АРХЕОЛОГИЯ
ГОДИНА V	1963	КНИГА 4
АРХЕОЛОГИЯ
ГОДИНА V	1963	КНИГА 4
На корицата
Оброчна плочка на тракийски конник
Фото П. Хлебороб
Sur la соиverture
Plaque votive avec representation de chevalier thrace
Photo P. Hleb aroV
АРХЕОЛОГИЯ
Орган на Археологический институт и музей
при Българската академия на науките
Год. V • 1963 • Кн. 4
Проблемы на занаятчийството през турското
владычество в унгарската археология1
Геза Фехер младши (Будапеща)
Проучването на икономическата история на
Маджарско под сто и петдесет годишното тур-
ско робство (XVI—XVII в.) дълго време е сто-
яло на задев план главно поради непроучени-
те извори. Системната обработка на турския
писмен изворен материал, конто се отнася до
маджарската икономическа история, започна ед-
ва преди три десетилетия.
Още по-малко е направено в полете на из-
следванията върху веществените паметници от
всекидневния живот. Голямата част от турски-
те паметници, конто се срещат из маджарските
музеи, произхождат от усърдни колекционери,
незнаещи местонахожденията им и обстоятел-
ствата около тяхното откриване, или се дължат
на случайни находки. Събраните по такъв начин
разнообразии паметници на тоя дълъг и зна-
чителен период обаче предлагат възможност
за ценна и благодарна работа в отделни облас-
ти на историята на маджарското занаятчийство.
Проучването на формите, украсата и техниката
на турските занаятчийски паметници въпреки
незначителния брой на досегашните разкопки
на паметници от тая епоха в Маджарско до
голяма степей може да обогати нашите позна-
ния върху отделни турски занаяти, толкова но-
вече като се има пред вид, че от турските пи-
смени извори ние разполагаме с твърде скром-
ни данни за историята на занаятчийството.
Турски занаяти из маджарските земи по
време на робството, както и в балканските
държави, са се развили на първо място в гра-
довете. Обаче турското влияние върху разви-
тието на маджарския град далеч не е било
така дълбоко и основно, както в балканските
държави, преживели полухилядолетно робство.
Ето защо лесно обяснимо е, че по отношение
на последните, гдето разните турски дребни
занаяти и занаятчийски пронеси са били в раз-
цвет не само до последната четврът на мина-
налия век, но дори могат да се намерят и в
наши дни по етнографски път материали, в
Маджарско занаятите на турците завоевате-
ли са останали на сравнително ниско равнище:
според известието на Евлия Челеби, който по-
сетил Маджарско към края на турското вла-
дичество, там, дори и в седалището на област-
та Буда, имало твърде малко занаятчии.2
Въз основа на гореказаното едва ли може
да има съмнение, че успешното проучване на
турското занаятчийство в Маджарско през XVI—
XVII в. и неговото археологическо наследство
може да стане само успоредно с изеледването
на турския археологически и етнографски ма-
териал от балканските държави.3
Особено голяма нужда от това се чувст-
вува в ония области на занаятчийството, гдето
и произходът на запазените паметници е неиз-
вестен.
Нашите археологически находки трябва да
се сравняват с подобии материали от балкан-
ските земи: трябва да се установят общите им
черти, а наред с това по какво се отличават
едни от други принадлежащите към еднакви
културни кръгове паметници от различии земи.
Най-често срещани занаятчийски паметници
от времето на турското владичество са глине-
ните и медните съдове. Между турските памет-
ници от Бъл гария и турските паметници от
Маджарско през XVI —XVII в. съществуват
1	Тая публикация съдьржа никои наблюдения, напра-
вени по време на моето пътуване с научна цел в Бълга-
рия от 14 октомври до 1 ноември 1962 г.
2	Budapest tortenete (История на Будапеща), III;
L. В е k е t е, Budapest a torokkorban (Будапеща в турско
време), Budapest, 1944, стр. 223.
3	Важността на това обстоятелство, главно за материа-
ли от България и Турция, съм се постарал да подчертая в
свои предишни проучвания. Нашите изеледвания обаче не-
пременно трябва да се разпрострат и върху никои облас-
ти на Югославия и Румъния.
1
и Глинен съд от Етнографския музей — София
| Vase d’argile du Musee ethnographique de Sofia
близки етнографски успоредици, живи в Бъл-
гария и до днес. Достатъчно е да споменем от
тоя огромен материал само един-два примера.
Между материалите на Народния етнограф-
ски музей в София има един глинен съд (обр.
1), конто по форма стой твърде близо до тур-
ските медни съдове с капаци, конто произхож-
дат от археологически находки в Маджарско:
находката от XVII в. в Айначкьо1 и медното
казанче от приблизително същото време от
Ногрод2 * (обр. 2). Подобен паметник познаваме
и от Естергом? Като успоредица на един со-
фийски меден ибрик може (обр. З)4 да споме-
нем един паметник, намерен в крепостта Буда
(обр. 4),5 един меден ибрик от Кежимарок с
неизвестно местонахождение (обр. 5),6 както и
от материалите на музея в Пейч? Пак между
материалите на Народния етнографски музей в
София намираме два медни сахана със столче-
та (обр. 6 и 7),8 конто по своите отвесни ръ-
бове се свързват с наши археологически па-
метници, отнасящи се към XVI в. (обр. 8).9
Обаче на същото това място между маджар-
ските материали, датирани към XVII в., ние можем
да намерим наред със сахан с назъбени краища
(обр. 9)10 и неговия двойник (обр. 10).п
2 Медиа казанче от Ногрод — Унгария
Chaudronnet de cttivre de Nogorod Hongrie
Горният, макар и бегъл преглед на ет-
нографски материали от България може да ни
убеди, че от гледище на изследването на тур-
ското занаятчийство едно проучване на място
на турския материал от разни български краища
ще доведе до сериозни резултати.
По време на краткото си пребиваване в
България можах да прегледам два вида коли-
чествено и качествено еднакво важни керамич-
ни материали. Ед ните в Музея за история на
София, а другите във Варненския музей.12 Про-
учването на тези материали изисква по-продъл-
жителна работа. Тук ще отбележа само, че
тия паметници на занаятчийското изкуство са
много по-художествено и грижливо изработени,
отколкото турската керамика в Маджарско,
която в сравнение с тая от България ни се
вижда провинциална.
Напоследък, когато се занимавах с турското
златарско изкуство,14 аз събрах много материали
и от България. Особено ценно и полезно беше
преглеждането на сребърните тасове от Народния
археологически музей в София. Сравнителното
проучване на тоя, както и на подобния нему
материал от Маджарския народен музей в Бу-
дапеща, постави паметниците на златарското из-
куство в съвсем нова светлина: то даде въз-
можност да се преценят много по-реално, от-
колкото ако ги бяхме проучвали откъснати едни
от други, отделно маджарските и отделно бъл-
гарските паметници.
Тук ние няма да обобщаваме досегашните
резултати.14 С няколко характерни примера, взе-
ти от материалите в България и Маджарско,
ние само желаем да осветлим тези резултати и
да посочим значението на изследванията.
1	Инв. №125'1890, 5—6. Срв. G. Feher j it n.. Va-
ses de cuivre turces dans le Musee National Hongrois.
Folia Archaeologica, XIV, 1962, стр. 154 и XXV, 1.
2	Инв. № 55. 754, 7. G. Feher j u n., цит. съч., стр.
159 и XXV, 8.
3	Инв. №56.162.1, Естергом, музей Балинт, Балаша,
G. Feher j и п. цит. съч., стр. 163 и фиг. 65.14.
1 Инв. № 20587, Етнографски музей, София.
5	Инн. № 55,452. С. G. F е h е г j и п., цит. съч., стр.
157 и XXV, 5
в	Инв. № 92/1908 Вж. G. F е h е г j и п.. цит. съч.,
стр. 158 и XXIV, 9, инв. №90'912. G. Feher j tin., стр.
160 и XXVII, 5.
7	G. Feher. A pecsi lanus Pannonius Muzeum hodo-
Itsagkor torok emlckei. lanus Pannonius Muzeum Evkonve,
1959, стр. 132 и XXXVII, 1 (Турски паметници в Музея
lanus Pannonius в Пейч).
8	Инв. № 18011 и 21146, Устово.
9	Инв. №53556.1; 53. 557.1. Естергом, музей Балинт
Балаша; посочен на обр. 8, инв. №213 1874. 19. Место-
нахождение коритото на Думав при остров Маргит,
Будапеща.
10	Инв. №25/1890. 3, Айначкьо, околия Гьомьор.
11	Без инвентарей номер, Устово.
12	Изказвам тук сърдечна благодарност на колесите
Магдалена Станчева и Александър Кузев, които бяха лю-
безни да ме запознаят с огромния материал на техните
сбирки.
73	Мои статии с подобно съдържанне се намират под
печат в Acta Orientalia, XVI, 1963, във Folia Archaeolo-
gica, XV, 1963, както и в Годишника на Крепостния му-
зей „Ищван Добо“ в Егер за 1963 г.
11 По-голямо изследване от тоя характер подготвям за
ИАИ.
2
Сребърните тасове от Маджарско, конто
се намират в сбирките на Народния музей в
Будапеща и произхождат от известии и неизве-
стни местонаходища, са означени в по-голяма-
та част от инвентарните книги като намерени в
„балкански земи“, „югославянски" и „сръбски"
или пък стоят под широкото обозначение за
мястото на намирането им „Южно Маджарско".
Тия паметници правилно са поставяни и в по-
раншни изследвания във връзка с турското
владичество на Балканите.1
Не могат да се намерят по-определени све-
дения за произхода, мястото на изработване
или знак на майстора, както и заверителна марка
на нито един от разглежданите сребърни
тасове от Маджарско. С малки изключения не-
известни са и обстоятелствата, при конто са
намерени. Освен това не ни се предлага един-
на картина и от украсите на паметниците. По-
вечето имат турски характер с арабески и без
надпис. В Маджарско и другаде намираме и
такива тасове, конто са украсени с релефни
или вдълбани образи на светци и евентуално
с кирилски надписи. Срешат се освен това и
тасове от подобен стил с релефни животински
образи.1 2 3 Следователно лесно може да се раз-
бере причината за тия обобщаващи означения и
въздържаността от определени изказвания по
отношение на тия паметници.
Повечето от сребърните тасове в Маджар-
ския народен музей, конто произхождат от колек-
тивни находки, са украсени с щриховки на кръг-
често гравирана основа? По тасовете с малки из-
ключения се виждат арабескни орнаменти.4 Както
на тасовете от Маджарско, така и по ония от
България орнаментите от лозообразни клонки
с листа и цветя изобгцо имат централно раз-
положение, като се групират около четири-,
шест- и осемлистно цвете. По съдовете се сре-
ща изобщо т. нар. украса „руми“, изработена
1 К. Р u 1 s z к у, I. R a d i s i е s, Az otvosseg remekei
a magyar torteneti otvosmu kia Mitason (Шедьоврите на
златарството на изложбата на исторически произнедения на
маджарското златарство, Budapest, стр. 75- 76. Срв. Bu-
dapest tortenete, 111, Bugapest a torokkorban, Budapest,
1944. Fitggebek (Допълнение) Miiveszeter.
2 А. Шомогьи ги означава като „балкански от късно-
византийски стил“, конто се отличават рязко от тасовете с
арабски, и ги смята нринадлежаши към друг културен
кръг (Miiveszet torteneti Ertesito, IV, 1956, стр. 285—289).
Както ще видим по-долу, тая теория не може да се приеме
без резерва.
3 Открояващият се от тая основа растителен мотив е
характерна особеност на късноперсийското и ислямско зла-
тарско изкуство, който има широко разпространение. Срв.
А. А 1 f о 1 d i, Die Goldkonne von St. Morrice d’Aganne,
Separatabung aits der Zeitschrift fiir schweitzerische Ar-
chaeologie und Kunstgeschichte, 10, 1948, Heft 1—2, Ba-
sel 9.
4 Близо до тая арабескна орнаментика стой миниатю-
рата на един ръкопис от Кайро от 1411 г. (A. R i е g 1,
Stilfragen, Grundlegungen zu einer Geschichte der Or-
namentis, Berlin, 1923, фиг. 139), която украса Ригл дели на
седем елемента. Измежду тях по нашите тасове се срещат
почти всичките. Арабеската от XVI в. е на мода и в евро-
пейскою изкуство. Тя се среща в различно техническо
изпълнение. Първообрази на дърворезбите са били веро-
ятно източните миниатюри. Срв. М. A g g 11 о z i, Miiveszet
tortcneti Ert. (Художествено-исторически известия), 1952,
стр. 50—53.
Меден ибрик от Етнографския
музей — София С Aiguiere de cuivre
du Musee ethnographique de Sofia
4 Меден ибрик от крепостта Буоа
Aiguiere de cuivre de la forteresse Buda
3
5 Медеи ибрик от У таре кия национален музей
Aiguiere de cuivre du Mnsee National famgrois
Меден сахан със стояче от Етнографския музей —
ГТ София Plat de cuivre a pied du Musee ethnogra-
phiqtie de Sofia
no селджукски маниер.1 Тия арабески по стра-
ните на тасовете от Маджарския народен му-
зей са разположени непрекъснато (инв. № 56/1891.
7, обр. II),2 понякога разположените една след
друга арабески по страните на съда се разчле-
няват на еднакви разстояния ототвесни украси
от цветя (инв. №52 1908.1 обр. 12) или пък
страните на съда, разделени на те сни отвесни
полета, са украсени с рифэве (инв. №4 1889.1,
обр. 13).3 Най-често обаче арабески те се изпол-
зуват за покриване на дъгообразни полета
(инв. №2 1916, обр. 14).4 Имаме многобройни
примери, когато в центъра на съдове с такава
украса се поставя въртяща се еленова глава
(инв. №36 1887.1, обр. 15)6, паун или евенту-
ално някаква друга фигурка на животно.
Друг разпространен начин на украса, който
се среща в паметници от Маджарско както
по страните на съдове с арабескни центрове,
така и с други видове украса, е поясът, съ-
ставен от елементи на шестоъгълни рифове и
пчелни клетки (инв. №17/1887.1, местонахож-
дение Керестури пуста, обр. 16).6 Между бъл-
гарските материали тоя елемент се среща най-
често. Той е изработен винаги грижливо, много
пъти с позлата върху паметниците, стилизиран
е с вкус и с характерно извита форма (Архео-
логически музей в София, инв. № 838, место-
нахождение Реброво, Белоградчишко, обр. 17).7
Украсата в средата на много тасове е шест-,
респективно осемлистна розетка, която често
пъти е комбинирана и с излята животинска
фигурка.8
1 С. А г seven. Les arts decora tifs turcs, Istanbul,
обр. 193 и 200 — хубави примери за споменатия на-
чин на украса.
- Подобии тасове има още в Маджарския народен му-
зей, инв. № янк. 178—179 в Археологический музей в
София, инв. № 975 и без инв. номер. Всички с неизвест-
но местонахождение.
3 Такъв тип са още: Маджарски народен музей, инв.
№ 17 1887.3. Керестури пуста. Археологически музей в
София, инв. № 31—Чупрен (Белоградчишко) ; инв. №2912.
Село Гърци, Видинско, бет инвентарей номер, от неизвестно-
местонаходище.
1	Срешат се в голямо количество както между мате-
риалите на Маджарския народен музей, така и в Археоло-
гический музей в София. Тук не ги изброяваме.
5	Такъв един тип се намира и в Археологический му.
зей в София без инвентарей номер и местонахождение:
сребърен тас с излята еленова статуйка в средата.
« Между тасчетата от Маджарския народен музей
броят на примерите с подобна украса е твърде ограничен.
Между подобните съдове от Археологический музей в
София покрай многого образи с прости и гладки украси-
телни елементи се намират и такива, конто са стилизи-
рани най-разнообразно. Мястототукне позволява да ги из-
реждаме.
7	От същото място произхожда съдът инв. № 836,
страните на полетата върху него, ук расени с нчелии клет-
ки, са прави.
8	Например в Маджарския народен музей инв. 13'1913.
В средата на таса е раз положена лита фигура на овен с
въртяща се глава. Около него в дъгообразни полета се ре-
Меден сахан със стояче от Етнографския
музей — София Л Plat de cuivre a pied du
Musee etluiographique de Sofia
4
8 Сахан от коритото на Дунае при остров Мар-
гит — Будапеща Д Plat de metal du bassin da-
nubien pres de Vile Marghit — Budapest
Арабескните орнамента от тасчетата на Ма-
джарския народен музей и Археологический му-
зей в София са познати от множество източ-
ни паметници. Дж. Е. Арсевен посочва елементи
на арабески, работени по маниер „руми“,
конто са били употребявани от турци и араби,1
като дава и хубави примери към лозообраз-
ните цветни орнамента на тасовете, респективно
на декоративната система, която се групира
около цветята.2 Във връзка с тоя стил той ни
запознава с цветята, конто се употребяват в
турското декоративно изкуство,3 както и с всички
ония елементи от такива стилизирани цветя,
употребявани в множество варианта върху фаян-
сови предмета, картини, текстилни произведения,
бродерии, каменни резби, стенни плочки, килими
и др.4 Арабескните орнаменти на сребърните
тасове от България и Маджарско се срещат глав-
но в дърворезбите на селджукското изкуство.5
Дъгообразното разпределение на ниши по
нашите тасове, украсени с арабеска, трябва да
се смята като пренасяне на архитектурни еле-
менти в златарското изкуство. На първо място
тук трябва да имаме пред вид сталактитната
украса на молитвените ниши в църковната ар-
хитектура (михраб).6
Полетата, ограничени с ребра, и тези с фор-
ма на пчелни клетки, конто украсяват другата
трупа тасове, несъмнено могат да служат като
доказателство за преминаване на архектурни
елементи в златарското изкуство. В ислямското
строително изкуство главната украса както на свет-
ски, така и на религиозни сгради е пчелноклет-
кообразният мотив или т. нар. сталактит, който
според значението на сградата може да бъде
по-богат или по-беден, по-прост или по-пищен.7
дуват релефни птичи фигури. По-горе (стр. 5. бел. 3) ци-
тираният автор поставя въпросния тип съд между предста-
вителите на „късновизантийския” стил и не взема под вни-
мание нито изпъкналия център (пъпа), украсен с розета,
което е твърде често и между съдовете, украсени с ара-
беска, нито дъгообразното разделение, нито дори напълно
подобного техническо изпълнение на арабескните украси
на таса. A. Grabar, Recherches sur les influences orien-
tates dans 1’art balkanique, Oxford, 1928, стр. 38, фиг. 21.
Украсата на глиненото блюдо от Патлейна е осемлистна
розета. чиито върхове се свързват с нарязани извити
дъги. По начина на изработката си съдът подражава мета-
лическо блюдо. Неговата украса се среща често по памет-
ниците на златарското и текстилното изкуство в Персия ;
срв. Й. Господинов, ПАИ. 4, 1914, табл. XXXVII,
стр. 123, фиг. 88. Господинов отпася паметника към XI XII в.
1	С Arseven. цит. съч., фиг. 201 203.
2	Arseven, нит. съч., табл. Ill, в Йешил тюрбе в
Бруса при гроба на Мехмед I (1402—1421), облицовка на
стенен медальон.
3	Пак там, фиг. 209 -210.
1 Пак там, фиг. 212 220.
5	Sa mm lung F. Sarre, Erzeugnisse islamischer
Kunst, Teil II, Seldzchuikische Kleinkunst. Heratts gegeben
von F. Sarre. Leipzig, 1909. На различии места са посо-
чени дървени и фаянсови предмета от XIII в. от Коня.
6	F. S а г г е, цит. съч., обр. 33 от тюрбето Ларанда
в Коня, 1258; обр. 34 от Сирджали Меджид в Коня;
обр. 35 от тюрбето Бей-Хаким; XVIII, Карман, Хатуние
медресе, 1381—1382. Срв. F. Sarre, Denkmaler persischer
Bankunst, Berlin, 1910, обр. 195 199. Декоративният еле-
мент на молитвената ниша е разпространен най-вече в кн-
лимарството. Това е обичайната украса на т. нар. молитвени
килими. Извитият, стилизиран вариант на архитекгурните
елементи в сребърните тасове трябва да се обясни с форма-
та, с наклона на вътретната повърхност на тия предмета.
7	S. Ogel, Belleten. Ankara, XXVI, 1962, стр. 537,
обр. 1, привежда ар.хитектурна украса, която стой твърде
близо до клетъчните форми на тас инв. № 17/1887 №(обр.
16). Към архаичната трупа на анадолското селджукско
строително изкуство (1180—1220) принадлежи входната
врата иа кервансарая Хай хан, близо до Аксарай. Подобии
елементи в цо-изискано изпълнение могат да се намерят
по архитектурни паметници от мавритански стил. Срв.
Е. Kuhnel, Maurische Kunst, Berlin, 1924, главата, която
разглежда образния материал на мавританского архитек-
турно изкуство от XII XVI в.
Сахан от Айначкьо
Plat de metal d’Ainaklieuy
Сахан от Етнографския музей — София
Plat de metal du Musee ethnographique de Sofia
Тас от Унгарския национален музей
Ecuelle du Musee national hongrois
11
Съд от Унгарския национален музей
I / Vase du Musee national hongrois
Ние познаваме шестоъгълни плочки от стенна
фаянсова облицовка, конто са подобии на най-
простата клеткообразна украса на нашите та-
сове.1 Подобии се срещат обаче и в подова
облицовка.2
Сребърните тасове от Народния археологи-
чески музей в София са от голямо значение за
датиране на подобните им паметници от Ма-
джарския народен музей. В същност най-голя-
мата част от софийските материали е съб-
рана около едно златарско произведение (ра-
бота на софийски майстор) от 1578 г., както
и два други таса с надписи, споменаващи име-
то на султан Селим, следователно несъмнено
от XVI в.
За предназначението на тасовете можем да
кажем следното. Като изхождахме от размерите
на разгледаните паметници (средният им диаме-
тър се движи между 11-17 см), ги смятахме
първоначално за съдове за гребане на вода при
къпане на деца, т. нар. „хамам таси“. Много no-
вероятно обаче изглежда връзката им с източ-
ния, т. нар. „шифа таси“ (лечебен тас, тас за
лечение, лекуване).3
Пиенето от споменатите съдове4 според из-
точните суеверия предпазва от болести и уро-
часване. Освен съдове с кирилски надписи,
конто се употребяват в православните черкви,
срещат се и тасове, украсени с арабески.® На
дъното на един тас от Маджарския народен
музей (инв. № 17 1887.4), намерен в Керестури
пуста, и на един от Археологический музей в
1 Arsenev, цит. съч., фиг. 161, Бруса Йешил джами.
- Пак там, фиг. 156. Срв. от съшия автор L’art lure
depuis son origine jnsqu’a nos jours, Istanbul, 1939, в
стара анадолска къща.
3 Срв. Z. Н. Kosay, Tiirkiye halkinen maddi kiiltii-
riine dair arestermalar II (Изследване материалната култура
на турския народ, II), Turk Etnografia Dergisi (Турски
етнографски трудове), II, 1957.
”	1 Във вътрешността на такъв металически съд обик-
новено гравират молитвен текст, а центъра му снабдяват
с нолусферична пъика.
5 Е. Гершков, Гласник Музеjя Косова и Мето-
xiije, Приштина I 1956, стр. 376, обр. 11. Произхожда от
черквата „Шашке" в Ново Брдо. Датира се към XVI в
и Q Съд от Унгарския национален музей
I О Vase du Musee national hongrois
И Cad от Унгарския национален музей
Vase du Musee national hongrois
6
•j [Z Съд от Унгарския национален музей
IО Vase du Musde national hongrois
1 СУ Съд от Унгарския национален музей
IO Vase du Musee national hongrois
София (инв. № 475) се виждат два пауна с
дърво на живота, респективно с вариант на
дърво на живота, изникващо от купа. Неизчер-
паемите иконографски данни на пауни, конто
пият от водата на живота, сравнени с надписа,
споменаващ султан Селим от двата таса в Ар-
хеологический музей в София (инв. № 425 и
800), гдето четем, че тия съдове са били упот-
ребявани за пиене в православните черкви, ни
дават обяснение за употребата на сребърните
тасове.
Връщайки се на гореспоменатото строго
разграничение на паметниците въз основа на
тех ните украси (бел. 2, 3 на стр. 3 и бел. 4 на
стр. 3), респективно на изключително църков-
ната, „литургичната" употреба на тасовете с
релефни животински фигури и други подобии
с „късновизантийски стил“, ние можем да ви-
дим, че както в маджарския, така и в българ-
ските музеи има подобии паметници. Само че
докато кирилският надпис по краищата и дъ-
ното на таса с релефни животински фигури от
Маджарския народен музей (инв. №36 1929,
обр. 18) свидетелствува за неговата църковна
употреба, в същия съд от Археологическия
музей в София (инв. № 33, Чупрен, Белоград-
чишко, обр. 19) липсва надписът, а дъното му
е украсено с излени птичи фигурки. Църковно
предназначение следователно тоя тас не е имал.
Видяхме съшо (бел. 5 на стр. 6), че съдове с
арабескова украса се срещат и в православната
църковна употреба. Дори между сребърните
тасове от Народния археологически музей
в София се среща един (инв. № 968 с неизве-
стно местонахождение), по страните на който
са разположени арабескни орнамента в дъго-
образни разпределения, а същевременно сре-
дата му е украсена с бюста и името на свети
Никола. „Късновизантийският" характер може да
бъде оспорван сериозно при други цьрковни
златарски произведения от България. Така на-
пример чипровският черковен кръст (Народен
археологически музей в София, инв. № 172) и
чупренската чаша (пак там, инв. № 34) сочат
•НГ7 Съд от Археологическия музей София
I ( Vase du Musee d’Archeologie, Sofia
jQ Съд от Унгарския национален музей
|Q Vase du Musee national hongrois
7
Съд от Археологических
1Q музей — София
I <7 Vase du Мизёе d’Archeo-
logie, Sofia
Турска сребърна купа от крепостей музей
„Ищван Добо" — Егер /\ Coupe d'argent turque
du Musee de la „Istvan Dobo* — Eger
голям о с хоство с арабескната украса на тур-
ска сребърна купа обр. 20), намерена в кре-
постта на Егер, която сигурно може да се от-
несе към XVI в.
От казаното дотук следва един извод: не
би било правилно да смятаме, че сребърните
тасове, украсени с арабески и релефни живо-
тински фигури, са били предназначени изклю-
чително за църковИа употреба. От края на XIV
в. земите на балканските държави са били
подложени на силно източно влияние, което се
е разпростряло едва ли не във всички области
на живота. Оттук могат да се направят изводи
за место пъти съвсем сходната употреба на
сребърните тасове както за светски, така и за
църковни нужди. За светската им употреба
може би ще бъдат достатъчни засега два при-
мера: 1) във Варненския археологически му-
зей намерих два сребърни таса с релефна и
животинска украса,1 за конто в инвентарната
книга е писано, че са се употребявали по сват-
би в Добруджа; 2) български народни песни
споменават също така место „посребрени", „сре-
бърни", „позлатени" и „златни" чаши.1 2
Множество проучени златарски паметници
свидетелствуват за това, че българското зла-
тарско изкуиво още в началото на турското
владичество разполагало със сериозни тради-
ции. Така например Враца, гдетоимало останки
от златарска работилница, датирана към XVI в.,
с богат комплект от инструмента и находки
от златарски произведения, и през епохата на
турското робство си е останала важно средище
на златарското изкуство.3
1 Инв. № 74 и 75. В дъното на първия има излени
статуйките на четири паука и три гълъба.
-’ Срв. СНУ БАН, София, 1949, стр. 18, 13 песен;
стр. 185, 195 песен; стр. 225, 256 песен; стр. 236, 275
песен ; стр. 377, 664 песен, Народни песни от западните
покрайнини, БАН, София, 1959,413, 435 песен. Основного
проучване на етнографските примери ще обогати значи-
телно нашите познания върху сребърните тасове.
3 С. Георгиева, Д. Бучински, Старого златарство
във Враца, БАН, София, 1959.
8
Естествено нашите днешни познания още
не са достатъчни, за да посочим чисто тур-
ските предмета и ги разграничим от ония, конто
са били изработени от местни майстори златари в
южните краища от земите на историческо
Маджарско, в Румъния, Сърбия, Босна и Хер-
цеговина или България. Във всеки случай по
множество златарски произведения от На-
родния археологически музей в София пренася-
нето на отделяй стилови елементи по местен
вкус (например благородните извивки на стра-
ните с декоративни елементи от пчелни клетки,
изящна, звездообразна изработка на дъното на
тасовете) могат само да възхвалят изкуството
на българските майстори.
ТЙърде вероятно е, че между българското
и турското златарско изкуство още от средата
на XVI в. се е установил контакт, който ще е
бил плодоносен и за двете страни. Относител-
ното развитие на средновековното златарско
изкуство в България трябва да е благоприят-
ствувало възприемането на разните — дошли
с турците — нови декоративни елементи и дори
евентуално внедряването на нови техники на
изработка. Естествено в същото време и тур-
ските златари не са могли да отбягнат влия-
нието на българското златарство. Твърде ве-
роятно е следователно, че по ония арабескни и
други ориенталски златарски произведения, кои-
то по време на турското владичество са по-
паднали в Маджарско, Румъния, Босна и Хер-
цеговина или евентуално са били изработени в
тия страни, те в някои български краища са
претърпели изменение. Ето защо и в декора-
тивните способи трябва да се търси обогатя-
ване на характерните белези на златарството.1
1 Изказвам сърдечна благодарност на ст. н. сътр. Вера
Мавродинова, н. сътр. Иорданка Чангова и ст. н. сътр.
Теофил Иванов при Археологическим институт и музей на
БАН, както и на директорите и сътрудниците на Пловдин-
ския, Старозагорския, Търновския, Коларовградския и Вар-
ненским музей за ценната и приятелска помет, която ми
оказаха по време на моята научна обиколка. За хубавите
фотоснимки на златарските паметници от Софийския му-
зей дължа сърдечна благодарност на любезния др. Петър
Хлебаров.
Разкопки в кастела Ятрум през 1962 г.
Теофил Иванов
Римско-ранновизантийското укрепено селище
Ятрум се намира непосредствено на югозапад
от с. Кривина, Русенско, в местността „Гради-
щето“, на десния висок бряг на едноименната
река Янтра (в античността р. Ятрус),1 на около
2 км на юг от вливането й в Дунав. Името му
се среща в късноримските и ранновизантийските
писмени извори от III до VI в.2 За последен
път се споменава Ятрум в 600 г. във връзка с
похода на византийския пълководец Коменциол
по Крайдунавския път срещу нахлуващите от
север авари. Археологически проучвания по по-
върхността са правили Карел Шкорпил,3 М. Бан-
ков4 и Стефан Стефанов.6 Обаче за пръв път
системни и методически разкопки започнаха
едва от 1958 г. насам, организирани от Инсти-
тута за гръко-римска древност при Германската
академия на науките в Берлин (ГДР) при цен-
ного сътрудничество на Археологический инсти-
тут и музей при БАН, музеите в Свищов и Русе
и Института за паметници на културата в София.
Кастелът е разположен върху леко издигнат
хълм, надвиснал над р. Янтра. С изключение на
южната и източната страна всички останали
страни се спущат стръмно навън. Последните
разкопки показаха, че кастелът Ятрум е имал
форма на неправилен седмоъгълник, ориентиран
с надлъжната си ос в посока изток — запад. Ма-
ксималната му дължина е 300 м, а максималната
сегазапазена ширина около 100 м. Площта, вклю-
чена в чертите на крепостната стена, възлиза на
около 30 дка, от конто няколко декара сега
са заети от нови постройки. Градището е обя-
вено за археологически резерват и по-нататъш-
ното застрояване е спряно.
Разкопките през третата кампания (1962) са
продължение от първата (1958)6 и втората кам-
1 Името на реката е тракийско и значи „бърза, буйна
река”. Вж. В- Георгиев, Българска етпмология и оно-
мастика, София, 1960, стр. 30 сл.. и цитираната там богата
литература.
2 Latro (Tab. Pent.), Latron (Rav. Anon. Cosm. IV, 7),
Latris и Latins (Not. Dignitatum). Umgaiv (Proc. De aedif.
IV 7), ’Татро? или ’lazQov (Theophilacti Simocattae Histo-
riae, 7, 2, 16 и 13, 9). Вж. Латински извори за българската
история, I, София, 1958, стр. 16, 243, 244, 394; Гръцки
извори за българската история, II, София, 1958, стр. 169.
333 и 345.
8 К. Шкорпил, Некоторые из дорог Восточной
Болгарой, ИРАИК, X, 1905, стр. 455 с л., табл. XCIX д, 1 и 2.
1	М. Банков, Останки от укрепената линия на рим-
ляните по десния бряг на Дунав — от Силистра до Свп-
щов, Задружен труд, IV, 1905, кн. 6, стр. 559.
5	С. Стефанов, Старините по долния басейн на
Янтра, София, 1956, стр. 9 сл., обр. 1 Б.
6	Т. Ivanov, Eine archaologische Expedition der
DDR in Bulgarien, Bulgarien von heute, 1959, кн. 10, стр.
32, 33 и 42 ; J. Irmscher, Bericht iiber die archaologi-
sche Grabung des Institnts fiir griechisch-romische Alter-
tumskunde der Deutschen Akademie der Wissenschaften zii
Berlin auf der Gradischte bei Kriwina (Bulgarien) im Som-
mer 1958, Klio, 38, 1960. стр. 292—294; R. Heide n-
r e i c h, Die Ausgrabung auf der Gradischte bei Kriwina in
Bulgarien. Griechische Stadte und einheimische Volker des
Schwarzmeergebietes (Schriften der Sektion fiir Altertums-
wissenschaft der DAdW zu Berlin, Берлин, 1961, стр. 20—23,
табл. 10—12.
2 Сп. Археология, кн. 4, [963
9
Източната порта на кастела Ятрум и част от куртината (пог led
от югоизток) р La porte orientate et пне partie de la courtine du caste!
latrum (vue du Sud-Est)
пания (I960).1 В тях взеха участие 12 научни
и научно-технически сътрудници и трима души
помещен персонал.2 Основната задача — да се
проучи цялостно кастелът — беше в сила и
през третата кампания. Работа се на същите
сектори, както по-рано: крепостната стена, сек-
тор VII, сектор III, започна се разкопаването на
новия сектор IX, разположен на изток от сек-
тор 1.
Крепостна стена
През 1958 и 1960 г. беше проучена запа-
зената част от крепостната стена, която в ми-
налотое служела за каменна кариерана местното
население, което е извадило хубаво обработените
блокове, за да ги използува за новите строежи
в селото. И днес по периферията на „Градище-
то“ личат изкопите върху трасето на крепост-
ната стена и на издадените навън от куртината
кули. Потвърдиха се наблюденията на К. Шкор-
пил, че северната крепостна стена е разрушена.
Преди построяването на дигата край десния
бряг на Дунав водите му са се разливали при
пълноводие чак до северная
склон на „Градището“ и са
подкопавали жьлтия глинест
пласт и по такьв начин це-
лият склон заедно с кре-
постната стена и част от ка-
стела се е свлякъл долу. Ян-
тра също е съборила част от
крепостната стена. 11одобна
съдба имат и други римски
настели, разположени покрай
реки. К. Шкорпил споменава
за мост от римско време
над р. Янтра и за останки от
Крайдунавския път?
Бяха установени местата
на 12 кули, седем от конто са
разположени по южната, а пет
по източната крепостна стена.
Западната и североизточната
крепостна стена са нямали
междинни кули.Ъгловите кули
имат форма на подкова, меж-
динните — на правоъгълник,
който завършва с полукрьг,
и една голяма правоъгълна
кула се намира по средата на
южната стена. Изцяло бяха
разкопани по една кула от
всеки тип (№ 1, 2 и 4). Раз-
стоянието между кулите е
между 15, 25 и 16 м.
Главната задача на проуч-
ванията през 1962 г. беше да
се открият портите на касте-
ла.4 През втората кампания
се установи, че порта е ни-
мало нито на западната, нито
на южната стена. За потерни
не знаем, понеже крепостната
стена е запазена на места
почти до банкета, така че
трудно е те да се намерят, каквито несъмнено
е имал Ятрум, както и други съвременни кре-
пости. За северната стена нямахме никакви
данни. Обаче северният склон на „Градището“
е доста стръмен и неподходящ за влизане.
Предположението на К. Шкорпил" и М. Банков6
1	Т. Иванов, Археологически проучвания в кастела
Ятрус, Археология, III, 1961, кн 3, стр. 18 26.
2	От ГДР участвуваха : Г. Бокиш, Б- Бьотгер, Г. Го-
молка, X. Гомолка, Б. Дьоле, X. Клос, д-р X. Крумрай,
д-р X. Ройш, заместник ръководител на разкопките, и
доц. д-р Р. Гюнтер (Лайпцигски университет), всичкнте от
Берлин. От HP България : Т. Иванов, ръководител на раз-
копките, В. Димова (Русенски музей) и Т. Петров, архи-
тект от Института за паметници на културата в София.
В с. Кривила беше организирапа фотолаборатория от Б.
Дьоле. Фотографската документация (цветна и черно-бяла)
се извърши от Б. Дьоле и X. Гомолка, архитектурното за-
снемане от арх. Т. Петров, стратиграфските разрези и ри-
сунките на иредметите от художника X. Клос и нивелира-
нето от X. Гомолка.
3 К. Шкорпил, пит. съч., табл. XCIX д, 1 и 2.
1 Рьководптел на сектора Т. Иванов и сътрудник
Б. Бьотгер.
К. 111 к о р л и л, пит. съч., табл. XCIX д, 1 и 2 (кре-
иостно съоръженпе „С").
* М. В а п к о в. пит. съч., стр. 5а9.
10
за порта по средата на южната стена се опро-
верга и се оказа голяма правоъгълна издадена
навън и отчасти навътре от куртината право-
ъгълна кула, дълга 30,45 м и широка 15,10 м
(външни размери) с четири масивни каменни
пилона по средата. Северозападната част на ка-
стела, гдето К. Шкорпил предполага мост, също
беше доста разрушена от водите на р. Янтра.
Единствената възможност да се открие порта
предлагаше само източната крепостна стена.
И наистина предположенията се потвърдиха от
разкопките. Беше открита и изцяло разкопана
източната порта (обр. 1 3).' Натъкнахме се на
една стратегическа особеност. Портата се вдава
навътре от посоката на куртината, като заедно
с куртината от двете й страни образува равно-
бедрен трапец без долна основа, като горната
основа (дълга 8,8 м) представя фасадата на
портата. Подобно разположение у нас засега е
установено при южната порта на град Абриту с
от римската епоха (при Разград).2 Двете фпан-
киращи кули не се намират непосредствено до
входа на външната врата, а са отдалечени при
ъглите на долната основа на трапеца. По такъв
начин те по-добре са пазели достъпа до пор-
тата.
След цялостното разкриване на източната
порта въпреки големите разрушения на местно-
го население можахме да установим нейния
план, размери и строеж. Портата е имала две
врати : в ъ н ш н а, спушаща се в отвесни жле-
бове, и вътрешна, двукрила, въртяща се.
Между тях се простира пропуг-
накулумът с квадратна форма
эъс страна 5,55 м. Страниците
на външната врата са разруше-
ни напълно. Намери се на място
каменният праг вътрешната
врата, силно изтрит от движе-
нието на коли, колесници и хора.
Той е дълъг 5,26 м и широк
0,88 м. В двата му края се на-
мира по една кръгла дупка
(диаметър 0, 14 м и дълбочина
0,15 м), в конто се е въртяла
отвесната ос на крилото. Раз-
стоянието между дупките е
3,77 м. Следователно всяко
крило на вратата е било ши-
роко 1,88 м. Страниците на пор-
тата зад вътрешната врата са
дълги 1,9 м. Разстоянието между
тях е 4,05 м. Такава е била шири-
ната и на външната врата.
Портата е дълга 9,2 м (из-
ток — запад) и широка 9,45 м
(север—юг). Лицевите й страни
били направени от добре издя-
лани каменни блокове, свързани
с бял хоросан. Обаче те почти
са ограбени. Личат техните легла
в хоросана. Вътрешните лица
били изработени от по-малки
блокчета. Вътрешността между
двете лица представя пълнеж
от недялани кам ьни и бял хоросан (т. нар.
емплектон).
Пред портата и вътре в пропугнакулума се
намери настилка на път, образувана от чакъл,
късове от хоросан и глина.
За местоположението на източната порта са
повлияли съществуването на Крайдунавския път
до десния бряг на Дунав и надлъжната ос на
крепостта с посока изток запад, по която е
вървяла главна улица, т. нар. декуманус макси-
му с. Тя е минавала покрай сградата в сектор
IV по средата на „Градишето", между сектор III
(базиликата) и сградата в сектор I и се е за-
дънвала пред входа на сградата до югозапад
ната крепостна стена в сектор VII. Към нея са
водели второстепенни перпендикулярни улици с
посока север юг. Една от бъдешите задачи на
разкопките в Ятрум трябва да бъде разкрива-
нето на главната улица, ако не цялата, то поне
част от нея.
Куртината до източната порта е изградена
по същия начин, както самата порта, с тази
разлика, че по външната страна са употребени
рустицирани квадри, някои свързани с железни
скоби, запоени с олово. Ширината на куртината
тук е 3,2 м, докато на югозападната и южната
3,5 м, а на североизточната — само 3 м.
1 Изказвам благодарност на архитект Тома Петров за
помощта му при локалп.зпрането на портата.
” Т Ivanov. Arcliaologisclie Forschungen in Abrit
tus (1953— 1961), Acta antiqua Pinlippopolitana, Studia
archaeologica, София, 1963. стр. 88 с.п., обр.1.
План на източната порта
на Ятрум (реконструкция).
Заснел Т. Петров
Plan de la porte orientate de
latrum (reconstitution).
Architecte T. Petrov
Строежът и устройство™ на крепостната
стена (формата на кулите и портите и тяхното
разположение) много приличат на крепостните
стени на Абритус (сега Разград),1 Капидава
(сега с. Капидава),2 Трезмис (сега с. Иглица),3
Улметум (сега с. Пантелимон),4 Диногеция (сега
с. Гарван),5 Томи (сега Констанца),6 Тропеум
(сега с. Адамклиси),7 с изключение на Абритус,
всичките от Северна Добруджа, и др. Споме-
натите градове и кастели били укрепени след
изтеглянето на римските войски от Дакия при
Аврелиан (270—275) и след установяването на
римската граница (лимес) на Дунав. Писмените
извори споменават за укрепителна дейност по
Долния Дунав по времето на Диоклетиан, Ли-
циний, Константин Велики, Валентиниан I, Валенс
и др.8 Но ние разполагаме и с много точни епи-
графски данни, като например вторичната упо-
треби на надгробии и оброчни надписи като
строителни материали, особено на тухли с пе-
чати на легиони и кохорти, конто са добре да-
тирани, и преди всичко на строителни надписи,
конто съдържат данни за построяването на да-
дена крепостна стена. От богатия избор ще
вземем най-сигурния и точно датиран паметник,
а именно крепостната стена на града Тропеум,
разположен недалече от монументалния памет-
ник Трофей на Траян при с. Адамклиси в Се-
верна Добруджа. По време на разкопките е от-
крит строителният надпис на крепостта, от
който узнаваме, че съуправителите Лициний и
Константин I издигнали от основи крепостната
стена на града Тропеум, понеже е била разру-
шена.® Надписът се датира между 18 октомври
315 и 26 юли 317 г. Разрушаването на града е
било причинено от готските нашествия преди
тази дата. Дори в един надпис от 315 г., на-
мерен в Африка, Константин I е наречен Gothi-
cus maximus, въз основа на който се съди, че
се касае за победи на Константин I над готите
по долнодунавския лимес.10
Крепостната стена на кастела Ятрум извън-
редно много прилича на стената на град Тропе-
ум. Дори южната стена на Ятрум е почти как-
то западната стена на град Тропеум. Построя-
ването на крепостната стена на Ятрум трябва
да се отнесе по същото време, както тази на
град Тропеум — съвместното управление на Ли-
циний и Константин I (от 308—324 г.).
Сграда в сектор VII
Още по време на сондажните проучвания в
1958 г. по югозападния склон на „Градището“
беше установено, че до крепостната стена се
1	Т. Ivanov, цит. съч.
2	G г. F 1 о г е s с u, R. Flore sc u, Р. Di ас о пи,
Capidava, 1, Bucurejti, 1958, стр. 25—72, приложение I
(Gr. Florescu).
3	В а и d г у, RA, VII, 1868 ; А В е t z, 7 А, кол. 591 —
596 ; DA, I, стр. 958, обр 1223 (общ план на кастела, вж.
думата castellum).
1	V. PArvati, Catatea Ulmetum, Anal. Acad. Rom.,
Mem. seep istor., 34, 1912, стр. 497- 607, обр. 3 (общ план
на кастела); 36, 1913—1914, стр. 245—420; 37, 1914—1915,
стр. 265—304.
5	G h. §tefan и колектив, MCA, VII, стр. 583 сл.,
обр. 1.
6	V. Ра г van, Zidtil cetapi Tomi, Anal. Acad. Rom.,
ser. II, Mem. seep istor., 37, 1914—1915, стр. 415—450,
обр. I, табл. 1 и 11.
7	G г. T о c i 1 e s c ti, Fondles et nouvelles recherches
archeologiques en Roumanie, Bucarest, 1900, стр. 89 сл.,
обр. 54; V. Parvan, Cetatea Tropaeum, Bui. com. mon.
istor. IV, 1911, стр. 1—12, 163—191.
8	V. V e 1 k о v, La construction en Thrace a 1’epoque
du Bas — empire (d’apres les eents), Archeologia, X, Warsza-
wa, 1958, стр. 124—138; В. Белков, Сведенията на Те-
мистий за Тракия, ПАИ, XIX, 1955, стр. 245—260.
9	G. Т о с i 1 е s с и, цит. съч., стр. 56 сл., обр. 40;
CIL, III, 13734.
10	Pat sch, Beitrage, ПШ, стр. 10; В. Белков, Гра-
дът в Тракия и Дакия през късната античност, София,
1957, стр. 30 сл. и 91.
12
долепва голяма масивна сграда, която изпол-
зува крепостната стена като четвърта стена.
Системного разкопаване на сградата започна
през 1960 и продължи през 1962 г. Сградата
е широка вътре 16 м. По протежение на 50 м
тя върви успоредно на югозападната крепостна
стена, след това прави чупка под тъп ъгъл и
продължава в югоизточна посока успоредно на
южната крепостна стена (обр. 4). По средата
на сградата се откриха масивни каменни пилони,
конто са поддържали пода на втория етаж. За-
дачата на разкопките през 1962 г. беше да се
проследи сградата на изток от чупката до ней-
ния край и да се разкрият останалите пилони
в източната част.1 Поставената задача беше ус-
пешно изпълнена. На 12,5 м източно от чупката
се намери късата източна стена на сградата.
Установи се, че тя образува ъгъл, малко по-ма-
лък от прав ъгъл със северната стена на сгра-
дата, вследствие на което тя се допира до юж-
ната крепостна стена под остър ъгъл вместо
под прав ъгъл. Сградата затваря достъпа до
кула № 1 (ъгловата югозападна кула). Влиза-
нето в кулата е могло да стане само през сгра-
дата. Това подсказва тясната функционална за-
висимост между сградата и крепостната стена.
По средата на източното продължение на сгра-
дата се откриха три пилона, единият органиче-
ски, конструктивно свързан с източната стена
на сградата. Въз основа на него може сигурно
да се възстанови подобният пилон на срещу-
положната страна на сградата, откъм склона
към р. Янтра, конто е отчасти разрушен. След-
ващият пилон има необикновени размери в
сравнение с другите известии пилони, а именно
дължина 2,43 м срещу 1,84 м на другите пи-
лони.
Откритата част през 1962 г. по строеж не
се отличава от останалата част на сградата.
Основите са направени от недялани камъни и
бял хоросан (дълбоки 1,61 м). Стените са из-
градени със смесена зидария (opus mixtum),
като се редуват пояси от каменна зидария с
пояси от няколко реда тухли. Точният брой
на редовете тухли в пояса не може да се ус-
танови, понеже тухлите са ограбени. На места
е запазен само долният ред тухли или най-често
тухлите липсват, а личат само техните легла в
хоросана, конто за разлика от този на основите
съдържа късчета от червени тухли и керемиди.
Ограбването на тухлите вероято е станало
още през ранновизантийско време, понеже върху
източната разрушена стена лежаха останки от
изгорели от пожар кирпичи и дървени греди,
типични за строежа на ранновизантийските жи-
лища в Ятрум. Тухлите са квадратни, със стра-
на 0,27 м и дебелина 0,04 м. Данните от ни-
велирането показаха, че теренът наоколо се е
снишавал от запад към изток, понеже външният
банкет на северната стена на източната част на
сградата лежи на ф 0,68 м над основата на
прага на кула № 2 на южната крепостна стена
(условна нулева точка на нивелацията на ка-
стела), а на североизточния ъгъл банкетът
се намира на -I 0,3 м.
Сградата е била постлана с тухлен под, по-
ставен върху хоросанова подложка, която се
намира на 0,46 м над прага на кула № 2.
Както през втората кампания (1960), така и
сега се наблюдаваше същата стратиграфия.
В горния пласт, дебел около 0,6 0,8 м, се от-
криваха късове от т. нар. славянска керамика, под
него разрушените и изгорели от пожар кирпи-
чени стени на ранновизантийски жилища от
V VI в., построени след разрушаването на
сградата, било вътре в нея, било навън от нея.
В ранновизантийския пласт се наблюдаваха две
строителни нива. Между находките заслужава
да се споменат една бронзова статуетка на Ве-
нера, едно разлато блюдо с червенокафяв фир-
нис, украсено с щемпелуван старохристиянски
кръст, подражание на терасигилата, от IV—V в.
и др. Фрагмента от подобно блюдо се откриха
в насипа над малката базилика I в сектор III
и в сектор IX, изкоп А.
Възникват няколко въпроса във връзка с
датировката и предназначението на сградата.
1 Ръководител на сектора Б. Дьоле и сътрудник
Г. Бокиш.
4 Източната част на сградата в сектор VII
La partie orientate de t’edifice du secteur VII
База гика I и каменни настилки от антична сграда под нея
I.a basilique I et le pavage de pierre tie {.’edifice antique inferietir
Фактът, че тя се допира до крепостната стена,
свидетелствува, че тя е била построена след
издигането на крепостната стена, което по-горе
отнесохме към първите три десетилетия на IV в.
Употребата на смесена зидария, вероятно на
пояси от три или четири реда тухти и на хо-
росан, примесен с късчета от червени тухли,
каквито не се срещат в хоросана на крепост-
ната стена, е също доказателство за по-къс-
ния произход. Сградата би могла да се датира
най-рано в първата половина на IV в., показ-
вайки период на икономически раздает на ка-
стела и на усилена отбранителна дейност, как-
вато не се забелязва по-късно през останалото
време от съществуването на Ятрум до самия
край на VI в. По строеж тя прилича на също
голямата и масивна сграда в сектор I, разкопана
през 1958 и 1960 г. Особеното й местоположение
на най-високото, естествено защитено място
покрай десния стръмен бряг на Янтра, свър-
зването й с крепостната стена, големите й раз-
мери и солиден строеж подсказват, че в случая
се касае за сграда с военностопански характер,
за главен склад на хранителни провизии и во-
енни припаси, свързани с отбраната на кастела
и изхранването на войсковата част. От „Спи-
съка на служебните рангове" (Notitia Dignitatum)
знаем, че в кастела Ятрум е бил на гарнизон
„отряд от конници-щитоносци". Този писмен
извор се датира точно между 390 и 437 г.1
Ако приемем, че сградата е обслужвала спо-
менатия отряд, разрушаването й трябва да от-
несем едва по времето на неговото пребиваване
или по-късно. След разрушаването вътрешност-
та на сградата била използувана за жилищв
от ранновизантийската епоха (V—VI в.).
Сектор Ill
През 1958 г. въз основа на различного
оцветяване на тревата беше открита една ранно-
византийска трикорабна, едноапсидна базилика II
от VI в., запазена само в основи, проследени на
дълбочина до 3 м, но неразкрити до долния
край. Тя се намира на няколко метра северно
от кула № 2 на южната крепостна стена. От
тухления й под бяха намерени останки в се-
верния, средняя и южния кораб. На дълбочина
1,70 м от пода на тази базилика се намери
тухленият под и стените на друга по-стара,
също трикорабна и едноапсидна базилика, която
ще означим като базилика!. През 1962 г. беше
разкрита цялата базилика I и се проникна чрез
сондажи под нея, за да се види кога е въз-
никнал животът в Ятрум.2 Действително от-
криха се останки от още по-ранни сгради. Тук
1	Латински пзвори за българската история, I, София,
1958, стр. 243 сл.
2	Ръководител на сектора Т. Иванов и сътрудник
X. Крумрай.
14
се получи много интересна картина на страти-
графското напластяване в продължение на ня-
колко века, много важен факт за проучване
на бурната и променлива история на кастела
Ятрум. За опорна точка на стратиграфията слу-
жат сигурните подови нива на разкопаните
сгради и откритите върху тях монети и битови
материали. Досега могат да се разграничат
следните строителни нива или периоди.
I период. Засега най-старите останки от
сграда под площта на късната базилика II пред-
ставят два зида от камък и кал с посока
север —юг, откриги под западната част на се-
верния й кораб. Долният край на основата лежи
на ниво —1,79 м под прага на куда № 2 или
на 4,97 м от повърхността на терена. Те се пре-
сичат от по-късните зидове. Горната им повърх-
ност е била разрушена до нивото, което е било
необходимо за подовото ниво на следващия
строителен период.
II период. Той е засвидетелствуван с две
хоросанови подови настилки. Едната е открита
в изкоп А, под южния кораб на базилика I, на
дълбочина - 1,82 м от прага на кула № 2 или
на 5 м от повърхността на терена. Върху пода се
намери бронзова монета от Евдоксия (?) — 400 г.
Втората подова настилка се намери в изкоп
В, под средния кораб на базилика I, на дълбо-
чина - 1,7 м, т. е. с 0,12 м по-високо, от-
колкото първата подова настилка.
На гози период принадлежат вероятно два
зида от камък и бял хоросан, единияг намерен
в изкоп А до хоросановия под, широк 0,6 м,
проследен надолу до пода (	1,82 м). а дру-
гият в изкоп С, под северния кораб на бази-
лика 1. Банкетът му лежи на ниво - 1,39 м
от прага на кула № 2, а долният край на ос-
новата на ниво — 1,73 м.
III период. Към него трясва да се отне-
сат две каменни настилки и един хоросанов
под. Едната каменна настилка лежи на ниво
0,55 м от прага на кула №2, в изкопите В и
В1 в средния кораб на базилика 1, непосред-
ствено до апсидата (обр. 5). Върху каменната
настилка в изкоп D се откри бронзова моне-
та от император Валентиниан (367— 375). Тази
настилка продължава на север в изкоп D
под северния кораб на базилика I. От изток
настилката е ограничена от тясна тухлена сте-
ничка с боядисана мазилка, запазена на висо-
чина около 0,2 м над настилката.
Хоросановият под с легла на тухли от голям
формат се откри в изкоп С, под северния ко-
раб на базилика I, на дълбочина —0,67 м от
прага на кула №2.
В изкоп А, но по-високо (на ниво — 0,53
до 0,63 м) се намериха две бронзови монети
от император Хонорий (408—423).
6 Базилика II и под нея базилика I
La basilique II et ait ilessous la basilique I
15
Ранновизантийски жилища в сектор IX, изкоп С
Habitations du Bas-Empire dans le secteur IX, chantier C
IV период. Той обхваща времето, когато
е била построена малката трикорабна, едноап-
сидна базилика I с нартекс от запад. Базили-
ката е ориентирана изток —запад с отклонение
от 35° на север (обр. 6). Това би могло да се
обясни със сезона на изграждането, а именно
лятото, когато слънцето изгрява от североиз-
ток, но също така в зависимост от съществу-
ващите по-стари зидове от камък и бял хоро-
сан под южния и северния кораб (II период).
Северната външна стена на базилика I минава
отвън покрай един от тези видове и има него-
вата посока. Базиликата е дълга с апсидата
22,2 м, без апсидата 17,8 м, и широка 12,2 м
(външни размери). Вътрешните размери са след-
ните: дължина на средния кораб с апсидата
17 м, дължина на корабите 12,8 м, ширина на
северния и южния кораб 1,8 м, на средния ко-
раб 5,5 6 м. Нартексът е дълъг 10,2 м и ши-
рок 2,5 м.
Влизането в нартекса е ставало по средата,
гдето е запазена долната част на входа, широка
2,2 м. Каменният праг липсва. Тесен вход се
откри също срешу южния кораб. Ширината му
не можа да се установи, понеже точно през
него е минал по-късно южният стилобат на
средния кораб на голямата базилика II. Запазен
е тухленият под. Ако е съществувал подобен
вход срещу северния кораб, то той е бил раз-
рушен по време на построяването на базилика II.
Източната страна на нартекса, гдето са били
входовете за корабите, е запазена до нивото
на праговете. Но тяхното място може лесно да
се установи. Това е средата на всеки кораб.
Основите на базилика I са изградени от не-
дялани камъни, свързани с бял хоросан. В юго-
източния ъгъл беше вграден като строителен
материал един варовиков алтар с латински над-
пис, посветен на „непобедимия бог“ Митра от
Марк Улпий Модиан, центурион от 1 италийски
легион, чийто лагер бил в Нове, в местността
Стъклен, на 4 км източно от Свищов. Този па-
метник свидетелствува за почитане на култа на
Митра в Ятрум през 11 или началото на Ill в
Основите са дълбоки 2 м. Стените са направени
от смесена зидария (opus mixtum), като се ре-
дуват пояси от каменна зидария с пояси от по
няколко реда тухли. Това се наблюдава добре
върху южната външна стена, запазена на ви-
сочина до 0,7 м над пода на базиликата (+1,28 м
над прага на кула № 2). Запазен е долният ред
каменна зидария и долният ред тухли и лег-
лата на втория ред тухли върху хоросана от
първия тухлен пояс. Точният брой на тухлите
не се знае, вероятно четири. Тухлите имат ква-
дратна форма със страна 0,285 м и дебелина
16
0,05 м. Фугата между тухлите е дебела 0,06
0,07 м. Хоросанът съдържа късчета от червени
тухли. Ширината на стените на базиликата е
0,90 м.
Вътре в апсидата върви полукръгла стеничка,
успоредна на нея, направена от камъни и хо-
росан, примесен с късчета от червени тухли.
Тя е запазена на височина около 0,10 0,15 м
над тухления под. Последният се състои от
тухли с размери: 0,27 0,28 0,04 м, 0,275
<0,28 \0,04 м, 0,28 z: 0,29 (0,04 м, 0,31X0,31
<0,04 м, 0,16X0,27x0,04 м и др. Тухлите са
украсени с по три успоредни вдлъбнати линии,
прокарани по диагоналите или само по сре-
дата на дължината, а по диагоналите само по
една линия и др. Подьт се намира на ниво
4 0,66 до 4-0,68 м над прага на кула №2.
Всички останали под базилика I зидове от по-
старите сгради били подравнени до подовото и
ниво. Тухлите, наредени между стилобатите на
средний кораб и по старите зидове в северния
и южния кораб, са хлътнали от тежестта на
срутилите се стени вследствие на стихиен
пожар, който унищожил завинаги базилика 1.
Вътрешните страни на стените са почервенели
от пожара. Мазилката е изпадала по пода. Дър-
веният покрив заедно с тежките плоски и из-
вита керемиди се е сгромолясал върху пода.
Колоните и капителите на средний кораб са
ограбени. Може би някои от тях са били из-
ползувани по-късно за строителен материал на
ранновизантийските жилища в нартекса на го-
лямата базилика II (VI период). Пред апсидата
се намери начупена бяла мраморна разлата
табла за алтар, а в пръстта — фрагмента от тън-
ки бели мраморни колонки и капители със сти-
лизирани листа от алтара, късове от разлато
глинено блюдо, покрито с червенокафяв фирнис,
с щемпелуван старохристиянски кръст по сре-
дата, каквото блюдо се намери в сградата в
сектор VII и в сектор IX, изкоп А, късове от
късноримска керамика и др.
Относно построяването на базиликата меро-
давни са бронзовите монета, конто се откриха
под нейния под в разрушените по-стари
сгради, конто дават terminus post quern. Явно
тя е била построена в края на IV в. Била раз-
рушена през V или началото на VI в.
V период. Като отделен строителен пе-
риод се отделят две стени, конто образуват
тъп ъгъл. Едната стена има посока изток—за-
пад и се допира до югоизточния ъгъл на мал-
ката базилика I. Другият край продължава под
нартекса на голямата базилика II. Втората сте-
на започва от чупката, има посока югоизток -
северозапад и излиза навън от базилика II.
Тези стени са широки 0,65 м, докато стените
на базилика I са широки 0,9 м. Първата стена
отстой на 0,35 м навътре от южната къса стена
на нартекса на базилика II. Стената е изградена
със смесена зидария. През 1958 г. бяха запа-
зени четири реда тухли (с квадратна форма
0,28x0,28x0,04 м) и леглата на петая ред. Тух-
лите имаха по три вдлъбнати линии по диаго-
налите. Под тухления пояс следваше каменна
зидария. Зидът беше запазен на височината,
малко по-голяма от тази на южната външна
стена на базилика I (ниво J 1,69 м от прага на
кула № 2 или на 1,2 м дълбочина от повърхност-
та). Долният край на основата лежи на ниво
0,84 м. Хоросанът съдържа по-малко късчета
от червени тухли, отколкото стените на бази-
лика 1.
VI период. След разрушаването на спо-
менатите стени (V период) и на базилика I в
тяхната п.тощ са възникнали жилища, чиито ос-
нови били направени от камъни, между конто
се срещат колони и бази от базилика I, и кал,
а стените от кирпичи, конто след опожарява-
нето на жилищата са станали червенокафяви.
Изгорелият дървен покрив с керемидите и сру-
тилите се кирпичени стени започват да се по-
явяват на дълбочина около 1,4 м от повърх-
ността или на ниво +1,75 м над прага на
кула № 2.
VII период. Едва след опожаряването на
жилищата с кирпичените стени била построена
на същото място базилика II като наследничка
на по-старата базилика I (обр. 6). Тя е ориен-
тирана изток запад с 23° отклонение на север,
т. е. по-малко от това на базилика I (35°). Тя е
по-голяма от базилика 1, свидетелство, че нуж-
дите на селището от църква са били вече значи-
телно нараснали. Несъмнено това стой във връзка
с прерастването на кастела в укрепен град. Тео-
филакт Симоката нарича Ятрум град (л62г?),
докато Прокопий —кастел (<7 qovqiov), навярно в
значение на укрепено селище или укрепен град.
Това се потвърждава от резултатите от раз-
копките. Сградите от ранновизантийския пласт
(V и VI в.) имат повече характер на жилища,
отколкото на военни постройки(според данните
до 1962 г.).
Базиликата е дълга с апсидата 30,3 м, без
апсидата 26 м и широка 16,25 м. Вътрешните
размери са следните: дължина с апсидата 23,2 м,
без апсидата 18,7 м и ширина 6,2—6,3 м (сре-
ден кораб) и останалите два кораба са дълги
18,7 м и широки 2,7 м. Нартексът е дълъг
13,65 м и широк 3,5 м. Влизането в базиликата е
ставало от запад, обаче сега са запазени само
основите, така че не се виждат праговете и от-
ворите на входовете.
Основите са направени от грубо дялани ка-
мъни, свързани с бял хоросан и фугирана ма-
зилка. Те са слизали чак до здрава девствена
почва, поради което са разрушили и пресекли
всички по-стари зидове от период I до период VI.
Външните стени са широки 1,3 м, източната
стена на нартекса 1,25 м и стилобатите на сред-
ний кораб 1 м. За устройството на стените ня-
маме никакви данни. Базилика II е също трико-
рабна едноапсидна базилика с нартекс, както
базилика 1. Отвън основите на корабите не са
разкопавани и не знаем дали е нямало някои
издадени навън от корабите помещения. Но по
аналогия на базилика I приемаме, че и базилика II
е имала само три кораба и един нартекс.
Подът е бил тухлен. От него се намериха
по няколко тухли в източната половина на се-
3 Сп. Археология, кн. 4, 1963
17
вернин кораб, на запад от апсидата в средния
кораб и по средата на южния кораб. Те имат
следните размери: 0,41X0,41X0,04 м, 0,41 X
X 0,435X0,035 м, 0,425x0,435x0,035 м, 0,46 X
X 0,46X0,05 м и др. Нивото на пода се намира
на + 2,43 м над Прага на кула № 2 или на 0,8 м
под сегашното ниво на терена. Разликата между
подовите нива на базилика I и базилика II е
1,77 м. Това показва, че между разрушаването
на старата и построяването на новата базилика
е минало известен период от време, през което
са били издигнати кирпичените жилища.
Базилика II е била опожарена и разрушена
от аварите и славяните едва след 600 г. заедно
с целия град Ятрум, както свидетелствуват ар-
хеологическите данни и писмените сведения.
VIII период. След едно прекъсване от
около два века върху развалините на базилика II
и изобщо върху Ятрум било изградено славяно-
българско селище, което е просъществувало до
XII—XIV в. Новодошлото в кастела славяно-
българско население започнало да строи своите
жилища върху тогавашния терен, който е бил
с около 0,8 м по-нисък от сегашния, или да из-
ползува разрушените стени и запазените основи
на заварените късноантични и ранновизантийски
жилища. В базилика II също се откриха такива
жилища от VIII—X в. В северния кораб на дъл-
бочина 1,3 м от сегашното ниво, или на 0,5 м под
тухления й под, се намери българско жилище,
което е използувало трите страни на кораба.
По пода се откриха глинени съдове и два же-
лезни меча, поставени в дървена кания с желяз-
на халка по средата за превързване и завърз-
ване на тялото. На същата дълбочина оттатък
северния стилобат на средния кораб в съсед-
ство със споменатото жилище се намери глинено
гърне с девет златни византийски монети от импе-
раторите Константин VII и Роман II (945—959) и
от Никифор II и Василий II (963). Товарядко скъпо
за онова време съкровище е било заровено при
опасност през втората половина на X в., може
би през третата четвърт при нападение над се-
лището. Обитателите му са напуснали своите
жилища, оставяйки ценни домашни, стопански и
военни съоръжения (например двата железни
меча и др.). За последний период от живота на
българското селище говорят отвесните издълба-
вания в основите на голямата базилика на ниво
около 0,10 м под тухления под. Това е било
подовото ниво на жилищата със сграфито ке-
рамика, паници, украсени с растителни, геоме-
трически орнамента, с изображения на птици и
животни (XII -XIV в.). Засега разполагаме все
още с недостатъчен брой фрагмента от тази
керамика, поради което е трудно да се определи
дали селището е съществувало до XIV в. вклю-
чително, т. е. до падането на България под
турско робство, докогато тя се среща в нашите
земи,1 или е престанало по-рано.
Сектор IX
През 1962 г. започна разкопаването на нов
сектор IX, разположен на 4 м източно от входа
на сградата в сектор I (обр. 7).2 Той представя
правоъгълник с дължина 24 м (изток—запад)
и ширина 4 м (север юг), разделен на четири
правоъгълника А, В, С и D с размери 4 X 5,6 м,
разделени от ивици, широки 0,8 м. Впослед-
ствие секторът беше разширен на юг (изкоп С1)
и на север (изкопи А1, А11 и А111). Навсякъде се
слезе равномерно почти до едно и също ниво —
до 3,7 м от повърхността на терена или на
—1,55 м под прага на кула №2. Целта на
този сектор беше да се проконтролират стра-
тиграфските наблюдения от секторите през
предходните кампании и да се хвърли светлина
върху градоустроиствения план на кастела
Ятрум през цялото негово съществуване, да се
проучат жилищната архитектура, битъг и кул-
турата на населението, живяло през трите ос-
новни исторически епохи — римската, ранно-
византийската и средновековната. В отделните
Пластове бяха установени жилищни нива и опо-
жарявания, конто дават възможност да се пре-
цизира времетраенето на периодите и епохите.
Стратиграфията на този обект беше безупречна
и тя заедно с грижливото обработване на всичките
археологически материали и монетите ще до-
принесе да се изяснят много тъмни непроучени
страни от историята на днешните български
земи в продължение на цял низ от векове, осо-
бено да се види какво е било състоянието на
селищата по десния бряг на долния Дунав в
навечерието на аварските и славянските наше-
ствия в Долна Мизия (Втора Мизия). Прави
впечатление, че аварите и славяните разрушили
селището напълно. Пожарът е бил много силен,
понеже кирпичите са станали толкова здрави,
както печените тухли. Дори през 1958 г. в сек-
тор I се откриха кирпичи, конто вследствие на
високата температура са се остъклили. Славяно-
българското население не се е заселило веднага
върху развалините на кастела Ятрум, а по-късно,
едва в VIII или IX в. Откритата керамика, на-
речена славянска керамика, е работена само на
грънчарско колело, белег за нейното развитие
и усъвършенствуване. Досега не е намерен съд,
работен на ръка, каквито трябва да се очакват
в най-ранния период от заселването на славя-
ните по днешните български земи. Засега рабо-
тени славянски съдове на ръка, но ретуширани
на грънчарско колело са открити при разкоп-
ките на славянского селище при с. Попина, Си-
листренско,3 и другаде.
Системните и методически разкопки при с.
Кривина, Русенско, ще направят своя принос
към проучването на етногенеза на българския
народ и на укрепителната система през римската
и ранновизантийската епоха по Долния Дунав.
Те значително ще допълнят оскъдните и от-
къслечни сведения на писмената традиция.
1	Й. Ч а н г о в а, Към проучването на сграфито кера-
мика в България от XII до XIV в., Археология IV, 1962, 2,
стр. 25—33.
2	Ръководител на сектора д-р X. Ройш и сътруднини
Г. Гомолка, X. Гомолка и В. Димова.
3	Ж. Въжарова, Славянска керамика от с. Попина,
Силистренско, ИЧД, София, 1958, стр. 583 сл.
18
Материали и съобщения
Разкопки на крепостта при с. Долно Перово,
Благоевградско
Димка Стоянова-Серафимова
Крепостта Церово отстой на 8 км южно от
Благоевград на шосето София—Благоевград
с. Кулата. Разположена е на левия бряг на р.
Струма, до с. Долно Церово. Тя заема две те-
раси върху скалист рид, чиито склонове от
двете страни са стръмни и почти отвесни, а от
едната се мият от р. Струма. От източната си
страна ридът се свързва с Горноцеровските
възвишения. Това място е познато на населе-
нието под името „Градището", споменато в
Рилската грамота на цар Иван Шишман от 21.
IX. 1387 г.1 Обрасло е с гъсти храсти и дър-
вета, между конто едва се забелязват следи от
крепостна стена, очертаваща неправилен чети-
риъгълник от 22 23 дка.
През 1959 г. Окръжният народен музей в
Благоевград започна археологически разкопки
на Церовската крепост, конто продължиха и
през 1960 г.2 Работено беше на няколко сек-
тора. Разкрити бяха укрепителни съоръжения,
граждански постройки и водохранилище.
Укрепителни съоръжения. Крепост-
ни стени и кули бяха открити в сектор I и IV.
В сектор I върху разчистената крепостна сте-
на, дебела 1,70 м, се забелязват три строителни
периода. Първият и най-ранен строителен пе-
риод представлява смесена зидария от тухлени
пояси два реда с интервали от ломени местни
камъни, споени с хоросан с малко примес от
чукани тухли. От този строителен период е
запазен само един тухлен пояс в крепостната
стена в квадратите Аяо, Аао, Б71 и БЯ1 и два
тухлени пояса с един пояс от камъни в кре-
постната стена в квадрат А100. Фугите на тух-
лите са от 0,035—0,04 м, а поясът от камъни
0,48 м. Към първия строителен период прина-
длежи и откритата кула с размери 6,40X5,20 м
с дебелина на стената 1 м (обр. 1). Кулата е
градена от същия строителен материал, като в
ъглите са употребени тухли по-изобилно, ве-
роятно за изравняване. Тухлите са с размер
0,28x0,31X0,05 м с фуги от 0,04 м до 0,05 м.
Тази кула е била снабдена с потерна, обърната
към р. Струма. При разчистването й се откри
долният каменей праг, силно фрагментиран и
изместен от леглото си. Запазено е само едно-
то гнездо от осите на вратата. Върху скалата,
на която е стъпила кулата, непосредствено до
източния й ъгъл бе намерена колективна мо-
нетна находка от 30 римски императорски мо-
нета от Констанс (337—350), Констанций II
(337 361), Юлиан Отстъпника (361- 363), Ва-
ленс (364 378), Валентиниан (364 -.375) и Гра-
циан (367 -383).3
Първият строителен период на крепостната
стена на крепостта Церово може да се отнесе
към края на II или начал ото на III в. от н.
е.4 Разкопките в сектор I показаха, че тая кре-
постна стена не е съществувала дълго. През
втората половина на III в., вероятно при гот-
ските нападения, крепостта е била опожарена
и разрушена.
Вторият строителен период представлява
смесена зидария с пояси от три реда тухли,
споени с бял твърд хоросан. Запазени са два
тухлени пояса с размери на тухлите 0,27Х0,30х
0,045 м с фуги 0,05 до 0,06 м. Интервалът от
ломени камъни е висок 1,15 м. Стената от вто-
рия строителен период застъпва основите на
по-раншната стена от кв. А100 (обр. 2).
Вторият строителен период на крепостната
стена може да се отнесе към последните де-
сетилетия на III или началото на IV в., към
което време се датират обикновено постройките
с тухлени пояси от по три реда тухли.6 Наме-
рените около стената и кулата поединично мо-
нета от Валенс (364—378), Аркадий (395—408),
Юстин I (518—527) и една монета от Юсти-
ниан I (527—562), открита вътре в кулата, по-
казват, че животът в крепостта не е преставал
1	Й. Иванов, Български старики из Македония,
София, 1931, стр. 598.
2	Ръководител на разкопките бе Д. Стоянова-Серафи-
мова, директор на Окръжния музей в^Благоевград. В раз-
копките участвуваха Кунка Рогева и Йордан Ванчев, уред-
иици на Окръжния музей в Благоевград, и Найден Ни-
колов, уредиик на музея в гр. Сандански.
3	Дължа да изкажа благодарност на др. Д. Чавдаров,
завеждащ химическата лаборатория на Археологическия
музей при БАН, за почистване на монетите и на др. Т.
Герасимов, ст. н. сътр. на Археологическия музей при
БАН, за тяхното определяне.
4	За датирането на сгради с два реда тухли в пояс
вж. С. Б о б ч е в, Смесената зидария в римските и ранно-
византийските строежи, София, 1952, стр. 6 сл.
5	С. Б о б ч е в, Смесената зидария в римските и ран-
новизантийските строежи, ПАИ, XXIV, стр. 154 сл.
19
Останки от крепостната
стена и кулата в сектор I
Vestiges du mur d’enceinte
et de la tour dans le secteur I
след IV в. и че с известии поправки и кърпежи
на крепостната стена крепостта при с. Церово
е просъществувала до VI в. По-късни монета
не се срещат.
При разчистването на укрепителните сьоръ-
жения в сектор I в кв. Б,и и Б63 се разкри
нова крепостна стена, градена от ломени камъ-
ни и бял хоросан с пясък и много едър чакъл.
Тази нова крепостна стена застъпва с около
0,50—0,60 м старата римска разрушена стена
в същите квадрата и отстъпва навътре в кре-
постта. Точна датировка от тоя трети строите-
лен период не може да се даде, но по своя
характер зидът принадлежи вероятно към вре-
мето на Първата българска държава. Крепостей
зид със съшия характер се откри и в сектор IV.
В сектор I в квадратите А.,,, и Б1о„ антич-
ната крепостна стена се оказа напълно разру-
шена. Голяма част от строителния й материал
се откри срутен върху скалата в кв. A,,s. Върху
основите на античната крепостна стена от вън-
шната й страна се откри иззидан един ред от
големи камъни и фрагмента от тухли и кере-
миди, употребени вторично (обр. 1). Прави впе-
чатление, че вместо варов разтвор е използува-
на суха, наситена с пепел и въглени пръет. Зад
този зид, състоящ се от един ред камъни, се
откри насип от обгорели камъни до зачервява-
не, пепел, обгорели дървета, кости и керамични
фрагмента от славяно-българска керамика с
извити устия и врязан орнамент. От външната
страна на този зид непосредствено до кулата
се откри долей праг на крепостна врата, доне-
сен вероятно, за да бъде използуван като строи-
телен материал. Прагът е поставен върху не-
догорели кости, въглени и пепел.
Подобен зид се откри и в сектор IV, но
тук той има характер на крепостна стена, де-
бела 3,50 м, издигната върху разрушените по-
ранни крепостни зидове. От двете си страни
зидът е граден по същия начин и със същите
материали, както у зидът в сектор I. И тук са
използувани горели материали от вътрешността
на крепостта, и тук в пълнежа се откриха къ-
сове от славяно-българска керамика с врязан
орнамент. Тази стена е късна, както изглежда,
от времето, когато в крепостта не е имало живот.
Граждански постройки. При разкоп-
ките на горната тераса на градището в сектор
Зид от античната крепостна стена от втория
строителен период Tranfon du mur d’enceinte
ancien de la seconde periode de construction
2
20

План на гражданските постройки в сектор III
Plan des constructions civiles du sectear III
21
Основи на сграда Б
и сграда В
Fondations de Г edifice Б
et I’edifice В
HI бяха открити основи на четири постройки
А. Б, В, Г, успоредно разположени помежду
си, отделени една от друга посредством тесни
коридори с ширина от 1,5 до 3 м., конто са
играли роля на улици (обр. 3 и обр. 4). Пост-
ройките са с верижен план подобно на по-го-
лямата част от гражданските сгради в Плиска
и Преслав.1 Те са ориетирани изток—запад с
много малко отклонение. И четирите постройки
не са разкрити още напълно, затова дължина-
та им не ни е известна. Градени са много не-
брежно от местен ломен камък с различна го-
лемина. Спойката е кал. Основите им са плитки.
Дебелината на зидовете се колебае от 0,55 до
0,60 м. В зидовете между камъните се забе-
лязват фрагмента от тухли и керемиди, упо-
требени вторично за изравняване. Отделните
помещения не се съобщават помежду си. Само
три от разкопаните помещения на сграда В и
помещение № 11 на сграда Б имат входове.
Постройки с верижен план и с входове, от-
делни на всяко помещение, са открити в Пре-
слав.2 За подове на помещенията е служила
самата скала. Там, където тя е била неравна,
вместо да я изсекат, запълвали са неравните
места с много дребни камъни и глина. Подобна
подова настилка се откри в помещение № I на
сграда В (обр. 3). В насипа на помещенията се
намериха скоби, железни гвоздей и големи ко-
личества плоски керемиди от покривната кон-
струкция на постройките. Помещенията на огра-
дите са с различна големина и в повечето
случаи с неправилна форма.
Сграда А се състои от едно правоъгълно
помещения, което не е разкрито още напълно,
затова и дължината му не ни е известна. Ши-
рината му е 4,5 м. Южният му зид е 0,70 м.
В помещението се намериха две силно фраг-
ментирани делви и големи количества плоски
начупени керемиди.
От сграда Б се разкриха две цели помещения
№ 1 и № II, а № III не е доразчистено още. Поме-
щение № I не е свързано с помещение № II, чиято
южна стена с южната стена на помещение № I
не образува права линия. Южната стена на по-
мещение № III сьщо не е свързана конструк-
тивно с южната стена на помещение № II.
Това се установи при разчистването на сграда-
та. Размерите на помещение № I са 4,35x4,45—
4,50 м. Помещение № II представлява непра-
вилен четириъгълник със страни 4,70х4,90х
4,45X4,45 м. Ширината на помещение № III е
4,50 м, а дължината му не ни е известна. Върху
пода на помещение № I бяха разчистени две
тухли с вълнообразни линии. Тухлите са поста-
вени хоризонтално, а отстрани до тях други
две са поставени отвесно. До помещението се
откри каменей съд за стриване на храна и една
кръгла тухла с вълнообразни линии. В поме-
щение № 11 на същата сграда бяха разчистени
глинени делви с по-малки размери, вкопани в
пода, а наоколо до тях върху пода се намери
овъглено просо (обр. 5,). В помещение № III
беше разчистено огнище, изградено от един
ред камъни.
От сграда В се разкриха три помещения,
изградени едновременно. Вътрешните зидове са
конструктивно свързани с външните, но са по-
тесни от тях с 0,10—0,15 м. Помещение № I
е със стени 4,45 <4,85X7,35x6,70 м. Помеще-
ние № 11 е също неправилно. То е със стени
4,70X4,50X5,50X5,25 м. Западните ъгли на
помещение № III, което представлява неправи-
1	К. М и я т е в, Крумовият дворец и други новоот-
крити постройки в Плиска, ПАИ, XIV, 1943, стр. 91 сл.;
С. Михайлов, Археологически материали от Плиска,
ПАИ, XX, 1955, стр. 89 сл. С верижен план е граждан-
ската постройка в м. „Селище” в Преслав, разкопана през
1960/1961 г., още непубликуваиа.
2	Й. Чангов а, Търговски помещения край южиата
крепостна стена в Преслав, ПАИ, XXI, 1957, стр. 233 сл.
22
Овъглено просо и жито
Millet et Ыё calcines
лен четириъгълник, не са още доразчистени. В
помещение № 1 около стените се откриха от-
ломъци от мазилка, конто дават възможност
да се предполага, че помещенията отвътре са
били измазани първо с жълта пръст, примесена
със слама. Този пласт е бил дебел около 0,03 м.
Според намерените отломъци върху него е
бил поставен втори пласт от варова мазилка
със слаби примеси от ситна слама и пясък в
много малко количество. Подобна варова ма-
зилка срещаме в манастира под Вълкашина в
Преслав.1 В помещение № I на сграда В бе
открито същото съоръжение от тухли, каквото
бе намерено в помещение № I на сграда Б.
Освен това бяха разчистени две делви, вкопани
в пода. В същото помещение до стената върху
пода беше намерено доста голямо количество
овъглено жито (обр. 52).
Сграда Г се състои от три недоразчистени
помещения с неизвестни размери. Има вероят-
ност помещение № I от сграда Г да е начало
на някаква друга постройка, неразчистена още,
разположена перпендикулярно на първите три,
тъй като южната стена на помещение № II
отстъпва с около 0,60 м от външната страна
на южната стена на помещение № I и не е
конструктивно свързана с нея. Прави впечатле-
ние, че южната стена на помещение № II от
сграда Г също не е свързана конструктивно с
югоизточния ъгъл на помещение № III от съ-
щата сграда, от която също отстъпва с 0,10 м.
Средната ширина на помещение № II е 6,20 м,
а дължината му не ни е известна. В помещение
№ I бе открито огнище и две ями, изкопани в
скалата непосредствено до западната стена на
помещението. При разчистването им се наме-
риха много въглени, сгур и пепел. Следи от
обгаряне на стените не се оказаха. Вероятно
ямите са служили за хранилища на жито. Ями
за жито или т. нар. зърнохранилища срещаме
много често в жилищата на руските селища.2
В помещение № II на сграда Г се разкри
огнище и един силно фрагментиран долиум.
Присъствието на огнище в някои помеще-
ния на новооткритите постройки говори, че те
са били използувани за живеене, докато други
помещения, в конто се намериха долиуми или из-
копани ями в подовете, са служили за складове.
Въз основа на планировката, битовите материали
и монетата от Йоан Цимисхи, намерена в едно
от помещенията, новооткритите постройки в
Церовската крепост могат да се отнесат към
1 Л. Огненова и С. Георгиева, Разкопките
на манастира под Вълкашина в Преслав, ПАИ, XX, стр. 389.
- Б. Рибаков, Археологически изследвания на ста-
рите руски градове, Славянска археология и етнография в
Съветския съюз, София, 1947, кн. I, стр. 54.
Останки от водохранилпщето в крепостта
Restes de la citerne de la forteresse
6
23
Средновековнп славянски съдове от сектор III (I и 2) ; глинено гърненце, работено
на ръка (3). / Vases slaves medievattx du secteur III (1 et 2); petit pot d’argile
execute d la main (3)
периода на Първата българска държава IX—X
в. Следите от повсеместен пожар, който е уни-
щожил постройките, могат да се свържат с
падането на България под византийска власт.1
Водохранилище. На източния край на
сграда В се откри водохранилище за дъждовна
вода (обр. 3 и 6). То е долепено до помеще-
ние № I на сграда В и по тоя начин се явява
нейно продължение. Има правоъгълна форма с
размери 2,74уЗ,65 м. При сегашното си полу-
разрушено състояние то е дълб"ко 1,60 м. Сре-
щуположните му страни не са абсолютно равни.
Дебелината им се движи от 0,50 м до 0,80 м.
Градени са от ломени камъни с бял леснорон-
лив хоросан. В зидовете между камъните са
употребени вторично без система голямо коли-
чество фрагмента от антични тухли и керемиди,
дебели 0,04 X 0,045 x 0,05 м. Отвътре водохра-
нилището е измазано по следния на-
чин: върху вътрешните му страни
най-напред направо върху зидовете е
поставен пласт от червен хоросан,
дебел около 0,02 м. Върху него са
налепени глинени късове, изработени
специално от глинени ленти с ши-
рина 0,04 0,07 м, с врязани успо-
редни линии, нанесени и от двете
страни, необходим» за задържане на
хоросановата мазилка. С подобии
фрагмента са облепени резервоарите
на Асеновата крепост1 2 3 и крепостта
Цепина/
1 Според Скилица — Кедрин през 1015 г.
Василий II от Мосинопол изпратил ирез Струм-
ското дефиле нагоре по р. Струма за Средец
два отряда пачело с Давид Арианид и Ники-
фор Ксифия. Византийските войски се от-
правили на север, като покорили всичко, което
се намирало „под открито небе", и през
Стоб и Велбужд превзели крепостта Бояна.
Може би към тия събития ще трябва да се
отнесе опожаряването и загиването на кре-
постта Церово.
2 Д. Цончев и арх. С. С т о и л о в,
Асеновата крепост, Пловдив I960, стр. 24,
обр. 17. Димитър Цончев смята, че лентите
са късове от глинени съдове. Внимателното
оглеждане на фрагментите установи, че те са
приготвяни от глина на спепиални ленти, от
двете страни на конто са нанесени врязани
успоредни линии още преди изпичането.
3 По същия начин са били приготвяни
фрагментите за облепване и на резервоарите
в крепостта Целина. Тук изказвам благодар-
ност на другарката Гиздова, директор на
Окръжния музей в Пазарджик, задето ми
разреши да разгледам фрагментите от резер-
воара на Целина.
8
Късове от глинени съдове от крепостта Церово
Fragments de vases d’argile de la fort er esse Cerovo
24
Между фрагментите, специално
приготвени за водохранилището в Це-
рово, срещаме в много малко коли-
чество късове и от извнти устия на
съдове с врязан орнамент и др. Върху
така налепените фрагменти бил по-
ставен втори пласт, също от червен
хоросан, дебел около 0,02 м. След
това стените били измазани с много
фина мазилка от чукани тухли на
прах. Подът на водохранилището е
постлан с големи каменни блокове и
тухли с вълнообразни или диаго-
нално разположени линии, нанесени
с пръсти. Фугите са измазани с чер-
вена фина мазилка. Чрез облепване
на стените с фрагменти от керамич-
ни съдове са устроени резервоари-
те за дъждовна вода на средновеков-
ните крепости в Царевец и Трапези-
ца в Търново, Цепинската крепост,
Асеновградската и др.1 При разчист-
ване на насипа във водохранилището
се откри дебел пласт от пепел и
овъглени дървета. Между тях се на-
мериха 43 гвоздея, паднали от по-
кривната конструкция, унищожена от
пожар. Заедно с това се откриха съ-
дове с врязан орнамент, керамика
сграфито и др.
По начина на градеж, по намере-
ните гвоздей, конто са напълно еднак-
ви с тия от постройките, и по ке-
рамичните фрагменти, използувани за облепва-
не отвътре на стените, водохранилището мо-
же да се отнесе към същата епоха, от която
датират постройките, а именно IX—X в.
Находки. При разкопките на Церовската
крепост се откриха голями количества късове
от керамични съдове, предмети от камък, от ме-
тал, много кости и др.
1.Керамик а. Керамичният материал, открит
в разкопаната площ, принадлежи на три кул-
турни епохи — неолитна, трако-римска и сла-
вянобългарска. Неолитната епоха беше пред-
ставена само с няколко керамични фрагмента.
Материалите от трако-римската епоха бяха от-
крити предимно в насипите около укрепител-
ните съоръжения в сектор I, размесени с фраг-
менти от славянобългарска керамика. Керамич-
ният материал от трако-римската епоха бе силно
фрагментиран — обстоятелство, което не дава
възможност дори да се доловят формите на
съдовете. Основната част от керамичния материал
от разкопките се състои от славянски тип гър-
нета, конто са без дръжки, имат силно подчер-
тани рамене, къса шийка, широко отворени, из-
вита навън без надебелявания, косо отрязани
устия (обр. 71>2). В долната си част гърнетата
приличат на пресечен конус. Дъната им са
плоски.
По техника на изработването гърнетата
могат да се разделят на няколко групи.
Към първата трупа може да се отнесат
късове от съдове, работени на ръка, без по-
мощта на грънчарско колело. Те имат сиво-
черен цвят. Глината съдържа примеси от едър
пясък. Тази трупа е представена от сравни-
телно малък брой фрагменти, от конто можа
да се възстанови само едно гърненце с висо-
чина 9 см, диаметър на устието 9,5 см, а на дъ-
ното 7,5 см (обр. 76).
Към втората трупа спадат съдове, работени
също на ръка, но подправени на ръчно грън-
чарско колело. Тази трупа е представена с
фрагменти от гърнета с леко наклонени навън
устия и прави дъна. И при тази трупа съдовете
са със сивочерен цвят, а глината с примеси от
пясък. Стените на съдчетата са несиметрични.
Отвън те са неравни и носят следи от доофор-
мяване и заглаждане на ръка. Прави впечат-
ление особено механичното заглаждане на дъ-
ната. Върху някои фрагменти е нанесена украса
от вълнообразни линии поединично или на
пасма и хоризонтални успоредни линии. Мате-
риалът и от тази трупа е силно фрагментиран.
1	Д. Ц о и ч е в, Водоснабдяването на «репостите,
ГПНБМ, 1935, стр. НО, обр. 34; от същия автор: Кричим
през средновековието, ГПНМ, I, 1948, стр. 83—84; Ро-
допските крепости южно от Перущица, ИНД, XXII—XXIII,
стр. 252.
4 Сп. Археология, кн. 4, 1963
25
Керамика, подобна на тази от втората трупа,
срещаме в местността „Джеджови лозя“ край
с. Полина, Силистренско,’ и в София.2
Към третата трупа можем да отнесем всички
късове и възстановени съдове, правени от по-
чиста глина или такава с примеси от по-ситен
пясък. Съдовете от тая трупа са сивочерни с
червен оттенък, черни или в редки случаи чер-
вени. Дъната на голяма част от тях са поси-
пани с пясък — обстоятелство, което говори,
че те са били източвани на грънчарско колело.
Украсата на тия съдове е нанесена предимно
върху гърлата и раменете им. Тя се състои от
единични хоризонтални прави или вълнообразни
линии. Срещат се често вълнообразни линии на
пасма, нанесени с гребен в комбинации с на-
клонени редици от точки, ямички, нанесени не-
посредствено от шийката на гърнетата, и др.
(обр. 9). На някои гърнета е нанесен вълно-
образен орнамент от вътрешната страна на
устието. Подобен случай срещаме в местността
„Джеджови лозя“ в с. Попина, Силистренско.3
Върху дъната на други съдове се забелязват
релефни знаци, а върху устието отвътре или
върху раменете отвън на някои съдове са на-
несени врязани знакове.
Между керамичния материал доста често се
срещат фрагмента от големи делви със сив
цвят и с извити устия. Похлупките с различна
големина и фрагмента от тях заемат важно
място веред керамичния материал от тази трупа.
Срещат се гърнета с една или две дръжки.
Върху някои плоски дръжки има пъпки. Дръжки
с пъпки срещаме в Плиска,4 София5 и др.
Между керамичния материал се срещат
фрагмента от кани със стеснено гърло и фу-
ниеобразно устие, от ръба на което излиза
плоска дръжка, конто завива към най-издутата
част на тялото на каната. Освен кани се срещат
амфоровидни стомни с две дръжки. Върху
гърлото на някои от тях се срещат пъпки.
В разкопаната площ се откриха паници, по-
добии на намерените в Преслав.'5
Към четвъртата трупа спадат фрагментите
от съдове, стените на конто са покрити с гла-
зура.
Въз основа на аналогията, конто намираме
между глинените съдове от Церово с тия от
Плиска и Преслав и от други обекти в на-
шата страна, керамиката от първата и втората
трупа засега може да се отнесе към края на
VIII и началото на IX в., преди 837 г., преди
включването на поречието на р. Струма в пре-
делите на Първата българска държава.7 Кера
миката от втората и третата трупа принадлежи
на IX— X в. Това се потвърждава и от монетата
на Иоан Цимисхи, намерена заедно с кера-
мичния материал.
Между керамичните фрагмента се намериха
прешлени за вретено с двуконусна форма и
прешлени, представляваши плосък кръг. Върху
един от прешлените са нанесени два концен-
трични кръга, а върху друг — вълнообразна ли-
ния. Не е малък броят и на откритите тежести
за рибарска мрежа, направени обикновено от
фрагмента от керемиди.
2.	Предмети от к а м ъ к. В сектор III се
откри каменей съд за стриване на храни, ня-
колко фрагмента от хромели и голям брой opv-
сове с различна големина.
3.	П р е д м е т и от м е г а л. Между тях на
първо място стоят железните гвоздей и скоби
от покривната конструкция на постройките,
панти за врати, ключалки, ключове и др. В едно
от неразчистените помещения, долепени до кре-
постната стена от сектор IV, се намериха длета,
стъргалка и др. вероятно за дървообработ-
ване. Заедно с тях се откриха три железни
обръча и една дрьжка със странични железни
части от дървено ведро. Между железните
предмети се срещат клопотари, косери, ножове,
токи за колани, въдица, обеци, бойна брадва,
върхове от копия и стрели, части от юзди и
др., които разказват за бита на някогашните
обитатели на новооткритите постройки в гра-
дище Церово. По-голямата част от железните
предмети намират аналогии в обектите Плиска
и Преслав.
4.	Предмети от с т ъ к л о. В постройките
и около тях се намериха фрагмента от силно
оксидирано стъкло за прозорци. Намериха се
също и късове от тънкостенни стъклени съдове,
от гривни от тъмносиньо непрозрачно и тъмно-
синьо почти черно стъкло и др. (обр. 9).
5.	Предмети от ко ст. Към тази трупа
предмети принадлежат предимно шила от кост
и костени дръжки за ножове, върху които се
забелязват дупчиците на нитовете. Лицевата по-
върхност на една от тях е украсена с врязани
двойни кръгчета с точки по средата.
6.	М о н е т и. При разкопките бяха наме-
рени поотделно 13 медни и бронзови римски
императорски и византийски монета от времето
на Септимий Север (193—211) до Юстиниан I
(527 365), включително и две златни от Юстин I
(518—527) и от Констант (642—668). Последна-
та е намерена на 300 м извън градището. Мо-
нета от VIII и IX в. не бяха намерени. Един-
ствената монета от X в. е на Йоан Цимисхи,
намерена в помещенията на сектор III. За ко-
лективната монетна находка от 30 монети
споменахме по-горе.
1	Ж. Въжарова, Славянската керамика от с. По-
пина, Силистренско, ИЧД София, 1958, стр. 583 сл.
2	М. Станчева, Ранносредновековна керамика от
София, сп. Археология, [, кн. 3 4. 1959, стр. 63.
3	Ж. Въжарова, цит. съч., стр. 586 сл.
4	С. Георгиева, Разкопки на могили XXXIII и
XXXII в Плиска, ПАИ. XX, 1955, стр. 25, обр. 20:1.
5	М. G т а н ч е в а. цит. съч., стр. 65.
6	Й. Ч а н г о в а, цит. съч., табл. ХУЩ.
7	Н. В. Златарски, История, I, ч. I, стр. 338
Включването на славяните от поречието на р. Стрема в
пределите на българската държава станало доброволно.
тъй като българското влияние веред това население огце
от края на VIII век все повече се засилвало. Нито един от
византийските хрониста не говори за никакви военнн дей-
ствия, за никакъв отпор, оказан от страна на Византия във
връзка с тия събития.
26
Въз основа на наблюденията, направени по
време на разкопките през 1959/1960 г. и на от-
крития археологически материал в градище Це-
рово, можем да направим следните предвари-
телни изводи.
Върху скалистая рид на левия бряг на р. Стру-
ма над с. Долно Церово някога е имало неолитно
поселение, унищожено почти изцяло от ерози-
ята. По-късно, в края на II в. или първата по-
ловина на III в., римляните тук издигнали кре-
пост, която не един път е била разрушавана
и възстановявана. В края на VI в. и първата по-
ловина на VII в. крепостта била окончателно
разрушена и изоставена. Върху нейните разва-
лини през VIII в. славянски поселнипи изградили
свое селище. През IX—X в. след включването
на долината на р. Струма в пределите на Пър-
вата българска държава българите построили
крепост, като отчасти използували старите кре-
постни съоръжения. Вероятно в края на X или
началото на XI в. българската крепост била
силно опожарена и разрушена до основи. От-
критите при разкопките само няколко къса от
глинени съдове от епохата на Втората българска
държава не са достатъчни да ни покажат, че
в крепоста е имало живот през това време,
макар че в Рилската грамота на цар Иван Ши-
шман е споменато „Глддццк Цслово. . . .
Остава чрез археологически проучвания да се
установи дали „Гр.дп1|к“ в грамотата не носи
съвременно значение на изоставено запустило
укрепено селище или животът в крепостта през
XIV в. е бил съсредоточен извън обсега на на-
правените разкопки.
Аналогията, която установихме по-горе между
археологическите материали, открити в Церово,
датиращи от времето на Първата българска
държава, с материали от нашите национални
обекти Плиска и Преслав, показва, че през
VIII— IX в. славянската керамика е била разпро-
странена и на югозапад по поречието на
р. Струма и че през IX—X в. в подножието на
Рила е цъфтяла средновековна българска кул-
тура.
Новопостъпили оброчни паметници в Археологический
музей в София
Янка Младенова
В последно време за сбирките на Античния
отдел на Археологический музей в София бяха
откупени няколко оброчни плочки на различии
божества.
Артемида
1. П л о ч к а от варовик с трапецевидна
форма, горе закръглена, вис. 0,24 м, шир. 0,155—
0,12 м, деб. 0,055 м. Релефът е дос та изтрит. Пред-
ставенае Артемида права, насреща, с буйна коса,
сресана на път над челото. Облечена е в къс хи-
тон, двойно препасан и подгънат, с ръкави до
лактите, гънките на който са означени с вря-
зани успоредни линии. Обута е с високи обувки.
През дясното й рамо минава ремъкът на кол-
чана, част от който се вижда зад рамото. В дяс-
ната ръка, спусната надолу, държи стрела. Зад
десния крак е изобразено куче, на което се
вижда само предната част. То повдига глава
към ръката на богинята. В лявата ръка, свита
в лакътя, тя държи лък. Долната половина на
лъка е изтрита. Под лъка е било представено
друго животно, на което съвсем слабо личат
контурите. Вероятно е била сърна, както е и
върху другите релефи на Артемида от този
тип (обр. 1).
2. Долна половина от мраморна п л о ч к а,
вис. 0,195 м, шир. 0,22 м, деб. 0,06 м. Артемида,
представена права в ход надясно, е запазена от
кръета надолу. Тялото и десният крак са да-
дени насреща, а левият крак — в профил. Об-
лечена е в къс, подгънат хитон с гънки, пре-
дадени с успоредни врязани линии. В лявата
ръка е държала лък, от който е запазен дол-
ният край. От двете страни на кръета й се раз-
вяват краищата на хлайната. Зад краката й
тича куче надясно (обр. 2).
Двете плочки са намерени в околността на
с. Илинденци, Санданско, първата в местността
„Валоги" на 2 км североизточно от селото, а
втората заедно със следващата плочка в мест-
ността „Нушовец“, на около 2 км югозападно
от селото. В последната местност имало следи
от старо селище. Наблизо били разкопавани и
гробове.1
У нас Артемида като богиня на лова се
явява в два главни иконографски типа — пе-
шеходка и възседнала сърна или елен. По-
следният тип е създаден под влияние на реле-
фите на тракийския Херос. В долината на Средна
Струма Артемида се изобразява само като пе-
шеходка, но в Южна и Северна България, както
1 Сведенията дължим на Стоян Богаринов Янакиев,
който донесе плочките в музея.
27
и в областта на София, двата типа се срещат
успоредно.1
От с. Илинденци произхожда още една об-
рочна плочка на Артемида, от която е запазена
само долната половина, намерена в местността
„Хиляднипа**.2 Въпреки че и трите плочки от
с. Илинденци са намерени в различии местности
1Варовикова оброчна плочка на Артемида от
с. Илинденци, Санданско /\ Plaque votive de
calcaire d’Artemis du vill. Ilindenci, arr. Sandansky
Мраморна оброчна плочка на Артемида от
I) с. Илинденци /\ Plaque votive еп marbre
d’Artemis du vill. Ilindenci, arr. Sandansky
край селото, ще трябва да предположим, че про-
изхождат от едно светилище на Артемида. До-
сега със сигурност се предполагаха три свети-
лища на Артемида в областта на Сандански
(бивша Свети Врач) — местността „Скаличите"
над тара Левуново, на хълма при с. Ласкарево
и на рида северозападно от с. Сливница.8
От с. Илинденци и неговата околност про-
изхождат и други оброчни паметници: два на
тракийския Херос,4 три на Дионис5 и по един
на Аполон конник,6 на Зевс и Хера7 и на Дио-
скурите.8
При с. Илинденци е имало значително ан-
тично селище с градска уредба, чието име още
не знаем. Селището е било военен център и е
имало задача да брани дефилето на Средна
Струма от север. Вероятно в началото на II в.
тук са се заселили римски колонисти. Селището
е преживяло своя разцвет през втората поло-
вина на И в. и първата половина на III в. и из-
глежда, че около средата на III в. е било раз-
рушено от варварски племена, минали по доли-
ната на Струма.9
В) К Л AIIQSIKAKH
От третата мраморна плочка от с. Илин-
денци, която беше донесена заедно с двете
оброчни плочки на Артемида, е запазена горната
част. Тя е с четвъртита форма, горе с фронтон,
вис. 0,24 м, шир. 0,28 м, деб. 0,055 м. Имала е
и грубо представени акротерии, конто са отчу-
пени. Във фронтона е изобразена четирилистна
розета, отстрани с по едно клонче. В релефното
поле е представена насреща богиня с буйна
коса, сресана на път в средата на челото. Ли-
цето е доста изличено. Облечена е в хитон с
1	Срв. G. Kazarov, Thrakische Religion, RE, VI
А, кол. 506, и Д. Дечев, Култът на Артемида в об-
ластта на Средна Струма, ИАИ, XIX, 1955, стр. 99. Към
изброените от Канаров, цит. съч., кол. 506 сл., и Де-
чев, цит. стр., заб. 1, паметници на Артемида ездачка
трябва да прибавим и следните : Пловдив (Е. К а 1 i п к а,
Antike Denkmaler in Bulgarien, Sofia, 1906, № 173, обр. 46
hG. Kazarow, Arch. Ert., 1942, стр. 249 сл., № 2,
табл. 39, 1). Хасковски минералки бани (Д. 11, о н ч е в,
'НМБП, 1937— 1939, стр. 103, № 3), с. Враждебна, София
В. Добруски, МСб, XI, 1894, стр. 94, №3), с. Кулата,
Врачанско (И. Белков, ИАИ, XV, 1946, стр. 228),
с. Бистрилица, Берковско) 3. М о р ф о в а, ИАИ, XXI, 1957,
стр. 307, обр. 6), Варна (Г. Тончева. ИВАД, XI, стр. 72
сл., № 1, табл. Ill, обр. 12 — снимките са разменени) и Де-
веташката пещера при с. Деветаки, Ловчанско (В. Миков
и Н. Джамбазов, Деветашката пещера, София, 1960,
стр. 183 сл., обр. 138).
2	В. Белков, Един античен град в долината на
Средна Струма, ИАИ, XXVI (под печат), № 6.
3	Д. Дечев, цит. съч., стр. 95, и Б. Г е р о в, Проуч-
вания върху западнотракийските земи през римско време,
ГСУ ФФ, L1V, 3, 1959/1960, стр. 199 и 213.
1	Д. Дечев, ГНМ, VII, 1942, стр. 56, № 1, обр.
29 ; Археолог, вести, ИАИ, XIV, 1943, стр. 280, обр. 386.
3	И. Белков, ИАИ, VII, 1933, стр. 417; Д. Де-
чев, ГНАМП, И, 1950, стр. 53, № 5, обр. 5; В. Бел-
ков, пит. съч., № 1.
6	G. Kazarow, Die Denkmaler des Thrakischen
Reitergottes in Bulgarien, Budapest, 1938, № ПО, обр. 45,
и Б. Г e p о в, цит. съч., стр. 343, № 26.
7	В. Белков, цит. съч., № 5.
8	Пак там, № 8.
9	Б. Г е р о в, цит. съч., стр. 204—206, и В. Бел-
ков, цит. съч.
28
ръкави до лактите, гънките на който са пре-
дадени с успоредни врязани линии, така както
са предадени гънките на дрехата и върху плоч-
ките на Артемида. Богинята е вдигнала двете
си ръце, свити в лактите, нагоре, с длани към
зрителя. На дясната си ръка има гривна. Фпгу-
рата е запазена до гърдите, а от лявата ръка
са запазени само пръстите (обр. 3).
Върху рамката, която отдели фронтона от
релефното поле, и върху релефното поле от
двете страни на главата е издълбан надпис с
височината на буквите 0,02—0,012 м:
Ел[/]]хбш &еа асроююсаюр
' E(Hio~t’i	ТГ)? IIvq-
QOV.
В ред 2 буквите N, Н и X са в лигатура.
Буквата М има курсивна форма, а буквата А
удължена полегата хаста.
Епитетът на богинята алоюмтц „отблъ-
скваща, пропъждаща злото" е изключително ря-
дък. Среща се върху жертвеник, намерен в
Рим — ’Алгоыкахои; деоТ?. Ex oraculo1 — if при
едно посвегцение от Делос — 'Avepoi? алюота-
y.oiq? При надписа от Рим, както и при нашия,
имената на божествата не са споменати и оста-
ват неизвестни. Можем само да отбележим, че
епитетът по значение е равен на два други
епитета алтрюлшос; и «Ас£/х«хос. Първият от тях
се среща при Зевс, Аполон и Атина, а вторият—
при Аполон и Херакъл.3
Плочката от с. Илинденци по иконография
не можем да свържем с нито една от грько-
римските богини, почитани в земите на траките.
В Тракия обаче са намерени две оброчни плочки
с напълно същата иконография. Първата е на-
мерена в околността на Бачковския манастир
(сега в Археолог, музей в София, инв. № 4227).4
Представена е права жена, облечена в дълъг
двойнопрепасан и подгънат хитон. На главата
си има було, което се спуска нешироко по ра-
менете чак до коленете й. Ръцете, свити в лак-
тите, са вдигнати нагоре с длани, обърнати към
зрителя. В долните ъгли в двете страни е изо-
бразен по един четвъртит жертвеник.
Втората плочка е намерена в с. Извор, Ям-
болско (сега в Народния музей в Ямбол).5 Изо-
бражение™ е същото, както на плочката от
Бачковския манастир, но релефът е доста из-
трит и подробностите са изличени. Двете ръце,
свити в лактите, са също вдигнати нагоре с
длани към зрителя.
По липса на сравнителен материал при обна-
родването на плочката от Бачковския манастир
Б. Филов оставя открит въпроса, какво иред-
ставлява изображението — богиня или адо-
рантка. По същата причина и Д. Дечев не може
да обясни изображението на плочката от с. Из-
вор, а предава изказаните мнения за богинята
от разградската находка, която също е пред-
ставена с вдигнати нагоре ръце с длани напред.6
Върху надгробните плочи в източните римски
провинции е разпространен мотивът две издиг-
нати ръце с длани навън,7 съкратено изобра-
жение на молещ се човек.8 Върху една голяма
част от тези паметници благодарение на над-
Мраморна оброчни плочка на безименна богиня
З.отблъскваща злото" от с. Илинденци
Plaque votive en marbre d’une deesse inconnue
repoussant le trial du vill. Ilindenci
Мралюрна оброчни плочка на Зевс и Хера на
колесница от с. Сероар, Берковско
Plaque votive en marbre de Zeus et de Hera sur
tin char da vill. Serdar, arr. de Berkovica
1	CIG, III, 5991 ; IGRP, I, № 28.
2	Цитирано от H- Usener, Gottername, Bonn, 1896.
стр. 312, заб. 30.
3	A. В. Cook, Zens, II2, Cambridge, 1925, стр. 1248
и 1335; M. Nilsson, Geschichte der griechischen Re-
ligion, I, Miinchen, 1941, стр. 805 и 808.
4	НАД, III, 1913, стр. 51, № 45, обр. 45.
5	Д. Дечев, ИАИ, VIII, 1935. стр. 71 и сл., № 3,
обр. 57.
е G. I. К a z а г о w, Nene Denkmaler znr Religi ns-
geschichte Thrakiens. AA. XXXVII, 1922, стр. 191 сл.
7	F r. C u m on t, Deux monuments des cultes solaires,
Syria, XIV, 1933, стр. 386; M. И. Максимова, Над-
гробие из Херсонеса, СА, XIX, 1954, стр. 221; Д. П. Ди-
митров, Надгробните плочи от римско време в Северна
България, София, 1942, стр. 81.
8	F г. С u m о п t, цит. съч., стр. 387 сл., и М. И.
Максимова цит. съч , стр. 222.
29
Мралюрна оброчна п.гоча ни Зевс и Хера на колесница от
R с. Никюп, Търновско Plaque votive еп nuirbre de Zeus et
de H’ra stir un char du vill. ;V hup, arr. de Tarnovo
писа може да се установи, че умрелият или
неговите близки се обръщат към Хелиос, който
всичко вижда и от който нищо не може да се
скрие, като към висш съдник, наказваш пре-
стьпленията. Във всички тези случаи се касае
за насилствена или преждевременна смърт на
хора, умрели в млади години, които не са до-
стигали естествения предел на живота си. От
Хелиос се измолва не само наказание за пре-
стъплението, но и спокойствие в задгробния
Мраморна оброчна плочка на Зевс и Хера на
6 колесница заедно с трите нимфи от с. Ласкар,
Плевенско /\ Plaque votive de Zeus et de Hera
avec trais nymphes stir an char du vill. Laskar,
arr, Pleven
живот, защото според религиоз-
ните представи на древните ду-
шите на убитите и на рано умре-
лите били осъдени да се скитат
по земята във вид на демони.1
М. И. Максимова предполага, че
още в I в. пр. н. е. в някои области
на Мала Азия е съществувал по-
гребален обичай, евързан с почита-
нето на Слънцето, на който гър-
ците и римляните дали пластична
форма.2
В някои случаи, както свидетел-
ствуват надписите, Хелиос се явя-
ва като пазител на погребенията
срещу ограбвания.3 Това е много
важно, защото потвърждава из-
казаните мнения, че ръцете трябва
да се тълкугат като апотропеичен
знак срещу осквернителите на гро-
бовете.4 Така вероятно ще трябва
да тълкуваме ръцете върху онези
надгробии паметници, където нямаме конкретен
текст, а надписът съдържа само името на по-
койния или и имената на неговите близки и се
казва кой е издигнал паметника. У нас са
намерени само два такива паметника. Единият
е от с. Страхилово (бившо Хибали), Свищовско,5
а другият от с. Зелени град, Трънско.6
Надгробната пластика е заела този мотив от
оброчните паметници,7 при които появата му е
много стара. Две вдигнати ръце се срещат при
статуйки от Крит още в края на първото хи-
лядолетие,8 а вдигната дясна ръка върху вави-
лонски релефи и печати. Според Кюмон вдиг-
натата ръка има апотропеично значение, което
се е залазило до наши дни в семитските страни,
в Азия и в Африка. Когато богът е представен
с вдигната ръка, това е символ на благословия,
а и знак за покровителствуване срещу всякакви
злини. Когато молещият се прави този жест, по
този начин той засилва своята молба. Жестът
на двете вдигнати ръце по произход се разли-
чена от този на едната ръка — той означава
молба, отправена към висши сили и главно към
]	F г. С u m о п t, цит. съч., стр. 389 и 391, и М. И.
Максимова, цит. съч., стр. 222 сл.
2	М. И. Максимова, стр. 228 ; F г. С u m о n t,
цит. съч., стр. 387, и Fouilles de Dotira-Europos, Paris,
1926, стр. 70 допуска, че този мотив има семитски произ-
ход, тъй каго вдигнатата дясна ръка е често изобразявана
върху семитските паметници.
3	F г. С u m о п t, Syria, XIV, стр. 390, и М. И.
Максимова, стр. 224 сл.
1	С 11. Picard et A. J. R е i п а с h, Voyage dans
la Chersonese et dans lies de la mer de Thrace, BCH,
XXXVI, 1912, стр. 278; Ch. Avezou et Ch. Picard,
Inscriptions de Macedoine et de Thrace, BCH, XXXVII,
1913, стр. 109; G. Mendel, Catalogue des sculptures
greques, romaines et byzantines, Constantinople, 1914, III,
стр. 299 сл.
’	Д. П. Димитров, цит. съч., стр. 43, № 74,
обр. 66, и стр. 80; С. Стефанов, Старините по долния
басейн на Янтра, БАН, София, 1960, стр. 31, обр. 23.
6	В. Д о б р у с к и, МСб, XVIII, 1901, стр. 784, № 95.
7	Срв. Ch. Picard и A. J. Reinach, BCH,
XXXVII, 1913, стр. 109.
8	М. Seiradaki, Pottery from Karphi, BSA, 55,
1960, стр. 29, табл. 14.
30
Слънцето На практика обаче двете изображения
уеднаквяват значението си.1
Нрава фигура с вдигнати нагоре ръце е
представена върху оброчни паметници от Пал-
мира.1 2 Върху един жертве ник от втората поло-
вина на П в. на н. е. в това положение е пред-
ставен посветителят. Посвещението е направено
на анонимен бог.3 *
Тълкуването на двете вдигнати ръце като
апотропеичен знак напълно се потвърждава от
надписа върху плочката от с. Илинденци. Само
че тук е представена не молителката, а самата
богиня, която има силата да отпъжда злото.
За това, че е представена богинята, говори не
само посвещението, а и фактът, че е изобразена
ж.на, а посветителят е мъж. У нас досега не
са намерени оброчни паметници с изображение
на посветителите като централна фигура. Жен-
ската фигура от плочката от Бачковския
манастир и от плочката от с. Извор ще трябва
да се тълкува като образ на богиня, а не на
адорантка. И трите плочки произхождат от
Южна България. Изглежда, че се касае за една
и съща богиня, може би безименна, какъвто е
палмирският бог. Върху иконографията на тази
богиня е оказвала влияние иконографията на най-
почитаната богиня в съответната облает. В до-
лината на Марица, където е бил доста разпро-
странен култът на Хера, тя е облечена в двойно
препасан, дълъг хитон и носи на главата си
було, което се спуска нашироко надолу по
гърба й. В долината на Струма култът на Ар-
темида е бил най-разпространеният. Гънките на,
хитона на богинята алшоюшхц са предадени така
както и на хитона на Артемида. За съжаление
долната половина на плочката липсва. Твърде
вероятно е богинята да е била облечена в къс
хитон, както Артемида.
Плочката от с. Илинденци можем да дати-
раме към края на II в. на н. е. Бащата на по-
светителя е тракиец, който носи едно от често
срещащите се имена в тази облает — TIvQtws.*
Самият посветител носи гръцко теофорно име
' Ндроуёглр.
Плочката от с. Илинденци има фронтон.
Това е рядка архитектонична форма на тракий-
ската оброчна плоча, появнла се под влияние
на надгробните плочи. Розетата, която е много
чест мотив във фронтоните на надгробните
плочи,5 е съвсем рядка при оброчните плочи.6
Мраморна оброчна плочка на Хеката от
с. Вардим. Свищовско Plaque votive еп
marbre d’Hecate du vill. Vardim, arr. Svistov
7
1 Г г. С и ш о n t, Eouilles de Doura-Europos, стр.
71- 72, и Syria, стр. 387.
- И. I п g 11 о 11, Inscriptions and sculptures from
Palmyra, Berytus, 111, 1936, стр. 92 сл., и Д. П. Дими-
тров. цит. съч., стр. 81. Цитираната литература от Ing-
liolt и Димитров ми беше недостьпна.
3 1 n g 11 о 11, цит. съч.. стр. 92, № 3, табл. XVIII, 3, и
стр. 98 към № 7.
1 Б. Гер о в, цит. съч., епиграфска документации
№ 15, 19, 34. 44. 51, 64.
’ Д. П. Д и м и т р о в, цит. съч., стр. 72 сл.
' Вж. D. Г s о п t с h е v, Le sanctuaire tlirace pres
du village de Batkoun, Sofia, 1941, стр. 50, № 25, табл. XL1I.
165 ; Ci. 1 К a z a г о w, цит. съч., стр. 63, № 287. обр. 156.
Мраморна оброчна плочка на Хеката от
неизвестно местонаходище Plaque votive
еп marbre d’Hecate de provenance iuconmie
8
31
Зевс и Хера на колесница
Долей десен ъгъл от мраморна оброчна
плочка, конто е имала трапецевидна форма,
вис. 0,21 м, ши . 0,2 м и деб. 0,035 м. Били са
представени Зевс и Хера на колесница. От изо-
бражението са останали само двата коня, които
теглят в галоп колесницата надясно, малка част
от предното колело, дясната ръка на Зевс, с
конто държи поводите на конете, част от тя-
лото на орела, който е кацнал върху ръката
на бога, и змията, конто пълзи под краката на
конете. За разлика от известните досега релефи
със същото изображение, върху които е пред-
ставена само една змия, тук над змията имаме
една вдлъбната линия, конто следва извивките
на тялото й. Като имаме пред вид, че с плитка
вдлъбната линия са означени предните и задните
крака на конете, които са на втор план, бихме
могли да смятаме, че каменоделецът е изобра-
зил още една змия (обр. 4) (инв. № 8112).
Върху долната рамка е запазена част от
надпис с височина на буквите 0,012 0,08 м
- - -	\qom]ovs
------Ev]xhr-
Пред Z в собственото име на посветителя
се вижда половината от буквата Y. Освен че-
стото тракийско име Аглог^епс1 може с по-малка
вероятност да се предположи името EfiQv&vis,
което се среща само върху един релеф на
Асклепий-конник от Глава Панета.2 Името на
бащата е Ipol???,3 в което каменоделецът по-
грешно е изписгл .4 вместо А. Това тракийско
име е засвидетелствувано досега два пъти —
веднъж в латинска транскрипция в именителен
падеж Droles и веднъж в гръцка в родителей
падеж IqoAeovgA
Фрагментът е намерен в с. Сердар, Берков-
ско.5 Известните досега релефи с този сюжет
произхождат главно от Северозападна България
(с. Арчар, Видинско,6 с. Криводолска махала,
Врачанско,7 с. Сухаче, Белослатинско8) и от об-
ластта на Пловдив (с. Брани поле,9 с. Бела-
щица,10 с.Чернозем,11 неизвестно мест< находище,12
Пловдивско, и с. Могилеве, Чирпанско13). Един
фрагмент е намерен и в светилището на Зевс
и Хера при с. Копиловци, Кюстендилско.14
От с. Никюп, 7ърновско, произхожда долей
десен ъгъл от мраморна оброчна плоча с ла-
тински надпис, който е обнародван от Е. Ка-
линка без описание и обяснение на изображе-
ние™ и без фотоснимка.15 Тук също са пред-
ставени Зевс и Хера на колесница. Запазена е
колесницата с четири колела, теглена надясно
от два коня, от които са запазени само задните
крака и опашките. Предните колела са по-го-
леми от задните и на тях са означени спиците —
осем. От Хера, представена с тляво, е запазена
долната част на тялото й и долната част
от жезъла, който тя е държала с лявата си
ръка. Облечена е в диплест хитон и химатион.
До жезъла е запазена малка част от фигурата
на Зевс, облечен в химатион. Там, където е
застанал Зевс, предната част на колесницата
е издигната, така че краката на бога оставят
скрити (обр. 5).
В Археологический музей в София е постъ-
пил през 1931 г. (инв. № 6484) един фрагмент
от мраморна плоча, намерена между селата
Ласкар и Ралево, Плевенско, в местността „Ка-
лето“.1е Фрагментът ни предлага едно изобра-
жение на Зевс и Хера на колесница заедно с
трите нимфи, което е единствено засега. От
плочата е останала само малка долна част, от-
чупена от три страни, вис. 0,22 м, шир. 0,18 м
и деб. 0,03 м. Върху релефното ш ле, което е
много очукано, се е залазила змия, конто пълзи
надясно и издига глава пред грубо изработен
жертвеник. Върху змията са представени трите
нимфи в малък ръст, също така грубо издялани,
прави, насреща, една до друга, без да са озна-
чени ръцете им. Облечени са в двойно грепа-
сани хитони. Отляво се виждат три успоредни
вдлъбнати линии — задните крака на конете. От
предните крака се е залазило много малко — две
успоредни вдлъбнати линии над главата на
змията (обр. 6).
Върху долната рамка част от надпис с ви-
сочина на буквите 0,012—0,016 м:
----NO-P-D-
При изображенията на Зевс и Хера на ко-
лесница, които не се срещат вън от земите на
траките, Зевс и Хера се схващат като божества
на плодородието и изобилието. От друга страна,
случайте, при които Зевс и Хера се явяват
върху оброчните релефи на траките заедно с
трите нимфи, се обясняват преди всичко с функ-
цията на нимфите, свързана с растителните сили
на природата. В това групиране траките са по-
читали боговете на вегетацията.
Качването на боговете на колесница и свър-
зването на Зевс и Хера с трите нимфи са тра-
1	D. Detschew, Die trakischen Sprachreste, Wien,
1957, стр. 35 сл.
2	G. 1. К a z а г о w, цит. съч., стр. 70 сл., № 323,
обр. 179.
3	За тракийските имена на — tjs, с род. падеж на
-Tjovs и -eovs вж. G. Mihailov, La langue des inscrip-
tions grecques en Bulgarie, Sofia, 1943, стр. 100 сл.
4	D. Detschew, цит. съч., стр. 158 и 537.
5	Според сведенията на Д. Цолевски, който донесе
фрагмента в музея, той е бил намерен още през 1926 г.
6	G. I. К a z а г о w, Archaologisches aus Bulgarien,
Anz. Wien. Akad. phil.-hist. Klasse, 1947, № 25, стр. 300
сл. с фотоснимка.
7	И. Венедиков, Два новооткрити паметника за
религията на траките през римската епоха, ИЛИ, XIX, 1955,
стр. 201 сл., обр. 4.
8	ИАД, III, 1913, стр. 42 сл., № 35, обр. 35.
9	Д. Цончев, Старо селище при Брани поле,
ГНАМП, 1, 1948, стр. 39 сл., № 9, обр. 9.
10	Л. Ботушарова, ГНАМП, 11,1950, стр. 256 сл.,
обр. 35.
11	Пак там, стр. 257, обр. 36.
12	Пак там, стр. 257, обр. 37.
13	Б. Д я кович, Тракийска колесница при с. Моги-
леве, ГНМБП, 1923, стр. 187 сл., обр. 10.
14	Г. И. Кацаров, Светилището на Зевс и Хера
при Копиловци (Кюстендилско), ИАД, IV, 1914, стр.1105,
№ 8, табл. XVII, 4.
15	Е. Kalin к а, цит. съч., № 412 с факсимиле на
надписа.
16	Паметникът е съобщен от G. 1. К az а го w, Thra-
kische Religion, RE, VI А, кол. 517.
32
кийски култови представив Ре >ефът ст с. Ла-
скар е израз на свързването на тези две пред-
стави. Нимфите обаче не са качени в колесни-
цата, а, както при останалите релефи със Зевс
и Хера, са изобразени в по-малък ръст, което
е израз на друга религиозна представа на тра-
ките — на нееднаква степей на божественост
със Зевс и Хера?
Хеката
Мраморна оброчна плочка, четвъртита, горе
закръглена, вис. 0,145 м, шир. 0,105 м, деб.
0,015 м. Хеката е представена с три тела, три
глави и шест ръце. Облечена е в дълъг, двойно
препасан и подгънат хитон, с ръкави до лак-
тите. На главата си носи калатос, несръчно
изобразен. Ръцете на средното тяло, спуснати
надолу, държат къси, запалени факли. Странич-
ните тела с едната си ръка, издигната нагоре,
държат змии, а с другата, протегната встрани—
ками. В долните ъгли са представени два жер-
твеника, четвъртити, профилувани горе и долу,
върху конто е разпален огън (обр. 7).
Според сведенията на лицето3, което пред-
ложи плочката за откупуване, тя е намерена в
с. Вар дим, Свищовско. От това село досега не
са известии други археологически паметници.
Около селото има неизследвани могили.4
Върху тази плочка Хеката се явява в ико-
нография, която е най-често срещаната върху
нейните паметници от Миз я и Тракия — с три
тела и три глави.5
По същия начин е представена Хеката и
върху една друга плочка, постъпила в Архео-
логический музей в София през 1955 г., чието
местонаходище е неизвестно. Плочката еот
мрамор, с трапецевидна форма, горе закръглена,
вис. U, 19 м, шир. U, 14—0,09 м, деб. 0,02 м. Изо-
бражението е напълно сходно с това на плоч-
ката от с. Вардим, но релефът е по-грубо из-
работен и без подробности. Лявото тяло с дяс-
ната ръка държи нож, а с лявата — змия. По-
ради грубостта на релефа не е ясно какво
държи в ръцете си дясното тяло (обр. 8).
С двете нови плочки паметниците на Хеката,
намерени у нас, стават 37. От Южна България
произхождат 15 паметника, от Югозападна — 4,
от Северна — 7, от Добруджа — 3, от Черно-
морието — 5 и три паметника са от неизвестно
местонаходище.6
1	За тълкуването на лиата вида изображения вж.
И. Венедиков, цит. съч., стр. 203 сл., и Л. Боту-
шарова, Принос към религията на траките, ГМПО, I,
1954, стр. 208 сл.
2	Л. БоТушарова, цит. съч., стр. 209.
3	Марин Тодоров Лаков от София.
4	С. Стефанов, цит. съч., стр. 24.
-• Я. М л а д е н о в а, Паметници на Хеката от на-
шите земи, Археология, III, 1961, кн. 3, стр. 40 сл.
* Пак там, стр. 38 със заб. 1.
Могилни находки от с. Садово, Асеновградско
Карил Жуглев и Иорданка Калудова
Югозападно от с. Садово, Асеновградско, в
местността „Ченгене пара1' има следи от антич-
но селище. Некрополът на това селище се е
състоял от шест надгробии могили (обр. 1). За
разширяването на своето опитно поле Земедел-
ската станция постепенно унищожава тези мо-
гили. При разораването на две от могилите
през 1958 г. били открити погребения с богат
инвентар, част от който бил прибран в Асенов-
градския музей.1
Погребение в могила № 1
Ст инвентаря на погребението в могила № 1
са останали запазени следните находки:
1.	Плитко блюдо (инв. № 419), направено
от добре пречистена глина, която след изпича-
нето на съда е добила тъмночервен цвят. Блю-
дото има заоблен ръб на устието, прави стени
и хоризонтално дъно с пръстеновидна поста-
вка (обр. 2). То е покрито с червен лак с
метален блясък и украсено отвън с врязана хо-
ризонтална линия под ръба на устието. От въ-
трешната страна дъното е очертано с две кон-
центрични врязани линии и в средата има печат
(обр. 2в). Височината на съда е 0,035 м, а диа-
метърът на устието му е 0,165 м. Блюдото е
фрагментирано и впоследствие слепено. Липсват
части от ръба на устието, тялото и дъното на
съда.
2.	Плитко блюдо (инв. № 420), подобно на
предходното, чиято глина след изпичането на
съда има по-светлочервен цвят. Повърхността
на блюдото също е покрита с червен лак с ме-
тален блясък и под ръба на устието — врязана
хоризонтална линия (обр. 3 и 4). В средата на въ-
трешната страна има печат (обр. 5) и около него
са врязани две концентрични линии. Диаметъ-
рът на устието е 0,162 м, а височината на блю-
1 Всичките данни за могилите, погребенията и^наход-
ките в настоящата работа са взети от инвентарната книга
на Асеновградския народен музей.
5 Сл. Археология, кн. 4, 1963
33
Местоположение на античното селище и могилния
1некропол при с. Садово, Асеновградско.
Emplacement du village antique et de la necropole-
tunudaire pres da vill. Sadovo, arr. d’Asenovgrad
дото e 0,032 м. От съда липсват части на дъ-
ното, стената и ръба на устието.
Тези два съда по техника, материал и фор-
ма са толкова еднакви, че напълно е възмож-
но да са изработени в една и съща работил-
ница. Различие има само между печатите, конто
обаче са поставе ни на едно и също място и по
един и същ начин.
Близък паралел на блюдата от Садово е
един съд, намерен в римския град Нове. В Сви-
щовския музей са прибрани от град Нове и фра-
гменти от други аналогични блюда.1 В чужбина
плитки блюда с прави стени, същите печати и
червен лак са открити в Танаис, конто са били
разпространени в Северното причерноморие през
I- II в. на н. е.2
3.	1’линена паничка (инв. № 421) с прав
ръб на устието и тяло във форма на обърнат
надолу пресечен конус. Съдчето е покрито с
лошокачествен червен лак. То е добре израбо-
тено и при изпичането му глината е добила ке-
ремиденочервен цвят. Диаметърът на устието е
0,119 м, на дъното — (',052 м, височината на
паничката е 0,055 м. Част от устието е отчу-
пено (обр. 6).
4.	1’линена паничка (инв. № 423), по фор-
ма подобна на предходната (№ 3). Диаметърът
на съдчето е 0,12 м. То е направено от добре
излечена глина със светлочервен цвят и покрито
със същия червен лак. Паничката е силно фраг-
ментирана.
Разгледаните две панички са почти еднакви
по форма, материал и направа. Този тип съдчета
се сретат твърде често в нашите земи. Такива
панички са открити например в с. Баранове, Но-
возагорско,3 Несебър,4 Варна5 и другаде. Освен
това в Стара Загора,11 Байкал, Оряховско,7 Нове*
и на други места са намерени съдчета със съ-
щата форма, но с по-ниско или по-високо тяло.
Прави впечатление, че червеният недоброкаче-
ствен лак при отделяйте екземпляри е различен.
Кто защо може да се допуске, че те са рабо-
тени на различии места в римските провинции,
включително и в нашите земи. Съдчета с подо-
бна форма и червен лак се срещат и в Танаис.
Те са датирани в I в. на н. е.”
5.	Глинена чашка с дръжка (инв. № 422),
добре изработена, равномерно излечена и по-
крита с лошокачествен червен лак (обр. 7). Диа-
метърът на устието е 0,065 м, а на дъното —
0,032 м. Съдчето е силно повредено.
Подобии чашки, покрити с червен лак, са от-
крити в Танаис. Те са били разпространени там
през I—III в. на н. e.w
6.	Статуетка на Телесфор (инв. № 424}
от добре излечена глина с керемиденочервен
цвят. Тя представлява къса мъжка фигурка с
качулка на главата. Ръцете са прибрани към
тялото, лицето е леко усмихнато и на него из-
пъкват дебелите извити вежди, големите очи и
широки ноздри. Теракотата е силно повредена и
сега отчасти възстановена. Висока е 0,12 м
(обр. 8).11
7.	Стъклено блюдо (инв. № 425) с издаден
навън заоблен ръб на устието, плитко тяло и
дъно с подставка във форма на масивен пръстен.
Съдът има съвършена форма и фина израбо-
1	Необнародвави материали в Свшцовския музей : инв.
№ 298, 1531, 1962.
2	Л. Б. Шелов, Некрополь Танаиса, Москва. 1961,
стр. 69, табл. ХХП-> и XXIX2; Т. Н. К н и п о в и ч, Красно-
лаковая керамика первых веков нашей эры из разкопок
боспорской експедици, МИА, № 25, 1935 1940, сгр. 305—
306, обр. 5, тип 11 М.
3	Археологически материали в Нонозагорския музей,
гнв. № 1041.
1 Археологически материали в Бур1аския музей, инв.
№ 119, 992.
5 Археологически материала във Варненския музей,
инв. № 778.
•’ Археологически материали в Старозагорски я музей.
7	Археологически материали в Оряховския музей, инв.
№ 71.
8	Археологически материали в Свнщовския музей, инв.
№ 294.
9	Д. Б. Шелов, цит. съч., стр. 67, табл. XVIv
111 Пак там. стр. 68, табл. XXIIj.
11 За Телесфор вж. Е. R и d о 1 f, Der hilfreiche Kleine
itn Kapuzenmantcl. OJh. XXXVII, 1948, стр. 90 111 и там
иосочеиата литература.
34
тка, но е силно фрагментиран. Стъклэто е тън-
ко, прозрачно, със зеленикав светлосин цвят.
Диаметърът на устието е около 0,22 м, а на
дъното 0,092 м (обр. 9).
Заедно с това стъклено блюдо е намерен и
друг, фино изработен стъклен съд с тъмносин
цвят, от който е останал само един фрагмент.
Най-близък паралел на първия асеновградски
стъклен съд се явява едно блюдо от с. Просе-
ник, Бургаско,1 датиран във II в. на н.е. Подобии
стъклени съдове са открити в с. Млекарево,
1 М. Л а з а р о в, Тракнйско могилно погребение при
с. Нросеник, Бургаско. Археология, IV, 1962, кн. 1, стр.
48, обр. 8.
Г.гинено блюдо от .могила Лб 1: а) профил на блюдото: б) лице на блюдото;
в) детайл с печати на блюдото. _ Plat d’argile du tumulus n° 1: a) profit: b) face
du plat; b) detail avec marque du plat
Лице на глиненото блюдо от могила № 1
при с. Садово
Face du plat d’argile du tumulus n° 1 pres
de Sadovo, arr. d’Asenovgrad
4
Дъно на глиненото блюдо от могила № 1
при с. Садово, Пловдивско
Fond du plat d’argile du tumulus n° 1 pres
de Sadovo, arr. d’Asenovgrad
35
Детайл от печати върху г.шненото блюоо от
5 могила .\i- 1 при с. Садово
Detail de la marque du plat d’argile du tumulus
n" 1 pres du vill. Sadovo
Глинени паничка от могила Л7 1 при
с. Садово Soueoupe d’argile du tumului /г" 1
pres du vill. Sadovo. arr. d'.Aseiiovgrad
Глинени чашка с дръжка от могила № 1 при
с. Садово.
Tasse d’argt е avei anse da tumulus n'> 1 pres
de Sadovo
Новизагорско,1 иве. Хърлец, Оряховско.1 2 Та-
кива стъклени блюда се съхраняват също така
и в Археологический музей във Варна.3 В чуж-
бина подобии стъклени съдове имаме от Виза в
Тракия,4 които са от I в. на н. е.
Паралел на втория съд, направен от тъмно-
синьо стъкло, е открит в кв. „Каменица“ в Пло-
вдив, датиран в I в. на н. е., от който е останал
също така един фрагмент.5
8.	Бронзово о й н о х о е, фрагментирано, от
което са запазени:
а.	Трилистно устие с шия и част от тялото
на съда (обр. 10а).6 В основата си шията е
украсена с две концентрични врязани линии.
Стените са масивни и направени от високока-
чествен бронз. Височината на шията е 0,64 м
(инв. № 426).
б.	Дръжка с плоска форма (обр. 106). В
долната си част тя е украсена с релефно изо-
бражение на Амурче (обр. 11). Дръжката е из-
работена от същия бронз и в същата техника
(инв. № 427).
в.	Дъно с плоска подставка от концентрич-
ни пръетени (обр. 10 в), изработено от същия
бронз и в същата техника (инв. № 426).
Това е било ойнохое с трилистно устие, сфе-
роидно тяло, дъно с плоска подставка и релефно
украсена дръжка.
Успоредици на това ойнохое намираме в на-
шите земи и в чужбина. Устие и дъно от този
вид съдове са открити в Дебелт,7 Мадара8 и
Балчик.9 * * Същият тип ойнохоета са намерени във
Виза70 и другаде, а съдове, които имат и съ-
щата украса в долната част на дръжката, в Бо-
скореале11 (Италия), Керч,12 Кубан13 и другаде.
Като се вземе пред вид, че аналогиите от Бо-
скореале и Виза са от I в. на н. е., както и ико-
номическите условия през това време, се идва
до извода, че ойнохоето от Садово е дошло по
търговски път в нашите земи в края на I или
началото на II в. на н. е.
9.	Умбо от щит (инв. № 428), направено
от мед, покрито със светлозелена патина. Сред-
ната издута част на умбото има конусовидна
форма. По периферията му са пробити четири
1 Археологически материали в Новозагорския музей,
инв. № 1785, 2477.
- Археологически материали в Оряховския музей, инв
№ 184.
3 Археологически материали във Варненския музей.
1 А. М a n s е 1, Grabhugelforschung in Ostthrakien, ИАИ,
XIII, 1939, стр. 182, обр. 217.
' Б. Дякович, Тракийска гробница при Пловдив, Мсб,
XXII и XXIII, 1906, стр. 38.
6 От фрагментираната шия на съда се вижда, че шиите
на този вид кани са били изработвани отделно и след това
залепвани върху тялото на съда.
7 Археологически материали в Бургаския музей, инв.
№ 1173.
s Археологически материали в Коларовградския музей,
инв. № 530.
К. и X. Ill кор пи л, Балчик, ИВАД, V, 1912,
стр. 54, № 5.
10 А. М а п s е 1, цит. съч., стр. 179, обр. 211.
п Е. Pernice, АА, XV, 1900, стр. 187, обр. 13.
12 В. Pharma ко w s к у, АА, XXIX, 1914, стр. 213.
обр. 14 и 15.
13 G. Rfese-ritzky, АА, XVIII, 1903, стр. 84, обр. 4.
7
36
дупчици за прикрепване към щита. Диаметъ-
рът на умбото е 0,20 м, ширината на плоската
периферия е 0,043 м и височината на умбото е
0,09 м (обр. 12).
Най-точен паралел на това умбо имаме от
с. Брестник (Караагач), Поморийско,4 който е
датиран от I в. на н. е. Подобии находки са от-
крити в с. Винеград, Търнбвско,8 и други места.
10.	Върхове на железни копия (инв.
№ 429), три броя, дълги около 0,45 м Те са
силно оксидирани и залепени едно с друго от
ръждата (обр. 13).
Такива върхове на копия са намерени в с. До-
бралък, Асеновградско,3 с. Виноград, Търновско,4
с. Дере, Поповско, и с. Попица, Белослатин-
ско.6
11.	Разни железни предмет и, силно ок-
сидирани с неясни форми (инв. № 430—433).
Въз основа на оцелелите форми на фрагментите
може да се допусне, че между тях има и ча-
сти от фибули, конто поради силната оксидация
са се деформирали.
12.	Брус за точене, направен от пясъчник.
Дължина 0,15 м и ширина 0,08 м (инв. № 434).
Погребение в могила № 2
От инвентара на погребението са прибрани
в Асеновградския музей фрагменти от след ните
съдове :
1	. Бронзов съд, силно фрагментиран. От
него сега са запазени масивните пръстени на
плоската му подставка, части от устието и сте-
ните на съда, който ясно определят неговата
форма. Въпреки че фрагментите са покрити с
дебела светлозелена патина, ясно се вижда, че
това е луксозно изработен съд от висококаче-
ствен бронз. От формата на дъното и неговите
пръстени се установява, че този съд е бил по-
добен на разлатия съд от Брестник (Караагач),
Поморийско.6
2	. Бронзово о й н о х о е. От него са останали
само отделни фрагменти от дъното, обаче от
тях много ясно се вижда, че този съд е имал
дъно с плоска подставка от масивни пръстени,
каквито има каничката от могила № 1 в ме-
стността „Керемидарницата" при Асеновград.7
Тези два съда представляват предмети на
лукса, също така внесени от чужбина, най-ве-
роятно от Италия. Това се установява от изра-
ботката на останалите запазени фрагменти и от
устройството на пръстените на подставката.
3	. Глинена амфора (инв. № 436), от която
са запазени само устието и шията. Съдът е на-
правен от добре излечена глина със светлочер-
1	И. Белков, Нови могилни находки, ИАН, V. 1928—
1929, стр. 24, обр. 24.
2	Р. Попов, Материали за проучването на халщат-
ската и латенската култури в България и Македония, ГНМ,
1921. стр. 170, обр 167. Вж. и дадената там литература за 
находки в чужбина.
3	Пак там, стр. 173, обр. 176.
4	Пак там, стр. 174, обр. 178, стр. 162, обр. 163.
“ Пак там, стр. 166, обр. 159, стр. 172, обр. 172.
И. Белков, цит. съч., стр. 22, обр. 18.
3	К. Ж у г л ев и Й. Калудова, Към историята на ан-
тичного селище при Асеновград, Археология, IV, кн. 1,
1962, стр. 39, обр. 11, стр. 40, обр. 12.
Теракота от могила As 1 при
с. Садово ,  Terre cuite du tumu-
lus п" I pres du vill. Sadovo
Фрагментирани стъклено блюдо от могила Ab 1
при с. Садово.
Plat de verre fragment? du tumulus n" 1. Sadovo
9
Фрагментира  о бронзово ойнохое от могила № 1
Юпрч с. Садово: а/ уетие; б) дръжка : в) дъно
Oenochoe de bronze fragment? du tumulus я1’ I
pres de Sadovo: a) embouchure; 6) anse ; в) fond
Детайл от дръжката на бронзовото
ойнохое от могила № 1
Detail de I’arise de I’oenochoe de
bronze du tumulus rfi 1
Фрагментирана амфора от могила № 2
при с. Садово /\ Amphore fragmentee du
tumulus n" 2 pres de Sadovo
1 (~\ Умбо от щит от могила № 1 при с. Садово
I / Umbo de bouclier du tumulus n'> I pres de Sadovo
вен цвят. Дръжките са отчупени. Диаметърът
на устието е 0,11 м, а височината на шията
0,08 м (обр. 14).
От данните в инвентарната книга на Асе-
новградския музей се установява, че погребе-
нието в първата могила е било извършено чрез
трупоизгаряне. Погребения с изгаряне имаме в
Пловдив,1 могила № 3 при с. Кирилметодиево,1 2 3
при с. Просеник, Бургаско,4 и другаде.
Издигнатата могила над гроба, твърде бо-
гатият и разнообразен инвентар на гроба и на-
личието на оръжие в него говорят, че това е
погребение на заможен тракиец, конто сигурно
е бил военно лице.
Времето на погребението се определи по на-
мерения в него инвентар. В това отношение
особено значение имат бронзового ойнохое (инв.
№ 426 427) и глинените блюда (инв. № 419 -
420), конто са от I—II в. на н. е. На това не
противоречи и датировката на рлинените съдче-
та (инв. № 421 423). Следователно може да се
приеме, че погребението в могила № 1 е извър-
1 Д. Ц о н ч е в, Тракоримски некропол в Югоизточпия
край на Филипопол. ГНМПл, VI, Пловдив, 1960, стр. 124,
обр. 11.
2 Г. I е р а с и м о в. Разкопки на могили при с. Св. Ки-
рилове, ИАИ, XV, 1946, стр. 183.
3 М. Л аза ро в, цит. съч., стр. 14—49.
Върхове от же-
лезни копия от
могила № 1 при
с. Садово
Pointes de lances
de fer du tumulus
n" 1 pres de
Sadovo
38*
шено към края на I или в началото на II в.
на н. е. Това се потвърждава и от датировката
на другите подобии погребения с изгаряне в
с. Кирилметодиево и с. Просеник.
За погребението в могила № 2 не може ни-
що повече да се каже, защото нямаме други
сведения. Обаче разгледаните находки от не-
говия инвентар и натрупаната могила свидетел-
ствуват, че и тук е бил погребай богат тракиец.
Сигурно в неговия гроб е имало и друг инвен-
тар, който е бил разпилян при разораването на
моги лата.
Находките от двете могили на некропола
при античного селище до с. Садово заедно с
други познати находки от Асеновград1 дават
интересни данни. Изящните стъклени блюда
бронзовите съдове и фините глинени блюда го-
ворят за импорт от Италия и от други страни.2
А останалите предмети, железните върхове на
копия и другите железни предмети3 свидетел-
ствуват за развитието на местного грънчарство
и железарство.
1	Внесени бронзовн съдове от Италия са намерени и в
могилния гроб в местността „Керемидарницата" при Асе-
новград (К. Жуглени Й. Калудова, цит. съч., стр.
38, обр. 8 и 9. стр. 39, обр. 10 и 11, стр 40, обр. 13,
стр. 41, обр. 15 а).
2	Вж. Д. Б. 111 е л о в, цит. съч., стр. 67.
3	Археологически материали в Асеновградския и Плов-
дивския музей.
Нови колективни находки от монети на Парной,
Тракийски Херсонес и Аполония Понтика
Димитър Николов
Плодородна Тракия отрано влиза в търгов-
ските сфери на гръцкия свят. Не случайно
гръцките автори от V— IV в. пр. н. е. я наричат
„житница", а жителите й — „прочути коне-
въдци". Тракия имала освен това вековни гори
и неразработени рудници.
Богатствата на Тракия били нужни на пре-
населените гръцки градове-държави. Поради
разпокъсаността и вътрешните борби помежду
тях обаче те не могли да създадат въоръжена
сила, чрез която да заграбят тези богатства.
Ето защо били принудени да обменят продук-
тите на своя труд срещу нужните им храни и
животни.Археологическите разкопки и открития
из нашите земи показват, че тези продукта са
най-разнообразни и са дело предимно на зана-
ятчийството. В нашите земи се намират глинени
и метални съдове, въоръжение, украшения и
др., производство на различии гръцки центрове.
Към тях трябва да прибавим и Платове, масли-
нено масло, което освен за храна в големи ко-
личества е използувано за осветление.
Тези продукта не били разменяни направо
помежду самите производители. Ролята на по-
средници играели морските градове-държави,
които разполагали с необходимия транспорт.
Доходът на някои от тях се дължал предимно
на транзитната тьрговия. Техните монети цир-
кулирали като платежни средства в страните
на техните търговски сфери и пазари. Чрез
своите монети държавите вносителки обвърз-
вали и производителите, и консуматорите. Мо-
нетите, които даден производител получава
срещу своята продукция, може да обмени там,
където те имат платежна сила, т. е в пазарите
на същия град. По този начин ние можем да си
обясним защо колективните находки на антични
монети у нас са еднородни. В тях са предста-
вени само монетите на една държава или на
съюзни държави, които сечат монетите си по
една и съща тегловна система. В такъв случай
цените са определени от търговците, а произ-
водителите и консуматорите са били подложени
на жестока експлоатация.
Поради земеделския характер на своето
стопанство Тракия се е развивала по-бавно от
Гърция. По-бавно се разлагал у нея първо-
битнообщинният строй. Първото държавно обе-
динение у траките се създава през V в. пр. н. е.,
когато у гръцкия свят робовладелският строй е
вече в своя разцвет. Стопанството на Тракия е
дребнособственическо и в общи линии се само-
задоволява. Вътрешният обмен, доколкото съще-
ствува, е натурален. През V и IV в. пр. н. е.
тракийските владетели секат монети, но те са
1 Сребърна .монета от гр. Парной : а) лице; б) опако
Мотиве d'argent de Parion: a) avers ; 6) revers
39
Сребърна люнета от Тракийски Херсонес;
'J а) лице; б) опако. Monnaie d'argent de la
Chersonese de Г hr ace: a> avers 6) revers
в маяки количества и предимно бронзови. Това
показва, че и през тези векове вътрешният обмен
продължава да носи натурален характер.
Но Тракия е включена в търговските сфери
на действие на различии гръцки държави още
преди македонского владичество. За това ни
говорят техните монети, намерени в нашите земи.
Особено значение в това отношение имат ко-
лективните находки. Те ни разкриват под чия
стопанска хегемония се намират определени
части от нашата родина през определено време.
А чрез търговеца вносител ние можем да се
доберем и до производителите на ония гръцки
произведения, конто се намират в нашите земи.
Безспорно интересите на търговските дър-
жави постоянно са се сблъсквали и преплитали.
По тази причина са изниквали различии поли-
тически и икономически комбинации на сътруд-
ничество или съперничество. Монетите на дър-
жавите, конто са си сътрудничили в стопан-
ството и търговията, съжителствуват в колек-
тивните находки, защото пазарите им са общи
и монетите им имат еднаква платежна сила.
Примери за това има много.
През V и IV в. пр. н. е. подобна търговска
коалиция е съшествувала между гр. Парной,
който се намира на малоазийския бряг на Мра-
морно море, градовете в срещулежашия Гали-
полски полуостров, наричан в древността Тра-
кийски Херсонес, и Аполония на Черно море
(сега Созопол). Монетите им се намират почти
винаги заедно в колективните находки. Но тъй
като те са секли монети с малък номинал (дио-
боли и оболи), при тях често се срещат и мо-
нетите на Атина, Абреда и др., конто са секли
монети с по-голям номинал (драхми и тетра-
драхми). Това показва, от друга страна, че тър-
говията на споменатите градове се води под
егидата на Атина и създадения от нея морски
съюз.
Интензивността на търговията на спомена-
тата коалиция с континентална Тракия се вижда
от многобройните нейни монети, намерени из
всички краища на нашата родина. Досега са
регистрирани и над 20 колективни находки от
тях. Повечето от тях са намерени в Южна Бъл-
гария : Созопол,1 Бургас,® Айтос,3 Карнобатско,4
Ямболско,5 Новозагорско,6 Казанлъшко,7 Хас-
ковско,6 11ловдив,9 Асеновградско,10 Южна Бъл-
гария — неопределено.11 Една находка е от-
крита в Югозападна България — Софийско12 —
и пет в Северна България — Провадийско,18
Коларовградско,14 Преславско,16 Ловешко,16 и
Луковит.17
Обстоятелството, че в Южна България са
намерени повече находки, отколкото в Северна,
съвсем не ни дава основание да смятаме, че
търговията на споменатите градове е била по-
интензивна в Южна България, отколкото в
Северна. Тук трябва да се вземат под внимание
следните два фактора: 1) Възможно е в Южна
България да са извадени на бял свят повече
находки поради по-интензивно обработване на
почвата, а в Северна България повечето от на-
ходките стоят все още под земята. Възможно
е също така и в Северна България да са от-
крити повече находки, но не са били регистри-
рани; 2) Възможно е причината за заравя-
нето на паричните имущества в древността да
не е действувала еднакво в двете половини.
Известно е, че монетните съкровища са били
заравяни и изоставени в земята по време на
военна опасност. Една и съща причина ли е
предизвикала заравянето на монетите в двете
половини? Това е въпрос, на който могат да
отговорят самите колективни находки. За съжа-
ление откритите досега находки са публикувани
съвсем общо. Не е посочена датата на най-къс-
ните типове, конто се срещат в находката, по
което може приблизително да се съди за съот-
ветното събитие. Справедливо е да отбележим
обаче, че това не е и лесно, що се отнася до
гръцките монети. Известно е, че гръцките гра-
дове-държави са секли еднотипни монети. В про-
дължение на век, век и половина монетите
на един град имат съвсем еднакви и неизменни
изображения от двете си страни. Много от тях
обаче слагат и различии допълнителни знаци и
инициали върху монетите. Тези допълнителни
елементи на монетния тип се тълкуват различно.
Господствуващо мнение е, че те са отличителни
белези' на различните последователни емисии.18
Ето защо задължително правило трябва да
стане при публикуването на колективни находки
1 ИАИ, XVII, 1950, стр. 322.
- НАД, II, 1911, стр. 284.
3	ИАИ, XXII, 1959, стр. 359.
4	ИАИ, XX, 1955, стр. 610.
5	ИАИ, XXII, 1959, стр. 359.
6	ИАИ, XVII, 1950, стр. 319
7	ИАИ, XVIII, 1952, стр. 404.
* ИАИ, XII, 1938, стр. 453, и ИАИ, ХХП, 1959,
стр. 362.
« ИАИ, XV, 1946. стр. 237.
10 Revue numism., 1895, стр. 103, ИАД, VI, 1914,
стр. 271.
11 ИАИ, XI, 1937, стр. 320.
12 ИАИ, XV11I, 1952, стр. 403.
48 ИАИ, XX, 1955, стр. 602.
н ИАИ,-XVII, 19.50, стр, 319.
» ИАИ, XXI. 1951, стр. 325
16 ИАД, VI, 1916, стр. 163.
47 ИАИ, XV, 1946, стр. 239.
18 По-точно тона са знаци на сменявалите се последо-
вателно монетни чиновннци, по конто могат да се уточнят
и последователните емисии. Ср. A. Blanchet, Les mon-
naies, graicques, Paris. 1894, стр. 64.
40
от антични гръцки монети да се описват точно
и отличителните им знаци. Съотношението в
броя на монетите с различии знаци, представени
в находката, може да ни даде ключа за реша-
ване на въпроса за последователността на еми-
сиите. Би трябвало да се смята, че монетите от
последните емисии ще бъдат представени с
най-много екземпляри.
В съответствие с изтъкнатите съображения
предлагай тук описанието на две нови находки
от монетите на Парион, Тракийски Херсонес и
Аполония на Черно море (Понтика), постъпили
в Старозагорския музей през последните години.
Първата находка е изорана от трактор в
местността „Язлата" край Горно ново село,
Старозагорски окръг. В музея постъпиха 372
монети, събрани от Есат Алимасанов и Сюлей-
ман Османчев. Част от монетите са пръснати.
Градовете са представени, както следва:
1. Тракийски Херсонес (480—350 г. пр.	н. е.)1
1. Лице: предна част на лъв с обърната на-	
зад глава. Опако: квадратум инкузум, пчела и Д, -Е, VE,* А , X;	38 бр.
2. Амфора2 и X, А, * Е, А , -Е	33 бр.
3. Две точки и А, Е, Н, А-, I, М, WE	30 бр.
4. Дъждовник и А , VE, X	23 бр.
5. Житен клас и Е, X, А , X, I, А	22 бр.
6. Кадуцей и X, Е	15 бр.
7. Петолъчка и VE, К	13 бр.
8. Венец	10 бр.
9. Ваза и А , -Е	8 бр.
10. Риба и А-. Г, Е	8 бр.
11. Глава на овен и VE, А	8 бр.
12. Розетка и А , Н	8 бр.
13. Факел и А , X, Н	6 бр.
14. Грозд и А	5 бр.
15. Три или една точка	4 бр.
16. Шлем	4 бр.
17. Ваза	4 бр.
18. Маслинено клонче и HP	4 бр.
19. Астрагал (?)	4 бр.
20. Ечемичено зърно и А, Е	2 бр.
21. Кривак и А	1 бр.
22. Петел и А-	1 бр.
23. О, А	1 бр.
24. Неясни	35 бр.
Общо 285 бр.
11. Парион (350—300 г. пр. н. е.р			
1.	Лице: Горгона. Опако: вол, ПАРЕ Под вола О Вол, ПАР1. Под вола звезда4	13	бр.
2.		12	бр.
3.	— я—	Под вола клас	10	бр.
4.	—„—	Под вола венец	6	бр.
5.	—„—	Под вола къс клас	5	бр.
6.	—„—	Над вола камбана	4	бр.
7.	—„—	Над вола делфин	3	бр.
8.	—„— Под вола волска глава	2	бр.
9.	— „—	Под вола маслинено клонче	2	бр.
6 Cn. Археология, кн. 4, 1963
10.	и	Под	вола	кривак	2	бр.
11.	я	Под	вола	полумесец	2	бр.
12.	я	Под	вола	венец	1	бр.
13.	я	Под	вола	кадуцей	1	бр.
14.	я —	Под	вола	Ф	1	бр.
15.	я	Под	вола	неясни знаци	20	J5p.
				Общо	44	бр.
111. Аполония на Черно море
(450—300 г. пр. н. е.)ъ
1.	Лице: Горгона.
Опако: котва, рак и А (тетраобол) 1 бр.
2. Лице: същото.
Опако: същото (диобол)	2 бр.
Общо 3 бр.
Втората находка беше открита при изкоп
на канал близо до административната сграда на
ДМП „Трояново" при комплекса Марица-Изток.
Намерена е от бригадата на Нейчо Ангелов
Ройдев. Цялата находка от 552 монети постъпи
в музея. В нея са представени следните ва-
рианта :
/. Тракийски Херсонес
1.	Лице: предната част на лъв с обърната		
	назад глава.		
	Опако: квадратум инкузум, амфора ]	И	
	А, А , BE, Г, Е, VE, X	63	бр.
2.	Лице: същото.		
	Опако: същото и пчела и		
	А, А . Е, VE, ЕЕ, X	38	бр.
3.	Опако: дъждовник и A ,VE, X	38	бр.
4.	—,—	точки и А, А , ЗЕ, Н,		
	HP, К, I	36	бр.
5.	— „—	риба и А, А , Е, ЗЕ	34	бр.
6.	—„—	петолъчка и А , -Е, К, Л	28	бр.
7.	—кадуцей и_А, VE, X	22	бр.
8.	—„—	шлем и А-, I	13	бр.
9.	—„—	клас и А, А , Е	11	бр.
10.	—„—	венец	11	бп.
	* Съчетанията от лве букви са навсякъде в	лигатура.	
1 Н. М у ш м о в, Античните монети на Балканский по-
луостров. . ., София, 1912, стр. 307.
2 Надолу са ладени само допълнителните елементи на
монетния тип.
3 В. Н е a d, Historia niimorum, Oxford, 1887.
4 Дадено e само опакото.
5 Н. Муш мо в, цит. съч., стр. 175.
Сребърна монета от Аполония Понтика;
а) лице; б) опако /\ Monnaie d'argent
d’Apollonia Pontique ; a) avers ; 6) revers
41
И.	Опако: розета и А, А , I „ — факел и А , Н	10	бр.
12.		9	бр.
13.	—„— рало и А	8	бр.
14.	„ — грозд	8	бр.
15.	„— ножица (цвете) и А	6	бр.
16.	„	кривак	4	бр.
17.	„— бръшлянов лист	4	бр.
18.	— „—	овнешка глава А	3	бр.
19.	„— волска глава и А , Н	3	бр.
20.	- „— маслинено клонче и Н	2	бр.
21.	—	птица (?) и Н	2	бр.
22.	—„ —	лък и А	2	бр.
23.	—„— кантарос и Н	1	бр.
24.	— „—	цвят на нар и А	1	бр.
25.	„— двойна брадва и А, МА	1	бр.
26.	„ — раковина и А	1	бр.
27.	„ — ечемичено зърно	1	бр.
28. 29.	„— неизтълкувани образи и А , I Пенсии образи	5 76	бр. бр.
Общо //. Парион 1. Лице : Горгона Опако: вол, ПАРЕ Под вола О		441 23	бр. бр.
2.	—	Под вола клас	18	бр.
3.	„ —	Под вола розета	16	бр.
4.	„—	Под вола шлем	5	бр.
5.	Опако: вол, ПАРЕ Под вола венец 4	бр.
6.	—„—	Под вола маслинено	
	клонче	3	бр.
7.	— „—	Под вола волска глава 2	бр.
8.	Под вола бръшлянов	
	лист	2	бр.
9,	— „—	Под вола полумесец 1	бр.
10.	„—	Под вола кривак	1	бр.
11.	— „—	Без и с неясни	
	символи	36	бр.
	Общо 111	бр.
Монетите на Аполония не са представени в
тази находка.
Ако сравним двете находки, не можем да
не отбележим следната закономерност. II в
двете находки монетите с едни и същи знаци
са приблизително пропорционално представени.
От Тракийски Херсонес с най-много екземпляри
са представени монетите, върху които има ам-
фора, пчела, дъждовник, петолъчка, кадуцей.
От Парион най-много са монетите с буква О,
с клас, звезда (розета) и др Оттук следва, че
те са най-късно сечени.
Безспорно за по-точни наблюдения и по-
сигурни заключения нашите находки не са до-
статъчни. Необходимо е да се проучат много
повече находки.
Местна имитация на гръцки амфорен лечат от Тракия
А. Балка иска
През 1952 г. в района на развалините на
тракийското селище Кабиле (AttpiV.»/) в околно-
стите на Ямбол е бил намерен един амфорен
печат, който се различава от печатите, които
1 Имитация на гръцки амфорен печат
Imitation d'estampille d’arnphare grecque
ние намираме върху гръцките амфори, произли-
защи от различии центрове.1
Печатът е релефен. Той има правоъгълна
форма и е поставен по дължината на хоризон-
талната част на амфорната дръжка. Присъщият
за амфорните печати гръцки надпис е заменен
с причудливи знаци, които наподобяват непо-
нятного за местного население чуждо писмо
(обр. 1). Самата амфорна дръжка е с леко за-
облено рамо и почти кръгло сечение (обр. 2).
Устието, от което е запазена една част, е пръсте-
новидно, от външната страна са прокарани три
успоредни жлеба. Глината е ситно пресята със
слаб примес от дребни слюдени частици. След
изпичането съдът е придобил оранжевочервен
цвят.
Печатът от Кабиле напомня твърде много
един печат, намерен в Пстрия,2 който предста-
влява местна имитация на родоски амфорен
печат. В нашия случай не е спазена съвсем
1	Този печат е бил предаден на В. Миков, ст. н. сътр.
при АИМ, комуто изказвам благодарном, загдето ми го
предоставн да го публикувам.
2	V. Canara с h е, Importiil amforelor stampilate la
Istria, Bucure§ti, 1957, стр. 297, № 759 ; стр. 388, обр. 78a.
42
__________________
точно формата на дръжките на родоските
амфори (вероятно под силното влияние на дру-
гая тип гръцки амфори, намерили широко раз-
пространение в Тракия — тасоските). Изглежда
обаче, че като образец е послужил най-ранният
тип подпечатан!! родоски амфори от края на
IV в. пр. н. е.1
Освен в Истрия такива местни имитации на
гръцки амфорни печати са намерени и в други
гето-дакийски центрове, като Стойнещи и По-
пещи.2 Печатът от Кабиле е първият случай,
известен досега, на имитация на гръцки ам-
форни печати в Тракия.
Тракийският град Кабиле лежи на р. Тонзус
(дн. Тунджа, край Ямбол в Южна България).
Доскоро той беше известен почти само от
кратките и тенденциозни сведения на античните
автори.3 Откритият в Севтополис през 1953 г.
надпис е първият епиграфски паметник, който
ни дава една по-определена представа за устрой-
ството и вида на града през ранната елинисти-
ческа епоха.4 Една правдива картина за голя-
мото значение на Кабиле като икономически
център ни дават новите изследвания върху него-
вото монетосечене.5 Няма никакво съмнение, че
както в Севтополис, така и в Кабиле са намирали
широк пласмент стоките на прочутите гръцки
търговско-производителни центрове, като Тасос,
Родос и др. От тези стоки най-масово са про-
никнали в бита на местното население дърве-
ното масло и виното, а вероятно също така и
други продукти, необходими в занаятчийството.6
Печатът от Кабиле и подобните находки от
Румъния са сигурно доказателство, че траките,
както и гето-даките са произвеждали свои местни
типове амфори по подражание на вносните
гръцки амфори. Фактът, че те имитират и са-
мите гръцки печати, може да се обясни с пред-
назначението на тези местно производство ам-
фори за търговията между местните градски
центрове и населението в земеделско-скотовъд-
ните области дълбоко във вътрешността на
2 Разрез на амфорната дръжка
Coupe de I’anse de I’atnphore
страната. Това говори за един доста висок стадий
в икономическото развитие на Тракия през ели-
нистическата епоха.
1 V. Grace, The Eponyms Named on Rhodian Ampho-
ra Stamps, Hesperia, XXII, 1953, 2, табл. 42,.
А. Б а л к а н с к а. Новооткрити амфорни печати във
Варна, Археология, IV, 1962, кн, 4, стр. 61, обр. 1Х, и стр.
62, № 2—5.
- \1. Canarache, пит. съч., стр. 388, обр. 786;
стр. 389—390.
3 Д. Г]. Димитров, Градоустройство и архитек-
тура на тракийския град Севтополис, Археология, II, 1960,
1, стр. 5 и цит. там литература.
1 Пак там.
6 Т. Герасимов, Где са били сечени тетрадрах-
мите на Кавар, келтски владетел в Тракия, ИАИ, XXII, 1959,
стр. 112 сл.; Th. Gerassimov, The Alexandrine Te-
tradrachms of Cabyle in Thrace, Centerial Volume of the
American Numismatic Society, New York, 1958.
« И. Б. Б p а ш и н с к и й, Экономические связы Синопы
в IV II вв. до н. э., Античний юрод, Москва, 1963, стр. 139.
Има ли „калъпест тип“ неолитни брадви
Петър Дешев
Първото земеделско-скотовъдно население у
нас през неолита си е служело с оръдия от
камък, конто приличат на обущарски калъп
(Schuhleistenkeil)1 и се наричат калъпести брадви.
В същност това са теслообразни каменни оръдия:
мотички, тесли, палешници и длета копачи. Имат
правоъгълна, трапецевидна или триъгълна форма.
Вътрешните им страни са плоско згладени с
цел да се привържат към дървената дръжка.
Режещата част е косо (отвътре навън) заострена,
а противоположният край стеснен и притъпен.
Техният надлъжен разрез е несиметрично кли-
новиден, а напречният — полукръгъл (обр 1а—в).2
Те се срещат най-често в открити селища.3
1	Р. Попов, Могилата Девебарган, ГНМ, V, 1922—
1925, стр. 76.
2	П. Д е т е в, Опит за различаване на неолитните
брадви от длета, теслите, мотиките и палешниците, ГНМП,
IV, 1960, стр. 65—73.
3	Г. Ил. Георгиев, За някои оръдия за производ-
ство от неолита и енеолита в България, ИЧД, 1958, стр.376.
43
Каменна оръдия: а) калъпест тип палешник от с. Чепеларе. Смолянски окръг; б) ка-
лъпест тип тесла от Дончоеа могила при с. Биково. Сливенско; в) калъпест тип
длето копач от Банята при с. Капитан Димитриево, Пазарджишко, и г) длето клин
от Чуктатарска могила при с. Падарево, Сливенско.
Outils de pierre; a) type de moule de soc du vill. Cepelare, arr. de Plovdiv; 6) type de
moule herminette de Doncova Moghila pres du vill. Bilkovo, arr. de Sliven ; в) type de
moule ciseau-pioche de Banja pres du vill. Kapitandimitrievo, arr. de Pazardzik, et
г) burin-pointe de Cuktatarska moghila pres de Paderevo, arr. de Sliven
44
Каменни оръдия: а) раннонеолитен тип брадва от с. Ръжево, Пловдивско : б) среднонеолитен
тип брадва от с. Свобода, Старозагорско, и в, г) къснонеолитен тип брадва от с. Биково,
Сливенско /\ Outils de pierre ; a) type de hache — des premiers temps du Neolithique du vill. Razevo,
arr. de Plovdiv : 6) type hache du Neolithique moyen de Svoboda, arr. Stara Zagora et в. г) hache du
Neolithique tardif de Bikovo, arr. de Sliven
Обаче по-голям брой теслообразни каменни
оръдия са намерени у нас в долните Пластове
на плоските могилни селища от неолита. Съвсем
малко са познати от културните напластявания
през медната (енеолитна) и бронзовата епоха.1
Използувани са за обработката на земята, на-
права на жилища и други всекидневни нужди.
Известните досега каменни брадви имат си-
метрично клиновиден разрез по надлъжната и
кръгъл по напречната страна (Rundaxt) или
плоскоовален (Ovalbeil) (обр. 2 а—б).2 Първият
тип брадви се определи като раннонеолитни,8
а вторият като среднонеолитни.4 Към края на
средния и най-вече през късния неолит вън-
шните страни на теслообразните оръдия са за-
глаждани повече или по-малко, поради което те
загубват кълъпестата си форма, но запазват ко-
сого си острие. Формата на теслите, мотиките
и палешниците вече е трапецевидна или три-
ъгълна, а на длетата копачи — правоъгълна.
Трябва да се изтъкне и обстоятелството, че
теслите, мотиките и палешниците твърде много
си приличат по форма, но се различават по
предназначението си. С теслите и длетата ко-
пачи се обработва дървото, поради което те са
правени от по-твърди, най-вече от еруптивни
скали. Мотиките и палешниците са правени от
по-меки скали. Те не винаги се изглаждат и
изострят много добре, защото сцеплението на
почвените слоеве е по-слабо,отколкото дървесина-
та при дървото. Освен това мотиките и палешни-
ците са по-дългп в сравнение с теслите и дле-
тата. Техните размери се определят и стоят в
зависимост от предназначението. И действително
за обработване на земята са необходими по-
удължени оръдия, които могат да проникват по-
дълбоко в почвата при оране или копане. Те
имат надлъжен разрез, несиметрично клино-
виден, а напречен квадратен или правоъгълен.5
Въз основа на тези белези може да се за-
ключи, че косото изостряне е характерен белег
на неолитните теслообразни оръдия. Те са слу-
жели за дялане или кълцане. Дръжките, към
които са прикрепвани, са поставени перпенди-
кулярно на плоскостта на острието, така, както
при съвременните тесли и мотики. При кръго-
1	Р. П о п о в, цит. съч., стр. 79 ; Г. И л. Г е о р г и е в,
цит. съч., стр. 376, обр. 8.
2	Р. Попов, цит. съч., стр. 77, обр. 130: Г. И л.
Георгиев, цит. съч., обр. 8 и 92, 3-
3	П. Дет ев. цит. съч., стр. 63, обр. 5; Б л. Бога-
евский, История техники,!, 1956, стр. 246,обр. 143—145
4	П. Дет ев, цит. съч., стр. 65, обр. 8.
5	Пак там, стр. 68. обр. 10. стр. 69, обр. 116, и
стр. 71, обр. 13.
' 45
Каменки оръдия: а, б) реконструкция, е) мотика и г) къснонеолитен тип брадеа
от с. Биково, Сливенско /\ Outils de pierre; а, б) reconstitution, в) pioche et г) hache
type du Neolithique tardif de Bikovo, arr. de Sliven
boto замахване (обр. За) или дялане на дървото
с тесли или длета копачи и копане на земята с
мотика или оране с кука рало (соха) са запа-
зени драскотини, следи от по-продължителна
употреба. Драскотините са разположени перпен-
дикулярно на ръба на острието (обр. 3 и 4).1
При това съпротивление, което оказват части-
ците, откъм вътрешната страна са получени по-
дълги драскотини.
Към средне- и къснонеолитните каменни
оръдия спадат още брадвите и длетата копачи,
конто нямат калъпеста форма, както тесло-
образните оръдия. Брадвите са изострени от
двете по-широки страни, поради което надлъж-
ният им разрез е симетрично клиновиден, а на-
пречният — кръгъл, плоскоовален или квадратен.2
Раннонеолитните (Rundaxt) и среднонеолитните
(Ovalbeil) се срещат заедно с калъпестия тип3
каменни оръдия.
1	С. А. Семенов, Первобытная техника. МИА
СССР, 57, 1957, стр 168, обр. 61g и 4.
2	П. Д е т е в, цит. съч., стр. 65, обр. 8 и 9.
3	Р. Попов, Предисторически изследвания във Вра-
чанското поле, ИАИ, II, 1924, стр. 126, обр. 416.
46
Явно значителният напредък и усъвършен-
ствуване на техниката са се отразили при на-
правата на каменните оръдия и по-специално
върху формата на брадвите. През ранния неолит
за брадви са използувани речни, заоблени валу-
тъци със симетрично клиновидно изгладени
остриета. Върху широките страни на брадвите
през средния неолит се изглаждат плоско по-
мадки или по-големи повърхности, а през късния
неолит четирите страни (обр. 2b).1 Иначе, гле-
дани от широките им страни, раннонеолитните
брадви имат двойно конусовидна, а средне-и
къснонеолитните брадви — трапецевидна или
триъгълна форма. На пръв поглед тялото на
последните два вида брадви не се различава от
това на средно- и къснонеолитните тесли, мотики
и палешници, но при внимателно разглеждане на
начина на изостряне се установява, че тесло-
образните оръдия имат косо изострено, а брад-
вите симетрично клиновидно острие.
От казаното дотук се вижда, че брадвите
нямат калъпеста форма, както това бе въз-
прието досега в нашата археологическа литера-
тура. Такава форма имат само косо изострените
теслообразни оръдия през ранния и средния
неолит.
Разликата между теслообразните каменни
оръдия и брадвите може да се види не само
по формата, но и по тяхното функционално
предназначение. Посоката на драскотините,
конто личат вьрху страничните плоскости над
острието на брадвите, са разположени косо, а
не перпендикулярно, както при теслообразните
оръдия. Това се дължи на факта, че плоско-
стите на острието на брадвите са в една и съща
посока с дръжката, към която те са прикрепени.
При кръговото замахване (обр. 3 б) и работа с
брадвата ударът идва отгоре и се предава на-
долу (обр. Зг),2 а драскотините на острието са
получени отделу и в диагонална посока се из-
дигат нагоре към външния тесен край.
Изключение от теслообразните оръдия и
брадвите правят само длетата клинове. Гледани
откъм широката страна, те имат правоъгълна
форма. Ширината и дебелината им в горния
и долния им край е еднаква. Надлъжният раз-
рез е симетрично клиновиден, както у брадвите,
а напречният — квадратен или правоъгълен
(обр. 1г). Те са използувани за разцепване на
дървен материал. Посоката на драскотините на
страничните плоскости, получени от по-твърди
предмета по време на тяхната употреба, зависи
Кремтна лютика от Ясътепе в Пловдив. Долу
4	острието с драски
Pioche de silex de Yastepe a Plovdiv. En bas, la
pointe avec des st lies
до голяма степей и от наклона, под който удря
или набива длетото клин в дървото.
От разгледаните по-горе видове каменни
оръдия става ясно, че не съшествува калъпест
тип каменни брадви, и понятието, което досега
се дава, е неправилно.
1 П. Дет ев, цит. съч., стр. 65, обр. 5, стр. 61, обр. 3,
и стр. 65, обр. 8 и 9.
С. А. Семенов, цит. съч., стр. 153, обр. 6(>„
47
Научна сесия в Преслав, посветена на 1100-годишнината
на славя нската писменост и култура
Но инициатива на общественосттг от Преслав Окръж-
ният народен съвет в Коларовград и Градският народен
съвет в Преслав съвместно с Българската академия на нау-
ките организираха на 26 и 27 май т. г. в салона на чнта-
лише „Развитие" в Преслав тържествена научна сесия,
посветена на 1100-годншнината на славянската писменост
и култура. На сесията присъствуваха първият секретар на
Окръжния комитет на БКП в Коларовград др. Иван Дра-
гоев, председателят на Окръжния народен съвет в Кола-
ровград др. Тодор Янкулов, секретарят на Градския ко-
митет на БКП в Преслав др. Николай Панайотов, предсе-
дателят на Градския народен съвет в Преслав др. Жечко
Калев, пом.-председателят на БАН др. Илия Василев, науч-
ният секретар на БАН ст. н. сътр. Стойко Божков, дирек-
торът на Археологическия институт и музей при БАН чл.-
кор. проф. Димитър П. Димитров, директорът на Института
за изобразителни изкуства при БАН и народен предста-
вител от Преслав чл.-кор. проф. Александър Обретенов,
старши научни сътрудници и научни сътрудници от Архео-
логическия институт и музей, Института за български език,
Института за изобразителни изкуства и Етнографския
институт с музей при БАН, преподаватели от Софийскня
държавен университет, музейни работници, учители, граж-
дани от Преслав, Коларовград и др. Гости на сесията
бяха и пребивавашите в нашата страна съветски учени
акад. Николай Гудзий от Москва и ст. преп. Николай
Малярчук от Киев.
След кратка литературно-музикална програма с уча-
стието на хор „Родни звуци" и артисти от Коларовград-
ския народен театър „Васил Друмев" научната сесия бе
открита от чл.-кор. проф. Д. П. Димитров. Участниците в
сесията бяха поздравени от председателя на ГНС в Пре-
слав Ж. Калев, от първня секретар на ОК на БКП в Ко-
лоровград др. Ив. Драгоев, от акад. Н. Гудзий и от ст.
преп. Н. Малярчук. Прекрасно вълнувашо приветствие под-
несоха и пионерите от Преслав.
На научната сесия бяха прочетени следните пет до-
клада: 1) акад. Кръстю Миятев (Археологически
институт и музей) — „Преслав средище на старобългар-
ската култура". Поради отсъствие на акад. Миятев до-
кладът бе прочетен от чл.-кор. Д. П. Димитров: 2) ст. н.
сътр. Вера Мавродинова (Археологически институт
и музей) — „Преслав и неговите стари ни “ ; 3) доп. П е-
тър Петров (Софийски държавен университет) — „Исто-
рически основи на Кирил и Методиевото дело"; 4) ст. н
сътр. Станчо Станчев (Археологичски институт и
музей") — „Писмените паметници от Преслав" ; 5) ст. н.
сътр. Иван Гълъбов (Институт за български език) —
„Преслав в развоя на старобългарскня книжовен езнь".
По докладите и някои въпроси на досегашните н бъде-
щите археологически разкопки в Преслав и другите старо-
български центрове, както и за популяризирането на ре-
зултатите от тези проучвания се нзказаха Ст. Дончев,
учител в Селскостопански техникум в гр. Преслав, Веселии
Геров, дългогодишен секретар на Археологического дру-
жество „Тича" в гр. Преслав, Вера Антонова, ст. уредник
в Народния музей в Коларовград, Трайко Димитров, препо-
давател в Учителския интитут в Коларовград, чл.-кор. Алек-
сандър Обретенов, народен представител от Преслав. Ни-
колай Панайотов, секретар на ГК на БКП в Преслав и др.
В своето изказване др. Николай Панайотов съобщи, че
по решение на Изпълнителния комитет на Градския на-
роден съвет в Преслав акад. Николай Гудзий е обявен за
почетен гражданин на града.
Научната сесия бе закрита от чл.-кор. Димитър П. Ди-
митров. Той отбеляза, че докладите, в едни от конто имаше
нови научни резултати, а в други бяха обобщени известии
неща, са минали много добре и са били посрещнати с
голям интерес от присъствуващите. Единодушна бе оцен-
ката, че сесията ше допринесе за подобряване на научно-
изследователската работа на терена, за разкриване колкото
може по-скоро културните ценности, останали от нашия
Велики Преслав, за да станат те достояние не само на спе-
циалистите, но и на целия народ.
По време на научната сесия в боровата гора на архео-
логическата база музей „Велики Преслав" се състоя
окръжен комсомолски събор, който бе поздравей от др. Н.
Малярчук.
Гостите на сесията имаха възможност да разгледат
разкритите старини и експозицията на музея „Велики
Преслав" при разкопките, да присъствуват на откриването
на постоянната етнографска изложба в града, да видят
историческата пиеса „Съдбоносни дни" от К. Боянов, по-
становка на самодейния театрален колектив при читалище
„Развитие", и да участвуват в голямата битова вечер, уре-
дена в ресторант „Патлейна" от ГНС и ГК на БКП в
Преслав.
Г. Джингов
Археологически проучвания в Панония
Целта на триседмичното ми пребиваване прездекември
1962 г. в Унгарската народна рапублика беше да се за-
возная с устройството на града в провинциите Долна и
Горна Панония и с укрепителната система (лимес) по те-
чението на р. Дунав през епохата на римского владичество
(1 в. до началото на V в.). Тази задача стой в тясна връзка
с аналогичната тема в научноизследователския план на Ар-
хеологическия институт и музей при БАН, а именно „Градът
през римската и ранновизантийската епоха в България".
Въпреки краткия ми престой и зимния сезон набеляза-
ната пршрама за работа беше изцяло изпълнена благода-
рение на голямата отзивчивост и организация на унгарските
колеги от Будапеша и страната.1
1 Дължа да изкажа благодарност на д-р Геревич, директор на
Археологическата научноизследователска грула при УАН в Будапеща,
д-р Баркоци, д-р И. Ердейи (АНИГ), д-р Ф. Фюлеп, директор на На-
ционалния археологически музей в Будапеща, д-р Е. Томас, д-р Е. Бо-
ниш, д-р Ш. Шопрони, д-р А. Бургер, д-р Г. Фехер (от Националнив
археологически музей), д-р Я- Г. Сил аги от Музея за изобразителни
изкуства в Будапеща, д-р Я- Силаги, директор на музея Аквинкум,
д-р Й. Фиц, директор на Окръжния музей в Секешфехервар,д-р Т. Сент-
лелеки, директор на Окръжния музей в Сомбатхей, н др.
48
Народната власт в УНР е създала рядко благоприятен
условия за успешного развитие на археологията, музей-
ного дело и запазването на паметниците па културата, как-
вито условия иикога не са съществували преди 1945 г. За
този небивал по-рано подем красноречиво говорят много-
бройните редовпи и спаситетни разкопки всяка година из
цялата страна, организирани от Археологическата научно-
изследователска трупа при Унгарската академия на науките
(бъдещия Археологически институт), Националния архео-
логически музей в Будапеша, Музея за история на Буда-
пеща и Окръжните и градски музеи в УНР. Повечето от
музейните експозиции са нови, подредени научно, естетично
и достъпно за публиката. Големи средства се отпущат за
запазването на паметниците на културата, открити при раз-
копки или известии от по-рано.
Една от основните проблеми във връзка с проучването
на материалната култура, изкуство и история на римската про-
винция Панония (Горна и Долна)е проучването на римския
лимес по бреговете на р. Дунав : установяване на местата на
колкото се може повече лагери, проучване на техния план,
устройство на защитните съоръжепия, бит и култура на
обитателите им и период на използуване. В изпълнение на
тази задача през последните години е направено доста
много от унгарскпте археолози, специалисти по римската
епоха. Били открити неизвестни по-рано лагери и бурги.
Така например по разстоянието Вишеград — Естергом,
дълго 26 км, северно от Будапеща, до 1951 г. се знаели
местата само на два лагера и шест бурга, а сега на че-
тири лагера и 19 бурга.1 Може би при бъдешите изслед-
вания ще се локализират и други непознати засега укре-
пени пунктове. Прави силно впечатление гъстото струп-
ване на лагери и бурги в посочения участък, гдето раз-
стоянието между тях възлиза на 450 м до 4 км. Този факт
се дължи на голямата уязвимост на това място. което е
било често нападано от враждебните племена на областта,
наречена у античните автори „Барбарикум", за разлика от
областта „Трансданубиум". разположена на запад от р. Дунав.
Досегашните археологически проучвания на римския
дунавски лимес в Панония са дали интересни резултати,
които могат да се обобщит накратко така.2 Най-ранните
римски лагери от I в. и началото на II в. до император
Хадриан (117 136) са изключително землени и имат от-
вътре разположени кули с правоъгълен план и заоблени
ъгли. От управление™ на Хадриан нататък крепостните
съоръжения (стени и кули) са направени от камък и бял
хоросан и кулите са отново разположени по вътрешната
страна на стената, като ъгловите кули са трапеповидни, а
междинните, в това число и кулите на портите, са право-
ъгълни. По времето на Марк Аврелий, Комод и Каракала
ъгловите кули са закръглени. Друга типична черта на ла-
терите през I- -III в. е правоъгълният план и симетрично
разположените порти по четирите страни на крепостната
стена, както и равнинният характер на околния терен.
Късноримските лагери от времето на Диоклетиан (284—
305) и особено от Константин Велики (305—337) доВален-
тиниан (364—375) имат по-рядко правоъгълен план, а най-
често неправилна форма, обоснована от особеностите на Те-
река, който обикновено е мъчно достъпно, високо място.
Поради това не винаги латерите имат четири порти, а по-
малко, понякога дори само една, обърната към достъпната
страна. При неспокойни времена някои от портите са били
зазиждани (например на Кампона, Интерциза и др.),3 за да
се намалят уязвимите места, явление, установено също така
и у нас, но от по-късна епоха, например при Абритус (Раз-
град),4 Германия (с. Сапарева баня, Кюстендилско) и другаде.
Друга важна особеност е формата и положението на
кулнте. През този период те се издават винаги навън от
крепостната стена (куртината). Ъгловите кули имат ветри-
лообразна форма, а междинните и тези на портите право-
ъгълна със слабо извита дъговидна предна част.5 Междин-
ните кули от лагерите по дунавския лимес в Панония до
голяма степей приличат на междинните кули на крепост-
ните стени на градовете и кастелите в Мизия и Тракия
през същия период, както и в съседната провинция Дакия.6
Особено усилена е била укрепителната дейност по Панон-
ския лимес по времето на Валентиниан, както изрично сви-
детелствуват няколко строителни надписа на латински език,
намерени в лагерите. В тях се споменава за изграждането
или поправянето на бурги.
Лагерите н бургите са изпълнявали своето защитно
предназначение до хунското нашествие в Панония през на-
чалото на V в. През последните години било установено
че в някои лагери животът е продължил и през Средно-
вековието след едно прекъсване от няколко века.
От десетките лагери на военни части, разположени по
десния и левия бряг на Дунав в Панония, можах да по-
сети само няколко, а именно: легера, наречен „Коитрг-Ак-
винкум" в Будапеща, Аквинкум, Улцизия Кастра и ла-
гера при Вишеград. Една значителна част от проучените
укрепления са били засипани след тяхното разкриване, така
че те бяха недостъпни за посещение и за техния план и
устройство се запознах от археологическата литература.
Още през 1932 г. при изкопните работа на железния
мост „Елизавета* на Дунав, на сегашния площад „15 март",
бил открит римският лагер, наречен условно „Контра-Ак-
винкум", създаден през I в. По времето на Диоклетиан7
или Константин Велики8 лагерът бил стеснен и получил
правоъгътна форма с дължина 86 м и ширина 84 м. Били
открити отделни части от крепостната стена и принадлежа-
щите към нея издадени навън кули. Стената е изградена
с камъни и бял харосан. Хубаво обработените облицовъчни
каменни блокове били ограбени още в далечното минало.
Ъгловите кули са ветрилообразни, а междинните кули пра-
воъгълни с полукръгло извито чело. При разкопките били
намерени разнообразии материали, между които тухли с
печати на legio II Adiutrix, чийто лагер бил в Аквинкум,
архитектурни части, релефи от камък, керамика и други
битови предмети.
Един фрагмент от крепостната стена заедно с една
кула е запазен под защитна сграда, под сегашното ниво на
града. Този обект се означава в пътеводителите за стари-
ните в Будапеща още като „Подземният музей". Той се
поддържа от Музея за история на Будапеща.
Вторият обект, който посетих, е известният в археоло-
гическата литература град Аквинкум,1' главният град на про-
винция Долна Панония. Той отстой на 10 км северно от
Будапеща, разположен недалече от десния бряг на р. Дунав.
Местного население преди римского владичество е било
илирийско-келтско племе ерависки, което е населявало тази
облает. В един надпис от времето на Филип Араб (248),
открит в Будапеща, се споменава за civitas Eraviscorum.
Римляните завзели областта в 10 г. пр. н. е. и я владели
до 406 г. (според А. Мочи) или до 409 г. (според Я- Си-
лаги), т. е. до хунското нашествие в Панония. Аквинкум е
бил откачало лагер на legio X Gemina, а след това на le-
gio II Adiutrix (от 106 г. до началото на V в.). Хадриан
признал Аквинкум за муниципиум в 124 г., а Септимий
Север го издигнал в ранг на колония в 194 г. Тук бих
желал да припомня, че нашите градове от римската епоха,
като Сердика, Ескус, Пауталия и още много други, били
признати за колонии още по времето на Траян, вследствие
на което те приели към името си думата Улпия (бащиното
име на императора).
Аквинкум се състои от военен лагер и цивилен град,
разположени на разстояние един от друг около 3 км. Во-
енният лагер и край лагерного селище (canabae) се намират
под сегашния III район на Будапеща, наречен Обуда, по-рано
малко самостоятелно градче до Будапеща. Лагерът е нмал го-
лям амфитеатър, който е много добре запазен и консервиран.
Разкопките в Обуда имат предимно спасителен характер,
понеже там непрекъснато се правят изкопи за нови сгради.
При строежа на жилищен блок преди няколко години ра-
ботниците се натъкнали на останки от жилище от II—III в.,
което веднага било проучено и спасено на самого място
под модерно изградена защитна сграда със стъклени стени.
Намерените по време на разкопките находки са грижливо
подредени в стъклени висяши витрини, прикрепени към
1 с Soproni, Der spatromische Limes zwischen Visegrad und
Esztergom, Limes Romamis-Konferenz Nitra, Братислава, 1959, стр.
131-143.
A. M 6 c s у, Pannonia, RE, IX Suppl1962, кол. 634 сл.
J	Пак там, кол. 638.
«	Т. Ivanov, Archaologische Forschungen in Abrittus, AAPh,
Studia arcliaeologica, 1963, стр. 89, обр. 4—6.
5	Неправилно някои унгарски автори наричат тази форма „под-
ковообразна Подковообразни кули има например втората крепостна
стена на Ескус при с. Гиген, Плевенско, от края на III в.
6	Г. Иванов, Археологически проучвания на кастела Ятрус,
сп. Археология, 1961, кн. 3, стр. 22.
7	L. N a g у, Az Eskit — t6ri romai erod. Pest varos ose, Буда-
пеща, 1946.
8	S. Soproni, цит. съч., стр 133 и цит. там литература.
SJ. Szilagyi, Aquincuin, Будапеща, 1956; Erforschung der
Limes-Strecke in Bereich von Aquincum, Limes-Stndien, Базел, 1959.
стр. 167 174.
49
7 Сл. Археология, кн. 4, 1963
стените на защитната сграда. Върху голяма карта, нари-
сувана на стената срещу входа, са означенп укрепленията
по Дунав, централно място между конто заема Аквинкум.
Това е един от сполуч.чиво консервиранпте и изложенп
археологически паметници в Унгария.
На северния край на крайлагерното селите, в същия
квартал Обула, на ул. „Мелфа", през 1958 1959 г. на-
учимте работници от Музея за история на Будапеша ор-
ганизирали спасителю) разкопки. за да проучат и спасят
една голяма римска градска вила от края на II и началото
на III в. Били разкрити пет помещения четири от конто
били украсени с полихромии мозаични подове, чиито ем-
блемн представляват сцени от античната митология, а оста-
налата част от композипиите разнообразии геометрически и
растителни мотиви.1 С особен финес се отличава подовага
мозайка в северното помещение (№ 1), гдетона 1 кв.см се
падат 8—9 малки кубчета, каквито се срещат много по-
рано в къщите на Помпей. Засега това е най-изящно из-
работената мозайка от римската епоха в Панония. В ембле-
мата е изобразен митът Херакъл и Дейанира. Херакъл
опъва лъка срещу кентавра Несос, който е грабнал Дейа-
нира и я пренася през реката Еуенос, сцена, добре позната
от Еврипид. В иоследното помещение се вижда епизодът
Пияният Херакъл, а в апсидата изображенията на Ерос с
грозд и тигър срещу него. Мозайката е временно покрита
с дървени стърготини и земя, докато се построй спепи-
ална защитна сграда.
Няколко поколения унгарски археологи са разкривали
останките на цивилния град Аквинкум,2 сега заздравени и
достъпни за хилядите посетители. Тяхното поддържане е
постоянна грижа на Музея за история на Будапеша. Рим-
ският град бил защитен с каменна стена, широка 1,3—1,6 м,
проучена на няколко места, конто сега са засипани с пръст.
Градът е правилно планиран, като улиците имат светов-
ните иосоки, пресичащи се под прав ъгъл. Под каменната
настилка от плочи с неправилна форма върви зидан каменей
канал и водопровод. На място са запазени каменните улуцп
върху платната на улиците, по който са текли дъждовните
и снежните води. Срещат се и криволичещи улици, конто
нарушават правилната система на инсули. Вероятно те се
отнасят към един ранен период от живота на града. Между
разкопаните сгради заслужава да се отбележат трите об-
шествени бани със съответните бански помещения, двете
сгради с мозаични подове. украсени с епизодите „Наказа-
нието на Дирке“ и „борби на палестрата “. пазарът за
месо, митреумът с двата латински посветителни надписа,
палестрата и др.
Зидан акведукт, сега запазен на север от цивилния
град, е снабдявал цивилния град и военния лагер с край-
лагерното селище с текуща вода. На около 150—200 м се-
верозападно от цивилния град се издигат развалините на
амфитеатъра за чрадското население, който е по-малък от
амфитеатъра за военнослужещите при лагера в квартал
Обуда. Непосредствен© до него се е издигал Нимфеумът,
построен в 162 г., както показва един надпис с посве-
щение.
Аквинкум е бил седалище на управителя на провинция
Долна Панония, чийто дворец се е намирал на острова в
Дунав, на който сега е корабостроителницата. Разкопките
са разкрили голям архитектурен комплекс, украсен с раз-
нообразии прекрасни стенописи и полихромии подови мо-
зайки, образци от конто могат да се видят в Музея при
разкопките.
Веред развалините на цивилния Аквинкум е построена
музейна сграда с голям лапидарий, в петте зали на която
се пазят интересни паметници, открити при разкопките на
Аквинкум. Между тях грябва да се спомене прочутият пнев-
матичен орган, запазен в оригинал, с латински надпис в ос-
новата му, който датира паметника в 228 г. В лапидария
се намират интересни официални, оброчни и надгробии па-
метници, някои с латински надписи и релефи, значителен
брой каменни саркофаги и архитектурни части.
Аквинкум е важен археологически и туристически обект
в Унгария, иосещаван от хиляди местни и чуждестранни
любители и ценители на римските старинп.
На 20 км северно от Будапеша под сегашния град
Сентендре на р Дунав се намира късноримският военен
лагер Улцизия Бастра.' Досегашните разкопки имат пре-
димно спасителен и сондажен характер. Разкрити са части
от крепостната стена и някои кули. Лагерът има право-
ъгълна форма (140X180 м). Ъгловите кули са ветрилооб-
разни, а междинните иравоъгълни със слабо извито дъго-
видно чело. По дългите страни са разположени четири кули,
а по късите страни три кули. Портите не са още открити.
Лагерът бил построен по времето на Константин Велики
и бил поправен при Констанций II, както може да се съди
по придобития епитет „Кастра Констанция1'.
При изкопни работи навън от крепостната стена не-
прекъснато се откриват каменни саркофазп, надгробии
плочи с латински надписи и разнообразии битови предмети,
конто сега се пазят в Градския музей.
Четвъртият обект от дунавския лимес на север от
Будапеша, който песетах, беше късноримският лагер в
местността „Шнбрик"1, срещу Шоломоновата кула при
средновековната унгарска столица Вишеград, открит за
пръв път през 1951 г. Лагерът е разположен на високия
ду навеки бряг (182 м). достъпен само от запад, гдето се е
намирала единствената му порта. Лагерът има неправилна
трапецевидна форма, съобразена с особеностите на терена
(114 130 м). Крепостната стена, широка 1,55 м, е напра-
вена от камъни и бял хоросан. Всичките кули се издават
навън от куртината. Досега са известии 9 кули. Ъгловите
са ветрилообразни, а междинните и тези на портата са
праноъгълни със слабо извито дъговидно чело. Разкопките
имат повечето сондажен характер. Не са открити сгради
покрай крепостната стена, какъвто е случаят и в други
лагери, като при Токод, окръг Комаром. Лагерът е про-
съществувал от времето на Константин Велики до хун-
ското нашествие в началото на V в.
Върху античните развалини е възникнало средновековно
селище, което е просъществувало от X до XII в. Тогава
била зазидана единствената порта. В 1241 1242 г. се-
лището било разрушено от татарите.
Некрополът се простира на севорозапад от лагера.
На около 200—300 м южно от лагера, покрай сегаш-
ното асфалтирано шосе Будапеша — Вишеград, била от
Крита стражева кула с интересни находки фрагментиран
латински строителен надпис от 372 г., от управлението на
Валентиниан, Валенс и Грациан, в който се говори за
заздравен бург, мраморен релеф с изображение на дунав-
ските конници, бронзов шлем, късноримска керамика и др.
Във Вишеград има богата музейна сбирка с паметници
от дворцовия комплекс.
Следващите ми пътувания из УНР бяха в античната
облает Трансданубиум, веред която се простира Балатон-
ского езеро, известно от античните автори под името
lacus Pelso. Това е облает с рядко плодородие, природни
богатства и здрав климат, кръстосапа от важни пътища.
конто са евързвали Италия със северните страни. Тук още
в I в. са се заселили италийци, конто са построили удобни
и разкошни вили с атриум или перистилен двор, с живо-
писно украсени помещения със стенописи, щукова деко-
рация и полихромии мозаични подове. Постепенно до тях
ноте икономическо положение са се издигнали хора от
местного население, както се съди по богатите погребения
с колесници под могили, както в Тракия, по останалите
паметници на материалната им култура и импортираните
предмети от Италия и някои римски провинции
Добра представа за бита, културата и изкуството в
областта около Балатонското езеро дава музейната експо-
зиция в Окръжния музей във Веспрем, направена през
1958 г.5 Чувствува се производителният характер на
областта, която е задоволявала не само своите нужди, но
е снабдявала с храна, земеделски и занаятчийски оръдия
и дунавския лимес. Витрините с находките и особено
стенописите и подовата мозайка от вилата при Балаца
(помещение № 31)6 илюстрират локалния колорит на рим
ската култура. С голяма научна убедителност са възстано-
вени няколко стени със стенописи, чиито фрагменти дълги
години са стояли в сандъци. Характерните сюжети под-
сказват предназначението на помещенията: „Червената
столова11 е украсена с натюрморта : кошница с яйца, кош-
ница с гъби, малки хлебчета, водни птици и др., ловни
сцени, плуващи делфини и пр. Стенописите от т. нар.
1	I. Wellner, Az Aquinctimi mozaikok, Будапеща, 1962,
стр. 5—38.
2	J. Sziiagyi, цит. съч.
3	L. Nagy, цит. съч., стр, 92, обр. 78.
4	S.Soproni, цит. съч. стр. 133 сл.; Romaiak VIsegradon,
Вишеград, 1961, стр. 3—24 ” Arch. Ert., 81, 1954, стр. 49—54.
5	През юни 1963 г. е започнало преустройството на експозицнята.
6	Мозайката от помещение № 20 е изложена в преддверието на
Националния археологически музей в Будапеша.
50
„Червеца столова" напомнит стеноииснте в Помпей и Хер-
куланум, чието качество е почти достигнато. Стенописите
от „Черната зала" много подхождат на таинствеността на
домашното светилище, осветлявано от мъждукащите лам-
ннчки. Възстановенн са също стенописите на пернстила
и други зали.
Живописците са употребили две техники — ал фреске
и секко. Предиолага се, че стенописите от вилата при
Балаца са дело на италийски художници.
Третият ми маршрут включваше посещение на
Окръжния музей в Секешфехервар и разкопките на вил-
иото селище при Тап-фьовенпуста, на 16 км южно от него,
гдето се търси античною селище Горзиум.1 Музеят уреж-
даше своята нова експозиция, поради това той не беше
достъпен. В замяна на това можах да разгледам много
богатия склад и лапидарпй. Тук се пазят интересни над-
гробии паметници с изображения на местною облекло и
накити през римскою владичество (т, нар. панонски тип
фибули и др.), коли и колесници и др.
В Тац-фьовенпуста са разкопани вили със сложен план
и отоплителна инсталация (хипокауст), един храм и късно-
римски некропол (от втората половина на IV в.). Разкрп-
тите сгради са много добре консервирани.
Под сегашния град Сомбатхей, разположен недалече
от унгаро-австрийската граница, лежат развалините на
римская град Савария, основан от имп. Клавдий (41 -54).
Това е вторият по старинност град в римска Панония след
Емона (дн. Любляна в Югославия). Проучванията са уста-
новили местоположенпето на града и некропола. Разгра-
ничена са два главки периода в градоустройствения план
на Савария.2 Първоначално улиците са нмали посока
север юг и изток запад (например улица № 4 и 5), а
след това югоизток—северозапад и североизток — юго-
запад. Навред е приложена системата на инсулите. Плат-
ната на улиците са постлани с масивни базалтови плочи с
многоъгълна форма. Центърът^ на Савария се е намирал
около сегашната градина „Йордани-Павлович Ищван“,
гдето са открити и запазени под покрив развалините на
една римска базилика от IV в., чийто под е украсен с
многоцветна мозайка, и храмът на Капитолийската троица,
върху който в XVIII в. бил построен епископският дворец.
При изкопните работи за двореца били открити мрамор-
ните торса на Юпитер, Минерва и Юнона, конто сега се
пазят в лапидария на Окръжния музей в Сомбатхей. Инте-
ресно е да се отбележи че художникът Дорфмайстер в
1784 г. в една от залите на партера е нарисувал сцени от
римската митология и от Рим, върху някои от конто той
е нарисувал споменатите торсове и някои латински надписи
от Савария. В епископския дворец се е помещавал пър-
вият Унгарски археологически музей, заместен в началото
на XIX в. от Унгарския национален музей в Будапеща.
Но най-значителното откритие в Савария през послед-
ните години е разкриването на Изуема в 1955 г. при из-
копни работи за разширение на една жилишна сграда.3
Разкопките са продължили до 1960 г. и веднага се е при-
стъпило към реконструкцията на храма. По време на раз-
копките били открити колиби от кирпичи и дървени пръти
(I в. и началото на II в.). В края на II в. Савария се е
разширила и из.тязла навън от първоначалните си черти.
Топаза именно е възникнал кварталът, веред който се е
издигал Изеумът.
Храмът на Изида се намира по средата на свещения
участък, заобиколен от дворове и жилищни помещения.
Надлъжната му ос е ориентирана североизток—югозапад
и съвпада с посоките на улиците от втория градоустройствен
период. Пред храма се простирали два двора, външен и
вътрешен, разделени от масивен зид. Във външния двор
се е издигала колонада от масивни монолитни колони, ви-
соки 6 м, някои от конто са намерени на самою място
в повалено положение. Запазени са също и бази. Вътреш-
ният двор представя правоъгълник с размер 54X40 м.
Непосредствено пред стъпалата на храма са запазени
основите на жертвеник (5X5,5 м), към който се отива по
странични стъпала.
Самият храм на Изида е тетрастил в коринтски стал,
чиито колони са изработени от пясъчник, а канителите от
бял мрамор. От фасадата са открити отделни части, укра-
сени с релефни изображения : Изида язди върху кучею
Сотис, в дясната ръка държи систрон, а в лявата ръка
кошница с плодове. Друг релеф представя жрец на Изида
с маска кучешката глава на Анубис, който по време на
култова церемония се е превърпал в египетския бог на
мъртвите. Освен това са открити релефни изображения
на Хирпократес (гръцкото име на египетския бог на вой-
ната Хорус, отъждествяван с Марс през римската епоха),
на Виктория и др. По средата на фасадата, между реле-
фите. е бил поставен латински надпис с посвещение на
Изида — ISIDI. AUG. SAC., от който са запазени послед-
ните три букви SAC.
Изеумът е пострадал от земетресението в 456 г. и през
\ I в. Той свидетелству ва за голямото значение на този
култ в Панония през римската епоха. Засега това е една
от представителните култови сгради в Савария.
Възстановените части са излети от бетон. Оригинал-
ните колони и бази са поставени по местата, а каменните
релефи са монтирани на съответните места на фасадата на
храма. Страпичните жилишни помещения се приспособяват
за изложбени помещения, в конто ще бъдат показани на-
ходките от разкопките на Изуема.
1 рад Сомбатхей има и хубаво подреден музей с че-
тири отдела природонаучен, археологически, етнографски
и исторически.
Последнего ми пътуване из УНР беше до гр. Печ, по-
строен върху развалините на римския град Сопиане. Ар-
хеологическите проучвания се извършват от Националния
археологически музей в Будапеща и Градския музей в
Печ. Разкрити са старохристиянски засводени гробници от
IV в., сега запазени пол специални защитам сгради, гро-
бищни църкви от късноримската епоха и др. През IX—X в.
върху античните развалини е съществувало славянско се-
лище, което навярно е дало и имею на града, което се
тълкува като славянско. В средновековните писмени извори
Печ се нарича Qiiinquae eclaesiae.'
В центъра на сегашния град е разположен Градският
музей, който притежава интересни паметници от праисто-
рическата, римската и средновековпата епоха. Експозици-
ята е една от най-старите в Унгария направена непо-
средствено след 1945 г.
Проучванията на материалната култура и изкуство в
Долна и Горна Панония са отшили доста напрел, като са
били разкопавани и проучени редица градове, вилни се-
лища, укрепителната система по течението на р. Дунав,
некрополите, изкуството и художественнте занаяти. Уста-
новени са имиортираните предмети и произведенията на
местното население. Натрупан е значителен епиграфски и
нумизматически материал, който наред с археологическите
материали хвърля светлина върху историята нт областта
през 1 — началото на V в. Всичко това е дало възможност
да се разрешат или изяснят редица основни проблеми и
теми из историята на Панония.
Накрая бих желал да се спра на някои въпроси от ор-
ганизационен характер. Цялата научноизследователска
дейност в областта на археологията се насочва и ръководн
от Главната археологическа комисия при Унгарската ака-
демия на науките (II отделение). В нея участвуват изтък-
нати археолози, историци, изкуствоведи, класически фило-
лози и консерватори на паметпиците на културата. От
своя страна тя се състои от по-малки специални комисии,
като например Комисия за разкопки (тя дава разрешение
за провеждане на редовни разкопки), Комисия за запаз-
ване на откритите при разкопки паметници, Комисия за
Корпус па античните вази, Комисия за Корпус на латин-
ските надписи, Комисия за Карта на Римската империя,
Комисия за дискусии по древността, Комисия за издател-
ската дейност по древноведение, Комисия за оценка на
археологическите издания и др. Председател на Главната
археологическа комисия е директорът на Археологическата
научноизследователска трупа при УАН д-р Л. Геревич и
секретар доц. А. Мочи.
Към Унгарската академия на науките съществуват две
дружества — Дружество за археология, история на изкуст-
вото и нумизматика и Дружество за древноведение, конто
развиват полезна научно-популяризаторска дейност.
От 1959 г. към Унгарската академия на науките е съз-
дадена Археологическа научноизследователска трупа, която
1	J е п б Hitz, Gorsium. Das Alterum, 8, 1962, стр. 155 173 ;
A. M о с z у, цит. съч. кол. 596 и цит. там литература.
2	Т. Р. В и о с z, Angaben zur Topographie von Savarla, Arch. Ert.
89, 1962, стр. 181 187.
3T. Szentteleky, A Szombathelyi Isis-szentely, Будапеща,
1960, стр. 5—33.
< Разкопките се ръководят от Ф. Фюлеи и А. Бургер от Будапеща.
51
в бъдеше ще се развие в Археологически институт. Тя се
помешава в голяма сграда в Буда, бивш средновековен
манастир с множество просторни помещения, които се
основно ремонтират и приспособяват за нуждите на АНИГ.
Групата непрекъснато попълва своя научен и технически
персонал, за да осъществи отговорните задачи които се
поставят пред нея. Тя има следните отдели: праисторически,
римски, преселение на народите, средновековен и доку-
ментален. Освен това са изградени техническо ателие с
един архитект и няколко техници и фотоателие. Тук ще се
сира накратко на отдел „Документация*, който представя
интерес и за нас, българските археолози. Една от основ-
ните задачи на отдела е да организира и изработи пълна
Археологическа карта на Унгария, като се отразят всич-
ките исторически епохи. Тя се ръководи от съответните
специалиста на всичките отдели, а практическата дейност
се осъществява от шатни и голям брой нещатни, хонору-
вани сътрудници от цялата страна. За всяка находка се
правят два еднакви фиша, като едппият се подрежда ал-
фавитно по нмето на селището, а вторият хронологически
по епохата. Технического ателие изготвя необходимиге ри-
сунки, разрези, планове и географски карта. Фотоателието
снабдява фишите със снимки. Понастоящем се работи уча-
стъкът Веспрем. Организацията на Археологическата карта
на Унгария е солидна и тя се иодпомага активно от Архео-
логическата научноизследователска трупа и от Главната
археологическа комисия при Унгарската академия на на-
уките. От картотеката на този отдел се използуват данните
за изработването на Картата на Римската империя, лист L
34 Аквинкум.
В Унгарската народна република съществува специален
отдел „Археологическа документация" към Напионалнпя
археологически музей в Будапеща, основан в 1952 г. по
силата на едно допълнение към Закон № 13 от 1949 г. за
музейного дело и паметниците на културата. Отделит се
ръководи от един научен сътрудник, подпомогнат от двама
научно-технически сътрудници, единият от които се зани-
мава с картотеката, а другият с фототеката. Този отдел дава
разреше.чията за провеждане на спасителни разкопки,
определи лицето, което може да ги извърши, и осигурява
средства било от собствения кредит, било от кредитите на
окръжните музеи в страната. Всеки ръководител на раз-
копки, който е получил разрешение за разкопки, е длъжен
до края на първото тримесечие на следната година да
иредстави кратък отчет и пълна документация за извърше-
ните разкопки — дневник, рисунки, разрези, планове,
фотоснимки и др. За всеки обект има специално до-
сие. Никой няма право да ползува изцяло или частично
резултатите от разкопките без писменото съгласие на ръ-
ководителя на проучването в продълженпе на две години,
а напоследък този срок е продължен до 5 години. Запа-
зена е пълна тайна на съдържанието на досиетата и по
този начин са избягнати възможностите за нарушаване на
авторского право. Когато спасителните разкопки прераснат
в големи редовни разкопки, разрешението за тяхното про-
веждане се дава от Главната археологическа комисия при
УАН, но след като отдел „Археологическа документация"
е потвърдил, че ръководителят на разкопките е предал от-
чета и документацията за последната кампания. Всички
консерватори на археологически обекти, които в процеса
на своята работа се нуждаят от предварителни археологи-
чески изследвания, са длъжни да уведомят отдела за това,
който от своя страна определи лицето, което ще ги из-
върши. независимо от това, че Службата за запазване на
паметниците на културата при Министерство на строежите
разполага с шатни археолози. Резултатите от тези архео-
логически изследвания се представят в съответния вид на
отдел„Археологическа документация“.
Друга основна задача на сноменатия отдел е изработ-
ването на пълна картотека на движимите и недвпжимите
паметници на културата в страната. Всеки музей е длъжен
да изврати на отдела един фиш за всеки пнвентаризиран
паметник, енабден с фотоснимка. По такъв начин се знае
какви паметници на културата притежава всеки музей или
се намират в неговия район. Такъв отдел имат малко страни
в Европа.
Грижата за запазването на паметниците на културата от
цялата страна има специална служба при Министерство на
строежите, в конто са привлечени на работа архитекти, ннже-
нери, консерватори на стенописи, мозайки, дърво и др.,
археолози, изкуствоведи и др. Службата разполага с няколко
специализирани организации в няколко пункта, като напри-
мер във Вишеград, Шонрон. Печ и др. За 1963 г. са отпус-
нати 90 милиона форинта за заздравявания. Със запазването
и поддържането на паметниците на културата на територията
на Будапеща се занимава съогветна служба към Градския
съвет на Будапеща, която има същите специалиста, как-
вито службата при Министерство на строежите.
Проучванията на античната култура в Унгарската на-
родна република се намират на голяма висота, както по-
казват многобройните изследвания, публикувани в научните
периодически издания, и монографиите, посветени на от-
делки проблеми. Също така музеите извършват голяма
научно-популяризаторска дейност чрез добре подредените
експозиции, водачп и листовки на унгарски и други езици.
Т. Иванов
Изложбата „Изкуството в българските земи от древността
до наши дни“ във Варшава
През 1958 г. бе организирана от Министерството на
иросветата и културата и Комитета за приятелство и ку.т-
турни връзки с чужбина изложба, която трябваше да пред-
стави развитието на изкуството на българските земи през
древността и Средновековието. Под името „2500 години
изкуство в българските земи" с голям успех тя бе пред-
ставена за пръв път в Швейцария (Ньошател),1 след което
последователно гостува в Италия (Рим), Франция (Париж),2
Западна Германия (Мюнхен), Германската демократична ре-
публика (Лайпциг) и Австрия (Виена). През есента на
1962 г. изложбата бе коренно преустроена и обогатена с
нови експонати, особено по отношение на археологический
дял и дяла на средновековната българска живопис.3 Освен
Археологическая и Етнографския музей със свои предмети
сега взеха дейно участие и големите археологически музеи
в страната — музеите в Пловдив, Стара Загора, Варна,
Видин, Русе и др. Бяха включени някои нови находки от най-
ранната епоха (IV хил. пр. н. е.), които разшириха значително
хронологический обхват на изложбата. Тя стана вече не „2500
години изкуство в българските земи". а „6000 години из-
куство в българските земи" или, както вече я наричат, „Из-
куството в българските земи от най-дълбока древност до
наши дни". В този разширен вид, при който разлпчните
основни периоди от развитието и изкуството в нашите
земи бяха сравнително съразмерно представени с някои
изключения. нашата изложба гостува през януари — април
1963 г. в Ленинград (Държавния ермитаж) и в Москва
1 Срв. Г. И. Георгиев, Изложба „2500 години изкуство в бъл-
гарските земи", сп. Археология, I, 1959, кн. 1—2, стр. 111 сл. В ста-
тията са дадени данни около създаването на изложбата и нейното
първо представяне в Швейцария.
3 Срв М. Чичикова, Изложбата „2500 години изкуство в
българските земи“ в Париж, сп. Археология, III, 1961, кн. 1, стр. 73 сл.
3 Тематичният план за тези два дяла бе изготвен от директора на
Археологический музеи при БАН проф. Д. П. Димитров, който, съ-
проводен от М Райчев, сътрудник в Министерството на просветата и
културата, подбра от сбирките на музеите в страната подходящите
за изложбата паметници.
52
Изглед от изложбата
Vue de [’exposition
(Пушкиновския музей), посрешната радушно и сърдечно
от съветската публика. Там за пръв път бяха представени
и части от оригиналите на нашите унпкални з.татни съкро-
впща от Вълчитрън и Панагюрище.
От Съветския "'съюз съгласно с културната конвенция
между HP България и Полската народна република излож-
бата замина за Варшава, гдето бе разиоложена в залите
на Народния музей един от най-старите и известии
музеи в Полша.
Музейного ръководство се отнесе с голямо уважение
към паметниците на изкуството на българските земи и
предостави за нуждите на изложбата нял етаж, състояш
се от осем големи зали. Това даде възможност да се раз-
положат добре нашите експонати, да се очертаят добре
основните иериоди от нашего изкуство, добре да изпъкнат
самите изложена предмети. конто получиха много простор.
Всичко това без съмнение оказа голямо влияние върху
успеха на изложбата, която действително можа да изпълни
своята задача — да запознае полската културна и научна
общественост, полските трудещи се с прекрасните творби
на българския народ и на народите и племената, живели
в източнобалканските земи преди създаването на българ-
ската държава.
Подреждането на изложбата се извърши от най-добрите
специалисти на музея и продължи при спокойна работа
само една седмица. Всеки експонат можа да заеме най-
подходящото място.
Преди откриването се състоя добре посетена прескон-
ференция, на която нредставителите на полския печат,
радио и телевизия бяха подробно информирани за същ-
ността на изложбата нейните задачи и кратка история
За откриването беше избран 24 май, един от най-скъпите
дни не само за българския народ, но и за всички славяни,
денят на солунските братя Кирил и Методий. Изложбата
беше открита от министъра на културата и изкуството
др. Тадеуш Галински. Произнесоха слова директорът на
Народния музей във Варшава проф. Станислав Лоренц и
нредставителят на Министерство™ на просветата и култу-
рата доц. В. Белков (вж. в. Отеч. фронт, бр. 5837 от
25. V. 1963 г.).
Пред входа на изложбата бяха поставени плочата на
Анаксандър и двете средновековнп плочи от Стара Загора
с изображение на лъв и грифон, а отдясно — голяма фо-
тография на Мадарския конник. Така още с нървите
стъпки в изложбата всеки имаше възможност да се за-
познае веднага с един от най-бележитите паметници на
българските земи.
Първата зала бе посветена на праисторическите и ан-
тични археологически паметници. Вляво, в четири модерни
витрини, бяха изложени най-старите паметници на из-
куството от епохата на неолита, епеолпта и бронза. Осо-
бен© иривличаха внимание новите находки от Азмашката
и Карановската селищна могила, конто добре илюстрираха
този най-стар период от развитие™ на културата в нашите
земи. Силно впечатление правеше и наскоро откритият
костен идол от с. Ловец, Старозагорско. със запазените
медни пластинки върху него.
От дясната страна бяха поставени четири вптрини с
паметниците на тракийското изкуство, на изкуството на
гръцките колонии и на паметниците от епохата на рим-
ского владичество в България. В сравнение със състоя-
нието по-рано сега тези дялове бяха чувствително разши-
рени: с оброчни плочки на Хероса, на трите нимфи, с
доста бронзови статуйки, с пзвестните вотивнн бронзови
плочки от Разград (Абритус), с наскоро откритото сребърно
съкровище от Плевенско. Над тези витрини бяха закаченп
фрески от куполното помещение на Казанлъшката гроб-
ница. Римската скулптура (надгробии плочи и каменни пор-
трети) бе разпределена между отделяйте витрини. За над-
гробните плочи бяха изработени специални поставки,
конто даваха възможност те да бъдат по-добре разглеж-
дани. В центъра на залата стояха бронзовата глава на Гор-
диан III от Никополис ад Истру м, бронзовата статуйка на
Аполон от Стара Загора и мраморната статуя на Херакъл
от с. Арчар, Видинско. Последният паметник правеше
силно впечатление и това бе отразено и в статиите, конто
бяха публикувани във връзка с изложбата. В края на за-
лата в две витрини бе поставена средновековна българска
керамика от Нови пазар, Преслав, Несебър, Търново,
както и средновековнп накпти.
Във втората сравнително малка зала имаше само две
витрини, в конто се намираха златните съкровища от Въл-
читрън и Панагюрище (част от тях в оригинала). Залата
нямаше пряко осветление. То бе изкуствено, но фиксирано
53
Изглед от изложбата
Vue de V exposition
3 Изглед от изложбата
Vue de I’exposition
така спрямо златого, че то особено пзпъкваше и задър-
жаше дълго посетителя.
Две големи зали, от конто първата бе разделена до-
пълнително, бяха посветени на българската средиовековна
живопис. В едната бяха фреските от Бачково, Бояна, Ива-
ново, Беренде заедно с макетите на Боянската църква и
Асеновата крепост. Втората зала изняло бе изпълнена с
фреските на Земенската църква заедно със съответния
макет. Ио отношение на фреските изложбата сега е до-
пълнеиа добре, и то сполучливо. Тези зали бяха едни от
54

I
I
1
Изглед от изложбата
Vue de I’exposition
най-интересните и тук посетителите се задържаха винаги
повече.
За съжаление броят на иконите от XVII -XIX в. бе
сравнително малък — 18. Те заемаха отделна зала, също
привличаха посетителите, но не можеха да дадат по-завър-
шена картина на развитието на иконописта у нас.
Етнографските материали — носии, различии домашни
съдове, битова керамика, тъкани — занълваха две зали.
В сравнение с no-ранни етапи от изложбата този раздел
в СССР и в Полша бе сравнително неголям. Практиката
показа, че това съкращаване не е било сполучливо. Много
посетители се интересуваха от българското народно твор-
чество и не .можеха да намерят отговор на редина свои
въпроси в изложените предмета.
Най-после следваше дялът на съвременната живопис и
।	графика. Броят на изложените платна (19) и съвременна
графика (12) от наши пай-изтъкнати майстори не даваше
завършена картина на основните етапи от развитието на
нашето съвременно изкуство поради това, че не бяха за-
стънени повече автори с повече произведения. И тук има
възможност изложбата да се разшири. Скулптури въобще
типсваха.
Изложбата бе посрешната с много голям интерес. За-
това говорят около 25 статин и съобщения, публикувани
,	само за около двадесетина дни.1 Авторите не само запознаваха
своите читатели със съдьржанието на изложбата, но въз-
торжено пишеха за голямото естетическо въздействие на
паметниците на българските земи. Вснчки отбелязваха
факта, че за пръв път полската общественост се зано-
•	знава по-подробно с това изкуство. Радио Варшава по-
свети пет предавания, в две от конто известният критик
Я. Осенка даде ласкави отзиви за паметниците на българ-
ското изкуство. Телевизнята, която предаде самото откри-
ване, предаде и подробен филм, направен от седмичната
филмова хроника. Части от него бяха включенн в преглед
№ 24 и прожектирани във всички кина в страната.
За пропагандирането на изложбата бяха организирани
редица срещи. Те се състояха в помещение™ на самия
музей, в Българския културен център, в Археологический
музей и другаде. На тези среши бяха поканени музейни
работници, специалиста в областта на археологията и исто-
рията на изкуството. В Българския център бе нанесен
доклад върху Несебър, повторен и пред музейните работ-
ници в Краков.
Особено интересна беше състоялата се на 5 юни среща
в музея с представители на т. нар. Клуб на младите прия-
тели на музея. Това бяха около стотина ученици от по-
следните класове на средните училища, конто бяха разве-
дени подробно из изложбата. Беседата протичаше във фор-
мата на въпроси и отговори. Цялото посещение бе запи-
сано на магннтофонна лента и впоследствие предадено за
по-голям кръг слушатели. Накрая прожектирахме филма
„Боянският майстор".
Няколко дни преди това пък един от най-популярните
и четени вестници във Варшава „Express Wieczorny" по-
кани чрез страниците на вестника свои читатели да посе-
тят изложбата. Отзовалите се на уречения ден (29 май)
голям брой посетители се оказаха хора, конто бяха вече
идвали в България и конто по повод на изложбата с въз-
торг си припомняха хубавите дни, прекарани в нашата Ро-
дина (срв. съобщението в бр. 128 от 30 май 1963 г.).
Изложбата бе сравнително кратко време във Варшава —
от 24 май до 30 юни 1963 г. — но бе извънредно добре
посетена от хиляди хора, и то не само от специалиста, но
и от много трудещи се. Всички те можаха да видят много
нови неща от културата и изкуството на българските земи.
да се запознаят още по-отблизо с културните постижения
на нашия народ, да разберат още по-добре България, страна,
която хиляди поляци ежегодно посещават.
В. Be лкое
1 Между тях от по-голям интерес са : Z. К w i е с i п s k a, Hera-
kles jakiego nie znalismy, Trybuna ludu, 144'26, V, 1963 ; L. Wielin-
s к i, Sztuka daleka i blizka, Glos pracy. 127/29, V, 1963. 1 g n. Witz,
Ikony, plakaty, rysunki, Zycie Warszawy, 139'12. VI : Freskf z Doiiny
R6z, Sztandar Allodicb. 124/25—26, V. Wielka wystawa w Muzeuin Na-
rodowytn, SIowo powszechne. 126/25 —26, V : срв. ome cn. Swiat, 24/16
VI, 1963; Zwierciadlo 24'16 VI, 1963 ; cu. Stolica. 23'9, VI, 1963 ; Zol-
nierz Wolnosci. 121'25—26, V. 1963 ; Sztandar inlodicb. 127'29, V, 1963.
55
СПИСЪК НА СЪКРАШЕНИЯТА
АА
ВСН
BSA
гнм
ГПлНМ
ГПНБМ
ГСУ ФФ
ИАИ
ИАД
ИВАД
ИИД
ИРАИК
IGRP
СЮ
CIL
OJH
СА
СбНУ
RA
RE
Archaologischer Anzeiger
Bulletin de Correspondance Hellenique
British school in Athen
Годишник на Народния музей
Годишник на Пловдивския народен музей
Годишник на Пловдивската Народна библиотека и музей
Годишник на Софийския университет — Философски факултет
Известия на Археологический институт
Известия на Археологическото дружество
Известия на Варненского археологическо дружество
Известия на Исторического дружество
Известия Русского археологического института в Константинополе — Мате-
риалы болгарских древности Абоба — Плиска
R. Cagnat, Inscriptiones graecae ad res romanas pertonentes
Corpus inscriptionum graecarum
Corpus inscriptionum latinarum
Jahreshefte des archaologischen Institute in Wien
Советская археология
Сборник за народни умотворения, наука и кннжнина
Revue archeologique
Paulv-Wissowa — Realenzyklopadie der klassischen Altenunswissenschaft
56
СЪДЪРЖАНИЕ
SOMMAIRE
Cmatnuu
Г. Фехер младши (Будапеща) — Проблеми на зана-
ятчийството през турското владичество в унгар-
ската археология .............................	1
Г. Иванов — Разкопки в кастела Ятрум през 1962 г. .	9
Материала и съобщения
Д. Стоянова-Серафимова — Разкопки на крепостта
при с. Долно Церово, Благоевградско ....	13
Я. Младенова — Новопостъпили оброчни паметници в
Археологическия музей в София............ 27
К. Жуглев и Й. Калудова — Могилни находки от
с. Садово, Асеновградско.................. 33
Д. Николов — Нови колективни находки от монети на
Парион, Тракийски Херсонес и Аполония Понтика 39
А. Балканска — Местпа имитация на гръцки амфорен
печат от Тракия................................ 42
П. Детев — Има ли „калъпест тип" неолитни брадви 43
Articles
G. Feher — L’artisanat sous la domination ottomane
dans farcheologie hongroise................... 1
T. Ivanov — Fouilles dans le castel Jatrum en 1962	9
Materiaux et communications
D- Stoyanova-Serafimova — Fouilles de la citadelle
pres du vill. Dolno-Cerovo................... 13
Y Mladenova — Nouvelles plaques votives du Musee
d’Archeologie a Sofia........................ 27
K- Juglev et J. Kaludova — Trouvailles tumulaires du
vill. Sadovo, arr. d’Asenovgrad.............. 33
D. Nikolov—Nouvelles trouvailles collectives de mon-
naies de Parion, Chersonese de Thrace et d’Apol-
lonia Pontique............................... 39
A. Balkanska — Imitation locale d’un sceau grec d’am-
phore ....................................... 42
P. Detev — Y-a-t-il des ,,moules-type“ de haches neoli-
thiques ?.................................... 43
Преглед
Г. Длсингов — Научна сесия в Преслав, посветена на
1100-годишнината на славянската писменост и
култура............................................ 48
Т. Иванов — Археологически проучвания в Панония 48
В- Белков — Изложбата „Изкуството в българските
земи от древността до наши дни" във Варшава. 52
Revue
G. Djingov—Session savante de Preslav consacrce aux
1100 ans d’existence des lettres et de la civilisa-
tion slaves....................................... 48
T. Ivanov — Recherches archeologiques en Pannonie 48
V. Velkov — L’exposition de Varsovie „L’art dans les
terres bulgares depths I’antiquitc a nos jours . , 52
8 Сп. Археология, KH. 4, 1963
57
ГОДИШНО СЪ ДЕРЖАНИЕ
SOMMAIRE DE L’ANNEE
Ctnatnttu
Articles
кн. стр.
Ангелов Б.	Средновековни бълглрски над-
писи в нашил възрожденски печат 2	20
Ангелов Б.	Из кирилемегодиевската проб-
лематика .................................... 3	42
Ангелов Д. Кврил и Методий в срелио-
вековната Гългарска	книжнипа	3	13
Берчу Д. - Неолигната култура „Хамап-
джиа“ в България............................. 1	5
Георгиева С.	Църквата в Родопската кре-
пост Целина ................................   3	17
Гълъбов Ив.	Кирило-методпевски проблеми
и българската археология и епиграфпка 2
ДуГ/чев Ив. Зараждане на иаучната мисъл
в сре шовековна България...................... 2	10
Иванов Т. — Разкопки в каснла Ятрум през
1962 г.................................?...	4	9
! Игнатов Б. — Към вьпроса за българска ар-
хтектурна школа във ввзантийския
стил .................................... ...	3	55
Кожухаров Г. Бележки кьм строителпата
история на Боянската църкв.1 ....	2	28
Маслгв Ст. — Оше веднъж за Медарскпя
конник . .	. .	...	1	7
Мил tee Ат. Осмият конгрес ич БК11 и
задачите иа бъ.парскага археология	1	1
Милчев Ат. Кприл и Методий в древно-
руската книжнипа и изкуство ....	2	16
Милчев Ат. Р шносредиовековпи бьлгарски
накити и кръстове енколпиони в Се-
верозапздна България.......................... 3	22
Михаилов Ст. — Разкопки на градшцето при
с. Стърмен .	   3	5
Миятев Кр. Няколко нови данни и мисли
за историята на Боянската	църква . .	2	23
Снегаров Ив. Къде се о на.мирал сречио-
вековнияг град Главипица ..................... 3	1
Станчев Ст. - 1100 години славянски нис-
меност .  .................................... 2	1
Станчев Ст. Б1лгария и славянската нис-
меност в IX век .......	2	3
Станчев Ст. Писмеипи паметници от
Преслав...................................... .3	37
Фехер Г. младшн (Буиапеща) - Проблеми
на занаятчийството през турското вла-
дичество в унгарската археология	I	1
Angelov, В. Inscriptions medievales bulgares
dans nos publications de la Renaissance
Angehj, B.— Les probKmes Siuleves par
i’oeuvre de Cyrille et Methode . . .
Angelov, D. — Cyrille et MHho le dans la li-
tter.iture inedi 'vale bttlgare .	. .
Berciu, D. - La civilisation noelithiquc ,,Ha-
mangia" de Bulgarie............................
Georgieva, S. L’ -glise de la forteresse Ce-
pina dans les Rhodipes .........................
t talahoa, [. L’oeiivre de Cyrille et Methode
et I’archrologie et I’epigraphie bulgare
Duicev, I. — Genese de la pensee scientifique
en Buij arie an Moyen Age ....
Ivanov, T. — Fondles dans la castel Jatrum
en 1962 .......................................
Ignatov, B. L’ccole d’architecture bulgare
dans le style byzantin.........................
Kojuharov, G. Notes sur 1’histoire de la
construction de I’eglise de Boiana . .
Maslev, At. Nouvelles donne'= sur le ca-
valier de Madara .	.	............
Milcev. St. Le hnitiime Congres du Parti
communism bulgare et les taches de
I’archeologie bulgare..........................
Milcev, At. — Cyrille et M'thode dans la li-
tteratnre et les arts antiques nisses .
Milcev, At. - Painres et croix — encolpions
du bas-Moyen Age de la Bulgarie du
Nord...........................................
Mihailov, S. — Fouilles de la citadelle pres
de Stftrmen .	. .
Mijatev, K. — .'louvellcs donnees et conside-
ration: sur Lhistoire de I’eglise de
Boiana.........................................
Snegarov, I. — A quel endroit ctait situee la
ville medievale de Glavnica....................
Stancev, S. 1 100 Ans de lettres slaves .
Stancev, S. — la Bulgarie et les lettres slaves
an XIXs siecle.................................
Stancev, S. Monuments de Presiav ....
Belter, G. L irtisanat i. uis la domination ot-
tomane da 11 I’arch ologii hongroise .
face.	p.
2	20
3	42
3	47
1	5
3	4
2	6
2	10
4	9
3	55
2	28
1	7
1	1
2	16
22
3
2	23
3	1
2	1
2	3
37
Материали и сообщения
Антонова В. — Аулът па Омуртаг при с. Пар
Крум (проучвания 1960- -1961 г.1 . . .	2	19
Атанасова Й. Новооткрит бронзов римски
портрет във Видии . .	...	1	13
Балкански А. - Местна имитация на гръцки
амфорен печат от Тракия................... 4	42
Бръчкова М. Няколко неиздадепп фнбули
от Археологический музей в София .	71
Василев В. Проучвания върху и ги-
ята на сгаробългарскага жпвопис . . .
Владимиров Вл. Нови дапни . а римския
и:.т Искус Сердика през IV ш;; . . .	1
['став Л. Могплно погребение от халшат-
ската епоха при с. Долно Сахрапе,
Старозагорско . .	4	51
Maieriattx ei- communications
Ant uva. V. — L’' id d’Omun ig pr’s dn vil-
lage rzar ’.rum ...	......... 2
Atanasova, I. I шtrait ro lain de bronze re-
c uiiment >itvi it a Vidin ...	1
Bal' tska, A. ' i- locak d’un sceau
grec d’amrl	. . I
Brurkm a /И.	< )iielqn s 'ibide '-dit 
du 1ч u, >1 /чон a Si
 ’	sur la
t ] -ЧГ	bidg.ire .....	2
Vhi'imiri1’. i ell< do'11 s nr
x. 1  romaii i' ч	IV
sk .................................... 1
Getov, I.. tn h i tu n lir d  Г'
poque de Ii ilsi it in vilhig- Dolno-Sa-
hrane Staia-Zagora .................... 1
49
13
71
41
51
58
Летев П. Има ли „калъпест тип" неолитнп
брадвп..............................  4
Джингов Г. — Църквата в „Хърцовец” край
Велики Преслав....................... 3
Димитров Стр. и Б. Недков - Наднпсът
на моста при Свиленград . .	.	1
Димитров Д. И а. — Ранновиаантийско стат-
но съкровище от Варна................ 2
Димитрова Ал. - Мраморна i шва на По-
лифем от Софийско .....	...	2
Дякону П. Неизвестна монета на I -орги
Гертер .................................... 1
Жуглев К. и Й. Калу >ова Могилни нахо-
дки от с. С. \сеновградско . I
Манова Ек. — Разкопки на сречновековната
църква в Кърджалн.........................
Младенова Д. Новопостъпгчп оброчни иа-
метници в Арх ологичес’ия музей н
София .	.	...	... I
Морфова Зл. Римски тухли и керемиди
печати от Северна България .	1
Мънзова Л. Ключалки г i касеткн иг рим-
ската епоха в "рхеогпгическия м\зей
С.пфия............... .	.	.	...
Нико 'ова Я. и Н. Ангел <в Средновековен
квартал на хълмя '' пша кре ост във
г .	I
Николов Д. Нс о а колективнн находки от
монет., ла Парион, Трак1 Иски Хере-нес
г Анол »Н|>| Цонтпк • . . , .	. .	1
Овчаров Д. Енеолнюн i креп юл до 1н-
ляк, Търговищко............................ 1
Панайотова Д. — Три iкони от Църковиия
музей в София ...	1
Пнес Л. и М. Чаинки . — Българо-полски
разкопки в Нове upt I960 и 1961 г.
Рабонов 3.	1 средновекоини паметинка
от Пернишьо......................
Стоянова-t графи нова Д. - Разкопки на
крепостта при с. До ню Церово, Бла-
гоевгра.чско............................ 4
/опте Г. За обработката на кост в сред-
иовековна България ....	3
Цончев U. Старинитг в зечлището на
с. Цар mo, 11.. >ьднвско . .	1
Чангова Н. Проучвания на крепостта
Перши .................................. 3
43
73
46
35
69
41
33
75
27
27
17
34
39
53
43
59
57
13
83
25
Detev, P. Y-a-t'il des „moules-type” de La-
ches neolithiqites ?	.............. 4
Djingov, G. - L’eglise de „Harcovcc” pres de
Preslav La Grande......................... 3
Dimitrov, S., Nedkov B. — Une inscription
du pont des environs de Svilengrad .	1
Dimitrov, D. I. Tresor en or de Varna des de-
buts de 1’epoque byzantine ....	2
Dimitrova, A. — Tcte de marbre de Poly-
pheme de la region de Sofia............... 2
Din опа, P. Monnaie inedite de Georges
Terter.................................... 1
Juglev. K. Raludova, Y. Trouvailles tuniula-
ires du village Sadovo, arr. d’Assenovgrad 4
Manova, E. - Fouilles de l’eglise medievale
de Kardjali............................ .	3
Mladenova, Y. Nouvelles plaques votives
du Musee d’archeologie a Sofia ...	4
Morfova, Z. — Briqnes et tuiles romaines a
estampilles de la Bulgarie du Nord .	1
Manzova, L. - Serrures de cassettes de I’epo-
que romaine du Musee d’arclieologie de
Sofia..................................... ]
S'ikolova, Y., Angelov N, Quartier medieval
stir la colline Momina Krepost, Tarnovo 1
Nikolov, D. Nouvelles trouvailles collectives
de inonnaies de Parion, Chersonese de
Thrace et d’Apollonia Pontique ....	1
Ovcarov, D. — Necropole de 1’Eneolithique
des environs du village Liliak, arr. de
Targoviste................................ 1
Pana'iotova, D. — Trois icones du Musee d’art
religieux de Sofia........................ 1
Pres, /., Cicikova M. — Fouilles polono-bul-
gares de Novae en	J960 et 1961 ...	2
Radonov, Z. - Deux monuments du Moyen
Age de la region de Pernik................ 2
Stoyanova-Serafimova, D. — Fouilles de la ci-
tadelle pres dn village Dolno-Cerovo .	4
1'otev, T. Le travail sur os en Bulgarie me-
dievale................................... 3
Coniev, D. — Les antiquites des terres du vil-
lage Carapovo, arr. Plovdiv..................... 1
Caagova, J. — Reclierches sur la forteresse
Pernik .	..................... 3
65
43
73
46
35
69
41
33
75
27
27
17
34
39
53
43
59
57
13
83
25
65
Кратики и рецензии
Critiques
Гер-самов Г. Ст. Маслев. По някои въп-
росп относно Ма дарскня конник, си.
Археология. IV, 196’2, ки. 1, сгр. 12 -16.	1
Герасимов Т. 1 . Н. Lon ;uet, Introduktion
i la numisinatique byzantine, London,
i X . стр. 158 XXIV .......................... 2
Герасимов Г. В. Б.1 Искусство Византии
в собраны госуд ||,етвенного Эрмитажа,
Лспннгр,  19. О, 27 стр ' ПОтаблшш 2
/ орбанов П. Съвет. научпо-нонулярнн
кино и герц ио исюрия на дреВНО-
. рьцкото изкуство, отпечатан)! през
1461 1962 г.‘	I
Ci анчев Ст. М. 11. тамонов, История
' । ip, . Ьчнпн’рад, 1°б2 г. . . .	3
Gerasimov, Г., Masslev, St. — Sur certains
problimes portant sur le cavalier de Ma-
57	dara, Revue d’arclieologie Ап IV, 1962,
fascl, p. 12—16...........................
Gerasimov, T. — Dr. H. Longuet Introduc-
78	tion a la nuinismatiqiie byzantine, Lon-
don, 1961, p. 158........................................
Gerasimov, Г. V. Bank, L’art byzantin dans
79	les collections de I’Ermitage, Leningrad,
1960, p. 27 4-110 tab.....................
Gorbunov, P. — Livres et revues sovietiques
de popularisation scientifique sur 1’hi-
60	stoire de l’art de la Grece ancienne
1961 — 1962 ...........................
93 Stancev, S. Atamonov, M. 1 Istorija Hazar,
Leningrad, 1962	...................
1	57
2	78
2	79
1	60
3	93
Преглед
Revue
//'л tn В. I'   .'-па I i.ji inoio в б’ьл-
гарс пт- ’И <г |оевиогтта t" пни
•и Варт ва.......................... 1
Длсамбо: ’/> Тнмгт.р Цончев Мпичев 1
' /си.' । । Н. VIII еол гнческа кон-
Ф'Т и	......... 3
,'lurn '	; . Наглеuw:  i на Il.i  и
I	предстоя iдачи . .	I
Ila- • Г. ’ ।	: ecKH iipoyuMiityi в
IkliloHilv............................. 4
Velkov, V'. [.’exposition de Varsovie „L’art
dans les terres bulgares deptiis I’untiqui-
52	te a nos jours”......................
76 Djambov, C. Dimitar Concev-Mincev . . .
Djambazov, .V. VIIl-е Conference archeo-
96	logiqiii.............................
D’ingov G. Les fouilles de Plisk.i et Pres-
63	lav et les prochains objectifs .	...
l.-anov, Г. Reclierches archeologiques en
18	Pannonie.............................
4	52
1	76
3	96
1	63
1	48
59
Милчев Am. — Първи румъно-български се
минар в Букурещ....................... I	67
Станчев Ст. — Археслогическа конференция
в Берлин.................................... 1	66
Чичикова М. — Проучвания на гето-дакий-
ската култура в HP Румъния	. , . ,	I	72
Milcev. А. — Premier seminairc roumano-bul-
gare a Bucarest.............................. 1	67
Stancev, S. — Conference d’archeologie de
Berlin............................................... 1	66
Cicikova, M. — Etude sur la civilisation gete
et thrace en Roumanie  .............................. 1	72
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИД
Чл.-кор. проф. ДИМИТЪР П. ДИМИТРОВ (гл. редактор). НИКОЛАЙ ДЖАМБАЗОВ.
ТЕОФИЛ ИВАНОВ (секретар), АТ АН АС МИЛЧЕВ. СТАМЕН МИХАЙЛОВ.
СТАНЧО СТАНЧЕВ (зам. гл. редактор)
Адрес наредакцията
Археологически институт и музей при БАН, бул. Стамболийски 2, София Ц. Тел. 8-24-05 и 8-24-06
Издателство
Адрес за абоииране
на БАН, ул. Сердика 4, София Ц. Тел. 8-38-83
Технически редактор Ив. Атанасова Художествен редактор на корипата М. К ъ н е в а Коректор М. Михалкова
Дадена за набор на 16. X. 1Г63 г.	Подписана за печат на 29. XI. 1963 г. Печатни коли 7,50	Излателски коли 6,02
Формат иа хартнята 59/84 8	Тираж 1000 Поръчка 1417	Отдел на книжка 0,90 л в.	Голишеи абонамеит 3 л в.
Набрана и отпечатана в печатницата на Българската академия на науките
60