тип на българската кухнен-
ска керамика от Хв., предназначена за при-
готвяне на храна на огън, както показват
силно опушените стени на съдовете.
Към същото време трябва да се отнесат
и две гърнета с дръжки (обр. 11 а, б), който
излизат от ръба на устието и се прибират
към рамото.7 По фактура те са еднакви с
описаните съдове без дръжки. По форма са
конусовидни. Устията им не са удебелени и
при едното от тях от вътрешната страна е
слабо вдълбано легло за похлупак (обр. 11 б).
При тези два съда липсва гравирана украса
и се чувствува известна несръчност при из-
работката, която им придава грубоват вид.
Това особено личи при формирането на дръж-
ките, който са неравни и несиметрични. Гър-
нета с дръжки се явяват сравнително рядко
4 Сп. Археология, 1, 1972
25
11
•	Обр. 11 а, б) гърнета с две дръжки от X в. Рі§. 11
а, б) ѵазез а ііеих апхез ди Xе 5.
•	Обр. 12. Паница. Рі%. 12. Азйеііе
•	Обр. 13. Яйцевиден съд с три тръбички, свързани
в едно устие. Рі§. 13. Ѵахе оѵо'іде аѵес ігоіз реіііз
іиуаих геііёз
за X в. Дръжки срещаме по-често при чашки,
отколкото при съдове за приготовляване на
храна. Дръжки, конто излизат от устието,
са още по-рядко явление. Едно такова съдче
е намерено в София.8 Между публикуваната
керамика от IX—X в. други такива примери
не са ни известни. Преславските гърнета с
дръжки се отличават от гигенските по това,
че дръжките излизат от рамото и се приби-
рат към него.9 Така прикачени дръжки на
рамото се срещат често при гърнета с из-
лъскана повърхност— прабългарски тип.10
Твърде необичайна по форма е една па-
ница11 със заоблени стени и прибрано устие
без надебеляване на ръба (обр. 12). По по-
върхността са запазени следи от оглаждане.
Цветът е сравните пно светъл — охрокереми-
ден. Опушена при употреба е само долната
част на съда. Съставът на глината — с при-
меси на кварцови песъчинки, техниката на
източване, дъното — с подсипка от пясък —
свързват тази паница с керамиката от Пър-
вата българска държава.
Ако техниката на наработка е позната,
по форма съдът има твърде малко паралели.
26
С едно съдче от Разделна12 и с друго от
Мадара13 го сближава формата на тялото
без устието, което е различно оформено. Не-
достатъчните паралели не позволяват да се
определи сигурно времето на този съд, но
нито. техниката на наработка, нито формата
• Обр. 14 а—г) гърнета от XI—XII в.	14 а—г)
ѵа$е$ сіи XI—XII? х.
позволяват той да се постгви по-рано от
ѴШ и по-късно от X в.
Още по-необичаен, единствен засега на-
мерен у нас, е яйцевидният съд (обр. 13).
Дъното му е плоско, тялото е най-издуто в
средната част, а в горния си край се заостря
като връх на яйце и е затворено. От три
симетрично разположени пункта по рамото
излизат три тръбички, дъговидно огънати и
събрани на 2,5 см над върха на съда във
фуниевидно устие, чийто горен край е отчу-
пен. Изработен е от по-чиста глина и има
сивокафяв цвят по повърхността. Вероятно
затворената форма на тялото е попречила
съдът да се изпече добре и той е сравни-
телно тежък. Дебелината на стените на тя-
лото не може да се установи. При устието
тя е 0,8 см. По цялата повърхност личат следи
от оглаждане. Запазената височина е 23 см,
само на яйцевидната част на тялото е 13 см,
диаметърът на дъното — 7,5 см.
Съдът може да се тълкува по два на-
чина — или той е имал някакво специфично
практическо предназначение, или особената
му форма е свързана с някаква обредност.
В първия случай може да се допусне, че
върху дъното на фунийката, където се съ-
бират отворите на тръбичките, се е филтри-
рала някаква течност. Подобно устройство
имат аптечни стъклени съдове от късното
средновековие (XV—XVII в.), предназначени
за билкови отвари. Твърде често съдове като
нашия се определят като култови или обредни.
Такова обяснение е много по-неангажиращо,
но същевременно неясно и неопределено. Във
всеки случай то не може да се свърже не-
конкретно с устройството на този съд.
Съображенията ни за датировка и на раз-
глеждания съд се основават на фактурата и
общата форма на тялото, но поради липса
на други данни и аналогии засега се въз-
държаме от по-точно датиране.
Като изключим двата последни необичайни
по форма съда и двете гърнета с дръжки,
останалите съдове от разглежданата дотук
трупа (обр. 1 —10) показват единство на тех-
ника, форма и украса и се свързват с по-
добни съдове от вече твърде много средно-
вековни обекти у нас.
Както се вижда, един и съіци тип гър-
нета се явява по Дунава, в цяла Североиз-
точна България, по Черноморското крайбре-
жие, на юг от Балкана с постоянни и неиз-
менни белези. Засега датировката на този
тип у нас се основава предимно на по-си-
гурно датираните с монета находки от Яки-
мово,14 Преслав15 и Блъсково16 и на страти-
графските наблюдения при Попина и Гарван.17
За гигенските съдове, както и за другите
споменати находки от този тип, хронологи-
ческото определение се основава на тези да-
тирани находки.
• Обр. 15 а—в) гърнета с дръжки от XII—XIV в.
15 а—в) ѵа$е$ а ап$е8 (Іи ХИ—XIVе 5.
28
15
•	Обр. 16 а, б) канички от Втората българска дър-
жава. Рі§. 16 а, б) реіііев сгисНев Ли 8есопЛ гоуаите
Ішіраге
•	Обр. 17. а, б) чашки от Втората българска дър-
жава. Рір. 17 а, б) іаввев Ли 8есопЛ гоуаите Ьиіраге
Ако сред гигенската кухненска керамика
няма съдове, конто да се датират преди X в.,
т. е. да се проследява развитието и оформя-
нето на разгледания тип, сред съдовете, конто
могат да се датират от X в., по няколкото
запазени цели екземпляра може да се уста-
нови развитие в течение на поне две столе-
тия. При тях се забелязва по-голямо разно-
образно не само по вид, но и в типа на най-
разпространения съд - гърнето.
Съдовете, конто ще разгледаме в следва-
щите редове, се отделят от първата трупа
по един основен белег — изработени са на
крачно грънчарско колело. Само едно гърне
29
(обр. 14 а) е работено на ръчно колело —
има релефен знак на дъното ( /•	). Но
същевременно по форма и профил на устието,
по тънките си добре изпечени стени и по
украсата, която се свежда до няколко вдъл-
бани линии в най-издутата част, се сближава
с по-късната керамика.1” Ето защо считаме,
че то представлява преходен тип. До из-
вестна степей близки на този съд са две гър-
нета от Плиска.19 Едното от тях има украса
от хоризонтални линии само по рамото, а
другото — по цялото тяло. Основного, което
ги сближава с гигенския съд, е формата —
с най-голяма издутина на тялото в средната
част и сравнително голям диаметър на дъно-
то—и фактурата. Плисковските съдове са да-
тирани в XI в. Но при гигенския съд устието по-
казва по-развита форма с профил на самия ръб.
Характерните белези за по-късния тип
гърнета, конто могат да се датират в периода
на византийското владичество, добре личат
при три съда (обр. 14 6 -г).20Те са работени
на крачен грънчарски кръг и дъната са под-
ложени на допълнителна обработка. Стените
са тънки, добре опечени, звънки. Украсата е
сведена и тук до няколко прави линии при
единия съд, вълнообразни при другия и
липсва напълно при третия. Устията са доста
наклонени навън, едното със сложен профил
и легло за похлупак (обр. 14 б). Тези три съда
са без дръжки, но те вече се приближават по
форма до широко разпространените през Вто-
рата българска държава гърнета с дръжки.21
Към трета трупа спадат гърнета, кани и
чапіи. От гърнетата с дръжки три екзем-
пляра са почти напълно запазени.22 Те са с
по една плътна с овално сечение дръжка,
сравнително правилна и добре оформена
(обр. 15 а—в). Едното от тези гърнета е по-
ниско, сплеснато и на дъното има релефен
знак кръг с точка в средата О )•
Техниката на изработка, тънките стени, пра-
вилната форма, както и типологичните бе-
лези не позволяват да се предположи, че
гърнето е работено на ръчен кръг и че трябва
да се датира в X в. Поставянето на релефен
знак е остатък от една практика, която вече
не е характерна за епохата.
И тези гърнета са служили за пригото-
вляване на храна. Те са широко разпростра-
нени през XII—XIV в., като особено типичен
е съдът на обр. 15 а.23 Трябва да се отбе-
лежи, че гърнето с една дръжка от епохата
на Второто царство не претърпява особени
промени през следваіците векове и в селата
се задържа до наши дни.
Трапезната керамика е представена с кани
и чаши (обр. 16—17). Двете изцяло запа-
зени канички са почти еднакви по форма, раз-
мери и украса.21 Би могло дори да се до-
пусне, че са излезли от едно грънчарско
ателие. Дъната са изгладени след отделянето
от грънчарския кръг, а устията — право от-
рязани и леко приіципнати. По стените са
провлечени вертикални ивици от бяла ангоба,
конто са твърде измити от употреба. Дръж-
ките липсват. Те са започвали под ръба на
устието и са се прибирали към рамото.
Най-сетне от епохата на Втората българ-
ска държава произхождат две малки съдчета,
конто са били използувани каго чашки
(обр. 17 а б). Едното от тях има форма на
яйцевидно гърненце с една дръжка?6 Тън-
ките стени са опалени до хубав червен цвят
и са покрити с гъсто разположени една до
друга вертикални излъскани ивици. Втората
чашка принадлежи към един по-късен тип,
който продължава да съществува и се раз-
вива през епохата на турското владичество.215
Тя има по-сложен и капризен профил и плътно
плоско столче. Дъното е отрязано от кръга
с жица — запазени са ясни концентрични кръ-
гове. Украсата от точки бяла ангоба, наре-
дени на вертикални редици, се явява през
XIII—XIV в. и е характерна за трапезните съ-
дове на епохата.27 При тази чашка срещаме
и друг характерен белег за гърнета, кани и
чаши от разглеждания период — жълто-зе-
лена глеч по вътрешната стена на устието,
положена направо върху глината, без ангоба.
В заключение може да се каже, че кух-
ненските и трапезните съдове (без сграфито
керамиката) от средновековното селище върху
развалините на Ескус при Гиген се свързват
с познатите и изучени досега материали от
този вид от много средновековни селища у
нас. Като един от съіцествените белези на
материалната култура на дадена епоха ги-
генската керамика потвърждава единството
на културата през X в. в различни и отдале-
чени един от друг пунктове на българските
земи. Без да имаме налице голямо изобилие
на форми за епохата на Второто българско
царство, и тук се констатира един по-разно-
образен репертоар на керамиката, отговарящ
на порасналите нужди на развитого феодално
общество и на едно по-усъвършенствувано
грънчарско производство.
30
1	Публикуването на тази керамика става със съгла-
сието на главния ръководител на разкопките ст. н. с.
Т. Иванов. Обработката на битовите материали от кам-
панията на 1948 г. бе възложена на М. Станчева,
участник в тези разкопки. Материалите бяха доклад-
вани в Археологический институт и подготвени за пе-
чат още през 1949 г. Отлагането на публикуването на
всички резултати от работата в Ескус забави и тази
публикация. Частично данни за средновековната битова
керамика са използувани от проф. Ст. Ваклинов
(С т. С т а н ч е в, С т. Иванов. Некрополът до Нови
пазар. С., 1958, с. 59, обр. 62—5) и от Ж. Въжарова
(Славянски и славянобългарски селища в българските
земи от края на VI—XI век. С., 1965. с. 123 и сл.,
обр. 86).
В настоящата публикация се привлича като съав-
тор и Л. Дончева, която през последните години съсре-
доточи усилията си върху изучаването на ранносредно-
вековната керамика. Така ние се надяваме да предста-
вим средновековната битова керамика от Гиген в свет-
лината на най-новите проучвания.
2	От керамиката от Втората българска държава в
тази работа няма да се занимаем само със сграфито
керамиката, която е много изобилна и ще бъде обект
на отделно изследване.
3	Целите съдове са заведени във фонда ва АИМ
при БАН под инв. №3624, 3626, 3627, 3683—3685,
3696—3699, 3700—3703, 3705—3707,3710—3715, 3835—
3838.
4	Л. Дончева-Петкова. Технология на ран-
нославянската и старобългарската битова керамика (края
на VI—Хв.). — Археология, XI, 1969, кн. 2, с 12,
16 и сл.
5	Точните размери на тази трупа гърнета са:
обр. 1 —вис. 12,5 см, диам. на устието 9,5 см, на тя-
лото 11,5 см, на дъното 6,5 см; обр. 2 — вис. 11,6 см,
диам. на устието 9,5 см, на тялото 12 см, на дъното
6,7 см ; обр. 3 — вис. 11,4 см. диам. на устието 8,2 см,
на тялото 10,5 см, на дъното 6,7 см; обр. 4 — вис. 12,6 см,
диам. на тялото 11,7 см, на дъното 7 см; обр. 5 —
вис. 11,5 см, на устието 9,5 см, на тялото 10,6 см, на
дъното 6,5 см; обр. 6 — вис. 11,6 см, диам. на устието
13 см, на тялото 13,6 см, на дъното 7,3 см; обр. 7—вис.
11,7 см, диам. на устието 9 см, на тялото 11,7 см, на
дъното 6 см ; обр. 8—вис. 12,6 см, диам. на устието 7,3 см,
на тялото 10 см, на дъното 5,5 см; обр. 9 — вис. 15 см,
диам. на устието 10,8 см, на тялото 13,6 см, на дъното
8 см; обр. 10 — зап. вис. 12 см. диам. на устието 14 см,
на тялото 19,6 см.
6	Най-близки до гигенските териториално, по форма
и украса са няколко съда, открити в землянка №4 в
м. Градището при с. Якимово. Тези съдове са добре
датирани в първата половина на X в. с монета от Лъв VI
и Константа н и Зоя. Вж. А т. Милчев. Първи ру-
мъно-български семинар по въпроса за славяните в
Долнодунавския басейн и за балкано-дунавската кул-
ту-ра в раннофеодалния период. — Археология, V, 1963,
с. 69; Проучвания на раннославянската култура в Бъл-
гария и на Плиска през последните двадесет го-
дини. — Археология, VI, 1964, 3, с. 27; А. М і 1 с е ѵ.
/пг <1ег шаіегіаіеп Кпііпг нпсі Кппкі сіег 81а\ѵеп ипсі
ргоіоЬиІ^агеп Бапбетп ѵѵаіігепсі сіез ТгйИеп МіНеІаДегз
/VI — X Лі.). — В : Міебгупагосіохѵі коп^гез зіоѵѵіапзкіеі,
'Шагзгахѵг, 14—18. IX. 1965, V, р. 51, БД. 17, 19, 20, 22,
23, 25, 26. Между съдовете от четири крайдунавски
селища — средновековното селище върху развалините
на античния кастел Ятрус при с. Кривина, край с. По-
пина (м. Калето и Джеджови лозя) и с. Гарван — има
съвсем сходни с гигенските. Вж. V. Ь і іп о ѵ а. Мійеіаі-
іегІісИе Кегатік. — Кііо, 47, 1966, р. 271, Тіе. II;
Ж. Н. Въжарова. Славяно-българското селище край
село Попина, Силистренско. С., 1956, с. 20, обр. 11а;
Славянски и славянобългарски селища..., с. 101, обр. 71;
Раннославянско и славянобългарско селище в м. Ста-
реца край с. Гарван, Силистренско. — Археология, VIII,
1966, кн. 2, с. 27, обр. 6 а Близки паралели откриваме
и сред керамиката от средновековното селище при
с. Брестакинекропола при с.Блъсково. Вж. Д. Ил. Ди-
ми т р о в. Раннобългарско селище край с. Брестак,
Варненско. — ИНМВ, V (XX), 1969, с. 123, обр. 8, с. 126.
обр. 11 ; Ранносредновековен некропол при с. Блъсково,
Варненски окръг. — ИНМВ, III (XVIII). 1967, с. 138,
обр. 9, както и сред някои съдове от Южна България —
София (М. Станчева. Ранносредновековна керамика
от София. — Археология, I, 1959, кн. 3—4, с. 64,
обр. 5І2) и Хисар (А. Запрянов. Средновековни па-
метници на културата от Хисар. — Археология, IX, 1967,
кн. 1, с. 45, обр. 8). Особено важни паралели са добре
датираните с монети находки^от този вид от търгов-
ските помещения в Преслав (Й. Чангова. Търговски
помещения край южната крепостна стена в Преслав.—
ИАИ, XXI, 1957, с. 285, табл. ХІІІ2).
7	Размерите на гърнетата с дръжки са: обр. 12 —
вис. 10,2см, диам. на устието 9,5 см, на тялото 10 см,
на дъното 5,7 см ; обр. 13 — вис. 10 см, диам. на устието
8,3 см. на тялото 10 см, на дъното 6,3 см.
8	М. Станчева. Пос. съч., с. 64, обр. 516.
8	Й. Чангова. Пос. съч., с. 288, табл. ХѴІ2;
Й. Чангова. Гражданска постройкавместността „Се-
лище” в Преслав. — ИАИ, XXXII, 1969, с. 217, обр. 9Р
Подобно на преславските е едно гърне от Дългопол
(Ж. Въжарова, Д Златарски. Средновековно
селище и некропол в гр. Дългопол, Варненски окръг. —
Археология, XI, 1969, кн. 3, с. 52, обр. 4 6).
10	Ст. Станчев, Ст. Иванов. Цит. съч., с. 70,
обр- 1210—и, с. 73, обр. 144-6; Ж. Въжарова. Сла-
вянски и славянобългарски селища..., с. 81, обр. 50.
11	Размерите на съда са: вис. 7,3 см, диам. на
устието 15 см, на най-широката част 16,4 см, на дъ-
ното 10 см.
12	Л. Дончева-Петкова. Трапезната кера-
мика в България през VIII—XI в. - Археология, XII,
1970, с. 20, обр. 43.
73	Ст. Станчев, Ст. Иванов. Цит. съч.,
с. 72, обр. 15з.
14	А т. Милчев. Първн румъно-български се-
минар. ..о, с. 69.
16	Й. Чангова. Цит. съч., с. 263.
16	Д- Ил. Д и м и т р о в. Ранносредновековен не-
кропол при с. Блъсково, с. 145.
17	Ж. Въжарова. Славянски и славянобългар-
ски селища..., с. 156 и сл.
г®	Размерите на този съд са: вис. 15,5 см, диам.
на устието 12,5 см, на тялото 14,6 см, на дъното 9 см.
19	С т. Станчев. Разкопки и новооткрити мате-
риали в Плиска през 1948 г.—ИАИ, XX, 1955, с. 199,
сбр. 11и 11 а5.
20	Размерите на тези съдове са: обр. 17 —
вис. 15,6 см, диам. на устието 12,5 см, на тялото 13,7 см,
на дъното 7 см ; обр. 18 — вис. 16,5 см, диам. на устието
11,3 см, на тялото 10,5 см, на дъното 8,7 см; обр. 19 —
зап. вис. 15 см, диам. на тялото 17,5 см, на дъното
10,4 см.
21	Кухненска керамика от епохата на Втората бъл-
гарска държава е вече намерена в редица обекти от
тази епоха, но засега малка част от нея е публикувана.
(Вж. М. Мирчев, Г. Тончева, Д. Димитров.
Бизоне — Карвуна. — ИВАД, XIII, 1962, с. 69 и сл.,
табл. VI—IX ; С. Г е о р г и е в а. Керамиката от двореца
на Царевец във Велико Търново. — Археология, VIII,
31
1966, кн. 4, с, 6—8 и пос. на с. 13 литература.) Пред-
стоящото издаване на резултатите от разкопките в Тър-
ново н спецнално на керамиката, подготвена за печат
от С. Георгиева, ще постави на разположение на из-
следвачите най-разнообразната и богата сбирка на та-
кава керамика у нас.
22	Трите гърнета с дръжки имат следните раз-
мери: обр. 20 — вис. 12,6 см, диам. на устието 8 см, на
тялото 12 см, на дъното 7 см; обр. 21—вис. 9 см,
диам. на устието 7,3 см, на тялото 8,6 см, на дъното
5,2 см; обр. 22 — вис. 10,2 см, диам. на тялото 13 см,
на дъното 8,3 см, шир. на дръжките 2,5 см.
23	Подобни по форма съдове са известни от Ма-
дара (Р. ГІ о п о в. Материали от разкопките през
1934—35 г. — Мадара, I, 1936, с. 44, обр. 60 а, Тър-
иово (С. Георгиева. Цит. съч., с. 7, обр. 1 б), сред-
новековното с елище Карвуна при Каварна (М. М и р-
ч е в, Г- Т о н ч е в а, Д. Димитров. Цит. съч., с. 72,
обр. ѴІІ4, 5).
24	Двете канички имат почти еднакви размери:
обр. 23 — вис. 11,5 см, диам. на устието 4,5/5 см, на
тялото 8,6 см, на дъното 5,8 см ; обр. 24 — вис. 11 см,
диам. на устието 4,2/3,5 см, на тялото 8,2 см, на дъното
5,8 см.
28	Размерите на чашка, обр. 25, са: вис. 8,5 см,
диам. на устието 6 см, на тялото 6,5 см, на дъното 3 см.
26	Размерите на тази чашка са: вис. 8,7 см,
диам. на устието 7 см, на тялото 7 см. на дъното 3,5 см.
27	Кани и чашки с такава украса са намерени в
София — непубликувани.
Сёгатідие дотезіідие тёдіёѵаіе О’Оезсиз ргёз сіе Оі§еп
М. 5ТАЫСЕѴА, I.. ПОЫСЕѴА-РЕТКОѴА
(К ё з и т ё)
Оп а бёсоиѵегі еп 1948 бе поиѵеаих ехетріаігез
бе сёгатірие ботезіідие еп рагіаіі ёіаі ргоѵепапі би
зііе тёбіёѵаі С|иі зе ігоиѵе аи-беззиз бе ГОезсиз ап-
іідие. Оп а ри аіпві ёіибіег Іа сіѵіііваііоп бе се зііе.
Сез ѵазез аррагііеппепі а ігоіз ргоирез: 1 — сёга-
тідие баіапі би Ргетіег гоуаите Ьиі^аге; 2 — сёга-
тідие баіапі би XI—XIIе з., ёродие бе Іа ботіпаііоп
Ьугапііпе, еі 3— сёгатідие би 8есопб гоуаите Ьиі-
§аге. І.ез ѵазез би ргетіег ргоире сотргеппепі: без
роіз запз апзез (Н(?. 1—10), без ѵазез а беих апзез
(Н§. 11а, б), ипе авзіеііе (Гід. 12) еі ип ѵазе оѵоібе а
ігоіз апзез диі, б’аргёз за Тасіиге, Таіі рагііе бе Іа сё-
гатідие бе се Не ёродие таіз езі ипідие раг за Гогте
еп Виі^агіе (изди’а се іоиг (Н^- 13). І.ез роіз запз ап-
зез раг Іеиг Тасіиге (Іа сотрозіііоп бе Іа раіе б’аг^ііе,
Іа тапіёге бе Гёіігег, Іа іесііпідие бёсогаііѵе. Іа сиіз-
зоп) пе зе бізііпріепі еп гіеп без роіз зетЫаЫез
ігоиѵёз бапв б’аиігез зіаііопз би Ргетіег гоуаите Ьиі-
раге би Xе з. Оп реиі аіігіЬиег аиззі а сеііе ёросціе
Іез беих ѵазез а апзез пе рогіапі раз бе бёсогз ргаѵёз.
І.ез зірпез бізііпсіііз би іуре бе ѵазез ріиз гё-
сепіз, ри’оп реиі аіігіЬиег а Іа рёгіобе бе Іа ботіпа-
ііоп Ьугапііпе, аррагаіззепі ігёз пеііетепі бапв Іез
ѵазез бе Іа Іір. 14 а—г. Пз зопі ехёсиіёз зиг ип іоиг бе
роііег а ріеб еі Іез іопбз зопі зоитіз а ип ігаііетепі
зирріётепіаіге. Цп зеиі ѵазе езі ехёсиіё а ип іоиг а
таіп еі рогіе ип зірпе еп геііе! зиг Іе Іопб. Ог, б’аргёз
за Тогте, б’аргёз зез рагоіз тіпсез еі Ьіеп сиііез еі
зоп бёсог диі сопзізіе еп циеідиез Іірпез іпсізёез бапз
Іа рагііе Іа ріиз гепііёе іі зе гарргосЬе бе Іа сёгатідие
би XIе з.
Ьез ѵазез би ігоізіёте р гои ре — би 8есопб гоуаи-
те Ьиіраге — сотргеппепі: Іез ѵазез а ипе апзе
(Гір. 15 а—Ь). Іез сгисЬез (Тір. 16 а,б) еі Іез іаззез
(Іір. 17 а,б). Сеііе риЫісаііоп п’іпсіиі раз Іа сёгатідие
а з^гаіТііі бе Сі^еп.
І.а сёгатідие сопзіііие Гип без іётоірпарез еззеп-
ііеіз бе Іа сіѵіііваііоп таіёгіеііе б’ипе ёродие боппёе.
Ьа сёгатідие бе (Зіреп ѵіепі сопіігтег Гипііё бе сеііе
сіѵіііваііоп бёз Іе Xе з. а біИёгепіз епбгоііз ёіоірпёз
Гип бе Гаиіге без іеггез Ьиі^агез. Віеп <|ие Іа ѵагіёі •
без іогтез пе зоіі раз ігёз ргапбе репбапі Іе 8есопб
гоуаите Ьиіраге іі ехізіе серепбапі ипе сегіаіпе ѵа-
гіёіё бапз Іе гёрегіоіге бе Іа сёгатірие б’аргёз Іез Ье-
зоіпз ассгиз б’ипе зосіёіё ріиз ехірепіе еі ріиз аѵап-
сёе бапз зоп бёѵеіорретепі.
Към проучването на преславската
рисувана керамика
ЙОРДАНКА ЧАНГОВА
Археологическите разкопки, конто
се проведоха през последното де-
сетилетие в м. Селище в Преслав,
дадоха своя принос в проучването
на преславската рисувана керами-
ка. Находките, конто излязоха от
Гражданската постройка, допълниха броя на
известните вече видове декоративна керамика,
а фрагментите от съдове, върху конто сре-
щаме ново съчетание на известни вече мо-
тиви, обогатиха декоративния репертоар на
трапезната рисувана керамика. Тези находки
показаха също, че много от видовете деко-
ративна керамика, както и иконите с малки
размери, конто ни бяха известни досега само
от Патлейна, Кръглата църква и манастира
• Обр. 1. Гражданскп комплекс Общ изглед. І’ір. 1.
Ье сотріехе игЬаіп. Ѵие ^ёпёгаіе
под Вълкашина в Бял бряг, се срещат и в
гражданските постройки.
Находки от рисувана керамика, както и
съоръжения, свързани с производството й,
и инвентар от работилница излязоха и при
разкопаването на Гражданский комплекс (обр.
1), който отстой на около 50 м източно от
Гражданската постройка.1 Тези находки, конто
представляват принос в проучването на пре-
славската рисувана керамика, са предмет на
настоящата статия.
Гражданският комплекс не е напълно раз-
копан, но от разчистеното досега се вижда,
че той е имал план, подобен на плана на
манастирите. И тук помеіценията са подре-
дени в редица едно до друго, като очертават
буквата „П“. Не е изключено те да са за-
тваряли четириъгълник, т. е. от източната
5 Сп. Археология, 1, 1972
• Обр. 2. Производствени помещения от западната
редица. План. рірг. 2. Ьосаих а//есіё& а Іа ріЬгісаІіоп
дез оЬ]еіз (Іізрозёз дапз Іа гап^ге оиезі. Ріап
страна, още неразкопана, да следва също
редица от помещения, която да е затваряла
комплекса. Почти в средата на двора се е
издигала кръстокуполна църква с долепена
до северната й страна голяма гробнична по-
стройка. Вероятно в XI в. на запад до при-
твора на църквата са били построени поме-
шения пак в редица. Тази допълнително из-
градена постройка опира в северното крило
на комплекса, с което фактически е свър-
зана. Разчистените помещения имат различни
размери съобразно предназначението им.
Разнообразните находки, конто получихме в
резултат на разкопките, в същност определят
характера на всяко помещение. Огнищата и
битовият материал, като керамика, прешлени
за вретена и др., говорят, че някои от тях са
жилищни. Вътрешното устройство пък на
други, както ще видим, подсказва, че те
имат производствен характер. Така в север-
ната половина на западната редица бяха раз-
чистени три помещения (обр. 2), конто са
едно до друго, но разделени помежду си
със стени, дебели по 0.75 м. Първото и тре-
тото помещение са почти еднакви по раз-
мери (около 5,50/3,50 м), а второто е значи-
телно по-малко (3,50/2,25 м). На изток пред
него има две еднакви малки шахтички с раз-
мери 1,03/0,53 м. През трите помещения ми-
нава канал, широк 0,25 м и дълбок 0,17 м,
който не се оттича извън сградата. Помеще-
нията са постлани с неправилни каменни
плочи, конто са били свързани с хоросан.
До южната стена на южното помещение на
изток от канала имаше открито огнище:
въглени, пепел, червена горяла пръст. Тук
беше намерена мраморна плоча и части от
друга, железни части от врата и малко фраг-
мента от глинени съдове от IX—X в. На
пода на северното помещение на запад от
канала лежеше хромел. Без съмнение тези
три помещения и двете шахтички са свър-
зани с някакво производство, което е изиск-
вало употребата на вода, но, както изглежда,
в по-ограничено количество.
Производствен характер е имало и поме-
щението, чиито останки бяха разчистени на
юг от църквата (обр. 3). Фактически то не
е имало собствена стена от север, а е из-
ползувало за такава южната стена на при-
твора. Останалите му стени са лошо запазени.
Западният зид е запазен на дължина 2,80 м.
Той е различно широк. Северната му поло-
вина има дебелина 0,63 м, а южната — 0,32 м.
Градежът е запазен само в един ред. В него
са употребени обработени варовикови и пя-
съчни камъни, както изглежда, тук вторично
използувани. Спойката е кал. От южната стена
са запазени само два камъка — дълж. 0,63 м
и шир. 0,41 м. Самото помещение има раз-
мери 3,80/2,95 м. Подът е постлан с големи
каменни плочи, свързани с глина. В същност
подът на това помещение се различава от
подовете на описаните по-горе три помеще-
ния само по спойката. В първия случай
имахме употребен хоросан, а тук — глина.
Вътре в помещението до северната му стена
бяха разчистени останки на две пещи една
до друга (обр. 3). От западната пещ бяха за-
пазени един ред тухли от северната й стена
и огнището, което е леко вдълбано в пода.
Последното има размери 0,79/0,68 м и беше
запълнено с чиста дървена пепел.
34
Огнището на другста пещ беше постлано
с плочи от пясъчник. То има размери 0,68/0,60м.
От изток беше оградено със стена от дребни
камъни на кал, а от севери юг с тухли с раз-
мери 53,5/34 см. Разделителната стеничка меж-
ду двете пеіци, която е широка 0,35 м, е иззи-
данаот дребни камъни и късове тухли на кал.
Към разчистените досега в Гражданский
комплекс производствени съоръжения трябва
да прибавим още останките от две право-
ъгълни пещи, който излязоха на около 3 м
североизточно от гробницата (обр. 4). От тях
са запазени също само долните им части,
чиито южни половини са унишожени от едно
погребение.
Едната пещ — източната —има сравни-
телно по-добре запазена северна стена — на
височина до 0,41 м.Тя еизграденаот късове
керемиди, тухли и плоски речни камъни,
свързани с кал. Дебела е 0,36 м. Огнището
има дължина 0,71 м. Огнището на другата
пещ е дълго 0,50 м.
• Обр. 3. Пещи в помещението на юг от църквата'
Рі%. 3. Роигв йапз Іе Іоспі аи зий ііе І'ё^іііе
Данните, конто получихме за устройст-
вото на помещенията и конструкцията на
пещите, не са достатъчни, за да определим
точното им предназначение. Малко на брой
и нехарактерни са също находките, който
излязоха от насипа в помещенията и в пе-
щите. При това положение, за да можем да
ги характеризираме по-добре и евентуално
да ги свържем по-определено с някакъв вид
производство, необходимо е да хвърлим
поглед върху археологическите материали,
конто бяха намерени в насипа около поме-
щенията и пещите, в двора на запад от църк-
вата и в някои от помещенията на север-
ната редица. Като изключим многобройните
късове от гърнета, стомни с глеч и амфори
от X в., както и целите или натрошени гли-
нени съдове, в двора на запад от църквата
излязоха фрагмента от съдове от преславска
рисувана керамика. Дъна от съдове от този
вид керамика излязоха и от насипа в поме-
щението южно от църквата, а късове от
плочки — в двора северно от гробницата.
В двора западно от църквата бяха намерени
• Обо. 4. Останки от пещи на североизток от гроб-
ницата. 4. Резіез бе /оиг& аи погб-езі бе Іа
готЬе
обикновени златарски везни: кобилипа, езиче
и две малки блюда (обр. 5 б). Всички са из-
работени от медна сплав. Върху всяко блюдце
има по три дупчици. Дупчица има и в двата
края на кобилицата. Й едните, и другите
дупчици са във връзка с окачването на двете
блюда на кобилицата.
Обикновени златарски везни от същия
тип и със същото устройство — кобилица,
езиче и две малки блюдца — бяха намерени
и в помещение 7 на северната редица (обр. 5 а).
Все в това помещение освен трите разтро-
шени гърненца от X в., трите бронзови мо-
нета от Й. Цимисхи, желязната подкова и
железните гвоздей излязоха части от меден
предмет, натрошен стъкленсъд, късове стъкла
за прозорци и голямо кюлче стъкло (обр. 6).
Фрагмента от стъклени съдове или от
стъкла за прозорци, медни изрезки и медна
тел, както и железни предмети бяха наме-
рени още в двора западно от църквата и в
някои от помещенията на северната редица.
Често среіцана находка в този район на ком-
плекса беше оловото във вид на листа или
слитъци (обр. 7) в двора западно от църк-
вата и в помещение 4 от северната редица
Олово във вид на маса бепіе намерено на
север пред помещение 3, а вътре в помеще-
нието — железен шлак.
Преди да приключим с находките, не ще
бъде излишно да отбележим, че в четири от
помещенията бяха намерени хромели. Хромел
излезе и в двора недалеч от северозападния
ъгъл на църквата (обр. 8), а в помещение 6
на северната редица, в югозападния му ъгъл,
беше струпана сивкава чиста глина.
За да си изясним въпросите, свързани с
производствените помещения и пеши в нашия
комплекс, ще трябва да видим къде в Преслав
са намерени подобни съоръжения и какви на-
ходки се свързват с тях. Дали те са анало-
гични на нашите ?
Ако направим кратък преглед на разкри-
тите досега в стария Преслав или в околно-
стите му производствени помещения, в конто
се срешат подобни на нашите пещи или
огнища, ще се убедим, че в по-голямата си
част те са работилници за рисувана кера-
мика. Засега тези работилници се групират
главно около два обекта — в Патлейна и
Кръглата църква. В Патлейна са разкрити
3 работилници. В едно от двете помещения
на работилницата югоизточно от църквата е
36
намерено голямо количество еднородна кера-
мика, а в другото — много части от стъкло,
куп сгурия, разноцветни маси от топено
стъкло, съд за топене на стъкло и др.2
В работилницата на юг от Кулата в едно от
помещенията са открити две пещи, пълни с
пепел, късове керамика, паничка за боя с
утайка от кафява контурна боя и счупен съд
със зелена малахитова глазура.3 В работил-
ницата при входа на Патлейна са разчистени
долните части на три пещи с правоъгълна
форма.4 А в работилницата по пътя за Пат-
лейна при останките от помещение-навес
има останки от пещ.6
•	Обр. 5. Везни: а) от помещение №7; б) от
двора. Рі§.5. Ваіапсев: а) де Іа ріёсе В’о7; б) де Іа
соиг
•	Обр. 6. Кюлче стъкло от помещение № 7. Рі@. 6.
Ілп^оі еп ѵегге де Іа ріёсе Ко 7
•	Обр. 7. Лист олово. Ві@. 7. І.атеііе де рІотЬ
•	Обр. 8. Хромел на запад от църквата. Рір. 8.
Меиіе а Гоиеві де Гё^ііве
Особено важни за нашите помещения,
пещи и находки са разчистените останки от
работилницата за рисувана керамика около
Кръглата църква.
Така в работилницата на 10 м южно от
абсидата на църквата, която според разкоп-
вача е била лека дървена постройка, са били
намерени голямо количество натрупани една
върху друга керамични плочки, няколко го-
леми буци пресята и измесена глина и съдове
за топене на стъкло.6 На няколко крачки от
работилницата са разчистени останките на
пеіц с правоъгълна форма, чиито стени са
изградени от тухли и са запазени на висо-
чина до 0,45 м.7
В работилницата под Кръглата църква в
едно от помещенията е имало пещ, а в го-
лямото помещение е намерено стъкло на
кюлче, топено стъкло, части от стъклени
гривни и олово.8 Особено интересна за нас
е и работилницата за рисувана керамика на те-
• Обр. 9. Фрагмента от съдове рисувана керамика.
Рір. 9. Ргаррпепів де ѵанез де сёгатісріе реіпіе
расата южно от Кръглата църква, тъй като
със своите съоръжения — помещение, пост-
лано с тухли в съселство с помещение с
огнище9 — тя се свързва с нашите три поме-
щения от западната редица. По инвентар с
намерените сурови материали тази работил-
ница се свързва с находките от нашия ком-
плекс. И тук са намерени златарски везни10
като тези от двора и от помещение 7 на
комплекса, късове олово,11 части от хромели,12
известно количество стъклени късове от про-
зоречно стъкло и от съдове13 и фрагмента
от меден съд.14 Следователно приведените
дотук аналогии навеждат на мисълта, че в
Гражданский комплекс ще да е имало рабо-
тилница за рисувана керамика и че разчис-
тените помеіцения, в конто има огнища или
пещи, са част от нея. Трудно е да се опре-
дели с кой етап от производствения процес
на рисуваната керамика е свързана нашата
работилнипа, защото наличието сако на пещи,
макар четири на брой, и сурова глина не е
съвсем сигурно доказателство, че тук е била
измесвана и изпичана керамиката, тъй като
все още не е намерена бракувана продукция.
Пс-сигурно е, че в тази работилница кера-
миката е била рисувана и глазирана. На тази
мисъл ни навеждат преди всичко находките:
везничките, употребявани за измерване на
металните окиси, конто служели за оцвети-
тели; железният шлак, от който е била по-
лучавана кафявата контурна боя; оловните
и медните окиси, от конто са били получавани
безцветните глазури, в който процес е вземала
участие и ръчната мелница.10
Не е безинтересно да се хвърли поглед
и върху намерената в Гражданский комплекс
рисувана керамика, но тъй като тя е раз-
гледана в специална статия,10 тук ще отбе-
лежим само, че намерените фрагменти са
предимно от съдове. При украсата на тези
съдове са използ^вани мотиви, взети главно
от декоративната керамика (обр. 9). Само
върху стените на един съд е бил изобразен
допоясен образ на благославящ светец. Той
е нещо ново в репертоара на преславските
38
художници, защото досега човешки изобра-
жена срещахме само върху икони.
Като изхождаме от намерените фрагмента
от рисувана керамика, конто, както отбеля-
1	И. Чангова. Граждански постройка в м. Се-
лище в Преслав — ИАИ, XXXI, с. 211 —230.
2	Й. Господинов. Разкопки в Патлейна. — ИАД,
IV, 1915, с. 121.
3	И. Акрабов а-Ж а н д о в а. Ново в Патлейна
след Иордан Господинов. — В Сб. Преслав. Т. I, С.,
1968. с. 69, 70.
4	Пак там, с. 74.
5	Й. Господинов. Нови находки в Преслав. —
ИАИ, XV, 1946, с. 82 и сл.
6	К. Миятев. Кры лата пърква в Преслав. С., 1932.
с. 143. 144.
7	Пак там, с. 152.
8	Й. Господинов. Нови находки в Преслав.
с. 82 и сл.
захме, са почти изключително от съдове, ще
трябва да приемем, че нашата работилница
е била свързана главно с производството на
съдове.
’•* И. Акрабов а-Ж а н д о в а. Работилница за ри-
сувана керамика наюгот Кры лата Шрква в Преслав. —
ИАИ, XX, 1955, с. 491.
10	Пак там, с. 502, обр. 22.
11	Пак там, с. 503-
12	Пак там.
13	Пак там. с. 506.
14	Пак там.
15	За изіюлзуването на златарските везни и полу-
чаването на глазурите и оцветителите, употребявани в
преславската рисувана керамика, вж. И. Акрабова-
Ж а н д о в а. Цит. съч., с. 506 ; Ново в Патлейна след
Йордан Господинов, с. 70; К. Миятев. Преславската
керамика. С., 1936. с. 8 и сл.
16	Й. Ч а н г о в а. Нови находки от съдове преславска
рисувана керамика. — ИАИ, XXXIII, 1972 (под печат).
Ёіиде §иг Іа сёгашіцие реіпіе де Ргезіаѵ
Л. С А К О О V А
(й ё 8 и га ё)
Ь’аигеит ёіибіе бапз сеі асіісіе Іез ігоиѵаіііез бе
сёташідие реіпіе, Іез опіііа^ез дпі зегѵаіепі а за ТаЬгі-
саііоп еі Гіпѵепіаіге бе Гаіеііет бёсоиѵетіз Іотз без
Іоиіііез епігергізез бапз'іе согпріехе итЬаіп бе Ртезіаѵ
(Тіё. 1). 11 іпсіиі бапз ГоиШІа^е сетіаіпз Іосаих еі сет-
іаіпз іоитз (ГІЦ- 2. 3, 4). І.ез оЬ]еіз ди’оп у а тесиеіііі:
ТтаупіепЬ бе сётатідие реіпіе (ІіЦ. 9), Ьаіапсез без от-
Гёѵгез (Гі§. 5), біѵегз оЬ]еіз бе Тег, зсоттіез бе Тег,
Ггаутепіз бе ѵегге еі Ііпцоі бе ѵетте (Гій- 6), сореаих
бе сиіѵге, Іатеііез еі 1іп§оіз, бе рІотЬ (іі^. 7), теиіез
(Гій- 8), аіпзі ди’ип тогсеаи б’ат^ііе—опі ипе апаіо-
йіе, іапі аѵес Гіпѵепіаіге ди’аѵес Іез таііёгез ртетіётез
бёсоиѵепз бапз Іез аіеііегз бе сёгатідие реіпіе бе
Раііеіпа еі аиіоит бе Гё§1ізе Копбе. 11 езі реппіз бе
зиррозег дие бапз се сотріехе итЬаіп зе ітоиѵаіі ип аіе-
Ііег оіі Гоп раійпаіі еі ѵегпіззаіі се йепте бе сётатідие.
Грили от Националния археологически
музей в София
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА
Глиптиката от късноимператорската
епоха предлага значително разносбра-
зие от теми и сюжета, породени от на-
стъпилите промени в обществено-ико-
номическия живот на империята и ре-
лигиозните вярвания. Много от сюжетите,
създадени в предходните епохи, сега полу-
чили широко разпространение и се обога-
тили с нов смисъл и съдържание. Твърде
интересни в това отношение са една трупа
от геми, конто са много характерни за II—IV в.
на н. е., известни под общото название „грили".
В колекцията на Националния археологи-
чески музей в София има четиринадесет грили,
39
конто предлагат значително разнообразие в
разработването на тази тема. Според данните
от инвентарните книги на музея три от тях
произхождат от Моѵае, една гема от №со-
роііз ай Ізігиш, една от Зегйіса, една гема от
Казанлък и останалите са с неизвестно место-
нахождение. Грили се пазят и в някои от
провинциалните музеи на страната. Така Архео-
логическият музей в Пловдив притежава
една гема.1 Странно впечатление прави, че в
голямата колекция от геми на Свищовския
музей има само една гема от типа на гри-
лите.2 Напоследък стана известна една гема
от разкопките в Калиакра.3 Към числото на
гемите с този сюжет от България ще трябва
да прибавим още три екземпляра от колек-
цията на Корнелиу Балаческу в Букурещ.4
Както се вижда, Националният археологически
музей в София притежава най-голям брой
геми, отнасящи се към тази трупа.
За названието грили (СКѴББОІ) дават све-
дания античните автори. За пръв път свър-
зано с този род паметници то се среща в
IV в. пр. н. е. Плиний съобіцава, че живопи-
сецът АпіірЬіІоз, по произход египтянин и
съвременник на Апелес, нарисувал карика-
турно изображение под това название. Отто-
гава под СКѴББОІ се разбира карикатура,
гротеска, която включва в себе си най-фан-
тастични съчетания на човешкото тяло с части
От тялото на животни, птици, риби, битови
и култови предмета и пр., както и комбина-
ции на различни маски в единна композипия.
Специалистите не са единни по въпроса за
произхода на тези изображения и техния
смисъл.6 А. Коез търси прототипа на грилите
в персийското изкуство и персийския симво-
лизъм. Тя ги разделя на две групи. Към пър-
вата трупа се числят композициите от живо-
тинска и човепіка глава с тяло на птица
(най-често петел). Втората трупа обединява
изображения, при конто основата е птица, към
чието тяло са прибавени в различни комби-
нацни маски и части от животинското и човеш-
кото тяло. Често пъти петелът има глава
на кон, с което напомня атическия хипалек-
трион, характерен като мотив в изкуството до
началото на елинистическата епоха.6 А. Ригі-
іѵйп^іег застъпва гледището за техния йо-
нийски произход. В своето капитално съчи-
нение Біе апіікеп Сетптпеп той се спира
на няколко места на въпроса за грилите,
техния произход и предназначение? Като
разглежда по-обстойно сардинските скарабеи,
където тази тема е широко застъпена, той
обръща внимание на сложните взаимовлия-
ния между картагенските и италийските изоб-
ражения, свързани с по-стари ионийски мотиви,
и поставя тяхното начало в V—IV в. пр. н. е.
С. Наіпег, подобно на А. Кое?, търси
техния прототип в източното изкуство.8 Не е
чужд на тази идея и Р. ЕагоТБ9
Ние сме склонни да се присъединим към
гледището на онези автори, конто търсят
прототипа на тези изображения в източното
изкуство, тъй като много от техните аргу-
мента за източния произход на тези геми се
потвърждават от Софийската колекция.
Фантастичните комбинации от части на
животинското тяло с глава на човек се сре-
щат в торевтиката, вазовата живопис, куро-
пластиката, глиптиката още в VII в. пр. н. е.
В IV в. пр. н. е. тези сюжета бележат раз-
цвет. Римската епоха предлага едно възраж-
дане и обновяване на тази тема с нови еле-
менти и съдържание. Тя намира широко
място в художествената тематика на стен-
ната живопис и мозаичното изкуство. В глип-
тиката господствува повече от три века.
Последна проява на интереса към този сюжет
е скулптурната украса на казиното на принц
Раііа^опіа в Варфегіа при Палермо от XVIII в.10
Още през късната елинистическа епоха
грилите придобиват апотропеичен характер.11
Според Плутарх ((^иезііопез Сопѵіѵаіе? V,
6,68) с уродливия си характер апотропеите
цредпазвали от лош поглед. Необикновеното
съчетаване на човешки и животински черти
отслабвало лошото въздействие върху човека.
Тази мисъл на античния автор намира под-
крепа в многобройни находки, завещани от
античността, в това число и нашите.
Особено любима и често срещана комби-
нация е тази на птица, обикновено петел, с
маска на пан или силен. Композиция между
тяло на птица и човешка глава се е схва-
щала като образ на душата и се е свързвала
с култа към Хермес в неговата функция на
спътник на душата в задгробния свят. Тази
тема заема широко място не само в италий-
ската глиптика, но и във вазовата живопис.
Тя намира много тясна връзка с гемите от
късноимператорската епоха.’2
Появата на грили в Тракия и Мизия по
време съвпада с появата на геми с гности-
чески изображения, т. е. II—III в. на н. е.
Между тях има много тясна връзка, защото
и на грилите се е приписвала магическа сила.
• Обр. 1. Грили от Националния археологически
музей, София. Нр;. 1. ОгуШ Ли Ми&ёе паііопаі аг-
сйёоіорідие Ле 8о/іа
40
3
2
12	14
6 Сп. Археология, 1, 1972
1
Както едните, така и другите са били носени
като амулети, предпазващи от болести и
злини. Подобно на гемите с гностически изоб-
ражения грилите от нашата област имат изто-
чен произход. През късноимператорската
епоха те стават до такава степей популярни,
че е много трудно да се свържат с една
етнически определена група. Големият им брой
е само доказателство за широкото им раз-
пространение в нашите две провинции. Без
да търсим пряка връзка и аналогии, бихме
искали да обърнем внимание на факта, че
Тракия е една от областите, където слож-
ните и фантастични комбинации от животин-
ското и човешкото тяло са любима тема в
изкуството оіце в VI в. пр. н. е.
Според характера на изображенията гри-
лите от Националния археологически музей
в София са представени от следните типове.
Най-голям е броят на комбинациите от маска
на силен и пан (6) и на тези с тяло на птица
с човешка глава (4). Две от гемите включ-
ват в композициите си бивни и хобот на слои —
елементи, заимствувани от арсенала на източ-
ното изкуство, където често в украсата се
вплитат глави на индийски слонове или само
отделни части от тяхното тяло. Една от
гемите е с еротична сцена—сатир, яздещ фалос,
чиято задна част преминава в тяло на животно.
Внасянето на ерэтичен елемент в темати-
ката на грилите води своето начало от ели-
нистическата епоха. Той е характерен за
някои египетски паметници, пресъздаващи
гротескни танци и изображения на танцьорки.
Грили били наричани египетски танцьори с
грозни, уродливи лица. Тези обстоятелства
дават основание на някои автори да смятат,
че Антифил е черпил идеи за своите кари-
катури от родния му Египет.
Една гема (обр. 1 6) представя комбина-
ция от маска на силен и маска на пан с брада,
рило на глиган и теме с криле на птица —
елементи също така характерни за източната
глиптика. Две геми пресъздават в по-опро-
стена форма този тип изображения (обр. 1 11,
12). В първия случай виждаме протоме на
бик с опашка на делфин, а при втория —
протоме на заяк в черупката на охлюв.
Извънредно пищна по богатството на еле-
менти от човешкото и животинско тяло, от
насекоми, птици и символи е гемата от Сер-
дика (обр. 1 9). Тази сложна композиция е
подчинена на една схема, при която всеки
предмет има строго определено място и свой
символичен смисъл. Гемата е изпълнена в
плитка резба, при която отделните елементи
са предадени с широки заоблени дълбеи.
Изключение правят само опашките на пти-
ците. Същият стил и композиционно реше-
ние ни предлага една гема от колекцията на
Балаческу.13 Върху една друга гема отсъщата
колекция виждаме тези елементи в малко
по-различна композиция, но подчинени на
същия стил ѵ з у По този начин разпо-
лагаме вече с три геми, намерени в Бълга-
рия, който по своето техническо изпълнение,
стил и композиционно решение принадле-
жат на една и съща работилница. Разбира
се, остава открит въпросът, къде се е на-
мирала тази работилница. Аз съм склонна
да я търся в долнодунавската област,
тъй като по своя характер тези апотропеични
изображения са били предназначени да задо-
воляват нуждите на местното население и
войнишките маси. Интерес в това отношение
представлява гемата от Никополис ад Иструм
(обр. 1 10), която по стил и композиция нами-
ра своиге близки аналогии в една гема от
Нове14 и в друга от Томи.46 Тези примери
дават известна представа и за типовете, който
са били най-популярни в нашите земи. От
друга страна, обнародваната тук еднородна
група от геми е доказателство за новите син-
кретична явления в живота на населението,
формиращи се под влияние на значителните
етнически промени и религиозни претопява-
ния, характерни за III в. на н. е. Те се коре-
нят във все по-нарастващите културни и
религиозни влияния на Египет и Мала Азия
в живота на долнодунавските провинции.
К а тало г
1	Двупластен сардоникс със силно
изпъкнала лицева повърхност.
№553. Неизвестно местонахождение
13Х И мм. Фонът полиран, изображението
матово.
II—III в. на н. е.
Две маски в профил с общо теме
и лица, обърнати противоположно. Отляво
е представена маска на мъж с изпък-
нало чело, широк нос, дебели устни и
дълга брада, падаіца на едри снопчета.
Отдясно — безбрадо лице, с изпъкнало
теме и широко отворени очи. Брадата
завършва с дълъг, завит накрая хобот с
палмово клонче.
Чиста, уверена и прецизна резба.
42
Срв. Кибальчич. табл. VIII, 244,
246. Вегі. Каі. 8304, 8526. Апі. Сеш. ХБѴІ,
17; К і с Ь і е г. Саіаіо^пе, 1920, іаЫ. 68,269,
270. ІЧеѵѵ Ѵогк. ЕХіГі, 554,555; ГІІІзоп,
О. К.— Котап Вгііаіп. — ТЬе Лоигпаі оі
Котап Біисііез, БѴ1І, 1967, ч. I и II,
р. 207. № 25. Беиізске 8ашш1ип§еп. II.
МйпсЬеп, 1969, р. 181, №499.
2	Карнеол, полупрозрачен с плоска от
двете страни фоома.
№ 4387. Неизвестно местонахождение.
11X8,5мм. Фонът и изображението поли-
рани.
III в. на н. е.
Две маски на мъже с големи брадии
дълги мустаци, съединени в една глава с
шлем. Брадата на обърнатата с лицето на-
горе маска нада върху челото на дру-
гата маска като едри кичури коса. Очите
широко отворени. Изпъкналите зеници са
очертани с широки линии. Брадите са пре-
дадени с кръгли снопчета от кичури.
Едри груби форми.
Срв. КісЬіег. Саіаіо^ие, 1920, іаЫ.
67, № 265. Не\ѵ Ѵогк, ЬХІП, 548; \Ѵ і 18 о п,
Б. В. Котап Вгііаіп. ТГіе Лоигпаі о! Котап
БіисНез, БѴІІ, 1967, ч. I и ІІ, р. 211, іаЬ1
ХѴШ.
3	Полупрозрачен червен карнеол с елип-
совидна плоска форма.
№ 532. Неизвестно местонахождение.
11Х8мм. Фонът и изображението поли-
рани.
II —III в. на н. е.
Две театрални маски в профил с лица,
противоположно обърнаіи. Главите увен-
чани с лаврови венци. Едната от тях при-
надлежи на трагически актьор с безбрадо
лице, другата на гологлав силен с раз-
членена на отделни кичури брада.
Плитка, уверена и детайлна резба.
Срв. Вегі. Каі. 8521. Апі. Сепі. БХІІ,
12; ИесѵѴогк. іаЫ. БХ1ІІ, 556. Г. Э. X.
905—54.
4	Тъмнокафяв яспис, заоблена повърх-
ност.
№ 4409. Неизвестно местонахождение.
12ХИ мм. Фонът и изображението поли-
рани.
III в. на н. е.
Две маски в профил, с лица противо-
положно обърнати, но съединени помежду
си. Отляво — на трагически актьор с
дебели устни, широко отворени очи и над-
виснали вежди. На главата висока диа-
дема, която обгражда цялото лице. Краи-
щата й завършват във вид на две осу-
кани букли. Отдясно — маска на силен
с голо теме, дълга брада, широк нос,
широко отворени очи.
Сравнително дълбока резба. Едри раз-
членени форми.
Срв. Вегі. Каі. 8293; Б. Тиб о г. Ріеіге
^гаѵаіе сіе Іа Котиіа.—Ариіит, VI, 1967, р
215. №27; Г.Э.Х- 905-54.
5	Карнеол с цвят на вшина и силно
изпъкнала повърхност.
№ 633. Неизвестно местонахождение.
10,5 x8 мм. Фонът полиран, изображение-
то матово.
II—111 в. на н. е.
Глава на мъж (сатир) в профил наляво,
с голо теме, силно изпъкнало чело, дълга
брада и мустаци. Погледът сведен надолу.
Под брадата лаврово клонче.
Детайлна, уверена резба.
Срв. Максимова, М. И. Геммы из
некрополя Мцхеты-Самтавро. — Вестник
Государственоі о музея Грузии, т. ХѴІ-В,
1950. табл. 1, 27: Лордкипанидзе,
М. Н. Каталог. II. табл. 1,4, КеіпасЬ, 8.
Ріеггез §гаѵёе8. ІаЫ. 23,462. іаЫ. 25,49.а
41,862, ІЛрроІгі. Оеіпшеп. іаЫ. С XI,8.
ІаЫ. С XII, 1,3.
6 Червен яспис с плоска елипсовидна
форма и полирана повърхност.
№5237. Неизвестно местонахождение.
15x11мм. Фонът и изображението поли-
рани.
II в. на н. е.
Маска на силен в профил с брада —
глава на глиган и теме глава на силен,
чиито коси са криле на птица. Дебели,
свити устни, широк нос. Челото на силена
е прорязано от дълбоки бръчки.
Дълбока детайлна резба. Груби форми.
Срв. Вегі. Каі. 7815, 8524. ОзЬогпе,
Б. Еп^гаѵеб Сегпз: Бі^пеіз, Таіізтапз апсі
Огпатепіаі Іпіа^ііоз, Апсіепі апсі Мобегп.
1921. іаЫ. XXI, 15; Кеѵѵ Ѵогк., ІаЫ. БХШ,
544; 8епа Скіеза. Адиііеіа, іаЫ. Ы, 1011.
7 Червен яспис. заоблена повърхност.
№ 8069. ГІоѵае. Случайна находка.
8X6 мм. Фонът и изображението полирани.
II в. на н. е.
43
Брадата маска в профил с голо теме,
широк нос и дълги мустаци, върху крака
на птица. Тилната част преминава в тяло
на петел с високо вдигната глава и широко
отворена човка.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Хубава детайлна резба.
Срв. Лордкипанидзе, М. И. Ката-
лог. IV, табл. Ѵ,41. Вегі. Каі. 3341,3544,8298,
8527, 8528; Апі. Оеш. ІаЫ. ХБѴІ, 33, 36;
КеіпасЬ, 8. Ріеггез §гаѵёе8. іаЫ. 25, 4912;
Непкеі. 426. ІаЫ. БХХѴІІ, 287; 0 61-
р: е г, Г. Оіе РізсЬ-ОепктаІег. IV, іаЫ. 210,
7; ТЬогсѵаМзеп Мпзеит. іаЫ. XVIII, 1575,
1577, 1581 ; КісЬіег. Саіаіорше. 1920,
ІаЫ. 68, 275; Ме\ѵ Ѵогк. іаЫ. БХПІ, 545;
Б. Терозп-Оаѵіб. ОСО. р. 531. ІаЫ.
2, 51, 52.
5 Червей яспис с почти кръгла форма.
Долната част заоблена.
№551. Казанлък, случайна находка.
13X12 мм. Полирана повърхност.
II—III в. на н. е.
Глава на брадат мъж в профил, от
темето на която израства протоме на кон
с поводи. Тилът преминава в крака и
дълга права опашка на птица. Зад шията
на коня изправени петозъбец и два кам-
еника.
Плитка резба. Брадата на мъжа и
опашката на птицата са предадени с ши-
роки прави линии. Лицето се отличава
с детайлна и прецизна резба.
Срв. Вегі. Каі. 8527, 8528, 8532. Ко-
лекция Оргидан, Бѵкурещ. Нум. кабинет
№0,78.
9 Карнеол, полупрозрачен с бледооран-
жев цвят. Плоска, полирана от двете
страни гема. Гърбът заоблен.
№ 206. Зегсііса. Случайна находка.
16x7 мм. Фонът и изображението по-
лирани.
II—III в. на н. е.
Орел с прибрани криле е стъпил
върху прострян заек и кълве от мъртвото
му тяло. Върху крилете на птицата се
опира глава на мъж в профил с дълга,
разделена на едри снопчета брада. От
челото тя прераства в протоме на кон с
поводи. Брадата пък завършва с глава
на чапла (?) с извито змийско тяло. По-
следната кълве намиращия се пред нея
гуіцер. Тилната част на маската преми-
нава в хобот на слои, върху който е ях-
нал ездач, полуобърнат напред. С лявата,
вдигната нагоре ръка държи камшик, с
дясната — поводите на коня. Върху опаш-
ката на птицата е поставена безбрада
маска с лице, обърнато нагоре.
Плитка, но точна резба.
Срв. Кибальчич. табл. VIII, 251.
Съвсем същата композиция и стил на
изпълнение показва гемата от колекцията
на К. Балаческу в Нумизматичния кабинет
на Румънската академия на науките. Инв.
№ V 3 и гемата под № 3. Вегі. Каі. 3341.
3344, 8303, 8527, 8528, 8532; БірроКБ
Оеттеп. ІаЫ. 83, 7, 9; Бопбоп. іаЫ.
XXIX, 2584; Меѵѵ Уогк. ІаЫ. БХПІ, 541;
8епа СЫеза. ІаЫ. БІ, 1010.
10 Червенокафяв яспис със заоблена ли-
цева страна.
№7104. Гемата е намерена в помещение
Аа при банята В Місороііз асі Ізігшп за-
едно с №7099—7109.
14,5Х 12 мм. Фонът полиран, изображе-
нието матово.
III в. на н. е.
• Делфин с есовидно извита нагоре
опашка, върху която е разположена фи-
ала, украсена с отвесни канелюри. В сре-
дата на фиалата е кацнала птица (орел ?),
чиято опашка е глава на сатир с лице,
обърнато нагоре и гърди безбрада маска.
От двете страни на фиалата по един жи-
тен клас.
Плитка, детайлна резба. Тялото на дел-
фина прецизно гравирано.
Публ. Т. Иванов. Разкопки в Місо-
роііз асі Ізігиш през 1945 г. — ПАИ, XVIII,
1952, с. 235, обр. 222.
Срв. Железен пръстен с гама от III в.,
намерен в Томи, инв. №Соп8і. 3918, и
гема от карнеол, произхождаща от Моѵае.
Инв. №НМСв I 1456, където откриваме
същото композиционно разположение на
фигурите и стил. Вегі. Каі. 8579; ТЬог-
шаіеібеп Мизепш. ІаЫ. XXI. 1831.
11 Бял яспис с розов опітенък и заоб-
лена лицева повърхност.
№ 8034. Моѵае. Случайна находка.
25x18 мм. Фонът полиран, изображението
матово. Косо очертан елипсовиден ръб.
11 в, на н. е.
44
Протоме на заяк в черупката на охлюв.
Около изображението три звезди.
Уверена резба, хубаво изпълнение.
За различимте варианти на този сюжет
срв. Вегі. Каі. 3348--3350; ІтЬооІ-ВІитег.
ІаЫ. XVII, 13, 14. іаЫ. XVIII, 49. іаЫ.
XIX, 45; ОзЬогпе. Еп^гаѵегі Оетз. іаЫ.
XXVII, 2, 5. Кісіііег. Каіаіордіе, 1920,
іаЫ. 65. 253; №ѵѵ Ѵогк. іаЫ. ЕХІ, 507;
ТНогѵѵаІбзеп Мазейш. ІаЫ. XXI,
1833, 1834.
/2	Двупластен сардоникс, плоска форма.
№ 8088. ІЧоѵае, случайна находка.
16X12 мм. Фонът полиран, изображението
матово.
П—111 в. на н. е.
Протоме на бик с опашка на делфин.
Плитка, уверена и детайлна резба.
Срв. Непкеі. ІаЫ. ЬХХѴП, 277.
13 Халцедон, млечнобял с полирана по-
върхност и заоблена форма.
№ 4995. Неизвестно местонахождение.
15x12 мм.
1—II в. на н. е.
Брадат сатир, възседнал овен, гало-
пира наляво. Предната част от тялото на
животното представлява фалос. С лявата
ръка сатирът държи поводите, а с дяс-
ната камшик.
Теренът е означен с хоризонтална
линия.
1	Археологически музей Пловдив Инв. № 635.
2	Музей „Алеко Константинов", Свищов. Инв. №
НМСв. 1 1456.
3	Л. Бобчева. Колективна находка от средно-
вековни монети и накити от нос Калиакра. — ИНМВ,
XVIII. 1967, с. 225, обр. 4.
4	Нуми матичен кабинет на Румънската академия
V V V
на науките. Колекция Балаческу. Инв. № дд 3, дд 3,	3.
5	Дисертацията на \Ѵ. В’іпЛеЪІ по въпроса за гри-
лите не ми беше достъпна.
6	А. В о е в. Кеѵѵ Бі^Ъі о! Піе ОгуІІі.— ТІіе Лоиг-
паі оі ІіеІІепіс БіінГіез, ХЕ, 1935, р. 232—235.
'	А. Ригіѵѵап^іег. Біе апіікеп Оеттеп. 1. Беір-
гі%~Вегііп, 1900. р. 114. 288, 353; Е. ВаЬеІоп. Ба
угаѵпге еп ріеггез Ппв. Рагіз, 1894, р. 176—177; С. Ве-
Плитка, уверена резба.
14 Златен пръстен с плоска, изтънена,
дефюрмирана и пропукана от дългата
употреба халка, с украса от ажуоно
изрязан лист около щита. В елипсо-
видния щит е поместена плоска гема
от полупрозрачен червен карнеол, про-
пукана в сребата и олющена в долната
си част.
Неизвестно местонахождение. Частно
притежание на В. Даскалова от София.
Размери на пръстена 23X20 мм, на ге-
мага 17X12 мм.
Фонът полиран, изображението матово.
III в. на н. е.
Орел с прибрани криле и полуотво-
рена човка, обърнат наляво, е стъпил на
един крак. Гърдите прерастват в безбрада
маска. Върху крилете на птицата е сед-
нала полуобърната гола мъжка фигура с
венец в косите и кръстосани крака. В про-
тегнатата напред лява ръка държи
тире (?).
Хубава, сравнително дълбока и уве-
рена резба.
Срв. Непкеі, с. 63, табл. XXIII, 456;
Ь. Терози-ПаѵіФ Сешеіе саіпееіе
біп тигеиі агкеоіо^іе сііп Сіи}. Стадіи
Іиі Сопзіапііп Паісоѵісіи. Висиге^іі, 1960,
р. 531, ІаЫ. 2/51, 52.
с а 11 і. СгуІІоі., Епсісіореіііа сіеіі’агіе апііса. III, р. 1065—
1066.
8	О. Н а I п е г. Иеие МізсЪхѵезе сіез 4. ЛаІігЬип-
сіегіз. — \ѴЛН, XXXII, 1942, р. ‘,5-32.
9	Р- 7. а г о I Г. Оеттеп іп Ка$$е1.— АА, 1965, 1.
р. 74, іаЫ. 12, 39.
ю ІЬМет, р. 34.
11	А. Б и г і ѵѵ а п § 1 е г. Ор. сіі., р. 114.
12	О. Н а Г п е г. Ор. сіі., р. 30.
13	Нумизматичен кабинет на Румънската академия
на науките. Инв. № V 3.
14	Музей „Алеко Константинов", Свищов. Инв. №
НМСв. I 1456.
15	Археологически музей Констанца. Инв. № СопзБ
№3918. Железен пръстен с гема, датиран според фор-
мата в 111 в на н. е.
Сък раіцения
А п і. Оет.= А. Рнгіѵѵап^іег. Біе апіікеп Оеттеп.
Ееірхі^—Вегііп. 1900.
В е г I. К а і. = А. Рпгіѵѵап^Іег. ВезсЪгеіЬипй бег ре-
зсЪпіііег.еп §іеіпе іт Апііднагіит, КбпірІісЪе Ми-
«ееп іп Вегііп. Вегііп. 1896.
БеиізсЬе Баттіипреп. = Апііке Оеттеп іп
сІеиіасЪеп Баттіипреп. I. Біааііісііе Мипгаатт-
Іппр МііпсЪеп. Е. Вгапсіі. МйпсЪеп. 1968. II.
Біааііісііе Мизееп РгеиззізсЬег КиІіигЬскііх
АпіікепаЬіеіІипр Вегііп, Е. 2ѵѵіег1еіп-БіеЫ. Мйп-
сЪеп. 1969. III. ВгаипзсЪѵѵеір. Ооііпреп, Каззеі.
УѴіезЬаОеп. 1970. V. 8сЪегГ, Р. Оегске, Р. 2ахоК...
Ббірег, Р. Біе РізсЪ-БепктаІег. = Біе РілсЪ-Бепк-
таіег іп сіег ГгйЪсЪгіаіІісЪеп Ріазіік, Маіегеі ип<1
Кіеіпкипзі. Мйпаіег іп ІѴезіБ IV, 1927.
45
Непкеі. = Е. Непкеі. Біе гсітізсЬеп Еіп^еггіп^е
сіег КЬеіпІапбе. Вегііп. 1913.
I т Іі о о Ь В1 и т е г. = Р. \Ѵ. ІтЬооі-ВІитег ипб
О. Кеііег. Тіег- ипб РІІап/епЬіІбег аиі Мііпхеп
ипб Сіеттеп сіез кіаззізсііеп АПегіитз. Ьеір-
гі§ 1889.
Кибальчич. Т. В. Кибальчич. Южнорусский
геммы. Вегііп. 1910.
I. і р р о 1 б, Сеттеп. С. Ьірроіб. Оеттеп ппсі Ка-
тееп без Аііегіипіз ипб бег Неигеіі. 8іиіі;?агі.
1922.
Лордкип а н и лзе, М. Н. Каталог. = М. Н. Лордки-
панидае. Геммы государственною музея Грузни.
II, Тбилиси. 1958.
14 е \ѵ Ѵогк. С. М. А. КісЫег. Саіаіо^ие оі Еп-
§га\ѵеб Оетз (тгеек, Еігизкап апсі Котап іп іЬе
Меігороіііап Мизеит о! Агі. Кота. 1956.
ОзЬогпе, Б. Еп^гаѵеб Оетз. = Б. Озіюгпе. Еп^га-
ѵесі Ое§т: Зі^пеіз, Таіізтапз апсі Огпатепіаі
Лпіа^ііоз, Апзіепі апсі Мобегпе. Кеѵѵ Ѵогк.
1912.
К е і п а с Ь, §. Ріеггез §гаѵёез. — 5. КеіпасЬ. Ріеггез
«гаѵёез, Рагіз. 1895.
КісЬіег. Саіаіо^ие, 1920. = О. М. А. КісЬіег. Саіа-
Іо^ие о{ Еп^гаѵеб Оетз о{ іЬе Сіаззісаі 8іу1е.
1920.
8еп а С Ы е з а. Адиііеіа С. 8епа СЬіеза, Оетте
беі Мизео ІѴагіопаіе бі Ачиііеіа. Расіоѵа. 1966.
Тііогѵѵаібзеп Мизеит. Р. М. А Роззіп^. Са-
іаіо^ие оі ІЬе Апіісціе Еп^гаѵеб Оетз апб Са-
теоз, ТЬогѵаІбзеп Мизеит. 1929.
Сгуііі ди Мизёе агс!іёо1о§ідие де 8оІіа
АЬЕХАМПКА БІМ1ТНОѴА
(К ё з и т ё)
Ьа соііесііоп без ріеггез ^гаѵёезби Мизёе агсЬёоІо-
^ідие бе ЗоГіасотргепб ігеіге іпіаіііез би іуре цгуііі. Тгоіз
б’епіге еііез ргоѵіеппепі бе ТІоѵае, ипе бе ІЧісороІіз
аб Ізігит, ипе бе Зегбіса еі ипе бе Кагапіак. Ье гезіе
езі бе ргоѵепапсе іпсоппие. Оп ігоиѵе без §гу1ІІ аиззі
бапз сегіаіпз тизёез ргоѵіпсіаих бе Виі^агіе. Оп боіі
тепііоппег ё^аіетепі ігоіз §гу11і бе Іа соііесііоп Ваіа-
сезси а Висагезі дні оп ёіё асЬеіёз еп Виі^агіе.
Б’аррагіііоп без ^гуПі еп ТЬгасе еі еп Мёзіе зе
зііие а Іа тёте ёродие дие Гаррагіііоп без §еттез а
гергёзепіаііоп 2по?іічие, с. а. б. аи II—IIIе з. бе п. ё.
Б’аргёз Іе сагасіёге без Гі^игез ди’еііез рогіепі Іез
дтуііі би Мизёе агсЬёо1о$дчие бе 8оІіа сотргеппепі Іез
іурез зиіѵапіз: а таздие бе Зііёпе еі би біеи Рап
(Іез ріиз потЬгеизез, Гі^. 1 7. 3, 4. 6, 7, 10), аѵес Іа
гергёзепіаііоп бапз Іа сотрозіііоп бе бёіепзез еі б’ипе
іготре б’ёІёрЬапі (беих зрёсітепз), аѵес Іе согрз б’ип
оізеаи а іёіе Ьитаіпе (Гір. 1 1, О), аѵес Іа гергёзепіа
ііоп б’ипе зсёпе ёгоіідпе (Гі^. 1 13).
Раг за сотрозіііоп еі зез рагіісиіагііёз бе зіуіе Іа
ретте бе 8егбіса (Гр. 1 72) а бе потЬгеизез апаіо-
уіез аѵес беих ^еттез бе Іа соііесііоп Ваіасезси. ЕПез
ргоѵіеппепі ргоЬаЬіетепі би тёте аіеііег.
Запз сЬегсЬег без апаіо^іез бігесіез Гаиіеиг геіёѵе
серепбапі дие Іез сотЬіпаізопз (апіазіідиез, іеііез дие
без рагііез б’ип согрз б’апітаі аіііёез а б’аиігез зут-
Ьоіез ои а без рагііез би согрз Ьитаіп зопі сагасіёгізіі-
диез би зіуіе апітаііег іЬгасе би II—IIIе з. бе п. ё.
Тракийски могшій край с. Градница,
Габровски окръг
АТ. МИЛЧЕВ, Г. КИТО В
Западно от с. Градница се намират де-
вет могили,1 три от конто бяха изцяло
разкопани презлятото на 1971 г. Те се
издигаха в местността Поленица на
около 1,5 км западно от селото, на
150 м от десния бряг на река Видима в една
линия с направление изток — запад, на еднак-
во разстояние една от друга 43 м. Могилите
получиха условни номера от 1 до 3 от изток
на запад. Размерите им са съответно — могила
№1—диаметри — 35 (север—юг) и 41 м,
височина 7 м; могила №2 — диам. 23 и 20 м,
вис. 3,2 м; могила № 3 — диам. 26,5 и 19,5 м
и вис. 2,8 м.2
Могила №1 (обр. 1) е най-голяма и със
сравнително правилна конусовидна форма.
По леко заравненото й било личаха следи
от стари изкопи. Чрез напречен разрез се-
46
1
•	Обр. 1. Могила № 1, гледана от запад. Рі%. 1.
Титиіиз ІУо 1, ѵи де Гоиезі
•	Обр. 2. Разрезьт на могила № 1 от юг в про-
цеса на работа. Рі^. 2. Ім соире ди іитиіиз б/о 1, ѵи
ди зид репйапі Іез ігаѵаих
вер — юг (обр. 2) беше установен начинът на
насипването й. Тя е изградена от три ос-
новни пласта (обр. 3). Най-долният от тях
се състои от плътна черна пръст, върху
която е насипана трамбована жълтока-
фява глина. На много места в двата пласта
се наблюдават ивици от чист речен пясък.
Като се има пред вид чакълестият терен в
околността на могилите, трябва да се пред-
47
положи, че черната пръст и глината са
били донасяни от значително разстояние на
юг от тях. Пясъкът, от който е насипан
третият пласт, е на места много чист и е
несъмнено носен от коритото на близкоте-
чащата Видима. Върху него с течение на
годините се е оформил хумус, нарушен по-
някога от късни изкопи. Макар пластовете
да са рязко разграничени един от друг (глав-
но поради различния характер на състав-
ките им и трамбоването на средния от тях),
явно е, поради липсата на междинни слоеве,
че могилата е резултат на еднократно не-
прекъснато насипване. Пръстта от могил-
ния насип е чиста, без археологически ма-
териали.
Централният гроб в могила № 10
бе намерен на несъвсем обичайно място и
е направен по един оригинален начин (обр.
4 и 5). На височина 5 м над основата й
върху сравнително равна площадка от трам-
бована глина е бил положен мъртвецът с
глава на север и са били поставени погре-
балните дарове на югоизток от него, след
което е издигната клада от тънкостъблени
дървета.3 Тя е имала форма на неправилен
кръг с диаметър 8 9м (обр. 4).4 При изга-
рянето й е станала пълна кремация на ске-
лета с изключение на черепа и дясната бед-
рена кост,5 а погребалните дарове (обр. 6),
от конто до нас са достигнали една брон-
зова позлатена хидрия (каталог № 3, обр.
7—10) и един глинен чернофирнисов скифос
(кат. №4, обр 11), са паднали и са се начу-
пили. Хидрията е била поставена права върху
дървена поставка. Тялото е намерено отде-
лено от масивното дъно, под което личат
следи от изгнило дърво, легнало с устие на
изток.6 Трите й дръжки са се разпоили вслед-
ствие на пожара и хоризонталните лежат
встрани от нея. Скифосът, поставен също
прав, е бил начупен, като стените му са пад-
нали върху дъното.7
Около изгорелите човешки кости и инвен-
тара е оформено пространство с вид на
елипса, оградено от средно големи, предимно
плочести необработени камъни, поставени
обикновено вертикално (обр. 4 и 5). Те са
били по всяка вероятност набивани, защото
под тях трамбованата глина е хльтнала, а
пластът от пепел изтънен. Чрез тях е офор-
мена и основата на изградената след това
каменна могилка с форма на нисък заоблен
конус.
Каменната могилка е изградена по след-
ния начин (обр. 5). Върху остатъците от
кладата са поставени в един хоризонтален
ред средно големи речни камъни. Над тях
по периферията е нахвърлян дребен чакъл,
•	Обр. 3. Западен профил на раяреза на могила № /•
р'і/з. 3. Рго/іі оиевс Ли іитиіиз і\’о 1
•	Обр. 4. План на могила №1: I) осноеа на ка-
менна могилка върху централния гроб; 2) гроб
№ 1; 3) инзентар на гроб № I; 4) скелет на кон ;
5, 7) каменни могилки символичны погребения;
6) стълба ; 8) римски пещи. Еі§. 4. Ріап Ли іитиіиз
Но 1: 1) Іа Ьазе (Іе Іа ріаіе/огте еп ріегге (Іе Іа $ё-
риііиге ргіпсіраіе: 2) зёриііиге Ко 1; 3) іпѵепсаіге (іе
Іа вёриііиге Ыо 1; 4) вёриііиге (Іе сііеѵаі; 5,7) реііів
іитиіиз еп ріегге — Зёриііигев вутЬоІідиез; 6) евсаііег ;
8) фоигв готаіпв
•	Обр. 5. Разрез на каменната могилка. Еі§. 5.
Соире Ли реііі іитиіиз еп ріегге
'/іи
48
• Обр. 6. Разположение на инвентара при цен-
тралния гроб. Рі%. 6. Оіяро&іііоп сіе І’іпѵепіаіге /и-
пёгаіге бе Іа ІотЬе ргіпссраіе
който образува пръстен с дебелина до
1,2 м. Навътре от него се намират средне
големи обли речни камъни, като на височина
0,7 м от основата са поставени плочести ка-
мъни, чието предназначение е да подравнят
нивото и да предпазят могилката от срут-
ване. Забелязва се стремеж към подреждане
на плочите в сводообразен покрив (обр. 12),
който обаче е спазен ненавсякъде и е на-
рушен от по-късните изкопи. Върхът на ка-
менната могилка е от дребен чакъл. В про-
цеса на натрупването пространството между
камъните е било запълвано с пясък и пепел
от периферията на кладата. При изгражда-
нето на могилката е бил спазен известният
обичай за чупене на глинени съдове. Наме-
рени са в каменния насип множество кера-
мични фрагментъ, някои от конто, макар и
разкрити далеч един от друг, имат обща линия
на счупване. По-голямата част от фрагмен-
тите са от съдове със сивочерна излъскана
повърхност, характерни за V—IV в. пр. н. е.
(кат. №5 9, обр. 13 а, б).
Каменният могилен насип е нарушен на
две места до основи — на 1 м южно от че-
репа на погребението и в източния край на
могилката, на 3 м северно от мястото на на-
миране на хидрията (обр. 4). При това на
второго място на нивото на пепелта бе на-
мерен фрагмент от бронзов съд. Тъй като е
изключено той да е от хидрията, несъмнено
е, че тук се е намирала част от инвентара на
гроба, който е бил по-късно ограбен. Това
е могло да стане при изкоп за гроб № 4
от средновековието (обр. 17). Каменният мо-
гилен насип е нарушен частично и от изко-
пите за гробове №2 и 6.
В югозападния край на могилата на дъл-
бочина 6,5 м бе разкрит скелет на кон, който
може да се свърже с централния гроб (кат.
№ 2, обр. 4 и 14). Скелетът е положен на
0,5 м над нивото на терена върху насипа-
ната черна пръст. Никакви съоръжения за
гроба не са изграждани и не са наме-
рени никакви археологически материали око-
ло него.
На 2 м западно от конския гроб бе раз-
чистена каменна могилка с неправилна
елипсовидна основа с размери 6 м (изток—
7 Сп. Археология, 1, 1972
49
запад) на 3 м и вис. 0,8 м (обр. 4 и 15),
изградена от различни по големина обли
речни камъни. Във, около и под могилката
не са намерени никакви археологически ма-
териали. Подобна могилка, но със значително
по-малки размери (диам. 0,8 и вис. 0,4 м —
обр. 4) е разчистена и в северозападния край
на могила № 1 на дълб. 4,5 м. Между 16-те
изграждащи я камъка и около нея в про-
странство с радиус 0,7—0,9 м бяха намерени
множество фрагмента от един или повече
еднотипни керамични съдове със сивока-
фява загладена повърхност и шнурова украса,
конто явно определят могилката като ре-
зултат на символично погребение — кенотаф.
Последното съоръжение в могила № 1,
свързано с предназначението й, е каменна
стълба8 (обр. 4) в западния край на моги-
лата с дължина 1,95 м, която чрез 6 стъ-
пала извежда на височина 1 м. Стълбата за-
почва от дълб. 6 м под върха на могилата
и е по наше мнение предназначена за изна-
сяне на материали за трамбоването на гли-
ната от втория пласт.
Могилният гроб от Градница ни пред-
лага както добре познатите и широко раз-
пространени в Древна Тракия погребални
обичаи — изгаряне на мъртвеца на място, по-
лагане в същата могила на любимото жи-
вотно - кон, такай някои оригиналки прийоми.
Още веднаж е констатиран установеният у
предпланинските и планинските скотовъдни
племена обичай за натрупване на каменна
могила върху гроба.9 Тук обаче той е при-
ложен към една голяма землена могила, и то
по начин, който не оставя място за съмне-
ние, че каменното натрупване се дължи на
съществуващата в тези райони традиция.
Погребението на коня в основата ни кара
да мислим, че нейното насипване е започнало
непосредствено след смъртта на вожда (раз-
мерите й недвусмислено свидетелствуват, че
погребаният е племенен първенец) и тя е из-
градена до вис. 5 м преди започването на
самото погребение. Възможността строежът
на могилата да е започнат приживе на по-
гребания, вероятна по принцип, е неприем-
лива в нашия случай не само поради нали-
чието на необяснимия тогава конски гроб
в основата, но и защото наблюденията на
стратиграфията говорят за един непрекъс-
нат процес на насипване.
Странно е несъответствието между значи-
телните размери на могилата и сравнително
малобройния инвентар, което не би могло да
се компенсира от качествата му. Тази осо-
• Обр. 7. Устие на бронзовата хидрия. Гі%. 7. ѴетЬои-
сНиге (Іе І’Нуйгіе еп Ьгопге
• Обр. 8. Дъно на хидрията. 8. ке /оп<! бе
ГНубгіе
беност се обяснява до известна степей с
данните за ограбване. Показателей е обаче
и фактът, че около останките на самия скелет
не бяха намерени никакви предмети, а там
няма нарушаване на могилния насип. Тези об-
стоятелства не могат да се обяснят с бед-
ност, защото инвентарът се състои от два
вносни съда, а местните са били разбити
върху каменния насип в съответствие с кон-
статирания вече на много места в Тракия
обичай.
Като се има пред вид разнообразието от
гробни съоръжения в Древна Тракия, все
още неустановените локални особености и
слабата им податливост на систематизира-
не и подреждане в хронологичен ред, ос-
новен фактор за датиране на погребението
както другаде, така и в Градница остава
гробният инвентар.
50
• Обр. 9 а. б) вертикалната дръжка на хидрията
с изображение на сирена. Еі§. 9 а, б) Ганье ѵегіісаіе
де ГНубгіе аѵес ипе /і&иге де ьігёпе
Без съмнение решаваіцо е значението за
датиране на гроба от Градница на глинения
скифос не само защото като по-нетраен
предмет той би могъл да има по-кратковре-
менен период на употреба, преди да се пре-
върне в гробен дар, но и защото след про-
учването на некропола в Аполония старо-
гръцките съдове у нас са добре класифици-
рани и хронологически разграничени. Черно-
фирсовият скифос от Градница е сравнително
голям,10 отношението между диаметъра на
устието и височината при него е 1,28:1, а
между диаметъра на устието и този на дъ-
ното— 1,435:1. С по-плавния си преход към
дъното, правия леко заострен към външната
стена ръб на устието и вертикално отсече-
ното столче той има форма, преходна между
тип I и II, установени от Т. Иванов.11 Фир-
нисът на нашия скифос, макар и с метален
блясък, не е така гъст и плътен. Това ни
дава основание да отнесем датата на него-
вото произвеждане към първата четвърт на
IV в. пр. и. е. По своя произход скифосът от
Градница е без съмнение этически.
Що се отнася до бронзовата хидрия, то
нейното датиране е функция от формалните
й и стилни особености.
Бронзовите хидрии са едни от най-често
срещаните в тракийските могили металически
съдове. Тук те играят ролята както на ин-
вентар, така и, макар и по-рядко, на погре-
бални урни. В нашите земи се срешат най-
вече в погребения от V и IV в. пр. н. е.12
Със същото предназначение са били изпол-
звани хидриите и в целия античен свят. До-
като формата на тялото при различните съ-
дове от този род остава сравнително по-
стоянна, наблюдава се известно разнообразие
във формата и украсата на дръжките. По
отношение на сечението си те са обли13, ка-
нелирани14 или плоски профилирани.16 Хори-
зонталните завършват с плочка за прикреп-
ване вьв форма на диск (украсен или гладък)16
или полукръг, обикновено представящ пал-
мета.17 Вертикалните дръжки се запояват към
шията18 или се прикрепят към устието и се
извисяват понякога над венеца.19 В горнияси
край те завършват обикновено без фигурална
украса, ако опират гърлото, или с 1—3 фи-
гури, когато опират устието или се извисяват
над него. При наличния материал е трудно
да се правят изводи за хронологичес-
кото разграничаване на тези особености.
По-вероятно изглежда те да са резултат на
производство в различни художествени цен-
трове.
51
Хидрията от Градница има вертикална
дръжка, опираща с розетен диск гърлото и
с релефно изображение плещите. Изображе-
нието представя сирена,20 кацнала върху се-
демлистна палмета. Стилните особености на
релефа определят датировката на хидрията.
Хидрии с изображение на сирена върху
долния край на вертикалната дръжка са из-
вестни от целия античен свят и са притежа-
ние на различни музеи в света2' Не е без
значение обстоятелството, че макар и подчи-
нени на една обща схема, отделните изобра-
жения имат известни особености, конто се
свеждат до начина на представяне на гла-
вата, крилата, палметата и волутите. При по-
ранните релефи косата на сирената е изо-
бразена на грудки със спирално гравирани ки-
чури, подредени в прави редове, лицето е
със замръзнал, но енергичен израз—върху
хидриите от Пастуша, Ламброс, Варна, Ним-
фей — всички от началото и първата поло-
вина на V в. пр. н. е.22 При по-късните изо-
бражения — от средата на V в. — намираме ко-
сата дадена сумарно—гладка или на едва раз-
граничена кичури — от Тива в Метрополитен
мюзеум, от Мъглиж в Новозагорския музей,
от Баш Ворса в музея Клуж, от Беломорието
във Варненския музей и др. Най-сетне сире-
ната от Градница има лице, макар и с неосо-
бено изразителен (може би поради силното
изтриване в резултат на продължителна упо-
треба), но спокоен изглед, косата е дълга,
сресана на път, и кичурите са представени
много ясно чрез врязани линии, конто следват
очертанието на челото и слизат покрай ли-
цето до раменете. Линиите са прави и плавни.
Такова изобразяване на косата, така добре
познато от скулптурата на Средното и Но-
вого царство, както и от късния период в
Египет, се появява в старогръцкото изкуство
през втората четвърт на V в. пр. н. е. и про-
дължава да се практикува в течение на ця-
лата класическа епоха. Срещаме го по-рядко
върху статуи (по технологически причини) и
много по-често при теракоти, при което може
да се проследи хронологическото му разви-
тие.3’ Подобно изображение на косата, зна-
чително по-раздвижено, може да севидипри
стагуята на Леда с лебед от Капитолийския
музей, Ранената амазонка, при много тера-
коти, както и при една статуя на сирена от
Дипилонския некропол в Националния музей
на Атина24 и др. — всички датирани от вре-
мето на късната класика.
Подобно развитие се наблюдава и в на-
чина на изобразяване на крилата. При най-
10
* Обр. 10 а. б) хоризонталните дръжки на хи-
дрията. 10 а. б) Іез апзез Іюгігопіаіез де ѴНу-
/ігіе
• Обр. 11. Глинен чернофирнисов скифос. Рі%. 11.
8кур!гоз еп агрііе а ѵетіз поіг
ранните релефи те са вдигнати високо и са
силно извити към края си, така че наподо-
бяват крилата на архаичните крилати сфинк-
сове. С изменението на представите за сире-
ната в Древна Гърция се изменят и крилата
52
при тяхното изобразяване. При една трупа
хидрии от средата и втората половина на V в.
пр. н. е. от Мъглиж, Беломорието и Град-
ница те са сравнително ниско. Особено силно
е изразено това снишаване на крилата при
нашата сирена — те слизат надолу по тялото,
като сключват остър ъгъл с оста на дръж-
ката. Това развитие намира потвърждение в
споменатата статуя на сирена от Дипилон-
ския некропол, датирана в IV в. пр. н. е.,
където тя повече прилича на риба, откол-
кото на птица — женският бюст завършва с
крака, покрити с люспи от корема надолу и
копитообразни ходила, а крилете едва се
виждат зад тялото, спуснати като дълга ман-
тия до летите.
Сирената от вертикалната дръжка на хи-
дрия от Градница се явява като най-късна в
групата Мъглиж — Беломорие и като свърз-
ващо звено между нея и статуята от Дипи-
лонския некропол. Датата на нейното произ-
водство може да бъде отнесена към средата
на втората половина на V в. пр. н. е.
• Обр. 12. Част от грабежа на каменната могилка
от северозапад. Еір. 12. Рагііе (Іи реііі іитиіив еп
ріегге ѵи Ли погй-оиезі
Тази датировка не противоречи на дати-
рането на могила № 1 в Градница към вто-
рата четвърт на IV в. пр. н. е. Имаме всич-
ки основания да твърдим, че преди да
попадне в гроба на знатния тракиец, хид-
рията е служела продължително време в
неговия дом. На първо място това е раз-
личието между двете хоризонтални дръж-
ки. Освен че при едната от тях липсва мно-
голистната розета на мястото за прикреп-
ване и релефният насечен ръб между нея и
ствола, тя е и много по-груба и от много по-
лошокачествен бронз. Без съмнение по време
на всекидневната употреба едната дръжка е
паднала и е била загубена, така че се е на-
ложило тя да бъде заменена с друга. По-
грубата изработка и по-ниското качество на
бронза ни позволяват да твърдим, че тя е
поръчана в някое местно ателие, което не е
успяло да направи имитация на оригинала.
Запояването на тази дръжка към плещите
на хидрията също не е било качествено, по-
ради което, отлепена още в началото на из-
гарянето, тя се е озовала сравнително да-
леч от тялото на хидрията. Датирането
на хидрията от средата на втората поло-
вина на V в. и на скифоса от първата чет-
върт на IV в. определят като най-вероятно за
извършване на погребението в могила № 1
край Градница времето от началото на вто-
рата четвърт на IV в. пр. н. е.
Освен тракийските в могила № 1 бяха
намерени и по-късни, вторични материали и
съоръжения. В самата югоизточна периферия
на могилата попаднахме на три еднакви пещи
с плоска основа и куполообразно покритие
(кат. 12 14, обр. 4 и 16), измазани с глина,
придобила след изпичането светлочервен цвят.
Силно разрушени след опитите за отсичане
сегмент от могилата за разширяване на об-
работваемата площ, почистени от пепел, въ-
глени и археологически материали преди изо-
ставянето, можем да ги датираме в римската
епоха само въз основа на един фрагмент от
устие на глинено блюдо (кат. № 15), намерен
в близост до тях. Изграждането на трите
пещи тук буди учудване, като се знае, че в
околността най-близкото по-значително се-
лище от тази епоха се намира на хълма „Пре-
чиста", на около 2 км югоизточно от моги-
лите. Види се, пещите са били по-рядко из-
ползвани.
По билото на могилата бяха намерени на
дълб. 0,2—0,7 м 7 средновековни християн-
ски гроба (кат. № 16—22, обр. 17 и 18),
конто въз основа на инвентара и материа-
лите в пръстта около тях (кат. № 23—26)
могат да се отнесат към XI—XIII в.
След снемането на могилния насип до
ниво 0,5 м под околния терен бяха проко-
пани сондажни траншеи с направление севе-
роизток югозапад, широки 0,5 м и дъл-
боки 1 м. Не бяха намерени в тях никакви
археологически материали.
Могила № 2 се намира в средата от ре-
дицата на трите могили на еднакво разстоя-
ние от останалите две — 43 м. Беше направен
разрез с широчина 2 м в направление север—
юг (обр. 19), при който се очерта страти-
графията (от долу на горе) — кафява плътна
пръст, кафява пръст, смесена с пясък, пясък,
ситен чакъл и хумус. В насипа бяха наме-
рени един железен крив тракийски нож (кат.
№ 27) и столче от дъно на глинен съд, покрито
с черен фирнис (кат. № 28). След снемането
на целия могилен насип и достигането на ан-
тичния терен бяха прокопани в него сон-
дажни траншеи с широчина 0,5 м и дълб.
• Обр. 13 а, б) фрагмента от тракийски глинени
съдове. намерени в каменната могилка. Рір. 13 а,
б) /гаррпепіз де ѵавев ІНгасев еп агрііе, йісоиѵегів
йапз Іе реііі ІитиІи8 еп ріегге
•	Обр. 14. Скелет на кон от могила № 1. Гі§. 14.
Зциеіеііе сіе сііеѵаі би іитиіив І4о 1
16
54
•	Обр. 15. Каменна могилка в основата на могила
№1. Пр. 15. Реііі іитиіив еп ріегге а Іа Ьа$е (іи
Іитиіиі По 1
•	Обр. 16. Пещ № 1. Нр. 16. Роиг По 1
1 м с направление югозапад — североизток.
Гроб не беше открит. Разчистен бе един
волски череп, силно изтрит, вероятно доне-
сен от водите на реката преди издигането
на могилата.
Могила № 3 беше разкопана като мо-
гила № 2. Изградена е от пръст, като в
55
южната половина бяха намерени значително
количество различни по големина обли речни
камъни. Никакви археологически материали не
бяха намерени в могилния насип и под него.
Разкопките на могили край Градница поз-
волиха да бъдат изяснени някои въпроси,
свързани с живота на скотовъдните племена
в Севлиевския край през V—IV в. пр. н. е.
На първо място, по един безспорен начин
бепіе потвърдено, че у тези тракийски пле-
мена е съществувала здрава традиция за из-
дигане на каменен могилен насип над гроба
на мъртвия. Явно това не се дължи просто
на изобилието от камък в планините, макар
че е възможно то да е причина за формира-
нето на обичая. В могила № 1, която е на-
сипана изцяло с пръст и пясък, камъкът е
употребен единствено за покритие на гроба
и за две други съоръжения, конто могат да
се тълкуват като символични гробове.
Двете по-малки могили са насипани ве-
роятно като кенотафи25, несъмнено през съ-
щата епоха, както сочат кривият тракийски
нож и столчето, покрито с черен фирнис.
Размерите на гробната могила и предме-
тите от гробния инвентар свидетелствуват
за значително класово разслоение при тра-
ките от този район през V—IV в пр. н. е.
и в същото време са показателни за изис-
кания вкус и стремежа към разкош у мест-
ните първенци. Позлатената бронзова хидрия
и преди всичко вертикалната й дръжка с
изображение на крилата сирена е произве-
дение на старогръцкото изкуство с висока
художествена стойност. Тя е една от най-
добре запазените и изящно изработени
дръжки на хидрии, намирани в България.
Още по-голяма е нейната стойност, ако се
държи сметка за факта, че е намерена дъл-
боко във вътрешността на Тракия. Макар че
не можем засега да изкажем мнение за ней-
ния произход от Южна Италия, Гърция или
Мала Азия, наличието й в Градница, както и
присъствието на атическия чернофирнисов ски-
фос са свидетелство за оживени търговски
връзки на скотовъдните тракийски племена от
Севлиевско с художествените центрове на ан-
тичния свят. Тези връзки чрез двата пред-
мета са документирани през сравнително
продължителен период от време от средата
на втората половина на V поне до началото
на първата половина на IV в. пр. н. е.
Най-сетне разкопките на могили край
Градница дават още един пример за използ-
ването на по-големите тракийски надгробни
могили за гробища през средновековието.
Каталог
/. Централей гроб
№ 1. Гроб № 1—обр. 4 и 5. Трупоиз-
гаряне на място, направо върху площадка
от трамбована глина. Ориентация на трупа
С (глава) — Ю, запазен череп, обърнат на-
дясно, и дясна бедрена кост. Останалите
кости напълно изгорели. Над кладата издиг-
ната каменна могила с диам. на основата
6,5—7,5 м и височина 1,2 м. Основата оби-
колена с изправени речни камъни с размери
до 0,6 м. Дълб. 2 м. Инвентар: бронзова по-
златена хидрия (кат. 3) и глинен чернофирни-
сов скифос (кат. 4). Данни за ограбване.
№ 2. Скелет на кон — обр. 4 и 14. По-
лагане направо. Ориентация 3 (череп)— И,
скелет надясно. Липсват ребрата и някои от
прешлените на гръбначния стълб. В пръстта
в средата на скелета цилиндрична дупка с
диам. 0,07 и дълб. 0,05 м. Дълб. 6,5 м, раз-
мери: 3,2X1,6 м.,
• Обр. 17. П.іан на средновековните гробове в мо-
гила № 1 и разположението им спрямо основата
на каиенната могилка ицентралния гроб. Рір. 17.
Ріап бев вгриііигез тёаіеѵаіев бе Іитиіиз біо 1
еі Іеиг (іізро&іііоп раг гаррогі а Іа Ьазе (іи реііі
іитиіиз еп ріегге еі (іе Іа зериііиге ргіпсіраіе
КВ. 16
56
• Обр. 18. Средновековна погребение Ыо2. Рір. 18.
8ёриІіиге тёйіёѵаіе біо 2
• Обр. 19. Могила №2 в процеса на работа. Рір. 19.
Титиіив Л'о 2 репдапі Іе& ігаѵаих
№3. Бронзова позлатена хидрия — обр.
6—10. Със силно фрагментирано и деформи-
рано тяло. Профилиран ръб на устието с ук-
раса от перлов низ и ионийска кима по пер-
ваза. Стените и дъното без украса. Верти-
калната дръжка е била прикрепена горе малко
над средата на шията и долу към плещите,
тяло с кръгово сечение, горен край с розе-
тен диск, долей с релефно изображение на
сирена, стъпила върху палмета от седем ли-
ста с неоформен венец на главата. Двете хо-
ризонтални дръжки, изработени в различен
стил от различен по качество бронз. Розе-
тите на украсената дръжка са с 19 и 20 ли-
8 Сп. Археояогия, 1, 1972
57
ста. Размери: диам. устие 15,5, диам. дъно 9 и
14,5, верт. дръжка 20X7.5 X 1,6, хор. дръжки
2,5X 6X1,6 и 12,5X6X2,2 см. Дълб. 2 м,
Іна 4 м ЮИ от черепа. Средата на втората
половина на V в. пр. н. е.26
№ 4. Глинен чернофирнисов скифос — обр.
би 11. Силно фрагментиран, частично ре-
ставриран. Устие с прав профил, леко издути
стени, постепенен преход към дъното с равно
отсечено пръстеновидно столче. Хоризонтални
дръжки с кръгово сечение, подковообразна
форма, прикрепени малко под ръба на устието.
Фина глина, добила след изпичането светло-
керемиден цвят. Черен фирнис с метален
блясък, на места силно изтрит, следи от
четките при нанасянето. Размери: вис. 14,
диам. устие 16,5, диам. дъно 11,5, дръжки
6x5,5X1,7 см. Дълб. 2 м, на 4,2 м ЮИ от
черепа. Първа четвърт на IV в. пр. н. е.
//. Материали от каменнапіа могила
(V— IV в. пр. н. е.)
№5. Фрагмент от глинен съд — обр. 13а.
4 фрагмента от стена с дъговидна отворена
надолу дръжка, допълнително прилепена към
съда, който е бил с големи размери. Сравни-
телно чиста неравномерно изпечена глина,
излъскана в хоризонтални ивици сивокафява
повърхност. Фрагментите са намерени в про-
странство с радиус 1,5 м. Размери: 19х8х
1,1, дръжка 7x2 см.
№ 6. Фрагмент от устие на глинена па-
ничка. Украса от врязана, начупена линия по
външната стена. Сравнително чиста, равно-
мерно изпечена глина, сивочерна излъскана
повърхност. Работен на колело. Размери : 5Х
3x0,7 см.
№ 7. Фрагмент от стена на голям глинен
съд—обр. 13б. Украса от врязани вълнооб-
разни линии в 3 пояса, разграничени от вря-
зани хоризонтални линии. Глина с примеси на
дребни песъчинки, неравномерно изпичане, си-
вокафява и черна повърхност, излъскана, с
матов блясък. Размери: 15X13X1,1 см.
№ 8. Фрагмент от дъно на глинен съд.
Пръстеновидно столче. Глина с примеси на
песъчинки, сравнително добре изпечена, си-
вочерна излъскана повърхност. Работа на ко-
лело. Размери: 9,5X4X0,8—1,4 см.
№9. Масов материал — керамика. Незна-
чителни фрагмента от устия, стени и дъна
на съдове с качества на глината и изработка
като описаните № 5—8.
III.	Материали от могилния насип
№ 10. Железен нож, дълбока корозиран.
Триъгълно тяло с отчупен връх. Сечение
триъгълник. Четириръб щифт. Прав с отчу-
пен връх. Размери: 17X1,5x0,5.
№11. Масов материал — керамика. Над
30 фрагмента от един или еднотипни съдове
с шнуров орнамент, сравнително добре пре-
чистена глина, неравномерно изпечена със
светлокафява, загладена и със следи от из-
лъскване повърхност. Фрагментите са наме-
рени между камъните и около могиловидно
струпване на дълб. 4,5 м. Работа на ръка.
Над 20 фрагмента от този и описаните под
№5—9 типове керамични фрагмента са на-
мерени другаде в могилния насип.
IV.	Материали от римската епоха
(II—III в. на н. е.)
№12. Пещ №1. Обр. 4 и 16. В перифе-
рията на могилата. Изградена от изпечена
глина с равен под и куполовидно покритие.
Запазен само северозападният край. Зап. раз-
мери: диам. на хордата 1,6 м, вис. на хордата
1,3 м, зап. височина на пещта 0,7 м.
№13. Пещ №2. Обр. 4. На ЮЗ от пещ
№1. Не се отличава от нея.
№14. Пещ №3. Обр. 4. На ЮИ от пещи
№ 1 и 2, вън от границите на могилата, на
по-ниско ниво. Не се отличава от тях.
15.	Фрагмент от устие на ниско блюдо.
Украса от вълнообръзна линия и редица ямич-
ки под устието. Сивочерна загладена по-
върхност, глина почти без примеси, сравни-
телно равномерно изпичане. Работа на ко-
лело. Размери: 7,5x2+2,5X0,5—0,7 см.
V. Средновековни материали {XI—XIII в.)
№16. Гроб №2. Обр. 17 и 18. Ориен-
тация И—3, ръце върху гърдите, изпънати
крака. Инвентар няма. Размери: 1,7X0,5.
Дълб. 0,5 м.
№ 17. Гроб № 3. Обр. 17. Ориентация
И—3, ръце върху гърдите, изпънати кра-
ка. От изток ограден с два големи обли
камъка. Инвентар няма. Дълб. 0,5 м.
№18. Гроб №4. Обр. 17. Ориентация
И—3, детски скелет с много лошо запазени
кости. Ръцете са скръстени върху гърдите,
изпънати крака. Инвентар няма. Размери:
0,9 X 0,3. Дълб. 0,35 м.
№ 19. Гроб № 5. Обр. 17. Ориентация
И—3, липсват черепът и дясната ръка,
58
лявата прибрана на гърдите, изпънати крана.
Инвентар — бронзов пръстен върху фаланга
от дясната ръка. Размери: 1,6x0,4. Дълб. 0,8 м.
№20. Гроб №6. Обр. 17. Ориентация
И - 3. Краката надолу от таза, ръцете и ре-
брата са били унищожени при по-стари из-
копни работа, черепът разбит. Инвентар няма.
Размери: 0,9X0,4. Дълб. 0,7 м.
№21. Гроб №7. Обр. 17. Ориентация
И—3, ръце върху гърдите, изпънати крана,
разбит череп. Инвентар няма. Размери: 1,1 ХО,6.
Дълб. 0,4 м.
№22. Гроб 8. Обр. 17. Ориентация И—3.
Детски скелет, ръце върху гърдите, изпъ-
нати крака. Черепът разбит и необикновено
голям. Инвентар няма. Размери: 1X0,4.
Дълб. 0,2 м.
№23. Бронзово копче с форма на част
от сфера, отворена в средата със зигзаговидно
нагъване. Силно патинирано. Размери: Диам.
1,7, вис. 0,5. Дълб. 0,5 м.
24. Бронзово копче с форма на пресечен
конус с халка в горната основа. Отвор за
пришиване до горната основа. Силно патини-
рано. Размери: диаметри 0,3 и 1, вис. 0,7, с
халката 1,2. Дълб. 0,55 м.
1	Шест могили се намират в местността „Тънката
рътлина” на разстояние 30 —150 м една от друга, имат
височини до 3 м и диаметри до 30 м. На две от тях
бяха направени от нас през 1969 г. сондажи, при конто
се откриха тракийски керамични фрагмента от V—IV в.
пр. н. е., както и една скара от пещ.
2	На запад в същата линия се е намирала четвърта
още по-малка могила, която е заравнена преди около
20 г. В нея са намерени слоред сведения на местни
жители човешки кости, върхове от стрели и копия,
фрагменти от глинени съдове. Находките — предмети
без стойност за селяните, са били пръснати и загубени
Теренът в околността на могилите е покрит с речни
наноси, липсват данни за съществуването тук на сели-
ща. Обитавани са били през античността хълмът „Пре-
чиста” (разкопки на Ат. Милчев) на около 2 км югоиз-
точно и част от местността „Тънката рътлина” на 1 км
югозападно.
3	В северната част на каменната могилка количе-
ството на въглените е по-і олямо и някои от тях са не-
догорели. По тях може да се съди, че дебеликата на из-
ползвзните в кладата дървета не е надминавала 0,05 —
0,07 м, като повечето са били по-тънки.
4	Такива размери има иетното от въглени и гепел,
открито в средата на могилата. Дебелината на пласта е
до 0,1 м. като към периферията намалява.
6	Черепът е обърнат с лице надясно и е до поло-
вина в кафява пръст, а покрай слабо обгорената му тил-
иа новърхносг са намерени пепел и недогорели въглени.
6 Че това е така, се вижда от факта, че хидрията
лежи върху тънък пласт от въглени и пепел, докато
дъното й е върху кафява пръст. Непосредствено върху
хидрията и скифоса бяха намерени големи обли речни
камъни, при чието нахвърляне стените на хидрията са
сплескани и на места прилепнали една към друга. Пръстта
между тях е жълтокафява, примесена с пепел и въглени.
№ 25. Бронзов пръстен, инв. на гроб. 5.
Затворена халка със сечение на сегмент от
кръг. Плочка с форма на удължен ромб с по
два заоблени израстъка от двете страни. По
диагоналите плитко врязани линии. Размери :
диам. 2,2—2,3, плочка 1,1 X 1,6, халка 0,4X0,15
см. Дълб. 0,7 м.
№26. Бронзова монета тип скифат, силно
напукана и патинирана. Неясни изображения
на бюст (?) върху аверса и фигура (?) върху
реверса. Никакви следи от надпис не личат.
Размери: 1 — 1, 6X1, 9X0,01 (?). Дълб. 0,1 м.
VI. Материали от могила №2 (IV в.
пр. н. е.)
№ 27. Крив железен нож фрагмент, дъл-
боко оксидиран. Триъгълно сечение. В еди-
ния край следи от зелена патина — разложен
меден или бронзов предмет. Размери: зап.
9,5 х 3,2. Дълб. 0,5 м.
28	. Фрагмент от глинен съд — столче,
пръстеновидно, високо. Следи от силно из-
трит черен фирнис. Размери: диам. 11,5, вис.
на столчете 3,5, деб. 1,1—1,3 см. Дълб. 0,4 м.
7	Дъното на скифоса беше намерено върху кафява
пръст, а по падналите стени и дръжки са нолеинали пе-
пел и въглени.
8	Стълбата има шир. 0,4 м, камъните-стъпала се
застъпват. имат сравнително правилна паралелепинедна
форма, като по някои от тях личат следи от обработка.
Подобни съоръжения са ни познати от някои надгробни
могили в Добруджа — край Наварна (сведенията дъл-
жим на Ив. Рафаилов), Мангалия (ТЬ. Бсіісіііс-Баѵеапіі,
Саііаііз ѴПІ-Оасіа, ІХ-Х, 1941 — 1944. 1945, р. 256) и др.
9	Ат. Милчев. Археологическо проучване на
Севлиесско и Троянско. — ГСУФИФ, Б, 1956, кн. 1, с.
462 и сл.
10	Вис. 14 см. Най-високият скифос от Аволония —
12.8 см Т. Иванов, Античната керамика от некро-
поли на Аполония.— В. сб.: Аполония. С. 1963, с.
203; Скифссите от Румъния в СѴА. Кошпапіе, I; іавс.1
(ВпсагеМ). Вис. 1965, р. 46. имат височина 7,1- 8,1 см
и пр.
11	Т. Иванов Ангичнлта керамика..., с. 201
и сл.
12	Дуванлий — Б. Фило в. Надгробниге могили при
Дуванлий в Пловдивско. С., 1934 — Кукува могила — с.
53, Башова могила — с. 67 и сл., мог. Мушовица — с.
89, Голямата могила — с. 115 и сл.; Старо село—И в.
Венедиков. Находката от Старо село. Сливенско. —
ИАИ. XXVII. 1964, с. 77 и сл.; Дълбоки —Д. П. Д и-
митров. Тракийска гробна находка от с. Дълбоки,
Старозагорско. — РП, IV, 1950, с. 216 и сл. и др.
13	Напр. от Мушовица — Б. Ф и л о в. Надгробнит е
могили___, с. 89 ; от Украйна — О. Д. Ганіна, Античні
посудини з торфовина на р. Суной. Археологія, XVI,
1964, с. 196, обр. 1; от Дълбоки — Д. П. Д и м и т р о в.
Тракийска гробна находка..., с. 216 и др.
14	Напр. от Дуванлий — Кукува могила, Башова мо-
гила, Голямата могила — Б. Филов. Надгробните мо-
59
гили ..., с. 53, 67, 115; Несебър - Ж. Ч и мбулева.
Две новооткрити бронзови хидрии от Несебър. — Ар-
хеология, IV, 1962, кн. 3, с. 38 ; хоризонталните дръжки
на хидрията от Старо село — Ив. Венедиков. На-
ходката от Старо село..., с. 81 и др.
15	Например от Старо село и Пастуша — пак там,
с. 79 и сл.; Требеиище — В. Р і 1 о \ѵ. Піе агсГіаізсііе
Иесгсроіе ѵоп ТгеЬепізсІііе ат Оскогіба-8ее. Вегііп-
Ьеіргі^, 1927, р. 54 и сл.; от с. Момино — Б. Чапъ-
р о в. Дръжки на хидрия от с. Момино, Пловдивско
МПК, XI, 1971, кн. 1, с. 3 и сл. и др.
16	Напр. петте хидрии от Дуванлий — Б. Ф и л о в.
Надгробииге могили ..., с. 53, 67, 89, 115; Дълбоки
— Д. П. Д и м и т р о в. Тракийска гробна находка...,
с. 216 и др.
17	Напр. Старо село и Пастуша — И в. Венедиков,
Находката от Старо село..., с. 79 и сл., с. 97 и сл.; с. Моми-
но — Б. Ч а п ъ р о в, Дръжки на хидрия. .., с. 4 и др.
18	Хидриите от Дуванлий — Б. Ф и л о в. Надгроб-
ните могили..., с. 53, с. 67, 89, 115; Несебър — Ж.
Чимбулева. Две новооткрити .... с. 38 и сл.; Вар-
на — К. 111 к о р п и л. Археологически бележки от Черно-
морского крайбрежие. — МАИ, VI, с. 71 ; Дълбоки — Д.
П. Д и м и т р о в. Тракийска гробна находка.... с. 216 и др.
19	Старо село и Пастуша — Ив. Венедиков. На-
ходката от Старо село.... с. 79 и сл., с. 97 и сл. при
това се извисяват иад устието и са с по 3 фигури;
Требенище — В. Р і I о \ѵ. Біе агсІіаізсЬе Кесгороіе..
р. 54 и сл. (две фигури), пак там, р. 57, Іі^. 57, са
дадени две хидрии от Виена от съшия тип ; една хид-
рия от Моѵі Рагаг има верт. дръжка с форма на чо-
вешка фигура, завършваша горе с 2 лъвски протомета
и долу с 2 фигури на овен—Б. Мапо-Хізі, В. Роро-
ѵіс, БІоѵі Рахаг-ііігзко-^гскі паіаг, Вео^габ, 1969, саі.
№3, р. 78, іаЬ. 111, и др.
20	Сирената е засвидетелствувана в гръцката мито-
логия за пръв път у Омир в поемата Одисея, където в
XII песен се описва известният епизод за преминаването
на кораба покрай острова на сладкогласиите сирени.
През VII в. пр. н. е. сирената се появява и в произ-
веденията на старогръикото изкуство. Представите ни
за нея първоначално като за птица с човешка, преиму-
ществеио женска глава, а по-късно като женски бюст с
опашка на риба дължим на археологическите паметници,
преди всичко на рисуваните вази, върху една от конто
измежду най-ранните четем ЕІРЕК ЕІШ— аз съм си-
рена. Сирената е едно от водните божества причинител
на множество беди за пътувашите по море. Едновре-
менно с това тя олииетворява душата на мъртвите,
което обясиява честото й изобразяване върху паметни-
ци, свързани с погребалните обичаи, на първо място
надгробни плочи. На тази особеност се дължи и твърде
честото включване в погребалния инвентар на съдове и
предмети с изображение на сирена. Повече за сирена в
РЕ, ІПА, соі. 288 и пос. там лит
21	От Мъглиж, Старозагорско, в музея Нова Загора
— Д. П. Димитров. ... Тракийска гробна находка...,
с. 216 и сл.; Варна и Беломорието (точното местонами
ране неизвестно) от Варненския музей — К. Шкор-
п и л. Археологически бележки______ с. 70 и сл.; с. Па-
стуша, Пловдивско, в Археологический музей — София —
И в. Венедиков. Находката от Старо село .... с. 99
и сл.; Тива, Гърция сега в Метрополитен музеум, Ню
Йорк — П. ѵоп Вотіітег, Вгопхе Нібгіаі.— ВиІІ.
ММ, XIII, 1955, р. 197, и М. А. К і с Іі і е г. Агсііеоіо-
%іса1 Ыоіез. — АТА, ХЫІІ, 1939, р. 189 и сл.; Егина,
Гърция в Метроп. музеум — П. ѵ опВоі Ьтег. Вгоп-
ге Нібгіаі..., р. 196; Ламброс, Гърция сега в Берлин
Антиквариум — К. А. П е и 2 е Ь а и е г. КеііагсЬаізсІіе
Вгопхеѵазеп тіі Хип^ептизіег. — КМ, XXXVIII—IX,
р. 372 ; Кастелбелино, Италия — I Ь і б., р. 371 ; Баш
Борса в Трансилвання, сега в музея Клуж— 1 Ь і б.,
р. 376; Нимфей в Крим — Л. Ф. Силантьева. Некро-
пол Нимфея. — МИАСССР, 69,1959, с. 83; Украйна —
О. Д. Ганіна. Античні посудіние..., с. 196, и др. Тук
по съшество трябва да се разглеждат и някои изобра-
жения върху дръжки на металически съдове и пред-
мети — сирена върху дръжки на кофа (публикувана като
хидрия) от Руец (Юруклер), Търговишко — И в. В е л-
ков, Нови могилни ьіхсдки. — ПАИ, V, с. 38; върху
дръжка на бронзово ойнохое от Арголида в Лувър
К. А. Неи^еЬаііег. КеііагсБаізсБе ..., р. 346;
ойнохое от Италия сега в Бостон — I Ь і <1., р. 347 ; ой-
нохое с неизвестен произход, сега в Музей за изяшни
изкуства, Будапеща — Будапеша, С., 1971, с. 28, сл. 336;
дръжка на бронзово сито от Нимфей в Крим — Л. Ф.
Силантьева, Некропол Нимфея . .., с. 66 и сл.;
дръжка на лутерий от Украйна — О. Д. Г а н і н а, Античні
посудини..., с. 197 и др. Вж. съшоВ. Д и мова. Гроб-
на находка от с. Обретеник, Русенско — ИНМР, 11,1966,
с. 3 и сл.
22	Хидриите от Пастуша и Ламброс са датирани от
началото и първите десетилетия на V в. пр. н. е.,
тази от Нимфей — втората четвърт на V в., а недати-
раната хидрия от Варна би трябвало да причислим към
същата груна и съответно към съшото време.
23	Датировките, макар и невинаги съвсем точни, на
теракоти от Олинт (Ехсаѵаііоп аі Оііпіішз, IV, Ваііі-
тоге, Бопбоп, Охіогб, 1931), тези от музея в Копенха-
ген (И. Вгеііепзіеіп, Саіаіо^ие оі Теггасоііаз. Сореп-
Ііадеп, 1941), България (Цв. Дремсизова-Нелчинова,
Г. Тончева, Антични теракотн от България, С., 1971) и
др. позволяват да се установят тенденциите в разви-
тието на това изобразяване. Особено близко по стил до
стила иа нашето изображение на косата и главата на
сирена е това върху една теракота от Родос в музея в
Копенхаген, датирана в третата четвърт на V в. пр.
н. е. инв. №5190, саі. №252, р. 27.
24	Е. С и і г а п б. МііЬоІо^іе Сёпёгаіе. Рагіз, 1935
р. 144.
25	Подобни случаи са описани напр. ог Д. Цончев
и Ат. Милчев, Разкопки в чашата на язовир „Батак“.—
ПАИ, XXXII, 1970, с. 158, 165 и сл.. 169, 174, 182.
26	Материалите се съхраняват в ОИМ, Габрово.
Тптиіиз Нігасез ргёз сіи ѵіііа^е Огадпіса, дёр. де ОаЬгоѵо
ат. міьСеѵ, с. кітоѵ
(Ревите)
Без аиіеигз от Іоиіііё ігоіз іитиіиз ргёз би ѵіі-
Іаде Сгабпіса (бёр. бе ОаЬгоѵо) бопі Іе ріиз дгапб а
без біатёігез бе 35 еі 41 т еі ипе Ъаиіеиг бе 7 т.
Оп у а ігоиѵё ипе зёриііиге ііігасе раг іпсіпёгаііоп еі-
іесіиёе зиг ипе реіііе ріаіе-іогте б’аг^ііе Ьіеп Ьаііие
а 5 т бе Іа Ъазе би іитиіиз. Ба іотЬе езі зигтопіёе
60
д’ип реііі ішпиіиз де ріегге д’ип діатёіге де 6,5—7,5 т
еі д'цпе ііаиіеиг де 1, 2 т. ЕПе езі Ьаііе зеіоп Іез
соиіитез дез ігіЬи.ч іЬгасез д’ёіеѵеигз де Ьёіаіі дез
сопігеіогіз ои де Іа Ьаиіе топіа^пе. Ь’іпѵепіаіге Іипё-
гаіге ауапі ргоЬаЫетепі ёіё дёѵаіізё репдапі 1е Моуеп
А(*е оп п’у а гесиеіііі ди’ипе Ьудгіе еп Ьгопхе догё еі
ип зкурЬоз еп аг^ііе а ѵегпіз поіг. Ьа (огте еі Гехёси-
ііоп де се ѵазе а реггпіз аих аиіеигз де 1е даіег ди
дёЬиі ди IVе з аѵ. п. ё. Раг іез рагіісиіагііёз де Іа зі-
гёпе аііёе гергёзепіёе зиг Іез апзез де сеііе Ьудгіе, оп
доіі ГаіігіЬиег аи тіііеи де Іа зесопде тоіііё ди Vе з.
аѵ. п. ё. С’езі ипе дез оеиѵгез агіізіідиез де се
^епге іез ріиз ёіёйапіез дёсоиѵегіез еп Ви1$>агіе.
Сеііе Ьудгіе, аѵапі д’аѵоіг ёіё дёрозёе дапз Іа іотЬе,
а ёіё иіііізёе Іоп^іетрз дапз Іа таізоп д’ип іЬгасе, гі-
сЬе, еі с’езі роигдиоі оп а ёіё оЫі^’ де гетріасег Гап-
зе дгоііе Ьогігопіаіе раг ипе апіге де іаЬгісаііоп іосаіе.
Ьа зёрикиге гетопіе аи зесопд диагі ди IVе з.
аѵ. п. ё.
І.ез іопдаііопз ди іитиіиз сотргеппепі ё^аіетепі
іа іотЬе д’ип сЬеѵаі, аіпзі цие деих сёпоіарЬез.
Оп а дёсоиѵегі еп оиіге зері зёрикигез сЬгёІіеп-
пез тёдіёѵаіез сотргепапі ип таіёпеі агсЬёоіо^ідие
ди XI—XIIIе з. аѵес дез Ьоиіопз еп Ьгопхе, дез Ьа^иез
еі ипе топпаіе ітргёсізе зкурЬаіе.
Ьез Гоиіііез де Огадпіса теііепі еп ёѵідепсе ипе
діііёгепсіаііоп зосіаіе аззех ітрогіапіе сЬег Іез ТЬга-
сез де Іа гё^іоп де Зеѵііеѵо аи V—IVе з. аѵ. п. ё., ип
{’ойі гаіііпё еі ипе іепдапсе аи Іихе де Гагізіосгаііе Іо-
саіе. І.ез ѵазез ітрогіёз зопі ип іётоі^пауе де геіа-
ііопз соттегсіаіез іпіепзез С]иі аѵаіепі ехізіё аѵес Іез
сепігез агіізіідиез ди топде апіідие.
Старите медни рудници
около гр. Стара Загора
(предварителей отчет)
Е. Н. ЧЕРНИ X, А. РАДУНЧЕВА
Съгласноисторико-металургическата
тематика от работата на българо-
съветската експедиция през октом-
ври 1971 г. бяха започнати издир-
вания и ориентировъчни проуч-
вания на старите медни и полиметални руд-
ници на територията на България. През на-
стоящата година тези издирвания се про-
ведоха в три рудни района: Панагюрски,
Бургаско-Странджански и Старозагорски.
При тези издирвания си поставихме три
основни задачи:
1.	Да се установи вероятната експлоати-
раност на находищата в древността (харак-
терът на минерализацията, богатството на
старите рудници, наличие и излаз на повърх-
ността на достатъчно количество окислени
медни минерали).
2.	Събиране на медни минерали (в голя-
мата си част окислени) за провеждане на
спектрален анализ и установяване геохими-
ческия състав на рудата.
3.	Археологическо проучване на самите
рудници и най-близките им околности.
Медно-пиритните находища в Панагюр-
ския район: Елшица, Радка, Петелово, Кра-
сен, Бялата пръст и др., се оказаха практи-
чески безинтересни за археолозите. Мощните
железни шапки, конто прикриват медноруд-
ните тела, съвсем сигурно доказват отсъст-
вието на стари разработки за мед на тези
находища.
В противоположност на Панагюрските
рудници огромни медни разработки се на-
блюдават в Бургаско Странджански район.
Този район е достатъчно известен в литера-
турата по металургия. Така Г. Коняров1 в
книгата си упоменава около 15 пункта, къ-
дето по негово мнение има стари медно-
рудни разработки и следи от топене на мед.
Е. Максимов2 в своите работи също засяга
района на Странджа и посочва ред находища
с древни разработки.
Нашите обиколки позволиха да устано-
вим, че в този руден район се намират
около петдесет медни находища, рудопрояв-
ления и самостоятелни рудни участъци, на
конто са установени от две до няколко де-
сетки стари разработки с най-разнообразни
форми и размери. Най-дълбоките от тях до-
стигат до ПО—120 м под съвременната по-
върхност (рудник Червено знаме). На рудник
61
Върли бряг разработките са били тесни и
дълбоки (до 40 м) пукнатини, конто с малки
прекъсвания се простират на стотици метри.
И досега в много стари рудници в Странджа
се намират голям брой дървени предмети:
руднични крепежи, лопатки, корита. Намира
се сыцо и керамика. Воткритотоот експеди-
цията елинистическо селище, разположено
между нос Атия и рудник Росен, насините
от металургичен шлак достигат до няколко
десетки хиляди тона.3 Шлаковите насипи,
намиращи се близо до Резовското находище,
според предварителните изчисления на гео-
лозите се равняват на сто хиляди тона. Ек-
спедицията събра сведения за няколко де-
сетки топилни работилници, намиращи се в
Странджа.
Естествено само изброяването на всички
пунктове със следи, говореніи за рудодобив,
и топилни за добиване на мед изисква много
повече място, отколкото позволява настоя-
щата статия. Трябва да отбележим, че всички
събрани от експедицията археологически на-
ходки говорят за античен или среднове-
ковен характер на споменатите обекти в
Странджа. Тук не ни се удаде на намерим
нито едно, дори косвено доказателство за
по-ранна експлоатация на рудите.
Рудниците от Старозагорската груна не
могат да съперничат със Странджанските
нито по своето богатство, нито с обема на
извършваните там работа. Обаче ранният пе-
риод, към който се отнасят те, се доказва
безспорно от археологическите находки, на-
мерени в тях. Това ни кара да им отделим
в настоящата статия по-особено внимание.
Около Стара Загора могат д.'< се посочат
четири находища, на конто е имало най-
стари рудници. Това са находищата в м. Бакър-
лък при с. Ракитница, в м. Тъмнянка при с. Ля-
сково, в м. Аибунар при Старозагорски ми-
нерални бани и до с. Хрищене.
Ще се спрем преди всичко на двете по-
следни находища, конто според нас са и
най-стари.
Находището в м. Аибунар се намира на
седмия километър по шосето Стара Загора—
Старозагорски минерални бани. Като ориен-
тир за местоположението му може да служи
паметникът на загиналите партизани, издиг-
нат на лявата страна на шосето. Това нахо-
дище е неизвестно в геологическата литера-
тура. Сведения за него няма и в справочния
атлас за полезните изкопаеми в България,
съставен от акад. И. Иовчев.4 Съвсем бегло
упоменаване за медни орудявания на това
място могат да се намерят в книгата на Г. Ко-
няров.6
Преди около 35 години братът на извест-
ните старозагорски промишленици Азма-
нови Иван Азманов е направил тук обхож-
дания с цел да се изясни възможностіа за
експлоатиране на медните находища. Тогава
той е предприел внимателно разчистване на
един от старите рудници в Аибунар и е съ-
брал ценен археологически материал, който
впоследствие е бил почти изцяло изгубен и
само малка част от него попадна в наши
ръце. Именно този разчистен от него стар
мудник в Аибунар и досега се нарича „ Аз-
манов “.
Находището в Аибунар е от т. нар. жи-
лен тип. Основната жила има посока изток—
запад и е дълга 700—800 м.
Отбелязана е и втора, но по-слаба жила,
която минава по на юг и, изглежда, върви
паралелно на първата. Зоната на окислението
се характеризира най-вече с наличие на ма-
лахит и малко азурит и достига на дълбо-
чина до няколко десетки метри.
Удаде ни се да установим, че по цялата
дължина на основната жила на Аибунар са
съществували не по-малко от 5 рудника.
• Обр. 1. Части от пробити чукове, изработени от
еленов рог. Аибунар, първи рудник. І'ір. 1. Рагііез
сіе тагіеаих а ігоиз еп Ьоіз сіе геппе. АіЬипаг, рге-
тіёге тіпе
й
62
Една голяма разработка от кариерен тип е
била направена и на втората жила. Иван Аз-
манов е разчистил най-източната стара раз-
работка, която според неговите данни е до-
стигала на дълбочина до 18 м.6 От това място
е бил събран археологически материал: ке-
рамика и кости. От всичко това вдовицата
на Петър Азманов ни предаде само две
части от пробити чукове, направени от еле-
нов рог (обр. 1).
Скоро след разчистванията на Азманов
тази галерия се срутила. Сега запазената й
част представлява стръмна (до 70—75°) на-
клонена галерия, достигаща до дълбочина
7—8 м (обр. 2). Ширината на входа на руд-
ника е 6—8 м.
Другите пет разработки не са разчист-
вани и поради тази причина е трудно да
съдим за тяхната форма. Известно е само,
че третият рудник е достигал на дълбочина
до 13—15м от съвременната повърхност.
През 1959 г. тя е била взривена, тъй като
е съгцествувала опасност от срутване (обр. 3).
Вторият рудник е разположен на склона на
хълма и има диаметър 6 м, а дълбочината
му сега е 4,50 м. Тъй също е затрупан и
сега е почти невъзможно да се съди за него-
вите първоначални форми и размери.
Археологически материали бяха намерени
на четирите източни разработки в м. Аибу-
нар. От първата и засега най-дълбока до
нас са достигнали само две оръдия на труда,
използувани от старите миньори. Това са
части от пробити чукове, направени от еле-
нов рог (обр. 1). При почистването на на-
сипа от втората разработка ние се натък-
нахме на керамика. Част от фрагментите се
отнасят безспорно към каменно-медната епоха
(обр. 4 а, б). Именно тази енеолитна керамика
се намираше в най-горните напластявания на
насипите, а това по всяка вероятносг из-
ключва възможността за по-късна експлоа-
тация на този рудник.
Части от енеолитен съд са били наме-
рени и от Дим. Близнаков до дълбочина
13 м в третия рудник, преди да бъде заси-
пан (обр. 4 в). Това стново ни дава основа-
ние да считаме, че и той трябва да се от-
несе към тази ранна епоха.7
Значително по-многобройни бяха архео-
логическите находки, намерени на четвър-
тата разработка. Керамиката тук се дели
•	Обр. 2. Входът на първия рудник на Аибунар.
Рір. 2. Ь’епігёе де Іа тіпе /Ѵо 1 д’АіЬипаг
•	Обр. 3. Входът на третия рудник на Аибунар.
Рі{?. 3. Ь’епігёе де Іа тіпе Ыо 3 д'АіЬипаг
63
ясно на две групи. Първата се отнася към
енеолита, а втората към бронзовата епоха
(обр. 5 а, б, 4 г, д). Керамиката е намерена
както при почистване на насипите от нас,
така и при провеждане на геологически ра-
бота през 1959 г. Тук преобладава керами-
ката от бронзовата епоха (обр. 4 г, д, 5 б).
Точни паралели на съдовете по форма можем
да намерим сред съдовете от най-горните
хоризонти на могилата до с.Езеро (VI—II
хоризонт), а също така и сред някои остро-
дънни съдове от типа на намерените в Раз-
копаница (обр. 4 д, 5). Следователно тези на-
ходки ни показваг, че на тази разработка се
е добивала медна руда не само през енеолита,
но и през средната и късната бронзова епоха.
При почистването на насипа в самия
рудник беше намерен също фрагмент от
сложен четиристенен калъп за изливане на
продълговати предмета (обр. 6). Направен е
от червен пясъчник и по всяка вероятност
трябва да се свърже с керамиката от брон-
зовата епоха.
В насипа беше намерено и голямо коли-
чество части от мазилки на стени, конто са
били изплетени от дървени пръти. Мазил-
ката е добре изпечена. Всичко това ни по-
казва, че е възможно близко до четвъртия
рудник в м. Аибунар да е съществувало „ми-
ньорско селище". В най-западните две раз-
работки не намерихме археологически на-
ходки.
Находището до с. Хрищене в м. Анжио-
лова корня е разположено на 6 км източно
от Стара Загора. Изходът на окислените
руди на повърхността се локализира на малък
хълм между шосето Стара Загора — Нова
Загора и западните покрайнини на с. Хри-
щене. През тридесетте години Иван Аз-
манов и тук е провел издирвания и е раз-
чистил старата разработка, която е била раз-
положена на мястото, където окислената
руда е имала изход на повърхността (обр. 7,8).
Засега се установи, че дълбочината на тази
разработка достига до 27 м.
Находището до с. Хрищене е доста бо-
гато на окислени минерали. Рязко преобла-
дава количеството на малахита. Азурит се
среща по-рядко.
• Обр. 4. Реконструкція на съдовете от енеолита
и бронзовата епоха, намерени в рудниците на Аибу-
нар: а, б) втори рудник; в) трети рудник; г, д)
четвърти рудник. Рі§. 4. Ресопзіііиііоп дез ѵазез де
І’ЁпёоІіМдие еі де Гауе ди Ьгопхе дёсоиѵегіз дапз
Іез тіпез д’АіЬипаг: а, б) тіпе біо 2; в) тіпе бІоЗ;
г, д) тіпе біо 4
а=іб
//
д
64
4
I
• Обр. 5. Керамика от Аибунар, четвърти рудник :
а) енеолит: б) бронзова епоха. Рір. 5. Сёгатідие
б'АіЬипаг, тіпе Ко 4: а) де ГЕпёоІНІгідие ; б) де
Ѵйре ди Ьгопге
* Обр. 6. Част от четиристранен калъп. Аибунар,
четвърти рудник. Рір. 6. Рагііе д'ип тоиіе гесіап-
^иіаіге. АіЬипаг, тіпе Ко 4
• Обр. 7. Входът на рудника до с. Хршцене (пог.іед
отвътре). Рір. 7. Еепігёе де Іа тіпе ргёз ди ѵіііа^е
Нгіёіепе (ѵие де Гіпіёгіеиг)
За съжаление тук археологически мате-
риали не бяха намерени. Не е известно дали
Иван Азманов е намерил някакви предмета
по време на проведените от него работи на
това място.
Характерът на разработката обаче показва
безспорно, че тя се отнася към праисториче-
ската епоха. По форми и начин на прокопа-
ване тя не се отличава от аибунарските
разработки.
Находището до с. Хрищене е интересно
за нас и поради местоположението си. То
се намира в непосредствена близост до из-
65
9 Сп. Археология, I, 1972

вестната Азмашка селищна могила, разко-
пана от Г. Георгиев, П. Детев и М. Димит-
ров. Разстоянието между тях е около 2 км.
В енеолитните нива на Азмашката могила е
намерено голямо количество медна руда, на
която са направени спектрални анализи. Това
е убедително доказателство, че и този руд-
ник е разработван още през каменномедната
епоха. Не е известно дали тук не са се про-
веждали работи и в по-късно време.
В този район на страната находките от
медна руда в енеолитните селища не са еди-
нични. В различни количества тя се намира
освен в енеолитните нива на Азмашката мо-
гила също и в Берекетската могила, сели-
щето в чашата на язовир Чаталка, могилите
до Старозагорски минерални бани и Окръж-
ната болница в Стара Загора, всички разко-
пани от Минчо Димитров, завеждащ праисто-
рическия отдел в ОИМ в Стара Загора.
В резултат на всички изброени дотук
данни се съставя интересна картина за съ-
ществуването на богат минен район през
четвъртото хилядолетие пр. н. е. тук, който
е бил експлоатиран и по-късно през второто
хилядолетие пр. н. е.
Тези изводи са предварителни. Лабора-
торните анализи на рудите от различните на-
ходища и селища и тези на металните пред-
мети ще позволят да се изяснят редица
най важни въпроси за металургическото про-
изводство и рудодобива, териториалното раз-
пространение на метала от този район и
много други.
За да се изяснят характерът и начинът
на разработване на тези рудници, са необхо-
дими теренни проучвания, конто без всякакво
съмнение ще позволят да се открият и нови
материали.
Запазени рудници, конто се отнасят към
енеолита и конто почти не са били разра-
8
• Обр. 8. П.іан и вертикалей разрез на рудника до
с. Хрищене. Гір. 8 Ріап еі соире ѵегіісаіе де Іа тіпе
ргёз ди ѵіііа^е Нгі&іепе
ботвани през по-късните епохи, са голяма
рядкост и затова въпросът за проучването
им изисква особено внимание.
1	Г. Коняров. Принос към историята на ру-
дарството и металургията в България. С., 1953. с. 18.
2	Е. М а хітоѵ. Пег аііе ЕгхЬец’Ьаіі Виі^агіепз.—
Сеоіовіе, XII, 1971, 4-5, р. 553-569. 1971, 4 5,
р. 553 -569.
3	Около 15 000 тона илака е извозена от Росен-
іските мини за вторична преработка и добиване на
желязо.
1 Й. Йовчев. Геоложки основи на полезните из-
копаеми. С., 1960.
5	Г. Коняров. Цит. съч., с. 16.
6	Тези сведения ни дадоха вдовицата на Петьр Аз-
манов и жителът на Стара Загора Димитър Близна-
ков, който познавая Иван Азманов, а съшо така е ра-
ботая при геологическите проучвания на Аибунар през
1959 г.
‘	През 1959 г. Дим. Б.іизнаков е намерил в този
рудник голямо количество керамика и рогови сечива.
Всички тези материали той предал на двама неизвестни
на него посетители, конто са съобтили, че са архео-
логи от София. Съдбата на материалите не ни е из-
вестна.
8	Г. И. Георгиев. Главни резултати от разкоп-
ките на Азмашката селищна могила през 1961г.—
ИАИ, XXVI, 1963.
9	Изказваме благодарност на завеждащия праисто-
рическия отдел в музея в Стара Загора Минчо
Димитров за това, че ни предостави възможността да
се заиознаем с материалите от тези обекти.
66
Ьез апсіеппез тіпез де сиіѵге дез епѵігопз де Зіага Ха^ога
(гаррогі ргёііщіпаіге)
Е. К. С Е К И 1 Н, А. ІІАСЕКСЕѴЛ
(К ё в и т ё)
Ь’ехрёбіііоп Ьиі^аго-воѵіёіічие, циі в’іпіегевве епіге
аиігев а ГЫвіоіге бе Іа теіаііищіе еп Виі^агіе, а рго-
сёбё репбапі Іа сатращіе бе 1971 а де® гесЬегсііев еі
а без ёіибев ргёіітіпаігев без апсіепв дііев бе сиіѵге
еі бе тіпегаів роіутёіаііідиев би раув. Асіиеііетепі
сев гесЬегсИез рогіепі зиг Іев ігоів гё^іопв тіпіёгев
зиіѵапіез : 1а гёщогі бе Рапа^Іигівіе, Іа гё^іоп бе Виг-
§ав еі бе Зігапбга еі Іа гё^іоп бе Зіага /а^ога. Оп а
ёіаЫі чие Іев ^кетепів бе сііаісоругііев бе Іа гё^іоп
бе Рапащигівіе, поіаттепі: Еівіса, Кабка, Реіеіоѵо,
Кгавеп, Віаіаіа ргаві, еіс. пе ргёвепіепі ргаіідиетепі
аисип іпіёгёі би роіпі бе ѵие бев апсіеппев ехріоііа-
ііопв тіпіёгев бе Гёроцие бе 1’ЕпёоІііЬідие еі бе
Га^е би Ьгопге.
Ьев ітрогіапіев ехріоііаііопв бе сиіѵге бев еп-
ѵігопв бе Вищав еі бе Зігапбга боіѵепі ёіге гаііасііёев
а Гасііѵііё тіпіёге бе ГАпіідиііё еі би Моуеп А§е.
Ьев тіпев бе сиіѵге бёсоиѵегіез аиіоиг бе Зіага 2а-
§ога іпсопіевіаЫетепі бев іетрв Іев ріив гесиіёв бапв
Іев іеггев Ьиі^агев вопі Іев ріив іпіёгеввапіев роиг погв.
II в’а^іі бев тіпев виіѵапіев: би Ііеибіі Вакагіак ргёв
би ѵііі. Какііпіса, би Ііеи біі Татщапка ргёв би ѵіі-
І;ще Цавкоѵо.би Ііеи біі АіЬипаг а 7 кт бе Зіага 2а-
^ога зиг Іа гоиіе чиі тёпе аих Зіагога^огзкі тіпегаіпі
Ьапі еі би ѵіііа^е Нгівіепе.
Ьез аиіеигв еп ве Ьавапі виг Іе таіёгіеі агсііёоіо-
ЩЩіе бёсоиѵегі (сёгатідие еіоЬ)еіз) опі ёіаЫі дие Іев
тіпев б'АіЬипаг аѵаіепі ёіё ехріоііёев бёв ГЕпёоіііЫ-
цие еі аивві а 1а Пп бе Іа ргетіёге тоіііё еі аи беЬиі
бе Іа весопбе тоіііё бе Га^еби Ьгопге. Зеіоп Іев аиіеигв
іі евірегтів бе вирровег дие Іа тіпеби ѵіііа^е Нгівіепе ге-
топіе аих тётев рёгіобев бе Гёродие ргёЬівіогідие.
11в геіёѵепі чие сев апсіеппев ехріоііаііопв бе
сиіѵге бе Зіага 2а^ога вопі а ГЬеиге асіиеііе ипев бев
ріив апсіеппев соппиев б’Еигоре, аивві Іеиг ёіибе вув-
іётаіідие беѵгаіі-еііе ёіге епігергіве.
Палеолптни находки по Долния Дунав
от Силистренски окръг
РАЧО ЗМЕЕВ
Доскоро на Долния Дунав останки
от палеолитна култура у нас бя-
ха познати само до гр. Русе1 и с.
Осеней, Разградско2. Напоследък
бяха открити на р. Дунав сравни-
телно по-големи находища от ра-
нен и къ-сен палеолит до Никопол,3 Свищов4
и с. Муселиево5. Това даде повод да пред-
приемем системни изследвания, за да се
уточни и разшири географският ареал на раз-
пространението на палеолита и в Южна До-
бруджа.
Новите изследвания на палеолита през
1968—1970 г. обхванаха високия десен бряг
на р. Дунав на разстояние около 45 км от гр.
Тутракан до с. Ветрен, Силистренски окръг,
където бяха открити 16 палеолитни нахо-
дища (обр. 1) с богати разнообразни кре-
мъчни оръдия, отломъци от обработки, както
и суров необработен кремък, разпръснати по
крайбрежната пясъчна ивица на реката.
Крайбрежието на р. Дунав от Тутракан до
Силистра се състои от дебели льосови на-
слати. На места обаче брегът е прорязан от
дълбоки долове на малки притоци, дъна на
стари лагуни и блата. В тези долове са разпо-
ложени днешните селища, а по склоновете до
реката, конто образуват ниската крайбрежна
тераса, където е имало благоприятни природни
условия, се намират културни останки от по-
късни праисторически, антични и среднове-
ковни селища.
Трябва да се отбележи, че в този район
есенното и пролетното пълноводие, както
и зимният ледоход периодично разрушават
брега на р. Дунав и се образуват свлачи-
ща. А водата на реката размива и отна-
ся льоса, като преотлага кремъчните оръдия,
67
• Обр. 1. Палеолитни нахооища по Долния Дунав
от гр. Тутракан до с. Ветрен: 1) м. Сакарал; 2)
м. Тухларната ; 3) кв. Текето; 4) м. Заставата ;
5) м. Дълбоки дол (Тутракан) ; 6) м. Постът, с. По-
жарево; 7) м. Налегло; 8) м. Курсиулілиите; 9)
м. Изворите (с. Дунавец); 10) м. Лясковица; 11)
м. Баіірактаров чаир (с. Долно Ряхово); 12) м.Кю-
чукгьол; 13) м. Кайнаците; 14) м. Германкулак
(с. Малък Преславец); 15) м. Русуван,с. Попина: 16)
м. Малка Бързия. с. Ветрен. Рі%. 1. Вііев раіёоіііігі-
циев Іе Іопр би ОапиЬе іп/ёгіеиг бериів Тиігакап
)изс]и’аи ѵіііаре Ѵеігеп: 1) Пенсіи Вакагаі, 2) Пеисііі
ТіМагпаіа, 3) диагііег Текеіо, 4) ІіешПг 2.авіаѵаіа,
5) Пеисііі ЬйІЬокі сіоі (Тиігакап), 6) Пеисііі Росла!,
ѵіііа/ле Рогагеѵо, 7) Іеисііі Каіеіо. 8) Пеисііі Кигвит-
Іі)іе, 9) Пенсіи Ігѵогііе (ѵііі. Оипаѵес), 10) Пеисііі
ТІавкоѵіса. 11) Ііеибіі Ва)гакіагоѵ саіг (ѵііі. Рсоіпо
РІаІюѵо), 12) Пеисііі КІисик&оІ, 13) Пеисііі Ка)па
сііе, 14) Пеисііі Оегтапкиіак (ѵііі. Маіак Ргевіаѵес),
15) Пеисііі Ривиѵап, ѵііі. Роріпа, 16) Пеисііі Маіка
(іаггііа, ѵііі. Ѵеігеп
примесени с културни останки от по-късни
епохи.
Ето зато изучаването на палеолита става
само когато се понижала нивото на р. Дунав и
се открива крайбрежната пясъчна ивица. Чрез
събиране от повърхността бяха открити по-
вече от 150 кремъчни оръдия, конкреции и
нуклеуси, покрити с бяла и кафеникава си-
ликатна кора. Кремъчният материал има мес-
тей произход. Среша се под формата на „льо-
сови кукли“ в кредните варовици (мастрихта)
и е най-голямото природно богатство за ран-
ните обитатели по брега на Долния Дунав.
За правенето на оръдията е използуван
кремъкът с восъчножълт, кафеникав и сиво-
пепеляв цвят, изпъстрен с белезникави кап-
ковидни примеси. Намерените оръдия, ако се
съди по формата и техниката на обработката,
се отнасят предимно към ранния палеолит.
По малък е броят на кремъчните пластинки
(ламели) и отломъпи, характерни за края на
палеолита.
Обнародването на тия находки, макар и
събрани от повърхността на находищата без
стратиграфски данни, е наложително, тъй
като Долнодунавският басейн на Южна Доб-
руджа е неизследваната област за палеолита
у нас и на Балканский полуостров.
За по-голяма прегледност находките ще
бъдат разгледани по находищата. от конто про-
изхождат.
I. Ранен палеолит
Намерените находки от стария палеолит
произхождат от няколко находища, конто
заемат значителни площи по ниската тераса
и крайбрежната пясъчна ивица на р. Дунав.
Кремъчните оръдия съставляват груби отло-
мъци и удебелени пластинки с неправилна
и случайна форма. Срешат се и обработени
оръдия, по-добре очукани. Оръдията по фор-
ма се систематизират в следните типове —
стъргалки, ножове и ножовидни остриета.
Обликът им не оставя никакво съмнение, че
те принадлежат към ранния палеолит.
1. Гр. Тутракан
От землището на Тутракан са известни
четири палеолитни находища: в местностите
Тухларната, Заставата, Дълбоки дол и в
квартал „Текето“ на града. Намерените в тях
находки са незначителни и не дават основа-
ние да бъдат разгледани по-подробно.
Най-голямото находище е разположено на
0,5 км източно от града в м. Заставата, край
брега на р. Дунав. Тя представлява хълмиста
тераса с наклон на север, която се спуска
към реката. Тук теренът е от глинест силно
68
напукан льос, засаден с лозя и овощни гра-
дини. По повърхността на терасата ипокрай-
брежната пясъчна ивица се намират множест-
во кремъчни оръдия, кремъчни пластинки,
отпадъци от обработки и късове от суров
необработен кремък.
Находките се откриха край брега на р. Ду-
нав и заемат тясна ивица с дължина 400 м и
ширина до 25 м.
Оръдията са правени от кремък с кафе-
никав цвят, изпъстрен с дребни и едри
белезникави светлокафяви примеси. Кремъкът
е твърд, трудно подаваіц се на обработка и
поради това много от оръдията имат не-
правилна форма — както са отломени от кон-
крецията.
• Обр. 2. Кремъчни оръдия от м. Заставата, гр.
Тутракан ; а, б, г) стръгалки ; в) ножовидно острие.
Рі& 2. Оиіііз еп зііех ди Ііеидіі Хазіаѵаіа, Тиігакап:
а, б, г) реаііоігз; в) роіпіе де Іапсе еп /огте де
саиіеаи
Стъргалки. Намерени са множество
кремъчни отломъци, служили за стъргалки.
ГІоказаните стъргалки (обр. 2 а, б) са правени
от груби късове, без допълнителна обработка,
като само от тънката страна имат оформен
прав и изпъкнал резец. Коремната им страна
е сравнително гладка, а тилната част е наде-
белена и пригодена за улавяне. Дълж. до
6,8 см и деб. 3 см. ГІодобни кремъчни стър-
галки са известни от находищата при Нико-
пол и Свищов.6
Интересен екземпляр е стъргалката на
обр. 2 г. Има дъговидна форма, с триъгълно
сечение. Правена е от восъчножълт кремък
и е покрита с кафеникаво-червена патина,
като на места е запазена кафявата силикатна
кора. Двата странични ръба на оръдието —
изпъкналият и вдлъбнатият, имат следи от
едър и груб ретуш. Лицевата страна е из-
пъкнала и по средата минава надлъжен ръб.
Дълж. 8,7 см, шир. 3,7 см и деб. 1,6 см.
9
• Обр. 3. Кремъчни оръдия от .и. Постът, с. По-
жарево: а, б) стръгалки; в) ножовидно острие.
Рір. 3. Оиііів еп вііех (Іи Ііеидіі Ровіаі, ѵііі. Рога-
геѵо; а, б) ргаііоігв ; в) роіпіе де Іапсе еп /осте де
соиіеаи
Ножовидни остриета. Намерено е
острие, правено от кремъчна пластинка във
формата на равнобедрен триъгълник, с остър
клиновиден връх, който може да бъде из-
ползуван и като пробивач (обр. 2 в). Левият
му ръб е прав и по средата с нащърбена
коремна страна. Десният срещуположен ръб
е дъговиден. Коремът е малко изпъкнал и
гладък. Лицевата страна е изпъкнала и по
средата минава ръб. Основата е равна.
Дълж. 3,5 см, шир. в основата 3,2 см и
деб. 1 см.
Подобно острие е познато от Лудогорието.
Намерено е в находището при с. Осенец, Раз-
градско7.
2.	С. Пожарево
Кремъчните оръдия са открити на 0,3 км се-
вероизточно от селото в м. Постът до самия
бряг на р. Дунав. Тук хълмистото възвише-
ние е засадено с акациева гора. Кремъчният
материал е разпръснат по крайбрежната пя-
съчна ивица с дължина 200 м. Кремъкът има
восъчножълт и тъмнокафяв цвят, изпъстрен
е с капковидни примеси. От намерените оръ-
дия типични са стъргалкиге и ножовидните
остриета.
Стъргалки. Повечето от тях предста-
вляват удебелени и утънени кремъчни от-
ломки, без определена форма, грубо израбо-
тени. Интересна е стъргалката на обр. 3 а,
правена от утънена кремъчна пластинка с во-
съчножълт цвят, изпъстрена със ситни кап-
чици белезникави примеси. Има полукръгло
острие, очукано от двете плоски страни.
Дълж. 3,7 см, шир. 2,9 см и деб. 0,8 см. Дру-
гата стъргалка (обр. 3 б) е правена от тъм-
нокафяв кремъчен отломък, с дъговидно ос-
трие. силно наіцърбено вероятно от употреба.
Коремната страна е равна и гладка. Лицевата
страна е корубеста с плитки и по-дълбоки
вдлъбнатини, получени при обработване на
острието. Дълж. 5,8 см и деб. 2,5 см.
Аналогични стъргалки има при Никопол
и Свищов.8
Ножовидни остриета. Посоченото
острие е типичен връх, използуван за рязане
и пробиване. Оръдието на обр. 3 в е от мал-
ка кремъчна пластинка с нащърбен резец на
левия ръб. Десният ръб е надебелен и удо-
бен за поставяне на палеца. Коремната и ли-
цевата страна са корубести. Основата е за-
облена. Има дълж. 4 см, шир. в основата
3 см и деб. 1 см.
70
3.	С. Дунавец
Край с. Дунавец са открити раннопалео-
литни находища в м. Калето и Изворите. На-
мерените в тях кремъчни изделия са сравни-
телно малко и трудно може да се система-
тизират по типове. Повечето от кремъчните
отцепи и пластинки са без определена фор-
ма, твърде груби и повредени от всекиднев-
ната употреба в бита и стопанската дейност
на палеолитния човек.
Най-значителното находите се откри на
1,5 км източно от селото в м. Куршумлиите.
Разположено е върху ниска тераса, от-
весно отрязана към р. Дунав, засадена с лозе
и зеленчукова градина на ТКЗС „Хр. Ботев"
в гр. Тутракан. От постоянното срутване на
льосовия бряг кремъчният материал е преот-
ложен на разстояние 0,5 км по крайбрежната
пясъчна ивица.
• Обр. 4. Кремъчни оръдия от м. Куршумлиите,
с. Дунавец: а. б) стръгалки; в) кремъчен връх: г)
кремъчен нож. Кір. 4. Оиіііз еп зііех сіи ІіеиМ Киг-
ёитІІДе, ѵііі. Оипаѵес: а, б) ргаісоігз; в) роіпіе еп
зііех; г) соиіеаи еп зііех
Намерените оръдия са от кремък, но се
различават по цвят и състав от оръдията от
разгледаните находища. Кремъкът има пъс-
тър цвят поради ситните капчици белезникави
и кафеникави впръслеци. Той е много твърд.
Оръдията са покрити с белезникава и кафе-
никава патина. Между тях по-типични са
стъргалките, ножовете и остриетата.
Стъргалки. Отнасят се към два ти-
па— с полукръгло и с право острие, каквито
са познати от другите две находища. Към
първия тип е стъргалката с полукръгло ос-
трие (обр.4 «), правена от надебелен отломък.
Изпъкналият резец е силно нащърбен. Двете
страни са плоски. Тилът е груб и корубест,
на места с трапчинки, изпълнени с бяла си-
ликатна материн. Дълж. 6,9 см, шир. 6,5 см
и деб. 3,4 см.
По форма и техника на изработване това
оръдие наподобява полусферическите мустер-
ски типове стъргалки от Деветашката пеще-
ра9, Бачо Киро10 и Свищов11.
Вторият тип стъргалки саправени от отце-
пени парчета кремък, с право острие (обр. 4 б).
5
• Обр. 5 а, б) кремъчни стъргалки от м. Ляско-
вица, с. Долно Ряхово. Рір. 5 а, б) ^гаііоігв еп зііех
би Ііеибіі ІДавкоѵіса, ѵііі. Ооіпо Р]аНоѵо
Оръдието има неопределена форма и е с
право острие, очукано с ретуш от лицевата
страна. Коремната страна е конкавна, а ли-
цевата — изпъкнала, и от горния ляв край на-
дясно се спускат надолу диагонални ръбове.
Дълж. 4,8 см, шир. 2,8 см, деб. 1,2 см.
Ножове. Намерени са няколко типични
ножа, правени от кремъчни отцепи със све-
тъл цвят. Между тях е характерно острието
(обр. 4 г), което наподобява връх на нож с
резец на десния дъговидно изпъкнал ръб,
който е доста груб от очукването. Левият
ръб е утънен, леко извит нагоре към върха
и заоблен надолу. Коремната страна е равна,
а лицевата — изпъкнала и грапава. Основата
е грубо очукана и неправилно заоблена, но
удобна за улавяне с ръка. Дълж. 7,5 см, шир.
4,8 см, деб. 1,7 см.
Другаде подобно оръдие не е известно.
Върхове. Намерен е кремъчен връх, на
който двата странични ръба са утънени и
нащърбени (обр. 4 в). Дълж. 4,8 см, шир.
3 см и деб. 1,2 см.
4.	С. Долно Ряхово
На 2,5—3 км североизточно от селото, по
крайбрежната тераса и по пясъчната ивица
на р. Дунав, има множество кремъчни плас-
тинки и готови оръдия. Културните останки
от палеолита са открити в м. Лясковица и
Байрактаров чаир, край брега на р. Дунав, и
се групират в две находища: Долно Ряхово I
и Долно Ряхово И.
Долно Ряхово I
Това палеолитно находите се намира в м.
Лясковица, край брега на р. Дунав. Нейният
отломки и кон-
от разгледаните
терен представлява леко хълмисто възвише-
ние, засадено с лозе, и отчасти е пасбише.
Заема плош около 100 дка. Отделни наход-
ки са намерени из лозето. Най-много кремъч-
ни оръдия се откриват по песъчливия бряг
на реката. Има множество	_ ___
креции, обвити в силикатна кора.
Материалът, от който са правени оръдия-
та, почти не се различава
дотук находища. Оръдията са предимно стър-
галки, конто по форма и начин на употреба
са два типа — единични и двойни. Към пър-
вия тип се отнася стъргалката с единично
острие (обр. 5 а), правена от светловосъчен
кремък, наподобяваща връх на нож. Острието
е леко нащърбено, намиращо се на утъне-
ния десен ръб, извит към изострения връх.
Левият тилен ръб е надебелен и леко ско-
сен, гладък и удобен за поставяне на палеца.
Двете страни са плоски. Дълж. 5,8 см, шир.
2 см и деб. 1 см.
Вторият тип стъргалка е добре обрабо-
тена тънка и широка кремъчна пластинка с
шоколаден цвят, покрита с дебел слой жъл-
теникава патина (обр. 5 б). Нанесен е ретуш
по двата странични ръба и по правия връх.
Коремната страна е равна и гладка. Лицевата
страна е изпъкнала. Има трапецевидно сече-
ние. Дълж. 4,3 см, шир. 2,7 см и деб. 1 см.
Долно Ряхово II
от
В м. Байрактаров чаир, на 0,5 км източно
„Лясковица", върху ниската тераса, об-
расла с гора, се намериха кремъчни оръдия,
конто обхващат пространство около 1 км.
Наред с тях има в изобилие суров, още
необработен кремък. Оръдията по форма
и предназначение се делят на стъргалки и
брадви
Стъргалки. Стъргалката на обр. 6 има
дъговидна форма, с трапецевидно сечение.
72
Двата странички ръба са изострени, леко
нащърбени. Коремната страна е равна. Лице-
вата страна е изпъкнала и по средата ми-
нава надлъжен ръб. Дълж. 7,7 см, шир. 3,3 см
и деб. 1,6 см.
•	Обр. 6. Кремъчна стъргалка от м. Байрактаров
чаир, с. Долно Ряхово. Бір. 6. Сгаііоіг еп зііех би
Ііеибіі Ва]гакіагоѵ іаіг. ѵііі. Ооіпо Р]аНоѵо
•	Обр. 7. Кремъчна стъргалка от м. Байрактаров
чаир, с. Долно Ряхово. Рір. 7. Сгаііоіг еп вііех би
Ііеибіі Ва]гакіагоѵ саіг, ѵііі. Ооіпо К]аІюѵо
Другата стъргалка (обр. 7) има архаична
и случайна форма, правена е от надебелена
отломена кремъчна пластинка с дъговидно
острие, нащърбено от употреба. На единия
край е широка 4,9 см и грубо извита, а на
другия край е стеснена до 3,5 см и осно-
вата е равна. Цялото оръдие е покрито с
дебел слой кафеникаво-червена патина. Дълж.
12,8 см и шир. 6,8 см.
Брадви. Намерена е една микролитна
брадва (обр. 8), очукана от надебелена кре-
мъчна пластинка със сивопепеляв цвят, из-
пъстрена с дребни капковидни примеси. Има
грапаво и заоблено острие. Двата странични
ръба са грубо очукани. Основата е стеснена
и надебелена. Аналогична е по форма на кре-
мъчното брадвовидно острие, тип Сіеаѵегот
Никопол?3 Дълж. 7,2 см, шир. 2,8 см и деб.
1,2 см.
5.	С. Попина
Находището е разположено на 2,5 км из-
точно от селото в м. Русуван, която пред-
ставлява заоблен хълм, полегат на север, об-
расъл с гора. Находките се намират по ча-
кълестия бряг на р. Дунав на разстояние
200 м и повечето от тях съставляват кре-
10 Сп. Археология. 1. 1972
мъчни пластинки, отцепи и отломки с явни
следи от обработка. Намерен е един проби-
вая от корубеста кремъчна пластинка със за-
острен връх, на който двата странични ръба
са изпъкнали, очукани от лицевата страна.
Подобно острие е намерено в Никопол и
при с. Осеней, Разградско.14
II. Късен палеолит
Останки от късния палеолит се намериха
самостоятелно или заедно с преобладаваща
раннопалеолитна култура все покрай брега
на р. Дунав. Сред кремъчните изделия има
предимно малки резци, единични и двойни
стъргалки, остриета със затъпени краища, с
листовидна форма, правилен геометричен про-
фил и пр. Оръдията по техника на изработ-
ване и по морфологически белези се отнасят
към мадленската култура, характерна за края
на палеолита. Кремъчните оръдия ще бъдат
разгледани по находиіца.
1.	Гр. Тутракан
На 2 км югозападно от града, в дълбока
и разлата долина в м. Сакарал, където на
дъното й се издига малко хълмисто възви-
шение, обрасло с гора, и отчасти пасбище,
през 1967 г. е бил прокопай водопроводен
канал, дълбок 1,5 м. На повърхността са били
извадени готовя оръдия и необработени още
кремъчни пластинки. Намерените оръдия се
систематизират като стъргалки — двойни и
дисковидни, кремъчни пластинки с единични
и двойни резци.
Стъргалки. Към първия тип стъргал-
ки — двойни, се отнася една малка восъчно-
жълта кремъчна пластинка с неправилна че-
тириъгълна форма, с ретущ по двата на-
длъжни ръба само откъм лицевата страна.
Вторият тип е стъргалката с дъговидно ос-
трие, очукано с дребен ретуш.
Ножовидни остриета. Те представ-
ляват удължени, тесни и тънки кремъчни
пластинки с триъгълно и трапецоидно сече-
ние. Двата им странични ръба са изострени,
без ретуш. Имат заоблени върхове. Осно-
вата им е права. Коремната страна е равна,
а лицевата — изпъкнала, с единичен и двоен
надлъжен ръб, който минава по средата на
оръдието.
Находките от м. Сакарал са микропла-
стинки с полупрозрачен восъчен, сив и чер-
вей цвят, конто вероятно почти не са били
използувани. Много приличат на микропла-
• Обр. 8. Кремъчна брадва от м. Байрактаров чаир,
с. Долно Ряхово. Бі§. 8. НасНе еп зііех (іи Ііешііі
Ва]'гакіагоѵ саіг, ѵііі. Ооіпо Кіаііоѵо
стинките от пещерите Пещ15, Самуилица II 10
и др. у нас. Касае се за селище с епипалео-
литна култура, която е най-горната граница
на палеолита.
2.	С. Дунавец
Това находите е разположено в м.Куршум-
лиите. Намериха се няколко типични късно-
палеолитни оръдия — удължени и тънки кре-
мъчни ножове и остриета с провоъгълна и
листовидна форма. Имат триъгълно и трапе-
цоидно сечение. Правени са от восъчножълт
и кафеникав кремък, покрит с белезникава,
червеникава и жълтеникава патина.
Острието на обр. 9 а е удължена три-
ъгълна кремъчна пластинка с остър връх и в
основата левият край е заоблено утънен.
Двата странични ръба са изострени, с рядко
нанесен ретуш от двете страни по левия ре-
зец. Дълж. 7 см, шир. 1,3 см и деб. 0,6 см.
Кремъчната пластинка с трапецоидна форма
и сечение (обр. 9 б) има рядко нанесен ре-
туш по двата странични ръба, като по дес-
ния ръб има ретуш и от обратната страна.
Дълж. 4,3 см, шир. в основата и на върха
1,7—0,7 см и деб. 0,4 см. Другите оръдия
са удължени кремъчни пластинки с триъгъл-
но сечение, на конто страничните ръбове са
утънени и нащърбени от употреба (обр. 9 в, г).
Те имат равна коремна страна, а лицевата
им е изпъкнала и с прави геометрични ли-
нии. Краищата са затъпени и ранни. Дълж.
4,8—3,2 см, шир. 1,8 см и деб. 0,7 см.
74
3. С. Долно Ряхово
4. С. Малък Преславец
Находките от Долно Ряхово I представ-
ляват удължени, тесни и тънки кремъчни
пластинки с правилна геометрична форма с
трапецоидно напречно сечение. Оръдията са
изработени от восъчножълт кремък, покрит
с белезникава и червеникава патина. Имат
остриета с дребен и по-едър ретуш от двата
странични ръба.
•	Обр. 9 а—в) кремъчни оръдия от м. Куршумлиите,
с. Дунавец. /чр. 9 а в) оиііів еп иііех гі:: Неиші К-'~-
витііре, ѵііі. Оипаѵес
•	Обр. 10. Кремъчно оръдие от с. Малък Преславец.
Ічр. 10. Оиііі еп вііех ди ѵііі. Маійк Ргевіаѵес
9
На разстояние 1,5 км източно от приста-
нището на с. Малък Преславец, по ниската
тераса, обрасла с гора, и по крайбрежната
пясъчна ивица има палеолитни останки. Наход-
ките се намират на три места (обр. 1, 12—14}.
Намериха се само няколко характерни за
късния палеолит кремъчни оръдия. Те пред-
ставляват остриета от удължени кремъчни
пластинки и остриета с листовидна форма.
Острието на обр. 10 е от корубеста пла-
стинка с груби странични ръбове, в основата
стеснено, вероятно за поставяне на дръжка.
Дълж. 3 см и деб. 0,7 см. Друга кремъчна
пластинка, на която двата странични ръба
са грапави, е със затъпен воъх. Намерена е
една удължена кремъчна пластинка, изпъст-
рена с белезникави примеси, на която двата
странични ръба са изострени, без Р^:у_у. Има
почти трапецоидно сечение.
5.	С. Ветрен
На 1,5 км съвероизточно от селото в м.
Малка Бързия край брега на р. Дунав върху
невисока равна тераса, засадена с лозе, се
намериха кремъчни оръдия, отломъци и къ-
сове. Заслужава внимание само един фраг-
мент от отчупен връх на кремъчно ножовид-
но острие с триъгълно сечение. Направено е
от восъчножълт кремък, покрит с бледожъл-
теникава патина. По двата странични ръба
ретушът е едва забележим, навярно изтрит
от употреба.
Изобщо къснопалеолитните оръдия от
Долния Дунав в Южна Добруджа имат
успоредици и са аналогични на тия, намерени
в СССР на р. Прут и на р. Днестър,17 на
Долния Дон,18 както и в Северна Добруд-
жа — по брега на Черно море и по устието
на р. Дунав.19 Аналогични форми има и в
Южна Чехия, гр. Писек, конто се отнасят
към самия край на късния палеолит и към
началото на мезолита.20
При проучването на този район на Дол-
ния Дунав се откриха значително количест-
во кремъчни оръдия, събрани от повърх-
ността на крайбрежната пясъчна ивица от гр.
Тутракан до с. Ветрен, Силистренски окръг.
Установиха се 16 нови палеолитни находища.
Оръдията са правени от восъчножълт, сиво-
пепеляв и пъстър кремък, събиран край бре-
га на р. Дунав под формата на конкреции
като суров, още необработен материал.
75
Въз основа на техниката на изработване
и по морфологически белези оръдията се
отнасят към два периода от развитието на ран-
ния и късния палеолит. Находките от ранен
палеолит принадлежат към мустерската кул-
тура, а от късния палеолит — към самото нача-
ло на мезолита. Установи се и епипалеолит
в находището вм.Сакарал край гр. Тутракан.
Новите находки показват, че крайбрежието
на Долния Дунав в Южна Добруджа е било
населено още от най-дълбока древност. И
поради това изучаването на палеолитните на-
ходища представлява особен интерес, за да
се установи началният период от появата на
човека в добруджанския край. Бъдещите
1	Л. Р е і г Ь о к. Бігаіі^гаііе а раіеопіоіо^іе ракоііі-
зкёію паіагізіе ѵ Ривзе. — Ѵёзіпік зіаі. Оеоі. йзі С8Е,
1, 1925.
2	Н. Джамбазов. Палеолитно находище при с
Осеней, Разградско.— Изследвания в памет на Карел
Шкорпил. С., 1961. с. 379—402.
3	Н. Джамбазов. Раннопалеолитни находки край
гр. Никопол. — Археология, XI, 1969, кн. 2, с. 55—67.
1	Н. Джамбазов. Раннопалеолитни находки при
гр. Свищов. — Археология, IX, 1967, кн. 1, с. 60—70.
5	Н. Джамбазов. Палеолитно находище при с.
Муселиево, Плевенски окръг. — Археология, X, 1968,
кн. 2, с. 54—64.
6	Н. Джамбазов. Раннопалеолитни находки край
гр. Никопол...с. 62, обр. 9 а ; Раннопалеолитни на-
ходки при гр. Свищов..., с. 64, обр 3 ; Палеолитно на-
ходище при с. Муселиево..., с. 57, обр. 3 г.
7	Н. Джамбазов. Палеолитно находище при с.
Осеней..., с. 399, обр. 2 б, е.
8	Пак там.
9	В. Миков и Н. Джамбазов. Деветашката
пещера. С., 1960. с. 21, обр. 13.
1	О. С а г г о б. Ехсаѵаііоп ш Іііе Саѵе о! Васію
Кіго, МогіІъЕазі Виі^агіа.— Атегісап 8сЬоо1 о! Рге
Ьізіогіс РезеагсЬ. ВиПеііп, 15, 1939, р. 70, Гі^. 50—53.
проучвания (чрез разкопки) ще спомогнат да
се установи сходството в развитието на па-
леолитната култура от земите на дунавския
басейн, и по-конкретно с находищата от Ду-
навска България и от Северна Добруджа,
като се изработи една по-точна хронология
и периодизация на палеолита в българските
земи.
Изучаването на откритите палеолитни на-
ходиша на Долния Дунав — от гр. Тутракан
до с. Ветрен. Силистренски окръг, представ-
лява принос не само с попълване белите по-
лета на картата. Те ще разкрият нови стра-
ни от живота и културата на нашите най-
далечни прадеди, живели в Южна Добруджа.
11	Н. Джамбазов. Раннопалеолитни находки при
гр. Свищов.. ., обр. 3,4.
12	В. Миков и Н. Джамбазов. Цит. съч., с.
23, обр 15Е
13	Н. Джамбазов. Раннопалеолитни находки
край гр. Никопол..., с. 63, обр. 11 а.
14	Пактам,с. 64, обр. 12 а; Н. Джамбазов. Па-
леолитно находище при с. Осеней..., с. 400, обр. 3.
15	Н. Джамбазов. Пещерата Пещ до Старо се-
ло, Врачанско. — ПАИ, XXI, 1957, с. 1—40.
1В	Н. Джамбазов. Разкопки в пеінерата Самуи-
лица II. — Археология, 1959, кн. 1- 2, с 50.
17	П. И. Б о р и с к о в с к и й. Палеолит Украины.—
МИА СССР, 40, 1953, с. 103, обр. 32,33.
18	Н. Д. П р а с л о в. Ранний палеолит северо-восточ-
ного Приазовья и нижнего Дона Л., 1968, обр. 38,51 и сл.
1:	1 С- 8. Ы і с о 1 а е 8 с и. РІорзог §і соІоЬогаіогі.
Рарогіиі ргетіііпаг азирга сегсеіагііог раіеоііііс біп апиі
1956. — Маіегіаіе сегсеіагі агЬеоіо^ісе, V, 1959, р.
27, рі IV.
2,	1 П. И. Б о р и с к о в с к и Й. Палеолит Центральной
и Югс-Восточной Европы. — СА, XXVIII, 1957, с. 63,
обр. 19; В. ОиЬвку. Раіеоііііса ѵ Райіс_ па РІезси.
Котоіку агсііеоіоріскё, Ьіоѵе Раби. — РАСМѴІ—ѴІІІ
(Оіі. 41). РгаЬа, 1938.
Зііез раІёоІііЫциез зиг Іе соигз ди Ьаз ОапиЬе, дёр. де Зііізіга
К. 2 М Е Е V
(Ревите)
Оез гескегсііез опі ёіё еііесіиёез еп 1968—1970
зиг Іа гіѵе бгоііе би БапиЬе а епѵігоп 45 кт бе Ти-
ігакап ргёз би ѵіііа^е Ѵеігеп (бер. бе Зііізіга). Оп у а
бёсоиѵегі 16 зііез раіёоіііііідиез ои Гоп а гесиеіііі 150
оиіііз еп вііех еі без сопсгёііопз диі, раг Іеиг Гасіиге
боіѵепі ёіге аіігіЬиёз аи Раіёоіііііідие апсіеп. Бев 1а-
теііез еп вііех сагасіёгізіідиез би РаІёоІііНідие гёсепі
вопі тоіпв потЬгеизез. Ба соиіеиг би зііех езі ип )аипе
сігеих, Ьгип, (Щз сепбгё еі зігіе б’ип тёіап^е Ыап-
сЬаіге.
7.	— Раіёоіііііідие апсіеп. — Сез зііез опі ёіё бё-
соиѵепв а ипе біхаіпе б’епбгоііз <;иі оссирепі ипе авзег
§гапбе зигіасе зиг ипе Ьапбе бе заЫе Іе Іоп^ би Гіеиѵе.
ІІ8 ве ігоиѵепі ргёз бе Тиігакап, аих ѵіііа^ев Рохагеѵо,
Ципаѵес, Ооіпо Р]аЬоѵо— I еі II еі аи ѵіПгре Роріпа.
І.ез оиіііз гесиеііііз сотргеппепі ргіпсіраіетепі без цгаі-
іоігз еі без роіпіез бе Іапсе <|иі гарреііепі Іев іурез
топзіёгіепз б’аиігез епбгоііз би рауз.
2.	— РаІёоІііНідие гёсепі. — Без ѵезіірев би Раіёо-
ІііЬідие гёсепі опі ёіё бёсоиѵегіз зёрагётепі, ои Ьіеп
еп тёте іетрз дие без ігоііѵаіііев би РаіёоІііЬідие
апсіеп СеІІев-сі зопі ріиз потЬгеизез. Сез оиіііз, раг
Іеиг Гасіиге еі Іев зі^пез тогрЬоІо^ідиез гетопіепі аи
Ма^баіёпіеп сагасіёгівіідие бе Іа Нп би РаІёоІШіідие
(ѵііі. Пипаѵес, Ооіпо Р)аЬоѵо I, Маіак Ргезіаѵес еі
Ѵеігеп). Без ігоиѵаіііез би Ііеибіі Закагаі ргёз бе Тиіга-
кап боіѵепі ёіге аіігіЬиёез а Гёрі-РаіёоІііЫдие. Сез ѵезіі-
(гез би РаIёоіііііідие апсіеп опі без рагаіІёіез еп ЦР88, еп
ОоЬгибха би Могб (Роитапіе), бапз Іе 8иб бе Іа ТсЬёсо-
зіоѵадиіе еіс. еі аррагііеппепі аи бёЬиі би МёзоііШдие.
Сез поиѵеаих зііез топігепі дие Іа гіѵе зиб би Ьаз
ОапиЬе аѵаіі ёіё ІіаЬііёе бёз Іа ріиз Ьаиіе апіідиііё.
Аиззі Іеиг ёіибе ѵа-і-сііе сопігіЬиег поп зеиіетепі а
сотЫег Іез ѵібез бе Іа сагіе, таіз а бёѵоііег бе поиѵеі-
Іез ра^ев бе Іа ѵіе еі бе Іа сиііиге бе пов іоіпіаіпз
аТеих ёіаЫіз бапз сез іеггев.
Критика и рецензии
V. 8СНЕКЕ, Р. СЕКСКЕ Ц Ц Ц Р. 2 А 2 О Р Р.
АКТІКЕ СЕММЕЦ Ш ЦЕЦТ8СНЕЦ 5АММШКСЕЫ.
III, Вгаинзсіісѵеід, ОбШп^еп, Каззеі. Ргапг Зіеіпег Ѵег-
Іар ОМВН, ШіезЬабеп, 1970. 272 р. и отделен каталог
със 118 таблици.
Трудът под настоящото заглавие представляла тре-
тият том от корпуса на античните геми, намиращи
се в музеите на Германската федерална република.
След иоявата на първите два тома, включваши гемите
от Мюнхен (1968) и Берлин (1969), през 1970 г. из-
дателството на Франц Щайнер във Висбаден ни пред-
стави в два луксознн тома гемите от Брауншвайг,
Гьотинген и Касел.
Появяването на този том е дело преди всичко на
отличния познавач и един от най-добрите съвременни
специалисти по антична глиптика П. Цацов, когото доб-
ре познаваме от многобройните му публикации и най-
вече от корпуса на античните скарабеи, който той
издаде през 1968 г. и беше любезен да подари на биб-
лиотеката на Археологический институт при БАН. Без-
спорна е и заслугата на неговите колеги В. Шерф и
П. Герке.
Тримата автори публикуват повече от хиляда геми,
намираши се в колекциите на музея „Херцог Антон Ул-
рих“ в Брауншвайг, на Археологический институт при
университета „Георг-Аугуст" в Гьотинген и на Щат-
лихе замлунг в Касел. Томът включва минойски, фи-
никийски, гръцки, ахеменидски, етруски, римски, са-
санидски и т. нар. гностически геми.
Както почти всички специалисти, занимаваши се
глиптика, авторите на настоящия каталог са изпитали
трудностите при датиране на гемите, тъй като послед-
ните не произхождат от разкопки, а са постъпили в из-
броените музейни колекции по неизвестни пътища, съ-
бирани от различните краиша на римската империя и
центровете на старите цивилизации. Съжителството на
оригинални паметници с модерни камъни и фалшифи-
кати, често пъти твърде умело копиращи антични об-
разци, затруднява работата на всеки специалист и не
са редки случайте, конто водят до заблуждение както
по отношение на датировката, така и по отношение на
техниката на изпълнение.
ГІо-голяма част от гемите, включени в този ка-
талог, принадлежат на римската епоха. В същност
тексты се състои от три самостоятелни части, посве-
тени на отделните колекции. Всяка една от тях е при-
дружена от кратки исторически бележки.
Сбирката в Брауншвайг, обработена от Б. Шерф, е
създадена през 1754 г. като част от един Кгіпзі ипд
№іигаІіеп КаЫпеН, който през 1761 г. е бил превърнат
в Херцог Антон Улрих-Музеум. В следвагците години
колекцията на музея се обогатила с нови геми и камеи.
От тях в настоящия каталог са включени само онези,
нринадлежащи на античната епоха, и техният брой не
надхвърля 197, като 165 от тях са от римската епоха.
Както по тематика, така и по иконография те повтарят
репертоара, характерен за римската глиптика от импе-
раторскатаи късноимператорската епоха. Близки типове
до гемите от Софийската колекция откриваме в изобра-
женията на Атина, Маре, Венера Виктрикс, Бонус Евен-
тус, Фортуна, Хелиос.
Колекцията на Археологический институт към
Георг Аугуст университет в Гьотинген била създадена
в третата четвърт на XIX в. от Ф. Виселер с учебна
цел. Както сам П. Герке отбелязва като автор на ка-
талога, той е подбрал само онази част от гемите, конто
имат научна стойност. Гьотинген е представен с най-
голям брой геми — 623. Тук могат да се видят геми от
епохата на геометричния стил, етруски скарабеи, ели-
нистически и италийски геми от епохата на римската
република. И тук броят на гемите от римската епоха е
най-голям. Отново боговете от римския пантеон в тра-
диционна поза и иконография. Правят впечатление изо-
браженията на Ерос, представен със значителен брой
геми в тази колекция. В много от іях откриваме ти-
пове, разпространени в България. Общото впечатление
от тази колекция е, че в нея преобладават гемите с изо-
бражения на животни, жанрови сцени и символи. Зна-
чителна група представляват портретните изображения
от първите векове на н. е.
Последната, трета част от третия том на каталога
е посветена на гемите от Біааііісіте Кннкізаттіип^еп
в Касел. Историята на тази колекция се крие в пър-
вите години на ХѴ1І1 в., когато ландграфът на Хесен
Карл прави едно пътуване през 1701 г. до Италия и
закупува първите екземпляри. Най-интересните типове
от абраксаси и големият брой гностически геми в та-
зи колекция се дължат на отличния познавач на глип-
тиката проф. Патини от Гіадуа. В стегната форма авто-
рът на тази част от каталога проф. Цацов проследява
историческата съдба на много богатата и разнообразна
колекция. Нейните най-хубави екземпляри са отдавна
обект на специалнн изследвания. Само преди няколко,
години под авторството на II. Цацов излезе каталог
с подбрани геми от колекцията на Касел. Предложе-
ният сега каталог включва 218 геми. И тук, както в
първите две части, в подреждането е спазен строго
хронологическият принцин по епохи. Най-ранните при-
надлежат на минойското изкуство, а най-късните — на
сасанидското. Римската императорска епоха е предста-
вена с гемите от № 43 до № 126. Поразява големият
брой гностически геми. В тази колекция те са над 80.
Върху по-голямата част от тях има интересни заклина-
телни надписи. Между изображенията значително място
заемат тези на Хноубис и Абраксас-амулетите.
Както споменах, описаните геми са псстъпвали в
музеите по пътя на откупките от чужбина или в самата
Германия. При тези обстоятелства авторите са лишени
от възможността да търсят почерка на отделни май-
стори и ателиета, както това наирави в своя каталог
на гемите от Аквилея Сена Шиеза; да правят изводи
за икономиката и културата на областите, от конто те
77
произхождат. В своята датировка те се базират единст-
вено на стила и техниката на изпълнение, а добре из-
вестно е колко рискован и опасен е този метод при па-
метници от този род, като се има пред вид техният
дъльг живот, опростена техника и ниско художествено
ниво през императорската епоха. Въпреки това възмож-
ността да боравят с огромен сравнителен материал и
литература е позволила на авторите успешно да се
справят с тази задача. Разбира се, някои от датиров-
ките търпят възражение. Някои от изображенията на
божества, датирани в I, II в. на н. е., намират пълна
аналогия по стил и техника на изпълнение в геми от
България, намерени заедно с пръстени или други на-
ходки, датирани в III в. на н. е. Струва ни се, че да-
тата на № 209, табл. 116 би могла да се коригира,
тъй като IV—V в. по наше мнение е доста късна и не-
приемлива.
И в трите колекцин гемите от римската епоха
заемат най-голям дял. Ще напомним, че през този пе-
риод глиптиката губи значението си на дворцово из-
куство и се превръща в изкуство на широките народни
маси. Римската глиптика не създава свой художествен
стил. Нейната заслуга се състои в нресъздаването на
изчезнали образци на античната живопис и скулптура.
Както в цялата римска глиптика и тук, в тези колекции,
преобладават изображенията на богове, многократно
копирани от популярни статуи на прочути гръцки
майстори. За тази епоха са много характерна синкре-
тизираните изображения, каквито не липсват и тук,
изображенията, символизираши плодородието, съпруже-
ската вярност и военни инсигнии.
Не бих могла да не спомена гемата под № 209,
табл. 116 от каталога на Касел, където е представен
конник на кон в спокоен ход наляво, отправящ се към
иламтящ жертвеник. На главата лъчиста корона, на
раменете развита хламида. Зад него дърво с разчле-
нена корона. Тук вероятно се касае за синкретизи-
рано изображение на тракийския конник, както сам ав-
торът обръща на това внимание. Към същия тип Ца-
пов причислява № 210, табл. 116, а Герке № 80,
табл. 11 от каталота на Брауншвайг. Тази трупа геми
са характерни за долнодунавските провинции Тракия
и Мизия, откъдето са известни няколко екземпляра.
Техният произход се търси в Мала Азия. Те се срещат
и в градовете на Северното Черноморие, където ве-
роятно са проникнали чрез римските легиони от нашите
провинции. В никакъв случай обаче не би могло да става
дума за сливане на Митра с Тракийския конник.
Третият том на гемите от германските колекции
предлага обилен сравнителен материал за всеки, който
се занимава с глиптиката на римската епоха. С него
лесно се борави, зашото пялото изложение е много
прегледно и стегнато. На края на тома е даден пълен
списък на съкращенията на най-важните и често изпол-
зувани съчинения. В общия регистър могат да се на-
мерят всички изображения, включени в каталога. По-
следните странипи сьдържат всички надписи, разчетени
върху гемите.
Прави впечатление богатата библиографска осве-
доменост и обширна литература, с която авторите бо-
равят. Те не са пропуснали да цитират и литературата
върху гемите с гностически изображения от Бълга-
рия, както и тази, отнасяща се до паметниците на тра-
кийския конник.
Струва ми се, че едно от големите достоинства
на този том, както и на предишните два, е стегнатото
изложение и възможно най-пълната не само библио-
графска справка, но и аналогиите за всяка гема с
необнародвани паметници от различни музеи главно в
Европа.
Текстът се придружава от отделен том, в който
са включени 118 таблици с образите на 1037 геми. Без-
спорна заслуга на изданието са снимките,като се има
пред вид колко трудно се снимат геми.
Корпусът на античните геми от германските музеи
е изява на големия интерес към глиптиката, харакге-
рен за последните две десетилетия. Той е отлично по-
магало, без което днес не би могло успешно да се
работи в тази област.
АЛ. ДИМИТРОВА
Преглед
Петдесет години от закона за създаването
на Българския археологически институт
Настоя щото съобшение е посве-
гено на първия закон у нас за Бъл-
гарския археологически институт,
създаден преди 50 години.
Законът за Българския археоло-
гически институт като проект е де-
позиран за разглеждане и одобрение
от Народното събрание през януари
1921 г. Негов вносител е земедел-
ският министьр на народното про-
свещение Стоян Омарчевски. Раз-
глеждането му на първо, второ и
трето четене става по време на вто-
рата извънредна сесия на парламен-
та през юли с. г. в 26-ото и 27-ото
заседание на камарата.1 Окончателно
той е утвърден с указ на 11 юли
1921 г.2 В порядъка на фактологи-
чески данни следва да се има пред
вид обстоятелството, че съществува-
шото у нас дотогава Българско ар-
хеологическо дружество още година
преди това, на 21 ноември 1920 г.,
се преустроило в Археологически ин-
ститут3 със специално изработен
устав, утвърден от министър Омар-
чевски.
Причините и подбудите на земе-
делското правителство за внасянето
и одобрението на закона за Българ-
ския археологически институт от
Народното събрание се заключават
в следното:
Българските земи още от зората
на човешката цивилизания се явя-
ват като естествен център на живот,
търговия и военни пътища и пред
вид на това техните недра са бога-
та с археологически паметници от
всички епохи на миналото. Малко
са страните като България, дето са
застъпени и съхранени както пра-
исторически и антични, така и сред-
новековни паметннци. Затова архео-
логическите паметници са интересни
не само за нас българите, но и за
европейската наука. Дотогава обаче
българската държава и наука са
направили твърде малко за изучава-
нето на тези пенни богатства. Дейст-
вително Народният археологически
музей полагал според възможности-
те си грижи за събирането и запаз-
ването на археологическите памет-
ници, но тази му дейност не била
достатъчна. Музеят като държавно
учреждение не бил в състояние да
организира и използува инипиатива-
та и интересите на прогресивните
люде, нито пък достатъчно и напъл-
но да ръководи научната работа по
откритите материали. Неговото ос-
новно предназначение се заключава-
ло предимно в събирането и запаз-
ването на паметнипите, а не в тях-
ното научно изследване.
Научната работа по изследването
и публикуването на резултатите от
изследванията на археологическите
паметници била съсредоточена в ръ-
цете на създаденото в началото на
века (1903) Българско археологиче-
ско дружество, чиято дейност пора-
ди оскъдните средства била ограни-
чена и се изразявала в издаването
на специално списание — Известия
на Българското археологически дру-
жество (първи том излиза в 1910 г.),
което наистина си спечелило авто-
ритет у нас и в чужбина.
С оглед за по-добри резултати
налагала се потребността това дру-
жество да се реорганизира в архео-
логически институт по примера на
подобни института в други страни.
В този смисъл у нас бил направен
опит оше през 19Ю г., когато по
инициатива на Руския археологиче-
ски институт в Цариград се предло-
жило да се основе с участието на
сърби и българи спениална Балкан-
ска археологическа комисия. Неу-
спешната иннциатива показала по-
требността от образуването на само-
стоятелен български археологически
институт. Световната война и уча-
стнето на България в нея попречи-
ли за реализирането на това начи-
на ние.
След войната, напионалната ка-
тастрофа, големите разочарования н
недоволство на народните маси от
дотогавашнаіа политика на различ
ните буржоазни правителства одно-
временно с необходимостта от мно-
гого реформи и преобразования на-
ложило се и засилването на научно-
културната дейност за повдигаве на
националното самосъзнание и за спе-
челване добро име и място на роди-
ната сред културния свят на други-
те народи. Важно средство за това
се явява и подробното изучаване на
нащето минало, разработването на
националната ни история. Много-
бройните и разнообразни археологи-
чески паметници дотогава се нзпол-
зували от чужденци, нерядко едно-
странчиво и пристрастно, конто са
преследвали и политически цели. То-
ва обстоятелство налагало регистри-
ране и заназване на националните
интереси. Пред вид на всичко това
въпросът за създаването на Българ-
ския археологически институт след
катастрофата и Ньойскня договор
отново ясно и категорично се нало-
жи. Този институт следвало да се
превърне в лост за издигането на
археологията, като стане център за
научно изследване.
Поради всичко това Министерст-
во™ на народното просвещение под-
крепило всецяло инициативата на Бъл-
гарското археологическо дружест-
во за превръщането му в археоло-
гически институт. За да може обаче
този институт да стъпи на твърда
основа и да се подсигури бъдещото
му развитие, налагало се положе-
нието му да се уреди със специа-
лен закон, както някога това стана-
ло и с Българската академия на нау-
ките. Ето защо правителството, убе-
дено в целесъобразността и потреб-
ността от съществуването на Бъл-
гарски археологически институт,
внесло в парламента и народннте
представители одобрили първия за-
кон за Българския археологически
институт.
Законът за Българския археоло-
гически институт се състои от шест
79
члена, всички пределно ясни и съв-
сем конкретни.
В чл. 1 се казва, че институтъ?
се образува от бившето археологи-
ческо дружество и че е самостойно
научно учреждение, управляващо се
с особей устав, под върховния над-
зор на Министерството на народно-
то просвещение. Институтът се про-
възгласява за самостоятелна юриди-
ческа личност със седалище в сто-
лицата.1 2 3
Чл. 2 определя целта на инсти-
тута : „всестранното изучаване на
старините н художествените памет-
ници на българските земи, както и
по основното разработване на бъл-
гарската история.*5
Чл. 3 определя средствата за по-
стигане целите на института. Те се
изразяват в уреждане и подпомагане
на научни издирвания, разкопки и
екскурзии съгласно със закона за
старините; издаване на научен пе-
чатей орган и други публикации из
областта на научната му дейност;
уреждане курсове и лекции по за-
стъпените в него специалности и на
общодостъпни сказки; даване на
стипендии и помощи за подготовка
на научни кадри по археология,
уреждане и поддържане на специ-
1 Дневници (стенографски) на
XIX обикновено народно събрание,
II, извънредна сесия, кн. 2, с. 719—
720, 769.
2 Държавен вестник, 16 юли
1921 г.
3 Археологически вести. — ИАД,
ална библиотека и на сбирка от фо-
тографии, отлнвъци и други научни
помагала; влизане в споразумение с
чужди института и учени за съв-
местна работа. Институтът ще на-
сърчава и подпомага научно и мате-
риално археологическите дружества
в страната.к
Чл. 4 определя помоіцта, която
държавата следва да оказва на ин-
ститута. Годишно в държавния бюд-
жет следва да се вписват минимум
200 000 лв.7 При това правителство-
то било дълбоко убедено, че инсти-
тутът заслужава по-големи жертви
от страна на държавата.8
Чл. 5 постановява имотите на ин-
ститута, неговата движима и недви-
жима собственост да се освободят от
всякакви държавни, окръжни и об-
щински данъцн и берии.я Според
последния чл. 6 Българският архео-
логически институт се сношава с
държавата чрез министъра на на-
родною просвещение, който е и не-
гов почетен председател.10
Видно е от изложеното, че пър-
вият закон у нас за Българския ар-
хеологически институт, общо взето,
добре и праиилно определя мястото,
ролята и предназначението на Инсти-
тута като научен център за архео-
VII, 1919—1920, с. 129—131.
4	Сборни к на законите и реше-
нията, гласувани през XIX обикно-
вено народно събрание и правилни-
ците към тях. Т. II. С. 1921. с. 214.
5	Пак там, с. 214—215.
6	Пак там.
логически изследвания и публикации,
като учреждение — радетел на ар-
хеологическите паметници, тяхното
изследване и популяризиране; заве-
дение за разработка на проблемите
от историята на българските земи и
извор на знания за родолюбие н на-
ционална гордост. Смеем да изтък-
нем, че и понастоящем, в условията
на народнодемократичната власт и
социалистическа действителност, те-
зн основни положения са запазени
и застъпени и в сегашния начин на
устройство и дейност на Българския
археологически институт, разбира се,
на съвсем друга и качествено нова
основа, в рамките на Българската
академия на науките.
Днес българската археология и
археологическа наука, основно преу-
строени, се радват на грижите и по-
мощта на социалистическата власту
нас и на широк фронт вършат бо-
гата и разнообразна дейност, изслсд-
ват тайните на богатата с археоло-
гически паметници българска земя,
спомагат за разкриването на нашето
славно и героично минало, спойката
му с многоликото ни настояніе и са
постоянен извор за патриотизъм.
Р. ИВАНОВ
7	Пак там.
8	Дневници на XIX ОНС, II из-
вънредна сесия, кн. 2, с. 720.
8	Сборник на законите и реше-
нията, гласувани през XIX обикно-
вено Народно събрание, с. 214.
то Пак там.
СЪДЪРЖАНИЕ
80ММАІРЕ
СТАТИИ
Стамен Михайлов — За аулите и пренасянето на
българската столица от Плиска и Преслав ...	1
Станчо Ваклинов— За характера на раннобьлгар-
ската селищна мрежа в Североизточна България 9
Кънчо Кънчев — За някон способи за определяне
функционалното предназначение на каменните
оръдия . .	...........................14
МАТЕРИАЛИ И СЪОБЩЕНИЯ
М. Станчева, Л. Дончева-1Іеткова — Среднове-
ковна битова керамика от Ескус при с. Гиген . 22
Иорданка Чангова — Към проучването на преслав-
ската рисувана керамика .................. 33
Александра Димитрова — Грили от Националния
археологически музей в София ..............39
Ат. Милчев, Г. Китов — Тракийскн могили край
с. Градница, Габровски окръг...............46
Е. Н. Черних, А. Радунчева — Старите медни руд-
ници около гр. Стара Загора................61
Рачо Змеев — Палеолитни находки по Долния Ду-
нав от Силистренски окръг.............	. . . 67
АКТІСІ.Е8
Віатеп Мі/га/'іоѵ— 8т Іех аиіз еі Іе ігапзіегі бе
Іа сарііаіе Ьиі^агё сіе Рііхка а Ргезіаѵ ....	8
Зіапіо Ѵакііпоѵ — Биг Іе сагасіёге Ои гёзеаи бех ап-
сіепх хііех Ьиі^агез еп ВиІ^агіе сіи Когб-Ехі . 13
Кйпіо Капсеѵ — 8иг сегіаіпх пюуепз сіе бёіег-
тіпег Іа бехііпаііоп без оиіііз еп ріегге ... 21
МАТЕКІАСХ ЕТ СОММСКПСАТЮІМ8
М. Зіапсеѵа, Е. Иопсеѵа Реікоѵа — Сёгатідие бо-
техіідие тёбіёѵаіе б’Оехсих ргёз бе Сі^еп . . 32
Уогсіапка Сапуоѵа — Ёіисіе зиг Іа сёгатідие реіпіе
бе Ргехіаѵ..........................................39
Аіехапдга Оітіігоѵа — Сгуііі би Мизёе наііопаі
агсііёоіо^ідие бе 8оТіа.............................46
Аі. МіРеѵ, О. Кііоѵ — Титиіиз ііігасезргёз би ѵіі-
Іа^е Сгабпіса, бёр. бе СаЬгоѵо......................60
Е. И. Сегпік, А. Раііипсеѵа — Без апсіеппех тіпез
бе сиіѵге без епѵігопх бе 8іага /адога .... 67
Расо 7.тееѵ — Тгоиѵаіііез раІёоІіІЪічиев зиг Іесоигз
би Ьах ВапиЬе, бёр. бе Зіііхіга.....................76
КРИТИКА И РЕЦЕНЗИИ
Ал. Димитрова — V. БсЪегІ, Р. Сегске шіб Р. 2а-
2оН. Апііке Сеттеп іп беиіхсііеп 8аттІип$>еп.
III, Вгаипзсіггѵеід, СоіііпЕеп, КаззеІ. Ргапг 8іеі-
пег Ѵегіа^ СМВН, Ѵ/іезЬабеп, 1970, 272 р. . . 77
ПРЕГЛЕД
Р. Иванов — Петдесет годннн от закона за създава-
нето на Българския археологически ииститут . 79
СКІТКДІЕ8
АІ. Оітіігоѵа — V. Бсііегі, Р. Сегске ипб Р. 2а-
хоИ. Апііке Сеттеп іп беиіхсНеп Баттіип^еп.
ІИ, Вгаипзсііѵ.'еі2, Сбіііпйеп, Каххеі. ргапг 8іеі-
пег Ѵегіад СМВН, Ѵ/іезЬабеп, 1970, 272 р . . 77
РЕѴСЕ
Р. Іѵапоѵ — Сіпдиапіе апз бериіз Іе ѵоіе бе Іа Іоі
роиг Іа сгёаііоп бе ГІпхШиі агсііёоіойідие ЬиІ^аге 79
11 Сп. Археология, 1. 1972
редакциоина колегия
Акад. ДИМИТЪР П. ДИМИТРОВ (гл. редактор), проф. СТАНЧО ВАКЛИНОВ (зам.-гл. редак-
торѣ ст.н.с. ТЕОФИЛ ИВАНОВ (секретар), проф. АТАНАС МИЛЧЕВ, н.с. ЙОРДАНКА ЮРУ-
КОВА, н.с. РУ МЕИ КАТИНЧАРОВ. гл. асистент ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ, проф. ДИМИТЪР АН-
ГЕЛОВ, доц. ПЕЮ БЕРБЕНЛИЕВ
Адрес наредакцията
Археологически институт и музей при БАН, бул. Стамболийскн 2, София Ц. Тел. 88-24-05 и 88-24-06
Адрес на администраци ята
Издателство на БАН, София 13, ул. 36, бл. VI. Тел. 72-44-21
Технически редактор Ив. Атанасова	Коректор А. Христова
Далена згГнабор на 30. ІИ. 1972~г.	Подписана за печат на 3. VI. 1972 г.	Печатни коли 10,25 Издателскн коли 8,51
Формат на хартията 59X84/8 Изд. индекс 4685 Тираж 1350 Поръчка 267 Отделна книжка 1,40 лв. Годишеи абоиамент 5 лв
Набраиа~и отпечатана в Печатницата на Иядателството на Българската академия «а науките