БОРИМИР КРЪСТЕВ

УЧЕБЕН НАРЪЧНИК
ЗА

БЪЛГАРСКА
КУЛТУРНА РЕЧ
*

Как (не) трябва да говори
всеки ученик» всеки студент,
всеки образован българин

с

РЕЧНИК
от

2500
думи, които най-често
се произнасят неправилно

ЛЕТЕРА

Учебното помагало е одобрено от МОН
с протокол № 7/02.06.1999 г.

© Издателство „Летера“ - Пловдив, 1999 г.
© Боримир Кръстев - автор, 1999 г.

Издателство „Летера“
4000 Пловдив, ул. „Никола Козлев“ № 2а
тел.: (032) 23 34 48, 62 15 21; факс: (032) 62 80 27
e-mail: lettera@plovdiv.techno-link.com
ISBN 954-516-242-2

На моята внучка Христина
и на моя внук Борил
посвещавам тази книга
с тайната надежда,
че един ден ще почувстват
тръпката на Базовия стих
„Език свещен на моите деди“.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод...............

А. НЯКОИ ПО-ОБЩИ ВЪПРОСИ................. ........... ;.....................

7
п

I. Как да се нарича „правилният“ пик?..........................................................11
II. Кой твори езика?............................................................
12
III. Как се създава и внедрява езиковата норма (правилата)?.............. 12
IV. Проблемът за прсстижността на употребяваните езикови средства 14
V. Писателите и нормите на културния език...................................................20
VI. Състоянието на българския език днес....................................................... 21
I. Езикът и социалните промени............................
22
2. Родният език и училището............................................................................ 23
3. Родният език и средствата за всенародно осведомяване................. 28
4. Други „противници“ на езиковата култура............................................ 30
VII. Какво да се прави......................................................................................
32

Б. АЗБУКАТА НЕ ПРЕДЛАГА ВИНАГИ „АЗБУЧНИ ИСТИНИ“......... 37
В. ФОНЕТИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ КУЛТУРНИЯ ЕЗИК.................... 39
I. „Ахилесовата пета“ на източните българи.................................................39
II. Ятовата бъркотия н главоболията па западните българи.................. 42
III. Понятията твърдост и мекост в езика...................................................... 44
IV. Лесно и трудно произношение на думите.................................................. 47
V. Законът за икономията в езика..................................................................... 52
VI. Палавото българско ударение на думите................................................ 55

Г. МОРФОЛОГИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ КУЛТУРНИЯ ЕЗИК..........58

I Отклонения от езиковите норми при съществителните имена............ 58
II. Отклонение от езиковите норми прн прилагателните имена............. 60
III. Отклонения от езиковите норми при числителните имена................. 62
1. При бройните числизелни имена............................................................... 63
2. При бройните числител ни за лица от мъжки род............................... 66
3. При числителните редни имена.................................................................. 67
4. При съществителните имена, произведени от числителни ........... 67
IV. Отклонения от езиковите норми при местонменията.... ......................68
1. Прн личните местоимения.............................................................................68

5

3. При притежателните местоимения.......................................................... 69
3. При възвратните местоимения ..................................................................71
4. При показателните местоимения..............................................................72
5. При въпросителните местоимения.......................................................... 73
6. При относителните местоимения............................................................ 74
7. При неопределителните местоимения.................................................... 75
8. При отрицателните местоимения............................................................ 76
9. При обобщитслните местоимения........................................................... 77
V. Отклонения от езиковите иормн при глагола ...................................... 78
1. При формите за сегашно време................................................................. 79
2. При формите за минало свършено време............................................82
3. При формите за минало несвършено време....................................... 83
4. При формите за бъдеше време................................................................. 84
5. При формите за минало неопределено време.................................... 85
6. При формите за минало предварително време................................. 87
7. При формите за бъдеще предварително време.... ............................. 87
8. При формите за бъдеще време в миналото........................................ 88
9. При формите за бъдеще предварително време в миналото.......... 89
10. Отклонение от нормите при формите
за повелително наклонение..........................................................
90
11. Отклонение от нормите при формите за условно наклонение.. 91
12. Отклонение от нормите прн формите
за преизказно наклонение.............................. ....... ...„„................................... 92
13. Отклонение от нормите при формите за страдателен залог...... 92
14. Отклонение от нормите при причастните форми на глагола .... 93
VI. Отклонения от езиковите норми при нензменяемнте думи.........
95
1. При наречията............................................................................
....95
2. При предлозите................................................................................
97
3. При съюзите............................................................................................... ....99
4. При частиците................................................................................................ 100
VII. Неправилно произношение на думи .........................................................101
VIII. Ненужно употребявани чужди думи.........................
103

Д. РЕЧНИК НА HAfi-ЧЕСТИТЕ ДУМИ
С НЕПРАВИЛЕН ИЗГОВОР........................................................... 107

6

УВОД

В книгата се изтъква незадоволителното състояние на съв­
ременния книжовен български език, на езиковата култура па
съвременното българско общество и се прави кратък анализ
на причините за това състояние: съвременните обществени
процеси, ролята на училището, средствата за всенародно ос­
ведомяване. криворазбрана та прсстижпост, модата и подражателството, вродената съпротива на младите хора срещу всич­
ко, което се регламентира с правила, и др. Главното внимание
обаче е насочено към най-честите възможни отклонения от
книжовната норма. Подробно и конкретно са описани среща­
щите се в говорната практика отклонения от правилата в об­
ластта на фонетиката и морфологията на българския език.
Става въпрос за възможните и най-честите отклонения от
книжовна та норма (правила та на книжовния език), кон то до­
пуска образованият българин, повлиян от родния си диалект,
от диалектни или илтердиалектни градски говорни навици.
С тава дума за хора, кои то се стремят да говорят правилно, да
спазват правилата на книжовното (кул турното) произношение,
по диалектни и интердналектни фактори им преча т да осъщес­
твяват успешно своите добри и културни говорни намерения.
Не става дума за необразовани (и най-често по-възрастни)
българи, които в говорна та си практика използуват само род­
ния си диалект и това задоволява напълно техните потреб­
ности в езиковото общуване. Те не се стремят към книжовно
произношение. В този случай не може да се говори за отк­
лонения от книжовния език, зашито за тези хора той прос то
не съществува. По-скоро може да се наблюдават единични
отклонения от родния им диалект към посока па книжовния
език в разговор с по-образовани техни познати или родни­
ни, деца или внуци.

7

Следователно, не са обект на внимание много типични ди­
алектни особености, които не са възприети в националния кни­
жовен език. Посочват сс само „най-упоритите“ диалектни на­
вици, с които просто са „сраснали“ някои образовани носите­
ли на езика (например: потъмняването на гласни за източните
българи, екането за западните българи). По-специално внима­
ние сс отделя на „хибридни“ отклонения от книжовните нор­
ми, които се проявяват като упорити тенденции в градските
интердиалектни езикови среди, като например: затвърдяване­
то на съгласните при членуване на някой съществителни име­
на и в глаголни окончания (день вм. денйъ, говоръ вм. говорйъ,вървъ вм, вървйъ); правоговорни грешки, където има
несъответствие между правопис и правоговор (мига вм. мигъ, четй вм. четъ, мълча вм. мълчъ); неправилно „мекане“ в
глагодните окончания в I лице множествено число в сегашно
и бъдеще време при глаголи от I и II спрежепие (ние можене,
ние говориме вм. ние можем, ние говорим): небрежности и
съкращения при произношение на думите (айде вм. хайде, гос
вм. гост, наште вм. нашите, двайс вм. двайсет); неправилни
ударения на думите (наука вм. наука, хартия вм. хартия,
кажи вм. кажи); преякването при думи, които съдържат про­
менливо Я (бяли вм. бели, голями вм. големи, тяхния вм.
техния); елиминиране (пренебрегване) на падежни форми при
някои местоимения (кой търсите вм. кого търсите, на кой
казвате вм. на кого казвате); неправилно произношение на
недоразбрани думи (интелигент вм. интелигент, инжинер вм.
инженер, оргнналсн вм. оригинален).
Това обобщаване (събиране на едно място) и систематизи­
ране на отклоненията от произноси тел ните норми заостря вни­
манието и улеснява онези, които искат да говорят правилно.
Писменото представяне на неправилните форми има същата
цел. Обикновено в правоговорни речници и помагала сс пред­
ставят писмено само правилните форми. А неправилно произ­
насяните думи и форми съществуват само в ефира. От тях нс
остава никаква следа. Използуването им не носи някакви поссриочни последс твия, никои сериозно нс ги осъжда и затова
грешките отново и отново сс повтарят. Като виждат написана
грешната дума или форма, хора та осъзнават по-добре нейната
неправилнос т, осъждат я, осмиват я, тя става по-непрестижна.
X

По този начин сякаш се нарушава „светостта“ и „неприкосно­
веността“ на писмената дума, която пазим в нашето съзнание.
Графичната неправилност (или графичният образ на неправил­
ната дума или форма) е по-неприемлива от „ефирната“ говор­
на неправилност (думата или формата, произнесени в ефира).
Стремежът да се избегне тази неправилна дума или форма ста­
ва по-силен, по-мотивиран. Възпитанието чрез отрицателен
пример често се оспорва в педагогиката, но тук ми се струва,
че този похват ще бъде полезен. Още повече, че правилната
дума и форма винаги са посочени на първо място. След пра­
вилния образец, който се потвърждава и утвърждава, се по­
сочват най-честите произносителни отклонения, които се от­
ричат.
Авторът няма претенция да раздава безапелационна „ези­
кова правда“, пито да налага със сила установените норми и
своите виждания, пито пък си въобразява, че ще направи бър­
за революция в езиковата култура па българите. Нещо повече,
той проявява определена търпимост към някои тенденции в
разговорната практика и не изключва възможността в по-близ­
ко или в по-далечно бъдеще тези отклонения и грешки да ста­
нат норми и правила.
Скромната задача на тази книга е ясно да посочи, настойчиво да препоръча, искрено да пожелае онова, което се смята
за правилно и културно в езика па образования българин. За
негово добро и за доброто па нашия роден език. Като специа­
лист в тази област и като ученик на професор Любомир Апдрейчин, който бе неуморен радетел за чиста и правилна бъл­
гарска реч, авторът не може да гледа равнодушно отрицател­
ните процеси в съвременния български език и се чувствува
задължен да сподели своята тревога. Плод на тези настроения
е и тази книга. Тя е нещо като продължение на книгата ми
„Граматика за всички“, където подробно и популярно са опи­
сани всички граматични правила. В настоящата книга се обръ­
ща внимание на реалното функциониране на тези правила в ре­
алната говорна езикова практика. Тя е предназначена за широк
кръг от читатели, които учат или които са завършили своето
образование.
Тези образовани българи, които искат да усъвършеиствуват своя език и да повишават своята езикова култура, трябва да
9

знаят, че кул турният стик може сравни телно лесно да се усвои.
Не са нужни кой знае какви големи усилия, пито има кой знае
какви големи трудности за преодоляване. Те трябва да знаят
още, че идеален носител на културния език не съществува. Да­
же пай-големите писатели и най-учените езиковеди имат малки
„черни петна“ в своя безспорно културен език. Понякога това
се дължи на далечно диалектно „ехо“, понякога на други при­
чини. Вие сигурно сте забелязали, че и най-големите против­
ници на чуждите думи в българския език съзнателно или не­
волно ги употребяват в своя та реч. Изобщо никой не е бог па
езиковата култура и не може да се смята за такъв. Никой обик­
новен човек не трябва да има комплекси при усвояването на
културния език. Да спазва възприетите норми и правила, да се
стреми към идеала за културен език — това може всеки.
Не съм любител па многословното. Няма да досаждам па
читателите с дълги обяснения и поучения. Надявам се книгата
да бъде полезна на всеки българин. За неизбежните недоста­
тъци па книгата предварително се извинявам, всяка критика
ще приема с благодарнос т.
Авторът

Н)

А. НЯКОИ ПО-ОБЩИ ВЪПРОСИ

I. КАК ДА СЕ НАРИЧА „ПРАВИЛНИЯТ“
ЕЗИК?

Няма ясна, проста и достъпна терминология при назоваването на общонародния „правилен“ език (за който съществуват
определени правила).
Нарича се „национален“ език, но това название насочва по­
вече към неговата принадлежност (на нацията), отколкото на
неговото ново качество и предназначение като обединител па
българската нация.
Нарича се също „литературен“ език, но това насочва пове­
че към неговото използуване в художествената литература.
Нарича се още „книжовен“ език, по и това название пс е
много ясно и допълни за широки слоеве от носители те на ези­
ка. Свързва се най-често с думата „книга“ и „книжен“, т.с. с
писмената форма на езика, а устната му форма сякаш остава
встрани от вниманието.
В специализираната езиковедска литература този общона­
роден „правилен“ език се нарича още „кодифициран“, „унифи­
циран“, „нормализиран“ (подчиняващ се на определени нор­
ми). Но тези названия са още по-пеяспи и недостъпни за хора­
та.
Предлагам да го наричаме (попе за нуждите па тази книга)
„език на образованите българи“ или „културен български
език“. Този език би трябвало да говори всеки образован бъл­
гарин. който претендира за добра обща кул тура. Защите ези­
ковата култура е един от най-важните елементи па общата кул­
тура на всеки човек.

1I

II. КОЙ ТВОРИ ЕЗИКА?

Трябва да подчертаем още в самото начало, че истинският
творец на езика е народът. Народът създава, използува и мо­
делира езика. Народ без език е невъзможен, както е невъзмо­
жен и език без народ, който да го говори.
Естественият човешки език не може да се създаде, моде­
лира и направлява от кабинет. Нито може да се опази „стери­
лен“ от влияние на широки народни маси, на вътрешни и вън- '
шии социални фактори.
Това не означава, че езикът, който се използува оч цялата
нация, от всички негови носители, трябва да се остави па „сля­
пата стихия“. Той може да се „облагородява“, подобрява и обо­
гатява.
Още от най-древни времена граматици и писатели започ­
ват да влияят на развитие го на езика. Така се идва и до идеята
за създаване па правила за езика, които да улесняват общува­
нето на хората от една нация, а също да го усъвършснствуват,
да го направят ло-културсн. Така се с тига до езиковите норми.
Езикът се нормализира и кодифицира.

III. КАК СЕ СЪЗДАВА И ВНЕДРЯВА
ЕЗИКОВАТА НОРМА (ПРАВИЛАТА)?
В едно по-старо време хората са живели в по-малки затво­
рени общества, в определени постоянни по-големи или помалки области. Движение на хора от една област в друга поч­
ти не е имало или е било много слабо. Икономически тези
области са били също обособени и затворени. Хората от тези
области са имали спой диалект. Общувайки езиково помежду
си, те на практика са се споразумявали върху фонетичния и
граматичния облик па своя език, върху използувания речник,
върху смисъла па думите, като са внимавали всички думи и
езикови изрази да има т за всички членове на колектива едно и
също значение. Тези неписани споразумения, тези негласни
спогодби, иеформулирани правила са фактически нормите на
диалекта. Без да са писани, правилата се създават от всички
(от реалната езикова практика) и се изпълняват от всички.

12

Контролът по спазването на тези правила се осъществява от
„езиковия усет“ на всеки член на езиковото семейство и гри­
жата му за ефикасността на средството за общуване — езика.
Всяко нарушаване на нормите затруднява езиковото общува­
не, прави отделния носител на езика „неконтактен“ и чуден
(чужденец). Всеки диалект има в очите на своите носители до­
бър престиж, а този на съседите изглежда по-несъвършен, попрост, по-смешен. Той често е подлаган на осмиване.
В по-нови времена, когато се разрушават границите на
малките затворени общества, когато икономиката става наци­
онална и движението на хора става неизбежно, когато се фор­
мират големите градове, вече заживяват по-близо хора от раз­
лични диалектни области. За тяхното по-успешно езиково об­
щуване. за обслужване на едно по-усъвършенствувапо общес­
тво и на една по-висока култура се появява необходимостта от
един общонационален, по-усъвършенствуван и по-културен
език.
По принцип с неписани споразумения, негласни спогодби и
неформулирани правила носителите на езика в своята реална
езикова практика диктува т употребите и създават нормите на
общонационалния език. Но общочовешката и социалната прак­
тика на всички народи е показала, че този общонационален
език не може да се остави само на „сляпата езикова практи­
ка“. Неговото формиране и развитие може да се подпомага и
направлява. С тази задача се заемат най-често езиковеди, пи­
сатели и просветни дейци, т.е. специалисти по образование
(езиковедите), надарени с дар слово (писателите) и висши дър­
жавни служители (просветните дейци).
Разбира се, както вече стана дума, те не могат да седнат в
един кабинет и да измислят езиковите норми, езиковите пра­
вила. За да разчитат на някакъв успех, те трябва да се съобра­
зяват с реалностите и тенденциите на езиковата практика, т.е.
с това, което вече е установил народът.
И все пак административният елемент тук е налице. След
дълги обсъждания и спорове, в които чес то прозира и местен
„диалектен патриотизъм“, и лични пристрастия, писа тели, ези­
коведи и просветни дейци се споразумява т за нормите и пра­
вилата при употребата на езика. Правилата, засягащи право­
писа и правоговора, се обличат и в държавни документи, пуб-

13

ликуват сс и станат задължителни за всички. По този начин се
създава кодифицираният общонационален език, който сс нари­
ча още книжовен или литературен и който ние нарекохме кул­
турен.
Този културен език се изгражда на основата на някой диа­
лект, но по-често той е „компромис“ на всички диалекти и съ­
държа елемен ти от всички диалекти па една национална общ­
ност. И тъй като всички хора трудно сс разделят със своите
диалектни навици, то е необходимо по някакъв начин приетите
правила на културния език да бъдат „внедрени“ в езиковата
практика. Това става чрез училището, средствата за всенарод­
но осведомяване и книгите. Роля та па тези институции и сред­
ства се мени е развитието на обществото. Някога училището
е било решаващият фактор в усвояването на културния език.
Сега като че ли средствата за всенародно осведомяване - вес­
тниците, радиото и телевизията — играят по-важната роля.
Един от най-важните фактори, които благоприятствуват
или пречат за внедряването на културния език, е престиж! юстта на употребяваните езикови средства. За този фактор си зас­
лужава да поговорим малко по-подробно.
IV. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСТИЖИОСТТА НА
УПОТРЕБЯВАНИТЕ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА

Както видяхме, създаването па норми и правила па култур­
ния език съвсем не е лесно, ио вее пак това е по-лесната стра­
на на въпроса. Трудността по създаването на норми сс със тои
в това да сс взема предвид достатъчно реалната езикова прак­
тика и да се улавя т тенденциите в развитието на езика.
Както също вече видяхме, внедряването на нормите и пра­
вилата па културната реч са много по-трудната страна на въп­
роса.
Когато създават нормите и правилата, строителите па кул­
турния език смята т, че "престижността на този културен език
се разбира от само себе си и че всички носители на езика би
трябвало да чувствуват (да „усещат“) тази прсстижност. В
действителност проблемът за престижността на отделни ези­
кови употреби е много по-сложен. Този фактор е отдавна из-

14

кестен в ищинлиигниетичната паука, по изглежда, че все още
не е изследван в по-голсми подробности. А престиж]юстта играс огромна роля при усвояването па езиковата култура. Кри­
воразбраната прсстижност пък е опора на пссвдокул гурпия
език.
Критериите за престижност па езиковите употреби зависят
от много показатели. А най-вече от общата култура на носи­
телите на езика. Най-напред всеки човек има собствен крите­
рий за престижност. По-важен е обаче критерият па някакво
мнозинство, па някакъв, макар и малък, колектив. Разбира се,
най-важен е критерият па преобладаващото мнозинство от но­
си телите на езика, което създава национален критерий за лрсстижност. Тези критерии си взаимодсйствуват помежду си, а ос­
вен това не са неизменни. Те са много динамични и завися т от
конкретната ситуация, от участниците в общуването, от сте­
пента на образованието им, от социалните им статуси и др.
Така че да се разчита на прсстижност за всички предписания
на културния език е, най-меко казано, наивно. Нещо повече,
много често и много бързо се появява криворазбрана престижност или лъжспрестижност, която със своите „шумове“
пречи на разпространението на нормите па книжовния (кул­
турния) език. Тя се появява особено в средите па полуинтслигепцията, на хора, които се смята т за образовани и културни,
но това не отговаря съвсем па обективна та действителност.
Работата е в това, че като употребява т някои изразни езикови
средства, обикновено подражавайки па някого, тези хора си
вярват, че проявяват по-висока езикова култура от тези, па ко­
ито говорят. И от това даже изпитват известно самодоволст­
во.
Когато един депутат употреби думата „касае“, той има
чувството, че се изразява на висок стил, т.с. той смя та думата
за уместна и престижна, независимо от това, че в ушите на
специалистите, на по-образованитс и културни хора тя звучи
ужасно некултурно. Чудно лн е тогава, че други по-слабокултурни от депутатите хора ще я употребяват, между другото, и
защото са я чували от трибуната на парламента.
Когато един провинциален кмет па едно събрание употре­
би думата „отпочвам“, защото е чул тази дума па съвещание в

15

областния център или в столицата от по-висши държавни слу­
жи гели, той смята, че е по-културси от всички присъствуващи.
Когато един железничар от някоя забутана гара каже, че
„влакът пристига на 5 часа“, защото е чул това от своите со­
фийски шефове, той смята (и си вярва), че казва нешо култур­
но, че е по-културсн от тези, на които говори.
Когато един футболен треньор, които обикновено не блес­
ти нито с обща, пито с езикова култура, каже „ще правим двуразови тренировки“, гой смята, че се е издигнал над другите.
Естествено, че той е чул този израз при обмяна па опит в чуж­
да страна и сега трябва „да пласира“ своята „културна придо­
бивка“ пред футболистите, които в йерархията, а може би и в
културата, с тоя т по-ниско от него.
Е то това е криворазбрана та престижност. В случая имаме
подражание на съмнителни образци. Понякога подражателството преминава в приспособенство или подмазвачество към
силни те па деня, към техния езиков израз. За пример бих по­
сочил кръжеца на Людмила Живкова, когато тя бе в своя влас­
тнически апогей. Тогава млади писатели от Източна България
„мекаха“ в глаголните окончания като нея (можеме, говоримс и др.), без да имат за това никакво „диалектно оправда­
ние“. Все по същото време заради „изъма“ на Тодор Живков
някои предлагаха това да се приеме за норма при членувайте
съществителни имена е наставка -изъм (социализъма вм. со­
циализма). Как ли биха реагирали и някои други, като слу­
шат същата грешка от устата па съвременни известни уж
ло-културин политици (популизъма вм. популизма)?
Такова принизява не е недопустимо. Тук ще припомня една
латинска сентенция - „Цезар нои супра граматикос“ (И царят
не е по-голям от граматиците). Източник па този израз с раз­
казът на Светоний през XII век как веднъж граматикът Помпопий Маркел посочил езикова грешка в речта на император
Тиберий, а присъствуващият учен юрис т А гей Капитон зая­
вил, че щом Тиберий е употребил нещо, макар и да не съответствува па латинската езикова норма, отсега нататък става
норма (както се вижда, и политического подлизурство не е от
вчера). По този повод Помпоний се обърнал към Тиберий:
„Той (Капитон) греши, ншюто ти, Цезаре, можеш да даваш
гражданство на хората, но не на думите“.

16

В тази облает и в наше време цезарите не трябва да бъдат
по-важни от граматиците. За съжаление, не само „цезарите“,
но и обикновените поданици влияят отрицателно върху езико­
вата култура със своята криворазбрана престижност, с модни
езикови увлечения и др.
Определени нарушения на нормите на културния език добиват
широко разпространение, защото в очите и ушите на много хора
те не са непрестижни. Докато повечето образовани хора ясно съз­
нават диалектните си особености като непрестижни, лесно възп­
риемат някои по-нови интердналектни явления. Например, много
образоваш! хора не се притесняват особено от „мекавето“ в глаголшгге окончания, от затвърдяването на съгласните в членни
форми и в глаголни окончания (ден!, сънъ, вървъ, мнелъ или
миела). Това значи, чс не ги чувствуват непрестижни както други
диалектни начини на изразяване - например, редукцията на глас­
ните или екавото произношение (дитс, место и пр.).
Най-честа рожба на криворазбраната престижност е модата.
Безконтролната употреба на руски думи (преди) и на английски
(сега) е най-яркото доказателство за това. А латинските надписи
на наши фирми, несъмнени прояви на най-лош вкус и езикова
пошлост, упорито си съществуват, въпреки някои анемични раз­
поредби, защото полуграмотните собственици смятат латинския
надпис за по-пресгижеп.
Престижен за определени социални групи е техният жарго­
нен език, затова те с успех го противопоставят на културния
език. Особено деликатен е този проблем при младите хора,
които по природа са склонни да отхвърлят всякакви правила и
канони, включително и в езика. Нетрадиционният, оригинални­
ят езиков израз в лицето на едно младежко мнозинство има
свой особен престиж.
Тук изниква въпросът какво трябва да бъде това мнозинс­
тво. за да бъде класирана по-обективно една езикова употре­
ба за престижна или за непрестижна.
Има мнозинство (или социум) на езиковеди, писатели и
учители по български език. То е много квалифицирало, с го­
лям коефициент па мярката за прсстижпост, но за съжаление
това е „неголямо мнозинство“. Малобройността на тази група
може да се компенсира с голям обществен престиж на нейни2.Учебен наръчник и българей културна реч

17

те представи тели. В нашата доскорошна действителност има­
ше езиковеди личности като проф. Л. Андрейчин, чиято дума
тежеше много в спорове и препоръки, свързани с езиковата
кул тура. Но тон беше не само голям специалист, а и човек с
богат жи тейски опит и общес твен прес тиж. Млади амбициоз­
ни езиковеди без достатъчен житейски опит, или пък по-въз­
растни, но без доста тъчен социален опи т, нямат право високо­
мерно да раздава т публично езиковата правда. Те нс могат и
да направят кой знае какво в това отношение, защото самите
те няма т достатъчен обществен прес тиж. Да нс говорим пък
за шоу-езиковеди те, които сс явява т по българското радио или
по телевизия та, иронизират или излишно политизират езикови
факти и явления.
Има мнозинство на всички образовани и културни хора.
Макар и доста разнородно, то е голямото И решаващото мно­
зинство. Неговата преценка за престижно и непрестижно е
най-важна. От него зависи внедряването на нормите иа кул­
турния език.
Но има и други мнозинства, които влияя т в обратна посо­
ка. Такива са мнозинствата, обединени на диалектна основа
или принадлежност. За тях нарушаването иа нормите с диа­
лектни елементи (от техния диалект, разбира се) не с непрес­
тижно. Други мнозинства са обединени ла социална основа например, младите хора. За тях нарушаването на нормите па
културния език не е непрестижно. Принадлежащите към тези
групи никак нс се интересуват от мнението па езиковеди, пи­
сатели и учители, па възрастни образовани и културни хора.
Те си има т своя затворена оценъчна система за престижно и
непрестижно. Със своя език те никак нс се чувствуват нскултурни. В това сс състои и една от най-големпте трудности за
овладяване нормите па кул турния език от младите хора.
Какво би трябвало да се прави? Най-напред да сс ус тано­
вяват и измерват по пока штсля престижност всички конкрет­
ни езикови употреби, които се отклоняват от нормите на кни­
жовния (културния) език. Съвременната лингвистична наука е
изработила достатъчно надеждни техники и методики за из­
мерването па тези явления. Ако се окаже, че езиковата прак­
тика е почти утвърдила теш ешкови употреби и степента на
тяхната прсстижност вече е достатъчно висока, го по-добре е
IX

да се преразгледат езиковите норми и правила, отколкото ези­
коведи Дон Кихотовци да продължават сраженията е вятърни*
те мелници. Разбира се, при изследването на престижпостта
па езикови те употреби пс бива да се робува на чисто механич­
ни математически величини.
Другият път с да се въздсйствува върху оценъчната систе­
ма на хората за престижност и непреетижиост на езиковите
употреби. Това обаче не може да става с декрет, закон или
заповед, а е упорито и дълго езиково възпитание (не само обу­
чение). За това се иска много търпение и много време. За съ­
жаление, оценките за преетижиоет на езиковите явления се
формират много бавно и зависят от много социални условия.
Не е. например, като във футбола или в политиката, където
резултатите бързо се променят, а заедно е това и оценки те за
преетижиоет и лспрестижиоет.
Опитите да се влияе па преитижността па езиковите упот­
реби с пссвдолрситижни мерки са печални. Пресей е споменът
от близкото минало, когато просветни чиновници се опитаха
да повдигнат престижа на нежелани професии е техни изкуст­
вени наименования от рода па „оператор на биологични еди­
ници“ (за кравар или дояч). Такива опити не само че не дават
резултат, но предизвикват само ирония и стават признак на
скудоумие. Такава „мечешка услуга“ за преетижиоет носи са­
мо вреда на езиковата култура. То е все едно сега да искаме да
прогоним английската дума бодигард и да предложим да се
замени с „пазач па човешка биологична единица“, защити те­
лохранител звучи старомодно. Това не е пътят.
Трябва да се внимава също с нарочните иронизиращи (па­
родиращи) употреби на форми и думи (в това число и чужди
думи). Понякога този похват има образен ефект. От една стра­
на, увеличава статистически появите па тези думи и форми.
От друга страна, това понякога увеличава прсстижността на
тези употреби вместо да я намалява. Появява се някаква прив­
лекателна или занима телна оригинална преетижиоет. Значи и
това не е пътя т.
Пътят за съжаление е дълъг. Резултатите идват бавно. Бор­
бата е трудна. Важното е тя да не секва. Десетилетна борба на
радетели на българския език и благоприятни социални и поли­
тически условия са били необходими, докато турските думи

19

станат непрестижны в съзнанието на народа. Неслучайно мно­
го турски думи в българския език днес имат влошително (пе­
йоративно) значение. След преклонението и възхищението от
руските думи и изрази, след голямата им прсстижност в бъл­
гарския език, в нови политически и социални условия те за­
почват да стават нспрестижни. След еуфорията към английс­
ките думи и изрази, неминуемо ще настъпи време на отрезвя­
ване и па разклатена престижност. Ако навлизането на анг­
лийски думи за названия на пови предмети и дейности е зако­
номерно и неизбежно, то защо са нужни думи и изрази, за ко­
ито има хубави съответствия в родния език. Защо да казваме
боднгард вместо телохранител; имидж вместо образ, лик
или лице; защо да прекръстваме Елена, Йордан и Михаил в
Елън, Джордан и Майкъл?
Често като добър пример за грижа за чистотата на родния
език от агресията на английския език се сочат административ­
ните законови мерки, предприемани във Франция. Но се про­
пуска един много важен социолингвистичен факт, какъвто е
прсстижиостта. Ако във Франция е постигнат някакъв успех
срещу английските думи, то е резултат па постигната вече неп­
рестижное т па тези думи. Но това е станало не толкова благо­
дарение на административните законови нормативни мерки, а
поради наличието на общото пренебрежително отношение на
французите към американската култура. Основание за такова
отношение имаме и пие, заради пашата древна и богата култу­
ра, заради доказаната интелигентност на българския стпос, не­
зависимо от това, че сме малък и все още беден народ.
Това е верният път за борба с криворазбраната престижпост. Само правила и норми с добра социална прсс тижност мо­
же да бъдат спазвани доброволно и с усърдие, 'което пък е
показател за висока езикова кул тура.

V. ПИСАТЕЛИТЕ И НОРМИТЕ НА КУЛТУРНИЯ
ЕЗИК

Вече казахме, че писателите, които имат дар слово, заедно
с езиковедите, са най-добрите строители, ценители и пазители
па родния език. Понякога обаче самите писатели са „наруши20

тели“ на нормите на културния език. При това те правят тези
нарушения съвсем съзнателно и нарочно. Две са основните
причини за това:
1. Писателите, които пишат проза, употребяват неправил­
ни думи, форми и изрази в езика на своите герои, за да ги
характеризират по-добре (диалектни думи, ако героите са се­
ляни; жаргонни думи, ако героите им принадлежат към някоя
по-специална социална група и др.). В собствената си авторс­
ка реч обикновено писателите спазват нормите на културния
език.
2. Писателите, които пишат стихове, т.с. поетите, пък на­
рушават правилата за езика заради мерената и римувана пое­
тична реч (за да натъкмят броя на сричките, който им е ну­
жен, или заради римата, която са си наумили). Така поетите
употребяват съкратени или некнижовни думи (тоз вместо то­
зи, кат вместо като, ний вместо ние, йощ вместо още, хлеб
вместо хляб и др.).
По принцип художествената литература е образец на пра­
вилна и културна реч. Но писателите и постите са получили
тези „права“ да нарушават нормите па езика с определена цел
от обществото и от езиковедите. И те ги използуват, когато
им се налага.
Употребата на неправилни думи и форми от писатели и по­
сти обаче не е аргумент за обикновените носители на езика,
че и те могат да правят същото. Това, че Ботев е употребил
тоз, Вазов - йощ, Валцаров - хлеб, не е оправдание за тяхна­
та употреба в говорната практика вместо правилните този,
още, хляб.

VI. СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ДНЕС
Става дума по-точно за състоянието на езиковата култура
на съвременния българин, за правилния и кул турен говор.
За никого не с тайна, че езиковата култура на съвременно­
то българско общество е ниска. Може би по-ниска и по-бедна
отвсякога, откакто съществува съвременният национален кни­
жовен език - езикът на едно интелектуално и цивилизовано

21

общество, за каквото претендира да с българското след осво­
бождението от турско робство.
Миозина правят това заключение, но малцина се захващат
да направят сериозен анализ на съвременните фактори за това
състояние и открито и откровено да шкочат причините. Отвреме-навреме ще излезе някоя езикова бележка по вестници­
те, ще се появи някое предаване по радиото и телевизията, ще
се вдигне някой глас в защита на езика, много рядко някоя
конференция или съвещание по езиковите въпроси ще направи
буря в чаша вода, ще се заговори за закон за езика... И толко­
ва. Дребните мероприятия си отиват, а апатията и безсилието
на едно цяло общество да пази и закриля своя роден език ос­
тават.
Нещата, свързани със състоянието на българския език, са
много сложни. И изискват сериозен и задълбочен анализ, отк­
ровено изтъкване на някои премълчавани фактори. Такъв опит
ще бъде направен по-долу.

1. Езикът и социалните промени
От няколко години в наше то общество се извършва т ко­
ренни промени. Те засягат политическата, икономическата и
културната област. 13 периоди па такъв коренен прелом стари­
те структури се разрушават, а новите още липсват. Из буя ват
много отрицателни обществени явления: криминални престъп­
ления, антихумални прояви, нихилизъм, обезценяване на нрав­
ствени ценности, избледняване на традиционни народни добро­
детели, отчаяние и апа тия към всичко.
В такава социална атмосфера па несигурност за днешния и
за утрешния ден намалява интересът към кул турата въобще,
намалява п грижата за правилността и чистотата на езика. В
една разрушена и разградена държава лесно могат да навля­
зат безпрепятствено не само псканени чужденци и спекуланти,
но също чужди а«букн и чужди думи, чужди езикови влияния.
А това не вещае нищо добро па българска та нация, на нейния
роден език.
г
В момент па всеобща криза па обществото се забравя, че
не само икономиката, но и култура та може да спаси една на-

22

ция от гибел. Забравя сс каква е била ролята иа българския
език за запазване на националното самосъзнание през турско­
то робство. Една икономика в определени периоди може да
претърпи много метаморфози на възход и упадък. Родният
език е една твърдина, една постоянна спойка на всички бълга­
ри. един решаващ фактор за оцеляване на българската нация
през всички времена. Нека не забравяме това.

2. Родният език и училището
Ролята па училището за овладяване па културния език и за
неговото обогатяване е известна. Една от най-първитс и найстарите учебни дисциплини е българският език. И сега още в
училище формално българският език сс смята за основен
предмет и по традиция стои на първо място в списъка на учебнитс предмети.
Какво е обаче общото състояние па българското училище
сега? Както всички институции, то е силно разклатено и нес­
табилно. Его някои доказателства:
а) Бедността е една от най-характерните особености па
съвременното българско училище. От всички държавни учреж­
дения за него най-малко сс намират средства. Заплатите на
българските учители са шш-мизерните измежду заплатите па
всички държавни служители. Бягството па добрите учители с
печален, но закономерен факт.
б) По много икономически и социални причини е промене­
на една от пай-същностпитс черти на българска та нация - ученолюбмето. Сега в училище няма стабилен и редовен учебен
процес. Учениците масово бягат и отсъствуват безнаказано от
учебни занятия. Учи телите са вдигнали ръце. Тяхната взиска­
телност към учениците с сведена до минимум, домашните за­
дачи и теми вече са голяма рядкост. Получават сс големи
празноти в знания та на учениците, в това число и в родноезиковите им знания.
в) Поради нарастване на научната информация и многопредмстисто силно е намалял броят па часовете по български
език и литература.

23

г) Поради програмни несъвършенства българският език ка­
то учебен предмет доскоро беше изтикан главно в началното
училище и в прогимназията. В гимназиалната възраст броят
на часовете по български език беше по-скоро символичен. И в
по-новите програми главната тежест на обучението по бъл­
гарски език остава в началните и прогимназиалните класове.
Вярно е, че един език се усвоява по-успешно в ранна възраст.
Но това се отнася повече за практическо изучаване на чужд
език. Колкото се отнася до родния» той е усвоен още в преду­
чилищна възраст. Но знания за езика, съзнателно отношение
към езиковата култура, обогатяване на родния език биха били
по-подходящи за ученици в гимназията. В науката за езика има
и по-абстрактни неща, които изискват по-зрял ум и конто из­
мъчват по-малките деца. Друг е въпросът дали изобщо такива
абстрактни теории от науката за езика трябва да се препода­
ват в училище.
д) В училище няма строги изисквания за езика на учители­
те по другите предмети и за езика па учениците в часовете по
тези предмети. Това, което учителите по български език „неу­
морно изграждат“ в своя час, го „рушат без пощада“ всички
други учители във всички други часове.
е) Крепостта „български език“ много често е предавана и
отвътре - от самите учители по български език и литература.
Знае се, че мнозинството от тези преподаватели са жени. А
те по натура са повече литераторки отколкото езиковедки. С
неохота се провеждат часовете по езика. Често те преминават
вяло и скучно в сравнение с „емоционалните часове“ по лите­
ратура. За това допринасят и все още „сухите“ учебници по
български език, в които все още преобладават скучни грама­
тични правила и излишни теоретизации, въпреки известния
стремеж напоследък към повече функционалност и прагма­
тичност при преподаването па езика. Отдавна се питаме защо
им е па учениците да знаят определения (дефиниции) за час­
тите па речта, за техните абстрактни значения и пр., ио те
продължавал да съществуват в нашите учебници. Сега пък
под претекст за модернист и функционалност се въвеждат
други определения (дефиниции) - например, от теорията за
информацията, които е по-добре да си се изучават в информатиката. Не робуваме ли все още (толкова векове) на грама-

24

тическите знания, давани на учениците в древността. Но тогава
научните дисциплини са се броели на пръсти (спомнете си философия, реторика и граматика) и задачата на граматичес­
ките знания е била да развиват мисълта на учениците. Сега,
при наличието на толкова много науки и информационни кана­
ли (в които училището вече заема по-скромно място), тази
функция на граматиката все повече отпада. Защо да мъчим де­
цата толкова да изучават езика като научен обект? Не е ли подобре да съсредоточим цялото си внимание върху обогатява­
нето на езика и спазване правилата на културната реч, да из­
ползуваме предоставеното ни време в учебните програми, за
да доведем до автоматизъм спазването на правилата и нормите
на езика, да направим езиковия израз па учениците богат и
многовариантен.
ж) Погрешна е тезата, че литературното обучение води ав­
томатично до повишаване на езиковите знания и на езиковата
култура. Тази погрешна теза съществува не само в училище,
но и на по-горни равнища. И на административно равнище - в
Министерството на образованието главните инспектори по
български език са били почти винаги литератори и литераторки, и на университетско равнище - където филологиите все
повече се „делингвизират“ и все повече се „литературизират“.
Ето и някои примери в това отношение:
В Университета съществуваше една дисциплина, наречена
практическа граматика, а после езикова култура, която имаше
за цел още от първи курс да направи студентите-филолози пограмотни езиково. Това беше много полезна дисциплина, коя­
то създаваше наистина езикова култура. С течение на времето
тази практическа езикова дисциплина се „литературизира“. В
тези часове започнаха да се правят литературни анализи и чес­
то езиковата култура оставаше на втори план.
По стара традиция приемните изпити в университета са на
литературна тема. Както и в училище, така и в подготовката
на конкурсните изпити всеки развива теми и никой не развива
специално своята езикова грамотност. Езиковата грамотност и
при подготовката, и при оценката на писмените работи е в под­
чинено положение. Тя е само елемент, а пе основа на оценката.
При други конкурсни писмени изпити на нея често не се обръ­
ща особено внимание. Затова резул татите от приемните изпити

всяка година показват печална картина на езикова неграмот­
ност на мними гимназиални отличници. Но освен констатации
нищо друго особено не се прави за съвременно езикова огра­
мотяване на младежта. И историята се повтаря.
Във Факултета по класически и нови филологии в Софийс­
кия университет пък решиха, че е достатъчно техните възпи­
таници да знаят добре чуждите езици. Те премахнаха от прог­
рамите си въобще българския език. И започнаха да произвеж­
дат неграмотни филолози, които пък чрез преводите си стана­
ха едни от най-добрите проводници на лошия български език.
Щом такова е положението с обучението по роден език в
училище и в университета, чудно ли е тогава, че дори и
опитите на телевизията да направи предаване за българския
език завършват с неуспех. Тези предавания най-често или се
„литературизират“, или се „граматикализират“, поради което и
бързо „катастрофират“.
з) След разграничението на езика от литературата бих искал
по-отчетливо да разгранича и устната от писмената реч.
Вероятно вече сте забелязали, че в тази книга ударението се
поставя именно върху устната реч, върху правилния и културен
говор.
Бедната българска устна реч! На пея 1шкой не обръща
достатъчно внимание.
По много стара и все още съществуваща традиция в
училище сс обръща главно внимание на писмената реч - на
правописа, па писмените съчинения, на писмените и печатните
текстове.
Най-слабото място па родноезиковото обучение, найочевидната липса на езикова култура сред преобладаващата
част от ученици и студенти, от цялото българско образовано
население е устната, говоримата родна реч. За всичи е ясно, че
ученици и студенти (да не говорим за други по-необразовани
българи) имат небрежно и некоректно произношение, крайно
беден речник, много скромна граматика. В свързана реч не
могат да сглобят попе няколко правилни изречения. Даже пред
учителите си, пред черната дъска, на устно изпитване едва
успяват да стъкмят някакъв смислен монолог. Излишно е да
говорим за устната реч на същите тези ученици, студенти и
други вкъщи или па улицата.

26

И всички „фактори“ се правят, че не виждат и ие чуват тази
бедност, тази убогост на родната устна реч, тази неправилна и
некултурна говорна комуникация. Някои пък специалисти се
задоволяват само да я регистрират и да констатират: това е
положението.
Прави чест на писателя Йордан Радичков, че се е заслушал
повечко в речта на учениците, та в едно свое появяване по
телевизията говори много загрижено и много точно за
некултурната устна реч на младите хора у нас, за
необходимостта от много упражнения в училище за устно
езиково изразяване. Но и тоя авторитетен глас си остана глас в
пустиня.
В същото време учители и ученици са заболи глави само в
учебпикарските текстове, в ръкописната продукция, в
тетрадките с развити писмени теми, в писмените домашни
работи. Даже считаните за най-модерни сега тестови
упражнения не допринасят почти нищо за развитието на
културна устна реч.
Това е много важен недостатък на родноезиковото обучение
в училище. Устната реч се споменава и преподава главно чрез
правоговорни правила. Реални, функционални и системни
упражнения в устен диалог и монолог не се правят. Затова е
печална картината на устното изразяване на учениците, а и на
завършилите училище. Затова и рядко се среща в съвременното
българско общество правилна спонтанна културна устна реч.
При днешното развитие па аудиалната и визуалната
обучаваща техника е необходима радикална промяна в начина
на обучение по български език в училище. Трябва да се
записват със звук и образ естествени устни речеви общувалия
- диалози и монолози. Тази устна речева продукция на самите
ученици трябва търпеливо, методично, упорито да се
анализира. Да се тренират постоянно правилни, културни
образци, да се повтарят и възпроизвеждат, а после
самостоятелно и творчески да се произвежда и устно да се
редактира хубава, правилна и културна реч - с чисто и ясно
произношение, с богат и вариативен речник, с граматично
правилно построени изречения.
Когато се полагат тези усилия, трябва да се има предвид,
че писмената некултурна реч може да злепостави човек

27

значително по-рядко и пред ограничен кръг от свидетели учители, родители и приятели. Устната некултурна реч може
да злепоставя своя носител много, много по-често и пред
много по-голям кръг от хора - познати и непознати.

3. Родният език и средствата за
всенародно осведомяване
Съвременното общество у нас, което беше наречено пост­
тоталитарно, премахна цензурата на печата и ограниченията
му. Свободата на печата доведе до истински вестникарски бум
в България. Около 1000 всекидневни и периодични издания за­
ляха информационния пазар. Успоредно с това настъпи и книж­
ният потоп. На мястото на малкото държавни издателства из­
никнаха като гъби стотици (около 600) издателски къщи и из­
дателски фирми.
В редакциите па вестниците надойдоха много млади, амби­
циозни, но езиково неграмотни хора. Те нямат необходимата
филологическа квалификация, пито езиков усет, нито хабер от
стилистика на езиковия израз. За тях езиковото море изглежда
до колене и правенето на вестник им изглежда проста работа,
вид бизнес.
Под влияние на чужди вестници, излизащи в други общес­
тва, при други условия и с други културни традиции, започна­
ха да списват вестниците на един исвинаги културен език. Така
във вестниците навлезе уличният разговорен език, без никакви
„филтри“, много често със своите арогантни и вулгарни край­
ности. За сериозни и трагични неща се пише лековато и иро­
нично, с непристоен език се критикуват институции, с непри­
личен език се омаскаряват и оклеветяват опоненти. Чуждите
думи и чуждите букви се ширят из вестниците, необезпокоява­
ни от никого. Пред скъпоплатените скудоумни реклами коле­
ничат вестникарски шефове и редактори. Вестникарските мате­
риали гъмжат от неправилни и нескопосани изрази, от груби
стилни, правописни и пунктуационни грешки. Често ни смай-

2Х

ват със своята крещяща глуповатост вестникарските заглавия,
техният сякаш патагонски синтаксис.
В издателските къщи положението е още по-трагично. Ос­
тавяме настрана пошлото и долнопробното съдържание на го­
ляма част от издаваните книги. Случайни набедени преводачи
така „къдрят“ българското слово, че човек не може да го поз­
нае. Невероятен е българският превод на видеокасети. Това са
плодовете от премахването на българския език от програмите
на западните филологии, които готвят преводачите.
Заради комерчески цели книгите излизат от печат с косми­
ческа скорост. Често изданието не преминава нито през редак­
тор, нито през коректор (вероятно и за да не се харчат издате­
лите). А да не говорим за чисто пиратските издания, където не
може да се открие и издателят. Всичко е оставено в ръцете на
полуграмотни машинописки, станали специалистки по компю­
търен набор. Ако посетите книжарските щандове на площад
„Славейков“ в столицата и поразсърдете книгите, никак няма
да е трудно да откриете „шедьоври“ на ужасен български език.
Всяка страница е пълна с невероятни стилни, правописни и пе­
чатни грешки.
Не остават назад и аудио-визуалпите средства за всенарод­
но осведомяване - радиото и телевизията. Слаба е езиковата
култура на водещите, редакторите, продуцентите. Словесните
упражнения на спортните журналисти са не само смехотвор­
ни, но и тъжни от гледището на културния език. Словесните
еквилибристики на водещите в частните радиостанции бълват
всекидневно, всекичасно и всекиминутно езикови педомислици, неправилно произнасяни думи и форми. Шоу-програми
като „Невада“ са гавра е българския език.
Като капак на всичко отгоре, радиото и телевизията често
включват най-нсвероятното езиково шоу в България, наречено
парламент. Езиковите „бисери“ на българските депутати нямат
равни на себе си - диалектизми, чужди думи, цинизми, вулгаризми, смехотворни сравнения и метафори, „изядени“ думи и
фрази се леят като из ведро от устата на народните избраници.
Великият Цицерон бледнее пред тяхното ораторско изкуство.
Подобни са словесните изяви на политици и общественици от

29

по-долните „ешелони“ на властта. Подобна българска реч се
чува на събрания, конференции, пресконференции и на други
официални и неофициални разговори. Като ги слуша човек не­
волно си задава въпроса „Щом като думата парламент означа­
ва говорилня и се знае предварително, че това ще бъде основ­
ното занятие на депутатите за 3-4 години, защо не седнат да
научат елементарни правила за употребата на българския език,
за да не се резилят пред цял народ?“

4. Други „противници^ на езиковата
култура
Един от най-главните фактори за незадоволителното днеш­
но състояние па езиковата култура са диалектните навици па
хората. Макар да се смята, че класическите диалекти изчез­
ват, че сред младите и градските жители вече не може да се
намерят типични представители на диалектите, всеки е „дамгосан“ по някакъв начин със своя роден диалект. И тази „дамга“
се оказва трайна и често неизтриваема от съзнанието на носи­
телите на езика. Това засяга вероятно учленителната база на
говорните звукове, която се предава от поколение на поколе­
ние чрез майчиния език, независимо дали хората се раждат и
живеят на село или в малките и големите градове. Така се
обяснява и фактът, че и най-новите поколения не могат да се
освободят от „некултурната“ редукция иа пеударепите гласни,
характерна за източните диалекти, или от екавото произноше­
ние па променливото Я на западните българи. Последните социолингвистичпи изследвания в София и в други големи гра­
дове показват, че в интердиалектите съществуват все още мно­
го добри условия за запазване на типични диалектни особенос­
ти на носителите на езика.
Не бива да се забравя също, че, противно на доскорошни
официални твърдения, в България има много неграмотни хо­
ра, които нс са се докосвали до училището или са пребивавали

30

там твърде малко. Неграмотната реч на тези хора се влива ка­
то мътен поток в културната реч.
Отрицателно влияние върху езиковата култура оказва все­
кидневната разговорна реч на всички носители на езика, която
се подчинява повече на закона за икономията в езика, отколкото иа нормите па културната реч. В разговорната неофициална
реч никой не се старае да произнася ясно и пълно говорните
звукове, да построява правилни и завършени изречения, да не
употребява излишни думи, диалектизми и вулгаризми, въобще
да спазва правилата на правоговора.
Ако този непълен, разговорен, нисък произносителен стил
е една несъзнателна съпротива па културния език, то има и
друга - съвсем съзнателна съпротива срещу правилата на кул­
турния език. Става дума за определени социални групи, които
противопоставят нарочно на общонационалния културен език
свой език, който езиковедите са нарекли таен професионален
език, тарикатски език, арготичен език, жаргон и др. Най-мно­
го изглежда се съпротивяват нарочно на нормите на култур­
ния език юноши и девойки, които сега се наричат модерно тий­
нейджъри. Жаргонният език па недоучилите „тийнейджъри“,
постоянни клиенти на кафенета, дискотеки и специални сбори­
ща, както и фирменият латинизиран графичен фон около тях,
като че ли дооформят съвсем тъжната картина па съвременна­
та езикова атмосфера, в която живее българинът.
Срещу тези мощни фактори, които бяха посочени по-горе
и които създават съвременния антиезик, няма почти никакви
опити за противодействие. Държавата нехае, политиците са за­
ети със своето лично устройване, училището е обезсилено.
Съвременните средства за всенародно осведомяване вместо да
подпомагат „внедряването“ па езиковата култура сред народа
повече пречат за усвояване нормите на културния език. Писа­
тели и езиковеди са се свили в своите черупки, обезкуражени
от горчивия опит, че техният глас в защита на езика е бил поскоро „глас в пустиня“. За съжаление, изчезнаха малцината
непримирими и неуморни борци за правилността, чистотата и
красотата на българския език. Така се стекоха обстоятелствата
в това преходно за България време, че бяха разрушени (наред

31

с всичко друго) и всякакви личностни авторитети. Сега нямаме
голям и авторитетен писател, който би могъл да повлияе чув­
ствително върху народните маси със своя глас в защита на
българския език. Нямаме обществено авторитетен езиковед (от
типа на Александър Балан, Стефан Младенов или Любомир Андрейчин), който би могъл решително да повлияе за преражда­
нето и пречистването на езика. Дано не бъда неправилно разб­
ран. Добри писатели и добри езиковеди има и днес, но писате­
ли или езиковеди с безспорно голям обществен авторитет, уви,
няма. Техните думи и мисли стигат до ограничен брой хора.
Нерадостната истина е, че коментарът на един спортен журна­
лист се гледа и слуша от повече хора, отколкото всички статии
за езика на всички писатели и езиковеди, взети заедно.
Ето това е състоянието па българския език днес, на езико­
вата култура на съвременните българи. Това трябва откровено
да си кажем.

VII. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ

Стана ясно, че в съвременната обстановка в България от­
рицателните фактори, които влияят върху културния език, са
повече и по-силни от положителните фактори, които са помалко и по-слаби. Значи ли това, че трябва да вдигнем бял
байрак или само да се възмущаваме в тесен приятелски или
професионален кръг?
След като знаем какво представлява езикът за една нация и.
културният език за една културна нация, след като виждаме
какво е днешното състояние на българския културен език и
причините за това състояние, на българския културен език и
причините за това състояние, ние не можем да стоим със
скръстени ръце и да наблюдаваме неговата деградация. Не
трябва само да установяваме незадоволителното състояние на
езиковата култура и само да се вайкаме.
Ако приемем, че езикът ни боледува, ние сме длъжни да
му помогнем, да улесним неговото оздравяване. Има много
неща, които може да сс направят и които зависят от субектив­
ни фактори.

32

Самото повдигане на този въпрос, неговото постоянно ак­
туализиране е едно положително действие. Разговорите, тре­
вогата за езиковата култура на нацията са повече от необходи­
ми и в наши дни. Подпомагането, насърчаването, препоръката
за по-висока езикова култура са необходими и полезни винаги
на хората.
Административните мерки едва ли биха могли да свършат
някаква работа. Високомерното отношение, голото отрицание,
категоричното мнение също не са най-подходящи.
Отклоненията от книжовния (културния) език, които проя­
вяват упорита тенденция в езика, трябва не само да се ругаят
или отричат, но внимателно да се анализират и търпеливо да
се обясняват.
Да вземем за пример само едно отклонение от правилата,
което има много голяма честота - „мекането“ при глаголните
окончания в 1 лице множествено число на глаголи от I и II
спрежение (четсме, говоримо). Преди да го отхвърлим беза­
пелационно, полезно би било малко да поразсъждаваме, като:
а) Дали това с някакъв стремеж към генерализация и уни­
фикация на глаголните окончания, като се има предвид, че гла­
голите от III спрежение с редовно окончание -МЕ са преобла­
даващи в българския език. Дори много глаголи от I и II спреженис в западните диалекти имат варианти от III спрежение
(ср. кашля и кашлям, играя и играм, копая и копам).
б) Дали това е частична „победа“ на носителите на запад­
ните говори, в това число и Софийския столичен говор, където
„мекането“ в 1 лице множествено число е нормална опозиция
на окончанието -М в I лице единствено число (ср. аз можем и
ние можемс, аз работим и ние работиме).
в) Дали това е частичен компромис на източните българи
към западните, проява на една езикова толерантност. Как те
„търпят“ тези форми, а проявяват категорична нетърпимост
към диалектните форми за 1 лице единствено число (аз мо­
жем).
г) Дали някаква мода или подражание на езика на властвуващи личности е благоприятствувало развитието на то­
зи процес.

3.Учебен наръчник и българска културна реч

33

д) КаЛъв е психологическият фактор, защо все пак тези
употреби не звучат чак толкова непрестижно и не дразнят тол­
кова много дори хора от Източна България.
Тези и други фактори трябва внимателно да се анализират
и без предубеждение да се оценяват. Може да се наложи тези
форми да се приемат за нормални (да се кодифицират), а може
и да се търсят начини за отслабване на тяхната престижност в
съзнанието на хората, което ще ги накара да ги избягват.
Подобно е положението и при други масови отклонения от
установените норми в езика. Например, пренебрегването на па­
дежните форми при въпросителните (и производните от тях)
местоимения (кой търсите вместо кого търсите) и още дру­
ги съвременни езикови явления.
Наред с внимателното наблюдение и анализ на езиковите
процеси може да се предприемат и някои организационни мер­
ки, свързани с опазването на езика и повишаването на езико­
вата култура.
Може да се направи по-добра организация на родноезико­
вото обучение в училище (профилиране на преподавателите —
на литератори и езиковеди, по-нататъшно изчистване на учеб­
ните програми от излишни теоретически описания на езика ка­
то обект, засилване на прагматичеекото начало в обучението
и др.).
С нормативен държавен документ вестникарите и книгоиз­
дателите може да се задължат да полагат повече грижи за
опазването па културния български език. Да осигуряват задъл­
жително стилни редактори и коректори за всяко печатно изда­
ние. За некачествена книжна продукция издателите да сс санк­
ционират, как то производителите и търговците па други стоки
за потребление.
Може да сс оздрави езиковата атмосфера в българското
радио и в българската телевизия, които са все още национал­
ни информационни институции. Говорители и водещи, не тряб­
ва да бъдат само фотогенични, но и културно говорещи. Този,
който ще сс явява па екрана, трябва не само да си слага грим,
но и да сс научи да говори. Неграмотни не бива да имат дос­
тъп до микрофона и екрана. Специално внимание трябва да се

34

отдели па езика на рекламите. От многократните повторения
те се научават наизуст. Затова никак не е без значение дали
чрез чрез тях ще се разпространява един културен или един
пошъл език.
Трябва да се издават и повече популярни и достъпни книги,
посветени на културния български език, които да улесняват хо­
рата в техния стремеж за правилна и културна реч, да им слу­
жат като всекидневни справочници. Такава е и скромната зада­
ча на тази книга.

35

Б. АЗБУКАТА НЕ ПРЕДЛАГА ВИНАГИ
„АЗБУЧНИ ИСТИНИ“

Никоя азбука не може идеално да отрази живото слово. Та­
зи „недостатъчност“ на азбуката предопределя и много услов­
ности в правописа. Българската азбука се определя от специа­
листите като една от най-добрите. Въпреки това и в нея има
недостатъци и предпоставки за отклонения от правописа и правоговора. Ето някои от тях:
1. Две букви означават един звук (ДЖ в джоб, ДЗ в скръндза).
2. Една буква означава два звука - Щ (щастие = штастие).
3. Гласните се отбелязват с едни и същи букви и когато са
под ударение, и когато не са под ударение. (А ние знаем колко
различно се произнасят в тези позиции).
4. Мекостта на съгласните пред задни гласни се отбелязва
ту с отделни букви (Я - за мека съгласна и А, Ю - за мека
съгласна и У), ту с буквата Ь (за мека съгласна и О), ту пък
изобщо не е предвиден начин за отбелязване на тази мекост
(пред гласната Ъ).
5. С буквата А се означава понякога и звукът Ъ (в мигА,
градй, чет£, четат).
6. Буквата Ю служи и за означаване на мека съгласна пред
гласната У (любов), и за означаване на Й с гласната У (юли =
йули).
7. Звукосъчетанието ЙО се пише по два начина: след мека
съгласна - ЬО (гьон), а в началото на думата и след гласна ЙО (йон, Пейо).
8. „Най-натоварена“ с най-различни функции е буквата Я.
С нея се означава:
а) звукосъчетание ЙА, когато е под ударение, в началото
на думата или след гласна (Яна = Йана, майк = маййк);

37

6) звукосъчетание ЙА, когато не е под ударение, в начало­
то на думата или след гласна (януари — йануари, моя =
мойа);
в) мекост на съгласната пред ударено А (тях);
г) мекост на съгласната пред неударено А (изяде);
д) звукосъчетание ЙЪ, когато Ъ е под ударение (боя се =
бойЪ се);
е) звукосъчетание ЙЪ, когато Ъ не е под ударение (мотая=мотайъ);
ж) мекост на съгласната пред ударено Ъ (вървя = вървйъ,
денй=денйъ);
з) мекост на съгласната пред неударено Ъ (купя = купйъ,
зетя = зётйъ).
Има и някои други несъвършенства на азбуката.
Когато буквата А се използува за отбелязване на звука Ъ,
който е под ударение, имаме несъответствие между правопис
и правоговор (чета = чет!, четат = четЬт, мълча = мълчъ,
мълчат = мълчът).
Когато буквата Я се използува за отбелязване на ЙЪ (с
ударено Ъ) и на мекост на съгласната пред ударено Ъ, имаме
също такова несъответствие между правопис и правоговор
(боя се=бойъ се, вървй=вървнъ).
Несъответствието между правопис и правоговор затрудня­
ва спазването на правилата на книжовния (културния) език и
се отразява неблагоприятно върху езиковата култура. Както
се вижда, пе всяко нещо се произнася така, както е написано.
В този смисъл азбуката не предлага винаги очевидни истини,
което противоречи на смисъла на общоприетия метафоричен
израз„азбучна истина“.

В. ФОНЕТИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ
КУЛТУРНИЯ ЕЗИК
I. „АХИЛЕСОВАТА ПЕТА** НА ИЗТОЧНИТЕ
БЪЛГАРИ
Поради важни икономически, просветни и културни причи­
ни по време на Българското възраждане общонационалният
книжовен език, който ние вече наричаме „културен език“, се
изгражда на основата на източните диалекти. Икономическото
замогване на българските градове в Централния Балкан благоприятствува развитието на просветата, културата, книжни­
ната, а заедно с това зараждането на новата българска инте­
лигенция — писатели, книжовници, просветни дейци. Това е и
причината централните балкански говори да бъдат в основата
на българския книжовен (културен) език.
Така се твърди, като се има предвид главно възприетото
правило за ятовото произношение на променливото Я (стара­
та ятова гласна ъ) при наличието иа определени, установени в
източните диалекти, условия. Ятовото произношение в думите
място, вяра, трябва, бял, дядо, няма, каквото е в североиз­
точните говори, се приема за правилно, за културно. Разбира
се, има и други източни особености, които са възприети за
правилни и културни в новосъздаващия сс общонационален
език.
Но това е само част от истината за диалектните основи на
българския книжовен (културен) език. Ако беше само тази ис­
тината, източните българи щяха да бъдат много привилегиро­
вани. По-пълната истина обаче е друга. Съзида телите на об­
щонационалния (културния) език са били хора внимателни и
толерантни към всички български диалекти, към българските
носители иа езика от цялата българска територия.
Образно казано, те са вземали „отвсякъде по нещо“ и тях­
на грижа са били не привилегии за техните земляци, а изграж­
дането на един общонационален културен, престижен език.

39

От западните говори те също са взели редица езикови осо­
бености, по може би най-главната от тях е ясното и чисто про­
изношение на гласните звукове във всички позиции - и когато
са под ударение, и когато не са под ударение. Това е и найслабото място („ахилесовата пета“) в говора на източните
българи.
Каква е чисто лингвистичната (фонетичната) страна на
въпроса?
Гласните звукове, когато не са под ударение, се „стесня­
ват“ (широките гласни се превръщат в тесни), тяхното произ­
ношение „потъмнява“ (не е така чисто и ясно). В граматиките
това явление се нарича редукция.

Редукция на неуда репи гласни
Широки гласни
Тесни гласни

А
Ъ

О
У

Е
И

Неударено А преминава в Ъ, например: барабан - бъръбйн.
Неударено О преминава в У. например: коловбз — кулувбз.“
Неударено Е преминава в И, например: железен — жилёзин.
„Стесняването“, „потъмняването“, редукцията на неударените широки гласни не е винаги еднаква по степен. Между ши­
роката гласна А и тясната гласна Ъ има много произносителни варианти, понякога по-близки до А, понякога по-близки до
Ъ. Същото се отнася за широката гласна О и тясната гласна У,
за широката гласна Е и тясната гласна И. И те имат много
междинни произносителни варианти.
Работата е там, че западните българи почти не потъмняват
неударените широки гласни или ги потъмняват толкова малко,
че дават основания на езиковедите да твърдят, че в западните
говори няма редукция. Напротив, степента на потъмняване на
неударените широки гласни в източните диалекти е толкова го­
ляма, че на практика те се превръщат в съответните им тесни

40

гласни. Това е „твърдо придобита черта“ на източните българи
и те много трудно се освобождават от нея.
От гледище на културния език тази редукция е неправилна,
некултурна, непрестижна. Образованите източни българи съз­
нават това и се чувствуват неудобно, когато правят такива ре­
дукции.
Културният език обаче проявява различна търпимост към
тези три редукции. „Най-невинна“ и най-търпима е редукция­
та на широката гласна А. Може би това е така, защото и за­
падните българи малко потъмняват неударената гласна А (не
до степен да се превърне в Ъ, но известно потъмняване все
пак има). Редукцията на неударената широка гласна О към тяс­
ната гласна У е по-нетърпима. Вече по-осезателно се усеща
диалектното отклонение от нормите на културния език (гулйму вместо голймо). Най-нетърпима, най-некултурна е редук­
цията на неударената широка гласна Е в тясна гласна И (дитё
вместо детё). Тя говори вече за ясна диалектна принадлеж­
ност.
Силните редукции на гласните са голям проблем за източ­
ните българи. Трябват големи усилия за преодоляването им.
Към тази „неприятност“ на източните българи се прибавя
още една, която много прилича на редукциите, но има съвсем
друг произход и засяга ударената гласна А. Става дума за про­
изношение на ударена гласна А като Ъ в думи от рода на водй
(вод! или по-точно вуд1), главй (глав! или по-точно глъв!),
рекй (рек! или по-точно рик!). Тази гласна Ъ не произлиза
от гласна А, макар че писменият облик па думите ни навежда
на тази мисъл. Това Ъ произлиза от друга стара гласна, нари­
чана голяма носовка, която е била окончание на някогашен
винителеи падеж на думата. Тази форма за винителен падеж се
е генерализирала в източните диалекти (вод!, глав!, рек!) и
е изместила формата за именителен падеж (водй, глава, рекй). От днешно гледище, когато в българския език няма паде­
жи, изглежда като че ли гласната А се е стеснила и потъмняла
в гласната Ъ. Двете явления съществуват паралелно, често се
смесват и засилват впечатлението за некоректно диалектно
произношение.

41

Във всички случаи това „ъкапе“ и силната редукция на неударените широки гласни е важна особеност в говора на източ­
ните българи, която не е приета в културния език.
Тези две явления в езика на източните българи са много
чести. Те засягат много думи. Във всекидневната езикова прак­
тика „гъмжи“ от редукции и потъмнявания. И какво излиза?
Източните българи не само че не са привилегировани по отно­
шение на нормите на културния език, но са повече онеправда­
ни и ощетени. Още повече, че в културния език няма никаква
тенденция редукцията и „ъкането“ малко да бъдат толерира­
ни, да се намали тяхната непрестижност и некултурност. И в
бъдеще за това няма никакви изгледи. А това означава, че из­
точните българи трябва съзнателно и упорито да отстраняват
тези явления от езика си, да се самонаблюдават и самовслушват във всяка своя дума. Такъв проблем почти не съществува
за западните българи. Но те пък имат големи главоболия с
така нареченото якане.

II. ЯТОВАТА БЪРКОТИЯ И ГЛАВОБОЛИЯТА
НА ЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРИ

Взаимната замяна или редуването на Я с Е в думите, из­
вестно в граматиката като ятов преглас или променливо Я, е
кошмарът на западните българи.
Най-общо българската езикова територия по отношение на
променливото Я се дели на три:
— североизточни говори, където в еднокоренни думи, които
са съдържали някога старата ятова гласна, по установени закономерности се появява ту Я, ту Е:
- югоизточни говори, в които на същите тези места се про­
изнася само Я;
- западни говори, в конто на същите тези места се произ­
нася само Е.
В културния език са възприети правилата, извлечени от
североизточните говори. От школските граматики са извест­
ни двете условия (непременно двете заедно), когато се про­
изнася Я:

42

- следващата сричка да съдържа твърда гласна (а, ъ, о, у)
или ятовата гласна да се намира в крайна сричка;
— ударението да пада върху ятовата гласна.
Така по тези правила се казва бяла и бели, място и места,
грях и грехове.
След това хубаво правило веднага следват изключенията;
— на думи, дошли от руски;
- на думи, дошли от западните говори;
— на думи, в които ятовата гласна е последвана от Ж, Ч, ПГ
(снежна, пречка, смешка);
— на сложни думи (водомер);
— на глаголни форми (бйхме, бяхте).
Като се прибави голямото разнообразие вътре в трите го­
леми диалектни групи, бъркотията става още по-голяма. Нап­
ример, най-неочаквано в „най-образцовите“ североизточни го­
вори се появяват думи като нищо и нем а, които противоречат
на възприетите в културния език нещо и няма. Освен това в
тези говори заменят Я с Е и там, където не е имало ятова
гласна, а обикновено Я (поляна - полени, ядене - едене).
При това положение съвсем естествено изниква въпросът
не е ли по-добре думите и формите, където се сменят Я и Е,
да не се изучават чрез правила и изключения, а по списък.
Още повече, че те не са чак толкова много.
Те не са наистина толкова много, но пък някои от тях са
много чести на употреба. При по-внимателно вглеждане се
вижда, че това явление засяга 2/3 от стотиците форми на един
глагол.
Така или иначе, това е голямата трудност на западните
българи и отклоненията им от нормите на културния език са
големи и чести. Те или си „екат“, макар да съзнават, че това
не е много престижно, или от престараване „якат“ и там, къ­
дето не трябва (бялн, цяли, тяхни).
Екавският навик е трудно преодолим, И хората с тоя навик
са много на брой. Може би това е накарало „уредниците“ на
езиковите норми и правила да смекчат напоследък твърдите
изисквания за якане и да позволят в говоримата практика (без
писмената) хората да си екат, да казват место, вера, нема,
требва.

43

. Това ли е обаче пътят? Независимо от позволението да се
„ека“, по-културните хора от западните територии смятат, че
това не е престижно и продължават да се придържат към нор­
мите на културния език. По този начин те искат да се разгра­
ничат от по-некултурните. Вече доста дълго време се внедря­
ват тези норми в училище и в цялата писмена практика. За
една голяма част от западните българи те не са вече админис­
тративно наложени, а доброволно възприети и престижни. Екането си остава признак за некултурен говор. Това е показател,
че правилата за променливо Я ще оцелеят. Няма тенденция за
завръщане към повсеместно екане, защото то не е подкрепено
от фактора престижност.
Въобще едва ли е целесъобразно да се допуска в говорна­
та практика безразборно „якане“, „преякване“ и „екане“ вър­
ху цялата българска езикова територия. По-добре би било,
както вече бе казано, това езиково явление да се регулира и
овладява чрез списък на думите, в които се среща, и чрез
автоматизираното им произношение от всички българи. Още
повече, че правилото за якане в културния език се основава
на презумпцията, че всеки носител на езика трябва да знае
къде, в коя дума някога в езика е имало ятова гласна, в коя
обикновено Я, в коя обикновено Е. След премахването на бук­
вата „е двойно“ от азбуката, това знаят само малцина специ­
алисти езиковеди. Да се иска това от обикновените хора е
най-малкото некоректно.

•

III. ПОНЯТИЯТА ТВЪРДОСТ И МЕКОСТ В
ЕЗИКА

Може би сте чували да се казва „този език е мек“ или „то­
зи човек говори меко“. Това е някакво общо субективно впе­
чатление, което няма ясни обективни параметри и критерии.
Мекото произношение общо взето се окачествява като по-доб­
ро, по-хубаво, а твърдото като по-лошо. Тази оценка също е
твърде субективна.
Качеството мекост и твърдост притежават материалните
обекти. Тези качества сами по себе си не съдържат някаква

44

положителна или отрицателна оценка. Оценките може да бъдат
само относителни.
Използуваните в граматиките понятия мекост и твърдост са
по-скоро едни метафори. Те се употребяват при описание и ха­
рактеристика на говорните звукове - по-малко при гласните и
повече при съгласните. Само в някои граматики гласните се
подразделят на меки и твърди, в зависимост от това дали вли­
яят смекчаващо на предходните съгласни. Често се говори
обаче за меки срички, които съдържат гласните Е и И, и за
твърди срички, които съдържат гласните А, О, Ъ, У.
Едно от най-съществените деления на съгласните е деле­
нието им на твърди и меки. Почти всички твърди съгласни (с
изключение на Ж, Ч, Ш, ДЖ) имат меки съответници. Меките
съгласни се образуват с една допълнителна дейност на езика
(органа в устната кухина), което тук не е нужно да обяснява­
ме, защото всеки българин го прави автоматично, без да осъз­
нава или направлява дейността на говорните си органи. Това
смекчаване на съгласните може да стане, когато те се нами­
рат пред всички гласни. Но меките съгласни се осъзнават като
различни звукове (фонеми) само пред задните гласни (а, о, у,
ъ). Съгласната Д в думата дал е твърда.а в думата дял е мека.
Съгласната Г в думата гол е твърда, а в думата гьол е мека.
Съгласната Л в думата луд е твърда, а в думата лют е мека.
Най-често се срещат меки съгласни пред гласната А (вяра,
място, тяло и много други) и пред гласната Ъ (съня=сънйъ,
вървя=вървйъ). Меки съгласни пред гласната У се срещат в
по-ограничен брой думи (лют, тютюн, бюро, ревю и др.). Ме­
ки съгласни пред гласната О се срещат в 5(1-60 думи (гьол,
гьон, бельо, синьо. Ганьо) и думи с наставката -льо (ревльо, глезльо, лъжльо). Поради редукция на неударено О в У
в източните говори тази наставка се произнася -лю (ревлю,
глезлю, лъжлю). Все по същите причини в собствени имена
ЬО се произнася като Ю (Ганю, Пеню). Такова произношение
и такова писане не са приети в книжовния език.
В писмена реч мекостта на съгласните пред задните гласни
се отбелязва така:
- мекостта на съгласните пред гласната А се отбелязва с
буквата Я (бяла, вяра, дядо);

45

- мекостта на съгласните пред гласната Ъ се отбелязва съ­
що с буквата Я - и това е един от недостатъците на българс­
кия правопис (спя. което всъщност е епйъ; деня, което всъщ­
ност е денйъ);
- мекостта на съгласните пред гласната У се отбелязва с
буквата Ю (лют, тютюн, бюро);
- мекостта на съгласните пред гласната О се отбелязва с
буквосъчетанието ЬО (гьол, шофьор, монтьор, Ганьо).
В съвременния български език меки съгласни не се сре­
щат:
- в края на думите;
- в средата на думите пред други съгласни.
В западните говори, които се характеризират с по-голяма
твърдост на съгласните и изобщо с по-твърдо произношение,
има случаи на прекадено омекотяване на някои съгласни, като
К, Г, Н, Л, Д, Т, пред предни гласни Е и И (кьибрит, кьесня,
гьсрой, гьимназия, льискам, оранье). Между съгласните Д
и Г се появява една мека съгласна, която трудно може да се
установи каква е (ливадье и ливагье, дявол и гявол). Подоб­
но е положението и при съгласните Т и К (гостье и госкье). В
тези диалекти се среща и мекост в края на думите (конь,
огънь), а понякога и в средата на думите пред съгласна (маль­
ки, больки). Всички тези прекадени смекчавания на съгласни­
те не се допускат в културния език. Те трябва съзнателно да
се избягват. В говора на съвременните българи има една упо­
рита тенденция за затвърдяване на съгласните в следните слу­
чаи:
— при всички съществителни имена, които се членуват с
членната морфема Я и ЯТ (казва се день вместо денй!, конъ
вместо кбнйъ, бгънъ вместо огъяйъ);
- при членуване на съществителни имена с наставки -ар и
-тел (казва се вратаря вместо вратаря, председател а вместо
председателя);
- при глаголни окончания па глаголи от I и II спрежение
(казва се спа или спъ вместо епйъ, спат или спът вместо
епйът);
- при някои глаголи от III спрежение, завършващи на -рям
и -сям (казва се затварам вместо затварям, отговарям вмес-

46

то отговарям, внасам вместо внасям, понасам вместо по­
насям).
Изобщо в думите, в които съществува буквата Я, може да
се очакват правоговорни проблеми. Това вече видяхме и при
ятовия преглас (якането и екането). Но тук става дума за дру­
го. Където има буква Я, може винаги да се очаква, че пред нея
има мека съгласна, която трябва и да се произнесе като мека,
а не като твърда. Ако човек знае добре правописа, това би го
улеснило много. Пред всяко Я ще се стреми да произнася ме­
ката съгласна. Но ако не знае правописа, той ще се подведе от
неправилния си говор и ще си пише и казва спъ, денъ, преподавйтелъ и др.
Работата се усложнява още повече от наличието на офици­
ално противоречие между правопис и правоговор, когато за­
писваме с буквата Я не само съчетанието ЙА, но и съчетание­
то ЙЪ (пишем деня, а трябва да казваме дени!, пишем спя, а
трябва да казваме спйъ). И понеже такова противоречие меж­
ду правопис и правоговор имаме и в случаите, когато записва­
ме Ъ с А (пишем четй, а трябва да произнасяме чет1), то
неправилните форми с твърдо произношение се увеличават.
Така от съня се получават три неправилни форми — съннй,
съня и сънъ, вместо правилната сънй!; от вървя се получа­
ват също три неправилни форми — вървйа, вървя и вървъ,
вместо правилната вървйъ. Думите, в които се правят тези
грешки (членувани съществителни от мъжки род и глаголни
форми), са много и чести, затова трябва да им се обърне осо­
бено внимание. Езиковата култура изисква да се избягва
стриктно твърдото произношение в случаи като секретаря,
двигателя, моля, мисля, позволь и много други.

IV. ЛЕСНО И ТРУДНО ПРОИЗНОШЕНИЕ НА
ДУМИТЕ
При съчетаването на говорните звукове в думи и изрази
понякога се поязяват затруднения в произношението. Затова
всеки език намира средства за улесняване на произношението.
В българския език, например, е характерно обеззвучаването на звучните съгласни в края на думите (град - грят, мраз

47

- мрас, хляб - хляп). В края па думите намаляват учленителните усилия на говорните органи, гласните струни „отказват14
да вземат участие и престават да озвучават крайните съглас­
ни. Това е едно улеснение на говорните органи, което не пречи
на езиковото общуване.
Обеззвучаването на звучните съгласни в края на думите
става автоматично и никой българин не може да го „сгреши“.
То не представлява проблем за правилния говор. Проблеми
обаче има за писмената реч. Много често малките ученици с
недостатъчни знания и неукрепнали навици пишат накрая на
думите беззвучни съгласни вместо звучни, т.е. пишат така,
както ги чуват. Когато такива колебания има, трябва да се об­
разуват други сродни думи или форми (например: град - гра­
дина — градове; мраз — мразовит; хляб — хлябове).
Друго улеснително произношение е уеднаквяването по звуч­
ност на два съгласни звука. Най-често задният „съсед“ влияе
на предния и го изравнява по звучност. Например, в думата
граДСки задният „съсед“ е С (беззвучна съгласна), а предни­
ят „съсед“ е Д (звучна съгласна). При изговор на думата съг­
ласната Д се произнася като Т (беззвучна съгласна). Така двете
съседни съгласни се изравняват по този белег. И двете стават
беззвучни. Това улеснява произношението. В думата сваТБа
задният „съсед“ е Б (звучна съгласна), а предният е Т (без­
звучна съгласна). При изговор на думата Т се произнася като
Д (звучна съгласна). Така двете съгласни се изравняват по този
белег. И двете стават звучни. По този начин се улеснява про­
изношението. Това обеззвучаване или озвучаване на съгласни­
те става в рамките само на съществуващите двойки съгласни беззвучна и звучна, които си приличат по всичко друго, а се
различават само по звучност. Тези двойки са: б-п,в-ф,гК, Д - Т, Ж - Ш, 3 - с.
Уеднаквяването (или уподобява пето) на съгласните по
звучност става автоматично и никой българин не може да го
сгреши. Следователно, тук няма никакви правоговорни проб­
леми. Проблемите са отново правописни. При съмнения тряб­
ва да се търсят думите в речниците.
Картината на уеднаквяването (уподобявапето) на съглас­
ните в рамки те на фразата, на границата между думите, е мно­
го по-пъстра, но тъй като това става също автоматично, то не
4Х

представлява голям интерес в случая. Известни правоговорни
проблеми създава предлогът В. Най-общо, прието е в култур­
ния език при говорене той да се обеззвучава във Ф (в езерото
= Ф езерото, в реката = Ф реката, в селото = Ф селото).
Изговорът на предлога В под формата на ФЪФ е неправилен
(фъф езерото, фъф реката, фъф къщи).
Към тези улеснителни уподобявания на съгласните може
да се причислят и промените на съгласните 3 и С, когато се
намират пред Ж, Ч, Ш. При малко по-небрежен изговор може
да се срещнат следните произношения:

ижживея вместо изживея
ишчистя вместо изчистя, исчистя
беж жалост вместо без жалост
беш чанта вместо без чанта, бос чанта
беш шапка вместо без шапка, бес шапка
В приятелски или фамилен разговор този изговор се до­
пуска, но в по-официално общуване трябва да се избягва.
В още по-небрежен изговор звукосъчетанието ТС и ДС се
заменя с Ц (децки вместо детски, брацки вместо братски,
ацки вместо адски). Това произношение е неправилно, не би­
ва да се допуска в културния език.
За улесняване на произношението между някои съгласни
звукове се вмъкват гласните Ъ или Е. Това вмятане на гласни­
те (епентеза) става най-често в края на думите, когато съседетвуват една шумова и една сонорна съгласна. Причините да се
„озоват“ в съседство тези две съгласни са две. Или отпадане­
то на крайните еровс в определен период от развитието на бъл­
гарския език (д<»бръ, осмъ), или заемането на думи от други
езици, в които такова лроизносителпо неудобство не същест­
вува (театр, оркестр, формализм, егоизм). В съвременния
български език за удобство на произношението в тези думи се
вмъква гласна Ъ или Е (добър, осем, театър, оркестър, фор­
мализъм, егоизъм). В други форми на същите думи, когато
шумовата и сонорната съгласна вече не са накрая на думите,
вмъкнатата гласна изпада (добра, ос ми, театри, оркестри,
формализма, егоизма). При образуване на бройна форма на
съществителните имена обаче Ъ се запазва (три театъра, три
Д.Учебен наръчник та българей културна реч

49

оркестъра). По-особено внимание от гледище на правоговора
заслужават чуждите думи, завършващи па -изъм. Ако при чле­
нуваната форма (формализма) гласната Ъ не изпадне, това се
преценява като грубо нарушение на правилата и се определя
като некултурно произношение (формализъма).
Към звуковите промени, свързани с удобство на произно­
шението, може да се постави и смяната на мястото на гласна­
та Ъ в звукосъчетанията ЪР и ЪЛ. Промяната (метатезата) се
състои в това, че гласната Ъ може да стои ту пред Р и Л (ЪР,
ЪЛ). ту след тях (РЪ и ЛЪ). Официалното правило за това
преместване е да не се струпват много съгласни в съседство,
което прави произношението трудно. Така, ако от думата вър­
ба образуваме думата Върбница, в пея се събират заедно три
съгласни (рбн), които трудно се произнасят. За по-лесно про­
изношение те може да сс разделят (Връбница). От гълтам,
ако образуваме гълтна, пак се събира т три съгласни на едно
място (лтн). Затова по-лесно е да се произнесе глътна.
В едносрични думи най-често Ъ се намира след Р и Л
(връх, кръг, гръб, глъч, плът, плъх).
Горните правила обаче „не работят“ добре. В много отно­
шения в самия културен език те се нарушават. Под влияние па
руски език е прието да сс казва повърхност, а не повръхност, макар че има три съгласни в съседство. Подобен е слу­
чаят с думата оскърбление (а не оскръбленис). Търпимо
струпване на съгласни има и в чисто български думи, които
съвсем поставят под съмнение формулираното от граматици­
те правило (завързвам, настъргвам, нагърбвам).
Изобщо, подобно на правилото за прегласа на Я в Е, и тук
изключенията като че ли са повече от правилата. И тук е подобре думите, съдържащи групите ЪР и ЪЛ, да се усвояват по
списък (и е помощта па речник). Его най-честите от тях:
бръз и бърз, бързам, бързина
връх, но върховен, повърхнина, повърхност
върба, върбалак, по Връбница
въртя, но врътна
върна, отвърна, по връщам
гръб, гръбнак, но гърбав, гърбина
гръд, но гърдсст
'

50

глъч, глъчка, но гълча
гръм, гръмотевица, гръмна, но гърмя, гърмеж
глътка, глътна, но гълтам
грък; но Гърция, гъркиня
дърво, дървар, но дръвник
дръжка, но държа, поддържам
длъжник, но дълг
жълт, жълтък, жълтея, но жлътна
зърно, зърнен, но зрънце
кърпя, кърпене, но кръпка
кръв, но кървав, кървя
кълцам, но клъцна
мърдам,но мръдна
мръсен, мръсник, но мърся
мълча, мълчалив, но млъкна, млъквам
обърна, но обръщам
пръв, но първи, първенство
пълня, пълнител, но плънка
сърдя се, но сръдня
сърбам, но сръбна, сръбвам
скръб, скръбен, но скърбя
сърбин, но сръбкиня, сръбски
търпя, но тръпка
трън, но търнокоп
хлътна, но нахълтам
хвърча, хвъркам, но хвръкна, хвръквам
хълцам, но хлъцна
щрък и щърк, щъркел
При тези думи са възможни отклонения от приетото в кул­
турния език произношение, защото в диалектите картината е
много различна. В някои от тях Ъ стои винаги пред Р и Л, в
други - винаги след тях. Има и западни диалекти, къдсто Ъ
въобще отсъствува (врх, влк). както е и в някои други славян­
ски езици.

51

V. ЗАКОНЪТ ЗА ИКОНОМИЯТА В ЕЗИКА
Законът за икономията в езика има много и различни стра­
ни и прояви. (Тс са описани подробно в книгата ми „Икономи­
ята в българския език“, С., 1981). Тук ще се спрем само па
стремежа към съкращаване (елизия) на думите, което е свър­
зано както с по-голямо удобство при произношението, така и
с буквална икономия на сили и време при говорната дейност.
В разговорната езикова практика много често изпадат зву­
кове (й срички) в началото, в средата и в края на думите. Една
малка част от тези съкращения са узаконени и в правоговора.
и в правописа. Други са приети неофициално в разговорния
език, в така наречения непълен или нисък произносителен стил
(но ле и в правописа). Трети се смятат като недопустими и
некултурни.
Узаконени в правоговора и в правописа са следните съкра­
щения (изпадалия) на звукове:
1. Изпада звукът Д:
а) в минали елови причастия - пред окончанието -л (дадл
- дал, доведл - довел);
б) в други думи при струпване на съгласни (праздна празна, нуждна - нужна, сърдцс - сърце);
в) в чиелителпи имена (двадесет - двайсет, тридесет —
трийсет).
2. И шада звукът Т:
а) в минали елови причастия - пред окончанието -л (четл
- чел, плетл - плел, изметл - измел);
б) в други думи при струпване на съгласни (растна - рас­
на, нишка - ништка - нишка, лешник - лештник — леш­
ник, овошка - овоштка - овошка),
3. Изпада звукът С в наставката за прилагателни имена
- ски:
а) след звукосъчстаписто СТ (расистски - расистки);
б) след звукосъчстаписто ШТ (Букурещски - Букурещ­
ки);
в) след звука Ж (младежеки - младежки):
г) след звука Ч (Годечски - Годсчки);
д) след звука Ш (Витошски - Витошки);
с) след звука С (Бургасски - Бургаски);

52

ж) след звука 3 (джамбазски - джамбазки).
4. Изпада звукът У или звукосъчетанието -УВ- в глаголната наставка -увам (използувам - използвам, действувам действам).
В разговорната практика или в непълния нисък произносителсн стил негласно са възприети, но не са узаконени в писме­
на форма следните съкращения:
1. Изпада звукът Д:
а) когато се намира между други две съгласни (звездна звезна, надеждна — надежна, фелдфебел — фелфебел, фелд­
шер - фелшер, холандски - холански);
б) когато се намира между гласна и голяма група съгласни
(средство — срество, родство — роство);
в) в края на думите след съгласна (грозд - гроз - грос,
дъжд - дъж - дъш).
2. Изпада звукът Т:
а) когато се намира между други две съгласни (вестник весник, пластмаса - пласмаса, артистка - артиска, мост­
че - мосчс, завистлив - завислив, властта — власта, по­
мощник - помощник, гигантски - гигански);
б) когато се намира между гласна и Д (петдесет - педесет);
в) когато се намира между гласна и група съгласни (богат­
ство — богаство);
г) в края на думите (мост - мое, нощ - ношт — нош,
горещ - горешт - гореш).
3. Изпада звукът С пред звука Ш (висш - виш, висшо више).
4. Изпада Й в началото на някои чужди думи (йерархия ерархия, йероглиф - ероглиф, йезуит - езуит).
5. Изпада един от двата еднакви звука, когато са съседи
(кооперация - коперация, вакуум - вакум, оттеглям отеглям, пролетта — пролета, петте — пете, есенна - есена,
гюлле - гюле).
6. Съкращаване па думата чрез йотация на гласната И в
съседство с друга гласна (милион - мильон, идиот - идьот,
материал - матсрял).
Вън всички тези случаи в по-официалсн разговор трябва да
се изговарят съкратените звукове, а при писане не трябва в
53

никакъв случай да се изпускат, защото това се смята за груба
правописна грешка.
Към допустимите в разговорната практика, но нежела­
телни съкращения можем да отнесем съкратените местои­
мении форми (мойта, твойта, нашта, вашта, ний, вий,
мен, теб, тоз, таз, тез). За тази допустимост вероятно вли­
яе и употребата им в поезията понякога заради мерената
реч.
За недопустими и некултурни се смятат следните съкра­
щения:
]. Изпадането на звука X:
а) в началото на думите (хубав — убав, хиляда — иляда,
хоро - оро, хляб - ляб, хайде - айде):
б) в края на думите (влах - вла, сиромах — сирома,
страх - стра, глух - глу, сух - су, връх - връ, четох чето, спах - спа);
в) в средата на думите (махам - маам, кожуха - кожуа).
2. Изпадането на гласни:
а) в средата на думите (какво - кво, това - тва, зна­
еш - знаш, половин - полвин);
б) в края на думите (като - кат, когато - когат, щото
- щот, може - мож, нагорс-надолу - нагор-надол).
3. Изпадането па съгласни:
а) в края на думите (прост - прос, двайсет - двайсе,
петдесет - педесс);
б) в средата на думите (местен - месен, честен - ме­
сен).
4. Изпадането на цели звукосъчетания:
а) в началото па думите (защото - щото - тото);
б) в средата на думите (гледай - глей, направи - нап­
ран, ходим - хом);
в) в края на думите (двайсет - двайс, сигурно - сиГУР).
При небрежна и некултурна реч във фразите обикновено
всички тия съкращения се комбинират, та се получават дос­
та съкратени некултурни говорни фрази. Например:
Хайде да ходим там. А хом там.

54

Хайде да идем там. А дим там.
Какво правиш? Кап пранш?
Прави каквото знаеш. Праи квот знаш.
Прави като хората. Праи кат орта.
Всички тези произношения спадат към некултурните и
трябва да се избягват.

VI. ПАЛАВОТО БЪЛГАРСКО УДАРЕНИЕ НА
ДУМИТЕ
Има езици, в които ударението е фиксирано върху опреде­
лена (първата, предпоследната, последната) сричка на всяка
дума. Българският език не е такъв. Ударението може да падне
върху която и да е сричка на думата. В този смисъл се казва,
че то е свободно. Нещо повече, то ие стои на едно място даже
в различните форми па една и съща дума. В този смисъл се
казва, че то е подвижно. От това не следва, че всеки може да
си поставя ударение където си иска. За всяка дума и за всяка
нейна форма ударението е установено дори във всеки диалект.
То е строго установено (с малки изключения) и в книжовния
език. Надеждни правила обаче за усвояване на правилно уда­
рение в българския език няма, защото разнообразието е твър­
де голямо. Всяка дума и форма имат свое специфично ударе­
ние — колкого думи и форми в езика, толкова ударения. Оттук
и голямото разнообразие от ударения па думите (в смисъл, че
пада върху различни срички), и голямата трудност в установя­
ване на общозадължително ударение на думите в книжовния
(културния) език. Като изключим неголям брой случаи, кога­
то няма общоприето ударение (т.е. имаме акцептпи дублети),
всички думи и форми имат общоприето установено ударение в
книжовния (културния) език. Всяко отклонение от това ударе­
ние се смята за грешка, дори за груба правоговорна грешка. В
определени случаи пък еднакви по звуков състав думи се раз­
личават само по ударението си. В такъв случай ударението иг­
рае смислоразличителиа роля (кален и кален, завет и завет,
кола и кола, седмица и седмица, техника и техника, чёте и
чете, говори и говори). Тези думи се пишат еднакво и се на­
ричат омографы.

55

Когато официално се допуска ударението на една и съща
дума да пада на две различни места, говорим за думи с двояко
ударение или за акцентни дублети.
Акцентни дублети в българския език са например:
а) съществителните имена искра и искра» стряха и
стреха, вино и вино, злйто и злато, зърно и зърно, чёло
и чело, дялба и делба, зймник и зимийк, огърлица и
огърлица, млечице и млечице, превоз и превоз, запас и
запас, хектар и хектар, кънки и кънки, мъжество и мъ­
жество н др.;
б) прилагателните имена орлов и орлов, липов и ли­
пов, върбов и върбов И др.
Акцентни дублетни форми са например:
а) формите за множествено число чинове и чинове,
домове и домове, зъби и зъби, вйкове и викове, стйхове и
стихове, свещи и свещй, сълзи и сълзй, лепйла и лепила,
помагала и помагала, бутала и бутала, царства и царствй и др.;
б) членуваните форми на съществителните имена ключът
и ключът, ключа и ключа, дробът и дробът, дроба и дро­
ба и др.;
в) глаголните форми за минало свършено време кйзах и
казах, мислих и мислих, ходих и ходйх, гледах и гледйх
и др.
Все пак по-добро е ударението при тези глаголни форми
да пада по-напред. По-културно с да сс каже „Тя много ми
хареса“ (а не хареса). „Икономиката сс ска́ла“ (а нс скала).
Нс говорим за дублетни думи и форми, когато в едната
от тях ударението с иекиижошю, пспристо от нормите на кни­
жовния език. Явно неправилни и некултурни са ударенията в
следните думи и форми:
а) съществителните долар, доклад, период, ръкопис,
комплекс, източник, наука, учен, вода, странйца, хартия,
брашно, училища, игрища и др.;
б) глаголите чета, мета, стоя, напиша, измия, участ­
вувам, разказах, помислих, чети, кажи, напиши, доне­
си и др.
Вижда сс, че в областта на ударенията все още големи са
диалектните влияния.

56

Като се има предвид голямото разнообразие на ударенията,
многото колебания за тяхното място, а също и това, че с уда­
ренията на думите са свързани и други езикови явления (ре­
дукцията на неударените гласни, ятовият преглас), трябва да се
полагат усилия за овладяване на правилното ударение на всяка
дума и форма. Още повече, че в писмена реч то не се отбеляз­
ва. Писмената реч не би могла да улесни говорната практика.

57

Г. МОРФОЛОГИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ от
КУЛТУРНИЯ ЕЗИК

Фонетичните и морфологичните отклонения от нормите на
книжовния (културния) език са тясно свързани, но те имат и
своя специфика. Затова те са систематизирани и по морфоло­
гичен принцип — по части на речта и по морфологични катего­
рии.
I. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ ПРИ
СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА
Отклонения от нормите на културния език при съществи­
телните имена може да се наблюдават в следните по-важни
случаи:
1. Редукция на неударени широки гласни (глъвй вместо
глава, вуда вместо вода, рика вместо река).
2. Потъмняване на ударена гласна А в Ъ (ръкъ вместо ръ­
ка, ръкътъ вместо ръката, главъ вместо глава, глъвътъ
вместо главата).
3. Редукция на гласната О при съществителните собствени
имена от мъжки род, които завършват па ЬО или ЙО (Ганю =
Ганну вместо Ганьо, Колю = Колйу вместо Кольо, Пею =
Пейу вместо Пейо).
4. НсправилсЕ! прсглас на променливо Я (репа вместо ря­
па, рипи вместо репи, сенка вместо сянка, сянки вместо
сенки).
5. Неправилен преглас на непроменливо Я или А след Ж,
.4, Ш (полени вместо поляни, жеби вместо жаби, чеши вмес­
то чаши, шепки вместо шапки).
6. Неправилна замяна на гласната О е гласната А (лабаратория вместо лаборатории, какафония вместо какофония).
5Х

*

7. Неправилна замяна на гласни Е и А (чершаф вместо
чаршаф, чесовник вместо часовник, и обратно - сшалон
вместо ешелон).
8. Неправилно произношение на краткия член А при съ­
ществителни имена от мъжки род, където има несоъответствие между правопис и правоговор. Пише се А, а трябва да се
произнася Ъ. Тази неправилност изпъква особено, когато крат­
кият член е под ударение (града вместо градъ, дома вместо
дом)», мига вместо мнгъ).
9. Неправилно произношение на члена Я и ЯТ при същест­
вителните от мъжки род, където също има противоречие меж­
ду правопис и правоговор. Това личи особено, когато той е
под ударение. Пише се Я, а трябва да се произнася не ЙА, а
ЙЪ; пише се ЯТ. а трябва да се произнася не ЙАТ, а ЙЪТ
(деня се произнася денн^ вместо денйъ, денят се произнася
денйат вместо денйът).
10. Неправилно затвърдяване па съгласните пред члена Я и
ЯТ (пише се деня, денят, произнася се неправилно денъ, денът вместо денйъ, денйът; пише се зрителя, зрителят, про­
изнася се неправилно зрйтела или зрителъ, зрителят или
зрйтелът вместо зрйтелйъ, зрйтелйът; пише сс вратаря,
вратарят, произнася се неправилно вратара или вратаръ,
вратарат или вратарът вместо вратарйъ, вратарйът).
1 1. Неправилно затвърдяване на съгласната Н при същест­
вителни имена с наставки -ИНЯ и -АЛИЯ (богина вместо бо­
гиня, перална вместо пералня).
12. Неправилно затвърдяване на крайната съгласна пред
окончание Я (дъщера вместо дъщеря).
13. Неправилно смекчаване на Р и Л в съществителни име­
на, завършващи на -АР и -ТЕЛ, които не са наставки (пазаря
вместо пазара, котели вместо котела).
14. Неправилно прекалено смекчаване на съгласната Н в
отглаголни съществителни (оранье вместо орано, спанье
вместо спане, иманье вместо имане).
15. Неправилно смекчаване на съгласни в края на думите и
в средата на думите пред други съгласни (конь вместо кон,
зельки вместо зелки).

59

16. Неправилно прокалено смекчаване на някои съгласни
пред гласните Е и И (кьссия вместо кесия, кьибрит вместо
кибрит, гьерой вместо герой, гьнмназия вместо гимназия).
17. Неправилна йотация на гласната И и Е пред гласни О и
А (павильон вместо павилион, матерял вместо материал).
18. Неправилен изговор на групи ЪР и ЪЛ (върв вместо
връв, влък вместо вълк).
19. Неправилно изпускане на съгласната X (бра вместо
кора, меана вместо механа).
20. Неправилно изпускане на други съгласни (месност
вместо местност, мое вместо мост, безна вместо бездна).
21. Неправилно задържане на звука Ъ в членуваната фор­
ма на съществителните имена с наставка -ИЗЪМ (фашнзъма
вместо фашизма).
22. Неправилни форми за множествено число (коньове и
коньсве вместо коне, ножеве вместо ножове, свини вместо
свине, овци вместо овце, Мариини вместо Марин).
23. Неправилна употреба на бройна форма на съществителии, означаващи лица (сто войника вместо сто войници,
трима ученика вместо трима ученици, двама преподавате­
ля вместо двама преподаватели).
24. Неправилно използуване на нечленувани форми на съ­
ществително име в устойчиви словосъчетания в ролята на под­
лог (Българска телевизия обявява конкурс вместо Българ­
ската телевизия обявява конкурс).
25. Неправилни ударения па съществителни имена (вода
вместо вода, наука вместо наука, хартия вместо хартия,
брашно вместо брашно, училища вместо училища, игрища
вместо игрища).

II. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ
ПРИ ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Отклонения от нормите на книжовния (културния) език при
прилагателните имена може да се очакват в следните случаи:
1. Редукция па неударспи гласни (зилен вместо золён, гу­
ля́м вместо голям, чирвену вместо червено).

60

2. Неправилен ятов преглас (голем вместо голям, голема
вместо голима, голями вместо големи).
Екането, характерно за западните българи (голем), и преякването_ характерно за югоизточните диалекти (голями, бяли, голямня, бялия), се смятат за некултурни.
Не съвсем установена е нормата за изговор на някои при­
лагателни. които завършват на -ЕН (басмен или басмян, басмена или басмяна, басмени или басмяни).
3. Неправилно произнасяне на групата ЪР и ЪЛ (първ
вместо пръв, мрътав вместо мъртав).
4. Неправилно изпускане на съгласната X (убав вместо ху­
бав, итър вместо хитър, дуовит вместо духовит, заарен
вместо захарен, каърен вместо кахърен).
5. Неправилно изпускане на една от двойните съседни съг­
ласни (воени вместо военни, есени вместо есенни, бесърдечен вместо безсърдечен, отеглен вместо оттеглен).
6. Неправилно произнасяне на съгласните Т и Д пред нас­
тавката -СКИ (децки вместо детски, ацкн вместо адски).
7. Неправилно окончание за среден род на някои прилага­
телни (висшо вместо виеше, овчо вместо овче, кокошо
вместо кокоше). Когато подобно прилагателно се субстантивира (става съществително име), формата с окончание -О се
приема като правилна форма за прилагателното от среден род
(ср. светло бъдеще и бъдещо поколение, трудно настояще
и настоящо писмо).
X. Неправилно затвърдяване (или съкращаване) на членна­
та морфема за мъжки род в някои прилагателни (братовът
вместо братовият, чичовът вместо чичовият). Това явление
се среща в някои източни говори.
9. Неправилно смекчаване па Л пред наставка -ИВ (мързельив вместо мързелив, бодльив вместо бодлив). Това е ха­
рактерна особеност на някои западни говори.
10. Неправилна употреба на прилагателни с наставки
— ИЧЕН и -ИЧЕСКИ, Когато те имат различно значение (ико­
номичен растеж вместо икономически растеж, практичен
въпрос вместо практически въпрос).
11. Неправилно изпускане на членна форма при прилага­
телни, свързани със съюза И, но отнасящи се до различни съ-

61

ществителни (българската и американска страна вместо
българската и американската страна).
12. Неправилни ударения в прилагателни имена (добър
вместо добър, вчерашен вместо вчерашен, приемлив вмес­
то приемлив, находчив вместо находчив, настойчив вместо
настойчив).

III. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ
ПРИ ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Числителпите имена са много често употребявани, често
пренебрегвани (от гледище па нормите па езика) и често де­
формирани в говорната езикова практика.
Отклоненията от нормите на езика при числителпите име­
на са много. Една малка част от икономичните говорни форми
на числителните имена са узаконени в правоговора. друга част
са толкова широко разпространени, че не правят особено впе­
чатление за неправилност, и една трета част от тях се смятат
определено за неправилни и некултурни.
Узаконени в говоримата реч са съкратени те форми на след­
ните числителни имена: единайсет, дванайсет, тринайсет, чстиринайсет, петнайсет, шестнайсет, седемнайсет, осемнай­
сет, деветнайсет, двайсет, трийсет, четирийсст, шейсет.
Пълните им форми единадесет, дванадесет, тринадесет и
т.н. изглеждат прекадено „старателни“ и, без да са неправил­
ни, не се схващат като много престижни в говорната практи­
ка. Тъкмо обратно е положението в писмени официални адми­
нистративни документи, където числата трябва да се изписват
и словом (например, в банкови документи). Тук се предпочи­
тат пълните форми, което е още едно доказателство, че пис­
мените форми па езика са били винаги по-копсервативни от
устните форми.
Ето как изглеждат най-различните възможни отклонения от
нормите на езика при числителните имена:

62

1. При бройните числителни имена
един (нс: идип, дин, едън), единия (не: едина, единъ, идинъ), единият (нс: единит, единът, идинът); една (не: идна, иднъ,
ена, ина, инъ, дна, днъ), едната (нс: еднатъ, ената, идпътъ, инатъ, инътъ); едно (не: ено, ипо, идно, но), едното (не: идиоту,
дното. ното, иноту, ноту); едни (не: идни, дни, ини, ни), едните
(не: иднити, дните, инити, нити)
две (не: двйе. ве), двёте (не: двете, диети, вете, веги); два
(не: ва), двата (не: двата, вата, ватъ)
три, три́те (не: трите, трити)
четири (не: четсри, четри, чстир), четирите (нс: чети́рите,
четирте,чстрите, чспртс, читърте, четиритях, четиртях, четъртях, читьртях)
пет (не: пйет), псттё (не: пете, пите, петтях, петях)
шест (допустимо: шее), шесттё (допустимо: шесте, но не:
шиете, шестях, шистях)
седем (не: седам, седим, седъм), седемте (не: седамте, седимте, седъмте, сидимте, сидъмте, седемтях)
осем (не: осам, осъм, осим), осемтё (не: осамте, осъмте,
усимте, осемтях)
девет (не: дйевет, девит), деветте (допустимо: девете, но
не: дивитте, деветтях)
десет (не: десит), десетте (допустимо: десете, но не: дсситте, десеттях)
единадесет и единайсет (нс: единадесе, единадес, едина ссе, едина нее, единайс, едипасс, единас, идинадесет, идинадссе,
идинадиси, идинадис, идинайси, идинайс, идинас), единадесет­
те и единайсетте (допустимо: единадесето, единайсете, но не:
единаесетс, единаесте, единайстс, идинайсите, идинайсте, единадесетях, едина йсетях)
дванадесет и дванайсет (не: дваладесе, дванадес, дванаесет, дванаес, два на с, дванайсе, дванайс, двънайсет, двънайсе,
двънайс), дванадесетте и дванайсетте (допустимо: дванадссете и дванайсете, но нс: двападесте, дванаесете, дванаесте, дванайсте, дванадесетях, дванайсетях)
тринадесет и тринайсет (не: тринадесе, трииадес, тринаесе, тринаес, тринайсе, трипайс, тринас, трънайсет), тринаде­
сетте и тринайсетте (допустимо: тринадесето и тринайсето, по
63

не: тринадесте, тринаесете, трипаесте, тринаисте, тринадссетях, тринайсетях)
четиринадесет и четнринайсет (не: четиринадесе, чети*
ринадес, четирнадесе, четирнадес, четиринаесе, четиринаес,
четринадесе, четринадес, четринаесе, четринаес, четиринайсе,
четиринайс, четринайсе, четринайс, четринас, четърнадесе, четърнадес, четърнайсе, четърпайс, четърпас), четиринадесетте
и четиринайсеттё (допустимо: четиринадесето, четиринайсете,
но не: четиринадесте, четирнадесте, четринадесте, четиринаесте, четринаесте, четирпаесете, четирнаесте, четринайсете,
четринайсте, четирнайсете, четирнайсте, четърнадесете, четърнадесте, четърнаесете, четърнайсте, четърнайсетс, четиринадесетях, четиринайсетях)
петнадесет и петнайсет (не: петнадесе, петнадес, петнаесе, петнаес. петнайсе, петпайс. петпас, питнадесе, питнадес,
питнаесе, питнаес, питпайсе, питнайс, питнас), петнадесетте и
петнайсетте (допустимо: петнадесето, петнайсете, но не: петнадесте, петнаесетс, петнаесте, петнайсте, пстнасте, питнадес*
те, питнаесете, питнаестс, питпайсте, литнасте, петнадссетях,
петпайсетях)
шестнадесет и шестнайсет (допустимо: шеснадесет, шеснайсет, но ие: шестнадссе, шестнадес, шестнаесет, шестнаесе,
шестнаес, шсснаесст, шеснаесе, шеснаес, шестнайсе, шестнайс, шестнае, шеснайсе, шеспайс, шеснас, шистнайси, шистнайс, шиснайси, шиснайс), шестнадесетте и шестнайсетте (до­
пустимо: шеспадесетс и шестнайсето, по не: шеснаесте, шеснайсте, шиспайсте, шестнаесетях, шестнаестях, шестнайстях)
седемнадесет и седемнайсет (не: ссдамнадесет, седампайсет, седъмнадесет, седъмнайеет, седемнадесе, седемнадес, седемпайсе, седемнайс, седампадссс, седамнадес, седамнас, седъмнадесс, ссдъмпадес, седъмнайсс, седъмнайс. седъмнас, еедъмнассе, седъмнаес), седемнадесетте и седемнайсетте (до­
пустимо: седемнадесете и седемпайсете, но не: седемнаесете,
седемнаесте, седемнайстс, ссдсмнадссетях, седемнайсетях)
осемнадесет и осемнайсет (не: оссмнадесе, оссмнадсс,
оесмнассс, осемнасс, оссмнайсе, оссмнайс, осамнадесе, осамладес, осамнайсе, осамнайс, осамнаесс, осамнаес, осамнас,
осъмнадесс, осъмнадсс, осъмнанес. осъмнайс, осъмнаесе,
осъмпасс, осъмнас), осемнадесетте и осемнайсетте (допусти64

мо: осемнадесете и осемнайсте, по не: осемнаесете,
осемнаесте, осемнадесетях, осемнайсетях)
деветнадесет и деветнайсет (не: деветнадесе, деветнадес,
деветнайсет деветнайс, деветнас, деветнассе, деветнаес, дивитнайсет, дивитнайсе, дивитнайс, дивитнас), деветнадесетте и де­
ветнайсетте (допустимо: деветнадесете и деветнайсете, но не:
деветнадесте, деветнаесте, деветнайсте, дивитвайсте, деветнадесетях, деветнайсетях)
двадесет и двайсет (не: двадесе, двадес, двайсе. двайс,
два с, дваесе, дваес), двадесетте и двайсетте (допустимо: двадесете и двайсете, но не: двадесте, двайсте, дваесте, двадесетях и двайсетях)
тридесет и трийсет (не: тридесе, тридес, трийсе, трийс,
триесе, триес), тридесетте и трийсетте (допустимо: тридесете
и трийсете, но не: тридесте, трийсте, Триесте, тридесетях,
трийсетях)
четиридесет и четирийсет (допустимо: четиресет и четирисет, но нс: чстирдесе, четирицес, четиредес, четирдес, четирисе, четирис, четиресе. четирес, четирийсе, четирийс, четирсет, четирсе, четирс), четиридесетте и четирийсеттё (допусти­
мо: четиридесето и четирийсете, но не: четиридесте, четирийсте, четиридесетях, четирийсетях)
петдесет (не: пстдесе, педесе, пеесе, питдисе. пидисе, пиндисе, пийсе), петдесетте (допустимо: петдесете, но не: педесете, педесте, песете, петдесетях)
шестдесет и шейсет (нс: шсстдесе, шесдесе, шеесе, шейсе, шистдисс, шисдисе, шийсе). шестдесетте и шейсетте (до­
пустимо: шестдесето и шейсете, но не: шсстдестс, шесдесте,
шейсте, шсстдесетях, шсйсетях)
седемдесет (нс: ссдемдесе, седимдисе, седамдссст, седамдесе, седъмдссет, ссдъмдесе, сесмсе, сеамсс, ссъмсе), седем­
десетте (допустимо: седемдесето, но нс: седсмдсстс, сссмсте,
седемдесетях)
осемдесет (не: оссмдесе, осамдесст, осамдесе, осъмдесет,
осъмдесе, усимдисет, усимдисе), осемдесетте (допустимо:
осемдссетс, но нс: осемдссте, осемдесстях)
деветдесет (по: деветдесе, деведесс, дивитдисст, дивитдисс. дивидисс, днвшщисе), деветдесетте (допустимо: деветдесе­
то, но нс: дсвсдсстс, дсвстдссстях)
5,Уче6(Ц наръчник ’U българска културна реч

65

сто, стоте (не: стотях)
двеста и двесте, двестате
триста, тристате́
четиристотин (нс: чстристотин, чстирстотин, четърстотин), четиристотинте́ (нс: чстирстотинте, четристотинте, четиристотинтях)
петстотин (не: петстотин, псстотин, пистотин), петстотинте́ (не: пестотинте, пстстотинтях)
шестстотин (допустимо: шсстотин, но не: шестотин),
шсстстотинте́ (допустимо: шсстотинтс, но не: шестотинтях)
седемстотин (нс: седемстотин, ссдамстотин. седъмстотин), ссдемстотинте́ (нс: ссдамстотинте, седъмстотинте, седемстотинтях)
осемстотин (ле: осемстотин, осамстотин, осъмстотин),
осемстотинте (не: осамстотипте, осемстотинте, осемстотинтях)
деветстотин (не: деветстотин, девестотин), деветстотинте́
(не: девестотипте, деветстотинтях)
хиляда (нс: и ляда, илядо), хилядата (нс: илядата, илядото),
хйляди (не: йляди)
милион (нс: мильон), милиона (нс: милиона), милиони (нс:
мильони)
милиард (нс: милярд), милиарда (нс: милярда), милиарди
(не: мнлярди)

2. При бройните числителни за лица от
мъжки род
двама, двамата (нс: двамта, двамтъ)
трима, тримата (нс: тримта, тримтъ)
четирима (нс: четирима, чстрима, чстирма). четиримата
(нс: чстирмата, чстирмътъ)
петима (нс: питимъ), петимата (нс: пстимта, питимть)
шестима (не: шистнмъ), шестимата (не: шсстимта, шистнмтъ)
деветима (не: дивитнмь). деветимата (нс: дсвстимта, дивитимтъ)

66

десетима (не: дсстима, дистимь), десетимата (не: десетимта, диситимть. дсстимта, дистимтъ)
След мъжколичните бройни числителни имена не се упот­
ребява бройна форма за съществителните имена от мъжки
род, а обикновена форма за множествено число. Казва се два­
ма ученици, а не двама ученика.

3. При числителните редни имена
първи (не: пръви, пръв, първ), първият (не пръвият, първът)
втори (не: втор), вторият (не: вторът)
трети (не: трет), третият (не: третът)
четвърти (не: четвърт), четвъртият (не: четвъртът)
При останалите числителни редни са възможни отклонени­
ята, характерни за прилагателните имена.
Редните числителни имена, които са произлезли от бройни
числителни имена, носят всички недостатъци (отклонения от
нормите), характерни за бройните числителни имена. Напри­
мер: четирнайсс - четирнайсети, четирнайсти; четнрсст четирсети; шоссе — шессети.
По-неустановени са редните числителни, образувани от
бройни числителни, означаващи стотици. Наример: стотен и
стотни, двестотен, тристотен, четиристотен, петстотен,
шестстотен, седемстотен, осемстотен, деветстотен. Тези
редни числителни рядко се употребяват.

4. При съществителните имена,
произведени от числителни
единица (не: еденнца, иднницъ)
двойка (не: двойкъ)
тройка (не: тройкъ)
четворка (не: читворкъ)
петица и петорка (нс: питицъ и питоркъ)
шестица и шесторка (пс: шистицъ и шисторкъ)
67

седмица и седморка (не: сидмицъ и сидморкъ)
осмица и осморка (не: усмицъ и усморкъ)
деветка и деветица (не: девятка, дивяткъ, диветкъ, диви­
ти цъ)
десетка и десетица (не: десятка, дисяткъ, диситицъ)
двайсетка и дван сети ца (допустимо: дваестица, двайстица, но нс: двай'ска)
IV. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ
ПРИ МЕСТОИМЕНИЯТА
,

Меетоимешта са много често употребявани в говорната
практика думи. Затова претърпяват редица изменения и дефор­
мации.
Възможни са следните по-важни отклонения от нормите на
езика:

1. При личните местоимения
а) употреба па диалектни форми (язе, язе, азека, язека, я,
он, она, оно, ми вместо ние, ви вместо вие);
б) неправилно произношение на кратките винителни фор­
ми на личните местоимения (ма или мъ вмести ме, та или тъ
вместо те, на или нъ вместо ни, ва или въ вместо ви), които
много упори го сс задържат в градските интердиалекти и пред­
ставляват сериозно отклонение от нормите па културния език
(изрази като „боли мъ главата“, „питам тъ“, „капят нъ“, „ви­
кат въ“ са много чести в говора на българи с източни дналекг
тим корени);
в) редукции на исударспи гласни (теби, мени, негу, гу);
г) съкратени форми на личните местоимения (ний, вий);
д) неправилно произнасяне па учтивата форма Въ вместо
Ви (викат Въ вместо викат Ви);
е) неправилно съкращаване на учтивата форма Вий вместо
Вие (Вий сте прав вместо Вие сте прав); когато учтивата
форма Вие с съчетана в сложна форма, която съдържа слово

6Х

причастие, то се употребява формата за множествено число на
еловото причастие (Вие стс казали, а не: Вие сте казал);
ж) неправилна употреба на формите за дателен падеж на
личните местоимения с предлога НА (на нему вместо нему
или на него, на ней вместо ней или на нея, на нам вместо
нам или на нас);
з) неправилно съчетание на падежни форми от именителен
и дателен падеж в изрази от типа „аз ми се струва“ (вместо
правилното „на мене ми се струва“).
Ето и възможните по-конкретни отклонения при личните
местоимения:
аз (не: азе, язе, азека, язска, я), мене и мен (не: мени), ме
(не: ма, мъ)
ти, тебе и теб (не: теби). тс (не: та, тъ)
той (не: он), него (не: негу, ньега), го (не: гу, га, гъ)
тя (не: она), нея (не: неа), я (не: йъ, а)
то (не: оно)
ние (не: ний, ни, имя. ми), нас (не: пазе, пази), пи (не:
на, нъ)
вис (не: вий, ви, вия), вас (нс: вазе, вази), ви (не: ва. въ)
те (не: они), тях (нс: тех, тя. них)

2, При притежателните местоимения
Отклонения от нормите на книжовния език може да се про­
явят в:
а) редукция па неударените гласни (мойъ вместо моя, моиту вместо моето, моити вместо мойте, негув вместо не­
гов, негуву вместо негово);
6) неправилен ятов прсглас (техна вместо тяхна, тяхен
вместо техен, тяхни вместо техни);
в) съкращаване па форми (мойта вместо моята, нашта
вместо нашата);
г) дсйотация (моата вместо моята, твоата вместо тво­
ята);

69

д) съкратен определителен член на притежателното местоимение (нсговът вместо неговият, нашът вместо нашият).
Ето възможните конкретни отклонения при притежателните
местоимения:
мой, моя (не: моа, моъ), моят (не: моат, моът)
моя (не: мойъ, моа, моъ), моята (допустимо: мойта. но не:
моата, моътъ)
мое (не: мои, мойо. мойо), моето (допустимо: мойто, но
не: мойту, моиту, мойото)
мои (не: мой), моите (допустимо: мойте, но не и мойти,
моити)
твой, твоя (не: твоа, твоъ), твоят (не: твоят. твоът)
твоя (не: твойъ, твоа, твоъ), твоята (допустимо: твойта. но
пе: твойтъ. твойътъ, твоата. твоътъ)
твое (не: твойо, твойо). твоето (допустимо: твойто, но не:
твойото, твоиту, твойту)
твои (не: твой), твоите (допустимо: твойте. но не: твоити,
твойти)
негов (не: иегув, иьсгов, ньсгав). неговия (не: неговиа, неговиъ, негувъ), неговият (не: неговиат. неговиът, негувът)
негова (не: негувъ. пьсгова), неговата (не: негувътъ, ньеговата, неговта)
негово (не: псгуву, ш.сгово), неговото (не: негувуту, ньеговото, негувту)
негови (не: негувн, ньспши), неговите (не: негувити, ньеговите, негувти)
неин (не: ньоин), нейния (не: ньойния), нейният (не: ньойният, пейнът)
нейна (пс: нейнъ. ньойпа), нейната (не: нейнъть, пьойната)
нейно (не: нейпу, пьойно), нейното (не: нейнуту, ньойното)
нейни (пс: пийни, пихни, ньойни). нейните (пс: пейнити,
ньойиит е. пиниите, пихните)
наш, нашия (не: пашиа. наший), нашият (пе: пашиат, нашиът, нашът)
наша, нашата (не: нашта)
наше (не: нашо, наши), нашето (не: нашото, пашиту, нашто, пашту)
наши, нашите (не: нашити, наштс, пашти)

70

ваш, вашия (не: вашия, вашим), вашият (не: вашиат. вашът)
ваша, вашата (не: вашта)
вашс-(нс; ваши, ваши), вашего (не: вашото, вашиту, вашто, вашту)
ваши, вашите (не: вашити, ваште, вашти)
тсхсн (не: тяхен. техин, тееи), техния (не: тяхния, техниа,
технъ), техният (не: тяхиият, техният, техпът)
тяхна (не: техна. тяана. тяыгъ, тена, гяпъ, нихиа), тяхната
(не: техната, тяанътъ, теепата, нихната, пиънътъ, ниънть)
тяхно (нс: техно, тяано, тяапу, тесно, тяну, нихно, нино,
ньипо), тяхното (не: техпото, тяхнуту, тесното, тяното, тянуту)
техни (нс: тяхни, тяни, тени, пихни, ииини, пьини), техните
(не: тяхните, теените, тенити, тените, тянити, тянте, пихните,
нините, нинити)

3. При възвратните местоимения
Най«чсстото и най-упоритото отклонение от културния
език е неправилното произношение на кратката винителна
форма на личното възвратно местоимение СА или СЪ вместо
СЕ (Аз съ измих. Аз съ обличам). Тази особеност е харак­
терна за българи, свързани е източни диалек тни навици.
Възвратното лично местоимение себе си често се подменя
от съчетание на други форми па личното местоимение и възв­
ратната частица си (Аз слушам само мене си вместо Аз слу­
шам само себе си; Той слуша само него си вместо Той слу­
ша само себе сн; Той вярва само на него си вместо Той
вярва само на себе си).
Отклоненията при възвратните притежателни местоимения
са подобни на тези при обикновените притежателни местои­
мения, а именно:
а) редукция на неударен и гласни (своиту вместо своето);
б) съкращения па форми (свойта вместо своята):
в) дсйотация (своата вместо своята);
г) съкратен определителен член (своът вместо своят).
Ето и възможните отклонения при конкретните форми:
71

свой, своя (не: ежи, своъ), своят (нс: своят, своът, свот)
своя (нс: своя, своъ), своята (допустимо: с войта, но нс:
своата, своътъ)
свое (не: свежо, свойб, свои), своето (допустимо: свойто,
но не: свойото, с войту, свойту)
свои (не: свой), своите (допустимо: свойте, но не: своити,
свойти)
Употребата на възвратното притежателно местоимение в 1
и 2 лице не е задължителна. Може да се каже:
Аз питам моето дете и Аз питам своето дете
Ти питаш твоето дете и Ти питаш своето дете
Смисълът на тези фрази е ясен. В 3 лице обаче, според
смисъла, трябва да се употреби или възвратното, или обикно­
веното притежателно местоимение:
Той пита своето дете и Той пита неговото дете
Изрази като Той пита неговото си дете също не са съв­
сем коректни. А удвояването на възвратното притежателно
местоимение (дълга и кратка форма) пък е излишно (Той пи*
та своето си дете).

4. При показателните местоимения
Показателните местоимения са едни от най-често употре­
бяваните думи в езика. Отклоненията от нормите са свързани
със:
а) съкращения на формите (тез вместо тези);
б) потъмняване на гласни (тъз вместо таз, тъзи вместо
тази).
в) дейотация (таа вместо тая).
Ето и възможните отклонения в конкретните форми:
този (ле: тоз)
тази (не: таз. тъзи, гъз)
това (не: тва, гува, тувъ)
тези (не: тез)
тоя (те: тоа)
тая (не: таа)
тия (не: тиа, теа)
онази (не: оиаз, опъзи, упъзи, унъз)

72

онова (не: онува, унува, унувъ)
онези (не: онез, унези, унез)
оная (не: оная, унайъ)
онуй (не: унуй)
ония (не: ониа, унийъ)
такъв (не: тъкъв, ткъв)
такава (не: тъкавъ, тъкъвъ, такъва, таквази, такваз, тъквъзи, тъквъз)
такова (не: тъкова, тъковъ, такъво, таквози, таквоз)
такива (не: тъкива, тъкивъ, такиви, таквизи, таквиз)
онакъв (не: унъкъв)
онакава (не: унакава, унъкъвъ. унакъвъ, унъквази, унакваз, унаквъз, унъквъз)
онакова (не: унакова, унъкъвъ. унаквоз, унъквоз)
онакива (не: унакива. унъкивъ. унъквизи, унъквиз)
толкав (не: толкъв, толчав)
толкава (не: толкъвъ, толчава)
толкаво (не: толкъву, толчаво)
толкова (не: толкува, толкувъ, толкоз, толкуз, толко)

5. При въпросителните местоимения
Отклоненията от културния език при въпросителните мес­
тоимения са свързани със съкращения и редукции на гласни
(къв вместо какъв, куя вместо коя). По-особено място зае­
мат падежните форми на въпросителните местоимения от
мъжки род.
Официалните правоговорни правила изискват употребата на
винителната и дателната форма, когато въпросителното место­
имение се отнася за лице и не е придружено със съществител­
но име.

Трябва да се казва:
Кого търсите?
Кому казвате?
На кого казвате?

А не:

Кой търсите?
На кой казвате?
На кой казвате?

73

В говорната езикова практика обаче тези нарушения на нор­
мата са толкова чести и толкова упорити, че може би е подобре да се преразгледат правилата, отколкото да се проявява
безнадеждна настойчивост от страна на граматиците. Още по­
вече, че тази упорита тенденция е свързана с развоя на бъл­
гарския език от синтстизъм към аналитизъм и на отпадането
на падежите при имената. Изглежда е дошъл ред и на тези
„остатъци“ от падежни форми при въпросителните местоиме­
ния и при произведените от тях други местоимения.
Ето и възможните фонетични отклонения от нормите на
езика, които се срещат в отделните форми на въпросителните
местоимения:
коя (не: куя, коа)
кое (не: куе, койо, куйо)
кои (не: куи)
какъв (не: къкъв. каков, къв)
каква (не: къква, къквъ, ква, квъ)
какво (не: къкво, кво)
какви (не: къкви, кви)
колкав (не: колкав, колкъв, колчав)
колкава (не: колкава, колкъвъ, колчава)
кблкаво (нс: колкаво, колкъву. колчаво)
колкави (не: колкави, колкъви, колчави)
чий (не: чи, чих)
чия (не: чиа, чя)
чие (нс: чийо)
чии (не: чи)
колко (ис: колку)
кого (нс: кого, куго)
кому (не: куму)

6. При относителните местоимения
Фонетичните отклонения от нормите при тях са свързани
със съкращения и редукции на гласни (квото, куету).
Въпросът за падежните форми на относителните местоиме­
ния от мъжки род е същият, както при въпросителните мссто-

74

имения. Когато те са употребени самостоятелно и се отнасят
за лица от мъжки пол, правилно е да се казва:

Това е човекът, когото уважавам
(А нс: Това е човекът, който уважавам)
Това е човекът, комуто вярвам
Това е човекът, на когото вярвам
(А не: Това е човекът, на конто вярвам
Нито: Това е човекът, на комуто вярвам)
В отделните форми фонетичните отклонения от нормите на
езика изглеждат така:

който (не: койту)
която (не: куяту, коят)
което (не: кусту, койото, кост)
които (не: куиту, коит)
какъвто (не: къкъвту, къвто, къвту)
каквато (нс: къквату, каквъту, какват, каквът, квато, квъту)
каквото (не: къквоту, каквот, квото. квоту)
каквито (нс: къквиту, каквит, квито, квиту)
чийто (не: чийту)
чнято (ис: чияту, чийъту)
чисто (не: чисту, чийото)
чиито (не: чииту)
кол кото (не: колкуту, колкот, колкут)
когото (не: куготу, когот)
комуто (нс: кумуту, комут, кумут)

7. При неопределителните местоимения
Те се образуват от въпросителните местоимения и всичко,
казано за тях, важи и за неопределителните. Към фонетичните
промени, свързани с редукции на гласни и съкращения, може
да се прибавят и „главоболията“ с променливото Я. произнася­
но като Е от западните българи.
Когато неопределителните местоимения сс отнасят до лица
от мъжки пол и са употребени самостоятелно, се изискват фор­
ми за винитслен и дателен падеж. Например:
75

Ще попитам някого
(А не: Ще попитам някой)
Ще кажа някому
Ще кажа на някого
(А не: Ще кажа на някой
Нито: Ще кажа на някому)
Възможни са следните фонетични отклонения при конкрет­
ните форми:

някой (не: некой, някуй, неко, няко)
някоя (не: покоя, някуя, некоа, някуа)
някое (нс: некое, някуе, неко. няко)
някои (не: некой, някуй)
нещо (не: нсшту, пящи)
някакъв (не: нскакъв, някъкъв, нскъв, някъв)
някаква (не: некаква. иякъкиъ, неква, няквъ)
някакво (не: некакво, някъкву, некво. пякво)
някакви (не: нскакви, някъкви, некви, някви)
нечий (не: печи, печих)
нечия (не: нсчиа, нсчиъ, неча)
нечие (не: нечийо, нсчьо)
нечии (не: печи, нечих)
няколко (не: неколко, някулку)
някого (не: некого, някугу)
някому (не: некому, пякуму)

8. При отрицателните местоимения
Отклоненията при тях са както при другите местоимения,
произлезли от въпросителните. Подобен е и проблемът за
употребата на випителни и дателни форми на отрицателни
местоимения, когато са употребени самостоятелно и се отна­
сят до лица от мъжки пол. Например:
Няма да търся никого
(А пс: Няма да търся никой)
Няма да казвам никому
Няма да казвам на никого

76

(А не: Няма да казвам на никой
Нито: Няма да казвам на никому)
Възможни са следните фонетични отклонения при конкрет­
ните форми:

никои (не: никуй)
никоя (не: никуя, никоа)
никое (не: никуе, никойо)
никои (не: никуи)
никакъв (не: никъкъв, ниакъв, ниъкъв, никъв)
никаква (не: пикъквъ, инаква, ниъквъ, никва, никвъ)
никакво (не: никъкву, пиакво, ниъкву, никво, никву)
никакви (не: никъкви. ниакви, ниъкви. никви)
ничий (не: ничи, ничих)
ничия (не: ничиъ, ничии, пича)
ничие (не: ничийо, ничо, пиче)
ничии (не: ничи, ничих)
никого (не: пикугу)
никому (не: никуму)

9. При обобщителните местоимения
Както при другите местоимения, произлезли от въпроси­
телните, са възможни отклонения от нормите на езика, свър­
зани с променливо Я, редукция на гласни, съкращения. И тук
има падежни форми за винитслсн и дателен падеж, които тряб­
ва да се употребяват, кога го обобщителното местоимение се
отнася към лице от мъжки пол. Например:
Ще питам всякого или всекнго
(А не: Ще питам всякой или всеки)
Ще разкажа всякому или всекиму
Ще разкажа на всякого или на всскиго
(А не: Ще разкажа на всякой или на всеки
Нито: Ще разкажа на всякому или на всекиму)

При отделните форми може да се срещнат следните откло­
нения от нормите на езика:
77

всякой (нс: веской, вс якуй)
всякоя (не: всекоя, вся куя. всяко», веско»)
всякое (нс: веское, веякус, веекойо)
всякои (не: веской, веякуи)
вески (не: секи, всяки, сяки, свеки)
всяка (не: веска, всякъ, сека, сякъ, свека)
всяко (не: веско, всяку, секо, сяку, свско)
всички (не: сички, свинки)
всякакъв (не: всекакъв, всякъкъв, секакъв, сякъкъв, сеъкъв, сяъкъв, секъв, сякъв)
всякаква {не: всскаква, веякъквъ, секаква, еякъквъ, сеъква, сяъквъ, секва, сяква)
всякакво (не: всекакво, всякъкву, еекакво, сякъкву, сеъкво, еяъкву, секво, сякву)
всякакви (не: всекакви, всякъкви, секакви, сякъкви. сеъкви, сяъкви, секни, сякви)
всичкия (не: всичкъ, сичкия, свичкия, свия)
всичкият (не: всичкът, еичкият, еичкът, евичкият, свият,
свиат)
всичката (нс: всичкътъ, отката, сичкътъ, свичката, свата)
всичкото (не: всичкуту, сичкото, сичкуту, свич кото,
свито)
всичките (нс: всичкити, сичкитс, сичкити, свичките, свите)
всякого (не: веского, всякугу, секого, сякого, свекого)
всякому (не: вескому, веякуму, секому, сякуму, свскому)
всекиго (нс: всскигу, секиго, секигу. свекиго)
всскиму (не: вескому, всекуму, секиму, сякиму, свекиму)

V. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ
ПРИ ГЛАГОЛА
Както с известно, глаголиата система в българския стик е
богата и сложна. Един глагол може да има стотици, дори хи­
ляди, форми. Затова са възможни и много отклонения от уста­
новените норми па културния език. Редукция на неударените
гласни, неправилен ятов преглас, затвърдяване на съгласните
пред глаголнитс окончания, съкращаване (изпадане), на звуко-

78

вс, неправилни ударения и др. са характерни явления при изго­
вор на гла годните форми.
Несъответствието между правопис и правоговор засяга мо­
же би „цай-тежко“ глагодната система и допринася най-много
за правоговорни грешки на учениците, а и на всички носители
на езика.
Какви са по-конкретно възможните отклонения от езикови­
те норми във формите на отделните глаголни времена и дру­
гите глаголни категории.

1. При формите за сегашно време
Поради липса на инфинитив в съвременния български език
формата за сегашно време, 1 лице, единствено число е приета
за основна. Още в тази основна форма се съдържа голяма част
от неправилните произношения. Те може да се проявят в след­
ните случаи:
а) Във възвратните глаголи най-често неправилно се про­
изнася възвратната частица СЕ - като СА или СЪ (страхувам
са или страхувам съ вместо страхувам се). Същото се отна­
ся за кратките лични възвратни местоимения в безлични гла­
голни изрази (спи ми са или спи ми съ вместо спи ми се;
разбира са или разбира съ вместо разбира се).
б) Поради несъответствие между правопис и правоговор
или по диалектни причини неправилно сс произнася окончани­
ето А вместо Ъ (в 1 лице, сегашно време, единствено число
на глаголи от I и II спреженис), особено когато окончанието
се намира под ударение (чет^ вместо четъ). Много дразнещо
е това произношение, когато окончанието се намира след зву­
ковете Ж, Ч, Ш (лежа вместо лежъ, мълча вместо мълчъ,
греша вместо грешъ). Същото се отнася и за окончанието за
3 лице, множествено число, АТ вместо ЪТ (четат вместо чет!т, лежат вместо лежът, малчат вместо мълчът, грешат
вместо грешат).
Тази неправи 1НОСТ се свежда практически до нула, когато
ударението не пада върху окончанието. Това е така, защото
неударено А и неударен» Ъ при изговор много не се различа­
ват или се смесват в някакъв звук, среден между А и Ъ (мога,

79

мдгат и мдгъ, мош слухово много не се различават). От
това следва, че на тази неправилност трябва да се обърне глав­
но внимание при глаголи, при които ударението пада върху
окончанието.
в) Още по-сложно е положението при окончанието Я. Пак
поради несъответствието между правопис и правоговор и по­
ради диалектни причини тук са възможни две съществени отк­
лонения от нормите па културния език - особено ако оконча­
нието е под ударение. Първата „опасност“ е в затвърдяването
на меката съгласна пред окончанието Я (върв!» вместо вървнъ) и втората „опасност“ е в произношението на А вместо Ъ
(върва вместо вървйъ). И формата вървъ, и формата върва,
и формата вървйа са неправилни. Единствено правилна е фор­
мата. която се произнася с Ъ и чиято предходна съгласна е
мека. А тя е вървйъ. Същото се отнася и за окончанието за 3
лице, множествено число {вървят = вървйът, а не: вървйат,
вървят, вървът).
Когато ударението не пада върху окончанието, затвърдя­
ването на съгласната пред него е досадна неправилност, а неп­
равилното произнасяне на ЙАТ вместо ЙЪТ става почти несъ­
ществено поради приблизително еднаквото им звучене в неударена позиция (мисля = мйслйа или мнслйъ. но не: миела
или мйслъ; мислят = мйслйат или мйслйът, но не: мйслат
или мйслът).
г) Неправилното затвърдяване па съгласна пред окончани­
ето е характерно и за някои глаголи от 1И спрежение, образу­
вани с наставка -ЯМ (отварам вместо отварям). Тази непра­
вилност засяга и останалите лица и числа на глагола (отва­
ряш вместо отваряш, отвара вместо отваря и т.н.).
д) Екавото произношение на променливото Я е едно от
възможните отклонения от културния език (влЬа вместо
вляза, вервам вместо вярвам).
е) Нс е правилна промяната на КиГ в Ч и Ж в 1 лице,
единствено число, което става по аналогия с формите за оста­
налите лица и числа (реча вместо река, можа вместо мога).
Същото се отнася и за формата за 3 лице, множествено число
(речат вместо рекат, можат вместо могат).
~ ж) Дсйотизацията (изпускането на Й) в окончанието Я
(ЙА), когато пред окончанието има гласна, е характерна неп-

равилност в произношението на някои българи от Западна
България (знаа вместо зная, живса вместо живея). Тази осо­
беност се среща н в 3 лице, множествено число (знаат вместо
знаят, жнвеат вместо живеят). Във формите за останалите
лица и числа пък българите от Източна България правят об­
ратното - едно йотувапе (звук Й вместо друга гласна) пред
окончанието (знайш вместо знаеш, живейш вместо живееш).
з) Въпреки че се осъзнава като определено диалектно,
окончанието М за 1 лице, единствено число на глаголи от I и
II спрежение се среща в езика на някои българи от Западна
България (аз четем вместо аз чета, аз вървим вместо аз
вървя). Употребата на личното местоимение АЗ в тези случаи
(вместо типичното за тези диалекти Я или АЗЕ) съвсем пе пра­
ви формата по-културна. Напротив, прави я още по-неуместна.
и) По-специално внимание заслужава формата за 1 лице,
множествено число на глаголите от I и II спрежение (ние можеме, ние правиме вместо ние можем, ние правим). Тази
неправилна употреба е вече толкова много разпространена в
говорната практика, че едва ли е възможно да бъде спряна.
Вярно е, че редица фактори благоприятствуват за разпростра­
нението па тези неправилни форми (най-съществена е анало­
гия! а с многого глаголи от III спрежение. където това оконча­
ние е нормалното — имаме, падаме, отваряме). Но това не
значи, чс пе трябва да се правят усилия за избягването на тези
употреби при глаголите от 1иП спрежение. Изисканата кул­
турна реч засега все още е несъвместима с това така нарече­
но „мскапс“. Всеки образован българин трябва да се стреми
да не употребява такива форми,
к) Отпадането на гласната У в суфикса -УВА на глаголите
вече е узаконено нс само в говорната, но и в писмената прак­
тика (използвам, кандидатствам). Не са неправилни и пъл­
ните форми.
л) Някои отклонения от нормите, свързани с мястото ла
ударението, имат определено диалектен характер (чёта вмес­
то чета, прочета вместо прочета). Неправилно ударение се
поставя понякога на глаголи с наставка -УВА (чувствувам
вместо чувствувам, свидстслствувам вместо свидстелствувам).
6 Учален наръчник и Пълтарек! културна р«ч

XI

Във формите па спомагателния глагол съм в сегашно вре­
ме най-характерно е неправилното произношение на СА (3 ли­
це, множествено число), особено когато е под ударение (те не
са видели вместо те не съ видели). Тук има несъответствие
между правопис и правоговор и правилното произношение е
СЪ. Има фонетични отклонения и в някои други форми, като
например:

е (не: и, й - в изрази от типа на „Де и той?“, „Много ме й
съдил и хокал“)
сме (не: сми, спи, смо)
сте (не: сти)
Във формите на глагола ща в сегашно време възможните
отклонения са:
ща (нс ща, както сс пише, а щъ)
ще (нс: щъ, шс, ша, шъ, че, кс; не: не ще, а не ще)
щем (не: щемс, щеми, щемо)
щете (пс: щети)
щат (нс щат, както сс пише, а щът)

2. При формите за минало свършено
време
В глаголнитс форми за минало свършено време се срещат
следните отклонения от нормите на културния език:
а) И «пускане па звука X (работи вместо работих, работйме вместо работихме, работите вместо работйхте, работйа вместо работиха; дадо вместо дадох, дадооме вместо
дадохме, дадооте вместо дадохте, дадоа вместо дадоха).
6) Неправилно окончание -АХ и -ЪХ вместо -ОХ (четах
или четъх вмес то четох, отйдах или отйдъх вместо отйдох).
-АХМЕ, -АХТЕ. -АХА и -ЪХМЕ, -ЪХТЕ, -ЪХА вместо -0ХМЕ, -ОХТЕ, -ОХА (четахме или четъхме вместо четохме;
четахте или четъхте вместо четохте; чётаха или чётъха
вместо четоха).

Х2

к) Неправилно скале при променливо Я (влсзох вместо
влязох, облекох вмести облякох, спрех вместо спрях, спрё
вместо спря),
г) Затвърдяване на съгласните Р и С в глаголи със су­
фикс -Я- (отварям — отварах вместо отварях, отварахме
вместо отваряхме; понасям — поиасах вместо понасях, по—
насахме вместо понасяхме).
д) Неправилно ударение (отидох вместо отидох, получих
вместо получих, боядисах вместо боядисах, икономисах
вместо икономисах).
В най-новите граматики с посочено, че се допуска ударе­
ние както накрая — пред глаголното окончание, така и по-нап­
ред - в средата или началото на глаголната форма. Това изг­
лежда приемливо за двусрични форми (казах и казах, писах и
пиейх, мислих и мислих), но за по-дълги глагол ни форми
окончанието накрая е неуместно (рр. боядисах, икономисах).
В глаголи с представка не сс допуска ударение накрая (ле: раз­
казах, написах, а разказах, написах). По-добре е въобще да
сс избягва крайното ударение (по-добре е казах и мислих отколкото казах и мислих).
Във формите на спомагателния глагол съм най-честите из­
говорни отклонения са свързани с неправилно скапе (бех,
бехме, бехте, беха вместо бях, бяхме, бяхте, бяха). Поняко­
га се изпуска и звукът X (бе или бя вместо бях, бсемс или
бяамс вместо бяхме, бете или бите вместо бяхте, бёа или
бяа вместо бяха).
Същото се отпася и за формите па глагола ща (щех,
щехме, шихте, щеха вместо щях, щяхме, щяхте, щяха; ще
или щя вместо щях, шееме или шяаме вместо щяхме, щете
или щйтс вместо щяхте, щеа или щя а вместо щяха).

3. При формите за минало несвършено
време
Отклоненията от норми те на езика при формите за минало
несвършено време най-често биват:
•
а) Неправилно скане в окончанията, когато те са под уда­
рение (четох, върнех, спех вместо четях, вървях, спях; че-

тсхме, вървихме, спсхмс вместо четяхме, вървяхме,
спяхме). Когато ударението не пада върху окончанието, ос­
новната гласна, която сс намира пред окончанието, е Е
(мислех, пишех, говорех; мислехме, пишехме, говорехме).
5) Неправилно изпускане па X (вървяаме, вървяате, вървяа; работееме, раббтеете, работеа).
в) Неправилно затвърдяване па съгласните Р и С пред нас­
тавката -Я-, както във формите за сегашно и за минало свър­
шено време (отварах, отвараше вместо отварях, отваряше;
понасах, понасаше вместо понасях, понасяше).
г) Неправилно ударение, както във формите за други глаголпи времена (мислех вместо мислех, прегледах вместо
прегледах).
Във формите на спомагателния глагол съм, които са
еднакви е формите за минало свършено време, найхарактерното отклонение от нормите с ска пето (бех, бехме,
бёхте, бёха). както и изпускането на X в окончанията (бяамс,
бяате, бяа, бёеме, беете, беа вместо бяхме, бяхте, бяха).
Същото сс отнася и за глагола ша (шех, щехме, щехте,
щёха, щяамс, щяате, щяа, щесмс, ще́ете, шса вместо шях,
щяхме, щяхте, щяха).

4. При формите за бъдеще време
Формите за бъдеще време са сложни. Те се образуват от
частицата ЩЕ и формите за сегашно време. Към всички въз­
можни отклонения от нормите, характерни за сегашно време,
сс прибавя и най-различното неправилно произношение па час­
тицата за бъдеще време (ща, щъ, ша, шс, шъ, ш, жъ, че, ко и
др.). Някои or вариантите па частицата ЩЕ сс осъзнават като
ярко диалектни (жъ, че, кс), други са широко разпространени
в разговорната практика (ша, шс, шъ, ш). Особено популярно
с произношението ШЕ, кое го може да сс разглежда и каТо сък­
ратен вариант на ЩЕ (штс - шс). Форми за бъдеще време ка­
то шс отидем, ше видим, шс дойда почти вече не сс смятат
за нспрсстижни и са допустими.

Х4

Ако глаголът е възвратен, условията за неправилно произ­
ношение се увеличават (шъ съ видим вместо ще се видим,
шъ съ оправим вместо ще се оправим).
Отклоненията при произношението на основния компонент
на формите за бъдеще време (т.е. формите за сегашно време)
са същите, които бяха посочени при сегашно време, а именно:
а) неправилно произношение па окончанията за 1 лице,
единствено число, и 3 лице, множествено число на глаголите
от I и II спрежение (ще чета, ще четйт вместе» ще четъ, ще
четът; ще вървна, ще върва, ще вървъ вместо ще вървйъ);
б) скаво произношение на старата ятова гласна (ще влёза
вместо ще вляза);
в) затвърдяване на съгласите Р и С пред наставката -Я(ще отговарам вместо ше отговарям, ще понасам вместе»
ще понасям);
г) неправилни скорми с Ч и Ж в 1 лице, единствено числе», и
3 лице, мне»жсствсне» числе» (ще реча, ще можа вместе» ще
река, ще мога; ще речат, ще можат вместе» ще рекат, ще
могат);
д) окончание -М в I лице, единствено числе», при глаге»ли
от I и II спрежение (аз ще четем вместе» аз ще чета);
е) „мекапе“ в I лице, мпожссгнсш) числе», при глаголите е»т
1 и II спрежение (ние ще четеме, ние ще работиме вместе»
ние ще четем, ние ще работим);
ж) неправилно ударение (ще чёта вместе» ще чета, ще пол­
зувам вместе» ще ползувам).
В отрицателните ф(»рмн за бъдеще време най-вере»ятното
отклонение от нормите па културния език е скавото произно­
шение на няма (нема да отида вместе» няма да отида),

5. При формите за минало неопределено
време
Формите за минала псопределене» време са сложни. Те се
е»бразуват е»т ссгашне» време на спе)магатслпия глаге»л съм и
минало деятелно причастие (ходил съм).
При спомагателния глагол съм най-честото е)ткле>нспис err
пра поговоримте норми е нсправилиоте» произношение па фор-

Х5

мата за 3 лице, множествено число, особено когато се намира
под ударение (не са ходили вместо не съ ходили).
При другата със тавка на формите за минало неопределено
време — миналото деятелно свършено причастие, се срещат
следните отклонения от културния език:
а) неправилно скаис (жнвел съм вместо живял съм, пел
съм вместо пял съм, облекъл съм вместо облякъл съм)*
б) неправилно якане или преякванс (живяли сме вместо
живели сме, пяли сме вместо пели сме, облйкли сме вмес­
то облекли сме);
в) неправилно скане при непроменливо Я (изёл съм вместо
изял съм);
г) неправилно ударение (икономисал съм вместо иконо­
мисал съм, написал съм вместо написал съм, разказал съм
вместо разказал съм).
Кога го глаголът, от който е образувано миналото деятелно
причастие, се състои от по-малко срички, ударението може да
бъде поставено и накрая, и по-напред (казал съм и казал
съм). Но когато глаголът, от който с образувано миналото де­
ятелно причастие, се състои от повече срички или съдържа
представка, ударението не може да стои накрая пред самото
окончание (не написал съм. а написал съм; не икономисал
съм. а икономисал съм).
Един правоговорен проблем има при употребата па учти­
вите форми за минало неопределено време, т.с. за формите за
2 лице, множествено число, които се отнасят за едно лице.
Много често в говорната практика миналото деятелно причас­
тие се поставя в единствено число {Вие сте казал, Вие сте
казала). Правилно е да се използува формата за множествено
число, независимо дали се отнася за мъж или за жена (Вие сте
казали). Обяснението в случая с, че това е една сложна фор­
ма, която се състои от две съставки - спомагателен глагол и
причастие. Не може едната съставка да бъде в множествено
число (сте), а другата в единствено (казал, казала).

6. При формите за минало
предварително време
Формите за минало предварително време са сложни. Обра­
зуват се от минало време па спомагателния глагол (бях, бе­
ше) и минало деятелно свършено причастие (бях казал, беше
казал, беше казал, бяхме казали, бяхте казали, бяха каза­
ли).
Характерни са всички отклонения, които се срещат при спо­
магателния глагол и при миналото деятелно свършено причас­
тие, като например:
а) екаво произношение на променливото Я (бех казал
вместо бях казал, бехме казали вместо бяхме казали);
б) изпускане на звука X (аз бя казал вместо аз бях казал,
аз бе казал вместо аз бях казал, ние бяаме казали вместо
ние бяхме казали, ние бееме казали вместо ние бяхме ка­
зали);
в) неправилно екаво произношение на еловото причастие
(бях пел вместо бях пял);
г) неправилно якаво произношение на еловото причастие
(бяхме пяли вместо бяхме пели);
д) неправилно ударение (бях написал вместо бях на­
писал);
е) неправилна употреба па единствено число във формите
за учтивоет (Вие бяхте казал и Вие бяхте казала вместо Вие
бяхте казали).

7. При формите за бъдеще предварително
време
Формите за бъдеще предварително време са сложни. Об­
разуват сс от бъдеще време на спомагателния глагол съм и
минало деятелно свършено причастие (ще съм написал, ще
си написал, ще е написал, ще-смс написали, ще сте напи­
сали, ще са написали).
Характерни са всички отклонения от нормите, които сс
срещат при формите за бъдеще време па спомагателния гла-

Х7

гол и при формите за миналото деятелно свършено причастие,
като например:
а) неправилно произношение на частицата ЩЕ като ша,
шъ, шс и др. (шъ съм написал вместо ще съм написал);
б) неправилно произношение на формата за 3 лице, мно­
жествено число, на спомагателния глагол — СА вместо СЪ (ще
са написали вместо ще съ написали);
в) неправилно екапс при словото причастие (ще съм изпел
вместо ще съм изпял);
г) неправилно якалс при словото причастие (ще сме изпи­
ли вместо ще сме изпели);
д) неправилно скане при непроменливо Я (ще съм нзел
вместо ще съм изял);
е) неправилно ударение при елового причастие (ше съм на­
писал вместо шс съм написал);
ж) неправилна употреба па единствено число във формите
за учтивост (ше сте написал или ще сте написала вместо ще
сте написали};
з) неправилно скаво произношение па няма в отрицател­
ните форми (нема да съм написал вместо няма да съм на­
писал).

8. При формите за бъдеще време в
миналото
Формите на това време са сложни. Образуват се от минало
несвършено време па глагола ща, частицата да п сегашно вре­
ме на спрсгасмия глагол (ших да направя).
Характерни и възможни са всички отклонения от нормите
на езика, които сс срещат и при отделните съставки иа това
време (глагола ща п формите за сегашно време).
При формите за минало несвършено време па глагола ЩА:
а) неправилно екапс (щех да направя вместо щях да нап­
равя, щехме да направим вместо щяхме да направим);
б) изпускане на звука X (аз шя да направя или аз ше да
направя вместо аз щях да направя; ние щяамс да напра-

XX

внм или ние щссме да направим вместо ние щяхме да нап­
равим).
При формите за сегашно време:
а) неправилно произношение на окончанията в 1 лице,
единствено число, и в 3 лице, множествено число, на глаголи
от I и II спрежение (щях да чета вместо щях да чет1, щяха
да чстйт вместо щяха да чет!т; щях да вървйй вместо щях
да вървй!, щяха да вървйат вместо щяха да вървйът);
б) неправилно затвърдяване на мека съгласна пред оконча­
нието (щях да върва или щях да вървъ вместо щях да вървйъ; щях да отварам вместо щях да отварям);
в) неправилно скане (щсх да влёза вместо щях да влйза);
г) неправилна промяна па К и Г в Ч и Ж в 1 лице, единст­
вено число, и в 3 лице, множествено число (щях да реча вмес­
то щях да река, щяха да речат вместо щяха да рекат; щях
да можа вместо щях да мога, щяха да можат вместо щяха
да могат);
д) неправилни форми за I лице, единствено число, на гла­
голи от I и II спрежение (аз щях да четем вместо аз щях да
чета);
е) неправилни форми за 1 лице, множествено число па гла­
голи от I и II спрежение (ние щяхме да четемс вмести ние
щяхме да четем, ние щяхме да работиме вместо ние щяхме
да работим);
ж) неправилно ударение (щях да чета вместо щях да четй,
щях да нйправа вместо щях да направя, щях да участвувам
вместо щях да участвувам).

9. При формите за бъдеще предварително
време в миналото
Това е рядко употребявано глагол но време. Формите му са
сложни. Образуват се от минало несвършено време па глаго­
ла ща, частицата да, спомагателния глагол съм в сегашно вре­
ме и минало деятелно свършено причастие (щях да съм ра­
ботил).

«9

Възможни са всички отклонения от нормите, които са ха­
рактерни за отделните съставки на формите за бъдеще предва­
рително време в миналото.
При глагола ща в минало несвършено време:
а) неправилно сканс (щех да съм работил вместо щях да
съм работил);
б) изпускане па звука X (щяаме да сме работили вместо
щяхме да сме работили).
При спомагателния глагол съм в сегашно време:
а) неправилно произношение на формата за 3 лице, мно­
жествено число — СА вместо СЪ (щяха да не ей пристигна­
ли вместо щяха да не съ пристигнали);
б) други неправилни форми (сми, спи, смо вместо сме;
сти вместо сте и др.).
При еловото причастие:
.
а) неправилно екане (щях да съм изпел вместо щях да
съм изпял);
б) неправилно яканс (щяхме да сме изпяли вместо щяхме
да сме изпели);
в) неправилно екане при непроменливо Я (шях да съм изсл
вместо щях да съм изял);
г) неправилно ударение (щях да съм написал вместо щях
да съм написал);
д) неправилна употреба на единствено число на причастие­
то при учтивата форма (щяхте да сте написал или щяхте да
сте написала вместо щяхте да сте написали).

10. Отклонение от нормите при формите
за повелително наклонение
Във формите за повелително наклонение са възможни отк­
лонения, характерни за всички други форми па глаголите. Нап­
ример, редукция на псударени гласни, неправилно произноше­
ние на променливо Я и др. (утивъй вместо отивай, вервай
вместо вярвай).
По-типични за самите повелителни форми са следните отк­
лонения от нормите на културния език:
90

а) неправилно ударение (кажи вместо кажи, мълчи вмес­
то мълчй, облечи вместо облечи, напиши вместо напиши,
ёла вместо ела, елате вместо елате);
б) неправилни форми, образувани с недей и стига (недей
чела вместо недей чете, недей викай вместо недей вика, не­
дей пле вместо недей плете; стига викала вместо стига ви­
ка или стига си викала).
При формите, образувани с частиците да и нека, в които
втората съставка е глаголна форма в сегашно време (да ка­
жа, нека кажа), са възможни всички отклонения, каквито се
срещат при формите за сегашно време, подробно описали понапред.

11. Отклонение от нормите при формите
за условно наклонение
Това са сложни глагол пи форми, образувани със спомага­
телния глагол бих и минало свършено деятелно причастие
(бих направил, би направил,би направил,бихме направи­
ли, бихте направили, биха направили).
Възможните отклонения от нормите на културния език са:
а) изпускане на X в спомагателния глагол (аз би отишъл
вместо аз бих отишъл, ние бниме отишли вместо ние бих­
ме отишли, те биа отишли вместо те биха отишли);
б) неправилно скапс в еловите причастия (бих живел вмес­
то бих живял, бих пел вместо бих пял);
в) неправилно якане в еловите причастия (бихме живили
вместо бихме живели, бихме пили вместо бихме пели):
г) неправилно ударение в еловите причастия (бих написал
вместо бих написал, бихме написали вместо бихме написа­
ли);
д) неправилна употреба на единствено число на словото
причастие вместо множествено число в учтивата форма (Вие
бихте ли ми казал или Вие бихте ли ми казала вместо Вие
бихте ли ми казали).

91

12. Отклонение от нормите при формите
за преизказно наклонение
Преизказните фирми са сложни и се образуват с помощта
на спомагателния глагол СЪМ, ЩА и минали деятелни при­
частия (свършени и несвършени). Те по-рядко се срещат в го­
ворната практика (може би с изключение на формите за 3 ли­
це, единствено число, и 3 лице, множествено число, където
пък липсва спомагателният глагол - той казал, те казали).
По принцип са възможни всички отклонения от нормите, ха­
рактерни за спомагателния глагол и за еловите причастия —
неправилно екаис, неправилно якане. неправилно ударение и
др. (вървел вместо вървял, вървили вместо вървели, напи­
сал вместо написал, бил написал вместо бил написал, щел
да каже вместо шил да каже, щял и да кажат вместо щели
да кажат). Макар и да се допуска ударението в по-кратките
елови причастия да пада или накрая пред окончанието, или понапред, по-добре е и във формите за преизказно наклонение
то да се поставя по-напред (по-добро той казал, той бил
казал отколкото той казал, той бил казал).

13. Отклонение от нормите при формите
за страдателен залог
Както е известно, в българския език има две форми за стра­
дателен залог - възвратно-страдателна (пише се) и причастпо-страдателпа (писан е).
Във възвратно-страдателните форми (пише се) най-честа­
та неправилност с произношението на възвратното местоиме­
ние (или възвратната частица) СЕ като СА или СЪ (пише са
или пише съ вместо пише се). Колкото се отнася до другата
съставка на възвратно-страдателните форми - глагол в сегаш­
но, бъдеще или минало време, възможни са всякакви отклоне-*
пия от нормите, характерни за тези глаголни времена и описа­
ни подробно в съответните раздели.

92

В причаспкктрадатслните форми (писан е) са възможни
следните отклонения от нормите на езика:
а) неправилно произношение на спомагателния глагол в 3
лице, множестено число, сегашно време - СА вместо СЪ, осо­
бено когато е под ударение (нс са писани вместо не съ писа­
ни);
б) неправилно екане във формите на спомагателния глагол
в минало време (бсх извикан вместо бях извикан);
в) неправилно произношение на частицата ЩЕ, когато спо­
магателният глагол с в бъдеще време (шъ бъда извикан вмес­
то ще бъда извикан);
г) неправилно екане в миналото страдателно причастие
(той е спреи вместо той е спрян);
д) неправилно якане в миналото страдателно причастие (те
са спряни вместо тс са спрени).
В говорната реч якавите форми за множествено число на
миналиic страдатслни причастия се срещат много често. Тен­
денцията за такъв изговор е много силна и не е изключено в
недалечно бъдеще тези форми да бъдат приети за нормални
(ср. спрени и спряни, изживени и изживяни, извървени и
извървяни, изпети и изпити, засети и засити). Макар якави­
те форми да не изглеждат вече некултурни, все пак засега нор­
мата изисква да сс употребяват в множествено число екавитс
форми.

14. Отклонение от нормите при
причастните форми на глагола
Тъй като по-голямата част от причастията влизат в състава
на сложни глаголни форми, досега много пъти бяха посочвани
възможните отклонения от нормите при тях. Тук ще ги обоб­
щим и систематизираме отново.
При сегашните деятелни причастия:
а) неправилно екане (четещ вместо четящ, четеща вместо
четяща);

93

б) затвърдяваме на съгласната пред окончанието (отгова­
рящ вместо отговарящ).
Изглежда, че вече якавите форми в множествено число при
тези причастия са по-приемливи от екавите (ср. четящи, вър­
вящи, спящи и чстещи, вървещи, спещи). Затова не ги по­
сочваме като неправилни.
При миналите свършени деятелни причастия:
а) неправилно екане (спрел вместо спрял, живел вместо
живял, пел вместо пял);
б) неправилно якане (спряли вместо спрели, живяли вмес­
то живели, пяли вместо пели);
в) неправилно ударение (разказал вместо разказал, напи­
сал вместо написал);
г) неправилно окончание във формите за множествено чис­
ло - Е вместо И (яле вместо яли, пиле вместо пйли, пра­
виле вместо правили).
При миналите несвършени деятелни причастия:
а) неправилно скане (четел вместо четял);
б) неправилно якане (четяли вместо четели);
в) неправилно ударение (мислел вместо мислел).
Някои глаголи имат дублетни форми за минало несвърше­
но деятелно причастие (лежал и лежел, грешал и грсшел,
стоял и стоел).
При миналите страдателни причастия:
а) неправилно екане (изживея вместо изживян, нзпет
вместо изпят);
,
б) неправилно якане (изживяни вместо изживени, изпятн
вместо изпети).
Някои глаголи имат дублетни форми за минало страдателно причастие (изпян и изпят, загрян и загрят).
При дсепричастията отклоненията от нормите са свързани
не толкова със самите форми, а с употребата им в изречения.
Условията за правилен израз с употребено деепричастие са
две:
а) глаголът и дсспричаетието да изразяват едновременни
действия;
б) вършите лят (подлогът) на двете действия да бъде един
и същ.
Например:

94

Гледайки телевизия, Иван яде
(Двете действия - гледане и ядене, протичат паралелно.
Вършителят е един - Иван. Изразът е правилен)
Гледайки телевизия, някой го извика
(Двете действия пак са паралелни, но при действието гледа­
не вършителят е един, а при действието извикване - някой
друг, т.е. вършителят не е един и същ. Изразът е неправилен)

VI. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ
ПРИ НЕИЗМЕНЯЕМИТЕ ДУМИ

1. При наречията
Отклоненията от правилните произносителни норми при на­
речията (и местоименните наречия) може да бъдат свързани с
редукция на неударени гласни, неправилно екане, съкращаване
и прибавяне на звукове. Някои наречия са много често употре­
бявани и често претърпяват деформации в говорната практика.
Ето и по-конкретно срещащите се отклонения:
а) При наречията за място:
там (не: тамо, тамка)
натам (не: натамо, натамка)
нататък (не: татък, нататъка)
оттатък (не: отатака)
отсам (не: отсамо)
къде (не: къдйе, куде)
където (не: къдету, къдет, кудето)
някъде (не: некъде, някъдйе)
никъде (нс: никъдйе)
всякъдс (не: всякъдйе, всекъде, всъде, съде)
горе (не: гори, гору)
нагоре (не: нагори, нагору, нагор, нанагоре)
долу (не: доле, доло)
надолу (не: надоле. надоли, надоло, надол, нанадолс)
наляво (не: наляву, налево)
надясно (не: надяену, надесно).

95

отпред (не: or преде)
отзад (пс: отзаде)
•
6) При наречията за време:
сега (не: сига, съга, сеги, сегикана)
веднага (не: веднага, веднага, виднъгъ)
тогава (не: тугава. тогаз, тугаз, тогива. тогиз, тугива.
тугиз)
кога (пе: куга, коги, када)
когато (не: кугату, когат, кугат, когито)
някога (не: пякуга. няога. пскога, неога, някугаш, некогаш)
понякога (не: пунякуга, пуняоа, попската, пунякугаш. понекогаш)
никога (не: пикугъ, никоя, никугаш. пикогаш)
всякога (не: всякуга, всяуга, всекога, всекоа, всякугаш,
всекогаш, сякога, сякуга, сяуга, сскога, секоа, сякогаш,
се кога ш)
нощес и нощеска (не: нущсс, нущеска)
утре (нс: утри, ютре)
лятос (не: летос)
зимъс (не: зимас)
довечера (не: дувечнръ, дувечир. довечер)
отзарана (не: одзърана, одзарна)
в) При наречията за начин:
така (пе: тъка)
как (пе: кък, ка, къ)
както (не: какту. къкту)
някак (пс: някък, няък, пяак, нскак, неак)
никак (не: пикък, инак, ниък)
всякак (пс: всякък, всяак, всяък, всскак, всеак)
добре (не: дубре, дубрйе)
зле (tie: злйе, зля)
бързо (не: бръю, бързу)
бавно (не: банку)
силно (нс:силну)
горс-долу (нс: горе-доле, гору-долу)
г) При наречията за количество:
колко (не: колку, колики, колько)
много (не: многу, поп», ногу, млин», мноо)

96

малко {не: малку, малые»)
рядко (не: рядку, редко)
веднъж (не: виднъж, еднъж, еднъжка, еднъжки, ас дна ж,
еднаж),
още (не: ощи. йош, ощ)
почти (не: почети, пучти)
вече (не: вечи, веч, веке)
повече (не: повичи. повеч, ппвеке)
д) При наречията за причина и цел:
защо (не: зъщо, що)
затова (не: затува, затва)
защото (нс: зъщоту, защот, щото)
понеже (не: пунежи)
'
е) При наречията за логическо уточняване:
вярно (не: вярну, верно)
навярно (не: нъвярну, наверно)
именно (не: имсно)
особено (не; усобену, особенно)
непременно (нс: пспремено)
само (не: саму, сал)
сигурно (не:сигорно, сигор, сигур)
вероятно (не:вируятну)
значи (не: значи, пачи, паче)

2. При предлозите
В говорната практика предлозите не се употребяват самос­
тоятелно. В съчетанията им с други думи действат същите фо­
нетични закономерности (фонетични промени), които действат
вътре в състава па думите (обеззвучаване или озвучаване на
съгласните). Малко по-особено е положението при предлога
В, който в почти всички условия се произнася като Ф (ф Анг­
лия, ф магазина, ф стаята). Само пред думи, започващи със
звучна съгласна, като че ли се произнася повече В отколкото
Ф (в битката, в гората, в далечината). При изговора на
предлозите в съчетание с други думи фонетични промени ста­
ват (или не стават) автоматично и не създават впечатление за
7,Учебен наръчник та българска културна реч

97

някакви отклонения от производителните норми. Такива по-забележими отклонения са редки изключения. Например:
в (не: фъф - фъф магазина, фъф гората)
заради (не: зарад)
около (не: окулу, окол)
освен (не: освен)
като (не: кату, куту, кат)
чрез (не: через)
За удобство в говорната практика може по-свободно да се
удвояват предлозите В и С (във къщи, със тебе). В писмената
реч това удвояване е регламентирано само в определени слу­
чаи. То става пред думи, които започват съответно с В и Ф
или със С и 3 (във влака, във файтона, със сила, със зеле).
Повече неправилности се срещат при употребата на пред­
лозите (прекалявапе с предлози, изпускане на предлози, упот­
реба па едни предлози вместо други).
а) Прекаляваме с предлога НА
Поради липса иа падежи в българския език се налага найчесто да се употребява предлогът НА. За да не се претрупват
изразите с този предлог, може да се прилагат следните редак­
ции:
Замяна е друг предлог:
Вместо Употребата на наркотици се отразява пагубно
на организма на младия човек може да се каже Употребата
на наркотици се отразява пагубно върху организма на
младия човек.
Замяна на несъгласувано определение с прилагателно име:
Вместо Дейността на съвета на родителите беше голя­
ма може да се каже Дейността на родителския съвет беше
голяма.
Замяна на отглаголно съществително с глаголна форма:
Вместо Дъждът попречи на играта на футболистите мо­
же да се каже Дъждът попречи на футболистите да играят.
Изпускане на единия от предлозите:
Вместо Раздаване на бележниците на учениците може
да се каже Раздаване бележниците на учениците.

б) Неправилно изпускане на предлози
Не трябва да се изпуска предлогът НА след членувано отглаголно съществително, дори да има повторение на предлога.
Не трябва да се казва Раздаването бележниците на уче­
ниците. а Раздаването на бележниците на учениците.
Не бива да се изпуска предлогът в по-устойчиви словосъ­
четания между думи и предлози, като например:
съобразно с (нс съобразно правилата, а съобразно с пра­
вилата)
съгласно с (не съгласно правилата, а съгласно с правила­
та)
в изпълнение на (не в изпълнение нареждането, а в из­
пълнение на нареждането)
по повод на (не по повод писмото, а по повод на писмо­
то)
предвид на (не предвид съобщението, а предвид на съобщението)
с оглед на (не е оглед пътуването, а с оглед на пътуване­
то)
Не бива също да се изпуска повторението на предлога, ко­
гато това би нарушило смисъла на израза. Например:
В твоята и моята чанта има всичко (дали една чанта е
едновременно моя и твоя)
В твоята и в моята чанта има всичко (сега е по-ясно,
чантите са различни)
в) Неправилна употреба на едни предлози вместо
други
Отивам у Мария,

а не:

Влакът заминава в 5 часа,

а нс:

Съвет за виеше образование, а нс:

Отивам в Ма­
рия
Влакът замина­
ва на 5 часа
Съвет по висшо
образование

99

3. При съюзите
В говорната практика съюзите не се употребяват самостоя­
телно. Те служат за връзка между думите и между изречения­
та.
Ролята иа съюзи изпълняват също някои местоимения и на­
речия. Възможните отклонения от нормите при тях са посоче­
ни в съответните раздели.
Истинските съюзи не са много на брой и обикновено са
малки по звуков състав. Не претърпяват и особени неправилни
изменения в речта (ср. и, ни, а, но). Тези, които са малко поголеми по звуков състав, може да бъдат неправилно произна­
сяни (със съкращения, редукция па неуда репи гласни и др.).
Например:
или (не: или, ил)
ннто (не: пито, пето, нит)
хем (не: ем)
че (не: чи)
обаче (не: убачи)
затова (не: зътува, затва)
ако (пс: ако, аку, ак)
защото (не: зъщоту, защот, щото, тото, щото)
понеже (не: пунсжи)
освен че (не: освен че, усвен чи)
като че ли (пс: къту чи ли, кат че ли)
макар че (не: мъкър че, мъкър чи)
след като (нс: след къту, след кат)

4. При частиците
Това са често употребявани в говорната практика думи.
Затова и често претърпяват произносителни изменения и де­
формации (съкращения, редукции и др.). Ето някои от тях:
ето (ле: сту, ет)
хей (не: ей)
бе (пс: би)
ма (пс: мъ)
11.10

мари (не: мъри, мар, мър)
де (не: ди)
хайде (не: айде, айди)
дали (не: дъли, дал, дъл)
нали (не: нъли, нал, нъл)
нима (не: ннмъ)
нека (не: некъ, пек)
дано (не: дъно)
даже (не: дажи)
дори (не: дури, дор)
пък (не: па, пъ)
чак (не: ча)
ще (tie: ша, шъ, ше, жъ, че, ке)
недей (не: нидей)
недейте (не: нидсйти)
се (не: са, съ)

VII. НЕПРАВИЛНО ПРОИЗНОШЕНИЕ НА
ДУМИ

В говорната практика често някои думи се произнасят неп­
равилно. В повсчето случаи това се отнася за чужди заемки в
българския език, но между тях се срещат и наши думи, които
упорито се грешат.
Една неправилно произнесена дума от един образован бъл­
гарин веднага издава ниска езикова култура. Понякога тя е не­
що като лъжица катран в кацата с мед и може да развали доб­
рото впечатление и в по-добра в друго отношение реч.
Неправилното произношение може да сс дължи на употре­
ба па един звук вместо друг, па изпускане на звук, на непра­
вилно ударение.
Ето някои най-често погрешно произнасяни думи, подре­
дени по азбучен ред:
абсолютно (не: абсалютно, абселютно)
библиотека (не: библиотека, библиотека)
бомбардирам (не: бонбапдирам)

101

бомбардировка (не: бопбандировка)
бонбон (не: бомбой)
бутилка (нс: ботилка)
гардероб (не: гардироб)
дебати (само множествено число, не: дебат)
декларация (не: деклерация, дек л и рация)
ешелон (не: ешалон)
инерция (не: енерция)
инженер (не: инжинер. инджинер)
инжекция (не: енжекция)
инициали (не: шщиали)
инициатива (не: инциатива)
инициативен (не: инциативен)
инициатор (не: иициатор)
интелигент (нс: интелегент)
интелигентен (не: интелегентен)
интелигенция (не: интелегепция)
какофония (не: какафония)
кашпо́ (не: кашпа, думата е от френски език, съставена е
от „каше“ - крия, и „по“ - гърне, кофа, саксия; буквално нещо, което крие, крие саксия), мн. число: кашпа
комплимент (ле: комплемент, кумплимент)
компрометирам (не: компроментирам)
констатирам (ле: коцетантирам)
конюнктура (не: конюктура)
коригирам (не: корегирам)
кремвирш (не: кремвиш)
лаборатория (нс: лабаратория)
лампа (не: ламба)
легитимация (не: лигитимация)
легитимен (нс: лигитимен)
лимонада (ле: лимоната, лимона)
маршрут (нс: маршут, машрут)
материал (нс: матсриял. матреял, матриял)
навечерие (лс: падвечерие)
наука (нс; наука)
научен (не: научен)

102

нотариален акт (не: натурален акт)
одеколон (не: одиколон)
оригинал (не: оргинал)
оригинален (нс: оргинален)
оригинално (не: оргинално)
период (не: пери́од)
перспектива (не: переспектива)
пласмент (не: пласимент)
прогри́ма (не: програма)
пневмония (не: племония, пневмония)
полилеи (не: пилюлей) от гръцки „поли“ — много и
елей“ - свещи
политика (не: поли́тика)
привилегия (не: превелегия)
принципиален (не: пршщипален)
провинциален (не: провинциален, провинцялен)
пубертет (не: пубсритет)
ревматизъм (не: рематизъм. рематис, раматис)
ресурси (само мн.ч., не: ресурс)
сали́та (не: салата, салада)
семинар (нс: семепар)
сериал (не: сереал)
сешоар (не: сушоар) от френсщи „сешё“- суша
съвкупност (не: съвокупност)
теоретик (не: теоритик)
теоретичен (не: тсоритичсн)
теоретически (не: теоритичсски)
теракота (не: теракот)
тоалет (не: туалет)
шофьор (не: шафиор. шафьор)
шунка, месо (нс: шумка)
юрисконсулт (не: юристконсул)

103

VIII. НЕНУЖНО УПОТРЕБЯВАНИ ЧУЖДИ
ДУМИ
Отнася се за употреба на такива чужди думи, които имат
свои хубави заместници в българския език - домашни или ве­
че утвърдени интернационални думи. Нищо не оправдава упот­
ребата на тези думи. Тя е свързана с криворазбрана мода. Въп­
росът е много сложен, защото в определени периоди такива
думи буквално нахлуват в езика и го замърсяват. Такъв беше
случаят с нахлуването па руски думи след Втората световна
война. Такъв е случаят в последно време с нахлуването на ан­
глийски думи в нашия език.
С долните примери това явление ще бъде само отбелязано,
без никакви претенции за пълнота и изчерпателност.
Защо:
Вместо:
касае
засяга
удачно
уместно
отпочвам
започвам
регулярно
постоянно,редовно
ниво
равнище
констатирам
установявам
осторожно
внимателно
глава от населението човек, жител
гарднрам
пазя
провокирам
предизвиквам
анонсирам
съобщавам
стартирам
започвам, пускам
сепарирам
разделям
протежирам
покровителствувам, закри­
лям
матине
утро
финализирам
завършвам
имидж
образ, облик, лице. лик.
авторитет
електорат
избиратели, избирателно
тяло
бодигард
телохранител

104

брифинг
преференция
превенция
чейндж
атрактивен

легитимен
бенефисен
екзактсн

пресконференция
предпочитание
предпазване
обмяна
привлекателен, занимателен,
интересен
законен
благотворителен
точен

много други.

105

РЕЧНИК

НА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ДУМИ
С НЕПРАВИЛЕН ИЗГОВОР

107

1

Съществена част от книгата е речникът на най-честите ду­
ми с неправилен изговор. След като е видял къде са възможни
отклонения от книжовната норма (културния език), читателят
има възможност всеки момент да направи справка за най-чес­
тите думи в речника. Речникът съдържа 2500 думи.
Най-голяма трудност при съставяне на всеки речник е уста­
новяването на неговия словник (думите), принципите и мето­
дите за подбирането на думите. В нашия случай сме се ръко­
водили от следните по-важни принципи:
1. Опирали сме се на честотни изследвания на думите, пра­
вени в кабинета по глотометрия в Софийския университет.
2. От най-честите думи са взети ония, при които са въз­
можни и на практика съществуват отклонения от книжовните
произпосими норми.
3. Поради ограничения обем на книгата и за икономия по
принцип от речника отсъствуват голям брой префигирани гла­
голи (глаголи, образувани от други с помощта на префикс,
представка), тъй като за тях са характерни същите произноси­
те лни отклонения от правилата, които са характерни за основ­
ните, непроизволните глаголи. Например онова, което е ха­
рактерно за глагола пера, е характерно и за префигираните
глаголи изпера, допера, пипера и т.н. Когато обаче префигираният глагол е много често употребяван, той също намира
място в речника.
4. Пак поради същите причини (ограничен обем на книгата
и икономия) пс е възможно да се представят абсолютно всички
отклонения от нормите. Затова посочваме главните, най-често
свързани с редукцията на неударените гласни, ятовия преглас.
несъответствието между правопис и правоговор, мястото на Ъ
спрямо Р и Л. неправилното ударение и др.
5. Все поради същите причини не е възможно в речника да
се представят всички неправилни форми на думите (например
при глаголите те са стотици и даже хиляди). Затова се дават
само представителни форми от парадигмата па думата. В оста­
налите форми читателят сам трябва да си ги представи по ана­
логия на посочени те образци.

1 ОК

6. Принципът за представяне на думите в речника е след­
ният: а) подреждането става по азбучен ред на представителната
дума;
б) посочва се правилното произношение, след което се по­
сочват евентуалните неправилни произношения;
в) използува се умерена транскрипция при заостряне на
вниманието към правилното или неправилното произношение;
мекостта на предходната съгласна се отбелязва с Й (денйа,
денйъ). в редки случаи - в края на думата или пред предна
гласна - се използува Ь (конь, иманьс, кьеремида); транск­
рибира се само оная част от думата или сложната форма, вър­
ху която се поставя акцентът на вниманието, в останалите час­
ти на думата или сложната форма транскрипция не се прави
(например Я се транскрибира с ЙА, когато се набляга точно
върху тази част на думата, и остава Я в други позиции, които
в момента „не ни интересуват“ или които вече са обяснени в
по-предните форми - в такъв случай читателят трябва да се
съобразява с обяснените по-напред форми);
г) от многобройните форми на думите (особено при глаго­
лите) се посочват само тия, при които стават най-често откло­
нения от нормите - останалите форми, при които почти не се
срещат правоговорни отклонения или пък отклоненията са яс­
но диалектно маркирани, не се преде завят;
д) когато в една дума или форма съществуват едновремен­
но и комбинирано няколко вида грешни произношения (напри­
мер редукция на гласни и твърдо окончание, неправилен ятов
преглас и твърдо окончание, редукция и неправилно ударение
и др.), обикновено се заостря вниманието върху едно от въз­
можните отклонения - по-рядко се насочва вниманието към
две или повече възможни отклонения в една и съща дума или
форма;
е) когато има несъответствие между правопис и правого­
вор, след знака = винаги се посочва правилното произношение.

109

A
абсолю́тно (не: абсалю́тио. абселю́тпо)
автомобил (не: автомобил, автомобил)
агне (не: агни, йа́гнье)
агроном (не: аграпом)
адрес (нс: а́дрес), адреса (не: адрёза)
адски (не: а́рки)
аз (нс: а́зе, ази, а́зека, яз, язе, язека)
акордеон (не: акардсбн, акордибн, окардьон)
акумулатор (не: акомола́тор, акумола́тор, акомула́тор)
ангажимент (не: апгаджимснт)
ангажирам (не: ангаджйрам)
анцуг (нс: а́нцунг)
аперитив (не: аператив)
ар л аджик (не: арпажйк)
артилерия (не: артслёрия)
аспирин (нс: асперйп)
аудиенция (не: аудёнция)
ауспух (не: а́спух), а́успухи и ауспуси (по-добре - а́успухи)

Б
ба́вя = ба́вйъ (не: ба́на, ба́нь), ние ба́ним (не: нне ба́вимс), те
ба́нят = ба́вйът (нс: ба́ват, ба́вът), също за бъдеще вре­
ме, бях бавил (не: бех бавил), щях да бавя (нс: щех да
бавя)
басма (нс: басмъ), басмата (пе: бъсмътъ)
бдя = бдйъ (нс: бдйа, бда, бдъ), ние бдим (пе: пие бдймс), те
бдят = бдйът (нс: бдйат, бдат, бдът), също за бъдеще
време, бдях (нс: бдех). бдял (не: бдел), бдял съм (нс:
бдел съм), щс съм бдял (нс: ще съм бдел), бях бдял
(пс: бех бдел), щях да бдя (не: щех да бдя), бдели, бдящ
(нс: бдещ), бдёщи и бдящи
бебе (пе беби), бебето (нс: бебиту). бебета (пе: бебитъ)
I 16

беда (не: бида. бидь), бедата (не: бидътъ)
безочлив (нс: безочлив)
безпокоя = бсзпокойъ (не: бсзпокойа, безпокой, безпокоъ),
ние безпокоим (не: ние безпокойме), те безпокоят = безпокойът (не: безпокойат, безпокоат, бсзпокоът), също за
бъдеще време, безпокоях (не: безпокоёх), безпокоих,
безпокоил, бях безпокоил (не: бсх безпокоил), щях да
безпокоя (не: щех да безпокоя)
безукорен (не: безукорен)
безупречен (не: безупречен)
бележа = белёжъ, ние бележим (не: пие белёжиме), те бележат
= белёжът, също за бъдеще време, белязах (не: белёзах),
белязал (це: белёзал), белязал съм (не: белёзал съм), ще
съм белязал (не: ще съм белёзал), бях белязал (не: бех
белёзал), щях да бележа (не: щех да бележа), белязан
(не: белёзан)
бёля = бёлйъ (не: бела, бёлъ), пие белим (не: ние бёлиме), те
белят = бёлйът (не: бслат, белът), също за бъдеще вре­
ме, бях белил (не: бех белил), щях да беля (не: щех да
беля)
белй (не: белйъ. биля, бела, белъ, билъ), белята (не: белйъть,
билйъть, белата, белътъ, билътъ)
бера = беръ (не: бера, бера), ние берём (не: ние берёме), те
берат = те берът (не: берат), също за бъдеще време,
берях (не: бсрёх), брах, брал, бях брал (не: бех брал),
щях да бера (не: щех да бера)
бесен (не: бясен), бёсния (не: бяснйя), бясна (не: бёсна), бясно
(не: бёсно), бесни (не: бясни)
бёся = бёсйъ (не: бёса, бёсъ), ние бёсим (не: бёсиме), те бёсят
= бёсйът (не: бёсат, бёсът), също за бъдеще време, бях
бёсил (не: бех бёсил), щях да бёся (не: щех да бёся)
бетдн (не: битон)
библиотека (не: библиотека, библиотека)
бисквити (не: бисквйди)
бйстря = бйстрйъ (не: бйстра, бйстръ), ние бйстрим (не: ние
бйстриме), те бйстрят = бйстрйът (не: бйстрат, бйстрът),
също за бъдеще време, бях бистрил (не: бех бистрил),
щях да бйстря (нс: щех да бйстря)

III

благодаря = благодарен, (не: благодарна, благодаря́, благодаръ), пие благодари́м (не: ние благодари́ме), те благода­
ря́т = благодарйът (не: благодарйя́т, благодаря́т, благодарът), също за бъдеще време, благодарях (нс: благодарёх), благодарих, благодари́л, бях благодари́л (нс: бех
благодари́л), щях да благодаря́ (не: щех да благодаря́)
благослови́ = благословйъ (не: благословии, благослова, благословъ), ние да благослови́м (нс: ние да благослови́ме),
те да благословя́т = благословйът (не: благословйя́т, бла­
гословя́т, благословът), също за бъдеще време, благослови́х (не: благословёх), благослових, благослови́л, бях
благослови́л (не: бех благослови́л), щях да благослови́
(нс: щех да благослови́)
блазе́ (нс: блазя)
блато (не: блато)
блестя = блестйъ (не: блсстйя́, блестя́, блестъ), ние блести́м
(не: ние блести́ме), те блести́т = блсстйът (не: блестйат,
блестя́т, блестът), също за бъдеще време, блестях (не:
блсстёх), блестял (не: блестел), блести́л съм (не: блес­
тел съм), ще съм блести́л (не: ще съм блесте́л), бях
блестя́л (не: бех блесте́л), щях да блестя́ (не: щех да
блестя́), блесте́ли, блестящ (нс: блесте́щ), блесте́щи и
блестя́щи
блян (не: блен), блянове (нс: блснове́)
бляскав (нс: блеска в)
блясък (нс: бле́сък)
боготвори́ = боготворй^ (не: боготворив, боготворя́, боготворъ), пие боготвори́м (не: ние боготвори́ме). те боготво­
ри́т = боготворйът (не: боготворйат. боготворя́т, боготворът), също за бъдеще време, боготворях (не: боготворе́х), боготворих, боготвори́л, бях боготвори́л (не: бех
боготвори́л), щях да боготворя (не: щех да боготвори́)
бода = бодъ (не: бодя́), нис боде́м (не: ние боде́ме), те бодат
= бодът (нс: бодат), също за бъдеще време, бодох (не:
бодах, ббдъх), бодях (пе: бодох), бол, бях бол (не: бех
бол), щях да бодя́ (нс: щех да бода)
боза (не: бозъ, бузъ). бозата (не: бузъгъ)
бозаджйя (не: бозажия)
боклук (нс: буклук)

112

боли, болят = болйът (не: болйат, болат, бол!т), също за бъ­
деще време, боля (не: боле), боляха (не: болёха), болял
(не: болел), болели
бомбардирам (не: бомбандйрам)
бомбардировка (не: бомбандировка)
бонббн (не: бомбон, бунббн)
борба (не: борбъ, бурбъ), борбата (не: борбътъ, бурбътъ)
боря = ббрйъ (не: бора, ббръ), ние ббрим (не: ние бориме), те
борят = борйът (не: борат, борът), също за бъдеще вре­
ме, бях борил (не: бех борил), щях да боря (пе: щех да
ббря)
бостйн (не: бустан)
ботуш (не: бутуш)
бой се = бойъ се (не: бойа́ се, боа се, боъ се), ние се боим (не:
ние се бойме), те се боят = бойът (не: бойа́т, боат, боът),
също за бъдеще време, боях се (не: боёх се), боял се
(нс: боёл се), боял съм се (не: боёл съм се), ще съм се
боял (не: щс съм се боёл), бях се боял (не: бех се боёл),
щях да се боя (не: щех да се боя), боёли се
брава́ (не: бравъ, бръвъ, брава), бравата (не: бръвътъ,
бравата)
браво (не: бравое)
брадй (не: брадъ, бръдъ, брада), брадата (не: бръдътъ,
брадата)
брйня = бранйъ (не: брана, бра́нъ), ние браним (не: ние бра́ни­
мо), те бра́нят = бра́нйът (не: бра́нат, бра́нът), също за
бъдеще време, бях бра́нил (не: бех бра́нил), щях да
бра́ня (не: щсх да бра́ня)
братски (не: бра́цки)
брашно (не: брашно)
броя = бройъ (нс: бройа́. броа́, броъ, броя), ние бройм (не:
ние броймс), те броят = бройът (не: бройа́т, броа́т,
броът), също за бъдеще време, броях (не: броёх), бройх,
бройл, бях бройл (не: бех бройл), щях да броя (ис: щех
да броя), броящ (не: броёщ), броящи
бръз и бърз
бръквам (не: бърквам)
бръкна (не: бъркна)
К.Учебен наръчник и българска културна реч

113

бръмча = бръмчъ (не: бръмча), ние бръмчим (не: пие бръмчймс), те бръмчат = бръмчат (не: бръмчат), също за
бъдеще време, бях бръмчал (не: бех бръмчал), щях да
бръмча (ис: щех да бръмча)
бръсна (пс: бърсна)
бръснар, (не: бърснар), бръснаря (не: бръснара, бръснаръ,
бърснара)
бръчка (пс: бърчка)
бръшлян (не: бършлян)
бряг (не брег), брега = брегъ (пе: брега), два бряга (не: два
брега), брегове (не: бряговс)
бряст (не: бреет), бряста (не: брсста), брястове (не: брёстове)
буболечка (не: бубулёчка)
будя = бу́днъ (не: буда, будъ), ние будим (пс: ние будиме), те
будят = будйът (не: будат, будът), също за бъдеще вре­
ме, бях будил (пе: бех будил), щях да будя (не: щех да
будя)
буйствувам и буйствам (не: буйствувам)
буквара буквара (пс: буква́ря)
буксувам (не: боксу вам)
бунтар, бунтаря (не: бунтар», бунта́рь)
бъда, нне да бъдем (не: ние да бъдеме), пие ще бъдем (не:
ние щс бъдеме), щях да бъда (не: щех да бъда), няма да
бъда (пе: не ма да бъда)
*
бъбря = бъбрйъ (не: бъбра, бъбръ), пие бъбрим (пе: ние
бъбримс), те бъбрят = тс бъбрйът (пе: бъбрат, бъбрът).
също за бъдеще време, бях бъбрил (не: бех бъбрил),
щях да бъбря (не: щех да бъбря)
бърборя “ бърббрйъ (не: бърборя, бърббръ), ние бърборим
(пс: ние бърббримс), тс бърборят = те бърборим (не:
бърборят бърббрът), също за бъдеще време, бях бър­
борил (не: бех бърборил), щях да бърборя (не: щех да
бърборя)
бърже (пс: бръже)
бързам (не: бръзам)
бъркам (пс: бръкам)
бюджет (ис: бюжёт)
бяг (не: бег)
бягам (нс: бегам)

114

бйгство (не: бегство)
бял (не: бел), бяла (не: бела, бела), бяло (не: бело, бело), бели
(не: бели, бяли)
бяс (пег бес)

В
вадя = ва́дйъ (не: вада, вадъ), ние вадим (нс: ние Ва́диме), те
вадят = ва́дйът (нс: ва́дат, ва́дът), също за бъдеще вре­
ме, вадих и вадйх (по-добре вадих), бях ва́дил (не: бех
вадил), щях да вадя (не: щех да вадя)
важа = важъ (не: важа, важа), той важи (не: той важи), ние
важим (не: ние важйме), тс важа́т = важът (пе: важат,
ва́жат). също за бъдеще време, бях важил (не: бех ва­
жил), щях да важа (не: щех да важа́)
валй (нс: ва́ли), валят = валйът (не: валйа́т, вала́т, валът), съ­
що за бъдеще време, валя (не: валс), валяха (не: валеха),
валял (не: валел), валели и валяли
варя = варйъ (не: варйа́, вара́, варъ), пие варим (не: ние варйме), те варят = те варйът (не: варйа́т, варат, варът),
също за бъдеще време, варйх, варях (не: варёх), бях варйл (не: бех варйл), щях да варя (нс: щех да варя), ва­
рен (не: варен)
вас (нс: ва́зе, вази)
вафла (нс: фафла)
ваш (виж с. 71)
вбеся = вбеейъ (не: вбесйа́. вбеса, вбссъ), лис да вбесим (не:
ние да вбесймс), тс да вбесят = вбеейът (нс: вбссйа́т, вбесат, вбесът), също за бъдеще време, вбесях (пс: вбессх),
вбеейх, вбеейл, бях вбеейл (не: бех вбесил), щях да вбе­
ся (не: щех да вбеся)
вгорча = вгорчъ (нс: вгорча́). ние да вгорчйм (не: пие да вгорчйме), те да вгорча́т = вгорчът (нс: вгорча́т), също за
бъдеще време, вгорча́х и вгорчех, бях вгорчйл (не: бех
вгорчйл), шях да вгорча (пе: щех да вгорча)
вдигам (ire: дигам)
вдигна (не: дигна)

115

вдъхновител, вдъхновителя (не: вдъхновителя, вдъхновйтелъ)
вдъхновя = вдъхновиъ (не: вдъхновил, вдъхновя, вдъхновъ),
,
ние да вдъхновим (не: ние да вдъхновйме), те да вдъх­
новят = вдъхповйът (не: вдъхновйат, вдъхновят, вдъхновът), също за бъдеще време, бях вдъхновил (не: бех
вдъхновил), щях да вдъхновя (не: щех да вдъхновя)
вдявам (не: вдевам)
вдяна (не: вдена)
вдясно (не: вдёсно)
вегитарианец (не: вегетарянец)
веднага (не: веднага, веднъга, веднъга)
веднаж и веднъж (не: еднаж, еднъж)
вежлив (пе: вежлив)
вентил (не: винтйл)
вербувам (не: верббвам)
верен , верния (не: вярния), вярна (нс: верпа), вярно (не:
ве́рно), верни (не: вярни)
вероучение (не: веручение, верочение)
веселй = веселйъ (не: веселйа́, весела́, весслъ), ние веселим
(не: ние веселимо), те веселят = весслйът (не: всселйат.
веселят, вееелът), също за бъдеще време, веселях (не:
вессле́х), веселих, веселил, бях веселил (не: бех весе­
лил), щях да веселя (не: щех да веселя), веселял (не:
веселе́л), веселящ (не: всселёщ)
вече (не: вечи, веч)
вече́ря (нс: вече́ра)
,
вечерям (не: вече́рам)
взвод (не: звод)
взема (не: зема)
вземам (не: зсмам)
взрив (не: зрии)
взривя = взрмвйъ (не: взривна, взрива, взривъ), пие да взри­
вим {ire: ние да взривим?), те да взривят = взривйът (не:
взривна г, взри ва́т, взривът), също за бъдеще иреме. бях
взривил (не: бех взривил), щях да взривя (не: щех да
взривя)
вид, вида́ = видъ (не: вида)

116

вйдя = вйдйъ (не: вида, вйдъ), ние видим (не: ние вйдиме), те
видят = вйдйы (не: вйдат, видът), също за бъдеще вре­
ме, видях (не: видех, видох), видял съм (не: видел съм),
бях видял (нс: бех видел), щях да вйдя (не: щех да вйдя),
видял (не: видел), видян (не: виден)
вие (не: вий, ви, вия)
вик» вика = викъ (не:вика)
вина (не: винъ), вината (не: випътъ)
вино и вино
виня = винйъ (пе: викна, вина, винъ), ние винйм (не: ние винйме), те винят = винйът (не: винйат, винат, винът), съ­
що за бъдеще време, винях (не: винёх), винйх, бях винйл (не; бех винил), щях да виня (не: щех да виня), ви­
нял (не: винсл). винйл
вир» вира = виръ (не: вира)
виря = вйрйъ (не: вйра, вйръ), ние вирим (не: вйриме), те
вйрят = вйрйът (не: вйрат. вирът), бях вйрил (не: бех
вирил), щях да вйря (не: щех да виря)
височинй (не: височинъ), височината (не: височинътъ)
висш (не: виш)
висшист (не: вишйст)
вися = висйъ (не: висйа́, виса́, висъ), ние висйм (не: ние висйме), тс висят = висйът (не: висйа́т, висят, висът), също
за бъдеще време, висях (не: висех), висял съм (не: висел
съм), бях висял (не: бех висел), щях да вися (не: щех да
вися), висял (нс: висел), висели и висяли, висящ (не: висещ), виссщи и висящи
вкус, вкуса́ = вкусъ (не: вкуса́)
вкуся = вку́сйъ (не: вкуса, вкусъ), ние да вкусим (не: ние да
вкус име), те да вкусят = вку́сйът (пс: вкусят, вкусът), съ­
що за бъдеще време, бях вкусил (не: бех вкусил), щях
да вкуся (не: щех да вкуся)
владетел, владетеля (нс: владетеля, владётелъ)
влека = влекъ (не: влека́, влеча́), ние влечем (пе: ние влечеме),
те влекат = влекът (не: влека́т, влсча́т), също за бъдеще
време, влякох (не: влекох. вляках, влякъх), влякъл съм
(не: влекъл съм), бях влякъл (пе: бех влекъл), щях да
влека (нс: щех да влека́), влякъл (не: влекъл), влекли (не:
влякли)

117

влизам (нс: флйзам)
вложйтсл, вложителя (не: вложители, вложйтелъ)
влоша = влошъ (нс: влоша), пие да влошим (не: пие да влошймс), те да влошат = влошът (не: влошат), също за
бъдеще време, бях влошил (не: бех влошил), щях да
влоша (tic: щех да влоша)
влюбя се = влюбйь се (не: влюба сс, влюбъ се), ние да се
влюбим (ле: ние да се влюбиме), те да се влюбят =
влюбйът (не: влюбят, влюбът), също за бъдеще време,
бях сс влюбил (не: бех се влюбил), щях да се влюбя
(нс: щех да се влюбя)
вляво (не: влево)
вляза (не: влеза)
вманиача се = вмалиачъ сс (не: вманиача се), ние да сс вма­
ниачим (не: пие да се вманиачйме), те да сс вманиачат =
вмаииачът (не: вманиачат), също за бъдеще време, бях
сс вманиачил (не: бех се вманиачил), щях да сс вманиа­
ча (нс: щех да сс вманиача)
вместя = вмсстйъ (не: вмсста, вмсстъ), ние да се вме́стим (пе:
ние да се вмсстиме), тс да се вместят = вместйът (не:
вместят, вместът), също за бъдеще време, бях се
вместил (не: бех се вместил), щях да се вместя (не: щех
да сс вместя)
внасям (не: внасам, фнасям, внйсам)
внедря = внедриъ (пе: висдрйа, внедра, впедръ). пие да внед­
рим (не: пие да внедрйме), те да внедрят = впедрйът (не:
внедрйат, внедра г, впедрът), също за бъдеще време, бях
внедрил (не: бех внедрил), щях да внедря (нс: щех да
внедря)
внеса = впссъ (пе: внеса, фпсся), ние да внесем (не: ние да
внссемс), те да внесат = в песът (не: внесат, фнеейт), съ­
що за бъдеще време, внесох (нс: внесях, внесъх,
фпссох), внесях (по: виесех), внесъл (не: внел), бях
внесъл (пе: бех внесъл), щях да внеся́ (не: щех да внеса)
внимавам (не: фнимавам)
внимание (не: фниманис)
внос (не: фнос)
вносен (не: фнбссп)

1IX

вносител (нс: фносйтел), вносителя (не: вносителя, вноси­
те лъ)
вноска (не: фноска)
внук (не: фнук, упук)
внучка (не: фнучка, упучка)
внуша = внушъ (не: внуша, фнуша), ние да внушим (не: ние
да внушимс), те да внушат = внушът (нс: внушат), също
за бъдеще време, бях внушил (не: бех внушил), щях да
внуша (нс: щех да внуша)
вода (не: вода, водъ, вудъ, удъ), водата (не: вудътъ)
водя = воднъ (нс: вода, водъ), ние водим (не: ние водимо), те
водят = вбдйът (не: водят, водът), също за бъдеще вре­
ме, бях водил (не: бех водил), щях да водя (пс: щех да
водя)
возя = вбзйъ (не: во́за, возъ), ние возим (нс: пие возиме), тс
во́зят = во́зйът (не: во́зат, возът), също за бъдеще вре­
ме. бях во́зил (не: бех во́зил), щях да возя (нс: щех да
возя)
война (не: войнъ, вуйнъ), войната (нс: войнътъ, вуйнътъ)
волейбол (нс: волибол)
вперя = впсрйъ (не: впера, впсръ), ние да вперим (пс: ние да
впериме), тс да вперят = вперйът (не: впёрат, вперът),
също за бъдеще време, бях вперил (пс: бех вперил), щях
да вперя (не: щех да вперя)
впрягам (не: впрегам, прягам, прегам)
вра = връ (не: вра, вря), ние врим (нс: ние врймс), те врат =
тс врът (не: врат, врят), също за бъдеще време, врях
(нс: врех), врял (пе: врел), врял съм (не: врел съм), бях
врял (пс: бех врел), щях да вра (нс: щех да вра), врели
(не: вряли), врящ (нс: врещ), врещи и врящи
враг, врага = врагъ (не: врага)
вражда (нс: враждъ), враждата (пс: връждътъ)
вразумя = вразумит, (нс: вразумйа, вразуми́, вразумъ), пие да
вразумим (пе: ние да вразумйме), го да вразумя т = вразумйът (не: вразумйи́т, вразуми́т, вразумът), също за бъ­
деще време, бях вразумил (не: бех вразумил), щях да
вразумя (пс: щех да вразумя)
врат, врата = вратъ (не: враги́)
вратар, вратаря (не: врати́ра. вратарь)

119

вреда (не: вредъ, вридъ), вредата (не: вредътъ, вридътъ)
врёме (не: врёми), времето (не: врёмиту)
връв (не: върв)
връзвам (не: вързвам)
връзка (нс: вързка)
връстник (не: върснйк)
връх (не: върх, връ, вър)
връщам (не: върщам)
врйкам (не: врёкам)
вряскам (не: врёскам)
все (не: се, све)
вески (нс: секи, свёки)
всйчки (не: сйчки, свйчки), всйчкият (не: всйчкът)
всйчко (не: сйчко, свйчко, свото)
всле́дствие (нс: следствие)
встъпя = встъпйъ {не: встъпа, встъпъ). ние да встъпим (не:
ние да встъпиме), те да встъпят = встъпйът (не: встъпят,
встълът), също за бъдеще време, бях встъпил (не: бех
встъпил), щях да встъпя (не: щех да встъпя)
всявам (не: всевам)
всяка (не: всека, сяка, сека)
всякак (нс: всёкак. сякак, сёкак)
всякакъв (не: всёкакъв, сякакъв. сёкакъв)
всякога (не: всёкога, сякога, сёкога. всякогаш, сявга, сявгаш)
всякой (не: веской, сякой, сёкой)
вс я къде (не: всскъдс, сякъдс, сскъде. всъде, съдс)
втвърдя = втвърди!» (нс: втвърдйа, втвърда, втвърдъ), ние да
втвърдим (нс: ние да втвърдймс), те да втвърдят =
втвърдйът (не: втвърдйът. втвърдят, втвърдът), също за
бъдеще време, бях втвърдил (не: бех втвърдйл), щях да
втвърдя (пс: щсх да втвърдя)
втълпя = втълпйъ (не: втълпйа, втълпа́, втълпъ). ние да втълпйм (не: ние да втълпйме), тс да втълпят = втълпйът
(нс: втъллйат. втълпа́т, втълпят), също за бъдеще вре­
ме. бях втълпйл (не: бех втълпйл). щях да втълпя (не:
щех да втълпя)
вчерашен (пс: вчерашен)
вчовеча = вчовсчъ (не: вчовеча), ние да вчовсчйм (не: ние да
вчовсчймс), тс да вчовсча́т = вчовечът (пе: вчовсча́т), съ-

120

що за бъдеще време, бях очовечил (не: бех вчовечйл),
щях да вчовеча (не: щех да очовеча)
въведй = въведъ (не: въведа), пие да въведем (не: ние да въведемс), те да въведат = въведът (нс: въведат), също за
бъдеще време, въведох (не: въвёдах, въведъх), бях въ­
вел (нс: бех въвел), щях да въведа (не: щех да въведа)
въвлекй = въвлекъ (не: въвлека, въвлеча), ние да въвлечем
(не: ние да въвлечёме), те да въвлекат = въвлекът (не:
въвлекат, въвлечат), също за бъдеще време, въвлякох
(не: въвлёкох, въвляках, въвлякъх), въвлякъл (не: във­
лекъл). въвлякъл съм (не: въвлекъл съм), бях въвлякъл
(нс: бех въвлекъл), щях да въвлека (не: щех да въвлека),
въвлекли и въвлякли
въдворй = въдворйъ (не: въдворйа, въдворя. въдворъ), ние да
въдворим (не: ние да въдворймс), те да въдворят = въдворйът (не: въдворйат, въдворат, въдворът), също за бъ­
деще време, бях въдворйл (не: бех въдворил), щях да
въдворя (не: щех да въдворя)
в!дя = въдйъ (не: въда, въдъ), пие въдим (не: пие въдиме), те
въдят = въдйът (не: въдат, въдът), също за бъдеще вре­
ме, въдил (не: въдйл), бях въдил (не: бех въдил), щях
да въдя (не: щех да въдя)
възбудя = възбудйъ (не: възбуда, възбудъ), ние да възбудим
(не: ние да възбудиме), те да възбудят = възбудйът (не:
възбудят, възбудът). също за бъдеще време, възбудил
(не: възбудил), бях възбудил (не: бех възбудил), щях да
възбудя (не: щех да възбудя)
възглавй = възглавйъ (не: възглавйа, възглава, възтлавъ), ние
да възглавйм (не: ние да възглавйме), те да възглавят =
възглавйът (не: възглавйат. възглават, възглавът), също
за бъдеще време, бях възглавйл (нс: бех възглавйл), щях
да възглавя (не: щех да възглавя)
въздържа се - въздържъ се (ис: въздържа се), ние да се въздържйм (не: пие да се въздържймс), те да сс въздържат
= въздържът (не: въздържат), също за бъдеще време,
бях се въздържал (не: бех се въздържал), щях да сс въз­
държа (не: щех да се въздържа)
въздържател, въздържателя (не: въздържателя, въздър­
жа тслъ)
121

възкреся = възкрссйъ (пе: възкресйа, възкреся, възкресъ), ние
да възкресим (не: пие да възкреейме), те да възкресят =
възкреейът (пе: въчкреснат, възкресат, възкресът), също
за бъдеще време, бях възкресил (пс: бех възкресил), щях
да възкреся (не: шех да възкреся)
възкръсвам (не: възкърсвам)
възкръсна (пе; възкърсна)
възложител, възложителя (пс: възложителя, възложйтелъ)
възляза (не: възлеза)
възмездя = възмездйъ (пе: възмездна, възмездя, възмездъ),
ние да възмездим (пе: ние да възмездйме), те да въз­
мездя г = възмездйът (не: възмездйат, възмездят, възмездът). също за бъдеще време, бях възмездил (не: бех
възмездил), щях да възмездя (не: щех да възмездя)
възмутя = възмутйъ (не: възмутйй. възмутя, възмутъ), ние
да възмутим (пе: ние да възмутйме), те да възмутят =
възмутйът (не: възмутмат. възмутят, възмутът), също за
бъдеще време, бях възмутил (не: бех възмутил), щях да
възмутя (пс: щех да възмутя)
възнасям се (не: възнасам се, възвисим се)
възнеса се = въшесъ се (не: възнеса се), пие да се възнесем
(не: пие да се възпсс&мс), тс да се възнесат = възнесът
(не: възнесат), също за бъдеще време, възнесох се (не:
възнесях се, възнссъх се), бях се възнесъл (пе: бех се
възнесъл), щях да се възпее А (пе: щех да се възнеса)
възобновя = възобповйъ (не: възобловйа, възобновя, възобшшъ). ние да възобновим (пе: пие да възобповйме), те
да възобновят = възобновйът (не: възобновйат. възобноват, възобновът), също за бъдеще време, бях възобно­
вил (пс: бех възобновил), шях да възобновя (не: щех да
възобновя)
•
възпитател, възпитателя (пс: възпитателя, възпитателъ)
възпламеня = възпламепйъ (ис: възпламепйа, възпламена,
възпламепъ), пие да възпламепйм (пс: ние да възпламснймс), те да възлламепят = възпламенйът (не: възпламенйат, вазпламенат, възпламепът), също за бъдеще вре­
ме, бях възпламенйл (не: бех възпламенйл). щях да въз­
пламеня (не: щех да възпламеня)
възползувам се (нс: възползувам се)
122

възприемчив (не: възприемчив)
възпйвам (не възпсвам)
възразя = възразиъ (не: възразйй, въз раза, възразъ), ние да
възразим (нс: ние да възразйме), те да възразят = възразйът (не: възразйат, възразят, възразът), също за бъ­
деще време, бях възразил (не: бех възразил), щях да
възразя (по: щех да възразя)
вълна {не: вълпъ), вълната (не: вълпътъ)
възстановя = възстановйъ (не: възстанови?], възстанови, възстановъ), ние да възстановим (не: ние да възстановйме),
те да възстановят = възстаповйът (не: възетаповнйт, възстаповат, възстановът), също за бъдеще време, бях въз­
становил (не: бех възстановил), щях да възстановя (не:
щех да възстановя)
възхвала (нс: въсфйля)
възхитя = възхитйъ (не: възхити?), възхита, възхитъ), пие да
възхитим (не: ние да възхитймс), те да възхитят = възхитйът (не: възхитмат, възхитаг, възхитът), също за бъ­
деще време, бях възхитил (по: бех възхитил), щях да
възхитя (не: щех да възхитя)
вълк (не: влък). вълка = вълкъ (нс: вълка)
вълнен (не: влънен)
въобразя си = въобразйъ си (нс: въобрази?! си, въобрази си,
въобразъ си), ние да си въобразим (не: ние да си въобразймс), те да си въобразят = въобразйът (не: въобразйат, въобразят, въобразът), също за бъдеще време, бях
си въобразил (не: бех си въобразил), щях да си въобра­
зя (нс: щех да си въобразя)
въобще (не: в об ще)
въодушевя = въодушевйъ (не: въодушеви?], въодушевя, въодушевъ), ние да въодушевим (пе: пие да въодушевйме),
те да въодушевят = въодушевйът (не: въодушевййт, въо­
душевят, въодушевът), също за бъдеще време, бях въодушевйл (не: бех въодушевил), щях да въодушевя (не:
щех да въодушевя)
въоръжа = въоръжъ (не: въоръж?]), ние да въоръжим (пе: ние
да въоръжймс), те да въоръжат = въоръжат (нс: въоръж?1Т), също за бъдеще време, бях въоръжил (пе: бех въ­
оръжил). щях да въоръж?! (не: щех да въоръжа)

123

върба (нс: връба́, върбъ), върбата (не: върбътъ, връба́та)
вървя = вървйъ (не: вървйа́, върва, вървъ), ние вървим (не:
ние вървйме), те вървят = вървйът (не: вървйат, върва́т,
върпът), също за бъдеще време, вървях (не: вървёх),
вървял (не: вървёл), вървял съм (не: вървёл съм), бях
вървял (нс: бех вървёл), щях да вървя (не: щех да вър­
вя), ще съм вървял (не; ще съм вървёл), вървёли (не:
вървя ли), вървян (не: вървён), вървящ (не: вървёщ), вървёни и вървя́ни, вървёщи и вървящи
въртя = въртйъ (не: въртйа́, върта́, въртъ), ние въртйм (не:
ние въртймс), те въртят = въртиът (не: въртйат, върта́т,
върпт), също за бъдеще време, въртях (не: въртёх).
въртял (не: въртел), въртял съм (не: въртел съм), бях
въртял (нс: бех въртел), щях да въртя (не: щех да вър­
тя), ще съм въртял (не: ще съм въртел), въртёли (не:
въртяли), въртян (не: въртён), въртёни и въртяни, вър­
тящ (не: въртёщ), въртёщи и въртящи
вял (не: вел), вяла (не: вёла), вяло (не: вело), вяли
вйра (нс: вера)
вярвам (пе: вёрвам)
вярност (не: верност)
вятър (нс: вётър)

Г
газя = га́зйъ (нс: газа, газъ), ние газим (не: ние га́зиме), те
газят = газйът (нс: га́зат. газът), също за бъдеще време,
бях газил (нс: бех газил), щях да газя (не: щех да газя)
галя = галйъ (нс: гала, галъ), пие галим (не: ние галимс), те
галят = галйът (не: га́лат, га́лът), също за бъдеще вре­
ме, бях галил (не: бех га́лил), щях да га́ля (не: щех да
га́ля)
гардероб (нс: гардирбб)
гарсониера (не: гарсонёра)
гася = гаейъ (не: гасйа́. гаса́, гасъ, гася), ние гаейм (не: ние
гасймс), те гасят = гаейът (не: гаейат, гаейт, гасът,
га́сят), също за бъдеще време, гасях (не: гасёх), гасих.
124

бях гасил („с: бех гасил), щях да гася (не: щех да гася),
гасял (не: гасёл), гасящ (не: гасещ)
гениален (не: гениялен, генялен)
героизъм, героизма (не: геройзъма)
героиня (не: героина)
гимназиален (не: гимназиален, гимназялен)
глава́ (не: гла́ва, главъ, глъвъ), главата (не: глъвътъ)
главата́р, главатаря (не: главата́ра, главатаръ)
главоболй = главоболйъ (не: главоболйа́, главобола, главоболъ), ние главоболим (не: ние главоболйме), те главобо­
лят = главоболйът (не: главоболил г, главоболат, главобо­
лът), същ») за бъдеще време, бях главоболил (не: бех
главоболил), щях да главоболя (не: щех да главоболя)
глад, глада́ = гладъ (не: глада́)
гла́дя = гла́дйъ (не: гла́да, гла́дъ), ние гладим (не: ние гла́диме), те гла́дят = гла́дйът (не: гла́дат, гла́дът), също за
бъдеще време, бях гла́дил (не: бех гла́дил), щях да гла́дя
(не: щех да гла́дя)
глас, гласа = гласъ (нс: гласа́), два гла́са
гласоподавател, гласоподавателя (нс: гласоподава́тела, гласоподава́тслъ)
глася = гласит» (не: гласйа́. гласа́, гласъ, гла́ся), нис гласйм
(нс: нис гласммс), тс глася́т = гласйът (нс: гласйа́т, гласа́т, гласът, гла́сят), също за бъдеще време, шея́х (нс:
гласёх), бях гласйл (не: бех гласил), щях да глася́ (не:
щех да глася́), глася́л (не: глассл), гласящ (нс: гласёщ)
глёзя = глёзйъ (нс: глёза, глёзъ), ние глёзим (не: нис глёзиме), те глёзят = глёзйът (не: глёзат, глёзът), също за
бъдеще време, бях глезил (не: бех глёзил), щях да глезя
(не: щех да глёзя)
глобй = глобйъ (не: глобйа́, глоба́, глобъ), ние да глобйм (не:
ние да глобйме), те да глобя́т = глобйът (нс: глобйа́т,
глоба́т, глобът). също за бъдеще време, бях глобйл (нс:
бех глобйл), щях да глобя (не: щех да глобя́)
глухонйм (не: глухонём)
гневя = гневйъ (не: гневна, гнева, гпсвъ), ние гневйм (нс: нис
гневйме), тс гневят = гневйът (не: гнсвйа́т, гневат, гне­
вът), също за бъдеще време, гнсвя́х (не: гневёх), гневял
(не: гневёл). гневих, гневил, бях гневйл (не: бех гневил),

125

щях да гневя (пе: щех да гневя}, гневили, гневели и гне­
вяла, гневящ (пе: гневсщ), гисвсщн и гневящи
гнетя = гнетйъ (пе: гнстйа, гнета, гнетъ), ние гнетим (пе: ние
гпстймс), те гнетят = гнетйът (не: гнетйат, гнетят, гне­
тът), също за бъдеще време, бях гнетил (не: бех гне­
тил), щях да гнетя (не: щех да гнетя), гнетях (не: гнетех), гнетял (пе: гнстсл), гнетели и гнстяли, гнетящ (не:
гнетещ), гнете щи и гнетящи
гнуся се = гпусйъ сс (не: гнусна се, гнуса се, гпусъ се), ние се
гнусим (не: ние сс гнусйме). те сс гнусят = гпусйът (не:
гнусйат, гнусят, гнусът), също за бъдеще време, гнусях
(пе: гнусех), гнусих, гнусил, бях се гнусил (не: бех се
гнусил), щях да се гнуся (не: щех да сс гнуся), гнусял
(не: гнуссл), гнусели и гнусяла, гнусящ (пе: гнуссщ),
гнуссщи и гнусящи
гняв (не: гнев), гнева́ = гневъ (не: гнева́)
говорител, говорителя (не: говорителя, говорйтелъ)
говоря = говорив (не: говора, говоръ), ние говорим (не: ние
говоримо), те говорят = гово́рйът (не: говорит, говорът),
също за бъдеще време, бях говорил (пе: бех говорил),
щях да говоря (не: щех да говоря), говорих и говорих
(по-добре: говорих)
голям (не: голем, гуля́м), големия (не: голямия), големи (не:
голя́ми, гуля́ми)
го́ня = гонмъ (пе: го́па, го́пъ), пне го́ним (ле: ние го́ниме), те
го́нят ~ го́ийът (не: го́нят, го́нът), също за бъдеще вре­
ме, бях гонил (нс: бех гонил), щях да гоня (не: щех да
гоня)
гора (нс: горъ, гуръ), гората (нс: горътъ, гурътъ)
го́ре (не: го́ри, го́ру)
го́ре-до́лу (не: го́ре-до́ле, го́ру-до́лу, гор-дол)
горещя сс = горещйъ сс (не: горещйа сс, горсща́ се, горсщъ
се), ние се горещим (не: ние се горсщйме), тс се горе­
щят _ горсщйът (нс: горещйа́т, гореща́т, горещът), съ­
що за бъдеще време, горещях сс (нс: горещёх се), бях
сс горсщйл (пе: бех се горещил), щях да се горещя (не:
щсх да сс горещя), горещели сс и горещял и сс, горе­
щящ сс (не: горсщсщ се), горсщсщи сс и горещящи се

126

горя - горйъ (не: горна, гора горъ), пие горим (не: пис горйме), тс горя́'т = горйът (нс: горйат, горат, горът), го­
рях (не: горе́х), бях горйл (не: бех горйл), щях да горя
(нр: щех да горя́), горя́л (не: горел), горе́ли и гиряли.
горя́щ (не: горе́щ, което има друго значение), горящи
(не; горещи, коего има друго значение)
господар, господаря (не: господаря, господаръ)
гостна (не: гоена)
гостя́ = гостйъ (не: гостна, госта, гостъ), пис гостим (не: пие
гостймс), те гостя́т = гостйът (не: гостйат, госгат, гос­
тът). също за бъдеще време, бях гостил (не: бех гос­
тил), щях да гостя́ (не: щех да гостя)
готвя = готвйъ (пе: готва, гбтвъ), пие готвим (не: готвиме),
те готвят = гбтвйът (не: готват, готвът), също за бъдеще
’
време, бях готвил (не: бех готвил), щях да готвя (не:
щех да готвя)
грабител, грабителя (не: грабйтела, грабитель)
грабя = грабйъ (не: граба, грабъ), ние грабим (не: ние грабиме), те грабят = грйбйът (нс: грабат, грабът), също за
бъдеще време, бях грабил (не: бех грабил), щях да грабя
(нс: щех да грабя)
град, градй = градъ (не: града)
градинар, градинаря (нс: градинаря, градипаръ)
градски (не: грацки)
градя = градйъ (пс: гради а, града, градъ), пие градим (не:
ние градйме), те градят = градйът (пс: гради Ат, градАт,
градът), също за бъдеще време, градях (не: градех), бях
градил (не: бех градил), щях да градя (нс: щех да градя́), градял (не: градсл), градя́щ (пс: градещ)
граничар, граничаря (не: граничари, граничари)
греда (не: гре́да, гредъ. гридъ), греда та (ле: гредата, гридътъ)
греша = грешъ (не: греша), пие грешим (нс: пис грешнме),
тс грешат = грешът (не: грешат), също за бъдеще вре­
ме, греше́х и грешах, бях грешил (нс: бех грешил), щях
да греша (нс: щех да греша), грешал и грсше́л, грсше́щи
и грешащи
гре́шка (нс: гря́шка)

127

громя = громйъ (нс: громйа́, грома, громъ), иие громйм (не:
нис громйме), те громят = громйът (не: громйа́т, громат, громът), също за бъдеще време, громях (не: громёх), бях громил (не: бех громил), щях да громя (не:
щех да громя), громял (не: громёл), громели и громяли,
громящ (не: громёщ), громёщи и громящи
гръб (не: гърб), гърба = гърбъ (не: гърба)
гръбнак (не: гърбнак)
гръд (не: гърд)
гр!ден (пе: гърден), гръдна (не: гърдна)
грък (нс: гърк), гъркйня (не: гръкиня)
гръклйн (нс: гърклян)
гръм (пе: гърм), гърма = гърмъ (не: гърма́)
гръмвам (не: гърмвам)
гръмна (нс: гърмпа)
гръмоотвод (не: гърмоотвбд, гърмотвод)
гръмотевица (нс: гьрмотёвица)
гръцки (не: гърцки)
грях (не: грех), греха́ = трехъ (нс: греха́)
губя = гу́бйъ (не: гу́ба, гу́бъ), ние гу́бим (нс: ние гу́биме), те
гу́бят = гу́бйът (не: гу́бат, гу́бът), също за бъдеще вре­
ме, бях гу́бил (не: бех гу́бил), щях да гу́бя, (не: щех да
гу́бя)
Гърбав (не: гръбав)
гърбйна (нс: гръбйна)
гербом (нс: гръбом)
гЪрло (нс: гърло, гръло)
гърмя = гърмйъ (не: гърмйа́, гърма́, гърмъ), ние гърмйм (не:
ние гърмймс), тс гърмят = гърмйът (нс: гърмйа́т, гър­
ма́ г. гърмът), също за бъдеще време, гърмях (не: гърмех), гърмял съм (нс: гърмёл съм), бях гърмял (не: бех
гърмел), щях да гърмя (не: щех да гърмя), гърмял (не:
гърмёл). гърмели и гърмялн, гърмящ (нс: гърмёщ),
гърмещи и гърмящи, гърмян (нс: гърмён). гърмёни и
гърмяни
гърч (нс: гръч), гърчове (не: гръчовс)
гювеч (нс: пшсч, гьовеч)
повече (нс: гпвёчс, гьовече, гюведжё), гювёчста (нс: гивёчста, гьовечета, гюведжета)
I2X

д
дамаджана (не: дамажапа)
дансинг (не: дансиг)
дарител, дарителя (не: дари́тела, дари́тель)
дари́ = дарйъ (не: дарйа, дара, даръ), ние да дари́м (не: ние да
дари́ме), те да дарят = дарйът (не: дарйат, дарат, дарът),
също за бъдеще време, бях дари́л (не: бех дари́л), щях
да даря (не: щех да даря)
двадесет и двайсет (виж с.#65)
дви́десети и двайсети (виж с. 65)
двани́десет и дванайсет (виж. с. 63)
дванадесети и дванайсети (виж. с. 63)
две, двете (не: двете, двёти)
двеста (не: двёсте, двести)
двиги́тел, двигателя (не: двига́теля, двига́тель)
двои́к (не: двуяк)
двубой (не: двобой)
двуста́ен (не: двоста́ен)
деби́ти (само множествено число, не: деба́т)
деби́т (не: дебит)
деветдесет (виж с. 65)
деветдесети (виж. с. 65)
деветка (нс: девятка)
деветни́дссет и девстни́йсет (виж с. 65)
деветни́дссети и деветни́йссти (виж. с. 65)
дежурен (не: дижурен)
дежурство (не: дижурство)
дежуря = дежурйъ (не: дежура, дежурь, дежуря), ние дежу́рим
(не: ние дсжу́риме), те дежу́рят = дежу́рйът (не: дежу́рат,
дежу́рът, дежурят), също за бъдеще време, бях дежу́рил
(не: бех дежу́рил), щях да дежу́ря (не: щех да дежу́ря)
дезинфекция (не: дезенфскция, дизипфскция)
действувам и действам (не: действу́вам)
деклара́ция (не: дсклера́ция, деклира́ция. диклара́ция)
деклари́рам (нс: дсклсри́рам)
дсколтё (не: диколгс)
*>.Учебен наръчник ia българска културна реч

129

дело (пе: дял»)
деля = делйъ (пе: делйа, дела́, дслъ), пие делим (не: ние дслйме), тс делят = делйът (пс: делйа́т, дела́т, делът), съ­
що за бъдеще ирсме, делях (нс: дслёх), бях делил (пе:
бех делил), щях да деля (не: щсх да деля́), дсля́л (не:
дслёл), делели и дсля́ли, деля́т (пе: дслсщ). дслёщи и
деля́ щи
ден, деня = дснйъ (нс: дспйа́, дспа́, депъ)
деря́ = деръ (пс: дера́), пие дерём (пе: пие дерёме), те дера́т =
те дсрът (не: те дерат), също за бъдеще време, дерях
(пе: дерёх), бях драл (не: бех драл), щях да дера (не:
щех да дера), дерял (пе: дерёл), дерели и деря́ли
деребён (не: дсрибёй, дирибёй)
дередже (пс: дереже)
десетка (не: деся́тка)
дете (не: дётс, дитс. дети)
детектив (пс: дедектив)
дёто (пс: дёту, дет)
детски (не: децки)
дефинйрам (нс: дефенйрам, дифипйрам)
дефиниция (пе: дефепйция, дифиниция)
дефицит (пс: дсфсцйт, дифицйт)
джаз (пс: жаз)
джа́зов (лс: жазов)
джам (пе: жам)
'
джамджйя (нс: жамжйя)
джамия (нс: жамйя)
джанка (пс: жанка)
джа́нъм (пс: жанъм)
джапанка (не: жаланка)
джезве (пс: джезве, жезве)
джентълмен (не: жешълмеп, джснтлсмёп^жснтлсмёи. жептлемеп, джентлемепт)
джин (нс: жин)
джинси (нс: жйнси)
джип (не: жил)
джоб (пс: жоб)
джобен (нс: жббеп)
джудже (нс: жуже)

130

дивя се = дивйъ се (не: дивна сс, дива се, дивъ се), пие се
дивим (ис: ние сс дивймс), тс сс дивят = дивйът (не: дивйат, дивят, дивът), също за бъдеще време, бях се дивил
(ire: бех сс дивил), щях да сс дивя (не: щех да се дивя)
дим, дима = димъ (не: дима)
димй = димйъ (нс: димйа, дима, димъ), ние димим (нс: ние
димймс), тс димят = димйът (не: димйат, димат, димът),
също за бъдеще време, димях (не: димех), димял (не:
димел), бях димил (нс: бех димил), щях да димя (не:
щех да димя), димели и димяли, димящ (не: димёщ),
димещи и димящи
диоптър (нс: диоптър)
диплом и диплома (не: диплом и диплома)
диригент (не: дерегент, дирегент)
диря = дйрйъ (не: дйра, дйръ), лис дйрим (не: ние дйриме), тс
дирят = дйрйът (нс: дйрат, дйрът), също за бъдеще вре­
ме, бях дирил (нс: бех дйрил), щях да диря (пе: щех да
дйря)
диря (пе: дйра), дйрята (не;дйрата)
диференциал (не: деференциал, дифиринциал)
диференцирам (нс: деференцйрам, дифиринцйрам)
дифтерит (не: дефтерйт, дифтирйт)
длъжен (нс: дължен)
длъжник (нс: дължнйк)
длъжност (нс: дължност)
добавя = добавйъ (пс: добавя, добавъ), пие да добавим (не:
ние да доба виме), те да доба́вят = добавйът (нс: добавят,
добивът), също за бъдеще време, бях добавил (нс: бех
добавил), щях да добавя (нс: щех да добавя)
доближа = доближъ (нс: доближа), ние да доближим (нс: ние
да доближймс), тс да доближат = доближът (не: добли­
жат), също за бъдеще време, бях доближил (нс: бех доближйл), щях да доближа (пс: щех да доближа)
добър (нс: добър)
доведа = доведъ (нс: доведа), ние да доведем (нс: пие да довсдёмс), тс да доведат = доведът (пс: доведат), също за
бъдеще време, доведох (нс: доведях, доведъх), бях до­
вел (не: бех довёл), щях да доведа (пс: щех да доведа)
доверчив (нс: доверчив)

131

доверя = доверйъ (не: доверия́, довера, доверъ), ние да дове­
рим (не: нис да дпверйме), те да доверят = доверйът (не:
доверйат, доверя́т, доверът), също за бъдеще време, бях
доверил (не: бех доверил), щях да доверя (не: щех да
доверя)
довявам (не: довевам)
'
догарям (не: догарам)
,договарям (не: договарам)
договоря = договбрйъ (не: договора, договоръ), ние да дого­
ворим (не: ние да договбриме), те да договорят = договбрйът (не: договорят, договорът), също за бъдеще вре­
ме, бях договорил (не: бех договорил), щях да договоря
(не: щех да договбря)
дойда = дбйдъ (не: дбда), пие да дойдем (не: ние да дойдеме,
додеме, додем), те да дойдат (не: додат), също за
бъдеще време, дойдох (нс: додох, дбдох,}, дошъл (не:
дошъл), бях дошъл (не: бех дошъл), щях да дойда (не:
щех да дойда, щех да дбда, щях да дбда).
докато (не: дукатб, докътб, докя́т)
докача = докачъ (не; докача), ние да докачим (не: ние да докачймс), тс да докачат = докачът (не: докачат), също за
бъдеще време, бях докачил (не: бех докачил), щях да
докача (нс; щех да докача)
доклад (не: доклад)
долар (пе: долар)
доловя = доловйъ (пе: доловйа, долова, доловъ), ние да доло­
вим (нс: пие да доловймс), те да доловят = доловйът
(не: доловйя́т, доловя́т, доловът), също за бъдеще вре­
ме, бях доловил (нс: бех доловил), щях да доловя (не:
щех да доловя)
долу (не: доле, доле, дол)
дом, дома = домъ (пе: дома)
*
домакиня (не: домакина)
домоуправител, домоуправителя (не: домоуправителя, домоупрявителъ)
донасям (не: донасям, допйсам)
донеса = допесъ (не: донеся́), пие да донесем (не: нис да допссёмс), гс да донесат = донесът (не: донесат), също за
бъдеще време, донесох (пс: донесях, допесъх), бях до132

несъл (нс: бех донесъл), щях да донеса (не: щех да до­
неса), донесъл (не: допел); запои.: донеси (нс: донеси,
донес)
допра = допръ (не: допра), пие да допрем (не: пие да допреме), те да допрат = дол рът (пе: допрат), също за бъ­
деще време. допрях (нс: допрех), допрял (пе: допрел),
допрял съм (пе: допрел съм), бях допрял (по: бех доп­
рел), ще съм допрял (не: ще съм допрел), щях да допра
(не: щех да допра), допрели (не: допряли), допрян (нс:
допреп), допрени и допряпи
допринасям (не: допринасям, доприпйсам)
допринеса = допринссъ (нс: допринеса), ние да допринесем
(не: лис да доприиссёмс), те да допринесат = доприне,
сът (не: допринесат), също за бъдеще време , доп­
ринесох (нс: допринесях, допринесъх), допринесъл (пе:
доприпел), бях допринесъл (нс: бех допринесъл), щях
да допринеса (нс: щех да допринеса)
дорй (не: дор)
досади = досадиь (не: досадна, досада, досадъ), пие да доса­
дим (пе: ние да досадйме), гс да досадят = досадим (нс:
досадйат, досада г, досадът), също за бъдеще време, бях
досадил (ис: бех досадил), щях да досадя (нс: щех да
досадя)
доставя = доставйъ (нс: доставя, доста́нь), пие да доста́вим
(не: ние да доешниме), тс да доста́вят = доставим (не:
доставит, доставът), също за бъдеще време, бях доста́вил
(нс: бех доставил), щях да доставя (не: щех да доставя)
дразня = дра́знйъ (не: дра́зна, драни.), ние дразним (не: пие
дразнимо), те дразнят = дразним (не: дра́зпат. дразнм),
също за бъдеще време, бях дра́знил (не: бех дразнил),
щях да дра́зня (нс: щех да дразня)
дремя = дремйъ (не: дрема, дремъ), ние дремем (не: ние
дремеме), те дремя т = дремйът (нс: дремат, дремът), съ­
що за бъдеще време, бях дремал (нс: бех дремал), щях
да дремя (нс: щех да дремя)
дробя = дроби! (не: дробна, дроба, дробь), ние дробим (пе:
пие дробймс). те дробят = дробим (нс: дробйат, дроб ат.
дробът), също за бъдеще време, бях дробил (не: бех
дробил), щях да дробя (пе: щех да дробя)
133

другар, другаря (пс: другара, другаръ)
дружа = дружъ (нс: дружа), ние дружим (не: ние дружйме), те
дружат = дружът (не: дружат), също за бъдеще време,
дружёх и дружах, бях дружил {нс: бех дружил), щях да
дружа (не: щех да дружа)
дръвник (не: дървпйк)
дръжка (не: държка)
дръзко (нс: дързко)
дръзна (не: дързна)
дрънкам (нс: дърпкам)
дръпвам (нс: дърпвам)
дръпна (не: дърпиа)
дръпнат (нс: дърпнат)
дрямка (не: дремка)
дрян (не: дрен)
дрянов (не: дренов, дренов)
душа (нс: душь), душата (не: душътъ)
душа = душъ (пс: душа), ние душим (нс: ние душйме), те
душат = душът (нс: душа́т), също за бъдеще време, бях
душил (нс: бсх душйл), щях да душа́ (нс: щсх да душа́)
дъб, дъба = дъбъ (нс: дъба́)
дъжд, дъжда = дъждъ (не: дъжда)
дължа = дължъ (нс: дължа́), пие дължйм (не: ние дължйме),
тс дължат = тс дължът (нс: дължат), също за бъдеще
време, бях дължа́л (нс: бсх дължал), щях да дължа (не:
щсх да дължа)
дължина (нс: дължинъ), дължината (нс: дължипт)
дърво (не: дръвб, дърво)
държа = държъ (пс: държа), ние държим (не: държймс), те
държат = държът (нс: държат), също за бъдеще време,
бях държал (пе: бсх държал), щях да държа (пс; щсх да
държа́)
дърпам (нс: дръпам)
дъска (пс: дъскъ), дъската (не: дъскътъ)
дъщеря (пе: дъщера)
дюкян (пс: дукян, дукси)
дявол (пе: гявол)
дяволия (нс: гяволйя)
дяволък (пс: гяволък)
134

ДЙдо (нс: дсдо)
дял (не: дел), дела = делъ (пс: дела)
дйлам (не: дслям)
дйлкам {не: дслкам)

еволюирам (пс: еволйрам)
егоизъм, егоизма (пс: егоизъм»)
едва (нс: идна)
един (нс: идии, сдън), единият (не: идйпнят, сдйнът)
единадесет и единайсет (виж е. 63)
единадесети и единайсети (виж е. 63)
единица (нс: сдснйца, идинйца)
едностранчив (пс: едностранчив)
езеро (не: езеро, езиру)
език (нс: изйк)
езиков (нс: езиков, изйков)
екип (нс: икйп)
екскурзии (пс: еску́рзия, икскурзия)
експедирам (нс: сспедйрам, икспидйрам)
експеримент (ле: сслсримёпт, икслсримеит, икспиримепт)
ексцентричен (пс: екцентрйчен, иксцеитрнчсп)
елегантен (не: слига́нтеп, илипштеп)
елемент (нс: илимент)
елементарен (нс: илиминтарен)
енергичен (пс: ипиргйчен, инергйчен)
енергия (нс: ипергия)
ентусиазъм, ентусиазма (не: ентусиазъм»)
енциклопедия (нс: инциклопедия)
епидемия (нс: спедсмия, ипидсмия)
епизод (пс: ипизод)
есен (не: ссин)
есенен, есенна (лс: есен»)
етаж (нс: итйж)
етап (нс: итал)
етичен (пс: итйчен)
135

ефект (пс: ифект)
ефир (пс: мфйр)
ехтя = ехтйъ (пе: ехтйа, ехти, схп), ние ехтим (ис: иие ехтймс), те ехтят = ехтйът (не: ехтйат, ехтат, ехтът), също
за бъдеще време, ехтях (не: ехтех), ехтял (ис: ехтел),
ехтял съм (не: ехтел съм), ще съм ехтял (пе: ще съм
ехтел), бях ехтял (не: бех ехтел), щях да ехтя (не: щех
да ехтя), ехтели и ехтял и, ехтящ (не: ехтещ), ехтёщи и
ехтящи
еча = ечъ (не: еча), ние ечим (не: счймс), те ечат = ечът (не:
ечат), също за бъдеще време, бях ечал (не: бех ечал),
щях да еча (не: щех да еча)
ечемик (не: ечмйк, ичмик, ичимик)
ешелон (не: сшалбн)

Ж
жаба, жйби (не: жеби)
жакет (пс: жикст, жекет, джакст)
жаля = жалйъ (не: жала, жалъ). ние жа́лим (не: ние жа́л име),
те жа́ля т = жалйът (не: жалат. жалът), също за бъдеще
време, бях жа́лил (не: бех жа́лил), щях да жаля (пе: щех
да жаля)
жарава (пе: жерава)
жарсе (не: жсрсс)
жартиера (пс: жартсла), жартиери (не: жартсри, жартсли)
железничар, железничаря (пс: железничари, железничари.)
желязо (пс: железо, жилязу)
жена (пс: жепъ, жипа, жинъ). жената (пс: жинъгъ)
женя = женйъ (пс; жена, жеиъ), ние женим (пе: пие жепйме).
тс женят = женйът (нс: женат, жепът), също за бъдеще
време, бях женил (не: бех женил), щях да женя (пс: щех
да женя)
жёртвувам п жертвам (не: жертвувам)
живопис, живописта (не: жнвопйса. живопистта)
животно (пс: жувотно. жъвбтпо)
жилетка (не: джилстка)
136

жиля = жйлйъ (нс: жила, жйлъ), ние жилим (не: ние жйлиме),
те жилят = жилйът (не: жйлат, жйлът), също за бъдеще
време, бях жйлил (пе: бех жилил), щях да жйля (не: щех
да жйля)
жйтел, жйтеля (не: жйтела, жйтслъ)
жйто и жито (по-добре жйто)
жумй = жумйъ (нс: жумйа́, жума, жумъ), ние жумйм (не: ние
жумймс), те жумят = жумйът (не: жумйат, жумат, жумът), също за бъдеще време, жумя́х (не: жумёх), жумял
(пе: жумел), жумял съм (не: жумел съм), ще съм жумял
(пс: ще съм жумел), бях жумял (не: бех жумел), щях да
жумя (пс: щех да жумя), жумели и жумяли, жумящ (не:
жумещ), жумещи и жумящи
жълт (не: жлът)
жълтица (нс: жлътйца)
жълтък (не: жлътък, желтък)

3
заба́вя = забавйъ (не: забава, забавъ), ние да забавим (нс: пие
да заба́вимо), тс да заба́вят = заба́вйът (не: заба́ват. заба́вът), също за бъдеще време, бях заба́вил (нс: бех забавйл). щях да заба́вя (нс: щсх да заба́вя)
забслйзвам (нс: забелязвам)
заблудй = заблудйъ (нс: заблудйа́, заблуда, заблудъ), ние да
заблудим (не: ние да заблудймс), те да заблудят = заблудйът (нс: заблудйа́т, заблуда́т, заблудът), също за бъ­
деще време, бях заблудйл (не: бсх заблудйл), щях да
заблудя (не: щех да заблудя)
забода = забодъ (нс: забода́), пие да забодем (не: ние да забодёме), тс да забода́т = за бодът (нс: забодат), също за
бъдеще време, забодох (нс: забодах, заббдъх), бях за­
бол (нс: бсх забол), щях да забода́ (не: щсх да забода́)
забравя = забра́вйъ (не: забра́на, забра́въ), ние да забра́ним
(пс: ние да забравиме), те да забравят = забравйът (не:
забрават, забравът), също за бъдеще време, забравих

137

(ие: забравих), бях забравил (ие: бех забравил), щях да
забравя (ие: щех да забравя)
заваря = заварйъ (не: завара, заваръ), ние да заварим (пе: ние
да завариме), го да заварят = заварйът (пе: заварат, заварът), също за бъдеще време, бях заварил (не: бех за­
варил), щях да заваря (не: щех да заваря)
заведа = заведъ (пе: заведа), ние да заведем (ие: ние да заведёмс), тс да заведат = заведът (пс: заведат), също за
бъдеще време, заведох (не: заведях, заведъх), бях завёл
(не: бех завёл), щях да заведа (пе: щех да заведа)
заверя = заверив (пс: заверив, завера, заверь), пие да заверим
(пс: пие да заверйме), тс да заверят = заверйът (пс: завсрйат, завера г, заверът), също за бъдеще време, бях за­
верил (пе: бех заверил), щях да заверя (нс: щех да заве­
ря)
завиди = завйдйъ (не: завидя, завидь), пие да завидим (нс:
ние да завйдимс), те да завидят = за вйдйът (пе: завидят,
за видът), също за бъдеще време, завидях (нс: завидех),
завидял съм (нс: завидел съм), бях завидял (нс: бех за­
видел), ще съм завидял (пе: ще съм завидел), щях да
завидя (пе: щех да завидя), завидели и завидяли
завистлив (не: завистлив)
завися = швйсйь (не: завися, завись), ние зависим (не: ние
зависимо), тс зависят = завйсйът (нс: зависят, завйсът),
също за бъдеще време, бях зависил (пс: бех зависил),
щях да завйся (пс: щех да завися)
завлека = завлекъ (не: завлека, завлеча), ние да завлечем (не:
ние да завлечеме), тс да завлекат = завлекат (не: завле­
кат, завлечат), също за бъдеще време, завлякох (не: завлскох, завляках, завлякъх). завлякъл (не: завлёкъл), зав­
лякъл съм (не: завлёкъл съм), бях завлякъл (не: бех зав­
лёкъл), ще съм завлякъл (ис: щс съм завлекъл). щях да
завлека (не: щех да завлека), завлекли и завлякли
завоевател, завоевателя (не: завоевателя, завоеватель)
завръзка (пе: завързка)
завръщам (не: завърщам)
завъдя = завъдйъ (пс: завъди, итъдъ), ние да завъдим (нс:
пие да завъдиме), те да завъдя т = завъдйът (нс: завъдят,

13К

завъдът), също за бъдеще време, бях завъдил (не: бех
завъдил), щях да завъдя (не: щех да завъдя)
завързвам (не: завръзвам)
завъртя.= завъртйъ (нс: завъртйа, завърта, завъртъ), ние да
завъртим (нс: нис да завъртйме), тс да завъртят = завъртйът (не: завъртйат, завъртат, завъртът), също за бъ­
деще време, завъртях (нс: завъртех), завъртял (не: за­
въртсл), завъртял съм (не: завъртсл съм), бях завъртял
(не: бех завъртсл), ще съм завъртял (не: ще съм завъртёл), щях да завъртя (пс: щех да завъртя), завъртели и
завъртяли, завъртян (не: завъртёп), завъртени и завъртяни
завършвам (не: завръшвам)
загазя = загазйъ (не: за газа, загазъ), нис да загазим (не: ние
да загазиме). те да загазят = загазйът (не: загазат, загазът), също за бъдеще време, бях запазил (нс: бех за­
пазил), щях да запазя (не: щех да загазя)
загася = загаейъ (не: загаейа. запаса́, загасъ), ние да запасим
(не: нис да загасймс), тс да запасят = запаейът (не: загасйа́т, запаса́т, запасът), също за бъдеще време, бях за­
пасил (нс: бех запасил), щях да запася (не: щех да запа­
ся)
заглуша = заглуши (нс: заглуша), нис да заглушим (не: ние
да заглушйме), те да заглуша́т = заглушът (не: заглу­
ша́т), също за бъдеще време, бях заглушил (нс: бех заглушйл), щях да заглуша (не: щех да заглуша)
заглъхвам (нс: загълхвам)
заглъхна (не: загълхна)
заградя = заградмъ (не: заградив, за града́, загради), ние да
заградим (не: пие да заградйме), тс да заградят = заградйът (не: заградйат, заграда́т, заградът), също за бъ­
деще време, бях заградил (нс: бех заградил), щях да заг­
радя (не: щех да заградя)
загрозА = загрозйъ (не: загрозйа́, загроза́, загрозъ), ние да
загрозим (не: ние да загрозйме), тс да загрозят = загрозйът (не: загрозйа́т, загроза́т, загрозът), също за бъ­
деще време, бях загрозйл (нс: бех загрозйл), щях да заг­
розя (нс: щех да загрозя)
загрявам (нс: загревам)

139

загубя = загубйъ (не: загуба, зягубъ), ние да загубим (не: ние
да загубимсК те да загубят = загубйът (не: загубит, загубът), също за бъдеще време, бях загубил (нс: бех за­
губил), щях да загубя (нс: щсх да загубя)
задавя = задавйъ (пс: задава, злдЛвъ), ние да задавим (пе: ние
да задавяме), те да задавят = задавйът (не: задават, задавът), също за бъдеще време, бях задавил (не: бсх за­
давил), щях да задавя (нс: щех да задавя)
задимя = задими! (нс: задимйа, задима, задимъ), ние да за­
димим (пс: ние да задимймс), тс да задимят = задимйът
(нс: задимйат, задимат, задимът), също за бъдеще вре­
ме, бях задимил (не: бсх задимил), щях да задимя (не:
щех да задимя)
задоволя = задоволйъ (не: задоволйа, задоволи, задоволъ),
ние да задоволим (нс: пие да задоволйме), те да задово­
лят = задоволйът (пс: задоволйат, задоволят, задоволът),
също за бъдеще време, бях задоволил (пе: бех задово­
лил), щях да задоволя (не: щсх да задоволя)
задомя = задомйъ (пс: за дом па. задома, задомъ), ние да за­
димим (нс: пие да задомнмс), те да задимят = задимйът
(не: задом яат, задимат, задомът), същи за бъдеще вре­
ме, бях задимил (пе: бех задимил), щях да задомя (нс:
щсх да задомя) .
задръжка (не: задержка)
задрямвам (ле: задремвам)
задуша = задушъ (нс: задуша), пие да задушим (не: ние да
задуши ме), тс да задушат = задушат (нс: задушат), съ­
що за бъдеще време, бях задушил (пс: бех задушил),
щях да задуша (пс: щсх да задуша)
задълбоча = задълбочъ (нс: задълбоча), пие да задълбочим
(нс: ние да задълбочймс). тс да задълбочат = задълбо­
чат (не: задълбочат), също за бъдеще време, бях задъл­
бочил (нс: бсх задълбочил), щях да задълбоча (нс: щех
да задълбоча)
задържа = задържъ (пс: задържа), пие да задържим (нс: ние
да задържймс), те да задържат = задържът (не: задър­
жат). също за бъдеще време, бях задържал (не: бсх за­
държал), щях да задържа (пе: щсх да задържа)
задявам (пс: задсвам)
140

задйна (не: задёна)
зажумя = зажумйъ (ис: зажумяа, зажума, зажумъ), ние да за­
жумим (не: ние да зажумйме), те да зажумят = зажумMW (не: зажумйат. зажумат, зажумът). също за бъдеще
време, зажумях (нс: зажумех), зажумял (не: зажумел),
зажумял съм (не: зажумел съм), бях зажумял (не: бех
зажумёл), ще съм зажумял (не: ще съм зажумел), щях
да зажумя (пе: щех да зажумя), зажумели и зажумяли
заздравя = заздравйъ (нс: заздравйа, заздрави, заздравъ), ние
да заздравим (нс: ние да заздравйме), те да заздравят =
заздравйът (не: заздравйат, заздравят, заздравът), също
за бъдеще време, бях заздравил (пс: бех заздравил), щях
да заздравя (нс: щех да заздравя)
займствувам и заимствам (нс: заимствувам)
закаля = закалйъ (не: закалйа́. закала́, закалъ), пие да закалим
(нс: ние да закалйме), тс да закалят = закалйът (пе: закалйа́т, закала́ !, закалът), също за бъдеще време, бях закалйл (не: бех закалил), щях да закаля (нс: щех да зака­
ля)
заканя се = заканнъ се (не: зака́па се, зака́нъ сс), пие да се
заканим (пс: ние да сс заканнме), те да се заканят = заканйът (пе: закана г, закйиът), също за бъдеще време, бях
се заканил (нс: бех сс заканил), щях да се .заканя (не:
щех да се заканя)
закача = закачъ (нс: закача), пие да закачим (не: пие да закачймс), те да закачат = закачът (пс: закачат), също за
бъдеще време, бях закачил (пс: бех закачил), щях да за­
кача (не: щех да закача)
закова = заковъ (не: закова), ние да заковем (нс: ние да заковсмс), те да заковат = законът (пс: заковат), също за бъ­
деще време, бях закова́л (не: бех закова́л), щях да зако­
на́ (не: щех да закона́)
законодател, законодателя (не: законода́тели, законодйтслъ)
закрепя = закрепйъ (ле: закрепна, закрепа́, закрепъ), ние да
закрепйм (нс: пие да закрепяме), тс да закрепят = закрепйът (не: закрепнат, закрспа́т, закрепът), също за бъ­
деще време, бях закрепил (пс: бех закрепил), щях да зак­
репя (не: щех да закрепя)

141

закривя = закривив (не: закривйа, закрива, закривъ), ние да
закривим (пе: ние да закривйме), те да закривят = закривйът (не: закривйат, закриват, закривът), също за бъ­
деще време, бях закривил (не: бех закривил), щях да зак­
ривя (не: щех да закривя)
закръгля = закръглйъ (не: закръглйа, закръгла, закръглъ), ние
да закръглим (не: ние да закръглйме), те да закръглят =
закръглйът (пе: закръглйат, закръглат, закръглът), също
за бъдеще време, бях закръглил (не: бех закръглйл), щях
да закръгля (пе: щех да закръгля)
закуся = закусйъ (не: закуса, закусъ), ние да закусим (не: ние
да закусиме). те да закусят = закусйът (не: закусат, закусът), също за бъдеще време, бях закусил (не: бех за­
кусил), щях да закуся (пе: щех да закуся)
закълна = закълнъ (не: закълна), ние да закълнем (не: пие да
закълнеме), те да закълнат = закълнът (не: закълнат),
също за бъдеще време, бях заклел (не: бех заклел), щях
да закълна (не: щех да закълна)
закърпя = закърпйъ (пе: закърпа, закърпъ), ние да закърпим
(не: ние да закърпиме), те да закърпят = закърпйът (не:
закърпат, закърпът), също за бъдеще време, бях закърпил (не: бех закърпил), щях да закърпя (не: щех да
закърпя)
залепя = залепйъ (не: залепна, залепи́, залепъ), ние да зале­
пим (не: ние да залепйме), те да залепят = залепйът (не;
залепнат, залепи́т, залепът), също за бъдеще време, бях
залепил (не: бех залепил), щях да залепя (не: щех да
залепя)
залича = заличъ (не: залича), ние да заличим (не: ние да заличйме), те да заличат = заличът (не: заличат), също за
бъдеще време, бях заличил (не: бех заличил), щях да
залича (не: щех да залича)
заловя = заловйъ (не: заловйи́, залови́, заловъ), ние да зало­
вим (не: пие да заливные), те да заловят = заловйът (не:
заловмат, залови́т, заливът), също за бъдеще време, бях
заловил (не: бех заловил), щях да заловя (не: щех да
заловя)
замезя = замезйъ (пс: замеза, замезъ). ние да замезим (не:
ние да замезиме), те да замезят = замёзйът (не: замёзат.
142

замсзът). също за бъдеще време, бях замезил (не: бех
замезил), щях да замезя (нс: щех да замезя)
заместйкл, заместителя (не: заместителя, заместитель)
заместя = замсстйъ (пс: заместя, замести), ние да заместим
(нс: ние да замсстиме), те да заместят = замсстйът (не:
заместят, заместът), също за бъдеще време, бях за­
местил (нс: бех заместил), щях да заместя (пс: щех да
заместя)
замижа = замижъ (пс: замижа), пис да замижим (не: пие да
замижймс), тс да замижат = замижът (пе: замижат), съ­
що за бъдеще време, бях замижал (не: бех замижал),
щях да замижа (пе: щех да замижа)
замл!квам (не: замълквам)
замлъкна (нс: замълкна)
замразя = замрази! (нс: замразйа, замразя, зямразъ), ние да
замразим (не: ние да замразйме), те да замразят = замразй!т (нс: зямрязйат, замразят, за мразът), също за бъ­
деще време, бях замразил (нс: бех замразил), щях да
замразя (нс: щех да замразя)
замр!квам (нс: замърквам)
замръкна (нс: замъркна)
замълча = замълч! (нс: замълча), пис да замълчим (не: ние
да замълчйме), те да замълчат = замълчът (пе: замъл­
чат). също за бъдеще време, бях замълчал (не: бех за­
мълчал). щях да замълча (нс: щех да замълча)
замърся = замърси! (нс: замърейа, замърся, замърсъ), ние
да замърсим (нс: ние да замърсймс), тс да замърсят =
замърейът (пе: замърейат. замърсят, замърсът), също за
бъдеще време, бях замърсил (пс: бех замърсил), щях да
замърся (нс: щех да замърся)
занемаря = занемари! (не: зансмарна. занемаря, зансмар!),
ние да занемарим (не: ние да зансмарнмс), те да занема­
рят“ занемарйът (не: зансмарйат, занемарат, залемарът),
също за бъдеще време, бях занемарил (нс: бех занема­
рил), щях да занемаря (не: щех да занемаря)
занссй = запее! (нс: занеса), ние да занесем (нс: ние да занессмс), тс да занесат = занссът (нс: занесат), също за бъ­
деще време, занесох (не: занесях, занесъх), занесъл (нс:

143

заисл}, бях занесъл (не: бех занесъл), щях да занеса (не:
щех да занеса)
занималия (нс: занималия)
заобикалям (не: забикалям)
заобиколя = (нс: забиколя)
запазя = запазйъ (не: запазя, запазъ), ние да зани́зим (не: ние
да запазиме), те да запазят = запазйът (не: запазят, запазът), също за бъдеще време, бях запазил (пе: бех за­
пазил), щях да запазя (нс: щех да запазя)
запаля = запи́лйъ (не: запала, за паль), пне да запа́лим (не:
ние да запалимс), тс да запа́лят = запалйът (пс: запа́лят,
запа́лът), също за бъдеще време, бях запа́лил (не: бех
запа́лил), щях да запаля (пе: щсх да за па́ля)
запасй = запаснъ (нс: залисйи, запаса́, запаиъ). ние да запасим
(пс: пне да запасйме), тс да запасят = запасйът (не: запасйа́т, запасат, запасът), също за бъдеще време, бях за­
пасил (пе; бех запасил), щях да запася (не: щех Да запа­
ся)
заплатя = заплатит* (не: за платна, заплата, заплатъ), ние да
заплатим (нс: ние да заплатймс), тс да заплатя́т = заплатйът (не: заплатйат, заплитат, заплатът), също за бъ­
деще време, бях заплатил (пе: бех заплат ил), щях да зап­
латя́ (нс: щсх да заплатя)
заповядам (не: заповедям), заповядайте (не: заповедайте)
заповядвам (нс: заповедна м)
за подозра = заподозри (пс: заподозри́), ние да заподозрем
(не: пие да зяподозреме), тс да заподозри́т = заподозрът
(не: заподозри́т), също за бъдеще време, заподозрях (не:
заподозрёх), заподозри́л (не: заподозрел), заподозри́л
съм (пс: заподозрел съм), бях заподозри́л (не: бех запо­
дозрел). ще съм заподозри́л (пе: ще съм заподозрел),
щях да заподозри́ (не: щсх да заподозри́), заподозрени и
заподозрили, заподозрян (не: заподозрен), заподозрени
и заподозряна
запомня = запбмипъ (ис: запомни, шпомпъ, запбвнъ), ние да
запомним (нс: ние да запомняме), тс да запомнят = запбмнйът (не: запомнит, запбмнът, запбшшт), също за бъ­
деще време, бях запомнил (нс: бех запомнил), щях да
запомня (нс: щсх да запомня)
144

заразй = заразйъ (не: заразйя́, заразя́, заразъ), ние да заразим
(не: ние да заразйме), те да заразят = заразйът (не: заразйя́т, заразят, заразът), също за бъдеще време, бях за­
разил (не: бех заразил), щях да заразя (не: щех да зара­
зя)
заредй = заредйъ (не: заредйа, зареда, заредъ), ние да заре­
дим (не: ние да заредйме), те да заредят = заредйът (не:
заредйат, заредя́т, заредът), също за бъдеще време, бях
заредил (не: бех заредил), щях да заредя (не: щех да
заредя)
зарекй = зарекъ (не: зарека, заречя́), ние да заречем (не: ние
да заречёме), те да зарекат = зарекът (не: зарекат, заречат), също за бъдеще време, зарекох (не: зарёках, зарекъх), бях зарекъл (не: бех зарекъл), щях да зарека (пе:
‘
щех да зарекя́)
зарббя = зарббйъ (не: зарбба, зарббъ), ние да зарббим (не:
ние да зарббиме), те да зарббят = зарббйът (не: зарббат,
зарббът), също за бъдеще време, бях зарббил (не: бех
заробил), щях да заробя (не: щех да зарббя)
зарбвя =зарбвйъ (не: зарбва, зарбвъ), ние да зарбвим (не: ние
да зарбвиме), те да зарбвят = зарбвйът (не: зарбват, зарбвът), също за бъдеще време, бях заровил (не: бех зарбвил), щях да зарбвя (не: щех да зарбвя)
заселя = заселйъ (не: засела, засёлъ), ние да заселим (не: ние
да засёлиме), те да заселят = засёлйът (не: засёлат, заселът), също за бъдеще време, бях заселил (не: бех за­
селил), щях да заселя (не: щех да заселя)
засиля = засйлйъ (не: засйла, засйлъ), ние да засилим (не:
ние да засйлиме), те да засилят = засйлйът (не: засйлат,
засйлът), също за бъдеще време, бях засилил (не: бех
засилил), щях да засиля (не; щех да засйля)
засйтя = засйтйъ (не: засйта, засйтъ), ние да засйтим (не: ние
да засйтиме), те да заситят = засйтйът (не: засйтат, засйтът), също за бъдеще време, бях засйтил (не: бех за­
ситил), щях да засйтя (не: щех да засйтя)
засладй = засладиъ (не: засладйа, заслада, засладъ), ние да
засладим (не: ние да засладйме), те да засладят = засладйът (не: засладйат, зае ладя́т, засладът), също за бъ1 О.Учебен наръчник и българска културна реч

145

деще време, бях засладйл (нс: бех засладйл), щях да sacладя (не: щех да зае ладя)
заслепя = заслепйъ (не: заслепйА, заслепя, заслепъ), ние да
заслепим (не: ние да заслепиме), те да заслепят = заслепйът (не: заслепййт, заслепят, заслепът), също за бъ­
деще време, бях заслепил (не: бех заслепил), щях да зас­
лепя (не: щех да заслепя)
заспй = заспйъ (не: заспйа, заспА, заспЪ), ние да заспим (не:
ние да заепйме), те да заспят = заспйът (не: заспйАт, зас­
пят, заспът), също за бъдеще време, бях заспал (не: бех
заспал), щях да заспя (не: щех да заспя)
засрами = засрамйъ (не: засрамя, зясрамъ), ние да засрамим
(не: ние да засрамиме), те да засрамят = засрамйът (не:
засрАмат, засрАмът), също за бъдеще време, бях зас­
рАмил (не: бех засрамил), щях да засрамя (не: щех да
засрАмя)
засте́ли = засте́лйъ (не: застеля, застёлъ), ние да застёлим (не:
ние да застёлиме), те да застелят = застёлйът (не: зас­
телят, застелът), също за бъдеще време, бях застелил
(не: бех засте́лил), щях да застеля (не: щех да застеля),
застлАл
застрашА = застрашъ (не: застраша), ние да застрашим (не:
ние да застрашйме), те да застрашат = застрашът (не:
застрашат), също за бъдеще време, бях застрашил (не:
бех застрашил), щях да застраша (не: щех да застрашА)
застъпя = застъпйъ (не: застъпя, застъпъ), ние да застъпим
(не: ние да застъпиме), те да застъпят = застъпйът (не:
застъпят, застъпът), също за бъдеще време, бях зас­
тъпил (не: бех застъпил), щях да застъпя (не: щех да
застъпя)
заейвам (не: засе́вам)
заейгам (пе: засегам)
затвйрям (не: затварям)
затваря = затворйъ (не: затвора, затвбръ), ние да затворим
(не: ние да затворйме), те да затворят = затвбрйът (не:
затворят, затвдрът), също за бъдеще време, бях затвйрил
(не: бех затворил), щях да затворя (не: щех да затворя)
затвърдй = затвърдйъ (пе: затвърдиА, затвърда, затвърдъ),
ние да затвърдйм (не: ние да затвърдйме), те да затвър146

дят = затвърдиът (не: затвърдйи́т, затвърдАт, затвърдът),
също за бъдеще време, бях затвърдйл (не: бех затвърдил), щях да затвърдя (не: щех да затвърди́)
затбпля = затбплйъ (не: затбпла, затбплъ), ние да затбплим
(не: ние да затбплиме), те да затбплят = затбплйът (не:
затбплат, затбплът), също за бъдеще време, бях за­
топлил (не: бех затбплил), щях да затбпля (не: щех да
затбпля)
затруднй = затруднйъ (не: затруднйи́, затрудни́, затруцнъ), ние
да затруднйм (не: ние да затруднйме), те да затруднят =
затрудийът (не: затруднйат, затрудни́т, затруднът), също
за бъдеще време, бях затруднил (не: бех затруднйл), щях
да затрудня (не: щех да затрудня)
затъмнй = затъмнйЪ (не:' затъмнйи́, затъмни́, затъмнъ), ние
да затъмним (не: ние да затъмнйме), те да затъмнят =
затъмнйът (не: затъмнйи́т, затъмнят, затъмнът), също за
бъдеще време, бях затъмнил (не: бех затъмнил), щях да
затъмня (не: щех да затъмня)
затйгам (не: затёгам)
захабй = захабйъ (не: захабйа, захаби́, захабъ), ние да захабйм (не: ние да захабйме), те да захабят = захабйът (не:
захабйи́т, захабат, захабът), също за бъдеще време, бях
захабйл (не: бех захабйл), щях да захабя (не: щех да
захабя)
захйпя = захи́пйъ (не: захи́па, захи́пъ), ние да захапем (не: ние
да захапеме), те да захапят = захапйът (не: захи́пат, захи́път), също за бъдеще време, бях захапал (не: бех за­
хапал), щях да захи́пя (не: щех да захи́пя)
зйхар, захарта (не: зи́хара)
захвйяа (не: зафана)
захри́ня = захри́нйъ (не: захрана, захри́нъ), ние да захри́пим
(не: ние да захри́ниме), те да захри́пят = захри́нйът (не:
захри́нат, захри́нът), също за бъдеще време, бях захри́нил (не: бех захранил), щях да захри́ня (не: щех да
захри́ня)
зачервя = зачервйъ (не: зачервйа, зачерни́, зачервъ), ние да
зачервим (не: ние да зачервйме), те да зачервят = зачервйът (не: зачервйи́т, замерват, зачервът), също за бъде-

147

ще време, бях зачервил (не: бсх зачервил), щях да за­
червя (не: щех да зачервя)
зачислА = зачислиъ (не: зачислйа, зачисла, зачислъ), ние да
зачислим (не: ние да зачислйме), те да зачислят =
зачислйът (не: зачислйат, зачислят, зачислът), също за
бъдеще време, бях зачислил (не: бех зачислил), щях да
зачисля (не: щех да зачисля)
защитй = защитйъ (не: защитйя́, защита, защитъ), ние да за­
щитим (не: ние да защитйме), те да защитят = защитйът
(не: защитйя́т, защитя́т, защитът), също за бъдеще вре­
ме, бях защитил (не: бех защитил), щях да защитя (не:
щех да защитя)
заявй = заявйъ (не: заявйа́, заява, заявъ), ние да заявим (не:
ние да заявйме), те да заявят = заявйът (не: заявйат, за­
явя́т, заявът), също за бъдеще време, бях заявил (не: бех
заявил), щях да заявя (не: щех да заявя)
заякча = заякчъ (не: заякча), ние да заякчим (не: ние да заякчйме), те да заякчат = заякчът (не: заякчат), също за
бъдеще време, бях заякчйл (не: бех заякчйл), щях да за­
якча (не: щех да заякча)
звездй (не: звязда, звездъ, звиздъ), звездата (не: звиздътъ)
звук, звука = звукъ (не: звукя́)
звуча = звучъ (не: звуча), ние звучйм (не: ние звучйме), те
звучат = звучът (не: звучат), също за бъдеще време, бях
звуча́л (не: бех звуча́л), щях да звуча́ (не: щех да звучя́)
звънй = звънйъ (не: звънна, звъна, звънъ), ние звънйм (не:
ние звънйме), те звънят = звънйът (не: звъннат, звънат,
звънът), също за бъдеще време, звънях (не: звънех),
звънял (не: звънёл), звънял съм (не: звънёл съм), ще
съм звънял (не: ще съм звънёл), бях звънял (не: бех
звънёл), щях да звъня (не: щех да звъня), звънели и звъ­
нили, звънящ (не: звънёщ), звънёщи и звънящи
звяр (не: звер, дзвер), зверя́ = зверъ (не: звера), два звяра (не:
звера)
зёле (не: зели)
зелен (не: зилён)
‘
зёмлище (не: землйще), землища (не: землища)*
земй (не: земйъ), земята (не: земйътъ)
зет, зётя = зётйъ (не: зета, зетъ)

148

зид, зида = зидъ (нс: зида)
златар, злата́ря (не: златйра, златаръ)
зла́то и злато (по-добре зла́то)
злоупотреба = злоупотребйъ (не: злоупотребйа, злоупотреба,
злоупотребъ), ние да злоупотребйм (не: ние да злоупотребйме), те да злоупотребят = злоупотребйът (не: злоупотребйат, злоупотребят, злоупотребът), също за бъде­
ще време, бях злоупотребйл (не: бех злоупотребил), щях
да злоупотребя (не: щех да злоупотребя)
зовй = зовъ (не: зова), ние зовём (не: ние зовёме), те зоват =
зовът (не: зоват), също за бъдеще време, зовях (не: зовёх), бях зовал (не: бех зовАл), щях да зовй (не: щех да
зова́), зовящ (не: зовёщ), зовёщи и зовящи
зрелост (не: зрялост)
зрйтел, зрйтеля (не: зрйтела, зрйтелъ)
зъб, зъбй = зъбъ (не: зъба)
зъболёкар, зъболекаря (не: зъболекаря, зъболёкаръ)
зЪрно и зърно (по-добре зърно), зърна

И
игла (не: иглъ), иглата (не: иглътъ)
игра́ (не: игръ), играта (не: игрътъ)
игрище, игрища (не: игрища)
избавя = избавйъ (не: избава, изба́вь), ние да изба́вим (не:
ние да изба́виме), те да изба́вят = изба́вйът (не: изба́ват,
изба́вът), също за бъдеще време, бях избавил (не: бех
изба́вил), щях да избавя (не: щех да избавя)
избера́ = изберъ (не: избера́), ние да изберем (не: ние да изберёме), те да изберат = изберът (не: избера́т), също за
бъдеще време, бях избра́л (не: бех избрал), щях да из­
бера́ (не: щех да избера)
избира́тел, избира́теля (не: избира́теля, избира́тель)
изброй = избройъ (не: избройа́, изброа́, изброъ), ние да избройм (не: ние да избройме), те да изброят = избройът
(не: избройа́т, изброа́т, изброът), също за бъдеще вре-

149

ме, бях изброил (не: бех изброил), щях да изброя (не:
щех да изброя)
избърсвам (не: избръсвам, което е нещо друго)
избърша (не: избръша)
избйгам (не: избёгам)
избягвам (не: избёгвам)
извАдя = извАдйъ (не: извАда, извАдъ), ние да извАдим (не:
ние да извАдиме), те да извАдят = извАдйът (не: извАдат,
извАдът), също за бъдеще време, бях извАдил (не: бех
извадил), щях да извадя (не: щех да извадя)
изведА = изведъ (не: изведа), ние да изведем (не: ние да изведёме), те да изведат = изведът (не: изведат), също за
бъдеще време, изведох (не: изведах, извёдъх), бях извел
(не: бех извёл), щях да изведа (не: щех да изведа)
известя = известйъ (не: известна, известа, известь), ние да
известим (не: ние да известйме), те да известят = известйът (не: известйАт, известАт, известът), също за бъдеще
време, бях известил (не: бех известил), щях да известя
(не: щех да известя)
извинй = извинйъ (не: извинйА, извива, извинъ), ние да изви­
ним (не: ние да извинйме), те да извинят = извинйът (не:
извинйАт, извинат, извинът), също за бъдеще време, бях
извинил (не: бех извинил), щях да извиня (не: щех да
извиня)
извией = извиейъ (не: извиейа, извисА, извисъ), ние да изви­
сим (не: ние да извиейме), те да извисят = извиейът (не:
извисйАт, извисАт, извисът), също за бъдеще време, бях
извисил (не: бех извиейл), щях да извися (не; щех да
извися)
.
извлека = извлекъ (пе: извлека, извлеча), ние да извлечем (не:
ние да из влече ме), те да извлекАт = извлекът (не: извле­
кАт, извлечАт), също за бъдеще време, извлякох (не: извлёкох, извляках, извлякъх), извлякъл (не: извлёкъл), из­
влякъл съм (не: извлёкъл съм), ще съм извлякъл (не: '
ще съм извлёкъл). бях извлякъл (не: бех извлёкъл), щях
да извлека (не: щех да извлека), извлекли
изгАрям (не: изгарам)
изгася = изгаейъ (не: изгасна, изгасА, изгасъ), ние да изга­
сим (не: ние да изгаейме), те да изгасят = изгаейът (не:
150

изгаснат, изгасат, изгасът), също за бъдеще време, бях
изгасил (не: бех изгасил), щях да изгася (не: щех да
изгася)
изглАдя-= изгладйъ (не: изглАда, изглАдъ), ние да изглАдим
(не: ние да изглАдиме), те да изгладят = изглАдйът (не:
изгладат, изгладът), също за бъдеще време, бях изглАдил
(не: бех изгладил), щях да изгладя (не: щех да изгладя)
изговАрям (не: изговАрам)
изгдня = изгднйъ (не: изгдна, изгонъ), ние да изгоним (не:
ние да изгдниме), те да изгбнят = изгднйът (не: изгднат,
изгонът), също за бъдеще време, бях изгднил (не: бех
изгднил), щях да изгдня (не: щех да изгдня)
изгорй = изгорйъ (не: изгорйа, изгора, изгоръ), ние да изгорйм (не: ние да изгорйме), те да изгорят = изгорйът (не:
изгорйат, изгорат, изгорът), също за бъдеще време, из­
горях (не: изгорёх), изгорял (не: изгорел), изгорял съм
(не: изгорел съм), ще съм изгорял (не: ще съм изго­
ре́л), бях изгорял (не: бех изгоре́л), щях да изгоря (не:
щех да изгоря), изгорели, изгорих, изгорил
изградй = изградйъ (не: изградйа, изградА, изградъ), ние да
изградим (не: ние да изградйме), те да изградят = изградйът (не: изградйат, изградат, изградят), също за бъ­
деще време, бях изградил (не: бех изградил), щях да
изградя (не: щех да изградя)
нагърбя = изгърбйъ (не: изгърба, изгърбъ), ние да изгърбим
(не: ние да изгърбиме), те да изгърбят = изгърбйът (не:
изгърбат, изгърбът), също за бъдеще време, бях изгърбил (не: бех изгърбил), щях да изгърбя (не: щех да
изгърбя)
издАтел, издателя (не: издатели, издателъ)
издйря = издйрйъ (не: издира, издйръ), ние да издйрим (не:
ние да издириме), те да издирят = издйрйът (не: издират,
издйрът), също за бъдеще време, бях издирил (не: бех
издирил), щях да издйря (не: щех да издйря)
издръжка (не издържка)
издължА = издължъ (не: издължа), ние да издължим (не: ние
да издължйме), те да издължат = издължът (не: издъл­
жАт), също за бъдеще време, бях издължйл (не: бех из­
дължил), щях да издължа (не: щех да издължа)
151

издържа = издържъ (не: издържа), ние да издържим (не: ние
да издържиме), те да издържат = издържът (не: издър­
жат), също за бъдеще време, бях издържал (не: бех из­
държал), щях да издържа (не: щех да издържа)
изкрещя = изкрещйъ (не: изкрещйа, изкрещя, изкрещъ), ние
да изкрещим (не: ние да изкрещйме), те да изкрещят =
изкрещйът (не: изкрещййт, изкрещят, изкрещът), също
за бъдеще време, изкрещях (не: изкрещёх), изкрещял
(не: изкрещёл), изкрещял съм (не: изкрещёл съм), ще
съм изкрещял (не: ще съм изкрещёл), бях изкрещял (не:
бех изкрещёл), щях да изкрещя (не: щех да изкрещя),
изкрещёли
изкривя = изкривйъ (не: изкривил, изкривя, изкривъ), ние да
изкривим (не: ние да изкривйме), те да изкривят = изкривйът (не: изкривйят, изкривят, изкривът), също за бъ­
деще време, бях изкривил (не: бех изкривйл), щях да
изкривя (не: щех да изкривя)
изкуся = изкусйъ (не: изкусна, изкуся, изкусъ), ние да изкусйм (не: ние да изкусйме), те да изкусят = изкусйът (не:
изкусйат, изкусят, изкусът), също за бъдеще време, бях
изкусйл (не: бех изкусил), щях да изкуся (не: щех да
изкуся)
изкушй = изкушъ (не: изкуша), ние да изкушйм (не: ние да
изкушйме), те да изкушат = изкушът (не: изкушат), съ­
що за бъдеще време, бях изкушил (не: бех изкушйл),
щях да изкуша (не: щех да изкуша)
изкупя = изкъпйъ (не: изкъпа, изкъпъ), ние да изкъпем (не:
ние да изкъпеме), те да изкъпят = изкъпйът (не: изкъпят,
изкъпът), също за бъдеще време, бях изкъпал (не: бех
изкъпал), щях да изкъпя (пе: щех да изкъпя)
излетй = излетйъ (не: излетна, излета, излетъ), ние да изле­
тим (не: ние да излетйме), те да излетят = излетйът (не:
излетият, излетят, излетът), също за бъдеще време, из­
летях (не: излетёх), излетял (не: излетел), излетял съм
(не: излетел съм), ще съм излетял (не: ще съм излетёл),
бях излетял (не: бех излетёл), щях да излетя (не: щех да
излетя), излетели
излича = изличъ (не: излича), ние да изличим (не: ние да изличйме), те да изличат = изличът (пе: изличат), също за
152

бъдеще време, бях изличил (пе; бех изличил), щях да
излича (не: щех да излича)
излйза (не: излёза)
измамя = измамйъ (не: измама, измамъ), пие да измамим (пе:
пие да измамиме), тс да измамят = измамйът (не: измамат, измамът), също за бъдеще време, бях измамил
(нс: бех измамил), щях да измамя (пе: щех да измамя)
изменчив (пс: изменчив)
изменя = изменив (не: изменив, измена, изменъ), пие да из­
меним (нс: ние да измениме), те да изменят = изменйът
(не: измелйат, изменит, изменът), също за бъдеще вре­
ме, бях изменил (пе: бех изменил), щях да изменя (нс:
щех да изменя)
измеря = измерив (нс: измера, измерь), ние да измерим (не:
ние да измеримо), го да измерят = измерйът (не: измёрат, измерът), също за бъдеще време, бях измерил
(пс: бех измерил), щях да измеря (пе: щех да измеря)
изместя = измсстйъ (ие: изместя, измести), ние да изместим
(пе; пие да нзмеетиме). тс да изместят = измсстйът (ие:
изместят, измсстът), също за бъдеще време, бях из­
местил (пс: бех изместил), щях да изместя (не: щех да
изместя)
изметй = изметъ (нс: измота), ние да пзметем (не: ние да иъ
метсмс), тс да измстАт = изметът (нс: изметат), също за
бъдеще време, измётох (пс: измотах, измегьх), бях из­
мол (пс: бех измел), щях да измота (нс: щех да измета)
измисля = измйслйъ (пс: измиела, измйслъ), ние да измислим
(нс: пие да нзмйслимс), тс да измислят = измиелйът (нс:
измислят, измйслът), също за бъдеще време, бях из­
мислил (нс: бех измислил), щях да измисля (пс: щех да
измисля)
измокря = измбкрйъ (не: измокря, измбкръ), пие да измокрим
(пе: ние да измбкрпме), те да измокрят = измбкрйът (ие:
измокрят, пзмокрът), също за бъдеще време, бях из­
мокрил (нс: бех измокрил), щях да измокря (нс: щех да
измокря)
измръзвам (пс: измързвам)
измръзна (нс: измързна)

153

измърся = измърсйъ (нс: измърсЙа́, и (мърса́, измърсъ), ние
да измърсйм (нс: ние да измърсймс), тс да измърся́т =
измърсйът (пс: |нмърсйат, измърсат. измърсът), също
за бъдеще време, бях измърсйл (не: бех измърсйл), щях
да измърся́ (нс: щех да измърся́)
измяна (нс: изме́на), изме́ни (пс: измяли)
изнасиля = изпасйлпъ (пс: изнасйла, ишасйлъ), ние да изна­
силим (не: пне да изнаейлиме). те да изнасилят = изнасйлйът (нс: изнасилят, нзиасйлът). също за бъдеще вре­
ме, бях изнасилил (не: бех изнасилил), щях да изнасиля
(пе: щех да изнасиля)
изнасям (не: изнасам, изнйсам)
изневеря = изневерйъ (не: изневерла, изневери, изнсвсръ). ние
да изневерим (не: пие да изнсвсрйме). тс да изневерят изневерим* (пе: изисвсрйат, изневерят, измеверът), също
за бъдеше време, бях изневерил (не: бех изневерил), щях
да изневеря (пе: щех да изневеря)
изневяра (не: из не ве́ра)
изнервя = тнерниъ (не: изнерви, пшервъ), пие да изнервим
(не: ние да изнервяме), те да изнервят = изнервим* (не:
изне́рват, И'ше́рвът). също за бъдеще време, бях из­
нервил (не: бех нзнериил). щях да изне́рвя (пс: щех да
изне́рвя)
изнеса = изнссъ (не: изнеса), ние да изнесем (пс: лис да изнесе́мс), те да изнесат = изиссът (не: изнесат), също за
бъдеще време, изне́сох (не: пзнссах, ишссъх). изнесъл
(не: изнел). изнесъл съм, бях изнесъл (не: бех изнесъл),
щях да изнеса (не: щех да изнеса)
износ (ис: износ)
износител, износителя (не: изноейтела, износйтслъ)
изнудя = пзнудПъ (не: пшуда. изнудъ). пие да изнудим (не:
ние да изпудиме), те да изнудят = изнудйът (не: изпадат,
изпудът). също за бъдеще време, бях изнудил (не: бех
изнудил), щях да изнудя (пе: щех да изнудя)
изоблича = изобличи (пс: изоблича), пие да изобличим (не:
ние да изоблнчнме). те да изобличат = изобличът (пе:
изоблича т), също за бъдеще време, бях изобличил (не:
бех изобличил), щях да изоблича (не: щех да изоблича)

154

изобрази = изобразйъ (нс: изобразйа́, изобрази, изобразъ),
ние да изобрази́м (нс: ние да изобразимся тс да изобра­
зят = изобразйът (не: изобразйат, изобразят, изобразит),
също за бъдеще време, бях изобрази́л (пс: бех изобра­
зи́л), щях да изобразя (нс: щсх да изобразя)
изобретател, изобретателя (нс: изобретателя, изобрстйтелъ)
изобретя = изобрстйъ (не: изобрстйа, изобретя, изобретъ),
ние да изобретим (пс: ние да изобрстймс), те да изобре­
тят = изобрстйът (пс: изобрстйа г, изобретят, изобретьт),
също за бъдеще време, бях изобрсти́л (не: бех изобрсти́л). щях да изобретя (нс: щсх да изобретя)
изопача = изопачъ (пс: изопача), пне да изопачим (не: ние да
изопачимс), те да изопачат = изопачът (пе: изопачат),
също за бъдеще време, бях изопачил (не: бех изопачил),
щях да изопача (пе: щех да изопача) (
изора = изоръ (не: изора), пие да изорем (нс: пие да изореме). те да изорат = изоръг (пе: изорат), също за бъде­
ще време, бях изорал (нс: бех изорал), щях да изора
(не: щех да изора)
изоставя = изоставйъ (ис: изостава, нзоставъ), пие да изос­
тавим (нс: пие да изоставяме), те да изоставят = изоставйът (пс: изостават, изостйвът), също за бъдеще вре­
ме, бях изоставил (не: бех изоставил), щях да изоставя
(не: щех да изоставя)
изостря = избетрйъ (не: избетра, избетръ), ние да изострим
(нс: ние да избетриме), те да изострят = избетрйът (нс:
избетрат, избстрът), също за бъдеще време, бях
изострил (нс: бех изострил), щях да изостря (не: щех да
изостря)
изпаря = изпарйъ (не: изпарйй, изпаря, изпаръ), ние да изпа­
рим (пе: пне да изпари́мс), тс да изпарят = изпарйът (не:
изларйат, изпарят, изпарът), също за бъдеще време, бях
изпарил (не: бех изпарил), щях да изпаря (пс: щех да
изпаря)
изпатя = изпатйъ (пе: изпята, изпатъ), пие да изпатим (не:
ние да изпатиме), те да изпа тят = изпйтйът (нс: изпатят,
изяат), също за бъдеще време, бях изпатил (нс: бех
изпатил), щях да изпатя (ис: щех да изпатя)

155

изпека = изпскъ {нс: изпека, нзпеча), ние да изпечем {пе: пие
да изпсчёмс). тс да изпекат = изпекат (не: изпекат, изле­
чат), също за бъдеще време, изпекох {не: изпсках, изпёкъх), бях изпекъл (нс: бех изпекъл), щях да изпека
{нс: щсх да изпека)
изпера = излсрь (не: изпера), ние да изперем (не: ние да изперсмс), тс да изперат = изпсрът (нс: изперат), също за
бъдеще време, бях изпрал (не: бех изпрал), щях да из­
пера (нс: щсх да изпера)
изплатя = мзплатнъ (не: изплатил, изплати, изллатъ). ние-да
изплатим (не: ние да изплатймс), те да изплатял' = изплатйът (не: изплатилт, изплатят, изплатът), също за бъ­
деще време, бях изплатил (не: бех изплатил), щях да
изплатя (не: щсх да изплатя)
изплета = изплетъ (нс: изплета), ние да изплетем (не: ние да
изплетдме), те да изплетат = изплетът (нс: изплетат), съ­
що за бъдеще време, изплетох (не: изплетях, изплетъх),
бях изплел (не: бех изплел), щях да изплета (не: щех да
изплета)
изплъзвам (пс: изпълним)
изплъзна (нс: изпълзна)
изповядам (не: пзповедам)
изповядвам (не: изповёдвам)
използувам и използвам (не: използувам)
изпотя = изпогиъ (нс: изпотил, изпотя, изпотъ), ние да изпо­
тим (нс: ние да изпитаме), тс да изпотят = изпотим (нс:
изпитият, изпотят, изпотът), също за бъдеще време, бях
изпотил (нс: бех изпотил), щях да изпотя (но: щех да
изпотя)
изправя = изправйъ (нс: изправя, изправъ). ние да изправим
(пс: пне да изправяме). те да изправят = изпранйът (нс:
изправят, нзправът), също за бъдеще време, бях изп­
равил (не: бех изправил), щях да изправя (пе: щех да
изправя)
изпратя = пзпра́тйъ (нс: изпратя, пзпратъ). ние да изпратим
(не: ние да тпратпмс), тс да изпратят = изпратйът (нс:
изпратят, пзпратът). също за бъдеще време, бях изп­
ратил (нс: бех изпратил), щях да изпратя (не: щех да
изпратя)

156

изпреваря = изпреварпъ (не: изпреваря, изпреваръ), ние да
изпреварим (не: пие да изпрсвариме), те да изпреварят =
изпреварйът (нс: изпреварят, изпреварът), също за бъде­
ще време, бях изпреварил (не: бех изпреварил), щях да
изпреваря (пе: щех да изпреваря)
изпъдя - изпъдйъ (не: изпъдя, изпъдъ), ние да изпъдим (не:
ние да изпъдимс). тс да изпъдят = изпъдйът (не: из­
пъдят, изпъдът), също за бъдеще време, бях изпъдил
(не: бех изпъдил), щях да изпъдя (нс: щех да изпъдя)
изп1лня = изпълнйъ (нс: изпълня, изпълнъ), ние да изпълним
(не: ние да изпълнимо). тс да изпълнят = изпъди iter (не:
изпълнят, изпълнът), също за бъдеще време, бях из­
пълнил (не: бех изпълнил), щях да изпълня (не: щех да
изпълня)
изпивам (нс: изпсвам)
изравня = изравнйъ (пс: изравяна, изравня, изравнъ), ние да
изравним (ие: пис да изравиймс), те да изравнят = изравнйът (пс: изравпйат, изравнят, изравнът), също за бъ­
деще време, бях изравнил (не: бех изравнил), щях да
изравня (нс: щех да изравня)
изразител, изразителя (нс: изрази геля, изразйтслъ)
изразя = пзразйъ (ие; изразна, израза, изразъ), пие да изра­
зим (нс: пис да изразймс), тс да изразят = изразйът (не:
изрязват, изразят, изразът), също за бъдеще време, бях
изразил (нс: бех изразил), щях да изразя (нс: щех да
изразя)
нзревй = изревъ (пе: изрева), пис да изревем (не: пие да изревсмс), тс да изреват = изревът (нс: изреват), също за
бъдеще време, бях изревал (нс: бех изревал), щях да из­
рева (пс: щех да изрева)
изредя = изредйъ (пс: изредйа, изрода, изредъ), ние да изре­
дим (ие: пис да изредймс). тс да изредят = изредйът (пе:
изредйат, изредят, изродът). също за бъдеще време, бях
изредил (не: бех изредил), щях да изредя (нс: щех да
изредя)
изровя = изрбвйъ (пс: изровя, изрбвъ), ние да изровим (пе:
ние да изрбвимс). тс да изровят = пзровйът (пе: изроват,
изрбвът), също за бъдеще време, бях изровил (нс: бех
изровил), щях да изровя (ле: щех да тровя)

157

изсвиря = изсвйрйъ (пс: изсвири, тениръ), ние да изсвирим
(нс: пие да тсипримс), те да изсвирят = изсвйрйъг (пе:
изсвирят, изсвйрът), също за бъдеще време, бях изс­
вирил (нс: бех изсвирил), щях да изсвиря (нс: щех да
изсвиря)
изселя = изсслйъ (не: и зеела, ичеелъ), пие да изселим (не: ние
да изселимс), те да изселят = изселйът (не: изселят, изсслът), също за бъдеще време, бях изселил (пс: бех из­
селил), щях да изселя (пе: щех да изселя)
изстудя = изстудйъ (нс: изпудйй, изстудя, изстудъ), ние да
изстудим (не: ние да язетудиме). те да изстудят = изстудйът (нс: нчетудйат, изстудят, изстудъг), също за бъ­
деще време, бях изстудил (пе: бех изстудил), щях да из­
студя (ле: щех да изстудя)
изсуша = изсушъ (не: изсуша), пие да изсушим (не: ние да
нзсушймс), те да изсуша т = изсушът (ие: изсушат), съ­
що за бъдеще време, бях изсушил (не: бех изсушил),
щях да изсуша (пе: щех да изсуша)
изтормозя = изтормбзйъ (нс: изтормози, изтормозъ), ние да
изтормозим (пс: ние да пзгормбзиме), те да изтормозят
= изтормбзйът (пе: изтормозят, ттормозът), също за
бъдеще време, бях изтормозил (не: бех изтормозил),
щях да изтормозя (не: щех да изтормозя)
изтошя = изтощпъ (пс: изтощна, изтощя, ичтощъ), ние да из­
тощим (нс: ние да изтощи ме), те да изтощят = изтощйът (не: изтощйат, изтощят, изтощът), също за бъдеще
време, бях изтощил (пс: бех изтощил), щях да изтощя
(пе: щех да изтощя)
изтребител, изтребителя (нс: из треби тела, изтребнтслъ)
изтребя = изтребйъ (ие: изтреби, изтребъ), пие да изтребим
(не: ние да штрсбимс), те да изтребят = изтребйът (пе:
изтребят, ютребът), също зя бъдеще време, бях изт­
ребил (пе: бех изтребил), щях да изтребя (не: щех да
изтребя)
изтрепя = изтрепиъ (пе: изтропа, и и репъ), пие да изтрепем
(пе: пие да изтрепеме). те да из трепя т = изтрепйът (не:
изтропат, изтрепът), също за бъдеще време, бях изт­
ропал (ие: бех изтропал), щях да изтрепя (пс: щех да
изтрепя)
15Х

изтръгвам (не: лзтъргвам)
изтръгна (нс: изтърпш)
изтъня = изтънйъ (нс: изтънил, изгьна, изтънъ). пие да издъ­
ним (нс: нис да изтъпймс), тс да издънят = изтънйът
(не: изтъннат, издънят, мзтъиът), също за бъдеще вре­
ме, бях изтънил (пс: бех издънил), щях да изтъня (не:
щех да издъня)
изтърва = изтърва (не: изтърва), пие да изтървем (ие: ние да
изтървеме), те да изтърват = изтървът (пе: изтърват),
също за бъдеще време, бях изтървал (пс: бех изтървал),
щях да изтърва (нс: щех да издърпа)
изтърпя = изтърпйъ (ис: изтърпйа, издърпа, изтърпъ), пие да
изтърпим (нс: нис да изтърпймс), де да изтърпят — изтърпйът (нс: изтърпййт, издърпат, изтърпят), също за
'
бъдеще време, изтърпях (нс: изтърлех), изтърпял (не:
изтърпел), изтърпял съм (пе: изтърпел съм), ще съм из­
търпял (не: ще съм изтърпел), бях изтърпял (не: бех
издърпел), щях да из търпя (нс: щех да изтърпя), изтър­
пели, издърпян (ис: издърпен), изтърпени и изтърпяни
изхитря = изхитрйъ (нс: изхитрйа, изхитря, изхитръ), ние да
изхитрйм (нс: ние да изхитрйме), те да изхитрят = изхитрйът (не: изхитрйат, изхитрат, изхитрът), също за бъ­
деще време, бях изхитрйл (не: бех изхитрйл), щях да
изхитря (нс: щех да изхи тря)
изцедя = и щедйъ (пе: изцедйй, изцеда, ищедъ), пие да изце­
дим (не: пне да изцеди ме). тс да изцедят = изцедйът (не:
изцедййт, изцедят, изцедът), също за бъдеще време, бях
изцедил (ис: бех изцедил), щях да изцедя (пс: щех да
изцедя)
изцяло (пс: изцели)
изчервя = мзчервйъ (пе: изчервил, изчервя, изчервъ), ние да
изчервим (пе: пие да изчсрвпмс), тс да изчервят = изчервйът (нс: изчервййт, измерват, изчервят), също за бъ­
деще време, бях изчервил (нс: бех изчервил), щях да
изчервя (не: щех да изчервя)
изчисля = нзчислйъ (нс: измисляй, измиела, изчнелъ), нис да
изчислим (нс: нис да изчислимо), те да изчислят = изчислйъг (нс: пзчислйат, изчислят, изчиелът), също за бъ-

159

дещс време, бях изчислил (ие: бех изчислил), щях да
изчисля (нс: щех да изчисля)
изчистя = изчйстйъ (нс: изчйста, изчйсть), ние да изчистим
(нс: ние да изчйстиме), тс да изчистят = изчйстйът (не:
изчистят, нзчйстът), също за бъдеще време, бях из­
чистил (не: бех изчистил), щях да изчистя (нс: щех да
изчистя)
изявй се = изявпъ сс (ие: изявйа се, изява се, изявъ се), ние да
се изявим (не: да се изявймс), тс да се изявят = изявйът
(нс: изявйат, изява г, изявят). също за бъдеще време, бях
сс изявил (нс: бех сс изявил), щях да се изявя (пе: щех
да се изявя)
изясня = изяснйъ (пс: шяснпа, изясни, изяенъ), ние да изяс­
ним (не: пие да изяслнмс), тс да изяснят = изяснйът (нс:
изяспйат, изяснят, изяенът), също за бъдеще време, бях
изяснил (пс: бех изяснил), щях да изясня (не: щех да
изясня)
име (не: йми)
инвентар, инвентара (пс: инвента́ря)
инжекция (пе: инджекция)
инерция (нс: спсрция)
инициал (нс: иишшл), инициали (пс: ш щипли)
инициатива (нс: ипцнатйва)
инициативен (нс: инцнатпвси)
'
инициа́тор (пе: инциатор)
интелигент (нс: интелегелт)
интелигентен (не: интслегептсп)
интелигенция (не: интелегёнция)
интерес (не: ентсрсс. шпирсс)
интересен (не: елтерессн, интиресеп)
интересувам (не: сптсресувам, иширпсувам)
италиански (не: италиански, пталяпски)

160

йезуит (не: езуйт)
йерархия (не: ерархия)
йероглиф (не: ероглйф)

К
кавички (не: кавички)
кажа, ка́зах и казах (по-добре: казах), казал и казал (по-добре: казал), кажи (не: кажи)
кайма (нс: каймъ), каймата (не: каймътъ)
как (нс: кък, ка, къ)
какофония (нс: какафбния)
какъв (не: какбв, къв)
кандидатствувам и кандидатствам (не: кандидатствувам)
каня = канйъ (не: кана. каиъ), пие каним (нс: ние каниме), те
канят = канйът (не: канат, канът), също за бъдеще вре­
ме, бях канил (нс: бех канил), щях да каня (не: щсх да
каня)
капаро (не: капаро)
капя = капйъ (не: капа, капъ), ние капем (не: ние капеме), те
капят = капйът (нс: капат, капът), също за бъдеще вре­
ме, бях капал (не: бех капал), щях да капя (не: щех да
капя)
карам, ка́рах и карах (по-добре: ка́рах), ка́рал и карал (подобре: карал), бях карал (не: бех карал), щях да карам
(пе: щсх да карам)
карамфил (нс: каранфйл)
караница (не: караница)
касае се (не: касае), по-добре: засяга; този проблем ме за­
сяга (нс: този проблем ме касае)
касаещ се (пе: касаещ), по-добре: засягащ; проблем, засягащ
всички (пс: проблем, касаещ всички)
кйтаджия (не: катажия)
11 .Учебен наръчник ia българска културна реч

161

категоричен (пе: катигурйчсп)
категория (не: катнгория)
,
като (нс: къто, къту, кат, кът)
кафйв (нс: кафен, кафя́н. кафен)
кача = качъ (не: кача), ние да качйм (не: ние да качйме), те да
качат = качът (нс: качат), също за бъдеще време, бях
качил (не: бех качил), щях да кача (пе: щех да кача)
квася = ква́сйъ (не: ква́са, квасъ), ние квасим (не: ние квасиме), те квасят = кваейът (пс: квасят, квасът), също за
бъдеще време, бях квасил (не: бех ква́сил), щях да квася
(не: щех да квася)
кипя = кипйъ (не: кипйа́, кипа́, кппъ), пие кипим (пе: пие кипйме), те кипят = кипйът (не: кипнат, кипат, кипът), съ­
що за бъдеще време, кипях (не: кнпёх), кипял (не: ки­
пел), кипял съм (не: кипел съм), ще съм кипял (не: ще
съм кипел), бях кипял (не: бсх кипел), щях да кипя (не:
щех да кипя), кипели, кипящ (не: кипещ), кипёщи и ки­
пящи, кипян (нс: кипсп), кипенп и кипяни
клатя = клйтйъ (не: кла́тщ кла́тъ), ние клатим (не: ние клатиме), те клатят = кла́тйът (не: кла́тат, кла́тът), също за
бъдеще време, бях клатил (не: бсх клатил), щях да клатя
(не: щех да клатя)
клеветя =клевстйъ (пс: клсвстйа, клевета, клевстъ). ние клеветйм (не: ние клсвстйме), тс клеветят = клеветйът (пе:
клевстйат, клеветят, клсвстът). също за бъдеще време,
бях клеветил (нс: бех клеветил), щях да клеветя (не: щех
да клеветя)
клоня = клоийъ (не: клонйа́, клопа́, клоиъ), ние клоним (не:
ние клониме), тс клонят = клонйът (нс: клоийат, клонат,
клонът), също за бъдеще време, клонях (не: клонех),
клоних, клонил, бях клонил (пс: бех клонил), щях да кло­
ня (нс: щсх да клоня), клонящ (нс: клонещ), клопещи и
клонящи
.
клйкам (пс: клекам)
кова = ковъ (не: кова), пие ковем (не: ние ковсме), те коват =
ковът (пе: коват), също за бъдеще време, бях ковал (не:
бех кова́л), щях да кона́ (нс: щсх да кова)
кога (не: куга́, когй, када. га)
когато (не: кугату, кога́т, куга́т, га́то. та́ту)
162

коза (не: кол, куп»), козата (пс: кузътъ)
кой, кого, кому (виж е.74)
кдйто, когото, комуто (виж с,74)
колй (net кула, кулъ), колата (не: кулътъ)
колбйс, колбаси (нс: колбаси)
колега (за мъж), колежка (за жена)
колко (не: колку)
кблкото (не: кблкуту, кблкот, кблкут)
коля = кблйъ (нс: кола, колъ, колям), пие колим (не: ние колимс), тс колят = колйът (пс: колат, колът), също за бъде­
ще време, бях колил (пс: бех колил), щях да коля (не:
щех да коля)
комйндувам, командвам (нс: командувам)
комбинезон (не: комбипизбн, комбилизон)
комплимент (не: комплемент)
компютър (не: камлютър, къмпюгър), компютри, компютъ­
ра, компютърът, два комтЪтъра
кон (не: копь), копя = кбнйъ (не: копа, кбнъ)
конен, конин (не: кони)
констатирам (нс: константирам)
консултирам се с някого (не: консултирам някого)
консумация (не: консомация)
консумирам (пе: копсомйрам)
кооперация (не: коперация)
корй (не: кура, куръ), кората (нс: куръть)
коригирам (не: корегирам)
корупция (нс: курупция)
коря = корйъ (jjc: корна́. кора́, коръ), ние корим (не: ние корймс), тс корят = тс корйът (пс: корйа́т, корат, корът),
също за бъдеще време, корях (нс: корех), корих, корил,
бях корил (нс: бех корил), щях да коря (пе: щех да ко­
ря), корящ (пс: корещ), корещи и корящи
коса́ (не: косъ, кусъ), косата (нс: кусътъ)
костюм (не: кустюм)
кося = коейъ (пс: косйа́, коса, косъ), ние косим (нс: ние косймс), тс косят = коейът (пс: коейат, косат, косът), също
за бъдеще време, бях косил (пе: бех коейл), щях да кося
(не: щех да кося)
козунак (нс: кузунак. козинак)

163

крадй = крадъ (нс: крада), ние крадем (не: крадсме), те крадат
= крадът (не: крадат), също за бъдеще време, крадох
(не: крадях, крадъх), крадях (пс: крадех), бях крал (не:
бех крал), щях да крада (не: щех да крада), крадял (не:
крадёл), крадели и крадяла
крак, крака = кракъ (не: крака), много крака, два крака
крал, краля - кра́лйъ (нс: крала, кралъ)
крася = краейъ (не: краейа, краса́, красъ), ние красим (нс: ние
красймс), тс красят = краспът (не: краейа́т. красат, красът), също за бъдеще време, красях (не: крассх), бях
красил (не: бех краси́л), щях да крася (нс: щех да кра­
ся), красял (нс: крассл), красящ (пе: крассщ), красёщи и
красящи
крёмвирш и кренвирш (пс: кремвиш)
крепа́ = крепйъ (не: крепна, крепа́, крепъ), ние крепим (пс:
ние крепимо), тс крепят = крепйът (не: крепйа́т, крепат,
крепът), също за бъдеще време, крепях (пс: крепех), бях
крепил (не: бех крепил), щях да крепя (не: щех да кре­
пя), крепял (нс: крелел), крепящ (пс: крепещ), крепещи
и крепящи
крсща́ = крещйъ (не: крсщйа́, креща́, крещъ), пие крещим (не:
ние крсщймс), тс крещят = крещйът (не: крещйат, креща́т, крещьт), също за бъдеще време, крещях (не: крещех), крещял (пе: крещел), крещял съм (нс: крещел
съм), ще съм крещял (нс: ще съм крещел), бях крещял
(не: бех крещел), щях да крещя (нс: щех да крещя), кре­
щели и крещяли, крещящ (нс: крещещ), крещещи и кре­
щящи
криво-ляво (нс: крйво-лево)
крива́ = кривйъ (не: кривйа́, крива́, кривъ), ние кривим (не:
пие кривйме), тс кривят = кривйът (не: кривнат, криват,
кривът), също за бъдеще време, кривях (не: кривёх), бях
кривйл (пе: бех кривил), щях да кривя (не: щех да кривя)
крилд (нс: крйло)
крой = кройъ (не: крона́, крой, кроъ), ние кроим (нс: ние
кроймс). тс кроят = кронът (не: кройа́т, кроа́т, кроът),
също за бъдеще време, кроях (нс: кроех), бях кроил (пс:
бех кроил), щях да кроя (пе: щех да кроя), кроящ (нс:
кроещ), кроещи и кроящи
164

кръв (пе: къри)
кривен (не: кърпен)
кръг (не: кърг)
крЪгъл (ие: къргъл)
кръст (нс: кърст)
кръстя (пе: кърстя)
кръчма (пе: кърчма)
кръшкам (не: кършкам)
кръшна (пс: кършна)
крйкам (не: крекам)
крясък (нс: крссък)
кувертюра (нс: ковсртюра)
кукувица (не: кукошща)
кукумявка (нс: кокумявка, кокомявка)
кукуруз (не: кукуруз)
кулминация (нс: колминация)
култура (нс: колтура)
културен (не: колтурсп)
.
купувам (не: колу́нам)
купя = ку́пйъ (не: ку́па, ку́пъ), пне да ку́пим (не: ние да ку́пиме). те да ку́пят = ку́лйъг (нс: ку́лаг, ку́лът), също за
бъдеще време, бях ку́пил (пс: бех ку́пил), щях да ку́ля
(не: щех да ку́пя)
куриоз (пс: курьоч)
куршум (не: коршу́м)
където (ие: къдёту. къде г)
къдря = къдрйъ (пс: къдра, къдръ), име къдрим (пе: ние
къдримс), те къдрят = къдрйът (пс: къдрат, къдрът), съ­
що за бъдеще време, бях къдрил (пе: бех къдрил), щях
да къдря (нс: щех да къдря)
кълва = кълвъ (пе: кълва), ние кълвем (не: ние кълвеме), те
кълват = кълнът (нс: кълват), също за бъдеще време,
кълвях (нс: кълвех), бях кълвал (ле: бех кълвал), щях да
кълва (пс: щсх да кълва)
кълна = кълиъ (ие: кълна), пие кълнем (не: пне кълнёме), те
кълнат = кълнът (нс: кълнат), също за бъдеще време,
кълнях (пс: къллех), клех, бях клел (ие: бех клел), щях
да кълна (нс: щсх да кълна), кълнящ (не: кълпещ), кълнещи 11 кълнящи

165

кънтй = кънтйъ (uc: кънтйа, къптн, кънтъ), ние кънтим (не:
пие кънтйме), го кънтят = къптйът (пс: кънтят, кънтат,
кънтът), също за бъдеще време, кънтях (не: кънтех),
кънтял (пе: кънтсл), кънтял съм (пе: кънтсл съм), ще
съм кънтял (пе: ще съм кънтсл), бях кънтял (не: бех
кънтсл), щях да кънтя (нс: щех да кънтя), кънтели и кънтяли, кънтящ (ле: кънтещ), кънтещи и кънтящи
къпалия (не: къпа́лна)
къпя = къпйъ (нс: къпа, къпъ), fine къпем (пе: пие къпеме), те
къпят = кълнът (не: къпат, къпът), също за бъдеще вре­
ме, бях къпал (нс: бех къпал), щях да къпя (пс: щех да
къпя)
кървав (нс: кръвав)
кървя = кървйъ (не: кървна, кървй. кърнъ), пие кърпим (пс:
ние кървйме), те кървят = кървйът (не: кървйът, кърват,
кървът), също за бъдеще време, кървях (не: кървёх),
кървял (нс: кърпел), кървял съм (пс: кървел съм), ще
съм кървял (нс: ще съм кървел), бях кървял (не: бех
кървел), щях да кървя́ (не: щех да кървя), кървели и кървяли, кървящ (пс: кърпещ), кърпещи и кървящи
кърма (не: кърмъ). кърмата (нс: кърмътъ)
кърмя = кърмйъ (нс: кърма, кърмъ), ние кърмим (нс: кърмиме), те кърмят = кърмйът (пе: кърмат, кърмът), също за
бъдеще време, бях кърмил (пс: бех кърмил), щях да
кърмя (пс: щсх да кърмя)
кърпя = кърпйъ (не: кърпа, кърпъ), ние кърпим (нс: ние
кърпиме), те кърпят = кърпйът (ие: кърпят, кърпът), съ­
що за бъдеще време, бях кърпил (нс: бех кърпил), щях
да кърпя (нс: щох да кърпя)
къртя = къртйъ (нс: кърта, къртъ), ние къртим (не: ние къртиме), те къртят = къртйът (не: къртат, къртът), също за
бъдеще време, бях къртил (нс: бех къртил), щях да
къртя (не: щех да къртя)
кюмюр (не: кюму́р, кьомур. кемур. кнмур)
кюфте (не: кьофте. кифте)

166

л
лазя = лазйъ (нс: ла́за, ла́зь), пис ла́зим (нс: ние лазиме), те
ла́зят = ла́зйът (нс: ла́зат, ла́зът), също за бъдеще вре­
ме, бях ла́зил (нс: бсх ла́зил), щях да ла́зя (не: щех да
ла́зя)
лакома́ се = лакомив се (пе: лакомйа́ се, лакома́ се, лакомъ
се), ние сс лакомим (не: ние се лакомйме), те се лакомят
= лакомнът (не: лакомйа́т, лакома́т, лакомът), също за
бъдеще време, лакомях се (не: лакомех се), бях се лако­
мил (нс: бех сс лакомил), щях да се лакомя (не: щех да
сс лакомя)
лакът (не: лакст), лакътя (не: ла́къта, лакъгъ)
ла́мпа (пс: да́мба)
ламта́ = ламтйъ (не: ламтйа́, ламта́, ламгъ), ние ламтйм (не:
ние ламтйме), те ламтят = ламтйът (пс: ламтйа́т, ламта́т,
ламтьт). също за бъдеще време, ламтях (пс: ламтех),
ламтял (нс: ламтел), ламтя́л съм (нс: ламтел съм), ще
съм ламтял (пс: щс съм ламтел), бях ламтял (не: бех
ламтел), щях да ламтя (не: щех да ламтя), ламте́ли и
ламтяли, ламтящ (нс: ламтещ), ламтещи и ламтящи
леген (не: лнген)
легитима́ции (не: легетнмацня, лигитимация)
легитимен (пс: легетймен. лигитймен)
лежа́ = ложь (не: лежа́), пис лежйм (не: пис лежйме), те лежа́т
= лежът (не: лежа т), също за бъдеще време, бях лежа́л
(не: бех лежа́л), щях да лежа́ (пс: щех да лежа́)
лёкар, лекаря (пе: декара, лскаръ)
лепй = лепйъ (не: лспйа́. лена́, лепъ), нис лепйм (пе: ние лепймс), тс лепят = лепйът (не: лспйа́т, лопа́т, лепът), съ­
що за бъдеще време, лепях (нс: лепех), бях лепйл (не:
бех лепйл), щях да леля (ис: щех да лепя)
летен (нс: лято и), летния (не: ля гния), лятна (нс: легна), летни
(не: пя́тии)
летя = лстйъ (не: лстйа́, лета́, лстъ), нис летим (нс: нис летймс), те летя́ г = лез път (не: лстйа́т, ле га́т, лотът), също
за бъдеше време, летях (ис: летех). летял (не: летел),
лета́л съм (не: летел съм), щс съм летял (пс: щс съм

167

летел), бях летял (не: бех летел), щях да летя (не: щех
да летя), летели, летящ (не: летёщ), летящи и летёщи
леха (не: лехъ, лихъ, леа), лехата (пе: лехътъ, леа́та)
лечйтел, лечйтеля (не: лечйтела, лечйтелъ)
лигавя = лигавйъ (не: лигава, лигавъ), ние лигавим (не: ние
лига́виме), тс лигйвят = лига́вйът (не: лигават, лигавът),
също за бъдеще време, бях лигавил (не: бех лигавил),
щях да лигавя (не: щех да лигавя)
лик, лика = ликъ (не: лика)
лилав (пе: лилав, лиляв)
лимон (не: демон)
лимонада (не: лемонада, лимонита)
липа (не: липъ), липата (не: липътъ)
лисица (пе: лесйца)
лихвар, лихваря (не: лихвара, лихваръ)
лицемеря = лицемерйъ (не: лицемера, лицемёръ), ние лице­
мерим (tie: пие лицемёриме), те лицемерят = лицемёрйът
(пе: лицемерят, лицемерът), също за бъдеще време, бях
лицемерил (ие: бех лицемерил), щях да лицемеря (пе:
щех да лицемеря)
лиша = лишъ (пе: лиша), пие да лишим (не: пие да лишйме),
те да лиша́т = лишът (не: лишат), също за бъдеще вре­
ме, бях лишйл (не: бех лишйл), щях да лиша (не: щех
да лиша)
ловя = ловйъ (пс: ловйа, лова, ловъ), ние ловим (не: ловйме),
те ловят = ловйът (не: ловйат, ловат, ловът), също за
бъдеще време, ловях (пе: ловех), лових, бях ловил (не:
бех ловил), щях да ловя (пе: щех да ловя)
лодкар, лодкаря (пе: лодкаря, лодкаръ)
лозй (не: лозъ), лозата (пс: лозътъ)
лозар, лозаря (не: лоза́ра, лозйръ)
локум (нс: лакум)
лула (нс: лулъ), лулата (пе: лулътъ)
луна (не: лунъ), лупата (не: лупътъ)
лъв, лъва = лъвъ (не: лъва)
лъжа (нс: лъжъ), лъжата (не: лъжътъ)
лъжица (не: лажйца, ложйца)
лъжкйня (нс: лъжкйна)
лъч, лъча = лъчъ (пе: лъча)

168

лъщй = лъщйъ (не: лъщна, лъща, лъщъ), пие лъщйм (не: ние
лъщймс), тс лъщят = лъщйът (пс: лъщйат, лъщат, лъщът), също за бъдеще време, лъщях (нс: лъщёх), лъ­
щял (не: лъщёл), лъщял съм (не: лъщёл съм), ще съм
лъщял (пс: ще съм лъщсл). бях лъщял (не: бех лъщёл),
щях да лъщя (нс: щсх да лъщя), лъщёли, лъщящ (не:
лъщёщ), лъщёщи и лъщящи
любител, любителя (пс: любители, любйтелъ)
любя = любйъ (нс: люба, любъ), ние любим (не: ние лю́биме). тс лю́бят = лю́бйът (пс: лю́бит, лю́бът), също за
бъдеще време, бях лю́бил (не: бех лю́бил), щях да лю́бя
(не: щсх да лю́бя)
лю́ляк (нс: лю́лек, лйляк)
лю́пя = лю́пйъ (нс: лю́па, лю́пъ), ние люпим (не: ние лю́пимс), те л ю́ля г = лю́пйът (пс: лю́пат. лю́път), също за
бъдеще време, бях лю́ппл (не: бех лю́лил). щях да лю́пя
(нс: щех да лю́пя)
лютй = лютйъ (не: лютйа. люта, лютъ), нис лютйм (ис: ние
лютйме), тс лютят = лютйът (пс: лютйат, люти́т, лютът). също за бъдеше време, бях лютил (пс: бех лю­
тил). щях да лютя (пс: щсх да лютя)
люцерна (нс: люцерина, лицерина, лицерна)
лющя = лю́щйъ (не: лю́ща, лю́щъ), ние лющим (нс: ние
лю́щимс), те лю́щят = лю́щйът (нс: лю́щат, лю́щът), съ­
що за бъдеще време, бях лю́щил (не: бех лющил), щях
да лю́щя (не: щсх да лю́щя)
ляв (нс: лев), левия (ис: лявия). лява (ле: лева), ляво (пе: лево),
леви (не: ляви)
ли́гам (не: лёгам)
ли́то (не: лето)

М
мази́ (пс: мазь, мыъ), ма чата (нс: мъзъгь)
ми́зня се = мйзпйь сс (не: мазна сс, мазпъ сс), нис сс мазним
(не: нис сс мазннме). тс сс мазнят= ми́знйът (нс: мазнат.

169

мазнът),-също за бъдеще време, бях сс мазнил (нс: бех
се мазнил), щях да сс мазня (не: щех да се мазня)
майсторлък (не: майстурлък, майстурлук)
майсторя = майстории (нс: майстории, майстора, майсторъ).
ние майсторим (нс: ние майсторймс), тс майсторят =
майсторйът (пс: мапеторйат, майсторят, майсторът), съ­
що за бъдеще време, бях майсторил (пе: бех майсто­
рил), ицях да майсторя (не: щех да майсторя)
майтапя = майтапйъ (пс: майтапи;!, майтапа, майтап^), пие
майтапим (пс: ние майтапйме), те майтапят = майтапйът
(пе: майталйат, майтапят, майтапът), също за бъдеще
време, бях майтапил (пс: бех майтапил), щях да майтапя
(пс: щех да майтапя)
макар (пс: макър, мъкър)
мамя = мймйъ (пе: мама, мамъ), пие мамим (пс: ние мамимс). тс мамят = мамйы (пс: ма́мат, мамът), също за бъ­
деще време, бях мамил (пс: бех мамил), щях да мамя
(пс: щех да мамя)
манджа (пс: манжа)
манеке́н (не: моникси)
маниак (не: малняк, мапяк)
маникюр (не: маникюр)
манифестация (не: манифестация)
маршрут (нс: маршут)
маскаря = маскарпъ (пс: маскарйа, маскара, маскаръ), ние
маикарйм (пе: ние маскарймс), тс маскарят = маскарйът
(нс: маскарйа т, маскират, мас к а рът), също за бъдеще
време, бях маскарйл (нс: бех маикарйл), щях да маскаря
(пе: щех да маскаря)
масло и масло
материал (не: матерняя, матрпал, матреял)
махала (пс: маала)
махам (нс: маам)
машинописка (не: машншшйстка)
мебелировка (нс: мобслиронка)
мед, меда = медъ (не: меда)
медицина (нс: медицина, мидицйна)
медицински (не: мидецшкки. миднцйпики)
медицинско (не: медицинско, мидицииско)

170

межда (пс: мсждъ, миждъ), междата (ис: миждътъ)
между (не: межди)
междучасие (ис: междина сне, мсждучастис)
мекошав (нс: мскушан)
меля = мелйъ (не: мела. мель), ние мелим (tie: пие мёлиме),
те мелйът = мелйът (не: мелат, мелът), също за бъдеще
време, бях молил (не: бех молил), щях да меля (не: щех
да меля)
мене и мен (ис: мени)
менингит (не: минингит, мсисигйт)
меня = мелйъ (нс: мепйа, мека, мепъ). ние меним (не: ние
меиймс), те меня т = мепйът (пс: менйат, менат, менът),
същи за бъдеще време, бях менил (ис: бех мепйл), щях
.
да меня́ (не: щсх да меня), менял (нс: менел), менели,
менящ (пс: мсисщ). менящи и мелещи
меря = мерйъ (не: мера, меръ), ние мерим (нс: ние мериме),
те мерят = мерпът (нс: мерат, морът), също за бъдеще
време, бях мерил (не: бех мерил), щях да меря (пе: щех
да меря)
мссар, месаря (не: мсса́ра. месаръ)
месо (пс: месо, мисо)
местя = мсстйъ (пс: места, мепъ), ние местим (не: ние мёстиме), тс местят = мсстйът (нс: местат, мостът), също за
бъдеще време, бях местил (пс: бех местил), щях да
местя (не: щех да местя)
меся = мссйъ (не: меса, мссъ), пие месим (нс: ние мссиме), тс
меся т = мсспът (нс: мссат, мсиът), също за бъдеще вре­
ме, бях месил (нс: бех месил), щях да меся (пе: щех да
меся)
мета = меть (не: мета), пие метём (не: ние ме теме). те метат
= мстът (не: метат), също за бъдеще време, метох (пс:
метах, мстъх), бях мел (пе: бех мел), щях да мета (не:
щех да мета)
метла (пе: мстлъ, митлъ), метлата (ис: мстлътъ)
метод и метод
механа (не: меана, меанъ), механата (пс: меаната, мсъпъгь)
мехлем (ле: мсслсм)
мечкар, меч ка́ря (не: мечкара, мечкаръ)
мечта (ис: мечтъ), мечтата (пе: мечтътъ)
171

мечта́тел, мечтателя (пе: мечтателя, мечта́тель)
миг, мига́ = мигъ (не: мига́)
мижа = мижъ (пс: мижа), пие мижим (пе; пие мижйме), те
мижат = мижът (пс: мижат), също за бъдеще време, бях
мижал (не: бех мижал), щях да мижа (не: щех да мижа)
минзухар (не: мепзухяр), минзухара (не: мипзуха́ря)
мир, мира́ = мнръ (не: мира́)
мислител, мислителя (ие: мислителя, мислйтелъ)
мисля = мйслйъ (пе: миела, мйслъ). ние мислим (не: пие мйслиме), те мислят = мйслйът (ле: мйслат, мйслът), също
за бъдеще време, бях мислил (нс: бех мйслил), щях да
мисля (не: щсх да мисля)
мит, мита́ = мигъ (не: мига́)
митнича́р, митничаря (не: митпича́ра, митнича́ръ)
млека́р, мл с ка́ря (пе: млека́ра, млска́ръ)
млък (не: мьлк)
млъквам (не: мълквам)
млъкна (пс; мълкна)
мляко (не: мляку, млеко, млеко)
мляскам (пс: млескам)
млясна (пе: млсаш)
много (не: многу, лого, ногу)
множа́ = множь (ие: множа́), пие множим (не: пие множимо),
те множа́т = миожът (пс: множа́т), също за бъдеще вре­
ме, бях множи́л (пс: бех множи́л), щях да множа́ (не:
щех да множа́)
мнйжител, множителя (нс: множитсла, множитель)
ми́га (пе: можа), пне можем (пе: лис можсме), те могат (не:
тс можат), също за бъдеще време
моза́ика (не: муза́йка)
мокря = мокрйъ (пс: мокра, мокръ), лис мокрим (не: ние
мокриме), те мокря г = мокрйът (не: ми́крат, мокрът), съ­
що за бъдеще време, бях мокрил (пс: бех мокрил), щях
да мокря (не: щсх да мокря)
молба́ (нс: молбъ), молбата (пс: молбътъ)
молив и молив
молител, молителя (ис: молителя, молптелъ)
ми́ля = ми́лйъ (пс: мола, моль), ние молим (не: пие молиме),
тс молят = молйьт (пс: молат, молът), също за бъдеще
172

време, бях молил (не: бех мблил), щях да моля (пе: щех
да моля)
момй (не: момъ), момата (не: момътъ)
мошеник (не: мушеник)
мра = мръ (не: мра), ние мрем (не: ние мрёме), те мрат =
мрът (нс: мрат), също за бъдеще време, мрях (не:
мрех), мрял (не: мрел), мрял съм (не: мрел съм), ще
съм мрял (не: щс съм мрел), бях мрял (не: бех мрел),
щях да мра (нс: щех да мра), мрели
мрйзя = мрашъ (пс: мраза, мразъ). ние мразим (не: ние
мразиме), тс мразят = мразйът (не: мразат, мразът), съ­
що за бъдеще време, бях мразил (не: бех мразил), щях
да мразя (не: щех да мразя)
мр1вка (нс: мървка)
мрЪдна (не: мърдна)
мрЪсен (не: мърсен)
мръсник (не: мърснйк)
мръсотия (не: мърсотия)
мр1щя се = мръщйъ сс (пс: мърщя се, мръща се, мръщъ се),
ние се мръщим (нс: пие се мръщиме), те се мръщят =
мръщйът (нс: мръщат, мръщът), също за бъдеще вре­
ме, бях се мръщил (не: бех се мръщил), щях да се
мръщя (нс: щех да се мръщя)
мрйна (не: мрена)
мухй (не: мухъ. муа). мухата (не: мухътъ, муата, муътъ)
муцуна (не: моцуна)
мъглй (не: мъглъ), мъглата (пе: мъглътъ)
мъж, мъжй = мъжъ (нс: мъжа)
мълвй (не: мълвъ), мълвата (не: мълвътъ)
мълвй = мълвйъ (не: мълвйа, мълва, мълвъ), ние мълвим (не:
ние мълвймс), те мълвят = мълвйът (не: мълвйат, мълват, мълвът), също за бъдеще време, мълвях (нс: мълвёх), мълвял (не: мълвел), мълвял съм (пс: мълвел съм),
ще съм мълвял (нс: ще съм мълвел), бях мълвял (не:
бех мълвел), щях да мълвя (нс: щех да мълвя), мълвели
и мълвяли, мълвян (не: мълвен), мълвени и мълвяни,
мълвящ (не: мълвещ), мълвещи и мълвящи
мълча = мълчъ (нс: мълча), ние мълчим (не: ние мълчйме),
те мълчат = мълчът (ие: мълчат), също за бъдеще вре173

ме, бях мълчал (ие: бех мълчал), тях да мълча (пс: щех
да мълча)
мъмря = мъмрйъ (нс: мъмря, мъмръ), ние мъмрим (не: ние
мъмриме), тс мъмрят = мъмрйът (не: мъмрат, мъмрът),
също за бъдеще време, бях мъмрил (не: бех мъмрил),
щях да мъмря (нс: щех да мъмря)
мърдам (не: мръдам)
мързел (не: мръзсл)
мързелив (нс: мръзслпв)
мързи ме (не: мръщ ме)
мърморя = мърмбрйъ (пс: мърморя, мърморъ), ние мър­
морим (не: нис мърмбрпмс). тс мърморят = мърмбрйът
(нс: мърморят, мърморът), също за бъдеще време, бях
мърморил (нс: бех мърморил), щях да мърморя (нс: щех
да мърморя)
мърся = мърейъ (не: мърсГш. мърса, мърсъ), ние мърейм (не:
пие мърейме), те мърсят = мърейът (не: мърейат. мърсат, мърсът), също за бъдеще време, бях мърейл (не:
бех мърейл), щях да мърся (пе: щех да мърся)
мъртъв (не: мрътав)
мъстя = мъстйъ (не: мъстйа́, мъста. мъстъ), ние мъстим (не:
ние мъстйме). те мъстят = мъстйът (нс: мъстйат, мъстат, мъстът), също за бъдеще време, мъстях (не: мъстех), мъстих, бях мъстил (пс: бех мъстил), щях да мъс­
тя (не: щех да мъстя), мъстели и мъстяло, мъстящ (не:
мъстсщ), мъстсщп и мъстящи
мъти = мътйъ (пе: мъта, мътъ), пис мътим (пс: пис мътиме).
тс мътят = мътйът (пс: мътат, мътът), също за бъдеще
време, бях мътил (ле: бех мътил), щях да мътя (пе: щех
да мътя)
мярка (ис: мерка)
мяркам (не: ме́ркам)
мярна се (пс: мерна се)
място (не: ме́сто, место)
мятам (не: мотам)

174

н
набавя = набавйъ (не: набива, набавъ), пие да набавим (не:
ние да набавимс), го да набавят = набавйът (не: набавят,
набавът), също за бъдеще време, бях набавил (не: бех
набавил), щях да набавя (пс: щех да набавя)
набедй = иабедйъ (нс: набедйа, набедя, набедъ), ние да набе­
дим (нс: ние да набсдймс), тс да набедят = набедим (не:
набедйат. набодат, на бодът), също за бъдеще време, бях
набедил (пс: бех набедил), щях да набедя (пе: щсх да
набедя)
наближа = паближъ (не: наближа), ние да наближим (не: ние
да наближймс), тс да наближат = наближът (пе: набли­
жат), също за бъдеще време, бях наближил (нс: бех наб­
лижил), щях да наближа (пе: щех да наближа)
наблюдател, наблюда́теля (не: наблюда́теля, наблюдатель)
наблягам (нс: на блогам)
наведа = на ведь (ие: наведа), ние да наведем (не: ние да навсдеме), те да наведат = наведът (не: наведат), също за
бъдеще време, наведох (нс: наведях, наведъх), бях навел
(не: бех навел), щях да наведа (не: щех да наведа)
навестя = навсстнъ (но: павестна, навестя, навести), ние да
навести́м (нс: пие да навостпмс), те да навестят = иавестйът (нс: навсстйат, навестят, павестът), също за бъдеще
време, бях навести́л (нс: бех навестил), щях да навестя
(нс: щсх да навестя)
навиря = пави́рйъ (не: нави́ра, павйръ), ние да навирим (не:
пие да пави́риме), тс да навирят = навйрйът (пс: навират,
навнрът), също за бъдеще време, бях навирил (не: бех
нави́рил), щях да навиря (пс: щех да навиря)
навлажнй = навлажни! (нс: навлажнил, навлажня, навлажнъ),
ние да навлажним (не: пие да иавлажни́ме), те да нав­
лажнят = навлажни ьт (пс: навлажнйат, навлажнат, навлажнът), също за бъдеще време, бях навлажнил (не: бех
навлажнил), щях да навлажня (пе: щех да навлажня)
навлека = навлек! (нс: навлека, навлечА), ние да навлечем (не:
ние да навлечеме), тс да навлекат = навлекът (не: навле­
кат, навлсчАт), също за бъдеще време, навлякох (нс: нав175

пекох, иавлякзх, навлякъх), навлякъл (не: навлекъл),
навлякъл съм (нс: навлекъл съм), ще съм навлякъл (не:
ще съм навлекъл), бях навлякъл (не: бех навлекъл), щях
да навлека (пс: щех да навлека), навлекли
навляза = навлязъ (нс: навлеза, навлезъ), ние да навлезем (не:
ние да навлсзсмс), тс да навлязат = навлязът (не: навлёзат, навлезът), също за бъдеще време, навлязох (не:
навлязах, павля́зъх, навлёзох), навлязъл (не: павлезъл).
навлязъл съм (пс: павлезъл съм), ще съм навлязъл (не:
ще съм павлезъл), бях навлязъл (не: бех навлёзъл), щях
да навляза (нс: щсх да навлеза), навлезли
наводня = паводпй! (нс: наводпйа, на водна, наводи!), ние да
наводним (ис: пие да иаводпйме), тс да наводнят = на­
водни!!' (ле: наводнйат, наводни́т, паводнът), също за бъ­
деще време, бях наводнил (не: бех наводнил), щях да
наводня (нс: щсх да наводня)
навра = нанр! (не: навра), ние да наврем (не: ние да навреме),
те да навра т = наврът (пе: наврат), също за бъдеще вре­
ме, наврях (пе: наврех), наврял (не: наврёл). наврял съм
(не: наврёл съм), ще съм наврял (пе: ще съм паврел),
бях наврял (пс: бех паврел), щях да навра (нс: щех да
навра), наврели, наврян (не: паврен). наврени и навряни
навредя = навреди! (не: навредйй, навреди́, навред!), ние да
навредим (ис: нне да навреднмс), те да навредят = навредйът (не: наврсдпи́т, навреди́т, павредът), също за бъ­
деще време, бях навредил (пс: бех навредил), щях да
навредя (не: щех да навредя)
навързвам (пе: на връз вам)
навъртя = навърти! (пс: павъртйа, навърта, павъртъ), ние да
навъртим (пс: ние да павъртймс), тс да навъртят = на­
върти!!' (пс: лавъртйат, навъртат, павъртът), също за бъ­
деще време, навъртях (нс: павъртех). навъртял (не: на­
въртсл), навъртял съм (ле: навъртсл съм), ще съм на­
въртял (нс: щс съм навъртсл), бях навъртял (нс: бех на­
въртсл), щях да навъртя (нс: щех да навъртя), навър­
тели, навъртян (ис: навъртен), навъртени и навъртани
навявам (не: павсвам)
навйрно (не: наверно)

176

нагласй = нагласйъ (не: нагласйа, нагласа, нагласъ), ние да
нагласйм (не: ние да нагласйме), те да нагласят = нагласйът (не: нагласйАт, нагласАт, нагласът), също за бъ­
деще време, бях нагласйл (не: бех нагласйл), щях да наг­
лася (не: щех да наглася)
нагодй = нагодйъ (не: нагодйА, нагодА, нагодъ), ние да нагодйм (ие: ние да нагодйме), те да нагодят = нагодйът (не:
нагодйАт, нагодАт, нагодът), също за бъдеще време, бях
нагодйл (не: бех нагодйл), щях да нагодя (не: щех да
нагодя)
нагостй = нагостйъ (не: нагостйА, нагостА, нагостъ), ние да
нагостйм (не: ние да нагостйме), те да нагостят = нагостйът (не: нагостйат, нагостАт. нагостът), също за бъде­
ще време, бях нагостйл (не: бех нагостйл), щях да нагостя (не: щех да на гостя)
наградя = наградйъ (не: наградйа, наградА, наградъ), ние да
наградйм (не: ние да наградйме), те да наградят = наградйът (не: наградйат, наградАт, наградът), също за бъ­
деще време, бях наградйл (не: бех наградил), щях да
наградя (не: щех да наградя)
нагревател, нагревателя (не: нагреватела, нагреватель)
нагрубя = нагрубйъ (не: нагрубйА, нагрубА, нагрубъ), ние да
нагрубйм (не: ние да нагрубйме), те да нагрубят = нагрубйът (не: нагрубйАт, нагрубАт, нагрубът), също за бъ­
деще време, бях нагрубйл (не: бех нагрубйл), щях да
нагрубя (не: щех да нагрубя)
нагърбя се = нагърбйъ се (не: нагърба се, нагърбъ се), ние да
се нагърбим (не: ние да се нагърбиме), те да се нагърбят
= нагърбйът (не: нагърбат, нагърбът), също за бъдеще
време, бях се нагърбил (не: бех се нагърбил), щях да се
нагърбя (не: щех да се нагърбя)
над в Ася се = надвесйъ се (не: надвеса се, надвесъ се), ние да
се надвесим (не: ние да се надвесиме), те да се надвесят
= надвёсйът (не: надвёсат, надвёсът), също за бъдеще
време, бях се надвесил (не: бех се надвесил), щях да се
надвеся (не: щех да се надвеся)
надвиша = надвишъ (не: надвиша), ние да надвишйм (не: ние
да надвишйме), те да надвишАт = надвишът (не: надви12 .Учебен наръчник м българска културна реч

177

шат), същи за бъдеще време, бях надвишил (не: бех
надвишил), щях да надвиша (не: щех да надвиша)
надзирател, надзирателя (нс: падзиратела, надзиратель)
надолу (не: надоле)
надценя = надцени! (не: надценил, надцена́, надценъ), ние да
надценим (ис: ние да надценйме), те да надценят = надценйът (не: падценнат, надценят, надценът), също за бъ­
деще време, бях надценил (не: бех надценил), щях да
надценя (нс: щсх да надценя)
надявам се (не: надсвам се)
надясно (не: надесно)
наемател, наемателя (не: наема тела, наемателъ)
нажаля = нажалйъ (не: нажалйа, нажала, нажалъ), ние да на­
жалим (не: ние да нажалпме), те да нажалят = нажалйът
(не: нажалйат, нажалат, нажалът), също за бъдеще вре­
ме, бях нажалил (не: бсх нажалил), щях да нажаля (нс:
щсх да нажаля)
назад (не: надза́д, назаде)
назнача = назначь (пе: назнача), ние да назначим (пе: ние да
назпачйме), те да назнача́т = пазпачът (не: назначат), съ­
що за бъдеще време, бях назначил (не: бех назначил),
щях да назнача (не: щсх да назнача)
назова = назовъ (нс: назова), ние да назовем (не: ние да назо­
вёмся тс да назоват = назовът (нс: назоват), също за
бъдеще време, бях пазова́л (нс: бех назовал), щях да назова́ (пе: щех да назова)
нака́ня се = нака́нйъ се (не: нака́на се, накапъ се), ние да се
накопим (нс: пие да се наканимс), тс да се наканят — нака́нйм (не: нака́иат, нака́нът), също за бъдеще време,
бях се накопил (пс: бех сс поканил), щях да се наканя
(це: щех да ее нака́ня)
накитя = накйтйъ (пс: накита, накмтъ), ние да накитим (не:
ние да накйтиме), гс да накитят = накйтнът (не: пакйтат,
накитът), също за бъдеще време, бях накитил (не: бех
накитил), щях да накитя (не: щех да накитя)
наклада́ = накладь (пс: наклада́), ние да накладем (ие: ние да
накладсмс), зе да наклада́ г = пакладът (не: накладат). съ­
що за бъдеще време, накла́дах (не: накла́дах, накладъх),

178

бях наклал (пс: бех наклал), щях да наклада́ (не: щех да
наклада)
иаклеветй = паклсвстйъ (нс: наклеветйа, наклевета́, наклеветъ), ние да наклеветим (не: нис да наклеветйме), те да
наклеветят = наклеветйът (нс: наклевстйа́т, наклеветят,
наклеветът), също за бъдеще време, бях наклеветил (не:
бех наклеветил), щях да наклеветя (не: щех да наклеве­
тя)
наклоня = наклонив (не: наклонна, наклона, наклонъ), ние да
наклоним (не: ние да наклопйме), те да наклонят = наклонйът (пс: наклонйат, наклонят, наклонът), също за бъ­
деще време, бях наклонил (не: бех наклонил), щях да
наклоня (пс: щех да наклоня)
наковалня (нс: наковални)
накривя = накривйъ (не: покривна, накрива, някривъ), ние да
накривим (не: нис да накривпме), те да накривят = накришгьт (пс: накривйат, накривят, покривът), също за бъ­
деще време, бях накривил (нс: бех накривил), щях да
накривя (нс: щех да накривя)
накърня = пакърнйъ (пе: накърнил, накърня, накърнъ), ние да
накърним (пс: нис да накърнймс). те да накърнят = накърнйът (нс: накърниат, накърнят, накърнът), също за
бъдеще време, бях накърнил (не: бех накърнил), щях да
накърня (нс: щех да накърня)
налетя = налетйъ (пе: палетна, налета́, налетъ), ние да нале­
тим (не: нис да налстйме), тс да налетят = налетнът (не:
налетият. налетят, палетът), също за бъдеще време, на­
летях (не: налстех), налетял (не: налетел), налетял съм
(не: налетел съм), щс съм налетял (пе: ще съм налете́л),
бях налетял (не: бех налете́л), щях да налетя (пе: щех да
налетя), налете́ли
налйво (не: нале́во)
налогам (не: вале́там)
намаля = намалйъ (пе: намалйа, намяла́, намалъ), ние дя на­
малим (не: нис да намалнмс), тс да намалят = намалйът
(не: нямалият, намалят, намалът), също за бъдеще вре­
ме, бях намалил (нс: бех намалил), щях да намаля (не:
щех да намаля)

179

намеря = намёрйъ (не: намеря, намёръ), ние да намёрим (не:
ние да намёриме), те да намёрят = иамёрйът (не: намёрат, намёрът), също за бъдеще време, бях намерил
(не: бех намерил), щях да намеря (не: щех да намеря)
намёстя = намёстйъ (не: намёста, намёстъ), ние да наместим
(не: ние да намёстиме), те да намёстят = намёстйът (не:
наместят, намёстът), също за бъдеще време, бях на­
местил (не: бех намёстил), щях да наместя (не: щех да
наместя)
намёся се = намёсйъ се (не: намеса се, намёсъ се), ние да се
намесим (не: ние да се намёсиме), те да се намесят =
намесйът (не: намесят, намёсът), също за бъдеще време,
бях се намесил (не: бех се намёсил), щях да се намёся
(не: щех да се намеся)
намокря = намбкрйъ (не: намокря, намбкръ), ние да намокрим
(не: ние да намокриме), те да намокрят = намбкрйът (не:
намйкрат, намбкрът), също за бъдеще време, бях на­
мокрил (не: бех намокрил), щях да намокря (не: щех да
намокря)
нанйсям (не: наносам, нанйсам)
нанесё = нанесъ (не: нанеса), ние да нанесем (не: ние да нанесеме), те да нанесат = нанесът (не: нанесат), също за
бъдеще време, нанесох (не: нанесях, нанёсъх), бях на­
несъл (не: бех нанесъл), щях да нанеса (не: щех да на­
неса)
нападател, нападателя (не: нападателя, нападателъ)
напаля = напа́лйъ (не: папала, напалъ), ние да напалим (не:
ние да напалиме), те да напалят = напалйът (не: напалят,
напалът), също за бъдеще време, бях напалил (не: бех
напалил), щях да напаля (не: щех да напаля)
напомня = напбмнйъ (не: напомпа, напбмнъ), ние да на­
помним (пе: ние да напдмниме), те да напомнят = напбмлйът (не: напомпат, напбмнът), също за бъдеще вре­
ме, бях напомнил (не: бех напомнил), щях да напомня
(не: щех да напомня)
направя - направйъ (не: направа, направъ), ние да направим
(не: пие да направиме), т? да направят = направйът (не:
направят, паправът), също за бъдеще време, бях нап­
равил (не: бех направил), направих (не: направих), нап-

1X0

ра́вил (не: направи́л), щях да направя (не: щех да нап­
равя), напра ни́ (не: направи)
яапрйгам (нс: напрсгам)
напрйко (пе: напреко, напреко)
напълня = напълпйъ (пе: напълва, напълпъ), ние да напълним
(не: ние да напълнпмс). тс да напълнят = напълнйът (не:
напълват, напълпът), също за бъдеще време, бях на­
пълнил (нс: бех напълнил), щях да напълня (не: щех да
напълня)
нараня = наранйъ (не: нараниа́. варана́, наранъ), пие да нара­
ним (нс: ние да нарапймс), те да наранят = наранйът (не:
наранйа́т, парана́т, на рапът), също за бъдеще време, бях
наранил (нс: бех наранил), щях да нараня (не: щех да
нараня)
наредя = наредйъ (не: парсдиа́, нареда́. наредъ), ние да наре­
дим (не: пис да наредиме), тс да наредят = наредйът (не:
наредйа́т, на реда́т, па редът), също за бъдеще време, бях
наредил (пс: бех наредил), щях да наредя (не: щех да
наредя)
нарека = нарскъ (пс: нарека, пареча), пие да наречем (пе: ние
да паречеме), те да нарека т = нарскът (пе: парека́т, нареча́т), също за бъдеще време, нарекох (не: нардках, нарскъх), бях нарекъл (пс: бех нарекъл), щях да нарека
(не: щех да нарека)
наруша́ = нарушь (пс: паруша́), пис да нарушим (не: ние да
нарушнмс), те да наруша́т = нарушът (не: наруша́т), съ­
що за бъдеще време, бях нарушил (не: бех нарушил),
щях да паруша́ (не: щех да наруша́)
нарушител, нарушителя (пе: нарушителя, нарушйтслъ)
нарязвам (пс: царствам)
насадя = насадит, (нс: насади;!, насада́, насядь). ние да наса­
ди́м (пс: пие да насадймс). тс да насадят = насадйът (пс:
насадйа́т, насада́т, насадът). също за бъдеще време, бях
насади́л (не: бех насади́л), щях да насадя (не: щех да
насадя)
наситня = наси́тнйъ (нс: наситня, паейтпъ), ние да наейтним
(не: вне да наситняме), те да наситнят = наситпйът (пс:
наситнят, паейтпът). също за бъдеще време, бях на-

IX!

ситнил (не: бех наситнил), щях да наситня (не: щех да
наситня)
наситя = насйтйъ (не: насита, насйтъ). ние да наситим (не:
ние да насйтиме), те да наситят = пасйтйът (не: насйтат.
насйтът). също за бъдеще време, бях наситил (нс: бех
наситил), щях да насйтя (не: щех да наситя)
насладя = насладйъ (не: насладйа, наслада, насладъ), ние да
насладим (пе: ние да насладймс), те да насладят = насладйьт (не: насладйат, насладя́т, насладът), също за бъ­
деще време, бях насладил (не: бех насладил), щях да
насладя (не: щех да насладя)
наследя = паследйъ (не: наследия́, наследя́, паслсдъ), ние да
наследим (нс: ние да наслсдйме), те да наследят = наследйът (не: наследйа́т, наследя́т, нас ледът), също за бъ­
деще време, бях наслсдйл (нс: бех наследил), щях да
наследя (не: щех да наследя)
наспя се = паспйъ сс (не: паспйа се. наспа се, наспъ се), пие
да сс наспйм (нс: ние да сс наспйме), те да се наспят =
наспйът (не: наспйа́т. наспя́т, нас път), също за бъдеще
време, бях се наспа́л (не: бех се наспа́л), щях да се нас­
пя (пс: щех да сс наспя)
настаня = пастанйъ (не: настанйа́, наслана́, настань), пие да
настапйм (пс: ние да наставяме), те да настанят = иастанйът (нс: настанйат. настанат, настанът), също за бъ­
деще време, бях настанил (ие: бех настанил), щях да нас­
таня (нс: щех да настаня)
настойчив (нс: -настойчив)
настъпя = настъпйъ (пс: пастъпа, настъпъ). пие да настъпим
(пс: пие да пастъпиме), те да настъпят = настъпйът (нс:
настъпат, пастъпът), също за бъдеще време, бях нас­
тъпил (нс: бех настъпил), щях да настъпя (пс: щех да
настъпя)
насълзи = пасълзйъ (не: насълзйа́. пасълза. пасълзъ), ние да
насълзим (пс: ние да насълзймс). те да насълзят = насълзйът (пс: насълзйат. насълзят, насълзи), също за бъ­
деще време, бях насълзил (нс: бех насълзил), щях да
насълзя (пс: щех да насълзя)
насърча = насърчъ (не: насърча), ние да насърчим (нс: ние да
насърчйме), тс да насърчат = насърчът (пс: насърчат).
1X2

също за бъдеще време, бях насърчил (не: бех насър­
чил), щях да насърча (не: щех да насърча)
натам (не: натамо)
нататък (не: нататъка), и така нататък (не: и така нататъка)
натоваря = натоварйъ (не: натоваря, натоваръ), ние да нато­
варим (не: ние да натовариме), те да натоварят = натова́рйът (не: натоварат. натоварът), също за бъдеще вре­
ме, бях натоварил (не: бех натоварил), щях да натоваря
(не: щех да натоваря)
натопя = натопйъ (не: натопйа. натопа, натопъ). ние да нато­
пим (не: ние да натопйме), те да натопят = натопйът (не:
натопйат, натопат, натопът), също за бъдеще време, бях
натопил (нс: бех натопил), щях да натопя (не; щех да
'
натопя)
наторя = наторйъ (не: наторйа, натора, наторъ), ние да нато­
рим (не: ние да наторйме), те да наторят = наторйът (не;
наторйат, наторат, наторът), също за бъдеще време, бях
наторил (нс: бех наторил), щях да наторя (не: щех да
наторя)
натъжа = натъжъ (не: натъжа). 1гие да натъжим (не: ние да
натъжйме), те да натъжат = натажът (не: натъжат), съ­
що за бъдеще време, бях натъжил (не: бех натъжйл),
щях да натъжа (не: щех да натъжа)
наука (не: наука)
наумя сн = наумйъ си (не: наумйа си, наума си, наумъ си),
ние да си наумим (не: ние да си наумйме), те да си нау­
мят = наумйът (не: наумйат. наумат. наумът). също за
бъдеще време, бях си наумил (не: бех си наумйл), щях
да си наумя (не: щех да си наумя)
научен (не: научен)
нахвърля = нахвърлйъ (не: нахвърла, нахвърлъ), ние да нах­
върлим (не; пие да нахвърлиме), те да нахвърлят = нахвърлйът (нс: нахвърлят, нахвърлът), също за бъдеще
време, бях нахвърлил (не: бех нахвърлил), щях да нах­
върля (нс: щех да нахвърля)
нахлупя = пахлупйъ (не: нахлула, пахлупъ), ние да нахлупим
(нс: ние да нахлупиме), те да нахлупят = нахлупйът (не:
нахлупат, нахлупът). също за бъдеще време, бях нах-

1КЗ

лу́пил (не: бех нахлу́пил), щях да нахлу́пя (не: щех да
нахлу́пя)
находчи́в (не: находчив)
нахраня = нахранйъ (не: нахрапа, нахранъ), ние да нахраним
(не: ние да нахраниме), тс да нахра́пят = нахра́нйът (не:
нахра́нат, нахра́нът), също за бъдеще време, бях нахра́нил (не: бех нахра́нил), щях да нахраня (нс: щех да
нахра́ня)
национализъм, национализма (пе: националйзъма)
начервя = начервйъ (не: начсрипа, начерва́, начервъ), ние да
начсрвйм (не: ние да начсрвймс), те да изчервят = начервйът (не: начервйа́т, начсрват, начервът), също за бъ­
деще време, бях начервйл (не: бех начервйл), щях да
начервя (не: щсх да на червя́)
невъзприсмчнв (нс: невъзприемчив)
невяста (не: неве́ста)
недвижим (нс: недвижим)
недосетлйв (не: недосе́тлив)
некролог (нс: никролог)
нсподатлйв(не: непода́тлив)
непреме́нно (нс: непреме́но)
непреходен и непреходен
неприемлив (не: нсприе́млив)
несговорчив (не: несговорчив)
неустойчи́в (не: неустойчив)
не́що (нс: ня́що)
нйе (нс: ний, ни, ми, имя)
нйкога (нс: пйкогаш)
новина́ (нс: новинъ), новината (пс: новипътъ)
номер (яс: ну́мер)
нос, носа́ = носъ (нс: носа́)
носйтел, носи́теля (нс: носйтсла, носитель)
нося = нбсйъ (нс: носа, носъ),-пне носим (нс: ние нбсиме), те
нося г — ибсйът (не: носат, носът), също за бъдеще вре­
ме, бях носил (не: бех носил), щях да нося (не: щех да
пося)
нотариален акт (не: натура́лен акт)
“ -нравя се = нра́вйъ сс (не: пра́ва сс, пра́вь се), ние се пра́вим
(не: ние сс нравиме), те се пра́вят = нравйът (не: при́ват,
IM

нравът), също за бъдеще време, бях се нравил (не: бех
сс нравил), щях да се нравя (не: щсх да се нравя)
нйкак (не: нёкак)
някакъв (нс: пекакъв, пяакъв, нсакъв)
нйкога (нс: нскога, някогаш, пскогаш)
нйкой, някого (не: некой некого)
няколко (не: нёколко, някулку, няолко, неолко)
някъде (пс: нскъдс)
ням (не: нем)
нямам (не: нёмам, няам, неам)

О
обвинител, обвинителя (не: обвинителя, обвинитель)
обвинй = обвинйъ (нс: обвинил, обвиня, обвинъ), ние да обви­
ним (не: нис да обвипймс), те да обвинят = обвинйът
(нс: обвинйат, обвинят, обвипът), също за бъдеще вре­
ме, бях обвинил (не: бех обвинил), щях да обвиня (не:
щех да обвиня)
ббед и обяд (не: обед)
обединител, обединителя (пе: обединителя, обединйтелъ)
обединя = обедшшъ (не: обеднила, обединя, обединъ), нис да
обединим (не: нис да обедшшме). те да обединят = обедшшът (не: обединййт, обедният, обедмнът), също за бъ­
деще време, бях обединил (нс: бех обединил), щях да
обединя (пс: щех да обединя)
обезверя = обезверят» (нс: обезверил, обезверя, обезверъ), ние
да обезверим (пе: ние да обсзвсрймс), тс да обезверят =
обезверйът (не: обезверил г, обезверят, обезверят), също
за бъдеще време, бях обезверил (нс: бех обезверил), щях
да обезверя (нс: щех да обезверя)
обезвредя = обезвредит» (нс: обезвредил, обезвредя, обезвре­
дь), ние да обезвредим (пс: нис да обезврсдймс), тс да
обезвредят = обезвредйът (нс: обезвредйат, обезвредят,
обезвредът), също за бъдеще време, бях обезвредил (не:

1X5

бех обезвредил), щях ди обезвредя (нс: щех да обезв­
редя)
обезглавя = обезглавит» (не: обезглавил, обезглави, обезгла­
вь), ние да обезглавим (не: ине да обсзглавйме), те да
обезглавят = обезглавйът (лс: обезглавйат, обезглавят,
обезглавът), също за бъдеще време, бях обезглавил (не:
бех обезглавил), щях да обезглавя (не: щех да обезгла­
вя)
обеззаразя = обеззарази! (нс: обеззаразил, обеззаразя, обез­
заразь), ние да обеззаразим (не: пие да обеззаразйме),
те да обеззаразят = обеззаразйът (не: обеззарази ат, обез­
зарази́т, обеззаразът), също за бъдеще време, бях обез­
заразил (не: бех обеззаразил), щях да обеззаразя (ие:
щех да обеззаразя)
обезкуража = обезкураж! (пе: обезкуража), нис да обезкура­
жим (ле: ние да обезкуражйме), тс да обезкуражат’ обезкуражът (пе: обезкуражат), също за бъдеще време,
бях обезкуражил (нс: бех обезкуражил), щях да обезку­
ража (нс: щех да обезкуража)
обезлича = обезличь (нс: обезлича), пие да обезличим (нс:
ние да обезличйме). тс да обезличат = обезличът (нс:
обезличат), също за бъдеще време, бях обезличил (не:
бех обезличил), щях да обезлича (нс: щех да обезлича)
обезобразя = обезобрази! (пс: обезобразил, обезобразя, обе­
зобразь). ние да обезобразим (не: пие да обезобразйме),
тс да обезобразят = обезобрази!]' (не: обезобразйат, обе­
зобрази́т, обезобразъг), също за бъдеще време, бях обе­
зобразил (пе: бех обезобразил), щях да обезобразя (нс:
щех да обезобразя)
обезоръжа = обезоръж! (пе: обезоръжа), нис да обезоръжим
(нс: ние да обезоръжиме). те да обезоръжат = обезоръж!т (ис: обезоръжат), също за бъдеще време, бях обе­
зоръжил (пс: бех обезоръжил), щях да обезоръжа (пс:
щех да обезоръжа)
обезпеча = обезпеч! (нс: обезпеча), ние да обезпечим (не:
ние да обстсчймс), те да обезпечат = обезпечът (пс:
обезпечат), също за бъдеще време, бях обезпечил (пс:
бех обезпечил), щях да обезпеча (пе: щех да обезпеча)

1X6

обезсоля = обезсолйъ (не: обезсолил, обезсоли, обезсолъ), ние
да обезсолим (не: ние да обсзсолймс), те да обезсолят =
обсзсолйът (не: обезсолйат, обезсолат, обезсолът), съ­
що за бъдеще време, бях обезсолил (нс: бсх обезсолил),
щях да обезсоля (нс: щех да обезсоля)
обезсърча = обезсърчъ (нс: обезсърча), ние да обезсърчйм
(нс: ние да обезсърчймс), тс да обезсърчат = обезсърчът (не: обезсърчат), също за бъдеще време, бях обезсърчйл (не: бсх обезсърчйл), щях да обезсърча (не: щех
да обезсърча)
обезформя = обезформйъ (не: обезформйа, обезформя, обезформъ), ние да обезформим (не: ние да обезформйме),
тс да обезформят = обезформйът (нс: обезформйат,
обезформят, обезформът), също за бъдеще време, бях
обезформил (не: бех обезформил), щях да обезформя
(не: щех да обезформя)
обезцветя = обезцветйъ (не: обезцветйй. обезцвета, обезцветъ), ние да обезцветйм (нс: ние да обещвстйме), тс да
обезцветят = обезцветйът (нс: обезцветйат, обезцветат.
обезцветът), също за бъдеще време, бях обезцветйл (не:
бсх обезцветйл), щях да обезцветя (нс: щех да обезцве­
тя)
обезценя = обезценйъ (не: обезценил, обезцени, обезценъ), ние
да обезценим (не: ние да обсзценймс), тс да обезценят =
обезценйът (не: обезцеийат, обезценят, обезценът), съ­
що за бъдеще време, бях обезцепйл (нс: бсх обезценил),
щях да обезценя (нс: щех да обезценя)
обезщетя = обезшетйъ (нс: обезщетил, обезщети, обезщетъ),
пие да обезщетим (нс: пие да обезщстймс), те да обез­
щетят = обезщетйът (пе: обезщетйат, обезщетят, обезщетът). също за бъдеще време, бях обезщетил (пе: бсх
обезщетил), щях да обезщетя (пс: щсх да обезщетя)
обеся = обссйъ (не: обеси, обссъ), ние да обесим (пе: ние да
обссимс), те да обесят = обссйът (нс: обссат, обссът).
също за бъдеще време, бях обесил (пс: бсх обесил), щях
да обеся (пс: щсх да обеся)
обзаведа = обзаведъ (пе: обзаведа), ние да обзаведем (нс: ние
да обзавсдсме), те да обзаведат = обзаведът (нс: обзаве­
дат), също за бъдеще време, обзаведох (пс: обзаводах,
1X7

обзаведъх). бях обзавел (не: бех обзавел), щях да обза­
веда (не: щех да обзаведа)
обйдя = обйдйъ (не: обида, обйдь), ние да обидим (не: ние да
обйдиме), те да обидят = обйдйът (не: обйдат, обйдът),
също за бъдеще време, бях обидил (не: бех обидил), щях
да обйдя (не: щех да обйдя)
обиколя = обиколйъ (не: обиколна, обикола, обиколъ), ние да
обиколйм (нс: ние да обиколйме), те да обиколят = обиколйът (не: обиколйат, об и колит, обиколът), също за бъ­
деще време, бях обиколил (не: бех обиколил), щях да
обиколя (не: щех да обиколя)
обица и обеца
облагородя = облагородйъ (не: облагородйа, облагороди, облагородъ), ние да облагородим (нс: ние да облагородймс), те да облагородят = облагородят (не: облагородйат, облагородят, облагородът), също за бъдеще вре­
ме, бях облагородил (пс: бех облагородил), щях да об­
лагородя (нс: щех да облагородя)
облека = облекъ (нс: облека, облеча), ние да облечем (нс: пие
да облечеме), те да облекат = облекът (нс: облекат, облечат), също за бъдеще време, облякох (нс: облекох, обляках, облякъх), облякъл (пс: облекъл), облякъл съм
(не: облекъл съм), ще съм облякъл (пе: ще съм об­
лекъл), бях облякъл (нс: бех облекъл), щях да облека
(не: щех да облека), облекли
облекчй = облекчъ (не: облекча), пис да облекчйм (нс: ние да
облекчйме). те да облекчат = облекчът (не: облекчат),
също за бъдеще време, бях облекчил (нс: бех облекчйл),
щях да облекча (нс: щех да облекча)
обменй = обменйъ (нс: обменна, обмена, обменъ), ние да об­
меним (не: ние да обмснймс), тс да обменят = обменйът
(не: обменййт, обменат, обменът), също за бъдеще вре­
ме, бях обменил (нс: бех обменил), щях да обменя (не:
щех да обменя)
обмйна (пс: обмена)
обнадеждя = обнадсждЯ (нс: обнадеждил, обнадежди, обнадеждъ). ние да обнадеждим (нс: ние да обнадеждйме),
те да обнадеждят = обцадсждЯт (нс: обпадеждйат. обнадеждат, обнадеждът), също за бъдеще време, бях об1X8

надсждйл (не: бех обнадеждил), щях да обнадеждя (не:
щех да обнадеждя)
обновй = обновйъ (не: обновиа, обнова, обшшъ), ние да обно­
вим (не: ние да обновймс), те да обновят = обновйът
(нс: обновйат, обковат, обновът), също за бъдеще вре­
ме, бях обновил (нс: бех обновил), щях да обновя (не:
щех да обновя)
обобщя = обобщйъ (не: обобщив, обобща́, обобщъ), ние да
обобщим (не: ние да обобщймс), тс да обобщят = обобщиът (не: обобщйат. обобща́ т, обобщят), също за бъде­
ще време, бях обобщил (не: бех обобщил), щях да обоб­
щя (не: щех да обобщя)
обогатя = обогатйъ (не: обогатил, обогата, обитать), ние да
обогатим (не: ние да обогатймс), те да обогатят = обогатйът (пе: обогатийт, обогатят, обогатът), също за бъ­
деще време, бях обогатил (не: бех обогатил), щях да
обогатя (не: щех да обога тя)
ободря = ободрйъ (не: ободрйа́, ободря, ободръ), ние да обод­
рим (не: ние да ободрйме). те да ободрят = ободрйът
(не: ободрйат. ободрат, ободрът), също за бъдеще вре­
ме, бях ободрил (не: бех ободрил), щях да ободря (не:
щсх да ободря)
обожател, обожателя (не: обожателя, обожа́тель)
обозначь = обозначь (нс: обознача), ние да обозначим (не:
ние да обозначйме), те да обозначат = обозначът (не:
обозначат), също за бъдеще време, бях обозначил (не:
бех обозначил), щях да обознача (пс: щех да обознача)
обособя = обособйъ (не: обособйа́, обособа́, обособь), ние да
обособим (не: ние да обособйме), тс да обособя т = обособйът (не: обособйа́т, обособит, обособът), също за бъ­
деще време, бях обособил (не: бех обособил), щях да
обособя (не: щех да обособя)
обрека = обрекъ (не: обреки́, обрсча́), ние да обречем (нс: ние
да обречеме), тс да обрекат - оброкът (ие: обрекат, об­
рсча́ т), също за бъдеще време, обрекох (пс: обреках, обрекъх), бях обрекъл (ле: бех обрекъл), щях да обрека
(fie: щех да обрека)
обръсвам (не: обърсвам, което значи друго)
обрасна (нс: обърсна)
1X9

обръщам (не: обърщам)
обсадй = обсадйъ (не: обсадна, обсада, обсадъ), ние да обса­
дим (не: ние да обсадймс), тс да обсадят = обсадйът (не:
обсадйат, обсадат, обсадът), също за бъдеще време, бях
обсади́л (не: бех обсадил), щях да обсадя (нс: щех да
обсадя)
обсебя = обсёбйъ (не: обсебва, обсебя, обисбъ), пие да об­
себим (не: пие да обссбймс), те да обсебят = обсёбйът
(не: обсёбйат, обсебат, обссбът), също за бъдеще време,
бях обсебил (не: бех обсебил), щях да обсебя (не; щех
да обсебя)
обсипя = обсйпйъ (не: обсипа, обсйпъ), ние да обсипем (не:
ние да обсйпеме), те да обсипят = обсйпйът (ие: обсипят,
обсйпът). също за бъдеще време, бях обсипал (не: бех
обсипал), щях да обсйпя (нс: щех да обсйпя)
обсъдя = обсъдйъ (не: обсъди, обсъдъ), ние да обсъдим (не:
ние да обсъдиме), тс да обсъдят = обсадйът (не: об­
съдят, обсъдът). също за бъдеще време, бях обсъдил
(не: бех обсъдил), щях да обсъдя (пс: щсх да обсъдя)
обущар, обущаря (не: обущари, обущаръ)
община (не: общинъ), общината (нс: общинъгь)
обърсвам (нег обръсвам, което е нещо друго)
обърша (пе: обръша)
обявя = обявйъ (ие: обявйа, обява, обявъ), пие да обявйм (не:
ние да обявйме), тс да обявят = обявйът (нс: обявйат,
обяват, обявът), също за бъдеще време, бях обявил (не:
бех обявил), щях да обявя (нс: щех да обявя)
обйдвам (не: обедвам)
обясня = обяснйъ (не: обяснйй. обясня, обяенъ), ние да обяспйм (нс: ние да обяснимо), тс да обяснят = обяснйът (не:
обяеннат, обяснят, обяенът), също за бъдеще време, бях
обяснил (не: бех обяснил), щях да обясня (нс: щех да
обясня)
овца (пс: овцъ, увцъ), овцата (нс; увцътъ), овце (не: овцй.
бвци)
овчар, овчаря (не: овчара, овчаръ, увчеръ)
оглавя = оглавйъ (пе: оглавил, оглавя, оглавъ), ние да оглавим
(нс: пие да оглавймс), тс да оглавят = оглавйът (не: оглавйат, оглават, оглавът), също за бъдеще време, бях

190

оглавил (ис: бех оглавил), щях да оглавя (не: щех да
оглавя)
огласи = огласи! (не: огласйа́, огласа огласъ), пие да огласим
(не,-ние да оглаейме), тс да огласят = оглаейът (не: оглаейат, огласат, огласът), също за бъдеще време, бях ог­
ласил (не: бех огласил), щях да оглася (не: щех да огла­
ся)
оглушй = оглушъ (не: оглуша), нис да оглушим (не: ние да
оглушйме), те да оглушат = оглушът (не: оглушат), съ­
що за бъдеще време, бях оглушил (не: бех оглушил),
щях да оглуша (не: щсх да оглуша)
огбля = огблйъ (не: огола, огблъ), нис да оголим (не: пие да
оголимс), те да оголят = огблйът (не: огблат, оголът),
също за бъдеще време, бях оголил (нс: бех оголил), щях
да оголя (не: щех да оголя)
огорча = огорчъ (не: огорча), нис да огорчим (нс: пие да
огорчйме), те да огорчат = огорчът (пс: огорчат), също
за бъдеще време, бях огорчил (нс: бех огорчил), щях да
огорча (не: щех да огорча)
ограбя = ограбйъ (не: огра́ба, огра́бь), нис да огра́бим (не:
ние да огра́биме), те да огра́бят = огра́бйът (нс: огра́бат,
огра́бът), също за бъдеще време, бях огра́бил (нс: бех
огра́бил), щях да огра́бя (не: щсх да огра́бя)
оградя = оградйъ (не: оградна́, ограда́, оградъ), нис да огра­
дим (не: нис да огради ме), те да оградят = оградйът (пе:
оградйа́т, оградят, оградът), също за бъдеще време, бях
оградил (пе: бех оградил), щях да оградя (не: щех да
оградя)
ограмотй = ограмотйъ (не: ограмотйа́, ограмота́, ограмотъ),
нис да ограмотйм (пс: пие да ограмотймс), те да ограмотят = ограмотйът (пс: ограмотйа́т, ограмота́т, ограмотът), също за бъдеще време, бях ограмотйл (не: бех ограмотйл), щях да ограмотя (пс: щсх да ограмотй)
огранича = ограничь (не: ограннча́). нис да ограничим (не:
нис да ограничйме), те да огранича́т = ограничът (нс:
ограничат), също за бъдеще време, бях ограничил (пс:
бех ограничйл), щях да ограинча (не: щех да ограпича́)
огън (нс: oreir, бгин), огъня = огъийъ (пе: огъна), огньове
одеколон (не: одиколон)
191

одейло (не: одеало)
одобря = одобрйъ (нс: одобрил, одобря, одобръ), ние да одоб­
рим (не: ние да одобрйме), те да одобрят = одобрйът
(не: одобрйат, одобрят, одобрът), също за бъдеще вре­
ме, бях одобрил (не; бех одобрил), щях да одобря (пе:
щех да одобря)
ожесточа = ожесточъ (не: ожесточа), ние да ожесточим (не:
ние да ожесточйме), тс да ожесточат = ожесточът (не:
ожесточат), също та бъдеще време, бях ожесточил (не:
бех ожесточил), щях да ожесточа (пе: щех да ожесточа)
озаглавя — озаглавив (не: озаглавил, озаглавя, озаглавь), ние
да озаглавим (не: ние да озаглавймс), тс да озаглавят =
озаглавйът (не: озаглавйат, озаглавят, озаглавът), също
за бъдеще време, бях озаглавил (пс: бех озаглавил), щях
да озаглавя (пе: шех да озаглавя)
озадача = озадачь (не: озадача), ние да озадачим (нс: ние да
озадачйме), те да озадача т = озадачът (пе: озадачат), съ­
що за бъдеще време, бях озадачил (пе: бех озадачил),
щях да озадача (не: щех да озадача)
озаря = озарйъ (не: озарил, озаря, озаръ), пие да озарим (не:
пие да озарйме), тс да озарят = озарйът (пс: озарйат,
озарят, озарът), също за бъдеще време, бях озарйл (не:
бех озарйл), щях да озаря-(не: щех да озаря)
озвуча = озвучъ (не: озвуча), ние да озвучим (не: ние да озвучймс), те да озвучат = озвучът (нс: озвучат), също за
бъдеще време, бях озвучил (пе: бех озвучил), щях да
озвуча (нс: щех да озвуча)
озлобя = озлобйъ (нс: озлобил, озлоба́. озлобь), ние да озло­
бим (нс: пие да озлобймс), те да озлобят = озлобйът
(нс: озлобйат, озлобят, озлобът), също за бъдеще вре­
ме, бях озлобил (нс: бех озлобил), щях да озлобя (нс:
щех да озлобя)
означа = ознлчъ (нс: означа), пие да означим (не: ние да означймс), те да означат = означат (не: означат), също за
бъдеще време, бях означил (пс: бех означил), щях да
означа (пе: щех да означа)
озова се = озовъ се (не: озова сс), ние да се озовем (не: ние
да сс озовеме), те да сс озоват = озовът (не: озоват),

192

също за бъдеще време, бях се озовАл (не: бех се озо­
вАл), щях да се озовА (не: щех да се озовА)
оз!бя се = оз1бйъ се (не: озъба се, озъбъ се), ние да се
озъбим (не: ние да се озъбиме), те да се озъбят =
озъбйът (не: озъбат, озъбът), също за бъдеще време,
бях се озъбил (не: бех се озъбил), щях да се озъбя (не:
щех да се озъбя)
окачА = окачъ (не: окачА), ние да окачим (не: ние да окачиме), те да окачАт = окачът (не: окачАт), също за бъде­
ще време, бях окачил (не: бех окачил), щях да окачА
(не: щех да окачА)
оковй = оковъ (нс: оковА), ние да оковем (не: ние да оковеме), те да оковат = оковът (не: оковАт), също за бъде­
ще време, бях оковАл (не: бех оковАл), щях да оковА (не:
щех да окова)
ококоря се = ококорйъ се (не: ококбра се, ококбръ се), ние да
се ококорим (не: ние да се ококориме), те да се ококорят
= ококорйът (не: ококорат, ококбрът), също за бъдеще
време, бях се ококбрил (не: бех се ококорил), щях да се
ококоря (не: щех да се ококоря)
окръг (не: бкърг)
окуража = окуражъ (не: окуража), ние да окуражим (не: ние
да окуражимс), те да окуражАт = окуражът (не: окура­
жат), също за бъдеще време, бях окуражил (не: бех оку­
ражил), щях да окуражА (не: щех да окуража)
окъся = окъсйъ (не: окъсйА, окъса, окъсъ), ние да окъсим (не:
ние да окъсйме), те да окъсят = окъсйът (не: окъсйат,
окъсАт, окъсът), също за бъдеще време, бях окъсил (не:
бех окъсил), щях да окъся (не: щех да окъся)
омаловажа = омаловажъ (не: омаловажа), ние да омаловажим
(не: ние да омаловажйме), те да омаловажат = омаловажът (не: омаловажат), също за бъдеще време, бях ома­
ловажил (не: бех омаловажил), щях да омаловажА (не:
щех да омаловажА)
омекотй = омекотйъ (не: омекотиА, омекота, омекотъ), ние да
омекотим (не: ние да омекотиме), те да омекотят = омекотйът (не: омекотйАт, омекотат, омекотът), също за бъ­
деще време, бях омекотил (не: бех омекотил), щях да
омекотя (не: щех да омекотя)
13 .Учебен наръчник за българска културна реч

193

омраза (нс: у мраза)
оневиня = оневинйъ (не: оневинил. оневини, оневинъ). ние да
оневиним (tie: ние да оневиниме). те да оневинят = оневинйът (не: оневинйат, оневинят. оневинят), също за бъ­
деще време, бях оневинил (не: бех оневинил), щях да
оневиня (не: щех да оневиня)
онези (не: унёзи, онёз, унез)
онова (не: онува, унува)
опетня = опетнйъ (не: опетнил, опетнА, опетнъХ ние да опетнйм (пе: ние да опетнйме), те да опетнят = опетнйът (не:
опетнйат, опетнят, олстнът), също за бъдеще време, бях
опетнил (не: бех опетнил), щях да опетня (не: щех да
опетня)
опечзлй = опечалйъ (не: опечалил, опечала, опечалъ), ние да
опечалим (пе: ние да опечалйме), те да опечалят = опечалйът (не: опечалйат, опечал ат, опечалят), също за бъ­
деще време, бях опечалил (нс: бех опечалйл), щях да
опечаля (не: щех да опечаля)
опитомя = опитомйъ (не: опитомйа, опитомя, опитомъ), ние
да опитомим (не: ние да опитомпме), тс да опитомят =
опнтомйът (не: опитомйат, опитомят. опитомът). също
за бъдеще време, бях опитомил (не: бех опитомил), щях
да опитомя (не: щех да опитомя)
опияня = опиянйъ (не: опиянил, опияни, опиянъ), пие да опи­
яним (не: ние да опиянймс), тс да опиянят = опиянйът
(нс: опиянйат, опиянят, опиянът), също за бъдеще вре­
ме. бях опиянйл (пе: бех опиянил), щях да опияня (не:
щех да опияня)
оплодй = оплодйъ (не; оплодил, оплодя, оплодъ), ние да оп­
лодим (пе: ние да оплодймс), те да оплодят = оплодйът
(не: оплодйат, оплодят, оплодът). също за бъдеще вре­
ме, бях оплодил (пс: бех оплодил), щях да оплодя (ие:
щех да оплодя)
оповестя = оповсстйъ (не: оповестил, оповестя, оповести), ние
да оповестим (не: ние да оповсстймс). те да оповестят ~
оповес гйът (не: оповсстйа́т. оповестит, оповестит), също
за бъдеще време, бях оповестил (не: бех оповестил), щях
да оповестя (не: щех да оповестя)

194

опожаря = опожарйк (не: опожарил, опожаря, опожаръ), ние
да опожарим (не: ние да опожарйме), те да опожарят =
опожарйът (не: опожарйат, опожарят, опожарът), също
за бъдеще време, бях опожарил (пе: бех опожарил), щях
да опожаря (не: щех да опожаря)
опозиция (не: опузйция, упузйция)
оползотворя = оползотворйъ (не: оползотворил, оползотво­
ря, оползотворъ), ние да оползотворим (не: ние да оползотворйме), те да оползотворят = оползотворйът (не:
оползотворйат, оползотворят, оползотворят), също за
бъдеще време, бях оползотворил (не: бех оползотворил),
щях да оползотворя (пе: щех да оползотворя)
опорочй = опорочь (не: опороча), ние да опорочим (не: ние
да опорочиме), те да опорочат = опорочат (не: опоро­
чат), също за бъдеще време, бях опорочил (не: бех опо­
рочил), щях да опороча (не: щех да опороча)
опрй = опръ (не: опра), ние да опрем (не: ние да опрёме), те
да опрат = опрът (не: опрат), също за бъдеще време,
опрях (не: опрёх), опрял (не: опрел), опрял съм (не: оп­
рел съм), ще съм опрял (не: ще съм опрел), бях опрял
(не: бех опрел), щях да опра (не: щех да опра), опрели,
опрян (не: опрен), опрени и опряли
определя = определйъ (нс: определйа, определя, определъ),
ние да определим (не: ние да определйме), те да опреде­
лят = определйът (пе: определйат, определят, определит),
също зя бъдеще време, бях определил (не: бех опреде­
лил), щях да определя (пе: щех да определя)
оприлича = оприличъ (не: оприлича), пие да оприличим (не:
ние да оприличйме), те да оприличат = оприличат (не:
оприличат), също за бъдеще време, бях оприличил (не:
бех оприличйл), щях да оприлича (не: щех да оприлича)
опропастй = опропастйъ (пе: опропастил, опропаста, опропастъ), ние да опропастим (нс: ние да опропастйме), те да
опропастят = опропаитйът (нс: олропастйат, опропастат,
опропастът), също за бъдеще време, бях опропастил (не:
бех опропастил), щях да опропастя (не: щех да опропас­
тя)
опустоша = опустошъ (не: опустоша), ние да опустошим (не:
ние да опустошйме). тс да опустошат = опустошът (не:
195

опустошат}, също за бъдеще време, бях опустошил (не:
бех опустошил), щях да опустоша (не: щех да опусто­
ша)
opi = оръ (не: ора), ние орём (не: ние орёме), те орат = орът
(не: орат), също за бъдеще време, орях (не: орех), орах,
орал, бях орал (не: бех орал), щях да ора (не: щех да
ора)
организъм, организма (пе: организъма)
оригинал (не: оргинал)
оригинален (не: оргинален)
оригиналност (не: оргиналност)
орйз (не: урйз)
оей (не: уса, осъ), осата (не: осътъ, усъгъ)
осведоми = осведоми! (пе: осведомил, осведоми́, осведомъ),
ние да осведомим (не: ние да освсдомйме). тс да осведо­
мят = осведомйът (не: осведомйа́т, осведомя́т, оеведомът), също за бъдеще време, бях осведомил (не: бех ос­
ведомил), щях да осведомя (нс: щсх да осведомя)
освеж! = освежъ (не: освежа), ние да освежим (не: ние да освежйме), те да освежат = освсжът (не: освежа́т), също за
бъдеще време, бях освежил (не: бех освежил), щях да
освежа (не: щех да освежа)
осветй = осветй! (не: освети», освста, освст!), ние да осветим
(пс: пие да осветйме), те да осветят = осветйът (не: осветйат, осветя́т, освстът), също за бъдеще време, бях ос­
ветил (не: бех осветил), щях да осветя (пе: щех да осве­
тя)
освободител, освободителя (нс: освободители, освободите*
лъ)
освободя = освободи! (не: освободил, освободи, освобод!),
ние да освободим (пе: ние да освободймс), тс да освобо­
дят = освободйът (пе: освободиат, освободя́т, освободят),
също за бъдеще време, бях освободил (не: бех освобо­
дил), щях да освободя (нс: щех да освободя)
осем (пс: осам, осъм, бсим)
осемнадесет и осемнййсст (виж с.64}
осигуря = осигури! (не: осигурйя́, осигури, осигур!), пие да
осигурим (пе: ние да осигурнмс), тс да осигурят = осигурнът (пе: осигурйат, оспгурат. осигурът), също за бъ-

196

деще време, бях осигурил (не: бех осигурил), щях да
осигуря (не: щех да осигуря)
осквернй = осквернит» (не: осквернйа, оскверни, осквернъ), ние
да оскверним (не: ние да осквернйме), те да осквернят =
осквернйът (не: осквернйат, осквернят, осквернът), също
за бъдеще време, бях осквернил (не: бех осквернил), щях
да оскверня (не: щех да оскверня)
ослабя = осла́бйъ (не: ослабя, ослабъ), ние да ослабим (не:
ние да ослабиме), те да ослабят = ослабйът (не: ослабат,
ослабът), също за бъдеще време, бях ослабил (не: бех
ослабил), щях да ослабя (не: щех да ослабя)
ослепя = ослепйъ (не: ослепйа́, ослепа, ослепъ), ние да осле­
пим (не: ние да ослепйме), те да ослепят = ослепйът (не:
ослепйат, ослепят, ослепът), също за бъдеще време, бях
ослепил (не: бех ослепил), щях да ослепя (не; щех да
ослепя)
осмелй се = осмслйъ се (не: осмелйа се, осмела се, осмелъ
се), пие да се осмелйм (не: ние да се осмелйме), те да се
осмелят = осмелйът (не: осмелйат, осмелйт, осмелът),
също за бъдеще време, бях се осмелйл (не: бех се осмелйл), щях да се осмеля (не: щех да се осмеля)
осмйвам (не: усмйвам)
основй = основъ (не: основа), ние да основем (не: ние да основёме), те да основАт = основат (не: основат), също за
бъдеще време, бях основал (не: бех основал), щях да
основа (не: щех да основа)
основател, основателя (пе: основателя, основАтелъ)
бстря = дстрйъ (не: остра, бстръ), ние острим (пе: пие остриме), тс бстрят = бстрйът (не: Лстрат. бстрът), също за
бъдеще време, бях острил (не: бех острил), щях да остря
(пе: щех да остря)
осуетя = осуетйъ (не: осуетйа, осуетя, осуетъ), ние да осуе­
тим (не: inie да осуетйме), те да осуетят = осуетйът (не:
осуетйат, осуетят, осуетът). също за бъдеще време, бях
осустйл (пс: бех осуетйл), щях да осуетя (не: щех да
осуетя)
осчетоводя = осчстйюдйъ (пе: осчетоводил, осчетоводя, осчетоводъ), ние да осчетоводим (не: ние да осчетоводймс), те да осчетоводят = осчетоводйът (не: осчетово197

дйа́т, осчетоводят, осчетоводът), също за бъдеще време,
бях осчетоводил (не: бех осчетоводил), щях да осчето­
водя (не: щех да осчетоводя)
осЪдя = осъдйъ (пе: осъда, осъдъ), ние да осъдим (не: ние да
осъдиме), те да осъдят = осъдйът (не: осъдат, осъдът),
също за бъдеще време, бях осъдил (не: бех осъдил), щях
да осъдя (нс: щех да осъдя)
осъществя = осъществйъ (не: осъществйа, осъщества, осъществъ), ние да осъществим (не: ние да осъществйме),
те да осъществят = осъществйът (не: осъществйат, осъществат, осъществът), също за бъдеще време, бях осъ­
ществил (не: бех осъществил), щях да осъществя (не:
щех да осъществя)
отбелязвам (не: отбелёзвам)
отблъсквам (не: отбълсквам)
отблъсна (не: отбълсна)
отварям (не: отва́рам)
отведа = отведъ (не: отведа́), ние да отведем (ие: ние да отведёме), те да отведа́т = отведът (не: отведат), също за
бъдеще време, отведох (не: отвёдах, отвёдъх), бях отвел
(не: бех отвёл), щях да отведа́ (не: щех да отведа)
отвертка (пе: отверка)
отвлека = отвлскъ (не: отвлека́, отвлеча), ние да отвлечем (не:
ние да отвлечёме), те да отвлекат = отвлекът (не: отвлекат, отвлеча́т), също за бъдеще време, отвлякох (не: отвляках, отвлякъх, отвлёкох), отвлякъл (не: отвлёкъл), от-влякъл съм (не: отвлёкъл съм), ще съм отвлякъл (не:
ще съм отвлёкъл), бях отвлякъл (не: бех отвлёкъл), щях
да отвлека́ (не: щех да отвлека́), отвлекли
отводня = отводнйл (не: отводнйа́, отводла́, отводнъ), ние да
отводнйм (ие: ние да отводнймс), те да отводнят = отводнйът (не: отводнйат, отводнат, отводнът), също за бъ­
деще време, бях отводнйл (нс:'бсх отводнйл), щях да
отводня (нс: щех да отводня)
отворя = отвбрйъ (не: отвора, отворъ), ние да отворим (не:
пие да отвориме), те да отворят = отвбрйът (не: отворат,
отворът), също за бъдеще време, бях отворил (не; бех
отворил), щях да отворя (пс: щсх да отворя), повел,
накл.: отворй (не: отвори)
198

отвратя = отвратйъ (не: отвратна, отвратя, отвратъ), нис да
отвратим (не: нис да отвратймс), те да отвратят = отвратйът (не: отвратйат, отвратят, отвратьт), също за бъ­
деще време, бях отвратил (пе: бех отвратил), щях да от­
вратя (не: щех да отвратя)
отвръщам (не: отвърщам)
отвивам (не: отвёвам)
отговарям (не: отговарям)
отговоря = оттовбрйъ (пс: отговора, отговбръ), пие да отго­
ворим (не: нис да отговор и ме), тс да отговорят = отговбрйът (не: отговорят, отговорът), също за бъдеще вре­
ме, бях отговорил (пс: бех отговорил), щях да отговоря
(не: щех да отговоря), отговорих (пс: отговорих), отго­
ворил (не: отговорил)
отдалеча = отдалечъ (пс: отдалеча), лис да отдалечим (не: ние
да отдалечйме), те да отдалечат = отдалечат (ле: отдале­
чат), също за бъдеще време, бях отдалечйл (пе: бех от­
далечил), щях да отдалеча (пе: щсх да отдалеча)
отделение (не: оделенис)
отегча = отегчъ (не: отегча), нис да отегчим (не: ние да отегчйме), те да отегчат = отегчът (пс: отегчат), също за
бъдеще време, бях отегчил (нс: бех отегчйл), щях да
отегча (не: щех да отегча)
отеснй = отсспйъ (не: отсспйй, отесня, отсспъ), ние да отеснйм (не: нис да отесиймс), те да отселят = отеснйът (не:
отеснйат, отеснат, отсснът), също за бъдеще време, бях
отеснйл (не: бех отселил), щях да отесня (ис: щсх да
отесня)
отзад (не: оза́д, отзаде)
откача = откачъ (пс: откача, откача), пие да откачйм (пе: ние
да откачймс), тс да откачат = откачът (не: откачат), съ­
що за бъдеще време, бях откачил (пе: бех откачил), щях
да откача (пе: щех да откача)
отклоня = отклонив (нс: отклонил, отклоня, отклопъ), ние да
отклоним (не: нис да отклонймс). тс да отклонят = отклонйът (не: отклонйа́т, отклонит, отклопът), също за бъ­
деще време, бях отклонил (пс: бех отклонил), щях да
отклоня (пс: щсх да отклоня)
откривател, откривателя (пе: откривателя, откриватслъ)
199

отлежа = отлежъ (пс: отлежа), пие да отлежим (нс: ние да отлежймс), те да отлежат = отлсжът (пе: отлежат), също за
бъдеще време, бях отлежал (нс: бех отлежал), щях да
отлежа (пе: щех да отлежа)
отлича = отличъ (не: отлича), ние да отличим (пе: ние да отличйме), те да отличат = отличът (нс: отличат), също за
бъдеще време, бях отличил (нс: бех отличил), щях да
отлича (не: щех да отлича)
отменй = отменит» (не: отменйа́. отмена́, отменъ), ние да от­
меним (не: ние да отменйме). тс да отменят = отмепйът
(не: отменйат, отменят, отмеиът), също за бъдеще вре­
ме, бях отменил (пс: бех отменил), щях да отменя (не:
щех да отменя)
отморя = отморйъ (пе: отморйа́. отмора́. отморъ), ние да от­
морим (не: ние да отморймс). те да отморят = отморйът
(не: отморйа́т. отморат, отморът). също за бъдеще вре­
ме, бях отморил (не: бех отморил), щях да отморя (нс:
щех да отморя)
отмъстя = отмъстйъ (не: отмъстйа́, отмъсти, отмъсти), ние
да отмъстим (нс: ние да отмъстимс). тс да отмъстят =
отмъстйът (не: отмъстйат. отмъста́т, отмъстьт), също за
бъдеще време, бях отмъстил (пс:'бех отмъстил), щях да
отмъстя (нс: щех да отмъстя)
отмятам (нс: отметам)
отнасям (не: отиа́сам, отннеам)
отнеса = отнссъ (нс: отнеса), ние да отнесем (пс: ние да отнессмс), те да отнесат = отпесът (нс: отнесат), също за
бъдеще време, отнесох (нс: отнесях, отнссъх), бях от­
несъл (нс: бех отнесъл), щях да отнеса (не: щех да от­
неса)
отплатя се = отплатйъ-сс (не: отплатйа́ се, отплата́ сс, отплатъ сс), пие да сс отплатим (нс: пие да се отплатйме). тс
да се отплатят = отплатиът (пс: отплатйа́т. отплатят, отплатът). също за бъдеще време, бях сс отплатил (не:
бех се отплатил), щях да сс отплатя́ (не: щех да сс отп­
латя́)
отправя се = отправйъ сс (пс: отпрана сс, отправъ сс), ние да
сс отпра́вим (нс: пие да се отправяме), те да сс отпра́вят
= отправиът (пс: отправят. отпра́вът), също за бъдеще
200

време, бях се отправил (не: бех се отправил), щях да се
отправя (пе: щех да сс отправя)
отразй = отразйъ (пе: отразив, отраза, отразъ), ние да отра­
зим (не: пие да отразимо), те да отразят = отразйът (не:
отразйат, отразят, отразът), също за бъдеще време, бях
отразил (не: бех отразил), щях да отразя (не: щех да
отразя)
отрек^ = отрекъ (не: отрека, отреча), ние да отречем (не: пие
да отречеме), те да отрекат = отрокът (не: отрекат, отречат), също за бъдеще време, отрекох (не: отреках, отрскъх), бях отрекъл (нс: бех отрекъл), щях да отрека
(пс: щсх да отрека)
отровя = отровйъ (не: отрова, отрбвъ), ние да отровим (не:
ние да отровиме), тс да отровят = отровйът (не: отровят,
отровът), също за бъдеще време, бях отровил (не: бех
отровил), щях да отровя (пс: щсх да отровя)
отрони = отрбнйъ (пе: отроня, отрбнъ), ние да отроним (пе:
пие да отрбниме), тс да отронят = отрбнйът (не: отронят,
отронът), също за бъдеще време, бях отронил (не: бех
отронил), щях да отроня (не: щех да отроня)
отрйзвам (не: отрёзвам)
отрязък (не: отрёзък)
отсрамя = отсра́мйъ (пе: отсрамя, отсрамъ), пие да отсрамим
(не: пие да отсрамимс), те да отсрамят = отсрамйът (нс:
отсрамат, отсрамът), също за бъдеще време, бях отсрамил (нс: бех отсрамил), щях да отсрамя (нс: щех да
отсра́мя)
отстраня = отстрапйъ (не: отстранйа́. отс трана, отстрапь), пие
да отстраним (нс: пие да отстрапймс), тс да отстранят =
отстранйът (не: отстранйа́т. отстрана́т, отстранът), също
за бъдеще време, бях отстранил (нс: бсх отстранил), щях
да отстраня (не: щсх да отстраня)
отстъпя = отстъпйъ (пс: отстъпа, отстъпъ), пие да отстъпим
(нс: пие да отстъпиме), тс да отстъпят = отстъпйът (не:
отстъпят, отстъпът), също за бъдеще време, бях отс­
тъпил (не: бсх отстъпил), щях да отстъпя (нс: щех да
отстъпя)
отсЪствувам и отсъствам (ис: отсъствувам)
отсядам (пс: отсядам)
201

отхапя = отхапйъ (пс: отхапа, отхапъ), ние да отхапем (не:
ние да отхапеме), те да отхапят = отхапйът (нс: отхапят,
отхалът), също за бъдеще време, бях отхапал (не: бех
отхапъл). щях да отхапя (не: щех да отхапя)
отхвърля = отхвърлйъ (не: отхвърля, отхвърлъ. отфърла),
ние да отхвърлим (не: нис да отхвърлиме), те да отх­
върлят = отхвърлйът (не: отхвърлят, отхвърлът), също
за бъдеще време, бях отхвърлил (нс: бех отхвърлил),
щях да отхвърля (не: щех да отхвърля)
отчетлив (нс: отчетлив)
отчисля = отчислйъ (не: отчислйа, отмиела, отчислъ), ние да
отчислим (нс: отмиелймс), те да отчислят = отчиелйът
(не: отчислйа́т, отчислят, отчие лъг), също за бъдеще
време, бях отчислил (не: бех отчислил), щях да отчисля
(не: щех да отчисля)
отчуждя = отчуждйъ (нс: отчуждил. отчужди, отчуждъ), ние
да отчуждим (ие: ние да отчужднмс), те да отчуждят =
отчуждйът (не: отчуждйат, отчуждат, отчуждът). също
за бъдеще време, бях отчуждил (нс: бех отчуждил), щях
да отчуждя (ле: щех да отчуждя)
отчупя = отчупйъ (не: отчупя, отчулъ), пис да отчупим (нс:
ние да отчупим©), те да отчупя т = отчупйът (не: о тчупят,
отчупът). също за бъдеще време, бях отчупил (не: бех
отчупил), щях да отчупя (лс: щех да отчупя)
отърва = отърв^ (не: отърва), нис да озърнем (не: ние да
отървеме), те да отърват = отърнът (нс: отърват), също
за бъдеще време, бях отървал (пе: бех отървал), щях да
отърва (нс: щех да отърва)
отърсвам (не: отръсвам)
отърся = отърейъ (пс: отърса, отърсъ). лис да отърсим (не:
нис да отърсиме), те да отърсят = отърейът (ис: отърсят,
отърсът), също за бъдеще време, бях отърсил (ис: бех
отърсил), щях да отърся (пс: щех да отърся)
оформя = оформйъ (пе: оформил, оформи́, офбрмъ), ние да
оформим (нс: нне да офбрмнмс), те да оформят = оформпът (пс: офбрмйат, оформи́т, офбрмът). също за бъде­
ще време, бях оформил (не: бех оформил), щях да офор­
мя (нс: щех да оформя)

202

охладя = охладйъ (не: охладив, охлада, охладъ), ние да охла­
дим (пе: ние да охладйме), те да охладят = охладйът
(нс: охладйат, охладят, охладът), също за бъдеще вре­
ме/бях охладил (не: бех охладил), щях да охладя (не:
щех да охладя)
оцветител, оцветителя (не: оцветителя, оцветйтелъ)
оцветя = оцветйъ (не: оцветйа, оцвета, оцветъ), пие да оцве­
тим (не: ние да оцветйме), те да оцветят = оцветйът (не:
оцветйат, оцветят, оцветът), също за бъдеще време, бях
оцветил (не: бех оцветил), щях да оцветя (не: щех да
оцветя)
оценя = оценйъ (не: оценка, оценя, оцепъ), ние да оценим (пе:
ние да оцепйме), те да оцепят = оценйът (не: оцепйат,
оценя́т, оценът), също за бъдеще време, бях оценил (пе:
бех оценил), щях да оценя (не: щех да оцеля)
оцет, оцета (tie: оцёда)
очерня = очерпйъ (не: очерна, очернъ), пис да очерним (не:
ние да очерняме), те да очернят = очернйът (пс: очёрнат, очеркът), също за бъдеще време, бях очернил (пс:
бех очернил), щях да очерня (ие: щех да очерня)
очовеча = очовечъ (не: очовеча), пис да очовечим (не: пие да
очопечйме), те да очовечат = очовечът (нс: очовечат),
също за бъдеще време, бях очовечил (пс: бех очовечил),
щях да очовеча (не: щех да очовеча)
ощастливя = ощастливят, (не: ошастливйа, ощастливи, ощастливъ), ние да ощастливим (ие: ипе да ощастливим?), те
да ощастливят = ощастливйът (пе: ощастливйат. ощастливат, ощастливът), също за бъдеще време, бях ощаст­
ливил (не: бех ощастливил), щях да ощастливя (не: щех
да ощастливя)
ощетя = ощетйъ (не: ощетйя́, ошстя́, ощетъ), пие да ощетим
(нс: ние да ощстймс), те да ощетят - ощетйът (нс: ощетйат, ощетат, ощетът), също за бъдеще време, бях още­
тил (нс: бех ощетил), щях да ощетя (ле: щех да ощетя)

203

naj^p , пазара (пе: пазаря)
пазари = пазарйъ (не: пазарна, пазара, лазаръ), ние пазарим
(не: пие пазарйме), те пазарят = лазарнът (ие: пазарйат,
пазарат, пазарът), също за бъдеще време, пазарях (не:
пазарех), пазарих, бях пазарил (нс: бех пазарил), щях да
пазаря (не: щех да пазаря)
пазя = па́зйъ (не: паза, пазъ), ние пазим (не: ние па́зимо), те
па́зят = па́зйът (не: па́зат, па́зът), също за бъдеще вре­
ме, бях па́зил (не: бех па́зил), щях да па́зя (пс: щех да
па́зя)
палто (пс: палто)
па́ля = па́лйъ (нс: па́ла, па́лъ), ние па́лим (не: ние па́лиме), тс
па́лят = па́лйът (не: па́лат, па́лът), също за бъдеще вре­
ме, бях па́лил (не: бех па́лил), щях да па́ля (не: щех да
па́ля)
панайр (нс: панаир)
парламентаризъм, парламентаризма (нс: парламснтарйзъма)
па́тя = па́тйъ (не: па́та, па́тъ), ние патмм (не: ние па́тиме), те
па́тят = па́тйът (не: па́тат, па́тът), също за бъдеще вре­
ме, бях патил (не: бех патил), щях да патя (пе: щех да
па́тя)
пека́ = пскъ (не: пека́, печа́), ние печём (ие: пие печеме), те
пекат = пекът (не: пекат, печа́т), също за бъдеще време,
пекох (не: псках, пскъх), бях пекъл (ис: бех пекъл), щях
да пека́ (не: щсх да пека)
пера́ = перъ (нс: пера́), пие перем (пс: ние персмс), тс перат =
перът (не: псра́т), също за бъдеще време, перях (нс: пе­
рех), прах, бях прал (не: бех прал), щях да пера́ (не:
щсх да лера́)
пералня (нс: перална)
перспектива (не: псрсспектйва)
перспективен (нс: переспективен)
песимизъм, песимизма (нс: песимйзъма)
петдесет (виж с.65)
2114

пете́л, пете́ла (не: пете́ля)
петнадесет и петнайсет (виж с.64)
петня = пстнйъ (не: пстнйа, петна, пстпъ), ние петнйм (нс:
ние петнйме), те петнят = пстпйъг (пе: пстпйа́т, петнат,
пстнът), също за бъдеще време, петнях (не: легнех), пет­
них, бях петнил (не: бех петнил), щях да петня (нс: щсх
да петня), петнели, петнящ (нс: петнещ), петнещи и пет­
нящи
петстотин (виж с,66)
пече́ля = печелйъ (нс: печела, печелъ), пие печелим (пе: ние
печелиме), тс печелят = печелйът (не: печелят, печелът),
също за бъдеще време, бях печелил (пс: бех печелил),
щях да печеля (не: щех да печеля)
пешеходец (нс: пешохбдец)
пиано (нс: пияно, което е нещо друго)
пила (нс: пилъ), пилата (нс: пилътъ)
пиле (нс: пили)
пипе́р (не: пепер)
писа́тел, писатели (не: писатели, писатель)
пищя = пищйъ (пе: пищйа, пища, пищъ). ние пищим (не: пие
пищйме), те пищят = пищйът (не: пищйат, пища́т, пищът), също за бъдеще време, пищях (пс: пищех), пищял
(не: нищел), пищял съм (пе: пищел съм), ще съм пищял
(не: щс съм пищел), бях пищял (нс: бех пищел), щях да
пищя (не: щсх да пищя), пищели, пищящ (не: пищещ),
пишещи и пищящи
пиян, пияни (пс: пиени)
плавалия (нс: плавалия)
план, плана (нс: плапъ)
планина (нс: плапинъ), планината (нс: планипътъ)
пластмаса (пс: пла́сма́са)
плат, плата = платъ (не: плата́)
платно (не: пла́тно)
платя = плятйъ (не: платйа́, плата́, платъ), пие да платим (нс:
пие да платимо), те да платят = платйът (нс: платйат.
платят, платът), също за бъдеще време, бях плати́л (не:
бех плати́л), щях да платя (нс: щсх да платя)
плач, плача́ = плачъ (не: плача)
плашило (нс: плашило)
205

плёвя = плёвйъ (не: плёвйа́, плева́, плсвъ), пие плевим (пе:
нис плевиме), тс плевят = плевйът (нс: плевйат, плёва́т,
плевът), също за бъдеще време, бях плевил (не: бех
плевил), щях да плевя (не: щсх да плевя)
плезя = плёзйъ (не: плёза, плёзъ), ние плезим (пе: пие плёзимс), те плезят - плёзйът (не: плезат, плезът), също за
бъдеще време, бях плезил (нс: бех плезил), щях да плезя
(не: щех да плезя)
пленник (пс: плених)
пленя = плепйъ (пе: плеийа́, плена́, пленъ), пие да пленим (не:
пие да пленйме), те да пленят = пленйът (пе: пленйат,
плена́т, пленът), също за бъдеще време, бях пленил (не:
.
бех пленил), щях да пленя (нс: щсх да пленя)
плет, плета = плетъ (не: плета)
плета = плетъ (не: плета), ние плетем (нс: ние плстсме), те
плета́т = плетът (не: плетат), също за бъдеще време,
плетях (не: плетёх), плетох (пе: плечах, плетъх), бях
плел (ие: бех плел), щях да плета (ис: щсх да плета),
плели, плетящ (не: плетёщ), плезещи и плетящи
плик, плика = пликъ (не: плика)
плод, плода́ = плодъ (не: плода́)
плЪзгам (не: пълзгам)
плъх (не: пълх)
плява (пе: плёва)
пляскам (пе: плескам)
плясък (нс: плссък)
пневмония (ие: плембпия, пневмония)
победител, победйтеля (не: победи тела, победйтелъ)
победя = победйъ (не: победйа́, победа́, победъ), нис да побе­
дим (нс: ние да победймс), те да победят = победйът
(не: победйат, победат, победът), също за бъдеще вре­
ме, бях победил (не: бех победил), щях да победя (не:
щех да победя)
побягвам (не: побёгвам)
побягна (не: побёгна)
поведа = поведъ (не: поведа), ние да поведем (не: ние да поведеме), те да поведат = поводът (пс: поведат), също за
бъдеще време, поведох (не: поводах, поведъх), бях по­
вёл (не: бех повёл), щях да поведа (пс: щсх да поведа)
206

поверя = поверит» (нс: поверйа́, повсра, поверь), ние да пове­
рим (не: ние да поверйме), те да поверят = повсрйът (не:
повсрйа́т. повера́т, поверът), също за бъдеще време, бях
поверил (не: бех поверил), щях да поверя (не: щсх да
поверя)
повишй = повишъ (не: повиша), ние да повишим (пе: ние да
ловишйме), те да повишат = повишат (нс: повишат), съ­
що за бъдеще време, бях повишил (пс: бех повишйл),
щях да повиша (не: щсх да повиша)
повреди = повредйъ (не: повреда, ловредъ), ние да повредим
(нс: ние да повредиме), те да повредят = повредйът (не:
повредит, поврёдът), също за бъдеще време, бях пов­
редил (не: бех повредил), щях да повредя (пс: щсх да
повредя)
повтарям (нс: повтарям)
повторя = повтбрйъ (не: повтора, повтори), пие да повторим
(нс: ние да повториме), те да повторят = повторйът (не:
повторят, повторът), също за бъдеще време, бях пов­
торил (не: бех повторил), щях да повторя (не: щех да
повторя)
повърхност (не: повръхност)
погаля = погалйъ (не: пога́ла, погалъ). пие да погалим (пе:
ние да погалиме), те да погалят = погалнът (нс: погалят,
погалът), също за бъдеще време, бях погалил (не: бех
погалил), щях да погаля (пе: щех да погаля)
погася = погаейъ (не: погаейа, погася, погасъ), ние да погаейм (нс: ние да погаейме), тс да погасят = погаейът (не:
погаснат, погасят, погасът), също за бъдеще време, бях
погасил (не: бех погаейл), щях да погася (пс: щсх да
погася)
погодя = погодйъ (пе: погодйа́, погода́, погодъ), ние да погодйм (пе: пие да погодйме), го да погодят = погодйът
(не: погодйат, погодят, погодът), също за бъдеще вре­
ме, бях погодйл (не: бех погодйл). щях да погодя (не:
щсх да погодя)
погреба = погребъ (пе: погреба), ние да погребем (нс: ние да
погребеме), те да погребат = погребът (пс: погребат),
също за бъдеще време, бях погребал (не: бех погребал),
щях да погреба (не: щех да погреба́)
207

погубя = погубит^ (не: погубя, погубъ), ннс да погубим (нс:
ние да погу́биме). те да погубя г = погубйът (пс; погу́бят,
погу́бът). също за бъдеще време, бях погу́бил (не: бех
погу́бил), щях да погу́бя (не: щсх да погу́бя)
подаря = подарив (не: подарйи́, подари, подаръ), ние да пода­
ри́м (пе: пне да подари́ме), тс да подарят = подарйът
(пс: подарйа́т, подари́т, подарът), също за бъдеще вре­
ме, бях подари́л (не: бех подари́л), щях да подаря (не:
щсх да подаря)
поди́тсл, подателя (не: подателя, пода́тель)
податли́в (не: пода́тлив)
подбери́ = подберъ (не: подбери́), пне да подберём (пе: пне да
подбсрёме), те да подберат = подбсрът (пе: подберат),
също за бъдеще време, бях подбри́л (пс: бех подбрал),
щях да подбери́ (не: щех да подбери́)
подведи́ = подведъ (не: подведи́), ние да подведем (пс: пие да
подведеме), тс да подведат = подведът (не: подведат),
също за бъдеще време, подведох (не: подви́дах, подведъх). бях подви́л (не: бех подви́л), щях да подведа (ие:
щех да подведа)
подгоня - подгбнйъ (не: подгона, подгбнъ), ние да подгоним
(не: пие да подгбнимс), тс да подгонят = подгошТьт (пс:
подгонят, подгбнът). също за бъдеще време, бях под­
гонил (пе: бех подгонил), щях да подгоня (пс: щсх да
подгоня)
подготвя = подгбтвйъ (пс: подгбтва, подгбтвь), ние да под­
готвим (не: ние да подготвиме), тс да подготвят = подгбтвйът (нс: подготвят, подготвът), също за бъдеще вре­
ме. бях подготвил (нс: бех подготвил), щях да подготвя
(нс: щех да подготвя)
подир (не: поди́рс)
подкача = подкачъ (пс: подкача), пие да подкачим (ие: ние да
подкачаме), тс да подкачат = подкачът (ие: подкачат),
също за бъдеще време, бях подкачил (нс: бех подкачил),
щях да подкача (не: щех да подкача)
подквася = подкви́сйъ (не: подкваса, подква́съ), ние да подк­
ва́сим (пс: ние да подква́симе), те да подква́сят = подк­
ва́с йы (не: подквасят, подквйсьт), също за бъдеще врс-

208

ме, бях подквасил (не: бех подквасил), щях да подквАся
(не: щех да подквася)
подкиселя = подкисели! (не: подкиселйа́, подкисела́, подкисе­
л!),' ние да подкиселим (не: ние да подкиселйме), те да
подкиселят = подкиселй!т (не: подкиселйат, подкиселят,
подкиселът), също за бъдеще време, бях подкиселил (не:
бех подкиселил), щях да подкиселя (не: щех да подкисе­
ля)
подкося = подкоси! (не: подкосйа́, подкоса́, подкос!), пие да
подкосим (не: ние да подкосйме), те да подкосят = подкосйът (не: подкосйат, подкосят, подкосът), също за бъ­
деще време, бях подкосил (не: бех подкосил), щях да
подкося (не: щех да подкося)
подкрепя = подкрепйъ (не: подкрепйа, подкрепа, подкреп!),
ние да подкрепим (не: ние да подкрепйме), те да подкре­
пят = подкрепйът (не: подкрепйат, подкрепат, подкрепът),
също за бъдеще време, бях подкрепил (не: бех подкрепйл), щях да подкрепя (не: щех да подкрепя)
подкупя = подкупйъ (не: подкупа, подкупъ), ние да подкупим
(не: ние да подкупиме), те да подкупят = подкупйът (не:
подку́пат, подку́път), също за бъдеще време, бях под­
ку́пил (не: бех подку́пил), щях да подку́пя (не: щех да
подку́пи)
подлежа́ = подлеж! (не: подлежа́), ние подлежйм (не: ние подлежйме), те подлежа́т = подл ежът (не: подлежа́т), също
за бъдеще време, бях подлежа́л (не: бех подлежал), щях
да подлежа (не: щех да подлежа)
подлудя = подлуди! (не: подлудил, подлуда, подлудъ), ние да
подлудим (нс: ние да подлудйме), те да подлудят = подлудйът (не: подлудйа́т, подлудят, подлудът), също за бъ­
деще време, бях подлудйл (не: бех подлудйл), щях да
подлудя (не: щех да подлудя)
подлютя = подлютй! (не: подлютйа́, подлюта́, подлютъ), ние
да подлютйм (не: ние да подлютйме), те да подлютят =
подлютйът (не: подлютйат, подлютат, подлютът), също
за бъдеще време, бях подлютйл (не: бех подлютйл), щях
да подлютя (пе: щех да подлютя)
подмена́ = подмени! (не: подменйа́, подмена́, подмен!), ние
да подменим (не: ние да подменйме), те да подменят =
14,Уч«0ев наръчник та вглпрси културна реч

209

подменйът (не: подменйа́т, подменят, подменът), също
за бъдеще време, бях подмени́л (пе: бех подменил), щях
да подменя (не: щех да подменя)
подмладя = подмладйъ (не: подмладна́. подмлада́, подмладъ),
ние да подмладим (не: ние да подмладймс), тс да подм­
ладят = подмладйът (не: подмладйат, подмладят, подмладът), също за бъдеще време, бях подмладил (пе: бех
подмладил), щях да подмладя (нс: щсх да подмладя)
поднасям (не: подна́сам, подписям)
поднеса = поднесь (не: поднеса), пне да поднесем (нс: ние да
поднссеме), те да поднеса́т = лоднесът (ле: поднесат),
също за бъдеще време, поднесох (ле: поднесях, поднесъх), бях поднесъл (не: бех поднесъл), щях да подне­
са (пс: щех да поднеса)
подновя = подновит (не: подновил, поднива, лодповъ), ние да
подновим (не: ние да подновйме), тс да подновят = поднонйът (не: подновйат, подновят, подновът), също за бъ­
деще време, бях подновил (пс: бсх подновил), щях да
подновя (нс: щсх да подновя)
поднося = подносйъ (не: подноса, подпись), ние да подносим
(jjc: ние да подносиме), те да подносят = подносйът (не:
лоднбсат, подносът), също за бъдеще време, бях под­
носил (не: бех подносил), щях да поднося (пс: щех да
поднося)
подобря = подобрйъ (не: подобрил, подобря, тщобръ), ние
да подобрим (не: ние да подобрймс), тс да подобрят =
подобрйът (не: подобрйат, подобрят, подобрът). също за
бъдеще време, бях подобрил (нс: бсх подобрил), щях да
подобря (пс: щсх да подобря)
подпра́ = подпръ (не: подпра), ние да подпрем (нс: ние да
подпреме), те да подпрат = подл рът (не: подпрат), също
за бъдеще време, подпрях (пс: подирех), подпрял (не:
подпрел), подпрял съм (не: подпрел съм), щс съм подп­
рял (не: ще съм подпрел), бях подпрял (не: бех подп­
рел),* щях да подпра (не: щсх да подпра), подпрели, под­
прян (нс: подпрем), подпрели и подпряни
подравня - подравнйъ (не: подранила, подравна́, подравни),
пие да подравним (не: ние да подравниме), тс да подрав­
нят = подравпйът (не: подранийат, подравнят, лодравнът),
216

също за бъдеще време, бях подравнил (нс: бех подрав­
нил), щях да подравня (не: щех да подравня)
подранА = подранйъ (не: подранйа, подрана, подрань), ние да
подраним (не: ние да подранймс), тс да подранят = подранйът (не: подранйат, подранит, подранит), също за бъ­
деще време, бях подранил (нс: бех подранил), щях да
подраня (не: щех да подраня)
подсетя = подсётйъ (не: подсёта, подсеть), пие да подсетим
(не: пие да подсётиме), те да подсетят = подсетйът (не:
подсетат, подсетът), също за бъдеще време, бях под­
сетил (не: бех подсетил), щях да подсетя (нс: щех да
подсетя)
подсладя = подслади! (не: подслади», подслади, подслад!),
ние да подсладим (не: ние да подсладйме), тс да подсла­
дят = подсладйът (не: подсладйат, подсладат, подсладът),
също за бъдеще време, бях подсладил (нс: бех подсла­
дил). щях да подсладя (не: щех да подсладя)
подслоня = подслони! (не: подслони», подслона, подслон!),
ние да подслоним (пе: ние да подслоиймс), те да подс­
лонят = подслонйът (не: подслонйат, подслонат, подсло­
нът), също за бъдеще време, бях подслонил (пе: бех
подслон и́л), щях да подслоня (пе: щех да подслоня)
подценя = подцени! (не: подцени», подцепи, подцепь), ние да
подценим (не: ние да подценйме), тс да подценят = подценйът (не: подценйат, подценят, подценьт), също за бъ­
деще време, бях подценил (не: бех подцепи́л), щях да
подценя (не: щех да подценя)
подчиня = подчини́! (не: подчинив, подчини, подчинъ), ние
да подчиним (не: ние да подчипимс), те да подчинят =
подчинй!т (не: подчинйат, подминат, подчинът), също за
бъдеще време, бях подчини́л (не: бех подчини́л), щях да
подчиня (не: щех да подчиня)
позволя = позволйъ (не: позволи», позволи, позволь), пие да
позволи́м (не: ние да позволмме), тс да позволят = позволйът (пе: позволйа́т. позволит, позволят), също за бъ­
деще време, бях позволил (не: бех позволи́л), щях да
позволя (не: щех да позволя)
поздравя = поздрави! (не: поздрави», поздрава, поздравь),
ние да поздрави́м (не: ние да поздравиме), те да поздра211

вят = поздравйът (не: ноздра в йат. по триват, поздравът),
също за бъдеще време, бях поздравил (не: бех поздра­
вил), щях да поздравя (не: щех да поздравя)
позлатя = позлатйъ (не: позлатил, позлата, позлатъ). пие да
позлатим (не: ние да позлатйме), те да позлатя́т = позлатйът (не: позлатйат, позлатя́т, позлатът), също за бъ­
деще време, бях позлатил (не: бех позлатил), щях да
позлатя (не: щех да позлатя)
позова се = позовъ се (не: позова сс), пие да се позовем (не:
ние да се позовёме), те да се позоват = позовът (не: по­
зоват), също за бъдеще време, бях сс позовал (не: бех
се позовал), щях да се позова (пе: щсх да сс позова)
позоря = позорйъ (не: позорна, позоря́, позоръ), нис позорим
(нс: ние позорймс), те позорят = позорнът (не: позорйя́т, позоря́т, позорът), също за бъдеще време, бях по­
зорил (не: бех позорил), щях да позоря (нс: щсх да по­
зоря)
показател, показателя (не: показатели, показателъ)
поканя = покапйъ (не: покана, поканъ), ние да поканим (нс:
ние да поканиме), те да поканя т = покя́пйът (пе: поканят,
поканът), също за бъдеще време, бях поканил (нс: бех
поканил), щях да поканя (нс: щех да покапя)
покапя = покапйъ (не: покапа, локапъ), нис да покапем (нс:
нис да покапеме), те да покапят = покя́пйът (нс: покапят,
локалът), също за бъдеще време, бях пока́пал (ие: бех
покапал), щях да покапя (нс: щсх да покапя)
поклонник (пе: поклоних)
поклоня се = поклонйъ се (не: поклонна се, поклона́ сс, поклонъ се), ние да се поклоним (не: пие да сс поклонймс).
те да се поклонят = поклопйът (не: поклонйя́т, поклонят,
поклонът), също за бъдеще време, бях се поклонил (не:
бех сс поклонил), щях да сс поклоня (пе: щсх да сс пок­
лоня)
покоря = покорйъ (пс: покорна, покора́, покоръ), нис да по­
корим (пе: пие да покорймс), те да покорят = покорйът
(не: покорпя́т, покоря́т, покорът), също за бъдеще вре­
ме, бях покорил (пс: бех покорил), щях да покоря (нс;
щсх да покоря)
поле (нс: поле, пулс)
212

полетя = полетйъ (не: полетяа полета, полсть), ние да поле­
тим (не: пис да полетйме), те да полетят = полстйът (не:
полетйат, полетят, полетът), също за бъдеще време, по­
летях (не: полетёх). полетял (не: полетел), полетял съм
(ле: полетел съм), ще съм полетял (пс: щс съм поле­
тел), бях полетял (не; бех полетел), щях да полетя (не:
щех да полетя), полетели
,.
ползувам и ползвам (не: ползувам)
полилей (не: полюлей)
политика и политика (по-добре: потника)
половина (не: пулувйна, полвйпа, пулвйпа, лулшш)
получател, получателя (не: получатели, лолучатслъ)
палйна, поляни (не: полени)
помагало, помагала, помагала
помиря = помирйъ (пе: помирйа, помири, помиръ), пие да
помирим (пе: ние да помирймс), те да помирят = помирйът (нс: помирйат, помират, помпрът), също за бъдеще
време, бях помирил (не: бех помирил), щях да помиря
(нс: щех да помиря)
помйсля = помйслйъ (не: помйсла, помйслъ). пие да помислим
(пс: пие да помйслиме), те да помисля! = помислйът (не:
помйслат, помиелът), също за бъдеще време, бях по­
мислил (не: бех помислил), шях да помйсля (не: щех да
помйсля)
помия = пбмпйъ (нс: помня, помнъ, ловив), нис помпим (не:
ние пбмпимс), тс помнят = поминът (не: помпат,
помпът). също за бъдеще време, бях помнил (пс: бех
помнил), щях да помня (нс: щех да помня)
помоля = ломблйъ (не: помола, помол и), ние да помолим (пе:
пис да помолимс), тс да помолят = помо́лйът (пс: по­
молят, помолът). също за бъдеще време, бях помолил
(нс: бех помолил), щях да помоля (не: щех да помоля)
помрача = помрача (пс: помрача), пис да помрачи́м (не: пие
да помрачймс), тс да помрачат = помрачат (не: помра­
чат), също за бъдеще време, бях помрачи́л (пс: бех пом­
рачил). щях да помрача (пс: щех да помрача)
помълча = помълчъ (пс: помълча), ние да помълчим (не: нис
да помълчйме), тс да помълчат = помълчат (ис: помъл-

213

чат), също за бъдеще време, бях помълчал (не: бех по­
мълчал), щях да помълча (нс: щех да помълча)
понасям (не: попасам, понйсам)
понеделник (не: пуниделник, пппдслпик, пундслник)
понеса = понесъ (не: понеса), ние да понесем (не: ние да понессме), те да понесат = понесът (не: понесат), също за
бъдеще време, понесох (нс: понесях, лопесъх), понесъл
(не: понеЛ) бях понесъл (не: бех понесъл), щях да поне­
са (не: щех да понеса)
понижа = понижа (нс: понижа), ние да понижим (нс: пие да
попнжйме), тс да понижат = попижът (нс: понижат), съ­
що за бъдеще време, бях понижил (пс: бех понижил),
щях да понижа́ (не: щех да понижа)
поощря = поощрйъ (не: поощрйа, поощри́, лоощръ), ние да
поощрим (пе: ние да поощрмме), тс да поощря т = поощрйът {пе: поощрйа́т, поощри́т, поощрът), също за бъде­
ще време, бях поощрил (не: бех поощрил), щях да по­
ощря (пе: щех да поощря)
попаря = попа́рйъ (не: попа́ра, попа́рь), ние да попа́рим (не:
ние да попа́риме), те да попарят = попарйът (пе; попарят,
лопарът), също за бъдеще време, бях попа́рил (пе: бех
попарил), щях да попа́ря (пс: щсх да попаря)
поправя = поправит» (не: попри́ва. попра́вь), ние да поправим
(пе: пие да попра́виме), те да поправят = поправйът (не:
попра́вят, поправът), също за бъдеще време, бях поп­
ра́вил (не: бех попра́вил), щях да поправя (пе: щех да
поправя)
попълня = попълнйъ (пе: попълна, попълнъ), ине да попълним
(не: пие да попълниме), те да попълнят = попълпйът (пс:
попълнят, попълнът), също за бъдеще време, бях по­
пълнил (нс: бех попълнил), шях да попълня (пс: щсх да
попълня)
поразя = поразйъ (пс: поразия, порази́, пирай), пие да пора­
зим (нс: лис да поразимс), тс да поразят = поразйът (пе:
поразяат, порази́т, поразът), също за бъдеще време, бях
поразил (нс: бех поразил), щях да поразя {ис: щсх да
поразя)
порасти́ = пораезъ (не: порасти́), ние да порасте́м (пс: пие да
порастсмс), те да порастат - порастът (пс: порастат), съ214

що за бъдеще време, порастох (нс: порастях, порастъх),
бях порасъл (не: бех порасъл), щях да пораста (не: щех
да пораста)
поробител, поробителя (не: поробители, поробйтелъ)
поробя = порббйъ (не: поробя, поробъ), ние да поробим (не:
пие да порббиме). те да поробят = порббйът (не: по­
робят, порббът). също за бъдеще време, бях поробил
(нс: бех поробил), щях да поробя (не: щех да поробя)
портрет (не: потрёт)
портфейл (не: портофёл, портфел)
поръбя = поръбйъ (не: поръбя, поробъ), ние да поръбим (не:
ние да поръбиме), те да поръбят = поръбйът (нс: по­
ръбят, поръбът), също за бъдеще време, бях поръбил
(нс: бех поръбил), щях да поръбя (пс: щех да поръбя)
поръся = поръсйъ (не: поръса, поръсъ), ние да поръсим (пе:
ние да поръсиме), те да поръсят = поръсйът (пе: по­
ръсят, поръсът), също за бъдеще време, бях поръсил
(пс: бех поръсил), щях да поръся (нс: щсх да поръся)
поръчител, поръчителя (не: поръчители, поръчнтелъ)
порязвам (не: порез вам)
посадя = посадйъ (не: посадйа, посада́, посадъ), ние да посадйм (не: ние да посадйме), тс да посадят = посадйът (не:
посадйат. посадят, посадът). също за бъдеще време, бях
посадил (пс: бех посадил), щях да посадя (нс: щех да
посадя)
посвеня се = посвенйъ се (не: посвснйа́ сс, посвеня се, посвенъ сс), пие да се посвеним (пе: пие да ие посвспйме), те
да сс посвенят = посвенйът (пс: посвенйат, посвенят, посвенът), също за бъдеще време, бях сс посвенил (пе: бех
сс посвенил), щях да се посвеня (пс: щсх да сс посвеня)
посветя = посвстйъ (нс: посвстйа, пое вета, посвстъ), ние да
посветим (нс: ние да посветймс), тс да посветят = посветйът (не: посвстйат, посветят, посвстът), също за бъдещс'времс, бях посветил (пс: бех посветил), щях да пос­
ветя (не: щех да посветя)
поседя = поседйъ (пе: поседна, поссда, поссдъ), ние да посе­
дим (пс: ние да поседйме), тс да поседят = поссдйът (не:
поседйат, поседят, поссдът). също за бъдеще време, по­
седях (нс: поседех), поседял (не: поседел), поседял съм
215

(пс: поседел съм), ще съм поседял (не: ще съм посе­
де́л), бях поседял (пе: бех поседе́л), щях да поседя (не:
щех да поседя), поседе́ли
посетител, посетителя (не: посетителя, посетйтелъ)
посетя = посетйъ (не: посетил, посетя, поесть), ние да посе­
тим (пс: лис да посетйме), те да посетят = посетйът (не:
посе гнат, посети́т, посетът), също за бъдеще време, бях
посетил (нс: бех посетил), щях да посетя (tic: щех да
посетя)
посипя = поейпйъ (ле: посипа, лоемпъ). ние да посипем (не:
ние да поейпеме), те да посипят = поейпйът (ие: поейпат.
поейлът), също за бъдеще време, бях поейпал (пе: бех
посипал), щях да посипя (не: щех да посипя)
последовател, последователя (не: последователя, последоватслъ)
посоля = посолйъ (не: посолил, посола́, посолъ), ние да посо­
ли́м (пе: ние да посолйме), те да посолят = посолйът
(ие: посолйа́т, посоли́т, посолът), също за бъдеще вре­
ме, бях посоли́л (пе: бех посоли́л), щях да посоля (не:
щех да посоля)
посра́ми = посра́мйъ (не: пос рама, посра́мъ), пие да посра́мим
(нс: пие да посра́миме), те да посра́мят = посра́мйът (не:
посри́ мат, посри́мът), също за бъдеще време, бях пос­
ра́мил (не: бех посра́мил), щях да посрамя (не: щсх да
посра́мя)
поставя = поставйъ (пе: поста́ва, поета́въ), ние да поста́вим
(нс: ние да поставяме), тс да поставят = поста́вйът (не:
поставят, поста́вът), също за бъдеще време, бях поста́вил
(не: бех поста́вил), щях да поставя (пе: щсх да поставя)
постен (нс: пбссн)
постепе́нен, постепе́нно (не: постелено)
постъпя = постъпйъ (нс: постъла, постъпъ), ние да постъпим
(нс: пне да постъпимс), те да постъпят = постъпйът (не:
постъпат, постъпът). също за бъдеще време, бях пос­
тъпил (нс: бех постъпил), щях да постъпя (пе: щех да
постъпя)
постя = пбстйъ (пе: поста, пбстъ), ние постим (нс: ние постимс), тс постят = пбстйът (не: пбстат, постът), също за

216

бъдеще време, бях постил (не: бех постил), щях да постя
(нс: щсх да постя)
посягам (нс: поесгам)
потвърдй = лотвърдйъ (не: потвърдйа, потвърди, потвърдъ),
ние да потвърдим (нс: ние да потвърдймс), те да пот*
пърдят = потвърдим (не: потвърдйат, потвърдят, потвърдът), също за бъдеще време, бях потвърдил (ис: бех
потвърдил), щях да потвърдя (не: щех да потвърдя)
потегля = потеглйъ (пс: потегла, потеглъ), пие да потеглим
(не: ние да потеглиме), те да потеглят = потеглйът (не:
потеглат, потеглът), също за бъдеще време, бях потеглил
(не: бех потеглил), щях да потегля (пс: щех да потегля)
потопя = лотопйъ (не: потолйа, потопа, потопъ), ние да потопйм (не: ние да потопимо), тс да потопят = потопйът
(пс: потопййт. потопя́т, потопът), също за бъдеще вре­
ме, бях потопил (ис: бех потопил), щях да потопя (нс:
щех да потопя)
потребител, потребители (не: потребителя, лотребйтелъ)
потуша = потушъ (не: .потуша), ние да потушим (пс: пие да
потушйме), те да потушат = потушът (нс: потушат), съ­
що за бъдеще време, бях потушил (нс: бех потушил),
щях да потуша (пс: щех да потуша)
потърся = потърейъ (пс: потърса, лотьрсъ), пие да потърсим
(пс: ние да лотърсимс), те да потърсят = потърейът (пе:
лотърсат, потърсът), също за бъдеще време, бях по­
търсил (пс: бех потърсил), щях да потърся (не: щех да
потърся)
потя се = потйъ се (не: пития́ се, лота се, потъ се), ние се
потим (нс: ние сс потймс). те се потят = лотйът (нс: потййт, потя́г, потът), също за бъдеще време, бях се потил
(ис: бех сс потил), щях да сс потя (нс: щех да сс потя)
похабя = похабйъ (не; похабйй, похабя́, похабъ), ние да поха­
бим (нс: пие да похабимо) те да похабя́т = похабйът (нс:
похабйя́т. похабя́т, похабът), също за бъдеще време, бях
похабил (пс: бех похабил), щях да похабя (пс: щех да
похабя)
похваля = похвалйъ (не: похвала, лохвйлъ), пие да похвалим
(ис: ние да похвя́лимс), те да лохвя́лят = похвалим (не:
лохвалат, похвалът), също за бъдеще време, бях пох217

ва́лил (нс: бех похва́лил), щях да похваля (не: щех да
похваля)
похлупя = похлупйъ (пе: похлупя, похлупъ), ние да похлупим
(не: ние да похлупиме), те да похлупят = похлупйът (не:
похлупят, похлупът), също за бъдеще време, бях пох­
лупил (нс: бех похлупил), щях да похлупя (не: щех да
похлупя)
почерня = почернйъ (пе: почерня, почёрнъ). ние да почерним
(пе: ние да почерниме), те да почернят = почернйът (не:
почерпят, почеркът), също за бъдеще време, бях по­
чернил (не: бех почернил), щях да почерня (не: щех да
почерпя)
почерпя = почерпйъ (пе: почерпя, почерпъ), ние да почерпим
(пе: пие да почёрпиме), те да почерпят = почерпйът (не:
почерпят, почерпът), също за бъдеще време, бях по­
черпил (не: бех почерпил), щях да почерпя (пе: щех да
почерпя)
почитател, почитателя (не: почита́теля, почитатель)
почти (нс: почети)
пощада́ = пощадйъ (не: пощадйа́. пощада́, пощадъ), ние да
пощади́м (ие: ние да пощади́ме), те да пощадят = пощадйът (пс: пощадйа́т, пощадят, пощадът), също за бъ­
деще време, бях пощади́л (не: бех пощади́л), щях да по­
щада́ (пс: щех да пощада́)
появя се = появйъ се (пе: появйа́ сс, поява се, появъ се), ние
да се появим (пс: ние да се появи́ме), те да се появят =
появйът (пс: появйа́т, поя ва́г, появът), също за бъдеще
време, бях ее появйл (не: бех се появил), щях да се поя­
вя (пе: щсх да сс появя)
поясни́ = пояснив (пс: пояснил, поясни́, пояспъ), пие да пояс­
ни́м (пс: нис да пояспи́мс). тс да пояснят = пояенйът
(пслояспйа́т, пояснят, пояспът). също за бъдеще време,
бях поясни́л (нс: бсх поясни́л), щях да поясня (не: щех
да поясня)
пра́вило, правили́ (пс: пра́вила)
пра́вив ред (пс: правови ред), правова държава (нс: правова
държа ва)
пра́вя = при́вйъ (не: пра́ва, пра́вь), нис правим (не: пне прави­
мо). ic правят = пра́вйът (не: при́ват, правът), също за
21К

бъдеще време, правих и правих (по-добре: правих), бях
правил (пе: бех правил), щях да правя (не: щех да правя)
празен (пс: празден)
празня = прашйъ (не: празна, празнъ), ние празним (не: ние
празнимс), те празнят = празнйът (не: празнят, празнът),
също за бъдеще време, бях празнил (не: бех празнил),
щях да празня (не: щех да празня)
пратя = пратйъ {не: пратя, пратъ), ние да пратим (не: пие да
пратим?), тс да пратят = прятйът (не: пратят, прагът),
също за бъдеще време, пратих и пратих (по-добре:
пратих), бях пратил (не: бех пратил), щях да пратя (не:
щех да пратя)
преброител, преброителя (не: преброителя, пребройтелъ)
преведа = преведъ (нс: преведа), ние да преведем (не: ние да
преведсмс), те да преведат = преведът (не: преведат), съ­
що за бъдеще време, преведох (не: преведях. преведъх),
бях превел (не: бех превел), щях да преведа (не: щех да
преведа)
превиша = превмшъ (не: превиша), ние да превишим (не: пие
да прсвишймс), те да превишат = превишът (не: преви­
шат), също за бъдеще време, бях превишил (пе: бех
превишил), щях да превиша (не: щех да превиша)
превръзка (не: превързка)
превръщам (ле: превърщам)
прегазя = прегазйъ (пе: прегаза, прегазъ), пис да прегазим
(нс: нис да прегазиме), тс да прегазят = прегазйът (пе:
прегазат, прегазът). също за бъдеще време, бях прегазил
(нс: бех прегазил), щях да прегазя (пе: щех да прегазя)
преговоря = преговбрйъ (нс: преговора, преговбръ), нис да
преговорим (не: пие да преговбримс), те да преговорят
= прегонбрйът (нс: преговорят, преговорът), също за бъ­
деще време, бях преговорил (пс: бех преговорил), щях
да преговоря (нс: щех да преговоря)
преградя = преградни (ие: преградна, преграда́, преградъ),
tine да преградим (ие: нис да преградйме), тс да прегра­
дят = преградйът (не: прсградйа́т, преградят, преградът),
също за бъдеще време, бях преградйл (нс: бех прегра­
дил), щях да преградя (пе: щех да преградя)

219

прегреша = прсгрсшъ (пе: прегреша), пие да прегрешйм (пе:
нис да прсгрсшймс), те да прегрешат = прегрешът (нс:
прегрешат), също за бъдеще време, бях прегрешил (не:
бех прегрешил), щях да прегреша (не: щех да прегре­
ша)
прегръдка (не: прегърдка)
прегръщам (пс: прегърщам)
преда = предъ (не: преда), ние предем (не: нис прсдсме), те
предат = предът (пс: предат), също за бъдеще време,
предох (нс: предах, предъх), бях прел (пе: бех прел),
щях да преда (нс: щех да преда)
предавател, предавателя (нс: предаватсла, предаватслъ)
предател, предателя (нс: предателя, предателъ)
предвид (нс: в предвид, на предвид, из предвид)
предвидя = преднндйъ (нс: предвидя, предвидь), ние да пред­
видим (пс: пие да предвйдимс). те да предвйдят = предвйдйът (пс: предвидят, предвйдът), също за бъдеще вре­
ме. бях предвидил (нс: бех предвидил), щях да предвйдя
(нс: щсх да предвйдя)
предло́г (пс: предлог)
предназнача = предназнача (нс: предназнача), ние да предпазначйм (ие: пие да предпазначймс). те да предназна­
чат = предназначит (не: предназначат), също за бъдеще
време, бях предназначил (нс: бех предпазначйл), щях да
предназнача (ис: щсх да предназнача)
предопределя = прсдопрсдслйъ (пс: предопределил, предопредсла, прсдопрсдслъ). пие да предопределйм (нс: нис
да прсдопрсдслймс), те да предопределят = предопределпът (пс: прсдопрсдслйат. предопределят, предопреде­
лит), също за бъдеще време, бях прсдопрсдслйл (не: бех
предопределил), щях да предопределя (пе: щсх да пре­
допределя)
предоставя = предоставйъ (нс: предоставя, прсдоставъ). нис
да предоставим (нс: нис да предоставяме), тс да предос­
тавят = предоставйът(нс: предоставят, предоставът), съ­
що за бъдеще време, бях предоставил (не: бех предос­
тавил). щях да предоставя (нс: щсх да предоставя)
предотвратя = предотврати!» (не: предотврати;», предотвратя,
предотврати), нис да предотвратим (пс: пие да предотв221)

ратмме), те да предотвратят = предотвратйът (не: предотвратй&т, предотвратит, предотвратът), също за бъде­
ще време, бях предотвратил (не: бех предотвратил), щях
да Предотвратя (ие: щех да предотвратя)
предпазител, предпазителя (не: предпазителя, предпазителъ)
предпазя = предпазйъ (не: предпйза, предпйзъ), ние да пред­
пазим (не: ние да предпа́зиме), те да предпазят = предпазйът (не: предпазят, предпязът), също за бъдеще вре­
ме, бях предпазил (не: бех предпазил), щях да предпазя
(не: щех да предпазя)
предплатя = предплатйъ (не: предплатйа, предплата, предплатъ), ние да предплатим (не: ние да предплатйме), те да
предплатят = предплатйът (не: предплатйат, предплатят,
предллатът), също за бъдеще време, бях предплатил (не:
бех предплатил), щях да предплатя (не: щех да предпла­
тя)
предпочетй = предпочетъ (не: предпочета), ние да предпоче­
тем (пе: ние да предпочетёме), те да предпочетат = предпочетът (не: предпочетат), също за бъдеще време, предпочётох (не: предпочетях, предпочетъх), бях предпочел
(нс: бех предпочел), щях дя предпочета (не: щех да
предпочета)
предприемчив (не: предприемчив)
предрека = предрекъ (не: предрека, предреча), ние да предре­
чем (не: ние да предречёме), те да предрекат = предрекът (не: предрекат, предречат), също за бъдеще време,
предрекох (не: предрёках, предрёкъх), бях предрекъл
(не: бех предрекъл), щях да предрека (не: щех да пред­
река)
предрешй = предрешъ (не: предреша), ние да предрешим (не:
ние да предрешйме), те да предрешат = предрешът (не:
предрешат), също за бъдеще време, бях предрешйл (не:
бех предрешйл), щях да предреша (не: щех да предре­
ша)
председател, председателя (не: председатела, председатель)
председателствувам и председателствам (не; председагелствувам)
представител, представителя (не: представителя, представи­
тель )
•
221

представя = прсдста́вйъ (не: представа, представъ), ние да
представим (нс: ние да представяме), те да представят =
преде гавйът (не: представят, представът), също за бъде­
ще време, бях представил (не: бех предста́вил), щях да
представя (не: щех да представя)
предупредя = предупреди! (не: предупредив, предупреда, предупредъ), пие да предупредим (не: ние да предупредймс), те да предупредят = предупредйът (не: предупредйя́т, предупредя́т, предупредът), също за бъдеще вре­
ме, бях предупредил (не: бех предупредил), щях да пре­
дупредя (пе: щех да предупредя)
предчу́вствувам и предчувствам (не: предчувствувам)
предявя = предявйъ (не: предявйя́, предяви, предявъ), ние да
предявим (не: ние да предявйме), те да предявят = предявйът (не: предявйя́т, предявя́т, предявът), също за бъ­
деще време, бях предявил (не: бех предявил), щях да
предявя (не: щех да предявя)
прежя́ля = прежя́лйъ (не: прежала, прежалъ), ние да прежя́лим
(ие: пие да прежалиме), те да прежалят = прежалйът (не:
прежалат, прежалът), също за бъдеще време, бях пре­
жалил (не: бех прежа́лил), щях да прежаля (не: щех да
прежя́ля)
презапася се = презапаей! се (не: презапасйа́ се, презапаса се,
презапис! сс), пие да се презапаейм (не: ние да се презапасймс), те да се презапасят = презапаейът (не: презапаснат. прсзаласат, прсзапасът), също за бъдеще'време,
бях се презапаейл (пе: бех се презапаейл), щях да се
презапаей (не: щсх да се презапася)
Презполовя = презполовйъ (не: презполовйя́, презполовя́, презполов!), ние да презполовйм (не: ние да презполовйме),
тс да презполовят = презполовйьт (не: презполовйя́т,
презполоват, презполовът), също за бъдеще време, бях
презполовйл (не: бех презполовйл). щях да презполовя
(нс: щсх да презполовя)
презра = презръ (нс: презра), ние да презрем (не: ние да презрсме), тс да презрат = презрът (пе: презрат), също за
бъдеще време, презрях (не: презрех), презрял (не: през­
рел), презрял съм (не: презре́л съм), ще съм презрял
(не: ще съм презре́л), бях презрял (не: бех презре́л), щях
222

да прсзра́ (не: щех да презра), презрели, презрян (не:
презрен), презрени и презряни
преинача́ = преиначъ (не: преинача́), ние да преиначйм (не:
ние 'да преиначйме), те да преиначат = преиначът (не:
прсиначат), също за бъдеще време, бях преипачйл (не:
бех преиначйл), щях да преинача (не: щех да преинача́)
прекаля = прекалйъ (не: прекалйа́, прекала́, прекалъ), ние да
прекалим (не: ние да прекалиме), те да прекалят = прекалйът (не: прекалйа́т, прекала́т, прекалът), също за бъ­
деще време, бях прекалил (не: бех прекалил), щях да
прекаля (не: щех да прекаля)
преклони = преклонйъ (не: преклонна, преклона́, преклонъ),
нис да преклоним (не: ние да преклонйме), те да преклопят = преклонйът (tie: преклонйа́т, преклонят, преклонът),
също за бъдеще време, бях преклони́л (не: бех прекло­
ни́л), щях да преклоня (не: щех да преклоня)
прекося = лрекоейъ (не: прекоейа, прекоса́, прекосъ), ние да
прекосим (пе: ние да прекоейме), те да прекосят = прекоейът (не: прекоейат, прекосят, прекосът), също за бъ­
деще време, бях прекосил (не: бех прекосил), щях да
прекося (не: щех да прекося)
прекратя = прекратйъ (не: прекратйа́, прекрата́, прекратъ), ние
да прекратим (не: ние да прекратйме), те да прекратят =
прекратйът (не: прекратйа́т, прекратят, прекратът), също
за бъдеще време, бях прекратил (не: бех прекратил), щях
да прекратя (не: щех да прекратя)
прекръстя = прекръстйъ (не: прекръстя, прекръстъ), ние да
прекръстим (не: ние да прекръстиме), те да прекръстят
= прскръстйът (не: прекръстат, прекръстът), също за бъ­
деще време, бях прекръстил (не: бех прекръстил), щях
да прекръстя (не: щех да прекръстя)
прелетя = прелетйъ (пе: прелетна, прелета́, прелетъ), ние да
преле тим (не: ние да прелетйме), те да прелетят = прелетйът (не: прелетият, прелетат, прелетът), също за бъ­
деще време, прелетях (не: прелетёх), прелетял (нс: пре­
летёл), прелетял съм (не: прелетёл съм), ще съм преле­
тял (не: ще съм прелетёл), бях прелетял (не: бех преле­
тёл), щях да прелетя (не: щех да прелетя), прелетели

223

прелъсти = прелъсти! (не: прелъстил, прелъсти, прелъстъ),
ние да прелъс тим (не: ние да прелъстйме), те да прелъс­
тят = прелъстйът (не: прслъстйат, прелъстят, прелъстът),
същи :<а бъдеще време, бях прелъстил (не: бех прелъс­
тил), щях да прелъстя (не: щех да прелъстя)
пременя = пременйъ (не: пременйа, премена, премепъ), ние
да пременим (не: ние да пременяме), те да пременят =
пременйът (пе: пременйат, пременат. пременът), също за
бъдеще време, бях пременил (не: бех пременил), щях да
пременя (пе: щех да пременя)
премеря = премерйъ (не: промера, премеръ), ние да премерим
(не: пие да премёриме), те да премерят = премёрйът (не:
премерат, премёрът), също за бъдеще време, бях пре­
мерил (пе: бех премерил), щях да премеря (не: щех да
премеря)
преместя = премсстйъ (не: преместа, премсстъ), пие да пре­
местим (не: ние да преместиме), те да преместят = премёсгньт (ие: преместят, премёстът), също за бъдеще
време, бях преместил (не: бех преместил), щях да пре­
местя (пс: щех да преместя)
премълча = лрсмълчъ (не: премълча), ние да премълчим (не:
ние да премълчйме), те да премълчат = премълчът
(не: премълчат), също за бъдеще време, бях премъл­
чал (пе: бех премълчал), щях да премълча (не: щех
да премълча)
премяна (не: премела), премени (не: премяни)
преназнача = прсиазначъ (не: преназнача), ние да преназна­
чим (не: ние да преназначймс). те́ да преназначат = преназначът (не: преназначат), също за бъдеще време, бях
преназначил (не: бех преназначил), щях да преназнача
(не: щех да преназнача)
пренасям (не: пренасям, пренйсам)
пренеса = препее! (пе: пренеса), ние да пренесем (пс: ние да
прснессме), те да пренесат = пренесат (пс: пренесат), съ­
що за бъдеще време, пренесох (не: пренссах, препссъх),
'
бях пренесъл (нс: бех пренесъл), щях да пренеса (не:
щех да пренеса)
преоблека = преоблекъ (нс: преоблека, преоблечи), ние да
преоблечем (нс: пие да преоблечеме), тс да преоблекат
224

= преоблекът (не: преоблекат, преоблечАт), също за бъ­
деще време, преоблякох (не: преоблекох, преобляках,
прерблякъх), преоблякъл (не: преоблёкъл), преоблякъл
съм (не: преоблёкъл съм), щях да преоблека́ (не: щех да
преоблека), преоблекли
преобрази = преобрази! (не: преобразйА, преобраза́, преобразъ), ние да преобразим (не: ние да преобразйме), те да
преобразят = преобразйът (не: преобразйа́т, преобразат,
преобраз!т). също за бъдеще време, бях преобразил (не:
бех преобразил), щях да преобразя (не: щех да преобра­
зя)
преоценя = преоценй! (не: преоценйа́, преоцена, преоцен!),
ние да преоценим (не: ние да преоценйме), те да преоце­
нят = преоценйът (не: преоценйАт, преоценат, преоцен!т),
също за бъдеще време, бях преоценйл (не: бех преоце- .
нйл), щях да преоценя (не: щех да преоценя)
препека = препек! (не: препека, препеча), ние да препечем
(не: ние да препечёме), те да препекат = препекът (не:
препекат, препечат), също за бъдеще време, препекох
(не: препёках. препёкъх), бях препекъл (не: бех пре­
пекъл), щях да препека (не: щех да препека)
преплета = преплет! (не: преплета), ние да преплетем (не:
ние да преплетёме), те да преплетат = преплетът (не:
преплетат), също за бъдеще време, преплетох (не: преплётах, преплетъх), бях преплел (не: бех преплел), щях
да преплета (не: щех да преплета)
преподавател, преподавателя (не: преподаватела, препода­
ва́тель)
преполовя = преполови! (не: преполовйа́, преполова́, преполовъ), ние да преполовим (не: ние да преполовйме), те
да преполовят = преполовй!т (не: преполовйа́т, преполова́т, преполов!т), също за бъдеще време, бях преполовйл (не: бех преполовйл), щях да преполовя (не: щех да
преполовя)
прспрйвя = препра́вйъ (не: препра́ва, препра́въ), ние да препра́вим (не: ние да препра́виме), те да препра́вят = препра́вйът (не: препра́ват, препра́вът), също за бъдеще вре­
ме, бях препра́вил (не: бех препра́вил), щях да препра́вя
(не: щех да препра́вя)
15 .Учебен нзръчннж зз българска културна реч

225

препратя = препратйъ (не: препратя, препрать), ние да преп­
ратим (не: ние да препратиме), те да препратят = препратйът (не: препратат, препратът), също за бъдеще вре­
ме, бях препратил (не: бех препратил), щях да препратя
(не: щех да препратя)
препълня = препълнйъ (не: препълня, препълнъ), ние да пре­
пълним (не: ние да препълниме), те да препълнят = препълнйът (не: препълнят, препълнът), също за бъдеще
време, бях препълнил (не: бех препълнил), щях да пре­
пълня (нс: щех да препълня)
преработя = прераббтйъ (не: прераббта, прераббтъ), ние да
преработим (не: ние да преработиме), те да преработят
= прераббтйът (не: преработят, преработът), също за бъ­
деще време, бях преработил (не: бех преработил), щях
да преработя (не: щех да преработя)
преразпределя = преразпределйъ (не: преразпределил, преразпредела, преразпределъ), ние да преразпределим (не:
ние да лреразпределйме), тс да преразпределя!’ = пре­
'
разпределйът (не; преразпределйат, преразпределат, преразлредслът), също за бъдеще време, бях преразпреде­
лил (пе: бех преразпределил), щях да преразпределя (не:
щсх да преразпределя)
прередя = прередйъ (не: прередйа, пререда, прередъ), ние да
прередйм (не: ние да прередйме), те да прередят = прередйът (не: прередйат, прередат, прередът), също за бъ­
деще време, бях прередйл (не: бех прередйл), щях да
прередя (нс: щех да прередя)
пререша = пререшъ (не; пререша), ние да пререшйм (пе: ние
да пререшйме), те да пререшат = пререшът (ие: пререшАт), също за бъдеще време, бях пререшйл (не: бех
лререшйл), щях да пререша (пе: щех да пререша)
преровя = прербвйъ (не: преровя, прербвъ), нис да преровим
(пе: ние да прербвиме), те да преровят = преровим (не:
прербват, прербвът), също за бъдеще време, бях прербвил (не: бех преровил), щях да преровя (пе: щех да
преровя)
пресека = пресскъ (не: пресека, пресеча), ние да пресечем (не;
нис да прссечемс), те да пресекат = пресскът (не: пресе­
кАт. прссечАт), също за бъдеще време, пресякох (не: пре226

секох, пресяках, пресякъх), пресякъл (не: пресёкъл),
пресякъл съм (не: пресёкъл съм), ще съм пресякъл (не:
ще съм пресёкъл), бях пресякъл (не: бех пресёкъл), щях
да пресека (не: щех да пресекй), пресекли
пресёля = пресёлйъ (не: пресёла, пресёлъ), ime да преселим
(не: ние да пресёлиме), те да преселят = пресёлйът (не:
преселят, пресёлът), също за бъдеще време, бях пре­
селил (не: бех преселил), щях да пресёля (не: щех да
преселя)
прёсен (не: прясен), пресния (не: прясния), прясна (не: пресна), прясно (не: пресно), пресни (не: прясни)
пресиля = преейпйъ (не: преейпа, преейпъ), ние да преейпем
(не: ние да преейпеме), те да пресилят = преейпйът (не:
преейпат, преейпът), също за бъдеще време, бях преейпал (не: бех преейпал), щях да пресиля (не: щех да
пресиля)
преейтя = преейтйъ (не: преейта, преейтъ), ние да преейтим
(нс: ние да преейтиме), те да преейтят = преейтйът (не:
преситят, преейтът), също за бъдеще време, бях пре­
ситил .(не: бех преейтил), щях да преейтя (не: щех да
преейтя)
прссладй = пресладйъ (не: пресладйа, преслада, пресладъ),
ние да пресладйм (не: ние да пресладйме), те да пресладя́т = пресладйът (не: пресладйат, пресладАт, пресладът),
също за бъдеще време, бях пресладйл (не: бех пресладйл), щях да пресладя (не: щех да пресладя)
пресметлив (не: пресметлив)
пресмятам (не: пресмётам)
пресоля = пресолйъ (не: пресолйА, пресола, пресолъ), ние да
пресилим (не: ние да пресолйме), те да пресолят = пресолйът (не: лресолйАт, пресолАт, пресолът), също за бъ­
деще време, бях пресолйл (не: бех пресолйл), щях да
пресоля (не: щех да пресоля)
преспя = преспйъ (не: преспйА, преспа, преспъ), ние да преспйм (не: ние да преспйме), те да преспят = преспйът (не:
преспйат. преспат, преспът), също за бъдеще време, бях
преспал (не: бех преспал), щях да преспя (не: щех да
преспя)

227

пресрймя се = пресрамйъ се (не: пресрамя се, пресрамъ се),
ние да се пресрймим (не: ние да се пресрамиме), те да се
пресрамят = пресра́мйът (не: пресрамат, пресрамът), съ­
що за бъдеще време, бях се пресрамил (не: бех се прес­
рамил), щях да се пресрамя (не: щех да се пресрамя)
престоря се = престбрйъ се (не: престоря се, престдръ се),
ние да се престорим (не: ние да се престбриме), те да се
престорят = престдрйът (не: престбрат, п рее торът), съ­
що за бъдеще време, бях се престорил (не: бех се прес­
торил), щях да се престбря (не: щех да се престдря)
престраша се = престрашъ се (не: престраша се), ние да се
престрашим (не: ние да се престрашйме), те да се прес­
трашат = престрашът (не: престрашат), също за бъдеще
време, бях се престрашил (не: бех се престрашил), щях
да се престраша (не: щех да се престраша)
пресушй = прссушъ (не: пресушй), ние да пресушим (не: ние
да прссушйме), те да пресушат = пресушът (не: пресу­
шат), също за бъдеще време, бях пресушил (не: бех
пресушил), щях да пресуша (не: щех да пресуша)
пресйда (не: пресёда)
Претворя = претворйъ (не: претворйА, претворА, претворъ),
ние да претворим (не: ние да претворйме), те да претво­
рят = претворйът (не: претворйАт, претворят, претворът),
също за бъдеще време, бях претворйл (пе: бех претворйл), щях да претворя (не: щех да претворя)
претегля = претеглйъ (не: претегля, претеглъ), пие да пре­
теглим (не: ние да претёглиме), те да претеглят = прстёглйът (не: претёглат, претёглът), също за бъдеще вре­
ме, бях претеглил (не: бех претеглил), щях да претегля
(не: щех да претегля)
претёкст (ле: претекс)
претоваря = претовАрйъ (не: претова́ра, претовйръ), ние да
претоварим (не: ние да претовАриме), те да претоварят =
прстоварйът (не: претоварят, претоварът), също за бъде­
ще време, бях претоварил (не: бех претоварил), щях да
претоваря (нс: щех да претоваря)
претбпля = претбплйъ (не: претбпла, претоплъ), ние да претАплим (нс: ние да претопляме), те да претоплят = претбплйът (нс: претоплят, прстАплът), също за бъдеще
22Х

време, бях претоплил (не: бех претоплил), щях да пре­
топля (не: щех да претопля)
претопя = претопйъ (не: претопйа, претопа, претопъ), ние да
претопим (не: пие да претопйме), те да претопят = претопиът (не: претопйат, претопят, претопът), също за бъ­
деще време, бях претопил (не: бех претопил), щях да
претопя (не: щех да претопя)
претърпи = претърпйъ (не: претърпйа, претърпи, претърпъ),
ние да претърпим (не: ние да претърпйме), те да пре­
търпят = претърпйът (не: претърпйат, претърпат, претърпът), също за бъдеще време, претърпях (не: претърпех), претърпял (не: претърпел), претърпял съм (не: пре­
търпял съм), ще съм претърпял (пс: ще съм претърпел),
бях претърпял (не: бех претърпел), щях да претърпя (не:
щсх да претърпя), претърпели, претърпян (не: претърnefi), претърпени и претърпяни
претърся = претърейъ (не: претърса, претърсъ), пие да пре­
търсим (не: ние да претърсиме), те да претърсят = претърейът (не: претърсят, претърсът), също за бъдеще
време, бях претърсил (не: бех претърсил), щях да пре­
търся (не: щех да претърся)
преувелича = преувеличъ (не: преувелича), ние да преувели­
чим (не: ние да преувеличйме). те да преувеличат = преувеличът (не: преувеличат), също за бъдеще време, бях
преувеличил (не: бех преувеличйл), щях да преувелича
(не: щех да преувелича)
преумори = преуморйъ (не: преуморйа, преумора, преуморъ),
ние да преуморим (не: ние да преуморйме), те да преу­
моря г = преуморйът (не: преуморйат, преуморат, преуморът), също за бъдеще време, бях преуморил (не: бех
преуморил), щях да преуморя (не: щех да преуморя)
преустановя = преустановйъ (не: преустановил, преустановя,
преустанови), ние да преустановим (нс: ние да прсустаповнмс), те да преустановят = преустановим (нс: прсустановнат, преустановят, преустаповът). също за бъдеще
време, бях преустановил (не: бех преустановил), щях да
преустановя (не: щех да преустановя)
прехапя = прехапйъ (не: прехапа, прехапъ), ние да прехапем
(не: ние да прехапемс), те да прехапят = прехапйът (не:
229

прсха́пат, преха́път), също за бъдеще време, бях пре­
хапал (не: бех прехапал), щях да прехапя (не: щех да
прехапя)
прехваля = прехвалйъ (не: прехвала, прехвалъ), ние да прехвалим (не: ние да прехвалиме), те да прехвалят = прехва́лйът (не: прсхва́лат, прехвалът), също за бъдеще вре­
ме, бях прехвалил (не: бех прехвалил), щях да прехваля
(нс: щех да прсхваля)
прехраня = прехранйъ (не: прехрана, прехранъ), ние да прех­
раним (не: ние да прехраниме), те да прехранят = прехраийът (не: прехранат, прехранът), също за бъдеще вре­
ме, бях прехранил (пе: бех прехранил), щях да прехраня
(не: щех да прехраня)
прецедя = прецедйъ (не: прецедйа. прецеда, прецедъ), нис да
прецедим (не: ние да прецедиме), те да прецедят = прецеднът (не: прецедйат, прецедат, прецедът), също за бъ­
деще време, бях прецедил (не: бех прецедил), щях да
прецедя (не: щех да прецедя)
преценя = преценйъ (не: преценйа, прецена, преценъ), нис да
преценим (не: пие да преценйме), те да преценят = преценйът (не: преценйат, преценат, процепът), също за бъ­
деще време, бях преценил (не: бех преценил), щях да
преценя (нс: щех да преценя)
пречистя = пречйстйъ (не: пречиста, прочисть), ние да пре­
чистим (пе: пие да пречйстиме), те да пречистят = пречйстйът (нс: пречйстат. пречйстът), също за бъдеще вре­
ме, бях прочистил (не: бех пречистил), щях да пречистя
(нс: щех да пречистя)
пречупя = пречупйъ (не: прочула, пречупъ), нис да пречупим
(нс: ние да пречупиме), те да пречупят = пречупйът (не:
пречупат, пречупът), също за бъдеще време, бях пре­
чупил (ис: бех пречупил), щях да пречупя (нс: щех да
пречупя)
прибавя = приба́вйъ {но: прибава, приба́вь), нис да приба́вим
(не: нис да приба́виме), те да приба́вят = приба́вйът (не:
прибавит, приба́вът), също за бъдеще време, бях при­
ба́вил (по: бсх приба́вил), щях да прибавя (нс: щех да
прибавя)

230

прибера = приберъ (не: прибера), ние да приберем (не: ние да
прибсрсме), те да приберат = приборът (не: приберат),
също за бъдеще време, бях прибрал (пе: бех прибрал),
щях да прибера (не: щех да прибера)
приближа = приближъ (не: приближа), ние да приближим (не:
ние да приближйме), те да приближат = приближът (не:
приближат), също за бъдеще време, бях приближил (не:
бех приближйл), щях да приближа (не: щех да прибли­
жа)
приведа = приведъ (не: приведа), ние да приведем (пе: ние да
приведсме), те да приведат = приведът (tie: приведат),
също за бъдеще време, приведох (не: приведях, приведъх), бях привел (не: бех привел), щях да приведа (не:
щех да приведа)
приветлив (не: приветлив)
привилегия (не: превелёгия, привелегия)
привилегирован (не: превилигирбван, превелегирбван)
привлека = привлекъ (не: привлека, привлеча), пие да привле­
чем (нс: ние да привлечеме). те да привлекат = привлекът (не: привлекат, привлечат), също за бъдеще време,
привлякох (не: привлёкох, привляках, привлякъх), прив­
лякъл (не: привлёкъл), привлякъл съм (не: привлёкъл
съм), ще съм привлякъл (не: ще съм привлёкъл), бях
привлякъл (не: бех привлёкъл), щях да привлека (не:
щсх да привлека), привлекли
привързвам (не: привръзвам)
прнгодй = пригодйъ (не: пригодна, пригодя, пригодъ), ние да
пригодим (пе: ние да пригодйме), те да пригодят = пригодйът (нс: пригодйат, пригодят, пригодът), също за бъ­
деще време, бях пригодил (не: бех пригодил), щях да
пригодя (не: щсх да пригодя)
приготвя = пригбтвйъ (не: пригбтва, приготвъ), ние да при­
готвим (ие: ние да приготвяме), те да приготвят = пригбтвйът (не: приготвят, пригбтвът), също за бъдеще вре­
ме, бях приготвил (не: бех приготвил), щях да приготвя
(нс: щсх да приготвя)
придружа = придружъ (пе: придружа), ние да придружим (не:
ние да придружймс), те да придружат = придружът (не:
придружат), също за бъдеще време, бях придружил (не:
231

бех придружил), щях да придружа (не: щех да придру­
жа)
придружител, придружителя (не: придружители, придружителъ)
приемател, приемателя (не: приематела, приемателъ)
приемлив (ие: приемлив)
приземя = приземйъ (не: приземйа, приземя, приземъ), ние
да приземим (не: ние да приземйме), те да приземят =
приземйът (не: приземйат, приземат, приземът), също за
бъдеще време, бях приземил (не: бех приземил), щях да
приземя (не: щех да приземя)
призова = призов! (не: призова), ние да призовем (не: пие да
призовеме), те да призоват = призивът (пе: призоват),
също за бъдеще време, бях призовал (не: бех призовал),
щях да призова (не: щех да призова)
прикача = прикач! (не: прикача), ние да прикачим (не: пие да
прикачйме), те да прикачат = прикачът (пе: прикачат),
също за бъдеще време, бях прикачил (не: бех прикачил),
щях да прикача (не: щех да прикача)
прикова = приковъ (не: прикова), ние да приковем (пе: пие да
приковеме), те да приковат = приковът (пе: приковат),
също за бъдеще време, бях приковал (не: бех приковал),
щях да прикова (нс: щех да прикова)
прикрепя = прикрепйъ (не: прикрепва, прикрепа, прикрепъ),
пие да прикрепим (не: ние да прикрепйме), те да прикре­
пят = прикрепйът (не: прикрепват, прикрепят, прикрепът),
също за бъдеще време, бях прикрепил (не: бех прикре­
пил), щях да прикрепя (не: щсх да прикрепя)
прилепчив (пс: прилепчив)
прилепя = прилепйъ (не: прилепва, прилепа, прилепъ), нис да
прилепим (нс: ние да прилепйме), тс да прилепят = прилепйът (нс: прилепват, прилепят, прилепът), също за бъ­
деще време, бях прилепил (нс: бех прилепил), щях да
прилепя (не: щех да прилепя)
примамлив (нс: примамлив)
примймн = примамйъ (нс: примамя, примамъ), нис да при­
мамим (не: ние да примямиме), тс да примамят = примамйът (нс: примамят, примамът), също за бъдеще вре-

232

мс, бях примамил (не: бех примамил), щях да примамя
(нс: щех да примамя)
примижа. = примижъ (не: примижа), ние да примижим (не:
ние да примижиме), те да примижат = примижът (не:
примижат), също за бъдеще време, бях примижал (не:
■
бех примижал), щях да примижа (пе: щех да примижа)
примири = примирив (не: примирна, примира, примиръ), ние
да примирим (не: ние да примирйме), те да примирят =
примирим (не: примирйат, примират, примирът), също
за бъдеще време, бях примирил (не: бех примирил), щях
да примиря (не: щех да примиря)
примоли сс = примблйъ сс (нс: примбла се, примблъ се), ние
да сс примолим (не: ние да се примблимс), те да се при­
молят = примблйът (пе: примблат, примблът), също за
бъдеще време, бях се примолил (не: бех се примолил),
щях да сс примоля (нс: щех да се примоля)
примра = примръ (не: примра), ние да примрем (нс: ние да
примреме). те да примрат = примрът (нс: примрат), съ­
що за бъдеще време, примрях (ие: примрех), примрял
(нс: примрёл), бях примрял (не: бех примрел), щях да
примра (пе: щех да примра), примрели
принадлежа = принадлежъ (не: принадлежа), ние принадле­
жим (ие: ние принадлежйме), те принадлежат = принад­
лежъ г (не: принадлежат), също за бъдеще време, бях
принадлежал (не: бех принадлежал), щях да принадлежа
(не: щех да принадлежа)
принасям (не: принасям, принйсам)
принеса = принесъ (не: принеся́), ние да принесем (нс: ние да
принессме), те да принесат = принесът (нс: принесат),
също за бъдеще време, принесох (нс: принесях, прин&ъх), бях принесъл (не: бех принесъл), щях да прине­
са (не: щсх да принеса)
принизя = лрипизйъ (не: принизил, принизя, прииии), ние да
принизим (не: пие да припизйме), те да принизя !' = принизиът (ие: принизйат. принизя́т, принизът), също за бъ­
деще време, бях принизил (не: бех принизил), щях да
принизя (ие: щсх да принизя)
принудя = принудив (не: прину́да, прину́дъ), ние да принудим
(не: ние да прину́диме), тс да принудят = принудйът (не:
233

принудят, принудът), също за бъдеще време, бях при­
нудил (не: бех принудил), щях да принудя (не: щех да
принудя)
принципиален (не: принципалом)
приобщя = приобщйъ (не: приобщйа, приобщя, приобщъ), ние
да приобщим (не: ние да приобщйме), те да приобщят =
приобщйът (не: приобщйат, приобща́т, приобщът), също
за бъдеще време, бях приобщил (не: бех приобщил),
щях да приобщя (не: щех да приобщя)
припа́ря = припа́рйъ (не: припа́ра, припа́ръ), ние да припа́рим
(не: ние да припа́риме), те да припа́рят = припа́рйът (не:
прппа́рат, припа́рът), също за бъдеще време, бях при­
па́рил (нс: бех припа́рил), щях да прнпа́ря (не: щех да
припаря)
припека = припскъ (не: припека́, припеча), ние да припечем
(не: ние да припечёме), те да припекат = припекът (не;
припекат, прилечат), също за бъдеще време, припекох
(не: приисках, припскъх), бях припекъл (не: бех припёкъл), щях да припека (не: щех да припека)
припомня = пршюмнйъ (не: припомня, припомнъ), ние да
припомним (не: ние да припбмниме), те да припомнят =
припомнйът (не: припомнят, припомнът), също за бъде­
ще време, бях припомнил (не: бех припомнил), щях да
припомня (не: щех да припомня)
припявам (ле: припевам)
приравня = приравнйъ (не: приравнил, приравна́, приравнъ),
пис да приравним (не: ние да прирашшме). тс да прирав­
нят = приравнйът (не: приравпйат, приравнят, приравнят),
също за бъдеще време, бях приравнил (пс: бех прирав­
нил). щях да приравня (нс: щех да приравня)
присадя = присадйъ (не: присадил, присада, присадъ), ние да
присадим (пс: ние да присадйме), тс да присадят = присадйът (не: присадйа́т, присада́т, присадът), също за бъ­
деще време, бях присадил (пе: бех присадил), щях да
присадя (нс: щех да присадя)
приспособя = приспособи!» (нс: приспособна, приспособа́,
приспособь), ние дя приспособим (не: пис да прпсшкобймс), тс да приспособят = приспособйът (нс: приспособна́т, приспособят, приспособът), също за бъдеще вре234

ме, бях приспособил (не: бех приспособил), щях да прис­
пособя (не; щех да приспособя)
приспя = приспйъ (пе: приспйа, приспа, приспъ), пие да прис­
пим (не: ние да приепйме), те да приспят = приепйът
(пс: приепййт, приспят, приспът), също за бъдеще вре­
ме, бях приспал (не: бех приспал), щях да приспя (не:
щех да приспя)
пристрастя се = пристрастйъ се {не: пристрастйа се, прист­
расти се, лристрастъ се), ние да се пристрастим (не: ние
да сс пристрастйме), те да се пристрастят = пристрастйът (пе: пристрастйат, пристрастят, пристрастът), също
за бъдеще време, бях се пристрастйл (не: бех се прист­
растил), щях да се пристрастя (пе: щсх да се пристрас­
тя)
пристъпя = пристъпйъ (не: пристъпа, пристъпъ), пие да прис­
тъпим (не: ние да пристъпиме), те да пристъпят = пристьпмът (не: пристъпят, пристъпът), също за бъдеще вре­
ме, бях пристъпил (не: бех пристъпил), щях да прис­
тъпя (не: щех да пристъпя)
присъединя = присъедипйъ (не: присъедиийа, присъединя,
присъедипъ), ние да присъединим (не: ние да присъединймс), те да присъединят = присъединйът (не: присъедипййт, присъединят, присъединът), също за бъдеще вре­
ме, бях присъединил (пс: бех присъединил), щях да при­
съединя (не: щех да присъединя)
( присъствувам и присъствам (не: присъствувам)
притежател, притежателя (не: притежатели, притежателъ)
притека сс = притекъ се (не: притека сс, притечи сс), пие да
се притечем (не: ние да се притечеме), тс да сс притекат
= притокът (не: притекат, приточат), също за бъдеще
време, притекох се (пс: притеках сс, лритскъх се), бях
сс притекъл (не: бех се притекъл), щях да се притека
(нс: щех да се притека)
притесня = притеснит» (не: притеснйй, притаена, лритсспъ),
пие да притесним (нс: ние да лритеспимс), те да притес­
нят = притеспйът (нс: притеспйат, притеснят, притеенът),
също за бъдеще време, бях притеснил (не: бсх притес­
нил), шях да притесня (не: щех да притесня)
притрябвам (не: притрёбвам)
235

притуря = притурйъ (не: притура, притуръ), ние да притурим
(нс: ние да притуриме), те да притурят = притурйът (не:
притурат, притурът), също за бъдеще време, бях при­
турил (не: бех притурил), щях да притуря (нс: щех да
притуря)
притъкмя = притъкмйъ (не: притъкмйа, притъкмя́, притъкмъ),
ние да притъкмйм (не: ние да притъкмйме), те да притъкмят = притъкмйът (не: притъкмйат, притъкмат, притъкмът), също за бъдеще време, бях притъкмйл (не: бех
притъкмйл). щях да притъкмя (не: щех да притъкмя)
притъпя = притъпйъ (пе: притъпйа, притъпа, притъпъ), ние
да притъпим (не: ние да притъпйме), те да притъпят =
прпппйът (не: притъпйат, притъпат, притъпът), също за
бъдеще време, бях притъпил (не: бех притъпил), щях да
притъпя (не: щех да притъпя)
причинител, причинителя (не: причинйтсла, причинйтслъ)
причиня = причинйъ (не: причинна, причина, причинъ), ние
да причиним (не: ние да причинйме), те да причинят =
прпчинйът (не: причинйат, причиня́т, причинът), също за
бъдеще време, бях причинил (не: бех причинйл), щях да
причиня (не: щех да причиня)
причисля = причислйъ (не: причислил, причисла, причислъ).
пие да причислим (не: ние да причислйме), те да при­
числят = причислйът (не: причислйат, причисля́т, причислът). също за бъдеще време, бях причислил (нс: бех
причислил), щях да причисля (не: щсх да причисля)
приютя = приютйъ (не: приютйа, приютя́, приютъ), ние да
приютим (не: ние да приютймс), те да приютят = приютйът (не: приютйя́т, приютя́т, приютът), също за бъде­
ще време, бях приютйл (пе: бех приютил), щях да при­
ютя (пс: щех да приютя)
приятел, приятеля (не: приятеля, приятелъ)
проблем и проблема
пробода = прободъ (не: прободя́), ние да прободсм (пс: ние
да прободемс), те да прободя́т = прободът (ис: пробо­
дал), също за бъдеще време, прободох (пс: прободах.
прободъх). бях пробол (пс: бех пробил), щях да пробо­
дя́ (не: щсх да прободя́)

236

пробудя = пробудйъ (не: пробуда, пробудъ), ние да пробудим
(не: ние да пробудиме), те да пробудят = пробудйът (не:
пробудат. пробудът), също за бъдеще време, бях про­
будил (не: бех пробудил), щях да пробудя (не: щех да
пробудя)
провалй = провалйъ (не: провалйа, провала, провалъ), пие да
провалим (не: ние да провалиме), те да провалят = провалйът (не: провалйат, провалат, провалът), също за бъ­
деще време, бях провалил (не: бех провалил), щях да
проваля (не: щех да проваля)
проведа = проведъ (не: проведа), ние да проведем (не: ние да
проведёме), те да проведат = проведът (не: проведат),
също за бъдеще време, проведох (не: провёдах, проведъх), бях провел (не: бех провел), щях да проведа (не:
щех да проведа)
проверя = проверйъ (не: проверйа, провера, проверъ), ние да
проверим (не: ние да проверйме), те да проверят = проверйът (не: проверйат, проверат, проверът), също за бъ­
деще време, бях проверил (не: бех проверил), щях да
проверя (не: щех да проверя)
проветря = проветрйъ (не: проветрйа, проветра, провстръ),
ние да проветрим (не: ние да проветрйме), те да провет­
рят = проветрйът (не: проветрйат, проветрат, проветрът),
също за бъдеще време, бях проветрйл (не: бех проветрйл). щях да проветря (не: щех да проветря)
провиня сс = провипйъ се (не: провинйа се, провина се, провинъ се), ние да се провиним (не: пие да се провинйме),
тс да се провинят = провинйът (не: провипйат, провинат,
провинът), също за бъдеще време, бях се провинйл (пе:
бех се провинйл), щях да се провиня (не: щех да се про­
виня)
провра = провръ (не: провра), ние да проврем (не: ние да
провреме), те да проврат = проврът (пс: проврат), също
за бъдеще време, проврях (не: проврех), проврял (не:
проврел). проврял съм (не: проврел съм), ще съм пров­
рял (не: ще съм проврел), бях проврял (не: бех пров­
рел). щях да провра (не: щех да провра), проврял (не:
проврел), проврян (не: проврен). проврени и провряпи

237

провъзглася = провъзгласйъ (не: провъзгласил, провъзглася,
пронъзгласъ), ние да провъзгласим (не: ние да провъзгласймс), те да провъзгласят = провъзгласйът (не: провъзгласйат, провъзгласят, провъзгласът), също за бъде­
ще време, бях провъзгласил (не: бех провъзгласил), щях
да провъзглася (не: щсх да провъзглася)
провъртя = провъртйъ (не: провъртйа, провърта, провъртъ),
ние да провъртйм (не: ние да провъртйме), те да провъртят = провъртйът (не: провъртйат, превъртат, провъртът), също за бъдеще време, провъртях (не: провъртёх), провъртял (не: провъртёл), провъртял съм (не: про­
въртёл съм), ще съм провъртял (tie: ще съм провъртёл),
бях провъртял (tie: бех провъртёл), щях да провъртя (не:
щсх да провъртя), провъртёли, провъртян (не: провъртён), провъртёни и провъртяни
проглуша = проглушъ (не: проглуша), ние да приглушим (не:
ние да проглушйме), те да приглушат = проглушът (не:
приглушат), също за бъдеще време, бях проглушйл (не:
бех проглушйл), щях да проглуша (не: щех да приглу­
ша)
проговарям (не: проговарам)
проговоря = проговорил (не: приговора, проговоръ), ние да
проговорим (не: ние да проговбримс), те да проговорят
= проговорйът (не: проговорат, преговорът), също за
бъдеще време, бях проговорил (не: бех проговорил),
щях да проговоря (не: щех да проговоря)
прогоня = прогбнйъ (пе: прогона, прогбнъ), ние да прогоним
(нс: ние да прогбнимс), те да прогонят = прогонйът (не:
прогонят, лрогонът), също за бъдеще време, бях про­
гонил (не: бех прогонил), щях да прогоня (пс: щех да
прогоня)
продължа = продължъ (не: продължа), ние да продължим (не:
ние да продължйме), те да продължат = продължъз (пе:
продължат), също за бъдеще време, бях продължил (не:
бех продължил), щях да продължа (нс: щсх да продъл­
жа)
прозра = прозръ (ие: прозра), пие да прозрем (не: пие да
прозреме), те да прозрат = прозрът (не: прозрат), също
за бъдеще време, прозрях (не: прозрёх), прозрял (не:
23 К

прозрел), прозрял съм (пе: прозрел съм), ще съм проз­
рял (не: ще съм прозре́л), бях прозрял (не: бех проз­
ре́л), щях да прозра (не: щсх да прозра), прозре́ли
прозявам сс (не: прозе́вам се)
прозявка (не: прозе́вка), прозе́вки (не: прозя́вки)
произведа = произведи (не: произведа), пие да произведе́м
(нс: нис да произведе́ме), те да произведет = произведът
(не: произведат), също за бъдеще време, произве́дох (не:
произведях, произве́дъх), бях произве́л (пе: бех произ­
ве́л), щях да произведа (не: щех да произведа)
производител, производи́теля (не: производители, произво­
дители )
произляза (нс: произле́за)
произнасям (не: произнасям, произийсам)
произнеса = произнеси (нс: произнеся́), ние да произнесе́м
(пс: ние да произнесе́ме), те да произнеся́т = произнесет
(пе: произнеся́т), също за бъдеще време, произнесох (не:
произнесях, произне́съх), бях пропзне́съл (не: бех про­
изнесъл), щях да произнеся́ (не: щех да произнеся́)
прокълна = прокълнъ (не: прокълна), пне да прокълпе́м (пе:
пне да прокълне́ме), те да прокълнат = прокълнът (не:
прокълня́т), също за бъдеще време, бях проклел (не: бех
прокле́л), щях да прокълна (ие: щех да прокълна)
променлив (не: проме́нлив)
променя = променйъ (не: променйа́, променя́, променъ), пие
да променим (не: ние да променйме). те да променят =
променйът (не: променйат, променя́т, промепът), също
за бъдеще време, бях променил (не: бех променил), щях
да променя (пе: щех да променя)
промълвя = промълвйъ (не: промълвйа, промълвя, промълвъ), ние да промълвим (пс: ние да промълвйме), те да
промълвят = промълвйът (не: промълвйя́т, промълвят,
лромълвът), също за бъдеще време, бях промълвил (не:
бех промълвил), щях да промълвя (нс: щсх да промъл­
вя)
промяна (не: проме́на), проме́ни (не: промяли)
проповядвам (не: проповедвам)
пропъдя = пропъдйъ (не: пропъдя, пропъдъ), пие да пропъдим
(не: ние да пропъдиме), тс да пропъдят = пропъдйът (не:
239

пропъдят, пропъдът), също за бъдеще време, бях про­
пъдил (ие: бех пропъдил), щях да пропъдя (не: щех да
пропъдя)
пророни = прорбнйъ (не: пророна', прорбнъ), ние да пророним
(нс: ние да прорбниме), те да проронят = проронйът (не:
прорбнат, проронът), също за бъдеще време, бях про­
ронил (не: бех проронил), щях да проропя (не: щех да
прорбня)
просветител, просветйтсля (не: просветителя, просветйтелъ)
прославя = прославйъ (не: прослава, проела́въ), ние да прос­
лавим (не: ние да прославиме), те да прославят = прославйът (не: прославят, прославът), също за бъдеще вре­
ме, бях прославил (не: бех прославил), щях да прославя
(ле: щех да прославя)
просо (не: просо)
проспя = проепйъ (не; проепйй. проспа, проспъ), ние да прос­
пим (не: ние да проепйме), те да проспят = проепйът
(нс: проепйат, проспят, проспът), също за бъдеще вре­
ме, бях проспал («е: бех проспал), щях да проспя (не:
щсх да проспя)
простра = простръ (нс: простра), ние да прострем (пс: пие да
проетреме), те да прострат = прострът (пс: прострат),
също за бъдеще време, прострях (нс: прострсх), прост­
рял (не: простре́л), прострял съм (не: простре́л съм), ще
съм прострял (пс: щс съм простре́л), бях прострял (нс:
бех простре́л), щях да простра (не: щсх да простра),
прострели, прострян (не: простре́н), прострени и прост­
ряно
простудя = простудйъ (пс: простудна, простуда, простудъ),
ние да простудам (нс: ние да простудймс), те да просту­
дят = простудйът (нс: простудйат, простудят, простудът),
също за бъдеще време, бях простудил (пс: бех просту­
дил), щях да простудя (не: щех да простудя)
простй = простйъ (не: простия, проста, простъ). ние да прос­
тим (пс: ние да простймс), те да простят = простйът (пе:
простйАт, проста́т, проетът), също за бъдеще време, бях
простил (не: бех простил), щях да простя (пс: щсх да
простя)

240

просълзй = просълзи^ (не: просълзйй, просълза, просълзъ),
ние да просълзим (не: ние да просълзйме), те да про­
сълзят = просълзйът (не: просълзйат, просълзат, просълзът), също за бъдеще време, бях просълзил (не: бех
просълзил), щях да просълзя (не: щех да просълзя)
прдся = прбсйъ (не: проса, прбсъ), ние прдсим (не: ние прдсиме), те просят = просйът (не: просат, просът), също за
бъдеще време, бях прбсил (не: бех прдсил), щях да
прося (не: щех да прося)
протйв (не: против)
противопоставя = противопоставив (не: противопостава, противопоставъ), ние да противопоставим (не: ние да про­
тивопоставяме), те да противопоставят = противопоставйът (не: противопоставят. противопоставът), също за
бъдеще време, бях противопоставил (не: бех противо­
поставил), щях да противопоставя (пе: щех да противо­
поставя)
противореча = противоречъ (не: противореча), ние противо­
речим (не: ние противоречйме), те противоречат = противоречът (не: противоречат), също за бъдеще време,
бях противоречйл (не: бех противоречйл), щях да про­
тивореча (не: щех да противореча)
протокол (не: протокол)
протягам (не: протегам)
нрофучй = профучъ (не: профуча), ние да профучйм (не: ние
да профучйме), те да профучат = профучът (пе: профучат), също за бъдеще време, бях профучал (не: бех пре­
фучал), щях да профуча (не: щех да профуча)
процедя = процедйъ (не: процедйа, процедя, процедъ), ние да
процедим (не: ние да процеди ме), те да процедят = процедйът (не: процедйат, процедат, процедът), също за бъ­
деще време, бях процедйл (нс: бех процедйл), щях да
процедя (не: щех да процедя)
процъфтя = процъфтйъ (не: процъфтйа, процъфтя, процъфтъ), ние да процъфтйм (не: ние да процъфтйме), те да
процъфтят = процъфтйът (пе: процъфтйат, процъфтат,
процъфтът), също за бъдеще време, процъфтях (не: процъфтех), процъфтял (не: процъфтел), процъфтял съм
(не: процъфтел съм), ще съм процъфтял (не: ще съм
■ б.Учебен наръчник аз българска културна реч

241

процъфтёл), бях процъфтял (нс: бех процъфтёл), щях да
процъфтя (не: щех да процъфтя), процъфтели
прочета = прочетъ (не: прочета), ние да прочетем (не: ние да
прочетёме), те да прочетат - прочетът (не: прочетат),
също за бъдеще време, прочетох (не: прочётах, прочстъх), бях прочёл (не: бех прочёл), щях да прочета (не:
щех да прочета)
прочистя = прочйстйъ (не: прочйста, прочисть), ние да про­
чистим (не: ние да прочйстиме), те да прочистят = прочйстйът (не: прочйстат, прочйстът), също за бъдеще вре­
ме. бях прочистил (не: бех прочистил), щях да прочистя
(пс: щех да прочистя)
проявя = проявйъ (не: проявил, проява, проявъ), ние да проя­
вим (не: ние да проявйме), те да проявят = проявйът (не:
проявйат, проявят, проявът), също за бъдеще време, бях
проявйл (не: бех проявйл), щях да проявя (не: щех да
проявя)
пръв (не: първ)
пръска (не: пърска)
пръскам (не: пърскам)
пръст (не: пърст)
пръстен (нс: пърстен)
пряк (не: прек), прекия (не: прякия), преки (не: пряки)
прякор (не: прёкор)
пряспа (не: прёспа), прёспи (пе: пряспи)
пунктуация (не: пунктоация, понктуация)
пушалня (не: пушална)
пчела (ис: пчелъ), пчелата (не: пчелътъ)
пчелар, пчеларя (не: пчелара, пчеларъ)
пъдя = пъдйъ (не: пъда, пъдъ), ние пъдим (не: пъдиме), те
пъдят = пъдйът (не: пъдат, пъдът), също за бъдеще вре­
ме, бях пъдил (не: бех пъдил), щях да пъдя (нс: щех да
пъдя)
пълзя = пълзйъ (не: пълзйа, пълза, пълзъ), ние пълзим (не:
ние пълзйме), те пълзят = пълзйът (не: пълзйат, пълзат,
пълзът), също за бъдеще време, пълзях (не: пълзёх),
пълзял (не: пълзел). пълзял съм (не: пълзёл съм), ще
съм пълзял (не: ще съм пълзел), бях пълзял (не: бех
пълзел), щях да пълзя (не: щсх да пълзя)
242

пълнител, пълнйтеля (не: пълнйтела, пълнйтелъ)
пълня = пълнйъ (не: пълна, пълнъ), ние пълним (не: ние
пълниме), те пълнят = пълнйът (не: пълнят, пълнът), съ­
що за бъдеще време, бях пълнил (не: бех пълнил), щях
да пълня (не: щех да пълня)
път, пътя (не: пъта, пътъ)
пътеводител, пътеводителя (не: пътеводйтела, пътеводйтелъ)
пйна (не: пена, пёнйа)
пясък (не: пёсък)

Р
работя = раббтйъ (не: работа, рабдтъ). ние работим (не: ние
раббтиме), те работят = работйът (не: раббтат, рабдтът),
също за бъдеще време, бях работил (не: бех раббтил),
щях да работя (не: щех да работя)
равнинй (не: равнинъ), равнината (не: равнинътъ)
радиопредавател, радиопредавателя (не: радиопредавателя,
радиопредавателъ)
разбера = разберъ (не: разбера), ние да разберем (не; ние да
разберёме), те да разберат = разберът (не: разберат), съ­
що за бъдеще време, бях разбрал (не: бех разбрал), щях
да разбера (не: щех да разбера)
разбудя = разбудйъ (не: разбуда, разбудъ), ние да разбудим
(не: ние да разбудиме), те да разбудят = разбудйът (не:
разбудят, разбудът), също за бъдеще време, бях разбудил
(не: бех разбудил), щях да разбудя (не: щех да разбудя)
разбъбря се = разбъбрйъ се (не: разбъбра се, разбъбръ се),
ние да се разбъбрим (не: ние да се разбъбриме), те да се
разбъбрят = разбъбрйът (не: разбъбрат, разбъбрът), съ­
що за бъдеще време, бях се разбъбрил (не: бех се раз­
бъбрил), щях да се разбъбря (не: щех да се разбъбря)
разваля = развалйъ (не: развалйа, развала, развалъ), ние да
развалим (не: ние да развалйме), те да развалят = ряз­
ва лйът (не: развалйат, развалят, развалът), също за бъ-

243

деще време, бях развалил (не: бех развалил), щях да раз­
валя (не: щех да разваля)
разведй = разведъ (не: разведа), ние да разведем (не: ние да
разведёме), те да разведат = разведът (не: разведат), съ­
що за бъдеще време, разведох (не: развёдах, разведъх),
бях развел (не: бех развел), щях да разведа (пе: щех да
разведи́)
разведря = разведрйъ (не: разведряй, разведри́, разведръ), ние
да разведрим (не: ние да разведряме), те да разведрят =
разведрйът (не: разведрйат, разведри́т, разведрът), също
за бъдеще време, бях разведрил (не: бех разведрил), щях
' да разведря (не: щех да разведря)
развеселя = развеселйъ (не: развеселил, развесела, развеселъ),
ние да развеселим (не: ние да развеселйме), те да разве­
селят - развеселйът (не: развеселйат, развеселят, развеселът), също за бъдеще време, бях развеселил (не: бех
развеселил), щях да развеселя (не: щех да развеселя)
развйхря се = развйхрйъ се (не: развйхра се, развйхръ се),
ние да се развихрим (не: ние да се развихряме), те да се
развихрят = развйхрйът (не: развихрят, развйхрът), съ­
що за бъдеще време, бях се развйхрил (не: бех се раз­
вихрил), щях да се развйхря (не: щех да се развйхря)
развлеки́ = развлекъ (не: развлеки́, развлеча), ние да развле­
чем (не: ние да развлечёме), те да развлекат = развлекът
(не: развлекат, развлечат). също за бъдеще време, развлякох (не: развлёкох, развляках. развлякъх), развлякъл
(не: развлекъл), развлякъл съм (пе: развлекъл съм), ще
съм развлякъл (не: ще съм развлекъл), бях развлякъл
(не: бех развлекъл), щях да развлеки́ (не: щсх да развле­
ки́), развлекли
разводня = разводнйъ (не: разводнил, разводна, разводнъ),
ние да разводним (не: ние да разводнйме), те да развод­
нят = разводнйът (не: разводният, разводнят, разводпът),
също за бъдеще време, бях разводнил (не: бех развод­
нил), щях да разводня (не: щех да разводня)
развратя = развратйъ (не: развратна, разврата, развратъ), ние
да развратим (нс: ние да развратйме), те да развратят =
развратйът (не: развратйат, разврати́т, развратът), също

244

за бъдеще време, бях развратил (ие: бех развратил), щях
да развратя (не: щех да развратя)
разпреди = разврёдйъ (не: разврёда, развредъ), пие да развредим (не: ние да развредиме), те да разврёдят = разврёдйът (не: разпредат, разврёдът), също за бъдеще вре­
ме, бях развредил (fie: бех раз вредил), щях да разврёдя
(не: щех да разврёдя)
развръзвам и развързвам
развръзка (не: развързка)
развъдя - развъдйъ (не: развъда, развъдъ), ние да развъдим
(не: ние да развъдиме), те да развъдят = развъдйът (fie:
развъдят, развъдът), също за бъдеще време, бях раз­
въдил (не: бех развъдил), щях да развъдя (пе: щех да
развъдя)
развявам (не: развёвам)
'
разглася = разглаейъ (не: разгласил, разгласа, разгласъ), пие
да разгласим (не: пие да разглаейме), те да разгласят =
разглаейът (не: разглаейат, разгласят, разгласът), също
за бъдеще време, бях разгласил (не: бех разгласил), щях
да разглася (не: щех да разглася)
разглезя = разглезйъ (не: разглёза, разглёзъ), ние да разг­
лезим (не: ние да разглёзиме), те да разглезят = разглёзйът (не: разглезят, разглёзът), също за бъдеще вре­
ме, бях разглезил (не: бех разглезил), щях да разглезя
(пе: щех да разглезя)
разглобя = разглобйъ (пе: разглобил, разглобА, разглобъ), ние
да разглобим (пе: ние да разглобйме), те да разглобят =
разглобйът (нс: разглобйат, разглобят, разглобът), също
за бъдеще време, бях разглобил (ие: бех разглобил), щях
да разглобя (не: щех да разглобя)
разгневя = разгневйъ (не: разгневил, разгневя, разгневъ), пие
да разгневим (пе: ние да разгневйме), те да разгневят =
разгневйът (пе: разгневйат, разгневят, разгпевът), също
за бъдеще време, бях разгневил (не: бех разгневил), щях
да разгневя (не: щех да разгневя)
разговарям (не: разговарам)
разговоря = разговбрйъ (не: разговора, разпшбръ), ние да
разговорим (пс: пие да разпмюримс), те да разговорят =
разговорйът (не: разговорит, разговорът), също за бъде245

ще време, бях разговорил (не: бех разговорил), щях да
разговоря (не: щех да разговоря)
разгоня = разгбнйъ (не: разгона, разгонъ), ние да разгоним
(не: ние да разгониме), те да разгонят = разгбнйът (не:
разгънат, разгбнът), също за бъдеще време, бях раз­
гонил (не: бех разгонил), щях да разгоня (не: щех да
разгоня)
разгорещя = разгорещи! (не: разгорещйа, разгорещя, разгорещ!), ние да разгорещим (не: ние да разгорещйме), те
да разгорещят = разгорещй!т (не: разгорещйат, разго­
рещят, разгорещьт). също за бъдеще време, бях разго­
рещил (не: бех разгорещил), щях да разгорещя (не: щех
да разгорещя)
разгоря = разгори! (не: разгорил, разгора, разгор!), ние да
разгорим (не: ние да разгорйме), те да разгорят = разгорйьт (не: разгорнат, разгорят, разгор!т), също за бъ­
деще време, бях разгорил (нс: бех разгорил), щях да
разгоря (не: щех да разгоря)
разграбя = разгря бйъ (не: разгра́ба. разгра́бь), ние да разг­
рабим (не: ние да разгра́биме), те да разгра́бят = разгра́бйът (пе: разграбят, разгра́бът), също за бъдеще вре­
ме, бях разграбил (не: бех разграбил), щях да разграбя
(не: щех да разграбя)
разградй = разгради! (не: разградил, разградя, разград!), пие
да разградим (не: пие да разградиме), те да разградят =
разградим (не: разградйа́т, разградят, разградит), също
за бъдеще време, бях разградил (не: бех разградил), щях
да разградя (не: щех да разградя)
разгранича = разграничь (не: разгранича), ние да разграни­
чим (пе: пие да разграничимся те да разграничат = разграничът (не: разграничат), също за бъдеще време, бях
разграничил (не: бех разграничил), щях да разгранича
(не: щех да разгранича)
разгромя = разгромй! (пе: разгромил, разгрома, разгром!),
ние да разгромим (нс: пие да разгромйме), те да разгро­
мят = разг ром йът (нс: разгромйат, разгрома!', разгро­
мът). също за бъдеще време, бях разгромил (не: бех
разгромил), щях да разгромя (пс: щсх да разгромя)
разгръщам (пе: ржгърщам)
246

раздал еча = раздалечъ (не: раздалеча), ние да раздалечим (не:
ние да раздалеча́ме), те да раздалеча́т = раздалечът (не:
раздалеча́т), също за бъдеще време, бях раздалечйл (не:
бех раздалечйл), щях да раздалеча́ (не: щех да раздалеча́)
раздела́ = раздели! (не: разделна, раздела́, раздел!), ние да
раздела́м (не: ние да разделйме), те да разделят = разделйът (не: разделйа́т, раздела́т, разделът), също за бъ­
деще време, бях раздела́л (не: бех раздела́л), щях да
раздела́ (не: щех да раздела́)
.
раздразня = раздра́знйъ (не: раздра́зна, раздра́знъ), ние да
раздра́зним (не: ние да раздра́зниме), те да раздра́знят =
раздра́знйът (не: раздразнят, раздра́знът), също за бъде­
ще време, бях раздра́знил (не: бех раздра́знил), щях да
раздра́зни (не: щех да раздразня)
раздяла (не: раздела), раздели (не: разда́ли)
разедина́ = разедини! (не: разединйа́, разедина́, разединъ),
ние да разединим (не: ние да разедина́ме), те да разедина́т = разедипй!т (не: разединйа́т, разединят, разединът),
също за бъдеще време, бях разедина́л (не: бех разедина́л), щях да разедина́ (не: щех да разедина́)
разква́ся = разква́сйъ (не: разква́са, разква́съ), ние да разква́сим (не: ние да разква́симе), те да разква́сят = разква́сйът (не: разква́сат, разква́сът), също за бъдеще вре­
ме, бях разква́сил (не: бех разква́сил), щях да разква́ся
(не: щех да разква́ся)
разкла́тя = разкла́тйъ (не: разкла́та, разкла́тъ), ние да разкла́тим (не: ние да разкла́тиме), те да разклатят = разкла́тйът (пе: разклатят, разкла́тът), също за бъдеще вре­
ме, бях разклатил (не: бех разклатил), щях да разклатя
(не: щех да разклатя)
разклонител, разклонителя (нс: разклонителя, разклона́телъ)
разкова = разков! (не: разкова), ние да разковем (не: ние да
разковеме), те да разковат = разков!т (ие: разковат), съ­
що за бъдеще време, бях разковал (не: бех разковал),
щях да разкова (не: щех да разкова)
разкрася = разкраси! (не: разкрасил разкрася, разкрас!), нис
да разкрасим (пе: пие да разкрасиме). те да разкраса́т =
247

разкрасйът (не: разкрасййт, разкрасят, разкрасът), също
за бъдеще време, бях разкрасил (не: бсх разкрасил), щях
да разкрася (пе: щех да разкрася)
разкрещя се = разкрещйъ се (не: разкрещяа се, разкрещя се,
разкрещи се), ние да се разкрещим (пе: ние да се разкрсщйме), те да се разкрещят = разкрещйът (не: разкрсщйат, разкрещят, разкрещът), също за бъдеще време,
бях се разкрещял (не: бех се разкрещёл), разкрещях се
(пе: разкрещех се), разкрещял се (не: разкрещёл се), раз­
крещял съм се (не: разкрещёл съм се), ще съм се разк­
рещял (не: ще съм се разкрещёл), щях да се разкрещя
(пе: щсх да се разкрещя), разкрещёли
разкривя - разкривйъ (не: разкривйа, разкрива, разкривъ), ние
да разкривим (нс: ние да разкривйме), те да разкривят =
разкривйът (не: разкривйат, разкриват, разкривът), също
за бъдеще време, бях разкривил (пс; бех разкривил), щях
да разкривя (ие: щех да разкривя)
разкървя = рязкървйъ (не: разкървйа, разкърва, разкървъ),
пие да разкървйм (не: ние да разкървймс), те да разкър­
вя г = разкървйът (не: разкървйат, разкърват, разкървът),
също за бъдеще време, бях разкървйл (не: бех разкървйл). щях да разкървя (пс: щех да разкървя)
разкъртя = разкъртйъ (пе: разкъртя, разкъртъ), пие да разкъртим (пе: ние да разкъртиме), тс да разкъртят = разкъртйът (не: разкъртат, разкъртът), също за бъдеще вре­
ме, бях разкъртил (нс: бсх разкъртил), щях да разкъртя
(нс: щсх да разкъртя)
разлепя = разлепнъ (нс: разлелия, разлепи, разлепъ), пие да
разлепим (нс: пие да разлспймс). те да разлепят = рязлепйът (нс: разлелият, разлепи́т, разлепът), също за бъ­
дещо време, бях разлепил (пе: бсх разлепил), щях да
разлепя (нс: щсх да разлепя)
разлистя = разлйстйъ (не: разлистя, разлйстъ), ние да раз­
листим (пе: ние да разлйстиме), тс да разлистят = разлйстйът (пе: разлистят, разлйстът), също за бъдеще вре­
ме, бях разлистил (не: бсх разлистил), щях да разлистя
(пе: щсх да разлистя)
различа = различъ (не: различа), ние да различим (пс: пие да
различные), те да различи́т = различът (нс: различат).
24Х

също за бъдеще време, бях различил (не: бех различил),
щях да различа (нс: щех да различа)
разлюби = разлюбйъ (не: разлюба, разлюбъ), пие да раз­
любим (не: ние да разлюбиме), те да разлюбят = разлюбйът (не: разлюбят. разлюбът), също за бъдеще вре­
ме, бях разлюбил (не: бех разлюбил), щях да разлюбя
(нс: щех да разлюбя)
разлютя = разлютйъ (не: разлютйл, разлюта, разлютъ), ние
да разлютйм (не: ние да разлютйме), те да разлютят =
разлютйът (не: разлютйат, разлютат, разлютът), също
за бъдеще време, бях разлютйл (не: бех разлютйл), щях
да разлютя (пе: щех да разлютя)
разменя = размени! (пс: разменна, размена́, размен!), ние да
разменим (не: ние да разменяме), тс да разменят = разменйът (не: разменйа́т, размепа́т, разменът), също за бъ­
деще време, бях разменил (не: бех разменил), щях да
разменя (не: щех да разменя)
разместя = разместив (пе: разместя, разместъ), пие да раз­
местим (не: ние да разместимс), тс да разместят = размёстйът (не; размёстат, размёстът), също за бъдеще вре­
ме, бях разместил (не: бех разместил), щях да разместя
(не: щех да разместя)
размисля = размйслйъ (не: размйсла, размйслъ). пие да размйслим (пе: ние да размисляме), те да размйслят = размйелйът (не: размислят, размйслът), също за бъдеще
време, бях размислил (пе: бех размислил), щях да раз­
мисля (не: щех да размисля)
размножа = размножъ (ие: размножа), ние да размножим ([ie:
ние да размножймс), тс да размножат = размножът (не:
размножа́т), също за бъдеще време, бях размножил (не:
бех размножил), щях да размножа (пс: щех да размно­
жа)
размразя = размрази! (пс: размразил, размрази, размраз!),
пие да размразим (нс: ние да размразймс), тс да размра­
зят = размразйът (не: размразйа́т, размразят, размразът),
също за бъдеще време, бях размразил (нс: бех размра­
зил), щях да размразя (нс: щех да размразя)
размътя = размътйъ (не: размъта, размътъ), пис да размътим
(пс: ние да размътимс), тс да размътят = размътйът (не:
249

размътат, размътът), също за бъдеще време, бях раз­
мътил (не: бех размътил), щях да размътя (нс: щех да
размътя)
размяна (не: размена), размени (не: размяни)
разнйсям (не: разнасям, разнйсам)
разнеса = разнесъ (не: разнеса), ние да разнесем (пе: ние да
разнесеме), те да разнесат - разнесът (не: разнесат), съ­
що за бъдеще време, разнесох (не: разнёсах, разнёсъх),
бях разнесъл (не: бех разнесъл), щях да разнеса (не: щех
да разнеса)
разнообразя = разнообразйъ (не: разнообразна, разнообразя,
разнообрази), ние да разнообразим (нс: ние да разнообразйме), те да разнообразят = разнообразйът (пе: разнообразйат, разнообразят, разнообразът), също за бъдеще
време, бях разнообразил (не: бех разнообразил), щях да
разнообразя (не: щех да разнообразя)
разоблича = разобличъ (не: разоблича), ние да разобличим
(не: ние да разобличйме), те да разобличат = разобличът (ие: разобличат), също за бъдеще време, бях разоб­
личил (пе: бех разобличйл), щях да разоблича (пс: щех
да разоблича)
разоръжа = разоръжъ (не: разоръжа), ние да разоръжйм (не:
ние да разоръжйме), те да разоръжат = разоръжът (не:
разоръжат), също за бъдеще време, бях разоръжйл (пе;
бех разоръжйл), щях да разоръжа́ (не: щех да разоръжа)
разоря = разорит» (не: разорйа, разора, разоръ), пие да разо­
рим (пс: пие да рпзорймс). тс да разорят = разорит (tie:
разорйат, разорат, разорът), също за бъдеще време, бях
разорил (не: бех разорил), щях да разоря (не: щсх да
разоря)
разпаля = разпалйъ (пс: разпяла, разпалъ), пие да разпалим
(нс: ние да разпалнмс), тс да разпалят = разпалпът (не:
разпадат, разпйлът). също за бъдеще време, бях раз­
палил (нс: бех разпалил), щях да разпаля (пе: щсх да
разпаля)
разперя = разпёрйъ (пе: разпера, разпёръ), пие да разперим
(нс: ние да разпериме), те да разперят = разперпът (пе:
разперат, разперът), също за бъдеще време, бях раз-

25(»

перил (не: бех разперил), щях да разперя (не: щех да
разперя)
разплатя = разплатйъ (не: разплатйа, разплата, разплатъ), ние
да разплатим (не: ние да разплатйме), те да разплатят =
разплатйът (не: разплатйат, разплатят, разплятът), също
за бъдеще време, бях разплатил (не: бех разплатил), щях
да разплатя (не: щех да разплатя)
разплета = разплетъ (не: разплета), ние да разплетем (не: ние
да разплетёме), те да разплетат = разплетът (пе: разпле­
тат), също за бъдеще време, разплетох (пе: разплетях,
разплетъх), бях разплел (не: бех разплел), щях да разп­
лета (не: щех да разплета)
разпоредя = разпоредйъ (не: разпоредйа. разпоредя, разпоредъ), ние да разпоредим (не: ние да разпоредйме), те да
разпоредят = разпоредйът (не: разпоредпат, разпоредят,
разпоредът), също за бъдеще време, бях разпоредил
(нс: бех разпоредил), щях да разпоредя (не: щех да
разпоредя)
разпоря = разпорйъ (не: разпоря, разпбръ), нис да разпорим
(не: ние да разпориме), тс да разпорят = разпбрйът (не:
разпорят, разпорът), също за бъдеще време, бях раз­
порил (не: бех разпорил), щях да разпоря (не: щех да
разпоря)
разправя = разправйъ (не: разправа, разправъ), пие да разп­
равим (пе: ние да разправяме), тс да разправят = разправйът (нс: разправят, разправът), също зя бъдеще вре­
ме, бях разправил (не: бех разправил), щях да разправя
(пе: щех да разправя)
разпратя = разпратйъ (пе: разпрата, разпрати), пие да разп­
ратим (пе: нис да разпратимс), тс да разпратят = разпратйът (не: разпратят, разпратът), също за бъдеще вре­
ме, бях разпратил (не: бех разпратил), щях да разпратя
(пс: щех да разпратя)
разпределител, разпределителя (не: разпределителя, разпределйтслъ)
разпределя = разпределйъ (пс: разпрсдслйа, разпределя, разпределъ), нис дя разпределим (не: нис да разпределяме),
тс да разпределят = разпределйът (нс: разпределпат, раз­
пределят, разпредслът), също за бъдеще време, бях раз251

пределйл (пс: бех разпределил), щях да разпределя (не:
щех да разпределя)
разпростра = разлростръ (пе: разпростра), пие да разпрост­
рем (не: ние да разпрострёме) те да разпрострат = разп­
рострат (пе: разпрострат), също за бъдеще време, разп­
рострях (не: разпрострсх), разпрострял (не: разпрост­
рел), разпрострял съм (fie: разпрострел съм), ще съм
разпрострял (пс: ще съм разпрострел), бях разпрострял
(не: бех разпрострел), щях да разпростра (нс: щех да
разпростра), разпрострели, разпрострян (не: разпростреп), разпрострени и разпростряни
разпъдя = разпъдйъ (пе: разпъда, разпъдъ), пие да разпъдим
(не: ние да разпъдиме), те да разпъдят = разпъдйът (не:
разпъдат, разпъдът), също за бъдеще време, бях разпъдил (не: бех разпъдил), щях да разпъдя (нс: щсх да
разпъдя)
разработя = разраббтйъ (не: разработя, разработъ), ние да
разработим (пе: ние да разраббтиме), тс да разработят =
разрабйтйът (не: разработят, разработът), също за бъде­
ще време, бях разработил (не: бех разработил), щях да
разработя (не: щех да разработя)
разрева = разревъ (не: разрева), ние да разревем (не: пие да
разревсмс), те да разреват = разревът (нс: разреват), съ­
що за бъдеще време, бях разревал (нс: бех разревал),
щях да разрева (пе: щех да разрева)
разредя = разредйъ (нс: разредна, разреда, разредъ), пие да
разредим (не: ние да разредиме), те да разредят = разреднът (не: разредйат, разредят, разредът), също за бъ­
деще време, бях разредил (нс: бех разредил), щях да
разредя (пе: щех да разредя)
разреша = разрешъ (пс: разреша), пие да разреши́м (не: пие
да разреши́мо), те да разрешат = разрешът (пе: разре­
шат), също за бъдеще време, бях разреши́л (пс: бех раз­
решил), щях да разреша (нс: щсх да разреша)
разровя = разровнъ (не: разровя, разровъ), ние да разровим
(нс: ние да рпрбвиме), зс да разровят = разровйът (нс:
разровят, разровът), също за бъдеще време, бях раз­
ровил (пс: бех разровил), щях да разровя (нс: щсх да
разровя)
252

разрушй = разрушь (не: разруша), ние да разрушим (не: ние
да разрушиме), те да разрушат = разрушът (не: разру­
шат), също за бъдеще време, бях разрушил (не: бех раз­
рушил), щях да разрушй (не: щех да разрушу
разсадй = разсадйъ (не: разсадйй, разсада, разсадъ), ние да
разсадим (не: ние да разсадйме), те да разсадят = разсадйът (не: разсадйат, разсадйт, разсадЪт), също за бъ­
деще време, бях разсадил (не: бех разсадил), щях да раз­
садя (не: щех да разсадя)
разсекй = разсекъ (не: разсека, разсеча), ние да разсечем (не:
ние да разсечёме), те да разсекат = разсекът (не: разсе­
кат, разсечйт), също за бъдеще време, разсякох (не: разсёкох, разсяках, разсякъх), разсякъл (не: разсёкъл), раз­
сякъл съм (не: разсёкъл съм), ще съм разсякъл (не: ще
съм разсёкъл), бях разсякъл (не: бех разсёкъл), щях да
разсека (не: щех да разсека), разсекли
разсипя = разсйпйъ (не: разсипа, разсйпъ), ние да разсипем
(не: ние да разсйпеме). те да разсипят = разсйпйът (не:
разсйпат, разсипът), също за бъдеще време, бях раз­
сипал (не: бех разсипал), щях да разсипя (не: щех да
разсипя)
разслабя = разслабйъ (не: разслаба, разслабъ, раслабя), ние
да разслабим (не: ние да разслйбиме), те да разслабят =
разслабйът (не: разслабят, разслабът), също за бъдеще
време, бях разслабил (не: бех разслабил), щях да разс­
лабя (не: щех да разслйбя)
разсадя = разсъдйъ (не: разсъда, разсъдъ), пие да разсъдим
(не: ние да разсъдиме), те да разсъдят = разсъдйът (не:
разсъдат, разсъдът), също за бъдеще време, бях разсъдил (не: бех разсъдил), щях да разсъдя (не: щех да
разсъдя)
разсъня = разсънйъ (не: разсъня, разсънъ), ние да разсъним
(не: ние да разсъниме), те да разсънят = разсънйът (не:
разсънат, разсънът), също за бъдеще време, бях раз­
сънил (не: бех разсънил), щях да разсъня (нс: щех да
разсъня)
разсърдя = разсърдя (не: разсърда, разсърдъ), нис да раз­
сърдим (не: ние да разсърдиме), тс да разсърдят = разсърдйът (не: разсърдят, разсърдът), също за бъдеще
253

време, бях разсърдил (не: бех разсърдил), щях да раз­
сърдя (не: щех да разсърдя)
разтварям (не: разтварям)
разтворител, разтворителя (не: разтворителя, разтворйтелъ)
разтворя = разтвбрйъ (не: разтвора, разтвбръ), ние да разт­
ворим (не: ние да разтвбриме), те да разтвбрят = разтворйът (не: разтворят, разтвбрът), също за бъдеще вре­
ме, бях разтворил (не: бех разтворил), щях да разтворя
(не: щех да разтворя)
разтоваря = разтоварйъ (не: разтоваря, разтоваръ), ние да
разтоварим (не: ние да разтовариме), те да разтоварят =
разтоварйът (не: разтоварят, разтоварът), също за бъде­
ще време, бях разтоварил (не: бех разтоварил), щях да
разтоваря (не: щех да разтоваря)
разтопя = разтопйъ (не: разтопйа, разтопа, разтопъ), ние да
разтопим (не: ние да разтопйме), те да разтопят = разтопйът (не: разтопйат, разтопат, разтопът), също за бъ­
деще време, бях разтопил (не: бех разтопил), щях да
разтопя (не: щех да разтопя)
разтрия = разтрёбйъ (не: разтрёбя, разтрёбъ), ние да разтрёбим (не: ние да разтрёбиме), те да разтрёбят = разтребйът (не: разтребат, разтребът), също за бъдеще вре­
ме, бях разтрёбил (не: бех разтрёбил), щях да разтрёбя
(не: щех да разтрёбя)
разтрспсря се = разтрепёрйъ се (не: разтрепсра сс, разтрепёръ се), ние да се разтрепёрим (не: ние да се разтрепёриме), те да се разтрепёрят = разтрепёрйът (не: разтрепёрат, разтрепёрът), също за бъдеще време, бях се
разтрепёрил (ие: бех се разтрепёрил), щях да се разтрепёря (не: щех да се разтреперя)
разтуша = разтушъ (fie: разтуша), ние да разтушйм (не: ние
да разтушиме), те да разтушат = разтушът (не: разтушат), също за бъдеще време, бях разтушйл (не: бех разтушйл), щях да разтуша (не: щех да разтуша)
разтъжА = разтъжъ (пе: разтъжа), ние да разтъжим (пе: ние
да разтъжйме), те да разтъжат = разтъжът (пе: разтъ­
жат), също за бъдеще време, бях разтъжил (пе; бех раз­
тъжил), щях да разтъжа (не: щех да разтъжа)

254

разтървъ (не: разтървй), ние да разтървем (не:
ние да разтървеме), те да разтърват = разтървът (не:
разтърват), също за бъдеще време, бях разтървал (не:
бех разтървал), щях да разтърва (не: щех да разтърва)
разтърся = разтърсйъ (не: разтърся, разтърсъ), ние да раз­
търсим (не: ние да разтърсиме), те да разтърсят = разтърсйът (не: разтърсят, разтърсът), също за бъдеще вре­
ме, бях разтърсил (пе: бех разтърсил), щях да разтърся
(не: щех да разтърся)
разтйгам (не: разтёгам)
разубедя = разубедйъ (не: разубедйа, разубедя, разубедъ), ние
да разубедим (не: ние да разубедйме), те да разубедят =
разубедйът (не: разубедйат, разубедят, разубедът), съ­
що за бъдеще време, бях разубедил (не: бех разубедил),
щях да разубедя (не: щех да разубедя)
разхвърля = разхвърлйъ (не: разхвърля, разхвърлъ, расфърлъ), ние да разхвърлим (пе: ние да разхвърляме), те
да разхвърлят = разхвърлйът (не: разхвърлат, разхвърлът), също за бъдеще време, бях разхвърлил (не: бех
разхвърлил), щях да разхвърля (не: щех да разхвърля)
раз хладя = разхладйъ (не: разхладйа, разхлада, разхладъ),
ние да разхладйм (не: ние да разхладиме), те да разхладят = разхладйът (не: разхладйат, разхладат, разхладът),
също за бъдеще време, бях разхладйл (ие: бех разхладйл), щях да разхладя (не: щех да разхладя)
разходя = разходйъ (не: разхбда, разхбдъ), ние да разходим
(не: ние да разхбдиме), те да разходят = разхбдйът (не:
разходят, разходът), също за бъдеще време, бях раз­
ходил (не: бех разходил), щях да разходя (нс: щех да
разходя)
разхубавя = разхубави! (не: разхубавйа, разхубава, разхубавъ), ние да разхубавим (не: ние да разхубавйме). те да
разхубавят = разхубавйът (не: разхубавйат, разхубавят,
разхубавът), също за бъдеще време, бях разхубавил
(не: бех разхубавил), щях да разхубавя (не: щех да раз­
хубавя)
разцепя = разцёпйъ (не: разцёпа, разцспъ), ние да разцепим
(не: ние да разцепиме), те да разцепят = разцепйът (пе:
разцёпат, разцепът), също за бъдеще време, бях раз-

разтърва =

255

цёпил (не: бех разцепил), щях да разцепя (не: щех да
разцепя)
разцъфтй = разцъфтйъ (не: разцъфтйа, разцъфта, разцъфтъ),
ние да разцъфтим (не: ние да разцъфтйме), те да раз­
цъфтят = разцъфтйът (не: разцъфтйат, разцъфтат, разцъфтът), също за бъдеще време, разцъфтях (не: разцъфтех), разцяфтял (не: разцьфтёл), разцъфтял съм (не: разцъфтёл съм), ще съм разцъфтял (не: ще съм разцъфтел), бях разцъфтял (не: бех разцъфтёл), щях да раз­
цъфтя (не: щех да разцъфтя), разцъфтели, разцъфтял
(не: разцъфтён), разцъфтели и разцъфтяни
разчистя = разчйстйъ (не: разчйста, разчйстъ), ние да раз­
чистим (не: ние да разчйстиме), те да разчистят = разчйстйът (не: разчистят, разчйстът), също за бъдеще вре­
ме, бях разчистил (не: бех разчйстил), щях да разчистя
(не: щех да разчистя)
разчопля = разчоплйъ (не: разчопла, разчбплъ), ние да разчоплим (не: ние да разчбшшме). те да разчоплят = разчбплйът (не: разчоплат, разчоплът), също за бъдеще
време, бях разчоплил (не: бех разчоплил), щйх да разчопля (не: щех да разчопля)
разчупя = разчупйъ (не: разчула, разчупъ), пие да разчупим
(нс: ние да разчупиме), те да разчупят = разчупйът (не:
разчупат, разчупът), също за бъдеще време, бях раз­
чупил (не: бех разчупил), щях да разчупя (не: щех да
разчупя)
разширочй = разширочъ (не: разшироча), ние да разширочйм (не: ние да разширочймс), те да разширочат = разширочът (не: разширочат), също за бъдеще време, бях
разширочйл (не: бех разширочйл), щях да разшироча
(не: щех да разшироча)
разширя = разширйъ (не: разширйа, разширя, разширъ), ние
да разширим (не: ние да разширйме), те да разширят =
разширйът (не: разширйат, разширят, разширът), също
за бъдеще време, бях разширил (не: бех разширил), щях
да разширя (нс: щсх да разширя)
разярй = разярйъ (не: разярйа, разяря, разяръ), ние да разя­
рим (не: иис да разярйме), те да разярят = разярйът (не:
разярйат. разярат, разярът), също за бъдеще време, бях
256

разярил (не: бех разярил), щях да разяря (не: щех да
разяря)
разясня = разяснйъ (не: разяснйА, размена, разяенъ), ние да
разясним (не: ние да разясниме), те да разяснят = разяснйът (не: разяснйат, разяснат, разяенът), също за бъде­
ще време, бях разяснил (не: бех разяснил), щях да ра­
зясня (не: щех да разясня)
раня = ранйъ (не: ранйа, рана, ранъ), ние да раним (не: ние да
раниме), те да ранят = ранйът (не: ранйат, ранат, ранът),
също за бъдеще време, бях ранил (не: бех ранил), щях
да раня (не: щех да раня)
растй = растъ (не: раста), ние растем (не: ние растёме), те
растат = растът (не: растат), също за бъдеще време, рас•
тях (не: растёх), растох (не: растах, растъх), бях расъл
(не: бех расъл), щях да раста (не: щех да раста), растял
(не: растел), растели, растящ (не: растёщ), растёщи и
растящи
реализъм, реализма (не: реалйзъма)
рева = ревъ (не: рева́), ние реве́м (не: ние ревёме), те реват =
ревът (не: реват), също за бъдеще време, ревях (не: ревех), ревах, бях ревал (не: бех ревал), щях да рева (не:
щех да рева), ревял (не: ревел), ревели, ревал, ревали,
ревящ (не: ревёщ), ревещи и ревящи
ревматизъм, ревматизма (не: ревматйзъма)
регламент (не: регламент)
ред, реда = редъ (не: реда)
редя = редйъ (не: редйа, реда, редъ), ние редим (не: ние редйме), те редят = редйът (не: редйат, редат, редът), съ­
що за бъдеще време, редях (не: редёх), редих, бях редйл (не: бех редил), щях да редя (не: щех да редя), ре­
дял (не: редел), редйл, редили
река (не: рика, рекъ, рикъ), реката (не: рикътъ)
река = рекъ (не: река, реча), ние да речём (не: ние да речёме),
те да рекат = рекът (не: рекат, речйт), също за бъдеще
време, рекох (не: реках, рёкъх), бях рекъл (не: бех
рекъл), щях да река (не: щех да река)
реформа (не: риформа, рифбрмъ), реформата (не: рифбрмътъ)
17.Учебен наръчник и българска културна реч

257

решъ (не: реша), ние да решим (не: ние да решиме),
те да решат = решът (не: решат), бях решил (не: бех
реши́л), щях да реша (не; щех да реша)
риби́р, рибаря (не: рибара, рибаръ)
рицар, рицаря (не: ри́цара, ри́царъ)
ровя = рбвйъ (не: рова, рбвъ), ние ровим (не: ние решиме), те
ровят = ровйът (не: роват, ровът), също за бъдеще вре­
ме, бях ровил (не: бех ровил), щях да ровя (не: щех да
ровя)
род, рода = родъ (не: рода)
родител, родителя (не: роди́теля, роди́телъ)
родя = родйъ (не: родйа, рода, родъ), ние да родим (не: ние
да роди́ме), те да родят = родйът (не: родйат, родат, ро­
дът), също за бъдеще време, бях роди́л (не: бех роди́л),
щях да родя (не: щех да родя)
роса (не: росъ), росата (не: росътъ)
рохък, рохка, рбхко (не: рофка, рофко)
рулетка (не: ролетка)
руша = рушъ (не: руша), ние руши́м (не: ние руши́мо), те
рушат = рушът (не: рушат), също за бъдеще време, бях
руши́л (не: бех руши́л), щях да руша (не: щех да руша)
ръб, ръба = ръбъ (не: ръба)
ръждй (не: ръждъ). ръждата (не: ръждътъ)
ръка (не: ръкъ), ръката (не: ръкътъ)
ръководител, ръководителя (не: ръководи́тела, ръководите лъ)
ръковбдя = ръковбдйъ (не: ръководя, ръковбдъ), ние ръко­
водим (не: ние ръковбдиме), те ръководят = ръководйът
(не: ръководят, ръковбдът), също за бъдеще време, бях
ръководил (не: бех ръководил), щях да ръководя (не:
щех да ръководя)
ръкопис (не: ръкопис)
ръкопляскам (не: ръкоплескам)
ръся = ръсйъ (не: ръса, ръсъ), ние ръсим (не: ние ръсиме), те
ръсят = ръсйът (не: ръсат, ръсът), също за бъдеще вре­
ме, бях ръсил (не: бех ръсил), щях да ръся (пе: щех да
ръся)
рядкост (не: рёдкост)

реша =

25 К

(не: рёдък), редкия (не: рядкия), рядка (не: редка), рядко
(не: редко), редки (не: рядки)
рйзка (не: резка)
рйзък (не: резък), резкия (не: рязкия), рязка (не: резка), рязко
(не: резко), резки (не: рязки)
рйпа (не: репа), репи (не: ряпи)
рядък

садйъ (не: садйа, сада, садъ), ние садим (не: ние садйме), те садят = садйът (не: садйат, садат, садът), също
за бъдеще време, садях (не: садёх), садих, бях садил (не:
бех садил), щях да садя (не: щех да садя)
саздърмй и създърма (не: саздърмъ), саздърмата (не: създърмътъ)
салйта (не: сйлата)
сближй = сближъ (не: сближа), ние да сближим (не: ние да
сближйме), те да сближат = сближът (не: сближат), съ­
що за бъдеще време, бях сближил (не: бех сближил),
щях да сближа (не: щех да сближа)
свалй = свалйъ (не: свалйа, свала, свалъ), ние да свалим (не:
ние да свалйме), те да свалят = свалйът (не: свалйат, свалат, свалът), също за бъдеще време, бях свалил (не: бех
свалил), щях да сваля (не: щех да сваля)
свйря = сварйъ (не: свара, сваръ), ние да сварим (не: ние да
свариме), те да сварят = сварйът (не: сварат, сварът), съ­
що за бъдеще време, бях сварил (не: бех сварил), щях
да сваря (не: щех да сваря)
сварй = сварйъ (не: сварйа́, свара, сваръ), ние да сварим (не:
ние да свариме), те да сварят = сварйът (не: сварйат, сва­
рат, сварът), също за бъдеще време, бях сварил (не: бех
сварил), щях да сваря (не: щех да сваря)
сведй = сведъ (не: сведа), ние да сведем (не: ние да сведёме),
те да сведат = сведът (не: сведат), също за бъдеще вре­
ме, сведох (не: свёдах, сведьх), бях свёл (не: бех свёл),
щях да сведа (не: щех да сведа)
садя =

259

свенй се = свенйъ се (не: свенйа́ се, свепа́ се, свенъ се), ние се
свеним (не: ние се свенйме), те се свенят = свенйът (не:
свенйа́т, свена́т, свенът), също за бъдеще време, бях се
свенил (не: бех се свенил), щях да се свеня (не: щех да
се свеня)
сверй = сверйъ (не: сверйа́, свера́, сверъ), ние да сверим (не:
ние да сверйме), те да сверят = сверйът (не: сверйа́т, свера́т, сверът), също за бъдеще време, бях сверил (не: бех
сверил), щях да сверя (не: щех да сверя)
свестй = свестйъ (не: свестйа́, свеста́, свестъ), ние да свестим
(не: ние да свестйме), те да свестят = свестйът (не: свестйа́т, свеста́т, свестът), също за бъдеще време, бях свес­
тил (не: бех свестил), щях да свестя (не: щех да свестя)
свётя = светйъ (не: света, светъ), ние светим (не: ние свётиме), те светят = свётйът (не: свётат, свётът), също за
бъдеще време, бях светил (не: бех светил), щях да светя
(не: щех да светя)
свидётел, свидетеля (не: свидетеля, свидетелъ)
свиня, свине (не: свинй)
свиря = свйрйъ (не: свира, свйръ), ние свйрим (не: ние свйриме), те свирят = свйрйът (не: свират, свйрът), също за
бъдеще време, бях свирил (не: бех свирил), щях да свиря
(не: щех да свиря), свйрих и свирйх (по-добре: свирих),
свйрил и свирил (по-добре: свйрил)
свлекй = свлекъ (не: свлека, свлеча), ние да свлечем (не: ние
да свлечёме), те да свлекат = свлекът (не: свлека́т, свлечат), също за бъдеще време, свлякох (не: свлёкох,
свляках, свлякъх), свлякъл (не: свлекъл), свлякъл съм
(не: свлекъл съм), ще съм свлякъл (не: ще съм свлекъл),
бях свлякъл (не: бех свлекъл), щях да свлека (пе: щех да
свлека), свлекли
свой, себя (не; своя), свое (не: свойо), своята (не: свбйта),
своето (не: свойто, свойото)
свра = свръ (не: свра), пие да сврем (пе: ние да свреме), те да
сврат = сврът (не: сврат), също за бъдеще време, сврях
(не: сврех), сврял (пс: сирел), сврял съм (не: сврел съм),
ще съм сврял (не: ще съм сврел), бях сврял (не: бех
сврел), щях да свра (не: щех да свра), сврели, сврян (не:
сврен), сврени и свряни
260

(не: свързка)
свързвам (не: свръзвам)
свян (не: свен)
свят (не: свет), света = светъ (не: света)
свйткам (не: светкам)
святка се (не: свётка се)
сгАзя = сгАзйъ (не: сгАза, сгАзъ), ние да сгАзим (не: ние да
сгАзиме), те да сгазят = сгАзйът (не: сгАзат, сгАзът), съ­
що за бъдеще време, сгазих и сгазих (по-добре: сгазих),
сгазил и сгазил (по-добре: сгазил), бях сгазил (не: бех
сгазил), щях да сгазя (не: щех да сгазя)
сглобй = сглобйъ (не: сглобйА, сглоба, сглобъ), ние да сгло­
бим (не: ние да сглобйме), те да сглобят = сглобйът (не:
сглобйАт, сглобат, сглобът), също за бъдеще време, бях
сглобил (не: бех сглобил), щях да сглобя (не: щех да
сглобя)
сглупй = сглупйъ (не: сглупйа, сглупА, сглупъ), пие да сглу­
пим (не: ние да сглупйме), те да сглупят = сглупйът (не:
сглупйАт, сглупАт, сглупът), също за бъдеще време, бях
сглупил (не: бех сглупил), щях да сглупя (не: щех да
сглупя)
сгодй = сгодйъ (не: сгодйА, сгода, сгодъ), ние да сгодим (не:
ние да сгодиме), те да сгодят = сгодйът (не: сгодйАт,
сгодАт, сгодът), също за бъдеще време, бях сгодил (не:
бех сгодил), щях да сгодя (не: щех да сгодя)
сгорещй = сгорещйъ (не: сгорещйа, сгореща, сгорещъ), ние
да сгорещйм (не: ние да сгорещиме), те да сгорещят =
сгорещйът (не: сгорещйат, сгорещат, сгорещът), също
за бъдеще време, бях сгорсщйл (не: бех сгорещил), щях
да сгорещя (не: щех да сгорещя)
сготвя = сгбтвйъ (не: сготвя, сгбтвъ), ние да сготвим (не: ние
да сгдтвиме), те да сготвят = сготвйът (пе: сгбтват,
сготвът), също за бъдеще време, бях сготвил (не: бех
сготвил), щях да сготвя (не: щех да сготвя)
сгреша = сгрешъ (не: сгреша), inie да сгрешим (пе: ние да
сгрешйме), те да сгрешат = сгрешът (нс: сгрешат), съ­
що за бъдеще време, бях сгрешил (пе: бех сгрешйл),
щях да сгреша (не: щех да сгреша)
свръзка

261

сгъстя = сгъстйъ (не: сгъстйа, сгъста, сгъстъ), ние да сгъс­
тим (не: ние да сгъстйме), те да сгъстят = сгъстйът (не:
сгъстйат, сгъстат, сгъстът), също за бъдеще време, бях
сгъстил (не: бех сгъстйл), щях да сгъстя (не: щех да
сгъстя)
сдобрй = сдобрйъ (не: сдобрйа́, сдобра́, сдобръ), ние да сдоб­
рим (не: ние да сдобрйме), те да сдобрят = сдобрйът
(не: сдобрйат, сдобрат, сдобрът), също за бъдеще вре­
ме, бях сдобрйл (не: бех сдобрйл), щях да сдобря (не:
щех да сдобря)
сдружа = сдружъ (не: сдружа), ние да сдружим (не: ние да
сдружйме), те да сдружат = сдружът (не: сдружат), съ­
що за бъдеще време, бях сдружйл (не: бех сдружйл),
щях да сдружа (не: щсх да сдружа)
се (не: са, съ; измих се, а нс измих еи или измих съ)
сега (не: сига, са)
седем (виж с.63)
седемдесет (виж с.65)
седемнадесет и седемнайсет (виж с.64)
седмица (не: седмйца, което е нещо друго)
седя = седйъ (не: седйа. седа́, седъ), ние седим (нс: ние седймс), те седят = седйът (не: седнат, седа́т, седът), също
за бъдеще време, седях (не: седсх), седял (не: седел),
седял съм (не: седел съм), ще съм седял (не: щс съм
седе́л), бях седял (не: бех седе́л), щях да седя (пе: щех
да седя), седе́ли, седящ (не: ссде́щ), седе́щи и седящи
седйнка (не: седе́нка). седе́пки (не: седянки)
сека = секъ (не: сека́, сеча́), ние сече́м (не: пие сече́ме), те
секат = секът (не: сска́т, сена́т), също за бъдеще време,
сякох (не: се́кох, сяках, сякъх), сякъл (не: се́къл), сякъл
съм (не: се́къл съм), щс съм сякъл (пс: щс съм се́къл),
бях сякъл (нс: бсх секъл), щях да сска́ (не: щех да сска́),
се́кли
секретар, секрета́ря (нс: секретаря, секрета́рь)
се́ло (не: село), се́лото (не: селото)
сене́ (не: се́но), сеното (пе: сеното)
сестра́ (не: сестръ, систръ), сестрата (не: смстрътъ)
се́тя се = се́тйъ сс (не: се́та се, се́тъ се), нне да сс сетим (не:
нис да се се́тиме), тс да се сетя г = се́тйът (нс: се́тат,

262

сётът), също за бъдеще време, бях се сетил (не: бех се
сетил), щях да се сетя (не: щех да се сетя)
сешоа́р (не: сушоар)
сйгурно (не: сйгорно, сйгур)
‘
син, сина = синъ (не: сипа)
сипя = сйпйъ (не: сйпа. сйпъ). ние да сипем (не: ние да сйпеме), те да сипят = сйпйът (пе: сйпат, сйпът), също за
бъдеще време, бях сипал (не: бех сипал), щях да сипя
(не: щех да сйпя)
сирене (не: сйране, сйрини)
ска́стря = ска́стрйъ (не: скастра, скастръ), ние да скастрим
(не: ние да скастриме), те да скастрят = ска́стрйът (не:
скастрат, скастрът), също за бъдеще време, бях скастрил
(не: бех скастрил), щях да скастря (не: щех да ска́стря)
скача = скачъ (не: скача), ние да скачим (не: ние да скачйме),
те да скачат = скачът (пе: скачат), също за бъдеще вре­
ме, бях скачил (не: бех скачил), щях да скача (не: щех
да скача)
сква́ся = сквасйъ (не: скваса, сквасъ), пие да сквасим (пе: ние
да сква́симе), те да сквасят = сквасйът (не: сквасат,
сквасът), също за бъдеще време, бях сквасил (не: бех
сква́сил), щях да сква́ся (не: щех да сквася)
склонй = склонйъ (не: склонна́, склона́, склонъ), пие да склонйм (не: ние да склопйме), те да склопят = склонйът (не:
склонйа́т, склона́т, склонът), също за бъдеще време, бях
склонил (tie: бех склонил), щях да склопя (не: щех да
склоня)
скова́ = сковъ (не: скова́), пие да сковем (нс: inie да сковеме),
те да скова́т = сковът (пе: сковат), също за бъдеще вре­
ме, бях сковал (пе: бех сковал), щях да скова́ (пе; щех
да скова́)
скръб (нс: скърб)
скръбен (не:скърбен)
скубя = ску́бйъ (пе: скуба, скубъ). пие скубем (пе: ние скубсме), те скубят = ску́бйът (не: скубят, скубът), също за
бъдеще време, бях скубал (не: бех скубал), щях да скубя
(пе: щех да скубя)
скъпя = скъпйъ (не: скъпия, скъпа́, скъпъ). inie скъпим (не:
ние скъпйме), те скъпят = скълнът (пе: скъпият, скъпат.
263

скъпът), също за бъдеще време, бях скъпил (не: бех скъ­
пил), щях да скъпя (не: щех да скъпя)
скърбя = скърбйъ (не: скърбйа, скърби, скърбъ), ние скърбйм
(не: ние скърбйме), те скърбят = скърбйът (не: скърбйат, скърбят, скърбът), също за бъдеще време, бях скър­
бил (не: бех скърбил), щях да скърбя (не: щех да скър­
бя)
скъся = скъсйъ (не: скъсйа, скъса, скъсъ), ние да скъсим (не:
ние да скъсйме), те да скъсят = скъсйът (не: екъснат,
скъсат, скъсът), също за бъдеще време, бях скъсйл (не:
бех скъсйл), щях да скъся (не: щех да скъся)
славей (не: славей)
слйвя = сла́вйъ (не: слава, славъ), ние славим (не: пие славиме), те славят = славйът (не: славит, славът), също за
бъдеще време, бях славил (не: бех славил), щях да славя
(не: щех да славя)
сладкар, сладкаря (не: сладкаря, сладкаръ)
слана (не: сланъ, слънъ), сланата (не: слънътъ)
следа (не: следъ, слидъ), следата (не: слидътъ)
следовател, следователя (не: следователи, следова́тель)
следй = следйъ (не: следна, следа, следъ), ние следим (не: ние
следйме), те следят = следйът (не: следйат, следит, следът), също за бъдеще време, бях следйл (не: бех сле­
дил), щях да следя (не: щех да следя), следял (не: следел), следели, следен (не: слсдян), следени
сломя = сломйъ (не: сломйа́. слома, сломъ), ние да сломйм
(не: ние да сломймс), те да сломят = сломйът (пе: сломйат, сломат, сломът), също за бъдеще време, бях сломйл (не: бех сломил), щях да сломя (пе: щех да сломя)
слугиня (не: слугиня)
служител, служителя (нс: служители, служитель)
слух, слуха = слухъ (не: слухи)
слушател, слушателя (пе: слушатели, слушатель)
слънце (не: сълнце)
сляза (не: слеза), ние да слезем (пе: ние да слсзсмс), те да
слязат (не: те да слезит), също зи бъдеще време, слязох
(не: сле́зах, слязах, слязъх), слязъл (пе: слезъл), слязъл
съм (не: слезъл съм), ще съм слязъл (не: ще съм

264

слёзъл), бях слязъл (не: бех слёзъл), щях да сляза (не:
щех да слёза), сле́зли
сляп (не: слеп), сле́пня (не: сляпия), сле́пи (не: сляпи)
смаля = смалйъ (не: смалйа, смала, смалъ), ние да смалйм
(не: ние да смалйме), те да смалят = смалйът (не: смалйат, смала́т, смальт), също за бъдеще време, бях смалил
(не: бех смалил), щях да смаля (не: щех да смаля)
смекчй = смекчъ (не: смекча), ние да смекчим (не: ние да
смекчйме), те да смекчат = смекчът (не: смекчат), също
за бъдеще време, бях смекчил (не: бех смекчил), щях да
смекча (не: щех да смекча)
смеля = сме́лйъ (не: сме́ла, сме́лъ), ние да сме́лим (не: ние да
смёлиме), те да смелят = сме́лйът (не: сме́лат, смёлът),
също за бъдеще време, смлях (не: смлех), смлял (не:
смлел), бях смлял (не: бех смлел), щях да смёля (не:
щех да смеля), смлели, смлян (не: смлен), смлени и
смляни
сменя = сменйъ (не: сменна, смена, сменъ), ние да сменим
(не: ние да сменяме), те да сменят = смепйът (пе: сменйат, сменат, смепът), също за бъдеще време, бях сменил
(не: бех сменил), щях да сменя (не: щех да сменя)
сместя = сме́стйъ (не: сме́ста, сме́стъ), ние да сме́стим (не:
ние да смёстиме), те да сместят = смёстйът (не: смёстат,
смёстът), също за бъдеще време, бях сме́стил (не: бех
сме́стил), щях да сместя (пе: щех да сместя)
смеся = смёсйъ (не: сме́са, сме́съ), пие да сме́сим (не: ние да
смесиме), те да смесят = сме́сйът (не: сме́сат, смёсът),
също за бъдеще време, бях смесил (пе: бех смесил), щях
да смеся (не: щех да смеся)
сметй = сметь (пе: смета), пие да смете́м (пс: ние да сметеме), те да сметат = сметът (не: сметат), също за бъде­
ще време, сметох (tie: сме́тах, сме́тъх), бях смел (не:
бех смел), щях да смета (пс: щсх да смета́)
смилй се = смилйъ сс (не: смилйа́ сс, смила сс, смилъ се), пие
да се смилйм (пе: ние да се смилйме), тс да се смилят =
смилйът (не: смилйа́т, смилат, смилът), също за бъдеще
време, бях се смилил (пе: бех се смилил), щях да се
смиля (не: щсх да се смиля)

265

смутйъ (ле; смутйа, смута, смутъ), ние да смутим
(не: ние да смутйме), те да смутят = смутйът (tie: смутйа́т, смутат, смутът), също за бъдеще време, бях смутил
(нс: бех смутйл), щях да смутя (не: щех да смутя)
смъмря = смъмрйъ (не: смъмра, смъмръ). ние да смъмрим
(не: ние да смъмриме), те да смъмрят = смъмрйът (не:
смъмрат, смъмрът), също за бъдеще време, бях
смъмрил (не: бех смъмрил), щях да смъмря (не: щех да
смъмря)
смяна (не: смена), смени (не: смяни)
смятам (не: сметам)
смях (не: смех), смеха = смехъ (не: смеха)
снабдйтел, снабдителя (не: снабдйтела, снабдйтелъ)
снабдя = снабдйъ (не: снабдйа, снабдя, спабдъ), ние да снаб­
дим (не: ние да спабдйме), те да снабдят = снабдйът (не:
снабдйат, снабдат, снабдът), също за бъдеще време, бях
снабдил (не: бех снабдил), щях да снабдя (не: щех да
снабдя)
снасям (не: снасям, спйсам)
снахй (не: спахъ, спъхъ, сила́), снахата (не: енъхътъ, спаата)
снижа = снижъ (не: снижа), ние да снижим (пе: ние да снижйме), те да снижат = снижът (пе: снижат), също за бъ­
деще време, бях снижйл (нс: бех спижйл), щях да снижа
(не: щех да снижа)
сниша = снишъ (не: сниша), пие да снишим (пе: ние да снишйме), те да снишат = спишът (нс: снишат), също за
бъдеще време, бях снишил (ие: бех снишил), щях да
сниша (не: щех да сниша)
снова = сновъ (нс: снова), пие сновем (пс: ние сновсмс). те
сноват = сновът (пс: сноват), също за бъдеще време, бях
сновал (не: бех снова́л), щях да снова (не: щех да снова)
сняг (не: снег), снега́ = спегъ (не: снега́)
сол, солта (пс: сола)
соля = солйъ (пс: солйа́, сола, солъ), пие солим (нс: ние солймс), те солят = солист (не: солна́т, солат, солът), съ­
що за бъдеще време, бях солил (не: бех солил), щях да
соля (не: щсх да соля)
социализъм, социализма (не: социал йзъма)

смутя =

266

спазарйъ (не: спазари а, спазарА, спазаръ), ние да
спазарим (не: пие да спазарйме), те да спазарят = спазарйът (не: спазарйат, спазарят* спазарът), също за бъ­
деще време, бях спазарил (не: бех спазарил), щях да спа­
заря (не: щех да спазаря)
спАзя = спазйъ (не: спаза, спазъ), ние да спазим (пе: ние да
спазиме), те да спазят = спазйът (не: спазат, спазът), съ­
що за бъдеще време, бях спазил (не: бех спазил), щях
да спазя (не: щех да спазя)
спалня (не: спална)
спасйтел, спасителя (не: спасителя, спасйтелъ)
спася = спасйъ (не: спасйа спаса, спасъ), ние да спасим (не:
ние да спасйме), те да спасят = спасмът (не: спасйат, спа­
сят, спасът), също за бъдеще време, бях спасил (не: бех
спасил), щях да спася (пе: щех да спася)
спестител, спестители (пе: спсстйтела, спестйтелъ)
спестй = спестйъ (не: спестйа, спеста, спестъ), ние да спестим
(не: ние да спестйме), те да спестят = спестйът (не: спестйя́т, спестят, спестът), също за бъдеще време, бях спестйл (не: бех спсстйл), щях да спестя (пе: щех да спестя)
спечеля = спечёлйъ (пе: спечела, слечелъ), ние да спечелим
(не: ние да спсчслпме), те да спечелят = спечслйът (не:
спечелат, спечелът), също за бъдеще време, бях спе­
челил (не: бех спечелил), щях да спечеля (пе: щсх да
спечеля)
сплотя = сплоти! (не; сплотил, сплоти́, сплотъ), пие да спло­
тим (пе: ние да сплотйме), тс да сплотят = сплотйът (нс:
сплотйи́т, сплотя́т, сплотът), също за бъдеще време, бях
сплотил (нс: бех сплотил), щях да сплотя (пе: щсх да
сплотя)
споделя = споделйъ (нс: слоделпа, споделя. споделъ), пие да
споделйм (пе: ние да споделйме), те да споделят = сподслйът (tie: спидол па́т, споделят, сподслът). също за бъ­
деще време, бях споделил (пс: бех споделил), щях да
споделя (не: щсх да споделя)
спомена = спомен! (нс: сломена), пие да споменем (нс: ние
да споменеме), тс да споменат = споменът (нс: споме­
нат), също за бъдеще време, бях спомсла́л (нс: бех спо­
менал), щях да спомена (пс: щсх да спомена)
спазарй =

267

спбмпйъ си (не: спбмна си, спбмнъ си), ние да
си спомним (не: ние да си спомниме), те да си спомнят
= спомнйът (tie: спбмнат, спомнът), също за бъдеще вре­
ме, бях си спомнил (не: бех си спомнил), щях да си
спомня (не: щех да си спомня)
споря = спбрйъ (не: спора, спбръ), ние спорим (не: ние спбриме), те спорят = спорйът (не: спорат, спорът), също за
бъдеще време, бях спбрил (не: бех спорил), щях да
споря (не: щех да споря)
спра = спръ (не: спра), ние да спрем (не: ние да спреме), те да
спрат = спрът (не: спрат), също за бъдеще време, спрях
(не: спрех), спрял (не: спрел), спрял съм (не: спрел
съм), ще съм спрял (пе: щс съм спрел), бях спрял (не:
бех спрел), щях да спра (tie: щех да спра), спрели, спрян
(не: спрен), спрени
справя се = справйъ се (не: спра́ва се, справъ се), ние да се
справим (не: ние да се справиме), те да се справят =
спра́вйът (не: справат, справът), също за бъдеще време,
бях се справил (не: бех се справил), щях да се справя
(не: щех да се справя)
сприятелй се = сприятелйъ се (не: сприятелйа се, сприятели
се, сприятелъ се), ние да се сприятелим (пе: ние да се
сприятелйме), те да се сприятелят = сприятелйът (не:
сприятелйат, сприятелят, сприятслът), също за бъдеще
време, бях се сприятелил (не: бех се сприятелил), щях
да се сприятеля (не: щех да се сприятеля)
спрймо (не: спремо)
спя = епйъ (не: епйа, спа, спъ), нис спим (не: ние епйме), те
спят = епйът (пе: епйат, спат, спът), също за бъдеще
време, спях (не: спех), спах, спал, бях спал (нс: бех
спал), щях да спя (пе: щех да спя), спящ (не: спсщ),
спещи и спящи
сравнй = сравнйъ (не: сравнйа́. сравиа. сравиъ), ние да срав­
ним (не: нис да сравнимо), те да сравнят = сршшйът (нс:
сравнйа́т. сравнит, сравнът). също за бъдеще време, бях
сравнил (не: бех сравнил), щях да сравня (нс: щех да
сравня)
спбмня сн =

26Х

сразйъ (не: сразил, срала, сразъ), ние да сразим (не:
ние да сразйме), те да сразят = сразйът (не: сразйат, сра­
зят, сразът), също за бъдеще време, бях сразил (не: бех
сразил), щях да сразя (не: щех да сразя)
срам, срама́ = срамъ (не: срама)
срамй = срамйъ (не: срамна, срама, срамъ), ние срамим (не:
ние срамиме), те срамят = срамйът (не: срамйа́т, срамат,
срамът), също за бъдеще време, бях срамйл (не: бех
срамил), щях да срамя (не: щех да срамя)
среда́ (не: средъ, сридъ), средата (не: сридътъ)
срещу (не: срёщо)
сряда (не: среда)
срязвам (не: срёзвам)
стеснй = стеснйъ (не: стеснйа, стеспа, стеснъ), ние да стесним
(не: ние да стеснйме), те да стеснят = стеснйът (не: стеснйат, стеснат, стеснът), също за бъдеще време, бях стес­
нил (не: бех стеснил), щях да стесня (не: щех да стесня)
стил, стила́ = стилъ (не: стила)
стипендия (не: степендия)
стих, стиха́ = стихъ (не: стиха)
стова́ря = стоварйъ (не: стова́ра, стова́ръ), ние да стоварим
(не: ние да стовариме), те да стоварят = стоварйът (не:
стоварат, стоварът), също за бъдеще време, бях стоварил
(не: бех стова́рил), щях да стоваря (не: щех да стоваря)
стдпля = стдплйъ (не: стоила, стоплъ), ние да стоплим (не:
ние да стдплиме), те да стоплят = стбплйът (не: стдплат,
стдплът), също за бъдеще време, бях стоплил (не: бех
стоплил), щях да стдпля (не: щех да стдпля)
стопя = стопйъ (не: стопйа́, стопа́, стопъ), ние да стопим (не:
ние да стопйме), те да стопят = стопйът (не: стопйат,
стопат, стопът), също за бъдеще време, бях стопйл (не:
бех стопйл), щях да стопя (не: щех да стопя)
стдря = стдрйъ (не: стдра, стдръ), ние да сторим (не: ние да
стдриме), те да сторят = сторйът (не: стдрат, стдрът).
също за бъдеще време, бях сторил (не: бех сторил), щях
да стдря (пе: щех да сторя)
страна (не: странъ, стръпъ), страната (не: стрънътъ)
страна́ = странйъ (пе: странна, страна, странъ), ние странйм
(ие: ние страпйме), те странят = странйът (пе: странйат,
сразй =

264

страпат, страпът), също за бъдеще време, бях странил
(не: бех странил), щях да страня (не: щех да страня)
страх, страха = страхъ (не: страха)
стрела (не: стрелъ, стрилъ), стрелата (пе: стрилътъ)
стрелба (не: стрслбъ, стрилбъ), стрелбата (не: стрилбътъ)
стрелка (не: стрелкъ, стрилкъ), стрелката (не: стрилкъть)
стремя се = стрсмйъ се (не: стрсмйа сс, стрема се, стремъ
се), ние се стремим (не: ние се стремйме), те се стремят
= стремйът (не: стремйат, стремат, стремът), също за
бъдеще време, стремях се (не: стремёх се), стремих се,
бях се стремил (не: бех сс стремил), щях да се стремя
(не: щех да се стремя)
строител, стройтеля (не: строителя, строитель)
строшй = строшъ (не: строша), ние да строшим (не: ние да
строшйме), те да строшат = строшът (не: строшат), съ­
що за бъдеще време, бях строшил (не: бех строшил),
щях да строша (не: щех да строша)
структура (не: структура)
стръв (не: стърв), стръвта
стръмен (не: стърмеп)
стряскам (не: стрсскам)
стряха и стреха

студъ (нс: студа)
стъкмя = стъкмйъ (не: стъкмиа, стъкмй, стъкмъ), ние да стъкмйм (не: ние да стъкмйме), те да стъкмят = стъкмйът
(не: стъкмйаг, стъкмат, стъкмът), също за бъдеще вре­
ме, бях стъкмйл (не: бех стъкмйл). щях да стъкмя (не:
щех да стъкмя)
сНпя = стъпйъ (нс: сгъна, стъпъ), пие да стъпим (не: пие да
стъпиме), тс да стъпят = стьпйът (пс: стъпат, стъпът),
също за бъдеще време, бях стъпил (нс: бех стъпил), щях
да стъпя (пе: щех да стъпя)
стърпй сс = стърпйъ се (не: стърпйа се, стърпа се, стърпъ
се), inie да се стърпйм (нс: пие да се стърпймс), те да се
стърпят = стърпйът (нс: стърпнат, стърпят, стърпът), съ­
що за бъдеще време, стърпях се (пс: стърпёх се), стър­
пял се (не: стърпёл се), стърпял съм сс (не: стърпёл съм
се), ще съм сс стърпял (пс: ще съм се стърпёл), бях се
студ, студа =

270

стърпял (не: бех се стърпёл), щях да се стърпя (не: щех
да се стърпя), стърпели се
стърчй = стърчъ (не: стърча), ние стърчим (не: ние стърчйме),
те стърчат = стърчът (не: стърчат), също за бъдеще вре­
ме, бях стърчал (не: бех стърчал), щях да стърча (не:
щех да стърча)
стйгам (не: стёгам)
суетя се = суетйъ се (не: суетйа се, суета се, суетъ се), ние се
суетим (не: ние се суетйме), те се суетят = суетйът (не:
суетйа́т, суетат, суетът), също за бъдеще време, суетях
се (не: суетёх се),, суетих се, бях се суетил (не: бех се
суетил), щях да се суетя (не: щех да се суетя), суетял се
(не: суетёл се), суетящ се (не: суетсщ се), суетёщи се и
суетящи се
сумтя = сумтйъ (не: сумтйа, сумта, сумтъ), ние сумтйм (не:
иие сумтймс), те сумтят = сумтйът (не: сумтйат, сумтат,
сумтът), също за бъдеще време, сумтях (не: сумтсх),
сумтял (не: сумтёл), сумтял съм (не: сумтёл съм), ще
съм сумтял (пе: ще съм сумтёл), бях сумтял (не: бех
сумтёл), щях да сумтя (не: щех да сумтя), сумтёли, сумтящ (не; сумтёщ), сумтёщи и сумтящи
суров (не: суров, су́рав, сйрав)
сухар, сухара (не: сухаря)
суша = сушъ (не: суша), ние сушйм (не: ние сушйме), те су­
шат = сушът (не: сушат), също за бъдеще време, бях
сушйл (не: бех сушйл), щях да суша (нс: щех да суша)
сушилня (не: сушилна)
схващам (не: сващам)
счетоводйтел, счетоводителя (пе: счетоводителя, счстоводйтелъ)
счупя = счупйъ (не: счупа, счупъ), ние да счупим (не: ние да
счупиме), те да счупят = счупйът (не: счупат, счупът),
също за бъдеще време, бях счупил (не: бех счупил), щях
да счупя (не: щех да счупя)
събера = съберъ (не: събера), ние да съберем (нс: ние да съберёме), те да съберат = събсрът (не: съберат), също за
бъдеще време, бях събрал (пе: бех събрал), щях да съ­
бера (не: щех да събера)
съблазнйтел, съблазнйтсля (нс: съблазнйтсла, съблазнйтелъ)
271

съблазня = съблазпйъ (не: съблазнил, съблазна, съблазнъ),
ние да съблазним (не: ние да съблазнйме), те да съблаз­
нят = съблазпйът (не: съблазнил, съблазнат, съблазнът),
също за бъдеще време, бях съблазнил (не: бех съблаз­
нил), щях да съблазня (не: щех да съблазня)
съблекй = съблекъ (пе: съблека, съблеча), ние да съблечем
(не: ние да съблечеме), те да съблекат = съблекът (не:
съблекат, съблечат), също за бъдеще време, съблякох
(не: съблёкох, събляках, съблякъх), съблякъл (не: съб­
лекъл), съблякъл съм (не: съблекъл съм), ще съм съб­
лякъл (не: ще съм съблекъл), бях съблякъл (не: бех съб­
лекъл), щях да съблека (не: щех да съблека), съблекли
съблекалня (не: съблекалня)
съборя = съббрйъ (не: събора, съборъ), пие да събдрим (не:
ние да събориме), те да съборят = съборйът (пе: съ­
бират, съборът), също за бъдеще време, бях съборил
(не: бех съборил), щях да съборя (не: щех да съббря)
събудя = събудйъ (не: събуди, събудъ), ние да събудим (не:
ние да събудимс), те да събудят = събудйът (не: събудат,
събудът), също за бъдеще време, бях събудил (пс: бсх
събудил), щях да събудя (нс: щсх да събудя)
съвкупност (нс: съвокупност, съвакуппост)
съвместйтел, съвместйтеля (пс: еъвмсстйтела, совместитель)
съглася се = съгласйъ се (пе: съгласна се, съгласа се, съгласъ
се), ние да се съгласим (не: пие да се съгласйме), те да
се съгласял = съгласим (не: съгласйат. съгласат, съгласът), също за бъдеще време, бях сс съгласйл (не: бех се
съгласил), щях да сс съглася (пс: щсх да се съглася)
съд, съда = съдъ (не: съда)
съдба (не: съдбъ), съдбата (не: съдбътъ)
съдёйствувам и съдействам (пс: съдействувам)
съдя = съдйъ (пе: съда, съдъ), пие съдим (пс: пие съдимс), те
съдят = съдйът (пе: съдат, съдът), също за бъдеще вре­
ме. бях съдил (пе: бсх съдил), щях да съдя (не: щех да
съдя)
съединйтел, съединителя (не: съединителя, съединйтелъ)
съединя = съединйь (не: съсдипна, съсдипа, съедипъ), ние да
съединим (не: пие да съедииймс), те да съединят = съединйът (не: съсдинйат, съедипат, съединът), също за бъ272

де ще време, бях съединил (не: бех съединил), щях да
съединя (не: щех да съединя)
съжалй = съжалйъ (не: съжалйа, съжаля, съжалъ), ние да съ­
жалим (не: ние да съжалйме), те да съжалят = съжалйът
(не: съжалйат, съжалат, съжалът), също за бъдеще вре­
ме, бях съжалил (не: бех съжалил), щях да съжаля (не:
щех да съжаля)
съживя = съживйъ (не: съживйа, съжива, съживъ), ние да съ­
живим (не: ние да съживйме), те да съживят = съживйът
(не: съживйат, съживат, съживът), също за бъдеще вре­
ме. бях съживйл (не: бех съживйл), щях да съживя (не:
щех да съживя)
създател, създателя (не: създателя, създателъ)
съзра = съзръ (не: съзра), ние да съзрем (не: ние да съзрёме), те да съзрат = съзрът (не: съзрат), също за бъде­
ще време, съзрях (не: съзрёх), съзрял (не: съзрёл), съз­
рял съм (не: съзрёл съм), ще съм съзрял (не: ще съм
съзрёл), бях съзрял (не: бех съзрёл), щях да съзра (не:
щех да съзра), съзрёли, съзрян (не: съзрей), съзрени и
съзряни
съкратя - съкратйъ (не: съкратйа, съкрата, съкратъ), ние да
съкратим (не: ние да съкратйме), те да съкратят = съкратйът (не: съкратйат, съкратат, съкратът), също за бъ­
деще време, бях съкратил (не: бех съкратил), щях да
съкратя (не: щсх да съкратя)
сълзй (не: сълзъ), сълзата (не: сълзътъ)
съм, си, е (не: и, като в израза „Детето и болно“), сме (не:
сми, спи), сте (не: сти), са = съ (не: са), също за бъде­
ще време, бях (не: бех), щях да съм (не: щех да съм),
бил, била (не: бйла), било (не: бйло), билй (не: били,
биле)
сън, сънй = сънйъ (не: сънйа. съна, сънъ)
съобразя = съобразйъ (не: съобразйа, съобраза, съобразъ),
ние да съобразим (не: ние да съобразйме), те да съобра­
зят = съобразйът (не: сюбразйат, съобразят, съобразът),
също за бъдеще време, бях съобразил (не: бех съобра­
зил), щях да съобразя (не: щех да съобразя)
съобщй = съобщйъ (не: съобщйа, съобща, съобщъ, собщъ),
ние да съобщим (не: ние да съобщйме), те да съобщят =
1Я.Учебсв наръчник ia българска културна реч

273

съобщйът (не: съобщйат, съобща́т, съобщът), също за
бъдеще време, бях съобщил (нс: бех съобщил), щях да
съобщя (не: щех да съобщя)
съпоставя = съпоставйъ (не: съпоставя, съпоставъ), пие да
съпоставим (не: ние да съпоставяме), те да съпоставят =
съпоставйът (не: съпоставят, съпоставът), също за бъде­
ще време, бях съпоставил (не: бех съпоставил), щях да
съпоставя (не: щех да съпоставя)
съпроводя = съпроводйъ (не: съпровода, съпровбдъ), ние да
съпроводим (не: ние да съпроводиме), те да съпроводят
= съпровбдйът (не: съпроводат. съпроводът), също за
бъдеще време, бях съпроводил (не: бех съпроводил),
щях да съпроводя (не: щех да съпроводя)
съпротивя се = съпротивйъ се (пе: съпротивйа се, съпротива
се, съпротивъ се), ние се съпротивим (не: ние се съпротивйме), те се съпротивят = съпротивят (не: съпротивйат, съпротивят, съпротивят), също за бъдеще време,
бях се съпротивил (не: бех се съпротивил), щях да се
съпротивя (пе: щех да се съпротивя)
сЯрдя = сърдйъ (пе: сърда, сърдъ), пие сърдим (не: ние сърдиме), те сърдят = сърднът (не: сърдат, сърдът), също за
бъдеще време, бях сърдил (пе: бех сърдил), щях да
сърдя (не: щех да сърдя)
сърп (не: сръп)
сърце (не; сръцё, сърце)
съсека = съсекъ (пе: съсека, съсеча), ние да съсечем (не: ние
да съсечёме), те да съсекат = съсекът (пе: съсекат, съсечат), също за бъдеще време, съсякох (не: съсёкох, съсяках, съсякъх), бях съсякъл (не: бех съсекъл), щях да
съсека (не: щех да съсека)
съсипя = съсйпйъ (не: съсипа, съсйпъ), ние да съсйпем (не:
нис да съсйпемс), тс да съсипят = съсйпйът (пе: съсйпат,
съсйпът), също за бъдеще време, бях съсипал (не: бех
съсипал), щях да съсипя (нс: щех да съсйпя)
съсредоточа = съсредоточЯ (не: съсредоточа), пие да съсредоточйм (ле: пие да съсрсдоточйме), те да съсредоточат
= съсредоточат (не: съсредоточат), също за бъдеще вре­
ме. бях съсредоточил (не: бех съсредоточил), щях да
съсредоточа (пе: щех да съсредоточа)
274

съставйъ (не: състава, съставъ), ние да съставим
(не: ние да съставяме), те да състйвят = съставйът (не:
състават, съставът), също за бъдеще време, бях съставил
(не: бех съставил), щях да съставя (не: щех да съставя)
състаря се = състарйъ се (не: състарил се, състаря се, състаръ се), ние да се състарим (не: ние да се състарйме), те
да се състарят = състарйът (не: състарйат, състарят, състарът), също за бъдеще време, бях се състарил (не: бех
се състарил), щях да се състаря (не: щех да се състаря)
състезател, състезателя (не: състезателя, състезателъ)
сътворя = сътворйъ (не: сътворил, сътворя, сътворъ), ние да
сътворим (не: ние да сътворйме), те да сътворят = сътворйът (не: сътворйат, сътворят, сътворът), също за бъ­
деще време, бях сътворйл (не: бех сътворйл), щях да
сътворя (не: щех да сътворя)
съхраня = съхранйъ (пе: съхранил, съхраня, съхрянъ), ние да
съхраним (не: ние да съхранйме), те да съхранят = съхранйът (не: съхранйат, съхранат, съхрапът), също за бъ­
деще време, бях съхранил (не: бех съхранйл), щях да
съхраня (не: щех да съхраня)
съчинй = съчинйъ (не: съчинил, съчинй, съчинъ), ние да съчинйм (не: ние да съчипйме), те да съчинят = съчинйът
(не: съчинйат, съчинят, съчипът), също за бъдеще вре­
ме, бях съчинил (не: бех съчинил), щях да съчиня (не:
щех да съчиня)
съчувствувам и съчувствам (пе: съчувствувам)
съюзй се = съюзйъ се (не: съюзил се, съюза се, съюзъ се),
ние да се съюзим (пе: ние да се съюзйме), те да се съ­
юзят = съюзйът (не: съюзйат, съюзят, съюзът), също
за бъдеще време, бях се съюзил (не: бех се съюзйл),
щях да се съюзя (не: щех да се съюзя)
сйдам (не: седам)
сянка (не: сёнка), сенки (не: сяпки)
съставя =

сйра (не: сера)

275

TaKi (не: тъка, тека)
так!в (виж с.73)
там (не: тамо, тя́мка)
тйтък (не: тя́тька, тя́тика)
творбя́ (не: творбъ), творбата (не: творбътъ)
творя́ = творйъ (не: творйя́, творя́, творъ), ние творим (не:
ние творйме), те творя́т - творйът (не: творйя́т, творя́т,
творът), също за бъдеще време, бях творил (не: бех
творил), щях да творя́ (не: щех да творя́)
твърдй = твърдйъ (не: твърдйя́, твърдя́, твърдъ), ние твърдим
(не: ние твърдйме), те твърдят = твърдйът (не: твърдйя́т, твърдя́т, твърдът), също за бъдеще време, твърдях
(не: твърдёх), твърдял (не: твърдея), твърдял съм (не:
твърдёл съм), ще съм твърдял (не: ще съм твърдёл),
бях твърдял (не: бех твърдёл), щях да твърдя́ (не: щех
да твърдя́), твърдёли
тебешир (не: тебишйр, тибишйр)
тёгля = тёглйъ (не: тёгла, тёглъ), ние тёглим (не: ние тёглиме), те тёглят = тёглйът (не: тёглат, тёглът). също за
бъдеще време, бях теглил (не: бех теглил), щях да тёгля
(не: щех да тегля)
тежя́ = тежЪ (не: тежа), ние тежим (не: ние тежйме), те тежя́т
= тежът (не: тежат), също за бъдеще време, бях тежя́л
(не: бех тежя́л), щях да тежа (не: щех да тежя́)
тежина (не: тежинъ), тежината (не: тежинътъ)
текя́ = текъ (не: текя́, теча), пие течём (не: ние течёме), те
текя́т = текът (не: текат, течя́т), също за бъдеще време,
тёкох (не: тёках, тёкъх), бях тёкъл (не: бех тёкъл), щях
да текя́ (не: щех да тека)
телё (не: тилё, тели)
телевизия (не: тиливйзия, телавйзия, талавйзия)
телевйзор (не: тиливйзир, телавйзор, талавйзор)
телеграма (не: тилиграма, телиграма)
телефон (не: тмлифбн, телифон, тилефон)
температура (нс: тимпиратура)
тенекия (fje: тиникйя, теникйя, типскйя)
276

(не: теоритйк)
теоретичен (не: теоритйчен)
теракота (не: теракот, тиракота, тиракдт)
терён (не: тирен)
тероризъм, тероризма (не: терорйзъма)
тесен (не: тясен), тёсния (не: тясния), тясна (не: тесна), тясно
(не: тесно), тесни (не: тясни)
тестб (не: тясто, тесто)
тефтёр (не: тифтёр)
тёкен (не: тяхен), тёхния (не: тяхния), тяхна (не: тёхна), тяхно
(не: техно), тёхни (не: тяхни)
теша = тешъ (не: теша́), ние тешим (не: ние тешйме), те те­
ша́т = тешът (не: теша́т), също за бъдеще време, бях
тешйл (не: бех тешйл), щях да теша́ (не: щех да теша́)
тил, тила́ = тиль (не: тила́)
тим, тима́ = тимъ (не: тима́)
тип, типа́ = типъ (не: типа́)
тишина́ (не: тишинъ), тишината (не: тишинътъ)
тлъст (не: тълст)
това́ря = това́рйъ (не: това́ра, това́ръ), ние това́рим (не: ние
това́риме), те товарят = това́рйът (не: това́рат, това́рът),
също за бъдеще време, бях това́рил (не: бех това́рил),
щях да това́ря (не: щех да това́ря)
тога́ва (не: туга́въ, тога́з, туга́з, тогйз, тогйва)
теоретик

*

тдзн (виж с.72)

с.73)
топлина́ (не: туплинъ), топлина́та (не: туплинътъ)
топля = топлйъ (не: тбпла, топ ль), ние тбплим (не: ние топлиме), те топлят = тбплйът (не: топлат, тбплът), също за
бъдеще време, бях топлил (не: бех топлил), щях да
тбпля (не: щех да топля)
топя = топйъ (не: топйа́, топа, топъ), ние топим (не: ние топймс), те топят = топйът (не: топйа́т, топя́т, топът), съ­
що за бъдеще време, бях топйл (нс: бех топйл), щях да
топя (не: щех да топя)
торба (не: торбъ), торбата (не: торбътъ)
тормозя = тормозйъ (не: тормоза, тормдзъ), ние тормозим
(не: ние тормдзиме), те тормозят = тормбзйът (не: тор­
мозят, тормозът), също за бъдеще време, бях тормбзил
толкова (виж.

277

(не: бех тормозил), щях да тормозя (не: щех да тор­
мозя)
торя = торйъ (не: торйа́, тора, торъ), ние тори́м (не: ние торйме). те торят = торйът (не: торйат, торат, торът), съ­
що за бъдеще време, бях тори́л (не: бех тори́л), щях да
торя (не: щех да торя)
трагйзъм, траги́зма (не: траги́зъма)
трева (не: тревъ, тривъ), тревата (не: тривътъ)
треперя = трепёрйъ (не: тренера, трепёръ), ние трепёрим (не:
ние трепёриме), те треперят = трепёрйът (не: треперат,
треперът), също за бъдеще време, бях трепёрил (не: бех
треперил), щях да треперя (не: щех да трепёря)
трептя = трептйъ (не: трсптна, трепта, трептъ), ние трептим
(не: ние трепти́мс), те трептят = трептйът (не: трептйат,
трспта́т, трептът). също за бъдеще време, трептях (не:
трептёх), трептял (не: трептёл), трептял съм (не: трептёл съм), ще съм трептял (пе: ще съм трептёл), бях
трептял (не: бех трептёл), щях да трептя (не: щех да
трептя), трептели, трептящ (не: трептёщ), трептёщи и
трептящи
три, три́те (не: трите)
три́десет и трийсет (виж с.65)
тринадесет и тринайсет (виж с.63)
‘
тровя = трбвйъ (не: трова, трбвъ), пие тровим (нс: пие тровиме), те тропят = тровйът (нс: трбват, трбвът), също за
бъдеще време, бях тропил (пс: бех тровил), щях да тровя
(не: щех да тровя)
тротоар (нс: трутоар, тротуа́р, трутуа́р, трстоа́р), тротоара
(не: тротоа́ря)
троха (нс: трухъ, троа́), трохата (пс: трухътъ, троа́та)
троша = трошъ (не: гроша́), пис троши́м (пе: пие троши́ме),
тс троша́т = трошът (пе: трошат), също за бъдеще вре­
ме, бях трошил (нс: бех трошил), щях да троша (пе:
щех да троша)
труд, труда = трудъ (не: груда́)
трудя се = трудйъ сс (не: тру́да сс, трудъ се), пие сс трудим
(пе: ние сс трудимс), ге се трудят = трудйът (пе: трудат,
трудът), също за бъдеще време, бях се трудил (не: бех
се трудил), щях да се трудя (пе: щех да се трудя)
27#

трупъ (не: трупа)
тръбй (не: търба)
тръбй = тръбйъ (не: тръбна, тръба, тръбъ), ние тръбйм (не:
ние тръбйме), те тръбят = тръбйът (пе: тръбйат, тръбат,
тръбът), също за бъдеще време, тръбях (не: тръбёх),
тръбих, тръбил, бях тръбил (не: бех тръбил), щях да
тръбя (не; щех да тръбя)
трогвам (не: търгвам)
тръгна (не: търгна)
трън (не: търн)
трйбва (не: требва, тряа, тряба, тре́бе)
трйскам (не: тре́скам)
трясък (не: тресък)
турйзъм, туризма (не: турйзъма)
туршия (не: трушйя, торшйя)
туря = турйъ (не: тура, туръ), ние да турим (пе: ние да туриме), те да турят = турйът (не: турат, турът), също за
бъдеще време, бях турил (не: бех турил), щях да туря
(не: щех да туря)
тъгй (не: тъгъ), тъгата (не: гъгътъ)
тъжа = тъжъ (не: тъжа), ние тъжйм (не: ние тъжйме), те тъ­
жат = тъжът (не: тъжат), също за бъдеще време, бях
тъжйл (не: бех тъжйл), щях да тъжа (пе: щех да тъжа)
тъжйтел и тъжителя (пе: тъжйтела, тъжйтелъ)
тъкмя = тъкмйъ (пс: тъкмйа, тъкма, тъкмъ), ние тъкмйм (не:
ние тъкмймс), те тъкмят = тъкмйът (ис: тъкмйат, тъкмат, тъкмът), също за бъдеще време, бях тъкмйл (не:
бех тъкмйл), щях да тъкмя (не: щех да тъкмя)
тъма (не: тъмъ), тъмата (пс: гъмътъ)
търг (не: тръг), търга = търгъ (пе: търга)
търгдвсц (не: тръгбвсц)
търпя = търпйъ (пс: търпйа, търпа, търпъ). нис търпйм (не:
ние търпймс), тс търпят = търпйът (не: търпйат, търпат,
търпът), също за бъдеще време, търпях (пс: търпсх),
търпял (нс: търпсл), търпял съм (не: търпел съм), ще
съм търпял (пс: щс съм търпсл), бях търпял (пе: бех
търпе́л), щях да търпя (пс: щсх да търпя), търпе́ли, тър­
пящ (не: търпе́щ), търпе́щи и търпящи, търпян (пс: търпе́н), търпели и търпяпи
труп, трупа =

279

търсйъ (ие: търса, гьрсъ), ние търсим (не: ние търсиме), те търсят = търсйът (не: търсат, търсът), също за
бъдеще време, бях търсил (не: бех търсил), щях да
търся (не: щех да търся)
търча = търчъ (не: търча), ние търчим (не: ние търчйме), те
търчат = търчът (не: търчат), също за бъдеще време,
бях търчал (не: бех търчал), щях да търча (не: щех да
търчй)
тютюн (не: тутун)
тйло (не: тело, тело)
тях (не: тех)

т1рся =

■

убедйъ (нс: убедйа, убеда, убедъ, обедя), ние да убе­
дим (не: ние да убсдймс), те да убедят = убедйът (не:
убедйат, убедат, убедът), също за бъдеще време, бях
убедил (не: бсх убедил), щях да убедя (не: щех да убе­
дя)
убода = убодъ (не: убода, обода), ние да убодем (не: ние да
убодёме), те да убодат = убодът (не: убодат), също за
бъдеще време, убддох (не: убодах, уббдъх), бях убол
(не: бех убол), щях да убода (не: щех да убода)
уважа = уважъ (нс: уважа, оважа), ние да уважим (нс: ние да
уважйме), те да уважат = уважът (не: уважат), също за
бъдеще време, бях уважил (не: бсх уважил), щях да ува­
жа (не: щех да уважа)
уведомя = уведомйъ (не: уведомил, уведома, уведомь), ние
да уведомйм (нс: ние да уведомйме), те да уведомят =
уведомйът (нс: уведомйн, уведомат, уведомът), също за
бъдеще време, бях уведомил (нс: бех уведомил), щях да
уведомя (не: щсх да уведомя)
увелича = увеличь (нс: увелича), ние да увеличим (нс: ние да
увсличймс), те да увеличат = увеличът (не: увеличат),
също за бъдеще време, бях увеличил (не: бех увеличил),
щях да увелича (пс: щех да увелича)

убедя =

280

= уверйъ (не: уверйа, уверй, уверъ), ние да уверим (не:
ние да уверйме), те да уверят = уверйът (не: уверйат,
уверат, уверът), също за бъдеще време, бях уверил (не:
бех уверил), щях да уверя (не: щех да уверя)
увлекй = увлекъ (не: увлека, увлеча), ние да увлечем (не: ние
да увлечеме), те да увлекат = увлекът (не: увлекат, увлечат), също за бъдеще време, увлякох (не: увлёкох, увляках, увлякъх), увлякъл (не: увлекъл), увлякъл съм (не:
увлекъл съм), ще съм увлякъл (не: ще съм увлекъл),
бях увлякъл (не: бех увлекъл), щях да увлека (пе: щех
да увлека), увлекли
уволнй = уволнйъ (пе: уволнил, уволна, уволнъ, оволня), ние
да уволнйм (не: ние да уволнйме), те да уволнят = уволнйът (не: уволнйат, уволнат, уволнът), също за бъдеще
време, бях уволнил (не: бех уволнил), щях да уволня
(не: щех да уволня)
увяхвам (не: увёхвам)
угася = угасйъ (не: угасна, угаса, угасъ), пие да угасим (не:
пие да угасйме), те да угасят = угасйът (не: угаснат, уга­
сят, угасът), също за бъдеще време, бях угасил (не: бех
угасил), щях да угася (не: щех да угася)
угодй = угодйъ (не: угодий, угода, угодъ), ние да угодйм (не:
ние да угодйме), те да угодят = угодйът (не: угодйат,
угодат, угодът), също за бъдеще време, бях угодйл (не:
бех угодйл), щях да угодя (не: щех да угодя)
удавя = удавйъ (не: удава, удавъ), ние да удавим (не: ние да
удйвиме), те да удавят = удйвйът (не: удават, удйвът), съ­
що за бъдеще време, бях удавил (не: бех удавил), щях
да удавя (не: щех да удавя)
ударя = ударйъ (не: удара, ударъ), ние да ударим (пе: ние да
удариме), те да ударят = удйрйът (ие: ударат, ударът),
също за бъдеще време, бях ударил (не: бех ударил), щях
да ударя (нс: щех да ударя)
удивя = удивйъ (пс: удивйй, удива, удивъ), ние да удивим (не:
ние да удивимс), те да удивят = удйвйът (пс: удивнат,
удиват, удйвът), също за бъдеще време, бях удивил (не:
бех уднвйл), щях да удивя (не: щех да удивя)
удовлетворя = удовлетворйъ (нс: удовлетворна, удовлетворя,
удовлетворъ), нис да удовлетворим (не: пие да удовлетуверя

281

ворйме), те да удовлетворят = удовлетворит (не: удонлетворйат, удовлетворя́т, удовлетворът), също та бъде­
ще време, бях удовлетворил (не: бех удовлетворил), щях
да удовлетворя (нс: щех да удовлетворя)
удостоверй = удостовери! (нс: удостоверка, удостоверя, удостовсръ), пие да удостовери́м (не: ние да удостовери́ме),
те да удостоверя́т = удостоверйът (не: удостоверйат, удос­
товеря́т, удостоверът), също за бъдеще време, бях удос­
товери́л (не: бех удостовери́л), щях да удостоверя (не:
щех да удостоверя)
удръжки (не: уд!ржки, одръжки)
удуша = удушъ (не: удушя́), ние да удуши́м (пе: ние да удуши́ме), те да удушя́т = удушът (не: удушат), също за
бъдеще време, бях удуши́л (ие: бех удуши́л), щях да
удуша (не: щсх да удуша)
удължа = удълж! (нс: удължа), пие да удължи́м (не: [ше да
удължи́ме), тс да удължат - удължът (нс: удължат), съ­
що за бъдеще време, бях удължил (не: бех удължил),
щях да удължа (пс: щсх да удължа)
удължйтсл, удължителя (пе: удължители, удължи́телъ)
удържа = удърж! (не: удържа), ние да удържим (пе: ние да
удържи́ме), те да удържат = удържът {не: удържя́т), съ­
що за бъдеще време, бях удържал (не: бех удържал),
щях да удържа (пс: щсх да удържа)
уединя сс = уедини! се (не: уединйя сс, уединя се, уедин! се),
ние да сс уединим (пс: ние да се уедипймс), те да се
уединят = усдннпът (пс; уедипйя́т, уединя́т, уединът). съ­
що за бъдеще време, бях сс уединил (tie: бех сс уеди­
ни́л), щях да сс уединя (не: щсх да сс уединя)
уеднаквя = уеднакви! (не: уеднакви! уеднаквя, уеднаквъ), пие
да уеднаквим (не: уеднаквиме), тс да уеднаквят = уедпаквйът (пе: уеднаквйат, уеднаквят, уедпаквът), също за
бъдеще време, бях уеднаквил (не: бех уеднаквил), щях
да уеднаквя (пс: щсх да уеднаквя)
уедря = уедри! (не: уедри! усдря́, уедр!), пие да уедрим (нс:
ние да усдрймс), гс да уедрят = уедрйът (не: уедрйя́т,
уедрят, уедрът), също за бъдеще време, бях уедрил (пс;
бех уедрил), щях да усдря́ (не: щсх да усдря́)

2X2

= ужасйъ сс (не: ужасна се, ужаса се, ужасъ се), ние
да се ужасим (не: ние да се ужасймс), те да се ужасят =
ужасйът (не: ужасйат, ужасят, ужасът), също за бъдеще
време, бях сс ужасил (не: бех се ужасил), щях да се ужа­
ся (не: щех да сс ужася)
узаконя = узаконит» (не: узаконил, узакона, узаконъ), ние да
узаконим (не: ние да узакопйме), те да узаконят = узаконйът (не: узаконйат, узаконят, узакопът), също за бъ­
деще време, бях узаконил (не: бех узаконйл), щях да
узаконя (нс: щех да узаконя)
указател, указателя (не: указателя, указателъ)
уклончив (не: уклончив)
укоря = укорйъ (пе: укорйа, укора, укоръ), ние да укорйм
(не: ние да укорймс), те да укорят = укорйът (нс: укорйат, укорят, укорът), също за бъдеще време, бях укорйл
(не: бех укорил), щях да укоря (нс: щех да укоря)
украся = украейъ (пс: украсил, украса, украсъ), пие да укра­
сим (пе: 1ше да украсймс), те да украсят = украейът (не:
украейат, украсат, украсът), също за бъдеще време, бях
украсил (пс: бех украсил), щях да украся (пе: щех да
украся)
укрепй = укрепйъ (нс: укрепна, укрепа́, укрепъ), ние да укрепйм (не: ние да укрспймс), тс да укрепят = укрепйът (не:
укрепйа́т, укрепа́т. укрепът), също за бъдеще време, бях
укрепил (fie: бех укрепйл), щях да укрепя (пс: щех да
укрепя)
укротя = укротйъ (пс: укротйа, укротя, укротъ), ние да укро­
тим (нс: ние да укротймс), тс да укротят = укротйът (не:
укротйа́т, укро га́т, укротът), също за бъдеще време, бях
укротил (не: бех укротил), щях да укротя (пс: щех да
укротя)
улесня = улсснйъ (не: улсснйа, улссиа, улсспъ), ние да улес­
ним (пе: ние да улеснймс), тс да улеснят = улсспйът (не:
улеснйа́т, улсспа́т, улсспът), също за бъдеще време, бях
улеспйл (нс: бех улеснил), щях да улесня (пе: щсх да
улесня)
улича́ = уличъ (пс: улича), пие да уличим (не: пие да уличйме), те да улича́т = уличът (нс: уличат), също за бъужасй сс

2X3

деще време, бях уличил (не: бех уличил), щях да улича
(не: щех да улича)
уловй = уловйъ (не: уловйа, улова, уловъ), ние да уловим (не:
ние да уловйме), те да уловят = уловйът (не: уловйат,
уловат, уловът), също за бъдеще време, бях уловил (не:
бех уловил), щях да уловя (не: щех да уловя)
умиря = умирйъ (не: умирйа, умира, умиръ), ние да умирим
(не: ние да умирйме), те да умирят = умирйът (не: умирйат, умират, умирът), също за бъдеще време, бях уми­
рил (не: бех умирил), щях да умиря (не: щех да умиря)
умножа = умножъ (не: умножа), ние да умножим (не: ние да
умножйме), те да умножат = умножът (пе: умножат), съ­
що за бъдеще време, бях умножил (не: бех умножил),
щях да умножа (пе: щех да умножа)
уморй = уморйъ (не: уморйа, умора, уморъ), ние да уморим
(не: пие да уморйме), те да уморят = уморйът (не: уморйа́т, уморат, у морът), също за бъдеще време, бях уморйл (пе: бех уморил), щях да уморя (не: щех да уморя)
умра = умръ (не: умра), ние да умрём (не: ние да умрёме), те
да умрат = умрът (не: умрат), умрях {не: умрёх), умрял
(не: умрёл), умрял съм (нс: умрсл съм), ще съм умрял
(не: ще съм умрсл), бях умрял (не: бех умрёл), щях да
умра (не: щех да умра), умрели
умълчй се = умълчъ се (не: умълча се), ние да се умълчим
(не: ние да се умълчйме), те да се умълчат = умълчът
(не: умълчат), също за бъдеще време, бях се умълчал
(не: бех се умълчал), щях да се умълча (не: щех да се
умълча)
унасям (не: упасам, унйсам)
унеса сс = унесъ сс (нс: унеса се), ние да се унесем (не: ние
да се унесемс), те да се унесат = унесът (не: унесат),
също за бъдеще време, унесох се (не: уиёсах се, унёсъх
сс), бях се унесъл (пе: бех сс унесъл), щях да се унеса
(не: щех да сс унеса)
унижа = унижъ (не: унижа), ние да унижим (не: ние да унижйме), те да унижат = унижът (нс: унижат), също за бъ-

2К4

деще време, бях унижил (не: бех унижил), щях да унижа
(не: щех да унижа)
унизй ='унизй! (не: унизйа, униза, унизъ), ние да унизим (не:
ние да унизйме), те да унизят = унизйът (не: унизйат,
унизат, унизът), също за бъдеще време, бях у1шзйл (нс:
бех унизил), щях да унизя (не: щех да унизя)
унищожа = унищож! (не: унищожа), ние да унищожим (не:
ние да унищожйме), те да унищожат = унищожът (не:
унищожат), също за бъдеще време, бях унищожил (не:
бех унищожил), щях да унищожа (не: щех да унищожа)
употребй = употребй! (не: употребйа, употреба, употреб!),
ние да употребим (пе: ние да употребйме), те да употре­
бят = употребйът (не: употребйат, употребят, употрсбът),
също за бъдеще време, бях употребйл (не: бех употребйл), щях да употребя (ие: щех да упортебя)
управител, управителя (не: управитела, управителъ)
упражнй = упражни! (не: упражнил, упражна, упрлжн!), ние
да упражним (нс: пие да упражнйме), те да упражнят =
упражнйът (не: упражнйат, упражнат, упражпът), също
за бъдеще време, бях упражнил (пе: бех упражнил), щях
да упражня (не: щех да упражня)
упълномощй = упълномощи! (не: упълномощил, упълномоща, упълномощ!), пие да упълномощим (не: ние да
упълномощйме), те да упълномощят = упълномощй!т
(не: упълномощйат, упълномощят, упълномощът), също
за бъдеще време, бях упълномощил (пе: бех упълномощйл), щях да упълномощя (не: щех да упълномощя)
уп!тя = уп!тйъ (не: упъта, упътъ, опътя), пие да упътим (не:
ние да упътиме), те да упътят = упътйът (не: упътат,
упътът), също за бъдеще време, бях упътил (не: бех
упътил), щях да упътя (пе: щех да упътя)
у|зедй = уредйъ (не: уредйа, уреда, уред!), пие да уредйм (не:
ние да уредйме), те да уредят = уредйът (не: уредйат,
уредат, уредът), също за бъдеще време, бях уредил (не:
бех уредйл), щях да уредя (не: щех да уредя)
усамотя се = усамоти! се (пе: усамотил се, усамота се, усамог! се), ние да се усамотим (нс: пис да се усамотйме),

2И5

те да се усамотят = усамотйът (не: усамотйат, усамотат,
усамотът), също за бъдеще време, бях се усамотил (не:
бех сс усамотил), щях да се усамотя (не: щех да се уса­
мотя)
усетя = усетйъ (не: усета, усстъ), пие да усетим (не: ние да
усетимс), те да усетят = усстйът (ис: усстат, усетът), съ­
що за бъдеще време, бях усетил (не: бех усетил), щях
да усетя (нс: щех да усетя)
усилвател, усилвателя (пе: усилвателя, усилвателъ)
усйля = усйлйъ (пе: усйля, усйлъ), ние да усилим (не: ние да
усйлиме), те да усилят = усйлйът (не: усйлат. усйлът),
също за бъдеще време, бях усилил (не: бех усилил), щях
да усйля (не: щех да усйля)
ускорител, ускорителя (не: ускорйтела. ускорйтелъ)
ускоря = ускори! (пе: ускорил, ускора, ускорь), ние да уско­
рим (не: ние да ускорйме), те да ускорят = ускорйът (не:
ускорйат, ускорат, ускорът), също за бъдеще време, бях
ускорил (пе: бех ускорил), щях да ускоря (пе: щсх да
ускоря)
усложня = усложни! (пс: усложнив, ус ложна́, усложн!, осложня), ние да усложним (пе: ние да усложпйме), те да
усложнят = усложпйът (не: усложнйат, усложнит, ус ложнът), също за бъдеще време, бях усложнил (не: бех ус­
ложнил), щях да усложня (пе: щех да усложня)
успея = успёйъ (пе: успея, успсъ, ос пея), ние да успеем (пс:
ние да успсеме), те да успеят = успейът (не: успеят, успсът), също за бъдеще време, успях (пе: успех), успял
(не: успел), успял съм (не: успел съм), ще съм успял
(пе: ще съм успел), бях успял (не: бех успел), щях да
успея (пе: щсх да успея), успели
успокоя = успокой! (не: успокойй, успокой, успоко!, ос по­
коя), ние да успокоим (пе: нис да успокойме), тс да ус­
покоят = успокойът (пс: успокоййт. успокоят, успоко!т),
също за бъдеще време, бях успокоил (пе: бех успокоил),
щях да успокоя (ис: щсх да успокоя)
успявам (нс: успсвам)
установя = установи! (не: установка, установя, уставов!), ние
да установи́м (пс: пие да устаповйме), тс да установят =
устяновйът (нс: установим, установят, уетановът), също
2X6

за бъдеще време, бях установил (не: бех установил), щях
да установя (не: щех да установя)
устойчив (не: устойчив)
устой = устойъ (не: устойа, устоя́, устоъ), ние да устоим (не:
ние да устойме), те да устоят = устойът (не: устойат,
устоя́т, устоът), също за бъдеще време, бях устоял (не:
бех устоял), щях да устоя (не: щех да устоя)
устремй се = устремйъ се (не: устремна се, устрема се. устремъ се), ние да се устремим (tie: ние да се устремйме), те
да се устремят = устрсмйът (пе: устремйат, устремят, ус­
тремът), също за бъдеще време, бях се устремйл (не:
бех се устремйл), щях да се устремя (не: щех да се уст­
ремя)
устрой = устройъ (не: устроя, устройа, устроа, устроъ), ние
да устройм (не: ние да устройме), те да устроят = устройът (не: устройат. устроят, устроът), също за бъдеще
време, бях устройл (не: бех устройл), щях да устроя (не:
щех да устроя)
усъвършёнствувам и усъвършенствам (не: усъвършенствувам)
усъмня сс = усъмпйъ се (нс: усъмнйа се, усъмна се, усъмнъ
се), ние да сс усъмним (не: ние да се усъмнйме), те да
се усъмнят = усъмнйът (не: усъмнйат, усъмнят, усъмнът), също за бъдеще време, бях се усъмнйл (не: бех се
усъмнйл), щях да сс усъмня (не: щсх да се усъмня)
утвърдй = утвърдйъ (пс: утвърдил, утвърда, утвърдъ), ние да
утвърдим (не: ние да утвърдйме), те да утвърдят = утвърдйът (не: утвърдйат, утвърдят, утвърдът), също за
бъдеще време, бях утвърдил (не: бех утвърдйл), щях да
утвърдя (не: щех да утвърдя)
утеша = утешъ (не: утеша), пие да утешйм (нс: ние да утешйме), те да утеша́т = утешът (не: утешат), също за
бъдеще време, бях утешил (не: бсх утешйл), щях да уте­
ша (не: щех да утеша)
утоля = утолйъ (пе: утолйй, утола, утолъ), ние да утолйм (пе:
ние да утолймс), те да утолят = утолйът (пс: утолйат,
утоля́т, утолът), също за бъдеще време, бях утолил (не:
бех утолйл), щях да утоля (не: щсх да утоля)

2X7

уточнйъ (не: уточнйа, уточню, уточнъ, оточня), ние
да уточним (не: ние да уточпйме), те да уточнят = уточнйът (не: уточнйат, уточнят, уточнът), също за бъдеще
време, бях уточнил (не: бех уточнил), щях да уточня
(не: щех да уточня)
ухйпя = ухапйъ (не: ухапа, ухапъ), ние да ухапем (не: ние да
ухйпеме), те да ухапят = ухапйът (не: ухапат, ухапът),
също за бъдеще време, бях ухапал (не: бех ухапал), щях
да ухапя (не: щех да ухапя)
ухйля сс = ухйлйъ сс (не: ухйла се, ухйлъ се), ние да се
ухилим (не: ние да се ухйлиме), те да се ухйлят =
ухйлйът (не: ухйлат, ухйлът), също за бъдеще време,
бях се ухилил (пе: бех се ухилил), щях да се ухйля (не:
щех да се ухйля)
*
участвувам и учйствам (не: участвувам)
у́чен (не: учён)
учйлище, училища (не: училища)
учител, учителя (не: учйтела, учйтелъ)
учйтелствувам и учителствам (нс: учителствувам)
учредя = учредйъ (не: учредйа, учредя, учредъ), пие да учредйм (не: нис да учрсдймс), те да учредят = учредйът
(не: учредйа́т, учредя́т, учредът), също за бъдеще вре­
ме, бях учредил (не: бех учредил), щях да учредя (не:
щех да учредя)
учудя = учудйъ (не: учуда, учудъ, очудя), нис да учудим (не:
ние да учудиме), те да учудят = учудйът (не: учудат,
учудът), също за бъдеще време, бях учудил (не: бех
учудил), щях да учудя (не: щех да учудя)
уязвя = уязвйъ (нс: уязвйа, уязва, уязвъ), пие да уязвим (не:
уязвйме), те да уязвя́т = уязвйът (не; уязвйя́т, уязвя́т, уязвът), също за бъдеще време, бях уязвил (не: бех уяз­
вил), щях да уязвя (пе: щех да уязвя)

уточнй =

2X8

(не: фанатйзъма)
(не: фаталйзъма)
фашйзъм, фашйзма (не: фашйзъма)
февруйрн (не: фефруари)
филосдфия (не: философия)
философствувам и филосдфствам (не: философствувам)
фоайё (не: фоё, фоаё)
формалйзъм, формалйзма (не: формализъма)
фотьбйл (не: фотьол)
фуча = фучъ (не: фуча), ние фучйм (не: ние фучйме), те фучат
= фучът (не: фучат), също за бъдеще време, бях фучал
(не: бех фучал), щях да фуча (не: щех да фуча)
фанатйзъм, фанатизма

фаталйзъм, фаталйзма

X
(не: абёр)
хабй = хабйъ (не: хабйа, хаба, хабъ, абя), ние хабим (не: ние
хабйме), тс хабят = хабйът (не: хабйат, хабйт, хабът),
също за бъдеще време, бях хабил (нс: бех хабил), щях
да хабя (не: щех да хабя)
хавй (не: хавъ, хъвъ, ава, авъ), хавата (не: хъвътъ, авата, авъта)
хаджйя (не: хажйя, аджйя)
хазаин (не: хазяин, азаин), хазайка (не: хазяйка, азайка)
хазна (не: хазнъ, хъзнъ, азна), хазната (не: хъзнътъ, азиата)
хаир (не: айр)
хаирлйя (не: аирлйя)
хайван (не: айван)
хайвер (нс: айвер)
хабер

И.Учебен наръчник аа българска културна реч

289

херпес

(пе: херпис, ерпес, ерпис)

хижа (не: йжа)

(не: йлав)
хиляда (не: хиляди, иляда, илядо)
хйля се = хйлйъ се (не: хйла се, хйлъ се, йля се, йла се, йлъ
се), ние се хилим (не: ние се хйлиме), те се хилят =
хйлйът (не: хйлат, хйлът), също за бъдеще време, бях
се хилил (не: бех се хйлил), щях да се хйля (не: щех да
се хйля)
хитрец (не: итрёц)
хитрина (не: хитрипъ, итрина, итринъ), хитрината (не: хитринътъ, итрипата, итринътъ)
хйтьр (не: йтър)
хич (не: ич)
хлабав (не: лабав)
хлад (не: лад)
хладен (не: ла́ден), хладна (не: ла́дна), хладно (не: ла́дно)
хладина (не: хлъдинъ, ладина́, лъдипъ), хладина́та (нс: хлъдинътъ, ладината, лъдинътъ)
хлапе (не: лапе, ла́пе)
хлебар, хлебаря (не: хлеба́ра, хлеба́ръ, леба́ра, леба́ръ)
хлъзгав (не: лъзгав, хълзгав)
хлъзгам (не: лъзгам, хълзгам)
хлъзна (не: лъзна, хълзна)
хлътвам (не: лътвам, хълтвам)
хлътна (не: лътна, хълтиа)
хлъцвам (не: лъцвам, хълцвам)
хл1цна (нс: лъцна, хълцна)
хляб (не: хлеб, ляп, леп)
ходжа (не: хбжа, бджа, бжа)
ходя = хбдйъ (не: хода, хбдъ, бдя, ода, бдъ), ние ходим (не:
ние хбдиме), тс ходят = хбдйът (не: хбдат, ходът), също
за бъдеще време, бях ходил (не: бех ходил), щях да
ходя (не: щех да ходя), ходих и ходйх (по-добре:
ходих), ходил и ходи́л (по-добре: ходил)
холан (не: план)
*
хонорувам (не: хоноровам)
хора (не: бра), хората (пс: брата, орта, бртъ)
хорд (не: орд, бро)
хйлав

290

дреки)
храни́ (не: хрънъ, рапа, рънъ), храната (не: хрънътъ, раната,
рънътъ)
храня = хранйъ (не: храна, хранъ, рана, ранъ), ние храним
(не: ние храниме), те хранят = хра́нйът (пе: хранат,
хранът), също за бъдеще време, бях хранил (не: бех
хранил), щях да хра́ня (пе: щех да храня)
христиЯнин (не: христианин)
христийнство (не: христиа́нство)
хубав (не: убав)
хорски (нс:

хубавея (не: убавёя)

(не: убавйца)
(пе: убост)
хълцам (не: хлъцам, ълцам, лъцам)
хъшлак (не: ъшла́к, ашлак)
хубавица

хубост

ц
= ца́рйъ (не: ца́ра, ца́ръ)
цвеклд (не: цвекло, цвякло)
цветар, цветЯря (не: цвета́ра, цвета́ръ)
цвёте (не: цвети, цвёке)
цвят (не: цвет), цвета́ = цвстъ (пе: цвета́)
цедЯ = цедйъ (не: цедя, цедйа́, цеда́, цедъ), ние цедим (не: ние
цедйме), те цедят = цедйът (не: цедйа́т, цеда́т, цедът),
също за бъдеще време, бях цедил (пе: бех цедил), щях
да цедя (не: щех да цедя)
цслЯ = целйъ (не: целйа́, цела́, целъ), ние цели́м (не: ние цели́ме), те целят = целйът (не: целйа́т, цела́т, целът), съ­
що за бъдеще време, бях цели́л (не: бех цели́л), щях да
целя (не: щех да целя)
цёля = цёлйъ (не: цела, цёлъ), ние целим (не: ние цёлиме), те
целят = цёлйът (не: цёлат, цёлът), също за бъдеще врецар, царя

29)

= цёпйъ (не: цепа, цёпъ), ние цёпим (не: ние цёпиме), те
цёпят = цёпйът (не: цёпат, цёпът), също за бъдеще вре­
ме, бях цепил (не: бех цепил), щях да цепя (не: щех да
цепя)
церемонй се = церемонйъ се (не: церемоний се, церемонй се,
церемонъ се), ние се церемоним (не: ние се церемонйме), те се церемонят = церемонйът (не: церемонйат,
церемонат, церемонът), също за бъдеще време, бях се
церемонил (не: бех се церемонил), щях да се церемоня
(не: щех да се церемоня)
церй = церйъ (не: церйа, цера, церъ), ние церим (не: ние церйме), те церят = церйът (не: церйят, церат, церът), съ­
що за бъдеще време, бях церйл (пе: бех церйл), щях да
церя (не: щех да церя)
цйвря = цйврйъ (не: цйвря, цйвръ), ние цйврим (не: ние цйвриме), те цйврят = цйврйът (не: цйврат, цйврът), също за
бъдеще време, бях цйврил (не: бех цйврил), щях да
цйвря (не: щех да цйвря)
циганй се = циганйъ се (пе: цигания се. циганя се, циганъ се),
ние се циганим (не: ние се цигапйме), те се циганят =
циганйът (не: цигапйат, циганят, циганът), също за бъ­
деще време, бях се циганйл (пе: бех се циганил), щях да
се циганя (не: щех да се циганя)
цигулйр, цигуларя (пе: цигуларя, цигуларъ)
цйкля = цйклйъ (не: цикла» цйклъ), ние циклим (не: ние
цйклиме), те циклят = цйклйът (не: цйклат, цйклът), съ­
що за бъдеще време, бях циклил (не: бех циклил), щях
да цйкля (пс: щех да цйкля)
цйркаджия (не: цйркажия)
цупя се = цупйъ се (пе: цупя се, цупъ се), ние се цупим (не:
ние се цупиме), те се цупят = цупйът (не: цупят, цупът),
също за бъдеще време, бях се цупил (пе: бех се цупил),
щях да се цупя (не: щех да сс цупя)
църква (нс: цръква)
цъфтя = цъфтйъ (нс: цъфтйа, цъфтя, цъфтъ). ние цъфтйм (не:
ние цъфтймс), тс цъфтят = цъфтйът (пе: цъфтйат, цъфтат. цъфтът), също за бъдеще време, цъфтях (пс: цъфтех), цъфтял (не: цъфтёл), цъфтял съм (нс: цъфтел съм).
цёпя

292

ще съм цъфтял (не: ще съм цъфтёл), бях цъфтял (не: бех цъф­
тёл), щях да цъфтя (не: щех да цъфтй), цъфтели, цъф­
тящ (не: цъфтёщ), цъфтёщи и цъфтящи
цял (не: цел), целия (не: цялия), цели (не: цяли)
цяр (не: цер)

ч
(не: чекам)
чалмА (не: чалмъ, чълмъ), чалмата (не: чълмътъ)
чаршаф (не: чершаф, чиршаф), чаршафа (нс: чаршава)
чаршйя (не: чершйя)
час, часА = часъ (не: часа), два часа
часовник (не: чесбвник. чисовник)
часовникар, часовникаря (не: часовникаря, часовникаръ)
чАша, чАшн (не: чеши)
чекмеджё (не: чекмежё)
чёло и челб (по-добре: чело)
чемшйр (не: чимшйр)
червй = червйъ (не: червйа, черва, червъ), ние червим (не:
ние червймс), те червят = червйът (не: червйат, червАт,
червът), също за бъдеще време, бях червйл (не: бех чер­
вил), щях да червя (нс: щех да червя)
черджё (не: чержс)
черня = чёрпйъ (не: чёрна, чёрнъ), ние черпим (не: ние чёрпиме), те чернят = чёрпйът (не: чернат, чёрнът), също за
бъдеще време, бях чернил (нс: бсх черпил), щях да
черня (не: щсх да черня)
черпнй (не: черпнйъ, чирпнйъ), черпнята (не: чирпнйътъ)
черпя = чёрпйъ (нс: черпа, черпъ), ние черпим (не: пие чёрпимс), те черпят = черпйът (не: чёрпат, чёрпът), също за
бъдеще време, бях черпил (не: бсх черпил), щях да
черпя (не: щсх да черпя)
чертА (не: чертъ, чнртъ), чертата (нс: чиртътъ)
чёствувам и чествам (нс: чсствувам)
чакам

293

честигйа́т, честитат, чсститът), също за бъдеще време, бях чес­
титил (не: бех честитил), щях да честитя (не: щех да
честитя)
честота (tie: честотъ), честотата (не: честотътъ)
четй = четъ (не: чета), пие четем (не: ние четёме), те четат =
четът (не; четат), също за бъдеще време, четох (не:
четах, чётъх), четях (не: четех), бях чел (не: бех чел),
щях да чета́ (не: щех да чета)
четири (виж с. 63)
четиридесет и чстирййсст (виж с. 65)

(не: четирима, четйрма)
четиринадесет и четиринайсет (виж с. 64)
чешма (не: чешмъ, чишмъ), чешмата (не: чишмътъ)
чин, чина = чинъ (не: чина)
чиния (не: ченйя)
числител, числителя (пс: числителя, числитель)
числя се = числйъ се (не: числйа́ се, числа се, числъ се), ние
се числим (нс: ние сс числйме), тс се числят = числйът
(не: числйа́т. числят, числът), също за бъдеще време,
бях се числил (не: бех се числил), щях да се числя (не:
щех да се числя)
чистота (не: чистутъ), чистотата (не; чистутътъ)
чистя = чйстйъ (не: чиста, чйстъ), ние чистим (пс: ние чйстиме), те чйстят = чйстйът (нс: чйстат. чйстът), също за
бъдеще време, бях чистил (пс: бех чистил), щях да чйстя
(не: щех да чйстя)
читалня (нс: читалня)
читател, читателя (пе: читателя, читатель)
чопля = чоплйъ (нс: чопля, чбплъ). ние чоплим (не: ние
чоплиме), тс чоплят = чбплйът (нс: чоплат. чбплът), съ­
що за бъдеще време, бях чоплил (нс; бех чоплил), щях
да чопля (нс: щсх да чопля)'
чорба (не: чурбъ), чорбата (пс: чурбътъ)
чорбаджия (не: чорбажйя)
чувйл (пе: човал)
чувствувам и чувствам (нс: чувствувам)
чудя се = чудйъ се (пс: чу́да сс, чу́дъ се), ние сс чу́дим (пе:
ние се чу́дпмс), те сс чу́дят = чудйкг (пс: чудат, чу́дът),
четирима

294

също за бъдеще време, бях се чудил (не: бех се чу́дил), тях
да се чу́дя (не: щех да се чу́дя)
чупя = чу́пйъ (не: чу́да, чу́пъ), пие чу́пим (не: ние чу́пиме), те
чу́пят = чу́пйът (не: чу́пат, чу́път), също за бъдеще вре­
ме, бях чу́дил (не: бех чу́дил), щях да чу́дя (не: щех да
чу́дя)

ш
(не: шёпки)
шапкар, шапкаря (нс: шадкара, шапкаръ)
ша́ря = шарйъ (не: ша́ра, ша́ръ), ние ша́рим (не: нис ша́римс), те ша́рят = ша́рйът (пе: ша́рат, ша́рът), също за бъ­
деще време, бях ша́рил (нс: бсх ша́рил), щях да ша́ря
(не: щех да ша́ря)
швёдски (не: швёцки), шведска (пе: швёцка)
шега́ (не: шегъ, шигъ), шегата (не: шигътъ)
шегаджия (не: шегажйя)
шейна́ (нс: шейнъ, шийпъ), шейпа́та (не: шийнътъ)
шсптй = шептйъ (не: шептйа́, шепта́, шептъ), ние шептим (не:
ние шептйме), те шептят = шептйът (не: шептйа́т, шепта́т, шсптът), също за бъдеще време, шептях (не: шептёх), шептял (не: шептёл), шептял съм (пе: шептёл съм),
ще съм шептял (нс: ще съм шептёл), бях шептял (пе:
бсх шептел), щях да шептя (нс: щсх да шептя), шептёли, шептящ (нс: шсптсщ), шсптёщи и шептящи, шеп­
тян (не: шептёп), шептени и шсптяни
шест (виж с. 63)
шестдесет и шейсет (виж с. 65)
шестна́десст и шестнайсет (виж с. 64)
шестстотин (виж с. 66)
шетна́ (нс: шетнйъ. шитнйъ), шстпята (шитнйътъ)
шнва́лня (не: шива́лна)
шило (не: шило)
ширина́ (нс: ширинъ), ширината (не: ширинътъ)
широк (не: шурбк, шсрбк)
шйпка, шапки

295

= шйрйъ се (не: шйра се, шйръ се), ние се ширим
(не: ние се шйриме), те се ширят = шйрйът (не: шйрат,
шйрът), също за бъдеще време, бях се ширил (не: бех
се ширил), щях да се ширя (не: щех да се ширя)
шишйрка (не: шишарка)
шопкйня (не: шопкйна)
шофьор (не: шофиор, шафиор, шафьор, шефиор, шефьор)
шумоля = шумолйъ (не: шумолйа, шумола, шумолъ), ние
шумолим (нс: ние шумолйме), те шумолят = шумолйът
(не: шумолйат, шумолат, шумолът), също за бъдеще
време, бях шумолил (не: бех шумолил), щях да шумоля
(не: щех да шумоля)
шумя = шумйъ (не: шумйа, шума, шумъ), ние шумим (пе:
ние шумйме), те шумят = шумйът (ие: шумйат, шумат,
шумът), също за бъдеще време, шумях (не: шумёх), шу­
мял (не: шумел), шумял съм (не: шумел съм), ще съм
шумял (не: ще съм шумел), бях шумял (не: бех шу­
мел), щях да шумя (пе: щех да шумя), шумели, шумящ
(не: шумещ), шумёщи и шумящи
шунка (от месо, ис: шумка)
ширя се

щ
щъ (не: ща), пис щем (не: нис щеме), те щат = щът (нс:
щат), също за бъдеще време, щях (не: щех), щял (не:
щел), щял съм (нс: щел съм), щс съм щял (не: ще съм
щел), щели
щадя = щадйъ (не: щадйй, ща да. щадъ), ние да щадим (не:
ние да щадимо), те да щадят = щадйът (не: щадйат, щадат, щадът), също за бъдеще време, щадях (не: щадех),
щадих, щадил, бях щадил (не: бех щадил), щях да щадя
(не: щех да щадя)
щс (не: ша, ше, шъ, жъ. че, кс)

ща =

296

(не: щръб)
щЪркел (не: щръкел)
щърб

ю
(не: юздъ), юздата (не: юздътъ)
юргйн (не: йорган, ерган)
юрисконсулт (не: юристкопсул)
ютия (не: йотйя, утйя)
юфка (не: йофка, юфкъ), юфката (не: йофката, юфкътъ)
юздй

Я
яздйъ (нс: язда, яздъ, езда, ёздъ), ние яздим (не: ние
яздиме), те яздят = яздйът (не: яздат, яздът), също за
бъдеще време, бях яздил (не: бех яздил), щях да яздя
(не: щех да яздя)
яйцё (не: ейце, еце, ице)
яка (не: якъ, ека), яката (не: якътъ, еката)
яснота (не: яенутъ), яснотата (нс: яенутътъ)
ях1р (не: ехър, яър, еър)
яздя =

297

Боримир Кръстев
УЧЕБЕН НАРЪЧНИК
за
БЪЛГАРСКА КУЛТУРНА РЕЧ

Българска, I издание
Оформление на корицата Красимир Йорданов
Набор Атанаска Стефанова
Предпечатна подготовка Трифон Асенов
Технически редактор Атанаска Стефанова
Коректор Людмила Панова

Печат „Абагар“ ООД - Велико Търново