гИБЛГОТЕК* ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
В АСИ Л ТЕРЗИЕВ
Любителски VK8
приемници
и предаНаглели
ТЕХНИКА
Scan LZ2WSG
Глава I
ПРОЕКТИРАНЕ НА ЛЮБИТЕЛСКАТА УКВ РАДИОСТАНЦИЯ
Проектирането на любителската радиостанция е етап, който
трябва да предхожда самото конструиране на апаратурата, зато-
на най-напред ще се спрем на него. То включва съставянето или
избора на блоковите и принципните схеми на апаратурата.
Както във всяка приемно-предавателна радиостанция, и тук
двата основни елемента на станцията са приемникът и преда-
вателят. Цялостното проектиране на приемника и предавателя
може да се извърши само от любители с голям опит. По-сла-
бо подготвените любители трябва да използуват готови схеми.
Често пъти обаче любителят не може да намери същите ча-
сти и материали, дадени в конкретного описание, и той е прину-
ден да прави изменения в схемата-прототип. Следователно и в
този случай се налага да се извършва, макар и частично, проек-
тиране на апаратурата.
1. Проектиране на приемника
Основните изисквания към един качествен приемник за ул-
тракъси вълни са две — голяма чувствителност и стабилност.
Проблемата за чувствителността на УКВ приемника се раз-
личава твърде много от проблемата за чувствителността на
късовълновия или средновълновия приемник. Нивото на вън-
шните шумове (космически, атмосферни и индустриални) в къ-
совълновия и средновълновия обхват е твърде високо. Това
ограничава чувствителността на приемниците при тези честоти
и затова дори най-добрите професионални късовълнови прием-
ници имат максимална чувствителност 0,5ч-1 мкв. Получаване-
то на по-голяма чувствителност не представлява техническа
трудност, но е безсмислено, тъй като щом нивото на сигнала е
по-ниско от нивото на смущаващите шумове, следователно той
не може да бъде отделяй и приеман независимо от чувстви-
3
телността на приемника. На фиг. 1.1 е показано как се изме-
ни нивото на шумовете във функция от честотата. Вижда се, че
с повишаване на честотата космическите шумове намаляват
силно и при честоти над 50 мгхц започва да се проявява
Фиг. 1.1
силно собственият шум на приемника. Колкото повече се на-
влиза в УКВ обхвата, толкова повече нивото на външните шу-
мове става незначително в сравнение със собствените шумове
на приемника, конто стават рашаващият фактор за неговата
чувствителност. С други думи, минималният сигнал, който
може да бъде приеман от един УКВ приемник, е функция
преди всичко на собствените шумове на приемника, нивото
на които зависи от правилното проектиране (схемата), от ка-
чеството на материалите и от умението, с което е направен
приемникът. Следователно любителят трябва да положи макси-
мум усилия за постигане на възможно най-малък коефициент
на шума на приемника.
Първата задача, която трябва да се разреши при избора на
схемата, е дали тя да бъде за свръхрегенеративен или за су-
перхетеродинен приемник. Близо 10-годишната практика на лю-
бителите в Европа е дала съвсем определен отговор на този
въпрос — само суперхетеродинният приемник може да удо-
влетвори всички изисквания, поставени пред лобителската УКВ
станция. Използуването на свръхрегенеративни приемници е до-
4
пустимо само за близки връзки между начеващи любители. По-
строяването нацялостен суперхегерэдинен приемник за 144 мгхц
обаче е много трудна задача за един любител; освен това из-
работването на един сложен и скъп висококачествен приемник,
работещ само в обхвата 144-4-146 мгхц, няма смисъл. Затова
почти винаги въпросът се разрешава чрез изработването на
един УКВ конвертор, който се включва към късовълнов при-
емник. Предназначението на конвертора е да преобразува сиг-
налите от обхвата 144-4-146 мгхц в сигнали с честота в об-
хвата на късовълновия приемник.
Фиг. 1.2
Комбинацията от чувствителен високостабилен конвертор и
добър късовълнов приемник е най-доброто приемно устройст-
во за ултракъси вълни. Преимуществата на това устройство
са очевидни. На първо място построяването на един конвертор
е много по-лека задача и позволява да се съсредоточи внима-
нието върху качественото изпълнение на първия в. ч. усилва-
тел, който в основни линии определя нивото на шума на при-
емника. Осцилаторът на конвертора може да се направи с
кварцова стабилизация, с което се осигурява превъзходна че-
стотна стабилност на приемника. Сравнително високата изход-
ча честота на конвертора (обикновено между 7 и 30 мгхц), кон-
то е първа междинна честота на комплектного приемно устрой-
ство, осигурява добра защита срещу смущения по огледа-
лен канал. Най-сетне стойността на един конвертор е далеч
по-малка от стойността на един комплектен приемник за ул-
тракъси вълни. Поради тези причини 4-:-5 ламповият конвертор
с кварцов осцилатор е най-популярното приемно устройство
между любителите. Блоковата схема на такъв конвертор е
дадена на фиг. 1.2. Ще разгледаме отделяйте стъпала на кон-
вертора.
5
а.	Високочестотен усилвател
Както се спомена вече, шумовете на първото в. ч. стъ-
пало имат решаващо значение за коефициента на шума на це-
лия приемник. Това е така, понеже всеки шум, получен в пър-
вото стъпало, се усилва от всички останали стъпала. Шумове-
те, създавани от другите стъпала, имат далеч по-малко значе-
ние, тъй като полезният сигнал достига до тях вече усилен и
отношението сигнал/шум се запазва голямо.
Фиг. 1.3
Най-големи шумове съз-
дават смесителите. Ето
защо първото стъпало на
всеки качествен конвертор
за УКВ трябва да бъде
един в. ч. усилвател с ма-
лък собствен шум. Пред-
назначението на този усил-
вател е да усили полезния
сигнал до такава степей, че
да може да се потисне шу-
мът на смесителя. Това
означава, че при избора на
лампи и схема за в. ч.
усилвателя трябва да се ръководим от двете основни изисква-
ния — минимум шумове и голямо усилване.
Пентоден усилвател. Типична схема на пентоден ВЧУ за
ултракъси вълни е дадена на фиг. 1.3. Преимушествата на то-
зи усилвател са, че дава голямо усилване и че работи стабилно,
т. е. не се нуждае от неутрализация За съжаление обаче пен-
тодът има големи шумове. Така даден пентод има от 3 до 5
пъти по-голям шум, отколкото ако се свърже като триод. По-
ради тази причина високочестотният усилвател не трябва да
се проектира с пентод. Наистина напоследък са разработени
специални безшумни пентоди, но те са все още извънредно
скъпи за любителите дори в страните, които произвеждат та-
кива лампи.
Най-подходящи за в. ч. усилватели на УКВ са триодите,
тъй като те имат най-малък шум. В зависимост от това, кой
от електродите е заземен по отношение на високата честота,
различават се два вида усилватели: със заземен катод и със
заземена решетка.
Триоден ВЧУ със заземен катод. Той дава добро усилва-
не и има малък собствен шум, обаче не е стабилен, понеже
много лесно се самовъзбужда. Този недостатък се дължи на
големия капацитет анод—решетка, характерен за триодите. Неу-
трализирането на капацитета Cag се извършва или с неутрали-
зираща бобина (фиг. 1.4а), или с неутрализиращ кондензатор,
ЕС Я/
+ НО ь

Фиг. 1.4
като се реализира мостовата схема, показана на фиг. 1.4 б.
Последният начин е по-разпространен в УКВ-ЧМ приемниците
и телевизорите, обаче шумовете на усилвателя при него са по-
големи. Затова в любителските конвертори се предпочита неу-
трализацията с неутрализираща бобина. LN се настройва чрез
пазтягане и свиване, докато се получи резонанс с CagnpH работ-
ната честота. Окончателното донастройване се извършва с по-
мощта на шумов генератор по минималния коефициент на шума.
f)J6\ 6Н15П,
9 + AW
Фиг. 1.5
На фиг. 1.5 е показана схема на противотактен (пушпулен)
триоден ВЧУ. Тази схема се използува рядко от любите лите,
но тя заслужава внимание, тъй като усилвателят има много
7
малки шумове, работы стабилно и неутрализацията му не е
критична. Неутрализирането се извършва с кондензаторите CN.
Те се изменят, докато самовъзбуждането на лампата се пре-
крати и се получи минималено шумово число.
Подходящи лампи за триодни усилватели със заземен катод
са* ЕС92, ЕС86, ЕС88, 6С1Ж, 6С1П, 6J6, 6Н15П, 6НЗП, ЕСС81,
ЕСС85, ЕСС91.
4 /,•?// Г
Фиг. 1.6
Триоден, ВЧУ със
заземена решетка.
Този вид усилвател
намира много широко
приложение в УКВ
техниката особено при
честоти над 150 мгхц,
Горната честотна гра-
ница на такъв усил-
вател с обикновени
УКВ триоди е около
800 мгхц, Както се
вижда от фиг. 1.6,
входният сигнал се
подава на катода, а решетката на лампата се заземява и служи за
екран между входната и изходната верига. Опасният за обратно
прехвърляне капацитетв случая е капацитетът анод—катод (С^Д
конто е многократно по-малък от капацитета анод — решетка.
Поради тази причина усилвателят със заземена решетка рабо-
та много устойчиво и не се нуждае от нейтрализация. Друго
важно предимство на този усилвател е, че гой има много ма-
лък коефициент на шума. Усилването, получавано gt едно стъ-
пало, обаче е доста малко, тъй като малкото входно съпротив-
ление на схемата (няколкостотин ома) шунтира источника на
сигнала. Поради тази причина е необходимо да се включат пе-
не две стъпала със заземена решетка пред смесителя. Освен
това катодът трябва да се включи към част от навивките на
входната бобина, за да се получи съгласуване на импедансите
и се избегне прекомерното шунтиране на трептящия кръг. Тъй
като катодът е евързан високочестотно с отоплителната жич-
ка чрез капацитета катод — отопление, необходимо е то да се
повдигне по отношение на високата честога от шасито посред-
ством дросели. Високочестотното заземяване на
настройващия кондензатор Са в анодния кръг
трябва да се извърши в същата точка, в конто
се заземява бобината La, защото в противен
8
случай се получава самовъзбуждане на стъпа-
лото и често любителят е принуден да губи
яреме в напразни търсения на причинатаза то-
в а самовъзбуждане.
Специално конструираните лампи за усилватели със заземе-
на решетка се познават по това, че имат по няколко извода
на решетката. Това се прави, за да се намали вредната за та-
ни схема индуктивност на решетъчния извод. Най-подходящи
лампи за в. ч. усилватели със заземена решетка са европей-
ските ЕС86 (РС86), ЕС88 (РС88), ЕС92, съветските 6С2П, 6С4П,
6С15П и американските 6J4, 6АМ4, 6ВС4, 417-А и 416-В.
Каскоден усилвател1. Напоследък най-широко приложе-
ние като в. ч. усилватели за 144 мгхц получиха т. нар. кас-
коди. Каскодът е комбинация от два триодни усилвателя, от
които първият е със заземен катод, а вторият — със заземена
решетка. Той е най-подходящият в. ч. усилвател за двуметро-
вия конвертор, тъй като се характеризира с голямото усилване
и стабилност на пентодния усилвател и малкия шум на три-
одния усилвател. Тези предимства бяха причина за създава-
нето на няколко типа комбинирани лампи (двойни триоди),
предназначени специално за каскодни усилватели. Такива са на-
пример лампите 6Н14П, 6Н23П, ЕСС84, ЕСС88, 6BQ7-A 6ВК7 и
6BZ7. Всяка триодна система на тези лампи има отделен ка-
тод и системите са електрически независими една от друга.
За намаляване на връзката между стъпалата е въведена ек-
ранна преграда между системите, която в някои лампи е свър-
>,ана вътрешнс с решетката, подлежаща на в. ч. заземяване
; улравляващата решетка на второго стъпало).
Шумът на каскодния усилвател завися от шума на първия
гриод и той трябва да бъде избран грижливо, ако се иска да
се получи максимална чувствителност. Най-подходящи триоди
за целта са триодите с голяма стръмност и малки междуелек-
тродни капацитети. На фиг. 1.7 са дадени схеми на няколко
каскодни усилвателя с лампи, достъпни за всеки любител. Ха-
скодите, показани на фиг. 1.7# и 1.7г, се наричат галва нич-
ни, понеже двете стъпала са свързани галванично. На всеки
от триодите се пада половината от постоянного анодно на-
прежение. Катодът на стъпалото със заземена решетка има
кисок постоянен потенциал по отношение на отоплението, за-
сова за галванични каскоди трябва да се използуват само спо-
1 В литерзтурата кккоднияг v.-л глтел се сргпи и под нячванието усил-
ия тел на Валман.
9
L' l ’-'иф
P PSP '
И А/ H'l ' tSP 03
(V
менатите двойни триоди, в конто пробивното напрежение на
изолацията катод—отопление е повишено на 250 в. Негалванич-
ни каскоди са показали на фиг. 1.7# и 1.76. Двата вида ка-
скоди са равностойни в електрическо отношение. Всички треп-
тящи кръгове се настройват на работната честота (в случая
145 мгхц — средата на обхвата). Минимален коефициент на
шума се постига чрез изменяне на индуктивността на неутра-
лизиращата бобина LN , респ. капацитета на неутрализиращия
кондензатор CN . Не бива да се забравя, че катодът на вто-
рого стъпало е повдигнат високочестотно от шасито и ото-
плението на триода със заземена решетка (при двойните лампи
отоплителното напрежение на каскода въобще) трябва да се
подава през в. ч. дросели.
Коефициентът на усилване на каскода е пропорционален на
стръмността на лампите и може да достигне стойността 300
в нискочестотната част на УКВ обхвата. Такова усилване е
предостатъчно, за да се потиснат шумовете, създавани от сме-
сителя. Поради тази причина използуването на два каскодни
усилвателя пред смесителя не е оправдано и може да доведе
до намаляване стабилността на усилването (т. е. до увелича-
ване на склонността към самовъзбуждане).
6.	С месите л
Най-големите шумови напрежения в приемника се получават
в смесителното стъпало. Многорешетъчните смесителни лампи
FCH81, 6ВЕ6, 6А7 и пр., който се използуват широко при къ-
сс, средни и дълги вълни, имат толкова голям собствен шуАм,
тяхното използуване при 144 мгхц е безсмислено. Като
смесители в УКВ конверторите се използуват предимно трио-
ди и по-рядко лентоди. Пак с оглед на получаването на ми-
нималки шумове се използува събирателното смесване, т. е.
входният сигнал и сигналът от хетеродина се подават на ед-
ка и съща решетка. Стръмността на смесване е обикновено
3 д4 пъти по-малка от статичната стръмност на лампата, а ек-
вивалентното шумово съпротивление — 4~-5 пъти по-голямо от
еквивалентното шумово съпротивление на лампата като в. ч.
усилвател. Така например една от най-подходящите лампи за
УКВ смесители ЕС92 има стръмност на смесване 5См= 1 >6 ма е
и шумово съпротивление 2000 ом срещу 500 ом като ВЧУ.
Самоосцилиращите смесители, който се използуват в концерт-
ните УКВ-ЧМ приемници, не са подходящи за УКВ конвер-
торите.
11
В повечето случаи хетеро-
динното напрежение се подава
на управляващата решетка ин-
дуктивно или капацитивно
(фиг. 1.8 я, б). Когато за смеси-
тел се използува едната система
на двоен триод, другата систе-
ма обикновено изпълнява роля-
та на последен умножител на
осцилаторната честота (фиг. 1.8в).
В този случай външно подава-
не на хетеродинния сигнал не е
необходимо, тъй като връзката
се осигурява от капацитета ме-
жду двете системи вътре в лам-
па .
За да се осигури положение-
то на работната точка в закри-
вен,я учасгък на характеристи-
ка на смдсигелната лампа е
необходимо да се подаде голямо
отрицателно преднапрежение. То
се получава или с голямо утеч-
но съпротивление (фиг. 1,8а),
или с голямо катодно съпротив-
ление (фиг. \.8б), Вторият на-
чин се предпочита. понеже оси-
гурява по-голяма устойчивост
срещу кръстосана модулация.
Особено добри резултати мо-
гат да се получат с противо-
тактните смесители, тъй като
при тях е отстранен ефектът на
шумовете, получавани от хете-
родина. Схемата на такъв сме-
сител е дадена на фиг. 1.9.
Входният сигнал се подава про-
тивотактно, а хетеродинният —
еднотактно.
Добри резултати се получа-
ват и с пентодните смесители,
ако се използуват съвременни
безшумни лампи, като 6Ж9П,
E180F, E280F. Предимствата
на нентодните смесители са голямата стръмност на смесване
и големият входен и изходен импеданс. Що се касае до
гриодните смесители, може да се каже, че триодите с голям
Фиг. 1.9
статичен коефициент на усилване р, изискват по-малко осци-
латорно напрежение, отколкото триодите с малък коефициент
затова първите са по-подходящи за използуване при 144 мгхц.
Триоди с голяма стръмност, голям коефициент р и малки ка-
иацитети, подходящи за УКВ смесители, са ЕС86 (РС86), ЕС88
(РС88), ЕС92, 6Н15П, 6J6, ЕСС81, ЕСС85, 6НЗП. Пентодите
6Ж1П (6АК5) и EF80, свързани като триоди, са също подхо-
дящи за целта.
в.	Хетеродинна част
Хетеродинната част на УКВ конвертора има за задача да
достави на смесителя сигнал, чиято честота се отличава от ра-
ботната честота на приемника със стойност, равна на избрана-
та междинна честота. Първият въпрос, койго трябва да се раз-
реши при проектирането на хетеродинната част, е каква да бъ-
де честотата на изхода на конвертора или, с други думи, как-
ва да бъде първата междинна честота на комплектного прием-
но устройство. Изборът на тази честота се извършва въз ос-
нова на следниге съображения: ако първата междинна честота
е много ниска, приемного устройство има голяма стабилност и
1.10
+ 1О5Ь
( cmatiuAHOj
Фиг.
обхватът е добре разлян, обаче избирателността по огледален
канал е много малка; ако междинната честота е твърде висо-
ка, получава се голяма избирателност по огледален канал, оба-
че’ стабилността е по-малка, тъй като вторият (плавният) ос-
цилатор работи на по-висока чес-
тота. Има едно просто правило за
определяне на междинната често-
та, според което най-добър ком-
промис между тези две противо-
речиви изисквания се постига, ако
междинната честота е около 10%
от входната честота. За обхвата
144-4-146 мгхц оптималната меж-
междинна честота е около 15
мгхц. Тази стойност, разбира се,
съвсем не е критична и на прак-
тика изходната честота на люби-
телските УКВ конвертори варира
до 30 мгхц. В повечето случаи ре-
шаващо значение има обхватът на късовълновия приемник, с
който се разполага.
На фиг. 1.10 е показана схемата на прост хетеродин с лам-
па ЕС92. Използуването, на автогенератор като хетеродин за
УКВ конвертор винаги е било проблема. Причината е малката
честотна стабилност на автогенератора при ултракъсите въл-
ни. Необходимо е да се използува стабилизирано анодно на-
пряжение и всички части на осцилатора да бъдат здраво за-
крепени и механически стабилни. Настройващият кондензатор ’
трябва да бъде с масивни плочи и с удвоени разстояния меж-
ду пластините. Всички връзки е необходимо да се направят с |
дебел меден проводник, а осцилаторната бобина трябва да бъ-
де механически много устойчива. Колкото и съвестно да се
спазват тези изисквания обаче, все още много остава да се же-
лае по отношение на честотната стабилност на автогенератор-
ните хетеродини.
Най-просто и сигурно решение на въпроса за стабилността;
дав а кварцовият хетеродин. Почти всички съвременни конвер-
тори за 144 мгхц се правят с кварцово стабилизиран хетеро-
дин. Кварцовият хетеродин обаче не може да произвежда на-
право трептения с хетеродинната честота, тъй като кристали
за честоти над 20-4-30 мгхц не се произвеждат; затова той ра-
боти на сравнително ниска честота, а желаната честота се по-
стига чрез умножаване. Групата от няколко стъпала, включва-
ща хетеродина и умножителите, представлява хетеродинната
част на конвертора.
Честотата на хетеродина се избира в зависимост от налип-
ните кристали, като се спазват следните изисквания: 1) да няма
хармонични в обхвата 144ч-146 мгхщ 2) да има хармонична с та-
кава честота, че след смесването с нея да се получи подходяща
междинна честота; 3) получаването на полезната хармонична
Да става с удобночисло на умножаване, коетоще рече умножи-
15
телите да работят в режим на удвояване, утрояване или в
краен случай на учетворяване.
Схемите на кристални хетеродини, работещи на основната
честота на кварца, са дадени в т. 2 на тази глава и на тях
няма да се спираме тук. С цел
Фиг. 1.12
да спестят едно умножително
стъпало любителите често из-
ползуват кварцови обертонови
осцилатори, при конто криста-
лът трепти направо на третата
или дори на петата си хармо-
нична. Схемата на такъв обер-
тонов осцилатор е показана на
фиг. 1.11а. Краищата на бо-
бините трябва да се свързват
по начина, показан на фиг. 1.116.
Повече подробности за оберто-,
новите осцилатори са дадени
също в т. 2 на тази глава.
Умножителните стъпала се правят най-често с в. ч. триоди
(обикновено двойни) или пентоди. Типична схема на умножи-
телно стъпало е дадена на фиг. 1.12. Утечното съпротивление,
Фиг. 1.13
което определи автоматичного преднапрежение на лампата, е
около 50 ком при удвояване и 100 ком при утрояване. Под-
16
ходящи лампи са ЕС92, 6Н15Г1, ЕСС81, ЕСС85, ЕСС88, ЕСС91
ECF82, 6Ж1П, EF80 и др.
Тъй като нормалната работа на смесителя зависи от ампли-
т\;дата на хетеродинното напрежение, желателно е да се оси-
гури възможност за нейното регулиране. За тази цел може да
се измени връзката между Гетеродина и смесителя, обаче то-
ва е съпроводено с известна разстройка на кръговете. Един
много удобен начин за регулиране на амплитудата на хетеро-
динния сигнал е използуван в схемата на фиг. 1.13, която
нредставлява хетеродинната част на УКВ конвертор, съдържа-
п а обертонов осцилатор, утроител и регулируемо буферно
ст впало. Подаването на оптимален в. ч. сигнал на смесителя
сс постига чрез регулиране на жичния потенциометър в като-
да на буфера.
в. Връзка между конвертора и късовълновия приемник
Зг да се избегне проникването на късовълнови станции, ра-
б< тещи в областта на междинната честота, необходимо е линия-
та за връзка между конвер-
тора и КВ приемника да бъ-
де добре екранирана. Почти
винаги за такава линия се из-
волзува коаксиален кабел,
конто има твърде малко ха-
рактеристично съпротивление
(50 з-7О ом): Затова е необхо-
димо да се извърши съгла-
севане с високоомния изход
на смесителното стъпало. Съ-
г. асуването става нап често с
нискоомна навивка, индуктив-
но свързана с лентовия филг
на смесителя (фиг. 1.14) Филтърът се настройва на междин-
ната честота, отговаряща на средата на обхвата 144-М46 мгхц,
а връзката между двата кръга се подбира така, че ширината
на лентата, пропускана от филтъра, да бъде от порядъка на
2 мгхц. Съпротивленията, шунтиращи кръговете, се включват, за
да облекчат получаването на такава широка лента.
Друг често използуван начин за нагаждане на импедансите
е включването на катоден повторител на изхода на конверто-
ра. Както е известно, катодпият повторител е усилвател със
заземен анод, който се характеризира с голямо входно и мал-
2 Изхоо
Фиг.
включен Кс
2
ИогЧ'1 елски УКВ приемниии и предана'!ели
17
ко изходно съпротивление. Той не дава усилване по напреже-
ние, обаче позволява да се съгласува много добре високоом-
ният изход на смесителя с нискоомния коаксиален кабел. Под- !
ходящи лампи за катоден повторител са триоди със стръмност, ;
5000	Ю00	1
Фиг. 1.15
j
не по-малка от 4 Mai в. Изходното съпротивление на лампата е
1 ' ~
равно на и е паралелно на катодното съпротивление. Тези
две съпротивления определят изходния импеданс на стъпало- )
то, който трябва да бъде около 70 ом. На фиг. 1.15 е пока-
зан катоден повторител с лампа Ес.92.	j
2. Проектиране на предавателя
а. Автогенератор или многостъпален предавател?
Най-лесното разрешение на въпроса за УКВ предавателя би
било построяването на един едностъпален автогенератор, рабо-
тещ направо на двуметровия обхват. Това решение е примам-
либо с простотата и икономичността си, обаче крие недостатъ- <
ци, конто го правят в почти всички случаи неприемливо. На J
първо място един автогенератор за 144 мгхц е много неста- |
билен. Механическите вибрации, температурните промени, въз- j
душното течение, приближаването на ръка до предавателя или
антенния фидер, нагряването на елементите на трептящия кръг
от протичащия кръгов ток и т. н. — всички тези фактори влия-
ят върху честотната стабилност на автогенератора и предиз-
викват непрекъснати плавни или скокообразни изменения на \
честотата му. Приемането на сигналите, излъчвани от такъв не-
стабилен предавател, е крайно трудно, понеже, от една страна,
се изисква непрекъснато „гонене“ на предавателя, а от дру-
18
га страна, се налага да се разшири лентата на приемника, кое-
то е еквивалентно на намаляване на неговата чувствителност.
рези две обстоятелства водят до
района на действие на предава-
теля.
Друг недостатък на едно-
стъпалните УКВ предаватели е,
че в тях не може да се извършва
качествена манипулация и моду-
ляция. При телеграфна манипу-
лация с прекъсване на някое от
захранващите напрежения се по-
лучават такива скокообразни из-
менения на честотата, че прие-
мането е невъзможно. При мо-
дулиране анодното напрежение
на автогенератора се изменя в
такг с модулиращото напреже-
ние, а това води до паразитна
честотна модулация, която сил-
но влошава качеството на ам-
плитудната модулация. Появяват
значително намаляване на
Фиг. 1.16
се и множество странични
паразитни излъчвания, които създават неприятии смущения по
целия двуметров обхват и пречат на работата на близко раз-
поло же ните любителски станции.
Изброените недостатъци силно ограничават използуването
на едностъпалните предаватели на 144 мгхц. Нещо повече, в
страните с развита любителска дейност на ултракъси вълни,
нжжто въпросът за стабилността на предаватели и избягване-
то на взаимните смущения е много важен, използуването на
гэа на предаватели се смята за недопустимо. В нашата страна
еднсстъпални предаватели могат да използуват начеващите лю-
бители в райони, в които няма други активно работещи УКВ
станции. Използуването на такива предаватели е допустимо и
при участие на начеващи любители в УКВ състезание „Поле-
пи денА В такива случаи чрез просто превключване на утеч-
ното съпротивление автогенераторът се превръща в свръхге-
неративен приемник, т. е. устройството може да се използува
като приемник-предавател.
На фиг. 1.16 е дадена схемата на прост противотактен
едностъпален предавател за 144 мгхц. В него могат да се из-
ползуват всички съвременни триоди с голяма стръмност и мал-
ки междуелектродни капацитети. Най-подходящи за целта са
19
двойните триоди 6Н15П, 6НЗП, ЕСС81, ЕСС85, ЕСС88, ЕСС91,
6J6 и 6СС31. Мощността на трептенията и стабилността на
честотата зависят до голяма степей от стойността на утечните
съпротивления, в конто се създават автоматичните отрицател-
о-)
Умножители
Фиг. 1.17

ни преднапрежения на стъпалото. Намаляването на стойността
на тези съпротивленния увеличава мощността на трептенията,
обаче влошава честотната стабилност и обратно — увеличава-
нето й подобрява стабилността, но намалява мощността. При
избора на стойността на утечните съпротивления трябва да се
придържаме преди всичко към необходимостта от получаване
на добра стабилност.
Близо четвъртвековната практика на любите лите показва. че
стабилният предавател и безшумният селективен приемник са
ключът към осъществяване на далечни връзки на ултракъси
вълни. Затова съвременният любителски УКВ предавател се пра-
ви многостъпален аналогично на късовълновия предавател.
Първото стъпало е плавен или кварцов осцилатор (фиг. 1.17),
работещ на сравнително ниска честота. Тази честота се пови-
шава до работната (144 мгхц) посредством няколко умножи-
телни стъпала, който задействуват крайнего стъпало — усилва-
тел на мощност. Честотата на плавния осцилатор се избира
максимум 4 мгхц. Въпреки че тези предаватели имат преиму-
щество™, че могат да се настройват на произволна честота в
обхвата 144-4-146 мгхц, те се използуват твърде рядко. При-
чината е, че изискванията към стабилността на осцилатора са
твърде високи и трудно могат да бъдат спазени. Това лесно
20
уоже да се разбере, като се има пред вид, че всяко най-малко
изменение на честотата на осцилатора се умножава многократ-
но от умножителните стъпала, така че в крайна сметка от
един сравнително стабилен осцилатор може да се получи твър-
де нестабилна крайна честота.
Най-евтино и най-качествено проблемата за стабилността на
предавателя се разрешава чрез използуване на кварцов осци-
латор. Поради тази причина почти всички съвременни люби-
телски предаватели за 144 мгхц се правят по блоковата схема
1 фиг. 1.17 б. Ще се спрем на отделяйте стъпала на пред а-
нагеля.
б.	Осцилатор
Първата задача, която любителят трябва да разреши при
ппоектиране на предавателя, е съставянето на неговата блоко-
ва схема. Тази схема зависи от честотата на осцилатора, респ.
о г честотата на наличния кварц. Кварцовете, които имат хар-
а нична в обхвата 1444-146 мгхц, са много, но най-подходящи
с а кварцовете с честота 8, 12 и 24 мгхц, тъй като те позволя-
ват да се достигне до крайната честота с малък брой умно-
жения. Обикновено умножителните стъпала работят в режим
на удвояване и утрояване и рядко в режим на учетворяване,
С ъпалата, работещи с по-голям брой умножения (5 и повече),
имат малък к. п. д. и дават малка мощност за задействуване
: следващото стъпало; затова такива умножители са непрак-
тхчни. За съжаление у нас не се произвеждат кварцове и из-
б рът им е силно ограничен, така че любителят рядко може
ла си осигури кварц с една от споменатите най-подходящи
ч гтоти. В този случай трябва да се използува фиг. 1.18, на
к :то са дадени както възможните честоти на кварцовете, така
и редът на умножаването за получаване на крайната честота»
Придвижването в посоката „х2“ означава удвояване, а в посо-
кгта ..хЗ " утрояване. В табл. 1.1 са дадени допълнително
Таблица 1.1
Основна честота на кварца, кхц	Хармонична	Необходимо честотно умножаване
28800-;-29200	5	Х5
j 4400-s-14600	10	Х5Х2
0600-1- 9733	15	Х5ХЗ
7200-:- 7300	20	У.5Х2Х2
4800- 4867	30	Х5Х2ХЗ
3600 > 3650	40	Х5Х2Х2Х2
24О0-; 2433	60	!	Х5Х2Х2ХЗ
21
честотите на някои квар<|
цове, които могат да ?
бъдат използувани само^
в краен случай, тъй като|
при умножаването те]
изискват едно упето-
ряване. Необходимите
числа за умножаване за
получаване на обхвата
144—146 мгхц са даде-
ни в третата графа.
На фиг. 1.19 са по-
Казани четири основни
схеми на кварцови ос-
цилатори. Първата от
тях (фиг. 1.19 я) е мно-
го проста и се нуждае
от малко части. Обрат-
ната връзка за само-
възбуждане на стъпало-
то се осъществява чрез
капацитета анод — ре-
шетка. Затова при из-
ползуване на лампа с
малък проходен капа-
цитет осцилаторът се
задействува трудно или
изобщо не осцилира. В
този случай проходният
капацитет трябва изкуст-
вено да се увеличи, като
се включи един конден-
затор с капацитет ня-
колко пикофарада меж-
ду анода и решетката.
Анодният кръг не тряб-
ва да се настройва точ-
но на честотата на квар-
ца, тъй като осцилации-
те стават неустойчиви
или се прекратяват. Пра-
вилно е анодният кръг
22

В)
Фиг. L19
то
да е настроен винаги на честота, малко по-висока от работната.
В частност той може да се настрои и на втората хармонична
и стъпалото да работы едновременно като осцилатор и удвои-
тел, обаче получаваната от него амплитуда е много малка. Най-
често в тази схема се използуват двойни триоди 6Н15П, ЕСС81
и ЕСС85, като едната триодна система работи като осцилатор,
а другата — като удвоител или утроител.
Пентодните осцилатори са по-ефективни от триодните, тъй
като дават по-голямо изходно напрежение, кварцът в тях мо-
же да работи в по-облекчен режим, лесно се реализира честот-
но умножаване в същото стъпало и най-сетне те имат буферно
действие, т. е. честотата на осцилатора се влияе по-малко от
промените в натоварването от следващото стъпало. Трите основ-
ни схеми на кварцови осцилатори с пентоди са показани на
фиг. 1.19 6, в, г. Всички схеми са с електронна връзка между
двете вериги — вътрешната и външната. Вътрешната верига, в
която участвуват участъкът катод — първа решетка — втора
решетка и свързаните към тях елементи, представлява триоден
осцилатор, работещ на честотата на кварца. Във външната ве-
рига (анодната) е включен трептящ кръг, който може да бъде
настроен на втората, третата или четвъртата хармонична. Вслед-
ствие на екраниращото действие на втората и третата реше-
тка връзката между двете вериги е слаба и се осъществява
само чрез обгция катоден ток на лампата. Поради тази причи-
на влиянието на товара, включен във външната верига, е мно-
го по-малко, отколкого ако беше включен в осцилирашата вът-
решна верига.
В „три-тет“-осцилатора, показан на фиг. 1.19 б, екран-
ната решетка е заземеният анод на триоден осцилатор. Въз-
буждането се регулира чрез настройката на кръга, включен в
катода. Кръгът трябва да има малко отношение LC и да се
настройва на доста по-висока честота от честотата на кварца
(напр. на 1,5 fo ), за да се избегне претоварването на криста-
ла. След като кръгът бъде настроен до получаване на стабилни
трептения, С± може да се замени с постоянен кондензатор,
имащ същата стойност.
В осцилатора на фиг. 1.19 в вътрешната верига представ-
лява схема на Колпитц със заземен анод. Възбуждането се ре-
гулира чрез изменение на съотношението между кондензато-
рите Q и С2, образуващи капацитивен делител. Сг може да
бъде тример с капацитет 30 пф и чрез изменяне на капаците-
та му да се намери оптималният режим.
Модифицираният осцилатор на Пирс, показан на фиг. 1.19 г,
24
е също така по схема Колпитц, само че тук е заземен катодът.
ролята на капацитивен делител изпълняват самите между-
електродни капацитети първа решетка — катод и втора решет-
ка — катод. За да се получи оптимално възбуждане, послед-
ний? капацитет е увеличен посредством външно включения
кондензатор Су
Най-подходящи лампи за тези схеми са в. ч. пентодите с
минимална проницаемост и изведена трета решетка. Такива са
EF8O, 6Ж1П, 6Ж4П, 6Ж4, 6П9, 6АС7, 6AG7 и др. При добре под-
брана обратна връзка изменението на честотата на осцилации-
те при настройване на анодния кръг на основната честота или
на някоя от хармоничните не превишава 25 хц.
Токът, течащ през Кристала, трябва да бъде колкото се
може по-малък, тъй като той предизвиква неговото загряване и
вследствие на това—пълзене на честотата. По-голямото загря-
ване води до счупване на Кристала. За големината на тока
през кристала може да се съди по относителната яркост на
светене на една скална крушка за 60 ма, включена последо-
ватели© на кварца. Токът през кристала при нормална работа
на осцилатора не трябва да превишава 40 ма.
За получаване на интензивни хармонични трябва да се из-
ползуват лампи с голяма стръмност (5ч-15 ма/в). Това е осо-
бено съществено за схемата на фиг. 1.19 г. За същата цел е
необходимо кръгът в аноднага верига да бъде с голям Q-фак-
тор (малък кръгов капацитет).
Широко приложение напоследък получиха т. нар. обертоно-
ви осцилатори. При тях кварцът трепти не на основната си
честота, а на някоя нечетна хармонична (обикновено третата
или петата). Това позволява да се съкрати едно умножително
стъпало и следователно да се опрости конструкциям на пре-
давателя. Преимуществото на обертоновите осцилатори е за
сметка на известно влошаване на честотната стабилност в срав-
нение с осцилаторите, работещи на основната честота на квар-
ца. Няколко типични схеми на обертонови осцилатори са по-
казани на фиг. 1.20. Първата от тях е известна под името
осцилатор на Скутер. Обратната връзка се определи от мястото
на отвода на бобината. Отводът се прави на от решетъч-
ния край на А в зависимост от това, дали кварцът, започва да ос-
Цилира лесно или трудно. Ако в анодната верига се включи
милиамперметър и се върти кондензаторът С, кварцът започва да
осцилира при ясно изразено минимално показание на уреда. На-
личността на осцилации независимо от настройката на кръга
ооказва, че има прекалено силна обратна връзка. Най-подхо-
25
дящи лампи както за тази схема, така и за схемите на фиг. 1.20 4
и в са двойните триоди ЕСС81, ЕСС85 и 6Н15П — еднат|
триодна система се използува като обертонов осцилатор,- а
дру/ата — като удвоител или утроител.
Обратната връзка в схемата на фиг. 1.20 б се измени чрез
изменяне на разстоянието между бобините, а в схемата на
фиг. 1.20 в — като се изменя стойността на кондензатора С. Във
26
всички случаи силата на обратната връзка трябва да бъде та-
ка подбрана, че да осигурява бързо възникване на осцилациите
при всяко включване на осцилатора. Прекомерно силната об-
ратна връзка влошава честотната стабилност, води до спуква-
не на кварцовата пластинка и може да предизвика осцилации
без участието на кварца.
На фиг. 1.20 г е показана схема, която позволява да се по-
лучи лесно шестата или деветата хармонична на кварца. (Така,
ако разполагаме с кристал за честота 24 мгхц, можем да
получим изходен сигнал с честота 144 мгхц.) Кристалът е
включен между катодите на двете триодни системи, лявата от
които работи като осцилатор със заземена решетка, а дясната—
като честотен умножител. Стойностите на дроселите не са
критични. Бобините в анодните вериги трябва да резонират
заедно с междуелектродните капацитета съответно на третата
и шестата или деветата хармонична. Бобината в катода заедно с
капацитета на лампата и кварцодържателя се настройва на че-
стота, малко по-ниска от честотата на осцилациите (2,9 fo ).
в.	У множите ляп стъпала
Стъпалата за умножаване на честотата работят в режим
дълбок клас С и са обикновено удвоители или утроители. При
упеторяване се получава много малък к. п. д., затова то се
прилага само в краен случай, като се използуват две лампи,
свързани противотактно. Умножителите изискват сравнително
високо отрицателно преднапрежение и съответно по-голяма ам-
плитуда на възбуждащото напрежение. Отрицателните предна-
прежения може да бъдат фиксирани, обаче в този случай е
необходим отделен токоизточник за тях. В повечето случаи ум-
ножителите работят с автоматично преднапрежение, което се
създава в утечното съпротивление от решетъчния ток. Не тряб-
ва да се забравя, че в този случай лампите получават предна-
прежение само при възбуждане, следователно телеграфната ма-
нипулация може да се извършва само в крайното стъпало.
В ламповите каталози много рядко се дават типови режи-
ми за работата на лампите като умножители на честота, зато-
ва при конструиране на УКВ предаватели трябва да се при-
Държаме към следното правило: удвоителят с триод изисква
възбуждащо напрежение около 504-60% от анодното напре-
жение, а удвоителят с пентод — 504-60 % от екранното на-
прежение. Утроителят с триод изисква възбуждащо напреже-
27
ние 654-75 % °г анодното напрежение, а пентодният утрои-
тел — 654-75% от екранното напрежение.
1б'1 ОИф
В умножителните стъпала се предпочита да се използуват
пентоди, понеже те не са склонни съм самовъзбуждане като
28
триодите и изискват по-малки напрежения за възбуждане. Под-
ходящи лампи са 6Ж1П, 6ЖЗП, 6П14П, EF80 и EL84. Като
триодни умножители най-често се използуват лампите 6Н15П,
ECG81, ЕСС85 и ЕСС88. Схеми на умножителни стъпала са
показани на фиг 1.21. Съпротивленията, включени в катодите
на умножителите на фиг. 1.21 а и б, служат да предпазят лам-
пите от претоварване, в случай че възбуждането се прекрати
и лампите останат без преднапрежение.
Крайното стъпало на УКВ предавателите обикновено се
прави по симетрична схема (пуш-пул). Следователно между ос-
пилатора и крайното стъпало трябва да се премине от несиме-
трична към симетрична схема. Това се прави в едно от умно-
жителните стъпала; схемата на фиг. 1.21 ее най-често среща-
ният начин за разрешаване на тази проблема. Симетрирането се
извършва с кондензатора С, който трябва да има капацитет.
равен на изходния капацитет на лампата, така че да балансира
кръга по отношение на заземената средна точка.
Умножителното стъпало трябва да дава максимално напре-
жение с честотата на желаната хармонична и минимално с дру-
ги честоти, т. е. то трябва да потиска всички нежелани хармо-
нични. Това изискване може да се удовлетвори най-добре, ако
за връзка между стъпалата се използуват индуктивно свърза-
ни настроени кръгове. Простата капацитивна връзка между ум-
ножителните стъпала, широко използувана от любителите. поз-
волява нежеланите хармонични да преминават лесно през стъ-
палата при малко или никакво затихване. В резултат на това
се получават паразитни излъчвания, който създават силни с му-
чения в близко намиращите се телевизионни и други прием-
ници. За намаляване на този ефект трябва да се използуват
кръгове с голямо отношение L/C, захранващите напрежения
към отделяйте стъпала да се подават през филтриращи про-
ходни кондензатори и анодните напрежения на умножителите*
да бъдат колкото е възможно по-ниски — само толкова, кол-
кото е необходимо, за да се получи нормално възбуждане на
следващото стъпало.
г.	Драйеерно стъпало
Нормалното задействуване на крайното стъпало обикновено
създава най-големи мъчнотии при построяването на всеки УКВ
предавател. Загубите в изолацията на цокъла и на лампата, а
също така загубите в резултат на повърхностния ефект и вре-
мето за прелитане на електроните при честота 144 мгхц са
• 90.
значително по-големи от енергията, необходима за задеиству*
ване на лампата. Поради тази причина е необходимо да разно-
лагаме поне с 64-7 пъти по-голяма мощност на възбуждане oi
тази, посочена в лампорите каталози. Така например за нормалнс
//4/46^	tCC81JCC85
L f, Lz, мВ , Ф 13 мм. I Змм, пр л 13 мм ±2508
+3U0K
Фиг. 1.22
задействуване на лампата ГУ-32 според каталожни данни са
необходими само 0,19 вт, докато практически при 144 мгхц
трябва да разполагаме с около 1,5 вт, за да получим пълно
задействуване на лампата. За лампата ГУ-29 необходимата
мощност е над 5 вт. Мощности от този порядък трудно мо-
гат да бъдат получени в едно умножително стъпало, освен ако
бъде използувана специална мощна лампа в последния умно-
жител. Такова решение е скъпо и неикономично в енергийно
отношение, затова в повечето случаи между последния умно-
жител на честота и крайното стъпало се вмъква един линеен
30
усилвател, чиято единствена задача е да даде достатъчна мощ-
ност за нормално възбуждане на крайното стъпало. Този усил-
вател, наречен драйвер, може да се направи с по-малко мощ-
на лампа. Ако крайното стъпало е монтирано отделно, негови-
ят възбудител сам по себе си ще представлява маломощен
предавател, удобен за портативна работа при захранване от
химически токоизточници.
От триодите най-подходящи за драйвери са 6Н15П, ЕСС81 и
ЕСС85, свързани противотактно; от двойните тетроди спе-
циално внимание заслужава лампата QQEO3/12, а от пентолите
могат да се използуват EL41, EF80, EL83 и EL84. На фиг.
1.22 са дадени типични схеми на два драйвера — единият с
двоен триод, а другият с пентод. Драйверът с пентод изпъл^
нява същевременно и ролята на стъпало, в което се извършва
преминаване от несиметрична към симетрична схема. Бобината
L се настройва да резонира с входния капацитет на EL84 в
средата на обхвата (145 мгхц).
д.	Крайно стъпало
Крайното стъпало на предавателя, както и драйверът, е ли-
неен усилвател на мощност, работещ в клас С. Неговата зада-
ча е да увеличи мощността на сигнала, постъпващ от възбу-
дителя, до ниво, достатъчно за излъчване от антената. Това
ниво се определи от предварителните изисквания, от материал-
ните възможности на любителя и от ограниченията на Правил-
ника за радиолюбителската дейност. Най-добро разрешение е
ичползуването на противотактна схема за крайното стъпало,
тъй като при това свързване изходният капацитет на лампите
ср намалява два пъти и по този начин направата на анодни
кръгове със задоволителен к. п. д. се облекчава. За целта са
конструирани специални двойни генераторни лампи (най-често
двойни тетроди), които благодарение на високите си експлоа-
тационни показатели са намерили широко приложение като
крайни лампи в любителските УКВ предаватели. Такива лампи
са съветските ГУ-32, ГУ-29, ГУ-18 и ГУ-19, американски-
те 832А, 829В и АХ9903 и европейските QQEO3/I2, QQEO3/20
и QQEO6/40. Еквивалентни на последните две лампи са нем-
ските лампи SRS4452 и SRS4451. Всички тези лампи изискват
малка мощност за възбуждане, дават относително голяма из-
ходна мощност, лесно се неутрализират или изобщо не изиск-
ват неутрализация, имат малки размери и удобно разположе-
ние на електродите, което облекчава монтажа. Споменатите
31
лампи са конструирани за работа както с автоматично, така ;
с фиксирано преднапрежение.
ГУ-32. OQO 03/20
+ 500 5
Фиг. 1.23
При изработване на анодния кръг трябва да се внимава за
пълна симетрия на конструкцията, тъй като всяка асиметрия
чувствително намалява ефективността на стъпалото. На фиг.1 .23
с а показани четири различии изпълнения на трептящия кръг за
анодната верига на крайното стъпало. Кръговете със съсредо-
точени параметри (фиг. 1.23 а, б) се използуват само при пре-
даватели с мощност до 30 вт. Схемата със сериен трептящ
кръг (фиг. 1 .23 б) се използува при еднотактни крайни стъл
пала, в който изходният капацитет на лампата е твърде голям]
В по-мощните предаватели, където обикновено се използуват]
тетродн като ГУ-29, анодният кръг се прави като четвърт-
вълнов или половинвълнов отрязък от двупроводна линия. Чет-
въртвълновата линия (фиг. 1.23/?) в същност е доста по-къса
от */< дължина на вълната, тъй като в началото й е включен
настройващ кондензатор. Същото се отнася и до полувълно-
вата линия (фиг. 1.23 г), при която настройващият конденза-
тор се включва в края на линията.
Типичните режими на някои често срещани лампи, подходя-
щи за крайни стъпала на 144 мгхц, са дадени в таблица 1 .2.
3 Любите лек и УКВ
приемными и предаватели
33
Глава II
КОНСТРУИРАНЕ НА УКВ ПРИЕМНИЦИ И ПРЕДАВАТЕЛИ
С повишаване на работната честота конструктивного из-
пълнение на радиоапаратурите добива все по-голямо значение
и специфика и не случайно за непосветения в техниката на
свръхвисоките честоти една с. в. ч. апаратура има по-скоро бе-
лезите на своеобразна „водопроводна" техника, отколкото на
обикновена радиоапаратура. Разбира се, при една сравнително
ниска честота от с. в. ч. обхвата, каквато е честотата 144 мгхц>
тази специфика е все още слабо изразена, но въпреки това
любителят трябва да отдели значително внимание на конструк-
тивного оформление на своята УКВ апаратура, за да осигури
висока ефективност и стабилност в работата й. Тук ще се
спрем на никои общи положения при конструирането, а също
така на някои специфични въпроси, свързани с практическото
изпълнение на любителските предаватели и приемници за дву-
метровия обхват.
1.	Общи съображения при конструирането
Колкого по-висока е честотата, толкова повече дължините
на междустъпалните и междуелементните връзки, както и раз-
мерите на обикновените радиочасти стават съизмерими с дъл-
жината на вълната. В резултат на това една дълга междустъ-
пална връзка например придобива свойствата на антена и из-
лъчва част от енергията, преминаваща през нея. Следователно
не цялата енергия, подавана от предното стъпало, ще достига
до следващото стъпало. Към загубите от излъчване трябва да
се прибавят и загубите, дължащи се на падението на напре-
жение в по-голямата собствена индуктивност на по-дългия про-
водник. По-големите по размер части от своя страна притежа-
ват съответно по-големи паразитни капацитет, индуктивност и
съпротивление и с това влошават режима на работа на в. ч.
34
стъпалата. Затова при УКВ конструкциите трябва да се спаз-
ват двете основни изисквания: свързващите вериги да
бъдат к ъ с и, с малка индуктивност, а частите —
малки по размер и. В допълнение към второто изискване
може да се каже, че дори и малките по размери части не са
лишени от паразитни импеданси, затова миниатюризацията на
частите трябва да се съпътствува със стремежа към макси-
мално опростяване на схемата, т. е. към излолзуване на мини-
мален брой части за реализиране на дадено в. ч. стъпало. Изоб-
що никога не бива да се забравя, че всички части и вериги
трябва да се разглеждат като комплексни, т. е. като притежа-
ващи макар и малки нежелателни индуктивности, съпротивле-
ния и капацитети, конто могат да окажат значително влияние
върху работата на УКВ апаратурата. При конструирането оба-
че тези свойства на частите може да се направят полезни,
т. е. да се използуват.
При определяне на взаимного разположение на главните час-
ти трябва да се изхожда от стремежа към максимално скъся-
ване и дори премахване на свързващите проводници. При из-
ползуване на малки части в много случаи е възможно те да
бъдат монтирани непосредствено върху съответните крачета
на ламповото гнездо. Останалите части могат да бъдат мон-
тирани между крачетата на гнездото и прилежащите проход-
ни кондензатори или общи заземителни точки.
Качеството на материала, от който са изготвени час-
тите, има голямо значение при ултракъсите вълни, тъй като
загубите в изолацията и от повърхностния ефект нарастват
пропорционално на повишаването на честотата. Най-добрият
•олатор при свръхвисоките честоти е въздухът, ето защо във ви-
сокочестотните вериги трябва да се стремим към минимално
използуване на твърди изолационни материали. Когато е нало-
жително да бъдат използувани такива материали, те трябва да
бъдат най-качествените. В табл. 2.1 са дадени електрическите
качества на някои често използувани материали. От нея се
вижда, че най-подходящи за целта са тефлонът, полиетиленът,
полистиролът и керамиката. Променливите кондензатори
трябва да бъдат въздушни или керамични, с малки размери и
малък начален капацитет. Най-подходящи са миниатюрните ед-
носекционни кондензатори, двусекционните кондензатори „бъ-
терфлай“ (пеперуда), цилиндричните въздушни кондензатори
(тип „Филипс"), малогабаритните дискови керамични тримери и
Цилиндричните керамични тримери, наричани „плунжерни." По-
стоянните кондензатори трябва да бъдат керамични, с мини-
35
Таблица 2.1
Материал	Фактор на загубите tgd (при у—100 мгхц)	Температура на омекване, °C	Електрическа якост, кв мм
Бакелит	0,005-5-0,03	50-ь 135	15
Найлон	0,02	65	—
Плексиглас	0,007	95	18
Стъкло	0,001 + 0,003	520	25
Керамика	0,001-5-0,003	1400	20
Тефлон	0,0002	66	
Полиетилен	0,0002	100	40
Полистирол	0,0001	82	30
мална собствена индуктивност. Като прехвърлящи кондензато-
ри се използуват дискови или малки тръбни кондензатори с
широки изводи и капацитет 50—100 пф. За блокировка най-
добри са дисковите керамични кондензатори с капацитет
500-Г-2000 пф. Проходните керамични кондензатори с капаци*,
тет няколко хиляди пикофаради са най-добрият елемент за под-;
веждане на захранващи напрежения през стената на екрана^
(шасито) към съответното в. ч. стъпало, тъй като осигуряваг
филтриране на паразитните напрежения отвън навътре и от-
вътре навън и осигуряват развързването между стъпалата.
От съпротивленията най-подходящи за използуване в
УКВ стъпалата са съпротивленията МЛТ, тъй като при даде-
на мощност на разсейване те имат най-малък обем и въвеж-
дат най-малки паразитни капацитети в монтажа. Разбира се,
могат да се използуват и други съпротивления. Съществено е
мощността, за конто са предназначени съпротивленията, да е
съобразена с тока, конто тече във веригата. Показателен е
фактът, че дори в заводските апаратури, където всички час-
ти са оразмерени правилно, по статистически данни 9% от по-
вредите се дължат на изгаряне на съпротивления.
Най-добрите гнезда за високочестотните лампи са кера-
мичните. Особено наложително е тяхното използуване в стъ-
палата с големи в. ч. напрежения (по-мощните стъпала на УКВ
предаватели).
Дебелината на проводниците, по които тече в. ч. ток,,
играе съществена роля в областта на ултракъсите вълни, тъй
като тук повърхностният ефект е силно изразен. Дълбочината
на провикване на тока в медния проводник може да се опре-
дели по формулата
36
66,8. Ю-з
ММ,
където / е честотата, мгхц.
При честота 144 мгхц дълбочината на проникване е само
0,0056 мм, следователно ефективното сечение на проводника
е далеч по-малко от действителното; оттук следва, че съпро-
тивлението за в. ч. токовете е много по-голямо от съпротивле-
нието на дадения проводник за постоянен ток. Това налага
използуването на проводници с по-голям диаметър, особено за
VKB бобини или резонансни линии, тъй като кръговият ток
може да достигне много големи стойкости. За бобини на ге-
нераторни стъпала с мощност до 30 вт се използува меден
проводник с диаметър от 2 до 3 мм. За направа на резонан-
сни линии, служещи като трептящи кръгове на по-мощни стъ-
пала, се използува медиа или месингова тръба с диаметър
44-8 мм.
Освен че текат по повърхността на проводниците, в. ч. то-
ковете се концентрират по острите ръбове на повърхността.
Затова най-добри проводници в областта на ултракъсите въл-
ни са единичният меден проводник и тръбата с кръгло сече-
ние, осигуряваща най-равномерно разпределение на тока по по-
върхността си. Многожичен гъвкав проводник може да се
използува, когато е необходимо да се осигури връзка с дви-
жещи се части, обаче в. ч. загубите в такъв проводник са по-
олеми, отколкото в еквивалентно по размери парче цилиндри-
чен проводник.
По-нататъшно намаляване на последствията от повърхност-
ния ефект се постига чрез посребряване на проводниците, по-
тпециално на проводниците, от конто се правят бобини или ре-
юнансни линии за крайните стъпала на предавателя. Особено
необходимо е посребряването, когато проводникът е месингов.
За монтаж на в. ч. вериги в конверторите и предавателите най-
често се използува гол меден калайдисан проводник с диаме-
тър 14-1,5 мм.
Шасита. За направа на шасита за УКВ апаратури се из-
ползува калайдисана стоманена ламарина (0,84-1,0 мм), алуми-
ний (1,54-2,0 мм), месинг или мед (1,04-1,5 мм). Най-малки
в. ч. загуби от тези материали има медта, обаче тя бързо се
окислява, трудно се обработва механично и е скъпа. Освен това
медта има голяма топлопроводност, което затруднява спояването.
Место нестабилността на някои УКВ апаратури се дължи на лоши
заземления върху медното шаси, тъй като обикновеният поялник
37
трудно може да загрее шасито в мястото на спойката до та-
кава степей, че да не се получи преходен слой с голямо кон-
тактно съпротивление. Алуминият и дуралуминият много често
се използуват за направа на шасита, тъй като тези материали
имат добра проводимост и механичната обработка е лека. Те
обаче не позволяват директно спояване на заземителните про-
водници. Заземяването в този случай се прави, като с винтче
или нит към шасито се затягат плътно т. нар. ушички, към
конто се запояват заземителните проводници. Преди затягането
на ушичките повърхността на шасито, върху която те ще се
допират, се зачиства от алуминиевия окис.
Най-практични по отношение на монтажа са шаситата от
калайдисана стоманена ламарина. Стабилността и удобствата
при монтажа, конто дават тези шасита, компенсират до голя-
ма степей затрудненията при предварителната механична обра-
ботка, дължащи се на по-голямата твърдост на материала в
сравнение с алуминия. Затова използуването на калайдисана
стоманена ламарина за шасита на УКВ апаратури се препоръч-
ва най-много.
Фиг. 2.1
Конструктивно правило „в една линия*. Входната и из-
ходната верига на всяко УКВ стъпало се затварят през общ
проводник — шасито. Токовете през шасито, съответствуващи
на входната и изходната верига, са дадени на фиг. 2.1. За да
се осигури голяма стабилност на работата на отделните стъ-
пала, монтирането им трябва да се извършва така, че да се
предотврати пресичането на силовите линии, понеже връзката
между съседни стъпала посредством заземителните токове съз-
дава условия за електрическа нестабилност и паразитни гене-
38
рации. Това изискване се изпълнява най-лесно, като стъпалата
се монтират в една линия по реда на функционалната после-
дователност (фиг. 2.2 а). При монтиране под ъгъл, както е по-
казано на фиг. 2.2 б, се засилва опасността от паразитни връз-
Фиг. 2.2
ки посредством заземителните токове. Там, където монтиране-
то под ъгъл е неизбежно, трябва да се направи междустъпална
екранировка или да се намали усилването на стъпалото. Площ-
та от шасито, която заземителните токове обхващат, може да
се сведе до минимум, ако монтажът на всяко стъпало се на-
прави така, че частите от шасито, участвуващи във входната
и изходната верига на стъпалото, се получат колкото се може
по-къси; те трябва да са непосредствено свързани с катода.
Поради повърхностния ефект заземителните токове текат по
повърхността на шасито, а не през цялото сечение. Това съз-
дава известии затруднения, когато някои части от стъпалото
са монтирани над шасито. В тези случаи веригата се затваря
по горната повърхност на шасито, ръба на отвора за гнездото
на лампата и заземителния проводник на катода. При налич-
ност на значителен по дължина общ участък във входната и
изходната верига на усилвателя съществува опасност от само-
възбуждане, тъй като падението на напрежение в този участък,
39
създавано от изходния ток, се подава на входа на стъпалото
и може да сбуслови достатъчна за самовъзбуждане положи-
телна обратна връзка. Паразитните връзки между крачетата
на лампата и заземителните токове, течаши през ръба на от-
вора, в конто е монтирано гнездото на лампата, също могат
да предизвикат нестабилнсст в работата на стъпалото. За да
се избегне този ефект, всички части се монтират откъм тази
страна на шасито, откъм която излизат изводите на лампови-
те крачета, или се осигуряват отделни обратни вериги през
шасито, свързваши с катода онези точки от частите над ша-
сито, конто подлежат на заземяване (фиг. 2.3).
Фиг. 2.3
Екранировка. Отвори в шасито и екраните. Предотвратя-
ването на з^агубите от излъчване и паразитните връзки между
близко разположените монтажни възли в УКВ апаратурите ста-
ва чрез грижливо екраниране. Разбира се, в това отношение
не трябва да се прекалява, тъй като монтажните капацитети
се увеличават безсмислено и следователно електрическите па-
раметри на в. ч. стъпалата се влошават. Шасито само по себе
си е основният екран на апаратурата, затова е желателно то
да се конструира така, че да обхвата свободно всички части,
монтирани под него, и заедно с подвижного метално дъно да
образува затворена екранираща кутия. По-нататъшното разде-
ляне на обема под горната плоча на шасито с екраниращи
прегради се извършва съобразно функционалната обособеност
(например екран се поставя между изправителя и в. ч. стъпа-
лата или между хетеродинната част и останалите стъпала в
конвертора) и с цел да се отстрани влиянието между вход-
ните и изходните вериги на УКВ стъпалата (между решетъч-
ните и анодните вериги на линейните усилвателни стъпала в
конвертора или предавателя). В обособените от тези екрани-
ращи прегради клетки се монтират съответните части. Место-
40
положението и конфигурацията на преградите се определя от
предназначението им и от изискването те да не бъдат много
близо до точките с в. ч. потенциал и на разстояние поне един
диаметър от бобините на трептящите кръгове.
Непрекъснатостта на екранировката в радиоапаратурите се
нарушава от различните отвори, които се правят за включване
на захранващите напрежения, за извеждане на осите на ре-
гулиращи елементи, за вентилация и пр. Наличността на
такива отвори води до проникване на в. ч. енергия от един
екраниран обем навън или обратно, като с това се съз-
дава,г условия за паразитни връзки. Най-простият отвор в една
экранировка е малка кръгла дупка. От измервания е установе-
но, че проникването на енергия през такъв отвор зависи от
диаметъра на дупката; то нараства бързо с увеличаване на
диаметъра. При честоти над 50 мгхц отвор с големина, доста-
тъчна, за да се монтира кръгъл измервателен уред, може да
анулира ефективността на изцяло екранирана клетка. Малки
отвори с диаметър под 3 мм допускат незначително проник-
ване и могат да се използуват за вентилационни и други цели.
Отворите във форма на процеп могат да бъдат също опасни,
тъй като действуват като процепни антенн. За избягване на
антенния ефект процепните отвори се пресичат с напречни про-
водници.
Значително намаляване на ефективността на екранировката
се получава в случайте, когато през отвор в екрана преминава
някакъв проводник. Частта от проводника, конто е вътре в
екранирания обем, приема част от енергията, циркулирагца в
този обем, и с останалата си част я излъчва навън. Такъв е
случаят например, когато металната ос на един настройвагц се
елемент е прокарана през предната стена на шасито. За избяг-
ване на този ефект оста трябва да се прока) а през сгената
за шасито чрез подходяща втулка, която надеждно да я за-
земява в точката на премикаване през екрана.
Прокарването на захранващите проводници през стените на
екрана трябва да става с подходящи филтри. На фиг. 2.4 са
дадени опитните резултати, получени при 12 различии начина
за въвеждане на един проводник в метална екранираща кутия,
в която е поместен осцилатор, работещ на 50 мгхц, Вижда се,
че чрез подходящо филтриране може да се получи голямо за-
тихване на проникващия навън сигнал по отношение на слу-
чая, когато проводникът преминава само през малък отвор в
стената на екрана.
Специално внимание трябва да се отдели на прокарването на
41
в. ч. набелите към екранираните стъпала, например на прокап-
вавето на коаксиалния антенен фидер към входните вериги на
приемника. За нормална работа на фидера е необходимо цяла-
Епримиренца пупшя ,ча осцилцтира
j' Q —„2--------------------------------- О
Мильк ппР1щ/ L
I
Ширмииан проЬодиин
——-
---------
i
Г
I___
( OuCHUti)
Др
о
(ииокоЬ)
Вч напреже
- 10 ООО
--->.
/»
150
10
140
[Г САвди от 6 ч
(проходни) J 'напрежение
 ,	. ---/ о
о
Фиг. 2.4
42
та в. ч. енергия, постъпваща от антената, да циркуляра само
между вътрешната стена на ширмовката и жилото на кабела.
Затова в мястото на свързване към приемника ширмовката
трябва да контактува по цялото си сечение плътно към шаси-
то. Такава възможност осигуряват коаксиалните съединители
(фиг. 2.5 а). Вмъкването на коаксиалния кабел през отвор в
екрана и заземяването на ширмовката в точка вътре в екрана
(фиг. 2.5d) е неправилно. защото се дава възможност на в. ч.
токовете, течащи по вътрешната страна на ширмовката, да про-
никнат по нейната външна страна и с това да нарушат нор-
малното функциониране на антенно-фидерното устройство.
Фиг. 2.5
Монтаж. Основните съображения, от конто трябва да се
изхожда при направата на УКВ монтажа, бяха дадени в пред-
ните точки. Тук ще се спрем само на въпроса за стабилност-
та на монтажа. Механическата стабилност както на шасито,
така и на намиращия се под него монтаж, е от съществено
значение при твърде високите честоти, понеже всяко изменение
във взаимного разположение на частите и проводниците во-
ди до изменение на монтажните капацитети. Тези капацитети
представляват значителна част от общия капацитет на трептя-
щите кръгове, така че в крайна сметка механическата неста-
билност се отразява чувствително върху настройката на кръго-
вете. Добре изработеното устойчиво шаси и здравото закреп-
ване на всички части по него е основната предпоставка за раз-
решаване на въпроса за стабилността. Следващото условие в
това отношение е качествената направа на жичния монтаж; за
това е необходимо да се използуват здрави проводници и те
да се разположат рационално (минимум монтажни капацитети).
Особено се препоръчва използуването на изолационни стойки
с метално ухо на върха като опорни монтажни стойки. Изпол-
43
зуването на такива стойки в точки с в. ч. потенциал трябва
обаче да се избягва, особено ако те не са направени от висо-
кокачествен материал.
Спойките при монтажа трябва да се правят качествено, ка-
то предварително се зачистват краищата на проводниците и се
следи припоят да обхване тези краища. Особено внимание тряб-
ва да се отдели на спояването на заземителните проводници.
2.	Конструктивни особености на УКВ приемниците
Както беше изтъкнато в гл. I, най-доброто разрешение на
въпроса за приемного устройство в любителски условия е съ-
четаването на един УКВ конвертор и един добър късовълнов
приемник. Следователно сложного и скъпо решение да се кон-
струира самостоятелен суперхетеродинен приемник за УКВ от-
пада и задачата на любителя се свежда до конструирането на
един чувствителен и стабилен конвертор за 144 мгхц.
Първата стъпка естествено трябва да бъде проектирането
или изборът на схемата на конвертора, като се ръководим от
съображенията, дадени в гл. I. Към направата на конвертора
трябва да се пристъпи едва след като се набавят всички части
или поне най-важните от тях, защото прибързано направените
шаси и монтаж могат да се окажат неподходящи и да нало-
жат впоследствие различии дотъкмявания, които често се от-
разяват отрицателно върху параметрите на устройството. Вто-
рата стъпка е проектирането на конструкцията. За целта най-
удобно е частите да се наредят на парче картон и чрез после-
дователни размествания, като се спазват общите правила, да-
дени в т. 1, да се потърси оптималният вариант на конструк-
дията преди всичко в електрическо отношение, а след това и
в механическо. След окончателното уточняване на взаимного
положение на частите върху картона се нанасят центровете на
отворите, необходими за ламповите гнезда, за винтовете, с кои-
то ще се закрепват частите, за захранващите проводници и пр.
Определят се размерите на шасито (дължина, широчина и дъл-
бочина) и мястото на вътрешните екранни прегради. Разкрое-
ният картон се поставя върху металния лист, от конто ще се
изготвя шасито, и листът се разкроява. По-удобни е първп да
се пробият всички отвори и едва тогава да се сгъне шасито.
Най-често блоковата схема на конвертора има вида, пока-
зан на фиг. 2.6 а. От тази схема се вижда, че устройството
има две основни вериги — сигнална верига, включваща каскод-
44
ния в. ч. усилвател и смесителя, и верига на хетеродинната
част, включваща кварцовия осцилатор и умножителните стъпа-
ла. Ако се пренесе това разделение в конструктивного ре-
шение, следва, че кон-
верторът трябва да има
две обособени и екра-
яирани една от друга
основни секции — сек-
ция на сигналната ве-
рига и секция на хете-
родинната част. С оглед
да се предотврати са-
мовъзбуждането от па-
разитни връзки между

решетъчните и анодните
кръгове могат да се по-
ставят екранни прегра-
ди в най-опасните в това
отношение места — във
в. ч. усилвателя (каско-
да). Преградите трябва
да преминават през цок-
лите на лампите, като
разделят крачетата, уча-
ствуващи в решетъчната
верига, от крачетата,
участвуващи в анодната
верига. Конструктивно
ВЧУ Смвсипи.
Фиг. 2.6
решение на шасито за този конвертор има вида, показан на фиг. 2.6.
Захранването на малколамповите конвертори става от прием-
ника, към който те се включват. Конверторите с четири и по-
вече лампи обаче представляват значителен допълнителен то-
вар за захранващата трупа на приемника и те трябва да се
захранват самостоятелно.
Голямо внимание трябва да се отдели на начина, по който
се свързва УКВ конверторът с приемника, тъй като множест-
во мощни късовълнови станции работят в обхвата от 7 до
30 мгхщ в този обхват обикновено се намира междинната че-
стота, получавана на изхода на конвертора. Грижливото екра-
ниране на линията, свързваща конвертора и приемника, е за-
дължителна необходимост. Обикновено за такава линия се из-
ползува коаксиален кабел. Ширмовката . на кабела трябва да
бъде добре заземена в двата края. Всяка пролука r екрани-
45-
ровката дава възможност за проникване на късовълнови сиг-
налы, затова най-добре е, ако в двата края се използуват ко-
.аксиални съединители. Ако приемникът няма подходящ вход,.
Симетричсм антенем вход
Киалеиалы
с ъедините*
Фит. 2.7
желателно е да се монтира коаксиално гнездо, както е пока-
зано на фиг. 2.7. Там, където е възможно, трябва да се оси-
гури непосредствен контакт между шаситата на конвертора и
приемника —- така се изравняват потенциалите на заземления-
та в двете устройства и се подобрява защитеността срешу па-
разитни прониквания.
3.	Конструктивни особености на УКВ предавателите
При конструирането на любителския УКВ предавател тряб-
ва да се спазва същият ред на работа, както при конструира-
нето на УКВ приемниците. За да не повтаряме съображенията,
дадени в предната точка, ще се спрем направо на някои кон-
стртктивни особености, свързани с практического изпълнение
на предавателите.
Общо взето, конструкцията на предаватели трябва да об-
хвата три обособени и екранирани една от друга секции:
секция на в. ч. стъпалата, секция на модулатора и секция на
токозахранването. Екранирането на модулаторния усилвател и
особено на неговите входни вериги не трябва да се подценява,
защото много често причината за възбуждане на усилвателя
е проникналата в. ч. енергия от предавателя.
Екраниране между отделните умножителни стъпала във
в. ч. секцията не е необходимо, понеже решетъчните и анод-
ните кръгове са настроены на различии честоти. Желателно е
само бобините на тези кръгове да се монтират взаимно пер-
46
пендикулярно. Екранни прегради обаче трябва да се поставят
между решетъчните и анодните вериги на линейните усилва-
телни стъпала.
Особено внимание трябва да се отдели на конструктивно-
го оформление на крайното стъпало на предавателя и на не-
говия възбудител (драйвера). За тези стъпала любите лите обик-
новено използуват лампи като ГУ-32 и ГУ-29, конто имат срав-
нително голяма изходна мощност при 144 мгхц и лесно се
неутрализират или въобще не се нуждаят от нейтрализация.
Гнездата за тези лампи трябва да се монтират под шасито
(екрана) на такова разстояние, че плоскостта на шасито да
съвпада с плоскостта на вътрешния екран на лампата. Самата
лампа преминава през шасито, в което се прави кръгъл отвор
с диаметър, малко по-голям от диаметъра на балона на лам-
пата. Решетъчният кръг се монтира направо на крачетата на
цокъла, а анодният кръг — над шасито. Анодите на лампата
се свързват с кръга посредством две къси, гъвкави парчета
от оплетен меден проводник. Катодът се заземява по най-къ-
сия път с дебел меден проводник или още по-добре с медиа
лента, а блоккондензаторът, заземяващ екранните решетки, се
запоява направо на катода. Решетъчният кръг обикновено се
състои от 2-~4 навивки от меден проводник с диаметър 1,5-т-2 мм.
В средата на бобината се правят отвод за веригата на
преднапрежението и място за навивката за връзка, с конто се
подава възбуждащото напрежение. Тъй като предавателят обик-
новено работи само на една честота, в този кръг не е необхо-
дим настройващ кондензатор, а се използува входният капаци-
тет на лампата, като настройката се извършва чрез разтягане
и свиване на бобината. Връзката с драйвера се изменя до по-
лучаване на максимално възбуждане.
Анодният кръг на крайното стъпало при мощност до 30 вгп
се прави с бобина. За целта се използува посребрена жица с
диаметър 2,5 д-3 мм. При мощности над 30 вт трябва да се
използуват резонансни четвъртвълнови линии. Както се спо-
мена в т. 1, тези линии се правят от медни или месингови тръ-
бички с диаметър 4-н8 мм. Когато се използува месинг, лини-
ята трябва да се посребри. Медните резонансни линии могат
и да не се посребряват при условие, че повърхността им се по-
лира добре. От измервания е установено, че добре полираната
медиа повърхност дава по-малко загуби от посребреиата по
обикновен начин повърхност, тъй като посребрената има
микрозърнеста структура. Медта обаче се окислява лесно и
затова след полирането тя трябва да се покрие с тънък слой
47
технически вазелин. Навивката за връзка с антената се монти-
ра откъм свързания накъсо край на линията с възможност за
регулиране на индуктивната връзка пене при първоначалното
настройване на предавателя. При конструиране на анодния кръг
трябва да се спазва пълна симетрия на двете рамена, понеже
всяка асиметрия чувствително намалява ефективността на про-
тивотактното стъпало. На фиг. 2.8 е показана една сполучли-
во разрешена конструкция на анодния кръг за крайне стъпало
(РА) с ГУ-29.
Фиг. 2.8
Гнездото на крайната лампа трябва да бъде керамично, но
тъй като такова гнездо за лампата ГУ-32 (ГУ-29) се намира
трудно, любителя? често е принуден да си го изработва сам. Под-
ходящ материал за направата на такова гнездо е микалексът.
Голямо внимание трябва да се отдели на 11равилното разпола-
кочтат-нитс места за крачетата на лампата и на оси-
ЛрязисгИ) на веобходимата федерации, за да се предотвратят
механически напрежения, воде щи до ну кване на стъкленото
л.ънс- при вкарване на лампата или при разширенията от яа-
: рявагжто на лампата.
За безаварийната и стабилна работа на предавателя е необ-
ходимо да се осигури нормален температурен режим на кон-
струкцията. Свободната въздушна вентилация в най-загрява-
щите се участъци се осигурява с малки отвори в екраните
/ (шасито). За повишаване на честотната стабилност е необхо-
димо честотно определящият елемент на осцилатора (кварцът
или трептящият кръг) да се монтира далеч от загряващи се
детайли. При по-мощни предаватели (над 100 впг) е нужно да
се осигури принудително въздушно охлаждане на крайната
лампа с помощта на малък вентилатор.
Понякога се налага измервателните уреди, конто влизат в
сьстава на предавателя. да се монтират на екраниращи стени.
Отворът за един измервателен уред е достатъчен, за да на-
руши напълно екранировката. Това налага екраниране и на са-
мия уред. както и филтриране на веригите, който се свързват
с него. На фиг. 2.9 е показано как се извършват практически
това екраниране и филтриране. Един прост екран за уреда мо-
же да се получи, като се изреже краят на тенекиена кутия с
подходящ диаметър. Периферията на така получената метална
чаша се нарязва и подгъва леко, за да осигури добър пружи-
ниращ контакт със стената по цялата обиколка. Клемите на
уреда преминават през отвори в дъното на чашата и с помощ-
та на изолационни прокладки я притискат към предната сте-
на. Такива екрани могат да бъдат използувани за потенцио-
метри и други части, който изискват отвори, нарушаващи ек-
ранното действие на челната плоча.
Както беше отбелязано в гл. I, желателно е към изхода«на
любителския УКВ предавател да се включи филтър за потис-
кане на хармоничните, смущаващи работата на близко разпо-
ложените телевизионни приемници. На фиг. 2. 10 са показани
два радиочестотни филтъра за тази цел. Първият е предна-
значен за включване в двупроводни фидери с импеданс от 240
до 500 ом. Затихването, което този филтър осигурява, е 30 дб
на октава над работната честота. Затихването на втората
хармонична е 30 дб, на третата — 48 дб, на четвъртата — 59 дб
и т. н. Затворената кутия на филтъра с размери 76Х102Х\21мм
се прави от алуминий или калайдисана ламарина. Напреч-
ната преграда разделя кутията на две равни части. Отворите
в преградата са с диаметър 12 мм. Кондензаторите С са ке-
рамични с капацитет 8 пф. Бобините L имат индуктивност
0,15 мкхн (3 УЗ навивки от проводник с диаметър 1,5 мм,
диаметър 17 мм, дължина 29 мм). Един вариант на този фил-
тър, предназначен за коаксиални фидери, е ладен на фиг. 2.106.
4 Любк е. кь и УКН пркемниш: и нре.кн . :г:ц	49
Кондензаторите С са керамични с капацитет 6 пф, а бобините
L — с индуктивност 0,155 мкхн (4 навивки от проводник с
диаметър 1,3 мм, диаметър 17 мм, дължина 25 мм}. Затво-
рената екранна кутия е с размери 102x54x41 мм. Напречна-
С-Ю00пф{керамичен}
L-ft ммн., В. ч Вросел
Фиг. 2.9
Фиг. 2.10
та екранна преграда е разположена в средата на кутията. В
центъра на тази преграда е пробит отвор с диаметър 12 мм,
през който минава проводникът, свързващ двете бобини. Два-
та кондензатора, намиращи се във всяка клетка, се заземяват
по най-късия път в една и съща точка. Настройката на фил-
търа се извършва, като се заземи проводникът, минаващ през
отвора в екранната преграда. За целта се използува провод-
ник с малка собствена индуктивност — например метална лен-
та. Чрез свиване и разтягане на бобините L всяка секция на
филтъра се настройва на 145 мгхц. След това заземяващият
проводник се отстранява, кутията се затваря и филтърът е
готов за използуване.
50
Глава III
ПРАКТИЧЕСКИ КОНСТРУКЦИИ НА АПАРАТУРИ ЗА 144 МГХЦ
1.	Прост приемник-предавател (транссийвър)
Този двулампов приемник-предавател е предназначен за пър-
ви опити на начинаещия УКВ любител. С него може да
се поддържа връзка в района на населения пункт. Неговага
проста и лека конструкция обаче позволява той да бъде лес-
но изнасян на планински върхове, откъдето с 4~5-елемен1 на
антена могат да се осъществяват връзки на разстояние до
100 км и да се участвува в УКВ състезания. Транссийвърът
може да се използува и като „лисица" в състезания по радио-
засичане. Разбира се, голямо внимание трябва да се отдели на
стабилността на честотата и на липсата на премодулация. В
транссийвъра са използувани батерийни лампи от трофейни
немски апаратури с отопление 2,4 в. При приемане първата
лампа—RL2,4T1, работи като свръхрегенеративен детектор, а
втората - RL2.4P2 — като н. ч. усилвател. Бутонът за приема*
не или предаване е отпуснат, ток в намотката на релето не
тече и комутационните пера се намират в положение 1. В ре-
жим на предаване лампата RL2,4T1 работи като автогенера-
тор. а лампата RL2,4P2 — като модулатор. Бутонът за приема-
не или предаване е натиснат и захранва с напрежение 2/к
веригата за микрофона и релето.
Стойностите на елементите са дадени на схемата. Кръгова-
та бобина има 4 навивки с диаметър 15 мм от меден про-
водник с диаметър 1 мм, Настройващият кондензатор и три-
мерът са въздушни. Антеннага намотка за плоска фидерна ли-
ния 240 ом има 2 навивки, които могат да се приближават и
отдалечават от Lv С потенциометъра 0,5 мгом се регулира
режимът на свръхгенератора, тъй като той се измени при вър-
тене на настройващия кондензатор. С потенциометъра 5 ком
се изменя силата на приемания сигнал. Трансформаторът Тр е
междулампов н. ч. трансформатор с преводно отношение 1:3
или 1:4, на който е добавена микрофонната намотка (около 200
навивки от проводник ПЕЛ 0,24-0,3 мм},
51
Транссийвърът се захранва от батерия с напрежение 90 е
(за анодните вериги) и кадмиево-никелвв акумулатор с напре-
жение 2,4 в (за отопление). За отрицателно преднапрежение на
усилвателното стъпало се използува плоска батерийка за^джоб-
но фенерче с напрежение 4,5 в.
52
2.	Трилампов конвертор лза 144 мгхц
На фиг. 3.2а е показан един прост, но чувствителен и ста-
билен конвертор, предназначен за начинавши ултракъсовълнови-
ци. Коефициентът на шума на конвертора е около 5/сГ0. Той
4
Фиг. 3.2

съдържа само три лампи и е лесен за направа и настройка;.
За захранването на конвертора може да се използува токоза-
хранващата трупа на късовълновия приемник, към който той
ще бъде включен, тъй като се изискват само 30 ма при 250 в
за анодните вериги и 0,85 а, при 6,3 в за отопление.
Първият триод на лампата ЕСС85 се използува като в. ч.
усилвател със заземена решетка. Входният кръг се образува
от бобината Lr и входния капацитет на триода. Малкото вход-
но съпротивление на това стъпало шунтира кръга, така че по-
следният има сравнително малък Q-фактор и пропуска лента
около 5-т-б мгхц. Кръгът в анода, съставен от Сг и между-
електродните капацитети, има по-голям Q-фактор и в основни
линии определи честотната лента, пропускана от конвертора.
Вторият триод на ECG85 работи като смесител. За простота
в анодната му верига не е включен лентов филтър, а само
товарно съпротивление 47 ком. Следва един катоден повтори-
тел с ЕС92, чието предназначение е да съгласува голямото
изходно съпротивление на смесителя с малкото входно съ-
противление на коаксиалния кабел, с който конверторът се
свързва към късовълновия приемник.
Междинната честота 304-32 мгхц. получаваща се на изхо-
да, е подбрана с оглед включването на конвертора към раз-
пространения у нас танков приемник UKWEe, наричан от люби-
телите „Емил“. Хетеродинният сигнал с честотата- 114 мгхц
се получава след удвояването на честотата на един обертонов
осцилатор. В този осцилатор участвуват левият триод на EGG81,
кръгът Z.4C4 и кварцовият кристал с честота 19 мгхц. Кръгът
£4С4 се настройва на третата хармонична на кварца (57 мгхц).
Ако разполагаме с друг приемник и се налага да изберем дру-
га изходна честота на конвертора, трябва да използуваме под-
ходящ кварц, а кръговете £4С4 и £3С3 е необходимо да се
настроят съответно на третата и шестата хармонична на квар-
ца. Хетеродинният сигнал се подава капацитивно на входа на
смесителя. Ролята на капацитета С2 изпълнява една жичка,.
свързана с £3, която може да се доближава и отдалечава
от £2-
Желателно е отоплителното напрежение на ECG85 да се
подава през в. ч. дросели, понеже катодът е повдигнат от
шасито по отношение на високата честота и големият капаци-
тет катод — отопление би шунтирал входния трептящ кръг.
Дроселите Др% могат да се направят от проводник с ;дължи-
на 35 см. навит върху тяло с диаметър 5ч-10 мм.
Конверторът се монтира на алуминиево шаси "с размери.
*54
130X75X45 мм. Разположението на главните части и офор-
мление™ на шасито са показани на фиг. 3.2# и в. След мон-
тирането на главните части се извършва заземяването на тези
крачета от ламповите гнезда, който по схема са свързани с
шасито. Това става с помощта на ушички, затегнати под
гайките, с който се закрепват гнездата към шасито. Централ-
ният щифт на гнездата също се заземява. За предотвратяване
на самовъзбуждането в триодния ВЧУ със заземена решетка
е необходимо решетката (краче 7) да се заземи посредством
къс, широк проводник в същата точка, в конто е съединен с
шасито кондензаторът Сх. В същата точка трябва да бъде
заземен и кондензаторът С5. След това се монтират блокира-
щите кондензатори в отоплението и самите отоплителни вери-
ги, както и всички съпротивления и кондензатори на схемата,
конто се споявят директно за крачетата на ламповите гнезда.
Следва монтирането на бобините, конто се навиват от меден
проводник с диаметър 1 — 1,5 мм по следните данни:
— 4 навивки, вътрешен диаметър 10 мм, дължина
13 мм;
L2 — 2 3/4 навивки, вътрешен диаметър 10 мм, дължина
10 мм;
L3 — 5 навивки, диаметър 7 мм, дължина 10 мм;
—6 навивки, диаметър 20 мм, дължина 13 мм;
Дрх — дросел с индуктивност 10 мкхн.
След това се монтират анодните захранващи вериги и ?ри-
жилният кабел за захранване на конвертора.
Преди включване на конвертора за настройка се сверява от-
ново монтажът със схемата, за да се отстранят евентуални
грешки. Ако разполагаме с гриддипметър, извършваме на-
стройка на всички трептящи кръгове на съответните честоти.
Не бива да се забравя, че при настройката всички лампи тряб-
ва да бъдат поставени на местата си. Кръгът в анода на
удвоителя се настройва чрез свиване и разтягане на бобината Zs.
Следващата стъпка е настройката на осцилатора и регули-
ране на хетеродинното напрежение. Като индикатор при пус-
кане в действие на осцилатора може да се използува малка
лампичка (2 в, 60 ма), към краищата на която се запоява ед-
на навивка с диаметър 25 мм. Навивката се приближава до
бобината Z4 и се върти кондензаторът С4, докато лампичката
светне. Някои кристали започват да осцилират трудно, поради
което е необходимо да се увеличи обратната връзка, като се
премести отводът на бобината Z4. Прекомерно силна обратна
връзка обаче не трябва да се допуска. Тя се проявява в треп-
55
кания на яркостта на светещата лампичка. Хетеродинното на-
прежение, постъпващо на входа на смесителя, се регулира,
като се изменя връзката, обусловена от капацитета С2. За цел-
та към решетката на смесителния триод се запоява временно
едно съпротивление 100 kov, другият край на което се свър-
зва с шасито през чувствителен милиамперметър (напр. с пъл-
но отклонение 100 мка). Регулира се капацитетът С2, до-
като се получи ток във веригата 50--60 мка, което е указа-
ние, че смесителят получава достатъчно хетеродинно напреже-
ние за нормална работа. Ако не се разполага с толкова чувст-
вителен уред, може да се включи по-груб уред (5-ь10 ма) в
анодната верига на смесителя и да се регулира хетеродинното
напрежение (С2), докато се постигне увеличаване на анодния
ток с 204-30% над тока без хетеродинен сигнал.
Положението на антенния отвод върху бобината Ц се
определи опитно по минималния шум. Ориентировъчното поло-
жение на отвода е на 11/г навивки от заземения край.
3.	Седемлампов конвертор за 144 мгхц
На фиг. 3.3 е показана схемата на УКВ конвертор с мно-
го голима чувствителност, предназначен за сериозна DX-дей-
ност на двуметровия обхват. Първите две стъпала (Лг и Л%)
представляват каскоден в. ч. усилвател с много ниско ниво на
собствените шумове. За целта са използувани специални лам-
пи. Л± (6СЗГ1) е УКВ триод с голяма стръмност и малко шу-
мово съпротивление, предназначен специално за в. ч. усилвате-
ли със заземен катод. Редуцирането на индуктивността на ка-
тодная извод в него е осъществено, като са направени 4 из-
вода на катода (крачета 3, 6, 7, 8 на цокъла). Във второго
стъпало (Л2) е използувана лампата ЕС88, конструирана спе-
циално за в. ч. усилватели със заземена решетка — нейната
управляваща решетка има 5 извода (крачета 7, 3, 6, 7 и 9). Не-
утрализацията на лампата Л± се извършва с бобината която
заедно с проходния капацитет на лампата 6СЗП трябва да ре-
зонира на 145 мгхц. Връзката между двете стъпала на каско-
да е П-филтър, съставен от £3, изходния капацитет на 6СЗП
и входния капацитет на ECS8. С този филтър, настроен също
на средата на обхвата, се осигурява по-добро съгласуване меж-
ду големия изходен импеданс на лампата Лг и малкия входен
импеданс на стъпалото със заземена решетка (Л2). Анодното
напрежение на лампата Л± се подава в точка от бобината £3,
56
имаща нулев в. ч. потенциал спрямо шаси. Отоплението на
ЕС88 е повдигнато спрямо шасито посредством два дросела
Дрг (вж. отделно дадената схема на отоплителните вериги)г
57
за да се предотврати шунтирането на входа на стъпалото със
заземена решетка през капацитета катод — отоплителна жичка.
Връзката между каскода и смесителя се осъществява посред-
ством лентов филтър, съставен от индуктивно свързаните кръ-
гове Z4C8 и настроени на 145 мгхц. Този начин на свърз-
ване подобрява устойчивостта на приемника срещу смущения
от силни сигнали извън приемния обхват.
За смесител е използуван стръмният пентод 6Ж9П. Малко-
го шумово съпротивление на лампата и прилагането на съби-
рателно смесване позволяват да се получи безшумна работа
на смесителя даже при пентодно свързване. Хетеродинният
сигнал се подава индуктивно (Аб) на кръга в управляващата
решетка на лампата.
Нагаждането на голямото изходно съпротивление на смеси-
теля към нискоомния коаксиален кабел, свързващ конвертора
с късовълновия приемник, се извършва посредством катоден
повторител (Л4—6С4). Вместо това стъпало може да се изпол-
зува лентов филтър с лента на пропускане 12—14 мгхц и от-
делив нискоомна навивка за връзка с кабела, обаче направата
и настройката на такъв филтър в любителски условия са по-
тру дни.
Хетеродинната част съдържа три стъпала: осцилатор и два
умножителя. Осцилаторът е с кварцова стабилизация на често-
тата (три-тет). Честотата на кварца е 11 мгхц, а кръгът в
катода (Л7С20) се настройва на около 16 мгхц. В анода на лам-
пата EF80 се отдели третата хармонична (33 мгхц). Лампите
и е/7 работят в режим на удвояване и кръговете в аноди-
те им са настроени съответно на 66 и 132 мгхц. Меж-
ду всички стъпала на хетеродинната част са използувани двой-
ни кръгове, свързани индуктивно. Това подобрява отделянето
на желаните хармонични и предпазва приемника от появата на
комбинационни честоти. Хетеродинният сигнал с честота 132 мгхц
се подава от £14 на LQ посредством коаксиален кабел РК-1.
Захранващите напрежения на всички стъпала се подават
през развързващи в. ч. филтри. Кондензаторите С5, С6, С10, С15>
С17, С24, С29, С84, С36, С3-, С39 и С39 са керамични проходни
кондензатори, монтирани на страничните стени на шасито.
Филтриращите дросели Др2 се правят, като проводник с дъл-
жина 45 см се навива със стъпка 1гЬ2 мм върху основа с
диаметър 5 мм. В случая за основа са използувани отрязъци
от полиетиленовата изолация между жилото и оплетката на
коаксиален кабел РК-1. Дроселът Дрх се навива от провод-
ник с дължина 45 см с прогресивна стъпка върху цилиндрич-
58
« W f ~
£T’;.
?*•
• r .






f-’K уиф
59
но керамично тяло с диаметър 9 мм. Дроселът в отоплител-
ната верига на лампата ЕС88 се прави по следния начин: две
парчета проводник с памучна изолация с дължина по 38 см
се усукват взаимно и така полученият двоен проводник се на-
вива навивка до навивка върху цилиндрична основа с диаме-
тър 9 мм.
Фиг. 3.5
Кондензаторите 614, С16 и С19 са тръбни керамични; С2, С4,
С13, С14, 6*23, С<6, С28, С31 и С33керамични блокиращи; С3,
С-, С12, C2i, и С25 — дискови керамични. Настройващите
кондензатори 6^, С32 и С35 са цилиндрични керамични (плун-
жерни тримери), С8, Си, С27 и Сзо— цилиндрични въздушни
/тримери тип „Филипс*), а С20— керамичен тример 30 пф. Всич-
ки съпротивления са от типа МЛТ 0,5 вт. Данните за боби-
ните са дадени в табл. 3.1.
Релето PL е предназначено да предпази високочувствитсл-
ния вход на приемника от предаватели на станцията, тъй като
прехвърлената енергия, постъпваща при излъчване с мощност
няколко десетки вата, може да предизвика разрушаване на
управляващата решетка на 6СЗП. Релето прекъсва катодната ве-
рига на лампата при включването на предавателя и 'най-
60
удобно е задействуването му да се извършва от анодния ток
на първите стъпала на предавателя. Използувано е реле РСМ-1.
Конструкцията на конвертора е показана на фиг. 3.4 и 3 .5.
Шасито има размери 235X140X45 мм и е направено от ка-
лайдисана стоманена ламарина 0,8 мм. Всички заземявания в
монтажа са извършени чрез директно спояване към шасито.
Таблиц а 3.1
Бобина	Брой на навивките	Диаметър на основа- та, мм	Дължина на бобина- та, мм	Тип на про- водника	Забележка	| j
А.	- 5 	10	20	КП 0,8	вьздушна; извод иа 3,5 навивки откъм заземения край |
	9	8	0	ПЕЛШО 0,5	основа от бакелит: 1 месингово ядро
О	8	И	20	КП 0,6	керамична основа; извод на 2,5 навив- ки откъм катода на j ЕС88	'
О	3	10	10	КП 0,8	в ьздушна; разе г. ;
	2	12	9	КП 1,0	между Lt и А- 6мм '
Ls	1	15	——	КП 0,8	вьздушна
й	18	10	12	ПЕЛШО 0,5	г 	— । обща бакелитова ос- !
/-8	10	<8	навивка до навив- ка	ПЕЛШО 0,25 ПЕЛШО 0, . 5	нова; карбонилыи в.ч. ядра; разстоян ъ ; между и Ал
Afj	8	8			5 мм обща керамична
^10	4	И		ПЕЛШО 0,25	нова; разстояние ! между А10 и Ап ;
Д11	3	11	1	ПЕЛШО 0,25	1,5 мм	। въздушни; разстч л- i
^12	4	13	11	КП 1,0	ние между AJ2 и
	4,5	13	16	КП 1,0	А13 2 мм\ разсто- i
^11	2	13	5	КП 0,8	янието между А14 и А]3 е регулируемо
Вътрешността на шасито е разделена с една надлъжна пре-
града на две основни части — хетеродинна и линейна. Две на-
пречни преградки, минаващи през средите на цоклите на лам-
61
пите Лг и Л2 обособяват екранирани монтажни килийки за ре-
шетъчните и анодните вериги на каскодния усилвател. Екра-
ниращите преградки са също от калайдисана ламарина и са
запоени по цялата си дължина към съответните стени на ша-
сито.
Конверторът се настройва в следната последователност. След
проверката на монтажа за евентуални грешки се извършва
„студена" настройка на всички трептящи кръгове с помощта
на гриддипметър. Всички лампи при това измерване трябва
да бъдат поставени в гнездата си. Входният кръг	и
П-филтърът в каскода се настройват при откачена бобина £2.
Следващата стъпка е пускането в действие на хетеродинната
част. Работата на кварцовия осцилатор трябва да се прослу-
ша на КВ приемник. Удвоителите се настройват, като се из-
мерва решетъчният ток. За целта временно се отпоява заземе-
ният край на /?13 и между него и шасито се включва милиам-
перметър. Кръговете LSC^ и се настройват по максимал-
ното показание на уреда. Същото се повтаря и при настрой-
ката на следващия удвоител. При настройването на кръговете
Z12C32 и Z13C35 и на връзката между LQ и трябва да се до-
стигне увеличение на анодния ток на лампата 6Ж9П от два до
два и половина пъти.
Линейната част трябва да се настрои по минималния кое-
фициент на шума. Най-напред се извършва неутрализиране на
каскода, като се откачва отоплението на лампата Л± и се вър-
ти ядрото на бобината Z2 до получаване на максимално за-
тихване на сигнала, подавай от един сигналгенератор на входа на
конвертора. Влюбителски условия като сигнал за извършване на
тази настройка може да се използува излъчването на собст-
вения УКВ предавател. След това с помощта на шумов гене-
ратор* се подбира мястото на антенния отвод на бобината
и окончателно се регулира неутрализиращата бобина £2 Д°
постигане на минимален коефициент на шума. Връзката между
бобините и Ьъ също се регулира по минимален коефициент
на шума. Трябва да се има пред вид, че тази връзка опреде-
ли натоварването на каскодния усилвател, което е доста кри-
тично за качествената му работа.
Конверторът се захранва от изправителна трупа, осигурява-
ша анодно напрежение 1504-160 в (желателно стабилизирано)
* Описание на шумови генератори и начинът на измерване с шумов: ге-
нератор са дадени в гл. VI, т. 3, на книгата „УКВ техника за радиолюбители*
от В. Терзиев, А. Венков и С. Мутафов.
162
при товар 35 ма и отоп-
лително напрежение 6,3 в
при 1,65 а.
Двегодишната екс-
плоатация на конвертора
даде много добри резул-
тати. С него бяха осъ-
ществени множество да-
лечи» връзки-както тро-
посферни, така и с ме-
теорно отражение. От
многократните измерва-
ния с шумов генератор
бе установено, че коефи-
циентът на шума на кон-
вертора е около 1,9 к То.
4< Предавател
за 144 мгхц с лам-
па ГУ-32
Принципната схема
на един не много сло-
жен, но отговарящ на
съвременните изисква-
ния предавател е по-
казана на фиг. 3.6. Не-
говата изходна мощност
е около 15 вгп и той мо-
же да бъде използуван
като стационарен пре-
давател, като портативен
предавател, а също така
и като възбудител на
мощно крайно стъпало
за 144 мгхц.
Предавателят е че-
тиристъпален. Първото
стирало е кварцово ста-
бшрфиран осцилатор —
утррител, работещ по
схема три-тет. Честота-
Фиг. 3.6
63
та на кварца е 8 мгхц. Кръгът в катода на лампата ЕЕ80 слу-
жи само да осигури условия за самовъзбуждане на триодния
участък катод — управляваша решетка — екранна решетка
(шаси). Той трябва да бъде с малко отношение L/C и да бъде
настроен на честота около 12 мгхц. Анодният кръг (Z2C4) е
настроен на третата хармонична - 24 мгхц. Следват две умно-
Фиг. о. 7
жителни стъпала, работещи в режим на удвояване. Иредна-
прежението на първия удвоит ел (EL86) е автоматично, като
се получава от решетъчния ток през /?4. Във втория удвоител е
използуван пентодът 6L41 (Tesla), произвеждан специално за
умножителни стъпала до 175 мгхц. Вместо лампа 6L41 може
да се използува лампа EL84, но параметрите се влошават.
Лампата Л3 получава фиксирано преднапрежение от делите*
ля T?7T?S.
Крайната лампа ГУ-32 работи в режим на линейно усилване —
решетъчният кръг, съставен от Z-, С16, С17 и входния капаци-
тет на лампата, е настроен на 145 мгхц. В анодната верига на
лампата е използуван кръг с концентрирани параметра Теле-
графната манипулация се извършва във втората решетка на
лампата 6L41. Тя може да се извършва и в екранната решет-
ка на лампата ГУ-32, обаче тук по-трудно се потиска излъчва-
нето през паузите на манипулацията. Модулацията може да се
извърши във веригата на управляващата решетка или във ве-
64
ригата на екранната решетка. При анодно-екранна модулация
е необходимо захранването на екранната решётка да стане от
високоволтовия изправител, от който се захранва анодът. За
целта е необходимо стойността на съпротивлението /?п да се
увеличи на 60 ком и долният му край да се премести на кле-
мата +400 в.
Фиг. 3.8
С ключа К се включва и изключва осцилаторът при преда-
ване и приемане. Антенното реле Рл служи да комутира ан-
тенния фидер (жилото на коаксиалния кабел) към входа на
приемника или изхода на предавателя в зависимост от това,
дали се приема или предава. Използува се антенно реле от ра-
диостанция РСИ-6.
Конструктивною изпълнение на предавателя се вижда от
фиг. 3.7 и 3.8. Шасито е от калайдисана стоманена ламарина
и има размери 310X100x45 мм. На челната плочка с размери
165X100 мм са монтирани кондензаторите С19 и С21, ключътА*,
гнездата за телеграфния ключ и гнездото за коаксиалния фи-
дер. Четирите стъпала са конструирани по правилото „в една
линиях Кондензаторите Q, С3, С6 и С10 са тръбни керамични,
С5, С7, С9, Сш С12, С14, С15, С18 и С20 —дискови керамични
С2, С4 и С8 — керамични тримери, С13, С16 и С17 — цилиндрични
въздушни тримери, а С21 — миниатюрен въздушен кондензатор
с максимален капацитет 25 пф. Желателно е въздушният кон-
дензатор С19 да бъде от типа „бътерфлай". Данните за боби-
ните и дроселите са дадени в табл. 3.2.
5 Любителски УКВ приемники фи предаватели
65
Таблица 3.2
Бобина	Брой на навивките	Диаметър на основа- та, мм	Дължина на бобина- та, мм	Проводник	Забележка
Л	14		35	КП 0,8	правоъгълна кера- мична основа със страна 15 мм
^2	16	И	10	ПЕЛШО 0,6	керамична основа въздушна; извод на
	7	10	16	КП 1,0	3,5 навивки откъм заземения край
Ц	2	10	8	КП 1,0	въздушна
ц	2X2	10	8	КП 1,0	въздушна
	2\2	18	30	КП 1,5	въздушна въздушна; влиза
<-7	2	16	4	КП 1,0	между секциите на /-в
Др1	19	8	—	ПЕЛШО 0,5	
ДРг	30	8		ПЕЛШО 0,5	
ДРв	'	20	10	—	ПЕЛШО 0,5	
Настройването на предавателя не е трудно, ако с гриддип-
метър се извърши предварителна „студена" настройка на треп-
тящите кръгове. Не трябва да се забравя, че при тази настрой-
ка всички лампи трябва да бъдат поставени в гнездата си, за
да участвуват в кръговете със своите междуелектродни капа-
цитети. След това се включват захранващите напрежения и се
извършва окончателна донастройка на кръговете по максимален
сигнал. Като индикатор на настройката може да се използува
решетъчният ток на следващото стъпало. За целта милиампер-
метърът се включва в заземения край на /?4 или в долния край
на Дрх или ДР2. Като краен индикатор може да се включи
осветлителна лампа с мощност 20 вт. Трябва да се има пред
вид, че оптималната настройка на С21 при натоварване с така-
ва лампа не отговаря винаги на оптималната настройка при
реален товар, тъй като импедансът на лампата се различава
доста от импеданса на коаксиалния кабел. Окончателното на-
стройване на С21 се извършва при включена антена по минимално
светене на една глимлампа, ноставена близо до кръга ЦС19.
66
Ориентировъчните анодни токове на стъпалата са : Лх —10 лш,
Л2—43 ма, Л3—48 ма, Л±—7Ъ ма, Вместо лампата ГУ-32
могат да се използуват лампите QQE03/20, QQV03/20, SRS4452
и 832А.
5. 75-ватов усилвател на мощност за 144 мгхц
Описаният в предната точка предавател може да бъде из-
ползуван като възбудител на мощно усилвателно стъпало с
Кее зов, ццЕиь/Ц), гу-гу
*6008
Фиг. 3.9
вход на мощност 70-4-1-00 вт, На фиг. 3.9 е показана схемата,
а на фиг. 3.10 и 3.11 — конструкцията на такова стъпало, на-
правено като самостоятелен блок. Това стъпало може да бъде
обединено конструктивно с възбудителя и да образува единен
75-ватов предавател за 144 мгхц,
В описваната конструкция се използува чешкият двоен тетрод
REE30B, отговарящ на европейските QQE06/40, QQV06/40A,
SRS4451, CV2666, RS1009, съветската ГУ-19 или американски-
те АХ9903 и 5894. За това стъпало може да се използува и
по-разпространената у нас лампа ГУ-29. В този случай е необ-
ходимо да се премахнат кондензаторите С2 и С3 (ГУ-29 <»има
входен капацитет 15 пф, a REE30B—10,5 пф) и настройване-
то на решетъчния кръг да се извършва чрез разтягане и сви-
ване на В случай че ГУ-29 проявява склонност към само-
възбуждане, може да се приложи неутрализация, както е по-
-67
казано с пунктир. Неутрализиращите канацитети са от порядъка
на 1 пф и се реализират чрез приближаване на проводниците,
водепш към решетката и анода.
Фиг. 3.10
Фиг. ЗЛ1
68
В анодната верига е използувана скъсена четвъртвълнбва
линия, настройвана в началото с кондензатора С5. Най-подхо-
дящ за целта е настройващ коцдензатор от типа „бътерфлай*',
но може да се използува и всеки друг двоен кондензатор с
капацитет 2X15 пф. Линията (£3) е от меден проводник с диа-
метър 1,5 мм и има дължина 120 мм при разстояние между
центровете на проводниците 45 мм. Линията е свързана с ано-
дите с къси. гъвкави медни проводници. Линията за връзка с
антената (Z4j е направена от калайдисан меден проводник с
диаметър 1,5 мм, дължината й е 65 мм, а ширината — 40 мм.
Кондензаторът CG е малък въздушен кондензатор с максима-
лен капацитет 25 пф. Кондензаторите С2 и С3 са също такива
малки въздушни кондензатори, но тук могат да се използуват
и цилиндрични въздушни тримери. Останалите три конденза-
тора — Q, С4 и С6, са дискови керамични. Блокиращият конден-
затор С4 трябва да бъде с къси краища и да се запои директ-
но между крачето на екранните решетки и катода. Крачето
на катода се свързва с шасито по най-късия път с медиа лен-
та или дебел проводник. Шасито е от калайдисана стоманена
ламарина 0,8 мм и всички краища, подлежащи на заземяване,
са запоени направо към него.
Бобината за връзка с възбудителя има две навивки от
калайдисан меден проводник с диаметър 1 мм, а бобината на
решетъчния кръг £2 — 2X1 навивка от същия проводник. Две-
те бобини имат диаметър 15 мм и общата дължина (от еди-
нил до другия край на L2) е 20 мм. Връзката между двете
бобини може да се регулира, като се вкарва повече или по-
ма лко в междината между двете секции на Z2. Връзката меж-
ду L3 и Z4 е също регулируема. Тези връзки се настройват
еднократно — при първоначалната настройка на стъпалото. За
направа на дросела Дрх е използувано съпротивление 1 мгом,
0,5 вт, върху цилиндричния корпус на което е навит провод-
ник ПЕЛШО 0,5 с дължина 70 см. Дроселът Др2 има 23 на-
вивки от проводник ПЕЛШО 0,5, навити с прогресивна стъпка
върху цилиндрична основа с диаметър 10 мм и дължина 25 мм.
Уредът в анодната верига трябва да бъде съобразен с
анодния ток на стъпалото. В описваната конструкция този ток
е около 120 ма, което при анодно напрежение 600 в дава
вхолна мощност (input) около 75 вт. При подсилено възбужда-
не мощността на стъпалото може да достигне 120 вт в теле-
графен режим. Модулацията може да се извършва в управля-
ващата решетка или в екранната решетка. Разбира се, най-доб-
ри резултати могат да се получат при анодно-екРанна модула-
69
ция, но в тозй случай е необходим твърде мощен модулятор
(около 50 вт) и екранната решетка трябва да се захрани от
анодната верига през едно съпротивление 10 ком> 10 вт. При
захранване на екранната решетка и на анода от различии из-
правители, както е показано на схемата, трябва да се внимава
лампата да не остане без анодно напрежение, тъй като при
натиснат ключ целият ка+о'ден ток тече през екранната решет-
ка и тя бързо ще се разруши.
Като индикатор на настройката може да се използува 100-
ватова електрическа лампа, включена на изхода на стъпалото.
След включване на действителния товар (антената) е необхо-
димо да се пренастрои кондензаторът С7. Най-добрият инди-
катор в случая е лампов волтметър, включен на изхода на пре-
давателя.
6.10-елементна антена за 144 мгхц
Общият вид и размерите на антената са дадени на фиг. 3.12.
Всички размери са в милиметри. Елементите са от дуралуми-
ниеви тръби с диаметър 10 мм, Дуралуминиевият трегер, вър-
ху който са закрепени десетте елемента, има диаметър 22 мм
и дължина 3680 мм. Елементите могат да бъдат закрепени
Фиг. 3.12
към трегера по двата начина, показани на фиг. 3. 13. Закреп-
ването с дуралуминиеви блокчета (3. 13а) е по-сполучливото,
но същевременно по-скъпото и трудно решение. Блокчетата
имат размери 4X32X15 мм и се правят чрез отливане. Ако
е необходимо, след отливането повърхността им се заглажда
на шепингмашина. Пробиването на кръглите отвори за про-
карване на трегера и елемеититс става на струг с план-шайба
или със стабилна бормашина. Притягането на елемента към
блокчето и на блокчето към трегера става с по едно винтче
3 мм. Предпочита се винтчетата да бъдат месингови или дур-
алуминиеви, за да не ръждясват.
Фиг. 3.13
Закрепването на елементите с U-образна скоба е показано
на фиг. 3.136. Скобата се затяга с винт 4 мм, който преми-
нара през отвор с диаметър 4,5 мм в дъното на скобата, след
това през гайка 4 мм и опира с върха си в трегера.
Вибраторът на антената е показан на фиг. 3.126. Той е
сгънат дипол, направен от два проводника с различен диаме-
тър: горният е тръба с диаметър 10 мм, а долнияткалай-
дисан меден проводник с диаметър 1,5 мм. По този начин се
постига увеличаване на входного съпротивление на антената
до 240 ом. Изолационната плоча ИП, на която са прикрепени
входните клеми на антената, се прави от микалекс, тролитул
или плексиглас и се захваща здраво към блокчето, държащо
вибратора към трегера. Тънкият проводник се присъединява
към дебелия посредством винтчета 3 мм, преминаващи през
отвори в сплесканите краища на тръбата (фиг. 3.12г). За пред-
отвратяване на провисването или изкривяването на тънкия
проводник той се укрепва с помощта на два изолационни дър-
жателя ИД (фиг. 3.12s). Краищата на тръбата се сплескваг
на менгеме едва след като са нахлузени изолационните дър-
жатели и блокчето (скобата) за закрепване на вибратора към
трегера.
Антената се захранва от коаксиален кабел РКШ-1 или РКШ-3
със съпротивление 75 ом, включен към входните клеми на ан-
тената посредством полувълново U-коляно от същия . кабел.
Свързването на коляното с фидера и вибратора е показано на
фиг. 3.126.
Усилването по отношение на полувълнов дипол е около
13,5 дб (22 пъти по мощност).
Двегодишната експлоатация на описаната антена даде мно-
го добри резултати. С тази антена и предавател с мощност
60 вт бяха осъществени много тропосферни връзки на разсто-
яние до 500 км, а също така и първите връзки между Бъл-
гария и други страни на 1450 км и 1700 км на 144 мгхц с
метеорно отражение.
С Ъ Д Ъ Р /К АННЕ
»'лаза	I	Проектиране на любителската УКВ	радиостанция	....	3
1. Проектиране	на приемника.......................................... 3
2. Проектиране	на предавателя................................... 18
Глава	П.	Консгруиране	на УКВ прием:лици	и	предаватели	....	34
1.	Общи съображения при конструирането.............................. 34
2	Кояструктивни о обености на У КЗ яриемяиц'лте ....	44
3.	Конструктив 1И особеностя на УКВ предавателяте	...	46
Глава	III. Практически конструкции на апаратури за 144 мгхц	. .	51
1.	Прост приемник-предавател (гранссийвър)...........................51
2.	Трилампов конвертор за 144 мгхц . . . . . .	. • .	53
3.	Седемлампов конвертор за 144 мгхц ................................53
4.	Предав1тел за 141 мгхц с лампа ГУ-32 . ...........................63
5.	75-ватов усилзатеа на моим) т за 144 мгхц .....	67
6.	10-елемеятна антена за 144 мгхц .........	70
Л ОЗИГЕЛСКИ УКВ ПРИЕМ пгш И НРЕВЗХГК 1.1
Забелязанн печатни грешки
Стр	Рад	Напечат-чо	Да -e че-,	нм-- .а
			 			 .. —	— 			—
7	10 отг.	п'.а работчата	на работндта j	авт.
f	6 отл.	Trt in fi'	той да се	
12	19 отг.	вен л	пенни	исч.
12	20 отг.	кд на	кем, на	‘	
19 56 57 60	7 отд. 16 отг. фиг. 3.3	свръхче-	снрьхри'Р- muiihm4.t,i:i(i шум1 м-шимъзш. .ну- , ; мово чисто Изводите на Jправляпл.цаи решена 1 на Aj-EC88	1 1 3, 6, 7, 8	1, 3. 6, 7, 9 Обозначенного на прокодния коплен- j затор в аиолиата nojmr.i un А3 1 Обозначением на бобянага в .кн.л ! патт нерш a in .'• Еж	I	1 к	 Обо нпчеииег.. на П.М'Тi i: ' леизатор в анод;, ч; А.,	| ft 1 ft i		,1ВГ.
ЛЮБИТЕЛСКИ УКВ ЛРИЕМНИЦИ И ПРЕЛАВАТЕЛИ
Рецензент чиж С"чфон /1и иппров AtuvrA
Художник я< корипатх Мерия Кмева
Художестнен редактор Мария Дпиитроял
Технически редактор Цмгпина Ширком
Подписана 33 лечат на |7 <Х Г"и>5 г,
Иэдхтелски коли 3,99
Тираж 4380
Дадена аа набор из 23. Vt. IS65 г.
Печатан коли 4,84
Формат 59/84/16
Иэдхт. М 4703
Лкт. групп 111-1
Цена 0.23 я*.
Държамо яздателство .Техияка-, — Софиа, буи. .Русая* 6
Държазна печатана* .Георги Димитров- — Колароатр тд. пор. 2133