% д?
МАТЕРИАЛИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ
КНИГА ПЪРВА
ОПИСЪ НА СТАРИНИТЪ
ПО ТЕЧЕНИЕТО НА РЪКА
РУСЕНСКИ ЛОМЪ
отъ
* г	КАРЛЪ ШКОРПИЛЪ
ИЗДАВА КОМИСИЯТА ЗА СТАРИНИТЪ ПРИ НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
СОФИЯ, 1914.
ЦАРСКА ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА
да
Появяването на първата книга отъ „Материала за археоло-
гически карта на България* ми налага длъжностъта, като пред-
седатель на „Комисията за старините*, която ги издава, да кажа
неколко дума върху целите, конто преследватъ „Материалите",
както и върху самата карта. Напоследъкъ нашата научна литера-
тура се обогати съ неколко периодически издания, посветени на ар-
хеологията, конто биха могли да се сторятъ достатъчни за днеш-
ните условия. Започването на нова редица такива издания не би мо-
гло да се оправдае, ако то не се налагаше отъ специални нужда, конто
не биха могли да се удовлетворять по другъ начинъ.
България принадлежи къмъ онези страна, конто с ж още твърде
малко изследвани въ археологическо отношение, въпреки големото изо-
билие на паметници отъ различнипге епохи, особно отъ класическата.
Презъ време на турското владичество политическите и социални усло-
вия сж били такива, дето не е могло и да се мисли за едно сериозно
изучване на страната въ каквото и да било отношение. Освенъ това,
България, по своето географическо положение, се е падала твърде далечъ
отъ морская пять, конто сж следвали обикновено пжтешествениците-
археолози отъ западна Европа и конто е воделъ презъ Адриатиче-
ското и Егейско морета къмъ бреговете на Гърция и Мала-Азия. Ето
защо, въпреки необикновеното развитие на археологическите изучва-
ния презъ последните две столетия и въпреки многобройните пж-
тешествия, конто сж били предприемани за откриването на нови ма-
териала въ страните на класическата древность, България е оставила
като една съвсемъ непозната въ археологическо отношение область.
Едва въ 1868 год. френската археологически школа въ Атина бе на-
товарила своя членъ, отличная археологъ Albert Dumont, съ едно на-
учно пжтуване въ Тракия, главно въ днешна южна България и Одрин-
ския вилаетъ. Дюмонъ, конто употребилъ цели 6 месеца, за да по-
сети всички по-главни центрове на таза область, привлече пръвъ вни-
манието на учените върху извънредно интересните въ археологическо
отношение тракийски паметници, особно върху многобройните могила
и оброчни релиефи съ образа на тъй наречения тракийски конникъ. При
IV
това Дюмонъ не се ограничава само съ паметниците на класическата
епоха, конто въ негово време се считали само достойна за внимание,
но проявява много по-широки интереса и се спира както върху памет-
ницитгь на първобитната тракийска 'култура, така и върху късните
византийски паметници въ Тракия. Като резултатъ отъ това пяту-
ване Дюмонъ издава извп>стнитп> свои две студии: „Rapport sur ип
voyage archeologique еп Thrace" и „Inscriptions et monuments figures de
la Thrace". И двете тп>зи студии, които, съ многобройни и твърде ценни
добавки отъ Th. Homolle, сл{ преиздадени въ сборника на Дюмона (Me-
langes d’archeologie et d’epigraphie, Paris, 1892), образуваха дори до най-
ново вргьме главная източнинъ за изучването на тракийскитп> па-
метници.
Следъ освобождението па България създадоха се благоприятна
условия за развитието на археологическите изучвания и въ самата
страна. Още въ 1879 год. по инициативата на К. Иречека бе турната
основата на Народная музей чрезъ образуването на една малка архео-
логически сбирка къмъ Народната библиотека София. По късно една
такава сбирка, която, значително уголемена, слацествува и до днесь,
е била образувана и при Пловдивската Народна библиотека. Въ 1892
год. Народниятъ музей бе отделенъ като самостоятелно учреждение
и отъ тогава неговите сбирки бързо нарастнаха. При това музеятъ
се е грижилъ не само за събирането и нареждането на старите па-
метници, но така слицо е предприемалъ археологически разкопки и
изучвания.
Презъ 1902 год. въ София бе създадено „Българското Археологи-
ческо Дружество", което намери голема подкрепа отъ страна на офи-
циални и частни лица, и благодарение на това можа да развие една
твърде полезна и разнообразна дейность въ областьта на археоло
гията чрезъ разкопки, специални изучвания, научни издания и др. С лицо
и въ некой отъ градовете на провинцията се образуваха археологи-
чески дружества, всеко отъ които, споредъ силите и средствата си,
се старае да допринесе нещо за изучването и запазването на стари-
нните паметници въ своя районъ.
Археологическите материали се публикуваха отначало преиму-
ществено въ „Сборника за народна умотворения, наука и книжнина".
Отъ 1910 год. Българското Археологическо Дружество въ София, съ
подкрепата на Министерството на Народното Просвещение, започна
да издава своите „Известия", които, съ разнообразното си съдържа-
ние и отлична репродукции, можаха бързо да си спечелятъ съответ-
V
ното Mtbcmo не само въ нашата. но и въ чуждата научна литература.
Отъ това време „Известия на Българското Археологическо Дру-
жество", конто излизатъ въ размп>ръ до 20 коли годишно, станаха
централниятъ органъ за археологическитп изученная на България.
По такъвъ начине, благодарение на задружната дейность на На-
родная музей и на археологическитп дружества, изучването на ста-
ритгь паметници въ България доби твърде широки размгъри и малко
по-малко започва вече да се организира планомерно и да си поставя
прп>дварително ясно определени цели. Една отъ тгъзи цели бе на-
сочена и къмъ изработването на археологически карта на България, въ
конто карта да бядате представени графически добитите днесь ре-
зултати отъ археологическитгъ изучвания на страната и която на
пръвъ погледъ да показва, кои см били главните центрове на старата
култура у насъ, пргъзъ кои периоди на миналото се е развивалъ всгьки
единъ отъ тгъхъ и какво е разпределението не паметницитп отъ
разнитгъ епохи въ България. Изработването на една такава карта не
би било по силитгь само на едно лице. Както въ други страна, така
и у насъ, тази работа /це изисква усиленъ труде въ продължение може
би на десятки години и задружната дейность на всички заинтересо-
вана крмгове. Ето защо необходимо бгъ, грижата за изработването на
картата да се повери на некой отъ смществуващите у насъ научни
института, който да разполага се нужнитгъ въ случая авторитете и
средства за осмществяването на едно такова големо предприятие.
Като найподходеща по практически соображения се явяваше „Коми-
сията за старините", учредена при Народния археологически музей
пргъзъ 1911 год. Грижата за изработването на археологически карта
бгъ възложена на тази камисия по законодателенъ редъ по силата на
чл. 7 буква г отъ Закона за старинитп отъ 1911 год. Ош,е на след-
нята година въ държавния бюджете бе прпдвидене и специаленъ кре-
дите отъ 5,000 лева за тази цель, тъй че комисията можете веднага
да приступи къмъ работа.
Да се започне веднага издаването на самата карта, било по ча-
сти, било изцело, би било невъзможно, тъй като цпли области у насъ
още съвсеме не см проучени в?> археологическо отношение. Издаването
на картата само възъ основа на сегашния материале би я направило
негодна въ течение на нгъколко години. По тези причини комисията
реши да започне за сега да издава въ отделяй книжки „Материали
за археологическо карта на България". Тези материали ще съдър-
жате описанието на известии местности въ археологическо отноше-
VI
ние съ огледъ къмъ нуждите на проектираната карта. Въ техъ нгъма
да се поместить нито описания на група паметници отъ разни ме-
ста, нито изучвания на отделни паметници, а само описи на стари-
ните въ известна область, наредени по географически редъ и снабдени
съ необходимитгъ кратки свгьдгьния, колкото да може да се опргьдгьли
по-точно, на коя епоха принадлежать. Особно внимание ще се обрыца
на точна топографски снимки и карта, които да могатъ да се изпол-
зуватъ при изработването на общата карта.
Като книга първа на „ Материалам е“, комисията рети да издаде
настоящая трудъ на наигия дългогодишенъ труженикъ въ полето на
археологията, г. Карлъ Шкорпилъ, конто не само познава старинипиъ
въ България както малцина други, но е въ сящото време и отличенъ
картографъ. По тгьзи причини ние се надгъваме, че трудътъ на г.
Шкорпила ще остане като образецъ и на бмдащите изучвания отъ
този родъ.
Комисията се надева, че при изпълнението на своята трудна за-
дача ще намери съдгьйствието и подкрепата на всички просвгътени
крмгове у насъ, а особено на археологическитгъ дружества и учител-
ството. Големите научна предприятия, каквото е безспорно и изра-
ботването на археологически карта на България, см повечето дела
общенародна, отколкото на отделяй личности По техъ обикновено
се сяди и за културния напредъкъ, който е постигнала една нация.
Само ако се погледне по такъвъ начинъ на работата, възложена на
комисията за старините, можемъ да очакваме, че това трудно
предприятие ще б яде изкарано на добъръ край.
Директоръ на Народная Археологически Музей:
Д-ръ Б. Филовъ.
ОПИСЬ НА СТАРИНИТЬ ПО ТЕЧЕ-
НИЕТО НА РЪКА РУСЕНСКИ ЛОМЪ

Пор^чието на р+эката Русенски Ломъ
В тыз е д ей и е.
Описътъ на стариннтЪ въ царство България не може да даде този
богатъ резултатъ, какъвто дава въ другитЪ страни, понеже много богати
въ това отношение мънастири, църкви, градища и палати, които на други
места сл били подъ моглща охрана на държавна, духовна и феодална
власть, въ България напълно сл пропаднали, защото сл били изло-
жени на пълно разрушение отъ враговетЬ на местного население. Отъ
старините е запазено само това, което се е сметало безц^нно и, което
съ в^кове се е засипвало подъ развалини.
Само разкопките могатъ да осветлять до известна степень вели-
кого минало на страната. Министерството на Народната Просвета,
водимо отъ това, натовари археологическата комисия (въ закона за ста-
ринитЬ) да изработи „описъ на слществуващитЪ старини въ царството“,
отъ една страна, да нареди нужниятъ надзоръ за т'Ьхното запазвание, отъ
друга страна, и да системизира разкопките.
Описа на старинитЬ начеваме съ порЪчието на реката Русенски
Ломъ, подъ общо название пЛомско“.
Названието Ломъ или Ломи я е доста разпространено на Балкан
ския полуостровъ1); то произлиза, вероятно, отъ арбанаската дума „люми“
(1]итъ1) = река* 2); въ тази смисъль3) се употр'Ьбява и въ Ломско.
Ломско още въ началото на втората половина на миналото сто-
летие е било terra incognita даже въ географско отношение и пръвъ
пжтешественикътъ Ф. Каницъ4) дава по-ясенъ географски образъ за
тази страна.
9 Ломъ въ западня България (Alm us); Лом и я притокъ на р. О с ъ м ъ (подъ село
Варана, Търновска околия), Л ю м и зъ Албания и др.
2) Jirefek Dejiny naroda bulharskcho, стр. 48.
3) УпотрЪбяватъ название „ломъ — янтра“ и .от и в ат ъ на лома’ и пр.
4) Donau-Bulgarien und der Balkan. Ill стр. 296.
— 2
Колко е била известна тази местность, даже въ началото на Крим-
ската война, показва картата на прочутия картографъ Heinrich Kiepert
отъ 1853 г.: „General-Karte von der europSischen Tiirkei, nach alien vorhan-
denen original Karten und itinerarischen Hilfsmitteln", въ конто липсва и
най-важниятъ пунктъ оть срЪдновкковната география — Червенъ.
За да се види какви сж били географскитЬ познания за тази страна
по-рано, ще приведемь за примЪръ само сл-Ьдното :
1. Marsigli: „Description du Danube depuis la montagne de Kalenberg
en Autriche, jusqu’au confluent de la riviere Jantra dans la Bulgarie“ отъ
1744 г. (Sect. XVIII. I. tab. 20), конто бЪл-Ьжи гр. Русе (Rostzig) до yc-
тието на р. Янтра (Jantra fl.), конто близо до устието си приема
отъ л'Ьва страна р. Orzunta (Русица).
2. Карта „Bulgaria et Romania" и пр. отъ XVIII ст. Въ нея
Ломско е отбележено въ Никополската область (Nicopolensis) съ
двата Лома — Черни (Caralom fl.) и Бели (Lombianco fl.); въ
цЪлата страна сж отб"ЬлЪжени само 7 села (pagi), между ткхъ с. Чер-
венъ (С erven) и до устието с. Dr imago; послЪдното е вероятно
сганцията на римския пжть край Дунава—„Trimamium“ *); гр. Русе
(като малъкъ градъ Russi) е положенъ на изтокъ отъ устието на р.
Ломъ и гр. Разградъ (Hasgrad), като село, до подножисто на Бал-
кана, вънъ отъ пор4эчието на Ломъ.
Отъ развалинитЪ и паметницитЬ, намиращи се въ тази страна, е
ясно, че тя е била винаги гжето населена, особено въ срЪднит'Ь в-Ькове.
Въ неизвестность е пропаднала тази страна съ завладяването на Бал-
канский полуостровъ отъ турцитЪ, когато центърътъ й е билъ прЪнесенъ
отъ гр. Червенъ въ гр. Русе. Отъ тогава главните пжтища въ източната
половина на скверна България само сж се допирали до Ломско (отъ
гр. Русе презъ Разградъ за Варна, Шуменъ и Ески Джумая), или сж
вървЪли край него (огъ Русе за Търново по р. Янтра и презъ Тузлукъ
отъ Османъ Пазаръ въ Търново); затова много малко сведения сжще-
ствуватъ за тази страна отъ пжтешественици въ турско време.
Заобиколихъ Ломско презъ 1887 г. и 1892 г., а презъ 1912 г. — като
пратеникъ на археологическата комисия въ София за съставяне описъ
на старините. При всичкото ми старание да бжде пъленъ този описъ, не е
възможно да нема празднини въ него (особено въ отдела „Селища"),
>) Абоба-Плиска. ИзвЪспя русскаго археологическаго института въ Константи-
нополе. Томъ X стр. 458.
— 3 —
които съ врФме могатъ да се допълнятъ. За по-ясенъ прЪгледъ раз-
прЪд1лямъ старинитЪ на слЪднитФ групи:
I.	Крепости.
II.	Селища: А. пръдисторични, Б. исторични.
111.	Водопроводи.
IV.	Рудници — камъноломи.
V.	Пристанища и пжтища.
VI.	Изкуствени издлъбнатини въ скалитФ.
VII.	Постройки.
VIII.	Гробища.
IX.	Могили.
На края прибавямъ азбученъ показателъ.
Географски прЪгледъ.
ПорЪчието на Русенския Ломъ завзима една часть отъ крайду
навската равнина между 43°44'—44°40' (източно отъ Ферро) и не слиза
по на югъ подъ 43°10'; отъ Балкана е отделено съ мЪстностьта Тузлукъ.
Ломско е най-широко въ южната си часть (до 80 км.) и се сгЬснява
въ сЬверо-западната си насока между ДелиорманскитЪ възвишения и
западнитФ водораздЪлни височини; на югъ образува три издатки:
а) ГорскосФновска — на изворнитЪ мЪста на р. Шипа Ломъ, б) Ара-
бларска — на Черни Ломъ и в)Карагьозка — на БЪли Ломъ.
Теренътъ има видъ на хълмести рътлини, върху които нарЪдко
стърчатъ по-високи върхове ; той е разбрЪзденъ съ долинит-Ь на р. Ломъ
и притоцитЪ й. СрЪднитЪ и долнитЪ части отъ долинитЬ на двЪтЪ
главни рФки (Черни и БЪли Ломъ) и долнитЪ течения на нЪкои при-
тоци (Шипа Ломъ, Малки Ломъ, Торлашка рЪка) иматъ особенъ ха-
рактеръ на тЬсни, скалисти и извити тЬснини, които напомватъ доли-
нитФ „Canon* въ Америка.
Като граница на Ломско служатъ вододЪлнитЪ възвишения: на за-
падъ — тия на р. Янтра, на югъ — на Буюкъ-Дере (ГолЪма рЪка), на из-
токъ — на рФкитФ Враня и Провадийска рФка, (Камъница или Канара
дере), а на сФверъ — на сухитЬ Делиормански долове.
ГлавнитЪ рЪки сж: Черни и БЪлиЛомъи главнитЬ имъ при-
тоци: Шипа Ломъ и Малки Ломъ.
1.	Източниятъ водораздЪлъ (р. Враня и Провадийска рЪка)
се отдЬля отъ западния край на ПрЪславската Планина до с. Турхан-
1*
— 4 —
ларъ (Кая-башъ), върви по Текенските височини (518 м.) надъ
с. Казана-теке, конто господствуватъ на западъ надъ Ескиджумайското
поле до с. Акъ-Мехмеди, по КелнюренскитФ височини (430 м.)
завива къмъ западъ и задъ станцията Дралфа прЪсича жел'Ьзната линия
по Буюкъ-еникьойската (с. Г. Ново село) седловина (300 м.) и
пр^минава по Кьосе-кьойската височина (370 м.) и надъ с. Сазлл
извива на изтокъ и върви въ една крива линия по СейдолскитЬ
(437 м.), ШекеренскитЪ (290) и На счи-кьойск ите (398 м.) ви-
сочини; надъ с. Муратларъ завива къмъ сЪверъ по Бурханлар-
ските височини (488 м.) и презъ Суджаската седловина (369 м)
се изкачва на Делиорманските височини (515 м.) до с. Ново
Олуклу.
2.	С'Ьверниятъ водоразд'Ьлъ (р. Ломъ и Делиорманските сухи
долове) върви по Делиорманските височини, конто резко сл озна-
чени съ жел'Ьзоплтната линия отъ с. Ново Олуклу до станцията Ветово и
вървятъ успоредно съ течението на Фъндъкли-дере и р. Бели Ломъ
до гр. Руссе.
Презъ с. Ново Олуклу възвишенията завиватъ на с'Ьверъ до Аши
кларската станция, надъ разклонената Софуларска долина, и отъ тамъвъ едно
направление до Разградската станция (височината имъ достига до 415 м.);
отъ послЪдната, височинитЪ извиватъ къмъ сЪверъ надъ Зинджирли —
Куюджукска долина, като се снишаватъ постепенно до Ветовската стан-
ция (248 м.); отъ посл'Ьдната водоразд'Ьлътъ върви на югъ отъ желЪ-
зоплтната линия, стЪснява басейна на р. Ломъ и презъ ЩръкловскитЪ
могили (254 м.) завива къмъ височинигЬ надъ гр. Русе (165 м.), върху
които е разположена южната вънкашна укрЪпителна линия на Руссен-
ската крепость съ Левантъ-табия на западния й край.
3.	Западниятъ водоразд'Ьлъ (малкитЪ Дунавски притоци и
р. Янтра) се изкачва отъ самото устие на р. Ломъ (17 м.), по тЬсния
рътъ, който образува база на западното укрепление на Русе (между
р. Дунавъ и долното течение на р. Ломъ); този водораздЪлъ пакъ
е резко означенъ съ желЪзоплтната линия Руссе—Гор.-Ореховица до
височинитЪ надъ с. Горна-Мънастирица съ лична могила Сиври Тепе
(310 м.); при с. ДвЪ-Могили този водоразд'Ьлъ постоянно се изкачва до
300 м., отъ което место запазва почти еднаква височина.
Отъ Сиври Тепе се почва водоразделътъ на Янтра; той върви по
Бешбунарските височини до в. Бостанъ-тарл а (325м.),извива презъ
с. Ердуванлий къмъ в. Големата гора (360 м.) и презъ Окчилар-
ските височини (355 м.) върви къмъ севернитЬ Сушицки височини
- 5
(338 м.), и прЪзъ седловината между изворитЪ на р. Шипа Ломъ и р.
Кортенъ (притокъ на р. Янтра) извива по южнитЪ Сушицки височини
(380 м.)> върху конто се почва южниятъ водоразд'Ьлъ. Западниятъ водо-
разд’Ьлъ, като висока гориста стЬна, господствува надъ Янтренското поле,
надъ дЪсния брЪгъ на р. Янтра (отъ с. Драганово до гр. БЪла).
4.	Южниятъ водоразд'Ьлъ (р. Янтра съ Буюкъ-дере) се почва
въ СушицкитЪ височини и прЪзъ Кралъ-бунарската седловина
(235 м.) извива по ЮруклерскитЪ (с. Николаево) височини (396 м.)
до в. Бучинъ (434 м.); отъ тукъ по Посабинскит"Ь височини
(440 м.) завива на югоизтокъ и прЪзъ в. Турсунъ-баиръ (420 м.)
и по КонашкитЪ (460 м.) и КулфаларскитЪ (490 м.) височини до-
стига до западния клонъ на Пр-Ьславската планина. Въ западната си
часть водоразд'Ьлътъ се издига стръмно надъ полето въ завоя на р.
Янтра до с. Влашица и до долното течение на р. Буюкъ-дере, а въ
останалата часть се см-Ьсва съ ТузлушкигЬ възвишения.
Отъ водоразд'Ьлнит'Ь възвишения се отц-Ьпватъ отдЪлни групи,
конто изпълватъ пространствата между главнитЬ рЪки и гЬхнитЬ
притоци.
I.	Между Шипа Ломъ и Черни Ломъ.
1.	Отъ ЮруклерскитЪ височини се отделять Бей-върбовскитЪ
височини между р. Водица (Каяджикъ) (383 м.) съ Каяджикъ-Сърдта
(Балъкъ С.) на сЬверо-западния имъ край.
2.	Отъ ПосабинскитЪ височини на сЬверъ се отцЪпва водораздЪ-
ленъ рътъ между Поповска р-Ька и р. Водица; отъ сЬверния му край
— Дюзъ-Кюмурлукъ (470 м.) — се разклоняватъ:
а)	ОсиковскитЪ височини, разцЪпени съ р. Кайнарджа на два
клона: Каракашъ-баиръ (Карадагъ 290 м.) и Шебеле (366 м.).
б)	Юренджикски височини (390 м.) се разклоняватъ въ жгъла
на двата Лома и съ Халваджи-Ендже-кьойска рЪка (Топли Ломъ) и
Калокочъ-дере сж отдЪлени отъ съсЬднигЬ имъ групи. Въ сЬверо-за-
падния имъ край се намира личенъ в. Сиври-Тепе или Острица
(Кристеръ-Тепеси).
в)	ОпакенскитЪ височини (400 м.), на южния край, съ личенъ
в. Ченезъ-баиръ (488 м.), между р. Калокочъ и Поповската низина.
II.	Между Черни и Малки Ломъ.
Отъ Кьосекьойската височина на западъ между р. Черни Ломъ и
изворнитЬ долове на Малки Ломъ се издига височина Ашикъ-Дюзу
6 —
(489 м ), конто с служила за важна опорна точка на турцитЪ въ освобо-
дителната война. Отъ нея слиза на сЬверъ, прЪзъ в. Ойнарджа, Бах-
шишларскиятъ рътъ (с. Дриново, 342 м.), който ясвързва съ в. Па-
муклукъ (412 м.), — най-високата точка на КечилерскитЪ височини.
Зараевската седловина (340 м.) свързва послЪдната трупа съ по-
западната трупа около платото Кози-поле (до 470 м.), отъ което се
протака на западъ ЦЪровецката височина (350 м.) до стока на двата
Лома, като се снишава постъпено къмъ западъ (до 267 м.); отъ нея между
стока на Черни и БЪли Ломъ се отцЪпва Червенски рътъ (215 м.).
III.	Между Малки и БЪли Ломъ.
Отъ СейдолскитЪ водораздЬлни височини, прЪзъ Батембергската
(Къзълъ-Мурадъ) седловина, се отклоняватъ ЕзерченскитЪ височини
между двЪтЬ р^ки: на изтокъ сж ограничени съ р. Калфа-дере; тЪ се
снишаватъ отъ изтокъ (438 м.), къмъ стока на р-Ькит-Ь (278 м.). Отъ
тЬхъ се отцЪпватъ ТорлашкитЪ възвишения между Торлашка ркка
и БЪли Ломъ (отъ 379 до 263 м.).
Отъ останалигк части на водоразд!>лнитк възвишения се отц-Ьпватъ
многобройни клонове между притоцит-fc на главнитЬ рЪки въ Ломско.
1.	За Главна рЪка се смЪта Черни Ломъ (Kapa-Ломъ); това
название се запазва и отъ стока на Черни съ БЪли Ломъ до устието,
до гр. Руссе.
Черни Ломъ събира водитЬ си отъ нЪколко рЪчки, които взематъ на-
чалото си въ юго-източния жтълъ на водоразд'ЬлнитЪ възвишения и те-
катъ въ тЬсни планински долини: Къзъларска рЪка (Казаннаръ-дере),
Кючукската рЪка (Кючукъ-дере, Киртирли-дере) съ Кабденската
рЪка и Салтъкларската рЪка (р. Кеневеликъ), които се събиратъ
надъ с. Арабларъ, отъ гдЪто почва названието Черни Ломъ.
Черни Ломъ протича Поповската низина, въ която главнигЬ й
лЪви притоци сжр. Демирликъ и Поповската р Ъ к а; до с. Опака
влиза въ Опакенската тЬснина и приема отъ лЪво Калокочъ-дере;
подъ устието на послЬдната влиза въ по-широката Кацеловска долина,
въ която приема отъ лЪво Юренджикска и Каранъ-Върбов-
ската рЪки; надъ с. Острица влиза въ скалистата тЬснина, която го
придружава до устието му въ р. Дунавъ. Т-Ьснината може да се раздали
на двЪ части: горна — Червенска, до стока Черни съ БЪли Ломъ
и долна —Красенска, до устието въ Дунава; въ първата часть
приема отъ д-Ьсно р. Урумъ-бунарска подъ с. Пепелина.
— 7 —
БЪли Ломъ (Акъ-Ломъ)1) почва по сЪвсрнитЪ склонове на Сей-
долскитЪ, Шекеренскит-fe и НасчикьойскитЪ водоразд-Ьлни височини отъ
Муратларската и Мал ка - Аданската рЪки, тече въ доста широ-
ката Разградска долина до с. ДрЪновецъ; въ нея приема отъ дЪсно
Коджеджи кларска рЪка и р. Фъндъкли (Пендикли), а отъ л%во
Кованлъкъ-дере (Барутчи-де ре) до с. Борисво и Калфа-дере
(Дормишъ-дере) съ Гювендже-дере (с. Осенецъ). Подъ с. ДрЪновецъ
влиза въ тФснината, конто го придружава до стока му съ Черни Ломъ,
въ която приема отъ дЪсно Пещера-колая (отъ с. Зинджирли-
Куюджукъ) подъ с. СФново и отъ лЪво Торлашка рЪка (съ тЬснина
Долапъ-дере до устието й); съ устието на послЪдната р4>ка може да
се раздали Б-Ьлоломската тЪснина на горна — Кривненска и
долна — Нисовска.
3. Малки Ломъ (Умурски Ломъ, Своленикъ Ломъ) се начева въ
жгъла между планинската трупа Ашикъ-Дюзу и КьосекьойскигЬ висо
чини, тече прЪзъ широката Спахларска долина и подъ с. Садина влиза
въ тЪсната Омуръ-бейска долина; подъ с. Сваленикъ влиза въ живо-
писната Мънастирска тФснина, до стока й съ БЪли Ломъ подъ
с. Нисово.
f
4. ШипаЛомъ(Баниска Ломъ — Баничка Ломъ) се почва въ юго-
западния жгълъ на водораздЪлнитЪ възвишения, тече въ широката Кара-
Хасанска (с. Лозенъ) долина до с. ДрЪновецъ (Саарлари), влиза въ
тЪсна долина, която се разширява около с. Баниска и с. Чилново и се
стЬснява до стока й съ Черни Ломъ до с. Широкове. Отъ дЪсно приема
р. Водица (Каяджикъ), р. Кайнарджа (Канарка) съ Халваджи-
Енджекойската рЪка, конто образуватъ р. Топли Ломъ и Си-
нанската рЪка; отъ лЪво приема малки притоци отъ западнитЪ
водораздЪлни възвишения.
Геологически прЪгледъ* 2).
Ломско е покрито въ скверната си часть край Дунава съ дилю-
виална глина (Loess), която е много плодородна; въ нея сж били
намЪрени до гр. Разградъ остатъци на слонъ (Elephas) и добитъкъ
(Bos) и до с. Пиргосъ носорогъ (Rhinoceros tichorhinus).
9 Въ описание на пжтуването на князъ Христофоръ Збаравски отъ Сам. Твар-
довски се споменува като Арджа (Сборникъ XI. стр. 159).
2) Geologische Kartenskizze des ostlichen Balkan vou Fr. Toula (Mit Beniitzung der
Arbeiten F. v. HochsUtter, H. Sanner und der von Herm Skorpil ziir Verfiigung gestellten
Beobachtungs-Ergebnisse 1 : 300,000 (LX1II. Bd. der Denkschriften der kais. Akademie der
Wissenschaften 1896).
— 8 -
СрЪдъ глината, като островъ, се издигатъ младотерциерни Плас-
тове (pliocene) въ околностьта на гр. Русе, съ характерна мида — Congeria
subcarinata ПластоветЬ се намиратъ между с. с. Липникъ, Гагаля, Долно
Абланово, Червена Вода, Красенъ и Басарбово1).
Южната часть на Ломско се състои отъ пластоветЬ на кредната
система съ баремски и орбитолинови Пластове. Типиченъ баремъ
(etage barremien) излиза въ околностьта на гр. Разградъ; той е характе-
ризиранъ съ голЬми окаменени главоноги: Crioceras, Ancyloceras, Nautilus
и др., каквито се срЬщатъ въ южнофренскитЬ Алпи. Въ околностьта на
гр. Русе се срЬща особено развитие на варовници съ интересни ока-
менелости, Requienia и Monopleura, на които ядкитЬ (Steinkern) прили-
пать на кози рогчета. Въ долината на р. Ломъ до с. Красенъ излизать
върху тЬхъ мегки варовници и варовити п'Ьсъчници съ лещообразна
окаменелость — Orbitulina. Въ глинеститЬ Пластове на западъ отъ гр. Русе
намЪрихме между първитЬ два погранични поста малки белемнити (ок.
2 см. дълги).
Повърхностьта на орбитолиновитЬ варовници въ тЬснинитЬ край
р. Ломъ прилича на вощини, които сж се образували, види се, отъ
дЪйствието на вЬтъра (вЪтърна ерозия или дефлация); подобии явления
се срЪщатъ въ Кримъ (при Мънастиря Св. Георги до Балаклава), въ ка-
мънитЬ на египейскитЬ пустини; ерозивни образувания сж „декилиташи,*
които сж остатъкъ отъ ооличнитЬ орбитолинови варовници.
Растения (флора)-).
Растителната формация въ Ломско е степ на, както южнорускитЪ
степи; тя е покрита съ трЪви (Andropogon Ischaemum L.) и тукъ-там-fe съ
храсталаци като: драка (Paliurus aculeatus), смрадлика (Rhuns cotinus) и
др. или съ гори, прошарени съ люлекъ, гдЪто е имало стари жилища.
ПрЪзъ пролЪть повърхностьта е зелена и прошарена съ пъстри
цвЬтя съ подземни луковички или коренища като: синчецъ (Scilla) мен-
зухаръ (Crocus) сесънъ (Pulsatilla), божуръ и др.; прЪзъ л-Ьто трЪвитЬ
изсъхватъ.
Въ долинитЬ на р. Ломъ, гдЪто излизать креднитЪ варовници, се 1 2
1) Геологичсска карта на България 1:300,000. Г. Златарски.
2) J. VJcnovsky. „Flora bulgarica* Pragae (1891, 1898 I и II); за флората на Ломско
сж писали В. Т. Ковачевъ и Ив. Урумовъ въ „Трудове на природоизпитателното дру-
жество* и въ „Псриодическо Списание*.
9 —
срЪщатъ интересни растения, отъ конто нЪкои сл прЪдпазени отъ из-
паряване съ бЪлъ мъхъ (Inula, Achillea и др.).
ПрЪзъ есеньта цъвти есенниятъ мензухаръ (Crocus Paliasii М. В.),
извФстенъ въ Кримъ и Добруджа.
Животни (фауна) •).
Фауната на Ломско е още малко изслЪдвана; бозайната фауна
принадлежи къмъ сарматската область, която обхваща странигЬ, на
конто водитЪ текатъ къмъ Черно Море. ЗабЪлЪжителенъ е особенъ
видъ „слЪпо куче“ (Spalax typhus dolbrogeae G Mil) и схселътъ (Meso-
cricetus Newtoni Nehr.), който e сродственъ съ задкавказкия видъ Meso-
cricetus nigricans Brandtii и съ срфдне-и сЪверо кавказкия М. nigricans.
Отъ влЪчугитЬ се срЪщатъ нЪколко вида характерни за южна и
източна Европа, като: гущерътъ — Ablepharus pannonicus F. Az., слФ-
покътъ — Angnis fragilis var. colchica Demid., кавказската горска косте-
нурка — Testudo ibera Pall., змията-стрЪлецъ — Zamenis gemonensis Laur
var. caspius Iwan2) и др. * 2
’) В. T. Ковачевъ. „Върху бозайната фауна на България" (Годишникъ на Русен-
ската държ. м. гимназия 1905 и 1906 г.); „ВлЪчуги и земноводни". Пловдивъ 1912 г.
2) Тя е най-голЪма змия въ България съ длъжина 1,4 — 1,85 м. и се спуша като
стрЪла върху човЪка.
Опись на старинитЪ.
Въ Ломско крепостите се срещатъ само край реките. Крепостите
датиратъ отъ най-старитЬ времена до края на ср'Ьдния вЪкъ; въ турско
врЪме, съ малки изключения, повечето сж пропаднали и запустили; най-
стари крепости срЪщаме въ укрЪпленията на некой плоски могили отъ
доисторичния периодъ, които затова носатъ и название „Кале/
По положението си крепостите се намиратъ въ долинигЬ на низки
затулени места (укрЪпени плоски могили и римски станции) или на
високи недостжпни места върху скални Носове или скални ивици.
Интересни сж две или три крепости въ една местность, както
крепостите на гр. Велико Търново.1)
Крепостите сж строени отъ камененъ материялъ (редко тухленъ)
съ хоросанъ; има и само каменни огради безъ хоросанъ, които, вероятно,
сж служили като бранища (refugie) на околното население. Намиратъ
се и окопови укрепления и смЪсени — отъ части окопови и отъ части
зидени. На много места сж явни подновявания (реставрации) и поправки
въ по-нови времена.
Крепостите съ малки изключения сж почти напълно съсипани:
порти и кули личатъ само въ видъ на каменни купища въ каменни
насипи, които сж се образували отъ развалените крепостни зидове.
За жалость, и въпреки строгостьта на закона за старините и въпреки
предостатъчния естественъ строителенъ материялъ на всекжде въ Лом-
ско — много отъ развалините служатъ до днесъ за камъноломи и то
даже за държавни и общински предприятия.
Описътъ за крепостите разпределихме по поречието на реките:1 2)
1) „Планъ на старата българска столица Велико Търново“ (Известия на бълг. археол.
дружество I. 1910 стр. 121 — 146).
2) Сжшото разпр-Ьд!ление прокарахме и при слЪднитЬ старини.
— 11
А,	На Шипа Ломъ (№ 1—3).
В.	„ Черни Ломъ (№ 4—18).
С.	„ Малки Ломъ (№ 19—27).
D.	„ БЪли Ломъ (№ 28—46).
Е.	„ Общи Ломъ (№ 47—48).
А. На Шипа Ломъ.
Фиг. 1.
1.
На края на платото, на ръта между Кючукъ и Бююкъ дере въ
ЛомскитЬ възвишения, които стръмно падать къмъ стока на р^ката
Бююкъ дере съ р. Янтра, на западъ до с. Горски
— Горенъ-Трембешъ, има развалини отъ крЪпостьта
Кале Трембешко1)
(Положение и планъ фиг. 1).
Калето има видъ на една плоска могила въ поли-
гона лна форма 280 кр. дълга (въ СЗ направление)
и до 150 кр. широка; вероятно съ единъ напр-fe-
ченъ зидъ е било разделено на дв"Ь части (I и II).
ЗидовегЬ сж напълно съборени и сж били строе-
ни съ твърдъ хоросанъ; цТлото пространство е по-
еЬто съ остатъци отъ строителни материяли. Отъ
тукъ се отваря широка гледка. По придание, пор-
тата е била само една и то отъ страна на платото.
Вероятно тукъ е било станция на пжтя Маг-
cianopolis—Nicopolis, който е отб-Ьл-Ьженъ на
Tabula Peutingeriana.
2.
Отъ гребена Каракашъ баиръ (Кара-дагъ) на
ОсиковскитЬ височини, отъ източния му край, се
спуска къмъ р. Каяджикъ въ ЮИ посока единъ
клонъ, разцЬпенъ съ кжси долове надъ рЪчената рЪка; на единъ отъ
образуващитЪ се Носове, нар-Ьченъ Кале-Буруну, има развалини на
крепость
Копривешко кале.
По съобщение, напълно съборена и скрита въ гжста гора.
9 Абоба—Плиска стр 472. Атласъ Табл. CI ф. 3. в (планъ). Калето, собствено, не
принадлежи къмъ Ломско, а къмъ порЪчието на Янтра, но, като важенъ пунктъ па гра-
ницата на Ломско, го описваме тукъ.
12 —
3.
На юго-изтокъ отъ с. Баниска се събиратъ р. Коджа-гьолъ-дере
(Халваджи-^нидже дере — с. Царь АсЬнъ) и Осиковска рЪка (Канарка,
Куру-дере) и образуватъ р. Топли Ломъ.
Надъ дЪсния брЪгъ на първата, срЪщу
стока на дв-ЬтЬ рЪки, се спуска скалистъ
носъ (около 750 кр. дълъгъ въ юго-за-
падно направление), въ единъ завой на
рЪката, съ развалини на кр-Ьпость
Фиг. 2.
Кале Кайнарджа.
(фиг. 2 положение и фиг. 3 планъ).
Кр-Ьпостьта е разположена на cfc-
веро-източната половина на носа съ 350
й кр. дължина и до 65 кр. ширина. Къмъ
долината на р. Топли Ломъ1) се спуска
скалисто съ надвиснали скали; отъ про-
тивната страна се спуска стръмно.
КрЪпостенъ зидъ (А 65 кр.) е пр’Ьпр'Ьчвалъ сЪверо-източния край
на носа; прЪдъ него има широкъ ровъ (В) отъ външната страна.
Незначителни слЪди отъ крЪпостенъ зидъ се виждатъ и на юго-
западната страна на крЪпостьта (С).
Останки на порта
(D) личатъ въ сЬверо-
източния зидъ, 20 кр.
отъ сЬверния му край.
КрЪпостнитЪ зидове сж
били построени отъ го-
лЪми неправилни камъ-
ни, нареждани въ Пла-
стове (019—0'35 м.),
прослоени съ Пластове
хоросанъ (3—4 см.); хо-
Фиг. з.
росанътъ е твърдъ,
жълтъ и съ парчета ка-
мъчета. До портата личи зидъ 7 м. дебелъ (вероятно кула).
Наси-
пътъ отъ зида е до 8 м. високъ.
Подъ крЪпостьта сж многобройнитЪ извори Кайнарджа и подъ
тЬхъ воденица „Башъ-дермене*.
’) МЪстностьта тукъ се нарича Кайнарджа отъ многото извори.
- 13 —
В. На Черни Ломъ ’).
4.
Кеди-юренската часть на ЛомскитЬ ЮИ възвишения (между дЪс-
нитЪ притоци на р. Черни Ломъ — Караачъ-дере и Къзълларска р-Ька),
въ ЮИ-та си часть се протака между посл-Ьдната рЪка и долината на
Черни Ломъ, въ нейния завой срЪщу с.
Арабларъ, подъ название „Кириченъ
Баиръ“.
Южниятъ скалистъ край на този
върхъ е разц-Ьпенъ съ единъ кжсъ долъ
на двЪ части. На СЗ-та отъ тЬхъ на нла-
тото се намиратъ развалини на крепость
„Мънастиръ*'1) (положение и планъ фиг.
4 и 5).
КрЪпостьта е заградена съ окопи и
има форма на правожгълникъ 250 кр. дъ-
лъгъ и 180 кр. широкъ (западната стра-
на изкривена), на който странитЬ сж
ориентирани по св^товитЪ; горната стра-
на и часть отъ източната сж изтрити.
Окопътъ има особенъ* 2) профилъ (ab), по
въ крЪпостьта до с. Николицелъ въ Добруджа,3) съ особена пло-
щадка на вжтр'Ьшния склонъ на насипа и
съ другъ вънкашенъ насипъ по вънкаш-
ния край на рова. До СИ жгълъ на
крЪпостьта се почва зидъ съ окопъ, кой-
то въ една изкривена линия загражда едно
пространство прЪдъ източната и южната
страна на крЪпостьта (послЪдниятъ на
по-долно стжпало на платото).
Порта е имало до СИ жгълъ на
външния окопъ; прЪзъ нея е излизалъ
старъ пжть — „Гявуръ-йолу“, който по
СЗ. склонъ на Кириченъ баиръ е слизалъ въ долината на р. Черни Ломъ.
Фиг. 4.
на профила на окопа
Фиг. 5
’) КрЪпостьта на носа на платото на СИ. надъ с. Чекендипъ принадлежи къмъ
Вранско.
*) Абоба Плиека, р. 471 и 527.
-’) Абоба Плиека. РазрЪзъ окопа, Табл. CXV, 3.
3) Пакъ тамъ. Табл. СХП1 ф. 6. II.
— 14 -
По пр-Ьдание, крЪпостьта е била прЪвзета отъ турцигЬ отъ къмъ
една могила до с. Конакъ (трианг. пунктъ 455,6 м.); а по друго едно
придание, нЪколко (7) арапи отъ турската войска сж успЪли да раз-
биятъ кр-Ьпостната врата, но сж били убити и послЪ заровени въ кр-fc-
постьта на мЪстото Арапъ-мезаръ, отъ което е произлЪзло и названието
на с. Арабларъ.
На Кириченъ баиръ сж били намЪрени статуйки и плочки; въ
Разградското Окр. Управление (1887) сж се съхранявали нам-Ьрени отъ
тука: малка статуйка на Амуръ, плочка съ изображение на Херкула и
плочка съ тракийски конникъ. Отъ тукъ въ Нар. Музей подъ № 71 се
съхранява мряморна плочка (О21Х0’17 м.) съ тракийски конникъ и съ
надписъ.1)
5.
Въ планинската трупа Ашикъ-дюзу2) (между селата Сарнасъфъ,
ГолЪмо-Ново и Др-Ьново), въ СЗ. й край се издига в. Сакара,3) на
сЪверъ е поляна Метеризъ-дюзу а въ ЮИ. й край крепость.
Есалъкъ-Калеси4) (вероятно Хисарлъкъ-Калеси (положение и планъ
фиг. 6 и 7). КрЪпостьта се състои отъ дв% части: а) източната (1) има
видъ на правожгълникъ съ малко прЪчупени страни; основата му е
къмъ западъ (220 кр.) съ една, вероятно, кржгла кула (А) въ срЪдата
и по една закржглена кула (В, С) въ краищата й; южната стЬна (190 кр.)
е надъ стръмния склонъ, а сЬверо-източната (180 кр.) на платото; въ
жгъла на послЪднитЪ двЬ страни е имало висока кржгла кула (К). КрЪ-
постнигЬ зидове сж напълно съборени. МЪстото на портитЬ не личи и,
в-Ьроятно, е имало само една порта до ср^Ьдната кула въ западната
стЬна (D).
б) Западната часть (II, III) е била залЪпена до основата на източ-
ната часть и е заградена съ окопи въ видъ на неправиленъ петожгъл-
никъ, на който сЬвернитЬ двЬ сграни сж на платото, а южнитЬ надъ
стръмнината; нивото до западния й край (III) е по-низко и тукъ се обра-
зува едно мочурливо мЬсто отъ извори (Е), отъ които се е снабдявала
крЪпостьта съ вода.
Пространството на ц'Ьлата крЬпость е обърнато на ниви и на около
платото е покрито съ гора.
’) Сборникъ XI. стр. 87. № 55 и Табл. XII. фиг. 2.
-') Рус. карта Ешекъ-дюзу; Ешилъ-дюзу е зелена поляна. На платото и по запад-
нит1> склонове сж турски укр!пления.
3)	Каницъ нарича цФлата трупа Сакаръ-Тепе (Donau-Bulgarien III. стр. 296).
4)	Абоба Плиска, стр. 471
— 15 —
6.
Отъ планинската трупа Ашикъ-дюзу, отъ поляната.Метеризъ-дюзу,
Фиг. 6.
се отд'Ьлва единъ гребенъ въ сЬвероизточно направление; на гребена
на единъ продълповатъ хълмъ, се намиратъ развалини на крепость
Кале Ойнарджа 1).
(Положение и планъ фиг. 6).
Кр'Ьпостьта е до 180 кр.
дълга, а до 40 кр. широка отъ
неправилна полигонална форма;
въ западния й край, върху нея,
е била построена турска табия въ
освободителната война, съ което
кр^постьта е била почти напълно
съборена и засипана; сега служи
и като камъноломъ,
На изтокъ, подъ кр'Ьпостьта, се заб'Ьл'Ьзватъ остатъци на единъ на-
х) Абоба Пл иска стр. 471.
- 16 —
прЪченъ зидъ (А), пр%зъ гребена 80 кр. прЪдъ кр-Ьпостьта. СтаритЬ
хора помнятъ порта въ югоизточната стЬна. (В) Кр%постнитЬ стЬни сж
дебели и построени съ хоросанъ.
Въ крЪпостьта сж били намЪрени златни визант. монета (Юстиниянъ).
Отъ тукъ е широкъ изгледъ, който се закрива само на югъ и
югозападъ.
По свЪдЬния, антачнигЬ камъни, които сж се намирали въ турскитФ
гробища на югъ до с. Фюлбеллеръ, произлизатъ отъ Ойнарджа.
На Метерисъ-дюзу (окопова поляна) е имало окопи, отъ които,
споредъ едно придание, е била прЪвзета крЪпостьта.
Въ Нар. Музей подъ № 3927 се намира бронзова статуйка на
Аполона, намерена на Ойнарджа.
7.
Въ острия жгълъ между Ковачовешка р. (Ерекъ-дере) и лЪвия й
протокъ, идящи отъ в. Ченезъ
Фиг. 9.
Фиг. 8.
Ковачовешко кале1)
(Положение и планъ фиг. 8 и 9).
Формата й е трижгълникъ съ отъненъ източенъ върхъ (45 кр.);
дългата сЬвероизточна страна (370 кр.) върви паралелно съ долината
на притока и е снабдена съ двЪ кржгли жглови кули (I, II) и 6 кули
на линията, изпъкнали полукржгло навънъ (III—VIII). Западната страна
къмъ платото (195 кр,) е съ двЪ жглови кули (I, IX) и 3 кули на лини-
ята (X—XII); южнитЬ двЪ отъ посл-ЬднитЬ, близо една до друга (XI, XII,)
*) Абоба-Плиска стр. 471—472. Планъ Атласъ Табл. CI фиг. 3 а.
— 17 —
су пазили западната порта (А), която е била помежду имъ. Южната стЬна
надъ долината на р^ката (380 кр.) се чупи споредъ брЪга на долината;
въ углитЬ на чупената линия има по една полукругла (диам. на разва-
линитЬ имъ 20 кр.) на вънъ изпъкнала кула (4 на линията и двЪ
углови IX, XIII-XVII).
Кр^постни врати е имало дв-Ь: западна (А) и сЬвероизточна (В)
(между кулит'Ь IX и X). СрЪщу посл'Ьдната, пр'Ьзъ долината на притока,
има остатъци отъ старъ калдаръмъ и отъ единъ мостъ (1887 г.) (С).
Калето служи до днесъ като камъноломъ, особено за общински и
държавни здания.
КрЪпостнит'Ь постройки на лицето су били построени отъ квадри
(ок. 0,55X0,26), конто су били слагани въ правилни Пластове по длъжи-
ната си (Laufer); вутрЪшностьта на зидоветЬ е изливана отъ хоросанъ и
отъ прости камъни; хоросанътъ не е еднакъвъ и говори за приправки.
Тукъ су нам^рени надписи’); нЪкои отъ тЬхъ (неизвЪстни) су за-
зидени въ основитЪ на училището въ гр. Попово. Въ крЪпостьта е
намерена и плочка съ тракийски коникъ (0,175X018 м.) обикновенъ типъ.
In „Antike DenkmSler in Bulgarien (E. Kalinka)l 2): № 211 часть отъ
трак, коникъ въ останалата часть лъвъ напада бика, отъ долу надпись
. . . P]r[i]mus purpu[r(arius).
Въ постройката на кр'Ьпостьта су употрЪбени частни тухли съ пе-
чати (tegulae privatae):
,,Annia“ (въ негативъ)3); ,,Aucc, Mar(cia)u (обратно)4 5) въ два реда,
Au]xan(on) (обратно)б), RAELI (обратно) % Въ Народ. Музей подъ № 82
има фрагментъ на тухла съ печатъ Sarm (обратно)7).
НамЪрени су римски републикански и императорски монети, как-
то и византийски и сребърни отъ българския царъ Страшимиръ.
Положението е напълно скрито въ долината на Ковачовишката рЪка.
Тукъ е имало станция на римския путь Marcianopolis-Nicopolis,
означенъ безъ станции въ Tabula Peutingeriana8).
l) Arch.—Epfigr. Mittheil. стр. 196 № 62 Corp, inscr. Lat. Suppl. HI № 13725.
2) Kaiserliche Akademie der Wissenschaften in Wien: Schriften der Balkankomission—
Antiquarische Abteilung IV 1006.
3) Абоба-Плиска стр. 264 и 472. Атласъ. Табл. LII. 67—71 LIII 4 ф. 28 (0,ЗХ0>3 м.
деб. 5 см.).
4) Абоба-Плиска стр. 263	и	472. Атласъ.	Табл.	LII. 20 23; деб. 5,5 см.
5) Абоба-Плиска стр. 263	и	472. Атласъ.	Табл.	LII ф. 33 LIII. 4. ф. 24;	деб.	3,5 см.
6)	... 472	.	L11	ф.	37-39 LIII. 4. ф.	15.
7)	... 263	.	. LII ф. 24—32 LIII 4. ф. 18. (Antike
Denkmaler in Bulgarien E. Kalinka № 452 Sarm(izegetusae?).
8) Абоба-Плиска стр. 478.
2
18 —
8.
ЗараевскитЪ (Карахасанкьой) възвишения образуватъ надъ дЬсния
бр-Ьгъ на р. Черни Ломъ, между нейнигЬ притоци: Зараевска р. (Асма-
лъкъ-дере) и Соуджакъ-дере (Ракуца дере) дълъгъ гребенъ, нареченъ
Гол"Ьмъ (изт.) и Малъкъ Сакаръ (Калва Сакаръ) *). На СЗ му край, мо-
гилообразно възвишенъ, се намиратъ развалинит'Ь на кр'Ьпостьта
Иново-Калеси.
(Виновъ Калеси, Гол-Ьмо Кале). (Положение и планъ фиг. 10 и 11).
МЪстностьта се спуска стръмно отъ всичкитЪ страни, а само чр-Ьзъ
гребена е свързана съ тЬсна ивица (съ Малъкъ Сакаръ).
Къмъ ивицата (170 кр. I) и къмъ югозападната страна (II), надъ
долината на р. Ломъ (130 кр.), има крЪпостни зидове въ прави линии, а
Фиг. 10.
отъ другитЪ страни крЪпостниятъ
зидъ е въ видъ на счупена линия
(340 кр. III).
Фиг. 11.
Портата (А) е била до южния край на югоизточната стЬна и отъ
нея е слизалъ пжть къмъ ивицата. ЗидоветЪ и портата сж напълно съ-
борени; построени сж били отъ простъ ломенъ камъкъ и съ хоросанъ;
намЪрватъ се р^Ьдко тухли и керемиди.
Извори има въ дола, на сЪвероизтокъ — подъ Калето; единъ отъ
тЪхъ — „Кале-чушмеси“ — е подъ с-Ьверния склонъ на кр'Ьпостьта.
]) Съ единъ скаленъ блокъ ,Маджунъ-ташъ‘.
19 —
9.
Единъ дълбокъ долъ отдЪлва възвишението Сакаръ отъ no-cb-
верния гребенъ Тютюнлукъ, който е свързанъ чрЪзъ една седловина1)
съ Гол. Сакаръ. На сЬвероизточния край на Тютюнлука, нар'Ьченъ
Урумджа съртъ, се намЪрва старо селище; въ СИ-жгълъ на селището,
на единъ носъ, образуванъ отъ платото надъ стръмнитЬ склонове на
долината, на сЬверозападъ отъ гребена Тютюнлукъ се намира крЪпостьта
Урумъ-Кале.
(Положение и планъ фиг. 10 и 12).
КрЪпостьта е пазила селището. Единъ окопъ (А) се протака въ
скверно направление отъ южния склонъ на платото до кр-Ьпостьта, на
длъжина 310 кр. Окопътъ се състои отъ насипъ отъ западната страна
(къмъ селището) и отъ ровъ отъ източната страна,
безъ берма. Почти въ срЪдата на окопа (130 кр. отъ
сЬв. му край) има могилообразенъ насипъ (В); ве-
роятно тукъ е имало порта. До южния край на око-
па, отъ източната външна страна, има низка мо-
гила (С).
КрЪпостьта има неправилна форма; източната
й страна е продължение на окопа, съ ровъ отъ
вънкашната страна; южната страна (76 кр.) има два
могилообразни насипа I и 11 въ криищата, вероятно
отъ кули; западната страна (175 кр.) се издава навънъ
(18 кр.) на растояние 50 кр. отъ южния край на
крЪпостьта; въ издадената часгь, по придание, е имало
порта (D), презъ която е слизалъ пжть въ долината на
р. Черни Ломъ и къмъ чушмата на сЬверния склонъ,
подъ крЪпостьта. Отъ сЬверната страна (190 кр)
Фиг. 12.
укрЪплението има
видъ на чупена линия и е почти изтрито.
Въ доловетЬ отъ дв-ЬтЬ страни на селището има извори.
Отъ горЪописаните крепости произлизатъ, вероятно, старините въ
Нар. Музей: № 1620 (новъ 426) — бронз, медалионъ съ релиефа на
Св. Димитъръ съ надпись отъ лево и № 1739 (новъ 441) — брон-
зова плочка съ изображение на светсцъ, съ надпись надъ главата му.
1) Надъ нся има турска табия отъ освободится пата война.
2*
— 20 —
10.
Отъ Церовсшкото възвишение, между изворнигЬ долове „а Люб-
ленската и Гърчиновската рЪка се спуска на ЮЗ единъ дълъгъ гребенъ
„Съртъ-тъ" (Арманлъкъ хендеги) — между Гърчиновската рЪка (СЗ) и
дълбокия долъ Басаново (ЮИ), който го отдЪлва отъ платото» Кози поле;"
Подъ ЮЗ-тЪ му склонове е долътъ „Мизинъ долъ“, който раздЬлва
гребена на двЪ части: Ташъ госту (СЗ) и Кале-бурунъ1): На края на
послЪдната часть, която стръмно и скалисто се спуска въ долината на
Черни Ломъ, срЪщу устието на Крепченската долина, се намиратъ раз-
валинигЬ на крЪпостьта
Гърчиновско Градище или Градница Калеси.
(Положение и планъ фиг. 13 и 14).
Къмъ тЬсния входъ отъ страна на платото е изпр"Ьченъ единъ зидъ
(I, 77 кр.), сега въ видъ на високъ камъненъ насипъ, съ ровъ отъ вън-
Фиг. 13.
Фиг. 14.
шната страна; другъ главенъ крЪпостенъ зидъ (II) се спуска отъ първия,
по-незначителенъ склонъ къмъ Мизинъ долъ (260 кр.); въ него се виж-
датъ развалини на двЪ полукржгли, навънъ издадени, кули (111 и IV), а
пр-Ьдъ него и ровъ.
По придание, между кулитЬ и краищата на зида е имало по една
порта (V, VI); прЪзъ долната (западна) се е слизало по западнитЬ стръм-
нини пр'Ьзъ Мизинъ долъ въ долината на Черни Ломъ а прЪзъ горната —
по платото, край ЛюбленскитЬ могили, въ долината на Малки Ломъ. Надъ
’) Отъ него сс отц-Ьпватъ къмъ дола Басаново два носа Драгни Бурунъ и Кжса падина.
— 21
ЮИ-тл стръмнина се виждатъ по-малки развалини на кр-Ьпостенъ зидъ
260 кр. съ дв-fe кули (VII, VIII); между зида и стръмнината е оставенъ единъ
хоризонталенъ поясь (20 кр. широкъ). Отъ зидоветЪ на останалитЬ страни,
надъ скалиститЬ стръмнини къмъ Черни Ломъ, сжзапазени съвсЬмъ незна-
чителни остатъци. Склоновет-Ь отъ тритЬ страни сж много стръмни, про-
шарени съ скални сгЬни и блоковедо 10 м. високи. На платото, надъ кр-Ь-
постьта, между склоновегЬ къмъ дола Басаново и къмъ Мизинъ долъ,
се виждатъ остатъци отъ единъ напр'Ьченъ зидъ, който е заграждалъ
една часть отъ платото на СИ отъ кр'Ьпостьта, съ слЪди отъ селище.
Въ кр'Ьпостьта е имало кладенци, сега засипани1).
11.
Надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на р. Калакочъ (Калакочъ дере), въ завоя
ср-Ьщу устието на лЪвия й притокъ Башъ-бунаръ дере, на ЮЗ отъ с.
Крепча, на единъ остъръ скалистъ носъ, който се спуска отъ възви-
шението Кале-баиръ къмъ сЬверъ между долината на р. Калокочъ (зап.)
и дола „Слалъ-долъ“ (изт.) се намиратъ развалинитЪ на кр'Ьпостьта
Крепча-кале или Джинъ-кале
(Положение и планъ фиг. 15 и 16).
Отъ южната страна, отъ страна на платото, кр'Ьпостьта е загра-
дсна съ единъ зидъ (I) между стръмнитЬ спускове на носа; зидътъ е
НО кр. дълъгъ и съ три полукржгли издадени навънъ кули: въ ср^дата,
и по една близо до краищата (А, В, С); пр"Ьдъ зида има ровъ. Портата,
по пр-Ьдание, е била до западния край на зида; кр'Ьпостьта постелено
се стЬснява къмъ сЬверъ на разтояние 90 кр., гдЪто се намира другъ
напр'Ьченъ зидъ (Е, 30 кр.), който д'Ьли кр'Ьпостьта на дв-Ь части (II, III).
Южната (II) е била пазена отъ западната страна съ скалистъ склонъ, а
отъ източната — съ кр-Ьпостенъ зидъ (95 кр.) надъ стръмния склонъ
къмъ Слалъ-долъ.
С'Ьверната часть (III) 20 кр. широка, има видъ на скалистъ носъ
дълъгъ, 162 кр. който се снишава етжпалообразно къмъ сЬверъ.; но-
сътъ е билъ укр-Ьпенъ само отъ части (100 кр.); ясно се познава само
южниятъ край на източния му зидъ, гд'Ьто е имало порта (D), пазена съ
една четирежгълна кула, отъ зида на вжтр-fe издадена до сЬверния
край на портата.
ВсичкитЬ зидове сж дебели, работени съ дробливъ хоросанъ,см^-
сенъ на рЪдко съ парчета тухли.
') Надъ крЪпостьта на Сърдта има единъ кладсисцъ съ 12 м. дълбочина.
— 22 —
Пжтьтъ е слизалъ отъ срЪдната порта по склона откъмъ Слалъ-долъ
въ долината Калокочъ, а другъ по западния склонъ на Кале баиръ
откъмъ югъ, къмъ Дере-Кале.
НамЪрени сж византийски вдлъбнати монети.
12.
Надъ л-Ьвия бр-Ьгъ на
Фиг. 15.
р. Калокочъ, на сЬверо-западъ, срЪщу края
на възвишението Граничакъ1) (надъ сто-
ка [на р. Калокочъ и Бузукъ-пещера),
на ЮН отъ в. Ададжикъ-баиръ (между
доловетЬ Кузлунлукъ и Каялъкъ-гьолъ),
на единъ носъ между долината на Кало-
кочъ и дола Кузлунлукъ, се намиратъ
развалинитЪ на крЪпостьта
Буюкъ Кале или Дере Кале.
(Фиг. 15).
Формата му е въ видъ на отжпснъ
клинъ; южната и западната страни, до-
стжппи отъ страна на платото, сж укрЪ-
пени съ крЪпостни зидове, а източната
Фиг. 16.
е пазена само съ скални стръмнини откъмъ долината Калокочъ.
Въ жгъла на укрЪпенигЬ страни има развалини на една кржгла,
на вънъ издадена, кула. Южната сгЬна е пр-Ьчупена навънъ (350 кр.)
’) Рус. к. Гранчакъ.
— 23 —
и съ една порта, 78 кр. отъ западния й край. Западната стЬна (435 кр.),
при сЬверния й край, е почти изтрита. Дебелината на южнитЬ зидове
е 2 метра. На югъ отъ портата е излизалъ единъ пжть и е слизалъ въ
долината на р. Калокочъ.
Подъ източнит'Ь скали въ долината Калокочъ има извори.
13.
На сЬверъ отъ в. Ченезъ-баиръ съ лична могила Коджа-юкъ, на
л'Ьвия брЪгъ на р. Калокочъ, надъ изворитЬ (съ дв^ чешми) недалечъ
отъ началото на дола, има развалини на една крепость, напълно скрити
въ долината,
Калокочъ Кале,
(фиг. 15, положение),
заградена само отъ южната страна; отъ другитЬ двЪ страни, надъ
жгъла между главната долина и единъ страниченъ л^въ трапъ, не се
виждатъ развалини; длъжината на кр'Ьпостьта е 150 кр.
14.
На С.-З. отъ с. Крепча, на възвишението надъ л'Ьвия брЪгъ на
горното течение на Калокочъ дере, има развалини на
Крепченско Кале1),
Между р'Ькит'Ь Шипа и Черни Ломъ, отъ могилообразния в.
Острица (Сиври-Тепе), се снишава възвишението Кръстовца,* 2) което се
свършва съ дълъгъ скалистъ носъ, върху който ел развалинитЬ на
крЪпостьта
Кале Широково
(въ карта I положение и фиг. 17 планъ).
Формата на кр'Ьпостьта е остъръ клинъ 450 кр. дълъгъ и до 170
кр. широкъ.
КрЪпостьта е била пазена отъ ЮИзточната доступна страна на
платото съ два паралелни напр'Ьчни зидове (А, В) между скалистигЬ
стръмни спускове; разстояние между зидоветЬ е 90 кр.
Въ вънкашния зидъ (А, 165 кр.) е имало три голЪми полукрлгли
изпъкнали навънъ кули (III—V) и пр'Ьдъ него единъ ровъ, сега доста
засипанъ. М'Ьстото на портата не личи; тя е била или въ ср'Ьдата, на
изтокъ отъ срЪдната кула (IV), или до ЮЗападната крайна кула (III),
надъ скалния спускъ.
0 По едно свЪдЪние (нспров^рено), се намЪрва една крепость и на Буковца-бурунъ
въ ОпачанскитЪ възвишения, на югъ отъ с. Опака.
2) Рус. карта Кристеръ-тепеси.
— 24 —
Вжтр-Ьшниятъ зидъ (В) е до 4 м. дебелъ и 90 кр. дълъгъ, съ три
полукржгли, на вънъ изпъкнали кули (VI—VIII), съ диам. ок. 15 кр.
Зидътъ и кулигЬ сж били построени на външното лице отъ голыми
квадри (125 м. дълг. 0'6 м. вис. 0‘8 м. деб), работени въ видъ на
рустика, внимателно сла-
гани по дължинитЬ си
въ правилни Пластове (фиг.
17, 2); цилиндрическитЬ
повърхности на квадритЬ
при кулитЬ сж грижливо
работени; вжтр-Ьшностьта
на зидоветЬ е отъ ломенъ
камькъ, изливанъ съ
твърдъ хоросанъ. Входътъ
е билъ до ЮЗ. край на
зида; отъ него е слизала
Фиг. 17.	стръмна пжтека въ доли-
ната (IX); пжтеката е била
отъ части сЬчена въ скалата и досега личатъ изтрити стжпала и до
платото едно изкуствено право/кгълно отделение, сЪчено въ скалата
(4 м. шир. и 4 5 м. дълб.), което е съборено отъ вънкашната страна.
Отъ другитЬ страни личатъ останки на кр-Ьпостенъ зидъ надъ
стръмния склонъ къмъ долината на р. Черни Ломъ съ една кула до
СЗ й край; на скалитЬ надъ, долината на р. Шипа Ломъ, не личатъ
сл-Ьди отъ зидове, а се намиратъ наредъ дупки (XI 0, 2X0,15 м.), обик-
новено по дв-fe на разтояние около 1,3 м.— вероятно отъ дървена кр-Ь-
постна стЬна. Такива дупки се намиратъ и на други м-Ьста въ кр-Ьпостьта
(отъ дървени вжтр-Ьшни постройки).
16.
ВисочинитЬ на сЬверъ отъ с. Широкове, на л-Ьвия бр-Ьгъ на р.
Черъ Ломъ, сж разц-Ьпени съ два боаса — Гол-Ьмъ Дервентъ (на сЬв.
отъ селото) и Малъкъ Дервентъ (на западъ). На скалистая носъ между
долината на р. Черни Ломъ и първия боасъ сж развалинитЬ на крЬпостьта
Кале на М-Ьрата.
(въ карта I положение и фиг. 18 планъ)
Формата й е остъръ клинъ, съ върха си къмъ югозападъ. Отъ
ЮИ-та страна стръмнигЬ скали надъ долината на р-Ьката сж естествена
защита на кр-Ьпостьта; подобно и при южния край на западната страна.
— 25 —
КрЪпостни зидове (А) е имало къмъ достъпната СЗ-та часть отъ
страна на платото (370 кр.), конто отъ части на СИ-та страна е пазена
съ кжса суха урва (къмъ р. Ломъ), въ видъ на дуга, изпукнала на СЗ.
Длъжина на крЪпостьта е 450 кр., а най-голЪма й ширина 375 кр.
КрЪпостниятъ зидъ е дебелъ и построенъ отъ прости ломени ка-
мъни и не се забЪл-Ьзва хоросанъ. Кр-Ьпостьта има видъ на бранище
(refugia).
17.
На носа, който се вдава на сЬверъ, въ завоя на р. Ломъ, върху
който е разположено (по склона на сущия носъ) с. Пепелина, се нами-
ратъ развалинитЬ на крЪпостьта
Фиг. 18.
Фиг. 19.
Пепелинско Градище или „Кале.“
(въ карта I положение и фиг. 19 планъ)
На дЪсния брЪгъ на реката крЪпостьта се е състояла отъ две
части:
I.	Южната часть (А) надъ стръмнигЬ скали на края на платото; фор-
мата й е неправиленъ 5-угълникъ, на който широката основа (130 кр.)
е пазена отъ отвисни скали и е била безъ укрепление. ДругитЬ 4
страни су разположени на платото (всичко 195 кр.) и въ сЪчението имъ
има по едва полукругла кула (МП диам. ок. 10 кр.). Отъ срЪдата на сЪве-
розападната стена е излизалъ единъ зидъ (IV) въ СЗ направление по пла-
— 26 —
тото къмъ ср-кщуположния скалистъ и стръменъ склонъ на носа; въ
него, близо до кр-кпостьта, е имало, по свкд-кние, порта (V); зидътъ личи
само при ЮИ си край.
II.	Скверната часть (В) на края на носа; въ нея се пада и горната
часть на селото. Кр-Ьпостепъ зидъ (VI) пр-кпр-кчва носа въ скверно на-
правление, въ една на три части счупена права (350 кр ), като се почва
отъ скверния върхъ на южната крепость, до скалната източна стЪна.
Възможно е, на двЪтЪ чупки на крЪпостния зидъ да е имало кули (VII, VIII).
Въ южната крепость, на южния й жгълъ, се намиратъ остатъци
отъ едно правожгълно здание (IX).
Въ околностьта на кр-кпостьта сж разпръснати изкуствени могилки;
двЪ отъ гкхъ, скверно отъ л-квигк възвишения на р. Ломъ, на пжтя за
Тръстеникъ, сж съ широкъ изгледъ1); на ЮЗ отъ т-кхъ има една камъна
могилка „Ташъ уджакъ", а по склона Иджеджикъ Сърта, на изтокъ отъ
кр-кпостьта, трупа могилки; по пр-кдание, отъ ткзи могилки е била пр-кв-
зета крЪпостьта съ особени машини.
Въ кр-кпостьта и околностьта й е намиратъ триръбести бронзови
стр-кли 3 см. дълги (фиг. 19, 2). Нам-крени сж тракийски, македонски и
римски монети.
18.
На скверъ отъ турската махала на с. Червенъ, р. Черни Ломъ
образува единъ дълъгъ и тксенъ завой, продълженъ въ юго-западно
направление. Въ този завой, отъ най-високата часть на Червенския рътъ,
(245 м.) се вдава единъ тксенъ носъ, отъ двЪтк страни съ отв-ксни
скални сткни, който постелено се снишава въ западната си половина,
къмъ дъното на р-кчния завой. Върху този носъ се намиратъ разва-
лини на кр-кпостьта на града Червенъ, наречена
Червенско Кале.
(Табл. фиг. 23, планъ фиг. 20, положение карта 1).
Кр-кпостьта се състои отъ дв'к части:
а) Източната — главната кр-кпость (А) — на най-високата източна
часть на носа; отъ източната страна кр-кпостьта пада стръмно върху
скдловината (В), която я свързва съ Червенския рътъ; къмъ долината
на р. Ломъ кркпостьта се спуска съ почти отвксни скали, на скверо-
западъ въ два етажа, отд-клени съ единъ поясъ отъ зелени дървчета и
>) Отъ т1>хъ на западъ сс виждать дв-ЬтЬ могили надъ селото ДвЪ могили.
Фиг. 20.
— 28 -
храсть; на югозападъ теренътъ слиза къмъ единъ ровъ (С), който отъ
части е изкуствено скченъ въ скалната почва.
Кркпостнитк зидове личатъ на всички страни. По платото надъ,
високия склонъ, къмъ скдловината се намиратъ развалини на единъ
зидъ (I) въ видъ на камъненъ насипъ; съборенитк отъ него камъни
покриватъ по-голкмата часть на склона; въ този зидъ, близо до сквер-
нил му край, се намирала източната порта на града (II); отъ нея не сж
запазени развалини и тя се познава по каменния пжть (III), който тукъ
влиза въ кркпостьта.
Скверо-западниятъ кркпостенъ зидъ (2 2 м. дебелъ) върви въ една
чупена линия, покрай горния край на скалната сткна, на дължина 280
кр.; 40 кр. отъ западния край на този зидъ се забклкзватъ двк куло-
образни постройки (IV) на разстояние 12 кр. една отъ друга, залкпени
до кркпостния зидъ отъ вжтркшната му страна; по пркдание, тукъ е
имало малка порта, пркзъ която се е слизало по стръмния склонъ чркзъ
една пжтека къмъ моста сркщу Московъ долъ, а може би и въ вто-
рата часть на кркпостьта; отъ пжтеката къмъ моста не сж останали
никакви слкди.
Юго-западниятъ кркпостенъ зидъ надъ стръмния склонъ на рова,
къмъ втората часть на кркпостьта (V), е сравнително най-добрк запа-
зенъ; той върви отъ южния си край въ направление 32° СЗ. въ права
линия (84 кр.) и послк се пркчупва 16° СЗ. (32 кр.); до жгъла въ
южната часть на зида се намира почти запазена голкма куда (VI, (фиг. 21).
Основитк на кр-кпостния зидъ сж били дебели; върху ткхъ е по-
строенъ зидътъ 2 2 м. дебелъ съ единъ парапетъ 076 м. широкъ и
около 17 м. високъ; на кркпостния зидъ сж се изкачвали по каменни
стжпала, остатъци отъ които сж запазени и отъ двктк страни на ку-
лата (фиг. 26), Вънкашна страна; скверната стълба е 125 м. широка,
на долния край съ 4 стжпала до една квадратна площадка, отъ която
излизать още 2 стжпала право върху платформата на кркпостния
зидъ.
Кулата,фиг.21 планъ, (табл. фиг. 24,25,26) е построена върху масивна
основа на вънъ отъ кркпостния зидъ, полукржгло извита, зидана съ го-
лкми, отъ вънъ грубо обработени квадри камъни — около 0 8 м. дълги и
0-45 м. високи — (отъ мкстенъ материялъ), а отъ къмъ лицето й слагани
въ правилни, не вредъ еднакво високи Пластове (фиг. 25); отъ вжтрк осно-
вата е зидана отъ прости камъни и хоросанъ; квадровата облицовка
повечсто е унищожена и само подъ юго-западния жгълъ сж запазени
10 пласта съ около 28 квадри; това е най-старата часть отъ кулата,
- 29 —
която е имала полукругла форма; горното ниво на основата й почти
съвпада съ нивото на крФпостьта.
По-новата кула е правоугълна, отъ вутрф 5 5 м. широка и 67 м.
дълбока; вутрЪшната й стФна е зазидана въ крЪпостната стЪна; зи-
довстЪ й иматъ дебелина до 12 м. и зидътъ къмъ крФпостьта, отъ
части съборенъ, 0 8 м.; нивото на кулата се слива съ нивото на крЪ-
постьта; въ послФдния зидъ е имало входъ въ кулата, не тъкмо
на срЪдата, 17 м. широкъ; отъ вънъ зидътъ, къмъ западната страна
до третия етажъ, е билъ по-дебелъ, нависналъ навънъ и подпрФнъ
вероятно съ консоли; външнитЪ угли на кулата су нависнали надъ
основата.
Въ страничнитЬ стЬни на
кулата се намиратъ правоу-
гълни дупки, като подпорки на
напрФчнитЬ дереци на дюше-
мето по етажитЪ (нЪкои отъ
дупкитЪ проникватъ прФзъ цЪ-
лата дебелина на зидоветЬ);
всичко е имало 4 етажа; двата
долни безъ прозорци по 165
м. високи; горнитЪ два съ ви-
сочина по около 3 5 м.; въ
третия етажъ на западната
стФна има два на вънъ стФс-
нени прозорци; горниятъ етажъ
отъ горЪ е съборенъ (сега на
височина около 2 м.) и въ него
има три прозорци на западната стЬна и по единъ въ страничнитЬ
квадри. СтаригЬ жители помнятъ надъ четвъртия етажъ още една
платформа и зидени зубци.
Кулата е построена отъ по-простъ материялъ, отколкото осно-
вата; на лицето съ по-малки, полуобд-Ьлани квадри, слагани на Плас-
тове, а отъ вутрф дребни камъни съ хоросанъ; фугигЬ на лицето,
около всФки камъкъ, су измазани; на рЪдко се ср^щать въ горнигЬ
Пластове редове отъ по една тухла, или тухли въ вертикални фуги
между камънитЬ; въ зидоветФ су употрФбени и дървени дереци за
изравнение на пластовегЬ (вмЪсто тухлени Пластове) съ квадратенъ
разрЪзъ (страна около 018 м.); обикновено дерецитФ су слагани по-
длъжъ и то два въ зида и единъ на лице; напр'ЬчнигЬ дереци се срЪ-
щатъ на рФдко; хоросанътъ е простъ, жълтъ и п'Ьсъчливъ.
- 30 —
Надъ юго-източната страна не се заб'Ьл'Ьзва пъленъ крЪпостенъ
зидъ; часть отъ крЪпостенъ зидъ (40 кр. VII) личи до южния край на
страната, а другъ (17 кр.) до северния й край (VIII).
До вжтрЪшния склонъ на кр'Ьпостьта е залЪпено едно вжтрЪшно
самостоятелно (палатово) укрепление (D); формата му е правожгълна,
продължена край склона 70 кр. и до 35 кр. широка. Въ краищата на
сЬверо-западния му зидъ се забелЬзватъ развалини на жглови кули
(IX, X) и развалини на друга кула (XI) въ сжщия зидъ, 25 кр. отъ юж-
ния му край; порта въ това укрепление не личи, но е имало вероятно
такава въ североизточната му страна.
Въ вжтрешното укрепление, въ средата надъ склона, има развалини
на една постройка (20X14 кр.) (XII).
Юго-източниятъ скалистъ склонъ въ средата си е врезанъ до
северния край на влтрешната крепость; тукъ се забелезватъ разва-
лини на постройка (XIII), която е била въ свръзка съ водоснабдяването
на крепостьта.
Възможно е, до южния край на югозападната стена на кре-
постьта да е имало порта (XIV), защото по склона къмъ рова отъ тукъ
личатъ следи на единъ пжть, който е съединявалъ тази крепость съ
средната часть на града, б) Средната часть на града (Е) не е била
укрепена и се е намервала между укрепенитЬ части на града — северо-
източната (А) и юго-западната (F); къмъ долината на р. Ломъ се спуска
скалисто отъ юго-източната й страна, а скалисто и стръмно отъ северо-
западната. Отъ главната, североизточната крепость, е отделена съ горе-
споменатия ровъ; край рова, къмъ средната часть на града, има оста-
тъци отъ единъ окопъ (XV 130 кр. дължина), който усилвалъ юго-запад-
ното укрепление на северо-източната крепость; почти въ средата ли-
нията на окопа се чупи и до това место отъ западната страна има два
могилообразни насипа (XVI) които показватъ, че тукъ е била първата
вънкашна порта на крепостьта.
Средната часть на града има дължина до 600 кр. и до 150 кр.
ширина и се снишава къмъ юго-западъ. Въ тази часть личатъ развалини
на отделяй здания и вдлъбнатини въ скалната почва. По северо-запад-
ния склонъ личатъ остатъци отъ потеки къмъ долината на р. Ломъ;
една стръмна пжтека съ изкуствени ступала (XVII) е слизала по единъ
скаленъ изрезъ къмъ юго-източната стена, близо до северния й край.
в) Юго-западната часть на града (F) е къмъ края на носа, който
постелено се снишава къмъ дъното на речния завой. На северъ,
къмъ средната часть на града, личатъ развалини отъ крепостенъ зидъ,
— 31 —
въ видъ на камъненъ насипъ (XVIII), който пр'Ьпр'Ьчва носа между
двата склона, на разстояние 220 кр.; въ срЪдата му личатъ развалини
отъ една кулообразна постройка (XIX), отъ вутрешната страна на зида;
близо до нея е имало порта (XX). Другъ кркпостенъ зидъ (XXI) личи
на западната страна, който дугообразно завива къмъ югоизточния
склонъ; надъ последняя скалистъ склонъ не личатъ следи отъ крЪпо-
стенъ зидъ; въ завоя на казания зидъ личатъ развалини на една порта
съ две странични кули (XXII), отъ която единъ стръменъ путь е сли-
залъ въ долината на Лома подъ западния кркпостенъ зидъ, а другъ —
за кола — повече завива къмъ западъ и после слиза по северо-запад-
ния склонъ по направлението къмъ моста ср^щу Московъ-долъ. Между
двЪтЪ порти въ крепостьта личи путь (190 кр.).
Отъ монетите, намерени въ крепостьта, видехме римски, начиная
отъ началото на IV-то столетие,1) византийски (най-много анон, на Иванъ
Цимисхи), български и стари-турски.
По предание (и некакви си документи), въ турското население на
селото се споменува тази крепость като „Дженевизъ-Караси“ съ „Рус-
чукъ-Скелеси-.
Въ Нар Музей, подъ № 2946 (новъ 593) отъ Червенъ има една
ризница, плетена отъ желтъ телъ съ рукави (0*60 м. дълга).
Каницъ (Donau Bulgarien) споменува Червенъ (стр. 344—345) съ
едно изображение на крепостьта отъ югъ, отъ моста между двете ма-
хали на с. Червенъ; въ него се вижда главната крепость съ кулата, а
предъ нея скалистиятъ носъ надъ пЧаршията“. Хаджи Калфа забелезва,
че Русе се явява като заместникъ на старобългарската крепость Чер-
венъ* 2) (Csernov).
Името Червенъ се запази въ титлата на Русенския митрополитъ—
Доростоло-Червенски3). Името Червенъ се споменува въ единъ надпись
отъ гр. Шуменъ:
К(1)уата(т0у(ои)
7c6v7]p,a той
T^(e)6ptv(()ou 4)
T^epPev6^ (седалище на владика) се споменува у Мануела фила
(ок. 1305 г.). D-r С. Iredek Das christl. Element in der topographischen
Nomenclatur der BalcanlMnder, Wien 1897. стр. 84).
9 F. Vai. Lie. Licinius.
2) А. Иширковъ. БЪлЪжки за п;ктя Русе—Варна въ XVIII вЪкъ (Универе. Годиш-
никъ III) стр. 132. Hadsclii Chalfa. Rumeli und Bosna (прЪв. Hammer) 1812, стр. 43—44.
3) Irecek Das Fiirstenthum Bnlgarien, стр. 239.
4) Абоба-Плиска, стр. 239. Атласъ табл. XLVI, 3.
— 32 -
С. На Малки Ломъ.
19.
Отъ изкопаната могила съ рускитЬ паметници1) въ мЪстностьта
Дюзъ-Орманъ, на сЬверъ отъ с. Зараево, се спуска къмъ р. Малки-
Домъ една тЬсна долина — Джинъ-Бунаръ (Хотулъ* 2)-Хенде), която въ
с. Садина се отваря къмъ долината на Малки Ломъ.
Надъ дЪсния брЬгъ на долината се издига в. Памуклия (Памук-
лукъ), а на сЪверъ отъ него, камънистъ, в. Коджа-Кале-баиръ. който е
Фиг. 27.
продълговатъ отъ западъ къмъ из-
токъ. На западния край на платото
му сж развалинитЪ на крЬпостьта.
Коджа Кале (Гол-Ьмо Кале)
(положението и планътъ фиг. 27).
Къмъ изтокъ крЪпостния зидъ (1)
пр'ЬпрЪчва платото (127 кр); въ
него се виждатъ развалини на дв-Ь
кули (II, 111); другитЬ сгЬни (IV
270 кр.) сж въ видъ на единъ не-
правиленъ полукржгъ надъ края на
платото. Кр-ЬпостнитЬ зидове сж
срутсни и правени отъ простъ камъкъ
съ твърдъ хоросанъ, смЬсенъ съ тух-
лени парченца. Портата не личи, но
вероятно е била въ източната сгЬ-
на между кулитЪ. Изгледътъ е широкъ, особено къмъ сЬверъ.
20.
На изтокъ отъ Коджа Кале, въ гора, се намира
Акъ-Буюнъ Кале (ВЬломустакото Кале)
безъ особени остатъци (положението фиг. 27).
21.
На сЬверъ отъ Коджа Кале, на другъ върхъ, отдЬлснъ отъ него
съ кжсъ долъ, личатъ разхвърлени развалини на
Кючукъ-Кале (Малко Кале) (фиг. 27).
*) На 140-и Зарайски и 139-и Моршански полкове.
2) Хотулъ въ Балкана наричатъ извори, обградени съ кухъ пънъ отъ дърво.
— 33 —
22.
Отъ Езерченското възвишение (Кайнакъ-баиръ) къмъ долината на
Малки Ломъ, между селата Салина и Омуръ-бей, се спускатъ два дола:
Кючукъ Полякова (Планова) и Бююкъ Полянова.
Долътъ Бююкъ Полянова въ началото си е вилообразенъ: глав-
ниятъ долъ и страничния отъ д-Ьсната страна — Тютюнлукъ Колая; на
на посл-Ьдния долъ,
склона на платото, въ жгъла надъ д-Ьсния брЪгъ
сж развалинитЬ на
кр-Ьпостьта
Фиг. 28.
Поляново
Кале
Фиг. 29.
Бююкъ-Поляново Кале
(фиг. 28 положение и планъ фиг. 29),
въ видъ на клинъ между казания долъ и едно кжсо долче отъ западната
страна. Кр-ЬпостнигЬ зидове сж отъ всичкигЬ страни и иматъ видъ на
4.-жгълникъ: къмъ платото, отъ сЬверната страна (I), въ видъ на една
чупена линия (140 кр.) и отъ вънъ съ единъ ровъ между стръмнигЬ
спускове; въ СЗ. страна личатъ остатъци на една кула (II), вероятно
до старата порта. Кр-ЬпостнитЬ зидове (III, IV) надъ стръмнигЬ спускове
(западнитЪ 150 кр. а източнигЬ 200 кр.) образувать остъръ върхъ, обър-
натъ къмъ югъ, върху който е имало кулообразна постройка (V)
надъ главния долъ.
ЗидоветЬ, почти напълно съборени, сж били построени отъ простъ
камъкъ въ неправилни Пластове; хоросанътъ е жълтеникавъ, дробливъ и
см-Ьсенъ съ кремъчета.
По пр-Ьдание, тукъ е имало единъ подземенъ пжть отъ кр-Ьпостьта
по ржба на платото надъ главния долъ.
3
— 34 —
23.
Долината на Доброселската речка (наречена и Коджа-Хенде, Го-
лЪмъ долъ) въ долната си половина е стеснена съ високи стръмнини
отъ двЪтЪ страни, които сж разр-Ьзани съ кжси странични долчета: отъ
западната страна долчинитЬ — Мантолъ-хенде, Съръ-дели, Каранлъкъ-
кюше и Каяджикъ; надъ източната страна се издига гребенътъ Орлесъ,
който завършва на сЬверъ съ Коджа-Бурунъ; въ гребена има две до-
линки — Дикъ-хенде и Кале-хенде (съ извори). На западния край на гре-
бена Орлесъ, между послЪднит'Ь две долчета, има развалини на крепость
Орлесъ-Кале (фиг. 28).
Крепостьта е съвършено разрушена; формата й е подковообразна,
завита къмъ западъ надъ стръмните склонове; дължина на калето е 220
кр. Отъ източната достжпна страна, къмъ гребена, е била пазена отъ
единъ напрЪченъ крЪпостенъ зидъ, между двЪтЬ долчинки, 80 м. дълъгъ,
прЪчупенъ незначително въ срЪдата си; зидътъ е съборенъ, сега въ видъ
на насипъ отъ строителенъ материялъ; прфдъ този зидъ има ровъ, отдЪ-
ленъ съ една берма, около 7 метра широка. Отъ другитЬ страни е имало
зидове, отъ които сж останали незначителни остатъци, които се познаватъ
по разхвърления хоросанъ, смЪсенъ съ тухленъ прахъ и парчета тухли.
Фиг. 30.
МЪстото за порта въ източ-
ния зидъ не личи. Една мал-
ка порта е имало на западния
край на крепостьта; отъ нея е
слизалъ единъ пжть, който
презъ Кале-хенде е завивалъ
въ главната долина. На върха
на гребена Орлесъ има голема
могила.
24.
Отъ Езерченските висо-
чини се спуска къмъ долината
на Малки-Ломъ една кжса до-
лина — Сопотецъ (Спетецъ, между селата Костанденецъ и Сваленикъ).
Въ острия жгълъ, който образува платото между долината на
Малки Ломъ и Сопотецъ (надъ левия му брегъ), сж развалините на
Градище Костанца (фиг. 30 положението и фиг. 31 планътъ).
Къмъ платото е укрепено съ единъ зидъ отъ СИ. страна (310 кр.); въ
зида личатъ ясно развалини отъ кули (I—VII), почти еднакво отдалечени
— 35 —
(около 48 кр.) една отъ друга; при западния край на зида не личатъ
развалини на кула; кулигЬ сж. полукржгли, издадени на вънъ. Отъ ЮИ.
страна личи единъ напрЬченъ зидъ (VIII 45 кр.), който се свършва до
камънистия стръменъ склонъ къмъ р. Малки Ломъ; по придание, въ
този зидъ е имало и порта. Отъ другитЬ страни не личатъ никакви
слЬди отъ зидове и тЬ сж били пазени, вЬроятно, само съ дървени
укрЬпления, отъ конто сж запазени слЬди отъ дупки (а, Ь, с) за верти-
кални диреци въ скалистата почва надъ стръмния камънистъ склонъ.
СтЬнитЬ сж напълно разрушени. Ровътъ прЬдъ стЬната е засипанъ.
Въ крЬпостьта сж били намЬрени сребърни монети на Александъръ
Македонски и римски монети.1)
Подъ крЬпостьта, на скло-
на къмъ Сопотецъ, има достатъч-
но извори (3 чешми); една чеш-
ма се намира на срЬщния брЬгъ
на дола подъ Лозена Канара и
двЬ чешми по-горЬ, въ дола.
На склона къмъ р. Ломъ се
намира Марковъ-Камъкъ.
25.
Церовецката рЬка, лЬвиятъ
притокъ на Малки Ломъ (меж-
ду селата Костанденецъ и Сва-
Фиг. 31 и 32
леникъ), разцЪпва ЦеровецкигЬ възвишения въ една тЬсна долина съ
стръмни склонове отъ двЪтЬ й страни; л'ЬвигЬ склонове ел; разрЪзани
съ Свирковъ долъ и Дълбокъ долъ и се евършватъ съ Б'Ьлъ брЪгъ.
Платото Гросетликъ* 2), надъ устието на дЪсния брЪгъ на долината, об-
разува т'Ьсенъ носъ между долината на р. Малки Ломъ и единъ кжеъ,
сухъ долъ къмъ Церовецката р!>ка.
На речения ровъ сж развалинитЬ на крЬпостьта
Куклата (Кулата) (фиг. 30 положението и фиг. 32 планътъ). Отъ
юго-източната страна къмъ платото е крЪпостния зидъ (I) въ чупена
линия (30 кр.) подъ правъ жгълъ; на върха на жгъла, насоченъ къмъ
платото, сж развалинит'Ь на една кула.
ПрЪдъ крЪпостния зидъ (25 кр.) се намира окопъ (II) между стръм-
нитЪ склонове въ началото на носа.
0 Бронзена на гр. Пауталия (отъ Юлия Домна).
2) Между Церовецка долина (западно) и Симеоновъ долъ (източно); на руската
карта Радикулчатъ.
3*
— 36 -
Кр-Ьпостьта (80 кр. дълга) е била укр-Ьпена и съ зидове надъ
стръмнинигЬ (III, IV); зидоветЬ сж напълно съборени и сж били строени
отъ простъ камъкъ и мекъ, дробливъ хоросанъ.
26.
На сЬверо-западъ отъ с. Сваленикъ (3 8 км.) р. Малки Ломъ обра-
зува единъ дълъгъ завой, изпъкнатъ къмъ юго-западъ. Отъ платото,
надъ дЬсния брЬгъ на р-Ьката (Тайлишанъ на руската карта), се спуска
въ завоя й единъ дълъгъ носъ, стЬсненъ въ срЬдата, който се спуща на
юго-изтокъ съ скална стЪна „БЪлата СтЬна" (съ естествени пещери за
овце) въ долината на р. Ломъ (местность Сазлъкътъ); отъ противната
страна се спуща стръмно въ долината на Лома и въ дола „ТаборетЬ"
Фиг. 33.
(Карасанлий боасъ), задъ
който стърчи отвесна ска-
ла — Орловица (съ бъч-
вообразни естествени пе-
щери).
На юго-западната часть
на носа, до стЪсненото му
мЪсто, се намиратъ оста-
тъци отъ
Калето надъ Б'Ьлата
СтЬна (фиг. 33); отъ ка-
лето нэсътъ се снишава
постелено въ дъното на
завоя (окото 300 кр.),
срЪщу скалната стЬна Брешна (Брешнелъ); къмъ двЬтЬ страни теренътъ
се пада стръмно, отъ другитЬ двЬ страни по продължение на носа кр'Ь-
постьта е достжпна.
Формата й е продълговата по направление на носа (250 кр. дълга):
при горнята, сЬвероизточна, страна съ единъ напр'Ьченъ зидъ (I) 37 кр.,
а при долната, юго-западна, стЬна съ другъ напр'Ьченъ зидъ (II) 115 кр.;
сЬверо-западната стЬна (III) се чупи почти по хоризонталата на възви-
шението (280 кр.), а юго-източната (IV) върви по права линия.
Запазени сж само най-долнитЬ Пластове на крЬпостнитЬ зидове;
зидоветЬ сж били строени на личнитЬ страни отъ дЬлани камъни, сла-
гани въ правилни Пластове (0 28 м. високи); хоросанътъ е измитъ. Де-
белината на зидоветЬ е 1’9 м., но при тЬсната сЬверо-източна страна —
- 37 —
Фиг. 34.
3 6 м. Порти е имало две — по една въ всЪка отъ напрЪчнит'Ь стЪни.
Въ крепостьта сж. развалинитЪ на здания отъ прости и д%лани ка-
мъни, напълно срутени.
27.
Надъ дЪсния бр^гъ на р. Малки Ломъ, на ЮИ. отъ гольмия
Нисовски мънастиръ, на една стръмна скала въ гората Урушки Орманъ
(3 5 км. на югъ отъ с. Нисово), на единъ
носъ отъ Езерченското плато (на руската
карта Тайлишанъ) има развалини на
Кале Даково или Кале Малки Ломъ
(фиг. 34, положението въ карта I), зараст-
нали съ гжста гора.
Изкуственото укрепление (А) е отъ се-
верната страна къмъ платото въ една пра-
ва линия (90 кр.) и се състои отъ два па-
ралелни крепостни зидове (I, II) на раз-
стояние 18 кр. единъ отъ другъ, съ единъ
ровъ помежду имъ. До източния край на
тази крепостна линия, отъ вжтрешната
страна на крепостьта, има развалини (Ill) на
една кула или порта въ правожгълна форма и отъ нея се почва единъ
крепостенъ зидъ (IV, 65 кр.) надъ източния скаленъ спускъ. Дължи-
ната на крепостьта е 120 кр.; отъ останалите страни не личатъ кре-
постни зидове надъ скалистите кжси долове; теренътъ на крепостьта
е скалистъ и се снишава къмъ югъ и западъ.
Крепостните зидове сж отъ ломенъ камъкъ и изливани съ дроб-
ливъ хоросанъ.
D. На Бели Ломъ.
28.
По левия брегъ на р. Бели Ломъ, източно отъ гр Разградъ
(1'5 км.), въ единъ завой на реката, на местность съ слабъ наклонъ
къмъ северъ, се намиратъ развалините на крепостьта
Разградски Хисарлъкъ1) (фигура 30 планъ; положението въ карта
II). Крепостьта е напълно скрита и изгледътъ се ограничава отъ близките
възвишения надъ Ломската долина.
!) Абоба—Плиека, стр. 489—490. Атласъ Табл. CXI, а, 1 и 2.; Ан. Явашовъ „Исто-
рически бЪлЪжки за Разградъ" (38-годишнина на Разградското читалище) стр. 42—50.
— 38 —
Формата на крЬпостьта е почти квадратъ, на който източната
страна е малко изпъкнала надъ невисокия, но стръменъ склонъ къмъ
рЬката. СтранитЬ на крЬпостьта ел почти обърнати къмъ свЬтовитЬ.
Въ срЬдата на сЬверната страна (350 кр.) е имало: порта (D), на
западния й край лглова (1), и на линията още 6 други кули (II—VII),
Фиг. 35.
симетрично разположени отъ двЬтЬ страни на портата; тази страна
върви по най-низкото мЬсто на крЬпостьта и ровътъ, който е билъ
край нея, е вече напълно засипанъ. На западната страна (415 кр.) е
имало порта, въ срЬдата на стЬната, малко къмъ югъ (Е); въ краищата
на страната по една лглова кула (1, XV) и на линията 7 кули — 4 на
сЬверъ отъ портата (VIII—XI) и 3 на югъ (XII—XIV) на еднакво раз-
стояние една отъ друга; стЬната се изкачва по незначителенъ склонъ
къмъ югъ.
— 39 —
Южната крЬпостна стЬна (440 кр.) е малко прЬчупена и въ срЬ-
дата вдлъбната на вжтрЬ; въ срЬдата на послЬдната часть е била юж-
ната порта (С), отъ която сега нЬма никакви слЬди; западно отъ
портата е имало на линията на стЬната 5 (XVI—XX), а източно — 4
кули (XXI—XXIX).
Източната стЬна е изпъкнала на вънъ, край брЬга на рЬката
(450 кр.); въ нея не се виждатъ нито кули, нито порти; по свЬдЬния
отъ стари хора, е имало двЬ малки порти съ пжтеки направо къмъ
рЬката.
Ровътъ прЬдъ крЬпостнитЬ стЬни е добрЬ запазенъ край южната1)
и въ южната половина край западната стЬна; профилътъ на рова е
промЬненъ отъ измиване отъ дъждовната вода; до юго-западния жгълъ
широчината на рова е до 15 м. и дължината на склоноветЬ му по 10 м.;
между рова и крЬпостната стЬна е имало берма около 15 м. широка.
Въ крЬпостьта, край източната половина на южната стЬна, се за-
бЬлЬзва едно правожгълно пространство (А) на ширина около 100 кр.,
по-високо отъ останалата часть на крЬпостьта, вЬроятно, претория.
Въ Нар. Музей отъ Разградъ има: № 3651 бронзова статуйка на
конь (отъ тракийски конникъ) съ неизвЬстно мЬстонахождение. № 5098
мряморенъ блокъ отъ надгробенъ паметникъ, изваденъ отъ Табашката
джамия, въ който се споменува силистренския легионъ (leg. XI Cl.). Над-
писи отъ Разградъ сж публикувани въ С. 1. L.* 2): № 7463 (сборникъ VII.
стр. 103); № 13727 и 13728 (А. Е. М.3) XVII. стр. 197 № 65 и 66); и А.
Е. М. XVII. стр. 196 № 64 (гръцки). Монети римски императорски за-
хватать отъ имп. Домициана (81—96) до края на VI столЬтие.
29.
Разградъ. Около гр. Разградъ се намиратъ слЬди отъ окопово
укрЬпление; това укрЬпление личи до сЬверо-източния край на града,
край новата градска градина; на руската щабна карта погрЬшно е озна-
чено като редъ могилки; подобно личи надъ южната махала на града.
За това укрЬпление споменува пжтешедственикътъ W. Wittman въ
„Reise nach der Tiirkei etc" (197): Въ размирнитЬ врЬмена на Паз-
вантоглу градътъ е билъ ограденъ съ глинести зидове и колове (пали-
сади), като за съобщение сж служили само двЬ врати.
*) Съ изключение въ срЪдата.
2) Corpus Inscriptionum Latinarum. Berolini.
3) Archaeol.-epigraphische Mittheilungen. Wien.
— 46 -
Описанъ е точно у Ан. Явашовъ1), страница 49: „НЪкой си Хасанъ
ефенди, едновр"Ьменикъ на Пазвантоглу въ Видинъ, е обкопалъ съ валъ
цЪлиятъ градъ. Валътъ е прЪдставлявалъ единъ правожгъленъ чети-
режгълникъ и се е простиралъ на сЬверъ отъ х. Косговата чешма, пр-Ьзъ
Карабоклукъ, до Ваковската воденица — сегашната кладница; на
изтокъ отъ х. Костовата чешма покрай х. Павли до близката воденица
— старата салхана, на югъ отъ Башбунарската махала, покрай самитЪ
лозя Хендамъ до Доброшката махала; на западъ валътъ не личи и не
се знае дали градътъ и отъ тази страна е билъ обкопанъ."
Споредъ придание, па и въ старитЬ турски документа се споменува
Хезаръ (Хасаръ) — градъ, отъ което е произл'Ьзло Разградъ.* 2) Обясне-
нието за името на гр. Разградъ отъ Каница (споредъ Hammer) — Хесаръ-
градъ = Хиляда замъци (Taussend Schlossern)3) — е безъ значение; по-
добно „Радинъ-градъ* и „Разграденъ градъ/
Въ зидовегЬ на църквата „Св. Никола" е зазиденъ български над-
гробенъ камъкъ отъ 1467 год. (ПрЪстави се отъ Вратца даскалъ Ми-
хаилъ въ лЪть 3006 (т. е. 1467 слЪдъ Р. Хр.)
30.
МЪстностьта подъ лозята на с. Борисово (Хасанларъ), надъ л-Ьвия
брЪгъ на долната часть на долината Кованлж-Хенде, се нарича
Хасарлъкъ (положението въ карта II). По свЪдЪние, тукъ е имало
крепость, отъ която не сж останали никакви слЪди.
31.
На юго-западъ отъ гр. Разградъ, въ жгъла на платото, надъ дЪс-
ния брЪгъ на долината Кованлж-Хенде, и единъ кжсъ страниченъ долъ,
сж развалинит-Ь на кр-Ьпостьта
Кале Съртътъ4) (фиг. 31, 1. планъ и положението карта II) отъ
полигонална форма съ диаметъръ около 200 кр. Кр'ЬпостнитЬ зидове
сж напълно съсипани въ видъ на насипъ по разоранигЬ наоколо ниви.
Въ единъ жгълъ, обърнатъ къмъ платото, се виждатъ развалини на
една кула (I); портит^ не личатъ; по св-Ьд-Ьние, е имало двЪ порти:
едната въ сЬверната (II), а другата въ юго-източната стЬна (III); ровътъ
личи край стЬнитЬ, съ изключение на южната (надъ страничния долъ).
На западната страна надъ стръмния склонъ не личатъ крЪпостни зидове.
НамЪрени сж само римски императорски монета отъ II и III ст. сл. Хр.
Исторически бЪлЪжки за Разградъ.
2) Явашовъ: ,Истор. б'ЬлЪжки за гр. Разградъ* (обяснение на Г. Раковски) стр. 46,
3) Kanitz. Donau Bulgarien III стр. 321.
4) Абоба—Плиека стр. 491. Атласъ Табл. СХ е, 2.
— 41 —
32.
На единъ жгълъ на платото, надъ лЪвия брЪгъ на Кованлж-Хенде,
почти на срЪща на прЪдидущата крепость, има развалини нарЪчени
Кале1) (фиг. 36, 2; карта И). КрЪпостнитЬ стени сж само къмъ пла-
тото въ видъ на единъ тжпъ клинъ съ страни по 80 кр.; надъ стръмния
склонъ не личатъ зидове; по сведение, е имало само една порта (I) въ
западната стена, почти въ срфдата, гдЪто стЬната незначително е прЬ-
чупена.
33.
На дЪсния брЪгъ на р. Бели Ломъ, на сЬверъ отъ с. Борисово
(Хасанларъ), се намира окоповото укрепление
Караачъ Кале* 2) (фиг. 37, 1. карта II).
Формата е трапеция, на която странитЬ сж
обърнати къмъ св-ЬтовитЬ, съ изключение на
южната, която е успоредна съ реката (воде-
ничната вада на воденицата Караачъ) и сж на
дължина 140 до 180 кр. Въ жглитЬ на укрЬ-
Фиг. 37.
Фиг. 36.
плението се намиратъ особени правожгълни издатки (I—IV) около 20
кр. широки и до 30 кр. издадени на вънъ. Укр-Ьплението се състои
отъ насипъ и ровъ отъ външната страна. Ц-Ьлата местность е разорана.
34.
Окопова крЬпость отъ сжшата обща форма наречена
Топракъ-Кале1) (фиг. 37, 2. карта II) се намира на възвишението
надъ левия брегъ на Торлашката река, северо-западно отъ с. Торлакъ
(3 км.), на лево отъ шосето за гр. Русе.
') Абоба-Плиска, стр. 491. Атласъ Табл. СХ е, 3.
2) Абоба-Плиска, стр. 527. Атласъ: положение Табл СХ, е, Г, планъ Табл. CXVI, 1.
— 42 —
Формата на кр-Ьпостьта е почти правожгълникъ (около 200X150
кр.), на който върховегЬ сж обърнати почти къмъ св-ЬтовитЬ страни;
той е продълговатъ къмъ юго-изтокъ (30° ЮИ.). ИздаткитЬ въ жгли-гЬ
(I—IV) сж около 25 кр. широки и около 20 кр. на вънъ издадени.
До южната издатка има една изкуствена могила (М), а друга на
склона къмъ реката.
35.
Зинджирли-Куюджукски долъ (Пещера-Колая) разцЪпва Делиор-
манскигЬ възвишения отъ И къмъ 3, съ което се образува дълъгъ гре-
бенъ, който се почва
Фиг. 38.
западно отъ Разградската станция и въ СЗа-
падно направление се свършва съ скалата Сив-
ри-Канара, въ жгъла на казания долъ, и доли-
ната на р. Ломъ.
Надъ Сиври-Канара се нам-Ьрватъ развалини
на една крепость — Кале-СЬново (фиг: 38
планъ, карта II и фиг. 29 фотография отъ 3-та
страна).
Склонътъ къмъ р. Ломъ е скалистъ, почти
отвЪсенъ, къмъ долината на с. СЪново е стръ-
менъ съ низка гора.2) Надъ двата склона не
се заб-Ьл-Ьзватъ никакви следи отъ крЪпостни
зидове.
Изкуствени укрепления се нам-Ьрватъ на платото: едното (А) въ
неправиленъ полукржгъ (I), изпъкналъ на ЮИ. между двата склона
(440) кр., съборено въ видъ на камъненъ насипъ; портата е била, ве-
роятно, до ЮЗ. край на зида (II). Друго укрепление (В) е залепено
до първото (А) въ видъ на остро-затжпенъ клинъ съ страни по 180 кр.;
на върха на клина има по-голема развалина на кула (111) или порта.
Монетите отъ крепостьта сж византийски (най-много Юстиниянови).
36.
До източния край на с. Сеново се събиратъ два дола отъ Дели-
орманските възвишения; единъ отъ -гЬхъ — Пещера-Колая, иде отъ с.
Зинджирли-Куюджукъ. Платото между двата дола се снишава посте-
лено къмъ западъ и на края си остро завива къмъ югъ въ видъ на
единъ носъ; на края на носа, който е могилообразно възвишенъ и от-
*) Абоба—Плиска стр. 528.
*) До подножието стари турски гробища.
— 43 -
д-Ьленъ отъ останалата часть на носа съ по-низко седло, се намиратъ
развалини на една малка крепость, продълговата къмъ юго-изтокъ,
наречена
Уюджекъ (Могила) (фиг. 40, карта II). Носътъ съ крЪпостьта се
вдава въ последняя завой на Пещера-Колая и образува центъра на завоя.
Изгледътъ е напълно затуленъ отъ околнитЬ височини. Могилата е
скалиста, около 15 м. надъ околната долина; теренътъ е наклоненъ
къмъ скалистия край на носа.
Формата на укрЪплението е неправиленъ полигонъ, 80 кр. дълъгъ
и до 35 кр. широкъ; зидоветЪ ся. напълно разрушени и сх били пра-
вени отъ простъ м-Ьстенъ камъкъ, изливани съ сивъ хоросанъ, нар-Ьдко
см"Ьсенъ съ тухлени парченца.
Фиг. 40.
Фиг. 41.
Подъ юго-западния склонъ на кр-Ьпостьта, въ мэстностьта Лахна-
лъкъ има изобиленъ изворъ (сега прокаранъ за чешма на източния
край на селото).
37.
Отъ ДелиорманскигЬ възвишения, между станциитЬ СЪново и Ве-
тово и между доловегЬ Бакърджикъ-Колая (изт.) и Арнаутъ-дереси (зап.)
слиза на югъ единъ клонъ (Кривненски) къмъ р. Б1ли Ломъ. На южния
си край той се разц'Ьпва отъ дола Кокаданъ-дере на двЪ части, които
се свършватъ съ дълги скалиста Носове, които се вдаватъ дълбоко въ
завоигЬ на р. Ломъ: източниятъ е „Мънастиръ”, а западниятъ „Синъ-
градъ Калеси". На двата носа се намиратъ развалини отъ крепости:
Мънастиръ до с. Кривня (фиг. 41 планътъ, фиг. 42 южната страна
отъ западъ, карта II). МЪстностьта се стЬснява между долината на
— 44 —
р. Ломъ до с. Кривня Кокаданъ-дере, и образува тесна скалиста ивица
въ тЪсния входъ на рЪчния завой и после въ самия завой постелено
се разширява и снишава.
Крепостьта се намира на скалната ивица, която съ два просека
по 25 кр. (I, II) въ скалата е разделена на три части: сЬверната (А) е
била пазена отъ една крЪпостна постройка (III) въ видъ на кула, 12 кр.
дълга и 8 кр. широка, въ която (или до която) е била и портата.
120 кр. на сЬверъ отъ кулата, напреки между двата скалиста
склона на носа, личатъ останкигЪ на единъ окопъ (IV). Въ сЬверната
часть на крепостьта (60 кр. дълга) личатъ остатъци отъ единъ чупенъ
зидъ (53 кр ), който я заграждалъ отъ юго-западната страна; източниятъ
зидъ е напълно изчезналъ.
СрЪдната часть между двата просека (В) се намира въ видъ на
скаленъ блокъ 80 кр. дълъгъ; входътъ е билъ пробить въ скалата до
сЬверния жгълъ на блока (V) и до него е билъ изсЬченъ въ стЬната на
блока единъ равнорамененъ кръстъ съ разширени краища, изтритъ отъ
малджии; въ юго-западната стЬна на блока има изкуствени издлъбна-
тини и подъ него изкуствена пещера „Берберница".
Южната часть на крепостьта (С) е стЬснена въ южната си половина;
на това место се намиратъ развалини отъ квадратна кула (VI); кр-Ь-
постни зидове се виждатъ на юго-западната подлъжна страна надъ скал-
нит Ь сгЬни съ изкуствени пещери (VII). На юго-източната стЬна сж били
открити зидове, на лице отъ малкообд'Ьлани ломени камъни, слагани
пластообразно; отъ вжтрЪ прости камъни, изливани съ хоросанъ, смЪ-
сенъ съ голыми парчета тухли, види се, отъ по-стария зидъ; по-горе—
неколко пласта съ бЪлъ хоросанъ — отъ по-новъ зидъ.
Селището е на югъ отъ крепостьта, въ завоя на реката и е отде-
лено съ единъ ровъ (VIII) между двата склона на ивицата, подъ ЮИ.
зидъ на кр-Ьпостьта.
ЗидовегЬ на кр-Ьпостьта сж почти напълно съборени, на места сж
разрушени (особено източнитЬ).
Въ крепостьта се намиратъ монети отъ римски и византийски
времена — най-много отъ Юстинияна — и разни сждове.
Въ южната часть на крепостьта, до юго-западната й стена, сж били
намерени въ турско време остатъци отъ църквица (X).
По сведения, на северо-западния край на крепостната стена на
южното отделение е билъ изваденъ големъ квадровъ камъкъ съ над-
пись (сега изгубенъ).
— 45 —
Въ кр'Ьпостьта е нам'Ьренъ жел'Ьзенъ ключъ, извитъ на края въ
форма на 5 съ 4 зубци (фиг. 40, 2)1).
38.
На носа, на ЮЗ. клонъ на Кривненската часть на Делиорман-
ските възвишения, който се вдава въ завоя на р. Бели Ломъ, ср^щу
воденицата Али-балу, има развалини отъ кр'Ьпостьта
Синъ-градъ Калеси. (фиг. 43 планътъ, фиг. 44 кр'Ьпостьта отъ
югозападъ. Карта III). Носътъ се състои отъ две части: горната (А), съ
остатъци на кр'Ьпостьта, къмъ края на платото, а долнята (В), въ видъ
на тЬсенъ дълъгъ гребенъ, въ самия завой на р'Ьката.
Отъ източната и южната страна отв'Ьсни скални сгЬни (съ изкуствени
пещери) образуватъ естествено укрепление; отъ западната страна (80 кр.)
надъ стръмния склонъ, личатъ ясно
следи отъ крепостна стена; до южния
й край е имало една полукругла, на вънъ
издадена кула (1); между кулата и скал-
ната стена е имало порта, презъ която
се е слизало въ долината и върху дол-
ната часть на носа по западния склонъ.
Най-добре е била укрепена север-
ната страна, отворена къмъ платото; пла-
тото е пресечено съ единъ широкъ ровъ
(II), сеченъ въ скалната почва отъ западъ
къмъ изтокъ, между скалните спускове
на платото (50 кр.); отъ вутрешната
(южната) страна на рова е построено
Фиг. 43.
двойно укрепление или крепостна постройка (С) 42 кр. дълго и 15 кр.
широко. Постройката е напълно съсипана въ видъ на висока грамада;
запазена е само отъ части източната й стена къмъ портата, която е
била до източния край на постройката (III); отъ стената су запазени
7 пласта (отъ разни дебелини) до цокела и 6 пласта (2-45 м.) надъ него;
стената е построена отъ вънъ съ големи полуобработени камъни и
отъ вутре пластообразно съ ломенъ камъкъ и жълтеникавъ, твърдъ
хоросанъ (съ песъкъ и малки червеникави камъчета); на едно место
стената е пробита и на вутре (2 3 м.) се вижда дупка отъ подлъженъ
дерекъ въ зида. Юго-източниятъ угълъ на крепостното здание е оту-
пенъ (3 25 м.
Ч Жел^зни ключи въ Абоба-Плиска, стр. 171 — 172 Атласъ.
и 11-12.
Табл. XLI. 2 фиг. 1—6
— 46 —
Портата, до запазената часть на стЪната, е унищожена; отъ нея сж
слизали една тФсна пжтека въ долината на Лома и единъ пжть по пла-
тото. Портата е била, вероятно, двойна; вжтрЪшната е била залЪпена
до отжпения жгълъ на крЪпостното здание; запазена е само часть
отъ подпорния пиластъръ (III).
Въ крЪпостьта се намиратъ византийски монети.
39.
На сЪверъ отъ с. Торлакъ (на пжтя за с. Ветово) се почва суха
гориста долина, наречена Мънастирска (Мънастиръ-боасъ); до устието й
въ Ломската долина, въ лЪвия жгълъ, се вдава отъ платото единъ ска-
листъ носъ съ източно направление, който стЪснява устието на долината.
Фиг. 45.
Върху този носъ сж развалинитЪ на една малка
крепость, наречена
Торлашко Кале или Калето надъ Мъна-
стира (фиг. 45; карта III). КрЪпостьта се пада
къмъ югъ и изтокъ въ скални стФни, на сЬверъ
е стръмна съ скални блокове. Формата й е про-
дълговата: къмъ изтокъ 65 кр. и до 30 кр. ши-
рока. Изкуствено е била запазена само отъ за-
падната страна, гд-Ьто е отд-Ьлена отъ платото съ
кжсъ дълбокъ ровъ (1). Надъ рова се намиратъ
остатъци отъ една, вероятно, квадратна кула (II)
съ страна около 12 кр., въ западната стЬснена
страна на крЪпостьта. Отъ кулата сж запазени
части отъ западния и южния зидове; отъ вжтрФшната страна западниятъ
зидъ е пробитъ на дълбочина 2'3 м. отъ малджии, безъ да сж стигнали
външното му лице. Постройката е отъ простъ ломенъ камъкъ, на ли-
цето съ грубо обдЪлани камъни, слагани въ доста правилни Пластове.
Хоросанътъ е сивъ съ по-едри кремъчета (р-Ьченъ пФсъкъ), но въ дол-
нитФ Пластове смФсенъ съ парченца тухли, което говори за по-нова
реконструкция на кулата.
Въ калето сж намЪрени бронзови стрЪли; въ Нар. Музей подъ
№ 1493 има 5 бронзови върхове отъ стрЪли, едната 56 mm., а дру-
гитФ по 29 mm., отъ землището на с. Торлакъ.
40.
На юго-изтокъ отъ с. Писанецъ р. Ломъ образува два завоя, отъ
които единъ дълъгъ, изпъкналъ на юго-изтокъ, срЪщу устието на Тор-
— 47 —
лашката река (Долапъ дере), а другиятъ на сЬверо-западъ, ср'Ьщу устието
на сухъ долъ Деве-барганъ (Карчуповъ долъ, на руската карта — Карчу-
панлыкъ-дере).
Въ първия завой се спуска отъ ДелиорманскитЬ възвишения, отъ
местностьта Лозята, една тесна скалиста ивица съ отвисни спускове въ
направление 30° юго-източно, която се стЬснява къмъ срЪдата и отъ
ново разширява, а после се снишава въ догата на завоя.
На високата часть на ска-
лната ивица се нам'Ьрватъ раз-
валини на крепость, наречена
Българско Градище,
(Фиг. 46 планътъ, фиг. 47, крепостьта
отъ ЮЗ., а фиг. 48 отъ С. Карта III).
а на юго-източния край върху
полегатитЪ склонове, разва-
лини на „Селище.и
Крепостьта е била укрЪ-
пена само съ зидове, конто сл
прЪпречвали ивицата между
отвисните скални стЬни и то:
три (I, II, III) отъ сЬверната
страна къмъ платото и единъ
отъ южната страна (IV) къмъ
селището. Съ казаннтЪ зидове
крепостьта е разделена на три
части, отъ който двете (А, В)
САх въ северната, а третата (С)
въ южната половина на кре-
постьта.
Северниятъ зидъ (I) се
почва около 150 кр. отъ нача-
лото на ивицата и я пре-
Фиг.
пречва наклонено между скалните стени; зидътъ е разрушенъ.
Той е билъ ностроенъ съ хоросанъ отъ парчета тухли, чиито раз-
хвърлени части само означаватъ направлението на зида. Такъвъ
зидъ е имало и надъ юго-западния склонъ, който не е съвсемъ недо-
стлпенъ, както северо-източниятъ. Дължината на тази часть на кре-
постьта е 150 кр. и незначително е разширена къмъ югъ (до 50 кр.).
— 48
Ср-Ьдната часть (В) е отделена отъ с-Ьверната съ единъ ровъ (V)
23 кр. широкъ, изсЬченъ въ скалната почва, а надъ него отъ югъ единъ
зидъ (50 кр. дълъгъ), почти напълно съсипанъ и унищоженъ. До сЬвер-
ната стЬна въ рова е изсЬченъ въ скалата единъ кюнъ (VI). Подъ разва-
ления кр-Ьпостенъ зидъ, въ западната скална стЬна, има неправилна малка
пещера, пробита къмъ рова. Входътъ е билъ до източния край на кр-Ь-
постния зидъ, при източната скална стЬна; до сега сж запазени отъ него
дв-fe дупки, отдалечени на 19 м. отъ страничнитЬ отвЪсни дървени де-
реци; до входа въ южната стЬна на рова е изсЬчена неправилна чети-
режгълна малка пещера, тЬсно пробита къмъ изтокъ. СрЬдната часть (В)
е скалиста, 135 кр. дълга и се стЬснява къмъ юго-изтокъ като се сни-
шава на три стжпала. Край източната скална стЬна, до ср-Ьдното стж-
пало, води единъ тЬсенъ пжть съ н-Ьколко малки изтрити вече стжпала
(VIII); южната стЬна на сЬверното стжпало е изкуствено сЬчена въ видъ на
ниша (IX) 5’5 м. широка и 3 м. дълбока; на западната скална стЬна,
подъ ср-Ьдното стжпало, има изкуствена църквица — баптистериумъ (X).
Южната часть (С) отъ срЪдната е отд-Ьлена чрЪзъ най-тЬсното м-Ьсто
на ивицата, гд-Ьто е билъ и входътъ (XI) въ тази часть, укр-Ьпенъ съ
странични зидове, сега напълно съборени.
Южната часть се разширява къмъ югъ, като е стЬснена почти въ
ср-Ьдата си съ единъ изсЬкъ въ западната скална стЬна; дължината й е
330 кр. и е пазена отъ страни съ отв-Ьсни скали. Отъ югъ, ср-Ьщу сели-
щето, кр-Ьпостьта е била пазена посрЬдствомъ кр-Ьпостенъ зидъ (IV),
останалъ въ видъ на доста високъ камъненъ насипъ; зидътъ е билъ
2-6—2-75 м. дебелъ, 135 кр. дълъгъ, съвсЬмъ незначително пр-Ьчупенъ
почти въ ср-Ьдата, гд-Ьто е имало една полукругла, на вънъ издадена
кула (XII); на западъ отъ нея (17 кр.) има остатъци отъ друга четире-
жгълна кула (XIII), издадена отъ дв-ЬтЬ страни на кр-Ьпостния зидъ
(съ страна около 10 кр ).
Край зида, отъ вънкашната южна страна, е имало дълбокъ ровъ, за-
пазенъ между страничнитЬ скални стЬни на крЬпостьта. Къмъ рова отъ
кр-Ьпостния зидъ се издавать напр-Ьчни два зйда недалечъ отъ двата й
края (XIV, XV); източниятъ, близо до скалната стЬна (24 кр ), дугообразно
завива на края си отъ н-Ькаква кулообразна постройка, вЬроятно до
портата, повечето отъ която е съборена и е паднала заедно съ крайщата
на скалната стЬна. Въ сЬверната часть на южното отд-Ьление на кр-Ь-
постьта, въ скалистото плато, сж изсЬчени н-Ьколко (3) кюпове (XVI).
Южниятъ кр-Ьпостенъ зидъ е строенъ на лицата съ по-голЪми
обработени камъни и вжтр-fe е изливанъ съ жълтеникавъ хоросанъ.
— 49 —
По едно придание, калето е било прЪвзето отъ неприятеля,
слЪдъ като една бабичка му посочила местото, по направление къмъ
селото, отъ гдЪто само е било възможно прЪвземането му.
41.
Въ втория завой на р. Бели Ломъ, срещу дола Деве-барганъ, се
спуска платото Орланто, което се стЬснява къмъ жгъла между доли-
ната на Лома и Торлашката река, между воденицитЬ Василака и Кая-
алтж и после се разширява въ самия завой на р. Ломъ. Къмъ изтокъ
(надъ Кая-алтж) се спуска съ отвЪсни скали, и чр-Ьзъ скалисти стжпала
се снишава на западъ въ долината.
Върху описаното плато сж развалинитЬ на крепостьта, наречена
Турско Гради ше1)
(или Орланто. Карта III).
Най-добрЪ е укрЪпено то къмъ южното плато, на най-гЬсното мЬ-
сто, съ единъ зидъ въ една права (въ посока съ южната крЪпостна
стена на Българско Градище), която слиза по наклоненъ теренъ отъ
скалната стена надъ Кая-алтж къмъ юго-западъ; зидътъ се е запазилъ
въ видъ на камъненъ насипъ.
Останки отъ кр'Ьпостни зидове се виждатъ и надъ низкитЬ скло-
нове — западенъ и сЬверенъ; отъ изтокъ скалната стена е служила за
естествено укрепление. Имало е две главни порти: до източния край на
южната стЬна и до жгъла на западната и сЬверната стЬни, гдЪто пжтьтъ,
който е минавалъ презъ крепостьта, е слизалъ въ долината.
Въ дветЬ градища се намиратъ монети отъ разни времена: въ по-
големо количество (около 35) сж били намерени сребърни монети,
подходящи на Егинските: на едната страна костенурка, а на другата
страна грубо изработенъ конь, скачащъ на лЬво (фиг. 46, 2); римски
републикански и императорски монети; македонски на Филипа и Алек-
сандъръ Велики.
42.
На северъ, надъ воденицата Кривица, въ десното плато на Лом-
ската долина, между два скалисти дола, отъ които източниятъ се спуска
отъ ЩръкловскитЬ Могили, се издига единъ скалистъ носъ съ остатъци
на крепостьта
1) Въ табл. VI. фиг. 48 се вижда западната часть на Градището.
4
— 50 —
Фиг. 49.
Кривишко Кале
(карта III).
Крепостьта е била изкуствено пазена само отъ сЬверната достжнна
страна на платото съ една кула, която напълно е затваряла тесния
входъ на калето. Остатъци отъ кулата сж запазени въ видъ на една
могила, вдлъбната отъ горе, съ диаметъръ 12 кр.
Крепостьта, 75 крачки дълга, е пазена отъ останалите страни съ
отвесни скали, особено къмъ югъ. Кулата е била строена отъ ломенъ
камъкъ и хоросанъ съ парчета тухли; отъ тукъ сж били дигани и го-
леми квадри за воденици.
43.
На изтокъ отъ с. Нисово, въ единъ дълъгъ завой на р. Ломъ,
изпъкналъ на северъ отъ скалите Мандилка, на левия брегъ на ре-
ката, се спуска единъ скалистъ тесенъ носъ, който на северния си край
се разширява малко въ видъ на хълмъ, скалистъ къмъ изтокъ, а стръ-
менъ къмъ западъ.
На най-високото место на този хълмъ
се намерватъ развалините на крепостьта
Кале Аджамка.
(Фиг. 49. Карта III).
Формата й е правожгълникъ, 65 кр.
дълъгъ и 50 кр. широкъ, продълженъ
къмъ изтокъ и заграденъ отъ три страни съ
зидове; източната стена е безъ крепостенъ
зидъ. Въ средата на западната стена и до
западните краища (15 кр.), въ по-дългите
стени, личи по една кржгла, на вънъ из-
дадена кула (8 кр. широка и 9 кр. издадена)
(I—III). Имало е, вероятно, само една порта
въ средата, между кулата въ южната сте-
на (IV) и източния край на стената. Дебе-
лината на стените е Г80—Г90 м. Хоросанътъ е смесенъ съ парчета
тухли.
Скалата между крепостьта и Мандилка, почти въ средата, е пре-
сечена (вижда се и изкуствена обработка) за пжть по долината и се
нарича „Пресечената Канара“. На западъ подъ нея, на реката, има раз-
валини отъ старъ камъненъ турски мостъ.
— 51
Долината на около, на доения бр'Ьгъ, е заградена отъ стръмнит'Ь
скали Аджамка съ естествени пещери, изкуствено обработени (IV, V).
44.
Въ д'Ьсния жгълъ на стока на Малки Ломъ въ Б'Ьли Ломъ, на
дългия носъ, който отъ платото Тайлашанъ (Орушки Орманъ) се вдава
на СЗ. въ стока на дв'Ьт'Ь рЪки, сж развалинитЬ на
Нисовско Кале
(фиг. 50 карта I).
Крепостьта е стръмна и скалиста къмъ долинитЬ на дв'Ьт'Ь рЪки,
особено къмъ Б'Ьли Ломъ, на дължина 450 кр.; тя е най-широка приюго-
източния край на платото (260 кр.); на този край кр'Ьпостьта е била
заградена съ единъ окопъ (I), който до сега, при източния си край
достига до 7 м. височина и се чупи на
Bavrp'b, почти въ ср'Ьдата си. Къмъ
западъ насипътъ се снишава, а при са-
мия край (25 кр.) напълно изчезва, — тукъ
е имало вероятно порта (II). Ровътъ до
насипа, както и укр'Ьпленията отъ други-
т'Ь страни, не личатъ. На края на но-
са се виждатъ развалинит'Ь на едно пра-
вожгълно здание (III).
По западния склонъ се е изкачвалъ
на кр'Ьпостьта единъ пжть, а друга една
стръмна пжтека е имало близо до окопа,
въ източнитЬ скални стръмнини (IV).
Вода докарвали отъ коритото на
Б'Ьли Ломъ чр'Ьзъ особени машини съ синд-
жири, отъ които (по св'Ьд'Ьние) сж из-
трити улуци въ скалитЬ надъ р^чената долина.
45.
Недалеко, подъ стока на Малки Ломъ съ Б'Ьли Ломъ (около 1 км.)
се образува единъ дълъгъ завой на р'Ьката къмъ изтокъ, ст'Ьснснъ въ
началото си; въ завоя се вдава отъ ЧервенскитЬ възвишения единъ
скалистъ остъръ носъ, който се снишава и малко разширяра къмъ
дъното на завоя. Носътъ е ст'Ьснснъ клинообразно въ ср'Ьдата си, въ
видъ на една скална ивица, която го д'Ьли на дв'Ь половини. На запад-
ната половина, надъ отв'Ьснит'Ь скали, сж развалинит’Ь на
4*
— 52 —
Калето надъ Долано1) или Чилингиръ* 2)
(карта I, фиг. 51 и табл. VII фиг. 52 отъ изтокъ).
Отъ страна на платото крепостьта а била пазена чр^зъ една скалиста
урва (А), слизаща къмъ югъ, а на достжпната часть отъ платото, между
урвата и сЬверния скалистъ спускъ, чрЪзъ единъ широкъ ровъ (I), сЬченъ
въ скалната почва (50 кр.); надъ рова има остатъци отъ крепостенъ зидъ,
отчасти двоенъ (II), а до южния му край е била главната порта. Огъ
портата е излизалъ пжть по платото, а една пжтека е слизала по стръм-
ната урва къмъ реката; отъ нея се виждатъ остатъци на стжпала (III),
сЬчени въ скалната почва на урвата.
Надъ урвата личи крепостенъ зидъ въ видъ на чупена линия
(95 кр.), която почти въ срЪдата си се издава на вънъ, гдЪто е имало
малка порта (IV); презъ нея се е слизало на пжтеката въ урвата.
Фиг. 51.
Отъ сЬверната страна е имало крЪпостна стЬна само въ запад-
ната й часть, която е зал^пена почти до средата на западния зидъ;
зидътъ е въ чупена линия (85 кр.) и въ западната часть съ една порта
(V), 1,8 м. широка. Отъ нея е водила една пжтека съ стжпала презъ
сЬверния скалистъ склонъ (VI) къмъ долината на реката. Отъ дру-
гитЬ страни крепостьта е пазена посредствомъ отвесни скали;
край гЬхъ се виждатъ тукъ-таме кржгли и четвъртити дупки за под-
порки на отвесни дереци.
Основите на крепостнитЬ зидове сж положени върху самата скала
и зидоветЬ сж правени отъ големи местни ломени камъни; на лицето
фугите сж измазани съ хоросанъ; вжтре зидоветЬ сж изливани съ
9 Споредъ единъ разваленъ долапъ въ дъното на завоя.
2) Споредъ воденицитЬ на сЪверо-западъ отъ крЪпостьта.
- 53 -
жълтеникавъ хоросанъ, мЪсенъ съ кремъчета, а тукъ-таме съ пар-
чета тухли.
Почти въ средата на сЪверната страна, подъ нивото на крЪпо-
стьта, се намира неправилна пещера (12 кр. дълга), наречена Караул-
ница съ изкуствена обработка. Въ нея се е влизало отъ платото на
крепостьта; въ стЬната й, къмъ долината, има едно прозорче и една
пукнатина, на ср^щната стена огнище, въ пода дупки за вжтрешни
пристройки и една пукнатина, която на едно место е пробита на долу.
46.
На дЪсния брЬгъ на р. Бели Ломъ, надъ послЪдната воденица на
тази р^ка — Чаушъ-дермене —, на единъ скалистъ носъ между две ска-
листа урви, на края на платото, сж развалинитЬ на крепостьта
Кале надъ Чаушъ-дермене или Щръкловско Кале
(карта I и IV, фиг. 53 и табл. VII, фиг. 54).
Отъ странитЬ, къмъ дветЬ урви и къмъ Ломската долина, кре-
постьта е пазена съ скални стръмнини. Отъ платото е отделена
съ дълбокъ ровъ (I), сеченъ оть части въ
скалната почва между двЬтЬ урви, на дължи-
на 140 кр. Надъ рова на крепостьта има разва-
лини отъ двоенъ зидъ (11), стЬнитЬ на който
отстоять близо по 12 м. една отъ другъ; тЬ се
сливать при западния си край. Въ вжтрешния
зидъ, който, споредъ остатъцитЬ, е билъ по-
високъ, личатъ развалини отъ две, на вънъ
издадени, полукржгли кули (III, IV); огъ вж-
трешната страна на зида, срешу кулитЬ, се
виждатъ развалинитЬ на малки пристройки, по	Фиг
всека вероятность за изкачване върху плат-
формата на кулитЬ и крепостния зидъ. Следи отъ порта не личатъ,
но изглежда, че тя е била до източния край на зида.
ЗидоветЬ сж напълно съборени и сж били строени отъ камъкъ и
квадратни тухли (страна 28 см., дебелина 3’5 см.); хоросанътъ е едно-
образенъ и месенъ съ парчета тухли.
Вжтрешностьта на крепостьта е тесна, продължена къмъ юго-
западъ въ единъ тЬсенъ скалистъ носъ.
— 54 —
Е. На Общи Ломъ.
47.
Отъ водоразд-ЬлнигЬ възвишения на западъ отъ с. Красенъ (166 м.)
се отцЪпва къмъ долината на р. Ломъ единъ клонъ— Бърдо, който на
изтокъ образува три носа. На южния отъ тЪхъ, на юго-западъ отъ
с. Красенъ, надъ сгЬсненото мЪсто на р. Ломъ, между воденицитЬ
„Вадата* (Гръковата) и Бейова, сж развалинигЬ на кр'Ьпостьта
Красенско Кале.
(Карта IV, планътъ, фиг. 55).
Носътъ се стЬснява клинообразно къмъ юго-изтокъ между стръмни
и отвисни скални стЬни; краятъ на клина (140 кр.) е разцЪпенъ на дв'Ь
мЬста въ тЬсни блокове (I, 11, III). Ц'Ьлата дължина на кр'Ьпостьта
е 400 кр.
Изкуствено укр-Ьпление е имало само отъ страна на платото (IV),
на сЬверо-западната страна; това укр-Ьпление, въ видъ на кр-Ьпостенъ
зидъ, пр-Ьпр-Ьнва платото въ една, почти въ ср'Ьдата незначително пр-Ь-
чупена навънъ линия (200 кр.),
между отв'Ьснит'Ь скални стЬни
на платото; прЪдъ зида има ровъ,
а пр-Ьдъ рова слЬди отъ единъ
низъкъ насипъ (фиг. 55, разр.
а, Ь). Портата е била въ ср'Ь-
дата на кр-Ьпостния зидъ.
Въ скалистата почва на кр'Ь-
постьта има дупки за отв-Ьсни
дереци, особено при източния
й край до скалистия тЬсенъ
носъ (V); до това мЪсто сж
изеЬчени въ скалата стжпала; входъть до тЬхъ въ кр'Ьпостьта е
билъ, в-Ьроятно, пазенъ съ дървени укр-Ьпления. Южната скална стЬна
е врезана на три м^ста; въ източното отъ тЬхъ личи изкуственъ
пжть съ стжпала.
До източния край на ср-Ьдния скаленъ блокъ, въ тЬсния носъ, се
виждатъ много подпорни дупки за дървени пристройки.
48.
Въ жгъла на Дунавския бр'Ьгъ, до устието на р. Ломъ, въ гр.
Русе, се намира м^стото на римската станция на крайдунавското шосс
— 55 —
Sexanta Pristis.1)
(Карта IV).
ОстатъцитЬ на крепостьта сж били напълно унищожени отъ тур-
ските крепостей постройки и отъ сегашния градъ.
Крепостьта се е намирала надъ стръмния Дунавски брЪгъ,
около сегашния воененъ клубъ и със^днитЬ улици. Брегътъ се
спуска доста стръмно и къмъ изтокъ. На дунавския брегъ, особено
въ послЪдно време при постройката на пристанището, сж изкопани
основи отъ стари зидове; по брега на Дунава е имало много части отъ
строителенъ материялъ и разни предмета. ОстатъцитЪ отъ стЪни, подъ
устието на Лома, сж отъ турскитФ. крепостей постройки; презъ 1903. г.,
при изравнение на градината около клуба, сж били на-	j
м-Ьрени основи отъ турска крепость и една турска джа- I
МИЯ.
Отъ дребнитЬ предмета нам^рени сж: пръстени и '	,
оловени украсени колца (verticilli) (фиг. 56); монети на	’
Александъръ Македонски, римски републикански, и им- ,	,
ператорски и на автономнитЬ градове (Никополъ, Одес- ХЩ, \
сосъ, Маркианополъ, Филипополъ и Деултъ), и единъ
бронзовъ медалионъ; византийски и турски (Сюлейманъ- \ X—f-. Z
х I I
ханъ-Селимъ, сЪчени въ Скопие и Одринъ и на Селимъ-	,4—
ханъ-Мехмедъ, сЪчени въ Цариградъ). Български мо- AT' Wfebk
нети, по сведения отъ полковника г-нъ Ханджиевъ: на il.\ ''$ЯЛ
ц. Страцимиръ и на ц. Михаила Асена (съ надпись Ц.	фиг 55
AlHXrtlA и Ц. 6Р1НП). Легионски тухли съ печать на I
Итал. легионъ'2) и на XI легионъ [leg(ionis XI) р (iae) f(idelis)] и тухли
съ кръстове. Тухлите съ печати: RVMORID(US) (известии и отъ римската
станция Trimamium — Абоба-Плиска, страница 455).
М. AVREL
STVTIANVS
сж притежание на полковника г-нъ Ханджиевъ въ Русе; у сжщия имараз-
ни колца, юзда за буйни коне, бронзови сждове, златни пръстени и др.
*) Sexanta Prista (Xs^avTazpiawv. Socrates hist. eccl. 7,36); Sexanta Pristis (itin. Ant.
стр 222); Sexaginta Prista (Not. Dign. Or. p. 102); ’Egevretapiara (Proc, de acdif. 4, 11. p. 307.
Bonn.) Pristis (Tab. Pent.);	(Ptol. 3, 10, 10); LX Pristis (Известия на Вари.
Археолог, др-ство V. стр. 3—4; въ новооткрититЪ надписи).
Абоба Плиека, стр. 452-453. Kanitz. Donau Bulgarien: I. стр. 132; А. Иширковъ
БЬлЬжки за пжтя Русе—Варна въ XVIII. вЪкъ. (Унив. Годишникъ III. стр. 131); Д. Гаджа-
новъ: Плтувание на Евлия Челеби въ XVII. вЪкъ (Период. Спис. XXI. стр. 654—655).
2	) Абоба—Плиека стр. 261, 453; въ Нар. Музей подъ № 4262 три тухли.
— 56 —
Вероятно на сжщото мЪсто е имало крепость, за която споменува и
Хаджи Калфа.1)
Въ Нар. Музей се намиратъ отъ гр. Русе:
№	1399 фрагментъ отъ надгробенъ камъкъ съ надписъ (А. Е. М.
XVII. 2. стр. 191 № 52; С. I. L. № 12450),
№	1661 фрагментъ на надгробенъ римски паметникъ съ релиефъ
на два бюста и една женска фигура,
№	4261 фрагментъ отъ надгробна плоча съ надписъ (лат.),
№	1660 фрагментъ отъ архит. украшение: лъвска глава заедно
съ врата,
№	4959 мряморенъ релиефъ съ жъртвоприношение на Митра.
№	3916 фрагментъ на мжжки бюстъ,
№	759 мряморна плоча съ релиефъ на конникъ; надъ него часть
отъ турски надписъ,
№ 1274. релиефъ на тракийски конникъ съ надписъ (Сборникъ VIII.
стр. 80. № LXXV; А. Е. М. XI. стр. 6 и 8; С. 1. L. № 7472.; стр. 2316 4Н,
№ 1346. бронзова дръжка въ видъ на свински бюстъ,
№ 2146. бронзова фигура на Венера;
№ 2147 бронзова фигурка,
№ 2148 каменно калъпче за отливане,
№ 3822 (н. 692). Иконичка — св. Константинъ и Елена, отъ едната
страна и св. Хараламби — отъ другата.
Латински надписи: А. Е. М. XV. стр. 221—222. № 115—118 (С. I. L.
№ 12446-12459); С. I. L. № 1349, 2098, 2316 13; Единъ надписъ е за-
зиденъ върху резервоара на офицерския клубъ. Въ послЪдно врЪме сж
били намЪрени до пристанището три надгробии римски паметници съ
латински надписи и орнаментни украси наоколо; тЬ сж били раз-
бита и употрЪбени застроителенъматериялъ. Милиярни камени — вижъ
.Пжтища" (глава V).
Името „Русе" се споменува:* 2) въ унгарско-турскит-fc договори 1503
и 1519 г. (Russy); при Domenico Negri (Rosi); на картитЬ на Mercator-a
и въ Acta Bulgariae ecclesiastica (Rosi); въ славянский животописъ на
св. Георги отъ Кратово отъ XVI ст. (Poyet).
При Marsigli3) — Rosezig. (Sect XVIII). Описание на Русе при Евлия
*) Hadschi Chalfa. Rumeli und Bosna (прЬводъ Jos. Hamer), Wien 1812. стр. 43.
2) D-r C. JireCek: Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der
Balkanlilnder. Wien, 1897 стр. 74
3) Description du Danube, 1744 r.
— 57 —
Челеби. *) Пжтешественици въ турско врЬме рЬдко и въ кратц-fe споме-
нуватъ за гр. Русе.* 2)
При постройката на кейовата ст-Ьна на русенското пристанище,
прЬзъ 1911 г. билъ регулиранъ високиятъ бр-Ьгъ подъ устието на р. Ломъ,
подъ градината на офицерския клубъ. Въ равното мЬсто, между р. Ду-
навъ, високия брЬгъ къмъ р. Ломъ и зданието на митницата, виждаха
се пр-Ьди регулацията основи на една малка сграда (широка 4 и дълга
7 м.), нарЬчена „римска баня”. Отъ нея сж били вадени четвъртити
тухли съ печата на първия италиянски легионъ (Legio prima Italica).
При регулацията, нам-Ьрени били между банята и устието на р. Ломъ,
основи на друга сграда, която била 8 м. дълга и 6 м. широка. Между
дв'Ьт'Ь сгради били нам-Ьрени н-Ькои отъ милиярнигЬ камъни,3) капители,
украсени съ акантови листя, стр'Ьли и чов-Ьшки главички, полета отъ камъкъ
и дв'Ь мряморни плочи съ турски надписъ. Тукъ било открито подземие
съ посока отъ офицерския клубъ къмъ Дунава. Подземието било Г20 м.
широко и съ каменни стълби, широки 0'80 м. Въ стръмния брЬгъ подъ
клуба били открити н-Ьколко свода и погребъ съ сводъ; той ималъ
една вратичка. Ширината на погреба била 3 метра; той билъ съграденъ
отъ д-Ьлани камъни (бЬли). На западъ отъ клуба, къмъ устието на р-Ь-
ката Ломъ, били открити зидове съ четвъртити дупки отъ изгнили греди
При уравняване на градината около клуба сж били нам-Ьрени нЬколко
камъка съ латински надписи (единъ цЬлъ и нЬколко отломъка). Единъ
отъ т'Ьхъ е зазиданъ въ резервоара на сжщата градина.
ОсвЬнъ това били открити основи на една джамия източно отъ
клуба. Евлия Челеби, който е пжтувалъ пр-Ьзъ българскитЬ земи пр-Ьзъ
срЬдата на XVII вЪкъ, споменува, че въ Русенската кр-Ьпость имало и
единъ мюсулмански храмъ.
При постройката на пристанището сж били открити и съборени
кр-ЬпостнитЬ зидове, до 10 м. високи надъ нивото на Дунава, които
сж били засипани въ склона на терасата подъ воения клубъ; отъ части
сж запазени по пжтя задъ митницата къмъ клуба.
По свЪд-Ьние отъ г-нъ полковника Ханджиевъ, въ кр-Ьпостния зидъ,
при горния му край, е имало малки стражарници за по единъ стоящъ
стражаръ съ коридорчета за влизане отъ кр-Ьпостьта; тЬ сж били
постлани съ камънни плочи, които сж били изтрити отъ стоене на
т) Псриодическо Списание XXI. стр. 654 — 655.
2) Напр., Станиславъ Михаиловски (1788 г.), Никола Ернестъ Клееманъ (1768 год.)
и други.
3) Известия на Варненското Археологическо дружество, V. стр. 3—4 фиг. 1.
— 58 —
стража, и съ особени прозорчета сж били отворени къмъ Дунава. Подъ
източния склонъ на терасата сж били намЪрени основи на една порта
и остатъци отъ калдаръмъ; въ зида, жгъла на портата, на особенъ
постаментъ, е билъ издигнатъ единъ отъ милиярнитЪ камъни съ името
на града „LX Pristis" отъ врЪмето на императора Антонина (138—161 г.).1).
Друга малка порта съ тухленъ сводъ е била открита въ крЪпостната
стЬна, обърната къмъ Дунава. ДвЪтЪ порти и крЪпостната стЬна сж
били унищожени съ барутъ подъ надзора на държавнитЪ
технически власти.
х). Известия на Варн. Археол. Др-ство V. стр. 3.
II.
Ломско е било заселено още отъ памтивЬка. СлЬди отъ засел-
ване се срЬщатъ особенно край рЪки и извори. Един отъ селищата
сж прЬдисторични, а други исторични: тракийски, римски, византий-
ски, старо-български и др.
А.
ПрЪдисторичнитЪ селища1)
сж характеризирани най-много съ насипна могила, съставена отъ пръсть,
която е размЬсена съ готварска смЬть (боклукъ) на първобитния чо-
вЬкъ отъ каменния периодъ (неолитъ). МогилитЬ достигватъ до голЪми
размЪри; rfe сж отгорЬ плоски, та населението* 2) ги нарича „плоски"
(турски: Ясж тепе). Съставътъ имъ отъ части е обясненъ отъ разкопкитЬ,
които пр-Ьдприе X. Шкорпилъ до гр. Русе, при с. Липникъ (до Разградъ)
и при гара Ишикларе.
Могила до гр. Русе.
(Таблица VIII, фиг. 57 отъ сЬверъ, фиг. 58 отъ западъ).
На СИ отъ града, на разтояние 2'4 км., подъ шосето за Тутраканъ, близо
до дунавския бр'Ьгъ. При разлива на Дунава достигва вода чакъ до нея.
Вследствие на това, могилата почнала да се събаря откъмъ Дунава; за сега
е вече срутена една значителна часть отъ нея (табл. VIII, ф.57). Запазената
часть на могилата мЬри отъ западъ къмъ изтокъ 98 м., а отъ сЬверъ
къмъ югъ само 50 м. Височината й е около 10 м. ОтгорЬ могилата е
9 Отъ X. Шкорпилъ
2) X. И. К. Шкорпилъ. Могили. Пловдивъ, 1898 стр. 80 — 103. Доисторичесюе памят-
ники Болгарщ*. Одесса, 1896 [Записки Императорскаго Одесскаго Общества Исторщ и
Древностей). Притурка къмъ българското издание на „ПървобитнигЬ люди отъ Шарлъ
Дебьсръ“ (Пловдивъ 1896). ПрЪдисюричнитЪ могили иматъ голЪмо разпространение въ
страната Въ околностьта на гр. Пловдивъ тЬ се срЪщатъ до града (СИ), между сс. Меч-
кюръ и Златни трапъ, между сс. Крислово и Чоллукъ, между сс. Хамбарли и Нова махала
и до с. Манолово (ЮЗ „Разкопаница"). Край р. Сазлия до с. Карабунаръ „Хасаръ" (до
устието на Дуанъ-дере) и до с. Софуларе (Ясж-юкъ). Въ РодопигЬ до с. Аликочово (,Бан-
ска могила"), до Джулуница и др. Нови открития отъ Раф. Поповъ и Ан. Чилингировъ.
— 60 -
плоска (48 м. ЗИ и 23 м. СЮ). Около могилата се заб'ЬлЪзватъ сл'Ьди
отъ старо селище. При разглеждане срутената стЬна на могилата
добр'Ь се вижда съставътъ на насипа. Пр'Ьобладява глина, раз-
мЪсена съ пепель, която образува тукъ-там'Ь тънки Пластове (на дебе-
лина 6 см.). Глината е разм^сена съ счупени кости отъ разни животни,
черепици отъ глинени сждове, мидени черупки и части отъ костени и
камънни орждия. ПрЬзъ 1904 г. видЪхме въ насипа двЪ червени гн'Ьзда
(огнища), широки и високи около половина метръ и наведенъ пластъ
отъ мидени черупки на дебелина 0 20 м. За по-добро разяснение на
могилния насипъ пр'Ьдприехме два изкопа въ сЬвероизточната часть на
могилата (I) и въ източния склонъ (II).
На ю.-изтокъ отъ Русенската могила (300 кр.), въ двора на тухлар-
ната фабрика, сж били нам'Ьрени остатъци отъ доист. заселище; нам'Ьрени
сж въ пръетьта черупки на миди, кости на животни и кремъкъ.
КЭ дамзродна основала.Къдъ) G3 глина. ЕЗпепелна пърсть ЕЗ миди +Кости
|^въгленъ S3 горЪл а. гл и на	пепель *орАди/ 0 Камъни черепици
EJ ривени Крсти
Фиг. 59.
Изкопъ I
(фиг. 59) е направенъ на височина 3 м. отъ могилната основа
и 2 м. отъ източния склонъ. Въ насипната глина изкопахъ см-Ьтова
грамада, която имаше дължина 4 м., най-гол-Ьма височина 090 и
ширина 2 5 м. Грамадата се състоеше отъ миди, пепель, въгленъ, из-
лечена пръеть, кремъчни отломъци, костени шила, харпуни, рибарски
теглилки, кости на домашни животни и риби, прешлени отъ пръеть,
каменни брадвички и др.
Изкопъ II
(фиг. 60) е направенъ въ източния и отъ части въ южния
склонъ на могилата. Изкопътъ имаше 48 м. дължина, 85 м. висо-
— 61
чина и 3 5 м. ширина; той се намираше 3 м. подъ плоский връхъ на
могилата. Насипътъ се състоеше отъ пръсть, която е размксена съ пс-
пель, въгленъ, миди, кости, брадвички и др. Близу до повърхностьта е
билъ намЪренъ отломъкъ отъ м-Ьдно ножче.
Могила до с. Липникъ.
Могилата се намира на ЮИ отъ село Липникъ, въ една долина.
Диаметрътъ й е 87%74 м., съ височина 8 м. Плоскиятъ й връхъ има
диаметръ 46 м. До могилата има двЪ чушми и слЪди отъ старо селище.
М-Ьстното турско население я нарича „джиневизъ юкъ“ (т. е. генуезка
могила).
Направихме изкопъ на плоския връхъ (фиг. 61,1 и 2), на дълбочина
три метра. НамЪриха се червени гнезда отъ излечена пръсть (огнища или
фурни съ запазени глинени сждове). Въ пръстьта, между гнЪздата, се на-
мЪриха кремъчни ядра (нуклеуси), каменни брадвички, пепель, въгленъ
и др. Въ гнЪздата се намЪриха дв-fe цилиндрични парчета отъ червенъ
кирпичъ (0’20X0'40 м. диаметръ и 010X1’18 м. диаметръ). Въ горния
пластъ, т. е. въ орницата, се нам’Ьриха бронзови, глинени и жел’Ьзни
пр’кдмети и една римска монета. Между пр’Ьдметит’Ь интересни сж двЪ
глинени кандилца(?) съ особена направа (фиг. 62, 1, 2).
Могила до тара Ишикларъ.
Могилата се намира на сЬверъ отъ селото. Височината й е около
6 м. съ диаметръ 95X54 м.; върхътъ й е плосъкъ (40 X34 м.). Въ
могилата е направенъ изкопъ при западнигЬ поли и на източния склонъ,
близо до плоския връхъ (фиг. 63). Първиятъ изкопъ имаше дължина
2 65 м. и височина Г5 м. Намори се глина съ червени гнЪзда, черепици,
кремъчна ядра (нуклеусъ), парчета кремъкъ съ медовъ цвЪтъ, животински
- 62 —
кости и др. Вториятъ изкопъ имаше дължина ГЗО м. и ширина 2’65 м.
Долниятъ пластъ на изкопа (050 м.) се състоеше отъ глина, която
Фиг. 61.
бЪше размЪсена съ въгленъ. Горниятъ пластъ (0 40 м) се състоеше
Фиг. 63.
Фиг. 62.
отъ глина, въ която се намЪриха неправилни кжсове отъ излечена
червена пръсть.
— 63 —
ПрЪдисторични селища въ Ломско.
А.	Край р. Шипа Ломъ.
1.	На дЪсния брЪгъ на р. Водица (Каяджикъ), на югъ отъ село
Водица, се намира могила „Циганека"; около нея се заб'ЬлЪзватъ отЬди
отъ селище; до могилата има извори.
2.	Въ жгъла, д'Ьто се стичатъ р. Шипа Ломъ и р. Водица, има една
плоска могила, на изтокъ отъ с. Копривецъ. Диаметърътъ на плоския й
връхъ достига 38 крачки. Могилата се намира въ ливадитЪ подъ края
на възвишението „Каяджикъ сърдта" (Балъкъ съртж). На склона му е
имало друга плоска могила, която съ оране е почти съвсЪмъ изтрита.
До нея има една могила въ видъ на конусъ.
3.	Въ жгъла, дЪто се стичатъ Шипа Ломъ съ Топли ломъ, се на-
мира плоска могила въ ливадитЬ на изтокъ отъ с. Баниска (положение
въ фиг. 2).
В.	Край Черния Ломъ.
4—9. ПрЪдисторични селища има до с. Мехмеди1), Борисово* 2),
с. Сеидъ3), Султанъ4 5), Балджи Омуръ6) и до с. Сарнасъфъ*’).
10.	Плоска могила на ЮН отъ с. Дриново Бахшишларъ), на дЪсно,
край пжтя за с. Кьосекьой (положение въ фиг. 6). До югоизточния край на
селото има изобиленъ изворъ. По придание, въ могилата е засипана черква.
Въ Народния музей има отъ с. Дриново нЪколко пр-Ьдисторични прЪдмети
(костенъ идолъ, камънна тесла, два отломъци отъ камънни чукове и крс-
мъчни орудия) подъ № 4882.
11.	СлЪди отъ заселище се намиратъ почти въ срЪдата на доли-
ната на Кечилерската рЪкичка, въ жгъла на стичансто й съ л%вия
притокъ (на пжтя отъ с. Кечилеръ за с. Хайдаръ7).
]) Отъ тука има въ Софийскня Народенъ музей отломъкъ оть кремъченъ ножъ
(подъ № 4886).
2) Ан. Чилингировъ „Преистори)ска налазишта у Бугарско) (въ „Додатака на Ста-
ринар* I, кн. II).
3) Сжщо.
4) .Костни идоли отъ праисторичното селище въ с. Султанъ". (Ан. Чилингировъ.
Сборникъ XXV и Известия на бълг. арх. др.-ство I. стр. 109—ПО).
5) Отъ тука има въ Народния музей нЪколко прЪдисторични прЪдмети (подъ № 4883).
6) Отъ мЪстностьта Сасъ баиръ има въ Народния музей отломъкъ отъ костсно
шило (№ 4885).
7) Въ сбирката на педагогическото училище въ Силистра видЪхме прЪзъ 1908 год.
единъ камъненъ чукъ, донесенъ отъ Поповско (фиг. 64, 1).
— 64 —
12.	На югъ отъ с. Гърчиново, на лЬвия бр-Ьгъ на Черни Ломъ,
се намира могила „Кокаръ юджекъ". Въ нея сж. били намЬрени много
кости и черспици отъ глинени сждове.
13.	На ЮЗ. отъ с. Кацелево се намира уединена плоска могила, въ
ливадитЬ край д-Ьсния брЬгъ на р. Ломъ. Горниятъ диаметръ е 46
крачки и височината около 6 м. (Карта I). Въ могилата се намиратъ
черепици и кремъчни отломъци (нар-Ьдко).
14.	Една плоска могила се намира до стичането на Каранъ Вър-
бовската рЪкичкт въ Черни Ломъ (Карта I). Могилата се намира върху
продълговатия край на възвишението, което се спуща къмъ стичането.
С.	Край Малки Ломъ.
15.	Плоска могила на ЮИ. отъ с. Садина (положението въ фиг. 27)
на л-Ьвия бр-Ьгъ на рЬката, до устието на дола Юренъ дере (Евренъ
боазъ). Могилата се нарича „Лаанлъкъ" (Лахналъкъ).
16.	Могила на д-Ьсния бр-Ьгъ на р. Ломъ, до с-Ьверния край на
с. Садина.
Отъ първата могила произлиза чукъ отъ черенъ камъкъ, който
вид-Ьхмс въ училищната инспекция въ Разградъ пр-Ьзъ 1893 година и
камъненъ чукъ, който се намира въ Народния му-
зей подъ № 3004. Чукътъ е отъ едната страна
тлпъ> а отъ другата заостренъ; той е пробить.
№'Иа	®тъ дв^т^ страни на дупката има изпъкнало пер-
'-яВ j вазче (за украшение).
17.	Плоска могила се намира въ долината срЬ-
шу с. Омуръ бей на Доброселската рЬкичка (Коджа
Хенде, въ л-Ьво на пжтя отъ с. Любленъза с. Садина.
Могилата се намира въ жгъла, образуванъ отъ сти-
чането на рЬкичката съ страничния й долъ Крушо-
вецъ. Могилата се нарича „Доброселска" или „Ташла йолъ кале",
(положението въ фигура 28). Въ източния й склонъ е откритъ
пр-Ьзъ 1891 година единъ зидъ на дължина 10 метра; той иде отъ
ср-Ьдата на могилата и се свързва подъ правь жгълъ съ другъ зидъ,
който е 2’35 метра дебелъ. Двата зида се свързватъ до източнитЬ
поли на могилата. Другъ зидъ излиза при западнит-Ь поли, на разтоя-
ние 85 крачки отъ източния. Зидътъ е построенъ отъ ломенъ камъкъ
съ б-Ьлъ твърдъ хоросанъ, въ който има малки кжсчета тухли и кре-
мъчета. Тукъ-тамЬ се ср-Ьщатъ въ зида квадратни тухли (028 X 0 30
X 004 м.). Въ могилния насипъ излизать черепици на груби сждове,
65 -
парчета кремъкъ и каменни чукове1). ПрЪзъ 1893 г. видЪхме въ учи-
лищната инспекция въ Разградъ камъненъ отломъкъ отъ чукъ съ
дупка, дълъгъ 6 см. и дебелъ 3'60 см. (фиг. 64, 2). До могилата има
извори. Отъ могилата произхождатъ: едно глинено гърне(високо 12’5 см.),
украсено съ бр-Ьзди и едно длето отъ камъкъ (дълго 8 см.); двата предмета
се съхраняватъ въ Народния музей подъ № 3682.
D.	Край БЬлия Ломъ.
18.	Плоска могила (67X53X5 м.) на ЮЗ. отъ с. Коджеджикларъ,
на разтояние 15 км., въ долината на селската р-Ькичка. Горната пло-
скость на могилата е 5 м. въ диаметръ; около могилата има доисторично
селище.
19.	Плоска могила „Коджа юкъ“ на ЮЗ. отъ с. Софуларъ, близу до
гара Ишикларъ. Могилата е отдалечена единъ километръ отъ селото;
тя се намира на доения високъ брЪгъ на Фъндъкли дере. Диаметърътъ
на плоския могиленъ връхъ възлиза на 30 м.; около нея се забЪлЪз-
ватъ слЪди отъ прЪдисторично селище.
20.	Отъ с. Ахмакъ се съхраняватъ въ Нар. Музей два камънни
чука (№ 1304 и 1305). СлЪди отъ селище се забЪл-Ьзватъ въ долината
на мЪстната рЪкичка.
21.	Отъ с. Арнаутъ се намиратъ въ Нар. Музей нЪколко прЪд-
исторични прЪдмети (№ 1306—1314).
22.	Плоска могила до село Недокланъ, до изворитЬ на селската
рЪкичка.
23.	На изтокъ, подъ Хисарлъка, въ зеленчуковитЪ градини на гр.
Разградъ, на дЪсния брЪгъ на р. Ломъ, се намира плоска могила (карта П).а)
24	Плоска могила до изворитЬ на рЪкичката Кованлж.-Хенде, близо
до пжтя отъ Разградъ за с. Малка Ада (Кючукъ-Ада кьой). До моги-
лата има извори съ дв'Ь чешми.
25.	Плоска могила близу до пжтя Разградъ — Попово, въ
д-Ьсния страниченъ долъ на Кованлж-Хенде. Могилата се намира върху
склона на едно възвишение; до нея има голЪми извори.* 2 3) Отъ моги-
лата има една пирамида отъ печена пръеть въ Нар. Музей подъ № 77.
26.	Плоска могила на югъ отъ с. Калфа-дере, въ долината на д-Ьсния
9 X. К. Шкорпилъ. Могили (стр. 98).
2) Ан. Явашовъ. Исторически бЪлЪжки за гр. Разградъ (стр. 34). G. Seure et А.
Degrand „Exploration des quelques tells de la Thrace* (Bulletin de correspondance helleni-
que VI—VIII. Paris, стр. 362).
3) Ан. Явашовъ, стр. 31. — Абоба—Плиска. стр. 491.
5
— 66 —
брегъ на рЪкичката (карта II). Въ могилата се намиратъ воденични ка-
мъни (хромели).
27.	Могила „Гювендже” съ извори до нея, на пжтя отъ с. Ярдъмъ
за Калфа-дере, въ началото на р. Гювендже. Диаметърътъ на могилата
е 65 крачки; тя се намира подъ възвишенията Ада и Бейската курия.
Отъ могилата излиза твърдъ хоросанъ (съ едъръ пЪсъкъ) и отломъци
тухли. Около нея се заб’Ьл'Ьзватъ следи отъ селище (карта II).
28.	Друга могила надъ стичането на р. Калфа-дере и Хюсенче-дере,
върху сЬверо-източния край на едно възвишение (карта II).
29.	Плоска могила на л%вия брегъ на р. Ломъ, въ ливадите „Бег-
лишки чаири“, подъ стичането на р. Калфа-дере въ Б. Ломъ (карта II).
Могилата е кржглеста, около 5 м. висока и съ диаметъръ около 50 кр.
Близо до нея е билъ намеренъ камъкъ въ видъ на плоча— 1*15 м. висока,
0 6 м. широка и 018 м. дебела — съ латински надпись.1)
30.	Плоска могила съ една чешма до нея, въ началото на дола
Драката, на юго-западъ отъ с. Др'Ьновецъ, близо до патя отъ с. ДрЪ-
новецъ за с. Езерче.
31.	Въ сЬверната часть на с. Езерче—плоска могила. На сЬверъ
отъ нея — селище.l 2)
32.	Близо до пжтя отъ с. Езерче за с. Кривня се намира плоска мо-
гила, наречена „Девесилско кале”; тя се намира въ Девесилската
рекичка, първиятъ дЪсенъ притокъ на Торлашката река, въ лЪвия
брегъ на долината. Около могилата има селище.3) Намиратъ се тука
отломъци отъ кремъчни стъргала и глинени сждове. Горниятъ диаметъръ
на могилата е 45 крачки. На западъ отъ нея има кжса долчинка, наре-
чена „Кале Колакъ”. На сЪверъ отъ нея, на една висока равнина (плато),
се издига голема могила въ видъ на конусъ (карта III).
33.	До единъ кладенецъ въ долината на първия лЪвъ притокъ на
Торлашката река се намира плоска могила „Каяджикъ”.
34.	Друга могила се намира въ дъното на лЪвата странична долина
на Торлашката река, презъ която минава пжтьтъ отъ с. Торлакъ за
с. Омуръ Бей.
35.	Могила на югъ отъ с. Торлакъ, на левия брегъ на реката.
На юго-изтокъ отъ могилата се намира друга, въ видъ на конусъ (карта III).
36.	На десния брегъ на реката, на западъ отъ с. Торлакъ (карта III).
l; Apronius Maximus trib(unus) coh(ortis) prat(a) pub(lica) terminis circu(m)c(l)usi
(A. E. M. XVII. 2. № 67, стр. 197; C. 1. L. № 13726).
2) Могили, стр. 98.
3) Могили, стр. 98 и 103.
— 67 —
37.	Плоска могила до воденицата „Кривица', надъ лЪвия бр-Ьгъ
на р. Ломъ, на сЬверо-западния край на полянката „Подъ Гребено".
Могилата има на горния диаметъръ 40 крачки и височина около 5 м.
(карта III); тя е била разкопавана. Насипътъ й се състои отъ глина, раз-
мЪсена съ изпечени червени гнЪзда, черепцци отъ груби сждове, отъ
черна глина, и др.
38.	Малка плоска могила се намира между воденицитЬ на Чилин-
гиръ, на края на едно възвишение, въ завоя надъ лЪвия брЬгъ на рЬ-
ката (карта 1). На сЬверъ, на пжтя за с. Щръкльово, се виждатъ двЬ
обикновени могили.
Е.	Въ съсЬдство съ басеина на р. БЬли Ломъ
се ср-Ьщатъ на гжсто пр-Ьдисторични селища въ началото на
сухитЬ Делиормански долове *) и край долинитЬ, чиито води текатъ
къмъ Провадийската р-Ька (Канаръ дере).
1.	Между с. Топалъ и Хасанъ Махле се намира селище сь плоска
могила, на д-Ьсния брЬгъ на р-Ькичката Сазлъкътъ (Сенкувца). Разме-
рить й сж 48 м. (ЗИ) и 53 м. (СЮ) и височината около 7 м.
2.	Въ с. Хърсово, въ ерелийската махала, има плоска могила. Подъ сЬ-
верния й склонъ има изворъ. На горната й плоскость (50X35 м.) сж били
изкопани основи на малка църквица, широка 8 крачки съ нартикъ дв-Ь
крачки и 9 крачки дължина. Въ насипа на могилата се намиратъ
черепици и кремъни.
3.	На пжтя отъ с. Ишикларъ за с. Хърсово, въ жгъла на дв-fe дол-
чинки, се намира възвишение съ насипъ откъмъ достжпната страна.
МЬстото се нарича „Хасарлъкъ”. На С-И. отъ жгъла се намира плоска
могила съ черепици, кремъни, излечена пръсть и др.
4.	Въ жгъла на дв-fe долчинки, въ началото на р. Война (Кара-
Арнаутъ дере) се намира плоска могила „Дюмели юкъ“. Горната й
плоскость има диаметъръ около 48 крачки.
5.	Между гарата Ишикларъ и с. Кара-Арнаутъ, близо до „Война-
чешма“ се намира плоска могила (100 X 100 разкрача и около 8 м. ви-
сочина). Плоската й часть е50Х45 разкрача. Въ могилния насипъ изли-
зать черепици отъ плитки панички и др ;сжщо и излечена червена пръсть.
6.	На югъ отъ с. Кара-Арнаутъ има плоска продълговата могила
') ДругадЬ изъ Делиормана се срЪщатъ пр-Ьдисторични могили до с. Токмакъ
кьой (С), между селата Суютчукъ и Каразмирлери, до с. Кованджиларъ, между селата
Топалкьой и ЯсЬнково, до с. Подайва (С.-И.) и др.
5*
— 68
(90 X 80 разкрача и височина около 3 м.) Плоската й часть е 34x42
м. Въ насипа излизать излечена червена пръсть, черепици и др.
7.	До стичането на р. Война съ Ишикларската р-Ькичка се намира
почти изтрита плоска могила.
8.	На юго-западъ отъ с. Кили-Куюджукъ се намира плоска могила.
До нея сж били нам-Ьрени монети отъ Александра Македонски.
9.	Между селата Бурханларъ и Хассж, до стичането на дв-fe р-Ькички,
се намира плоска могила, нар-Ьчена „Дерменъ юкъ“. Разм-ЬригЬ й сж
132X ЮО разкрача; висока е около 8 м. Плоската й часть има дължина
около 60 разкрача.
10.	На югъ отъ с. Орта Махла,1) между селото и жел-Ьзнопжтната
линия Ишикларъ—Шейтанджикъ се намира плоскамогила (60X70X7 м.).
Плоскостьта й има диаметъръ 40 м. Могилата била разкопана прЪзъ
1892 год. отъ околийския началникъ въ гр. Шуменъ; нам-Ьрени сж били
кости на животни, рогове отъ елени, сърни и разни пр-Ьдмети2).
ПрЪдмети, намЪрени въ прЪдисторичнитЬ селища.
Отъ разкопки-гЬна могилит-Ь (Русе, Липникъ и Ишикларъ) дойдохме
до заключение, че тЬ сж били насипани съ ц-Ьль за отбрана. КоститЬ,
черепицитЬ, камънитЬ и др., които се ср-Ьщатъ въ могилния насипъ, сж
служили за закр-Ьпяването му. За сжща ц-Ьль сж служили, по наше мн-Ьние,
изпеченигЬ гн-Ьзда (въ видъ на огнища или пещи). Материялътъ на
см-Ьтната (боклучна) грамада въ русенската могила (фиг. 48) е билъ доне-
сенъ, както заключаваме по формата и състава й. НеправилнитЬ кжсове
излечена пръсть. намЪрени въ могилата до гара Ишикларъ (фиг. 47)
сж били донесени и турени нарочно въ насипа за закр-Ьпяването му. Из-
печенитЬ гн-Ьзда иматъ различна голЪмина: гЬ сж отгор-Ь измазани съ
кирпичъ. Дъното имъ е равно и покрито съ въгленъ пластъ. ВжтрЪш-
ностьта на гн-Ьздата, които правятъ впечатление на пещи, бивать пълни
съ рохка червена пръсть. Въ могилата до с. Липникъ сж били нам-Ь-
рени въ т-Ьхъ глинени сждове (фиг. 54), които сж се залазили ц-Ьли,
благодарение на това, че сж били много добр-Ь изпечени.
По съставъ плоскитЬ могили въ България приличатъ на терама-
рит-Ь (terramarae) въ Унгария и с-Ьверна Италия.
Пр-Ьдисторичниятъ чов-Ькъ, който насипвалъ могилитЬ и жив-Ьялъ
въ селищата около т-Ьхъ, се е занимавалъ съ ловъ, отглеждане домашни
животни, пр-Ьдене и др., както се вижда отъ нам-Ьренит-fe пр-Ьдмети.
') Община Олуклуново.
2) X. К. Шкорпилъ. Могили, стр. 94—96; „Доисторически памятники Болгарш* въ
записки Импер. Одссскаго Общества Истории и Древностей. XXI.
- 69 -
1.	Кости на животни.
Въ разкопанитЪ могили сж били намЪрени кости на домашни и
диви животни. Отъ домашнигЬ:
1)	рогатъ добитъкъ (Bos taurus L. и Bos brachyceros Riitim);
2)	свиня (Sus scrofa var. palustris Riitim.);
3)	овца (Ovis-aries Linne);
4)	коза (Capra hircus L.) и
5)	три вида кучета. По опрЪдЪлението на извЪстния чехски остео-
логъ D-r J. N. Woldfich, тЬ сж отъ слЪднитЪ породи:
а) малко куче (Canis familiaris var. Spaletti Strobel);
б)	сродно куче (C. fam. intermedius Woldrich) и
в)	голЬмо куче (С. fam. var. palustris Riitim.).1)
Ср"Ьдното куче приличало на овчарскигЬ кучета.
Отъ дивитЪ животни сж били намЪрени:
1)	бобъръ (Castor fiber L.);
2)	туръ (Bos primigenius Boj.);* 2)
3)	сърна (Cervus capreolus L.);
4)	еленъ (Cervus elaphus L.);
5)	дива свиня (Sus europaeus Pall.) и
6)	дунавски риби (особено сомъ).
Костит^ на бобъра сж били намЪрени въ с. Керметликъ до Айтошкия
Балканъ3) и др. НамЬрени сж били много прешлени отъ сомъ (съ диаме-
търъ до 4-5 см.).
2.	ИздЪлия отъ кость и рогъ.
(Табл. IX)
X а р п у н и. Въ русенската могила се намори една цЪла рогова харпуна
(фиг. 65, 1) и върхъ на една костена (фиг. 65,2). Първата е 24 см. дълга, а
второта 9 см. Роговата въ разрЪзъ е четвъртита (2 \1 5 см ), костената
е плоска. ХарпунитЬ сж служили за ловене голЪми риби (сомове и др.).
Шила, гладилки и др. НамЪриха се въ Русе костени шила
(фиг. 65: 3,4,8, 9,10 и 11), гладилки, отломъци отъ рогови чукове и заострени
еленски рога. Шилата иматъ дължина отъ 6 5 до 10 5 см.; Н^кои
отъ тЬхъ сж продупчени. ГладилкитЪ сж 9 см. дълги и къмъ края
заострени и закржглени (съ ширина отъ 1'5 до 2'7 см.) Интересно
’) X. К. Шкорпилъ, Могили, стр 97.
2) Въ могилата до Русе е билъ намЪренъ рогъ отъ тура; той билъ много разпростра-
нснъ въ Европа въ дилувиалния периодъ и се е срЪщалъ тукъ-тамЪ и въ историческия
периодъ Види се, че Bds; ifptoi въ Македония (у Херодота 7, 126) и въ Добруджа Arch,
epigr. Mitth. VIII. 9. Wien) били турове.
3) Могили, стр. 97.
- 70 -
е едно орждие оть еленски рогъ, (фиг. 66); то е служило или като
мотика или за разбраздяване почвата (за оране). Широката продупчена
часть е 8 X 5 X 4’5 см. и дупката отъ едната страна 2 5 X 2 см., а отъ
другата 1’7 X 1’60 см. Издадената тънка часть е 14 5 см. дълга.
ОсвЪнъ това бЪха намЪрени: 1) ябълчната кость отъ човЪка (pa-
tella) съ отверстие за окачване. Диаметърътъ на костьта е 4 см. (табл. IX,
фиг. 65: 7): 2) продупчена кость въ видъ на пръстенче (фиг. 65: 6), съ
диаметъръ Г5 см., широчина 12 и височина 13 см.; 3) плоска кость за
украшение (фиг. 65: 5); тя е 5 см. дълга, 3'5 см. широка и 0 5 см. де-
бела. Осв-Ьнъ това се намЪриха отломъци отъ плоски кости съ дупчици
и продупчени черупки на миди.
3.	ИздЪлия отъ камъкъ.
(Табл. X.)
Кремъчни орждия. Въ могилитЬ до с с. Липникъ и Ишикларъ
бЪха нам'Ьрени кремъчни буци и ядки (nucleus), отъ конто сж били отцЪп-
вани ножчета. Кремъкътъ има жълтеникавъ цвЪтъ съ б'Ьлезникави малки
петна; той произхожда отъ Шуменско (с. Ири-дере)J) Единъ нуклеусъ
(фиг. 67) е 19 см. дълъгъ съ основа 4 5X6’5 см.; Отъ него сж били
отц-Ьпени 14 ножчета, широки 15—2 0 см. Други нуклеусъ е 8 см. дъ-
лъгъ и на дъното 4’5 X 6’5 см.
Въ могилата до Русе бЪха нам-Ьрени нЪколко кремъчни брадвички
(фиг. 68: 1—6). Едната е 12 5 см. дълга, на горния край 5 см. широка
и на долния — 7 см. (до острието). Дебелината й е 2 см. Въ Липникъ е
била намерена една брадвичка съ дължина 10 см., 3’5 и 5 см. широка
и 2 см. дебела.
Други издЪлия сж изработени отъ сивъ, зеленикавъ или черни-
кавъ камъкъ (андезитъ и др.). Най-често се ср’Ьщатъ брадвички, (фиг.
69), голЪмината на конто бива:
дължината: 3 5, 5, 6’5, 7, 9’5 и 10—13’5 см.
дебелината: 070, 1 и 2 см.
ширината до острието: 3’5 и 4’5 см.
ширината до другия край: 1, 2, 2-5 и 3’5 см.
’) Кремъкътъ се срЪша въ СЪверна България изъ пластовегЬ на кредената си-
стема (Могили, стр. 86 и 87 . Въ Южна България той се намира въ околностьта на гр.
Станимака, между с. с. Арапово, Пранга, Козбунаръ и Избегли. MIctoto. д!то се cptuia,
се нарича „Дюшликъ Баиръ" или „Кременарници*. Тукъ се е разработвалъ кремъкъ още
сл'Ьдъ освобождението (за дикани); той излиза тука на буци въ пластовегЬ на еоценовата
система. ЦвЪгьтъ на кремъка бива различенъ (сивъ, шаренъ, черъ, жълтеникавъ и др.).
За диканигЬ се е взималъ жълтеникавиятъ. Кремъкътъ се е вадилъ съ изкопаване дълбоки
кладенци.
- 71 —
Нам-Ьрени б-fexa дв-fe длета съ дължина 6 и 7 5 см., ширина 13.
2 см. и дебелина 1 см. (Русе).
Продупчени орждия не се ср-Ьщатъ — съ изключение на два недо-
правени отломъци отъ чукъ въ русенската и ортамахаленската могила;
rfe сж направени отъ варовитъ камъкъ. Отверстието имъ има отъ една
страна диаметъръ Р5, а отъ другата 2 см. ЧуковетЬ правятъ впечатле-
ние, че сж първи несполучливи опити за правене продупчени орждия.
Въ могилата до с. Липникъ е билъ намЪренъ продълговатъ пЬсъч-
ливъ камъкъ съ вдлъбнатина 064 м.; той е 0 30X0 20X0^ м-
Камъкътъ е служилъ за отриване жито съ помощьта на топчести камъни,
голЬми колкото една ябълка. Такива камъни сж били намЬрени нЪколко.
4.	ИздЬлия отъ глина.
(Табл. XI.)
Сждове. Всички сждове сж били нам-Ьрени счупени, съ изклю-
чение на н-Ьколко, които сж нам-Ьрени въ Липнишката могила. Запазва-
нето имъ е станало благодарение на това, че тЬ сж стояли въ огнищата,
д-Ьто се изпекли много добр-fe (фиг. 61). Формата имъ, както и укра-
шенията въ видъ на издатки и др., е пр-Ьдсгавена въ фиг. 70 и 71.
Най-голЬмиятъ сждъ (фиг. 70) е 25 см. високъ, диаметърътъ на устието
му е 13, а на дъното 10 см.
Фиг. 72.
РазмЬригЬ на другитЬ сждове въ табл. XI фиг. 71, сж сл-ЬднигЬ:
1. височина 8 см., диаметръ на устието 7,6 см., а на дъното 4 см.;
2. височина 5,5 см., диаметръ на устието 8 см., а на дъното 4 см.;
3. височина 8,4 см., устието е овално (8,54-10,5 см.), диаметръ на
дъното 7,5 см.;
4.	похлупакъ: височина 5 см., а долниятъ диаметъръ 13 см.;
- 72 —
5.	паничка: височина 3,7 см., диаметръ на устието 11 см., а на
устието 3 см.;
6.	височина 5,7 см., диам. на устието 3,4 см., а на дъното 4 см.;
7.	височина 6,8 см., диам. на устието 6,8 см., а на дъното 6 см.
Между черепицитЪ най-често се ср-Ьщатъ плитки панички съ раз-
личенъ диаметъръ и дълбочина:
диаметърътъ: 15, 20, 30, 40, 50 см.
дълбочината: 0'7, 1—15, 1, Г5—2, см.
НЪкои черепици сж украсени съ вдлъбнати украшения (фиг. 72).
НамЪрени сж били дЪтски играчки или подаръци отъ идолчета въ
видъ на чашка и гърненца (фиг. 73, 7, 8, »).
СрЪщатъ се глинени прешлени (фиг. 73. 1—5).
Фиг. 73.
Фиг. 74.
Въ русенската могила сж били намЪрени рибарски теглилки
(фиг 73, о); тЬ сж цилиндрични (10 см. дълги, 3 см. широки и съ
диаметъръ на отверстието 0 5 см.).
НамЪрени бЪха нЪколко предмета отъ излечена пръеть, въ видъ
на пирамида или конусъ. ПървитЬ иматъ височина 10—11 см. съ дъно
5X5 см.; вторитЬ сж съ сжщата височина и съ диаметъръ на дъното 5 см.
Двата вида сж отгорЪ продупчени. Подобии пирамиди до днесь още
се употрЪбляватъ изъ страната ни за подпиране подници (черепни) при
печене хлЪбъ на огнище; тЪ сж известии подъ название „попъ“ или
япопникъ"1). Рибари въ с. Гебедже (БЪлево) употр’Ьбляватъ теглилки за
’) Могили X. К. Шкорпилъ. Пловдивъ, 1898, стр. 94.
73 —
мрЪжи отъ излечена пръсть; тЪ сж закржглени, 7 5 см. дълги, 1'7 см.
ropt и 2’5 см. долЪ широки.
Интересни сж глиненитЬ идолчета изъ русенската могила (фиг. 74).
Едното отъ тЪхъ прЪдставлява трупъ (фиг. 74: 1), другото глава на
идолче (фиг. 74: 2) а третьото—животно (фиг. 74: 3). Трупътъ е на-
правенъ отъ сива пръсть; височината му е 2'5 см., а основата 6 см.
Гърбътъ и гърдитЬ му сж украсени съ вдлъбнати рЪзки, конто сж
изпълнени съ бЪло варовито вещество. Идолчета сж били намЪрени въ
Разградъ1), Орта-махла* 2) и до с. Султанъ въ Поповско (идолчета отъ
кость)3).
5.	ИздЪлия отъ металъ.
НамЪренъ билъ само единъ пр-Ьдметъ отъ м-Ьдь, а имено, отло-
мъкъ отъ ножче (фиг. 62, 3), дълъгъ 6 см. Ножчето е било намерено въ
русенската могила на единъ метръ дълбочина подъ върха на могилата.
МЪденъ чукъ билъ намЪренъ въ околностьта на с. Липникъ (до с. Гю-
зелдже-аланъ)4). МЪдьта има сл-Ьдненъ съставъ: мЪдь (99’57 %), цинкъ
(0’16), желЪзо (013), олово (0 06) и слЪди отъ антимонъ. (Анализътъ е
направенъ отъ Фр. Коваръ въ Прага).
6.	ЧовЪшки скелети.
Въ русенската могила е билъ нам"Ьренъ единъ скелетъ на дълбочина
три метра подъ върха на могилата. Скелетътъ билъ прострЪнъ отъ ЮИ.
къмъ СЗ.; главата била на ЮИ.-та страна. Черепътъ билъ изгнилъ. Запа-
зенигЬ кости иматъ слЪдни размЪри: humerus 33 см., радиусъ 255 и
claviculae 15’5 см.; фалангитЬ на лЪвата ржка сж били нам-Ьрени до
шийнитЬ прешлени.
На разтояние 110 метра отъ русенската могила, къмъ изтокъ, намЪ-
ренъебилъ, на дълбочина 3метра, единъ скелетъ; той билъ прострЪнъ отъ
сЪверъ къмъ югъ и е гледалъ къмъ изтокъ. Главата е била откъмъ юж-
ната страна. Ржц-ЬгЬ сж били прострЪни успоредно съ тЬлото. За черепа
дава D-r В. Hellich въ Прага слфдното обяснение: „Черепътъ не е запа-
зенъ; липсва часть отъ челната и тилна кость съ цЪлата основа, съ из-
ключение на л’Ьвата сл"Ьпоочна кость (os temporale). Дължината на че-
репа е 208 мм., ширината 125 мм. и приблизителна височина 145 мм.
*) О. Seure et A. Degrand. Bulletin de correspondance hellenique VI—VIII. Paris, 1906,
p. 362, fig. 1.
2) Могили, стр 95, фиг. 40 (вмЪсто Олуклуново трЪбва да е Орта-махла).
3) Ан. Д. Чилингировъ. Сборникъ за Нар. умотворения XXV и ИзвЪспя на бълг.
археол. др-ство, I. стр. 105—110.
*) Могили, стр. 104, фиг. 42.
- 74 —
Челната кость е 125 мм. дълга и париеталната 122 мм. Това показва, че
черепътъ е билъ много дълъгъ и, че неговия индексъ (широко-дългия),
спада при малка ширина на 160 м. При значително голЬмата височина
на черепа, високо дългиятъ индексъ въ отношение къмъ голЬмата дъл-
жина е само 707. Високоширокиятъ индексъ се дига обаче на 116 0.
ПрЬдметниятъ черепъ принадлежи, слЬдователно, къмъ дълги типъ
(dolichocephal), който е отъ най-старитЬ типове въ сродна и южна
Европа.
Б.
Исторични селища1)
СА били основани, както и днешнитЬ села, само край рЬкитЬ; по висо-
кит% безводни мЬста не се срЬщатъ. Отъ кога датира основанието
на селища, не може да се опрЬдЬли безъ подробни изучвания. Много
отъ тЬхъ са сжществували прЬзъ нЬколко епохи.
А. ПорЬчието на Шипа Ломъ.
1.	На правия пать отъ с. Водица до с. Ломъ-черковна, въ мЬ-
стностьта Черкески ниви. НамЬрени са монети отъ императора Теодосия.
2.	Около 2 км. на югъ отъ с. Чилновъ, на дЬсния брЬгъ на рЬка
Шипа Ломъ, има една голЬма могила и около нея въ долината и по склона
на възвишението — селище въ мЬстностьта „Горната елия Чилновска"
(карта I) НамЬрени: зидове и основи безъ хоросанъ, плоски и цилиндри-
чески керемиди; монети: сжщи типъ както въ Турско Писанското гра-
Дище, подходящи на Егински, римски2) (отъ III и IV стол. сл. Хр.) и ви-
зантийски (и вдлъбнати).
По свЬдЬние, е била намерена въ лозята надъ лЬвия бр-Ьгъ на рЬ-
ката, часть отъ корона (владишка) златна съ 5 бисери и съ двЬ мЬста за
безц-Ьнни камъни.
В. Пор-Ьчието на Черни Ломъ.
3.	Въ клсия долъ, подъ южния край на Кириченъ-баиръ, въ лозята.
Монети: тракийски, римски и византийски (положение въ фиг. 4).
4.	Между сс. Сарнасъфъ и Къзълларъ се споменува с. Ресимъ-Еа-
шакьой3).
9	Много отъ тЪхъ сж опрЪдЪлени само по свЪдЪнията отъ околното население.
2)	М. A. Gordianus Pius, М. Filippus; С. М. Q. Тг. Decius; на гр. Никополъ отъ
Плавтнла съ Виктория; Fl. Vai. Constantinus.
3)	Kanitz. Donau Bulgarien, III, стр. 297.
— 75 —
5.	До с. Мехмеди се намиратъ византийски вдлъбнати монети.
6.	До с. Сеидъ, край долината Демирликъ, се намиратъ римски
бронзови монети (гр. Никополь и Маркианополъ).
7.	Въ околностьта на с Хайдаръ — селище съ римски монети (брон-
зови на гр. Пауталия).
8.	На западъ отъ с. Посабина сж били намЪрени монети отъ Але-
ксандъръ Македонски.
9.	Около Ковачовешкото кале се намиратъ селища: а) на западъ
отъ крепостьта, б) на сЬверо-западъ по склона къмъ притока на Кова-
човешката река (положението въ фиг. 8).
10.	Подъ с. Зараево близо до устието на Зараевската речка.
Отъ землището на с. Зараево въ Нар. музей се намиратъ подъ №3710:
а) фрагментъ на мраморенъ детски бюстъ и б) мраморна главичка.
И. На двата брега на р. Ломъ, на подножието на Мал. Сакаръ и
Иново кале (положението въ фиг. 10); въ него има чешма „Юртлукъ
чушме“. Въ селището се намиратъ римски монети; намерена е била
и една мраморна плочка съ изображение на тракийски конникъ.
12.	На края на платото „Урумджа Сърдтъ-та“, заградено отъ из-
точната страна съ окопъ (крепости № 9). (Положението въ фиг. 10. 12).
13.	На сЬверъ отъ с. Опака, на л'Ьвия брегъ на р. Ломъ, до ус-
тието на Опачанската речка, въ мЪстностьта Топлище (Топлица).
Въ Нар. музей се намиратъ отъ тукъ: а) подъ № 1766 бронзова
фигурка на Зевса, б) № 1867 бронзова фигурка на Фортуна:
Отъ тукъ е вероятно и бронзовата фигурка на Зевса № 2175.
Отъ околностьта на с. Опака: №4, бронзова фигурка безъ глава отъ
мЪстностьта Сърбиецъ; б) № 2910, бронзова фигурка на Аполона, наме-
рена въ селото и в) № 75, мраморна статуйка на Юнона съ надпись').
14.	На сЬверъ отъ с. Крепча, по възвишения склонъ къмъ
устието на Крепченската речка, сж намЪрени монени отъ Александъръ
Македонски; подобии сж намЪрени и при постройката на яза нар. Ломъ
(положението въ фиг. 13).
На платото надъ скалния мънастиръ сж били намЪрени (1893 г.)
две бронзови статуйки (една безъ глава), предадени въ окржжното уп-
равление на гр. Разградъ.
15.	Въ долината на северъ, подъ Калокочъ кале (съ две чушми
въ фиг. 15).
16.	На изтокъ отъ с. Кацелово се разцепватъ възвишенията съ
') Сборникъ XII стр. 331, № 18.
- 76 —
дола Липи-долъ; въ този долъ, подъ в. Дълги рътъ, се намира „Г<0-
лЪмо селище; монетит-b сж вдлъбнати византийски.
17.	Въ единъ страниченъ долъ на Липи-долъ — „Малко селище"
(карта I).
18.	На д-Ьсния брЪгъ на р. Ломъ, на склона на възвишението
между сс. Кацелово и Острица, въ нивит-Ь; стари тухли, плоски кере-
миди и кюпове.
Въ гората на сЬверъ отъ с. Кацелово е била нам-Ьрена жел-Ьзна
секира (фиг. 75).
19.	На лЪвия бр-Ьгъ на р. Ломъ, на сЬвероизтокъ отъ с. Горско
Аблаиово; намЬрени сж стари основи отъ прости камъни безъ хоросанъ.
г-,	20. Въ жгъла до стока на Шипа и Черни Ломъ —
у! (Карта I и фиг. 17). Келикъ-кюпру юртъ. По придание
селото се е наричало „Широки бродъ“; бродътъ
се е намиралъ до стока на дв-fe-rb р-Ьки (споредъ
___________ * друго св-Ьд-Ьние, около 1 км. на сЬверъ отъ се-
*_________лото); прЪзъ Шипа Ломъ има мостъ „Келикъ-
Фиг. 73.	кюпру*.
21.	На м-Ьстото на с. Пепелина (Карта I,
фигура^ 19, крЬпости № 17).
22—26. Между сс. Пепелина и Табачка се намиратъ малки селища,
като махали (карта I):
22.	На л-Ьвия бр-Ьгъ на р. Ломъ, на изтокъ отъ с. Пепелина.
23.	На д-Ьсния бр-Ьгъ, ср-Ьщу скалата Юмеръ-йа канара.
24.	На л-Ьвия бр-Ьгъ, ср-Ьщу скалата Тъмна, въ м-Ьстностьта „Урумъ-
бунаръ*.
25.	На л-Ьвия бр-Ьгъ, до сЬверния край на скалата Подмолъ, въ
м-Ьстностьта Ашака.
26.	На дЬсния бр-Ьгъ, въ м-Ьстностьта Паша Ломъ.
27.	На мЬстото на с. Табачка (Карта I); нам-Ьрени монети на о-въ
Тасосъ1): римски и византийски (Анонимни на Цимисхия и вдлъбнати).
28.	На лЬвия бр-Ьгъ на Ломъ, въ р-Ьчния завой, на югъ отъ
с. Табачка, по южния склонъ на възвишението — селище „Софта юртъ“,
съ стари християнски гробища. (Карта I).
На югъ отъ с. Червенъ, развалини на чифлика Бей чифликъ.
29.	На сЬверозападния склонъ на носа, който се вдава въ л-Ьвия
завой на Лома между турската махала на с. Червенъ и кр-Ьпостьта.
*) Надписъ HPAKAEOYZ ZQTHPOZ — 0AZIQN съ монограмъ М отъ лЪво до
краката на Хсракла.
— 77 —
Долната часть на селището край реката носи название „Чаршията"
(фиг. 20, карта 1).
30.	На платото, на изтокъ отъ Червенската крепость, край север-
ния склонъ на платото. (Карта I).
31.	На склона до източния край на скалите „Бодурци" (по при-
дание, название на старото село), на дЪсния'бр'Ьгъ на Лома, между с. с.
Червенъ и Кошовъ. (Карта I).
32—33. Между с. Кошовъ и стока на Черни и Б'Ьли Ломъ:
32.	На л'Ьвия бр'Ьгъ на Лома, по склона между скалата Пр'Ьпр'Ь-
ченица и воденицата Изгор"Ьлица (Карта I).
33.	На л"Ьвия бр'Ьгъ, на сЬверъ, надъ воденицата Армутлийка
(Карта I).
С. Пор'Ьчието на Малки Ломъ.
34.	До с. Кьосекьой сж нам^Ьрени сребърни монети отъ Aetna.
35.	До с. Сазлж сж намерени сребърни монети отъ гр. Истъръ.
36.	Подъ с. Батембергъ, въ долината на р. Дерменъ-дере, е наме-
рена мряморна плочка (0,25 Х^2 м.) съ изображение на Зевсъ и Хера,
отъ ropt съ латински, а отдолу съ гръцки надписъ; плочката е въ Нар.
Музей № 3732.
37.	На изтокъ отъ с. Садина, подъ склоновете на височината Ка-
яджикъ (фиг. 27), въ местностьта Вехти Лозя. Монетите сж римски
императорски.
38.	На възвишението Градище, на югъ отъ с. Садина, между до-
линитЬ Джинъ бунаръ и Юренъ-дере, северно подъ Кючукъ-кале
(фиг. 27).
39.	По склона на възвишението, по който се изкачва пжтьтъ Са-
дина-Опака (Орта-йолъ), отъ долината Джинъ-бунаръ, въ местностьта
.Низина" (Нисина), съ две могилки надъ селището (фиг. 27). Монети
отъ Александра Македонски.
Отъ землището на с. Садина въ Нар. музей се намиратъ: подъ
№ 3185 бронзова фигурка на крилатъ Еросъ и № 5090 — железанъ
ченгелъ съ халка и куки отъ местностьта Кокарджа-алтж.
40.	На левия брегъ на долината Доброселъ дереси, срещу устието
на дола Крушовецъ, между сс. Садина и Зараево, селище Доброселъ
(фи г. 28). Въ двата дола извори.
41—44. Около с. Омуръ-бей се намиратъ селища (фиг. 28):
41.	На северозападъ отъ селото, подъ в. Котишка; надъ селището
— трупа могили; намиратъ се зидове и керемиди
— 78 —
42.	На мЪстото на селото.
43.	На л%вия бр-Ьгъ на Ломъ, до устието на дола Доброселъ-де-
реси (Коджа-хенде), подъ склоноветЬ на в. Коджа-бурунъ и Кован-
лъкъ и по-назападъ въ мЪстностьта Черкезъ куюсу.
44.	По склона на мЪстностьта Дикъ-тарла, западно отъ устието
на Доброселъ дереси.
Монети въ селищата: отъ Александра Македонски, тракийски,
римски републикански и императорски.
45.	На мЪстото на с. Любленъ—старо селище; до селото, къмъ село
Гърчиново, сж намЪрени (около 50) римски императорски монети (II и III
вЪкъ); въ селото —монети македонски и римски. Въ Нар. музей се на-
миратъ: № 3914 бронз, фигурка на Хермесъ (намерена въ градината
на Ив. Великовъ) и № 5074 римска желЪзна мотика.
46.	Край р. Ломъ, подъ устието на дола Сопотецъ и подъ Лозе-
ната канара, въ зеленчуковитЬ градини, западно отъ с. Костанденецъ
(фиг. 30); намиратъ се тухли, керемиди и полудЪлани камъни отъ по-
стройки. Монети: римски императорски и византийски
47.	На лЪвия брЪгъ на Лома, между устията на доловегЬ Симео-
новъ долъ и Церовецка рЪка; селището се протака и подъ крепостьта
Куклата въ Церовецката долина (фиг. 30). Монети: римски императорски
и византийски.
48.	На платото БЪлина, надъ дЪсния бр'Ьгъ на дола „боасъ Костенъ
дЪлъ", сЬвероизточно надъ с. Сваленикъ (фиг. 26). На края на боаса имъ
нЪколко камънни кръстове, при които (на лЪтния Св. Атанасъ) се прави
молебенъ; въ началото на дола има извори. По-старата часть на селището
се намира надъ скалната стЬна съ изкуствени пещери; тукъ се намиратъ
вдлъбнати византийски монети.
49.	На дЪсния брЪгъ на Лома, въ Мънастирското ущелие, между
скалнигЬ сгЬни Орловица и Мъртвица, по умЪрения склонъ въ мЪ-
стностьта Габрова страна; изобилии извори до селището на л-Ьвия
брЪгъ на р-Ьката и на дЪсния й брЪгъ подъ Мъртвицата.
50.	На двата брЪга (повечето на д-Ьсния) на р-Ьката, между скалитЬ:
Мъртвицита, СуатскигЬ чуки, срЪщу долината Курдовъ боасъ, въ мЪ-
стностьта СуатитЬ.
51.	На югъ отъ ГолЪмъ Нисовски мънастиръ, въ единъ отъ за-
воитЪ на р^ката, се вдава тЬсенъ скалистъ носъ, въ лЪвитЬ възви-
шения на р. Ломъ; селището се намира по стръмния западенъ склонъ на
носа (Карта I).
— 79 -
D. ПорЪчието на БЪли Ломъ.
52.	С. Дурханджий у Евлия Челеби1) отъ XVII вЪкъ е сегашното
с. Дуранкьой.
53.	На западъ отъ с. Демирджилеръ има старо селище.
54.	Въ долината Фъндъкли-дере, между сс. Софуларъ и Кабаку-
лакъ, голимо селище, наречено „Фъндъклм-касаба“.
55.	С. Арнаутъ (Арнауткьой) е било търговска колония; по прида-
ние, то е имало 7000 клщи и 4 голыми църкви (въ това вр^ме Разградъ
е билъ село); въ селото има 8 църковища. Ибраимъ паша е заселилъ
арнаути въ околностьта на Разградъ пр'Ьзъ първата половина на XVII ст.* 2 3);
въ XVII стол, е билъ тукъ Разградски арнаутски управитель8). Пмте-
шественикътъ Jackson споменува градъ Арнаутка въ една долина4). Sestini
споменува голимо и широко село Арнауткьой5 *).
Монети отъ гр. Рагуса (отъ XVII вЪкъ).
Въ Нар. Музей подъ № 1315 има отъ тукъ бронзови теглилки, а
подъ № 1317 (сега въЕтногр. Музей) разни жел'Ьзни пр'Ьдмети. Въ цър-
квата има стари надгробии плочи съ надписи.
56.	При долното течение на Недокланската р^ка (на доения и отъ
части на л'Ьвия й бр'Ьгъ) и на д'Ьсния брфгъ на р^ка Ломъ, източно
отъ Разградския Хисарлъкъ, около плоската могила (карта II); монети
римски императорски отъ края на 1 стол, до края на VI стол. Фраг-
ментъ на латински надписъ (А. Е. М. XVII. 2. стр. 197 № 66.в) Остатъци
на постройки и м'Ьдна сгуря.
57.	По долното течение на р^чката Кованлм-Хенде (Барутчи-дереси),
между гр. Разградъ и с. Борисово (Хасанларъ) —гол'Ьмо селище Козлукъ-
Юртлукъ7) съ извори. Монети —римски императорски отъ края на I
до VII стол. сл. Хр.; селището завзима долината отъ пмтя Разградъ—
Попово до Ломската долина (карта II).
Въ селището (при разкопаване шосето Разградъ—Попово) см намЪ-
рени: мряморна плочка съ релиефно изображение на Аполона, ножъ
съ бронзова дръжка и глинени попчета (Явашовъ, „Истор. бЪлЪжки*
страница 45).
9 Период, списание XXI 9 — 10 свезка, стр. 652. Д. Г. Гаджановъ.
2) Kanitz-Donau Bulgarien, стр. 320.
3) Kanitz-Donau Bulgarien, стр. 288.
4) А. Иширковъ. БЪлЪжки за пжтя Русе—Варна. Унив. годишникъ, стр. 145.
5) А. Иширковъ. БЪлЪжки за пжтя Русе Варна. Унив. годишникъ, стр. 146.
в) Абоба-Плиска стр. 490. Атласъ Табл. СХ1 а, 2.
7) Абоба-Плиска стр. 491 Атласъ Табл. СХ е, 1. — Явашовъ: .Истор. бЪлЬжки за
Разградъ (35-год. на Разград. читалище) стр. 43.
— 80
По придание, старого название на селището е „Доброво" (Джбрава),
споредъ което една махала въ гр. Разградъ се нарича „Доброшка".
58.	На лЪвия бр'Ьгъ на р. Ломъ, сЬверно отъ с. Борисово (карта II);
въ него има могили за добиване силитра.1) Отъ с. Борисово въ Нар.
Музей подъ № 73 има фрагментъ отъ тракийски конникъ* 2).
Надписътъ въ А. Е. М. XVII. 2, стр. 197 (С. I. L. № 13726) е билъ
дигнатъ отъ „БеглишкигЬ ливади' на р. Ломъ, срЪщу устието на Калфа-
дере, гдЪто е билъ забитъ подъ плоската могила (Плоски могили № 29).
(карта II).
59.	На сЬверо-западъ отъ с. Осенецъ (Хюсенче), на лЪвия склонъ,
къмъ западния селски долъ. Монети —римски императорски; до източ-
ния край на селището има дв-fe могили (карта II)
60.	На юго-западъ отъ с. Осенецъ (3 километра), въ местностьта
„СмЪсьта“ (Осеновска речка съ Гювендже дере), отъ дв-ferfe страни на
посл-Ьдната речка и по склона на в. Раждавецъ, на д-Ьсния й бр'Ьгъ
(карта II). Монети — римски императорски; отъ тукъ надписъ въ А. Е.
М. XVII. 2. стр. 196. № 63. (С. I. L. № 12439;.......leg(ati) leg(ionis)
[I Ital(icae) Autoniniana(e) una cum suis v(otum) s(olvit)]
Пжтешественикътъ Jackson споменува Uchensha=XroceH4a (Осенецъ).3)
61.	Около доисторическата могила „Гювендже", въ началото на
дола Гювендже-дереси (карта II); плоски могили № 27.
62.	Въ началото на долината, на западъ отъ с. Осенецъ, между
два дола — селище (карта II).
63.	На югъ, до с. Калфа-дере (Калфа-кьой), отъ дв'Ьт'Ь страни на
р-Ьката съ 3 могилки (карта II).
64.	На югъ отъ с. Калфа-дере (2 км.), на лЪвия склонъ надъ ре-
ката, въ местностьта „Камбурски геранъ“ съ една могилка; тухли и
плоски керемиди; монети римски (карта II).
65.	На изтокъ отъ с. Дреновецъ, на една низка издатка, която се
спуска отъ левите възвишения на долината къмъ воденицата Дутлукъ-
дермене, въ ливадите на р. Ломъ, въ местностьта „ЧеркезскитЬ ниви“.
Камъни отъ сухи зидове, части отъ сждове отъ грубъ материялъ; монети
отъ Филипъ и Александъръ Македонски; надъ селището—две могилки,
(карта II).
66.	На юго-западъ отъ с. Дреновецъ, въ дола Драката, по левите
му склонове (карта II); плоски и цилиндрически керемиди (0'55 м. дълги съ
>) Абоба—Плиска, стр. 527. Атласъ. Табл. СХ, е, 1.
2) Сборникъ XI. стр. 89. № 60.
3) А. Иширковъ: „Б-ЬлЪжки за пжтя Русе—Варна*. Унив. годишникъ III. стр 137.
81 —
вълнообразни ржчни знаци на вдлъбнатата повърхнина); камънни гро-
бове въ видъ на корита; монети — римски императорски (златна на импе-
ратора Филипа).
67.	Пл;тешедственикътъ Нибуръ споменува селото ДрЪновецъ като
„Stranoviza"!)
68.	На сЬверо-западъ отъ с. ДрЪновецъ (3 км.), по течението на р.
Ломъ, между воденицитЪ Хаджи-бей-овата и Акъ-баджа, въ местностьта
„Гумнище"; по подножието на лЪвото възвишение има извори (карта II).
69.	Скверно надъ с. Сыново, къмъ края на платото; монети — римски
и византийски (карта II).
70.	Между селата Сыново и Кривня, на дЪсния брегъ на р. Ломъ,
по склона на възвишението „Поляна- (карта II и III).
71.	На платото, скверно отъ крепостьта Мънастиръ, до с. Кривня —
съ три могилки (карта III). Монети — римски републикански и импера-
торски (II ст.\
72.	Южно отъ крепостьта Мънастиръ, въ завоя на реката (карта III),
местностьта отъ крепостьта се снишава и разширочава; селището е отде-
лено отъ крепостьта съ една седловина и надъ нея има две плоски
възвишености (като плоски низки могили). Въ една отъ техъ е билъ
намеренъ фрагментъ отъ мряморна плоча съ изображение на тракийски
конникъ; монети — римски и византийски.
73.	Надъ левия брегъ на Лома, на югъ отъ с. Кривня; близо
надъ селището — могилки Бариджикъ и Ова-тарла (карта III).
74.	На левия брегъ на Лома, въ речния завой, западно отъ
крепостьта Мънастиръ, въ местностьта „Чесново" или „Чесновица-
(скалната стена до селището Чесновска Канара) (карта III).
75.	Между дола Караджовица (Караджа-Колая) и Чесновската ка-
нара платото Гюргенликъ се снишава къмъ северъ (карта 111); на него, въ
местностьта Орта-икинликъ, срещу скалните стени „Стене" (стена) —
селище; въ дола Караджовица има много люлякъ (Syringa). Монети —
римски и вдлъбнати византийски.
76.	На левия брегъ на Лома, по южния склонъ, срещу крепостьта
Синь-градъ, въ местностьта Али балица — съ две могилки (карта III). Мо-
нети — римски и визаитийски и една бронзова статуйка.
77.	На левия брегъ на Лома, въ завоя на реката, северно отъ Синь-
градъ, въ местностьта Кованлъкъ (карта III). Монети — сребърни старо-
български и една сребърна обица. Надъ селището—една могилка съ
стари гробища на около (съ кръстове, сега изчезнали).
9 А. Иширковъ. Унив. годишникъ III. стр. 136.
6
— 82 —
78,	На десння брЪгъ на Лома, по склона, източно отъ водени-
цата Хамза-дермене; м'Ьстностьта е покрита съ люлякъ — вероятно — се-
лище (карта III).
79.	Надъ л'Ьвия бр'Ьгъ на Лома, надъ чешмата, източно отъ устието
на Мънастирски боасъ — селище „Ново Село* (Карта III).
Въ гората на доения бр'Ьгъ, срЪщу селището, сж били намЪрени
сребърни римски императорски монети (III ст.).
80.	На сЬверъ отъ с. Езерче1), на лЪвия бр'Ьгъ на Езерченския
долъ, отъ части и въ сЬверната часть на селото. Монети — римски им-
ператорски.
Въ една градина на селото сж били нам'Ьрени два камъка съ надписи:
а) А. Е. М. XVII. стр. 198. № 68 (С. I. L. № 12440) (Aur(elio) Mica cent-
[u]r[i]on[i] leg(ionis) XI (Cl. e)t filio suo militavit annos Illi vixit annos XX
titulum [pater?] b(ene)m(eritis) p(osuit)) б) A. E. M. XVII. 2. стр. 198. № 69.
Отъ горе два бюста на жена (отъ лево) и на мжжъ въ особена рамка
0*295 м. висока; въ по-долната рамка — гръцки надписъ.
81.	На изтокъ, надъ с. Писанецъ, отъ двЬте страни на пжтя за с.
Ветово; на местото—трапчинки, безъ строителенъ материялъ (карта III).
82.	На югъ отъ Българското Писанско Градище, въ р^чния за-
вой, ср'Ьщу устието на Торлашката река (Долапъ дере); теренътъ на
селището се снишава отъ крепостьта къмъ югъ; местностьта напълно е
скрита отъ околнитЬ височини (карта III).
83.	На л'Ьвия брЪгъ на Лома, въ рЪчния завой, между водени-
цит'Ь Бошнякъ и Гюмлица (Гъмлица), юго-западно отъ с. Писанецъ
(2*5 км.) — селище „Влаково* (Ваково) (карта 111).
84.	На доения брЪгъ на р. Ломъ, по склона между воденицата
Галица и Кривишката Канара — селище, наречено „Галишкото селище*
(карта III). По придание, старото название на селото е било Галица,
запазено въ названието на воденицата и на платото скверно отъ Кри-
вишкото Кале, наречено „ГалишкитЬ Лозя*.
85.	Западно отъ ЩръкловскитЪ могили, на водораздела на р. Ломъ
и Бъзънските долове (карта III).
86.	Севсро-източно отъ с. Нисово, по склона на платото, върху
косто лежи Горната Махала на селото, по левия брегъ на Лома, срещу
скалите Георджилето — селище— наречено „Ветото Нисово“ (карта!).
9 Имею отъ едно малко езеро, източно отъ селото, въ единъ жгълъ на сквер
ния склонъ на Езерченското възвишение.
- 83 -
Въ сегашното село първата кжща е построилъ Иванъ Кою отъ
с. Драганкьой прЬзъ 1844 год.1)
Въ Нар. Музей подъ № 4513 се намира отъ с. Нисово една сива
чаша, 14 см. висока.
87.	На доения брЬгъ на Лома, въ рЬчния завой, южно отъ воде-
ницата Чилингиръ, северо-западно отъ с. Нисово (3 клм.), при дола
Балъ-долъ (карта I).
88.	На лЬвия рЬченъ бр'Ьгъ, въ завоя подъ ЧилингирскитЬ Чуки
(карта I).
ДвЬтЬ селища принадлежать къмъ старото село Чилингиръ (Cse-
lingir), което споменува Хаджи Калфа до стока на двата Лома.* 2)
89.	На дЬсния брЬгъ на Лома, между западната воденица Чнлин-
гиръ и воденица Обретенка. Види, се била една махала при с. Чилин-
гиръ (карта 1),
Е. ПорЪчието на Общи Ломъ.
90.	На лЬвия брЬгъ на Лома, въ рЬчния завой, срЬщу скалитЬ
Писмата, въ мЬстностьта Бузалъкъ (Бъзълъкъ), подъ в. Стулбицата и
въ завоя на дЬсния брЬгъ, южно оть първото селище (карта IV).
91.	На дЬсния брЬгъ на Лома, въ южния завой отъ с. Иваново,
срЬщу скалата ПролЬза; по придание, още въ втората половина на
XVIII вЬкъ е имало тукъ село (карта IV).
92.	На западъ отъ село Божиченъ, подъ скалата Урумъ-Канара
(карта IV).
93.	На лЬвия брЬгъ на Лома, между селата Иваново и Божиченъ,
южно отъ БЬлитЬ пещери (карта IV).
94.	На платото, западно отъ Красенската крепость (карта IV).
95.	На дЬсния брЬгъ на Лома, въ рЬчния завой, юго-западно отъ
с. Красенъ (карта IV).
96—97. Въ околностьта на с. Красенъ има селища: „Саръ-Вълко“
и „Сухи Ломъ".
98.	Селото Щръкльово се споменува:
а)	отъ Евлия Челеби (Кадж-кьой), като богато и цвЬтущо бъл-
гарско село съ хиляда клщи.3)
б)	отъ пжтешедственикътъ von Gugomos (Cadi Cieni).4)
*) Kanitz, Donau Bulgarien. 111. стр. 344.
2) Hadschi Chalfa. Rumeli und Bosna. . . (нЪмски прЪводъ отъ Jos. v. Hammer)
Wien, 1812. стр. 43—44.
А. Иширковъ. Б^л^жки за п*тя Русе—Варна. (Унив. годишникъ 111). стр. 132.
3) Д. Гаджановъ. Пжтуване на Евлия Челеби (Период, списание XXI.) стр. Ь53.
*) А. Иширковъ. Унив. годишникъ 111. стр. 137.	3*
— 84 —
99.	На левия брегъ на Лома, северо-западно отъ с. Красенъ, сЬ-
верния склонъ на голЪмата пещера (карта IV).
100.	На дЬсния брегъ на Лома, въ речниязавой, на сЬверъ, срещу
воденицата „Подъ Курията" (карта IV).
101.	На левия брегъ на Лома, въ завоя съ развалините на Саджа-
ковъ чифликъ (Нури ефенди) (карта IV).
102.	Селото Басарбово преди 100 години е било 1—1 */2 км. по-
далечъ западно отъ сегашното му место, къмъ селата Дулапите и
Средни Чифликъ.1) Въ описанието, което дава С. Твардовски (въ сти-
хове) на пжтуванието на князъ Христофоръ Збаравски презъ 1621 г.,
се споменува между гр. Русе - Разградъ едно с. Парабутъ (вероятно
Басарбовъ).* 2)
103.	С. Кула се споменува въ пжтешедствието на Sestini (1780 г.)3)
(карта IV).
*) Сборникъ XV. Народна умотворсния, стр. 119.
2) Сборникъ XI. стр. 159.
3) А. Иширковъ. Унив. годишникъ 111. стр. 178.
III.
Водоснабдение.
Въ Ломско срЪщаме два вида водоснабдение: за голыми колонии
или кр-Ьпости съ низко местоположение — водопроводи, и за високи
крепости — особени приспособления за издигане на вода.
Водопроводи:
1.	Въ гр. Русе до сега не е билъ намЪренъ старъ водопроводъ и
възможно е да сж взимали вода отъ Ломъ или отъ Дунава, както е
и сега.
2.	За Разградския Хисарлъкъ е имало неколко водопровода съ
кюнци отъ дв-brb възвишени страни на Ломската долина (карта II):
а)	презъ южната порта водопроводъ отъ кюнци, 50 см. дълги,
съ вжтрЪшенъ диаметъръ 10 см.1). Водата е докарана отъ южното въз-
вишение Сърдта-икинли и отъ дола Анатема (сега взета за казармата* 2);
споредъ друго сведение, — отъ с. Арнаутъ,3) отъ изворигЬ до селото,
чр-Ьзъ единъ зиданъ и сводчастъ водопроводъ;
б)	отъ изворитЬ подъ с. Недокланъ, по дЪсния брегъ на Недо-
кланската речка, водопроводъ отъ гол'Ьми кюнци 2)
3.	До Ковачовешко Кале, западно отъ крепостьта, е намЪренъ
кюнковъ водопроводъ (фиг. 8).
4.	Въ долния край на Торлашката река, нарЪченъ Долапъ-дере,
има голЪмъ изворъ; при постройката на новъ водопроводъ сж били
нам-Ьрени кюнци отъ старъ водопроводъ (карта III).
Дигане на вода.
Приспособленията за дигане на вода сж били повече отъ дървена
конструкция и затова почти напълно сл изчезнали. Водата не са; взи-
мали направо отъ рЪката, но, филтрирана, отъ особени кладенци, изко-
пани до подножието на скалнитЪ стЬни, въ рЪчна долина.
]) Абоба—Плиека, стр. 490.
2) СвЪдЪния отъ А. Явашовъ.
3) Явашовъ. ,Истор. бЪлЪжки на Разградъ". стр. 43.
— 86 —
1.	Сравнително най-добрЪ личи това приспособление въ Червей-
ската крепость; до юго-източното подножие на главната крепость се
намиратъ развалини отъ два перпсндикулярни къмъ скалата зида, дебели,
Г98 м. и раздалечени на 3 76 м. единъ отъ другъ; отъ вънкашна страна
тЬ сж подпрФни съ други зидове дебели 156 м., съ наклонено външно лице
(фиг. 20, 2); прфдъ тунела между зидоветФ се намира единъ разваленъ
кладенецъ, който първоначално е билъ вжтрф въ тунела; двата зида
сж. строени отъ простъ камъкъ съ хоросанъ и съ подлъжни и напрЪчни
дереци за изравнение на пластоветФ (Пластове около 2 метра дебели);
вжтрф тунелътъ е добрФ измазанъ съ хоросанъ; тунелътъ е билъ по-
критъ и, по свЪд-Ьние, продължава на вжтрЪ съ наклонено ниво. Дру-
гитЪ приспособления по склона и на платото, до източния жгълъ на
вжтрЪшната малка крепость, сж напълно съборени.
2.	Подъ южната сгЬна на „Калето Чилингиръ" (фиг. 51) се на-
мира единъ кладенецъ, а надъ него въ единъ скаленъ блокъ, на края
на крЪпостьта, развалини отъ една постройка, види се, за дигане вода.
При горния край на скалитФ се виждатъ улуци, издълбани отъ син-
джири за прЪкарване вода.
Подобии улуци сж издълбани въ Нисовското Кале до юго-източ-
ния му жгълъ (фиг. 50. IV).
3.	На източното подножие на Писанското Българско Градище,
подъ гЬсното мФсто между срфдната и южната часть на крЪпостьта, се
намиратъ развалини отъ една низка постройка (около 2 6 м. широка),
залФпена съ гърба си до скалната стЬна; отъ горФ е покрита съ ци-
линдрически сводъ (0 4 м. дебелъ) отъ прости ломени плоски камъни,
както и самата постройка; хоросанътъ ебЪлъ и твърдъ; сгЬнитЪ масивни,
отъ вжтрЪ изливани. Имало е само единъ входъ отъ горЪ. Вероятно
е служила като резервоаръ за вода (фиг. 46. XVII).
IV.
'F-y.zi'ttzaiTz.nz хт камтьыолсми:.
А. Рудници.
Отъ Ломско имаме свЪдЪния само за рудници:
На западъ отъ с. Кацелово, на високото плато „Чукалка" (карта
I) се намиратъ кржгли дупки, голЪми колкото малъкъ харманъ, нар^чени
Малъ-куюси: 2—4 м. дълбоки, съ нахвърлена пръсть наоколо; близо
до това мЪсто, въ една нива, сж били нам-Ьрени вдлъбнати византийски
монети.
Б. Камъноломи.
Въ много скални стЬни на ЛомскитЬ тЬснини се виждатъ явни
сл-Ьди отъ едновр-Ьмешни камъноломи.
Гр. Русе въ римско врЪме билъ услужванъ отъ камъноломигЬ до
с. Красенъ; за доказателство служатъ разнитЬ антични камъни, намЬрени
въ развалинигЬ на стария градъ Sex. Pristis; напр., покривътъ на сарко-
фага, намЬренъ въ двора на земедЪлската банка (вижъ „Гробове").
V.
Пристанища и тт ж 'гттттта.
А. Пристанище.
Военно и търговско пристанище на Дунава е било устието на
р. Ломъ (карта IV). Самото название Sexaginta (LX) Pristis — значи „60
кораба" — свидЪтелствува за това. СлЪди отъ него не сж останали;
между старата крепость и устието на р. Ломъ сж били нам-Ьрени въ
брЪга стари зидове, въ видъ на пр-Ьградки (свЪдЪние отъ полковникъ
Ханджиевъ), които, вероятно, сж служили за камари на кораби. Manned
пр-Ьдполага, че тукъ е било пристанището на долнодунавската римска
флотилия1). Борманъ* 2) прЬдполага, че пристанището е било основано
прЪзъ врЪмето на императора Траяна (98—117 г.), когато е воювалъ съ
ДакитЬ; сжшиятъ императоръ е основалъ въ Италия военно пристанище
Centum cellae т. е. „Сто камари" (за кораби).
При гр. Русе държали и турцитЬ, държимъ и. ние своята Дунавска
флота 3).
Б. Пжтища.
I.
Римски пАтища.
ПрЪзъ Ломско сж минавали два римски пжтя, забЪлЪжени въ
Tabula Peut.
1. Крайдунавско шосе.
Къмъ Ломско отъ него принадлежи само станцията „Pristis*.
СъсЪднитЬ станции сж били: сЬвероизточно, на разтояние 9 римски
мили т. е. 13,3 км. — Tegris4), сегашното Мартенско кале; юго-
западно, на разтояние 12 римски мили, т. е. 17,7 км. — Trimamium, се-
гашното селище и кале Декилиташъ.
’) Mannert, Geographic der Griechen und Ronicr. 1812. VI. стр. 113.
2) Изв-Ьстия на Варн. арх. др.-ство V. стр. 4.
3) А. Иширковъ. Б'ЬлЪжки за пжтя Русе—Варна въ XV111. в. стр. 131.
4) Tigra (Itin. Ant.)
— 89 —
2. Мартенско кале1).
На сЬверозападъ отъ с. Мартенъ крайдунавскиятъ високъ бр-Ьгъ
образува единъ носъ между р. Дунавъ и блатистото устие на Липниш-
ката рЬчка (рус. карта — р. Батлишъ), надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на рЬчката.
На носа сж развалинитЬ на старата станция стръмни отъ двЬтЬ страни.
Формата на крЬпостьта е остъръ клинъ, 600 кр. дълъгъ; сЬверо-
източната й страна къмъ платото (265 кр.) е изпъкнала на вънъ, а
прЬдъ нея има ровъ. Почти въ срЬдата на крЬпостьта се издига плоска
могила съ яйцеобразна основа (120X^0 кр.), върху която е развалената
турска табия; тамъ е построенъ пограниченъ постъ; въ могилата личатъ
стари основи, изливани съ хоросанъ. Отъ крЬпостьта сж запазени не-
значителни остатъци (на източната и сЬвероизточната страни); хоро-
санътъ е съ едъръ пЬсъкъ, а на мЬста и съ тухлени парчета.
Въ крЬпостьта сж. намЬрени глинени и стъклени сждове, кости отъ жи-
вотни, монети—римски републикански и императорски, византийски (Ци-
мисхи). Тухли съ печата на първия легионъ (Legio prima Italica) и съ
нспъленъ печатъ на (cohortis) Ill...* 2), намЬрени въ югозападната часть
на крЬпостьта.
*) Абоба Плнска, стр. 451—452 (Атласъ Табл. С. фиг. 2-а, в.).
2) А. Е. М. XVII. 2. стр. 294 № 58; С. I. L. Ill № 2107, 12528. Вь Долна Мизия сж
били намЬрени тухли съ печати на „coll. Ill Coll...* (С. I. L. № 7450) и ,coh. Ill Gallorutn
(С. I. L. № 1970) Въ Hap. музей (№ 1275)— фрагмента тухли отъ тукъ съ изтрпти печати.
— 90 —
Отъ тукъ въ Нар. музей: № 2245—бронзова статуйка на Венера
№ 4960 — бюстъ на Атина Палада; отъ тукъ — релиефъ на Аполона.1)
Южно отъ кр'Ьпостьта, до лЬвия бр'Ьгъ на блатистото устие, има
селище* 2).
Отъ Мартенското кале шосето е върв-Ьло близо до сегашното шосе.
До шосето, 6 км. прЬдъ гр. Русе, сж намЬрени нЬколко счупени
стари сждове, и два запазени (1892 г.): а) отъ червена глина и до него
челюсть на человЬкъ и б) отъ бЬлезникава глина (обр. 76).
На западъ отъ гр. Русе пжтьтъ е извЬстенъ подъ името Ташъ-
йолъ (камененъ пжть); за него има прЬдание, че е билъ построенъ
отъ двама юнаци, които сж били влюбени въ царската дъщеря.
IMP-CAES-D1
VPHADk-FIL
DIVIKAIPAR
TilCPNEPDI
VI-MR- RO' HP
-iAELHAD-AM
> AVG £0
a lx pRst-p
(s!	’ i l TIB
CL-SATVRNWS
G-A/G'RT
Фиг. 77.
Ср'Ьщу острова Кованлъкъ, на бр^га на Дунава, подъ сЬвернитЪ
лозя на с. Мечка, въ м^стноства „Горно скеле“, се намира старо селище.
Въ доения Лчгълъ до устието на Пиргоската р^ка има остатъци отъ
развалини, може би, на стария Пиргосъ3).
*) Сборникъ, XVI—XVII, стр. 75.
2) Насипъ прЪзъ блатото с направенъ въ Освободителна война.
3) Пиргосъ се споменува въ 1431 г. (Сборникъ IX, стр. 279).
— 91 —
Къмъ шосето принадлежать милиярни стълбове (columnae miliariae):
На пристанището въ гр. Русе (1910 г.) между другитЬ камънисл били
намЬрени три стълбове, въ който се срЬща името на града ЯЬХ. Pristis":г),
а) отъ врЬмето на императора Антонина (138—161), поставенъ отъ импе-
раторский замЬстникъ Tiberius Claudius Saturnus и П-та Матиакоска (МаЬ
tiacorum) кохорта (фиг. 77); б) отъ врЬмето на императора Аврели
(140—180) отъ императорски замЬстникъ Servilio Fabiano съ втората бри-
тонска кохорта (Brittonum); в) отъ врЬмето нагимператора Аврелиана (?)
(270—275) отъ втората кохорта.
Други милиярни стълбове: два отъ императора Aureliana, единъ
отъ II британска кохорта и замЬстника М. Aur. Sebastiano; фрагментъ
на стълбъ отъ Imp. CJaes. L. Se[ptimius Severus...
Въ Hap. музей подъ № 2253—(два фрагмента) милияренъ камъкъ
отъ землището на с. ДолапитЬ, произлиза отъ това шосе* 2).
На сЬверозападъ отъ с. Мечка се намира забить милияренъ стълбъ
отъ варовникъ съ проста подушка при горния край (диам. 0,47 м.), надъ
земята 1,25 м. На стълба личатъ фрагменти отъ два надписа: отъ горЬ
съ по-дребни букви (4 см. вис.) 4 реда (другитЬ изтрити)3); отъ по-долу
другъ надписъ (5 реда), въ който личи името на императорския замЬст-
никъ FI. Luciliano (букви 5 см.)4). По свЬдЬние, стълбътъ е билъ намЬ-
ренъ на римското шосе, до могилката, на сЬверъ отъ с. Мечка, означена
на рус. щаб. карта, като трианг. пунктъ (135 м.). (Таб. XXV. фиг. 78).
Отъ източната часть на шосето е извЬстна една колона изъ зем-
лището на с. Мартенъ (С. I. L. III. 2. № 6238 и № 14459; Сборникъ
XVI—XVII. стр. 107) отъ императора Гордияна III, послЬ прЬписана на
името на Аврелияна.
Декил иташъ5).
На западъ отъ с. Мечка, до устието на долината Кададжикъ-дере,
въ мЬстностьта Декилиташъ, се намиратъ развалини отъ селище. Надъ
х) Милиярни стълпове отъ гр. Русе. Известия на Варн. арх. д.-ство V. стр. 3 и 4;
2) С. 1. L. № 14460; Сборникъ XVIII, стр. 756. Въ Corp, inscr. lat. подъ № 7473 има
единъ стълбъ прЪписань отъ Каница отъ Русе; другъ отъ с. Басарбово подъ № 6237,
произлиза отъ сжщото шосе.
3) Imp. Cafes. Fl. Constantinus)
..............in]vic [aug. .
Imp. Caes Vai. Liciniano .
Licinio p. f. inv. aug . .
5) Абоба Плиска, стр. 454—455.
4)...............................
.................... max no
.....................biliss. Caesar
.....................Fl. Luciliano
.... leg. aug. pr. pr.
табл. С ф 1 и XCIX ф. b, 1, 2.
— 92 —
лЪвия бр'Ьгь до устието се образува дълъгъ носъ „Кале" съ развалини
отъ крепость; западно отъ носа се протака блатистъ поясъ край Ду-
нава,7 км. дълъгъ и около 1 км. широкъ. Крепостьта, 200 кр. отъ края
на носа, има форма на четверожгълникъ съ пр-Ьчупени страни; странич-
нитЬ сж надъ стръмния склонъ, а личнитЬ сж достжпни; най-добрЪ е
била пазена крепостьта отъ страна на платото (южната 200 кр.) съ
стена и ровъ. СтЬнитЬ сж. почти разрушени.
Намерена е една тухла съ печать (обратно) на римско име RVMO-
RID(us)1).
2.
СЪвероподбалканско шосе
отъ гр. Маркианополъ до гр. Никополъ* 2) (община Река Девне и Стари
Никюпъ на р. Росица).
По цЪлата линия между двата града, на разстояние СХХХ римски
мили (192 км.), не е означена въ Табулата нито една станция, отъ което
е ясно, че това шосе не е имало особена важность.
Въ Ломско този пжть е встжпвалъ при с. Дралфа и по Караачъ-
дере (фиг. 6) е достигалъ р. Черни Ломъ; край с. с. Аязларъ и Султанъ
и по Ковачовешка река достигалъ до Ковачовешкото Кале, което е
служило като станция на пжтя (фиг. 8 и 9).
Отъ този пжть има остатъци (по сведение, камъненъ пжть) въ
долината на р. Караачъ-дере и до могилиге на югозападъ отъ с. Аязларъ.
Отъ Ковачовешката станция на западъ нема следи отъ пжтя; ве-
роятно той е вървелъ презъ селището на югъ отъ с. Водица, по тече-
нието на р. Водица, минавалъ Бей-върбовските възвишения и край моги-
лите на юго-западъ отъ с. Чаиръ е слизалъ въ долината на Шипа Ломъ
до с. Горски Сеновецъ, отъ гдето се е'изкачвалъ на южните Сушицки
възвишения къмъ Трембешкото Кале, което е било, вероятно, втора
станция по този пжть при края на Ломско (фиг. 1).
По сведение, остатъци отъ старъ пжть има и на западъ отъ с. Су-
шица, по долинита на р. Кортенъ (притокъ на р. Янтра).
По сжщите места, вероятно е, вървелъ пжтя отъ старата столица
Плиека (до с. Абоба) къмъ западъ.
*) Абоба Плиека, стр. 455; името се cptma въ надписигЬ (С. I. L. 111. № 2655, Suppl.
11 р. 1510). Подобии печати сж известии отъ гр. Русе.
За изправенигЬ два естествени блока на бр+>га на Дунава (Абоба-Плиска. Атласъ
табл. С ф. 1.) има придание, че единъ момъкъ е донесълъ по-голЪмия отъ т!хъ на гърба
си, а по-малкия — неговата любовница Яна въ прЪстилката си.
2) Абоба—Плиека, стр. -170—473
— 93 -
Вториятъ пжть отъ новата столица Пр-Ьславъ къмъ западъ не е
закачвалъ Ломско, но е вървЪлъ прЪзъ Герлово, Османъ Пазаръ, по
р. Буюкъ дере (прЪзъ крЬпостит-fe до с. Дерекьой и с. Бракница) и
прЪзъ кр-Ьпостьта до с. Юрюклери къмъ р. Янтра.
3.
Маркианополъ—Русе.
Осв-Ьнъ означенитЪ пжтища въ Tab. Petit, е имало единъ римски
пжть отъ гр. Маркианополъ къмъ Дунава, пр-Ьзъ Разградския
Хисарлъкъ за гр. Русе.
Този пжть е билъ построенъ, вероятно, съ постройката на Русен-
ското военно римско пристанище въ началото на II стол. сл. Хр
Разградскиятъ Хисарлъкъ (фиг. 35, карта II) е билъ главниятъ пунктъ
на този пжть. Къмъ западъ пжтьтъ е вървЪлъ близо край сегашното
шосе Разградъ—Русе, пр-Ьзъ старитЬ селища до с. с. Борисово, Осенецъ
(карта II) и Езерче. КждЬ е слизалъ пжтьтъ отъ ново въ долината на
р. БЪли Ломъ, не може да се опр'Ьд'Ьли; възможно е да е слизалъ
пр'Ьзъ дола Кумница, на югъ отъ Писанското Българско Градище
(карта III).
Отъ с. Писанецъ до Русе н-Ьма никакви сл-Ьди отъстария пжть; само
по склона на възвишението къмъ гр. Русе и по склона на в. Санъ-Тепе,
по направление къмъ Цариградската порта (Стамбулъ к.), въ турско
вр-Ьме е имало сл'Ьди отъ единъ „дженевисъ-йолъ“, постланъ съ камъни
(карта IV).
На изтокъ отъ Разградъ пжтьтъ е вървЬлъ по долината на р.
Б'Ьли Ломъ и посл-fe по д-Ьсния му притокъ Фъндъкли дере, близо до
селището край с. Демирджилеръ, между селата Демирджилеръ и Каналии;
на тази линия се намира стръмно м-Ьсто, нарЬчено Демиръ-капу (Же-
л-Ьзни врата).
Въ Абобската долина пжтьтъ е слизалъ или близо до кр'Ьпостьта
Хисаръ Кале при с. Ново Олуклу и край долината на р. Канаръ дере,
или е слизалъ къмъ селището Бунарджикъ на стария римски пжть
Маркианополъ Никополъ.1)
II.
Отъ гр. Русе пр’Ьзъ гр. Разградъ.
Описаниять пжть, съ малки отклонения, е добилъ отново важность
въ турското вр-Ьме, като съобщение на Русенската крепость съ кр"Ьпо-
стигЬ Варна и Шуменъ* 2) съ малки отклонения.
9 Абоба—Плиска, стр. 492.
2) А. Иширковъ: БЪлЪжки за итктя Русе-Варна въ XVIII вЪкъ и за главнитЪ се-
лища край него. Университетски годишникъ III стр. 129—152.
- 94 —
Единъ пжть: Разградъ—ДрЪновецъ (Stranoviza)—Ветово—Червена
вода (Черна вода)—Русе. (Иширковъ, стр. 135 — 136).
Пжтьтъ Русе—Разградъ въ началото на XVII в е минавалъ пр-Ьзъ
с. Парабутъ,т. е. Басарбовъ,споредъ описанието, което дава С. Твардовски
на пжтуванието на князъ Христофоръ Збараски (Сборникъ XI. стр. 159).
Пжтьтъ Русе—Разградъ въ първата половина на XIX в. е вървЪлъ
прЬзъ Червена вода и Осенецъ (Хюсендже, Isinda);
Червена Вода, по пр-Ьдание, е билъ градъ съ 7 църкви и е
билъ заселенъ съ „гърци*; гърцигЬ сж. предали рускигЬ войски въ
руско турската война (Батинъ-кавгаси, 1810 год.) и затова е билъ из-
горенъ отъ руситЬ.
П. Георгевичъ споменува (1595) село „Сегпо Waivoda" между
Русе—Разградъ.1)
Пжтьтъ отъ Разградъ за Шуменъ е върв-Ьлъ прЪзъ селата Арнаутъ,
Ютюклеръ, Боасъ-Кесенъ (Bunal-Kesen) и Муратларъ, а пжтьтъ отъ Раз-
градъ за Сливенъ — прЬзъ Ески-Джумая и пролома Дервентъ (Кръкъ-
гечидъ-су) — е миналъ Ломско прЪзъ селата Арнаутъ, Соуджасъ (Sudak)
и Шекере (Sekerli) споредъ А. Воиё — (Die еигор. Tiirkei. Wien, 1889.11.
стр. 518—519).
III.
Търговски ПАТища въ XII в-Ькъ.
Отъ търговскитЪ пжтища въ XII вЪкъ, споредъ Идриси,* 2) е
минавалъ прЪзъ Ломско пжтьтъ: „отъ Mi si б n os сж 40 мили (къмъ
сЪверо-западъ) къмъ града Agranzinos, а отъ тукъ 70 мили
къмъ Дунавската крепость BeSt-Kastгб“.
Положението на гр. Мисионосъ (Меберсиносъ, Мерсиносъ, Меси-
носъ) опрЪд'Ьлихме до сЪверния край на пролома Дервентъ (Уица),
между гр. Ески-Джумая и Османъ-Пазаръ, гдЬто се намиратъ развалини
отъ голЪмъ градъ съ развалини на крепости и цьркви.3)
В. Томашекъ опр-ЬдЬля положението на Бешъ-Кастро въ гр. Сви-
щовъ, но съ по-голЬма вероятность можемъ да го положимъ въ гр. Ни-
кополъ, който е въ средата между гр. Видинъ и Силистра, както е
опрЪдЪлено и при разстоянието на Идриси; кр-Ьпостьта до гр. Нико-
полъ носи название „Башъ-табия Кале“ (Кастро).
b А. Иширковъ: БЪл-Ьжкн за пжтя Русе—Варна (Унив. годишникъ 111.) стр. 137,
2) „Die Handelswege im 12. Jahrhundert nach den Erktmdigungen des Arabers Idrtsi*.
W. Tomaschek, Zur Kunde der Hamus— Halbinsel Wien, 1887.
3) Изв-Ьстия на Варн арх. д-ство 111. стр. 104.
— 95 —
Като вземемъ разстоянието между Никополь и северного устие
на Дервентъ (142 км. = 110 мили на Идриси) и го раздЬлимъ въ отно-
шение 4:7, получаваме, че градъ Agranzinds трЬбва да се търси до
с. Широкове, което по своитЬ старини напълно отговаря на подобенъ
търговски центъръ.
Споредъ това, пжтьтъ на Идриси е излизалъ отъ Мисионисъ къмъ
сЬверъ и по подножието на ТекенскитЪ възвишения е достигалъ до
с. Акъ-Мехмеди,1) гдЬто завивалъ въ долината на р. Караачъ-дере и
отъ устието й е продължавалъ по долината на р. Черни Ломъ до града
Agranzinos, до с. Широкове, отъ гдЬто прЬзъ ГолЪмъ Дервентъ е из-
качвалъ западнитЬ водоразд-Ьлни възвишения на Ломско (карта 1) къмъ
крЪпостьта BeSt-Kastro.
IV.
СрЪдновЪковни пАтища.
ТЬснитЬ ущелия съ многобройнитЬ завой на р-ЬкигЬ Ломъ не сж
били сгодни за пжтища; много по-удобни за пжтища сж били билата
на рътоветЬ.
Най-важниятъ пунктъ прЬзъ срЪднитЬ вЪкове въ Ломско е билъ гр.
Червенъ, отъ който сж излизали слЪднитЪ пжтища:
1.
Отъ сЬверо-източната порта е слизалъ единъ камъненъ пжть по
стръмния склонъ къмъ сЬдловината (90 кр.) и послЬ продължавалъ
по сЪдловината на платото, гдЬто се разклонявалъ на два клона
(фиг. 20): единътъ къмъ изтокъ, а другиятъ (2 8 м. широкъ) къмъ
гробищата, къмъ юго-изтокъ; двата клона, вероятно, сж се сливали
съ пжтя, който върви по билото на Червенския рътъ, между Черни
и Малки Ломъ и сж били само негови клонове къмъ Червенската
крепость.
Пжтьтъ до крЬпостьта е 3 8 м. широкъ, постланъ е съ гол-Ьми ка-
мъни, само по краищата нареждани въ равни линии; отъ него е сли-
залъ и единъ пжть отъ сЬдловината по сЬверозападния склонъ въ
дола на р. Ломъ, а друга стръмна пжтека къмъ турската махала на
с. Червенъ.
2.
Въ дола Московъ долъ се намиратъ остатъци отъ единъ камъненъ
стръменъ пжть до 45 м. широкъ, постланъ съ голЪми камъни;
Ь До селото се намиратъ монети отъ Филипъ Македонски.
— 96 —
по придание, тукъ се е изкачвалъ пжть по водораздела, по който е
отивалъ въ две направления: къмъ гр. Русе и къмъ гр. Търново; отъ
Московъ долъ се отбива другъ пжть на изтокъ, вероятно къмъ Рай-
Мънастиръ.
Подъ Московъ долъ на р. Черни Ломъ е имало мостъ презъ ре-
ката; коритото на реката има тукъ ширина около 35 кр.; на двата
брега на реката, 15 крачки отъ коритото й, личатъ остатъци отъ край-
брежни подпорни стълбове; отъ моста пжтьтъ е вървелъ по северо-
западното подножие на крепостьта и се е изкачватъ въ юго-западната
часть на стария градъ (фиг. 20).
3.
Отъ пжтя Търново — Червенъ и Русе не сж останали никакви
следи; само по сведение се намирали остатъци отъ единъ старъ пжть по
възвишението между селата Дреновецъ (Саарлари) и Гьолъ-бунаръ, наре-
ченъ Коджа-йолъ. Споредъ това, пжтьтъ Търново—Червенъ се е из-
качвалъ отъ долината на р. Янтра по Ломските възвишения до Трем-
бешко кале, отъ което е слизалъ въ долината на р. Шипа Ломъ и отъ
тамъдос. Дреновецъ се е изкачвалъ по западния водоразделъ на Ломско,
по който е вървелъ къмъ северъ; на западъ отъ гр. Червенъ е завивалъ
къмъ изтокъ и презъ Московъ долъ е достигалъ града.
4.
Къмъ този пжть сж се изкачвали двата пжтя, които отъ с. Ши-
рокове минавали по долината Големъ Дервентъ къмъ Трите могили на
северо-западъ и по долината Малъкъ Дервентъ на юго-западъ къмъ
трите могили при с. Батишница.
5.
Единъ старъ пжть е слизалъ къмъ Кале Широкове отъ югъ, по
западния склонъ на в. Острица-баиръ, идящъ отъ с. Сенанкьой, край
могилите на северо-западъ отъ селото. По сведение, се изкачва единъ
пжть оть южната страна на в. Острица-баиръ въ видъ на окопъ до
средата му и после завива къмъ върха, върху който има следи отъ стари
постройки.
6.
По предание, старъ пжть е билъ и този, който отъ с. Щрък-
лово върви къмъ югъ, край могилите, и слиза къмъ развалините на
С. Чилингиръ при р. Бели Ломъ, гдето, по предание, на местото на се*
— 97 —
гашния мостъ е билъ старъ мостъ (между двЪтЪ воденици Чилингиръ);
отъ тукъ пжтьтъ се е изкачвалъ на Червенския рътъ, западно отъ
Калето надъ Долапо, и по ръта е продължавалъ къмъ югъ. Въ долината
на р. Черни Ломъ е слизалъ източно отъ с. Кацелово, до съборената
постройка „Калиакра”1)
Отъ този пжть на Червенския рътъ сж се отклонявали два клона
къмъ гр. Червенъ, а единъ — продължението на южния отъ тия два
клона — е вървелъ къмъ долината на р. Малки Ломъ, въ която е слизалъ
презъ местностьта Клисура, западно отъ с. Сваленикъ.
7.
Другъ напрЪченъ пжть презъ Ломско е слизалъ отъ Делиорман-
ските възвишения прЪзъ дола Деве-барганъ (Карпова пжтека, а по руската
карта — Марчупанлыкъ дере) къмъ Писанското Градище; отъ тукъ
единъ клонъ е минавалъ презъ Турското Писанско градище по платото
между Торлашката река и Бели Ломъ.
Вториятъ главенъ клонъ се изкачва презъ дола Кумница, срещу
воденицата Перченлийка, по платото надъ левия брегъ на Торлашката
река, западно отъ Топракъ Кале, край могилата на платото, от-
дето постелено слиза къмъ долината на р. Малки Ломъ, презъ дола
Сопотецъ, подъ Градището Костанца. До долния край на дола Кумница
(между плато Кумница и Балица), въ скалните стени, е имало издлъбна-
тини за подпорки на дървена постройка, вероятно, преграда съ порта;
всичко сега е унищожено отъ малджиите, ведно съ единъ надписъ
въ източната скална стена на дола, отъ който сж останали само малки
остатъци (фигура 39, 3).
Този пжть е продължавалъ къмъ югъ; по предание, единъ старъ
пжть е вървелъ по Любленската река и край могилите, на североза-
падъ отъ с. Любленъ, се е изкачвалъ по височината и близо до Гърчи-
новското Градище е слизалъ по дола Басаново въ долината на Ч. Ломъ и
отъ тамъ по долината на р. Калокочъ дере, край трите крепости надъ
долината на тази река, е минавалъ подъ Ченезъ баиръ въ долината на
Ковачовешка река въ Ковачовешкото кале.
8.
Единъ пжть е вървелъ отъ гр. Червенъ презъ Червенския рътъ
и презъ Клисура е слизълъ до с. Сваленикъ, въ долината на Малки
*) По този пжть е пжтувалъ Сестини (1780 г.): отъ Русе, презъ с. с. Кулата — Щрък-
льово, Кацелово, отдето по р. Черни Ломъ, презъ с. Опака, е отишълъ въ с. Спахларъ и
прЪзъ водораздел ните възвишения — къмъ с. Айладънъ. (Иширковъ. Годишникъ на Соф.
университетъ. III, стр. 178).
7
— 98 —
Ломъ. Въ долината на Малки Ломъ сж били намЬрени остатъци отъ
камененъ пжть: а) между сс. Сваленикъ и Костанденецъ, по л-Ьвия
бр-Ьгъ на рЪката; б) до устието на долината Доброселъ-дере (Коджа
Хенде) и в) въ селището Черкезъ-куюси, по л-Ьвия бр-Ьгъ на р-Ьката, на
югъ отъ с. Омуръ-бей; пжтьтъ, изоранъ въ нивигЬ, е билъ постланъ
съ прости камъни и е билъ около 3,5 м. широкъ.
Осв-Ьнъ това, намиратъ се остатъци отъ стари пжтища:
9.
между воденицитЬ Алибалица и Караджовица на р. Б. Ломъ,
подъ кр-Ьпостьта Синъ-градъ, старъ калдъръмъ np-fenp-Ьчва долината1);
10.
до Девесилското кале (на Девесилъ дереси) има остатъци отъ старъ
калдъръмъ;
11.
въ долината Поляново — остатъци отъ калдъръмъ, а на л-Ьвия
бр-Ьгъ, надъ долината въ м-Ьстностьта Длъбникъ — остатъци отъ два пжтя
въ видъ на ровъ (св-Ьд-Ьние); в-Ьроятно по тази линия е вървЬлъ
напр-Ьченъ старъ пжть между долинитЬ на Б-Ьли и Малки Ломъ.
12.
Въ Нисовската -гЬснина се намиратъ остатъци отъ единъ напр-Ьченъ
пжть и развалини отъ единъ мость подъ воденицата Камберица.
13.
На югъ отъ калето Аджамка, пр-Ьзъ Пр-ЬсЬчената канара — старъ
пжть; на югозападъ отъ посл-Ьдната има развалини отъ единъ мость.
14.
Единъ старъ пжть, нар-Ьченъ „Гявуръ йолъ“, слиза по сЬверо-
западния склонъ на в. Кириченъ баиръ отъ кр-Ьпостьта вь долината
на р. Ч. Ломъ (фиг. 4 и 5).
’) Другъ единъ пжть е слизълъ по Алибалж-боаса въ долината на Ыли Ломъ и
източно отъ воденицата Алибалж-дермене е прЪпр-Ьчвалъ долината.
VI.
ИзкуственитЬ вдлъбнатини сж особено характерни за Ломско. Гео-
логическиятъ съставъ на Ломско е билъ много благоприятенъ за по-
добии паметници. Ср'Ьщаме ги (съ малки изключения) само въ скали-
ститЬ тЬснини. Къмъ най-старитЬ принадлежать естественитЬ пещери
съ изкуствена обработка, които сж добили най-голЪмо разпространение
въ християнско врЪме, когато цЬли мънастирски колонии сж. се развили
въ тЬзи страни.
А. Пор'Ьчието на Шипа Ломъ.
1.
Колукъ-Канара
На Топли Ломъ, на ЮИ. отъ с. Баниска (фиг. 79) — югоизточната
часть на пещерата. (Положение фиг. 2 и 3).
Южно отъ Хюджекьойското възвишение, къмъ завоя, до стока
на р. Коджа-гьолъ-дере (Халваджи-Ендже кьойска), се вдава единъ
дълъгъ носъ съ развалини отъ калето Кайнарджа;
източно отъ този носъ, по склона на сжщото
възвишение, въ жгъла на рЪката и единъ долъ,
по който се изкачва пжтя за с. Хюдже-кьой, има
скала, нарЪчена Колукъ канара, вече съ доста раз-
рушени изкуствени пещери.
Източната отъ пещеригЬ, отворена къмъ до-
лината на рЪката, е 20 кр. дълга и 12 кр. дълбока
и само около 17 м. висока съ подлъжна ось къмъ
ЮИ. Подътъ й край ю.-източната стЬна (В) обра-
зува стжпало, високо 0,62 м.; въ тази по-висока
(около 1 м. широка) часть се виждатъ изкуствени
вдлъбнатини по задната стЪна — 0,28 м. високи; почти
въ ср'Ьдата има полукржгла маса (I) съ диам. 1,05 м. и отъ дв'Ьт'Ь й страни
по една полукржгла вдлъбнатина (II, III) съ диам. 0,35 м.; до сЬверната
7*
Фиг. 79.
— 100 —
отъ тЬхъ се намира полукругла ниша (IV) съ диам. около 1 м.; фор-
мата на другитЬ вдлъбнатини е вече изтрита.
Западната пещера, до 20 кр. дълбока, е съборена и въ нея на
единъ скаленъ блокъ су изсЬчени кругли желебки до 1,2 м. диам.
(нЪкои отъ тЬхъ непълни кругове) (Schallensteine, фиг. 79, 2).
До устието на Шипа Ломъ.
Въ долината на р. Шипа Ломъ, близо до устието й, южно отъ с.
Широкове, се появяватъ първитЬ скали. (Карта I).
2.
До южната отъ дв’ЬтЪ воденици, дЪто се почва тЪснината, срЪ-
щаме първата малка естествена пещера надъ лЪвия брЪгъ на р-Ьката съ
незначителни слЪди отъ изкуствена обработка; други подобии пещери
има въ скалитЬ надъ дЪсния брЪгъ на рЪката, подъ в. Кръстовица
(Карта I).
3.
Надъ л-Ьвия брЪгъ на рЪката, надъ послЪдната воденица на Шипа
Ломъ — Клисе дермене (или Кели-дермене), западно отъ Широ-
ковското кале), се издигатъ отвЪснитЪ скали Кирли-канара, които обра-
зуватъ единъ скаленъ кутъ. Въ южната стЬна на кута се намиратъ една
до друга дв-Ь недоступни изкуствени пещери; отъ долу се виждатъ
два правилни кругли входове подъ една нависнала скална стр-Ьха.
(Карта I).
4.
Въ сЬверната стЬна на кута се образува скаленъ угълъ, нар'Ьченъ
Мънастиръ; въ една равна стЬна на угъла, 12 м. дълга, се намиратъ
издълбани по нея 4 хоризонтални реда правоугълни дупки, които су
служили, като подпорни легла на хоризонтални диреци отъ четиреетажна
постройка, зал-Ьпена до стЬнитЬ на угъла, дълга около 9 м.; въ долния
редъ, 1,7 м. надъ земята, су запазени 3 дупки: източната отъ тЬхъ е 0,46
м. дълга, 0,35 м. висока и 0,3 м. дълбока. Въ по-горенъ, втори редъ,
до 2 м. надъ първия, су запазени 9 дупки на длъжина 9 м.; въ третия
редъ, до 2 м. надъ втория— 10, а въ четвъртия редъ, повече отъ 3 м.
надъ третия, су запазени 5 дупки1).
*) Подобна постройка на Малко Елеме въ В"Ьнчанско-Невшенската планинска трупа.
Абоба-Плиска, стр. 411; Атласъ табл. LXXXVII, фиг. 7).
— 101 —
Близо до Мънастира се нам'Ьрва мжчно достжпна тЬсна пещера,
въ видъ на скална пукнатина, до 5 м. висока. (Карта I).
По пр-Ьдание, тукъ е имало Мънастиръ, който е билъ изгор'Ьнъ
отъ турци сл'Ьдъ прЪвземането на България, като сж били изклани
всички калугери.
5.
Маркова Баня (Марковъ Хамамъ) до с. Широкове.
(Планъ фиг. 80. Положение фиг. 17. Карта I).
Почти въ средата на западния скалистъ склонъ на Широковското
Кале се намира малка изкуствена пещера въ форма на килия (I); тя е 1,35 м.
дълбока, 1,8 м. широка, осьта й има направление 20° ЮИ. и е висока 2 м. при
източната, а 2,4 м. при западната стЬна.
Входътъ (А) е широкъ; той зав-
зема почти цЬлата южна вънкашна
стЬна, съ особени издълбнатини (а,
Ь) въ страничнитЬ му сгЬни за за-
кр-Ьпване на дървена пр-Ьграда или
врата. Почти въ срЪдата на източната
стЬна на килията има издълбанъ
правожгъленъ входъ (В):—0,46 м. ши-
рокъ, 1,36 м. високъ (съ заоблени
жгли) и 0,65 м. надъ пода на ки-
лията; прЪзъ входа се влиза въ
едно почти кржгло отделение съ
диаметъръ 1 м. (II). Край стЬнитЬ на
това отделение, съ изключение на
Фиг. 80.
входната, има пейка (С) до 0,17 м. широка и 0,42 м. висока; таванътъ
е куполообразенъ, до 1,26 м. (отъ прЪцъ) високъ, и до него въ южната
стЬна, близо до входа, има единъ пизюлъ (D) 0,48 м. високъ и 0,28 м.
дълбокъ. Нивото на това отделение, само съ височина на низъкъ прагъ, е
по-низко отъ входа.
Въ източната стЬна на килията, отъ долу, има неправилни издлъбна-
тини като пейки (Е), а до горния край на източния входъ, отъ сЬверната
страна, има единъ неправиленъ пизюлъ (F) 0,4 м. широкъ (при долния
си край), остро стЬсненъ нагорЬ.
— 102 —
В. ПорЪчието на р. Черни Ломъ.
6.
По св-Ьд-Ьние отъ свещеника на с. Опака, въ скалнитЬ блокове на
една пещера подъ в. Сакара, надъ доения бр'Ьгъ на р. Ч. Ломъ, се на-
мира изтритъ гръцки надписъ. Надписътъ, обаче, не можахме да намЪримъ.
7.
Единъ дЪсенъ притокъ на Калокочъ-дере носи название Бузукъ
пещера (съборена пещера).
8.
Надъ лЪвия брЪгъ на боаза на р. Калокочъ дере, югозападно
отъ с. Крепча, въ скалната стЬна подъ Хенде-буруну, се намиратъ из-
куствени недоетжпни пещери въ двЬ отделения1). Скалната стЬна е
отв-Ьсна и пещеритЬ се наричатъ
Крепченски Мънастиръ
(фиг. 81 планъ и фиг. 15 положение)
Мънастирътъ се състои отъ дв'Ь отделения:
СФверното отд-Ьление (фиг. 81, 1) има почти квадратна форма
(5,9 м. широка и 6,1 дълбока) съ височина 1,74 м.; пр-Ьзъ ср'Ьдата на пода
Фиг. 81.
има една пукнатина. ВсичкитЬ стЬни и таванътъ сж внимателно сЬчени.
Южната стЬна къмъ долината е съборена до половина; първоначално
е имало само единъ правиленъ входъ, отъ който е запазена сЬверната
странична стЬна (X); въ съборената южна половина на стЬната имало единъ
правожгленъ прозорецъ (по св-Ьд-Ьние). Въ пода е изсЬчена една право-
жгълна вдлъбнатина (А) (2,16 м. широка) ср-Ьщу входа, види се, за да
J) Абоба-Плиска. Атласъ Табл. I.XXXV1I. обр. 6. (безъ описание).
— 103 —
може да се покрие пукнатината съ дъски. До източния край на сЬвер-
ната стЬна е изсЬченъ единъ гробъ (VIII) отъ трапецевидна форма,
дълъгъ 2 м.: при западния край 0,5, а при източния 0,35 м. широкъ,
съ една вдлъбната рамка на около, (9, до 15 см. широка) за влагане на
покривната плоча, която е изгубена.
Въ отвЪснитЬ сгЬни сж изсЬчени плитки ниши (XI, XII и XIII), а до
югозападния жгълъ — отв-Ьсни улуци (а, Ь) за влагане отв-Ьсни дървени
сгЬни. Въ запазената часть на източната пещерна стЬна (IX), въ
срЪдата й, 0,12 м. подъ тавана, сж издълбани три латински кръета (фиг.
82, 2); ср'Ьдниятъ отъ тЬхъ е 0,215 м. високъ и въ жглитЬ му надписъ
iclxc
съ прости вдлъбнати линии:; страничнитЬ кръетове сж прости,
Фиг. 82.
0,17 м. високи. Подобенъ кръетъ, както ср-Ьдниятъ (0,15 м. високъ), е
изсЬченъ въ средата на сЬверната стЬна (XIV), 10,5 см. подъ тавана;
надписътъ му е напълно запазанъ. (Фиг. 82,3). Простъ кръетъ има и
въ сЬверната половина на западната стЬна.
Въ страничната стЬна на входа (X), въ една правожгълна рамка
(0,56X0,17 м.) се намира славянски надписъ (фиг. 82,1)’). Вънъ отъ
пещерата, близо до надписа, има простъ кръетъ съ надписъ, както при
вжтр'ЬшнитЬ.
Отъ надписа и отъ плана е ясно, че пещерата е служила за
гробница-църква; олтарътъ е билъ до гроба, подъ изображението
на тритЬ кръета (IX).
Южното отд-Ьление (фиг. 81,2) е отъ почти квадратна форма
(6,40 м. широко и 6,16 м. дълбоко); източната и южната му сгЬни сж
малко изпъкнали. Височината е до 2 м. Южната страна е обърната къмъ
>) Абоба-Плиска. Атласъ Табл. XCVII. обр. 20.
— 104 -
Долината; въ срЬдата й има входъ (V), 1,32 м. широкъ, и отъ двЬтЬ
му страни по единъ прозорецъ (III и IV); източниятъ прозорецъ е 1 м.
високъ и 0,87 м. широкъ; западниятъ прозорецъ е 0,65 м. високъ и 0,75
м. широкъ; двата прозорци сж на еднаква височина отъ пода (0,5 м.) и въ
тЬхъ, до вънкашния имъ край, има остатъци отъ отвЬсни улуци за ка-
пандури. (С).
СтЬнитЬ сж равно сЬчени. Въ източната стЬна има два пизюла (I,
II); южниятъ (II), до жгъла на пещерата, е 0,75 м. надъ пода, 1,4 м. широкъ
и високъ до тавана 1,15 м.; въ площадката на пизюла, въ срЬдата й,
еизсЬчена една кржгла дупка (диам. 0,11 м.) съ една вдлъбната рамка
(диам 0,18 м); сЬверниятъ пизюлъ (I) е 1,25 м. широкъ, 0,35 м. дълбокъ,
1 м. високъ и надъ пода 0,48 м.
Въ пода на пещерата сж изсЬчени нЬколко правилни дупки за
подпорки на отвЬсни дървени диреци (d, е, f, i) и почти напълно изтритъ
улукъ (к) за дървена стЬна, съ която пещерата е била раздЬлена на двЬ
отдЬления: прЬдно и задно по широко, може би, нартикъ и църква;
пизюлътъ въ задното отдЬление се пада въ срЬдата на източната му
стЬна; въ задната стЬна има една дупка (гл) до тавана, може би, за за-
крЬпване на иконостаса. По свЬдЬние, и въ тази пещера е имало подобии
кръстове, както въ първата, обаче неможахме да намЬримъ никакви
слЬди отъ тЬхъ.
ПрЬдъ пещерата се намира една скална площадка до 30 кр. дълга;
въ западната й половина сж изрЬзани въ пода 4 улици (VI, VII) пер-
пендикулярно къмъ скалната стЬна и нЬколко правожгълни дупки; улу-
цитЬ сж служили като подпорни легла на хоризонтални диреци, които
сж подпирали дървена галерия прЬдъ пещерата, върху която, вЬроятно,
сж се изкачвали християнитЬ отъ вънъ, по дървена стълба; отъ стъл-
бата сж запазени само остатъци на дупкитЬ отъ подпорнитЬ диреци.
Въ Червенската тЬснина се намиратъ многобройни изкуствени
пещери:
9.
На сЬверъ отъ с. Широко во, на дЬсния рЬченъ брЬгъ, въ
една скала на дЬсния жгълъ при устието на дола Джевисъ-ала дервеня,
въ Ломската тЬснина, се намира
„Кръстевата пещера" (Карта I).
10.
СрЬщу селото и крЬпостьта Пепелина, на сЬвероизтокъ, въ почти
отвЬсната скала Келеликъ-канара, надъ дЬсния брЬгъ на р. Черни
Ломъ, се намиратъ изкуствени пещери, нарЬчени
— 105 —
Кечеликъ-капу.
(Фиг. 83; положение фиг. 19, карта 1)
Южната пещера има видъ на килия (фиг. 19. К), 1,95 м. широка,
1,78 м. дълбока и 2,1 м. висока и съ осьта си къмъ югоизтокъ; прЬд-
ната й стЬна е обърната къмъ сЬверозападъ и отъ части е съборена;
въ нея е имало широкъ входъ (А), високъ колкото килията, отъ който е запа-
зена само южната странична стЬна, 0,53 м. широка (фиг. 83). Килията е
правилно и внимателно сЬчена и таванътъ
й е незначително наклоненъ къмъ външ-
ната страна, (разр. р q). Край заднята стЬ-
на е имало, вероятно, дървено легло (по
придание станъ) 0,95 м. широко; отъ не-
го су запазени подпорни хоризонтални
улуци въ страничнитЬ стЬни на килията,
(а, Ь, с) 0,65 м. надъ пода и подпорни
дупки за вертикални диреци (d, е).
До входаличатъ изтрити дупки отъ
дървена стЬна, която е закривала входа
и, въ която е имало, вероятно, по-тЬсна
врата.
Другата пещера (фиг. 19. R) е сега
недоступна; тя има видъ (по свЬдЬние)
на правоугълна килия, два пути по го-
лЬма отъ първата; отъ долу се вижда
правиленъ правоугъленъ входъ въ ср'Ь-
дата на вънкашната й стЬна, а прЬдъ вхо-
да— малка площадка, върху която су во-
дили ступала, сЬчени въ скалната стЬна
Фиг. 83.
отъ южната страна на площадката; ступалата су почти съборени,
слЬдствие на което килията е недоступна.
Между двЬтЬ килии, въ единъ скаленъ угълъ, се намира естествена
пещера съ слЬди отъ изкуствена обработка (фиг. 19 М). До пещерата,
на южната външна скална стЬна, е изсЬчена една правоугълна рамка
(0,38X0,41 м.) и до нея единъ равнорамененъ кръстъ (0,16 м. вис.) въ
една окружность (диам. 0, 25 м.; фиг. 83, 3, а, Ь).
11.
Между с. с. Пепелина и Табачка се намиратъ скални стЬни: на
лЬвия брЬгъ Юмеръ-ага-канара и Подмолъ, а на дЬсния — Татика и
Тъмно; въ тЬхъ не се виждатъ изкуствени пещери (Карта I).
— 106 —
Отъ кметството въ с. Табачка се научихъ, че срЬщу дв-ЬтЬ воде-
ници, на ЮЗ отъ селото, имало изкуствена пещера, въ която се влизало
чр-Ьзъ една дупка, като коминъ, сЬчена въ скалата, която се почвала
близо до земята; въ нея имало сЬчени стжпала.
12.
На западъ отъ с. Табачка, въ скалитЬ на лЬвия бр-Ьгъ на р. Черни
Ломъ, има съборени изкуствени пещери. Една отъ тЬхъ,
Дору-гечидъ пещера,
служи до днесь за кошара; по придание, въ тази пещера басарбовскитЬ
овчари сж запирали овце, конто пр-Ьзъ 1836 год. сж измр-Ьли отъ гол-Ьмъ
Фиг. 84.
студъ; затова и пещерата носи название
Басарбовска пещера; тогава сж
дошли отъ гр. Русе табаци, отъ конто,
по придание, произл-Ьзло и название-
то на с. Табачка.
Пещерата (фиг. 84, източната й
часть; Карта I) е неправилна въ сЬве-
роизточно (50°СИ) направление; край
източната й изкуствена стЬна има тЬс-
ни пейки (I) и два пизюла (II, III) до
южния й край: сЬверниятъ — 1,35 м. ши-
рокъ, 0,36 м. дълбокъ, а южниятъ—0,98 м. широкъ и 0,4 м. дълбокъ.
Въ тЬхъ има сл-Ьди отъ живопись, а старитЬ хора помнятъ и ц-Ьли ико-
ни върху мазилката.
По придание, пещерата е служила за църква; олтарната часть е
2 м. висока; прЬдната й сгЬна е съборена; въ прЬдната часть (В)
запирать овце.
13.
Църква до с. Табачка.
(Планъ фиг. 85; Карта I)
Въ скалната стЬна на лЬвия бр-Ьгъ на р. Черни Ломъ, въ горнитЬ
й Пластове, сЬверно отъ с. Табачка, се намЬрва изкуствена пещера,
нар-Ьчена „Църква," споредъ която и платото надъ скалната стЬна се на-
рича „Надъ църквата"; между това плато и платото съ селскитЬ лозя
има единъ кжсъ сухъ долъ „Изпрол-Ьза".
Въ църквата водятъ дванайсеть стжпала (А), сЬчени край скалната стЬ-
на и отворени отъ вънъ; тЬ, вероятно, сж били снабдени отъвънкашната
— 107 —
страна съ пармаклъкъ, или съ дървена стЬна, отъ които сж запазени
н'Ьколко дупки за отв-Ьсни диреци. На третото стжпало отъ горЪ е
имало врата (В); отъ нея сж запазени добр-fe дупкитЬ за страничнитЬ
подпорни стълбове.
Отъ скалната стълба се влиза въ нартикъ съ неправилна форма
(I), които отъ външната страна е сега отворенъ, но първоначално е билъ
закритъ съ дървена стЬна, отъ която има запазени дупки за верти-
кални диреци, край външния край на нартика (Ь, с).
Нартикътъ е билъ отд'Ьленъ отъ църквата съ дървена стЬна (С) 2,6
м. дълга, отъ която има запазени дупки и улуци въ страничнитЬ й
стЬни (d).
Църквата (И) е направена въ неправилно продълговата форма и е
6 м. дълга (СИ направление), 4 м. широка и 2,2 м. висока; абсидата
(HI) е неправилно полукржгла— 1,7 м. широка, 0,82 м. дълбока и незна-
Фиг. 85.
чително (0,1 м.) по-висока отъ нивото на църквата; въ срЬдата на аб-
сидата има четирижгълна неправилна вдлъбнатина (D), вероятно, за стъл-
ба на престола; отъ лЬвата страна на абсидата е издълбанъ пизюлъ (IV)
0,61 широкъ, 0,2 м. дълбокъ и 0,85 м. надъ пода, отъ горЬ закрлгленъ.
Въ срЬдата на прЬдната църковна стЬна има входъ (0,85 м.
широкъ) въ една гробна килийка (V) 1,85 м. дълга, 1 м. широка и 1,7
м. висока; въ пода на килийката, край външната й стЬна, е изсЬченъ
гробъ (VI) 1,75 м. дълъгъ, 0,72 м. широкъ и незначително (до 0,5 м.)
стЬсненъ къмъ източния край; външната стЬна на килийката е пробита
и между този изходъ и нартика е имало отъ вънъ една площадка и
надъ нея, въ скалната външна стЬна, единъ плитъкъ пизюлъ, въ който»
по прЬдание, е имало надписъ. Между входа въ гробната килийка и
— 108 —
абсидата на църквата има скална пейка (Е) 2 м. дълга, 0,35 м. висока и
0,43 м. широка, а друга 0,5 м. широка, 1 м. дълга и на сжщата височина
като абсидата; между двЬтЬ пейки, до тавана, има дупка за подпорка
на иконостаса, (е)
Друга подобна килия (VII) има въ задната стЬна на църквата;
нивото й е 0,4 м. надъ нивото на църквата; формата й е продълговата,
крушо-образна, 3,25 м. дълга, при южния край 1,15 м., а при сЪверния
край 0,5 м. широка; килията е съединена съ църквата поср"Ьдствомъ
два входа: тЪсенъ (F) (0,3 м.) при стЪснения край на килията, а другъ
(Н) (0,85 м. широкъ и до 0,72 м. дълбокъ) въ южната половина на
килията; въд'Ьсната странична стЬна на този входъ има единъ плитъкъ
пизюлъ (К) (1,1 м. високъ и 0,45 м. широкъ), отъ горЬ закржгленъ.
По стЬнитЪ на църквата се виждатъ части отъ мазилка съ сл%ди
отъ живопись.
Въ пещерата лежатъ овце и тя е пълна съ боклукъ; скалната стЬна
служи за камъноломъ, затова скоро ще пропадне и този паметникъ.
14—18.
Между с. с. Табачка и Червенъ:
14.
надъ д-Ьсния бр'Ьгъ на р. Ломъ, на югоизтокъ отъ първото село
до Б'Ьлата Скала, въ горнитЬ Пластове е пещерата
Драганка
(Карта I)
По св'Ьд'Ьние, отъ тази пещера върви единъ тъменъ коридоръ,
нар"Ьченъ Тъмно, къмъ селището Урумъ-бунаръ, до скалата съ сжщото
название Тъмно.
Надъ лЪвия брЪгъ на р. Ломъ, на изтокъ отъ с. Табачка, въ Водна
канара, се намиратъ двЬ пещери:
15.
Воденъ или Водна (Одна)
(фиг. 86, карта I)
Източната*Водна има видъ на гол-Ьма, полукржгла, отъ гор"Ь покрита
абсида, съосьта въ сЬвороизточно направление и съ диаметъръ около 100
кр. Край сгЬната на абсидата води единъ пжть до 4 м. широкъ, който се
разширява въ една площадка (I) до 20 кр широка, при задната й стЬна;
подъ този пжть теренътъ се снишава къмъ долината. До вънкашния
— 109 —
край на източната часть (II) на пжтя има редъ квадратни дупки за под-
порка на отв-Ьсни диреци, вероятно, отъ пармаклъка. Въ срЪдата на
площадката, на вънкашния й
край, въ единъ простъ камъкъ (А), е из-
сЬчено кржгло корито (диам. 0,52 м.) въ
една вдлъбната кржгла рамка (диам. 0,61
м.); дълбочината на коритото е 0,2 м.
Пжтьтъ край скалната стЬна про-
дължава вънъ отъ абсидата, особено
къмъ изтокъ, като обикаля единъ ска-
ленъ жгълъ (шир. 2,3 м.) (111), а слЪдъ то-
ва полека се изкачва по платото надъ
скалитЬ.
16.
На сЬверозападъ отъ първата пе-
щера (33 кр.) се намира входътъ въ дру-
га пещера — 3,8 м. широкъ, а 2,5 м. ви-
Фиг. 86.
сокъ; до входа има с-Ьчени улуци, които сж служили за подпорки на
дървена стЬна, която е закривала входа; самата пещера нар-Ьчена
„Тъмно"
(фиг. 86)
се стЬснява и въ видъ на тЬсенъ коридоръ (180 кр.) върви въ напра-
вление 64° СИ и посл-fe завива малко; на самия край на пещерата има из-
воръ бистра вода; по пр-Ьдание, изворътъ е билъ изобиленъ въ старо
вр-Ьме и водата е изтичала вънъ пр-Ьзъ коридора. Водата въ извора се
см-Ьта отъ околното население за ц-Ьровита и болни отъ далеко идатъ
тукъ, особено съ д-Ьца.
По стЬнитЬ на първата пещера сж изсЬчени латински и гръцки
надписи (фиг. 87) *). НадписитЬ пр-Ьдставляватъ, вероятно, имената на по-
сЬтителитЬ на тогавашната светиня; при н-Ькои отъ тЬхъ сж означени
чина и числото денари, които в-Ьроятно сж подарили на светилището.
Ясно се чете Atovuat? отрфиЬпдс) и Bitus vet(eranus) съ означенитЬ
20 (К) денари (фиг. 87,2; Firmus vet(eranus) съ означенитЬ 45 (MV) де-
нари (фиг. 87,3); думата veteranus личи и въ изтрития надписъ НЕВ ...
(фиг. 87,9). Латински надписъ е х... L. Mes. в-Ьроятно означава римско
име въ втората си половина, съ означение на чина му отъ пр-Ьдъ, значи
') А Е. М. XVII. 2. стр. 194—195. № 59.
— по —
пакъ ветеранъ (фиг. 87, 10). Знакъть слЪдъ *К (денари 20) е необя-
снимъ (фиг. 87, 2); необяснемъ е и знакъть въ края на фиг. 87, 1.
YTTA
1В'НС
2
CTRA glTHjVET
AYP APTEW
MA<PYAAEN'W
poyIHWWM
&
HBW
AHC
RlRMVS vet
VET
С UUWAMV
KPA
5
cfcl
4NoY
10
EXAO
<1
ax
13 AAftTFA
Фиг. 87.
Въ гръцкитЬ надписи, вероятно, имената сж въ генитивъ [0]йХтф]ауоО
(фиг. 87.5) Iloatowvi'ou (фиг. 87,6); Аир. Арте[(лс5шроО] ? и други изтрити
(фиг. 87,7)
17.
На югъ отъ с. Червенъ се намира една скала, наречена „Съси-
пана канара“; въ нея е имало изкуствени пещери, които сж били
— Ill —
унищожени отъ земетръсъ; по придание, въ една отъ пещеритЬ е билъ
засипанъ въ врЪме на земетръса единъ овчарь съ овцетЬ си; сл'Ьдъ
това още дълго вр-Ьме сж се чували звукове отъ овчарски кавалъ въ
съсипаната скала.
18.
Въ дола „Рогачъ", до Съсипаната канара, е имало въскалата из-
сЪчени разни знаци, между тЬхъ и глава на рогачъ, отъ което произ-
лЪзло и названието на дола; по св-ЬдЪние, близо до скалата сж били
намЬрени въ турско врЬме златни вдлъбнати византийски монети.
19.
На доения брЬгъ на р. Ломъ, срЪщу българската махала на село
Червенъ, се издига висока скална стЬна на три етажа, въ конто се
виждатъ развалини отъ изкуствени пещери, нарЪчени
Мънастиръ.
При долния край на втория етажъ се виждатъ дв-fe отд-Ьл-Ьния;
отъ тЬхъ излиза скална пжтека (може би съ стжпала) налево край ка-
нарата, като се чупи въ срЬдата на етажа къмъ д-Ьсно и води въ горното
отделение, при долния край на третия етажъ; това отделение е било
църква.
20—22.
Въ Червенската кр-Ьпость ср-Ьщаме разни изкуствени издълбнатини
(фиг. 20).
20.
За пжтекитЬ въ югоизточната стЬна:
а)	въ скалния жгълъ (К), не далеко отъ източния склонъ на глав-
ната крЬпость, сЬверно отъ турската махала на с. Червенъ, се виж-
датъ: изтрити стжпала и долапчета въ скалната стЬна и четверо-
жгълни дупки за подпорки на вертикални и хоризонтални диреци.
Пжтьтъ, в-Ьроятно, е билъ покритъ отъ горЬ;
б)	надъ долната постройка за водоснабдяване (М) има изтрити
стжпала;
в)	на пжтеката въ срЪднята часть на града има изтрити стжпала. (XVII)
21.
Издлъбнатини въ скалната почва на града (фиг. 20):
а)	до югоизточната скална стЬна въ главната кр-Ьпость има дв-fe кржгли
- 112 —
издлъбнатини R: източната е съ диаметъръ 1.6 м. и дълбочина до 1,7 м.;
западната - по-малка; по периферията имъ сж изсЬчени кжси лжчообразни
улучета за похлюпни капаци ; тЬ се намиратъ близу до постройката за
водоснабдение и, вероятно, сж служили като щерни за вода (фиг. 20,5)
б) въ вжтрЬшната крЬпость има почти квадратна издълбнатина
(1,45X1,5 м.), засипана (Р).
в)	въ срЪдната часть на града, до сЬверозападниясклонъ, има право-
жгълна издлъбнатина (0,81 Х0.5 м.) Н; другата правожгълна, (1,0 X 1,15
м.) (G) е съ издълбани краища (фиг. 20,4) при по-дългитЬ си страни,
вероятно, за капаци; двЬтЬ сж засипани;
г)	до югоизточния склонъ има квадратна издлъбнатина (страна 3,08 м).
(L) съ малки квадратни издлъбнатини до краищата на дв-Ь отъ успореднигЬ
й страни (като подпорки за дирекъ, фиг. 20,3), а на западъ отъ нея —
друга издлъбнатина въ видъ на правожгълно Micro (ИХ 3,5 кр.), като
основа на нЪкаква малка постройка (Q), ограничено съ улучета.
д)	Скаленъ гробъ(?) S е изсЬченъ въ срЪдната часть на града,
надъ сЬверозападния му край. Гробътъ има трапецевидна форма съ за-
облени ръбове; при тЬсния край е 0,48 м. широкъ и около 1,8дълбокъ:
гробътъ е отворенъ и засипанъ; край горния край е разширенъ съ
7 см., на дълбочина 25 см., съ наклонени на вжтрЪ сгЬни; въ срфдинитЪ
на подлъжнитЬ страни има по една дупка за подпиране на напрЪченъ
дирекъ, който подпиралъ покрива (фиг. 20,6 разрЪзъ).
22.
Подъ южния жгълъ на главната крепость, въ долината на рЬката,
въ долнитЪ Пластове на скалата, има изкуствена пещера (Z), която отъ
пр-Ьдъ е била допълнена съ дървени пристройки: едно отделение
2 м. високо, отъ прЬдъ съборено, прЬдставлява малка църквица съ
продълговата къмъ изтокъ форма; въ източния край на сЬверната стЪна
и до запазения край на източната стЬна има по единъ пизюлъ (надъ
земята 0,78 м. високъ и 0,65 м. широкъ) въ изпъкнала рамка. Абси-
дата е съборена.
На изтокъ отъ послЬдното отделение, въ единъ скаленъ жгълъ,
има издълбана правожгълна ниша 1,8 м. широка, 1,7 м. дълбока и 1,8
м. висока, стЬснена къмъ тавана (до 1,55 м.), въ западната стЬна на
жгъла; въ сЬверната стЬна на жгъла има редъ дупки за подпорки на
диреци отъ по-горния етажъ.
23.
На л-Ьвия брЬгъ на р. Ч. Ломъ, въ дъното на завоя, срЬщу
Червенската крЬпость, се намира изкуствена пещера, нарЬч?на,
— 113 —
Червенски Мънастиръ
(Фиг. 88, Карта I)
Мънастирътъ е билъ съсипанъ отъ земетръса прЬзъ м. Априлъ
1892 год.1)
Мънастирътъ се състои отъ н^колко отделения, конто сж били
отдЪлени едно отъ друго съ скални сгЬни, сега вече съборени, (личатъ
само основитЬ).
СЬвсрното отделение (I) е било църква; то е правожгълно: 4,0 м.
широко, 8,5 м. дълбоко и 2,45 м. високо ; таванътъ е низко-сводообразенъ
(разр. mn), южната с^Ьна е малко изкривена; осьта не е напълно къмъ
изтокъ (70°СИ); стЬнитЬ, особено задната, сж доста разрушени.
Фиг. 88.
При източния край на сЬверната стЬна (Е), близо до тавана, е из-
сЬченъ единъ хоризонталенъ улукъ и отъ него на долу три вертикални
улуци на разстояние 0,5 м. единъ отъ другъ; сЬвероизточниятъ ръбъ на
църквата е отжпенъ (В) и въ него има единъ полукр^гълъ пизюлъ (0,60 м.
широкъ, 0,82 м. високъ и 0,45 м. дълбокъ). Въ западната стЬна на
църквата има неправилна вдлъбнатина — до 4 м. дълбока, 1 м. висока и
0,65 м. надъ църковния подъ (D).
СтЬната къмъ нартика (южната) е повечето съборена; останалъ е
само единъ скаленъ неправиленъ пиластьръ (С); до западния край на
1) Планътъ е прЪди земетръса.
8
114 —
този пиластъръ е запазенъ входа въ църквата (F)—1 м. широкъ, съ едно
стжпало (прагъ); отъ съборената часть на стЬната сж запазени по пода
контуритЬ й съ единъ входъ (G) до олтарната часть на църквата.
Съборена е и източната стЬна на църквата; въ нея се познава
полукржглата линия на абсидата съ диаметъръ 1,7 м.; до сЬверния край
на абсидата е имало единъ тЬсенъ изходъ (0,6 м.) (С), вънъ отъ олтарната
часть, водящъ къмъ скалнитЬ стжпала, по които се слиза къмъ една
правожгълна, на вънъ напълно отворена, килийка (V) въ подножението
на скалната стЬна.
Второто отдЬление (II) прЬдставлява нартикъ (4 м. широкъ, 5,5
м. дълбокъ и 2,5 м. високъ); въ това отделение се е влизало отъ вънъ
чрЬзъ особенъ входъ (К) съ стжпала; задната часть на нартика, на
ширина 1,3 м., е била заградена съ особена дървена стЬна, отъ която
сж запазени улуци и дупки (а, Ь); въ сЬверната тЬсна скална стЬна на
тази часть се намира единъ полукржгълъ пизюлъ.
Третото отдЬление (III) (1,65 м. широко и 3 м. дълбоко), е било
отдЬлено отъ нартика чрЬзъ една скална стЬна (0,6 м. дебела), която е
почти напълно съборена, както и източната му стЬна; въ двЬтЬ стЬни
се познавать контуритЬ на два входа (Н и R); задната половина на
тази часть е била отдЬлена съ дървена стЬна.
Южното отдЬление има видъ на една полукржгла килийка съ диаме-
търъ 1,55 м , която е съ пода 0,9 м. надъ нивото на прЬдидущитЬ части.
ВсичкитЪ отдЬления отъ източната страна сж били заградени съ
масивна скална стЬна, частитЬ на която се виждали въ купата на сру-
тенитЬ скали.
ПрЬзъ 1901 година при земетръса мънастирътъ отново е билъ
съборенъ.
24.
На югъ отъ Червенския мънастиръ, въ сжщата скална стЬна, се
намира една правилна правожгълна килия (фиг. 89)—до 1,5 м. дълбока,
1,76 м. широка и 1,7 висока, сЬчена въ подножието на скалата; отъ
вънъ килията сега е напълно отворена и въ сЬверната й странична
стЬна, 0,35 м. отъ тавана, е изсЬченъ само единъ хоризонталенъ улукъ
(а) за полица. Въ страничнитЬ стЬни до входа има подпорни дупки
за дървена стЬна.
Други улуци и правожгълни дупки сж изсЬчени въ вънкашната
скална стЬна надъ килията: единъ хоризонталенъ (Ь) и други стрЬхо-
образни (с); отъ това слЬдва, че килията е била допълнена отъ вънъ
съ по-висока дървена постройка, покрита съ седлообразна стрЬха.
— 115 —
На сЬверъ отъ килията, въ скалната стЬна, е изсЬчено едно низко
долапче—1 м. дълго, 0,35 м. високо и 0,3 м. дълбоко; въ единъ скаленъ
блокъ прЪдъ килията е изсЬчено едно корито (0,6 м. дълго, 0,15 м.
широко и 0,1 м. дълбоко), види се, за подпорка на отв-Ьсна стЬна.
25.
На л'Ьвия бр'Ьгъ на р. Черни Ломъ, западно отъ Московъ долъ,
въ скалната стЬна подъ ,Буруна”, се намира една пещера въ видъ на
скална ниша, отворена на югоизтокъ къмъ доли-
ната, нар-Ьчена
Фиг. 89.
Фиг.*90.
Мънастиръ до Московъ долъ.
(Фиг. 90, положение фиг. 20. Карта I).
Диаметърътъ на нишата е 15 кр., дълбочината й въ срЪдата 7 кр.
Подъ пещерата има стръменъ склонъ, покритъ съ храсталаци; низъ него е
водилъ пжть къмъ нишата по стжпала (I) сега изтрити, почти до средата
на нишата, гд-Ьто нЪколко стжпала сж още запазени.
Въ пр'Ьдната часть на нишата, до южния й край, е изсЬченъ единъ
гробъ (II) по направление 60° ЮЗ въ изкривена трапецевидна форма; той
е разширенъ къмъ западъ (0,77 м.), на длъжина 1,90 м.; отъ горЪ краи-
щата сж вр-Ьзани за полагане на покривна плоча, която е изгубена.
Подобенъ гробъ (III) се намира при ерфцата на задната стЬна; той
е продълженъ въ осьта на нишата и е стЬсненъ къмъ югоизтокъ; срЪд-
ната му ширина е 0,7 м., дълъгъ е до 2 м. и е съ вр-Ьзани краища за
покривна плоча.
Между двата гроба край стЬната има една скална пейка (IV) — 4м.
дълга, 0,6 висока и 0,28 м. широка.
8*
— 116 -
Надъ втория гробъ, до центра на стЬната се намира скална подпорка—
(V) 0,67 м. широка, 0,35 м. издадена отъ стЬната на вънъ и 0,82 м. висока,
отъ го pis съ една правожгълна дупка (0,35X0,15 м. 0,11 м. дълбока).
Въ прЪдната часть на нишата, на източния й край, е изсЬченъ единъ пи-
зюлъ (VI) —0,46 м. широкъ, 0,3 м. дълбокъ, 0,53 м. високъ и 0,6 м. надъ
пода; отъ този край на пещерата води една пжтека (VII) въ друго едно
малко отделение (VIII).
Ц'Ьлата пещера е покрита съ живопись въ четири пояса (съ малки
изключения).
Отъ гор-b има редъ отъ светци; бюстоветЬ имъ сж въ жълти кржгове,
Фиг. 91.
въ жълти или нечисто-морави по-
лета съ гръцки надписи, изр-ЬзитЬ
между рамкитЬ сж украсени съ ор-
наментъ. ОстаналитЬ пояси сж раз-
д-Ьлени въ правожгълни полета съ
изображения отъ библията; рамкитЬ
сж съ червена боя и сж ограничени
съ бЪли линии; основата повечето
е нечисто морава; осв-Ьнъ това, има
жълта боя(огньове), кафейна (дрехи),
червена (постройки) и зелена.
Отъ надписитЬ и фрескитЬ сж
запазени само фрагменти. ПримЪръ
въ фиг. 91 (1 —10).
Въ скалата на изтокъ отъ Московъ долъ сж изсЬчени кръстове.
(фиг. 91, И).
26.
•	•	VJ
На сЬвероизтокъ отъ Московъ долъ, пр-Ьдъ завоя на р-Ьката, се
намира изкуствена пещера, нар-Ьчена
Мънастиръ-църква.
(фиг. 92. Карта I).
Пещерата се състои отъ едно правожгълно отд-Ьление—4,7 м. дълго
2.85 м. широко, и продълговато по направление 70°ЮИ.; въ източната
половина таванътъ е равенъ (2,45 м. височина), а въ западната е
неравенъ; входътъ (I) е въ западната половина на южната стЬна (2,6 м.
широкъ) съ сл-Ьди отъ подпорни диреци на дървена пр-Ьграда въ стра-
ничнитЬ сгЬни на входа (0,85 м. широки).
— 117 —
Почти въ ср'Ьдата на източната пещерна стЬна се намира единъ
правожгъленъ пизюлъ (11) (1,15 м. широкъ, 0,35 м. дълбокъ, 1,33 м. високъ
и 1,08 м. надъ пода); край западната стЬна има скална пейка (111)—0,35
м. широка. До западния край на сЬверната стЬна има едно неправилно
отдЬление (В) — 3 м. дълбоко и въ началото си
1,8 м. широко.
ПрЬдъ входа на пещерата се намира едно
входно отдЬление (С)—3 м. дълбоко, отъ части
съборено.
Край външната скална стЬна излиза една
скална стълба отъ 17 ступала, която се чупи
подъ правъ /кгълъ при една неправилна килия
до една скална площадка; на площадката, прЬдъ
втората часть на стълбата, въ пода, е изсЬченъ
улукъ съ квадратна дупка при едина му край,
Фиг. 92.
за осьта на вратата.
27.
На лЬвия брЬгъ на р. Черни Ломъ, сЬверно отъ Червенската
крЬпость, въ скалнитЬ стЬни, които се спускатъ отъ платото, нарЬчено
Рай-Мънастирско, се намиратъ два скални мънастира Рай-Мънастиръ ;
южниятъ се намира надъ дъното на първия завой, сЬверно отъ Чер-
венския, нарЬченъ
ГолЬмъ Рай-Мънастиръ
(фиг. 93. Карта I).
Отъ платото се слиза въ мънастира по единъ коридоръ на югъ отъ
мънастира; коридорътъ на нЬкои мЬста е изсЬченъ въ скалата, на други
мЬста е отворенъ въ видъ на тЬсна потека (I), която слиза до главното
южно отдЬление на мънастира. Това отдЬление е правол^гълно (10,8 м.
дълго и 5,60 м. дълбоко, 2,1—2,7 м. високо), отворено напълно къмъ
долината; това отдЬление е било раздЬлено първоначално на двЬ части
съ една напрЬчна скална стЬна, отъ която е запазенъ само единъ пи-
ластъръ (II) до задната стЬна (0,7 м. широкъ) и контуритЬ въ пода на
пещерета (III): южното отдЬление (А) е5, а сЬверното (В) 3,6 м. дълго;
двЬтЬ отдЬления сж били съединени съ единъ входъ (IV) въ прЬград-
ната стЬна, сега съборена. Въ сЬверното отдЬление, край сЬверната му
стЬна, е изсЬченъ единъ гробъ (V) (0,85 м. широкъ и 2 м. дълъгъ) и до
него една пейка (VI) (0,4 м. широка и 0,3 м. висока). Въ лгъла надъ
— 118 —
гроба има слЪди отъ живопись въ червени рамки, ограничени съ бЪли
линии.
Отъ главного отделение се слиза по една пжтека, 6 м. дълга, съ
н^Ьколко изтрити стжпала (VII), въ друго отделение (С) — 6,2 м. дълго и
2 дълбоко, отъ прЬдъ до 3,5 м. високо и отъ задъ низко, отъ което сж
запазени южната и западната сгЬни; на сЬверъ отъ него има двЪ не-
нравилни съборени отделения (D, Е) до 10 м. дълги въ коридо-
образна форма, съ абсидообразни части до сЬверния имъ край; източ-
Фиг. 93.
ната часть е 1,85 м. висока съ
слЪди отъ олтарна часть (VIII).
Фиг. 94.
Край всичкитЬ описани части отъ външната страна върви обходната
потека, (IX) която продължава на сЬверъ отъ мънастира и завива по
склона въ рЪчната долина; скверно отъ нея има неправилни пещери.
28.
Вториятъ мънастиръ, нар-Ьченъ
Малъкъ Рай-Мънастиръ,
се намира на сЬверъ отъ първия надъ слщия бр-Ьгъ на р. Ч Ломъ; той
сесъстои отъ три етажа: въ най-горния е „Църквата." (Фиг. 94. Карта I)
Църквата се състои отъ едно отделение, отворено сега напълно
— 119 —
къмъ долината, съ осьта 65° ЮИ. Първоначално църквата е била раз-
делена на две отделения: южного входно отделение (А) (нартикъ),4 м.
широко, отъ предъ съборено; задната му стена (I), извита въ видъ на
абсида (диаметъръ 3,60 м.). Входниятъ коридоръ (II) е изсеченъ въ пода
на това отделение, сега съ 14 широки стжпала (долните сж съборени):
коридорътъ при долния край (1 м. широкъ, около 7 м. дълбокъ) се
стеснява къмъ горния край (0,7 м.), дето се чупи два пжти пра-
вожгълно къмъ пещерата. Коридорътъ отъ горе е билъ покритъ
съ плочи.
Въ сжщото отделение, срещу входа, е изсеченъ гробъ (III)—2,0 м.
дълъгъ: при западния край 0,72 м., а при източния 0,62 м. широкъ, съ
изсечена горни краища (0,11—0,18 м. ширина) за покривна плоча.
Северного отделение (В) (църквата) е 2,87 м. високо, 3,5 м. широко
и 4,56 м. дълбоко (безъ олтарната часть); олтарната часть (С), сега 1,8
м. широка, при източния край е напълно съборена. Двете части на
църквата сж били отделени съ дървена стена. Въ пода на църквата се
намиратъ четирежгълни и неправилни дупки; предните две (а, Ь),
вероятно, сж служили за закрепване на иконостаса.
Въ пещерата личатъ остатъци отъживописьсъсветло зелена основа;
таванътъ е билъ разделенъ на правожгълни полета, изпълнени съ разни
сцени отъ библията.
Вероятно последните три пещери (26—28) образуватъ единъ мъ-
настиръ: първата отъ техъ е била входната часть на мънастиря. По
сведение, на ръта, който се спуска отъ западните водоразделни възви-
шения къмъ Червенъ, надъ двата мънастиря, се намиратъ развалини отъ
некакви постройки, принадлежащи къмъ Рай-мънастиръ.
29.
Надъ десния брегъ на Ч. Ломъ, срещу носа, който отделя ска-
лите на двата Рай-Мънастиря, въ скалата Кошута, има изкуствена пе-
щера, наречена
Мънастиръ Кошута.
(Карта I).
Отъ долу, отъ южната страна, се вижда пжтека — коридоръ, чрезъ
която се влиза въ пещерата, състояща се отъ две отделения.
30—	32.
Между Рай-Мънастиръ и с. Кошовъ има скали отъ двете страни
на реката; и въ техъ:
— 120 —
30.	въ скалитЬ „Бодурци", на дЬсния рЬченъ бр-Ьгъ, има есте-
ствена пещера съ изкуствена обработка;
31.	въ Кошовската селска канара, източно отъ с. Кошовъ,
надъ дЬсния бр-Ьгъ на р-Ьката, има н-Ьколко недостжпни изкуствени
пещери, продълговати;
32.	на югъ отъ с. Кошовъ, на л-Ьвия р-Ьченъ брЬгъ, има недо-
стжпни продълговати пещери.
33—37.
Между с. Кошовъ и стока на Б-Ьли и Черни Ломъ се намиратъ
пещери, повечето съсипани или недостжпни (Карта I).
33.	На сЬверо-западъ отъ селото, на л-Ьвия рЬченъ бр-Ьгъ, въ
ср-ЬднитЬ Пластове, се намира неправилната пещера
„Гизлийца";
въ нея се е влизало отъ вънъ направо по склона подъ пещерата и
посл-Ь пр-Ьзъ единъ коридоръ — въ скалата „ПрЬпрЬченица" отъ сЬ-
верната страна.
34.	На сЬверния край на скалата .ПрЬпрЬченица" има отъ пр-Ьдъ
редъ съборени неправилни пещери на дължина 28 кр.; най-гол-Ьмото
отд-Ьление, до южния край, е 8 кр. широко, 5 кр. дълбоко и 2-25 м.
високо, неправилно, съ едно малко отд-Ьление въ задната стЬна и се
нарича „Църквата"; другитЬ отд-Ьления (3) сж плитки и въ сЬвер-
ното отъ тЬхъ се намира единъ оджакъ съ коминъ. Край посл-ЬднигЬ
отд-Ьления върви една пжтека, която посл-b води къмъ старитЬ гробища,
сЬверно отъ пещеритЬ, по склона на възвишението.
35.	По л-Ьвия бр-Ьгъ на р. Ч. Ломъ, ср-Ьщу дъното на р-Ьчния завой,
между воденицитЬ Изгорелица и Армутлийка, има голЬми пещери,
първоначално естествени, а посл-b изкуствено обработени.
Южната отъ тЬхъ, нарЬчена
„Чеплийско",
е въ ср-ЬднитЬ Пластове. (Фиг. 95).
Ср-Ьдната часть (А), съ правилно сЬчени стЬни, е 5 м. дълбока, 7’55 м.
дълга и 2-2 м. висока; въ сЬверо-източния й жгълъ има една килия В —
4 м. дълбока, 16 м. широка съ една правожгълна вдлъбнатина и тЬсно
продължена (около 4 м) въ задната стЬна. Пр-Ьдъ килията, въ сЬвер-
ната стЬна, има единъ пизюлъ 0,88 м. широкъ. На изтокъ продължаватъ
изкуствени пещери, повечето съборени: 25 кр. отъ казаната килия има една
правожгълна килия, 6 кр. широка, навънъ отворена; къмъ нея, по склона,
води пжть съ изтрити (около 50) стжпала; сл-Ьдното отд-Ьление е не-
121 —
правилно, 7 кр. дълго, отъ прЬдъ закрито съ скална стЬна; останалитЬ
части сж неправилни, отъ прЬдъ отворени, 32 кр. дълги.
Югозападно отъ срЬдната часть води една пжтека край три
неправилни (срЬдната съ пейки) килии въ едно по-голЬмо неправилно
отделение (13 кр.) съ пейки край стЬнитЬ въ сЬверния му жгълъ. То
е съединено чрЬзъ единъ широкъ входъ въ заднята стЬна съ едно закржг-
лено неправилно високо отделение, въ което се намира една съсипана
пропасть, около 10 м. дълбока, недостжпна.
36.	СЬверната отъ двЬтЬ пещери е нарЬчена
„Кйчията";
тя е тунелообразна, успоредна на вънкашната скална стЬна. Въ южната
си часть сега е отворена въ видъ на тераса, въ която е входа въ тунела;
по склона, къмъ входа, води пжть съ изтрити стжпала въ счупена
линия — на долнята 15, а горнята 39 стжпала.
Тунелътъ върви почти въ сЬверно направление (5° сЬверо-източно),
като се стЬснява незначително (въ срЬдата до 4 м.), дълъгъ е 70 кр.;
стЬнитЬ му сж неправилни; въ източната стЬна на тунела (27 кр. отъ на-
чалото му) е пробить тЪсенъ, напрЬченъ, неправиленъ коридоръ (13 кр.)
къмъ външната стЬна на скалата.
При сЬверния край тунелътъ се разширява въ двЬ закржглени отдЬ-
ления съ диаметъръ около 14 кр; сЪверното отъ тЬхъ има единъ
входъ по стръмния склонъ на външната страна. Височината на тунела
не е еднаква, — увеличава се къмъ сЪверъ на повече отъ 10 м. Тази
пещера е естествена, съ изкуствена обработка, повечето изтрита.
37.	На лЬвия брЬгъ на Ч. Ломъ, до стока му съ р. Б. Ломъ, се
намира една дълга отвЬсна скала, нарЬчена
„Грамовецъ"1).
Въ нея се намира трупа отъ недостжпни изкуствени пещери; двЬ отъ тЬхъ,
’) Сжщото название носи и послЪдната воденица на Ч. Ломъ до стока му съ Б. Ломъ.
— 122 —
една до южния край на скалата, а друга на с-Ьверния й край, носятъ
название Църква.
38.
По скалитЬ на р. Ломъ сж запазени сравнително много малко
дълбани корита, изв-Ьстни подъ името
Фиг. 96.
Шарапъ-ташъ (винени камъни).1)
Вид-Ьхме само единъ (фиг. 96) на сЬверо-западъ отъ с. Кошовъ,
край пжтя по л-Ьвия бр-Ьгъ на р. Черни Ломъ, сЬверно отъ скалния
мънастиръ, въ единъ естественъ скаленъ блокъ,
на който само горнята повърхность се подава
надъ земята. Формата му е неправиленъ кржгъ А
съ диаметъръ 1-6 м, като плитко корито; отъ
изтокъ има едно тЬсно каналче (а), 017 м. дъл-
го, което го съединява съ друго корито (В) (1 6 м.
дълго, 0 73 м. широко), стЬснено къмъ сЬверния
му край (до 0 4 м.).
На юго изтокъ (0 5 м.) отъ кржглото кори-
то е имало другъ шарапъ-ташъ (II), отъ който е
запазсна само малка часть въ правожгълна форма
(0 93 м. широка), продължена въ югоизточно направление.
С. ПорЪчието на Малки Ломъ
39.
ПървитЬ изкуствени пещери на М. Ломъ се намиратъ между с. с.
Костанденецъ и Сваленикъ и то надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на Ломската долина,
между страничнитЬ долове Сопотецъ и Лулеко. Тукъ въ стръмнитЬ
спускове стърчатъ 3 скални блокове съ недостжпни изкуствени пещери;
въ ср-Ьдния блокъ се вижда входъ и единъ прозорецъ, по прЬдание —
Църква; въ западния блокъ се вижда гол-Ьмъ квадратенъ входъ.
Окалната м-Ьстность носи название „Куклата“ (Табл. XII. фиг. 97, отъ
югъ; положение фиг. 30).
40.
На скалната стЬна надъ западната махала на с. Сваленикъ, надъ
д-Ьсния бр-Ьгъ на Ломската долина, западно отъ устието на дола Ко-
стенъ д-Ьлъ, се намиратъ недостжпни изкуствени пещери въ дв-b отд-Ь-
’) Сборникъ VII. стр. 66—69; Абоба-Плиска 160; 398—400, 413—415, 477 и Атласъ
Табл. LXXX1, LXXX1I и LXXXVII1.
— 123 —
ления; западного е съ широкъ сега неправиленъ входъ, едно прозорче и
дв-fe плитки вдлъбнатини до него (положение фиг. 30), наречено „Църква“.
Фиг. 98.
41.
Мънастирската тЬснина се почва при скалитЬ Горно Бърдо на
западъ отъ Сваленишката долинка. Въ източната часть на тЬснината се
намиратъ скални стЬни: БЬла СтЬна, Брешна, Орловица, Мърто-
вица, ЧервенскитЬ и СуатскитЬ Чуки; въ тЬхъ има само есте-
ствени прости или бъчвообразни пещери, тукъ-там-Ь съ слЬди отъ изку-
ствена обработка. Изкуствени пещери се намиратъ по долната поло-
вина на тЬснината.
42—44.
ЦърквитЬ срЬщу ГолЬмъ Нисовски Мънастиръ (карта 1).
СрЬщу скалния жгълъ съ ГолЬми Нисовски Мънастиръ, на лЬвия
брЬгъ на р. Малки Ломъ, се вдава отъ платото, въ тЬсния завой на
рЬката, единъ остъръ ска-
листъ носъ, разцЬпенъ на
края въ скални блокове.
42.	Въ единъ отъ ска-
лнитЬ блокове, на едната
стЬна, сж изсЬчени полукржг-
ла ниша и задната стЬна на
една килия, 4'4 м. широка,
която е била дървена и за-
лЬпена до скалния блокъ.
43.	Въ крайния скаленъ
блокъ е изсЪчена църква,
която пробива този блокъ
(фиг. 98).
Църквата (А) е правожгълна (6'2 дълга, 2'35 м. широка и 2*1 м.
висока), съ дължината си напрЬчно къмъ скалния блокъ (С.-Ю.).
Църковниятъ входъ (I) е въ източната половина на сЬверната
стЬна (1-15 м. широкъ и високъ колкото църквата); прЬдъ входа,
край блока, води тЬсна пжтека (II), а подъ нея има умЬренъ склонъ
къмъ рЬката, съ остатъци отъ стари гробища.
До южния край на източната дълга църковна стЬна има входъ (III)
въ видъ на прозорецъ, въ единъ жгълъ на външното лице на скалния
блокъ; този входъ — 0'9 м. широкъ и 1 м дълбокъ, е отворенъ надъ
отвЬсната стЬна на блока.
— 124 —
Понеже при края на входа, въ пода, има изсЬчени дупки за под-
порка на хоризонтални диреци (а, Ь), понеже подобии дупки се забЬ-
лЬзватъ и въ скалния жгълъ на блока, възможно е, да е имало построенъ
прЬдъ входа балконъ отъ дървена конструкция.
Двата входа въ църквата сж били затворени съ дървени врати,
дупкитЬ отъ които до сега сж добрЬ запазени: при сЬверния входъ до
вжтрЬшния му край (с, d) и при юго-източния входъ (Г35 м. високъ),
почти въ срЬдата.
Олтарната часть на църквата (В) е изсЬчена отдЬлно, почти въ
срЬдата на източната църковна стЬна; формата и енеправиленъ читире-
жгълникъ — Р25 м. дълбокъ и Г25 м. широкъ при източния му край
(къмъ църквата по-широкъ); нивото на олтарната часть е съ 011 м. по-
високо отъ църквата; височината й е Г95 м.
Източната стЬна на олтарната часть е доста разрушена, въ нея има
една плитка, на горЬ закржглена ниша (IV), 0 67 м. широка, а прЬдъ
нея въ скалата е изсЬченъ подпоренъ стълбъ на престола (V), 0 77 м.
високъ, отъ трапецевидна форма, съ широката (0 43 м.) си страна въ
скалната стЬна; отъ горЬ му има една кржгла дупка за закрЬпяне на
олтарната плоча. Въ сЬверната стЬна на олтарната часть има единъ
полукржгълъ пизюлъ (VI) съ диаметъръ 076 м. и 0 69 м. високъ (до
тавана). Подобенъ пизюлъ (VII) съ диаметт ръ 0 73 м и 0 7 м. високъ
е изсЬченъ въ западната стЬна на църквата, срЬщу олтарната часть.
Скалниятъ блокъ е напуканъ на нЬколко мЬста отъ земетръеъ.
44.	Недостжпната църква, нарЬчена
Берберница,
на югъ отъ прЬдидущата, гледана отъ долу, се е състояла отъ двЬ отдЬления:
нартикъ— западното четирежгълно и църква —източното право-
жгълно: въ западната стЬна се виждатъ дупкитЬ за закрЬпване на иконо-
стасъ и въ олтарната часть единъ полукржгълъ пизюлъ; въ източната
стЬна е имало три пизюла: по-голЬмъ въ срЬдата, а по-малкл по единъ
отъ всичкитЬ му страни. ДвЬтЬ отдЬления сж отворени къмъ югъ.
До подножието на скалата, подъ нартика, има едно съборено отдЬ-
ление, чрЬзъ което сж се изкачвали въ църквата.
45.
ГолЬмъ Нисовски Мънастиръ.
(Фиг. ЮОпланътъ Табл. XII фиг. 99 и Табл. XIII фиг. 101 отъ югъ. Карта I).
Надъ лЬвия брЬгъ на р. Малки Ломъ, 3 клм. южно отъ стока
на тази рЬка съ БЬли Ломъ, източно отъ Червенската крЬпость (3 клм.)
— 125 —
се намЪрватъ остатъцитЬ отъ
най-гол'Ьмия скаленъ мънастиръ
въ Ломско, нар'Ьченъ ГолЪмъ
Нисовски Мънастиръ.
Мънастирътъ се намЪрва
при горния край на долния
пластъ отъ скалната стЬна, въ
скалистъ жгълъ, въ единъ отъ
завоигЬ на р Малки Ломъ и
то — въ сЬверната стЬна на
скалния жгълъ.
При самото подножие на
скалата се нам^рва едно чети-
режгълно отделение, доста за-
сипано; близо до него се почва
една стълба (А), изсЬчена въ
скалната стЬна, състояща се
отъ около 60 стжпала; при дол-
ния край, гд'Ьто скалата е събо-
рена, се вижда, че часть отъ
стълбата е била допълнена съ
дървена конструкция. При гор-
ния си край стълбата е била
закрита и се е затваряла съ вра-
та (1); до нея въ скалата е
изсЬчена една малка площад-
ка и на площадката едно ко-
рито (II) — 075 м. дълго, 0 37 м.
широко и 0’4 м. дълбоко.
Мънастирътъ може да се
раздали на три части:
I Източната часть се
състои отъ дв'Ь (В, С) отделе-
ния съ една отворена площадка
(D) прЪдъ тЬхъ, която е про-
дължена още малко къмъ из-
токъ; площадката стръмно се
снишава отъ пр^дъ въ долината;
Фиг. 100.
— 126 —
тя с била отделена отъ двЬтЬ отделения чрЬзъ една дървена стЬна, а отъ
гор-fe е била снабдена съ една плоска дървена стр-fexa, закр-Ьпена въ
скалната стЬна; отъ стрЬхата е запазенъ единъ хоризонталенъ улукъ
надъ дв'Ьт'Ь отд-Ьления; въ западната стЬна на площадьта има входъ
до стълбата, по която се е влизало въ мънастира, и до него има една
четирежгълна ниша (IV) 0,6 м. широка,
Отъ дв'Ьт'Ь отделения, западното (В) е по-гол-Ьмо (6 м. дълго). съ
една пейка (V) край задната му стЬна и една неправилна ниша (VI) въ
сжщата стЬна; източното отд-Ьление (С) е 2 м. дълго, съ една полу-
кржгла ниша (VII) въ източната й стЬна; отъ пр-Ьдъ двЬтЬ отделения
сж доста съборени и сж били затворени съ една дървена стЬна, отъ
която личатъ дупки въ пода и въ западната стЬна; споредъ тЬхъ, дълбо-
чината на тЬзи отд-Ьления е била до 3'8 м.; дв-ЬтЬ отд-Ьления сж отдЬ-
лени отъ скалната стЬна съ единъ неправиленъ входъ (VIII).
II. Ср-Ьдната часть на мънастира отъ пр-Ьдъ е затворена съ скална
стЬна — 1—Р5 м. дебела и се състои отъ дв-fe отд-Ьления, нивото на
които е съ 0 42 м. по-високо отъ нивото на източната часть.
Източното отдЬление (Е) е неправиленъ четверожгълникъ до 4 м.
дълъгъ, 2 м. широкъ и 2’1 м. високъ; въ него има три входа: 1) отъ
източната часть на мънастиря (VIII) (09 м. широкъ и 0 9 м. дълбокъ);
2) въ западното отд-Ьление (IX) (0 87 м. широкъ и 0’9 м. дълбокъ) съ
улуци отъ дървена врата при западния му край и 3) на югъ къмъ ли-
цето на скалната стЬна (X), който е служилъ като прозорецъ (1 м. ши-
рокъ и 1 м. дълбокъ — дебелина на скалната стЬна); въ прозореца има
улуци за дървена врата при вжтр-Ьшния му край. Това отд-Ьление е
било грубо сЬчено.
Западното отд-Ьление (F) на ср-Ьдната часть е по-правилно, почти
квадратно, съ страна 2’95 м. и 185 м. високо; въ ср-Ьдата на южната
му стЬна има входъ (XI) къмъ лицето на скалната външна стЬна, който
отъ вжтр-fe е неправиленъ, джгообразно разширенъ (Г5 м. дълбокъ, а
отъ вънъ 0 5 м. широкъ); въ югозападния жгълъ до този входъ има
единъ пизюлъ (XII) — 0 2 м. широкъ и 0 65 м. високъ. Западната стЬна
на отд-Ьлението (F) е широко отворена (съ изключение 0’9 м. при сЬвер-
ния край) и е била по ц-Ьлата си дължина закрита посрЬдствомъ дървена
стЬна (XIII) съ една дървена врата, която е съединявала това отд-Ьление
съ третата часть на мънастира.
III. Западната часть на мънастиря е напълно отворена и отъ
пр-Ьдъ е била покрита съ, една плоска, навънъ наклонена, стр-Ьха,
отъ която сж запазени два хоризонтални улука въ скалата надъ тази
127 —
часть; стр'Ьхата с покривала, в-Ьроятно, и стълбата въ мънастиря. Тази
часть пр-Ьдставлява църква.
Входната часть (Н) (нартикъ) е била отд-Ьлена отъ църквата
съ една дървена стЬна, а оть олтарната часть —съ скална стЬна 0 65 м.
дебела, въ която има изсЬченъ входъ (XIV) 05 м. широкъ; тази часть (Н),
която е била на югъ отъ църквата, е по-висока отъ другитЬ отделения.
Олтарната часть (К) е 2 м. широка, 22 м. дълбока и 2*10 м.
висока, безъ абсида; въ сЬверната й стЬна има единъ четирежгъленъ
пизюлъ (XV) (07 м. широкъ, 0 75 м. високъ и 0 38 м. дълбокъ), отъ гор-fe
сводообразно закржгленъ; до ср-Ьдата на източната стЬна, въ пода, е
изсЬчена една коритообразна вдлъбнатина (XVI) 0 45 м. дълга съ единъ
улукъ (къмъ югъ пр-Ьзъ входа до входната часть), а въ сЬверо-източния
жгълъ — една кржгла дупка (а).
Църквата (G) е била правожгълна, 5,9 м. дълга, въ задната си
половина по низка (2'3 м.) отъ прЪдната (2 5 м.); въ задната стЬна, на
пр-Ьдната й половина, до олтарната часть, е изсЬчено едно гробно отд-Ь-
ление (М) (гробница), 2 65 м. дълбоко, 2-15 м. широко и 176 м. високо;
въ прЬднята часть на гробницата е изсЬченъ единъ гробъ (XVII) въ
трапецевидна форма (070 м. широкъ при западния и 0 4 м. при из-
точния край и около 0 4 м. дълбокъ), съ изсЬчена периферия (0 05 м.
дълбока) за полагане плочи на покрива и две дупки (/>, с) близо до
западния му край, за единъ напр-Ьченъ хоризонталенъ дирекъ.
Западното отделение на западната часть на мънастиря е било раз-
делено съ една напр-Ьчна дървена стЬна на дв-b отделения, нивото на
които е 047 м. по-високо отъ църквата; на по-високото ниво отчасти
(на Г4 м.) е и западната часть на църквата, съ което въ сЬверо-
западния жгълъ на църквата се образува единъ гробъ (XVIII) 0’8 м. ши-
рокъ и Г4 м. дълъгъ.
Източното отъ западнитЬ отделения (N) е 3 46 м. дълго, при източ-
ния си край 3 м. широко и се сгЬснява къмъ западъ (до 2’15 м ); до
източния край на това отделение, който се пада вече въ църквата, е
изсЬчена една квадратна дупка (d\
Западното отделение (R) е почти квадратно (2'76 м. широко, 2’95 м.
дълбоко и 1'93 м. високо); отъ преградната му източна стЬна (XIX) сж
запазени дупки (e,f) до пода и до тавана. Въ средата на западната му
стена има единъ пизюлъ (XX) съ трапецовиденъ разрезъ (0 82 м. ши-
рокъ, 025—043 м. дълбокъ и Г38 м. високъ — до тавана); въ тази
стЬна има 4 дупки (Л, г, р, q) за дървена стЬна, която е покривала
- 128 —
скалната стЬна. Отъ дупкитЬ въ пода е ясно, че и двЬтЬ отделения сж
били закрити съ дървена стЬна отъ вънкашната страна.
Въ църквата, входната й часть, и въ гробницата добрЬ личи ма-
зилка съ живопись, повечето на бЬла основа съ червена, жълта и мо-
рава бои.
Въ сЬверната стЬна, въ входната часть, добрЬ личи орнаментика
въ единъ поясь, раздЬленъ на равностранни трижгълници (фиг. 100, 4).
НадписигЬ на живописьта сж славянски; въ гробницата, на тавана, личи
часть отъ думата 1I6HT, а на книгата въ ржцЬтЬ на единъ светецъ, на
източната й стЬна, думата КгАДЪ (фиг. 100, 2 и 3).
46.
СЬверно отъ ГолЬмъ Нисовски Мънастиръ, въ една скална стЬна
по дЬсния брЬгъ на р. М. Ломъ, се намира групата отъ развалени изку-
ствени пещери на
Малки Нисовски Мънастиръ.
(Карта I).
Въ голЬмата си часть скалата се е откъртила и се виждатъ само
заднитЬ сгЬни на изкуственитЬ пещери.
Въ срЬдата на най-високото мЬсто има недостжпна правожгълна
църква съ олтаръ и една ниша; въ църквата се е влизало по стжпалата,
на единъ, въ скалната стЬна изсЬченъ, коридоръ, състоящъ се отъ двЬ
части; долнята часть е паднала напълно, а отъ горнята часть е паднала
прЬдната стЬна. На дЬсно отъ църквата се вижда задната стЬна на
една почти квадратна пещера съ едно долапче, а до нея двЬ кубически
пещери — килии.
На лЬво отъ църквата има една достжпна пещера и остатъци отъ
нЬколко развалени отдЬления.
47.
СрЬщу носа съ Малкия Нисовски Мънастиръ се намира съсипана
„Каровата Пещера" на лЬвия брЬгъ, а въ слЬднята стЬна на дЬсния
брЬгъ има изкуствена „Арнаудова пещера*, съборена въ долнитЬ
си части (карта I).
J	1
D. Пор'Ьчието на БЪли Ломъ.
48.
ПървитЬ изкуствени пещери на р. Б. Ломъ се намиратъ източно
отъ с. ДрЬновецъ, сЬверо-източно отъ воденицата Дутлукъ-дермене,
— 129 —
надъ д-Ьсния бр'Ьгъ на долината, въ горнигЬ Пластове на стръмния ска-
листъ склонъ на ДелиорманскитЬ възвишения, нарЬчени тукъ „Чуката":
Дутлукъ-Каршаса.
(Табл. XIII. фиг. 102 отъ югъ; карта II).
ПещеригЬ сж недостжпни и се състоятъ отъ дв-b продълговати
отделения: западното съ ось къмъ сЬверъ, перпендикулярна на
скалната стЬна, е въразрЪзътрапецообразно; източното — грубо работено
— съ ось къмъ изтокъ и съ едно тЬсно прозорче до източния й край
(възможно църква).
На платото надъ пещерата сж били нам-Ьрени сребърни старобъл-
гарски монети (Ив. Александъръ).
49.
На д-Ьсния бр-Ьгъ на р. Ломъ, южно отъ устието на СЬновския
долъ и недалеко надъ воденицата Чобанъ-дермене, на скалната стЬна
Шанлъкъ-Карана (канара)
(табл. XIV. фиг. 103; карта II)
се намира трупа изкуствени пещери, отъ които повечето сж недостжпни.
тЬ сж били повр-Ьдени много отъ земане камъни, особеното за постройка
на близката воденица (Чобанъ-дермене). ПещеригЬ сж разположени въ
три етажа; по ср-Ьдата има една скална пукнатина, която е служила за
достжпъ къмъ н-Ькои отъ пещеритЬ и, която ги д-Ьли на двЬ групи;
отъ южнитЬ пещери най-долната, отъ л-Ьво, се състои отъ три отд-Ьле-
ния, а подъ нея се вижда една килия.
На сЬверъ отъ пукнатината, въ долния етажъ, личатъ части отъ
дв'Ь килии; надъ тЬхъ, до пукнатината, има една продълговата пещера,
която, в-Ьроятно, е служила като входна часть на дв-ЬтЬ продълговати
пещери, които се намиратъ надъ нея въ третия етажъ; входовегЬ имъ
сж правилно сЬчени.
Въ сЬверната часть на скалата има една правожгълна достжпна
пещера съ единъ прозорецъ; надъ нея, отъ д-Ьсно, има дв-Ь килии, а
отъ лЬво — една недоетжпна пещера, състояща се отъ дв-Ь право-
жгълни отд-Ьления, а на лЬво отъ нея има още една правилна пещера.1)
50.
На сЬверния край на скалата
]) По свЪдЪние, на подножието има сЪчсни корита и улуци за вода.
9
— 130 -
„Сиври-Карана"
(фот. табл. IV, фиг. 39),
подъ Сеновската крепость, се намира една изкуствена пещера, въ която
се е слизало отъ крепостьта по една скална пжтека, край единъ изпра-
венъ блокъ (Декили-ташъ) съ следи отъ изкуствена обработка. Подъ
пещерата, на лево, има друга недостжпна и неправилна пещера (карта II).
51.
Западно отъ устието на Сеновския долъ, надъ дЪсния брегъ на
долината, се намиратъ естествени пещери съ изкуствена обработка.
52.
На сЪверо-изтокъ отъ с. Кривня, между скалата Сиври-Карана и
дола „Бакърджикъ-Колая", въ скалите Мустафа-челеби-Карана
(надъ едноимената воденица), се намиратъ две изкуствени недостжпни
пещери, а други по-долу -- естествени (една бъчвообразна) съ следи отъ
изкуствена обработка.
На срЪщната стЬна, южно отъ Бакарджикъ-Колая, има дълбока
пещера наречена Кулина-дупка (Кумница); по сведение, отъ вжтр-fe
съ текуща вода (карта III).
53.
Въ юго-западната скална стена на крепостьта Мънастиръ до
с. Кривня, наречена
Куфа (Куха) Карана
се намиратъ изкуствени пещери, отъ които е произл-Ьзло и названието
на скалата;
а)	Подъ южната часть на крепостьта има една мжчно-достжпна
пещера въ 4 отделения, отворени къмъ долината; една отъ тЬхъ има
входъ, прозорецъ и пейка около стЬнитЬ. Другата отъ тЬхъ е била, по
придание, църква;
б)	Подъ срЪдната часть на крепостьта има недостжпна пещера
„Белберница*, която е отворена на вънъ и отъ вжтрЪ има пейки
(карта III; табл. III. фиг. 42 отъ юго-западъ).
54.
Въ Чесновската канара,
на западъ, срещу Кривненската крепость, надъ левия брегъ на реката,
се намерва трупа отъ изкуствени пещери, недостжпни. Скалната стена
— 131 —
се състои отъ дв-b части: въ южната й часть, въ горнигЬ Пластове, има
три пещери; въ сЬверната часть на горнигЬ Пластове има една, а въ
ср-ЬднигЬ Пластове има редъ изкуствени пещери съ 7 отвора на вънъ.
По свЪдЪние на старитЬ хора, конто сж влизали въ пещеритЬ, всички
тЬ сж хубаво изработени и въ тЬхъ има и писма.
Общото название на пещеритЬ е „Мънастиръ" (картаIII, табл. XV
фиг. 104 отъ сЬверо-изтокъ).
55.
Въ южната скална стЬна на кр-Ьпостьта „Синъ-градъ" се виж-
датъ разрушени малки изкуствени пещери (карта III; табл. V, фиг. 44);
въ скалата „Стене", на изтокъ отъ Синъ-градъ, има слЬди отъ изку-
ствена обработка.
56.
На дЬсния бр-Ьгъ на долината на р. Ломъ, западно отъ устието
на дола Арнаутъ-дере, юго-източно отъ с. Ветово (5 км.), се издигатъ
7 скални сгЬни, въ гористия склонъ на платото, нар-Ьчени
Ветовски карани.
Въ всЬка отъ тЬхъ има недостжпни изкуствени пещери, по една или
въ трупа, правилно изработени; най-гол-Ьмата трупа е съ 4 входа въ
срЬднята скала; въ съсЬдната източна има една килия въ кубическа
форма и въ съсЬдната до нея — пещера съ входъ, отъ далечъ въ форма
на равнорамененъ кръетъ (карта III; табл. XV. фиг. 105 отъ югъ).
57.
На д-Ьсния бр-Ьгъ на долината, между воденицитЬ Хамза-дермене
и Ахмедъ бей, западно отъ устието на дола Каранлъкъ, въ скалната
стЬна „Бакарджикъ", се виждатъ въ срЬднитЬ й Пластове двЬ правил-
ни пещери (карта III).
58.
Надъ л-Ьвия бр-Ьгъ на долината, въ скалитЬ надъ Ахмедъ-бейовата
воденица, въ горнитЬ имъ Пластове, е имало изкуствени пещери, уни-
щожени съ камъноломъ (карта III).
59.
Торлашки Мънастиръ
(фиг. 106 планътъ; табл. XVI. фиг. 107 църквата отъ югъ и фиг. 108
олтарътъ въ църквата; карта III).
Отъ възвишението на сЬверъ отъ с. Торлакъ се спуска къмъ
р. Б-Ьли Ломъ, единъ сухъ долъ, нар-Ьченъ Мънастирски боазъ.
9*
- 132 —
На л'Ьвия жгълъ до устието на този долъ се образува скалистъ носъ,
който сочи къмъ юго-изтокъ, надъ пжтя, водящъ отъ с. Торлакъ въ с.
Ветово.
Въ южната стЬна на казания скаленъ носъ се намира една скална
църква, нар-Ьчена
„Торлашки Мънастиръ".
Формата на църквата (фиг. 106) е правожгълникъ, продълженъ на
изтокъ (86° сЬверо-източно); той е 4 м. широкъ и 645 м. дълъгъ: въ
църквата ясно се познавать двЬ части:
а)	Олтарната часть (В) — 1'2 м. дълбока и 242 м. висока, съ
джгообразна абсида — 3 м. широка и само 0 6 м. дълбока; абсидага въ
ср'Ьдата (на диаметъръ Г25 м.) е стЬснена съ дв'Ь пейки (I, 11) 0 68 м.
високи. --------------------------------------------------
Фиг. 106.
Олтарната часть е 0 28 м. по-високо отъ църквата, въ която
се слиза по едно стжпало (III) (0'55 м. широко, 0 1 м. надъ нивото
на църквата и 018 м. надъ нивото на олтарната часть). Въ ср'Ьдата
на сЬверната стЬна на олтарната часть сж изсЬчени три четирежгълни
дупки въ една вертикална права линия — до пода, до тавана и близо
до него — в-Ьроятно за закр-Ьпване на дървенъ иконостасъ (IV).
б)	Църквата (А) е 3'95 м. широка, 5'23 м. дълга и 2'6 м. висока
и има слабо изпъкналъ таванъ; край сЬверната и западната стЬни сж
изсЬчени скални пейки (V, VI) — 0'33 м. широки и 0'43 м. високи.
Южната стЬна на църквата, въ западната си часть (на дължина 2 м.),
е скална съ едно тЬсно (0'27 м.) и високо (1 м.) прозорче (VII), на горЬ
сгЬснено и закржглено, въ скалната стЬна, 055 м. дебела; край тази
часть на южната стЬна има една скална пукнатина (VIII), която пробива
на западъ скалата. Останалата часть на южната стЬна е неправилна;
постЬднята е била дървена. Огь олтарната часть сж слизали по скал-
— 133 -
ната стЬна стжпала (IX) (около 18); тЬ сж доста изтрити и отъ тЬхъ
е слизалъ единъ камъненъ пжть по склона въ долината.
Подъ църквата, къмъ изтокъ, има едно неправилно отделение (С)
4'3 м. дълго, съ дупки за отвесна дървена стЬна при източния му по-
широкъ край.
Отъ сЬверната стЬна на скалния носъ се влиза въ едно низко (около
Г5 м ), неправилно отдЬление съ три стжпала.
МЬстностьта е гориста; около мънастиря расте дива череша (едно
дърво съ диаметъръ 2 3 м.). На около се виждатъ остатъци отъ по-
стройки на мънастирски здания и отъ горЬ на носа— развалини отъ малка
крЬпость (КрЬпости № 39; положението фиг. 45, III, IV).
60—61.
На югъ отъ станцията Ветово р. Ломъ образува единъ голЬмъ, на
сЬверъ изпъкналъ завой, изпълненъ съ единъ върхъ (215 м.), който
излиза сЬверно отъ Торлашкото възвишение и се нарича Калу-
герски рътъ.
Въ скалитЬ около завоя има на двЬ мЬста скални мънастири:
60.
Калугерица,
въ скалитЬ на дЬсния брЬгъ на р. Ломъ, на върха на завоя, между
два кжси дола, които се спускать къмъ р. Ломъ, сЬверно отъ въз-
вишението „Чинаръ-орманъ", надъ воденицата Терзи-дуракъ. Той се
състои отъ нЬколко изкуствени пещери. Шесть отъ тЬхъ сж недостжпни,
и съ продълговата форма; източната се нарича Църква; между пър-
витЬ и църквата се намира скаленъ жгълъ съ дъкбокъ подмолъ,
като пещера (табл. XVII. фиг. 109).
61.
Кара-пещера,
до воденицата Сали-бей, надъ западния (долния)край на завоя, въ юго-
западнитЬ скални склонове на „Кара-кая' (карта III; фиг. 110 планътъ)
Пещерата прЬдставлява скална църква и се състои отъ слЬд-
нитЬ части:
1. Нартикътъ (А) е отворенъ къмъ западъ; входътъ въ него е сру-
тенъ заедно съ външната стЬна на нартика. Нартикътъ е 2 6 м високъ,
6 м. дълъгъ, стЬсненъ къмъ сЬверъ (до 2 6 м.). До южния край на из-
точната му стЬна има двоенъ плитъкъ пизюлъ (1) отъ двЬ части, отъ
горЬ полукржгло закржглени (1’7 м. широкъ, 0’78 м. високъ и 1 м.
надъ пода), украсенъ съ проста рамка на i коло; въ двЬтЬ полета на
134 —
пизюла личатъ две икони и славянски надписъ въ мазилката; между
пизюла и сЬверния край на източната стЬна има скална пейка (II) — 0 4 м.
широка и 3 м. дълга.
Въ източния край на сЬверната стЬна на нартика има 0 6 м. ши-
рокъ входъ въ една неправилна, около 6 м. широка килия (В) съ не-
правиленъ (0 75 м. широкъ) изходъ къмъ скалната стЬна; тази килия е
била затворена къмъ нартика съ дървена стЬна и съ врата; дупкитЬ отъ
вертикални диреци сж запазени. До килията има неправилна пещера (С)
съ входенъ коридоръ въ долния етажъ на скалната стЬна, чрЪзъ който
се е влизало и въ нартика.
Фиг. 110.
2. Църквата (D) се намира на югъ отъ нартика и е била отде-
лена отъ него само съ дървена стЬна; църквата е 4 4 м. широка и 5 м.
дълга; къмъ нея е прибавена олтарната часть (Е) около Г7 м. дълбока
съ една неправилна абсида (III) въ
сЬверната половина на източната й
стЬна и една ниша (IV) до нея, въ
сЬверната стЬна; олтарната часть е
била отделена отъ църквата съ дър-
венъ иконостасъ. Отъ иконостаса и
стЬната къмъ нартика сж запазени
дупки и улици (а, Ь) въ стЬните.
Къмъ западъ църквата е била зат-
ворена съ скална стена (0 52 м. де-
бела), близо до горния край на коя-
то (около 1 м.) има единъ прозорецъ
(V) — 0 65 м. широкъ, 1'6 м. високъ и
1 м. надъ пода, съ улучета близо до вжтрешния му край за рамката
на капандура; улучета сж правилно врезани въ страничнитЬ му стЬни.
Подъ прозореца въ пода на черквата, край западната й стЬна, е
изсЬченъ единъ гробъ (VI) — 18 м. дълъгъ, 0’5 м. широкъ, разширенъ
малко до южния си край (0 6 м.), гдЬто е била главата.
Въ продължението на сжщата скална стена къмъ западъ, въ горнитЬ
Пластове, се виждатъ други недостжпни пещери.
62.
Мънастиръ до с. Писанецъ.
(Карта III; фиг. 111 планътъ).
Въ скалиститЬ и стръмни спускове на местностьта Балийца, надъ
левия брегъ на долината на р. Бели Ломъ, юго-източно отъ селото.
— 135 -
западно отъ устието на Торлашката рЬка (Долапъ-дере) ср'Ьщу Писан-
ското Градище, се намЬрва изкуствена пещера, нарЬчена „Мънастиръ".
ПрЬдната източна стЬна е съборена и частитЬ отъ нея, въ видъ на
блокове, се търкалятъ по стърмния склонъ надъ рЬката.
Формата на църквата (А) е правиленъ правожгълникъ — 11’9 м.
дълъгъ, продълженъ къмъ югъ, 4 2 м. широкъ; височината на църквата
е 2’75 м. Въ западната стЬна, на 1’72 м. отъ южния й край, се издава
единъ полупиластьръ (I) — 0 4—0'6 м. на вънъ отъ стЬната, малко стЬс-
ненъ отпрЬдъ (0'70 м.); край сжшата стЬна, между пиластъра и сЬверния
край на стЬната, има скална пейка (II) — 0'35 м. широка и 0 43 м-
висока. Въ южната стЬна (0'8 м. дебела) има едно тЬсно прозорче (III) —
018 м. широко, Г2 м. високо и 1'35 м. надъ пода).
Олтарната часть е била
изсЬчена като отдЬлно отделе-
ние (В) 3 0 м. широко, близо
до южния край (1'4 м.) въ из-
точната стЬна на църквата;
пр-Ьднята източна часть е вече
напълно съборена, и е оста-
нала само западната половина
на олтарната часть. Въ 1903 г.
се познавали още контуритЬ
на абсидата (IV). Отъ източ-
ната стЬна на църквата е оста-
налъ само единъ пиластъръ (VI) (1'5 X 1’5 м.) до олтарната часть, но
прЬзъ 1887 г. е сжществувалъ още единъ входъ до казания пиластъръ
(VI), а въ стЬната, на сЬверъ отъ входа, 3 пизюли (VII—IX) съ образи на
светци и единъ входъ на сЬверъ отъ тЬхъ; посл-ЬднитЬ части сега сж вече
нарочно напълно съборени съ барутъ отъ малджиитЬ подъ покрови-
телството на общината.
Подъ скалитЬ на мънастира има изворъ „Старого кладенче".
63.
Въ западната скална стЬна, подъ срЬдната часть на Писанската
крЬпость — Българското Градище, — въ горнитЬ й Пластове, се
намира една малка скална църква съ четирежгълна абсида въ източната й
стЬна; църквата е отворена отъ южната и западната страна и е била
първоначално заградена отъ тЬзи страни съ дървена стЬна, отъ която
сж запазени само подпорни дупки отъ отвЬсни диреци. Въ църквата, въ
Фиг. 111.
136
срЬдата на сЬверната й стЬна, е изсЬчено едно корито — 1 м. дълго,
0 76 м. широко и 0'6 м. дълбоко, при западния край закруглено — въз-
можно баптистериумъ (положението фиг. 46, X).
Въ скалната стЬна подъ църквата има още н-Ьколко недоступни
(5) пещери, отъ които южната, въ срЬднитЬ Пластове, е правилна —
вЬроятно — църква; въ нея се е влизало отъ горнята църквица, край
една пукнатина, чрЬзъ 3 неправилни отдЬления.
На сЬвероизтокъ отъ сущата крЬпость, близо до устието на дола
Деве-барганъ, има естествени пещери, най-голЬмата отъ които е „Пет-
кова дупка**, а другата — Юмеровата дупка, на западъ срЬщу
градището.
64.
На югозападъ отъ с. Писанецъ, на дЬсния брЬгъ на долината,
западно отъ устието на дола Пещера-колая, се намира голЬма естествена
пещера въ видъ на сцена съ слЬди отъ изкуствена обработка (карта III,
табл. XVII, фиг. 112 отъ югъ), наречена „Пещерата**.
65.
ВЬтърничавата Пещера
е надъ дЬсния брЬгъ на долината срЬщу Влаковото селище, западно
отъ воденицата Бошнякъ. Пещерата има видъ на една сцена 20 кр.
широка, 22 кр. дълга и около 15 м. висока, отворена къмъ изтокъ; въ
южната й часть се намиратъ останки на амфитеатрално положени ступала ;
до сЬверния й край въ западната стЬна се намира единъ коридоръ.
Надъ пещерата къмъ сЬверъ има друго неправилно отдЬление (14 кр.
дълго), мучно доступно, съ слЬди отъ изкуствена обработка (карта III).
66.
На дЬсния брЬгъ на долината, въ Чифлишката канара, между
воденицитЬ Гъмлица и Камберица, има слЬди отъ изкуствена обра-
ботка (карта III).
67.
Надъ лЬвия брЬгъ на долината, срЬщу воденицата Камберица, въ
скалитЬ КамберскитЬ чуки, въ горнитЬ имъ Пластове, се криятъ недо-
ступни пещери, по свЬдЬние, съ изкуствена обработка (карта III)
68.
Въ скалната стЬна Пробитъ-камъкъ, надъ дЬсния брЬгъ на
долината, между воденицитЬ Камберица и Индалипица, има естествени
пещери съ изкуствена обработка (карта III).
- 137 —
69.
Надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на долината, надъ воденицата Индалипица,
въ скална стЬна съ сжщото име, се виждатъ двЬ изкуствени недостжпни
пещери: източната — съ единъ прозорецъ, а другата—съ н-Ьколко (около 5)
стжпала и вжтрЬ съ пизюли. Въ скалата е изсЬчено едно кржгло
корито (диаметъръ около 1 м.) съ улуче за изтичание (карта 111).
70.
Надъ д-Ьсния бр-Ьгъ, въ Кривишката канара, западно отъ
воденицата Кривица (Ени-дерменъ) има една трупа отъ 3 изкуствени
недостжпни пещери съ продълговата форма, съ пизюли — отъ вжтрЬ;
близо до тЬхъ има една голЬма достжпна естествена пещера (карта III).
71.
На д-Ьсния бр-Ьгъ на долината, въ жгъла на скалитЬ надъ воде-
ницата Одалийка се намира една кубическа килия (карта 111).
72.
На л-Ьвия бр-Ьгъ, ср-Ьщу дъното на р-Ьчния завой, между воде-
ницигЬ Одалийка и Аджамка (съборена), въ скалитЬ Студенъ-кладе-
нецъ, се вижда трупа отъ недостжпни (около 3) кубически килии
(карта III).
73.
На д-Ьсния бр-Ьгъ на долината, ср-Ьщу с. Нисово, въ Селската
К а н а р а, се намиратъ развалини отъ една скална църква.
Подъ църквата е билъ намЬренъ камъненъ (отъ варовикъ) свещ-
никъ отъ горЬ отчупенъ, 0 48 см, високъ, съ призматическа (4 стЬнна)
форма, върху една квадратна плинта (стр. 0’22 м.), 7 5 см. висока;
на пр-Ьдната стЬна има релиефъ на двоерамененъ кръетъ (фиг. 113, 1),
а другитЬ му страни сж еднообразно украсени (фиг. 113, 2).
На западъ отъ селото, срЬщу устието на М. Ломъ, се намира
голЬма естествена пещера съ слЬди отъ изкуствена обработка.
74.
Подъ платото на Калето надъ Долапо, въ срЬдата на сЬвер-
ната му скална стЬна, се намира една неправилна пещера, която е слу-
жила, вЬроятно, като стражарница, и затова носи название Караулница
(крЬпости № 45; фиг. 51)
138 -
Въ останалитЬ скални стЬни до стока на БЪли Ломъ съ Черни
Ломъ: Хасановит-Ь Запади, Ч ил и н г и рскит-Ь Чуки и надъ
Курдовица не се забЪл'Ьзватъ изкуствени обработки.
Е. Пор^чието на общи Ломъ.
Една отъ най-интереснитЬ групи отъ изкуствени пещери се намира на
югоизтокъ отъ с. Иваново (Ивановъ Чифликъ), около дългия завой.Бу-
залъкъ“,обиколенъ надъ д-Ьсния бр-Ьгъ съ живописнитЬ скали „Писмата“.
Фиг. из.
Други скални стЬни се намиратъ надъ най тЬсния входъ въ завоя,
надъ л-Ьвия бр-Ьгъ на долината и образуватъ два носа: дълъгъ из-
точенъ „Стълбицата", подъ който теренътъ се снишава и разширява
въ завоя, подъ название „Бузалъкъ" (Бъзалъкъ); другъносъ— западенъ
кусъ, нар-Ьченъ „Прол-Ьза". Въ всичкитЬ тЬзи скални стЬни се нами-
ратъ изкуствени пещери.
75.
На източния склонъ на носа „Стъл б и цата", въ ср-ЬднитЬ Пла-
стове на скалата, е първата група въ два етажа; въ горния етажъ има
само една недоступна стаичка; долниятъ етажъ е мучно доступенъ и
се състои отъ три части, отъ които само ср-Ьдната е правилна (фиг. 114.
карта IV).
— 139--
Въ тази часть се влиза отъ по-южната часть по одна тЬсна пжтека
(1), на края съ 8 скални стжпала (II).
СрЬднята часть се състои отъ двЬ правилни правожгълни отделения,
съборени отъ прЬдната източна страна; южното отдЬленае (А) 3,1 м.
дълго и сега 1,5 м. дълбоко; сЬверното (В) — 2,98 м. дълго до 2 68 м
дълбоко и 1,95 м. високо1); между двЬтЬ отделения, въ скалната стЬна,
0,9 м. дебела, има правилно изсЬченъ входъ (III) — 0,83 м широкъ и 1,8
м. високъ, въ западната странична стЬна на който личатъ дупки и улуци
(IV) за дървена врата; въ скалистия склонъ подъ сЬверното отделение
личатъ изтрити стжпала (V).
СЬверната часть на групата, съборена отъ прЬдъ, е неправилна и
въ видъ на фурна.
Фиг. 114.
Южната часть е неправилна, въ видъ на скаленъ жгълъ (С), съ
двЬ неправилни ниши, отъ прЬдъ 20 кр широка; въ прЬднята часть
надъ пещерата, на височина около 4 м., се вижда редъ дупки за хори-
зонтални диреци, за покривъ отъ прЬдната й страна (сега съборена).
76.
Въ западната стЬна на носа „Стълбицата" се намира голЬма пе-
щера, правилно сЬчена, въ направление 60° ЮИ., до 12,5 м. дълбока
(при запад. стЬна), 9,2 м. широка и 2,25 м. висока (въ срЬдата по-ви-
сока). При вънкашния край на западната й стЬна има една малка пейка
(1X0.75 м). Отъ пещерата води единъ старъ пжть къмъ „Бу-
залъкъ".
Въ пещерата личатъ дупки за подпорки на стЬни, ^посрЬдствомъ
които тя е била раздЬлена на отдЬления.
') На фигурата 114, буквата N означава западъ.
140
77.
„Църквата" до с. Иваново
(фиг. 115 планътъ; табл. XVIII. фиг. 116 олтарътъ и фиг. 117нартикътъ
съ живопись; карта IV)
На края на носа „Пролаза”, въ срЬдния етажъ на отвЬсната му
стЬна, е изсЬчена, сега мжчно достжпна, изкуствена пещера — църква.
Пещерата е изсЬчена на жгъла на носа, отворена е отъ двЬтЬ му
скални сгЬни (скверна и западна) и се състои отъ слЬднитЬ части:
Фиг. 115.
1.	Входната часть (А), отъ части отворена и съборена, е въ сЬ-
верната скална стЬна на носа; въ нея се влиза по една сега почти напълно
съборена и опасна пжтека (I), сЬчена въ скалната стЬна, източно отъ
пещерата; на края на пжтеката, до пещерния входъ, има нЬколко из-
трити стжпала (II) (около 4); входната часть е 6 м. дълга, 2‘5 м. широка,
заднята й половина 2’27 м. висока и прЬдната й половина съ Г02 м.
лежи по-низко. СЬверната стЬна на тази часть е била първоначално
съ нЬколко пробити прозорци, отъ конто е запазенъ само единъ
(III), до западната стЬна (0 7 м. шир. и 2 0 м. високъ); отъ сЬверната
стЬна се е залазила само една часть — западната (225 м); другата
часть е съборена и частитЬ отъ нея се търкалятъ по подножието на
скалната стЬна. Въ входната часть сж изсЬчени 4 дълбоки и широки
(до 0 38 м) улуци (a, b, с, d).
2.	Църквата е съединена съ входната часть чрЬзъ входъ(IV)!• 5 м.
широкъ и два прозорци (V, VI) въ скалната стЬна около 1 м. дебела, отъ
— 141
всЪка страна на входа по единъ: западниятъ—063 м. шир. и 092 м.
дълбокъ; източниятъ—07 м. широкъ и Г25 м. дълбокъ и се сгЬснява
на вънъ (като мазгалъ).
Църквата има почти правожгълна форма, — 675 м. дълга, въ
източното направление, при олтара 4*67 м., а при западната стЬна — 4 м.
широка и 272 м. висока; сЬверната й стЬна е неправилна. Олтарната й
часть (С) е съ 01 м. по-високо и е 1 26 м. широка (безъ абсида). Почти
въ ср'Ьдата на източната стЬна е изсЬченъ единъ плитъкъ пизюлъ (VII) —
1-4 м широкъ, 0,32 м. дълбокъ, а на сЬверъ отъ него другъ подо-
бенъ (VIII) — Г23 м широкъ (табл. XVIII. фиг. 116).
Пр'Ьдъ двата пизюла има скална маса (IX) 0*86 м висока и съ дъл-
бочина на пизюлитЬ; тя е около 065 м. широка; на нея, въ ср’Ьдата на
ср'Ьдния пизюлъ, има една кржгла (f), а Пр'Ьдъ нея друга четирежгълна
издалбатина (е), за да закрепи олтарната плоча.
3.	Нартикътъ е отд'Ьленъ отъ църквата отъ часги( Г4 м ) (юженъ
край) съ скална стЬна до 0*95 м. дебела, съ единъ прозорецъ (X) (отъ вънъ
0 56 м. широкъ, къмъ ср'Ьдата стЬсненъ и Г05 м. високъ); по-гол'Ьмата,
сЬверна часть (2*45 м.), е отворена (XI). Нартикътъ има правожгълна форма
(4’61 м. дължина, 3 6 м. широчина и 2*22 м. височина); къмъ него, въ задната
му стЬна, се присъединява единъ широкъ отворъ (Е) къмъ повърхностьта
на скалната стЬна (2*2 м. широкъ и 27 м. дълбокъ). На пода, на отвора,
има изсЬчени дълбоки (до 016 м.) и широки (до 0 18 м.) улуци край
подлъжнитЬ му стЬни (i, п), по ср'Ьдата му (т) и на вжтр'Ьшния му край
(к), който, вероятно, сж били легла на хоризонтални диреци, конто из-
лизали и вънъ отъ скалата и кр'Ьп'Ьли единъ дървенъ балконъ; понеже
и на върха на скалния жгълъ личатъ дупки отъ подпорни диреци, въз-
можно е, отъ входната пжтека въ входната часть на църквата да е имало
дървена галерия край скалната стЬна и край скалния жгълъ къмъ бал-
кона — по която се е влизало направо въ нартика.
Въ църквата и нартика има запазена живопись върху мазилката,
която много страда отъ грамотни посетители, конто се мжчатъ да
ув-Ьковечать имената си върху скжпоцЪната за изкуствого живопись.
Таванътъ на църквата (безъ олтарната часть) е разделенъ съ пра-
волинейни прости рамки на 12 полета (4 реда, успоредни съ тЬснитЬ
стЬни на църквата, съ по 3 полета), а въ нартика по сжщия начинъ на
8 полета (4 реда съ по 2 полета); въ всЬко поле има по единъ образъ
отъ библията и съ славянски надписи, отъ вида на който може да се
заключи, че живописьта произлиза отъ XIII столетие.
142 -
1 ОУДБЛМ!еМЮДМ*
z Н14ШлСАМД1П0ВРЪЖ£
ОГБРЪКНКЫ:
5 ®бПОВНЫ<ЫЪММЪШКРЪВе
ПРА8|Д^ДГ0С6Г0:-
* WBjb)K»Nie петрово:-ш^1овьнпллкА
ОАГОРКО=-
5 НВЪ^АОЖНШЖ|ЙАВЫ>ГОВЬЫ€ЦЬШТРЬЫИ:-
6	_
нсвА?Аш?;|(ш^едошхеголомд1нском8П1ЛЛТ8--
. (ты ( '	'
Заб'Ьл'Ьзваме слЪднигЬ (фиг. 115 и 118; табл. XVIII фиг. 117) въ
нартика: въ задното южно поле (5) — обЪсенъ Юда съ надписъ въ
фиг. 118, 1; въ съсЬдното сЬверно поле (1) изображение съ надписъ
фиг. 118, 2; въ съсЬдния редъ южното поле (6) съ надписъ фиг. 118,3;
въ сжщия редъ сЬверното поле (2) съ надписъ фиг. 118, 4; въ третия
редъ южното поле (7) съ надписъ фиг. 118, 5; въ сжщия редъ сЬвер-
ното поле (3) съ надписъ фиг. 118, 6:
По стЬнитЬ има образи на светци съ изтрити надписи, напр:
на лЪво отъ главитЬ въ
фиг. 118, 7, 8.
Въ западното отделе-
ние, до балкона на южна-
та половина на тавана,
личи надписъ въ фиг. 118,
9, а въ сЬверната поло-
вина на тавана личи над-
писъ въ фиг. 118, 10 и въ
сЬверната стЬна личатъ
два образа.
Въ църквата, на та-
вана, личатъ въ срЬдата —
надписъ въ фиг. 118, 11,
а на лЬво отъ него надписъ
въ фиг. 118, 12; въ прозо-
реца до олтарната часть
има разваленъ образъ на
светецъ и до него личи
надписъ въ фиг. 118, 13.
Интересенъ е меандро-
образния орнаментъ на
тавана въ нартика, като рамка около образа, въ червена, жълта и
сива бои (фиг. 118, 14).
78-82.
Въ скалнитЬ сгЬни
„Писмата"
(табл. XIX, фиг. 119)1)
се намира цЬла трупа изкуствени пещери, отъ които три до днесъ
носятъ название — църква—: почти въ срЬдата на скалитЬ, въ единъ
OYCbKNOBCNICIWNA KFTrife
Н10ДА-.-
” прыоБРАжег^е--.
KPblUCNJC
Фиг. 118.
О На дЪсно Господне долъ, въ видъ на скална урва.
— 143 —
скаленъ жгълъ, нарЬченъ „Господне-долъ"; на изтокъ отъ него—събо-
рена втора църква,1) а на югозападъ отъ първата — трета църква.
78.
Въ църквата въ
„Господне долъ"
(табл. XX, фиг, 120, карта IV)
се влиза по една скална стълба, която завива около североизточната
стЬна на скалния жгълъ; стълбата при долния си край е била затво-
рена съ врата, пр-Ьдъ която въ скалата е изсЬчена една кропилница
(rapippavTT(ptov); до стълбата, въ самия жгълъ има едно нишеобразно
отдЬление (като нартикъ). Църквицата е въ по-горенъ етажъ; тя е
неправилна,приспособена, вЬроятно, отъ естествена, първоначално, пещера.
Олтарната й часть е стжпалообразна (3) 3’5 м. широка и обърната
къмъ изтокъ • въ тЬсната, сЬвероизточната часть, на църквата има единъ
пизюлъ, а другъ въ срЬдата на изкривената западна стЬна; на югъ
църквата е отворена съ единъ неправиленъ отворъ. СтЬнитЬ сж непра-
вилни и сж били покрити съ живопись, която личи на мЬста доста
добрЬ: долниятъ поясъ на живописьта е завЬсо-образенъ и раздЬленъ
на квадратни полета, украсени съ прости диагонални линии.
До отвора има голЬмъ образъ на Господа, който благославя, въ
една трапецообразна рамка, разширена надолу; отъ всЪка страна на
рамката и подъ нея съ бои е нарисуванъ по единъ двоераменъ кръстъ, на
който долното рамо е орнаментално украсено (фиг. 122, 1). Въ църквата
има образи на светци, съ ореоли и славянски надписи (Св. Никола, Св.
Спиридонъ, Св. Влась, Св. Василъ; фиг. 122, 2—7), въ една рамка
личи образътъ на Исуса Христа, който благославя, на бЬло поле; рамката
е украсена съ бЬли поясови орнаменти на сино поле; въ горната рамка
има надпись и отъ двЬтЬ страни на главата по едно кржгло червено
поле съ монограмъ Тс ус. (фиг. 122, 8). ПрЬдъ надписитЪ знаци -|-, X-
Живописьта пропада, особено отъ написване имена на посЬтителитЬ.
На лЬво отъ църквата се вижда недостжпна пещера съ трапецо-
образенъ входъ и една площадка прЬдъ нея.
79.
Въ втората съборена църква (карта IV) се е влизало прЬзъ единъ
коридоръ, край скалната стЬна отъ източната страна; отъ коридора е
запазена само малка часть съ единъ отворъ отъ външната му стЬна.
’) На фиг. 119 не се вижда.
-144—
Църквата е проста — 8 кр. широка и 12 кр. дълбока, съ едно тЬсно
помещение въ задната си стЬна, въ която се влиза по нЪколко стжпала.
До входа надъ църквата има една килия. Олтарътъ е изтритъ. Въ
църквата има живопись (фиг. 123): надъ олтаря Исусъ Христосъ съ
корона (фиг. 123, 5) въ едно, отъ гор"Ь закруглено поле; надъ него,
надъ главата на Исуса, има едно квадратче отъ червена боя и надъ
него се спускать двЬ симетрично наклонени линии съ по 6 кржгли
рамки съ бюстоветЬ на апостолитЬ; надъ тЬхъ има небесна джга и въ
ср'Ьдата й полукругло поле съ изтритъ надписъ (Св. Духъ) и съ надписъ
въ фиг. 123, 6.
7 4СТауЗ^В4СНАЗ
Фиг. 122.	Фиг. 123.
По стЬнитЬ личатъ остатъци на светци съ орнаменти по дрехитЬ
имъ (фиг. 123, 7, 8) и славянски надписи на около (св Пантелеймонъ,
св. Петъръ, св. Мелети; фиг. 123, 1 —4 и други орнаменти за украшение
(фиг. 123, 9).
80.
Третата църква се състои отъ три отделения (фиг. 124, табл. XX,
фиг. 121, карта IV).
Въ източното отделение се влиза прЪзъ единъ скаленъ жгълъ (А);
то се състои отъ двЬ части; източната (В) отъ правожгълна форма,9 м.
дълга, до 5'3 м дълбока и 2'6 м. висока; пр'Ьдната й стЬна отъ части
е съборена и не е напълно перпендукулярна къмъ страничнитЬ й стЬни;
входътъ (I) отъ скалния жгълъ е 1'35 м. широкъ, сега неправиленъ. Въ
145 —
западната стЬна има два пизюла: източниятъ(П) — 0 8 м. широкъ, 105 м.
високъ и 0'85 м. дълбокъ, съ една кржгла дупка въ хоризонталната му
площадка ; другиятъ — (III) малъкъ, неправиленъ. ПрЬдъ прЬдната стЬна,
въ която е имало два тЬсни входове (IV и V) и другъ единъ широкъ (VI) до
източния й край и улуци до пода за изтичане вода (а, Ь), е имало пло-
щадка (С), сега съборена. Втората часть (D) е била отдЬлена отъ първата
съ една скална стЬна (0’8 м. дебела), повечето съборена; отъ прЬдъ
е имало дървена стЬна, отъ която е останалъ само единъ улукъ въ пода
(0’35 м. широкъ; G). Тази часть е 31 м. широка и до 6 м. дълбока, съ
единъ джгообразенъ пизюлъ въ сЬверната стЬна (VII) и единъ право-
жгъленъ (VIII) въ източната стЬна; въ прЬдната стЬна, която е отъ
части само запазена,
е имало входъ (IX)
184 м. широкъ на
прЬдната площадка
(сега съборана); въ
западната си стЬна
тази часть (D) е раз-
ширена съ двЬ ки-
лийки (Е, F), по-ви-
соко положени (05
м.); къмъ южната
отъ тЬхъ води стж-
пало (X): сЬверната
е 1-80X2’20, а юж-
ната 2’60 X 3’20 м.
Фиг. 124.
Въ второго отдЬление е водЬла една скална пжтека (XI) (около
4 м. дълга), съборена отъ земетресение. Това отдЬление е почти
напълно съборено и се състои отъ двЬ части: източна (G) — 3 кр.
широка и 6 кр. дълбока, съ единъ полукржгълъ пизюлъ въ сЬверната
й стЬна (XII), и западна — съборена (Н), 15 кр. широка. На стЬната
между двЬтЬ отдЬления има остатъци отъ живопись (XIII).
Въ западното отдЬление (К) се влиза пакъ по една тЬсна (7 кр.
дълга) пжтека (XIV); то е отъ прЬдъ съборено — 6’65 м. дълго и до 2 м.
дълбоко. Олтарната часть, 6 8 м. широка (R), е малко по-високо и има
два пизюла въ източната й стЬна (XV, XVI) — 0’75 и 0 45 м. широки и една
пейка (XVII) до сЬверната й стЬна. ПизюлитЬ сж измазани съ хо-
росанъ.
10
— 146 —
Фиг. 126.
81.
Между послЬдната църква въ Писмата и Господне долъ се нами-
ратъ изкуствени пещери, повечето недостжпни или съборени; на табл. XXI,
фиг. 125, има една часть отъ тЬхъ.
82.
Отъ послЬднитЬ пещери въ Писмата сж любопитни:
на сЬверо-изтокъ отъ послЬднята църква, въ единъ жгълъ, има
двЬ пещери яБелберница“ (фиг. 126): сЬверната (А) е отворена къмъ
* юго-изтокъ (3’5 м. широка, 2 2 м. дълбока и 2’05 м. висока) и съ пизюли:
а) до сЬверния край на юго-западната стЬна (I; 0 62 м широкъ), отъ
горЪ полукржгло завить, 1 м. високъ; б) до
сЬверния жгълъ (II) — 0 59 м. широкъ, 0 57 м.
високъ и в) въ сЬверо-източната стЬна (III),
пробить на вънъ, 087 м. широкъ. Южната
часть (В) е отворена къмъ изтокъ (2 м. ши-
рока и 2-5 м. дълбока), съ едно легло (IV) край
заднята й стЬна (0 85 м. широко); отъ прЬдъ
тази часть е била затворена съ дървена стЬ-
на, отъ която е запазенъ улукъ (а) въ сЬвер-
ната й стЬна. ПрЬдъ входа въ южната килия, отъ лЬво, има единъ пи-
зюлъ (V), а отъ дЬсно — една пейка (VI), сЬчена въ видъ на ниша, съ
една подпорка за крака.
83.
На западъ отъ с. Иваново, надъ лЬвия брЬгъ на долината, надъ
Старковата воденица личатъ изкуствени пещери до сЬверния и
южния край на скалата (карта IV).
84.
На дЬсния брЬгъ на долината, източно отъ с. Божиченъ, въ
скалитЬ „БЬлитЬ пещери", има изкуствени недоетжпни пещери: двЬ
отъ тЬхъ сж почти въ срЬдата, а една до западния край на скалната
стЬна (карта IV).
85.
На лЬвия брЬгъ, въ скалата на югъ отъ с. Божиченъ, се крие една
пещера въ горнитЬ Пластове (карта IV).
— 147 —
86.
Божиченски пещери
На дЬсния брЬгъ на р. Ломъ, източно отъ с. Божиченъ, въ
Селската канара (табл. XXI. фиг. 127), се намира трупа изкуствени
пещери, много поврЬдени, а нЬкои унищожени.
Най-запазената отъ тЬхъ е „Турскацърква1*, въ която има
слЬди отъ живопись; въ нея се е влизало по скална стълба, която отъ
части е срутена и прави пещерата недоступна.
ПещеритЬ въ „Селската канара*, въ срЬднитЬ й Пластове, сж не-
д осту пни; тЬ иматъ продълговата форма и су въ дв-Ь групи съ по три
пещери; отъ прЬдъ всичкитЬ су съборени и су недоступни.
87.
Въ КараачскитЬ канари (Урумъ-канара), на лЬвия брЬгъ на
долината, срЬщу Божиченската поляна, между селата Божиченъ и Кра-
сенъ, е имало изкуствени пещери, които су унищожени отъ камъно-
ломи ; запазени су само нЬколко естествени пещери (карта IV) съ слЬди
отъ изкуствена обработка.
88.
Западно отъ с. Красенъ, на лЬвия рЬченъ брЬгъ, въ скалнитЬ
източни стЬни при Красенското кале, има двЬ недоступни скални
църкви; долнитЬ имъ части су унищожени отъ камъноломи; въ едната
се е изкачвало по скални ступала (около 25), които су почти изтрити,
а отъ долу унищожени (Карта IV)
89.
На дЬсния брЬгъ срЬщу с. Красенъ има изкуствени пещери въ
два етажа, отъ които горния е недоступенъ (карта IV).
90.
На сЬверо-западъ отъ с. Красенъ, на лЬвия брЬгъ, има съсипана
скала и до нея една естествена пещера, която служи за кошара, (90 кр.
дълбока, 35 кр. широка и около 6 м. висока), стЬснена въ западната
си часть, въ видъ на ниша (15 кр. дълбочина); въ нея има слЬди отъ
изкуствена обработка. По свЬдЬние, су били унищожени скалнитЬ мъна-
стири отъ сегашнитЪ камъноломи (работятъ главно корита) (карта IV).
91.
На дЬсния брЬгъ на Лома, въ скалнитЬ стЬни срЬшу острия завой
на рЬката, сЬверо-западно отъ с. Красенъ, близо до воденицата
10*
— 148 —
„Подъ курията", се виждатъ двЬ правилни, квадратни, недостжпни
килии (карта IV).
92—93.
КрасенскигЬ мънастири.
Въ скалнитЬ стЬни на л-Ьвия брЬгъ на долината, срЬщу рЬчния
завой, между воденицата .Подъ курията" ибившия Саджаковъ чифликъ,
се намиратъ три изкуствени пещери, отъ конто южнитЬ двЬ сж църкви,
нарЬчени Мънастири и сж една до друга, а третата, недостжпна, раз-
валена пещера, се намира до сЬверния край на скалата.
92.
Южната църква (фиг. 128) е до една скална пукнатина (А), прЬзъ
която се е влизало въ църквата; въ южната стЬна на пукнатината се
намира неправиленъ проходъ около 10 кр. дълъгъ (В). Стълбата (I) въ
Фиг. 128.
църквата е сЬчена въ сЬверната стЬна на пукнатината и се почва до
нейния входъ; стълбата, по-навжтрЬ, се раздЬля на два клона: единъ
(III) въ първото си направление отива въ нартика (11 стжпала), а дру-
гиятъ (II), по-кжсъ, отива направо въ църквата; и двата клона сж били
снабдени съ дървени врати: на стълбата за нартика — на 5-то стжпало
отъ горЬ (V), а на стълбата за църквата — при горния му край (IV)
(06 м. широка); запазени сж улуци и подпорни дупки за вратитЬ.
При горния край на втората стълба, отъ западната й страна, има раз-
валено скаленъ гробъ (VI), - 2 м. дълъгъ и 07 м. широкъ.
— 149 —
Църквата се състои отъ двЬ отделения: нартикъ и църква;
двЬтЬ части сж били отдЬлени при сЬверния край съ скална стЬна въ
видъ на единъ скаленъ пиластъръ (VII) (11 м ), а останалата часть —
съ дървена стЬна. Къмъ пукнатината двЬтЬ части сж сега. отворени.
Нартикътъ (С) има неправилна форма и разрушени стЬни; той е
около 5 м. дълъгъ и около 4 м. дълбокъ; около заднитЬ му стЬни и
до половина на сЬверната му стЬна има пейка (VIII), а въ срЬдата й е
имало, вЬроятно, тронъ (IX) (РЗ м. дълъгъ и 0*7 м. широкъ), може би,
въ една ниша, сега съборена; друга ниша (X), сега развалена, е имало
въ източната половина на сЬверната стЬна на нартика.
Църквата (D) е отъ правилна правожгълна форма (48 м. ши-
рока и 5‘45 м. дълга, безъ олтарната часть) и съ Г8 м. високи стЬни;
таванътъ въ западната половина е малко цилиндрически изпъкналъ и въ
източната половина повече изпъкналъ. Южната стЬна на църквата е
била дървена (запазени сж подпорни дупки и улуци; (а, Ь}\ прЬдъ тази
стЬна има една неправилна площадка (Е), до 3 м. широка.
Олтарната часть (F) е незначителнопо-тЬснаотъцърквата;тяедо
16 м. дълбока, съ плитка джгообразна абсида (2'6 м. широка), незна-
чително изпъкнала и съ равна източна стЬна; таванътъ е кубеобразенъ:
до сЬверната стЬна има една скална маса (XI) 095 м. висока, 05 м.
широка, съ два пизюла надъ нея (XII, XIII); въ срЬдата на олтарната
часть, въ пода, има една квадратна дупка (XIV)—(съ страна 0 42 м,)за
подпоренъ стълбъ на прЬстола; до южната стЬна има едно корито (XV)
(1 X047 м.) съ едно улуче (XVI) за изтичане; послЬдното отъ горЬ
е било покрито съ плоча. До южния край въ абсидата има единъ про-
зорецъ (XVII) на вънъ (0’3 м широкъ, 0 43 м. високъ и 0 62 м. дълбокъ);
друго прозорче (XVIII) е имало въ юго-източния жгълъ.
Въ пода на църквата има изсЬченъ единъ правожгъленъ гробъ (XIX),
до западния край на църковната ось (19 м. дълъгъ, 0 62 м. широкъ
07 м. дълбокъ), а на изтокъ отъ него (0 8 м.) има една кржгла дупка
(XX) съ изсЬчени краища за капакъ, съ диаметъръ 0 47 м.
93.
СЬверната църква (фиг. 129) сега е отворена къмъ изтокъ. Въ
нея се влиза по една скална стълба, сЬчена край скалата, въ двЬ линии (I, 11)
подъ остъръ жгълъ; на долнята линия личатъ 21 стжпала; на 5-то отъ
тЬхъ, отъ горЬ, е имало дървена врата, отъ която е запазенъ хоризон-
таленъ улукъ и подпорни дупки (а) за вънкашния й стълбъ. Горнята
линия на стълбата (3’85 м.) е съ 7 стжпала.
— 150 —
Църквата се състои отъ двЬ части: нартикъ и църква.
Нартикътъ (А) е неправилно четирежгъленъ — 48 м. широкъ и до
5 м. дълбокъ и е билъ отдЬленъ отъ църквата съ дървена стЬна; стъл-
бата влиза. до южния жгълъ въ нартика; край заднитЬ двЬ стЬни на
нартика има лейки (III, IV) (0 6 м. широки, и 0 44 м. високи), и въ срЬдата,
въ жгъла имъ, единъ тронъ (V).
Църквата (В) има почти правожгълна форма съ изкривена южна
стЬна; тя е 10 6 м. дълбока, при задната стЬна 3'3 м., а отъ прЬдъ 4 м. ши-
рока; височината на църквата е 2'3 м. СтЬнитЬ сж доста разрушени.
Олтарната часть (С) отъпрЬдъ е съборена и, вЬроятно, отъ вънъ
е била съ дървена стЬна; сегашната й дълбочина е 2'3 м. и нивото й е
съ 0 18 м. по-високо отъ църковното; въ южната й часть се намира
Фиг. 129.
единъ улей (VI), (03 м. широкъ). МЬстото за престола е 2 5 м. дълго
и въ пода съ правожгълна дупка (VII) за подпорката на последний.
Въ сЬверната стЬна на олтарната часть има единъ пизюлъ (VIII), отъ горЬ
полукржгълъ (0-9 м. широкъ и високъ); отъ дървения иконостась ли-
чатъ само улуци и дупки въ сЬверната стЬна (IX).
До църквата има и други отдЬления:
а)	на югъ отъ нартика се намира правожгълно отдЬление (D), отъ
Пр'Ьдъ съборено (3 м дълго, 1 м. широко и 1*5 м. високо), съ единъ
пизюлъ (X) въ западната и едно легло (XI) край южната му стЬна.
б)	на югъ отъ пр'Ьчупката на стълбата има правожгълно отде-
ление (Е) съ развалени стЬни—8 кр. дълго, 4 кр. дълбоко и около 2 м.
високо; прЬднята стЬна (1 м. дебела) е съборена.
в)	подъ долния край на стълбата има неправилно отдЬление —
6 кр. широко, 8 кр. дълбоко и 2 3 м. високо.
- 151 -
94.
На л-Ьвия бр'Ьгъ на рЬката, въ скалитЬ срЬщу завоя сЬверно отъ
Саджаковъ Чифликъ, личатъ недостжпни пещери (карта I).
95 — 96.
Въ БасарбовскитЬ скали, източно отъ мънастира Св. Димитъръ
(на юго-изтокъ отъ с. Басарбово), надъ дЬсния брЬгъ на долината, има
група изкуствени пещери. (табл. XXII фиг. 130). Източната отъ тЬхъ
е въ срЬднитЬ Пластове, съ продълговата форма, недостжпна, а подъ нея,
въ долнитЬ Пластове, има една плитка квад-
ратна издълбатина съ стрЬхообразни рЬзки
надъ нея, за дървена вънкашна пристройка;
виждагъ се и недостжпни килии (карта IV).
96
Въ долнитЬ Пластове на скалитЬ, въ
единъ скаленъ жгълъ, има изкуствена пеще-
ра, състояща се отъ двЬ отдЬления: фиг. 133 а
входно (А), отворено къмъ жгъла, неправилно,
отъ прЬдъ--31 м. широко и до 18 м. дълбоко
и 1 -8 м. високо; въ вжтрЬшното отдЬление (В) се
влиза прЬзъ единъ входъ (I) — 175 широкъ, 1 2 м. високъ и 0 35 м. по-високъ
отъ входната часть. Пещерата има почти квадратна форма, (4 5 X 4 5 м.)
2'1 м. висока, разширена въ южната си половина съ едно отдЬление
(С) (1-45X 1'40 м.) 105 м. високо, което е било отдЬлено отъ пеще-
рата съ една дървена стЬна; въ срЬдната линия на прибавката, 063 м.
отъ източната й стЬна, въ пода, има кржгла дупка (II) съ диаметъръ 0 2 м.)
Вънкашната стЬна на двЬтЬ части е доста тънка (до 0 48 м.); въ
съборенитЬ й части се виждатъ остатъци отъ прозорци -- единъ тЬсенъ
въ прибавката (III) (0 45 м,), а другъ въ пещерата (IV). До ЮЗ. жгълъ
на първата часть има кржгла дупка (V).
ВЬроятно, пещерата прЬдставлява малка църква съ нартикъ (входната
часть), църква и олтарната часть (прибавката), - на която осьта сочи
къмъ юго-изтокъ.
97.
Западната пещера въ БасарбовскитЬ скали с най-голЬма и е из-
вЬстна подъ името
— 152 —
Басарбовски мънастиръ „Св. Димитъръ Басарбовски**.
(табл. XXII, фиг. 131 отъ югъ; табл. XXIII фиг. 132 отъ юго-западъ;
Табл. XXIV, фиг. 134 една часть (R) отъ вжтрЬ; фиг. 133 b планътъ;
карта IV).
Главного отделение на мънастира е въ срЬднитЬ Пластове на
скалната стЬна; въ него се влиза по една скална стълба, която въ ново
вр-Ьме е поправена и до-
пълнена и съ това е изгу-
била своя първоначаленъ
видъ; първигЬ стжпала се
намиратъ на склона, запад-
но отъ кладенеца; глав-
ната стълба е сЬчена край
скалата и се изкачва въ
двЪ линии: долната ли-
ния е напълно изтрита, а
въ горната (А) сж запазени
28 стжпала (въ 1892 го-
дина); надъ 11-то отъ тЪзи
стжпала е имало дървена
£ врата (I), отъ която е за-
§ пазенъ хоризонталенъ у-
£ лукъ (06 м. дълбокъ и
0*27 м. широкъ); стълбата
отъ вънкашната страна
(вероятно отъ вратата на-
горЬ) е била закрита съ
дървена стЬна или пармак-
лъкъ, отъ който сж запа-
зени подпорни дупки (а,
Ь, с) край вънкашния край
на стълбата.
По стълбата се е до-
стигало до входа на църк-
вата. Мънастирътъ се съ-
стои отъ нЬколко отдЬ-
ления :
Източното (В., D.) — църква, е почти отъ правожгълна форма,
съ осьта 75° ЮИ —6*5 дълга и 3'85 м. широка до олтарната часть (за-
— 153 —
падната стЬна 5 4 м.), съ една полукругла абсида (С) въ юго-източната
й стЬна (съ диаметъръ 27 м.); иконостасътъ (II) е билъ отдалеченъ съ
ГЗ м. отъ източната стЬна; отъ него сж запазени само отв-Ьсни улуци
(015 м. широки).
Таванътъ на църквата е разнообразенъ: въ западната половина е
равенъ на височина 2-66 м. (вЬроятно нартикъ D, който е билъ отд-Ь-
ленъ отъ църквата съ дървена стЬна); въ източната половина има джго-
образенъ цилиндрически сводъ, 2-85 м. високъ (църквата); надъ олтар-
ната часть таванътъ е равенъ, а надъ абсидата кубеобразенъ. Въ олтар-
ната часть, до източния й жгълъ, се намира една камена маса (!!!)
(0’5X0'65 м.) 0’8 м. висока и надъ нея единъ пизюлъ (IV)—0*8 м. ши-
рокъ, 0’26 м. дълбокъ и 0’85 м. високъ; единъ пизюлъ (V) се намира
почти въ срЬдата на абсидата (0 85 широкъ), отъ горЬ закржгленъ и
прЬдъ него въ пода има една неправилна дупка (VI) за подпоренъ
стълбъ на прЬстола; въ южната стЬна на олтарната часть се намира
едно тЬсно (0’42 м.) прозорче (VII).
Отъ югъ църквата е била затворена съ камена стЬна, отъ която
сж останали слЬди (VIII) въ източната й половина.
Подпорни дупки сж сЬчени въ пода (d, е, f,) до задната стЬна на
нартика и една голЬма (К) (страна 0 42 м.) — близо до срЬдата на задната
пещерна стЬна. Входътъ въ църквата е до южния край на западната цър-
ковна стЬна (IX) (сега 13 м. широкъ); отъ прЬдъ е съборенъ.
До църквата, отъ западната й страна, е имало три отдЬления, отъ
прЬдъ напълно съборени (Е, F. Н). Първото (Е) — 5 5 м. широко, 4-2 м.
дълбоко и 2’4 м. високо; отдЬлено е било отъ съсЬдното отд-Ьление съ
скална стЬна (X), която е запазена до половина; въ източната половина
на западната стЬна е изсЬчено легло (XI) — 2 54 м. дълго, Г1 м. високо,
1 м. дълбоко, при източния му край стЬснено (на 0 6 м.), съ едно стж-
пало (XII); до него, въ източната стЬна, има единъ неправиленъ пизюлъ
(XIII). Второто отдЬление (F), 3 5 м. широко, е било отд-Ьлено отъ
слЬдното (Н) съ една отъ части скална, отъ части дървена стЬна (XIV) —
отъ която е останала подпорна дупка (i) (0’2X0'25 м.), почти въ срЬ-
дата й. Западното отдЬление (Н) е 4 8 м. широко и 2’5 м. високо. Въз-
можно е, тЬзи три отд-Ьления да сж имали дълбочина само около 2’6 м.
и отъ прЬдъ да е имало широкъ коридоръ (R), отдЬленъ отъ тЬхъ съ
дървена стЬна и да сж служили за килии: въ срЬдната и западната
килия е имало дървени легла (XV, XVI). Край източнитЬ имъ стЬни
отъ тЬхъ сж останали: въ срЬдната килия редъ дупки въ отвЬсна линия
— 154 -
на задната й стЬна и други въ хоризонтална линия на източната й
стЬна; въ западната килия — улуци въ пода и въ задната й стЬна.
Въ по-горнитЬ Пластове на скалата, надъ източното отъ тритЬ от-
деления, се намира едно недоступно отд-Ьление (табл. XXII, фиг. 131)')
98.
Църква „Св. Петка" до градъ Русе.
(фиг. 135, карта IV).
На л-Ьвия бр-Ьгъ на р-Ька Ломъ, югозападно отъ градъ Русе, до
пивоварната ’ фабрика „Св. Петка“, се намЬрва най-с-Ьверната отъ лом-
скитЬ изкуствени пещери, наречена „Св. Пет к а*.
Пещерата (А) е сечена въ долния пластъ на скалата въ продълго-
вата форма (около 9 м.) по направление 15° СИ, — при южния край 57
Фиг. 135.
м. дълбока — и се стЬснява ду-
гообразно къмъ северъ, гдето
образува единъ видъ абсида (I)
съ диаметъръ 3-3 м. (09 м.
дълбока); таванътъ на пеще-
рата е сводообразенъ; отъ
долу пещерата е доста заси-
пана. Отъ предъ пещерата е
отворена и, до северния й край,
отъ външната страна, е изсе-
ченъ правилно пиластъръ (фиг.
135, 2) украсенъ съ осмообра-
зенъ орнаментъ въ кругъ, отъ прости линии, а отъ горе съ четиречле-
ненъ корнисъ (широкъ 6 см.) и съ една плоча отъ горе му (8 см. дебела).
Преднага стена е била дървена и личатъ дупки (а) за закрепя-
ване на диреците.
Въ пещерата, въ южната й стена, близо до тавана, личатъ оста-
тъци отъ мазилка съ живопись; до абсидата личи една ниша (II) съ
диаметъръ 1 м.
Въ задната стена на църквата има -гЬсенъ входъ (III) въ една
естествена, коридорообразна пещера, 22 кр. дълга; само тукъ-таме въ
коридора се вижда изкуствена обработка по стени-гЬ му.
!) Св. Димитьръ Басарбовски е роденъ въ с. Басарбово; той е живЪлъ въ изкуствс-
ната пещера, която носи и неговото име; неговитЬ мощи сж се пазили въ селската
църква. Въ 1769 г. главнокомандуващиятъ руската армия генералъ Салтиковъ е взелъ мощитЬ
на Св. Димитра заедно съ ковчега, за да ги занесе въ Русия; въ Букурещъ нЪкои монаси
българи сж го помолили да ги остави тамъ и той имъ ги прЪдалъ.
(Сборникъ. XV. Народни умотворения стр. 119—120).
„ XIII. .	,	. 185— 186.
- 155 -
99—100.
Като допълнение къмъ изкуственитЬ пещери въ придунавската
страна до Ломско, могатъ да се прибавятъ:
99.
Църквата до Дикилиташъ1).
Църквата се намира на юго-изтокъ отъ калето Дикилиташъ, въ
подножие на скалата, на дЬсния брЬгъ на долината Кададжикъ-дере;
формата й е почти квадратъ (страна 4 8 м.); отъ вънъ е напълно отво-
рена ; въ източната й задна стЬна има полукржгълъ пизюлъ (диаметъръ
9 85 м.), а до него другъ (широкъ 0’62 м.)
Надъ пещерата, отъ външната страна на скалната стЬна, има изсЬ-
ченъ стрЬхообразенъ улукъ а подъ него 4 дупки, отъ които е ясно, че
скалната църква е била допълнена отъ западъ съ особена пристройка.
100.
На изтокъ отъ градъ Никополъ, въ скалитЬ надъ Дунавския брЬгъ,
се намира трупа изкуствени пещери. Една отъ тЬхъ нарЬчена
„Таушанъ Хамамъ"
е достъпна.* 2)
ПослЬдната се намира 8 м. надъ Дунавския брЬгъ и прЬдставлява
църква; формата й еправожгълникъ,— 45м. широкъ, около 9 м. дълъгъ,
въ СИ направление; входътъ въ пещерата е въ западната й половина; въ
задната стЬна на пещерата сж издълбани три плитки ниши, а въ сЬверо-
източната стЬна — олтаръ въ видъ на ниша (3 5 м. широкъ, до 1 м. дъл-
бокъ, 2 5 м. високъ и Гб м. надъ пода); до олтара, въ сЬверната стЬна,
има ниша. Иконостасътъ се е намиралъ 2 м. отъ олтарната стЬна; отъ
него сж запазени само квадратни дупки въ пода. СтЬнитЬ на пеще-
рата сж били измазани съ дебелъ пластъ мазилка, върху която е имало
живопись.
На изтокъ отъ описаната пещера се виждатъ редъ други и една
развалена църква — всичкитЬ недостжпни ; пещеритЬ сж били съединени
чрЬзъ една дървена галерия, построена върху диреци, които сж били
закрЬпени въ скалната стЬна.
------------------------------ »--------
!) Абоба-Плиска стр. 454. Атласъ Табл. XClXb 3.
2) Абоба-Плиска стр. 461.
VII.
Въ Ломско се намиратъ рЬдко развалини отъ отдЬлни постройки;
тЬ повечето сж прости и сж служили за светилища или за църкви.
Развалини отъ монументални здания не сж открити до сега.
Въ развалинитЬ на крЬпоститЬ има много съборени постройки, до
сега неоткрити.
ПостройкитЬ сж нарЬдко отъ дЬлани камъни, повечето сж отъ
простъ ломенъ камъкъ; намЬрватъ се и постройки, конто сж били на-
правени отъ дървенъ материялъ, върху проста камъна основа.
А. На Шипа Ломъ.
1.
Надъ скалитЬ на лЬвия рЬченъ брЬгъ, на ЮЗ отъ Кале Широ-
кове, на равно мЬсто, има една плоска низка могила, въ която сж
били открити стари зидове съ хоросанъ — вероятно, на кула (карта I).
В. На Черни Ломъ.
2.
На К и р и ч е н ъ - б а и ръ,1) въ развалинитЬ на крЬпостьта „Мъна-
стиръ”, въ СЗ й жгълъ, сж били намЬрени остатъци отъ едно изгорЬло
здание (1873 г.) (фиг. 5 А). Въ него сж били нам-Ьрени 15 плочки и
фрагмента, отъ конто едната плочка съ изображение на тракийски конникъ
е била изпратена въ Народния Музей * 2 3), а другитЬ сж били раздадени
на разни личности. Между тЬхъ й единъ мраморенъ постаментъ съ
надписъ ") и съ остатъци отъ двЬ фигури (запазени само краката): единъ
мжжъ отъ л-Ьво и едно момче въ срЬдата.
ВЬроятно е било светилище, построено отъ дървенъ материялъ.
!) Абоба-Плиска стр. 527; Могили 117— 118.
2) Вероятно плочката съ релиефъ и надписъ поцъ инв. № 71.
3) Arch-epigr. Mitth. XVII. 2 стр. 195 — 196, №61; *Нран 2тои ..
Mouxtav[^ ...
— 157 -
3.
Отъ село Балджи Омуръ въ Народниятъ Музей подъ № 949
има мряморна плочка, горЬ закруглена съ изображение на тракийски
конникъ, съ надпись отъ горЬ и orb долу.1)
4.
Въ селището То п л и ще (Топлица), до село Опака, су били открити
въ турско врЬме развалини отъ църква.
5.
Въ крЬпостьта Калокочъ-кале (фиг. 15), на едно мЬсто на
което личатъ развалини отъ едно изгорЬло здание, су били нам-Ьрени 5
плочки съ изображение на тракийски конници; въ Народния Музей
носятъ № № 74* 2 3), 79 я) и 814), и су забЬлЬжени въ инвентара отъ
мЬстностьта „Юртлукъ" до село Ковачовецъ.
НесъмнЬно тракийско светилище.
6.
На склона на възвишението, което се спуска на ЮИ отъ село
Кацелово, отъ източната страна, въ угъла до сливането на Липи долъ
въ долината на рЬка Черни Ломъ, су били открити въ м-Ьстностьта
.Кали-акр а“ (карта I) развалини отъ една постройка съ квадратна
форма, съ страна около 10 м. ГолЬми квадрови камъни (до 1’5 м. дълги)
су били дигнати отъ основигЬ, които су били напълно скрити въ ни-
вата и намЬрени случайно при оране (употрЬбени за чушма на срЬщу-
положения склонъ на долината). Тукъ-тамЬ се виждатъ и парчета тухли.
Изгледътъ отъ това мЬсто завзема: часть отъ долината на рЬка Ломъ,
отъ Опаченската тЬснина до групата на върховетЬ Кузъ-баиръ (Моминъ
върхъ) и Острица, отъ двЬтЬ страни на рЬка Ломъ.
По прЬдание, тукъ е слизалъ путь отъ сЬверъ въ долината на
рЬка Черни Ломъ.
7—10.
Постройки въ Червенската крЬпость.
7.
Въ източната крЬпость, близо до голЬмата кула, въ западното й
укрЬпление, има развалини отъ правоугълно здание, 6 крачки широко,
') Сборникъ XIII стр 425 — 426.
2) Сборникъ XI стр. 88. № 58.
3)	.	... № 59. Табл. XIV фиг. 2.
9	.	... № 57. . XII . 3.
— 158 —
продълговато къмъ изтокъ (25 крачки), прЪградено въ западната поло-
вина (нартикъ?) и извито въ източния си край (абсида?) — вероятно,
църква, както с и прЪданието (фиг. 20 N).
8.
Въ вжтрЪшния кастелъ на източната крепость има развалини отъ
постройка, залЪпена до скалния спускъ — 20 крачки дълга и 14 крачки
широка (фиг. 20 XII).
9.
До сжщия спускъ има развалини между кастела и източния крФпо-
Фиг. 136.
стенъ зидъ,— 30 крачки дълги, край
спуска, 16 крачки широки; до СИ
имъ жгълъ е залЪпена малка при-
стройка (8X7 крачки) съ входна
часть (6 крачки) (фиг. 20, XXIII).
10.
Въ срЪдната часть на града,
почти въ срфдата надъ юго-източния
й склонъ, има развалини отъ църква.
Отъ нея е личела само олтарната
часть съ 3 абсиди; Тя е била раз-
копана и открита отъ Софийского
археологическо дружество, подъ рж-
ководството на господина В. Зла-
та рек и (въ фиг. 20 положението;
фиг. 136 планътъ; табл. XXIV, фиг.
137 сЬверо западната часть на църк-
вата отъ вжтрф).
С. На Малки Ломъ.
11.
Въ съ Спахларъ, на старата
съборена джамия, отъ разваленъ
турски мънастиръ, се намира квадровъ камъкъ (0,32 X 0,23 м.) съ часть
отъ славянки надписъ1); по придание, на мЪстото на джамията е имало
стара църква.
') Абоба-Плиска — Атласъ Табл. XCVH. Фиг. 19: . . . (писахъ надъ врати (?)...
. . . храмъ (?) писахъ . , . (буквигЬ 3 см. високи).
— 159 -
12.
На сЬверния край на селището Низина, до с. Садина, въ жгъла на
сливащитЬ се тукъ рЪчки, (фиг. 27), сж били открити развалини отъ
стара постройка, нарЪчена Дереликъ, въ която сж били намЪрени
стълбове и плочка съ тракийски коникъ.
Въ Народния Музей подъ № 80 отъ мЪстностьта Несина има
мряморна плочка (0,2Х0>2 м.) съ изображение на Артемида1).
13.
Въ горната източна махала на с. Любленъ (Даг-ени), на края на
възвишението надъ д-Ьсния брЪгъ на Дюбленската р-Ьчка, сж били
намЪрени остатъци отъ изгорало здание отъ дървенъ материялъ. Отъ
дв-frrfe страни на долината, по върховегЬ, има разхвърлени могили.
Въ Народния Музей отъ с. Любленъ има редъ плочки:
Отъ двора на Мехмедъ Халиловъ:
а)	подъ № 2953 мраморна плочка (0,17X0,17 м.) съ тракийски
коникъ, съ по една женска фигура прфдъ коня и задъ него, съ над-
писъ надъ и подъ релиефа (гръцки).
б)	подъ № 2954 мраморна плочка съ тракийски коникъ; прЪдъ
коня двЪ женски фигури върху жертвеникъ, а задъ него една женска
фигура; подъ коня куче и глава на глиганъ. Подъ релиефа надписъ
(гръцки).
в)	подъ № 2955—№ 2957 плочки съ тракийски коници.
Отъ двора на Себие Халиловъ:
а)	подъ № 3098 мраморна плочка съ тракийски коникъ, съ женска
фигура отъ пр-Ьдъ. Надъ и подъ релиефа падписъ (гръцки).
б)	подъ № 3099 мраморна плочка съ тракийски коникъ; отъ долу
лъвъ захапва едно животно, клекнало на пр-ЬднигЬ крака. Отъ гор-Ь и
отъ долу надписъ (гръцки).
в)	подъ № 3100 мряморна плочка съ тракийски конникъ; отъ
прЪдъ дв-fe женски, а отъ задъ една мжжка фигура; отъ долу надписъ
въ видъ на рЪзки.
г)	подъ № 3101 мряморна плочка съ двама конници; отъ прЪдъ
женска фигура, а между тЬхъ се подава глиганъ.
д)	подъ № 3102 мряморна плочка съ тракийски конникъ; отъ долу
куче и глиганъ.
е)	подъ № 3103 тракийски конникъ; отъ долу се подава глава
на глиганъ.
*) Сборники XI. стр. 93 94. № 1. Таблица XVII. Фиг. 1
160 -
ж)	подъ № 3104 тракийски конникъ; отъ прЬдъ дв-fe женски, а отъ
задъ една мжжка фигура.
з)	подъ № 3105 тракийски коникъ; отъ пр-Ьдъ жснска фигура.
и)	подъ № 3106 фрагментъ отъ тракийски конникъ
к)	подъ № 3107 бюстъ на коникъ.
л)	подъ № 3108 фрагментъ отъ тракийски конникъ; пр-Ьдъ него
дръвче.
м) подъ № 3184 (изпратенъ отъ с. Опака) мряморна плочка съ
тракийски конникъ; отъ пр-Ьдъ дв-fe женски фигури, а отъ задъ една.
Отъ rop-fe и долу надпись (латински).
14.
До подножието на възвишението при западната махала на с. Сва-
леникъ, има развалини отъ малка църква въ старитЬ гробища, съ кръ-
стове (фиг. 30).
15.
Подъ кр-Ьпостьта надъ БЬлата СтЬна има развалини отъ здания, до
р-Ьката, нар-Ьчени Топлище; върху тЬхъ е била построена тепавица,
сега съборена (фиг. 33).
16.
Въ селището Суатит-fe има развалини отъ една малка църква, надъ
дЬсния бр-Ьгъ на р-Ьката.
17.
Въ долината пр-Ьдъ Гол-Ьмъ Нисовски Мънастиръ личатъ
развалини отъ една правожгълна постройка, продължена къмъ югъ
(16X8 кр.). Друго съборено здание се намира на платото надъ скал-
нитЬ стЬни и до извора въ жгъла между скалнитЬ стЬни (карта I).
18.
По склона подъ църквата, ср-Ьщу Гол-Ьмъ Нисовски Мъна-
стиръ, се търкалятъ нЬколко жглови квадри (0 74X0’4 м.; 0 53 м. ви-
соки) съ рустика на двЬтЬ лични стЬни.
D. На БЪли Ломъ.
19.
Въ Народния Музей подъ № 1234 се намира мряморна плочка съ
релиефа на Артемида върху рогачъ, намЬрена между стари разеипани зи-
дове до с. Ютюклеръ.
— 161 —
20.
Въ старит^ гробища, на югъ отъ Разградски Хисърлъкъ, сж
били нам^рени развалини отъ малка постройка — вероятно, гробница;
основигЬ й, сега разсипани, сж били отъ простъ камъкъ; на около сж
разхвърлени тухли, плоски и цилиндрически керемиди. Нам'Ьренъ е билъ
и единъ камъкъ съ маска (въ Разградската гимназия) (карта II).
21—22.
Въ Разградски Хисърлъкъ още въ турско вр^ме сж били от-
крити основи отъ много здания и материялътъ отъ тЪхъ е билъ употрЪбенъ
постройка на джамиитЬ, банята и кулата съ часовника1) въ гр. Разградъ.
При разкопкитЬ отъ окржжната постоянна комисия, подъ ржководството
на Ан. Явашовъ, прЪзъ 1887 и 1893 години, сж били открити основи отъ
дв'Ь здания (фиг. 35):
21.
На мЪстото К (фиг. 35) е била открита часть отъ основитЪ на
една правожгълна постройка, 13*5 м. широка, съ страни ориентирани
къмъ св^товигЬ и състояща се отъ малки правожгълни отделения, по-
строени отъ квадратни тухли (страна = ОЗ м., дебелина до 5 см.); вън-
кашнитк зидове сж били отъ простъ камъкъ съ твърдъ хоросанъ, — 1 08
м. дебели, а вжтр'ЬшнигЬ — 0*9 м. дебсли (фиг. 35, 2); запазена е била
настилката отъ тухли ^032Х0 16 м.); въ основигЬ сж били разхвърлени
фрагменти на архитектурни камъни отъ мряморъ и варовникъ и единъ
камъкъ (0*35 X 0’35 м.; 0 24 м. дебелъ) съ латински надписъ.* 2)
22.
На м^стото М (фиг. 35) сж били открити основигЬ на нЪколко
здания, зал'Ьпени едно до друго3) (фиг. 138).
Главното сЬвероизточно отделение — 11 35 м. широко и 13*9 м. дълго,
(вероятно е било църква), е съ една полукржгла абсида въ срЪдата на източ-
ната си страна, съ диаметъръ 4 м. и 1*4 м. дебела основа; въ плана личи нар-
тикъ, и страничнигЬ кораби сж съ нееднаква ширина (сЬверниятъ — 2’2 м., а
южниятъ —1*5 м.); въ сЬверния корабъ има основи отъ зидена стълба; къмъ
южната страна на постройката е залЪпена основа на една пристройка, 4’1 м.
широка. ОсновигЬ на останалигЬ здания не сж били напълно открити.
9 За нея споменува Нибуръ, който е миналъ скоро слЪдъ довьршването й пр!зъ
Разградъ (1733 год.); камбаната носи надписъ: MICH • THOMAS • KHENAVER • IN •
OROVIZ/E • 1731 • COSS.
2) Сборникъ VII. стр. 103 № XXVII. С. I. L № 7463.
3) Абоба-Плиск i, стр. 490; Атласъ Табл. CXI b.
11
— 162 —
Въ основигЬ сж били открити стълбове и камъни съ надписи,
употрЪбени като материялъ за по-нова постройка:
Фиг. 138.
а)	камъкъ отъ варовикъ — 1*15 м. високъ, 0*62 м. широкъ и 0 61
дебелъ, съ гръцки надгробенъ надпись.1)
б)	фрагментъ отъ латински надпись.* 2)
о А. Е. М. XVII. 2. стр. 196-197 № 64.
2) А. Е. М. XVII. 2. стр. 197 № 65.
— 163 —
Нам'Ьрени били монети отъ Траяна до Юстинияна, ламбички, разни
желЪзни прЪдмети (емежи, чересла, сърпове),1) разни глинени (прЪ-
шлени), стъклени и оловени пр'Ьдмети и др.
23.
Въ селището до с. Калфа-дере сж били нам'Ьрени развалини отъ
едно здание и въ него кржгли тухли (карта II).
24.
Въ южната часть на кр'Ьпостьта „Мънастиръ", до с. Кривня,
въ турско врЪме сж били намЬрени развалини отъ малка църква (фиг. 40. X).
25.
Въ селището на югъ отъ кр'Ьпостьта Мънастиръ, въ една отъ
плоскит'Ь могилки, сж били нам'Ьрени сл'Ьди отъ здание; тукъ е нам^-
ренъ фрагментъ отъ мряморна плочка, закржглена отгор'Ь съ изобра-
жение на тракийски конникъ;* 2) запазена е само горнята часть на кон-
ника; конникътъ върви на дЬсно съ разв^ена хламида отъ задъ; съ д'Ь-
сната си ржка държи юздата на коня; конникътъ е en facje, безъ брада; на
задната сгЬна на плочката, грубо очукана, сжзал'Ьпени парченца хоросанъ.
26.
На платото, надъ скалния мънастиръ, на западъ, ср'Ьщу кр'Ьпостьта
Мънастиръ, сж били нам'Ьрени основитЬ на едно здание отъ гол'Ьми
д'Ьлани (квадрови) камъни, дигнати отъ селенит^ въ с. Кривня (карта III).
27.
Въ ливадитЪ подъ ВетовскигЬ канари, ср'Ьщу селището Кован-
лъкъ, на дЪсния бр'Ьгъ на р. БЬли Ломъ, има разхвърлени гол'Ьми не-
работени камъни отъ н^каква постройка (карта III).
28.
Въ селището подъ Българското градище, до с. Писанецъ, има
развалини отъ една малка църква, 18 кр. дълга (карта III).
30.
Подъ стария кастелъ въ гр. Русе, на бр^га на р. Дунавъ, подъ
офицерския клубъ, е била разкопана (пр'Ьзъ 1877 г.) отъ католический
владика една постройка, наречена „римска баня", съ мозаична настилка,3)
както и други постройки.4) 
9 А. Явашовъ въ «Исторически б-ЬлЪжки за Разградъ", стр. 45, прЪдполага сврс-
дели (terebra) и крЪпостни сърпове (falx muralis).
2) У свещеника въ с. Кривня.
3) Абоба-Плиска стр. 453.
4) Вж. „Крепости* Sexanta Pristis стр. 54—57.
11*
VIII.
Гр о б ищ э..
А. Доисторични гробиша
до сега сж констатирани само на едно мЬсто:
1.
I
На изтокъ отъ с. Кривня р. БЪли Ломъ образува единъ завой,
изпъкналъ на сЬверъ, срЬщу дола Бакърджикъ Колая'); на върха на
завоя е воденицата „Мустафа челеби*. Завоятъ е прЬсЬченъ съ единъ
каналъ, нарЪченъ „Стара рЬка“;г) надъ послЬдния каналъ къмъ югъ,
на края на склона, на едно отъ сЬвернитЬ отклонения на ТорлашкитЬ
възвишения, сж били намЬрени при разработване на
лозя доисторически гробове съ кости, счупени сж-
дове и камънни чукове (карта III).
Отъ тукъ произлизатъ: (фиг. 139).
1. Чукъ отъ зеленикъвъ еруптивенъ камъкъ,
съ по-свЬтли и по-тъмни зрънца, — 13 3 см. дълъгъ,
до 6 см. широкъ и 29 см. дебелъ; отверстието
му е съ диаметъръ 19 см. (фиг. 139, I).
2. Чукъ отъ еруптивенъ зеленикъвъ камъкъ съ
бЬлезникави зрънца, — 74 см. дълъгъ, до 4’7 см.
широкъ и до 2 2 см. дебелъ; отверстието му е съ
диаметъръ Г7 см. (фиг. 139, II).
b
Фиг. 139.
Двата чука сж въ музея при Разградската гимназия.
НЪма съмнЬние, че подобии гробища ще се намЪратъ и по други
мЪста въ долинитЬ на р. Ломъ.
*) Названието „Бакърджикъ-колая* произлиза, споредъ един, отъ това, че въ
него сж били заклани бакърджии, а споредъ други, че въ дола сж били намЪрсни бакърени
еждове.
2) Бентове, Катранъ-дере.
— 165 —
2.
По сведение, въ турско врЪме били намЪрени подобии гробове и
въ местностьта Кривица (карта III), по склона на носа Гребено (между
с. с. Писанецъ и Нисово) на л'Ьвия бр'Ьгъ на р. Бели Ломъ.1)
Б. Гробища отъ прЪдхристиянския периодъ
сж били констатирани до сега главно до старите крепости отъ рим-
ско вр'Ьме.
НадгробнитЬ паметници сж били дигани още въ старите времена
и сж били употрЪбени като строителенъ материялъ при разни по-нови
постройки. Такива случаи е имало при постройкитЬ въ Разградски Хи-
сарлъкъ, въ Ковачовешко Кале и въ старата римска станция на гр. Русе.
1.
На сЬверо-западъ отъ Ковачовешко Кале (фиг. 8), надъ при-
тока на Ковачовешката река, по склоноветЪ на Ченезъ-баиръ, сж били
намЬрени гробове, зидени отъ тухли и гробове, сложени отъ плоски
керемиди.
2.
До Разградския Хисарлъкъ се намиратъ стари гробища (карта II):
а) на югъ, до крепостьта, на поляната* 2 *); въ тЪхъ се намиратъ 4
могили, отъ който некой сж разкопани безъ резултатъ. Близо до за-
падната отъ техъ е билъ намеренъ гробъ отъ плочи, който сж били
употребени за чушма. До източния склонъ на поляната, въ кариерата
за чакълъ, се намиратъ гробове съ пръстени сждове, бронзови фибули
и други предмета.8)
По сжщата поляна, на изтокъ отъ могилите, въ една урва, се сре-
щатъ и християнски гробове; въ единъ отъ техъ е била намерена една
гривня отъ бронзъ;
б)	Склонътъ на възвишението, надъ десния брегъ на р. Б. Ломъ,
скверно отъ Хисарлъка, носи название иМезара“;4) по него се сре-
щатъ стари гробища;
в)	въ долината на р. Ломъ, на изтокъ отъ Хисарлъка, е билъ на-
меренъ гробъ, съставенъ и покритъ съ плочи; дъното му е било по-
стлано съ плоски керемиди.
J) За намиране човЪшки скелети въ доисторичното селище край гр. Русс споме-
нуваме при описанието на русенската могила (стр. 73—74).
2) Абоба-Плиска, стр. 490.
8) При г-нъ А. Явашевъ, директоръ, и г-нъ Бояджиевъ въ гр. Разградъ.
4) Вероятно, отъ думата мезаръ = гробъ.
— 166 -
3.
На Кириченъ баиръ, до юго-западния му край, е билъ откритъ
гробъ отъ прости камъни съ единъ скелетъ и простъ сребъренъ пръ-
стенъ (фиг. 5, В).
4.
Гробищата на римската станция Sexanta Pristis въ гр. Русе се нами-
ратъ на юго-изтокъ отъ старата крепость.1) До сега сж извЪстни два
вида гробове:
а)	Гробътъ отъ първия видъ, отъ плоски керемиди (08 м. дълги
и 04 м. широки), е билъ намЪренъ при постройката на Държ. мжжка
гимназия на дълбочина 3 5 м.. КеремидигЬ сж били сложени въ успо-
редностЬнъ; хоризонталнитЪ керемиди при дългитЪ си краища сж при-
вити правожгълно; на керемидитЪ има печати: „LAETITIA" и LAECTITIA.* 2
Фиг. НО.
Подобии гробове сж били нам'Ьрени при постройката на пощен-
ската станция, а другъ единъ гробъ — между послЪдната и гимназията.
б)	Гробътъ отъ втория видъ е билъ нам'Ьренъ въ двора на земе-
д'Ьлческата каса, на дълбочина Г5 м. (фиг. 140). СтЬнитЬ на гробницата
сж построени отъчервени правожгълни тухли (0 31 X 015 м.; дебели5см.),
слагани въ правилни редове по длъжина (дебелина на стЬнит'Ь по 015 м.),
прослоени съ п'Ьсъчливъ хоросанъ (дебелина 1 см.) (всичко 6 реда тухли).
Дъното е било покрито съ три плоски керемиди, правожгълно завити
по длъжнит'Ь си страни (длъжина 0’4 м., ширина 0’55 м.). Гробътъ, —
Г2 м. дълъгъ, 0.55 м. широкъ и 0*36 м. дълбокъ, е продълженъ къмъ
Ч Абоба-Плиска, стр. 453 -454.
2) „Могили" стр, 38.
— 167 —
сЬвероизтокъ. Покривътъ е отъ единъ камъкъ (148 м. дълъгъ, 073 м.
широкъ и до 035 м. високъ), отъ горЪ стрЪхообразенъ, съ 4 прости
акротери въ жглитЬ; отъ долу е грубо, плитко, коритообразно (Г2Х0’55
размЪри на гроба) издълбанъ. Материялътъ на камъка е мегкъ варов-
никъ отъ КрасенскитЬ кариери.
Гробътъ до * 2/з е билъ напълненъ съ пЪсъчлива пръеть, размЪсена
съ пепель и вжглища отъ изгорЪли дървени части; въ пръетьта се нами-
ратъ вжглясали черупки отъ орЪхи и плодове отъ пиния (Pinus Pinea L.).
На гор-b сж били събрани на едно м-Ьсто желЪзни гвоздей, бронзови
пряжки и ремъкови украшения и дв-fe бронзови римски монети, поврЪ-
дени отъ жаръ [могатъ да се прочетатъ само дв4> букви отъ страна па
една стояща фигура върху едната отъ MOHeTHT-fe'S(enatus) C(onsulto)]. Ясно е,
че мъртвеца е билъ изгоренъ на друго мЪсто — споредъ дунавския пЪ-
съкъ въ гроба — на брЪга на Дунава, и отъ тамъ прЪнесенъ въ гроба.
Нам-ЬренитЬ предмета се намиратъ въ музея при Държавната м.
гимназия.1)
5.
Въ крЪпостьта Пепелина е билъ откритъ (прЪзъ 1909 год. отъ
овчаря П. Петровъ) единъ гробъ, въ който (по свЪдЪние) сж били на-
мЪрени четири бронзови еждове (около 0 4 м. високи)* украсени съ
релиефни фигури и съ дръжки, украсени съ глави и орнаменти (еждо-
ветЪ сж били продадени въ гр. Русе на Тосулъ Алиевъ на Сарж-баиръ);
въ гроба сж били нам-Ьрени ширити отъ златенъ телъ, украсени съ
орнаменти, и единъ жел-Ьзенъ правъ мечъ.
6.
Въ Народния Музей подъ № 1316 има 6 фрагмента отъ стъклени
шишенца (лакриматории изъ с. Ахмакъ), в-Ьроятно отъ гробъ.
7.
На югъ отъ с. Крепча е билъ намЪренъ гробъ съ бронзова ста-
туйка на богиня Юнона.2)
В.	Гробища отъ Християнски периодъ
се срЪщатъ на много мЪста; въ тЬхъ сж запазени надгробии камъни,
които, особено въ посл-Ьдно вр-Ьме, се разрушаватъ и пропадатъ; фор-
’) Въ Нар. Музей има: № 1580 отъ гроба въ ул. Паисий — бронзова висулка, брон-
зова монета Пробъ; фрагментъ лакриматориумъ и глинено гърненце; № 2169 и № 2248
въ гробътъ между Воен, клубъ и гимназията — двЪ златни обици съ по 4 висулки.
2) СвЪдЪние отъ г-нъ А. Явашовъ.
— 168 —
мата на надгробнигЬ камъни въ главнигЬ черти се е залазила въ Ломско
до послЪдно врЪме; много отъ тЬхъ принадлежатъ на прЪдитурското
вр%ме, когато на около сж сжществували скалнитЪ мънастири.
Разпознаватъ се главно два вида надгробии камъни въ видъ на
кръстове: особенъ видъ за мжже и особенъ видъ за жени. Надгробии
камъни, въ конто двата вида сж съединени (съпружески), се срЪ-
щатъ въ по-ново врЪме (XIX. стол.) Двата вида се различаватъ по това,
че при мжжкигЬ горното рамо на кръета е полигонално (петожгълникъ,
по-рЪдко трапеция), а при женскитЬ— закржглено.
ПослЪднитЬ биватъ украсени съ разни орнаменти, конто прЪдста-
вляватъ украшения на женска глава; на нЪкои е изобразено и лицето
съ прости черти. ОрнаментитЪ сж дълбани съ прости тънки рЪзки;
подобии украшения се срЬщатъ много рЪдко при мжжкитЬ кръстове.
НЪма съмн-Ьние, че подобии украшения сж важни за изучване
костюмитЬ на тукашното население въ старо вр-Ьме.1) Надписи или
л-Ьточ веление се срЪщатъ отъ по-ново врЪме.
А. На Шипа-Ломъ.
1.
Въ с. ЧАлновъ, до сЪверния край на селото (карта I), има
надгробии камъни: мжжка форма (фиг. 141 — 1,2), съ розетки въ горнигЬ
жгли на горното рамо (фиг. 1) и съ малъкъ шить въ единъ отъ гор-
Фиг. 141.
ннтЪ Лчгли и тесла въ ср'Ьдата на камъка (фиг. 2); женска форма е съ
украшение на главата (фиг. 142,-1,3) и вдлъбнатъ еднорамененъ кръетъ
въ ср'Ьдата на камъка.
9 По-стара форма на подобии надгробии камъни се cptma въ старитЪ гробища до
с. Калугерица (Шуменска ок.\ близо до стари скални мънастири. Формата на камънитЪ
не"! е кръетъ, но правожгълна плоча, съ кржгла прибавка при горния й край ; върху по-
слЪдната, въ груби линии, е изобразено лице. Изображение Абоба-Плиска, Атласъ Табл.
LXXXII Фиг. 3 и 4.
— 169 —
В. На Черни Ломъ.
2.
На лЬвия брЪгъ на р. Ч. Ломъ, въ завоя на рЬката до новата
воденица, срЬщу дола Джевисъ-ала Дервеня, на сЬверъ отъ с. Широ-
кове, има гробища съ разчупени и разхвърлени камънни кръетове (карта I.)
Фиг. 142.
3.
Надъ с. Широкове единъ надгробенъ кръетъ 1,15 м. високъ съ
старославянски, доста изтритъ надпись (фиг. 143).
4.
На лЬвия брЬгъ на р. Ч. Ломъ, по
склона на Иджеджикъ Сърта, на из-
токъ отъ с. Пепел ина, има гробища.
5.
На лЬвия брегъ на р. Ч. Ломъ,
по склона на носа, който отъ скалата
Юмеръ-ага-Канара се вдава въ острия
завой на рЬката, на юго-изтокъ отъ с.
Пепелина, срЬщу скалната стЬна „Та-
тика', има гробища, нарЬчени Урумъ-
мезаръ (Гръцки гробища) (карта I)
съ запазени кръетове (Табл. XXV фи-
гура 144):
а)	Интересни сж женскитЬ кръ-
етове съ лица и съ кржгли украше-	Фиг. 143.
ния, съ остъръ зжбообразенъ орнаментъ
и съ поясови кръетообразни орнаменти (фиг. 145) надъ и подъ главата
и едно листче на дЬсно надъ главата. Въ центра на камъка има три,
равнорамени кръетове, вдълбани съ прости линии.
— 170 —
Фиг. 146: подъ главата — поясче отъ вертикални и полукржгли
линии; въ срЪдата — вдълбанъ равнорамененъ кръстъ съ разширени
краища; подъ кръста — поясъ съ зжбообразенъ орнаментъ.
Фиг. 145
Фиг. 146.
Фиг. 147— 1: подъ главата — поясче съ кръстообразенъ орнаментъ;
въ ср'Ьдата, подъ него — равнораменъ кръстъ, върху особена подставка.
(Другъ надгробенъ камъкъ, отъ слгцата форма, съ кръста върху под-
ставката, но безъ лице и украшения, има въ сжщигЬ гробища).
Фиг. 147.
Фиг. 148.
Фиг. 147, 2: вместо лице има равнорамененъ кръстъ върху двЪ
стъпала (въ видъ на хоризонтални чърти); отъ върха на кръста излиза
- 171 —
налево полегато перо.1); хоризонталнитЬ рамена на кръета су укра-
сени съ полегати кръстове.
б)	Други женски кръетъ само съ украшения на главата има въ
фиг. 148: въ ср'Ьдата — равнорамененъ вдълбанъ кръетъ въ една окруж-
ность и отъ странитЬ му по единъ равнорамененъ вдълбанъ кръетъ.
Фиг. 149.
в)	Женски кръстове безъ украшения има въ фиг. 149 — 4 съ
единъ вдълбанъ кръетъ, съ закруглено горно рамо.
г)	МужкитЬ кръстове су повечето безъ украшения; само върху
единъ отъ тЬхъ има изобразено лице въ двЬ паралелни полуяйцооб-
разни чърти и дв'Ь очи; на главата има единъ
плосъкъ калпакъ, украсенъ съ редъ камъни (?)
и едно перо въ ср'Ьдата (фиг. 150)
д)	Върху единъ кръетъ има по цЪлата дъл-
жина и ширина единъ полуцилиндрически из-
пъкналъ латински тЬсенъ кръетъ.
6.
На л'Ьвия брЪгъ на р. Ч. Ломъ, между с. с.
Пепелина и Табачка, има гробища въ селището	фиг 150
Урумъ-бунаръ (карта I).
Въ т'Ьхъ се намиратъ женски кръстове съ украшения въ фиг. 142 —
2 и въ ср-Ьдатавдъл банъ равнорамененъ кръетъ, а подъ него, пр'Ьзъ дол-
пото рамо на кръета, поясъ отъ триугълнообразенъ орнаменгъ, съ по
една точка въ ср'ЬдинитЬ имъ. Има и кръстове безъ украшения, само
9 Такива перасе срЪщатъ на рисункигЬ въ Абоба върху калпаци (Абоба-Плиска
Атласъ Табл. LV) и върху главата на благослови шъ Исусъ Христосъ, на кръета отъ с.
Балванъ (Известия на бълг. археол. дружество 1. стр. 153. обр. 18.)
— 172 —
съ вдлъбнати кръетове по ср'Ьдата или въ горното имъ рамо; при тЬхъ
има кръетове или четиречленни розетки въ страничнитЬ стЬни на хори-
зонталнитЬ имъ рамена (фиг. 149, 1, 2, 3).
Мжжки кръетъ въ фиг. 141 — 3 съ релиефенъ кръетъ върху
единъ изпъкналъ щитъ въ ср'Ьдата.
7.
Надъ горната махала на с. Табачка е билъ намЪренъ кръетъ съ
кржгла форма (диаметъръ 0 89 м., дебелина 0'3 м.); въ горната му из-
датка е вдълбанъ равнорамененъ кръетъ (фиг. 151, 2)
8.
Въ селището Софта-юртъ (карта I), на югъ отъ с. Табачка,
има гробища съ камъни кръетове. Единъ мжжки надгробенъ камъкъ е
съ простъ кръетъ въ ср-Ьдата и
съ продължени хоризонтални рамена
(фиг. 141, 5). ГробоветЬ сж били об-
градени съ полуобд'Ьлани или прости
камъни, сложени въ видъ на тра-
пеция ; въ тЬсната страна на трапе-
цията е билъ забитъ надгробенъ ка-
мъкъ, къмъ западъ.
9.
Фиг ]5)	До гр. Червенъ е имало стари
гробища на дв'Ь мФста (карта I; ф. 20):
а)	На л-Ьвия бр'Ьгъ на р. Ломъ, на сЬверния склонъ на носа, който
се вдава въ завоя на р-Ьката между турската махала и кр'Ьпостьта (Чар-
шията) има надгробии камъни; нЪкои отъ тЬхъ сж изпочупени и раз-
хвърлени (фиг. 20.)
б)	На платото на изтокъ отъ кр-Ьпостьта, къмъ Червенския рътъ;
тукъ християнскитЬ гробища сж см-Ьсени съ мохамеданскитЬ; отъ хри-
стиянскитЬ надгробии камънни е билъ запазенъ (1892 г.) само единъ ка-
мъненъ кръетъ съ малко разширени краища (фиг. 151, 3); при другитЬ
н-Ьколко кръетове сж били нарочно отчупени хоризонталнитЬ ра-
мена. ГробоветЬ сж били обградени съ камъни въ разни форми (пра-
вожгълни до 3'8 м. дължина, осможгълни и кржгли). За турскитЬ гро-
бове сж били употр-Ьбени и архитектурни мраморни и варовити камъни
(стълбове, архитрави и под.)1)
’) Скални гробове въ Чсрвенската крепость, вижъ скални издълбатини.
— 173 -
10.
На лЬвия брЬгъ на р. Ч. Ломъ, на склона между ГолЬми и
Малки Рай Мънастиръ, има остатъци отъ стари гробища (карта I).
11.
На дЬсния брЬгъ на р. Ч. Ломъ, въ старото селище до скалитЬ
Бодурци, на югоизтокъ отъ с. Кошовъ, има остатъци отъ стари гро-
бища, съ нЬколко прости камънни кръстове (карта I).
12.
На сЬверозападъ отъ с. Кошовъ, на сЬверъ отъ скалата ПрЬпрЬ-
ченица, на лЬвия брЬгъ на рЬката, има гробища съ камънни прости
кръстове (карта I).
13.
На лЬвия брЬгъ на рЬката, надъ воденицата Армутлийка,
стари гробища (карта I).
С. На Малки Ломъ.
14
Въ с. Костанденецъ се намира камъненъ кръстъ съ пстожгълно горно
рамо. Въ срЬдата има надписъ съ по-голЬ-
ми букви IC, ХС; отъ долу Н[И]—КП;
въ хоризонталнитЬ -рамена има изтритъ
славянски надписъ (въ послЬдния редъ
отъ лЬво личи думата „Никола") фиг. 152.
15.
На нЬколко мЬста по стръмнитЬ скло-
нове надъ село Сваленикъ има хри-
стиянски гробища съ надгробии камъни
отъ XIX вЬкъ. СрЬщатъ се три типа:
женски — на единъ отъ тЬхъ писано въ
кржглото рамо името „Марийка"; мжж-
ки — на н-Ькои сж издълбани разни инстру-
мента отъ занаята на умрЬлия (чукъ, на-
ковалня, клещи на ковачъ и под.); двойни,
състоящи се отъ двата типа, върху една
каменна плоча. На единъ отъ тЬхъ сж написани имена и година (Петко
1863; Пена 1861).
— 174 —
16.
На д-Ьсния бр-Ьгъ на р. Малки Ломъ, въ селището „Суатит-Ь“,
има стари гробища съ разхвърлени прости камънни кръстове.
17.
Подъ скалната църква ср-Ьщу Гол-Ьмъ Нисовски Мънастиръ,
на сЬверния склонъ на носа, на лЬвия бр-Ьгъ на р. Малки Ломъ, има
стари гробища съ надгробии камъни отъ двата типа, безъ украшения
и съ отжпени ржбове. По ср-Ьдата имъ има вдлъбнати, въ прости линии,
продълговати (латински) кръстове (фиг. 141, 4). ДругитЬ надгробии
камъни сж въ видъ на плочи съ изпъкнали равнораменни кръстове, съ
разширени рамена (фиг. 151, 1).
18.
На края на платото, югоизточно отъ ГолЬмъ Нисовски
Мънастиръ, е имало камънни кръстове. По св-Ьд-Ьние, въ тЬзи м-Ьста
сж били нам-Ьрени гробове съ скелети, металически кръстове и вжглени;
до това мЪсто личатъ и скални стжпала, а подъ тЬхъ сж били нам-Ь-
рени 4 камънни сандъчета, отъ горЬ покрити съ камънни плочи (около
0 35 X 0 25 X 0 25) и въ тЬхъ — пепель, вжглища и парченца кости.
D. На БЪли Ломъ.
19.
Въ църквата на с. Арнаутъ се намиратъ надгробии камъни съ
надписи отъ старата търговска колония.
20.
По склона на дЬсния брЬгъ на р. Ломъ, между крЬпостьта Синь-
градъ и дола Кокаданъ-дере, има стари гробища съ прости камънни
кръстове и една могилка до тЬхъ (карта 111).
21.
Надъ селището Кованлъкъ има една могилка съ стари гробища съ
камънни кръстове (сега изчезнали) (карта III).
22.
По склона на дЬсния брЬгъ на р. Ломъ, срЬщу скалнитЬ стЬни
Мандилка, до воденицата Серсемица, източно отъ селището Ветото
Нисово, има гробища съ прости камънни кръстове отъ двата вида
(карта III).
— 175 —
Е. На Общи Ломъ.
(Карта IV).
23.
На дЬсния бр'Ьгъ на р. Ломъ, въ селището, югоизточно отъ
с. Иваново, има остатъци отъ гробища съ прости камънни кръетове.
24.
Остатъци отъ гробища има и срЬщу скалитЬ „Писмата" въ Бу-
зълъкъ, а други — на дЬсния брЬгъ на Лома, южно отъ първитЬ.
25.
На дЬсния брЬгъ на р. Ломъ, срЬщу воденицата „Подъ Курията“,
има гробища съ прости кръетове
26.
На лЬвия брЬгъ на р. Ломъ, до остатъцитЬ на чифлика Саджа-
ковъ (Нури ефенди), между с. Красенъ и Басарбово, има гробища съ
прости кръетове.
27.
На сЬвероизтокъ отъ с. Красенъ, на сЬверъ отъ голЬмата пещера
има остатъци отъ стари гробища.
IX.
Могили.
ОсвЬнъ доисторични плоски могили, въ Ломско се срЬщатъ доста
место и други конусообразни могили, а именно:
1.
По западнитЬ водораздЬлни възвишения на Ломско се
намиратъ повече уединени могили:
на най-високата точка на сЬвернитЬ Сушицки възвишения;
на сЬверния склонъ на Ердуванлийския върхъ; на водораздЬлния
Бешбунарски рътъ; редъ могили отъ с. Гьолъ Бунаръ до с. Горна-
Мънастирица (8 могили) и двЬ на склона къмъ Ломъ; къмъ послЬднитЬ
трЬбва да се причисли и най-личната могила надъ дЬсния брЬгъ на
р. Янтра — Сиври тепе (трианг. пунктъ 311 м.), на шосето надъ гр*
БЬла и други 4 могили край шосето. Отъ тЬхъ се отцЬпва на сЬверо-
западъ БрЬстовишки рътъ съ трупа могили до с. БрЬстовица и
нЬколко уединени въ сЬверозападната часть на ръта. Отъ могилитЬ има
широкъ изгледъ къмъ полето на лЬвия брЬгъ на Янтра.
На водораздЬлния рътъ между с. с. Горна Мънастирица и ДвЬ
Могили има двЬ могили на западния му склонъ, 4 надъ с. Батишница,
двЬ надъ с. Пепелина, двЬ на пл^тя отъ с. Широкове за с. ДвЬ Мо-
гили и други двЬ лични могили надъ послЬдното село. Отъ този рътъ
се отцЬпва къмъ западъ Обретенишко Горно-Абл ановски рътъ
съ редъ могили (около 20), по гребена му. На западъ отъ с. Божиченъ
има 3 могили.
2.
На южнитЬ водораздЬлни възвишения на р. Шипа Ломъ
сл разхвърлени могилитЬ:
на южнитЬ Сушицки възвишения (3), на ЮруклерскитЬ
височини около с. Коджа Бунаръ (5) и на в. Сезантллъкъ (1).
На рътоветЬ, които се спускатъ между дЬснитЬ притоци на Шипа
Ломъ, могили се срЬщатъ на рЬдко: на Бейвърбовския рътъ (4),
- 177 -
на сЬверния му склонъ (2) и н-Ьколко край римския пжть надъ с. Чаиръ;
на водоразд-Ьлния рътъ на р. Водица и Ковачовешка р-Ька, край рим-
ския плеть (4); на Юренджикскит-Ь височини, на сЬверозападъ отъ
с. Синанъ (3);
Въ долината на р. Шипа Ломъ: до с. Горски СЪновецъ; една
голЬма въ селището на югъ отъ с. Чилновъ, а една въ турскит-Ь
гробища на сЬверъ отъ с. Чилновъ.
3.
По южнитЬ водоразд-Ьлни възвишения на р. Черни Ломъ
могилитЬ се ср-Ьщатъ уединено изъ по-високи пунктове, съ широкъ из-
гледъ къмъ Тузлука: на западъ отъ с. Посабина; на в. Таджа-Тарла
(422 м.); западно надъ с. Борисово; надъ с. Дере-кьой и двЬ до се-
лото; надъ с. Конакъ (трианг. точка 455’6 м.), за която има прЬдание,
че отъ нея е била пр-Ьвзета кр-Ьпостьта на Кириченъ баиръ.
Къмъ тЬзи могили тр-Ьбва да се причисли гол-Ьмата могила съ
двЬ малки на изтокъ отъ с. Орченларъ (на рус. карта Кыртырле-
махле), подъ хълма Уюкъ-Кесте; горЬ е отжплна съ диам. 20 м.; висо-
чината й е около 30 м.; отъ нея има широкъ изгледъ къмъ югъ, къмъ
Герлово и къмъ Тузлука, а отъ задъ къмъ гребена на Стара Планина.
4.
На водоразд-Ьлния гребенъ между Черни Ломъ и Враня
не се ср-Ьщатъ могили.
Върху рътлинитЬ, конто се спускать отъ л-Ьвата страна къмъ
Черни Ломъ р-Ьдко има могили: надъ с. Арабларъ; на ръта между p-fe-
ката Демирликъ и Ломъ (5); край сЬверната двойка отъ тЬхъ е мина-
валъ римскиятъ пжть; на Балджи-Омурскиятъ рътъ (2); лична могила
„Коджа-юкъ“ на в. Ченезъ-баиръ (трианг. точка 488 м.); трупа (3) мо-
гили на западъ отъ гр. Попово, а трупа (4) на западъ отъ с. Хайдаръ;
могили (3) се намиратъ на западъ отъ с. Гагово и около с. Горско-
Абланово.
5.
На рътоветЬ между д-ЬснитЬ притоци на р. Черни Ломъ
по гребена на Салтъкларския рътъ (2) (до трианг. точка 500 м.); въ
долината на Караачъ дере (2); на западъ подъ с. Дриново; на в.:
Б-Ьла пърсть, на югоизтокъ отъ с. Зараево (3); на водоразд-Ьлната сЬдло-
12
178 —
вина Дюзъ-Орманъ на сЬверъ надъ с. Зараево (2)1*; на в. Козлукъ;
надъ с. Кацелово (2) и до с. Острица (1).
6.
Въ долината на р. Черни Ломъ: подъ с. Мехмеди; редъ мо-
гили (10) въ тЬсната Опачанска долина; на л-Ьвия бр-Ьгъ на р-Ьката, въ
околностьта на селището Топлица (група — 5 могили на югоизтокъ и
редъ могили отъ селището на сЬверозаладъ (5).
Въ Нар. Музей подъ № 5235 се намиратъ отъ могилата „Малъ-
тепе* до с. Опака: единъ римски сребъренъ пръстенъ съ мл-Ьчно-б-Ьлъ
камъкъ съ изображение на Хигия и Асклепи; на сжщото м-Ьсто сж били
намЬрени дв-fe сребърни монети на Etruscilla и Hostilianus.
7.
По склона на водораздЬлнит-fe източни възвишения на
р. М. Ломъ има само една двойка могили, между сс. Батембергъ и
Малка Ада.
8.
По л-Ьвит-fe склонове къмъ Малки Ломъ: могили(2)на сЬверъ
отъ кр-Ьпостьта Кючукъ Кале и надъ селището Низина (2) до с. Садина;
на сЬдловината надъ дола Крушовецъ (3), и почти изтрити на Баалъкъ
Сърдта,2) до пжтя Садина—Любленъ, и на гребена Орлесъ (1); моги-
лигЬ (9) отъ дв-Ьт-Ь страни надъ с. Любленъ; на върха Радукличатъ
(Радукулчатъ) надъ с. Сваленикъ; на Червенския рътъ (4) на изтокъ
надъ с. Кошовъ.
9.
По д-Ьснит-fe склонове на Малки Ломъ: на в. Каяджикъ
надъ село Садина (на сЬвероизтокъ); на пжтя Костанденецъ—Писанецъ
и надъ с. Сваленикъ (4).
10.
Въ долината на р. Малки Ломъ: по една отъ всЬка страна
на р-Ьката, срЪщу устието на дола Буюкъ Полянова; група могили (8 и
една каменна) на сЬверозападъ отъ с. Омуръ-бей, на едно плоско
стжпало по склона на възвишението Котишка, 'надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на
рЪката и една въ турскитЬ гробища до селото; една могила въ сели-
щето между селата Костанденецъ и Сваленикъ.
0 Съ руски паметници отъ Освободителната война: (18 августъ 1877 г.) на Зарай-
ския и Маршанския полкове.
Ч На сжщия рътъ се намира руски паметникъ на 8-и Хусарски Лубенски полкъ.
— 179 —
11.
По гребена на южнитЪ водоразлЪлни възвишения на
р. БЪли Ломъ има интересенъ редъ могили (три и три двойки) на гре-
бена на ръта надъ с. Насчи-кьой; други могили между сс. Шекере
и Хасанъ терзи (4) и една до второто село; до с. Ендже (2), надъ село
Муратларъ (1) и надъ с. Кьоселеръ (1).
12.
По л'ЬвитЪ склонове къмъ БЪли Ломъ: до с. Арнаутъ (2);
недалеко отъ пжтя Разградъ-Малка Ада (4); на изтокъ отъ Калфа-
дере (4); на изтокъ надъ плоската могила Гювендже; до селището при
с. Осенецъ (2); лична могила на сЬвероизтокъ отъ с. Езерче; на изтокъ
отъ с. Др'Ьновецъ (2); лична могила на сЪверъ отъ плоската могила въ
Девесилската долина; до пжтя ДрЪновецъ—Кривня; около Кривнен-
ската кр-Ьпость (Циракъ,1) Бариджикъ и Ова-тарла); до селището Али-
балица (2); надъ селището Кованлъкъ (1); до Топракъ Кале на западъ
отъ с. Торлакъ (2); на пжтя Сваленикъ—Русе (1). Интересни сж „ТритЬ
могилки" до лозята на югъ надъ с. Нисово, съ една друга на изтокъ
отъ тЪхъ; по св-Ьд-Ьние, въ една отъ първитЬ е билъ намЪренъ кюпъ
съ единъ скелетъ вжтрЬ.
13.
На дЪсния рътъ къмъ стока на Фърдакли дере и БЪли
Ломъ се намиратъ могили: между с. с. Суджасъ и Коджеджикларъ;
между с. с. Дуранъ и Каналий (двЪ двойки).
14.
На Делиорманските възвишения и тЬхнитЬ склонове къмъ
р. БЪли Ломъ: могили (4) на ръта между с. с. Ново-Олуклу и Ашикларъ,
а на изтокъ отъ Ново-Олуклу — до руската табия; между с. Недокланъ
и станцията Разградъ (1); на западъ надъ с. Зинджирли Куюджукъ(2);
до лозята надъ с. Кривня (3) идо Синь-градъ (1); личната трупа Щрък-
ловскитЪ мбгили (до трианг. точка 244 м.), недалечъ отъ шосето Писа-
нецъ—Русе; могили (2) надъ с. Нисово и до стария пжть Чилингиръ-
Щръкльово (3).
15.
ВъдолинитЪна р. БЪлиЛомъ и нейнигЬ притоци се нами-
ратъ могили: до с. Муратларъ (Ени-Махле); подъ с. Селимъ.
*) Около нея с* били на.м-Ьрени византийски вдлъбнати монети.
12*
— 180 —
Около Разградския Хисарлъкъ се намиратъ:
а)	5 могили на югъ отъ Хисарлъка, на полянката; въ една малка
отъ т-Ьхъ е билъ нам-Ьренъ гробъ съ камънни плочи (сега върху чушмата
на Кара-боклукъ, до турскит-Ь гробища) и въ него една малка стом-
ничка и едно златно синджирче;1)
б)	Надъ д-Ьсния бр-Ьгъ на р. Ломъ, ср-Ьщу Хисарлъка, по склона
до лозята, трупа могили (6 ср-Ьдни и 9 малки);
в)	На сЬверъ отъ града, до градската градина, двЬ могили;8)
г)	Въ долината на р. Ломъ, недалеко отъ устието на Недоклан-
ската р-Ьчка (2).
МогилитЬ сж гробни и въ нЬкои отъ тЬхъ сж били открити дър-
вени и камънни саркофази.8)
16.
Въ долината на р. Калфа дере, до селището на югъ отъ с. Кал фа
дере, има дв-fe могили на д-Ьсния бр-Ьгъ и една до л-Ьвия бр-Ьгъ на рЬ-
ката; една въ селището Камбурски бунаръ.
Край едната отъ първигЬ (1903 г.) е била нам-Ьрена двуколелна
боева колесница, остатъци отъ конски скелетъ и принадлежноститЬ му.* 2 * 4)
Отъ тази находка се съхраняватъ въ Народниятъ Музей:
Подъ № 3244 бронзовъ бюстъ (9 см.), кухъ, отъ задъ съ куха
наставка за заковаване: юношески типъ, глава накъдрена и съ герданъ
на шия;
№ 3245 обковки съ куки, въ видъ на конски глави (8’4 см.);
№	3246 два обръча или шипове отъ колела (диаметъръ 0 87 м.);
№ 3247 теглачка (кобилица) жел-Ьзна (0 95 м. дълга, 3 см. широка),
съ гвоздей и по една халка на крайщата й;
№	3248 дв-fe жел-Ьзни сЬдалки на края съ бронзова обвивка и съ
по една държка;
№	3249 дв-Ь бронзови търкалца (диаметъръ 11 и 8 см.) съ мр-Ьжовъ
орнаментъ;
№	3250 осемь бронзени и жел-Ьзни халки;
№	3251 — 41 (повече фрагмента) части отъ колесницата;
№	3766 бронзово търкалце (8 см. диаметъръ) съ прор-Ьзана орна-
ментика ; бронзова халка (10X5 см.); бронзова гривна отъ главина на
колесница (12 см. диаметъръ); жел-Ьзно копие (0 345 м. дълго).
') А. Явашовъ: „Исторически бЪл-Ьжки за Разградъ’, стр. 45.
2) На руската карта погрЪшно е отб-Ьд-Ьзанъ редь на 7 могили; това сж остатъци
отъ окопа около Разградъ (вижъ „Кр-Ьпости" № 29).
•’) А. Явашовъ, стр. 45.
4) Абоба-Плиска стр. 490. 61л. 3.
181
17.
На югъ отъ село Осенецъ, въ селището на местностьта СмЪ-
сътъ, въ лгъла между двЪте речки, има една могилка. Въ могил-
ката е билъ намЪренъ камъкъ (0 48 м. високъ, 0*41 м широкъ и 0’35
м. дебелъ, отъ долу разширенъ въ видъ на проста база и отъ горе
отчупенъ) съ латински надпись :
. . . leg(ati) leg(ionis) [ I Italicae ]
Antoniniana(e)
. una cum su-
is.	v(otum) s(olvit)1)
18.
Отъ южната страна на селото Торлакъ има две могили.
19.
По възвишенията, край дунавското римскошосе, се нами-
ратъ могилите: на изтокъ отъ градъ Русе (две), на западъ отъ село Липникъ
(едната на трианг. точка 160’5 м.); на западъ отъ градъ Русе — една на
западъ надъ с. Средни чифликъ и други разпилени (8) на сЬверъ отъ
с. с. Мечка и Пиргосъ2).
о А. Е. М. XVII. 2 стр. 196. № 63 ; С. 1. L. № 12439.
2)	За милиярнигЬ камъни, които сж нам'Ьрени до тЪхъ, вижъ ст)). 91.

Списъкъ на образитЬ.
Обр.	стр.
А. Въ текста:
1.	Кале Трембешко (положение и планъ)..................................... 11
2 и 3. . Кайнарджа (	,	. ).................................... 12
4 и 5. . мънастиръ на Кириченъ баиръ (положение и планъ)....................13
{1. Височина Ашикъ дюзи.................................................  .
2. Кале Ойнарджа (планъ).............’..................................15
7. Есалъкъ (Хисарлъкъ) калеси (планъ).......................................15
8 и 9. Ковачовешко кале (положение, планъ)................................. 16
10.	Иново-калеси и Урумъ кале (положение).....................................18
11.	Иново-калеси (планъ).................................................... 18
12.	Урумъ-кале (планъ)...................................................... 19
13	и 14. Гърчиновско градище (положение, планъ)..............................20
15.	Крепости на Калокочъ дере.......................................  .	. .	22
16.	Крепча-кале (Джинъ-кале; планъ)...........................................22
17.	Кале Широково (планъ).....................................................24
18.	Кале на Марата до с. Широково (планъ).....................................25
19.	Пепелинско градище (планъ)...............................................25
20.	Градъ Червенъ (Червенско кале), (планъ)..................................27
21.	Червенска кула (планъ)...................................................29
27.	Коджа кале до с. Садина (положение, планъ)...............................32
28.	Поляново-кале и Орлесъ-кале (положение)..................................33
29.	Поляново-кале (планъ)....................................................33
30.	Градище Костанца и Куклата (положение)...................................34
31	и 32 и ,	. (планъ)..........................................35
33.	Калето надъ БЬлата стЬна ( . )...........................................36
34.	Кале Даково (планъ)......................................................37
35.	Разградски Хисарлъкъ (планъ).............................................38
36.	Калета Съртъть (планъ)...................................................41
37.	Караачъ кале, Топракъ кала (планъ).......................................41
38.	СЬновско кале (планъ)....................................................42
40.	Кале мънас?иръ до с. Кривня (планъ)......................................43
41.	КрЬпость могила (Уюджекъ, планъ).........................................43
43. Синь-градъ калеси (планъ)................................................ 45
45. Тарлашко кале (планъ).....................................................46
46. Българско градище до с. Писанецъ (планъ)..................................47
49.	Кале Аджамка (планъ).....................................................50
50.	Нисовско кале (планъ)....................................................51
51.	Калето надъ Долапо (Чилингиръ, планъ)....................................52
53.	Кале надъ Чаушъ-дермене (Щръкловско, планъ)..............................53
55.	Красенско кале (планъ)...................................................54
— 184 —
Обр.	Стр,
56.	Колца (verticllli) отъ Русе.............................................55
59.	Плоска могила до Русе (разрЪзъ на изкопъ I)...............................60
60.	Сжщата (разрЬзъ на изкопъ II)............................................ 61
61.	Плоска могила до с. Липникъ (разрЬзъ).....................................62
62.	Кандилца отъ могилата до с. Липникъ.......................................62
63.	Плоска могила до тара Ишикларъ (разрЬзъ)..................................62
64.	Камънни чукове отъ Поповско и отъ Доброселска могила..................... 64
72.	Украшения на сждове отъ плоски могили.................................... 71
73.	Глинени прешлени, рибарски теглилки, играчки..............................72
74.	Идолчета отъ Русенската могила.............................................72
75.	ЖелЬзна секира отъ с. Кацелово............................................77
76.	Седове отъ шосето с. Мартинъ — Русе...................................... 89
77.	Надписъ върху миляренъ стълбъ отъ гр. Русе..............................  90
79.	Пещерата въ Колукъ канара (планъ на Ю-Ист. й часть).......................99
80.	Маркова Баня до с. Широкове (планъ)......................................101
81.	Крепченски мънастиръ (планъ)............................................ 102
82.	Надписи и кръстове въ Крспченския мънастиръ............................. 103
83.	Кечеликъ капу до с. Пепелина (планъ и знаци) ...	   105
84.	Дору-гечидъ пещера до с. Табачка (планъ)................................106
85.	Църквата до с. Табачка (планъ)..........................................107
86.	Воденъ и Тъмно между с. с. Табачка и Червенъ (планъ).....................109
87.	Надписи въ пещерата Воденъ..............................................110
88.	Червенски мънастиръ (планъ).............................................ИЗ
89.	Килията до Червенски мънастиръ..........................................115
90.	Мънастиръ до Московъ долъ (планъ).......................................115
91.	Надписи въ Московъ долъ.................................................116
92.	Църквата до с. Червенъ (планъ)...........................................117
93.	ГолЪмъ рай мънастиръ ( . )...............................................118
94.	Църквата въ Малъкъ рай мънастиръ (планъ).................................118
95.	Чеплийско (пещера) до с. Кошовъ (планъ)..................................121
96.	Шарапъ ташъ до с Кошовъ..................................................122
98.	Църквата срЬщу ГолЬмъ нисовски мънастиръ (планъ).........................123
100. ГолЬмъ нисовски мънастиръ (планъ, надписи, орнаментъ)....................125
106. Торлашки мънастиръ (планъ)...............................................132
ПО. Кара-пещера до воденицата Сали-бей (планъ)................................134
111. Мънастиръ до с. Писанецъ (планъ).........................................135
113.	Камъненъ свЪщникъ отъ с. Нисово..........................................138
114.	Пещерата до Стълбицата (планъ)...........................................139
115.	»Църквата“ до с. Иваново (планъ).........................................140
118.	НадписитЬ и орнаментътъ въ сжщата църква.................................142
122.	НадписитЪ и орнаменигЬ въ църквата Господне долъ.........................144
123.	НадписитЬ и орнаментътъ въ източната църква въ Писмата...................144
124.	Западната църква въ Писмата (планъ)......................................145
126.	.Ьелберница" въ Писмата (планъ)..........................................146
128.	Южната църква отъ КрасенскитТ» мънастири (планъ). . , .	. . v . . . 148
129.	СЬверната църква отъ сжщигЬ (планъ)...................................   150
133.	а. Пещерата до мънастира Св. Димитъръ Басарбовски (планъ)................151
133.	Ь. Мънастиръ Св. Димитъръ Басарбовски (планъ)............................152
135.	.Св. Петка“ до гр. Русе (планъ и пиластъръ).............................154
136.	Църквата въ Червенската кр-Ьпость (планъ)............................  .	158
138.	Постройка въ Разградския хисарлъкъ (планъ)...............................162
139.	Камънни чукове отъ с. Кривня........................................ .	. 164
— 185
140	Саркофагъ отъ гр. Русе...............................................166
141-142 Надгробии камъни отъ Ломско.......................................168
143. Кръстъ съ надпись отъ с. Широково....................................169
145-152. Надгробии камъни отъ Ломско......................................170
Б. Карти.
I. Черни Ломъ отъ с. Кацелова до стока му съ БЪли Ломъ; долнитЬ течения на Шипа
Ломъ, Малки Ломъ и БЪли Ломъ.
II БЪли Ломъ отъ Разградски хисарлъкъ до с. СЬново. Обясненис на знацитЪ.
III. БЪли Ломъ отъ с. Кривня до с. Нисово, долното течение на Торлашка рЪка (Долапъ
дере) и часть отъ Малки Ломъ.
IV. Общи Ломъ съ часть на р. Дунавъ.

У казател ь.
(НифригЬ посочватъ странинигЬ).
А.
Абоба 92; -- ска долина 93.
Аврели 91.
Аврелиянъ 91.
Agranzinos 94, 95.
Ада 66.
Ададжикъ баиръ 22.
Аджамка-воденица 137;— кале 50
(фиг. 49), 98.
Айладънъ 97.
Айтошки балкань 69.
Acta Bulgariae ecclesiastica 56.
Акъ-баджа 85; — буюнъ кале 32 (фи-
гура 27);
Акъ-Ломъ 7; — Мехмеди 4, 95.
Александъръ Мак. 35, 49, 55, 68, 75,
77, 78, 80.
Али-балица 81, 98, 179;—балл 45, 98;
— Кочово 95.
Almus 1.
Амуръ 14.
Анатема 85.
Annta 17.
Антонинъ 58, 91.
Аполонъ 16, 75, 79, 90.
Арабларъ 6, 13, 14, 177; — ска издатка
3; -- ски мънастиръ 13 (фиг. 4, 5).
Арапово 70.
Арапъ-мезаръ 14.
Арджа 7.
Арманлъкъ хендеги 20.
Армутлийка 77, 120, 173.
Арнаудова пещера 128.
Арнаути 79.
Арнаутка 79.
Арнаутъ (Арнауткьой) 65, 79, 85, 94,
174, 179; — дере 131; — колая 43.
Артемида 159, 160.
Асклепи 178.
Асманлъкъ-дере 18.
АсЪнъ 77.
Атина Палада 90.
Аисс (печатъ) 17.
Аир. ’АртерЙсоро^ ПО.
Аихапоп (печатъ) 17.
Ахмакъ 65, 167.
Ахмедъ-бейовата вод. 131.
Ашака 76.
Ашикларь 4, 179.
Ашикъ-дюзу 5, 7, 14, 15.
Аязларъ 92.
Б.
Баалакъ сърдта 178.
Бакърджикъ-колая 43, 130, 131, 164.
Балджи ОмуръбЗ, 157; — ски рътъ 177.
Балица (Балийца) 97, 134.
Балканъ 3.
Балъ долъ 83.
Балъкъ Сърдта 5, 63.
Баниска 7, 12, 63, 99; — Ломъ 7.
Баничка Ломъ 7.
Банска могила 59.
Баптистериумъ 48, 136.
Бариджикъ 81, 179.
Барутчи дере 7, 79.
Басаново 20, 21, 97.
Басарбово 8, 84, 91, 94, 151, 154, 175;
— ска пещера 106; — ски мъна-
стиръ 152 — 154 (фиг 131 — 134);
— ски пещери 151 —154 (фиг. 130
— 134); — ски скали 151.
Батембергъ 77, 178; — ска седловина 6.
Батинъ кавгаси 94.
Батишница 96, 176.
Батлинъ 89.
Бахшишларъ 63, 177: — ски рътъ 6.
Башъ бунаръ-дере 21; — ска маха-
ла 40.
Башъ дермене 12.
Башъ табия кале 94.
Беглишки чаири 66, 80.
Бей-върбовска височ. 5, 92, 176.
Бейова воденица 54.
Бейска курия 66.
Бей чифликъ 76.
Бентове 164.
188 -
Берберница (Белберница) 44, 130;
църква 124, 146 (фиг. 126).
Бешбунарска височина 4,176.
Be§t Kastro 94, 95.
Бешъ Кастро 94.
Bitus veteranus 109.
Боасъ-кесенъ 94.
Бодурци 77. 120, 173.
Божиченъ 83, 146, 147, 176; — ска
поляна 147; — ска селска канара 147;
— ски пещери 147 (фиг. 127).
Борисово 7, 40, 41, 63, 79, 80, 93, 177;
Борманъ 88.
Бостанъ тарла 4.
Воиё, А. 94.
Бошнякъ 82, 136.
Брадвички 61, 70 (фиг. 68).
Бракница 93.
Бранище (refugia) 10, 25.
Брешна (Брешнелъ) 36, 123.
Бритонска И кохорта 91.
БрЪстовица 176; — шки рътъ 176.
Бузалъкъ (Бъзълъкъ) 83, 138, 139, 175.
Бузукъ пещера 22, 102.
Буковца бурунъ 23.
Букурещъ 154.
Bunal kesen 94.
Бунарджикъ 93.
Бурунътъ 115.
Бурханларъ 68; — ски височини 4.
Бучинъ 5.
Буюкъ-дере 3, 5, 11, 93; — еникьойска
седловина 4; — кале 22 (фиг. 15);
— Поляново 33, 178 ; — Поляново
кале 33 (фиг. 28, 29).
Бела 5, 171.
БЪлата-пърсть 177 ; — скала 108 :
стЬна 36, 123, 160; — стена кале
36 (фиг. 33).
БЪлево 72.
Бели Ломъ 2, 3, 4, 6, 7, 11, 93, 96, 97,
98, 124, 163, 164, 165, 179; —кре-
пости 37—53; доисторични селища
65—67; исторични селища 79—83;
пещери 128 —138; постройки 160;
гробища 174; могили 179—180.
БЪлини 78.
БелитЪ пещери 83, 146.
Б^ло-Ломска тЬснина 7.
БЪломустакото кале 32 (фиг. 27).
БЪлъ брегъ 35.
Бъзалъкъ = Бузалъкъ.
Бъзънски долове 82.
Българското градище 47—49 (фиг. 46
— 48), 82, 86, 93, 163; - пеще-
ри 135.
Бърдо 45.
В.
Вадата 54.
Ваковска воденица 40.
Варана 1.
Варна 2, 93.
Василака 49.
Св. Василь 143.
Велико Търново 10.
Венера 56, 90.
Verticilli 55 (фиг. 56).
Ветово 4, 43, 46, 82, 94, 131, 132, 133;
— ски канари 131 (фиг. 105), 163.
Ветото Нисово 82, 174.
Вехти лозя 77.
Видинъ 40.
Виновъ калеси 18 (фиг. 10, И).
Винени камъни 122.
Wittman, W. 39.
Влаково (Ваково) 82, 136.
Св. Влась 143.
Влашица 5.
Воденъ (Водна) 108 (фиг. 86).
Водица (рЪка) 5, 7, 63, 74, 92, 177;
(село) 63, 92.
Водна канара 108.
Водопроводи 85.
Водоснабдение 30; 85 — 86.
Война (чешма) 67; (река) 67, 68.
Враня 3, 177.
Вратца 40.
Венчанско —Невшенска план. 100.
Ветърничава пещера 136.
Г.
Габрова страна 78.
Гагаля 8.
Гагово 177.
Галица 82; — тко селище 82; — шки
лозя 82.
Гебедже 72.
Географски прегледъ 3—7.
Геологически прегледъ 7—8.
Георгевичъ, П. 94.
Георджилето 82.
Св. Георги 56.
Герлово 93.
Гизлийца 120.
Гладилки 69.
Големата гора 4.
189
ГолЪмо-кале 18, 32 (фиг. 27); — ново
14; — селище 76.
ГолЪмъ-дервенть 24, 95,96 ; — долъ 34;
нисовски мьнастиръ 78, 124 —128
(фиг. 99—101), 160, 174; cptmy
нисовски мьнастиръ църквата 123
(фиг. 98); — рай мънастиръ 117
118 (фиг. 93) 173; сакаръ 18,. 19.
Гордиянъ 91.
Горна-та елия 74; Мънастирица 4,
176; — OptxoBima 4.
Горно-бърдо 123; — скеле 90.
Горски-гор. Трембешь 11; — СЪновецъ
92, 177.
Горско-Албаново 76, 177; сЪновска
нздатка 3.
Господне долъ 142—143 (фиг. 120), 146.
Градище 77.
Градница калеси 20 (фиг. 13, 14).
Грамовецъ (Грамовица) 121, 122.
Граничакъ (Гранчакъ) — 22.
Гребено 165.
Грековата воденица 54.
Гробища 164—175; — доисторични 164
—165; прЪдхристиянски 165 — 167;
—християнски 167- 175.
Gugomos 83.
Гумнище 81.
Гьолъ бунаръ 96, 176.
Гъмлица 82, 136.
Гърчиново 64, 78; — ско градище 20
— 21 (фиг. 13, 14), 97; — ска рЪка 20.
Гювенджи-дере 7, 66, 80; —могила 66,
80, 179.
Гюзелдже аланъ 73.
Гюлета 57.
Гюмлица 82.
Гюргенликъ 81.
Гявурь-йолу 13, 98.
д.
Дагь-ени 159.
ДакитЪ 88.
Даково кале 37 (фиг. 34).
Дапиве 2.
ДвЪ Могили 4, 26, 176.
Деве барганъ 47, 49, 97, 136.
Девесилск—а долина 179; а рЪка 66,
98; — о кале 66, 98.
Декилиташъ (Дикилиташь) 91, 130;
— кале 88, 92, 155; — църква 155.
Дели орманъ 67; — ски възвишения 3,
4, 42, 45, 47, 97, 129; — ски долове
67; — ски могили 179.
Демирджилеръ 79, 93.
Демирликъ 75, 177.
Демиръ капу 93.
Дервентъ 94, 95.
Дере-кале 22 (фиг. 15); — кьой 93,
177.
Дереликъ 159.
Дермень-дере 77; — юкъ 68.
Деултъ 55.
Джевисъ-ала-дервеня 104, 169.
Дженевисъ-караси 31; — йолъ 93; —
юкъ 61.
Джинъ-бунаръ 32, 77; — кале 21 (фиг.
15, 16).
Джулуница 59.
Дигане на вода 85,- 86.
Дикилиташъ = Декилиташъ.
Дикъ-тарла 78 ; — хенде 34.
Св. Димитъръ Басарбовски 154; — мъ-
настиръ 151, 152—154 (фиг. 131 —
134); св. Димитъръ 19.
A;gvuoi<; отраЫгп;; 109.
Длета 65, 71.
Длъбникъ 98.
Доброво 80.
Доброселска могила 64; — рЪчка 34,
64, 77, 78, 98.
Доброселъ 77.
Доброшката махала 40, 80.
Доисторични гробища 164—165.
Долап—итЬ 91; — о калето 52 (фиг.
51, 52), 97, 137; — лере 7, 47, 82,
85, 135.
Доли—о Абланово 9; а Мизия 89.
Domenico Negri 56.
Домицианъ 39.
Дормишъ дере 7.
Доростоло-Червенски митрополитъ 31.
Дору-гечидъ пещера 106 (фиг. 84)
Драган—ка 108; — ъ кьой 83; ово5.
Драгни бурунь 20.
Драката 66, 80.
Дралфа 4, 92.
Drimago 2.
Дриново 6, 63, 177 (= Бахшишларь);
ДрЪновецъ 66, 80, 81, 94, 128, 179.
(Саарлари) 7, 96.
Дуанъ дере 59.
ДулапитЬ 84.
Дунавъ 2, 4, 6, 55, 57, 59, 85, 88, 89,
90, 92, 93, 163; могили 181; ски
притоци 4.
Дуранъ 179; — кьой 79.
Дурханджий 79.
— 190 —
Дутлукъ-дермене 80, 128; — каршаси
129 (фиг. 102).
Св. Духъ 144.
Дълбокъ долъ 35.
Дълги рътъ 76.
Дюзъ-кюмурлукь 5; орман ь 32, 178.
Дюмели юкъ 67.
Дюшликъ баиръ 70.
Джбрава 8.
Е.
Евлия Челеби 55, 56, 57, 79. 83.
Евренъ боасъ 64.
Егински монети 49, 74.
Езерче 66, 82, 93, 179; — иски долъ 82 ;
— нско възвишение 33, 34, 37 82.
Ендже 179.
Ени-дермень 137; — махле 179.
Емежи 163.
Ердуванлий 4; — ски върхъ 176.
Ерекъ дере 16.
Ерина 55.
Еросъ 77.
Есалъкъ калеси 14 (фиг. 6, 7).
Ески Джумая 2, 94; — ско поле 4.
Etruscilla 178.
Ешекъ (Ешикъ) дюзу 14.
’EEevxd крсота 55.
Ж.
Jackson 79, 80.
ЖелЪзни врата 93.
Живопись 106, 108, 116, 118, 119, 128,
131, 134, 135, 141 — 142, 143 (фиг.
122), 144 (фиг. 123), 145, 147, 154.
155.
Животни (фауна) 9; — кости 69.
3.
Западенъ водораздЪлъ 4—5; (могили)
176.
Зараево 32, 75, 77, 177, 178; — ска
река 18, 75; — ска седловина 6; —
ски възвишения 18.
Збаравски Христ. 7, 84, 94.
Зевсъ 75, 77.
Зинджирли куюджукъ 4, 7, 42, 179.
Златарски Вас. 158.
Златни трапъ 59.
И.
Ибраимъ паша 79.
Иваново 83, 138, 146, 175.
Ив. Александъръ 129.
Иджеджикъ сърдта 26, 129.
Идоли 63, 73 (фиг. 74).
Идриси 94, 95.
Избегли 70.
Изгор1лица 77, 120.
Изделие отъ — кость и рогъ 69—70
(табл. IX); — камъкъ 70—71 (табл. X);
— глина 71—73 (ф. 72—74, табл. XI);
— металъ 73 (фиг. 62, 3).
Изкуствени пещери и вдлъбнатини 99
— 155.
ИзпролЪза 106.
Източни водоразделъ 3 4.
Иконки 56, 134.
Иконостась 132, 134, 150, 153, 155.
Индалипица 136, 137.
Иново калеси 18 (фиг. 10, И), 75.
Ири дере 70.
Isinda 94.
Исторични селища 74 — 84.
Истъръ 77.
Исусъ Христос ь 143, 144.
Италия 68, 88.
Ишикларе 65, 67, 68: — ска могила 59,
61 — 62 (фиг. 63), 68, 70; —ска pt-
ка 68.
К.
Кабакулакъ 79.
Кабденска река 6.
Кададжикъ дере 91, 155.
Кадж-кьой (Cadi Cieni) 83.
Казанаръ дере 6.
Казана теке 4.
Кайнакъ баиръ 33.
Кайнарджа 5, 7, 12; — кале 12 (фиг.
2, 3), 99.
Калжпче за отливане 56.
Калва сакаръ 18.
Кале 41 (фиг. 36) 92; — баиръ 21,22;
буруну 11, 20; — колакъ 66;
хенде 34; — чушмеси 18.
Калиакра 97, 157.
Калокочъ 5, 6, 21, 22, 23, 75, 97, 102;
кале 23 (фиг. 15), 157.
Калугерица 133; — ски рътъ 133; —
църква 133.
Калфа дере (— кьой) 6, 7, 65, 66, 80,
163, 179, 180.
Камберица 98, 136.
Камбурски-геранъ 80, 180; — чуки 136.
Камъница 3.
Камъноломи 17, 87.
— 191 —
Каналий 93, 179.
Канара дере 3, 67, 93.
Канарка 7, 12.
Кандилца 61 (фиг. 62).
Караачъ-дере 13, 92, 95, 177; — кале
41 (фиг. 37); — ски канари 147.
Кара-Арнаутъ 67; — боклукъ 40, 180;
— бунаръ 59; — гьозка издатка 3;
— дагъ 5; — джовица (—джа колая)
81, 98; — змирлери 67; — кашь
баиръ 5, 11; — кая 133; — Ломъ
(Caralom fl) 2, 6; — пещера 133—
134 (фиг. 110); — санлий боасъ 36 ;
— хасанкьой 18; — хасанска доли-
на 7.
Каранлъкь 131; — кюше 34.
Каранъ Върбовска р^ка 6, 64.
Караулница 53, 137.
Каровата пещера 128.
Карчова пжтека 97.
Карчуновъ долъ (Карчупанлыкъ долъ)
47, 97.
Катранъ дере 164.
Кацелово 64, 75, 76, 87, 97, 157, 178 ;
— ска долина 6.
Кая-алтж 49; — башъ 4; — джикъ 5,
7, 11, 34, 63, 66, 67, 178; — лъкъ
гьолъ 22.
Кедиюренски височини 4, 13.
Кели-дермене 100.
Келикъ-кюпру 76; — юртъ 76.
Кеневеликъ 6.
Керметликъ 69.
Кечеликъ-канара 104; — капу 103 (фи-
гура 83).
Кечилеръ 63; — ска рЪка 63; — ски
височини 6.
Kiepert Keinr. 2.
Кили Куюджукъ 68.
Кириченъ баиръ 13, 14, 74, 98, 156,
166, 177.
Кирли канара 100.
Киртирли дере 6.
Кичията 121.
Клеманъ, Ник. Ернестъ 57.
Клисе дермене 100.
Клисура 97.
Ключъ 42 (фиг. 40, 2).
Кованджиларъ 67.
Кованлъкъ 78, 81, 90, 163, 174, 179;
— дере 7; — хенде 40, 41, 65, 79.
Ковачовецъ 157; — шка рЪка 16, 17,
75, 92, 97, 165, 177; — шко кале
16—17 (фиг. 8, 9), 75, 85, 92,97, 165.
Коджа-бунаръ 176; — бурунъ 34; —
гьолъ дере 12, 99; — йолъ 96; —
кале (баиръ) 32 (фиг. 27); — юкъ
23, 65, 177; —хенде 34, 64, 78, 98.
Коджеджикларъ 65, 179; — ска рЪка 7.
Кози поле 6, 20.
Козлукъ 178; — юртлукъ 79.
Козъ бунаръ 70.
Кокаданъ дере 43, 44, 174.
Кокарджа алтж 77.
Кокаръ-юджекъ 64.
Колукъ канара 99—100 (фиг. 79)
Columnae rniliarniae = милиярни ка-
мъни.
Конакъ 14, 177; — шки височини 5.
Constantinus Fl. 91.
Константинъ Елена 56.
Копривець 63; — шко кале 11.
Корона 74, 144.
Кортенъ 5, 92.
Костанденеиъ 34, 35, 78, 98, 122, 173,
178.
Костанца градище 34 (фиг. 30, 31), 97.
Костенъ дЪлъ 78, 122.
Кости на животни 69.
Котишка 77, 178.
Cohortis—II Fl. Brittonum 91; — II Mat-
tiacorum 91; —III 89; —III Coll... 89;
— Ill Gallorum 89.
Кошовъ 77, 119, 120, 173, 178;—ска
селска канара 120; — ски шарапъ
ташъ 122 (фиг. 96).
Кошута мънастиръ 119.
Крайдунавско шосе 54, 88—92.
Кралъ бунарска седловина 5.
Красенъ 8, 54, 83, 84, 147, 175; — ско
кале 54 (фиг. 55), 83, 147: — ски
кариери 167; — ски мънастири 148
—150 (фиг. 128, 129); — ска тес-
нина 6.
Кратово 56.
Кремъчни орждия 70.
Кременарница 70.
Крепча 21, 23, 75, 102, 167; енска
долина 20; — енско кале 21 (фиг. 15,
16), 23; — енски мънастиръ 102
(фиг. 81); — енска рЪка 75.
Кривица 49, 67, 137, 165; — шко ка-
ле 50.
Кривня 44, 66, 81. 130, 163, 164, 179;
— шка канара 82, 137; — шка кре-
пость 130, 179; — шки мънастиръ
163; — енска тЬснина 7.
Крислово 59.
— 192 -
Кристеръ тепеси 5, 23.
Кропилница 143.
Крушовецъ 64, 77, 178.
Крепости 10 -58.
Кръкъ гечидъ су 94.
Кръстове 103 (фиг. 81), 104, 105 (фиг.
83), 116, 143.
Крьстовица 23, 100.
Кръстевата пещера 104.
Кузлунлукъ 22.
Куклата (Кулата) 35 (фиг. 30, 32), 78;
— пещери 122 (фиг. 97).
Кула 84, 97.
Кулина дупка 130.
Кулфаларска височина 5.
Кумница 93, 97, 130.
Курдовица 138.
Курдовъ боасъ 78.
Куру дере 12.
Куфа (Куха) канара 130.
Khenaver, Mich. Thomas 161.
Кьосекьой 63, 77; — ска височина 4,
5, 7.
Кьоселеръ 179.
Къзъларъ 74; — ска рЪка 6, 13.
Къзъмъ Мурадъ = Батембергъ.
Кыртырле Мах. 177.
Кючукъ-ада кьой 65; — дере (—ската
рЪка) 6, 11; — кале 32 (фиг. 27),
77, 178; — Полякова 33.
Кжзъ баиръ 157.
Кжса падина 20.
Л
LAETITIA, LAECT1TIA 166.
Лахналъкъ. (Лаанлъкъ) 43, 64.
Левантъ табия 4.
Leg. — I Ital. 55, 57, 80, 89, 181; -
XI Cl. 39, 82; — XI p.f. 55.
Лили долъ 76, 157.
Липникъ 8, 73, 181; -шка могила 59,
61 (фиг. 61), 68, 70, 71—72; —шка
рЪка 89.
Licinianus Licinius Vai. 91.
Лозена канара 35, 78.
Лозенъ 7.
Лозята 47.
Lombianco fl. 2.
Ломъ 1, 2, 4; — ско 1, 2, 3; — ия 1;
— Черковна 74.
Лулеко 122.
Luciliano Fl. 91.
LX Pristis 55, 58, 91.
Люблень 64, 78, 97, 159, 178; — ска
рЪка 20, 97, 159; —ски могили 20.
Люми (ljunrbi) 1.
М.
Малки Ломъ 3, 5, 6, 7, 1 1, 20, 97, 98;
— крепости 32, 37;- кале 37 (фиг.
34); —доисторични селища 64—65;
— исторични селища 77—78, 95;
пещери 122—128; — постройки
158, 160; — гробища 173—174; —
могили 178.
Малка-ада 65, 178, 179.
Малко-аданска рЪка 7; — елеме 100;
— кале 32 (фиг. 27); — селище 76.
Малъкъ-Дервентъ 24, 96; — нисовски
мьнастиръ 128; — рай мънастиръ
118 (фиг. 94), 173;— сакаръ18, 75.
Малъ-куюси 87; — тепе 178.
Мандилка 50, 174.
Manned 88.
Манолово 59.
Мантолъ хенде 34.
Мануелъ филъ 31.
Маркианополъ (Marcianopolis) И, 17,
55, 75, 92, 93; — Русе 93.
Марковъ-камъкъ 35; - - ова баня (ха-
мамъ) 101 (фиг. 80).
Marsigli 3, 56.
Мартенъ 79, 91; — ско кале 88—90.
Marcia (печатъ 1) 17.
Марчупанлыкъ дере 97.
Матиакоска II кохорта 91.
Меберсиносъ(Мерсиносъ, Месиносъ) 94.
Мезара 165.
Св. Мелети 144.
Mercator 56.
Метеризъ дюзу 14, 15, 16.
Мехмеди 63, 75, 178.
Мечка 90, 91, 181.
Мечъ 167.
Мечкюръ 59.
Мизинъ долъ 20, 21.
Милиярни камъни 56, 57, 58, 91.
Misionos (Мисионосъ) 94, 95.
Митра 56.
Михаиловски, Стан. 57.
Михаиль—АсЪнъ 55; — даскалъ 40.
Могила -крепость 43.
Могили 176 — 181.
Моминъ върхъ 157.
Московъ долъ 28, 31, 95, 96, 1 15,
116; — мънастиръ 11 (фиг. 90).
Мостъ 17, 31, 50, 96.
— 193 —
Муратларъ 4, 94, 179; ска река 7.
Мустафа челеби 164; — канара 130.
Мънастиръ—крепость: до Арабларъ 13
(фиг. 4, 5), 156—крепость до Кривня
43—45 (фиг. 40, 42), 81, 130; надъ
—калето до с. Топракъ 46 (фиг. 45).
Мънастиръ—пещери: 100 (до с. Широ-
ково); 111 (cptiuy с. Червенъ; 115
—116 (фиг. 90, 91, до Московъ долъ);
116 (— Църква); 117— 119 (фиг. 93,
94, рай мънастиръ); 119 (—Кошута);
131 (фиг. 104, въ Чесновската ка-
нара); 131 — 133 (фиг. 106—108,
Торлашки м.); 134—135 (фиг. 111.
до с. Писанецъ); 148—150(фиг. 128,
129, КрасенскитЬ м.); 152—154 (фиг.
131 —134, Басарбовски).
Мънастир-ска долина 46;—ска тЬснина
7, 78; — ски боасъ 82, 131.
Мъртвицата 78, 123.
На Марата кале 24 (фиг. 18).
Н.
Надгробии камъни 167 —175 (фиг. 141
— 152).
Надписи 14, 17, 19, 31, 39, 40, 44, 56,
57, 66, 75, 77, 79, 80, 82, 91 (фиг.
77), 97, (фиг. 46), 102, 103, (фиг.
82), 107, 109—110 (фиг. 82), 116,
(фиг. 91), 128 (фиг. 100), 134,
141 — 142, 143 (фиг. 118), 144 (фиг.
123) 156, 157, 158, 150, 160, 161,
162, 168, 169, 173, 174, 181.
Надъ Църквата 106.
Насчикьой 179; — ска височина 4, 7.
Недоклань 65, 85, 180; — ска река
79, 85, 180.
Несина 159.
Нибур ь 81, 161.
Низина (Нисина) 77, 159, 178.
Св. Никола 40, 143,
Николаево 5.
Николицелъ 13.
Никополъ—(Nicopolis) 11, 17, 55, 74,
75, 92, 93 :—(на Дунава) 94, 95, 155;
— ска область (Nicopolensis) 2.
Нисово 7, 37, 50, 82, 83, 137, 165, 179;
— ско кале 51 (фиг. 50), 86; — ски
мънастири 37, 123—128 (фиг. 98—
101); — ска селска канара 137; — ска
тЬснина 7, 98.
Нова махала 59.
Ново-олуклу 4, 93, 179;—село 82.
Ножъ 61, 63, 70, 73, 79.
Нуклеусъ (ядро) 61, 70.
Нури ефенди 83, 175.
О.
Обретенишко—Горно-албановски ръть
176.
Обретенка 83.
Общи Ломъ 11; — крепости 54—58;
селища 83—84;—пещери 138—154:
— гробища 175.
Ова тарла 81, 179.
Одалийка 137.
Одессосъ 55.
Одна 108—109 (фиг. 86).
Одринъ 55.
Ойнарджа 6; — кале 15—16 (фиг. 6).
Окопови укрепления 13, 14, 19, 23, 39,
40, 41, 42.
Окчиларска височина 4.
Омуръ бей, 33, 64, 66, 77, 98, 178;—
ска долина 7.
Опака 6, 23, 75, 77, 97, 102, 157, 160,
178; — ски възвишения 23, 5; — ска
река 75; — ска теснина 6, 157, 178.
Orzunta (Русина) 2.
Орланто 49 ; — градище 49.	. .
Орлесъ 34, 178; — кале 34 (фиг. 28),
Орловица 36, 78, 123.
Орнаментъ 116 (фиг. 91), 128 ч (фиг.
100), 142, (фиг. 118), 144 (фиг. 122,
123) 154.
Oroviza 161.
Орта-икинликъ 81, иол ь 77; — махала
68, 73; — махаленска могила 71.
Орушки орманъ 51.
Орченларъ 177.
Осенецъ 7, 80, 93, 94, 179, 181;—ска
река 80.
Осиковска - височина 5, 12;—река 11.
Османъ Пазаръ 2, 93, 94.
Острица 5, 6, 23, 76, 96, 157, 178.
Осъмъ 1.
ОбХлхауоО 110.	..
П.
Пазвантоглу 39, 40.
Памуклукъ (Памуклия) 6, 32.
Св. Пантелеймонъ 144.
Парабутъ 84, 94. '
Пауталия 35, 75.
Паша Ломъ 76.
Пендикли 7.	t
13
— 194 —
Пепелина 6, 25, 76, 104, 105, 169. 171,
176;—ско градище (кале) 25 (фиг.
19), 104, 167.
IlepippavrrjpiQv (кропилница) 143.
Нерченлийка 97.
Св. Петка 154 (фиг. 135).
Петкова дупка 136.
Св. Петъръ 144.
Пещера-та 136;—колая 7, 42, 43, 136.
Пиргосъ 7, 90, 181; — ска рЪка 90.
Писанецъ 46, 82, 93, 136, 163, 165,
178, 179; — ски градища 47—49
(фиг. 46—48), 97, 135; — ски мъна-
стиръ 134—135 (фиг. 111).
Писмата 83, 138, 175;—църквит! 142
— 145 (фиг. 119—125).
Планова = Полянова.
Плиска 92.
Пловдивъ 59.
Плоски могили 59—74.
Подайва 67.
Подземенъ пжть 33.
Подмолъ 76, 105.
Подъ-гребено 67; — курията, 84, 148.
175.
Поляна 98.
Поляново 33, 98, 178;—кале 33 (фиг.
28, 29).
Попово 17, 65, 79, 177; — ска низина
5; — ска рЪка 5, 6.
Попникъ (попъ) 65, 72, 79.
Посабина 75, 177: — ски височини 5.
IloatS&viGt ПО.
Постройки 156—164.
Пранга 70
Претория 39.
Пристанище 88.
Pristis 55, 88.
Пробить камъкъ 136.
Пробъ 167.
Провадийска рЪка 3, 67.
Пролаза 83, 138, 140.
ПрЪдисторични селища 59—74.
ПрЪпрЪченица 77, 120, 173.
ПрЪсЬчената канара 50, 98.
ПрЪславъ 93;—ска планина 3, 5.
Пръстени 55, 166, 178.
Пряжки 167.
Пжтища 88—98.
Р.
Рагуса 79.
Радикулчатъ (Радукулчагь) 35, 178.
Радинъ градъ 40.
RAELI (печать) 17.
Раждавецъ 80.
Разградъ 2, 4, 7, 8, 37, 39, 40, 41, 42,
64, 65, 73, 75, 79, 80, 84, 93, 94,
161, 179; — Русе (пжть) 93—94;
— гробища 165; — могили 180; —
постройки 161—163 (фиг. 138); —
ска долина 7; — ски музей 161,164;
— ски окопь 39; — ски хисарлъкь
37—39 (фиг. 35), 65, 79, 85, 93.
Разграденъ градъ 40.
Разкопаница 59.
Растения (флора) 8—9.
Рай мънастиръ 117—119 (фиг. 93, 94);
— плато 117.
Ракуна дере 18.
Релиефи 14, 19, 56, 77, 79, 82, 90,
156, 159-160.
Ресимъ Пашакьой 74.
Refugia 10, 25.
Ризница 31.
Римск—а баня 57, 163; — и пжтища
88, 93.
Рогачъ 111.
Родопи 59.
Rosi 56.
Росица (Русица) 2, 92.
Rosezig 2, 56.
Роуае 56.
Рудници 87.
Rumoridus 55, 92.
Русе 2, 4, 8, 31, 41, 54—58, 59, 84,
85, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 96,
97, 106, 154, 163, 179, 181; —гро-
бища 166—167; — постройки 165;
— Разградъ (пжтъ) 93—94; — ска
крепость 4, 93; — ски Ломъ 3; —
ска могила 59—61 (фиг. 57—60), 68,
69, 70, 71, 72, 73; — ско приста-
нище 88, 93; — римска станция въ
Русе 55—58; Russi 2, Russy56; Рус-
чукъ скелеси 31.
РЪка Девне 92.
С.
Саарлари 7, 96.
Саджаковъ чифликъ 84, 148, 151, 175.
Садина 7, 32, 33, 64, 77, 159, 178.
Сазлия 59.
Сазлж 4, 77.
Сазлъкътъ 36, 67.
Сакар-а 14, 102; — ъ 19; — ъ тепе 14.
Сали-бей 133.
Салтиковъ, генераль 154.
— 195 —
Салтьклар-ска рЪка 6; — ски рътъ 177.
Санъ тепе 93.
Sarm (печать) 17.
Sarmizegetusae 17.
Сарнасъфъ 14, 63, 74.
Саръ Вълко 83.
Сасъ баиръ 63.
Saturnus Tiberius Claud 91.
Сваленикъ 7, 34, 35, 36, 78, 97, 98,
122, 160, 173, 178, 179; — шка до-
лина 123; — шки пещери 122—123.
Светилище 156, 157.
СвЪщникъ 137 (фиг. ИЗ).
Свирковъ долъ 35.
Свищовъ 94.
Своленикъ—Ломъ 7.
Свредели 163.
Sebestiano М. Aur. 91.
Сезантжлъкъ 176.
Сейдъ 63, 75; — ски височини 4, 6, 7.
Sexanta-Pristis (—Prista, SexagintaPrista.
Se^avza TcpcoTov) 55—58, 87, 88; —
гробища 166 — 167; — постройки
165: — римско шосе 88—91.
Селимъ 179; — ханъ Мехмеди 55.
Селища 59—84.
Сенанкьой 91.
Сенкувца 67.
Septimius Severus 91.
Серсемица 174.
Sestini 79, 84, 97.
Сиври-канара 42, 130 (фиг. 39);—те-
пе 4, 5, 23, 176.
Силистра 63.
Симеоновъ долъ 35, 78.
Синапъ 177; - ска р^ка 7.
Синь (Синь)-градъ калсси 43, 45 (фиг.
43, 44) 81, 98, 131, 174, 179.
Скопие 55.
Слалъ долъ 21, 22.
Сливенъ 94.
См^сьть (СмЪсьта) 81, 181.
Сопотецъ (Спетецъ) 34, 45, 78, 97,
122.
Соуджакъ 94; — дере 18.
Софийско археол. д-ство 158.
Софта-юртъ 76, 172.
Софуларь 59, 65, 79; — ска долина 4.
Спахларъ 97, 158; — ска долина 7.
Св. Спиридонъ 143.
Средни чифликъ 84, 181.
СрЪдновЪковни п/ктища 95 — 99.
Станимака 70.
Стамбулъ капу 93.
Стар—а рЪка 164; — и Никюпъ 92;
— ото кладенче 135.
Старковата воденица 146.
Статуйки 14, 16, 39, 56, 75, 77, 78, 81,
90, 167, 180.
Стражарница 53, 57, 137.
Stranoviza 81, 94.
Страцимиръ (Срацимиръ, Страшимиръ)
17, 55.
СтрЪли 26 (фиг; 19, 2), 46, 57.
Студенъ кладенецъ 137.
Стулбицата (Стълбицата) 83, 138—130
(фиг. 114).
Stutianus М. Aur. 55.
СтЬне (Стене) 81, 131.
Стъргала 66.
Суат итЬ 78, 1С0, 174; — скигЬ чуки
78, 123.
Суджасъ 179; — ска седловина 4.
Султанъ 63, 73, 92.
Сухи долъ 83.
Sudak 94.
Сушица 92; — ски височини 4, 5, 92,
176.
Суютчукъ 67.
СЪверниятъ водораздЪлъ 4—5.
СЪверо-подбалканско шосе 92—93.
СЪкира 76 (фиг. 73).
СЪново 7, 42, 43, 81; — ски долъ 129,
130; — ско кале 42 (фиг. 38, 39),
130.
Сърбиецъ 75.
Сърпове 163.
Съртъ-тъ 20, 21; — тъ кале 40—41
(фиг. 31); — икинли 85.
Съръ дели 34.
Съсипана канара 110, 111.
Сюлсйманъ ханъ Селимъ 55.
Седове 55, 71—72, 164, 165, 167.
Т.
Табачка 76, 105, 106, 107, 171, 172;
— църква 106—108 (фиг. 85).
Табашката джамия 39.
ТаборетЬ 36.
Tabula Peutingeriana И, 17, 88, 92, 93.
Таджа тарла 177.
Тайлишанъ 36, 37, 51.
Тасосъ 76.
Татика 105, 169.
Taussend Sbhlossern 40.
Таушанъ хамамъ 155.
Ташла-йолъ кале 64.
13*
- 196 —
Ташъ-йолъ 90; — уджакъ 26; — ю-
сту 20.
Твардовски, Сам. 7, 84, 94.
Tigra 88.
TtpurrijTcdXiG 55.
Теглилки 72, 79.
Tegris 88.
Tegulae privatae 17.
Текенска височина 4, 95.
Теодосий 74.
Terebra 163.
Терзи дуракъ 133.
Terramarae 68.
Тесла 63.
Токмакъ-кьой 67.
Томашекъ, В. 94.
Топалъ (Топалкьой) 67.
Топли Ломъ 5, 7, 12, 63, 99.
Топлище (Топлица) 75, 157, 160, 178.
Топракъ кале 41 (фиг. 37) 97, 179.
Топчести камъни 71.
Торлакъ 41, 46, 66, 131, 132, 179, 181;
— шко кале 46 (фиг. 45 , 133;
шки мънастиръ 131 (фиг. 106 - 108),
133; — шки възвишения 6, 164; —
шка рЪка 3, 6, 7, 41, 46, 49, 66, 82,
85, 97, 135.
Тракийски конникъ 14, 17,39, 56, 75,
80, 81, 156, 157, 159, 159 — 160, 163.
Траянъ 88, 163.
Трембешко кале 11 (фиг. 1), 92, 96.
Trimamium 2, 55, 88.
ТритЬ могили 96, 179.
Тронъ 149, 150.
Тръстеникъ 26.
Тузлукъ 2, 3; — шки възвишения 5.
Турск-о (Писанско) градище 49, 97;—
а Църква 147.
Турсунъ баиръ 5.
Турханларъ 3.
Тутраканъ 59.
Тъмн-а 76;— о, 5, 8. 9—10 (фиг. 86).
Търговски пжть XII в!къ 94—95.
Търново 2, 96; — Червенъ Русе 96.
Тютюнлукъ 19; — колая 33.
T£e(3p^'oa(T£ep[3evop) 31.
У.
Уица 94.
Умурски Ломъ.
Унгария 68.
Урумджа—селище 19;—-съртъ 19, 75.
Урумъ-бунарска рЬка 6; — бунаръ 76,
108, 171; —кале 19 (фиг. 10, 12);
— канара 83, 147;—мезаръ 169.
Урушки орманъ 37.
Uchenscha 80.
Уюджекъ 43 (фиг. 41).
Уюсъ-кесте 177.
Ф.
Fabiano Servilio 91.
Falx muralis 163.
Фибули 165.
Филипополъ 55.
Филипъ Мак. 49, 80.
Firmus veteranus 109.
Флотилия 88.
Фортуна 75.
Фъндъкли дере 4, 7, 65, 79, 93, 179;
— касаба 79.
Фюлбеллерь 16.
X.
Хаджи бейовата воденица 81 ; — Калфа
31, 56, 83.
Хайдаръ 63, 75, 177.
Халваджи—ендже кьойска pt к а 5, 7,
12, 99.
Хамбарли 59.
Хамса дермене 92, 131.
Св. Хараламби 56.
Харпуни 69.
Хасанъ ефенди 40; ларъ 40, 41, 79;
—махале 67; — терзи 179; — овитЪ
запади 138.
Хасаръ 59: — лъкъ 40, 67.
Hasgrad 2.
Хассж 68.
Хезаръ (Хасаръ) 40.
Хендамь 40.
Бенде буруну 102.
Хера 77.
Херкулъ 14.
Хермесъ 78.
Хесаръ-градъ 40.
Хигия 178.
Хиляда замъци 40.
Хисаръ-каце 98; — лъкъ калеси 14
(фиг. 6, 7).
X.-Костова чушма 40; — Павли 40.
Hostilianus 178.
Хотулъ хенде 32.
Хромелъ 66.
Хърсово 67.
Хюдже-кьой 99; — ски възвишения 99.
Хюсенче 80, 94; — дере 66.
- -
U.
Цариградь 55; — ска порта 93.
Царь АсЪнъ (село) 12.
Centum cellae (сто камари) 88.
Cerno Waivoda 94.
Царовецка—височина 6, 20, 35;—ркка
35, 78.
Cerven 2.
Циганека могила 63.
Цимисхи 31, 76, 89.
Циракъ 179.
Cselingir 83.
Csemov 31.
Църква 133 (до Калугерица); 140—142
(фиг. 115—117, до Иваново); 142-
145 (фиг. 120 -125, въ Писмата);
106—108 (фиг. 85 до Табачка); 120
(ПрЪпрЪченица); 122 (Грамовецъ)
123—124 (фигура 98, ср+>щу Гол.
нисовски мънастиръ): 147 (Турека
църква); 154 (фиг. 135 до Русе); 155
(до Дикилиташъ и до гр. Никополъ).
Ч.
Чаиръ 92, 177.
Чаршията 31, 77, 172.
Чаушъ дермене 52; — кале 52 (фиг.
53, 54).
Ченгелъ 77.
Ченезъ баиръ 5, 16, 23, 97, 165, 177.
Чеплийско 120 (фиг. 95).
Червена вода 8, 94.
Червенъ 2, 26, 31, 76, 77, 95, 96, 97,
108, 110, 111, 172;— издълбатини
111 — 112 (фиг. 20);—постройки
157—157 (фиг. 136, 137); —ска
килия 114 (фиг. 89); ска кула 28
—29 (фиг. 21, 24—26); — ска тЬс-
нина 6, 104; — ски мънастиръ ИЗ
114 (фиг. 88), 117; —ски рътъ
6, 26, 51, 95, 97, 172, 178; — ски
чуки 123;—ско кале 26 (фиг. 20
26), 77, 86, 95.
Черкезъ-куюсу 78, 98; — ски ниви
74, 80.
Черна-вода 94; — о море 9.
Черни Ломъ 2, 3, 5, 7, И, 92, 95, 96,
97, 98—гробища 169—173; — до-
исторични селища 63 64;—крепости
13 — 31; — могили 177—178; — пе-
щери 102—112;— постройки 156
158; — селища 74—77.
Чесново (Чесновица) 81;-^ ска ка’йяфа
81, 130; — ски мънастиръ Г31 (фиг.
104).	*
Чилингирь 67, 83. 96, 97. 1797'^ЧЖй
•' чуки 83,‘138; ско кале152 -(фиг*.1
51, 52). 88.
Чилновъ (Чилново) 7, 74, 168;'1Т77:
Чинаръ орманъ 133.
Чифлишка канара 136.
Чобанъ дермене 129.
ЧовЪшки скелети 73—74.
Чоллукъ 59.
Чу салка 87.
Чу ката 129.
Чукове 63, 64, 65, 69, 71, 73, 164.
Ш.
Schallensteine 100.
Шанлъкъ канара 129 (фиг. 103).
Шарапъ тати 122.
Шебеле 5.
Шейтанджикъ 68
Шекече (S£kerli) 94, 179; иски висо-
чини 4, 7.
Шила 63, 69—70 (фиг. 65).
Шипа Ломъ 3, 5, 7, И, 23, 24, 92, 96,
177;—гробища 168; — крепости 11
—12; — могили 176; — пещери 99
—101; — постройки 156; — селища
доисторични 63; — селища 74.
Широки бродъ 76.
Широкове 7, 24, 95, 96, 100, 101, 104.
169, 176;—ски мънастиръ 100, 101;
— ско кале 23 (фиг. 17), 96, 100,
101, 156.
Шуменъ 2, 68, 93, 94.
щ.
Щрьклово 67, 83, 96, 97, 179; — ски
могили 4, 49, 82, 179.
Ю.
Юзда 55.
Южниятъ водораздел ь 5, 176 —177
(могили).
Юлия Домна 35.
Юнона 75, 167.
Юмеровата дупка 136.
Юмеръ-аа канара 76, 105, 169.
— 198 —
Юренлжикск-и височини 5, 177; -а
р!ка 6.
Юренъ дере 64, 77.
Юртлукъ 157; — чушме 75.
Юруклери 93; — ски височини 5, 176.
Юстиниянъ 16, 42, 44, 163.
Ютюклеръ 94, 160.
Я.
Яна 92.
Янтра 2, 3, 4, 5, 11, 92, 93, 96; —
енско поле 5.
Ярдъмъ 66.
ЯсЬново 67.
Ясж-тепе 59; — юкъ 59.
Съдържан ие.
Стр.
ПрЪдговоръ..........................................................   I
ПорЪчието на рЪката Русенски Ломъ.
Въведение ............................................................ 1
Географически прЪгледъ................................................ 3
Геологически прЪгледъ................................................. 7
Растения и животни.................................................... 8
Опись на старинитЬ.
ГЛАВА I.
Крепости:
А.	на Шипа Ломъ.................................................11
В.	на Черни Ломъ................................................13
С.	на Малки Ломъ................................................32
D.	на БЪли Ломъ...............................................  37
Е.	на Общи Ломъ.................................................54
ГЛАВА II.
Селища:
А. ПрЪдисторични селища...............................................59
ПрЪдисторични селища въ Ломско:
А.	Край	р.	Шипа Ломъ............................................63
В.	.	.	Черни Ломъ.............................................63
С.	.	.	Малки Ломъ.............................................64
D.	.	.	БЪли Ломъ .............................................65
Е.	Въ съсЪдство на р. БЪли Ломъ.................................67
ПрЪдмети, намЪрени въ прЪдисторични селища:...........................68
1.	Кости на животни...........................................69
2.	ИздЪлия отъ	кость и рогъ...................................69
3.	.	.	камъкъ...........................................70
4.	.	.	глина............................................71
5.	.	металъ...........................................73
6.	ЧовЪшки скелети.........................................	.	73
Б. Исторични селища:
А.	ПорЪчие на Шипа Ломъ.........................................74
В.	,	.	Черни Ломъ..........................................74
С.	.	,	Малки Ломъ..........................................77
D.	.	,	БЪли Ломъ.......................................... 79
Е.	„	.	Общи Ломъ...........................................83
ГЛАВА III.
Водоснабдение:
Водопроводи...........................................................85
Дигане на вода........................................................85
— 200 —
ГЛАВА IV.
Рудници и камъноломи.	(тр
Рудници и камъноломи.......................................................87
г;; ...
ГЛАВА V.
Пристанища и пжтища.
А. Пристанища............................................... '.....	88
Б. Пжтища:.........................................  ................88
I. Римски пжтища: ’ -	'
I	1. Крайцунавското шосе ......................................  >	88
2.	СЪвероподбалканско шосе. . . .......................  .	. . ,	92
3.	Маркианополъ — Русе .........................................  93
И. Отъ гр. Русе прЪзъ гр. Разградъ.........................  *	.....	93
III. Търговски пжтища въ XII. вЪкъ.........................................94
VI. СрЪдновЪковни пжтища...................................................95
,»Vf
ГЛАВА VI.
Изкуствени пещери и вдълбнатини въ скални стЪни:
ц А. ПорЪчието на Шипа Ломъ............................. •	. , ч . . .	99
В. „	„ Черни Ломъ........................................  102
у, С.	. „	„	Малки Ломъ..........................4	,	.	г . .	.	122
D, ,	,	Б1ли Ломъ........................   •	•	•	<	•	128
Е. „	, Общи Домъ.......................................  •	• 138
ГЛАВА VII.
Постройки:
А.	На Шипа Ломъ..................................	ч.	, ,?г156
В.	, Черни Ломъ........................,	.т .... f .... ., 156
С. , Малки Ломъ..............................................  158
D. , БЪли Ломъ............................................... •	160
ГЛАВА VIII.
GO
Гробища:
1'Доисторични.......................................  ......	j	.	...	164
II. Пр^дхристиянски периодъ...................... . . . . ? .	.	.	*. . .	165
Й1. Християиски периодъ.....................  .	.... - . . .... 167
А. На Шипа Ломъ.............................. . •................168
• В. „ Черни Ломъ.............................................г	... . 169
С.	„ Малки Ломъ . . . ............................................	173
D.	„ Б'Ьли Ломъ..................................................174
Е.	, Общи Ломъ...................................................’	175
К • .	. . v ‘
ГЛАВА IX. 1 * '
Могили...............................................................   176
Списъкъ на образитЬ и таблицитЬ..............’.	. . . ‘ ,г‘............183
Указатель.......................................4..................... .187


КАРТА П.
КИЛИЯ;
сцена,-
Корите
неиааЬ<
/дници, камъноломъ.
^лиярни и др ка мъни.
ри ста нище.
'X ДОИСТОрИЧНИ;
X ДОХрИСТИЯНСКИ
могила(гроБна)
Еюбища<| дохристиянск
*П А христиански,,
о Пещера
ОБЯСНЕНИЕнаЗНАЦИТЪ
•<а Гродище эидено.
• Оц^дище окопово.
г>7абИЯ.
\ ^^Доисгорично Селище,£ал11 да.
.л. Плоска могила.
^-'Римски ПАТЪ.
^'Старъ пдтъ.
1д
о Пещера
(S пещера.,
^църква,
Изкуствени!® мънастиръ,-
иэдълбатинш® — —
s
□

>тово
:медъ1
>адЭ1са 
‘ло




Списъкъ на образитЪ.
Б. Въ таблицнтЪ:
Стр. въ текста.
Табл. Обр.
I. КрЪпости.............................................................. 10-58
I.	23.	Градъ Червенъ отъ югъ....................................... 26
Л	|	24.	Червенска	Кула	отъ	южната страна............................ 28
|	25.	»	.	.	западната.................................. 28
Ш	|	26.	„	»	източната страна........................... 28
I	42.	Мънастиръ	до	с.	Кривня отъ западъ надъ Куфа Канара ...	43
IV	.	39.	Кале СЪново отъ западъ	надъ Сиври	Канара.................... 42
У	I	44.	КрЪпостьта Синь градъ отъ югозападъ......................... 45
|	47.	Българско Градище отъ	юго-западъ............................ 47
VI. 48.	„	„ отъ сЬверъ съ западната часть отъ Турско
Градище.................................................... 47,	49
УН (	52. Калето надъ Долапо (Чилингиръ) отъ изтокъ..................... 52
|	54.	„	„ Чаушъ-дермене отъ юго-изтокъ........................ 53
II. А. ПрЪдисторични селища........................................... 59—74
I 57. ПрЪди стори ч на могила до гр. Русе отъ сЬверъ............... 59
|	58.	„	„ „	западъ...................... 59
[ ИздЪлия отъ кость и рогъ......................................... 69
IX. <	65. харпуни, шила и др........................................... ,
66.	Орждия отъ еленски рогъ..............................
ИздЪлия отъ камъкъ........................................  70
67.	Нуклеусъ (кремъчна ядка)...................................... .
68	Кремъчни брадвички......................................
69.	Каменни .	...................................... .
Изделия отъ глина ......................................
70,	71 Сждове отъ Липнишката могила................................. 71
XII.
XIII.
XIV.
XV.
VI. Изкуствени пещери....................................................99—155
|	97.	Изкуствени пещери Куклата отъ	югъ.......................... 122
I	99.	ГолЪмъ Нисовски мънастиръ „	„............................. 124
|	101.	.	.	.	   124
I	102.	Изкуствени пещери въ Дутлукъ Каршасж отъ югъ................ 129
103.	.	„ въ Шанлъкъ канара отъ юго-западъ. . .	129
|	104.	Мънастиръ въ Чесновската канара отъ сЪверо-изтокъ ....	130
I	105.	Изкуствени пещери въ ВетовскигЬ канари отъ югъ.............. 131
(	106.	Торлашки мънастиръ.......................................... 131
XVI. <	107. Църквата отъ югъ.....................................
108. Олтарътъ въ църквата...................................
— 202 -
1 XXIII.	1	131. 132. 134.
XXIV.	VII.
	137.
Табл. Обр.	Стр. въ текста
Хуц J	109. Калугерица надъ воденипата Терзи-дуракъ отъ юго-западъ . .	133
|	112. Пещерата на юго-западъ отъ с. Писанецъ отъ югъ................ 136
( Църквата въ Иваново................................................. 140
XVIII.	ч 116. Олтарътъ.................................................
117. Нартикътъ съ живопись...................................
XIX.	119. СкалнитЪ стЬни Писмата до с. Иваново отъ югъ..................... 142
( ЦърквитЬ въ Писмата.......................................
XX.	120.	Господне долъ............................................... 143
121. Третата (юго-западната) църква............................... 144
।	|	125.	Часть отъ скалнигЬ	стЬни Писмата............................ 146
|	126.	Селската канара надъ с. Божиченъ	отъ	западъ................ 147
YYn	|	130.	Изкуствени пещери	на изтокъ отъ	Басарбовския мънастиръ. .	151
Басарбовски мънастиръ Св. Димитъръ отъ югъ................... 152
Басарбовски мънастиръ Св Димитъръ отъ юго-западъ. . . .	152
.	.	•	.	. м една отъ
вжтрЪшнигЬ части............................................  152
Постройки.................................................156—163
Църквата въ Червенската крепость:	сЬверо-западниятъ жгълъ	158
VIII. Гробища..........................................................  164—175
144. Старо-християнски	гробища Урумъ	Мезаръ....................... 169
XXV. V. П лит ища......................................................
78. Милияренъ стълбь	до с. Мечка	..................... 91
Крепости.
Табл I.
Фиг. 23 Градъ Червенъ, отъ югъ (стр. 26); въ ср'Ьдата: Източната коЬпость; на лЬво срЬдната часть на i рада; а на дЬсно, край рЬката, Чаршията;
отъ задъ, Червенскиятъ рътъ.
Крепости. — Червенската куда (стр. 28'.
Табл. И.
Фиг. 24. Отъ южната страна.
Фиг. 25. Оть западната страна.
КрЪпости.
Табл. III.
Фиг. 26. Червенската пула, отъ източната страна (стр 28).
Фиг. 42. Мънастиръгь до с. Кривня: южна страна отъ западъ (стр. 43), съ изкуствени
пещери въ Куфа канара (erp.f 130).
Крепости.
Табл. IV.
Фиг. 39. Кале Сыново, отъ западъ (стр. 42), надъ Сиври-канара, съ изкуствена пещера (стр. 130)
Крепости.
Табл. V.
Фиг. 44. КрФпостьта Синь-градъ, отъ югозападъ (стр. 45), съ изкуствсни пещери (стр. 131)
Фиг. 47. Българско Градище до с. Писанецъ, огь югозападъ (стр. 47), съ изкуствени.
пещери (135).
Крепости.
Табл. VI.
Фиг. 48. Българско Градище до с. Писанецъ, оть сЬверъ (стр. 47), въ ср!дата; отъ .тЬво, западната часть на Турско граднще (стр. 49); на дЪсно въ
гората, скалата съ мънастира (стр. 131).
Крепости.
Табл. VII.
Фиг. 52. Калето надъ Долапо
(Чилингиръ) до с. Нисово, отъ изтокъ (стр. 52).
Фиг. 54. Калето надъ Чаушъ дермене, отъ югоизтокъ (стр. 53)
ПрЪдисторическа могила до гр. Русе (стр. 59) — Табл. VIII.
Фиг. 57. Отъ сЬверъ.
Фиг. 58. Отъ западъ.
ПрЪдисторични селища. — ИздЪлия отъ кость и рогь (стр. 69). — Табл. IX.
Фиг. 65. Харпуни, шила и др.
Фиг. 66. Орудие отъ еленски рогъ.
ПрЪдисторични селиша.— ИздЪлия отъ камъкъ (стр. 70). — Табл.Х.
Фиг. 67. Куклеусъ (кремъчна ядка).
Фиг. 68 Кремъчни брадвички.
Фиг. 69. Каменни брадвички.
ПрЪдисторични селища. — Изделия отъ глина (стр. 71). — Табл. XI.
Фиг. 70—71. Садове отъ Липнишката могила (въ Варненския музей).
Изкуствени пещери.
Табл. XII.
Фиг. 97. ИзкуственитЪ пещери Куклата, между с. с. Костанденсцъ и Сваленикъ
(стр. 122) отъ югъ.
Фиг. 99. Гол1»миятъ Нисовски Мънастиръ, отъ югъ (стр. 124).
Изкуствени пещери.
Табл. XIII.
Фиг. 101. ГолФмиятъ Нисовски мънастиръ, отъ югъ (стр. 124).
Фиг. 102. Изкуствени потери въ Дутлукъ-каршасл;, отъ югъ (стр. 129).
Изкуствени пещери.
Табл. XIV.
Фиг. 103. Изкуствени пещери въ Шанлъкъ-канара, отъ югозападъ (стр 129).
Изкуствени пещери.
Табл. XV.
Фиг. 104. Мънастирътъ
въ Чесновската канара, отъ сЪвероизтокъ (стр. 130)
Фиг. 105. Изкуствени пещери въ ВетовскитЪ канари, отъ югъ (стр. 131).
Изкуствени пещери. — Торлашки мънастиръ (стр. 131). — Табл. XVI.
Фиг. 107. Църквата отъ югъ.
Фиг. 108. Олтарътъ въ църкватг
Изкуствени пещери.
Табл. XVII.
Фиг. 109. Калугерица надъ водсницата Терзи-дуракъ, отъ югозападъ (стр. 133).
Фиг. 112. Пещерата на югозападъ отъ с. Писанецъ, отъ югъ (стр. 136).
Изкуствени пещери. — Църквата до с. Иваново (стр. 140\ — Табл. XVIII.
Фиг. 116 Олтаръгь.
Фиг. 117. Нартикътъ съ живопись.
Изкуствени пещери.
Табл. XIX
Фиг. 119. СкалнитЪ сгЬни Писмата до с. Иваново, отъ югъ (стр 142)
Изкуствени пещери. — ЦърквитЪ въ Писмата (стр. 143 144). — Табл. XX.
К*
Фиг. 121. Третата църква (стр. 144).
Изкуствени пещери
Табл. XXI.
Фиг. 125. Часть оть скалнигЬ стЬни Писмата (стр. 146/.
Фиг. 126 Селската канара надъ с. Божиченъ, отъ западъ (стр. 147).
Изкуствени пещери.
Фиг. 130 Изкуствени пешери на истокъ отъ Басарбовския
мънастиръ (стр. 151).
Табл. XXII.
Фиг. 131. Басарбовски Мънастиръ „св Димитъръ"
(стр. 152) отъ югъ.
Изкуствени пешери.
Табл. XXIII.
Фиг. 132. Басарбовски Мънастиръ „Св Димитъръ*1 отъ югозападъ (стр. 152).
Изкуствени пещери и постройки.
Табл. XXIV.
Фиг. 134. Басарбовски Мънастиръ св. Димитъръ; едва отъ вжтрЪшиигЬ части (стр. 152).
Фиг. 137. Църквата въ Червенската крепость (стр. 158): сЬверозападвиять жълъг.
Гробища и плутища.
Табл. XXV.
Фиг. 144. Старо-християнски гробища „Урумъ Мезаръ" (стр. 169).
Фиг. 78 Милияренъ стълбъ до с. Мечка (стр. 91).