АЛЕКСАНДРА
ДИ М ИТРОВА-М ИЛЧ ЕВА
АНТИЧНИ ГЕМИ И КАМЕИ
ОТ НАН И О НАЛН ИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ В СОФИЯ
ИЗДАТЕЛСТВО • СЕПТЕМВРИ •
АЛЕКСАНДРА
ДИ М ИТРОВА-М ИЛЧ ЕВА
АНТИЧНИ ГЕМИ И КАМЕИ
ОТ НАН И О НАЛН ИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ В СОФИЯ
ИЗДАТЕЛСТВО • СЕПТЕМВРИ •
АНТИЧНИ ГЕМИ И КАМЕИ
ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
СОФИЯ
О

©Антична геми и камеи. Александра Димитрова—Милчева. 1980. do Jusautor. 1980.
АЛЕКСАНДРА
ДИМ ИТРОВА-М ИЛЧ ЕВА
АНТИЧ НИ ГЕМИ И КАМЕИ
ОТ НАЦ И О НААН ИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ В СОФИЯ
СОФИЯ, 1980 г.
ИЗДАТЕЛСТВО „СЕПТЕМВРИ"
УВОД
Настоящият каталог включва цялата колекция от геми и камеи, в това число и тези в пръстени и медалиони на Националния археологически музей в София.
Сформирапето на Софийската колекция е започнало през 1878 г., ко-гато се поставят основите на Националния археологически музей в София. Нейното попълване до сегашния й обем е вървяло успоредно с развитието и обогатяването на музея, без това да се е вършело систематично. В такъв смисъл историята на Софийската колекция е неразривно свързана с исто-рията на Националния археологически музей в София.
Основного й ядро е създадено по пътя на откупките, както в почти всички сбирки на големите европейски музеи. Но в отличие от последни-те, в конто са се влели частни сбирки, комплектовани от различните краи-ща на античния свят, то гемите и камеите в Националния археологически музей в София произхождат само от България. По-голямата част от тях произхождат от римските селища по десния бряг на Долния Дунав. Така например над двеста геми в Софийската колекция и в Народния музей — Свищов,са от Нове, около тридесет — от Рациария. Попълването на ко-лекцията е ставало както по пътя на откупките, така и чрез археологически разкопки в Nicopolis ad Istrum (дн. Никюп), Oescus (дн. Тиген), рим-ския басейн на Айтоските бани (Aquae calidae), от случайно открити погребения — Ratiaria (дн. Арчар), Durostorum (дн. Силистра), Оряхово, Novae (източно от Свищов) и най-вече при обработката на земята на терена на старите антични селища. Гемите най-често били закупувани от самите селяни, от музейните работници или от други ценители на старините.
В България са известии няколко малки колекции от геми и камеи. С изключение на малката сбирка на Д. Димитров от Ловеч (сега в Националния археологически музей в София), останалите не представляват интерес за историята на глиптиката в Тракия и Мизия.
В замяна на това значителен брой геми са изнесени от България. От тях ми бяха достъпни за работа известните колекции на инж. Оргидан, д-р Г. Севереяну и К- Балаческу в Букурещ1, на подпор. Лебедев и К. Н.
1 А. Димитрова. Организация и дейност на Нумизматичния кабинет на Румъиската академия на науките. Археология, XIII, 1971, 3. с. 76—77.
5
Лишин в Държавния Ермитаж в Ленинград1. В продължение на десет години до Втората световна война К. Балаческу е живял и работил в България. Вещ колекционер на антични паметници, той непрекъснато обикалял археологическите обекти, създавал си контакти с местного население и по този начин се снабдявал с интересуващите го предмета. На-пускайки България, той притежавал около 120 геми, конто сега се нами-рат в Нумизматичния кабинет на Румънската академия на науките в Бу-курещ. Фактически това е и най-голямата частна колекция от геми, про-изхождащи от България. По сюжети, техника на изпълнение и материал те повтарят типовете от Националния археологически музей в София и Народния музей в Свищов.
В Букурещ се съхранява и голямата колекция от златни накити, геми и монети на инж. Оргидан, между конто има и значителен брой произхож-дащи от България. По-малко на брой, но също така интересни с произхо-да си от България, са античните златни накити, както и произведения на глиптиката, в колекция Севереяну, сега музей на името на Мария и Георги Севереяну в Букурещ.
През 1885 г. подпоручик Лебедев, офицер от руските окупационни части в Княжество България, предал на Държавния Ермитаж 83 геми от римската епоха, закупени в България.
В голямата колекция от археологически предмети и монети на руския генерален консул в Одрин К. Н. Лишин има и 16 геми от римската епоха, произхождащи също така от България. През 1891 г. колекцията е постъ-пила в Държавния Ермитаж.
Този значителен брой геми и камеи, произхождащи от римските провинции Тракия и Мизия, пръснати в музейните сбирки у нас и в други страни или пък в частни лица, са съвършено непроучени. Като изключим само няколко камеи, за конто има кратки съобщения в Известията на Археологического дружество и на Археологический институт при БАН по повод на откриването им, останалите геми и камеи са необнародвани и не са били предмет на специални ивследвания.
Поради това ние си поставихме за задача не само да обнародваме колекцията от геми и камеи на Националния археологически музей в София, с което ще задоволим една отдавна назряла културна потребност, но желаем да поставим и да се опитаме да разрешим някои важнн въпроси, свър-зани с разпространението им, техните типове и изработка, имащи отношение към развитието на ювелирного изкуство и глиптиката на провинции-те Тракия и Мизия през римската епоха. От гледна точка на художестве-ната, типологическата и производствената си характеристика гемите и камеите съдържат и важни, неизползувани до сега данни за цялостния културен процес, развивал се по пашите земи през римско време. 1
1 Ж- Въжарова. Руските учени и българските старики. С., 1960, с. 396, 397.
6
При изпълнението на тази трудна задача ми беше оказана неоценима помощ и съдействие от проф. д-р. М. И. Максимова и к.и.н. ст.н. с. О. Неверен (Ленинград), ст.н.с. М. Н. Лордкипанидзе и к. и. н. н. с. К. Джавахишвили (Тбилиси), ст. н. с. Н. В. Пятишева (Москва). Благодарност дължа на проф. Д. Тудор, н. с. Л. Маринеску, ст. н. с. О. Илиеску (Бу-курещ), на колегите ст.н.с. М.Кожа, ст.н.с. А.Сучевяну за съдействието по време на работата ми в музеите на Кюстенджа, Клуж, Сибиу, Каракал и Залау, на д-р М. Коножай и д-р Е. Бониш (Будапеща), на д-р Виши (Дунайварош) и на д-р М. Величкович (Белград).
Особено съм задължена на моя професор и дългогодишен директор на Археологический институт и музей при БАН акад. Д. П. Димитров, който ме насочи към разработването на тази тема и ми възложи обнарод-ването на Софийската колекция. Признателност дължа на ст. н. с. Люба Огненова—Маринова (рецензент на труда) за ценните бележки и указания, с много от конто съм се съобразила.
Най-после благодарност дължа на мойте колеги, конто ми предоста-виха за работа колекциите от съответните музеи: ст. н. с. Л. Ботушарова (Пловдив), Й. Атанасова, директорка на музея във Видин, н. с. Б. Султов (Велико Търново), ст. н.с. Д. Николов и н. с. Хр. Буюклиев (Стара Загора), н.с. М. Лазаров (Варна).
ГЛИПТИКАТА В ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА
Глиптиката или резбата върху скъпоценни и полускъпоценни камъни е едно от най-старите изкуства. Познато и овладяно до съвършенство от древните народи, това изкуство е оставило неповторими образци на художественото майсторство.
Най-старите паметници на глиптиката са намерени в Египет и Местопотамия и се да-тират от IV хилядолетие пр. н.е., но майсторството, с което са били изработени, кара много автори да смятат, че това изкуство е било познато и по-рано.1
Обикновено за направата на геми били използувани полублагородни камъни, конто по-лесно се поддавали на обработка. Докато меките камъни могли да бъдат обработвани със свободна ръка, то твърдите камъни изисквали обезателно употребата на колело. СпоредРИп. XXXVII, 13, всички камъни могат да бъдат рязани с диамант. В зависимост от техниката на обработване те биват геми — гравирани камъни с вдлъбнато изображение, и камеи — с изображение, изпълнено в релеф.
Гемите били използувани като украшения, печати и амулети — употреба тясно свър-зана с практическите, религиозните и естетическите нужда на хоратаЛ Глиптиката е пре--живяла периоди на голям разцвет и художествени постижения, на затишие и упадък, но не изчезнала. С богатството на сюжети тя отразява многостранно народная бит и религиозна вярвания. Нейното развитие върви в неразривна връзка с художествените постижения на дадената епоха. През V в. пр. н.е. времето на най-големия разцвет на гръцкото изкуство, глиптиката заедно с пластиката и вазописта достига своитенай-големивърхове. Класи-ческата чистота на формата и блестящата техника, доведена до съвършенство, правят от нея едно от най-съвършените изкуства на древна Елада. Създалите се благоприятна условия през епохата на елинизма йосигурили по-нататъшен блестящ период на развитие.Следдалеч-ните походи на Александър Македонски в Индия Гърция широко отворила вратите си за скъпоценните камини и разкоша на Изтока. Пред гравьорите се открили неподозирани дото-гава възможности. Богатата гама от Цветове и светлосенки им позволявала да изграждат сложни композиции, използувайки естествените качества на камъка. Покровителствувана лично от Александър Македонски,глиптиката се превърнала в изкуство на разкоша. В не-говия двор работел прочутиятПирготел, който единствен имал право да гравира портрета на знаменитая пълководец. Според едно предание, за което научаваме от Плиний (Plin. VII, 125), Александър издал нареждане, в което се казвало, че никой няма право да рису-ва неговите портрета освен Апелес, да ги гравира никой освен Пирготел и да ги излива от бронз никой освен Лизип.
През тази епоха се появили за първи път и камеите. Тяхна родина бил град Александрия. При наследниците на Александър Македонски —Птоломеите, Александрия и Антиохия станали главни центрове на това изкуство.
На елинизма принадлежат най-ранните и най-знаменитите камеи на древността.
Названието камея е сравнително ново. То датира от XIII в. и се употребяваза означа-ване на изработените в релеф паметници на глиптиката4. Произходът на думата не е съвсем сигурен. Френската дума „camaheu, camaieul" съответствува на гръсктата кеер^Хс-cv и означава „скъпоценност".
8
През републиканската и имперската епоха глиптиката залазила характера си на двор-цово изкуство, задоволяащо изискванията Ра императорский двор и римския нобилитет и в това се изразява нейнияг римски характер. Както при елинистическите владетели и в двора на Август и неговите наследници работели знаменита гравьори, при конто римската глиптика бележи своите най-големи върхове.5 Ето защо разцвстът на римската глиптика до и след времего на Август се дължал на гръцките майстори, конто внесли своята артистичност и художествен опит, използувайки боГатите традиции на предход-ните епохи. Един от тях се възхищавали на условността на гръцката архаика, други възпроизвеждали прочутите статуи на Фидий, Мирон, Поликлет, Праксител. Трети пък проявявали своето придпочитание към експресивността и дълбокия психоилогизъм в из-куството на елинизма.
Краят на 1 в. пр. н.е. е повратната точка, която бележи първите стъпки към залеза на глиптиката като изкуство на господствуващата класа, зада се превърне в следващите столетия в едно истинско народно изкуство, оставило трайни следи навсякъде, докъдето достигали границите на огромната Римска империя.Както по стал, така и по изпълнение гемите от Тракия и Мизия имат провинциален характер. Те добиват широко разпространение в нашите земи едва когато областта на Долни Дунав била включена в сферата на римского политическо и културно влияние.
Най-ранните пръстени-печати, намерени в България, произхождат от тракийските мо-гилни некрополи при Дуванлий,6 Розозец.7 Брезово,8 Гложене,9 Езерово,10 и др. Пръс-тените са изработени от маснвно злато. При по-голямата част от тях върху елипсовидния диск е изобразен конник. Без съмнение те са принадлежали на никои от видните представители на тракийската аристокроция и бележат върховете на ювелирного изкуство в Тракия през V—III в. пр.н.е. Изящният стил и прецизната наработка на пръ-стена от Голямата могила при Дуванлий му отреждат място на един от най-хубавите памет-ници на старогръцкото изкуство от началото на V в. пр. н. е. По стил изпълнението на релефа се намира в голяма близостс фриза от храма на Зевс в Олимпия, т.е. от периода на строгия стил в изкуството.
Находките, принадлежащи на могилни погребения от следващите столетия, са отглас на художегтаения вкус на късноелинистическата епоха и представляват определен интерес. Между тях ще трябва да споменем няколко пръстена с геми и само геми извън Софийската колекция, конто всъщност са и едни от най-хубавите образци на глиптиката в България.11 Рязко се отличава от тях по своя стил сребърният пръстен с изображение на Крилатата Немезида от Айтоските бани, чиято резба показва характерните белези на боспорската глиптика.12
Въпреки героичната съпротива и нестихващите борби, римляните покорили окончател-но земите на траките и създали нови провинции на Балканите — към 15-те години от н.е.— Мизия, а през 46 г. — Тракия. През 86 г. от н.е. провинция Мизия, която включвала земите на север от Балкана, била разделена на две части — Горна и Долна Мизия — с граница-река Киаброс (дн. Цибрица)13. Новата политическа обстановка предизвикала коренни изменения в живота и културата на тракийските племена. Северна граница на Римската империя станала река Дунав.По двата бряга на Долни Дунав възникнали нови градове,конто през II и първата половина на III в достигнали своя най-голям икономически и културен разцвет.14 Римского завладяване на днешните български земи оказало влияние във всички сфери на живота.Римските легионери заеднос многобройните преселници от източните провинции участвували активно в икономнческия и културния живот на градовете.
Глиптиката в Тракия и Мизия, за разлика от ювелирного изкуство,не се е създала на почвата на стари традиции.Оскъдните археологически находки засега не дават доказателст-ва за развитието й през елинистическата епоха. Казаното ни кара да предполагаме.че тя е възникнала като отрасъл на художественитезанаяти едва след превръщането надолноду-
9
навските земи в римски провинции исвързанатастова масова емиграция от Мала Азия, Сирия и Египет. Привлечени тук от благоприятните икономически и природни условия, тези преселници имали голям дял за процъфтяването на занаятите и търговията.15 Дошли от страни с хилядолетна култура, те носели със себе си своего майсторство в занаятите.като ги обогатявали с традициите и вкуса на местного население. По този начин те съдействува ли за усъвършенствуване на съществуващите и създаване на нови занаяти.
В своего развитие провинциалната глиптика, подобно на останалите художествени занаяти, изпитвала въздействието на различии фактори. Под влияние на местните условия в нея прониквали все повече „варварски" елементи,конто се проявявали в по-грубата техника, опростеността на формата и стала, в отношението към трактувания сюжет и др.
Всеизвестен е фактът, че накитите през различните епохи са подчинена на една мода, в резултат на коего едни и същи форми пръстени, колиета, гривни и пр. могат да се открият в области .отдалечени на грамадни разстояния една от друга. Това важи още повече за ге-мите, където е много по-трудно да се открият съществени различия. Но в същото време колкого и да се унифицира и обединява вхудожествено отношение производството на геми през римската епоха, все пак, макар и много трудно, могат да се открият някои локални особе-ности.
Така например въз основа на стиловите особености и техниката на изпълнениеМ. Н. Лордкипанидзе16 доказа блестящего развитие на глиптиката в Иберия. К. А. Джавахишви-ли17обнародва 142 геми отнекропола на Урбниси (Иэерия), намерени при системна археологически разкопки с изключително значение за изясняване икономическите и културни връзки на града с външния свят. G. Sena Chiesa18 установи не само голямото развитие на глиптиката в Аквилея, но успя да разграничи и характерните особености в стала на отделяйте ателйёта, конто са работали в продължение на столетия в този град. Посъщия начин A. Hamburger19 изтъкна локалните особености на гемите от Цезария Маратами в Израел и установи с голяма вероятност датата на тяхното производство.
Такива местни особености са характер ни и за глиптиката от Тракия и Мизия, където на основата на значителен брой примери може да се проследи дейността на отделни ателие-та, да се открие индивидуалността на отделни майстори.
Проучването на гемите показа, че от средата на I в. от н.е. произведенията на римската глиптика навлизат широко в бита на местного население. Броят на гемите се увелича-ва все повече през II, а в началото на III в. те рязко намаляват. Към IV в. могат да се отне-сат незначителен брой геми и камеи и един сасанидски печат. Тази количествена промяна вероятно ще трябва да си обясним с кризата, която обхваща Римската империя и все по-зачестяващите нашествия на варварските племена на Балканский полуостров.
При определянето на тези хронологически граници сме се опирали на гемите, произхождащи от археологически комплекси, на формата на пръстените, на конто принадлежат една част от тях, на стиловите особености и техниката на изпълнепие, макар да сме убедени, че това е твърде рисковано поради обстоятелството, че през римската епоха постепенно из-чезват локалните стилови особености, характерни за по-ранните епохи.
Пръстените имат типичните за римского ювелирно изкуство форми, разпространени през I—IV в. от н.е. Широко са представени пръстените с масивна халка, широки плещи с гладка повърхност или канелирана украса —- форма, добре известна от некропола на Ра-циария и от другите римски селища в България. Изработени са от различен метал.
Както можем да съдим от самите геми, майсторите-гравьори проявявали особено пред-почитание към всичките тонове на карнеола, халцедона, хелиотропа. Особено употребявани са били ясписа и николото.По-рядкосесрещатгранатът,хиацинтът,сардърът,аметистът,аха-тът. Сардониксы бил използуван най-вече при направата на камеите. Незначителен е броят на гемите отстъклена паста. В този ред на най-често употребяваните камъни ще трябва да споменем две геми от изкуствен сардоникс.
10
Що се отнася до типа на изображенията и стиловите особености най-близки аналогии сме тьрсили в съседни области, в паметниците,намерени на територията на Югославия, Ун гария и Румъния, както и в онези, произхождащи от Северного черноморие, намиращи се в Ленинградский Ермитаж, Държавния исторически музей в Москва и в държавните музеи на Киев, Тбилиси и Ереван, където се натъкнахме на някои особености, изразени в подбора на сюжетите, стилът и техниката на изпълнение. Така например типътна Зевсе слабо застъ-пен в унгарските колекции. В замяна на това по-често се срещат изображенията на Фортуна и Хермес. Камеите са съвсем рядко явление. Особено богат сравнителен материал ни предложиха находките на Народния музей—Белград и от Херсонес, намиращи се в Държавния исторически музей в Москва и Ермитажа в Ленинград. Репертоарът на изображенията в посочените колекции е почти еднакъв,но се чувствуват известии предпочитания към отделяй изображения.
Гемите от Ромула и Поролисум в Румъния предлагат по-голямо разнообразие на типове и сюжета. Тук камеите също са рядкост. Няколкото камеи с глава на медуза, намиращи се в румънските музеи, са от Добруджа и по стил стоят в тясна връзка с тези, произхождащи от градовете по десния бряг на Долни Дунав.
Сравнени с гемите, намерени на юг от Дунав, в Тракия и Мизия, гемитеот Ромула20, а дори и от Поролисум показват по-изискан стил и техника на изпълнение. Линиитеса издължени, резбата — по-артистична, докато в нашата колекция се налагат скъсените пропорции, силно подчертаната мускулатура и набитите форми. Резбата е точна, в повечето случаи — прецизна.
Гемите от Националния музей в Будапеща, конто в по-голямата си част произхождат от Панония, се отличаватс по-голяма сухота. В стилово отношение те показват голяма бли-зост с аквилейските геми21.
Северного черноморие, особено Херсонес, изненадва с изобилието от камеи — женски бюстове и с глава на медуза.
Едни от най-интересните и най-ранни геми, намерени в България, произхождат от Айтоските бани. При каптажа на водите на самия извор се попаднало на двата басейна на римските бани. Под нивото на големия басейн, постлан с големи ка.менни плочи, в пясъка на самия извор били намерени автономии монети на гръцките градове по Черно и Егейско море и тези от първата половина на I в. В пластовете над басейна, от по-късната баня на същото място, освен монети били намерени много пръстени, златни, сребърни и бронзови фибули, геми и много други предмета от елинистическата и римската епоха22.
Особено внимание заслужаватзлатните накити и геми от Рациария, конто са надеждна основа за датировка.
Добре датирани с помощта на монети са гемите от римската баня в Никополис ад Ист-рум23. Не по-малко важни са и гемите, открити по време на разкопките в Ескус.
Посвоя произход гемите отСофийската колекция могат да се разделят на две основни групи — геми от ранноимператорската епоха и геми от императорската епоха. Първата трупа е представена от съвсем малък брой геми от Августовата епоха. Между тях могат да да се срещнат геми с леко изпъкнала форма (37,48),каквато е била предпочитана по това време, и плоски геми (38, 51, 115, 137). Материалът, от който са гравирани, е твърде однообразен — карнеол, яспис, сардър и стъклена паста.
Резбата е сравнително дълбока и експресивна при гемите с изображение на сатир от Айтоските бани (115) и на Аполон (?) от Рациария (51), уверена и спокойна при Херакъл от Неговановци (125) и Младия Дионис от Рациария (116), дълбока и детайлна при ге-мата с изображение на Силен (117). Обратно — гемите с изображение на Атина (38 и 37) са изпълнени в плоска резба. Изпъкналата форма, плитката и едва докосваща повърхността на камъка резба напомнят боспорските геми.
Втората трупа обхваща гемите от императорската епоха. Към кея са причислени три-лите, ран нохристиянските геми, гемите с „гностически" изображения,един сасанидски печат и камеите.
Както в цялата римска глиптика,така и в колекцията на Националния археологически музей в София, голям дял заемат изображенията на божества.
В своята цЯлост типът на божествата запазва своя елински характер, подчинявайки се на една устойчива местна традиция и консерватизъм. В сыцото време се забелязва широ-кото проникване на божествата от римския пантеон,като например Гения на добрата съд-ба (Bonus Eventus), Немезида,(Nemesis) Хелиос (Helios), Гения насмъртта (Genius Mortis) и др. Римските майстори безкрайно повтаряли едни и сыци типове, като пресъздавали култови статуи на прочути гръцки майстори,без да влагат особена фантазия и майсторство. Това важи още повече за провинциалната глиптика, кояго не внася нещо съществено ново4 в репертоара на изображенията, а копира възприетите типове. Кръгът на изображенията постепенно се стеснява около божествата, покровителствуващи войската, плодородието, търговията и благоденствието24.
Широко застъпени в глиптиката от крайдунавските градове са военната символика и божествата23. Тяхната популярнэст се коренила във все по-нарастващото културно и религиозно влияние на легионите, разположени по долнодунавската граница на империята.
На първо място в количествено отношение между гемите от Софийската колекция стой изображението на Зевс. Голяма част от тях пресъздават Фидиевия Зевс, който добива широка популярност в глиптиката и нумизматиката през римската епоха2®. Освен това се сре-щат почти всички иколографеки типове, харктерни за тази епоха. Тук той се явявакато по-кровител на войската с легионски знаци, като синкретизирано източно божество Зевс Сарапис, като закрилник на земёдёлския труд и плодородието с житии класове в ръцете — един сравнително рядък тип (както е изобразен върху монети от Тракия27).
Един твърде рядък тип представлява гема(16), изобразяваща сцена, свързана с любов-ните авантюри на Олимпийския вседържец.
Общото впечатление от по-голямата част от гемите с изображение на Зевс е силно подчертаната мускулатура и масивни форми. Доминират скъеените пропорции. Това ни кара да ги датираме в прехода между II—III в. от н.е. Сребърният пръстен с гема (5) се характеризира с грубото и сумарно предаване на изображението.
Второ място по брой заемат гемите с изображения на Фортуна и нейните символи.Среща се изобразена преди всичко като Фортуна-Изида и Фортуна-Пантейа.Три геми носят изображения на Изида. Една от тях представя богинята в по-рядка иконография — седнала на нисък египетски стол, свиреща на флейта (284).
Върху тристранна пирамида от червен яспис, намерена в Рациария, е предста-вена тройната Хеката (266 а, б, в). Изисканата резба и стройните пропорции напомнят Атина от Нове (40).
Значителна част от гемите в Софийската колекция заемат изображенията на Хермес-Меркурий в обичайната му поза — прав с кадуцей и кесия, или пък седнал вт>рху скала. Върху един сардоникс от Рациария (60) е представен бюст на Хермес.Част от тези геми са свързани помежду си не само по иконографския тип, който пресъздават, но и постилови-те си особености (62, 63, 61 и 67). С изключение на (62) всичките са изработени от карнеол. Левият крак е леко отпуснат. Гърдите и коремът се отличават със заобления контур на ли-ниите. Кракатаса предадени с по две равномерни удебелявания. Особено грижливо са мо-делирани чертите на лицето. В цялото тяло се чувствува лека отпуснатост и студенина, ха-ракгерни за глиптиката от началото на II в. Резбата е уверена и прецизна в предаването на отделните детайли. Изключителного сходство на стилови белези и иконографски особено сти е основа за обединяването им в една стилова трупа.Същите стилови белези характеризн-рат Хермес от Нове (Св. 1.902). Двете геми от сбирката на Д. Димитров (72 и 73) показват
12
друг маниер на резба. Фигурите сз третираии съвършено сумарно и плоскостно. Липсват всякакви детайли. Главите са като полусфери. Изпълнението се отличава с доста примитивна техника и вкус.
Бюстът на Хермес от Рациария намира пълно стилово сходство в гемата от Врачанско (169), конто не е изключено да произхожда от Рациария.
По-нататък репертоарът на римските божества се попълва с изображения на Марс (Арес), Хера (Юнона), Атина (Минерва), Нике (Виктория), Артемида (Диана), Аполон, Деметра, Немезида, Харпократ, Асклепий и Хигия, Дионис и неговата свита, Херакъл, Диоскурите и пр. Гемите с изображение на Херакъл принадлежат главно на три основни типа. Глава на Херакъл (125, 129), Херакъл с лъвската кожа на врата и преметнатата тояга (127,128) и двуглав Херакъл, прав, с ябълките на Хесперидите, кривак и лъвска кожа (131).
Широката популярност на последний в нашите земи се корени в една традиция от пред-ходните епохи 28. От една страна, той бил почитан заради мъжеството и силата, която въплъщавал, от друга — като защитник на слабите в техните страдания. Появата на двуглаво изображение не е типично за това божество и според нас представлява нов моменте ико-нографията на Херакъл. Заслужава внимание фактът, че изобразяването на двуглави божества е една специфична особеност на глиптиката в Тракия и Мизия. Освен двуглав Херакъл се срещат още изображения на двуглав Зевс, двуглава Фортуна и пр.
Гемите с изображения на Крилата Виктория от Рациария, на ОИМ—Видин29 (33), с неизвестно местонахождение, от Нове (в 1.913) могат да се обединят в сравнително единна трупа. Тук бихме могли да отнесем и гемата (34) от Казанлък като един вариант на този тип. Сходството се изразява в еднаквото предаване иа хитона, чиито краища завършват като почти недетайлирана маса. Косите обрамчват лицето във вид на плътно руло. Движе-нията са сковани.пропорциите — скъсени. Геми (33) и (В. 414) абсолютно повтарят както иконографската схема, така и стиловите особености на посочената трупа.
За изучаването дейността на отделни майстори и пъстротата на стиловите похвати в глиптиката на Тракия през римската епоха особено допринасят гемите с изображение на Немезида отСофийския музей (99), на Немезида от Рациария, сега в ОИМ—Видин (В. 414), на Виктория пред трофеите на Марс от Рациария (В. 416), на Атина от Нове (Св. I. 892). Стиловата зависимост между тях се изразява в стройного предаване на телата и богато на-дипления хитон, в стремежа детайлно да се очертаят чертите на лицето. Резбата е уверена и изискана. Тази особеност все повече се налага за гемите от Рациария.
Артемида-Диана (49) е един интересен пример по отношение на стила, който не намира аналогии сред останалите геми ие само от Софийската колекция,но и сред известните геми от другите музеи на страната. Дълбоки плътни линии очертават заоблените гънки на късия хитон. Косите са прибрани и вдигнати високо нагоре. Гравьоръте успял да предаде пориви-стото и устремно движение на богинята и бягащото до нея куче. Иконографското третиране на изображението ии представя един тип, според нас силно повлияй от тракийския вотивен релеф.
Една интересна трупа са гемите с изображения на Асклепий и Хигия, чийто култ е бил широко разпространен в нашите земи. Изображенията на тези божества намират свои-те аналогии в монетните типове, конто пресъздават образци на прочути елинистически майстори, сечени в Тракия и Мизия30. Срещат се изображенията на Асклепий, сам, опрян на тояга, на Асклепей и Хигия или на Хигия сама. При някои от тях пропорциите са скъсеии, телата набити, често пъти косите и облеклото се представят с доста детайли. Иден-тични са гемите с изображения на Асклепий и Хигия (107,109, св.1. 918), чиято подчертана близост се изразява преди всичко в композицията на двете фигури, в грижливото и детайлно предаване на подробности от облеклата и телата, в особено характериия иачин на прегъ-ване на хитона. Фигурите са сравнително издължени, а косите са предадени чрез паралел-
13
ни линии. Тези особености могат да се проследят в ияколко геми със същата тематика в ко-лекцията на К. Балаческу. Посочените примери са основа, все още ограничена, която очерта-ва индивидуалността на гравьора с предпочитание към сюжета, свързанисъсздравоносните божества.
Едно доста „варваризирано11 изображение на традиционния иконографски тип на Асклепий е гемата с неизвестен произход (326). Богът е представен гол до кръста.с изпъкнали гърди и мантия, която обвива само долната част на тялото, без да е преметната на рамото. Широки вертикал ни линии очертават гънките на последната, както при двете прави женски фигури.Едната ръка е свита на хълбока, другата държи змията. Неотменният атрибут на бога — тоягата — тук липсва31.
Железният пръстен с Аполон Китаред от Ескус (днес Гиген) (52) показва работата на един школуван майстор. Качеството на камъка (сардър) и чудесното изпълнение на гемата й отреждат място на една от най-хубавите в глиптиката от нашите земи. Малко студената, но нюансирана моделировка, характерна за епохата на Август, е в пълна хармония с тържест-вената поза на бога, напомняща класическите образца на гръцкатаскулптура. Със смелост и лекота гравьорът е постигнал пластическата моделировка на лицето, допълвайки я с една богата трактовка на прическата.
Гемата от Айтоските бани32, също така с бюст на Аполон Китаред, е абсолютно идентична с тази от Ескус. Пълното стилово и иконографско сходство поставя вън от всякакво съмнение техния общ произход.
Може би най-убедителни и интересни данни за дейността на едно местно ателие ще трябва да видим вследващата група геми (35,72,73,94,113,119,132,142,143,145,147,180,186). Около 20 геми, произхождащи от Северна България, най-вече от Нове, с различии сюжети са обединени от изключителното сходство на стала и техниката на изпълнение. Характерен белег за цялата група е плитката резба и съвършено сумарното и плоскостно третиране на фигурите. Контурите на последните почти се сливат с плоскостга на камъка. Фигурите са тромави и отпуснати, пропорциите скъсени. Главите са предадени като полусферибез ни-какъв опит за детайлиране на чертите на лицето. Явна е тенденцията към засилено обоб-щаване и пренебрегване на подробностите. Детайлите при Ерос (142), Фортуна Пантейа (94) и при двете изображения на Львове (189 и 192) макар и грубо са все пак добре очертани, докато при гемите от Нове (Св. I. 890) (Св. I. 733.) разграничаването е почти невъз-можно.
Изследвайки тази група от геми.ниеоткриваме една много типична особеност, а именно дъговидната линия, която следва извивката на тялото иа Ерос (142), на седналия овчар, който дои коза (186),и на двете фигури върху гемата от Нове (Св. 1.890, св. 1.733). Такава линия очертава шлема на Фортуна Пантейа (94).Както се вижда, касае се за една значител-на група от геми със свой ясно изразен техникостилистичен език.Поради това цялата група въз основа на един от най-богато представенитетипове у нея, условно можем да я на-наречем например група на Ерос.Те са твърде посредствени като изпълнение, но не са лишени от известна живост. Резбата се отличава с декоративна обобщеност и простота.
Обстоятелството, че част от гемите в тази група произхождат от Нове, ни подсказ-ва, че работилницата на този гравьор може би се е намирала там. Въз основа на особености-те на стала ще трябва да поставим дейността на последната на прехода между II—III в. от н.е.
Много близко до стала и техниката на тази работилница стоят гемите с изображения на конник (134). Гемите имат малки размери, плоска форма и много обобщени изображения. От-личават се със заобления контур на коня и конника. Съвършено идентични във всяко отношение са гемите с този сюжет от колекциите на Археологический музей във Варна, з Велико Търново (гемата произхожда от Нове),Пловдив, колекцията на Балаческу (V“jj").
14
В каталога на Кибалчичфигурират две геми от този тип, за конто се съобщава, че произхождат от Тракия.34
Почти без изключение всички геми с това изображение са направени от светлочервен карнеол с оранжев оттенък. Коняте представен с вдигнат преден ляв (десен) крак и спокоен ритъм на движение. Копието е насочено диагонално на тялото на коня. Характерна осо-беност за цялата трупа е оформянето на хламидата на конника от плъзгащи се отсечени хо-ризоитални линии. Много характерна по своего съдържание е следвагцата трупа от геми, обединени под общото название „грили11 (Grylloi).37 Грили се пазят и в никои от провин-циалните музеи на страната38.
Название™ грили (Grylloi)—карикатура,свързано с този род паметници, се среща за пръв път през IV в. пр. н.е. Плиний съобщава.чеживописецът Antiphilos, по произход египтянин и съвременник на Апелес, нарисувал карикатурно изображение под това название. Оттогава под Grylloi се разбира карикатура, гротеска, която включва в себе си най-фан-тастични съчетания на човешкото тяло с части от тялото на животин, птици.риби, битови и култови предмета и др., както и комбинации на различии маски в единна композиция. Спе-циалистите не са единни по въпроса за произхода на тези изображения и техния смисъл. A. Roes38 търси прототипа на грилите в персийското изкуство и в персийския символизъм. А.Фуртвенглер застъпва техния йонийски произход. Като разглежда по-обстойно сардин-ските скарабеи,където тази тема е широко застъпена, той обръща внимание на сложните взаимоотношения между картагенските и игалийските изображения, свързани с по-старн йонийски мотиви и поставя тяхното начало в V—IV в. пр. н.е. 40
G. Hafner 41, подобно на A. Roes, търси техния прототип в източното изкуство. Не е чужд на тази идея и D. Zazoff42.
Ние сме склонни да се присъединим към гледищего на онези автори, конто търсят прототипа на тези изображения в източното изкуство, тъй като много от техниге аргумента намират потвърждение в гемите от Софийската колекция.
Фантастичните комбинации от части на животинското тяло с глава на човек се срещат в торевтиката, вазовата живопис, коропластиката и глиптиката още в VII в. пр. н.е.43 Римската епоха предлага едно възражцане и обогатяване на тази тема с ново съдържание.
Кръгът на домашните животни и птиците е много по-широк — той включва коня, го-ведото, свинята, козата, кучето, петела, орела и др. Насекомиге са засгъпени от пчелата, мухата, мравката. Общото впечатление от цялата трупа е по-детайлната и пластична моделировка. Резбата е по-прецизна, в някой случаи дори изискана, но без да предлага нещо ново по отношение на стала и техниката. Фигурите са разположени спокойно на широк фон, кон-турите изчистени, рисунъкът по-дълбок. Това важи особено за гемите с изображения на орли.
Не можем да не обърнем внимание на факта, че шестнадесет геми от тях имат изображение на орли и девет на лъв — свидетелство за голямата им популярност в Тракия и Мизия като символи на победата и мощта на римского оръжие, а също така и като знак на импера-торската власт35. Едни от изображенията представят култова статуя на орел върху кръгъл олтар с палмово клонче в човката или с венец и палмово клонче, другите с военни инсиг-нии. Появата на тези изображения в нашите земи е неразривно свързана с трайното устано-вяване тук на римски войски. Орелът е бил символ на V македонски легион, глиганът на I италийски легион3^. Гема (197) представя орел с венец в човката, кацн^л върху глиган, при гема (208) изображението е подсилено и с надпис, посветен на XI Клавдиев легион. Това показва, че притежателят на пръстена е бил свързан с този легион.
В гемите, носещи изображение на лъв, ще трябва да виждаме не толкова преклонение пред неговата сила, отколкото звезден символ. В този смисъл ще трябва да третираме и гемите с изображения на Козирог.
15
Още през късната елинистическа епоха грилите придобиватапотропеиченхарактер.44 Според Плутарх (Questiones Convivales V, 68) с уродливия си характер апотропеите предпазвали от лош поглед. Необикновеното съчетаване на човешки и животински черти отслабвало лошото въздействие върху човека.
Особено често срещана комбинация е тази на птица, обикновено петел, с маска на пан или силен. Композицията между тяло на птица и човешка глава се е схващала като образ надушата исе е свързвала с култа към Хермес в неговата функция на спътник на душата в задгробния свят.48
Появата на грили в Тракия се отнася към II—III в. от н.е. Големият им брой може да се обясни с широкого разпространение на народни суеверия през тази епоха. Без да търсим пряка връзка и аналогии, бихме искали да обърнем внимание на факта, че Тракия е една от областите, където сложните и фантастични комбинации от животинското и човешкото тяло са любима тема в нзкуството на траките още в VI в. пр. н.е.
Според характера на изображенията грилите могат да се обособят в няколко типа. Най-голям е броят на комбинациите от маска на силен и пан и на тези с тяло на птица с човешка глава. Две от гемите включват в композициите си бивни и хобот на слон. Една от гемите е с еротична сцена — сатир, яздещ фалус, чиятозадна част преминава в тяло иа животного.
Извънредно пищна на елементи от човешкото и животинското тяло, от насекоми, пти-ци и символи е гемата от Сердика (259). Тази сложна композиция е подчинена на една схема, при конто всеки предмет има строго определено място и свой символичен смисъл. Гемата е изпълнена с плитка резба, при която отделяйте елементи са предадени с широки зао-блени линии. Изключение правят само опашките на птиците. Същите технико-стилистически особености и композиционно решение ни предлага гемата (V А) от колекцията на Балаческу. Върху друга гема ОТ тази КбЛёкЦйя (V 9|-) същйтё елементи са застъпени в подруга композиция, но подчинени на еднакъв стил. Стилова близост може да се открие в извънредно интересната гема от Никополис ад Иструм, в която откриваме една по-обо-гатена сцена (260), а така също и в гемите от Томи (днес Кюстенджа)46 и Бел гр ад. Обратно— гемата от Нове47 е с по-опростена композиция. По този начин разполагаме с пет геми.намере-ни в България, обедннени по типа на твърде характерного си изображение и стилови особености в достатъчно единна трупа, очертаваща дейността на един опитен майстор на грилите. За него сахарактерни сложните комбинации и грижливото отношение към предаването на детайлите. Опитвайки се да докажем въз основа на посочените белези общия произход на тази трупа геми, конто вероятно са изработени в една и съща работилница, ние се за-трудняваме да определим къде се е намирала тя. Твърде е голяма вероятността да е била в някой от мизийските градове. По своя характер тези апотропеични изображения са били търсени от различии социални слоеве на местного население и войската.
Грилите са една от многобройните прояви на онези синкретнчни явления, настъпили в живота на местного население под влияние назначителнитеетнически промени и религиозна претопявания, конто обхващат империята през III в. от н.е.
Появата на грили в Тракия и Мизия съвпада с появата на геми с гностически изображения. Две геми отСофийската колекция имат изображения на Хноубис, заклинателни надписи и кабалистични знаци.
Хнубис или Хноубис (Хноумис) се изобразява като змия с лъвска глава (в някой случаи глава на човек или на овен), понякога с лъчиста корона, понякога с нимб, с превита като осморка или спиралевидно нагъната опашка, атрибута на слънчевия бог в Египет. Често се придружава от знака „песе“ и надпис със заклинателен смисъл, в който обикновено се споменава Хноубис48, какъвто е и нашият случай. Богътбил почитан и евързван ту със слънцето, символизирано чрез диска и лъвската глава, ту като божество на Нил или като сила, отблъекваща магии и зли духове.
16
Култът към Хноубис бил създаден в Елефантина. Египтяните са го представили с човешко тяло и глава на овен. Понякога той'бил изобразяван като змия. Далечен отглас за него се е залазил в името Хнум. През елинистическата епоха са се създали благоприятен условия за културни и религиозни влияния между Египет и гръцкия свят. Религиозният синкретизъм, появил се в тази епоха, продължил да се развива в още по го ляма стелен и през следващнте векове. Хноубис приел много от чертите на гръцкия ’ауа&6а Salpojv40. Сега функциите му били обогатени и обновени с ново религиозно съдържание. Drexler го възприема преди всичко като астрологическо божество.50 Според египетската астрономия годината се раздели на 36 декана, а месецът се състои от 30 дена или три декана, означавани върху амулетите с астрологический знак лесе (-eaae)- Всеки един от деканите е свър-зан с определено божество. Хноубис е начало на съзвездието рак от зодиака и затова роде-ните под знака на рак го почитали. Това схващане споделят Delatte и Derchain61. С. Bonner подчертава медицинския смисъл иа тези амулета, като предпазващи от болести и страдания.62 На това според него се дължало тяхното широко разпространение. Wortmann разглежда Хноубис преди всичко като божество на Нил53. В паметниците от гръцко-римско време египтяните са изобразявали Нил като змия, символ на възраждащата се и вечно обновяваща се природа Този, конто притежавал подобен амулет, живеел с надеж-дата за благоденствие, здраве и плодородие, което Нил ще му дари. Хноубис бил покро-вител на животворните сили в природата.Той предпазвалот злото и грозното в живота, от болести и страдания. Тези качества му осигурявали широка популярности място на много почитано египетско божество. За направата на амулетите били използувани най-често халцедон и плазма.64 Позовавайки се на Псевдохермес, Дрекслер прибавя към тези камъни и ахата.66
Изображенията върху нашите геми намират точни паралели в голям брой обна-родванн амулетн. Те са единствените засега паметници, свидетелствуващи за култа на Хноубис в нашите земи. Освен в Египет, сткъдето произхожда, този култ е имал по-голяма популярност в източните провинции и Сирия6®, откъдето по всяка вероятност е про-никнал и в Тракия. На север от Дунава засега е известен само един амулет с изображение на божеството от Томи67. Култът на Хноубис не е бил особено популярен и на територия-та на Южна Русия, нито пък в Армения и Грузия. В Ермитажа се пазят около 300 амулета и други дребни изделия на египетската художествена промишленост, открити при разкоп-ки — главно от Керч, или случайно намерени. Техният брой на територията на Съвет-ския съюз достига цифрата 700, като в това число не са включени паметниците на бронзо-вата и каменна пластика.58 В списъка на тези находки не се споменава да са намерени амулета с изображения на Хноубис.68 В Панония египетските култове, особено този на Изида, са засвидетелствувани съсзначителен брой паметници, но Хноубис не фигурира между тях.
В Тракия и Мизия култът към змията е бил широко разпространен. Върху монети от Сердика, Пауталия, Марцианопол често се изобразява брадата змия с корона или нимб.60 Дрекслер смята, че това е Хноубис, чиято популярност се дължи на синкретизъм с никое местно божество. В случая обаче едва ли може да става дума за това.
В същност и досега ние не разполагаме с едно сигурно обосновано мнение за произхода на това сложно божество. Като най-приемливо се смята гледището на Doresse, който свърз-ва астрономический лъв с Хноубис, съпоставяйки го със змията кнет — създателка на света според Тиванската космогония.61 Към това се присъединяват Delatte et Derchain. В доказателство на това, те привличат данните от Парижкия магически папирус (PGM), IV (635), където Хнум е изобразен като огромна змия.62 Върху хелиотроп (265) е представен един от често срещащите се типове на Харпократ върху геми-амулети в обичайна иконография. Същият тип е изобразен върху един обраксас — амулет от с. Спасово, Старозагорски окръг, който Д. Цончев е изтълкувал като женско божество.63 Харпократ е староеги-петският бог Хорус, син на Озирис и Изида, бог на светлината и слънцето. Вярвалосе.че
17
при изгрева заедно с раждането на деля се е появявал Харпократ като дете. През елини-стическата епоха под влияние на гръцката астрономия Хорус е бил почитан като бог на зимното слънце, а Харпократ — на лятното. Неговият култ бил свързан с приливите и отливите на Нил. Харпократ бил свързан с появата на първите плодове и се почитал като покровител на земеделския труд.64 Според египетската митология той бил роден в блатата на Нил, поради което на амулети с изображение на божественото дете ее приписвала голяма магическа сила.
Обстоятелството, че и върху двата амулета, намерени в нашите земи, са гравирани класове показва, че Харпократ е охарактеризиран във функцията му на покровител на земеделието. Още от най-дълбока древност Тракия се еславеласблагодатния си климат и плодородната си почва. Ето защо траките са се отнасяли с голяма почит към боговете-закрилници на земеделския труд и плодородието.
Тези амулети, както всички магически камъни, не притежават някакви художествени качества. Гравьорите не са си поставили за задача да въздействуват естетически чрез обра-зите, а са разчитали на техния магически смисъл. Те са били ценени преди всичко заради вложената в тях идея, съответствуваща на религиозните вярвания и философско възприе-мане на обкръжаващата действителност. Геми с подобии изображения и надписи показват принадлежност към някои християнски, еврейски или други секта, просъществували чак до времето на Константин Велики, а дори и след него.6® Те са илюстрация на сложния път към изкристализирането на идеята за един единен бог Пантеос. В тях се съединяват черти от различии религии, поради което репертоарът на изображенията е необикновено богат.
Старите религии и култове, създадени при други социални и политически условия не могли вече да задоволяват потребностите на римского общество.66 Процесът на религиозни търсения и създаването на един универсален бог Зевс-Сарапис е намерил отражение в гемата от Лом (Almus) с надпис Zeu; Szpara; eZXeo; xapw- (Дабъде милостив единният бог Зевс-Сарапис.)67 Тази извънредно популярна формула през III в. от н.е.68 отразя-ва нового отношение към старите гръцки божества и широкого проникване на египетските култове и религия в нашите провинции.
Зевс-Сарапис, Изида и Хнубис, Харпократ подобно на Хера, Диана, Хермес, Херакъл Дионис, Деметра са били схващани от местного тракийско население като божества на ве-гетацията и живота в природата,вероятно на което се е дължала и тяхната нарастваща популярност.69
Трябва да приемем,че броят на гемите-амулети в Тракия и Мизия е бил много по-голям.70 Тук имаме пред вид гемите, чиито мотиви са били толкова популярни, че макар и без надписи,те са играли същата магическа роля.71 Изборът на камъка и начинът на изобразяване-то на Хелиос прав с камшик или препускащ на квадрига, на Зевс-Сарапис, на Изида и Харпократ говори за тяхната употреба като амулети. Към числото на последните ще трябва да прибавим гемите с изображения на тройната Хеката, на Марс, на лъв, нападащ сър-на, на насекоми и други, около конто има знаци или надписи.
Гемата от Айтоските бани (Aquae calidae) (281) и тази с неизвестно местонахождение (269) отразяват процесана превръщането на геми от по-ранната епоха в магически с прибавянето на надпис.
Гемите с „гностически11 изображения са доказателство, че през императорската епоха в Тракия и Мизия са настъпили дълбоки промени в идеологията на местного население и религиозните вярвания. Нивелиращите сили на римската политическа власт са довели не само до унищожаването на политическата самостоятелност на поробеннте народи, но и до дълбоки промени в техния духовен живот.
Гемите, конто носят символи и надписи, свързващи ги с ранного християнство, са малко на брой, но тезаеднос паметници от подобен род показват безспорното проникване на християнската религия в нашите земи в П—III в. от н.е.
18
Сасанидската глиптика е представена в колекцията на Софийския музей с един единствен ахатов печат от Нове (323), с изображение на ловна сцена.
Една по-нататъшна характеристика на гемите от Софийската колекция с портретни и други изображения ще допринесе за още по-убедителното утвърждаване на мисълта за едно местно производство в Мизия и Тракия.72 То обаче в никакъв случай, не е било в със-тояние и не е могло да измести притока на геми отвън. Като предмета на лукса, при това лес-нопреносими, накитите безпрепятствено преминавали всякакви граници.
Чудесна илюстрация на работата на едно ателие от първата половина на [ в. от н.е., вероятно на някой от по-големитехудожествени центрове, е гемата с портрет на млад принц от Юлиево-Клавдиевата династия (243). Очите са широко отворени, погледът е устрс-мен напред. Брадатаезаоблена, устните са леко притворени и сигурно моделирани с една подчертана мекота и изящност на рисунъка. Подобно на елинистическите геми резбата е сравнително дълбока, моделировката — нюансирана. Художественото изпълнение свърз-ва гемата с класицистичния стал, характерен за тази епоха. Като една от формите на по-литическата пропаганда глиптиката била широко използувана за популяризиране лично-стта и утвърждаване авторитета на отделяйте императори.73В такъв смисъл тази гема има особено значение за нас. С управлението на Юлиево-Клавдиевата династия се свързва и превръщането на Тракия в римска провинция. Настъпилата „романизация1* в социални-те отношения се отразила и на „романизацията** в бита и културата на местната аристокра-ция74.
Гемата от Нове (244) е илюстрация на технико-стилистичния език на една провинциалка работилница от първата половина на II в. пр. н. е. Представени са бюстове на мъж и жена, полуобърнати един към друг от епохата на Хадриан. Гравьорът се е стремил да следва модата в прическата на своего време. Подобно на скулпторите от провинциалните ателиета гравьорите също така внасяли черти от императорский портрет в портрета на частни лица. Изпълнението се характеризира с внимателно, но не рафинирано предаване на детайлите. Резбата е доста сурова, но е твърде интересна, тъй като ни разкрива особе-ностите и стила на едно местно ателие, въпреки шаблонизирането на изображенията.
При цялата си непретенциозност и подражателство камеите с женски бюст от България са илюстрация на един местен тип камеи през III в. от н. е. Особеностите на стила и изпълнението намират преки аналогии с голямата колекция от камеи с женски бюст в На-родния музей в Белград. Дори най-общото впечатление от тези камеи, в повечето случаи носещи занаятчийски характер и белезите на едно грубо изпълнение, е формалната и стилистическа връзка с камеите от България. Формата на камъка, изпълнението на прическата, моделировката на дрехата, положението на фигурата говорят за силно модифици-рани и варваризирани провинциални форми. Сравнително голямото изобилие от находки в Мизия показва, че камеите от този тип са били предмет на широка употреба.
Камеите с глава на медуза еднакво са се употребявали за украса на медалиони, оби-ци, пръстени и др. Медузата, чийто апотропеичен смисъл е бил много добре познат на тра-ките още от класическата епоха, е представена в нейния по-късен облагороден тип, характерен за императорската епоха. Повечето от известните ни находки от България са намерени на север от Балкана. Между тях могат да се разграничат три варианта. Първият ни я представя във висок релеф със сравнително издължено лице, дълъг нос и дебели устни с остри, детайл но предадени черти на лицето. Косите, спускащи се на едри къдри, образуват широка декоративна рамка около лицето. Змиите, конто израстват от косите, се кръстосват под брадата. Такива са камеите с глава на медуза от Рациария (Арчар), Никополис ад Иструм (Никюп), Дулово, Русенски окръг, Нове (до Свищов), Ворован, Врачански окръг. Вторият тип е представен с камеята от Рациария. Отличава се със сплес-нато лице и омекотени черти. При третия тип лицата имат формата на полусфери със съвсем грубо очертани черти на лицето. Косите са предадени чрез паралелни коси на
19
сечки, конто като назъбено колело обграждат цялото лице. Пример на този най-късен тип медуза е златният пръстен от западния сектор на Нове от първата половина на IV в. от н. е. Но този тип медуза, отличаващ се преди всичко като изпълнение, не е така характерен за нашите области, както например за Херсонес.
Камеите,представляващи детска главичка,могат да се обединят в една група като тип, но не и като изпълнение. Камеята от Нове (304 и 305) с неизвестно местонахождение се отличава с по-прецизна наработка. В същото време камеите от Нове (306 и 307)иот Ескус (308 и 309) показват сурово и твърде небрежно изпълнение. Съвършено различна по стил и изпълнение е камеята от сардоникс, намерена в Нове (304). Лицето не е en face, а полу-обърнато, с големи натежали бузи, малка брадичка с трапчннка и чипе носле. Широко от-ворените очи и малко уморен пог лед при дават една непринудена миловидност на детското лице. Грижливото изпълнение на камеята и подчертаното индивидуализиране на образа ни карат да търсим в него портретните черти на никой от принцовете от началото на III в. е тяхната ранна детска възраст75.
Една значителна част от гемите и камеите от Софийската колекция са намерени заедно с пръетени, обици и медалнони вхарактерни за епохата форми и стил. Пръстените са израбо-тени от злато, сребро, бронз и желязо. Всички медалиони и обнци са изключително от злато. Пръстените, между конто преобладават тези от сребро и злато, са най-много на брой. Между тях са застъпени форми от късноелиннстическата и римската епоха. Преобладаващо е числото на пръстените от II—III в от н.е и особено на тези от III. Пръетени от IVb. от н.е. са евъеем рядко явление.76
Обстоятелството, че такъв значителен брой геми и камеи произхождат от Тракия и Мизия е неоспоримо доказателство за широката им употреба в нашите земи през I—II 1в. Макар да не сме в състояние да дадем категоричен отговор на въпроса за мястото на тяхно-то производство, то със сигурност можем да твърдим техния провинциален произход. Осо-беностите на стила и изработката на някои от гемите ни позволиха да разграничим отделки групи, при конто е възможно да се говори за технико-стилнстичния езнк на отделяй май-стори и ателиета. В същата степей това важи и за камеите с женски бюст и с глава на медуза. Едва ли е без значение фактът в полза на идеята за едно местно тяхно производство, че най-голям брой камеи по Средни и Долни Дунав са известии от Мизия. От територията на Румъния е известна една камея с женски бюст, намерена в Ромула77, както и една камея от територията на Панония.78 Двете камеи имат много общи белези с нашите. Поради това възможността за едно местно производство на геми и камеи съвсем не е изключена. Въз основа на намерените паметници на глиптиката се знае за съществуването на гравьорски работилници в много места по периферията на Римската империя.79 Засега най-много археологически доказателства за съществува его на гравьорски работилници в България през римската епоха има в Нове и Рациария. Това не изключва възможността такивадае имало и в някои други градове. Нове е бил един от значителните градски ценгрове на Долин Дунав. Той е играл важна роля като постоянен лагер на I италийски легион в продължение на четири века. Подобно на останалите градове по десния бряг на Долни Дунав Нове възниква не като търговско-промишлено, а като военно поселение. Това обстоятелство оставя отпечатай върху целия стопански и духовен живот не само на Нове, но и на всички долномизийски градове. „Даже самото изскуство вМизия се е намирало под влияние на военните нужди“.80 Художествсните занаяти, респективно глиптиката,е била тясно евързана с бита и религиоз-ните представи на местното население и стануващите там войскови части. Само така можем да си обясним голямото количество геми, евързани с военната символика. Глиптиката е била един от най-популярните художествени занаяти в Нове. За разлика от всички крайду-навски градове тук са намерени най-много геми и камеи.Сред тях, както вече беше посочено, се очертават ня колко групи, чийто производствен център по наше мнение трябва да търсим в Нове. В подкрепа на това — изключително важно значение имат освен посоченнте аргу-
20
менти още и намерените на територията на Нове незавършени геми. Първата от тях пред-ставлява карнеол с кафявооранжев цвят, конто постепенно избледнява в единия край. Гемата има почти кръгла форма с грубо очертан страничен ръб и неравен плосък гръб.81 Лицевата страна е загладена само в средата. Покрая има гнезда от естествени шупли по камъка.Повърхността е полирана. Върху лявата половина има следи от изработка, но не е възможно да се определи характерът на изображението, тъй като гравирането му е едва започнато и изоставено. Видно е, че камъкът е бил от II в. от н.е. Представени са бюстове на мъж и жена,полуобърнати един към друг,от епохата на Хадриан. Гравьорът се е стремил да следва модата в прическата на своето време. Подобно на скулпторите от провинцнал-ните ателиета гравьорите също така внасяли черти от императорский портрет в портрета на частни лица. Изпълнението се характеризира с внимателно, но не рафинирано предаване на детайлите. Резбата е доста сурова, но е твърде интересна, тъй като ни разкрива осо-беностите в стила на една провинциалка работилница.
При цялата си непретенциозност и подражателство камеите с женски бюст от България са илюстрация на един местен тип камеи през III в. от н.е. Особеностите на стила и изпълнението намират преки аналогии в голямата колекция от камеи с женски бюст в Народния музей в Белград. Дори най-общото впечатление от тези камеи, в повечето случаи носещи занаятчийски характери и белезите на едно грубо изпълнение, е формалната и стилистиче-ската връзка с камеите от България. Формата на камъка, изпълнението на прическата, моделировката на дрехата, положението на фигурата говорят за силно модифицирани и вар-варизирани провинциални форми. Сравнително голямото изобилие от находки в Мизия по-казвэ, че камеите от този тип са били предмет на широка у потреба.
Камеите с глава на медуза еднакво се употребявали за украса на медалиони, обици, пръстени и други.Медузата, чийто апотропеичен смисъл бил много добре познат на траки-те още от класическата епоха, е представена в нейния по-късен облагороден тип, характерен за императорската епоха. Повечето от известните ни находки от България са намерени на север от Балкана. Между тях могат да се разграничат три варианта. Първият ни я пред-ставя във вид,подготвен като суровина.Неотдавна станаха известии ощечетири незавършени геми82 от Нове. Едната от тях е от карнеол с цвета на по-горе описаната. Гърбът е плосък и добре огладен, а силно изпъкналата лицева повърхност — неогладена. Камъкът е полиран от двете страни. Няма следи от изображение. Останалите три геми са отпланински кристал. Двете от тях имат плосък гръб и силно заоблена повърхност. Лицевата страна на първата от тях е ръбеста и неогладена. Камъкът е матово полиран. Втората гема е в съвър-шено суров вид. Камъкът е имал заоблена форма. Гемата има естествената форма на камъка. Гърбът е равно отрязан. Покрая има следи от заглаждане. Повърхността не е полирана. Върху плоския гръб има малки естествени дупчици. От тези няколко примера доби-ваме известна представа и за начина на изработването на гемите. Най-напред е била очертана в най-общи линии формата на гемата съобразно големината и формата на камъка. След това е била полирана повърхността и най-накрая се пристъпвало към гравирането на само-то изображение. Следващите два примера разкриват отделяйте етапи на резбата върху камъка и оформянето на изображението. Извънредно интересна в това отношение е гемата от колекцията на К- Балаческу, произхождаща от България.8зТя представлява добре обра-ботен кафяв карнеол с леко заоблена от двете страни форма. В средата на полираната лицева повърхност е разположено еп face изображение на Хермес. Гемата е останала не-завършена. От тялото на бога са гравирани торсото и крайниците без ходилата. Липсват още шията и главата. Мускулите на гърдите и корема са детайлно предадени. На дясната ръка е преметната мантия, чиито гънки са образувани от тънки линии. В лявата ръка държи кесия с нецялостно завършена гравировка.
Ако се обърне внимание на голямото значение на тази гема като незавършена и произхождаща от България, то бихме имали неоспорими доказателства за съществуването на
21
гравьорски работилници в нашите земи, тъй като е недопустимо незавършени геми да бъдат предмет на импорт.
Втората гема, на която искаме да се спрем, показва много общи белези с ателието на майстора на Ерос. За съжаление и тя е с неизвестно местонахождение. Тя представлява аметист с плоска форма (249). Върху полираната повърхност е очертано изображението на права женска фигура, облечена в дълъг хитон. Движенията са плавни и грациозни. Май сторът не е успял да завърши резбата докрай, поради което богатите дипли на хитона са останали като плътна нераздвижена материя с тежки краища. Косата е предадена като обща недетайлирана маса. Резбата е много плитка. Няколкото тънки линии пред и зад фи-гурата не са достатъчни, за да се разбере какво изображение е имал пред вид гравьорът. Както се вижда, тук не се касае до пренебрегване на известии детайли, а просто до един незавършен етап на работа.
Тези примери говорят достатъчно красноречиво,струва ни се, че през II—III в. от н. е. освен значителния внос на геми в нашите земи,респективно вНове,еимало и местни работнл-ници, в конто майсторите работят под силно италийско влияние. Местните майстори-гра-вьори несамо заимствували сюжети от италийската глиптика, но подражавали стила и технического изпълнение. За направата на гемите те използували колелото. Най-активната дей-ност на тези работилници се отнася към края на II и началото на III в. от н.е., т.е. към периода на най-голямото развитие на градовете в Долна Мизия и Тракия.
Гемите и камеите от Рациария, на конто обърнахме внимание, показват редица стилови особености,поради което приемаме, че са изделия на местните художествени занаяти.
Рациария (Арчар) е един от най-значителните политически, икономически и културни центрове на север от Балкана.След разделянето на Мизия през 86 г.от н.е. на Долна и Горна Мизия той става главен град на Горна Мизия и преди Сингидунум (Белград) и Вимина-циум (Костолац) получава правого на колония.84 Топографското разположение на града на главен речей път, свързващ Централна Европа с черноморските области и оттам с Близкия изток, к акто и благоприятните икономически условия, създават възможност за развитието на Рациария като голям производителен и занаятчийски център на Долни Дунав.
Богатите находки от златни накити, немерени в Рациария и близката й околност, да-доха основание в първите десетилетия на века да се говори за Рациария като за най-голям център на златарската промишленост в Северна България. Този факт намери обяснение в близостта с Трансилванските планини, богати на златни залежи и източник на суровини.85 Това мнение се утвърди в науката и трудно можеше да се оспори.докато не станаха известии и други златни залежи, намиращи се в по-непосредствена близост с Рациария. Археоло-гическите изследвания от по-ново време направиха важен принос по осветляването на този въпрос. Като описва античните крепости в района на Монтана (днес Михайловград), Г. Александров установява, че най-много крепости—18 от всичко 24—са били разположени южно и югозападно от Михайловград.86При проучването на отделяйте крепости той прави ценни археологически наблюдения, с конто подкрепя важния извод, че този район е бил един от най-богатите на златни находища през античността в севернобалканските земи.87 Останките от промиването на златоносен пясък по горного течение на Огоста и река Злати-ца са проследени в селата Еловица, Говежда, Гаганица, Дълги дол и други.
В своето изследване за Монтана В. Белков достига до същите изводи. Като използу-ва исторически и епиграфски данни, той подчертава особената грижа на римската власт към този район. Според него това се дължало не толкова на стратегического положение на Монтана, както досега се приемаше.а на богатите залежи от полезни изкопаеми и златонос-ния пясък на реките Огоста и Златица. „Михайловградско се очертава като един от няй-значителните рудодобивни райони на Балканите11.88
22
Значението на най-новите открития не се заключава само в това, че доказаха богата рудни изкопаемн в района на Михайловград, експлоатирани през римската епоха. Те да-ват възможност да се обяснят причините за голямото развитие на златарството в Северо-западна България, чиито традиции се проследяват от древността до наши дни.
Добиването на злато, мед, сребро и желязо в този район е стимулиралб голямото развитие на ювелирного изкуство. Стотиците накити от Рациария и принадлежащата й терито-рия говорят, че градът е дължал в голяма степей благосъстоянието си и на златарството. Това интензивно производство на златарски изделия през II—III в. от н.е. не е имало за задача да задоволява само Рациария и нейния хинтерланд. Произведенията на рациарски-те майстори-златари намирали широк пазар на север и на юг от Балкана. Новите археологически находки в самата Рациария, близките Монтана и Алмус (Лом), Плевен, Ескус (Гиген), Дуросторум (Силистра), Пауталия (Кюстендил) и други селища съдържат редица технически и други белези, конто сочат недвусмислено връзката с рациарското зла-тарство. По големия воден път на Дунава и Черно море незнайни търговци разнасяли в далечни земи арчарското злато. Златните огърлици от Херсонес с верижно скачени ажурни дискове и граната (алмандини) са до такава стелен еднакви с тези, произхождащи от Рациария, че дори само едно формално сравнение е достатъчно да ни убеди в техния общ произход На същата близост се натъкваме и при някои златни находки, собственост на Народния музей в Белград, част от конто произхождат от Виминацнум (Костолац) и Интерциза89 (Панония).Между накитите, конто най-често се срещат и са твърде типични в посочените области,трябва да споменем златните медалиони с вградени камеи, чиято рамка е украсена с шнуровидни коси насечки или изпъкнали остри ръбове. Тази форма е особено разпростра-нена в Горна и Долпа Мизия.
От опита ни да установим ареалът на разпространение на златните колиета, сьставени отскъпоценнн камъни и ажурни прешлени тип „Рациария" се вижда, че пай-голям брой от тях са намерени на територията на днешна България (Рациария, Монтана, Лом, Николаево, Стара Загора), след това Северного черноморие (Херсонес) и днешна Източна Сърбия.
В същото време обиците с листовидно или във форма на пелта ажурно изрязан диск и есовидна закопчалка са най-богато представени с находки от Източна Сърбия, след това от България и Северного черноморие.
Със своите особености и изпълнение рациарското златарство е една локална проява в Мизия и в същото време отражение на общите тенденции в развитието на римского ювелирно изкуство. Его защо може да се каже, че през римската епоха Рациария образува в областта на ювелирного изкуство единство, в което са включени и близките градове Монтана, Алмус, Виминациум. То се изразява в изключителното сходство на златните обици, огърлици и медалиони с ажурен орнамент и коси насечки, съчетани с вградени в тях полу-скъпоценнп камъни и общия технико-стилистичен похват на местните майстори-златари. Стилистически те се отличават с простотата на орнаменталните мотиви, което придана на накитите лекота и изящество. По отношение на формата и орнамента те изпитват силното влияние на сирийского ювелирно изкуство90.Аналогии по отношение на типа откриваме в накитите от Тортоза (Сирия).91
Още Филов обърна внимание на голямата зависимост на златарската промишленост в Северна България от сирийските изделия. Присъщата на сирийского изкуство склонност към декоративност е намерила благоприятна почва в нашите земи. В същото време не би могло да не се отбележи, че по художествената си изработка накитите от Сирия са много по-изящни и могат да се разглеждат като една предхождаща стелен в сравнение с накитите от България, където се чувствува силно подражание на форми и мотиви, по-опростено третиране на орнамента и по-сурово изпълнение. Рациария обаче не може да се смята за единст-вения град в рамките на днешна България с развито златарство 92 Друг е въпросът, че тук това развитие е вървяло много интензивно.
23
Проучванията ни установиха, че наличието на скъпоценни камъни от рода на кварцо-вите образувания в България не са били достатъчни, за да стимулират употребата им в глиптиката.93
Вероятно на сирийските търговци и занаятчии се дължи изобилието от полублагород ни камъни, конто широко се използуват в златарската промишленост на римските градове в България. По наше мнение полускъпоценните камъни са били внасяни като суровина и тук,на място, са оформяни, полирани и гравирани съобразно модата и изнскванията на по-купателите.94Това проличава от значителния брой недообработени и без изображения камъни. В цялата глиптика от Тракия и Мизия се чувствува доминиращото влияние на Рим,из-разено най-силно от края на I до средата на III в.от н.е. Това съвпада с периода на най-голямото развитие на търговията и занаятите, в това число и на глиптиката, когато Тракия и Мизия били включени в общоримската политика и търговия.
Но при решаването на този въпрос не може да не се държи смегка за пъстрия етниче-ски състав на населението през първите векове на римското владичество в Тракия и Мизия и следователно не може да се изключи възможността за известии влияния от Изтока. На-мерените в северобалканските римски провинции геми и камеи ни дават възможност да си съставим задоволителна представа за най-разпространените типове, техника на изра-ботване и материал. Най-многобройни са гемите с изображения на Зевс (Юпитер), в което трябва да виждаме израз по-скоро на императорский култ, отколкото религиозен символ,96 след това на споменатите в началото божества Хермес, Фортуна, Марс, Атина и други, конто могат да имат отношение към римската войска, търговията и поминъка на населението.
Разпространението на гемите с гностически изображения, на т.н. грили и на онези, свързани с източни и соларни култове, се дължи на преселниците от италийски и източен произход, с каквито Мизия е била най-много населена през II в от н.е. от всички провинции на Долни Дунав.98
Многостранните качества на гемите, конто им били приписвани, са причина за тяхната широка употреба от всички социални слоеве на обществото. Търсенето им не е могло да бъде задоволено само чрез внос. Това предизвикало появата на местни гравьорски работил-ници, за каквито преди установяването на римското владичество вТракия засега няма никакви данни. Развитието на глиптиката през първите векове от н.е.в Тракия и Мизия не би било възможно без необходимите за това полускъпоценни камъни, с каквито се славели намиращите се в непосредствена близост Мала Азия и Сирия. За съществуването на тесни търговски връзки между Тракия и Мизия, от една страна, и Сирия и Мала Азия,от друга, има достатъчно епиграфски и други данни.Глиптиката от нашите земи разкрива нови страни натези отношения и разширява данните на търговския обмен между посочените области.
Разцветът на глиптиката в Тракия и Мизия се дължи в голяма степей на италийските и малоазийските преселници, конто със своето майсторство и опитспомогнали заутвърж-даването и популяризирането им сред местного население.
БЕЛЕЖКИ
1	А . Furt wangle г. Die antiken Geminen. Leipzig, —Berlin, 1900. G.M.A. Richter. Engraved Gems of the Greeks and Etruscans(1965), P. Z a z о f f. Antike Glyptik und die mo-derne Gemmenkunst in Idar-Oberstein. — Antike Welt, Heft 3, 1974, S. 52.
2	M. И. Максимова. Резные камни. Ленинград. 1926. с. 5, 6.
ЗА. Furtwangler, opus cit. Ill, 150— 169, E. Babeion, Catalogue camees antiques et modernes de la bibliotheque nationale.Paris, 1897. О. Неверов. Античные камеи Эрмитажа. Л. 1971.
4	L. Rochetti. Enciclopedia dell’arte an-tica, Roma II, 288—298.
5	M. L. Vollenweider, Die Steinsch-neidekunst und ihre Kiinstler im spatrepubli-kanischer und Augustischer Zeit (1966).
6	Б. Филов. Надгробиите могили при Дуванлий в Пловдивско. С., 1934 (златен пръе-тен от Кукова могила, с. 45. обр. 53, златен пръетен от Голямата могила, с. 105, табл. VIII, 4 и 9). G. М. A. Richter. Engraved Gems of the Greeks and the Etruscans, c. 98, 99, Nr. 330. J. Brardman. Greek Gems and Finger Rings. London. 1970. Nr. 797.
7	Б. Филов, ibid. c. 162 и 192, табл. VIII, 10.
8	И. Белков. Могилни гробии находки от Брезово. ИАИ, VIII, 1934, с. 5. обр. 3 (златен пръетен от Червенковата могила).
9	В. Добруски. Известия на Народ-иия музей, с. 101, обр. 80 и 81.
10	Б. Фило в. Златеи пръетеи с тракийскн надпис. НАД, III, 1912/ 1913, с. 214 и сл.
11	Такива са златният пръетен с изображение иа воин, намерен в могилно погребение край Стара Загора. Инв. Ns 2 СЗ 133/3, Златният пръетен с бюст на Аполон Китаред от Айтос-ките баии (Aquae calidae) сега в Археологический музей в Пловдив. Инв. № 208. Несъм-нено към най-хубавите образци на глиптиката от тази епоха щетрябва да споменем златния пръетен с бюст на Артемида (ивн. Ns II 610) и гемата с изображение на танцуващ сатир от Варна.
12	М. И. Максимова. Боспорская камнерезная мастерская. Советская археология. 1957, 4 с. 75—82.
13	История на България, 1, 1961, с. 32—34.
14	Б. Г е р о в. Романизмът между Дунава и Балкана от Август до Хадриан. ч. I. ГСУИФ, XV, 1948/1949, кн. 9. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики, ч. II. 1 ГСУИФФ XVII, 1950/ 1952, с. 17—122, X VIII, 1952/1953, с. 307— 415. В. В е л к о в. Принос към историята на римските градове в България. I. Рациария. ТВПИ „Кирил и Методий". II, 1. 1964/ 1965, с. 3—24, II. Моитана. Сб. Чипровци. с. 1971, с. 111 и сл. Т. Иванов. Ескус в светлината на последиите проучвания. Сб. Археологически открития в България. С., 1957, с. 113—132. Д. П. Димитров,
М. Чичикова, Б. Султов А. Димитрова. Археологические раскопки в восточном секторе Нове в 1966 г. ИАИ, XXXII 1970, с. 55—73. К. Маевский, Ст. Колкувна, Ст. Парницк и-П у-делко, Л. Прее, Б. Рутковски, Я. Трынковски. Археологические исследования в западном секторе Нове в 1966. ИЛИ, XXXII, 1970, с. 73—91. За резултатите от останалите години срв. отчетите за разкоп-ки на българо-полската археологическа екс-педиция в Нове. ИАИ, XXVI (1963), с. 133—155, — XXVII, с. 195—235 XXVIII, (1965), с. 31—41, 43—62, XXIX (1966), с. 83— 98, 99—114, XXX (1967), с. 59—74, 75—100, XXXIV (1974), с. 55—89; Т. I v а п о v. Nikopolis ad Istrum. Сб. Antike und Mittelalter in Bulgarien. Berlin. 1960. c. 279—287.
15	M. T а ч e в a-X и т о в а. Ролята на пре-селииците от Мала-Азия, Сирия и Египет в икономнческия и културен живот па Долна Мизия и Тракия (I-III в. от и. е.). Автореферат, Велико Търново, 1969, с. 2—10.
16	М. Н. Лордкипанидзе. Геммы Государственного Музея Грузии I, 11, III, IV Тбилиси 1954—1967.
17	К. А. Джавахишвили. Памятники глиптики городища Урбниси. Тбилиси. 1972.
18	G. Sena С h i е s a. Gemme del Museo Na-zionale di Aquileia, Padova, 1966.
19	A. Hamburger. Gems from Caesarea Maritime „Atiqot"VIII,1968, 1—34(Jerusalem).
20	Може да се съжелява, че в интересиата като тема статия на М. Gramatopol. Romula et la Glyptique du Bas-Danube. Apulum XL 1973,
25
р. 117—183 изводите са направени иа осиова-та на модерни геми.
21	G. Sena С h i е s a. Aquileia. р. 77.
22	Б. Филов. Находки от Айтоските бани. НАД 1, 1910, с. 216, 217; В F i 1 о v. IDAJ XXVI. 1911, с. 355—356.
23	Т. Иванов. Разкопки в Nicopolis ad Istrum през 1945 г. ИАИ XV111, с. 236 и сл.
24	М. И. Максимова. Геммы из некрополя Мцхеты-Самтавро. ВГМГр. XVI В. 1950, с. 230.
25	Ibid. с. 230.
26	G. М. A. R i с h t е г. The Pheidian Zeus of Olympia-Hesperia, XXXV, 2, 1966, p. 165— 170
27	T. Герасимов. Нумизматичен принос към религията на Тракия. ИАИ VIII, 1934, с. 167, обр. 116 и 117.
28	Т. S а г a f о V. Sur la culte d’Herakles en Bulgarie. — Acta antique Philippopciitana, 1963, p. 180 и сл. A. Dimitrova. Bei-trag zur Geschichte Kabyles und Thrakiens in der Romerzeit. Thracia II, 1974, S. 137—141.
29	Окръжен исторически музей - Видии (В 414).
30	Н. М у ш м о в. Античните монети на Балканский полуостров и монетите на българ-ските царе. С. 1912; Същи ят. Монетите и монетарниците на Сердика. С. 1926. L. R u z i с k a. Die Miinzen von Pautalia. ИБАИ Vll 1932—1933, p. 1—216.
31	He e изключена възможността гемата да е модерна.
32	Археологически музей—Пловдив (инв. 208).
33 Народен музей—Свищов (1 733) права фигура с житни класове. Окръжен исторически музей — Бургас (1249)—права мъжка фигура с копие, може би един от Диоскурите. Окръжен исторически музей—Видин (В.393), лъв напа-дащ елен.
34	Т. Кибальчич. Южно-русск1я геммы, X, 322, 328, 344.
35	W. О b е г 1 е i t и е г. Ein Adlerkamea in Berlin AA, Band 87, 1972, Heft 3, p. 493— 501, Fig. 1—5.
36	K. S i t t 1. Der Adler und die Weltkugel als Atribute des Zeus in den Griechischen und ro-mischen Kunst. Leipzig 1894. c. 55. A. D о m a s-zewski. Die Fahnen im rohmichen Heere. Wien 1885, S. 12—56.
37	А. Димитрова. Грили от Националния археологически музей в София. Археология XIV, 1972, 1, с. 39—46?
38	Л. Б о б ч е в а. Колективна находка от средновековни монети и накити от нос Кали-акра. ИНМВ XVIII, 1967, с. 225, обр. 4.
Археологически музеи—Пловдив. Инв. 635. Народен музей—Свищов, 1 1456.
39	A. Roes. New Light of the Grylloi-The Journal of Hellenic Studies, XL, 1935, c. 232— 235.
40	A. Furtwangler Die antiken Gemmen 1. S. 114, 288, 353. E. В a b e 1 о n. La gravure en pierres fins, Paris, 1894, p. 176—177. G. В e c a t t i. Grylloi. EAA. III. p. 1065— 1066.
41	G. Hafner. Neue Mischweise des 4. Jahr-hunderts-WJH. XXXII, 1942, S. 25 32.
42	P. Z a z о f f. Gemmen in Kassel. AA, 1965, 1, S. 77, Taf. 12, 39.
43	A Furtwangler Die antike Gemmen I, S. 114, 288, 358. E. В a b e 1 о n. La gravure en pierres fins. Paris. 1894, c. 176—177.
44	M. И. Максимова. Геммы из некрополя Мцхеты Самтавро, с. 230.
45	A. Furtwangler. Die antike Gemmen. 1. S, 114.
46	Железен пръстен от Шв., намерен в Томи, Const. 3918. Народен музей—Белград—яспис 671 VI.
47	Народен музей—Свищов—1456.
48	С. Bonner- Studies in Magical Amulets chiefly Graeco-egyptien. London. 1950, c. 54.
49	Ibid, c. 25 и сл.
50	W. Drexler. Roscher Lexicon der Mytho-logie 2/1 koi. 1250.
51	A. Delatte et Derchain. Les in-tailles magiques greco-egyptiennes. Paris, 1964, p. 54—58. По повод на един амулет, намерен в теагъра на Дионис в Атина през 1866 г. A. Delatte изтъква, че Хнубис (Хноубис) е символ и персонификация на слънцето. А. Delatte. Etudes sur la magie grecque—BCH XXXVII, 1913, c. 244—260. '
52	C. Bonner. Amulets chiefly in the British Museum, Hesperia, XX, 1951, 4, c. 309.
53	D. W о r t m a n n. Kosmogonie und Nilflut, BJ, 166, XX, 1966, S. 309.
54	W. Drexler. Roscher Lexicon. KoL 1264.
55	А. Димитрова, ibid. заб. 9.
56	H. Carnegie. Catalogue of the Collection of Antique Gems. London. 1908. c. 141 —148.
57	R. Ocheseanu. О gema gnostica desco-perita la Constanja. Pontica. 4. 1971, p. 303.
58	Б. Б. П и а т p о в с к и й. Древнеегипетские предметы,найденные на территории СССР. СА. 1958, 1, с. 20—27. В. Piotrovskij, Agyptische Altertiimer in Nordkaukasischen Gebiet. Кружок по изучению древнего Востока при ГЭ, 2(9). 1935, с. 35—49.
26
59	Б. Тураев. Описание египетских памятников в Русских музеях и собраниях. Записки восточного отделения императорскаго рус-скаго археологическаго общества 1899. XII, свезка I, с. 179—217.
СО В. Pick. Die antiken Miinzen von Dacien und Moesien. Berlin. I, 1958. L. R uzicka. Die Miinzen von Serdica. Wien. 1915. c. 228, XIX, 22. VIII. 483(27),780 k, 27, 782 k 27. С ъ щ и я т. Die Miinzen von Pantalia. ИАИ, VII, 1932—1933, c. 37, табл. VIII, 13—21. IX, 7, H. M у ш м о в, Монетите и монетар-ниците на Сердика. С., 1926, табл. VI, обр. 510.
61	J. D о г е s s е. Images des dieux gnostiques. Bull, de 1’Institut d’Egyptie, 32, 1949—1950, c. 364—365.
62	A. D e 1 a t t e et P h. D e r c h a i n, opus cit ,p. 54—73.
63	D. Zontschev. F.in gnostische Amulett aus Bulgarien. Clio 40, 1962, S. 296, Fig. 1, 2. Амулеты има елипсовидна форма с размери 17 X 13 мм и надпис на гръц-кн език	На лицевата страна е
гравиран Зевс със скиптър и патера. Цончев е изтълкувал образа на обратната страна, като гола женска фигура, седнала в цвете, от двете страни на което има житии класове. Той приема, че изображението има синкретичен характер и го свързва с Хеката и Немезида. Първата половина от надписа според него е посветен на Зевс, а втората — на Хеката. Неправилното тълкуване на образа е довело автора до погрешни заключения. В същност върху амулета е нзобразен Харпо-крат седнал в чашата на лотосов цвят. За съ-щото срв. още L Т е р о s u-D avid, SC1V. 15. 1964.p.259, Fig. 1 (1; D. Pinterovico Geme s terena Murse.—Osjecki Zbornik, IX — X, 1965, p. 36, Fig. 6.
64	D. W о r t m a n n. Opus, cit., p. 62 —69.
65	H. Carnegie. Opus cit., p. 137
66	Ф. Энгеле. Бруно Бауэр и раннее христианство. К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч. XV, с. 605.
К- Маркс и Ф. Энгельс. К истории раннего христианства. К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., XVI, ч. II, с. 423; М. М. К у б л а н о в. Религиозный синкретизм и появление христианства на Бое-поре (I — IVb. н. з.).Ежегодник музея истории религии и атеизма. II, 1958, с. 57. I. Събев. Проникване на христианство то в България до 866 г,—TflA.XV (XLI), 1963—1966, 0. 6—13.
67	Формата <=lkeo{ е равна на ’.Xeog с характерната за по-късно време замяна на teec. Мноюбройни примери вж. У 3. И. Соломоник. Из истории религиозной
жизни в Северопонтийских городах позднеантичного времени. — ВДИ. 1973. 1. с. 62—72.
68	Е. 1 е В 1 a n t. 750 inscriptions de pierres gra-vees p. 80. pl. I. № 211, 216. червен яспис с надпис. Н. Lee le г g. Astorga. Dictionnai re d’archeologie chretienne et de liturgie fasc. VI. k. 3003, Fig. 1028. I. I R ussu Inscrip-tile grecesti din Dacia. Stiidii si comunicari. 12. Sibiu. 1965. c. c. 65 обр. 66. D. О s b о r ne. Engraved Gems. p. 380 Pl. XXIX, 15.
69	G Kazarov. Thrakische Religion R. E. VI. 510 и сл. Д. Д e ч e в. Култът на Артемида в областта на Средна Струма, ИАИ XIX, 1955, 2. с. 95—100. С ъ щ и я т. Една семсй-на триада в религията на траките. ИАИ XVIII, 1952, с. 21—30. Л. Огненова. Никои аспекти на Бендида върху паметиици от Тракия. ИАИ. XXII, 1959,с.90—93. Ив, Венеди ко е. Два новооткрнти паметника за религията на траките. ИАИ. XIX. 2. 1955. с. 204.
70	Срв. 263, 271—286.
71	A. Hamburger. Gems from Caesarea Martima—‘Atiqot.VHI.Englisch series. Jerusalem, 1968, pp. 1—37 P. J. Sijpesteijn. Magical and semi-magical gems in a private collection.— BABesch, XLIX, 1974, p. 246—250.
72	От България произхождат няколко портретни камеи, изпълнени в хубав стил, сега в Нумиз-матичния кабинет на Румънската академия на наукнте.
73	М. L. Vollenweider. Die Steins-chneidekunst und Ihre Kiinstler in spatrepub-likanischer und Augrusteischer Zeit S. 17— 23 О. Неверов. Портрет в римской глиптике I. в. до н. з. II в. н. з. и его роль в формировании и утверждении идеологии принципата (Диссертация). Ленинград 1970.
74	Всемирная история. II. 1956. с. 626.
75	L. В u d d е. Jugendbildnisse des Caracalla und Geta-Miinster. 1951. c. 7. 16 и сл
76	При датировката на пръстените сме се ръко-водилн от капиталисте съчинение на F. Не п-k е 1. Die romischen Fingerringe des Rheinlan-des,което и до днес не е загубило своето значение. Там, където е било възможно, сме се спирали на комплекса от находки, с конто са намерени пръстените.
77	D. Т u d о г. Monumente inedite din Romu-la,—Buletinul comisionia monnmentelor istori-ce 1938, c. 14 — 19.
78	E. Thomas. Archaoiogische Funde in Un-garn. Budapest. 1956. c. 142.
79	M. И. Максимова. Геммы из некрополя Мцхеты-Самтавро. ВГМГР XVI — 3, 1950, с. 226. М. Н. Лордкипанид-з е. Памятники глиптики, найденные в Ар-мазисхеви и Багинети. Тбилиси, 1958, с. 102,
27
103, D. Tudor. Orus cit.,c. 14—19 apry-ментира тезата за съществуването на гравьор-ски работилници в Ромула.
80 Б. Филов. Римското владичество на Долни Дунав. Българска сбирка, VI, 1906 .с. 11.
81 Народен музей —Свищов,! 906/17 X 16 Х4 мм)
82 Иван Мнланов, художник, предаде 12 геми на Археологический музей в София. Едина-десет от тях произхождат от Нове и една от Ескус (Гиген).
83 Колекция Валеческу V-^-.Размери 15 X 13 Х5.
84	В. Белков. Приноси към историята на римските градове в България. I. Рациария. ТВПИ „Братя Кнрил и Методнй" 11, 1965, с. 5.
85	Б. Филов. Римското съкровище от Николаево. НАД IV, 1914, с. 41—45.
86	Г. Александров. Антични крепости в района на Монтана (Михайловград). Сб. Чип-ровци. С., 1971, с. 115—132.
87	Г. К а ц а р о в. Принос към историята на рударството и металургията в България, с. 1953. с. 146. С. I г i с е k. Archaologische Fragmente aus Bulgarien. AEM X. 1886, S. 75—85.
88	В. Белков. Приноси към историята на римските градове в България. 11. Монтана (Михайловград). Сб. Чипровци, с. 111 —112.
89	Е. V. V a g о. Ausgrabungen in Intercisa-Alba Regia, XI, 1970. Szekesfehervar, 1971, табл. LIII.
90	B. Z о u h d i. Les influences reciproques en-tre 1’Orient et 1’Occident d’apres les bijous du Musee Nationale de Damas.—AASyr. 21 (1971) p. 95—103, Pl. XIV—XVIII.
91	H. Marshall. Catalogue of the Jewellery Greek, Etruscan, and Roman. London 1911. Nr. 2730.
92	В. Белков. Рациария, цит. съч., с. 7.
93	И. Костов и колектив. Минералите в България. С., 1964.
94	На същата особеност се натъква G. Sena С h i е s а при разглеждането на въпроса за аквилейската търговия с минерали и тяхната обработка Aquileia, р. 69—71
95	Б. Г е р о в. Проучвания върху западно-тракийските земи през римското време.ГСУФФ 1961. L1V, 3, с. 270, 271. О. В. Кудрявцев. Дунайские легионы и их значение в истории римской империи. Исследования по истории Балкано-Дунайских областей в период римской империи. М. 1957, с. 147—252.
96	Б. Г е р о в. Романизмът между Дунава и Балкана. 1, 1949 ГСУ XLV, кн. 4, с. 51 и сл. М. Т а ч е в а-Х и т о в а. Ролята на пре-селниците от Мала Азия, Сирия и Египет в икономнческия и културеи живот на Долиа Мизия и Тракия през 1—III в. Дисертация. В. Търново. 1968, с. 139 и сл.
И 3 ПОЛЗУ В АН А ЛИТЕРАТУРА
Ant. Gem. A. Furtwangler. Die antike Gemmen. I, II, III. Leipzig—Berlin, 1900
Ant. Gem. I. Wien. E. Zwierlein-Diehl. Die antiken Gemmen des Kunsthistorischen Museums in Wien. I (1973).
Bert. Kat. A. Furtwangler. Konigliche Museen in Berlin. Beschreibung der geschnittenen Steine in Antiquarium. (1896).
E.	le Blant. 750 inscriptions de pierres gtavees. E. le Blant. 750 inscriptions de pierres gravees inedit on pen connues. Des memoires de 1’Aca-demie des inscriptionset belles lettres XXXVI, 1. Paris (1896).
Bonner. Magical Amulets. C. Bonner. Studies in Magical Amulets chiefly Graeco-Egyptian. Cambridge (1950).
BMC. Emp. Coins of the Roman Empire in The British Museum London (1923).
H. Carnegie. Catalogue. H. Carneguie. Catalogue of the Collection of Antique Gems. London (1908).
Sena Chiesa. Aquileia. G. Sena Chiesa. Gemnie dei Museo Nazionale di Aquileia. Padova (1968).
L. Teposu-David. Gemele si cameele din muze-ul arheoiogic din Cluj.—Omagiu lui Constantin Daicoviciu. Bucare?ti, 1960, p.525—534.
— Colectia de geme a muzeului Brukenthal din Sibiu. — Studii si comunicari, 12, 1965, p. 83—120 (Sibiu).
— Geme artice in muzeul raionale Zalau.— Probleme de muzeografie, 1961, p. 225—229.
A. Delatte et Ph. Derchain. Les Intailies ma-giques. — A. Delatteet Ph. Derchain.Les intail-les Magiques Greco-Egypteiennes, Bibliothequ National. Cab. des Med. Paris (1964).
Deutsche Sammlungen. Antike Gemmen in deutschen Samlungen I, 1—3, Staatliche Miinz-sammlunge Miinchen IL Staatliche Museen Preussischer Kulturbesitz Antiken Abteilung Berlin. E. Zwierlein-Diehl (Miinchen, 1969). III. Braunschweig, Gottingen, Kassel. V. Scher, P. Gercke und P. Zazoff (Wiesbaden, 1970).
Джавахишвили. Урбниси. К. А. Джавахишвили. Памятники глиптики городища Урбниси (Геммы Государственного музея Грузии V. Тбилиси (1972).
A. Hamburger. Gems from Caesarea Maritima. 'Atiqot VIII, 1968, p. 1—38 (Jerusalem).
F.	Henkel. F. Henkel. Die romischen Finger-ringe der Rheinlande. Berlin (1913). Lmhoof-
Blumer — F. W. Imhcof Blumer und O. Keller. Tier — und Pflanzenbil der auf Miinzen und Gemmen des klassischen Altertums (1889).
Lippold. Gemmen und Kameen. G. Lippold. Gemmen und Kameen des Altertums und der Neuzeit. Stuttgart (1922).
M. H. Лордкипанидзе. II, HI. IV — M. H. Лордкипанидзе. Геммы Государственного музея Грузии II. Памятники глиптики, найденные в Армазисхеви и Багинети (1958). Геммы Государственного музея Грузии III. Каталог памятников глиптики,найденные на территории Грузии (1961). IV. Геммы Государственного музея Грузии (1967).
М. И. Максимова. Резные камни. М. И. Максимова. Античные резные камни Эрмитажа. Путеводитель по выставке. Ленинград (1926).
— Геммы из некрополя Мцхеты — Самтавро (раскопки 1938/39 гг.) — Вестник Государственной музея Грузии, — XVI-B, 1950 (Тбилиси).
— Боспорская камнерезная мастерская. Советская археология, 4, 1957, с. 77—82.
Marshall. F. Н. Marshall. Catalogue of the Finger Rings, Greek, Etruscan and Roman, in the British Museum. London (1907).
H. Мушмов. Античните монета. H. Муш-мов, Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София (1912). Монетите и монетарниците на Сер дика. София (1926).
Osborne. Engraved Gems. D. Osborne. Engra ved Gems, Signets, Talismans and Ornamental Intaglios. Ansient and Modern.New York (1912).
G.	M. A. Richter. Catalogue 1920 — G. M. A. Richter. Catalogue of Engraved Gems of the Classical Style (1920).
G. M. A. Richter. New-York. — G. M. A. Richter. Catalogue of Engraved Gems, Greek, Etruscan and Roman in the Mertopolitan Mu-seim of Art. Roma (1956).
G. M. A. Richter, Engraved Gems of the Romans. London (1971).
R. Righetti. Gemme e cammei delle coilezioni comunali. Roma (1955).
Thorvaldsen Museum — P. M. A. Fossing. Catalogue of the Antique Engraved Gems and Cameos Thorvaldsen Museum (1929).
29
D. Tudor. Monumente inedite din Romula.— Buletinul comisioni monumentilor istorice XXVI 11(1935).
— Olte.iia romana. Bucuresti, 1942, p. 186— 189.
— Pietre gravate de la Romula. — Apulum VI, 1967, p. 208.
Xanten 1 — P. Steiner. Cataloue West- und Siiddeutscher Altertums. Sammlungen I. 1911.
Walters. Cat. — H. Walters. Catalogue of the Engraved Gems. London (1926).
СЪКРАЩЕНИя
ВГМГр. Вестник Государственного музея Грузии
В ДИ Вестник древней истории
ГНМПл. Годишник на Пловдивския археологически музей
ГПНБМ. Годишник на Пловдивската Народна библиотека и музей
ГСУИФФ. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет.
ИАИ. Известия на Археологический институт при БАН
ИА К. Известия императорской археологической комисии
ИБАД. Известия на Българското археологи-ческо дружество.
ИМБ. Известия на българските музеи ИНМВТр. Известия на Народния музей — Велико Търново
МИА. Материалы и исследования по археологии СССР
НАМ. Национален археологически музей — София
ОАК. Отчеты Археологической комиссии ОИМ. Окръжен исторически музей РАНИОН. Российская ассоциация научно-исследовательских институтов общественных наук
С А. Советская археология
ТГИМ. Труды Государственного исторического музея
ТГМИИ им. Пушкина. Труды Государственного исторического музея изобразительных искусств
С. София
Л. Ленинград
М-Л. Москва—Ленинград
AA. Archaologisher Anzeiger
AASyr. Les Annales archeologiques syriennes AEM. Archaologisch-epigraphische Mittei-lungen
BABesch Bulletin van de vereeniging tot bevor-derin der kennis van de antieke beschaving te s gravenhage
BCH Bulletin de Correspondence liellenique
В J. Bonner Jahrbucher
JDA1 Jahrbuch des Deutschen archcologis-chen Institiuts
JRG Zentralmuseums Jahrbuch der Romisch-Germanisch Zentralmuseums Meinz.
OCD. Omagiu lui Constantin Daicoviciu
PW-RE Pauly Real- Encyclopiidiae der clas-sischen Altertumwissenschaft
RM. Mitteilungen des Deutschen Archaologis-chen Institute
Rev. roum. 1’art. Revue roumaine d’histoire de Part
SC Studii clasice
SCIV Studii si cercetari de istorie veche
SCN Studii si cercatari de numismatica
НАДПИСИ И МОНОГРАМИ
I ЛАТИНСКИ НАДПИСИ
да л1	удам да?
AZC 10
MAR 184	PF (208)
MIST 291 Legionis/XIC/ laudiae
Pliae Flidelis
II ГРЪЦКИ НАДПИСИ
APETH (294) (281)
PK (286)
AIKAIQX (280)
EIS ZEES ХАРАП1Х EIAEQS KAPQ
(272)
HPAKAIANOT (293)
IAQI (279)
1ЛАРА MOTNITIOT (292)
IX6TX (287)
MHAS SOZ (84)
MONICPQ (290)
MTPX (288)
ДК (269)
(DIAQ (322)
XIX (208)
III ГНОСТИЧЕСКИ НАДПИСИ
’ATEHIANOPT (264)
’ANOX TOPHKTAPQOEITA (263)
NABIS KINTA nrANXNOQMlX (263)
Х1ВРАВЕГ (265)
30
КАТАЛОГ
ЗЕВС
1	Железен пръстен със заоблени, леко разширяващи се рамене. В елипсовид-ния щит е поместена плоска гема от планински кристал, чиято повърхност е изравнена с тази на пръстена.
7315. Опицвет. Софийски окръг, случайна находка.
Размер и: на пръстена 23 x 25 мм на гемата 13x11 мм
II в от н. е.
Зевс на трон в профил наляво. Долната част на тялото и краката .са покрити с плащ. В протегнатата напред дясна ръка държи патера, в лявата, вдигната нагоре, скиптър. При нозете орел.
Плитка резба, грубо изпълнение.
Типът на изображението е широко разпространен в глиптиката, бронзовата пластика и нумизматика от римската епоха. Твърде често се среща върху монета на Клавдий, Нерон, Галба, Комод, Септимий Север и неговите си-нове Каракала и Гета. То е реплика на статуята на Зевс от Фидий и на Ка-питолийския Юпитер.
Срв. В е г 1. К a t. 2593 -2597, G. М. А. Richter, New Jork XXXVII, 249, G. R i с h t е г — Hesperia. XXXV, 2, 1966, p. 166—170. T h о r w a 1 d-sen Museum. 530—534, Remp. Ill, 49,5, 59, 19,20, 75, 2. D.P.D i m i t r ov, A. A., 1937. S. 311. Taf. 1. бронзова ста-туетка. Sena Shiesa. Aquileia p. 93—95. 1,9—15; Ленинград ГЭ.П. 1844. 2.1. в.от н.е. Златен пръстен—стъклена паста. Народен музей, Белград, халцедон 3382 III.
2	Карнеол, прозрачен с форма на пресечен конус. 2765.Odessos (Варна), случайна находка. 8,5 X6,5X3 мм. Фонът полиран, изображението матово.
II в. от н. е.
Зевс на трон, полуобърнат надясно, с патера и скиптър. При нозете орел. Теренът означен с хоризонтална линия. Типът както (1).
Срв. М. Н. Лордкипанидзе. IV, 1967, табл. III. 27; Археологически музей,Пловдив-1076; Каракал,Румъния. 2580. D. Tudor, Oltenia Romana, Bu-curesti, 1942, p. 187 f.g-Същият—Apulum, VI,1967,p.212, 2Z1, Deutsche Sammlu-gen, III, Braunschweig Taf. 15, 20.
3	Млечнобял халцедон с изпъкнала повърхност и плосък гръб.
6387. Никопол, случайна находка.
15 X 13X3 мм. Фонът матов, изображението полирано.
II—III в. от н. е.
Зевс,полуобърнат надясно, е седнал на нисък трон. На главата венец. Гърди-те открити, бедрата покрити с плащ. В ръцете скиптър и патера. При нозете орел (?) Теренът означен с хоризонтална линия.
Срв. R о s с h е г Lexikon, 12, к. 2132.
4 Млечнобял халцедон с плоски страни и елипсовидно изрязан страничен ръб. 8072. Novae, случайна находка.
18 X 10X2 мм. Фонът и изображението полирани.	III в. от н. е.
Зевс-Плутон с дълга брада и венец на главата е седнал на висок трон,полуобър-
31
нат. Краката на стола са украсени със сферични удебелявания. В ръцете скип-тър и патера. При нозете орел.
Типът както (1,2 и 22).
Теренът означен с широка хоризонтал-на линия.
Много груба резба. Гърдите предаде-ни с две точки, а бедрата увити с плащ.
Срв. В е г 1. Kat. 7143, Каракал,находки от Romula, 2580 — Sena Chiesa ‘Aquileia, p.93 и cn.tav. 1,9—14. Много близка по стил е гемата под (13); G. М. A. Ri с h t е г.
Engraved Gems of the Romans I, p. 28 №57; Музей за изящните изкуства -Будапеща. 62.37. А. близък стил. A. Hamburger. Gems from Caesarea Maritima. Artiqot. V-—1968, №9 — като стил.
5	Сребърен пръетен със заоблени, леко разширяващи се рамене. В елипсовидния щит гема от полупрозрачен червей карнеол с плоска повърхност и косо очертан страничен ръб.
6224. Неизвестно местонахождение. Размери ; на пръетена 25X17 мм.
на гемата 10x8 мм
II в. от н. е.
Зевс на трон.полуобърнат надясно, с дълга заострена брада. Гърдите откри-ти, бедрата покрити с плащ. В протегна-тата напред дясна ръка държи патера, а в лявата скиптър.
Теренът означен с хоризонтална линия Плитка резба, грубо и схематично из-пълнение.
Срв. Henkel, IX, 197,198, 200. Каракал, находки от Romula в Румъния, 4680,
6	Яспис, керемиденочервен цвят с плоска от двете страни форма.
3303. Nicopolisad Istrum (Никюп),случайна находка. 16X13X2,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. По края леки олющвания.
II в. от н.е.
Зевс с дълга брада и венец на гла-вата е седнал полуобърнат надясно на
нисък трон. Бедрата са покрити с плащ. В протегнатата напред дясна ръка държи патера, а с лявата скиптър.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Типът както (5)
Детайлно и хубаво изпълнение.
Срв. Ant. Gam. LXII, 26., Walters Cat., XVIII,1246, Thorvaldsen Museum, VII, 534. D. T u d о г-Apulum VI, 1967, p. 310, 2,1. Каракал, Румъния — 4669—4680. Народен музей, Белград — халцедон, 3383 III, халцедон, 3590 III.
7	Яспис с керемиденочервен цвят и плоска форма от двете страни.
640. Неизвестно местонахождение. 13X10x1,5 мм. Олющена под хоризон-талната линия. Фонът леко полиран, изображението матово. Късият елипсо-внден ръб е силно излъекан.
II в. от н. е.
Зевс с венец на главата е седнал на нисък трон, полуобърнат надясно. Краката на трона са украсени със сферични удебелявания. В ръцете държи скиптър и патера. Гърдите са открити, а бедрата покрити с плащ, преметнат с единия си край върху дясното рамо.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Типът както (6).
Хубава детайлна резба.
Срв. В е г 1. Kat. 2593,2603. Osborne Engraved Cems, XXIII, 19, Deutsche Sammlungen, III Braunschweig, Taf. 15, 118, 119, 120. Геми от Ромула в музея в Каракал, Румъния, 1669 и 4680. Археологически музей, Пловдив, 1076.
8 Млечнобял халцедон с изпъкнала от двете страни форма.
8071. Novae, случайна находка. 15X11,5 мм. Гемата бляскаво полирана от двете страни.
II в. от н. е.
Зевс-Плутон с дълга брада и венец на
32
главата е седнал на трон полуобърнат надясно. В протегнатата напред дясна ръка държи два житни класа, а във вдиг-натата нагоре лява ръка — скиптър. Бедрата са покрити с плащ, който с единия си край е преметнат на лявото рамо. Пред нозете — пламтящ жертве-ник.
Теренът е означен с хоризонтална линия.
Сравнително дълбока резба, прецизно изпълнение.
Срв. М. И. Маскимова. Геммы из некрополя Мцхеты — Самтавро, ВГМГр, XVI—В, 1950, с. 252, табл.1,15 Т. Герасимов. ИАИ, VIII, 1934, с. 167, обр. 116, 117. Няколко монети и медалиони от Филипопол-ГПлНБМ, 1931 — 1934, с. 118—120. Berl. Kat. 7143, Xanten, I, 1911, s. 118, Taf. XIII, 3, 1911, s. 118, 3. Sena C h i e s a , Aquileia, p. 92Taf.I, 8. G.M.A.R i ch t er Engraved Gems of the Romans, p. 29. (60) — аметист. G Dem b sk i Ro merzeitliche Gemmen und Kameen aus Carnuntum. Dissertation, Wien, 1969. № 16, 17, 18.
9 Част от силно разложен железен пръс-тен с леко изпъкнала гема от сардоникс.
5669. Неизвестно местонахождение.
15X12 мм. Полирана повърхност II в. от н. е.
Зевс-Плутон с венец на главата е седнал на висок трон,полуобърнат надясно. Облечен е в дълъг хитон, чиито гънки се срещат отпред на гърдите във вид на рибена кост. Бедрата са покрити с мантия, единият край на която е преметнат на лявото рамо. Във вдигнатата нагоре лява ръка държи скиптър, а с дясната се опира на трона Пред нозете триглав цербер.
Плитка и детайлна резба, изпълнена в линеарен стил.
Срв. Henkel. LVIII, 1506, G.M.A. Richter. Catalogue, 1920, р. 169, 77, 346,Същата; New-York, XXXVH.255.
10 Млечнобял халцедон с изпъкнала форма. 4979. Novae, случайна находка. 16,5X 12,5 мм. Повърхността полирана, но изтрита. Изображение™ матово.
lie. от н. е
Зевс-Плутон с венец на главата е седнал на висок трон, полуобърнат надясно. Гърдите открити. Леко подчерта-на мускулатура Бедрата са покрити с плащ, чийто край е преметнат на лявото рамо В ръцете скиптър и патера. При нозете орел с извита към божество-то шия. В полето зад изображението три букви. AZC
Теренът означен с хоризонтална линия.
Срв. Т horv а 1 d se n Museum,VII, 530—534. G M. A Richter. Catalogue. 1920, p. 169, 77, 66. 346. D. T u d о r —Apulum VI, 1967,p.212,1. Унгарски национален музей, Будапе-ща—115. 1902.2,халцедон. Ленинград. Кол. Лебедев, ГЭ. П. 5909, червен яс-пис, като тип.
11 Млечнобял халцедон с леко заоблена форма 8086. Novae, случайна находка. 18x13 мм. Фонът полиран.
II—III в. от н. е.
Зевс с венец на главата, седнал на нисък трон полуобърнат надясно. В ръцете скиптър и патера. При нозете орел. Типът като (1 и 5).
В полето над статуята на божеството три букви CPF.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Силно подчертана мускулатура, скъсе-ни пропорции
Чиста детайлна резба.
Срв. Археологически музей, Пловдив (1076), Каракал (Romula) 2580.
D. Tudor, Oltenia Romana, Bucuresti, 1942,p. 187, Fig 34 23. Berl.
К a t. 2593. Sena Chiesa, Aqui leia. p. 92, Tav. I, 1—5, G. A. M. R i c h-t er, Engraved Gems of the Romans, p. 28, 58.
33
12 Млечнокафяв карнеол със заоблена повърхност и плосък гръб.
7964. Неизвестно местонахождение. 14x11x3,5 мм. Фонът е полиран, изображението матово.
Гемата е запазена добре.
III в. от н. е.
Зевс на трон, полуобърнат надясно. Бедрата са покрити с плащ, чийто кран е преметнат на дясното рамо. В протег-ната напред лява ръка държи орел, в дясната вдигната нагоре — скиптър.
Теренът означен с хоризонтална ли-линия.
Плитка, сравнително детайлна резба.
Срв. Т h or v а 1 d se n Museum,VII, 529—533.L. Teposu-DavidOCD, 1960, р. 526, 1/2
В същия стил е гемата от Нове, пла-нински кристал. Частно притежание на Д. Леща ров, скулптор.
13 Млечнобял халцедон, изпъкнала форма от двете страни. 4217. Римското селище при с. Вардим, Свищовско Случайна находка.
14,5X14 мм. Полирана повърхност.
II—III в. от н.е.
Зевс Никефорос с венец на главата, полуобърнат, седнал на нисък трон. Гърдите открити, бедрата покрити с плащ. Силно подчертана мускулатура. В протегнатата напред дясна ръка държи патера, върху която е кацнала Виктория. С лявата ръка държи скиптър. При нозете орел с прибрани криле, извил шия към божеството.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Сравнително дълбока, уверена и точна резба.
Този тип на Зевс се среща често върху монети на Комод, Марк Аврелий и Каракала.
Срв. М. Н. Лордкипанидзе, IV, 1967, III, обр. 23. В е г 1 . Kat. 2355^ Ant. Gem., XLIV, 3, Thorvaldsen Museum, VII, 530 —537, BMREmp., Ill, 75, 2, 77, 3, IV, 99, D. Tu do r.
Monumente inedite din Romula, — BCMT, 1938, 21е. Sena Chiesa. Aquileia, p. 92. № I. 1—5. Исторически музей Залау — Румъния; G. М. A. Richter. Engraved Gems of the Romans, p. 28, 57, 58, Археологически музей, Варна, опал (без инв. номер).
14 Сребърен пръстен с плоска халка, про-пукана в долната си част. Около щита са апликирани ажурно изрязани листа. В елипсовидното гнездо на щита е поместена леко изпъкнала гема от тъмно-червен яспис с полирана повърхност.
448. Пещера, случайна находка.
Размерю на пръстена 23x20 мм на гемата 19X14 мм.
Почти цялото изображение на богинята пред Зевс отчупено.
III в. от н. е.
Зевс Никефорос с дълга брада и венец на главата еседнал на висок трон, полуобърнат надяспо. Краката на трона са украсени със сферични удебелявания. В протегнатата напред дясна ръка богът държи статуя на Виктория, а във вдиг-натата нагоре лява ръка—скиптър,увенчан със статуя на орел. Силно подчер-тани гръдни мускули. Бедрата покрити с плащ, чийто край е преметнат на ляво-то рамо. Пред него права Изис-Фор-туна с рога на изобилието.На главата венец и калатос. В спуснататадясна ръка вероятно кормило. От другата противоположна страна Атина полуобърната, облечена в дълъг развяващ се хитон. На главата шлем, в ръцете — щит и копие.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка резба, детайлно изпълнение.
Капитолийската триада е често среща-ща се тема в глиптиката от късноимпера-торската епоха.
Срв. В е г 1. К a t. 2545, 7155—7156. Walters Cat. XXIII, 1776 G. M.A. Richter, New York,XXXVII251, 252. Sena Chiesa. Aquileia I., 1—3; Henkel. LXV11I, 1816.Народен музей — Свищов, I, 1762 карнеол. Зевс с патера,
34
а Виктория с венец и палмово клонче. Археологически музей,Варна—опал(без инв. номер). Народен музей, Белград — халцедон 1718 II. Ленинград. Кол. Ли-шин. ГЭ.Ж- 5004— като композиция -червен яспис.
15 Жълт яспис, плоска форма от двете страни. 5162. Неизвестно местонахождение, Врачански окръг. 14x11 мм. Фонът и изображението полирани.
III в. от н. е.
Зевс Никефорос с дълга брада и венец на главата е седнал на нисък трон, полуобърнат надясно. Типът както (14).
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка, много груба и схематична резба.
Срв. Berl Kat., 7173, G. М. А. R i с h t е г.—Hesperia XXX, 2, 1966, р. 167, Р1.53.И. Н. Лордки па ни д-з е, IV,1967, табл. III, 23, S е п а С h i е-s a. Aquileia, р.92. Tav. 1.1—3,4. Музей за изящните изкуства, Будапеща, 62 и55,249. G. М. A. R i с h t е г. Engarved Gems of the Romans, p. 28, 57. A. Hamburger, Gems from Caesarea Maritima — ’Atiqot VIII, 1968 № 9, като стил.
16 Карнеол с непрозрачен виненочервен цвят, плоска форма.
4089. Неизвестно местонахождение. 14X11X3 мм. Фонът и изображението са полирани.
Зевс (?) полуобърнат е седнал на висок трон. На главата венец. Гърдите откри-ти, бедрата обвити в плащ. С дясната вдигната нагоре ръка се обляга на висо-ката облегалка на трона, лявата спусна-та надолу. Към него се приближава летящ Ерос, докосвайки го с ръце.
Теренът означен с хоризонтална линия. Плитка резба, заоблени форми.
През първите векове от н.е. намират широко място в стенната живопис сю-жетите, свързани с любовните аван-тюри на Зевс. Оттам те биват пренесе-ни в глиптиката.
Срв. Т. К и б а л ь ч и ч.Южно-руссюя reMMbi.V, 141. Е. В ab е 1 о п. La Ggra vure en pierres fines, Paris, 1894, p.167, fig. 126. Афродита, забавляваща се с Ерос, Британски музей.
17 Хелиотроп. Лицевата страна вдлъб-ната, гърбът изпъкнал.
4410. Неизвестно местонахождение. 10x8,5 мм.
Фонът и изображението са полирани.	III в. от н. е.
Глава на Зевс в профил наляво. На главата венец. Лицето е покрито от голяма гъста брада от падащи едно върху друго едри снопчета.
Доста детейлна, но груба резба.
ХЕРА
18 Тъмночервен яспис с плоска форма от двете страни.
4898. Неизвестно местонахождение. 16Х 12x3 мм. Фонът и изображението са полирани.	I в. от н. е.
Глава на Хера в профил наляво, по-крита с було от тежка груба материя. В косите диадема. Едри къдри обграж-дат лицето. Широко отворени и изпък-нали очи, чип нос с широки ноздри, устните дебели и свити. Удължените вежди са очертани с дебели линии. Живи, изразителни и строги черти на лицето.
Едри линии, хубаво изпълнение.
Срв. О. Неверов, Античные камеи, с. 41, № 64 (като тип) Ленин, град. ГЭ-П. 1952. 51. Златен пръетен— забулена жена. Г. И. Кацаров, Светилище на Зевс и Хера при Копи-ловци, Кюстендилско. — НАД. IV, 1914,с. 103, обр. 72. A. Hamburger. Gems from CaesareaMaritima—‘Atiqot VIII, 1968 № 138 — като тип.
19 Карнеол светлокафяв с оранжев от-тенък. Плоска форма от двете страни. 8138. Novae, случайна находка.
11X9X2 мм. Гемата е силно повреде-на. Изтрита повърхност.
Ill в. от н. е.
35
Хера права, полуобърната надясно. Облечена е в дълъг безръкавен хитон и мантия. В протегната напред лява ръка държи патера (?) пред пламтящ жертвеник.
Плитка резба, схематично изпълнение.
Срв. Deutsche Sammlungen I, 3, Мйп-chen Taf. 224, 2466 без жертвеник, с ябълки в ръка; 2467 без жертвеник, с кълбо в ръка.
МАРС
20 Тъмночервен яспис с плоска форма от двете страни и елипсовидно очертан страничен ръб.
8036. Случайна находка.
17x12,5x3 мм. Фонът и изображение-то са силно полирани.
I в. от н. е.
Марс прав, гол, с дълга брада, полуобърнат надясно, е стьпил върху означения терен. На главата коринтски шлем. В лявата ръка държи копие, в дясната щит, поставен при нозете. Силно подчертана мускулатура.
Плитка, детайлна и хубава резба.
Типът е копие на известната статуя на Марс в храма на Марс Ултор в Рим, построен по времето на Август. През следващите столетия той е особено предпочитай в глиптиката и дреб-ната пластика. Според Херодот (Herod. V, 7) родината на Арес е Тракия, откъдето неговият култ бил пренесен в другите земи. От началото на III в. образът му често се среща върху монетите на Тракия и Мизия. Срв.Н. М у ш м о в. Античните монети с. 114, VI, 21. С ъ щ и я т. Монетите и монетарниците на Сердика. с. 12. Sena Chiesa. Aquileia, р. 148, XI, 208, 216.
21 Сребърен пръстен с масивна халка и широко заоблени рамене. В елипсовид-ния щит гема от червен карнеол с косо очертан страничен ръб.
2302. м. Хисарджика до Пазарджик, случайна находка.
Размери: на пръстена 21x30 мм на гемата 13X9 мм.
Фонът полиран.
II в. от н. е.
Марс Виктор Тропеофорос в ход наляво, с шлем и копие, обут с високи обувки. С дясната ръка държи прът, опрян на рамото, с трофеите.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка и прецизна резба.
За пръв път типът на Mars Gradivus се появява върху монети от I в. пр.н.е. По-късно той се пренася в глиптиката, където също добива много широка популярност.
Освен с прякора Gradivus Марс е известен още като Ultor, Victor, In-victus, Pater.
Срв. Roscher Lexicon. Koi. 2396. Henkel XXI. 419, 420,XXXV, 924, S. R e i n a c h. Pierres gravees. Pl. 125, 39. Be г 1. К a t., 8170, Os b or ne. Engraved Geras, XXIII, 22, Thorvaldsen Museum, XIX, 1682, BMCR Emp. Ill, Pl. 10, 17 W a 1 t e г s C a t. XIX. 1356. DeutscheSammlungen 1,3.Munchen.Taf.252.Nr. 2699 2701-2703 III, Braunschweig. S. 19 Taf. 5, 5,35, Gottingen. S. 103. Taf. 45, 199, 200, 201. Археологически музей, Пловдив — 256, карнеол. Унгарски нац. музей — Буда-Пеща, 56. 16. 14. G. S. С h i е s а Aquileia. р. 152—154. XII—221 — 230. G. М. A. Richter. Engraved Gems of the Romans, p. 37, Nr. 123. Coll. Balacescu v2 7. Карнеол. Ленинград. ГЭ. О. 87; ГЭ. О. 18115; А. Hamburger. Gems from Caesarea Maritima, ‘Atiqot, VIII. 1968, Nr. 31 — като тип.
22 Сребърен пръстен със силно наклоне-ни и заострени по средата на халката плещи.
В очертания с малък перваз щит е поместена гема от червен карнеол със заоблена повърхност.
2947. Неизвестно местонахождение.
36
Размери: на пръстена 24x16 мм 18х 16 мм на гемата 15x11 мм
111 в. от н. е.
Марс Ултор прав напред и глава в профил наляво. Облечен е в ризница и къса туника. Във вдигнатата нагоре дясна ръка държи копие, а с лявата се опира на шит.На главата коринт-ски шлем. Обут е във високи обувки.
Теренът означен.
Плитка, доста детайлна и уверена резба.
Срв. Henkel, XXII, 434, XXXVI, 927 Deutsche Sammlungen, HI, К.Taf. 93, 69, 70 Народен музей, Белград — яспис 1758 II, карнеол 1751 II, яспис 1881 II; Ленинград. ГЭ. X. 1897. 58 надясно.
23 Николо, плоска форма от двете страни и косо очертан елипсовиден ръб.
7101. Nicopolis ad Istrum (Никюп) — помещение Аа, заедно с (7102—7109). 10,5x8,5x2 мм. Силно изтрита повърхност. Изображението почти унищо-жено.
111 в. от н.е.
Марс нрав, с копие и щит, полубър-нат надясно. На главата шлем. Типът както (20).
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Публ. Т. И в а н о в. ИАИ, XVIII, 1952, с. 236 обр. 222/6
Срв. Deutsche Sammlungen III, Gottingen, p. 103, Taf. 45, 198.
24 Николо, плоска форма от двете страни. 7102. Nicopolis ad Istrum — помещение Аа, заедно с (7099—7109).
8X9X1,5 мм.Силно изтрита и почти уни-щожена повърхност. Долната част от-чупена.
III в. от н. е.
Марс прав напред, с копие и щит. На главата шлем. Типът както (20 и 23). Публ. Т. Иванов — ИАИ, XVIII, 1952, с. 236, обр. 222, 5.
Срв. Sena Chiesa., Aquileia, р. 149 т. XI, 212. Г К а ц а р о в. Антични паметници из България. ИАИ IV, 1926/27, с 81, обр.35 — оброчна плочка на Арес от Саладиново; Ленинград. ГЭ. X. 1907. 58—сребърен пръстен с гранат.
Ill в. от н. е.
виктория
25 Карнеол, полупрозрачен с оранжев от-тенък. Плоска форма от двете страни. 6230 Ratiaria (Арчар), случайна находка.
12x9.5x3 мм. Фонът и изображението са силно полирани. В горната част гемата отчупена.
I в. от н. е.
Върху очертания терен крилата Виктория, облечена в дълъг хитон,препуска на бига. В едната си ръка държи пал-мово клонче, в другата — поводите.
Теренът е дълговидно очертан
Неравностойна резба. Богинята е предадена грубо и схематично, конете живо и пластично.
Срв. Berl. Kat., 8167. Thorvaldsen Museum, VIII, 637 •639. Henkel L V, 144, LXXV1, 205 — изображение върху пръстен I в. от н.е. Walters Cat., XXVI, 2121, 2122, G. М. A. R i с h t е г, N е w York. XLVI, 361, G. M. R i c h t e r, Engraved Gems of the Greeks and the Etru scans p. 106, Nr. 339, p. 101, Nr. 341. Нумизматичен кабинет, Букурещ, Col. Orghidan- 0,57 смарагд.
26 Кафявочервен полупрозрачен карнеол със заоблена повърхност и плосък гръб. 5155. Врачански окръг, случайна находка.
13,5X10X2 мм. Леки олющвания по края. Фонът и изображението са матово полирани.
//—/// в. от н.е.
Крилата Виктория права наляво облечена в дълъг хитон е стъпила върху кръгла поставка Пред нея висока кръг-
37
ла колонка с щит. С едната си ръка богинята държи палмово клонче и при-държа щита, с другата — пише върху него. Цялата композиция е върху означения с хоризонтална линия терен.
Плитка и груба сумарна резба. Срв. G. М. A. R i с h t е г, New York, XXVI, 153 отбелязва, че типът е общ за елинистическата и римската епоха. В е г 1 . Kat. 1468, 1473. Ant. Gem., LX III, 30, Osborne, Engraved Gems, XXXVIII, 20. Thorvaldsen Museum, XIX, 1704. BMCR Emp. II, 36. I. Pl. 22, 8, 12.
27 Карнеол, непрозрачен с червенокафяв цвят. Силно изпъкнала повърхност и плосък гръб.
5124. Неизвестно местонахождение. 17X12 ХЗ. Фонът и изображението са матово полирани. Изтрита повърхност,
111 в. отн. е.
Права фигура напред, с лице в профил, наляво, Безкрила Нике. На главата шлем. Облечена е в дълъг, двойне препасан хитон. В протегнатата лява ръка държи патера на стоящия пред нея жертвеник, с дясната ръка държи копие.
Много груба плитка и схематична резба.
Срв. Ленинград. ГЭ. Ж. 6691 — съ-вършено близък тип.
28 Червен яспис с плоска повърхност и заоблен гръб. 4990. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
19x13 мм. Фонът е силно пол и ран, изображението по-слабо.
Гемата е запазена добре.
/—II в. от н. е. Венера Победителка (Venus Victrix), полуобърната наляво.На главата тения, с дясната вдигната нагоре ръка държи шлем, лявата придържа спуснатия на-долу плащ и се подпира на кръгла ви-сока колонка. При нозете щит. Отпред диагонално на тялото минава копие. Теренът, върху който е стъпила богинята, е означен с широка хоризонтална линия.
Плитка, доста подробна, груба резба.
G. М.Richter предполага, че този тип на Венера е копие на някоя гръцка статуя на Афродита от IV—III в. пр. н. е.
От времето на Сула и Цезар култът на Venus Victrix бил официално въведен в Рим. В 55 г. пр. н. е. Помпей издига храм в нейна чест. V. Victrix добива широка популярност сред войнишките легиони отдунавските провинции и особено често се изобразява върху памет-ници на глиптиката и нумизматиката. Срв. В е г 1. Kat. 2388—2393, Ant. Gem. XXXIV, 43. XXXVII, 30, като тип. S. R е i n а с h. Pierres gravees, Pl. 35, Fig. 72/4 и 72/5, S. T h о r v a 1 d s e n Museum, IX, 698-708. Henkel, XXI,417LXXV 144, BMCREmp. II, Pl. 7, 20. LJepo-su - Dav id. — OCD, Fig. 2/31, M. H. Лордкипанидзе, IV, табл. II, 14. Sena Chiesa. Aquileia, p. 160—162, Tav. XV111. 248—260. DeutsheSamml ungen,III,Braunschweig, S. 18 Taf. 5. 30—33. GotingenS. 82—83 Taf. 33, 56—62.
Археологически музей, Пловдив— 1062, карнеол. Унгарски национален музей — Будапеща. 55.24.71, 55.24.80, 63,1.41.
29 Яспис с жълтозелен цвят и изпъкнала от двете страни форма.
8141. Неизвестно местонахождение. 12,5x9 мм. Фонът леко полиран, изображението матово. Изтрита повърхност.	II—III в. от н. е.
Венера Победителка (Venus Victrix), полуобърната наляво.
Типът както (28). Плитка сумарна резба.
Срв. A. Hamburger. Gems from Ceasarea Maritima. ‘Atiqot, VIII, 1968, Nr. 43.
30 Николо, плоска от двете страни форма. 8067. Novae, случайна находка.
9,5x6,5X1,5 мм. Фонът е полиран, изображението матово. Високо очертан елипсовиден ръб.	II в. от н. е.
38
Венера Победителка (Venus Victrix). Типът както (28 и 29). Скъсени пропорции.
Плитка резба, детайлно изпълнение. Срв. Народен музей — Свищов, карнеол 1—919.
Народен музей—Белград, карнеол 1941 II, николо 1918 II.
31 Светлочервен полупрозрачен карнеол с леко заоблена повърхност и изпък-нал гръб.
8144 Novae, случайна находка.
15* 11,5 мм. Гемата е силно повредена. Фонът полиран, изображение™ матово.
II— III в. от н. в.
Венера Победителка (Venus Victrix), полуобърната наляво и силно извитото тяло се подпира на висока кръгла коло-лонка. В ръката шлем, пред нея диаго-нално минава копието.
Типът както (28, 29, 30).
Неособено прецизно изпълнение.
Срв. Народен музей—Свищов, карнеол I 920.
32 Тъмночервен карнеол с изпъкнала форма от двете страни.
4909. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
16,5x12,5x3,5 мм. Фонът полиран, изображение™ матово.
III в. от н. е.
Крилата Виктория наляво в дълъг, развяващ се хитон. В ръката венец, на дясното рамо палмово клонче, на главата шлем.
Теренът означен.
Дълбока резба. Паралелни широки линии.
Типът става популярен през епоха-та на Август.
Срв. Berl. Kat. 6734, 6738, Xanten, I, Taf. XIII, 27, 28, 29, H e n-kel. Taf. LXVHI, 1816, LXXV, 116 Walters Cat. XXII, 1705—1709, 1710, G. M. A. Richter New York. XLVI, 353. 354. BMCREmp. II, Pl. 8, 17, 18. Pl. 11, 13 и 14, Pl. 16, 9, 10, 11; T. Кибальчич. ГОжнорусск!я гем
мы, IV 15,Deutsche Sammlungen I, 3, Munchen, Taf. 244, Nr. 2635, 2636; II, S. 187, 522. S. 107. Taf. 47, 222, Gottingen. S. 107. Taf. 47, 222, Col. Orghidan Нумизматичен кабинет — Букурещ, 0.118, карнеол. Видин, В 414. Народен музей, Свищов, 1 1477, стъкло.
33 Прозрачен светлооранжев карнеол с плоска лицева повърхност.
4216.5егб1саСофия(?),случайна находка. 11X8,5 мм. Гемата е запазена добре. Фонът и изображение™ са полирани.
III в. от н. е.
Крилата Виктория наляво с венец и палмово клонче. Облечена в препа-сан развит хитон.
Плитка схематична резба.
Срв. К- Н. Джавахишвили. Урбниси, с. 133, табл. VI, 105. Унгар-ски национален музей, 55.24.76, карнеол. Археологически музей, Пловдив. 303. празер (без венец). Археологически музей, Варна. V. 215 железен пръстен с двупластен ахат. Intercisa, гроб 587 — сребърен пръстен с карнеол, III в., близко по стил изображение. Москва, ГИМ. 95570. Народен музей, Белград, яспис 1878 II.
Сыцият тип и стил на изпълнение откриваме в гемата от Ratiaria, сега в Окръжен исторически музей—Видин,В. 414, карнеол, Народен музей, Свищов, яспис 1—913.
34 Кафяв яспис, плоска форма от двете страни.
552. Казанлък, случайна находка. 11X7 мм.
III в. от н. е. Крилата Виктория права наляво с венец в протегнатата напред ръка. На главата шлем, при нозете щит.
Теренът означен.
Типът както (32 и 33).
Сурова схематична резба.
35 Почти прозрачен, с оранжев оттенък карнеол.
Плоска форма от двете страни.
39
4993. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
16хЮх2мм.По края гемата очукана. Фонът полиран, изображението матово.
111 в. от н. е.
Крилата Виктория права наляво естъ-пила върху означения терен. Облечена е в дълъг хитон. Във вдигнатата нагоре лява ръка държи венец. Пред нея пал-мово клонче.
Плитка резба,грубо изпълнение.Едри неразчленени и условно предадени форм и.
Срв. BMCR Emp. IV, Р1. 80, 3, 6, Р1. 81,4, 5, PI. 9, 7, 6, 11. Р1. 99, 11, 12, 13; К- А. Д ж а в а х и ш в и л и. Урбниси, с. 133, табл. VI, 105. Народен музей, Белград—карнеол, 1767 II.
36 Яспис със сивобял цвят, плоска форма. 6292.Ratiaria (Арчар),случайна находка 27X18 мм. Неправилна елипсовидна форма.
Повърхността изтрита.
Ill—IV в. от н. е.
Крилата Виктория наляво с развит хитон, стъпила върху кълбо. В протегнатата напред ръка държи венец.
Плитка линеарна резба, грубо схематично изпълнение.
Срв. Thorvaldsen Museum. VIII, 617. Walters Cat., XXII, 1713. H. M a t t i n g 1 у. Roman Coins, London, 1928, Pl. XXI, 1713.
АТИНА
37 Сардър с цвят на тъмен чай. Силно изпъкнала повърхност, гърбът вдлъб-нат.
7974. Неизвестно местонахождение.
10x7,5x2 мм. Олющвания по ръба. Фонът полиран, изображението матово.
I в. пр. н. е.
Атина права, полуобърната надясно, облечена в дълъг безръкавен богато надиплен хитон. На главата шлем.
В ръцете държи щит и копие, което минава диагонално зад тялото.
Плитка линеарна резба. Ескизно изпълнение.
Срв. X a n t е n I. XII, 10. Вег 1. Kat. 7224. Walters Cat. XIX, 1357. Ant. Gem. Wien. I., 182. A. 3 a-x a p о в. Геммы и античные перстни Государственного исторического музея-c. 120. № 148. РАНИОН, вып. 3. М. 1923; VIII, 152; ОАК за 1902. с. 80. Ленинград ГЭ.П.1910. 56—Златен пръстен с гранат
38 Полупрозрачен червен карнеол с леке заоблена форма. 5150. Врачански окръг, случайна находка.
16,5xl9v2 мм. Изтрита повърхност. гърбът полиран.
I в. пр. н. е. Атина права напред, с леко отпуснато тяло и лице в профил надясно. Облечена е в безръкавен надиплен високо препа-сан хитон, в косите диадема. В протегнатата напред дясна ръка държи шлем. Лявата ръка, с която придържа мантия-та, е облегната на висока кръгла колонка. При нозете щит. Зад фигурата на богинята и диагонално на нея копие.
Цялата композиция е разположена върху очертания с хоризонтална линия терен.
Детайлна плитка резба, широки линии.
Според G. М. A. Richter типът е елинистическа версия на Атина Лем-ния.
Срв. G. М. N. A. R i с h t е г, Engraved Gems of the Greecks and the Etruscans, p. 143. Nr. 553, G. M. A. R i c h-t e r. Hew York, XXVI, 156p .Ant. Gem. XXXIV, 43, XLIV, 67,0 s b or-n e. Engraved Gems, 14.14, Waiters Cat., XVII, (143) 146.
39	Стъклена паста, сивочерен цвят с жълти петна. Плоска повърхност и заоблен гръб.
8070. Novae, случайна находка. 12x8x1,5 мм. Силно изтрита повърхност.
I в. от н. е.
40
Атина права напред, с лице в профил надясно. На главата шлем. Облечена е в двойно препасан пеплос.
В спуснатата надолу лява ръка държи копие и щит, а в протегнатата напред дясна ръка, патера пред пламтящ жерт-веник.
Теренът е очертан под краката на богинята.
Типът е популярен върху монета от края на I и началото на II в. от н. е.
Срв. Народен музей, Свищов — карнеол, 1892. Съвършено близка по стил и тип е гемата също от стъклена паста отПантикапей. Ленинград ГЭ. П. 1910. 44. Археологически музей, Варна — V 217, халцедон, М. Н. Лордкипанидзе III, табл. II, 14, 15. Народен музей, Белград. 3383 III. В е г 1. Kat. 7237,7243, 7246.Ant. Gem. XLIV.66, Н. Carnegie. I. 1908 Pl. Ill, C13. Osborne, Engraved Gems. XXIII 25, X a n t e n, III, 10, Walters Cat., XIX, 1357. J. P. Shear-Hesperia V. 1936, Pl. VII, 2, 22, 23, G. M. A. Richter New York. p. 276. XXXIX, 268 D. Tudor. Monumente Inedite din Romula. Buletinul comisioni monumentilor istorice 1938, p. 19. Fig. 21a. Col. Balacescu V-|p без жертвеник (Deutsche Sammlungen III, Braunschweig S. 22 Taf. 7,48.
40	Карнеол, светлооранжев с кафяв от-тенък. Избистрен цвят. Заоблена повърхност и плосък гръб, 2974, Novae, случайна находка.
8Х 7,5x3 мм. Фонът полиран, изображението матово.
I в. от н. е.
Атина права, полуобърната наляво, е стъпила върху очертания с хоризонтална линия терен. Облечена е в двойно препасан хитон и плащ, развяващ се на раменете. На главата коринтски шлем. Пред гърдите държи щит, а с вдигната-та нагоре лява ръка — копие, което минава диагонално зад гърба.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. като тема Deutsche Sammlungen, Munchen, I, 1, Taf. 65, 610, карнеол III в. пр. н. e. S. R e i п a c h. Pierres gravees, PI. 31,623, 625. X a n t e п 1, XIII 10, Walters. XVII, 1144, G. M. R i c h t e r, Engaved Cems of theGreeks ant the Etruscans, p. 149. Унгарски национален музей, Будапеща,55.868, карнеол. Ленинград. Кол. Лебедев, ГЭ Ж. 5176 карнеол, плоска форма.
41	Тъмнозелен яспис с изпъкнала форма от двете страни,
4807. Novae, случайна находка. 11x8x2,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
I—II в. от н. е.
Атина полуобърната надясно е стъпила върху означения терен. На главата шлем. Облечена е във високопрепа-сан пеплос. В протегнатата напред дясна ръка държи летяща Виктория, в спуснатата надолу лява ръка — щит.
Плитка схематична резба.
Типът е широко разпространен в глиптиката и в нумнзматиката отпърви-те векове на н. е. и пресъздава типа на статуята на Атина Партенос.
Срв. В е г 1. Kat. 7237,7246,8171. Т ho rvaldsen Museu m,Pl;VIII 605, 607. G. M. A. Richter. New York, XXXIX 269 S ena Chiesa. Aquileia. Tav. V. 106—107. Железен пръетен с гема от Пантикапей същият тип и стил, Ленинград ГЭ.П. 1863,10. Col. Balacescu, V t същият стил.Col. Or-ghidan, 0,57. Deutsche Sammlungen, I, 3, Miinchen, Taf. 225, 2476, без змия, III, B.aunschweig, Taf. 7,46 Народен музей, Белград—карнеол 1932 II. Ленинград,колекция Лебедев ГЭ.Ж-5142— карнеол, близък стил.
42 Карнеол светлокафяв с плоска от двете страни форма.
534. Неизвестно местонахождение.
8 <5x2 мм. Фонът полиран, изображението матово.
11 в. от н. е.
41
Атина права, полуобърната надясно, е стъпила върху означения терен. В спуснатата надолу дясна ръка държи щит и копие, а в протегнатата напред лява ръка — патера. На главата коринтски шлем. Облечена е в дълъг двойно пре-пасан хитон.
Плитка схематична резба.
Срв. Berl. Kat. 3533, 7224—7228, 7246, 8397, Xanten, I, XIII, 10; T h о г-valdsen Museum, VIII, 600 -607. Deutsche Sammlungen, I, 3. Miinchen, Taf. 225, № 2469, 2470; A. Захаров. Геммы и античные перстни Госсударственного исторического музея. РАНИОН, вып. 3, М. 1923. VIII, 141, 142, 149. Sen а С h i е-s a. Aquileia, Tav. VI, 117,D.T u dor, Apulum, VI, 1967, p. 211. 2/5. Ленинград ГЭ. П. 1862.32 жел. пръстен с яспис ГЭ. П. 1875.375, ГЭ.П. 1880.16, ГЭ. П. 1896.23, ГЭ.П. 1910,44, железен пръстен, стъклена паста, ГЭ.П. 1910. 54. Кол. Лебедев ГЭ. Ж- 5142 карнеол — близък стил. ГЭ. Ж- 5 150 хелио-троп ГЭ. Ж- 5165.
43 Карнеол, кафявооранжев цвят, леко заоблена повърхност и гръб. Косо из-рязан страничен елипсовиден ръб. 5241. Оряхово, случайна находка. 11x9x4 мм. Повърхността полирана, изображението матово.
I —III в. от н. в.
Права богиня Атина (?), полуобърната надясно, облечена в дълъг хитон и мантия, която достига до глезените. На главата венец. В протегнатата напред дясна ръка държи патера. Диагонално на тялото преминава копие, зад нея щит. Плитка резба, скъсени пропорции, грубо изпълнение.
44 Карнеол, светлокафяв с леко заоблена повърхност.
Р. 105/72. Западен сектор на Нове, кв. VIII 278 д. 2,10 м. 15,7х 11,4 мм. Полирана повърхност,но изтрита. От дясната страна при класовете отчупена.
I II в.
Рядък тип на синкретизирана Атина права, полуобърната надясно. Облечена е в дългоръкавен високо препасан хитон. На главата— коринтски шлем. В протегнатата напред лява ръка държи житии класове. При нозете — щит и копие, конто придържа с лявата ръка.
Теренът е означен с хоризонтална линия.
Стройни пропорции, хубаво изпълнение.
Срв. А. В i е г п а с k i. Brama zachodnia odcinek V. — Novae. Sektor Zachodni 1972, Poznan 1975, p. 55. Rye. 49
45 Карнеол, прозрачен с жълтооранжев избистрен цвят. Плоска форма от двете страни и висок елипсовиден ръб. 4899. Неизвестно местонахождение. 12x7x5 мм. Полирана повърхност, матово изображение.
II в. от н. е.
Атина права напред, с лице в профил надясно.
На главата шлем. Облечена в дълъг двойно препасан и надиплен хитон. В едната ръка държи копие и щит, а в другата — преметната мантия.
Теренът означен с хоризонтална линия.
’ Груба и схематична резба.
Срв. Музей за изящни изкуства — Буда-пеща. 62.37.А; Археологически музей, Пловдив 861, карнеол.Народен музей, Белград карнеол 1862 II.
46 Сребърен пръстен с масивна халка и наклонени широки рамене, украсени с дълбоки хоризонтални жлебове. В елипсовидното гнездо на щита — плоска полирана гема от светлокафяв карнеол със скосен околовръетен ръб. 8074. Abrittus (Разград), случайна находка. Размери: на пръетена 20x26 мм на гемата 11x10 мм.
В долната си част гемата е пропука-на.
IV в. от н. е. Атина права, полуобърната наляво. Облечена е в дългоръкавен високо пре
42
пасан хитон. На главата шлем. Във вдигнатата нагоре лява ръка държи копие, а в спуснатата надолу дясна ръка — щит.
Плитка схематична резба.
Срв. В е г 1. Kat. 7228; за формата на пръстена Henkel. XXIII, 444; Кю-стенджа — Археологически музей. 4937, пръстен същата форма, намерен с монета на император Проб (276—282). Народен музей, Белград — яспис 1792 II.
47 Карнеол, полупрозрачен със светло-кафяв цвят. 7902. Неизвестно местонахождение. Колекция на Д. Димитров, Ловеч.
15x11 мм Лицевата страна на гемата е плоска, гърбът заоблен. Фонът е полиран, но изтрит. Изображението е матово.	III в. от н. е.
Атина натрон,полуобърната наляво и лице в профил наляво. Облечена е във високо препасан хитон. Нозете са обви-ти в мантия. На главата шлем. В протегнатата напред дясна ръка държи венец, във вдигнатата лява ръка — копие.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка, груба и схематична резба. Срв. Berl. Kat., 7225, Sena Chiesa. Aquileia, 1,19. Според ав-торката гемата е чужда по стил на гемите от Аквилея.
АРТЕМИДА
48 Сардър, избистрен хубав цвят. Гемата има кръгла форма,изпъкнала повърхност и плосък гръб.
4640. Римският басейн на Айтоските бани. (Aquae calidae)
12,5 X 10,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
I в. пр. н. е.
Бюст на Артемида в профил наляво. Косите са прибрани назад. На главата венец. Устата полуотворени. Остри черти и напрегнато изражение на лицето.
Плитка, доста сурова и експресивна резба. Едри линии.
Срв. G. М. A. R i с h t е г. Cat. 1920. Pl.49,193 по отношение на стила и типа; Berl. Kat. 4905 4908: Marshall-XII, 380; Ленинград, ГЭ.П. 1854.31 — сардър, близък стил.
49 Тъмночервен яспис с плоска форма от двете страни. 4279. Неизвестно местонахождение.
13 <9,5X2 мм. Фонът и изображението са матови,а страничният ръб полиран.
I—II в. от н. е.
Артемида, в устремено движение наляво, с развята хламида и къса туника. Косите са прибрани във висок кок. В протегнатата напред лява ръка държи опънат лък, а с дясната—колчан стре-ли на рамото. До нея подскач куче. Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка детайлна резба, артистично изпълнение.
Срв. Berl. К a t. 7211,8726. Osbor-n е, Engraved Gems, XXVIII, А.З a x a-ров. РАНИОН вып. 3, М.1923 VIII, 137, 140; Sena Chies a.Aquileia, L.T e-p о s u -D a v’ i d. SC. 12, 1965, p. 96 Fig. III. 1. Deutsche Sammlungen, III, Kassel. S. 214, Taf. 94,74. Археологически музей, Велико Търново, карнеол; Д. Д е ч е в. Култът на Артемида в областта на Средна Струма — Сб. Г. И. К а ц а р о в. II. ИАИ. XIX, 1955, с. 95—109.
50 Полупрозрачен, светлочервен карнеол, с плоска форма.
8038. Novae, случайна находка. 12,5X8 мм. Фонът полиран, изображението матово:
III в. от н. е.
Култова статуя на Артемида Ефес-ка в обичайна схема. На главата кала-тос. От двете страни тя е фланкирана с по една Виктория, поднасяща й лавров венец.
Теренът очертан само под богинята. Плитка схематична резба.
Срв. Berl. Kat. 7214,8418, Ant. Gem., XLIV, 2, S. R ei nach,
43
Pierres gravees 51,15, Thorvaldsen Museum, XIX, 1707, G. M. A. Richter, Catalogue 1920. Pl. 77, 352, New-York, XXXIX, 283, Osborne, Engraved Gems, XXIII, 26, 27, Walters Cat. XIX. 1939, 1341, BMC. R Emp. I. Pl., 34, 1,2, III, Pl. 74,1,Pl. 75, 9, R о s c h e r, Lexikon, Col. 588, Ленинград. Г.Э.ПАН. 983 без Виктории Deutsche Sammlungen. Ill,Braunschweig, S. 21. Taf. 6.43.44 А. Д ж a-вахишвили. Урбниси, с. 102, 1,7, III, 36: Porolissum. Исторически музей Залау — Румъния, 264, 1958.
АПОЛОН
51 Част от железен пръетен, чиято халка преминава във висок щит. В гнездото на последняя е поместена гема от ахат.
Плоска повърхност. Периферията на гемата е очертана от два концентрич-ни пояса, съединени помежду си с коси насечки.
4907.Ratiaria(Ap4ap),случайна находка. 15x11 мм. Фонът и лицето са полирани, косите матови. I в. пр. н. е. Глава на Аполон(?) в профил наляво с патетично изражение на лицето. На главата венец. Косите падат на едри снопчета около лицето. Очите са широко отворени, устата притворена, брадата заоблена.
Дълбока резба, едри линии. Особено добре е предадена шията.
Срв. Henkel. Taf. VII, 125, LV, 1434.
52 Железен пръетен със заоблени рамене през средата, на конто се очертава леко изпъкнал ръб. В елипсовидното гнездо на щита е поместена гема от сардър, чиято плоска повърхност се слива с тази на пръетена.
2285. Oescus (Гиген), случайна находка. Размери: на пръетена 22 х21 мм и 24Х 28 мм. на гемата 14x12 мм.
В долната си част халката е отчупена. Фонът и изображението са полирани.
/ в. от н. е.
Бюст на Аполон Китаред наляво. Бо-гът е представен с дълга коса, падаща на едри къдри върху раменете и лавров венец на главата.Правилни, изящно предадени черти на лицето. Облечен е в туника. До него е лирата.
Дълбока прецизна резба, артистично изпълнение.
Срв. A n t. G е m.,XL,38 S.R е i n а с h. Pierres gravees I Pl. 31, 648, E. Carnegie, I , Pl., IV, C. 39, H e n k e 1 Taf. VIII, 137. XLI, 1161, 1162, Walters Cat. XIX, 1322, M. H. Лордкипанидзе,III, табл. 1.4. Съвършено близък пар алел както по стил, така и по изпълнение представл-ява златният пръетен с гема от карнеол —бюст на Аполон Китаред от Айтос-ките бани, сега в Археологический музей в Пловдив, 208. Народен музей, Свищов, карнеол,I 937 Ленинград, ГЭ.П. 1840.60.
53 Почта непрозрачен кафяв карнеол със заоблена повърхност и косо очертан страничен ръб.
5209. Novae, слуайна находка. 12x9x3 мм. Долната част отчупена. Тялото полирано, фонът матов.
I в. от н. е. Права мъжка фигура (Аполон?) полуобърнат надясно.Тялото леко отпуснато. На главата венец. В лявата ръка държи палмово клонче, в дясната — лък. Бедрата са обвити с мантия. При нозете — куче.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. В е г 1. Kat. 2649, S. R е i n а с h I. Pierres Gravees, Pl. 32. 6510. Osborne. Engraved Gems, Pl. XXIII, 4. Аполон с лък и малка сърничка.
54 Полупрозрачен червен карнеол със заоблена повърхност и силно изпъкнал гръб. 2952. Неизвестно местонахождение.
11,5x9x3 мм. Фонът полиран, изображението матово.
I—II в. от н. е.
Аполон (?) прав, пролуобърнат и с
44
лице в профил надясно. На главата венец. В спуснатата надолу дясна ръка държи мантия и лък, в лявата — палмово клонче.
Теренът очертан с леко наклонена линия.
Хубава детайлна резба, подчертана мускулатура.
55 Хризопраз (?) със заоблена от двете страни форма.
8073. Novae, случайна находка.
14X10x2 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
II—III в. от н. е.
Права мъжка фигура — Аполон (?) полуобърнат наляво. На главата венец. Лявата ръка е свита на кръста с премет-ната мантия, с дясната държи клонче надолу. Кръстосани крака.
Теренът е очертан с хоризонтална линия.
Плитка резба, скъсени пропорции.
ХЕЛИОС
56 Бял яспис, плоска форма от двете страни.
8035. Novae, случайна находка.
15x11мм. Фонът и изображението матово полирани.	I—II в. от н. е.
Бюст на Хелиос в профил наляво. Косите падат на еДри снопчета върху лицето. На главата лъчист венец.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
57 Прозрачен червен карнеол с форма на пресечен конус.
2301. Durostorum (Силистра), случайна находка.
10x9x3 мм. Изтрита повърхност. Фонат и изображението са матово полирани.	I—II в. от н. е.
Бюст на Хелиос в профил наляво. Косите падат на едри снопчета върху лицето. На главата лъчист венец.
Прецизна и детайлна резба.
Особено добре предадени чертите на лицето.
Типът както (56).
Срв. Berl. Kat. 6315 — 6317. OAK за 1908, С. Петербург, 1912. с. 104, обр. 108,7: М. И. Максимова. ВГМ Гр. XVI—В. 1950, табл. I, 41; Porolissum, Истор. музей Залау, Румъния, 30. 1958, стъклена паста; Ленинград ГЭ.П. 1884. 34, железен пръстен със стъклена паста; ГЭ. П. 1887.7.
58 Яспис, тъмнозеленцвятскафяви петна. Плоска гема с крива форма.
4714 а. Неизвестно местонахождение. 14x12 мм. Фонът матов,изображението полирано.
II—III в. от н. е. Хелиос, прав, гол, в обичайна поза с тяло напред и глава в профил наляво. На главата венец с четири лъча. Обут е във високи обувки. До него крилата Виктория,облечена в дълъг,развяващ се хитон. Във вдигната нагоре дясна ръка венец. Пред нея кълбо.
Теренът леко означен.
Плитка резба. Схематично изпълнение.
Срв. Thorvaldsen Museum XIX1660, М а г s с h а II, XIV, 493. Народен музей, Белград — яспис, 1609 II.
59 Сребърен пръстен с масивна халка, която постепенно се разширява при раме-нете и преминава във висок елипсовиден щит. Вътрешната страна ограничена от зрънчест орнамент. В леглото е поста-вена висока гема с форма на пресечен конус.
4797. Николаево, Плевенски окръг. Размери: на пръстена 32x24 мм
на гемата 10x8 мм
III в. от н. е.
Бюст на Хелиос. Косите падат на снопчета върху лицето. На главата лъчист венец.
Плитка резба. Схематично изпълнение.
Публ. Б. Филов. Римското съкро-' вище от Николаево, НАД IV, 1914 с.
12.	IV, 12.
Срв. Henkel. XXI, 422—424.
45
ХЕРМЕС
60	Трипластен сардоникс, силно изпъкнала повърхност и плосък гръб.
5584. Ratiaria (Арчар), случайна находка. 14 X 12,5 X 5 мм. От двете страни гемата пробита. Изображението полирано. Фонът матов.
II в. от н. е. Бюст на младая Хермес в профмл наляво с диадема и кадуцей на рамото. Облечен е в хламида, прикачена с кръг-ла аграфа. Косите предадени с широки паралелни линии. Очите са широко отво-рени, устните свити. Строго изражение. Плитка прецизна резба, изпълнена в особен стил. Типът характерен за гръц-ката пластика от IV в пр.н.е., откъде-то се пренася в глиптиката.
Публ. Б. Филов.ИБАД, IV, 1914, с. 285.
Срв. Berl. Kat. 2748—2750, 6941, Walters Cat., XIX, 1417, 1418, G.M.A. Richter. New-York, XLI, 291. Deutsche Sammlungen III, Braunschweig, S. 28, Taf. 10, 72, 73, Ленинград ГЭ. 1883.1 —жел.пръстен с карнеол ГЭ.Х. 1893. 66. съвсем близък стил глава на богиня. Ant.Cem.—Wien. I, 422, 424, 425 като тип.
61	Полупрозрачен оранжев с кафав отте-нък карнеол. Избистрен цвят. Плоска форма от двете страни.
7975. Неизвестно местонахождение. 12 X 10,5 X 1 мм. Долната част отчупена. Фонът и изображението са полирани.
I—II в. от н. е. Хермес прав, гол,полуобърнат надясно. На главата петазос. Във вдигнатата нагоре лява ръка държи лавров венец. В дясната кадуцей и мантия. Пред него статуарно изображение 1га Изида-Фортуна върху правоъгълен олтар, украсен с профилирана рамка. Боги-нята е представена с обичайните й атрибута.
Цялата композиция е разположена върху очертания с хоризонтална линия терен.
Плитка резба, хубаво изпълнение. Срв. Berl. К a t.,2566, 2570, 7168. Т. Кибальчич. Южно-руссмягеммы, VIII, 261 (гема отОлбия). Deutsche Sammlungen, HI. Braunschweig. S. 37. Taf. 14,112. Варна, Археологически музей.
62	Хермес поднася венец на Зевс, карнеол. Светлолилав аметист, заоблена форма. 1479. Чирпан, случайна находка.
14x10 мм.
Фонът полиран.Изобржанието матово. /—II в. от н. е.
Хермес прав,гол,напред и лице в профил надясно. В едната ръка държи премет-ната мантия и кадуцей, в другата — два житии класа и кесия над кръгъл жертвеник. Единият крак отпуснат.
Подчертана мускулатура.
Хубава детайлна резба.
Срв. S. R е i п а с h. Pierres Gravees, р. 37.Р1.34,73, Berl. Kat. 2707,2712,7185 Henkel, Taf. 204. T e p о s u-D a-v i d. — OCD. 1960, p. 526. Fig.l, 17. Col.В alacescu. -X-3 сардоникс. Народен музей, Белград—карнеол, 1867 II (гемата е много близка не само по стил, но и по тип).
63	Сардър с леко заоблена лицева повърхност и силно изпъкнал гръб.
533. Неизвестно местанохождение.
8,5X 1 хЗ мм. Фонът полиран,но изтрит. Изображението матово.
I—II в. от н. е.
Хермес, прав, полуобърнат, с лице в пофил надясно, е стъпил върху означения терен. Тялото леко извито, колене-те присвити. В ръцете кадуцей и кесия.
Типът както (62,64).
Подчертана мускулатура.
Детайлна плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. A. Delatteet Ph. Der-с h е i n . Les intai Iles magiques, p. 175, 229.
К. А. Джавахишвили. Урбниси, с. 101, табл. I, 6. Алба Юлия, карнеол. Sena Chiesa.Aquileia, 138,
46
Taf. IX, 166. Унгарски национален музей —56.16.25, карнеол ахат. Музей за изящни изукства, Будапеща — 62. 36А, карнеол. Народен музей.Свищов— червен яспис, I. 902. Същият стил и тип.
64	Тъмночервен полупрозрачен карнеол със заоблена повърхност и плосък гръб. 5942. Неизвестно местонахождение. 1 х7,5х 1,5 мм.	/—II в. от н. е.
Хермес прав, гол, полуобърнат с глава в профил на дясно. Типът както (62, 63, 67).
Теренът очертанс хоризонтална линия. Плитка сумарна резба.
Срв. К. А. Д ж а в ах иш в и л и. Урбни-си, с. 113, табл. IV, 42. (изображение на Аполон, изпълнено в същия стил). Народен музей, Белград — карнеол, 1859 II.
65	Яспис, кафявочервен цвят с част от щита на железен пръетен. Плоска форма от двете страни и елипсовидно очер -тан страничен ръб.
5156. Врачански окръг, случайна находка.
14x10x4 мм. Фонът блестящо полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е. Хермес, прав, полуобърнат надясно, е стъпил върху означения с хоризонтална линия терен. Тялото леко извито. На главата петазос.
Типът както (63).
Едри форми, подчертана мускулатура.
Срв. Ленинград ГЭ.П. 1877.14, златен пръетен с карнеол.
66	Тъмножълт яспис със заоблена повърхност и косо очертан елипсовиден ръб. Гърбът плосък.
5629. Неизвестно местонахождение. 13x9,5x2 мм. Фонът полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е. Хермес прав,гол, полуобърнат надясно, с преметната мантия на ръката. Тялото
есовидно извито. В протегнатата напред лява ръка държи кесия над висок кръ-гъл жертвеник, в дясната — кадуцей.
Теренът очертан с дълговидна линия. Сравнително дълбока, но груба рез-резба.
Типът както (62).
Срв. Ленинград. Кол. Лебедев. ГЭ.Ж-5239, карнеол, близък стил, без олтар.
67	Тъмнокафяв, почти непрозрачен карнеол с плоска форма от двете страни. 1686. Неизвестно местонахождение.
15x11 мм. Фонът полиран, изображение то матово.	I—11 в- от н. е.
Хермес прав, гол, напред с глава надясно. В ръцете кадуцей и кесия.
Теренътозначен с хоризонтална линия Типът както (73, 64, 65).
Подчертана мускулатура. Детайлна резба.
Срв. Henkel. Taf. LXXV. 97. Xan-ten, I. Taf. XV, 14, M. H. Л о p д к и-п а н и д з e. IV, табл. VI, 45. IX. 165; Археологически музей, Пловдив, сар-дър—636; Ленинград. ГЭ.П. 1878. 31; бронзов пръетен с карнеол и ГЭ.П.1879. 11,също бронзов пръетен с карнеол.
68	Почти прозрачен, светлочервен с оранжев оттенък карнеол. Плоска форма от двете страни.
3847. Неизвестно местонахождение.
11,5X7,5X1 мм. Фонът полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е.
Хермес полуобърнат надясно е стъпил върху означения терен. Тялото силно извито, в ръцете кадуцей и кесия.
Типът както (63,64).
Плитка детайлна и презицна резба.
Срв. Унгарски национален музей;56.16. 3; сребърен пръетен с гема; Porolissum Исторически музей Залау, Румъния — карнеол. Народен музей, Свищов — карнеол, I—893.
69 Яспис, кафявочервен, плоска форма. 6225. Неизвестно местонахождение.
47
10х8х4мм.Фонъти високиятстраничен ръб са полирани.Изображението матово. В гръбната си част гемата е олющена.
II—III в. от н. е. Хермес прав, напред, с глава в профил иадясно. Както (63, 64, 67).
Теренът означен.
Плитка и груба резба.
Скъсени пропорции.
Срв. К. А. Джавахишвили. Урбниси, с. 125.V.81; Народен музей, Белград—карнеол, 1627 II
70 Тъмночервен непрозрачен карнеол. Повърхността е леко заоблена, гърбът силно изпъкнал.
5208. Novae, случайна находка.
14,5Х 11x4 мм.
Фонът матово полиран. Леки олющ-вания по ръба.
II—III е. от н. е.
Хермес прав, напред, с глава в профил надясно, е стъпил върху очертания терен.
Типът както (63,64,67,68,69).
Дълбока резба. Много грубо и схематично изпълнение. Скъсени пропорции.
Срв. К- А. Джавахишвили. Урбниси, с. 125. табл V. 82. Народен музей, Белгард — карнеол, 1617 II.
71 Сребърен пръстен с висок щит, масив-на халка и леко издаващи се три-ъгълни рамене. В щита висока гема от карнеол с плоска повърхност.
1393. Просочан, Драмско.
Размери : на пръстена 23,5X22 мм на гемата 9X7,7 мм.
Гемата леко олющена. Фонът полиран, изображението матово.
III в. от н. е.
Хермес полуобърнат, напред, с глава в профил надясно, е стъпил върху очертания терен. В ръцете кесия и кадуцей. Тялото е есовидно извито.
Плитка резба, заоблени форми.
Срв. Henkel, XXII, 433.
72 Светлокафяв карнеол с леко изпъкнала повърхност и силно заоблен гръб.
7899. Сбирка на Д. Димитров, Ловеч. 12x10 мм. Гърбът силно заоблен, фонът матово полиран.
III в. от н. е.
Млад мъж полуобърнат надясно, съвсем в типа на Хермес, държи неясен предмет в протегнатата напред дясна ръка, в лявата плащ вместо кадуцей(?).
Плитка резба, грубо повърхностно изпълнение.
Срв. L. Teposu -David - OCD, р. 526. 1.19. Близки по стил са двата пръстена с геми от Пантикапей — Ленинград. ГЭ.П. 1913.36 и П.1878.31;
Deutsche Se m m 1 u nge n, III (Kassel) Taf. 93. 65.
73 Червенокафяв непрозрачен карнеол със заоблена повърхност.
7898. Сбирка на Д. Димитров, Ловеч.
13,5 X 10,5 мм. Фонът и изображението са матови.	III в. от н. е.
Хермес прав, полуобърнат с лице в профил надясно. В дясната ръка кесия, в лявата — плащ и кадуцей. При нозете петел.
Теренът означен с хоризонтална линия. Плитка резба. Грубо схематично изпълнение. Неразчленени форми.
Съвесм близка по стил до (72).
74 Полупрозрачен червен карнеол с леко заоблена лицева повърхност и изпъкнал гръб.
4991. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
15x12 мм. В долната част гемата е от-чупена.
Фонът силно полиран, изображението матово.
/— lie. от н. е.
Хермес полуобърнат и леко отпуснат е седнал върху скала. Главата в профил надясно, краката кръстосани. На главата петазос. С едната ръка се опира на скалата, с другата държи кадуцей и петел.
48
Теренът означен с хоризонтална линия.
Силно подчертана мускулатура на тялото. Лицето сумарно и грубо преда-дено, птицата детайлно и прецизно.
Темата е широко разпространена в глиптиката. За прототип е използувана-статуята на Хермес от Херкуланския музей, копие на Лизиповия оригинал. Ср. Вег 1. К a Г, 2726, 2734, Walters Cat., XIX, 1401, 1402, Thorvaldsen Museum, VII, 558, 559, Henkel, LXXV, 100. като тип; G. M.A. Richter, New York, XLI 288, R. Righetti. Gemme e cammei delle Collecioni Comunali, (1955), p. 14, Nr. 14, Taf. I., обр. 9. Sena Chiesa, Aquileia p. 145, 146, Tav. XI. 201, 203, 204. H. M у ш mo в, Античните монети (Анхиало), с.156, XX,6, монети на Септимий Север.
75 Керемиденочервен яспис, плоска форма. 8106. Novae, случайна находка.
14 х 10 мм. Гемата пропукана и олюще-на по края. Фонът и изображението са полирани.	II—III в. от н. е.
Хермес, гол, наляво седнал на скала. На главата петазос, в протегнатата напред дясна ръка държи кесия.
Типът както (74).
Груба резба,подчертана мускулатура. Срв. Народен музей, Свищов. I—923; Ленинград ; ГЭ.П. 1881. 20 — пръстен с карнеол. Народен музей, Белград— карнеол, 1802 II. L.T е р о s u-D avid OCD, 1690, p. 526, Tav. 1,20. Deutsche Sammlungen, III, Kassel, S. 212, Taf. 93, 66.
ДЕМЕТРА
76	Полупрозрачен червен карнеол с оранжев оттенък и черни точки. Гърбът е по-силно заоблен от лицевата страна. 8146. Novae, източен сектор кв. XXV, 91 дълбочина 0,80 мм.
13x11,5 мм. В долния край гемата е олющена, фонът полиран,изображението матово.	I—II в. от н. е.
Деметра права напред, с глава в профил надясно, облечена в дълъг високо пре-пасан безръкавен хитон. На главата венец и тения, чиито краища достигат до раменете. В протегнатата напред дясна ръка държи два житни класа, а с ля-вята се опира на жезъл.
Теренът очертан с права линия.
Хубава детайлна резба.
Публ. Д. П. Димитров, М. Чичикова, Б. Султов и А Димитрова. Археологические раскопки в восточном секторе Нове в 1963 году. ИАИ XXVIII, 1965, с. 62, обр. 34.
Срв. Археологически музей, Пловдив— карнеол 130, карнеол Шв(и вази с житни класове); Ленинград. ГЭ.П. 1866 52—бронзов пръстен с карнеол.
77	Карнеол с кафявооранжев цвят в щита на модерен пръстен. Плоска повърхност.
1904. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae). 14x11 мм. Повърхността и изображението са матово полирани.
lie. от н. е.
Седнала Деметра-Фортуна надясно на нисък трон без облегалка Тялото полу-обърнато напред. На главата венец. В протегнатата напред лява ръка държи житни класове, а в дясната рога на изобилието. Облечена е във високо пре-пасан хитон. Бедрата са усукани в мантия.
Цялата композиция е разположена върху очертания с хоризонтална линия терен.
Детайлна, но не особено прецизна резба.
Лицето е доста грубо предадено.
Срв. A. Hamburger. Gems from Сае -saria Maritime—’Atiqot VIII, 1968, PI. 111,51. Deutsche Sammlungen 1,3, Munchen, Taf. 229, 2507, 2508 Taf. 243, Nr 2621, 2622 като тема. Ленинград. Кол. Лебедев. ГЭ-Ж- 5023, яспис, ГЭ. ПАН. 978, карнеол като тип.
49
78	Тъмночерев канеол с плоска форма. 8083. Novae, случайна находка.
10x8x2 мм. Фонът полиран, изображението матово.
III—IV в. от н. е. Деметра права наляво, облечена в дълъг хитон и плащ с развяващи се краища. В протегнатата напред ръка държи житни класове. Пред нея Плутон.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка схематична и груба резба. Преобладават широки линии, неравно-мерни пропорции и едри форми. Особен стил.
Срв. Вег 1,- Kat. 2904.
79	Полупрозрачен червен карнеол с изпъкнала от двете страни форма.
5154. Врачански окръг, случайна наход ка.
14X11 мм. Фонът полиран, изображението матово
III—IV в. от н. е.
Права богиня (Деметра) наляво, облечена в дълъг безръкавен на едри дипли хитон. В протегнатата напред лява ръка държи два житни класа, а в спуснатата надолу дясна ръка — венец.
Теренът означен с права линия.
Плитка схематична и много 1руба резба.
Скъсени пропорции, широки линии.
Срв. S. Re i пас h. Pierres gravees, Pl. 47'997 и 1004; Sammlung Niessen, Koln II, 1911, S. 282, Pl. CXXXVIII само като стил.
ФОРТУНА
80	Ахат оникс. Основата млечнобяла, гор-ният пласт, в който е гравирано изображението—черен.Заоблена повърхност, плосък гръб.
2764. Одесос,(Варн з),случайна находка. 10,5x8x2 мм. Фонът и изображението са полирани.
I—II в. от н. е.
Фортуна-Тюхе права, полуобърната надясно, е стъпила върху очертания терен. На главата modius.
Плитка резба, изящни линии.
Срв. Xanten I, Taf. XIII, 14, 15. Т u d о r-Apulum, Vi 1967, p 213, Nr. 12, Fig 2 1, Nr. 13, Fig. 2/12. Sena Chiesa. Aquileia, XXXI, 605.BMCR Emp., Ill,Pl.6. 5,7,8,Pl.14.12, Pl.50.8.9. Deutsche S a m m 1 u n g e n 1,3 Miin-chen. Taf. 241 2603—2611, като тема.
81	Трипластен сардоникс, леко заоблена форма.
1511, неизвестно местонахождение.
13,5x11,3 мм. Фонът полиран, изображението матово.	/—II ь от н. е.
В горния кафяв пласт е гравирано статуарно изображение на Фортуна-Тюхе права, полуобърната надясно, на главата modius.
Теренът означен с хоризонтална линия Детайлна, но груба резба.
82 Светлочервен с оранжев оттенък карнеол. Хубав избистрен цвят. Плоска форма от двете страни.
8139. Novae, случайна находка. 14X11X3 мм. Часг от гемата отчупена. Фонът полиран, изображението матово.
I—II в. от н. е.
Изида-Фортуна права, полуобърната надясно, е стъпила върху очертания терен. Облечена е в дълъг високо препасан хитон и мантия .На главата modius. В ръцете рога на изобилието, при нозете кормило. Пред нея крилата Виктория, стъпила с десния си крак върху глобус. Облечена е в дълъг развяващ се хитон. В ръцете държи палмово клонче и венец.
Плитка детайлна резба. Лицата грубо третирани.
Срв. Т. К и б а л ь ч и ч. Южло-руссюя геммы IX,280, като тип.
83 Карнеол, мътнокафяв цвят, леко заоблена форма.
4209. Novae, случайна находка.
50
13х 10X2,5 мм. Фонът и изображението са матови. а страничният ръб полиран.
II в.от н. е. Фортуна, права напред, с глава в профил надясно. Облечена е в богато надиплен и високо препасан хитон. Мантията се спуща на едри гънки над бедрата. В ръцете държи рога на изоби-лието и кормило. Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка детайлна резба, хубаво изпълнение.
Типът както (80).
Срв. П. Л и с и ч а р. Isis Fortuna. Старинар. XV. Н.С.(1961)С. 125—132; SenaChiesa. Aquileia, Tav. XXXI, 609.С о l.B al а се s с u V ; BMRC. Emp.
II, Pl. 37,5, Pl. 43, 10, BMRC Emp.Ill, Pi. 2, 20, Pl. 4, 8, Pl. 5,6, Pl. 9, 4,6 златен пръстен николо III в. н.е. Силистра (Durostorum) S. R е i п а с h. Antiquitee du Bosphore Cimmerien, Paris. 1892. Pl. XVIII, 4. Златен пръстен с полигонална форма. На щита червен яспис с образа на Фортуна М. Н. Лордкипанидзе. IV, с. 93, табл. VII, 57, К-A. Джавахишвили. с. 107, табл. II, 24, с. 113—147, табл. III, 44—50; 527. Унгарски национален музей, 63.1.6 карнеол.
84 Планински кристал, плоска форма от двете страни.
4280. Неизвестно местонахождение. 11,5x9x1,5 мм. В долния край гемата очукана. Фонът полиран, изобра-жепието матово.
II в. от н. е. Фортуна права напред във високо препасан безръкавен хитон. Главата в профил надясно. В ръцете рога на изо-бил ието и кормило.
Теренът означен с хоризонтална линия. В полето около статуята на богинята надпис на гръцки език
MNAC COZIME
Диплите на дрехата предадени с успоредно падащи гънки.
Плитка, прецизна резба.
Срв. Е. 1 е В 1 a n t. Inscriptions de pierres gravees. 69, № 83; карнеол с надпис CELASIVS ZOSIME VIVAS Върху златен пръстен от Pautalia (Кюс-тендил) 5253 надпис СЕРАП1 CWZEME Berl. Kat., 2797, трипластен сардоникс. Виктория и надпис около нея. МН AC COZ [IME] Много близка по стил с гемата у Максимова. ВГМГр-XVI, В 1950, с. 247, табл. I, 14, Walters. Cat. XXIII,1729—1732. D. Т u d о г; Aplum VI, 1967, р. 213. Nr. 12, Fig. 2 Nr 13, Fig. 2T2
85 Част от щита на железен пръстен с плоска гема от кафяв карнеол.
7094. Селската могила при с. Мезек, Хасковски окръг. Случайна находка. 12,5X10 мм. Фонът полиран, изображението матово.
lie. от н. е. Фортуна-Изида права напред, с глава в профип надясно. На главата modius. Облечена е в дълъг, двойно препасан хитон. В ръцете държи рога на изобили-ето и кормило.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Типът както (80,83).
Плитка повърхностна резба.
Срв. Henkel, XLVIII, 1257, Deutsche Sammlungen II, S. 188. Taf. 91, 524, близък стил.
86 Хелиотроп с плоска повърхност и леко заоблен гръб. 8136. Неизвестно местонахождение.
10x7 XI мм. Фонът и изображението са матово полирани.
11 в. от н. е. Изида-Фортуна права, напред стъ-пила върху очертания терен. Главата в профил наляво. Облечена е в дълъг, високо препасан хитон и мантия, чиито гънки падат косо върху бедрата. В ръцете рога на изобилието, ситула, житен клас и мак.
Плитка резба, детайлно изпълнение. Срв. Като стил и тип съвършено еднак-ва с гемата от Нове, карнеол, частно
51
притежание на Д. Лещаров, скулптор. Ленинград. Кол. Лебедев. ГЭ.Ж- 5113 като стил — карнеол.
87 Червенокафяв яспис, плоска форма от двете страни.
8043. Случайна находка. 14x10X1,5 мм. Фонът е блястящо полиран, изображението матово.
//—/// в. от н. е. Фортуна (Тюхе) права, напред е стьпи-ла върху означения терен. Главата с modius в профил надясно. Облечена е в дълъг, високо препасан хитон и мантия, спусната върху бедрата.
Типът както (80,83,85).
Срв. X а п 1 е п, I, Tat. XV, 34. G. М. A. Richter, Catalogue 1920, р. 178. Nr. 370 Pl. 79, 373. D. Tudor, Oltenia Romana, Bucuresti, 1942, p.187, Fig. 34,8 G. M. A, Richter New-York. XVII, 366—367, тъмнокафяв яспис. Археологически музей, Пловдив, 222 карнеол. Deutche Sammlungen II, S. 188. Taf. 91. 524
88 Жълт яспис, плоска форма от двете страни.
530. Неизвестно местонахождение.
11 х8х1 мм. В долната си част гемата е олющена. Фонът е полиран, изображението — частично. II в. от н. е. Изида-Фортуна, права, полуобърната надясно.На главата modius. Облечена е в дълъгвисоко препасан хитон и мантия, преметната на бедрата. В ръцете рога на изобилието, кормило, житен клас и мак.
Тялото леко извито.
Плитка детайлна резба.
Типът като (81, 83, 85, 87).
Срв. Sena Chiesa. Aquileia,Tav. XXXI, 592, 602 , 609, CRE, III, Pl. 12, 13. M. H. Лордкипанидзе I, c. 67, табл. I. 4; W a 1 t e r s C a t. Pl. XXIIII, 1729, 1730. Deutsche Sammlungen 1,3 Mil nchen. Taf. 242, №2613. Каракал, Румъния,Находки от Ромула. 2597—близка постил гема и 597.Архео
логически музей,Пловдив — 222, карнеол. Унгарски национален музей. 56. 16.6, сребърен пръстен с гема II. в. Народен музей,Белград—яспис, 1669 II.
89 Златен пръстен с широки масивни на-клонени рамене, конто постепенно се стесняват в долната част. Халката и щитът имат полигонална форма. В гнездото плоска гема,силно изтрита и пропукана. Николо.
6506. с. Капитан Димитриево, Старозагорски окръг. Случайна находка. Размери на пръстена 27X12мм
9x5 мм
III в. от н. е.
Фортуна права, полуобърната наляво, облечена вдълъгхитон.В ръцете обнчай-ните атрибута.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Типът както (80,83, 87).
Груба схематична резба.
Срв.Н е n k е 1, XI, 226 (за формата на пръстена). Ленинград ГЭ. П. 1832. 6, гранат. ГЭ.П. 1873.75 и ГЭ.П. 1880.7 златен пръстен с граната.ГЭ.П. 1877.32, златен пръстен с карнеол. ГЭ.П. 1896.22 гранат. Народен музей,Свищов — карнеол I, 1441. Народен музей,Белград — карнеол 1867 II.
90 Карнеол почти прозрачен и избистрен цвят. Плоска форма от двете страни. 5240. Оряхово, слуайна находка.
11,5х8,5х 1,5 мм. Фонът и страничният ръб полирани, изображението матово. Гемата е запазена добре.
I—II в. от н. е.
Фортуна Пантейа права, полуобърната надясно, е стъпила на означения с хоризонтална линия терен. На главата венец.Облечена е в дълъг високо препасан хитон. С протегнатата напред лява ръка държи кормило, асдясната при-държа мантията.
Стройни пропорции, детайлна и пре-цизна резба.
Срв.за стила Хеката от Рациария (266)-
52
91	Тъмпочервен непрозрачен карнеол с леко заоблена повърхност.
55S3. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
В горния ляв край гемата отчупена. 15,8x12 <2 мм. Повърхността матова, полирана.
7—11 в. от н. е.
Фортуна Пантейа права надясно, облечена във високо препасан хитон. Син-кретизирана богиня с шлем на главата, рога на изобилието и крила. В ръцете житни класове и мак. При нозете кормило.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Хубава детайлна резба.
Публ. Б. Ф и л о в, ИБАД IV, 1914, с. 285.
Срв. В е г 1 . К a f. 2896—2898, 7331. Освен у Furt w angler, многоброй-ни паралели са дадени у Thorvaldsen Museum, IX, 670—675, Walters Cat. ХХШ, 1727 -1729. H. Carnegie, Pl. IV.C2R S e п a C h i e-s a. Aquileia.XXXI, 615. Deutsche Sam-mlungen III, Braunschweig, I 3. Munchen, Taf. 242, 2615, S. L. Taf. 15, 115. K.A. Джавахишвили. Урбниси, с. 109, табл. II, 30; Археологически музей, Варна. Карнеол.Porolissum Истор.музей Залау, Румъния — карнеол: 1958; Народен музей, Белград — карнеол, 1612 II.
92	Кафяв яспис, плоска форма от двете страни. Върху камъка остатъци от же-лезен пръетен.
5640. Неизвестно местонахождение. 13X1X2 мм. Горната част отчупена. Фонът полиран, изображението матово.
II в. от н. е. Фортуна Пантейа права,полуобърната с глава в профил надясно. Облечена в дълъг двойно препасан хитон.
Теренът означен с леко извита линия. Типът както (90,91).
Дълбока детайлна, но доста груба резба.
Срв. В е г 1. Kat. 7325, 7331, Thor-v а 1 d s е n М u s е u m, IX, 670—675 . М-Н.Л о p д к и н а п и н дз е. IV табл.VII, 60. Sena Chiesa. Aquileia. XXXI, 615; Археологически музей -Пловдив 1034, карнеол, Народен музей, Белград -карнеол, 1622, II; карнеол 1612. II.
Ленинград, Кол. Лебедев ГЭ.Ж. 5161 карнеол, като стил.
93	Непрозрачен карнеол с млечнооранжев цвят. Лицевата страна е силно изпъкнала, гърбът плосък, 405. Неизвестно местонахождение.
13,5 11,5 мм. Фонъте полиран, изображението матово. Гърбът е леко олющен.
//— III в. от н. е.
Фортуна Пантейа права, полуобърната наляво, облечена в дълъг высоко препасан хитон, е стъпила на означения с хоризонтална линия терен.
Грубо схематично изпълнение.
Срв. Corsium. 69, 61,2. яспис. Народен музей—Белград — 1670 II.
91 Бял яспис с плоска форма от двете страни. 536. Неизвестно местонахождение.
12 ' 10 '2 мм.Изображението полирано, но изтрито.	II—III о. от н. е.
Фортуна Пантейа права, полуобърната надясно. Облечена е във високо пре-пасан хитон и мантия, спуспати около бедрата. Една дъговидна линия около главата очертава формата на шлема.
Теренът е означен с хоризонтална линия.
Плитка, сравнително детайлна, из-пълнена в характерен стил резба.
Типът както (91,92).
Срв. за стила Народен музей,Свищов, I 890.
95 Светлочервеп карнеол с плоска поли рана повърхност.
1905. Неизвестно местонахождение.
15 10,5x1. В горната част гемата отчупена. Изображението матово.
111 в. от н. с.
53
Фортуна Пантейа права, напред, в профил надясно. Облечена в дълъг хитон и преметната мантия. На главата шлем.
В ръцете мак, житен клас, кормило и рога на изобилието.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Груба, схематична резба.
Типът както (93,94).
Срв. Народен музей, Белград — карнеол, 1687 II; карнеол, 1864 II.
96 Жълт яспис с кафяви петна с леко заоблена повърхност и изпъкнал гръб.
5034. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
11,5х 10X2 мм. Фонът полиран, изображението матово.
III в. от н. е.
Фортуна Пантейа права, полуобърната наляво. Облечена в дългоръкавен хитон и мантия. В ръцете житни класове и рога на изобилието. При нозете щит и копие (?).
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка груба резба от плътни пара-лелни линии, особен стил.
Срв. Народен музей, Белград—яспис, 1669 II, 1670 II.
ИЗИДА
97 Карнеол, светлочервен почти прозрачен, със заоблена повърхност от двете страни.
4955 Oescus, случайна находка.
В горния десен край гемата олющена. 13x9x3 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
/ в. от н. е.
Изида права, полуобърната надясно. На главата modius; облечена е в двойно препасан безръкавен хитон. В спусна-тата надолу дясна ръка държи ситула, а в протегнатата напред лява ръка вероятно систрон.
Теренът е очертан с хоризонтална линия.
Плитка, с много детайли резба. Хубаво изпълнение.
Срв. Berl. К а 1.3629, R е i п а с h, Pierres gravees Pl 82,9,10. A. D e I a -tteet Ph. Derchain. Lesintailles magiques p. 88, Nr. 111. Изида със систрон; p. 89. №112. Изида със систрон и ситула; G.M.A. Richter. New York, №376. X. М. Данов. Към култа на Изида в Долна Мизия .ИНД XVI/XVIH, 1940, с. 169—172. Кинжалов. Эрмитажная стауэтка Исида—Фортуны. Культура и искусттво античного мира и Востока. ТГЭ. II. 1958.110—113; Henkel XLV, 1174а, Walters Cat. 1798. Osborne. Engraved Gems, XXIII, 18(заедно с Анубис) Захаров. Геммы и античны перстни Государственного исторического музея, РАНИОН, вып.З.М. 1923, табл. VII, 124. W.Ame  1 u n g.Die Sculpturen Vaticanischen Museums, I, Taf. 7,31, Sena Chiesa. Aquilleia. Taf.LXXXI, 961. Deutsche Samml ungen, I, 3, Munchen Nr 2261, III Braunschweiig, S. 29, Taf. 10,77. Върху съдовете вж. Roeder R. E. IX, кол 2124 и сл. ; Архиологичес-ки музей, Варна—II. 613. Златен пръстен с гема от гранат.
НЕМЕЗИДА
98 Сребърен пръстен с тънка обла халка и елипсовиден щит, в който е поместена гема от гранат. Една вдлъбната линия очертава релефния бордюр на щита. 4693. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери: на пръстена 20x20 мм на гемата 13x8 мм.
Фонът полиран.
1 в. от н. е. Крилата Немезида надясно е стъпила върху очертания с хоризонтална линия терен. Облечена е в дълъг хитон Ръката е вдигната към рамото в обичай-ния жест. Ескизна линеарна резба, схематично изпълнение.
в.Срв. A n t . G е m. XXX IX, 28, W alter s С a t. XXII, 1694, 1698. Ленин
54
град ГЭ.П. 1842.2 Reinach (ЛВС, XVII, 5) П. 1870.134. (необнарод).ГЭ.П. 1884.3 необнарод.) П.1864.3 (необнарод.) Захар о в, 159. М. М а к с и м о в а. Бо-спорская камнерезная матерская —СА, 1957, 4. с. 75-85.
99 Кафявооранжев карнеол с почти кръгла форма. Прозрачно избнстрен цвят.
402;1. Неизвестно местонахождение. 11x12 мм. фонът и изображението са полирани.
/ в. от н. е.
Немезида, крилата, обърната надясно. На главата венец. Облечена в пеплос. В едната ръка държи палмово клонче, вдругата с обичаен жест придържа края на пеплоса. При нозете колело.
Теренът означен.
Хубаво изпълнение.
Срв. Reinach. Pierres gravees. Pl. 122. 54. Berl. Kat. 2905, 2908. Walters Cat. XXII, 1695, Osborne. Engraved Gems, Pl. XXV, G. M. A. R i c h e t e r NevV York, Pl. XLVII I, 369, 370. Nr. 4. M. R. В i-I 1 о r e t.—Gallia, XXVI. 1968, p.398. Fig.37b- D e u t che Sa m m 1 u nge n.I,3. Munchen. Taf. 244, Nr. 2631- като тема. Окръжен исторически музей—Видин — В 416, карнеол, много близка по стил и техника гема, произхождаща от Ratiaria (Арчар).
100 Светлочервен почти прозрачен карнеол с изпъкнала форма.
4208. Novae, случайна находка.
11 -92 мм. Фонът полиран, изображението матово. Гемата е запазена добре.
/// в. от н. е.
Немезида права напред.с лице в профил надясно. В косите венец. Облечена е с високо препасан хитон и плащ. В едната ръка държи камшик и преметнатия плащ, с другата докосва с грациозен жест ра-мото. При нозете колело.
Теренът означен с права линия.
Дълбока детайлна и прецизна резба. Скъсени пропорции.
Срв. A. D е 1 a t t е е t Ph.Der-chain, Intai lies magiques p. 193, Fig. 256. Археологически музей, Пловдив 1034, карнеол. К. А. Джавахишвили. Урбниси, с. 123. табл. V. 75. Н. М у ш м о в, Античните монети с 45, табл. IX,24 — същият тип. Монети на Елагабал, сечени в Марцианопол (Девня).Унгарски национален музей, Будапеща, 63.1.24, яспис.
ЮСТИЦИЯ
101 Полупрозрачен светлочервен карнеол с плоска повърхност и заоблен гръб. 4954. Oescus (Гиген), случайна находка.
14 12 мм. Фонът и изображението полирани. Повърхността изтрита.
Не. от н. е. lustitia (Aequitas) права,полуобърната надясно. Облечена в надиплен високо препасан безръкавен хитон и плащ, преметнат на лявата ръка. На главата ка-латос. В едната ръка държи рога на изэбилкето, в другата — везни.
Теренът означен.
Не особено дълбока резба, едрн линии.
Срв. Thorvaldsen Museum, IX. 677. М у ш м о в. Монетите и моне-тарниците на Сердика, с. 142, табл. II. №570, BMCREmp. Ill, Р1.50, 2,34. Deutsche Sammlungen, I II.Gottingen, S. 102. Taf. 45. 195, Sena C h i e s a.Aquileia, Pl. 29, 570, 571. Типът се среща върху римските монети от времето на император Клавдий II. Археологически музей, Пловдив 1034, карнеол, Ленинград ГЭ.ПАН. 981. сребърен пръстен с карнеол.
ХАРПОЦРАТ
102 Тъмночервен карнеол. Плоска повърхност от двете страни и висок елнп-совиден ръб.
2763. Odessos (Варна), случайна находка.
10 к 7.x 2 мм. Фонът е матов, изображението полирано.
II в. от н. е
55
Харпократ гол, прав, полуобърнат надясно, с венец. Дясната ръка вдиг-ната към устата в тайнствен жест. Върху лявата ръка е преметната ман-тията. Левият крак облекчен.
Теренът означен.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 8718. S.
R е i n а с h, Pierres gravees. Pl. 29 , 584’6 X a n t e n I, Taf. XIII, 6. Thorvaldsen Museum, XX, 1736.
103 Непрозрачен карнеол. Плоска изтрита повърхност Висок елипсовиден ръб. 7904. Novae, случайна находка.
10x8x3 мм. Фонът и изображението са полирани. Леки олющвания.
11—111 в от н. е.
Харпократ прав, гол, надясно. На главата венец. С дясната ръка, на която е преметната мантията, държи рога на изобилието. Лявата, вдигната нагоре ръка, е насочена към устата в обичаен жест. Десният крак е облекчен.
Теренът е означен с хоризонтална линия.
Не особено презицна, но сравни-телно детайлна резба.
Срв. Berl. Kat., 8718. S. R е i-n a c h Pierres gravees, 29, 584’6, Xanten I, Taf. XIII. 6. Thorvaldsen Museum, XX, 1736, D. Tudor. — Apulum. VI, 1967 p. 219. Nr.45, Fig. 5/5 Deutshe Sammlun-gen l,3,Miinchen, Taf. 248, Nr.2677. Народен музей, Белград — карнеол, 3358 III (с рога на изобилието).
АСКЛЕПИЙ И ХИ ГИЯ
104 Карнеол прозрачен, светлокафяв цвят с оранжев оггенък.Плоска повърхност и заоблен гръб.
4674. Неизвестно местонахождение.
8,5 v 5,5, XI,5. Фонът и част от изображението са полирани.
11 в. от н. е.
Асклепий прав, напред, с лице в профил надясно, държи тояга, около която се вне змия. Гърдите открити. На рамото преметнат плащ, който обвива и кръста.
Теренът означен с хоризонална линия.
Детайлна, уверена резба.
Почти всички градове в Тракия и Мизия, конто секат монети, изобразяват прочути култови статуи на здравонос-ните божества.
Срв. В. Р i с к, К. R е g 1 i n g. Die antiken Miinzen Nord-Griechenland I, II, Halband I, Berlin, 1910.L R u z i-c к а. ИАИ VII, 1932 1933, p. 29, табл. IV,13. Д. Д e ч e в. Асклепий като трако-гръцко божество. ИАИ III 1925, с. 151. D. Т u d о r-Apulum VI 1967, р. 217, №35 Fig. 3/17 и 4/3. Н. А. М у ш м о в. Античните монети VI,25,26, С ъ щ и я т Монетите и мо-нетарниците на Сердика, с. 79, II, 158— 163. Археологически музей—Варна, карнеол. Пръстен от Пантикапей, датиран II в. от н. е. Ленинград ГЭ.П. 1863,2 карнеол, ГЭ.Ол. 68 яспис. Col. Balacescu -X-3. /О
105 Сребърен пръстен с широка полиго-нална халка. Във висока, почти крыла обхватка, е поместена плоска гема от червен карнеол.
2653. Montana (Михайловаград), случайна находка.
Размери на пръстена 17x17 мм на гемата 10,5x9,5 мм.
Повърхността изтрита.
111 в. от н. е. Асклепий прав, напред, с лице в профил надясно, държи тояга, около която се вне змия.
Типът както (104).
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Плитка, схематична резба, грубо изпълнение.
Срв. Henkel. Taf. XI, 215. Sena С h i е s a. Aquileia. Taf. XXVI, 508.
56
106 Карнеол, оранжевокафяв цвят с форма на пресечен конус.
634. Неизвестно местонахождение.
7.Х5,5x3. Гърбът олющен. Фонът и страничният ръб са полирани, изображението матово.
///в. от н. е. Асклепий прав, напред, с лице в профил надясно, е стъпил върху означения терен.
Типът както (104, 105).
Плитка, груба и сумарна резба. Тежки, скъсени пропорции.
Срв. В е г I. Kat. 2676, Т. К и-б а л ь ч и ч. Южно-руссщ’я геммы, с. 41, V, 158; Н. М у ш м о в. Античните монети, VI, 25.
107 Тъмпочервен карнеол с плоска форма. 7903. Сбирка на Д. Димитров, гр. Ловеч.
11 4 9 2,5 мм. Горната част отчупена. Фонът и нзобрженпето са матова. Страничният ръб е излъскан. Повърх-ността изтрита.
I—II в. от н. е. Хигия права, наляво, облечена в дълъг двойно препасан и надиплен хитон. В протегнатата встрани лява ръка държи чаша (патера), от която храни змия, увита около тялото й. Дясната ръка е свита зад кръста.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка, детайлна и хубава резба. Срв. S. R е i п ас h . Pierres Gravees. Pl. 88, 56, С a r n e g ie, I, Pl. IV, C. 29, C. 35. Deutsche Sammlungen III, Braunschweig.S. 29. Taf. 10.76.
108 Сардър с плоска форма от двете страни. 7977. Неизвестно местонахождение. 12,5x8,5x3 мм. По края камъкът олющен.
Върху гемата следи от щита на силно разложен железен пръетен. Фонът и отделни части от изображението са блестящо полирани.
II—III в. от н. е.
109
Хигия права наляво, с патера в ръка, дава свещена храна на змията, която се вие около тялото й. На главата венец. Облечена е в дълъг хитон. Плитка резба, грубо схематично изпълнение.
Срв. Carnegie. I. Pl. IV, С. 29, С. 35 Thorvaldsen Museum VIII, 655. D. Tudor. — Apulum VI, p. 217, Nr. 36, Fig. 3/18 и 4/3. Z. Ruzicka. ПАИ,VII. 1932 -1933, c. 30. IV, 21, 122 (монети на Фаусти-на Себастия).
Непрозрачен кафявочервен карнеол с леко заоблена лицева повърхност. 4406. Неизвестно местонахождение. 16x11,5 Х2,5 мм.Фонът е бил полиран, но изтрит. Изображението е матово. // в. от н. е. Асклепий п Хигия в обичайна иконография, полуобърнати един към друг. Облечена в дълъг, двойно препасан хитон, богинята държи в едната си ръка змия, вдругата—патера. Асклепий есоткрити гърди и мантия, преметна-та на рамото. С дясната ръка се опира на тояга, около която се вие змия. Облеклата си предадени прецпзно и детайлно.
Теренът с хоризонтална линия. Срв. В е г 1. Kat. 2679, 2550, 8391. G. М. A. R i с h t е г Catalogue, 1920, р. 112 Р1 46, 177. Същата. New York.XLV, 341, Е. Ruzicka. ИАИ VII. 1932—1933, с. 30, табл. 19,619. .1. Wellner АЁ, 1965, 1, 1966, S. 373. К. В. Г о л е н к о и. А. Н. Ш е г л о в.—Dacia X, 1966, р. 373. М. И. М а к с и м о в а. Резные камни, сб. Античные города Северного Причерноморья, I, М-Л. 1955, с. 445 обр. 7, Ленинград. Г Э. X. 1897. 13. Кол. Лебедев Г Э. Ж- 4961 — близка по стил и композиция гема. Унгарски национален музей—карнеол (без инв. номера), близък стил. Б. Дяко-в и ч. Фризът на здравоносните божества на Тракия и култа на Ескулап
57
в Тракия. ГПНБ 1921, с. 127—178. Народен музей, Свищов — карнеол, I 918, същият стил и техника на изпълнение.
110 Полупрозрачен млечнокафяв карнеол със заоблена повърхност.
541. Неизвестно местонахождение.
17х 13x2,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. II. в. от н. е. Асклепий и Хигия полуобърнати един към друг.
Типът както (109).
Теренът означен с хоризонтална линия.
Линеарна и детайлна, но не особено прецизна резба. Срв. Народен музей, Белград—карнеол, 3951 III.
111 Почти непрозрачен кафявочервен карнеол със заоблена от двете страни форма.
4407. Неизвестно местонахождение. 9,5x6,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. II в. от н. е. Асклепий и Хигия полуобърнати един към друг, с тояга между тях, около която се вие змия.
Теренът означен с хоризонтална линия. Плитка, схематична резба.
Типът както (109,110).
112 Кафяв яспис с плоска форма от двете страни и висок ограничен ръб.
4994. Неизвестно местонахождение. 12X10X4 мм. Фонът и изображението са леко полирани
//—/// в. от н. е. Асклепий и Хигия полуобърнати един към друг са стъпили върху очертания с хоризонтана линия терен. Плитка, груба резба,схематично изпълнение.
113 Сребъренпръстенс широки почтитри-ъгълни наклонени плещи, украсени с дълбоки вертикални жлебове, съеди-нени около щита с полудъги. В елип-совидната обхватка плоска гема от николоскосо изрязан страничек ръб.
5235. С. Опака, Търговищки окръг, заедно с монети на Етрусцила и Хосте-лианус.
Размери: на пръстена 33x20 мм 20X19 мм на гемата 16x13 мм; счупена.
Не. от н. е.
Асклепий и Хигия. Както (109,111, 112). Плитка резба, артистично изпълнение.
Срв. Henkel XXIII, 444, 445.
НФ Златен пръстен с масивна заоблена халка. В елипсовидния щит плоска гема от полупрозрачен червен карнеол с косо очертан страничен ръб.
5636. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae)
Размери: на пръстена 18x19 мм, на гемата 5x7 мм; халката счупена; фонът полиран.
/// в. от н. е.
Тояга, около която се вие змия. Плитка схематична резба.
Срв. този тип пръстени у Н е п k е 1. XI, 226, VIII, 1383.
ДИОНИС И НЕГОВАТА СВИТА
115 Златен пръстен с овал на халка и постепенно разширяващи серамене. В елип-совидно гнездо е поместена гема от червен яспис, чиято повърхност се слива с тази на щита.
5127. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери:	на пръстена 21 X 19 мм
15x16 мм на гемата 7x5,5 мм.
Фонът и изображението са полирани.
1 в. пр. н. е.
Главата на безбрад сатир в профил наляво, с буйна коса на едри къдри.
Живо.експресивно изражение на лицето.
Под изображението pedum.
Детайлна дълбока резба, изпълнена в хубав стил.
58
Този тип на сатир добива широка популярност в изкуството на елинисти-ческата епоха и се среща особено често в скулптурата, коропластиката и глиптиката.
Срв. S. R е i n а с h . Pierres gravees, Pl. 23,473, Henkel, Taf. IX, 161, 167, p. 26, Nr. 169. Fig.11. И. Д. Марченко СГМИИ им. А. С. Пушкина, IV, 1968, с. 8, обр. 7.
116	Сивокафяв яспис. Плоска форма от двете страни. 4992 Ratiaria (Арчар), случайна находка
14Х 12x2 мм.
Повъхрността матово полирана.
/ в. пр н. е. —I в. от н. е Глава на младия Дионис в профил наляво и с венец от бръшлянови клонки. Краищата на тенията и кичур дълги къдри достигат до раменете. Очите са пластично очертани. Носът правилен, устните свити, брадата заоблена. Пре-цизна резба, артистично изпълнение. Срв. G. М. A. R i с h t е г. Engraved Gems of the Grreeks and the Etruscans, p. 147 Nr. 576. Berl. Kat. 6947,6948.В. P f e i 1 e r, Rommischer Goldschmtick, S. 46, 47, Taf. 16. 1—4 (Museum Benaki).
117	Гема от кафяв карнеол във висок щит на античен сребърен пръстен,към който е прилепена модерна плоска халка. 4670. Неизвестно местонахождение. 15 X 12 мм заедно с щита.
Фонът и отделяй части от изображението са полирани. 1 в. пр. н. е. Глава на Силен в профил наляво, с високо чело, широк месест нос и из-пъкнали скули. Погледът е устремен напред.На главата венец. Дълга брада във вид на пламъкообразни езици и шнуровидно усукани мустаци.
Дълбока детайлна резба.Артистично изпълнение.
Срв. Walters Cat. XXI, 1573.
118	Стъклена паста с тревистозелен цвят и почти кръгла плоска форма.
535. Неизвестно местонахождение. 7,5x9 мм. Изтрита повърхност.
1 в. от н. е
Млад сатир в буен танц, полуобърнат наляво, с развита небрида.
Срв. Walters Cat. XXX, 2977— 2982.
119 Карнеол. Светлооранжев с кафяв оттенък и избистрен цвят. Плоска форма от двете страни
2975. Novae, случайна находка. 8х6х1,5 мм. По ръба олющвания. Фонът полиран,изображението матово.
/ / в. от н. е.
Сатир в ход наляво. В дясната ръка държи грозд, в лявата — pedum.
Теренът очертан с дълговидна линия.
Плитка резба, повърхностно изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 7378, Thorvaldsen Museum, X. 806. Sena C h i e s a. Aquileia, XX, 393, 394. Deutsche Sammlugen. Ill, Gottingen, S. 112, Taf. 56, 325.
120 Железен пръстен със заоблени равни плещи и овална халка. На щита гема от николо с косо изрязан страничен ръб и плоска повърхност.
8095.Ratiaria (Арчар),случайна находка. Размери: на пръстена 20,5X22мм на гемата 14X10 мм.
Гемата и пръстенът са силно разложе-ни от пожар.
11 в. от н. е.
Сатир носи на раменете си млад пан. Пред него pedum.
Срв. Berl. Kat. 2957. 6844. Ant. Gem. XLII, 53, H e n к e 1. XXI, 415, 416, LXXVI, 171, W a 1 t e r s C a t., XXI, 1590—1591. G. L i p p о 1 d.— Cat. Vat. Skulpt., Ill, 2, 1956. S e-na Chiesa. Aquileia. XXI, 406. Deutsche Sammlungen 1, 3 Munchen. Taf. 238, 2586.
59
121 Карнеол с цвятнавишна и формана пресечен конус.
633. Неизвестно местонахождение. 9 X 6,5 X 3,5 мм. Фонът полиран, изображението матово.
11—III в. от н. е.
Маска на сатир в профил наляво, с голо теме, силно изпъкнало чело, дълга брада и мустаци. Погледът сведен надолу. Под брадата лаврово клонче.
Детайлна, уверена резба. Хубаво изпълнение.
Срв.М.И. Максимова. Геммы из некрополя Мцхеты-Самтавро. ВГМГр. XV1-B,1950,1,27.М. Н. Лордкипанидзе. II.табл.1,4; S.Reinach. Pierres gravees. Pl. 23, 462,P1. 25. 493. Pl. 41. 862 Lippold. Gemmen und Kameen. Taf. С. XL 8 Taf. С. XII,1,3.
122 Полупрозрачен карнеол с оранжев цвят 5243. Оряхово,случайна находка. Повърхността леко заоблена. В долната част гемата отчупена.
II—III в. от н. е.
Гол сатир с венец на главата се за-бавлява с дете, протегнало нагоре ръцете си. Левият крак изнесен напред. Тялото наклонено. С дясната ръка е хванал за китката дърпащото се назад дете.
Сюжетът се появява през елинисти-ческата епоха. Пренесен в глиптиката той става много популярен през римската епоха.
Срв.Същият сюжет в различии варианта срещаме у S. R е i n а с h. Pierres gravees, PL 43,9021. 7828 A n t. C e m. XLII. 54. G. Lippold. Gemmen und Kameen, Taf. 15,3 T h о г w a-Idsen Museum, X, 834—837, G.M.A. Richter. New-York, XLIV, 329. P. Z a z о f f. Gemmen in Kassel. -AA, 1965, I, 36, S e n a Chiesa. Aquileia, 101, tav. XXI, 405(Officina del Guerriero) Fossing 76, Pl. 5, 380,D eutsche Sammlungen I, 2, Miinchen, Taf. 86, 743, III, Bra
unschweig.S. 99, Taf. 13, 99. F. В г о m m e r, AA, 1941. 54, Fig. 1.— ОИМ-Пазарджик — 1341 (разкопки Цепина), карнеол. Танцуващ сатир, играет, със заек (?). Народен музей, Белград — карнеол, 1685 II.
123 Яспис с керемиденочервен цвят. Леко заоблена повърхност, плосък гръб с косо очертан елипсовиден ръб.
7096, м. Чукурлук при с. Бонево, Толбухински окръг. 14,5X10,5X15 мм. В долната част гемата е олюще-на. Фонът и изображението са блестяще полирани. Ill в. от н. е. Сатир обърнат наляво с кръстосани крака е седнал върху скала. На главата венец. В протегнатата напред ръка държи грозд, до кръета му опрян тирс. Около тялото се вие змия (?).
Плитка резба, много схематично изпълнение.
Срв. Унгарски национален музей, 38.1920.2.червей яспис, близък сюжет.
ХЕРАКЪЛ
124 Светлочервен с оранжев оттенък и избистрен цвят карнеол. Плоска форма от двете страни и елипсовидно очертан страничен ръб.
5138. Неговановци, Видински окръг, случайна находка. 16x13,5x4 мм. В долния и горния край гемата отчупена. Фонът и изображението са блестящо полирани.
I в. пр. н. е.—I в. от н. е. Бюст на безбрад Херакъл в профил наляво. По лицето едва забележими бакенбарди. Косите къси са навита във вид на охлювчета, образуващи правилни редове. Устата притворена. Заоблени форми. Изящно моделира-ни черти на лицето. Около врата са завързани краищата на лъвска кожа. Плитка уверена художествена резба, изпълнена в хубав стил.
Срв. В е г 1. Kat. 6963, 6964. Ant. G е m.XL,43;F u г t w a ng 1 е г посочва, че типът е сравнително по-нов, из-
60
пълнен в стил, характерен за по-ста-ра епоха,и го свързва с кръга на Пра-ксител. Ant. Gem. Wien 1,272 — като тип.
125 Сребърен пръстен с правоъгълен щит и широка полигонална халка. Във висока елипсовидна обхватка е поместена плоска гема от полупрозрачен светлокафяв карнеол.
4597. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери: на пръстена 18X17,5 мм. на гемата 13X10 мм.
По форма последният се отнася към III в. от н е. Фонът и изображението са полирани.
I в. от н. е. Глава на безбрад Херакъл в профпл наляво, увенчана с лавров венец. Косите са предадени чрез плитки насечки, образуващи правилни редове. Заоблени, силни и изящно моделира-ни форми. Спокойно и тържествено из-ражение на лицето.
Срв. Henkel. XI,215. Н. П. Р о-з а н о в а. СГМИИ им. Пушкина. IV, 1968,табл.1, обр. 1, 2, 3. Същата форма пръстени се датират II—III в. Вероятно гемата е вторично упо-требена и е по-ранна. Ленинград ГЭ. П. 1877. 20, златен пръстен с гранат (на раменете лъвска кожа).
126 Железен пръстен със заоблени широки рамене и овална масивна халка. На щита гема от хелиотроп, чиято повърхност се слива с тази на щита. 5743. с. Кърчево, Гърция, заедно с монета на Антонин Пий (138—161). Размери: на пръстена 23x20 мм на гемата 14X11 мм.
Фонът и изображението полирани. Желязната халка е силно разложена.
II в. от н. е. Бюст на безбрад Херакъл в профил наляво с къси коси, предадени чрез равни успоредни набраздявания. Очи-те са широко отворени, устните при-творени, шията удължена. На гърди-
те завързапи краищата на лъвска кожа, на дясното рамо преметнат кривак.
Живо и енергично изражение. Плитка детайлна и прецпзна резба.
Срв.НепкеГХ XI,415,416,LIX 1543.
127 Тъмночервен яспис с плоска форма от двете страни. 5641. Неизвестно местонахождение.
10x9X1,5 мм. Лицето блестящо полирано. Фонът матов.
III в. от н. е. Бюст на младия Херакъл с коса, па-даща на едри, силно подчертани сноп-чета кичури. Очите са широко отворени.Носът,устните и брадата са предадени чрез равномерниудебелявания. Около шията е превързана лъвската кожа.
При косите резбата е по-дълбока при лицето и шията — плитка.
128 Трипластен сардоникс с кафяв, сив и млечносин пояст. Почти кръгла форма.
402. Неизвестно местонахождение. 10x8,5 Х1,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
III в. от н. е. Глава на Херакъл в профил наляво с голяма брада (Schnurrbart) и мускуле-сти сурови черти на лицето. Носът гърбав, в косите венец. Краищата на тенията се спущат на тила.
Масивни едри форми, предадени с много детайли.
Плитка резба.
Този тип на Херакъл се свързва с школата на Лизип и бнва многократно повтарян през елинистическата епоха в едрата пластика. Той става любима и широко разпространена тема в глиптиката, както изобщо всички сюжети, свързани с Херакъл. Срв. Berl. Kat. 3092—3094, 6960. 6961,	6976,	6969,	6974. Ant.
Gem. XXVI, 31, 33, XL1, 35, 37 S. Reinach. Recuil de tetes Anti-
61
ques, Paris, 1903, p. 191 Pl. 236. Thorvaldsen M u s e u m. XX. 1778, 1779, Walters Cat. XXIV,1887,1888. T.Кибальчич IV, 109 (от Олбия-много близка по техника). Л. Моисеев. ИАК вып. 54,	1914, с.
38, табл. XI, 2, С. Топалов-Чураев: К вопросу об изображении римского Геркулеса. ИАК, вып. 58, Петроград. 1915, с. 137. М. И. М а к-с и м о в а, Античные геммы и их оттиски на фрагментах глиняных сосудов. МИА. 103. с. 193. обр. 7. G. U 1 b е г t. Rom.Gemmen und Glaspa-sten vom Auerberg. Bayer, Vorgesch. Blater. 35, 1970, Heft 1/2 S. 88. Taf. 3,1. Ant Gem. Wien I, 273.274, като Тип, Ленинград, Кол. Лишин. ГЭ-Ж-5872 и ГЭ. Ж- 5846 — карнеол.
129 Ахат с бледожълта повърхност.Плоска форма от двете страни и очертан елипсовиден ръб.
5125. Неизвестно местонахождение. 15x2,5 ХЗ мм. Фонът и изображението полирани. Олющвания в основата.
111 в. от н. е.
Бюст на безбрад Херакъл в профил наляво. Косите къси, на едри кичури падат на челото. Очите изпъкнали, дебели свити устни. Носът и брадата са удебелени. На врата е превързана лъвска кожа.
Плитка, груба резба, едри форми.
130 Червен карнеол с изпъкнала от двете страни форма. 2760. Черепишки ма-настир, м. Шишмаиовци.
15x12X3,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. Двуглав Херакъл прав, гол, полуобърнат надясно. В протегнатата напред лява ръка държи ябълките на хесперидите и преметнатата лъвска кожа, с дясната се опира на кривака.
Силно подчертани гръдни мускули.
Лицето сумарно предадено, тялото детайлно.
Срв. Б. Д я к о в и ч. Оброчни баре-лиефи на Херкулес в България.
ГПНБ. 1922. с. 2—16. Е. М у ш-м о в. Монетите и монетарниците на Сердика, X, 904 — монети на Мак-симиан херкул (286—310).
ДИОСДУРИ и конници
131 Полупрозрачен, с жълтеникав отте-нък карнеол и плоска от двете страни форма.
7907. Novae, случайна находка.
14X10 мм. Фонът е матов, изображението полирано.
11—111 в. от н. е.
Двамата Диоскури напред, с лица обърнати един към друг. С вдигната-та си нагоре лява ръка държат копия, а с дясната,на която е преметната хла-мидата — меч. На главите си носят диадеми.
Теренът е очертан с хоризонтална линия.
Плитка резба, неразчленени форми. Като стил вж. (35, 72, 73, 94, 113, 119
Срв. В е г 1. К a t. 3480, 6725, 7202-7203, 8657, Т. К и б а ль ч и ч, Юж-норусск1я геммы, Х.529 Walters,-Cat. XXIV, 1860, 1861, Th or Id sen Museum, XIX, 1688,1689. Cook, Zeus, I. S. 726. Mattingly, III, 22/23 и 23/9. S e n a C h i-e s a.Aquileia,Tav. XII, 235 официна на Диоскурите, 491—493. Ленинград. ГЭ. X 1893. 39 с монета. О. 18113, Кол. Шувалов. ГЭ.Ж- 5548, карнеол К- А. Джавахишви-л и, Урбниси, 1,6 по стил.XXV, Deutsche Sa mm I ungen, III, Braunschweig, S. 25, Taf. 8, 58.
132 Хелиотроп с плоска форма от двете страни.
8145. Novae, случайна находка.
10x8,5x1,5 мм. Леки олющвания по края. Фонът полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е.
Единият от Диоскурите обърнат напред и с лице в профил наляво. С
62
вдигнатата нагоре дясна ръка държи копие, а с лявата меч и мантията. На главата венец.
Пред него трофеите на Марс.
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Типът и стилът както (131).
Плитка резба, едри неразчленени форми. С повече детайли трофеите на Марс.
Срв. Col. Ba I а с е s с и 3 ; А. Hamburger. Gems from Caesarea Maritima; ‘Atiqot. VIII, 1968, Pl. 11, 23, 26, 44 като стил.
133 Кафявочервен яспис с плоска форма от двете страни.
3326. Durostorum (Силистра), случайна находка.
15x12x3,5мм. Фонът и изображението са полирани.
//—III в. от н. е. Конник на кон с развита грива в буен бяг наляво. Фигурите на конника и особено на коня са много живи. Тялото на конника е слито с това па коня. Лицето е обърнато в профил, сумарно предадено. На раменете — развита хламида. С обърнатата назад дясна ръка той държи копие, с което пронизва бягащия успоредно с коня заек.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка груба резба,заоблени форми.
Срв. G. К a z а г о w. Die Denkma-ler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien (1938) M. О п e p м a h, Паметниците и култът на тракий-ския Херос от България 1971 (дисер-тация).Т.Ки б а л ь ч и ч. Южно-русск!я геммы, VIII, 271 (пред коня козел).
134 Полупрозрачен, светлооранжев, с чер-веникав оттенък карнеол. Плоска форма от двете страни.
5545. Неизвестно местонахождение.
12 X 10 мм. Фонът и изображението са блестящо полирани. III в. от н.е.
Конник на кон в спокоен ход наляво. На раменете развяваща се хламида. В дясната ръка държи копие, насо-чено диагонално на коня.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка сумарна резба, закръглени форми.
Срв.К о 1.В а 1 acescu, светлочер-V
вен карнеол. Същият тип 44 3 от същата колекция, непрозрачен жъл-
V
токафяв карнеол 43 3 в по-друга техника и стил Kol.Orghidan инв. № 45, кафяв яспис, близък по стил. Т. Кибальчич. Южно-русск1я геммы, табл. X, 328, произхожда от Тракия, табл. X. 332 (Одеса); табл. X 334 (Пантикапей) Deutche Sammlungen III 252, Taf. 116, 210. К-A. Джавахишвили. Урбни-си, с. 140. XVIII, 132—134. ОМВ. Търново.
Археологически музей, Варна.
ЕРОС И ГЕНИИ
135 Пръетен с халка от плоска бронзова пластинка. Към нея е припоен висок щит с форма на пресечен конус, чиито външни стени са набраздени от отвесны линии. Долната част на халката е пропукана В ажурно изрязания елипсовиден щит е поместена плоска гема от трицветно стъкло.
550. Казанлък, случайна находка. Размери: на пръетепа 21X20 мм
на гемата 21X13 мм.
Повърхността изтрита.
I в. пр. н. е. Genuis Mortis (Геният на смъртта), склонил глава на дясната си ръка, се опира на висока кръгла колона, а с лявата е обхванал колоната. Тялото е отпуснато, краката кръстосани. На раменете плащ, спуснат до бедрата.
Точно повторение не само на темата, но и на стила и техниката на изпълнение откриваме у G. Richter Cat. 1920, Pl. 63, 237. Вероятно двете
63
геми произхождат от едно и също ателие.
Формата на пръстена е характерна за III—IV в. от н.е., а гемата за I в. от н.е.
Срв. Henkel. Taf. XIII, 263.
136 Светлочервен с избистрен цвят карнеол. Плоска повърхност.
4639. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
17,5Х 13,5x2,5 мм.
Леки олющвания по муцуните па жи-вотните. Фонът и изображението са блестящо полирани.
1 в. пр. н. е.— I в. от н. е. Бига, теглена от две пантери в ход наляво. Телата на животните са по-луизвити напред. Успоредно облегнат на тях върви крилат бакхически Ерос. Във вдигнатата нагоре лява ръка той държи камшик, а с дясната — поводи от лозови клонки.
Цялата трупа се движи върху очертан с линия полегат терен.
Плитка, изискана резба, издълже-ни линии.
Срв. Roscher. Lexikon k. 1367, Ant, Gem. LVII, 7; G.M.A. Richter. Catalogue. 1920, Pl. 71. 320. Walters Cat. XXXIV, 3462.
137 Прозрачен светлочервен карнеол с плоска форма.
4911. Ratiaria (Арчар), случайна на ходка. 8,5x7 мм.
Фонът полиран, изображението матово. Леки олющвания.
1 в. от н. е.
Гротескно изобра жение на крилат Ерос с трофеите на Марс и шлем на главата. В дясната ръка държи грозд. Плитка резба, грубо изпълнение.
138 Железен пръстен с тънка обла халка и елипсовидна гема от червен карнеол с оранжев оттенък.
4692. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери: на пръстена 21 х19 мм на гемата 11X10 мм.
В горната си част гемата заедно с част от щита са отчупени.
Фонът е полиран, изображението матово.
I в. от н. е. Крилат Ерос яхнал лъв препуска в буен бяг наляво. Лъвът е с отворена паст и високо вдигнати предни лапи. Под тялото на лъва щит и легион-ско знаме (?).
Плитка резба. Тялото на животного е предадено доста живо и детайлно, а това на Ероса съвсем схематично.
Срв. Henkel. Taf. Ill, 58. VII, 127, XLVI, 1191, Walters Cat. XX, 1486, XXXIV, 3464.
139 Сребърно пръстенче с наклонени уде-белени рамене и леко очертан ръб на щита, в който е поместена гема от карнеол с плоска повърхност.
Фонът полиран, изображението матово.
4728. Неизвестно местонахождение-Размери: на пръстена 19x18 мм на гемата 9x8 мм
lie. от н. е.
Ерос Пантеос с тяло полуобърнато-напред и глава в профил наляво. В спуснатата надолулява ръка държи тояга, около която е преметната мантия, а в протегнатата напред дясна ръка — кесия (?). На главата петазос.
Плитка схематична резба. Отличава се с тежки форми и заоблен контур на линиите.
По стил стой близко до Ерос от Нове (144).
Срв. Н е п k el. IX, 178 Walters. Cat. XX, 1478 като тип.
140 Хризопраз със заоблена форма от двете страни.
64
5630. Неизвестно местонахождение. ЭхбХЗмм. Фонът и изображението са полирани.
lie. от н. е. Крилат Ерос прав, полуобърнат надясно и лице в профил надясно. В една-та ръка държи венец, в другата — палмово клонче. Тялото есовидно извито.
Плитка резба, закръглени форми. Хубаво изпълнение.
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Срв. Народен музей, Свищов — I 1443,I896, карнеол. Народен музей— Белград — яспис, 1879 II.
141 Полупрозрачен светлочервен карнеол с плоска форма от двете страни. 8031(7972). Неизвестно местонахождение.
12x9 мм. Фонът е полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е Ерос нрепускащ наляво.
Теренът е очертан само зад задните крака на коня.
Плитка резба, схематично и грубо изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 6813,6814. ВМ REmp., II, Pl. 14, 16, 17; BMR Emp. Ill, Pl. 54. 20. табл. 57. 15. Sena Chiesa. Aquileia p. 175 Pl. XVII, 330 (officina Amorini). Унгар-ски национален музей 63.1.4, ахат. О. Н е в е р ов. Античные камеи, с. 38 №49. Ленинград ГЭ.П 1877. 70, стъклена паста. Кол. Лебедев ГЭ. Ж-5592, конник на кон.
142 Полупрозрачен червен карнеол с жъл-теникав оттенък и почти кръгла форма. Плоска повърхност. 8061. Novae, случайна находка.
10x8 мм. В долния край гемата е отчупена. Изображението е полирано, фонът матов.
11—III в. от н. е. Крилат Ерос, наклонен над обърна
та факла, естъпил на очертания терен Тялото е третирано като обща не-разчленена масас едва загатнати форми. Крилете са очертаии чрез дъговид-на линия.
Плитка, изпълнена в особен стил резба.
Срв. за стила (94, 105, 141) 186,; Народен музей,Свищов—карнеол I 890, като тема Berl Kat. 3891, 6773 Ant. Gem. XLII, 43. G. M. A Richter, New York, XLII, 304. R. Righetti Gemme et kammei delle collezioni comunale p. 6. I, 18, Sena Chiesa. Aquileia, Tav. XV, 278—288, Tav. XVI, 319, Deutsche Samml ungen III,Gottingen—S.92 Taf. 39, 123.
143 Полупрозрачен с кафявооранжев цвят карнеол и форма на пресечен конус. 7976. Неизвестно местонахождение. 7 X 6 х 2 мм.Фонът е блестящо полиран, изображението матово.
II—III в. отн. е.
Ерос наляво. На главата шапка. Краката са обути във високи обувки. В спуснатата надолу Дясна ръка дър жи неясен предмет.
Плитка сумарна резба, грубо изпълнение
Близка по стил и тип до (142, 146, 147, 173).
144 Сребърен пръстен с висок щит и широка плоска полигонална халка. В щита гема от карнеол с плоска повърхност.
311. Неизвестно местонахождение.
Размер и: на пръстена 19x20 мм на гемата 12x18 мм.
Фонът матов, изображението полирано.
III в. от н. е. Крилат Ерос с кръстосани крака,обър-нат в профил наляво, се опира с ла-кътя на стоящите пред него щит и копие. До тях пламтящ жертвеник. Плитка сумарна резба.
65
Срв. Н е п к el. XXII, 428 XXXI,779.
145	Тъмночервен яспис, плоска форма от двете страни.
6226. Неизвестно местонахождение. 10x8 мм. Фонът и отделни части от изображението са полирани.
III в. от н. е. Върху очертания терен Ерос и Пан един срещу друг в състезателна бор-ба.
Плитка резба. Много грубо и схематично изпълнение. След походите на Алексапдър Македонски особено популярна в дребната пластика става темата Ерос—дете с крилца.Той е из-образяван сам или с Пан, яздещ на кон, на делфин, на лъв и пр. Тази тема намира широко място в глиптиката от елинистическата и римската епоха.
Срв. R о s с h е г Lexikon, К- 1366— 1367. S. R е i п а с h. Pierres gravees, Pl. 37. Fig. 761—763 Marschall, XV, 515, Berl. Kat. 8210, Walters Cat. XX, 1525, Sena Chiesa. Aquileia, p. 178, XVIII, 345—352, Deutsche Sammlungen, III, Gottingen, Taf. 40,141, 142.
146	Карнеол светлооранжев с хубав из-бистрен цвят. Плоска форма от двете страни и косо очертан елипсовиден ръб.
7099. Помещение Аа в Nicopolis ad Istrum (Никюп) заедно с монети на Аврелиан (270—275).
14x9,5x1мм. Фонът и изображението са полирани.
Ill в. от н. е. Крилат Ерос яхнал на една страна делфин. В протегнатата си напред ръка държи камшик. Тялото на Ерос е гравирано извънредно грубо и сумар-но, на делфина —живо и пластично. Публ. Т. Иванов, ИАИ XVIII, 1952, с. 236, обр. 222,2.
Срв. S. R е i п а с h. Pierres gravees Pl.37/779 Imhoof-Blumer, XX,
22—25, T ho r v a I d e n Museum, XII, 918, XX, 1728; F. В г о m m e r. A, A. 1942, 6.7; A. Greifenhagen. Griechischen Eroten- 1957/S.26 Fig. 26. L. T e p о s u -D a v i d. Pro-bleme de muzeografic 1951, p. 227, Fig. 1. I. Lassus. La mosaique Greco-romaine, Colloques internatio-naux de Centre National de la recherche scientifique (1965) fig. 3; Sena Chiesa Aquileia, XIV, 280. Исторически музей Залау—Румъния, Deutsche Sammlungen, III. Braunschweig. S. 26. Taf. 9, 64. Народен музей, Белград — яспис, 1873 II.
147	Яспис тъмнокафяв цвят с плоска форма от двете страни.
5157. Врачански окръг, случайна находка.
12x9x5,5 мм. В единия край гемата отчупена. Фонът полиран, изображението матово.
///. в. от н. е.
Крилат Ерос, яхнал делфин. В протегнатата напред дясна ръка размахва камшик.
Типът както (146).
Неедпаква резба. Делфипът гравирап с дълбока и уверена резба. Еросът повърхностно и грубо.
Срв. Алба Юлия 25488 — Румъния.
148 Сребърен пръетен с широки заоблени рамепе и елипсовиден щит със свет-лочервен карнеол. Плоскостта на гемата се слива с повърхността на щита. 5184. Гробна находка с. Лисец, Лове-шки окръг, заедно със златна обеца, глинено ойнохое и др.
Размери: на пръетена 24x16 мм. на гемата 17х 7мм.
II в. от н. е.
Крилат Ерос (Genius Mortis) наляво пред кръгъл жертвеник се обляга на обърнатата факла. Краката кръстосани.
Теренът означен с хоризонтална линия. Лицето грубо и сумарно третира-
66
но за разлика от останалите части на тялото.
Плитка резба.
Публ. НАД Ill, 1912/1913, с. 334.
Срв. S. Reinach, Antiguites de Bospohore Cimmerien, 1854. Paris, 1992, XVIII. 19. S. Reinach-Pierres gravees, Pl. 36, 747, О s b о r n e, Engraved Gems XXIV, 6, 9, Be r 1. К a t. 2322, 8205, 8441, Ant. Gem., XLH, 43, T h о r w a 1 risen Museum, IX, 756, 757,XII 1889. Marshall, V, 112.
G. M. A. Richter Catarogue, 1920, Pl. 39, 148. M. Grama-topol V. Cracinnescu. Rev, rom. hist, art, 1967 4. p. 1144 pl. VI. 15. Б. С у л т OB.— ИОИМВТр IV. 1968 c. 44 VI, 15. Унгарски национален музей—Будапеща. 55. 24, карнеол. Ленинград ГЭ. X. 1902. 38,карнеол. Кол. Лишин. ГЭ. Ж. 5363-ахат, многоъгълна форма, типът—същият.
149 Светлочервен с оранжев оттенък карнеол и леко заоблена повърхност. 8044. Novae, случайна находка. 14,5 X 9,5x3 мм В долния край гемата е отчупена.
Фонът, крилете и главата на Ерос са матово полирани, тялото блестяще.
II—III в. от н. е. Крилат Ерос (Genius Mortis) наляво. Типът както (142).
Плитка груба резба.
Срв. V. von Gonzenbach. Z. SA К, 1952, 13, Heft, 2, S, 72, Taf. 28, 26. D. T u d о r—Apulum,VI, 1967, p. 219, Nr. 44, Fig. 5/4 Henkel X, 200, LXXVI, 153, 156. LXXV1II, 335. Народен музей, Белград, нико-ло, 1713.
150 Сребърен пръстен с полигонална халка. В елипсовидния щит е поместена плоска гема от николо (473/1969 по инвен-тарната книга), разкопките в Novae, кв. XXVI, 151, 172.
Размери: на пръстена 19X20 мм на гемата 10X8 мм.
Липсват парченца от щита. Пръстенътеобгорял от пожар. Гемата е изтрита и почти съвсем унищожена. III в. от н. е.
Крилат Ерос надясно с неясни пред-мети в ръцете.
Срв Henkel. S.77.
151 Млечнобял халцедон,наиръекан с чер-вени точнци. 1668.Неизвестно местонахождение.
13x10,5X2 мм. Косо очертан елип-совиден ръб. Фонът полиран, изображението матово.
II в. от н. е. Bonus Eventus (Геният на добрата съдба) прав,гол,с венец на главата и хламида, спусната на рамото, полуо-бърнат наляво. В ръцете държи житни класове и грозд. Левият крак изнесен зад десния. При нозете ваза с палмо-во клонче. В полето зад изображепие-то магически рисунки и знаци.
Теренът означен.
Плитка резба. Несъразмерно тяло Типът на Bouns Eventus през римската епоха предлага голямо разнообразие на атрибута.
Срв. Bert. Kat. 8187—8188,8266— 8268. Thorvaldsen Museum 1684, 1685. XLIV. 13—15. T. Кибальчич. Южно-руссшя геммы, IV, 136.
152 Яспис, червенокафяв пвят с плоска форма от двете страни.
5731. Неизвестно местонахождение. 16,5 X 12,5x2 мм. Фонът е полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е. Геният на добрата съдба(Bonus Eventus) прав, гол, в профил надясно до стеблото на разклонено дърво. На главата венец; хламидата, закрепена на раменете, се спуща до глезените. В спуснатата надолу дясна ръка държи два житни класа, в лявата — блюдо
67
с плодове. Левият крак е облекчен и изнесен зад десния. Цялата компози-зиция е разположена върху терен, очертан с хоризонтална линия.
Плитка груба резба, едри форми.
Срв. A. Furtwangler, М eister-werke der Griechische Plastik (1893) S. 580 и сл. G. W i s s о w a. Religion und Kultur der romer (1902) S. 216, Henkel S. 38 Nr. 262, Taf. LXXV, 135. 136. G. M. A. R i c h t er. New York XLVII, 374. Sena Chiesa Aquileia p. 227 и сл. Tav. 537—540. DeutscheSam in lunge n, III, Braunschweig, S. 23. 7. 51, G 6 t-tingen, S.88, 99, 100. T. Кибальчич. IV, 132. Ленинград ГЭ.П. 1889.7-бронзов пръстен.Народен музей—Свищов— карнеол, I 903. Унгарски национален музей — 55. 24. 105, карнеол. Народен музей, Белград — хризопраз, 1788 II.
153 Сребърен пръстен със заоблени и леко разширяващи се рамене. В щита елип-совидна златна плочка с релефно изображение. 6386. с. Дискотна, Бур-гаски окръг, случайна находка.
Размери на пръстена: 24x22 мм. Повърхността е издраскана.
II—III в. от н. е.
Гола права фигура на юноша с глава в профил наляво и тяло полуобърнато наляво.В протегнатата напред дясна ръка държи патера, пуснатата лява ръка държи клонче. Десният крак е о блек-чен.
Отпуснати, малко тежки форми.
Срв. И. Белков—ИАИ VII, 1932 — 1933, с. 412, обр. 166.
ЛЕДА С ЛЕБЕДА
154 Карнеол с хубав избистрен цвят. Леко заоблена повърхност и елипсовидно очертан ръб.
2306. Неизвестно местонахождение. 13Х9 X 2 мм. Фонът полиран, изображението матово.
I в. пр.—1 в. от н. е.
Леда с лебеда. Бедрата са покрити с плъзиалата се надолу мантия.
Дълбока, много детайлна гравировка. Хубав стил.
Срв. Berl. Kat. 2778. 6852, 6853; S. R е i n а с h. Pierres gravees Pl. 76, 70. I m h о о f-B 1 u m e г. XXII, 28. G. M. A. Richter New. York. LI II 424. Археологически музей Пловдив — 1033, карнеол. О. Н е в о-р о в, Античные камеи с. 27, № 38.
ТЕЛЕФ(?)
155 Почти прозрачен светлочервен карнеол, с плоска от двете страни форма. 7991. Сб. на Д. Димитров, Ловеч. 10X12 мм. В долната част зад тялото на детето гемата е отчупеа. Фонът и изображението са полирани.
/ в. от н. е. Сърна в профил надясно и глава обърната към седналото под нея лете. Пред нея дърво със силно извити клони.
Сцената напомня сърна, кърмеща мал-кия Телеф.
Плитка реза. Артистично изпълнение, особено на тялото на сърната.
Срв. Ant. Gem. XIV, 36, М. П. Ваулина. Классические и ран-незллинистические элементы в античных камеях Государственного Эрмитажа. ТГЭ, VII, 238, рис. 7. О. Неверов. Античные камеи , с. 34, № 240. Ленинград ГЭ.Ж. 4607 и 3914. Ромул; М usee Fol. р. 355, pl. LXXXIII. Вълчицата с едно от децата пред трофеи.
ЕВРОПА
156 Полупрозрачен червен карнеол с почти кръгла форма. 5149. Врачански окръг, случайна находка.
16x14,5 Х2 мм. Фонът полиран, изображението частично.
I—II в. от н. е.
Европа е седнала напречно на гърба на бик, който плува през морето в
68
профил наляво. Косите, опънати назад, са прибранн в нисък кок. Пад-налият плащ върху бедрата е открил гръдта. С вдигнатата нагоре и извита назад дясна ръка придържа раз-вяващия се воал. Наоколо плуващи риби.
Европа и бикът са предадени чрез дълбока и детайлна резба, морето с рибите чрез плитка и сумарна гравировка.
Срв. J. Overbeck, Griechische Kunstmythologie I, S. 46, Taf. V., 67. S. R e i n a c h. Pierres gravees, Pl 28. 56. Walters Cat. XXXIII, 3425 Pl. XXX. 2725. Ленинград. ГЭ. Ол. 1221, стъклена паста.
МЕДУЗА
157 Полупрозрачен червен карнеол с ху-бав цвят. Плоска форма от двете страни.
4973. Римският басейн на Айтоските бани (Aquea calidae). 16 X 14 X 2 мм. Фонът, страничният ръб лицето и шия-та са силно полирани, косите матови. Леки олющвания по края.
1 в. пр. н.е. — I в. от н. е.
Глава на медуза в профил наляво с крил-ца в косите и змии над челото и тила. Косите вчесани на едри букли обграж-дат лицето. Очите затворени, устата притворена.
Плитка уверена резба. Особено добре са предадени лицето и шията.
Този тип па медуза е много популярен през времето па Август. Произведенията на известпите гравьори Панфил, Сосо-къл, Созин били многократно копира-ни, в резултат на което теми с този сюжет станали много популярни и в про-винциите.
Срв. В е г 1 . Kat. 2325, 4894- 4897. A n t. G е m. ХХХУЦ1 29, 33, Taf XL 16, 17, 19, XLIX, 14,16 LIX, 6. Osborne, Engraved Gems XXI, 4, Thor v a 1 dsenM useu mXXXHI 1956, 1957. Walters Cat. Pl.XXIII,
1830. New York, G. M. A. Richter, XLIX, 388.
МОРСДИ ТИАС
158 Трицветеп сардоникс с плоска форма. 8087. Novae, случайна находка. 12x8x2 мм. Фонът и изображението матово полирани.
/ в. от н. е.
Хипокамп наляво с тризъбец.
Плитка детайлна резба, хубаво изпълнение.
Срв. Imhoof В 1 u шег. XXVI,3, 9.S. R е i п а с h. Pierres gravees. 71.93. Osborne. Engraved Gems XXV, 2. T ho r v a 1 dse n M useu m. XVIII, 1556 Xantev, XIV, 161, 162. G. M. A. R i c h t e r. Catalogue, 1920. Pl. 52. 200; Lippold. Gemmen und Kameen, Taf. 162, 5. BMCR Emp. Ill, pl. 55, 4. D. T u d о г — Apulum VI, 1967, p. 214, Nr. 23—24.
159 Тъмночервен яспис с плоска повърхност от двете страни.
5585. Ratiaria (Арчар), случайна находка. 12X9X1,5 мм. Фонът и изображението са блестяще полирани, долната част на камъка отчупена.
// в. от н. е.
Тритон налявосдълга заострена брада. В протегнатата напред дясна ръка държи делфин, с лявата—кормило.
Плитка резба, повърхносгно изпълнение.
Публ. Б. Филов. ИБАД IV, 1914, с. 285.
Срв. Col. Balacescu 3, същият тип и стил Imhoof-Bturner. XXV 45, 55. Н. Carnegie, Catalogue, P1.VIII.H2 Н4. Ant. Gem. LXII.28, Osborne. — Engraved Gems, XXVI. 3. Thorwaldsen Museum XVI1I, 1553, 1554, Унгарски национален музей — 55, 24. 119, червен яспис.
160 Почти прозрачен светлочервен карнеол с оранжев оттенък, с плоска от двете
69
страни форма. 1785. Неизвестно местонахождение.
13X10 мм. Долната част отчупена. Силно полирано изображение.
77 в. от н. е.
Тритон наляво с кормило в дясната ръка сред развълнувано море. Пред него делфи н.
Плитка резба, грубо изпълнение.
МУЗИ
161 Червен карнеол с леко заоблена повърхност и плосък гръб.
8094. Novae, случайна находка.
13X 11,5x2 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
7—77 в. от н. е.
Права женска фигура (Муза?) с веиец на главата, полуобърната надясно. Горна част на тялото открита, бедрата покрити с плащ. В едната ръка държи pedum, в другата маска. Зад нея висо-ка кръгла колонка с (куЛтова) статуя на Приап.
Композицията е разположена върху очертания с хоризонтална линия терен.
Срв. Ant.Gem. Taf.XLVl, 5. Osbor-п е Engraved Gems XXV11. 16.Муза, седнала в кресло. К- А. Джавахишвили. Урбниси, с. 133. VI, 106.
ОБРАЗИ И ОЦЕНИ ОТ ЖИВОТА
162 Хелиотроп с плоска повърхност и заоб-лен гръб.
5207. Novae, случайна находка.
12,5 Х10Х2 мм. Горният ляв крайот-чупен. Фонът полиран, изображението — матово.
77— III в. от н. е.
Две прави женски фигуристела напред и лица обърнати в профил едно сре-щу друго се опират с едната си ръка на копие. С другата си ръка дър-жат тояга. Облечени са в дълги хитони, падащи на едри дипли.
Теренът очертан с дебела линия.
Плитка резба, схематично и грубо изпълнение.
Срв. за стила Т. К и б а л ь ч и ч. Юж-норусск!я геммы. V, 141, 142, 147. Ар-хеологиески музей, Пловдив — 131, карнеол (мъжки фигури). Народен музей, Белград,Яспис, 3973. 111 много близка по стил и тип гема. Н. М у ш м о в. Монетите и монетарниците на Серди-ка, XI, 912, като тип. Заедно с (16,86) и гемата с изображение на Фортуна от сбирката на Д. Лещаров образуват една стилова трупа.
163 Карнеол, кафявочервен цвят с млечно-бяла повърхност. Плоска форма от двете страни и косо очертан елипсо-виден ръб.
4956. Oescus (Гиген), случайна находка. 8,5 Х7 мм. Изтрита повърхност.
II—HI от н. е. Права мъжка фигура, полуобърната надясно, е стъпила върху очертания терен. С лявата ръка държи копие. На главата шлем.
Плитка резба, грубо и сумарно изпълнение.
Теренът означен с хоризонтална линия.
164 Карнеол, млечнооранжев цвят. Повърхността силно изпъкнала, гърбът плосък.
8104. Неизвестно местонахождение. 13,2x9,5 Х4 мм.
Фонът полиран, изображението матово. Гемата добре запазена.
II—III в. от н.е. Права гола мъжка фигура с тяло напред и глава обърната наляво. В протегнатата напред дясна ръка държи копие, а в лявата, спусната надолу — палмово клонче.
Плитка резба, заоблени форми. Особено грубо предадени чертите на лицето.
165 Част от (модерен) бронзов пръстен с гема от полупрозрачен светлокафяв карнеол.
70
7541. Неизвестно местонахождение.
10x9 мм. Фонът и изображението са полирани.
III в. от н. е. Права женска фигура напред и глава в профил надясно. Облечена е в свободно падаш надивлен хитон. В една-та ръка държи клонче, в другата звезда. Теренът означен с дъговидна линия. Плитка груба и схематична резба.
166 Аметист с плоска повърхност и леко заоблен гръб.
8140. Novae, случайна находка.
10x8,5 мм. Фонът и изображението са матово полирани. Повърхността изтрита. Върху изображението леки олющвания.	// в. от н. е.
Бюст на млад мъж в профил наляво. На главата лавров венец. На раменете мантия. Закръглено гладко лице с пра-вилни черти.
Сравнително дълбока, детайлна, но нееднакво прецизна резба.
167 Керемиденочервен яспис. Плоска форма от двете страни.
5138. Врачански окръг, случайна находка.
15x11,5x2 мм. Фонът и лицето са полирани.	/ в. от н. е.
Бюст на мъж в профил наляво, облечен с туника. На главата шлем, напом-нящ съвременна каска. Повърхността на последний е набраздена от снопчета коса. Падащи едко върху лруго, те покриват ушите и част от лицето. Зе-ниците са изпъкнали, носът правилен, устните свити. Брадата е заоблена. Пра-вилни черти на лицето.
Гемата е претърпяла допълнителна преработка.
Срв. Н. В о g 1 i. Insula 16 Est—Bulletin de 1’asociation pro Aventico 21. 1970/71 p. 37, Pl. 31. 8.
168 Тъмнокафяв яспис с плоска форма от двете страни. 5159. Врачански окръг, случайна находка.
15х 12,5 ХЗ мм. Фонът н изображение-то са матово полирани.
// в. от н. е-Бюстове на двама мъже (?) в профил едни към друг с диадеми в косите. Краищата на тениите се спущат на тила. Единиятоттях носи лъчиста корона на главата. Лицата закръглени. Облечени са в мантии.
Плитка резба, едра линия.
По стил близка до (60).
Срв.Г. Д. Белов. Херсонеский сборник, вып, II 1927,обр 46, 7. Ленинград ГЭ. X. 1893. 66—като стил. Е. Carnegie, Catalogue, I. Pl.X, J15.За сти-ла близък паралел. Deutche Sammlun-gen. III, Braunschweig, S. 45, Taf. 18, 148.
169 Полупрозрачен червен карнеол с форма на пресечен конус и плоска повърхност.
8051. Novae, случайна находка.
7x5x2 мм. Фоны, страничният ръб и изображението са полирани.
II—IV в. от н. е. Глава на воин с шлем в профил наляво. Остър нос, свити устни.очите опертани като триъгълни полета.
Плитка, уверена резба. Остри черти на лицето.
170 Част от щит на сребърен пръстен с гема от хелиотроп, заоблена повърхност. 4900.Ratiaria (Арчар),случайна находка. 15х 12 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
II—III в. от н. е. Гола фигура на скулптор с венец на главата, седнал на висока кръгла се-далка. Краката са кръстосани. В ръцете си държи инструменти, с конто моделира статуя на мъж, поставена върху висока кръгла колонка. Зад нея маслиново дърво с наведени клони. Цялата композиция е разположена върху хоризонтална линия.
II—III в. от н. е.
Плитка резба, заоблени форми.
71
Срв. по темата: В е г 1. Kat Nr. 7682, 7689, 7690. Thorvaldsen Museum Nr. 1007, G. M. A. Richter, Catalogue. 1920, Nr. 18. Съ щ а та. Neu York Nr. 434. Deutshe Sammlungen 1,2, M й n c h e n, 744—747.
ЖАНРОВИ СЦЕН И
171 Стъклена паста, светлосин цвят, с плоска форма от двете страни.
4908. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
12,5 Х10Х2 мм. Изтрита повърхност. По ръба олющена. 1в. от н. е. Пан, обърнат наляво, с дълга брада и кръстосани кози крака, е седнал върху стеблото на наклонено и отрупано с плодове дърво. Той дои коза, извила глава към него. Пред нея малко дърво. Теренът е означен с хоризонтална линия. Хубаво детайлно изпълнение.
Темата е създадена през късната елини-стическа епоха. В различии варианти тя намира широко разпространение в римската глиптика.
Срв. Berl. Kat. 4679—4685, 7701 — 770-1, 8491 I m h о о f-B 1 u in c r 111. 14. X an ten, I, Taf. XV, 51-52 Thorvaldsen Museum, XII, 1004. G. M. A. Richter Catalogue, 1820, Pl 80,396; същата Neu-York, Pl.LV, 451, 452, L. T e p о s u-D avid: OCD, 1960, p. 527. Fig. 2/39.
D. Tudor —Apulum. VII, 1967, p. 214 Nr. 19, Fig. 3/2. M. H. Лордкипанидзе IV, табл. V, 35. S e n a Chiesa. Aquileia p. 281. XL, 786, 789. Тази жанрова сцена се среща върху монети на Веспасиан, ВМС Етр. II 6/17 3. А. С ы м о н о в и ч. Две геммы из Николаевского могильника на Нижнем Днепре, ВДИ, 1967, 2.с. 198—200, обр. 2—Каракал 2020, Унгарски национален музей, Будапеща, 141. 1888. 123,стъклена паста. Народен музей, Белград — карнеол, 1899 II.
172 Халцедон, плоска форма от двете страни. 8098. Novae, случайна находка.
15x11,5 мм. Косо очертан елипсовиден ръб.
/7 в. от н. е. Овчар, обърнат наляво, е седнал върху извитото стебло на едно силно наклонено дърво и дои коза. Наметнат е с мантия. Теренът означен схоризонтална линия Плитка резба с много детайли и не-еднакво изпълнение.
Срв. Sena Chiesa. Aquileia, р. 294. Tav. XL 795,	798. Народен
музей,Белград—карнеол, 1741 II.
173 Яспис, млечнобял, с розов оттенък, леко заоблена повърхност и изпъкнал ръб. 5038. Неизвестно местонахождение.
14X10x3 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
77—777 в. от. н. е. Овчар, приклекнал, обърнат наляво, дои коза, извила глава към него. Теренът е очертан с дъговидна линия. Плитка резба. Тялото на овчаря е пре-дадено като обща маса.очертано от една дъговидна линия. На козата — с по-дълбока и детайлна резба.
Като стил — (171,172).
Срв.за стила Народен музей, Свищов— карнеол, I 890 и Sena Chiesa. Aquileia, р. 292, XL, 789. Народен музей, Белград — карнеол—3944 III.
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖИВОТИН, ПТИЦИ, НАСЕЦОМИ
174 Светлочервен полупрозрачен карнеол с плоска от двете страни форма.
8049. Novae, случайна находка. 8x6x2 мм. Косо очертан елипсовиден ръб.
Фонът полиран, изображението матово. 7—II в. от н. е.
Коза, обърната наляво, е легнала под клоните на огънато дърво на означения терен.
Плитка, детайлна и точна резба.
Срв. Sena Chiesa XL, 787, Каракал, Румъния, 1930. Ленинград,ГЭ. П. 1903.4; сребърен пръетен. ГЭ. Ол. 89
72
ГЭ 1910. 207 (Porolissum) Истор. музей Залау, Румъния, 16.1958, червен яспис.
175 Непрозрачен червен карнеол с плоска форма от двете страни
497. Пловдивски окръг,случайна находка.
10,5 X 8,5 X 2,5 мм. В левия край гемата олющена. Фонът и тялото на козела са силно полирани.
lie. от н. е. Високо кошче, пълно с плодове. Пред него е легнал козел. Главата полуобърната напред.
Плитка детайлна резба. Хубаво изпълнение.
Срв. Thorvaldsen Museum, XVI, 1379, (две кози).
176	Полупрозрачен червен карнеол с плоска повърхност и заоблен гръб.
8050. Novae, случайна находка. 10x7 мм. Фонът полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е. Коза, изправена на задните си крака, с глава извита нагоре къса от листата на дърво.
Плитка резба.Тялото на козата детайл-но и точно предадено, дървото условно. Срв. WaltersCat. XXVIII, 2375, Т. Кибальчич; 11,53. D. Т u d о г, Apulum VI, 1967, р. 222 Fig. 6/13 Sena Chiesa. Aquileia, XXXIX, 766, LVII, 1134 —1136, C. Verra e и 1 e. Neae Eastern, Greek, and Roman Gems; Boston Museum Bulletin LX VIII, 1970 N353 p. 208, обр. 16, св. I 1459, карнеол. Архиоло-гически музей,Варна —карнеол (совчар). Porolissum Истор. музей Залау- Румъния — карнеол; Народен музей,Свищов I 1442;, 1459 — еднакъв стил. Народен музей, Белград—карнеол, 1602 II (две кози).
177	Яспис червенокафяв цвят с леко заоблена повърхност и следи от щита на желе-зен пръстен.
8037. Novae, случайна находка.
15x13 м. Силно полирано изображение.
/ в. пр. н. е. — I в. от н. е. Елен в спокоен ход наляво с наведена глава, зад него разклонено дърво Теренът очертан с леко извита линия. Анатомично вярно предадени форми, дървото схематично.
Прецизна резба, хубав стнл.С особено изящество и детайлност са гравирани и краката на животното.
Срв. Berl. Kat 297,304,339. Ant. Gem. XIV, 13. 1 m h о о f-B 1 u m e r. XVII, 21, 24, 25.
178	Полупрозрачен червен карнеол с жъл-теникъв оттенък. Гемата е с плоска форма от двете страни,с елипсовидно изря-зан страничен ръб.
8054. Novae, случайна находка.
8,5 Х5х2мм. Гемата отчупена в гор-ния край. Фонът, страничният ръб и изображението полирани.
/ в. от н. е.
Два коня на водопой при кладенец. Единият от тях се е навел и пие вода от коритото.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка, прецизна и много хубава резба.
Срв. Berl. Kat. 2499, 5491. Н. Carnegie. Catalogue, I, Pl. VIII. I, C— . Thorvalden Museum XVI, 1327. G. M. A. Richter, New York. XI. 511, Народен музей, Свищов - I 891.
179 Светлочервен карнеол, почти кръгла форма и плоска повърхност.
499. Пловдивски окръг, случайна находка.
6x7 мм. Фонът е матов; изображението полирано.
7—77 в. от н. е.
Угоена свиня в ход наляво. Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка детайлна и хубава резба.
73
Срв. Berl. Kat. 5565, 5579, 7055. Imhoof-Blume r.,XVI,1385—1397. S. R e i n a c h. Pierres gravees Pl. 193 W a 1 t e г s. Cat., XXVIII, 2393, 2394. Thorvaldsen Museum, XVI, 1385—1397, Pl. LXI, 519, 520.
180 Карнеол с форма на пресечен конус. Плоска повърхност.
8056. Novae, случайна находка.
9 X 7 X Змм.Побеляла от обгаряне повърхност.
//—7/7 в. от н. е. Коза права, обърната наляво, с вдигна-та нагоре опашка.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка, сумарна резба.
Едри неразчленени форми.
Срв. Berl. Kat., 5626.
181 Гема от полупрозрачен червен карнеол в щита на модерен пръстен. Плоска повърхност.
420. Неизвестно местонахождение.
9x7 мм. Фонът леко полиран, изображението матово.
77/ в. от н. е.
Кон наляво е стъпил върху означения терен с цялото си тяло и яде от поставе-ната пред него храпа
Едри груби форми, плитка резба.
Срв. 1 tn h о о f-B 1 u m е г, XVI, 37, 39—48, В е г 1. К a t. 5482—5486,6575. Walters Cat., XVIII, 2405, G. M. A. Richter. Catalogue, 1920, Pl. 65,246. 1 h or v a I d sen Museum, I, 36; XVI, 1323, 1324, XX, 1802. Sena Chiesa. Aquileia. LIV, 1064, T. Кибальчич. Южно-руссюя геммы II, 36. Ленинград ГЭ. ПАН. 1756— бронзов пръстен. Народен музей. Свищов, карнеол, 891, хубав стил.
182 Сребърен пръстен с масивни наклоне-ни рамене, украсени с канелюри. В ели-псовидния щит конусовидна гема от трипластен сардоникс.
4935. Ratiaria (?), случайна находка.
Фонът и изображението са полирани. Размери: на пръстена 30x27 мм външни 20X19 мм вътрешни на гемата 10x7 мм
III в. от н. е. Заек в силен бяг наляво,преследван от куче. Теренът очертан с хоизонтална линия.
Загладени части на тялото.
Плитка резба, прецизно изпълнение.
Срв. за формата на пръстена Henkel XXII, 443, XXIII, 444 —446.
183 Светлооранжев карнеол със заоблена от двете страни форма и прав страничен ръб. 1520. Неизвестно местонахождение.
16,5x8x5 мм. Фонът полиран,изображението матово.
777 в. от н. е. Заек преследван от куче. Теренът очертан с хоризонтална линия.
Плитка резба, загладени части на тялото, буйни движения.
Срв. Porolissum.Исторически музей За-лау — Румъния. 408, 1966, 2.
184 Светлочервен яспис с форма на пресечен конус и плоска повърхност.
1477. Неизвестно местонахождение.
7x5x2 мм. Леки олющвания по ръба.
777 в. от н. е. Мишка, която гризе храна. В полето над нея надпис (MAR). По същия начин това име се среща върху един сребърен пръстен, вотивен дар на бога Марс. Плитка резба, заоблени части на тялото.
Срв. Henkel. XVIII, 356; сребърен пръстен с надпис MAR-MAR (ti) Sena Chiesa. Aquileia, Nr. 1354, 1355.
185 Червен яспис плоска форма.
8059. Novae, случайна находка.
8,5x7 мм. Фонът и изображението полирани. Едро животно в ход наляво. Теренът означен схоризонтална линия. Едри форми, плитка и точна резба.
74
Срв. Народен музей, Свищов— карнеол, 1-932. В е г 1. К a t. 5502,5516—5521, 5537, 5539—5541,7044. Im h о о f- В 1 u-mer. XIX, 5,7, 20, 22, 29, 30, Т h or-valdsen Museum, XX, 1805, 1807, XVI, 1352—1360 G. M. A.
Richter. Katalogue. 1920, Pl. 65, 247, 248. Същата. New York, LX1, 510.
186 Сребърен пръетен с плътна халка, която постепенно се разширява нагоре и преминава във висок щит. В него е поместена гема от яспис (?).
4364. Харманли, случайна находка. Размеры: на пръетена 27x20 мм
на гемата 18X18 мм.
Пръстенът е смачкан, а гемата силно изтрита и пропукана.
III—IV в. от н. е. Конче в движение наляво и глава обър-ната назад. Плитка резба, хубави линии.
Срв. В е г 1. Kat. 297, 304, 339. I rail о о f-B 1 u in е г XVII, 21, 24, 25.
187 Карнеол, плоска форма със следи от обхватката на силно разложен железен пръетен.
8053. Novae, случайна находка.
13,5 X 10 мм Фонът и част от изображението са полирани.
7 в. от н. е. Лъв наляво е стъпил върху означения с хоризонтална линия терен. Лявата предка лапа е вдигната към стоящата пред него кукумявка с глава на Атина, с шлем и щит при краката.
Дълбока, детайлна и хубава резба.
Срв. В е г 1. Kat. 3127. Археологически музей, Пловдив — 223.
188 Карнеол със светлооранжев цвят и почти кръгла форма. 7973. Неизвестно местонахождение.
13 X 12 мм. По края гемата е олющена. Фонът и изображението са полирани.
7 в. от н. е. Лъв наляво с буйна грива и напрегнато движение. Опашката е есовидно извита
нагоре. С предната си лапа е притиснал сърна.
Плитка уверена и детайлна резба. Хубаво изпълнение.
Сюжетът е познат още в микенската глиптика.
Среща се през следващите епохи, но особено често през елннистическата и римската епоха.
Срв. В е г 1. Kat. 1012, 5392—5396. 3228. Ant. Gem, — XI, 22, (като тема) Thorvaldsen Museum, XV, 1298—1304, XX, 1800, Sena Chiesa. Aquileia, LX, 1191 — 1192. Ленинград ГЭ. Ол. 3324.
189 Жълт яспис с плоска форма от двете страни
8041. Novae, случайна находка.
13X 10,5 мм. Фонът и изображението са силно полирани.
77—777 в. от н. е.
Лъв наляво, нападащ елен.
Плитка резба. Телата на животните са третирани като обща, слабо разчленена маса.
Типът както (188).
Срв. Окръжен музей, Видин. В. 393— гема от жълт яспис, изпълнена в същия стил и техника. За стила още Народен музей, Свищов—карнеол,! 899. Sena Chiesa. Aquileia р. 368 LX, 1187, LX, 1196.
190 Тъмножълт яспис, с. плоска от двете страни форма.
5161. Врачански окръг, случайна находка.
13x10x2 мм. Фонът силно полиран, изображението матово.
7—77 в. от н. е. Лъв наляво с букраний между предините лапи. Главата извита надясно.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Уверена дълбока препизна резба. Хубаво изпълнение.
Срв. Deutsche Sammlungen I, 3, Munchen, Taf. 218, 2416 като гема.
75
191 Светлочервен полупрозрачен карнеол с почти крыла форма и плоска повърхност.
1478. Неизвестно местонахождение.
7,5X6,5X 1 мм. Полирана повърхност. Изображението матово.
II в. от н. е. Лъв наляво с отворена паст е стъпил върху означения с хоризонтална линия терен. Тялото гладко, есовидно извито от напрегнато движение.
Предната лява лана вдигната нагоре. Плитка, уверена резба.
Срв. Berl. Kat. 8633. Thorvaldsen Museum. XV. 1283, 1288. G.M.A. Richter, New York, LX I, 502.
192	Тъмножълт яспис с плоска повърхност. 8040. Novae,случайна находка. 8 X 10 мм.
II—III в. от н. е.
Лъв в профил наляво и плячка между зъбите. Гладко тяло и грива,означена с врязани линии. Зад него дърво с наве-дени клони.
Теренът означен.
Плитка сумарна и много груба резба.
Срв. Berl. Kat. 2518. Thov a Id-sen Museum XX, 1799, Sena Chiesa. Aquileia. p. 365. L1X. 1160. Народен музей, Свищов — жълт яспис заедно с щита на силно разложен железен пръстен — I 1440.
193	Николо с плоска форма от двете страни. 3327. Durostorum (Силистра), случайна находка.
11x9x3 мм. Фонът матов, части от тялото на животною са полирани.
II—III в. от н. е. Лъв с развита грива в спокоен ход наляво е стъпил върху означения терен. Тялото е гладко, опашката есовидно извита нагоре. Ребрата очертанн. Плитка детайлна резба.
Срв. Народен музей, Свищов—I 1444, яспис. Ленинград. ГЭ. 1892 . 30; Кол. Лебедев ГЭ. Ж- 6172 ахат.
194	Сребърен пръстен с кръгла халка и из-дадени навън широки плещи. Раменете
заоблени. В почти кръглия щит е поместена висока почти кръгла гема от червен карнеол с косо очертан страничек ръб. Полирана повърхност. Изображението матово.
5000. Гробна находка при с. Мадара, Шуменски окръг.
Намерен заедно с три сребърни пръстена с гемн, две отворени сребърни халки и глинена урна с обгорели кости. 50015004.
Размери: на пръстена
34X21 мм външни
21X16 мм вътрешни на гемата 10x8 мм
III в. от н. е.
Лъв в бяг наляво с развята грива и есовидно извита нагоре опашка. Тялото гладко.
Плитка резба.
Срв. Berl. Kat. 8633. За формата на пръстена Henkel. XI, 207. 208, XXXV. 924. Thorvaldsen Museum, XV, 1286.
195 Сребърен пръстен с наклонени плещи, набраздени от дълбоки жлебове. Във високо елипсовидно гнездо е поместена гема от червен карнеол с формата на пресечен конус. Гладка полирана повърхност. Пръстенътеобгорял и очукан. 7542 м. Калето Ratiaria. (Арчар), случайна находка.
Размери: на пръстена 39x22 мм.
19x22,5 мм.
иа гемата 11X13 мм.
III в. от н. е. Лъвица в спокоен ход наляво. Тялото гладко, гривата развята.
За формата на пръстена вж. (82).
Срв. В е г 1. К a t. 7033. За формата на пръстена Henkel. ХХШ. 444, 445. Унгарски национален музей, 55. 24. 22; като тип. Народен музей, Свищов— карнеол I 907; Ленинград. ГЭ. X. 1892 30, ГЭ. X. 1892. 58.
196 Фрагмент от силно разложен железен пръстен с гема от тъмночервен карнеол.
76
Плоска повърхност.
7103. Помещение Аа при банята в Nico-polis ad Istrum заедно с № 7099 7109. 19x8 мм. Фонът полиран, изображението матово.
1/1 в. от н. е. Лъв в бяг наляво с буйна грива, преда-дена с едри линии и извита нагоре опашка. Тялото гладко. Със задните си крака е стъпил върху очертания с хо-рнзонтална линия терен.
Плитка схематична и груба резба. Публ. Т. Иванов, ИАИ. XVIII, 1925, с. 236, обр. 222/3.
197 Карнеол, светлокафяв с жълтеникав оттенък и плоска форма.
8103. Неизвестно местонахождение. 16X13x5 мм. Косо очертан елипсовиден ръб. Гърбът е очукан по края. Фонът и изображението са полирани.
11—111 в. от н. е. Орел извит наляво, с венец в човка-та, е кацнал върху глиган.
Плитка, детайлна, по доста груба ли-неарна резба. Тялото на птицата е по-грижливо гравирано.
Често пъти глиганът се явява като олицетворение на бога на войната. Срв. Thorvaldsen Museum. XV, 1320 (само глиган) D. Tudor. Monumente inedite din Romula-Bule-tinul comisioni istorice, 1938, p. 17, Fig. 20 Y. D. Tudor-Apulum. IV, 1967. v. 214, Каракал — Румъния, 2213 — без орел на гърба на глига-на. Близко стилово сходство, Ant. Gem. Wien I 370 без орел.
198 Трипластен сардоникс, плоска форма от двете страни.
537. Неизвестно местонахождение.
10x8x4 мм. Повърхността силно полирана. Изображението частично. Гемата е запазена добре.
/ в. от н. е.
Глава на орел в профил наляво.
Фонът и страничният ръб са силно полирани, изображението по-малко.
Срв. Ленинград ГЭ. П. 1862; ГЭ.П. 1873. 144; ОАК за 1862, с. IV. S е n а С h i е sa. Aquileia. 1295, 1296. Deutche Sarnmlungen 1, 3, Munchen, Taf. 221,2244, като тема. I m h о о f-B 1 u m er. XX, .35,36, 38.
199 Светлочервен карнеол със силно изпъкнала форма от двете страни.
426. Неизвестно местонахождение.
12x9x4 мм. Фонът полиран, изображението матово. Гемата запазена добре. /—7/ в. от н. е.
Статуарно изображение на орел с при-брани криле и палмово клонче в човка-та, полуизвит наляво, върху профили-ран олтар.
Хубава дълбока детайлна резба.
Срв. О. К е 1 1 er. Tiere des classischen Alterthums. Insbruck, 1887 S. 240 и сл.
V
Balacescu 48 3 същият тип и стил на изпъл.; В е г 1. К a t .5721,5724,5725,5731, Xanten, I, XIV, 181, Osborne. Engraved Gems XXVIII, 15, Thorvaldsen Museum, XXI, 1817, 1818, Sena Chiesa. Aquileia, p. 361, Tav. LXIV, 1262, 1264. Deutsche Sammlungen III. Kassel, Taf. 98. 108. Унгарски национален музей — 56, 16, 17, карнеол; 55, 24, 39,карнеол; близък стил 55, 24, 37; Музей за изящ-ни изкуства, Будапеща — 62,13А.
200 Златен пръстен с постепенно стесняващи се рамене и гема от трипластен сардоник с плоска конусовидна форма.
6242. Кабиле, случайна находка. Размери: на пръстена 19X16 мм на гемата 6x5 мм
Полирана повърхност.
/—// в. от н. е. Орел наляво с прибрани криле и извита нагоре встрани глава е кацнал на очертания терен. В човката венец. Плитка детайлна резба, едри разчлене-ни форми. Хубаво изпълнение.
Срв.Н en k el.LVII,1497,пръстен от Висбаден,съвсем близък по форма, Xanten,
77
I.S. 135, XIV, 184, Sena Chiesa. Aquileia, LXIV 1259, 1261. Народен музей, Свшцов—I. 1445, карнеол. Ленинград ГЭ. 1892.44. пръетен III в. от н.е. Народен музей, Белград—николо-3998 III.
201 Халцедон, плоска форма и косо изрязан страничен ръб.
4980. Novae, случайна находка. 13X11 мм. Фонът полиран, изображението матово.
/—// в. от н. е. Орел с полуразперени криле и извита шня надясно е кацнал върху олтар. В човката държи венец.
Хубава дълбока и детайлна резба. Типът както (200).
Срв. В е г 1. Kat. 3288. Osborne. Engraved Gems, XXVIII, 15. Thor-waldsen Museum, XVII, 1446, 1455, W a 1 t e r s C a t. XXVIII, 2439, 4394 L. Teposu-David, — OCD Fig. 2/44, Sena Chiesa. Aquileia, LXIV, 1262, Каракал, Румъния—3402. Много близка по стил; Археологически музей, Варна — зелен яспнс.
202 Николо с форма на пресечен конус и плоска повърхност.
8058. Novae, случайна находка. 10x8 мм. Изображението е полирано. Фонът бял.
I—II в. от н. е. Орел с присвити крака, полуобърнат наляво,е кацнал върху кратер. Крилете прибрани. Главата извита нагоре. В човката държи венец.
Плитка детайлна резба.
203 Светлокафяв полупрозрачен карнеол с леко заоблена изтрита повърхност. 8045. Неизвестно местонахождение. 13X10 мм. Фонът и изображението са матово полирани. Повърхността изтрита.
// в. от н. е. Орел с леко разперени криле е кацнал върху гърба на друг орел, обърнат с опа-шката напред. Шията е извита наляво и
нагоре. Венец в човката, пред него палмово клонче.
Плитка, с много детайлн резба. Перата са предадени с едри линии.
Срв. Thorvaldsen Museum, XXI, 1871. Sena Chiesa. Aquileia, p. 380. LXIV, 1266, 1267.
204 Тъмпочервен карнеол. От двете страни изпъкнала форма.
5151. Врачански окръг, случайна находка.
16x13x3,5 мм. Гемата олющена. Част от изображението унищожено. Фонът полиран, изображението матово.
// в. от н. е. Орел с леко разперени криле в профил наляво е кацнал върху крилете на друг орел в същата посока. От двете страни легионски знамена с разтворена ръка на върха.
Статуарно изображение на Марс, прав наляво с копие и щит. На главата шлем. Облечен в ризница и туника.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Дълбока и хубава детайлна резба. По тип и стил много близка до (207,208).
Срв. X а в t е п, 1, S. 315, XIV, 180, Ленинград, кол. Лебедев ГЭ.Ж- 6258 — орел върху олтар между трофейни знамена.
205 Полупрозрачен светлочервен карнеол с леко заоблена повърхност и плосък гръб. 8386.0escus (Гиген), случайна находка. 8x7x2 мм. Фонът и страничният ръб са полирани. Изображението матово.
II—III в. от н. е. Орел наляво с прибрани криле и извита встрани глава е стъпил върху очертания с хоризонтална линия терен. В човката венец.
Плитка резба, едри отсечени линии очертават шията. Грубо изпълнение.
Типът както (202).
206 Карнеол полупрозрачен с жълтока-фяв цвят. Плоска форма от двете страни.
78
5242. Оряхово, заедно с 5239—5421. 11x8x1,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
II—III в. от н е. Статуарно изображение на орел върху профилиран олтар. В човката венец. До него житен клас.
Типът както (199, 201, 205).
Плитка повърхностна резба.
207 Ахате изпъкнала от двете страни форма. 2766. Odessos (Варна), случайна находка.
14x11,5x4 мм. Фонът п изображението полирани.
7—II в. от н. е. Статуарно изображение на орел наляво с полуразперени криле и венец в човката върху олтар. От двете страни трофей-ни знамена с по една разперена ръка на върха. Орелът предаден с дълбока и ясна резба, знамената детайлно.
Типът както (199, 201, 206).
Олтарът подсказва, че орелът е изобра-зен като култов легионски символ с венец на иобедата. От края на 1 в.,когато орелът се изобразява извънредно често върху монети и геми, той е почти изклю-чително с венец в човката.
Срв.К. S i t t 1. Der Adler und die Welt-kugel als Attribute des Zeus in der grie-chischen und romischen Kunst, Leirpzig, 1894, S. 32, Thorvaldsen Museum XXI, 1817, 1817, 1819. Henkel LXIX, 1832. LXXVII, 263, 264. V. von Conzenbach, ZSAK, 13, 1952. Heft 2, 6, 74. Унгарски национален музей, 55. 24. 37, червен яспис. Народен музей,Белград —карнеол, 1754 Н.Ленинград. ГЭ. X. 1905. 18. Кол. Лебедев. ГЭ. Ж. 6256 без олтар, близък стил.
208 Полупрозрачен червен карнеол с плоска форма от двете страни.
2951. Неизвестно местонахождение. 13,5х 11X1 мм. Гемата е отчупена в дол-ния си край заедно с част от надписа.
Фонът матово полиран.
77—777 в. от н. е.
209
Орел с леко разперени криле между две легионски знамена, с извита наляво шия. Знамената са украсени с фалери и полумесеци—знаци на военните части. Всяко едио от тях има на върха си ръка, свита надолу.
Под линия, която очертава терена,е разположен надпис в два реда: (Legionis ) XI С (laudiae) P(iae) F(idelis)
Плитка, подробна и хубава резба.
Темата е широко разпространена върху монетите от т.н. „войнишки император и“.
Срв. A. Domaszewski. Die Fahnen in romischen Heere. Wien. 1885, S. 47, Fig. 48. Thorvaldsen Museum. XXI, 1819, 1820, X a n t e n. I. Taf. XIV, Fig. 180. Henkel. LVI. 1472.LXXVII,263,264.T. Кибальчич Южно русски геммы, III, 78. Deutsche Sammlungen III. Kassel. S.249. Fig. 113, 1990 (изображението на орела e близко но стил) Sena Chiesa. Aquileia p. 383.LXV. 1282. Унгарски национален музей, 55.24.91, карнеол; 22.18.93, яспис. Народен музей, Белград—карнеол. 1581 II, карнеол, 1754 II.
Сребърен пръстен със заоблени рамене и почти триъгълна в долната си частхалка. Във високия елипсовиден шит е поместена геМа от червей карнеол с леко заоблена форма.
5001. Мадара, Шуменски окръг, случайна находка заедно с глинена урна с горени кости.
Размери: на пръстена 21 X 19 мм на гемата 12x9 мм.
Фонът полиран, изображението матово. 77—7/7 в. от н. е.
Орел наляво с леко разперени криле п венец в човката е кацнал върху очертания с хоризонтална линия терен. От двете страни трофейни знамена.
Дълбока, сигурна резба. Изображението на птнцата разчленено на едри форми.
Публ. ИБАД 11, с. 280.
79
Най-голяма популярност култът към орела добива по времето на император Комод (177—192) и не заглъхва почти цяло столетие.
Срв. К. S i t t 1. Der Adler und die Wel-tkugel als Attribute des Zeus in der Griechischen und rbmischen Kunst. Leipzig. 1894, p. 31. Henkel. XXI, 415. Xanten. XIV. 180. Thorvaldsen Museum. XXL 1819. Каракал, Румъния, 3386.
210 Светлокафяв яспис с леко заоблена повърхност.
4408. Неизвестно местонахождение.
14 <1,5x2. Изображението полирано, фонът е матов. Гемата е запазена добре.
II в. от н. е. Орел с прибрани криле е стъпил върх> прострения по дължината на тялото си умъртвен заек и кълве от него.
Плитка резба, детайл но и прецизно изпълнение.
За стала вж. 207 и 209.
Сюжетът води началотоси от Изтока и се свързва с култа на Юпитер Долихен. Срв. Cook. Zeus. 1,612. Berl. Kat-5750. Ridder. Collection de Clerque, VIIB, Nr. 2878. I m h о о f-B 1 u m e r, XX, 42 46. W a 1 t e г s, Cat. XXVIII, 2436. G. M. A. R i c h t e r. New York. LXII, 521. Sena Chiesa. Aquileia, p. 385, LXV, 1286 1290. Deutsche Sarnmlungen 1,3, Munchen,Taf. 220, 2435, III Kassel, S. 222, Taf. 19, 158, Gottingen, S. 193, Taf. 70, 481,
V
489, Col. Balacescu 49 З’Уигарс-ки национален музей, 55.24.60, халцедон. Ленинград ГЭ. П. 1873.65. ГЭ.Х. 1905, много близка аналогия с монета на Елагабал. Народен музей, Белград, карнеол, 1686 II.
211 Сребърен пръстен с масивни заострени рамене и гема от трипластен сардоникс, с форма на пресечен конус.
106. Неизвестно местонахождение.
Размер и на пръстена 31 Х21 мм външни 22X18 мм вътрешни.
Фонът полиран, изображението матово. III в от н. е.
Орел в профил наляво с леко разпере-ни криле е стъпил върху очертания с хоризонтална линия терен. Шията извита встрани. В човката венец.
Плитка детайлна резба,грубо изпълне-иие.
Срв. Henkel, XI, 207, 208, XXI,410, 415,
212 Сребърен пръстен с масивна халка и ажурно изрязани от външната страна плещи. Щитът има форма на висока елипсовидна обхватка, в която е поме-стена гема от червен яспис.
1854 Oescus (Гиген), случайна нахока. Размери: на пръстена 2,9 X 2,9 мм на гемата 17 > 15 мм.
Фонът и изображението полирани.
Ill в. от н. е.
Орел стъпил върху заек, чието мъртво тяло е прострино върху висока куна, й кълве от него. Купата е опряна до стеб-лото на едно силно наклонено дърво. Към заека се насочва и чакал.
Теренът означен с неправилна хоризонтална линия.
Плитка, детайлна и прецизна резба. Срв. I m h о о f-B 1 u in е г, Taf. 22, 45, Sena Chiesa. Aquiliea, LXV, 1291—193,Deutsche Sarnmlungen HI, Kassel, S.221, Taf. 97, 99. Koi. Balacescu 40 3. Intercisa гроб 425 № 67. 2; 63.3, карнеол.
213 Златен пръстен със заоблени раменей масивна кръгла халка. В елипсовндния щит висока плоска гема от яспис с беле-зиикав цвят.
4773.Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae.)
Размери: на пръстена 14 X 16 мм на гемата 7x5 мм.
I в. от н. е. Индийски налагал с прибрани криле, в профил надясно, е кацнал върху неясен предмет.
Плитка, не особено прецизна резба.
80
Срв. Henkel. S.26, Nr. 167. LXXVII, 268, Deutsche Sammlungen I, 3, Munchen. Taf. 221, 2442, III. Gottingen, S. 147, Taf. 515.
214 Непрозрачен кафявочервен карнеол със силно изпъкнала от двете страни форма. 8048. Novae, случайна находка.
12x9x3,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
/ е от н е. Налагал индийски, наляво, с тънка опашка, извита нагоре, е стъпил върху означения терен.В човката си държи две кръгли топчета.
Плитка резба, хубаво изпълнение. Тип както № 213.
Папагалът става известен на гърците и римляните след походите на Алексап-дър Македонски в Индия. Оттогава него-вото изображение е любима тема в моза-ичното изкуство, стенната живопис и особено много в глиптиката от късноим-ператорската епоха. В индийския императорски двор папагалът е бил почитан като свещена птица.Някои автори смятат че през римската епоха неговите изображения нямат митологически смисъл.
Срв. F. Wo Ike RE. 18,23 (1949) Koi. 926. В e г 1 . Kat. 3282. 7913, 7914, 7917. I m h о о f-B 1 u m e г X XI,1, G. M. A . R ich t er. Catalogue, 1920, PI. 67,258. Thorvaldsen Museum, XVII. 1476, 1478, 1481, I. Steiger. Antike Kunst 9, 1966, Heft 1. S. 32. Taf. 8, Fig. 6, G. S a n g i о r g i. R M., 48, 1933, 3—4, S. 288—290, Taf. 48, обр. 1, Sena Chiesa. Aquileia, p.386,LXVI, 1297— 1300; Музей за изящни изкуства, Будапешт — 62. 13. А,аметист; Народен музей. Белград - карнеол, 1715. II.
215 Полупрозрачен с оранжев оттенък карнеол. Плоска повърхност, почти кръгла форма.
790. Сбирката на Д. Димитров от Ловеч. 7x7,5 У 2 мм По края гемата олющена. Фонът полиран, изображението матово.
1 / в. от н. е.
Петел наляво, кълве от тялото на мър-тва мишка. Изображението на петли в различии композиции е широко застъ-пено в глиптиката. Често пъти повтаря сюжети, заимствувани от стенната и вазовата живопис от мозаичното изкуство.
Срв. В е г I . Kat. 6592, 7069, Т h о г-waldsen Museum XVII, 1483 — 1485, Lippold. Gemmen und Kameen Taf. 96. T Кибальчич. Южно-руссюя геммы И. 56. R. Steiger, Antike Kunst. 9. 1966, I. S. 31.Ленинград ГЭ. X. 1897. 20,сребърен пръетен, III, в., ГЭ. 1892. 42. Т. Иванов. Римска мозайка от Улпия Ескус. С. 1954, с. 10—12, табл. VI.
216 Железен пръетен с овална халка. Раменете са очертани с леко изпъкнал ръб в средата. В елипсовидното гнездо на щита, който е без обхватка, е поместена тема от сардър с плоска повърхност и косо очертан висок страничен ръб. 5118. с. Бранковча, Видински окръг, случайна находка.
Размери: на пръетена 26 24 мм на гемата 25’> 21 мм.
Фонът и изображението полирани.
Il —III в. от н. е.
Петел, стъпил на високо място, означено с хоризонтална линия, кълве от надвисналия над него грозд.
Плитка резба, едри разчленени форми.
Срв. Н е n k е I, XL VI11,1250—1257, къде-то пръетени с подобна форма се датнрат във II—III в. от н.е. В е г I . Kat., 6592-6596, 7890 7902; 2074; G. М. A. Richter. New York, LX 11, 539.
217 Сребърен пръетен с плоска полигонал-на халка и високо издаден щит с гема от николо. От двете страни на щита хал-ката е украсена с по три коси чертич-ки. 8027, с. Търговшце, Михайлов-градски окръг, заедно с монети, но-следната от конто на Филип Араб. Размери: на пръетена 19X19 мм на гемата 13x9 мм.
81
По края щитът е отчупен. Повърхността е силно изтрита.
Ill в от н. е.
Петел в профил наляво крачи върху очертания терен.
Срв. G. М. A. R i с h t е г. Hen kel, LI, 1339, Ant. Gem. Taf. 56, 58, 65, Thorvaldsen Museum, 1824—1825, New-York. 535, 536. T. Кибальчич. Южно-русск1я геммы, XI, 353, M. Н Лордкипанидзе. IV, табл. V, 38. Археологически музей, Варна — яспис (без инв. номер).
218 Сребърно нръстенче с тънка обла халка и леко разширяващи се към щита рамене. В гнездото на последний е поместена плоска гема от червен карнеол с почти кръгла форма.
4627. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери: на пръстена 17x16 мм на гемата 7x5 мм.
Косо очертан страничен ръб. Фонът полиран.
/ в. от н. е.
Мравка.
Като символ на благоденствието и плодородието мравката става любима тема в глиптиката от римската епоха.
Срв. Н е n k е 1. III, 58, където пръсте-нп с такава форма се датират в I в. от н.е. Berl. Kat. 6603, 8336, I m-hoof-Blumer. XXIII, 45. XXIV, 1—3, Walters. Cat. XXIX, 2553, 2561, Thorvaldsen Museum, XVII,1533—1536, G. L i p po I d Gem men und Kammen, I, 25, Porolissum, Исторически музей Залау, Румъния 264/ 1958— карнеол. На роден музей, Белград, карнеол, 1931, II.
219 Полупрозрачен червен карнеол с леко заоблена повърхност.
7540. Неизвестно местонахождение. 17x10x2 мм. Фонът полиран. Изображението матово.
/—II в. от н. е.
Мравка.
82
Плитка, уверена резба, детайлно изпълнение.
Срв. Археологически музей, Пловдив, 1301, Ленинград. ГЭ. П. 1877, 78; Народен музей, Белград — карнеол, 1624 II.
220 Полупрозрачен карнеол с жълтока-фяв цвят. Заоблена повърхност, изпък-нал гръб.
5642. Неизвестно местонахождение. 10x7X1,5 мм. Леки олющвания.
Фонът полиран, изображението матово.	/—11 в. от н. е.
Мравка.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. I m h о о f-B I u m е г. XXIV, 1. XXIV2, XXIII, 45, Walters. Cat., XXIX, 2553. Thorvaldsen Museum, XVIII, 1533, 1536.
221 Сребърен пръстен с елипсовиден щит и заострени, издаващи се навън рамене. В средата на щита гема от карнеол с полигонална форма.
641. Не и з вестно местон ах ож д е н и е.
Размери: на пръстена
33x22 мм външни
22X16 мм вътрешни на гемата 8Х 6 мм
Повърхността е полирана, изображението матово.
III в. от н. е.
Пчела.
Срв. Henkel. XI, 207, 208.
222 Полупрозрачен червен карнеол със заоблена лицева повърхност и плосък гръб.
2874. Неизвестно местонахождение. 13,5x7,5X2 мм.
Фонът полиран,изображението матово.
Плитка резба. Прецизио детайлно изпълнение.
Пчела.
Срв. Berl. К at. 2139, 6601; I mho-о f-B I u m е г. XXIII, 48; Ленинград ГЭ. 1845. 28.
223 Златен пръстен с почти квадратен щит. Наклонените плоски рамене са ажурно изрязани във вид на пелта. Долната част на халката е заоблена. В елипсовидното гнездо на щита без обхватка е поместе-на висока плоска гема с форма на пресечен конус от НИКОЛО.
1617. с. Гозница, Ловешки окръг, случайна находка.
Размери: на пръстена 23x22 мм на гемата 6X4 мм.
Фонът и изображението са полирани. /// в. от н. е.
Плитка детайлна резба.
Срв. Berl. Kat. 2526, Ant. Gem. XLV, 66, Imhoof-Blumer, XXIV, 18, 20. S. R e i n a c h . Pierres gravees, Pl. 52, 215. Walters Cat., XXVIII, 2515, L i p p о 1 d. Gemmen und Kam-men , Taf. 97, 6. T. Кибальчич, Южно-русск1я геммы, II. 41, 46. M. H. Лордкипанидзе. IV, табл. V. 18; Кабиле, железен пръстен с яспис. 69. 1972. Col. Balacescu щЗ.
СИМВОЛ И И ПРЕДМЕТЫ
224 Светлочервен полупрозрачен карнеол с плоска повърхност и косо очертан стра-чинен ръб.
8057. Novae, случайна находка.
11X9 мм. Фонът и страничният ръб са полирани. Изображението матово.
I в. от н. е.
Каприкорн наляво с легионско знаме. Дълбока прецизна резба. Хубаво изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 6058, 8750. S. R е i n а с h , Pierres gravees. Pl. 70, 95, Imhoof-Blumer. XI, 1—2, 3, Xanten I.Taf. XIV. 161, 162, Os b о r-n e, Engraved Gems, XXVI, 16, G. M. A. Richter. Catalogue, 1920. Pl. 52, 209. Thorvaldsen Museum, XVIII, 1991. 1593. Henkel. XLV, 1167, XXVIII, 286, BMCR, Emp. I. Pl. 5.15L. и сл. PI. 7,1 BMCR Emp. II, PI. 7, 16, PI. 44, Nr.ll, 12, Pl. 45, 2, 3. T. Ho I scher RGZM Mainz, 12,
1965, S. .62. и сл. Козирог с Виктория Porolissum 16, 1958 стъклена паста, Исторически музей Залау, Румъния
225 Светлочервен полупрозрачен карнеол със заоблена повърхност.
5732. Неизвестно местонахождение. 12,5x10 2,5 мм. Фонът полиран, изображението матово.
/—II в. от н. е. Каприкорн наляво между тризъбец и кормило.
Хубава детайлна резба.
Срв. Berl. Kat. 6062. S. R е i n-a c h. Pierres gravees. Pl. 70, 95. Xanten. I, XIV, 161, 162, Osborne. Engraved Gems, XXIV, 15, Thorvaldsen Museum, табл. XVIII, 1591. G. M. A. Richter. Catalogue, 1920, Pl. 52, 209. G.M. A. Reich-t e r. New York, L., 400—402, L. 'I e p о s u-D avid. OCD. 1960. p. 530. Fig. 40 и 48, Probleme de muzeografie, 1961, p. 227, Fig. 2, Каракал, находки от Romula. 1465.
226 Карнеол с плоска форма от двете страни. 529. Неизвестно местонахождение.
11,5x9 мм. В долния ляв край гемата отчупена. Фонът е полиран, изображението матово.
/—II в. от н. е. Каприкорн наляво, под него рак; в страничните полета два делфина и луна. Плитка резба, детайлно изпълнение.
Срв. Thorvaldsen Museum XVII, 1522, XVIII. 1596. Osborne. Engraved Gems XXIX, 10.
227 Полупрозрачен светлокафяв карнеол със заоблена форма.
5153. Врачански окръг, случайна находка.
14х 10х 1,5 мм. Гемата отчупена. Фонът полиран, изображението матово.
11—111 в. от н. е. Каприкорн наляво. Пред него рог на изобилието, под него делфин.
Плитка и сигурна резба.
83
Срв. Osborne. Engraved Gems, XXIX , 4, Deutstche Sammlungen, III, Braunschweig, S. 51, Taf. 22, 180 (кормило вместо делфин); Народен музей—Свищов, ахат, I 929— делфин, кормило и рогът на изобилието.
228 Яспис, тъмножълт цвят, с по-свегли пет на.
Плоска форма от двете страни.
5160. Врачански окръг, случайна находка.
14 >10,5x1,5 мм.
Фонът и изображението са полирани. I—II в. от н. е.
Лъв с разтворена паст и развита грива в силен бяг наляво. Опашката есовидно извита нагоре. Под него скорпион.
Детайлна, дълбока и хубава резба
Срв. за значението на лъва като соларен символ: L. Stephani. Nimbus und Strahlenkranz. St. Petersburg, 1859, S 88.
229 Николо, плоска форма с висок, косо очертан елипсовиден ръб.
5643. Неизвестно местонахождение.
16x12,5x2,5 мм. В долната си част по ръба камъкът е олющен.
Полирана повърхност
/ —// в. от н е.
Щит.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. Henkel. XIV, 272, LXXVI, 2110—като тема.
230 Карнеол, полупрозрачен с оранжев отте-нък, заоблена повърхност и плосък гръб 8055. Novae, случайна находка
9 Х8 мм.Фонът и изображението полирани.
/— II в. от н. е.
Бръшлянов лист.
Плитка по-точна резба.
Срв. В е г I. К a t.6077,8097. Imhoof-В 1 u m er. XXV, 11.
231 Червен карнеол с леко заоблена форма. 8063. Novae, случайна находка.
12^9 мм. Фонът полиран, изображението матово
lie. от н. е.
Рало между житно зърно и житен клас.
Плитка уверена и детайлна резба
Срв. В е г I Kat. 6193. A n t . G е m XXIX, 42. I mhoof-Blumer XXIV. 3 W а 1 t е г s С a t. XXIX, 2548, D. Т u d о r.-Apulum. VI, 1967, с. 219, Nr. 48.
232 Полупрозрачен карнеол с жълтеникав оттенък и плоска кръгла форма 8060. Novae, случайна находка.
7x7x2 м.Фонът и косо изрязаният стра-ничен ръб са полирани. Изображението и ръбът по края са бели.
// в. от н. е.
Лавров венец.
Плитка и груба резба.
Срв. В е г I . Kat. 6070, 8090; Thorvaldsen Museum, XVII, 1461. XVIII, 1600, W а 1 t е г s. С a t. XXIX, 2648, 2689, 2692, G. М. A Richter New York LXIV. 565a, Унгарски национален музей. 141. 1888, 112
233 Керемиденочервен яспис с форма на пресечен конус. 1394 Trajanopolis, случайна находка. 10x8,5x2 мм. Фонът и кратерът полирани, птиците матови.
/ в от н. е.
Широка ваза с профнлирано устие, кръг-ло късо столче и малки есовидии дръж-ки. Върху нея са кацнали един срещу друг два гълъба в позната схема от то-ревтиката, стенната живопис и мозаич-ното изкуство на ранноимператорската епоха.
Плитка, детайлна и хубава резба
Срв. S. Reinach. Pierresgravees, PI. 70. 90 7,8е В e г 1 Kat 7915, 8595, Walters Cat — XXIX, 2638, Thorvaldsen Museum, XVII,
84
1496, Lipp old. Gemmen und Kameen, Taf. 163, 8.
234 Черен ахат, леко заоблена лицева по върхност.
8064. Novae, случайна находка 12x9,5 мм. Фонът и изображението са полирани.	/ в. от н. е.
Широка ваза върху триножник с очертан ръб около устието. В нея два мака с житен клас. Житни класове запълват празните полета около триножника.
Цялата композиция е разположена върху очертания терен.
Плитка резба, хубаво изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 3423, 6020—6025, 8322. R. Righetti. Gemme e camei delle collezioni comunali, (1955), p. 63, Nr. 195 Tav. VII, 10, G. M. A. R i c h-t e r, New York, LXIL, 568, 569.
235 Яспис, светлокафяв цвят. Плоска форма от двете страни и ел и псовидно очертан страничен ръб.
8143. Novae, случайна находка.
12x9x1,5 мм. Фонът и изображението са полирани. // в. от н. е.
Кратер с макове и житен клас. Отстрани два рога на изобилиего върху-глобус.
Плитка, неособено прецизна резба.
Срв. Ленинград ГЭ.П. 1884, 39. ГЭ.
Ол. 73; ГЭ. Ол. 88.
236 Хелиотроп с плоска форма от двете страни.
8066. Novae, случайна находка.
11X8X1 мм. Фонът и изображението полирани.	// в. от н. е.
Върху очертания терен е поставен висок съд с форма на бъчва, който се крепи на три къси тънки крачета. Под средата на съда преминава релефен пръстен, до който се опират два рога на изоби-лието. Върху него между житен клас и мак е кацнал петел, обърнат в профил наляво.
Плитка, детайлна и прецизна резба.
Срв. S. Reinach. Pierres gra-vees, Pl. 52, 212 Berl. Kat. 3377, 6176, 7873, 7902, 8079, 8360, 8607, Wai t e r s. C a t. XXIX, 2646, 2647, Thorvaldsen Museum, XVIII 1618, 1619, XXI, 1853, Osborne.
Engraved Gems, XXVI, 28, T. Кибальчич, II, 52 само G. M. A. R i c ht e r. New Vork LX 11, 567, M. H. Лордкипанидзе. IV, табл-V, 22. бъчва SenaChiesa. Aquileia, LXXI1, 1432. Народен музей, Свищов I 1467.
237 Жълт яспис с плоска форма от двете страни.
4638. Novae, случайна находка. 13x11x1 мм. Гемата е запазена добре. Фонът и вазата са полирани.
II в. от н. е. Кантарос с широко канелирано тяло, конусовидно гърло и профилирано ус-тие. Тялото е стъпило върху високо пръстеновидно столче. Формата на съда е крива. Върху устието е легнала коза с протегнати напред предни крака. От двете страни на кантароса по една коза, с гръб към него и високо вдигнати предни крака. Под тях житен клас.
Теренът означен под задните крака на козите.
Доста подробна, но груба резба. Срв. S. Reinach. Pierres gravee. PL 52,20'. Berl. Kat. 8076, 8355, 8361, M. И. M а к с и м о в а, ВГМГр. XVI-B 1950, c. 48, I, 17 L i p p о 1 d. Gemmen und Kameen. Taf. 98, 11, Deutsche Sammlungen III, Braunschweig, S. 49. Taf. 21, 172 (само кантаросът). Ленинград ГЭ.П. 1884. 39.
238 Полупрозрачен червен карнеол, плоска форма от двете страни.
52^9. Намерен заедно с 5240—5242 в Оряхово.
13x10,5x1,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. По есовидния ръб гемата олющена. //—/// в. от н. е. Две сключени ръце образуват терена, върху който е -стъпила една триножна
85
масичка. На нея личат кратер, висок съд и лампичка. Около масичката са нареде-ни кратер, рог на изобилието, амфора с две дръжки и канделабър с горягца лампа, чийто ствол е украсен с релефни пръетени.
Плитка детайлна и уверена резба.
V
Срв. Koi. Balacescu gg 3 сидите предмета в друга композиция. Berl. Kat. 8603, 8361, 6024, Walters Kat. XXIX, 2634, К-А. Джавахишвили, Урбниси, с. 127, табл. VI, 92, 94, табл. IV, 56; табл. V, 88.
239 Тъмнозелен яспис с кафяви ивици. Плоска форма от двете страни, косо очертан елипсовиден ръб.
8046. Неизвестно местонахождение.
13x9x2 мм. Фонът и изображението са полирани.	II—III в. от н. е.
На означения с хоризонтална линия терен естъпила триножна масичка. Върху нея има камбановиден кратер с ка-нелирана долна част и две извита малки дръжки. Дъното на кратера е затиснало два житни класа, фланкиращи съда. От него излизат две лозови клонки с по един грозд. Върху тях е кацнал индийски папагал. От двете страни и на висо-чината на масата са поставени по една остродънна амфора.
Плитка прецизна резба.
Срв. Berl. Kat. 6025, 8361; Walters Cat., XXIX, 2634, Thorwald-sen Museum XXI, 1854; Алба Юлия 21819; Col Balacescu g83-Ha-роден музей, Свищов—карнеол,! 14 4998! Народенмузей —Белград—яспис, 1607 II.
240 Яспис, жълтозелен с плоска форма от двете страни.
8065. Novae, случайна находка.
12 <'8X3 мм. Фонът и изображението са блестящо полирани.
11—III в. от н. е.
Рогът на изобилието поставен върху очертания терен с два житни класа и два
мака. От двете му страни симетрично разположени два рога на изобилието, есовидно извита и закрепени на гло-буси. Върху тях е кацнала по една малка птичка.
Плитка резба, детайлно изпълнение. Типът както (235 и 236).
Срв. Berl. Kat. 6141—6152, 8076, 8361, Wai tersCat. XXIX, 2662, с кръстосани ръце D. Tudor. Monu-mente inedite din Romula, — BCMI, 1938, p. 17, Fig. 19/17, 21 F. M. H. Лордкипанидзе, IV, табл. V, 22, 34. S e п a C h i e s a. Aquileia, 1431; К. А. Джавахишвили. Урбниси, с. 104, табл. I, 15. Много близка по композиция и стил гема. Народен музей, Свищов, кафявозелен яспис 1 1466— същият стил и техника на изпълнение; I 911 зелен яспис. Ленинград, Кол. Лебедев, ГЭ. Ж. 3832, без птички.
241 Златен пръстен с кръгъл щит, сърце-видно изрязани рамеме и плоска халка. Щитът е украсен от два релефни пръстена със зрънчест орнамент, а раменете с по две врязани линии. Във високата обхватка на щита е помсетена кръгла плоска гема от червен карнеол.
4574. Ratiaria (Арчар), случайна находка. 9X9 мм.
III в. от н. е.
Две сключени ръпе с два житни класа над тях, символ иа плодородието.
Срв. ИБАД, VII, 1919—1920, с. 151, обр. 113. Златен пръстен от Анхиало — 5771 НАМ; златен пръстен, Лисичево, Пазарджншкн окръг, НАМ, 4122; Ленинград ГЭ. П. 1866, 52. Thorvaldsen Museum. XVIII, 1631, XXI, 1846, 1848, Henkel. XXIII, 451, LX VI11, 1810, като тема. Osborne, Engraved Gems, XXVIII, 16, W alter s C a t. XXIX, 2662, XXI, 1846— 1848. G. M. A. R i c h t e r. New York. LXIV 563. BMCR Emp. II Pl. 14, 10, HI, PI. 1 op. 3,4,5, Pl. 5,5; K. A. Джавахишвили, Урбниси,
86
с. 117 IV, 56, V, 88, VI, 92,94, VII, 115. Алба Юлия, 21389.
242 Аметист с леко заоблена форма. 4411. Неизвестно местонахождение.
4,5 х 3,5. Фонът матов, изображението полирано.
III в. от н. е.
Две сключени ръце с два житни класа. Много плитка и доста подробна резба.
Срв. Porolissum, исторически музей За-лау, Румъния — 264, 1958, стъклена паста, Ленинград ГЭ. П. 1903.42— Сребърен пръетен със стъклена паста; ГЭ.Ол.489. Златен пръетен с гранат. Народен музей— Свищов—карнеол, I 1457. Златен пръетен с две сключени ръце и надпис opovo’a от с. Лисичево, Пазарджишки окръг. НАМ, София,4122. Златен пръетен от Анхиало. НАД. VII, 1919, 1940, с. 151, обр. 113. Народен музей—Белград — карнеол, 1630, II, 1632 II.
ПОРТРЕТИ
И НЕОПРЕДЕЛЕНИ
243 Полупрозрачен светлокафяв карнеол с хубав цвят и почти кръгла форма. 531. Неизвестно местонахождение. 11x8x2,5 мм. Фонът, елипсовидният ръб, лицето и шията са полирани, косите матовн. Гемата е запазена добре.
/ в. от н. е. Портрет на млад голобрад мъж наляво с напрегнат и енергичен израз на лицето. Очите са широко отворени, погледът е устремен напред. Носът правилен. Бра-дата е заоблена, устните леко притворе-ни и сигурно моделиринис една подчертана мекота и изящнсст на рисунъка. Косите късо подстригани на малки па-дащи едно върху друго снопчета, покривят и част от тила. По лицето едва наболи бакенбарди.
Хубава дълбока и прецизна резба.
Стиловите особености и потретните черти евързват изображението с портре-тите на млади привцове от Юлиево-Клавдиевата династия.
Публ. А. Димитрова. Нумизматика, 1970, 3. с. 11, с. 38, обр. 1.
Срв. Ленинград ГЭ. П. 1905, 135, О. Н е в е р ов. Античные камеи. Л. 1971. с. 43.№75. Вег 1. Kat. 6988,6990- 6993. G. М. A. Richter. Catalogue, 1920, р. 129, Pl. 54, 218. A n t. G е m. S. 304, LVI; I.Bernoulli, Romische Iko-nographie. II, Taf. XXXII, 16. V. Poulsen. Portraitstudien in nor-ditalienischen Provinz Museen, K0ben-havn, 1928. S. 10, Nr. 4. Taf. VII, 8, 9,G. Hafner. F. Poulsen. Probleme der romische Ikonographie K0benhavn, 1937, LXI.
244 Николо с плоска форма от двете страни и косо очертан елипсовиден ръб. 8032. Novae, случайна находка. 21X15x4 мм. Фонът силно полиран, изображенията матовн,
II в. от н. е. Портрети на Хадриан и Сабина в профил един към друг. От ляво е разполо-жен бюст на мъж със сумарио третирани вълнисти коси. Над челото теса леко повдигнати във вид на роло. Лицето е покрито с гъсто, късо подстригана брада и мустаци. Носът е сплеснат и удъл-жен, очите очертани като малки кръг-чета. Шията е дебела. Срещу него е бюс-тът на жена с характерна за II в. прическа .На леки вълни косите са опънати назад и сплетени на плитка, навита като диск, закрепен на темето. Лицето е опъ-нато и гладко, а брадата заострена. Носът удължен и сплеснат. Шията, както при мъжа, дебела. На ременете мантия. Сурово изражение на лицето.
Плитка резба, детайлно, но сурово изпълнение. Публ. А. Д и м и т р о ва. Нумизматика, 1970, 3, с. 12—15, с. 38, обр. 2.
Срв. I. Bernoulli. Romuische Ikonographie, II2, S. 129. M. Wegner. Hadrian, Plotina, Martiana, Sabina, Berlin, 1956. Същият. Datierung, romischer Haartrachten A A 53, 1938. 1—2, S. 303. M a n s u e 1 li. Galleria degli Uffizi le
87
sculpture., II, Roma, 1961, p. 89. Д. П. Д и м и т p о в. Особеностите на римския портрет в Тракия и Македония. ГСУИФФ XXXIX, 1942/1943, с. 37-40.
245 Полупрозрачен червен карнеол със заоблена повърхност.
8039. Novae, случайна находка.
10x7x2 мм. Фонът и изображението са полирани.
11—III в. от н. е.
Глава на Сократ в профил наляво с голо теме, голям месест нос и дълга заострена брада във вид на падащи един върху друг езици. Челото е прорязано от две дълбоки бръчки. Раменете са покрити с мантия.
Хубава уверена резба.
Срв. G. М. A. Richter. Greek Portraits on Engraved Gems of the Roman Period.Hommages a Marcel Renard,III,Collection Latomus, 103, 1969, p. 497. 498, Pl. 1—5. Същата . Realis-mus in der griechischen Portratkunst, — Das Altertums, 14, 1968, Heft, 3, S. 149. H. von. Heinze, Studien zur griechischen Portrat. — R. M. 1964, S. 77. Fig. 1, 3. Същата. Die antiken Portrats, Meinz am Rein. Taf. 101, Nr. 3, R. K. Jahn. Ein Sokratespor-trat in Sfax, AA, 1968. Heft. 3. S. 435 -446. Berl. Kat. 6975. S. Reinach. Pierres gravees Pl. 41 5~6, 438 L i p p о 1 d, Taf. 157, 5, 7. M. H. Л о p д-к и и а н и д 3 e. II, c. 105, табл. I, 4.
246 Полупрозрачен червен карнеол с плоска форма.
8052. Novae, случайна находка. 9X7 мм. Долният край отчупен, фонът полиран.
11 в. от н.е.
Бюст на градска богиня с крепостна корона (corona muralis) в профил наляво.
Детайлна, прецизна резба.
Срв. М. И. Макс и м о в а. Резнаве камни, с. 85. С. II. 6. № 2. В er 1. К a t., 2844—2845. G. М. A. R i с h t е г, Cat., 1920, Pl 46, 181, Н. С а г п е g i е, I, Pl. HI, C1((.
247 Полупрозрачен светлочервен с жълте-никав оттенък карнеол. Плоска повърхност и силно заоблен гръб.
5050. Римският басейн на Айтоските ба ни (Aquae calidae) 10x7,5x2,5 мм Фонът и изображението са полирани. Косите матови.
IV в. от н. е. (?). Глава на мъж в профил надясно с диадема в косите и енергични властнн черти — маска (?). Краищата на тенията стигат до раменете. Безбрадо плоско лице с подчертани скули. Челото е силно изпъкнало, носът широк, очите малки, присвити. Косата е причесана назад. Плитка, груба,но достатъчнодетайлна резба. Ексиресивно изпълнение в осо бен стил.
Срв. геми от същия тип в Народен музей, Свищов. I 437, I 921; I, 930.
V Col. Balacescu, карнеол №§q 3. С ъ щ и я т тип изображение се пази в същия кабинет под № 1528. Т. Кибальчич. Южно-русск!я геммы, V.170 (Херсонес), VI, 177,(Олбия), Археологически музей — Варна—две геми от карнеол имат същите изображения. М. Gra-matopol. Romulaetla glyptique du Bas-Danube.— Apulum, XI, 1973, p.177— 183,Pl.I, 8,9.
248 Непрозрачен млечночервен карнеол с плоска повърхност и заоблен гръб. 498. Пловдивски окръг, случайна находка. 9Х6Х1,5 мм. Фонът и лицето са силно полирани, косите матови.
IV в. от н. е. (?). Глава на мъж в профил надясно с диадема в косите и енергични властни черти на лицето.
Типът и стилът както (247).
249 Аметист, светлолилав цвят. Плоска от двете страни форма.
4996. Неизвестно местонахождение.
12 X 10 мм.
Права женска фигура, полуобърната надясно, облечена в дълъг, с леко раз-
88
вяващи се краища хитон. Стройни движения.
Плитка, незавършеиа резба.
ГРИЛИ
250 Яспис с керемиденочервен нвят и плоска форма от двете страни.
5237. Неизвестно местонахождение. 15x11 мм. Фонът и изображението са матово полирани.
II в. от н. е. Маска на силен в профил с брада — глава на глиган и теме на пан, чиито коси са криле на птица. Дебели свити устни, широк нос. Челото на силена е проряза-но от дълбоки бръчки.
Дълбока детайлна резба,груби форми.
Срв. В е г 1. Kat, 7815, 8524, О s-borne, Engraved Gems, XXI, 15. G. M. A. Richter. New York, LXIII, 544. Sena Chiesa. Aquileia, LI, 1011.
251 Червен яспис, леко заоблена повърх-носг.
8069. Novae, случайна находка.8х5 мм. Фонът и изображението полирани.
II в. от н. е. Брадата маска в профил, с голо теме, широк нос и дълги мустаци, върху крака на птица. Тилната част преминава в тяло на петел с високо вдигната глава и широко отворена човка.
Теренът означен с хоризонтална линия. Детайлна плитка резба, прецизно изпълнение.
Срв. М. Н. Лордкипанидзе. IV, табл. V, 41, Berl. Kat. 3341, 3544, 8298, 8527, 8528. Ant. Gem. XLVI, 33, 36, R e i n a c h, S. Pierres gravees PI. 25,4912, H e n k e I, XXI, 426. Taf. LXXVII, 287, F. D о 1 g e r. Die Fisch-Denkmaler. IV. Taf. 210. 7. Thorval dsenMuseum. XVIII, 1575, 1577, 1581. G. M. A. Richter. Catalogue. 1920. PI. 68, 275. Същата. New York LXIII,545. L. T e p о s u-D a-v i d — OCD, p. 531. 2, 51, 53, Deu
tsche Sammlungen, I S. 90. Taf. 54, 502, 505, 506, S. 75, Taf. 44, 389. S. 196, Taf. 95. 550.
252 Бял яспис с розов оттенък и заоблена лицева повърхност.
8034. Novae, случайна находка. 25 X 19 x5 мм. Фонът полиран, изображението матово. Косо очертан елипсовиден ръб.
lie. от н. е. Протоме на заек в черупката на охлюв. Около изображението три звезди.
Плитка резба, хубаво изпълнение. За различните варианти на този сюжет срв. В е г 1. Kat. 3348—3350, 8345, I m h о о f-B 1 u m е г. XVII, 13, 14, XVI 11,48, XIX 45; Os bor ne. Engraved Gems,XXVII, 2,5. G. M. A. R i c h t e r. Katalogue 1920. PL 65, 253. Същата. New York. LXI, 507. Thorvaldsen, Museum, XXI, 1833, 1834. Deutsche Sammlungen II. S. 168. Taf. 79. 450. Народен музей—Видин— червен яспис, човешка глава в черупката на охлюв. Гемата произхожда от Нове.
253 Халцедон, млечнобял, с леко заоблена повърхност.
4995. Неизвестно местонахождение. 15x12x4 мм. Изображението е полирано, фонът матов.
I—II в. от н. е. Брадат сатир възседнал фалос, галопи-ра наляво. С лявата ръка сатирът държи поводите, а с дясната камшик. Теренът означен с'хоризонтална линия.
Плитка резба, грубо изпълнение.
Срв. Н. Menzel. Dieromischen Brou zen aus Deutschland. Meinz am Rhein II, 1966, c. 84. Abb. 32, № 203.
254 Железен пръетен със заоблени и леко разширяващи се рамене. В щита плоска гема от кафявочервен яспис. 1392. Просочан, Драмско.
Размери; на пръетена 24x22 мм на гемата 11X8 мм.
89
Фонът е полиран, изображението матово.	// в. от н. е.
Камилска птица в профил наляво с шия змийско тяло и глава на пан (?). При крилото рогът на изобилието, а зад него неясен предмет. Пред птицата клонче, а зад нея житен клас.
Теренът е очертан с хоризонтална линия.
Плитка, уверена и детайлна резба.
Срв. Н е n k el. IV, 82, VIII, 150, LIX, 1543.
255 Николо с плоска форма от двете страни и полегат елипсовиден ръб на лицевата повърхност.
553. Неизвестно местонахождение 12x5,5x1,5 мм. Фонът и изображението са матови.
II—III в. от н. е.
Две маски в профил с общо теме и лица обърнати противоположно. Отляво е представена маска на мъж с изпъкнало чело, широк нос, дебели устни и дълга брада, падаща на едри снопчета. Огдяс-но —- безбрадо лице, с изпъкнало теме и широко отворени очи. Брадата завър-шва с дълъг, завит на края хобот с палмово клонче.
Уверена и прецизна резба
Срв. Т. Кибальчич. Южно-русс-к1я геммы, VIII, 244, 246 Berl. Kat. 8304, 8526, Ant. Gem.XLVI. 17, G. M. A. Richter. Catalogue, 1920, Pl. 68, 269, 270. същата New-York. LXIII, 554, 555, D. R. Wilson, Roman Britain in 1966.-The Journal of Roman Studies LVH, 1967, ч. I и II,p.207, Pl.XVIII,2; Deutsche Sammlun-gen, II, Munchen, 1969.S. 181. Nr. 499.
256 Полупрозрачен червен карнеол с елип-совидна плоска форма от двете страни. 532. Неизвестно местонахождение.
2x7x2 мм. Фонът и изображението са полирани.
П—Ш в. от к. е.
Две театрални маскн в профил с лица противоположно обърнати.Главите увен-
чани с лаврови венци. Едната от тях принадлежи на трагически актьор с безбрадо лице, другата — на гологлав силен с разчленена на отделки кичури брада.
Плитка, уверена и детайлна резба. Ху-баво изпълнение.
Срв. Berl. Kat. 8521. A n t. G е m. LXII, I2,G.M.A. Richter. New-York, LXIII, 556, Каракал, 1901, 4682, Deutsche Sarnmlungen, 11, S. 181,Taf .87.499.
257 Николо, плоска форма.
8088. Novae, случайна находка 15x11x1 мм. Фонът и косо очертаният страничен ръб полирани, изображението матово.
II—III в. от н. е.
Протоме на бик с опашка на делфин. Плитка, уверена и детайлна резба.
Срв. Henkel. LXXVII. 277.
258 Кафяв яспис с почти кръгла форма. Лицевата страна е плоска, гърбът заоблен.
551. Казанлък, случайна находка.
11,5x10, мм. Част от изображението е полирано. Фонът матов.
II— III в. от н. е.
Глава на брадат мъж в профнл, от те-мето на която израства протоме на кон с поводи. Тилът премннава в крака и дълга права опашка на птица. Зад шията на коня изправени петозъбец и два кам-шика.
Плитка резба. Брадата на мъжа и опашката на птицата са предадени с широки лрави линии. Лицето се отли-чава с детайлна резба, но общо изпъл-нението е грубо.
Срв. Berl. Kat. 8527. 8528, 8523; Koi. Orghidan. Букурещ Нум. кабинет. 0.78.
259 Карнеол, полупрозрачен с бледоораи-жев цвят. Плоска лицева повърхност. Гърбът силно заоблен.
260. Serdica (София), случайна находка.
90
15x11 х2,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
II—III в. от н. е. Орел с прибрани криле е стъпил върху прострян заек и кълве от мъртвою му тяло. Върху крилете на птицата сеопира глава на мъж в профил с дълга, разделена на едри снопчета брада. От челото тя прераства в протоме на кон с поводи. Брадата пък завършва с глава на чапла (?) с извито змийско тяло. Последната кълве намиращия се пред нея гущер. Тилната част на маската пре-минава в хобот на слон, върху който е яхнал ездач, полуобърнат напред. С лявата вдигната нагоре ръка държи камшик, с дясната — поводите на коня. Върху опашката на птицата е поставе-на безбрада маска с лице обърнато нагоре.
Плитка, но точна резба.
Срв. Т. Кибальчич. VIII, 251. Съвсем същата композиция и стил на изпълнение показва гемата от колекция-та на К- Балаческу в Нумизматич ния кабинет на Румънската академия на V	V
науките. Инв. ^Зи гемата под № дуЗ, Berl. Kat. 3341, 3344, 8303, 8527, 8528. 8532, L i р р о 1 d. Gem men und Kameen Taf. 83, 7, 9. Walters Cat. XXIX, 2584, G. M. A. R i c h ter, New-York, LXIII, 541 G. M. A. Richter. Engraved Gems of the Romans, p. 78, 384, 385. Sena Chiesa. Aquileia. LI, 1010.Народен музей—Белград — яспис, 671 II (абсолютно повторение на сюжета и изпълнението).
260 Червенокафяв яспис. Плоска повърхност и косо очертан елипсовиден ръб. 7104. Гемата намерена в помещение Аа при банята в Nicopolis ad Istrum заедно с № 7099—7109. 14,5x11x2 мм. Фонът полиран, изображението матово. Гемата счупена на две части.
III в. от н. е. Делфин с есовидно извита нагоре опашка, върху която е разположена фиала, украсена с отвеснн канелюри. В среда
та на фиалата е кацнала птица (орел ?), чиято опашка е глава на сатир с лице обърнато нагоре и гърди — безбрада маска. От двете страни на фиалата по един житен клас.
Плитка, детайлна резба, прецизна гравировка.
Публ. Т. Иванов. Разкопки в Nicopolis ad Istrum през 1945 г. ИАИ, XVIII. 1952, с. 235 обр. 222.
Срв. Железен пръстен с гема от III в., намерен в Томи. Инв. № Const. 3918 и гема от червен яспис, произхождаща от Novae. Народен музей — Свищов — I 1456, където откриваме същото композиционно разположение на фигурите и стил, Berl. Kat. 8579, Thorvaldsen Museum XXI, 1831;
Народен музей—Белград—яспис, 1606 П; CrapHHapVI, 1889, 2, с. 116, №56.
261 Карнеол, полупрозрачен, с плоска от двете страни форма.
4387. Неизвестно местонахождение. 10x8,5x2 мм. Фонът и изображението са полирани.
III в. от н. е. Две маски на мъж с големи бради и дъл-ги мустаци, съединени в една глава с шлем. Брадата на обърнатата с лицето нагоре маска пада върху челото на другата маска катоедрн кичури коса. Очите широко отворени. Изпъкналите зеници са очертани с широки линии. Брадите са предадеди с кръгли снопчета от кичури. Едри форми, плитка резба.
Срз. G. М. A. Richter. Catalogue 1920, Pl. 67, Nr. 265; Съшата. New York, LXIII, 548, D R. Wilson, Roman Britain, — The Journal of Roman Studies, LVIII, 1968, ч. 1 и II p. 211. XVIII, 2.
262 Тъмнокафяв яспис с плоска от двете страни форма.
4409. Неизвестно местонахождение 9Х 11 X 1,5 мм. Фонът и изображението са полирани.
II / в. от н. е.
91
Две маски в профил с лица противопо-ложнс обърнати, но съединени помежду си. Отляво трагически акгьор с дебели устни, широко отворени очи и надвис-нали вежди. На главата висока диадема, която обгражда цялото лице. Краи-щата й завършват във вид на две усу-кани букли. Отдясно маска на силен с голо теме, дълга брада, широк нос, широко отворени очи.
Едри разчленени и груби форми.
Срв. В е г 1. Kat. 8293, само една маска; D. Tudor. Pietre gravate de la Ro-, mula.Apulum.VI. 1967, p.215,fig.3,10 11.
Ill в. от н. e.
ГЕМИ С ГНОСТИЧЕСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И АМУЛЕТИ
263 Хризопраз, с изпъкнала форма от двете страни.
5613. Неизвестно местонахождение.
29 X 14 v 6 мм. По ръба леки олющвания. Фонът матово полиран.
А. Хноубис с лъвска глава и лъчиста корона от девет лъча в профил наляво. Тялото е украсено с дълбоки коси чер-тички, а опашката е спиралевидно на-гъната. Изображението е заобиколено от надпис с гръцки букви. NABIS К1ХГА riTANXNOrMIS
Б. Кабалистичен знак, който се състои от три есовндни извити линии, напом-нящи змии, пресечени от една хоризонтална линия и надпис в полето около него. ANOX ТОР11КТАРЙФЕ1ТА Хноубис, т.е. змията с лъвска глава и лъчиста корона, се евързва ту със слън-цето, символизирано чрез диска и лъвската глава, ту каю божество, оли-цетворяващо плодородието на Нил или като сила, отблъекваща магии и зли ду-хове. Най-често през римската епоха тези амулети били носени за предпаз-ване от болести и страдания. Може би на това седължи и тяхното широко раз-иространение.
Публ .А. Димитрова. Геми-аму-лети с гностически изображения. Археология X. 1968, 3. с 24, обр. 1а, б.
Срв. С. В о n п е г, Magical Amulets, Pl. 4, 81—97. Голямо количество амулети с изображение на Хноубис се пазят в Парижкия монетен кабинет. A. D е -latte et Ph. Derchain. Les intailles magiques 58, Fig. 53—55, p. 59. Fig.56—59. С. В о n n e r. A. Miscellany of Engraved Stones, -Hesperia, XXIII 2, 1954, Pl. 36, Fig. 35—38, H. Carnegie, Catalogue, p. 141. 146, 147, D. W о r t m a n n — BJ. 166, 1966,Fig.85 и сл. Fig. 163—171, Deutsche Sammlungen, III, Kassel, 237— 240. Taf. 106—109. Fig. 162a—173a. G. D a v i d s о п,-Corinth, XII, 1952, Nr. 1777, H. А. Захаров. Геммы и античные перстни Государственного Исторического музея, РАНИОН 3 М. 1923 X 277 а,б. Музей за изящни нзкуства, Будапеща — 53, 155 празер, Sena С h i е s a. Aquileia, р. 420. Tav. LXX VIII, 1538 n, XXVIII в. е намерена от и. е. R О с h е s е а п и. О gema, Guostica descoperita la Constanta. Pon-tica, 4 (1971) p. 303, P. J. S ijpesteijn. Magical and semi-magical gems in a private Collection, - ВABesch XLIX, 1974, p. 247, Nr. 4.
264 Яспис тъмнозелен, напръекан с жълти петна. Силно изпъкнала лицева повърхност и леко заоблен гръб. 5612. Неизвестно местонахождение.
10x8x4 мм. Матово полирана гема.
III в. от н. е.
А. Хноубис наляво, с лъвска глава и лъчиста корона, очертана от седем ра-диално разположенй лъча. Опашката е превита във вид на осморка. Пред изображението знакът „лесе" от три отвес -ни черти. В полето надпис ’АГЕН1А-ХОРТ
Б. Квадрига в буен бяг наляво.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Публ А. Димитрова. — Архео-логиа, X, 1968, 3. с. 24, обр. 2 а, б.
265 Тъмнозелен яспис с плеска форма от двете страни.
92
5639. Неизвестно местонахождение. 12,5x10,5x2,5 мм. Отчупвания по ръ-ба. Фонът и изображението са полирани.
III в. от н. е.
А. Харпократ, гол, с подчертани гръдни и коремни мускули, е седнал в чашката на лотосов цвят. Дясната ръка докосва с показалеца устните, а лявата, свита в лакътя,държи камшик.На главата слън-чев диск с пет лъча. Около стеблото на лотосовата чашка, която напомня ваза с високо столче, са разположени два житни класа.
Б. Надпис в два реда XIBP.
ABEY
А. Д и м и т р о в а. Археология X, 1968, 3, стр. 24. Срв. С. W. К i и g. Antique Gems and Rings, II, London, 1872, VIII, 9. Osborne. Engraved Gems, XXIV, D. Zontschev. Eingnostisches Amulet! ’aBpa^as aus Bulgarien, — Clio,40, 1962,S. 296, Fig. 1, 2, намерен в Спасо-во, сега в Пловдивския археологически музей. Една гема от Micia, сега в Музея в Клуж. L. Т е р о s и D a v i d.SClV 15, 1964, р. 259, Fig, 1,2. D. Pinterovic z.—Osjecki Zbornik IX—X, 1965, c. 36,обр. 6: Deutsche Sammlungen, 1.3.Miinchen. Taf. 249. Nr. 2678 като тема III, В. S. 54, Taf. 23, 189 със слънчева лодка; К. S. 233, Taf. 104, 149, 150, 151.
266 Печат във форма на тристранна пирамида оттъмночервен яспис с кафяви жилки.
6229. Ratiaria (Арчар), случайна находка.
26X21 мм. В долната част отчупена. I в. от н. е.
Тройната Хеката, изобразена права върху трите страни на печата. Хеката с разперени ръце, облечена в дълъг двойно препасан безръкавен хитон и калатос на главата, Хеката с лъвска глава и Хеката със змийска глава.
Прецизна детайлна и изискана резба, стройни линии.
Публ .И. Белков. ИАИ IV, 1926/27, с. 312, обр. 129.
Срв. A. Delatte et Ph. D er -chain. Les intailles magiques, p. 190, № 252; p. 191, № 253, зеленикав яспис; № 191, хематит, № 254 карнеол, № 254, халцедон.
267 Полупрозрачен червен карнеол с хубав цвят. Силно изпъкнала от двете страни форма.
7905. Novae, случайна находка.
11X8 мм. Левият горен край отчупен. Фонът и изображението полирани.
I в. от н. е. Делфин надясно, есовидно извит около тризъбец.
От двете страни на опашката по една звезда.
Особено добре предадена главата.
Срв. I m h о о f-B 1 u m е г. XX, 15—17, 20. Thorvaldsen Museum,PL XVII, 1506—1509, XXI, 1830 Walters, Cat. XVIII,2500,HapofleH музей—Свн-щов—I 898, яспис.
268 Светлокафяв с оранжев оттенък карнеол. Хубав избистрен цвят. Заоблена повърхност и силно изпъкнал гръб. 8137. Novae, случайна находка.
15X12x4 мм. Леки олющвания по края.
Фонът полиран.
I—II в. от н. е.
Мравка носеща житен клас, заобико-лена от двете страни с по три симетрич-но разположени звезди.
Детайлна резба, прецизно изпълнение.
Типът както (219, 220).
Срв. Berl. Kat. 3312 — мравка с две звезди. Темата показва не само пълно повторение на сюжета,но и голяма близост по отношение на стил и техника; G. М. A. Richter. Catalogue 1920, Pl. 67, 256, Porolissum.Исторически музей Залау — 480/1966, карнеол. Народен музей,Белград—карнеол,3553 III.
93
269 Полупрозрачен червен карнеол със силно изпъкнала лицева повърхност и плосък гръб.
625. Неизвестно местонахождение. 16X12 мм. Гемата полирана.
I—II в. от н. е. Две прави женски фигури с тела напред и лица обърнати едно към друго. Едната ръка спусната надолу, а другата в дружески жест поста вен а на р а мото. На главите венци. Едната от тях е облечена в двойно препасан безръкавен хитон, а другата в стоа. Между тях кукумявка с разперени криле и глава на Атина с шлем. Над хоризонталната линия монограм | к.
Плитка и доста подробна резба.
Срв. Т. К и б а л ь ч и ч. Южно-русск1’я геммы, VIII, 259, много близка по стил гема от Северен Кавказ. Deutsche Sarnmlungen, II. 188,Taf.91,524 (като стил). Златен пръстен от НАМ, 5967
270 Млечнобял халцедон с жълтеникав отте-нък.
7971. Неизвестно местонахождение. 13X11 мм. Плоска повърхност.
Фонът и изображението полирани.
I—II в. от н. е.
Две прави фигури (Персефона и Плутон) (?), напред, с лица обърнати едно към друго. Богинятае облечена в надип-лен високо препасан хитон, на главата венец. В спуснатата надолу ръка държи два житни класа, с другата — скиптър. Зад нея житен клас. Богът е облечен в дълъг хитон и мантия В ръцете държи патера и копие. Между него и богинята полумесец.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка уверена резба, детанлно изпълнение.
Срв. S. R ein ach. Pierres gravees, 1, Pl. 47, ЮО6-7. ОПАК, за 1908, с. 53, обр. 57.
271 Карнеол почти прозрачен, светлооранжев цвят с кафяв оттенък.
Плоска форма от двете страни. 8062. Novae, случайна находка.
8х6Х1,5 мм. Фонът полиран, изображението матово.
II—III в. от н. е. Права фигура на млад мъж в профил надясно, опряна с лактите на копие (?). На раменете мантия, която достига до глезените. От двете страни по една звезда.
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Плитка непретенциозна резба.
272 Яспис с керемиденочервен цвят и леко заоблена повърхност.
1301. Almus (Лом), случайна находка. 16X11X2 мм. Фонът и изображението са полирани.
II в. от н. е. Арес прав с безбрадо лице, полуобърнат надясно,е стъпил върху означения терен. В дясната ръка държи копие, а в лявата спусната надолу — щит. Десният крак облекчен.
Изображението е заобиколено с надпис с един ред
EIC ZEVS САРАШС EIAEQC КАРЙ EF{ Zeu; Марата; е?/,е6{ харй)
Плитка резба, доста детайлно, но грубо изображение.
Е. 1 е В 1 a n t. 750 inscriptions de pierres gravees inedites ou peu con-nues. Des memoires de 1’Academie des inscriptions et belles lettres, XXXVI, част. I, Paris, 1896, p. 80—81, Pl. 1, Nr.211—216.H. Leclerq Astorga Dicti-onnaire d’archeologie chretienne et de lituargie. fasc. VI, k. ЗОЭЗ, 1028.Ленинград. Кол. Ген. Хитрово. Г.Э Ж-6730. Г. Э.Ж. 6731. S. R einach. Pierrees gravees, Pl. 122, fig. 5, p. 128, F. Wiese 1 e r. Gaemmae literate. IDAI, 1868, p. 124. I. 1. Russu, Inscriptile Grecesti din Dacia, Studii si comunicari, 12, Sibiu, 1965, p. 65 Fig. 66 (медалион със същия надпис) Sena Chiesa. Aquileia. p. 316.Tav. XLV,894—897. Deutche Sam-ml ungen, III, Kassel, S. 232, Taf. 103, 148. Изображение на Харпократ, около
94

което има надпис: EIC ZEVC САРАП1С. О. Wortman п. ВТ, 166—1966, 68. 3. И. С о л о м о н и к. Из истории религиозной жизни в северопонтийских городах позднеантичного времени. В ДИ, 1973, 1, с. 54—77.
273 Халцедон, плоска форма от двете страни.
8091. Неизвестно местонахождение. 17X12 мм. Фонът и изображението са матово полирани. Изтрита повърхност.
II- III в. от н. е. Квадрига в буен бяг насреща, препу-скана от Хелиос (Sol). Конете обърнати встрани два по два в пълна симетрия. Хелиос прав,полуобърнат с развята хламида. На главата корона от пет лъча. Дясната ръка държи камшик, лявата е вдигната нагоре. Този жест се тълкува от някой като доказателство за хри-стиянския характер на изображението. Теренът означен с хоризонтална линия.
Плитка резба, схематично изпълнение, заоблени форми.
Срв. Walters Cat. XXII, 16,2, 1663. D Tudor. Oltenia Rommana (1942) p. 187,Fig. 34, 14. Н.Мушмов. Монетите и монетарницата на Сердика, X. 820. G. М. A. R i с h t е г, New York. X 820.М.Н. Лордкипанидзе. IV. табл.1У,37О eutscheSammlungen, 1,3, MDnchen, S. 83. Taf. 245, 2645— близък стил III, Kassel. S. 236, Taf. 105, 157. Унгарски национален музей — 10.1951. 221, карнеол, близък стил.
274 Полупрозрачен, светлочервен карнеол с леко заоблена лицева повърхност и косо очертан страничен ръб.
8042. Novae, случайна находка. 14,5X10X3 мм. Фонът и тялото на бика са полирани. Гемата е запазена добре.
11—111 в. от н. е. Хелиос с лъчиста корона на главата, облечен в ризница, е възседнал би к, обърнат надясно. С дясната ръка държи рогата на бика, с лявата развява кам
шик. Бикът е стъпил върху крокодил със завита опашка.
Плитка, детайлна и чиста резба.
Срв. Deutsche Sammlungen, III, S. 247. Nr. 194) (крокодил липсва). От кръга на соларните изображение е гемата с подобен сюжет: С. Bonne г. Magical Amulets р. 291. XI, 225, 226. А. Delatte et Ph. Derchain. Les intailles magiques p. 157. № 192— 194 тълкуват изображението на крокодил като символ на времето.
275 Зелен яспис с плоска форма от двете страни.
4090. Неизвестно местонахождение.
16Х 12,5X3 мм. Фонът е полиран, но изтрит, изображението матово. В гор-ната си част гемата е олющена.
ПI в. от н. е. Квадрига препускана от Хелиос наляво с лъчиста корона на главата. На раменете му развята хламида. В едната си ръка държи поводите на конете, в другата високо вдигнат камшик. Теренът означен само под задните ко-пита на животните.
Плитка, повърхностна и схематична резба. Закръглени форми.
Срв. A. Delatte е t Ph. Derchain. Les inteilles magiques. p. 218, яспис; К- А. Джавахишвили. Урбниси, с. 104, табл. I. 14 Nr. 297, пръстен с гема от I—II в. на н е G. М. A. Richter. Engraved Gems of the Romans,p. 32,Nr. 85, DeutscheSam m-1 ungen I, 3,Miinchen. Nr. 2648—2650 Народен музей—Белград—карнеол 1603 11.
276 Тъмночервен яспис с плоска от двете страни форма.
(470) го инвентари на разкопките. Oescus (разкопки), J948 г., необнарод-вани.
22 X 17 мм. Гърбът олгсшен. Изображението полирано.
Първата половина на II в. от н.е.
95
Квадрига галопирана от Хелиос.На главата лъчиста корона. Раменете са покрити с развяващ се плащ.
Типът както (275).
Уверена детайлна резба.
Срв. К- А. Джавахишвили. Урбниси, с. 104. I, 14.
277 Хелнотроп. Лицевата страна и гърбът са плоски.
4015 Г. Ломско, случайна находка. 12x9x1 мм. Фонът н изображението са полирани. Гемата е запазена добре, ///в. от н. е.
Хелиос прав, гол, напред. Главата с лъчист венец в профил надясно. По-гледът отправен към вдигнатата нагоре дясна ръка. В свитата лява ръка държи хламида и камшик.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Силно подчертана мускулатура.
Грубо, сурово третиране на формите. Жестът на вдигнатата ръка се тълкува като израз на всемогъщата сила на бо-жеството и добива широко разпростра-нение от времето на Северите. През късната императорска епоха гемите с изображение на Хелиос били използувани като гностически амулети. Често неговият култ бил отъждествяван с този на Митра.
Срв. Berl. Kat. 8653—8655. Ленинград. ГЭ. X. 1907, 43. Т. К н б а л ь ч и ч. IV, 114. Walters Cat.. XXII, 1657. М у ш м о в. Монетите и монетарниците наСердика, IX, 639. R. Righetti, Gemme е cammei delle collezioni comu-nali (1955),p.lO.Tav.l,Fig. 2, Deutsch e Sarnmlungen, I,3,Miinchen S. 83, Taf. 246, Nr. 2646, III, Kassel, S. 253, Taf. 117, 212, Braunschweig S. 37. Taf. 9, 68 G. M. A. Richter. Catalogue. 1920, XL. 280. A. D e 1 a t t e e t P h. Derchain. Les intailles magiques p. 220, Nr. 301, яспис. Унгарски национален музей — 56. 16.4, ахат; Рим. Национален музей Вила Джулия — сребърен пръстен с гема същия тип.
278 Яспис с тъмнозелен цвят и плоска форма.
3740. Плевен, случайна находка.
15x1 Х2 мм. Повърхността изтрита, изображението полирано.
Ill в. от н. е. Хелиос в традиционна схема полуобърнат надясно. На главата лъчист венец. Обут е във високи крилати обувки. Типът както (277).
Теренът очертан с хоризонтална линия.
Едри скъсени пропорции. Грубо изпълнение.
Срв. Н. М у ш м о в. Монетите в монетарниците на Сердика, табл. IX, 639. Deutsche Sammlunge III Kassel Taf. 117, 212a.
279 Сребърен пръстен с плоска халка и висок елипсовиден щит с гема от червен непрозрачен карнеол. Към халката са апликирани ажурно изрязани листа. 6051. Неизвестно местонахождение. Размери: на пръстена 2,4x2,6 мм
на гемата 1,5 X 1,6 мм
Някои от листенцата на апликацията отчупени.
III в. от н. е. Марс Ултор прав, с тяло напред и глава в профил наляво. Облечен в къса рим-ска туника и ризница. На главата коринтски шлем. В едната ръка държи копие, в другата меч.
Теренът означен с хоризонтална линия.
Около фигурата на божеството надпис: IAWI
Срв. Berl. Kat. 6203, Henkel, XXII, 439, като тема, LXXV, 86 и 87, 862, 876, 898, 945, 979, 980. Древности Приднепровие и побережии Черного моря, Киев 1899, вып. VI (Собрания Хо-ненко), VIII, 613 Marshall, XXVIII, 1118. Thorvaldsen Museum.
XIX, 1653; BMCR Emp., HI, PL 12, 7, 8, 11,PL 1, Deutsche Sam-m 1 un g e n III. G. S. 103. Taf. 45, 198.
280 Тъмночервен яспис с плоска форма и високо очертан елипсовиден ръб.
96
8142. Novae, случайна находка.
10 X 11 ХЗ мм. Гемата е очукана. Фонът е матово полиран.
III в. от н. е. Висока кръгла колона с база и капител. На нея е окачен лък, до нея пламтящ жертвеник. Върху капитела е седнал сфинкс в профил надясно. С гръб към колоната е завързан Ерос с превързани очи. В полето пред него надпис на гръцки език. — AIKAIQS
Цялата композиция е разположена върху очертания с хоризонтална линия терен.
Плитка, груба и схематична резба. Гемите с този сюжет и надпис AIKAIQC (справедливост) означават принадлеж-ност към някоя община. Членовете на тази община били подлагани на пред-варителни изпитания, в конто се про-верявала тяхната издържливост. Никои автори са склоняй да ги свържат с мит-раистичните мистерии.
Срв. В е г 1. К a t. 8674. Е. 1 е Blant. 750. inscription de pierres gravees, p. 61, Pl. I, 165, 166, H. Carnegie. Catalogue I, Nr. 67,Pl.XIV. Osborne. Engraved Gems XXIX, 18 C. Bonner. Magical Amulets, p. 279. VIII,161,A. Delatte et Ph. Derchain. Les Intailles magiques p. 238. Nr. 328.
281 Николо заедно с част от щита на златен пръетен. Гемата заедно с щита са били вградени в обхватката на бронзов пръетен.
5130. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
21x7 мм заедно с щита на пръетена. Леко заоблена повърхност. Фонът и изображенията са матово полирани.
// III в. от н. о. Орел с извита пшя наляво и венец в човката между ливонски знамена. Отдясно Виктория права с венец във вдигнатата нагоре дясна ръка, отляво — Марс, облечен в къса туника и ризница. На главата кориитски шлем. В лявата ръка държи копие, при нозете щит.
Под хоризонталната линия, с конто е означен теренът, монограм.
Върху златния щит е имало надпис, сега очукан
Плитка, детайлна резба.Особено добре гравирано тялото на орела.
282 Тъмночервен яспис със заоблена повърхност.
5152. Врачански окръг, неизвестно местонахождение.
13,5x9,5x2,5 мм. Гемата запазена. Изображението матово. Изтрита полирг-на повърхност.
II—III в. от н. е. Орел със силно разперени крила е стъпил върху означения с хоризонтална линия терен. Шията извита встрани. Над него глава на Зевс-Сарапис с modius и венец в профил наляво От двете страни звезда и полумесец.
Детайлно, но грубо изпълнение.
Срв. Железен пръетен с гема от Пан-тикапей (Керч) със същото изображение и стил на изпълнение. Ленинград Г.Э. П. 1910. 70, ОАК за 1909/1910, с. 125; Кол. Лебедев. ГЭ. Ж- 5888, карнеол. S. R е i n а с h Pierres gravees, 28, 549>]0,12 G.M.A. Richter. Catalogue, 1920, 74, 348, Walters. Cat. XVlll, 1273, Osborne. Engraved Gems XXI 17. С. В о n n e r. Magical Amulets,p.257, Pl. I, S e п a C h i e s a. Aquileia, Tav. 2, 40. Deutsche Sammlungen. I, 3. Miinchen. Taf. 248, Nr. 2669, Taf. 249. Nr. 2670—2673,като тема III. Kassel, 12, 91. Унгарски национален музей — 63. 1.29, карнеол; Народен " музей — Белград — 1580 II, карнеол.
283 Карнеол, полупрозрачен с кафявочервен цвят.
Леко заоблена повърхност.
1784. Случайна находка, заедно с монета на Каракала.
14x13x2 мм. Фонът полиран, изображенията матови.
Ill в. от н. е. Орел с широко разперени крила и шия извита наляво. Над него бюст на Зевс-
97
Сарапис с венец и калатос в профил наляво. От двете страни трофейни знамена, увенчана със статуи на крилата Виктория.
Линеарна резба. Бюстът на божество-то и статуите на Виктория са грубо из-пълнени.
Типът както (277).
Срв. Berl. Kat. 2624, 2623, S. Reinach. Pierres gravees, 28, 549,1о,ц, Thorvaldsen Museum, XX, 1771. Walters. Cat., XVIII, 1273. Koi.
Balacescu 3 (без трофейни знамена) Porolissum. Исторически музей Залау — Румъния — 468, 1966, червен яспис. Deutsche Sammlungen I, 3. Munchen, Taf. 248, Nr. 2667—2668, като тема.
284 Тъмнозелен яспис с кафяви ивици. Плоска форма от двете страни.
427. Неизвестно местонахождение.
15,5 < 10,2х 1,5 мм. Фонът полиран, но изтрит, изображението матово.
Ill в. от н. е.
Изида, седнала на трон без облегало (египетски тип),свири на двойна свирка, опряна на повдигнатия й десен крак. На главата „короната на Изида“. Облечена е в хитон и плащ, който покрива бедрата. Около тялото й се вие змия.
Теренът означен с широка хоризонтална линия.
Плитка линеарна резба, грубо изпълнение.
Срв. G. Cantacuzino, Dacia, XI—XII, 1945—1947, р. 321, Fig. 5. Е. Н 6 h n е. Musik in der Kunst. Leipzig, 1965, Nr. 6, Сицилийска мозайка (IV в. от н.е.). Пиаца Армерина (музи-циращ юноша); същият тип на Изида в сцена с Харпократ е даден у С. В о п-n е г. Magical Amulets р. 258 II, 34.
285 Яспис, сивочерен с леко заоблена форма от двете страни.
7970. Неизвестно местонахождение.
15x11 X2 мм. Полирана повърхност.
//7— IV в. от н. е.
а)	Глава на Сарапис (?) с дълга заострена брада в профил наляво. На главата лъчиста корона със седем лъча и калатос. Върху калатоса Виктория в хоризонтал-но положение с протегната напред лява ръка и венец. Устните свит и полуот-ворени. Пред него скорпион, зад него лъв с вдигната нагоре опашка, обърнат към скорпиона.
Теренът пред краката на лъва означен с хоризонтална линия.
б)	Лъв в ход наляво с голяма грива от едри широки линии. Тялото гладко, опашката вдигната нагоре.
Теренът означен с хоризонтална линия. Много груба и схематична резба. Своеобразен стил. Изобразяването на лъва заедно с животинския кръг от зодиака е доста популярна тема в глиптиката.
Срв. D. W о г t m а п п. В.1. 166, 1966, S. 80. С. В о n n е г. Studies in Magical Amulets,р.265,Pl.4, 74. 75, Deutsche Sammlungen, III,K-S.235,Taf. 105. Nr. 155.156,за скорпиона виж.ЕЕХП2. 1375, RE, IIIA* 605
286 Плоска гема-печат от кафявочервен карнеол в щита на модерен пръстен. 4901. Неизвестно местонахождение.
17,5x12 мм. Повърхността полирана, изображението матово.
III—IV в. от н. е. Права фигура полуобърната наляво е стъпила върху очертания терен. Облечена е в дълъг късоръкавен хитон, препасан през кръста.На ръката е преметна-та мантия. В протегнатата напред дясна ръка държи неясен предмет.
В полето ГК-
Плитка резба, едри паралелни линии.
ГЕМИ С НАДПИСИ
287 Николо, плоска форма от двете страни. 8090. Novae, случайна находка.
14X15 Х2 мм. Изтрита повърхност. Втората буква на надписа очукана.
III в. от н. е. Котва, към която се насочват срещупо-ложно две риби. Над тях надпис в един
98
ред ]ХвГС (Исус Христос син божи сьасител).
Плитка точна резба.
Cpe.D о 1 g е г, Das Fischsymbol in friih— christlicher Zeit. (19, 318, 353, В e r I. Kat. 7952. E. 1 e В 1 a n t. 750 inscriptions de pierres gravees, p. 122, Pl. II, 317. T. M. Арсеньева. Некрополь римского времени у дер. Ново-От-радное. СА. 1963. 1. с. 194. обр. 3 Deutsche Sarnmlungen, Gottingen, Taf. 71, 493, 254, Taf. 117, 213. P. D i a c o-n u. О ,,Gema“ descoperita la Romula. IV, 1968, p. 277, Fig. I. Унгарски нац. музей — 14. 1897. 4, карнеол. Interci-sa гроб. 183 — сребърен пръстен с карнеол, 66. 1.44.6. М. A. Dalton. Catalogue of the Engraved Gems of the Post Classical Periods, p. 67, XVII, 501, 502. 504, p. 68, Pl. XVIII, 510. Ленинград ГЭ. П. 1884, 5, жел. пръстен с карнеол. С. Daicoviciu — SC, II, 1933. 1935, р. 193.
288 Полупрозрачен светлочервен карнеол с плоска форма и заоблен страничен ръб. 1391. Trajanopolis (Деде Агач), случайна находка. 16,4X14x3 мм гема. Повърхността изтрита, изображението матово.	Ill—IV в. от н. е.
Конник в къс хитон и ризница с гърди обърнати напред препуска на кон наляво. На главата петазос. В извитата си назад дясна ръка държи копие, ми-наващо зад тялото на последний и насолено към разперилата криле при кра-ката на коня птица. Гривата на коня е означена с широки линии.
Плитка схематична и груба резба. Около сцената надпис МТР X
Срв. Археологически музей, Варна— хелиотроп.
М. A. Dalton. Catalogue of the Engraved Gems of the Post-Classical Periods. p. 67, Pl. XVII,502. надпис IHXP.
289 Златен пръстен с наклонени, листовидно изрязани рамене, украсени с верти-кални жлебове. В средата елипсовиден щит с гема от николо
5668. С. Църнилище, Прилепско, случайна находка.
Размери: на пръстена 20x19 мм на гемата 9x5 мм.
Пръстенът лошо запазен.
III в. от н. е.
Надпис в три реда
V IVEN Т
Срв. Н е n k е 1. XIX,388, М а г s h а 1 1.
XVI, 550.
290 Сребърен пръстен с масивни, изданени навън широки рамене и заоблена халка. Върху равния щит плоска елипсовидна гема от жълт яспис с кафяви ивици и полирана повърхност
6103. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae)
Размери: на пръстена
външни 35X20 мм
вътрешни 21X17 мм на гемата 12x07 мм.
111 в. от н. е.
В полето падпис в един ред MOVICPW
Публ. И. Белков. ПАИ, III, 1925, с. 253, обр. 71.
Срв. Henkel. XI, 208, XXI, 424, М а г с h а I 1. V, 188, M.Gramato-р о 1, V. С г а с i и n е s с u. -Rev. roum. Hist. art. 1967, 4, p. 147, Pl. VIII/14 — за формата на пръстена.
291 Николо, изпъкнала форма.
7100. Помещение Аа при банята в Ni-copolis ad Istrum (Никюп) заедно с мо нета на император Аврелиан (270—275). 12x9x2 мм. Матова полирана повърхност.
111 в. от н. е. Надпис в един ред MIST
Публ. Т. Иванов. ИАИ XVIII, 1952, с. 236, обр. 222, 4.
292 Полупрозрачен червен карнеол със заоблена от двете страни форма.
5941. Неизвестно местонахождение.
99
8,5X6,5X1,5 мм. Полирана повърхност.	111 в. от н. ь.
В полето гръцки надпис в три реда 1ЛАРА MOVNI TIOV
Женскою ине IAAPA е засвидетелству-вано в глиптиката върху значителен брой геми. То се среща и под формата EILAPA, HILARI, Hilaritas. Изписва се и с гръцки, и с латински букви.
Срв. Е. 1 е. Blant. 750 inscriptions, р. 151. Nr. 440, 442. Nr. 443, р. 182, 618. Н. Carnegie. Catalogue, 79 (сардър). За Hilaria, каю един от най-големите празници на годината в Мала Азия, вж. A. G г a i f е п h a g е n. Chmuckartei-ten in Edelmetall. 1, Berlin, 1875.
S. 74, Taf. 54, 1—2.
293 Тъмночервен яспис с матова леко заоблена повърхност.
4177. Неизвестно местонахождение.
10,5 х14 мм. По края гемата олю-щена. Изтрита повърхност.
III в. от н. е.
В полето гръцки надпис в два реда ИРАКА IANOV
Срв. Henkel, S. 53.ХХ, 391 (HER: HER( ACLI)
294 Тъмночервен яспис с форма на пресечен конус.
5940. Неизвестно местонахождение.
6/4,5?; 1,5 мм. Полирана повърхност.
III в от н. е.
Гръцки надпис в два реда А РЕТН
КАМЕИ
295 Камея от ахат-опикс. Основата сивока-фява. Релефът с цвят на слонова кост. 6379, с. Лисец, Ловешки окръг.
45 x24. 17 мм. Носът и гребенът на шлема олющени. Блестящо полирана повърхност.	II в. от н. е.
Бюст на млада жена във висок релеф, представена почти en face с продълговат овал и миловидни черти на лицето. Косите, разделени на път, падат спокойно назад. Навити на руло от очертани сноп-чета коса, те достигат до слепоочията и покриват изцяло ушите. Над челото висока букла. На главата коринтски шлем. Челото е умалено от падналите коси върху него. Клепачите релефно очертават ириса на широко отворените асиметрични очи. Носът е чип. Хубаво очертани устни. Заоблена брадичка. Облечена е в безръкавна туника, прикачена на раменете с две кръгли аграфи, падащи на едри гънки.
Хубаво изпълнение.
Публ. ИАИ VII., 1932—1933, с. 410 обр. 166.
Срв. S. R е i п а с h. Repertoire de reliefs grecs et remains. Paris, 1912, 11,p 53.E.Babeion,Catalogue des Camees et modernes, antiques Pl. XXXV11I, 325
296 Камея от двупластен сардоникс. Основата на камъка е сивочерна; релефът млечнобял с блестящо полирана повърхност.
7956. Almus (Лом), случайна находка. 17x10 мм. От дясната страна основата на камъка отчупена.
II—III в. от н. е.
Бюст на жена в профил наляво. Косите, разделени на път, се спускат на едри вълни върху ушите. На тила те са сплетени и навити в хубав кок, който е отделен от останалата маса на косата чрез една дълбока гънка. Очите са широко отворени. Челото и носът се ели ват в една линия, която удължава профила. Свити устни, заоблена брадичка. Раменете и главата са изнесени напред чрез една грациозна извивка на шията. Раменете са покрити с богато нагънат плащ. Чрез няколко плитки линии е предаден естественият ход на материята.
Публ. А. Димитрова. Археология XI. 1969. 2, с. 44, обр. 1.
100
Срв. М. Wegner. Die Herrscherbild-nisse in Antoninischer Zeit. Berlin, 1939. Taf 34--38, E. Babe-Ion, Th. Reinach. Monnaies greques d’Asie Mineure. Paris, I, 3, Pl. LXXI, 423, 28, 27, В. P i с к, Die Miinzen von Dacien und Moesien,Berlin, 1898, Berl. Kat. IIIII, Marshall, p. 31, PL, V. 186, G. M. A. Richter, New York, p. 107. Pl. LIX, 489. H. M у ui м о в. Античните монети, XIX, 10, М. Н. Лордкипанидзе. II, с. 106, табл. II, 7,8 от Багинети, саркофаг № 1. Ленинград ГЭ. X. 1906, 2. Л. Г е т о в, Ж- Попов. Гробни находки от Ямболско. Археология XIV. 1972.3.с.43.обр.3.Народен музей — Белград — камея сардоникс, 3797 II, 3793 III; камея сардоникс 1966 и 1954 И.
297 Камея от двупластен сардоникс с трапецевидна форма. Основата е сивосиня, релефът млечнобял.
8077. Novae, случайна находка.
16X 10x5,5 мм. По края очукана, носът също. Блестяще полирана повърхност.
II в. от н. е.
Бюст на млада жена с глава в профил надясно. Косите са прибрани назад, без да достигат раменете. Свободно отпус-натите им краища са сплетени в плитка, която е вдигната нагоре до върха на темето. Челото е ниско и малко изпък-нало. Очите са широко отворени и релефно очертани. Устните свити и из-дадени напред.Малка заострена брадич-ка. Млади сочни форми, закачливо из-ражение. Облечена е в хитон и мантия, обточена по края с шевица от геометри-чен орнамент.
Публ. А Димитрова. Археология XI, 1969, 2, с. 46, обр. 3.
Срв. J. Bernoulli. Romische Iko-nographie, II3, S. 96—108, 155. К. K-W e s s e 1. Romische Frauenfrisur von der Severischen bis zur Konstantinischen Zeit. A.A. 61/62, 1946/1947, S. 62—64. D. Tudor Pietre gravate de la Ro-mula. Apulum VI, 1967, p. 208. С ъ-
щ и я т. Oltenia Romana, Bucuregti, 1968, p. 114, Fig. 34. E. Thomas, Archaologische Funde in Ungarn, Budapest 1956 Ленинград ГЭ 1901 19. OAK за 1901, 0.46, рис. 87 (за начина на предаване на дрехата) ГЭ. X. 1896. 108. Й. Атанасова. Погребения от некрополе на Рациария, ГМБ. I, 1970. с. 94, обр. 4.
298 Камея от двупластен сардоникс с трапецевидна Форма, в антична златна рамка, украсена с коси насечки. Основата сива, релефът млечносин.
2300. Durostorum (Силистра), случайна находка.
Размери:
на пръстена 26x21x7 мм (заедно с рамката) на камеята 22x14x7 мм.
Полирана повърхност.
111 в. от н. е. Бюст на жена надясно,облечена в хитон, който образува широки гънки около врата и бюста. Косите са прибрани в ха рактерната за първата половина на III в. „ Helmfrisur". Опънати към челото и назад, те са сплетени в дебела плитка, достигаща почти до раменете. Очите са изпъкнали, носът широк, устните свити, а брадата заоблена.
Студено, строго изражение на лицето. Типът както (297).
Публ. А. Димитрова. Археология XI, 1969, 2. с. 47, обр. 6.
Срв. Златен медалион с камея от Плевен. ОИМ Плевен, 1175g заедно със златен пръстен с две златни обици. Ленинград ГЭ. X. 1902. 12 и 13. Народен музей, Белград — камея, 3798 III, 1974 II.
299 Камея от двупластен сардоникс с трапецевидна форма. Основата сивокафява, релефът млечнобял с блестяще полирана повърхност.
4210. Novae, случайна находка.
14,5х 10x5,5 мм.
III в от н. е Бюст на жена във висок релеф надясно.
101
Гладко вчесаната назад коса е сплетена в дебела плитка, вдигната високо до върха на темето. Носът се слива с линия-та на челото, устните са свити, очите из-пъкнали. Малка заострена и издадена напред брадичка. Студено изражение на лицето.
Публ. А. Д и м.и т р о в а. Археология XI 1969, 2, с. 47, обр. 4.
Срв. Народен музей Белград—камея, 1967 II.
300 Камея от ахат. Основата е сивосиня, релефът има цвят на слонова кост. Блестящо полирана повърхност.
8078. Novae, случайна находка. 12x10x5 мм.
I / / 6. от н. t. Глава на момиче. Косите — опънати, са прибрани назад и сплетени в дебела плитка, стигаща до върха на темето. Лицето е много изразително. Върху едва притворените уста лежи лека усмивка. Веждите са очертани със сигурни линии, ресниците са издължени, носът гърбав, брадичката е заоблена и издадена малко напред. Сочни младежки форми.
Хубаво изпълнение.
Публ. А. Димитрова. Археология XI, 1969, 2, с. 47, обр. 5.
Срв.В.М. F е 11 е 11 i-Maj. Iconografia ro-mana imperiale II, Roma, 1958, p. 163, Tav. XXII. K. Wessel. Romische Fra-uenfrisuren. — A A 61/62. 1946—1947, 1949. S. 67. Taf. III. A. Delbrueck Antike Portraits. Bonn, 1912. S. 62. Taf. 59, 14. ThorwaldsenMuseum, p. 267, XXIV, 1977. Народен музей, Белград—камея, 3976 II. Рим Нацио-онален музей Вила Джулия.
301 Масивен златен пръетен с висок щит, в който е поместена камея от ахат. Хал-ката е грубо изработена. Раменете са плоски, отсечени в края и ограничени от четирите си страни с по една вдлъб-ната линия. През средата им преминава
по една надлъжна лента с гравиран орнамент от кръстосани чертичкп.
5049. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae).
Размери: на пръетена 24 x24 мм 16x19 мм на гемата 11x6 мм.
Полирана повърхност.
Ill в. от н. е.
Камея — женски бюст. Изобразена е млада жена с гърди напред и глава в профил надясно. Косите са прибрани на роло около лицето и завити на кок на тила. Кокъте предаден с коси насечки във вид на ромбовидна мрежа. Очите са широко отворени, зениците изпъкна.ти, носът чип, устните полуотворени, бра-дата заоблена. Плитки успоредни линии очертават гънките на хитона.
Публ. Б. Филов. НАД, I, 1910, с. 216, 217, обр. 18.
В. F i 1 о w JDAI XXVI, 1911, S. 355, 356.
Срв. Henke 1,1V,72, Л. Г е т о в и Ж- Попов. Гробни находки от Ямбол-ско. Археология, XIV. 1972, 3. с. 43, обр. 3 (гроб 2); златна обеца от Херсонес. Москва.ГИМ. 95570. Ленинград Гэ. X. 1906. Народен музей, Белград. Златен пръетен с камея 3784 II, 3797 III, 1954 II, златен пръетен с камея 1996 II.
302 Камея, двупластна. Елипсовидната основа е от карнеол с оранжев оттенък, а релефът — млечнобял халцедон.
5256. Аполония (Созопол), случайна находка.
10x7,5x3мм. Релефът пропукан полющей на места. Основата блестящо полирана, релефът матов.
III 6. от н. е. Бюст на воин надясно скоринтски шлем на главата и дълга брада. Строго изражение на лицето. Малко изпъкнало чело, широк и леко изгърбен нос, свити устни. С две издължени линии са предадени веждите и ресниците. Брадата означена с плитки вертикални нарези. Облечен е в тога, украсена около врата с
102
шевипа от зигзаговидни орнамента. Грубо изпълнение.
Публ. А. Димитрова. Археология XI, 1969, 2. с. 48, обр. 8.
303 Две златни обеци с камея от сардоникс. Обеците имат овална форма. В долната част на ажурния щит е прикрепена про-дълговата пластинка, на която са били окачени по три пандантива, завършващи с призми от зелена стъклена паста. От тях сега е запазена само една призма на едната обеца. При втората заедно със стъклените висулки са изпаднали и два от пандантивите.
4595 а, б. Durostorum (Силистра), случайна находка. 10x5 мм. Блестяще полирана повърхност. II в. от н. е. В средата на ажурната рамка — бюст на жена, облечена в хитон. Косите, опъна-ти назад, достигат до раменете в обичай-ната за епохата прическа.
Повърхностно схематично изпълнение.
Публ. А. Димитрова. Археология, 1969, 2. с. 48, обр. 7а, б.
Срв.За формата на обеците. Marshall. Catalogue of Yewellery. LXIX, 3007.
Й. Атанасова, opus cit. c. 94, обр. 4. Б. Фило в. Римското съкро-вище от Николаево. НАД IV, 1914. с.
40, обр. 12, 13. ОАК за 1892, С. Петербург, 1894, с. 101—102, № 69; ОАК за 1902. с. 43, обр.73. Ленинград ГЭ.X. 1892.45. ГЭ.Х. 1892. 1. само рамката. Народен музей,Белград —камея 1967 II; Златен медалион с камея 1997 II.
304 Двупластен сардоникс. Основата млечносиня, релефът бял с жълтокафяв оттенък.
8079. Novae, случайна находка.
14X15 X10 мм. Полирана повърхност. III в. от н. е.
Камея — детска главичка, полуобърната наляво. Косите са разделени симе-трично на едри, падащи от двете страни на буклата, езици. Очертани зеници, ма-лък чин нос и свити устни. На брадата
трапчинка. Пълни, натежали бузи.
Хубаво изпълнение.
Срв.Е. В a b е 1 о п. Catalogue des са-mees antiques et modernes, XXXIII, 298. Thorvaldsen Museum, XXV, 1978, 1984. Walters. Cat. XL1V, 3663, 3664.
305 Камея от карнеол с обгорала повърхност.
Непрозрачен тъмночервен камък. 5638. Неизвестно местонахождение. 8x6,5 мм. Матова повърхност.
111 в. от н. е. Детска главичка en face. Над челото го-ляма букла, която раздели косите симе-трично от двете страни на лицето. Уши-те са покрити. Очите са широко отворе-ни с очертани зеници. Носът чип, уст-ните свити, брадичката малка и закръг-лена. Пълни бузи.
Грижливо изпълнение.
Срв. Музей за изящни изкуства, Будапеща — 55. 237. карнеол, Ленинград ГЭ.П. 1877. 43. ГЭ. П. 1906. 61, двата примера от Ерми-тажа са сребърни пръетени с камея. ГЭ. X. 1899. 45.сребърен пръстен със стъклена паста,I в. от н.е. ХСб. II. 1927, с. 128, р. 18. Народен музей,Белград — камея, карнеол 1951 II.
306 Камея от полупрозрачен червен карнеол
7906. Novae, случайна находка. Диам. на основата 9 мм, вис. 5 мм. Запазена добре. Полирана повърхност.
III в. от н. е.
Детска главичка с лице напред. Коса-та разделена на път, с плитка през средата, обърната към челото. Пълни ме-сести бузи и малки очички, поместени в триъгълни очертания.
Схематично изпълнение.
Срв.Народен музей,Свищов,зелен яспис, I. 1761.
307 Карнеол светлокафяв.
8076. Novae, случайна находка.
103
12,5 >10x6 мм. Лицето блестящо полирано, косите матовн
111 в. от н. е. Камея, детска главичка en face. Косите разделени на път, опънати встраии, падат симетрично от двете страни на лицето, като иокриват и част от челото. Очите малки, присвити, носът широк, устните свити. Сурово пзраженпето на лицето.
Типът като (305, 306).
Срв.Б.Е i с h 1 е г, Е. К г i s. Taf.17,94.
308 Камея, карнеол, светлокафяв цвят, полупрозрачен.
4953. Oescus (Гиген), случайна находка. 8><6X5,5 мм. Лицето полирано, косите матови.
III в. от н. е.
Детска главичка.
Типът както (306).
Грубо изпълнение.
Срв F.E i с h I е г,Е,К г i s, 1 af. 18,105.
309 Пръстенче от тънка златна тенекия и камея от гранат.
8075. Novae, случайна находка. Размери: на пръетена 12^ 11мм на камеята 4x4 мм.
III в. от н. е.
Детска главичка.
Типът както (307 и 310).
Грубо схематично изпълнение.
Срв. Е. В a b е 1 о п. Catalogue des camees antiques et modernes. Pl. 168; F. Eichler, E. Kris. Taf. 18, 107.
310 Камея от двуиластен сардоникс с млеч-носива основа и млечносиня блестящо полирана повърхност.
8098 с. Ворован, Врачанскп окръг, случайна находка. 25 :23x14 мм.
III в. от н. с. Глава па медуза,полуобърната надясно. В косите крилца и змии, кръстосващи се подбрадата; кожатаиме предадена чрез пресичащи се коси насечки. Ниско чело, дълъг широк нос,малки очи с подчертани зеници и клепачн. Косите подреденп на
едри, свободно разположени къдри, об-граждат лицето. Малки леко притворе-ни устни.
Хубаво, ирецнзно изпълнение. Оме-котени черти
Срв. Walters. Cat., XXXVII, 3545 G. М. A. Richter, New York,LXX, 628, С. V e r m e u 1 e. Near Eastern, Greek and Roman Gems, Boston Museum Bulletin,LXVIII, 1970. Народен музей, Белград — камея, 1869 II.
311 Камея от двуиластен сардоникс в антична златна рамка,наподобяваща шнур. Отгоре халкичка за окачване, украсена с три вертикални жлеба.
5601 Ratiaria (Арчар),случайна находка Размери: заедно с рамката 39 <30 мм на камеята 26 Х24 мм.
Блестящо полирана повърхност.
111 в. от н. е. Глава на медуза с крила в косите и змии, завързани под брадата. Плоско лице, малки очи. Носът сплеснат, свити устни. Косите предадени съвършено схематично.
Публ. НАД IV, с. 283 -284. обр.255.
Срв. В е г 1. Kat. 11114; G. М. А. Richter New York, Pl. LXX, 628, R. Steiger. Antike Kunst, P. 9. 1966. I. S. 47. Taf. 9, 26. Intercisa, камея от сардоникс, близък тип. Народен музей, Свищов—1. 916. Народен музей, Белград камея, 1940 II.
312 Златен пръетен с наклонени и ажурно изрязани във формата на пелта рамене. Долната част на халката отчупена. В щита камея от двуиластен сардоникс. 6217.м. Бухарец, с. Таваличево.Кюстеп-дплски окръг
Размери: на пръетена 18 17 мм на камеята 7x7 мм.
Бтестящо полирана повърхност
III в. от н. е. Глава на мезуза еп face в характерната за късния тип поза.
Публ. ИАИ IV, 1926/1927, с. 320.
104
Срв. Henkel. XII. 247. Marshall XV,544. Археологически музей,Варна— III 385. Златен пръстен с камея,близък стил. Ленинград ГЭ.Х. 1892. 1; ГЭ.X. 1903. 23: Народен музей, Белград— камея, 3801 III.
31 3 Златна обеца с камея от сардоникс. На гърба е прикрепена закопчалка от объл тел. Рамката, която обгражда камеята, е украсена с коси насечки.
623. Novae.XXVI, 147. Разкопки 1970. Размери: на обецата 14x12x4 мм на камеята 10x8x4 мм.
Бляскава повърхност.
Глава на медуза,полуобърната надясно с остри черти на лицето.
Груба изработка.
Типът близък до (316).
Срв. Археологически музей, Варна—II 596; Ленинград. ГЭ.Х. 1891. 36; ГЭ.П. 1900. 48—златни обеци с камеи. ОАК за 1891. с. 146, р. 178, ОАК 1900, с. 29, рис. 79, ОАК за 1891. с. 146, рис. 178. Romisch. Germanischen Museum Koln 8623 — златна обеца с камея — глава на медуза.
314 Две златни обеци с камеи от сардоникс. В долната част на елипсовидна-та рамка, украсена със зигзаговидни врязани линии, е прикрепена продълго-вата пластинка, на която са окачени по две висулки с гранат с крушовидна форма. На върха има по една есовидна кукичка за скачване.
5659 а,б. Сухиндол.заелно с 5660 —5662. Начало на III в. от и. е.
В златната рамка на всяка една от обеците е вградена по една камея от сардоникс във висок релеф с глава на медуза.
Типът както (313).
Грубо, но доста детайлно изпълнение.
Публ. Б. Филов. ИБАД V, 1915, с. 226—227, обр. 159.
Срв. на формата Й. Атанасова, ГМБ I, 1970, обр. 4.Ленинград, ГЭ.Х, 1892, 45.
315 Камея от двупластен сардоникс. Основата млечносиня. Фонът бял с жълтеникав оттенък Поставена е в антична златна рамка, украсена по края с коси нарези. В средата отгоре има цилинлрична хал-кичка за окачване,набраздена от верти-кални жлебове.
4322. Ratiaria (Арчар), случайна находка. Размери заедно с рамката 25 X 18 мм. Само на камеята 16x13x7 мм. Блестящо полирана повърхност.
Ill в. от н. е. Глава на медуза, полуобърната надясно, с крилца в косите. Очите притворе-ни, устните свити. Висок релеф.
Срв. Ленинград. ГЭ.Х. 1891. 36. ТЭ.Х. 1903.23. ТЭ.Х 1892.40. ГЭ 1892. 57. Н. В. П я т ы ш е в а. ТГИМ, VIII, 1956, с. 50, табл.Х, обр. 5,6—6а, D. Tudor. — Cronica numismatica si archeoligica 1934—1939, p. 130. Fig. I, табл. XI—XIV (Koi. CH. Georgescu). Археологически музей, Варна—II 603; Б. Филов. ИБАД V, 1915, с. 226, обр. 159. Romisch — Germanischen Museum, Koln, 5331 — Златен пръстен с камея от сардоникс.
316 Камея от двупластен сардоникс със сивосиня основа и млечнобял горен пласт. 8092. Novae, случайна находка. 10X8,5X3,5 мм. Блестящо полирана повърхност.
III в. от н. е. Глава на медуза, полуобърната наляво, със сурово изражение на лицето. В косите крилца и змии, конто се кръстосват под брадата. Дълъг сплеснат нос, свити устни, изпъкнали зеници, очертани от триъгълни полета.
Срв. Walters. Cat XXXVII 3549— съвършено близък тип. Е. В a b е 1 о п. Catalogue des Camees antiques et modernes, XVII, 167, В e r I. К a t. Ill , M.
S m a 1 с e 1 j. Opuskula archeologica, VI, 1966,c.41,обр. 2; Археологически музей, Варна—II 596— близък стил.Окръжен исторически музей, Русе. Пътеводител обр. 27 — две камеи с глава на медуза
105
от Дуловско. Ленинград ГЭ. XI. 1906. 13. ОАК,Ленинград ГЭ.Х. 1910. 81 за 1906, с. 81
317 Камея, опал с жълтеникава повърхност.
489. Novae Източен сектор XXVI, 207, дълб. 2,30 м. Разкопкн 1969.
15x13x5 мм. Блестящо полирана повърхност.
III в. от н. е. Глава на медуза,полуобърната надясно, с пълни бузи и заоблена брадичка. Оме-котен израз па лицето. В косите крилца. Над челото висока букла — около лицето змии, конто се кръстосват под брадата.
Хубаво изпълнение.
Срв. Археологически музей—Варна — III. 385 Златен пръстен с камея-медуза. Berl. Kat. 11114; R. Steiger. Antike Kunst, 9, 1966. I. S 4; Народен музей—Свищов — сардоникс, 1,928.
318 Камея от черно стъкло.
4473. Страцин, Бургаски окръг, случайна находка.
13X12 Х3,5. Изтрита повърхност.
Ill — IV в. от и. е. Глава на медуза, полуобърната налявс, с крилца и змии в косите. Едри къдри обграждат лицето. По средата на пзнък-налото чело две дъговидни бръчки вместо вежди. Дълъг сплеснат нос Устните, както и очите, пзкривенн.
Грубо изпълнение.
Срв. Кол. Papazoglu в Археологический институт, Букурещ № 453;06623 същият тин камея от черно стъкло, В е г 1. К a t. 11065, 11059. Walters Cat. XXXVII, 3545.
319 Златен пръстен с масивна обла халка, набраздена от вътрешната си страна с дълбоки нарези, и щит с издаваща се широко рамка, украсена с вертикални нарези. В гнездото от плътен златен лист е поместена камея от сардоникс. В двата си края при съединяването с щита хал-ката е украсена с но две големи топчета.
8128. Novae, сектор IV, кв. IX. 59 79, 60, 80.
Дълб. 0,80 м.
Размери: на пръсгена 21X20 мм на камеята 9X8 мм.
IV 6 от н. е.
Глава на медуза с форма на полукълбо и съвършено схематична черти на лицето.
Груба наработка.
Публ. К. Маевски и ко ле к -т и в. Археологически исследования за-паднаго сектора Нове в 1962 году. ИАИ. XXVII, с. 212, обр. 24. К М a j е w s k i с колектив.Novae 1962, ArcheologiaXIV, 1963 (1964), с. 181, обр 64
Срв. Henkel XXXVIII, 974, LXXI, 1885.Набраздяваиията са от външната страна на халката.
320 Две златни плоски долепени халки, съединени помежду си с камея от сардоникс, поставена в златна обхватка. Фонът е сивочерен, релефът — млечнобял. 6187. Novae, случайна находка.
Размери на халката 1414 4 мм 14 X 13,5, 4 мм на камеята 8,5 4 мм.
Халките са изкривени.
I — II в. от н. е. Крилат Ерос (Genius Mortis) надясно, в обичайна иконография
Типът както 156
Публ. И. Белков ИАИ IV, 1926'27, с. 320.
Я. Тодоров. Паганизмът в Дол-на Мизия. С. 1928. с. 89 и 90.
Ср в. Народен музей—Свищов. Същият тип и стил. Кол. Нелидов, Ленинград. ГЭ.Ж. 167. ГЭ.Х. 1906. 4. ОАК за 1906, с. 81. Златна обеца с камея, много близък паралел— намерена в саркофаг с.Со-мовит, Плевенски окръг. ОИМ. Плевен. Е. Б а ц о в а-К остова. Нови данни за римския некропол в Сливен. Археология XII, 1970, 3. с 31—32, обр.
20. М. Gramatopol, V. С г a cine s с u. Rev.rom. d’hist.art. 1967.4. р. 148, PI. VI, 10. пръстенът е купен в Бъл-
106
гария/ М. Н. Лордкипанидзе III,табл. V, 25 Marshall, 840—842, W а 1 t е г s С a t.XXXI V.3475. Thorvaldsen Museum. XXII, 1889. F. Е i с h 1 е г, К г i s. Т a f. 17. Народен музей, Белград - златен пръстен с камея, 669 II; златен пръстен, 670 II, 1986 II,1975 II, 1977 II — изпълнение в същия стил и техника.
321 Камея от двупластен сардоникс в антична златна рамка. Основата на камъка е сивосиня, повърхността млечнобяла. Рамката, която има формата на елипса, е украсена с бордюр от коси насечки. В средата горе — халкичка от канелирана златна пластинка за окачване.
2680. Durostorum (Силистра), случайна находка.
Размери- с рамката 3,7 >2,4 мм на камеята 3,2 X2,1 мм.
Фрагмет от предната част на шлема, носът и гърдите са отчупени. Силно полирана повърхност.
III в. от н. е.
Бюст на Атина в профил, полуобърната надясно. Две линии очертават изпъкна-лите зеници на очите. Устните са свити и издадени напред. Малка заоблена бра-дичка.Пълни красиви женствени форми. На главата коринтски шлем. Облечена е в безръкавен хитон, украсен около врата и раменете с шевица.
За отличие от златната рамка, която е доста грубо изработена, камеята е из-нълнена в хубав стил.
Срв. Бюст на Атина. Ленинград ГЗ. X. 1910, 168, ХСб. II, 244, р. 11 Т. На-с k е n s е t Е. L е v у. Tresor Helle-nistique trouve a Delos en 1964—BCH LXXXIX, 1965, 11, p. 503, X-XXIII. Народен музей, Белград камея с ажурна златна рамка 3972, (формата на шлема различна).
322 Златен медалион с камея от сардоникс. По края рамката е украсена с коси насечки, наподобяващи шнур. Халката, през която е била нанизана верижката, е
направена от златна пластинка, украсена с три канелюр и.
2141. Стара Загора, случайна находка. Размери: на медалиона 20X16 мм на камеята 16x7 мм.
Част от лицето е очукано, а левият крак отчупен. Блестящо полирана повърхност.
III в. от н. е.
В горния млечнобял пласт на камеята е представен крилат Ерос, седнал върху скала надясно, с глава обърната напред. Ръцете са извити назад и завър-зани.
Непретенциозно изпълнение. Особено грубо са третирани чертите на лицето. Под изображението надпис Ф1АЙ
Срв. за формата на медалиона (№300) Berl. Kat. 7470, 7473. Walters. Cat. Pl. XIX. 1468. Thorvaldsen Museum. Pl. X. 764, 774; M. И. Максимова. Резные камни, с. 60 (елинистическа епоха). Народен музей,Свищов карнеол!, 1450-Ерос клек-нал с вързани назад ръце. Пред него петел (?)G. De m b s k i. RomischeRin-ge und Schmucksteine aus Lauriacum— Mitteilungen desMuseumsvereines Lauria-cum, 82/1974, Heff, 12, S. 22, Taf. I, 1 близък стил.
С AC АН И ДСКИ ПЕЧАТИ
323 Печат от светложълт халцедон с полу-сферична форма и цилиндрична дупка за окачване.
1296. Novae, случайна находка.
25 17 мм.
Размери: на самия печат 19X15 мм на отверстието 7 мм
В долната част печатът е олющен. Полирана повърхност.
IV в. от н. е. Върху плоската страна на печата е изо-бразена ловна сцена. Права мъжка фигура с дълга брада и диадема на главата, полуобърната наляво, нробожда с копие разярен лъв, изправен на задни-те си крака. В полето звезда и полуме-сец.Покрая надпис: ’LWL§Zt=L’Lul),nj
107
„Роден от огъня“ (божествения огън)1. Срв. К. В. Т р е в е р. Отражение в искусстве дуалистической концепции зороастризма. ГЭ. Труды отдела Востока. 1939 с. 248—253; А. Я. Борисов. Эпиграфические заметки. II1 (об одной группе сасанидских резных камней). Труды отдела история культуры и искусства Востока, I, 1939, с. 240—242; А. Я. Б о р и с о в. В. Г. Л у к о н и и. Сасанидские геммы Л. 1963, с. 98 обр. 130 S. R е i n а с h. Repertoire de reliefs grec et romaines, Paris, 1912, p. 509.
324 Непрозрачен млечнобял карнеол с плоска повърхност и заоблен ръб.
5250. Римският басейн на Айтоските бани (Aquae calidae). Фонът и изображението са матово полирани.
12x10x2 мм. Гемата добре запазена. Седнало божество на трон с необичайна форма от четири вертикални линии. Тялото напред, главата обърната в профил надясно. С дясната ръка държи щит, с лявата — житен клас.
Теренът означен с дъговидна линия.
Плитка схематична и съвсем груба резба.
1 Разчитането на надпнса направн В. Г. Луконин, зав. Източння отдел на Ермитажа в Ленинград, комуто изразявам моята голяма благодарност.
Срв. Народен музей,Белград—карнеол, 1794 II — абсолютно съшият тип и изпълнение.
325 Сребърен пръетен с широки плоски ра-мене и висок елипсовиден щит. Раменете са украсени с врязани чертички и точици. В щита е поместена плоска гема от червен яспис.
4176. Неизвестно местонахождение.
Размери: на пръетена 21x22 мм на гемата 18 X 13 мм модерна (?)
Бюст на Атина в профил надясно. На главата шлем, на гърдите — ризница.
326 Полупрозрачен червен карнеол, плоска форма.
4386. Неизвестно местонахождение.
10x8x1,5 мм. Фонът полиран, изображението матово. Гемата запазена добре. Асклепий прав напред с глава в профил наляво. Дълга брада. Облечен е в късо-ръкавен препасан хитон. Гънките на хитона са предадени чрез вдлъбнати диагонални лини. С лявата пусната надолу ръка държи змия, дясната е свита зад кръета.
Плитка, схематична резба.
Модерна (?)
СЪОТВЕТСТВИЯ НА ИН ВЕНТ АРНИТЕ НОМЕРА С ТЕЗИ НА КАТАЛОГА
1—7315	66—5629	131—7907	196—7103	261—4387
2—2765	67-1686	132—8145	197—8103	262—4409
3—6387	68—3847	133—3326	198— 537	263—5613
4-8072	69—6225	134—5545	199— 426	264—5612
5—6224	70—5208	135—550	200—6242	265—5639
6—3303	71 — 1393	136—4639	201—4980	266—6229
7—640	72—7899	137—4911	202—8058	267—7905
8—8071	73—7898	138—4692	203—8045	268—8137
9-5669	74—4991	139—4728	204—5151	269—625
10—4979	75—8106	140—5630	205—8386	270—7971
11—8086	76—8146	141—8031	206-5242	271—8062
12—7964	77—1904	142—8061	207—2766	272—1301
13—4217	78—8083	143—7976	208—2951	273—8091
14—448	79—5154	144—311	209—5001	274—8042
15—5162	80—2764	145—6226	210—4408	275—4090
16—4089	81 — 1511	146—7099	211— 106	276— 470
17—4410	82—8139	147—5157	212—1854	277—4015
18—4898	83—4209	148—5184	213—4773	278—3740
19—8138	84—1280	149—8044	214—8048	279—6051
20—8036	85—7094	150—473/1669	215—7908	280—8142
21—2302	86—8136	151 — 1663	216—5117	281—5130
22—2947	87—8043	152—5731	217—8027	282—5152
23—7101	83—530	153—6386	218—4620	283—1784
24—7102	89—6506	154—2306	219—7548	284—427
25—6230	90—5240	155—7991	220—5642	285—7970
26—5155	91 — 5583	156—5149	221—641	286—4901
27—5124	92—5640	157 4973	222—2874	287 - 8090
28—4990	93—405	158—8087	223—1617	288—1391
29—8141	94—536	159—5585	224—8057	289—5668
30—8067	95—1905	160—1785	225 —5732	290—6103
31—8144	96—5034	161—8094	226— 529	291—7100
32—4909	97 —4955	162—5207	227—5153	292—5941
33—4216	98—4693	163—4956	228—5160	293—4177
34—552	99—402а	164—8104	229—5643	294—5940
35—4993	100—4208	165—7541	230- 8055	295—6379
36—6292	101—4954	166—8140	231 —8063	296—7956
37—7974	102—2763	167—5138	232—8060	297—8074
38—5150	103—7904	168—5159	233—1394	298—2300
	104	4674	169—8051	234	8064	299—4210
40—2974	105—2653	170—4900	235 —8143	300—8078
41—8047	106—634	171—4908	236—8066	301—5049
42—534	107—7903	172—8089	237—4638	302—5256
43—5241	108—7977	173- 5038	238—5239	303—4595
44— Р105/72	109—4406	174 -8049	239—8046	304—8079
45—4899	110—541	175—497	240—8065	305—5638
46—8074	111 —4407	176—8050	241—4574	306—7906
47—7902	112—4994	177—8037	242—4411	307 -8076
48-4640	113—5235	178—8054	243—531	308—4953
49—4279	114—5636	179—499	244—8032	309—8075
50—8038	115—5127	180—8056	245—8039	310—8098
51—4907	116—4992	181—420	246—8052	311—5601
52-2285	117—4670	182—4935	247—5050	312—6217
53—5209	118—535	183—1520	248—498	313—623
54—2952	119—2975	184—1477	249—4996	314—5659
55-8073	120—8095	185—8059	250—5237	315—4322
56—8035	121—633	186—4364	251—8069	316—8092
57—2301	122—5243	187—8053	252—8034	317—489
58—4714	123—7096	188—7973	253—4995	318—4473
59—4797	124—5138	189—8041	254—1392	319—8128
60—5584	125—4597	190—5161	255—553	320—6187
61—7975	126—5743	191 — 1478	256—532	321—2680
62—1479	127—5641	192—8040	257—8088	322—2141 О ГЛ О	1 гл п с
63—533	128—402	193—3327	258—551	323—129b 324- 5250
64—5942	129—5125	194—5000	259—260	325—4176
65—5156	130—2760	195—7542	260-7104	326—4386
109
ПРИЛОЖЕНИЯ
20	37	49
56
74
81
117
116
272
141
304
275
117
190
251
274	257
ЗЕВС
4
3:1
5
1:1
5а
ЗЕВС
5: 1
11
4,5:1
10
ЗЕВС
ХЕРА, МАРС
21	• 1:1	21а	4,5:1
22а
4,5:1
МАРС, ВИКТОРИЯ
25а
7:1
27
4:1
ВИКТОРИЯ
ВИКТОРИЯ, АТИНА
42	7.7	43	5:1
4,5:1
6:1
48 а
4:1
50
АПОЛОН. ХЕЛИОС
3,5:1	57а
58	3,5:1
АПОЛОН, ХЕРМЕС
ХЕРМЕС
ХЕРМЕС, ДЕМЕТРА
74
77
5:1
74а
4:1
1:1
Т1а
ДЕМЕТРА, ФОРТУНА
82
84
ФОРТУНА
ФОРТУНА, ИЗИДА
АСКЛЕПИЙ, ХАРПОКРАТ, НЕМЕЗИДА, ЮСТИЦИЯ
АСКЛЕПИИ И ХИГИЯ
АСКЛЕПИЙ И ХИГИЯ, ДИОНИС И НЕГОВАТА СВИТА
ДИОНИС И НЕГОВАТА СВИТА
ДИОНИС И НЕГОВАТА СВИТА
ХЕРАКЪЛ
ДИОСКУРИЙ И КОННИЦИ, ЕРОС, ГЕНИИ
2:1
135
2:1
136
ЕРОС И ГЕНИИ
1386
138а
140
139а
6,5:1

ГЕНИИ, ЛЕДА С ЛЕБЕДА
155	5:1
ТЕЛЕФ. ЕВРОПА, МЕДУЗА, ТИАС
158
5:1
157
5:1
МОРСКИ ТИАС, МУЗИ, ОБРАЗИ И СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА
ОБРАЗИ И СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА
167
4,5.7
169
171
4:1
ЖАНРОВ И СЦЕНИ, ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ПТИЦИ И ДРУГИ
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖИВОТНИ, ПТИЦИ, НАСЕКОМИ
1826	7:1
183	5 1
184
121
187
186
1:1	186а
190
7:1
189
4:1
195
1:1
195а
1956
4,5:1
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖИВОТНИ, ПТИЦИ, НАСЕКОМИ
ИЗОБРАЖЕНИЯ ИА ЖИВОТНИ, ПТИЦИ, НАСЕКОМИ
207
5,5:1
208
212
1:1
212а
5:1
223
1:1
223а
2236
7:1
СИМВОЛИ И ПРЕДМЕТУ
СИМВОЛИ И ПРЕДМЕТЕ!
СИМВОЛИ И ПРЕДМЕТИ
ПОРТРЕТИ И НЕОПРЕДЕЛЕНИ
244
4:1
ПОРТРЕТИ И НЕОПРЕДЕЛЕНИ
248	6:1
249
5:1	249а
rs	zsz
Л7	OSZ
HITHdJ
ГРИЛИ
256
5:1
257
5:1
ГРИЛИ
7,5:1
259
260
6:1
261
7:1
ГРИЛИ. ГЕМИ С ГНОСТИЧЕСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ
262	8:1
264
6:1
265
4:1
265 а
5-1
ГЕМИ С ГНОСТИЧЕСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И АМУЛЕТИ
269
5:1
270
6:1
275
4,5:1
276
3,5:1
4:1
280
6:1
281
285
5.1
285а
5:1
ГЕМИ С НАДПИСИ
286
3,5:1	286а
288
5:1
288а
51
ГЕМИ С НАДПИСИ
293
6:1
294
6:1
КАМЕИ
295	2:1
297
6:1
298
3,5:1
КАМЕИ
299	6:1
300
303
4:1
303 а
4:1
314
314 а
3146
Ы J я
319
320
323
2:1
326
5:1
ПОКАЗАЛЕЦ НА ИМЕН АТА*
Географски названия
Abritus (Разград) — № 46. . ..
Aquae Calide, вж. Римски басейн на Айтоските бани
Аквилея
Александрия
Almus (Лом) —	272. 296 ....
Антиохия
Аполония (Созопол) — № 302
Армения
Арчар, вж. Ratiaria
Балкански полуостров
Белград, вж. Сингидунум
с. Бонево — Толбухински окръг — № 123
с. Ворован — Врачански окръг — № 310
с. Бранковча — Видински окръг — № 216
Будапеща. . . .
Букурещ
България
с. Вардим — Велико-Търновски окръг — № 13—34 Варна, вж. Odessos
Велико Търново
Видин
Виминациум (Костолац)
с. Гаганица — Михайловградски окръг
Гиген, вж. Oescus
с. Гложене — Ловешки окръг
с. Говежда — Михайловградски окръг
с. Розница — Ловешки окръг — № 223
Грузия
Гърция
Девня, вж. Марцианопулис
Добруджа
Дуванлий — Пловдивски окръг
Дулово — Силистренски окръг р. Дунав
Дунайоварош (Унгария)
Durostorum (Силистра) — № 57, 133, 193, 298, 303, 321 с. Дълги дол, Михайловградски окръг
Европа
Егейско море Египет с. Езерово — Старо-Загорски окръг Ел ада Елефантина
* Без имената в литературата
стр.
42
5. 9, 11, 14, 18, 25, 26, 43, 44, 49, 54, 58, 61,64, 69, 80
10, 34, 36, 38, 41, 42, 43
8
22, 23, 94, 100
8
17
5
10, 26
7,11,14,16, 20,22,26, 31, 32, 35, 37, 39, 41, 42, 43, 45, 48, 49, 52, 53, 54, 56, 60, 65, 66, 68, 72, 73, 78, 79, 80, 81, 82, 86, 87, 91, 93, 95, 97, 101, 102, 103, 104, 105, 107, 108
60
19, 104
81
7, 11, 35, 36, 42, 47, 67, 72, 77, 81, 92, 103
5, 6, 7, 37, 39, 90, 106
5,6,8,9,10, 11, 14,16, 20, 21, 22, 23, 25, 28, 62, 106 34
7, 14, 25, 35, 39, 41, 46, 53, 54, 63, 73, 78, 82.
88, 99, 105, 106
7, 14, 25, 28, 30, 43
7, 13, 14, 26, 39, 55, 75, 89
22, 23
22
5, 14
9
22
83
17, 26
8
11
9, 25
19
5, 8, 9, И, 17, 20, 22, 24, 25, 28
7
5, 22, 45. 76, 101, 102, 107
22
22
11
8, 10, 16, 17, 25, 28
9
8
16
177
с, Еловица
Ереван
р. Златица
Иберия
Израел
Индия К» 214. . .
Интерциза (Панония)
Кабиле — Ямболски окръг — № 200
Казанлък — Старо-Загорски окръг — № 34, 135, 258
с. Капитан Димитриево — Старо-Загорски окръг — № 89
Керч, вж, Пантикапей
Киев
р. Киаброс (Цибрица)
Констанца, вж. Томи
Костолац, вж. Виминациум
Кюстендил, вж. Пауталия. . ..
с. Кърчево (Гърция) — .№ 126
Ленинград
с. Лисица — Ловешки окръг — № 148, 295 Ловеч — № 72, 73, 107, 155, 215
Лом, вж. Almus
с. Мадара — Шуменски окръг — № 194, 209 Мала Азия
Марцианопол (Девня)
с. Мезек — Хасковски окръг — № 85 Месопотамия
Мизия
Михайловград, вж. Montana
Montana (Михайловград) — № 105 Москва
с. Неговановци — Видински окръг — № 124
с. Николаево — Плевенски окръг
р. Нил
Никопол, Плевенски окръг —
Vicopolis ad Istrum (Никюп) — № 6, 23, 24 ,146, 196, 291
Никюп, вж. Nicopolis ad Istrum
Novae, при Свишов, Велико-Търновски окръг — № 4, 8, 10, И, 19, 30, 31, 39, 40, 41, 53, 55, 56, 70, 75, 76, 78, 82, 83, 100, 103, 119, 131, 132, 142, 149, 158, 161,	162,	166,	169, 172,	174,	176,	177,	178,	180,
185, 187,	189,	192,	201, 202,	214,	224,	230,	231,	232,
234, 235,	237,	238,	240, 244,	245,	246,	251,	252,	257,
267, 268,	271,	280,	287, 297,	299,	300,	304,	306,	307,
313, 316,	317,	323
р. Огоста
Odessos (Варна) — № 2, 80, 102, 207
Одр ин
Oescus (Гиген) — № 52, 97, 101, 163, 205, 212, 307 Олимпия
с. Опака, Търговишки окръг — № 113
Оряхово, Врачански окръг — № 43, 90, 122, 206, 238 Панония
Пазарджик — № 21
22
11
22
10
10
8
22
77, 83
13,39
52, 90
17
11, 96
9
51, 92
61
6,7, 11, 25, 27, 29, 31, 33, 35, 36. 37,38,40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 52, 53, 54, 55, 57, 61, 62, 65, 67, 68, 69, 71, 72, 74, 75, 76, 77, 78, 80, 81, 82, 85, 86, 87
94, 97, 99, 101, 103, 105, 106, 107
5, 43, 48, 81
18, 23
76, 79
10, 24, 25, 28, 100
17, 55
8
5, 6, 9, 10, И, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 28, 36, 54, 106
22
22, 23, 25, 27, 56
7, 11, 39
11
23
16, 17, 18
5, И, 14, 16, 19, 37, 66, 77, 91, 99
5,12,13,14,16,18, 19, 20, 21, 25, 33, 35. 38, 39, 41, 42,	44,	45,	49,	50,	51,	55,	59, 62, 65, 67, 69,
70, 71,	72,	73,	74,	75,	76,	78,	81, 83, 84, 85, 86,
87, 88,	89,	90,	93,	94,	97,	98,	101, 102, 103, 104,
105, 106, 107
22
55, 79
6
5, 11, 14, 44, 54, 55, 70, 78, 80, 95, 104
9
58
5, 42, 79
11, 17, 20
36, 60
178
Пантикапей (Керч)
Пауталия (Кюстендил)
Пещера, Пазарджишки окръг — № 14
Плевен — № 278
Пловдив
Помпей — № 28
Поролисум (Румъния)
Просочан (Гърция) — Яе 71, 254
Ratiaria (Арчар) — № 25, 28, 32, 35, 36, 51, СО, 74, 91,96, 116, 120, 137, 159, 170, 171, 182, 195,241, 266а, б, в; 311: 314, 315
Разград, вж. Abntus
Рим — № 20, 28
Римски басейн на Айтоските бани
(Aquae Calide) — № 48, 77, 98,, 115, 125, 136, 138, 157, 213, 218, 247. 281. 290. 301 324
с. Розовец: Ямболски окръг
Ромула
Румъния
Свищов
Serdica (София) — № 32, 259
Силистра, вж. Durostorum
Сингидунум (Белград)
Сирия
Созопол , вж. Аполония
София, вж. Serdica
с. Спасово, Старо Загорски окръг
Стара-Загора, — № 322
с. Страцин, Бургаски окръг — № 318
Сърбия
с. Таваличево, Кюстендилски окръг — № 312
Тбилиси
Томи (Костанца)
Тортоза
Тракия — № 20, 104
Трансилвански планини
С. Търговище, Михайловградски окръг — № 217
Унгария
Урбниси (Иберия)
Харманлий, Хасковски окръг — № 186
Херсонес (СССР)
Цезария Маритима
с. Цибрица, вж. Киаброс
с. Църнилище (Югославия)
Черепишки манастир, Софийски окръг — Я° 130
Черно море
Чирпан, Старо-Загорски окръг — № 62
Югославия
Матер иал
Аметист — № 62, 166, 242, 249
Ахат — № 129, 207, 234, 301
Ахат оникс — № 80, 295"
Гранат — № 309
63
17, 22
34
22
7, 14, 25, 26, 31, 32, 36, 38, 39, 49, 52, 55, 68, 70, 75, 82
11
48, 19
10. 11, 12, 13, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 28, 37, 38, 29. /0. 44, 46. 48. 52, 53, 54, 55, 59, 64. 50. 71, 72, 74, 76, 86, 93, 101, 104
23, 36, 96, 102
82 , 88, 97, 99, 102, 108
9
11, 20, 32, 33, 52,
11, 20
5,6,26.28, 34, 39, 41, 47, 49, 52, 53, 58, 65, 68, 72, 73, 74, 75, 76, 78, 84, 85, 86, 87, 88, 91, 93. 103, 104, 106, 107
16, 17, 26. 27. 39, 55, 62, 70, 95, 96
5, 51
22
10, 17, 23, 24, 25, 28
5, 6, 11, 12, 16, 17, 26, 29, 36
17
7, 23, 25, 107
106
23
104
7, 11, 26, 28, 29
14, 16, 17, 26, 91
23
5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14,15, 16,17,18,19, 21, 23,
24, 26, 28, 26, 58, 63, 88
22
81
11
10. 26, 39, 40, 44, 46, 47, 48, 53, 55, 62, 63, 70,
86, 95, 96
11, 22, 23
10
99
11, 22
46
И
10, 46, 71, 81, 87, 88,
10, 62, 67, 79, 85, 102
50, 100
10, 104
179
Карнеол — Ns 2, 12, 16, 19, 21, 22, 25, 26, 27, 31, 32, 33, 35, 38, 42, 43, 45, 46, 47, 50, 53, 54, 57, 61, 64, 67, 68, 70, 72, 73, 74, 76, 77, 78, 82, 90, 91, 93, 95, 97, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 109, ПО, 111, 114, 117, 119, 121, 122, 124, 125, 130, 131, 134, 136, 137, 138. 139, 141,142,143,144,146, 148, 149, 154, 155,	156,	157,	160,	161,	163,	164,	165,	174, 175,
176, 179,	180,	187,	188,	191,	194,	195,	196,	197, 199,
203, 204,	205,	206,	208,	209,	214,	215,	218,	219,220,
221, 222,	224,	225,	226,	227,	230,	231,	232,	238,241,
243, 245, 246, 247, 248, 256, 259, 261, 267, 268, 269, 271, 274, 279, 283, 286, 288, 292, 302, 305, 306, 307, 308, 324, 326
Николо — Ns 23, 24, 30, 193, 202, 217, 223, 229, 244, 256. 257, 281, 287, 289, 291
Плазма — № 263, 264
Планински кристал — № 1, 84
Сардоникс — № 9, 60, 81, 128, 158, 182, 198. 211, 296, 297, 298, 299, 303, 304, 310, 311, 312, 313, 314, 315, 316, 319, 320, 321, 322
Сардър — № 37, 48, 52, 63, 108
Стъкло — стъклена паста — № 39, 118, 135, 171, 303 Халцедон — № 3, 4, 8, 10, 11, 13, 151, 172, 201, 253, 273, 323
Хелимотроп — № 126
Хелиотроп — № 17, 86, 132, 162, 170, 236, 277 Хризопраз — № 55, 140, 153
Ясине — № 6, 7, 14, 15, 18, 20, 28, 29, 34, 36, 41, 49, 56. 58, 65,	66. 69, 75, 83, 87,	88, 92, 94, 96,	112,
115, 123,	127,	133, 145, 147, 159,	167,	168,	173,	177,
184 185,	186,	189, 190, 192, 210,	212,	213,	228,	233,
235 237,	240, 250, 251, 252, 254,	258,	260,	265,	266
а, б. в, 272, 275, 276, 280, 282, 284, 285, 290, 294 Богов е, герои, хора
Август — № 20, 32, 157
Аврелиан — Ns 146, 291
Александър Македонски — № 145, 214
Antiphilos
Анубис Апелес
Аполон — Ns 51, 53, 54, 55
Аполон — Китаред — Ns 52
Арес, вж. Марс
Артемида (Диана) — № 48, 49
Артемида — Ефеска — Ns 50
Асклепий — Ns 104, 105, 106, 326
Асклепий и Хигия — Ns 109, 110, 111, 112, ИЗ Атина — Ns 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, А87, 269, 321, 325
Афродита — Ns 28
Венера Победителка (Venus Victrix) Ns 28, 29, 30, 31 Venus Victrix, вж. Венера Победителка
Виктория (Нике) — Ns 25, 26, 27, 32, 33, 34, 35, 36, 41, 58, 281, 293, 285
Воин — Ns 169 , 302
Галба — Ns 1
Гета — Ns 1
Гении
Bonus Eventus — Ns 151, 152, 153
Genius Mortis — Ns 135, 148
10,	11,	12,	15,	20.	21,	31,	32.	34,	35,	37,	38, 39
40,	41,	42,	44,	45,	46,	47,	48,	49,	50,	51,	52, 53
54,’	55,	56,	57,	58,	59,	60,	61,	62,	63,	64,	65, 67,
68,	69,	70,	71,	72,	73,	74,	75,	76,	77,	78,	79, 81,
82,	83,	84,	85.	86.	87,	88,	90,	91,	93,	94,	95, 96,
97, 99, 103, 104, 108
10. 37, 39, 59, 67, 76, 78, 81, 84, 87, 90, 97, 98, 99
31, 34, 51
10 , 30, 33, 46, 50, 51, 61, 69, 74, 77, 80, 100, 101, 103, 104, 105, 106, 107
10, 11, 14, 40, 43, 46, 81,
10, 11, 31, 40, 41, 42, 45, 59 , 60, 69, 72, 106
10, 31, 32, 33, 34, 67, 89, 93, 94, 95, 102, 107
42. 61
10, 51, 62, 70, 71, 85, 96
68, 92
10,	11,	12,	32,	33,	35,	36,	37, 38, 39,	40,	41,	42,
43,	45,	47,	49,	50,	51,	52,	53, 54,55,	56,	58,	59,
60,	61,	63,	65,	67,	69,	71,	73,74, 75,	76,	78,	79,
80,	83,	84,	85,	86,	89,	90,	91, 92, 93,94,	95,	96,
97, 98, 99, 100, 108
9, 14, 25, 36, 69
66, 99
8, 66, 81
15
8, 15
11, 13, 44, 47
14, 25, 44
36, 37, 94
13, 25, 27
43
13, 14, 56, 57
57, 58
11, 12, 13, 23, 34,40, 41, 42, 43, 75, 94, 107,108
35, 38
38, 39
13, 34, 35, 37, 39, 40, 41, 43, 44, 45, 50, 51, 97, 98
31
31
12
12, 67
12, 63, 67, 106
180
Глава — детска — № 304, 305, 306, 307, 308, 309
Деметра — Фортуна — Хе 77
Деметра (Церера) — Хе 76, 78, 79
Диана, вж. Артемида
Дионис и неговата свита —Xs 166
Дионис и неговата свита, вж. Сатир, Силен
Диоскури — Хе 131, 132
Европа — Хе 156
Ерос — Хе 136, 137, 138, 140, 141, 142, 143, 144, 145,
146, 147, 148, 149, 150, 280, 320, 322
Ерос — Пантеос — Хе 139
Жена — Хе 269, 295, 296, 298, 299, 301, 303. .
Зевс — Хе 1, 2, 3, 5, 6, 7, 11, 12, 16, 17.
Зевс — Никефорос — Хе 13, 14, 15
Зевс — Плутон — Хе 4, 8, 9, 10
Зевс — Сарапис — Х° 282, 283, 285
Изида — X» 97, 284
Изида — Фортуна — Хе 61, 82, 85, 96, 88
Исус Христос — Хе 287
Justitia Aequitae, вж. Юстиция
Каракала — Хе 1, 13, 283
Клавдий — Хе 1
Комод — Хе 1, 13, 209
Кониик — Хе 133, 134, 288
Константин Велики
Леда с лебеда — Хе 154
Лизип — Хе 128
Марк Аврелий — Хе 13
Марс (Арес) — Хе 20, 23, 24, 137, 184, 204, 272
Маре — Виктор — Хе 21
Марс Ултор — Хе 20, 22, 279
Меркурий вж. Хермгс
Мирон
Митра — Хе 277
Момиче — Хе 300
Морски тиас (Тритон) — Хе 159, 160
Морски тиас (Хипокамп) — Хе 158
Музи — № 161
Мъж — Хе 166, 167, 168, 243, вж. портрет 247, 248,
258, 259, 271
Немезида — Хе 98, 99, 100
Нерон — Хе 1
Нике, вж. Виктория
Овчар — Хе 172, 173
Озирис
Пан — Хе 120, 145, 171, 250, 254
Паифил —- Хе 157
Персефона и Плутон — Хе 270
Пирголет
Плиний (Plin)
Plin, вж. Плиний
Пантеос
Плутон — Хе 78, 270
Плутарх
Поликлет
Портрет (Хадриан, Събина) — Хе 243, 244
Праксител
Приап — Хе 161
Псевдохермес
Птолемеи
103, 104
49, 50
18
18
И, 13, 18, 26, 59
13, 26, 62
68
21, 35, 64, 65, 66, 97, 107
14. 64
100, 101, 102, 103
9, 12, 12. 13. 23, 27. 31, 32, 33, 34. 35
34, 35
31,	32,	33
12,	18,	97
12,	17,	18,	54,	98
12,	34,	50,	51,	52
31. 34, 97
31, 55
31, 34
14, 99
18, 25
8. 61
34
13, 18, 23, 36, 37. 63 , 64 , 97
36
36, 37, 96
9
96
102
70
9, 12, 13, 27, 54, 55
31
13, 38
17
66
69
93
8
15
8
18
50
16
9
9
70
17
8
181
Сатир (Дионис и неговата свита) — № 115. 118, 119, 120, 121, 122, 123, 153, 260 Септимий Север — № 1 Силен (Дионис и неговата свита) — № 117, 250, 256 Созин — № 157 Сократ — № 245 Сол, вж. Хелиос Сосокъл — № 157 Сула — № 28 Събина, вж. Портрет Тритон, вж. Морски тиас Филип Араб — № 217 Фидий — № 1 Фортуна — № 83, 84, 89 Фортуна — Пантейа — Ns 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 Фортуна — Тюхе — № 80, 81, 87 Хадриан, вж. Портрет Харпократ — № 102, 103, 265 Хеката — Ns 266 а, б. в Хелиос (Сол) — № 56, 57, 58, 59, 273, 274, 275, 276, 277, 278 Хера — Ns 18, 19 Херакъл — Ns 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130 Хермес (Меркурий) — 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75 Херодот — № 20 Хеспериди Хигия — № 107, 108 Хипокамп, вж. Морски тиас Цезар — Ns 28 Церера, вж. Деметра Юпитер — № 1 Юпитер Долихен — № 210 Юстиция (Justitia Aequitae) — № 101 Ж и в о т н и, растения, символ и, предмет и Аграфа — Ns 60, 295 Алтар — Ns 199 Амфора — № 238, 239 Бига — Ns 136 Бик — Ns 156, 274 Блюдо с плодове — № 152 Бръшлянов лист — № 230 Букраний — № 190	59. 60 31 59 69 69 38 87 9, 12, 31 11,	13, 23,	49, 51,	52, 70 12,	14,	52,	53, 54 12,	50,	52 20,	25,	87 3,	17,	18,	27, 56,	93 2,	18,	27,	52, 93 1 12, 18, 45, 95, 96 13, 18. 35 11, 13, 18, 60, 61, 62 11, 12, 13, 16, 18, 21, 23, 47, 48, 49 36 13 13, 57 38 31 55 46, 100 86 68, 69, 74, 95 67 59
Було — № 18 Бъчва — № 236 Ваза — № 151, 233, 234, 265 Вез ни — Ns 101, Венец — № 3, 4, 7, 8, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 32, 33, 34, 35, 36, 47, 48, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 76, 77, 79, 82, 90, 99 100, 102, 103, 108, 116, 117, 122, 123, 128, 132, 140, 151, 152, 153, 161, 200, 202, 203, 206, 207, 211, 270, 281, 282, 283, 285 Воал — Ns 156 Глава змийска — № 266, а, б. в Глава лъвска — № 263, 266 а, б. в Глава на медуза — Ns 157, 310, 311, 321, 313, 314, 315, 316, 317, 318, 319 Глобус — № 82, 235, 240 Говедо Грили	85 67, 85, 93 55 15,31,32,33,34, 35, 39, 40, 42, 43, 44, 45, 46, 49. 50, 52, 55 56, 57, 59, 60, 61, 63, 65, 67 71, 77, 78, 79 80, 90, 94, 96, 97, 98 92, 93 92, 93 11, 19, 21, 69, 104, 105. 106 50, 85, 86 15 15, 16. 26
182
Грозд — № 123, 137, 151, 216, 239
Гущер — .№ 259
Гълъб — № 233
Делфин — № 145, 146, 147, 159, 160, 266, 227, 260, 267
Диадема — № 18, 38, 60, 131, 168, 247, 248, 262
Елен — № 177, 189
Жезъл — № 76
Жертвеник — № 8, 19, 27, 39, 62, 66, 148, 280
Житни класове — № 8, 62, 76, 77, 78, 79, 86, 88, 91,95,96, 151, 152, 231, 234, 235, 236, 237, 239, 240, 241, 242, 254, 260, 265, 268, 270, 324
Заек — № 133, 182, 210, 212, 252
Звезда — № 165, 252, 267 , 271, 282 , 323
Змия —	107, 108, 109, 157, 263, 284, 310, 317, 326
Кабалистичен знак — № 263
Кадуцей — Я» 60, 61,62, 63, 66, 67, 68, 71, 72, 73, 74
Калатос — № 14, 50, 101, 266 а, б, в 283, 285
Камилска птица — № 254
Камшик — № 100, 136, 146, 147. 253, 258,259. 165.
273, 274, 275, 277
Канделабър — № 238
Кантарос — № 237
Капител — № 280
Капикорн — № 224, 225, 226, 227
Квадрига — № 264, 273, 275, 276
Кесия — № 62, 63, 66, 67, 68, 71, 73, 75, 139
Кладенец — № 179
Клонче — № 153, 155, 165, 254
Клоики лозови — № 239
Клоиче лаврово — № 121
Клонче палмово — № 25, 26, 32, 33, 35, 53, 54, 82, 99, 140, 151, 164, 199, 203, 255
Коза — № 171, 172, 173, 174. 176, 180, 237
Козел •— № 175
Колело — № 99, 100
Колона — № 134, 161, 170, 280
Кон — № 141, 145, 178, 181 186, 258, 259, 288 Колчан — № 49
Копие — № 14, 20, 21, 22, 24, 27, 28, 31, 37, 38, 39, 40, 42, 44, 45, 46, 47, 96, 131, 132, 133, 134, 144, 162, 163, 164 , 204 , 270 , 271, 272, 279 , 281, 288, 323 Коринтски шлем — № 20, 22, 42, 279, 281, 295, 302, 321
Кормило — № 83 , 84 , 85 , 88, 90 , 91, 95, 159, 160
Корона — Ns 168, 263, 273, 274, 275, 285
Котва — Я» 287
Кратер — № 238
Кривая — № 126, 130
Криле — Ns 91, 142, 157, 199, 202, 203, 204, 205, 259, 283
Крокодил — № 274
Кукумявка — № 187, 269
Куче — № 49, 53, 183
Кълбо — № 36, 58
Лавров веиец — № 50, 52, 61, 125, 166, 232, 256
Лампа — Я» 238
Легионски знамена — Я° 204, 208, 224, 281
Лира — Я° 52
Ловна сцена — Я° 323
59, 64, 67, 81, 86
91
84
66, 69, 70, 83, 84, 90, 91
35, 40, 46, 62, 71, 92, 107
26, 75
49
33, 38, 46, 47, 65, 66, 96
33, 42, 46, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 67, 79, 84, 85,
87, 91, 93, 94, 108
60, 63, 74, 80. 91
71, 93, 94, 97, 107
14. 16. 17, 19, 56, 57, 58. 69, 92,98, 104. 105, 108
16, 92
12, 46, 47, 48
34, 43, 55, 98
90
55, 64, 66, 90, 91, 93. 94, 96
85
97
18, 94, 95, 96
12, 21, 46, 47, 48, 49, 64
73
68, 71
64, 86
60
15, 37, 38, 39, 40, 44, 45, 50, 55, 65, 67, 70, 77,90
14, 15, 72, 74, 85
15, 73
55
38, 39, 63, 71, 97
14,	15, 63, 65, 73, 74, 75, 90, 91, 94, 95, 99
43
15,	26, 34, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43,54,62,63,65,
70, 78, 94, 96, 97, 99, 107
37, 41, 42, 96, 97, 100, 107
34, 50, 51, 52, 53, 54, 70, 83, 84
16,	71, 92, 94, 96, 98
98
78, 86
13, 61, 62
53, 77, 78, 79, 80, 91, 104, 105, 106
95
75, 94
13, 15, 16, 43, 74
40
46, 71
64, 78, 79, 97
44
183
Луна — Ko 226
Лъв — К» 138, 145, 187, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 196, 228, 285, 323 Львица — № 195
Лъвска кожа — № 124, 126, 127, 129, 130
Лък — № 49, 53. 54
Лъчист венец — № 277, 278
Мак — № 86, 88, 91, 95, 234. 236, 240
Мантия — Ke 9, 19, 38, 45, 47, 53, 54, 55, 61, 62, 66, 77, 82, 83 , 86, 87, 88, 90, 94. 95, 96, 102, 109, 103, 132, 139, 154. 166. 168, 172, 244, 245, 270, 271, 297 Маска — № 161.250, 255, 256, 259. 260. 261, 262 Маска-брадата — № 251
Маска на сатир — № 121
Маска на Силен — № 250
Меч — № 132, 279
Мишка — № 184. 215
Модиус — № 81, 82. 85, 88. 282
Мравка — № 218, 219, 220, 268
Муха
Небрида — № 118
Обици златни — № 303, 313, 314 Обувки — № 21. 22, 58, 143, 278 Олтар — № 206, 207
Орел — № 1,2, 3.4, 10, 11, 12, 13. 14. 197, 199. 200, 201, 202, 203. 204. 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 259, 260, 281, 282, 283 Охлюв — № 252
Пантера — № 136
Папагал-индийски — № 213, 214, 239
Пантера — № 1.3.4,5.6,7.10, 11, 13, 19, 27, 39, 42, 107, 108, 109, 270
Пелта — № 223
Пеплос — № 99
Петазос — № 61, 74, 75, 139, 288
Петел — № 73. 74. 215. 216, 217, 236, 251 Петозъбец — № 258 ы
Плащ — № 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 12, 13, 14, 16, 28, 40 , 72 , 73, 78, 100, 104, 156, 161, 276 , 284 , 296 Плитка — № 9, 15
Поводи — № 25. 136. 253. 258. 259. 275 Полумесец — № 208, 282, 323
Протоме — № 252, 259
Пръстенн
Бронзов — № 135, 165
Железен — № 1.9,51, 52, 85, 92. 120. 126. 138, 177, 187, 216, 254
Златен — № 89, 114, 115, 213, 223. 241, 281, 289, 301, 309, 312, 319, 320
Сребърен — № 5, 14,21, 22, 46, 59, 71, 98, 105. 113, 125, 139, 144, 148, 150, 153. 170. 182. 184. 186, 194, 209, 211, 212, 217, 218, 221, 279, 280, 325 Щит от пръстен — № 1, 5, 14, 21, 22, 59, 71, 89, 98, 113, 115, 120, 126, 139. 144, 148. 150, 170, 177, 181. 182. 186, 187. 209, 212, 213. 216, 217, 218, 221, 223, 241, 254, 279, 281, 286, 289, 290, 301, 319. 325 Пчела — № 221. 222 Рак — № 226 Рало — К» 231 Риба — № 156, 287
83
15. 18
26, 64. 66. 75, 76. 77. 84. 98. 107
13, 60, 61, 62
43, 44, 45, 97
51, 52, 53, 54, 85
14,42,45,46,47, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 56. 57. 63.
64. 71, 94, 98, 101
14, 21, 33, 40, 60, 90, 91, 92
16
16, 89
63, 96
74, 81
50, 51, 52, 54, 97
15. 93
15
66, 103. 105
36, 37. 65
15, 46. 74. 78. 79
15, 31, 32, 33, 34, 77, 78, 79, 80, 91, 97
60
64
80, 81, 86
27, 31, 32, 34, 36, 38, 41, 42. 57, 68, 94
41. 55
46, 47, 48, 49, 64, 99
15, I 6, 48, 81, 82, 85
90
31, 32, 33, 34, 35, 38, 41, 48. 50, 55, 56,70.96
98, 100
80, 85, 101, 102, 103
79, 94, 97, 107
90, 91
11, 85, 98
70
14,26,31,33, 41, 44, 47, 51, 53, 57. 59, 73, 75, 81
25. 32, 34, 44, 47, 58, 61, 83, 86, 102
45, 48, 54, 58, 59, 61, 66, 67, 71, 74, 75, 76, 79,
80. 81, 82
15
17. 83
84
15, 69, 98
184
Ризница — Ns 22, 204 , 274 , 279 , 281, 288 Рог на изобнлието — Ns 77, 82, 83, 85, 86, 88, 91. 95, 96, 101, 103, 227, 235, 236, 238, 240, 254 Свиня — Ns 179 Систров — Ns 97 Ситула — № 86, 97 Сключени ръце — Ns 241, 242	37, 78, 96. 97, 99 49. 50. 51. 52. 53. 54. 55. 56, 84, 95, 86 15, 73 53 51, 54
Скиптър — № 1,2, 3,4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. 13, 14, 270 Скорпион — № 228, 285 Слон — Ns 259 Слънчев диск — № 265 Стрел и — № 49 Стол — Ns 4 Сърна — 155, 188 Телеф — N? 155 Тения — Ns 28, 76, 116 Тирс .— Ns 123 Тога — Ns 302 Тонга — Ns 162	27, 31, 32, 33, 34, 94 84, 98 16, 91 12 68, 75 38, 49, 59, 61, 88 102 13, 14, 56, 57. 58. 64. 70
Тояга със змия — Ns 104, 109, 111, 114 Триножник — Ns 234 Триножна масичка — Ns 239 Тритон — Ns 159, 160 Трои — Ns 1, 2, 3, 6, 7, 9, 10, 14, 15, 16, 47, 77. 324 Трофеи — Ns 21 Трофеите на Марс — Ns 132, 137 Трофейни знамена — Ns 207, 209, 183 Туника — № 22, 49, 52, 167, 204, 279, 281, 295 Урна — № 209 Факла — Ns 148 Фалери — Ns 208	85 70 32, 33, 34, 35. 43, 49, 108 36 63. 64 78, 79, 98 37. 43. 44. 78, 96, 97 66 79
Халка — Ns 2, 29, 46, 52 , 59 , 89, 98, 105-4114, 117, 120, 125, 126, 135, 138, 144, 150, 186, 19, 209. 212, 213, 216, 217, 218, 223, 241, 279, 290, 301, 312, 319, 320, 322 Хипокамп — Ns 158 Хитон — Ns 9, 14, 19, 25, 26, 27, 32, 33, 35, 36, 37. 38, 40, 42, 44, 45, 46, 47, 58, 76, 77, 78, 79, 82, 83. 84 , 85, 86, 87. 88, 89, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 100, 101, 107, 108, 162, 165, 249, 266, а, 6, в, 269. 270, 284, 286, 288, 297, 298, 301, 303, 321, 326 Хламида — Ns 49, 60, 131, 133. 134. 151. 152. 153, 273, 275, 277 Хиоубис (Хноумис, Хиум) — Ns 263, 164 Хноумис, вж. Хиоубис Хиум, вж. Хиоубис Хобот — № 255 Хорус — Цербер — Ns 9 Чакал — Ns 212 Чапла — Ns 259 Шапка — Ns 134 Шлем — Ns 21, 23, 24, 27, 28, 31, 32, 34, 37, 38, 39, 41, 44, 45, 46, 47, 91, 94, 95, 137, 163, 167, 169, 187, 204, 261 Щит от обица — № 303 Щит — № 20, 22, 23, 24, 26, 28, 34, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44, 45, 46. 51, 96, 204, 229 , 272 , 281, 324	36, 45, 48. 52. 54, 56, 58, 59. 60. 61, 63, 64. 65, 67, 75. 76. 79. 80. 81, 82, 83, 86, 96, 99, 106, 107 13, 21, 33, 34, 37, 38, 39, 40. 41. 42. 43, 49. 50, 51, 52. 53, 54, 55, 57, 89. 93, 94, 98, 99, 101, 102. 107, 108 15, 43. 46, 62, 63, 67, 95. 96 17 17 90, 91 17 33 80 65 34, 36, 38, 39, 40, 41, 43, 53. 54, 70. 71. 75. 78 91, 94. 108 31. 32,	34,	36,	38,	39.	40. 41,	42, 44,	45.	47. 48, 51. 52,	54.	58,	59,	60.	61, 64,	65, 66,	67,	71. 73. 74, 75,	76,	78,	79,	80,	81, 82,	83, 86,	94,	96, 97. 98, 99, 102, 106, 108
185
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод	5
Глиптиката в Тракия и Мизия през римската епоха	8
Бележки	25
Използувана литература	29
Каталог	31
Зевс	31
Хера	35
Марс	36
Виктория	37
Артемида	43
Аполон	44
Хелиос	45
Хермес	46
Деметра	49
Фортуна	50
Изида	54
Немезида	54
Юстиция	55
Харпократ	55
Асклепий	56
Дионис и неговата свита	58
Херакъл	60
Диоскури и конници	62
Ерос и гении	63
Леда с лебеда	68
Телеф (?)	68
Европа	68
Медуза	69
Морски тиас	69
Образи и сцени от живота	70
Жанрови сцени	72
Изображения на животни, птици, насекоми	72
Символи и предмета	S3
Портрети и неопределени	87
Грили	89
Геми с гностически изображения и амулети	92
Геми с надписи	98
Камеи	100
Сасанидски печати	Ю7
Съответствия на инвентарните номера с тези на каталога	109
Приложения	111
Показалец на имената	177
АНТИЧНИ ГЕМИ И КАМЕИ
ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, СОФИЯ
Автор Александра Димитрова — Милчева
Снимки Стоян Тотев Маджаров Рецензент Люба Огненова Художник-оформптел Васил Йончев Редактор Григор Григоров Техн, редактори Спас Спасов
Васил Грозданов
Коректор Людмила Димитрова о	95381
Ьългарска, научна, първо издание, код 10—7 7Q
Формат 8'60/84, печатни коли 23,5, изд. к. 22, тираж 1500 подадена за печат на 25. VIII. 1978 г.
подписана за печат на 30. V. 1980 г. излязла от печат на 30. XII. 1980 г.
Цена 13,60 лв.
Държавно издателствэ „Септември", ул. Вл. Поптомов 56 Държавна печатница „Балкан" бул. Ленин ИЗ
София, 1980